НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
634
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
634
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Психологически разбор на явленията / Психологически разбор върху положенията на нещата
,
МОК
, София, 6.12.1929г.,
Какъв Господ е този, който е създаден от някого?
Не мислете, че можете да разрешите всички въпроси. Има въпроси, върху които не можете да разсъждавате. Колкото да мислите върху тях, нищо няма да разберете и разрешите. Например, някой казва: Бог е създал света, но кой е създал Бога? Да се задава такъв въпрос, това означава пълно неразбиране на нещата.
Какъв Господ е този, който е създаден от някого?
Бог нито се създава, нито се разрушава. Той е вечен и безграничен. За произхода на Бога не може да се мисли. Който се е опитал да разсъждава върху този въпрос, той е изгубвал съзнанието си. Не само за произхода на Бога не може да се говори, но ако човек се опита да разисква върху своя произход, непременно ще изгуби съзнание и ще заспи.
към беседата >>
Ако е материално, в скоро време ще го изгуби.
Като наблюдавам лицата на съвременните хора, виждам, че каквото и да им се говори, те знаят едно: да искат. Кой каквото няма, иска да му се даде. Ако няма къща, иска къща да му се даде. Ако няма пари, иска пари. Какво ще придобие човек, ако му се даде това, от което се нуждае?
Ако е материално, в скоро време ще го изгуби.
Обаче, ако получи нещо духовно, той може да го занесе със себе си. Колкото да разказва професорът на котката си за произхода на сиренето, тя нищо не разбира. Тя седи при професора, гледа го в очите, гледа към сиренето и си казва: Каквото и да ми говориш, не те разбирам. Само едно искам от тебе – парче сирене. Даде ли й парче сирене, професорът престава да й говори за произхода на сиренето.
към беседата >>
Бог нито се създава, нито се разрушава.
Има въпроси, върху които не можете да разсъждавате. Колкото да мислите върху тях, нищо няма да разберете и разрешите. Например, някой казва: Бог е създал света, но кой е създал Бога? Да се задава такъв въпрос, това означава пълно неразбиране на нещата. Какъв Господ е този, който е създаден от някого?
Бог нито се създава, нито се разрушава.
Той е вечен и безграничен. За произхода на Бога не може да се мисли. Който се е опитал да разсъждава върху този въпрос, той е изгубвал съзнанието си. Не само за произхода на Бога не може да се говори, но ако човек се опита да разисква върху своя произход, непременно ще изгуби съзнание и ще заспи. Бог създава нещата, но Него никой не Го е създал.
към беседата >>
Обаче, ако получи нещо духовно, той може да го занесе със себе си.
Кой каквото няма, иска да му се даде. Ако няма къща, иска къща да му се даде. Ако няма пари, иска пари. Какво ще придобие човек, ако му се даде това, от което се нуждае? Ако е материално, в скоро време ще го изгуби.
Обаче, ако получи нещо духовно, той може да го занесе със себе си.
Колкото да разказва професорът на котката си за произхода на сиренето, тя нищо не разбира. Тя седи при професора, гледа го в очите, гледа към сиренето и си казва: Каквото и да ми говориш, не те разбирам. Само едно искам от тебе – парче сирене. Даде ли й парче сирене, професорът престава да й говори за произхода на сиренето. Котката изяжда сиренето и отново отива при професора да иска още.
към беседата >>
Той е вечен и безграничен.
Колкото да мислите върху тях, нищо няма да разберете и разрешите. Например, някой казва: Бог е създал света, но кой е създал Бога? Да се задава такъв въпрос, това означава пълно неразбиране на нещата. Какъв Господ е този, който е създаден от някого? Бог нито се създава, нито се разрушава.
Той е вечен и безграничен.
За произхода на Бога не може да се мисли. Който се е опитал да разсъждава върху този въпрос, той е изгубвал съзнанието си. Не само за произхода на Бога не може да се говори, но ако човек се опита да разисква върху своя произход, непременно ще изгуби съзнание и ще заспи. Бог създава нещата, но Него никой не Го е създал. Затова, именно, Той е абсолютно реален.
към беседата >>
Колкото да разказва професорът на котката си за произхода на сиренето, тя нищо не разбира.
Ако няма къща, иска къща да му се даде. Ако няма пари, иска пари. Какво ще придобие човек, ако му се даде това, от което се нуждае? Ако е материално, в скоро време ще го изгуби. Обаче, ако получи нещо духовно, той може да го занесе със себе си.
Колкото да разказва професорът на котката си за произхода на сиренето, тя нищо не разбира.
Тя седи при професора, гледа го в очите, гледа към сиренето и си казва: Каквото и да ми говориш, не те разбирам. Само едно искам от тебе – парче сирене. Даде ли й парче сирене, професорът престава да й говори за произхода на сиренето. Котката изяжда сиренето и отново отива при професора да иска още. Значи, материалната придобивка е временна.
към беседата >>
За произхода на Бога не може да се мисли.
Например, някой казва: Бог е създал света, но кой е създал Бога? Да се задава такъв въпрос, това означава пълно неразбиране на нещата. Какъв Господ е този, който е създаден от някого? Бог нито се създава, нито се разрушава. Той е вечен и безграничен.
За произхода на Бога не може да се мисли.
Който се е опитал да разсъждава върху този въпрос, той е изгубвал съзнанието си. Не само за произхода на Бога не може да се говори, но ако човек се опита да разисква върху своя произход, непременно ще изгуби съзнание и ще заспи. Бог създава нещата, но Него никой не Го е създал. Затова, именно, Той е абсолютно реален. Всяко нещо, което е създадено, е относително реално.
към беседата >>
Тя седи при професора, гледа го в очите, гледа към сиренето и си казва: Каквото и да ми говориш, не те разбирам.
Ако няма пари, иска пари. Какво ще придобие човек, ако му се даде това, от което се нуждае? Ако е материално, в скоро време ще го изгуби. Обаче, ако получи нещо духовно, той може да го занесе със себе си. Колкото да разказва професорът на котката си за произхода на сиренето, тя нищо не разбира.
Тя седи при професора, гледа го в очите, гледа към сиренето и си казва: Каквото и да ми говориш, не те разбирам.
Само едно искам от тебе – парче сирене. Даде ли й парче сирене, професорът престава да й говори за произхода на сиренето. Котката изяжда сиренето и отново отива при професора да иска още. Значи, материалната придобивка е временна. Каквото и да дадете на котката, тя ще го изяде и пак ще иска.
към беседата >>
Който се е опитал да разсъждава върху този въпрос, той е изгубвал съзнанието си.
Да се задава такъв въпрос, това означава пълно неразбиране на нещата. Какъв Господ е този, който е създаден от някого? Бог нито се създава, нито се разрушава. Той е вечен и безграничен. За произхода на Бога не може да се мисли.
Който се е опитал да разсъждава върху този въпрос, той е изгубвал съзнанието си.
Не само за произхода на Бога не може да се говори, но ако човек се опита да разисква върху своя произход, непременно ще изгуби съзнание и ще заспи. Бог създава нещата, но Него никой не Го е създал. Затова, именно, Той е абсолютно реален. Всяко нещо, което е създадено, е относително реално.
към беседата >>
Само едно искам от тебе – парче сирене.
Какво ще придобие човек, ако му се даде това, от което се нуждае? Ако е материално, в скоро време ще го изгуби. Обаче, ако получи нещо духовно, той може да го занесе със себе си. Колкото да разказва професорът на котката си за произхода на сиренето, тя нищо не разбира. Тя седи при професора, гледа го в очите, гледа към сиренето и си казва: Каквото и да ми говориш, не те разбирам.
Само едно искам от тебе – парче сирене.
Даде ли й парче сирене, професорът престава да й говори за произхода на сиренето. Котката изяжда сиренето и отново отива при професора да иска още. Значи, материалната придобивка е временна. Каквото и да дадете на котката, тя ще го изяде и пак ще иска. Тя яде само такива неща, към които има сродство.
към беседата >>
Не само за произхода на Бога не може да се говори, но ако човек се опита да разисква върху своя произход, непременно ще изгуби съзнание и ще заспи.
Какъв Господ е този, който е създаден от някого? Бог нито се създава, нито се разрушава. Той е вечен и безграничен. За произхода на Бога не може да се мисли. Който се е опитал да разсъждава върху този въпрос, той е изгубвал съзнанието си.
Не само за произхода на Бога не може да се говори, но ако човек се опита да разисква върху своя произход, непременно ще изгуби съзнание и ще заспи.
Бог създава нещата, но Него никой не Го е създал. Затова, именно, Той е абсолютно реален. Всяко нещо, което е създадено, е относително реално.
към беседата >>
Даде ли й парче сирене, професорът престава да й говори за произхода на сиренето.
Ако е материално, в скоро време ще го изгуби. Обаче, ако получи нещо духовно, той може да го занесе със себе си. Колкото да разказва професорът на котката си за произхода на сиренето, тя нищо не разбира. Тя седи при професора, гледа го в очите, гледа към сиренето и си казва: Каквото и да ми говориш, не те разбирам. Само едно искам от тебе – парче сирене.
Даде ли й парче сирене, професорът престава да й говори за произхода на сиренето.
Котката изяжда сиренето и отново отива при професора да иска още. Значи, материалната придобивка е временна. Каквото и да дадете на котката, тя ще го изяде и пак ще иска. Тя яде само такива неща, към които има сродство. Дадете ли й парче ябълка, тя ще се приближи към нея, ще я помирише и ще се върне назад.
към беседата >>
Бог създава нещата, но Него никой не Го е създал.
Бог нито се създава, нито се разрушава. Той е вечен и безграничен. За произхода на Бога не може да се мисли. Който се е опитал да разсъждава върху този въпрос, той е изгубвал съзнанието си. Не само за произхода на Бога не може да се говори, но ако човек се опита да разисква върху своя произход, непременно ще изгуби съзнание и ще заспи.
Бог създава нещата, но Него никой не Го е създал.
Затова, именно, Той е абсолютно реален. Всяко нещо, което е създадено, е относително реално.
към беседата >>
Котката изяжда сиренето и отново отива при професора да иска още.
Обаче, ако получи нещо духовно, той може да го занесе със себе си. Колкото да разказва професорът на котката си за произхода на сиренето, тя нищо не разбира. Тя седи при професора, гледа го в очите, гледа към сиренето и си казва: Каквото и да ми говориш, не те разбирам. Само едно искам от тебе – парче сирене. Даде ли й парче сирене, професорът престава да й говори за произхода на сиренето.
Котката изяжда сиренето и отново отива при професора да иска още.
Значи, материалната придобивка е временна. Каквото и да дадете на котката, тя ще го изяде и пак ще иска. Тя яде само такива неща, към които има сродство. Дадете ли й парче ябълка, тя ще се приближи към нея, ще я помирише и ще се върне назад. Котката не яде ябълка.
към беседата >>
Затова, именно, Той е абсолютно реален.
Той е вечен и безграничен. За произхода на Бога не може да се мисли. Който се е опитал да разсъждава върху този въпрос, той е изгубвал съзнанието си. Не само за произхода на Бога не може да се говори, но ако човек се опита да разисква върху своя произход, непременно ще изгуби съзнание и ще заспи. Бог създава нещата, но Него никой не Го е създал.
Затова, именно, Той е абсолютно реален.
Всяко нещо, което е създадено, е относително реално.
към беседата >>
Значи, материалната придобивка е временна.
Колкото да разказва професорът на котката си за произхода на сиренето, тя нищо не разбира. Тя седи при професора, гледа го в очите, гледа към сиренето и си казва: Каквото и да ми говориш, не те разбирам. Само едно искам от тебе – парче сирене. Даде ли й парче сирене, професорът престава да й говори за произхода на сиренето. Котката изяжда сиренето и отново отива при професора да иска още.
Значи, материалната придобивка е временна.
Каквото и да дадете на котката, тя ще го изяде и пак ще иска. Тя яде само такива неща, към които има сродство. Дадете ли й парче ябълка, тя ще се приближи към нея, ще я помирише и ще се върне назад. Котката не яде ябълка. Същото се отнася и до човека.
към беседата >>
Всяко нещо, което е създадено, е относително реално.
За произхода на Бога не може да се мисли. Който се е опитал да разсъждава върху този въпрос, той е изгубвал съзнанието си. Не само за произхода на Бога не може да се говори, но ако човек се опита да разисква върху своя произход, непременно ще изгуби съзнание и ще заспи. Бог създава нещата, но Него никой не Го е създал. Затова, именно, Той е абсолютно реален.
Всяко нещо, което е създадено, е относително реално.
към беседата >>
Каквото и да дадете на котката, тя ще го изяде и пак ще иска.
Тя седи при професора, гледа го в очите, гледа към сиренето и си казва: Каквото и да ми говориш, не те разбирам. Само едно искам от тебе – парче сирене. Даде ли й парче сирене, професорът престава да й говори за произхода на сиренето. Котката изяжда сиренето и отново отива при професора да иска още. Значи, материалната придобивка е временна.
Каквото и да дадете на котката, тя ще го изяде и пак ще иска.
Тя яде само такива неща, към които има сродство. Дадете ли й парче ябълка, тя ще се приближи към нея, ще я помирише и ще се върне назад. Котката не яде ябълка. Същото се отнася и до човека. И той се стреми към това, към което има известно сродство.
към беседата >>
Казвате: Кой е създал житното зърно?
Казвате: Кой е създал житното зърно?
Житното зърно съществува благодарение на едно разумно същество, което се грижи за него. Същото се отнася и до човека. – Реално ли е това, което виждаме и което ни обикаля? – Реалното никой не може да ограничи, но може да се провери.
към беседата >>
Тя яде само такива неща, към които има сродство.
Само едно искам от тебе – парче сирене. Даде ли й парче сирене, професорът престава да й говори за произхода на сиренето. Котката изяжда сиренето и отново отива при професора да иска още. Значи, материалната придобивка е временна. Каквото и да дадете на котката, тя ще го изяде и пак ще иска.
Тя яде само такива неща, към които има сродство.
Дадете ли й парче ябълка, тя ще се приближи към нея, ще я помирише и ще се върне назад. Котката не яде ябълка. Същото се отнася и до човека. И той се стреми към това, към което има известно сродство. С това се обяснява защо различните хора се интересуват от различни неща, били те материални или духовни.
към беседата >>
Житното зърно съществува благодарение на едно разумно същество, което се грижи за него.
Казвате: Кой е създал житното зърно?
Житното зърно съществува благодарение на едно разумно същество, което се грижи за него.
Същото се отнася и до човека. – Реално ли е това, което виждаме и което ни обикаля? – Реалното никой не може да ограничи, но може да се провери.
към беседата >>
Дадете ли й парче ябълка, тя ще се приближи към нея, ще я помирише и ще се върне назад.
Даде ли й парче сирене, професорът престава да й говори за произхода на сиренето. Котката изяжда сиренето и отново отива при професора да иска още. Значи, материалната придобивка е временна. Каквото и да дадете на котката, тя ще го изяде и пак ще иска. Тя яде само такива неща, към които има сродство.
Дадете ли й парче ябълка, тя ще се приближи към нея, ще я помирише и ще се върне назад.
Котката не яде ябълка. Същото се отнася и до човека. И той се стреми към това, към което има известно сродство. С това се обяснява защо различните хора се интересуват от различни неща, били те материални или духовни.
към беседата >>
Същото се отнася и до човека.
Казвате: Кой е създал житното зърно? Житното зърно съществува благодарение на едно разумно същество, което се грижи за него.
Същото се отнася и до човека.
– Реално ли е това, което виждаме и което ни обикаля? – Реалното никой не може да ограничи, но може да се провери.
към беседата >>
Котката не яде ябълка.
Котката изяжда сиренето и отново отива при професора да иска още. Значи, материалната придобивка е временна. Каквото и да дадете на котката, тя ще го изяде и пак ще иска. Тя яде само такива неща, към които има сродство. Дадете ли й парче ябълка, тя ще се приближи към нея, ще я помирише и ще се върне назад.
Котката не яде ябълка.
Същото се отнася и до човека. И той се стреми към това, към което има известно сродство. С това се обяснява защо различните хора се интересуват от различни неща, били те материални или духовни.
към беседата >>
– Реално ли е това, което виждаме и което ни обикаля?
Казвате: Кой е създал житното зърно? Житното зърно съществува благодарение на едно разумно същество, което се грижи за него. Същото се отнася и до човека.
– Реално ли е това, което виждаме и което ни обикаля?
– Реалното никой не може да ограничи, но може да се провери.
към беседата >>
Същото се отнася и до човека.
Значи, материалната придобивка е временна. Каквото и да дадете на котката, тя ще го изяде и пак ще иска. Тя яде само такива неща, към които има сродство. Дадете ли й парче ябълка, тя ще се приближи към нея, ще я помирише и ще се върне назад. Котката не яде ябълка.
Същото се отнася и до човека.
И той се стреми към това, към което има известно сродство. С това се обяснява защо различните хора се интересуват от различни неща, били те материални или духовни.
към беседата >>
– Реалното никой не може да ограничи, но може да се провери.
Казвате: Кой е създал житното зърно? Житното зърно съществува благодарение на едно разумно същество, което се грижи за него. Същото се отнася и до човека. – Реално ли е това, което виждаме и което ни обикаля?
– Реалното никой не може да ограничи, но може да се провери.
към беседата >>
И той се стреми към това, към което има известно сродство.
Каквото и да дадете на котката, тя ще го изяде и пак ще иска. Тя яде само такива неща, към които има сродство. Дадете ли й парче ябълка, тя ще се приближи към нея, ще я помирише и ще се върне назад. Котката не яде ябълка. Същото се отнася и до човека.
И той се стреми към това, към което има известно сродство.
С това се обяснява защо различните хора се интересуват от различни неща, били те материални или духовни.
към беседата >>
С това се обяснява защо различните хора се интересуват от различни неща, били те материални или духовни.
Тя яде само такива неща, към които има сродство. Дадете ли й парче ябълка, тя ще се приближи към нея, ще я помирише и ще се върне назад. Котката не яде ябълка. Същото се отнася и до човека. И той се стреми към това, към което има известно сродство.
С това се обяснява защо различните хора се интересуват от различни неща, били те материални или духовни.
към беседата >>
И тъй, като изучавате живота на различните хора, виждате, че те се интересуват от специфични неща.
И тъй, като изучавате живота на различните хора, виждате, че те се интересуват от специфични неща.
Някой се интересува от музика, друг – от поезия, трети – от художество, четвърти – от наука, философия и т. н. Защо е така? Има причини за това. Защо котката обича сирене, масло и риба, а не обича ябълка? Ще кажете, че между котката и елементите, които ябълката съдържа, няма нужното сродство.
към беседата >>
Някой се интересува от музика, друг – от поезия, трети – от художество, четвърти – от наука, философия и т. н.
И тъй, като изучавате живота на различните хора, виждате, че те се интересуват от специфични неща.
Някой се интересува от музика, друг – от поезия, трети – от художество, четвърти – от наука, философия и т. н.
Защо е така? Има причини за това. Защо котката обича сирене, масло и риба, а не обича ябълка? Ще кажете, че между котката и елементите, които ябълката съдържа, няма нужното сродство. Не, котката не яде ябълка, защото не е дошла до това развитие да използва елементите на ябълката.
към беседата >>
Защо е така?
И тъй, като изучавате живота на различните хора, виждате, че те се интересуват от специфични неща. Някой се интересува от музика, друг – от поезия, трети – от художество, четвърти – от наука, философия и т. н.
Защо е така?
Има причини за това. Защо котката обича сирене, масло и риба, а не обича ябълка? Ще кажете, че между котката и елементите, които ябълката съдържа, няма нужното сродство. Не, котката не яде ябълка, защото не е дошла до това развитие да използва елементите на ябълката. Например, ако дадете една свирка на някое дете, то веднага ще я надуе.
към беседата >>
Има причини за това.
И тъй, като изучавате живота на различните хора, виждате, че те се интересуват от специфични неща. Някой се интересува от музика, друг – от поезия, трети – от художество, четвърти – от наука, философия и т. н. Защо е така?
Има причини за това.
Защо котката обича сирене, масло и риба, а не обича ябълка? Ще кажете, че между котката и елементите, които ябълката съдържа, няма нужното сродство. Не, котката не яде ябълка, защото не е дошла до това развитие да използва елементите на ябълката. Например, ако дадете една свирка на някое дете, то веднага ще я надуе. Обаче, дадете ли на същото дете някой сложен инструмент, то не може да свири на него. Защо?
към беседата >>
Защо котката обича сирене, масло и риба, а не обича ябълка?
И тъй, като изучавате живота на различните хора, виждате, че те се интересуват от специфични неща. Някой се интересува от музика, друг – от поезия, трети – от художество, четвърти – от наука, философия и т. н. Защо е така? Има причини за това.
Защо котката обича сирене, масло и риба, а не обича ябълка?
Ще кажете, че между котката и елементите, които ябълката съдържа, няма нужното сродство. Не, котката не яде ябълка, защото не е дошла до това развитие да използва елементите на ябълката. Например, ако дадете една свирка на някое дете, то веднага ще я надуе. Обаче, дадете ли на същото дете някой сложен инструмент, то не може да свири на него. Защо? Не е дорасло още до този инструмент.
към беседата >>
Ще кажете, че между котката и елементите, които ябълката съдържа, няма нужното сродство.
И тъй, като изучавате живота на различните хора, виждате, че те се интересуват от специфични неща. Някой се интересува от музика, друг – от поезия, трети – от художество, четвърти – от наука, философия и т. н. Защо е така? Има причини за това. Защо котката обича сирене, масло и риба, а не обича ябълка?
Ще кажете, че между котката и елементите, които ябълката съдържа, няма нужното сродство.
Не, котката не яде ябълка, защото не е дошла до това развитие да използва елементите на ябълката. Например, ако дадете една свирка на някое дете, то веднага ще я надуе. Обаче, дадете ли на същото дете някой сложен инструмент, то не може да свири на него. Защо? Не е дорасло още до този инструмент. Тъй щото, когато някой човек не може да се ползва от известни неща, това показва, че или не ги разбира или между него и тях няма сродство.
към беседата >>
Не, котката не яде ябълка, защото не е дошла до това развитие да използва елементите на ябълката.
Някой се интересува от музика, друг – от поезия, трети – от художество, четвърти – от наука, философия и т. н. Защо е така? Има причини за това. Защо котката обича сирене, масло и риба, а не обича ябълка? Ще кажете, че между котката и елементите, които ябълката съдържа, няма нужното сродство.
Не, котката не яде ябълка, защото не е дошла до това развитие да използва елементите на ябълката.
Например, ако дадете една свирка на някое дете, то веднага ще я надуе. Обаче, дадете ли на същото дете някой сложен инструмент, то не може да свири на него. Защо? Не е дорасло още до този инструмент. Тъй щото, когато някой човек не може да се ползва от известни неща, това показва, че или не ги разбира или между него и тях няма сродство. Ако те са по-високи от него, той трябва да се издигне до тях, да ги използва.
към беседата >>
Например, ако дадете една свирка на някое дете, то веднага ще я надуе.
Защо е така? Има причини за това. Защо котката обича сирене, масло и риба, а не обича ябълка? Ще кажете, че между котката и елементите, които ябълката съдържа, няма нужното сродство. Не, котката не яде ябълка, защото не е дошла до това развитие да използва елементите на ябълката.
Например, ако дадете една свирка на някое дете, то веднага ще я надуе.
Обаче, дадете ли на същото дете някой сложен инструмент, то не може да свири на него. Защо? Не е дорасло още до този инструмент. Тъй щото, когато някой човек не може да се ползва от известни неща, това показва, че или не ги разбира или между него и тях няма сродство. Ако те са по-високи от него, той трябва да се издигне до тях, да ги използва.
към беседата >>
Обаче, дадете ли на същото дете някой сложен инструмент, то не може да свири на него. Защо?
Има причини за това. Защо котката обича сирене, масло и риба, а не обича ябълка? Ще кажете, че между котката и елементите, които ябълката съдържа, няма нужното сродство. Не, котката не яде ябълка, защото не е дошла до това развитие да използва елементите на ябълката. Например, ако дадете една свирка на някое дете, то веднага ще я надуе.
Обаче, дадете ли на същото дете някой сложен инструмент, то не може да свири на него. Защо?
Не е дорасло още до този инструмент. Тъй щото, когато някой човек не може да се ползва от известни неща, това показва, че или не ги разбира или между него и тях няма сродство. Ако те са по-високи от него, той трябва да се издигне до тях, да ги използва.
към беседата >>
Не е дорасло още до този инструмент.
Защо котката обича сирене, масло и риба, а не обича ябълка? Ще кажете, че между котката и елементите, които ябълката съдържа, няма нужното сродство. Не, котката не яде ябълка, защото не е дошла до това развитие да използва елементите на ябълката. Например, ако дадете една свирка на някое дете, то веднага ще я надуе. Обаче, дадете ли на същото дете някой сложен инструмент, то не може да свири на него. Защо?
Не е дорасло още до този инструмент.
Тъй щото, когато някой човек не може да се ползва от известни неща, това показва, че или не ги разбира или между него и тях няма сродство. Ако те са по-високи от него, той трябва да се издигне до тях, да ги използва.
към беседата >>
Тъй щото, когато някой човек не може да се ползва от известни неща, това показва, че или не ги разбира или между него и тях няма сродство.
Ще кажете, че между котката и елементите, които ябълката съдържа, няма нужното сродство. Не, котката не яде ябълка, защото не е дошла до това развитие да използва елементите на ябълката. Например, ако дадете една свирка на някое дете, то веднага ще я надуе. Обаче, дадете ли на същото дете някой сложен инструмент, то не може да свири на него. Защо? Не е дорасло още до този инструмент.
Тъй щото, когато някой човек не може да се ползва от известни неща, това показва, че или не ги разбира или между него и тях няма сродство.
Ако те са по-високи от него, той трябва да се издигне до тях, да ги използва.
към беседата >>
Ако те са по-високи от него, той трябва да се издигне до тях, да ги използва.
Не, котката не яде ябълка, защото не е дошла до това развитие да използва елементите на ябълката. Например, ако дадете една свирка на някое дете, то веднага ще я надуе. Обаче, дадете ли на същото дете някой сложен инструмент, то не може да свири на него. Защо? Не е дорасло още до този инструмент. Тъй щото, когато някой човек не може да се ползва от известни неща, това показва, че или не ги разбира или между него и тях няма сродство.
Ако те са по-високи от него, той трябва да се издигне до тях, да ги използва.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да си дадете отчет какво разбирате и какво не разбирате.
Като ученици, вие трябва да си дадете отчет какво разбирате и какво не разбирате.
Същевременно, вие трябва да знаете с какви сили разполагате. Знае ли тия две неща, човек има стълб, на който може да уповава. И тогава, на какъвто изпит и да го подложат, той предварително знае може ли да го издържи или не.
към беседата >>
Същевременно, вие трябва да знаете с какви сили разполагате.
Като ученици, вие трябва да си дадете отчет какво разбирате и какво не разбирате.
Същевременно, вие трябва да знаете с какви сили разполагате.
Знае ли тия две неща, човек има стълб, на който може да уповава. И тогава, на какъвто изпит и да го подложат, той предварително знае може ли да го издържи или не.
към беседата >>
Знае ли тия две неща, човек има стълб, на който може да уповава.
Като ученици, вие трябва да си дадете отчет какво разбирате и какво не разбирате. Същевременно, вие трябва да знаете с какви сили разполагате.
Знае ли тия две неща, човек има стълб, на който може да уповава.
И тогава, на какъвто изпит и да го подложат, той предварително знае може ли да го издържи или не.
към беседата >>
И тогава, на какъвто изпит и да го подложат, той предварително знае може ли да го издържи или не.
Като ученици, вие трябва да си дадете отчет какво разбирате и какво не разбирате. Същевременно, вие трябва да знаете с какви сили разполагате. Знае ли тия две неща, човек има стълб, на който може да уповава.
И тогава, на какъвто изпит и да го подложат, той предварително знае може ли да го издържи или не.
към беседата >>
Като говорим за придобивки, ние имаме предвид такива, от които човек черпи нещо съществено.
Като говорим за придобивки, ние имаме предвид такива, от които човек черпи нещо съществено.
Истинска придобивка е онази, която придава нещо към развитието на човека. Като говорим за развитието на човека, ние се натъкваме на думите „еволюция и инволюция“. Да еволюира нещо, значи да се развива, да има някаква придобивка. Еволюцията подразбира възлизане, качване нагоре, а инволюцията – слизане надолу. Значи, слизането на човека с празна стомна в кладенеца наричаме инволюция.
към беседата >>
Истинска придобивка е онази, която придава нещо към развитието на човека.
Като говорим за придобивки, ние имаме предвид такива, от които човек черпи нещо съществено.
Истинска придобивка е онази, която придава нещо към развитието на човека.
Като говорим за развитието на човека, ние се натъкваме на думите „еволюция и инволюция“. Да еволюира нещо, значи да се развива, да има някаква придобивка. Еволюцията подразбира възлизане, качване нагоре, а инволюцията – слизане надолу. Значи, слизането на човека с празна стомна в кладенеца наричаме инволюция. Възлизането му нагоре, т. е.
към беседата >>
Като говорим за развитието на човека, ние се натъкваме на думите „еволюция и инволюция“.
Като говорим за придобивки, ние имаме предвид такива, от които човек черпи нещо съществено. Истинска придобивка е онази, която придава нещо към развитието на човека.
Като говорим за развитието на човека, ние се натъкваме на думите „еволюция и инволюция“.
Да еволюира нещо, значи да се развива, да има някаква придобивка. Еволюцията подразбира възлизане, качване нагоре, а инволюцията – слизане надолу. Значи, слизането на човека с празна стомна в кладенеца наричаме инволюция. Възлизането му нагоре, т. е. излизането му от кладенеца с пълна стомна, наричаме еволюция.
към беседата >>
Да еволюира нещо, значи да се развива, да има някаква придобивка.
Като говорим за придобивки, ние имаме предвид такива, от които човек черпи нещо съществено. Истинска придобивка е онази, която придава нещо към развитието на човека. Като говорим за развитието на човека, ние се натъкваме на думите „еволюция и инволюция“.
Да еволюира нещо, значи да се развива, да има някаква придобивка.
Еволюцията подразбира възлизане, качване нагоре, а инволюцията – слизане надолу. Значи, слизането на човека с празна стомна в кладенеца наричаме инволюция. Възлизането му нагоре, т. е. излизането му от кладенеца с пълна стомна, наричаме еволюция. При еволюцията човек придобива нещо, а при инволюцията дава, докато се изпразни.
към беседата >>
Еволюцията подразбира възлизане, качване нагоре, а инволюцията – слизане надолу.
Като говорим за придобивки, ние имаме предвид такива, от които човек черпи нещо съществено. Истинска придобивка е онази, която придава нещо към развитието на човека. Като говорим за развитието на човека, ние се натъкваме на думите „еволюция и инволюция“. Да еволюира нещо, значи да се развива, да има някаква придобивка.
Еволюцията подразбира възлизане, качване нагоре, а инволюцията – слизане надолу.
Значи, слизането на човека с празна стомна в кладенеца наричаме инволюция. Възлизането му нагоре, т. е. излизането му от кладенеца с пълна стомна, наричаме еволюция. При еволюцията човек придобива нещо, а при инволюцията дава, докато се изпразни. Какво е придобил този човек при слизането си в кладенеца?
към беседата >>
Значи, слизането на човека с празна стомна в кладенеца наричаме инволюция.
Като говорим за придобивки, ние имаме предвид такива, от които човек черпи нещо съществено. Истинска придобивка е онази, която придава нещо към развитието на човека. Като говорим за развитието на човека, ние се натъкваме на думите „еволюция и инволюция“. Да еволюира нещо, значи да се развива, да има някаква придобивка. Еволюцията подразбира възлизане, качване нагоре, а инволюцията – слизане надолу.
Значи, слизането на човека с празна стомна в кладенеца наричаме инволюция.
Възлизането му нагоре, т. е. излизането му от кладенеца с пълна стомна, наричаме еволюция. При еволюцията човек придобива нещо, а при инволюцията дава, докато се изпразни. Какво е придобил този човек при слизането си в кладенеца? Напълнил е стомната си с вода.
към беседата >>
Възлизането му нагоре, т. е.
Истинска придобивка е онази, която придава нещо към развитието на човека. Като говорим за развитието на човека, ние се натъкваме на думите „еволюция и инволюция“. Да еволюира нещо, значи да се развива, да има някаква придобивка. Еволюцията подразбира възлизане, качване нагоре, а инволюцията – слизане надолу. Значи, слизането на човека с празна стомна в кладенеца наричаме инволюция.
Възлизането му нагоре, т. е.
излизането му от кладенеца с пълна стомна, наричаме еволюция. При еволюцията човек придобива нещо, а при инволюцията дава, докато се изпразни. Какво е придобил този човек при слизането си в кладенеца? Напълнил е стомната си с вода. Не само че не е придобил много, но някои могат да го обвинят в кражба, че е взел част от водата на кладенеца.
към беседата >>
излизането му от кладенеца с пълна стомна, наричаме еволюция.
Като говорим за развитието на човека, ние се натъкваме на думите „еволюция и инволюция“. Да еволюира нещо, значи да се развива, да има някаква придобивка. Еволюцията подразбира възлизане, качване нагоре, а инволюцията – слизане надолу. Значи, слизането на човека с празна стомна в кладенеца наричаме инволюция. Възлизането му нагоре, т. е.
излизането му от кладенеца с пълна стомна, наричаме еволюция.
При еволюцията човек придобива нещо, а при инволюцията дава, докато се изпразни. Какво е придобил този човек при слизането си в кладенеца? Напълнил е стомната си с вода. Не само че не е придобил много, но някои могат да го обвинят в кражба, че е взел част от водата на кладенеца. Ако питат кладенеца, отнето ли е нещо от него, той може да каже, че никой нищо не е взел. Защо?
към беседата >>
При еволюцията човек придобива нещо, а при инволюцията дава, докато се изпразни.
Да еволюира нещо, значи да се развива, да има някаква придобивка. Еволюцията подразбира възлизане, качване нагоре, а инволюцията – слизане надолу. Значи, слизането на човека с празна стомна в кладенеца наричаме инволюция. Възлизането му нагоре, т. е. излизането му от кладенеца с пълна стомна, наричаме еволюция.
При еволюцията човек придобива нещо, а при инволюцията дава, докато се изпразни.
Какво е придобил този човек при слизането си в кладенеца? Напълнил е стомната си с вода. Не само че не е придобил много, но някои могат да го обвинят в кражба, че е взел част от водата на кладенеца. Ако питат кладенеца, отнето ли е нещо от него, той може да каже, че никой нищо не е взел. Защо? Защото той извира от земята.
към беседата >>
Какво е придобил този човек при слизането си в кладенеца?
Еволюцията подразбира възлизане, качване нагоре, а инволюцията – слизане надолу. Значи, слизането на човека с празна стомна в кладенеца наричаме инволюция. Възлизането му нагоре, т. е. излизането му от кладенеца с пълна стомна, наричаме еволюция. При еволюцията човек придобива нещо, а при инволюцията дава, докато се изпразни.
Какво е придобил този човек при слизането си в кладенеца?
Напълнил е стомната си с вода. Не само че не е придобил много, но някои могат да го обвинят в кражба, че е взел част от водата на кладенеца. Ако питат кладенеца, отнето ли е нещо от него, той може да каже, че никой нищо не е взел. Защо? Защото той извира от земята. Следователно, отнетата вода отново се връща.
към беседата >>
Напълнил е стомната си с вода.
Значи, слизането на човека с празна стомна в кладенеца наричаме инволюция. Възлизането му нагоре, т. е. излизането му от кладенеца с пълна стомна, наричаме еволюция. При еволюцията човек придобива нещо, а при инволюцията дава, докато се изпразни. Какво е придобил този човек при слизането си в кладенеца?
Напълнил е стомната си с вода.
Не само че не е придобил много, но някои могат да го обвинят в кражба, че е взел част от водата на кладенеца. Ако питат кладенеца, отнето ли е нещо от него, той може да каже, че никой нищо не е взел. Защо? Защото той извира от земята. Следователно, отнетата вода отново се връща. Значи, еволюцията и инволюцията са обратни процеси.
към беседата >>
Не само че не е придобил много, но някои могат да го обвинят в кражба, че е взел част от водата на кладенеца.
Възлизането му нагоре, т. е. излизането му от кладенеца с пълна стомна, наричаме еволюция. При еволюцията човек придобива нещо, а при инволюцията дава, докато се изпразни. Какво е придобил този човек при слизането си в кладенеца? Напълнил е стомната си с вода.
Не само че не е придобил много, но някои могат да го обвинят в кражба, че е взел част от водата на кладенеца.
Ако питат кладенеца, отнето ли е нещо от него, той може да каже, че никой нищо не е взел. Защо? Защото той извира от земята. Следователно, отнетата вода отново се връща. Значи, еволюцията и инволюцията са обратни процеси. Първия наричаме още „процес на пълнене“, а втория – „процес на празнене“.
към беседата >>
Ако питат кладенеца, отнето ли е нещо от него, той може да каже, че никой нищо не е взел. Защо?
излизането му от кладенеца с пълна стомна, наричаме еволюция. При еволюцията човек придобива нещо, а при инволюцията дава, докато се изпразни. Какво е придобил този човек при слизането си в кладенеца? Напълнил е стомната си с вода. Не само че не е придобил много, но някои могат да го обвинят в кражба, че е взел част от водата на кладенеца.
Ако питат кладенеца, отнето ли е нещо от него, той може да каже, че никой нищо не е взел. Защо?
Защото той извира от земята. Следователно, отнетата вода отново се връща. Значи, еволюцията и инволюцията са обратни процеси. Първия наричаме още „процес на пълнене“, а втория – „процес на празнене“. Може ли да има някаква лъжа в пълненето?
към беседата >>
Защото той извира от земята.
При еволюцията човек придобива нещо, а при инволюцията дава, докато се изпразни. Какво е придобил този човек при слизането си в кладенеца? Напълнил е стомната си с вода. Не само че не е придобил много, но някои могат да го обвинят в кражба, че е взел част от водата на кладенеца. Ако питат кладенеца, отнето ли е нещо от него, той може да каже, че никой нищо не е взел. Защо?
Защото той извира от земята.
Следователно, отнетата вода отново се връща. Значи, еволюцията и инволюцията са обратни процеси. Първия наричаме още „процес на пълнене“, а втория – „процес на празнене“. Може ли да има някаква лъжа в пълненето? Или каква придобивка има в пълненето?
към беседата >>
Следователно, отнетата вода отново се връща.
Какво е придобил този човек при слизането си в кладенеца? Напълнил е стомната си с вода. Не само че не е придобил много, но някои могат да го обвинят в кражба, че е взел част от водата на кладенеца. Ако питат кладенеца, отнето ли е нещо от него, той може да каже, че никой нищо не е взел. Защо? Защото той извира от земята.
Следователно, отнетата вода отново се връща.
Значи, еволюцията и инволюцията са обратни процеси. Първия наричаме още „процес на пълнене“, а втория – „процес на празнене“. Може ли да има някаква лъжа в пълненето? Или каква придобивка има в пълненето? Лъжа и кражба има само там, дето е користолюбието.
към беседата >>
Значи, еволюцията и инволюцията са обратни процеси.
Напълнил е стомната си с вода. Не само че не е придобил много, но някои могат да го обвинят в кражба, че е взел част от водата на кладенеца. Ако питат кладенеца, отнето ли е нещо от него, той може да каже, че никой нищо не е взел. Защо? Защото той извира от земята. Следователно, отнетата вода отново се връща.
Значи, еволюцията и инволюцията са обратни процеси.
Първия наричаме още „процес на пълнене“, а втория – „процес на празнене“. Може ли да има някаква лъжа в пълненето? Или каква придобивка има в пълненето? Лъжа и кражба има само там, дето е користолюбието. Ако човек се пълни или товари с цел да обогати себе си, там може да става въпрос за лъжа и кражба.
към беседата >>
Първия наричаме още „процес на пълнене“, а втория – „процес на празнене“.
Не само че не е придобил много, но някои могат да го обвинят в кражба, че е взел част от водата на кладенеца. Ако питат кладенеца, отнето ли е нещо от него, той може да каже, че никой нищо не е взел. Защо? Защото той извира от земята. Следователно, отнетата вода отново се връща. Значи, еволюцията и инволюцията са обратни процеси.
Първия наричаме още „процес на пълнене“, а втория – „процес на празнене“.
Може ли да има някаква лъжа в пълненето? Или каква придобивка има в пълненето? Лъжа и кражба има само там, дето е користолюбието. Ако човек се пълни или товари с цел да обогати себе си, там може да става въпрос за лъжа и кражба.
към беседата >>
Може ли да има някаква лъжа в пълненето?
Ако питат кладенеца, отнето ли е нещо от него, той може да каже, че никой нищо не е взел. Защо? Защото той извира от земята. Следователно, отнетата вода отново се връща. Значи, еволюцията и инволюцията са обратни процеси. Първия наричаме още „процес на пълнене“, а втория – „процес на празнене“.
Може ли да има някаква лъжа в пълненето?
Или каква придобивка има в пълненето? Лъжа и кражба има само там, дето е користолюбието. Ако човек се пълни или товари с цел да обогати себе си, там може да става въпрос за лъжа и кражба.
към беседата >>
Или каква придобивка има в пълненето?
Защото той извира от земята. Следователно, отнетата вода отново се връща. Значи, еволюцията и инволюцията са обратни процеси. Първия наричаме още „процес на пълнене“, а втория – „процес на празнене“. Може ли да има някаква лъжа в пълненето?
Или каква придобивка има в пълненето?
Лъжа и кражба има само там, дето е користолюбието. Ако човек се пълни или товари с цел да обогати себе си, там може да става въпрос за лъжа и кражба.
към беседата >>
Лъжа и кражба има само там, дето е користолюбието.
Следователно, отнетата вода отново се връща. Значи, еволюцията и инволюцията са обратни процеси. Първия наричаме още „процес на пълнене“, а втория – „процес на празнене“. Може ли да има някаква лъжа в пълненето? Или каква придобивка има в пълненето?
Лъжа и кражба има само там, дето е користолюбието.
Ако човек се пълни или товари с цел да обогати себе си, там може да става въпрос за лъжа и кражба.
към беседата >>
Ако човек се пълни или товари с цел да обогати себе си, там може да става въпрос за лъжа и кражба.
Значи, еволюцията и инволюцията са обратни процеси. Първия наричаме още „процес на пълнене“, а втория – „процес на празнене“. Може ли да има някаква лъжа в пълненето? Или каква придобивка има в пълненето? Лъжа и кражба има само там, дето е користолюбието.
Ако човек се пълни или товари с цел да обогати себе си, там може да става въпрос за лъжа и кражба.
към беседата >>
Един апаш срещнал една бедна вдовица, която носела на гърба си чувал с жито.
Един апаш срещнал една бедна вдовица, която носела на гърба си чувал с жито.
Като се уморила, тя седнала да си почине. Апашът се приближил до чувала, сграбчил го, метнал го на гърба си и се запътил към дома си. Като видяла това, бедната вдовица започнала да плаче, да вика, че житото й откраднали. Веднага й се притекли на помощ. Затичали се хора, стигнали апаша и го запитали: Защо взе житото на бедната жена?
към беседата >>
Като се уморила, тя седнала да си почине.
Един апаш срещнал една бедна вдовица, която носела на гърба си чувал с жито.
Като се уморила, тя седнала да си почине.
Апашът се приближил до чувала, сграбчил го, метнал го на гърба си и се запътил към дома си. Като видяла това, бедната вдовица започнала да плаче, да вика, че житото й откраднали. Веднага й се притекли на помощ. Затичали се хора, стигнали апаша и го запитали: Защо взе житото на бедната жена? – Взех го, за да й помогна.
към беседата >>
Апашът се приближил до чувала, сграбчил го, метнал го на гърба си и се запътил към дома си.
Един апаш срещнал една бедна вдовица, която носела на гърба си чувал с жито. Като се уморила, тя седнала да си почине.
Апашът се приближил до чувала, сграбчил го, метнал го на гърба си и се запътил към дома си.
Като видяла това, бедната вдовица започнала да плаче, да вика, че житото й откраднали. Веднага й се притекли на помощ. Затичали се хора, стигнали апаша и го запитали: Защо взе житото на бедната жена? – Взех го, за да й помогна. Като видях, че тя изнемогва под неговата тежест, реших да я облекча.
към беседата >>
Като видяла това, бедната вдовица започнала да плаче, да вика, че житото й откраднали.
Един апаш срещнал една бедна вдовица, която носела на гърба си чувал с жито. Като се уморила, тя седнала да си почине. Апашът се приближил до чувала, сграбчил го, метнал го на гърба си и се запътил към дома си.
Като видяла това, бедната вдовица започнала да плаче, да вика, че житото й откраднали.
Веднага й се притекли на помощ. Затичали се хора, стигнали апаша и го запитали: Защо взе житото на бедната жена? – Взех го, за да й помогна. Като видях, че тя изнемогва под неговата тежест, реших да я облекча. Ти си добър човек, казали хората.
към беседата >>
Веднага й се притекли на помощ.
Един апаш срещнал една бедна вдовица, която носела на гърба си чувал с жито. Като се уморила, тя седнала да си почине. Апашът се приближил до чувала, сграбчил го, метнал го на гърба си и се запътил към дома си. Като видяла това, бедната вдовица започнала да плаче, да вика, че житото й откраднали.
Веднага й се притекли на помощ.
Затичали се хора, стигнали апаша и го запитали: Защо взе житото на бедната жена? – Взех го, за да й помогна. Като видях, че тя изнемогва под неговата тежест, реших да я облекча. Ти си добър човек, казали хората. Всъщност, той не е толкова добър, както се представил.
към беседата >>
Затичали се хора, стигнали апаша и го запитали: Защо взе житото на бедната жена?
Един апаш срещнал една бедна вдовица, която носела на гърба си чувал с жито. Като се уморила, тя седнала да си почине. Апашът се приближил до чувала, сграбчил го, метнал го на гърба си и се запътил към дома си. Като видяла това, бедната вдовица започнала да плаче, да вика, че житото й откраднали. Веднага й се притекли на помощ.
Затичали се хора, стигнали апаша и го запитали: Защо взе житото на бедната жена?
– Взех го, за да й помогна. Като видях, че тя изнемогва под неговата тежест, реших да я облекча. Ти си добър човек, казали хората. Всъщност, той не е толкова добър, както се представил. Обаче, за да избегне закона, той си послужил с лъжа.
към беседата >>
– Взех го, за да й помогна.
Като се уморила, тя седнала да си почине. Апашът се приближил до чувала, сграбчил го, метнал го на гърба си и се запътил към дома си. Като видяла това, бедната вдовица започнала да плаче, да вика, че житото й откраднали. Веднага й се притекли на помощ. Затичали се хора, стигнали апаша и го запитали: Защо взе житото на бедната жена?
– Взех го, за да й помогна.
Като видях, че тя изнемогва под неговата тежест, реших да я облекча. Ти си добър човек, казали хората. Всъщност, той не е толкова добър, както се представил. Обаче, за да избегне закона, той си послужил с лъжа. Ако не беше излъгал, щяха да го подведат под отговорност и ще го турят в затвора.
към беседата >>
Като видях, че тя изнемогва под неговата тежест, реших да я облекча.
Апашът се приближил до чувала, сграбчил го, метнал го на гърба си и се запътил към дома си. Като видяла това, бедната вдовица започнала да плаче, да вика, че житото й откраднали. Веднага й се притекли на помощ. Затичали се хора, стигнали апаша и го запитали: Защо взе житото на бедната жена? – Взех го, за да й помогна.
Като видях, че тя изнемогва под неговата тежест, реших да я облекча.
Ти си добър човек, казали хората. Всъщност, той не е толкова добър, както се представил. Обаче, за да избегне закона, той си послужил с лъжа. Ако не беше излъгал, щяха да го подведат под отговорност и ще го турят в затвора. При това положение никой не може да го обвини в кражба.
към беседата >>
Ти си добър човек, казали хората.
Като видяла това, бедната вдовица започнала да плаче, да вика, че житото й откраднали. Веднага й се притекли на помощ. Затичали се хора, стигнали апаша и го запитали: Защо взе житото на бедната жена? – Взех го, за да й помогна. Като видях, че тя изнемогва под неговата тежест, реших да я облекча.
Ти си добър човек, казали хората.
Всъщност, той не е толкова добър, както се представил. Обаче, за да избегне закона, той си послужил с лъжа. Ако не беше излъгал, щяха да го подведат под отговорност и ще го турят в затвора. При това положение никой не може да го обвини в кражба. Той носи чувала с житото, от време на време си почива, а жената върви след него и вика.
към беседата >>
Всъщност, той не е толкова добър, както се представил.
Веднага й се притекли на помощ. Затичали се хора, стигнали апаша и го запитали: Защо взе житото на бедната жена? – Взех го, за да й помогна. Като видях, че тя изнемогва под неговата тежест, реших да я облекча. Ти си добър човек, казали хората.
Всъщност, той не е толкова добър, както се представил.
Обаче, за да избегне закона, той си послужил с лъжа. Ако не беше излъгал, щяха да го подведат под отговорност и ще го турят в затвора. При това положение никой не може да го обвини в кражба. Той носи чувала с житото, от време на време си почива, а жената върви след него и вика. Никой не знае, какво е било интимното му намерение.
към беседата >>
Обаче, за да избегне закона, той си послужил с лъжа.
Затичали се хора, стигнали апаша и го запитали: Защо взе житото на бедната жена? – Взех го, за да й помогна. Като видях, че тя изнемогва под неговата тежест, реших да я облекча. Ти си добър човек, казали хората. Всъщност, той не е толкова добър, както се представил.
Обаче, за да избегне закона, той си послужил с лъжа.
Ако не беше излъгал, щяха да го подведат под отговорност и ще го турят в затвора. При това положение никой не може да го обвини в кражба. Той носи чувала с житото, от време на време си почива, а жената върви след него и вика. Никой не знае, какво е било интимното му намерение. Всички виждат, че носи чувал, потънал е в пот, услужва човекът.
към беседата >>
Ако не беше излъгал, щяха да го подведат под отговорност и ще го турят в затвора.
– Взех го, за да й помогна. Като видях, че тя изнемогва под неговата тежест, реших да я облекча. Ти си добър човек, казали хората. Всъщност, той не е толкова добър, както се представил. Обаче, за да избегне закона, той си послужил с лъжа.
Ако не беше излъгал, щяха да го подведат под отговорност и ще го турят в затвора.
При това положение никой не може да го обвини в кражба. Той носи чувала с житото, от време на време си почива, а жената върви след него и вика. Никой не знае, какво е било интимното му намерение. Всички виждат, че носи чувал, потънал е в пот, услужва човекът. Какво е спечелил апашът от тази кражба?
към беседата >>
При това положение никой не може да го обвини в кражба.
Като видях, че тя изнемогва под неговата тежест, реших да я облекча. Ти си добър човек, казали хората. Всъщност, той не е толкова добър, както се представил. Обаче, за да избегне закона, той си послужил с лъжа. Ако не беше излъгал, щяха да го подведат под отговорност и ще го турят в затвора.
При това положение никой не може да го обвини в кражба.
Той носи чувала с житото, от време на време си почива, а жената върви след него и вика. Никой не знае, какво е било интимното му намерение. Всички виждат, че носи чувал, потънал е в пот, услужва човекът. Какво е спечелил апашът от тази кражба? Нищо друго, освен лъжата.
