НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1249
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1249
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Неразбраното
,
МОК
, София, 13.12.1935г.,
Сега вие мислите, че ако земята рече да роди, какво ще бъде детето щ?
Там е заблуждението ви. Вие всички мислите, че нищо нямате, там е заблуждението ви. Вие всичко имате, вие мязате на земята, която скърби, че няма нито едно дете. Де е радостта щ? Да се радва на тези деца, които са по гърба щ, отгоре ходят, играят.
Сега вие мислите, че ако земята рече да роди, какво ще бъде детето щ?
Тя вече има едно дете около себе си. Учените хора не са съгласни, че месечината е нейно дете. Тогава, как е възможно туй дете да не мяза на майка си? То е безлюдно, съвсем бамбашка*. Майката става зелена, става млада, а туй дете, което е родено от тази майка, на туй дете нищо не расте.
към беседата >>
Онези, които остаряват, се чувствували [стари].
След десет години ще бъдеш [музикант]. – „Тогава няма да бъда млад“. – Каква е разликата, че си млад или стар? То е философска идея. Ти си всякога млад.
Онези, които остаряват, се чувствували [стари].
Ти мислиш, че си сиромах, затова си сиромах. Ти мислиш, че си болен, затова си болен. Нищо повече.
към беседата >>
Ама представете си – един човек изважда една максима, казва: „Всичко зависи от тялото на човека“.
Някой път казвате: „Той е материалист, той е идеалист“. Какво разбирате под думата „материалист“? – /„Неопределено“./ Казвате: „Материалист“. Казвате: „Материалистите са безверници, пък идеалистите са вярващи“. На какво се обуславя безверието на материалистите?
Ама представете си – един човек изважда една максима, казва: „Всичко зависи от тялото на човека“.
То не е така. Ако имаш едно човешко тяло, ще бъдеш човек, ако имаш едно магарешко тяло, ще бъдеш магаре, ако имаш едно конско тяло, ще бъдеш кон. Ако имаш тяло на круша, ще мязаш на круша. Човешко тяло трябва да имаш. Тогава възразяват: „Не е тялото, но е духът“.
към беседата >>
Тя вече има едно дете около себе си.
Вие всички мислите, че нищо нямате, там е заблуждението ви. Вие всичко имате, вие мязате на земята, която скърби, че няма нито едно дете. Де е радостта щ? Да се радва на тези деца, които са по гърба щ, отгоре ходят, играят. Сега вие мислите, че ако земята рече да роди, какво ще бъде детето щ?
Тя вече има едно дете около себе си.
Учените хора не са съгласни, че месечината е нейно дете. Тогава, как е възможно туй дете да не мяза на майка си? То е безлюдно, съвсем бамбашка*. Майката става зелена, става млада, а туй дете, което е родено от тази майка, на туй дете нищо не расте. Сега ние влизаме в една област, дето съвсем ще се объркаме.
към беседата >>
Ти мислиш, че си сиромах, затова си сиромах.
– „Тогава няма да бъда млад“. – Каква е разликата, че си млад или стар? То е философска идея. Ти си всякога млад. Онези, които остаряват, се чувствували [стари].
Ти мислиш, че си сиромах, затова си сиромах.
Ти мислиш, че си болен, затова си болен. Нищо повече.
към беседата >>
То не е така.
Какво разбирате под думата „материалист“? – /„Неопределено“./ Казвате: „Материалист“. Казвате: „Материалистите са безверници, пък идеалистите са вярващи“. На какво се обуславя безверието на материалистите? Ама представете си – един човек изважда една максима, казва: „Всичко зависи от тялото на човека“.
То не е така.
Ако имаш едно човешко тяло, ще бъдеш човек, ако имаш едно магарешко тяло, ще бъдеш магаре, ако имаш едно конско тяло, ще бъдеш кон. Ако имаш тяло на круша, ще мязаш на круша. Човешко тяло трябва да имаш. Тогава възразяват: „Не е тялото, но е духът“. Ти духа виждал ли си?
към беседата >>
Учените хора не са съгласни, че месечината е нейно дете.
Вие всичко имате, вие мязате на земята, която скърби, че няма нито едно дете. Де е радостта щ? Да се радва на тези деца, които са по гърба щ, отгоре ходят, играят. Сега вие мислите, че ако земята рече да роди, какво ще бъде детето щ? Тя вече има едно дете около себе си.
Учените хора не са съгласни, че месечината е нейно дете.
Тогава, как е възможно туй дете да не мяза на майка си? То е безлюдно, съвсем бамбашка*. Майката става зелена, става млада, а туй дете, което е родено от тази майка, на туй дете нищо не расте. Сега ние влизаме в една област, дето съвсем ще се объркаме. То не е критика.
към беседата >>
Ти мислиш, че си болен, затова си болен.
– Каква е разликата, че си млад или стар? То е философска идея. Ти си всякога млад. Онези, които остаряват, се чувствували [стари]. Ти мислиш, че си сиромах, затова си сиромах.
Ти мислиш, че си болен, затова си болен.
Нищо повече.
към беседата >>
Ако имаш едно човешко тяло, ще бъдеш човек, ако имаш едно магарешко тяло, ще бъдеш магаре, ако имаш едно конско тяло, ще бъдеш кон.
– /„Неопределено“./ Казвате: „Материалист“. Казвате: „Материалистите са безверници, пък идеалистите са вярващи“. На какво се обуславя безверието на материалистите? Ама представете си – един човек изважда една максима, казва: „Всичко зависи от тялото на човека“. То не е така.
Ако имаш едно човешко тяло, ще бъдеш човек, ако имаш едно магарешко тяло, ще бъдеш магаре, ако имаш едно конско тяло, ще бъдеш кон.
Ако имаш тяло на круша, ще мязаш на круша. Човешко тяло трябва да имаш. Тогава възразяват: „Не е тялото, но е духът“. Ти духа виждал ли си? Казваш: „Този дух живее в тялото“.
към беседата >>
Тогава, как е възможно туй дете да не мяза на майка си?
Де е радостта щ? Да се радва на тези деца, които са по гърба щ, отгоре ходят, играят. Сега вие мислите, че ако земята рече да роди, какво ще бъде детето щ? Тя вече има едно дете около себе си. Учените хора не са съгласни, че месечината е нейно дете.
Тогава, как е възможно туй дете да не мяза на майка си?
То е безлюдно, съвсем бамбашка*. Майката става зелена, става млада, а туй дете, което е родено от тази майка, на туй дете нищо не расте. Сега ние влизаме в една област, дето съвсем ще се объркаме. То не е критика. Аз не критикувам нещата.
към беседата >>
Нищо повече.
То е философска идея. Ти си всякога млад. Онези, които остаряват, се чувствували [стари]. Ти мислиш, че си сиромах, затова си сиромах. Ти мислиш, че си болен, затова си болен.
Нищо повече.
към беседата >>
Ако имаш тяло на круша, ще мязаш на круша.
Казвате: „Материалистите са безверници, пък идеалистите са вярващи“. На какво се обуславя безверието на материалистите? Ама представете си – един човек изважда една максима, казва: „Всичко зависи от тялото на човека“. То не е така. Ако имаш едно човешко тяло, ще бъдеш човек, ако имаш едно магарешко тяло, ще бъдеш магаре, ако имаш едно конско тяло, ще бъдеш кон.
Ако имаш тяло на круша, ще мязаш на круша.
Човешко тяло трябва да имаш. Тогава възразяват: „Не е тялото, но е духът“. Ти духа виждал ли си? Казваш: „Този дух живее в тялото“. Щом духът живее в тялото, то е съвсем материалистическо схващане.
към беседата >>
То е безлюдно, съвсем бамбашка*.
Да се радва на тези деца, които са по гърба щ, отгоре ходят, играят. Сега вие мислите, че ако земята рече да роди, какво ще бъде детето щ? Тя вече има едно дете около себе си. Учените хора не са съгласни, че месечината е нейно дете. Тогава, как е възможно туй дете да не мяза на майка си?
То е безлюдно, съвсем бамбашка*.
Майката става зелена, става млада, а туй дете, което е родено от тази майка, на туй дете нищо не расте. Сега ние влизаме в една област, дето съвсем ще се объркаме. То не е критика. Аз не критикувам нещата. Аз ги поставям вие да разсъждавате.
към беседата >>
Да ви определя как си създавате препятствия.
Да ви определя как си създавате препятствия.
Представете си: аз съм пътник, нося камък, оставя го на пътя. Цяла година пренасям камъни на пътя. Когато ще мина [някога], ще намеря натрупана преграда. Като дойда там, при преградата, кой е причината? После пак може да премахна тия камъни.
към беседата >>
Човешко тяло трябва да имаш.
На какво се обуславя безверието на материалистите? Ама представете си – един човек изважда една максима, казва: „Всичко зависи от тялото на човека“. То не е така. Ако имаш едно човешко тяло, ще бъдеш човек, ако имаш едно магарешко тяло, ще бъдеш магаре, ако имаш едно конско тяло, ще бъдеш кон. Ако имаш тяло на круша, ще мязаш на круша.
Човешко тяло трябва да имаш.
Тогава възразяват: „Не е тялото, но е духът“. Ти духа виждал ли си? Казваш: „Този дух живее в тялото“. Щом духът живее в тялото, то е съвсем материалистическо схващане. Щом живее в тялото, завзема място, пространство.
към беседата >>
Майката става зелена, става млада, а туй дете, което е родено от тази майка, на туй дете нищо не расте.
Сега вие мислите, че ако земята рече да роди, какво ще бъде детето щ? Тя вече има едно дете около себе си. Учените хора не са съгласни, че месечината е нейно дете. Тогава, как е възможно туй дете да не мяза на майка си? То е безлюдно, съвсем бамбашка*.
Майката става зелена, става млада, а туй дете, което е родено от тази майка, на туй дете нищо не расте.
Сега ние влизаме в една област, дето съвсем ще се объркаме. То не е критика. Аз не критикувам нещата. Аз ги поставям вие да разсъждавате. Защото под думата „месечина“, под думата „слънце“ в старо време са разбирали идеи.
към беседата >>
Представете си: аз съм пътник, нося камък, оставя го на пътя.
Да ви определя как си създавате препятствия.
Представете си: аз съм пътник, нося камък, оставя го на пътя.
Цяла година пренасям камъни на пътя. Когато ще мина [някога], ще намеря натрупана преграда. Като дойда там, при преградата, кой е причината? После пак може да премахна тия камъни. Премахна едни, втори, трети.
към беседата >>
Тогава възразяват: „Не е тялото, но е духът“.
Ама представете си – един човек изважда една максима, казва: „Всичко зависи от тялото на човека“. То не е така. Ако имаш едно човешко тяло, ще бъдеш човек, ако имаш едно магарешко тяло, ще бъдеш магаре, ако имаш едно конско тяло, ще бъдеш кон. Ако имаш тяло на круша, ще мязаш на круша. Човешко тяло трябва да имаш.
Тогава възразяват: „Не е тялото, но е духът“.
Ти духа виждал ли си? Казваш: „Този дух живее в тялото“. Щом духът живее в тялото, то е съвсем материалистическо схващане. Щом живее в тялото, завзема място, пространство. А всички неща, които са пространствени, нямат никакъв дух.
към беседата >>
Сега ние влизаме в една област, дето съвсем ще се объркаме.
Тя вече има едно дете около себе си. Учените хора не са съгласни, че месечината е нейно дете. Тогава, как е възможно туй дете да не мяза на майка си? То е безлюдно, съвсем бамбашка*. Майката става зелена, става млада, а туй дете, което е родено от тази майка, на туй дете нищо не расте.
Сега ние влизаме в една област, дето съвсем ще се объркаме.
То не е критика. Аз не критикувам нещата. Аз ги поставям вие да разсъждавате. Защото под думата „месечина“, под думата „слънце“ в старо време са разбирали идеи. Всеки си имал по една месечина.
към беседата >>
Цяла година пренасям камъни на пътя.
Да ви определя как си създавате препятствия. Представете си: аз съм пътник, нося камък, оставя го на пътя.
Цяла година пренасям камъни на пътя.
Когато ще мина [някога], ще намеря натрупана преграда. Като дойда там, при преградата, кой е причината? После пак може да премахна тия камъни. Премахна едни, втори, трети. Всеки един от вас може да очисти пътя си.
към беседата >>
Ти духа виждал ли си?
То не е така. Ако имаш едно човешко тяло, ще бъдеш човек, ако имаш едно магарешко тяло, ще бъдеш магаре, ако имаш едно конско тяло, ще бъдеш кон. Ако имаш тяло на круша, ще мязаш на круша. Човешко тяло трябва да имаш. Тогава възразяват: „Не е тялото, но е духът“.
Ти духа виждал ли си?
Казваш: „Този дух живее в тялото“. Щом духът живее в тялото, то е съвсем материалистическо схващане. Щом живее в тялото, завзема място, пространство. А всички неща, които са пространствени, нямат никакъв дух. И те спорят сега.
към беседата >>
То не е критика.
Учените хора не са съгласни, че месечината е нейно дете. Тогава, как е възможно туй дете да не мяза на майка си? То е безлюдно, съвсем бамбашка*. Майката става зелена, става млада, а туй дете, което е родено от тази майка, на туй дете нищо не расте. Сега ние влизаме в една област, дето съвсем ще се объркаме.
То не е критика.
Аз не критикувам нещата. Аз ги поставям вие да разсъждавате. Защото под думата „месечина“, под думата „слънце“ в старо време са разбирали идеи. Всеки си имал по една месечина. Месечината е потребна за вечер, денем месечината не е потребна.
към беседата >>
Когато ще мина [някога], ще намеря натрупана преграда.
Да ви определя как си създавате препятствия. Представете си: аз съм пътник, нося камък, оставя го на пътя. Цяла година пренасям камъни на пътя.
Когато ще мина [някога], ще намеря натрупана преграда.
Като дойда там, при преградата, кой е причината? После пак може да премахна тия камъни. Премахна едни, втори, трети. Всеки един от вас може да очисти пътя си. Ти казваш: „Аз не мога да направя това нещо“.
към беседата >>
Казваш: „Този дух живее в тялото“.
Ако имаш едно човешко тяло, ще бъдеш човек, ако имаш едно магарешко тяло, ще бъдеш магаре, ако имаш едно конско тяло, ще бъдеш кон. Ако имаш тяло на круша, ще мязаш на круша. Човешко тяло трябва да имаш. Тогава възразяват: „Не е тялото, но е духът“. Ти духа виждал ли си?
Казваш: „Този дух живее в тялото“.
Щом духът живее в тялото, то е съвсем материалистическо схващане. Щом живее в тялото, завзема място, пространство. А всички неща, които са пространствени, нямат никакъв дух. И те спорят сега. Може ли туй, което не завзема пространство и място, да живее някъде?
към беседата >>
Аз не критикувам нещата.
Тогава, как е възможно туй дете да не мяза на майка си? То е безлюдно, съвсем бамбашка*. Майката става зелена, става млада, а туй дете, което е родено от тази майка, на туй дете нищо не расте. Сега ние влизаме в една област, дето съвсем ще се объркаме. То не е критика.
Аз не критикувам нещата.
Аз ги поставям вие да разсъждавате. Защото под думата „месечина“, под думата „слънце“ в старо време са разбирали идеи. Всеки си имал по една месечина. Месечината е потребна за вечер, денем месечината не е потребна. Вечерно време, като няма какво да правиш, може да се грееш на месечината.
към беседата >>
Като дойда там, при преградата, кой е причината?
Да ви определя как си създавате препятствия. Представете си: аз съм пътник, нося камък, оставя го на пътя. Цяла година пренасям камъни на пътя. Когато ще мина [някога], ще намеря натрупана преграда.
Като дойда там, при преградата, кой е причината?
После пак може да премахна тия камъни. Премахна едни, втори, трети. Всеки един от вас може да очисти пътя си. Ти казваш: „Аз не мога да направя това нещо“. На втория ден пак казваш: „Не мога, не мога“ и най-после достигаш до крайния предел, казваш: „Не мога“.
към беседата >>
Щом духът живее в тялото, то е съвсем материалистическо схващане.
Ако имаш тяло на круша, ще мязаш на круша. Човешко тяло трябва да имаш. Тогава възразяват: „Не е тялото, но е духът“. Ти духа виждал ли си? Казваш: „Този дух живее в тялото“.
Щом духът живее в тялото, то е съвсем материалистическо схващане.
Щом живее в тялото, завзема място, пространство. А всички неща, които са пространствени, нямат никакъв дух. И те спорят сега. Може ли туй, което не завзема пространство и място, да живее някъде? Това са разсъждения.
към беседата >>
Аз ги поставям вие да разсъждавате.
То е безлюдно, съвсем бамбашка*. Майката става зелена, става млада, а туй дете, което е родено от тази майка, на туй дете нищо не расте. Сега ние влизаме в една област, дето съвсем ще се объркаме. То не е критика. Аз не критикувам нещата.
Аз ги поставям вие да разсъждавате.
Защото под думата „месечина“, под думата „слънце“ в старо време са разбирали идеи. Всеки си имал по една месечина. Месечината е потребна за вечер, денем месечината не е потребна. Вечерно време, като няма какво да правиш, може да се грееш на месечината. Ами ти, когато разчиташ на хората, ти се грееш на месечината.
към беседата >>
После пак може да премахна тия камъни.
Да ви определя как си създавате препятствия. Представете си: аз съм пътник, нося камък, оставя го на пътя. Цяла година пренасям камъни на пътя. Когато ще мина [някога], ще намеря натрупана преграда. Като дойда там, при преградата, кой е причината?
После пак може да премахна тия камъни.
Премахна едни, втори, трети. Всеки един от вас може да очисти пътя си. Ти казваш: „Аз не мога да направя това нещо“. На втория ден пак казваш: „Не мога, не мога“ и най-после достигаш до крайния предел, казваш: „Не мога“. Сега, вие практически постоянно туй го правите.
към беседата >>
Щом живее в тялото, завзема място, пространство.
Човешко тяло трябва да имаш. Тогава възразяват: „Не е тялото, но е духът“. Ти духа виждал ли си? Казваш: „Този дух живее в тялото“. Щом духът живее в тялото, то е съвсем материалистическо схващане.
Щом живее в тялото, завзема място, пространство.
А всички неща, които са пространствени, нямат никакъв дух. И те спорят сега. Може ли туй, което не завзема пространство и място, да живее някъде? Това са разсъждения. Ако вие не можете да имате правилно разрешение в света, в даден случай изменяте понятие, как ще го оправите?
към беседата >>
Защото под думата „месечина“, под думата „слънце“ в старо време са разбирали идеи.
Майката става зелена, става млада, а туй дете, което е родено от тази майка, на туй дете нищо не расте. Сега ние влизаме в една област, дето съвсем ще се объркаме. То не е критика. Аз не критикувам нещата. Аз ги поставям вие да разсъждавате.
Защото под думата „месечина“, под думата „слънце“ в старо време са разбирали идеи.
Всеки си имал по една месечина. Месечината е потребна за вечер, денем месечината не е потребна. Вечерно време, като няма какво да правиш, може да се грееш на месечината. Ами ти, когато разчиташ на хората, ти се грееш на месечината.
към беседата >>
Премахна едни, втори, трети.
Представете си: аз съм пътник, нося камък, оставя го на пътя. Цяла година пренасям камъни на пътя. Когато ще мина [някога], ще намеря натрупана преграда. Като дойда там, при преградата, кой е причината? После пак може да премахна тия камъни.
Премахна едни, втори, трети.
Всеки един от вас може да очисти пътя си. Ти казваш: „Аз не мога да направя това нещо“. На втория ден пак казваш: „Не мога, не мога“ и най-после достигаш до крайния предел, казваш: „Не мога“. Сега, вие практически постоянно туй го правите. Вие всички сте кандидати за велики хора.
към беседата >>
А всички неща, които са пространствени, нямат никакъв дух.
Тогава възразяват: „Не е тялото, но е духът“. Ти духа виждал ли си? Казваш: „Този дух живее в тялото“. Щом духът живее в тялото, то е съвсем материалистическо схващане. Щом живее в тялото, завзема място, пространство.
А всички неща, които са пространствени, нямат никакъв дух.
И те спорят сега. Може ли туй, което не завзема пространство и място, да живее някъде? Това са разсъждения. Ако вие не можете да имате правилно разрешение в света, в даден случай изменяте понятие, как ще го оправите? Да кажем, че в тялото – а ние туй тяло много малко го разбираме, какво нещо е тялото.
към беседата >>
Всеки си имал по една месечина.
Сега ние влизаме в една област, дето съвсем ще се объркаме. То не е критика. Аз не критикувам нещата. Аз ги поставям вие да разсъждавате. Защото под думата „месечина“, под думата „слънце“ в старо време са разбирали идеи.
Всеки си имал по една месечина.
Месечината е потребна за вечер, денем месечината не е потребна. Вечерно време, като няма какво да правиш, може да се грееш на месечината. Ами ти, когато разчиташ на хората, ти се грееш на месечината.
към беседата >>
Всеки един от вас може да очисти пътя си.
Цяла година пренасям камъни на пътя. Когато ще мина [някога], ще намеря натрупана преграда. Като дойда там, при преградата, кой е причината? После пак може да премахна тия камъни. Премахна едни, втори, трети.
Всеки един от вас може да очисти пътя си.
Ти казваш: „Аз не мога да направя това нещо“. На втория ден пак казваш: „Не мога, не мога“ и най-после достигаш до крайния предел, казваш: „Не мога“. Сега, вие практически постоянно туй го правите. Вие всички сте кандидати за велики хора. Всеки един от вас ще тури някаква идея за някакво величие.
към беседата >>
И те спорят сега.
Ти духа виждал ли си? Казваш: „Този дух живее в тялото“. Щом духът живее в тялото, то е съвсем материалистическо схващане. Щом живее в тялото, завзема място, пространство. А всички неща, които са пространствени, нямат никакъв дух.
И те спорят сега.
Може ли туй, което не завзема пространство и място, да живее някъде? Това са разсъждения. Ако вие не можете да имате правилно разрешение в света, в даден случай изменяте понятие, как ще го оправите? Да кажем, че в тялото – а ние туй тяло много малко го разбираме, какво нещо е тялото. Материалистите казват, че тялото е всичко.
към беседата >>
Месечината е потребна за вечер, денем месечината не е потребна.
То не е критика. Аз не критикувам нещата. Аз ги поставям вие да разсъждавате. Защото под думата „месечина“, под думата „слънце“ в старо време са разбирали идеи. Всеки си имал по една месечина.
Месечината е потребна за вечер, денем месечината не е потребна.
Вечерно време, като няма какво да правиш, може да се грееш на месечината. Ами ти, когато разчиташ на хората, ти се грееш на месечината.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз не мога да направя това нещо“.
Когато ще мина [някога], ще намеря натрупана преграда. Като дойда там, при преградата, кой е причината? После пак може да премахна тия камъни. Премахна едни, втори, трети. Всеки един от вас може да очисти пътя си.
Ти казваш: „Аз не мога да направя това нещо“.
На втория ден пак казваш: „Не мога, не мога“ и най-после достигаш до крайния предел, казваш: „Не мога“. Сега, вие практически постоянно туй го правите. Вие всички сте кандидати за велики хора. Всеки един от вас ще тури някаква идея за някакво величие. Понеже не е станало, което той предполагал, той е нещастен.
към беседата >>
Може ли туй, което не завзема пространство и място, да живее някъде?
Казваш: „Този дух живее в тялото“. Щом духът живее в тялото, то е съвсем материалистическо схващане. Щом живее в тялото, завзема място, пространство. А всички неща, които са пространствени, нямат никакъв дух. И те спорят сега.
Може ли туй, което не завзема пространство и място, да живее някъде?
Това са разсъждения. Ако вие не можете да имате правилно разрешение в света, в даден случай изменяте понятие, как ще го оправите? Да кажем, че в тялото – а ние туй тяло много малко го разбираме, какво нещо е тялото. Материалистите казват, че тялото е всичко. Приемам с тях, така е.
към беседата >>
Вечерно време, като няма какво да правиш, може да се грееш на месечината.
Аз не критикувам нещата. Аз ги поставям вие да разсъждавате. Защото под думата „месечина“, под думата „слънце“ в старо време са разбирали идеи. Всеки си имал по една месечина. Месечината е потребна за вечер, денем месечината не е потребна.
Вечерно време, като няма какво да правиш, може да се грееш на месечината.
Ами ти, когато разчиташ на хората, ти се грееш на месечината.
към беседата >>
На втория ден пак казваш: „Не мога, не мога“ и най-после достигаш до крайния предел, казваш: „Не мога“.
Като дойда там, при преградата, кой е причината? После пак може да премахна тия камъни. Премахна едни, втори, трети. Всеки един от вас може да очисти пътя си. Ти казваш: „Аз не мога да направя това нещо“.
На втория ден пак казваш: „Не мога, не мога“ и най-после достигаш до крайния предел, казваш: „Не мога“.
Сега, вие практически постоянно туй го правите. Вие всички сте кандидати за велики хора. Всеки един от вас ще тури някаква идея за някакво величие. Понеже не е станало, което той предполагал, той е нещастен. Оставете вашите въображаеми величия.
към беседата >>
Това са разсъждения.
Щом духът живее в тялото, то е съвсем материалистическо схващане. Щом живее в тялото, завзема място, пространство. А всички неща, които са пространствени, нямат никакъв дух. И те спорят сега. Може ли туй, което не завзема пространство и място, да живее някъде?
Това са разсъждения.
Ако вие не можете да имате правилно разрешение в света, в даден случай изменяте понятие, как ще го оправите? Да кажем, че в тялото – а ние туй тяло много малко го разбираме, какво нещо е тялото. Материалистите казват, че тялото е всичко. Приемам с тях, така е. За мене е безразлично.
към беседата >>
Ами ти, когато разчиташ на хората, ти се грееш на месечината.
Аз ги поставям вие да разсъждавате. Защото под думата „месечина“, под думата „слънце“ в старо време са разбирали идеи. Всеки си имал по една месечина. Месечината е потребна за вечер, денем месечината не е потребна. Вечерно време, като няма какво да правиш, може да се грееш на месечината.
Ами ти, когато разчиташ на хората, ти се грееш на месечината.
към беседата >>
Сега, вие практически постоянно туй го правите.
После пак може да премахна тия камъни. Премахна едни, втори, трети. Всеки един от вас може да очисти пътя си. Ти казваш: „Аз не мога да направя това нещо“. На втория ден пак казваш: „Не мога, не мога“ и най-после достигаш до крайния предел, казваш: „Не мога“.
Сега, вие практически постоянно туй го правите.
Вие всички сте кандидати за велики хора. Всеки един от вас ще тури някаква идея за някакво величие. Понеже не е станало, което той предполагал, той е нещастен. Оставете вашите въображаеми величия. Ти си величие с това, което си.
към беседата >>
Ако вие не можете да имате правилно разрешение в света, в даден случай изменяте понятие, как ще го оправите?
Щом живее в тялото, завзема място, пространство. А всички неща, които са пространствени, нямат никакъв дух. И те спорят сега. Може ли туй, което не завзема пространство и място, да живее някъде? Това са разсъждения.
Ако вие не можете да имате правилно разрешение в света, в даден случай изменяте понятие, как ще го оправите?
Да кажем, че в тялото – а ние туй тяло много малко го разбираме, какво нещо е тялото. Материалистите казват, че тялото е всичко. Приемам с тях, така е. За мене е безразлично. Аз бих ви казал така.
към беседата >>
Ти уповаваш на баща си да ти остави нещо, на чичо ти да ти остави – ти не се ли грееш на месечината?
Ти уповаваш на баща си да ти остави нещо, на чичо ти да ти остави – ти не се ли грееш на месечината?
Дотогава, докогато човек разчита на хората, той не се ли грее на месечината? Туй го помнете като правило. Дотогава, докогато ти разчиташ на онова, което природата е вложила в тебе, докато разчиташ на своя ум, разчиташ на своето сърце, разчиташ на своята душа, разчиташ на своя дух, ти си на правата посока. Щом чувствуваш скръб, сърце имаш; щом мислиш, ум имаш; щом работиш, воля имаш. Не е лошо, от тебе зависи.
към беседата >>
Вие всички сте кандидати за велики хора.
Премахна едни, втори, трети. Всеки един от вас може да очисти пътя си. Ти казваш: „Аз не мога да направя това нещо“. На втория ден пак казваш: „Не мога, не мога“ и най-после достигаш до крайния предел, казваш: „Не мога“. Сега, вие практически постоянно туй го правите.
Вие всички сте кандидати за велики хора.
Всеки един от вас ще тури някаква идея за някакво величие. Понеже не е станало, което той предполагал, той е нещастен. Оставете вашите въображаеми величия. Ти си величие с това, което си. Сега, има нещо вложено в тебе.
към беседата >>
Да кажем, че в тялото – а ние туй тяло много малко го разбираме, какво нещо е тялото.
А всички неща, които са пространствени, нямат никакъв дух. И те спорят сега. Може ли туй, което не завзема пространство и място, да живее някъде? Това са разсъждения. Ако вие не можете да имате правилно разрешение в света, в даден случай изменяте понятие, как ще го оправите?
Да кажем, че в тялото – а ние туй тяло много малко го разбираме, какво нещо е тялото.
Материалистите казват, че тялото е всичко. Приемам с тях, така е. За мене е безразлично. Аз бих ви казал така. Ето как примирявам нещата: материята е майка, духът – баща.
към беседата >>
Дотогава, докогато човек разчита на хората, той не се ли грее на месечината?
Ти уповаваш на баща си да ти остави нещо, на чичо ти да ти остави – ти не се ли грееш на месечината?
Дотогава, докогато човек разчита на хората, той не се ли грее на месечината?
Туй го помнете като правило. Дотогава, докогато ти разчиташ на онова, което природата е вложила в тебе, докато разчиташ на своя ум, разчиташ на своето сърце, разчиташ на своята душа, разчиташ на своя дух, ти си на правата посока. Щом чувствуваш скръб, сърце имаш; щом мислиш, ум имаш; щом работиш, воля имаш. Не е лошо, от тебе зависи. Ако си много скърбен, претоварил си се, повече имаш, отколкото ти трябва.
към беседата >>
Всеки един от вас ще тури някаква идея за някакво величие.
Всеки един от вас може да очисти пътя си. Ти казваш: „Аз не мога да направя това нещо“. На втория ден пак казваш: „Не мога, не мога“ и най-после достигаш до крайния предел, казваш: „Не мога“. Сега, вие практически постоянно туй го правите. Вие всички сте кандидати за велики хора.
Всеки един от вас ще тури някаква идея за някакво величие.
Понеже не е станало, което той предполагал, той е нещастен. Оставете вашите въображаеми величия. Ти си величие с това, което си. Сега, има нещо вложено в тебе. Сили се да постигнеш това, което можеш.
към беседата >>
Материалистите казват, че тялото е всичко.
И те спорят сега. Може ли туй, което не завзема пространство и място, да живее някъде? Това са разсъждения. Ако вие не можете да имате правилно разрешение в света, в даден случай изменяте понятие, как ще го оправите? Да кажем, че в тялото – а ние туй тяло много малко го разбираме, какво нещо е тялото.
Материалистите казват, че тялото е всичко.
Приемам с тях, така е. За мене е безразлично. Аз бих ви казал така. Ето как примирявам нещата: материята е майка, духът – баща. Тогава де е противоречието?
към беседата >>
Туй го помнете като правило.
Ти уповаваш на баща си да ти остави нещо, на чичо ти да ти остави – ти не се ли грееш на месечината? Дотогава, докогато човек разчита на хората, той не се ли грее на месечината?
Туй го помнете като правило.
Дотогава, докогато ти разчиташ на онова, което природата е вложила в тебе, докато разчиташ на своя ум, разчиташ на своето сърце, разчиташ на своята душа, разчиташ на своя дух, ти си на правата посока. Щом чувствуваш скръб, сърце имаш; щом мислиш, ум имаш; щом работиш, воля имаш. Не е лошо, от тебе зависи. Ако си много скърбен, претоварил си се, повече имаш, отколкото ти трябва. Та казвам: Когато дойдете в живота и имате страдания, поразмърдайте [се].
към беседата >>
Понеже не е станало, което той предполагал, той е нещастен.
Ти казваш: „Аз не мога да направя това нещо“. На втория ден пак казваш: „Не мога, не мога“ и най-после достигаш до крайния предел, казваш: „Не мога“. Сега, вие практически постоянно туй го правите. Вие всички сте кандидати за велики хора. Всеки един от вас ще тури някаква идея за някакво величие.
Понеже не е станало, което той предполагал, той е нещастен.
Оставете вашите въображаеми величия. Ти си величие с това, което си. Сега, има нещо вложено в тебе. Сили се да постигнеш това, което можеш. Представете си: вие сте беден, искате да вървите в училище.
към беседата >>
Приемам с тях, така е.
Може ли туй, което не завзема пространство и място, да живее някъде? Това са разсъждения. Ако вие не можете да имате правилно разрешение в света, в даден случай изменяте понятие, как ще го оправите? Да кажем, че в тялото – а ние туй тяло много малко го разбираме, какво нещо е тялото. Материалистите казват, че тялото е всичко.
Приемам с тях, така е.
За мене е безразлично. Аз бих ви казал така. Ето как примирявам нещата: материята е майка, духът – баща. Тогава де е противоречието? Защо човек, който вярва в материята, е безверник, а който вярва в духа, е вярващ?
към беседата >>
Дотогава, докогато ти разчиташ на онова, което природата е вложила в тебе, докато разчиташ на своя ум, разчиташ на своето сърце, разчиташ на своята душа, разчиташ на своя дух, ти си на правата посока.
Ти уповаваш на баща си да ти остави нещо, на чичо ти да ти остави – ти не се ли грееш на месечината? Дотогава, докогато човек разчита на хората, той не се ли грее на месечината? Туй го помнете като правило.
Дотогава, докогато ти разчиташ на онова, което природата е вложила в тебе, докато разчиташ на своя ум, разчиташ на своето сърце, разчиташ на своята душа, разчиташ на своя дух, ти си на правата посока.
Щом чувствуваш скръб, сърце имаш; щом мислиш, ум имаш; щом работиш, воля имаш. Не е лошо, от тебе зависи. Ако си много скърбен, претоварил си се, повече имаш, отколкото ти трябва. Та казвам: Когато дойдете в живота и имате страдания, поразмърдайте [се]. Вземете, поразговорете се със страданието.
към беседата >>
Оставете вашите въображаеми величия.
На втория ден пак казваш: „Не мога, не мога“ и най-после достигаш до крайния предел, казваш: „Не мога“. Сега, вие практически постоянно туй го правите. Вие всички сте кандидати за велики хора. Всеки един от вас ще тури някаква идея за някакво величие. Понеже не е станало, което той предполагал, той е нещастен.
Оставете вашите въображаеми величия.
Ти си величие с това, което си. Сега, има нещо вложено в тебе. Сили се да постигнеш това, което можеш. Представете си: вие сте беден, искате да вървите в училище. Другият е богат и той иска да ходи.
към беседата >>
За мене е безразлично.
Това са разсъждения. Ако вие не можете да имате правилно разрешение в света, в даден случай изменяте понятие, как ще го оправите? Да кажем, че в тялото – а ние туй тяло много малко го разбираме, какво нещо е тялото. Материалистите казват, че тялото е всичко. Приемам с тях, така е.
За мене е безразлично.
Аз бих ви казал така. Ето как примирявам нещата: материята е майка, духът – баща. Тогава де е противоречието? Защо човек, който вярва в материята, е безверник, а който вярва в духа, е вярващ? То са две неща.
към беседата >>
Щом чувствуваш скръб, сърце имаш; щом мислиш, ум имаш; щом работиш, воля имаш.
Ти уповаваш на баща си да ти остави нещо, на чичо ти да ти остави – ти не се ли грееш на месечината? Дотогава, докогато човек разчита на хората, той не се ли грее на месечината? Туй го помнете като правило. Дотогава, докогато ти разчиташ на онова, което природата е вложила в тебе, докато разчиташ на своя ум, разчиташ на своето сърце, разчиташ на своята душа, разчиташ на своя дух, ти си на правата посока.
Щом чувствуваш скръб, сърце имаш; щом мислиш, ум имаш; щом работиш, воля имаш.
Не е лошо, от тебе зависи. Ако си много скърбен, претоварил си се, повече имаш, отколкото ти трябва. Та казвам: Когато дойдете в живота и имате страдания, поразмърдайте [се]. Вземете, поразговорете се със страданието. Страданието има език, поразговорете се с него.
към беседата >>
Ти си величие с това, което си.
Сега, вие практически постоянно туй го правите. Вие всички сте кандидати за велики хора. Всеки един от вас ще тури някаква идея за някакво величие. Понеже не е станало, което той предполагал, той е нещастен. Оставете вашите въображаеми величия.
Ти си величие с това, което си.
Сега, има нещо вложено в тебе. Сили се да постигнеш това, което можеш. Представете си: вие сте беден, искате да вървите в училище. Другият е богат и той иска да ходи. Но той ходи с такси, с файтон, а ти ходиш пеш.
към беседата >>
Аз бих ви казал така.
Ако вие не можете да имате правилно разрешение в света, в даден случай изменяте понятие, как ще го оправите? Да кажем, че в тялото – а ние туй тяло много малко го разбираме, какво нещо е тялото. Материалистите казват, че тялото е всичко. Приемам с тях, така е. За мене е безразлично.
Аз бих ви казал така.
Ето как примирявам нещата: материята е майка, духът – баща. Тогава де е противоречието? Защо човек, който вярва в материята, е безверник, а който вярва в духа, е вярващ? То са две неща. В какво седи различието?
към беседата >>
Не е лошо, от тебе зависи.
Ти уповаваш на баща си да ти остави нещо, на чичо ти да ти остави – ти не се ли грееш на месечината? Дотогава, докогато човек разчита на хората, той не се ли грее на месечината? Туй го помнете като правило. Дотогава, докогато ти разчиташ на онова, което природата е вложила в тебе, докато разчиташ на своя ум, разчиташ на своето сърце, разчиташ на своята душа, разчиташ на своя дух, ти си на правата посока. Щом чувствуваш скръб, сърце имаш; щом мислиш, ум имаш; щом работиш, воля имаш.
Не е лошо, от тебе зависи.
Ако си много скърбен, претоварил си се, повече имаш, отколкото ти трябва. Та казвам: Когато дойдете в живота и имате страдания, поразмърдайте [се]. Вземете, поразговорете се със страданието. Страданието има език, поразговорете се с него. На страданието кажи: „Защо си толкова скръбно?
към беседата >>
Сега, има нещо вложено в тебе.
Вие всички сте кандидати за велики хора. Всеки един от вас ще тури някаква идея за някакво величие. Понеже не е станало, което той предполагал, той е нещастен. Оставете вашите въображаеми величия. Ти си величие с това, което си.
Сега, има нещо вложено в тебе.
Сили се да постигнеш това, което можеш. Представете си: вие сте беден, искате да вървите в училище. Другият е богат и той иска да ходи. Но той ходи с такси, с файтон, а ти ходиш пеш. Той отива по-рано, понеже отива с такси, та не се изморява, удобно му е.
към беседата >>
Ето как примирявам нещата: материята е майка, духът – баща.
Да кажем, че в тялото – а ние туй тяло много малко го разбираме, какво нещо е тялото. Материалистите казват, че тялото е всичко. Приемам с тях, така е. За мене е безразлично. Аз бих ви казал така.
Ето как примирявам нещата: материята е майка, духът – баща.
Тогава де е противоречието? Защо човек, който вярва в материята, е безверник, а който вярва в духа, е вярващ? То са две неща. В какво седи различието? Майката е крайно аристократична, тя седи, не се движи никъде, баща[та] ще щ донесе автомобил, ще се качи.
към беседата >>
Ако си много скърбен, претоварил си се, повече имаш, отколкото ти трябва.
Дотогава, докогато човек разчита на хората, той не се ли грее на месечината? Туй го помнете като правило. Дотогава, докогато ти разчиташ на онова, което природата е вложила в тебе, докато разчиташ на своя ум, разчиташ на своето сърце, разчиташ на своята душа, разчиташ на своя дух, ти си на правата посока. Щом чувствуваш скръб, сърце имаш; щом мислиш, ум имаш; щом работиш, воля имаш. Не е лошо, от тебе зависи.
Ако си много скърбен, претоварил си се, повече имаш, отколкото ти трябва.
Та казвам: Когато дойдете в живота и имате страдания, поразмърдайте [се]. Вземете, поразговорете се със страданието. Страданието има език, поразговорете се с него. На страданието кажи: „Защо си толкова скръбно? “ Попитай страданието в себе си, защо е толкова скръбно.
към беседата >>
Сили се да постигнеш това, което можеш.
Всеки един от вас ще тури някаква идея за някакво величие. Понеже не е станало, което той предполагал, той е нещастен. Оставете вашите въображаеми величия. Ти си величие с това, което си. Сега, има нещо вложено в тебе.
Сили се да постигнеш това, което можеш.
Представете си: вие сте беден, искате да вървите в училище. Другият е богат и той иска да ходи. Но той ходи с такси, с файтон, а ти ходиш пеш. Той отива по-рано, понеже отива с такси, та не се изморява, удобно му е. Но представете си: онзи, който отива с такси, не може да учи.
към беседата >>
Тогава де е противоречието?
Материалистите казват, че тялото е всичко. Приемам с тях, така е. За мене е безразлично. Аз бих ви казал така. Ето как примирявам нещата: материята е майка, духът – баща.
Тогава де е противоречието?
Защо човек, който вярва в материята, е безверник, а който вярва в духа, е вярващ? То са две неща. В какво седи различието? Майката е крайно аристократична, тя седи, не се движи никъде, баща[та] ще щ донесе автомобил, ще се качи. Тя е аристократка, не се помръдва.
към беседата >>
Та казвам: Когато дойдете в живота и имате страдания, поразмърдайте [се].
Туй го помнете като правило. Дотогава, докогато ти разчиташ на онова, което природата е вложила в тебе, докато разчиташ на своя ум, разчиташ на своето сърце, разчиташ на своята душа, разчиташ на своя дух, ти си на правата посока. Щом чувствуваш скръб, сърце имаш; щом мислиш, ум имаш; щом работиш, воля имаш. Не е лошо, от тебе зависи. Ако си много скърбен, претоварил си се, повече имаш, отколкото ти трябва.
Та казвам: Когато дойдете в живота и имате страдания, поразмърдайте [се].
Вземете, поразговорете се със страданието. Страданието има език, поразговорете се с него. На страданието кажи: „Защо си толкова скръбно? “ Попитай страданието в себе си, защо е толкова скръбно. Кои са причините?
към беседата >>
Представете си: вие сте беден, искате да вървите в училище.
Понеже не е станало, което той предполагал, той е нещастен. Оставете вашите въображаеми величия. Ти си величие с това, което си. Сега, има нещо вложено в тебе. Сили се да постигнеш това, което можеш.
Представете си: вие сте беден, искате да вървите в училище.
Другият е богат и той иска да ходи. Но той ходи с такси, с файтон, а ти ходиш пеш. Той отива по-рано, понеже отива с такси, та не се изморява, удобно му е. Но представете си: онзи, който отива с такси, не може да учи. Другият, който ходи без такси, учи.
към беседата >>
Защо човек, който вярва в материята, е безверник, а който вярва в духа, е вярващ?
Приемам с тях, така е. За мене е безразлично. Аз бих ви казал така. Ето как примирявам нещата: материята е майка, духът – баща. Тогава де е противоречието?
Защо човек, който вярва в материята, е безверник, а който вярва в духа, е вярващ?
То са две неща. В какво седи различието? Майката е крайно аристократична, тя седи, не се движи никъде, баща[та] ще щ донесе автомобил, ще се качи. Тя е аристократка, не се помръдва. Той дойде, сложи я на едно място, на което място я сложи, на стола, там седи.
към беседата >>
Вземете, поразговорете се със страданието.
Дотогава, докогато ти разчиташ на онова, което природата е вложила в тебе, докато разчиташ на своя ум, разчиташ на своето сърце, разчиташ на своята душа, разчиташ на своя дух, ти си на правата посока. Щом чувствуваш скръб, сърце имаш; щом мислиш, ум имаш; щом работиш, воля имаш. Не е лошо, от тебе зависи. Ако си много скърбен, претоварил си се, повече имаш, отколкото ти трябва. Та казвам: Когато дойдете в живота и имате страдания, поразмърдайте [се].
Вземете, поразговорете се със страданието.
Страданието има език, поразговорете се с него. На страданието кажи: „Защо си толкова скръбно? “ Попитай страданието в себе си, защо е толкова скръбно. Кои са причините? Понеже ти, скръбният човек, преди една минута не беше скръбен.
към беседата >>
Другият е богат и той иска да ходи.
Оставете вашите въображаеми величия. Ти си величие с това, което си. Сега, има нещо вложено в тебе. Сили се да постигнеш това, което можеш. Представете си: вие сте беден, искате да вървите в училище.
Другият е богат и той иска да ходи.
Но той ходи с такси, с файтон, а ти ходиш пеш. Той отива по-рано, понеже отива с такси, та не се изморява, удобно му е. Но представете си: онзи, който отива с такси, не може да учи. Другият, който ходи без такси, учи. Единият има удобства при отиването, но няма удобства в училището.
към беседата >>
То са две неща.
За мене е безразлично. Аз бих ви казал така. Ето как примирявам нещата: материята е майка, духът – баща. Тогава де е противоречието? Защо човек, който вярва в материята, е безверник, а който вярва в духа, е вярващ?
То са две неща.
В какво седи различието? Майката е крайно аристократична, тя седи, не се движи никъде, баща[та] ще щ донесе автомобил, ще се качи. Тя е аристократка, не се помръдва. Той дойде, сложи я на едно място, на което място я сложи, на стола, там седи. Когато вие в света не искате да се движите, искате на едно място да седите и вие имате характера на майката.
към беседата >>
Страданието има език, поразговорете се с него.
Щом чувствуваш скръб, сърце имаш; щом мислиш, ум имаш; щом работиш, воля имаш. Не е лошо, от тебе зависи. Ако си много скърбен, претоварил си се, повече имаш, отколкото ти трябва. Та казвам: Когато дойдете в живота и имате страдания, поразмърдайте [се]. Вземете, поразговорете се със страданието.
Страданието има език, поразговорете се с него.
На страданието кажи: „Защо си толкова скръбно? “ Попитай страданието в себе си, защо е толкова скръбно. Кои са причините? Понеже ти, скръбният човек, преди една минута не беше скръбен. Ти не си човекът, който скърби.
към беседата >>
Но той ходи с такси, с файтон, а ти ходиш пеш.
Ти си величие с това, което си. Сега, има нещо вложено в тебе. Сили се да постигнеш това, което можеш. Представете си: вие сте беден, искате да вървите в училище. Другият е богат и той иска да ходи.
Но той ходи с такси, с файтон, а ти ходиш пеш.
Той отива по-рано, понеже отива с такси, та не се изморява, удобно му е. Но представете си: онзи, който отива с такси, не може да учи. Другият, който ходи без такси, учи. Единият има удобства при отиването, но няма удобства в училището. Питам тогава: Кое е за предпочитане, с такси ли да ходиш в училището или да учиш по-хубаво?
към беседата >>
В какво седи различието?
Аз бих ви казал така. Ето как примирявам нещата: материята е майка, духът – баща. Тогава де е противоречието? Защо човек, който вярва в материята, е безверник, а който вярва в духа, е вярващ? То са две неща.
В какво седи различието?
Майката е крайно аристократична, тя седи, не се движи никъде, баща[та] ще щ донесе автомобил, ще се качи. Тя е аристократка, не се помръдва. Той дойде, сложи я на едно място, на което място я сложи, на стола, там седи. Когато вие в света не искате да се движите, искате на едно място да седите и вие имате характера на майката. Пък когато не ви свърта никъде, имате характера на бащата.
към беседата >>
На страданието кажи: „Защо си толкова скръбно?
Не е лошо, от тебе зависи. Ако си много скърбен, претоварил си се, повече имаш, отколкото ти трябва. Та казвам: Когато дойдете в живота и имате страдания, поразмърдайте [се]. Вземете, поразговорете се със страданието. Страданието има език, поразговорете се с него.
На страданието кажи: „Защо си толкова скръбно?
“ Попитай страданието в себе си, защо е толкова скръбно. Кои са причините? Понеже ти, скръбният човек, преди една минута не беше скръбен. Ти не си човекът, който скърби. Нещо у тебе има, което скърби.
към беседата >>
Той отива по-рано, понеже отива с такси, та не се изморява, удобно му е.
Сега, има нещо вложено в тебе. Сили се да постигнеш това, което можеш. Представете си: вие сте беден, искате да вървите в училище. Другият е богат и той иска да ходи. Но той ходи с такси, с файтон, а ти ходиш пеш.
Той отива по-рано, понеже отива с такси, та не се изморява, удобно му е.
Но представете си: онзи, който отива с такси, не може да учи. Другият, който ходи без такси, учи. Единият има удобства при отиването, но няма удобства в училището. Питам тогава: Кое е за предпочитане, с такси ли да ходиш в училището или да учиш по-хубаво? Да получиш ли едно щастие или да го изгубиш; или, като придобиеш едно щастие, да не го изгубиш?
към беседата >>
Майката е крайно аристократична, тя седи, не се движи никъде, баща[та] ще щ донесе автомобил, ще се качи.
Ето как примирявам нещата: материята е майка, духът – баща. Тогава де е противоречието? Защо човек, който вярва в материята, е безверник, а който вярва в духа, е вярващ? То са две неща. В какво седи различието?
Майката е крайно аристократична, тя седи, не се движи никъде, баща[та] ще щ донесе автомобил, ще се качи.
Тя е аристократка, не се помръдва. Той дойде, сложи я на едно място, на което място я сложи, на стола, там седи. Когато вие в света не искате да се движите, искате на едно място да седите и вие имате характера на майката. Пък когато не ви свърта никъде, имате характера на бащата. Дето не го търсиш, там ще го намериш.
към беседата >>
“ Попитай страданието в себе си, защо е толкова скръбно.
Ако си много скърбен, претоварил си се, повече имаш, отколкото ти трябва. Та казвам: Когато дойдете в живота и имате страдания, поразмърдайте [се]. Вземете, поразговорете се със страданието. Страданието има език, поразговорете се с него. На страданието кажи: „Защо си толкова скръбно?
“ Попитай страданието в себе си, защо е толкова скръбно.
Кои са причините? Понеже ти, скръбният човек, преди една минута не беше скръбен. Ти не си човекът, който скърби. Нещо у тебе има, което скърби. Попитай го, защо скърби.
към беседата >>
Но представете си: онзи, който отива с такси, не може да учи.
Сили се да постигнеш това, което можеш. Представете си: вие сте беден, искате да вървите в училище. Другият е богат и той иска да ходи. Но той ходи с такси, с файтон, а ти ходиш пеш. Той отива по-рано, понеже отива с такси, та не се изморява, удобно му е.
Но представете си: онзи, който отива с такси, не може да учи.
Другият, който ходи без такси, учи. Единият има удобства при отиването, но няма удобства в училището. Питам тогава: Кое е за предпочитане, с такси ли да ходиш в училището или да учиш по-хубаво? Да получиш ли едно щастие или да го изгубиш; или, като придобиеш едно щастие, да не го изгубиш? Кое е по-хубаво?
към беседата >>
Тя е аристократка, не се помръдва.
Тогава де е противоречието? Защо човек, който вярва в материята, е безверник, а който вярва в духа, е вярващ? То са две неща. В какво седи различието? Майката е крайно аристократична, тя седи, не се движи никъде, баща[та] ще щ донесе автомобил, ще се качи.
Тя е аристократка, не се помръдва.
Той дойде, сложи я на едно място, на което място я сложи, на стола, там седи. Когато вие в света не искате да се движите, искате на едно място да седите и вие имате характера на майката. Пък когато не ви свърта никъде, имате характера на бащата. Дето не го търсиш, там ще го намериш. Не можеш да го намериш никъде.
към беседата >>
Кои са причините?
Та казвам: Когато дойдете в живота и имате страдания, поразмърдайте [се]. Вземете, поразговорете се със страданието. Страданието има език, поразговорете се с него. На страданието кажи: „Защо си толкова скръбно? “ Попитай страданието в себе си, защо е толкова скръбно.
Кои са причините?
Понеже ти, скръбният човек, преди една минута не беше скръбен. Ти не си човекът, който скърби. Нещо у тебе има, което скърби. Попитай го, защо скърби. Следователно и вие, както актьори, които играят на сцената – не е вашата задача да умрете, но вие искате да представите един автор, който писал една драма или една трагедия, че накарал своите деца да умират, неговите деца вие ги наричате действуващи лица.
към беседата >>
Другият, който ходи без такси, учи.
Представете си: вие сте беден, искате да вървите в училище. Другият е богат и той иска да ходи. Но той ходи с такси, с файтон, а ти ходиш пеш. Той отива по-рано, понеже отива с такси, та не се изморява, удобно му е. Но представете си: онзи, който отива с такси, не може да учи.
Другият, който ходи без такси, учи.
Единият има удобства при отиването, но няма удобства в училището. Питам тогава: Кое е за предпочитане, с такси ли да ходиш в училището или да учиш по-хубаво? Да получиш ли едно щастие или да го изгубиш; или, като придобиеш едно щастие, да не го изгубиш? Кое е по-хубаво? Второто положение.
към беседата >>
Той дойде, сложи я на едно място, на което място я сложи, на стола, там седи.
Защо човек, който вярва в материята, е безверник, а който вярва в духа, е вярващ? То са две неща. В какво седи различието? Майката е крайно аристократична, тя седи, не се движи никъде, баща[та] ще щ донесе автомобил, ще се качи. Тя е аристократка, не се помръдва.
Той дойде, сложи я на едно място, на което място я сложи, на стола, там седи.
Когато вие в света не искате да се движите, искате на едно място да седите и вие имате характера на майката. Пък когато не ви свърта никъде, имате характера на бащата. Дето не го търсиш, там ще го намериш. Не можеш да го намериш никъде. Навсякъде е и никъде не е.
към беседата >>
Понеже ти, скръбният човек, преди една минута не беше скръбен.
Вземете, поразговорете се със страданието. Страданието има език, поразговорете се с него. На страданието кажи: „Защо си толкова скръбно? “ Попитай страданието в себе си, защо е толкова скръбно. Кои са причините?
Понеже ти, скръбният човек, преди една минута не беше скръбен.
Ти не си човекът, който скърби. Нещо у тебе има, което скърби. Попитай го, защо скърби. Следователно и вие, както актьори, които играят на сцената – не е вашата задача да умрете, но вие искате да представите един автор, който писал една драма или една трагедия, че накарал своите деца да умират, неговите деца вие ги наричате действуващи лица. Но този автор [му] дошло на ума и – иска не иска някой да умре, той като иска да представи тази драма, ще се мъчиш да умираш.
към беседата >>
Единият има удобства при отиването, но няма удобства в училището.
Другият е богат и той иска да ходи. Но той ходи с такси, с файтон, а ти ходиш пеш. Той отива по-рано, понеже отива с такси, та не се изморява, удобно му е. Но представете си: онзи, който отива с такси, не може да учи. Другият, който ходи без такси, учи.
Единият има удобства при отиването, но няма удобства в училището.
Питам тогава: Кое е за предпочитане, с такси ли да ходиш в училището или да учиш по-хубаво? Да получиш ли едно щастие или да го изгубиш; или, като придобиеш едно щастие, да не го изгубиш? Кое е по-хубаво? Второто положение. Кое е по-хубаво – по-напред да дойде щастието и после скръбта или първо да дойде скръбта и после щастието?
към беседата >>
Когато вие в света не искате да се движите, искате на едно място да седите и вие имате характера на майката.
То са две неща. В какво седи различието? Майката е крайно аристократична, тя седи, не се движи никъде, баща[та] ще щ донесе автомобил, ще се качи. Тя е аристократка, не се помръдва. Той дойде, сложи я на едно място, на което място я сложи, на стола, там седи.
Когато вие в света не искате да се движите, искате на едно място да седите и вие имате характера на майката.
Пък когато не ви свърта никъде, имате характера на бащата. Дето не го търсиш, там ще го намериш. Не можеш да го намериш никъде. Навсякъде е и никъде не е. Сега, някой се напил, казва: „Без ума си бях“.
към беседата >>
Ти не си човекът, който скърби.
Страданието има език, поразговорете се с него. На страданието кажи: „Защо си толкова скръбно? “ Попитай страданието в себе си, защо е толкова скръбно. Кои са причините? Понеже ти, скръбният човек, преди една минута не беше скръбен.
Ти не си човекът, който скърби.
Нещо у тебе има, което скърби. Попитай го, защо скърби. Следователно и вие, както актьори, които играят на сцената – не е вашата задача да умрете, но вие искате да представите един автор, който писал една драма или една трагедия, че накарал своите деца да умират, неговите деца вие ги наричате действуващи лица. Но този автор [му] дошло на ума и – иска не иска някой да умре, той като иска да представи тази драма, ще се мъчиш да умираш. Ти умираш, след пет минути пак станеш на сцената, след като умреш.
към беседата >>
Питам тогава: Кое е за предпочитане, с такси ли да ходиш в училището или да учиш по-хубаво?
Но той ходи с такси, с файтон, а ти ходиш пеш. Той отива по-рано, понеже отива с такси, та не се изморява, удобно му е. Но представете си: онзи, който отива с такси, не може да учи. Другият, който ходи без такси, учи. Единият има удобства при отиването, но няма удобства в училището.
Питам тогава: Кое е за предпочитане, с такси ли да ходиш в училището или да учиш по-хубаво?
Да получиш ли едно щастие или да го изгубиш; или, като придобиеш едно щастие, да не го изгубиш? Кое е по-хубаво? Второто положение. Кое е по-хубаво – по-напред да дойде щастието и после скръбта или първо да дойде скръбта и после щастието? Второто положение.
към беседата >>
Пък когато не ви свърта никъде, имате характера на бащата.
В какво седи различието? Майката е крайно аристократична, тя седи, не се движи никъде, баща[та] ще щ донесе автомобил, ще се качи. Тя е аристократка, не се помръдва. Той дойде, сложи я на едно място, на което място я сложи, на стола, там седи. Когато вие в света не искате да се движите, искате на едно място да седите и вие имате характера на майката.
Пък когато не ви свърта никъде, имате характера на бащата.
Дето не го търсиш, там ще го намериш. Не можеш да го намериш никъде. Навсякъде е и никъде не е. Сега, някой се напил, казва: „Без ума си бях“. Като се напил човекът, умът го няма.
към беседата >>
Нещо у тебе има, което скърби.
На страданието кажи: „Защо си толкова скръбно? “ Попитай страданието в себе си, защо е толкова скръбно. Кои са причините? Понеже ти, скръбният човек, преди една минута не беше скръбен. Ти не си човекът, който скърби.
Нещо у тебе има, което скърби.
Попитай го, защо скърби. Следователно и вие, както актьори, които играят на сцената – не е вашата задача да умрете, но вие искате да представите един автор, който писал една драма или една трагедия, че накарал своите деца да умират, неговите деца вие ги наричате действуващи лица. Но този автор [му] дошло на ума и – иска не иска някой да умре, той като иска да представи тази драма, ще се мъчиш да умираш. Ти умираш, след пет минути пак станеш на сцената, след като умреш. Как умряхте?
към беседата >>
Да получиш ли едно щастие или да го изгубиш; или, като придобиеш едно щастие, да не го изгубиш?
Той отива по-рано, понеже отива с такси, та не се изморява, удобно му е. Но представете си: онзи, който отива с такси, не може да учи. Другият, който ходи без такси, учи. Единият има удобства при отиването, но няма удобства в училището. Питам тогава: Кое е за предпочитане, с такси ли да ходиш в училището или да учиш по-хубаво?
Да получиш ли едно щастие или да го изгубиш; или, като придобиеш едно щастие, да не го изгубиш?
Кое е по-хубаво? Второто положение. Кое е по-хубаво – по-напред да дойде щастието и после скръбта или първо да дойде скръбта и после щастието? Второто положение. Защото скръбта винаги подразбира липса на нещо.
към беседата >>
Дето не го търсиш, там ще го намериш.
Майката е крайно аристократична, тя седи, не се движи никъде, баща[та] ще щ донесе автомобил, ще се качи. Тя е аристократка, не се помръдва. Той дойде, сложи я на едно място, на което място я сложи, на стола, там седи. Когато вие в света не искате да се движите, искате на едно място да седите и вие имате характера на майката. Пък когато не ви свърта никъде, имате характера на бащата.
Дето не го търсиш, там ще го намериш.
Не можеш да го намериш никъде. Навсякъде е и никъде не е. Сега, някой се напил, казва: „Без ума си бях“. Като се напил човекът, умът го няма. Като изтрезнее, умът е на място.
към беседата >>
Попитай го, защо скърби.
“ Попитай страданието в себе си, защо е толкова скръбно. Кои са причините? Понеже ти, скръбният човек, преди една минута не беше скръбен. Ти не си човекът, който скърби. Нещо у тебе има, което скърби.
Попитай го, защо скърби.
Следователно и вие, както актьори, които играят на сцената – не е вашата задача да умрете, но вие искате да представите един автор, който писал една драма или една трагедия, че накарал своите деца да умират, неговите деца вие ги наричате действуващи лица. Но този автор [му] дошло на ума и – иска не иска някой да умре, той като иска да представи тази драма, ще се мъчиш да умираш. Ти умираш, след пет минути пак станеш на сцената, след като умреш. Как умряхте? Много хубаво умряхте.
към беседата >>
Кое е по-хубаво?
Но представете си: онзи, който отива с такси, не може да учи. Другият, който ходи без такси, учи. Единият има удобства при отиването, но няма удобства в училището. Питам тогава: Кое е за предпочитане, с такси ли да ходиш в училището или да учиш по-хубаво? Да получиш ли едно щастие или да го изгубиш; или, като придобиеш едно щастие, да не го изгубиш?
Кое е по-хубаво?
Второто положение. Кое е по-хубаво – по-напред да дойде щастието и после скръбта или първо да дойде скръбта и после щастието? Второто положение. Защото скръбта винаги подразбира липса на нещо. Скръбта не е нищо друго в света, освен липса на някаква реалност.
към беседата >>
Не можеш да го намериш никъде.
Тя е аристократка, не се помръдва. Той дойде, сложи я на едно място, на което място я сложи, на стола, там седи. Когато вие в света не искате да се движите, искате на едно място да седите и вие имате характера на майката. Пък когато не ви свърта никъде, имате характера на бащата. Дето не го търсиш, там ще го намериш.
Не можеш да го намериш никъде.
Навсякъде е и никъде не е. Сега, някой се напил, казва: „Без ума си бях“. Като се напил човекът, умът го няма. Като изтрезнее, умът е на място. Питам сега: като се напие, къде отишъл умът?
към беседата >>
Следователно и вие, както актьори, които играят на сцената – не е вашата задача да умрете, но вие искате да представите един автор, който писал една драма или една трагедия, че накарал своите деца да умират, неговите деца вие ги наричате действуващи лица.
Кои са причините? Понеже ти, скръбният човек, преди една минута не беше скръбен. Ти не си човекът, който скърби. Нещо у тебе има, което скърби. Попитай го, защо скърби.
Следователно и вие, както актьори, които играят на сцената – не е вашата задача да умрете, но вие искате да представите един автор, който писал една драма или една трагедия, че накарал своите деца да умират, неговите деца вие ги наричате действуващи лица.
Но този автор [му] дошло на ума и – иска не иска някой да умре, той като иска да представи тази драма, ще се мъчиш да умираш. Ти умираш, след пет минути пак станеш на сцената, след като умреш. Как умряхте? Много хубаво умряхте. Умира, без да е умрял.
към беседата >>
Второто положение.
Другият, който ходи без такси, учи. Единият има удобства при отиването, но няма удобства в училището. Питам тогава: Кое е за предпочитане, с такси ли да ходиш в училището или да учиш по-хубаво? Да получиш ли едно щастие или да го изгубиш; или, като придобиеш едно щастие, да не го изгубиш? Кое е по-хубаво?
Второто положение.
Кое е по-хубаво – по-напред да дойде щастието и после скръбта или първо да дойде скръбта и после щастието? Второто положение. Защото скръбта винаги подразбира липса на нещо. Скръбта не е нищо друго в света, освен липса на някаква реалност. Ти си скърбен, липсва ти реалното.
към беседата >>
Навсякъде е и никъде не е.
Той дойде, сложи я на едно място, на което място я сложи, на стола, там седи. Когато вие в света не искате да се движите, искате на едно място да седите и вие имате характера на майката. Пък когато не ви свърта никъде, имате характера на бащата. Дето не го търсиш, там ще го намериш. Не можеш да го намериш никъде.
Навсякъде е и никъде не е.
Сега, някой се напил, казва: „Без ума си бях“. Като се напил човекът, умът го няма. Като изтрезнее, умът е на място. Питам сега: като се напие, къде отишъл умът? То е едно положение.
към беседата >>
Но този автор [му] дошло на ума и – иска не иска някой да умре, той като иска да представи тази драма, ще се мъчиш да умираш.
Понеже ти, скръбният човек, преди една минута не беше скръбен. Ти не си човекът, който скърби. Нещо у тебе има, което скърби. Попитай го, защо скърби. Следователно и вие, както актьори, които играят на сцената – не е вашата задача да умрете, но вие искате да представите един автор, който писал една драма или една трагедия, че накарал своите деца да умират, неговите деца вие ги наричате действуващи лица.
Но този автор [му] дошло на ума и – иска не иска някой да умре, той като иска да представи тази драма, ще се мъчиш да умираш.
Ти умираш, след пет минути пак станеш на сцената, след като умреш. Как умряхте? Много хубаво умряхте. Умира, без да е умрял. И така, всеки един човек, който скърби, е един актьор.
към беседата >>
Кое е по-хубаво – по-напред да дойде щастието и после скръбта или първо да дойде скръбта и после щастието?
Единият има удобства при отиването, но няма удобства в училището. Питам тогава: Кое е за предпочитане, с такси ли да ходиш в училището или да учиш по-хубаво? Да получиш ли едно щастие или да го изгубиш; или, като придобиеш едно щастие, да не го изгубиш? Кое е по-хубаво? Второто положение.
Кое е по-хубаво – по-напред да дойде щастието и после скръбта или първо да дойде скръбта и после щастието?
Второто положение. Защото скръбта винаги подразбира липса на нещо. Скръбта не е нищо друго в света, освен липса на някаква реалност. Ти си скърбен, липсва ти реалното. Когато липсва реалното, туй, което дава живот, тогава иде скръбта.
към беседата >>
Сега, някой се напил, казва: „Без ума си бях“.
Когато вие в света не искате да се движите, искате на едно място да седите и вие имате характера на майката. Пък когато не ви свърта никъде, имате характера на бащата. Дето не го търсиш, там ще го намериш. Не можеш да го намериш никъде. Навсякъде е и никъде не е.
Сега, някой се напил, казва: „Без ума си бях“.
Като се напил човекът, умът го няма. Като изтрезнее, умът е на място. Питам сега: като се напие, къде отишъл умът? То е едно положение. Има една практическа страна.
към беседата >>
Ти умираш, след пет минути пак станеш на сцената, след като умреш.
Ти не си човекът, който скърби. Нещо у тебе има, което скърби. Попитай го, защо скърби. Следователно и вие, както актьори, които играят на сцената – не е вашата задача да умрете, но вие искате да представите един автор, който писал една драма или една трагедия, че накарал своите деца да умират, неговите деца вие ги наричате действуващи лица. Но този автор [му] дошло на ума и – иска не иска някой да умре, той като иска да представи тази драма, ще се мъчиш да умираш.
Ти умираш, след пет минути пак станеш на сцената, след като умреш.
Как умряхте? Много хубаво умряхте. Умира, без да е умрял. И така, всеки един човек, който скърби, е един актьор. Щом скърбиш, значи играеш роля.
към беседата >>
Второто положение.
Питам тогава: Кое е за предпочитане, с такси ли да ходиш в училището или да учиш по-хубаво? Да получиш ли едно щастие или да го изгубиш; или, като придобиеш едно щастие, да не го изгубиш? Кое е по-хубаво? Второто положение. Кое е по-хубаво – по-напред да дойде щастието и после скръбта или първо да дойде скръбта и после щастието?
Второто положение.
Защото скръбта винаги подразбира липса на нещо. Скръбта не е нищо друго в света, освен липса на някаква реалност. Ти си скърбен, липсва ти реалното. Когато липсва реалното, туй, което дава живот, тогава иде скръбта. Следователно, скръбта показва отсъствие на онова, което дава подтик.
към беседата >>
Като се напил човекът, умът го няма.
Пък когато не ви свърта никъде, имате характера на бащата. Дето не го търсиш, там ще го намериш. Не можеш да го намериш никъде. Навсякъде е и никъде не е. Сега, някой се напил, казва: „Без ума си бях“.
Като се напил човекът, умът го няма.
Като изтрезнее, умът е на място. Питам сега: като се напие, къде отишъл умът? То е едно положение. Има една практическа страна. Представете си, че вие имате едно разположение на духа, вие сте радостен, весел, чувствуваш едно хубаво разположение.
към беседата >>
Как умряхте?
Нещо у тебе има, което скърби. Попитай го, защо скърби. Следователно и вие, както актьори, които играят на сцената – не е вашата задача да умрете, но вие искате да представите един автор, който писал една драма или една трагедия, че накарал своите деца да умират, неговите деца вие ги наричате действуващи лица. Но този автор [му] дошло на ума и – иска не иска някой да умре, той като иска да представи тази драма, ще се мъчиш да умираш. Ти умираш, след пет минути пак станеш на сцената, след като умреш.
Как умряхте?
Много хубаво умряхте. Умира, без да е умрял. И така, всеки един човек, който скърби, е един актьор. Щом скърбиш, значи играеш роля. Някой написал тази драма, ти играеш.
към беседата >>
Защото скръбта винаги подразбира липса на нещо.
Да получиш ли едно щастие или да го изгубиш; или, като придобиеш едно щастие, да не го изгубиш? Кое е по-хубаво? Второто положение. Кое е по-хубаво – по-напред да дойде щастието и после скръбта или първо да дойде скръбта и после щастието? Второто положение.
Защото скръбта винаги подразбира липса на нещо.
Скръбта не е нищо друго в света, освен липса на някаква реалност. Ти си скърбен, липсва ти реалното. Когато липсва реалното, туй, което дава живот, тогава иде скръбта. Следователно, скръбта показва отсъствие на онова, което дава подтик. Щом ние си затворим пътя към реалното, скърбим.
към беседата >>
Като изтрезнее, умът е на място.
Дето не го търсиш, там ще го намериш. Не можеш да го намериш никъде. Навсякъде е и никъде не е. Сега, някой се напил, казва: „Без ума си бях“. Като се напил човекът, умът го няма.
Като изтрезнее, умът е на място.
Питам сега: като се напие, къде отишъл умът? То е едно положение. Има една практическа страна. Представете си, че вие имате едно разположение на духа, вие сте радостен, весел, чувствуваш едно хубаво разположение. [В] този един момент изгубиш тази радост, измени се състоянието; радостта се изгуби, дойде едно скръбно състояние, песимистично, обезсмисли се животът, не искаш да живееш, искаш да се самоубиеш, какво ли не искаш да направиш.
към беседата >>
Много хубаво умряхте.
Попитай го, защо скърби. Следователно и вие, както актьори, които играят на сцената – не е вашата задача да умрете, но вие искате да представите един автор, който писал една драма или една трагедия, че накарал своите деца да умират, неговите деца вие ги наричате действуващи лица. Но този автор [му] дошло на ума и – иска не иска някой да умре, той като иска да представи тази драма, ще се мъчиш да умираш. Ти умираш, след пет минути пак станеш на сцената, след като умреш. Как умряхте?
Много хубаво умряхте.
Умира, без да е умрял. И така, всеки един човек, който скърби, е един актьор. Щом скърбиш, значи играеш роля. Някой написал тази драма, ти играеш. Казваш, че скърбиш на света.
към беседата >>
Скръбта не е нищо друго в света, освен липса на някаква реалност.
Кое е по-хубаво? Второто положение. Кое е по-хубаво – по-напред да дойде щастието и после скръбта или първо да дойде скръбта и после щастието? Второто положение. Защото скръбта винаги подразбира липса на нещо.
Скръбта не е нищо друго в света, освен липса на някаква реалност.
Ти си скърбен, липсва ти реалното. Когато липсва реалното, туй, което дава живот, тогава иде скръбта. Следователно, скръбта показва отсъствие на онова, което дава подтик. Щом ние си затворим пътя към реалното, скърбим. Стремежът е към един свят, който можем да постигнем извън този.
към беседата >>
Питам сега: като се напие, къде отишъл умът?
Не можеш да го намериш никъде. Навсякъде е и никъде не е. Сега, някой се напил, казва: „Без ума си бях“. Като се напил човекът, умът го няма. Като изтрезнее, умът е на място.
Питам сега: като се напие, къде отишъл умът?
То е едно положение. Има една практическа страна. Представете си, че вие имате едно разположение на духа, вие сте радостен, весел, чувствуваш едно хубаво разположение. [В] този един момент изгубиш тази радост, измени се състоянието; радостта се изгуби, дойде едно скръбно състояние, песимистично, обезсмисли се животът, не искаш да живееш, искаш да се самоубиеш, какво ли не искаш да направиш. Питам сега: Откъде дойде скръбта?
към беседата >>
Умира, без да е умрял.
Следователно и вие, както актьори, които играят на сцената – не е вашата задача да умрете, но вие искате да представите един автор, който писал една драма или една трагедия, че накарал своите деца да умират, неговите деца вие ги наричате действуващи лица. Но този автор [му] дошло на ума и – иска не иска някой да умре, той като иска да представи тази драма, ще се мъчиш да умираш. Ти умираш, след пет минути пак станеш на сцената, след като умреш. Как умряхте? Много хубаво умряхте.
Умира, без да е умрял.
И така, всеки един човек, който скърби, е един актьор. Щом скърбиш, значи играеш роля. Някой написал тази драма, ти играеш. Казваш, че скърбиш на света. Каква е мярката, когато човек скърби правилно?
към беседата >>
Ти си скърбен, липсва ти реалното.
Второто положение. Кое е по-хубаво – по-напред да дойде щастието и после скръбта или първо да дойде скръбта и после щастието? Второто положение. Защото скръбта винаги подразбира липса на нещо. Скръбта не е нищо друго в света, освен липса на някаква реалност.
Ти си скърбен, липсва ти реалното.
Когато липсва реалното, туй, което дава живот, тогава иде скръбта. Следователно, скръбта показва отсъствие на онова, което дава подтик. Щом ние си затворим пътя към реалното, скърбим. Стремежът е към един свят, който можем да постигнем извън този. Туй го наричаме идеал.
към беседата >>
То е едно положение.
Навсякъде е и никъде не е. Сега, някой се напил, казва: „Без ума си бях“. Като се напил човекът, умът го няма. Като изтрезнее, умът е на място. Питам сега: като се напие, къде отишъл умът?
То е едно положение.
Има една практическа страна. Представете си, че вие имате едно разположение на духа, вие сте радостен, весел, чувствуваш едно хубаво разположение. [В] този един момент изгубиш тази радост, измени се състоянието; радостта се изгуби, дойде едно скръбно състояние, песимистично, обезсмисли се животът, не искаш да живееш, искаш да се самоубиеш, какво ли не искаш да направиш. Питам сега: Откъде дойде скръбта? Не знаете.
към беседата >>
И така, всеки един човек, който скърби, е един актьор.
Но този автор [му] дошло на ума и – иска не иска някой да умре, той като иска да представи тази драма, ще се мъчиш да умираш. Ти умираш, след пет минути пак станеш на сцената, след като умреш. Как умряхте? Много хубаво умряхте. Умира, без да е умрял.
И така, всеки един човек, който скърби, е един актьор.
Щом скърбиш, значи играеш роля. Някой написал тази драма, ти играеш. Казваш, че скърбиш на света. Каква е мярката, когато човек скърби правилно? Ама те са отвлечени работи.
към беседата >>
Когато липсва реалното, туй, което дава живот, тогава иде скръбта.
Кое е по-хубаво – по-напред да дойде щастието и после скръбта или първо да дойде скръбта и после щастието? Второто положение. Защото скръбта винаги подразбира липса на нещо. Скръбта не е нищо друго в света, освен липса на някаква реалност. Ти си скърбен, липсва ти реалното.
Когато липсва реалното, туй, което дава живот, тогава иде скръбта.
Следователно, скръбта показва отсъствие на онова, което дава подтик. Щом ние си затворим пътя към реалното, скърбим. Стремежът е към един свят, който можем да постигнем извън този. Туй го наричаме идеал. Щом затвориш пътя към реалното, заражда се скръб, че пътят е затворен.
към беседата >>
Има една практическа страна.
Сега, някой се напил, казва: „Без ума си бях“. Като се напил човекът, умът го няма. Като изтрезнее, умът е на място. Питам сега: като се напие, къде отишъл умът? То е едно положение.
Има една практическа страна.
Представете си, че вие имате едно разположение на духа, вие сте радостен, весел, чувствуваш едно хубаво разположение. [В] този един момент изгубиш тази радост, измени се състоянието; радостта се изгуби, дойде едно скръбно състояние, песимистично, обезсмисли се животът, не искаш да живееш, искаш да се самоубиеш, какво ли не искаш да направиш. Питам сега: Откъде дойде скръбта? Не знаете. И къде отиде радостта?
към беседата >>
Щом скърбиш, значи играеш роля.
Ти умираш, след пет минути пак станеш на сцената, след като умреш. Как умряхте? Много хубаво умряхте. Умира, без да е умрял. И така, всеки един човек, който скърби, е един актьор.
Щом скърбиш, значи играеш роля.
Някой написал тази драма, ти играеш. Казваш, че скърбиш на света. Каква е мярката, когато човек скърби правилно? Ама те са отвлечени работи. Няма никаква мярка.
към беседата >>
Следователно, скръбта показва отсъствие на онова, което дава подтик.
Второто положение. Защото скръбта винаги подразбира липса на нещо. Скръбта не е нищо друго в света, освен липса на някаква реалност. Ти си скърбен, липсва ти реалното. Когато липсва реалното, туй, което дава живот, тогава иде скръбта.
Следователно, скръбта показва отсъствие на онова, което дава подтик.
Щом ние си затворим пътя към реалното, скърбим. Стремежът е към един свят, който можем да постигнем извън този. Туй го наричаме идеал. Щом затвориш пътя към реалното, заражда се скръб, че пътят е затворен. Щом се отвори тази врата, веднага се движиш [към] реалното, което можеш да постигнеш.
към беседата >>
Представете си, че вие имате едно разположение на духа, вие сте радостен, весел, чувствуваш едно хубаво разположение.
Като се напил човекът, умът го няма. Като изтрезнее, умът е на място. Питам сега: като се напие, къде отишъл умът? То е едно положение. Има една практическа страна.
Представете си, че вие имате едно разположение на духа, вие сте радостен, весел, чувствуваш едно хубаво разположение.
[В] този един момент изгубиш тази радост, измени се състоянието; радостта се изгуби, дойде едно скръбно състояние, песимистично, обезсмисли се животът, не искаш да живееш, искаш да се самоубиеш, какво ли не искаш да направиш. Питам сега: Откъде дойде скръбта? Не знаете. И къде отиде радостта? И това не знаете.
към беседата >>
Някой написал тази драма, ти играеш.
Как умряхте? Много хубаво умряхте. Умира, без да е умрял. И така, всеки един човек, който скърби, е един актьор. Щом скърбиш, значи играеш роля.
Някой написал тази драма, ти играеш.
Казваш, че скърбиш на света. Каква е мярката, когато човек скърби правилно? Ама те са отвлечени работи. Няма никаква мярка. Докато се радваш на радостта и скърбиш на скръбта, ти си актьор.
към беседата >>
Щом ние си затворим пътя към реалното, скърбим.
Защото скръбта винаги подразбира липса на нещо. Скръбта не е нищо друго в света, освен липса на някаква реалност. Ти си скърбен, липсва ти реалното. Когато липсва реалното, туй, което дава живот, тогава иде скръбта. Следователно, скръбта показва отсъствие на онова, което дава подтик.
Щом ние си затворим пътя към реалното, скърбим.
Стремежът е към един свят, който можем да постигнем извън този. Туй го наричаме идеал. Щом затвориш пътя към реалното, заражда се скръб, че пътят е затворен. Щом се отвори тази врата, веднага се движиш [към] реалното, което можеш да постигнеш. Не е въпрос дали ще го постигнеш.
към беседата >>
[В] този един момент изгубиш тази радост, измени се състоянието; радостта се изгуби, дойде едно скръбно състояние, песимистично, обезсмисли се животът, не искаш да живееш, искаш да се самоубиеш, какво ли не искаш да направиш.
Като изтрезнее, умът е на място. Питам сега: като се напие, къде отишъл умът? То е едно положение. Има една практическа страна. Представете си, че вие имате едно разположение на духа, вие сте радостен, весел, чувствуваш едно хубаво разположение.
[В] този един момент изгубиш тази радост, измени се състоянието; радостта се изгуби, дойде едно скръбно състояние, песимистично, обезсмисли се животът, не искаш да живееш, искаш да се самоубиеш, какво ли не искаш да направиш.
Питам сега: Откъде дойде скръбта? Не знаете. И къде отиде радостта? И това не знаете. Казвате: „Изгубих радостта“.
към беседата >>
Казваш, че скърбиш на света.
Много хубаво умряхте. Умира, без да е умрял. И така, всеки един човек, който скърби, е един актьор. Щом скърбиш, значи играеш роля. Някой написал тази драма, ти играеш.
Казваш, че скърбиш на света.
Каква е мярката, когато човек скърби правилно? Ама те са отвлечени работи. Няма никаква мярка. Докато се радваш на радостта и скърбиш на скръбта, ти си актьор. Когато започнеш да се радваш на скръбта и да се радваш на радостта, ти вече не си актьор.
към беседата >>
Стремежът е към един свят, който можем да постигнем извън този.
Скръбта не е нищо друго в света, освен липса на някаква реалност. Ти си скърбен, липсва ти реалното. Когато липсва реалното, туй, което дава живот, тогава иде скръбта. Следователно, скръбта показва отсъствие на онова, което дава подтик. Щом ние си затворим пътя към реалното, скърбим.
Стремежът е към един свят, който можем да постигнем извън този.
Туй го наричаме идеал. Щом затвориш пътя към реалното, заражда се скръб, че пътят е затворен. Щом се отвори тази врата, веднага се движиш [към] реалното, което можеш да постигнеш. Не е въпрос дали ще го постигнеш. Онова, към което пътят е отворен, всякога можеш да постигнеш.
към беседата >>
Питам сега: Откъде дойде скръбта?
Питам сега: като се напие, къде отишъл умът? То е едно положение. Има една практическа страна. Представете си, че вие имате едно разположение на духа, вие сте радостен, весел, чувствуваш едно хубаво разположение. [В] този един момент изгубиш тази радост, измени се състоянието; радостта се изгуби, дойде едно скръбно състояние, песимистично, обезсмисли се животът, не искаш да живееш, искаш да се самоубиеш, какво ли не искаш да направиш.
Питам сега: Откъде дойде скръбта?
Не знаете. И къде отиде радостта? И това не знаете. Казвате: „Изгубих радостта“. Откъде дойде скръбта?
към беседата >>
Каква е мярката, когато човек скърби правилно?
Умира, без да е умрял. И така, всеки един човек, който скърби, е един актьор. Щом скърбиш, значи играеш роля. Някой написал тази драма, ти играеш. Казваш, че скърбиш на света.
Каква е мярката, когато човек скърби правилно?
Ама те са отвлечени работи. Няма никаква мярка. Докато се радваш на радостта и скърбиш на скръбта, ти си актьор. Когато започнеш да се радваш на скръбта и да се радваш на радостта, ти вече не си актьор. Вие имате критерий за радостта и за скръбта.
към беседата >>
Туй го наричаме идеал.
Ти си скърбен, липсва ти реалното. Когато липсва реалното, туй, което дава живот, тогава иде скръбта. Следователно, скръбта показва отсъствие на онова, което дава подтик. Щом ние си затворим пътя към реалното, скърбим. Стремежът е към един свят, който можем да постигнем извън този.
Туй го наричаме идеал.
Щом затвориш пътя към реалното, заражда се скръб, че пътят е затворен. Щом се отвори тази врата, веднага се движиш [към] реалното, което можеш да постигнеш. Не е въпрос дали ще го постигнеш. Онова, към което пътят е отворен, всякога можеш да постигнеш. Щом имаш скръб, това показва, че пътят е затворен.
към беседата >>
Не знаете.
То е едно положение. Има една практическа страна. Представете си, че вие имате едно разположение на духа, вие сте радостен, весел, чувствуваш едно хубаво разположение. [В] този един момент изгубиш тази радост, измени се състоянието; радостта се изгуби, дойде едно скръбно състояние, песимистично, обезсмисли се животът, не искаш да живееш, искаш да се самоубиеш, какво ли не искаш да направиш. Питам сега: Откъде дойде скръбта?
Не знаете.
И къде отиде радостта? И това не знаете. Казвате: „Изгубих радостта“. Откъде дойде скръбта? Щом си изгубил нещо, то [в]се таки е останало някъде, на някое място [е] паднало.
към беседата >>
Ама те са отвлечени работи.
И така, всеки един човек, който скърби, е един актьор. Щом скърбиш, значи играеш роля. Някой написал тази драма, ти играеш. Казваш, че скърбиш на света. Каква е мярката, когато човек скърби правилно?
Ама те са отвлечени работи.
Няма никаква мярка. Докато се радваш на радостта и скърбиш на скръбта, ти си актьор. Когато започнеш да се радваш на скръбта и да се радваш на радостта, ти вече не си актьор. Вие имате критерий за радостта и за скръбта. Скръбта е нещо относително.
към беседата >>
Щом затвориш пътя към реалното, заражда се скръб, че пътят е затворен.
Когато липсва реалното, туй, което дава живот, тогава иде скръбта. Следователно, скръбта показва отсъствие на онова, което дава подтик. Щом ние си затворим пътя към реалното, скърбим. Стремежът е към един свят, който можем да постигнем извън този. Туй го наричаме идеал.
Щом затвориш пътя към реалното, заражда се скръб, че пътят е затворен.
Щом се отвори тази врата, веднага се движиш [към] реалното, което можеш да постигнеш. Не е въпрос дали ще го постигнеш. Онова, към което пътят е отворен, всякога можеш да постигнеш. Щом имаш скръб, това показва, че пътят е затворен. Дали хората го затворили или ти си го затворил – две причини има.
към беседата >>
И къде отиде радостта?
Има една практическа страна. Представете си, че вие имате едно разположение на духа, вие сте радостен, весел, чувствуваш едно хубаво разположение. [В] този един момент изгубиш тази радост, измени се състоянието; радостта се изгуби, дойде едно скръбно състояние, песимистично, обезсмисли се животът, не искаш да живееш, искаш да се самоубиеш, какво ли не искаш да направиш. Питам сега: Откъде дойде скръбта? Не знаете.
И къде отиде радостта?
И това не знаете. Казвате: „Изгубих радостта“. Откъде дойде скръбта? Щом си изгубил нещо, то [в]се таки е останало някъде, на някое място [е] паднало. Казва: „Изгубих мира, радостта изгубих, щастието изгубих“.
към беседата >>
Няма никаква мярка.
Щом скърбиш, значи играеш роля. Някой написал тази драма, ти играеш. Казваш, че скърбиш на света. Каква е мярката, когато човек скърби правилно? Ама те са отвлечени работи.
Няма никаква мярка.
Докато се радваш на радостта и скърбиш на скръбта, ти си актьор. Когато започнеш да се радваш на скръбта и да се радваш на радостта, ти вече не си актьор. Вие имате критерий за радостта и за скръбта. Скръбта е нещо относително. Туй, което причинява скръб на тебе, причинява радост на другите хора.
към беседата >>
Щом се отвори тази врата, веднага се движиш [към] реалното, което можеш да постигнеш.
Следователно, скръбта показва отсъствие на онова, което дава подтик. Щом ние си затворим пътя към реалното, скърбим. Стремежът е към един свят, който можем да постигнем извън този. Туй го наричаме идеал. Щом затвориш пътя към реалното, заражда се скръб, че пътят е затворен.
Щом се отвори тази врата, веднага се движиш [към] реалното, което можеш да постигнеш.
Не е въпрос дали ще го постигнеш. Онова, към което пътят е отворен, всякога можеш да постигнеш. Щом имаш скръб, това показва, че пътят е затворен. Дали хората го затворили или ти си го затворил – две причини има. Пътят можеш сам да си го затвориш или окръжаващите може да ти го затворят.
към беседата >>
И това не знаете.