към беседата >>
Той носи чувала с житото, от време на време си почива, а жената върви след него и вика.
Ти си добър човек, казали хората. Всъщност, той не е толкова добър, както се представил. Обаче, за да избегне закона, той си послужил с лъжа. Ако не беше излъгал, щяха да го подведат под отговорност и ще го турят в затвора. При това положение никой не може да го обвини в кражба.
Той носи чувала с житото, от време на време си почива, а жената върви след него и вика.
Никой не знае, какво е било интимното му намерение. Всички виждат, че носи чувал, потънал е в пот, услужва човекът. Какво е спечелил апашът от тази кражба? Нищо друго, освен лъжата. Лъжата, обаче, не е положителна печалба.
към беседата >>
Никой не знае, какво е било интимното му намерение.
Всъщност, той не е толкова добър, както се представил. Обаче, за да избегне закона, той си послужил с лъжа. Ако не беше излъгал, щяха да го подведат под отговорност и ще го турят в затвора. При това положение никой не може да го обвини в кражба. Той носи чувала с житото, от време на време си почива, а жената върви след него и вика.
Никой не знае, какво е било интимното му намерение.
Всички виждат, че носи чувал, потънал е в пот, услужва човекът. Какво е спечелил апашът от тази кражба? Нищо друго, освен лъжата. Лъжата, обаче, не е положителна печалба. Чрез нея той се спасил от затвора, но временно.
към беседата >>
Всички виждат, че носи чувал, потънал е в пот, услужва човекът.
Обаче, за да избегне закона, той си послужил с лъжа. Ако не беше излъгал, щяха да го подведат под отговорност и ще го турят в затвора. При това положение никой не може да го обвини в кражба. Той носи чувала с житото, от време на време си почива, а жената върви след него и вика. Никой не знае, какво е било интимното му намерение.
Всички виждат, че носи чувал, потънал е в пот, услужва човекът.
Какво е спечелил апашът от тази кражба? Нищо друго, освен лъжата. Лъжата, обаче, не е положителна печалба. Чрез нея той се спасил от затвора, но временно. Ако днес се е освободил от затвора, все някога ще влезе в него.
към беседата >>
Какво е спечелил апашът от тази кражба?
Ако не беше излъгал, щяха да го подведат под отговорност и ще го турят в затвора. При това положение никой не може да го обвини в кражба. Той носи чувала с житото, от време на време си почива, а жената върви след него и вика. Никой не знае, какво е било интимното му намерение. Всички виждат, че носи чувал, потънал е в пот, услужва човекът.
Какво е спечелил апашът от тази кражба?
Нищо друго, освен лъжата. Лъжата, обаче, не е положителна печалба. Чрез нея той се спасил от затвора, но временно. Ако днес се е освободил от затвора, все някога ще влезе в него. Който лъже и краде, той е в затвор.
към беседата >>
Нищо друго, освен лъжата.
При това положение никой не може да го обвини в кражба. Той носи чувала с житото, от време на време си почива, а жената върви след него и вика. Никой не знае, какво е било интимното му намерение. Всички виждат, че носи чувал, потънал е в пот, услужва човекът. Какво е спечелил апашът от тази кражба?
Нищо друго, освен лъжата.
Лъжата, обаче, не е положителна печалба. Чрез нея той се спасил от затвора, но временно. Ако днес се е освободил от затвора, все някога ще влезе в него. Който лъже и краде, той е в затвор. Не е важно дали човек външно или вътрешно е ограничен.
към беседата >>
Лъжата, обаче, не е положителна печалба.
Той носи чувала с житото, от време на време си почива, а жената върви след него и вика. Никой не знае, какво е било интимното му намерение. Всички виждат, че носи чувал, потънал е в пот, услужва човекът. Какво е спечелил апашът от тази кражба? Нищо друго, освен лъжата.
Лъжата, обаче, не е положителна печалба.
Чрез нея той се спасил от затвора, но временно. Ако днес се е освободил от затвора, все някога ще влезе в него. Който лъже и краде, той е в затвор. Не е важно дали човек външно или вътрешно е ограничен. Важно е да има будно съзнание, да избягва лъжата.
към беседата >>
Чрез нея той се спасил от затвора, но временно.
Никой не знае, какво е било интимното му намерение. Всички виждат, че носи чувал, потънал е в пот, услужва човекът. Какво е спечелил апашът от тази кражба? Нищо друго, освен лъжата. Лъжата, обаче, не е положителна печалба.
Чрез нея той се спасил от затвора, но временно.
Ако днес се е освободил от затвора, все някога ще влезе в него. Който лъже и краде, той е в затвор. Не е важно дали човек външно или вътрешно е ограничен. Важно е да има будно съзнание, да избягва лъжата. За да я избягва, той трябва да я познава.
към беседата >>
Ако днес се е освободил от затвора, все някога ще влезе в него.
Всички виждат, че носи чувал, потънал е в пот, услужва човекът. Какво е спечелил апашът от тази кражба? Нищо друго, освен лъжата. Лъжата, обаче, не е положителна печалба. Чрез нея той се спасил от затвора, но временно.
Ако днес се е освободил от затвора, все някога ще влезе в него.
Който лъже и краде, той е в затвор. Не е важно дали човек външно или вътрешно е ограничен. Важно е да има будно съзнание, да избягва лъжата. За да я избягва, той трябва да я познава. Често тя се скрива така майсторски, че влиза в истината, без да я познаят.
към беседата >>
В дадения случай вие сте първата единица, имате 1 и 2 и двамата сте в едно механическо състояние.
(втори вариант)
Казвате: “Аз мислех, че той е лош, но той бил добър.” Защо е добър? Понеже ми каза една сладка дума, дал ми е един подарък. Или казвате: “Той е лош човек.” Защо? Задигнал нещо от вас. Това е все едно.
В дадения случай вие сте първата единица, имате 1 и 2 и двамата сте в едно механическо състояние.
Това е едно спящо състояние, когато човек не мисли за себе си, в смисъл те спят и двамата. Но да допуснем, едното в природата се събужда най-първо. Като се събуди, нему му идва наум нещо физическо. У него се зароди желание и той даде нещо на числото 2, то спи още. Едно идва и остава там, числото 2, след като се събуди и намери кесията, но понеже няма нищо общо с числото 1, то се чуди, казва: “Откъде дойде това?
към втори вариант >>
Не да седнете и да мислите какво ще облечете и какво ще обуете, че дърва нямате.
(втори вариант)
Следователно, ако ти вървиш по един естествен път на нещата, няма да има умора в природата. Ако ние вървим по законите на природата, у нас ще има само една почивка. А почивка аз наричам едно приятно състояние, място, дето човек може да седне и да си мисли. И всеки един от вас, когато иска да си почине, той мисли. Аз казвам, няма по-хубава почивка от трезвата мисъл.
Не да седнете и да мислите какво ще облечете и какво ще обуете, че дърва нямате.
Това не е мисъл. Ще вземете една конкретна мисъл, най-хубавата и приятна мисъл, която може да храните в ума си. Ще си представите положението, че сте един княжески син, като имате всичко на ваше разположение, но ти си се хванал на бас с друг един да пропътувате света без пет пари. Защо? За да вземете една голяма премия. И вие вървите със съзнанието, понеже сте казали, че можете да пропътувате света без пет пари излагате се на страдания.
към втори вариант >>
Това е едно спящо състояние, когато човек не мисли за себе си, в смисъл те спят и двамата.
(втори вариант)
Понеже ми каза една сладка дума, дал ми е един подарък. Или казвате: “Той е лош човек.” Защо? Задигнал нещо от вас. Това е все едно. В дадения случай вие сте първата единица, имате 1 и 2 и двамата сте в едно механическо състояние.
Това е едно спящо състояние, когато човек не мисли за себе си, в смисъл те спят и двамата.
Но да допуснем, едното в природата се събужда най-първо. Като се събуди, нему му идва наум нещо физическо. У него се зароди желание и той даде нещо на числото 2, то спи още. Едно идва и остава там, числото 2, след като се събуди и намери кесията, но понеже няма нищо общо с числото 1, то се чуди, казва: “Откъде дойде това? ” Но понеже те нямат никакво отношение, числото 2 не знае за единицата, макар че са били на едно място.
към втори вариант >>
Това не е мисъл.
(втори вариант)
Ако ние вървим по законите на природата, у нас ще има само една почивка. А почивка аз наричам едно приятно състояние, място, дето човек може да седне и да си мисли. И всеки един от вас, когато иска да си почине, той мисли. Аз казвам, няма по-хубава почивка от трезвата мисъл. Не да седнете и да мислите какво ще облечете и какво ще обуете, че дърва нямате.
Това не е мисъл.
Ще вземете една конкретна мисъл, най-хубавата и приятна мисъл, която може да храните в ума си. Ще си представите положението, че сте един княжески син, като имате всичко на ваше разположение, но ти си се хванал на бас с друг един да пропътувате света без пет пари. Защо? За да вземете една голяма премия. И вие вървите със съзнанието, понеже сте казали, че можете да пропътувате света без пет пари излагате се на страдания. Имате страдания, но вие си мислите за премията.
към втори вариант >>
Но да допуснем, едното в природата се събужда най-първо.
(втори вариант)
Или казвате: “Той е лош човек.” Защо? Задигнал нещо от вас. Това е все едно. В дадения случай вие сте първата единица, имате 1 и 2 и двамата сте в едно механическо състояние. Това е едно спящо състояние, когато човек не мисли за себе си, в смисъл те спят и двамата.
Но да допуснем, едното в природата се събужда най-първо.
Като се събуди, нему му идва наум нещо физическо. У него се зароди желание и той даде нещо на числото 2, то спи още. Едно идва и остава там, числото 2, след като се събуди и намери кесията, но понеже няма нищо общо с числото 1, то се чуди, казва: “Откъде дойде това? ” Но понеже те нямат никакво отношение, числото 2 не знае за единицата, макар че са били на едно място. И то почва да мисли откъде е дошла кесията със захарта.
към втори вариант >>
Ще вземете една конкретна мисъл, най-хубавата и приятна мисъл, която може да храните в ума си.
(втори вариант)
А почивка аз наричам едно приятно състояние, място, дето човек може да седне и да си мисли. И всеки един от вас, когато иска да си почине, той мисли. Аз казвам, няма по-хубава почивка от трезвата мисъл. Не да седнете и да мислите какво ще облечете и какво ще обуете, че дърва нямате. Това не е мисъл.
Ще вземете една конкретна мисъл, най-хубавата и приятна мисъл, която може да храните в ума си.
Ще си представите положението, че сте един княжески син, като имате всичко на ваше разположение, но ти си се хванал на бас с друг един да пропътувате света без пет пари. Защо? За да вземете една голяма премия. И вие вървите със съзнанието, понеже сте казали, че можете да пропътувате света без пет пари излагате се на страдания. Имате страдания, но вие си мислите за премията. И като мислите за премията, вие разсъждавате разумно какви средства да вземете, за да бъде вашият път сполучлив, като се намерите в трудно положение.
към втори вариант >>
Като се събуди, нему му идва наум нещо физическо.
(втори вариант)
Задигнал нещо от вас. Това е все едно. В дадения случай вие сте първата единица, имате 1 и 2 и двамата сте в едно механическо състояние. Това е едно спящо състояние, когато човек не мисли за себе си, в смисъл те спят и двамата. Но да допуснем, едното в природата се събужда най-първо.
Като се събуди, нему му идва наум нещо физическо.
У него се зароди желание и той даде нещо на числото 2, то спи още. Едно идва и остава там, числото 2, след като се събуди и намери кесията, но понеже няма нищо общо с числото 1, то се чуди, казва: “Откъде дойде това? ” Но понеже те нямат никакво отношение, числото 2 не знае за единицата, макар че са били на едно място. И то почва да мисли откъде е дошла кесията със захарта.
към втори вариант >>
Ще си представите положението, че сте един княжески син, като имате всичко на ваше разположение, но ти си се хванал на бас с друг един да пропътувате света без пет пари. Защо?
(втори вариант)
И всеки един от вас, когато иска да си почине, той мисли. Аз казвам, няма по-хубава почивка от трезвата мисъл. Не да седнете и да мислите какво ще облечете и какво ще обуете, че дърва нямате. Това не е мисъл. Ще вземете една конкретна мисъл, най-хубавата и приятна мисъл, която може да храните в ума си.
Ще си представите положението, че сте един княжески син, като имате всичко на ваше разположение, но ти си се хванал на бас с друг един да пропътувате света без пет пари. Защо?
За да вземете една голяма премия. И вие вървите със съзнанието, понеже сте казали, че можете да пропътувате света без пет пари излагате се на страдания. Имате страдания, но вие си мислите за премията. И като мислите за премията, вие разсъждавате разумно какви средства да вземете, за да бъде вашият път сполучлив, като се намерите в трудно положение. Представете си, че сте княжески син, който иска да обиколи света.
към втори вариант >>
У него се зароди желание и той даде нещо на числото 2, то спи още.
(втори вариант)
Това е все едно. В дадения случай вие сте първата единица, имате 1 и 2 и двамата сте в едно механическо състояние. Това е едно спящо състояние, когато човек не мисли за себе си, в смисъл те спят и двамата. Но да допуснем, едното в природата се събужда най-първо. Като се събуди, нему му идва наум нещо физическо.
У него се зароди желание и той даде нещо на числото 2, то спи още.
Едно идва и остава там, числото 2, след като се събуди и намери кесията, но понеже няма нищо общо с числото 1, то се чуди, казва: “Откъде дойде това? ” Но понеже те нямат никакво отношение, числото 2 не знае за единицата, макар че са били на едно място. И то почва да мисли откъде е дошла кесията със захарта.
към втори вариант >>
За да вземете една голяма премия.
(втори вариант)
Аз казвам, няма по-хубава почивка от трезвата мисъл. Не да седнете и да мислите какво ще облечете и какво ще обуете, че дърва нямате. Това не е мисъл. Ще вземете една конкретна мисъл, най-хубавата и приятна мисъл, която може да храните в ума си. Ще си представите положението, че сте един княжески син, като имате всичко на ваше разположение, но ти си се хванал на бас с друг един да пропътувате света без пет пари. Защо?
За да вземете една голяма премия.
И вие вървите със съзнанието, понеже сте казали, че можете да пропътувате света без пет пари излагате се на страдания. Имате страдания, но вие си мислите за премията. И като мислите за премията, вие разсъждавате разумно какви средства да вземете, за да бъде вашият път сполучлив, като се намерите в трудно положение. Представете си, че сте княжески син, който иска да обиколи света. Вие ще кажете: “Ама това така ли е?
към втори вариант >>
Едно идва и остава там, числото 2, след като се събуди и намери кесията, но понеже няма нищо общо с числото 1, то се чуди, казва: “Откъде дойде това?
(втори вариант)
В дадения случай вие сте първата единица, имате 1 и 2 и двамата сте в едно механическо състояние. Това е едно спящо състояние, когато човек не мисли за себе си, в смисъл те спят и двамата. Но да допуснем, едното в природата се събужда най-първо. Като се събуди, нему му идва наум нещо физическо. У него се зароди желание и той даде нещо на числото 2, то спи още.
Едно идва и остава там, числото 2, след като се събуди и намери кесията, но понеже няма нищо общо с числото 1, то се чуди, казва: “Откъде дойде това?
” Но понеже те нямат никакво отношение, числото 2 не знае за единицата, макар че са били на едно място. И то почва да мисли откъде е дошла кесията със захарта.
към втори вариант >>
И вие вървите със съзнанието, понеже сте казали, че можете да пропътувате света без пет пари излагате се на страдания.
(втори вариант)
Не да седнете и да мислите какво ще облечете и какво ще обуете, че дърва нямате. Това не е мисъл. Ще вземете една конкретна мисъл, най-хубавата и приятна мисъл, която може да храните в ума си. Ще си представите положението, че сте един княжески син, като имате всичко на ваше разположение, но ти си се хванал на бас с друг един да пропътувате света без пет пари. Защо? За да вземете една голяма премия.
И вие вървите със съзнанието, понеже сте казали, че можете да пропътувате света без пет пари излагате се на страдания.
Имате страдания, но вие си мислите за премията. И като мислите за премията, вие разсъждавате разумно какви средства да вземете, за да бъде вашият път сполучлив, като се намерите в трудно положение. Представете си, че сте княжески син, който иска да обиколи света. Вие ще кажете: “Ама това така ли е? ” Аз казвам: “Това не е ли така?
към втори вариант >>
” Но понеже те нямат никакво отношение, числото 2 не знае за единицата, макар че са били на едно място.
(втори вариант)
Това е едно спящо състояние, когато човек не мисли за себе си, в смисъл те спят и двамата. Но да допуснем, едното в природата се събужда най-първо. Като се събуди, нему му идва наум нещо физическо. У него се зароди желание и той даде нещо на числото 2, то спи още. Едно идва и остава там, числото 2, след като се събуди и намери кесията, но понеже няма нищо общо с числото 1, то се чуди, казва: “Откъде дойде това?
” Но понеже те нямат никакво отношение, числото 2 не знае за единицата, макар че са били на едно място.
И то почва да мисли откъде е дошла кесията със захарта.
към втори вариант >>
Имате страдания, но вие си мислите за премията.
(втори вариант)
Това не е мисъл. Ще вземете една конкретна мисъл, най-хубавата и приятна мисъл, която може да храните в ума си. Ще си представите положението, че сте един княжески син, като имате всичко на ваше разположение, но ти си се хванал на бас с друг един да пропътувате света без пет пари. Защо? За да вземете една голяма премия. И вие вървите със съзнанието, понеже сте казали, че можете да пропътувате света без пет пари излагате се на страдания.
Имате страдания, но вие си мислите за премията.
И като мислите за премията, вие разсъждавате разумно какви средства да вземете, за да бъде вашият път сполучлив, като се намерите в трудно положение. Представете си, че сте княжески син, който иска да обиколи света. Вие ще кажете: “Ама това така ли е? ” Аз казвам: “Това не е ли така? ” Ако аз не мога да докажа реалното, че това не е така, вие можете ли да докажете, че е така?
към втори вариант >>
И то почва да мисли откъде е дошла кесията със захарта.
(втори вариант)
Но да допуснем, едното в природата се събужда най-първо. Като се събуди, нему му идва наум нещо физическо. У него се зароди желание и той даде нещо на числото 2, то спи още. Едно идва и остава там, числото 2, след като се събуди и намери кесията, но понеже няма нищо общо с числото 1, то се чуди, казва: “Откъде дойде това? ” Но понеже те нямат никакво отношение, числото 2 не знае за единицата, макар че са били на едно място.
И то почва да мисли откъде е дошла кесията със захарта.
към втори вариант >>
И като мислите за премията, вие разсъждавате разумно какви средства да вземете, за да бъде вашият път сполучлив, като се намерите в трудно положение.
(втори вариант)
Ще вземете една конкретна мисъл, най-хубавата и приятна мисъл, която може да храните в ума си. Ще си представите положението, че сте един княжески син, като имате всичко на ваше разположение, но ти си се хванал на бас с друг един да пропътувате света без пет пари. Защо? За да вземете една голяма премия. И вие вървите със съзнанието, понеже сте казали, че можете да пропътувате света без пет пари излагате се на страдания. Имате страдания, но вие си мислите за премията.
И като мислите за премията, вие разсъждавате разумно какви средства да вземете, за да бъде вашият път сполучлив, като се намерите в трудно положение.
Представете си, че сте княжески син, който иска да обиколи света. Вие ще кажете: “Ама това така ли е? ” Аз казвам: “Това не е ли така? ” Ако аз не мога да докажа реалното, че това не е така, вие можете ли да докажете, че е така? Това е все същото.
към втори вариант >>
Питам, какви заключения ще направи числото 2?
(втори вариант)
Питам, какви заключения ще направи числото 2?
Сега моите разсъждения в дадения случай. Сега, тъй както ви гледам, ето на какво мязате. Един професор разправял на една котка за произхода на сиренето. И тя седяла на стола, той й разправя как млякото иде от кравата, как са го подсирили. А тя му казва тъй: “Дай да си похапна от него.
към втори вариант >>
Представете си, че сте княжески син, който иска да обиколи света.
(втори вариант)
Ще си представите положението, че сте един княжески син, като имате всичко на ваше разположение, но ти си се хванал на бас с друг един да пропътувате света без пет пари. Защо? За да вземете една голяма премия. И вие вървите със съзнанието, понеже сте казали, че можете да пропътувате света без пет пари излагате се на страдания. Имате страдания, но вие си мислите за премията. И като мислите за премията, вие разсъждавате разумно какви средства да вземете, за да бъде вашият път сполучлив, като се намерите в трудно положение.
Представете си, че сте княжески син, който иска да обиколи света.
Вие ще кажете: “Ама това така ли е? ” Аз казвам: “Това не е ли така? ” Ако аз не мога да докажа реалното, че това не е така, вие можете ли да докажете, че е така? Това е все същото. Аз казвам, че има задгробен живот, вие казвате, че няма задгробен живот. Добре.
към втори вариант >>
Сега моите разсъждения в дадения случай.
(втори вариант)
Питам, какви заключения ще направи числото 2?
Сега моите разсъждения в дадения случай.
Сега, тъй както ви гледам, ето на какво мязате. Един професор разправял на една котка за произхода на сиренето. И тя седяла на стола, той й разправя как млякото иде от кравата, как са го подсирили. А тя му казва тъй: “Дай да си похапна от него. А защо трябва да ми разправяш откъде е дошло сиренето.” И вашата работа сега мяза на това, вие казвате: “Що ни интересува да ни разправяте за произхода.” Котката не знае за този произход.
към втори вариант >>
Вие ще кажете: “Ама това така ли е?
(втори вариант)
За да вземете една голяма премия. И вие вървите със съзнанието, понеже сте казали, че можете да пропътувате света без пет пари излагате се на страдания. Имате страдания, но вие си мислите за премията. И като мислите за премията, вие разсъждавате разумно какви средства да вземете, за да бъде вашият път сполучлив, като се намерите в трудно положение. Представете си, че сте княжески син, който иска да обиколи света.
Вие ще кажете: “Ама това така ли е?
” Аз казвам: “Това не е ли така? ” Ако аз не мога да докажа реалното, че това не е така, вие можете ли да докажете, че е така? Това е все същото. Аз казвам, че има задгробен живот, вие казвате, че няма задгробен живот. Добре. И аз съм прав, и вие сте прави.
към втори вариант >>
Сега, тъй както ви гледам, ето на какво мязате.
(втори вариант)
Питам, какви заключения ще направи числото 2? Сега моите разсъждения в дадения случай.
Сега, тъй както ви гледам, ето на какво мязате.
Един професор разправял на една котка за произхода на сиренето. И тя седяла на стола, той й разправя как млякото иде от кравата, как са го подсирили. А тя му казва тъй: “Дай да си похапна от него. А защо трябва да ми разправяш откъде е дошло сиренето.” И вашата работа сега мяза на това, вие казвате: “Що ни интересува да ни разправяте за произхода.” Котката не знае за този произход. Сиренето е един резултат.
към втори вариант >>
” Аз казвам: “Това не е ли така?
(втори вариант)
И вие вървите със съзнанието, понеже сте казали, че можете да пропътувате света без пет пари излагате се на страдания. Имате страдания, но вие си мислите за премията. И като мислите за премията, вие разсъждавате разумно какви средства да вземете, за да бъде вашият път сполучлив, като се намерите в трудно положение. Представете си, че сте княжески син, който иска да обиколи света. Вие ще кажете: “Ама това така ли е?
” Аз казвам: “Това не е ли така?
” Ако аз не мога да докажа реалното, че това не е така, вие можете ли да докажете, че е така? Това е все същото. Аз казвам, че има задгробен живот, вие казвате, че няма задгробен живот. Добре. И аз съм прав, и вие сте прави. Докато аз съм жив, има този живот.
към втори вариант >>
Един професор разправял на една котка за произхода на сиренето.
(втори вариант)
Питам, какви заключения ще направи числото 2? Сега моите разсъждения в дадения случай. Сега, тъй както ви гледам, ето на какво мязате.
Един професор разправял на една котка за произхода на сиренето.
И тя седяла на стола, той й разправя как млякото иде от кравата, как са го подсирили. А тя му казва тъй: “Дай да си похапна от него. А защо трябва да ми разправяш откъде е дошло сиренето.” И вашата работа сега мяза на това, вие казвате: “Що ни интересува да ни разправяте за произхода.” Котката не знае за този произход. Сиренето е един резултат. От чисто практическо, физическо гледище за сиренето котката е права.
към втори вариант >>
” Ако аз не мога да докажа реалното, че това не е така, вие можете ли да докажете, че е така?
(втори вариант)
Имате страдания, но вие си мислите за премията. И като мислите за премията, вие разсъждавате разумно какви средства да вземете, за да бъде вашият път сполучлив, като се намерите в трудно положение. Представете си, че сте княжески син, който иска да обиколи света. Вие ще кажете: “Ама това така ли е? ” Аз казвам: “Това не е ли така?
” Ако аз не мога да докажа реалното, че това не е така, вие можете ли да докажете, че е така?
Това е все същото. Аз казвам, че има задгробен живот, вие казвате, че няма задгробен живот. Добре. И аз съм прав, и вие сте прави. Докато аз съм жив, има този живот. Когато аз умра, има задгробен живот.
към втори вариант >>
И тя седяла на стола, той й разправя как млякото иде от кравата, как са го подсирили.
(втори вариант)
Питам, какви заключения ще направи числото 2? Сега моите разсъждения в дадения случай. Сега, тъй както ви гледам, ето на какво мязате. Един професор разправял на една котка за произхода на сиренето.
И тя седяла на стола, той й разправя как млякото иде от кравата, как са го подсирили.
А тя му казва тъй: “Дай да си похапна от него. А защо трябва да ми разправяш откъде е дошло сиренето.” И вашата работа сега мяза на това, вие казвате: “Що ни интересува да ни разправяте за произхода.” Котката не знае за този произход. Сиренето е един резултат. От чисто практическо, физическо гледище за сиренето котката е права. Но след като котката изяде това сирене, и този философ престава да философства.
към втори вариант >>
Това е все същото.
(втори вариант)
И като мислите за премията, вие разсъждавате разумно какви средства да вземете, за да бъде вашият път сполучлив, като се намерите в трудно положение. Представете си, че сте княжески син, който иска да обиколи света. Вие ще кажете: “Ама това така ли е? ” Аз казвам: “Това не е ли така? ” Ако аз не мога да докажа реалното, че това не е така, вие можете ли да докажете, че е така?
Това е все същото.
Аз казвам, че има задгробен живот, вие казвате, че няма задгробен живот. Добре. И аз съм прав, и вие сте прави. Докато аз съм жив, има този живот. Когато аз умра, има задгробен живот. Аз, като умра, доказвам това.
към втори вариант >>
А тя му казва тъй: “Дай да си похапна от него.
(втори вариант)
Питам, какви заключения ще направи числото 2? Сега моите разсъждения в дадения случай. Сега, тъй както ви гледам, ето на какво мязате. Един професор разправял на една котка за произхода на сиренето. И тя седяла на стола, той й разправя как млякото иде от кравата, как са го подсирили.
А тя му казва тъй: “Дай да си похапна от него.
А защо трябва да ми разправяш откъде е дошло сиренето.” И вашата работа сега мяза на това, вие казвате: “Що ни интересува да ни разправяте за произхода.” Котката не знае за този произход. Сиренето е един резултат. От чисто практическо, физическо гледище за сиренето котката е права. Но след като котката изяде това сирене, и този философ престава да философства. Котката си направи опита, изяде сиренето и той казва: “Мен не ми трябва да разправям какво нещо е сиренето, тя го научи вече.
към втори вариант >>
Аз казвам, че има задгробен живот, вие казвате, че няма задгробен живот. Добре.
(втори вариант)
Представете си, че сте княжески син, който иска да обиколи света. Вие ще кажете: “Ама това така ли е? ” Аз казвам: “Това не е ли така? ” Ако аз не мога да докажа реалното, че това не е така, вие можете ли да докажете, че е така? Това е все същото.
Аз казвам, че има задгробен живот, вие казвате, че няма задгробен живот. Добре.
И аз съм прав, и вие сте прави. Докато аз съм жив, има този живот. Когато аз умра, има задгробен живот. Аз, като умра, доказвам това. За да докажа, че има задгробен живот, аз трябва да ида в задгробния живот.
към втори вариант >>
А защо трябва да ми разправяш откъде е дошло сиренето.” И вашата работа сега мяза на това, вие казвате: “Що ни интересува да ни разправяте за произхода.” Котката не знае за този произход.
(втори вариант)
Сега моите разсъждения в дадения случай. Сега, тъй както ви гледам, ето на какво мязате. Един професор разправял на една котка за произхода на сиренето. И тя седяла на стола, той й разправя как млякото иде от кравата, как са го подсирили. А тя му казва тъй: “Дай да си похапна от него.
А защо трябва да ми разправяш откъде е дошло сиренето.” И вашата работа сега мяза на това, вие казвате: “Що ни интересува да ни разправяте за произхода.” Котката не знае за този произход.
Сиренето е един резултат. От чисто практическо, физическо гледище за сиренето котката е права. Но след като котката изяде това сирене, и този философ престава да философства. Котката си направи опита, изяде сиренето и той казва: “Мен не ми трябва да разправям какво нещо е сиренето, тя го научи вече. Сега котката седи на стола и чака да дойде професорът.
към втори вариант >>
И аз съм прав, и вие сте прави.
(втори вариант)
Вие ще кажете: “Ама това така ли е? ” Аз казвам: “Това не е ли така? ” Ако аз не мога да докажа реалното, че това не е така, вие можете ли да докажете, че е така? Това е все същото. Аз казвам, че има задгробен живот, вие казвате, че няма задгробен живот. Добре.
И аз съм прав, и вие сте прави.
Докато аз съм жив, има този живот. Когато аз умра, има задгробен живот. Аз, като умра, доказвам това. За да докажа, че има задгробен живот, аз трябва да ида в задгробния живот.
към втори вариант >>
Сиренето е един резултат.
(втори вариант)
Сега, тъй както ви гледам, ето на какво мязате. Един професор разправял на една котка за произхода на сиренето. И тя седяла на стола, той й разправя как млякото иде от кравата, как са го подсирили. А тя му казва тъй: “Дай да си похапна от него. А защо трябва да ми разправяш откъде е дошло сиренето.” И вашата работа сега мяза на това, вие казвате: “Що ни интересува да ни разправяте за произхода.” Котката не знае за този произход.
Сиренето е един резултат.
От чисто практическо, физическо гледище за сиренето котката е права. Но след като котката изяде това сирене, и този философ престава да философства. Котката си направи опита, изяде сиренето и той казва: “Мен не ми трябва да разправям какво нещо е сиренето, тя го научи вече. Сега котката седи на стола и чака да дойде професорът. Тя мисли професорът пак ще й донесе сирене.
към втори вариант >>
Докато аз съм жив, има този живот.
(втори вариант)
” Аз казвам: “Това не е ли така? ” Ако аз не мога да докажа реалното, че това не е така, вие можете ли да докажете, че е така? Това е все същото. Аз казвам, че има задгробен живот, вие казвате, че няма задгробен живот. Добре. И аз съм прав, и вие сте прави.
Докато аз съм жив, има този живот.
Когато аз умра, има задгробен живот. Аз, като умра, доказвам това. За да докажа, че има задгробен живот, аз трябва да ида в задгробния живот.
към втори вариант >>
От чисто практическо, физическо гледище за сиренето котката е права.
(втори вариант)
Един професор разправял на една котка за произхода на сиренето. И тя седяла на стола, той й разправя как млякото иде от кравата, как са го подсирили. А тя му казва тъй: “Дай да си похапна от него. А защо трябва да ми разправяш откъде е дошло сиренето.” И вашата работа сега мяза на това, вие казвате: “Що ни интересува да ни разправяте за произхода.” Котката не знае за този произход. Сиренето е един резултат.
От чисто практическо, физическо гледище за сиренето котката е права.
Но след като котката изяде това сирене, и този философ престава да философства. Котката си направи опита, изяде сиренето и той казва: “Мен не ми трябва да разправям какво нещо е сиренето, тя го научи вече. Сега котката седи на стола и чака да дойде професорът. Тя мисли професорът пак ще й донесе сирене. Но той казва: “Аз не се интересувам вече от какво е направено сиренето.” И втория път той не носи сирене.
към втори вариант >>
Когато аз умра, има задгробен живот.
(втори вариант)
” Ако аз не мога да докажа реалното, че това не е така, вие можете ли да докажете, че е така? Това е все същото. Аз казвам, че има задгробен живот, вие казвате, че няма задгробен живот. Добре. И аз съм прав, и вие сте прави. Докато аз съм жив, има този живот.
Когато аз умра, има задгробен живот.
Аз, като умра, доказвам това. За да докажа, че има задгробен живот, аз трябва да ида в задгробния живот.
към втори вариант >>
Но след като котката изяде това сирене, и този философ престава да философства.
(втори вариант)
И тя седяла на стола, той й разправя как млякото иде от кравата, как са го подсирили. А тя му казва тъй: “Дай да си похапна от него. А защо трябва да ми разправяш откъде е дошло сиренето.” И вашата работа сега мяза на това, вие казвате: “Що ни интересува да ни разправяте за произхода.” Котката не знае за този произход. Сиренето е един резултат. От чисто практическо, физическо гледище за сиренето котката е права.
Но след като котката изяде това сирене, и този философ престава да философства.
Котката си направи опита, изяде сиренето и той казва: “Мен не ми трябва да разправям какво нещо е сиренето, тя го научи вече. Сега котката седи на стола и чака да дойде професорът. Тя мисли професорът пак ще й донесе сирене. Но той казва: “Аз не се интересувам вече от какво е направено сиренето.” И втория път той не носи сирене. Котката пита професора: “Сирене няма ли?
към втори вариант >>
Аз, като умра, доказвам това.
(втори вариант)
Това е все същото. Аз казвам, че има задгробен живот, вие казвате, че няма задгробен живот. Добре. И аз съм прав, и вие сте прави. Докато аз съм жив, има този живот. Когато аз умра, има задгробен живот.
Аз, като умра, доказвам това.
За да докажа, че има задгробен живот, аз трябва да ида в задгробния живот.
към втори вариант >>
Котката си направи опита, изяде сиренето и той казва: “Мен не ми трябва да разправям какво нещо е сиренето, тя го научи вече.
(втори вариант)
А тя му казва тъй: “Дай да си похапна от него. А защо трябва да ми разправяш откъде е дошло сиренето.” И вашата работа сега мяза на това, вие казвате: “Що ни интересува да ни разправяте за произхода.” Котката не знае за този произход. Сиренето е един резултат. От чисто практическо, физическо гледище за сиренето котката е права. Но след като котката изяде това сирене, и този философ престава да философства.
Котката си направи опита, изяде сиренето и той казва: “Мен не ми трябва да разправям какво нещо е сиренето, тя го научи вече.
Сега котката седи на стола и чака да дойде професорът. Тя мисли професорът пак ще й донесе сирене. Но той казва: “Аз не се интересувам вече от какво е направено сиренето.” И втория път той не носи сирене. Котката пита професора: “Сирене няма ли? ” Професорът отговаря: “Мен не ме интересува сиренето вече.” Както и котката не се интересува от това, как е направено то.
към втори вариант >>
За да докажа, че има задгробен живот, аз трябва да ида в задгробния живот.
(втори вариант)
Аз казвам, че има задгробен живот, вие казвате, че няма задгробен живот. Добре. И аз съм прав, и вие сте прави. Докато аз съм жив, има този живот. Когато аз умра, има задгробен живот. Аз, като умра, доказвам това.
За да докажа, че има задгробен живот, аз трябва да ида в задгробния живот.
към втори вариант >>
Сега котката седи на стола и чака да дойде професорът.
(втори вариант)
А защо трябва да ми разправяш откъде е дошло сиренето.” И вашата работа сега мяза на това, вие казвате: “Що ни интересува да ни разправяте за произхода.” Котката не знае за този произход. Сиренето е един резултат. От чисто практическо, физическо гледище за сиренето котката е права. Но след като котката изяде това сирене, и този философ престава да философства. Котката си направи опита, изяде сиренето и той казва: “Мен не ми трябва да разправям какво нещо е сиренето, тя го научи вече.
Сега котката седи на стола и чака да дойде професорът.
Тя мисли професорът пак ще й донесе сирене. Но той казва: “Аз не се интересувам вече от какво е направено сиренето.” И втория път той не носи сирене. Котката пита професора: “Сирене няма ли? ” Професорът отговаря: “Мен не ме интересува сиренето вече.” Както и котката не се интересува от това, как е направено то.
към втори вариант >>
Ето как аз представлявам реалността.
(втори вариант)
Ето как аз представлявам реалността.
Когато двама хора спорят дали има задгробен живот, или не, те са две радиа Р-а и Р-б. Първото радио има общение, или съобщение, с невидимия, духовния свят, извън земята. Туй същество възприема лъчите отгоре, оттам му пращат писма. И то вярва в това, че има духовен живот. Второто радио е съединено с един физически, материален свят.
към втори вариант >>
Тя мисли професорът пак ще й донесе сирене.
(втори вариант)
Сиренето е един резултат. От чисто практическо, физическо гледище за сиренето котката е права. Но след като котката изяде това сирене, и този философ престава да философства. Котката си направи опита, изяде сиренето и той казва: “Мен не ми трябва да разправям какво нещо е сиренето, тя го научи вече. Сега котката седи на стола и чака да дойде професорът.
Тя мисли професорът пак ще й донесе сирене.
Но той казва: “Аз не се интересувам вече от какво е направено сиренето.” И втория път той не носи сирене. Котката пита професора: “Сирене няма ли? ” Професорът отговаря: “Мен не ме интересува сиренето вече.” Както и котката не се интересува от това, как е направено то.
към втори вариант >>
Когато двама хора спорят дали има задгробен живот, или не, те са две радиа Р-а и Р-б.
(втори вариант)
Ето как аз представлявам реалността.
Когато двама хора спорят дали има задгробен живот, или не, те са две радиа Р-а и Р-б.
Първото радио има общение, или съобщение, с невидимия, духовния свят, извън земята. Туй същество възприема лъчите отгоре, оттам му пращат писма. И то вярва в това, че има духовен живот. Второто радио е съединено с един физически, материален свят. И то си има един център долу.
към втори вариант >>
Но той казва: “Аз не се интересувам вече от какво е направено сиренето.” И втория път той не носи сирене.
(втори вариант)
От чисто практическо, физическо гледище за сиренето котката е права. Но след като котката изяде това сирене, и този философ престава да философства. Котката си направи опита, изяде сиренето и той казва: “Мен не ми трябва да разправям какво нещо е сиренето, тя го научи вече. Сега котката седи на стола и чака да дойде професорът. Тя мисли професорът пак ще й донесе сирене.
Но той казва: “Аз не се интересувам вече от какво е направено сиренето.” И втория път той не носи сирене.
Котката пита професора: “Сирене няма ли? ” Професорът отговаря: “Мен не ме интересува сиренето вече.” Както и котката не се интересува от това, как е направено то.
към втори вариант >>
Първото радио има общение, или съобщение, с невидимия, духовния свят, извън земята.
(втори вариант)
Ето как аз представлявам реалността. Когато двама хора спорят дали има задгробен живот, или не, те са две радиа Р-а и Р-б.
Първото радио има общение, или съобщение, с невидимия, духовния свят, извън земята.
Туй същество възприема лъчите отгоре, оттам му пращат писма. И то вярва в това, че има духовен живот. Второто радио е съединено с един физически, материален свят. И то си има един център долу. И то не вярва в другия свят, казва: “Там няма нищо.” И двамата са прави.
към втори вариант >>
Котката пита професора: “Сирене няма ли?
(втори вариант)
Но след като котката изяде това сирене, и този философ престава да философства. Котката си направи опита, изяде сиренето и той казва: “Мен не ми трябва да разправям какво нещо е сиренето, тя го научи вече. Сега котката седи на стола и чака да дойде професорът. Тя мисли професорът пак ще й донесе сирене. Но той казва: “Аз не се интересувам вече от какво е направено сиренето.” И втория път той не носи сирене.
Котката пита професора: “Сирене няма ли?
” Професорът отговаря: “Мен не ме интересува сиренето вече.” Както и котката не се интересува от това, как е направено то.
към втори вариант >>
Туй същество възприема лъчите отгоре, оттам му пращат писма.
(втори вариант)
Ето как аз представлявам реалността. Когато двама хора спорят дали има задгробен живот, или не, те са две радиа Р-а и Р-б. Първото радио има общение, или съобщение, с невидимия, духовния свят, извън земята.
Туй същество възприема лъчите отгоре, оттам му пращат писма.
И то вярва в това, че има духовен живот. Второто радио е съединено с един физически, материален свят. И то си има един център долу. И то не вярва в другия свят, казва: “Там няма нищо.” И двамата са прави. И кой каквото е възприел чрез своето радио, за това говори.
към втори вариант >>
” Професорът отговаря: “Мен не ме интересува сиренето вече.” Както и котката не се интересува от това, как е направено то.
(втори вариант)
Котката си направи опита, изяде сиренето и той казва: “Мен не ми трябва да разправям какво нещо е сиренето, тя го научи вече. Сега котката седи на стола и чака да дойде професорът. Тя мисли професорът пак ще й донесе сирене. Но той казва: “Аз не се интересувам вече от какво е направено сиренето.” И втория път той не носи сирене. Котката пита професора: “Сирене няма ли?
” Професорът отговаря: “Мен не ме интересува сиренето вече.” Както и котката не се интересува от това, как е направено то.
към втори вариант >>
И то вярва в това, че има духовен живот.
(втори вариант)
Ето как аз представлявам реалността. Когато двама хора спорят дали има задгробен живот, или не, те са две радиа Р-а и Р-б. Първото радио има общение, или съобщение, с невидимия, духовния свят, извън земята. Туй същество възприема лъчите отгоре, оттам му пращат писма.
И то вярва в това, че има духовен живот.
Второто радио е съединено с един физически, материален свят. И то си има един център долу. И то не вярва в другия свят, казва: “Там няма нищо.” И двамата са прави. И кой каквото е възприел чрез своето радио, за това говори. Обаче онзи, който разбира, че има Господ, и онзи, който разбира, че няма Господ, те разглеждат нещата от две различни становища.
към втори вариант >>
Питам, какво ще каже котката, не беше ли умно да знае котката как се придобива сиренето, че ако професорът не донесе сирене, тя да приготви сама сиренето си.
(втори вариант)
Питам, какво ще каже котката, не беше ли умно да знае котката как се придобива сиренето, че ако професорът не донесе сирене, тя да приготви сама сиренето си.
Той казва: “Аз нямам време да разправям всякога за сиренето.” Котката казва: “Още дай.” След като е опитала котката сиренето, той е разбрал, че тя е научила вече откъде иде сиренето. А котката хабер си няма. Тя казва: “Нещо хубаво, вкусно беше, но как се добива, нищо не зная.”
към втори вариант >>
Второто радио е съединено с един физически, материален свят.
(втори вариант)
Ето как аз представлявам реалността. Когато двама хора спорят дали има задгробен живот, или не, те са две радиа Р-а и Р-б. Първото радио има общение, или съобщение, с невидимия, духовния свят, извън земята. Туй същество възприема лъчите отгоре, оттам му пращат писма. И то вярва в това, че има духовен живот.
Второто радио е съединено с един физически, материален свят.
И то си има един център долу. И то не вярва в другия свят, казва: “Там няма нищо.” И двамата са прави. И кой каквото е възприел чрез своето радио, за това говори. Обаче онзи, който разбира, че има Господ, и онзи, който разбира, че няма Господ, те разглеждат нещата от две различни становища. Сега вие не разсъждавайте има ли Господ, или няма.
към втори вариант >>
Той казва: “Аз нямам време да разправям всякога за сиренето.” Котката казва: “Още дай.” След като е опитала котката сиренето, той е разбрал, че тя е научила вече откъде иде сиренето.
(втори вариант)
Питам, какво ще каже котката, не беше ли умно да знае котката как се придобива сиренето, че ако професорът не донесе сирене, тя да приготви сама сиренето си.
Той казва: “Аз нямам време да разправям всякога за сиренето.” Котката казва: “Още дай.” След като е опитала котката сиренето, той е разбрал, че тя е научила вече откъде иде сиренето.
А котката хабер си няма. Тя казва: “Нещо хубаво, вкусно беше, но как се добива, нищо не зная.”
към втори вариант >>
И то си има един център долу.
(втори вариант)
Когато двама хора спорят дали има задгробен живот, или не, те са две радиа Р-а и Р-б. Първото радио има общение, или съобщение, с невидимия, духовния свят, извън земята. Туй същество възприема лъчите отгоре, оттам му пращат писма. И то вярва в това, че има духовен живот. Второто радио е съединено с един физически, материален свят.
И то си има един център долу.
И то не вярва в другия свят, казва: “Там няма нищо.” И двамата са прави. И кой каквото е възприел чрез своето радио, за това говори. Обаче онзи, който разбира, че има Господ, и онзи, който разбира, че няма Господ, те разглеждат нещата от две различни становища. Сега вие не разсъждавайте има ли Господ, или няма. Това е една остаряла теория.
към втори вариант >>
А котката хабер си няма.
(втори вариант)
Питам, какво ще каже котката, не беше ли умно да знае котката как се придобива сиренето, че ако професорът не донесе сирене, тя да приготви сама сиренето си. Той казва: “Аз нямам време да разправям всякога за сиренето.” Котката казва: “Още дай.” След като е опитала котката сиренето, той е разбрал, че тя е научила вече откъде иде сиренето.
А котката хабер си няма.
Тя казва: “Нещо хубаво, вкусно беше, но как се добива, нищо не зная.”
към втори вариант >>
И то не вярва в другия свят, казва: “Там няма нищо.” И двамата са прави.
(втори вариант)
Първото радио има общение, или съобщение, с невидимия, духовния свят, извън земята. Туй същество възприема лъчите отгоре, оттам му пращат писма. И то вярва в това, че има духовен живот. Второто радио е съединено с един физически, материален свят. И то си има един център долу.
И то не вярва в другия свят, казва: “Там няма нищо.” И двамата са прави.
И кой каквото е възприел чрез своето радио, за това говори. Обаче онзи, който разбира, че има Господ, и онзи, който разбира, че няма Господ, те разглеждат нещата от две различни становища. Сега вие не разсъждавайте има ли Господ, или няма. Това е една остаряла теория. Когато вие сте на правия път, има Господ.
към втори вариант >>
Тя казва: “Нещо хубаво, вкусно беше, но как се добива, нищо не зная.”
(втори вариант)
Питам, какво ще каже котката, не беше ли умно да знае котката как се придобива сиренето, че ако професорът не донесе сирене, тя да приготви сама сиренето си. Той казва: “Аз нямам време да разправям всякога за сиренето.” Котката казва: “Още дай.” След като е опитала котката сиренето, той е разбрал, че тя е научила вече откъде иде сиренето. А котката хабер си няма.
Тя казва: “Нещо хубаво, вкусно беше, но как се добива, нищо не зная.”
към втори вариант >>
И кой каквото е възприел чрез своето радио, за това говори.
(втори вариант)
Туй същество възприема лъчите отгоре, оттам му пращат писма. И то вярва в това, че има духовен живот. Второто радио е съединено с един физически, материален свят. И то си има един център долу. И то не вярва в другия свят, казва: “Там няма нищо.” И двамата са прави.
И кой каквото е възприел чрез своето радио, за това говори.
Обаче онзи, който разбира, че има Господ, и онзи, който разбира, че няма Господ, те разглеждат нещата от две различни становища. Сега вие не разсъждавайте има ли Господ, или няма. Това е една остаряла теория. Когато вие сте на правия път, има Господ. Когато сте на кривия път, няма Господ.
към втори вариант >>
Сега вашето положение мяза на котката.
(втори вариант)
Сега вашето положение мяза на котката.
Всички, които седите тук, сте в положението на котката. Казвате: “Дайте ни на нас, сега дрехи ни трябват, шапка, обуща хубави.” Това е сиренето. Ще го изядете. А втория път аз не нося сирене, а на вас ви се яде сирене, какво ще правите? И положението на всички сегашни хора и учени, всички искат да живеят добре.
към втори вариант >>
Обаче онзи, който разбира, че има Господ, и онзи, който разбира, че няма Господ, те разглеждат нещата от две различни становища.
(втори вариант)
И то вярва в това, че има духовен живот. Второто радио е съединено с един физически, материален свят. И то си има един център долу. И то не вярва в другия свят, казва: “Там няма нищо.” И двамата са прави. И кой каквото е възприел чрез своето радио, за това говори.
Обаче онзи, който разбира, че има Господ, и онзи, който разбира, че няма Господ, те разглеждат нещата от две различни становища.
Сега вие не разсъждавайте има ли Господ, или няма. Това е една остаряла теория. Когато вие сте на правия път, има Господ. Когато сте на кривия път, няма Господ. Когато има сполуки, има Господ.
към втори вариант >>
Всички, които седите тук, сте в положението на котката.
(втори вариант)
Сега вашето положение мяза на котката.
Всички, които седите тук, сте в положението на котката.
Казвате: “Дайте ни на нас, сега дрехи ни трябват, шапка, обуща хубави.” Това е сиренето. Ще го изядете. А втория път аз не нося сирене, а на вас ви се яде сирене, какво ще правите? И положението на всички сегашни хора и учени, всички искат да живеят добре. Това е сиренето.
към втори вариант >>
Сега вие не разсъждавайте има ли Господ, или няма.
(втори вариант)
Второто радио е съединено с един физически, материален свят. И то си има един център долу. И то не вярва в другия свят, казва: “Там няма нищо.” И двамата са прави. И кой каквото е възприел чрез своето радио, за това говори. Обаче онзи, който разбира, че има Господ, и онзи, който разбира, че няма Господ, те разглеждат нещата от две различни становища.
Сега вие не разсъждавайте има ли Господ, или няма.
Това е една остаряла теория. Когато вие сте на правия път, има Господ. Когато сте на кривия път, няма Господ. Когато има сполуки, има Господ. Когато няма сполуки, няма Господ.
към втори вариант >>
Казвате: “Дайте ни на нас, сега дрехи ни трябват, шапка, обуща хубави.” Това е сиренето.
(втори вариант)
Сега вашето положение мяза на котката. Всички, които седите тук, сте в положението на котката.
Казвате: “Дайте ни на нас, сега дрехи ни трябват, шапка, обуща хубави.” Това е сиренето.
Ще го изядете. А втория път аз не нося сирене, а на вас ви се яде сирене, какво ще правите? И положението на всички сегашни хора и учени, всички искат да живеят добре. Това е сиренето. Но този професор само веднъж носи сирене.
към втори вариант >>
Това е една остаряла теория.
(втори вариант)
И то си има един център долу. И то не вярва в другия свят, казва: “Там няма нищо.” И двамата са прави. И кой каквото е възприел чрез своето радио, за това говори. Обаче онзи, който разбира, че има Господ, и онзи, който разбира, че няма Господ, те разглеждат нещата от две различни становища. Сега вие не разсъждавайте има ли Господ, или няма.
Това е една остаряла теория.
Когато вие сте на правия път, има Господ. Когато сте на кривия път, няма Господ. Когато има сполуки, има Господ. Когато няма сполуки, няма Господ. Тъй седи въпросът.
към втори вариант >>
Ще го изядете.
(втори вариант)
Сега вашето положение мяза на котката. Всички, които седите тук, сте в положението на котката. Казвате: “Дайте ни на нас, сега дрехи ни трябват, шапка, обуща хубави.” Това е сиренето.
Ще го изядете.
А втория път аз не нося сирене, а на вас ви се яде сирене, какво ще правите? И положението на всички сегашни хора и учени, всички искат да живеят добре. Това е сиренето. Но този професор само веднъж носи сирене. Втори път той се занимава с други въпроси.
към втори вариант >>
Когато вие сте на правия път, има Господ.
(втори вариант)
И то не вярва в другия свят, казва: “Там няма нищо.” И двамата са прави. И кой каквото е възприел чрез своето радио, за това говори. Обаче онзи, който разбира, че има Господ, и онзи, който разбира, че няма Господ, те разглеждат нещата от две различни становища. Сега вие не разсъждавайте има ли Господ, или няма. Това е една остаряла теория.
Когато вие сте на правия път, има Господ.
Когато сте на кривия път, няма Господ. Когато има сполуки, има Господ. Когато няма сполуки, няма Господ. Тъй седи въпросът. Ние говорим за живота на земята.
към втори вариант >>
А втория път аз не нося сирене, а на вас ви се яде сирене, какво ще правите?
(втори вариант)
Сега вашето положение мяза на котката. Всички, които седите тук, сте в положението на котката. Казвате: “Дайте ни на нас, сега дрехи ни трябват, шапка, обуща хубави.” Това е сиренето. Ще го изядете.
А втория път аз не нося сирене, а на вас ви се яде сирене, какво ще правите?
И положението на всички сегашни хора и учени, всички искат да живеят добре. Това е сиренето. Но този професор само веднъж носи сирене. Втори път той се занимава с други въпроси. И мислите ли вие, че този професор, който се занимава с други въпроси, че те не са тъй важни както сиренето.
към втори вариант >>
Когато сте на кривия път, няма Господ.
(втори вариант)
И кой каквото е възприел чрез своето радио, за това говори. Обаче онзи, който разбира, че има Господ, и онзи, който разбира, че няма Господ, те разглеждат нещата от две различни становища. Сега вие не разсъждавайте има ли Господ, или няма. Това е една остаряла теория. Когато вие сте на правия път, има Господ.
Когато сте на кривия път, няма Господ.
Когато има сполуки, има Господ. Когато няма сполуки, няма Господ. Тъй седи въпросът. Ние говорим за живота на земята. Вие казвате: “Онзи богатият човек има ли Господ?
към втори вариант >>
И положението на всички сегашни хора и учени, всички искат да живеят добре.
(втори вариант)
Сега вашето положение мяза на котката. Всички, които седите тук, сте в положението на котката. Казвате: “Дайте ни на нас, сега дрехи ни трябват, шапка, обуща хубави.” Това е сиренето. Ще го изядете. А втория път аз не нося сирене, а на вас ви се яде сирене, какво ще правите?
И положението на всички сегашни хора и учени, всички искат да живеят добре.
Това е сиренето. Но този професор само веднъж носи сирене. Втори път той се занимава с други въпроси. И мислите ли вие, че този професор, който се занимава с други въпроси, че те не са тъй важни както сиренето. Да допуснем, той донесе втория път една малка кифла.
към втори вариант >>
Когато има сполуки, има Господ.
(втори вариант)
Обаче онзи, който разбира, че има Господ, и онзи, който разбира, че няма Господ, те разглеждат нещата от две различни становища. Сега вие не разсъждавайте има ли Господ, или няма. Това е една остаряла теория. Когато вие сте на правия път, има Господ. Когато сте на кривия път, няма Господ.
Когато има сполуки, има Господ.
Когато няма сполуки, няма Господ. Тъй седи въпросът. Ние говорим за живота на земята. Вие казвате: “Онзи богатият човек има ли Господ? ” Че и онзи ученият човек, всъщност и той има Господ.
към втори вариант >>
Това е сиренето.
(втори вариант)
Всички, които седите тук, сте в положението на котката. Казвате: “Дайте ни на нас, сега дрехи ни трябват, шапка, обуща хубави.” Това е сиренето. Ще го изядете. А втория път аз не нося сирене, а на вас ви се яде сирене, какво ще правите? И положението на всички сегашни хора и учени, всички искат да живеят добре.
Това е сиренето.
Но този професор само веднъж носи сирене. Втори път той се занимава с други въпроси. И мислите ли вие, че този професор, който се занимава с други въпроси, че те не са тъй важни както сиренето. Да допуснем, той донесе втория път една малка кифла. Котката казва: “Ами сиренето?
към втори вариант >>
Когато няма сполуки, няма Господ.
(втори вариант)
Сега вие не разсъждавайте има ли Господ, или няма. Това е една остаряла теория. Когато вие сте на правия път, има Господ. Когато сте на кривия път, няма Господ. Когато има сполуки, има Господ.
Когато няма сполуки, няма Господ.
Тъй седи въпросът. Ние говорим за живота на земята. Вие казвате: “Онзи богатият човек има ли Господ? ” Че и онзи ученият човек, всъщност и той има Господ. Аз говоря за нещата, които са положителни.
към втори вариант >>
Но този професор само веднъж носи сирене.
(втори вариант)
Казвате: “Дайте ни на нас, сега дрехи ни трябват, шапка, обуща хубави.” Това е сиренето. Ще го изядете. А втория път аз не нося сирене, а на вас ви се яде сирене, какво ще правите? И положението на всички сегашни хора и учени, всички искат да живеят добре. Това е сиренето.
Но този професор само веднъж носи сирене.
Втори път той се занимава с други въпроси. И мислите ли вие, че този професор, който се занимава с други въпроси, че те не са тъй важни както сиренето. Да допуснем, той донесе втория път една малка кифла. Котката казва: “Ами сиренето? ” Професорът казва: “Със сиренето свършихме, но аз нося сега една кифла.” И почва той да й разправя как е станала кифлата и говори за произхода на житото.
към втори вариант >>
Тъй седи въпросът.
(втори вариант)
Това е една остаряла теория. Когато вие сте на правия път, има Господ. Когато сте на кривия път, няма Господ. Когато има сполуки, има Господ. Когато няма сполуки, няма Господ.
Тъй седи въпросът.
Ние говорим за живота на земята. Вие казвате: “Онзи богатият човек има ли Господ? ” Че и онзи ученият човек, всъщност и той има Господ. Аз говоря за нещата, които са положителни. Говоря за едно богатство, което не се губи, говоря за една наука, която не се губи.
към втори вариант >>
Втори път той се занимава с други въпроси.
(втори вариант)
Ще го изядете. А втория път аз не нося сирене, а на вас ви се яде сирене, какво ще правите? И положението на всички сегашни хора и учени, всички искат да живеят добре. Това е сиренето. Но този професор само веднъж носи сирене.
Втори път той се занимава с други въпроси.
И мислите ли вие, че този професор, който се занимава с други въпроси, че те не са тъй важни както сиренето. Да допуснем, той донесе втория път една малка кифла. Котката казва: “Ами сиренето? ” Професорът казва: “Със сиренето свършихме, но аз нося сега една кифла.” И почва той да й разправя как е станала кифлата и говори за произхода на житото. Котката пак казва: “Дай ми да опитам кифлата.” Взема тя кифлата и я изяжда и намира, че кифлата е много хубаво направена.
към втори вариант >>
Ние говорим за живота на земята.
(втори вариант)
Когато вие сте на правия път, има Господ. Когато сте на кривия път, няма Господ. Когато има сполуки, има Господ. Когато няма сполуки, няма Господ. Тъй седи въпросът.
Ние говорим за живота на земята.
Вие казвате: “Онзи богатият човек има ли Господ? ” Че и онзи ученият човек, всъщност и той има Господ. Аз говоря за нещата, които са положителни. Говоря за едно богатство, което не се губи, говоря за една наука, която не се губи. Аз не говоря за преходни неща, но говоря за слуги.
към втори вариант >>
И мислите ли вие, че този професор, който се занимава с други въпроси, че те не са тъй важни както сиренето.
(втори вариант)
А втория път аз не нося сирене, а на вас ви се яде сирене, какво ще правите? И положението на всички сегашни хора и учени, всички искат да живеят добре. Това е сиренето. Но този професор само веднъж носи сирене. Втори път той се занимава с други въпроси.
И мислите ли вие, че този професор, който се занимава с други въпроси, че те не са тъй важни както сиренето.
Да допуснем, той донесе втория път една малка кифла. Котката казва: “Ами сиренето? ” Професорът казва: “Със сиренето свършихме, но аз нося сега една кифла.” И почва той да й разправя как е станала кифлата и говори за произхода на житото. Котката пак казва: “Дай ми да опитам кифлата.” Взема тя кифлата и я изяжда и намира, че кифлата е много хубаво направена. Пък онзи, който е направил кифлата, е турил и малко сирене.
към втори вариант >>
Вие казвате: “Онзи богатият човек има ли Господ?
(втори вариант)
Когато сте на кривия път, няма Господ. Когато има сполуки, има Господ. Когато няма сполуки, няма Господ. Тъй седи въпросът. Ние говорим за живота на земята.
Вие казвате: “Онзи богатият човек има ли Господ?
” Че и онзи ученият човек, всъщност и той има Господ. Аз говоря за нещата, които са положителни. Говоря за едно богатство, което не се губи, говоря за една наука, която не се губи. Аз не говоря за преходни неща, но говоря за слуги. Някой път вие разглеждате богатия човек така.
към втори вариант >>
Да допуснем, той донесе втория път една малка кифла.
(втори вариант)
И положението на всички сегашни хора и учени, всички искат да живеят добре. Това е сиренето. Но този професор само веднъж носи сирене. Втори път той се занимава с други въпроси. И мислите ли вие, че този професор, който се занимава с други въпроси, че те не са тъй важни както сиренето.
Да допуснем, той донесе втория път една малка кифла.
Котката казва: “Ами сиренето? ” Професорът казва: “Със сиренето свършихме, но аз нося сега една кифла.” И почва той да й разправя как е станала кифлата и говори за произхода на житото. Котката пак казва: “Дай ми да опитам кифлата.” Взема тя кифлата и я изяжда и намира, че кифлата е много хубаво направена. Пък онзи, който е направил кифлата, е турил и малко сирене. Котката казва: “По-напред беше само сирене, а сега има и друго нещо.” Има нещо ново предадено, а има и сиренце вътре.
към втори вариант >>
” Че и онзи ученият човек, всъщност и той има Господ.
(втори вариант)
Когато има сполуки, има Господ. Когато няма сполуки, няма Господ. Тъй седи въпросът. Ние говорим за живота на земята. Вие казвате: “Онзи богатият човек има ли Господ?
” Че и онзи ученият човек, всъщност и той има Господ.
Аз говоря за нещата, които са положителни. Говоря за едно богатство, което не се губи, говоря за една наука, която не се губи. Аз не говоря за преходни неща, но говоря за слуги. Някой път вие разглеждате богатия човек така. Да кажем, аз съм богатият и съм пазарил един друг човек да ми носи 5 крини жито на гърба си.
към втори вариант >>
Котката казва: “Ами сиренето?
(втори вариант)
Това е сиренето. Но този професор само веднъж носи сирене. Втори път той се занимава с други въпроси. И мислите ли вие, че този професор, който се занимава с други въпроси, че те не са тъй важни както сиренето. Да допуснем, той донесе втория път една малка кифла.
Котката казва: “Ами сиренето?
” Професорът казва: “Със сиренето свършихме, но аз нося сега една кифла.” И почва той да й разправя как е станала кифлата и говори за произхода на житото. Котката пак казва: “Дай ми да опитам кифлата.” Взема тя кифлата и я изяжда и намира, че кифлата е много хубаво направена. Пък онзи, който е направил кифлата, е турил и малко сирене. Котката казва: “По-напред беше само сирене, а сега има и друго нещо.” Има нещо ново предадено, а има и сиренце вътре. Тя пак мисли професорът като дойде, ще донесе пак от същото нещо и му казва: “От същото нещо няма ли още?
към втори вариант >>
Аз говоря за нещата, които са положителни.
(втори вариант)
Когато няма сполуки, няма Господ. Тъй седи въпросът. Ние говорим за живота на земята. Вие казвате: “Онзи богатият човек има ли Господ? ” Че и онзи ученият човек, всъщност и той има Господ.
Аз говоря за нещата, които са положителни.
Говоря за едно богатство, което не се губи, говоря за една наука, която не се губи. Аз не говоря за преходни неща, но говоря за слуги. Някой път вие разглеждате богатия човек така. Да кажем, аз съм богатият и съм пазарил един друг човек да ми носи 5 крини жито на гърба си. Може и той да мине за богат, но това богатство не е негово.
към втори вариант >>
” Професорът казва: “Със сиренето свършихме, но аз нося сега една кифла.” И почва той да й разправя как е станала кифлата и говори за произхода на житото.
(втори вариант)
Но този професор само веднъж носи сирене. Втори път той се занимава с други въпроси. И мислите ли вие, че този професор, който се занимава с други въпроси, че те не са тъй важни както сиренето. Да допуснем, той донесе втория път една малка кифла. Котката казва: “Ами сиренето?
” Професорът казва: “Със сиренето свършихме, но аз нося сега една кифла.” И почва той да й разправя как е станала кифлата и говори за произхода на житото.
Котката пак казва: “Дай ми да опитам кифлата.” Взема тя кифлата и я изяжда и намира, че кифлата е много хубаво направена. Пък онзи, който е направил кифлата, е турил и малко сирене. Котката казва: “По-напред беше само сирене, а сега има и друго нещо.” Има нещо ново предадено, а има и сиренце вътре. Тя пак мисли професорът като дойде, ще донесе пак от същото нещо и му казва: “От същото нещо няма ли още? ” Професорът казва: “Мен не ме интересуват вече кифлите.” Сега той носи една ябълка.
към втори вариант >>
Говоря за едно богатство, което не се губи, говоря за една наука, която не се губи.
(втори вариант)
Тъй седи въпросът. Ние говорим за живота на земята. Вие казвате: “Онзи богатият човек има ли Господ? ” Че и онзи ученият човек, всъщност и той има Господ. Аз говоря за нещата, които са положителни.
Говоря за едно богатство, което не се губи, говоря за една наука, която не се губи.
Аз не говоря за преходни неща, но говоря за слуги. Някой път вие разглеждате богатия човек така. Да кажем, аз съм богатият и съм пазарил един друг човек да ми носи 5 крини жито на гърба си. Може и той да мине за богат, но това богатство не е негово. Той, който беше богат, идва до моята стая, казвам му: “Остави житото отвънка.” Давам му 10 лева, той ги взима и си отива.
към втори вариант >>
Котката пак казва: “Дай ми да опитам кифлата.” Взема тя кифлата и я изяжда и намира, че кифлата е много хубаво направена.
(втори вариант)
Втори път той се занимава с други въпроси. И мислите ли вие, че този професор, който се занимава с други въпроси, че те не са тъй важни както сиренето. Да допуснем, той донесе втория път една малка кифла. Котката казва: “Ами сиренето? ” Професорът казва: “Със сиренето свършихме, но аз нося сега една кифла.” И почва той да й разправя как е станала кифлата и говори за произхода на житото.
Котката пак казва: “Дай ми да опитам кифлата.” Взема тя кифлата и я изяжда и намира, че кифлата е много хубаво направена.
Пък онзи, който е направил кифлата, е турил и малко сирене. Котката казва: “По-напред беше само сирене, а сега има и друго нещо.” Има нещо ново предадено, а има и сиренце вътре. Тя пак мисли професорът като дойде, ще донесе пак от същото нещо и му казва: “От същото нещо няма ли още? ” Професорът казва: “Мен не ме интересуват вече кифлите.” Сега той носи една ябълка. Но този път ябълката не е сварена, сурова е ябълката, при това е от киселите.
към втори вариант >>
Аз не говоря за преходни неща, но говоря за слуги.
(втори вариант)
Ние говорим за живота на земята. Вие казвате: “Онзи богатият човек има ли Господ? ” Че и онзи ученият човек, всъщност и той има Господ. Аз говоря за нещата, които са положителни. Говоря за едно богатство, което не се губи, говоря за една наука, която не се губи.
Аз не говоря за преходни неща, но говоря за слуги.
Някой път вие разглеждате богатия човек така. Да кажем, аз съм богатият и съм пазарил един друг човек да ми носи 5 крини жито на гърба си. Може и той да мине за богат, но това богатство не е негово. Той, който беше богат, идва до моята стая, казвам му: “Остави житото отвънка.” Давам му 10 лева, той ги взима и си отива. А богат всъщност съм аз.
към втори вариант >>
Пък онзи, който е направил кифлата, е турил и малко сирене.
(втори вариант)
И мислите ли вие, че този професор, който се занимава с други въпроси, че те не са тъй важни както сиренето. Да допуснем, той донесе втория път една малка кифла. Котката казва: “Ами сиренето? ” Професорът казва: “Със сиренето свършихме, но аз нося сега една кифла.” И почва той да й разправя как е станала кифлата и говори за произхода на житото. Котката пак казва: “Дай ми да опитам кифлата.” Взема тя кифлата и я изяжда и намира, че кифлата е много хубаво направена.
Пък онзи, който е направил кифлата, е турил и малко сирене.
Котката казва: “По-напред беше само сирене, а сега има и друго нещо.” Има нещо ново предадено, а има и сиренце вътре. Тя пак мисли професорът като дойде, ще донесе пак от същото нещо и му казва: “От същото нещо няма ли още? ” Професорът казва: “Мен не ме интересуват вече кифлите.” Сега той носи една ябълка. Но този път ябълката не е сварена, сурова е ябълката, при това е от киселите. Котката се е научила, пак иде при професора, казва: “Първото беше хубаво, второто хубаво.” И мисли, че и това е нещо хубаво.
към втори вариант >>
Някой път вие разглеждате богатия човек така.
(втори вариант)
Вие казвате: “Онзи богатият човек има ли Господ? ” Че и онзи ученият човек, всъщност и той има Господ. Аз говоря за нещата, които са положителни. Говоря за едно богатство, което не се губи, говоря за една наука, която не се губи. Аз не говоря за преходни неща, но говоря за слуги.
Някой път вие разглеждате богатия човек така.
Да кажем, аз съм богатият и съм пазарил един друг човек да ми носи 5 крини жито на гърба си. Може и той да мине за богат, но това богатство не е негово. Той, който беше богат, идва до моята стая, казвам му: “Остави житото отвънка.” Давам му 10 лева, той ги взима и си отива. А богат всъщност съм аз.
към втори вариант >>
Котката казва: “По-напред беше само сирене, а сега има и друго нещо.” Има нещо ново предадено, а има и сиренце вътре.
(втори вариант)
Да допуснем, той донесе втория път една малка кифла. Котката казва: “Ами сиренето? ” Професорът казва: “Със сиренето свършихме, но аз нося сега една кифла.” И почва той да й разправя как е станала кифлата и говори за произхода на житото. Котката пак казва: “Дай ми да опитам кифлата.” Взема тя кифлата и я изяжда и намира, че кифлата е много хубаво направена. Пък онзи, който е направил кифлата, е турил и малко сирене.
Котката казва: “По-напред беше само сирене, а сега има и друго нещо.” Има нещо ново предадено, а има и сиренце вътре.
Тя пак мисли професорът като дойде, ще донесе пак от същото нещо и му казва: “От същото нещо няма ли още? ” Професорът казва: “Мен не ме интересуват вече кифлите.” Сега той носи една ябълка. Но този път ябълката не е сварена, сурова е ябълката, при това е от киселите. Котката се е научила, пак иде при професора, казва: “Първото беше хубаво, второто хубаво.” И мисли, че и това е нещо хубаво. Професорът таман почва да разправя, тя казва: “Искам да опитам.” Той й дава, но не върви.
към втори вариант >>
Да кажем, аз съм богатият и съм пазарил един друг човек да ми носи 5 крини жито на гърба си.
(втори вариант)
” Че и онзи ученият човек, всъщност и той има Господ. Аз говоря за нещата, които са положителни. Говоря за едно богатство, което не се губи, говоря за една наука, която не се губи. Аз не говоря за преходни неща, но говоря за слуги. Някой път вие разглеждате богатия човек така.
Да кажем, аз съм богатият и съм пазарил един друг човек да ми носи 5 крини жито на гърба си.
Може и той да мине за богат, но това богатство не е негово. Той, който беше богат, идва до моята стая, казвам му: “Остави житото отвънка.” Давам му 10 лева, той ги взима и си отива. А богат всъщност съм аз.
към втори вариант >>
Тя пак мисли професорът като дойде, ще донесе пак от същото нещо и му казва: “От същото нещо няма ли още?
(втори вариант)
Котката казва: “Ами сиренето? ” Професорът казва: “Със сиренето свършихме, но аз нося сега една кифла.” И почва той да й разправя как е станала кифлата и говори за произхода на житото. Котката пак казва: “Дай ми да опитам кифлата.” Взема тя кифлата и я изяжда и намира, че кифлата е много хубаво направена. Пък онзи, който е направил кифлата, е турил и малко сирене. Котката казва: “По-напред беше само сирене, а сега има и друго нещо.” Има нещо ново предадено, а има и сиренце вътре.
Тя пак мисли професорът като дойде, ще донесе пак от същото нещо и му казва: “От същото нещо няма ли още?
” Професорът казва: “Мен не ме интересуват вече кифлите.” Сега той носи една ябълка. Но този път ябълката не е сварена, сурова е ябълката, при това е от киселите. Котката се е научила, пак иде при професора, казва: “Първото беше хубаво, второто хубаво.” И мисли, че и това е нещо хубаво. Професорът таман почва да разправя, тя казва: “Искам да опитам.” Той й дава, но не върви. Вие виждали ли сте котка да яде ябълка?
към втори вариант >>
Може и той да мине за богат, но това богатство не е негово.
(втори вариант)
Аз говоря за нещата, които са положителни. Говоря за едно богатство, което не се губи, говоря за една наука, която не се губи. Аз не говоря за преходни неща, но говоря за слуги. Някой път вие разглеждате богатия човек така. Да кажем, аз съм богатият и съм пазарил един друг човек да ми носи 5 крини жито на гърба си.
Може и той да мине за богат, но това богатство не е негово.
Той, който беше богат, идва до моята стая, казвам му: “Остави житото отвънка.” Давам му 10 лева, той ги взима и си отива. А богат всъщност съм аз.
към втори вариант >>
” Професорът казва: “Мен не ме интересуват вече кифлите.” Сега той носи една ябълка.
(втори вариант)
” Професорът казва: “Със сиренето свършихме, но аз нося сега една кифла.” И почва той да й разправя как е станала кифлата и говори за произхода на житото. Котката пак казва: “Дай ми да опитам кифлата.” Взема тя кифлата и я изяжда и намира, че кифлата е много хубаво направена. Пък онзи, който е направил кифлата, е турил и малко сирене. Котката казва: “По-напред беше само сирене, а сега има и друго нещо.” Има нещо ново предадено, а има и сиренце вътре. Тя пак мисли професорът като дойде, ще донесе пак от същото нещо и му казва: “От същото нещо няма ли още?
” Професорът казва: “Мен не ме интересуват вече кифлите.” Сега той носи една ябълка.
Но този път ябълката не е сварена, сурова е ябълката, при това е от киселите. Котката се е научила, пак иде при професора, казва: “Първото беше хубаво, второто хубаво.” И мисли, че и това е нещо хубаво. Професорът таман почва да разправя, тя казва: “Искам да опитам.” Той й дава, но не върви. Вие виждали ли сте котка да яде ябълка? Тя я бута-бута, почва да се занимава с нея насам-натам.
към втори вариант >>
Той, който беше богат, идва до моята стая, казвам му: “Остави житото отвънка.” Давам му 10 лева, той ги взима и си отива.
(втори вариант)
Говоря за едно богатство, което не се губи, говоря за една наука, която не се губи. Аз не говоря за преходни неща, но говоря за слуги. Някой път вие разглеждате богатия човек така. Да кажем, аз съм богатият и съм пазарил един друг човек да ми носи 5 крини жито на гърба си. Може и той да мине за богат, но това богатство не е негово.
Той, който беше богат, идва до моята стая, казвам му: “Остави житото отвънка.” Давам му 10 лева, той ги взима и си отива.
А богат всъщност съм аз.
към втори вариант >>
Но този път ябълката не е сварена, сурова е ябълката, при това е от киселите.
(втори вариант)
Котката пак казва: “Дай ми да опитам кифлата.” Взема тя кифлата и я изяжда и намира, че кифлата е много хубаво направена. Пък онзи, който е направил кифлата, е турил и малко сирене. Котката казва: “По-напред беше само сирене, а сега има и друго нещо.” Има нещо ново предадено, а има и сиренце вътре. Тя пак мисли професорът като дойде, ще донесе пак от същото нещо и му казва: “От същото нещо няма ли още? ” Професорът казва: “Мен не ме интересуват вече кифлите.” Сега той носи една ябълка.
Но този път ябълката не е сварена, сурова е ябълката, при това е от киселите.
Котката се е научила, пак иде при професора, казва: “Първото беше хубаво, второто хубаво.” И мисли, че и това е нещо хубаво. Професорът таман почва да разправя, тя казва: “Искам да опитам.” Той й дава, но не върви. Вие виждали ли сте котка да яде ябълка? Тя я бута-бута, почва да се занимава с нея насам-натам. Понеже не може да я яде, тя си играе с нея, ходи по нея.
към втори вариант >>
А богат всъщност съм аз.
(втори вариант)
Аз не говоря за преходни неща, но говоря за слуги. Някой път вие разглеждате богатия човек така. Да кажем, аз съм богатият и съм пазарил един друг човек да ми носи 5 крини жито на гърба си. Може и той да мине за богат, но това богатство не е негово. Той, който беше богат, идва до моята стая, казвам му: “Остави житото отвънка.” Давам му 10 лева, той ги взима и си отива.
А богат всъщност съм аз.
към втори вариант >>
Котката се е научила, пак иде при професора, казва: “Първото беше хубаво, второто хубаво.” И мисли, че и това е нещо хубаво.
(втори вариант)
Пък онзи, който е направил кифлата, е турил и малко сирене. Котката казва: “По-напред беше само сирене, а сега има и друго нещо.” Има нещо ново предадено, а има и сиренце вътре. Тя пак мисли професорът като дойде, ще донесе пак от същото нещо и му казва: “От същото нещо няма ли още? ” Професорът казва: “Мен не ме интересуват вече кифлите.” Сега той носи една ябълка. Но този път ябълката не е сварена, сурова е ябълката, при това е от киселите.
Котката се е научила, пак иде при професора, казва: “Първото беше хубаво, второто хубаво.” И мисли, че и това е нещо хубаво.
Професорът таман почва да разправя, тя казва: “Искам да опитам.” Той й дава, но не върви. Вие виждали ли сте котка да яде ябълка? Тя я бута-бута, почва да се занимава с нея насам-натам. Понеже не може да я яде, тя си играе с нея, ходи по нея. Като дойде професорът, тя пак мисли, че той носи пак друг предмет.
към втори вариант >>
Следователно не се заблуждавайте с онова, което носите на гърба си, да мислите, че е ваше.
(втори вариант)
Следователно не се заблуждавайте с онова, което носите на гърба си, да мислите, че е ваше.
Ако вие ще занесете това на едно чуждо място, на вас ще ви дадат само 10 лева и всичкото ви богатство седи в десетте лева. Ако и вашето знание, вашият морал, които носите, е такова, че дойдат господарите и го вземат, питам, колко ще остане за вас? Ще остане нещо, един малък капитал все ще имате 10 лева, те ще бъдат за вас. Ако сте един музикант, колкото концерта сте държали, това е ваше. След време вие ще загубите вашата музика.
към втори вариант >>
Професорът таман почва да разправя, тя казва: “Искам да опитам.” Той й дава, но не върви.
(втори вариант)
Котката казва: “По-напред беше само сирене, а сега има и друго нещо.” Има нещо ново предадено, а има и сиренце вътре. Тя пак мисли професорът като дойде, ще донесе пак от същото нещо и му казва: “От същото нещо няма ли още? ” Професорът казва: “Мен не ме интересуват вече кифлите.” Сега той носи една ябълка. Но този път ябълката не е сварена, сурова е ябълката, при това е от киселите. Котката се е научила, пак иде при професора, казва: “Първото беше хубаво, второто хубаво.” И мисли, че и това е нещо хубаво.
Професорът таман почва да разправя, тя казва: “Искам да опитам.” Той й дава, но не върви.
Вие виждали ли сте котка да яде ябълка? Тя я бута-бута, почва да се занимава с нея насам-натам. Понеже не може да я яде, тя си играе с нея, ходи по нея. Като дойде професорът, тя пак мисли, че той носи пак друг предмет. Щом го види, тя казва: “Нещо ново, друго дай.” Хубаво, професорът сега изважда една скумрийка и таман почва да разправя за произхода на скумрията, нейната еволюция, и тя като я хване, хуу изяжда я.
към втори вариант >>
Ако вие ще занесете това на едно чуждо място, на вас ще ви дадат само 10 лева и всичкото ви богатство седи в десетте лева.
(втори вариант)
Следователно не се заблуждавайте с онова, което носите на гърба си, да мислите, че е ваше.
Ако вие ще занесете това на едно чуждо място, на вас ще ви дадат само 10 лева и всичкото ви богатство седи в десетте лева.
Ако и вашето знание, вашият морал, които носите, е такова, че дойдат господарите и го вземат, питам, колко ще остане за вас? Ще остане нещо, един малък капитал все ще имате 10 лева, те ще бъдат за вас. Ако сте един музикант, колкото концерта сте държали, това е ваше. След време вие ще загубите вашата музика. Може след време ръката ви да заболее, цигулката ви да откраднат и да изгубите всичките тия условия и да остане във вас само идеята за музиката.
към втори вариант >>
Вие виждали ли сте котка да яде ябълка?
(втори вариант)
Тя пак мисли професорът като дойде, ще донесе пак от същото нещо и му казва: “От същото нещо няма ли още? ” Професорът казва: “Мен не ме интересуват вече кифлите.” Сега той носи една ябълка. Но този път ябълката не е сварена, сурова е ябълката, при това е от киселите. Котката се е научила, пак иде при професора, казва: “Първото беше хубаво, второто хубаво.” И мисли, че и това е нещо хубаво. Професорът таман почва да разправя, тя казва: “Искам да опитам.” Той й дава, но не върви.
Вие виждали ли сте котка да яде ябълка?
Тя я бута-бута, почва да се занимава с нея насам-натам. Понеже не може да я яде, тя си играе с нея, ходи по нея. Като дойде професорът, тя пак мисли, че той носи пак друг предмет. Щом го види, тя казва: “Нещо ново, друго дай.” Хубаво, професорът сега изважда една скумрийка и таман почва да разправя за произхода на скумрията, нейната еволюция, и тя като я хване, хуу изяжда я. Питам, защо тия сиренето, кифлата, бяха сродни на котката, а ябълката не е сродна?
към втори вариант >>
Ако и вашето знание, вашият морал, които носите, е такова, че дойдат господарите и го вземат, питам, колко ще остане за вас?
(втори вариант)
Следователно не се заблуждавайте с онова, което носите на гърба си, да мислите, че е ваше. Ако вие ще занесете това на едно чуждо място, на вас ще ви дадат само 10 лева и всичкото ви богатство седи в десетте лева.
Ако и вашето знание, вашият морал, които носите, е такова, че дойдат господарите и го вземат, питам, колко ще остане за вас?
Ще остане нещо, един малък капитал все ще имате 10 лева, те ще бъдат за вас. Ако сте един музикант, колкото концерта сте държали, това е ваше. След време вие ще загубите вашата музика. Може след време ръката ви да заболее, цигулката ви да откраднат и да изгубите всичките тия условия и да остане във вас само идеята за музиката. Но тази идея за музиката, тя не може да ви даде никакъв реален приход.
към втори вариант >>
Тя я бута-бута, почва да се занимава с нея насам-натам.
(втори вариант)
” Професорът казва: “Мен не ме интересуват вече кифлите.” Сега той носи една ябълка. Но този път ябълката не е сварена, сурова е ябълката, при това е от киселите. Котката се е научила, пак иде при професора, казва: “Първото беше хубаво, второто хубаво.” И мисли, че и това е нещо хубаво. Професорът таман почва да разправя, тя казва: “Искам да опитам.” Той й дава, но не върви. Вие виждали ли сте котка да яде ябълка?
Тя я бута-бута, почва да се занимава с нея насам-натам.
Понеже не може да я яде, тя си играе с нея, ходи по нея. Като дойде професорът, тя пак мисли, че той носи пак друг предмет. Щом го види, тя казва: “Нещо ново, друго дай.” Хубаво, професорът сега изважда една скумрийка и таман почва да разправя за произхода на скумрията, нейната еволюция, и тя като я хване, хуу изяжда я. Питам, защо тия сиренето, кифлата, бяха сродни на котката, а ябълката не е сродна? Защо котката не може да яде ябълка?
към втори вариант >>
Ще остане нещо, един малък капитал все ще имате 10 лева, те ще бъдат за вас.
(втори вариант)
Следователно не се заблуждавайте с онова, което носите на гърба си, да мислите, че е ваше. Ако вие ще занесете това на едно чуждо място, на вас ще ви дадат само 10 лева и всичкото ви богатство седи в десетте лева. Ако и вашето знание, вашият морал, които носите, е такова, че дойдат господарите и го вземат, питам, колко ще остане за вас?
Ще остане нещо, един малък капитал все ще имате 10 лева, те ще бъдат за вас.
Ако сте един музикант, колкото концерта сте държали, това е ваше. След време вие ще загубите вашата музика. Може след време ръката ви да заболее, цигулката ви да откраднат и да изгубите всичките тия условия и да остане във вас само идеята за музиката. Но тази идея за музиката, тя не може да ви даде никакъв реален приход. Но докато имате силата, здравето, докато можете да работите, давайте концерти това е вашата печалба.
към втори вариант >>
Понеже не може да я яде, тя си играе с нея, ходи по нея.
(втори вариант)
Но този път ябълката не е сварена, сурова е ябълката, при това е от киселите. Котката се е научила, пак иде при професора, казва: “Първото беше хубаво, второто хубаво.” И мисли, че и това е нещо хубаво. Професорът таман почва да разправя, тя казва: “Искам да опитам.” Той й дава, но не върви. Вие виждали ли сте котка да яде ябълка? Тя я бута-бута, почва да се занимава с нея насам-натам.
Понеже не може да я яде, тя си играе с нея, ходи по нея.
Като дойде професорът, тя пак мисли, че той носи пак друг предмет. Щом го види, тя казва: “Нещо ново, друго дай.” Хубаво, професорът сега изважда една скумрийка и таман почва да разправя за произхода на скумрията, нейната еволюция, и тя като я хване, хуу изяжда я. Питам, защо тия сиренето, кифлата, бяха сродни на котката, а ябълката не е сродна? Защо котката не може да яде ябълка?
към втори вариант >>
Ако сте един музикант, колкото концерта сте държали, това е ваше.
(втори вариант)
Следователно не се заблуждавайте с онова, което носите на гърба си, да мислите, че е ваше. Ако вие ще занесете това на едно чуждо място, на вас ще ви дадат само 10 лева и всичкото ви богатство седи в десетте лева. Ако и вашето знание, вашият морал, които носите, е такова, че дойдат господарите и го вземат, питам, колко ще остане за вас? Ще остане нещо, един малък капитал все ще имате 10 лева, те ще бъдат за вас.
Ако сте един музикант, колкото концерта сте държали, това е ваше.
След време вие ще загубите вашата музика. Може след време ръката ви да заболее, цигулката ви да откраднат и да изгубите всичките тия условия и да остане във вас само идеята за музиката. Но тази идея за музиката, тя не може да ви даде никакъв реален приход. Но докато имате силата, здравето, докато можете да работите, давайте концерти това е вашата печалба. Колкото пари ще вземете, това е вашата печалба.
към втори вариант >>
Като дойде професорът, тя пак мисли, че той носи пак друг предмет.
(втори вариант)
Котката се е научила, пак иде при професора, казва: “Първото беше хубаво, второто хубаво.” И мисли, че и това е нещо хубаво. Професорът таман почва да разправя, тя казва: “Искам да опитам.” Той й дава, но не върви. Вие виждали ли сте котка да яде ябълка? Тя я бута-бута, почва да се занимава с нея насам-натам. Понеже не може да я яде, тя си играе с нея, ходи по нея.
Като дойде професорът, тя пак мисли, че той носи пак друг предмет.
Щом го види, тя казва: “Нещо ново, друго дай.” Хубаво, професорът сега изважда една скумрийка и таман почва да разправя за произхода на скумрията, нейната еволюция, и тя като я хване, хуу изяжда я. Питам, защо тия сиренето, кифлата, бяха сродни на котката, а ябълката не е сродна? Защо котката не може да яде ябълка?
към втори вариант >>
След време вие ще загубите вашата музика.
(втори вариант)
Следователно не се заблуждавайте с онова, което носите на гърба си, да мислите, че е ваше. Ако вие ще занесете това на едно чуждо място, на вас ще ви дадат само 10 лева и всичкото ви богатство седи в десетте лева. Ако и вашето знание, вашият морал, които носите, е такова, че дойдат господарите и го вземат, питам, колко ще остане за вас? Ще остане нещо, един малък капитал все ще имате 10 лева, те ще бъдат за вас. Ако сте един музикант, колкото концерта сте държали, това е ваше.
След време вие ще загубите вашата музика.
Може след време ръката ви да заболее, цигулката ви да откраднат и да изгубите всичките тия условия и да остане във вас само идеята за музиката. Но тази идея за музиката, тя не може да ви даде никакъв реален приход. Но докато имате силата, здравето, докато можете да работите, давайте концерти това е вашата печалба. Колкото пари ще вземете, това е вашата печалба.
към втори вариант >>
Щом го види, тя казва: “Нещо ново, друго дай.” Хубаво, професорът сега изважда една скумрийка и таман почва да разправя за произхода на скумрията, нейната еволюция, и тя като я хване, хуу изяжда я.
(втори вариант)
Професорът таман почва да разправя, тя казва: “Искам да опитам.” Той й дава, но не върви. Вие виждали ли сте котка да яде ябълка? Тя я бута-бута, почва да се занимава с нея насам-натам. Понеже не може да я яде, тя си играе с нея, ходи по нея. Като дойде професорът, тя пак мисли, че той носи пак друг предмет.
Щом го види, тя казва: “Нещо ново, друго дай.” Хубаво, професорът сега изважда една скумрийка и таман почва да разправя за произхода на скумрията, нейната еволюция, и тя като я хване, хуу изяжда я.
Питам, защо тия сиренето, кифлата, бяха сродни на котката, а ябълката не е сродна? Защо котката не може да яде ябълка?
към втори вариант >>
Може след време ръката ви да заболее, цигулката ви да откраднат и да изгубите всичките тия условия и да остане във вас само идеята за музиката.
(втори вариант)
Ако вие ще занесете това на едно чуждо място, на вас ще ви дадат само 10 лева и всичкото ви богатство седи в десетте лева. Ако и вашето знание, вашият морал, които носите, е такова, че дойдат господарите и го вземат, питам, колко ще остане за вас? Ще остане нещо, един малък капитал все ще имате 10 лева, те ще бъдат за вас. Ако сте един музикант, колкото концерта сте държали, това е ваше. След време вие ще загубите вашата музика.
Може след време ръката ви да заболее, цигулката ви да откраднат и да изгубите всичките тия условия и да остане във вас само идеята за музиката.
Но тази идея за музиката, тя не може да ви даде никакъв реален приход. Но докато имате силата, здравето, докато можете да работите, давайте концерти това е вашата печалба. Колкото пари ще вземете, това е вашата печалба.
към втори вариант >>
Питам, защо тия сиренето, кифлата, бяха сродни на котката, а ябълката не е сродна?
(втори вариант)
Вие виждали ли сте котка да яде ябълка? Тя я бута-бута, почва да се занимава с нея насам-натам. Понеже не може да я яде, тя си играе с нея, ходи по нея. Като дойде професорът, тя пак мисли, че той носи пак друг предмет. Щом го види, тя казва: “Нещо ново, друго дай.” Хубаво, професорът сега изважда една скумрийка и таман почва да разправя за произхода на скумрията, нейната еволюция, и тя като я хване, хуу изяжда я.
Питам, защо тия сиренето, кифлата, бяха сродни на котката, а ябълката не е сродна?
Защо котката не може да яде ябълка?
към втори вариант >>
Но тази идея за музиката, тя не може да ви даде никакъв реален приход.
(втори вариант)
Ако и вашето знание, вашият морал, които носите, е такова, че дойдат господарите и го вземат, питам, колко ще остане за вас? Ще остане нещо, един малък капитал все ще имате 10 лева, те ще бъдат за вас. Ако сте един музикант, колкото концерта сте държали, това е ваше. След време вие ще загубите вашата музика. Може след време ръката ви да заболее, цигулката ви да откраднат и да изгубите всичките тия условия и да остане във вас само идеята за музиката.
Но тази идея за музиката, тя не може да ви даде никакъв реален приход.
Но докато имате силата, здравето, докато можете да работите, давайте концерти това е вашата печалба. Колкото пари ще вземете, това е вашата печалба.
към втори вариант >>
Защо котката не може да яде ябълка?
(втори вариант)
Тя я бута-бута, почва да се занимава с нея насам-натам. Понеже не може да я яде, тя си играе с нея, ходи по нея. Като дойде професорът, тя пак мисли, че той носи пак друг предмет. Щом го види, тя казва: “Нещо ново, друго дай.” Хубаво, професорът сега изважда една скумрийка и таман почва да разправя за произхода на скумрията, нейната еволюция, и тя като я хване, хуу изяжда я. Питам, защо тия сиренето, кифлата, бяха сродни на котката, а ябълката не е сродна?
Защо котката не може да яде ябълка?
към втори вариант >>
Но докато имате силата, здравето, докато можете да работите, давайте концерти това е вашата печалба.
(втори вариант)
Ще остане нещо, един малък капитал все ще имате 10 лева, те ще бъдат за вас. Ако сте един музикант, колкото концерта сте държали, това е ваше. След време вие ще загубите вашата музика. Може след време ръката ви да заболее, цигулката ви да откраднат и да изгубите всичките тия условия и да остане във вас само идеята за музиката. Но тази идея за музиката, тя не може да ви даде никакъв реален приход.
Но докато имате силата, здравето, докато можете да работите, давайте концерти това е вашата печалба.
Колкото пари ще вземете, това е вашата печалба.
към втори вариант >>
Сега това са философски въпроси ни в клин, ни в ръкав не влизат.
(втори вариант)
Сега това са философски въпроси ни в клин, ни в ръкав не влизат.
И да го знаете, и да не го знаете не са важни за вас. Но да ви бъде едно забавление. Дайте сега едно предположение, защо котката не яде ябълка? (“Защото няма съответните елементи в себе си.”) Хубаво, аз ще ви дам разсъжденията, които аз привеждам. Някой от вас се интересува от музика, друг от поезията, всички се интересувате от нещо.
към втори вариант >>
Колкото пари ще вземете, това е вашата печалба.
(втори вариант)
Ако сте един музикант, колкото концерта сте държали, това е ваше. След време вие ще загубите вашата музика. Може след време ръката ви да заболее, цигулката ви да откраднат и да изгубите всичките тия условия и да остане във вас само идеята за музиката. Но тази идея за музиката, тя не може да ви даде никакъв реален приход. Но докато имате силата, здравето, докато можете да работите, давайте концерти това е вашата печалба.
Колкото пари ще вземете, това е вашата печалба.
към втори вариант >>
И да го знаете, и да не го знаете не са важни за вас.
(втори вариант)
Сега това са философски въпроси ни в клин, ни в ръкав не влизат.
И да го знаете, и да не го знаете не са важни за вас.
Но да ви бъде едно забавление. Дайте сега едно предположение, защо котката не яде ябълка? (“Защото няма съответните елементи в себе си.”) Хубаво, аз ще ви дам разсъжденията, които аз привеждам. Някой от вас се интересува от музика, друг от поезията, всички се интересувате от нещо. Казвате: “Друга работа това не ме интересува.” Трети пък се интересувате от скулптура, от медицина или от пение, все от нещо ще се интересувате.
към втори вариант >>
Сега обратната философия, лъжливата философия на живота седи в това вие чакате.
(втори вариант)
Сега обратната философия, лъжливата философия на живота седи в това вие чакате.
Запример болният артист чака. Като остарее, тогава ще даде концерти. Казва: “На стари години да живея добре.” Питам, един стар артист на 120 години какъв концерт ще даде при своите стари разбирания? Аз извеждам един морал. Вие казвате: “Като остареем, тогава да живеем добре.” Вярно ли е това?
към втори вариант >>
Но да ви бъде едно забавление.
(втори вариант)
Сега това са философски въпроси ни в клин, ни в ръкав не влизат. И да го знаете, и да не го знаете не са важни за вас.
Но да ви бъде едно забавление.
Дайте сега едно предположение, защо котката не яде ябълка? (“Защото няма съответните елементи в себе си.”) Хубаво, аз ще ви дам разсъжденията, които аз привеждам. Някой от вас се интересува от музика, друг от поезията, всички се интересувате от нещо. Казвате: “Друга работа това не ме интересува.” Трети пък се интересувате от скулптура, от медицина или от пение, все от нещо ще се интересувате. Имаме пак същото разбиране.
към втори вариант >>
Запример болният артист чака.
(втори вариант)
Сега обратната философия, лъжливата философия на живота седи в това вие чакате.
Запример болният артист чака.
Като остарее, тогава ще даде концерти. Казва: “На стари години да живея добре.” Питам, един стар артист на 120 години какъв концерт ще даде при своите стари разбирания? Аз извеждам един морал. Вие казвате: “Като остареем, тогава да живеем добре.” Вярно ли е това? И гениалната певица, и тя на стари години ще даде най-добрите си концерти.
към втори вариант >>
Дайте сега едно предположение, защо котката не яде ябълка?
(втори вариант)
Сега това са философски въпроси ни в клин, ни в ръкав не влизат. И да го знаете, и да не го знаете не са важни за вас. Но да ви бъде едно забавление.
Дайте сега едно предположение, защо котката не яде ябълка?
(“Защото няма съответните елементи в себе си.”) Хубаво, аз ще ви дам разсъжденията, които аз привеждам. Някой от вас се интересува от музика, друг от поезията, всички се интересувате от нещо. Казвате: “Друга работа това не ме интересува.” Трети пък се интересувате от скулптура, от медицина или от пение, все от нещо ще се интересувате. Имаме пак същото разбиране. Тази ябълка котката не я е яла.
към втори вариант >>
Като остарее, тогава ще даде концерти.
(втори вариант)
Сега обратната философия, лъжливата философия на живота седи в това вие чакате. Запример болният артист чака.
Като остарее, тогава ще даде концерти.
Казва: “На стари години да живея добре.” Питам, един стар артист на 120 години какъв концерт ще даде при своите стари разбирания? Аз извеждам един морал. Вие казвате: “Като остареем, тогава да живеем добре.” Вярно ли е това? И гениалната певица, и тя на стари години ще даде най-добрите си концерти. И това вярно ли е?
към втори вариант >>
(“Защото няма съответните елементи в себе си.”) Хубаво, аз ще ви дам разсъжденията, които аз привеждам.
(втори вариант)
Сега това са философски въпроси ни в клин, ни в ръкав не влизат. И да го знаете, и да не го знаете не са важни за вас. Но да ви бъде едно забавление. Дайте сега едно предположение, защо котката не яде ябълка?
(“Защото няма съответните елементи в себе си.”) Хубаво, аз ще ви дам разсъжденията, които аз привеждам.
Някой от вас се интересува от музика, друг от поезията, всички се интересувате от нещо. Казвате: “Друга работа това не ме интересува.” Трети пък се интересувате от скулптура, от медицина или от пение, все от нещо ще се интересувате. Имаме пак същото разбиране. Тази ябълка котката не я е яла. Все човек трябва да знае да направи нещо от нея.
към втори вариант >>
Казва: “На стари години да живея добре.” Питам, един стар артист на 120 години какъв концерт ще даде при своите стари разбирания?
(втори вариант)
Сега обратната философия, лъжливата философия на живота седи в това вие чакате. Запример болният артист чака. Като остарее, тогава ще даде концерти.
Казва: “На стари години да живея добре.” Питам, един стар артист на 120 години какъв концерт ще даде при своите стари разбирания?
Аз извеждам един морал. Вие казвате: “Като остареем, тогава да живеем добре.” Вярно ли е това? И гениалната певица, и тя на стари години ще даде най-добрите си концерти. И това вярно ли е? Като стара баба тя ще знае само да крещи.
към втори вариант >>
Някой от вас се интересува от музика, друг от поезията, всички се интересувате от нещо.
(втори вариант)
Сега това са философски въпроси ни в клин, ни в ръкав не влизат. И да го знаете, и да не го знаете не са важни за вас. Но да ви бъде едно забавление. Дайте сега едно предположение, защо котката не яде ябълка? (“Защото няма съответните елементи в себе си.”) Хубаво, аз ще ви дам разсъжденията, които аз привеждам.
Някой от вас се интересува от музика, друг от поезията, всички се интересувате от нещо.
Казвате: “Друга работа това не ме интересува.” Трети пък се интересувате от скулптура, от медицина или от пение, все от нещо ще се интересувате. Имаме пак същото разбиране. Тази ябълка котката не я е яла. Все човек трябва да знае да направи нещо от нея. Ако човек вземе ябълчения сок и тури малко масълце, котката ще яде ябълката и оттатък ще мине.
към втори вариант >>
Аз извеждам един морал.
(втори вариант)
Сега обратната философия, лъжливата философия на живота седи в това вие чакате. Запример болният артист чака. Като остарее, тогава ще даде концерти. Казва: “На стари години да живея добре.” Питам, един стар артист на 120 години какъв концерт ще даде при своите стари разбирания?
Аз извеждам един морал.
Вие казвате: “Като остареем, тогава да живеем добре.” Вярно ли е това? И гениалната певица, и тя на стари години ще даде най-добрите си концерти. И това вярно ли е? Като стара баба тя ще знае само да крещи. И той като стар дядо никакъв музикант не е.
към втори вариант >>
Казвате: “Друга работа това не ме интересува.” Трети пък се интересувате от скулптура, от медицина или от пение, все от нещо ще се интересувате.
(втори вариант)
И да го знаете, и да не го знаете не са важни за вас. Но да ви бъде едно забавление. Дайте сега едно предположение, защо котката не яде ябълка? (“Защото няма съответните елементи в себе си.”) Хубаво, аз ще ви дам разсъжденията, които аз привеждам. Някой от вас се интересува от музика, друг от поезията, всички се интересувате от нещо.
Казвате: “Друга работа това не ме интересува.” Трети пък се интересувате от скулптура, от медицина или от пение, все от нещо ще се интересувате.
Имаме пак същото разбиране. Тази ябълка котката не я е яла. Все човек трябва да знае да направи нещо от нея. Ако човек вземе ябълчения сок и тури малко масълце, котката ще яде ябълката и оттатък ще мине. Не че елементите на ябълката не й са сродни, но пипката не й стига.
към втори вариант >>
Вие казвате: “Като остареем, тогава да живеем добре.” Вярно ли е това?