Представете си, че вие имате едно разположение на духа, вие сте радостен, весел, чувствуваш едно хубаво разположение. [В] този един момент изгубиш тази радост, измени се състоянието; радостта се изгуби, дойде едно скръбно състояние, песимистично, обезсмисли се животът, не искаш да живееш, искаш да се самоубиеш, какво ли не искаш да направиш. Питам сега: Откъде дойде скръбта? Не знаете. И къде отиде радостта?
И това не знаете.
Казвате: „Изгубих радостта“. Откъде дойде скръбта? Щом си изгубил нещо, то [в]се таки е останало някъде, на някое място [е] паднало. Казва: „Изгубих мира, радостта изгубих, щастието изгубих“. Неща, които се губят, те са материални, не знаеш на кое място са изгубени.
към беседата >>
Докато се радваш на радостта и скърбиш на скръбта, ти си актьор.
Някой написал тази драма, ти играеш. Казваш, че скърбиш на света. Каква е мярката, когато човек скърби правилно? Ама те са отвлечени работи. Няма никаква мярка.
Докато се радваш на радостта и скърбиш на скръбта, ти си актьор.
Когато започнеш да се радваш на скръбта и да се радваш на радостта, ти вече не си актьор. Вие имате критерий за радостта и за скръбта. Скръбта е нещо относително. Туй, което причинява скръб на тебе, причинява радост на другите хора. – /„Например, да се отнеме въздуха“./ – Че има същества, които живеят и без въздух.
към беседата >>
Не е въпрос дали ще го постигнеш.
Щом ние си затворим пътя към реалното, скърбим. Стремежът е към един свят, който можем да постигнем извън този. Туй го наричаме идеал. Щом затвориш пътя към реалното, заражда се скръб, че пътят е затворен. Щом се отвори тази врата, веднага се движиш [към] реалното, което можеш да постигнеш.
Не е въпрос дали ще го постигнеш.
Онова, към което пътят е отворен, всякога можеш да постигнеш. Щом имаш скръб, това показва, че пътят е затворен. Дали хората го затворили или ти си го затворил – две причини има. Пътят можеш сам да си го затвориш или окръжаващите може да ти го затворят. Има и друго едно положение.
към беседата >>
Казвате: „Изгубих радостта“.
[В] този един момент изгубиш тази радост, измени се състоянието; радостта се изгуби, дойде едно скръбно състояние, песимистично, обезсмисли се животът, не искаш да живееш, искаш да се самоубиеш, какво ли не искаш да направиш. Питам сега: Откъде дойде скръбта? Не знаете. И къде отиде радостта? И това не знаете.
Казвате: „Изгубих радостта“.
Откъде дойде скръбта? Щом си изгубил нещо, то [в]се таки е останало някъде, на някое място [е] паднало. Казва: „Изгубих мира, радостта изгубих, щастието изгубих“. Неща, които се губят, те са материални, не знаеш на кое място са изгубени. Материалните неща по земята се губят, по земята някъде е паднало.
към беседата >>
Когато започнеш да се радваш на скръбта и да се радваш на радостта, ти вече не си актьор.
Казваш, че скърбиш на света. Каква е мярката, когато човек скърби правилно? Ама те са отвлечени работи. Няма никаква мярка. Докато се радваш на радостта и скърбиш на скръбта, ти си актьор.
Когато започнеш да се радваш на скръбта и да се радваш на радостта, ти вече не си актьор.
Вие имате критерий за радостта и за скръбта. Скръбта е нещо относително. Туй, което причинява скръб на тебе, причинява радост на другите хора. – /„Например, да се отнеме въздуха“./ – Че има същества, които живеят и без въздух. Така е за целия органически свят, философия е това.
към беседата >>
Онова, към което пътят е отворен, всякога можеш да постигнеш.
Стремежът е към един свят, който можем да постигнем извън този. Туй го наричаме идеал. Щом затвориш пътя към реалното, заражда се скръб, че пътят е затворен. Щом се отвори тази врата, веднага се движиш [към] реалното, което можеш да постигнеш. Не е въпрос дали ще го постигнеш.
Онова, към което пътят е отворен, всякога можеш да постигнеш.
Щом имаш скръб, това показва, че пътят е затворен. Дали хората го затворили или ти си го затворил – две причини има. Пътят можеш сам да си го затвориш или окръжаващите може да ти го затворят. Има и друго едно положение. Тогава има една друга възможност на природата.
към беседата >>
Откъде дойде скръбта?
Питам сега: Откъде дойде скръбта? Не знаете. И къде отиде радостта? И това не знаете. Казвате: „Изгубих радостта“.
Откъде дойде скръбта?
Щом си изгубил нещо, то [в]се таки е останало някъде, на някое място [е] паднало. Казва: „Изгубих мира, радостта изгубих, щастието изгубих“. Неща, които се губят, те са материални, не знаеш на кое място са изгубени. Материалните неща по земята се губят, по земята някъде е паднало. Питам сега: Как станало, че си изгубил щастието?
към беседата >>
Вие имате критерий за радостта и за скръбта.
Каква е мярката, когато човек скърби правилно? Ама те са отвлечени работи. Няма никаква мярка. Докато се радваш на радостта и скърбиш на скръбта, ти си актьор. Когато започнеш да се радваш на скръбта и да се радваш на радостта, ти вече не си актьор.
Вие имате критерий за радостта и за скръбта.
Скръбта е нещо относително. Туй, което причинява скръб на тебе, причинява радост на другите хора. – /„Например, да се отнеме въздуха“./ – Че има същества, които живеят и без въздух. Така е за целия органически свят, философия е това. Този човек може да се научи и без въздух.
към беседата >>
Щом имаш скръб, това показва, че пътят е затворен.
Туй го наричаме идеал. Щом затвориш пътя към реалното, заражда се скръб, че пътят е затворен. Щом се отвори тази врата, веднага се движиш [към] реалното, което можеш да постигнеш. Не е въпрос дали ще го постигнеш. Онова, към което пътят е отворен, всякога можеш да постигнеш.
Щом имаш скръб, това показва, че пътят е затворен.
Дали хората го затворили или ти си го затворил – две причини има. Пътят можеш сам да си го затвориш или окръжаващите може да ти го затворят. Има и друго едно положение. Тогава има една друга възможност на природата. Пътувам, природата е затворена.
към беседата >>
Щом си изгубил нещо, то [в]се таки е останало някъде, на някое място [е] паднало.
Не знаете. И къде отиде радостта? И това не знаете. Казвате: „Изгубих радостта“. Откъде дойде скръбта?
Щом си изгубил нещо, то [в]се таки е останало някъде, на някое място [е] паднало.
Казва: „Изгубих мира, радостта изгубих, щастието изгубих“. Неща, които се губят, те са материални, не знаеш на кое място са изгубени. Материалните неща по земята се губят, по земята някъде е паднало. Питам сега: Как станало, че си изгубил щастието? Представете си, че имаш пари в банката – сто хиляди лева.
към беседата >>
Скръбта е нещо относително.
Ама те са отвлечени работи. Няма никаква мярка. Докато се радваш на радостта и скърбиш на скръбта, ти си актьор. Когато започнеш да се радваш на скръбта и да се радваш на радостта, ти вече не си актьор. Вие имате критерий за радостта и за скръбта.
Скръбта е нещо относително.
Туй, което причинява скръб на тебе, причинява радост на другите хора. – /„Например, да се отнеме въздуха“./ – Че има същества, които живеят и без въздух. Така е за целия органически свят, философия е това. Този човек може да се научи и без въздух. Рибите, запример, нали като оттеглиш водата, ще умрат.
към беседата >>
Дали хората го затворили или ти си го затворил – две причини има.
Щом затвориш пътя към реалното, заражда се скръб, че пътят е затворен. Щом се отвори тази врата, веднага се движиш [към] реалното, което можеш да постигнеш. Не е въпрос дали ще го постигнеш. Онова, към което пътят е отворен, всякога можеш да постигнеш. Щом имаш скръб, това показва, че пътят е затворен.
Дали хората го затворили или ти си го затворил – две причини има.
Пътят можеш сам да си го затвориш или окръжаващите може да ти го затворят. Има и друго едно положение. Тогава има една друга възможност на природата. Пътувам, природата е затворена. Ти [си] одарен, не ударен, но одарен, имаш дарба за музика.
към беседата >>
Казва: „Изгубих мира, радостта изгубих, щастието изгубих“.
И къде отиде радостта? И това не знаете. Казвате: „Изгубих радостта“. Откъде дойде скръбта? Щом си изгубил нещо, то [в]се таки е останало някъде, на някое място [е] паднало.
Казва: „Изгубих мира, радостта изгубих, щастието изгубих“.
Неща, които се губят, те са материални, не знаеш на кое място са изгубени. Материалните неща по земята се губят, по земята някъде е паднало. Питам сега: Как станало, че си изгубил щастието? Представете си, че имаш пари в банката – сто хиляди лева. Казват, че еди-коя банка фалирала.
към беседата >>
Туй, което причинява скръб на тебе, причинява радост на другите хора.
Няма никаква мярка. Докато се радваш на радостта и скърбиш на скръбта, ти си актьор. Когато започнеш да се радваш на скръбта и да се радваш на радостта, ти вече не си актьор. Вие имате критерий за радостта и за скръбта. Скръбта е нещо относително.
Туй, което причинява скръб на тебе, причинява радост на другите хора.
– /„Например, да се отнеме въздуха“./ – Че има същества, които живеят и без въздух. Така е за целия органически свят, философия е това. Този човек може да се научи и без въздух. Рибите, запример, нали като оттеглиш водата, ще умрат. Но като оттеглиш водата, ще дойдат хората.
към беседата >>
Пътят можеш сам да си го затвориш или окръжаващите може да ти го затворят.
Щом се отвори тази врата, веднага се движиш [към] реалното, което можеш да постигнеш. Не е въпрос дали ще го постигнеш. Онова, към което пътят е отворен, всякога можеш да постигнеш. Щом имаш скръб, това показва, че пътят е затворен. Дали хората го затворили или ти си го затворил – две причини има.
Пътят можеш сам да си го затвориш или окръжаващите може да ти го затворят.
Има и друго едно положение. Тогава има една друга възможност на природата. Пътувам, природата е затворена. Ти [си] одарен, не ударен, но одарен, имаш дарба за музика. Имаш желание да свириш, нямаш условия отвън.
към беседата >>
Неща, които се губят, те са материални, не знаеш на кое място са изгубени.
И това не знаете. Казвате: „Изгубих радостта“. Откъде дойде скръбта? Щом си изгубил нещо, то [в]се таки е останало някъде, на някое място [е] паднало. Казва: „Изгубих мира, радостта изгубих, щастието изгубих“.
Неща, които се губят, те са материални, не знаеш на кое място са изгубени.
Материалните неща по земята се губят, по земята някъде е паднало. Питам сега: Как станало, че си изгубил щастието? Представете си, че имаш пари в банката – сто хиляди лева. Казват, че еди-коя банка фалирала. В ума ви иде идеята, че парите, на които вие уповавате, всичко това е изгубено, веднага се измени състоянието ви.
към беседата >>
– /„Например, да се отнеме въздуха“./ – Че има същества, които живеят и без въздух.
Докато се радваш на радостта и скърбиш на скръбта, ти си актьор. Когато започнеш да се радваш на скръбта и да се радваш на радостта, ти вече не си актьор. Вие имате критерий за радостта и за скръбта. Скръбта е нещо относително. Туй, което причинява скръб на тебе, причинява радост на другите хора.
– /„Например, да се отнеме въздуха“./ – Че има същества, които живеят и без въздух.
Така е за целия органически свят, философия е това. Този човек може да се научи и без въздух. Рибите, запример, нали като оттеглиш водата, ще умрат. Но като оттеглиш водата, ще дойдат хората. Значи, там, дето рибите живеят, човек не трябва да припарва.
към беседата >>
Има и друго едно положение.
Не е въпрос дали ще го постигнеш. Онова, към което пътят е отворен, всякога можеш да постигнеш. Щом имаш скръб, това показва, че пътят е затворен. Дали хората го затворили или ти си го затворил – две причини има. Пътят можеш сам да си го затвориш или окръжаващите може да ти го затворят.
Има и друго едно положение.
Тогава има една друга възможност на природата. Пътувам, природата е затворена. Ти [си] одарен, не ударен, но одарен, имаш дарба за музика. Имаш желание да свириш, нямаш условия отвън. Щом имаш тази дарба, музикант можеш да станеш.
към беседата >>
Материалните неща по земята се губят, по земята някъде е паднало.
Казвате: „Изгубих радостта“. Откъде дойде скръбта? Щом си изгубил нещо, то [в]се таки е останало някъде, на някое място [е] паднало. Казва: „Изгубих мира, радостта изгубих, щастието изгубих“. Неща, които се губят, те са материални, не знаеш на кое място са изгубени.
Материалните неща по земята се губят, по земята някъде е паднало.
Питам сега: Как станало, че си изгубил щастието? Представете си, че имаш пари в банката – сто хиляди лева. Казват, че еди-коя банка фалирала. В ума ви иде идеята, че парите, на които вие уповавате, всичко това е изгубено, веднага се измени състоянието ви. Вие сте студент, мислите с тези пари да свършите или пък искате да купите къща.
към беседата >>
Така е за целия органически свят, философия е това.
Когато започнеш да се радваш на скръбта и да се радваш на радостта, ти вече не си актьор. Вие имате критерий за радостта и за скръбта. Скръбта е нещо относително. Туй, което причинява скръб на тебе, причинява радост на другите хора. – /„Например, да се отнеме въздуха“./ – Че има същества, които живеят и без въздух.
Така е за целия органически свят, философия е това.
Този човек може да се научи и без въздух. Рибите, запример, нали като оттеглиш водата, ще умрат. Но като оттеглиш водата, ще дойдат хората. Значи, там, дето рибите живеят, човек не трябва да припарва. А пък в света има същества, които като оттеглиш въздуха, ще дойдат по-умните хора.
към беседата >>
Тогава има една друга възможност на природата.
Онова, към което пътят е отворен, всякога можеш да постигнеш. Щом имаш скръб, това показва, че пътят е затворен. Дали хората го затворили или ти си го затворил – две причини има. Пътят можеш сам да си го затвориш или окръжаващите може да ти го затворят. Има и друго едно положение.
Тогава има една друга възможност на природата.
Пътувам, природата е затворена. Ти [си] одарен, не ударен, но одарен, имаш дарба за музика. Имаш желание да свириш, нямаш условия отвън. Щом имаш тази дарба, музикант можеш да станеш. Музиката е изкуство за трансформиране на жизнената енергия в човека.
към беседата >>
Питам сега: Как станало, че си изгубил щастието?
Откъде дойде скръбта? Щом си изгубил нещо, то [в]се таки е останало някъде, на някое място [е] паднало. Казва: „Изгубих мира, радостта изгубих, щастието изгубих“. Неща, които се губят, те са материални, не знаеш на кое място са изгубени. Материалните неща по земята се губят, по земята някъде е паднало.
Питам сега: Как станало, че си изгубил щастието?
Представете си, че имаш пари в банката – сто хиляди лева. Казват, че еди-коя банка фалирала. В ума ви иде идеята, че парите, на които вие уповавате, всичко това е изгубено, веднага се измени състоянието ви. Вие сте студент, мислите с тези пари да свършите или пък искате да купите къща. Питам сега: Каква връзка има между стоте хиляди и вашето щастие?
към беседата >>
Този човек може да се научи и без въздух.
Вие имате критерий за радостта и за скръбта. Скръбта е нещо относително. Туй, което причинява скръб на тебе, причинява радост на другите хора. – /„Например, да се отнеме въздуха“./ – Че има същества, които живеят и без въздух. Така е за целия органически свят, философия е това.
Този човек може да се научи и без въздух.
Рибите, запример, нали като оттеглиш водата, ще умрат. Но като оттеглиш водата, ще дойдат хората. Значи, там, дето рибите живеят, човек не трябва да припарва. А пък в света има същества, които като оттеглиш въздуха, ще дойдат по-умните хора. Ние сме нещастни, защото живеем във въздуха.
към беседата >>
Пътувам, природата е затворена.
Щом имаш скръб, това показва, че пътят е затворен. Дали хората го затворили или ти си го затворил – две причини има. Пътят можеш сам да си го затвориш или окръжаващите може да ти го затворят. Има и друго едно положение. Тогава има една друга възможност на природата.
Пътувам, природата е затворена.
Ти [си] одарен, не ударен, но одарен, имаш дарба за музика. Имаш желание да свириш, нямаш условия отвън. Щом имаш тази дарба, музикант можеш да станеш. Музиката е изкуство за трансформиране на жизнената енергия в човека. Ако не може да трансформира тези енергии, той музикант не може да бъде или той не разбира изкуството.
към беседата >>
Представете си, че имаш пари в банката – сто хиляди лева.
Щом си изгубил нещо, то [в]се таки е останало някъде, на някое място [е] паднало. Казва: „Изгубих мира, радостта изгубих, щастието изгубих“. Неща, които се губят, те са материални, не знаеш на кое място са изгубени. Материалните неща по земята се губят, по земята някъде е паднало. Питам сега: Как станало, че си изгубил щастието?
Представете си, че имаш пари в банката – сто хиляди лева.
Казват, че еди-коя банка фалирала. В ума ви иде идеята, че парите, на които вие уповавате, всичко това е изгубено, веднага се измени състоянието ви. Вие сте студент, мислите с тези пари да свършите или пък искате да купите къща. Питам сега: Каква връзка има между стоте хиляди и вашето щастие? Парите имат ли някакъв живот?
към беседата >>
Рибите, запример, нали като оттеглиш водата, ще умрат.
Скръбта е нещо относително. Туй, което причинява скръб на тебе, причинява радост на другите хора. – /„Например, да се отнеме въздуха“./ – Че има същества, които живеят и без въздух. Така е за целия органически свят, философия е това. Този човек може да се научи и без въздух.
Рибите, запример, нали като оттеглиш водата, ще умрат.
Но като оттеглиш водата, ще дойдат хората. Значи, там, дето рибите живеят, човек не трябва да припарва. А пък в света има същества, които като оттеглиш въздуха, ще дойдат по-умните хора. Ние сме нещастни, защото живеем във въздуха. С тази философия човек не може нищо да постигне.
към беседата >>
Ти [си] одарен, не ударен, но одарен, имаш дарба за музика.
Дали хората го затворили или ти си го затворил – две причини има. Пътят можеш сам да си го затвориш или окръжаващите може да ти го затворят. Има и друго едно положение. Тогава има една друга възможност на природата. Пътувам, природата е затворена.
Ти [си] одарен, не ударен, но одарен, имаш дарба за музика.
Имаш желание да свириш, нямаш условия отвън. Щом имаш тази дарба, музикант можеш да станеш. Музиката е изкуство за трансформиране на жизнената енергия в човека. Ако не може да трансформира тези енергии, той музикант не може да бъде или той не разбира изкуството. Някой казва: „Мене музика не ми трябва“.
към беседата >>
Казват, че еди-коя банка фалирала.
Казва: „Изгубих мира, радостта изгубих, щастието изгубих“. Неща, които се губят, те са материални, не знаеш на кое място са изгубени. Материалните неща по земята се губят, по земята някъде е паднало. Питам сега: Как станало, че си изгубил щастието? Представете си, че имаш пари в банката – сто хиляди лева.
Казват, че еди-коя банка фалирала.
В ума ви иде идеята, че парите, на които вие уповавате, всичко това е изгубено, веднага се измени състоянието ви. Вие сте студент, мислите с тези пари да свършите или пък искате да купите къща. Питам сега: Каква връзка има между стоте хиляди и вашето щастие? Парите имат ли някакъв живот? С тях говорил ли си?
към беседата >>
Но като оттеглиш водата, ще дойдат хората.
Туй, което причинява скръб на тебе, причинява радост на другите хора. – /„Например, да се отнеме въздуха“./ – Че има същества, които живеят и без въздух. Така е за целия органически свят, философия е това. Този човек може да се научи и без въздух. Рибите, запример, нали като оттеглиш водата, ще умрат.
Но като оттеглиш водата, ще дойдат хората.
Значи, там, дето рибите живеят, човек не трябва да припарва. А пък в света има същества, които като оттеглиш въздуха, ще дойдат по-умните хора. Ние сме нещастни, защото живеем във въздуха. С тази философия човек не може нищо да постигне. Помнете, ти ставаш артист, свършваш училище, утре умреш, питам: Каква философия има в това разбиране?
към беседата >>
Имаш желание да свириш, нямаш условия отвън.
Пътят можеш сам да си го затвориш или окръжаващите може да ти го затворят. Има и друго едно положение. Тогава има една друга възможност на природата. Пътувам, природата е затворена. Ти [си] одарен, не ударен, но одарен, имаш дарба за музика.
Имаш желание да свириш, нямаш условия отвън.
Щом имаш тази дарба, музикант можеш да станеш. Музиката е изкуство за трансформиране на жизнената енергия в човека. Ако не може да трансформира тези енергии, той музикант не може да бъде или той не разбира изкуството. Някой казва: „Мене музика не ми трябва“. Тебе ти трябва музика, да трансформираш енергиите.
към беседата >>
В ума ви иде идеята, че парите, на които вие уповавате, всичко това е изгубено, веднага се измени състоянието ви.
Неща, които се губят, те са материални, не знаеш на кое място са изгубени. Материалните неща по земята се губят, по земята някъде е паднало. Питам сега: Как станало, че си изгубил щастието? Представете си, че имаш пари в банката – сто хиляди лева. Казват, че еди-коя банка фалирала.
В ума ви иде идеята, че парите, на които вие уповавате, всичко това е изгубено, веднага се измени състоянието ви.
Вие сте студент, мислите с тези пари да свършите или пък искате да купите къща. Питам сега: Каква връзка има между стоте хиляди и вашето щастие? Парите имат ли някакъв живот? С тях говорил ли си? Неми са тия пари, но дето ги покажеш, хората разбират от езика им.
към беседата >>
Значи, там, дето рибите живеят, човек не трябва да припарва.
– /„Например, да се отнеме въздуха“./ – Че има същества, които живеят и без въздух. Така е за целия органически свят, философия е това. Този човек може да се научи и без въздух. Рибите, запример, нали като оттеглиш водата, ще умрат. Но като оттеглиш водата, ще дойдат хората.
Значи, там, дето рибите живеят, човек не трябва да припарва.
А пък в света има същества, които като оттеглиш въздуха, ще дойдат по-умните хора. Ние сме нещастни, защото живеем във въздуха. С тази философия човек не може нищо да постигне. Помнете, ти ставаш артист, свършваш училище, утре умреш, питам: Каква философия има в това разбиране? Няма никаква философия.
към беседата >>
Щом имаш тази дарба, музикант можеш да станеш.
Има и друго едно положение. Тогава има една друга възможност на природата. Пътувам, природата е затворена. Ти [си] одарен, не ударен, но одарен, имаш дарба за музика. Имаш желание да свириш, нямаш условия отвън.
Щом имаш тази дарба, музикант можеш да станеш.
Музиката е изкуство за трансформиране на жизнената енергия в човека. Ако не може да трансформира тези енергии, той музикант не може да бъде или той не разбира изкуството. Някой казва: „Мене музика не ми трябва“. Тебе ти трябва музика, да трансформираш енергиите. Ако можеш повече да даваш, по-добре.
към беседата >>
Вие сте студент, мислите с тези пари да свършите или пък искате да купите къща.
Материалните неща по земята се губят, по земята някъде е паднало. Питам сега: Как станало, че си изгубил щастието? Представете си, че имаш пари в банката – сто хиляди лева. Казват, че еди-коя банка фалирала. В ума ви иде идеята, че парите, на които вие уповавате, всичко това е изгубено, веднага се измени състоянието ви.
Вие сте студент, мислите с тези пари да свършите или пък искате да купите къща.
Питам сега: Каква връзка има между стоте хиляди и вашето щастие? Парите имат ли някакъв живот? С тях говорил ли си? Неми са тия пари, но дето ги покажеш, хората разбират от езика им. Ти – парата, която не знае да говори никакъв език, ни френски, ни английски, ни български, но като покажеш на един българин една английска лира или един български наполеон, целия ден ще работи човекът.
към беседата >>
А пък в света има същества, които като оттеглиш въздуха, ще дойдат по-умните хора.
Така е за целия органически свят, философия е това. Този човек може да се научи и без въздух. Рибите, запример, нали като оттеглиш водата, ще умрат. Но като оттеглиш водата, ще дойдат хората. Значи, там, дето рибите живеят, човек не трябва да припарва.
А пък в света има същества, които като оттеглиш въздуха, ще дойдат по-умните хора.
Ние сме нещастни, защото живеем във въздуха. С тази философия човек не може нищо да постигне. Помнете, ти ставаш артист, свършваш училище, утре умреш, питам: Каква философия има в това разбиране? Няма никаква философия. То е залъгалка.
към беседата >>
Музиката е изкуство за трансформиране на жизнената енергия в човека.
Тогава има една друга възможност на природата. Пътувам, природата е затворена. Ти [си] одарен, не ударен, но одарен, имаш дарба за музика. Имаш желание да свириш, нямаш условия отвън. Щом имаш тази дарба, музикант можеш да станеш.
Музиката е изкуство за трансформиране на жизнената енергия в човека.
Ако не може да трансформира тези енергии, той музикант не може да бъде или той не разбира изкуството. Някой казва: „Мене музика не ми трябва“. Тебе ти трябва музика, да трансформираш енергиите. Ако можеш повече да даваш, по-добре. Ако можеш да трансформираш енергиите в тебе, това е равнодействаща сила в тебе.
към беседата >>
Питам сега: Каква връзка има между стоте хиляди и вашето щастие?
Питам сега: Как станало, че си изгубил щастието? Представете си, че имаш пари в банката – сто хиляди лева. Казват, че еди-коя банка фалирала. В ума ви иде идеята, че парите, на които вие уповавате, всичко това е изгубено, веднага се измени състоянието ви. Вие сте студент, мислите с тези пари да свършите или пък искате да купите къща.
Питам сега: Каква връзка има между стоте хиляди и вашето щастие?
Парите имат ли някакъв живот? С тях говорил ли си? Неми са тия пари, но дето ги покажеш, хората разбират от езика им. Ти – парата, която не знае да говори никакъв език, ни френски, ни английски, ни български, но като покажеш на един българин една английска лира или един български наполеон, целия ден ще работи човекът. Ако ти му говориш за Господа, за Любовта, казва: „За любов, за Господа не искам да работя“.
към беседата >>
Ние сме нещастни, защото живеем във въздуха.
Този човек може да се научи и без въздух. Рибите, запример, нали като оттеглиш водата, ще умрат. Но като оттеглиш водата, ще дойдат хората. Значи, там, дето рибите живеят, човек не трябва да припарва. А пък в света има същества, които като оттеглиш въздуха, ще дойдат по-умните хора.
Ние сме нещастни, защото живеем във въздуха.
С тази философия човек не може нищо да постигне. Помнете, ти ставаш артист, свършваш училище, утре умреш, питам: Каква философия има в това разбиране? Няма никаква философия. То е залъгалка. Или влюбил си се в някого, или в някой предмет.
към беседата >>
Ако не може да трансформира тези енергии, той музикант не може да бъде или той не разбира изкуството.
Пътувам, природата е затворена. Ти [си] одарен, не ударен, но одарен, имаш дарба за музика. Имаш желание да свириш, нямаш условия отвън. Щом имаш тази дарба, музикант можеш да станеш. Музиката е изкуство за трансформиране на жизнената енергия в човека.
Ако не може да трансформира тези енергии, той музикант не може да бъде или той не разбира изкуството.
Някой казва: „Мене музика не ми трябва“. Тебе ти трябва музика, да трансформираш енергиите. Ако можеш повече да даваш, по-добре. Ако можеш да трансформираш енергиите в тебе, това е равнодействаща сила в тебе. Човек се отличава от животните и по това, че той има тази равнодействаща сила, има възможност.
към беседата >>
Парите имат ли някакъв живот?
Представете си, че имаш пари в банката – сто хиляди лева. Казват, че еди-коя банка фалирала. В ума ви иде идеята, че парите, на които вие уповавате, всичко това е изгубено, веднага се измени състоянието ви. Вие сте студент, мислите с тези пари да свършите или пък искате да купите къща. Питам сега: Каква връзка има между стоте хиляди и вашето щастие?
Парите имат ли някакъв живот?
С тях говорил ли си? Неми са тия пари, но дето ги покажеш, хората разбират от езика им. Ти – парата, която не знае да говори никакъв език, ни френски, ни английски, ни български, но като покажеш на един българин една английска лира или един български наполеон, целия ден ще работи човекът. Ако ти му говориш за Господа, за Любовта, казва: „За любов, за Господа не искам да работя“. Защо [тебе], който говориш с думи, кажеш: „Учи, работи заради мене“, не те слуша, а пък като му покажеш златна монета, веднага работи?
към беседата >>
С тази философия човек не може нищо да постигне.
Рибите, запример, нали като оттеглиш водата, ще умрат. Но като оттеглиш водата, ще дойдат хората. Значи, там, дето рибите живеят, човек не трябва да припарва. А пък в света има същества, които като оттеглиш въздуха, ще дойдат по-умните хора. Ние сме нещастни, защото живеем във въздуха.
С тази философия човек не може нищо да постигне.
Помнете, ти ставаш артист, свършваш училище, утре умреш, питам: Каква философия има в това разбиране? Няма никаква философия. То е залъгалка. Или влюбил си се в някого, или в някой предмет. То е забавление, но не е наука.
към беседата >>
Някой казва: „Мене музика не ми трябва“.
Ти [си] одарен, не ударен, но одарен, имаш дарба за музика. Имаш желание да свириш, нямаш условия отвън. Щом имаш тази дарба, музикант можеш да станеш. Музиката е изкуство за трансформиране на жизнената енергия в човека. Ако не може да трансформира тези енергии, той музикант не може да бъде или той не разбира изкуството.
Някой казва: „Мене музика не ми трябва“.
Тебе ти трябва музика, да трансформираш енергиите. Ако можеш повече да даваш, по-добре. Ако можеш да трансформираш енергиите в тебе, това е равнодействаща сила в тебе. Човек се отличава от животните и по това, че той има тази равнодействаща сила, има възможност. Без музика не можеш да учиш.
към беседата >>
С тях говорил ли си?
Казват, че еди-коя банка фалирала. В ума ви иде идеята, че парите, на които вие уповавате, всичко това е изгубено, веднага се измени състоянието ви. Вие сте студент, мислите с тези пари да свършите или пък искате да купите къща. Питам сега: Каква връзка има между стоте хиляди и вашето щастие? Парите имат ли някакъв живот?
С тях говорил ли си?
Неми са тия пари, но дето ги покажеш, хората разбират от езика им. Ти – парата, която не знае да говори никакъв език, ни френски, ни английски, ни български, но като покажеш на един българин една английска лира или един български наполеон, целия ден ще работи човекът. Ако ти му говориш за Господа, за Любовта, казва: „За любов, за Господа не искам да работя“. Защо [тебе], който говориш с думи, кажеш: „Учи, работи заради мене“, не те слуша, а пък като му покажеш златна монета, веднага работи? Как ще си обясните?
към беседата >>
Помнете, ти ставаш артист, свършваш училище, утре умреш, питам: Каква философия има в това разбиране?
Но като оттеглиш водата, ще дойдат хората. Значи, там, дето рибите живеят, човек не трябва да припарва. А пък в света има същества, които като оттеглиш въздуха, ще дойдат по-умните хора. Ние сме нещастни, защото живеем във въздуха. С тази философия човек не може нищо да постигне.
Помнете, ти ставаш артист, свършваш училище, утре умреш, питам: Каква философия има в това разбиране?
Няма никаква философия. То е залъгалка. Или влюбил си се в някого, или в някой предмет. То е забавление, но не е наука. Но казвам: Ако ти искаш да разрешиш един съществен въпрос – философията на живота е да можеш да превърнеш своята скръб в радост.
към беседата >>
Тебе ти трябва музика, да трансформираш енергиите.
Имаш желание да свириш, нямаш условия отвън. Щом имаш тази дарба, музикант можеш да станеш. Музиката е изкуство за трансформиране на жизнената енергия в човека. Ако не може да трансформира тези енергии, той музикант не може да бъде или той не разбира изкуството. Някой казва: „Мене музика не ми трябва“.
Тебе ти трябва музика, да трансформираш енергиите.
Ако можеш повече да даваш, по-добре. Ако можеш да трансформираш енергиите в тебе, това е равнодействаща сила в тебе. Човек се отличава от животните и по това, че той има тази равнодействаща сила, има възможност. Без музика не можеш да учиш. Музика и поезия така вървят.
към беседата >>
Неми са тия пари, но дето ги покажеш, хората разбират от езика им.
В ума ви иде идеята, че парите, на които вие уповавате, всичко това е изгубено, веднага се измени състоянието ви. Вие сте студент, мислите с тези пари да свършите или пък искате да купите къща. Питам сега: Каква връзка има между стоте хиляди и вашето щастие? Парите имат ли някакъв живот? С тях говорил ли си?
Неми са тия пари, но дето ги покажеш, хората разбират от езика им.
Ти – парата, която не знае да говори никакъв език, ни френски, ни английски, ни български, но като покажеш на един българин една английска лира или един български наполеон, целия ден ще работи човекът. Ако ти му говориш за Господа, за Любовта, казва: „За любов, за Господа не искам да работя“. Защо [тебе], който говориш с думи, кажеш: „Учи, работи заради мене“, не те слуша, а пък като му покажеш златна монета, веднага работи? Как ще си обясните? Ако можете [това] да обясните, ще обясните противоречията, които седят във вашия живот.
към беседата >>
Няма никаква философия.
Значи, там, дето рибите живеят, човек не трябва да припарва. А пък в света има същества, които като оттеглиш въздуха, ще дойдат по-умните хора. Ние сме нещастни, защото живеем във въздуха. С тази философия човек не може нищо да постигне. Помнете, ти ставаш артист, свършваш училище, утре умреш, питам: Каква философия има в това разбиране?
Няма никаква философия.
То е залъгалка. Или влюбил си се в някого, или в някой предмет. То е забавление, но не е наука. Но казвам: Ако ти искаш да разрешиш един съществен въпрос – философията на живота е да можеш да превърнеш своята скръб в радост. Аз нямам нищо против туй.
към беседата >>
Ако можеш повече да даваш, по-добре.
Щом имаш тази дарба, музикант можеш да станеш. Музиката е изкуство за трансформиране на жизнената енергия в човека. Ако не може да трансформира тези енергии, той музикант не може да бъде или той не разбира изкуството. Някой казва: „Мене музика не ми трябва“. Тебе ти трябва музика, да трансформираш енергиите.
Ако можеш повече да даваш, по-добре.
Ако можеш да трансформираш енергиите в тебе, това е равнодействаща сила в тебе. Човек се отличава от животните и по това, че той има тази равнодействаща сила, има възможност. Без музика не можеш да учиш. Музика и поезия така вървят. Музика и поезия – тези са най-хубавите неща, които въодушевяват човека.
към беседата >>
Ти – парата, която не знае да говори никакъв език, ни френски, ни английски, ни български, но като покажеш на един българин една английска лира или един български наполеон, целия ден ще работи човекът.
Вие сте студент, мислите с тези пари да свършите или пък искате да купите къща. Питам сега: Каква връзка има между стоте хиляди и вашето щастие? Парите имат ли някакъв живот? С тях говорил ли си? Неми са тия пари, но дето ги покажеш, хората разбират от езика им.
Ти – парата, която не знае да говори никакъв език, ни френски, ни английски, ни български, но като покажеш на един българин една английска лира или един български наполеон, целия ден ще работи човекът.
Ако ти му говориш за Господа, за Любовта, казва: „За любов, за Господа не искам да работя“. Защо [тебе], който говориш с думи, кажеш: „Учи, работи заради мене“, не те слуша, а пък като му покажеш златна монета, веднага работи? Как ще си обясните? Ако можете [това] да обясните, ще обясните противоречията, които седят във вашия живот. Запример, вие мислите, че като свършите университет, ще станете щастливи хора.
към беседата >>
То е залъгалка.
А пък в света има същества, които като оттеглиш въздуха, ще дойдат по-умните хора. Ние сме нещастни, защото живеем във въздуха. С тази философия човек не може нищо да постигне. Помнете, ти ставаш артист, свършваш училище, утре умреш, питам: Каква философия има в това разбиране? Няма никаква философия.
То е залъгалка.
Или влюбил си се в някого, или в някой предмет. То е забавление, но не е наука. Но казвам: Ако ти искаш да разрешиш един съществен въпрос – философията на живота е да можеш да превърнеш своята скръб в радост. Аз нямам нищо против туй. Аз не защищавам никаква теза.
към беседата >>
Ако можеш да трансформираш енергиите в тебе, това е равнодействаща сила в тебе.
Музиката е изкуство за трансформиране на жизнената енергия в човека. Ако не може да трансформира тези енергии, той музикант не може да бъде или той не разбира изкуството. Някой казва: „Мене музика не ми трябва“. Тебе ти трябва музика, да трансформираш енергиите. Ако можеш повече да даваш, по-добре.
Ако можеш да трансформираш енергиите в тебе, това е равнодействаща сила в тебе.
Човек се отличава от животните и по това, че той има тази равнодействаща сила, има възможност. Без музика не можеш да учиш. Музика и поезия така вървят. Музика и поезия – тези са най-хубавите неща, които въодушевяват човека. То е отворен път за постижение на съвършенството.
към беседата >>
Ако ти му говориш за Господа, за Любовта, казва: „За любов, за Господа не искам да работя“.
Питам сега: Каква връзка има между стоте хиляди и вашето щастие? Парите имат ли някакъв живот? С тях говорил ли си? Неми са тия пари, но дето ги покажеш, хората разбират от езика им. Ти – парата, която не знае да говори никакъв език, ни френски, ни английски, ни български, но като покажеш на един българин една английска лира или един български наполеон, целия ден ще работи човекът.
Ако ти му говориш за Господа, за Любовта, казва: „За любов, за Господа не искам да работя“.
Защо [тебе], който говориш с думи, кажеш: „Учи, работи заради мене“, не те слуша, а пък като му покажеш златна монета, веднага работи? Как ще си обясните? Ако можете [това] да обясните, ще обясните противоречията, които седят във вашия живот. Запример, вие мислите, че като свършите университет, ще станете щастливи хора. Или, ако свършите някое изкуство, ще бъдете щастливи.
към беседата >>
Или влюбил си се в някого, или в някой предмет.
Ние сме нещастни, защото живеем във въздуха. С тази философия човек не може нищо да постигне. Помнете, ти ставаш артист, свършваш училище, утре умреш, питам: Каква философия има в това разбиране? Няма никаква философия. То е залъгалка.
Или влюбил си се в някого, или в някой предмет.
То е забавление, но не е наука. Но казвам: Ако ти искаш да разрешиш един съществен въпрос – философията на живота е да можеш да превърнеш своята скръб в радост. Аз нямам нищо против туй. Аз не защищавам никаква теза. Някой казва: „Що скърбиш?
към беседата >>
Човек се отличава от животните и по това, че той има тази равнодействаща сила, има възможност.
Ако не може да трансформира тези енергии, той музикант не може да бъде или той не разбира изкуството. Някой казва: „Мене музика не ми трябва“. Тебе ти трябва музика, да трансформираш енергиите. Ако можеш повече да даваш, по-добре. Ако можеш да трансформираш енергиите в тебе, това е равнодействаща сила в тебе.
Човек се отличава от животните и по това, че той има тази равнодействаща сила, има възможност.
Без музика не можеш да учиш. Музика и поезия така вървят. Музика и поезия – тези са най-хубавите неща, които въодушевяват човека. То е отворен път за постижение на съвършенството. Защото идеалът на човека е съвършенството.
към беседата >>
Защо [тебе], който говориш с думи, кажеш: „Учи, работи заради мене“, не те слуша, а пък като му покажеш златна монета, веднага работи?
Парите имат ли някакъв живот? С тях говорил ли си? Неми са тия пари, но дето ги покажеш, хората разбират от езика им. Ти – парата, която не знае да говори никакъв език, ни френски, ни английски, ни български, но като покажеш на един българин една английска лира или един български наполеон, целия ден ще работи човекът. Ако ти му говориш за Господа, за Любовта, казва: „За любов, за Господа не искам да работя“.
Защо [тебе], който говориш с думи, кажеш: „Учи, работи заради мене“, не те слуша, а пък като му покажеш златна монета, веднага работи?
Как ще си обясните? Ако можете [това] да обясните, ще обясните противоречията, които седят във вашия живот. Запример, вие мислите, че като свършите университет, ще станете щастливи хора. Или, ако свършите някое изкуство, ще бъдете щастливи. [Не] е тъй.
към беседата >>
То е забавление, но не е наука.
С тази философия човек не може нищо да постигне. Помнете, ти ставаш артист, свършваш училище, утре умреш, питам: Каква философия има в това разбиране? Няма никаква философия. То е залъгалка. Или влюбил си се в някого, или в някой предмет.
То е забавление, но не е наука.
Но казвам: Ако ти искаш да разрешиш един съществен въпрос – философията на живота е да можеш да превърнеш своята скръб в радост. Аз нямам нищо против туй. Аз не защищавам никаква теза. Някой казва: „Що скърбиш? “ Всичките скърби на хората на какво се дължат?
към беседата >>
Без музика не можеш да учиш.
Някой казва: „Мене музика не ми трябва“. Тебе ти трябва музика, да трансформираш енергиите. Ако можеш повече да даваш, по-добре. Ако можеш да трансформираш енергиите в тебе, това е равнодействаща сила в тебе. Човек се отличава от животните и по това, че той има тази равнодействаща сила, има възможност.
Без музика не можеш да учиш.
Музика и поезия така вървят. Музика и поезия – тези са най-хубавите неща, които въодушевяват човека. То е отворен път за постижение на съвършенството. Защото идеалът на човека е съвършенството.
към беседата >>
Как ще си обясните?
С тях говорил ли си? Неми са тия пари, но дето ги покажеш, хората разбират от езика им. Ти – парата, която не знае да говори никакъв език, ни френски, ни английски, ни български, но като покажеш на един българин една английска лира или един български наполеон, целия ден ще работи човекът. Ако ти му говориш за Господа, за Любовта, казва: „За любов, за Господа не искам да работя“. Защо [тебе], който говориш с думи, кажеш: „Учи, работи заради мене“, не те слуша, а пък като му покажеш златна монета, веднага работи?
Как ще си обясните?
Ако можете [това] да обясните, ще обясните противоречията, които седят във вашия живот. Запример, вие мислите, че като свършите университет, ще станете щастливи хора. Или, ако свършите някое изкуство, ще бъдете щастливи. [Не] е тъй. Ако свършите училище, страданията ще се увеличат.
към беседата >>
Но казвам: Ако ти искаш да разрешиш един съществен въпрос – философията на живота е да можеш да превърнеш своята скръб в радост.
Помнете, ти ставаш артист, свършваш училище, утре умреш, питам: Каква философия има в това разбиране? Няма никаква философия. То е залъгалка. Или влюбил си се в някого, или в някой предмет. То е забавление, но не е наука.
Но казвам: Ако ти искаш да разрешиш един съществен въпрос – философията на живота е да можеш да превърнеш своята скръб в радост.
Аз нямам нищо против туй. Аз не защищавам никаква теза. Някой казва: „Що скърбиш? “ Всичките скърби на хората на какво се дължат? Казват, че някой умрял, защото нямал въздух.
към беседата >>
Музика и поезия така вървят.
Тебе ти трябва музика, да трансформираш енергиите. Ако можеш повече да даваш, по-добре. Ако можеш да трансформираш енергиите в тебе, това е равнодействаща сила в тебе. Човек се отличава от животните и по това, че той има тази равнодействаща сила, има възможност. Без музика не можеш да учиш.
Музика и поезия така вървят.
Музика и поезия – тези са най-хубавите неща, които въодушевяват човека. То е отворен път за постижение на съвършенството. Защото идеалът на човека е съвършенството.
към беседата >>
Ако можете [това] да обясните, ще обясните противоречията, които седят във вашия живот.
Неми са тия пари, но дето ги покажеш, хората разбират от езика им. Ти – парата, която не знае да говори никакъв език, ни френски, ни английски, ни български, но като покажеш на един българин една английска лира или един български наполеон, целия ден ще работи човекът. Ако ти му говориш за Господа, за Любовта, казва: „За любов, за Господа не искам да работя“. Защо [тебе], който говориш с думи, кажеш: „Учи, работи заради мене“, не те слуша, а пък като му покажеш златна монета, веднага работи? Как ще си обясните?
Ако можете [това] да обясните, ще обясните противоречията, които седят във вашия живот.
Запример, вие мислите, че като свършите университет, ще станете щастливи хора. Или, ако свършите някое изкуство, ще бъдете щастливи. [Не] е тъй. Ако свършите училище, страданията ще се увеличат. Щом човек свърши университет, ще се увеличат страданията.
към беседата >>
Аз нямам нищо против туй.
Няма никаква философия. То е залъгалка. Или влюбил си се в някого, или в някой предмет. То е забавление, но не е наука. Но казвам: Ако ти искаш да разрешиш един съществен въпрос – философията на живота е да можеш да превърнеш своята скръб в радост.
Аз нямам нищо против туй.
Аз не защищавам никаква теза. Някой казва: „Що скърбиш? “ Всичките скърби на хората на какво се дължат? Казват, че някой умрял, защото нямал въздух. Хората от безвъздушие не умират.
към беседата >>
Музика и поезия – тези са най-хубавите неща, които въодушевяват човека.
Ако можеш повече да даваш, по-добре. Ако можеш да трансформираш енергиите в тебе, това е равнодействаща сила в тебе. Човек се отличава от животните и по това, че той има тази равнодействаща сила, има възможност. Без музика не можеш да учиш. Музика и поезия така вървят.
Музика и поезия – тези са най-хубавите неща, които въодушевяват човека.
То е отворен път за постижение на съвършенството. Защото идеалът на човека е съвършенството.
към беседата >>
Запример, вие мислите, че като свършите университет, ще станете щастливи хора.
Ти – парата, която не знае да говори никакъв език, ни френски, ни английски, ни български, но като покажеш на един българин една английска лира или един български наполеон, целия ден ще работи човекът. Ако ти му говориш за Господа, за Любовта, казва: „За любов, за Господа не искам да работя“. Защо [тебе], който говориш с думи, кажеш: „Учи, работи заради мене“, не те слуша, а пък като му покажеш златна монета, веднага работи? Как ще си обясните? Ако можете [това] да обясните, ще обясните противоречията, които седят във вашия живот.
Запример, вие мислите, че като свършите университет, ще станете щастливи хора.
Или, ако свършите някое изкуство, ще бъдете щастливи. [Не] е тъй. Ако свършите училище, страданията ще се увеличат. Щом човек свърши университет, ще се увеличат страданията. Ако кажеш на един вол: „Ти си говедо“, ще се обиди ли?
към беседата >>
Аз не защищавам никаква теза.
То е залъгалка. Или влюбил си се в някого, или в някой предмет. То е забавление, но не е наука. Но казвам: Ако ти искаш да разрешиш един съществен въпрос – философията на живота е да можеш да превърнеш своята скръб в радост. Аз нямам нищо против туй.
Аз не защищавам никаква теза.
Някой казва: „Що скърбиш? “ Всичките скърби на хората на какво се дължат? Казват, че някой умрял, защото нямал въздух. Хората от безвъздушие не умират. Преял много, умрял от ядене.
към беседата >>
То е отворен път за постижение на съвършенството.
Ако можеш да трансформираш енергиите в тебе, това е равнодействаща сила в тебе. Човек се отличава от животните и по това, че той има тази равнодействаща сила, има възможност. Без музика не можеш да учиш. Музика и поезия така вървят. Музика и поезия – тези са най-хубавите неща, които въодушевяват човека.
То е отворен път за постижение на съвършенството.
Защото идеалът на човека е съвършенството.
към беседата >>
Или, ако свършите някое изкуство, ще бъдете щастливи.
Ако ти му говориш за Господа, за Любовта, казва: „За любов, за Господа не искам да работя“. Защо [тебе], който говориш с думи, кажеш: „Учи, работи заради мене“, не те слуша, а пък като му покажеш златна монета, веднага работи? Как ще си обясните? Ако можете [това] да обясните, ще обясните противоречията, които седят във вашия живот. Запример, вие мислите, че като свършите университет, ще станете щастливи хора.
Или, ако свършите някое изкуство, ще бъдете щастливи.
[Не] е тъй. Ако свършите училище, страданията ще се увеличат. Щом човек свърши университет, ще се увеличат страданията. Ако кажеш на един вол: „Ти си говедо“, ще се обиди ли? Но ако на един учен, който свършил четири факултета ти кажеш: „Ти си говедо“, какво ще каже?
към беседата >>
Някой казва: „Що скърбиш?
Или влюбил си се в някого, или в някой предмет. То е забавление, но не е наука. Но казвам: Ако ти искаш да разрешиш един съществен въпрос – философията на живота е да можеш да превърнеш своята скръб в радост. Аз нямам нищо против туй. Аз не защищавам никаква теза.
Някой казва: „Що скърбиш?
“ Всичките скърби на хората на какво се дължат? Казват, че някой умрял, защото нямал въздух. Хората от безвъздушие не умират. Преял много, умрял от ядене. Ударил го някой в главата, умрял.
към беседата >>
Защото идеалът на човека е съвършенството.
Човек се отличава от животните и по това, че той има тази равнодействаща сила, има възможност. Без музика не можеш да учиш. Музика и поезия така вървят. Музика и поезия – тези са най-хубавите неща, които въодушевяват човека. То е отворен път за постижение на съвършенството.
Защото идеалът на човека е съвършенството.
към беседата >>
[Не] е тъй.
Защо [тебе], който говориш с думи, кажеш: „Учи, работи заради мене“, не те слуша, а пък като му покажеш златна монета, веднага работи? Как ще си обясните? Ако можете [това] да обясните, ще обясните противоречията, които седят във вашия живот. Запример, вие мислите, че като свършите университет, ще станете щастливи хора. Или, ако свършите някое изкуство, ще бъдете щастливи.
[Не] е тъй.
Ако свършите училище, страданията ще се увеличат. Щом човек свърши университет, ще се увеличат страданията. Ако кажеш на един вол: „Ти си говедо“, ще се обиди ли? Но ако на един учен, който свършил четири факултета ти кажеш: „Ти си говедо“, какво ще каже? Какво разбирате под думата [„говедо“]?
към беседата >>
“ Всичките скърби на хората на какво се дължат?
То е забавление, но не е наука. Но казвам: Ако ти искаш да разрешиш един съществен въпрос – философията на живота е да можеш да превърнеш своята скръб в радост. Аз нямам нищо против туй. Аз не защищавам никаква теза. Някой казва: „Що скърбиш?
“ Всичките скърби на хората на какво се дължат?
Казват, че някой умрял, защото нямал въздух. Хората от безвъздушие не умират. Преял много, умрял от ядене. Ударил го някой в главата, умрял. Но казвам: Няма нито една машина, която може да изтегли всичкия въздух из пространството.
към беседата >>
Основната мисъл, коя остана във вас?
Основната мисъл, коя остана във вас?
Сега какво разбрахте? Онова, което сте разбрали, за него ще ми платите, а онова, което не сте разбрали, за него няма какво да плащате. Сега каквото разбрахте, ще плащате. Какво разбрахте? Кое беше най-важното?
към беседата >>
Ако свършите училище, страданията ще се увеличат.
Как ще си обясните? Ако можете [това] да обясните, ще обясните противоречията, които седят във вашия живот. Запример, вие мислите, че като свършите университет, ще станете щастливи хора. Или, ако свършите някое изкуство, ще бъдете щастливи. [Не] е тъй.
Ако свършите училище, страданията ще се увеличат.
Щом човек свърши университет, ще се увеличат страданията. Ако кажеш на един вол: „Ти си говедо“, ще се обиди ли? Но ако на един учен, който свършил четири факултета ти кажеш: „Ти си говедо“, какво ще каже? Какво разбирате под думата [„говедо“]? Че той нищо не знае?
към беседата >>
Казват, че някой умрял, защото нямал въздух.
Но казвам: Ако ти искаш да разрешиш един съществен въпрос – философията на живота е да можеш да превърнеш своята скръб в радост. Аз нямам нищо против туй. Аз не защищавам никаква теза. Някой казва: „Що скърбиш? “ Всичките скърби на хората на какво се дължат?
Казват, че някой умрял, защото нямал въздух.
Хората от безвъздушие не умират. Преял много, умрял от ядене. Ударил го някой в главата, умрял. Но казвам: Няма нито една машина, която може да изтегли всичкия въздух из пространството. Ако ти, като умен човек, разбираш законите на природата, ти в туй безвъздушно пространство ще намериш достатъчно въздух да живееш.
към беседата >>
Сега какво разбрахте?
Основната мисъл, коя остана във вас?
Сега какво разбрахте?
Онова, което сте разбрали, за него ще ми платите, а онова, което не сте разбрали, за него няма какво да плащате. Сега каквото разбрахте, ще плащате. Какво разбрахте? Кое беше най-важното?
към беседата >>
Щом човек свърши университет, ще се увеличат страданията.
Ако можете [това] да обясните, ще обясните противоречията, които седят във вашия живот. Запример, вие мислите, че като свършите университет, ще станете щастливи хора. Или, ако свършите някое изкуство, ще бъдете щастливи. [Не] е тъй. Ако свършите училище, страданията ще се увеличат.
Щом човек свърши университет, ще се увеличат страданията.
Ако кажеш на един вол: „Ти си говедо“, ще се обиди ли? Но ако на един учен, който свършил четири факултета ти кажеш: „Ти си говедо“, какво ще каже? Какво разбирате под думата [„говедо“]? Че той нищо не знае? Сега, по какво се отличава един човек от говедото?
към беседата >>
Хората от безвъздушие не умират.
Аз нямам нищо против туй. Аз не защищавам никаква теза. Някой казва: „Що скърбиш? “ Всичките скърби на хората на какво се дължат? Казват, че някой умрял, защото нямал въздух.
Хората от безвъздушие не умират.
Преял много, умрял от ядене. Ударил го някой в главата, умрял. Но казвам: Няма нито една машина, която може да изтегли всичкия въздух из пространството. Ако ти, като умен човек, разбираш законите на природата, ти в туй безвъздушно пространство ще намериш достатъчно въздух да живееш. Относителен живот сега живеете.
към беседата >>
Онова, което сте разбрали, за него ще ми платите, а онова, което не сте разбрали, за него няма какво да плащате.
Основната мисъл, коя остана във вас? Сега какво разбрахте?
Онова, което сте разбрали, за него ще ми платите, а онова, което не сте разбрали, за него няма какво да плащате.
Сега каквото разбрахте, ще плащате. Какво разбрахте? Кое беше най-важното?
към беседата >>
Ако кажеш на един вол: „Ти си говедо“, ще се обиди ли?
Запример, вие мислите, че като свършите университет, ще станете щастливи хора. Или, ако свършите някое изкуство, ще бъдете щастливи. [Не] е тъй. Ако свършите училище, страданията ще се увеличат. Щом човек свърши университет, ще се увеличат страданията.
Ако кажеш на един вол: „Ти си говедо“, ще се обиди ли?
Но ако на един учен, който свършил четири факултета ти кажеш: „Ти си говедо“, какво ще каже? Какво разбирате под думата [„говедо“]? Че той нищо не знае? Сега, по какво се отличава един човек от говедото? Едно говедо по какво се отличава?
към беседата >>
Преял много, умрял от ядене.
Аз не защищавам никаква теза. Някой казва: „Що скърбиш? “ Всичките скърби на хората на какво се дължат? Казват, че някой умрял, защото нямал въздух. Хората от безвъздушие не умират.
Преял много, умрял от ядене.
Ударил го някой в главата, умрял. Но казвам: Няма нито една машина, която може да изтегли всичкия въздух из пространството. Ако ти, като умен човек, разбираш законите на природата, ти в туй безвъздушно пространство ще намериш достатъчно въздух да живееш. Относителен живот сега живеете. Този живот е изкуствено създаден от нас.
към беседата >>
Сега каквото разбрахте, ще плащате.
Основната мисъл, коя остана във вас? Сега какво разбрахте? Онова, което сте разбрали, за него ще ми платите, а онова, което не сте разбрали, за него няма какво да плащате.
Сега каквото разбрахте, ще плащате.
Какво разбрахте? Кое беше най-важното?
към беседата >>
Но ако на един учен, който свършил четири факултета ти кажеш: „Ти си говедо“, какво ще каже?
Или, ако свършите някое изкуство, ще бъдете щастливи. [Не] е тъй. Ако свършите училище, страданията ще се увеличат. Щом човек свърши университет, ще се увеличат страданията. Ако кажеш на един вол: „Ти си говедо“, ще се обиди ли?
Но ако на един учен, който свършил четири факултета ти кажеш: „Ти си говедо“, какво ще каже?
Какво разбирате под думата [„говедо“]? Че той нищо не знае? Сега, по какво се отличава един човек от говедото? Едно говедо по какво се отличава? Дарвин в своята теория за видоизменение на видовете твърди, че един вид произлязъл от друг.
към беседата >>
Ударил го някой в главата, умрял.
Някой казва: „Що скърбиш? “ Всичките скърби на хората на какво се дължат? Казват, че някой умрял, защото нямал въздух. Хората от безвъздушие не умират. Преял много, умрял от ядене.
Ударил го някой в главата, умрял.
Но казвам: Няма нито една машина, която може да изтегли всичкия въздух из пространството. Ако ти, като умен човек, разбираш законите на природата, ти в туй безвъздушно пространство ще намериш достатъчно въздух да живееш. Относителен живот сега живеете. Този живот е изкуствено създаден от нас. Ние имаме един изкуствен живот.
към беседата >>
Какво разбрахте?
Основната мисъл, коя остана във вас? Сега какво разбрахте? Онова, което сте разбрали, за него ще ми платите, а онова, което не сте разбрали, за него няма какво да плащате. Сега каквото разбрахте, ще плащате.
Какво разбрахте?
Кое беше най-важното?
към беседата >>
Какво разбирате под думата [„говедо“]?
[Не] е тъй. Ако свършите училище, страданията ще се увеличат. Щом човек свърши университет, ще се увеличат страданията. Ако кажеш на един вол: „Ти си говедо“, ще се обиди ли? Но ако на един учен, който свършил четири факултета ти кажеш: „Ти си говедо“, какво ще каже?
Какво разбирате под думата [„говедо“]?
Че той нищо не знае? Сега, по какво се отличава един човек от говедото? Едно говедо по какво се отличава? Дарвин в своята теория за видоизменение на видовете твърди, че един вид произлязъл от друг. Ако поддържаш еволюционната теория, ти имаш нещо конско в себе си.
към беседата >>
Но казвам: Няма нито една машина, която може да изтегли всичкия въздух из пространството.
“ Всичките скърби на хората на какво се дължат? Казват, че някой умрял, защото нямал въздух. Хората от безвъздушие не умират. Преял много, умрял от ядене. Ударил го някой в главата, умрял.
Но казвам: Няма нито една машина, която може да изтегли всичкия въздух из пространството.
Ако ти, като умен човек, разбираш законите на природата, ти в туй безвъздушно пространство ще намериш достатъчно въздух да живееш. Относителен живот сега живеете. Този живот е изкуствено създаден от нас. Ние имаме един изкуствен живот. Кракът ти е откъснат, имаш изкуствен крак, като ходиш, хлопа.
към беседата >>
Кое беше най-важното?
Основната мисъл, коя остана във вас? Сега какво разбрахте? Онова, което сте разбрали, за него ще ми платите, а онова, което не сте разбрали, за него няма какво да плащате. Сега каквото разбрахте, ще плащате. Какво разбрахте?
Кое беше най-важното?
към беседата >>
Че той нищо не знае?
Ако свършите училище, страданията ще се увеличат. Щом човек свърши университет, ще се увеличат страданията. Ако кажеш на един вол: „Ти си говедо“, ще се обиди ли? Но ако на един учен, който свършил четири факултета ти кажеш: „Ти си говедо“, какво ще каже? Какво разбирате под думата [„говедо“]?
Че той нищо не знае?
Сега, по какво се отличава един човек от говедото? Едно говедо по какво се отличава? Дарвин в своята теория за видоизменение на видовете твърди, че един вид произлязъл от друг. Ако поддържаш еволюционната теория, ти имаш нещо конско в себе си. Според теорията е право, но човек минал ли е през формата на кон?
към беседата >>
Ако ти, като умен човек, разбираш законите на природата, ти в туй безвъздушно пространство ще намериш достатъчно въздух да живееш.
Казват, че някой умрял, защото нямал въздух. Хората от безвъздушие не умират. Преял много, умрял от ядене. Ударил го някой в главата, умрял. Но казвам: Няма нито една машина, която може да изтегли всичкия въздух из пространството.
Ако ти, като умен човек, разбираш законите на природата, ти в туй безвъздушно пространство ще намериш достатъчно въздух да живееш.
Относителен живот сега живеете. Този живот е изкуствено създаден от нас. Ние имаме един изкуствен живот. Кракът ти е откъснат, имаш изкуствен крак, като ходиш, хлопа. Но казвам: По-хубаво е да имаш един естествен, същински крак.
към беседата >>
Туй, което виждаш, реално ли е?
Туй, което виждаш, реално ли е?
Нещата временно съществуват и изчезват. Явява се художествена картина на екрана, тя е реална, докато е на екрана. Реална от наше гледище. Един човек като умира, къде отива? Материята, тя не се губи.
към беседата >>
Сега, по какво се отличава един човек от говедото?
Щом човек свърши университет, ще се увеличат страданията. Ако кажеш на един вол: „Ти си говедо“, ще се обиди ли? Но ако на един учен, който свършил четири факултета ти кажеш: „Ти си говедо“, какво ще каже? Какво разбирате под думата [„говедо“]? Че той нищо не знае?
Сега, по какво се отличава един човек от говедото?
Едно говедо по какво се отличава? Дарвин в своята теория за видоизменение на видовете твърди, че един вид произлязъл от друг. Ако поддържаш еволюционната теория, ти имаш нещо конско в себе си. Според теорията е право, но човек минал ли е през формата на кон? Минал ли е човек през формата на животно?
към беседата >>
Относителен живот сега живеете.
Хората от безвъздушие не умират. Преял много, умрял от ядене. Ударил го някой в главата, умрял. Но казвам: Няма нито една машина, която може да изтегли всичкия въздух из пространството. Ако ти, като умен човек, разбираш законите на природата, ти в туй безвъздушно пространство ще намериш достатъчно въздух да живееш.
Относителен живот сега живеете.
Този живот е изкуствено създаден от нас. Ние имаме един изкуствен живот. Кракът ти е откъснат, имаш изкуствен крак, като ходиш, хлопа. Но казвам: По-хубаво е да имаш един естествен, същински крак. Тия дървени философи, които имаме, трябва да се освободим от тях.
към беседата >>
Нещата временно съществуват и изчезват.
Туй, което виждаш, реално ли е?
Нещата временно съществуват и изчезват.
Явява се художествена картина на екрана, тя е реална, докато е на екрана. Реална от наше гледище. Един човек като умира, къде отива? Материята, тя не се губи. Нали нищо в природата нито се създава, нито се губи?
към беседата >>
Едно говедо по какво се отличава?
Ако кажеш на един вол: „Ти си говедо“, ще се обиди ли? Но ако на един учен, който свършил четири факултета ти кажеш: „Ти си говедо“, какво ще каже? Какво разбирате под думата [„говедо“]? Че той нищо не знае? Сега, по какво се отличава един човек от говедото?
Едно говедо по какво се отличава?
Дарвин в своята теория за видоизменение на видовете твърди, че един вид произлязъл от друг. Ако поддържаш еволюционната теория, ти имаш нещо конско в себе си. Според теорията е право, но човек минал ли е през формата на кон? Минал ли е човек през формата на животно? Или другояче казано, ако вие вземете духа за нещо съществено, човешкият дух, който – така се говори в обикновения език – живее и се проявява в тялото, физически се проявява.
към беседата >>
Този живот е изкуствено създаден от нас.
Преял много, умрял от ядене. Ударил го някой в главата, умрял. Но казвам: Няма нито една машина, която може да изтегли всичкия въздух из пространството. Ако ти, като умен човек, разбираш законите на природата, ти в туй безвъздушно пространство ще намериш достатъчно въздух да живееш. Относителен живот сега живеете.
Този живот е изкуствено създаден от нас.
Ние имаме един изкуствен живот. Кракът ти е откъснат, имаш изкуствен крак, като ходиш, хлопа. Но казвам: По-хубаво е да имаш един естествен, същински крак. Тия дървени философи, които имаме, трябва да се освободим от тях. Ако морската звезда може да си създаде своите крака, ти, умният човек, една ръка не можеш да създадеш, къде ти е умът?
към беседата >>
Явява се художествена картина на екрана, тя е реална, докато е на екрана.
Туй, което виждаш, реално ли е? Нещата временно съществуват и изчезват.
Явява се художествена картина на екрана, тя е реална, докато е на екрана.
Реална от наше гледище. Един човек като умира, къде отива? Материята, тя не се губи. Нали нищо в природата нито се създава, нито се губи? Та казвам сега: То е идея.
към беседата >>
Дарвин в своята теория за видоизменение на видовете твърди, че един вид произлязъл от друг.
Но ако на един учен, който свършил четири факултета ти кажеш: „Ти си говедо“, какво ще каже? Какво разбирате под думата [„говедо“]? Че той нищо не знае? Сега, по какво се отличава един човек от говедото? Едно говедо по какво се отличава?
Дарвин в своята теория за видоизменение на видовете твърди, че един вид произлязъл от друг.
Ако поддържаш еволюционната теория, ти имаш нещо конско в себе си. Според теорията е право, но човек минал ли е през формата на кон? Минал ли е човек през формата на животно? Или другояче казано, ако вие вземете духа за нещо съществено, човешкият дух, който – така се говори в обикновения език – живее и се проявява в тялото, физически се проявява. Другите казват, че живее.
към беседата >>
Ние имаме един изкуствен живот.
Ударил го някой в главата, умрял. Но казвам: Няма нито една машина, която може да изтегли всичкия въздух из пространството. Ако ти, като умен човек, разбираш законите на природата, ти в туй безвъздушно пространство ще намериш достатъчно въздух да живееш. Относителен живот сега живеете. Този живот е изкуствено създаден от нас.
Ние имаме един изкуствен живот.
Кракът ти е откъснат, имаш изкуствен крак, като ходиш, хлопа. Но казвам: По-хубаво е да имаш един естествен, същински крак. Тия дървени философи, които имаме, трябва да се освободим от тях. Ако морската звезда може да си създаде своите крака, ти, умният човек, една ръка не можеш да създадеш, къде ти е умът? Ти, който минаваш за умен човек, не можеш да създадеш един крак.
към беседата >>
Реална от наше гледище.
Туй, което виждаш, реално ли е? Нещата временно съществуват и изчезват. Явява се художествена картина на екрана, тя е реална, докато е на екрана.
Реална от наше гледище.
Един човек като умира, къде отива? Материята, тя не се губи. Нали нищо в природата нито се създава, нито се губи? Та казвам сега: То е идея. Светлината е нещо, което е реално.
към беседата >>
Ако поддържаш еволюционната теория, ти имаш нещо конско в себе си.
Какво разбирате под думата [„говедо“]? Че той нищо не знае? Сега, по какво се отличава един човек от говедото? Едно говедо по какво се отличава? Дарвин в своята теория за видоизменение на видовете твърди, че един вид произлязъл от друг.
Ако поддържаш еволюционната теория, ти имаш нещо конско в себе си.
Според теорията е право, но човек минал ли е през формата на кон? Минал ли е човек през формата на животно? Или другояче казано, ако вие вземете духа за нещо съществено, човешкият дух, който – така се говори в обикновения език – живее и се проявява в тялото, физически се проявява. Другите казват, че живее. В един[ия] случай вземаме думите в обикновения смисъл.
към беседата >>
Кракът ти е откъснат, имаш изкуствен крак, като ходиш, хлопа.
Но казвам: Няма нито една машина, която може да изтегли всичкия въздух из пространството. Ако ти, като умен човек, разбираш законите на природата, ти в туй безвъздушно пространство ще намериш достатъчно въздух да живееш. Относителен живот сега живеете. Този живот е изкуствено създаден от нас. Ние имаме един изкуствен живот.
Кракът ти е откъснат, имаш изкуствен крак, като ходиш, хлопа.
Но казвам: По-хубаво е да имаш един естествен, същински крак. Тия дървени философи, които имаме, трябва да се освободим от тях. Ако морската звезда може да си създаде своите крака, ти, умният човек, една ръка не можеш да създадеш, къде ти е умът? Ти, който минаваш за умен човек, не можеш да създадеш един крак. Морската звезда може да създаде.
към беседата >>
Един човек като умира, къде отива?
Туй, което виждаш, реално ли е? Нещата временно съществуват и изчезват. Явява се художествена картина на екрана, тя е реална, докато е на екрана. Реална от наше гледище.
Един човек като умира, къде отива?
Материята, тя не се губи. Нали нищо в природата нито се създава, нито се губи? Та казвам сега: То е идея. Светлината е нещо, което е реално. Туй, което е извън времето и пространството, то е реално, защото тази светлина, тя е във всички измерения.
към беседата >>
Според теорията е право, но човек минал ли е през формата на кон?
Че той нищо не знае? Сега, по какво се отличава един човек от говедото? Едно говедо по какво се отличава? Дарвин в своята теория за видоизменение на видовете твърди, че един вид произлязъл от друг. Ако поддържаш еволюционната теория, ти имаш нещо конско в себе си.
Според теорията е право, но човек минал ли е през формата на кон?
Минал ли е човек през формата на животно? Или другояче казано, ако вие вземете духа за нещо съществено, човешкият дух, който – така се говори в обикновения език – живее и се проявява в тялото, физически се проявява. Другите казват, че живее. В един[ия] случай вземаме думите в обикновения смисъл. Да кажем, духът бил ли е във формата?
към беседата >>
Но казвам: По-хубаво е да имаш един естествен, същински крак.
Ако ти, като умен човек, разбираш законите на природата, ти в туй безвъздушно пространство ще намериш достатъчно въздух да живееш. Относителен живот сега живеете. Този живот е изкуствено създаден от нас. Ние имаме един изкуствен живот. Кракът ти е откъснат, имаш изкуствен крак, като ходиш, хлопа.
Но казвам: По-хубаво е да имаш един естествен, същински крак.
Тия дървени философи, които имаме, трябва да се освободим от тях. Ако морската звезда може да си създаде своите крака, ти, умният човек, една ръка не можеш да създадеш, къде ти е умът? Ти, който минаваш за умен човек, не можеш да създадеш един крак. Морската звезда може да създаде. Тогава, кой е по-умен?
към беседата >>
Материята, тя не се губи.
Туй, което виждаш, реално ли е? Нещата временно съществуват и изчезват. Явява се художествена картина на екрана, тя е реална, докато е на екрана. Реална от наше гледище. Един човек като умира, къде отива?
Материята, тя не се губи.
Нали нищо в природата нито се създава, нито се губи? Та казвам сега: То е идея. Светлината е нещо, което е реално. Туй, което е извън времето и пространството, то е реално, защото тази светлина, тя е във всички измерения. Тя като елемент съществува, туй, което не завзема никакво пространство, Всякога, когато издигнете перпендикуляр, вие във що вдигате перпендикуляр?
към беседата >>
Минал ли е човек през формата на животно?
Сега, по какво се отличава един човек от говедото? Едно говедо по какво се отличава? Дарвин в своята теория за видоизменение на видовете твърди, че един вид произлязъл от друг. Ако поддържаш еволюционната теория, ти имаш нещо конско в себе си. Според теорията е право, но човек минал ли е през формата на кон?
Минал ли е човек през формата на животно?
Или другояче казано, ако вие вземете духа за нещо съществено, човешкият дух, който – така се говори в обикновения език – живее и се проявява в тялото, физически се проявява. Другите казват, че живее. В един[ия] случай вземаме думите в обикновения смисъл. Да кажем, духът бил ли е във формата? Защото всичките неща стават постепенно.
към беседата >>
Тия дървени философи, които имаме, трябва да се освободим от тях.
Относителен живот сега живеете. Този живот е изкуствено създаден от нас. Ние имаме един изкуствен живот. Кракът ти е откъснат, имаш изкуствен крак, като ходиш, хлопа. Но казвам: По-хубаво е да имаш един естествен, същински крак.
Тия дървени философи, които имаме, трябва да се освободим от тях.
Ако морската звезда може да си създаде своите крака, ти, умният човек, една ръка не можеш да създадеш, къде ти е умът? Ти, който минаваш за умен човек, не можеш да създадеш един крак. Морската звезда може да създаде. Тогава, кой е по-умен? Ти ще изучиш законите на тази звезда, да можеш и ти да си създадеш една ръка.
към беседата >>
Нали нищо в природата нито се създава, нито се губи?
Нещата временно съществуват и изчезват. Явява се художествена картина на екрана, тя е реална, докато е на екрана. Реална от наше гледище. Един човек като умира, къде отива? Материята, тя не се губи.
Нали нищо в природата нито се създава, нито се губи?
Та казвам сега: То е идея. Светлината е нещо, което е реално. Туй, което е извън времето и пространството, то е реално, защото тази светлина, тя е във всички измерения. Тя като елемент съществува, туй, което не завзема никакво пространство, Всякога, когато издигнете перпендикуляр, вие във що вдигате перпендикуляр? Да кажем, вдигате перпендикуляр върху правата линия, в плоскостта вдигате перпендикуляр.
към беседата >>
Или другояче казано, ако вие вземете духа за нещо съществено, човешкият дух, който – така се говори в обикновения език – живее и се проявява в тялото, физически се проявява.
Едно говедо по какво се отличава? Дарвин в своята теория за видоизменение на видовете твърди, че един вид произлязъл от друг. Ако поддържаш еволюционната теория, ти имаш нещо конско в себе си. Според теорията е право, но човек минал ли е през формата на кон? Минал ли е човек през формата на животно?
Или другояче казано, ако вие вземете духа за нещо съществено, човешкият дух, който – така се говори в обикновения език – живее и се проявява в тялото, физически се проявява.
Другите казват, че живее. В един[ия] случай вземаме думите в обикновения смисъл. Да кажем, духът бил ли е във формата? Защото всичките неща стават постепенно. Духът бил ли е по-рано в ръката, че после минал в тялото.
към беседата >>
Ако морската звезда може да си създаде своите крака, ти, умният човек, една ръка не можеш да създадеш, къде ти е умът?
Този живот е изкуствено създаден от нас. Ние имаме един изкуствен живот. Кракът ти е откъснат, имаш изкуствен крак, като ходиш, хлопа. Но казвам: По-хубаво е да имаш един естествен, същински крак. Тия дървени философи, които имаме, трябва да се освободим от тях.
Ако морската звезда може да си създаде своите крака, ти, умният човек, една ръка не можеш да създадеш, къде ти е умът?
Ти, който минаваш за умен човек, не можеш да създадеш един крак. Морската звезда може да създаде. Тогава, кой е по-умен? Ти ще изучиш законите на тази звезда, да можеш и ти да си създадеш една ръка. Аз нямам нищо против всичките ръце и крака.
към беседата >>
Та казвам сега: То е идея.
Явява се художествена картина на екрана, тя е реална, докато е на екрана. Реална от наше гледище. Един човек като умира, къде отива? Материята, тя не се губи. Нали нищо в природата нито се създава, нито се губи?
Та казвам сега: То е идея.
Светлината е нещо, което е реално. Туй, което е извън времето и пространството, то е реално, защото тази светлина, тя е във всички измерения. Тя като елемент съществува, туй, което не завзема никакво пространство, Всякога, когато издигнете перпендикуляр, вие във що вдигате перпендикуляр? Да кажем, вдигате перпендикуляр върху правата линия, в плоскостта вдигате перпендикуляр. В куба може ли да вдигнете перпендикуляр?
към беседата >>
Другите казват, че живее.
Дарвин в своята теория за видоизменение на видовете твърди, че един вид произлязъл от друг. Ако поддържаш еволюционната теория, ти имаш нещо конско в себе си. Според теорията е право, но човек минал ли е през формата на кон? Минал ли е човек през формата на животно? Или другояче казано, ако вие вземете духа за нещо съществено, човешкият дух, който – така се говори в обикновения език – живее и се проявява в тялото, физически се проявява.
Другите казват, че живее.
В един[ия] случай вземаме думите в обикновения смисъл. Да кажем, духът бил ли е във формата? Защото всичките неща стават постепенно. Духът бил ли е по-рано в ръката, че после минал в тялото. Допуснете, че аз ви пиша.
към беседата >>
Ти, който минаваш за умен човек, не можеш да създадеш един крак.
Ние имаме един изкуствен живот. Кракът ти е откъснат, имаш изкуствен крак, като ходиш, хлопа. Но казвам: По-хубаво е да имаш един естествен, същински крак. Тия дървени философи, които имаме, трябва да се освободим от тях. Ако морската звезда може да си създаде своите крака, ти, умният човек, една ръка не можеш да създадеш, къде ти е умът?
Ти, който минаваш за умен човек, не можеш да създадеш един крак.
Морската звезда може да създаде. Тогава, кой е по-умен? Ти ще изучиш законите на тази звезда, да можеш и ти да си създадеш една ръка. Аз нямам нищо против всичките ръце и крака. Но дървеният крак не го чувствуваш.
към беседата >>
Светлината е нещо, което е реално.
Реална от наше гледище. Един човек като умира, къде отива? Материята, тя не се губи. Нали нищо в природата нито се създава, нито се губи? Та казвам сега: То е идея.
Светлината е нещо, което е реално.
Туй, което е извън времето и пространството, то е реално, защото тази светлина, тя е във всички измерения. Тя като елемент съществува, туй, което не завзема никакво пространство, Всякога, когато издигнете перпендикуляр, вие във що вдигате перпендикуляр? Да кажем, вдигате перпендикуляр върху правата линия, в плоскостта вдигате перпендикуляр. В куба може ли да вдигнете перпендикуляр? Имате вече четвъртото измерение.
към беседата >>
В един[ия] случай вземаме думите в обикновения смисъл.
Ако поддържаш еволюционната теория, ти имаш нещо конско в себе си. Според теорията е право, но човек минал ли е през формата на кон? Минал ли е човек през формата на животно? Или другояче казано, ако вие вземете духа за нещо съществено, човешкият дух, който – така се говори в обикновения език – живее и се проявява в тялото, физически се проявява. Другите казват, че живее.
В един[ия] случай вземаме думите в обикновения смисъл.
Да кажем, духът бил ли е във формата? Защото всичките неща стават постепенно. Духът бил ли е по-рано в ръката, че после минал в тялото. Допуснете, че аз ви пиша. Какво да ви напиша сега?
към беседата >>
Морската звезда може да създаде.
Кракът ти е откъснат, имаш изкуствен крак, като ходиш, хлопа. Но казвам: По-хубаво е да имаш един естествен, същински крак. Тия дървени философи, които имаме, трябва да се освободим от тях. Ако морската звезда може да си създаде своите крака, ти, умният човек, една ръка не можеш да създадеш, къде ти е умът? Ти, който минаваш за умен човек, не можеш да създадеш един крак.
Морската звезда може да създаде.
Тогава, кой е по-умен? Ти ще изучиш законите на тази звезда, да можеш и ти да си създадеш една ръка. Аз нямам нищо против всичките ръце и крака. Но дървеният крак не го чувствуваш. То е само едно удобство.
към беседата >>
Туй, което е извън времето и пространството, то е реално, защото тази светлина, тя е във всички измерения.
Един човек като умира, къде отива? Материята, тя не се губи. Нали нищо в природата нито се създава, нито се губи? Та казвам сега: То е идея. Светлината е нещо, което е реално.
Туй, което е извън времето и пространството, то е реално, защото тази светлина, тя е във всички измерения.
Тя като елемент съществува, туй, което не завзема никакво пространство, Всякога, когато издигнете перпендикуляр, вие във що вдигате перпендикуляр? Да кажем, вдигате перпендикуляр върху правата линия, в плоскостта вдигате перпендикуляр. В куба може ли да вдигнете перпендикуляр? Имате вече четвъртото измерение. Ние не знаем направлението на този перпендикуляр.
към беседата >>
Да кажем, духът бил ли е във формата?
Според теорията е право, но човек минал ли е през формата на кон? Минал ли е човек през формата на животно? Или другояче казано, ако вие вземете духа за нещо съществено, човешкият дух, който – така се говори в обикновения език – живее и се проявява в тялото, физически се проявява. Другите казват, че живее. В един[ия] случай вземаме думите в обикновения смисъл.
Да кажем, духът бил ли е във формата?
Защото всичките неща стават постепенно. Духът бил ли е по-рано в ръката, че после минал в тялото. Допуснете, че аз ви пиша. Какво да ви напиша сега? ЗНАНИЕТО Е СИЛА.
към беседата >>
Тогава, кой е по-умен?
Но казвам: По-хубаво е да имаш един естествен, същински крак. Тия дървени философи, които имаме, трябва да се освободим от тях. Ако морската звезда може да си създаде своите крака, ти, умният човек, една ръка не можеш да създадеш, къде ти е умът? Ти, който минаваш за умен човек, не можеш да създадеш един крак. Морската звезда може да създаде.
Тогава, кой е по-умен?
Ти ще изучиш законите на тази звезда, да можеш и ти да си създадеш една ръка. Аз нямам нищо против всичките ръце и крака. Но дървеният крак не го чувствуваш. То е само едно удобство. Има идеи временни, които помагат на човека.
към беседата >>
Тя като елемент съществува, туй, което не завзема никакво пространство, Всякога, когато издигнете перпендикуляр, вие във що вдигате перпендикуляр?
Материята, тя не се губи. Нали нищо в природата нито се създава, нито се губи? Та казвам сега: То е идея. Светлината е нещо, което е реално. Туй, което е извън времето и пространството, то е реално, защото тази светлина, тя е във всички измерения.
Тя като елемент съществува, туй, което не завзема никакво пространство, Всякога, когато издигнете перпендикуляр, вие във що вдигате перпендикуляр?
Да кажем, вдигате перпендикуляр върху правата линия, в плоскостта вдигате перпендикуляр. В куба може ли да вдигнете перпендикуляр? Имате вече четвъртото измерение. Ние не знаем направлението на този перпендикуляр. Перпендикулярът към една плоскост знаем какъв е, а перпендикуляра на четвъртото измерение не знаем.
към беседата >>
Защото всичките неща стават постепенно.
Минал ли е човек през формата на животно? Или другояче казано, ако вие вземете духа за нещо съществено, човешкият дух, който – така се говори в обикновения език – живее и се проявява в тялото, физически се проявява. Другите казват, че живее. В един[ия] случай вземаме думите в обикновения смисъл. Да кажем, духът бил ли е във формата?
Защото всичките неща стават постепенно.
Духът бил ли е по-рано в ръката, че после минал в тялото. Допуснете, че аз ви пиша. Какво да ви напиша сега? ЗНАНИЕТО Е СИЛА. Аз, който съм писал, в писаното ли съм?
към беседата >>
Ти ще изучиш законите на тази звезда, да можеш и ти да си създадеш една ръка.
Тия дървени философи, които имаме, трябва да се освободим от тях. Ако морската звезда може да си създаде своите крака, ти, умният човек, една ръка не можеш да създадеш, къде ти е умът? Ти, който минаваш за умен човек, не можеш да създадеш един крак. Морската звезда може да създаде. Тогава, кой е по-умен?
Ти ще изучиш законите на тази звезда, да можеш и ти да си създадеш една ръка.
Аз нямам нищо против всичките ръце и крака. Но дървеният крак не го чувствуваш. То е само едно удобство. Има идеи временни, които помагат на човека. Човек си счупи дървения крак, като имаш пари, ще ти направят друг крак.
към беседата >>
Да кажем, вдигате перпендикуляр върху правата линия, в плоскостта вдигате перпендикуляр.
Нали нищо в природата нито се създава, нито се губи? Та казвам сега: То е идея. Светлината е нещо, което е реално. Туй, което е извън времето и пространството, то е реално, защото тази светлина, тя е във всички измерения. Тя като елемент съществува, туй, което не завзема никакво пространство, Всякога, когато издигнете перпендикуляр, вие във що вдигате перпендикуляр?
Да кажем, вдигате перпендикуляр върху правата линия, в плоскостта вдигате перпендикуляр.
В куба може ли да вдигнете перпендикуляр? Имате вече четвъртото измерение. Ние не знаем направлението на този перпендикуляр. Перпендикулярът към една плоскост знаем какъв е, а перпендикуляра на четвъртото измерение не знаем. Трите перпендикуляра ги знаем, можем да ги турим на плоскостта, но четвъртия не можем.
към беседата >>
Духът бил ли е по-рано в ръката, че после минал в тялото.
Или другояче казано, ако вие вземете духа за нещо съществено, човешкият дух, който – така се говори в обикновения език – живее и се проявява в тялото, физически се проявява. Другите казват, че живее. В един[ия] случай вземаме думите в обикновения смисъл. Да кажем, духът бил ли е във формата? Защото всичките неща стават постепенно.
Духът бил ли е по-рано в ръката, че после минал в тялото.
Допуснете, че аз ви пиша. Какво да ви напиша сега? ЗНАНИЕТО Е СИЛА. Аз, който съм писал, в писаното ли съм? Като напиша „Знанието е сила“, съм ли в туй, написаното?
към беседата >>
Аз нямам нищо против всичките ръце и крака.
Ако морската звезда може да си създаде своите крака, ти, умният човек, една ръка не можеш да създадеш, къде ти е умът? Ти, който минаваш за умен човек, не можеш да създадеш един крак. Морската звезда може да създаде. Тогава, кой е по-умен? Ти ще изучиш законите на тази звезда, да можеш и ти да си създадеш една ръка.
Аз нямам нищо против всичките ръце и крака.
Но дървеният крак не го чувствуваш. То е само едно удобство. Има идеи временни, които помагат на човека. Човек си счупи дървения крак, като имаш пари, ще ти направят друг крак. Та казвам: Човек да се освободи от неща, които не са реални.
към беседата >>
В куба може ли да вдигнете перпендикуляр?
Та казвам сега: То е идея. Светлината е нещо, което е реално. Туй, което е извън времето и пространството, то е реално, защото тази светлина, тя е във всички измерения. Тя като елемент съществува, туй, което не завзема никакво пространство, Всякога, когато издигнете перпендикуляр, вие във що вдигате перпендикуляр? Да кажем, вдигате перпендикуляр върху правата линия, в плоскостта вдигате перпендикуляр.
В куба може ли да вдигнете перпендикуляр?
Имате вече четвъртото измерение. Ние не знаем направлението на този перпендикуляр. Перпендикулярът към една плоскост знаем какъв е, а перпендикуляра на четвъртото измерение не знаем. Трите перпендикуляра ги знаем, можем да ги турим на плоскостта, но четвъртия не можем.
към беседата >>
Допуснете, че аз ви пиша.
Другите казват, че живее. В един[ия] случай вземаме думите в обикновения смисъл. Да кажем, духът бил ли е във формата? Защото всичките неща стават постепенно. Духът бил ли е по-рано в ръката, че после минал в тялото.
Допуснете, че аз ви пиша.
Какво да ви напиша сега? ЗНАНИЕТО Е СИЛА. Аз, който съм писал, в писаното ли съм? Като напиша „Знанието е сила“, съм ли в туй, написаното? Нали аз го написах?
към беседата >>
Но дървеният крак не го чувствуваш.
Ти, който минаваш за умен човек, не можеш да създадеш един крак. Морската звезда може да създаде. Тогава, кой е по-умен? Ти ще изучиш законите на тази звезда, да можеш и ти да си създадеш една ръка. Аз нямам нищо против всичките ръце и крака.
Но дървеният крак не го чувствуваш.
То е само едно удобство. Има идеи временни, които помагат на човека. Човек си счупи дървения крак, като имаш пари, ще ти направят друг крак. Та казвам: Човек да се освободи от неща, които не са реални. Има неща в света, които не са реални.
към беседата >>
Имате вече четвъртото измерение.
Светлината е нещо, което е реално. Туй, което е извън времето и пространството, то е реално, защото тази светлина, тя е във всички измерения. Тя като елемент съществува, туй, което не завзема никакво пространство, Всякога, когато издигнете перпендикуляр, вие във що вдигате перпендикуляр? Да кажем, вдигате перпендикуляр върху правата линия, в плоскостта вдигате перпендикуляр. В куба може ли да вдигнете перпендикуляр?
Имате вече четвъртото измерение.
Ние не знаем направлението на този перпендикуляр. Перпендикулярът към една плоскост знаем какъв е, а перпендикуляра на четвъртото измерение не знаем. Трите перпендикуляра ги знаем, можем да ги турим на плоскостта, но четвъртия не можем.