(втори вариант)
Сега обратната философия, лъжливата философия на живота седи в това вие чакате. Запример болният артист чака. Като остарее, тогава ще даде концерти. Казва: “На стари години да живея добре.” Питам, един стар артист на 120 години какъв концерт ще даде при своите стари разбирания? Аз извеждам един морал.
Вие казвате: “Като остареем, тогава да живеем добре.” Вярно ли е това?
И гениалната певица, и тя на стари години ще даде най-добрите си концерти. И това вярно ли е? Като стара баба тя ще знае само да крещи. И той като стар дядо никакъв музикант не е. Той може да разправя за цигулката си и за музиката колкото иска.
към втори вариант >>
Имаме пак същото разбиране.
(втори вариант)
Но да ви бъде едно забавление. Дайте сега едно предположение, защо котката не яде ябълка? (“Защото няма съответните елементи в себе си.”) Хубаво, аз ще ви дам разсъжденията, които аз привеждам. Някой от вас се интересува от музика, друг от поезията, всички се интересувате от нещо. Казвате: “Друга работа това не ме интересува.” Трети пък се интересувате от скулптура, от медицина или от пение, все от нещо ще се интересувате.
Имаме пак същото разбиране.
Тази ябълка котката не я е яла. Все човек трябва да знае да направи нещо от нея. Ако човек вземе ябълчения сок и тури малко масълце, котката ще яде ябълката и оттатък ще мине. Не че елементите на ябълката не й са сродни, но пипката не й стига. Вие изваждате криво заключение, казвате сродни елементи няма. Не.
към втори вариант >>
И гениалната певица, и тя на стари години ще даде най-добрите си концерти.
(втори вариант)
Запример болният артист чака. Като остарее, тогава ще даде концерти. Казва: “На стари години да живея добре.” Питам, един стар артист на 120 години какъв концерт ще даде при своите стари разбирания? Аз извеждам един морал. Вие казвате: “Като остареем, тогава да живеем добре.” Вярно ли е това?
И гениалната певица, и тя на стари години ще даде най-добрите си концерти.
И това вярно ли е? Като стара баба тя ще знае само да крещи. И той като стар дядо никакъв музикант не е. Той може да разправя за цигулката си и за музиката колкото иска. Но той няма да свири.
към втори вариант >>
Тази ябълка котката не я е яла.
(втори вариант)
Дайте сега едно предположение, защо котката не яде ябълка? (“Защото няма съответните елементи в себе си.”) Хубаво, аз ще ви дам разсъжденията, които аз привеждам. Някой от вас се интересува от музика, друг от поезията, всички се интересувате от нещо. Казвате: “Друга работа това не ме интересува.” Трети пък се интересувате от скулптура, от медицина или от пение, все от нещо ще се интересувате. Имаме пак същото разбиране.
Тази ябълка котката не я е яла.
Все човек трябва да знае да направи нещо от нея. Ако човек вземе ябълчения сок и тури малко масълце, котката ще яде ябълката и оттатък ще мине. Не че елементите на ябълката не й са сродни, но пипката не й стига. Вие изваждате криво заключение, казвате сродни елементи няма. Не. Не й стига умът.
към втори вариант >>
И това вярно ли е?
(втори вариант)
Като остарее, тогава ще даде концерти. Казва: “На стари години да живея добре.” Питам, един стар артист на 120 години какъв концерт ще даде при своите стари разбирания? Аз извеждам един морал. Вие казвате: “Като остареем, тогава да живеем добре.” Вярно ли е това? И гениалната певица, и тя на стари години ще даде най-добрите си концерти.
И това вярно ли е?
Като стара баба тя ще знае само да крещи. И той като стар дядо никакъв музикант не е. Той може да разправя за цигулката си и за музиката колкото иска. Но той няма да свири. Така е и с вътрешния живот.
към втори вариант >>
Все човек трябва да знае да направи нещо от нея.
(втори вариант)
(“Защото няма съответните елементи в себе си.”) Хубаво, аз ще ви дам разсъжденията, които аз привеждам. Някой от вас се интересува от музика, друг от поезията, всички се интересувате от нещо. Казвате: “Друга работа това не ме интересува.” Трети пък се интересувате от скулптура, от медицина или от пение, все от нещо ще се интересувате. Имаме пак същото разбиране. Тази ябълка котката не я е яла.
Все човек трябва да знае да направи нещо от нея.
Ако човек вземе ябълчения сок и тури малко масълце, котката ще яде ябълката и оттатък ще мине. Не че елементите на ябълката не й са сродни, но пипката не й стига. Вие изваждате криво заключение, казвате сродни елементи няма. Не. Не й стига умът. Като дадете на едно дете пищялката, то ще я надуе.
към втори вариант >>
Като стара баба тя ще знае само да крещи.
(втори вариант)
Казва: “На стари години да живея добре.” Питам, един стар артист на 120 години какъв концерт ще даде при своите стари разбирания? Аз извеждам един морал. Вие казвате: “Като остареем, тогава да живеем добре.” Вярно ли е това? И гениалната певица, и тя на стари години ще даде най-добрите си концерти. И това вярно ли е?
Като стара баба тя ще знае само да крещи.
И той като стар дядо никакъв музикант не е. Той може да разправя за цигулката си и за музиката колкото иска. Но той няма да свири. Така е и с вътрешния живот. Трябва да се живее, за да се придобие нещо.
към втори вариант >>
Ако човек вземе ябълчения сок и тури малко масълце, котката ще яде ябълката и оттатък ще мине.
(втори вариант)
Някой от вас се интересува от музика, друг от поезията, всички се интересувате от нещо. Казвате: “Друга работа това не ме интересува.” Трети пък се интересувате от скулптура, от медицина или от пение, все от нещо ще се интересувате. Имаме пак същото разбиране. Тази ябълка котката не я е яла. Все човек трябва да знае да направи нещо от нея.
Ако човек вземе ябълчения сок и тури малко масълце, котката ще яде ябълката и оттатък ще мине.
Не че елементите на ябълката не й са сродни, но пипката не й стига. Вие изваждате криво заключение, казвате сродни елементи няма. Не. Не й стига умът. Като дадете на едно дете пищялката, то ще я надуе. И то знае как да я надуе.
към втори вариант >>
И той като стар дядо никакъв музикант не е.
(втори вариант)
Аз извеждам един морал. Вие казвате: “Като остареем, тогава да живеем добре.” Вярно ли е това? И гениалната певица, и тя на стари години ще даде най-добрите си концерти. И това вярно ли е? Като стара баба тя ще знае само да крещи.
И той като стар дядо никакъв музикант не е.
Той може да разправя за цигулката си и за музиката колкото иска. Но той няма да свири. Така е и с вътрешния живот. Трябва да се живее, за да се придобие нещо. Сега някои от вас няма да разберат това, ще кажете: “Как трябва да се разбере животът?
към втори вариант >>
Не че елементите на ябълката не й са сродни, но пипката не й стига.
(втори вариант)
Казвате: “Друга работа това не ме интересува.” Трети пък се интересувате от скулптура, от медицина или от пение, все от нещо ще се интересувате. Имаме пак същото разбиране. Тази ябълка котката не я е яла. Все човек трябва да знае да направи нещо от нея. Ако човек вземе ябълчения сок и тури малко масълце, котката ще яде ябълката и оттатък ще мине.
Не че елементите на ябълката не й са сродни, но пипката не й стига.
Вие изваждате криво заключение, казвате сродни елементи няма. Не. Не й стига умът. Като дадете на едно дете пищялката, то ще я надуе. И то знае как да я надуе. Но като му дадете един сложен инструмент, то не знае какво да направи с него.
към втори вариант >>
Той може да разправя за цигулката си и за музиката колкото иска.
(втори вариант)
Вие казвате: “Като остареем, тогава да живеем добре.” Вярно ли е това? И гениалната певица, и тя на стари години ще даде най-добрите си концерти. И това вярно ли е? Като стара баба тя ще знае само да крещи. И той като стар дядо никакъв музикант не е.
Той може да разправя за цигулката си и за музиката колкото иска.
Но той няма да свири. Така е и с вътрешния живот. Трябва да се живее, за да се придобие нещо. Сега някои от вас няма да разберат това, ще кажете: “Как трябва да се разбере животът? ” Един приятел в гората е за предпочитане, отколкото въображаемите 10 приятели, които може да имате.
към втори вариант >>
Вие изваждате криво заключение, казвате сродни елементи няма. Не.
(втори вариант)
Имаме пак същото разбиране. Тази ябълка котката не я е яла. Все човек трябва да знае да направи нещо от нея. Ако човек вземе ябълчения сок и тури малко масълце, котката ще яде ябълката и оттатък ще мине. Не че елементите на ябълката не й са сродни, но пипката не й стига.
Вие изваждате криво заключение, казвате сродни елементи няма. Не.
Не й стига умът. Като дадете на едно дете пищялката, то ще я надуе. И то знае как да я надуе. Но като му дадете един сложен инструмент, то не знае какво да направи с него.
към втори вариант >>
Но той няма да свири.
(втори вариант)
И гениалната певица, и тя на стари години ще даде най-добрите си концерти. И това вярно ли е? Като стара баба тя ще знае само да крещи. И той като стар дядо никакъв музикант не е. Той може да разправя за цигулката си и за музиката колкото иска.
Но той няма да свири.
Така е и с вътрешния живот. Трябва да се живее, за да се придобие нещо. Сега някои от вас няма да разберат това, ще кажете: “Как трябва да се разбере животът? ” Един приятел в гората е за предпочитане, отколкото въображаемите 10 приятели, които може да имате. Този овчар в гората е за предпочитане, отколкото, че имате 10 души князе приятели.
към втори вариант >>
Не й стига умът.
(втори вариант)
Тази ябълка котката не я е яла. Все човек трябва да знае да направи нещо от нея. Ако човек вземе ябълчения сок и тури малко масълце, котката ще яде ябълката и оттатък ще мине. Не че елементите на ябълката не й са сродни, но пипката не й стига. Вие изваждате криво заключение, казвате сродни елементи няма. Не.
Не й стига умът.
Като дадете на едно дете пищялката, то ще я надуе. И то знае как да я надуе. Но като му дадете един сложен инструмент, то не знае какво да направи с него.
към втори вариант >>
Така е и с вътрешния живот.
(втори вариант)
И това вярно ли е? Като стара баба тя ще знае само да крещи. И той като стар дядо никакъв музикант не е. Той може да разправя за цигулката си и за музиката колкото иска. Но той няма да свири.
Така е и с вътрешния живот.
Трябва да се живее, за да се придобие нещо. Сега някои от вас няма да разберат това, ще кажете: “Как трябва да се разбере животът? ” Един приятел в гората е за предпочитане, отколкото въображаемите 10 приятели, които може да имате. Този овчар в гората е за предпочитане, отколкото, че имате 10 души князе приятели. Този в гората още сега може да ви услужи, а тези, които за в бъдеще може да имате, това са въпроси я дойде, я не.
към втори вариант >>
Като дадете на едно дете пищялката, то ще я надуе.
(втори вариант)
Все човек трябва да знае да направи нещо от нея. Ако човек вземе ябълчения сок и тури малко масълце, котката ще яде ябълката и оттатък ще мине. Не че елементите на ябълката не й са сродни, но пипката не й стига. Вие изваждате криво заключение, казвате сродни елементи няма. Не. Не й стига умът.
Като дадете на едно дете пищялката, то ще я надуе.
И то знае как да я надуе. Но като му дадете един сложен инструмент, то не знае какво да направи с него.
към втори вариант >>
Трябва да се живее, за да се придобие нещо.
(втори вариант)
Като стара баба тя ще знае само да крещи. И той като стар дядо никакъв музикант не е. Той може да разправя за цигулката си и за музиката колкото иска. Но той няма да свири. Така е и с вътрешния живот.
Трябва да се живее, за да се придобие нещо.
Сега някои от вас няма да разберат това, ще кажете: “Как трябва да се разбере животът? ” Един приятел в гората е за предпочитане, отколкото въображаемите 10 приятели, които може да имате. Този овчар в гората е за предпочитане, отколкото, че имате 10 души князе приятели. Този в гората още сега може да ви услужи, а тези, които за в бъдеще може да имате, това са въпроси я дойде, я не. В дадения случай този овчар, той е княжеският син, ако ти разбираш.
към втори вариант >>
И то знае как да я надуе.
(втори вариант)
Ако човек вземе ябълчения сок и тури малко масълце, котката ще яде ябълката и оттатък ще мине. Не че елементите на ябълката не й са сродни, но пипката не й стига. Вие изваждате криво заключение, казвате сродни елементи няма. Не. Не й стига умът. Като дадете на едно дете пищялката, то ще я надуе.
И то знае как да я надуе.
Но като му дадете един сложен инструмент, то не знае какво да направи с него.
към втори вариант >>
Сега някои от вас няма да разберат това, ще кажете: “Как трябва да се разбере животът?
(втори вариант)
И той като стар дядо никакъв музикант не е. Той може да разправя за цигулката си и за музиката колкото иска. Но той няма да свири. Така е и с вътрешния живот. Трябва да се живее, за да се придобие нещо.
Сега някои от вас няма да разберат това, ще кажете: “Как трябва да се разбере животът?
” Един приятел в гората е за предпочитане, отколкото въображаемите 10 приятели, които може да имате. Този овчар в гората е за предпочитане, отколкото, че имате 10 души князе приятели. Този в гората още сега може да ви услужи, а тези, които за в бъдеще може да имате, това са въпроси я дойде, я не. В дадения случай този овчар, той е княжеският син, ако ти разбираш. А ако ти не разбираш, ти ще гониш сенките на този овчар.
към втори вариант >>
Но като му дадете един сложен инструмент, то не знае какво да направи с него.
(втори вариант)
Не че елементите на ябълката не й са сродни, но пипката не й стига. Вие изваждате криво заключение, казвате сродни елементи няма. Не. Не й стига умът. Като дадете на едно дете пищялката, то ще я надуе. И то знае как да я надуе.
Но като му дадете един сложен инструмент, то не знае какво да направи с него.
към втори вариант >>
” Един приятел в гората е за предпочитане, отколкото въображаемите 10 приятели, които може да имате.
(втори вариант)
Той може да разправя за цигулката си и за музиката колкото иска. Но той няма да свири. Така е и с вътрешния живот. Трябва да се живее, за да се придобие нещо. Сега някои от вас няма да разберат това, ще кажете: “Как трябва да се разбере животът?
” Един приятел в гората е за предпочитане, отколкото въображаемите 10 приятели, които може да имате.
Този овчар в гората е за предпочитане, отколкото, че имате 10 души князе приятели. Този в гората още сега може да ви услужи, а тези, които за в бъдеще може да имате, това са въпроси я дойде, я не. В дадения случай този овчар, той е княжеският син, ако ти разбираш. А ако ти не разбираш, ти ще гониш сенките на този овчар.
към втори вариант >>
Следователно изисква се да се научат известни неща.
(втори вариант)
Следователно изисква се да се научат известни неща.
Тогава, ако някои неща не ги разбирате, кои са причините? Че тия неща не са в сродство с вас или че не разбирате нещата? Правото положение е да имате едно схващане. Някой път вие не можете да си дадете един отчет, вие се страхувате да дойдете до онова реално положение, да си дадете едно строго определение, в реалност какво знаете, нещо, на което можете да разчитате. Това трябва да бъде като един стълб в живота.
към втори вариант >>
Този овчар в гората е за предпочитане, отколкото, че имате 10 души князе приятели.
(втори вариант)
Но той няма да свири. Така е и с вътрешния живот. Трябва да се живее, за да се придобие нещо. Сега някои от вас няма да разберат това, ще кажете: “Как трябва да се разбере животът? ” Един приятел в гората е за предпочитане, отколкото въображаемите 10 приятели, които може да имате.
Този овчар в гората е за предпочитане, отколкото, че имате 10 души князе приятели.
Този в гората още сега може да ви услужи, а тези, които за в бъдеще може да имате, това са въпроси я дойде, я не. В дадения случай този овчар, той е княжеският син, ако ти разбираш. А ако ти не разбираш, ти ще гониш сенките на този овчар.
към втори вариант >>
Тогава, ако някои неща не ги разбирате, кои са причините?
(втори вариант)
Следователно изисква се да се научат известни неща.
Тогава, ако някои неща не ги разбирате, кои са причините?
Че тия неща не са в сродство с вас или че не разбирате нещата? Правото положение е да имате едно схващане. Някой път вие не можете да си дадете един отчет, вие се страхувате да дойдете до онова реално положение, да си дадете едно строго определение, в реалност какво знаете, нещо, на което можете да разчитате. Това трябва да бъде като един стълб в живота. И да дойдете до едно положение, да кажете на себе си: “Туй нещо не го разбирам.” Ако вие не се спирате да разберете нещата по този начин, всякога ще се намерите в противоречие със самия живот и сами ще дойдете в стълкновение с живота си.
към втори вариант >>
Този в гората още сега може да ви услужи, а тези, които за в бъдеще може да имате, това са въпроси я дойде, я не.
(втори вариант)
Така е и с вътрешния живот. Трябва да се живее, за да се придобие нещо. Сега някои от вас няма да разберат това, ще кажете: “Как трябва да се разбере животът? ” Един приятел в гората е за предпочитане, отколкото въображаемите 10 приятели, които може да имате. Този овчар в гората е за предпочитане, отколкото, че имате 10 души князе приятели.
Този в гората още сега може да ви услужи, а тези, които за в бъдеще може да имате, това са въпроси я дойде, я не.
В дадения случай този овчар, той е княжеският син, ако ти разбираш. А ако ти не разбираш, ти ще гониш сенките на този овчар.
към втори вариант >>
Че тия неща не са в сродство с вас или че не разбирате нещата?
(втори вариант)
Следователно изисква се да се научат известни неща. Тогава, ако някои неща не ги разбирате, кои са причините?
Че тия неща не са в сродство с вас или че не разбирате нещата?
Правото положение е да имате едно схващане. Някой път вие не можете да си дадете един отчет, вие се страхувате да дойдете до онова реално положение, да си дадете едно строго определение, в реалност какво знаете, нещо, на което можете да разчитате. Това трябва да бъде като един стълб в живота. И да дойдете до едно положение, да кажете на себе си: “Туй нещо не го разбирам.” Ако вие не се спирате да разберете нещата по този начин, всякога ще се намерите в противоречие със самия живот и сами ще дойдете в стълкновение с живота си. Запример тази котка си мисли: сиренето и кифлата бяха много добри, но дойде ябълката, тя е едно противоречие за нея.
към втори вариант >>
В дадения случай този овчар, той е княжеският син, ако ти разбираш.
(втори вариант)
Трябва да се живее, за да се придобие нещо. Сега някои от вас няма да разберат това, ще кажете: “Как трябва да се разбере животът? ” Един приятел в гората е за предпочитане, отколкото въображаемите 10 приятели, които може да имате. Този овчар в гората е за предпочитане, отколкото, че имате 10 души князе приятели. Този в гората още сега може да ви услужи, а тези, които за в бъдеще може да имате, това са въпроси я дойде, я не.
В дадения случай този овчар, той е княжеският син, ако ти разбираш.
А ако ти не разбираш, ти ще гониш сенките на този овчар.
към втори вариант >>
Правото положение е да имате едно схващане.
(втори вариант)
Следователно изисква се да се научат известни неща. Тогава, ако някои неща не ги разбирате, кои са причините? Че тия неща не са в сродство с вас или че не разбирате нещата?
Правото положение е да имате едно схващане.
Някой път вие не можете да си дадете един отчет, вие се страхувате да дойдете до онова реално положение, да си дадете едно строго определение, в реалност какво знаете, нещо, на което можете да разчитате. Това трябва да бъде като един стълб в живота. И да дойдете до едно положение, да кажете на себе си: “Туй нещо не го разбирам.” Ако вие не се спирате да разберете нещата по този начин, всякога ще се намерите в противоречие със самия живот и сами ще дойдете в стълкновение с живота си. Запример тази котка си мисли: сиренето и кифлата бяха много добри, но дойде ябълката, тя е едно противоречие за нея. Тя е минала първия изпит, имала е успех, и на втория пак има успех, но при третия предмет нямаше успех.
към втори вариант >>
А ако ти не разбираш, ти ще гониш сенките на този овчар.
(втори вариант)
Сега някои от вас няма да разберат това, ще кажете: “Как трябва да се разбере животът? ” Един приятел в гората е за предпочитане, отколкото въображаемите 10 приятели, които може да имате. Този овчар в гората е за предпочитане, отколкото, че имате 10 души князе приятели. Този в гората още сега може да ви услужи, а тези, които за в бъдеще може да имате, това са въпроси я дойде, я не. В дадения случай този овчар, той е княжеският син, ако ти разбираш.
А ако ти не разбираш, ти ще гониш сенките на този овчар.
към втори вариант >>
Някой път вие не можете да си дадете един отчет, вие се страхувате да дойдете до онова реално положение, да си дадете едно строго определение, в реалност какво знаете, нещо, на което можете да разчитате.
(втори вариант)
Следователно изисква се да се научат известни неща. Тогава, ако някои неща не ги разбирате, кои са причините? Че тия неща не са в сродство с вас или че не разбирате нещата? Правото положение е да имате едно схващане.
Някой път вие не можете да си дадете един отчет, вие се страхувате да дойдете до онова реално положение, да си дадете едно строго определение, в реалност какво знаете, нещо, на което можете да разчитате.
Това трябва да бъде като един стълб в живота. И да дойдете до едно положение, да кажете на себе си: “Туй нещо не го разбирам.” Ако вие не се спирате да разберете нещата по този начин, всякога ще се намерите в противоречие със самия живот и сами ще дойдете в стълкновение с живота си. Запример тази котка си мисли: сиренето и кифлата бяха много добри, но дойде ябълката, тя е едно противоречие за нея. Тя е минала първия изпит, имала е успех, и на втория пак има успех, но при третия предмет нямаше успех. На какво се дължи, че е нямала успех?
към втори вариант >>
Та казвам, явява се следният въпрос, онази реалната мисъл във вашия ум, която всякога може да държи вашето равновесие, тя е важната.
(втори вариант)
Та казвам, явява се следният въпрос, онази реалната мисъл във вашия ум, която всякога може да държи вашето равновесие, тя е важната.
Изводът какъв е? Онази осъществената мисъл във вас, която може всякога да ви даде подтик във всичките трудни положения и да ви подкрепя и в болест, и в здраве, и в беднотия, и в богатство, тази мисъл, каквато и да е тя, тя е реалната. Ако вие уповавате на някоя идеална мисъл, която не е приложима, това е един фиктивен капитал. И мнозина грешат в това ще напуснат туй хубавото в себе си и ще четат някой си автор, някой роман, някой си образец. Вие трябва да намерите съществената идея на този романист, защо е писал, каква е неговата идея.
към втори вариант >>
Това трябва да бъде като един стълб в живота.
(втори вариант)
Следователно изисква се да се научат известни неща. Тогава, ако някои неща не ги разбирате, кои са причините? Че тия неща не са в сродство с вас или че не разбирате нещата? Правото положение е да имате едно схващане. Някой път вие не можете да си дадете един отчет, вие се страхувате да дойдете до онова реално положение, да си дадете едно строго определение, в реалност какво знаете, нещо, на което можете да разчитате.
Това трябва да бъде като един стълб в живота.
И да дойдете до едно положение, да кажете на себе си: “Туй нещо не го разбирам.” Ако вие не се спирате да разберете нещата по този начин, всякога ще се намерите в противоречие със самия живот и сами ще дойдете в стълкновение с живота си. Запример тази котка си мисли: сиренето и кифлата бяха много добри, но дойде ябълката, тя е едно противоречие за нея. Тя е минала първия изпит, имала е успех, и на втория пак има успех, но при третия предмет нямаше успех. На какво се дължи, че е нямала успех? Това са неща привидни.
към втори вариант >>
Изводът какъв е?
(втори вариант)
Та казвам, явява се следният въпрос, онази реалната мисъл във вашия ум, която всякога може да държи вашето равновесие, тя е важната.
Изводът какъв е?
Онази осъществената мисъл във вас, която може всякога да ви даде подтик във всичките трудни положения и да ви подкрепя и в болест, и в здраве, и в беднотия, и в богатство, тази мисъл, каквато и да е тя, тя е реалната. Ако вие уповавате на някоя идеална мисъл, която не е приложима, това е един фиктивен капитал. И мнозина грешат в това ще напуснат туй хубавото в себе си и ще четат някой си автор, някой роман, някой си образец. Вие трябва да намерите съществената идея на този романист, защо е писал, каква е неговата идея. Вземете запример разказа на Тургенев или на Толстой, или на онзи руски критик Достоевски.
към втори вариант >>
И да дойдете до едно положение, да кажете на себе си: “Туй нещо не го разбирам.” Ако вие не се спирате да разберете нещата по този начин, всякога ще се намерите в противоречие със самия живот и сами ще дойдете в стълкновение с живота си.
(втори вариант)
Тогава, ако някои неща не ги разбирате, кои са причините? Че тия неща не са в сродство с вас или че не разбирате нещата? Правото положение е да имате едно схващане. Някой път вие не можете да си дадете един отчет, вие се страхувате да дойдете до онова реално положение, да си дадете едно строго определение, в реалност какво знаете, нещо, на което можете да разчитате. Това трябва да бъде като един стълб в живота.
И да дойдете до едно положение, да кажете на себе си: “Туй нещо не го разбирам.” Ако вие не се спирате да разберете нещата по този начин, всякога ще се намерите в противоречие със самия живот и сами ще дойдете в стълкновение с живота си.
Запример тази котка си мисли: сиренето и кифлата бяха много добри, но дойде ябълката, тя е едно противоречие за нея. Тя е минала първия изпит, имала е успех, и на втория пак има успех, но при третия предмет нямаше успех. На какво се дължи, че е нямала успех? Това са неща привидни.
към втори вариант >>
Онази осъществената мисъл във вас, която може всякога да ви даде подтик във всичките трудни положения и да ви подкрепя и в болест, и в здраве, и в беднотия, и в богатство, тази мисъл, каквато и да е тя, тя е реалната.
(втори вариант)
Та казвам, явява се следният въпрос, онази реалната мисъл във вашия ум, която всякога може да държи вашето равновесие, тя е важната. Изводът какъв е?
Онази осъществената мисъл във вас, която може всякога да ви даде подтик във всичките трудни положения и да ви подкрепя и в болест, и в здраве, и в беднотия, и в богатство, тази мисъл, каквато и да е тя, тя е реалната.
Ако вие уповавате на някоя идеална мисъл, която не е приложима, това е един фиктивен капитал. И мнозина грешат в това ще напуснат туй хубавото в себе си и ще четат някой си автор, някой роман, някой си образец. Вие трябва да намерите съществената идея на този романист, защо е писал, каква е неговата идея. Вземете запример разказа на Тургенев или на Толстой, или на онзи руски критик Достоевски. (Той не е критик, той само е писал.) А той е голям критик.
към втори вариант >>
Запример тази котка си мисли: сиренето и кифлата бяха много добри, но дойде ябълката, тя е едно противоречие за нея.
(втори вариант)
Че тия неща не са в сродство с вас или че не разбирате нещата? Правото положение е да имате едно схващане. Някой път вие не можете да си дадете един отчет, вие се страхувате да дойдете до онова реално положение, да си дадете едно строго определение, в реалност какво знаете, нещо, на което можете да разчитате. Това трябва да бъде като един стълб в живота. И да дойдете до едно положение, да кажете на себе си: “Туй нещо не го разбирам.” Ако вие не се спирате да разберете нещата по този начин, всякога ще се намерите в противоречие със самия живот и сами ще дойдете в стълкновение с живота си.
Запример тази котка си мисли: сиренето и кифлата бяха много добри, но дойде ябълката, тя е едно противоречие за нея.
Тя е минала първия изпит, имала е успех, и на втория пак има успех, но при третия предмет нямаше успех. На какво се дължи, че е нямала успех? Това са неща привидни.
към втори вариант >>
Ако вие уповавате на някоя идеална мисъл, която не е приложима, това е един фиктивен капитал.
(втори вариант)
Та казвам, явява се следният въпрос, онази реалната мисъл във вашия ум, която всякога може да държи вашето равновесие, тя е важната. Изводът какъв е? Онази осъществената мисъл във вас, която може всякога да ви даде подтик във всичките трудни положения и да ви подкрепя и в болест, и в здраве, и в беднотия, и в богатство, тази мисъл, каквато и да е тя, тя е реалната.
Ако вие уповавате на някоя идеална мисъл, която не е приложима, това е един фиктивен капитал.
И мнозина грешат в това ще напуснат туй хубавото в себе си и ще четат някой си автор, някой роман, някой си образец. Вие трябва да намерите съществената идея на този романист, защо е писал, каква е неговата идея. Вземете запример разказа на Тургенев или на Толстой, или на онзи руски критик Достоевски. (Той не е критик, той само е писал.) А той е голям критик. Като рисува нещата, тъй ги разтърсва.
към втори вариант >>
Тя е минала първия изпит, имала е успех, и на втория пак има успех, но при третия предмет нямаше успех.
(втори вариант)
Правото положение е да имате едно схващане. Някой път вие не можете да си дадете един отчет, вие се страхувате да дойдете до онова реално положение, да си дадете едно строго определение, в реалност какво знаете, нещо, на което можете да разчитате. Това трябва да бъде като един стълб в живота. И да дойдете до едно положение, да кажете на себе си: “Туй нещо не го разбирам.” Ако вие не се спирате да разберете нещата по този начин, всякога ще се намерите в противоречие със самия живот и сами ще дойдете в стълкновение с живота си. Запример тази котка си мисли: сиренето и кифлата бяха много добри, но дойде ябълката, тя е едно противоречие за нея.
Тя е минала първия изпит, имала е успех, и на втория пак има успех, но при третия предмет нямаше успех.
На какво се дължи, че е нямала успех? Това са неща привидни.
към втори вариант >>
И мнозина грешат в това ще напуснат туй хубавото в себе си и ще четат някой си автор, някой роман, някой си образец.
(втори вариант)
Та казвам, явява се следният въпрос, онази реалната мисъл във вашия ум, която всякога може да държи вашето равновесие, тя е важната. Изводът какъв е? Онази осъществената мисъл във вас, която може всякога да ви даде подтик във всичките трудни положения и да ви подкрепя и в болест, и в здраве, и в беднотия, и в богатство, тази мисъл, каквато и да е тя, тя е реалната. Ако вие уповавате на някоя идеална мисъл, която не е приложима, това е един фиктивен капитал.
И мнозина грешат в това ще напуснат туй хубавото в себе си и ще четат някой си автор, някой роман, някой си образец.
Вие трябва да намерите съществената идея на този романист, защо е писал, каква е неговата идея. Вземете запример разказа на Тургенев или на Толстой, или на онзи руски критик Достоевски. (Той не е критик, той само е писал.) А той е голям критик. Като рисува нещата, тъй ги разтърсва. В обикновения смисъл не е критик.
към втори вариант >>
На какво се дължи, че е нямала успех?
(втори вариант)
Някой път вие не можете да си дадете един отчет, вие се страхувате да дойдете до онова реално положение, да си дадете едно строго определение, в реалност какво знаете, нещо, на което можете да разчитате. Това трябва да бъде като един стълб в живота. И да дойдете до едно положение, да кажете на себе си: “Туй нещо не го разбирам.” Ако вие не се спирате да разберете нещата по този начин, всякога ще се намерите в противоречие със самия живот и сами ще дойдете в стълкновение с живота си. Запример тази котка си мисли: сиренето и кифлата бяха много добри, но дойде ябълката, тя е едно противоречие за нея. Тя е минала първия изпит, имала е успех, и на втория пак има успех, но при третия предмет нямаше успех.
На какво се дължи, че е нямала успех?
Това са неща привидни.
към втори вариант >>
Вие трябва да намерите съществената идея на този романист, защо е писал, каква е неговата идея.
(втори вариант)
Та казвам, явява се следният въпрос, онази реалната мисъл във вашия ум, която всякога може да държи вашето равновесие, тя е важната. Изводът какъв е? Онази осъществената мисъл във вас, която може всякога да ви даде подтик във всичките трудни положения и да ви подкрепя и в болест, и в здраве, и в беднотия, и в богатство, тази мисъл, каквато и да е тя, тя е реалната. Ако вие уповавате на някоя идеална мисъл, която не е приложима, това е един фиктивен капитал. И мнозина грешат в това ще напуснат туй хубавото в себе си и ще четат някой си автор, някой роман, някой си образец.
Вие трябва да намерите съществената идея на този романист, защо е писал, каква е неговата идея.
Вземете запример разказа на Тургенев или на Толстой, или на онзи руски критик Достоевски. (Той не е критик, той само е писал.) А той е голям критик. Като рисува нещата, тъй ги разтърсва. В обикновения смисъл не е критик. Като разгледате всички типове на Достоевски, те все мязат на него.
към втори вариант >>
Това са неща привидни.
(втори вариант)
Това трябва да бъде като един стълб в живота. И да дойдете до едно положение, да кажете на себе си: “Туй нещо не го разбирам.” Ако вие не се спирате да разберете нещата по този начин, всякога ще се намерите в противоречие със самия живот и сами ще дойдете в стълкновение с живота си. Запример тази котка си мисли: сиренето и кифлата бяха много добри, но дойде ябълката, тя е едно противоречие за нея. Тя е минала първия изпит, имала е успех, и на втория пак има успех, но при третия предмет нямаше успех. На какво се дължи, че е нямала успех?
Това са неща привидни.
към втори вариант >>
Вземете запример разказа на Тургенев или на Толстой, или на онзи руски критик Достоевски.
(втори вариант)
Изводът какъв е? Онази осъществената мисъл във вас, която може всякога да ви даде подтик във всичките трудни положения и да ви подкрепя и в болест, и в здраве, и в беднотия, и в богатство, тази мисъл, каквато и да е тя, тя е реалната. Ако вие уповавате на някоя идеална мисъл, която не е приложима, това е един фиктивен капитал. И мнозина грешат в това ще напуснат туй хубавото в себе си и ще четат някой си автор, някой роман, някой си образец. Вие трябва да намерите съществената идея на този романист, защо е писал, каква е неговата идея.
Вземете запример разказа на Тургенев или на Толстой, или на онзи руски критик Достоевски.
(Той не е критик, той само е писал.) А той е голям критик. Като рисува нещата, тъй ги разтърсва. В обикновения смисъл не е критик. Като разгледате всички типове на Достоевски, те все мязат на него. И всички типове на Толстой мязат на Толстой и т.н.
към втори вариант >>
Аз мога да ви позанимая, не само специалния клас, но ако вземем от общо гледище какво нещо е еволюция и какво е инволюция, че вие да видите каква е разликата между едното и другото.
(втори вариант)
Аз мога да ви позанимая, не само специалния клас, но ако вземем от общо гледище какво нещо е еволюция и какво е инволюция, че вие да видите каква е разликата между едното и другото.
Нагледно, физически ще ви го обясня. Сега, тъй както определят еволюцията и инволюцията, кой от вас има едно конкретно понятие, да може да каже какво нещо е инволюцията? Ако отворите който и да е речник или която и да е енциклопедия, там ще намерите едно определение, но ние ще дойдем до туй новото определение, какво значи човек да инволюира и какво да еволюира. Какво значи човек да слиза и какво да възлиза? Питам, след като човек е слязъл, какво е спечелил?
към втори вариант >>
(Той не е критик, той само е писал.) А той е голям критик.
(втори вариант)
Онази осъществената мисъл във вас, която може всякога да ви даде подтик във всичките трудни положения и да ви подкрепя и в болест, и в здраве, и в беднотия, и в богатство, тази мисъл, каквато и да е тя, тя е реалната. Ако вие уповавате на някоя идеална мисъл, която не е приложима, това е един фиктивен капитал. И мнозина грешат в това ще напуснат туй хубавото в себе си и ще четат някой си автор, някой роман, някой си образец. Вие трябва да намерите съществената идея на този романист, защо е писал, каква е неговата идея. Вземете запример разказа на Тургенев или на Толстой, или на онзи руски критик Достоевски.
(Той не е критик, той само е писал.) А той е голям критик.
Като рисува нещата, тъй ги разтърсва. В обикновения смисъл не е критик. Като разгледате всички типове на Достоевски, те все мязат на него. И всички типове на Толстой мязат на Толстой и т.н. Всички типове мязат на писателите.
към втори вариант >>
Нагледно, физически ще ви го обясня.
(втори вариант)
Аз мога да ви позанимая, не само специалния клас, но ако вземем от общо гледище какво нещо е еволюция и какво е инволюция, че вие да видите каква е разликата между едното и другото.
Нагледно, физически ще ви го обясня.
Сега, тъй както определят еволюцията и инволюцията, кой от вас има едно конкретно понятие, да може да каже какво нещо е инволюцията? Ако отворите който и да е речник или която и да е енциклопедия, там ще намерите едно определение, но ние ще дойдем до туй новото определение, какво значи човек да инволюира и какво да еволюира. Какво значи човек да слиза и какво да възлиза? Питам, след като човек е слязъл, какво е спечелил? Допуснете, че от върха на един кладенец вие слизате по въжето да се почерпите с вода.
към втори вариант >>
Като рисува нещата, тъй ги разтърсва.
(втори вариант)
Ако вие уповавате на някоя идеална мисъл, която не е приложима, това е един фиктивен капитал. И мнозина грешат в това ще напуснат туй хубавото в себе си и ще четат някой си автор, някой роман, някой си образец. Вие трябва да намерите съществената идея на този романист, защо е писал, каква е неговата идея. Вземете запример разказа на Тургенев или на Толстой, или на онзи руски критик Достоевски. (Той не е критик, той само е писал.) А той е голям критик.
Като рисува нещата, тъй ги разтърсва.
В обикновения смисъл не е критик. Като разгледате всички типове на Достоевски, те все мязат на него. И всички типове на Толстой мязат на Толстой и т.н. Всички типове мязат на писателите. После френският писател Виктор Юго, после разказите на Валтер Скот всички пишат много хубаво, но те спадат към разни гами, те гледат от разни гледища.
към втори вариант >>
Сега, тъй както определят еволюцията и инволюцията, кой от вас има едно конкретно понятие, да може да каже какво нещо е инволюцията?
(втори вариант)
Аз мога да ви позанимая, не само специалния клас, но ако вземем от общо гледище какво нещо е еволюция и какво е инволюция, че вие да видите каква е разликата между едното и другото. Нагледно, физически ще ви го обясня.
Сега, тъй както определят еволюцията и инволюцията, кой от вас има едно конкретно понятие, да може да каже какво нещо е инволюцията?
Ако отворите който и да е речник или която и да е енциклопедия, там ще намерите едно определение, но ние ще дойдем до туй новото определение, какво значи човек да инволюира и какво да еволюира. Какво значи човек да слиза и какво да възлиза? Питам, след като човек е слязъл, какво е спечелил? Допуснете, че от върха на един кладенец вие слизате по въжето да се почерпите с вода. Вие слизате с една стомна и после почвате постепенно да се качвате нагоре.
към втори вариант >>
В обикновения смисъл не е критик.
(втори вариант)
И мнозина грешат в това ще напуснат туй хубавото в себе си и ще четат някой си автор, някой роман, някой си образец. Вие трябва да намерите съществената идея на този романист, защо е писал, каква е неговата идея. Вземете запример разказа на Тургенев или на Толстой, или на онзи руски критик Достоевски. (Той не е критик, той само е писал.) А той е голям критик. Като рисува нещата, тъй ги разтърсва.
В обикновения смисъл не е критик.
Като разгледате всички типове на Достоевски, те все мязат на него. И всички типове на Толстой мязат на Толстой и т.н. Всички типове мязат на писателите. После френският писател Виктор Юго, после разказите на Валтер Скот всички пишат много хубаво, но те спадат към разни гами, те гледат от разни гледища. И ти трябва да знаеш каква е гамата на Толстой, на Достоевски.
към втори вариант >>
Ако отворите който и да е речник или която и да е енциклопедия, там ще намерите едно определение, но ние ще дойдем до туй новото определение, какво значи човек да инволюира и какво да еволюира.
(втори вариант)
Аз мога да ви позанимая, не само специалния клас, но ако вземем от общо гледище какво нещо е еволюция и какво е инволюция, че вие да видите каква е разликата между едното и другото. Нагледно, физически ще ви го обясня. Сега, тъй както определят еволюцията и инволюцията, кой от вас има едно конкретно понятие, да може да каже какво нещо е инволюцията?
Ако отворите който и да е речник или която и да е енциклопедия, там ще намерите едно определение, но ние ще дойдем до туй новото определение, какво значи човек да инволюира и какво да еволюира.
Какво значи човек да слиза и какво да възлиза? Питам, след като човек е слязъл, какво е спечелил? Допуснете, че от върха на един кладенец вие слизате по въжето да се почерпите с вода. Вие слизате с една стомна и после почвате постепенно да се качвате нагоре. Такъв е законът.
към втори вариант >>
Като разгледате всички типове на Достоевски, те все мязат на него.
(втори вариант)
Вие трябва да намерите съществената идея на този романист, защо е писал, каква е неговата идея. Вземете запример разказа на Тургенев или на Толстой, или на онзи руски критик Достоевски. (Той не е критик, той само е писал.) А той е голям критик. Като рисува нещата, тъй ги разтърсва. В обикновения смисъл не е критик.
Като разгледате всички типове на Достоевски, те все мязат на него.
И всички типове на Толстой мязат на Толстой и т.н. Всички типове мязат на писателите. После френският писател Виктор Юго, после разказите на Валтер Скот всички пишат много хубаво, но те спадат към разни гами, те гледат от разни гледища. И ти трябва да знаеш каква е гамата на Толстой, на Достоевски. Аз не съм срещнал нито един писател, който да е застанал на една естествена почва, да разгледа една тема чисто обективно.
към втори вариант >>
Какво значи човек да слиза и какво да възлиза?
(втори вариант)
Аз мога да ви позанимая, не само специалния клас, но ако вземем от общо гледище какво нещо е еволюция и какво е инволюция, че вие да видите каква е разликата между едното и другото. Нагледно, физически ще ви го обясня. Сега, тъй както определят еволюцията и инволюцията, кой от вас има едно конкретно понятие, да може да каже какво нещо е инволюцията? Ако отворите който и да е речник или която и да е енциклопедия, там ще намерите едно определение, но ние ще дойдем до туй новото определение, какво значи човек да инволюира и какво да еволюира.
Какво значи човек да слиза и какво да възлиза?
Питам, след като човек е слязъл, какво е спечелил? Допуснете, че от върха на един кладенец вие слизате по въжето да се почерпите с вода. Вие слизате с една стомна и после почвате постепенно да се качвате нагоре. Такъв е законът. Първият начин слизате с празна стомна, а после възлизате постепенно и с пълна стомна нагоре.
към втори вариант >>
И всички типове на Толстой мязат на Толстой и т.н.
(втори вариант)
Вземете запример разказа на Тургенев или на Толстой, или на онзи руски критик Достоевски. (Той не е критик, той само е писал.) А той е голям критик. Като рисува нещата, тъй ги разтърсва. В обикновения смисъл не е критик. Като разгледате всички типове на Достоевски, те все мязат на него.
И всички типове на Толстой мязат на Толстой и т.н.
Всички типове мязат на писателите. После френският писател Виктор Юго, после разказите на Валтер Скот всички пишат много хубаво, но те спадат към разни гами, те гледат от разни гледища. И ти трябва да знаеш каква е гамата на Толстой, на Достоевски. Аз не съм срещнал нито един писател, който да е застанал на една естествена почва, да разгледа една тема чисто обективно. Те всякога тургат вътре някои техни субективни схващания.
към втори вариант >>
Питам, след като човек е слязъл, какво е спечелил?
(втори вариант)
Аз мога да ви позанимая, не само специалния клас, но ако вземем от общо гледище какво нещо е еволюция и какво е инволюция, че вие да видите каква е разликата между едното и другото. Нагледно, физически ще ви го обясня. Сега, тъй както определят еволюцията и инволюцията, кой от вас има едно конкретно понятие, да може да каже какво нещо е инволюцията? Ако отворите който и да е речник или която и да е енциклопедия, там ще намерите едно определение, но ние ще дойдем до туй новото определение, какво значи човек да инволюира и какво да еволюира. Какво значи човек да слиза и какво да възлиза?
Питам, след като човек е слязъл, какво е спечелил?
Допуснете, че от върха на един кладенец вие слизате по въжето да се почерпите с вода. Вие слизате с една стомна и после почвате постепенно да се качвате нагоре. Такъв е законът. Първият начин слизате с празна стомна, а после възлизате постепенно и с пълна стомна нагоре. Като слизате с празната стомна, вие спечелвате нещо.
към втори вариант >>
Всички типове мязат на писателите.
(втори вариант)
(Той не е критик, той само е писал.) А той е голям критик. Като рисува нещата, тъй ги разтърсва. В обикновения смисъл не е критик. Като разгледате всички типове на Достоевски, те все мязат на него. И всички типове на Толстой мязат на Толстой и т.н.
Всички типове мязат на писателите.
После френският писател Виктор Юго, после разказите на Валтер Скот всички пишат много хубаво, но те спадат към разни гами, те гледат от разни гледища. И ти трябва да знаеш каква е гамата на Толстой, на Достоевски. Аз не съм срещнал нито един писател, който да е застанал на една естествена почва, да разгледа една тема чисто обективно. Те всякога тургат вътре някои техни субективни схващания. Те или ще преувеличат нещата, или ще вземат неща, които не са верни.
към втори вариант >>
Допуснете, че от върха на един кладенец вие слизате по въжето да се почерпите с вода.
(втори вариант)
Нагледно, физически ще ви го обясня. Сега, тъй както определят еволюцията и инволюцията, кой от вас има едно конкретно понятие, да може да каже какво нещо е инволюцията? Ако отворите който и да е речник или която и да е енциклопедия, там ще намерите едно определение, но ние ще дойдем до туй новото определение, какво значи човек да инволюира и какво да еволюира. Какво значи човек да слиза и какво да възлиза? Питам, след като човек е слязъл, какво е спечелил?
Допуснете, че от върха на един кладенец вие слизате по въжето да се почерпите с вода.
Вие слизате с една стомна и после почвате постепенно да се качвате нагоре. Такъв е законът. Първият начин слизате с празна стомна, а после възлизате постепенно и с пълна стомна нагоре. Като слизате с празната стомна, вие спечелвате нещо. Питам, след като сте извадили стомната навън, какво сте спечелили?
към втори вариант >>
После френският писател Виктор Юго, после разказите на Валтер Скот всички пишат много хубаво, но те спадат към разни гами, те гледат от разни гледища.
(втори вариант)
Като рисува нещата, тъй ги разтърсва. В обикновения смисъл не е критик. Като разгледате всички типове на Достоевски, те все мязат на него. И всички типове на Толстой мязат на Толстой и т.н. Всички типове мязат на писателите.
После френският писател Виктор Юго, после разказите на Валтер Скот всички пишат много хубаво, но те спадат към разни гами, те гледат от разни гледища.
И ти трябва да знаеш каква е гамата на Толстой, на Достоевски. Аз не съм срещнал нито един писател, който да е застанал на една естествена почва, да разгледа една тема чисто обективно. Те всякога тургат вътре някои техни субективни схващания. Те или ще преувеличат нещата, или ще вземат неща, които не са верни.
към втори вариант >>
Вие слизате с една стомна и после почвате постепенно да се качвате нагоре.
(втори вариант)
Сега, тъй както определят еволюцията и инволюцията, кой от вас има едно конкретно понятие, да може да каже какво нещо е инволюцията? Ако отворите който и да е речник или която и да е енциклопедия, там ще намерите едно определение, но ние ще дойдем до туй новото определение, какво значи човек да инволюира и какво да еволюира. Какво значи човек да слиза и какво да възлиза? Питам, след като човек е слязъл, какво е спечелил? Допуснете, че от върха на един кладенец вие слизате по въжето да се почерпите с вода.
Вие слизате с една стомна и после почвате постепенно да се качвате нагоре.
Такъв е законът. Първият начин слизате с празна стомна, а после възлизате постепенно и с пълна стомна нагоре. Като слизате с празната стомна, вие спечелвате нещо. Питам, след като сте извадили стомната навън, какво сте спечелили? Питам още, след като сте взели една стомна от този кладенец, обедня ли той?
към втори вариант >>
И ти трябва да знаеш каква е гамата на Толстой, на Достоевски.
(втори вариант)
В обикновения смисъл не е критик. Като разгледате всички типове на Достоевски, те все мязат на него. И всички типове на Толстой мязат на Толстой и т.н. Всички типове мязат на писателите. После френският писател Виктор Юго, после разказите на Валтер Скот всички пишат много хубаво, но те спадат към разни гами, те гледат от разни гледища.
И ти трябва да знаеш каква е гамата на Толстой, на Достоевски.
Аз не съм срещнал нито един писател, който да е застанал на една естествена почва, да разгледа една тема чисто обективно. Те всякога тургат вътре някои техни субективни схващания. Те или ще преувеличат нещата, или ще вземат неща, които не са верни.
към втори вариант >>
Такъв е законът.
(втори вариант)
Ако отворите който и да е речник или която и да е енциклопедия, там ще намерите едно определение, но ние ще дойдем до туй новото определение, какво значи човек да инволюира и какво да еволюира. Какво значи човек да слиза и какво да възлиза? Питам, след като човек е слязъл, какво е спечелил? Допуснете, че от върха на един кладенец вие слизате по въжето да се почерпите с вода. Вие слизате с една стомна и после почвате постепенно да се качвате нагоре.
Такъв е законът.
Първият начин слизате с празна стомна, а после възлизате постепенно и с пълна стомна нагоре. Като слизате с празната стомна, вие спечелвате нещо. Питам, след като сте извадили стомната навън, какво сте спечелили? Питам още, след като сте взели една стомна от този кладенец, обедня ли той? Водата му стана ли по-малко?
към втори вариант >>
Аз не съм срещнал нито един писател, който да е застанал на една естествена почва, да разгледа една тема чисто обективно.
(втори вариант)
Като разгледате всички типове на Достоевски, те все мязат на него. И всички типове на Толстой мязат на Толстой и т.н. Всички типове мязат на писателите. После френският писател Виктор Юго, после разказите на Валтер Скот всички пишат много хубаво, но те спадат към разни гами, те гледат от разни гледища. И ти трябва да знаеш каква е гамата на Толстой, на Достоевски.
Аз не съм срещнал нито един писател, който да е застанал на една естествена почва, да разгледа една тема чисто обективно.
Те всякога тургат вътре някои техни субективни схващания. Те или ще преувеличат нещата, или ще вземат неща, които не са верни.
към втори вариант >>
Първият начин слизате с празна стомна, а после възлизате постепенно и с пълна стомна нагоре.
(втори вариант)
Какво значи човек да слиза и какво да възлиза? Питам, след като човек е слязъл, какво е спечелил? Допуснете, че от върха на един кладенец вие слизате по въжето да се почерпите с вода. Вие слизате с една стомна и после почвате постепенно да се качвате нагоре. Такъв е законът.
Първият начин слизате с празна стомна, а после възлизате постепенно и с пълна стомна нагоре.
Като слизате с празната стомна, вие спечелвате нещо. Питам, след като сте извадили стомната навън, какво сте спечелили? Питам още, след като сте взели една стомна от този кладенец, обедня ли той? Водата му стана ли по-малко? (Не.) Защо?