към беседата >>
Какво да ви напиша сега?
В един[ия] случай вземаме думите в обикновения смисъл. Да кажем, духът бил ли е във формата? Защото всичките неща стават постепенно. Духът бил ли е по-рано в ръката, че после минал в тялото. Допуснете, че аз ви пиша.
Какво да ви напиша сега?
ЗНАНИЕТО Е СИЛА. Аз, който съм писал, в писаното ли съм? Като напиша „Знанието е сила“, съм ли в туй, написаното? Нали аз го написах? Нали казваме, че Бог направи света, в света ли е?
към беседата >>
То е само едно удобство.
Морската звезда може да създаде. Тогава, кой е по-умен? Ти ще изучиш законите на тази звезда, да можеш и ти да си създадеш една ръка. Аз нямам нищо против всичките ръце и крака. Но дървеният крак не го чувствуваш.
То е само едно удобство.
Има идеи временни, които помагат на човека. Човек си счупи дървения крак, като имаш пари, ще ти направят друг крак. Та казвам: Човек да се освободи от неща, които не са реални. Има неща в света, които не са реални. В какво седи нереалното?
към беседата >>
Ние не знаем направлението на този перпендикуляр.
Туй, което е извън времето и пространството, то е реално, защото тази светлина, тя е във всички измерения. Тя като елемент съществува, туй, което не завзема никакво пространство, Всякога, когато издигнете перпендикуляр, вие във що вдигате перпендикуляр? Да кажем, вдигате перпендикуляр върху правата линия, в плоскостта вдигате перпендикуляр. В куба може ли да вдигнете перпендикуляр? Имате вече четвъртото измерение.
Ние не знаем направлението на този перпендикуляр.
Перпендикулярът към една плоскост знаем какъв е, а перпендикуляра на четвъртото измерение не знаем. Трите перпендикуляра ги знаем, можем да ги турим на плоскостта, но четвъртия не можем.
към беседата >>
ЗНАНИЕТО Е СИЛА.
Да кажем, духът бил ли е във формата? Защото всичките неща стават постепенно. Духът бил ли е по-рано в ръката, че после минал в тялото. Допуснете, че аз ви пиша. Какво да ви напиша сега?
ЗНАНИЕТО Е СИЛА.
Аз, който съм писал, в писаното ли съм? Като напиша „Знанието е сила“, съм ли в туй, написаното? Нали аз го написах? Нали казваме, че Бог направи света, в света ли е? Е ли Бог в това, което [е] направил?
към беседата >>
Има идеи временни, които помагат на човека.
Тогава, кой е по-умен? Ти ще изучиш законите на тази звезда, да можеш и ти да си създадеш една ръка. Аз нямам нищо против всичките ръце и крака. Но дървеният крак не го чувствуваш. То е само едно удобство.
Има идеи временни, които помагат на човека.
Човек си счупи дървения крак, като имаш пари, ще ти направят друг крак. Та казвам: Човек да се освободи от неща, които не са реални. Има неща в света, които не са реални. В какво седи нереалното? Материалистите мислят, че всичко в света могат да придобият.
към беседата >>
Перпендикулярът към една плоскост знаем какъв е, а перпендикуляра на четвъртото измерение не знаем.
Тя като елемент съществува, туй, което не завзема никакво пространство, Всякога, когато издигнете перпендикуляр, вие във що вдигате перпендикуляр? Да кажем, вдигате перпендикуляр върху правата линия, в плоскостта вдигате перпендикуляр. В куба може ли да вдигнете перпендикуляр? Имате вече четвъртото измерение. Ние не знаем направлението на този перпендикуляр.
Перпендикулярът към една плоскост знаем какъв е, а перпендикуляра на четвъртото измерение не знаем.
Трите перпендикуляра ги знаем, можем да ги турим на плоскостта, но четвъртия не можем.
към беседата >>
Аз, който съм писал, в писаното ли съм?
Защото всичките неща стават постепенно. Духът бил ли е по-рано в ръката, че после минал в тялото. Допуснете, че аз ви пиша. Какво да ви напиша сега? ЗНАНИЕТО Е СИЛА.
Аз, който съм писал, в писаното ли съм?
Като напиша „Знанието е сила“, съм ли в туй, написаното? Нали аз го написах? Нали казваме, че Бог направи света, в света ли е? Е ли Бог в това, което [е] направил? Ти напишеш едно любовно писмо, в писмото ли си вътре?
към беседата >>
Човек си счупи дървения крак, като имаш пари, ще ти направят друг крак.
Ти ще изучиш законите на тази звезда, да можеш и ти да си създадеш една ръка. Аз нямам нищо против всичките ръце и крака. Но дървеният крак не го чувствуваш. То е само едно удобство. Има идеи временни, които помагат на човека.
Човек си счупи дървения крак, като имаш пари, ще ти направят друг крак.
Та казвам: Човек да се освободи от неща, които не са реални. Има неща в света, които не са реални. В какво седи нереалното? Материалистите мислят, че всичко в света могат да придобият. Там е тяхното заблуждение.
към беседата >>
Трите перпендикуляра ги знаем, можем да ги турим на плоскостта, но четвъртия не можем.
Да кажем, вдигате перпендикуляр върху правата линия, в плоскостта вдигате перпендикуляр. В куба може ли да вдигнете перпендикуляр? Имате вече четвъртото измерение. Ние не знаем направлението на този перпендикуляр. Перпендикулярът към една плоскост знаем какъв е, а перпендикуляра на четвъртото измерение не знаем.
Трите перпендикуляра ги знаем, можем да ги турим на плоскостта, но четвъртия не можем.
към беседата >>
Като напиша „Знанието е сила“, съм ли в туй, написаното?
Духът бил ли е по-рано в ръката, че после минал в тялото. Допуснете, че аз ви пиша. Какво да ви напиша сега? ЗНАНИЕТО Е СИЛА. Аз, който съм писал, в писаното ли съм?
Като напиша „Знанието е сила“, съм ли в туй, написаното?
Нали аз го написах? Нали казваме, че Бог направи света, в света ли е? Е ли Бог в това, което [е] направил? Ти напишеш едно любовно писмо, в писмото ли си вътре? Нали пишете по някой път любовни писма на някой ваш приятел, в писмото ли сте вътре?
към беседата >>
Та казвам: Човек да се освободи от неща, които не са реални.
Аз нямам нищо против всичките ръце и крака. Но дървеният крак не го чувствуваш. То е само едно удобство. Има идеи временни, които помагат на човека. Човек си счупи дървения крак, като имаш пари, ще ти направят друг крак.
Та казвам: Човек да се освободи от неща, които не са реални.
Има неща в света, които не са реални. В какво седи нереалното? Материалистите мислят, че всичко в света могат да придобият. Там е тяхното заблуждение. Онези, идеалистите, мислят, че всичко в идеята могат да постигнат.
към беседата >>
Туй, което не разбрахте, за него няма да плащате.
Туй, което не разбрахте, за него няма да плащате.
Ще се спрем друг път върху туй, което не разбрахте. В мисловния свят може да станат такива промени, които не могат да се обяснят. Ако се отворят всичките прозорци на този салон, да изстине салона, ще се измени вашето разположение. На какво се дължи, коя е причината? На изгубването на външната и вътрешната топлина, веднага се изменя вашето разположение.
към беседата >>
Нали аз го написах?
Допуснете, че аз ви пиша. Какво да ви напиша сега? ЗНАНИЕТО Е СИЛА. Аз, който съм писал, в писаното ли съм? Като напиша „Знанието е сила“, съм ли в туй, написаното?
Нали аз го написах?
Нали казваме, че Бог направи света, в света ли е? Е ли Бог в това, което [е] направил? Ти напишеш едно любовно писмо, в писмото ли си вътре? Нали пишете по някой път любовни писма на някой ваш приятел, в писмото ли сте вътре? Какво влагате в туй писмо?
към беседата >>
Има неща в света, които не са реални.
Но дървеният крак не го чувствуваш. То е само едно удобство. Има идеи временни, които помагат на човека. Човек си счупи дървения крак, като имаш пари, ще ти направят друг крак. Та казвам: Човек да се освободи от неща, които не са реални.
Има неща в света, които не са реални.
В какво седи нереалното? Материалистите мислят, че всичко в света могат да придобият. Там е тяхното заблуждение. Онези, идеалистите, мислят, че всичко в идеята могат да постигнат. Там е тяхното заблуждение.
към беседата >>
Ще се спрем друг път върху туй, което не разбрахте.
Туй, което не разбрахте, за него няма да плащате.
Ще се спрем друг път върху туй, което не разбрахте.
В мисловния свят може да станат такива промени, които не могат да се обяснят. Ако се отворят всичките прозорци на този салон, да изстине салона, ще се измени вашето разположение. На какво се дължи, коя е причината? На изгубването на външната и вътрешната топлина, веднага се изменя вашето разположение. Вие ще се свиете и тогава, каквото и да ви се говори, студът, който ще влезе, ще занимава вашия ум повече.
към беседата >>
Нали казваме, че Бог направи света, в света ли е?
Какво да ви напиша сега? ЗНАНИЕТО Е СИЛА. Аз, който съм писал, в писаното ли съм? Като напиша „Знанието е сила“, съм ли в туй, написаното? Нали аз го написах?
Нали казваме, че Бог направи света, в света ли е?
Е ли Бог в това, което [е] направил? Ти напишеш едно любовно писмо, в писмото ли си вътре? Нали пишете по някой път любовни писма на някой ваш приятел, в писмото ли сте вътре? Какво влагате в туй писмо? – /„Чувства“./ – Чувства могат ли да се влагат в туй писмо?
към беседата >>
В какво седи нереалното?
То е само едно удобство. Има идеи временни, които помагат на човека. Човек си счупи дървения крак, като имаш пари, ще ти направят друг крак. Та казвам: Човек да се освободи от неща, които не са реални. Има неща в света, които не са реални.
В какво седи нереалното?
Материалистите мислят, че всичко в света могат да придобият. Там е тяхното заблуждение. Онези, идеалистите, мислят, че всичко в идеята могат да постигнат. Там е тяхното заблуждение. Колкото са криви материалистите, толкова са криви и идеалистите.
към беседата >>
В мисловния свят може да станат такива промени, които не могат да се обяснят.
Туй, което не разбрахте, за него няма да плащате. Ще се спрем друг път върху туй, което не разбрахте.
В мисловния свят може да станат такива промени, които не могат да се обяснят.
Ако се отворят всичките прозорци на този салон, да изстине салона, ще се измени вашето разположение. На какво се дължи, коя е причината? На изгубването на външната и вътрешната топлина, веднага се изменя вашето разположение. Вие ще се свиете и тогава, каквото и да ви се говори, студът, който ще влезе, ще занимава вашия ум повече. Сега топлината ви разполага да слушате.
към беседата >>
Е ли Бог в това, което [е] направил?
ЗНАНИЕТО Е СИЛА. Аз, който съм писал, в писаното ли съм? Като напиша „Знанието е сила“, съм ли в туй, написаното? Нали аз го написах? Нали казваме, че Бог направи света, в света ли е?
Е ли Бог в това, което [е] направил?
Ти напишеш едно любовно писмо, в писмото ли си вътре? Нали пишете по някой път любовни писма на някой ваш приятел, в писмото ли сте вътре? Какво влагате в туй писмо? – /„Чувства“./ – Чувства могат ли да се влагат в туй писмо? В писмото не можеш нищо да вложиш, никакви чувства.
към беседата >>
Материалистите мислят, че всичко в света могат да придобият.
Има идеи временни, които помагат на човека. Човек си счупи дървения крак, като имаш пари, ще ти направят друг крак. Та казвам: Човек да се освободи от неща, които не са реални. Има неща в света, които не са реални. В какво седи нереалното?
Материалистите мислят, че всичко в света могат да придобият.
Там е тяхното заблуждение. Онези, идеалистите, мислят, че всичко в идеята могат да постигнат. Там е тяхното заблуждение. Колкото са криви материалистите, толкова са криви и идеалистите. Ако вярваш в Бога, [както сега вярваш], е заблуждение.
към беседата >>
Ако се отворят всичките прозорци на този салон, да изстине салона, ще се измени вашето разположение.
Туй, което не разбрахте, за него няма да плащате. Ще се спрем друг път върху туй, което не разбрахте. В мисловния свят може да станат такива промени, които не могат да се обяснят.
Ако се отворят всичките прозорци на този салон, да изстине салона, ще се измени вашето разположение.
На какво се дължи, коя е причината? На изгубването на външната и вътрешната топлина, веднага се изменя вашето разположение. Вие ще се свиете и тогава, каквото и да ви се говори, студът, който ще влезе, ще занимава вашия ум повече. Сега топлината ви разполага да слушате. Топлината – значи знанието се предава през топлината повече, отколкото през студа.
към беседата >>
Ти напишеш едно любовно писмо, в писмото ли си вътре?
Аз, който съм писал, в писаното ли съм? Като напиша „Знанието е сила“, съм ли в туй, написаното? Нали аз го написах? Нали казваме, че Бог направи света, в света ли е? Е ли Бог в това, което [е] направил?
Ти напишеш едно любовно писмо, в писмото ли си вътре?
Нали пишете по някой път любовни писма на някой ваш приятел, в писмото ли сте вътре? Какво влагате в туй писмо? – /„Чувства“./ – Чувства могат ли да се влагат в туй писмо? В писмото не можеш нищо да вложиш, никакви чувства. Какви чувства ще вложиш в едно писмо?
към беседата >>
Там е тяхното заблуждение.
Човек си счупи дървения крак, като имаш пари, ще ти направят друг крак. Та казвам: Човек да се освободи от неща, които не са реални. Има неща в света, които не са реални. В какво седи нереалното? Материалистите мислят, че всичко в света могат да придобият.
Там е тяхното заблуждение.
Онези, идеалистите, мислят, че всичко в идеята могат да постигнат. Там е тяхното заблуждение. Колкото са криви материалистите, толкова са криви и идеалистите. Ако вярваш в Бога, [както сега вярваш], е заблуждение. Ако вярваш в Бога, какво ще допринесеш?
към беседата >>
На какво се дължи, коя е причината?
Туй, което не разбрахте, за него няма да плащате. Ще се спрем друг път върху туй, което не разбрахте. В мисловния свят може да станат такива промени, които не могат да се обяснят. Ако се отворят всичките прозорци на този салон, да изстине салона, ще се измени вашето разположение.
На какво се дължи, коя е причината?
На изгубването на външната и вътрешната топлина, веднага се изменя вашето разположение. Вие ще се свиете и тогава, каквото и да ви се говори, студът, който ще влезе, ще занимава вашия ум повече. Сега топлината ви разполага да слушате. Топлината – значи знанието се предава през топлината повече, отколкото през студа.
към беседата >>
Нали пишете по някой път любовни писма на някой ваш приятел, в писмото ли сте вътре?
Като напиша „Знанието е сила“, съм ли в туй, написаното? Нали аз го написах? Нали казваме, че Бог направи света, в света ли е? Е ли Бог в това, което [е] направил? Ти напишеш едно любовно писмо, в писмото ли си вътре?
Нали пишете по някой път любовни писма на някой ваш приятел, в писмото ли сте вътре?
Какво влагате в туй писмо? – /„Чувства“./ – Чувства могат ли да се влагат в туй писмо? В писмото не можеш нищо да вложиш, никакви чувства. Какви чувства ще вложиш в едно писмо? Кое е онова, което радва човека в едно писмо?
към беседата >>
Онези, идеалистите, мислят, че всичко в идеята могат да постигнат.
Та казвам: Човек да се освободи от неща, които не са реални. Има неща в света, които не са реални. В какво седи нереалното? Материалистите мислят, че всичко в света могат да придобият. Там е тяхното заблуждение.
Онези, идеалистите, мислят, че всичко в идеята могат да постигнат.
Там е тяхното заблуждение. Колкото са криви материалистите, толкова са криви и идеалистите. Ако вярваш в Бога, [както сега вярваш], е заблуждение. Ако вярваш в Бога, какво ще допринесеш? [Какво] основно нещо [ще допринесе] вярата в Бога?
към беседата >>
На изгубването на външната и вътрешната топлина, веднага се изменя вашето разположение.
Туй, което не разбрахте, за него няма да плащате. Ще се спрем друг път върху туй, което не разбрахте. В мисловния свят може да станат такива промени, които не могат да се обяснят. Ако се отворят всичките прозорци на този салон, да изстине салона, ще се измени вашето разположение. На какво се дължи, коя е причината?
На изгубването на външната и вътрешната топлина, веднага се изменя вашето разположение.
Вие ще се свиете и тогава, каквото и да ви се говори, студът, който ще влезе, ще занимава вашия ум повече. Сега топлината ви разполага да слушате. Топлината – значи знанието се предава през топлината повече, отколкото през студа.
към беседата >>
Какво влагате в туй писмо?
Нали аз го написах? Нали казваме, че Бог направи света, в света ли е? Е ли Бог в това, което [е] направил? Ти напишеш едно любовно писмо, в писмото ли си вътре? Нали пишете по някой път любовни писма на някой ваш приятел, в писмото ли сте вътре?
Какво влагате в туй писмо?
– /„Чувства“./ – Чувства могат ли да се влагат в туй писмо? В писмото не можеш нищо да вложиш, никакви чувства. Какви чувства ще вложиш в едно писмо? Кое е онова, което радва човека в едно писмо? Това аз искам да зная от вас.
към беседата >>
Там е тяхното заблуждение.
Има неща в света, които не са реални. В какво седи нереалното? Материалистите мислят, че всичко в света могат да придобият. Там е тяхното заблуждение. Онези, идеалистите, мислят, че всичко в идеята могат да постигнат.
Там е тяхното заблуждение.
Колкото са криви материалистите, толкова са криви и идеалистите. Ако вярваш в Бога, [както сега вярваш], е заблуждение. Ако вярваш в Бога, какво ще допринесеш? [Какво] основно нещо [ще допринесе] вярата в Бога? Тъй, както в религията се проявява, вашата вяра нищо не допринася.
към беседата >>
Вие ще се свиете и тогава, каквото и да ви се говори, студът, който ще влезе, ще занимава вашия ум повече.
Ще се спрем друг път върху туй, което не разбрахте. В мисловния свят може да станат такива промени, които не могат да се обяснят. Ако се отворят всичките прозорци на този салон, да изстине салона, ще се измени вашето разположение. На какво се дължи, коя е причината? На изгубването на външната и вътрешната топлина, веднага се изменя вашето разположение.
Вие ще се свиете и тогава, каквото и да ви се говори, студът, който ще влезе, ще занимава вашия ум повече.
Сега топлината ви разполага да слушате. Топлината – значи знанието се предава през топлината повече, отколкото през студа.
към беседата >>
– /„Чувства“./ – Чувства могат ли да се влагат в туй писмо?
Нали казваме, че Бог направи света, в света ли е? Е ли Бог в това, което [е] направил? Ти напишеш едно любовно писмо, в писмото ли си вътре? Нали пишете по някой път любовни писма на някой ваш приятел, в писмото ли сте вътре? Какво влагате в туй писмо?
– /„Чувства“./ – Чувства могат ли да се влагат в туй писмо?
В писмото не можеш нищо да вложиш, никакви чувства. Какви чувства ще вложиш в едно писмо? Кое е онова, което радва човека в едно писмо? Това аз искам да зная от вас. То е ваша работа, вие да ми кажете.
към беседата >>
Колкото са криви материалистите, толкова са криви и идеалистите.
В какво седи нереалното? Материалистите мислят, че всичко в света могат да придобият. Там е тяхното заблуждение. Онези, идеалистите, мислят, че всичко в идеята могат да постигнат. Там е тяхното заблуждение.
Колкото са криви материалистите, толкова са криви и идеалистите.
Ако вярваш в Бога, [както сега вярваш], е заблуждение. Ако вярваш в Бога, какво ще допринесеш? [Какво] основно нещо [ще допринесе] вярата в Бога? Тъй, както в религията се проявява, вашата вяра нищо не допринася. Има качества във вярата, които хората не са приложили в материята или в духа.
към беседата >>
Сега топлината ви разполага да слушате.
В мисловния свят може да станат такива промени, които не могат да се обяснят. Ако се отворят всичките прозорци на този салон, да изстине салона, ще се измени вашето разположение. На какво се дължи, коя е причината? На изгубването на външната и вътрешната топлина, веднага се изменя вашето разположение. Вие ще се свиете и тогава, каквото и да ви се говори, студът, който ще влезе, ще занимава вашия ум повече.
Сега топлината ви разполага да слушате.
Топлината – значи знанието се предава през топлината повече, отколкото през студа.
към беседата >>
В писмото не можеш нищо да вложиш, никакви чувства.
Е ли Бог в това, което [е] направил? Ти напишеш едно любовно писмо, в писмото ли си вътре? Нали пишете по някой път любовни писма на някой ваш приятел, в писмото ли сте вътре? Какво влагате в туй писмо? – /„Чувства“./ – Чувства могат ли да се влагат в туй писмо?
В писмото не можеш нищо да вложиш, никакви чувства.
Какви чувства ще вложиш в едно писмо? Кое е онова, което радва човека в едно писмо? Това аз искам да зная от вас. То е ваша работа, вие да ми кажете. – /„Някаква идея е включена в писмото“./ – Никаква идея не можеш да включиш в писмото.
към беседата >>
Ако вярваш в Бога, [както сега вярваш], е заблуждение.
Материалистите мислят, че всичко в света могат да придобият. Там е тяхното заблуждение. Онези, идеалистите, мислят, че всичко в идеята могат да постигнат. Там е тяхното заблуждение. Колкото са криви материалистите, толкова са криви и идеалистите.
Ако вярваш в Бога, [както сега вярваш], е заблуждение.
Ако вярваш в Бога, какво ще допринесеш? [Какво] основно нещо [ще допринесе] вярата в Бога? Тъй, както в религията се проявява, вашата вяра нищо не допринася. Има качества във вярата, които хората не са приложили в материята или в духа. Вярата в дадения случай е непреривен процес, доброволна работа се изисква.
към беседата >>
Топлината – значи знанието се предава през топлината повече, отколкото през студа.
Ако се отворят всичките прозорци на този салон, да изстине салона, ще се измени вашето разположение. На какво се дължи, коя е причината? На изгубването на външната и вътрешната топлина, веднага се изменя вашето разположение. Вие ще се свиете и тогава, каквото и да ви се говори, студът, който ще влезе, ще занимава вашия ум повече. Сега топлината ви разполага да слушате.
Топлината – значи знанието се предава през топлината повече, отколкото през студа.
към беседата >>
Какви чувства ще вложиш в едно писмо?
Ти напишеш едно любовно писмо, в писмото ли си вътре? Нали пишете по някой път любовни писма на някой ваш приятел, в писмото ли сте вътре? Какво влагате в туй писмо? – /„Чувства“./ – Чувства могат ли да се влагат в туй писмо? В писмото не можеш нищо да вложиш, никакви чувства.
Какви чувства ще вложиш в едно писмо?
Кое е онова, което радва човека в едно писмо? Това аз искам да зная от вас. То е ваша работа, вие да ми кажете. – /„Някаква идея е включена в писмото“./ – Никаква идея не можеш да включиш в писмото. Дотогава, докато мислите, че в едно писмо можеш да включиш някаква идея или ваши чувства, вие градите живота си върху пясък.
към беседата >>
Ако вярваш в Бога, какво ще допринесеш?
Там е тяхното заблуждение. Онези, идеалистите, мислят, че всичко в идеята могат да постигнат. Там е тяхното заблуждение. Колкото са криви материалистите, толкова са криви и идеалистите. Ако вярваш в Бога, [както сега вярваш], е заблуждение.
Ако вярваш в Бога, какво ще допринесеш?
[Какво] основно нещо [ще допринесе] вярата в Бога? Тъй, както в религията се проявява, вашата вяра нищо не допринася. Има качества във вярата, които хората не са приложили в материята или в духа. Вярата в дадения случай е непреривен процес, доброволна работа се изисква. Ако ти не вършиш волята Божия, какво ще те ползува?
към беседата >>
Има една практическа страна.
Има една практическа страна.
Дълго време човек като гледа картината, какво се добива? – Добива навик да гледа картини. Ако се турят някои основни черти, ще има ли някаква дълбочина? Той нахвърлил сенки. Сенките дават дълбочина, да има контраст.
към беседата >>
Кое е онова, което радва човека в едно писмо?
Нали пишете по някой път любовни писма на някой ваш приятел, в писмото ли сте вътре? Какво влагате в туй писмо? – /„Чувства“./ – Чувства могат ли да се влагат в туй писмо? В писмото не можеш нищо да вложиш, никакви чувства. Какви чувства ще вложиш в едно писмо?
Кое е онова, което радва човека в едно писмо?
Това аз искам да зная от вас. То е ваша работа, вие да ми кажете. – /„Някаква идея е включена в писмото“./ – Никаква идея не можеш да включиш в писмото. Дотогава, докато мислите, че в едно писмо можеш да включиш някаква идея или ваши чувства, вие градите живота си върху пясък. То са самозаблуждения.
към беседата >>
[Какво] основно нещо [ще допринесе] вярата в Бога?
Онези, идеалистите, мислят, че всичко в идеята могат да постигнат. Там е тяхното заблуждение. Колкото са криви материалистите, толкова са криви и идеалистите. Ако вярваш в Бога, [както сега вярваш], е заблуждение. Ако вярваш в Бога, какво ще допринесеш?
[Какво] основно нещо [ще допринесе] вярата в Бога?
Тъй, както в религията се проявява, вашата вяра нищо не допринася. Има качества във вярата, които хората не са приложили в материята или в духа. Вярата в дадения случай е непреривен процес, доброволна работа се изисква. Ако ти не вършиш волята Божия, какво ще те ползува? Силата във вярата в Бога е като вършиш Неговата воля.
към беседата >>
Дълго време човек като гледа картината, какво се добива?
Има една практическа страна.
Дълго време човек като гледа картината, какво се добива?
– Добива навик да гледа картини. Ако се турят някои основни черти, ще има ли някаква дълбочина? Той нахвърлил сенки. Сенките дават дълбочина, да има контраст. Светлите и тъмните места в картината дават проекция.
към беседата >>
Това аз искам да зная от вас.
Какво влагате в туй писмо? – /„Чувства“./ – Чувства могат ли да се влагат в туй писмо? В писмото не можеш нищо да вложиш, никакви чувства. Какви чувства ще вложиш в едно писмо? Кое е онова, което радва човека в едно писмо?
Това аз искам да зная от вас.
То е ваша работа, вие да ми кажете. – /„Някаква идея е включена в писмото“./ – Никаква идея не можеш да включиш в писмото. Дотогава, докато мислите, че в едно писмо можеш да включиш някаква идея или ваши чувства, вие градите живота си върху пясък. То са самозаблуждения. Щом в едно писмо включите чувства, разгневи се вашата възлюбена, тури писмото в печката, какво става с вашите чувства?
към беседата >>
Тъй, както в религията се проявява, вашата вяра нищо не допринася.
Там е тяхното заблуждение. Колкото са криви материалистите, толкова са криви и идеалистите. Ако вярваш в Бога, [както сега вярваш], е заблуждение. Ако вярваш в Бога, какво ще допринесеш? [Какво] основно нещо [ще допринесе] вярата в Бога?
Тъй, както в религията се проявява, вашата вяра нищо не допринася.
Има качества във вярата, които хората не са приложили в материята или в духа. Вярата в дадения случай е непреривен процес, доброволна работа се изисква. Ако ти не вършиш волята Божия, какво ще те ползува? Силата във вярата в Бога е като вършиш Неговата воля. Как ще вършиш Неговата воля?
към беседата >>
– Добива навик да гледа картини.
Има една практическа страна. Дълго време човек като гледа картината, какво се добива?
– Добива навик да гледа картини.
Ако се турят някои основни черти, ще има ли някаква дълбочина? Той нахвърлил сенки. Сенките дават дълбочина, да има контраст. Светлите и тъмните места в картината дават проекция. Тъмните неща дават фон, дълбочина.
към беседата >>
То е ваша работа, вие да ми кажете.
– /„Чувства“./ – Чувства могат ли да се влагат в туй писмо? В писмото не можеш нищо да вложиш, никакви чувства. Какви чувства ще вложиш в едно писмо? Кое е онова, което радва човека в едно писмо? Това аз искам да зная от вас.
То е ваша работа, вие да ми кажете.
– /„Някаква идея е включена в писмото“./ – Никаква идея не можеш да включиш в писмото. Дотогава, докато мислите, че в едно писмо можеш да включиш някаква идея или ваши чувства, вие градите живота си върху пясък. То са самозаблуждения. Щом в едно писмо включите чувства, разгневи се вашата възлюбена, тури писмото в печката, какво става с вашите чувства? – /„Те не изгарят“./ Ама ти изгаряш.
към беседата >>
Има качества във вярата, които хората не са приложили в материята или в духа.
Колкото са криви материалистите, толкова са криви и идеалистите. Ако вярваш в Бога, [както сега вярваш], е заблуждение. Ако вярваш в Бога, какво ще допринесеш? [Какво] основно нещо [ще допринесе] вярата в Бога? Тъй, както в религията се проявява, вашата вяра нищо не допринася.
Има качества във вярата, които хората не са приложили в материята или в духа.
Вярата в дадения случай е непреривен процес, доброволна работа се изисква. Ако ти не вършиш волята Божия, какво ще те ползува? Силата във вярата в Бога е като вършиш Неговата воля. Как ще вършиш Неговата воля? Ти можеш да вършиш волята на баща си, като го слушаш.
към беседата >>
Ако се турят някои основни черти, ще има ли някаква дълбочина?
Има една практическа страна. Дълго време човек като гледа картината, какво се добива? – Добива навик да гледа картини.
Ако се турят някои основни черти, ще има ли някаква дълбочина?
Той нахвърлил сенки. Сенките дават дълбочина, да има контраст. Светлите и тъмните места в картината дават проекция. Тъмните неща дават фон, дълбочина. Светлините какво дават?
към беседата >>
– /„Някаква идея е включена в писмото“./ – Никаква идея не можеш да включиш в писмото.
В писмото не можеш нищо да вложиш, никакви чувства. Какви чувства ще вложиш в едно писмо? Кое е онова, което радва човека в едно писмо? Това аз искам да зная от вас. То е ваша работа, вие да ми кажете.
– /„Някаква идея е включена в писмото“./ – Никаква идея не можеш да включиш в писмото.
Дотогава, докато мислите, че в едно писмо можеш да включиш някаква идея или ваши чувства, вие градите живота си върху пясък. То са самозаблуждения. Щом в едно писмо включите чувства, разгневи се вашата възлюбена, тури писмото в печката, какво става с вашите чувства? – /„Те не изгарят“./ Ама ти изгаряш. Аз говоря на ваш език.
към беседата >>
Вярата в дадения случай е непреривен процес, доброволна работа се изисква.
Ако вярваш в Бога, [както сега вярваш], е заблуждение. Ако вярваш в Бога, какво ще допринесеш? [Какво] основно нещо [ще допринесе] вярата в Бога? Тъй, както в религията се проявява, вашата вяра нищо не допринася. Има качества във вярата, които хората не са приложили в материята или в духа.
Вярата в дадения случай е непреривен процес, доброволна работа се изисква.
Ако ти не вършиш волята Божия, какво ще те ползува? Силата във вярата в Бога е като вършиш Неговата воля. Как ще вършиш Неговата воля? Ти можеш да вършиш волята на баща си, като го слушаш. Ако го слушаш, има смисъл.
към беседата >>
Той нахвърлил сенки.
Има една практическа страна. Дълго време човек като гледа картината, какво се добива? – Добива навик да гледа картини. Ако се турят някои основни черти, ще има ли някаква дълбочина?
Той нахвърлил сенки.
Сенките дават дълбочина, да има контраст. Светлите и тъмните места в картината дават проекция. Тъмните неща дават фон, дълбочина. Светлините какво дават? Изпъкналите неща са светли, вглъбнатите са тъмни.
към беседата >>
Дотогава, докато мислите, че в едно писмо можеш да включиш някаква идея или ваши чувства, вие градите живота си върху пясък.
Какви чувства ще вложиш в едно писмо? Кое е онова, което радва човека в едно писмо? Това аз искам да зная от вас. То е ваша работа, вие да ми кажете. – /„Някаква идея е включена в писмото“./ – Никаква идея не можеш да включиш в писмото.
Дотогава, докато мислите, че в едно писмо можеш да включиш някаква идея или ваши чувства, вие градите живота си върху пясък.
То са самозаблуждения. Щом в едно писмо включите чувства, разгневи се вашата възлюбена, тури писмото в печката, какво става с вашите чувства? – /„Те не изгарят“./ Ама ти изгаряш. Аз говоря на ваш език. Вие казвате: „Изгори ме“.
към беседата >>
Ако ти не вършиш волята Божия, какво ще те ползува?
Ако вярваш в Бога, какво ще допринесеш? [Какво] основно нещо [ще допринесе] вярата в Бога? Тъй, както в религията се проявява, вашата вяра нищо не допринася. Има качества във вярата, които хората не са приложили в материята или в духа. Вярата в дадения случай е непреривен процес, доброволна работа се изисква.
Ако ти не вършиш волята Божия, какво ще те ползува?
Силата във вярата в Бога е като вършиш Неговата воля. Как ще вършиш Неговата воля? Ти можеш да вършиш волята на баща си, като го слушаш. Ако го слушаш, има смисъл. Ако не вършиш волята на баща си и кажеш, че вярваш в чужд баща, нищо не значи.
към беседата >>
Сенките дават дълбочина, да има контраст.
Има една практическа страна. Дълго време човек като гледа картината, какво се добива? – Добива навик да гледа картини. Ако се турят някои основни черти, ще има ли някаква дълбочина? Той нахвърлил сенки.
Сенките дават дълбочина, да има контраст.
Светлите и тъмните места в картината дават проекция. Тъмните неща дават фон, дълбочина. Светлините какво дават? Изпъкналите неща са светли, вглъбнатите са тъмни. Значи на какво се дължи, защо изпъкналите неща са по-светли, а вглъбнатите – по-тъмни?
към беседата >>
То са самозаблуждения.
Кое е онова, което радва човека в едно писмо? Това аз искам да зная от вас. То е ваша работа, вие да ми кажете. – /„Някаква идея е включена в писмото“./ – Никаква идея не можеш да включиш в писмото. Дотогава, докато мислите, че в едно писмо можеш да включиш някаква идея или ваши чувства, вие градите живота си върху пясък.
То са самозаблуждения.
Щом в едно писмо включите чувства, разгневи се вашата възлюбена, тури писмото в печката, какво става с вашите чувства? – /„Те не изгарят“./ Ама ти изгаряш. Аз говоря на ваш език. Вие казвате: „Изгори ме“.
към беседата >>
Силата във вярата в Бога е като вършиш Неговата воля.
[Какво] основно нещо [ще допринесе] вярата в Бога? Тъй, както в религията се проявява, вашата вяра нищо не допринася. Има качества във вярата, които хората не са приложили в материята или в духа. Вярата в дадения случай е непреривен процес, доброволна работа се изисква. Ако ти не вършиш волята Божия, какво ще те ползува?
Силата във вярата в Бога е като вършиш Неговата воля.
Как ще вършиш Неговата воля? Ти можеш да вършиш волята на баща си, като го слушаш. Ако го слушаш, има смисъл. Ако не вършиш волята на баща си и кажеш, че вярваш в чужд баща, нищо не значи. Бащата счита, че [той] не е от разумните синове.
към беседата >>
Светлите и тъмните места в картината дават проекция.
Дълго време човек като гледа картината, какво се добива? – Добива навик да гледа картини. Ако се турят някои основни черти, ще има ли някаква дълбочина? Той нахвърлил сенки. Сенките дават дълбочина, да има контраст.
Светлите и тъмните места в картината дават проекция.
Тъмните неща дават фон, дълбочина. Светлините какво дават? Изпъкналите неща са светли, вглъбнатите са тъмни. Значи на какво се дължи, защо изпъкналите неща са по-светли, а вглъбнатите – по-тъмни? Не става пречупване във вглъбнатините, отражението не става еднакво.
към беседата >>
Щом в едно писмо включите чувства, разгневи се вашата възлюбена, тури писмото в печката, какво става с вашите чувства?
Това аз искам да зная от вас. То е ваша работа, вие да ми кажете. – /„Някаква идея е включена в писмото“./ – Никаква идея не можеш да включиш в писмото. Дотогава, докато мислите, че в едно писмо можеш да включиш някаква идея или ваши чувства, вие градите живота си върху пясък. То са самозаблуждения.
Щом в едно писмо включите чувства, разгневи се вашата възлюбена, тури писмото в печката, какво става с вашите чувства?
– /„Те не изгарят“./ Ама ти изгаряш. Аз говоря на ваш език. Вие казвате: „Изгори ме“.
към беседата >>
Как ще вършиш Неговата воля?
Тъй, както в религията се проявява, вашата вяра нищо не допринася. Има качества във вярата, които хората не са приложили в материята или в духа. Вярата в дадения случай е непреривен процес, доброволна работа се изисква. Ако ти не вършиш волята Божия, какво ще те ползува? Силата във вярата в Бога е като вършиш Неговата воля.
Как ще вършиш Неговата воля?
Ти можеш да вършиш волята на баща си, като го слушаш. Ако го слушаш, има смисъл. Ако не вършиш волята на баща си и кажеш, че вярваш в чужд баща, нищо не значи. Бащата счита, че [той] не е от разумните синове. Най-първо трябва да се завземете да измените вашите възгледи.
към беседата >>
Тъмните неща дават фон, дълбочина.
– Добива навик да гледа картини. Ако се турят някои основни черти, ще има ли някаква дълбочина? Той нахвърлил сенки. Сенките дават дълбочина, да има контраст. Светлите и тъмните места в картината дават проекция.
Тъмните неща дават фон, дълбочина.
Светлините какво дават? Изпъкналите неща са светли, вглъбнатите са тъмни. Значи на какво се дължи, защо изпъкналите неща са по-светли, а вглъбнатите – по-тъмни? Не става пречупване във вглъбнатините, отражението не става еднакво. Всичкия този външен свят трябва да го преведем в мисловния свят.
към беседата >>
– /„Те не изгарят“./ Ама ти изгаряш.
То е ваша работа, вие да ми кажете. – /„Някаква идея е включена в писмото“./ – Никаква идея не можеш да включиш в писмото. Дотогава, докато мислите, че в едно писмо можеш да включиш някаква идея или ваши чувства, вие градите живота си върху пясък. То са самозаблуждения. Щом в едно писмо включите чувства, разгневи се вашата възлюбена, тури писмото в печката, какво става с вашите чувства?
– /„Те не изгарят“./ Ама ти изгаряш.
Аз говоря на ваш език. Вие казвате: „Изгори ме“.
към беседата >>
Ти можеш да вършиш волята на баща си, като го слушаш.
Има качества във вярата, които хората не са приложили в материята или в духа. Вярата в дадения случай е непреривен процес, доброволна работа се изисква. Ако ти не вършиш волята Божия, какво ще те ползува? Силата във вярата в Бога е като вършиш Неговата воля. Как ще вършиш Неговата воля?
Ти можеш да вършиш волята на баща си, като го слушаш.
Ако го слушаш, има смисъл. Ако не вършиш волята на баща си и кажеш, че вярваш в чужд баща, нищо не значи. Бащата счита, че [той] не е от разумните синове. Най-първо трябва да се завземете да измените вашите възгледи. Казвам, че светът е училище.
към беседата >>
Светлините какво дават?
Ако се турят някои основни черти, ще има ли някаква дълбочина? Той нахвърлил сенки. Сенките дават дълбочина, да има контраст. Светлите и тъмните места в картината дават проекция. Тъмните неща дават фон, дълбочина.
Светлините какво дават?
Изпъкналите неща са светли, вглъбнатите са тъмни. Значи на какво се дължи, защо изпъкналите неща са по-светли, а вглъбнатите – по-тъмни? Не става пречупване във вглъбнатините, отражението не става еднакво. Всичкия този външен свят трябва да го преведем в мисловния свят. Трябва да имаме начин за превеждане.
към беседата >>
Аз говоря на ваш език.
– /„Някаква идея е включена в писмото“./ – Никаква идея не можеш да включиш в писмото. Дотогава, докато мислите, че в едно писмо можеш да включиш някаква идея или ваши чувства, вие градите живота си върху пясък. То са самозаблуждения. Щом в едно писмо включите чувства, разгневи се вашата възлюбена, тури писмото в печката, какво става с вашите чувства? – /„Те не изгарят“./ Ама ти изгаряш.
Аз говоря на ваш език.
Вие казвате: „Изгори ме“.
към беседата >>
Ако го слушаш, има смисъл.
Вярата в дадения случай е непреривен процес, доброволна работа се изисква. Ако ти не вършиш волята Божия, какво ще те ползува? Силата във вярата в Бога е като вършиш Неговата воля. Как ще вършиш Неговата воля? Ти можеш да вършиш волята на баща си, като го слушаш.
Ако го слушаш, има смисъл.
Ако не вършиш волята на баща си и кажеш, че вярваш в чужд баща, нищо не значи. Бащата счита, че [той] не е от разумните синове. Най-първо трябва да се завземете да измените вашите възгледи. Казвам, че светът е училище. Трябва да се проповядва, че светът е едно училище и се изисква дълго време, докато дойдете и разберете.
към беседата >>
Изпъкналите неща са светли, вглъбнатите са тъмни.
Той нахвърлил сенки. Сенките дават дълбочина, да има контраст. Светлите и тъмните места в картината дават проекция. Тъмните неща дават фон, дълбочина. Светлините какво дават?
Изпъкналите неща са светли, вглъбнатите са тъмни.
Значи на какво се дължи, защо изпъкналите неща са по-светли, а вглъбнатите – по-тъмни? Не става пречупване във вглъбнатините, отражението не става еднакво. Всичкия този външен свят трябва да го преведем в мисловния свят. Трябва да имаме начин за превеждане. Нали превеждате от френски, нали трябва да знаеш начина, по който да превеждаш?
към беседата >>
Вие казвате: „Изгори ме“.
Дотогава, докато мислите, че в едно писмо можеш да включиш някаква идея или ваши чувства, вие градите живота си върху пясък. То са самозаблуждения. Щом в едно писмо включите чувства, разгневи се вашата възлюбена, тури писмото в печката, какво става с вашите чувства? – /„Те не изгарят“./ Ама ти изгаряш. Аз говоря на ваш език.
Вие казвате: „Изгори ме“.
към беседата >>
Ако не вършиш волята на баща си и кажеш, че вярваш в чужд баща, нищо не значи.
Ако ти не вършиш волята Божия, какво ще те ползува? Силата във вярата в Бога е като вършиш Неговата воля. Как ще вършиш Неговата воля? Ти можеш да вършиш волята на баща си, като го слушаш. Ако го слушаш, има смисъл.
Ако не вършиш волята на баща си и кажеш, че вярваш в чужд баща, нищо не значи.
Бащата счита, че [той] не е от разумните синове. Най-първо трябва да се завземете да измените вашите възгледи. Казвам, че светът е училище. Трябва да се проповядва, че светът е едно училище и се изисква дълго време, докато дойдете и разберете. Вие всички имате едно престараване в себе си.
към беседата >>
Значи на какво се дължи, защо изпъкналите неща са по-светли, а вглъбнатите – по-тъмни?
Сенките дават дълбочина, да има контраст. Светлите и тъмните места в картината дават проекция. Тъмните неща дават фон, дълбочина. Светлините какво дават? Изпъкналите неща са светли, вглъбнатите са тъмни.
Значи на какво се дължи, защо изпъкналите неща са по-светли, а вглъбнатите – по-тъмни?
Не става пречупване във вглъбнатините, отражението не става еднакво. Всичкия този външен свят трябва да го преведем в мисловния свят. Трябва да имаме начин за превеждане. Нали превеждате от френски, нали трябва да знаеш начина, по който да превеждаш? Много пъти в живота трябва да правим преводи от туй, което виждаме.
към беседата >>
Казваме, че нещата са реални и нереални.
Казваме, че нещата са реални и нереални.
Разбираме, нереалните неща са относителни, реалните неща са постоянни. Има постоянни величини. Та нито един от вас не борави с постоянни величини. С постоянни величини работите, които вие считате за реални. Представете си, че зимно време някой от вас може с кънки по водата да ходи.
към беседата >>
Бащата счита, че [той] не е от разумните синове.
Силата във вярата в Бога е като вършиш Неговата воля. Как ще вършиш Неговата воля? Ти можеш да вършиш волята на баща си, като го слушаш. Ако го слушаш, има смисъл. Ако не вършиш волята на баща си и кажеш, че вярваш в чужд баща, нищо не значи.
Бащата счита, че [той] не е от разумните синове.
Най-първо трябва да се завземете да измените вашите възгледи. Казвам, че светът е училище. Трябва да се проповядва, че светът е едно училище и се изисква дълго време, докато дойдете и разберете. Вие всички имате едно престараване в себе си. Всички вярвате в някаква фаталност.
към беседата >>
Не става пречупване във вглъбнатините, отражението не става еднакво.
Светлите и тъмните места в картината дават проекция. Тъмните неща дават фон, дълбочина. Светлините какво дават? Изпъкналите неща са светли, вглъбнатите са тъмни. Значи на какво се дължи, защо изпъкналите неща са по-светли, а вглъбнатите – по-тъмни?
Не става пречупване във вглъбнатините, отражението не става еднакво.
Всичкия този външен свят трябва да го преведем в мисловния свят. Трябва да имаме начин за превеждане. Нали превеждате от френски, нали трябва да знаеш начина, по който да превеждаш? Много пъти в живота трябва да правим преводи от туй, което виждаме. Ние виждаме човека в черно, трябва да правим превод.
към беседата >>
Разбираме, нереалните неща са относителни, реалните неща са постоянни.
Казваме, че нещата са реални и нереални.
Разбираме, нереалните неща са относителни, реалните неща са постоянни.
Има постоянни величини. Та нито един от вас не борави с постоянни величини. С постоянни величини работите, които вие считате за реални. Представете си, че зимно време някой от вас може с кънки по водата да ходи. Някой казва : „Христос по водата ходи“.
към беседата >>
Най-първо трябва да се завземете да измените вашите възгледи.
Как ще вършиш Неговата воля? Ти можеш да вършиш волята на баща си, като го слушаш. Ако го слушаш, има смисъл. Ако не вършиш волята на баща си и кажеш, че вярваш в чужд баща, нищо не значи. Бащата счита, че [той] не е от разумните синове.
Най-първо трябва да се завземете да измените вашите възгледи.
Казвам, че светът е училище. Трябва да се проповядва, че светът е едно училище и се изисква дълго време, докато дойдете и разберете. Вие всички имате едно престараване в себе си. Всички вярвате в някаква фаталност. Всички очаквате някакво бъдеще да дойде.
към беседата >>
Всичкия този външен свят трябва да го преведем в мисловния свят.
Тъмните неща дават фон, дълбочина. Светлините какво дават? Изпъкналите неща са светли, вглъбнатите са тъмни. Значи на какво се дължи, защо изпъкналите неща са по-светли, а вглъбнатите – по-тъмни? Не става пречупване във вглъбнатините, отражението не става еднакво.
Всичкия този външен свят трябва да го преведем в мисловния свят.
Трябва да имаме начин за превеждане. Нали превеждате от френски, нали трябва да знаеш начина, по който да превеждаш? Много пъти в живота трябва да правим преводи от туй, което виждаме. Ние виждаме човека в черно, трябва да правим превод. Правиш превод от неговото лице, веждите, устата, очите му, по тях правиш превод за неговото вътрешно състояние.
към беседата >>
Има постоянни величини.
Казваме, че нещата са реални и нереални. Разбираме, нереалните неща са относителни, реалните неща са постоянни.
Има постоянни величини.
Та нито един от вас не борави с постоянни величини. С постоянни величини работите, които вие считате за реални. Представете си, че зимно време някой от вас може с кънки по водата да ходи. Някой казва : „Христос по водата ходи“. И аз мога по водата да ходя зимно време. Кога?
към беседата >>
Казвам, че светът е училище.
Ти можеш да вършиш волята на баща си, като го слушаш. Ако го слушаш, има смисъл. Ако не вършиш волята на баща си и кажеш, че вярваш в чужд баща, нищо не значи. Бащата счита, че [той] не е от разумните синове. Най-първо трябва да се завземете да измените вашите възгледи.
Казвам, че светът е училище.
Трябва да се проповядва, че светът е едно училище и се изисква дълго време, докато дойдете и разберете. Вие всички имате едно престараване в себе си. Всички вярвате в някаква фаталност. Всички очаквате някакво бъдеще да дойде. Донякъде то е вярно, ако вие очаквате на бъдещето.
към беседата >>
Трябва да имаме начин за превеждане.
Светлините какво дават? Изпъкналите неща са светли, вглъбнатите са тъмни. Значи на какво се дължи, защо изпъкналите неща са по-светли, а вглъбнатите – по-тъмни? Не става пречупване във вглъбнатините, отражението не става еднакво. Всичкия този външен свят трябва да го преведем в мисловния свят.
Трябва да имаме начин за превеждане.
Нали превеждате от френски, нали трябва да знаеш начина, по който да превеждаш? Много пъти в живота трябва да правим преводи от туй, което виждаме. Ние виждаме човека в черно, трябва да правим превод. Правиш превод от неговото лице, веждите, устата, очите му, по тях правиш превод за неговото вътрешно състояние. Може донякъде да са верни, пък някъде ни най-малко не са верни.
към беседата >>
Та нито един от вас не борави с постоянни величини.
Казваме, че нещата са реални и нереални. Разбираме, нереалните неща са относителни, реалните неща са постоянни. Има постоянни величини.
Та нито един от вас не борави с постоянни величини.
С постоянни величини работите, които вие считате за реални. Представете си, че зимно време някой от вас може с кънки по водата да ходи. Някой казва : „Христос по водата ходи“. И аз мога по водата да ходя зимно време. Кога? – Зимно време.
към беседата >>
Трябва да се проповядва, че светът е едно училище и се изисква дълго време, докато дойдете и разберете.
Ако го слушаш, има смисъл. Ако не вършиш волята на баща си и кажеш, че вярваш в чужд баща, нищо не значи. Бащата счита, че [той] не е от разумните синове. Най-първо трябва да се завземете да измените вашите възгледи. Казвам, че светът е училище.
Трябва да се проповядва, че светът е едно училище и се изисква дълго време, докато дойдете и разберете.
Вие всички имате едно престараване в себе си. Всички вярвате в някаква фаталност. Всички очаквате някакво бъдеще да дойде. Донякъде то е вярно, ако вие очаквате на бъдещето. В астрологията има известни съчетания там турени, има съчетания на планетите.
към беседата >>
Нали превеждате от френски, нали трябва да знаеш начина, по който да превеждаш?
Изпъкналите неща са светли, вглъбнатите са тъмни. Значи на какво се дължи, защо изпъкналите неща са по-светли, а вглъбнатите – по-тъмни? Не става пречупване във вглъбнатините, отражението не става еднакво. Всичкия този външен свят трябва да го преведем в мисловния свят. Трябва да имаме начин за превеждане.
Нали превеждате от френски, нали трябва да знаеш начина, по който да превеждаш?
Много пъти в живота трябва да правим преводи от туй, което виждаме. Ние виждаме човека в черно, трябва да правим превод. Правиш превод от неговото лице, веждите, устата, очите му, по тях правиш превод за неговото вътрешно състояние. Може донякъде да са верни, пък някъде ни най-малко не са верни. Казвам: Върху тия, неразбраните работи вие ще мислите.
към беседата >>
С постоянни величини работите, които вие считате за реални.
Казваме, че нещата са реални и нереални. Разбираме, нереалните неща са относителни, реалните неща са постоянни. Има постоянни величини. Та нито един от вас не борави с постоянни величини.
С постоянни величини работите, които вие считате за реални.
Представете си, че зимно време някой от вас може с кънки по водата да ходи. Някой казва : „Христос по водата ходи“. И аз мога по водата да ходя зимно време. Кога? – Зимно време. Аз, като Христа, по водата ходя, никак не потъвам.
към беседата >>
Вие всички имате едно престараване в себе си.
Ако не вършиш волята на баща си и кажеш, че вярваш в чужд баща, нищо не значи. Бащата счита, че [той] не е от разумните синове. Най-първо трябва да се завземете да измените вашите възгледи. Казвам, че светът е училище. Трябва да се проповядва, че светът е едно училище и се изисква дълго време, докато дойдете и разберете.
Вие всички имате едно престараване в себе си.
Всички вярвате в някаква фаталност. Всички очаквате някакво бъдеще да дойде. Донякъде то е вярно, ако вие очаквате на бъдещето. В астрологията има известни съчетания там турени, има съчетания на планетите. В човека има нещо вложено, той трябва да развива вложеното.
към беседата >>
Много пъти в живота трябва да правим преводи от туй, което виждаме.
Значи на какво се дължи, защо изпъкналите неща са по-светли, а вглъбнатите – по-тъмни? Не става пречупване във вглъбнатините, отражението не става еднакво. Всичкия този външен свят трябва да го преведем в мисловния свят. Трябва да имаме начин за превеждане. Нали превеждате от френски, нали трябва да знаеш начина, по който да превеждаш?
Много пъти в живота трябва да правим преводи от туй, което виждаме.
Ние виждаме човека в черно, трябва да правим превод. Правиш превод от неговото лице, веждите, устата, очите му, по тях правиш превод за неговото вътрешно състояние. Може донякъде да са верни, пък някъде ни най-малко не са верни. Казвам: Върху тия, неразбраните работи вие ще мислите. Да изпълниш волята Божия, трябва да бъдеш в съприкосновение с Бога, да разбираш езика Му.
към беседата >>
Представете си, че зимно време някой от вас може с кънки по водата да ходи.
Казваме, че нещата са реални и нереални. Разбираме, нереалните неща са относителни, реалните неща са постоянни. Има постоянни величини. Та нито един от вас не борави с постоянни величини. С постоянни величини работите, които вие считате за реални.
Представете си, че зимно време някой от вас може с кънки по водата да ходи.
Някой казва : „Христос по водата ходи“. И аз мога по водата да ходя зимно време. Кога? – Зимно време. Аз, като Христа, по водата ходя, никак не потъвам. Не е ли право?
към беседата >>
Всички вярвате в някаква фаталност.
Бащата счита, че [той] не е от разумните синове. Най-първо трябва да се завземете да измените вашите възгледи. Казвам, че светът е училище. Трябва да се проповядва, че светът е едно училище и се изисква дълго време, докато дойдете и разберете. Вие всички имате едно престараване в себе си.
Всички вярвате в някаква фаталност.
Всички очаквате някакво бъдеще да дойде. Донякъде то е вярно, ако вие очаквате на бъдещето. В астрологията има известни съчетания там турени, има съчетания на планетите. В човека има нещо вложено, той трябва да развива вложеното. Има един друг живот, който е реален.
към беседата >>
Ние виждаме човека в черно, трябва да правим превод.
Не става пречупване във вглъбнатините, отражението не става еднакво. Всичкия този външен свят трябва да го преведем в мисловния свят. Трябва да имаме начин за превеждане. Нали превеждате от френски, нали трябва да знаеш начина, по който да превеждаш? Много пъти в живота трябва да правим преводи от туй, което виждаме.
Ние виждаме човека в черно, трябва да правим превод.
Правиш превод от неговото лице, веждите, устата, очите му, по тях правиш превод за неговото вътрешно състояние. Може донякъде да са верни, пък някъде ни най-малко не са верни. Казвам: Върху тия, неразбраните работи вие ще мислите. Да изпълниш волята Божия, трябва да бъдеш в съприкосновение с Бога, да разбираш езика Му. Трябва да знаеш онзи език, на който Той говори, да Го слушаш, другояче не можеш да изпълниш Неговата воля.
към беседата >>
Някой казва : „Христос по водата ходи“.
Разбираме, нереалните неща са относителни, реалните неща са постоянни. Има постоянни величини. Та нито един от вас не борави с постоянни величини. С постоянни величини работите, които вие считате за реални. Представете си, че зимно време някой от вас може с кънки по водата да ходи.
Някой казва : „Христос по водата ходи“.
И аз мога по водата да ходя зимно време. Кога? – Зимно време. Аз, като Христа, по водата ходя, никак не потъвам. Не е ли право? Но зимно време ходя.
към беседата >>
Всички очаквате някакво бъдеще да дойде.
Най-първо трябва да се завземете да измените вашите възгледи. Казвам, че светът е училище. Трябва да се проповядва, че светът е едно училище и се изисква дълго време, докато дойдете и разберете. Вие всички имате едно престараване в себе си. Всички вярвате в някаква фаталност.
Всички очаквате някакво бъдеще да дойде.
Донякъде то е вярно, ако вие очаквате на бъдещето. В астрологията има известни съчетания там турени, има съчетания на планетите. В човека има нещо вложено, той трябва да развива вложеното. Има един друг живот, който е реален. Този живот, който имате, не е реален.
към беседата >>
Правиш превод от неговото лице, веждите, устата, очите му, по тях правиш превод за неговото вътрешно състояние.
Всичкия този външен свят трябва да го преведем в мисловния свят. Трябва да имаме начин за превеждане. Нали превеждате от френски, нали трябва да знаеш начина, по който да превеждаш? Много пъти в живота трябва да правим преводи от туй, което виждаме. Ние виждаме човека в черно, трябва да правим превод.
Правиш превод от неговото лице, веждите, устата, очите му, по тях правиш превод за неговото вътрешно състояние.
Може донякъде да са верни, пък някъде ни най-малко не са верни. Казвам: Върху тия, неразбраните работи вие ще мислите. Да изпълниш волята Божия, трябва да бъдеш в съприкосновение с Бога, да разбираш езика Му. Трябва да знаеш онзи език, на който Той говори, да Го слушаш, другояче не можеш да изпълниш Неговата воля. За да можеш да слушаш един професор, трябва да разбираш неговия език, термините, с които той си служи, трябва да разбираш предмета.
към беседата >>
И аз мога по водата да ходя зимно време. Кога?
Има постоянни величини. Та нито един от вас не борави с постоянни величини. С постоянни величини работите, които вие считате за реални. Представете си, че зимно време някой от вас може с кънки по водата да ходи. Някой казва : „Христос по водата ходи“.
И аз мога по водата да ходя зимно време. Кога?
– Зимно време. Аз, като Христа, по водата ходя, никак не потъвам. Не е ли право? Но зимно време ходя. Щом се стопи ледът, по водата вече не мога да ходя.
към беседата >>
Донякъде то е вярно, ако вие очаквате на бъдещето.
Казвам, че светът е училище. Трябва да се проповядва, че светът е едно училище и се изисква дълго време, докато дойдете и разберете. Вие всички имате едно престараване в себе си. Всички вярвате в някаква фаталност. Всички очаквате някакво бъдеще да дойде.
Донякъде то е вярно, ако вие очаквате на бъдещето.
В астрологията има известни съчетания там турени, има съчетания на планетите. В човека има нещо вложено, той трябва да развива вложеното. Има един друг живот, който е реален. Този живот, който имате, не е реален. Това, което имате в себе си, не е реално.
към беседата >>
Може донякъде да са верни, пък някъде ни най-малко не са верни.
Трябва да имаме начин за превеждане. Нали превеждате от френски, нали трябва да знаеш начина, по който да превеждаш? Много пъти в живота трябва да правим преводи от туй, което виждаме. Ние виждаме човека в черно, трябва да правим превод. Правиш превод от неговото лице, веждите, устата, очите му, по тях правиш превод за неговото вътрешно състояние.
Може донякъде да са верни, пък някъде ни най-малко не са верни.
Казвам: Върху тия, неразбраните работи вие ще мислите. Да изпълниш волята Божия, трябва да бъдеш в съприкосновение с Бога, да разбираш езика Му. Трябва да знаеш онзи език, на който Той говори, да Го слушаш, другояче не можеш да изпълниш Неговата воля. За да можеш да слушаш един професор, трябва да разбираш неговия език, термините, с които той си служи, трябва да разбираш предмета. Щом не знаете неговия език, знанието ще бъде неизвестно за вас – терра инкогнита.
към беседата >>
– Зимно време.
Та нито един от вас не борави с постоянни величини. С постоянни величини работите, които вие считате за реални. Представете си, че зимно време някой от вас може с кънки по водата да ходи. Някой казва : „Христос по водата ходи“. И аз мога по водата да ходя зимно време. Кога?
– Зимно време.
Аз, като Христа, по водата ходя, никак не потъвам. Не е ли право? Но зимно време ходя. Щом се стопи ледът, по водата вече не мога да ходя. Следователно, при известни условия вие извършвате известни неща, а при известни условия – не.
към беседата >>
В астрологията има известни съчетания там турени, има съчетания на планетите.
Трябва да се проповядва, че светът е едно училище и се изисква дълго време, докато дойдете и разберете. Вие всички имате едно престараване в себе си. Всички вярвате в някаква фаталност. Всички очаквате някакво бъдеще да дойде. Донякъде то е вярно, ако вие очаквате на бъдещето.
В астрологията има известни съчетания там турени, има съчетания на планетите.
В човека има нещо вложено, той трябва да развива вложеното. Има един друг живот, който е реален. Този живот, който имате, не е реален. Това, което имате в себе си, не е реално. Тъй както ледът е реален зимно време, лятно време ще се измени, ще се стопи.
към беседата >>
Казвам: Върху тия, неразбраните работи вие ще мислите.
Нали превеждате от френски, нали трябва да знаеш начина, по който да превеждаш? Много пъти в живота трябва да правим преводи от туй, което виждаме. Ние виждаме човека в черно, трябва да правим превод. Правиш превод от неговото лице, веждите, устата, очите му, по тях правиш превод за неговото вътрешно състояние. Може донякъде да са верни, пък някъде ни най-малко не са верни.
Казвам: Върху тия, неразбраните работи вие ще мислите.
Да изпълниш волята Божия, трябва да бъдеш в съприкосновение с Бога, да разбираш езика Му. Трябва да знаеш онзи език, на който Той говори, да Го слушаш, другояче не можеш да изпълниш Неговата воля. За да можеш да слушаш един професор, трябва да разбираш неговия език, термините, с които той си служи, трябва да разбираш предмета. Щом не знаете неговия език, знанието ще бъде неизвестно за вас – терра инкогнита.
към беседата >>
Аз, като Христа, по водата ходя, никак не потъвам.
С постоянни величини работите, които вие считате за реални. Представете си, че зимно време някой от вас може с кънки по водата да ходи. Някой казва : „Христос по водата ходи“. И аз мога по водата да ходя зимно време. Кога? – Зимно време.
Аз, като Христа, по водата ходя, никак не потъвам.
Не е ли право? Но зимно време ходя. Щом се стопи ледът, по водата вече не мога да ходя. Следователно, при известни условия вие извършвате известни неща, а при известни условия – не. Зимно време по водата можете да ходите, но лятно време – не.
към беседата >>
В човека има нещо вложено, той трябва да развива вложеното.
Вие всички имате едно престараване в себе си. Всички вярвате в някаква фаталност. Всички очаквате някакво бъдеще да дойде. Донякъде то е вярно, ако вие очаквате на бъдещето. В астрологията има известни съчетания там турени, има съчетания на планетите.
В човека има нещо вложено, той трябва да развива вложеното.
Има един друг живот, който е реален. Този живот, който имате, не е реален. Това, което имате в себе си, не е реално. Тъй както ледът е реален зимно време, лятно време ще се измени, ще се стопи. Следователно, вие трябва да разбирате това състояние, което имате.
към беседата >>
Да изпълниш волята Божия, трябва да бъдеш в съприкосновение с Бога, да разбираш езика Му.
Много пъти в живота трябва да правим преводи от туй, което виждаме. Ние виждаме човека в черно, трябва да правим превод. Правиш превод от неговото лице, веждите, устата, очите му, по тях правиш превод за неговото вътрешно състояние. Може донякъде да са верни, пък някъде ни най-малко не са верни. Казвам: Върху тия, неразбраните работи вие ще мислите.
Да изпълниш волята Божия, трябва да бъдеш в съприкосновение с Бога, да разбираш езика Му.
Трябва да знаеш онзи език, на който Той говори, да Го слушаш, другояче не можеш да изпълниш Неговата воля. За да можеш да слушаш един професор, трябва да разбираш неговия език, термините, с които той си служи, трябва да разбираш предмета. Щом не знаете неговия език, знанието ще бъде неизвестно за вас – терра инкогнита.
към беседата >>
Не е ли право?
Представете си, че зимно време някой от вас може с кънки по водата да ходи. Някой казва : „Христос по водата ходи“. И аз мога по водата да ходя зимно време. Кога? – Зимно време. Аз, като Христа, по водата ходя, никак не потъвам.
Не е ли право?
Но зимно време ходя. Щом се стопи ледът, по водата вече не мога да ходя. Следователно, при известни условия вие извършвате известни неща, а при известни условия – не. Зимно време по водата можете да ходите, но лятно време – не. Лятно време плувате по водата; туй, което можете да направите през зимата, през лятото не можете да го направите и което можете да направите през лятото, през зимата не можете да го направите.
към беседата >>
Има един друг живот, който е реален.
Всички вярвате в някаква фаталност. Всички очаквате някакво бъдеще да дойде. Донякъде то е вярно, ако вие очаквате на бъдещето. В астрологията има известни съчетания там турени, има съчетания на планетите. В човека има нещо вложено, той трябва да развива вложеното.
Има един друг живот, който е реален.
Този живот, който имате, не е реален. Това, което имате в себе си, не е реално. Тъй както ледът е реален зимно време, лятно време ще се измени, ще се стопи. Следователно, вие трябва да разбирате това състояние, което имате. Тъй както се виждате, ще се измените един ден.
към беседата >>
Трябва да знаеш онзи език, на който Той говори, да Го слушаш, другояче не можеш да изпълниш Неговата воля.
Ние виждаме човека в черно, трябва да правим превод. Правиш превод от неговото лице, веждите, устата, очите му, по тях правиш превод за неговото вътрешно състояние. Може донякъде да са верни, пък някъде ни най-малко не са верни. Казвам: Върху тия, неразбраните работи вие ще мислите. Да изпълниш волята Божия, трябва да бъдеш в съприкосновение с Бога, да разбираш езика Му.
Трябва да знаеш онзи език, на който Той говори, да Го слушаш, другояче не можеш да изпълниш Неговата воля.
За да можеш да слушаш един професор, трябва да разбираш неговия език, термините, с които той си служи, трябва да разбираш предмета. Щом не знаете неговия език, знанието ще бъде неизвестно за вас – терра инкогнита.
към беседата >>
Но зимно време ходя.
Някой казва : „Христос по водата ходи“. И аз мога по водата да ходя зимно време. Кога? – Зимно време. Аз, като Христа, по водата ходя, никак не потъвам. Не е ли право?
Но зимно време ходя.
Щом се стопи ледът, по водата вече не мога да ходя. Следователно, при известни условия вие извършвате известни неща, а при известни условия – не. Зимно време по водата можете да ходите, но лятно време – не. Лятно време плувате по водата; туй, което можете да направите през зимата, през лятото не можете да го направите и което можете да направите през лятото, през зимата не можете да го направите.
към беседата >>
Този живот, който имате, не е реален.
Всички очаквате някакво бъдеще да дойде. Донякъде то е вярно, ако вие очаквате на бъдещето. В астрологията има известни съчетания там турени, има съчетания на планетите. В човека има нещо вложено, той трябва да развива вложеното. Има един друг живот, който е реален.
Този живот, който имате, не е реален.
Това, което имате в себе си, не е реално. Тъй както ледът е реален зимно време, лятно време ще се измени, ще се стопи. Следователно, вие трябва да разбирате това състояние, което имате. Тъй както се виждате, ще се измените един ден. Един ден, като стигнете 120 години – крайния предел, какво ще правите?
към беседата >>
За да можеш да слушаш един професор, трябва да разбираш неговия език, термините, с които той си служи, трябва да разбираш предмета.
Правиш превод от неговото лице, веждите, устата, очите му, по тях правиш превод за неговото вътрешно състояние. Може донякъде да са верни, пък някъде ни най-малко не са верни. Казвам: Върху тия, неразбраните работи вие ще мислите. Да изпълниш волята Божия, трябва да бъдеш в съприкосновение с Бога, да разбираш езика Му. Трябва да знаеш онзи език, на който Той говори, да Го слушаш, другояче не можеш да изпълниш Неговата воля.
За да можеш да слушаш един професор, трябва да разбираш неговия език, термините, с които той си служи, трябва да разбираш предмета.
Щом не знаете неговия език, знанието ще бъде неизвестно за вас – терра инкогнита.
към беседата >>
Щом се стопи ледът, по водата вече не мога да ходя.
И аз мога по водата да ходя зимно време. Кога? – Зимно време. Аз, като Христа, по водата ходя, никак не потъвам. Не е ли право? Но зимно време ходя.
Щом се стопи ледът, по водата вече не мога да ходя.
Следователно, при известни условия вие извършвате известни неща, а при известни условия – не. Зимно време по водата можете да ходите, но лятно време – не. Лятно време плувате по водата; туй, което можете да направите през зимата, през лятото не можете да го направите и което можете да направите през лятото, през зимата не можете да го направите.
към беседата >>
Това, което имате в себе си, не е реално.
Донякъде то е вярно, ако вие очаквате на бъдещето. В астрологията има известни съчетания там турени, има съчетания на планетите. В човека има нещо вложено, той трябва да развива вложеното. Има един друг живот, който е реален. Този живот, който имате, не е реален.
Това, което имате в себе си, не е реално.
Тъй както ледът е реален зимно време, лятно време ще се измени, ще се стопи. Следователно, вие трябва да разбирате това състояние, което имате. Тъй както се виждате, ще се измените един ден. Един ден, като стигнете 120 години – крайния предел, какво ще правите? Да се подмладите – не можете, на хората не сте потребен.
към беседата >>
Щом не знаете неговия език, знанието ще бъде неизвестно за вас – терра инкогнита.
Може донякъде да са верни, пък някъде ни най-малко не са верни. Казвам: Върху тия, неразбраните работи вие ще мислите. Да изпълниш волята Божия, трябва да бъдеш в съприкосновение с Бога, да разбираш езика Му. Трябва да знаеш онзи език, на който Той говори, да Го слушаш, другояче не можеш да изпълниш Неговата воля. За да можеш да слушаш един професор, трябва да разбираш неговия език, термините, с които той си служи, трябва да разбираш предмета.
Щом не знаете неговия език, знанието ще бъде неизвестно за вас – терра инкогнита.
към беседата >>
Следователно, при известни условия вие извършвате известни неща, а при известни условия – не.
– Зимно време. Аз, като Христа, по водата ходя, никак не потъвам. Не е ли право? Но зимно време ходя. Щом се стопи ледът, по водата вече не мога да ходя.
Следователно, при известни условия вие извършвате известни неща, а при известни условия – не.
Зимно време по водата можете да ходите, но лятно време – не. Лятно време плувате по водата; туй, което можете да направите през зимата, през лятото не можете да го направите и което можете да направите през лятото, през зимата не можете да го направите.
към беседата >>
Тъй както ледът е реален зимно време, лятно време ще се измени, ще се стопи.
В астрологията има известни съчетания там турени, има съчетания на планетите. В човека има нещо вложено, той трябва да развива вложеното. Има един друг живот, който е реален. Този живот, който имате, не е реален. Това, което имате в себе си, не е реално.
Тъй както ледът е реален зимно време, лятно време ще се измени, ще се стопи.
Следователно, вие трябва да разбирате това състояние, което имате. Тъй както се виждате, ще се измените един ден. Един ден, като стигнете 120 години – крайния предел, какво ще правите? Да се подмладите – не можете, на хората не сте потребен. Казват ти: „Хайде, задигай се от тук, върви си“.
към беседата >>
Зимно време по водата можете да ходите, но лятно време – не.
Аз, като Христа, по водата ходя, никак не потъвам. Не е ли право? Но зимно време ходя. Щом се стопи ледът, по водата вече не мога да ходя. Следователно, при известни условия вие извършвате известни неща, а при известни условия – не.
Зимно време по водата можете да ходите, но лятно време – не.
Лятно време плувате по водата; туй, което можете да направите през зимата, през лятото не можете да го направите и което можете да направите през лятото, през зимата не можете да го направите.
към беседата >>
Следователно, вие трябва да разбирате това състояние, което имате.
В човека има нещо вложено, той трябва да развива вложеното. Има един друг живот, който е реален. Този живот, който имате, не е реален. Това, което имате в себе си, не е реално. Тъй както ледът е реален зимно време, лятно време ще се измени, ще се стопи.
Следователно, вие трябва да разбирате това състояние, което имате.
Тъй както се виждате, ще се измените един ден. Един ден, като стигнете 120 години – крайния предел, какво ще правите? Да се подмладите – не можете, на хората не сте потребен. Казват ти: „Хайде, задигай се от тук, върви си“. Какво ще правиш?
към беседата >>
Лятно време плувате по водата; туй, което можете да направите през зимата, през лятото не можете да го направите и което можете да направите през лятото, през зимата не можете да го направите.
Не е ли право? Но зимно време ходя. Щом се стопи ледът, по водата вече не мога да ходя. Следователно, при известни условия вие извършвате известни неща, а при известни условия – не. Зимно време по водата можете да ходите, но лятно време – не.
Лятно време плувате по водата; туй, което можете да направите през зимата, през лятото не можете да го направите и което можете да направите през лятото, през зимата не можете да го направите.
към беседата >>
Тъй както се виждате, ще се измените един ден.
Има един друг живот, който е реален. Този живот, който имате, не е реален. Това, което имате в себе си, не е реално. Тъй както ледът е реален зимно време, лятно време ще се измени, ще се стопи. Следователно, вие трябва да разбирате това състояние, което имате.
Тъй както се виждате, ще се измените един ден.
Един ден, като стигнете 120 години – крайния предел, какво ще правите? Да се подмладите – не можете, на хората не сте потребен. Казват ти: „Хайде, задигай се от тук, върви си“. Какво ще правиш? Ще се зароди едно желание в тебе да умреш.
към беседата >>
Вие сега казвате: „Аз съм вярващ в Бога“.
Вие сега казвате: „Аз съм вярващ в Бога“.
Питам сега: Каква е разликата? С тези неопределени работи – „вярващ“ и „невярващ“ за вас са неопределени работи – какво ще направите? Един мисли, че е вярващ и като умре, ще иде в рая; друг мисли, че като умре, няма да иде в рая. Вие създавате вече един изкуствен свят. Вие в рая не сте били.
към беседата >>
Един ден, като стигнете 120 години – крайния предел, какво ще правите?
Този живот, който имате, не е реален. Това, което имате в себе си, не е реално. Тъй както ледът е реален зимно време, лятно време ще се измени, ще се стопи. Следователно, вие трябва да разбирате това състояние, което имате. Тъй както се виждате, ще се измените един ден.
Един ден, като стигнете 120 години – крайния предел, какво ще правите?
Да се подмладите – не можете, на хората не сте потребен. Казват ти: „Хайде, задигай се от тук, върви си“. Какво ще правиш? Ще се зароди едно желание в тебе да умреш. Що е умирането?
към беседата >>
Питам сега: Каква е разликата?
Вие сега казвате: „Аз съм вярващ в Бога“.
Питам сега: Каква е разликата?
С тези неопределени работи – „вярващ“ и „невярващ“ за вас са неопределени работи – какво ще направите? Един мисли, че е вярващ и като умре, ще иде в рая; друг мисли, че като умре, няма да иде в рая. Вие създавате вече един изкуствен свят. Вие в рая не сте били. Ти, който вярваш, и другият, който не вярва, твърдите различни неща: единият отрича, другият твърди.
към беседата >>
Да се подмладите – не можете, на хората не сте потребен.
Това, което имате в себе си, не е реално. Тъй както ледът е реален зимно време, лятно време ще се измени, ще се стопи. Следователно, вие трябва да разбирате това състояние, което имате. Тъй както се виждате, ще се измените един ден. Един ден, като стигнете 120 години – крайния предел, какво ще правите?
Да се подмладите – не можете, на хората не сте потребен.
Казват ти: „Хайде, задигай се от тук, върви си“. Какво ще правиш? Ще се зароди едно желание в тебе да умреш. Що е умирането? Да си заминеш от този свят. Къде?
към беседата >>
С тези неопределени работи – „вярващ“ и „невярващ“ за вас са неопределени работи – какво ще направите?
Вие сега казвате: „Аз съм вярващ в Бога“. Питам сега: Каква е разликата?
С тези неопределени работи – „вярващ“ и „невярващ“ за вас са неопределени работи – какво ще направите?
Един мисли, че е вярващ и като умре, ще иде в рая; друг мисли, че като умре, няма да иде в рая. Вие създавате вече един изкуствен свят. Вие в рая не сте били. Ти, който вярваш, и другият, който не вярва, твърдите различни неща: единият отрича, другият твърди. И двамата спорите [за] нещо, което не знаете.
към беседата >>
Казват ти: „Хайде, задигай се от тук, върви си“.
Тъй както ледът е реален зимно време, лятно време ще се измени, ще се стопи. Следователно, вие трябва да разбирате това състояние, което имате. Тъй както се виждате, ще се измените един ден. Един ден, като стигнете 120 години – крайния предел, какво ще правите? Да се подмладите – не можете, на хората не сте потребен.
Казват ти: „Хайде, задигай се от тук, върви си“.
Какво ще правиш? Ще се зароди едно желание в тебе да умреш. Що е умирането? Да си заминеш от този свят. Къде? Да влезеш в онзи свят, дето старите хора се подмладяват.
към беседата >>
Един мисли, че е вярващ и като умре, ще иде в рая; друг мисли, че като умре, няма да иде в рая.
Вие сега казвате: „Аз съм вярващ в Бога“. Питам сега: Каква е разликата? С тези неопределени работи – „вярващ“ и „невярващ“ за вас са неопределени работи – какво ще направите?
Един мисли, че е вярващ и като умре, ще иде в рая; друг мисли, че като умре, няма да иде в рая.
Вие създавате вече един изкуствен свят. Вие в рая не сте били. Ти, който вярваш, и другият, който не вярва, твърдите различни неща: единият отрича, другият твърди. И двамата спорите [за] нещо, което не знаете. Нито ти знаеш, нито той знае.
към беседата >>
Какво ще правиш?
Следователно, вие трябва да разбирате това състояние, което имате. Тъй както се виждате, ще се измените един ден. Един ден, като стигнете 120 години – крайния предел, какво ще правите? Да се подмладите – не можете, на хората не сте потребен. Казват ти: „Хайде, задигай се от тук, върви си“.
Какво ще правиш?
Ще се зароди едно желание в тебе да умреш. Що е умирането? Да си заминеш от този свят. Къде? Да влезеш в онзи свят, дето старите хора се подмладяват. Всеки, който умира, има желание да се подмлади, затова умира.
към беседата >>
Вие създавате вече един изкуствен свят.
Вие сега казвате: „Аз съм вярващ в Бога“. Питам сега: Каква е разликата? С тези неопределени работи – „вярващ“ и „невярващ“ за вас са неопределени работи – какво ще направите? Един мисли, че е вярващ и като умре, ще иде в рая; друг мисли, че като умре, няма да иде в рая.
Вие създавате вече един изкуствен свят.
Вие в рая не сте били. Ти, който вярваш, и другият, който не вярва, твърдите различни неща: единият отрича, другият твърди. И двамата спорите [за] нещо, което не знаете. Нито ти знаеш, нито той знае. Той е невярващ, ти си вярващ.
към беседата >>
Ще се зароди едно желание в тебе да умреш.
Тъй както се виждате, ще се измените един ден. Един ден, като стигнете 120 години – крайния предел, какво ще правите? Да се подмладите – не можете, на хората не сте потребен. Казват ти: „Хайде, задигай се от тук, върви си“. Какво ще правиш?
Ще се зароди едно желание в тебе да умреш.
Що е умирането? Да си заминеш от този свят. Къде? Да влезеш в онзи свят, дето старите хора се подмладяват. Всеки, който умира, има желание да се подмлади, затова умира. Ако не вярва в подмладяването, не иска да умре.
към беседата >>
Вие в рая не сте били.
Вие сега казвате: „Аз съм вярващ в Бога“. Питам сега: Каква е разликата? С тези неопределени работи – „вярващ“ и „невярващ“ за вас са неопределени работи – какво ще направите? Един мисли, че е вярващ и като умре, ще иде в рая; друг мисли, че като умре, няма да иде в рая. Вие създавате вече един изкуствен свят.
Вие в рая не сте били.
Ти, който вярваш, и другият, който не вярва, твърдите различни неща: единият отрича, другият твърди. И двамата спорите [за] нещо, което не знаете. Нито ти знаеш, нито той знае. Той е невярващ, ти си вярващ. Как ще докажете, че има рай?
към беседата >>
Що е умирането?
Един ден, като стигнете 120 години – крайния предел, какво ще правите? Да се подмладите – не можете, на хората не сте потребен. Казват ти: „Хайде, задигай се от тук, върви си“. Какво ще правиш? Ще се зароди едно желание в тебе да умреш.
Що е умирането?
Да си заминеш от този свят. Къде? Да влезеш в онзи свят, дето старите хора се подмладяват. Всеки, който умира, има желание да се подмлади, затова умира. Ако не вярва в подмладяването, не иска да умре. Че вярва, че ще се подмлади, затова дава дух на Бога.
към беседата >>
Ти, който вярваш, и другият, който не вярва, твърдите различни неща: единият отрича, другият твърди.
Питам сега: Каква е разликата? С тези неопределени работи – „вярващ“ и „невярващ“ за вас са неопределени работи – какво ще направите? Един мисли, че е вярващ и като умре, ще иде в рая; друг мисли, че като умре, няма да иде в рая. Вие създавате вече един изкуствен свят. Вие в рая не сте били.
Ти, който вярваш, и другият, който не вярва, твърдите различни неща: единият отрича, другият твърди.
И двамата спорите [за] нещо, което не знаете. Нито ти знаеш, нито той знае. Той е невярващ, ти си вярващ. Как ще докажете, че има рай?
към беседата >>
Да си заминеш от този свят. Къде?
Да се подмладите – не можете, на хората не сте потребен. Казват ти: „Хайде, задигай се от тук, върви си“. Какво ще правиш? Ще се зароди едно желание в тебе да умреш. Що е умирането?
Да си заминеш от този свят. Къде?
Да влезеш в онзи свят, дето старите хора се подмладяват. Всеки, който умира, има желание да се подмлади, затова умира. Ако не вярва в подмладяването, не иска да умре. Че вярва, че ще се подмлади, затова дава дух на Бога. Даването на дух значи минаване от ограничения свят, от временния живот във вечно състояние.
към беседата >>
И двамата спорите [за] нещо, което не знаете.
С тези неопределени работи – „вярващ“ и „невярващ“ за вас са неопределени работи – какво ще направите? Един мисли, че е вярващ и като умре, ще иде в рая; друг мисли, че като умре, няма да иде в рая. Вие създавате вече един изкуствен свят. Вие в рая не сте били. Ти, който вярваш, и другият, който не вярва, твърдите различни неща: единият отрича, другият твърди.
И двамата спорите [за] нещо, което не знаете.
Нито ти знаеш, нито той знае. Той е невярващ, ти си вярващ. Как ще докажете, че има рай?
към беседата >>
Да влезеш в онзи свят, дето старите хора се подмладяват.
Казват ти: „Хайде, задигай се от тук, върви си“. Какво ще правиш? Ще се зароди едно желание в тебе да умреш. Що е умирането? Да си заминеш от този свят. Къде?
Да влезеш в онзи свят, дето старите хора се подмладяват.
Всеки, който умира, има желание да се подмлади, затова умира. Ако не вярва в подмладяването, не иска да умре. Че вярва, че ще се подмлади, затова дава дух на Бога. Даването на дух значи минаване от ограничения свят, от временния живот във вечно състояние. От този живот минаваме в реалния живот.
към беседата >>
Нито ти знаеш, нито той знае.
Един мисли, че е вярващ и като умре, ще иде в рая; друг мисли, че като умре, няма да иде в рая. Вие създавате вече един изкуствен свят. Вие в рая не сте били. Ти, който вярваш, и другият, който не вярва, твърдите различни неща: единият отрича, другият твърди. И двамата спорите [за] нещо, което не знаете.
Нито ти знаеш, нито той знае.
Той е невярващ, ти си вярващ. Как ще докажете, че има рай?
към беседата >>
Всеки, който умира, има желание да се подмлади, затова умира.
Какво ще правиш? Ще се зароди едно желание в тебе да умреш. Що е умирането? Да си заминеш от този свят. Къде? Да влезеш в онзи свят, дето старите хора се подмладяват.
Всеки, който умира, има желание да се подмлади, затова умира.
Ако не вярва в подмладяването, не иска да умре. Че вярва, че ще се подмлади, затова дава дух на Бога. Даването на дух значи минаване от ограничения свят, от временния живот във вечно състояние. От този живот минаваме в реалния живот. Реалният живот е онзи, в който чувствата не се изменят, мислите не се изменят.
към беседата >>
Той е невярващ, ти си вярващ.
Вие създавате вече един изкуствен свят. Вие в рая не сте били. Ти, който вярваш, и другият, който не вярва, твърдите различни неща: единият отрича, другият твърди. И двамата спорите [за] нещо, което не знаете. Нито ти знаеш, нито той знае.
Той е невярващ, ти си вярващ.
Как ще докажете, че има рай?
към беседата >>
Ако не вярва в подмладяването, не иска да умре.
Ще се зароди едно желание в тебе да умреш. Що е умирането? Да си заминеш от този свят. Къде? Да влезеш в онзи свят, дето старите хора се подмладяват. Всеки, който умира, има желание да се подмлади, затова умира.
Ако не вярва в подмладяването, не иска да умре.
Че вярва, че ще се подмлади, затова дава дух на Бога. Даването на дух значи минаване от ограничения свят, от временния живот във вечно състояние. От този живот минаваме в реалния живот. Реалният живот е онзи, в който чувствата не се изменят, мислите не се изменят. В реалния живот няма тия промени, които сега имаме.
към беседата >>
Как ще докажете, че има рай?
Вие в рая не сте били. Ти, който вярваш, и другият, който не вярва, твърдите различни неща: единият отрича, другият твърди. И двамата спорите [за] нещо, което не знаете. Нито ти знаеш, нито той знае. Той е невярващ, ти си вярващ.
Как ще докажете, че има рай?
към беседата >>
Че вярва, че ще се подмлади, затова дава дух на Бога.
Що е умирането? Да си заминеш от този свят. Къде? Да влезеш в онзи свят, дето старите хора се подмладяват. Всеки, който умира, има желание да се подмлади, затова умира. Ако не вярва в подмладяването, не иска да умре.
Че вярва, че ще се подмлади, затова дава дух на Бога.
Даването на дух значи минаване от ограничения свят, от временния живот във вечно състояние. От този живот минаваме в реалния живот. Реалният живот е онзи, в който чувствата не се изменят, мислите не се изменят. В реалния живот няма тия промени, които сега имаме. Дадена дума, тя е дадена; направено нещо, то не се изменя в целокупността.
към беседата >>
Вземете, в музиката има степени.
Вземете, в музиката има степени.
Някой е добър певец, но слухът му не е развит. Каква ще бъде критиката [му] върху музиката? – /„Неправилна“./ Каква е нормата за правилната критика? Ако вземете, един свири на пиано. Онези, които разбират музиката, които знаят, разбират от ноти като него, те ще разберат едно, а онези, които не разбират, чувстват нещо.
към беседата >>
Даването на дух значи минаване от ограничения свят, от временния живот във вечно състояние.
Да си заминеш от този свят. Къде? Да влезеш в онзи свят, дето старите хора се подмладяват. Всеки, който умира, има желание да се подмлади, затова умира. Ако не вярва в подмладяването, не иска да умре. Че вярва, че ще се подмлади, затова дава дух на Бога.
Даването на дух значи минаване от ограничения свят, от временния живот във вечно състояние.
От този живот минаваме в реалния живот. Реалният живот е онзи, в който чувствата не се изменят, мислите не се изменят. В реалния живот няма тия промени, които сега имаме. Дадена дума, тя е дадена; направено нещо, то не се изменя в целокупността.
към беседата >>
Някой е добър певец, но слухът му не е развит.
Вземете, в музиката има степени.
Някой е добър певец, но слухът му не е развит.
Каква ще бъде критиката [му] върху музиката? – /„Неправилна“./ Каква е нормата за правилната критика? Ако вземете, един свири на пиано. Онези, които разбират музиката, които знаят, разбират от ноти като него, те ще разберат едно, а онези, които не разбират, чувстват нещо. Запример, ти, който разбираш от музика, той като минава от една гама в друга гама, ти като слушаш, знаеш де е минал, де е вложил нещо свое, какво е сменил.
към беседата >>
От този живот минаваме в реалния живот.