към втори вариант >>
Те всякога тургат вътре някои техни субективни схващания.
(втори вариант)
И всички типове на Толстой мязат на Толстой и т.н. Всички типове мязат на писателите. После френският писател Виктор Юго, после разказите на Валтер Скот всички пишат много хубаво, но те спадат към разни гами, те гледат от разни гледища. И ти трябва да знаеш каква е гамата на Толстой, на Достоевски. Аз не съм срещнал нито един писател, който да е застанал на една естествена почва, да разгледа една тема чисто обективно.
Те всякога тургат вътре някои техни субективни схващания.
Те или ще преувеличат нещата, или ще вземат неща, които не са верни.
към втори вариант >>
Като слизате с празната стомна, вие спечелвате нещо.
(втори вариант)
Питам, след като човек е слязъл, какво е спечелил? Допуснете, че от върха на един кладенец вие слизате по въжето да се почерпите с вода. Вие слизате с една стомна и после почвате постепенно да се качвате нагоре. Такъв е законът. Първият начин слизате с празна стомна, а после възлизате постепенно и с пълна стомна нагоре.
Като слизате с празната стомна, вие спечелвате нещо.
Питам, след като сте извадили стомната навън, какво сте спечелили? Питам още, след като сте взели една стомна от този кладенец, обедня ли той? Водата му стана ли по-малко? (Не.) Защо? Допуснете, че има един закон в света.
към втори вариант >>
Те или ще преувеличат нещата, или ще вземат неща, които не са верни.
(втори вариант)
Всички типове мязат на писателите. После френският писател Виктор Юго, после разказите на Валтер Скот всички пишат много хубаво, но те спадат към разни гами, те гледат от разни гледища. И ти трябва да знаеш каква е гамата на Толстой, на Достоевски. Аз не съм срещнал нито един писател, който да е застанал на една естествена почва, да разгледа една тема чисто обективно. Те всякога тургат вътре някои техни субективни схващания.
Те или ще преувеличат нещата, или ще вземат неща, които не са верни.
към втори вариант >>
Питам, след като сте извадили стомната навън, какво сте спечелили?
(втори вариант)
Допуснете, че от върха на един кладенец вие слизате по въжето да се почерпите с вода. Вие слизате с една стомна и после почвате постепенно да се качвате нагоре. Такъв е законът. Първият начин слизате с празна стомна, а после възлизате постепенно и с пълна стомна нагоре. Като слизате с празната стомна, вие спечелвате нещо.
Питам, след като сте извадили стомната навън, какво сте спечелили?
Питам още, след като сте взели една стомна от този кладенец, обедня ли той? Водата му стана ли по-малко? (Не.) Защо? Допуснете, че има един закон в света. Хващат ви на дупката на кладенеца и ви съдят, че сте окрали кладенеца.
към втори вариант >>
Сега се нахвърлят върху Толстой, че някои неща не са верни у него, понеже в едно отношение Толстой е бил в едно противоречие със себе си.
(втори вариант)
Сега се нахвърлят върху Толстой, че някои неща не са верни у него, понеже в едно отношение Толстой е бил в едно противоречие със себе си.
У Толстой има набрана голяма чувствителност. Той е чувствал страданията на хората, понеже той ги е преувеличил тия страдания. И като четете неговата последна книга, мисля, че е “Възкресение”, той прави една аналогия, която не е естествена. В заключението си той не е естествен. Че Толстой оставя в своите четци познанието, че е невъзможно човек да изправи своята погрешка. Как?
към втори вариант >>
Питам още, след като сте взели една стомна от този кладенец, обедня ли той?
(втори вариант)
Вие слизате с една стомна и после почвате постепенно да се качвате нагоре. Такъв е законът. Първият начин слизате с празна стомна, а после възлизате постепенно и с пълна стомна нагоре. Като слизате с празната стомна, вие спечелвате нещо. Питам, след като сте извадили стомната навън, какво сте спечелили?
Питам още, след като сте взели една стомна от този кладенец, обедня ли той?
Водата му стана ли по-малко? (Не.) Защо? Допуснете, че има един закон в света. Хващат ви на дупката на кладенеца и ви съдят, че сте окрали кладенеца. Как ще се оправдаете?
към втори вариант >>
У Толстой има набрана голяма чувствителност.
(втори вариант)
Сега се нахвърлят върху Толстой, че някои неща не са верни у него, понеже в едно отношение Толстой е бил в едно противоречие със себе си.
У Толстой има набрана голяма чувствителност.
Той е чувствал страданията на хората, понеже той ги е преувеличил тия страдания. И като четете неговата последна книга, мисля, че е “Възкресение”, той прави една аналогия, която не е естествена. В заключението си той не е естествен. Че Толстой оставя в своите четци познанието, че е невъзможно човек да изправи своята погрешка. Как? Прав е той, но в какво отношение?
към втори вариант >>
Водата му стана ли по-малко?
(втори вариант)
Такъв е законът. Първият начин слизате с празна стомна, а после възлизате постепенно и с пълна стомна нагоре. Като слизате с празната стомна, вие спечелвате нещо. Питам, след като сте извадили стомната навън, какво сте спечелили? Питам още, след като сте взели една стомна от този кладенец, обедня ли той?
Водата му стана ли по-малко?
(Не.) Защо? Допуснете, че има един закон в света. Хващат ви на дупката на кладенеца и ви съдят, че сте окрали кладенеца. Как ще се оправдаете?
към втори вариант >>
Той е чувствал страданията на хората, понеже той ги е преувеличил тия страдания.
(втори вариант)
Сега се нахвърлят върху Толстой, че някои неща не са верни у него, понеже в едно отношение Толстой е бил в едно противоречие със себе си. У Толстой има набрана голяма чувствителност.
Той е чувствал страданията на хората, понеже той ги е преувеличил тия страдания.
И като четете неговата последна книга, мисля, че е “Възкресение”, той прави една аналогия, която не е естествена. В заключението си той не е естествен. Че Толстой оставя в своите четци познанието, че е невъзможно човек да изправи своята погрешка. Как? Прав е той, но в какво отношение? Когато човек е невежа и не знае, той не може да изправи своите погрешки, но щом знае може.
към втори вариант >>
(Не.) Защо?
(втори вариант)
Първият начин слизате с празна стомна, а после възлизате постепенно и с пълна стомна нагоре. Като слизате с празната стомна, вие спечелвате нещо. Питам, след като сте извадили стомната навън, какво сте спечелили? Питам още, след като сте взели една стомна от този кладенец, обедня ли той? Водата му стана ли по-малко?
(Не.) Защо?
Допуснете, че има един закон в света. Хващат ви на дупката на кладенеца и ви съдят, че сте окрали кладенеца. Как ще се оправдаете?
към втори вариант >>
И като четете неговата последна книга, мисля, че е “Възкресение”, той прави една аналогия, която не е естествена.
(втори вариант)
Сега се нахвърлят върху Толстой, че някои неща не са верни у него, понеже в едно отношение Толстой е бил в едно противоречие със себе си. У Толстой има набрана голяма чувствителност. Той е чувствал страданията на хората, понеже той ги е преувеличил тия страдания.
И като четете неговата последна книга, мисля, че е “Възкресение”, той прави една аналогия, която не е естествена.
В заключението си той не е естествен. Че Толстой оставя в своите четци познанието, че е невъзможно човек да изправи своята погрешка. Как? Прав е той, но в какво отношение? Когато човек е невежа и не знае, той не може да изправи своите погрешки, но щом знае може. Обаче Толстой, както представя във “Възкресение”, когато иде да изправи своята погрешка, той има една слабост когато иде героят да изправи своята погрешка, той иска да се ожени за онази, която той е отхвърлил.
към втори вариант >>
Допуснете, че има един закон в света.
(втори вариант)
Като слизате с празната стомна, вие спечелвате нещо. Питам, след като сте извадили стомната навън, какво сте спечелили? Питам още, след като сте взели една стомна от този кладенец, обедня ли той? Водата му стана ли по-малко? (Не.) Защо?
Допуснете, че има един закон в света.
Хващат ви на дупката на кладенеца и ви съдят, че сте окрали кладенеца. Как ще се оправдаете?
към втори вариант >>
В заключението си той не е естествен.
(втори вариант)
Сега се нахвърлят върху Толстой, че някои неща не са верни у него, понеже в едно отношение Толстой е бил в едно противоречие със себе си. У Толстой има набрана голяма чувствителност. Той е чувствал страданията на хората, понеже той ги е преувеличил тия страдания. И като четете неговата последна книга, мисля, че е “Възкресение”, той прави една аналогия, която не е естествена.
В заключението си той не е естествен.
Че Толстой оставя в своите четци познанието, че е невъзможно човек да изправи своята погрешка. Как? Прав е той, но в какво отношение? Когато човек е невежа и не знае, той не може да изправи своите погрешки, но щом знае може. Обаче Толстой, както представя във “Възкресение”, когато иде да изправи своята погрешка, той има една слабост когато иде героят да изправи своята погрешка, той иска да се ожени за онази, която той е отхвърлил. Толстой, който въставаше против настоящия порядък на нещата, в този случай той иска да възстанови брака в неговата стара форма и той настоява да защитава съвременния брак.
към втори вариант >>
Хващат ви на дупката на кладенеца и ви съдят, че сте окрали кладенеца.
(втори вариант)
Питам, след като сте извадили стомната навън, какво сте спечелили? Питам още, след като сте взели една стомна от този кладенец, обедня ли той? Водата му стана ли по-малко? (Не.) Защо? Допуснете, че има един закон в света.
Хващат ви на дупката на кладенеца и ви съдят, че сте окрали кладенеца.
Как ще се оправдаете?
към втори вариант >>
Че Толстой оставя в своите четци познанието, че е невъзможно човек да изправи своята погрешка. Как?
(втори вариант)
Сега се нахвърлят върху Толстой, че някои неща не са верни у него, понеже в едно отношение Толстой е бил в едно противоречие със себе си. У Толстой има набрана голяма чувствителност. Той е чувствал страданията на хората, понеже той ги е преувеличил тия страдания. И като четете неговата последна книга, мисля, че е “Възкресение”, той прави една аналогия, която не е естествена. В заключението си той не е естествен.
Че Толстой оставя в своите четци познанието, че е невъзможно човек да изправи своята погрешка. Как?
Прав е той, но в какво отношение? Когато човек е невежа и не знае, той не може да изправи своите погрешки, но щом знае може. Обаче Толстой, както представя във “Възкресение”, когато иде да изправи своята погрешка, той има една слабост когато иде героят да изправи своята погрешка, той иска да се ожени за онази, която той е отхвърлил. Толстой, който въставаше против настоящия порядък на нещата, в този случай той иска да възстанови брака в неговата стара форма и той настоява да защитава съвременния брак. Аз се чудя, защото ние трябва да защитаваме първичното отношение, което природата е вложила в живата душа.
към втори вариант >>
Как ще се оправдаете?
(втори вариант)
Питам още, след като сте взели една стомна от този кладенец, обедня ли той? Водата му стана ли по-малко? (Не.) Защо? Допуснете, че има един закон в света. Хващат ви на дупката на кладенеца и ви съдят, че сте окрали кладенеца.
Как ще се оправдаете?
към втори вариант >>
Прав е той, но в какво отношение?
(втори вариант)
У Толстой има набрана голяма чувствителност. Той е чувствал страданията на хората, понеже той ги е преувеличил тия страдания. И като четете неговата последна книга, мисля, че е “Възкресение”, той прави една аналогия, която не е естествена. В заключението си той не е естествен. Че Толстой оставя в своите четци познанието, че е невъзможно човек да изправи своята погрешка. Как?
Прав е той, но в какво отношение?
Когато човек е невежа и не знае, той не може да изправи своите погрешки, но щом знае може. Обаче Толстой, както представя във “Възкресение”, когато иде да изправи своята погрешка, той има една слабост когато иде героят да изправи своята погрешка, той иска да се ожени за онази, която той е отхвърлил. Толстой, който въставаше против настоящия порядък на нещата, в този случай той иска да възстанови брака в неговата стара форма и той настоява да защитава съвременния брак. Аз се чудя, защото ние трябва да защитаваме първичното отношение, което природата е вложила в живата душа. Под думата “природа” аз разбирам ония отношения, върху които почива съзнателният живот.
към втори вариант >>
Сега кое е важното: трябва ли да се оправдаете, или не?
(втори вариант)
Сега кое е важното: трябва ли да се оправдаете, или не?
Допуснете, че заведат едно дело за открадването на една стомна вода от кладенеца. Хайде, О. С., ти си подсъдимата, оправдавай се сега, докажи, че не си откраднала. Поне трябва да сте толкова умни, колкото онзи апаш, който задигнал на онази вдовица житото. Тя носела четири крини жито на гърба си и се уморила и седнала да си почине.
към втори вариант >>
Когато човек е невежа и не знае, той не може да изправи своите погрешки, но щом знае може.
(втори вариант)
Той е чувствал страданията на хората, понеже той ги е преувеличил тия страдания. И като четете неговата последна книга, мисля, че е “Възкресение”, той прави една аналогия, която не е естествена. В заключението си той не е естествен. Че Толстой оставя в своите четци познанието, че е невъзможно човек да изправи своята погрешка. Как? Прав е той, но в какво отношение?
Когато човек е невежа и не знае, той не може да изправи своите погрешки, но щом знае може.
Обаче Толстой, както представя във “Възкресение”, когато иде да изправи своята погрешка, той има една слабост когато иде героят да изправи своята погрешка, той иска да се ожени за онази, която той е отхвърлил. Толстой, който въставаше против настоящия порядък на нещата, в този случай той иска да възстанови брака в неговата стара форма и той настоява да защитава съвременния брак. Аз се чудя, защото ние трябва да защитаваме първичното отношение, което природата е вложила в живата душа. Под думата “природа” аз разбирам ония отношения, върху които почива съзнателният живот. Никога не трябва да скъсаш една връзка, която природата е поставила и върху която почива твоето благо и благото на другите същества.
към втори вариант >>
Допуснете, че заведат едно дело за открадването на една стомна вода от кладенеца.
(втори вариант)
Сега кое е важното: трябва ли да се оправдаете, или не?
Допуснете, че заведат едно дело за открадването на една стомна вода от кладенеца.
Хайде, О. С., ти си подсъдимата, оправдавай се сега, докажи, че не си откраднала. Поне трябва да сте толкова умни, колкото онзи апаш, който задигнал на онази вдовица житото. Тя носела четири крини жито на гърба си и се уморила и седнала да си почине. И позадрямала малко.
към втори вариант >>
Обаче Толстой, както представя във “Възкресение”, когато иде да изправи своята погрешка, той има една слабост когато иде героят да изправи своята погрешка, той иска да се ожени за онази, която той е отхвърлил.
(втори вариант)
И като четете неговата последна книга, мисля, че е “Възкресение”, той прави една аналогия, която не е естествена. В заключението си той не е естествен. Че Толстой оставя в своите четци познанието, че е невъзможно човек да изправи своята погрешка. Как? Прав е той, но в какво отношение? Когато човек е невежа и не знае, той не може да изправи своите погрешки, но щом знае може.
Обаче Толстой, както представя във “Възкресение”, когато иде да изправи своята погрешка, той има една слабост когато иде героят да изправи своята погрешка, той иска да се ожени за онази, която той е отхвърлил.
Толстой, който въставаше против настоящия порядък на нещата, в този случай той иска да възстанови брака в неговата стара форма и той настоява да защитава съвременния брак. Аз се чудя, защото ние трябва да защитаваме първичното отношение, което природата е вложила в живата душа. Под думата “природа” аз разбирам ония отношения, върху които почива съзнателният живот. Никога не трябва да скъсаш една връзка, която природата е поставила и върху която почива твоето благо и благото на другите същества. Това е бракът в широк смисъл.
към втори вариант >>
Хайде, О.
(втори вариант)
Сега кое е важното: трябва ли да се оправдаете, или не? Допуснете, че заведат едно дело за открадването на една стомна вода от кладенеца.
Хайде, О.
С., ти си подсъдимата, оправдавай се сега, докажи, че не си откраднала. Поне трябва да сте толкова умни, колкото онзи апаш, който задигнал на онази вдовица житото. Тя носела четири крини жито на гърба си и се уморила и седнала да си почине. И позадрямала малко. Той я видял, вдигнал житото и го носил цял един километър на гърба си.
към втори вариант >>
Толстой, който въставаше против настоящия порядък на нещата, в този случай той иска да възстанови брака в неговата стара форма и той настоява да защитава съвременния брак.
(втори вариант)
В заключението си той не е естествен. Че Толстой оставя в своите четци познанието, че е невъзможно човек да изправи своята погрешка. Как? Прав е той, но в какво отношение? Когато човек е невежа и не знае, той не може да изправи своите погрешки, но щом знае може. Обаче Толстой, както представя във “Възкресение”, когато иде да изправи своята погрешка, той има една слабост когато иде героят да изправи своята погрешка, той иска да се ожени за онази, която той е отхвърлил.
Толстой, който въставаше против настоящия порядък на нещата, в този случай той иска да възстанови брака в неговата стара форма и той настоява да защитава съвременния брак.
Аз се чудя, защото ние трябва да защитаваме първичното отношение, което природата е вложила в живата душа. Под думата “природа” аз разбирам ония отношения, върху които почива съзнателният живот. Никога не трябва да скъсаш една връзка, която природата е поставила и върху която почива твоето благо и благото на другите същества. Това е бракът в широк смисъл. А тъй, както е взето сега, това е схващане частично.
към втори вариант >>
С., ти си подсъдимата, оправдавай се сега, докажи, че не си откраднала.
(втори вариант)
Сега кое е важното: трябва ли да се оправдаете, или не? Допуснете, че заведат едно дело за открадването на една стомна вода от кладенеца. Хайде, О.
С., ти си подсъдимата, оправдавай се сега, докажи, че не си откраднала.
Поне трябва да сте толкова умни, колкото онзи апаш, който задигнал на онази вдовица житото. Тя носела четири крини жито на гърба си и се уморила и седнала да си почине. И позадрямала малко. Той я видял, вдигнал житото и го носил цял един километър на гърба си. Питат го: “Защо го носиш?
към втори вариант >>
Аз се чудя, защото ние трябва да защитаваме първичното отношение, което природата е вложила в живата душа.
(втори вариант)
Че Толстой оставя в своите четци познанието, че е невъзможно човек да изправи своята погрешка. Как? Прав е той, но в какво отношение? Когато човек е невежа и не знае, той не може да изправи своите погрешки, но щом знае може. Обаче Толстой, както представя във “Възкресение”, когато иде да изправи своята погрешка, той има една слабост когато иде героят да изправи своята погрешка, той иска да се ожени за онази, която той е отхвърлил. Толстой, който въставаше против настоящия порядък на нещата, в този случай той иска да възстанови брака в неговата стара форма и той настоява да защитава съвременния брак.
Аз се чудя, защото ние трябва да защитаваме първичното отношение, което природата е вложила в живата душа.
Под думата “природа” аз разбирам ония отношения, върху които почива съзнателният живот. Никога не трябва да скъсаш една връзка, която природата е поставила и върху която почива твоето благо и благото на другите същества. Това е бракът в широк смисъл. А тъй, както е взето сега, това е схващане частично. Та в този смисъл от това гледище на тази философия Толстой не издържа критика.
към втори вариант >>
Поне трябва да сте толкова умни, колкото онзи апаш, който задигнал на онази вдовица житото.
(втори вариант)
Сега кое е важното: трябва ли да се оправдаете, или не? Допуснете, че заведат едно дело за открадването на една стомна вода от кладенеца. Хайде, О. С., ти си подсъдимата, оправдавай се сега, докажи, че не си откраднала.
Поне трябва да сте толкова умни, колкото онзи апаш, който задигнал на онази вдовица житото.
Тя носела четири крини жито на гърба си и се уморила и седнала да си почине. И позадрямала малко. Той я видял, вдигнал житото и го носил цял един километър на гърба си. Питат го: “Защо го носиш? ” “Не зная, срещнах една вдовица и я съжалих и дотук рекох да понося житото й.” “А, казали те отличен човек.” Той се скрил от рамките на закона.
към втори вариант >>
Под думата “природа” аз разбирам ония отношения, върху които почива съзнателният живот.
(втори вариант)
Прав е той, но в какво отношение? Когато човек е невежа и не знае, той не може да изправи своите погрешки, но щом знае може. Обаче Толстой, както представя във “Възкресение”, когато иде да изправи своята погрешка, той има една слабост когато иде героят да изправи своята погрешка, той иска да се ожени за онази, която той е отхвърлил. Толстой, който въставаше против настоящия порядък на нещата, в този случай той иска да възстанови брака в неговата стара форма и той настоява да защитава съвременния брак. Аз се чудя, защото ние трябва да защитаваме първичното отношение, което природата е вложила в живата душа.
Под думата “природа” аз разбирам ония отношения, върху които почива съзнателният живот.
Никога не трябва да скъсаш една връзка, която природата е поставила и върху която почива твоето благо и благото на другите същества. Това е бракът в широк смисъл. А тъй, както е взето сега, това е схващане частично. Та в този смисъл от това гледище на тази философия Толстой не издържа критика. Има и много други писатели.
към втори вариант >>
Тя носела четири крини жито на гърба си и се уморила и седнала да си почине.
(втори вариант)
Сега кое е важното: трябва ли да се оправдаете, или не? Допуснете, че заведат едно дело за открадването на една стомна вода от кладенеца. Хайде, О. С., ти си подсъдимата, оправдавай се сега, докажи, че не си откраднала. Поне трябва да сте толкова умни, колкото онзи апаш, който задигнал на онази вдовица житото.
Тя носела четири крини жито на гърба си и се уморила и седнала да си почине.
И позадрямала малко. Той я видял, вдигнал житото и го носил цял един километър на гърба си. Питат го: “Защо го носиш? ” “Не зная, срещнах една вдовица и я съжалих и дотук рекох да понося житото й.” “А, казали те отличен човек.” Той се скрил от рамките на закона. Вие ще кажете той е турил една малка лъжа.
към втори вариант >>
Никога не трябва да скъсаш една връзка, която природата е поставила и върху която почива твоето благо и благото на другите същества.
(втори вариант)
Когато човек е невежа и не знае, той не може да изправи своите погрешки, но щом знае може. Обаче Толстой, както представя във “Възкресение”, когато иде да изправи своята погрешка, той има една слабост когато иде героят да изправи своята погрешка, той иска да се ожени за онази, която той е отхвърлил. Толстой, който въставаше против настоящия порядък на нещата, в този случай той иска да възстанови брака в неговата стара форма и той настоява да защитава съвременния брак. Аз се чудя, защото ние трябва да защитаваме първичното отношение, което природата е вложила в живата душа. Под думата “природа” аз разбирам ония отношения, върху които почива съзнателният живот.
Никога не трябва да скъсаш една връзка, която природата е поставила и върху която почива твоето благо и благото на другите същества.
Това е бракът в широк смисъл. А тъй, както е взето сега, това е схващане частично. Та в този смисъл от това гледище на тази философия Толстой не издържа критика. Има и много други писатели. Ако ги турим на една критика, нещата трябва да се мерят с една хубава мярка.
към втори вариант >>
И позадрямала малко.
(втори вариант)
Допуснете, че заведат едно дело за открадването на една стомна вода от кладенеца. Хайде, О. С., ти си подсъдимата, оправдавай се сега, докажи, че не си откраднала. Поне трябва да сте толкова умни, колкото онзи апаш, който задигнал на онази вдовица житото. Тя носела четири крини жито на гърба си и се уморила и седнала да си почине.
И позадрямала малко.
Той я видял, вдигнал житото и го носил цял един километър на гърба си. Питат го: “Защо го носиш? ” “Не зная, срещнах една вдовица и я съжалих и дотук рекох да понося житото й.” “А, казали те отличен човек.” Той се скрил от рамките на закона. Вие ще кажете той е турил една малка лъжа. Питам, тази лъжа намясто ли е?
към втори вариант >>
Това е бракът в широк смисъл.
(втори вариант)
Обаче Толстой, както представя във “Възкресение”, когато иде да изправи своята погрешка, той има една слабост когато иде героят да изправи своята погрешка, той иска да се ожени за онази, която той е отхвърлил. Толстой, който въставаше против настоящия порядък на нещата, в този случай той иска да възстанови брака в неговата стара форма и той настоява да защитава съвременния брак. Аз се чудя, защото ние трябва да защитаваме първичното отношение, което природата е вложила в живата душа. Под думата “природа” аз разбирам ония отношения, върху които почива съзнателният живот. Никога не трябва да скъсаш една връзка, която природата е поставила и върху която почива твоето благо и благото на другите същества.
Това е бракът в широк смисъл.
А тъй, както е взето сега, това е схващане частично. Та в този смисъл от това гледище на тази философия Толстой не издържа критика. Има и много други писатели. Ако ги турим на една критика, нещата трябва да се мерят с една хубава мярка. Ще оставим сега.
към втори вариант >>
Той я видял, вдигнал житото и го носил цял един километър на гърба си.
(втори вариант)
Хайде, О. С., ти си подсъдимата, оправдавай се сега, докажи, че не си откраднала. Поне трябва да сте толкова умни, колкото онзи апаш, който задигнал на онази вдовица житото. Тя носела четири крини жито на гърба си и се уморила и седнала да си почине. И позадрямала малко.
Той я видял, вдигнал житото и го носил цял един километър на гърба си.
Питат го: “Защо го носиш? ” “Не зная, срещнах една вдовица и я съжалих и дотук рекох да понося житото й.” “А, казали те отличен човек.” Той се скрил от рамките на закона. Вие ще кажете той е турил една малка лъжа. Питам, тази лъжа намясто ли е? Ще разсъждавате по един нов начин.
към втори вариант >>
А тъй, както е взето сега, това е схващане частично.
(втори вариант)
Толстой, който въставаше против настоящия порядък на нещата, в този случай той иска да възстанови брака в неговата стара форма и той настоява да защитава съвременния брак. Аз се чудя, защото ние трябва да защитаваме първичното отношение, което природата е вложила в живата душа. Под думата “природа” аз разбирам ония отношения, върху които почива съзнателният живот. Никога не трябва да скъсаш една връзка, която природата е поставила и върху която почива твоето благо и благото на другите същества. Това е бракът в широк смисъл.
А тъй, както е взето сега, това е схващане частично.
Та в този смисъл от това гледище на тази философия Толстой не издържа критика. Има и много други писатели. Ако ги турим на една критика, нещата трябва да се мерят с една хубава мярка. Ще оставим сега.
към втори вариант >>
Питат го: “Защо го носиш?
(втори вариант)
С., ти си подсъдимата, оправдавай се сега, докажи, че не си откраднала. Поне трябва да сте толкова умни, колкото онзи апаш, който задигнал на онази вдовица житото. Тя носела четири крини жито на гърба си и се уморила и седнала да си почине. И позадрямала малко. Той я видял, вдигнал житото и го носил цял един километър на гърба си.
Питат го: “Защо го носиш?
” “Не зная, срещнах една вдовица и я съжалих и дотук рекох да понося житото й.” “А, казали те отличен човек.” Той се скрил от рамките на закона. Вие ще кажете той е турил една малка лъжа. Питам, тази лъжа намясто ли е? Ще разсъждавате по един нов начин. За него тази лъжа е намясто, защото той казва за предпочитане е да кажа една лъжа, защо направих едно добро, отколкото да кажа, че взех житото за себе си, че да ме турят в затвора.
към втори вариант >>
Та в този смисъл от това гледище на тази философия Толстой не издържа критика.
(втори вариант)
Аз се чудя, защото ние трябва да защитаваме първичното отношение, което природата е вложила в живата душа. Под думата “природа” аз разбирам ония отношения, върху които почива съзнателният живот. Никога не трябва да скъсаш една връзка, която природата е поставила и върху която почива твоето благо и благото на другите същества. Това е бракът в широк смисъл. А тъй, както е взето сега, това е схващане частично.
Та в този смисъл от това гледище на тази философия Толстой не издържа критика.
Има и много други писатели. Ако ги турим на една критика, нещата трябва да се мерят с една хубава мярка. Ще оставим сега.
към втори вариант >>
” “Не зная, срещнах една вдовица и я съжалих и дотук рекох да понося житото й.” “А, казали те отличен човек.” Той се скрил от рамките на закона.
(втори вариант)
Поне трябва да сте толкова умни, колкото онзи апаш, който задигнал на онази вдовица житото. Тя носела четири крини жито на гърба си и се уморила и седнала да си почине. И позадрямала малко. Той я видял, вдигнал житото и го носил цял един километър на гърба си. Питат го: “Защо го носиш?
” “Не зная, срещнах една вдовица и я съжалих и дотук рекох да понося житото й.” “А, казали те отличен човек.” Той се скрил от рамките на закона.
Вие ще кажете той е турил една малка лъжа. Питам, тази лъжа намясто ли е? Ще разсъждавате по един нов начин. За него тази лъжа е намясто, защото той казва за предпочитане е да кажа една лъжа, защо направих едно добро, отколкото да кажа, че взех житото за себе си, че да ме турят в затвора. Значи с тази лъжа какво придобива той?
към втори вариант >>
Има и много други писатели.
(втори вариант)
Под думата “природа” аз разбирам ония отношения, върху които почива съзнателният живот. Никога не трябва да скъсаш една връзка, която природата е поставила и върху която почива твоето благо и благото на другите същества. Това е бракът в широк смисъл. А тъй, както е взето сега, това е схващане частично. Та в този смисъл от това гледище на тази философия Толстой не издържа критика.
Има и много други писатели.
Ако ги турим на една критика, нещата трябва да се мерят с една хубава мярка. Ще оставим сега.
към втори вариант >>
Вие ще кажете той е турил една малка лъжа.
(втори вариант)
Тя носела четири крини жито на гърба си и се уморила и седнала да си почине. И позадрямала малко. Той я видял, вдигнал житото и го носил цял един километър на гърба си. Питат го: “Защо го носиш? ” “Не зная, срещнах една вдовица и я съжалих и дотук рекох да понося житото й.” “А, казали те отличен човек.” Той се скрил от рамките на закона.
Вие ще кажете той е турил една малка лъжа.
Питам, тази лъжа намясто ли е? Ще разсъждавате по един нов начин. За него тази лъжа е намясто, защото той казва за предпочитане е да кажа една лъжа, защо направих едно добро, отколкото да кажа, че взех житото за себе си, че да ме турят в затвора. Значи с тази лъжа какво придобива той? (Свободата си.) Не.
към втори вариант >>
Ако ги турим на една критика, нещата трябва да се мерят с една хубава мярка.
(втори вариант)
Никога не трябва да скъсаш една връзка, която природата е поставила и върху която почива твоето благо и благото на другите същества. Това е бракът в широк смисъл. А тъй, както е взето сега, това е схващане частично. Та в този смисъл от това гледище на тази философия Толстой не издържа критика. Има и много други писатели.
Ако ги турим на една критика, нещата трябва да се мерят с една хубава мярка.
Ще оставим сега.
към втори вариант >>
Питам, тази лъжа намясто ли е?
(втори вариант)
И позадрямала малко. Той я видял, вдигнал житото и го носил цял един километър на гърба си. Питат го: “Защо го носиш? ” “Не зная, срещнах една вдовица и я съжалих и дотук рекох да понося житото й.” “А, казали те отличен човек.” Той се скрил от рамките на закона. Вие ще кажете той е турил една малка лъжа.
Питам, тази лъжа намясто ли е?
Ще разсъждавате по един нов начин. За него тази лъжа е намясто, защото той казва за предпочитане е да кажа една лъжа, защо направих едно добро, отколкото да кажа, че взех житото за себе си, че да ме турят в затвора. Значи с тази лъжа какво придобива той? (Свободата си.) Не. Той придобива лъжата “л”.
към втори вариант >>
Ще оставим сега.
(втори вариант)
Това е бракът в широк смисъл. А тъй, както е взето сега, това е схващане частично. Та в този смисъл от това гледище на тази философия Толстой не издържа критика. Има и много други писатели. Ако ги турим на една критика, нещата трябва да се мерят с една хубава мярка.
Ще оставим сега.
към втори вариант >>
Ще разсъждавате по един нов начин.
(втори вариант)
Той я видял, вдигнал житото и го носил цял един километър на гърба си. Питат го: “Защо го носиш? ” “Не зная, срещнах една вдовица и я съжалих и дотук рекох да понося житото й.” “А, казали те отличен човек.” Той се скрил от рамките на закона. Вие ще кажете той е турил една малка лъжа. Питам, тази лъжа намясто ли е?
Ще разсъждавате по един нов начин.
За него тази лъжа е намясто, защото той казва за предпочитане е да кажа една лъжа, защо направих едно добро, отколкото да кажа, че взех житото за себе си, че да ме турят в затвора. Значи с тази лъжа какво придобива той? (Свободата си.) Не. Той придобива лъжата “л”. Лъжа “л”, и любов “л”, започват с една и съща буква.
към втори вариант >>
Какво разбрахте сега?
(втори вариант)
Какво разбрахте сега?
Аз зная какво разбрахте. Че сиренето се яде, кифлата се яде, ябълката не се яде, печената риба не се яде. Туй разбрахте. Не бързайте и не се обезсърчавайте. Защото в света има един метод, с който хората се обезсърчават.
към втори вариант >>
За него тази лъжа е намясто, защото той казва за предпочитане е да кажа една лъжа, защо направих едно добро, отколкото да кажа, че взех житото за себе си, че да ме турят в затвора.
(втори вариант)
Питат го: “Защо го носиш? ” “Не зная, срещнах една вдовица и я съжалих и дотук рекох да понося житото й.” “А, казали те отличен човек.” Той се скрил от рамките на закона. Вие ще кажете той е турил една малка лъжа. Питам, тази лъжа намясто ли е? Ще разсъждавате по един нов начин.
За него тази лъжа е намясто, защото той казва за предпочитане е да кажа една лъжа, защо направих едно добро, отколкото да кажа, че взех житото за себе си, че да ме турят в затвора.
Значи с тази лъжа какво придобива той? (Свободата си.) Не. Той придобива лъжата “л”. Лъжа “л”, и любов “л”, започват с една и съща буква. Очевиден факт няма, че той е крадец, не е занесъл житото в дома си.
към втори вариант >>
Аз зная какво разбрахте.
(втори вариант)
Какво разбрахте сега?
Аз зная какво разбрахте.
Че сиренето се яде, кифлата се яде, ябълката не се яде, печената риба не се яде. Туй разбрахте. Не бързайте и не се обезсърчавайте. Защото в света има един метод, с който хората се обезсърчават. Някой път, който и да е писател, който и да е поет, някой път, когато говоря и аз по една необходимост, трябва нещата да се преувеличават, да ги направя по-големи, отколкото са всъщност.
към втори вариант >>
Значи с тази лъжа какво придобива той?
(втори вариант)
” “Не зная, срещнах една вдовица и я съжалих и дотук рекох да понося житото й.” “А, казали те отличен човек.” Той се скрил от рамките на закона. Вие ще кажете той е турил една малка лъжа. Питам, тази лъжа намясто ли е? Ще разсъждавате по един нов начин. За него тази лъжа е намясто, защото той казва за предпочитане е да кажа една лъжа, защо направих едно добро, отколкото да кажа, че взех житото за себе си, че да ме турят в затвора.
Значи с тази лъжа какво придобива той?
(Свободата си.) Не. Той придобива лъжата “л”. Лъжа “л”, и любов “л”, започват с една и съща буква. Очевиден факт няма, че той е крадец, не е занесъл житото в дома си. Но по пътя го срещат, там работата става опасна.
към втори вариант >>
Че сиренето се яде, кифлата се яде, ябълката не се яде, печената риба не се яде.
(втори вариант)
Какво разбрахте сега? Аз зная какво разбрахте.
Че сиренето се яде, кифлата се яде, ябълката не се яде, печената риба не се яде.
Туй разбрахте. Не бързайте и не се обезсърчавайте. Защото в света има един метод, с който хората се обезсърчават. Някой път, който и да е писател, който и да е поет, някой път, когато говоря и аз по една необходимост, трябва нещата да се преувеличават, да ги направя по-големи, отколкото са всъщност. А някой път, за да ги направя достъпни, трябва да ги направя по-малки.
към втори вариант >>
(Свободата си.) Не.
(втори вариант)
Вие ще кажете той е турил една малка лъжа. Питам, тази лъжа намясто ли е? Ще разсъждавате по един нов начин. За него тази лъжа е намясто, защото той казва за предпочитане е да кажа една лъжа, защо направих едно добро, отколкото да кажа, че взех житото за себе си, че да ме турят в затвора. Значи с тази лъжа какво придобива той?
(Свободата си.) Не.
Той придобива лъжата “л”. Лъжа “л”, и любов “л”, започват с една и съща буква. Очевиден факт няма, че той е крадец, не е занесъл житото в дома си. Но по пътя го срещат, там работата става опасна. След един километър и той си почива, житото седи до него.
към втори вариант >>
Туй разбрахте.
(втори вариант)
Какво разбрахте сега? Аз зная какво разбрахте. Че сиренето се яде, кифлата се яде, ябълката не се яде, печената риба не се яде.
Туй разбрахте.
Не бързайте и не се обезсърчавайте. Защото в света има един метод, с който хората се обезсърчават. Някой път, който и да е писател, който и да е поет, някой път, когато говоря и аз по една необходимост, трябва нещата да се преувеличават, да ги направя по-големи, отколкото са всъщност. А някой път, за да ги направя достъпни, трябва да ги направя по-малки. Ако вие се държите по буквата, ще попаднете в една погрешка.
към втори вариант >>
Той придобива лъжата “л”.
(втори вариант)
Питам, тази лъжа намясто ли е? Ще разсъждавате по един нов начин. За него тази лъжа е намясто, защото той казва за предпочитане е да кажа една лъжа, защо направих едно добро, отколкото да кажа, че взех житото за себе си, че да ме турят в затвора. Значи с тази лъжа какво придобива той? (Свободата си.) Не.
Той придобива лъжата “л”.
Лъжа “л”, и любов “л”, започват с една и съща буква. Очевиден факт няма, че той е крадец, не е занесъл житото в дома си. Но по пътя го срещат, там работата става опасна. След един километър и той си почива, житото седи до него. Никой не знае мотивите защо той носи житото.
към втори вариант >>
Не бързайте и не се обезсърчавайте.
(втори вариант)
Какво разбрахте сега? Аз зная какво разбрахте. Че сиренето се яде, кифлата се яде, ябълката не се яде, печената риба не се яде. Туй разбрахте.
Не бързайте и не се обезсърчавайте.
Защото в света има един метод, с който хората се обезсърчават. Някой път, който и да е писател, който и да е поет, някой път, когато говоря и аз по една необходимост, трябва нещата да се преувеличават, да ги направя по-големи, отколкото са всъщност. А някой път, за да ги направя достъпни, трябва да ги направя по-малки. Ако вие се държите по буквата, ще попаднете в една погрешка. Някой път нещата не са тъй сериозни, както се представят.
към втори вариант >>
Лъжа “л”, и любов “л”, започват с една и съща буква.
(втори вариант)
Ще разсъждавате по един нов начин. За него тази лъжа е намясто, защото той казва за предпочитане е да кажа една лъжа, защо направих едно добро, отколкото да кажа, че взех житото за себе си, че да ме турят в затвора. Значи с тази лъжа какво придобива той? (Свободата си.) Не. Той придобива лъжата “л”.
Лъжа “л”, и любов “л”, започват с една и съща буква.
Очевиден факт няма, че той е крадец, не е занесъл житото в дома си. Но по пътя го срещат, там работата става опасна. След един километър и той си почива, житото седи до него. Никой не знае мотивите защо той носи житото. И съдът не знае.
към втори вариант >>
Защото в света има един метод, с който хората се обезсърчават.
(втори вариант)
Какво разбрахте сега? Аз зная какво разбрахте. Че сиренето се яде, кифлата се яде, ябълката не се яде, печената риба не се яде. Туй разбрахте. Не бързайте и не се обезсърчавайте.
Защото в света има един метод, с който хората се обезсърчават.
Някой път, който и да е писател, който и да е поет, някой път, когато говоря и аз по една необходимост, трябва нещата да се преувеличават, да ги направя по-големи, отколкото са всъщност. А някой път, за да ги направя достъпни, трябва да ги направя по-малки. Ако вие се държите по буквата, ще попаднете в една погрешка. Някой път нещата не са тъй сериозни, както се представят. Пък и не са тъй маловажни.
към втори вариант >>
Очевиден факт няма, че той е крадец, не е занесъл житото в дома си.
(втори вариант)
За него тази лъжа е намясто, защото той казва за предпочитане е да кажа една лъжа, защо направих едно добро, отколкото да кажа, че взех житото за себе си, че да ме турят в затвора. Значи с тази лъжа какво придобива той? (Свободата си.) Не. Той придобива лъжата “л”. Лъжа “л”, и любов “л”, започват с една и съща буква.
Очевиден факт няма, че той е крадец, не е занесъл житото в дома си.
Но по пътя го срещат, там работата става опасна. След един километър и той си почива, житото седи до него. Никой не знае мотивите защо той носи житото. И съдът не знае. Законът е външен.
към втори вариант >>
Някой път, който и да е писател, който и да е поет, някой път, когато говоря и аз по една необходимост, трябва нещата да се преувеличават, да ги направя по-големи, отколкото са всъщност.
(втори вариант)
Аз зная какво разбрахте. Че сиренето се яде, кифлата се яде, ябълката не се яде, печената риба не се яде. Туй разбрахте. Не бързайте и не се обезсърчавайте. Защото в света има един метод, с който хората се обезсърчават.
Някой път, който и да е писател, който и да е поет, някой път, когато говоря и аз по една необходимост, трябва нещата да се преувеличават, да ги направя по-големи, отколкото са всъщност.
А някой път, за да ги направя достъпни, трябва да ги направя по-малки. Ако вие се държите по буквата, ще попаднете в една погрешка. Някой път нещата не са тъй сериозни, както се представят. Пък и не са тъй маловажни. Та вие трябва да си имате едно вътрешно правило.
към втори вариант >>
Но по пътя го срещат, там работата става опасна.
(втори вариант)
Значи с тази лъжа какво придобива той? (Свободата си.) Не. Той придобива лъжата “л”. Лъжа “л”, и любов “л”, започват с една и съща буква. Очевиден факт няма, че той е крадец, не е занесъл житото в дома си.
Но по пътя го срещат, там работата става опасна.
След един километър и той си почива, житото седи до него. Никой не знае мотивите защо той носи житото. И съдът не знае. Законът е външен. Той казва: “Исках да й помогна, дотук го носих, сега нека дойде жената да си го вземе.” Изпотил се е човекът.
към втори вариант >>
А някой път, за да ги направя достъпни, трябва да ги направя по-малки.
(втори вариант)
Че сиренето се яде, кифлата се яде, ябълката не се яде, печената риба не се яде. Туй разбрахте. Не бързайте и не се обезсърчавайте. Защото в света има един метод, с който хората се обезсърчават. Някой път, който и да е писател, който и да е поет, някой път, когато говоря и аз по една необходимост, трябва нещата да се преувеличават, да ги направя по-големи, отколкото са всъщност.
А някой път, за да ги направя достъпни, трябва да ги направя по-малки.
Ако вие се държите по буквата, ще попаднете в една погрешка. Някой път нещата не са тъй сериозни, както се представят. Пък и не са тъй маловажни. Та вие трябва да си имате едно вътрешно правило. Трябва да знаете запример в този ред на нещата, както аз ви го представям, какво означава.
към втори вариант >>
След един километър и той си почива, житото седи до него.
(втори вариант)
(Свободата си.) Не. Той придобива лъжата “л”. Лъжа “л”, и любов “л”, започват с една и съща буква. Очевиден факт няма, че той е крадец, не е занесъл житото в дома си. Но по пътя го срещат, там работата става опасна.
След един километър и той си почива, житото седи до него.
Никой не знае мотивите защо той носи житото. И съдът не знае. Законът е външен. Той казва: “Исках да й помогна, дотук го носих, сега нека дойде жената да си го вземе.” Изпотил се е човекът. Действително ние не знаем защо го е взел.
към втори вариант >>
Ако вие се държите по буквата, ще попаднете в една погрешка.
(втори вариант)
Туй разбрахте. Не бързайте и не се обезсърчавайте. Защото в света има един метод, с който хората се обезсърчават. Някой път, който и да е писател, който и да е поет, някой път, когато говоря и аз по една необходимост, трябва нещата да се преувеличават, да ги направя по-големи, отколкото са всъщност. А някой път, за да ги направя достъпни, трябва да ги направя по-малки.
Ако вие се държите по буквата, ще попаднете в една погрешка.
Някой път нещата не са тъй сериозни, както се представят. Пък и не са тъй маловажни. Та вие трябва да си имате едно вътрешно правило. Трябва да знаете запример в този ред на нещата, както аз ви го представям, какво означава. Аз ви предавам един ред на нещата, искам да ви наведа на една мисъл, да мислите право.
към втори вариант >>
Никой не знае мотивите защо той носи житото.
(втори вариант)
Той придобива лъжата “л”. Лъжа “л”, и любов “л”, започват с една и съща буква. Очевиден факт няма, че той е крадец, не е занесъл житото в дома си. Но по пътя го срещат, там работата става опасна. След един километър и той си почива, житото седи до него.
Никой не знае мотивите защо той носи житото.
И съдът не знае. Законът е външен. Той казва: “Исках да й помогна, дотук го носих, сега нека дойде жената да си го вземе.” Изпотил се е човекът. Действително ние не знаем защо го е взел. Това е вътрешно съдене.
към втори вариант >>
Някой път нещата не са тъй сериозни, както се представят.
(втори вариант)
Не бързайте и не се обезсърчавайте. Защото в света има един метод, с който хората се обезсърчават. Някой път, който и да е писател, който и да е поет, някой път, когато говоря и аз по една необходимост, трябва нещата да се преувеличават, да ги направя по-големи, отколкото са всъщност. А някой път, за да ги направя достъпни, трябва да ги направя по-малки. Ако вие се държите по буквата, ще попаднете в една погрешка.
Някой път нещата не са тъй сериозни, както се представят.
Пък и не са тъй маловажни. Та вие трябва да си имате едно вътрешно правило. Трябва да знаете запример в този ред на нещата, както аз ви го представям, какво означава. Аз ви предавам един ред на нещата, искам да ви наведа на една мисъл, да мислите право. Защото, ако не мислите право, никаква философия не можете да имате и никакво ново разбиране не можете да имате.
към втори вариант >>
И съдът не знае.
(втори вариант)
Лъжа “л”, и любов “л”, започват с една и съща буква. Очевиден факт няма, че той е крадец, не е занесъл житото в дома си. Но по пътя го срещат, там работата става опасна. След един километър и той си почива, житото седи до него. Никой не знае мотивите защо той носи житото.
И съдът не знае.
Законът е външен. Той казва: “Исках да й помогна, дотук го носих, сега нека дойде жената да си го вземе.” Изпотил се е човекът. Действително ние не знаем защо го е взел. Това е вътрешно съдене. Всъщност какво е спечелил той?
към втори вариант >>
Пък и не са тъй маловажни.
(втори вариант)
Защото в света има един метод, с който хората се обезсърчават. Някой път, който и да е писател, който и да е поет, някой път, когато говоря и аз по една необходимост, трябва нещата да се преувеличават, да ги направя по-големи, отколкото са всъщност. А някой път, за да ги направя достъпни, трябва да ги направя по-малки. Ако вие се държите по буквата, ще попаднете в една погрешка. Някой път нещата не са тъй сериозни, както се представят.
Пък и не са тъй маловажни.
Та вие трябва да си имате едно вътрешно правило. Трябва да знаете запример в този ред на нещата, както аз ви го представям, какво означава. Аз ви предавам един ред на нещата, искам да ви наведа на една мисъл, да мислите право. Защото, ако не мислите право, никаква философия не можете да имате и никакво ново разбиране не можете да имате. Защото новото разбиране значи един нов начин на разсъждение.
към втори вариант >>
Законът е външен.
(втори вариант)
Очевиден факт няма, че той е крадец, не е занесъл житото в дома си. Но по пътя го срещат, там работата става опасна. След един километър и той си почива, житото седи до него. Никой не знае мотивите защо той носи житото. И съдът не знае.
Законът е външен.
Той казва: “Исках да й помогна, дотук го носих, сега нека дойде жената да си го вземе.” Изпотил се е човекът. Действително ние не знаем защо го е взел. Това е вътрешно съдене. Всъщност какво е спечелил той? Най-първо той мисли, че е спечелил житото, обаче той е изгубил житото, а на мястото на житото спечелва лъжата.
към втори вариант >>
Та вие трябва да си имате едно вътрешно правило.
(втори вариант)
Някой път, който и да е писател, който и да е поет, някой път, когато говоря и аз по една необходимост, трябва нещата да се преувеличават, да ги направя по-големи, отколкото са всъщност. А някой път, за да ги направя достъпни, трябва да ги направя по-малки. Ако вие се държите по буквата, ще попаднете в една погрешка. Някой път нещата не са тъй сериозни, както се представят. Пък и не са тъй маловажни.
Та вие трябва да си имате едно вътрешно правило.
Трябва да знаете запример в този ред на нещата, както аз ви го представям, какво означава. Аз ви предавам един ред на нещата, искам да ви наведа на една мисъл, да мислите право. Защото, ако не мислите право, никаква философия не можете да имате и никакво ново разбиране не можете да имате. Защото новото разбиране значи един нов начин на разсъждение. Новият начин ни е връзка с миналото, но той има един плюс в разбирането.
към втори вариант >>
Той казва: “Исках да й помогна, дотук го носих, сега нека дойде жената да си го вземе.” Изпотил се е човекът.
(втори вариант)
Но по пътя го срещат, там работата става опасна. След един километър и той си почива, житото седи до него. Никой не знае мотивите защо той носи житото. И съдът не знае. Законът е външен.
Той казва: “Исках да й помогна, дотук го носих, сега нека дойде жената да си го вземе.” Изпотил се е човекът.
Действително ние не знаем защо го е взел. Това е вътрешно съдене. Всъщност какво е спечелил той? Най-първо той мисли, че е спечелил житото, обаче той е изгубил житото, а на мястото на житото спечелва лъжата. И тя го спаси.
към втори вариант >>
Трябва да знаете запример в този ред на нещата, както аз ви го представям, какво означава.
(втори вариант)
А някой път, за да ги направя достъпни, трябва да ги направя по-малки. Ако вие се държите по буквата, ще попаднете в една погрешка. Някой път нещата не са тъй сериозни, както се представят. Пък и не са тъй маловажни. Та вие трябва да си имате едно вътрешно правило.
Трябва да знаете запример в този ред на нещата, както аз ви го представям, какво означава.
Аз ви предавам един ред на нещата, искам да ви наведа на една мисъл, да мислите право. Защото, ако не мислите право, никаква философия не можете да имате и никакво ново разбиране не можете да имате. Защото новото разбиране значи един нов начин на разсъждение. Новият начин ни е връзка с миналото, но той има един плюс в разбирането. Ние не сме да дадем нови неща, защото всичко, което е дошло, това е до формата на нещата.
към втори вариант >>
Действително ние не знаем защо го е взел.
(втори вариант)
След един километър и той си почива, житото седи до него. Никой не знае мотивите защо той носи житото. И съдът не знае. Законът е външен. Той казва: “Исках да й помогна, дотук го носих, сега нека дойде жената да си го вземе.” Изпотил се е човекът.