Да влезеш в онзи свят, дето старите хора се подмладяват. Всеки, който умира, има желание да се подмлади, затова умира. Ако не вярва в подмладяването, не иска да умре. Че вярва, че ще се подмлади, затова дава дух на Бога. Даването на дух значи минаване от ограничения свят, от временния живот във вечно състояние.
От този живот минаваме в реалния живот.
Реалният живот е онзи, в който чувствата не се изменят, мислите не се изменят. В реалния живот няма тия промени, които сега имаме. Дадена дума, тя е дадена; направено нещо, то не се изменя в целокупността.
към беседата >>
Каква ще бъде критиката [му] върху музиката?
Вземете, в музиката има степени. Някой е добър певец, но слухът му не е развит.
Каква ще бъде критиката [му] върху музиката?
– /„Неправилна“./ Каква е нормата за правилната критика? Ако вземете, един свири на пиано. Онези, които разбират музиката, които знаят, разбират от ноти като него, те ще разберат едно, а онези, които не разбират, чувстват нещо. Запример, ти, който разбираш от музика, той като минава от една гама в друга гама, ти като слушаш, знаеш де е минал, де е вложил нещо свое, какво е сменил. Допуснете – в музиката един тъжен пасаж имате.
към беседата >>
Реалният живот е онзи, в който чувствата не се изменят, мислите не се изменят.
Всеки, който умира, има желание да се подмлади, затова умира. Ако не вярва в подмладяването, не иска да умре. Че вярва, че ще се подмлади, затова дава дух на Бога. Даването на дух значи минаване от ограничения свят, от временния живот във вечно състояние. От този живот минаваме в реалния живот.
Реалният живот е онзи, в който чувствата не се изменят, мислите не се изменят.
В реалния живот няма тия промени, които сега имаме. Дадена дума, тя е дадена; направено нещо, то не се изменя в целокупността.
към беседата >>
– /„Неправилна“./ Каква е нормата за правилната критика?
Вземете, в музиката има степени. Някой е добър певец, но слухът му не е развит. Каква ще бъде критиката [му] върху музиката?
– /„Неправилна“./ Каква е нормата за правилната критика?
Ако вземете, един свири на пиано. Онези, които разбират музиката, които знаят, разбират от ноти като него, те ще разберат едно, а онези, които не разбират, чувстват нещо. Запример, ти, който разбираш от музика, той като минава от една гама в друга гама, ти като слушаш, знаеш де е минал, де е вложил нещо свое, какво е сменил. Допуснете – в музиката един тъжен пасаж имате. Кои са тъжните пасажи?
към беседата >>
В реалния живот няма тия промени, които сега имаме.
Ако не вярва в подмладяването, не иска да умре. Че вярва, че ще се подмлади, затова дава дух на Бога. Даването на дух значи минаване от ограничения свят, от временния живот във вечно състояние. От този живот минаваме в реалния живот. Реалният живот е онзи, в който чувствата не се изменят, мислите не се изменят.
В реалния живот няма тия промени, които сега имаме.
Дадена дума, тя е дадена; направено нещо, то не се изменя в целокупността.
към беседата >>
Ако вземете, един свири на пиано.
Вземете, в музиката има степени. Някой е добър певец, но слухът му не е развит. Каква ще бъде критиката [му] върху музиката? – /„Неправилна“./ Каква е нормата за правилната критика?
Ако вземете, един свири на пиано.
Онези, които разбират музиката, които знаят, разбират от ноти като него, те ще разберат едно, а онези, които не разбират, чувстват нещо. Запример, ти, който разбираш от музика, той като минава от една гама в друга гама, ти като слушаш, знаеш де е минал, де е вложил нещо свое, какво е сменил. Допуснете – в музиката един тъжен пасаж имате. Кои са тъжните пасажи? Кои са тъжните ноти, я ми кажете?
към беседата >>
Дадена дума, тя е дадена; направено нещо, то не се изменя в целокупността.
Че вярва, че ще се подмлади, затова дава дух на Бога. Даването на дух значи минаване от ограничения свят, от временния живот във вечно състояние. От този живот минаваме в реалния живот. Реалният живот е онзи, в който чувствата не се изменят, мислите не се изменят. В реалния живот няма тия промени, които сега имаме.
Дадена дума, тя е дадена; направено нещо, то не се изменя в целокупността.
към беседата >>
Онези, които разбират музиката, които знаят, разбират от ноти като него, те ще разберат едно, а онези, които не разбират, чувстват нещо.
Вземете, в музиката има степени. Някой е добър певец, но слухът му не е развит. Каква ще бъде критиката [му] върху музиката? – /„Неправилна“./ Каква е нормата за правилната критика? Ако вземете, един свири на пиано.
Онези, които разбират музиката, които знаят, разбират от ноти като него, те ще разберат едно, а онези, които не разбират, чувстват нещо.
Запример, ти, който разбираш от музика, той като минава от една гама в друга гама, ти като слушаш, знаеш де е минал, де е вложил нещо свое, какво е сменил. Допуснете – в музиката един тъжен пасаж имате. Кои са тъжните пасажи? Кои са тъжните ноти, я ми кажете? Ако изпеете ДО, МИ, СОЛ, ДО, /Учителят го изпя/, ако вземете СИ, тъжно ли е?
към беседата >>
Има трудни въпроси, големите математици като мислят, там човек може да полудее.
Има трудни въпроси, големите математици като мислят, там човек може да полудее.
Аз не искам да ви накарам да мислите за неща, които внасят смърт.
към беседата >>
Запример, ти, който разбираш от музика, той като минава от една гама в друга гама, ти като слушаш, знаеш де е минал, де е вложил нещо свое, какво е сменил.
Някой е добър певец, но слухът му не е развит. Каква ще бъде критиката [му] върху музиката? – /„Неправилна“./ Каква е нормата за правилната критика? Ако вземете, един свири на пиано. Онези, които разбират музиката, които знаят, разбират от ноти като него, те ще разберат едно, а онези, които не разбират, чувстват нещо.
Запример, ти, който разбираш от музика, той като минава от една гама в друга гама, ти като слушаш, знаеш де е минал, де е вложил нещо свое, какво е сменил.
Допуснете – в музиката един тъжен пасаж имате. Кои са тъжните пасажи? Кои са тъжните ноти, я ми кажете? Ако изпеете ДО, МИ, СОЛ, ДО, /Учителят го изпя/, ако вземете СИ, тъжно ли е? Защото, като наредите тези ноти, които нямат никаква тъга, искате да ме убедите, че има тъга, като ги наредите.
към беседата >>
Аз не искам да ви накарам да мислите за неща, които внасят смърт.
Има трудни въпроси, големите математици като мислят, там човек може да полудее.
Аз не искам да ви накарам да мислите за неща, които внасят смърт.
към беседата >>
Допуснете – в музиката един тъжен пасаж имате.
Каква ще бъде критиката [му] върху музиката? – /„Неправилна“./ Каква е нормата за правилната критика? Ако вземете, един свири на пиано. Онези, които разбират музиката, които знаят, разбират от ноти като него, те ще разберат едно, а онези, които не разбират, чувстват нещо. Запример, ти, който разбираш от музика, той като минава от една гама в друга гама, ти като слушаш, знаеш де е минал, де е вложил нещо свое, какво е сменил.
Допуснете – в музиката един тъжен пасаж имате.
Кои са тъжните пасажи? Кои са тъжните ноти, я ми кажете? Ако изпеете ДО, МИ, СОЛ, ДО, /Учителят го изпя/, ако вземете СИ, тъжно ли е? Защото, като наредите тези ноти, които нямат никаква тъга, искате да ме убедите, че има тъга, като ги наредите. Имате при СИ и МИ полутон, искате да ме убедите, че е тъжен полутон.
към беседата >>
Онези, които се занимават с математика, казват, че линията е направена от точки.
Онези, които се занимават с математика, казват, че линията е направена от точки.
А в математиката се казва, че точката не завзема никакво пространство. Значи, една права линия завзема безброй точки. Тогава в относителната математика имате правата
към беседата >>
Кои са тъжните пасажи?
– /„Неправилна“./ Каква е нормата за правилната критика? Ако вземете, един свири на пиано. Онези, които разбират музиката, които знаят, разбират от ноти като него, те ще разберат едно, а онези, които не разбират, чувстват нещо. Запример, ти, който разбираш от музика, той като минава от една гама в друга гама, ти като слушаш, знаеш де е минал, де е вложил нещо свое, какво е сменил. Допуснете – в музиката един тъжен пасаж имате.
Кои са тъжните пасажи?
Кои са тъжните ноти, я ми кажете? Ако изпеете ДО, МИ, СОЛ, ДО, /Учителят го изпя/, ако вземете СИ, тъжно ли е? Защото, като наредите тези ноти, които нямат никаква тъга, искате да ме убедите, че има тъга, като ги наредите. Имате при СИ и МИ полутон, искате да ме убедите, че е тъжен полутон. То е една врата, през която ти влизаш.
към беседата >>
А в математиката се казва, че точката не завзема никакво пространство.
Онези, които се занимават с математика, казват, че линията е направена от точки.
А в математиката се казва, че точката не завзема никакво пространство.
Значи, една права линия завзема безброй точки. Тогава в относителната математика имате правата
към беседата >>
Кои са тъжните ноти, я ми кажете?
Ако вземете, един свири на пиано. Онези, които разбират музиката, които знаят, разбират от ноти като него, те ще разберат едно, а онези, които не разбират, чувстват нещо. Запример, ти, който разбираш от музика, той като минава от една гама в друга гама, ти като слушаш, знаеш де е минал, де е вложил нещо свое, какво е сменил. Допуснете – в музиката един тъжен пасаж имате. Кои са тъжните пасажи?
Кои са тъжните ноти, я ми кажете?
Ако изпеете ДО, МИ, СОЛ, ДО, /Учителят го изпя/, ако вземете СИ, тъжно ли е? Защото, като наредите тези ноти, които нямат никаква тъга, искате да ме убедите, че има тъга, като ги наредите. Имате при СИ и МИ полутон, искате да ме убедите, че е тъжен полутон. То е една врата, през която ти влизаш. Де е тъгата тогава?
към беседата >>
Значи, една права линия завзема безброй точки.
Онези, които се занимават с математика, казват, че линията е направена от точки. А в математиката се казва, че точката не завзема никакво пространство.
Значи, една права линия завзема безброй точки.
Тогава в относителната математика имате правата
към беседата >>
Ако изпеете ДО, МИ, СОЛ, ДО, /Учителят го изпя/, ако вземете СИ, тъжно ли е?
Онези, които разбират музиката, които знаят, разбират от ноти като него, те ще разберат едно, а онези, които не разбират, чувстват нещо. Запример, ти, който разбираш от музика, той като минава от една гама в друга гама, ти като слушаш, знаеш де е минал, де е вложил нещо свое, какво е сменил. Допуснете – в музиката един тъжен пасаж имате. Кои са тъжните пасажи? Кои са тъжните ноти, я ми кажете?
Ако изпеете ДО, МИ, СОЛ, ДО, /Учителят го изпя/, ако вземете СИ, тъжно ли е?
Защото, като наредите тези ноти, които нямат никаква тъга, искате да ме убедите, че има тъга, като ги наредите. Имате при СИ и МИ полутон, искате да ме убедите, че е тъжен полутон. То е една врата, през която ти влизаш. Де е тъгата тогава? – /„Ако вратата е тясна“./ Един човек, който иска да влезе през една врата, той всякога трябва да е по-малък от вратата.
към беседата >>
Тогава в относителната математика имате правата
Онези, които се занимават с математика, казват, че линията е направена от точки. А в математиката се казва, че точката не завзема никакво пространство. Значи, една права линия завзема безброй точки.
Тогава в относителната математика имате правата
към беседата >>
Защото, като наредите тези ноти, които нямат никаква тъга, искате да ме убедите, че има тъга, като ги наредите.
Запример, ти, който разбираш от музика, той като минава от една гама в друга гама, ти като слушаш, знаеш де е минал, де е вложил нещо свое, какво е сменил. Допуснете – в музиката един тъжен пасаж имате. Кои са тъжните пасажи? Кои са тъжните ноти, я ми кажете? Ако изпеете ДО, МИ, СОЛ, ДО, /Учителят го изпя/, ако вземете СИ, тъжно ли е?
Защото, като наредите тези ноти, които нямат никаква тъга, искате да ме убедите, че има тъга, като ги наредите.
Имате при СИ и МИ полутон, искате да ме убедите, че е тъжен полутон. То е една врата, през която ти влизаш. Де е тъгата тогава? – /„Ако вратата е тясна“./ Един човек, който иска да влезе през една врата, той всякога трябва да е по-малък от вратата. Щом не е по-малък от вратата, въпросът не се отнася до него.
към беседата >>
Линията А1В1 е два пъти по-голяма от АВ; АВ е два пъти по-малка от А1В1 .
Линията А1В1 е два пъти по-голяма от АВ; АВ е два пъти по-малка от А1В1 .
В другата математика казват, че двете линии са равни. И двете линии съдържат безброй число точки. Как е възможно точките, които не завземат никакво пространство, да образуват линия, която има пространство? Как ще обясните? – /„Движение има на точката“./ – Туй, което не завзема никакво пространство, как може да се движи?
към беседата >>
Имате при СИ и МИ полутон, искате да ме убедите, че е тъжен полутон.
Допуснете – в музиката един тъжен пасаж имате. Кои са тъжните пасажи? Кои са тъжните ноти, я ми кажете? Ако изпеете ДО, МИ, СОЛ, ДО, /Учителят го изпя/, ако вземете СИ, тъжно ли е? Защото, като наредите тези ноти, които нямат никаква тъга, искате да ме убедите, че има тъга, като ги наредите.
Имате при СИ и МИ полутон, искате да ме убедите, че е тъжен полутон.
То е една врата, през която ти влизаш. Де е тъгата тогава? – /„Ако вратата е тясна“./ Един човек, който иска да влезе през една врата, той всякога трябва да е по-малък от вратата. Щом не е по-малък от вратата, въпросът не се отнася до него. Под думата „врата“ се разбира място, през което можеш да минеш.
към беседата >>
В другата математика казват, че двете линии са равни.
Линията А1В1 е два пъти по-голяма от АВ; АВ е два пъти по-малка от А1В1 .
В другата математика казват, че двете линии са равни.
И двете линии съдържат безброй число точки. Как е възможно точките, които не завземат никакво пространство, да образуват линия, която има пространство? Как ще обясните? – /„Движение има на точката“./ – Туй, което не завзема никакво пространство, как може да се движи? Движението е в пространството вече.
към беседата >>
То е една врата, през която ти влизаш.
Кои са тъжните пасажи? Кои са тъжните ноти, я ми кажете? Ако изпеете ДО, МИ, СОЛ, ДО, /Учителят го изпя/, ако вземете СИ, тъжно ли е? Защото, като наредите тези ноти, които нямат никаква тъга, искате да ме убедите, че има тъга, като ги наредите. Имате при СИ и МИ полутон, искате да ме убедите, че е тъжен полутон.
То е една врата, през която ти влизаш.
Де е тъгата тогава? – /„Ако вратата е тясна“./ Един човек, който иска да влезе през една врата, той всякога трябва да е по-малък от вратата. Щом не е по-малък от вратата, въпросът не се отнася до него. Под думата „врата“ се разбира място, през което можеш да минеш. Имате между МИ и ФА полутон, къде е тъгата?
към беседата >>
И двете линии съдържат безброй число точки.
Линията А1В1 е два пъти по-голяма от АВ; АВ е два пъти по-малка от А1В1 . В другата математика казват, че двете линии са равни.
И двете линии съдържат безброй число точки.
Как е възможно точките, които не завземат никакво пространство, да образуват линия, която има пространство? Как ще обясните? – /„Движение има на точката“./ – Туй, което не завзема никакво пространство, как може да се движи? Движението е в пространството вече. Движението е известно отношение.
към беседата >>
Де е тъгата тогава?
Кои са тъжните ноти, я ми кажете? Ако изпеете ДО, МИ, СОЛ, ДО, /Учителят го изпя/, ако вземете СИ, тъжно ли е? Защото, като наредите тези ноти, които нямат никаква тъга, искате да ме убедите, че има тъга, като ги наредите. Имате при СИ и МИ полутон, искате да ме убедите, че е тъжен полутон. То е една врата, през която ти влизаш.
Де е тъгата тогава?
– /„Ако вратата е тясна“./ Един човек, който иска да влезе през една врата, той всякога трябва да е по-малък от вратата. Щом не е по-малък от вратата, въпросът не се отнася до него. Под думата „врата“ се разбира място, през което можеш да минеш. Имате между МИ и ФА полутон, къде е тъгата? Или да кажем понижавате РЕ с бемол, има ли някаква тъга?
към беседата >>
Как е възможно точките, които не завземат никакво пространство, да образуват линия, която има пространство?
Линията А1В1 е два пъти по-голяма от АВ; АВ е два пъти по-малка от А1В1 . В другата математика казват, че двете линии са равни. И двете линии съдържат безброй число точки.
Как е възможно точките, които не завземат никакво пространство, да образуват линия, която има пространство?
Как ще обясните? – /„Движение има на точката“./ – Туй, което не завзема никакво пространство, как може да се движи? Движението е в пространството вече. Движението е известно отношение. Математиката казва: „Отношение“.
към беседата >>
– /„Ако вратата е тясна“./ Един човек, който иска да влезе през една врата, той всякога трябва да е по-малък от вратата.
Ако изпеете ДО, МИ, СОЛ, ДО, /Учителят го изпя/, ако вземете СИ, тъжно ли е? Защото, като наредите тези ноти, които нямат никаква тъга, искате да ме убедите, че има тъга, като ги наредите. Имате при СИ и МИ полутон, искате да ме убедите, че е тъжен полутон. То е една врата, през която ти влизаш. Де е тъгата тогава?
– /„Ако вратата е тясна“./ Един човек, който иска да влезе през една врата, той всякога трябва да е по-малък от вратата.
Щом не е по-малък от вратата, въпросът не се отнася до него. Под думата „врата“ се разбира място, през което можеш да минеш. Имате между МИ и ФА полутон, къде е тъгата? Или да кажем понижавате РЕ с бемол, има ли някаква тъга? Обаче, музикантите в музиката може да турят нещо, което не съществува.
към беседата >>
Как ще обясните?
Линията А1В1 е два пъти по-голяма от АВ; АВ е два пъти по-малка от А1В1 . В другата математика казват, че двете линии са равни. И двете линии съдържат безброй число точки. Как е възможно точките, които не завземат никакво пространство, да образуват линия, която има пространство?
Как ще обясните?
– /„Движение има на точката“./ – Туй, което не завзема никакво пространство, как може да се движи? Движението е в пространството вече. Движението е известно отношение. Математиката казва: „Отношение“. Но математиката, за да се осмисли отношението, дава подтик.
към беседата >>
Щом не е по-малък от вратата, въпросът не се отнася до него.
Защото, като наредите тези ноти, които нямат никаква тъга, искате да ме убедите, че има тъга, като ги наредите. Имате при СИ и МИ полутон, искате да ме убедите, че е тъжен полутон. То е една врата, през която ти влизаш. Де е тъгата тогава? – /„Ако вратата е тясна“./ Един човек, който иска да влезе през една врата, той всякога трябва да е по-малък от вратата.
Щом не е по-малък от вратата, въпросът не се отнася до него.
Под думата „врата“ се разбира място, през което можеш да минеш. Имате между МИ и ФА полутон, къде е тъгата? Или да кажем понижавате РЕ с бемол, има ли някаква тъга? Обаче, музикантите в музиката може да турят нещо, което не съществува. Аз мога да направя известни ноти тъжни, но то е магия в мене.
към беседата >>
– /„Движение има на точката“./ – Туй, което не завзема никакво пространство, как може да се движи?
Линията А1В1 е два пъти по-голяма от АВ; АВ е два пъти по-малка от А1В1 . В другата математика казват, че двете линии са равни. И двете линии съдържат безброй число точки. Как е възможно точките, които не завземат никакво пространство, да образуват линия, която има пространство? Как ще обясните?
– /„Движение има на точката“./ – Туй, което не завзема никакво пространство, как може да се движи?
Движението е в пространството вече. Движението е известно отношение. Математиката казва: „Отношение“. Но математиката, за да се осмисли отношението, дава подтик. Движението съществува, не че не съществува пространство, но нямаме ясна представа за пространството.
към беседата >>
Под думата „врата“ се разбира място, през което можеш да минеш.
Имате при СИ и МИ полутон, искате да ме убедите, че е тъжен полутон. То е една врата, през която ти влизаш. Де е тъгата тогава? – /„Ако вратата е тясна“./ Един човек, който иска да влезе през една врата, той всякога трябва да е по-малък от вратата. Щом не е по-малък от вратата, въпросът не се отнася до него.
Под думата „врата“ се разбира място, през което можеш да минеш.
Имате между МИ и ФА полутон, къде е тъгата? Или да кажем понижавате РЕ с бемол, има ли някаква тъга? Обаче, музикантите в музиката може да турят нещо, което не съществува. Аз мога да направя известни ноти тъжни, но то е магия в мене. Самата [нота] никаква тъга не съдържа.
към беседата >>
Движението е в пространството вече.
В другата математика казват, че двете линии са равни. И двете линии съдържат безброй число точки. Как е възможно точките, които не завземат никакво пространство, да образуват линия, която има пространство? Как ще обясните? – /„Движение има на точката“./ – Туй, което не завзема никакво пространство, как може да се движи?
Движението е в пространството вече.
Движението е известно отношение. Математиката казва: „Отношение“. Но математиката, за да се осмисли отношението, дава подтик. Движението съществува, не че не съществува пространство, но нямаме ясна представа за пространството. Пространството не е една линия, едно измерение, две измерения, три измерения – пространството е от безброй измерения.
към беседата >>
Имате между МИ и ФА полутон, къде е тъгата?
То е една врата, през която ти влизаш. Де е тъгата тогава? – /„Ако вратата е тясна“./ Един човек, който иска да влезе през една врата, той всякога трябва да е по-малък от вратата. Щом не е по-малък от вратата, въпросът не се отнася до него. Под думата „врата“ се разбира място, през което можеш да минеш.
Имате между МИ и ФА полутон, къде е тъгата?
Или да кажем понижавате РЕ с бемол, има ли някаква тъга? Обаче, музикантите в музиката може да турят нещо, което не съществува. Аз мога да направя известни ноти тъжни, но то е магия в мене. Самата [нота] никаква тъга не съдържа. В музиката никаква скръб няма.
към беседата >>
Движението е известно отношение.
И двете линии съдържат безброй число точки. Как е възможно точките, които не завземат никакво пространство, да образуват линия, която има пространство? Как ще обясните? – /„Движение има на точката“./ – Туй, което не завзема никакво пространство, как може да се движи? Движението е в пространството вече.
Движението е известно отношение.
Математиката казва: „Отношение“. Но математиката, за да се осмисли отношението, дава подтик. Движението съществува, не че не съществува пространство, но нямаме ясна представа за пространството. Пространството не е една линия, едно измерение, две измерения, три измерения – пространството е от безброй измерения. Вие мислите, какво нещо е третото измерение.
към беседата >>
Или да кажем понижавате РЕ с бемол, има ли някаква тъга?
Де е тъгата тогава? – /„Ако вратата е тясна“./ Един човек, който иска да влезе през една врата, той всякога трябва да е по-малък от вратата. Щом не е по-малък от вратата, въпросът не се отнася до него. Под думата „врата“ се разбира място, през което можеш да минеш. Имате между МИ и ФА полутон, къде е тъгата?
Или да кажем понижавате РЕ с бемол, има ли някаква тъга?
Обаче, музикантите в музиката може да турят нещо, което не съществува. Аз мога да направя известни ноти тъжни, но то е магия в мене. Самата [нота] никаква тъга не съдържа. В музиката никаква скръб няма. Те, музикантите правят тия работи.
към беседата >>
Математиката казва: „Отношение“.
Как е възможно точките, които не завземат никакво пространство, да образуват линия, която има пространство? Как ще обясните? – /„Движение има на точката“./ – Туй, което не завзема никакво пространство, как може да се движи? Движението е в пространството вече. Движението е известно отношение.
Математиката казва: „Отношение“.
Но математиката, за да се осмисли отношението, дава подтик. Движението съществува, не че не съществува пространство, но нямаме ясна представа за пространството. Пространството не е една линия, едно измерение, две измерения, три измерения – пространството е от безброй измерения. Вие мислите, какво нещо е третото измерение. Съществува ли триизмерен свят?
към беседата >>
Обаче, музикантите в музиката може да турят нещо, което не съществува.
– /„Ако вратата е тясна“./ Един човек, който иска да влезе през една врата, той всякога трябва да е по-малък от вратата. Щом не е по-малък от вратата, въпросът не се отнася до него. Под думата „врата“ се разбира място, през което можеш да минеш. Имате между МИ и ФА полутон, къде е тъгата? Или да кажем понижавате РЕ с бемол, има ли някаква тъга?
Обаче, музикантите в музиката може да турят нещо, което не съществува.
Аз мога да направя известни ноти тъжни, но то е магия в мене. Самата [нота] никаква тъга не съдържа. В музиката никаква скръб няма. Те, музикантите правят тия работи.
към беседата >>
Но математиката, за да се осмисли отношението, дава подтик.
Как ще обясните? – /„Движение има на точката“./ – Туй, което не завзема никакво пространство, как може да се движи? Движението е в пространството вече. Движението е известно отношение. Математиката казва: „Отношение“.
Но математиката, за да се осмисли отношението, дава подтик.
Движението съществува, не че не съществува пространство, но нямаме ясна представа за пространството. Пространството не е една линия, едно измерение, две измерения, три измерения – пространството е от безброй измерения. Вие мислите, какво нещо е третото измерение. Съществува ли триизмерен свят? – /„В него живеем“./ – Ни най-малко не живеем в триизмерен свят, ние живеем в един свят, който не познаваме.
към беседата >>
Аз мога да направя известни ноти тъжни, но то е магия в мене.
Щом не е по-малък от вратата, въпросът не се отнася до него. Под думата „врата“ се разбира място, през което можеш да минеш. Имате между МИ и ФА полутон, къде е тъгата? Или да кажем понижавате РЕ с бемол, има ли някаква тъга? Обаче, музикантите в музиката може да турят нещо, което не съществува.
Аз мога да направя известни ноти тъжни, но то е магия в мене.
Самата [нота] никаква тъга не съдържа. В музиката никаква скръб няма. Те, музикантите правят тия работи.
към беседата >>
Движението съществува, не че не съществува пространство, но нямаме ясна представа за пространството.
– /„Движение има на точката“./ – Туй, което не завзема никакво пространство, как може да се движи? Движението е в пространството вече. Движението е известно отношение. Математиката казва: „Отношение“. Но математиката, за да се осмисли отношението, дава подтик.
Движението съществува, не че не съществува пространство, но нямаме ясна представа за пространството.
Пространството не е една линия, едно измерение, две измерения, три измерения – пространството е от безброй измерения. Вие мислите, какво нещо е третото измерение. Съществува ли триизмерен свят? – /„В него живеем“./ – Ни най-малко не живеем в триизмерен свят, ние живеем в един свят, който не познаваме. Триизмерният свят е фикция на нашия ум.
към беседата >>
Самата [нота] никаква тъга не съдържа.
Под думата „врата“ се разбира място, през което можеш да минеш. Имате между МИ и ФА полутон, къде е тъгата? Или да кажем понижавате РЕ с бемол, има ли някаква тъга? Обаче, музикантите в музиката може да турят нещо, което не съществува. Аз мога да направя известни ноти тъжни, но то е магия в мене.
Самата [нота] никаква тъга не съдържа.
В музиката никаква скръб няма. Те, музикантите правят тия работи.
към беседата >>
Пространството не е една линия, едно измерение, две измерения, три измерения – пространството е от безброй измерения.
Движението е в пространството вече. Движението е известно отношение. Математиката казва: „Отношение“. Но математиката, за да се осмисли отношението, дава подтик. Движението съществува, не че не съществува пространство, но нямаме ясна представа за пространството.
Пространството не е една линия, едно измерение, две измерения, три измерения – пространството е от безброй измерения.
Вие мислите, какво нещо е третото измерение. Съществува ли триизмерен свят? – /„В него живеем“./ – Ни най-малко не живеем в триизмерен свят, ние живеем в един свят, който не познаваме. Триизмерният свят е фикция на нашия ум. Че ти вярваш в Бога – това триизмерно състояние ли е?
към беседата >>
В музиката никаква скръб няма.
Имате между МИ и ФА полутон, къде е тъгата? Или да кажем понижавате РЕ с бемол, има ли някаква тъга? Обаче, музикантите в музиката може да турят нещо, което не съществува. Аз мога да направя известни ноти тъжни, но то е магия в мене. Самата [нота] никаква тъга не съдържа.
В музиката никаква скръб няма.
Те, музикантите правят тия работи.
към беседата >>
Вие мислите, какво нещо е третото измерение.
Движението е известно отношение. Математиката казва: „Отношение“. Но математиката, за да се осмисли отношението, дава подтик. Движението съществува, не че не съществува пространство, но нямаме ясна представа за пространството. Пространството не е една линия, едно измерение, две измерения, три измерения – пространството е от безброй измерения.
Вие мислите, какво нещо е третото измерение.
Съществува ли триизмерен свят? – /„В него живеем“./ – Ни най-малко не живеем в триизмерен свят, ние живеем в един свят, който не познаваме. Триизмерният свят е фикция на нашия ум. Че ти вярваш в Бога – това триизмерно състояние ли е? Ти вярваш в бъдещето – това триизмерно състояние ли е?
към беседата >>
Те, музикантите правят тия работи.
Или да кажем понижавате РЕ с бемол, има ли някаква тъга? Обаче, музикантите в музиката може да турят нещо, което не съществува. Аз мога да направя известни ноти тъжни, но то е магия в мене. Самата [нота] никаква тъга не съдържа. В музиката никаква скръб няма.
Те, музикантите правят тия работи.
към беседата >>
Съществува ли триизмерен свят?
Математиката казва: „Отношение“. Но математиката, за да се осмисли отношението, дава подтик. Движението съществува, не че не съществува пространство, но нямаме ясна представа за пространството. Пространството не е една линия, едно измерение, две измерения, три измерения – пространството е от безброй измерения. Вие мислите, какво нещо е третото измерение.
Съществува ли триизмерен свят?
– /„В него живеем“./ – Ни най-малко не живеем в триизмерен свят, ние живеем в един свят, който не познаваме. Триизмерният свят е фикция на нашия ум. Че ти вярваш в Бога – това триизмерно състояние ли е? Ти вярваш в бъдещето – това триизмерно състояние ли е? Ти обичаш някого – това триизмерно състояние ли е?
към беседата >>
Вземете думата „скръб“.
Вземете думата „скръб“.
Имате буквите С, К, Ъ, Р, Б и после Ъ [разменяме с Р] става скръб. Де е скръбта сега? С-то означава гърбица, то е символ, една гърбица на една камила. К-то означава една лодка, която плава по морето. Р-то означава ръка, която [е] хванала нещо.
към беседата >>
– /„В него живеем“./ – Ни най-малко не живеем в триизмерен свят, ние живеем в един свят, който не познаваме.
Но математиката, за да се осмисли отношението, дава подтик. Движението съществува, не че не съществува пространство, но нямаме ясна представа за пространството. Пространството не е една линия, едно измерение, две измерения, три измерения – пространството е от безброй измерения. Вие мислите, какво нещо е третото измерение. Съществува ли триизмерен свят?
– /„В него живеем“./ – Ни най-малко не живеем в триизмерен свят, ние живеем в един свят, който не познаваме.
Триизмерният свят е фикция на нашия ум. Че ти вярваш в Бога – това триизмерно състояние ли е? Ти вярваш в бъдещето – това триизмерно състояние ли е? Ти обичаш някого – това триизмерно състояние ли е? Ти скърбиш – това триизмерно състояние ли е, кажете ми.
към беседата >>
Имате буквите С, К, Ъ, Р, Б и после Ъ [разменяме с Р] става скръб.
Вземете думата „скръб“.
Имате буквите С, К, Ъ, Р, Б и после Ъ [разменяме с Р] става скръб.
Де е скръбта сега? С-то означава гърбица, то е символ, една гърбица на една камила. К-то означава една лодка, която плава по морето. Р-то означава ръка, която [е] хванала нещо. Де е скръбта, какво е скръбта?
към беседата >>
Триизмерният свят е фикция на нашия ум.
Движението съществува, не че не съществува пространство, но нямаме ясна представа за пространството. Пространството не е една линия, едно измерение, две измерения, три измерения – пространството е от безброй измерения. Вие мислите, какво нещо е третото измерение. Съществува ли триизмерен свят? – /„В него живеем“./ – Ни най-малко не живеем в триизмерен свят, ние живеем в един свят, който не познаваме.
Триизмерният свят е фикция на нашия ум.
Че ти вярваш в Бога – това триизмерно състояние ли е? Ти вярваш в бъдещето – това триизмерно състояние ли е? Ти обичаш някого – това триизмерно състояние ли е? Ти скърбиш – това триизмерно състояние ли е, кажете ми. Щом е триизмерно, аз мога да го оспорвам.
към беседата >>
Де е скръбта сега?
Вземете думата „скръб“. Имате буквите С, К, Ъ, Р, Б и после Ъ [разменяме с Р] става скръб.
Де е скръбта сега?
С-то означава гърбица, то е символ, една гърбица на една камила. К-то означава една лодка, която плава по морето. Р-то означава ръка, която [е] хванала нещо. Де е скръбта, какво е скръбта? Значи, човек, който съединява тези букви, туря нещо вътре.
към беседата >>
Че ти вярваш в Бога – това триизмерно състояние ли е?
Пространството не е една линия, едно измерение, две измерения, три измерения – пространството е от безброй измерения. Вие мислите, какво нещо е третото измерение. Съществува ли триизмерен свят? – /„В него живеем“./ – Ни най-малко не живеем в триизмерен свят, ние живеем в един свят, който не познаваме. Триизмерният свят е фикция на нашия ум.
Че ти вярваш в Бога – това триизмерно състояние ли е?
Ти вярваш в бъдещето – това триизмерно състояние ли е? Ти обичаш някого – това триизмерно състояние ли е? Ти скърбиш – това триизмерно състояние ли е, кажете ми. Щом е триизмерно, аз мога да го оспорвам. Триизмерният свят е проекция на четириизмерния свят.
към беседата >>
С-то означава гърбица, то е символ, една гърбица на една камила.
Вземете думата „скръб“. Имате буквите С, К, Ъ, Р, Б и после Ъ [разменяме с Р] става скръб. Де е скръбта сега?
С-то означава гърбица, то е символ, една гърбица на една камила.
К-то означава една лодка, която плава по морето. Р-то означава ръка, която [е] хванала нещо. Де е скръбта, какво е скръбта? Значи, човек, който съединява тези букви, туря нещо вътре. Дълго време може да ти вземе, докато ти разбереш, че има известна скръб.
към беседата >>
Ти вярваш в бъдещето – това триизмерно състояние ли е?
Вие мислите, какво нещо е третото измерение. Съществува ли триизмерен свят? – /„В него живеем“./ – Ни най-малко не живеем в триизмерен свят, ние живеем в един свят, който не познаваме. Триизмерният свят е фикция на нашия ум. Че ти вярваш в Бога – това триизмерно състояние ли е?
Ти вярваш в бъдещето – това триизмерно състояние ли е?
Ти обичаш някого – това триизмерно състояние ли е? Ти скърбиш – това триизмерно състояние ли е, кажете ми. Щом е триизмерно, аз мога да го оспорвам. Триизмерният свят е проекция на четириизмерния свят. Следователно, вие в триизмерния свят ще изучавате законите на четириизмерния свят.
към беседата >>
К-то означава една лодка, която плава по морето.
Вземете думата „скръб“. Имате буквите С, К, Ъ, Р, Б и после Ъ [разменяме с Р] става скръб. Де е скръбта сега? С-то означава гърбица, то е символ, една гърбица на една камила.
К-то означава една лодка, която плава по морето.
Р-то означава ръка, която [е] хванала нещо. Де е скръбта, какво е скръбта? Значи, човек, който съединява тези букви, туря нещо вътре. Дълго време може да ти вземе, докато ти разбереш, че има известна скръб. Но то е твое понятие.
към беседата >>
Ти обичаш някого – това триизмерно състояние ли е?
Съществува ли триизмерен свят? – /„В него живеем“./ – Ни най-малко не живеем в триизмерен свят, ние живеем в един свят, който не познаваме. Триизмерният свят е фикция на нашия ум. Че ти вярваш в Бога – това триизмерно състояние ли е? Ти вярваш в бъдещето – това триизмерно състояние ли е?
Ти обичаш някого – това триизмерно състояние ли е?
Ти скърбиш – това триизмерно състояние ли е, кажете ми. Щом е триизмерно, аз мога да го оспорвам. Триизмерният свят е проекция на четириизмерния свят. Следователно, вие в триизмерния свят ще изучавате законите на четириизмерния свят. Триизмерният свят е поле, дето се проектира четириизмерният свят.
към беседата >>
Р-то означава ръка, която [е] хванала нещо.
Вземете думата „скръб“. Имате буквите С, К, Ъ, Р, Б и после Ъ [разменяме с Р] става скръб. Де е скръбта сега? С-то означава гърбица, то е символ, една гърбица на една камила. К-то означава една лодка, която плава по морето.
Р-то означава ръка, която [е] хванала нещо.
Де е скръбта, какво е скръбта? Значи, човек, който съединява тези букви, туря нещо вътре. Дълго време може да ти вземе, докато ти разбереш, че има известна скръб. Но то е твое понятие. Запример, ти си изгубил парите, скърбиш.
към беседата >>
Ти скърбиш – това триизмерно състояние ли е, кажете ми.
– /„В него живеем“./ – Ни най-малко не живеем в триизмерен свят, ние живеем в един свят, който не познаваме. Триизмерният свят е фикция на нашия ум. Че ти вярваш в Бога – това триизмерно състояние ли е? Ти вярваш в бъдещето – това триизмерно състояние ли е? Ти обичаш някого – това триизмерно състояние ли е?
Ти скърбиш – това триизмерно състояние ли е, кажете ми.
Щом е триизмерно, аз мога да го оспорвам. Триизмерният свят е проекция на четириизмерния свят. Следователно, вие в триизмерния свят ще изучавате законите на четириизмерния свят. Триизмерният свят е поле, дето се проектира четириизмерният свят. Какво представлява плоскостта?
към беседата >>
Де е скръбта, какво е скръбта?
Имате буквите С, К, Ъ, Р, Б и после Ъ [разменяме с Р] става скръб. Де е скръбта сега? С-то означава гърбица, то е символ, една гърбица на една камила. К-то означава една лодка, която плава по морето. Р-то означава ръка, която [е] хванала нещо.
Де е скръбта, какво е скръбта?
Значи, човек, който съединява тези букви, туря нещо вътре. Дълго време може да ти вземе, докато ти разбереш, че има известна скръб. Но то е твое понятие. Запример, ти си изгубил парите, скърбиш. Но твоята скръб е равна на радостта на друг, който [е] взел парите – той пък се радва.
към беседата >>
Щом е триизмерно, аз мога да го оспорвам.
Триизмерният свят е фикция на нашия ум. Че ти вярваш в Бога – това триизмерно състояние ли е? Ти вярваш в бъдещето – това триизмерно състояние ли е? Ти обичаш някого – това триизмерно състояние ли е? Ти скърбиш – това триизмерно състояние ли е, кажете ми.
Щом е триизмерно, аз мога да го оспорвам.
Триизмерният свят е проекция на четириизмерния свят. Следователно, вие в триизмерния свят ще изучавате законите на четириизмерния свят. Триизмерният свят е поле, дето се проектира четириизмерният свят. Какво представлява плоскостта? Що е плоскост?
към беседата >>
Значи, човек, който съединява тези букви, туря нещо вътре.
Де е скръбта сега? С-то означава гърбица, то е символ, една гърбица на една камила. К-то означава една лодка, която плава по морето. Р-то означава ръка, която [е] хванала нещо. Де е скръбта, какво е скръбта?
Значи, човек, който съединява тези букви, туря нещо вътре.
Дълго време може да ти вземе, докато ти разбереш, че има известна скръб. Но то е твое понятие. Запример, ти си изгубил парите, скърбиш. Но твоята скръб е равна на радостта на друг, който [е] взел парите – той пък се радва. Следователно, твоята скръб е равна на какво?
към беседата >>
Триизмерният свят е проекция на четириизмерния свят.
Че ти вярваш в Бога – това триизмерно състояние ли е? Ти вярваш в бъдещето – това триизмерно състояние ли е? Ти обичаш някого – това триизмерно състояние ли е? Ти скърбиш – това триизмерно състояние ли е, кажете ми. Щом е триизмерно, аз мога да го оспорвам.
Триизмерният свят е проекция на четириизмерния свят.
Следователно, вие в триизмерния свят ще изучавате законите на четириизмерния свят. Триизмерният свят е поле, дето се проектира четириизмерният свят. Какво представлява плоскостта? Що е плоскост? – /„Проекция на триизмерния свят“./ – Триизмерния свят може да го видим в проекция.
към беседата >>
Дълго време може да ти вземе, докато ти разбереш, че има известна скръб.
С-то означава гърбица, то е символ, една гърбица на една камила. К-то означава една лодка, която плава по морето. Р-то означава ръка, която [е] хванала нещо. Де е скръбта, какво е скръбта? Значи, човек, който съединява тези букви, туря нещо вътре.
Дълго време може да ти вземе, докато ти разбереш, че има известна скръб.
Но то е твое понятие. Запример, ти си изгубил парите, скърбиш. Но твоята скръб е равна на радостта на друг, който [е] взел парите – той пък се радва. Следователно, твоята скръб е равна на какво? На радостта на онзи, който взел парите.
към беседата >>
Следователно, вие в триизмерния свят ще изучавате законите на четириизмерния свят.
Ти вярваш в бъдещето – това триизмерно състояние ли е? Ти обичаш някого – това триизмерно състояние ли е? Ти скърбиш – това триизмерно състояние ли е, кажете ми. Щом е триизмерно, аз мога да го оспорвам. Триизмерният свят е проекция на четириизмерния свят.
Следователно, вие в триизмерния свят ще изучавате законите на четириизмерния свят.
Триизмерният свят е поле, дето се проектира четириизмерният свят. Какво представлява плоскостта? Що е плоскост? – /„Проекция на триизмерния свят“./ – Триизмерния свят може да го видим в проекция. Този триизмерен свят тогава не можем да го видим, но на тази плоскост, както е даден в тази плоскост, [можем].
към беседата >>
Но то е твое понятие.
К-то означава една лодка, която плава по морето. Р-то означава ръка, която [е] хванала нещо. Де е скръбта, какво е скръбта? Значи, човек, който съединява тези букви, туря нещо вътре. Дълго време може да ти вземе, докато ти разбереш, че има известна скръб.
Но то е твое понятие.
Запример, ти си изгубил парите, скърбиш. Но твоята скръб е равна на радостта на друг, който [е] взел парите – той пък се радва. Следователно, твоята скръб е равна на какво? На радостта на онзи, който взел парите. Неговата радост е равна на твоята скръб, която усещаш.
към беседата >>
Триизмерният свят е поле, дето се проектира четириизмерният свят.
Ти обичаш някого – това триизмерно състояние ли е? Ти скърбиш – това триизмерно състояние ли е, кажете ми. Щом е триизмерно, аз мога да го оспорвам. Триизмерният свят е проекция на четириизмерния свят. Следователно, вие в триизмерния свят ще изучавате законите на четириизмерния свят.
Триизмерният свят е поле, дето се проектира четириизмерният свят.
Какво представлява плоскостта? Що е плоскост? – /„Проекция на триизмерния свят“./ – Триизмерния свят може да го видим в проекция. Този триизмерен свят тогава не можем да го видим, но на тази плоскост, както е даден в тази плоскост, [можем]. Тогава двете измерения на плоскостта ще бъдат реални за тебе.
към беседата >>
Запример, ти си изгубил парите, скърбиш.
Р-то означава ръка, която [е] хванала нещо. Де е скръбта, какво е скръбта? Значи, човек, който съединява тези букви, туря нещо вътре. Дълго време може да ти вземе, докато ти разбереш, че има известна скръб. Но то е твое понятие.
Запример, ти си изгубил парите, скърбиш.
Но твоята скръб е равна на радостта на друг, който [е] взел парите – той пък се радва. Следователно, твоята скръб е равна на какво? На радостта на онзи, който взел парите. Неговата радост е равна на твоята скръб, която усещаш. Но парите равни ли са на вашата радост и на вашата скръб?
към беседата >>
Какво представлява плоскостта?
Ти скърбиш – това триизмерно състояние ли е, кажете ми. Щом е триизмерно, аз мога да го оспорвам. Триизмерният свят е проекция на четириизмерния свят. Следователно, вие в триизмерния свят ще изучавате законите на четириизмерния свят. Триизмерният свят е поле, дето се проектира четириизмерният свят.
Какво представлява плоскостта?
Що е плоскост? – /„Проекция на триизмерния свят“./ – Триизмерния свят може да го видим в проекция. Този триизмерен свят тогава не можем да го видим, но на тази плоскост, както е даден в тази плоскост, [можем]. Тогава двете измерения на плоскостта ще бъдат реални за тебе. Двете измерения, по които ти ходиш, ще бъдат реални, а третото измерение ще бъде във времето и пространството.
към беседата >>
Но твоята скръб е равна на радостта на друг, който [е] взел парите – той пък се радва.
Де е скръбта, какво е скръбта? Значи, човек, който съединява тези букви, туря нещо вътре. Дълго време може да ти вземе, докато ти разбереш, че има известна скръб. Но то е твое понятие. Запример, ти си изгубил парите, скърбиш.
Но твоята скръб е равна на радостта на друг, който [е] взел парите – той пък се радва.
Следователно, твоята скръб е равна на какво? На радостта на онзи, който взел парите. Неговата радост е равна на твоята скръб, която усещаш. Но парите равни ли са на вашата радост и на вашата скръб? Не са равни.
към беседата >>
Що е плоскост?
Щом е триизмерно, аз мога да го оспорвам. Триизмерният свят е проекция на четириизмерния свят. Следователно, вие в триизмерния свят ще изучавате законите на четириизмерния свят. Триизмерният свят е поле, дето се проектира четириизмерният свят. Какво представлява плоскостта?
Що е плоскост?
– /„Проекция на триизмерния свят“./ – Триизмерния свят може да го видим в проекция. Този триизмерен свят тогава не можем да го видим, но на тази плоскост, както е даден в тази плоскост, [можем]. Тогава двете измерения на плоскостта ще бъдат реални за тебе. Двете измерения, по които ти ходиш, ще бъдат реални, а третото измерение ще бъде във времето и пространството. Третото измерение ще бъде във времето.
към беседата >>
Следователно, твоята скръб е равна на какво?
Значи, човек, който съединява тези букви, туря нещо вътре. Дълго време може да ти вземе, докато ти разбереш, че има известна скръб. Но то е твое понятие. Запример, ти си изгубил парите, скърбиш. Но твоята скръб е равна на радостта на друг, който [е] взел парите – той пък се радва.
Следователно, твоята скръб е равна на какво?
На радостта на онзи, който взел парите. Неговата радост е равна на твоята скръб, която усещаш. Но парите равни ли са на вашата радост и на вашата скръб? Не са равни. Да кажем, вие сте учени хора, всички сте учени.
към беседата >>
– /„Проекция на триизмерния свят“./ – Триизмерния свят може да го видим в проекция.
Триизмерният свят е проекция на четириизмерния свят. Следователно, вие в триизмерния свят ще изучавате законите на четириизмерния свят. Триизмерният свят е поле, дето се проектира четириизмерният свят. Какво представлява плоскостта? Що е плоскост?
– /„Проекция на триизмерния свят“./ – Триизмерния свят може да го видим в проекция.
Този триизмерен свят тогава не можем да го видим, но на тази плоскост, както е даден в тази плоскост, [можем]. Тогава двете измерения на плоскостта ще бъдат реални за тебе. Двете измерения, по които ти ходиш, ще бъдат реални, а третото измерение ще бъде във времето и пространството. Третото измерение ще бъде във времето. Ако си във плоскостта, третото измерение ще бъде извън тебе.
към беседата >>
На радостта на онзи, който взел парите.
Дълго време може да ти вземе, докато ти разбереш, че има известна скръб. Но то е твое понятие. Запример, ти си изгубил парите, скърбиш. Но твоята скръб е равна на радостта на друг, който [е] взел парите – той пък се радва. Следователно, твоята скръб е равна на какво?
На радостта на онзи, който взел парите.
Неговата радост е равна на твоята скръб, която усещаш. Но парите равни ли са на вашата радост и на вашата скръб? Не са равни. Да кажем, вие сте учени хора, всички сте учени. Скръбният, като пее ДО, внася скръбта си в ДО; радостният, като пее, внася радостта си в ДО.
към беседата >>
Този триизмерен свят тогава не можем да го видим, но на тази плоскост, както е даден в тази плоскост, [можем].
Следователно, вие в триизмерния свят ще изучавате законите на четириизмерния свят. Триизмерният свят е поле, дето се проектира четириизмерният свят. Какво представлява плоскостта? Що е плоскост? – /„Проекция на триизмерния свят“./ – Триизмерния свят може да го видим в проекция.
Този триизмерен свят тогава не можем да го видим, но на тази плоскост, както е даден в тази плоскост, [можем].
Тогава двете измерения на плоскостта ще бъдат реални за тебе. Двете измерения, по които ти ходиш, ще бъдат реални, а третото измерение ще бъде във времето и пространството. Третото измерение ще бъде във времето. Ако си във плоскостта, третото измерение ще бъде извън тебе. Реално ще бъде онова, на което стъпваш, на което ходиш, ходиш в една посока, в друга посока – две измерения.
към беседата >>
Неговата радост е равна на твоята скръб, която усещаш.
Но то е твое понятие. Запример, ти си изгубил парите, скърбиш. Но твоята скръб е равна на радостта на друг, който [е] взел парите – той пък се радва. Следователно, твоята скръб е равна на какво? На радостта на онзи, който взел парите.
Неговата радост е равна на твоята скръб, която усещаш.
Но парите равни ли са на вашата радост и на вашата скръб? Не са равни. Да кажем, вие сте учени хора, всички сте учени. Скръбният, като пее ДО, внася скръбта си в ДО; радостният, като пее, внася радостта си в ДО. Всеки артист може да вземе най-хубава мелодия и да внесе един тънък оттенък в мелодията като свири на пианото.
към беседата >>
Тогава двете измерения на плоскостта ще бъдат реални за тебе.
Триизмерният свят е поле, дето се проектира четириизмерният свят. Какво представлява плоскостта? Що е плоскост? – /„Проекция на триизмерния свят“./ – Триизмерния свят може да го видим в проекция. Този триизмерен свят тогава не можем да го видим, но на тази плоскост, както е даден в тази плоскост, [можем].
Тогава двете измерения на плоскостта ще бъдат реални за тебе.
Двете измерения, по които ти ходиш, ще бъдат реални, а третото измерение ще бъде във времето и пространството. Третото измерение ще бъде във времето. Ако си във плоскостта, третото измерение ще бъде извън тебе. Реално ще бъде онова, на което стъпваш, на което ходиш, ходиш в една посока, в друга посока – две измерения. Третото ще бъде идеал, нещо във времето и пространството ще бъде третото измерение.
към беседата >>
Но парите равни ли са на вашата радост и на вашата скръб?
Запример, ти си изгубил парите, скърбиш. Но твоята скръб е равна на радостта на друг, който [е] взел парите – той пък се радва. Следователно, твоята скръб е равна на какво? На радостта на онзи, който взел парите. Неговата радост е равна на твоята скръб, която усещаш.
Но парите равни ли са на вашата радост и на вашата скръб?
Не са равни. Да кажем, вие сте учени хора, всички сте учени. Скръбният, като пее ДО, внася скръбта си в ДО; радостният, като пее, внася радостта си в ДО. Всеки артист може да вземе най-хубава мелодия и да внесе един тънък оттенък в мелодията като свири на пианото. В тона внася известна енергия, музикални трептения, които се отличават.
към беседата >>
Двете измерения, по които ти ходиш, ще бъдат реални, а третото измерение ще бъде във времето и пространството.
Какво представлява плоскостта? Що е плоскост? – /„Проекция на триизмерния свят“./ – Триизмерния свят може да го видим в проекция. Този триизмерен свят тогава не можем да го видим, но на тази плоскост, както е даден в тази плоскост, [можем]. Тогава двете измерения на плоскостта ще бъдат реални за тебе.
Двете измерения, по които ти ходиш, ще бъдат реални, а третото измерение ще бъде във времето и пространството.
Третото измерение ще бъде във времето. Ако си във плоскостта, третото измерение ще бъде извън тебе. Реално ще бъде онова, на което стъпваш, на което ходиш, ходиш в една посока, в друга посока – две измерения. Третото ще бъде идеал, нещо във времето и пространството ще бъде третото измерение. То ще бъде като един идеал, че някой ден ще влезеш в него като в рай.
към беседата >>
Сега, какво разбирате под реален и нереален свят?
Сега, какво разбирате под реален и нереален свят?
Кое е реалното, същественото? Има съществени и несъществени неща. Казват: „Този предмет е съществен, пък онзи е несъществен“. Или, по какво се отличава един учен човек от един неучен? Кои са признаците на учеността?
към беседата >>
Не са равни.
Но твоята скръб е равна на радостта на друг, който [е] взел парите – той пък се радва. Следователно, твоята скръб е равна на какво? На радостта на онзи, който взел парите. Неговата радост е равна на твоята скръб, която усещаш. Но парите равни ли са на вашата радост и на вашата скръб?
Не са равни.
Да кажем, вие сте учени хора, всички сте учени. Скръбният, като пее ДО, внася скръбта си в ДО; радостният, като пее, внася радостта си в ДО. Всеки артист може да вземе най-хубава мелодия и да внесе един тънък оттенък в мелодията като свири на пианото. В тона внася известна енергия, музикални трептения, които се отличават. Вие ще кажете сега: „Вярно ли е туй?
към беседата >>
Третото измерение ще бъде във времето.
Що е плоскост? – /„Проекция на триизмерния свят“./ – Триизмерния свят може да го видим в проекция. Този триизмерен свят тогава не можем да го видим, но на тази плоскост, както е даден в тази плоскост, [можем]. Тогава двете измерения на плоскостта ще бъдат реални за тебе. Двете измерения, по които ти ходиш, ще бъдат реални, а третото измерение ще бъде във времето и пространството.
Третото измерение ще бъде във времето.
Ако си във плоскостта, третото измерение ще бъде извън тебе. Реално ще бъде онова, на което стъпваш, на което ходиш, ходиш в една посока, в друга посока – две измерения. Третото ще бъде идеал, нещо във времето и пространството ще бъде третото измерение. То ще бъде като един идеал, че някой ден ще влезеш в него като в рай. Тогава, този рай в плоскостта може ли да бъде в двете измерения?
към беседата >>
Кое е реалното, същественото?
Сега, какво разбирате под реален и нереален свят?
Кое е реалното, същественото?
Има съществени и несъществени неща. Казват: „Този предмет е съществен, пък онзи е несъществен“. Или, по какво се отличава един учен човек от един неучен? Кои са признаците на учеността? Казват за някой: „Много учен човек е“.
към беседата >>
Да кажем, вие сте учени хора, всички сте учени.
Следователно, твоята скръб е равна на какво? На радостта на онзи, който взел парите. Неговата радост е равна на твоята скръб, която усещаш. Но парите равни ли са на вашата радост и на вашата скръб? Не са равни.
Да кажем, вие сте учени хора, всички сте учени.
Скръбният, като пее ДО, внася скръбта си в ДО; радостният, като пее, внася радостта си в ДО. Всеки артист може да вземе най-хубава мелодия и да внесе един тънък оттенък в мелодията като свири на пианото. В тона внася известна енергия, музикални трептения, които се отличават. Вие ще кажете сега: „Вярно ли е туй? “ Вие музиката я чувате.
към беседата >>
Ако си във плоскостта, третото измерение ще бъде извън тебе.
– /„Проекция на триизмерния свят“./ – Триизмерния свят може да го видим в проекция. Този триизмерен свят тогава не можем да го видим, но на тази плоскост, както е даден в тази плоскост, [можем]. Тогава двете измерения на плоскостта ще бъдат реални за тебе. Двете измерения, по които ти ходиш, ще бъдат реални, а третото измерение ще бъде във времето и пространството. Третото измерение ще бъде във времето.
Ако си във плоскостта, третото измерение ще бъде извън тебе.
Реално ще бъде онова, на което стъпваш, на което ходиш, ходиш в една посока, в друга посока – две измерения. Третото ще бъде идеал, нещо във времето и пространството ще бъде третото измерение. То ще бъде като един идеал, че някой ден ще влезеш в него като в рай. Тогава, този рай в плоскостта може ли да бъде в двете измерения? Сега раят не е на земята.
към беседата >>
Има съществени и несъществени неща.
Сега, какво разбирате под реален и нереален свят? Кое е реалното, същественото?
Има съществени и несъществени неща.
Казват: „Този предмет е съществен, пък онзи е несъществен“. Или, по какво се отличава един учен човек от един неучен? Кои са признаците на учеността? Казват за някой: „Много учен човек е“. Представете си, че казвате, че някой е много добър, но при това този, добрият, не е търпелив.
към беседата >>
Скръбният, като пее ДО, внася скръбта си в ДО; радостният, като пее, внася радостта си в ДО.
На радостта на онзи, който взел парите. Неговата радост е равна на твоята скръб, която усещаш. Но парите равни ли са на вашата радост и на вашата скръб? Не са равни. Да кажем, вие сте учени хора, всички сте учени.
Скръбният, като пее ДО, внася скръбта си в ДО; радостният, като пее, внася радостта си в ДО.
Всеки артист може да вземе най-хубава мелодия и да внесе един тънък оттенък в мелодията като свири на пианото. В тона внася известна енергия, музикални трептения, които се отличават. Вие ще кажете сега: „Вярно ли е туй? “ Вие музиката я чувате. Музикантите внасят известни скръбни течения, известна енергия, която като се докосне до вашите уши, тя произвежда особено впечатление.
към беседата >>
Реално ще бъде онова, на което стъпваш, на което ходиш, ходиш в една посока, в друга посока – две измерения.
Този триизмерен свят тогава не можем да го видим, но на тази плоскост, както е даден в тази плоскост, [можем]. Тогава двете измерения на плоскостта ще бъдат реални за тебе. Двете измерения, по които ти ходиш, ще бъдат реални, а третото измерение ще бъде във времето и пространството. Третото измерение ще бъде във времето. Ако си във плоскостта, третото измерение ще бъде извън тебе.
Реално ще бъде онова, на което стъпваш, на което ходиш, ходиш в една посока, в друга посока – две измерения.
Третото ще бъде идеал, нещо във времето и пространството ще бъде третото измерение. То ще бъде като един идеал, че някой ден ще влезеш в него като в рай. Тогава, този рай в плоскостта може ли да бъде в двете измерения? Сега раят не е на земята. Той е горе в четириизмерния свят.
към беседата >>
Казват: „Този предмет е съществен, пък онзи е несъществен“.
Сега, какво разбирате под реален и нереален свят? Кое е реалното, същественото? Има съществени и несъществени неща.
Казват: „Този предмет е съществен, пък онзи е несъществен“.
Или, по какво се отличава един учен човек от един неучен? Кои са признаците на учеността? Казват за някой: „Много учен човек е“. Представете си, че казвате, че някой е много добър, но при това този, добрият, не е търпелив. Много умен е, пък е нетърпелив.
към беседата >>
Всеки артист може да вземе най-хубава мелодия и да внесе един тънък оттенък в мелодията като свири на пианото.
Неговата радост е равна на твоята скръб, която усещаш. Но парите равни ли са на вашата радост и на вашата скръб? Не са равни. Да кажем, вие сте учени хора, всички сте учени. Скръбният, като пее ДО, внася скръбта си в ДО; радостният, като пее, внася радостта си в ДО.
Всеки артист може да вземе най-хубава мелодия и да внесе един тънък оттенък в мелодията като свири на пианото.
В тона внася известна енергия, музикални трептения, които се отличават. Вие ще кажете сега: „Вярно ли е туй? “ Вие музиката я чувате. Музикантите внасят известни скръбни течения, известна енергия, която като се докосне до вашите уши, тя произвежда особено впечатление. Известен човек, като умре, вие скърбите за него.
към беседата >>
Третото ще бъде идеал, нещо във времето и пространството ще бъде третото измерение.
Тогава двете измерения на плоскостта ще бъдат реални за тебе. Двете измерения, по които ти ходиш, ще бъдат реални, а третото измерение ще бъде във времето и пространството. Третото измерение ще бъде във времето. Ако си във плоскостта, третото измерение ще бъде извън тебе. Реално ще бъде онова, на което стъпваш, на което ходиш, ходиш в една посока, в друга посока – две измерения.
Третото ще бъде идеал, нещо във времето и пространството ще бъде третото измерение.
То ще бъде като един идеал, че някой ден ще влезеш в него като в рай. Тогава, този рай в плоскостта може ли да бъде в двете измерения? Сега раят не е на земята. Той е горе в четириизмерния свят. По какво се отличава четириизмерният свят?
към беседата >>
Или, по какво се отличава един учен човек от един неучен?
Сега, какво разбирате под реален и нереален свят? Кое е реалното, същественото? Има съществени и несъществени неща. Казват: „Този предмет е съществен, пък онзи е несъществен“.
Или, по какво се отличава един учен човек от един неучен?
Кои са признаците на учеността? Казват за някой: „Много учен човек е“. Представете си, че казвате, че някой е много добър, но при това този, добрият, не е търпелив. Много умен е, пък е нетърпелив. Пък някой е търпелив, казват: „Лош човек е, но е търпелив“.
към беседата >>
В тона внася известна енергия, музикални трептения, които се отличават.
Но парите равни ли са на вашата радост и на вашата скръб? Не са равни. Да кажем, вие сте учени хора, всички сте учени. Скръбният, като пее ДО, внася скръбта си в ДО; радостният, като пее, внася радостта си в ДО. Всеки артист може да вземе най-хубава мелодия и да внесе един тънък оттенък в мелодията като свири на пианото.
В тона внася известна енергия, музикални трептения, които се отличават.
Вие ще кажете сега: „Вярно ли е туй? “ Вие музиката я чувате. Музикантите внасят известни скръбни течения, известна енергия, която като се докосне до вашите уши, тя произвежда особено впечатление. Известен човек, като умре, вие скърбите за него. Някой ваш роднина може да е.
към беседата >>
То ще бъде като един идеал, че някой ден ще влезеш в него като в рай.
Двете измерения, по които ти ходиш, ще бъдат реални, а третото измерение ще бъде във времето и пространството. Третото измерение ще бъде във времето. Ако си във плоскостта, третото измерение ще бъде извън тебе. Реално ще бъде онова, на което стъпваш, на което ходиш, ходиш в една посока, в друга посока – две измерения. Третото ще бъде идеал, нещо във времето и пространството ще бъде третото измерение.
То ще бъде като един идеал, че някой ден ще влезеш в него като в рай.
Тогава, този рай в плоскостта може ли да бъде в двете измерения? Сега раят не е на земята. Той е горе в четириизмерния свят. По какво се отличава четириизмерният свят? В четириизмерния свят сиромах не можеш да бъдеш, болен не можеш да бъдеш, не можеш да умреш.
към беседата >>
Кои са признаците на учеността?
Сега, какво разбирате под реален и нереален свят? Кое е реалното, същественото? Има съществени и несъществени неща. Казват: „Този предмет е съществен, пък онзи е несъществен“. Или, по какво се отличава един учен човек от един неучен?
Кои са признаците на учеността?
Казват за някой: „Много учен човек е“. Представете си, че казвате, че някой е много добър, но при това този, добрият, не е търпелив. Много умен е, пък е нетърпелив. Пък някой е търпелив, казват: „Лош човек е, но е търпелив“. Може ли човек да бъде много лош и да бъде търпелив?
към беседата >>
Вие ще кажете сега: „Вярно ли е туй?
Не са равни. Да кажем, вие сте учени хора, всички сте учени. Скръбният, като пее ДО, внася скръбта си в ДО; радостният, като пее, внася радостта си в ДО. Всеки артист може да вземе най-хубава мелодия и да внесе един тънък оттенък в мелодията като свири на пианото. В тона внася известна енергия, музикални трептения, които се отличават.
Вие ще кажете сега: „Вярно ли е туй?
“ Вие музиката я чувате. Музикантите внасят известни скръбни течения, известна енергия, която като се докосне до вашите уши, тя произвежда особено впечатление. Известен човек, като умре, вие скърбите за него. Някой ваш роднина може да е. Но представете си, че този ваш роднина ви е оставил 500 хиляди [лева] като умре; като умре вие ни най-малко не скърбите; вие се радвате, че умрял.
към беседата >>
Тогава, този рай в плоскостта може ли да бъде в двете измерения?
Третото измерение ще бъде във времето. Ако си във плоскостта, третото измерение ще бъде извън тебе. Реално ще бъде онова, на което стъпваш, на което ходиш, ходиш в една посока, в друга посока – две измерения. Третото ще бъде идеал, нещо във времето и пространството ще бъде третото измерение. То ще бъде като един идеал, че някой ден ще влезеш в него като в рай.
Тогава, този рай в плоскостта може ли да бъде в двете измерения?
Сега раят не е на земята. Той е горе в четириизмерния свят. По какво се отличава четириизмерният свят? В четириизмерния свят сиромах не можеш да бъдеш, болен не можеш да бъдеш, не можеш да умреш. Ако искаш да умреш в четириизмерния свят, не можеш да умреш.
към беседата >>
Казват за някой: „Много учен човек е“.
Кое е реалното, същественото? Има съществени и несъществени неща. Казват: „Този предмет е съществен, пък онзи е несъществен“. Или, по какво се отличава един учен човек от един неучен? Кои са признаците на учеността?
Казват за някой: „Много учен човек е“.
Представете си, че казвате, че някой е много добър, но при това този, добрият, не е търпелив. Много умен е, пък е нетърпелив. Пък някой е търпелив, казват: „Лош човек е, но е търпелив“. Може ли човек да бъде много лош и да бъде търпелив? Какво разбирате под думата „търпение“?
към беседата >>
“ Вие музиката я чувате.
Да кажем, вие сте учени хора, всички сте учени. Скръбният, като пее ДО, внася скръбта си в ДО; радостният, като пее, внася радостта си в ДО. Всеки артист може да вземе най-хубава мелодия и да внесе един тънък оттенък в мелодията като свири на пианото. В тона внася известна енергия, музикални трептения, които се отличават. Вие ще кажете сега: „Вярно ли е туй?
“ Вие музиката я чувате.
Музикантите внасят известни скръбни течения, известна енергия, която като се докосне до вашите уши, тя произвежда особено впечатление. Известен човек, като умре, вие скърбите за него. Някой ваш роднина може да е. Но представете си, че този ваш роднина ви е оставил 500 хиляди [лева] като умре; като умре вие ни най-малко не скърбите; вие се радвате, че умрял. Защото, ако не беше умрял, 500-те хиляди лева не щеше да ги остави.
към беседата >>
Сега раят не е на земята.
Ако си във плоскостта, третото измерение ще бъде извън тебе. Реално ще бъде онова, на което стъпваш, на което ходиш, ходиш в една посока, в друга посока – две измерения. Третото ще бъде идеал, нещо във времето и пространството ще бъде третото измерение. То ще бъде като един идеал, че някой ден ще влезеш в него като в рай. Тогава, този рай в плоскостта може ли да бъде в двете измерения?
Сега раят не е на земята.
Той е горе в четириизмерния свят. По какво се отличава четириизмерният свят? В четириизмерния свят сиромах не можеш да бъдеш, болен не можеш да бъдеш, не можеш да умреш. Ако искаш да умреш в четириизмерния свят, не можеш да умреш. Ако искаш да паднеш, не можеш да паднеш, не можеш да се препънеш, не можеш да си пукнеш главата.
към беседата >>
Представете си, че казвате, че някой е много добър, но при това този, добрият, не е търпелив.
Има съществени и несъществени неща. Казват: „Този предмет е съществен, пък онзи е несъществен“. Или, по какво се отличава един учен човек от един неучен? Кои са признаците на учеността? Казват за някой: „Много учен човек е“.
Представете си, че казвате, че някой е много добър, но при това този, добрият, не е търпелив.
Много умен е, пък е нетърпелив. Пък някой е търпелив, казват: „Лош човек е, но е търпелив“. Може ли човек да бъде много лош и да бъде търпелив? Какво разбирате под думата „търпение“? Много относително понятие е търпението.
към беседата >>
Музикантите внасят известни скръбни течения, известна енергия, която като се докосне до вашите уши, тя произвежда особено впечатление.
Скръбният, като пее ДО, внася скръбта си в ДО; радостният, като пее, внася радостта си в ДО. Всеки артист може да вземе най-хубава мелодия и да внесе един тънък оттенък в мелодията като свири на пианото. В тона внася известна енергия, музикални трептения, които се отличават. Вие ще кажете сега: „Вярно ли е туй? “ Вие музиката я чувате.
Музикантите внасят известни скръбни течения, известна енергия, която като се докосне до вашите уши, тя произвежда особено впечатление.
Известен човек, като умре, вие скърбите за него. Някой ваш роднина може да е. Но представете си, че този ваш роднина ви е оставил 500 хиляди [лева] като умре; като умре вие ни най-малко не скърбите; вие се радвате, че умрял. Защото, ако не беше умрял, 500-те хиляди лева не щеше да ги остави. Скърбите – защо?
към беседата >>
Той е горе в четириизмерния свят.
Реално ще бъде онова, на което стъпваш, на което ходиш, ходиш в една посока, в друга посока – две измерения. Третото ще бъде идеал, нещо във времето и пространството ще бъде третото измерение. То ще бъде като един идеал, че някой ден ще влезеш в него като в рай. Тогава, този рай в плоскостта може ли да бъде в двете измерения? Сега раят не е на земята.
Той е горе в четириизмерния свят.
По какво се отличава четириизмерният свят? В четириизмерния свят сиромах не можеш да бъдеш, болен не можеш да бъдеш, не можеш да умреш. Ако искаш да умреш в четириизмерния свят, не можеш да умреш. Ако искаш да паднеш, не можеш да паднеш, не можеш да се препънеш, не можеш да си пукнеш главата. В четириизмерния свят като си представиш, че свириш, ще свириш изведнъж.
към беседата >>
Много умен е, пък е нетърпелив.
Казват: „Този предмет е съществен, пък онзи е несъществен“. Или, по какво се отличава един учен човек от един неучен? Кои са признаците на учеността? Казват за някой: „Много учен човек е“. Представете си, че казвате, че някой е много добър, но при това този, добрият, не е търпелив.
Много умен е, пък е нетърпелив.
Пък някой е търпелив, казват: „Лош човек е, но е търпелив“. Може ли човек да бъде много лош и да бъде търпелив? Какво разбирате под думата „търпение“? Много относително понятие е търпението. Каква е мярката на търпението?
към беседата >>
Известен човек, като умре, вие скърбите за него.
Всеки артист може да вземе най-хубава мелодия и да внесе един тънък оттенък в мелодията като свири на пианото. В тона внася известна енергия, музикални трептения, които се отличават. Вие ще кажете сега: „Вярно ли е туй? “ Вие музиката я чувате. Музикантите внасят известни скръбни течения, известна енергия, която като се докосне до вашите уши, тя произвежда особено впечатление.
Известен човек, като умре, вие скърбите за него.
Някой ваш роднина може да е. Но представете си, че този ваш роднина ви е оставил 500 хиляди [лева] като умре; като умре вие ни най-малко не скърбите; вие се радвате, че умрял. Защото, ако не беше умрял, 500-те хиляди лева не щеше да ги остави. Скърбите – защо? Понеже той ви обещал да ви даде 500 хиляди лева, а е умрял, че не могъл да ви ги даде.
към беседата >>
По какво се отличава четириизмерният свят?
Третото ще бъде идеал, нещо във времето и пространството ще бъде третото измерение. То ще бъде като един идеал, че някой ден ще влезеш в него като в рай. Тогава, този рай в плоскостта може ли да бъде в двете измерения? Сега раят не е на земята. Той е горе в четириизмерния свят.
По какво се отличава четириизмерният свят?
В четириизмерния свят сиромах не можеш да бъдеш, болен не можеш да бъдеш, не можеш да умреш. Ако искаш да умреш в четириизмерния свят, не можеш да умреш. Ако искаш да паднеш, не можеш да паднеш, не можеш да се препънеш, не можеш да си пукнеш главата. В четириизмерния свят като си представиш, че свириш, ще свириш изведнъж. Като си представиш, че не свириш, не свириш.
към беседата >>
Пък някой е търпелив, казват: „Лош човек е, но е търпелив“.
Или, по какво се отличава един учен човек от един неучен? Кои са признаците на учеността? Казват за някой: „Много учен човек е“. Представете си, че казвате, че някой е много добър, но при това този, добрият, не е търпелив. Много умен е, пък е нетърпелив.
Пък някой е търпелив, казват: „Лош човек е, но е търпелив“.
Може ли човек да бъде много лош и да бъде търпелив? Какво разбирате под думата „търпение“? Много относително понятие е търпението. Каква е мярката на търпението? Запример, каква е мярката, че ДО е правилно?
към беседата >>
Някой ваш роднина може да е.
В тона внася известна енергия, музикални трептения, които се отличават. Вие ще кажете сега: „Вярно ли е туй? “ Вие музиката я чувате. Музикантите внасят известни скръбни течения, известна енергия, която като се докосне до вашите уши, тя произвежда особено впечатление. Известен човек, като умре, вие скърбите за него.
Някой ваш роднина може да е.
Но представете си, че този ваш роднина ви е оставил 500 хиляди [лева] като умре; като умре вие ни най-малко не скърбите; вие се радвате, че умрял. Защото, ако не беше умрял, 500-те хиляди лева не щеше да ги остави. Скърбите – защо? Понеже той ви обещал да ви даде 500 хиляди лева, а е умрял, че не могъл да ви ги даде. Вие скърбите не че е умрял, но че не е могъл да ви даде 500 хиляди лева.
към беседата >>
В четириизмерния свят сиромах не можеш да бъдеш, болен не можеш да бъдеш, не можеш да умреш.
То ще бъде като един идеал, че някой ден ще влезеш в него като в рай. Тогава, този рай в плоскостта може ли да бъде в двете измерения? Сега раят не е на земята. Той е горе в четириизмерния свят. По какво се отличава четириизмерният свят?
В четириизмерния свят сиромах не можеш да бъдеш, болен не можеш да бъдеш, не можеш да умреш.
Ако искаш да умреш в четириизмерния свят, не можеш да умреш. Ако искаш да паднеш, не можеш да паднеш, не можеш да се препънеш, не можеш да си пукнеш главата. В четириизмерния свят като си представиш, че свириш, ще свириш изведнъж. Като си представиш, че не свириш, не свириш. Каквото кажеш, става.
към беседата >>
Може ли човек да бъде много лош и да бъде търпелив?
Кои са признаците на учеността? Казват за някой: „Много учен човек е“. Представете си, че казвате, че някой е много добър, но при това този, добрият, не е търпелив. Много умен е, пък е нетърпелив. Пък някой е търпелив, казват: „Лош човек е, но е търпелив“.
Може ли човек да бъде много лош и да бъде търпелив?
Какво разбирате под думата „търпение“? Много относително понятие е търпението. Каква е мярката на търпението? Запример, каква е мярката, че ДО е правилно? По какво сега ще определите, че тонът ДО сега е правилен?
към беседата >>
Но представете си, че този ваш роднина ви е оставил 500 хиляди [лева] като умре; като умре вие ни най-малко не скърбите; вие се радвате, че умрял.
Вие ще кажете сега: „Вярно ли е туй? “ Вие музиката я чувате. Музикантите внасят известни скръбни течения, известна енергия, която като се докосне до вашите уши, тя произвежда особено впечатление. Известен човек, като умре, вие скърбите за него. Някой ваш роднина може да е.
Но представете си, че този ваш роднина ви е оставил 500 хиляди [лева] като умре; като умре вие ни най-малко не скърбите; вие се радвате, че умрял.
Защото, ако не беше умрял, 500-те хиляди лева не щеше да ги остави. Скърбите – защо? Понеже той ви обещал да ви даде 500 хиляди лева, а е умрял, че не могъл да ви ги даде. Вие скърбите не че е умрял, но че не е могъл да ви даде 500 хиляди лева. Вие скърбите за един ваш приятел – не че ви е оставил, ами вие очаквате нещо от него.
към беседата >>
Ако искаш да умреш в четириизмерния свят, не можеш да умреш.
Тогава, този рай в плоскостта може ли да бъде в двете измерения? Сега раят не е на земята. Той е горе в четириизмерния свят. По какво се отличава четириизмерният свят? В четириизмерния свят сиромах не можеш да бъдеш, болен не можеш да бъдеш, не можеш да умреш.
Ако искаш да умреш в четириизмерния свят, не можеш да умреш.
Ако искаш да паднеш, не можеш да паднеш, не можеш да се препънеш, не можеш да си пукнеш главата. В четириизмерния свят като си представиш, че свириш, ще свириш изведнъж. Като си представиш, че не свириш, не свириш. Каквото кажеш, става. Там не се изисква четири–пет години да свършиш университет.
към беседата >>
Какво разбирате под думата „търпение“?
Казват за някой: „Много учен човек е“. Представете си, че казвате, че някой е много добър, но при това този, добрият, не е търпелив. Много умен е, пък е нетърпелив. Пък някой е търпелив, казват: „Лош човек е, но е търпелив“. Може ли човек да бъде много лош и да бъде търпелив?
Какво разбирате под думата „търпение“?
Много относително понятие е търпението. Каква е мярката на търпението? Запример, каква е мярката, че ДО е правилно? По какво сега ще определите, че тонът ДО сега е правилен? Взимате една мярка – камертона.
към беседата >>
Защото, ако не беше умрял, 500-те хиляди лева не щеше да ги остави.
“ Вие музиката я чувате. Музикантите внасят известни скръбни течения, известна енергия, която като се докосне до вашите уши, тя произвежда особено впечатление. Известен човек, като умре, вие скърбите за него. Някой ваш роднина може да е. Но представете си, че този ваш роднина ви е оставил 500 хиляди [лева] като умре; като умре вие ни най-малко не скърбите; вие се радвате, че умрял.
Защото, ако не беше умрял, 500-те хиляди лева не щеше да ги остави.
Скърбите – защо? Понеже той ви обещал да ви даде 500 хиляди лева, а е умрял, че не могъл да ви ги даде. Вие скърбите не че е умрял, но че не е могъл да ви даде 500 хиляди лева. Вие скърбите за един ваш приятел – не че ви е оставил, ами вие очаквате нещо от него. Ако вашият приятел може да ви даде това, което искате, ако ви даде, вие не скърбите, ако не ви даде, вие скърбите.
към беседата >>
Ако искаш да паднеш, не можеш да паднеш, не можеш да се препънеш, не можеш да си пукнеш главата.
Сега раят не е на земята. Той е горе в четириизмерния свят. По какво се отличава четириизмерният свят? В четириизмерния свят сиромах не можеш да бъдеш, болен не можеш да бъдеш, не можеш да умреш. Ако искаш да умреш в четириизмерния свят, не можеш да умреш.
Ако искаш да паднеш, не можеш да паднеш, не можеш да се препънеш, не можеш да си пукнеш главата.
В четириизмерния свят като си представиш, че свириш, ще свириш изведнъж. Като си представиш, че не свириш, не свириш. Каквото кажеш, става. Там не се изисква четири–пет години да свършиш университет. Изведнъж, като постъпиш, знаеш всичко.
към беседата >>
Много относително понятие е търпението.
Представете си, че казвате, че някой е много добър, но при това този, добрият, не е търпелив. Много умен е, пък е нетърпелив. Пък някой е търпелив, казват: „Лош човек е, но е търпелив“. Може ли човек да бъде много лош и да бъде търпелив? Какво разбирате под думата „търпение“?
Много относително понятие е търпението.
Каква е мярката на търпението? Запример, каква е мярката, че ДО е правилно? По какво сега ще определите, че тонът ДО сега е правилен? Взимате една мярка – камертона. На каква основа вземате камертона?
към беседата >>
Скърбите – защо?
Музикантите внасят известни скръбни течения, известна енергия, която като се докосне до вашите уши, тя произвежда особено впечатление. Известен човек, като умре, вие скърбите за него. Някой ваш роднина може да е. Но представете си, че този ваш роднина ви е оставил 500 хиляди [лева] като умре; като умре вие ни най-малко не скърбите; вие се радвате, че умрял. Защото, ако не беше умрял, 500-те хиляди лева не щеше да ги остави.
Скърбите – защо?
Понеже той ви обещал да ви даде 500 хиляди лева, а е умрял, че не могъл да ви ги даде. Вие скърбите не че е умрял, но че не е могъл да ви даде 500 хиляди лева. Вие скърбите за един ваш приятел – не че ви е оставил, ами вие очаквате нещо от него. Ако вашият приятел може да ви даде това, което искате, ако ви даде, вие не скърбите, ако не ви даде, вие скърбите. Но за него, че е заминал, ни пет пари не давате.
към беседата >>
В четириизмерния свят като си представиш, че свириш, ще свириш изведнъж.
Той е горе в четириизмерния свят. По какво се отличава четириизмерният свят? В четириизмерния свят сиромах не можеш да бъдеш, болен не можеш да бъдеш, не можеш да умреш. Ако искаш да умреш в четириизмерния свят, не можеш да умреш. Ако искаш да паднеш, не можеш да паднеш, не можеш да се препънеш, не можеш да си пукнеш главата.
В четириизмерния свят като си представиш, че свириш, ще свириш изведнъж.
Като си представиш, че не свириш, не свириш. Каквото кажеш, става. Там не се изисква четири–пет години да свършиш университет. Изведнъж, като постъпиш, знаеш всичко. Там пък време взема, докато се убедиш, че можеш да станеш.
към беседата >>
Каква е мярката на търпението?
Много умен е, пък е нетърпелив. Пък някой е търпелив, казват: „Лош човек е, но е търпелив“. Може ли човек да бъде много лош и да бъде търпелив? Какво разбирате под думата „търпение“? Много относително понятие е търпението.
Каква е мярката на търпението?
Запример, каква е мярката, че ДО е правилно? По какво сега ще определите, че тонът ДО сега е правилен? Взимате една мярка – камертона. На каква основа вземате камертона? Има една мярка, която вземате.
към беседата >>
Понеже той ви обещал да ви даде 500 хиляди лева, а е умрял, че не могъл да ви ги даде.
Известен човек, като умре, вие скърбите за него. Някой ваш роднина може да е. Но представете си, че този ваш роднина ви е оставил 500 хиляди [лева] като умре; като умре вие ни най-малко не скърбите; вие се радвате, че умрял. Защото, ако не беше умрял, 500-те хиляди лева не щеше да ги остави. Скърбите – защо?
Понеже той ви обещал да ви даде 500 хиляди лева, а е умрял, че не могъл да ви ги даде.
Вие скърбите не че е умрял, но че не е могъл да ви даде 500 хиляди лева. Вие скърбите за един ваш приятел – не че ви е оставил, ами вие очаквате нещо от него. Ако вашият приятел може да ви даде това, което искате, ако ви даде, вие не скърбите, ако не ви даде, вие скърбите. Но за него, че е заминал, ни пет пари не давате. Вие скърбите за онова, което обещал да ви даде.
към беседата >>
Като си представиш, че не свириш, не свириш.
По какво се отличава четириизмерният свят? В четириизмерния свят сиромах не можеш да бъдеш, болен не можеш да бъдеш, не можеш да умреш. Ако искаш да умреш в четириизмерния свят, не можеш да умреш. Ако искаш да паднеш, не можеш да паднеш, не можеш да се препънеш, не можеш да си пукнеш главата. В четириизмерния свят като си представиш, че свириш, ще свириш изведнъж.
Като си представиш, че не свириш, не свириш.
Каквото кажеш, става. Там не се изисква четири–пет години да свършиш университет. Изведнъж, като постъпиш, знаеш всичко. Там пък време взема, докато се убедиш, че можеш да станеш. Ще седиш и ще мислиш.
към беседата >>
Запример, каква е мярката, че ДО е правилно?
Пък някой е търпелив, казват: „Лош човек е, но е търпелив“. Може ли човек да бъде много лош и да бъде търпелив? Какво разбирате под думата „търпение“? Много относително понятие е търпението. Каква е мярката на търпението?
Запример, каква е мярката, че ДО е правилно?
По какво сега ще определите, че тонът ДО сега е правилен? Взимате една мярка – камертона. На каква основа вземате камертона? Има една мярка, която вземате. Има няколко камертона.
към беседата >>
Вие скърбите не че е умрял, но че не е могъл да ви даде 500 хиляди лева.
Някой ваш роднина може да е. Но представете си, че този ваш роднина ви е оставил 500 хиляди [лева] като умре; като умре вие ни най-малко не скърбите; вие се радвате, че умрял. Защото, ако не беше умрял, 500-те хиляди лева не щеше да ги остави. Скърбите – защо? Понеже той ви обещал да ви даде 500 хиляди лева, а е умрял, че не могъл да ви ги даде.
Вие скърбите не че е умрял, но че не е могъл да ви даде 500 хиляди лева.
Вие скърбите за един ваш приятел – не че ви е оставил, ами вие очаквате нещо от него. Ако вашият приятел може да ви даде това, което искате, ако ви даде, вие не скърбите, ако не ви даде, вие скърбите. Но за него, че е заминал, ни пет пари не давате. Вие скърбите за онова, което обещал да ви даде. Запример, често вие скърбите, че някой не ви обича, нали така?
към беседата >>
Каквото кажеш, става.
В четириизмерния свят сиромах не можеш да бъдеш, болен не можеш да бъдеш, не можеш да умреш. Ако искаш да умреш в четириизмерния свят, не можеш да умреш. Ако искаш да паднеш, не можеш да паднеш, не можеш да се препънеш, не можеш да си пукнеш главата. В четириизмерния свят като си представиш, че свириш, ще свириш изведнъж. Като си представиш, че не свириш, не свириш.
Каквото кажеш, става.
Там не се изисква четири–пет години да свършиш университет. Изведнъж, като постъпиш, знаеш всичко. Там пък време взема, докато се убедиш, че можеш да станеш. Ще седиш и ще мислиш. Като кажеш, че ще станеш учен, ставаш.
към беседата >>
По какво сега ще определите, че тонът ДО сега е правилен?
Може ли човек да бъде много лош и да бъде търпелив? Какво разбирате под думата „търпение“? Много относително понятие е търпението. Каква е мярката на търпението? Запример, каква е мярката, че ДО е правилно?
По какво сега ще определите, че тонът ДО сега е правилен?
Взимате една мярка – камертона. На каква основа вземате камертона? Има една мярка, която вземате. Има няколко камертона. Можем да кажем, че в природата съществува една мярка.
към беседата >>
Вие скърбите за един ваш приятел – не че ви е оставил, ами вие очаквате нещо от него.
Но представете си, че този ваш роднина ви е оставил 500 хиляди [лева] като умре; като умре вие ни най-малко не скърбите; вие се радвате, че умрял. Защото, ако не беше умрял, 500-те хиляди лева не щеше да ги остави. Скърбите – защо? Понеже той ви обещал да ви даде 500 хиляди лева, а е умрял, че не могъл да ви ги даде. Вие скърбите не че е умрял, но че не е могъл да ви даде 500 хиляди лева.
Вие скърбите за един ваш приятел – не че ви е оставил, ами вие очаквате нещо от него.
Ако вашият приятел може да ви даде това, което искате, ако ви даде, вие не скърбите, ако не ви даде, вие скърбите. Но за него, че е заминал, ни пет пари не давате. Вие скърбите за онова, което обещал да ви даде. Запример, често вие скърбите, че някой не ви обича, нали така? Че отде знаете, че той не ви обича?
към беседата >>
Там не се изисква четири–пет години да свършиш университет.
Ако искаш да умреш в четириизмерния свят, не можеш да умреш. Ако искаш да паднеш, не можеш да паднеш, не можеш да се препънеш, не можеш да си пукнеш главата. В четириизмерния свят като си представиш, че свириш, ще свириш изведнъж. Като си представиш, че не свириш, не свириш. Каквото кажеш, става.
Там не се изисква четири–пет години да свършиш университет.
Изведнъж, като постъпиш, знаеш всичко. Там пък време взема, докато се убедиш, че можеш да станеш. Ще седиш и ще мислиш. Като кажеш, че ще станеш учен, ставаш. Времето минава само докато измътиш, докато се убедиш, че си учен.
към беседата >>
Взимате една мярка – камертона.