Действително ние не знаем защо го е взел.
Това е вътрешно съдене. Всъщност какво е спечелил той? Най-първо той мисли, че е спечелил житото, обаче той е изгубил житото, а на мястото на житото спечелва лъжата. И тя го спаси.
към втори вариант >>
Аз ви предавам един ред на нещата, искам да ви наведа на една мисъл, да мислите право.
(втори вариант)
Ако вие се държите по буквата, ще попаднете в една погрешка. Някой път нещата не са тъй сериозни, както се представят. Пък и не са тъй маловажни. Та вие трябва да си имате едно вътрешно правило. Трябва да знаете запример в този ред на нещата, както аз ви го представям, какво означава.
Аз ви предавам един ред на нещата, искам да ви наведа на една мисъл, да мислите право.
Защото, ако не мислите право, никаква философия не можете да имате и никакво ново разбиране не можете да имате. Защото новото разбиране значи един нов начин на разсъждение. Новият начин ни е връзка с миналото, но той има един плюс в разбирането. Ние не сме да дадем нови неща, защото всичко, което е дошло, това е до формата на нещата.
към втори вариант >>
Това е вътрешно съдене.
(втори вариант)
Никой не знае мотивите защо той носи житото. И съдът не знае. Законът е външен. Той казва: “Исках да й помогна, дотук го носих, сега нека дойде жената да си го вземе.” Изпотил се е човекът. Действително ние не знаем защо го е взел.
Това е вътрешно съдене.
Всъщност какво е спечелил той? Най-първо той мисли, че е спечелил житото, обаче той е изгубил житото, а на мястото на житото спечелва лъжата. И тя го спаси.
към втори вариант >>
Защото, ако не мислите право, никаква философия не можете да имате и никакво ново разбиране не можете да имате.
(втори вариант)
Някой път нещата не са тъй сериозни, както се представят. Пък и не са тъй маловажни. Та вие трябва да си имате едно вътрешно правило. Трябва да знаете запример в този ред на нещата, както аз ви го представям, какво означава. Аз ви предавам един ред на нещата, искам да ви наведа на една мисъл, да мислите право.
Защото, ако не мислите право, никаква философия не можете да имате и никакво ново разбиране не можете да имате.
Защото новото разбиране значи един нов начин на разсъждение. Новият начин ни е връзка с миналото, но той има един плюс в разбирането. Ние не сме да дадем нови неща, защото всичко, което е дошло, това е до формата на нещата.
към втори вариант >>
Всъщност какво е спечелил той?
(втори вариант)
И съдът не знае. Законът е външен. Той казва: “Исках да й помогна, дотук го носих, сега нека дойде жената да си го вземе.” Изпотил се е човекът. Действително ние не знаем защо го е взел. Това е вътрешно съдене.
Всъщност какво е спечелил той?
Най-първо той мисли, че е спечелил житото, обаче той е изгубил житото, а на мястото на житото спечелва лъжата. И тя го спаси.
към втори вариант >>
Защото новото разбиране значи един нов начин на разсъждение.
(втори вариант)
Пък и не са тъй маловажни. Та вие трябва да си имате едно вътрешно правило. Трябва да знаете запример в този ред на нещата, както аз ви го представям, какво означава. Аз ви предавам един ред на нещата, искам да ви наведа на една мисъл, да мислите право. Защото, ако не мислите право, никаква философия не можете да имате и никакво ново разбиране не можете да имате.
Защото новото разбиране значи един нов начин на разсъждение.
Новият начин ни е връзка с миналото, но той има един плюс в разбирането. Ние не сме да дадем нови неща, защото всичко, което е дошло, това е до формата на нещата.
към втори вариант >>
Най-първо той мисли, че е спечелил житото, обаче той е изгубил житото, а на мястото на житото спечелва лъжата.
(втори вариант)
Законът е външен. Той казва: “Исках да й помогна, дотук го носих, сега нека дойде жената да си го вземе.” Изпотил се е човекът. Действително ние не знаем защо го е взел. Това е вътрешно съдене. Всъщност какво е спечелил той?
Най-първо той мисли, че е спечелил житото, обаче той е изгубил житото, а на мястото на житото спечелва лъжата.
И тя го спаси.
към втори вариант >>
Новият начин ни е връзка с миналото, но той има един плюс в разбирането.
(втори вариант)
Та вие трябва да си имате едно вътрешно правило. Трябва да знаете запример в този ред на нещата, както аз ви го представям, какво означава. Аз ви предавам един ред на нещата, искам да ви наведа на една мисъл, да мислите право. Защото, ако не мислите право, никаква философия не можете да имате и никакво ново разбиране не можете да имате. Защото новото разбиране значи един нов начин на разсъждение.
Новият начин ни е връзка с миналото, но той има един плюс в разбирането.
Ние не сме да дадем нови неща, защото всичко, което е дошло, това е до формата на нещата.
към втори вариант >>
И тя го спаси.
(втори вариант)
Той казва: “Исках да й помогна, дотук го носих, сега нека дойде жената да си го вземе.” Изпотил се е човекът. Действително ние не знаем защо го е взел. Това е вътрешно съдене. Всъщност какво е спечелил той? Най-първо той мисли, че е спечелил житото, обаче той е изгубил житото, а на мястото на житото спечелва лъжата.
И тя го спаси.
към втори вариант >>
Ние не сме да дадем нови неща, защото всичко, което е дошло, това е до формата на нещата.
(втори вариант)
Трябва да знаете запример в този ред на нещата, както аз ви го представям, какво означава. Аз ви предавам един ред на нещата, искам да ви наведа на една мисъл, да мислите право. Защото, ако не мислите право, никаква философия не можете да имате и никакво ново разбиране не можете да имате. Защото новото разбиране значи един нов начин на разсъждение. Новият начин ни е връзка с миналото, но той има един плюс в разбирането.
Ние не сме да дадем нови неща, защото всичко, което е дошло, това е до формата на нещата.
към втори вариант >>
Сега вие не можете да се освободите от един морал.
(втори вариант)
Сега вие не можете да се освободите от един морал.
Сега ние ще дойдем какво нещо е лъжата, вие още не знаете. Туй, което хората наричат лъжа че много пъти техните истини са лъжа. Много пъти един свидетел, който говори истината, той лъже и много пъти свидетелят, който говори лъжата, говори истината. Тогава кое е на правата страна? Представете си тогава, че този човек, който е обрал жената, е спечелил лъжата.
към втори вариант >>
Сега мнозина от вас се обезсърчавате.
(втори вариант)
Сега мнозина от вас се обезсърчавате.
Ако вие се погледнете хиромантически, астрологически, физиологически, вие ще се обезсърчите. Ще кажете съчетанието на планетите е такова и т.н. Оставете това съчетание. Аз ще се спра някой път върху астрологията, аз как гледам на планетите по новия начин. Как попаднаха тия планети в зодиака вътре и как ние се настанихме в този зодиак.
към втори вариант >>
Сега ние ще дойдем какво нещо е лъжата, вие още не знаете.
(втори вариант)
Сега вие не можете да се освободите от един морал.
Сега ние ще дойдем какво нещо е лъжата, вие още не знаете.
Туй, което хората наричат лъжа че много пъти техните истини са лъжа. Много пъти един свидетел, който говори истината, той лъже и много пъти свидетелят, който говори лъжата, говори истината. Тогава кое е на правата страна? Представете си тогава, че този човек, който е обрал жената, е спечелил лъжата. Допуснете, той сполучи да вземе житото и тази вдовица си замине.
към втори вариант >>
Ако вие се погледнете хиромантически, астрологически, физиологически, вие ще се обезсърчите.
(втори вариант)
Сега мнозина от вас се обезсърчавате.
Ако вие се погледнете хиромантически, астрологически, физиологически, вие ще се обезсърчите.
Ще кажете съчетанието на планетите е такова и т.н. Оставете това съчетание. Аз ще се спра някой път върху астрологията, аз как гледам на планетите по новия начин. Как попаднаха тия планети в зодиака вътре и как ние се настанихме в този зодиак. Вие тези неща не ги разбирате още.
към втори вариант >>
Туй, което хората наричат лъжа че много пъти техните истини са лъжа.
(втори вариант)
Сега вие не можете да се освободите от един морал. Сега ние ще дойдем какво нещо е лъжата, вие още не знаете.
Туй, което хората наричат лъжа че много пъти техните истини са лъжа.
Много пъти един свидетел, който говори истината, той лъже и много пъти свидетелят, който говори лъжата, говори истината. Тогава кое е на правата страна? Представете си тогава, че този човек, който е обрал жената, е спечелил лъжата. Допуснете, той сполучи да вземе житото и тази вдовица си замине. А той върви с това жито, без да го знаят, и казва вече, че това жито е негово.
към втори вариант >>
Ще кажете съчетанието на планетите е такова и т.н.
(втори вариант)
Сега мнозина от вас се обезсърчавате. Ако вие се погледнете хиромантически, астрологически, физиологически, вие ще се обезсърчите.
Ще кажете съчетанието на планетите е такова и т.н.
Оставете това съчетание. Аз ще се спра някой път върху астрологията, аз как гледам на планетите по новия начин. Как попаднаха тия планети в зодиака вътре и как ние се настанихме в този зодиак. Вие тези неща не ги разбирате още. За да попадна на едно ново разбиране, аз трябваше да разправям на едного цял един час, за да разбере как е възможно.
към втори вариант >>
Много пъти един свидетел, който говори истината, той лъже и много пъти свидетелят, който говори лъжата, говори истината.
(втори вариант)
Сега вие не можете да се освободите от един морал. Сега ние ще дойдем какво нещо е лъжата, вие още не знаете. Туй, което хората наричат лъжа че много пъти техните истини са лъжа.
Много пъти един свидетел, който говори истината, той лъже и много пъти свидетелят, който говори лъжата, говори истината.
Тогава кое е на правата страна? Представете си тогава, че този човек, който е обрал жената, е спечелил лъжата. Допуснете, той сполучи да вземе житото и тази вдовица си замине. А той върви с това жито, без да го знаят, и казва вече, че това жито е негово. Там, из пътя, го срещат други и го хващат.
към втори вариант >>
Оставете това съчетание.
(втори вариант)
Сега мнозина от вас се обезсърчавате. Ако вие се погледнете хиромантически, астрологически, физиологически, вие ще се обезсърчите. Ще кажете съчетанието на планетите е такова и т.н.
Оставете това съчетание.
Аз ще се спра някой път върху астрологията, аз как гледам на планетите по новия начин. Как попаднаха тия планети в зодиака вътре и как ние се настанихме в този зодиак. Вие тези неща не ги разбирате още. За да попадна на едно ново разбиране, аз трябваше да разправям на едного цял един час, за да разбере как е възможно. Аз разправям за кръга и квадрата около кръга, казвам: “Това е доброто.” Но той казва: “Аз зная, че квадратът означава лошото у човека.” Не може да разбере как е възможно, когато кръгът е вътре в квадрата, човек да е добър?
към втори вариант >>
Тогава кое е на правата страна?
(втори вариант)
Сега вие не можете да се освободите от един морал. Сега ние ще дойдем какво нещо е лъжата, вие още не знаете. Туй, което хората наричат лъжа че много пъти техните истини са лъжа. Много пъти един свидетел, който говори истината, той лъже и много пъти свидетелят, който говори лъжата, говори истината.
Тогава кое е на правата страна?
Представете си тогава, че този човек, който е обрал жената, е спечелил лъжата. Допуснете, той сполучи да вземе житото и тази вдовица си замине. А той върви с това жито, без да го знаят, и казва вече, че това жито е негово. Там, из пътя, го срещат други и го хващат. Сега жената погледне, погледне, не го търси вече и отива да си купи друго жито.
към втори вариант >>
Аз ще се спра някой път върху астрологията, аз как гледам на планетите по новия начин.
(втори вариант)
Сега мнозина от вас се обезсърчавате. Ако вие се погледнете хиромантически, астрологически, физиологически, вие ще се обезсърчите. Ще кажете съчетанието на планетите е такова и т.н. Оставете това съчетание.
Аз ще се спра някой път върху астрологията, аз как гледам на планетите по новия начин.
Как попаднаха тия планети в зодиака вътре и как ние се настанихме в този зодиак. Вие тези неща не ги разбирате още. За да попадна на едно ново разбиране, аз трябваше да разправям на едного цял един час, за да разбере как е възможно. Аз разправям за кръга и квадрата около кръга, казвам: “Това е доброто.” Но той казва: “Аз зная, че квадратът означава лошото у човека.” Не може да разбере как е възможно, когато кръгът е вътре в квадрата, човек да е добър? И как може, ако кръгът е отвън, човек да е лош?
към втори вариант >>
Представете си тогава, че този човек, който е обрал жената, е спечелил лъжата.
(втори вариант)
Сега вие не можете да се освободите от един морал. Сега ние ще дойдем какво нещо е лъжата, вие още не знаете. Туй, което хората наричат лъжа че много пъти техните истини са лъжа. Много пъти един свидетел, който говори истината, той лъже и много пъти свидетелят, който говори лъжата, говори истината. Тогава кое е на правата страна?
Представете си тогава, че този човек, който е обрал жената, е спечелил лъжата.
Допуснете, той сполучи да вземе житото и тази вдовица си замине. А той върви с това жито, без да го знаят, и казва вече, че това жито е негово. Там, из пътя, го срещат други и го хващат. Сега жената погледне, погледне, не го търси вече и отива да си купи друго жито. Представете си такова едно положение.
към втори вариант >>
Как попаднаха тия планети в зодиака вътре и как ние се настанихме в този зодиак.
(втори вариант)
Сега мнозина от вас се обезсърчавате. Ако вие се погледнете хиромантически, астрологически, физиологически, вие ще се обезсърчите. Ще кажете съчетанието на планетите е такова и т.н. Оставете това съчетание. Аз ще се спра някой път върху астрологията, аз как гледам на планетите по новия начин.
Как попаднаха тия планети в зодиака вътре и как ние се настанихме в този зодиак.
Вие тези неща не ги разбирате още. За да попадна на едно ново разбиране, аз трябваше да разправям на едного цял един час, за да разбере как е възможно. Аз разправям за кръга и квадрата около кръга, казвам: “Това е доброто.” Но той казва: “Аз зная, че квадратът означава лошото у човека.” Не може да разбере как е възможно, когато кръгът е вътре в квадрата, човек да е добър? И как може, ако кръгът е отвън, човек да е лош? Това е непостижимо за моя ум.
към втори вариант >>
Допуснете, той сполучи да вземе житото и тази вдовица си замине.
(втори вариант)
Сега ние ще дойдем какво нещо е лъжата, вие още не знаете. Туй, което хората наричат лъжа че много пъти техните истини са лъжа. Много пъти един свидетел, който говори истината, той лъже и много пъти свидетелят, който говори лъжата, говори истината. Тогава кое е на правата страна? Представете си тогава, че този човек, който е обрал жената, е спечелил лъжата.
Допуснете, той сполучи да вземе житото и тази вдовица си замине.
А той върви с това жито, без да го знаят, и казва вече, че това жито е негово. Там, из пътя, го срещат други и го хващат. Сега жената погледне, погледне, не го търси вече и отива да си купи друго жито. Представете си такова едно положение. Случва се обаче следното положение.
към втори вариант >>
Вие тези неща не ги разбирате още.
(втори вариант)
Ако вие се погледнете хиромантически, астрологически, физиологически, вие ще се обезсърчите. Ще кажете съчетанието на планетите е такова и т.н. Оставете това съчетание. Аз ще се спра някой път върху астрологията, аз как гледам на планетите по новия начин. Как попаднаха тия планети в зодиака вътре и как ние се настанихме в този зодиак.
Вие тези неща не ги разбирате още.
За да попадна на едно ново разбиране, аз трябваше да разправям на едного цял един час, за да разбере как е възможно. Аз разправям за кръга и квадрата около кръга, казвам: “Това е доброто.” Но той казва: “Аз зная, че квадратът означава лошото у човека.” Не може да разбере как е възможно, когато кръгът е вътре в квадрата, човек да е добър? И как може, ако кръгът е отвън, човек да е лош? Това е непостижимо за моя ум. Сега за вас ясно ли е това?
към втори вариант >>
А той върви с това жито, без да го знаят, и казва вече, че това жито е негово.
(втори вариант)
Туй, което хората наричат лъжа че много пъти техните истини са лъжа. Много пъти един свидетел, който говори истината, той лъже и много пъти свидетелят, който говори лъжата, говори истината. Тогава кое е на правата страна? Представете си тогава, че този човек, който е обрал жената, е спечелил лъжата. Допуснете, той сполучи да вземе житото и тази вдовица си замине.
А той върви с това жито, без да го знаят, и казва вече, че това жито е негово.
Там, из пътя, го срещат други и го хващат. Сега жената погледне, погледне, не го търси вече и отива да си купи друго жито. Представете си такова едно положение. Случва се обаче следното положение. Някъде из пътя задремва и той.
към втори вариант >>
За да попадна на едно ново разбиране, аз трябваше да разправям на едного цял един час, за да разбере как е възможно.
(втори вариант)
Ще кажете съчетанието на планетите е такова и т.н. Оставете това съчетание. Аз ще се спра някой път върху астрологията, аз как гледам на планетите по новия начин. Как попаднаха тия планети в зодиака вътре и как ние се настанихме в този зодиак. Вие тези неща не ги разбирате още.
За да попадна на едно ново разбиране, аз трябваше да разправям на едного цял един час, за да разбере как е възможно.
Аз разправям за кръга и квадрата около кръга, казвам: “Това е доброто.” Но той казва: “Аз зная, че квадратът означава лошото у човека.” Не може да разбере как е възможно, когато кръгът е вътре в квадрата, човек да е добър? И как може, ако кръгът е отвън, човек да е лош? Това е непостижимо за моя ум. Сега за вас ясно ли е това?
към втори вариант >>
Там, из пътя, го срещат други и го хващат.
(втори вариант)
Много пъти един свидетел, който говори истината, той лъже и много пъти свидетелят, който говори лъжата, говори истината. Тогава кое е на правата страна? Представете си тогава, че този човек, който е обрал жената, е спечелил лъжата. Допуснете, той сполучи да вземе житото и тази вдовица си замине. А той върви с това жито, без да го знаят, и казва вече, че това жито е негово.
Там, из пътя, го срещат други и го хващат.
Сега жената погледне, погледне, не го търси вече и отива да си купи друго жито. Представете си такова едно положение. Случва се обаче следното положение. Някъде из пътя задремва и той. Минава друг един апаш, по-майстор от него, и му взема чувала.
към втори вариант >>
Аз разправям за кръга и квадрата около кръга, казвам: “Това е доброто.” Но той казва: “Аз зная, че квадратът означава лошото у човека.” Не може да разбере как е възможно, когато кръгът е вътре в квадрата, човек да е добър?
(втори вариант)
Оставете това съчетание. Аз ще се спра някой път върху астрологията, аз как гледам на планетите по новия начин. Как попаднаха тия планети в зодиака вътре и как ние се настанихме в този зодиак. Вие тези неща не ги разбирате още. За да попадна на едно ново разбиране, аз трябваше да разправям на едного цял един час, за да разбере как е възможно.
Аз разправям за кръга и квадрата около кръга, казвам: “Това е доброто.” Но той казва: “Аз зная, че квадратът означава лошото у човека.” Не може да разбере как е възможно, когато кръгът е вътре в квадрата, човек да е добър?
И как може, ако кръгът е отвън, човек да е лош? Това е непостижимо за моя ум. Сега за вас ясно ли е това?
към втори вариант >>
Сега жената погледне, погледне, не го търси вече и отива да си купи друго жито.
(втори вариант)
Тогава кое е на правата страна? Представете си тогава, че този човек, който е обрал жената, е спечелил лъжата. Допуснете, той сполучи да вземе житото и тази вдовица си замине. А той върви с това жито, без да го знаят, и казва вече, че това жито е негово. Там, из пътя, го срещат други и го хващат.
Сега жената погледне, погледне, не го търси вече и отива да си купи друго жито.
Представете си такова едно положение. Случва се обаче следното положение. Някъде из пътя задремва и той. Минава друг един апаш, по-майстор от него, и му взема чувала. Минават няколко души и той казва: “Този чувал е мой.” Другият обаче намира свидетели, които го познават, че чувалът е негов.
към втори вариант >>
И как може, ако кръгът е отвън, човек да е лош?
(втори вариант)
Аз ще се спра някой път върху астрологията, аз как гледам на планетите по новия начин. Как попаднаха тия планети в зодиака вътре и как ние се настанихме в този зодиак. Вие тези неща не ги разбирате още. За да попадна на едно ново разбиране, аз трябваше да разправям на едного цял един час, за да разбере как е възможно. Аз разправям за кръга и квадрата около кръга, казвам: “Това е доброто.” Но той казва: “Аз зная, че квадратът означава лошото у човека.” Не може да разбере как е възможно, когато кръгът е вътре в квадрата, човек да е добър?
И как може, ако кръгът е отвън, човек да е лош?
Това е непостижимо за моя ум. Сега за вас ясно ли е това?
към втори вариант >>
Представете си такова едно положение.
(втори вариант)
Представете си тогава, че този човек, който е обрал жената, е спечелил лъжата. Допуснете, той сполучи да вземе житото и тази вдовица си замине. А той върви с това жито, без да го знаят, и казва вече, че това жито е негово. Там, из пътя, го срещат други и го хващат. Сега жената погледне, погледне, не го търси вече и отива да си купи друго жито.
Представете си такова едно положение.
Случва се обаче следното положение. Някъде из пътя задремва и той. Минава друг един апаш, по-майстор от него, и му взема чувала. Минават няколко души и той казва: “Този чувал е мой.” Другият обаче намира свидетели, които го познават, че чувалът е негов. Питам, тези, които свидетелстват, че чувалът е негов, говорят ли истината?
към втори вариант >>
Това е непостижимо за моя ум.
(втори вариант)
Как попаднаха тия планети в зодиака вътре и как ние се настанихме в този зодиак. Вие тези неща не ги разбирате още. За да попадна на едно ново разбиране, аз трябваше да разправям на едного цял един час, за да разбере как е възможно. Аз разправям за кръга и квадрата около кръга, казвам: “Това е доброто.” Но той казва: “Аз зная, че квадратът означава лошото у човека.” Не може да разбере как е възможно, когато кръгът е вътре в квадрата, човек да е добър? И как може, ако кръгът е отвън, човек да е лош?
Това е непостижимо за моя ум.
Сега за вас ясно ли е това?
към втори вариант >>
Случва се обаче следното положение.
(втори вариант)
Допуснете, той сполучи да вземе житото и тази вдовица си замине. А той върви с това жито, без да го знаят, и казва вече, че това жито е негово. Там, из пътя, го срещат други и го хващат. Сега жената погледне, погледне, не го търси вече и отива да си купи друго жито. Представете си такова едно положение.
Случва се обаче следното положение.
Някъде из пътя задремва и той. Минава друг един апаш, по-майстор от него, и му взема чувала. Минават няколко души и той казва: “Този чувал е мой.” Другият обаче намира свидетели, които го познават, че чувалът е негов. Питам, тези, които свидетелстват, че чувалът е негов, говорят ли истината? Както виждате, сложна процедура е съдопроизводството.
към втори вариант >>
Сега за вас ясно ли е това?
(втори вариант)
Вие тези неща не ги разбирате още. За да попадна на едно ново разбиране, аз трябваше да разправям на едного цял един час, за да разбере как е възможно. Аз разправям за кръга и квадрата около кръга, казвам: “Това е доброто.” Но той казва: “Аз зная, че квадратът означава лошото у човека.” Не може да разбере как е възможно, когато кръгът е вътре в квадрата, човек да е добър? И как може, ако кръгът е отвън, човек да е лош? Това е непостижимо за моя ум.
Сега за вас ясно ли е това?
към втори вариант >>
Някъде из пътя задремва и той.
(втори вариант)
А той върви с това жито, без да го знаят, и казва вече, че това жито е негово. Там, из пътя, го срещат други и го хващат. Сега жената погледне, погледне, не го търси вече и отива да си купи друго жито. Представете си такова едно положение. Случва се обаче следното положение.
Някъде из пътя задремва и той.
Минава друг един апаш, по-майстор от него, и му взема чувала. Минават няколко души и той казва: “Този чувал е мой.” Другият обаче намира свидетели, които го познават, че чувалът е негов. Питам, тези, които свидетелстват, че чувалът е негов, говорят ли истината? Както виждате, сложна процедура е съдопроизводството. Всички казват: “Негово е житото, ние го видяхме, като го носеше, човекът се е изпотил, този чувал е негов.” Но всъщност този чувал не е негов, тия хора не говорят истината.
към втори вариант >>
Кръгът, това е Божественото.
(втори вариант)
Кръгът, това е Божественото.
към втори вариант >>
Минава друг един апаш, по-майстор от него, и му взема чувала.
(втори вариант)
Там, из пътя, го срещат други и го хващат. Сега жената погледне, погледне, не го търси вече и отива да си купи друго жито. Представете си такова едно положение. Случва се обаче следното положение. Някъде из пътя задремва и той.
Минава друг един апаш, по-майстор от него, и му взема чувала.
Минават няколко души и той казва: “Този чувал е мой.” Другият обаче намира свидетели, които го познават, че чувалът е негов. Питам, тези, които свидетелстват, че чувалът е негов, говорят ли истината? Както виждате, сложна процедура е съдопроизводството. Всички казват: “Негово е житото, ние го видяхме, като го носеше, човекът се е изпотил, този чувал е негов.” Но всъщност този чувал не е негов, тия хора не говорят истината. Тази истина е относителна.
към втори вариант >>
Когато човек е лош в себе си следователно Божественият живот е отвън и не може да му помогне.
(втори вариант)
Когато човек е лош в себе си следователно Божественият живот е отвън и не може да му помогне.
Значи, когато Божественият живот е отвън, а човешкият живот отвътре, тогава човек е лош. Когато Божественият живот е вътре, а лошото, квадратът е отвън, човек е добър. Нали казахме, когато квадратът е отвътре, а кръгът отвън, тогава човек е лош. А когато Божественото се реализира вътре у човека, тогава кръгът е отвътре и човек се проявява добър. Квадратът това са лошите условия.
към втори вариант >>
Минават няколко души и той казва: “Този чувал е мой.” Другият обаче намира свидетели, които го познават, че чувалът е негов.
(втори вариант)
Сега жената погледне, погледне, не го търси вече и отива да си купи друго жито. Представете си такова едно положение. Случва се обаче следното положение. Някъде из пътя задремва и той. Минава друг един апаш, по-майстор от него, и му взема чувала.
Минават няколко души и той казва: “Този чувал е мой.” Другият обаче намира свидетели, които го познават, че чувалът е негов.
Питам, тези, които свидетелстват, че чувалът е негов, говорят ли истината? Както виждате, сложна процедура е съдопроизводството. Всички казват: “Негово е житото, ние го видяхме, като го носеше, човекът се е изпотил, този чувал е негов.” Но всъщност този чувал не е негов, тия хора не говорят истината. Тази истина е относителна. Те трябваше да кажат: “Той носеше този чувал, но дали е негов, не можем да кажем.” Приблизително това трябва да кажат.
към втори вариант >>
Значи, когато Божественият живот е отвън, а човешкият живот отвътре, тогава човек е лош.
(втори вариант)
Когато човек е лош в себе си следователно Божественият живот е отвън и не може да му помогне.
Значи, когато Божественият живот е отвън, а човешкият живот отвътре, тогава човек е лош.
Когато Божественият живот е вътре, а лошото, квадратът е отвън, човек е добър. Нали казахме, когато квадратът е отвътре, а кръгът отвън, тогава човек е лош. А когато Божественото се реализира вътре у човека, тогава кръгът е отвътре и човек се проявява добър. Квадратът това са лошите условия. Когато квадратът е отвън, лошите условия са отвън.
към втори вариант >>
Питам, тези, които свидетелстват, че чувалът е негов, говорят ли истината?
(втори вариант)
Представете си такова едно положение. Случва се обаче следното положение. Някъде из пътя задремва и той. Минава друг един апаш, по-майстор от него, и му взема чувала. Минават няколко души и той казва: “Този чувал е мой.” Другият обаче намира свидетели, които го познават, че чувалът е негов.
Питам, тези, които свидетелстват, че чувалът е негов, говорят ли истината?
Както виждате, сложна процедура е съдопроизводството. Всички казват: “Негово е житото, ние го видяхме, като го носеше, човекът се е изпотил, този чувал е негов.” Но всъщност този чувал не е негов, тия хора не говорят истината. Тази истина е относителна. Те трябваше да кажат: “Той носеше този чувал, но дали е негов, не можем да кажем.” Приблизително това трябва да кажат.
към втори вариант >>
Когато Божественият живот е вътре, а лошото, квадратът е отвън, човек е добър.
(втори вариант)
Когато човек е лош в себе си следователно Божественият живот е отвън и не може да му помогне. Значи, когато Божественият живот е отвън, а човешкият живот отвътре, тогава човек е лош.
Когато Божественият живот е вътре, а лошото, квадратът е отвън, човек е добър.
Нали казахме, когато квадратът е отвътре, а кръгът отвън, тогава човек е лош. А когато Божественото се реализира вътре у човека, тогава кръгът е отвътре и човек се проявява добър. Квадратът това са лошите условия. Когато квадратът е отвън, лошите условия са отвън. Когато квадратът е отвътре, лошите условия са вътре и ние казваме човек е лош.
към втори вариант >>
Както виждате, сложна процедура е съдопроизводството.
(втори вариант)
Случва се обаче следното положение. Някъде из пътя задремва и той. Минава друг един апаш, по-майстор от него, и му взема чувала. Минават няколко души и той казва: “Този чувал е мой.” Другият обаче намира свидетели, които го познават, че чувалът е негов. Питам, тези, които свидетелстват, че чувалът е негов, говорят ли истината?
Както виждате, сложна процедура е съдопроизводството.
Всички казват: “Негово е житото, ние го видяхме, като го носеше, човекът се е изпотил, този чувал е негов.” Но всъщност този чувал не е негов, тия хора не говорят истината. Тази истина е относителна. Те трябваше да кажат: “Той носеше този чувал, но дали е негов, не можем да кажем.” Приблизително това трябва да кажат.
към втори вариант >>
Нали казахме, когато квадратът е отвътре, а кръгът отвън, тогава човек е лош.
(втори вариант)
Когато човек е лош в себе си следователно Божественият живот е отвън и не може да му помогне. Значи, когато Божественият живот е отвън, а човешкият живот отвътре, тогава човек е лош. Когато Божественият живот е вътре, а лошото, квадратът е отвън, човек е добър.
Нали казахме, когато квадратът е отвътре, а кръгът отвън, тогава човек е лош.
А когато Божественото се реализира вътре у човека, тогава кръгът е отвътре и човек се проявява добър. Квадратът това са лошите условия. Когато квадратът е отвън, лошите условия са отвън. Когато квадратът е отвътре, лошите условия са вътре и ние казваме човек е лош. И обратното, добрият човек при всички условия е добър и при добри, и при лоши, той е всякога добър.
към втори вариант >>
Всички казват: “Негово е житото, ние го видяхме, като го носеше, човекът се е изпотил, този чувал е негов.” Но всъщност този чувал не е негов, тия хора не говорят истината.
(втори вариант)
Някъде из пътя задремва и той. Минава друг един апаш, по-майстор от него, и му взема чувала. Минават няколко души и той казва: “Този чувал е мой.” Другият обаче намира свидетели, които го познават, че чувалът е негов. Питам, тези, които свидетелстват, че чувалът е негов, говорят ли истината? Както виждате, сложна процедура е съдопроизводството.
Всички казват: “Негово е житото, ние го видяхме, като го носеше, човекът се е изпотил, този чувал е негов.” Но всъщност този чувал не е негов, тия хора не говорят истината.
Тази истина е относителна. Те трябваше да кажат: “Той носеше този чувал, но дали е негов, не можем да кажем.” Приблизително това трябва да кажат.
към втори вариант >>
А когато Божественото се реализира вътре у човека, тогава кръгът е отвътре и човек се проявява добър.
(втори вариант)
Когато човек е лош в себе си следователно Божественият живот е отвън и не може да му помогне. Значи, когато Божественият живот е отвън, а човешкият живот отвътре, тогава човек е лош. Когато Божественият живот е вътре, а лошото, квадратът е отвън, човек е добър. Нали казахме, когато квадратът е отвътре, а кръгът отвън, тогава човек е лош.
А когато Божественото се реализира вътре у човека, тогава кръгът е отвътре и човек се проявява добър.
Квадратът това са лошите условия. Когато квадратът е отвън, лошите условия са отвън. Когато квадратът е отвътре, лошите условия са вътре и ние казваме човек е лош. И обратното, добрият човек при всички условия е добър и при добри, и при лоши, той е всякога добър. Там е силата, когато човек е отвътре добър.
към втори вариант >>
Тази истина е относителна.
(втори вариант)
Минава друг един апаш, по-майстор от него, и му взема чувала. Минават няколко души и той казва: “Този чувал е мой.” Другият обаче намира свидетели, които го познават, че чувалът е негов. Питам, тези, които свидетелстват, че чувалът е негов, говорят ли истината? Както виждате, сложна процедура е съдопроизводството. Всички казват: “Негово е житото, ние го видяхме, като го носеше, човекът се е изпотил, този чувал е негов.” Но всъщност този чувал не е негов, тия хора не говорят истината.
Тази истина е относителна.
Те трябваше да кажат: “Той носеше този чувал, но дали е негов, не можем да кажем.” Приблизително това трябва да кажат.
към втори вариант >>
Квадратът това са лошите условия.
(втори вариант)
Когато човек е лош в себе си следователно Божественият живот е отвън и не може да му помогне. Значи, когато Божественият живот е отвън, а човешкият живот отвътре, тогава човек е лош. Когато Божественият живот е вътре, а лошото, квадратът е отвън, човек е добър. Нали казахме, когато квадратът е отвътре, а кръгът отвън, тогава човек е лош. А когато Божественото се реализира вътре у човека, тогава кръгът е отвътре и човек се проявява добър.
Квадратът това са лошите условия.
Когато квадратът е отвън, лошите условия са отвън. Когато квадратът е отвътре, лошите условия са вътре и ние казваме човек е лош. И обратното, добрият човек при всички условия е добър и при добри, и при лоши, той е всякога добър. Там е силата, когато човек е отвътре добър. Доброто у човека нищо не може да го сломи.
към втори вариант >>
Те трябваше да кажат: “Той носеше този чувал, но дали е негов, не можем да кажем.” Приблизително това трябва да кажат.
(втори вариант)
Минават няколко души и той казва: “Този чувал е мой.” Другият обаче намира свидетели, които го познават, че чувалът е негов. Питам, тези, които свидетелстват, че чувалът е негов, говорят ли истината? Както виждате, сложна процедура е съдопроизводството. Всички казват: “Негово е житото, ние го видяхме, като го носеше, човекът се е изпотил, този чувал е негов.” Но всъщност този чувал не е негов, тия хора не говорят истината. Тази истина е относителна.
Те трябваше да кажат: “Той носеше този чувал, но дали е негов, не можем да кажем.” Приблизително това трябва да кажат.
към втори вариант >>
Когато квадратът е отвън, лошите условия са отвън.
(втори вариант)
Значи, когато Божественият живот е отвън, а човешкият живот отвътре, тогава човек е лош. Когато Божественият живот е вътре, а лошото, квадратът е отвън, човек е добър. Нали казахме, когато квадратът е отвътре, а кръгът отвън, тогава човек е лош. А когато Божественото се реализира вътре у човека, тогава кръгът е отвътре и човек се проявява добър. Квадратът това са лошите условия.
Когато квадратът е отвън, лошите условия са отвън.
Когато квадратът е отвътре, лошите условия са вътре и ние казваме човек е лош. И обратното, добрият човек при всички условия е добър и при добри, и при лоши, той е всякога добър. Там е силата, когато човек е отвътре добър. Доброто у човека нищо не може да го сломи. Защото няма сила, по-голяма от доброто.
към втори вариант >>
Та сега много от тази философия трябва да я вложите... Колко от вашите разсъждения, постъпки и мисли в дадения случай са верни?
(втори вариант)
Та сега много от тази философия трябва да я вложите... Колко от вашите разсъждения, постъпки и мисли в дадения случай са верни?
Вие трябва да имате един начин на разсъждение. Имате една мисъл в ума си, трябва да знаете нейния произход. Лъжата, и тя си има свой произход. Как е дошла тя и при какви условия? Родила ли се е лъжата?
към втори вариант >>
Когато квадратът е отвътре, лошите условия са вътре и ние казваме човек е лош.
(втори вариант)
Когато Божественият живот е вътре, а лошото, квадратът е отвън, човек е добър. Нали казахме, когато квадратът е отвътре, а кръгът отвън, тогава човек е лош. А когато Божественото се реализира вътре у човека, тогава кръгът е отвътре и човек се проявява добър. Квадратът това са лошите условия. Когато квадратът е отвън, лошите условия са отвън.
Когато квадратът е отвътре, лошите условия са вътре и ние казваме човек е лош.
И обратното, добрият човек при всички условия е добър и при добри, и при лоши, той е всякога добър. Там е силата, когато човек е отвътре добър. Доброто у човека нищо не може да го сломи. Защото няма сила, по-голяма от доброто. Доброто, това е най-ценната сила, която съществува.
към втори вариант >>
Вие трябва да имате един начин на разсъждение.
(втори вариант)
Та сега много от тази философия трябва да я вложите... Колко от вашите разсъждения, постъпки и мисли в дадения случай са верни?
Вие трябва да имате един начин на разсъждение.
Имате една мисъл в ума си, трябва да знаете нейния произход. Лъжата, и тя си има свой произход. Как е дошла тя и при какви условия? Родила ли се е лъжата? И вие носите тази лъжа в себе си.
към втори вариант >>
И обратното, добрият човек при всички условия е добър и при добри, и при лоши, той е всякога добър.
(втори вариант)
Нали казахме, когато квадратът е отвътре, а кръгът отвън, тогава човек е лош. А когато Божественото се реализира вътре у човека, тогава кръгът е отвътре и човек се проявява добър. Квадратът това са лошите условия. Когато квадратът е отвън, лошите условия са отвън. Когато квадратът е отвътре, лошите условия са вътре и ние казваме човек е лош.
И обратното, добрият човек при всички условия е добър и при добри, и при лоши, той е всякога добър.
Там е силата, когато човек е отвътре добър. Доброто у човека нищо не може да го сломи. Защото няма сила, по-голяма от доброто. Доброто, това е най-ценната сила, която съществува. И ако някой път вие се препятствате в живота, то е понеже не вярвате, че е така.
към втори вариант >>
Имате една мисъл в ума си, трябва да знаете нейния произход.
(втори вариант)
Та сега много от тази философия трябва да я вложите... Колко от вашите разсъждения, постъпки и мисли в дадения случай са верни? Вие трябва да имате един начин на разсъждение.
Имате една мисъл в ума си, трябва да знаете нейния произход.
Лъжата, и тя си има свой произход. Как е дошла тя и при какви условия? Родила ли се е лъжата? И вие носите тази лъжа в себе си. Сега аз ще ви кажа в какво седи тази лъжа.
към втори вариант >>
Там е силата, когато човек е отвътре добър.
(втори вариант)
А когато Божественото се реализира вътре у човека, тогава кръгът е отвътре и човек се проявява добър. Квадратът това са лошите условия. Когато квадратът е отвън, лошите условия са отвън. Когато квадратът е отвътре, лошите условия са вътре и ние казваме човек е лош. И обратното, добрият човек при всички условия е добър и при добри, и при лоши, той е всякога добър.
Там е силата, когато човек е отвътре добър.
Доброто у човека нищо не може да го сломи. Защото няма сила, по-голяма от доброто. Доброто, това е най-ценната сила, която съществува. И ако някой път вие се препятствате в живота, то е понеже не вярвате, че е така. Вие се препятствате на дадените условия.
към втори вариант >>
Лъжата, и тя си има свой произход.
(втори вариант)
Та сега много от тази философия трябва да я вложите... Колко от вашите разсъждения, постъпки и мисли в дадения случай са верни? Вие трябва да имате един начин на разсъждение. Имате една мисъл в ума си, трябва да знаете нейния произход.
Лъжата, и тя си има свой произход.
Как е дошла тя и при какви условия? Родила ли се е лъжата? И вие носите тази лъжа в себе си. Сега аз ще ви кажа в какво седи тази лъжа. Представете си, че след като задигнете житото на вдовицата, вас ви хванат и съдията ви наложи една глоба от 500 лева.
към втори вариант >>
Доброто у човека нищо не може да го сломи.
(втори вариант)
Квадратът това са лошите условия. Когато квадратът е отвън, лошите условия са отвън. Когато квадратът е отвътре, лошите условия са вътре и ние казваме човек е лош. И обратното, добрият човек при всички условия е добър и при добри, и при лоши, той е всякога добър. Там е силата, когато човек е отвътре добър.
Доброто у човека нищо не може да го сломи.
Защото няма сила, по-голяма от доброто. Доброто, това е най-ценната сила, която съществува. И ако някой път вие се препятствате в живота, то е понеже не вярвате, че е така. Вие се препятствате на дадените условия.
към втори вариант >>
Как е дошла тя и при какви условия?
(втори вариант)
Та сега много от тази философия трябва да я вложите... Колко от вашите разсъждения, постъпки и мисли в дадения случай са верни? Вие трябва да имате един начин на разсъждение. Имате една мисъл в ума си, трябва да знаете нейния произход. Лъжата, и тя си има свой произход.
Как е дошла тя и при какви условия?
Родила ли се е лъжата? И вие носите тази лъжа в себе си. Сега аз ще ви кажа в какво седи тази лъжа. Представете си, че след като задигнете житото на вдовицата, вас ви хванат и съдията ви наложи една глоба от 500 лева. Да кажем, такъв е законът.
към втори вариант >>
Защото няма сила, по-голяма от доброто.
(втори вариант)
Когато квадратът е отвън, лошите условия са отвън. Когато квадратът е отвътре, лошите условия са вътре и ние казваме човек е лош. И обратното, добрият човек при всички условия е добър и при добри, и при лоши, той е всякога добър. Там е силата, когато човек е отвътре добър. Доброто у човека нищо не може да го сломи.
Защото няма сила, по-голяма от доброто.
Доброто, това е най-ценната сила, която съществува. И ако някой път вие се препятствате в живота, то е понеже не вярвате, че е така. Вие се препятствате на дадените условия.
към втори вариант >>
Родила ли се е лъжата?
(втори вариант)
Та сега много от тази философия трябва да я вложите... Колко от вашите разсъждения, постъпки и мисли в дадения случай са верни? Вие трябва да имате един начин на разсъждение. Имате една мисъл в ума си, трябва да знаете нейния произход. Лъжата, и тя си има свой произход. Как е дошла тя и при какви условия?
Родила ли се е лъжата?
И вие носите тази лъжа в себе си. Сега аз ще ви кажа в какво седи тази лъжа. Представете си, че след като задигнете житото на вдовицата, вас ви хванат и съдията ви наложи една глоба от 500 лева. Да кажем, такъв е законът. Значи тази лъжа е равна на 500 лева.
към втори вариант >>
Доброто, това е най-ценната сила, която съществува.
(втори вариант)
Когато квадратът е отвътре, лошите условия са вътре и ние казваме човек е лош. И обратното, добрият човек при всички условия е добър и при добри, и при лоши, той е всякога добър. Там е силата, когато човек е отвътре добър. Доброто у човека нищо не може да го сломи. Защото няма сила, по-голяма от доброто.
Доброто, това е най-ценната сила, която съществува.
И ако някой път вие се препятствате в живота, то е понеже не вярвате, че е така. Вие се препятствате на дадените условия.
към втори вариант >>
И вие носите тази лъжа в себе си.
(втори вариант)
Вие трябва да имате един начин на разсъждение. Имате една мисъл в ума си, трябва да знаете нейния произход. Лъжата, и тя си има свой произход. Как е дошла тя и при какви условия? Родила ли се е лъжата?
И вие носите тази лъжа в себе си.
Сега аз ще ви кажа в какво седи тази лъжа. Представете си, че след като задигнете житото на вдовицата, вас ви хванат и съдията ви наложи една глоба от 500 лева. Да кажем, такъв е законът. Значи тази лъжа е равна на 500 лева. Всяка лъжа си има своята отрицателна стойност.
към втори вариант >>
И ако някой път вие се препятствате в живота, то е понеже не вярвате, че е така.
(втори вариант)
И обратното, добрият човек при всички условия е добър и при добри, и при лоши, той е всякога добър. Там е силата, когато човек е отвътре добър. Доброто у човека нищо не може да го сломи. Защото няма сила, по-голяма от доброто. Доброто, това е най-ценната сила, която съществува.
И ако някой път вие се препятствате в живота, то е понеже не вярвате, че е така.
Вие се препятствате на дадените условия.
към втори вариант >>
Сега аз ще ви кажа в какво седи тази лъжа.
(втори вариант)
Имате една мисъл в ума си, трябва да знаете нейния произход. Лъжата, и тя си има свой произход. Как е дошла тя и при какви условия? Родила ли се е лъжата? И вие носите тази лъжа в себе си.
Сега аз ще ви кажа в какво седи тази лъжа.
Представете си, че след като задигнете житото на вдовицата, вас ви хванат и съдията ви наложи една глоба от 500 лева. Да кажем, такъв е законът. Значи тази лъжа е равна на 500 лева. Всяка лъжа си има своята отрицателна стойност. Какво е лъжа?
към втори вариант >>
Вие се препятствате на дадените условия.
(втори вариант)
Там е силата, когато човек е отвътре добър. Доброто у човека нищо не може да го сломи. Защото няма сила, по-голяма от доброто. Доброто, това е най-ценната сила, която съществува. И ако някой път вие се препятствате в живота, то е понеже не вярвате, че е така.
Вие се препятствате на дадените условия.
към втори вариант >>
Представете си, че след като задигнете житото на вдовицата, вас ви хванат и съдията ви наложи една глоба от 500 лева.
(втори вариант)
Лъжата, и тя си има свой произход. Как е дошла тя и при какви условия? Родила ли се е лъжата? И вие носите тази лъжа в себе си. Сега аз ще ви кажа в какво седи тази лъжа.
Представете си, че след като задигнете житото на вдовицата, вас ви хванат и съдията ви наложи една глоба от 500 лева.
Да кажем, такъв е законът. Значи тази лъжа е равна на 500 лева. Всяка лъжа си има своята отрицателна стойност. Какво е лъжа? Казваш: “Хиляда лева глоба.” Плащаш.
към втори вариант >>
Казвате: “Аз не мога това да направя, това е извън силите ми.” Няма нищо извън силите ни.
(втори вариант)
Казвате: “Аз не мога това да направя, това е извън силите ми.” Няма нищо извън силите ни.
Туй пиле, което е в яйцето, не може ли да се излюпи? Може. Туй пиле има силата в себе си да употреби всичките материали, които се намират в черупката, и да създаде другия организъм. Но докато туй пиле не употреби материалите отвътре, и да разчупи тази черупка, то не може да се ползва от условията на външния свят зад тази черупка. Следователно, щом счупите първата черупка, вие трябва да бъдете готови, защото условията отвън чакат, те са готови.
към втори вариант >>
Да кажем, такъв е законът.
(втори вариант)
Как е дошла тя и при какви условия? Родила ли се е лъжата? И вие носите тази лъжа в себе си. Сега аз ще ви кажа в какво седи тази лъжа. Представете си, че след като задигнете житото на вдовицата, вас ви хванат и съдията ви наложи една глоба от 500 лева.
Да кажем, такъв е законът.
Значи тази лъжа е равна на 500 лева. Всяка лъжа си има своята отрицателна стойност. Какво е лъжа? Казваш: “Хиляда лева глоба.” Плащаш. Това е лъжа.
към втори вариант >>
Туй пиле, което е в яйцето, не може ли да се излюпи?
(втори вариант)
Казвате: “Аз не мога това да направя, това е извън силите ми.” Няма нищо извън силите ни.
Туй пиле, което е в яйцето, не може ли да се излюпи?
Може. Туй пиле има силата в себе си да употреби всичките материали, които се намират в черупката, и да създаде другия организъм. Но докато туй пиле не употреби материалите отвътре, и да разчупи тази черупка, то не може да се ползва от условията на външния свят зад тази черупка. Следователно, щом счупите първата черупка, вие трябва да бъдете готови, защото условията отвън чакат, те са готови.
към втори вариант >>
Значи тази лъжа е равна на 500 лева.
(втори вариант)
Родила ли се е лъжата? И вие носите тази лъжа в себе си. Сега аз ще ви кажа в какво седи тази лъжа. Представете си, че след като задигнете житото на вдовицата, вас ви хванат и съдията ви наложи една глоба от 500 лева. Да кажем, такъв е законът.
Значи тази лъжа е равна на 500 лева.
Всяка лъжа си има своята отрицателна стойност. Какво е лъжа? Казваш: “Хиляда лева глоба.” Плащаш. Това е лъжа. Що е лъжата?
към втори вариант >>
Може. Туй пиле има силата в себе си да употреби всичките материали, които се намират в черупката, и да създаде другия организъм.
(втори вариант)
Казвате: “Аз не мога това да направя, това е извън силите ми.” Няма нищо извън силите ни. Туй пиле, което е в яйцето, не може ли да се излюпи?
Може. Туй пиле има силата в себе си да употреби всичките материали, които се намират в черупката, и да създаде другия организъм.
Но докато туй пиле не употреби материалите отвътре, и да разчупи тази черупка, то не може да се ползва от условията на външния свят зад тази черупка. Следователно, щом счупите първата черупка, вие трябва да бъдете готови, защото условията отвън чакат, те са готови.
към втори вариант >>
Всяка лъжа си има своята отрицателна стойност.
(втори вариант)
И вие носите тази лъжа в себе си. Сега аз ще ви кажа в какво седи тази лъжа. Представете си, че след като задигнете житото на вдовицата, вас ви хванат и съдията ви наложи една глоба от 500 лева. Да кажем, такъв е законът. Значи тази лъжа е равна на 500 лева.
Всяка лъжа си има своята отрицателна стойност.
Какво е лъжа? Казваш: “Хиляда лева глоба.” Плащаш. Това е лъжа. Що е лъжата? Заклел си се криво.
към втори вариант >>
Но докато туй пиле не употреби материалите отвътре, и да разчупи тази черупка, то не може да се ползва от условията на външния свят зад тази черупка.
(втори вариант)
Казвате: “Аз не мога това да направя, това е извън силите ми.” Няма нищо извън силите ни. Туй пиле, което е в яйцето, не може ли да се излюпи? Може. Туй пиле има силата в себе си да употреби всичките материали, които се намират в черупката, и да създаде другия организъм.
Но докато туй пиле не употреби материалите отвътре, и да разчупи тази черупка, то не може да се ползва от условията на външния свят зад тази черупка.
Следователно, щом счупите първата черупка, вие трябва да бъдете готови, защото условията отвън чакат, те са готови.
към втори вариант >>
Какво е лъжа?
(втори вариант)
Сега аз ще ви кажа в какво седи тази лъжа. Представете си, че след като задигнете житото на вдовицата, вас ви хванат и съдията ви наложи една глоба от 500 лева. Да кажем, такъв е законът. Значи тази лъжа е равна на 500 лева. Всяка лъжа си има своята отрицателна стойност.
Какво е лъжа?
Казваш: “Хиляда лева глоба.” Плащаш. Това е лъжа. Що е лъжата? Заклел си се криво. Или лъжата може да е равна, след като си се клел, осъждат те на 12 месеца затвор.
към втори вариант >>
Следователно, щом счупите първата черупка, вие трябва да бъдете готови, защото условията отвън чакат, те са готови.
(втори вариант)
Казвате: “Аз не мога това да направя, това е извън силите ми.” Няма нищо извън силите ни. Туй пиле, което е в яйцето, не може ли да се излюпи? Може. Туй пиле има силата в себе си да употреби всичките материали, които се намират в черупката, и да създаде другия организъм. Но докато туй пиле не употреби материалите отвътре, и да разчупи тази черупка, то не може да се ползва от условията на външния свят зад тази черупка.
Следователно, щом счупите първата черупка, вие трябва да бъдете готови, защото условията отвън чакат, те са готови.
към втори вариант >>
Казваш: “Хиляда лева глоба.” Плащаш.
(втори вариант)
Представете си, че след като задигнете житото на вдовицата, вас ви хванат и съдията ви наложи една глоба от 500 лева. Да кажем, такъв е законът. Значи тази лъжа е равна на 500 лева. Всяка лъжа си има своята отрицателна стойност. Какво е лъжа?
Казваш: “Хиляда лева глоба.” Плащаш.
Това е лъжа. Що е лъжата? Заклел си се криво. Или лъжата може да е равна, след като си се клел, осъждат те на 12 месеца затвор. Тогава лъжата е равна на 12 месеца.
към втори вариант >>
Когато дойдете да изучавате химията, тогава можете да превърнете този тебешир в една ябълка.
(втори вариант)
Когато дойдете да изучавате химията, тогава можете да превърнете този тебешир в една ябълка.
Но за да го превърнете, трябва да стане смяна. Не от тебешира да направя ябълка, но от тебешира мога да направя горивен материал, за да сваря едно ядене. Следователно тебеширът служи като едно условие да се произведе яденето. Онзи, който не разбира, той мисли, че не може, но и тебеширът може да стане едно условие, да се създаде една ябълка. Защото тия елементи на ябълката съществуват в природата.
към втори вариант >>
Това е лъжа.
(втори вариант)
Да кажем, такъв е законът. Значи тази лъжа е равна на 500 лева. Всяка лъжа си има своята отрицателна стойност. Какво е лъжа? Казваш: “Хиляда лева глоба.” Плащаш.
Това е лъжа.
Що е лъжата? Заклел си се криво. Или лъжата може да е равна, след като си се клел, осъждат те на 12 месеца затвор. Тогава лъжата е равна на 12 месеца. Или след като си излъгал или направил нещо, ударят ти 25 на задницата.
към втори вариант >>
Но за да го превърнете, трябва да стане смяна.
(втори вариант)
Когато дойдете да изучавате химията, тогава можете да превърнете този тебешир в една ябълка.
Но за да го превърнете, трябва да стане смяна.
Не от тебешира да направя ябълка, но от тебешира мога да направя горивен материал, за да сваря едно ядене. Следователно тебеширът служи като едно условие да се произведе яденето. Онзи, който не разбира, той мисли, че не може, но и тебеширът може да стане едно условие, да се създаде една ябълка. Защото тия елементи на ябълката съществуват в природата. И ако аз зная, в 25 минути отгоре мога да създам една ябълка.
към втори вариант >>
Що е лъжата?
(втори вариант)
Значи тази лъжа е равна на 500 лева. Всяка лъжа си има своята отрицателна стойност. Какво е лъжа? Казваш: “Хиляда лева глоба.” Плащаш. Това е лъжа.
Що е лъжата?
Заклел си се криво. Или лъжата може да е равна, след като си се клел, осъждат те на 12 месеца затвор. Тогава лъжата е равна на 12 месеца. Или след като си излъгал или направил нещо, ударят ти 25 на задницата. Тогава лъжата в този случай е равна на 25.
към втори вариант >>
Не от тебешира да направя ябълка, но от тебешира мога да направя горивен материал, за да сваря едно ядене.
(втори вариант)
Когато дойдете да изучавате химията, тогава можете да превърнете този тебешир в една ябълка. Но за да го превърнете, трябва да стане смяна.
Не от тебешира да направя ябълка, но от тебешира мога да направя горивен материал, за да сваря едно ядене.
Следователно тебеширът служи като едно условие да се произведе яденето. Онзи, който не разбира, той мисли, че не може, но и тебеширът може да стане едно условие, да се създаде една ябълка. Защото тия елементи на ябълката съществуват в природата. И ако аз зная, в 25 минути отгоре мога да създам една ябълка. Пък ако не зная, трябват ми няколко милиона години, за да стане по един естествен ред на нещата.
към втори вариант >>
Заклел си се криво.
(втори вариант)
Всяка лъжа си има своята отрицателна стойност. Какво е лъжа? Казваш: “Хиляда лева глоба.” Плащаш. Това е лъжа. Що е лъжата?
Заклел си се криво.
Или лъжата може да е равна, след като си се клел, осъждат те на 12 месеца затвор. Тогава лъжата е равна на 12 месеца. Или след като си излъгал или направил нещо, ударят ти 25 на задницата. Тогава лъжата в този случай е равна на 25.
към втори вариант >>
Следователно тебеширът служи като едно условие да се произведе яденето.
(втори вариант)
Когато дойдете да изучавате химията, тогава можете да превърнете този тебешир в една ябълка. Но за да го превърнете, трябва да стане смяна. Не от тебешира да направя ябълка, но от тебешира мога да направя горивен материал, за да сваря едно ядене.
Следователно тебеширът служи като едно условие да се произведе яденето.
Онзи, който не разбира, той мисли, че не може, но и тебеширът може да стане едно условие, да се създаде една ябълка. Защото тия елементи на ябълката съществуват в природата. И ако аз зная, в 25 минути отгоре мога да създам една ябълка. Пък ако не зная, трябват ми няколко милиона години, за да стане по един естествен ред на нещата. Когато аз говоря за знанието, аз не разбирам за знанието на книгите, но не разбирам и знанието на вашата опитност. Да.
към втори вариант >>
Или лъжата може да е равна, след като си се клел, осъждат те на 12 месеца затвор.
(втори вариант)
Какво е лъжа? Казваш: “Хиляда лева глоба.” Плащаш. Това е лъжа. Що е лъжата? Заклел си се криво.
Или лъжата може да е равна, след като си се клел, осъждат те на 12 месеца затвор.
Тогава лъжата е равна на 12 месеца. Или след като си излъгал или направил нещо, ударят ти 25 на задницата. Тогава лъжата в този случай е равна на 25.
към втори вариант >>
Онзи, който не разбира, той мисли, че не може, но и тебеширът може да стане едно условие, да се създаде една ябълка.
(втори вариант)
Когато дойдете да изучавате химията, тогава можете да превърнете този тебешир в една ябълка. Но за да го превърнете, трябва да стане смяна. Не от тебешира да направя ябълка, но от тебешира мога да направя горивен материал, за да сваря едно ядене. Следователно тебеширът служи като едно условие да се произведе яденето.
Онзи, който не разбира, той мисли, че не може, но и тебеширът може да стане едно условие, да се създаде една ябълка.
Защото тия елементи на ябълката съществуват в природата. И ако аз зная, в 25 минути отгоре мога да създам една ябълка. Пък ако не зная, трябват ми няколко милиона години, за да стане по един естествен ред на нещата. Когато аз говоря за знанието, аз не разбирам за знанието на книгите, но не разбирам и знанието на вашата опитност. Да. Когато се говори да бъде ръководен човек от духа, това са все думи неразбрани.
към втори вариант >>
Тогава лъжата е равна на 12 месеца.
(втори вариант)
Казваш: “Хиляда лева глоба.” Плащаш. Това е лъжа. Що е лъжата? Заклел си се криво. Или лъжата може да е равна, след като си се клел, осъждат те на 12 месеца затвор.
Тогава лъжата е равна на 12 месеца.
Или след като си излъгал или направил нещо, ударят ти 25 на задницата. Тогава лъжата в този случай е равна на 25.
към втори вариант >>
Защото тия елементи на ябълката съществуват в природата.
(втори вариант)
Когато дойдете да изучавате химията, тогава можете да превърнете този тебешир в една ябълка. Но за да го превърнете, трябва да стане смяна. Не от тебешира да направя ябълка, но от тебешира мога да направя горивен материал, за да сваря едно ядене. Следователно тебеширът служи като едно условие да се произведе яденето. Онзи, който не разбира, той мисли, че не може, но и тебеширът може да стане едно условие, да се създаде една ябълка.
Защото тия елементи на ябълката съществуват в природата.
И ако аз зная, в 25 минути отгоре мога да създам една ябълка. Пък ако не зная, трябват ми няколко милиона години, за да стане по един естествен ред на нещата. Когато аз говоря за знанието, аз не разбирам за знанието на книгите, но не разбирам и знанието на вашата опитност. Да. Когато се говори да бъде ръководен човек от духа, това са все думи неразбрани. Какво нещо е да бъде ръководен човек от духа?
към втори вариант >>
Или след като си излъгал или направил нещо, ударят ти 25 на задницата.
(втори вариант)
Това е лъжа. Що е лъжата? Заклел си се криво. Или лъжата може да е равна, след като си се клел, осъждат те на 12 месеца затвор. Тогава лъжата е равна на 12 месеца.
Или след като си излъгал или направил нещо, ударят ти 25 на задницата.
Тогава лъжата в този случай е равна на 25.
към втори вариант >>
И ако аз зная, в 25 минути отгоре мога да създам една ябълка.
(втори вариант)
Но за да го превърнете, трябва да стане смяна. Не от тебешира да направя ябълка, но от тебешира мога да направя горивен материал, за да сваря едно ядене. Следователно тебеширът служи като едно условие да се произведе яденето. Онзи, който не разбира, той мисли, че не може, но и тебеширът може да стане едно условие, да се създаде една ябълка. Защото тия елементи на ябълката съществуват в природата.
И ако аз зная, в 25 минути отгоре мога да създам една ябълка.
Пък ако не зная, трябват ми няколко милиона години, за да стане по един естествен ред на нещата. Когато аз говоря за знанието, аз не разбирам за знанието на книгите, но не разбирам и знанието на вашата опитност. Да. Когато се говори да бъде ръководен човек от духа, това са все думи неразбрани. Какво нещо е да бъде ръководен човек от духа? Значи да бъде ръководен човек от разума си.
към втори вариант >>
Тогава лъжата в този случай е равна на 25.
(втори вариант)
Що е лъжата? Заклел си се криво. Или лъжата може да е равна, след като си се клел, осъждат те на 12 месеца затвор. Тогава лъжата е равна на 12 месеца. Или след като си излъгал или направил нещо, ударят ти 25 на задницата.
Тогава лъжата в този случай е равна на 25.
към втори вариант >>
Пък ако не зная, трябват ми няколко милиона години, за да стане по един естествен ред на нещата.
(втори вариант)
Не от тебешира да направя ябълка, но от тебешира мога да направя горивен материал, за да сваря едно ядене. Следователно тебеширът служи като едно условие да се произведе яденето. Онзи, който не разбира, той мисли, че не може, но и тебеширът може да стане едно условие, да се създаде една ябълка. Защото тия елементи на ябълката съществуват в природата. И ако аз зная, в 25 минути отгоре мога да създам една ябълка.
Пък ако не зная, трябват ми няколко милиона години, за да стане по един естествен ред на нещата.
Когато аз говоря за знанието, аз не разбирам за знанието на книгите, но не разбирам и знанието на вашата опитност. Да. Когато се говори да бъде ръководен човек от духа, това са все думи неразбрани. Какво нещо е да бъде ръководен човек от духа? Значи да бъде ръководен човек от разума си. Всички тия неща не са само думи, но да имаме едно конкретно разбиране.
към втори вариант >>
Значи лъжата си има известни числа.
(втори вариант)
Значи лъжата си има известни числа.
Ако лъжата не беше свързана с такива отрицателни числа, които да засягат човека, тогава човек не може да се изправи. И доброто, то си има числа. Защото доброто, ако дойдем ние до тази философия, то е добро, направено на едно съзнателно същество. Туй същество, на което ти си направил едно добро, то веднага гледа да ти се отплати. Туй същество, на което ти си направил едно добро, то ти подарява един костюм за Великден, дрехи, едно палто, жилетка, панталони, един балтон, хубави чепичета от камилска кожа, хубава шапка, връзка, една хубава карфица диамантена, един часовник със златна верижка от 12 хиляди лева.
към втори вариант >>
Когато аз говоря за знанието, аз не разбирам за знанието на книгите, но не разбирам и знанието на вашата опитност. Да.
(втори вариант)
Следователно тебеширът служи като едно условие да се произведе яденето. Онзи, който не разбира, той мисли, че не може, но и тебеширът може да стане едно условие, да се създаде една ябълка. Защото тия елементи на ябълката съществуват в природата. И ако аз зная, в 25 минути отгоре мога да създам една ябълка. Пък ако не зная, трябват ми няколко милиона години, за да стане по един естествен ред на нещата.
Когато аз говоря за знанието, аз не разбирам за знанието на книгите, но не разбирам и знанието на вашата опитност. Да.
Когато се говори да бъде ръководен човек от духа, това са все думи неразбрани. Какво нещо е да бъде ръководен човек от духа? Значи да бъде ръководен човек от разума си. Всички тия неща не са само думи, но да имаме едно конкретно разбиране. Какво разбирам под думата “дух”.
към втори вариант >>
Ако лъжата не беше свързана с такива отрицателни числа, които да засягат човека, тогава човек не може да се изправи.
(втори вариант)
Значи лъжата си има известни числа.
Ако лъжата не беше свързана с такива отрицателни числа, които да засягат човека, тогава човек не може да се изправи.
И доброто, то си има числа. Защото доброто, ако дойдем ние до тази философия, то е добро, направено на едно съзнателно същество. Туй същество, на което ти си направил едно добро, то веднага гледа да ти се отплати. Туй същество, на което ти си направил едно добро, то ти подарява един костюм за Великден, дрехи, едно палто, жилетка, панталони, един балтон, хубави чепичета от камилска кожа, хубава шапка, връзка, една хубава карфица диамантена, един часовник със златна верижка от 12 хиляди лева. Ако ти си направил едно добро, всяко добро си има своята цена само по себе си.
към втори вариант >>
Когато се говори да бъде ръководен човек от духа, това са все думи неразбрани.
(втори вариант)
Онзи, който не разбира, той мисли, че не може, но и тебеширът може да стане едно условие, да се създаде една ябълка. Защото тия елементи на ябълката съществуват в природата. И ако аз зная, в 25 минути отгоре мога да създам една ябълка. Пък ако не зная, трябват ми няколко милиона години, за да стане по един естествен ред на нещата. Когато аз говоря за знанието, аз не разбирам за знанието на книгите, но не разбирам и знанието на вашата опитност. Да.
Когато се говори да бъде ръководен човек от духа, това са все думи неразбрани.
Какво нещо е да бъде ръководен човек от духа? Значи да бъде ръководен човек от разума си. Всички тия неща не са само думи, но да имаме едно конкретно разбиране. Какво разбирам под думата “дух”. Когато ние разсъждаваме за истината, аз не искам да критикувам нещата.
към втори вариант >>
И доброто, то си има числа.
(втори вариант)
Значи лъжата си има известни числа. Ако лъжата не беше свързана с такива отрицателни числа, които да засягат човека, тогава човек не може да се изправи.
И доброто, то си има числа.
Защото доброто, ако дойдем ние до тази философия, то е добро, направено на едно съзнателно същество. Туй същество, на което ти си направил едно добро, то веднага гледа да ти се отплати. Туй същество, на което ти си направил едно добро, то ти подарява един костюм за Великден, дрехи, едно палто, жилетка, панталони, един балтон, хубави чепичета от камилска кожа, хубава шапка, връзка, една хубава карфица диамантена, един часовник със златна верижка от 12 хиляди лева. Ако ти си направил едно добро, всяко добро си има своята цена само по себе си. Тъй е в природата.
към втори вариант >>
Какво нещо е да бъде ръководен човек от духа?
(втори вариант)
Защото тия елементи на ябълката съществуват в природата. И ако аз зная, в 25 минути отгоре мога да създам една ябълка. Пък ако не зная, трябват ми няколко милиона години, за да стане по един естествен ред на нещата. Когато аз говоря за знанието, аз не разбирам за знанието на книгите, но не разбирам и знанието на вашата опитност. Да. Когато се говори да бъде ръководен човек от духа, това са все думи неразбрани.
Какво нещо е да бъде ръководен човек от духа?
Значи да бъде ръководен човек от разума си. Всички тия неща не са само думи, но да имаме едно конкретно разбиране. Какво разбирам под думата “дух”. Когато ние разсъждаваме за истината, аз не искам да критикувам нещата. Като правя разбор, аз ще ви кажа по какво се отличава златото.
към втори вариант >>
Защото доброто, ако дойдем ние до тази философия, то е добро, направено на едно съзнателно същество.
(втори вариант)
Значи лъжата си има известни числа. Ако лъжата не беше свързана с такива отрицателни числа, които да засягат човека, тогава човек не може да се изправи. И доброто, то си има числа.
Защото доброто, ако дойдем ние до тази философия, то е добро, направено на едно съзнателно същество.
Туй същество, на което ти си направил едно добро, то веднага гледа да ти се отплати. Туй същество, на което ти си направил едно добро, то ти подарява един костюм за Великден, дрехи, едно палто, жилетка, панталони, един балтон, хубави чепичета от камилска кожа, хубава шапка, връзка, една хубава карфица диамантена, един часовник със златна верижка от 12 хиляди лева. Ако ти си направил едно добро, всяко добро си има своята цена само по себе си. Тъй е в природата. Тъй се изявява това, което го наричат карма или дихарма.
към втори вариант >>
Значи да бъде ръководен човек от разума си.
(втори вариант)
И ако аз зная, в 25 минути отгоре мога да създам една ябълка. Пък ако не зная, трябват ми няколко милиона години, за да стане по един естествен ред на нещата. Когато аз говоря за знанието, аз не разбирам за знанието на книгите, но не разбирам и знанието на вашата опитност. Да. Когато се говори да бъде ръководен човек от духа, това са все думи неразбрани. Какво нещо е да бъде ръководен човек от духа?
Значи да бъде ръководен човек от разума си.
Всички тия неща не са само думи, но да имаме едно конкретно разбиране. Какво разбирам под думата “дух”. Когато ние разсъждаваме за истината, аз не искам да критикувам нещата. Като правя разбор, аз ще ви кажа по какво се отличава златото. Златото не се окислява.
към втори вариант >>
Туй същество, на което ти си направил едно добро, то веднага гледа да ти се отплати.
(втори вариант)
Значи лъжата си има известни числа. Ако лъжата не беше свързана с такива отрицателни числа, които да засягат човека, тогава човек не може да се изправи. И доброто, то си има числа. Защото доброто, ако дойдем ние до тази философия, то е добро, направено на едно съзнателно същество.
Туй същество, на което ти си направил едно добро, то веднага гледа да ти се отплати.
Туй същество, на което ти си направил едно добро, то ти подарява един костюм за Великден, дрехи, едно палто, жилетка, панталони, един балтон, хубави чепичета от камилска кожа, хубава шапка, връзка, една хубава карфица диамантена, един часовник със златна верижка от 12 хиляди лева. Ако ти си направил едно добро, всяко добро си има своята цена само по себе си. Тъй е в природата. Тъй се изявява това, което го наричат карма или дихарма. Значи на едно същество, на което ти си направил добро, могат да минат и хиляда години, то иска да ти се отплати и може да те търси.
към втори вариант >>
Всички тия неща не са само думи, но да имаме едно конкретно разбиране.
(втори вариант)
Пък ако не зная, трябват ми няколко милиона години, за да стане по един естествен ред на нещата. Когато аз говоря за знанието, аз не разбирам за знанието на книгите, но не разбирам и знанието на вашата опитност. Да. Когато се говори да бъде ръководен човек от духа, това са все думи неразбрани. Какво нещо е да бъде ръководен човек от духа? Значи да бъде ръководен човек от разума си.
Всички тия неща не са само думи, но да имаме едно конкретно разбиране.
Какво разбирам под думата “дух”. Когато ние разсъждаваме за истината, аз не искам да критикувам нещата. Като правя разбор, аз ще ви кажа по какво се отличава златото. Златото не се окислява. А по какво се отличава желязото?
към втори вариант >>
Туй същество, на което ти си направил едно добро, то ти подарява един костюм за Великден, дрехи, едно палто, жилетка, панталони, един балтон, хубави чепичета от камилска кожа, хубава шапка, връзка, една хубава карфица диамантена, един часовник със златна верижка от 12 хиляди лева.
(втори вариант)
Значи лъжата си има известни числа. Ако лъжата не беше свързана с такива отрицателни числа, които да засягат човека, тогава човек не може да се изправи. И доброто, то си има числа. Защото доброто, ако дойдем ние до тази философия, то е добро, направено на едно съзнателно същество. Туй същество, на което ти си направил едно добро, то веднага гледа да ти се отплати.
Туй същество, на което ти си направил едно добро, то ти подарява един костюм за Великден, дрехи, едно палто, жилетка, панталони, един балтон, хубави чепичета от камилска кожа, хубава шапка, връзка, една хубава карфица диамантена, един часовник със златна верижка от 12 хиляди лева.
Ако ти си направил едно добро, всяко добро си има своята цена само по себе си. Тъй е в природата. Тъй се изявява това, което го наричат карма или дихарма. Значи на едно същество, на което ти си направил добро, могат да минат и хиляда години, то иска да ти се отплати и може да те търси. И много същества търсят едного, казват: “Преди 1000 години той ми направи едно добро, пък не мога да го намеря и мисля къде да го намеря.” И ходи в архивите на природата да го намери.
към втори вариант >>
Какво разбирам под думата “дух”.
(втори вариант)
Когато аз говоря за знанието, аз не разбирам за знанието на книгите, но не разбирам и знанието на вашата опитност. Да. Когато се говори да бъде ръководен човек от духа, това са все думи неразбрани. Какво нещо е да бъде ръководен човек от духа? Значи да бъде ръководен човек от разума си. Всички тия неща не са само думи, но да имаме едно конкретно разбиране.
Какво разбирам под думата “дух”.
Когато ние разсъждаваме за истината, аз не искам да критикувам нещата. Като правя разбор, аз ще ви кажа по какво се отличава златото. Златото не се окислява. А по какво се отличава желязото? То се окислява.
към втори вариант >>
Ако ти си направил едно добро, всяко добро си има своята цена само по себе си.
(втори вариант)
Ако лъжата не беше свързана с такива отрицателни числа, които да засягат човека, тогава човек не може да се изправи. И доброто, то си има числа. Защото доброто, ако дойдем ние до тази философия, то е добро, направено на едно съзнателно същество. Туй същество, на което ти си направил едно добро, то веднага гледа да ти се отплати. Туй същество, на което ти си направил едно добро, то ти подарява един костюм за Великден, дрехи, едно палто, жилетка, панталони, един балтон, хубави чепичета от камилска кожа, хубава шапка, връзка, една хубава карфица диамантена, един часовник със златна верижка от 12 хиляди лева.
Ако ти си направил едно добро, всяко добро си има своята цена само по себе си.
Тъй е в природата. Тъй се изявява това, което го наричат карма или дихарма. Значи на едно същество, на което ти си направил добро, могат да минат и хиляда години, то иска да ти се отплати и може да те търси. И много същества търсят едного, казват: “Преди 1000 години той ми направи едно добро, пък не мога да го намеря и мисля къде да го намеря.” И ходи в архивите на природата да го намери. И търси го, търси го и един ден го намира някъде в аналите еди на кое си място живее, например в София.
към втори вариант >>
Когато ние разсъждаваме за истината, аз не искам да критикувам нещата.
(втори вариант)
Когато се говори да бъде ръководен човек от духа, това са все думи неразбрани. Какво нещо е да бъде ръководен човек от духа? Значи да бъде ръководен човек от разума си. Всички тия неща не са само думи, но да имаме едно конкретно разбиране. Какво разбирам под думата “дух”.
Когато ние разсъждаваме за истината, аз не искам да критикувам нещата.
Като правя разбор, аз ще ви кажа по какво се отличава златото. Златото не се окислява. А по какво се отличава желязото? То се окислява. По какво се отличава златото?
към втори вариант >>
Тъй е в природата.
(втори вариант)
И доброто, то си има числа. Защото доброто, ако дойдем ние до тази философия, то е добро, направено на едно съзнателно същество. Туй същество, на което ти си направил едно добро, то веднага гледа да ти се отплати. Туй същество, на което ти си направил едно добро, то ти подарява един костюм за Великден, дрехи, едно палто, жилетка, панталони, един балтон, хубави чепичета от камилска кожа, хубава шапка, връзка, една хубава карфица диамантена, един часовник със златна верижка от 12 хиляди лева. Ако ти си направил едно добро, всяко добро си има своята цена само по себе си.
Тъй е в природата.
Тъй се изявява това, което го наричат карма или дихарма. Значи на едно същество, на което ти си направил добро, могат да минат и хиляда години, то иска да ти се отплати и може да те търси. И много същества търсят едного, казват: “Преди 1000 години той ми направи едно добро, пък не мога да го намеря и мисля къде да го намеря.” И ходи в архивите на природата да го намери. И търси го, търси го и един ден го намира някъде в аналите еди на кое си място живее, например в София. И погледнеш, той дойде при тебе, и ти се чудиш как от невидяно идва едно добро при тебе.
към втори вариант >>
Като правя разбор, аз ще ви кажа по какво се отличава златото.
(втори вариант)
Какво нещо е да бъде ръководен човек от духа? Значи да бъде ръководен човек от разума си. Всички тия неща не са само думи, но да имаме едно конкретно разбиране. Какво разбирам под думата “дух”. Когато ние разсъждаваме за истината, аз не искам да критикувам нещата.
Като правя разбор, аз ще ви кажа по какво се отличава златото.
Златото не се окислява. А по какво се отличава желязото? То се окислява. По какво се отличава златото? Че златото никога не губи своята ценност.
към втори вариант >>
Тъй се изявява това, което го наричат карма или дихарма.
(втори вариант)
Защото доброто, ако дойдем ние до тази философия, то е добро, направено на едно съзнателно същество. Туй същество, на което ти си направил едно добро, то веднага гледа да ти се отплати. Туй същество, на което ти си направил едно добро, то ти подарява един костюм за Великден, дрехи, едно палто, жилетка, панталони, един балтон, хубави чепичета от камилска кожа, хубава шапка, връзка, една хубава карфица диамантена, един часовник със златна верижка от 12 хиляди лева. Ако ти си направил едно добро, всяко добро си има своята цена само по себе си. Тъй е в природата.
Тъй се изявява това, което го наричат карма или дихарма.
Значи на едно същество, на което ти си направил добро, могат да минат и хиляда години, то иска да ти се отплати и може да те търси. И много същества търсят едного, казват: “Преди 1000 години той ми направи едно добро, пък не мога да го намеря и мисля къде да го намеря.” И ходи в архивите на природата да го намери. И търси го, търси го и един ден го намира някъде в аналите еди на кое си място живее, например в София. И погледнеш, той дойде при тебе, и ти се чудиш как от невидяно идва едно добро при тебе. Той, като те намери, и ти направи добро.
към втори вариант >>
Златото не се окислява.
(втори вариант)
Значи да бъде ръководен човек от разума си. Всички тия неща не са само думи, но да имаме едно конкретно разбиране. Какво разбирам под думата “дух”. Когато ние разсъждаваме за истината, аз не искам да критикувам нещата. Като правя разбор, аз ще ви кажа по какво се отличава златото.
Златото не се окислява.
А по какво се отличава желязото? То се окислява. По какво се отличава златото? Че златото никога не губи своята ценност. А ценността на желязото някой път може да се увеличи, и то повече от златото.
към втори вариант >>
Значи на едно същество, на което ти си направил добро, могат да минат и хиляда години, то иска да ти се отплати и може да те търси.
(втори вариант)
Туй същество, на което ти си направил едно добро, то веднага гледа да ти се отплати. Туй същество, на което ти си направил едно добро, то ти подарява един костюм за Великден, дрехи, едно палто, жилетка, панталони, един балтон, хубави чепичета от камилска кожа, хубава шапка, връзка, една хубава карфица диамантена, един часовник със златна верижка от 12 хиляди лева. Ако ти си направил едно добро, всяко добро си има своята цена само по себе си. Тъй е в природата. Тъй се изявява това, което го наричат карма или дихарма.
Значи на едно същество, на което ти си направил добро, могат да минат и хиляда години, то иска да ти се отплати и може да те търси.
И много същества търсят едного, казват: “Преди 1000 години той ми направи едно добро, пък не мога да го намеря и мисля къде да го намеря.” И ходи в архивите на природата да го намери. И търси го, търси го и един ден го намира някъде в аналите еди на кое си място живее, например в София. И погледнеш, той дойде при тебе, и ти се чудиш как от невидяно идва едно добро при тебе. Той, като те намери, и ти направи добро. Но пък има и обратното.
към втори вариант >>
А по какво се отличава желязото?
(втори вариант)
Всички тия неща не са само думи, но да имаме едно конкретно разбиране. Какво разбирам под думата “дух”. Когато ние разсъждаваме за истината, аз не искам да критикувам нещата. Като правя разбор, аз ще ви кажа по какво се отличава златото. Златото не се окислява.
А по какво се отличава желязото?
То се окислява. По какво се отличава златото? Че златото никога не губи своята ценност. А ценността на желязото някой път може да се увеличи, и то повече от златото. Ако вие излеете едно кило желязо в тънки телени жици за тамбура, вие ще продадете желязото по-скъпо от златото.
към втори вариант >>
И много същества търсят едного, казват: “Преди 1000 години той ми направи едно добро, пък не мога да го намеря и мисля къде да го намеря.” И ходи в архивите на природата да го намери.
(втори вариант)
Туй същество, на което ти си направил едно добро, то ти подарява един костюм за Великден, дрехи, едно палто, жилетка, панталони, един балтон, хубави чепичета от камилска кожа, хубава шапка, връзка, една хубава карфица диамантена, един часовник със златна верижка от 12 хиляди лева. Ако ти си направил едно добро, всяко добро си има своята цена само по себе си. Тъй е в природата. Тъй се изявява това, което го наричат карма или дихарма. Значи на едно същество, на което ти си направил добро, могат да минат и хиляда години, то иска да ти се отплати и може да те търси.
И много същества търсят едного, казват: “Преди 1000 години той ми направи едно добро, пък не мога да го намеря и мисля къде да го намеря.” И ходи в архивите на природата да го намери.
И търси го, търси го и един ден го намира някъде в аналите еди на кое си място живее, например в София. И погледнеш, той дойде при тебе, и ти се чудиш как от невидяно идва едно добро при тебе. Той, като те намери, и ти направи добро. Но пък има и обратното. Онзи, на който ти си направил една пакост, след 200300 години той ще те намери.
към втори вариант >>
То се окислява.
(втори вариант)
Какво разбирам под думата “дух”. Когато ние разсъждаваме за истината, аз не искам да критикувам нещата. Като правя разбор, аз ще ви кажа по какво се отличава златото. Златото не се окислява. А по какво се отличава желязото?
То се окислява.
По какво се отличава златото? Че златото никога не губи своята ценност. А ценността на желязото някой път може да се увеличи, и то повече от златото. Ако вие излеете едно кило желязо в тънки телени жици за тамбура, вие ще продадете желязото по-скъпо от златото. Пък ако може да го изкарате от злато, вие ще го продадете сто пъти по-скъпо отсега.
към втори вариант >>
И търси го, търси го и един ден го намира някъде в аналите еди на кое си място живее, например в София.
(втори вариант)
Ако ти си направил едно добро, всяко добро си има своята цена само по себе си. Тъй е в природата. Тъй се изявява това, което го наричат карма или дихарма. Значи на едно същество, на което ти си направил добро, могат да минат и хиляда години, то иска да ти се отплати и може да те търси. И много същества търсят едного, казват: “Преди 1000 години той ми направи едно добро, пък не мога да го намеря и мисля къде да го намеря.” И ходи в архивите на природата да го намери.
И търси го, търси го и един ден го намира някъде в аналите еди на кое си място живее, например в София.
И погледнеш, той дойде при тебе, и ти се чудиш как от невидяно идва едно добро при тебе. Той, като те намери, и ти направи добро. Но пък има и обратното. Онзи, на който ти си направил една пакост, след 200300 години той ще те намери. И той те търси, търси.
към втори вариант >>
По какво се отличава златото?
(втори вариант)
Когато ние разсъждаваме за истината, аз не искам да критикувам нещата. Като правя разбор, аз ще ви кажа по какво се отличава златото. Златото не се окислява. А по какво се отличава желязото? То се окислява.
По какво се отличава златото?
Че златото никога не губи своята ценност. А ценността на желязото някой път може да се увеличи, и то повече от златото. Ако вие излеете едно кило желязо в тънки телени жици за тамбура, вие ще продадете желязото по-скъпо от златото. Пък ако може да го изкарате от злато, вие ще го продадете сто пъти по-скъпо отсега. Ако знаете как да употребите една стотна от грама от това злато в едно разредено състояние и да нацъркате туй злато в кръвта на един туберкулозен от последния период, той ще възкръсне и ще ви даде един милион долара.
към втори вариант >>
Колко букви има в българската азбука?
(втори вариант)
Колко букви има в българската азбука?
(31). Има един нов начин на разсъждение. Вие не сте обърнали внимание да проследите, и всички сте следвали по философия. Кажете ми, могат ли нещата да се увеличават и да се намаляват? (Едно житено зърно, като се посее и израсне, то се е увеличило.) Добре, вие казвате: “Нещата се увеличават.” Но за да се увеличи това житено зърно, тази материя откъде е взета? (От слънцето.) Тогава, щом туй житено зърно се е увеличило, слънцето се е намалило.
към втори вариант >>
И погледнеш, той дойде при тебе, и ти се чудиш как от невидяно идва едно добро при тебе.
(втори вариант)
Тъй е в природата. Тъй се изявява това, което го наричат карма или дихарма. Значи на едно същество, на което ти си направил добро, могат да минат и хиляда години, то иска да ти се отплати и може да те търси. И много същества търсят едного, казват: “Преди 1000 години той ми направи едно добро, пък не мога да го намеря и мисля къде да го намеря.” И ходи в архивите на природата да го намери. И търси го, търси го и един ден го намира някъде в аналите еди на кое си място живее, например в София.
И погледнеш, той дойде при тебе, и ти се чудиш как от невидяно идва едно добро при тебе.
Той, като те намери, и ти направи добро. Но пък има и обратното. Онзи, на който ти си направил една пакост, след 200300 години той ще те намери. И той те търси, търси. Сега това са посторонни работи, не са реални, понеже се отнасят до една област, както казал циганинът, я има вода там, я няма.
към втори вариант >>
Че златото никога не губи своята ценност.
(втори вариант)
Като правя разбор, аз ще ви кажа по какво се отличава златото. Златото не се окислява. А по какво се отличава желязото? То се окислява. По какво се отличава златото?
Че златото никога не губи своята ценност.
А ценността на желязото някой път може да се увеличи, и то повече от златото. Ако вие излеете едно кило желязо в тънки телени жици за тамбура, вие ще продадете желязото по-скъпо от златото. Пък ако може да го изкарате от злато, вие ще го продадете сто пъти по-скъпо отсега. Ако знаете как да употребите една стотна от грама от това злато в едно разредено състояние и да нацъркате туй злато в кръвта на един туберкулозен от последния период, той ще възкръсне и ще ви даде един милион долара. В златото има един алхимически елемент, който е скрит, и трябва да го изровите, за да изкарате този еликсир.
към втори вариант >>
(31). Има един нов начин на разсъждение.
(втори вариант)
Колко букви има в българската азбука?
(31). Има един нов начин на разсъждение.
Вие не сте обърнали внимание да проследите, и всички сте следвали по философия. Кажете ми, могат ли нещата да се увеличават и да се намаляват? (Едно житено зърно, като се посее и израсне, то се е увеличило.) Добре, вие казвате: “Нещата се увеличават.” Но за да се увеличи това житено зърно, тази материя откъде е взета? (От слънцето.) Тогава, щом туй житено зърно се е увеличило, слънцето се е намалило. Щом казвате, че земята черпи сили от слънцето, тогава и аз казвам: ако житеното зърно се увеличава, слънцето се смалява.
към втори вариант >>
Той, като те намери, и ти направи добро.
(втори вариант)
Тъй се изявява това, което го наричат карма или дихарма. Значи на едно същество, на което ти си направил добро, могат да минат и хиляда години, то иска да ти се отплати и може да те търси. И много същества търсят едного, казват: “Преди 1000 години той ми направи едно добро, пък не мога да го намеря и мисля къде да го намеря.” И ходи в архивите на природата да го намери. И търси го, търси го и един ден го намира някъде в аналите еди на кое си място живее, например в София. И погледнеш, той дойде при тебе, и ти се чудиш как от невидяно идва едно добро при тебе.
Той, като те намери, и ти направи добро.
Но пък има и обратното. Онзи, на който ти си направил една пакост, след 200300 години той ще те намери. И той те търси, търси. Сега това са посторонни работи, не са реални, понеже се отнасят до една област, както казал циганинът, я има вода там, я няма.
към втори вариант >>
А ценността на желязото някой път може да се увеличи, и то повече от златото.
(втори вариант)
Златото не се окислява. А по какво се отличава желязото? То се окислява. По какво се отличава златото? Че златото никога не губи своята ценност.
А ценността на желязото някой път може да се увеличи, и то повече от златото.
Ако вие излеете едно кило желязо в тънки телени жици за тамбура, вие ще продадете желязото по-скъпо от златото. Пък ако може да го изкарате от злато, вие ще го продадете сто пъти по-скъпо отсега. Ако знаете как да употребите една стотна от грама от това злато в едно разредено състояние и да нацъркате туй злато в кръвта на един туберкулозен от последния период, той ще възкръсне и ще ви даде един милион долара. В златото има един алхимически елемент, който е скрит, и трябва да го изровите, за да изкарате този еликсир.
към втори вариант >>
Вие не сте обърнали внимание да проследите, и всички сте следвали по философия.
(втори вариант)
Колко букви има в българската азбука? (31). Има един нов начин на разсъждение.
Вие не сте обърнали внимание да проследите, и всички сте следвали по философия.
Кажете ми, могат ли нещата да се увеличават и да се намаляват? (Едно житено зърно, като се посее и израсне, то се е увеличило.) Добре, вие казвате: “Нещата се увеличават.” Но за да се увеличи това житено зърно, тази материя откъде е взета? (От слънцето.) Тогава, щом туй житено зърно се е увеличило, слънцето се е намалило. Щом казвате, че земята черпи сили от слънцето, тогава и аз казвам: ако житеното зърно се увеличава, слънцето се смалява. Ако това са известни хипотези, ние допущаме, че става така, а как е всъщност, ние не знаем.
към втори вариант >>
Но пък има и обратното.
(втори вариант)
Значи на едно същество, на което ти си направил добро, могат да минат и хиляда години, то иска да ти се отплати и може да те търси. И много същества търсят едного, казват: “Преди 1000 години той ми направи едно добро, пък не мога да го намеря и мисля къде да го намеря.” И ходи в архивите на природата да го намери. И търси го, търси го и един ден го намира някъде в аналите еди на кое си място живее, например в София. И погледнеш, той дойде при тебе, и ти се чудиш как от невидяно идва едно добро при тебе. Той, като те намери, и ти направи добро.
Но пък има и обратното.
Онзи, на който ти си направил една пакост, след 200300 години той ще те намери. И той те търси, търси. Сега това са посторонни работи, не са реални, понеже се отнасят до една област, както казал циганинът, я има вода там, я няма.
към втори вариант >>
Ако вие излеете едно кило желязо в тънки телени жици за тамбура, вие ще продадете желязото по-скъпо от златото.
(втори вариант)
А по какво се отличава желязото? То се окислява. По какво се отличава златото? Че златото никога не губи своята ценност. А ценността на желязото някой път може да се увеличи, и то повече от златото.
Ако вие излеете едно кило желязо в тънки телени жици за тамбура, вие ще продадете желязото по-скъпо от златото.
Пък ако може да го изкарате от злато, вие ще го продадете сто пъти по-скъпо отсега. Ако знаете как да употребите една стотна от грама от това злато в едно разредено състояние и да нацъркате туй злато в кръвта на един туберкулозен от последния период, той ще възкръсне и ще ви даде един милион долара. В златото има един алхимически елемент, който е скрит, и трябва да го изровите, за да изкарате този еликсир.
към втори вариант >>
Кажете ми, могат ли нещата да се увеличават и да се намаляват?
(втори вариант)
Колко букви има в българската азбука? (31). Има един нов начин на разсъждение. Вие не сте обърнали внимание да проследите, и всички сте следвали по философия.
Кажете ми, могат ли нещата да се увеличават и да се намаляват?
(Едно житено зърно, като се посее и израсне, то се е увеличило.) Добре, вие казвате: “Нещата се увеличават.” Но за да се увеличи това житено зърно, тази материя откъде е взета? (От слънцето.) Тогава, щом туй житено зърно се е увеличило, слънцето се е намалило. Щом казвате, че земята черпи сили от слънцето, тогава и аз казвам: ако житеното зърно се увеличава, слънцето се смалява. Ако това са известни хипотези, ние допущаме, че става така, а как е всъщност, ние не знаем. Сега дали всъщност житното зърно се е увеличило, това е още въпрос.
към втори вариант >>
Онзи, на който ти си направил една пакост, след 200300 години той ще те намери.
(втори вариант)
И много същества търсят едного, казват: “Преди 1000 години той ми направи едно добро, пък не мога да го намеря и мисля къде да го намеря.” И ходи в архивите на природата да го намери. И търси го, търси го и един ден го намира някъде в аналите еди на кое си място живее, например в София. И погледнеш, той дойде при тебе, и ти се чудиш как от невидяно идва едно добро при тебе. Той, като те намери, и ти направи добро. Но пък има и обратното.
Онзи, на който ти си направил една пакост, след 200300 години той ще те намери.
И той те търси, търси. Сега това са посторонни работи, не са реални, понеже се отнасят до една област, както казал циганинът, я има вода там, я няма.
към втори вариант >>
Пък ако може да го изкарате от злато, вие ще го продадете сто пъти по-скъпо отсега.
(втори вариант)
То се окислява. По какво се отличава златото? Че златото никога не губи своята ценност. А ценността на желязото някой път може да се увеличи, и то повече от златото. Ако вие излеете едно кило желязо в тънки телени жици за тамбура, вие ще продадете желязото по-скъпо от златото.
Пък ако може да го изкарате от злато, вие ще го продадете сто пъти по-скъпо отсега.
Ако знаете как да употребите една стотна от грама от това злато в едно разредено състояние и да нацъркате туй злато в кръвта на един туберкулозен от последния период, той ще възкръсне и ще ви даде един милион долара. В златото има един алхимически елемент, който е скрит, и трябва да го изровите, за да изкарате този еликсир.
към втори вариант >>
(Едно житено зърно, като се посее и израсне, то се е увеличило.) Добре, вие казвате: “Нещата се увеличават.” Но за да се увеличи това житено зърно, тази материя откъде е взета?
(втори вариант)
Колко букви има в българската азбука? (31). Има един нов начин на разсъждение. Вие не сте обърнали внимание да проследите, и всички сте следвали по философия. Кажете ми, могат ли нещата да се увеличават и да се намаляват?
(Едно житено зърно, като се посее и израсне, то се е увеличило.) Добре, вие казвате: “Нещата се увеличават.” Но за да се увеличи това житено зърно, тази материя откъде е взета?
(От слънцето.) Тогава, щом туй житено зърно се е увеличило, слънцето се е намалило. Щом казвате, че земята черпи сили от слънцето, тогава и аз казвам: ако житеното зърно се увеличава, слънцето се смалява. Ако това са известни хипотези, ние допущаме, че става така, а как е всъщност, ние не знаем. Сега дали всъщност житното зърно се е увеличило, това е още въпрос. И дали слънцето се смалява, и това е въпрос.
към втори вариант >>
И той те търси, търси.
(втори вариант)
И търси го, търси го и един ден го намира някъде в аналите еди на кое си място живее, например в София. И погледнеш, той дойде при тебе, и ти се чудиш как от невидяно идва едно добро при тебе. Той, като те намери, и ти направи добро. Но пък има и обратното. Онзи, на който ти си направил една пакост, след 200300 години той ще те намери.
И той те търси, търси.
Сега това са посторонни работи, не са реални, понеже се отнасят до една област, както казал циганинът, я има вода там, я няма.
към втори вариант >>
Ако знаете как да употребите една стотна от грама от това злато в едно разредено състояние и да нацъркате туй злато в кръвта на един туберкулозен от последния период, той ще възкръсне и ще ви даде един милион долара.
(втори вариант)
По какво се отличава златото? Че златото никога не губи своята ценност. А ценността на желязото някой път може да се увеличи, и то повече от златото. Ако вие излеете едно кило желязо в тънки телени жици за тамбура, вие ще продадете желязото по-скъпо от златото. Пък ако може да го изкарате от злато, вие ще го продадете сто пъти по-скъпо отсега.
Ако знаете как да употребите една стотна от грама от това злато в едно разредено състояние и да нацъркате туй злато в кръвта на един туберкулозен от последния период, той ще възкръсне и ще ви даде един милион долара.
В златото има един алхимически елемент, който е скрит, и трябва да го изровите, за да изкарате този еликсир.
към втори вариант >>
(От слънцето.) Тогава, щом туй житено зърно се е увеличило, слънцето се е намалило.
(втори вариант)
Колко букви има в българската азбука? (31). Има един нов начин на разсъждение. Вие не сте обърнали внимание да проследите, и всички сте следвали по философия. Кажете ми, могат ли нещата да се увеличават и да се намаляват? (Едно житено зърно, като се посее и израсне, то се е увеличило.) Добре, вие казвате: “Нещата се увеличават.” Но за да се увеличи това житено зърно, тази материя откъде е взета?
(От слънцето.) Тогава, щом туй житено зърно се е увеличило, слънцето се е намалило.
Щом казвате, че земята черпи сили от слънцето, тогава и аз казвам: ако житеното зърно се увеличава, слънцето се смалява. Ако това са известни хипотези, ние допущаме, че става така, а как е всъщност, ние не знаем. Сега дали всъщност житното зърно се е увеличило, това е още въпрос. И дали слънцето се смалява, и това е въпрос. Външно е така.
към втори вариант >>
Сега това са посторонни работи, не са реални, понеже се отнасят до една област, както казал циганинът, я има вода там, я няма.
(втори вариант)
И погледнеш, той дойде при тебе, и ти се чудиш как от невидяно идва едно добро при тебе. Той, като те намери, и ти направи добро. Но пък има и обратното. Онзи, на който ти си направил една пакост, след 200300 години той ще те намери. И той те търси, търси.
Сега това са посторонни работи, не са реални, понеже се отнасят до една област, както казал циганинът, я има вода там, я няма.
към втори вариант >>
В златото има един алхимически елемент, който е скрит, и трябва да го изровите, за да изкарате този еликсир.
(втори вариант)
Че златото никога не губи своята ценност. А ценността на желязото някой път може да се увеличи, и то повече от златото. Ако вие излеете едно кило желязо в тънки телени жици за тамбура, вие ще продадете желязото по-скъпо от златото. Пък ако може да го изкарате от злато, вие ще го продадете сто пъти по-скъпо отсега. Ако знаете как да употребите една стотна от грама от това злато в едно разредено състояние и да нацъркате туй злато в кръвта на един туберкулозен от последния период, той ще възкръсне и ще ви даде един милион долара.
В златото има един алхимически елемент, който е скрит, и трябва да го изровите, за да изкарате този еликсир.
към втори вариант >>
Щом казвате, че земята черпи сили от слънцето, тогава и аз казвам: ако житеното зърно се увеличава, слънцето се смалява.
(втори вариант)
(31). Има един нов начин на разсъждение. Вие не сте обърнали внимание да проследите, и всички сте следвали по философия. Кажете ми, могат ли нещата да се увеличават и да се намаляват? (Едно житено зърно, като се посее и израсне, то се е увеличило.) Добре, вие казвате: “Нещата се увеличават.” Но за да се увеличи това житено зърно, тази материя откъде е взета? (От слънцето.) Тогава, щом туй житено зърно се е увеличило, слънцето се е намалило.
Щом казвате, че земята черпи сили от слънцето, тогава и аз казвам: ако житеното зърно се увеличава, слънцето се смалява.
Ако това са известни хипотези, ние допущаме, че става така, а как е всъщност, ние не знаем. Сега дали всъщност житното зърно се е увеличило, това е още въпрос. И дали слънцето се смалява, и това е въпрос. Външно е така. Видимо ние виждаме, че слънцето се увеличава и смалява.
към втори вариант >>
Сега, понеже вие сте реалисти, ние идваме до една конкретна мисъл.
(втори вариант)
Сега, понеже вие сте реалисти, ние идваме до една конкретна мисъл.
Каква беше последната мисъл? (За котката и за рибата.) Хубаво. Сега втория път иде професорът и носи една опечена гореща скумрийка и иска да покаже на котката как се приготовлява по нов път на готварството. Котката казва: “Дайте ми я да я опитам.” Но втората риба е гореща, котката, като я сграбчи изведнъж, наежи се и я пусне. Отдалечи се малко и гледа.
към втори вариант >>
Сега това са далечни проблеми, но благодарение че тази наука не знае, защото иначе тя би го продала.
(втори вариант)
Сега това са далечни проблеми, но благодарение че тази наука не знае, защото иначе тя би го продала.
Та сега ще се повърнете към начина на онова истинско разбиране, мислене. И всичката дисхармония, която е съществена в света, тя е от неразбиране. Аз забелязвам, често хората, като влязат в една аудитория, като се говори, виждам ги какво мислят. Те бързат, казват: “Да обясни тази точка.” А те не знаят, че за да се обясни една мисъл, не е лесно. Запример започне някой с произхода на света.
към втори вариант >>
Ако това са известни хипотези, ние допущаме, че става така, а как е всъщност, ние не знаем.
(втори вариант)
Вие не сте обърнали внимание да проследите, и всички сте следвали по философия. Кажете ми, могат ли нещата да се увеличават и да се намаляват? (Едно житено зърно, като се посее и израсне, то се е увеличило.) Добре, вие казвате: “Нещата се увеличават.” Но за да се увеличи това житено зърно, тази материя откъде е взета? (От слънцето.) Тогава, щом туй житено зърно се е увеличило, слънцето се е намалило. Щом казвате, че земята черпи сили от слънцето, тогава и аз казвам: ако житеното зърно се увеличава, слънцето се смалява.
Ако това са известни хипотези, ние допущаме, че става така, а как е всъщност, ние не знаем.
Сега дали всъщност житното зърно се е увеличило, това е още въпрос. И дали слънцето се смалява, и това е въпрос. Външно е така. Видимо ние виждаме, че слънцето се увеличава и смалява. Туй същото явление ние имаме и с другите предмети.
към втори вариант >>
Каква беше последната мисъл?
(втори вариант)
Сега, понеже вие сте реалисти, ние идваме до една конкретна мисъл.
Каква беше последната мисъл?