Какво разбирате под думата „търпение“? Много относително понятие е търпението. Каква е мярката на търпението? Запример, каква е мярката, че ДО е правилно? По какво сега ще определите, че тонът ДО сега е правилен?
Взимате една мярка – камертона.
На каква основа вземате камертона? Има една мярка, която вземате. Има няколко камертона. Можем да кажем, че в природата съществува една мярка. Коя е мярката?
към беседата >>
Ако вашият приятел може да ви даде това, което искате, ако ви даде, вие не скърбите, ако не ви даде, вие скърбите.
Защото, ако не беше умрял, 500-те хиляди лева не щеше да ги остави. Скърбите – защо? Понеже той ви обещал да ви даде 500 хиляди лева, а е умрял, че не могъл да ви ги даде. Вие скърбите не че е умрял, но че не е могъл да ви даде 500 хиляди лева. Вие скърбите за един ваш приятел – не че ви е оставил, ами вие очаквате нещо от него.
Ако вашият приятел може да ви даде това, което искате, ако ви даде, вие не скърбите, ако не ви даде, вие скърбите.
Но за него, че е заминал, ни пет пари не давате. Вие скърбите за онова, което обещал да ви даде. Запример, често вие скърбите, че някой не ви обича, нали така? Че отде знаете, че той не ви обича? – /„От неговите отношения“./ Те са големи заблуждения.
към беседата >>
Изведнъж, като постъпиш, знаеш всичко.
Ако искаш да паднеш, не можеш да паднеш, не можеш да се препънеш, не можеш да си пукнеш главата. В четириизмерния свят като си представиш, че свириш, ще свириш изведнъж. Като си представиш, че не свириш, не свириш. Каквото кажеш, става. Там не се изисква четири–пет години да свършиш университет.
Изведнъж, като постъпиш, знаеш всичко.
Там пък време взема, докато се убедиш, че можеш да станеш. Ще седиш и ще мислиш. Като кажеш, че ще станеш учен, ставаш. Времето минава само докато измътиш, докато се убедиш, че си учен. Сега, турците имат една дума: „И така да е, пак не вярвай!
към беседата >>
На каква основа вземате камертона?
Много относително понятие е търпението. Каква е мярката на търпението? Запример, каква е мярката, че ДО е правилно? По какво сега ще определите, че тонът ДО сега е правилен? Взимате една мярка – камертона.
На каква основа вземате камертона?
Има една мярка, която вземате. Има няколко камертона. Можем да кажем, че в природата съществува една мярка. Коя е мярката? Тия тонове не са според тоновете на природата.
към беседата >>
Но за него, че е заминал, ни пет пари не давате.
Скърбите – защо? Понеже той ви обещал да ви даде 500 хиляди лева, а е умрял, че не могъл да ви ги даде. Вие скърбите не че е умрял, но че не е могъл да ви даде 500 хиляди лева. Вие скърбите за един ваш приятел – не че ви е оставил, ами вие очаквате нещо от него. Ако вашият приятел може да ви даде това, което искате, ако ви даде, вие не скърбите, ако не ви даде, вие скърбите.
Но за него, че е заминал, ни пет пари не давате.
Вие скърбите за онова, което обещал да ви даде. Запример, често вие скърбите, че някой не ви обича, нали така? Че отде знаете, че той не ви обича? – /„От неговите отношения“./ Те са големи заблуждения. Той е един изкуствен свят създаден.
към беседата >>
Там пък време взема, докато се убедиш, че можеш да станеш.
В четириизмерния свят като си представиш, че свириш, ще свириш изведнъж. Като си представиш, че не свириш, не свириш. Каквото кажеш, става. Там не се изисква четири–пет години да свършиш университет. Изведнъж, като постъпиш, знаеш всичко.
Там пък време взема, докато се убедиш, че можеш да станеш.
Ще седиш и ще мислиш. Като кажеш, че ще станеш учен, ставаш. Времето минава само докато измътиш, докато се убедиш, че си учен. Сега, турците имат една дума: „И така да е, пак не вярвай! “ То е така.
към беседата >>
Има една мярка, която вземате.
Каква е мярката на търпението? Запример, каква е мярката, че ДО е правилно? По какво сега ще определите, че тонът ДО сега е правилен? Взимате една мярка – камертона. На каква основа вземате камертона?
Има една мярка, която вземате.
Има няколко камертона. Можем да кажем, че в природата съществува една мярка. Коя е мярката? Тия тонове не са според тоновете на природата. Представете си, че един цигулар свири много хубаво.
към беседата >>
Вие скърбите за онова, което обещал да ви даде.
Понеже той ви обещал да ви даде 500 хиляди лева, а е умрял, че не могъл да ви ги даде. Вие скърбите не че е умрял, но че не е могъл да ви даде 500 хиляди лева. Вие скърбите за един ваш приятел – не че ви е оставил, ами вие очаквате нещо от него. Ако вашият приятел може да ви даде това, което искате, ако ви даде, вие не скърбите, ако не ви даде, вие скърбите. Но за него, че е заминал, ни пет пари не давате.
Вие скърбите за онова, което обещал да ви даде.
Запример, често вие скърбите, че някой не ви обича, нали така? Че отде знаете, че той не ви обича? – /„От неговите отношения“./ Те са големи заблуждения. Той е един изкуствен свят създаден. Ние всеки ден създаваме един изкуствен свят, от който страдаме.
към беседата >>
Ще седиш и ще мислиш.
Като си представиш, че не свириш, не свириш. Каквото кажеш, става. Там не се изисква четири–пет години да свършиш университет. Изведнъж, като постъпиш, знаеш всичко. Там пък време взема, докато се убедиш, че можеш да станеш.
Ще седиш и ще мислиш.
Като кажеш, че ще станеш учен, ставаш. Времето минава само докато измътиш, докато се убедиш, че си учен. Сега, турците имат една дума: „И така да е, пак не вярвай! “ То е така. Туй, което ви казвам, то е вярно.
към беседата >>
Има няколко камертона.
Запример, каква е мярката, че ДО е правилно? По какво сега ще определите, че тонът ДО сега е правилен? Взимате една мярка – камертона. На каква основа вземате камертона? Има една мярка, която вземате.
Има няколко камертона.
Можем да кажем, че в природата съществува една мярка. Коя е мярката? Тия тонове не са според тоновете на природата. Представете си, че един цигулар свири много хубаво. Но гласът на цигулката, когато времето е сухо и когато времето е влажно, не е един и същ.
към беседата >>
Запример, често вие скърбите, че някой не ви обича, нали така?
Вие скърбите не че е умрял, но че не е могъл да ви даде 500 хиляди лева. Вие скърбите за един ваш приятел – не че ви е оставил, ами вие очаквате нещо от него. Ако вашият приятел може да ви даде това, което искате, ако ви даде, вие не скърбите, ако не ви даде, вие скърбите. Но за него, че е заминал, ни пет пари не давате. Вие скърбите за онова, което обещал да ви даде.
Запример, често вие скърбите, че някой не ви обича, нали така?
Че отде знаете, че той не ви обича? – /„От неговите отношения“./ Те са големи заблуждения. Той е един изкуствен свят създаден. Ние всеки ден създаваме един изкуствен свят, от който страдаме. Страданието е един изкуствен свят.
към беседата >>
Като кажеш, че ще станеш учен, ставаш.
Каквото кажеш, става. Там не се изисква четири–пет години да свършиш университет. Изведнъж, като постъпиш, знаеш всичко. Там пък време взема, докато се убедиш, че можеш да станеш. Ще седиш и ще мислиш.
Като кажеш, че ще станеш учен, ставаш.
Времето минава само докато измътиш, докато се убедиш, че си учен. Сега, турците имат една дума: „И така да е, пак не вярвай! “ То е така. Туй, което ви казвам, то е вярно. В четириизмерния свят, щом започнеш да мислиш, нещата стават много по-лесно, отколкото на земята.
към беседата >>
Можем да кажем, че в природата съществува една мярка.
По какво сега ще определите, че тонът ДО сега е правилен? Взимате една мярка – камертона. На каква основа вземате камертона? Има една мярка, която вземате. Има няколко камертона.
Можем да кажем, че в природата съществува една мярка.
Коя е мярката? Тия тонове не са според тоновете на природата. Представете си, че един цигулар свири много хубаво. Но гласът на цигулката, когато времето е сухо и когато времето е влажно, не е един и същ. Много хубава е цигулката, но мени се цигулката.
към беседата >>
Че отде знаете, че той не ви обича?
Вие скърбите за един ваш приятел – не че ви е оставил, ами вие очаквате нещо от него. Ако вашият приятел може да ви даде това, което искате, ако ви даде, вие не скърбите, ако не ви даде, вие скърбите. Но за него, че е заминал, ни пет пари не давате. Вие скърбите за онова, което обещал да ви даде. Запример, често вие скърбите, че някой не ви обича, нали така?
Че отде знаете, че той не ви обича?
– /„От неговите отношения“./ Те са големи заблуждения. Той е един изкуствен свят създаден. Ние всеки ден създаваме един изкуствен свят, от който страдаме. Страданието е един изкуствен свят. Ние го създаваме и ние можем да го отмахнем.
към беседата >>
Времето минава само докато измътиш, докато се убедиш, че си учен.
Там не се изисква четири–пет години да свършиш университет. Изведнъж, като постъпиш, знаеш всичко. Там пък време взема, докато се убедиш, че можеш да станеш. Ще седиш и ще мислиш. Като кажеш, че ще станеш учен, ставаш.
Времето минава само докато измътиш, докато се убедиш, че си учен.
Сега, турците имат една дума: „И така да е, пак не вярвай! “ То е така. Туй, което ви казвам, то е вярно. В четириизмерния свят, щом започнеш да мислиш, нещата стават много по-лесно, отколкото на земята. В триизмерния свят човек е ограничен, мъчно стават работите.
към беседата >>
Коя е мярката?
Взимате една мярка – камертона. На каква основа вземате камертона? Има една мярка, която вземате. Има няколко камертона. Можем да кажем, че в природата съществува една мярка.
Коя е мярката?
Тия тонове не са според тоновете на природата. Представете си, че един цигулар свири много хубаво. Но гласът на цигулката, когато времето е сухо и когато времето е влажно, не е един и същ. Много хубава е цигулката, но мени се цигулката. Или един лък – и той при хубавото и при лошото време – и той се мени.
към беседата >>
– /„От неговите отношения“./ Те са големи заблуждения.
Ако вашият приятел може да ви даде това, което искате, ако ви даде, вие не скърбите, ако не ви даде, вие скърбите. Но за него, че е заминал, ни пет пари не давате. Вие скърбите за онова, което обещал да ви даде. Запример, често вие скърбите, че някой не ви обича, нали така? Че отде знаете, че той не ви обича?
– /„От неговите отношения“./ Те са големи заблуждения.
Той е един изкуствен свят създаден. Ние всеки ден създаваме един изкуствен свят, от който страдаме. Страданието е един изкуствен свят. Ние го създаваме и ние можем да го отмахнем. Ти дадеш пари някому, той не ти ги връща, стане ти неприятен.
към беседата >>
Сега, турците имат една дума: „И така да е, пак не вярвай!
Изведнъж, като постъпиш, знаеш всичко. Там пък време взема, докато се убедиш, че можеш да станеш. Ще седиш и ще мислиш. Като кажеш, че ще станеш учен, ставаш. Времето минава само докато измътиш, докато се убедиш, че си учен.
Сега, турците имат една дума: „И така да е, пак не вярвай!
“ То е така. Туй, което ви казвам, то е вярно. В четириизмерния свят, щом започнеш да мислиш, нещата стават много по-лесно, отколкото на земята. В триизмерния свят човек е ограничен, мъчно стават работите. Трябва ти цял живот, за да постигнеш едно малко постижение.
към беседата >>
Тия тонове не са според тоновете на природата.
На каква основа вземате камертона? Има една мярка, която вземате. Има няколко камертона. Можем да кажем, че в природата съществува една мярка. Коя е мярката?
Тия тонове не са според тоновете на природата.
Представете си, че един цигулар свири много хубаво. Но гласът на цигулката, когато времето е сухо и когато времето е влажно, не е един и същ. Много хубава е цигулката, но мени се цигулката. Или един лък – и той при хубавото и при лошото време – и той се мени. Следователно, тонът от цигулката има нещо, което нашето ухо не може да схване, не е правилно.
към беседата >>
Той е един изкуствен свят създаден.
Но за него, че е заминал, ни пет пари не давате. Вие скърбите за онова, което обещал да ви даде. Запример, често вие скърбите, че някой не ви обича, нали така? Че отде знаете, че той не ви обича? – /„От неговите отношения“./ Те са големи заблуждения.
Той е един изкуствен свят създаден.
Ние всеки ден създаваме един изкуствен свят, от който страдаме. Страданието е един изкуствен свят. Ние го създаваме и ние можем да го отмахнем. Ти дадеш пари някому, той не ти ги връща, стане ти неприятен. Не че човекът е неприятен.
към беседата >>
“ То е така.
Там пък време взема, докато се убедиш, че можеш да станеш. Ще седиш и ще мислиш. Като кажеш, че ще станеш учен, ставаш. Времето минава само докато измътиш, докато се убедиш, че си учен. Сега, турците имат една дума: „И така да е, пак не вярвай!
“ То е така.
Туй, което ви казвам, то е вярно. В четириизмерния свят, щом започнеш да мислиш, нещата стават много по-лесно, отколкото на земята. В триизмерния свят човек е ограничен, мъчно стават работите. Трябва ти цял живот, за да постигнеш едно малко постижение. Някой учен по астрономия, за да добие известни сведения, трябва 40, 50, 60 години да работи.
към беседата >>
Представете си, че един цигулар свири много хубаво.
Има една мярка, която вземате. Има няколко камертона. Можем да кажем, че в природата съществува една мярка. Коя е мярката? Тия тонове не са според тоновете на природата.
Представете си, че един цигулар свири много хубаво.
Но гласът на цигулката, когато времето е сухо и когато времето е влажно, не е един и същ. Много хубава е цигулката, но мени се цигулката. Или един лък – и той при хубавото и при лошото време – и той се мени. Следователно, тонът от цигулката има нещо, което нашето ухо не може да схване, не е правилно.
към беседата >>
Ние всеки ден създаваме един изкуствен свят, от който страдаме.
Вие скърбите за онова, което обещал да ви даде. Запример, често вие скърбите, че някой не ви обича, нали така? Че отде знаете, че той не ви обича? – /„От неговите отношения“./ Те са големи заблуждения. Той е един изкуствен свят създаден.
Ние всеки ден създаваме един изкуствен свят, от който страдаме.
Страданието е един изкуствен свят. Ние го създаваме и ние можем да го отмахнем. Ти дадеш пари някому, той не ти ги връща, стане ти неприятен. Не че човекът е неприятен. Ти на човека си дал хиляда лева, не ти ги връща, веднага се образува в тебе неразположение.
към беседата >>
Туй, което ви казвам, то е вярно.
Ще седиш и ще мислиш. Като кажеш, че ще станеш учен, ставаш. Времето минава само докато измътиш, докато се убедиш, че си учен. Сега, турците имат една дума: „И така да е, пак не вярвай! “ То е така.
Туй, което ви казвам, то е вярно.
В четириизмерния свят, щом започнеш да мислиш, нещата стават много по-лесно, отколкото на земята. В триизмерния свят човек е ограничен, мъчно стават работите. Трябва ти цял живот, за да постигнеш едно малко постижение. Някой учен по астрономия, за да добие известни сведения, трябва 40, 50, 60 години да работи.
към беседата >>
Но гласът на цигулката, когато времето е сухо и когато времето е влажно, не е един и същ.
Има няколко камертона. Можем да кажем, че в природата съществува една мярка. Коя е мярката? Тия тонове не са според тоновете на природата. Представете си, че един цигулар свири много хубаво.
Но гласът на цигулката, когато времето е сухо и когато времето е влажно, не е един и същ.
Много хубава е цигулката, но мени се цигулката. Или един лък – и той при хубавото и при лошото време – и той се мени. Следователно, тонът от цигулката има нещо, което нашето ухо не може да схване, не е правилно.
към беседата >>
Страданието е един изкуствен свят.
Запример, често вие скърбите, че някой не ви обича, нали така? Че отде знаете, че той не ви обича? – /„От неговите отношения“./ Те са големи заблуждения. Той е един изкуствен свят създаден. Ние всеки ден създаваме един изкуствен свят, от който страдаме.
Страданието е един изкуствен свят.
Ние го създаваме и ние можем да го отмахнем. Ти дадеш пари някому, той не ти ги връща, стане ти неприятен. Не че човекът е неприятен. Ти на човека си дал хиляда лева, не ти ги връща, веднага се образува в тебе неразположение. Казвате: „Не е честен този човек“.
към беседата >>
В четириизмерния свят, щом започнеш да мислиш, нещата стават много по-лесно, отколкото на земята.
Като кажеш, че ще станеш учен, ставаш. Времето минава само докато измътиш, докато се убедиш, че си учен. Сега, турците имат една дума: „И така да е, пак не вярвай! “ То е така. Туй, което ви казвам, то е вярно.
В четириизмерния свят, щом започнеш да мислиш, нещата стават много по-лесно, отколкото на земята.
В триизмерния свят човек е ограничен, мъчно стават работите. Трябва ти цял живот, за да постигнеш едно малко постижение. Някой учен по астрономия, за да добие известни сведения, трябва 40, 50, 60 години да работи.
към беседата >>
Много хубава е цигулката, но мени се цигулката.
Можем да кажем, че в природата съществува една мярка. Коя е мярката? Тия тонове не са според тоновете на природата. Представете си, че един цигулар свири много хубаво. Но гласът на цигулката, когато времето е сухо и когато времето е влажно, не е един и същ.
Много хубава е цигулката, но мени се цигулката.
Или един лък – и той при хубавото и при лошото време – и той се мени. Следователно, тонът от цигулката има нещо, което нашето ухо не може да схване, не е правилно.
към беседата >>
Ние го създаваме и ние можем да го отмахнем.
Че отде знаете, че той не ви обича? – /„От неговите отношения“./ Те са големи заблуждения. Той е един изкуствен свят създаден. Ние всеки ден създаваме един изкуствен свят, от който страдаме. Страданието е един изкуствен свят.
Ние го създаваме и ние можем да го отмахнем.
Ти дадеш пари някому, той не ти ги връща, стане ти неприятен. Не че човекът е неприятен. Ти на човека си дал хиляда лева, не ти ги връща, веднага се образува в тебе неразположение. Казвате: „Не е честен този човек“. Е, допуснете, че имате един певец, очаквате той да ви пее.
към беседата >>
В триизмерния свят човек е ограничен, мъчно стават работите.
Времето минава само докато измътиш, докато се убедиш, че си учен. Сега, турците имат една дума: „И така да е, пак не вярвай! “ То е така. Туй, което ви казвам, то е вярно. В четириизмерния свят, щом започнеш да мислиш, нещата стават много по-лесно, отколкото на земята.
В триизмерния свят човек е ограничен, мъчно стават работите.
Трябва ти цял живот, за да постигнеш едно малко постижение. Някой учен по астрономия, за да добие известни сведения, трябва 40, 50, 60 години да работи.
към беседата >>
Или един лък – и той при хубавото и при лошото време – и той се мени.
Коя е мярката? Тия тонове не са според тоновете на природата. Представете си, че един цигулар свири много хубаво. Но гласът на цигулката, когато времето е сухо и когато времето е влажно, не е един и същ. Много хубава е цигулката, но мени се цигулката.
Или един лък – и той при хубавото и при лошото време – и той се мени.
Следователно, тонът от цигулката има нещо, което нашето ухо не може да схване, не е правилно.
към беседата >>
Ти дадеш пари някому, той не ти ги връща, стане ти неприятен.
– /„От неговите отношения“./ Те са големи заблуждения. Той е един изкуствен свят създаден. Ние всеки ден създаваме един изкуствен свят, от който страдаме. Страданието е един изкуствен свят. Ние го създаваме и ние можем да го отмахнем.
Ти дадеш пари някому, той не ти ги връща, стане ти неприятен.
Не че човекът е неприятен. Ти на човека си дал хиляда лева, не ти ги връща, веднага се образува в тебе неразположение. Казвате: „Не е честен този човек“. Е, допуснете, че имате един певец, очаквате той да ви пее. Но той не иска да ви пее.
към беседата >>
Трябва ти цял живот, за да постигнеш едно малко постижение.
Сега, турците имат една дума: „И така да е, пак не вярвай! “ То е така. Туй, което ви казвам, то е вярно. В четириизмерния свят, щом започнеш да мислиш, нещата стават много по-лесно, отколкото на земята. В триизмерния свят човек е ограничен, мъчно стават работите.
Трябва ти цял живот, за да постигнеш едно малко постижение.
Някой учен по астрономия, за да добие известни сведения, трябва 40, 50, 60 години да работи.
към беседата >>
Следователно, тонът от цигулката има нещо, което нашето ухо не може да схване, не е правилно.
Тия тонове не са според тоновете на природата. Представете си, че един цигулар свири много хубаво. Но гласът на цигулката, когато времето е сухо и когато времето е влажно, не е един и същ. Много хубава е цигулката, но мени се цигулката. Или един лък – и той при хубавото и при лошото време – и той се мени.
Следователно, тонът от цигулката има нещо, което нашето ухо не може да схване, не е правилно.
към беседата >>
Не че човекът е неприятен.
Той е един изкуствен свят създаден. Ние всеки ден създаваме един изкуствен свят, от който страдаме. Страданието е един изкуствен свят. Ние го създаваме и ние можем да го отмахнем. Ти дадеш пари някому, той не ти ги връща, стане ти неприятен.
Не че човекът е неприятен.
Ти на човека си дал хиляда лева, не ти ги връща, веднага се образува в тебе неразположение. Казвате: „Не е честен този човек“. Е, допуснете, че имате един певец, очаквате той да ви пее. Но той не иска да ви пее. Вас ви стане неприятно.
към беседата >>
Някой учен по астрономия, за да добие известни сведения, трябва 40, 50, 60 години да работи.
“ То е така. Туй, което ви казвам, то е вярно. В четириизмерния свят, щом започнеш да мислиш, нещата стават много по-лесно, отколкото на земята. В триизмерния свят човек е ограничен, мъчно стават работите. Трябва ти цял живот, за да постигнеш едно малко постижение.
Някой учен по астрономия, за да добие известни сведения, трябва 40, 50, 60 години да работи.
към беседата >>
Или, да допуснем, че вие сте добър човек.
Или, да допуснем, че вие сте добър човек.
Някой път сте неразположен. Казвате: „Не съм добър“. В какво седи, че не сте добър? Казвате, че не сте добър, но какво е доброто? Знаете, че не ви е добре, но кои са причините, че не ви е добре, не го знаете.
към беседата >>
Ти на човека си дал хиляда лева, не ти ги връща, веднага се образува в тебе неразположение.
Ние всеки ден създаваме един изкуствен свят, от който страдаме. Страданието е един изкуствен свят. Ние го създаваме и ние можем да го отмахнем. Ти дадеш пари някому, той не ти ги връща, стане ти неприятен. Не че човекът е неприятен.
Ти на човека си дал хиляда лева, не ти ги връща, веднага се образува в тебе неразположение.
Казвате: „Не е честен този човек“. Е, допуснете, че имате един певец, очаквате той да ви пее. Но той не иска да ви пее. Вас ви стане неприятно. Ако пее, вие сте доволен, че ви пял сега.
към беседата >>
На вас казвам: Вие си дръжте старото, вашето.
На вас казвам: Вие си дръжте старото, вашето.
Вие за новите идеи не оставяйте вашите, старите идеи. Вие сте в черупката дотогава, докато се измените. Сега, както и да представям онзи свят, външно колкото и да е красив, не се измамвайте да излезете вън от себе си. Все-таки трябва да има една квачка и тя мяза на вас, тази квачка. Дълго време трябва да седите при квачката, тя е професор, ще учите.
към беседата >>
Някой път сте неразположен.
Или, да допуснем, че вие сте добър човек.
Някой път сте неразположен.
Казвате: „Не съм добър“. В какво седи, че не сте добър? Казвате, че не сте добър, но какво е доброто? Знаете, че не ви е добре, но кои са причините, че не ви е добре, не го знаете. Не можете да го видите.
към беседата >>
Казвате: „Не е честен този човек“.
Страданието е един изкуствен свят. Ние го създаваме и ние можем да го отмахнем. Ти дадеш пари някому, той не ти ги връща, стане ти неприятен. Не че човекът е неприятен. Ти на човека си дал хиляда лева, не ти ги връща, веднага се образува в тебе неразположение.
Казвате: „Не е честен този човек“.
Е, допуснете, че имате един певец, очаквате той да ви пее. Но той не иска да ви пее. Вас ви стане неприятно. Ако пее, вие сте доволен, че ви пял сега. Един певец ви пял, вие сте радостен; че не ви пял – вие сте неразположен.
към беседата >>
Вие за новите идеи не оставяйте вашите, старите идеи.
На вас казвам: Вие си дръжте старото, вашето.
Вие за новите идеи не оставяйте вашите, старите идеи.
Вие сте в черупката дотогава, докато се измените. Сега, както и да представям онзи свят, външно колкото и да е красив, не се измамвайте да излезете вън от себе си. Все-таки трябва да има една квачка и тя мяза на вас, тази квачка. Дълго време трябва да седите при квачката, тя е професор, ще учите. След като се научите в яйцето, тогава разчупете черупката, излезте навън.
към беседата >>
Казвате: „Не съм добър“.
Или, да допуснем, че вие сте добър човек. Някой път сте неразположен.
Казвате: „Не съм добър“.
В какво седи, че не сте добър? Казвате, че не сте добър, но какво е доброто? Знаете, че не ви е добре, но кои са причините, че не ви е добре, не го знаете. Не можете да го видите. Всеки може да ви извади из релсите само с една дума.
към беседата >>
Е, допуснете, че имате един певец, очаквате той да ви пее.
Ние го създаваме и ние можем да го отмахнем. Ти дадеш пари някому, той не ти ги връща, стане ти неприятен. Не че човекът е неприятен. Ти на човека си дал хиляда лева, не ти ги връща, веднага се образува в тебе неразположение. Казвате: „Не е честен този човек“.
Е, допуснете, че имате един певец, очаквате той да ви пее.
Но той не иска да ви пее. Вас ви стане неприятно. Ако пее, вие сте доволен, че ви пял сега. Един певец ви пял, вие сте радостен; че не ви пял – вие сте неразположен. В какво седи радостта на певеца?
към беседата >>
Вие сте в черупката дотогава, докато се измените.
На вас казвам: Вие си дръжте старото, вашето. Вие за новите идеи не оставяйте вашите, старите идеи.
Вие сте в черупката дотогава, докато се измените.
Сега, както и да представям онзи свят, външно колкото и да е красив, не се измамвайте да излезете вън от себе си. Все-таки трябва да има една квачка и тя мяза на вас, тази квачка. Дълго време трябва да седите при квачката, тя е професор, ще учите. След като се научите в яйцето, тогава разчупете черупката, излезте навън. За човека е същият закон.
към беседата >>
В какво седи, че не сте добър?
Или, да допуснем, че вие сте добър човек. Някой път сте неразположен. Казвате: „Не съм добър“.
В какво седи, че не сте добър?
Казвате, че не сте добър, но какво е доброто? Знаете, че не ви е добре, но кои са причините, че не ви е добре, не го знаете. Не можете да го видите. Всеки може да ви извади из релсите само с една дума. Една дума е в състояние да ви извади из обикновенните релси.
към беседата >>
Но той не иска да ви пее.
Ти дадеш пари някому, той не ти ги връща, стане ти неприятен. Не че човекът е неприятен. Ти на човека си дал хиляда лева, не ти ги връща, веднага се образува в тебе неразположение. Казвате: „Не е честен този човек“. Е, допуснете, че имате един певец, очаквате той да ви пее.
Но той не иска да ви пее.
Вас ви стане неприятно. Ако пее, вие сте доволен, че ви пял сега. Един певец ви пял, вие сте радостен; че не ви пял – вие сте неразположен. В какво седи радостта на певеца? Да кажем, един певец изпее българското „Цвете мило, цвете красно“, вие ще бъдете доволен.
към беседата >>
Сега, както и да представям онзи свят, външно колкото и да е красив, не се измамвайте да излезете вън от себе си.
На вас казвам: Вие си дръжте старото, вашето. Вие за новите идеи не оставяйте вашите, старите идеи. Вие сте в черупката дотогава, докато се измените.
Сега, както и да представям онзи свят, външно колкото и да е красив, не се измамвайте да излезете вън от себе си.
Все-таки трябва да има една квачка и тя мяза на вас, тази квачка. Дълго време трябва да седите при квачката, тя е професор, ще учите. След като се научите в яйцето, тогава разчупете черупката, излезте навън. За човека е същият закон. Казват: „Аз вече в този закон не вярвам“.
към беседата >>
Казвате, че не сте добър, но какво е доброто?
Или, да допуснем, че вие сте добър човек. Някой път сте неразположен. Казвате: „Не съм добър“. В какво седи, че не сте добър?
Казвате, че не сте добър, но какво е доброто?
Знаете, че не ви е добре, но кои са причините, че не ви е добре, не го знаете. Не можете да го видите. Всеки може да ви извади из релсите само с една дума. Една дума е в състояние да ви извади из обикновенните релси. Казва: „Излезе из релсите“.
към беседата >>
Вас ви стане неприятно.
Не че човекът е неприятен. Ти на човека си дал хиляда лева, не ти ги връща, веднага се образува в тебе неразположение. Казвате: „Не е честен този човек“. Е, допуснете, че имате един певец, очаквате той да ви пее. Но той не иска да ви пее.
Вас ви стане неприятно.
Ако пее, вие сте доволен, че ви пял сега. Един певец ви пял, вие сте радостен; че не ви пял – вие сте неразположен. В какво седи радостта на певеца? Да кажем, един певец изпее българското „Цвете мило, цвете красно“, вие ще бъдете доволен. Но представете си, че го изпее един обикновен певец, каква е разликата между едното пеене и другото пеене?
към беседата >>
Все-таки трябва да има една квачка и тя мяза на вас, тази квачка.
На вас казвам: Вие си дръжте старото, вашето. Вие за новите идеи не оставяйте вашите, старите идеи. Вие сте в черупката дотогава, докато се измените. Сега, както и да представям онзи свят, външно колкото и да е красив, не се измамвайте да излезете вън от себе си.
Все-таки трябва да има една квачка и тя мяза на вас, тази квачка.
Дълго време трябва да седите при квачката, тя е професор, ще учите. След като се научите в яйцето, тогава разчупете черупката, излезте навън. За човека е същият закон. Казват: „Аз вече в този закон не вярвам“. Когато се убедиш в другия живот и излезеш да живееш в него, той ще бъде по-реален, отколкото сегашния.
към беседата >>
Знаете, че не ви е добре, но кои са причините, че не ви е добре, не го знаете.
Или, да допуснем, че вие сте добър човек. Някой път сте неразположен. Казвате: „Не съм добър“. В какво седи, че не сте добър? Казвате, че не сте добър, но какво е доброто?
Знаете, че не ви е добре, но кои са причините, че не ви е добре, не го знаете.
Не можете да го видите. Всеки може да ви извади из релсите само с една дума. Една дума е в състояние да ви извади из обикновенните релси. Казва: „Излезе из релсите“. Има ли такива релси, по които да пътува човек?
към беседата >>
Ако пее, вие сте доволен, че ви пял сега.
Ти на човека си дал хиляда лева, не ти ги връща, веднага се образува в тебе неразположение. Казвате: „Не е честен този човек“. Е, допуснете, че имате един певец, очаквате той да ви пее. Но той не иска да ви пее. Вас ви стане неприятно.
Ако пее, вие сте доволен, че ви пял сега.
Един певец ви пял, вие сте радостен; че не ви пял – вие сте неразположен. В какво седи радостта на певеца? Да кажем, един певец изпее българското „Цвете мило, цвете красно“, вие ще бъдете доволен. Но представете си, че го изпее един обикновен певец, каква е разликата между едното пеене и другото пеене? Представете си, че този артист певец, който изпял „Цвете мило, цвете красно“ и вие сте доволен, [но] баща ви умре.
към беседата >>
Дълго време трябва да седите при квачката, тя е професор, ще учите.
На вас казвам: Вие си дръжте старото, вашето. Вие за новите идеи не оставяйте вашите, старите идеи. Вие сте в черупката дотогава, докато се измените. Сега, както и да представям онзи свят, външно колкото и да е красив, не се измамвайте да излезете вън от себе си. Все-таки трябва да има една квачка и тя мяза на вас, тази квачка.
Дълго време трябва да седите при квачката, тя е професор, ще учите.
След като се научите в яйцето, тогава разчупете черупката, излезте навън. За човека е същият закон. Казват: „Аз вече в този закон не вярвам“. Когато се убедиш в другия живот и излезеш да живееш в него, той ще бъде по-реален, отколкото сегашния. Няма да има тия ограничения, няма да има тази свобода.
към беседата >>
Не можете да го видите.
Някой път сте неразположен. Казвате: „Не съм добър“. В какво седи, че не сте добър? Казвате, че не сте добър, но какво е доброто? Знаете, че не ви е добре, но кои са причините, че не ви е добре, не го знаете.
Не можете да го видите.
Всеки може да ви извади из релсите само с една дума. Една дума е в състояние да ви извади из обикновенните релси. Казва: „Излезе из релсите“. Има ли такива релси, по които да пътува човек? Фигуративна работа.
към беседата >>
Един певец ви пял, вие сте радостен; че не ви пял – вие сте неразположен.
Казвате: „Не е честен този човек“. Е, допуснете, че имате един певец, очаквате той да ви пее. Но той не иска да ви пее. Вас ви стане неприятно. Ако пее, вие сте доволен, че ви пял сега.
Един певец ви пял, вие сте радостен; че не ви пял – вие сте неразположен.
В какво седи радостта на певеца? Да кажем, един певец изпее българското „Цвете мило, цвете красно“, вие ще бъдете доволен. Но представете си, че го изпее един обикновен певец, каква е разликата между едното пеене и другото пеене? Представете си, че този артист певец, който изпял „Цвете мило, цвете красно“ и вие сте доволен, [но] баща ви умре. Представете си, че един обикновен певец изпее песента, вие не сте доволен, махате с ръка, но на другия ден баща ви оздравее.
към беседата >>
След като се научите в яйцето, тогава разчупете черупката, излезте навън.
Вие за новите идеи не оставяйте вашите, старите идеи. Вие сте в черупката дотогава, докато се измените. Сега, както и да представям онзи свят, външно колкото и да е красив, не се измамвайте да излезете вън от себе си. Все-таки трябва да има една квачка и тя мяза на вас, тази квачка. Дълго време трябва да седите при квачката, тя е професор, ще учите.
След като се научите в яйцето, тогава разчупете черупката, излезте навън.
За човека е същият закон. Казват: „Аз вече в този закон не вярвам“. Когато се убедиш в другия живот и излезеш да живееш в него, той ще бъде по-реален, отколкото сегашния. Няма да има тия ограничения, няма да има тази свобода. Ако туй, което ви се проповядва, не придобиете в себе си, не напущайте старото.
към беседата >>
Всеки може да ви извади из релсите само с една дума.
Казвате: „Не съм добър“. В какво седи, че не сте добър? Казвате, че не сте добър, но какво е доброто? Знаете, че не ви е добре, но кои са причините, че не ви е добре, не го знаете. Не можете да го видите.
Всеки може да ви извади из релсите само с една дума.
Една дума е в състояние да ви извади из обикновенните релси. Казва: „Излезе из релсите“. Има ли такива релси, по които да пътува човек? Фигуративна работа. Трен ли имате?
към беседата >>
В какво седи радостта на певеца?
Е, допуснете, че имате един певец, очаквате той да ви пее. Но той не иска да ви пее. Вас ви стане неприятно. Ако пее, вие сте доволен, че ви пял сега. Един певец ви пял, вие сте радостен; че не ви пял – вие сте неразположен.
В какво седи радостта на певеца?
Да кажем, един певец изпее българското „Цвете мило, цвете красно“, вие ще бъдете доволен. Но представете си, че го изпее един обикновен певец, каква е разликата между едното пеене и другото пеене? Представете си, че този артист певец, който изпял „Цвете мило, цвете красно“ и вие сте доволен, [но] баща ви умре. Представете си, че един обикновен певец изпее песента, вие не сте доволен, махате с ръка, но на другия ден баща ви оздравее. Ще кажете: „Снощи пя един „Цвете мило, цвете красно“, късметлия човек, баща ми оздравя.
към беседата >>
За човека е същият закон.
Вие сте в черупката дотогава, докато се измените. Сега, както и да представям онзи свят, външно колкото и да е красив, не се измамвайте да излезете вън от себе си. Все-таки трябва да има една квачка и тя мяза на вас, тази квачка. Дълго време трябва да седите при квачката, тя е професор, ще учите. След като се научите в яйцето, тогава разчупете черупката, излезте навън.
За човека е същият закон.
Казват: „Аз вече в този закон не вярвам“. Когато се убедиш в другия живот и излезеш да живееш в него, той ще бъде по-реален, отколкото сегашния. Няма да има тия ограничения, няма да има тази свобода. Ако туй, което ви се проповядва, не придобиете в себе си, не напущайте старото. Ако ви даде по-голяма възможност, по-голяма свобода, не предполагаема възможност, но реална, [напуснете старото].
към беседата >>
Една дума е в състояние да ви извади из обикновенните релси.
В какво седи, че не сте добър? Казвате, че не сте добър, но какво е доброто? Знаете, че не ви е добре, но кои са причините, че не ви е добре, не го знаете. Не можете да го видите. Всеки може да ви извади из релсите само с една дума.
Една дума е в състояние да ви извади из обикновенните релси.
Казва: „Излезе из релсите“. Има ли такива релси, по които да пътува човек? Фигуративна работа. Трен ли имате? Или казвате, че излязъл из пътя?
към беседата >>
Да кажем, един певец изпее българското „Цвете мило, цвете красно“, вие ще бъдете доволен.
Но той не иска да ви пее. Вас ви стане неприятно. Ако пее, вие сте доволен, че ви пял сега. Един певец ви пял, вие сте радостен; че не ви пял – вие сте неразположен. В какво седи радостта на певеца?
Да кажем, един певец изпее българското „Цвете мило, цвете красно“, вие ще бъдете доволен.
Но представете си, че го изпее един обикновен певец, каква е разликата между едното пеене и другото пеене? Представете си, че този артист певец, който изпял „Цвете мило, цвете красно“ и вие сте доволен, [но] баща ви умре. Представете си, че един обикновен певец изпее песента, вие не сте доволен, махате с ръка, но на другия ден баща ви оздравее. Ще кажете: „Снощи пя един „Цвете мило, цвете красно“, късметлия човек, баща ми оздравя. Онзи като пя, баща ми умря“.
към беседата >>
Казват: „Аз вече в този закон не вярвам“.
Сега, както и да представям онзи свят, външно колкото и да е красив, не се измамвайте да излезете вън от себе си. Все-таки трябва да има една квачка и тя мяза на вас, тази квачка. Дълго време трябва да седите при квачката, тя е професор, ще учите. След като се научите в яйцето, тогава разчупете черупката, излезте навън. За човека е същият закон.
Казват: „Аз вече в този закон не вярвам“.
Когато се убедиш в другия живот и излезеш да живееш в него, той ще бъде по-реален, отколкото сегашния. Няма да има тия ограничения, няма да има тази свобода. Ако туй, което ви се проповядва, не придобиете в себе си, не напущайте старото. Ако ви даде по-голяма възможност, по-голяма свобода, не предполагаема възможност, но реална, [напуснете старото]. Та сега вие ще си послужите със закона.
към беседата >>
Казва: „Излезе из релсите“.
Казвате, че не сте добър, но какво е доброто? Знаете, че не ви е добре, но кои са причините, че не ви е добре, не го знаете. Не можете да го видите. Всеки може да ви извади из релсите само с една дума. Една дума е в състояние да ви извади из обикновенните релси.
Казва: „Излезе из релсите“.
Има ли такива релси, по които да пътува човек? Фигуративна работа. Трен ли имате? Или казвате, че излязъл из пътя? Човек по път ли трябва да върви?
към беседата >>
Но представете си, че го изпее един обикновен певец, каква е разликата между едното пеене и другото пеене?
Вас ви стане неприятно. Ако пее, вие сте доволен, че ви пял сега. Един певец ви пял, вие сте радостен; че не ви пял – вие сте неразположен. В какво седи радостта на певеца? Да кажем, един певец изпее българското „Цвете мило, цвете красно“, вие ще бъдете доволен.
Но представете си, че го изпее един обикновен певец, каква е разликата между едното пеене и другото пеене?
Представете си, че този артист певец, който изпял „Цвете мило, цвете красно“ и вие сте доволен, [но] баща ви умре. Представете си, че един обикновен певец изпее песента, вие не сте доволен, махате с ръка, но на другия ден баща ви оздравее. Ще кажете: „Снощи пя един „Цвете мило, цвете красно“, късметлия човек, баща ми оздравя. Онзи като пя, баща ми умря“. Такива съчетания стават в света.
към беседата >>
Когато се убедиш в другия живот и излезеш да живееш в него, той ще бъде по-реален, отколкото сегашния.
Все-таки трябва да има една квачка и тя мяза на вас, тази квачка. Дълго време трябва да седите при квачката, тя е професор, ще учите. След като се научите в яйцето, тогава разчупете черупката, излезте навън. За човека е същият закон. Казват: „Аз вече в този закон не вярвам“.
Когато се убедиш в другия живот и излезеш да живееш в него, той ще бъде по-реален, отколкото сегашния.
Няма да има тия ограничения, няма да има тази свобода. Ако туй, което ви се проповядва, не придобиете в себе си, не напущайте старото. Ако ви даде по-голяма възможност, по-голяма свобода, не предполагаема възможност, но реална, [напуснете старото]. Та сега вие ще си послужите със закона. Този, идеалният свят работи.
към беседата >>
Има ли такива релси, по които да пътува човек?
Знаете, че не ви е добре, но кои са причините, че не ви е добре, не го знаете. Не можете да го видите. Всеки може да ви извади из релсите само с една дума. Една дума е в състояние да ви извади из обикновенните релси. Казва: „Излезе из релсите“.
Има ли такива релси, по които да пътува човек?
Фигуративна работа. Трен ли имате? Или казвате, че излязъл из пътя? Човек по път ли трябва да върви? Запример, вървиш по полето.
към беседата >>
Представете си, че този артист певец, който изпял „Цвете мило, цвете красно“ и вие сте доволен, [но] баща ви умре.
Ако пее, вие сте доволен, че ви пял сега. Един певец ви пял, вие сте радостен; че не ви пял – вие сте неразположен. В какво седи радостта на певеца? Да кажем, един певец изпее българското „Цвете мило, цвете красно“, вие ще бъдете доволен. Но представете си, че го изпее един обикновен певец, каква е разликата между едното пеене и другото пеене?
Представете си, че този артист певец, който изпял „Цвете мило, цвете красно“ и вие сте доволен, [но] баща ви умре.
Представете си, че един обикновен певец изпее песента, вие не сте доволен, махате с ръка, но на другия ден баща ви оздравее. Ще кажете: „Снощи пя един „Цвете мило, цвете красно“, късметлия човек, баща ми оздравя. Онзи като пя, баща ми умря“. Такива съчетания стават в света. Вие трябва да имате едно верую, което да не се разклаща от никакви бури.
към беседата >>
Няма да има тия ограничения, няма да има тази свобода.
Дълго време трябва да седите при квачката, тя е професор, ще учите. След като се научите в яйцето, тогава разчупете черупката, излезте навън. За човека е същият закон. Казват: „Аз вече в този закон не вярвам“. Когато се убедиш в другия живот и излезеш да живееш в него, той ще бъде по-реален, отколкото сегашния.
Няма да има тия ограничения, няма да има тази свобода.
Ако туй, което ви се проповядва, не придобиете в себе си, не напущайте старото. Ако ви даде по-голяма възможност, по-голяма свобода, не предполагаема възможност, но реална, [напуснете старото]. Та сега вие ще си послужите със закона. Този, идеалният свят работи. Практически в този живот никога не влагай в ума си мисъл, че това не можеш да го направиш.
към беседата >>
Фигуративна работа.
Не можете да го видите. Всеки може да ви извади из релсите само с една дума. Една дума е в състояние да ви извади из обикновенните релси. Казва: „Излезе из релсите“. Има ли такива релси, по които да пътува човек?
Фигуративна работа.
Трен ли имате? Или казвате, че излязъл из пътя? Човек по път ли трябва да върви? Запример, вървиш по полето. Казва: „Излез[е] из пътя си навън“.
към беседата >>
Представете си, че един обикновен певец изпее песента, вие не сте доволен, махате с ръка, но на другия ден баща ви оздравее.
Един певец ви пял, вие сте радостен; че не ви пял – вие сте неразположен. В какво седи радостта на певеца? Да кажем, един певец изпее българското „Цвете мило, цвете красно“, вие ще бъдете доволен. Но представете си, че го изпее един обикновен певец, каква е разликата между едното пеене и другото пеене? Представете си, че този артист певец, който изпял „Цвете мило, цвете красно“ и вие сте доволен, [но] баща ви умре.
Представете си, че един обикновен певец изпее песента, вие не сте доволен, махате с ръка, но на другия ден баща ви оздравее.
Ще кажете: „Снощи пя един „Цвете мило, цвете красно“, късметлия човек, баща ми оздравя. Онзи като пя, баща ми умря“. Такива съчетания стават в света. Вие трябва да имате едно верую, което да не се разклаща от никакви бури. Никога не защитавайте вашето верую.
към беседата >>
Ако туй, което ви се проповядва, не придобиете в себе си, не напущайте старото.
След като се научите в яйцето, тогава разчупете черупката, излезте навън. За човека е същият закон. Казват: „Аз вече в този закон не вярвам“. Когато се убедиш в другия живот и излезеш да живееш в него, той ще бъде по-реален, отколкото сегашния. Няма да има тия ограничения, няма да има тази свобода.
Ако туй, което ви се проповядва, не придобиете в себе си, не напущайте старото.
Ако ви даде по-голяма възможност, по-голяма свобода, не предполагаема възможност, но реална, [напуснете старото]. Та сега вие ще си послужите със закона. Този, идеалният свят работи. Практически в този живот никога не влагай в ума си мисъл, че това не можеш да го направиш. Не влагай в ума си мисълта „Аз не съм даровит“.
към беседата >>
Трен ли имате?
Всеки може да ви извади из релсите само с една дума. Една дума е в състояние да ви извади из обикновенните релси. Казва: „Излезе из релсите“. Има ли такива релси, по които да пътува човек? Фигуративна работа.
Трен ли имате?
Или казвате, че излязъл из пътя? Човек по път ли трябва да върви? Запример, вървиш по полето. Казва: „Излез[е] из пътя си навън“. Той е добър човек. Защо?
към беседата >>
Ще кажете: „Снощи пя един „Цвете мило, цвете красно“, късметлия човек, баща ми оздравя.
В какво седи радостта на певеца? Да кажем, един певец изпее българското „Цвете мило, цвете красно“, вие ще бъдете доволен. Но представете си, че го изпее един обикновен певец, каква е разликата между едното пеене и другото пеене? Представете си, че този артист певец, който изпял „Цвете мило, цвете красно“ и вие сте доволен, [но] баща ви умре. Представете си, че един обикновен певец изпее песента, вие не сте доволен, махате с ръка, но на другия ден баща ви оздравее.
Ще кажете: „Снощи пя един „Цвете мило, цвете красно“, късметлия човек, баща ми оздравя.
Онзи като пя, баща ми умря“. Такива съчетания стават в света. Вие трябва да имате едно верую, което да не се разклаща от никакви бури. Никога не защитавайте вашето верую. Истинското верую не се нуждае от никаква защита.
към беседата >>
Ако ви даде по-голяма възможност, по-голяма свобода, не предполагаема възможност, но реална, [напуснете старото].
За човека е същият закон. Казват: „Аз вече в този закон не вярвам“. Когато се убедиш в другия живот и излезеш да живееш в него, той ще бъде по-реален, отколкото сегашния. Няма да има тия ограничения, няма да има тази свобода. Ако туй, което ви се проповядва, не придобиете в себе си, не напущайте старото.
Ако ви даде по-голяма възможност, по-голяма свобода, не предполагаема възможност, но реална, [напуснете старото].
Та сега вие ще си послужите със закона. Този, идеалният свят работи. Практически в този живот никога не влагай в ума си мисъл, че това не можеш да го направиш. Не влагай в ума си мисълта „Аз не съм даровит“. Ти можеш да кажеш „Аз не мога да свиря“.
към беседата >>
Или казвате, че излязъл из пътя?
Една дума е в състояние да ви извади из обикновенните релси. Казва: „Излезе из релсите“. Има ли такива релси, по които да пътува човек? Фигуративна работа. Трен ли имате?
Или казвате, че излязъл из пътя?
Човек по път ли трябва да върви? Запример, вървиш по полето. Казва: „Излез[е] из пътя си навън“. Той е добър човек. Защо? Защото раздавал пари.
към беседата >>
Онзи като пя, баща ми умря“.
Да кажем, един певец изпее българското „Цвете мило, цвете красно“, вие ще бъдете доволен. Но представете си, че го изпее един обикновен певец, каква е разликата между едното пеене и другото пеене? Представете си, че този артист певец, който изпял „Цвете мило, цвете красно“ и вие сте доволен, [но] баща ви умре. Представете си, че един обикновен певец изпее песента, вие не сте доволен, махате с ръка, но на другия ден баща ви оздравее. Ще кажете: „Снощи пя един „Цвете мило, цвете красно“, късметлия човек, баща ми оздравя.
Онзи като пя, баща ми умря“.
Такива съчетания стават в света. Вие трябва да имате едно верую, което да не се разклаща от никакви бури. Никога не защитавайте вашето верую. Истинското верую не се нуждае от никаква защита. Ама ти вярваш ли?
към беседата >>
Та сега вие ще си послужите със закона.
Казват: „Аз вече в този закон не вярвам“. Когато се убедиш в другия живот и излезеш да живееш в него, той ще бъде по-реален, отколкото сегашния. Няма да има тия ограничения, няма да има тази свобода. Ако туй, което ви се проповядва, не придобиете в себе си, не напущайте старото. Ако ви даде по-голяма възможност, по-голяма свобода, не предполагаема възможност, но реална, [напуснете старото].
Та сега вие ще си послужите със закона.
Този, идеалният свят работи. Практически в този живот никога не влагай в ума си мисъл, че това не можеш да го направиш. Не влагай в ума си мисълта „Аз не съм даровит“. Ти можеш да кажеш „Аз не мога да свиря“. Тогава тури идеята: този човек, който свири, той е посветил 20 години.
към беседата >>
Човек по път ли трябва да върви?
Казва: „Излезе из релсите“. Има ли такива релси, по които да пътува човек? Фигуративна работа. Трен ли имате? Или казвате, че излязъл из пътя?
Човек по път ли трябва да върви?
Запример, вървиш по полето. Казва: „Излез[е] из пътя си навън“. Той е добър човек. Защо? Защото раздавал пари. Че хубаво, добрината седи ли в даването на пари?
към беседата >>
Такива съчетания стават в света.
Но представете си, че го изпее един обикновен певец, каква е разликата между едното пеене и другото пеене? Представете си, че този артист певец, който изпял „Цвете мило, цвете красно“ и вие сте доволен, [но] баща ви умре. Представете си, че един обикновен певец изпее песента, вие не сте доволен, махате с ръка, но на другия ден баща ви оздравее. Ще кажете: „Снощи пя един „Цвете мило, цвете красно“, късметлия човек, баща ми оздравя. Онзи като пя, баща ми умря“.
Такива съчетания стават в света.
Вие трябва да имате едно верую, което да не се разклаща от никакви бури. Никога не защитавайте вашето верую. Истинското верую не се нуждае от никаква защита. Ама ти вярваш ли? Във всичко, което е, вярвам.
към беседата >>
Този, идеалният свят работи.
Когато се убедиш в другия живот и излезеш да живееш в него, той ще бъде по-реален, отколкото сегашния. Няма да има тия ограничения, няма да има тази свобода. Ако туй, което ви се проповядва, не придобиете в себе си, не напущайте старото. Ако ви даде по-голяма възможност, по-голяма свобода, не предполагаема възможност, но реална, [напуснете старото]. Та сега вие ще си послужите със закона.
Този, идеалният свят работи.
Практически в този живот никога не влагай в ума си мисъл, че това не можеш да го направиш. Не влагай в ума си мисълта „Аз не съм даровит“. Ти можеш да кажеш „Аз не мога да свиря“. Тогава тури идеята: този човек, който свири, той е посветил 20 години. 20 години той свирил по 5–6–7–8–10 часа на ден, има техника човекът.
към беседата >>
Запример, вървиш по полето.
Има ли такива релси, по които да пътува човек? Фигуративна работа. Трен ли имате? Или казвате, че излязъл из пътя? Човек по път ли трябва да върви?
Запример, вървиш по полето.
Казва: „Излез[е] из пътя си навън“. Той е добър човек. Защо? Защото раздавал пари. Че хубаво, добрината седи ли в даването на пари? Или, че той е умен.
към беседата >>
Вие трябва да имате едно верую, което да не се разклаща от никакви бури.
Представете си, че този артист певец, който изпял „Цвете мило, цвете красно“ и вие сте доволен, [но] баща ви умре. Представете си, че един обикновен певец изпее песента, вие не сте доволен, махате с ръка, но на другия ден баща ви оздравее. Ще кажете: „Снощи пя един „Цвете мило, цвете красно“, късметлия човек, баща ми оздравя. Онзи като пя, баща ми умря“. Такива съчетания стават в света.
Вие трябва да имате едно верую, което да не се разклаща от никакви бури.
Никога не защитавайте вашето верую. Истинското верую не се нуждае от никаква защита. Ама ти вярваш ли? Във всичко, което е, вярвам. Във всичко което не е, не вярвам.
към беседата >>
Практически в този живот никога не влагай в ума си мисъл, че това не можеш да го направиш.
Няма да има тия ограничения, няма да има тази свобода. Ако туй, което ви се проповядва, не придобиете в себе си, не напущайте старото. Ако ви даде по-голяма възможност, по-голяма свобода, не предполагаема възможност, но реална, [напуснете старото]. Та сега вие ще си послужите със закона. Този, идеалният свят работи.
Практически в този живот никога не влагай в ума си мисъл, че това не можеш да го направиш.
Не влагай в ума си мисълта „Аз не съм даровит“. Ти можеш да кажеш „Аз не мога да свиря“. Тогава тури идеята: този човек, който свири, той е посветил 20 години. 20 години той свирил по 5–6–7–8–10 часа на ден, има техника човекът. Толкоз години свирил.
към беседата >>
Казва: „Излез[е] из пътя си навън“.
Фигуративна работа. Трен ли имате? Или казвате, че излязъл из пътя? Човек по път ли трябва да върви? Запример, вървиш по полето.
Казва: „Излез[е] из пътя си навън“.
Той е добър човек. Защо? Защото раздавал пари. Че хубаво, добрината седи ли в даването на пари? Или, че той е умен. Относителни са тия неща.
към беседата >>
Никога не защитавайте вашето верую.
Представете си, че един обикновен певец изпее песента, вие не сте доволен, махате с ръка, но на другия ден баща ви оздравее. Ще кажете: „Снощи пя един „Цвете мило, цвете красно“, късметлия човек, баща ми оздравя. Онзи като пя, баща ми умря“. Такива съчетания стават в света. Вие трябва да имате едно верую, което да не се разклаща от никакви бури.
Никога не защитавайте вашето верую.
Истинското верую не се нуждае от никаква защита. Ама ти вярваш ли? Във всичко, което е, вярвам. Във всичко което не е, не вярвам. Туй, което не е, какво ще вярвам?
към беседата >>
Не влагай в ума си мисълта „Аз не съм даровит“.
Ако туй, което ви се проповядва, не придобиете в себе си, не напущайте старото. Ако ви даде по-голяма възможност, по-голяма свобода, не предполагаема възможност, но реална, [напуснете старото]. Та сега вие ще си послужите със закона. Този, идеалният свят работи. Практически в този живот никога не влагай в ума си мисъл, че това не можеш да го направиш.
Не влагай в ума си мисълта „Аз не съм даровит“.
Ти можеш да кажеш „Аз не мога да свиря“. Тогава тури идеята: този човек, който свири, той е посветил 20 години. 20 години той свирил по 5–6–7–8–10 часа на ден, има техника човекът. Толкоз години свирил. Значи, ако ти посветиш същите години, ще имаш същото.
към беседата >>
Той е добър човек. Защо?
Трен ли имате? Или казвате, че излязъл из пътя? Човек по път ли трябва да върви? Запример, вървиш по полето. Казва: „Излез[е] из пътя си навън“.
Той е добър човек. Защо?
Защото раздавал пари. Че хубаво, добрината седи ли в даването на пари? Или, че той е умен. Относителни са тия неща. На какво е равно цялото число?
към беседата >>
Истинското верую не се нуждае от никаква защита.
Ще кажете: „Снощи пя един „Цвете мило, цвете красно“, късметлия човек, баща ми оздравя. Онзи като пя, баща ми умря“. Такива съчетания стават в света. Вие трябва да имате едно верую, което да не се разклаща от никакви бури. Никога не защитавайте вашето верую.
Истинското верую не се нуждае от никаква защита.
Ама ти вярваш ли? Във всичко, което е, вярвам. Във всичко което не е, не вярвам. Туй, което не е, какво ще вярвам? Можеш ли да вярваш в един човек, който не се е родил?
към беседата >>
Ти можеш да кажеш „Аз не мога да свиря“.
Ако ви даде по-голяма възможност, по-голяма свобода, не предполагаема възможност, но реална, [напуснете старото]. Та сега вие ще си послужите със закона. Този, идеалният свят работи. Практически в този живот никога не влагай в ума си мисъл, че това не можеш да го направиш. Не влагай в ума си мисълта „Аз не съм даровит“.
Ти можеш да кажеш „Аз не мога да свиря“.
Тогава тури идеята: този човек, който свири, той е посветил 20 години. 20 години той свирил по 5–6–7–8–10 часа на ден, има техника човекът. Толкоз години свирил. Значи, ако ти посветиш същите години, ще имаш същото. Тури туй, възможното.
към беседата >>
Защото раздавал пари.
Или казвате, че излязъл из пътя? Човек по път ли трябва да върви? Запример, вървиш по полето. Казва: „Излез[е] из пътя си навън“. Той е добър човек. Защо?
Защото раздавал пари.
Че хубаво, добрината седи ли в даването на пари? Или, че той е умен. Относителни са тия неща. На какво е равно цялото число? – На себе си.
към беседата >>
Ама ти вярваш ли?
Онзи като пя, баща ми умря“. Такива съчетания стават в света. Вие трябва да имате едно верую, което да не се разклаща от никакви бури. Никога не защитавайте вашето верую. Истинското верую не се нуждае от никаква защита.
Ама ти вярваш ли?
Във всичко, което е, вярвам. Във всичко което не е, не вярвам. Туй, което не е, какво ще вярвам? Можеш ли да вярваш в един човек, който не се е родил? Който е сега в живота, в него можеш да вярваш.
към беседата >>
Тогава тури идеята: този човек, който свири, той е посветил 20 години.
Та сега вие ще си послужите със закона. Този, идеалният свят работи. Практически в този живот никога не влагай в ума си мисъл, че това не можеш да го направиш. Не влагай в ума си мисълта „Аз не съм даровит“. Ти можеш да кажеш „Аз не мога да свиря“.
Тогава тури идеята: този човек, който свири, той е посветил 20 години.
20 години той свирил по 5–6–7–8–10 часа на ден, има техника човекът. Толкоз години свирил. Значи, ако ти посветиш същите години, ще имаш същото. Тури туй, възможното. Сега ще туриш мисълта, дали ще имаш условия.
към беседата >>
Че хубаво, добрината седи ли в даването на пари?
Човек по път ли трябва да върви? Запример, вървиш по полето. Казва: „Излез[е] из пътя си навън“. Той е добър човек. Защо? Защото раздавал пари.
Че хубаво, добрината седи ли в даването на пари?
Или, че той е умен. Относителни са тия неща. На какво е равно цялото число? – На себе си. Туй равенство е относително.
към беседата >>
Във всичко, което е, вярвам.
Такива съчетания стават в света. Вие трябва да имате едно верую, което да не се разклаща от никакви бури. Никога не защитавайте вашето верую. Истинското верую не се нуждае от никаква защита. Ама ти вярваш ли?
Във всичко, което е, вярвам.
Във всичко което не е, не вярвам. Туй, което не е, какво ще вярвам? Можеш ли да вярваш в един човек, който не се е родил? Който е сега в живота, в него можеш да вярваш. Казва: „Ти в Бога вярваш ли, в някой идеал?
към беседата >>
20 години той свирил по 5–6–7–8–10 часа на ден, има техника човекът.
Този, идеалният свят работи. Практически в този живот никога не влагай в ума си мисъл, че това не можеш да го направиш. Не влагай в ума си мисълта „Аз не съм даровит“. Ти можеш да кажеш „Аз не мога да свиря“. Тогава тури идеята: този човек, който свири, той е посветил 20 години.
20 години той свирил по 5–6–7–8–10 часа на ден, има техника човекът.
Толкоз години свирил. Значи, ако ти посветиш същите години, ще имаш същото. Тури туй, възможното. Сега ще туриш мисълта, дали ще имаш условия. Онова, към което имаш желание – [ще] имаш условия.
към беседата >>
Или, че той е умен.
Запример, вървиш по полето. Казва: „Излез[е] из пътя си навън“. Той е добър човек. Защо? Защото раздавал пари. Че хубаво, добрината седи ли в даването на пари?
Или, че той е умен.
Относителни са тия неща. На какво е равно цялото число? – На себе си. Туй равенство е относително. В сегашната математика – относителна математика я наричам, всяко число е равно на себе си.
към беседата >>
Във всичко което не е, не вярвам.
Вие трябва да имате едно верую, което да не се разклаща от никакви бури. Никога не защитавайте вашето верую. Истинското верую не се нуждае от никаква защита. Ама ти вярваш ли? Във всичко, което е, вярвам.
Във всичко което не е, не вярвам.
Туй, което не е, какво ще вярвам? Можеш ли да вярваш в един човек, който не се е родил? Който е сега в живота, в него можеш да вярваш. Казва: „Ти в Бога вярваш ли, в някой идеал? “ Какъв идеал?
към беседата >>
Толкоз години свирил.
Практически в този живот никога не влагай в ума си мисъл, че това не можеш да го направиш. Не влагай в ума си мисълта „Аз не съм даровит“. Ти можеш да кажеш „Аз не мога да свиря“. Тогава тури идеята: този човек, който свири, той е посветил 20 години. 20 години той свирил по 5–6–7–8–10 часа на ден, има техника човекът.
Толкоз години свирил.
Значи, ако ти посветиш същите години, ще имаш същото. Тури туй, възможното. Сега ще туриш мисълта, дали ще имаш условия. Онова, към което имаш желание – [ще] имаш условия. Условията ти не ги създаваш изкуствено, вие сами не си създавате пътищата.
към беседата >>
Относителни са тия неща.
Казва: „Излез[е] из пътя си навън“. Той е добър човек. Защо? Защото раздавал пари. Че хубаво, добрината седи ли в даването на пари? Или, че той е умен.
Относителни са тия неща.
На какво е равно цялото число? – На себе си. Туй равенство е относително. В сегашната математика – относителна математика я наричам, всяко число е равно на себе си. В количествените числа, в един свят, който ние сме построили, е така.
към беседата >>
Туй, което не е, какво ще вярвам?
Никога не защитавайте вашето верую. Истинското верую не се нуждае от никаква защита. Ама ти вярваш ли? Във всичко, което е, вярвам. Във всичко което не е, не вярвам.
Туй, което не е, какво ще вярвам?
Можеш ли да вярваш в един човек, който не се е родил? Който е сега в живота, в него можеш да вярваш. Казва: „Ти в Бога вярваш ли, в някой идеал? “ Какъв идеал? Вярвам във всички идеи, не идеали[те], които сега са.
към беседата >>
Значи, ако ти посветиш същите години, ще имаш същото.
Не влагай в ума си мисълта „Аз не съм даровит“. Ти можеш да кажеш „Аз не мога да свиря“. Тогава тури идеята: този човек, който свири, той е посветил 20 години. 20 години той свирил по 5–6–7–8–10 часа на ден, има техника човекът. Толкоз години свирил.
Значи, ако ти посветиш същите години, ще имаш същото.
Тури туй, възможното. Сега ще туриш мисълта, дали ще имаш условия. Онова, към което имаш желание – [ще] имаш условия. Условията ти не ги създаваш изкуствено, вие сами не си създавате пътищата. Природата, като турила нещата, има за всяко нещо пътища.
към беседата >>
На какво е равно цялото число?
Той е добър човек. Защо? Защото раздавал пари. Че хубаво, добрината седи ли в даването на пари? Или, че той е умен. Относителни са тия неща.
На какво е равно цялото число?
– На себе си. Туй равенство е относително. В сегашната математика – относителна математика я наричам, всяко число е равно на себе си. В количествените числа, в един свят, който ние сме построили, е така. Но щом излезем от този изкуствен [свят], който ние сме построили, работата съвсем се изменя.
към беседата >>
Можеш ли да вярваш в един човек, който не се е родил?
Истинското верую не се нуждае от никаква защита. Ама ти вярваш ли? Във всичко, което е, вярвам. Във всичко което не е, не вярвам. Туй, което не е, какво ще вярвам?
Можеш ли да вярваш в един човек, който не се е родил?
Който е сега в живота, в него можеш да вярваш. Казва: „Ти в Бога вярваш ли, в някой идеал? “ Какъв идеал? Вярвам във всички идеи, не идеали[те], които сега са. Има ли бъдещи идеали?
към беседата >>
Тури туй, възможното.
Ти можеш да кажеш „Аз не мога да свиря“. Тогава тури идеята: този човек, който свири, той е посветил 20 години. 20 години той свирил по 5–6–7–8–10 часа на ден, има техника човекът. Толкоз години свирил. Значи, ако ти посветиш същите години, ще имаш същото.
Тури туй, възможното.
Сега ще туриш мисълта, дали ще имаш условия. Онова, към което имаш желание – [ще] имаш условия. Условията ти не ги създаваш изкуствено, вие сами не си създавате пътищата. Природата, като турила нещата, има за всяко нещо пътища. Не създавайте изкуствено път в себе си.
към беседата >>
2.
Да се не изгуби нищо
,
НБ
, София, 15.12.1935г.,
В бъдеще ще имаме не математика, но параматематика.
По човешка логика не съм на правата страна. И току теглих една резолюция, че правият е крив. С това не искам да кажа, че логиката няма место в живота, но за сега тя е едно средство, едно спомагало за хората. Тя се намира в прогресивен етап. Всички сегашни науки са прогресивни и за в бъдеще те ще се изменят.
В бъдеще ще имаме не математика, но параматематика.
Не логика, но паралогика. Това са термини, както в санскритски език, запример.................. Това е нещо, както източните народи обичат да спорят, какво нещо е Брама. Брама е онова начало, от което човек е излязъл. Аз Брама съм ти, от когото съм произлязъл. А ти е той, третото лице, от когото аз, Брама и ти си излязъл.
към беседата >>
Как ще си обясните тогава, готовността на хората да дадат хиляди левове само да имат едно малко парченце от честния кръст, на който Христос е бил разпнат.
Аз имам предвид онова, което седи зад дрехите. То е умното в човека. Ученият човек носи една шапка, която не е философска, но е просташка. Той може да носи едни обуща, които не са учени, но просташки са, обаче, той има нужди от тия просташки обуща и дрехи. Но щом ученият носи тези дрехи и обуща, от това гледище, те не са просташки, те са учени дрехи.
Как ще си обясните тогава, готовността на хората да дадат хиляди левове само да имат едно малко парченце от честния кръст, на който Христос е бил разпнат.
Един американец е готов да даде два милиона долари за едно малко парченце от този кръст, стига да знае, че наистина това парченце е от кръста, на който Христос е бил разпнат. В какво седи цената на това дърво? Цената на този кръст, на който Христос беше разпнат, седи в това, че той и до сега още е жив. Този кръст, това дърво не е мъртво. Всека негова частица оживя след разпъването на Христа.
към беседата >>
Вие веднага се обиждате и казвате: Как смее да ме нарича прост човек.
Представете си сега следното положение. Среща ви една сестра, аз наричам всички ни сестри, защото са произлезли от една и съща майка. Ева. Нали и в Писанието се казва, в стария завет, че Ева е майка на човечеството. Тази сестра сега ви каже, че сте прости като фасул. Тя казва: Едно време аз имах високо мнение за вас, но сега виждам, че сте по-прости и от фасул.
Вие веднага се обиждате и казвате: Как смее да ме нарича прост човек.
Не, считайте, че тази сестра ви говори хубави работи. Какво означава думата прост? Да ти каже някой, че си прост човек, това значи, че сте вече завързал плод, който наскоро ще узрее. Едно време сте били външно красиви, но тогава сте били току що цъвнал цвят, а сега вече сте завързали и ще узреете. Какво лошо има в това?
към беседата >>
Не логика, но паралогика.
И току теглих една резолюция, че правият е крив. С това не искам да кажа, че логиката няма место в живота, но за сега тя е едно средство, едно спомагало за хората. Тя се намира в прогресивен етап. Всички сегашни науки са прогресивни и за в бъдеще те ще се изменят. В бъдеще ще имаме не математика, но параматематика.
Не логика, но паралогика.
Това са термини, както в санскритски език, запример.................. Това е нещо, както източните народи обичат да спорят, какво нещо е Брама. Брама е онова начало, от което човек е излязъл. Аз Брама съм ти, от когото съм произлязъл. А ти е той, третото лице, от когото аз, Брама и ти си излязъл. Аз в същност е човекът.
към беседата >>
Един американец е готов да даде два милиона долари за едно малко парченце от този кръст, стига да знае, че наистина това парченце е от кръста, на който Христос е бил разпнат.
То е умното в човека. Ученият човек носи една шапка, която не е философска, но е просташка. Той може да носи едни обуща, които не са учени, но просташки са, обаче, той има нужди от тия просташки обуща и дрехи. Но щом ученият носи тези дрехи и обуща, от това гледище, те не са просташки, те са учени дрехи. Как ще си обясните тогава, готовността на хората да дадат хиляди левове само да имат едно малко парченце от честния кръст, на който Христос е бил разпнат.
Един американец е готов да даде два милиона долари за едно малко парченце от този кръст, стига да знае, че наистина това парченце е от кръста, на който Христос е бил разпнат.
В какво седи цената на това дърво? Цената на този кръст, на който Христос беше разпнат, седи в това, че той и до сега още е жив. Този кръст, това дърво не е мъртво. Всека негова частица оживя след разпъването на Христа. Този кръст оживя и до сега още върви след Христа.
към беседата >>
Не, считайте, че тази сестра ви говори хубави работи.
Среща ви една сестра, аз наричам всички ни сестри, защото са произлезли от една и съща майка. Ева. Нали и в Писанието се казва, в стария завет, че Ева е майка на човечеството. Тази сестра сега ви каже, че сте прости като фасул. Тя казва: Едно време аз имах високо мнение за вас, но сега виждам, че сте по-прости и от фасул. Вие веднага се обиждате и казвате: Как смее да ме нарича прост човек.
Не, считайте, че тази сестра ви говори хубави работи.
Какво означава думата прост? Да ти каже някой, че си прост човек, това значи, че сте вече завързал плод, който наскоро ще узрее. Едно време сте били външно красиви, но тогава сте били току що цъвнал цвят, а сега вече сте завързали и ще узреете. Какво лошо има в това? То е все едно, че сте натоварена камила или натоварен кон, който носи на гърба си големи богатства.
към беседата >>
Това са термини, както в санскритски език, запример.................. Това е нещо, както източните народи обичат да спорят, какво нещо е Брама.
С това не искам да кажа, че логиката няма место в живота, но за сега тя е едно средство, едно спомагало за хората. Тя се намира в прогресивен етап. Всички сегашни науки са прогресивни и за в бъдеще те ще се изменят. В бъдеще ще имаме не математика, но параматематика. Не логика, но паралогика.
Това са термини, както в санскритски език, запример.................. Това е нещо, както източните народи обичат да спорят, какво нещо е Брама.
Брама е онова начало, от което човек е излязъл. Аз Брама съм ти, от когото съм произлязъл. А ти е той, третото лице, от когото аз, Брама и ти си излязъл. Аз в същност е човекът. Ти – душата, а той – от когото всичко излиза.
към беседата >>
В какво седи цената на това дърво?
Ученият човек носи една шапка, която не е философска, но е просташка. Той може да носи едни обуща, които не са учени, но просташки са, обаче, той има нужди от тия просташки обуща и дрехи. Но щом ученият носи тези дрехи и обуща, от това гледище, те не са просташки, те са учени дрехи. Как ще си обясните тогава, готовността на хората да дадат хиляди левове само да имат едно малко парченце от честния кръст, на който Христос е бил разпнат. Един американец е готов да даде два милиона долари за едно малко парченце от този кръст, стига да знае, че наистина това парченце е от кръста, на който Христос е бил разпнат.
В какво седи цената на това дърво?
Цената на този кръст, на който Христос беше разпнат, седи в това, че той и до сега още е жив. Този кръст, това дърво не е мъртво. Всека негова частица оживя след разпъването на Христа. Този кръст оживя и до сега още върви след Христа. Каквото го попитате, той знае, може да разправи цели истории от времето на Христа до днес.
към беседата >>
Какво означава думата прост?
Нали и в Писанието се казва, в стария завет, че Ева е майка на човечеството. Тази сестра сега ви каже, че сте прости като фасул. Тя казва: Едно време аз имах високо мнение за вас, но сега виждам, че сте по-прости и от фасул. Вие веднага се обиждате и казвате: Как смее да ме нарича прост човек. Не, считайте, че тази сестра ви говори хубави работи.
Какво означава думата прост?
Да ти каже някой, че си прост човек, това значи, че сте вече завързал плод, който наскоро ще узрее. Едно време сте били външно красиви, но тогава сте били току що цъвнал цвят, а сега вече сте завързали и ще узреете. Какво лошо има в това? То е все едно, че сте натоварена камила или натоварен кон, който носи на гърба си големи богатства. При това положение ти имаш и достатъчно воля да преодолееш всички мъчнотии.
към беседата >>
Брама е онова начало, от което човек е излязъл.
Тя се намира в прогресивен етап. Всички сегашни науки са прогресивни и за в бъдеще те ще се изменят. В бъдеще ще имаме не математика, но параматематика. Не логика, но паралогика. Това са термини, както в санскритски език, запример.................. Това е нещо, както източните народи обичат да спорят, какво нещо е Брама.
Брама е онова начало, от което човек е излязъл.
Аз Брама съм ти, от когото съм произлязъл. А ти е той, третото лице, от когото аз, Брама и ти си излязъл. Аз в същност е човекът. Ти – душата, а той – от когото всичко излиза.
към беседата >>
Цената на този кръст, на който Христос беше разпнат, седи в това, че той и до сега още е жив.
Той може да носи едни обуща, които не са учени, но просташки са, обаче, той има нужди от тия просташки обуща и дрехи. Но щом ученият носи тези дрехи и обуща, от това гледище, те не са просташки, те са учени дрехи. Как ще си обясните тогава, готовността на хората да дадат хиляди левове само да имат едно малко парченце от честния кръст, на който Христос е бил разпнат. Един американец е готов да даде два милиона долари за едно малко парченце от този кръст, стига да знае, че наистина това парченце е от кръста, на който Христос е бил разпнат. В какво седи цената на това дърво?
Цената на този кръст, на който Христос беше разпнат, седи в това, че той и до сега още е жив.
Този кръст, това дърво не е мъртво. Всека негова частица оживя след разпъването на Христа. Този кръст оживя и до сега още върви след Христа. Каквото го попитате, той знае, може да разправи цели истории от времето на Христа до днес. Този кръст навсякъде се хвали, че на него бил разпнат Христос.
към беседата >>
Да ти каже някой, че си прост човек, това значи, че сте вече завързал плод, който наскоро ще узрее.
Тази сестра сега ви каже, че сте прости като фасул. Тя казва: Едно време аз имах високо мнение за вас, но сега виждам, че сте по-прости и от фасул. Вие веднага се обиждате и казвате: Как смее да ме нарича прост човек. Не, считайте, че тази сестра ви говори хубави работи. Какво означава думата прост?
Да ти каже някой, че си прост човек, това значи, че сте вече завързал плод, който наскоро ще узрее.
Едно време сте били външно красиви, но тогава сте били току що цъвнал цвят, а сега вече сте завързали и ще узреете. Какво лошо има в това? То е все едно, че сте натоварена камила или натоварен кон, който носи на гърба си големи богатства. При това положение ти имаш и достатъчно воля да преодолееш всички мъчнотии. Така тълкувам аз думата прост човек като фасул.
към беседата >>
Аз Брама съм ти, от когото съм произлязъл.
Всички сегашни науки са прогресивни и за в бъдеще те ще се изменят. В бъдеще ще имаме не математика, но параматематика. Не логика, но паралогика. Това са термини, както в санскритски език, запример.................. Това е нещо, както източните народи обичат да спорят, какво нещо е Брама. Брама е онова начало, от което човек е излязъл.
Аз Брама съм ти, от когото съм произлязъл.
А ти е той, третото лице, от когото аз, Брама и ти си излязъл. Аз в същност е човекът. Ти – душата, а той – от когото всичко излиза.
към беседата >>
Този кръст, това дърво не е мъртво.
Но щом ученият носи тези дрехи и обуща, от това гледище, те не са просташки, те са учени дрехи. Как ще си обясните тогава, готовността на хората да дадат хиляди левове само да имат едно малко парченце от честния кръст, на който Христос е бил разпнат. Един американец е готов да даде два милиона долари за едно малко парченце от този кръст, стига да знае, че наистина това парченце е от кръста, на който Христос е бил разпнат. В какво седи цената на това дърво? Цената на този кръст, на който Христос беше разпнат, седи в това, че той и до сега още е жив.
Този кръст, това дърво не е мъртво.
Всека негова частица оживя след разпъването на Христа. Този кръст оживя и до сега още върви след Христа. Каквото го попитате, той знае, може да разправи цели истории от времето на Христа до днес. Този кръст навсякъде се хвали, че на него бил разпнат Христос. Той казва: Ако не бях аз, Христос щеше да падне и да си строши главата на земята, но благодарение на мене, той се крепеше.
към беседата >>
Едно време сте били външно красиви, но тогава сте били току що цъвнал цвят, а сега вече сте завързали и ще узреете.
Тя казва: Едно време аз имах високо мнение за вас, но сега виждам, че сте по-прости и от фасул. Вие веднага се обиждате и казвате: Как смее да ме нарича прост човек. Не, считайте, че тази сестра ви говори хубави работи. Какво означава думата прост? Да ти каже някой, че си прост човек, това значи, че сте вече завързал плод, който наскоро ще узрее.
Едно време сте били външно красиви, но тогава сте били току що цъвнал цвят, а сега вече сте завързали и ще узреете.
Какво лошо има в това? То е все едно, че сте натоварена камила или натоварен кон, който носи на гърба си големи богатства. При това положение ти имаш и достатъчно воля да преодолееш всички мъчнотии. Така тълкувам аз думата прост човек като фасул. Този човек може ли да се нарече прост?
към беседата >>
А ти е той, третото лице, от когото аз, Брама и ти си излязъл.
В бъдеще ще имаме не математика, но параматематика. Не логика, но паралогика. Това са термини, както в санскритски език, запример.................. Това е нещо, както източните народи обичат да спорят, какво нещо е Брама. Брама е онова начало, от което човек е излязъл. Аз Брама съм ти, от когото съм произлязъл.
А ти е той, третото лице, от когото аз, Брама и ти си излязъл.
Аз в същност е човекът. Ти – душата, а той – от когото всичко излиза.
към беседата >>
Всека негова частица оживя след разпъването на Христа.
Как ще си обясните тогава, готовността на хората да дадат хиляди левове само да имат едно малко парченце от честния кръст, на който Христос е бил разпнат. Един американец е готов да даде два милиона долари за едно малко парченце от този кръст, стига да знае, че наистина това парченце е от кръста, на който Христос е бил разпнат. В какво седи цената на това дърво? Цената на този кръст, на който Христос беше разпнат, седи в това, че той и до сега още е жив. Този кръст, това дърво не е мъртво.
Всека негова частица оживя след разпъването на Христа.
Този кръст оживя и до сега още върви след Христа. Каквото го попитате, той знае, може да разправи цели истории от времето на Христа до днес. Този кръст навсякъде се хвали, че на него бил разпнат Христос. Той казва: Ако не бях аз, Христос щеше да падне и да си строши главата на земята, но благодарение на мене, той се крепеше. И до днес още всички хора носят такива кръстове, но тези кръстове са човешки кръстове, не са от Христовия кръст.
към беседата >>
Какво лошо има в това?
Вие веднага се обиждате и казвате: Как смее да ме нарича прост човек. Не, считайте, че тази сестра ви говори хубави работи. Какво означава думата прост? Да ти каже някой, че си прост човек, това значи, че сте вече завързал плод, който наскоро ще узрее. Едно време сте били външно красиви, но тогава сте били току що цъвнал цвят, а сега вече сте завързали и ще узреете.
Какво лошо има в това?
То е все едно, че сте натоварена камила или натоварен кон, който носи на гърба си големи богатства. При това положение ти имаш и достатъчно воля да преодолееш всички мъчнотии. Така тълкувам аз думата прост човек като фасул. Този човек може ли да се нарече прост? В какво отношение фасулът е полезен на човека?
към беседата >>
Аз в същност е човекът.
Не логика, но паралогика. Това са термини, както в санскритски език, запример.................. Това е нещо, както източните народи обичат да спорят, какво нещо е Брама. Брама е онова начало, от което човек е излязъл. Аз Брама съм ти, от когото съм произлязъл. А ти е той, третото лице, от когото аз, Брама и ти си излязъл.
Аз в същност е човекът.
Ти – душата, а той – от когото всичко излиза.
към беседата >>
Този кръст оживя и до сега още върви след Христа.
Един американец е готов да даде два милиона долари за едно малко парченце от този кръст, стига да знае, че наистина това парченце е от кръста, на който Христос е бил разпнат. В какво седи цената на това дърво? Цената на този кръст, на който Христос беше разпнат, седи в това, че той и до сега още е жив. Този кръст, това дърво не е мъртво. Всека негова частица оживя след разпъването на Христа.
Този кръст оживя и до сега още върви след Христа.
Каквото го попитате, той знае, може да разправи цели истории от времето на Христа до днес. Този кръст навсякъде се хвали, че на него бил разпнат Христос. Той казва: Ако не бях аз, Христос щеше да падне и да си строши главата на земята, но благодарение на мене, той се крепеше. И до днес още всички хора носят такива кръстове, но тези кръстове са човешки кръстове, не са от Христовия кръст. Ако Христовият кръст днес влезе в някой дом, веднага всички ще му кажат: Хайде да си вървиш, нам не ни трябват такива кръстове.
към беседата >>
То е все едно, че сте натоварена камила или натоварен кон, който носи на гърба си големи богатства.
Не, считайте, че тази сестра ви говори хубави работи. Какво означава думата прост? Да ти каже някой, че си прост човек, това значи, че сте вече завързал плод, който наскоро ще узрее. Едно време сте били външно красиви, но тогава сте били току що цъвнал цвят, а сега вече сте завързали и ще узреете. Какво лошо има в това?
То е все едно, че сте натоварена камила или натоварен кон, който носи на гърба си големи богатства.
При това положение ти имаш и достатъчно воля да преодолееш всички мъчнотии. Така тълкувам аз думата прост човек като фасул. Този човек може ли да се нарече прост? В какво отношение фасулът е полезен на човека? Едно време, когато фасулът за пръв път дошъл на гости на човека, започнал много внимателно да го разглежда и изучава, и се влюбил в бъбреците му.
към беседата >>
Ти – душата, а той – от когото всичко излиза.
Това са термини, както в санскритски език, запример.................. Това е нещо, както източните народи обичат да спорят, какво нещо е Брама. Брама е онова начало, от което човек е излязъл. Аз Брама съм ти, от когото съм произлязъл. А ти е той, третото лице, от когото аз, Брама и ти си излязъл. Аз в същност е човекът.
Ти – душата, а той – от когото всичко излиза.
към беседата >>
Каквото го попитате, той знае, може да разправи цели истории от времето на Христа до днес.
В какво седи цената на това дърво? Цената на този кръст, на който Христос беше разпнат, седи в това, че той и до сега още е жив. Този кръст, това дърво не е мъртво. Всека негова частица оживя след разпъването на Христа. Този кръст оживя и до сега още върви след Христа.
Каквото го попитате, той знае, може да разправи цели истории от времето на Христа до днес.
Този кръст навсякъде се хвали, че на него бил разпнат Христос. Той казва: Ако не бях аз, Христос щеше да падне и да си строши главата на земята, но благодарение на мене, той се крепеше. И до днес още всички хора носят такива кръстове, но тези кръстове са човешки кръстове, не са от Христовия кръст. Ако Христовият кръст днес влезе в някой дом, веднага всички ще му кажат: Хайде да си вървиш, нам не ни трябват такива кръстове. Сега като ме слушате да говоря така, ще си кажете: Какви ли разговори могат да се водят с този кръст?
към беседата >>
При това положение ти имаш и достатъчно воля да преодолееш всички мъчнотии.
Какво означава думата прост? Да ти каже някой, че си прост човек, това значи, че сте вече завързал плод, който наскоро ще узрее. Едно време сте били външно красиви, но тогава сте били току що цъвнал цвят, а сега вече сте завързали и ще узреете. Какво лошо има в това? То е все едно, че сте натоварена камила или натоварен кон, който носи на гърба си големи богатства.
При това положение ти имаш и достатъчно воля да преодолееш всички мъчнотии.
Така тълкувам аз думата прост човек като фасул. Този човек може ли да се нарече прост? В какво отношение фасулът е полезен на човека? Едно време, когато фасулът за пръв път дошъл на гости на човека, започнал много внимателно да го разглежда и изучава, и се влюбил в бъбреците му. Щом се влюбил в бъбреците на човека, той взел тяхната форма.
към беседата >>
Сега някои философи спорят колко вечни начала има в света.
Сега някои философи спорят колко вечни начала има в света.
Онези, които поддържат дуализма, казват, че има две вечни начала, а онези, които поддържат монизма, казват, че има едно вечно начало. Колкото и да спорят, това е безпредметно. Философите в това отношение са като военните стратези – цяла стратегия имат. Като видите техните логически основания, цяла крепост са създали. За да се разрушат техните крепости, трябва да се вземат онези далнобойните, че да разрушат крепостите им и да изкарат философите навън.
към беседата >>
Този кръст навсякъде се хвали, че на него бил разпнат Христос.
Цената на този кръст, на който Христос беше разпнат, седи в това, че той и до сега още е жив. Този кръст, това дърво не е мъртво. Всека негова частица оживя след разпъването на Христа. Този кръст оживя и до сега още върви след Христа. Каквото го попитате, той знае, може да разправи цели истории от времето на Христа до днес.
Този кръст навсякъде се хвали, че на него бил разпнат Христос.
Той казва: Ако не бях аз, Христос щеше да падне и да си строши главата на земята, но благодарение на мене, той се крепеше. И до днес още всички хора носят такива кръстове, но тези кръстове са човешки кръстове, не са от Христовия кръст. Ако Христовият кръст днес влезе в някой дом, веднага всички ще му кажат: Хайде да си вървиш, нам не ни трябват такива кръстове. Сега като ме слушате да говоря така, ще си кажете: Какви ли разговори могат да се водят с този кръст? Не, този кръст не ходи подир Христа, той не е жив.
към беседата >>
Така тълкувам аз думата прост човек като фасул.
Да ти каже някой, че си прост човек, това значи, че сте вече завързал плод, който наскоро ще узрее. Едно време сте били външно красиви, но тогава сте били току що цъвнал цвят, а сега вече сте завързали и ще узреете. Какво лошо има в това? То е все едно, че сте натоварена камила или натоварен кон, който носи на гърба си големи богатства. При това положение ти имаш и достатъчно воля да преодолееш всички мъчнотии.
Така тълкувам аз думата прост човек като фасул.
Този човек може ли да се нарече прост? В какво отношение фасулът е полезен на човека? Едно време, когато фасулът за пръв път дошъл на гости на човека, започнал много внимателно да го разглежда и изучава, и се влюбил в бъбреците му. Щом се влюбил в бъбреците на човека, той взел тяхната форма. Вследствие на формата, която днес фасулът има, той играе важна роля в човешкия организъм.
към беседата >>
Онези, които поддържат дуализма, казват, че има две вечни начала, а онези, които поддържат монизма, казват, че има едно вечно начало.
Сега някои философи спорят колко вечни начала има в света.
Онези, които поддържат дуализма, казват, че има две вечни начала, а онези, които поддържат монизма, казват, че има едно вечно начало.
Колкото и да спорят, това е безпредметно. Философите в това отношение са като военните стратези – цяла стратегия имат. Като видите техните логически основания, цяла крепост са създали. За да се разрушат техните крепости, трябва да се вземат онези далнобойните, че да разрушат крепостите им и да изкарат философите навън. Закрепил се човекът, трябва да се борите с него.
към беседата >>
Той казва: Ако не бях аз, Христос щеше да падне и да си строши главата на земята, но благодарение на мене, той се крепеше.
Този кръст, това дърво не е мъртво. Всека негова частица оживя след разпъването на Христа. Този кръст оживя и до сега още върви след Христа. Каквото го попитате, той знае, може да разправи цели истории от времето на Христа до днес. Този кръст навсякъде се хвали, че на него бил разпнат Христос.
Той казва: Ако не бях аз, Христос щеше да падне и да си строши главата на земята, но благодарение на мене, той се крепеше.
И до днес още всички хора носят такива кръстове, но тези кръстове са човешки кръстове, не са от Христовия кръст. Ако Христовият кръст днес влезе в някой дом, веднага всички ще му кажат: Хайде да си вървиш, нам не ни трябват такива кръстове. Сега като ме слушате да говоря така, ще си кажете: Какви ли разговори могат да се водят с този кръст? Не, този кръст не ходи подир Христа, той не е жив. Това (са) абсурди.
към беседата >>
Този човек може ли да се нарече прост?
Едно време сте били външно красиви, но тогава сте били току що цъвнал цвят, а сега вече сте завързали и ще узреете. Какво лошо има в това? То е все едно, че сте натоварена камила или натоварен кон, който носи на гърба си големи богатства. При това положение ти имаш и достатъчно воля да преодолееш всички мъчнотии. Така тълкувам аз думата прост човек като фасул.
Този човек може ли да се нарече прост?
В какво отношение фасулът е полезен на човека? Едно време, когато фасулът за пръв път дошъл на гости на човека, започнал много внимателно да го разглежда и изучава, и се влюбил в бъбреците му. Щом се влюбил в бъбреците на човека, той взел тяхната форма. Вследствие на формата, която днес фасулът има, той играе важна роля в човешкия организъм. Водата на фасула, като минава през бъбреците, пречиства ги.
към беседата >>
Колкото и да спорят, това е безпредметно.
Сега някои философи спорят колко вечни начала има в света. Онези, които поддържат дуализма, казват, че има две вечни начала, а онези, които поддържат монизма, казват, че има едно вечно начало.
Колкото и да спорят, това е безпредметно.
Философите в това отношение са като военните стратези – цяла стратегия имат. Като видите техните логически основания, цяла крепост са създали. За да се разрушат техните крепости, трябва да се вземат онези далнобойните, че да разрушат крепостите им и да изкарат философите навън. Закрепил се човекът, трябва да се борите с него. Като излезеш насреща му, той казва: Ти си профан, нищо не разбираш.
към беседата >>
И до днес още всички хора носят такива кръстове, но тези кръстове са човешки кръстове, не са от Христовия кръст.
Всека негова частица оживя след разпъването на Христа. Този кръст оживя и до сега още върви след Христа. Каквото го попитате, той знае, може да разправи цели истории от времето на Христа до днес. Този кръст навсякъде се хвали, че на него бил разпнат Христос. Той казва: Ако не бях аз, Христос щеше да падне и да си строши главата на земята, но благодарение на мене, той се крепеше.
И до днес още всички хора носят такива кръстове, но тези кръстове са човешки кръстове, не са от Христовия кръст.
Ако Христовият кръст днес влезе в някой дом, веднага всички ще му кажат: Хайде да си вървиш, нам не ни трябват такива кръстове. Сега като ме слушате да говоря така, ще си кажете: Какви ли разговори могат да се водят с този кръст? Не, този кръст не ходи подир Христа, той не е жив. Това (са) абсурди. Но и ако този кръст е мъртъв, защо трябва да се туря по църквите?
към беседата >>
В какво отношение фасулът е полезен на човека?
Какво лошо има в това? То е все едно, че сте натоварена камила или натоварен кон, който носи на гърба си големи богатства. При това положение ти имаш и достатъчно воля да преодолееш всички мъчнотии. Така тълкувам аз думата прост човек като фасул. Този човек може ли да се нарече прост?
В какво отношение фасулът е полезен на човека?
Едно време, когато фасулът за пръв път дошъл на гости на човека, започнал много внимателно да го разглежда и изучава, и се влюбил в бъбреците му. Щом се влюбил в бъбреците на човека, той взел тяхната форма. Вследствие на формата, която днес фасулът има, той играе важна роля в човешкия организъм. Водата на фасула, като минава през бъбреците, пречиства ги. После минава и през пикочния мехур и него пречиства.
към беседата >>
Философите в това отношение са като военните стратези – цяла стратегия имат.
Сега някои философи спорят колко вечни начала има в света. Онези, които поддържат дуализма, казват, че има две вечни начала, а онези, които поддържат монизма, казват, че има едно вечно начало. Колкото и да спорят, това е безпредметно.
Философите в това отношение са като военните стратези – цяла стратегия имат.
Като видите техните логически основания, цяла крепост са създали. За да се разрушат техните крепости, трябва да се вземат онези далнобойните, че да разрушат крепостите им и да изкарат философите навън. Закрепил се човекът, трябва да се борите с него. Като излезеш насреща му, той казва: Ти си профан, нищо не разбираш. – А ти разбираш, защото си в крепостта вътре.
към беседата >>
Ако Христовият кръст днес влезе в някой дом, веднага всички ще му кажат: Хайде да си вървиш, нам не ни трябват такива кръстове.
Този кръст оживя и до сега още върви след Христа. Каквото го попитате, той знае, може да разправи цели истории от времето на Христа до днес. Този кръст навсякъде се хвали, че на него бил разпнат Христос. Той казва: Ако не бях аз, Христос щеше да падне и да си строши главата на земята, но благодарение на мене, той се крепеше. И до днес още всички хора носят такива кръстове, но тези кръстове са човешки кръстове, не са от Христовия кръст.
Ако Христовият кръст днес влезе в някой дом, веднага всички ще му кажат: Хайде да си вървиш, нам не ни трябват такива кръстове.
Сега като ме слушате да говоря така, ще си кажете: Какви ли разговори могат да се водят с този кръст? Не, този кръст не ходи подир Христа, той не е жив. Това (са) абсурди. Но и ако този кръст е мъртъв, защо трябва да се туря по църквите? Ако се интересувате от този кръст, вие се интересувате от него като от жив кръст.
към беседата >>
Едно време, когато фасулът за пръв път дошъл на гости на човека, започнал много внимателно да го разглежда и изучава, и се влюбил в бъбреците му.
То е все едно, че сте натоварена камила или натоварен кон, който носи на гърба си големи богатства. При това положение ти имаш и достатъчно воля да преодолееш всички мъчнотии. Така тълкувам аз думата прост човек като фасул. Този човек може ли да се нарече прост? В какво отношение фасулът е полезен на човека?
Едно време, когато фасулът за пръв път дошъл на гости на човека, започнал много внимателно да го разглежда и изучава, и се влюбил в бъбреците му.
Щом се влюбил в бъбреците на човека, той взел тяхната форма. Вследствие на формата, която днес фасулът има, той играе важна роля в човешкия организъм. Водата на фасула, като минава през бъбреците, пречиства ги. После минава и през пикочния мехур и него пречиства. Благодарение на фасула, който пречиства бъбреците ви, за да функционират правилно.
към беседата >>
Като видите техните логически основания, цяла крепост са създали.
Сега някои философи спорят колко вечни начала има в света. Онези, които поддържат дуализма, казват, че има две вечни начала, а онези, които поддържат монизма, казват, че има едно вечно начало. Колкото и да спорят, това е безпредметно. Философите в това отношение са като военните стратези – цяла стратегия имат.
Като видите техните логически основания, цяла крепост са създали.
За да се разрушат техните крепости, трябва да се вземат онези далнобойните, че да разрушат крепостите им и да изкарат философите навън. Закрепил се човекът, трябва да се борите с него. Като излезеш насреща му, той казва: Ти си профан, нищо не разбираш. – А ти разбираш, защото си в крепостта вътре. Я излез малко вън от крепостта, аз ще ти кажа на тебе.
към беседата >>
Сега като ме слушате да говоря така, ще си кажете: Какви ли разговори могат да се водят с този кръст?
Каквото го попитате, той знае, може да разправи цели истории от времето на Христа до днес. Този кръст навсякъде се хвали, че на него бил разпнат Христос. Той казва: Ако не бях аз, Христос щеше да падне и да си строши главата на земята, но благодарение на мене, той се крепеше. И до днес още всички хора носят такива кръстове, но тези кръстове са човешки кръстове, не са от Христовия кръст. Ако Христовият кръст днес влезе в някой дом, веднага всички ще му кажат: Хайде да си вървиш, нам не ни трябват такива кръстове.
Сега като ме слушате да говоря така, ще си кажете: Какви ли разговори могат да се водят с този кръст?
Не, този кръст не ходи подир Христа, той не е жив. Това (са) абсурди. Но и ако този кръст е мъртъв, защо трябва да се туря по църквите? Ако се интересувате от този кръст, вие се интересувате от него като от жив кръст. Вие се интересувате от живите неща.
към беседата >>
Щом се влюбил в бъбреците на човека, той взел тяхната форма.
При това положение ти имаш и достатъчно воля да преодолееш всички мъчнотии. Така тълкувам аз думата прост човек като фасул. Този човек може ли да се нарече прост? В какво отношение фасулът е полезен на човека? Едно време, когато фасулът за пръв път дошъл на гости на човека, започнал много внимателно да го разглежда и изучава, и се влюбил в бъбреците му.
Щом се влюбил в бъбреците на човека, той взел тяхната форма.
Вследствие на формата, която днес фасулът има, той играе важна роля в човешкия организъм. Водата на фасула, като минава през бъбреците, пречиства ги. После минава и през пикочния мехур и него пречиства. Благодарение на фасула, който пречиства бъбреците ви, за да функционират правилно. Знаете ли какво щеше да стане с вашата философия, ако бъбреците ви не функционираха правилно?
към беседата >>
За да се разрушат техните крепости, трябва да се вземат онези далнобойните, че да разрушат крепостите им и да изкарат философите навън.
Сега някои философи спорят колко вечни начала има в света. Онези, които поддържат дуализма, казват, че има две вечни начала, а онези, които поддържат монизма, казват, че има едно вечно начало. Колкото и да спорят, това е безпредметно. Философите в това отношение са като военните стратези – цяла стратегия имат. Като видите техните логически основания, цяла крепост са създали.
За да се разрушат техните крепости, трябва да се вземат онези далнобойните, че да разрушат крепостите им и да изкарат философите навън.
Закрепил се човекът, трябва да се борите с него. Като излезеш насреща му, той казва: Ти си профан, нищо не разбираш. – А ти разбираш, защото си в крепостта вътре. Я излез малко вън от крепостта, аз ще ти кажа на тебе. Така и всички ние, като сме дошли на земята, закрепили сме се в телата си, като в една крепост, и имаме такива разсъждения, които са съвсем изопачени.
към беседата >>
Не, този кръст не ходи подир Христа, той не е жив.
Този кръст навсякъде се хвали, че на него бил разпнат Христос. Той казва: Ако не бях аз, Христос щеше да падне и да си строши главата на земята, но благодарение на мене, той се крепеше. И до днес още всички хора носят такива кръстове, но тези кръстове са човешки кръстове, не са от Христовия кръст. Ако Христовият кръст днес влезе в някой дом, веднага всички ще му кажат: Хайде да си вървиш, нам не ни трябват такива кръстове. Сега като ме слушате да говоря така, ще си кажете: Какви ли разговори могат да се водят с този кръст?
Не, този кръст не ходи подир Христа, той не е жив.
Това (са) абсурди. Но и ако този кръст е мъртъв, защо трябва да се туря по църквите? Ако се интересувате от този кръст, вие се интересувате от него като от жив кръст. Вие се интересувате от живите неща. По закон ние се интересуваме от живите неща, а не се интересуваме от мъртвите.
към беседата >>
Вследствие на формата, която днес фасулът има, той играе важна роля в човешкия организъм.
Така тълкувам аз думата прост човек като фасул. Този човек може ли да се нарече прост? В какво отношение фасулът е полезен на човека? Едно време, когато фасулът за пръв път дошъл на гости на човека, започнал много внимателно да го разглежда и изучава, и се влюбил в бъбреците му. Щом се влюбил в бъбреците на човека, той взел тяхната форма.
Вследствие на формата, която днес фасулът има, той играе важна роля в човешкия организъм.
Водата на фасула, като минава през бъбреците, пречиства ги. После минава и през пикочния мехур и него пречиства. Благодарение на фасула, който пречиства бъбреците ви, за да функционират правилно. Знаете ли какво щеше да стане с вашата философия, ако бъбреците ви не функционираха правилно?
към беседата >>
Закрепил се човекът, трябва да се борите с него.
Онези, които поддържат дуализма, казват, че има две вечни начала, а онези, които поддържат монизма, казват, че има едно вечно начало. Колкото и да спорят, това е безпредметно. Философите в това отношение са като военните стратези – цяла стратегия имат. Като видите техните логически основания, цяла крепост са създали. За да се разрушат техните крепости, трябва да се вземат онези далнобойните, че да разрушат крепостите им и да изкарат философите навън.
Закрепил се човекът, трябва да се борите с него.
Като излезеш насреща му, той казва: Ти си профан, нищо не разбираш. – А ти разбираш, защото си в крепостта вътре. Я излез малко вън от крепостта, аз ще ти кажа на тебе. Така и всички ние, като сме дошли на земята, закрепили сме се в телата си, като в една крепост, и имаме такива разсъждения, които са съвсем изопачени. И ако............ хора са нещастни днес, това се дължи на техните разбирания.
към беседата >>
Това (са) абсурди.
Той казва: Ако не бях аз, Христос щеше да падне и да си строши главата на земята, но благодарение на мене, той се крепеше. И до днес още всички хора носят такива кръстове, но тези кръстове са човешки кръстове, не са от Христовия кръст. Ако Христовият кръст днес влезе в някой дом, веднага всички ще му кажат: Хайде да си вървиш, нам не ни трябват такива кръстове. Сега като ме слушате да говоря така, ще си кажете: Какви ли разговори могат да се водят с този кръст? Не, този кръст не ходи подир Христа, той не е жив.
Това (са) абсурди.
Но и ако този кръст е мъртъв, защо трябва да се туря по църквите? Ако се интересувате от този кръст, вие се интересувате от него като от жив кръст. Вие се интересувате от живите неща. По закон ние се интересуваме от живите неща, а не се интересуваме от мъртвите. Мъртвите неща миришат, защо трябва да се държат в къщите ви?
към беседата >>
Водата на фасула, като минава през бъбреците, пречиства ги.
Този човек може ли да се нарече прост? В какво отношение фасулът е полезен на човека? Едно време, когато фасулът за пръв път дошъл на гости на човека, започнал много внимателно да го разглежда и изучава, и се влюбил в бъбреците му. Щом се влюбил в бъбреците на човека, той взел тяхната форма. Вследствие на формата, която днес фасулът има, той играе важна роля в човешкия организъм.
Водата на фасула, като минава през бъбреците, пречиства ги.
После минава и през пикочния мехур и него пречиства. Благодарение на фасула, който пречиства бъбреците ви, за да функционират правилно. Знаете ли какво щеше да стане с вашата философия, ако бъбреците ви не функционираха правилно?
към беседата >>
Като излезеш насреща му, той казва: Ти си профан, нищо не разбираш.
Колкото и да спорят, това е безпредметно. Философите в това отношение са като военните стратези – цяла стратегия имат. Като видите техните логически основания, цяла крепост са създали. За да се разрушат техните крепости, трябва да се вземат онези далнобойните, че да разрушат крепостите им и да изкарат философите навън. Закрепил се човекът, трябва да се борите с него.
Като излезеш насреща му, той казва: Ти си профан, нищо не разбираш.
– А ти разбираш, защото си в крепостта вътре. Я излез малко вън от крепостта, аз ще ти кажа на тебе. Така и всички ние, като сме дошли на земята, закрепили сме се в телата си, като в една крепост, и имаме такива разсъждения, които са съвсем изопачени. И ако............ хора са нещастни днес, това се дължи на техните разбирания. Ако проследим живота на хората, от страданията им ще се определи степента на техните знания.
към беседата >>
Но и ако този кръст е мъртъв, защо трябва да се туря по църквите?
И до днес още всички хора носят такива кръстове, но тези кръстове са човешки кръстове, не са от Христовия кръст. Ако Христовият кръст днес влезе в някой дом, веднага всички ще му кажат: Хайде да си вървиш, нам не ни трябват такива кръстове. Сега като ме слушате да говоря така, ще си кажете: Какви ли разговори могат да се водят с този кръст? Не, този кръст не ходи подир Христа, той не е жив. Това (са) абсурди.
Но и ако този кръст е мъртъв, защо трябва да се туря по църквите?
Ако се интересувате от този кръст, вие се интересувате от него като от жив кръст. Вие се интересувате от живите неща. По закон ние се интересуваме от живите неща, а не се интересуваме от мъртвите. Мъртвите неща миришат, защо трябва да се държат в къщите ви? Живот е този кръст, от него излиза живот.
към беседата >>
После минава и през пикочния мехур и него пречиства.
В какво отношение фасулът е полезен на човека? Едно време, когато фасулът за пръв път дошъл на гости на човека, започнал много внимателно да го разглежда и изучава, и се влюбил в бъбреците му. Щом се влюбил в бъбреците на човека, той взел тяхната форма. Вследствие на формата, която днес фасулът има, той играе важна роля в човешкия организъм. Водата на фасула, като минава през бъбреците, пречиства ги.
После минава и през пикочния мехур и него пречиства.
Благодарение на фасула, който пречиства бъбреците ви, за да функционират правилно. Знаете ли какво щеше да стане с вашата философия, ако бъбреците ви не функционираха правилно?
към беседата >>
– А ти разбираш, защото си в крепостта вътре.
Философите в това отношение са като военните стратези – цяла стратегия имат. Като видите техните логически основания, цяла крепост са създали. За да се разрушат техните крепости, трябва да се вземат онези далнобойните, че да разрушат крепостите им и да изкарат философите навън. Закрепил се човекът, трябва да се борите с него. Като излезеш насреща му, той казва: Ти си профан, нищо не разбираш.
– А ти разбираш, защото си в крепостта вътре.
Я излез малко вън от крепостта, аз ще ти кажа на тебе. Така и всички ние, като сме дошли на земята, закрепили сме се в телата си, като в една крепост, и имаме такива разсъждения, които са съвсем изопачени. И ако............ хора са нещастни днес, това се дължи на техните разбирания. Ако проследим живота на хората, от страданията им ще се определи степента на техните знания. Човек има две естества, едното е крайно консервативно.
към беседата >>
Ако се интересувате от този кръст, вие се интересувате от него като от жив кръст.
Ако Христовият кръст днес влезе в някой дом, веднага всички ще му кажат: Хайде да си вървиш, нам не ни трябват такива кръстове. Сега като ме слушате да говоря така, ще си кажете: Какви ли разговори могат да се водят с този кръст? Не, този кръст не ходи подир Христа, той не е жив. Това (са) абсурди. Но и ако този кръст е мъртъв, защо трябва да се туря по църквите?
Ако се интересувате от този кръст, вие се интересувате от него като от жив кръст.
Вие се интересувате от живите неща. По закон ние се интересуваме от живите неща, а не се интересуваме от мъртвите. Мъртвите неща миришат, защо трябва да се държат в къщите ви? Живот е този кръст, от него излиза живот. Дето влезе, той носи със себе си огън.
към беседата >>
Благодарение на фасула, който пречиства бъбреците ви, за да функционират правилно.
Едно време, когато фасулът за пръв път дошъл на гости на човека, започнал много внимателно да го разглежда и изучава, и се влюбил в бъбреците му. Щом се влюбил в бъбреците на човека, той взел тяхната форма. Вследствие на формата, която днес фасулът има, той играе важна роля в човешкия организъм. Водата на фасула, като минава през бъбреците, пречиства ги. После минава и през пикочния мехур и него пречиства.
Благодарение на фасула, който пречиства бъбреците ви, за да функционират правилно.
Знаете ли какво щеше да стане с вашата философия, ако бъбреците ви не функционираха правилно?
към беседата >>
Я излез малко вън от крепостта, аз ще ти кажа на тебе.
Като видите техните логически основания, цяла крепост са създали. За да се разрушат техните крепости, трябва да се вземат онези далнобойните, че да разрушат крепостите им и да изкарат философите навън. Закрепил се човекът, трябва да се борите с него. Като излезеш насреща му, той казва: Ти си профан, нищо не разбираш. – А ти разбираш, защото си в крепостта вътре.
Я излез малко вън от крепостта, аз ще ти кажа на тебе.
Така и всички ние, като сме дошли на земята, закрепили сме се в телата си, като в една крепост, и имаме такива разсъждения, които са съвсем изопачени. И ако............ хора са нещастни днес, това се дължи на техните разбирания. Ако проследим живота на хората, от страданията им ще се определи степента на техните знания. Човек има две естества, едното е крайно консервативно. Тази консервативност произтича от материята, от която той е направен, понеже материята е инертна.
към беседата >>
Вие се интересувате от живите неща.
Сега като ме слушате да говоря така, ще си кажете: Какви ли разговори могат да се водят с този кръст? Не, този кръст не ходи подир Христа, той не е жив. Това (са) абсурди. Но и ако този кръст е мъртъв, защо трябва да се туря по църквите? Ако се интересувате от този кръст, вие се интересувате от него като от жив кръст.
Вие се интересувате от живите неща.
По закон ние се интересуваме от живите неща, а не се интересуваме от мъртвите. Мъртвите неща миришат, защо трябва да се държат в къщите ви? Живот е този кръст, от него излиза живот. Дето влезе, той носи със себе си огън. Понеже Христос знаеше, че ще бъде разпнат на кръст, той се молеше на Господа: Господо моля Ти се, да направиш хората по образ и подобие на моите страдания.
към беседата >>
Знаете ли какво щеше да стане с вашата философия, ако бъбреците ви не функционираха правилно?
Щом се влюбил в бъбреците на човека, той взел тяхната форма. Вследствие на формата, която днес фасулът има, той играе важна роля в човешкия организъм. Водата на фасула, като минава през бъбреците, пречиства ги. После минава и през пикочния мехур и него пречиства. Благодарение на фасула, който пречиства бъбреците ви, за да функционират правилно.
Знаете ли какво щеше да стане с вашата философия, ако бъбреците ви не функционираха правилно?
към беседата >>
Така и всички ние, като сме дошли на земята, закрепили сме се в телата си, като в една крепост, и имаме такива разсъждения, които са съвсем изопачени.
За да се разрушат техните крепости, трябва да се вземат онези далнобойните, че да разрушат крепостите им и да изкарат философите навън. Закрепил се човекът, трябва да се борите с него. Като излезеш насреща му, той казва: Ти си профан, нищо не разбираш. – А ти разбираш, защото си в крепостта вътре. Я излез малко вън от крепостта, аз ще ти кажа на тебе.
Така и всички ние, като сме дошли на земята, закрепили сме се в телата си, като в една крепост, и имаме такива разсъждения, които са съвсем изопачени.
И ако............ хора са нещастни днес, това се дължи на техните разбирания. Ако проследим живота на хората, от страданията им ще се определи степента на техните знания. Човек има две естества, едното е крайно консервативно. Тази консервативност произтича от материята, от която той е направен, понеже материята е инертна. Аз наричам материята майка на човека.
към беседата >>
По закон ние се интересуваме от живите неща, а не се интересуваме от мъртвите.
Не, този кръст не ходи подир Христа, той не е жив. Това (са) абсурди. Но и ако този кръст е мъртъв, защо трябва да се туря по църквите? Ако се интересувате от този кръст, вие се интересувате от него като от жив кръст. Вие се интересувате от живите неща.
По закон ние се интересуваме от живите неща, а не се интересуваме от мъртвите.
Мъртвите неща миришат, защо трябва да се държат в къщите ви? Живот е този кръст, от него излиза живот. Дето влезе, той носи със себе си огън. Понеже Христос знаеше, че ще бъде разпнат на кръст, той се молеше на Господа: Господо моля Ти се, да направиш хората по образ и подобие на моите страдания. Ето вие сте един жив кръст, който се разхождате.
към беседата >>
Сега при новото възпитание, за да може човек да говори нещо, той трябва да го е постигнал, или най-малко да го познава.
Сега при новото възпитание, за да може човек да говори нещо, той трябва да го е постигнал, или най-малко да го познава.
Казвате: Ние сме религиозни, ние сме културни хора. За да каже човек за себе си, че е културен, това значи да може правилно да мисли. Всека мисъл, всяко чувство в човека има свои специфични напрежения. Не са лоши тия напрежения, но човек трябва да знае как да се справи с тях. Ако не се справи на време, те могат да избухнат като бомби и да предизвикат известни експлозии в човека.
към беседата >>
И ако............ хора са нещастни днес, това се дължи на техните разбирания.
Закрепил се човекът, трябва да се борите с него. Като излезеш насреща му, той казва: Ти си профан, нищо не разбираш. – А ти разбираш, защото си в крепостта вътре. Я излез малко вън от крепостта, аз ще ти кажа на тебе. Така и всички ние, като сме дошли на земята, закрепили сме се в телата си, като в една крепост, и имаме такива разсъждения, които са съвсем изопачени.
И ако............ хора са нещастни днес, това се дължи на техните разбирания.
Ако проследим живота на хората, от страданията им ще се определи степента на техните знания. Човек има две естества, едното е крайно консервативно. Тази консервативност произтича от материята, от която той е направен, понеже материята е инертна. Аз наричам материята майка на човека. Тя е много разложена, от нищо не се безпокои.
към беседата >>
Мъртвите неща миришат, защо трябва да се държат в къщите ви?
Това (са) абсурди. Но и ако този кръст е мъртъв, защо трябва да се туря по църквите? Ако се интересувате от този кръст, вие се интересувате от него като от жив кръст. Вие се интересувате от живите неща. По закон ние се интересуваме от живите неща, а не се интересуваме от мъртвите.
Мъртвите неща миришат, защо трябва да се държат в къщите ви?
Живот е този кръст, от него излиза живот. Дето влезе, той носи със себе си огън. Понеже Христос знаеше, че ще бъде разпнат на кръст, той се молеше на Господа: Господо моля Ти се, да направиш хората по образ и подобие на моите страдания. Ето вие сте един жив кръст, който се разхождате. Като разперете ръцете си настрана, вие сте един жив кръст.
към беседата >>
Казвате: Ние сме религиозни, ние сме културни хора.
Сега при новото възпитание, за да може човек да говори нещо, той трябва да го е постигнал, или най-малко да го познава.
Казвате: Ние сме религиозни, ние сме културни хора.
За да каже човек за себе си, че е културен, това значи да може правилно да мисли. Всека мисъл, всяко чувство в човека има свои специфични напрежения. Не са лоши тия напрежения, но човек трябва да знае как да се справи с тях. Ако не се справи на време, те могат да избухнат като бомби и да предизвикат известни експлозии в човека. Тези експлозии в организма на човека са причина за различни болести, като неврастения, невропатия.
към беседата >>
Ако проследим живота на хората, от страданията им ще се определи степента на техните знания.
Като излезеш насреща му, той казва: Ти си профан, нищо не разбираш. – А ти разбираш, защото си в крепостта вътре. Я излез малко вън от крепостта, аз ще ти кажа на тебе. Така и всички ние, като сме дошли на земята, закрепили сме се в телата си, като в една крепост, и имаме такива разсъждения, които са съвсем изопачени. И ако............ хора са нещастни днес, това се дължи на техните разбирания.
Ако проследим живота на хората, от страданията им ще се определи степента на техните знания.
Човек има две естества, едното е крайно консервативно. Тази консервативност произтича от материята, от която той е направен, понеже материята е инертна. Аз наричам материята майка на човека. Тя е много разложена, от нищо не се безпокои. Че плачело детето, нищо от това – нека си поплаче, то полива своята градинка, трябва да се полива, тя не се безпокои.
към беседата >>
Живот е този кръст, от него излиза живот.
Но и ако този кръст е мъртъв, защо трябва да се туря по църквите? Ако се интересувате от този кръст, вие се интересувате от него като от жив кръст. Вие се интересувате от живите неща. По закон ние се интересуваме от живите неща, а не се интересуваме от мъртвите. Мъртвите неща миришат, защо трябва да се държат в къщите ви?
Живот е този кръст, от него излиза живот.
Дето влезе, той носи със себе си огън. Понеже Христос знаеше, че ще бъде разпнат на кръст, той се молеше на Господа: Господо моля Ти се, да направиш хората по образ и подобие на моите страдания. Ето вие сте един жив кръст, който се разхождате. Като разперете ръцете си настрана, вие сте един жив кръст. Не знаете ли, че Христос беше разпнат на вас?
към беседата >>
За да каже човек за себе си, че е културен, това значи да може правилно да мисли.
Сега при новото възпитание, за да може човек да говори нещо, той трябва да го е постигнал, или най-малко да го познава. Казвате: Ние сме религиозни, ние сме културни хора.
За да каже човек за себе си, че е културен, това значи да може правилно да мисли.
Всека мисъл, всяко чувство в човека има свои специфични напрежения. Не са лоши тия напрежения, но човек трябва да знае как да се справи с тях. Ако не се справи на време, те могат да избухнат като бомби и да предизвикат известни експлозии в човека. Тези експлозии в организма на човека са причина за различни болести, като неврастения, невропатия. Те са причина и за различните страдания в човека.
към беседата >>
Човек има две естества, едното е крайно консервативно.
– А ти разбираш, защото си в крепостта вътре. Я излез малко вън от крепостта, аз ще ти кажа на тебе. Така и всички ние, като сме дошли на земята, закрепили сме се в телата си, като в една крепост, и имаме такива разсъждения, които са съвсем изопачени. И ако............ хора са нещастни днес, това се дължи на техните разбирания. Ако проследим живота на хората, от страданията им ще се определи степента на техните знания.
Човек има две естества, едното е крайно консервативно.
Тази консервативност произтича от материята, от която той е направен, понеже материята е инертна. Аз наричам материята майка на човека. Тя е много разложена, от нищо не се безпокои. Че плачело детето, нищо от това – нека си поплаче, то полива своята градинка, трябва да се полива, тя не се безпокои. Животът има нужда от дъжд.
към беседата >>
Дето влезе, той носи със себе си огън.
Ако се интересувате от този кръст, вие се интересувате от него като от жив кръст. Вие се интересувате от живите неща. По закон ние се интересуваме от живите неща, а не се интересуваме от мъртвите. Мъртвите неща миришат, защо трябва да се държат в къщите ви? Живот е този кръст, от него излиза живот.
Дето влезе, той носи със себе си огън.
Понеже Христос знаеше, че ще бъде разпнат на кръст, той се молеше на Господа: Господо моля Ти се, да направиш хората по образ и подобие на моите страдания. Ето вие сте един жив кръст, който се разхождате. Като разперете ръцете си настрана, вие сте един жив кръст. Не знаете ли, че Христос беше разпнат на вас? Всеки от вас е един жив кръст, на който Христос беше разпнат.
към беседата >>
Всека мисъл, всяко чувство в човека има свои специфични напрежения.
Сега при новото възпитание, за да може човек да говори нещо, той трябва да го е постигнал, или най-малко да го познава. Казвате: Ние сме религиозни, ние сме културни хора. За да каже човек за себе си, че е културен, това значи да може правилно да мисли.
Всека мисъл, всяко чувство в човека има свои специфични напрежения.
Не са лоши тия напрежения, но човек трябва да знае как да се справи с тях. Ако не се справи на време, те могат да избухнат като бомби и да предизвикат известни експлозии в човека. Тези експлозии в организма на човека са причина за различни болести, като неврастения, невропатия. Те са причина и за различните страдания в човека. Всички болести и страдания в човека се дължат на мозъчната, нервна система и на симпатичната нервна система, които не функционират правилно в човека.
към беседата >>
Тази консервативност произтича от материята, от която той е направен, понеже материята е инертна.
Я излез малко вън от крепостта, аз ще ти кажа на тебе. Така и всички ние, като сме дошли на земята, закрепили сме се в телата си, като в една крепост, и имаме такива разсъждения, които са съвсем изопачени. И ако............ хора са нещастни днес, това се дължи на техните разбирания. Ако проследим живота на хората, от страданията им ще се определи степента на техните знания. Човек има две естества, едното е крайно консервативно.
Тази консервативност произтича от материята, от която той е направен, понеже материята е инертна.
Аз наричам материята майка на човека. Тя е много разложена, от нищо не се безпокои. Че плачело детето, нищо от това – нека си поплаче, то полива своята градинка, трябва да се полива, тя не се безпокои. Животът има нужда от дъжд. Ама кръвта му изтекла.
към беседата >>
Понеже Христос знаеше, че ще бъде разпнат на кръст, той се молеше на Господа: Господо моля Ти се, да направиш хората по образ и подобие на моите страдания.
Вие се интересувате от живите неща. По закон ние се интересуваме от живите неща, а не се интересуваме от мъртвите. Мъртвите неща миришат, защо трябва да се държат в къщите ви? Живот е този кръст, от него излиза живот. Дето влезе, той носи със себе си огън.
Понеже Христос знаеше, че ще бъде разпнат на кръст, той се молеше на Господа: Господо моля Ти се, да направиш хората по образ и подобие на моите страдания.
Ето вие сте един жив кръст, който се разхождате. Като разперете ръцете си настрана, вие сте един жив кръст. Не знаете ли, че Христос беше разпнат на вас? Всеки от вас е един жив кръст, на който Христос беше разпнат. Каква е моята логика сега?
към беседата >>
Не са лоши тия напрежения, но човек трябва да знае как да се справи с тях.
Сега при новото възпитание, за да може човек да говори нещо, той трябва да го е постигнал, или най-малко да го познава. Казвате: Ние сме религиозни, ние сме културни хора. За да каже човек за себе си, че е културен, това значи да може правилно да мисли. Всека мисъл, всяко чувство в човека има свои специфични напрежения.
Не са лоши тия напрежения, но човек трябва да знае как да се справи с тях.
Ако не се справи на време, те могат да избухнат като бомби и да предизвикат известни експлозии в човека. Тези експлозии в организма на човека са причина за различни болести, като неврастения, невропатия. Те са причина и за различните страдания в човека. Всички болести и страдания в човека се дължат на мозъчната, нервна система и на симпатичната нервна система, които не функционират правилно в човека. И разните жлези в човешкия организъм също не функционират правилно.
към беседата >>
Аз наричам материята майка на човека.
Така и всички ние, като сме дошли на земята, закрепили сме се в телата си, като в една крепост, и имаме такива разсъждения, които са съвсем изопачени. И ако............ хора са нещастни днес, това се дължи на техните разбирания. Ако проследим живота на хората, от страданията им ще се определи степента на техните знания. Човек има две естества, едното е крайно консервативно. Тази консервативност произтича от материята, от която той е направен, понеже материята е инертна.
Аз наричам материята майка на човека.
Тя е много разложена, от нищо не се безпокои. Че плачело детето, нищо от това – нека си поплаче, то полива своята градинка, трябва да се полива, тя не се безпокои. Животът има нужда от дъжд. Ама кръвта му изтекла. – Няма нищо, нека изтече.
към беседата >>
Ето вие сте един жив кръст, който се разхождате.
По закон ние се интересуваме от живите неща, а не се интересуваме от мъртвите. Мъртвите неща миришат, защо трябва да се държат в къщите ви? Живот е този кръст, от него излиза живот. Дето влезе, той носи със себе си огън. Понеже Христос знаеше, че ще бъде разпнат на кръст, той се молеше на Господа: Господо моля Ти се, да направиш хората по образ и подобие на моите страдания.
Ето вие сте един жив кръст, който се разхождате.
Като разперете ръцете си настрана, вие сте един жив кръст. Не знаете ли, че Христос беше разпнат на вас? Всеки от вас е един жив кръст, на който Христос беше разпнат. Каква е моята логика сега? Това вече не е паралогика, но е логика.
към беседата >>
Ако не се справи на време, те могат да избухнат като бомби и да предизвикат известни експлозии в човека.
Сега при новото възпитание, за да може човек да говори нещо, той трябва да го е постигнал, или най-малко да го познава. Казвате: Ние сме религиозни, ние сме културни хора. За да каже човек за себе си, че е културен, това значи да може правилно да мисли. Всека мисъл, всяко чувство в човека има свои специфични напрежения. Не са лоши тия напрежения, но човек трябва да знае как да се справи с тях.
Ако не се справи на време, те могат да избухнат като бомби и да предизвикат известни експлозии в човека.
Тези експлозии в организма на човека са причина за различни болести, като неврастения, невропатия. Те са причина и за различните страдания в човека. Всички болести и страдания в човека се дължат на мозъчната, нервна система и на симпатичната нервна система, които не функционират правилно в човека. И разните жлези в човешкия организъм също не функционират правилно. Сега ще ви дам едно правило, което трябва да спазвате, ако искате да възстановите здравословното състояние на организма си.
към беседата >>
Тя е много разложена, от нищо не се безпокои.
И ако............ хора са нещастни днес, това се дължи на техните разбирания. Ако проследим живота на хората, от страданията им ще се определи степента на техните знания. Човек има две естества, едното е крайно консервативно. Тази консервативност произтича от материята, от която той е направен, понеже материята е инертна. Аз наричам материята майка на човека.
Тя е много разложена, от нищо не се безпокои.
Че плачело детето, нищо от това – нека си поплаче, то полива своята градинка, трябва да се полива, тя не се безпокои. Животът има нужда от дъжд. Ама кръвта му изтекла. – Няма нищо, нека изтече. Каквото ѝ кажат, тя не се смущава – усмихва се и с радост гледа на нещата.
към беседата >>
Като разперете ръцете си настрана, вие сте един жив кръст.
Мъртвите неща миришат, защо трябва да се държат в къщите ви? Живот е този кръст, от него излиза живот. Дето влезе, той носи със себе си огън. Понеже Христос знаеше, че ще бъде разпнат на кръст, той се молеше на Господа: Господо моля Ти се, да направиш хората по образ и подобие на моите страдания. Ето вие сте един жив кръст, който се разхождате.
Като разперете ръцете си настрана, вие сте един жив кръст.
Не знаете ли, че Христос беше разпнат на вас? Всеки от вас е един жив кръст, на който Христос беше разпнат. Каква е моята логика сега? Това вече не е паралогика, но е логика. Всички вие сте били свидетели на страданията, на които Христос е прекарал.
към беседата >>
Тези експлозии в организма на човека са причина за различни болести, като неврастения, невропатия.
Казвате: Ние сме религиозни, ние сме културни хора. За да каже човек за себе си, че е културен, това значи да може правилно да мисли. Всека мисъл, всяко чувство в човека има свои специфични напрежения. Не са лоши тия напрежения, но човек трябва да знае как да се справи с тях. Ако не се справи на време, те могат да избухнат като бомби и да предизвикат известни експлозии в човека.
Тези експлозии в организма на човека са причина за различни болести, като неврастения, невропатия.
Те са причина и за различните страдания в човека. Всички болести и страдания в човека се дължат на мозъчната, нервна система и на симпатичната нервна система, които не функционират правилно в човека. И разните жлези в човешкия организъм също не функционират правилно. Сега ще ви дам едно правило, което трябва да спазвате, ако искате да възстановите здравословното състояние на организма си. Ако искате да бъдете здрави, дружете със съвършено здрави хора, но не привидно здрави – здрави в пълния смисъл на думата.
към беседата >>
Че плачело детето, нищо от това – нека си поплаче, то полива своята градинка, трябва да се полива, тя не се безпокои.
Ако проследим живота на хората, от страданията им ще се определи степента на техните знания. Човек има две естества, едното е крайно консервативно. Тази консервативност произтича от материята, от която той е направен, понеже материята е инертна. Аз наричам материята майка на човека. Тя е много разложена, от нищо не се безпокои.
Че плачело детето, нищо от това – нека си поплаче, то полива своята градинка, трябва да се полива, тя не се безпокои.
Животът има нужда от дъжд. Ама кръвта му изтекла. – Няма нищо, нека изтече. Каквото ѝ кажат, тя не се смущава – усмихва се и с радост гледа на нещата. Някоя майка плаче за детето си, а материята поглежда отдолу и се радва.
към беседата >>
Не знаете ли, че Христос беше разпнат на вас?
Живот е този кръст, от него излиза живот. Дето влезе, той носи със себе си огън. Понеже Христос знаеше, че ще бъде разпнат на кръст, той се молеше на Господа: Господо моля Ти се, да направиш хората по образ и подобие на моите страдания. Ето вие сте един жив кръст, който се разхождате. Като разперете ръцете си настрана, вие сте един жив кръст.
Не знаете ли, че Христос беше разпнат на вас?
Всеки от вас е един жив кръст, на който Христос беше разпнат. Каква е моята логика сега? Това вече не е паралогика, но е логика. Всички вие сте били свидетели на страданията, на които Христос е прекарал. Всички вие бяхте там, но или сте забравили, или не искате да кажете, че помните.
към беседата >>
Те са причина и за различните страдания в човека.
За да каже човек за себе си, че е културен, това значи да може правилно да мисли. Всека мисъл, всяко чувство в човека има свои специфични напрежения. Не са лоши тия напрежения, но човек трябва да знае как да се справи с тях. Ако не се справи на време, те могат да избухнат като бомби и да предизвикат известни експлозии в човека. Тези експлозии в организма на човека са причина за различни болести, като неврастения, невропатия.
Те са причина и за различните страдания в човека.
Всички болести и страдания в човека се дължат на мозъчната, нервна система и на симпатичната нервна система, които не функционират правилно в човека. И разните жлези в човешкия организъм също не функционират правилно. Сега ще ви дам едно правило, което трябва да спазвате, ако искате да възстановите здравословното състояние на организма си. Ако искате да бъдете здрави, дружете със съвършено здрави хора, но не привидно здрави – здрави в пълния смисъл на думата. Ако искате да бъдете умен човек, дружете с умни хора.
към беседата >>
Животът има нужда от дъжд.
Човек има две естества, едното е крайно консервативно. Тази консервативност произтича от материята, от която той е направен, понеже материята е инертна. Аз наричам материята майка на човека. Тя е много разложена, от нищо не се безпокои. Че плачело детето, нищо от това – нека си поплаче, то полива своята градинка, трябва да се полива, тя не се безпокои.
Животът има нужда от дъжд.
Ама кръвта му изтекла. – Няма нищо, нека изтече. Каквото ѝ кажат, тя не се смущава – усмихва се и с радост гледа на нещата. Някоя майка плаче за детето си, а материята поглежда отдолу и се радва. И след това всички питат защо светът е така създаден.
към беседата >>
Всеки от вас е един жив кръст, на който Христос беше разпнат.
Дето влезе, той носи със себе си огън. Понеже Христос знаеше, че ще бъде разпнат на кръст, той се молеше на Господа: Господо моля Ти се, да направиш хората по образ и подобие на моите страдания. Ето вие сте един жив кръст, който се разхождате. Като разперете ръцете си настрана, вие сте един жив кръст. Не знаете ли, че Христос беше разпнат на вас?
Всеки от вас е един жив кръст, на който Христос беше разпнат.
Каква е моята логика сега? Това вече не е паралогика, но е логика. Всички вие сте били свидетели на страданията, на които Христос е прекарал. Всички вие бяхте там, но или сте забравили, или не искате да кажете, че помните. Аз поне помня.
към беседата >>
Всички болести и страдания в човека се дължат на мозъчната, нервна система и на симпатичната нервна система, които не функционират правилно в човека.
Всека мисъл, всяко чувство в човека има свои специфични напрежения. Не са лоши тия напрежения, но човек трябва да знае как да се справи с тях. Ако не се справи на време, те могат да избухнат като бомби и да предизвикат известни експлозии в човека. Тези експлозии в организма на човека са причина за различни болести, като неврастения, невропатия. Те са причина и за различните страдания в човека.
Всички болести и страдания в човека се дължат на мозъчната, нервна система и на симпатичната нервна система, които не функционират правилно в човека.
И разните жлези в човешкия организъм също не функционират правилно. Сега ще ви дам едно правило, което трябва да спазвате, ако искате да възстановите здравословното състояние на организма си. Ако искате да бъдете здрави, дружете със съвършено здрави хора, но не привидно здрави – здрави в пълния смисъл на думата. Ако искате да бъдете умен човек, дружете с умни хора. Ако искате да бъдете добър човек, дружете с добри хора.
към беседата >>
Ама кръвта му изтекла.
Тази консервативност произтича от материята, от която той е направен, понеже материята е инертна. Аз наричам материята майка на човека. Тя е много разложена, от нищо не се безпокои. Че плачело детето, нищо от това – нека си поплаче, то полива своята градинка, трябва да се полива, тя не се безпокои. Животът има нужда от дъжд.
Ама кръвта му изтекла.
– Няма нищо, нека изтече. Каквото ѝ кажат, тя не се смущава – усмихва се и с радост гледа на нещата. Някоя майка плаче за детето си, а материята поглежда отдолу и се радва. И след това всички питат защо светът е така създаден. Отде знаете, че светът е лошо направен.
към беседата >>
Каква е моята логика сега?
Понеже Христос знаеше, че ще бъде разпнат на кръст, той се молеше на Господа: Господо моля Ти се, да направиш хората по образ и подобие на моите страдания. Ето вие сте един жив кръст, който се разхождате. Като разперете ръцете си настрана, вие сте един жив кръст. Не знаете ли, че Христос беше разпнат на вас? Всеки от вас е един жив кръст, на който Христос беше разпнат.
Каква е моята логика сега?
Това вече не е паралогика, но е логика. Всички вие сте били свидетели на страданията, на които Христос е прекарал. Всички вие бяхте там, но или сте забравили, или не искате да кажете, че помните. Аз поне помня. Това е парадокс, това е абсурд.
към беседата >>
И разните жлези в човешкия организъм също не функционират правилно.
Не са лоши тия напрежения, но човек трябва да знае как да се справи с тях. Ако не се справи на време, те могат да избухнат като бомби и да предизвикат известни експлозии в човека. Тези експлозии в организма на човека са причина за различни болести, като неврастения, невропатия. Те са причина и за различните страдания в човека. Всички болести и страдания в човека се дължат на мозъчната, нервна система и на симпатичната нервна система, които не функционират правилно в човека.
И разните жлези в човешкия организъм също не функционират правилно.
Сега ще ви дам едно правило, което трябва да спазвате, ако искате да възстановите здравословното състояние на организма си. Ако искате да бъдете здрави, дружете със съвършено здрави хора, но не привидно здрави – здрави в пълния смисъл на думата. Ако искате да бъдете умен човек, дружете с умни хора. Ако искате да бъдете добър човек, дружете с добри хора. Ако искате да развиете и засилите волята си, дружете с хора, които имат силна воля.
към беседата >>
– Няма нищо, нека изтече.
Аз наричам материята майка на човека. Тя е много разложена, от нищо не се безпокои. Че плачело детето, нищо от това – нека си поплаче, то полива своята градинка, трябва да се полива, тя не се безпокои. Животът има нужда от дъжд. Ама кръвта му изтекла.
– Няма нищо, нека изтече.
Каквото ѝ кажат, тя не се смущава – усмихва се и с радост гледа на нещата. Някоя майка плаче за детето си, а материята поглежда отдолу и се радва. И след това всички питат защо светът е така създаден. Отде знаете, че светът е лошо направен. На вас е студено отвън и мислите, че на всички е студено.
към беседата >>
Това вече не е паралогика, но е логика.
Ето вие сте един жив кръст, който се разхождате. Като разперете ръцете си настрана, вие сте един жив кръст. Не знаете ли, че Христос беше разпнат на вас? Всеки от вас е един жив кръст, на който Христос беше разпнат. Каква е моята логика сега?
Това вече не е паралогика, но е логика.
Всички вие сте били свидетели на страданията, на които Христос е прекарал. Всички вие бяхте там, но или сте забравили, или не искате да кажете, че помните. Аз поне помня. Това е парадокс, това е абсурд. Че какво помня?
към беседата >>
Сега ще ви дам едно правило, което трябва да спазвате, ако искате да възстановите здравословното състояние на организма си.
Ако не се справи на време, те могат да избухнат като бомби и да предизвикат известни експлозии в човека. Тези експлозии в организма на човека са причина за различни болести, като неврастения, невропатия. Те са причина и за различните страдания в човека. Всички болести и страдания в човека се дължат на мозъчната, нервна система и на симпатичната нервна система, които не функционират правилно в човека. И разните жлези в човешкия организъм също не функционират правилно.
Сега ще ви дам едно правило, което трябва да спазвате, ако искате да възстановите здравословното състояние на организма си.
Ако искате да бъдете здрави, дружете със съвършено здрави хора, но не привидно здрави – здрави в пълния смисъл на думата. Ако искате да бъдете умен човек, дружете с умни хора. Ако искате да бъдете добър човек, дружете с добри хора. Ако искате да развиете и засилите волята си, дружете с хора, които имат силна воля. Всеки човек, който има нещо в излишък, той може да ви предаде от своята излишна енергия.
към беседата >>
Каквото ѝ кажат, тя не се смущава – усмихва се и с радост гледа на нещата.
Тя е много разложена, от нищо не се безпокои. Че плачело детето, нищо от това – нека си поплаче, то полива своята градинка, трябва да се полива, тя не се безпокои. Животът има нужда от дъжд. Ама кръвта му изтекла. – Няма нищо, нека изтече.
Каквото ѝ кажат, тя не се смущава – усмихва се и с радост гледа на нещата.
Някоя майка плаче за детето си, а материята поглежда отдолу и се радва. И след това всички питат защо светът е така създаден. Отде знаете, че светът е лошо направен. На вас е студено отвън и мислите, че на всички е студено. Вътре е топло.
към беседата >>
Всички вие сте били свидетели на страданията, на които Христос е прекарал.
Като разперете ръцете си настрана, вие сте един жив кръст. Не знаете ли, че Христос беше разпнат на вас? Всеки от вас е един жив кръст, на който Христос беше разпнат. Каква е моята логика сега? Това вече не е паралогика, но е логика.
Всички вие сте били свидетели на страданията, на които Христос е прекарал.
Всички вие бяхте там, но или сте забравили, или не искате да кажете, че помните. Аз поне помня. Това е парадокс, това е абсурд. Че какво помня? Дайте четири–пет килограма вино на някой човек, ще видите, че всичко ще забрави.
към беседата >>
Ако искате да бъдете здрави, дружете със съвършено здрави хора, но не привидно здрави – здрави в пълния смисъл на думата.
Тези експлозии в организма на човека са причина за различни болести, като неврастения, невропатия. Те са причина и за различните страдания в човека. Всички болести и страдания в човека се дължат на мозъчната, нервна система и на симпатичната нервна система, които не функционират правилно в човека. И разните жлези в човешкия организъм също не функционират правилно. Сега ще ви дам едно правило, което трябва да спазвате, ако искате да възстановите здравословното състояние на организма си.
Ако искате да бъдете здрави, дружете със съвършено здрави хора, но не привидно здрави – здрави в пълния смисъл на думата.
Ако искате да бъдете умен човек, дружете с умни хора. Ако искате да бъдете добър човек, дружете с добри хора. Ако искате да развиете и засилите волята си, дружете с хора, които имат силна воля. Всеки човек, който има нещо в излишък, той може да ви предаде от своята излишна енергия. Умният човек ще ви предаде нещо от своя ум.
към беседата >>
Някоя майка плаче за детето си, а материята поглежда отдолу и се радва.
Че плачело детето, нищо от това – нека си поплаче, то полива своята градинка, трябва да се полива, тя не се безпокои. Животът има нужда от дъжд. Ама кръвта му изтекла. – Няма нищо, нека изтече. Каквото ѝ кажат, тя не се смущава – усмихва се и с радост гледа на нещата.
Някоя майка плаче за детето си, а материята поглежда отдолу и се радва.
И след това всички питат защо светът е така създаден. Отде знаете, че светът е лошо направен. На вас е студено отвън и мислите, че на всички е студено. Вътре е топло. Виждал съм някои трескави хора, вън е горещо, 35 градуса горещина, а той се свил на кълбо, студено му е, трепери.
към беседата >>
Всички вие бяхте там, но или сте забравили, или не искате да кажете, че помните.
Не знаете ли, че Христос беше разпнат на вас? Всеки от вас е един жив кръст, на който Христос беше разпнат. Каква е моята логика сега? Това вече не е паралогика, но е логика. Всички вие сте били свидетели на страданията, на които Христос е прекарал.
Всички вие бяхте там, но или сте забравили, или не искате да кажете, че помните.
Аз поне помня. Това е парадокс, това е абсурд. Че какво помня? Дайте четири–пет килограма вино на някой човек, ще видите, че всичко ще забрави. Като изтрезнее, ще си спомни, че се е напил.
към беседата >>
Ако искате да бъдете умен човек, дружете с умни хора.
Те са причина и за различните страдания в човека. Всички болести и страдания в човека се дължат на мозъчната, нервна система и на симпатичната нервна система, които не функционират правилно в човека. И разните жлези в човешкия организъм също не функционират правилно. Сега ще ви дам едно правило, което трябва да спазвате, ако искате да възстановите здравословното състояние на организма си. Ако искате да бъдете здрави, дружете със съвършено здрави хора, но не привидно здрави – здрави в пълния смисъл на думата.
Ако искате да бъдете умен човек, дружете с умни хора.
Ако искате да бъдете добър човек, дружете с добри хора. Ако искате да развиете и засилите волята си, дружете с хора, които имат силна воля. Всеки човек, който има нещо в излишък, той може да ви предаде от своята излишна енергия. Умният човек ще ви предаде нещо от своя ум. Ще кажете, че той ще ви парализира.
към беседата >>
И след това всички питат защо светът е така създаден.
Животът има нужда от дъжд. Ама кръвта му изтекла. – Няма нищо, нека изтече. Каквото ѝ кажат, тя не се смущава – усмихва се и с радост гледа на нещата. Някоя майка плаче за детето си, а материята поглежда отдолу и се радва.
И след това всички питат защо светът е така създаден.
Отде знаете, че светът е лошо направен. На вас е студено отвън и мислите, че на всички е студено. Вътре е топло. Виждал съм някои трескави хора, вън е горещо, 35 градуса горещина, а той се свил на кълбо, студено му е, трепери. Това е негово схващане.
към беседата >>
Аз поне помня.
Всеки от вас е един жив кръст, на който Христос беше разпнат. Каква е моята логика сега? Това вече не е паралогика, но е логика. Всички вие сте били свидетели на страданията, на които Христос е прекарал. Всички вие бяхте там, но или сте забравили, или не искате да кажете, че помните.
Аз поне помня.
Това е парадокс, това е абсурд. Че какво помня? Дайте четири–пет килограма вино на някой човек, ще видите, че всичко ще забрави. Като изтрезнее, ще си спомни, че се е напил. Защо не помни?
към беседата >>
Ако искате да бъдете добър човек, дружете с добри хора.
Всички болести и страдания в човека се дължат на мозъчната, нервна система и на симпатичната нервна система, които не функционират правилно в човека. И разните жлези в човешкия организъм също не функционират правилно. Сега ще ви дам едно правило, което трябва да спазвате, ако искате да възстановите здравословното състояние на организма си. Ако искате да бъдете здрави, дружете със съвършено здрави хора, но не привидно здрави – здрави в пълния смисъл на думата. Ако искате да бъдете умен човек, дружете с умни хора.
Ако искате да бъдете добър човек, дружете с добри хора.
Ако искате да развиете и засилите волята си, дружете с хора, които имат силна воля. Всеки човек, който има нещо в излишък, той може да ви предаде от своята излишна енергия. Умният човек ще ви предаде нещо от своя ум. Ще кажете, че той ще ви парализира. Всеки човек, който парализира другите, не е умен човек.
към беседата >>
Отде знаете, че светът е лошо направен.
Ама кръвта му изтекла. – Няма нищо, нека изтече. Каквото ѝ кажат, тя не се смущава – усмихва се и с радост гледа на нещата. Някоя майка плаче за детето си, а материята поглежда отдолу и се радва. И след това всички питат защо светът е така създаден.
Отде знаете, че светът е лошо направен.
На вас е студено отвън и мислите, че на всички е студено. Вътре е топло. Виждал съм някои трескави хора, вън е горещо, 35 градуса горещина, а той се свил на кълбо, студено му е, трепери. Това е негово схващане. Друг пък казва, че е топло, когато вън е студ около 35 градуса.
към беседата >>
Това е парадокс, това е абсурд.
Каква е моята логика сега? Това вече не е паралогика, но е логика. Всички вие сте били свидетели на страданията, на които Христос е прекарал. Всички вие бяхте там, но или сте забравили, или не искате да кажете, че помните. Аз поне помня.
Това е парадокс, това е абсурд.
Че какво помня? Дайте четири–пет килограма вино на някой човек, ще видите, че всичко ще забрави. Като изтрезнее, ще си спомни, че се е напил. Защо не помни? Защото е бил пиян.
към беседата >>
Ако искате да развиете и засилите волята си, дружете с хора, които имат силна воля.
И разните жлези в човешкия организъм също не функционират правилно. Сега ще ви дам едно правило, което трябва да спазвате, ако искате да възстановите здравословното състояние на организма си. Ако искате да бъдете здрави, дружете със съвършено здрави хора, но не привидно здрави – здрави в пълния смисъл на думата. Ако искате да бъдете умен човек, дружете с умни хора. Ако искате да бъдете добър човек, дружете с добри хора.
Ако искате да развиете и засилите волята си, дружете с хора, които имат силна воля.
Всеки човек, който има нещо в излишък, той може да ви предаде от своята излишна енергия. Умният човек ще ви предаде нещо от своя ум. Ще кажете, че той ще ви парализира. Всеки човек, който парализира другите, не е умен човек. Умният човек е извор, който постоянно дава от себе си.
към беседата >>
На вас е студено отвън и мислите, че на всички е студено.
– Няма нищо, нека изтече. Каквото ѝ кажат, тя не се смущава – усмихва се и с радост гледа на нещата. Някоя майка плаче за детето си, а материята поглежда отдолу и се радва. И след това всички питат защо светът е така създаден. Отде знаете, че светът е лошо направен.
На вас е студено отвън и мислите, че на всички е студено.
Вътре е топло. Виждал съм някои трескави хора, вън е горещо, 35 градуса горещина, а той се свил на кълбо, студено му е, трепери. Това е негово схващане. Друг пък казва, че е топло, когато вън е студ около 35 градуса. Такова е неговото схващане.
към беседата >>
Че какво помня?
Това вече не е паралогика, но е логика. Всички вие сте били свидетели на страданията, на които Христос е прекарал. Всички вие бяхте там, но или сте забравили, или не искате да кажете, че помните. Аз поне помня. Това е парадокс, това е абсурд.
Че какво помня?
Дайте четири–пет килограма вино на някой човек, ще видите, че всичко ще забрави. Като изтрезнее, ще си спомни, че се е напил. Защо не помни? Защото е бил пиян. Защо помни?
към беседата >>
Всеки човек, който има нещо в излишък, той може да ви предаде от своята излишна енергия.
Сега ще ви дам едно правило, което трябва да спазвате, ако искате да възстановите здравословното състояние на организма си. Ако искате да бъдете здрави, дружете със съвършено здрави хора, но не привидно здрави – здрави в пълния смисъл на думата. Ако искате да бъдете умен човек, дружете с умни хора. Ако искате да бъдете добър човек, дружете с добри хора. Ако искате да развиете и засилите волята си, дружете с хора, които имат силна воля.
Всеки човек, който има нещо в излишък, той може да ви предаде от своята излишна енергия.
Умният човек ще ви предаде нещо от своя ум. Ще кажете, че той ще ви парализира. Всеки човек, който парализира другите, не е умен човек. Умният човек е извор, който постоянно дава от себе си. Добрият човек е извор, който добре постъпва.
към беседата >>
Вътре е топло.
Каквото ѝ кажат, тя не се смущава – усмихва се и с радост гледа на нещата. Някоя майка плаче за детето си, а материята поглежда отдолу и се радва. И след това всички питат защо светът е така създаден. Отде знаете, че светът е лошо направен. На вас е студено отвън и мислите, че на всички е студено.
Вътре е топло.
Виждал съм някои трескави хора, вън е горещо, 35 градуса горещина, а той се свил на кълбо, студено му е, трепери. Това е негово схващане. Друг пък казва, че е топло, когато вън е студ около 35 градуса. Такова е неговото схващане. Това са вътрешни психологически състояния.
към беседата >>
Дайте четири–пет килограма вино на някой човек, ще видите, че всичко ще забрави.
Всички вие сте били свидетели на страданията, на които Христос е прекарал. Всички вие бяхте там, но или сте забравили, или не искате да кажете, че помните. Аз поне помня. Това е парадокс, това е абсурд. Че какво помня?
Дайте четири–пет килограма вино на някой човек, ще видите, че всичко ще забрави.
Като изтрезнее, ще си спомни, че се е напил. Защо не помни? Защото е бил пиян. Защо помни? Защото е изтрезнял.
към беседата >>
Умният човек ще ви предаде нещо от своя ум.
Ако искате да бъдете здрави, дружете със съвършено здрави хора, но не привидно здрави – здрави в пълния смисъл на думата. Ако искате да бъдете умен човек, дружете с умни хора. Ако искате да бъдете добър човек, дружете с добри хора. Ако искате да развиете и засилите волята си, дружете с хора, които имат силна воля. Всеки човек, който има нещо в излишък, той може да ви предаде от своята излишна енергия.
Умният човек ще ви предаде нещо от своя ум.
Ще кажете, че той ще ви парализира. Всеки човек, който парализира другите, не е умен човек. Умният човек е извор, който постоянно дава от себе си. Добрият човек е извор, който добре постъпва. Умният, добрият човек са хора, които постоянно дават от себе си.
към беседата >>
Виждал съм някои трескави хора, вън е горещо, 35 градуса горещина, а той се свил на кълбо, студено му е, трепери.
Някоя майка плаче за детето си, а материята поглежда отдолу и се радва. И след това всички питат защо светът е така създаден. Отде знаете, че светът е лошо направен. На вас е студено отвън и мислите, че на всички е студено. Вътре е топло.
Виждал съм някои трескави хора, вън е горещо, 35 градуса горещина, а той се свил на кълбо, студено му е, трепери.
Това е негово схващане. Друг пък казва, че е топло, когато вън е студ около 35 градуса. Такова е неговото схващане. Това са вътрешни психологически състояния. Като дойдем до живота, ние мислим, че всички хора са щастливи.
към беседата >>
Като изтрезнее, ще си спомни, че се е напил.
Всички вие бяхте там, но или сте забравили, или не искате да кажете, че помните. Аз поне помня. Това е парадокс, това е абсурд. Че какво помня? Дайте четири–пет килограма вино на някой човек, ще видите, че всичко ще забрави.
Като изтрезнее, ще си спомни, че се е напил.
Защо не помни? Защото е бил пиян. Защо помни? Защото е изтрезнял. Не е лошо, че е пил, но като е пил повече, отколкото трябва, че се е напил, а е забравил всичко – станал е по-широк, че е забравил жена, деца и къща.
към беседата >>
Ще кажете, че той ще ви парализира.
Ако искате да бъдете умен човек, дружете с умни хора. Ако искате да бъдете добър човек, дружете с добри хора. Ако искате да развиете и засилите волята си, дружете с хора, които имат силна воля. Всеки човек, който има нещо в излишък, той може да ви предаде от своята излишна енергия. Умният човек ще ви предаде нещо от своя ум.
Ще кажете, че той ще ви парализира.
Всеки човек, който парализира другите, не е умен човек. Умният човек е извор, който постоянно дава от себе си. Добрият човек е извор, който добре постъпва. Умният, добрият човек са хора, които постоянно дават от себе си. Това са добрите хора в света.
към беседата >>
Това е негово схващане.
И след това всички питат защо светът е така създаден. Отде знаете, че светът е лошо направен. На вас е студено отвън и мислите, че на всички е студено. Вътре е топло. Виждал съм някои трескави хора, вън е горещо, 35 градуса горещина, а той се свил на кълбо, студено му е, трепери.
Това е негово схващане.
Друг пък казва, че е топло, когато вън е студ около 35 градуса. Такова е неговото схващане. Това са вътрешни психологически състояния. Като дойдем до живота, ние мислим, че всички хора са щастливи. Обективно всички хора са щастливи, но в разбиранията си всички хора не са щастливи.
към беседата >>
Защо не помни?
Аз поне помня. Това е парадокс, това е абсурд. Че какво помня? Дайте четири–пет килограма вино на някой човек, ще видите, че всичко ще забрави. Като изтрезнее, ще си спомни, че се е напил.
Защо не помни?
Защото е бил пиян. Защо помни? Защото е изтрезнял. Не е лошо, че е пил, но като е пил повече, отколкото трябва, че се е напил, а е забравил всичко – станал е по-широк, че е забравил жена, деца и къща. Докато пие и се весели, казва: Добре е човек да се повесели.
към беседата >>
Всеки човек, който парализира другите, не е умен човек.
Ако искате да бъдете добър човек, дружете с добри хора. Ако искате да развиете и засилите волята си, дружете с хора, които имат силна воля. Всеки човек, който има нещо в излишък, той може да ви предаде от своята излишна енергия. Умният човек ще ви предаде нещо от своя ум. Ще кажете, че той ще ви парализира.
Всеки човек, който парализира другите, не е умен човек.
Умният човек е извор, който постоянно дава от себе си. Добрият човек е извор, който добре постъпва. Умният, добрият човек са хора, които постоянно дават от себе си. Това са добрите хора в света. Ако сте слаби, никога не дружете с хора медиократи, т. е.
към беседата >>
Друг пък казва, че е топло, когато вън е студ около 35 градуса.
Отде знаете, че светът е лошо направен. На вас е студено отвън и мислите, че на всички е студено. Вътре е топло. Виждал съм някои трескави хора, вън е горещо, 35 градуса горещина, а той се свил на кълбо, студено му е, трепери. Това е негово схващане.
Друг пък казва, че е топло, когато вън е студ около 35 градуса.
Такова е неговото схващане. Това са вътрешни психологически състояния. Като дойдем до живота, ние мислим, че всички хора са щастливи. Обективно всички хора са щастливи, но в разбиранията си всички хора не са щастливи. Според разбиранията си, едни хора са щастливи, а други са нещастни.
към беседата >>
Защото е бил пиян.
Това е парадокс, това е абсурд. Че какво помня? Дайте четири–пет килограма вино на някой човек, ще видите, че всичко ще забрави. Като изтрезнее, ще си спомни, че се е напил. Защо не помни?
Защото е бил пиян.
Защо помни? Защото е изтрезнял. Не е лошо, че е пил, но като е пил повече, отколкото трябва, че се е напил, а е забравил всичко – станал е по-широк, че е забравил жена, деца и къща. Докато пие и се весели, казва: Добре е човек да се повесели. Като излезе от това състояние, като изтрезнее, започва да мисли и казва: Лошо нещо е пиянството, човек изгубва всичко, каквото е придобил.
към беседата >>
Умният човек е извор, който постоянно дава от себе си.
Ако искате да развиете и засилите волята си, дружете с хора, които имат силна воля. Всеки човек, който има нещо в излишък, той може да ви предаде от своята излишна енергия. Умният човек ще ви предаде нещо от своя ум. Ще кажете, че той ще ви парализира. Всеки човек, който парализира другите, не е умен човек.
Умният човек е извор, който постоянно дава от себе си.
Добрият човек е извор, който добре постъпва. Умният, добрият човек са хора, които постоянно дават от себе си. Това са добрите хора в света. Ако сте слаби, никога не дружете с хора медиократи, т. е. с посредствени хора.
към беседата >>
Такова е неговото схващане.
На вас е студено отвън и мислите, че на всички е студено. Вътре е топло. Виждал съм някои трескави хора, вън е горещо, 35 градуса горещина, а той се свил на кълбо, студено му е, трепери. Това е негово схващане. Друг пък казва, че е топло, когато вън е студ около 35 градуса.
Такова е неговото схващане.
Това са вътрешни психологически състояния. Като дойдем до живота, ние мислим, че всички хора са щастливи. Обективно всички хора са щастливи, но в разбиранията си всички хора не са щастливи. Според разбиранията си, едни хора са щастливи, а други са нещастни. Щастието на хората е на степени.
към беседата >>
Защо помни?
Че какво помня? Дайте четири–пет килограма вино на някой човек, ще видите, че всичко ще забрави. Като изтрезнее, ще си спомни, че се е напил. Защо не помни? Защото е бил пиян.
Защо помни?
Защото е изтрезнял. Не е лошо, че е пил, но като е пил повече, отколкото трябва, че се е напил, а е забравил всичко – станал е по-широк, че е забравил жена, деца и къща. Докато пие и се весели, казва: Добре е човек да се повесели. Като излезе от това състояние, като изтрезнее, започва да мисли и казва: Лошо нещо е пиянството, човек изгубва всичко, каквото е придобил. Това са ред разсъждения.
към беседата >>
Добрият човек е извор, който добре постъпва.
Всеки човек, който има нещо в излишък, той може да ви предаде от своята излишна енергия. Умният човек ще ви предаде нещо от своя ум. Ще кажете, че той ще ви парализира. Всеки човек, който парализира другите, не е умен човек. Умният човек е извор, който постоянно дава от себе си.
Добрият човек е извор, който добре постъпва.
Умният, добрият човек са хора, които постоянно дават от себе си. Това са добрите хора в света. Ако сте слаби, никога не дружете с хора медиократи, т. е. с посредствени хора. Ако сте слаби, не ходете при хора, които страдат от лоши болести, защото ще се изплашите.
към беседата >>
Това са вътрешни психологически състояния.
Вътре е топло. Виждал съм някои трескави хора, вън е горещо, 35 градуса горещина, а той се свил на кълбо, студено му е, трепери. Това е негово схващане. Друг пък казва, че е топло, когато вън е студ около 35 градуса. Такова е неговото схващане.
Това са вътрешни психологически състояния.
Като дойдем до живота, ние мислим, че всички хора са щастливи. Обективно всички хора са щастливи, но в разбиранията си всички хора не са щастливи. Според разбиранията си, едни хора са щастливи, а други са нещастни. Щастието на хората е на степени. Един е щастлив, защото има много пари; друг е щастлив, защото има знания; трети е щастлив, защото има голяма библиотека с книги; четвърти е щастлив, защото заема висок голям (пост) в обществото; пети е щастлив, защото има земя, овце, говеда, ниви, къщи; шести пък е щастлив, защото има добра жена, а децата му са здрави и добри.
към беседата >>
Защото е изтрезнял.
Дайте четири–пет килограма вино на някой човек, ще видите, че всичко ще забрави. Като изтрезнее, ще си спомни, че се е напил. Защо не помни? Защото е бил пиян. Защо помни?
Защото е изтрезнял.
Не е лошо, че е пил, но като е пил повече, отколкото трябва, че се е напил, а е забравил всичко – станал е по-широк, че е забравил жена, деца и къща. Докато пие и се весели, казва: Добре е човек да се повесели. Като излезе от това състояние, като изтрезнее, започва да мисли и казва: Лошо нещо е пиянството, човек изгубва всичко, каквото е придобил. Това са ред разсъждения. Донякъде е добре човек да е малко пийнал.
към беседата >>
Умният, добрият човек са хора, които постоянно дават от себе си.
Умният човек ще ви предаде нещо от своя ум. Ще кажете, че той ще ви парализира. Всеки човек, който парализира другите, не е умен човек. Умният човек е извор, който постоянно дава от себе си. Добрият човек е извор, който добре постъпва.
Умният, добрият човек са хора, които постоянно дават от себе си.
Това са добрите хора в света. Ако сте слаби, никога не дружете с хора медиократи, т. е. с посредствени хора. Ако сте слаби, не ходете при хора, които страдат от лоши болести, защото ще се изплашите. Ако сте силни, ходете при болни хора.
към беседата >>
Като дойдем до живота, ние мислим, че всички хора са щастливи.
Виждал съм някои трескави хора, вън е горещо, 35 градуса горещина, а той се свил на кълбо, студено му е, трепери. Това е негово схващане. Друг пък казва, че е топло, когато вън е студ около 35 градуса. Такова е неговото схващане. Това са вътрешни психологически състояния.
Като дойдем до живота, ние мислим, че всички хора са щастливи.
Обективно всички хора са щастливи, но в разбиранията си всички хора не са щастливи. Според разбиранията си, едни хора са щастливи, а други са нещастни. Щастието на хората е на степени. Един е щастлив, защото има много пари; друг е щастлив, защото има знания; трети е щастлив, защото има голяма библиотека с книги; четвърти е щастлив, защото заема висок голям (пост) в обществото; пети е щастлив, защото има земя, овце, говеда, ниви, къщи; шести пък е щастлив, защото има добра жена, а децата му са здрави и добри. Някои пък имат всичко и пак са нещастни.
към беседата >>
Не е лошо, че е пил, но като е пил повече, отколкото трябва, че се е напил, а е забравил всичко – станал е по-широк, че е забравил жена, деца и къща.
Като изтрезнее, ще си спомни, че се е напил. Защо не помни? Защото е бил пиян. Защо помни? Защото е изтрезнял.
Не е лошо, че е пил, но като е пил повече, отколкото трябва, че се е напил, а е забравил всичко – станал е по-широк, че е забравил жена, деца и къща.
Докато пие и се весели, казва: Добре е човек да се повесели. Като излезе от това състояние, като изтрезнее, започва да мисли и казва: Лошо нещо е пиянството, човек изгубва всичко, каквото е придобил. Това са ред разсъждения. Донякъде е добре човек да е малко пийнал. Разправяше една жена една своя опитност с мъжа си.Тя казваше: Моят мъж обича да попийва.
към беседата >>
Това са добрите хора в света.
Ще кажете, че той ще ви парализира. Всеки човек, който парализира другите, не е умен човек. Умният човек е извор, който постоянно дава от себе си. Добрият човек е извор, който добре постъпва. Умният, добрият човек са хора, които постоянно дават от себе си.
Това са добрите хора в света.
Ако сте слаби, никога не дружете с хора медиократи, т. е. с посредствени хора. Ако сте слаби, не ходете при хора, които страдат от лоши болести, защото ще се изплашите. Ако сте силни, ходете при болни хора. Тъй щото, за да бъдете добри, дружете с добри хора.
към беседата >>
Обективно всички хора са щастливи, но в разбиранията си всички хора не са щастливи.
Това е негово схващане. Друг пък казва, че е топло, когато вън е студ около 35 градуса. Такова е неговото схващане. Това са вътрешни психологически състояния. Като дойдем до живота, ние мислим, че всички хора са щастливи.
Обективно всички хора са щастливи, но в разбиранията си всички хора не са щастливи.
Според разбиранията си, едни хора са щастливи, а други са нещастни. Щастието на хората е на степени. Един е щастлив, защото има много пари; друг е щастлив, защото има знания; трети е щастлив, защото има голяма библиотека с книги; четвърти е щастлив, защото заема висок голям (пост) в обществото; пети е щастлив, защото има земя, овце, говеда, ниви, къщи; шести пък е щастлив, защото има добра жена, а децата му са здрави и добри. Някои пък имат всичко и пак са нещастни. Те се страхуват да не изгубят всичко това, което имат.
към беседата >>
Докато пие и се весели, казва: Добре е човек да се повесели.
Защо не помни? Защото е бил пиян. Защо помни? Защото е изтрезнял. Не е лошо, че е пил, но като е пил повече, отколкото трябва, че се е напил, а е забравил всичко – станал е по-широк, че е забравил жена, деца и къща.
Докато пие и се весели, казва: Добре е човек да се повесели.
Като излезе от това състояние, като изтрезнее, започва да мисли и казва: Лошо нещо е пиянството, човек изгубва всичко, каквото е придобил. Това са ред разсъждения. Донякъде е добре човек да е малко пийнал. Разправяше една жена една своя опитност с мъжа си.Тя казваше: Моят мъж обича да попийва. Два–три пъти поне в седмицата все ще се напие.
към беседата >>
Ако сте слаби, никога не дружете с хора медиократи, т. е.
Всеки човек, който парализира другите, не е умен човек. Умният човек е извор, който постоянно дава от себе си. Добрият човек е извор, който добре постъпва. Умният, добрият човек са хора, които постоянно дават от себе си. Това са добрите хора в света.
Ако сте слаби, никога не дружете с хора медиократи, т. е.
с посредствени хора. Ако сте слаби, не ходете при хора, които страдат от лоши болести, защото ще се изплашите. Ако сте силни, ходете при болни хора. Тъй щото, за да бъдете добри, дружете с добри хора. Богатият винаги трябва да държи касата си пълна със злато, да има какво да дава.
към беседата >>
Според разбиранията си, едни хора са щастливи, а други са нещастни.
Друг пък казва, че е топло, когато вън е студ около 35 градуса. Такова е неговото схващане. Това са вътрешни психологически състояния. Като дойдем до живота, ние мислим, че всички хора са щастливи. Обективно всички хора са щастливи, но в разбиранията си всички хора не са щастливи.
Според разбиранията си, едни хора са щастливи, а други са нещастни.
Щастието на хората е на степени. Един е щастлив, защото има много пари; друг е щастлив, защото има знания; трети е щастлив, защото има голяма библиотека с книги; четвърти е щастлив, защото заема висок голям (пост) в обществото; пети е щастлив, защото има земя, овце, говеда, ниви, къщи; шести пък е щастлив, защото има добра жена, а децата му са здрави и добри. Някои пък имат всичко и пак са нещастни. Те се страхуват да не изгубят всичко това, което имат. Някои хора страдат от фикс идеи.
към беседата >>
Като излезе от това състояние, като изтрезнее, започва да мисли и казва: Лошо нещо е пиянството, човек изгубва всичко, каквото е придобил.
Защото е бил пиян. Защо помни? Защото е изтрезнял. Не е лошо, че е пил, но като е пил повече, отколкото трябва, че се е напил, а е забравил всичко – станал е по-широк, че е забравил жена, деца и къща. Докато пие и се весели, казва: Добре е човек да се повесели.
Като излезе от това състояние, като изтрезнее, започва да мисли и казва: Лошо нещо е пиянството, човек изгубва всичко, каквото е придобил.
Това са ред разсъждения. Донякъде е добре човек да е малко пийнал. Разправяше една жена една своя опитност с мъжа си.Тя казваше: Моят мъж обича да попийва. Два–три пъти поне в седмицата все ще се напие. Като се напие, нищо не помни.
към беседата >>
с посредствени хора.
Умният човек е извор, който постоянно дава от себе си. Добрият човек е извор, който добре постъпва. Умният, добрият човек са хора, които постоянно дават от себе си. Това са добрите хора в света. Ако сте слаби, никога не дружете с хора медиократи, т. е.
с посредствени хора.
Ако сте слаби, не ходете при хора, които страдат от лоши болести, защото ще се изплашите. Ако сте силни, ходете при болни хора. Тъй щото, за да бъдете добри, дружете с добри хора. Богатият винаги трябва да държи касата си пълна със злато, да има какво да дава. Той трябва да бъде пълен в себе си, да знае какво да каже на човека, който е дошъл при него.
към беседата >>
Щастието на хората е на степени.
Такова е неговото схващане. Това са вътрешни психологически състояния. Като дойдем до живота, ние мислим, че всички хора са щастливи. Обективно всички хора са щастливи, но в разбиранията си всички хора не са щастливи. Според разбиранията си, едни хора са щастливи, а други са нещастни.
Щастието на хората е на степени.
Един е щастлив, защото има много пари; друг е щастлив, защото има знания; трети е щастлив, защото има голяма библиотека с книги; четвърти е щастлив, защото заема висок голям (пост) в обществото; пети е щастлив, защото има земя, овце, говеда, ниви, къщи; шести пък е щастлив, защото има добра жена, а децата му са здрави и добри. Някои пък имат всичко и пак са нещастни. Те се страхуват да не изгубят всичко това, което имат. Някои хора страдат от фикс идеи. Преди години срещнах един българин, който ми се оплака, че бил много нещастен.
към беседата >>
Това са ред разсъждения.
Защо помни? Защото е изтрезнял. Не е лошо, че е пил, но като е пил повече, отколкото трябва, че се е напил, а е забравил всичко – станал е по-широк, че е забравил жена, деца и къща. Докато пие и се весели, казва: Добре е човек да се повесели. Като излезе от това състояние, като изтрезнее, започва да мисли и казва: Лошо нещо е пиянството, човек изгубва всичко, каквото е придобил.
Това са ред разсъждения.
Донякъде е добре човек да е малко пийнал. Разправяше една жена една своя опитност с мъжа си.Тя казваше: Моят мъж обича да попийва. Два–три пъти поне в седмицата все ще се напие. Като се напие, нищо не помни. След като изтрезнее, става много внимателен към жена си, започва да я гали, да я нарича миличка, да ѝ се извинява, че бил като говедо, че не помнил какво правил.
към беседата >>
Ако сте слаби, не ходете при хора, които страдат от лоши болести, защото ще се изплашите.
Добрият човек е извор, който добре постъпва. Умният, добрият човек са хора, които постоянно дават от себе си. Това са добрите хора в света. Ако сте слаби, никога не дружете с хора медиократи, т. е. с посредствени хора.
Ако сте слаби, не ходете при хора, които страдат от лоши болести, защото ще се изплашите.
Ако сте силни, ходете при болни хора. Тъй щото, за да бъдете добри, дружете с добри хора. Богатият винаги трябва да държи касата си пълна със злато, да има какво да дава. Той трябва да бъде пълен в себе си, да знае какво да каже на човека, който е дошъл при него. Такива качества трябва да имат и лекарите.
към беседата >>
Един е щастлив, защото има много пари; друг е щастлив, защото има знания; трети е щастлив, защото има голяма библиотека с книги; четвърти е щастлив, защото заема висок голям (пост) в обществото; пети е щастлив, защото има земя, овце, говеда, ниви, къщи; шести пък е щастлив, защото има добра жена, а децата му са здрави и добри.
Това са вътрешни психологически състояния. Като дойдем до живота, ние мислим, че всички хора са щастливи. Обективно всички хора са щастливи, но в разбиранията си всички хора не са щастливи. Според разбиранията си, едни хора са щастливи, а други са нещастни. Щастието на хората е на степени.
Един е щастлив, защото има много пари; друг е щастлив, защото има знания; трети е щастлив, защото има голяма библиотека с книги; четвърти е щастлив, защото заема висок голям (пост) в обществото; пети е щастлив, защото има земя, овце, говеда, ниви, къщи; шести пък е щастлив, защото има добра жена, а децата му са здрави и добри.
Някои пък имат всичко и пак са нещастни. Те се страхуват да не изгубят всичко това, което имат. Някои хора страдат от фикс идеи. Преди години срещнах един българин, който ми се оплака, че бил много нещастен. Защо си толкова нещастен?
към беседата >>
Донякъде е добре човек да е малко пийнал.
Защото е изтрезнял. Не е лошо, че е пил, но като е пил повече, отколкото трябва, че се е напил, а е забравил всичко – станал е по-широк, че е забравил жена, деца и къща. Докато пие и се весели, казва: Добре е човек да се повесели. Като излезе от това състояние, като изтрезнее, започва да мисли и казва: Лошо нещо е пиянството, човек изгубва всичко, каквото е придобил. Това са ред разсъждения.
Донякъде е добре човек да е малко пийнал.
Разправяше една жена една своя опитност с мъжа си.Тя казваше: Моят мъж обича да попийва. Два–три пъти поне в седмицата все ще се напие. Като се напие, нищо не помни. След като изтрезнее, става много внимателен към жена си, започва да я гали, да я нарича миличка, да ѝ се извинява, че бил като говедо, че не помнил какво правил. Тя казваше: Като биваше толкова внимателен към мене, казвах си, че добре е дето от време на време пие.
към беседата >>
Ако сте силни, ходете при болни хора.
Умният, добрият човек са хора, които постоянно дават от себе си. Това са добрите хора в света. Ако сте слаби, никога не дружете с хора медиократи, т. е. с посредствени хора. Ако сте слаби, не ходете при хора, които страдат от лоши болести, защото ще се изплашите.
Ако сте силни, ходете при болни хора.
Тъй щото, за да бъдете добри, дружете с добри хора. Богатият винаги трябва да държи касата си пълна със злато, да има какво да дава. Той трябва да бъде пълен в себе си, да знае какво да каже на човека, който е дошъл при него. Такива качества трябва да имат и лекарите. – Като отиде при някой болен, лекарят пипне пулса и вижда, че вместо да бие 72 пъти в минутата, както е нормално, той бие 120 пъти.
към беседата >>
Някои пък имат всичко и пак са нещастни.
Като дойдем до живота, ние мислим, че всички хора са щастливи. Обективно всички хора са щастливи, но в разбиранията си всички хора не са щастливи. Според разбиранията си, едни хора са щастливи, а други са нещастни. Щастието на хората е на степени. Един е щастлив, защото има много пари; друг е щастлив, защото има знания; трети е щастлив, защото има голяма библиотека с книги; четвърти е щастлив, защото заема висок голям (пост) в обществото; пети е щастлив, защото има земя, овце, говеда, ниви, къщи; шести пък е щастлив, защото има добра жена, а децата му са здрави и добри.
Някои пък имат всичко и пак са нещастни.
Те се страхуват да не изгубят всичко това, което имат. Някои хора страдат от фикс идеи. Преди години срещнах един българин, който ми се оплака, че бил много нещастен. Защо си толкова нещастен? Да не би да си болен нещо?
към беседата >>
Разправяше една жена една своя опитност с мъжа си.Тя казваше: Моят мъж обича да попийва.
Не е лошо, че е пил, но като е пил повече, отколкото трябва, че се е напил, а е забравил всичко – станал е по-широк, че е забравил жена, деца и къща. Докато пие и се весели, казва: Добре е човек да се повесели. Като излезе от това състояние, като изтрезнее, започва да мисли и казва: Лошо нещо е пиянството, човек изгубва всичко, каквото е придобил. Това са ред разсъждения. Донякъде е добре човек да е малко пийнал.
Разправяше една жена една своя опитност с мъжа си.Тя казваше: Моят мъж обича да попийва.
Два–три пъти поне в седмицата все ще се напие. Като се напие, нищо не помни. След като изтрезнее, става много внимателен към жена си, започва да я гали, да я нарича миличка, да ѝ се извинява, че бил като говедо, че не помнил какво правил. Тя казваше: Като биваше толкова внимателен към мене, казвах си, че добре е дето от време на време пие.
към беседата >>
Тъй щото, за да бъдете добри, дружете с добри хора.
Това са добрите хора в света. Ако сте слаби, никога не дружете с хора медиократи, т. е. с посредствени хора. Ако сте слаби, не ходете при хора, които страдат от лоши болести, защото ще се изплашите. Ако сте силни, ходете при болни хора.
Тъй щото, за да бъдете добри, дружете с добри хора.
Богатият винаги трябва да държи касата си пълна със злато, да има какво да дава. Той трябва да бъде пълен в себе си, да знае какво да каже на човека, който е дошъл при него. Такива качества трябва да имат и лекарите. – Като отиде при някой болен, лекарят пипне пулса и вижда, че вместо да бие 72 пъти в минутата, както е нормално, той бие 120 пъти. Отива при друг болен, там пък намира, че пулсът е спаднал на 55–70 биения в минута.
към беседата >>
Те се страхуват да не изгубят всичко това, което имат.
Обективно всички хора са щастливи, но в разбиранията си всички хора не са щастливи. Според разбиранията си, едни хора са щастливи, а други са нещастни. Щастието на хората е на степени. Един е щастлив, защото има много пари; друг е щастлив, защото има знания; трети е щастлив, защото има голяма библиотека с книги; четвърти е щастлив, защото заема висок голям (пост) в обществото; пети е щастлив, защото има земя, овце, говеда, ниви, къщи; шести пък е щастлив, защото има добра жена, а децата му са здрави и добри. Някои пък имат всичко и пак са нещастни.
Те се страхуват да не изгубят всичко това, което имат.
Някои хора страдат от фикс идеи. Преди години срещнах един българин, който ми се оплака, че бил много нещастен. Защо си толкова нещастен? Да не би да си болен нещо? – Не, не съм болен, но имам красива жена, с която много се обичаме, но от известно време ми е влязла в ума идеята, че тя скоро ще умре.
към беседата >>
Два–три пъти поне в седмицата все ще се напие.
Докато пие и се весели, казва: Добре е човек да се повесели. Като излезе от това състояние, като изтрезнее, започва да мисли и казва: Лошо нещо е пиянството, човек изгубва всичко, каквото е придобил. Това са ред разсъждения. Донякъде е добре човек да е малко пийнал. Разправяше една жена една своя опитност с мъжа си.Тя казваше: Моят мъж обича да попийва.
Два–три пъти поне в седмицата все ще се напие.
Като се напие, нищо не помни. След като изтрезнее, става много внимателен към жена си, започва да я гали, да я нарича миличка, да ѝ се извинява, че бил като говедо, че не помнил какво правил. Тя казваше: Като биваше толкова внимателен към мене, казвах си, че добре е дето от време на време пие.
към беседата >>
Богатият винаги трябва да държи касата си пълна със злато, да има какво да дава.
Ако сте слаби, никога не дружете с хора медиократи, т. е. с посредствени хора. Ако сте слаби, не ходете при хора, които страдат от лоши болести, защото ще се изплашите. Ако сте силни, ходете при болни хора. Тъй щото, за да бъдете добри, дружете с добри хора.
Богатият винаги трябва да държи касата си пълна със злато, да има какво да дава.
Той трябва да бъде пълен в себе си, да знае какво да каже на човека, който е дошъл при него. Такива качества трябва да имат и лекарите. – Като отиде при някой болен, лекарят пипне пулса и вижда, че вместо да бие 72 пъти в минутата, както е нормално, той бие 120 пъти. Отива при друг болен, там пък намира, че пулсът е спаднал на 55–70 биения в минута. Отиде на трето место, намира един болен, в когото жлезите не работят, и този лекар се замисли и казва в себе си: Няма да го бъде този болен.
към беседата >>
Някои хора страдат от фикс идеи.
Според разбиранията си, едни хора са щастливи, а други са нещастни. Щастието на хората е на степени. Един е щастлив, защото има много пари; друг е щастлив, защото има знания; трети е щастлив, защото има голяма библиотека с книги; четвърти е щастлив, защото заема висок голям (пост) в обществото; пети е щастлив, защото има земя, овце, говеда, ниви, къщи; шести пък е щастлив, защото има добра жена, а децата му са здрави и добри. Някои пък имат всичко и пак са нещастни. Те се страхуват да не изгубят всичко това, което имат.
Някои хора страдат от фикс идеи.
Преди години срещнах един българин, който ми се оплака, че бил много нещастен. Защо си толкова нещастен? Да не би да си болен нещо? – Не, не съм болен, но имам красива жена, с която много се обичаме, но от известно време ми е влязла в ума идеята, че тя скоро ще умре. Откак е влязла тази идея в ума ми, всичко ми е почернело пред очите.
към беседата >>
Като се напие, нищо не помни.
Като излезе от това състояние, като изтрезнее, започва да мисли и казва: Лошо нещо е пиянството, човек изгубва всичко, каквото е придобил. Това са ред разсъждения. Донякъде е добре човек да е малко пийнал. Разправяше една жена една своя опитност с мъжа си.Тя казваше: Моят мъж обича да попийва. Два–три пъти поне в седмицата все ще се напие.
Като се напие, нищо не помни.
След като изтрезнее, става много внимателен към жена си, започва да я гали, да я нарича миличка, да ѝ се извинява, че бил като говедо, че не помнил какво правил. Тя казваше: Като биваше толкова внимателен към мене, казвах си, че добре е дето от време на време пие.
към беседата >>
Той трябва да бъде пълен в себе си, да знае какво да каже на човека, който е дошъл при него.
с посредствени хора. Ако сте слаби, не ходете при хора, които страдат от лоши болести, защото ще се изплашите. Ако сте силни, ходете при болни хора. Тъй щото, за да бъдете добри, дружете с добри хора. Богатият винаги трябва да държи касата си пълна със злато, да има какво да дава.
Той трябва да бъде пълен в себе си, да знае какво да каже на човека, който е дошъл при него.
Такива качества трябва да имат и лекарите. – Като отиде при някой болен, лекарят пипне пулса и вижда, че вместо да бие 72 пъти в минутата, както е нормално, той бие 120 пъти. Отива при друг болен, там пък намира, че пулсът е спаднал на 55–70 биения в минута. Отиде на трето место, намира един болен, в когото жлезите не работят, и този лекар се замисли и казва в себе си: Няма да го бъде този болен. Понеже болните са чувствителни, те възприемат мисълта на лекаря и питат, как е положението ми, господин докторе?
към беседата >>
Преди години срещнах един българин, който ми се оплака, че бил много нещастен.
Щастието на хората е на степени. Един е щастлив, защото има много пари; друг е щастлив, защото има знания; трети е щастлив, защото има голяма библиотека с книги; четвърти е щастлив, защото заема висок голям (пост) в обществото; пети е щастлив, защото има земя, овце, говеда, ниви, къщи; шести пък е щастлив, защото има добра жена, а децата му са здрави и добри. Някои пък имат всичко и пак са нещастни. Те се страхуват да не изгубят всичко това, което имат. Някои хора страдат от фикс идеи.
Преди години срещнах един българин, който ми се оплака, че бил много нещастен.
Защо си толкова нещастен? Да не би да си болен нещо? – Не, не съм болен, но имам красива жена, с която много се обичаме, но от известно време ми е влязла в ума идеята, че тя скоро ще умре. Откак е влязла тази идея в ума ми, всичко ми е почернело пред очите. Иди сега го освобождавай от тази мисъл.
към беседата >>
След като изтрезнее, става много внимателен към жена си, започва да я гали, да я нарича миличка, да ѝ се извинява, че бил като говедо, че не помнил какво правил.
Това са ред разсъждения. Донякъде е добре човек да е малко пийнал. Разправяше една жена една своя опитност с мъжа си.Тя казваше: Моят мъж обича да попийва. Два–три пъти поне в седмицата все ще се напие. Като се напие, нищо не помни.
След като изтрезнее, става много внимателен към жена си, започва да я гали, да я нарича миличка, да ѝ се извинява, че бил като говедо, че не помнил какво правил.
Тя казваше: Като биваше толкова внимателен към мене, казвах си, че добре е дето от време на време пие.
към беседата >>
Такива качества трябва да имат и лекарите.
Ако сте слаби, не ходете при хора, които страдат от лоши болести, защото ще се изплашите. Ако сте силни, ходете при болни хора. Тъй щото, за да бъдете добри, дружете с добри хора. Богатият винаги трябва да държи касата си пълна със злато, да има какво да дава. Той трябва да бъде пълен в себе си, да знае какво да каже на човека, който е дошъл при него.
Такива качества трябва да имат и лекарите.
– Като отиде при някой болен, лекарят пипне пулса и вижда, че вместо да бие 72 пъти в минутата, както е нормално, той бие 120 пъти. Отива при друг болен, там пък намира, че пулсът е спаднал на 55–70 биения в минута. Отиде на трето место, намира един болен, в когото жлезите не работят, и този лекар се замисли и казва в себе си: Няма да го бъде този болен. Понеже болните са чувствителни, те възприемат мисълта на лекаря и питат, как е положението ми, господин докторе? – Няма нищо сериозно, ще мине.
към беседата >>
Защо си толкова нещастен?
Един е щастлив, защото има много пари; друг е щастлив, защото има знания; трети е щастлив, защото има голяма библиотека с книги; четвърти е щастлив, защото заема висок голям (пост) в обществото; пети е щастлив, защото има земя, овце, говеда, ниви, къщи; шести пък е щастлив, защото има добра жена, а децата му са здрави и добри. Някои пък имат всичко и пак са нещастни. Те се страхуват да не изгубят всичко това, което имат. Някои хора страдат от фикс идеи. Преди години срещнах един българин, който ми се оплака, че бил много нещастен.
Защо си толкова нещастен?
Да не би да си болен нещо? – Не, не съм болен, но имам красива жена, с която много се обичаме, но от известно време ми е влязла в ума идеята, че тя скоро ще умре. Откак е влязла тази идея в ума ми, всичко ми е почернело пред очите. Иди сега го освобождавай от тази мисъл. Той не иска да съобщи това нещо на жена си, но постоянно върви замислен и тревожен.
към беседата >>
Тя казваше: Като биваше толкова внимателен към мене, казвах си, че добре е дето от време на време пие.
Донякъде е добре човек да е малко пийнал. Разправяше една жена една своя опитност с мъжа си.Тя казваше: Моят мъж обича да попийва. Два–три пъти поне в седмицата все ще се напие. Като се напие, нищо не помни. След като изтрезнее, става много внимателен към жена си, започва да я гали, да я нарича миличка, да ѝ се извинява, че бил като говедо, че не помнил какво правил.
Тя казваше: Като биваше толкова внимателен към мене, казвах си, че добре е дето от време на време пие.
към беседата >>
– Като отиде при някой болен, лекарят пипне пулса и вижда, че вместо да бие 72 пъти в минутата, както е нормално, той бие 120 пъти.
Ако сте силни, ходете при болни хора. Тъй щото, за да бъдете добри, дружете с добри хора. Богатият винаги трябва да държи касата си пълна със злато, да има какво да дава. Той трябва да бъде пълен в себе си, да знае какво да каже на човека, който е дошъл при него. Такива качества трябва да имат и лекарите.
– Като отиде при някой болен, лекарят пипне пулса и вижда, че вместо да бие 72 пъти в минутата, както е нормално, той бие 120 пъти.
Отива при друг болен, там пък намира, че пулсът е спаднал на 55–70 биения в минута. Отиде на трето место, намира един болен, в когото жлезите не работят, и този лекар се замисли и казва в себе си: Няма да го бъде този болен. Понеже болните са чувствителни, те възприемат мисълта на лекаря и питат, как е положението ми, господин докторе? – Няма нищо сериозно, ще мине. – Това е лицемерие от страна на лекаря.
към беседата >>
Да не би да си болен нещо?
Някои пък имат всичко и пак са нещастни. Те се страхуват да не изгубят всичко това, което имат. Някои хора страдат от фикс идеи. Преди години срещнах един българин, който ми се оплака, че бил много нещастен. Защо си толкова нещастен?
Да не би да си болен нещо?
– Не, не съм болен, но имам красива жена, с която много се обичаме, но от известно време ми е влязла в ума идеята, че тя скоро ще умре. Откак е влязла тази идея в ума ми, всичко ми е почернело пред очите. Иди сега го освобождавай от тази мисъл. Той не иска да съобщи това нещо на жена си, но постоянно върви замислен и тревожен. Другаде пък на жената може да влезе такава мисъл, че мъжът ѝ ще умре.
към беседата >>
Христос казва: „Да се не изгуби нищо“.
Христос казва: „Да се не изгуби нищо“.
Значи, след като народът се нахрани, Христос казал да се съберат укрухите, да не се изгуби нищо. Укрухите представят Божественото в нас, към което ние трябва да бъдем внимателни, да не се изгуби нищо. Опасно е Божественото да не се изгуби. Като се напивал този мъж, ставал внимателен и се извинявал на жена си, че си пийнал малко. Ти си един ангел.
към беседата >>
Отива при друг болен, там пък намира, че пулсът е спаднал на 55–70 биения в минута.
Тъй щото, за да бъдете добри, дружете с добри хора. Богатият винаги трябва да държи касата си пълна със злато, да има какво да дава. Той трябва да бъде пълен в себе си, да знае какво да каже на човека, който е дошъл при него. Такива качества трябва да имат и лекарите. – Като отиде при някой болен, лекарят пипне пулса и вижда, че вместо да бие 72 пъти в минутата, както е нормално, той бие 120 пъти.
Отива при друг болен, там пък намира, че пулсът е спаднал на 55–70 биения в минута.
Отиде на трето место, намира един болен, в когото жлезите не работят, и този лекар се замисли и казва в себе си: Няма да го бъде този болен. Понеже болните са чувствителни, те възприемат мисълта на лекаря и питат, как е положението ми, господин докторе? – Няма нищо сериозно, ще мине. – Това е лицемерие от страна на лекаря. Лекарят трябва да седне при болния и да изнесе работата, както е в същност.
към беседата >>
– Не, не съм болен, но имам красива жена, с която много се обичаме, но от известно време ми е влязла в ума идеята, че тя скоро ще умре.
Те се страхуват да не изгубят всичко това, което имат. Някои хора страдат от фикс идеи. Преди години срещнах един българин, който ми се оплака, че бил много нещастен. Защо си толкова нещастен? Да не би да си болен нещо?
– Не, не съм болен, но имам красива жена, с която много се обичаме, но от известно време ми е влязла в ума идеята, че тя скоро ще умре.
Откак е влязла тази идея в ума ми, всичко ми е почернело пред очите. Иди сега го освобождавай от тази мисъл. Той не иска да съобщи това нещо на жена си, но постоянно върви замислен и тревожен. Другаде пък на жената може да влезе такава мисъл, че мъжът ѝ ще умре. В ума на този мъж има някаква материална мисъл.
към беседата >>
Значи, след като народът се нахрани, Христос казал да се съберат укрухите, да не се изгуби нищо.
Христос казва: „Да се не изгуби нищо“.
Значи, след като народът се нахрани, Христос казал да се съберат укрухите, да не се изгуби нищо.
Укрухите представят Божественото в нас, към което ние трябва да бъдем внимателни, да не се изгуби нищо. Опасно е Божественото да не се изгуби. Като се напивал този мъж, ставал внимателен и се извинявал на жена си, че си пийнал малко. Ти си един ангел. Но като изтрезнявал, пак ставал груб.
към беседата >>
Отиде на трето место, намира един болен, в когото жлезите не работят, и този лекар се замисли и казва в себе си: Няма да го бъде този болен.
Богатият винаги трябва да държи касата си пълна със злато, да има какво да дава. Той трябва да бъде пълен в себе си, да знае какво да каже на човека, който е дошъл при него. Такива качества трябва да имат и лекарите. – Като отиде при някой болен, лекарят пипне пулса и вижда, че вместо да бие 72 пъти в минутата, както е нормално, той бие 120 пъти. Отива при друг болен, там пък намира, че пулсът е спаднал на 55–70 биения в минута.
Отиде на трето место, намира един болен, в когото жлезите не работят, и този лекар се замисли и казва в себе си: Няма да го бъде този болен.
Понеже болните са чувствителни, те възприемат мисълта на лекаря и питат, как е положението ми, господин докторе? – Няма нищо сериозно, ще мине. – Това е лицемерие от страна на лекаря. Лекарят трябва да седне при болния и да изнесе работата, както е в същност. Той трябва да му каже: Слушай, твоето сърце не бие правилно, понеже не мислиш право.
към беседата >>
Откак е влязла тази идея в ума ми, всичко ми е почернело пред очите.
Някои хора страдат от фикс идеи. Преди години срещнах един българин, който ми се оплака, че бил много нещастен. Защо си толкова нещастен? Да не би да си болен нещо? – Не, не съм болен, но имам красива жена, с която много се обичаме, но от известно време ми е влязла в ума идеята, че тя скоро ще умре.
Откак е влязла тази идея в ума ми, всичко ми е почернело пред очите.
Иди сега го освобождавай от тази мисъл. Той не иска да съобщи това нещо на жена си, но постоянно върви замислен и тревожен. Другаде пък на жената може да влезе такава мисъл, че мъжът ѝ ще умре. В ума на този мъж има някаква материална мисъл. Той се страхува, че ако умре жена му, няма да намери като нея друга.
към беседата >>
Укрухите представят Божественото в нас, към което ние трябва да бъдем внимателни, да не се изгуби нищо.
Христос казва: „Да се не изгуби нищо“. Значи, след като народът се нахрани, Христос казал да се съберат укрухите, да не се изгуби нищо.
Укрухите представят Божественото в нас, към което ние трябва да бъдем внимателни, да не се изгуби нищо.
Опасно е Божественото да не се изгуби. Като се напивал този мъж, ставал внимателен и се извинявал на жена си, че си пийнал малко. Ти си един ангел. Но като изтрезнявал, пак ставал груб. Във време на своето пиянство, той става медиум.
към беседата >>
Понеже болните са чувствителни, те възприемат мисълта на лекаря и питат, как е положението ми, господин докторе?
Той трябва да бъде пълен в себе си, да знае какво да каже на човека, който е дошъл при него. Такива качества трябва да имат и лекарите. – Като отиде при някой болен, лекарят пипне пулса и вижда, че вместо да бие 72 пъти в минутата, както е нормално, той бие 120 пъти. Отива при друг болен, там пък намира, че пулсът е спаднал на 55–70 биения в минута. Отиде на трето место, намира един болен, в когото жлезите не работят, и този лекар се замисли и казва в себе си: Няма да го бъде този болен.
Понеже болните са чувствителни, те възприемат мисълта на лекаря и питат, как е положението ми, господин докторе?
– Няма нищо сериозно, ще мине. – Това е лицемерие от страна на лекаря. Лекарят трябва да седне при болния и да изнесе работата, както е в същност. Той трябва да му каже: Слушай, твоето сърце не бие правилно, понеже не мислиш право. В ума ти има нещо неправилно, което трябва да изправиш.
към беседата >>
Иди сега го освобождавай от тази мисъл.
Преди години срещнах един българин, който ми се оплака, че бил много нещастен. Защо си толкова нещастен? Да не би да си болен нещо? – Не, не съм болен, но имам красива жена, с която много се обичаме, но от известно време ми е влязла в ума идеята, че тя скоро ще умре. Откак е влязла тази идея в ума ми, всичко ми е почернело пред очите.
Иди сега го освобождавай от тази мисъл.
Той не иска да съобщи това нещо на жена си, но постоянно върви замислен и тревожен. Другаде пък на жената може да влезе такава мисъл, че мъжът ѝ ще умре. В ума на този мъж има някаква материална мисъл. Той се страхува, че ако умре жена му, няма да намери като нея друга. Ако можете да убедите този мъж, че жена му няма да умре, той ще бъде щастлив.
към беседата >>
Опасно е Божественото да не се изгуби.
Христос казва: „Да се не изгуби нищо“. Значи, след като народът се нахрани, Христос казал да се съберат укрухите, да не се изгуби нищо. Укрухите представят Божественото в нас, към което ние трябва да бъдем внимателни, да не се изгуби нищо.
Опасно е Божественото да не се изгуби.
Като се напивал този мъж, ставал внимателен и се извинявал на жена си, че си пийнал малко. Ти си един ангел. Но като изтрезнявал, пак ставал груб. Във време на своето пиянство, той става медиум. Виното не му е взимало нищо.
към беседата >>
– Няма нищо сериозно, ще мине.
Такива качества трябва да имат и лекарите. – Като отиде при някой болен, лекарят пипне пулса и вижда, че вместо да бие 72 пъти в минутата, както е нормално, той бие 120 пъти. Отива при друг болен, там пък намира, че пулсът е спаднал на 55–70 биения в минута. Отиде на трето место, намира един болен, в когото жлезите не работят, и този лекар се замисли и казва в себе си: Няма да го бъде този болен. Понеже болните са чувствителни, те възприемат мисълта на лекаря и питат, как е положението ми, господин докторе?
– Няма нищо сериозно, ще мине.
– Това е лицемерие от страна на лекаря. Лекарят трябва да седне при болния и да изнесе работата, както е в същност. Той трябва да му каже: Слушай, твоето сърце не бие правилно, понеже не мислиш право. В ума ти има нещо неправилно, което трябва да изправиш. Щом изправиш мисълта си, и пулсът ти ще се възстанови.
към беседата >>
Той не иска да съобщи това нещо на жена си, но постоянно върви замислен и тревожен.
Защо си толкова нещастен? Да не би да си болен нещо? – Не, не съм болен, но имам красива жена, с която много се обичаме, но от известно време ми е влязла в ума идеята, че тя скоро ще умре. Откак е влязла тази идея в ума ми, всичко ми е почернело пред очите. Иди сега го освобождавай от тази мисъл.
Той не иска да съобщи това нещо на жена си, но постоянно върви замислен и тревожен.
Другаде пък на жената може да влезе такава мисъл, че мъжът ѝ ще умре. В ума на този мъж има някаква материална мисъл. Той се страхува, че ако умре жена му, няма да намери като нея друга. Ако можете да убедите този мъж, че жена му няма да умре, той ще бъде щастлив. Ако убедите жената, че мъж ѝ няма да умре, и тя ще бъде щастлива.
към беседата >>
Като се напивал този мъж, ставал внимателен и се извинявал на жена си, че си пийнал малко.
Христос казва: „Да се не изгуби нищо“. Значи, след като народът се нахрани, Христос казал да се съберат укрухите, да не се изгуби нищо. Укрухите представят Божественото в нас, към което ние трябва да бъдем внимателни, да не се изгуби нищо. Опасно е Божественото да не се изгуби.
Като се напивал този мъж, ставал внимателен и се извинявал на жена си, че си пийнал малко.
Ти си един ангел. Но като изтрезнявал, пак ставал груб. Във време на своето пиянство, той става медиум. Виното не му е взимало нищо. Виното е опасно, когато направи човека разточителен и стане причина човек да изгуби благородното чувство в себе си.
към беседата >>
– Това е лицемерие от страна на лекаря.
– Като отиде при някой болен, лекарят пипне пулса и вижда, че вместо да бие 72 пъти в минутата, както е нормално, той бие 120 пъти. Отива при друг болен, там пък намира, че пулсът е спаднал на 55–70 биения в минута. Отиде на трето место, намира един болен, в когото жлезите не работят, и този лекар се замисли и казва в себе си: Няма да го бъде този болен. Понеже болните са чувствителни, те възприемат мисълта на лекаря и питат, как е положението ми, господин докторе? – Няма нищо сериозно, ще мине.
– Това е лицемерие от страна на лекаря.
Лекарят трябва да седне при болния и да изнесе работата, както е в същност. Той трябва да му каже: Слушай, твоето сърце не бие правилно, понеже не мислиш право. В ума ти има нещо неправилно, което трябва да изправиш. Щом изправиш мисълта си, и пулсът ти ще се възстанови. В пулса ти има една неправилност, ту се усилва, ту отслабва, което се дължи на чувствата ти.
към беседата >>
Другаде пък на жената може да влезе такава мисъл, че мъжът ѝ ще умре.
Да не би да си болен нещо? – Не, не съм болен, но имам красива жена, с която много се обичаме, но от известно време ми е влязла в ума идеята, че тя скоро ще умре. Откак е влязла тази идея в ума ми, всичко ми е почернело пред очите. Иди сега го освобождавай от тази мисъл. Той не иска да съобщи това нещо на жена си, но постоянно върви замислен и тревожен.
Другаде пък на жената може да влезе такава мисъл, че мъжът ѝ ще умре.
В ума на този мъж има някаква материална мисъл. Той се страхува, че ако умре жена му, няма да намери като нея друга. Ако можете да убедите този мъж, че жена му няма да умре, той ще бъде щастлив. Ако убедите жената, че мъж ѝ няма да умре, и тя ще бъде щастлива. Ако убедите болния, че никого(а) няма да се повтори неговата сиромашия, и ще забогатее, той ще стане щастлив.
към беседата >>
Ти си един ангел.
Христос казва: „Да се не изгуби нищо“. Значи, след като народът се нахрани, Христос казал да се съберат укрухите, да не се изгуби нищо. Укрухите представят Божественото в нас, към което ние трябва да бъдем внимателни, да не се изгуби нищо. Опасно е Божественото да не се изгуби. Като се напивал този мъж, ставал внимателен и се извинявал на жена си, че си пийнал малко.
Ти си един ангел.
Но като изтрезнявал, пак ставал груб. Във време на своето пиянство, той става медиум. Виното не му е взимало нищо. Виното е опасно, когато направи човека разточителен и стане причина човек да изгуби благородното чувство в себе си. Не считайте, че аз препоръчвам пиянството, но пиянството е опасно тогава, когато човек губи Божественото в себе си.
към беседата >>
Лекарят трябва да седне при болния и да изнесе работата, както е в същност.
Отива при друг болен, там пък намира, че пулсът е спаднал на 55–70 биения в минута. Отиде на трето место, намира един болен, в когото жлезите не работят, и този лекар се замисли и казва в себе си: Няма да го бъде този болен. Понеже болните са чувствителни, те възприемат мисълта на лекаря и питат, как е положението ми, господин докторе? – Няма нищо сериозно, ще мине. – Това е лицемерие от страна на лекаря.
Лекарят трябва да седне при болния и да изнесе работата, както е в същност.
Той трябва да му каже: Слушай, твоето сърце не бие правилно, понеже не мислиш право. В ума ти има нещо неправилно, което трябва да изправиш. Щом изправиш мисълта си, и пулсът ти ще се възстанови. В пулса ти има една неправилност, ту се усилва, ту отслабва, което се дължи на чувствата ти. Трябва да чувствуваш право, за да се възстанови и пулсът ти.
към беседата >>
В ума на този мъж има някаква материална мисъл.
– Не, не съм болен, но имам красива жена, с която много се обичаме, но от известно време ми е влязла в ума идеята, че тя скоро ще умре. Откак е влязла тази идея в ума ми, всичко ми е почернело пред очите. Иди сега го освобождавай от тази мисъл. Той не иска да съобщи това нещо на жена си, но постоянно върви замислен и тревожен. Другаде пък на жената може да влезе такава мисъл, че мъжът ѝ ще умре.
В ума на този мъж има някаква материална мисъл.
Той се страхува, че ако умре жена му, няма да намери като нея друга. Ако можете да убедите този мъж, че жена му няма да умре, той ще бъде щастлив. Ако убедите жената, че мъж ѝ няма да умре, и тя ще бъде щастлива. Ако убедите болния, че никого(а) няма да се повтори неговата сиромашия, и ще забогатее, той ще стане щастлив. Изобщо, ако успеете да убедите хората в противното на това, което те чувствуват, те ще бъдат щастливи.
към беседата >>
Но като изтрезнявал, пак ставал груб.
Значи, след като народът се нахрани, Христос казал да се съберат укрухите, да не се изгуби нищо. Укрухите представят Божественото в нас, към което ние трябва да бъдем внимателни, да не се изгуби нищо. Опасно е Божественото да не се изгуби. Като се напивал този мъж, ставал внимателен и се извинявал на жена си, че си пийнал малко. Ти си един ангел.
Но като изтрезнявал, пак ставал груб.
Във време на своето пиянство, той става медиум. Виното не му е взимало нищо. Виното е опасно, когато направи човека разточителен и стане причина човек да изгуби благородното чувство в себе си. Не считайте, че аз препоръчвам пиянството, но пиянството е опасно тогава, когато човек губи Божественото в себе си. Според мене това е пиянство.
към беседата >>
Той трябва да му каже: Слушай, твоето сърце не бие правилно, понеже не мислиш право.
Отиде на трето место, намира един болен, в когото жлезите не работят, и този лекар се замисли и казва в себе си: Няма да го бъде този болен. Понеже болните са чувствителни, те възприемат мисълта на лекаря и питат, как е положението ми, господин докторе? – Няма нищо сериозно, ще мине. – Това е лицемерие от страна на лекаря. Лекарят трябва да седне при болния и да изнесе работата, както е в същност.
Той трябва да му каже: Слушай, твоето сърце не бие правилно, понеже не мислиш право.
В ума ти има нещо неправилно, което трябва да изправиш. Щом изправиш мисълта си, и пулсът ти ще се възстанови. В пулса ти има една неправилност, ту се усилва, ту отслабва, което се дължи на чувствата ти. Трябва да чувствуваш право, за да се възстанови и пулсът ти. Също така и постъпките ти не са прави.
към беседата >>
Той се страхува, че ако умре жена му, няма да намери като нея друга.
Откак е влязла тази идея в ума ми, всичко ми е почернело пред очите. Иди сега го освобождавай от тази мисъл. Той не иска да съобщи това нещо на жена си, но постоянно върви замислен и тревожен. Другаде пък на жената може да влезе такава мисъл, че мъжът ѝ ще умре. В ума на този мъж има някаква материална мисъл.
Той се страхува, че ако умре жена му, няма да намери като нея друга.
Ако можете да убедите този мъж, че жена му няма да умре, той ще бъде щастлив. Ако убедите жената, че мъж ѝ няма да умре, и тя ще бъде щастлива. Ако убедите болния, че никого(а) няма да се повтори неговата сиромашия, и ще забогатее, той ще стане щастлив. Изобщо, ако успеете да убедите хората в противното на това, което те чувствуват, те ще бъдат щастливи. Хората се борят, защото мислят, че са нещастни.
към беседата >>
Във време на своето пиянство, той става медиум.
Укрухите представят Божественото в нас, към което ние трябва да бъдем внимателни, да не се изгуби нищо. Опасно е Божественото да не се изгуби. Като се напивал този мъж, ставал внимателен и се извинявал на жена си, че си пийнал малко. Ти си един ангел. Но като изтрезнявал, пак ставал груб.
Във време на своето пиянство, той става медиум.
Виното не му е взимало нищо. Виното е опасно, когато направи човека разточителен и стане причина човек да изгуби благородното чувство в себе си. Не считайте, че аз препоръчвам пиянството, но пиянството е опасно тогава, когато човек губи Божественото в себе си. Според мене това е пиянство. Дали е така във вашия ум, във вашето сърце и във вашите разбирания, не зная, но според мене пиянство е всяко състояние, при което човек губи Божественото в себе си.
към беседата >>
В ума ти има нещо неправилно, което трябва да изправиш.
Понеже болните са чувствителни, те възприемат мисълта на лекаря и питат, как е положението ми, господин докторе? – Няма нищо сериозно, ще мине. – Това е лицемерие от страна на лекаря. Лекарят трябва да седне при болния и да изнесе работата, както е в същност. Той трябва да му каже: Слушай, твоето сърце не бие правилно, понеже не мислиш право.
В ума ти има нещо неправилно, което трябва да изправиш.
Щом изправиш мисълта си, и пулсът ти ще се възстанови. В пулса ти има една неправилност, ту се усилва, ту отслабва, което се дължи на чувствата ти. Трябва да чувствуваш право, за да се възстанови и пулсът ти. Също така и постъпките ти не са прави. Ти си ял и пил, изгулял си и своето, и си взел неправедно и от хората.
към беседата >>
Ако можете да убедите този мъж, че жена му няма да умре, той ще бъде щастлив.
Иди сега го освобождавай от тази мисъл. Той не иска да съобщи това нещо на жена си, но постоянно върви замислен и тревожен. Другаде пък на жената може да влезе такава мисъл, че мъжът ѝ ще умре. В ума на този мъж има някаква материална мисъл. Той се страхува, че ако умре жена му, няма да намери като нея друга.
Ако можете да убедите този мъж, че жена му няма да умре, той ще бъде щастлив.
Ако убедите жената, че мъж ѝ няма да умре, и тя ще бъде щастлива. Ако убедите болния, че никого(а) няма да се повтори неговата сиромашия, и ще забогатее, той ще стане щастлив. Изобщо, ако успеете да убедите хората в противното на това, което те чувствуват, те ще бъдат щастливи. Хората се борят, защото мислят, че са нещастни. Желанията, които те имат, са прави, на местото са, но методите, с които си служат, за постигане на своите желания, не са прави.
към беседата >>
Виното не му е взимало нищо.
Опасно е Божественото да не се изгуби. Като се напивал този мъж, ставал внимателен и се извинявал на жена си, че си пийнал малко. Ти си един ангел. Но като изтрезнявал, пак ставал груб. Във време на своето пиянство, той става медиум.
Виното не му е взимало нищо.
Виното е опасно, когато направи човека разточителен и стане причина човек да изгуби благородното чувство в себе си. Не считайте, че аз препоръчвам пиянството, но пиянството е опасно тогава, когато човек губи Божественото в себе си. Според мене това е пиянство. Дали е така във вашия ум, във вашето сърце и във вашите разбирания, не зная, но според мене пиянство е всяко състояние, при което човек губи Божественото в себе си. Когато човек губи своята добра обхода, това е пиянство.
към беседата >>
Щом изправиш мисълта си, и пулсът ти ще се възстанови.
– Няма нищо сериозно, ще мине. – Това е лицемерие от страна на лекаря. Лекарят трябва да седне при болния и да изнесе работата, както е в същност. Той трябва да му каже: Слушай, твоето сърце не бие правилно, понеже не мислиш право. В ума ти има нещо неправилно, което трябва да изправиш.
Щом изправиш мисълта си, и пулсът ти ще се възстанови.
В пулса ти има една неправилност, ту се усилва, ту отслабва, което се дължи на чувствата ти. Трябва да чувствуваш право, за да се възстанови и пулсът ти. Също така и постъпките ти не са прави. Ти си ял и пил, изгулял си и своето, и си взел неправедно и от хората. Всичко, което си взел от тях, трябва да го върнеш.
към беседата >>
Ако убедите жената, че мъж ѝ няма да умре, и тя ще бъде щастлива.
Той не иска да съобщи това нещо на жена си, но постоянно върви замислен и тревожен. Другаде пък на жената може да влезе такава мисъл, че мъжът ѝ ще умре. В ума на този мъж има някаква материална мисъл. Той се страхува, че ако умре жена му, няма да намери като нея друга. Ако можете да убедите този мъж, че жена му няма да умре, той ще бъде щастлив.
Ако убедите жената, че мъж ѝ няма да умре, и тя ще бъде щастлива.
Ако убедите болния, че никого(а) няма да се повтори неговата сиромашия, и ще забогатее, той ще стане щастлив. Изобщо, ако успеете да убедите хората в противното на това, което те чувствуват, те ще бъдат щастливи. Хората се борят, защото мислят, че са нещастни. Желанията, които те имат, са прави, на местото са, но методите, с които си служат, за постигане на своите желания, не са прави. Хората са изпратени на земята, да свършат нещо.
към беседата >>
Виното е опасно, когато направи човека разточителен и стане причина човек да изгуби благородното чувство в себе си.
Като се напивал този мъж, ставал внимателен и се извинявал на жена си, че си пийнал малко. Ти си един ангел. Но като изтрезнявал, пак ставал груб. Във време на своето пиянство, той става медиум. Виното не му е взимало нищо.
Виното е опасно, когато направи човека разточителен и стане причина човек да изгуби благородното чувство в себе си.
Не считайте, че аз препоръчвам пиянството, но пиянството е опасно тогава, когато човек губи Божественото в себе си. Според мене това е пиянство. Дали е така във вашия ум, във вашето сърце и във вашите разбирания, не зная, но според мене пиянство е всяко състояние, при което човек губи Божественото в себе си. Когато човек губи своята добра обхода, това е пиянство. Но когато човек придобива нещо хубаво, това не е пиянство, това е изтрезняло състояние.
към беседата >>
В пулса ти има една неправилност, ту се усилва, ту отслабва, което се дължи на чувствата ти.
– Това е лицемерие от страна на лекаря. Лекарят трябва да седне при болния и да изнесе работата, както е в същност. Той трябва да му каже: Слушай, твоето сърце не бие правилно, понеже не мислиш право. В ума ти има нещо неправилно, което трябва да изправиш. Щом изправиш мисълта си, и пулсът ти ще се възстанови.
В пулса ти има една неправилност, ту се усилва, ту отслабва, което се дължи на чувствата ти.
Трябва да чувствуваш право, за да се възстанови и пулсът ти. Също така и постъпките ти не са прави. Ти си ял и пил, изгулял си и своето, и си взел неправедно и от хората. Всичко, което си взел от тях, трябва да го върнеш. Само така ще се подобри здравето ти.
към беседата >>
Ако убедите болния, че никого(а) няма да се повтори неговата сиромашия, и ще забогатее, той ще стане щастлив.
Другаде пък на жената може да влезе такава мисъл, че мъжът ѝ ще умре. В ума на този мъж има някаква материална мисъл. Той се страхува, че ако умре жена му, няма да намери като нея друга. Ако можете да убедите този мъж, че жена му няма да умре, той ще бъде щастлив. Ако убедите жената, че мъж ѝ няма да умре, и тя ще бъде щастлива.
Ако убедите болния, че никого(а) няма да се повтори неговата сиромашия, и ще забогатее, той ще стане щастлив.
Изобщо, ако успеете да убедите хората в противното на това, което те чувствуват, те ще бъдат щастливи. Хората се борят, защото мислят, че са нещастни. Желанията, които те имат, са прави, на местото са, но методите, с които си служат, за постигане на своите желания, не са прави. Хората са изпратени на земята, да свършат нещо. Коралите изпълниха своята мисия.
към беседата >>
Не считайте, че аз препоръчвам пиянството, но пиянството е опасно тогава, когато човек губи Божественото в себе си.
Ти си един ангел. Но като изтрезнявал, пак ставал груб. Във време на своето пиянство, той става медиум. Виното не му е взимало нищо. Виното е опасно, когато направи човека разточителен и стане причина човек да изгуби благородното чувство в себе си.
Не считайте, че аз препоръчвам пиянството, но пиянството е опасно тогава, когато човек губи Божественото в себе си.
Според мене това е пиянство. Дали е така във вашия ум, във вашето сърце и във вашите разбирания, не зная, но според мене пиянство е всяко състояние, при което човек губи Божественото в себе си. Когато човек губи своята добра обхода, това е пиянство. Но когато човек придобива нещо хубаво, това не е пиянство, това е изтрезняло състояние.
към беседата >>
Трябва да чувствуваш право, за да се възстанови и пулсът ти.
Лекарят трябва да седне при болния и да изнесе работата, както е в същност. Той трябва да му каже: Слушай, твоето сърце не бие правилно, понеже не мислиш право. В ума ти има нещо неправилно, което трябва да изправиш. Щом изправиш мисълта си, и пулсът ти ще се възстанови. В пулса ти има една неправилност, ту се усилва, ту отслабва, което се дължи на чувствата ти.
Трябва да чувствуваш право, за да се възстанови и пулсът ти.
Също така и постъпките ти не са прави. Ти си ял и пил, изгулял си и своето, и си взел неправедно и от хората. Всичко, което си взел от тях, трябва да го върнеш. Само така ще се подобри здравето ти. Този човек е бил търговец и всичко опропастил.
към беседата >>
Изобщо, ако успеете да убедите хората в противното на това, което те чувствуват, те ще бъдат щастливи.
В ума на този мъж има някаква материална мисъл. Той се страхува, че ако умре жена му, няма да намери като нея друга. Ако можете да убедите този мъж, че жена му няма да умре, той ще бъде щастлив. Ако убедите жената, че мъж ѝ няма да умре, и тя ще бъде щастлива. Ако убедите болния, че никого(а) няма да се повтори неговата сиромашия, и ще забогатее, той ще стане щастлив.
Изобщо, ако успеете да убедите хората в противното на това, което те чувствуват, те ще бъдат щастливи.
Хората се борят, защото мислят, че са нещастни. Желанията, които те имат, са прави, на местото са, но методите, с които си служат, за постигане на своите желания, не са прави. Хората са изпратени на земята, да свършат нещо. Коралите изпълниха своята мисия. Те създадоха островите.
към беседата >>
Според мене това е пиянство.
Но като изтрезнявал, пак ставал груб. Във време на своето пиянство, той става медиум. Виното не му е взимало нищо. Виното е опасно, когато направи човека разточителен и стане причина човек да изгуби благородното чувство в себе си. Не считайте, че аз препоръчвам пиянството, но пиянството е опасно тогава, когато човек губи Божественото в себе си.
Според мене това е пиянство.
Дали е така във вашия ум, във вашето сърце и във вашите разбирания, не зная, но според мене пиянство е всяко състояние, при което човек губи Божественото в себе си. Когато човек губи своята добра обхода, това е пиянство. Но когато човек придобива нещо хубаво, това не е пиянство, това е изтрезняло състояние.
към беседата >>
Също така и постъпките ти не са прави.
Той трябва да му каже: Слушай, твоето сърце не бие правилно, понеже не мислиш право. В ума ти има нещо неправилно, което трябва да изправиш. Щом изправиш мисълта си, и пулсът ти ще се възстанови. В пулса ти има една неправилност, ту се усилва, ту отслабва, което се дължи на чувствата ти. Трябва да чувствуваш право, за да се възстанови и пулсът ти.
Също така и постъпките ти не са прави.
Ти си ял и пил, изгулял си и своето, и си взел неправедно и от хората. Всичко, което си взел от тях, трябва да го върнеш. Само така ще се подобри здравето ти. Този човек е бил търговец и всичко опропастил. Така трябва да говори лекарят на болния, а не да го залъгва.
към беседата >>
Хората се борят, защото мислят, че са нещастни.
Той се страхува, че ако умре жена му, няма да намери като нея друга. Ако можете да убедите този мъж, че жена му няма да умре, той ще бъде щастлив. Ако убедите жената, че мъж ѝ няма да умре, и тя ще бъде щастлива. Ако убедите болния, че никого(а) няма да се повтори неговата сиромашия, и ще забогатее, той ще стане щастлив. Изобщо, ако успеете да убедите хората в противното на това, което те чувствуват, те ще бъдат щастливи.
Хората се борят, защото мислят, че са нещастни.
Желанията, които те имат, са прави, на местото са, но методите, с които си служат, за постигане на своите желания, не са прави. Хората са изпратени на земята, да свършат нещо. Коралите изпълниха своята мисия. Те създадоха островите. Преди човека дойдоха много същества, които извършиха ред химически реакции и създадоха условия за живота на човека.
към беседата >>
Дали е така във вашия ум, във вашето сърце и във вашите разбирания, не зная, но според мене пиянство е всяко състояние, при което човек губи Божественото в себе си.
Във време на своето пиянство, той става медиум. Виното не му е взимало нищо. Виното е опасно, когато направи човека разточителен и стане причина човек да изгуби благородното чувство в себе си. Не считайте, че аз препоръчвам пиянството, но пиянството е опасно тогава, когато човек губи Божественото в себе си. Според мене това е пиянство.
Дали е така във вашия ум, във вашето сърце и във вашите разбирания, не зная, но според мене пиянство е всяко състояние, при което човек губи Божественото в себе си.
Когато човек губи своята добра обхода, това е пиянство. Но когато човек придобива нещо хубаво, това не е пиянство, това е изтрезняло състояние.
към беседата >>
Ти си ял и пил, изгулял си и своето, и си взел неправедно и от хората.
В ума ти има нещо неправилно, което трябва да изправиш. Щом изправиш мисълта си, и пулсът ти ще се възстанови. В пулса ти има една неправилност, ту се усилва, ту отслабва, което се дължи на чувствата ти. Трябва да чувствуваш право, за да се възстанови и пулсът ти. Също така и постъпките ти не са прави.
Ти си ял и пил, изгулял си и своето, и си взел неправедно и от хората.
Всичко, което си взел от тях, трябва да го върнеш. Само така ще се подобри здравето ти. Този човек е бил търговец и всичко опропастил. Така трябва да говори лекарят на болния, а не да го залъгва. Един богат американски милионер се разболял сериозно и повикал проповедника от близката до дома му църква.
към беседата >>
Желанията, които те имат, са прави, на местото са, но методите, с които си служат, за постигане на своите желания, не са прави.
Ако можете да убедите този мъж, че жена му няма да умре, той ще бъде щастлив. Ако убедите жената, че мъж ѝ няма да умре, и тя ще бъде щастлива. Ако убедите болния, че никого(а) няма да се повтори неговата сиромашия, и ще забогатее, той ще стане щастлив. Изобщо, ако успеете да убедите хората в противното на това, което те чувствуват, те ще бъдат щастливи. Хората се борят, защото мислят, че са нещастни.
Желанията, които те имат, са прави, на местото са, но методите, с които си служат, за постигане на своите желания, не са прави.
Хората са изпратени на земята, да свършат нещо. Коралите изпълниха своята мисия. Те създадоха островите. Преди човека дойдоха много същества, които извършиха ред химически реакции и създадоха условия за живота на човека. Сега ние влизаме в един парафизически свет.
към беседата >>
Когато човек губи своята добра обхода, това е пиянство.
Виното не му е взимало нищо. Виното е опасно, когато направи човека разточителен и стане причина човек да изгуби благородното чувство в себе си. Не считайте, че аз препоръчвам пиянството, но пиянството е опасно тогава, когато човек губи Божественото в себе си. Според мене това е пиянство. Дали е така във вашия ум, във вашето сърце и във вашите разбирания, не зная, но според мене пиянство е всяко състояние, при което човек губи Божественото в себе си.
Когато човек губи своята добра обхода, това е пиянство.
Но когато човек придобива нещо хубаво, това не е пиянство, това е изтрезняло състояние.
към беседата >>
Всичко, което си взел от тях, трябва да го върнеш.
Щом изправиш мисълта си, и пулсът ти ще се възстанови. В пулса ти има една неправилност, ту се усилва, ту отслабва, което се дължи на чувствата ти. Трябва да чувствуваш право, за да се възстанови и пулсът ти. Също така и постъпките ти не са прави. Ти си ял и пил, изгулял си и своето, и си взел неправедно и от хората.
Всичко, което си взел от тях, трябва да го върнеш.
Само така ще се подобри здравето ти. Този човек е бил търговец и всичко опропастил. Така трябва да говори лекарят на болния, а не да го залъгва. Един богат американски милионер се разболял сериозно и повикал проповедника от близката до дома му църква. – Какво искаш от мене?
към беседата >>
Хората са изпратени на земята, да свършат нещо.
Ако убедите жената, че мъж ѝ няма да умре, и тя ще бъде щастлива. Ако убедите болния, че никого(а) няма да се повтори неговата сиромашия, и ще забогатее, той ще стане щастлив. Изобщо, ако успеете да убедите хората в противното на това, което те чувствуват, те ще бъдат щастливи. Хората се борят, защото мислят, че са нещастни. Желанията, които те имат, са прави, на местото са, но методите, с които си служат, за постигане на своите желания, не са прави.
Хората са изпратени на земята, да свършат нещо.
Коралите изпълниха своята мисия. Те създадоха островите. Преди човека дойдоха много същества, които извършиха ред химически реакции и създадоха условия за живота на човека. Сега ние влизаме в един парафизически свет. Преди човека, живяха на земята същества, които създадоха огъня.
към беседата >>
Но когато човек придобива нещо хубаво, това не е пиянство, това е изтрезняло състояние.
Виното е опасно, когато направи човека разточителен и стане причина човек да изгуби благородното чувство в себе си. Не считайте, че аз препоръчвам пиянството, но пиянството е опасно тогава, когато човек губи Божественото в себе си. Според мене това е пиянство. Дали е така във вашия ум, във вашето сърце и във вашите разбирания, не зная, но според мене пиянство е всяко състояние, при което човек губи Божественото в себе си. Когато човек губи своята добра обхода, това е пиянство.
Но когато човек придобива нещо хубаво, това не е пиянство, това е изтрезняло състояние.
към беседата >>
Само така ще се подобри здравето ти.
В пулса ти има една неправилност, ту се усилва, ту отслабва, което се дължи на чувствата ти. Трябва да чувствуваш право, за да се възстанови и пулсът ти. Също така и постъпките ти не са прави. Ти си ял и пил, изгулял си и своето, и си взел неправедно и от хората. Всичко, което си взел от тях, трябва да го върнеш.
Само така ще се подобри здравето ти.
Този човек е бил търговец и всичко опропастил. Така трябва да говори лекарят на болния, а не да го залъгва. Един богат американски милионер се разболял сериозно и повикал проповедника от близката до дома му църква. – Какво искаш от мене? – Искам да се помолиш на Бога за моето здраве.
към беседата >>
Коралите изпълниха своята мисия.
Ако убедите болния, че никого(а) няма да се повтори неговата сиромашия, и ще забогатее, той ще стане щастлив. Изобщо, ако успеете да убедите хората в противното на това, което те чувствуват, те ще бъдат щастливи. Хората се борят, защото мислят, че са нещастни. Желанията, които те имат, са прави, на местото са, но методите, с които си служат, за постигане на своите желания, не са прави. Хората са изпратени на земята, да свършат нещо.
Коралите изпълниха своята мисия.
Те създадоха островите. Преди човека дойдоха много същества, които извършиха ред химически реакции и създадоха условия за живота на човека. Сега ние влизаме в един парафизически свет. Преди човека, живяха на земята същества, които създадоха огъня. Те създадоха цел катаклизъм.
към беседата >>
Сега да се върнем към съществените неща.
Сега да се върнем към съществените неща.
Тези неща са вметнати. Пиянството си има свой произход. Причината на пиянството е в човешките чувства. Когато вие блокирате, или възпрете чувствата на човека, който иска да се прояви. Когато някой човек има какъв и да е идеал, или какъв и да е порив, и вие спрете проявата на тези чувства в него, тогава се явяват три порива в този човек.
към беседата >>
Този човек е бил търговец и всичко опропастил.
Трябва да чувствуваш право, за да се възстанови и пулсът ти. Също така и постъпките ти не са прави. Ти си ял и пил, изгулял си и своето, и си взел неправедно и от хората. Всичко, което си взел от тях, трябва да го върнеш. Само така ще се подобри здравето ти.
Този човек е бил търговец и всичко опропастил.
Така трябва да говори лекарят на болния, а не да го залъгва. Един богат американски милионер се разболял сериозно и повикал проповедника от близката до дома му църква. – Какво искаш от мене? – Искам да се помолиш на Бога за моето здраве. – Не мога да се моля.
към беседата >>
Те създадоха островите.
Изобщо, ако успеете да убедите хората в противното на това, което те чувствуват, те ще бъдат щастливи. Хората се борят, защото мислят, че са нещастни. Желанията, които те имат, са прави, на местото са, но методите, с които си служат, за постигане на своите желания, не са прави. Хората са изпратени на земята, да свършат нещо. Коралите изпълниха своята мисия.
Те създадоха островите.
Преди човека дойдоха много същества, които извършиха ред химически реакции и създадоха условия за живота на човека. Сега ние влизаме в един парафизически свет. Преди човека, живяха на земята същества, които създадоха огъня. Те създадоха цел катаклизъм. Те си направиха здания – ядоха, пиха, танцуваха, и като изгориха всичко, напуснаха земята.
към беседата >>
Тези неща са вметнати.
Сега да се върнем към съществените неща.
Тези неща са вметнати.
Пиянството си има свой произход. Причината на пиянството е в човешките чувства. Когато вие блокирате, или възпрете чувствата на човека, който иска да се прояви. Когато някой човек има какъв и да е идеал, или какъв и да е порив, и вие спрете проявата на тези чувства в него, тогава се явяват три порива в този човек. Първият порив е, че в този човек ще се яви желание да разкъса това препятствие, ще иска да се бие.
към беседата >>
Така трябва да говори лекарят на болния, а не да го залъгва.
Също така и постъпките ти не са прави. Ти си ял и пил, изгулял си и своето, и си взел неправедно и от хората. Всичко, което си взел от тях, трябва да го върнеш. Само така ще се подобри здравето ти. Този човек е бил търговец и всичко опропастил.
Така трябва да говори лекарят на болния, а не да го залъгва.
Един богат американски милионер се разболял сериозно и повикал проповедника от близката до дома му църква. – Какво искаш от мене? – Искам да се помолиш на Бога за моето здраве. – Не мога да се моля. – Защо?
към беседата >>
Преди човека дойдоха много същества, които извършиха ред химически реакции и създадоха условия за живота на човека.
Хората се борят, защото мислят, че са нещастни. Желанията, които те имат, са прави, на местото са, но методите, с които си служат, за постигане на своите желания, не са прави. Хората са изпратени на земята, да свършат нещо. Коралите изпълниха своята мисия. Те създадоха островите.
Преди човека дойдоха много същества, които извършиха ред химически реакции и създадоха условия за живота на човека.
Сега ние влизаме в един парафизически свет. Преди човека, живяха на земята същества, които създадоха огъня. Те създадоха цел катаклизъм. Те си направиха здания – ядоха, пиха, танцуваха, и като изгориха всичко, напуснаха земята. И като се превърна всичко в пепел, дойдоха хора на земята и казаха, че всичко на земята е пепел.
към беседата >>
Пиянството си има свой произход.
Сега да се върнем към съществените неща. Тези неща са вметнати.
Пиянството си има свой произход.
Причината на пиянството е в човешките чувства. Когато вие блокирате, или възпрете чувствата на човека, който иска да се прояви. Когато някой човек има какъв и да е идеал, или какъв и да е порив, и вие спрете проявата на тези чувства в него, тогава се явяват три порива в този човек. Първият порив е, че в този човек ще се яви желание да разкъса това препятствие, ще иска да се бие. Вторият порив ще бъде нахлуване на силна скръб.
към беседата >>
Един богат американски милионер се разболял сериозно и повикал проповедника от близката до дома му църква.
Ти си ял и пил, изгулял си и своето, и си взел неправедно и от хората. Всичко, което си взел от тях, трябва да го върнеш. Само така ще се подобри здравето ти. Този човек е бил търговец и всичко опропастил. Така трябва да говори лекарят на болния, а не да го залъгва.
Един богат американски милионер се разболял сериозно и повикал проповедника от близката до дома му църква.
– Какво искаш от мене? – Искам да се помолиш на Бога за моето здраве. – Не мога да се моля. – Защо? – Защото до сега ти нищо не си дал за Бога, никакво добро не си направил.
към беседата >>
Сега ние влизаме в един парафизически свет.
Желанията, които те имат, са прави, на местото са, но методите, с които си служат, за постигане на своите желания, не са прави. Хората са изпратени на земята, да свършат нещо. Коралите изпълниха своята мисия. Те създадоха островите. Преди човека дойдоха много същества, които извършиха ред химически реакции и създадоха условия за живота на човека.
Сега ние влизаме в един парафизически свет.
Преди човека, живяха на земята същества, които създадоха огъня. Те създадоха цел катаклизъм. Те си направиха здания – ядоха, пиха, танцуваха, и като изгориха всичко, напуснаха земята. И като се превърна всичко в пепел, дойдоха хора на земята и казаха, че всичко на земята е пепел. Това са човешки разсъждения.
към беседата >>
Причината на пиянството е в човешките чувства.
Сега да се върнем към съществените неща. Тези неща са вметнати. Пиянството си има свой произход.
Причината на пиянството е в човешките чувства.
Когато вие блокирате, или възпрете чувствата на човека, който иска да се прояви. Когато някой човек има какъв и да е идеал, или какъв и да е порив, и вие спрете проявата на тези чувства в него, тогава се явяват три порива в този човек. Първият порив е, че в този човек ще се яви желание да разкъса това препятствие, ще иска да се бие. Вторият порив ще бъде нахлуване на силна скръб. Третият порив ще бъде желанието му да пие, да се напие.
към беседата >>
– Какво искаш от мене?
Всичко, което си взел от тях, трябва да го върнеш. Само така ще се подобри здравето ти. Този човек е бил търговец и всичко опропастил. Така трябва да говори лекарят на болния, а не да го залъгва. Един богат американски милионер се разболял сериозно и повикал проповедника от близката до дома му църква.
– Какво искаш от мене?
– Искам да се помолиш на Бога за моето здраве. – Не мога да се моля. – Защо? – Защото до сега ти нищо не си дал за Бога, никакво добро не си направил. Ти си един непотребен повече човек, защото само си ял и пил.
към беседата >>
Преди човека, живяха на земята същества, които създадоха огъня.
Хората са изпратени на земята, да свършат нещо. Коралите изпълниха своята мисия. Те създадоха островите. Преди човека дойдоха много същества, които извършиха ред химически реакции и създадоха условия за живота на човека. Сега ние влизаме в един парафизически свет.
Преди човека, живяха на земята същества, които създадоха огъня.
Те създадоха цел катаклизъм. Те си направиха здания – ядоха, пиха, танцуваха, и като изгориха всичко, напуснаха земята. И като се превърна всичко в пепел, дойдоха хора на земята и казаха, че всичко на земята е пепел. Това са човешки разсъждения. Почвата, върху която сега ний живеем, не е нищо друго, освен пепелта, останала от съществата на огъня.
към беседата >>
Когато вие блокирате, или възпрете чувствата на човека, който иска да се прояви.
Сега да се върнем към съществените неща. Тези неща са вметнати. Пиянството си има свой произход. Причината на пиянството е в човешките чувства.
Когато вие блокирате, или възпрете чувствата на човека, който иска да се прояви.
Когато някой човек има какъв и да е идеал, или какъв и да е порив, и вие спрете проявата на тези чувства в него, тогава се явяват три порива в този човек. Първият порив е, че в този човек ще се яви желание да разкъса това препятствие, ще иска да се бие. Вторият порив ще бъде нахлуване на силна скръб. Третият порив ще бъде желанието му да пие, да се напие. Турете човека в естественото му положение и пиянството ще изчезне.
към беседата >>
– Искам да се помолиш на Бога за моето здраве.
Само така ще се подобри здравето ти. Този човек е бил търговец и всичко опропастил. Така трябва да говори лекарят на болния, а не да го залъгва. Един богат американски милионер се разболял сериозно и повикал проповедника от близката до дома му църква. – Какво искаш от мене?
– Искам да се помолиш на Бога за моето здраве.
– Не мога да се моля. – Защо? – Защото до сега ти нищо не си дал за Бога, никакво добро не си направил. Ти си един непотребен повече човек, защото само си ял и пил. За да се моля за тебе, трябва да има какво да постеля под коленете си.
към беседата >>
Те създадоха цел катаклизъм.
Коралите изпълниха своята мисия. Те създадоха островите. Преди човека дойдоха много същества, които извършиха ред химически реакции и създадоха условия за живота на човека. Сега ние влизаме в един парафизически свет. Преди човека, живяха на земята същества, които създадоха огъня.
Те създадоха цел катаклизъм.
Те си направиха здания – ядоха, пиха, танцуваха, и като изгориха всичко, напуснаха земята. И като се превърна всичко в пепел, дойдоха хора на земята и казаха, че всичко на земята е пепел. Това са човешки разсъждения. Почвата, върху която сега ний живеем, не е нищо друго, освен пепелта, останала от съществата на огъня. Сега ние живеем върху тази пепел, и на нея отгоре сеем, правим своите градини, а съществата на огъня се скриха под земята.
към беседата >>
Когато някой човек има какъв и да е идеал, или какъв и да е порив, и вие спрете проявата на тези чувства в него, тогава се явяват три порива в този човек.
Сега да се върнем към съществените неща. Тези неща са вметнати. Пиянството си има свой произход. Причината на пиянството е в човешките чувства. Когато вие блокирате, или възпрете чувствата на човека, който иска да се прояви.
Когато някой човек има какъв и да е идеал, или какъв и да е порив, и вие спрете проявата на тези чувства в него, тогава се явяват три порива в този човек.
Първият порив е, че в този човек ще се яви желание да разкъса това препятствие, ще иска да се бие. Вторият порив ще бъде нахлуване на силна скръб. Третият порив ще бъде желанието му да пие, да се напие. Турете човека в естественото му положение и пиянството ще изчезне. Следователно пиянството е явление, което се предизвиква вследствие подпушване на човешките чувства.
към беседата >>
– Не мога да се моля.
Този човек е бил търговец и всичко опропастил. Така трябва да говори лекарят на болния, а не да го залъгва. Един богат американски милионер се разболял сериозно и повикал проповедника от близката до дома му църква. – Какво искаш от мене? – Искам да се помолиш на Бога за моето здраве.
– Не мога да се моля.
– Защо? – Защото до сега ти нищо не си дал за Бога, никакво добро не си направил. Ти си един непотребен повече човек, защото само си ял и пил. За да се моля за тебе, трябва да има какво да постеля под коленете си. А така как ще се моля.
към беседата >>
Те си направиха здания – ядоха, пиха, танцуваха, и като изгориха всичко, напуснаха земята.
Те създадоха островите. Преди човека дойдоха много същества, които извършиха ред химически реакции и създадоха условия за живота на човека. Сега ние влизаме в един парафизически свет. Преди човека, живяха на земята същества, които създадоха огъня. Те създадоха цел катаклизъм.
Те си направиха здания – ядоха, пиха, танцуваха, и като изгориха всичко, напуснаха земята.
И като се превърна всичко в пепел, дойдоха хора на земята и казаха, че всичко на земята е пепел. Това са човешки разсъждения. Почвата, върху която сега ний живеем, не е нищо друго, освен пепелта, останала от съществата на огъня. Сега ние живеем върху тази пепел, и на нея отгоре сеем, правим своите градини, а съществата на огъня се скриха под земята. Като учени същества, те често си правят шеги с хората.
към беседата >>
Първият порив е, че в този човек ще се яви желание да разкъса това препятствие, ще иска да се бие.
Тези неща са вметнати. Пиянството си има свой произход. Причината на пиянството е в човешките чувства. Когато вие блокирате, или възпрете чувствата на човека, който иска да се прояви. Когато някой човек има какъв и да е идеал, или какъв и да е порив, и вие спрете проявата на тези чувства в него, тогава се явяват три порива в този човек.
Първият порив е, че в този човек ще се яви желание да разкъса това препятствие, ще иска да се бие.
Вторият порив ще бъде нахлуване на силна скръб. Третият порив ще бъде желанието му да пие, да се напие. Турете човека в естественото му положение и пиянството ще изчезне. Следователно пиянството е явление, което се предизвиква вследствие подпушване на човешките чувства. Ако някой млад момък се влюби в някоя мома и подпушат чувствата му, в него се явява желание да пие.
към беседата >>
– Защо?
Така трябва да говори лекарят на болния, а не да го залъгва. Един богат американски милионер се разболял сериозно и повикал проповедника от близката до дома му църква. – Какво искаш от мене? – Искам да се помолиш на Бога за моето здраве. – Не мога да се моля.
– Защо?
– Защото до сега ти нищо не си дал за Бога, никакво добро не си направил. Ти си един непотребен повече човек, защото само си ял и пил. За да се моля за тебе, трябва да има какво да постеля под коленете си. А така как ще се моля. Виж, ако дадеш поне половината от богатството си за бедните, мога да се моля.
към беседата >>
И като се превърна всичко в пепел, дойдоха хора на земята и казаха, че всичко на земята е пепел.
Преди човека дойдоха много същества, които извършиха ред химически реакции и създадоха условия за живота на човека. Сега ние влизаме в един парафизически свет. Преди човека, живяха на земята същества, които създадоха огъня. Те създадоха цел катаклизъм. Те си направиха здания – ядоха, пиха, танцуваха, и като изгориха всичко, напуснаха земята.
И като се превърна всичко в пепел, дойдоха хора на земята и казаха, че всичко на земята е пепел.
Това са човешки разсъждения. Почвата, върху която сега ний живеем, не е нищо друго, освен пепелта, останала от съществата на огъня. Сега ние живеем върху тази пепел, и на нея отгоре сеем, правим своите градини, а съществата на огъня се скриха под земята. Като учени същества, те често си правят шеги с хората. Като вземат няколко бомби, хвърлят ги отдолу под земята, и по този начин разтърсят цялата земя.
към беседата >>
Вторият порив ще бъде нахлуване на силна скръб.
Пиянството си има свой произход. Причината на пиянството е в човешките чувства. Когато вие блокирате, или възпрете чувствата на човека, който иска да се прояви. Когато някой човек има какъв и да е идеал, или какъв и да е порив, и вие спрете проявата на тези чувства в него, тогава се явяват три порива в този човек. Първият порив е, че в този човек ще се яви желание да разкъса това препятствие, ще иска да се бие.
Вторият порив ще бъде нахлуване на силна скръб.
Третият порив ще бъде желанието му да пие, да се напие. Турете човека в естественото му положение и пиянството ще изчезне. Следователно пиянството е явление, което се предизвиква вследствие подпушване на човешките чувства. Ако някой млад момък се влюби в някоя мома и подпушат чувствата му, в него се явява желание да пие. Лекарите лекуват пиянството с разни лекарства, но най-доброто средство в случая е да се замести това чувство или желание за пиене с някакво по-силно, по-високо чувство.
към беседата >>
– Защото до сега ти нищо не си дал за Бога, никакво добро не си направил.
Един богат американски милионер се разболял сериозно и повикал проповедника от близката до дома му църква. – Какво искаш от мене? – Искам да се помолиш на Бога за моето здраве. – Не мога да се моля. – Защо?
– Защото до сега ти нищо не си дал за Бога, никакво добро не си направил.
Ти си един непотребен повече човек, защото само си ял и пил. За да се моля за тебе, трябва да има какво да постеля под коленете си. А така как ще се моля. Виж, ако дадеш поне половината от богатството си за бедните, мога да се моля. Но иначе, не се моля за тебе.
към беседата >>
Това са човешки разсъждения.
Сега ние влизаме в един парафизически свет. Преди човека, живяха на земята същества, които създадоха огъня. Те създадоха цел катаклизъм. Те си направиха здания – ядоха, пиха, танцуваха, и като изгориха всичко, напуснаха земята. И като се превърна всичко в пепел, дойдоха хора на земята и казаха, че всичко на земята е пепел.
Това са човешки разсъждения.
Почвата, върху която сега ний живеем, не е нищо друго, освен пепелта, останала от съществата на огъня. Сега ние живеем върху тази пепел, и на нея отгоре сеем, правим своите градини, а съществата на огъня се скриха под земята. Като учени същества, те често си правят шеги с хората. Като вземат няколко бомби, хвърлят ги отдолу под земята, и по този начин разтърсят цялата земя. От тези големи трусове земята се разтърси, къщите на хората се съборят, а тези същества се смеят, не искат да знаят.
към беседата >>
Третият порив ще бъде желанието му да пие, да се напие.
Причината на пиянството е в човешките чувства. Когато вие блокирате, или възпрете чувствата на човека, който иска да се прояви. Когато някой човек има какъв и да е идеал, или какъв и да е порив, и вие спрете проявата на тези чувства в него, тогава се явяват три порива в този човек. Първият порив е, че в този човек ще се яви желание да разкъса това препятствие, ще иска да се бие. Вторият порив ще бъде нахлуване на силна скръб.
Третият порив ще бъде желанието му да пие, да се напие.
Турете човека в естественото му положение и пиянството ще изчезне. Следователно пиянството е явление, което се предизвиква вследствие подпушване на човешките чувства. Ако някой млад момък се влюби в някоя мома и подпушат чувствата му, в него се явява желание да пие. Лекарите лекуват пиянството с разни лекарства, но най-доброто средство в случая е да се замести това чувство или желание за пиене с някакво по-силно, по-високо чувство. Винаги силните чувства в човека, заместват слабо проявените чувства.
към беседата >>
Ти си един непотребен повече човек, защото само си ял и пил.
– Какво искаш от мене? – Искам да се помолиш на Бога за моето здраве. – Не мога да се моля. – Защо? – Защото до сега ти нищо не си дал за Бога, никакво добро не си направил.
Ти си един непотребен повече човек, защото само си ял и пил.
За да се моля за тебе, трябва да има какво да постеля под коленете си. А така как ще се моля. Виж, ако дадеш поне половината от богатството си за бедните, мога да се моля. Но иначе, не се моля за тебе. – По-малко не може ли?
към беседата >>
Почвата, върху която сега ний живеем, не е нищо друго, освен пепелта, останала от съществата на огъня.
Преди човека, живяха на земята същества, които създадоха огъня. Те създадоха цел катаклизъм. Те си направиха здания – ядоха, пиха, танцуваха, и като изгориха всичко, напуснаха земята. И като се превърна всичко в пепел, дойдоха хора на земята и казаха, че всичко на земята е пепел. Това са човешки разсъждения.
Почвата, върху която сега ний живеем, не е нищо друго, освен пепелта, останала от съществата на огъня.
Сега ние живеем върху тази пепел, и на нея отгоре сеем, правим своите градини, а съществата на огъня се скриха под земята. Като учени същества, те често си правят шеги с хората. Като вземат няколко бомби, хвърлят ги отдолу под земята, и по този начин разтърсят цялата земя. От тези големи трусове земята се разтърси, къщите на хората се съборят, а тези същества се смеят, не искат да знаят. После отново се умълчат, пет–шест години никакви не се чуват.
към беседата >>
Турете човека в естественото му положение и пиянството ще изчезне.
Когато вие блокирате, или възпрете чувствата на човека, който иска да се прояви. Когато някой човек има какъв и да е идеал, или какъв и да е порив, и вие спрете проявата на тези чувства в него, тогава се явяват три порива в този човек. Първият порив е, че в този човек ще се яви желание да разкъса това препятствие, ще иска да се бие. Вторият порив ще бъде нахлуване на силна скръб. Третият порив ще бъде желанието му да пие, да се напие.
Турете човека в естественото му положение и пиянството ще изчезне.
Следователно пиянството е явление, което се предизвиква вследствие подпушване на човешките чувства. Ако някой млад момък се влюби в някоя мома и подпушат чувствата му, в него се явява желание да пие. Лекарите лекуват пиянството с разни лекарства, но най-доброто средство в случая е да се замести това чувство или желание за пиене с някакво по-силно, по-високо чувство. Винаги силните чувства в човека, заместват слабо проявените чувства. Пиянството не е от най-силните чувства.
към беседата >>
За да се моля за тебе, трябва да има какво да постеля под коленете си.
– Искам да се помолиш на Бога за моето здраве. – Не мога да се моля. – Защо? – Защото до сега ти нищо не си дал за Бога, никакво добро не си направил. Ти си един непотребен повече човек, защото само си ял и пил.
За да се моля за тебе, трябва да има какво да постеля под коленете си.
А така как ще се моля. Виж, ако дадеш поне половината от богатството си за бедните, мога да се моля. Но иначе, не се моля за тебе. – По-малко не може ли? – Не може.
към беседата >>
Сега ние живеем върху тази пепел, и на нея отгоре сеем, правим своите градини, а съществата на огъня се скриха под земята.
Те създадоха цел катаклизъм. Те си направиха здания – ядоха, пиха, танцуваха, и като изгориха всичко, напуснаха земята. И като се превърна всичко в пепел, дойдоха хора на земята и казаха, че всичко на земята е пепел. Това са човешки разсъждения. Почвата, върху която сега ний живеем, не е нищо друго, освен пепелта, останала от съществата на огъня.
Сега ние живеем върху тази пепел, и на нея отгоре сеем, правим своите градини, а съществата на огъня се скриха под земята.
Като учени същества, те често си правят шеги с хората. Като вземат няколко бомби, хвърлят ги отдолу под земята, и по този начин разтърсят цялата земя. От тези големи трусове земята се разтърси, къщите на хората се съборят, а тези същества се смеят, не искат да знаят. После отново се умълчат, пет–шест години никакви не се чуват. Това, което ви говоря сега, е парафизическо, не е научно доказано.
към беседата >>
Следователно пиянството е явление, което се предизвиква вследствие подпушване на човешките чувства.
Когато някой човек има какъв и да е идеал, или какъв и да е порив, и вие спрете проявата на тези чувства в него, тогава се явяват три порива в този човек. Първият порив е, че в този човек ще се яви желание да разкъса това препятствие, ще иска да се бие. Вторият порив ще бъде нахлуване на силна скръб. Третият порив ще бъде желанието му да пие, да се напие. Турете човека в естественото му положение и пиянството ще изчезне.
Следователно пиянството е явление, което се предизвиква вследствие подпушване на човешките чувства.
Ако някой млад момък се влюби в някоя мома и подпушат чувствата му, в него се явява желание да пие. Лекарите лекуват пиянството с разни лекарства, но най-доброто средство в случая е да се замести това чувство или желание за пиене с някакво по-силно, по-високо чувство. Винаги силните чувства в човека, заместват слабо проявените чувства. Пиянството не е от най-силните чувства.
към беседата >>
А така как ще се моля.
– Не мога да се моля. – Защо? – Защото до сега ти нищо не си дал за Бога, никакво добро не си направил. Ти си един непотребен повече човек, защото само си ял и пил. За да се моля за тебе, трябва да има какво да постеля под коленете си.
А така как ще се моля.
Виж, ако дадеш поне половината от богатството си за бедните, мога да се моля. Но иначе, не се моля за тебе. – По-малко не може ли? – Не може. Така трябва да говорите на болния.
към беседата >>
Като учени същества, те често си правят шеги с хората.
Те си направиха здания – ядоха, пиха, танцуваха, и като изгориха всичко, напуснаха земята. И като се превърна всичко в пепел, дойдоха хора на земята и казаха, че всичко на земята е пепел. Това са човешки разсъждения. Почвата, върху която сега ний живеем, не е нищо друго, освен пепелта, останала от съществата на огъня. Сега ние живеем върху тази пепел, и на нея отгоре сеем, правим своите градини, а съществата на огъня се скриха под земята.
Като учени същества, те често си правят шеги с хората.
Като вземат няколко бомби, хвърлят ги отдолу под земята, и по този начин разтърсят цялата земя. От тези големи трусове земята се разтърси, къщите на хората се съборят, а тези същества се смеят, не искат да знаят. После отново се умълчат, пет–шест години никакви не се чуват. Това, което ви говоря сега, е парафизическо, не е научно доказано. Ако е научно, ще се говори на друг език.
към беседата >>
Ако някой млад момък се влюби в някоя мома и подпушат чувствата му, в него се явява желание да пие.
Първият порив е, че в този човек ще се яви желание да разкъса това препятствие, ще иска да се бие. Вторият порив ще бъде нахлуване на силна скръб. Третият порив ще бъде желанието му да пие, да се напие. Турете човека в естественото му положение и пиянството ще изчезне. Следователно пиянството е явление, което се предизвиква вследствие подпушване на човешките чувства.
Ако някой млад момък се влюби в някоя мома и подпушат чувствата му, в него се явява желание да пие.
Лекарите лекуват пиянството с разни лекарства, но най-доброто средство в случая е да се замести това чувство или желание за пиене с някакво по-силно, по-високо чувство. Винаги силните чувства в човека, заместват слабо проявените чувства. Пиянството не е от най-силните чувства.
към беседата >>
Виж, ако дадеш поне половината от богатството си за бедните, мога да се моля.
– Защо? – Защото до сега ти нищо не си дал за Бога, никакво добро не си направил. Ти си един непотребен повече човек, защото само си ял и пил. За да се моля за тебе, трябва да има какво да постеля под коленете си. А така как ще се моля.
Виж, ако дадеш поне половината от богатството си за бедните, мога да се моля.
Но иначе, не се моля за тебе. – По-малко не може ли? – Не може. Така трябва да говорите на болния. А така, кикери-микери – нищо не ползува.
към беседата >>
Като вземат няколко бомби, хвърлят ги отдолу под земята, и по този начин разтърсят цялата земя.
И като се превърна всичко в пепел, дойдоха хора на земята и казаха, че всичко на земята е пепел. Това са човешки разсъждения. Почвата, върху която сега ний живеем, не е нищо друго, освен пепелта, останала от съществата на огъня. Сега ние живеем върху тази пепел, и на нея отгоре сеем, правим своите градини, а съществата на огъня се скриха под земята. Като учени същества, те често си правят шеги с хората.
Като вземат няколко бомби, хвърлят ги отдолу под земята, и по този начин разтърсят цялата земя.
От тези големи трусове земята се разтърси, къщите на хората се съборят, а тези същества се смеят, не искат да знаят. После отново се умълчат, пет–шест години никакви не се чуват. Това, което ви говоря сега, е парафизическо, не е научно доказано. Ако е научно, ще се говори на друг език. Ще се каже, че в земята стават известни размествания на пластовете, че се образуват ред химически процеси, става вътрешно горене, вследствие на което се образуват различни задушливи газове.
към беседата >>
Лекарите лекуват пиянството с разни лекарства, но най-доброто средство в случая е да се замести това чувство или желание за пиене с някакво по-силно, по-високо чувство.
Вторият порив ще бъде нахлуване на силна скръб. Третият порив ще бъде желанието му да пие, да се напие. Турете човека в естественото му положение и пиянството ще изчезне. Следователно пиянството е явление, което се предизвиква вследствие подпушване на човешките чувства. Ако някой млад момък се влюби в някоя мома и подпушат чувствата му, в него се явява желание да пие.
Лекарите лекуват пиянството с разни лекарства, но най-доброто средство в случая е да се замести това чувство или желание за пиене с някакво по-силно, по-високо чувство.
Винаги силните чувства в човека, заместват слабо проявените чувства. Пиянството не е от най-силните чувства.
към беседата >>
Но иначе, не се моля за тебе.
– Защото до сега ти нищо не си дал за Бога, никакво добро не си направил. Ти си един непотребен повече човек, защото само си ял и пил. За да се моля за тебе, трябва да има какво да постеля под коленете си. А така как ще се моля. Виж, ако дадеш поне половината от богатството си за бедните, мога да се моля.
Но иначе, не се моля за тебе.
– По-малко не може ли? – Не може. Така трябва да говорите на болния. А така, кикери-микери – нищо не ползува.
към беседата >>
От тези големи трусове земята се разтърси, къщите на хората се съборят, а тези същества се смеят, не искат да знаят.
Това са човешки разсъждения. Почвата, върху която сега ний живеем, не е нищо друго, освен пепелта, останала от съществата на огъня. Сега ние живеем върху тази пепел, и на нея отгоре сеем, правим своите градини, а съществата на огъня се скриха под земята. Като учени същества, те често си правят шеги с хората. Като вземат няколко бомби, хвърлят ги отдолу под земята, и по този начин разтърсят цялата земя.
От тези големи трусове земята се разтърси, къщите на хората се съборят, а тези същества се смеят, не искат да знаят.
После отново се умълчат, пет–шест години никакви не се чуват. Това, което ви говоря сега, е парафизическо, не е научно доказано. Ако е научно, ще се говори на друг език. Ще се каже, че в земята стават известни размествания на пластовете, че се образуват ред химически процеси, става вътрешно горене, вследствие на което се образуват различни задушливи газове. Тези газове се разширяват от топлината, и предизвикват голямо напрежение върху земната кора.
към беседата >>
Винаги силните чувства в човека, заместват слабо проявените чувства.
Третият порив ще бъде желанието му да пие, да се напие. Турете човека в естественото му положение и пиянството ще изчезне. Следователно пиянството е явление, което се предизвиква вследствие подпушване на човешките чувства. Ако някой млад момък се влюби в някоя мома и подпушат чувствата му, в него се явява желание да пие. Лекарите лекуват пиянството с разни лекарства, но най-доброто средство в случая е да се замести това чувство или желание за пиене с някакво по-силно, по-високо чувство.
Винаги силните чувства в човека, заместват слабо проявените чувства.
Пиянството не е от най-силните чувства.
към беседата >>
– По-малко не може ли?
Ти си един непотребен повече човек, защото само си ял и пил. За да се моля за тебе, трябва да има какво да постеля под коленете си. А така как ще се моля. Виж, ако дадеш поне половината от богатството си за бедните, мога да се моля. Но иначе, не се моля за тебе.
– По-малко не може ли?
– Не може. Така трябва да говорите на болния. А така, кикери-микери – нищо не ползува.
към беседата >>
После отново се умълчат, пет–шест години никакви не се чуват.
Почвата, върху която сега ний живеем, не е нищо друго, освен пепелта, останала от съществата на огъня. Сега ние живеем върху тази пепел, и на нея отгоре сеем, правим своите градини, а съществата на огъня се скриха под земята. Като учени същества, те често си правят шеги с хората. Като вземат няколко бомби, хвърлят ги отдолу под земята, и по този начин разтърсят цялата земя. От тези големи трусове земята се разтърси, къщите на хората се съборят, а тези същества се смеят, не искат да знаят.
После отново се умълчат, пет–шест години никакви не се чуват.
Това, което ви говоря сега, е парафизическо, не е научно доказано. Ако е научно, ще се говори на друг език. Ще се каже, че в земята стават известни размествания на пластовете, че се образуват ред химически процеси, става вътрешно горене, вследствие на което се образуват различни задушливи газове. Тези газове се разширяват от топлината, и предизвикват голямо напрежение върху земната кора. Те търсят простор да излязат навън, и като намерят някои части на земната кора по-тънка, пропукват я и излизат навън.
към беседата >>
Пиянството не е от най-силните чувства.
Турете човека в естественото му положение и пиянството ще изчезне. Следователно пиянството е явление, което се предизвиква вследствие подпушване на човешките чувства. Ако някой млад момък се влюби в някоя мома и подпушат чувствата му, в него се явява желание да пие. Лекарите лекуват пиянството с разни лекарства, но най-доброто средство в случая е да се замести това чувство или желание за пиене с някакво по-силно, по-високо чувство. Винаги силните чувства в човека, заместват слабо проявените чувства.
Пиянството не е от най-силните чувства.
към беседата >>
– Не може.
За да се моля за тебе, трябва да има какво да постеля под коленете си. А така как ще се моля. Виж, ако дадеш поне половината от богатството си за бедните, мога да се моля. Но иначе, не се моля за тебе. – По-малко не може ли?
– Не може.
Така трябва да говорите на болния. А така, кикери-микери – нищо не ползува.
към беседата >>
Това, което ви говоря сега, е парафизическо, не е научно доказано.
Сега ние живеем върху тази пепел, и на нея отгоре сеем, правим своите градини, а съществата на огъня се скриха под земята. Като учени същества, те често си правят шеги с хората. Като вземат няколко бомби, хвърлят ги отдолу под земята, и по този начин разтърсят цялата земя. От тези големи трусове земята се разтърси, къщите на хората се съборят, а тези същества се смеят, не искат да знаят. После отново се умълчат, пет–шест години никакви не се чуват.
Това, което ви говоря сега, е парафизическо, не е научно доказано.
Ако е научно, ще се говори на друг език. Ще се каже, че в земята стават известни размествания на пластовете, че се образуват ред химически процеси, става вътрешно горене, вследствие на което се образуват различни задушливи газове. Тези газове се разширяват от топлината, и предизвикват голямо напрежение върху земната кора. Те търсят простор да излязат навън, и като намерят някои части на земната кора по-тънка, пропукват я и излизат навън. Както и да е, и на това съм съгласен.
към беседата >>
Казвам: При всички противоречия на живота, ние търсим начин как да се справим с тях.
Казвам: При всички противоречия на живота, ние търсим начин как да се справим с тях.
Ние търсим една философия, с която да ги разрешим. Философията седи в това, да възприемем Любовта като творческа сила, която дава силни импулси за работа. Под работа разбирам работа в какво и да е направление, а не само работа в духовно или физическо отношение, нито работа в умствено отношение само. Всека работа, която е придружена с благородни пориви, е работа, подтик на Любовта. Понеже умът се подкрепва от чувствата, а чувствата от постъпките.
към беседата >>
Така трябва да говорите на болния.
А така как ще се моля. Виж, ако дадеш поне половината от богатството си за бедните, мога да се моля. Но иначе, не се моля за тебе. – По-малко не може ли? – Не може.
Така трябва да говорите на болния.
А така, кикери-микери – нищо не ползува.
към беседата >>
Ако е научно, ще се говори на друг език.
Като учени същества, те често си правят шеги с хората. Като вземат няколко бомби, хвърлят ги отдолу под земята, и по този начин разтърсят цялата земя. От тези големи трусове земята се разтърси, къщите на хората се съборят, а тези същества се смеят, не искат да знаят. После отново се умълчат, пет–шест години никакви не се чуват. Това, което ви говоря сега, е парафизическо, не е научно доказано.
Ако е научно, ще се говори на друг език.
Ще се каже, че в земята стават известни размествания на пластовете, че се образуват ред химически процеси, става вътрешно горене, вследствие на което се образуват различни задушливи газове. Тези газове се разширяват от топлината, и предизвикват голямо напрежение върху земната кора. Те търсят простор да излязат навън, и като намерят някои части на земната кора по-тънка, пропукват я и излизат навън. Както и да е, и на това съм съгласен. По който начин и да ми обясняват едно физическо явление, аз съм съгласен с него.
към беседата >>
Ние търсим една философия, с която да ги разрешим.
Казвам: При всички противоречия на живота, ние търсим начин как да се справим с тях.
Ние търсим една философия, с която да ги разрешим.
Философията седи в това, да възприемем Любовта като творческа сила, която дава силни импулси за работа. Под работа разбирам работа в какво и да е направление, а не само работа в духовно или физическо отношение, нито работа в умствено отношение само. Всека работа, която е придружена с благородни пориви, е работа, подтик на Любовта. Понеже умът се подкрепва от чувствата, а чувствата от постъпките. Вие трябва да постъпвате добре, защото вашите добри постъпки ще подкрепят вашите чувства, а вашите добри чувства ще подкрепят вашите добри мисли, вашия ум.
към беседата >>
А така, кикери-микери – нищо не ползува.
Виж, ако дадеш поне половината от богатството си за бедните, мога да се моля. Но иначе, не се моля за тебе. – По-малко не може ли? – Не може. Така трябва да говорите на болния.
А така, кикери-микери – нищо не ползува.
към беседата >>
Ще се каже, че в земята стават известни размествания на пластовете, че се образуват ред химически процеси, става вътрешно горене, вследствие на което се образуват различни задушливи газове.
Като вземат няколко бомби, хвърлят ги отдолу под земята, и по този начин разтърсят цялата земя. От тези големи трусове земята се разтърси, къщите на хората се съборят, а тези същества се смеят, не искат да знаят. После отново се умълчат, пет–шест години никакви не се чуват. Това, което ви говоря сега, е парафизическо, не е научно доказано. Ако е научно, ще се говори на друг език.
Ще се каже, че в земята стават известни размествания на пластовете, че се образуват ред химически процеси, става вътрешно горене, вследствие на което се образуват различни задушливи газове.
Тези газове се разширяват от топлината, и предизвикват голямо напрежение върху земната кора. Те търсят простор да излязат навън, и като намерят някои части на земната кора по-тънка, пропукват я и излизат навън. Както и да е, и на това съм съгласен. По който начин и да ми обясняват едно физическо явление, аз съм съгласен с него. За мене всички явления, както и да се обясняват, все е едно.
към беседата >>
Философията седи в това, да възприемем Любовта като творческа сила, която дава силни импулси за работа.
Казвам: При всички противоречия на живота, ние търсим начин как да се справим с тях. Ние търсим една философия, с която да ги разрешим.
Философията седи в това, да възприемем Любовта като творческа сила, която дава силни импулси за работа.
Под работа разбирам работа в какво и да е направление, а не само работа в духовно или физическо отношение, нито работа в умствено отношение само. Всека работа, която е придружена с благородни пориви, е работа, подтик на Любовта. Понеже умът се подкрепва от чувствата, а чувствата от постъпките. Вие трябва да постъпвате добре, защото вашите добри постъпки ще подкрепят вашите чувства, а вашите добри чувства ще подкрепят вашите добри мисли, вашия ум. Вашият ум пък ще определи пътя, който ще вземете.
към беседата >>
Сега и на вас казвам: Ако искате да оздравеете, да подобрите здравето си, внесете в ума си чисти мисли.
Сега и на вас казвам: Ако искате да оздравеете, да подобрите здравето си, внесете в ума си чисти мисли.
Това не значи, че вашите мисли не са чисти, но трябва да ги филтрирате, да минат през щателно пречистване. Не че чувствата ви не са чисти, но турете още един филтър, през който да минат. Не че постъпките ви не са чисти, но турете още един филтър, през който да минат. Филтрирайте мислите, филтрирайте чувствата, филтрирайте и постъпките си и вярвайте, че има Един, Който ви обича и иска вие да прогресирате. Той иска да постигнете онези желания, които е вложил в душата ви.
към беседата >>
Тези газове се разширяват от топлината, и предизвикват голямо напрежение върху земната кора.
От тези големи трусове земята се разтърси, къщите на хората се съборят, а тези същества се смеят, не искат да знаят. После отново се умълчат, пет–шест години никакви не се чуват. Това, което ви говоря сега, е парафизическо, не е научно доказано. Ако е научно, ще се говори на друг език. Ще се каже, че в земята стават известни размествания на пластовете, че се образуват ред химически процеси, става вътрешно горене, вследствие на което се образуват различни задушливи газове.
Тези газове се разширяват от топлината, и предизвикват голямо напрежение върху земната кора.
Те търсят простор да излязат навън, и като намерят някои части на земната кора по-тънка, пропукват я и излизат навън. Както и да е, и на това съм съгласен. По който начин и да ми обясняват едно физическо явление, аз съм съгласен с него. За мене всички явления, както и да се обясняват, все е едно. В духовния свет, обаче, човек не може да каже нито една лъжа.
към беседата >>
Под работа разбирам работа в какво и да е направление, а не само работа в духовно или физическо отношение, нито работа в умствено отношение само.
Казвам: При всички противоречия на живота, ние търсим начин как да се справим с тях. Ние търсим една философия, с която да ги разрешим. Философията седи в това, да възприемем Любовта като творческа сила, която дава силни импулси за работа.
Под работа разбирам работа в какво и да е направление, а не само работа в духовно или физическо отношение, нито работа в умствено отношение само.
Всека работа, която е придружена с благородни пориви, е работа, подтик на Любовта. Понеже умът се подкрепва от чувствата, а чувствата от постъпките. Вие трябва да постъпвате добре, защото вашите добри постъпки ще подкрепят вашите чувства, а вашите добри чувства ще подкрепят вашите добри мисли, вашия ум. Вашият ум пък ще определи пътя, който ще вземете. Само умът, само сърцето, само волята са в сила да ни издигнат.
към беседата >>
Това не значи, че вашите мисли не са чисти, но трябва да ги филтрирате, да минат през щателно пречистване.
Сега и на вас казвам: Ако искате да оздравеете, да подобрите здравето си, внесете в ума си чисти мисли.
Това не значи, че вашите мисли не са чисти, но трябва да ги филтрирате, да минат през щателно пречистване.
Не че чувствата ви не са чисти, но турете още един филтър, през който да минат. Не че постъпките ви не са чисти, но турете още един филтър, през който да минат. Филтрирайте мислите, филтрирайте чувствата, филтрирайте и постъпките си и вярвайте, че има Един, Който ви обича и иска вие да прогресирате. Той иска да постигнете онези желания, които е вложил в душата ви. Това и аз желая на всинца ви.
към беседата >>
Те търсят простор да излязат навън, и като намерят някои части на земната кора по-тънка, пропукват я и излизат навън.
После отново се умълчат, пет–шест години никакви не се чуват. Това, което ви говоря сега, е парафизическо, не е научно доказано. Ако е научно, ще се говори на друг език. Ще се каже, че в земята стават известни размествания на пластовете, че се образуват ред химически процеси, става вътрешно горене, вследствие на което се образуват различни задушливи газове. Тези газове се разширяват от топлината, и предизвикват голямо напрежение върху земната кора.
Те търсят простор да излязат навън, и като намерят някои части на земната кора по-тънка, пропукват я и излизат навън.
Както и да е, и на това съм съгласен. По който начин и да ми обясняват едно физическо явление, аз съм съгласен с него. За мене всички явления, както и да се обясняват, все е едно. В духовния свет, обаче, човек не може да каже нито една лъжа. Каквато лъжа кажете в духовния свет, тя ще бъде истина.
към беседата >>
Всека работа, която е придружена с благородни пориви, е работа, подтик на Любовта.
Казвам: При всички противоречия на живота, ние търсим начин как да се справим с тях. Ние търсим една философия, с която да ги разрешим. Философията седи в това, да възприемем Любовта като творческа сила, която дава силни импулси за работа. Под работа разбирам работа в какво и да е направление, а не само работа в духовно или физическо отношение, нито работа в умствено отношение само.
Всека работа, която е придружена с благородни пориви, е работа, подтик на Любовта.
Понеже умът се подкрепва от чувствата, а чувствата от постъпките. Вие трябва да постъпвате добре, защото вашите добри постъпки ще подкрепят вашите чувства, а вашите добри чувства ще подкрепят вашите добри мисли, вашия ум. Вашият ум пък ще определи пътя, който ще вземете. Само умът, само сърцето, само волята са в сила да ни издигнат. Следователно, ние трябва да ценим ума си, сърцето си и волята си, защото само върху тези три стълба ние градим нашето щастие.
към беседата >>
Не че чувствата ви не са чисти, но турете още един филтър, през който да минат.
Сега и на вас казвам: Ако искате да оздравеете, да подобрите здравето си, внесете в ума си чисти мисли. Това не значи, че вашите мисли не са чисти, но трябва да ги филтрирате, да минат през щателно пречистване.
Не че чувствата ви не са чисти, но турете още един филтър, през който да минат.
Не че постъпките ви не са чисти, но турете още един филтър, през който да минат. Филтрирайте мислите, филтрирайте чувствата, филтрирайте и постъпките си и вярвайте, че има Един, Който ви обича и иска вие да прогресирате. Той иска да постигнете онези желания, които е вложил в душата ви. Това и аз желая на всинца ви.
към беседата >>
Както и да е, и на това съм съгласен.
Това, което ви говоря сега, е парафизическо, не е научно доказано. Ако е научно, ще се говори на друг език. Ще се каже, че в земята стават известни размествания на пластовете, че се образуват ред химически процеси, става вътрешно горене, вследствие на което се образуват различни задушливи газове. Тези газове се разширяват от топлината, и предизвикват голямо напрежение върху земната кора. Те търсят простор да излязат навън, и като намерят някои части на земната кора по-тънка, пропукват я и излизат навън.
Както и да е, и на това съм съгласен.
По който начин и да ми обясняват едно физическо явление, аз съм съгласен с него. За мене всички явления, както и да се обясняват, все е едно. В духовния свет, обаче, човек не може да каже нито една лъжа. Каквато лъжа кажете в духовния свет, тя ще бъде истина. Сега това е парафизика, понеже никой от вас не е бил там и не е проверил нещата.
към беседата >>
Понеже умът се подкрепва от чувствата, а чувствата от постъпките.
Казвам: При всички противоречия на живота, ние търсим начин как да се справим с тях. Ние търсим една философия, с която да ги разрешим. Философията седи в това, да възприемем Любовта като творческа сила, която дава силни импулси за работа. Под работа разбирам работа в какво и да е направление, а не само работа в духовно или физическо отношение, нито работа в умствено отношение само. Всека работа, която е придружена с благородни пориви, е работа, подтик на Любовта.
Понеже умът се подкрепва от чувствата, а чувствата от постъпките.
Вие трябва да постъпвате добре, защото вашите добри постъпки ще подкрепят вашите чувства, а вашите добри чувства ще подкрепят вашите добри мисли, вашия ум. Вашият ум пък ще определи пътя, който ще вземете. Само умът, само сърцето, само волята са в сила да ни издигнат. Следователно, ние трябва да ценим ума си, сърцето си и волята си, защото само върху тези три стълба ние градим нашето щастие. Следователно, нашето щастие почива върху нашия ум, върху нашето сърце и върху нашата воля.
към беседата >>
Не че постъпките ви не са чисти, но турете още един филтър, през който да минат.
Сега и на вас казвам: Ако искате да оздравеете, да подобрите здравето си, внесете в ума си чисти мисли. Това не значи, че вашите мисли не са чисти, но трябва да ги филтрирате, да минат през щателно пречистване. Не че чувствата ви не са чисти, но турете още един филтър, през който да минат.
Не че постъпките ви не са чисти, но турете още един филтър, през който да минат.
Филтрирайте мислите, филтрирайте чувствата, филтрирайте и постъпките си и вярвайте, че има Един, Който ви обича и иска вие да прогресирате. Той иска да постигнете онези желания, които е вложил в душата ви. Това и аз желая на всинца ви.
към беседата >>
По който начин и да ми обясняват едно физическо явление, аз съм съгласен с него.
Ако е научно, ще се говори на друг език. Ще се каже, че в земята стават известни размествания на пластовете, че се образуват ред химически процеси, става вътрешно горене, вследствие на което се образуват различни задушливи газове. Тези газове се разширяват от топлината, и предизвикват голямо напрежение върху земната кора. Те търсят простор да излязат навън, и като намерят някои части на земната кора по-тънка, пропукват я и излизат навън. Както и да е, и на това съм съгласен.
По който начин и да ми обясняват едно физическо явление, аз съм съгласен с него.
За мене всички явления, както и да се обясняват, все е едно. В духовния свет, обаче, човек не може да каже нито една лъжа. Каквато лъжа кажете в духовния свет, тя ще бъде истина. Сега това е парафизика, понеже никой от вас не е бил там и не е проверил нещата. Там няма авторитети.
към беседата >>
Вие трябва да постъпвате добре, защото вашите добри постъпки ще подкрепят вашите чувства, а вашите добри чувства ще подкрепят вашите добри мисли, вашия ум.
Ние търсим една философия, с която да ги разрешим. Философията седи в това, да възприемем Любовта като творческа сила, която дава силни импулси за работа. Под работа разбирам работа в какво и да е направление, а не само работа в духовно или физическо отношение, нито работа в умствено отношение само. Всека работа, която е придружена с благородни пориви, е работа, подтик на Любовта. Понеже умът се подкрепва от чувствата, а чувствата от постъпките.
Вие трябва да постъпвате добре, защото вашите добри постъпки ще подкрепят вашите чувства, а вашите добри чувства ще подкрепят вашите добри мисли, вашия ум.
Вашият ум пък ще определи пътя, който ще вземете. Само умът, само сърцето, само волята са в сила да ни издигнат. Следователно, ние трябва да ценим ума си, сърцето си и волята си, защото само върху тези три стълба ние градим нашето щастие. Следователно, нашето щастие почива върху нашия ум, върху нашето сърце и върху нашата воля. От това гледище именно, хората трябва да се научат да мислят право, защото всека права мисъл е достояние на всички хора.
към беседата >>
Филтрирайте мислите, филтрирайте чувствата, филтрирайте и постъпките си и вярвайте, че има Един, Който ви обича и иска вие да прогресирате.
Сега и на вас казвам: Ако искате да оздравеете, да подобрите здравето си, внесете в ума си чисти мисли. Това не значи, че вашите мисли не са чисти, но трябва да ги филтрирате, да минат през щателно пречистване. Не че чувствата ви не са чисти, но турете още един филтър, през който да минат. Не че постъпките ви не са чисти, но турете още един филтър, през който да минат.
Филтрирайте мислите, филтрирайте чувствата, филтрирайте и постъпките си и вярвайте, че има Един, Който ви обича и иска вие да прогресирате.
Той иска да постигнете онези желания, които е вложил в душата ви. Това и аз желая на всинца ви.
към беседата >>
За мене всички явления, както и да се обясняват, все е едно.
Ще се каже, че в земята стават известни размествания на пластовете, че се образуват ред химически процеси, става вътрешно горене, вследствие на което се образуват различни задушливи газове. Тези газове се разширяват от топлината, и предизвикват голямо напрежение върху земната кора. Те търсят простор да излязат навън, и като намерят някои части на земната кора по-тънка, пропукват я и излизат навън. Както и да е, и на това съм съгласен. По който начин и да ми обясняват едно физическо явление, аз съм съгласен с него.
За мене всички явления, както и да се обясняват, все е едно.
В духовния свет, обаче, човек не може да каже нито една лъжа. Каквато лъжа кажете в духовния свет, тя ще бъде истина. Сега това е парафизика, понеже никой от вас не е бил там и не е проверил нещата. Там няма авторитети. Сега това, което казвам, всичко е предположение, догадки.
към беседата >>
Вашият ум пък ще определи пътя, който ще вземете.
Философията седи в това, да възприемем Любовта като творческа сила, която дава силни импулси за работа. Под работа разбирам работа в какво и да е направление, а не само работа в духовно или физическо отношение, нито работа в умствено отношение само. Всека работа, която е придружена с благородни пориви, е работа, подтик на Любовта. Понеже умът се подкрепва от чувствата, а чувствата от постъпките. Вие трябва да постъпвате добре, защото вашите добри постъпки ще подкрепят вашите чувства, а вашите добри чувства ще подкрепят вашите добри мисли, вашия ум.
Вашият ум пък ще определи пътя, който ще вземете.
Само умът, само сърцето, само волята са в сила да ни издигнат. Следователно, ние трябва да ценим ума си, сърцето си и волята си, защото само върху тези три стълба ние градим нашето щастие. Следователно, нашето щастие почива върху нашия ум, върху нашето сърце и върху нашата воля. От това гледище именно, хората трябва да се научат да мислят право, защото всека права мисъл е достояние на всички хора. Всички хора еднакво се ползуват от правата мисъл, следователно, всички хора трябва еднакво да мислят.
към беседата >>
Той иска да постигнете онези желания, които е вложил в душата ви.
Сега и на вас казвам: Ако искате да оздравеете, да подобрите здравето си, внесете в ума си чисти мисли. Това не значи, че вашите мисли не са чисти, но трябва да ги филтрирате, да минат през щателно пречистване. Не че чувствата ви не са чисти, но турете още един филтър, през който да минат. Не че постъпките ви не са чисти, но турете още един филтър, през който да минат. Филтрирайте мислите, филтрирайте чувствата, филтрирайте и постъпките си и вярвайте, че има Един, Който ви обича и иска вие да прогресирате.
Той иска да постигнете онези желания, които е вложил в душата ви.
Това и аз желая на всинца ви.
към беседата >>
В духовния свет, обаче, човек не може да каже нито една лъжа.
Тези газове се разширяват от топлината, и предизвикват голямо напрежение върху земната кора. Те търсят простор да излязат навън, и като намерят някои части на земната кора по-тънка, пропукват я и излизат навън. Както и да е, и на това съм съгласен. По който начин и да ми обясняват едно физическо явление, аз съм съгласен с него. За мене всички явления, както и да се обясняват, все е едно.
В духовния свет, обаче, човек не може да каже нито една лъжа.
Каквато лъжа кажете в духовния свет, тя ще бъде истина. Сега това е парафизика, понеже никой от вас не е бил там и не е проверил нещата. Там няма авторитети. Сега това, което казвам, всичко е предположение, догадки. За мене, обаче, това не са предположения.
към беседата >>
Само умът, само сърцето, само волята са в сила да ни издигнат.
Под работа разбирам работа в какво и да е направление, а не само работа в духовно или физическо отношение, нито работа в умствено отношение само. Всека работа, която е придружена с благородни пориви, е работа, подтик на Любовта. Понеже умът се подкрепва от чувствата, а чувствата от постъпките. Вие трябва да постъпвате добре, защото вашите добри постъпки ще подкрепят вашите чувства, а вашите добри чувства ще подкрепят вашите добри мисли, вашия ум. Вашият ум пък ще определи пътя, който ще вземете.
Само умът, само сърцето, само волята са в сила да ни издигнат.
Следователно, ние трябва да ценим ума си, сърцето си и волята си, защото само върху тези три стълба ние градим нашето щастие. Следователно, нашето щастие почива върху нашия ум, върху нашето сърце и върху нашата воля. От това гледище именно, хората трябва да се научат да мислят право, защото всека права мисъл е достояние на всички хора. Всички хора еднакво се ползуват от правата мисъл, следователно, всички хора трябва еднакво да мислят. Щастлив е онзи, който мисли право, без разлика какъв е той.
към беседата >>
Това и аз желая на всинца ви.
Това не значи, че вашите мисли не са чисти, но трябва да ги филтрирате, да минат през щателно пречистване. Не че чувствата ви не са чисти, но турете още един филтър, през който да минат. Не че постъпките ви не са чисти, но турете още един филтър, през който да минат. Филтрирайте мислите, филтрирайте чувствата, филтрирайте и постъпките си и вярвайте, че има Един, Който ви обича и иска вие да прогресирате. Той иска да постигнете онези желания, които е вложил в душата ви.
Това и аз желая на всинца ви.
към беседата >>
Каквато лъжа кажете в духовния свет, тя ще бъде истина.
Те търсят простор да излязат навън, и като намерят някои части на земната кора по-тънка, пропукват я и излизат навън. Както и да е, и на това съм съгласен. По който начин и да ми обясняват едно физическо явление, аз съм съгласен с него. За мене всички явления, както и да се обясняват, все е едно. В духовния свет, обаче, човек не може да каже нито една лъжа.
Каквато лъжа кажете в духовния свет, тя ще бъде истина.
Сега това е парафизика, понеже никой от вас не е бил там и не е проверил нещата. Там няма авторитети. Сега това, което казвам, всичко е предположение, догадки. За мене, обаче, това не са предположения. Ще кажете: Къде е духовният свет.
към беседата >>
Следователно, ние трябва да ценим ума си, сърцето си и волята си, защото само върху тези три стълба ние градим нашето щастие.
Всека работа, която е придружена с благородни пориви, е работа, подтик на Любовта. Понеже умът се подкрепва от чувствата, а чувствата от постъпките. Вие трябва да постъпвате добре, защото вашите добри постъпки ще подкрепят вашите чувства, а вашите добри чувства ще подкрепят вашите добри мисли, вашия ум. Вашият ум пък ще определи пътя, който ще вземете. Само умът, само сърцето, само волята са в сила да ни издигнат.
Следователно, ние трябва да ценим ума си, сърцето си и волята си, защото само върху тези три стълба ние градим нашето щастие.
Следователно, нашето щастие почива върху нашия ум, върху нашето сърце и върху нашата воля. От това гледище именно, хората трябва да се научат да мислят право, защото всека права мисъл е достояние на всички хора. Всички хора еднакво се ползуват от правата мисъл, следователно, всички хора трябва еднакво да мислят. Щастлив е онзи, който мисли право, без разлика какъв е той. Откъдето и да иде правата мисъл, тя трябва да ни радва.
към беседата >>
Сега това е парафизика, понеже никой от вас не е бил там и не е проверил нещата.
Както и да е, и на това съм съгласен. По който начин и да ми обясняват едно физическо явление, аз съм съгласен с него. За мене всички явления, както и да се обясняват, все е едно. В духовния свет, обаче, човек не може да каже нито една лъжа. Каквато лъжа кажете в духовния свет, тя ще бъде истина.
Сега това е парафизика, понеже никой от вас не е бил там и не е проверил нещата.
Там няма авторитети. Сега това, което казвам, всичко е предположение, догадки. За мене, обаче, това не са предположения. Ще кажете: Къде е духовният свет. Аз пък ще ви питам, къде е физическият свет.
към беседата >>
Следователно, нашето щастие почива върху нашия ум, върху нашето сърце и върху нашата воля.
Понеже умът се подкрепва от чувствата, а чувствата от постъпките. Вие трябва да постъпвате добре, защото вашите добри постъпки ще подкрепят вашите чувства, а вашите добри чувства ще подкрепят вашите добри мисли, вашия ум. Вашият ум пък ще определи пътя, който ще вземете. Само умът, само сърцето, само волята са в сила да ни издигнат. Следователно, ние трябва да ценим ума си, сърцето си и волята си, защото само върху тези три стълба ние градим нашето щастие.
Следователно, нашето щастие почива върху нашия ум, върху нашето сърце и върху нашата воля.
От това гледище именно, хората трябва да се научат да мислят право, защото всека права мисъл е достояние на всички хора. Всички хора еднакво се ползуват от правата мисъл, следователно, всички хора трябва еднакво да мислят. Щастлив е онзи, който мисли право, без разлика какъв е той. Откъдето и да иде правата мисъл, тя трябва да ни радва. Чистите чувства трябва да ни радват, защото се простират в пространството чрез своите трептения.
към беседата >>
Там няма авторитети.
По който начин и да ми обясняват едно физическо явление, аз съм съгласен с него. За мене всички явления, както и да се обясняват, все е едно. В духовния свет, обаче, човек не може да каже нито една лъжа. Каквато лъжа кажете в духовния свет, тя ще бъде истина. Сега това е парафизика, понеже никой от вас не е бил там и не е проверил нещата.
Там няма авторитети.
Сега това, което казвам, всичко е предположение, догадки. За мене, обаче, това не са предположения. Ще кажете: Къде е духовният свет. Аз пък ще ви питам, къде е физическият свет. Ще кажете, че физическият свет е тук.
към беседата >>
От това гледище именно, хората трябва да се научат да мислят право, защото всека права мисъл е достояние на всички хора.
Вие трябва да постъпвате добре, защото вашите добри постъпки ще подкрепят вашите чувства, а вашите добри чувства ще подкрепят вашите добри мисли, вашия ум. Вашият ум пък ще определи пътя, който ще вземете. Само умът, само сърцето, само волята са в сила да ни издигнат. Следователно, ние трябва да ценим ума си, сърцето си и волята си, защото само върху тези три стълба ние градим нашето щастие. Следователно, нашето щастие почива върху нашия ум, върху нашето сърце и върху нашата воля.
От това гледище именно, хората трябва да се научат да мислят право, защото всека права мисъл е достояние на всички хора.
Всички хора еднакво се ползуват от правата мисъл, следователно, всички хора трябва еднакво да мислят. Щастлив е онзи, който мисли право, без разлика какъв е той. Откъдето и да иде правата мисъл, тя трябва да ни радва. Чистите чувства трябва да ни радват, защото се простират в пространството чрез своите трептения. И добрите постъпки трябва да ни радват.
към беседата >>
Сега това, което казвам, всичко е предположение, догадки.
За мене всички явления, както и да се обясняват, все е едно. В духовния свет, обаче, човек не може да каже нито една лъжа. Каквато лъжа кажете в духовния свет, тя ще бъде истина. Сега това е парафизика, понеже никой от вас не е бил там и не е проверил нещата. Там няма авторитети.
Сега това, което казвам, всичко е предположение, догадки.
За мене, обаче, това не са предположения. Ще кажете: Къде е духовният свет. Аз пък ще ви питам, къде е физическият свет. Ще кажете, че физическият свет е тук. И аз ще кажа, че духовният свет е тук.
към беседата >>
Всички хора еднакво се ползуват от правата мисъл, следователно, всички хора трябва еднакво да мислят.
Вашият ум пък ще определи пътя, който ще вземете. Само умът, само сърцето, само волята са в сила да ни издигнат. Следователно, ние трябва да ценим ума си, сърцето си и волята си, защото само върху тези три стълба ние градим нашето щастие. Следователно, нашето щастие почива върху нашия ум, върху нашето сърце и върху нашата воля. От това гледище именно, хората трябва да се научат да мислят право, защото всека права мисъл е достояние на всички хора.
Всички хора еднакво се ползуват от правата мисъл, следователно, всички хора трябва еднакво да мислят.
Щастлив е онзи, който мисли право, без разлика какъв е той. Откъдето и да иде правата мисъл, тя трябва да ни радва. Чистите чувства трябва да ни радват, защото се простират в пространството чрез своите трептения. И добрите постъпки трябва да ни радват. Едно добро дело трябва да ни радва, една права мисъл трябва да ни радва и едно чисто чувство трябва да ни радва.
към беседата >>
За мене, обаче, това не са предположения.
В духовния свет, обаче, човек не може да каже нито една лъжа. Каквато лъжа кажете в духовния свет, тя ще бъде истина. Сега това е парафизика, понеже никой от вас не е бил там и не е проверил нещата. Там няма авторитети. Сега това, което казвам, всичко е предположение, догадки.
За мене, обаче, това не са предположения.
Ще кажете: Къде е духовният свет. Аз пък ще ви питам, къде е физическият свет. Ще кажете, че физическият свет е тук. И аз ще кажа, че духовният свет е тук. Казвате: Докажи: Докажете и вие.
към беседата >>
Щастлив е онзи, който мисли право, без разлика какъв е той.
Само умът, само сърцето, само волята са в сила да ни издигнат. Следователно, ние трябва да ценим ума си, сърцето си и волята си, защото само върху тези три стълба ние градим нашето щастие. Следователно, нашето щастие почива върху нашия ум, върху нашето сърце и върху нашата воля. От това гледище именно, хората трябва да се научат да мислят право, защото всека права мисъл е достояние на всички хора. Всички хора еднакво се ползуват от правата мисъл, следователно, всички хора трябва еднакво да мислят.
Щастлив е онзи, който мисли право, без разлика какъв е той.
Откъдето и да иде правата мисъл, тя трябва да ни радва. Чистите чувства трябва да ни радват, защото се простират в пространството чрез своите трептения. И добрите постъпки трябва да ни радват. Едно добро дело трябва да ни радва, една права мисъл трябва да ни радва и едно чисто чувство трябва да ни радва. Сега хората се разделят, кой е от нашите, и кой не е от нашите.
към беседата >>
Ще кажете: Къде е духовният свет.
Каквато лъжа кажете в духовния свет, тя ще бъде истина. Сега това е парафизика, понеже никой от вас не е бил там и не е проверил нещата. Там няма авторитети. Сега това, което казвам, всичко е предположение, догадки. За мене, обаче, това не са предположения.
Ще кажете: Къде е духовният свет.
Аз пък ще ви питам, къде е физическият свет. Ще кажете, че физическият свет е тук. И аз ще кажа, че духовният свет е тук. Казвате: Докажи: Докажете и вие. Ама ние говорим истината.
към беседата >>
Откъдето и да иде правата мисъл, тя трябва да ни радва.
Следователно, ние трябва да ценим ума си, сърцето си и волята си, защото само върху тези три стълба ние градим нашето щастие. Следователно, нашето щастие почива върху нашия ум, върху нашето сърце и върху нашата воля. От това гледище именно, хората трябва да се научат да мислят право, защото всека права мисъл е достояние на всички хора. Всички хора еднакво се ползуват от правата мисъл, следователно, всички хора трябва еднакво да мислят. Щастлив е онзи, който мисли право, без разлика какъв е той.
Откъдето и да иде правата мисъл, тя трябва да ни радва.
Чистите чувства трябва да ни радват, защото се простират в пространството чрез своите трептения. И добрите постъпки трябва да ни радват. Едно добро дело трябва да ни радва, една права мисъл трябва да ни радва и едно чисто чувство трябва да ни радва. Сега хората се разделят, кой е от нашите, и кой не е от нашите. Всеки човек, с когото можеш да се разбереш, е от вашите.
към беседата >>
Аз пък ще ви питам, къде е физическият свет.
Сега това е парафизика, понеже никой от вас не е бил там и не е проверил нещата. Там няма авторитети. Сега това, което казвам, всичко е предположение, догадки. За мене, обаче, това не са предположения. Ще кажете: Къде е духовният свет.
Аз пък ще ви питам, къде е физическият свет.
Ще кажете, че физическият свет е тук. И аз ще кажа, че духовният свет е тук. Казвате: Докажи: Докажете и вие. Ама ние говорим истината. – И аз говоря истината.
към беседата >>
Чистите чувства трябва да ни радват, защото се простират в пространството чрез своите трептения.
Следователно, нашето щастие почива върху нашия ум, върху нашето сърце и върху нашата воля. От това гледище именно, хората трябва да се научат да мислят право, защото всека права мисъл е достояние на всички хора. Всички хора еднакво се ползуват от правата мисъл, следователно, всички хора трябва еднакво да мислят. Щастлив е онзи, който мисли право, без разлика какъв е той. Откъдето и да иде правата мисъл, тя трябва да ни радва.
Чистите чувства трябва да ни радват, защото се простират в пространството чрез своите трептения.
И добрите постъпки трябва да ни радват. Едно добро дело трябва да ни радва, една права мисъл трябва да ни радва и едно чисто чувство трябва да ни радва. Сега хората се разделят, кой е от нашите, и кой не е от нашите. Всеки човек, с когото можеш да се разбереш, е от вашите. Времето, с което можеш да се разбереш, е твое.
към беседата >>
Ще кажете, че физическият свет е тук.
Там няма авторитети. Сега това, което казвам, всичко е предположение, догадки. За мене, обаче, това не са предположения. Ще кажете: Къде е духовният свет. Аз пък ще ви питам, къде е физическият свет.
Ще кажете, че физическият свет е тук.
И аз ще кажа, че духовният свет е тук. Казвате: Докажи: Докажете и вие. Ама ние говорим истината. – И аз говоря истината. – Ама ние го виждаме.
към беседата >>
И добрите постъпки трябва да ни радват.
От това гледище именно, хората трябва да се научат да мислят право, защото всека права мисъл е достояние на всички хора. Всички хора еднакво се ползуват от правата мисъл, следователно, всички хора трябва еднакво да мислят. Щастлив е онзи, който мисли право, без разлика какъв е той. Откъдето и да иде правата мисъл, тя трябва да ни радва. Чистите чувства трябва да ни радват, защото се простират в пространството чрез своите трептения.
И добрите постъпки трябва да ни радват.
Едно добро дело трябва да ни радва, една права мисъл трябва да ни радва и едно чисто чувство трябва да ни радва. Сега хората се разделят, кой е от нашите, и кой не е от нашите. Всеки човек, с когото можеш да се разбереш, е от вашите. Времето, с което можеш да се разбереш, е твое. Слънцето, с което можеш да се разбереш, е твое.
към беседата >>
И аз ще кажа, че духовният свет е тук.
Сега това, което казвам, всичко е предположение, догадки. За мене, обаче, това не са предположения. Ще кажете: Къде е духовният свет. Аз пък ще ви питам, къде е физическият свет. Ще кажете, че физическият свет е тук.
И аз ще кажа, че духовният свет е тук.
Казвате: Докажи: Докажете и вие. Ама ние говорим истината. – И аз говоря истината. – Ама ние го виждаме. – И аз виждам духовния свет, за който ви говоря.
към беседата >>
Едно добро дело трябва да ни радва, една права мисъл трябва да ни радва и едно чисто чувство трябва да ни радва.
Всички хора еднакво се ползуват от правата мисъл, следователно, всички хора трябва еднакво да мислят. Щастлив е онзи, който мисли право, без разлика какъв е той. Откъдето и да иде правата мисъл, тя трябва да ни радва. Чистите чувства трябва да ни радват, защото се простират в пространството чрез своите трептения. И добрите постъпки трябва да ни радват.
Едно добро дело трябва да ни радва, една права мисъл трябва да ни радва и едно чисто чувство трябва да ни радва.
Сега хората се разделят, кой е от нашите, и кой не е от нашите. Всеки човек, с когото можеш да се разбереш, е от вашите. Времето, с което можеш да се разбереш, е твое. Слънцето, с което можеш да се разбереш, е твое. Звездите, с които можеш да се разбереш, са твои.
към беседата >>
Казвате: Докажи: Докажете и вие.
За мене, обаче, това не са предположения. Ще кажете: Къде е духовният свет. Аз пък ще ви питам, къде е физическият свет. Ще кажете, че физическият свет е тук. И аз ще кажа, че духовният свет е тук.
Казвате: Докажи: Докажете и вие.
Ама ние говорим истината. – И аз говоря истината. – Ама ние го виждаме. – И аз виждам духовния свет, за който ви говоря. – Как го виждате?
към беседата >>
Сега хората се разделят, кой е от нашите, и кой не е от нашите.
Щастлив е онзи, който мисли право, без разлика какъв е той. Откъдето и да иде правата мисъл, тя трябва да ни радва. Чистите чувства трябва да ни радват, защото се простират в пространството чрез своите трептения. И добрите постъпки трябва да ни радват. Едно добро дело трябва да ни радва, една права мисъл трябва да ни радва и едно чисто чувство трябва да ни радва.
Сега хората се разделят, кой е от нашите, и кой не е от нашите.
Всеки човек, с когото можеш да се разбереш, е от вашите. Времето, с което можеш да се разбереш, е твое. Слънцето, с което можеш да се разбереш, е твое. Звездите, с които можеш да се разбереш, са твои. Всяко нещо, с което в даден момент можеш да се разбереш, е твое.
към беседата >>
Ама ние говорим истината.
Ще кажете: Къде е духовният свет. Аз пък ще ви питам, къде е физическият свет. Ще кажете, че физическият свет е тук. И аз ще кажа, че духовният свет е тук. Казвате: Докажи: Докажете и вие.
Ама ние говорим истината.
– И аз говоря истината. – Ама ние го виждаме. – И аз виждам духовния свет, за който ви говоря. – Как го виждате? Както и вие виждате земята.
към беседата >>
Всеки човек, с когото можеш да се разбереш, е от вашите.
Откъдето и да иде правата мисъл, тя трябва да ни радва. Чистите чувства трябва да ни радват, защото се простират в пространството чрез своите трептения. И добрите постъпки трябва да ни радват. Едно добро дело трябва да ни радва, една права мисъл трябва да ни радва и едно чисто чувство трябва да ни радва. Сега хората се разделят, кой е от нашите, и кой не е от нашите.
Всеки човек, с когото можеш да се разбереш, е от вашите.
Времето, с което можеш да се разбереш, е твое. Слънцето, с което можеш да се разбереш, е твое. Звездите, с които можеш да се разбереш, са твои. Всяко нещо, с което в даден момент можеш да се разбереш, е твое. Всяко нещо, с което в даден момент не можеш да се разбереш, не е твое.
към беседата >>
– И аз говоря истината.
Аз пък ще ви питам, къде е физическият свет. Ще кажете, че физическият свет е тук. И аз ще кажа, че духовният свет е тук. Казвате: Докажи: Докажете и вие. Ама ние говорим истината.
– И аз говоря истината.
– Ама ние го виждаме. – И аз виждам духовния свет, за който ви говоря. – Как го виждате? Както и вие виждате земята. Аз ни най-малко не искам да ви убеждавам в неща, които не съществуват, понеже немислимо е да говориш за неща, които не съществуват.
към беседата >>
Времето, с което можеш да се разбереш, е твое.
Чистите чувства трябва да ни радват, защото се простират в пространството чрез своите трептения. И добрите постъпки трябва да ни радват. Едно добро дело трябва да ни радва, една права мисъл трябва да ни радва и едно чисто чувство трябва да ни радва. Сега хората се разделят, кой е от нашите, и кой не е от нашите. Всеки човек, с когото можеш да се разбереш, е от вашите.
Времето, с което можеш да се разбереш, е твое.
Слънцето, с което можеш да се разбереш, е твое. Звездите, с които можеш да се разбереш, са твои. Всяко нещо, с което в даден момент можеш да се разбереш, е твое. Всяко нещо, с което в даден момент не можеш да се разбереш, не е твое. Това е философията.
към беседата >>
– Ама ние го виждаме.
Ще кажете, че физическият свет е тук. И аз ще кажа, че духовният свет е тук. Казвате: Докажи: Докажете и вие. Ама ние говорим истината. – И аз говоря истината.
– Ама ние го виждаме.
– И аз виждам духовния свет, за който ви говоря. – Как го виждате? Както и вие виждате земята. Аз ни най-малко не искам да ви убеждавам в неща, които не съществуват, понеже немислимо е да говориш за неща, които не съществуват. Някое дете нарисува един човек, но лошо го нарисувало.
към беседата >>
Слънцето, с което можеш да се разбереш, е твое.
И добрите постъпки трябва да ни радват. Едно добро дело трябва да ни радва, една права мисъл трябва да ни радва и едно чисто чувство трябва да ни радва. Сега хората се разделят, кой е от нашите, и кой не е от нашите. Всеки човек, с когото можеш да се разбереш, е от вашите. Времето, с което можеш да се разбереш, е твое.
Слънцето, с което можеш да се разбереш, е твое.
Звездите, с които можеш да се разбереш, са твои. Всяко нещо, с което в даден момент можеш да се разбереш, е твое. Всяко нещо, с което в даден момент не можеш да се разбереш, не е твое. Това е философията. Сега аз не говоря за общото.
към беседата >>
– И аз виждам духовния свет, за който ви говоря.
И аз ще кажа, че духовният свет е тук. Казвате: Докажи: Докажете и вие. Ама ние говорим истината. – И аз говоря истината. – Ама ние го виждаме.
– И аз виждам духовния свет, за който ви говоря.
– Как го виждате? Както и вие виждате земята. Аз ни най-малко не искам да ви убеждавам в неща, които не съществуват, понеже немислимо е да говориш за неща, които не съществуват. Някое дете нарисува един човек, но лошо го нарисувало. Както и да го нарисува, този човек съществува.
към беседата >>
Звездите, с които можеш да се разбереш, са твои.
Едно добро дело трябва да ни радва, една права мисъл трябва да ни радва и едно чисто чувство трябва да ни радва. Сега хората се разделят, кой е от нашите, и кой не е от нашите. Всеки човек, с когото можеш да се разбереш, е от вашите. Времето, с което можеш да се разбереш, е твое. Слънцето, с което можеш да се разбереш, е твое.
Звездите, с които можеш да се разбереш, са твои.
Всяко нещо, с което в даден момент можеш да се разбереш, е твое. Всяко нещо, с което в даден момент не можеш да се разбереш, не е твое. Това е философията. Сега аз не говоря за общото. Тогава частните неща в света ще добият друг смисъл.
към беседата >>
– Как го виждате?
Казвате: Докажи: Докажете и вие. Ама ние говорим истината. – И аз говоря истината. – Ама ние го виждаме. – И аз виждам духовния свет, за който ви говоря.
– Как го виждате?
Както и вие виждате земята. Аз ни най-малко не искам да ви убеждавам в неща, които не съществуват, понеже немислимо е да говориш за неща, които не съществуват. Някое дете нарисува един човек, но лошо го нарисувало. Както и да го нарисува, този човек съществува. Не може да нарисуваш един обект, който не съществува.
към беседата >>
Всяко нещо, с което в даден момент можеш да се разбереш, е твое.
Сега хората се разделят, кой е от нашите, и кой не е от нашите. Всеки човек, с когото можеш да се разбереш, е от вашите. Времето, с което можеш да се разбереш, е твое. Слънцето, с което можеш да се разбереш, е твое. Звездите, с които можеш да се разбереш, са твои.
Всяко нещо, с което в даден момент можеш да се разбереш, е твое.
Всяко нещо, с което в даден момент не можеш да се разбереш, не е твое. Това е философията. Сега аз не говоря за общото. Тогава частните неща в света ще добият друг смисъл. Ние искаме един народ да се повдигне.
към беседата >>
Както и вие виждате земята.
Ама ние говорим истината. – И аз говоря истината. – Ама ние го виждаме. – И аз виждам духовния свет, за който ви говоря. – Как го виждате?
Както и вие виждате земята.
Аз ни най-малко не искам да ви убеждавам в неща, които не съществуват, понеже немислимо е да говориш за неща, които не съществуват. Някое дете нарисува един човек, но лошо го нарисувало. Както и да го нарисува, този човек съществува. Не може да нарисуваш един обект, който не съществува. Преди всичко то не може да го измисли.
към беседата >>
Всяко нещо, с което в даден момент не можеш да се разбереш, не е твое.
Всеки човек, с когото можеш да се разбереш, е от вашите. Времето, с което можеш да се разбереш, е твое. Слънцето, с което можеш да се разбереш, е твое. Звездите, с които можеш да се разбереш, са твои. Всяко нещо, с което в даден момент можеш да се разбереш, е твое.
Всяко нещо, с което в даден момент не можеш да се разбереш, не е твое.
Това е философията. Сега аз не говоря за общото. Тогава частните неща в света ще добият друг смисъл. Ние искаме един народ да се повдигне. Всеки народ е уд на цялото човечество, а човечеството е уд на нещо по-високо.
към беседата >>
Аз ни най-малко не искам да ви убеждавам в неща, които не съществуват, понеже немислимо е да говориш за неща, които не съществуват.
– И аз говоря истината. – Ама ние го виждаме. – И аз виждам духовния свет, за който ви говоря. – Как го виждате? Както и вие виждате земята.
Аз ни най-малко не искам да ви убеждавам в неща, които не съществуват, понеже немислимо е да говориш за неща, които не съществуват.
Някое дете нарисува един човек, но лошо го нарисувало. Както и да го нарисува, този човек съществува. Не може да нарисуваш един обект, който не съществува. Преди всичко то не може да го измисли. Нека дойде някой да нарисува нещо, или да каже, което не съществува.
към беседата >>
Това е философията.
Времето, с което можеш да се разбереш, е твое. Слънцето, с което можеш да се разбереш, е твое. Звездите, с които можеш да се разбереш, са твои. Всяко нещо, с което в даден момент можеш да се разбереш, е твое. Всяко нещо, с което в даден момент не можеш да се разбереш, не е твое.
Това е философията.
Сега аз не говоря за общото. Тогава частните неща в света ще добият друг смисъл. Ние искаме един народ да се повдигне. Всеки народ е уд на цялото човечество, а човечеството е уд на нещо по-високо. Всички тия неща са свързани едно с друго.
към беседата >>
Някое дете нарисува един човек, но лошо го нарисувало.
– Ама ние го виждаме. – И аз виждам духовния свет, за който ви говоря. – Как го виждате? Както и вие виждате земята. Аз ни най-малко не искам да ви убеждавам в неща, които не съществуват, понеже немислимо е да говориш за неща, които не съществуват.
Някое дете нарисува един човек, но лошо го нарисувало.
Както и да го нарисува, този човек съществува. Не може да нарисуваш един обект, който не съществува. Преди всичко то не може да го измисли. Нека дойде някой да нарисува нещо, или да каже, което не съществува. Нека да измисли нещо, да видим ще може ли човек да измисли нещо, което не съществува.
към беседата >>
Сега аз не говоря за общото.
Слънцето, с което можеш да се разбереш, е твое. Звездите, с които можеш да се разбереш, са твои. Всяко нещо, с което в даден момент можеш да се разбереш, е твое. Всяко нещо, с което в даден момент не можеш да се разбереш, не е твое. Това е философията.
Сега аз не говоря за общото.
Тогава частните неща в света ще добият друг смисъл. Ние искаме един народ да се повдигне. Всеки народ е уд на цялото човечество, а човечеството е уд на нещо по-високо. Всички тия неща са свързани едно с друго. Човекът, домът, обществото, народът и цялото човечество, както и цялата вселена се намират в една вътрешна зависимост.
към беседата >>
Както и да го нарисува, този човек съществува.
– И аз виждам духовния свет, за който ви говоря. – Как го виждате? Както и вие виждате земята. Аз ни най-малко не искам да ви убеждавам в неща, които не съществуват, понеже немислимо е да говориш за неща, които не съществуват. Някое дете нарисува един човек, но лошо го нарисувало.
Както и да го нарисува, този човек съществува.
Не може да нарисуваш един обект, който не съществува. Преди всичко то не може да го измисли. Нека дойде някой да нарисува нещо, или да каже, което не съществува. Нека да измисли нещо, да видим ще може ли човек да измисли нещо, което не съществува. Нищо не може да се измисли.
към беседата >>
Тогава частните неща в света ще добият друг смисъл.
Звездите, с които можеш да се разбереш, са твои. Всяко нещо, с което в даден момент можеш да се разбереш, е твое. Всяко нещо, с което в даден момент не можеш да се разбереш, не е твое. Това е философията. Сега аз не говоря за общото.
Тогава частните неща в света ще добият друг смисъл.
Ние искаме един народ да се повдигне. Всеки народ е уд на цялото човечество, а човечеството е уд на нещо по-високо. Всички тия неща са свързани едно с друго. Човекът, домът, обществото, народът и цялото човечество, както и цялата вселена се намират в една вътрешна зависимост. Всички зависят едни от други не по някакъв външен установен закон.
към беседата >>
Не може да нарисуваш един обект, който не съществува.
– Как го виждате? Както и вие виждате земята. Аз ни най-малко не искам да ви убеждавам в неща, които не съществуват, понеже немислимо е да говориш за неща, които не съществуват. Някое дете нарисува един човек, но лошо го нарисувало. Както и да го нарисува, този човек съществува.
Не може да нарисуваш един обект, който не съществува.
Преди всичко то не може да го измисли. Нека дойде някой да нарисува нещо, или да каже, което не съществува. Нека да измисли нещо, да видим ще може ли човек да измисли нещо, което не съществува. Нищо не може да се измисли. Каквото да каже човек, или каквото да нарисува, той го е взел все от природата, или от тук от там, това нещо все съществува някъде.
към беседата >>
Ние искаме един народ да се повдигне.
Всяко нещо, с което в даден момент можеш да се разбереш, е твое. Всяко нещо, с което в даден момент не можеш да се разбереш, не е твое. Това е философията. Сега аз не говоря за общото. Тогава частните неща в света ще добият друг смисъл.
Ние искаме един народ да се повдигне.
Всеки народ е уд на цялото човечество, а човечеството е уд на нещо по-високо. Всички тия неща са свързани едно с друго. Човекът, домът, обществото, народът и цялото човечество, както и цялата вселена се намират в една вътрешна зависимост. Всички зависят едни от други не по някакъв външен установен закон. Къде има закон, който казва на човека, че трябва да прави добро!
към беседата >>
Преди всичко то не може да го измисли.
Както и вие виждате земята. Аз ни най-малко не искам да ви убеждавам в неща, които не съществуват, понеже немислимо е да говориш за неща, които не съществуват. Някое дете нарисува един човек, но лошо го нарисувало. Както и да го нарисува, този човек съществува. Не може да нарисуваш един обект, който не съществува.
Преди всичко то не може да го измисли.
Нека дойде някой да нарисува нещо, или да каже, което не съществува. Нека да измисли нещо, да видим ще може ли човек да измисли нещо, което не съществува. Нищо не може да се измисли. Каквото да каже човек, или каквото да нарисува, той го е взел все от природата, или от тук от там, това нещо все съществува някъде. Ето ние говорим за доброто, говорим и за злото.
към беседата >>
Всеки народ е уд на цялото човечество, а човечеството е уд на нещо по-високо.
Всяко нещо, с което в даден момент не можеш да се разбереш, не е твое. Това е философията. Сега аз не говоря за общото. Тогава частните неща в света ще добият друг смисъл. Ние искаме един народ да се повдигне.
Всеки народ е уд на цялото човечество, а човечеството е уд на нещо по-високо.
Всички тия неща са свързани едно с друго. Човекът, домът, обществото, народът и цялото човечество, както и цялата вселена се намират в една вътрешна зависимост. Всички зависят едни от други не по някакъв външен установен закон. Къде има закон, който казва на човека, че трябва да прави добро! Въпреки това, като срещнете един страдащ човек, във вас веднага се поражда желание да му помогнете по някакъв начин.
към беседата >>
Нека дойде някой да нарисува нещо, или да каже, което не съществува.
Аз ни най-малко не искам да ви убеждавам в неща, които не съществуват, понеже немислимо е да говориш за неща, които не съществуват. Някое дете нарисува един човек, но лошо го нарисувало. Както и да го нарисува, този човек съществува. Не може да нарисуваш един обект, който не съществува. Преди всичко то не може да го измисли.
Нека дойде някой да нарисува нещо, или да каже, което не съществува.
Нека да измисли нещо, да видим ще може ли човек да измисли нещо, което не съществува. Нищо не може да се измисли. Каквото да каже човек, или каквото да нарисува, той го е взел все от природата, или от тук от там, това нещо все съществува някъде. Ето ние говорим за доброто, говорим и за злото. Виждали ли сте доброто и злото, за което говорим?
към беседата >>
Всички тия неща са свързани едно с друго.
Това е философията. Сега аз не говоря за общото. Тогава частните неща в света ще добият друг смисъл. Ние искаме един народ да се повдигне. Всеки народ е уд на цялото човечество, а човечеството е уд на нещо по-високо.
Всички тия неща са свързани едно с друго.
Човекът, домът, обществото, народът и цялото човечество, както и цялата вселена се намират в една вътрешна зависимост. Всички зависят едни от други не по някакъв външен установен закон. Къде има закон, който казва на човека, че трябва да прави добро! Въпреки това, като срещнете един страдащ човек, във вас веднага се поражда желание да му помогнете по някакъв начин. Ако видите, че той е беден човек, вие веднага бръквате в джоба си и му давате нещо.
към беседата >>
Нека да измисли нещо, да видим ще може ли човек да измисли нещо, което не съществува.
Някое дете нарисува един човек, но лошо го нарисувало. Както и да го нарисува, този човек съществува. Не може да нарисуваш един обект, който не съществува. Преди всичко то не може да го измисли. Нека дойде някой да нарисува нещо, или да каже, което не съществува.
Нека да измисли нещо, да видим ще може ли човек да измисли нещо, което не съществува.
Нищо не може да се измисли. Каквото да каже човек, или каквото да нарисува, той го е взел все от природата, или от тук от там, това нещо все съществува някъде. Ето ние говорим за доброто, говорим и за злото. Виждали ли сте доброто и злото, за което говорим? Като заставам на вашето становище, питам: Като говорите за доброто и за злото, виждали ли сте ги поне?
към беседата >>
Човекът, домът, обществото, народът и цялото човечество, както и цялата вселена се намират в една вътрешна зависимост.
Сега аз не говоря за общото. Тогава частните неща в света ще добият друг смисъл. Ние искаме един народ да се повдигне. Всеки народ е уд на цялото човечество, а човечеството е уд на нещо по-високо. Всички тия неща са свързани едно с друго.
Човекът, домът, обществото, народът и цялото човечество, както и цялата вселена се намират в една вътрешна зависимост.
Всички зависят едни от други не по някакъв външен установен закон. Къде има закон, който казва на човека, че трябва да прави добро! Въпреки това, като срещнете един страдащ човек, във вас веднага се поражда желание да му помогнете по някакъв начин. Ако видите, че той е беден човек, вие веднага бръквате в джоба си и му давате нещо. Също така може да го извикате дома си, да го нахраните.
към беседата >>
Нищо не може да се измисли.
Както и да го нарисува, този човек съществува. Не може да нарисуваш един обект, който не съществува. Преди всичко то не може да го измисли. Нека дойде някой да нарисува нещо, или да каже, което не съществува. Нека да измисли нещо, да видим ще може ли човек да измисли нещо, което не съществува.
Нищо не може да се измисли.
Каквото да каже човек, или каквото да нарисува, той го е взел все от природата, или от тук от там, това нещо все съществува някъде. Ето ние говорим за доброто, говорим и за злото. Виждали ли сте доброто и злото, за което говорим? Като заставам на вашето становище, питам: Като говорите за доброто и за злото, виждали ли сте ги поне? Казвате, че някой човек бие някого, и това наричате зло.
към беседата >>
Всички зависят едни от други не по някакъв външен установен закон.
Тогава частните неща в света ще добият друг смисъл. Ние искаме един народ да се повдигне. Всеки народ е уд на цялото човечество, а човечеството е уд на нещо по-високо. Всички тия неща са свързани едно с друго. Човекът, домът, обществото, народът и цялото човечество, както и цялата вселена се намират в една вътрешна зависимост.
Всички зависят едни от други не по някакъв външен установен закон.
Къде има закон, който казва на човека, че трябва да прави добро! Въпреки това, като срещнете един страдащ човек, във вас веднага се поражда желание да му помогнете по някакъв начин. Ако видите, че той е беден човек, вие веднага бръквате в джоба си и му давате нещо. Също така може да го извикате дома си, да го нахраните. И цяла година да седи при вас, вие не съжалявате.
към беседата >>
Каквото да каже човек, или каквото да нарисува, той го е взел все от природата, или от тук от там, това нещо все съществува някъде.
Не може да нарисуваш един обект, който не съществува. Преди всичко то не може да го измисли. Нека дойде някой да нарисува нещо, или да каже, което не съществува. Нека да измисли нещо, да видим ще може ли човек да измисли нещо, което не съществува. Нищо не може да се измисли.
Каквото да каже човек, или каквото да нарисува, той го е взел все от природата, или от тук от там, това нещо все съществува някъде.
Ето ние говорим за доброто, говорим и за злото. Виждали ли сте доброто и злото, за което говорим? Като заставам на вашето становище, питам: Като говорите за доброто и за злото, виждали ли сте ги поне? Казвате, че някой човек бие някого, и това наричате зло. Друг пък милва някого, и това наричате добро.
към беседата >>
Къде има закон, който казва на човека, че трябва да прави добро!
Ние искаме един народ да се повдигне. Всеки народ е уд на цялото човечество, а човечеството е уд на нещо по-високо. Всички тия неща са свързани едно с друго. Човекът, домът, обществото, народът и цялото човечество, както и цялата вселена се намират в една вътрешна зависимост. Всички зависят едни от други не по някакъв външен установен закон.
Къде има закон, който казва на човека, че трябва да прави добро!
Въпреки това, като срещнете един страдащ човек, във вас веднага се поражда желание да му помогнете по някакъв начин. Ако видите, че той е беден човек, вие веднага бръквате в джоба си и му давате нещо. Също така може да го извикате дома си, да го нахраните. И цяла година да седи при вас, вие не съжалявате. Друг път и да ви застави някой да помогнете на даден човек, вие не сте съгласни и роптаете.
към беседата >>
Ето ние говорим за доброто, говорим и за злото.
Преди всичко то не може да го измисли. Нека дойде някой да нарисува нещо, или да каже, което не съществува. Нека да измисли нещо, да видим ще може ли човек да измисли нещо, което не съществува. Нищо не може да се измисли. Каквото да каже човек, или каквото да нарисува, той го е взел все от природата, или от тук от там, това нещо все съществува някъде.
Ето ние говорим за доброто, говорим и за злото.
Виждали ли сте доброто и злото, за което говорим? Като заставам на вашето становище, питам: Като говорите за доброто и за злото, виждали ли сте ги поне? Казвате, че някой човек бие някого, и това наричате зло. Друг пък милва някого, и това наричате добро. Виждате, че някой човек дава хляб на друг.
към беседата >>
Въпреки това, като срещнете един страдащ човек, във вас веднага се поражда желание да му помогнете по някакъв начин.
Всеки народ е уд на цялото човечество, а човечеството е уд на нещо по-високо. Всички тия неща са свързани едно с друго. Човекът, домът, обществото, народът и цялото човечество, както и цялата вселена се намират в една вътрешна зависимост. Всички зависят едни от други не по някакъв външен установен закон. Къде има закон, който казва на човека, че трябва да прави добро!
Въпреки това, като срещнете един страдащ човек, във вас веднага се поражда желание да му помогнете по някакъв начин.
Ако видите, че той е беден човек, вие веднага бръквате в джоба си и му давате нещо. Също така може да го извикате дома си, да го нахраните. И цяла година да седи при вас, вие не съжалявате. Друг път и да ви застави някой да помогнете на даден човек, вие не сте съгласни и роптаете. Питам: В първия случай кой ви застави да помогнете на страдащия?
към беседата >>
Виждали ли сте доброто и злото, за което говорим?
Нека дойде някой да нарисува нещо, или да каже, което не съществува. Нека да измисли нещо, да видим ще може ли човек да измисли нещо, което не съществува. Нищо не може да се измисли. Каквото да каже човек, или каквото да нарисува, той го е взел все от природата, или от тук от там, това нещо все съществува някъде. Ето ние говорим за доброто, говорим и за злото.
Виждали ли сте доброто и злото, за което говорим?
Като заставам на вашето становище, питам: Като говорите за доброто и за злото, виждали ли сте ги поне? Казвате, че някой човек бие някого, и това наричате зло. Друг пък милва някого, и това наричате добро. Виждате, че някой човек дава хляб на друг. Казвате, че това е добро.
към беседата >>
Ако видите, че той е беден човек, вие веднага бръквате в джоба си и му давате нещо.
Всички тия неща са свързани едно с друго. Човекът, домът, обществото, народът и цялото човечество, както и цялата вселена се намират в една вътрешна зависимост. Всички зависят едни от други не по някакъв външен установен закон. Къде има закон, който казва на човека, че трябва да прави добро! Въпреки това, като срещнете един страдащ човек, във вас веднага се поражда желание да му помогнете по някакъв начин.
Ако видите, че той е беден човек, вие веднага бръквате в джоба си и му давате нещо.
Също така може да го извикате дома си, да го нахраните. И цяла година да седи при вас, вие не съжалявате. Друг път и да ви застави някой да помогнете на даден човек, вие не сте съгласни и роптаете. Питам: В първия случай кой ви застави да помогнете на страдащия? Видимо нищо и никой не ви застави, но има нещо отвътре, което ви застави да помогнете на този или на онзи човек.
към беседата >>
Като заставам на вашето становище, питам: Като говорите за доброто и за злото, виждали ли сте ги поне?
Нека да измисли нещо, да видим ще може ли човек да измисли нещо, което не съществува. Нищо не може да се измисли. Каквото да каже човек, или каквото да нарисува, той го е взел все от природата, или от тук от там, това нещо все съществува някъде. Ето ние говорим за доброто, говорим и за злото. Виждали ли сте доброто и злото, за което говорим?
Като заставам на вашето становище, питам: Като говорите за доброто и за злото, виждали ли сте ги поне?
Казвате, че някой човек бие някого, и това наричате зло. Друг пък милва някого, и това наричате добро. Виждате, че някой човек дава хляб на друг. Казвате, че това е добро. Друг не дава хляб на бедните, казвате, че това е зло.
към беседата >>
Също така може да го извикате дома си, да го нахраните.
Човекът, домът, обществото, народът и цялото човечество, както и цялата вселена се намират в една вътрешна зависимост. Всички зависят едни от други не по някакъв външен установен закон. Къде има закон, който казва на човека, че трябва да прави добро! Въпреки това, като срещнете един страдащ човек, във вас веднага се поражда желание да му помогнете по някакъв начин. Ако видите, че той е беден човек, вие веднага бръквате в джоба си и му давате нещо.
Също така може да го извикате дома си, да го нахраните.
И цяла година да седи при вас, вие не съжалявате. Друг път и да ви застави някой да помогнете на даден човек, вие не сте съгласни и роптаете. Питам: В първия случай кой ви застави да помогнете на страдащия? Видимо нищо и никой не ви застави, но има нещо отвътре, което ви застави да помогнете на този или на онзи човек.
към беседата >>
Казвате, че някой човек бие някого, и това наричате зло.
Нищо не може да се измисли. Каквото да каже човек, или каквото да нарисува, той го е взел все от природата, или от тук от там, това нещо все съществува някъде. Ето ние говорим за доброто, говорим и за злото. Виждали ли сте доброто и злото, за което говорим? Като заставам на вашето становище, питам: Като говорите за доброто и за злото, виждали ли сте ги поне?
Казвате, че някой човек бие някого, и това наричате зло.
Друг пък милва някого, и това наричате добро. Виждате, че някой човек дава хляб на друг. Казвате, че това е добро. Друг не дава хляб на бедните, казвате, че това е зло. Кажете ми, конкретно, какви са качествата на доброто и на злото.
към беседата >>
И цяла година да седи при вас, вие не съжалявате.
Всички зависят едни от други не по някакъв външен установен закон. Къде има закон, който казва на човека, че трябва да прави добро! Въпреки това, като срещнете един страдащ човек, във вас веднага се поражда желание да му помогнете по някакъв начин. Ако видите, че той е беден човек, вие веднага бръквате в джоба си и му давате нещо. Също така може да го извикате дома си, да го нахраните.
И цяла година да седи при вас, вие не съжалявате.
Друг път и да ви застави някой да помогнете на даден човек, вие не сте съгласни и роптаете. Питам: В първия случай кой ви застави да помогнете на страдащия? Видимо нищо и никой не ви застави, но има нещо отвътре, което ви застави да помогнете на този или на онзи човек.
към беседата >>
Друг пък милва някого, и това наричате добро.
Каквото да каже човек, или каквото да нарисува, той го е взел все от природата, или от тук от там, това нещо все съществува някъде. Ето ние говорим за доброто, говорим и за злото. Виждали ли сте доброто и злото, за което говорим? Като заставам на вашето становище, питам: Като говорите за доброто и за злото, виждали ли сте ги поне? Казвате, че някой човек бие някого, и това наричате зло.
Друг пък милва някого, и това наричате добро.
Виждате, че някой човек дава хляб на друг. Казвате, че това е добро. Друг не дава хляб на бедните, казвате, че това е зло. Кажете ми, конкретно, какви са качествата на доброто и на злото. Хване ви някой за гърлото, стисне ви, не можете да поемете въздух – това наричате зло.
към беседата >>
Друг път и да ви застави някой да помогнете на даден човек, вие не сте съгласни и роптаете.
Къде има закон, който казва на човека, че трябва да прави добро! Въпреки това, като срещнете един страдащ човек, във вас веднага се поражда желание да му помогнете по някакъв начин. Ако видите, че той е беден човек, вие веднага бръквате в джоба си и му давате нещо. Също така може да го извикате дома си, да го нахраните. И цяла година да седи при вас, вие не съжалявате.
Друг път и да ви застави някой да помогнете на даден човек, вие не сте съгласни и роптаете.
Питам: В първия случай кой ви застави да помогнете на страдащия? Видимо нищо и никой не ви застави, но има нещо отвътре, което ви застави да помогнете на този или на онзи човек.
към беседата >>
Виждате, че някой човек дава хляб на друг.
Ето ние говорим за доброто, говорим и за злото. Виждали ли сте доброто и злото, за което говорим? Като заставам на вашето становище, питам: Като говорите за доброто и за злото, виждали ли сте ги поне? Казвате, че някой човек бие някого, и това наричате зло. Друг пък милва някого, и това наричате добро.
Виждате, че някой човек дава хляб на друг.
Казвате, че това е добро. Друг не дава хляб на бедните, казвате, че това е зло. Кажете ми, конкретно, какви са качествата на доброто и на злото. Хване ви някой за гърлото, стисне ви, не можете да поемете въздух – това наричате зло. Отпусне ви, това наричате добро.
към беседата >>
Питам: В първия случай кой ви застави да помогнете на страдащия?
Въпреки това, като срещнете един страдащ човек, във вас веднага се поражда желание да му помогнете по някакъв начин. Ако видите, че той е беден човек, вие веднага бръквате в джоба си и му давате нещо. Също така може да го извикате дома си, да го нахраните. И цяла година да седи при вас, вие не съжалявате. Друг път и да ви застави някой да помогнете на даден човек, вие не сте съгласни и роптаете.
Питам: В първия случай кой ви застави да помогнете на страдащия?
Видимо нищо и никой не ви застави, но има нещо отвътре, което ви застави да помогнете на този или на онзи човек.
към беседата >>
Казвате, че това е добро.
Виждали ли сте доброто и злото, за което говорим? Като заставам на вашето становище, питам: Като говорите за доброто и за злото, виждали ли сте ги поне? Казвате, че някой човек бие някого, и това наричате зло. Друг пък милва някого, и това наричате добро. Виждате, че някой човек дава хляб на друг.
Казвате, че това е добро.
Друг не дава хляб на бедните, казвате, че това е зло. Кажете ми, конкретно, какви са качествата на доброто и на злото. Хване ви някой за гърлото, стисне ви, не можете да поемете въздух – това наричате зло. Отпусне ви, това наричате добро. Значи, злото отнима, а доброто дава.
към беседата >>
Видимо нищо и никой не ви застави, но има нещо отвътре, което ви застави да помогнете на този или на онзи човек.
Ако видите, че той е беден човек, вие веднага бръквате в джоба си и му давате нещо. Също така може да го извикате дома си, да го нахраните. И цяла година да седи при вас, вие не съжалявате. Друг път и да ви застави някой да помогнете на даден човек, вие не сте съгласни и роптаете. Питам: В първия случай кой ви застави да помогнете на страдащия?
Видимо нищо и никой не ви застави, но има нещо отвътре, което ви застави да помогнете на този или на онзи човек.
към беседата >>
Друг не дава хляб на бедните, казвате, че това е зло.
Като заставам на вашето становище, питам: Като говорите за доброто и за злото, виждали ли сте ги поне? Казвате, че някой човек бие някого, и това наричате зло. Друг пък милва някого, и това наричате добро. Виждате, че някой човек дава хляб на друг. Казвате, че това е добро.
Друг не дава хляб на бедните, казвате, че това е зло.
Кажете ми, конкретно, какви са качествата на доброто и на злото. Хване ви някой за гърлото, стисне ви, не можете да поемете въздух – това наричате зло. Отпусне ви, това наричате добро. Значи, злото отнима, а доброто дава. Следователно, всеки процес, който отнима нещо от качествата на живота, наричаме зло, всеки процес, който предава нещо към качествата на живота, наричаме добро.
към беседата >>
Казвам: При новото разбиране, вие трябва да дойдете в съприкосновение с новата религия в света.
Казвам: При новото разбиране, вие трябва да дойдете в съприкосновение с новата религия в света.
Сега да ви кажа какво нещо е старата религия и какво нещо е новата религия. Това нещо, което ти можеш да направиш за човечеството, това е достатъчно. Същото може да се каже и за религията, за старата религия. Това, което тя може да направи за човечеството и което трябваше да направи, достатъчно е. За в бъдеще тя не може повече да ни помага.
към беседата >>
Кажете ми, конкретно, какви са качествата на доброто и на злото.
Казвате, че някой човек бие някого, и това наричате зло. Друг пък милва някого, и това наричате добро. Виждате, че някой човек дава хляб на друг. Казвате, че това е добро. Друг не дава хляб на бедните, казвате, че това е зло.
Кажете ми, конкретно, какви са качествата на доброто и на злото.
Хване ви някой за гърлото, стисне ви, не можете да поемете въздух – това наричате зло. Отпусне ви, това наричате добро. Значи, злото отнима, а доброто дава. Следователно, всеки процес, който отнима нещо от качествата на живота, наричаме зло, всеки процес, който предава нещо към качествата на живота, наричаме добро. Това е относително така.
към беседата >>
Сега да ви кажа какво нещо е старата религия и какво нещо е новата религия.
Казвам: При новото разбиране, вие трябва да дойдете в съприкосновение с новата религия в света.
Сега да ви кажа какво нещо е старата религия и какво нещо е новата религия.
Това нещо, което ти можеш да направиш за човечеството, това е достатъчно. Същото може да се каже и за религията, за старата религия. Това, което тя може да направи за човечеството и което трябваше да направи, достатъчно е. За в бъдеще тя не може повече да ни помага. И да искаме повече да ни помага, тя не може.
към беседата >>
Хване ви някой за гърлото, стисне ви, не можете да поемете въздух – това наричате зло.
Друг пък милва някого, и това наричате добро. Виждате, че някой човек дава хляб на друг. Казвате, че това е добро. Друг не дава хляб на бедните, казвате, че това е зло. Кажете ми, конкретно, какви са качествата на доброто и на злото.
Хване ви някой за гърлото, стисне ви, не можете да поемете въздух – това наричате зло.
Отпусне ви, това наричате добро. Значи, злото отнима, а доброто дава. Следователно, всеки процес, който отнима нещо от качествата на живота, наричаме зло, всеки процес, който предава нещо към качествата на живота, наричаме добро. Това е относително така. Вземете запример, какво правите с дървеницата.
към беседата >>
Това нещо, което ти можеш да направиш за човечеството, това е достатъчно.
Казвам: При новото разбиране, вие трябва да дойдете в съприкосновение с новата религия в света. Сега да ви кажа какво нещо е старата религия и какво нещо е новата религия.
Това нещо, което ти можеш да направиш за човечеството, това е достатъчно.
Същото може да се каже и за религията, за старата религия. Това, което тя може да направи за човечеството и което трябваше да направи, достатъчно е. За в бъдеще тя не може повече да ни помага. И да искаме повече да ни помага, тя не може. Както една майка, която е гледала детето си, две–три години наред, докато е било малко, тя го е носила на ръце, но като стане на шест–седем години, и да иска тя не може повече да се занимава с него, както по-рано се е занимавала.
към беседата >>
Отпусне ви, това наричате добро.
Виждате, че някой човек дава хляб на друг. Казвате, че това е добро. Друг не дава хляб на бедните, казвате, че това е зло. Кажете ми, конкретно, какви са качествата на доброто и на злото. Хване ви някой за гърлото, стисне ви, не можете да поемете въздух – това наричате зло.
Отпусне ви, това наричате добро.
Значи, злото отнима, а доброто дава. Следователно, всеки процес, който отнима нещо от качествата на живота, наричаме зло, всеки процес, който предава нещо към качествата на живота, наричаме добро. Това е относително така. Вземете запример, какво правите с дървеницата. Като хванете една дървеница, вие веднага отнимате живота ѝ, без да считате това за зло.
към беседата >>
Същото може да се каже и за религията, за старата религия.
Казвам: При новото разбиране, вие трябва да дойдете в съприкосновение с новата религия в света. Сега да ви кажа какво нещо е старата религия и какво нещо е новата религия. Това нещо, което ти можеш да направиш за човечеството, това е достатъчно.
Същото може да се каже и за религията, за старата религия.
Това, което тя може да направи за човечеството и което трябваше да направи, достатъчно е. За в бъдеще тя не може повече да ни помага. И да искаме повече да ни помага, тя не може. Както една майка, която е гледала детето си, две–три години наред, докато е било малко, тя го е носила на ръце, но като стане на шест–седем години, и да иска тя не може повече да се занимава с него, както по-рано се е занимавала. Като стане на тази възраст, тя го праща на училище.
към беседата >>
Значи, злото отнима, а доброто дава.
Казвате, че това е добро. Друг не дава хляб на бедните, казвате, че това е зло. Кажете ми, конкретно, какви са качествата на доброто и на злото. Хване ви някой за гърлото, стисне ви, не можете да поемете въздух – това наричате зло. Отпусне ви, това наричате добро.
Значи, злото отнима, а доброто дава.
Следователно, всеки процес, който отнима нещо от качествата на живота, наричаме зло, всеки процес, който предава нещо към качествата на живота, наричаме добро. Това е относително така. Вземете запример, какво правите с дървеницата. Като хванете една дървеница, вие веднага отнимате живота ѝ, без да считате това за зло. Колцина от вас хващате адвокати, да защищават дървеницата.
към беседата >>
Това, което тя може да направи за човечеството и което трябваше да направи, достатъчно е.
Казвам: При новото разбиране, вие трябва да дойдете в съприкосновение с новата религия в света. Сега да ви кажа какво нещо е старата религия и какво нещо е новата религия. Това нещо, което ти можеш да направиш за човечеството, това е достатъчно. Същото може да се каже и за религията, за старата религия.
Това, което тя може да направи за човечеството и което трябваше да направи, достатъчно е.
За в бъдеще тя не може повече да ни помага. И да искаме повече да ни помага, тя не може. Както една майка, която е гледала детето си, две–три години наред, докато е било малко, тя го е носила на ръце, но като стане на шест–седем години, и да иска тя не може повече да се занимава с него, както по-рано се е занимавала. Като стане на тази възраст, тя го праща на училище. Като свърши гимназия, праща го в университет, не може повече да се занимава с него, да го носи на ръце.
към беседата >>
Следователно, всеки процес, който отнима нещо от качествата на живота, наричаме зло, всеки процес, който предава нещо към качествата на живота, наричаме добро.
Друг не дава хляб на бедните, казвате, че това е зло. Кажете ми, конкретно, какви са качествата на доброто и на злото. Хване ви някой за гърлото, стисне ви, не можете да поемете въздух – това наричате зло. Отпусне ви, това наричате добро. Значи, злото отнима, а доброто дава.
Следователно, всеки процес, който отнима нещо от качествата на живота, наричаме зло, всеки процес, който предава нещо към качествата на живота, наричаме добро.
Това е относително така. Вземете запример, какво правите с дървеницата. Като хванете една дървеница, вие веднага отнимате живота ѝ, без да считате това за зло. Колцина от вас хващате адвокати, да защищават дървеницата. Колцина от вас сте дадени под съд за това, че сте убили една дървеница.
към беседата >>
За в бъдеще тя не може повече да ни помага.
Казвам: При новото разбиране, вие трябва да дойдете в съприкосновение с новата религия в света. Сега да ви кажа какво нещо е старата религия и какво нещо е новата религия. Това нещо, което ти можеш да направиш за човечеството, това е достатъчно. Същото може да се каже и за религията, за старата религия. Това, което тя може да направи за човечеството и което трябваше да направи, достатъчно е.
За в бъдеще тя не може повече да ни помага.
И да искаме повече да ни помага, тя не може. Както една майка, която е гледала детето си, две–три години наред, докато е било малко, тя го е носила на ръце, но като стане на шест–седем години, и да иска тя не може повече да се занимава с него, както по-рано се е занимавала. Като стане на тази възраст, тя го праща на училище. Като свърши гимназия, праща го в университет, не може повече да се занимава с него, да го носи на ръце. Тя иска да излезе вън от нея, да отиде да се учи.
към беседата >>
Това е относително така.
Кажете ми, конкретно, какви са качествата на доброто и на злото. Хване ви някой за гърлото, стисне ви, не можете да поемете въздух – това наричате зло. Отпусне ви, това наричате добро. Значи, злото отнима, а доброто дава. Следователно, всеки процес, който отнима нещо от качествата на живота, наричаме зло, всеки процес, който предава нещо към качествата на живота, наричаме добро.
Това е относително така.
Вземете запример, какво правите с дървеницата. Като хванете една дървеница, вие веднага отнимате живота ѝ, без да считате това за зло. Колцина от вас хващате адвокати, да защищават дървеницата. Колцина от вас сте дадени под съд за това, че сте убили една дървеница. Щом хванете една дървеница, веднага я поставяте на аутодафе.
към беседата >>
И да искаме повече да ни помага, тя не може.
Сега да ви кажа какво нещо е старата религия и какво нещо е новата религия. Това нещо, което ти можеш да направиш за човечеството, това е достатъчно. Същото може да се каже и за религията, за старата религия. Това, което тя може да направи за човечеството и което трябваше да направи, достатъчно е. За в бъдеще тя не може повече да ни помага.
И да искаме повече да ни помага, тя не може.
Както една майка, която е гледала детето си, две–три години наред, докато е било малко, тя го е носила на ръце, но като стане на шест–седем години, и да иска тя не може повече да се занимава с него, както по-рано се е занимавала. Като стане на тази възраст, тя го праща на училище. Като свърши гимназия, праща го в университет, не може повече да се занимава с него, да го носи на ръце. Тя иска да излезе вън от нея, да отиде да се учи. Какво лошо има в това, че детето е излязло от дома си.
към беседата >>
Вземете запример, какво правите с дървеницата.
Хване ви някой за гърлото, стисне ви, не можете да поемете въздух – това наричате зло. Отпусне ви, това наричате добро. Значи, злото отнима, а доброто дава. Следователно, всеки процес, който отнима нещо от качествата на живота, наричаме зло, всеки процес, който предава нещо към качествата на живота, наричаме добро. Това е относително така.
Вземете запример, какво правите с дървеницата.
Като хванете една дървеница, вие веднага отнимате живота ѝ, без да считате това за зло. Колцина от вас хващате адвокати, да защищават дървеницата. Колцина от вас сте дадени под съд за това, че сте убили една дървеница. Щом хванете една дървеница, веднага я поставяте на аутодафе. Според вас дървениците нямат право да живеят.
към беседата >>
Както една майка, която е гледала детето си, две–три години наред, докато е било малко, тя го е носила на ръце, но като стане на шест–седем години, и да иска тя не може повече да се занимава с него, както по-рано се е занимавала.
Това нещо, което ти можеш да направиш за човечеството, това е достатъчно. Същото може да се каже и за религията, за старата религия. Това, което тя може да направи за човечеството и което трябваше да направи, достатъчно е. За в бъдеще тя не може повече да ни помага. И да искаме повече да ни помага, тя не може.
Както една майка, която е гледала детето си, две–три години наред, докато е било малко, тя го е носила на ръце, но като стане на шест–седем години, и да иска тя не може повече да се занимава с него, както по-рано се е занимавала.
Като стане на тази възраст, тя го праща на училище. Като свърши гимназия, праща го в университет, не може повече да се занимава с него, да го носи на ръце. Тя иска да излезе вън от нея, да отиде да се учи. Какво лошо има в това, че детето е излязло от дома си. Няма нищо лошо.
към беседата >>
Като хванете една дървеница, вие веднага отнимате живота ѝ, без да считате това за зло.
Отпусне ви, това наричате добро. Значи, злото отнима, а доброто дава. Следователно, всеки процес, който отнима нещо от качествата на живота, наричаме зло, всеки процес, който предава нещо към качествата на живота, наричаме добро. Това е относително така. Вземете запример, какво правите с дървеницата.
Като хванете една дървеница, вие веднага отнимате живота ѝ, без да считате това за зло.
Колцина от вас хващате адвокати, да защищават дървеницата. Колцина от вас сте дадени под съд за това, че сте убили една дървеница. Щом хванете една дървеница, веднага я поставяте на аутодафе. Според вас дървениците нямат право да живеят. Не, дървениците нямат право да живеят в къщите на хората – нищо повече.
към беседата >>
Като стане на тази възраст, тя го праща на училище.
Същото може да се каже и за религията, за старата религия. Това, което тя може да направи за човечеството и което трябваше да направи, достатъчно е. За в бъдеще тя не може повече да ни помага. И да искаме повече да ни помага, тя не може. Както една майка, която е гледала детето си, две–три години наред, докато е било малко, тя го е носила на ръце, но като стане на шест–седем години, и да иска тя не може повече да се занимава с него, както по-рано се е занимавала.
Като стане на тази възраст, тя го праща на училище.
Като свърши гимназия, праща го в университет, не може повече да се занимава с него, да го носи на ръце. Тя иска да излезе вън от нея, да отиде да се учи. Какво лошо има в това, че детето е излязло от дома си. Няма нищо лошо. Следователно, новата религия няма да разединява хората, но ще ги обединява.
към беседата >>
Колцина от вас хващате адвокати, да защищават дървеницата.
Значи, злото отнима, а доброто дава. Следователно, всеки процес, който отнима нещо от качествата на живота, наричаме зло, всеки процес, който предава нещо към качествата на живота, наричаме добро. Това е относително така. Вземете запример, какво правите с дървеницата. Като хванете една дървеница, вие веднага отнимате живота ѝ, без да считате това за зло.
Колцина от вас хващате адвокати, да защищават дървеницата.
Колцина от вас сте дадени под съд за това, че сте убили една дървеница. Щом хванете една дървеница, веднага я поставяте на аутодафе. Според вас дървениците нямат право да живеят. Не, дървениците нямат право да живеят в къщите на хората – нищо повече. Но отвън те имат право да живеят, колкото искат.
към беседата >>
Като свърши гимназия, праща го в университет, не може повече да се занимава с него, да го носи на ръце.
Това, което тя може да направи за човечеството и което трябваше да направи, достатъчно е. За в бъдеще тя не може повече да ни помага. И да искаме повече да ни помага, тя не може. Както една майка, която е гледала детето си, две–три години наред, докато е било малко, тя го е носила на ръце, но като стане на шест–седем години, и да иска тя не може повече да се занимава с него, както по-рано се е занимавала. Като стане на тази възраст, тя го праща на училище.
Като свърши гимназия, праща го в университет, не може повече да се занимава с него, да го носи на ръце.
Тя иска да излезе вън от нея, да отиде да се учи. Какво лошо има в това, че детето е излязло от дома си. Няма нищо лошо. Следователно, новата религия няма да разединява хората, но ще ги обединява. Новата религия ще осмисли всички неща в света.
към беседата >>
Колцина от вас сте дадени под съд за това, че сте убили една дървеница.
Следователно, всеки процес, който отнима нещо от качествата на живота, наричаме зло, всеки процес, който предава нещо към качествата на живота, наричаме добро. Това е относително така. Вземете запример, какво правите с дървеницата. Като хванете една дървеница, вие веднага отнимате живота ѝ, без да считате това за зло. Колцина от вас хващате адвокати, да защищават дървеницата.
Колцина от вас сте дадени под съд за това, че сте убили една дървеница.
Щом хванете една дървеница, веднага я поставяте на аутодафе. Според вас дървениците нямат право да живеят. Не, дървениците нямат право да живеят в къщите на хората – нищо повече. Но отвън те имат право да живеят, колкото искат. Обаче, щом хванете една дървеница в къщата, вие веднага ѝ теглите куршум.
към беседата >>
Тя иска да излезе вън от нея, да отиде да се учи.
За в бъдеще тя не може повече да ни помага. И да искаме повече да ни помага, тя не може. Както една майка, която е гледала детето си, две–три години наред, докато е било малко, тя го е носила на ръце, но като стане на шест–седем години, и да иска тя не може повече да се занимава с него, както по-рано се е занимавала. Като стане на тази възраст, тя го праща на училище. Като свърши гимназия, праща го в университет, не може повече да се занимава с него, да го носи на ръце.
Тя иска да излезе вън от нея, да отиде да се учи.
Какво лошо има в това, че детето е излязло от дома си. Няма нищо лошо. Следователно, новата религия няма да разединява хората, но ще ги обединява. Новата религия ще осмисли всички неща в света. Тя ще даде един нов начин за възпитание, нов начин за образуване на общества, нов начин за управление на света, нов начин за живеене на хората.
към беседата >>
Щом хванете една дървеница, веднага я поставяте на аутодафе.
Това е относително така. Вземете запример, какво правите с дървеницата. Като хванете една дървеница, вие веднага отнимате живота ѝ, без да считате това за зло. Колцина от вас хващате адвокати, да защищават дървеницата. Колцина от вас сте дадени под съд за това, че сте убили една дървеница.
Щом хванете една дървеница, веднага я поставяте на аутодафе.
Според вас дървениците нямат право да живеят. Не, дървениците нямат право да живеят в къщите на хората – нищо повече. Но отвън те имат право да живеят, колкото искат. Обаче, щом хванете една дървеница в къщата, вие веднага ѝ теглите куршум. Има ли някой от вас, който да не е теглил куршум на дървениците?
към беседата >>
Какво лошо има в това, че детето е излязло от дома си.
И да искаме повече да ни помага, тя не може. Както една майка, която е гледала детето си, две–три години наред, докато е било малко, тя го е носила на ръце, но като стане на шест–седем години, и да иска тя не може повече да се занимава с него, както по-рано се е занимавала. Като стане на тази възраст, тя го праща на училище. Като свърши гимназия, праща го в университет, не може повече да се занимава с него, да го носи на ръце. Тя иска да излезе вън от нея, да отиде да се учи.
Какво лошо има в това, че детето е излязло от дома си.
Няма нищо лошо. Следователно, новата религия няма да разединява хората, но ще ги обединява. Новата религия ще осмисли всички неща в света. Тя ще даде един нов начин за възпитание, нов начин за образуване на общества, нов начин за управление на света, нов начин за живеене на хората. Не мислете, че това може да стане изведнъж.
към беседата >>
Според вас дървениците нямат право да живеят.
Вземете запример, какво правите с дървеницата. Като хванете една дървеница, вие веднага отнимате живота ѝ, без да считате това за зло. Колцина от вас хващате адвокати, да защищават дървеницата. Колцина от вас сте дадени под съд за това, че сте убили една дървеница. Щом хванете една дървеница, веднага я поставяте на аутодафе.
Според вас дървениците нямат право да живеят.
Не, дървениците нямат право да живеят в къщите на хората – нищо повече. Но отвън те имат право да живеят, колкото искат. Обаче, щом хванете една дървеница в къщата, вие веднага ѝ теглите куршум. Има ли някой от вас, който да не е теглил куршум на дървениците? Сега всички вие се стремите към високи работи.
към беседата >>
Няма нищо лошо.
Както една майка, която е гледала детето си, две–три години наред, докато е било малко, тя го е носила на ръце, но като стане на шест–седем години, и да иска тя не може повече да се занимава с него, както по-рано се е занимавала. Като стане на тази възраст, тя го праща на училище. Като свърши гимназия, праща го в университет, не може повече да се занимава с него, да го носи на ръце. Тя иска да излезе вън от нея, да отиде да се учи. Какво лошо има в това, че детето е излязло от дома си.
Няма нищо лошо.
Следователно, новата религия няма да разединява хората, но ще ги обединява. Новата религия ще осмисли всички неща в света. Тя ще даде един нов начин за възпитание, нов начин за образуване на общества, нов начин за управление на света, нов начин за живеене на хората. Не мислете, че това може да стане изведнъж. Дълго време трябва да се разправя на един човек как трябва да живее.
към беседата >>
Не, дървениците нямат право да живеят в къщите на хората – нищо повече.
Като хванете една дървеница, вие веднага отнимате живота ѝ, без да считате това за зло. Колцина от вас хващате адвокати, да защищават дървеницата. Колцина от вас сте дадени под съд за това, че сте убили една дървеница. Щом хванете една дървеница, веднага я поставяте на аутодафе. Според вас дървениците нямат право да живеят.
Не, дървениците нямат право да живеят в къщите на хората – нищо повече.
Но отвън те имат право да живеят, колкото искат. Обаче, щом хванете една дървеница в къщата, вие веднага ѝ теглите куршум. Има ли някой от вас, който да не е теглил куршум на дървениците? Сега всички вие се стремите към високи работи. Вие се стремите към обществен ред, към социалните въпроси, към висок морал.
към беседата >>
Следователно, новата религия няма да разединява хората, но ще ги обединява.
Като стане на тази възраст, тя го праща на училище. Като свърши гимназия, праща го в университет, не може повече да се занимава с него, да го носи на ръце. Тя иска да излезе вън от нея, да отиде да се учи. Какво лошо има в това, че детето е излязло от дома си. Няма нищо лошо.
Следователно, новата религия няма да разединява хората, но ще ги обединява.
Новата религия ще осмисли всички неща в света. Тя ще даде един нов начин за възпитание, нов начин за образуване на общества, нов начин за управление на света, нов начин за живеене на хората. Не мислете, че това може да стане изведнъж. Дълго време трябва да се разправя на един човек как трябва да живее. Не е лесна работа тази.
към беседата >>
Но отвън те имат право да живеят, колкото искат.
Колцина от вас хващате адвокати, да защищават дървеницата. Колцина от вас сте дадени под съд за това, че сте убили една дървеница. Щом хванете една дървеница, веднага я поставяте на аутодафе. Според вас дървениците нямат право да живеят. Не, дървениците нямат право да живеят в къщите на хората – нищо повече.
Но отвън те имат право да живеят, колкото искат.
Обаче, щом хванете една дървеница в къщата, вие веднага ѝ теглите куршум. Има ли някой от вас, който да не е теглил куршум на дървениците? Сега всички вие се стремите към високи работи. Вие се стремите към обществен ред, към социалните въпроси, към висок морал. Всичко това са грандиозни работи.
към беседата >>
Новата религия ще осмисли всички неща в света.
Като свърши гимназия, праща го в университет, не може повече да се занимава с него, да го носи на ръце. Тя иска да излезе вън от нея, да отиде да се учи. Какво лошо има в това, че детето е излязло от дома си. Няма нищо лошо. Следователно, новата религия няма да разединява хората, но ще ги обединява.
Новата религия ще осмисли всички неща в света.
Тя ще даде един нов начин за възпитание, нов начин за образуване на общества, нов начин за управление на света, нов начин за живеене на хората. Не мислете, че това може да стане изведнъж. Дълго време трябва да се разправя на един човек как трябва да живее. Не е лесна работа тази. Сега ще ви преведа един пример, за да разберете.
към беседата >>
Обаче, щом хванете една дървеница в къщата, вие веднага ѝ теглите куршум.
Колцина от вас сте дадени под съд за това, че сте убили една дървеница. Щом хванете една дървеница, веднага я поставяте на аутодафе. Според вас дървениците нямат право да живеят. Не, дървениците нямат право да живеят в къщите на хората – нищо повече. Но отвън те имат право да живеят, колкото искат.
Обаче, щом хванете една дървеница в къщата, вие веднага ѝ теглите куршум.
Има ли някой от вас, който да не е теглил куршум на дървениците? Сега всички вие се стремите към високи работи. Вие се стремите към обществен ред, към социалните въпроси, към висок морал. Всичко това са грандиозни работи. За да имате морал, от всички се изисква една велика наука, да знаете какво нещо е морал.
към беседата >>
Тя ще даде един нов начин за възпитание, нов начин за образуване на общества, нов начин за управление на света, нов начин за живеене на хората.
Тя иска да излезе вън от нея, да отиде да се учи. Какво лошо има в това, че детето е излязло от дома си. Няма нищо лошо. Следователно, новата религия няма да разединява хората, но ще ги обединява. Новата религия ще осмисли всички неща в света.
Тя ще даде един нов начин за възпитание, нов начин за образуване на общества, нов начин за управление на света, нов начин за живеене на хората.
Не мислете, че това може да стане изведнъж. Дълго време трябва да се разправя на един човек как трябва да живее. Не е лесна работа тази. Сега ще ви преведа един пример, за да разберете. Представете си, че някой е взел от хиляда лева, или пък че сте изгубили хиляда лева, които са ви потребни.
към беседата >>
Има ли някой от вас, който да не е теглил куршум на дървениците?
Щом хванете една дървеница, веднага я поставяте на аутодафе. Според вас дървениците нямат право да живеят. Не, дървениците нямат право да живеят в къщите на хората – нищо повече. Но отвън те имат право да живеят, колкото искат. Обаче, щом хванете една дървеница в къщата, вие веднага ѝ теглите куршум.
Има ли някой от вас, който да не е теглил куршум на дървениците?
Сега всички вие се стремите към високи работи. Вие се стремите към обществен ред, към социалните въпроси, към висок морал. Всичко това са грандиозни работи. За да имате морал, от всички се изисква една велика наука, да знаете какво нещо е морал. Хубави неща са тия, да разисква човек върху морала, върху социалните въпроси.
към беседата >>
Не мислете, че това може да стане изведнъж.
Какво лошо има в това, че детето е излязло от дома си. Няма нищо лошо. Следователно, новата религия няма да разединява хората, но ще ги обединява. Новата религия ще осмисли всички неща в света. Тя ще даде един нов начин за възпитание, нов начин за образуване на общества, нов начин за управление на света, нов начин за живеене на хората.
Не мислете, че това може да стане изведнъж.
Дълго време трябва да се разправя на един човек как трябва да живее. Не е лесна работа тази. Сега ще ви преведа един пример, за да разберете. Представете си, че някой е взел от хиляда лева, или пък че сте изгубили хиляда лева, които са ви потребни. Ако сте изгубили парите, вие се безпокоите защо е станало така, чудите се какво да правите, как да ги намерите, защото много ви трябват.
към беседата >>
Сега всички вие се стремите към високи работи.
Според вас дървениците нямат право да живеят. Не, дървениците нямат право да живеят в къщите на хората – нищо повече. Но отвън те имат право да живеят, колкото искат. Обаче, щом хванете една дървеница в къщата, вие веднага ѝ теглите куршум. Има ли някой от вас, който да не е теглил куршум на дървениците?
Сега всички вие се стремите към високи работи.
Вие се стремите към обществен ред, към социалните въпроси, към висок морал. Всичко това са грандиозни работи. За да имате морал, от всички се изисква една велика наука, да знаете какво нещо е морал. Хубави неща са тия, да разисква човек върху морала, върху социалните въпроси. Аз нямам нищо против теориите, но всека теория трябва да има поне микроскопическо приложение.
към беседата >>
НАГОРЕ