(За котката и за рибата.) Хубаво. Сега втория път иде професорът и носи една опечена гореща скумрийка и иска да покаже на котката как се приготовлява по нов път на готварството. Котката казва: “Дайте ми я да я опитам.” Но втората риба е гореща, котката, като я сграбчи изведнъж, наежи се и я пусне. Отдалечи се малко и гледа. Професорът не може да разбере защо мечи котката.
към втори вариант >>
Та сега ще се повърнете към начина на онова истинско разбиране, мислене.
(втори вариант)
Сега това са далечни проблеми, но благодарение че тази наука не знае, защото иначе тя би го продала.
Та сега ще се повърнете към начина на онова истинско разбиране, мислене.
И всичката дисхармония, която е съществена в света, тя е от неразбиране. Аз забелязвам, често хората, като влязат в една аудитория, като се говори, виждам ги какво мислят. Те бързат, казват: “Да обясни тази точка.” А те не знаят, че за да се обясни една мисъл, не е лесно. Запример започне някой с произхода на света. Кой е създал Господа?
към втори вариант >>
Сега дали всъщност житното зърно се е увеличило, това е още въпрос.
(втори вариант)
Кажете ми, могат ли нещата да се увеличават и да се намаляват? (Едно житено зърно, като се посее и израсне, то се е увеличило.) Добре, вие казвате: “Нещата се увеличават.” Но за да се увеличи това житено зърно, тази материя откъде е взета? (От слънцето.) Тогава, щом туй житено зърно се е увеличило, слънцето се е намалило. Щом казвате, че земята черпи сили от слънцето, тогава и аз казвам: ако житеното зърно се увеличава, слънцето се смалява. Ако това са известни хипотези, ние допущаме, че става така, а как е всъщност, ние не знаем.
Сега дали всъщност житното зърно се е увеличило, това е още въпрос.
И дали слънцето се смалява, и това е въпрос. Външно е така. Видимо ние виждаме, че слънцето се увеличава и смалява. Туй същото явление ние имаме и с другите предмети. Ако ние отдалечим известен предмет или го поставим на известна дистанция, при далечно разстояние, то той ще се види малък.
към втори вариант >>
(За котката и за рибата.) Хубаво.
(втори вариант)
Сега, понеже вие сте реалисти, ние идваме до една конкретна мисъл. Каква беше последната мисъл?
(За котката и за рибата.) Хубаво.
Сега втория път иде професорът и носи една опечена гореща скумрийка и иска да покаже на котката как се приготовлява по нов път на готварството. Котката казва: “Дайте ми я да я опитам.” Но втората риба е гореща, котката, като я сграбчи изведнъж, наежи се и я пусне. Отдалечи се малко и гледа. Професорът не може да разбере защо мечи котката. Питам, защо в този случай котката не се интересува от рибата?
към втори вариант >>
И всичката дисхармония, която е съществена в света, тя е от неразбиране.
(втори вариант)
Сега това са далечни проблеми, но благодарение че тази наука не знае, защото иначе тя би го продала. Та сега ще се повърнете към начина на онова истинско разбиране, мислене.
И всичката дисхармония, която е съществена в света, тя е от неразбиране.
Аз забелязвам, често хората, като влязат в една аудитория, като се говори, виждам ги какво мислят. Те бързат, казват: “Да обясни тази точка.” А те не знаят, че за да се обясни една мисъл, не е лесно. Запример започне някой с произхода на света. Кой е създал Господа? Ако така някой пита, че по-глупав въпрос от този няма.
към втори вариант >>
И дали слънцето се смалява, и това е въпрос.
(втори вариант)
(Едно житено зърно, като се посее и израсне, то се е увеличило.) Добре, вие казвате: “Нещата се увеличават.” Но за да се увеличи това житено зърно, тази материя откъде е взета? (От слънцето.) Тогава, щом туй житено зърно се е увеличило, слънцето се е намалило. Щом казвате, че земята черпи сили от слънцето, тогава и аз казвам: ако житеното зърно се увеличава, слънцето се смалява. Ако това са известни хипотези, ние допущаме, че става така, а как е всъщност, ние не знаем. Сега дали всъщност житното зърно се е увеличило, това е още въпрос.
И дали слънцето се смалява, и това е въпрос.
Външно е така. Видимо ние виждаме, че слънцето се увеличава и смалява. Туй същото явление ние имаме и с другите предмети. Ако ние отдалечим известен предмет или го поставим на известна дистанция, при далечно разстояние, то той ще се види малък. Пък ако ние се приближаваме до предмета, ще видим, че той се увеличава.
към втори вариант >>
Сега втория път иде професорът и носи една опечена гореща скумрийка и иска да покаже на котката как се приготовлява по нов път на готварството.
(втори вариант)
Сега, понеже вие сте реалисти, ние идваме до една конкретна мисъл. Каква беше последната мисъл? (За котката и за рибата.) Хубаво.
Сега втория път иде професорът и носи една опечена гореща скумрийка и иска да покаже на котката как се приготовлява по нов път на готварството.
Котката казва: “Дайте ми я да я опитам.” Но втората риба е гореща, котката, като я сграбчи изведнъж, наежи се и я пусне. Отдалечи се малко и гледа. Професорът не може да разбере защо мечи котката. Питам, защо в този случай котката не се интересува от рибата? (Понеже се опари.)
към втори вариант >>
Аз забелязвам, често хората, като влязат в една аудитория, като се говори, виждам ги какво мислят.
(втори вариант)
Сега това са далечни проблеми, но благодарение че тази наука не знае, защото иначе тя би го продала. Та сега ще се повърнете към начина на онова истинско разбиране, мислене. И всичката дисхармония, която е съществена в света, тя е от неразбиране.
Аз забелязвам, често хората, като влязат в една аудитория, като се говори, виждам ги какво мислят.
Те бързат, казват: “Да обясни тази точка.” А те не знаят, че за да се обясни една мисъл, не е лесно. Запример започне някой с произхода на света. Кой е създал Господа? Ако така някой пита, че по-глупав въпрос от този няма. Ако Господ някой го е създал, тогава той не е Господ.
към втори вариант >>
Външно е така.
(втори вариант)
(От слънцето.) Тогава, щом туй житено зърно се е увеличило, слънцето се е намалило. Щом казвате, че земята черпи сили от слънцето, тогава и аз казвам: ако житеното зърно се увеличава, слънцето се смалява. Ако това са известни хипотези, ние допущаме, че става така, а как е всъщност, ние не знаем. Сега дали всъщност житното зърно се е увеличило, това е още въпрос. И дали слънцето се смалява, и това е въпрос.
Външно е така.
Видимо ние виждаме, че слънцето се увеличава и смалява. Туй същото явление ние имаме и с другите предмети. Ако ние отдалечим известен предмет или го поставим на известна дистанция, при далечно разстояние, то той ще се види малък. Пък ако ние се приближаваме до предмета, ще видим, че той се увеличава. Но всъщност увеличава ли се предметът или намалява?
към втори вариант >>
Котката казва: “Дайте ми я да я опитам.” Но втората риба е гореща, котката, като я сграбчи изведнъж, наежи се и я пусне.
(втори вариант)
Сега, понеже вие сте реалисти, ние идваме до една конкретна мисъл. Каква беше последната мисъл? (За котката и за рибата.) Хубаво. Сега втория път иде професорът и носи една опечена гореща скумрийка и иска да покаже на котката как се приготовлява по нов път на готварството.
Котката казва: “Дайте ми я да я опитам.” Но втората риба е гореща, котката, като я сграбчи изведнъж, наежи се и я пусне.
Отдалечи се малко и гледа. Професорът не може да разбере защо мечи котката. Питам, защо в този случай котката не се интересува от рибата? (Понеже се опари.)
към втори вариант >>
Те бързат, казват: “Да обясни тази точка.” А те не знаят, че за да се обясни една мисъл, не е лесно.
(втори вариант)
Сега това са далечни проблеми, но благодарение че тази наука не знае, защото иначе тя би го продала. Та сега ще се повърнете към начина на онова истинско разбиране, мислене. И всичката дисхармония, която е съществена в света, тя е от неразбиране. Аз забелязвам, често хората, като влязат в една аудитория, като се говори, виждам ги какво мислят.
Те бързат, казват: “Да обясни тази точка.” А те не знаят, че за да се обясни една мисъл, не е лесно.
Запример започне някой с произхода на света. Кой е създал Господа? Ако така някой пита, че по-глупав въпрос от този няма. Ако Господ някой го е създал, тогава той не е Господ. Но под думата “Бог” ние разбираме туй, което не може да се създаде.
към втори вариант >>
Видимо ние виждаме, че слънцето се увеличава и смалява.
(втори вариант)
Щом казвате, че земята черпи сили от слънцето, тогава и аз казвам: ако житеното зърно се увеличава, слънцето се смалява. Ако това са известни хипотези, ние допущаме, че става така, а как е всъщност, ние не знаем. Сега дали всъщност житното зърно се е увеличило, това е още въпрос. И дали слънцето се смалява, и това е въпрос. Външно е така.
Видимо ние виждаме, че слънцето се увеличава и смалява.
Туй същото явление ние имаме и с другите предмети. Ако ние отдалечим известен предмет или го поставим на известна дистанция, при далечно разстояние, то той ще се види малък. Пък ако ние се приближаваме до предмета, ще видим, че той се увеличава. Но всъщност увеличава ли се предметът или намалява? (Не.) Тогава и при житното зърно законът е същият.
към втори вариант >>
Отдалечи се малко и гледа.
(втори вариант)
Сега, понеже вие сте реалисти, ние идваме до една конкретна мисъл. Каква беше последната мисъл? (За котката и за рибата.) Хубаво. Сега втория път иде професорът и носи една опечена гореща скумрийка и иска да покаже на котката как се приготовлява по нов път на готварството. Котката казва: “Дайте ми я да я опитам.” Но втората риба е гореща, котката, като я сграбчи изведнъж, наежи се и я пусне.
Отдалечи се малко и гледа.
Професорът не може да разбере защо мечи котката. Питам, защо в този случай котката не се интересува от рибата? (Понеже се опари.)
към втори вариант >>
Запример започне някой с произхода на света.
(втори вариант)
Сега това са далечни проблеми, но благодарение че тази наука не знае, защото иначе тя би го продала. Та сега ще се повърнете към начина на онова истинско разбиране, мислене. И всичката дисхармония, която е съществена в света, тя е от неразбиране. Аз забелязвам, често хората, като влязат в една аудитория, като се говори, виждам ги какво мислят. Те бързат, казват: “Да обясни тази точка.” А те не знаят, че за да се обясни една мисъл, не е лесно.
Запример започне някой с произхода на света.
Кой е създал Господа? Ако така някой пита, че по-глупав въпрос от този няма. Ако Господ някой го е създал, тогава той не е Господ. Но под думата “Бог” ние разбираме туй, което не може да се създаде. Нито се създава, нито се разрушава, то съществува ъ по себе си.
към втори вариант >>
Туй същото явление ние имаме и с другите предмети.
(втори вариант)
Ако това са известни хипотези, ние допущаме, че става така, а как е всъщност, ние не знаем. Сега дали всъщност житното зърно се е увеличило, това е още въпрос. И дали слънцето се смалява, и това е въпрос. Външно е така. Видимо ние виждаме, че слънцето се увеличава и смалява.
Туй същото явление ние имаме и с другите предмети.
Ако ние отдалечим известен предмет или го поставим на известна дистанция, при далечно разстояние, то той ще се види малък. Пък ако ние се приближаваме до предмета, ще видим, че той се увеличава. Но всъщност увеличава ли се предметът или намалява? (Не.) Тогава и при житното зърно законът е същият. Ако ние казваме житото се увеличава, това ще бъде само една привидност.
към втори вариант >>
Професорът не може да разбере защо мечи котката.
(втори вариант)
Каква беше последната мисъл? (За котката и за рибата.) Хубаво. Сега втория път иде професорът и носи една опечена гореща скумрийка и иска да покаже на котката как се приготовлява по нов път на готварството. Котката казва: “Дайте ми я да я опитам.” Но втората риба е гореща, котката, като я сграбчи изведнъж, наежи се и я пусне. Отдалечи се малко и гледа.
Професорът не може да разбере защо мечи котката.
Питам, защо в този случай котката не се интересува от рибата? (Понеже се опари.)
към втори вариант >>
Кой е създал Господа?
(втори вариант)
Та сега ще се повърнете към начина на онова истинско разбиране, мислене. И всичката дисхармония, която е съществена в света, тя е от неразбиране. Аз забелязвам, често хората, като влязат в една аудитория, като се говори, виждам ги какво мислят. Те бързат, казват: “Да обясни тази точка.” А те не знаят, че за да се обясни една мисъл, не е лесно. Запример започне някой с произхода на света.
Кой е създал Господа?
Ако така някой пита, че по-глупав въпрос от този няма. Ако Господ някой го е създал, тогава той не е Господ. Но под думата “Бог” ние разбираме туй, което не може да се създаде. Нито се създава, нито се разрушава, то съществува ъ по себе си. Ти не можеш да мислиш за него и неговия произход.
към втори вариант >>
Ако ние отдалечим известен предмет или го поставим на известна дистанция, при далечно разстояние, то той ще се види малък.
(втори вариант)
Сега дали всъщност житното зърно се е увеличило, това е още въпрос. И дали слънцето се смалява, и това е въпрос. Външно е така. Видимо ние виждаме, че слънцето се увеличава и смалява. Туй същото явление ние имаме и с другите предмети.
Ако ние отдалечим известен предмет или го поставим на известна дистанция, при далечно разстояние, то той ще се види малък.
Пък ако ние се приближаваме до предмета, ще видим, че той се увеличава. Но всъщност увеличава ли се предметът или намалява? (Не.) Тогава и при житното зърно законът е същият. Ако ние казваме житото се увеличава, това ще бъде само една привидност. Сега тук може да има една софистика, можем да извадим логически едно криво заключение.
към втори вариант >>
Питам, защо в този случай котката не се интересува от рибата?
(втори вариант)
(За котката и за рибата.) Хубаво. Сега втория път иде професорът и носи една опечена гореща скумрийка и иска да покаже на котката как се приготовлява по нов път на готварството. Котката казва: “Дайте ми я да я опитам.” Но втората риба е гореща, котката, като я сграбчи изведнъж, наежи се и я пусне. Отдалечи се малко и гледа. Професорът не може да разбере защо мечи котката.
Питам, защо в този случай котката не се интересува от рибата?
(Понеже се опари.)
към втори вариант >>
Ако така някой пита, че по-глупав въпрос от този няма.
(втори вариант)
И всичката дисхармония, която е съществена в света, тя е от неразбиране. Аз забелязвам, често хората, като влязат в една аудитория, като се говори, виждам ги какво мислят. Те бързат, казват: “Да обясни тази точка.” А те не знаят, че за да се обясни една мисъл, не е лесно. Запример започне някой с произхода на света. Кой е създал Господа?
Ако така някой пита, че по-глупав въпрос от този няма.
Ако Господ някой го е създал, тогава той не е Господ. Но под думата “Бог” ние разбираме туй, което не може да се създаде. Нито се създава, нито се разрушава, то съществува ъ по себе си. Ти не можеш да мислиш за него и неговия произход. Ако ти речеш да мислиш за неговия произход, ти ще загубиш своето съзнание.
към втори вариант >>
Пък ако ние се приближаваме до предмета, ще видим, че той се увеличава.
(втори вариант)
И дали слънцето се смалява, и това е въпрос. Външно е така. Видимо ние виждаме, че слънцето се увеличава и смалява. Туй същото явление ние имаме и с другите предмети. Ако ние отдалечим известен предмет или го поставим на известна дистанция, при далечно разстояние, то той ще се види малък.
Пък ако ние се приближаваме до предмета, ще видим, че той се увеличава.
Но всъщност увеличава ли се предметът или намалява? (Не.) Тогава и при житното зърно законът е същият. Ако ние казваме житото се увеличава, това ще бъде само една привидност. Сега тук може да има една софистика, можем да извадим логически едно криво заключение.
към втори вариант >>
(Понеже се опари.)
(втори вариант)
Сега втория път иде професорът и носи една опечена гореща скумрийка и иска да покаже на котката как се приготовлява по нов път на готварството. Котката казва: “Дайте ми я да я опитам.” Но втората риба е гореща, котката, като я сграбчи изведнъж, наежи се и я пусне. Отдалечи се малко и гледа. Професорът не може да разбере защо мечи котката. Питам, защо в този случай котката не се интересува от рибата?
(Понеже се опари.)
към втори вариант >>
Ако Господ някой го е създал, тогава той не е Господ.
(втори вариант)
Аз забелязвам, често хората, като влязат в една аудитория, като се говори, виждам ги какво мислят. Те бързат, казват: “Да обясни тази точка.” А те не знаят, че за да се обясни една мисъл, не е лесно. Запример започне някой с произхода на света. Кой е създал Господа? Ако така някой пита, че по-глупав въпрос от този няма.
Ако Господ някой го е създал, тогава той не е Господ.
Но под думата “Бог” ние разбираме туй, което не може да се създаде. Нито се създава, нито се разрушава, то съществува ъ по себе си. Ти не можеш да мислиш за него и неговия произход. Ако ти речеш да мислиш за неговия произход, ти ще загубиш своето съзнание. И ако вие речете да мислите какво сте вие, веднага ще заспите.
към втори вариант >>
Но всъщност увеличава ли се предметът или намалява?
(втори вариант)
Външно е така. Видимо ние виждаме, че слънцето се увеличава и смалява. Туй същото явление ние имаме и с другите предмети. Ако ние отдалечим известен предмет или го поставим на известна дистанция, при далечно разстояние, то той ще се види малък. Пък ако ние се приближаваме до предмета, ще видим, че той се увеличава.
Но всъщност увеличава ли се предметът или намалява?
(Не.) Тогава и при житното зърно законът е същият. Ако ние казваме житото се увеличава, това ще бъде само една привидност. Сега тук може да има една софистика, можем да извадим логически едно криво заключение.
към втори вариант >>
Сега аз мога да ви приведа примери из вашия живот.
(втори вариант)
Сега аз мога да ви приведа примери из вашия живот.
Това са неща важни. Котката, сиренето, кифлата, ябълката, рибата, втората риба. Това са неща конкретни. Тези неща са символи. При втората риба котката има да разсъждава.
към втори вариант >>
Но под думата “Бог” ние разбираме туй, което не може да се създаде.
(втори вариант)
Те бързат, казват: “Да обясни тази точка.” А те не знаят, че за да се обясни една мисъл, не е лесно. Запример започне някой с произхода на света. Кой е създал Господа? Ако така някой пита, че по-глупав въпрос от този няма. Ако Господ някой го е създал, тогава той не е Господ.
Но под думата “Бог” ние разбираме туй, което не може да се създаде.
Нито се създава, нито се разрушава, то съществува ъ по себе си. Ти не можеш да мислиш за него и неговия произход. Ако ти речеш да мислиш за неговия произход, ти ще загубиш своето съзнание. И ако вие речете да мислите какво сте вие, веднага ще заспите. Ако някой иска да пита какво е Господ или се питате какво съм аз, няма да се мине половин час, щом като правите такава аналогия върху себе си, и вие ще заспите.
към втори вариант >>
(Не.) Тогава и при житното зърно законът е същият.
(втори вариант)
Видимо ние виждаме, че слънцето се увеличава и смалява. Туй същото явление ние имаме и с другите предмети. Ако ние отдалечим известен предмет или го поставим на известна дистанция, при далечно разстояние, то той ще се види малък. Пък ако ние се приближаваме до предмета, ще видим, че той се увеличава. Но всъщност увеличава ли се предметът или намалява?
(Не.) Тогава и при житното зърно законът е същият.
Ако ние казваме житото се увеличава, това ще бъде само една привидност. Сега тук може да има една софистика, можем да извадим логически едно криво заключение.
към втори вариант >>
Това са неща важни.
(втори вариант)
Сега аз мога да ви приведа примери из вашия живот.
Това са неща важни.
Котката, сиренето, кифлата, ябълката, рибата, втората риба. Това са неща конкретни. Тези неща са символи. При втората риба котката има да разсъждава. Като се опари тя от рибата, ней й се струва, че тази риба е жива и тя хапе.
към втори вариант >>
Нито се създава, нито се разрушава, то съществува ъ по себе си.
(втори вариант)
Запример започне някой с произхода на света. Кой е създал Господа? Ако така някой пита, че по-глупав въпрос от този няма. Ако Господ някой го е създал, тогава той не е Господ. Но под думата “Бог” ние разбираме туй, което не може да се създаде.
Нито се създава, нито се разрушава, то съществува ъ по себе си.
Ти не можеш да мислиш за него и неговия произход. Ако ти речеш да мислиш за неговия произход, ти ще загубиш своето съзнание. И ако вие речете да мислите какво сте вие, веднага ще заспите. Ако някой иска да пита какво е Господ или се питате какво съм аз, няма да се мине половин час, щом като правите такава аналогия върху себе си, и вие ще заспите. Та единственият отговор, който можем да дадем, е следующият.
към втори вариант >>
Ако ние казваме житото се увеличава, това ще бъде само една привидност.
(втори вариант)
Туй същото явление ние имаме и с другите предмети. Ако ние отдалечим известен предмет или го поставим на известна дистанция, при далечно разстояние, то той ще се види малък. Пък ако ние се приближаваме до предмета, ще видим, че той се увеличава. Но всъщност увеличава ли се предметът или намалява? (Не.) Тогава и при житното зърно законът е същият.
Ако ние казваме житото се увеличава, това ще бъде само една привидност.
Сега тук може да има една софистика, можем да извадим логически едно криво заключение.
към втори вариант >>
Котката, сиренето, кифлата, ябълката, рибата, втората риба.
(втори вариант)
Сега аз мога да ви приведа примери из вашия живот. Това са неща важни.
Котката, сиренето, кифлата, ябълката, рибата, втората риба.
Това са неща конкретни. Тези неща са символи. При втората риба котката има да разсъждава. Като се опари тя от рибата, ней й се струва, че тази риба е жива и тя хапе. И като се приближава, тя гледа отстрани и страх я е вече, понеже е придобила един удар на езика си и не може да разбере каква е тази работа.
към втори вариант >>
Ти не можеш да мислиш за него и неговия произход.
(втори вариант)
Кой е създал Господа? Ако така някой пита, че по-глупав въпрос от този няма. Ако Господ някой го е създал, тогава той не е Господ. Но под думата “Бог” ние разбираме туй, което не може да се създаде. Нито се създава, нито се разрушава, то съществува ъ по себе си.
Ти не можеш да мислиш за него и неговия произход.
Ако ти речеш да мислиш за неговия произход, ти ще загубиш своето съзнание. И ако вие речете да мислите какво сте вие, веднага ще заспите. Ако някой иска да пита какво е Господ или се питате какво съм аз, няма да се мине половин час, щом като правите такава аналогия върху себе си, и вие ще заспите. Та единственият отговор, който можем да дадем, е следующият. Бог е това, което не може да се създава.
към втори вариант >>
Сега тук може да има една софистика, можем да извадим логически едно криво заключение.
(втори вариант)
Ако ние отдалечим известен предмет или го поставим на известна дистанция, при далечно разстояние, то той ще се види малък. Пък ако ние се приближаваме до предмета, ще видим, че той се увеличава. Но всъщност увеличава ли се предметът или намалява? (Не.) Тогава и при житното зърно законът е същият. Ако ние казваме житото се увеличава, това ще бъде само една привидност.
Сега тук може да има една софистика, можем да извадим логически едно криво заключение.
към втори вариант >>
Това са неща конкретни.
(втори вариант)
Сега аз мога да ви приведа примери из вашия живот. Това са неща важни. Котката, сиренето, кифлата, ябълката, рибата, втората риба.
Това са неща конкретни.
Тези неща са символи. При втората риба котката има да разсъждава. Като се опари тя от рибата, ней й се струва, че тази риба е жива и тя хапе. И като се приближава, тя гледа отстрани и страх я е вече, понеже е придобила един удар на езика си и не може да разбере каква е тази работа. Тя я гледа и разсъждава.
към втори вариант >>
Ако ти речеш да мислиш за неговия произход, ти ще загубиш своето съзнание.
(втори вариант)
Ако така някой пита, че по-глупав въпрос от този няма. Ако Господ някой го е създал, тогава той не е Господ. Но под думата “Бог” ние разбираме туй, което не може да се създаде. Нито се създава, нито се разрушава, то съществува ъ по себе си. Ти не можеш да мислиш за него и неговия произход.
Ако ти речеш да мислиш за неговия произход, ти ще загубиш своето съзнание.
И ако вие речете да мислите какво сте вие, веднага ще заспите. Ако някой иска да пита какво е Господ или се питате какво съм аз, няма да се мине половин час, щом като правите такава аналогия върху себе си, и вие ще заспите. Та единственият отговор, който можем да дадем, е следующият. Бог е това, което не може да се създава. Бог е.
към втори вариант >>
Но тия знания, които сега имаме, ние трябва да ги пресеем, да видим колко от тях са верни.
(втори вариант)
Но тия знания, които сега имаме, ние трябва да ги пресеем, да видим колко от тях са верни.
Запример ние казваме човек расте, а след това казваме той се смалява. Тогава какво разбираме ние под думата “растене”? Туй растене механическо ли е? Защото, ако е механическо, какво става? То все ще се увеличава.
към втори вариант >>
Тези неща са символи.
(втори вариант)
Сега аз мога да ви приведа примери из вашия живот. Това са неща важни. Котката, сиренето, кифлата, ябълката, рибата, втората риба. Това са неща конкретни.
Тези неща са символи.
При втората риба котката има да разсъждава. Като се опари тя от рибата, ней й се струва, че тази риба е жива и тя хапе. И като се приближава, тя гледа отстрани и страх я е вече, понеже е придобила един удар на езика си и не може да разбере каква е тази работа. Тя я гледа и разсъждава. Казва: “Първата риба беше много хубава, но тази, втората.” Тя не може да си обясни коя е причината да се измени тази риба.
към втори вариант >>
И ако вие речете да мислите какво сте вие, веднага ще заспите.
(втори вариант)
Ако Господ някой го е създал, тогава той не е Господ. Но под думата “Бог” ние разбираме туй, което не може да се създаде. Нито се създава, нито се разрушава, то съществува ъ по себе си. Ти не можеш да мислиш за него и неговия произход. Ако ти речеш да мислиш за неговия произход, ти ще загубиш своето съзнание.
И ако вие речете да мислите какво сте вие, веднага ще заспите.
Ако някой иска да пита какво е Господ или се питате какво съм аз, няма да се мине половин час, щом като правите такава аналогия върху себе си, и вие ще заспите. Та единственият отговор, който можем да дадем, е следующият. Бог е това, което не може да се създава. Бог е. Щом се създава, той не е никакво божество.
към втори вариант >>
Запример ние казваме човек расте, а след това казваме той се смалява.
(втори вариант)
Но тия знания, които сега имаме, ние трябва да ги пресеем, да видим колко от тях са верни.
Запример ние казваме човек расте, а след това казваме той се смалява.
Тогава какво разбираме ние под думата “растене”? Туй растене механическо ли е? Защото, ако е механическо, какво става? То все ще се увеличава. Да се увеличава теглото, това ли се разбира?
към втори вариант >>
При втората риба котката има да разсъждава.
(втори вариант)
Сега аз мога да ви приведа примери из вашия живот. Това са неща важни. Котката, сиренето, кифлата, ябълката, рибата, втората риба. Това са неща конкретни. Тези неща са символи.
При втората риба котката има да разсъждава.
Като се опари тя от рибата, ней й се струва, че тази риба е жива и тя хапе. И като се приближава, тя гледа отстрани и страх я е вече, понеже е придобила един удар на езика си и не може да разбере каква е тази работа. Тя я гледа и разсъждава. Казва: “Първата риба беше много хубава, но тази, втората.” Тя не може да си обясни коя е причината да се измени тази риба. А професорът не може да си обясни не яде печената риба.
към втори вариант >>
Ако някой иска да пита какво е Господ или се питате какво съм аз, няма да се мине половин час, щом като правите такава аналогия върху себе си, и вие ще заспите.
(втори вариант)
Но под думата “Бог” ние разбираме туй, което не може да се създаде. Нито се създава, нито се разрушава, то съществува ъ по себе си. Ти не можеш да мислиш за него и неговия произход. Ако ти речеш да мислиш за неговия произход, ти ще загубиш своето съзнание. И ако вие речете да мислите какво сте вие, веднага ще заспите.
Ако някой иска да пита какво е Господ или се питате какво съм аз, няма да се мине половин час, щом като правите такава аналогия върху себе си, и вие ще заспите.
Та единственият отговор, който можем да дадем, е следующият. Бог е това, което не може да се създава. Бог е. Щом се създава, той не е никакво божество. Туй, което е създадено, то е относително реално, а туй, което създава, е абсолютно реално, или туй, което не е създадено е абсолютно реално.
към втори вариант >>
Тогава какво разбираме ние под думата “растене”?
(втори вариант)
Но тия знания, които сега имаме, ние трябва да ги пресеем, да видим колко от тях са верни. Запример ние казваме човек расте, а след това казваме той се смалява.
Тогава какво разбираме ние под думата “растене”?
Туй растене механическо ли е? Защото, ако е механическо, какво става? То все ще се увеличава. Да се увеличава теглото, това ли се разбира? Сега ние говорим за правата мисъл в живота.
към втори вариант >>
Като се опари тя от рибата, ней й се струва, че тази риба е жива и тя хапе.
(втори вариант)
Това са неща важни. Котката, сиренето, кифлата, ябълката, рибата, втората риба. Това са неща конкретни. Тези неща са символи. При втората риба котката има да разсъждава.
Като се опари тя от рибата, ней й се струва, че тази риба е жива и тя хапе.
И като се приближава, тя гледа отстрани и страх я е вече, понеже е придобила един удар на езика си и не може да разбере каква е тази работа. Тя я гледа и разсъждава. Казва: “Първата риба беше много хубава, но тази, втората.” Тя не може да си обясни коя е причината да се измени тази риба. А професорът не може да си обясни не яде печената риба. Какво ще кажете вие на това?
към втори вариант >>
Та единственият отговор, който можем да дадем, е следующият.
(втори вариант)
Нито се създава, нито се разрушава, то съществува ъ по себе си. Ти не можеш да мислиш за него и неговия произход. Ако ти речеш да мислиш за неговия произход, ти ще загубиш своето съзнание. И ако вие речете да мислите какво сте вие, веднага ще заспите. Ако някой иска да пита какво е Господ или се питате какво съм аз, няма да се мине половин час, щом като правите такава аналогия върху себе си, и вие ще заспите.
Та единственият отговор, който можем да дадем, е следующият.
Бог е това, което не може да се създава. Бог е. Щом се създава, той не е никакво божество. Туй, което е създадено, то е относително реално, а туй, което създава, е абсолютно реално, или туй, което не е създадено е абсолютно реално. Тогава нещата, които са създадени, съществуват.
към втори вариант >>
Туй растене механическо ли е?
(втори вариант)
Но тия знания, които сега имаме, ние трябва да ги пресеем, да видим колко от тях са верни. Запример ние казваме човек расте, а след това казваме той се смалява. Тогава какво разбираме ние под думата “растене”?
Туй растене механическо ли е?
Защото, ако е механическо, какво става? То все ще се увеличава. Да се увеличава теглото, това ли се разбира? Сега ние говорим за правата мисъл в живота. Какво разбирате вие под “правата мисъл”?
към втори вариант >>
И като се приближава, тя гледа отстрани и страх я е вече, понеже е придобила един удар на езика си и не може да разбере каква е тази работа.
(втори вариант)
Котката, сиренето, кифлата, ябълката, рибата, втората риба. Това са неща конкретни. Тези неща са символи. При втората риба котката има да разсъждава. Като се опари тя от рибата, ней й се струва, че тази риба е жива и тя хапе.
И като се приближава, тя гледа отстрани и страх я е вече, понеже е придобила един удар на езика си и не може да разбере каква е тази работа.
Тя я гледа и разсъждава. Казва: “Първата риба беше много хубава, но тази, втората.” Тя не може да си обясни коя е причината да се измени тази риба. А професорът не може да си обясни не яде печената риба. Какво ще кажете вие на това? Но виновна е котката, нищо повече.
към втори вариант >>
Бог е това, което не може да се създава.
(втори вариант)
Ти не можеш да мислиш за него и неговия произход. Ако ти речеш да мислиш за неговия произход, ти ще загубиш своето съзнание. И ако вие речете да мислите какво сте вие, веднага ще заспите. Ако някой иска да пита какво е Господ или се питате какво съм аз, няма да се мине половин час, щом като правите такава аналогия върху себе си, и вие ще заспите. Та единственият отговор, който можем да дадем, е следующият.
Бог е това, което не може да се създава.
Бог е. Щом се създава, той не е никакво божество. Туй, което е създадено, то е относително реално, а туй, което създава, е абсолютно реално, или туй, което не е създадено е абсолютно реално. Тогава нещата, които са създадени, съществуват. А неща, които не са създадени, не съществуват.
към втори вариант >>
Защото, ако е механическо, какво става?
(втори вариант)
Но тия знания, които сега имаме, ние трябва да ги пресеем, да видим колко от тях са верни. Запример ние казваме човек расте, а след това казваме той се смалява. Тогава какво разбираме ние под думата “растене”? Туй растене механическо ли е?
Защото, ако е механическо, какво става?
То все ще се увеличава. Да се увеличава теглото, това ли се разбира? Сега ние говорим за правата мисъл в живота. Какво разбирате вие под “правата мисъл”? Разбирате ли някое морално качество на правата мисъл?
към втори вариант >>
Тя я гледа и разсъждава.
(втори вариант)
Това са неща конкретни. Тези неща са символи. При втората риба котката има да разсъждава. Като се опари тя от рибата, ней й се струва, че тази риба е жива и тя хапе. И като се приближава, тя гледа отстрани и страх я е вече, понеже е придобила един удар на езика си и не може да разбере каква е тази работа.
Тя я гледа и разсъждава.
Казва: “Първата риба беше много хубава, но тази, втората.” Тя не може да си обясни коя е причината да се измени тази риба. А професорът не може да си обясни не яде печената риба. Какво ще кажете вие на това? Но виновна е котката, нищо повече. Тя трябваше да вземе тази риба, да я начупи, да я тури в паница, да си направи молитвата, и тогава да я яде.
към втори вариант >>
Бог е.
(втори вариант)
Ако ти речеш да мислиш за неговия произход, ти ще загубиш своето съзнание. И ако вие речете да мислите какво сте вие, веднага ще заспите. Ако някой иска да пита какво е Господ или се питате какво съм аз, няма да се мине половин час, щом като правите такава аналогия върху себе си, и вие ще заспите. Та единственият отговор, който можем да дадем, е следующият. Бог е това, което не може да се създава.
Бог е.
Щом се създава, той не е никакво божество. Туй, което е създадено, то е относително реално, а туй, което създава, е абсолютно реално, или туй, което не е създадено е абсолютно реално. Тогава нещата, които са създадени, съществуват. А неща, които не са създадени, не съществуват. Всяко нещо, което не съществува, е абсолютно реално.
към втори вариант >>
То все ще се увеличава.
(втори вариант)
Но тия знания, които сега имаме, ние трябва да ги пресеем, да видим колко от тях са верни. Запример ние казваме човек расте, а след това казваме той се смалява. Тогава какво разбираме ние под думата “растене”? Туй растене механическо ли е? Защото, ако е механическо, какво става?
То все ще се увеличава.
Да се увеличава теглото, това ли се разбира? Сега ние говорим за правата мисъл в живота. Какво разбирате вие под “правата мисъл”? Разбирате ли някое морално качество на правата мисъл?
към втори вариант >>
Казва: “Първата риба беше много хубава, но тази, втората.” Тя не може да си обясни коя е причината да се измени тази риба.
(втори вариант)
Тези неща са символи. При втората риба котката има да разсъждава. Като се опари тя от рибата, ней й се струва, че тази риба е жива и тя хапе. И като се приближава, тя гледа отстрани и страх я е вече, понеже е придобила един удар на езика си и не може да разбере каква е тази работа. Тя я гледа и разсъждава.
Казва: “Първата риба беше много хубава, но тази, втората.” Тя не може да си обясни коя е причината да се измени тази риба.
А професорът не може да си обясни не яде печената риба. Какво ще кажете вие на това? Но виновна е котката, нищо повече. Тя трябваше да вземе тази риба, да я начупи, да я тури в паница, да си направи молитвата, и тогава да я яде. Тя се изгори, защото не се е молила.
към втори вариант >>
Щом се създава, той не е никакво божество.
(втори вариант)
И ако вие речете да мислите какво сте вие, веднага ще заспите. Ако някой иска да пита какво е Господ или се питате какво съм аз, няма да се мине половин час, щом като правите такава аналогия върху себе си, и вие ще заспите. Та единственият отговор, който можем да дадем, е следующият. Бог е това, което не може да се създава. Бог е.
Щом се създава, той не е никакво божество.
Туй, което е създадено, то е относително реално, а туй, което създава, е абсолютно реално, или туй, което не е създадено е абсолютно реално. Тогава нещата, които са създадени, съществуват. А неща, които не са създадени, не съществуват. Всяко нещо, което не съществува, е абсолютно реално. А което съществува, това е неизвестното.
към втори вариант >>
Да се увеличава теглото, това ли се разбира?
(втори вариант)
Запример ние казваме човек расте, а след това казваме той се смалява. Тогава какво разбираме ние под думата “растене”? Туй растене механическо ли е? Защото, ако е механическо, какво става? То все ще се увеличава.
Да се увеличава теглото, това ли се разбира?
Сега ние говорим за правата мисъл в живота. Какво разбирате вие под “правата мисъл”? Разбирате ли някое морално качество на правата мисъл?
към втори вариант >>
А професорът не може да си обясни не яде печената риба.
(втори вариант)
При втората риба котката има да разсъждава. Като се опари тя от рибата, ней й се струва, че тази риба е жива и тя хапе. И като се приближава, тя гледа отстрани и страх я е вече, понеже е придобила един удар на езика си и не може да разбере каква е тази работа. Тя я гледа и разсъждава. Казва: “Първата риба беше много хубава, но тази, втората.” Тя не може да си обясни коя е причината да се измени тази риба.
А професорът не може да си обясни не яде печената риба.
Какво ще кажете вие на това? Но виновна е котката, нищо повече. Тя трябваше да вземе тази риба, да я начупи, да я тури в паница, да си направи молитвата, и тогава да я яде. Тя се изгори, защото не се е молила. Ако тя беше се помолила, в туй време, докато трае молитвата, рибата щеше да изстине малко.
към втори вариант >>
Туй, което е създадено, то е относително реално, а туй, което създава, е абсолютно реално, или туй, което не е създадено е абсолютно реално.
(втори вариант)
Ако някой иска да пита какво е Господ или се питате какво съм аз, няма да се мине половин час, щом като правите такава аналогия върху себе си, и вие ще заспите. Та единственият отговор, който можем да дадем, е следующият. Бог е това, което не може да се създава. Бог е. Щом се създава, той не е никакво божество.
Туй, което е създадено, то е относително реално, а туй, което създава, е абсолютно реално, или туй, което не е създадено е абсолютно реално.
Тогава нещата, които са създадени, съществуват. А неща, които не са създадени, не съществуват. Всяко нещо, което не съществува, е абсолютно реално. А което съществува, това е неизвестното. (Сега съвсем се объркахме.) Че аз искам да ви объркам.
към втори вариант >>
Сега ние говорим за правата мисъл в живота.
(втори вариант)
Тогава какво разбираме ние под думата “растене”? Туй растене механическо ли е? Защото, ако е механическо, какво става? То все ще се увеличава. Да се увеличава теглото, това ли се разбира?
Сега ние говорим за правата мисъл в живота.
Какво разбирате вие под “правата мисъл”? Разбирате ли някое морално качество на правата мисъл?
към втори вариант >>
Какво ще кажете вие на това?
(втори вариант)
Като се опари тя от рибата, ней й се струва, че тази риба е жива и тя хапе. И като се приближава, тя гледа отстрани и страх я е вече, понеже е придобила един удар на езика си и не може да разбере каква е тази работа. Тя я гледа и разсъждава. Казва: “Първата риба беше много хубава, но тази, втората.” Тя не може да си обясни коя е причината да се измени тази риба. А професорът не може да си обясни не яде печената риба.
Какво ще кажете вие на това?
Но виновна е котката, нищо повече. Тя трябваше да вземе тази риба, да я начупи, да я тури в паница, да си направи молитвата, и тогава да я яде. Тя се изгори, защото не се е молила. Ако тя беше се помолила, в туй време, докато трае молитвата, рибата щеше да изстине малко. Но тя бързаше да задоволи нуждите си и вследствие на това попадна на една опитност, която е диаметрално противоположна на нейните знания.
към втори вариант >>
Тогава нещата, които са създадени, съществуват.
(втори вариант)
Та единственият отговор, който можем да дадем, е следующият. Бог е това, което не може да се създава. Бог е. Щом се създава, той не е никакво божество. Туй, което е създадено, то е относително реално, а туй, което създава, е абсолютно реално, или туй, което не е създадено е абсолютно реално.
Тогава нещата, които са създадени, съществуват.
А неща, които не са създадени, не съществуват. Всяко нещо, което не съществува, е абсолютно реално. А което съществува, това е неизвестното. (Сега съвсем се объркахме.) Че аз искам да ви объркам.
към втори вариант >>
Какво разбирате вие под “правата мисъл”?
(втори вариант)
Туй растене механическо ли е? Защото, ако е механическо, какво става? То все ще се увеличава. Да се увеличава теглото, това ли се разбира? Сега ние говорим за правата мисъл в живота.
Какво разбирате вие под “правата мисъл”?
Разбирате ли някое морално качество на правата мисъл?
към втори вариант >>
Но виновна е котката, нищо повече.
(втори вариант)
И като се приближава, тя гледа отстрани и страх я е вече, понеже е придобила един удар на езика си и не може да разбере каква е тази работа. Тя я гледа и разсъждава. Казва: “Първата риба беше много хубава, но тази, втората.” Тя не може да си обясни коя е причината да се измени тази риба. А професорът не може да си обясни не яде печената риба. Какво ще кажете вие на това?
Но виновна е котката, нищо повече.
Тя трябваше да вземе тази риба, да я начупи, да я тури в паница, да си направи молитвата, и тогава да я яде. Тя се изгори, защото не се е молила. Ако тя беше се помолила, в туй време, докато трае молитвата, рибата щеше да изстине малко. Но тя бързаше да задоволи нуждите си и вследствие на това попадна на една опитност, която е диаметрално противоположна на нейните знания. И когато казвам не бързай, това е същата работа.
към втори вариант >>
А неща, които не са създадени, не съществуват.
(втори вариант)
Бог е това, което не може да се създава. Бог е. Щом се създава, той не е никакво божество. Туй, което е създадено, то е относително реално, а туй, което създава, е абсолютно реално, или туй, което не е създадено е абсолютно реално. Тогава нещата, които са създадени, съществуват.
А неща, които не са създадени, не съществуват.
Всяко нещо, което не съществува, е абсолютно реално. А което съществува, това е неизвестното. (Сега съвсем се объркахме.) Че аз искам да ви объркам.
към втори вариант >>
Разбирате ли някое морално качество на правата мисъл?
(втори вариант)
Защото, ако е механическо, какво става? То все ще се увеличава. Да се увеличава теглото, това ли се разбира? Сега ние говорим за правата мисъл в живота. Какво разбирате вие под “правата мисъл”?
Разбирате ли някое морално качество на правата мисъл?
към втори вариант >>
Тя трябваше да вземе тази риба, да я начупи, да я тури в паница, да си направи молитвата, и тогава да я яде.
(втори вариант)
Тя я гледа и разсъждава. Казва: “Първата риба беше много хубава, но тази, втората.” Тя не може да си обясни коя е причината да се измени тази риба. А професорът не може да си обясни не яде печената риба. Какво ще кажете вие на това? Но виновна е котката, нищо повече.
Тя трябваше да вземе тази риба, да я начупи, да я тури в паница, да си направи молитвата, и тогава да я яде.
Тя се изгори, защото не се е молила. Ако тя беше се помолила, в туй време, докато трае молитвата, рибата щеше да изстине малко. Но тя бързаше да задоволи нуждите си и вследствие на това попадна на една опитност, която е диаметрално противоположна на нейните знания. И когато казвам не бързай, това е същата работа. Не бързай, да не попаднеш в същото положение на котката с горещата риба.
към втори вариант >>
Всяко нещо, което не съществува, е абсолютно реално.
(втори вариант)
Бог е. Щом се създава, той не е никакво божество. Туй, което е създадено, то е относително реално, а туй, което създава, е абсолютно реално, или туй, което не е създадено е абсолютно реално. Тогава нещата, които са създадени, съществуват. А неща, които не са създадени, не съществуват.
Всяко нещо, което не съществува, е абсолютно реално.
А което съществува, това е неизвестното. (Сега съвсем се объркахме.) Че аз искам да ви объркам.
към втори вариант >>
Сега, ако приложите каквато и да е малка част в блюдото от едната страна на везните, теглото й ще се увеличи.
(втори вариант)
Сега, ако приложите каквато и да е малка част в блюдото от едната страна на везните, теглото й ще се увеличи.
към втори вариант >>
Тя се изгори, защото не се е молила.
(втори вариант)
Казва: “Първата риба беше много хубава, но тази, втората.” Тя не може да си обясни коя е причината да се измени тази риба. А професорът не може да си обясни не яде печената риба. Какво ще кажете вие на това? Но виновна е котката, нищо повече. Тя трябваше да вземе тази риба, да я начупи, да я тури в паница, да си направи молитвата, и тогава да я яде.
Тя се изгори, защото не се е молила.
Ако тя беше се помолила, в туй време, докато трае молитвата, рибата щеше да изстине малко. Но тя бързаше да задоволи нуждите си и вследствие на това попадна на една опитност, която е диаметрално противоположна на нейните знания. И когато казвам не бързай, това е същата работа. Не бързай, да не попаднеш в същото положение на котката с горещата риба. Щом рибата не е печена, бързай, но щом рибата е печена, ще се помолиш.
към втори вариант >>
А което съществува, това е неизвестното.
(втори вариант)
Щом се създава, той не е никакво божество. Туй, което е създадено, то е относително реално, а туй, което създава, е абсолютно реално, или туй, което не е създадено е абсолютно реално. Тогава нещата, които са създадени, съществуват. А неща, които не са създадени, не съществуват. Всяко нещо, което не съществува, е абсолютно реално.
А което съществува, това е неизвестното.
(Сега съвсем се объркахме.) Че аз искам да ви объркам.
към втори вариант >>
Но под увеличение разбира ли се растене?
(втори вариант)
Но под увеличение разбира ли се растене?
Въобще какво се разбира под растене? Да ви представя туй математически. Когато между две единици, да кажем, 1 и 2, няма никаква вътрешна връзка, но те се събират, какъв е този процес? Значи, когато няма вътрешна връзка, а се събират две величини, връзката е механическа. А когато има между тях връзка, събирането е органическо.
към втори вариант >>
Ако тя беше се помолила, в туй време, докато трае молитвата, рибата щеше да изстине малко.
(втори вариант)
А професорът не може да си обясни не яде печената риба. Какво ще кажете вие на това? Но виновна е котката, нищо повече. Тя трябваше да вземе тази риба, да я начупи, да я тури в паница, да си направи молитвата, и тогава да я яде. Тя се изгори, защото не се е молила.
Ако тя беше се помолила, в туй време, докато трае молитвата, рибата щеше да изстине малко.
Но тя бързаше да задоволи нуждите си и вследствие на това попадна на една опитност, която е диаметрално противоположна на нейните знания. И когато казвам не бързай, това е същата работа. Не бързай, да не попаднеш в същото положение на котката с горещата риба. Щом рибата не е печена, бързай, но щом рибата е печена, ще се помолиш.
към втори вариант >>
(Сега съвсем се объркахме.) Че аз искам да ви объркам.
(втори вариант)
Туй, което е създадено, то е относително реално, а туй, което създава, е абсолютно реално, или туй, което не е създадено е абсолютно реално. Тогава нещата, които са създадени, съществуват. А неща, които не са създадени, не съществуват. Всяко нещо, което не съществува, е абсолютно реално. А което съществува, това е неизвестното.
(Сега съвсем се объркахме.) Че аз искам да ви объркам.
към втори вариант >>
Въобще какво се разбира под растене?
(втори вариант)
Но под увеличение разбира ли се растене?
Въобще какво се разбира под растене?
Да ви представя туй математически. Когато между две единици, да кажем, 1 и 2, няма никаква вътрешна връзка, но те се събират, какъв е този процес? Значи, когато няма вътрешна връзка, а се събират две величини, връзката е механическа. А когато има между тях връзка, събирането е органическо. А когато има връзка, има и разбиране между двете неща, тогава имаме механическо, органическо и психологическо събиране.
към втори вариант >>
Но тя бързаше да задоволи нуждите си и вследствие на това попадна на една опитност, която е диаметрално противоположна на нейните знания.
(втори вариант)
Какво ще кажете вие на това? Но виновна е котката, нищо повече. Тя трябваше да вземе тази риба, да я начупи, да я тури в паница, да си направи молитвата, и тогава да я яде. Тя се изгори, защото не се е молила. Ако тя беше се помолила, в туй време, докато трае молитвата, рибата щеше да изстине малко.
Но тя бързаше да задоволи нуждите си и вследствие на това попадна на една опитност, която е диаметрално противоположна на нейните знания.
И когато казвам не бързай, това е същата работа. Не бързай, да не попаднеш в същото положение на котката с горещата риба. Щом рибата не е печена, бързай, но щом рибата е печена, ще се помолиш.
към втори вариант >>
Станете сега.
(втори вариант)
Станете сега.
към втори вариант >>
Да ви представя туй математически.
(втори вариант)
Но под увеличение разбира ли се растене? Въобще какво се разбира под растене?
Да ви представя туй математически.
Когато между две единици, да кажем, 1 и 2, няма никаква вътрешна връзка, но те се събират, какъв е този процес? Значи, когато няма вътрешна връзка, а се събират две величини, връзката е механическа. А когато има между тях връзка, събирането е органическо. А когато има връзка, има и разбиране между двете неща, тогава имаме механическо, органическо и психологическо събиране.
към втори вариант >>
И когато казвам не бързай, това е същата работа.
(втори вариант)
Но виновна е котката, нищо повече. Тя трябваше да вземе тази риба, да я начупи, да я тури в паница, да си направи молитвата, и тогава да я яде. Тя се изгори, защото не се е молила. Ако тя беше се помолила, в туй време, докато трае молитвата, рибата щеше да изстине малко. Но тя бързаше да задоволи нуждите си и вследствие на това попадна на една опитност, която е диаметрално противоположна на нейните знания.
И когато казвам не бързай, това е същата работа.
Не бързай, да не попаднеш в същото положение на котката с горещата риба. Щом рибата не е печена, бързай, но щом рибата е печена, ще се помолиш.
към втори вариант >>
“Само светлият път на мъдростта води към истината.
(втори вариант)
“Само светлият път на мъдростта води към истината.
В истината е скрит животът.”
към втори вариант >>
Когато между две единици, да кажем, 1 и 2, няма никаква вътрешна връзка, но те се събират, какъв е този процес?
(втори вариант)
Но под увеличение разбира ли се растене? Въобще какво се разбира под растене? Да ви представя туй математически.
Когато между две единици, да кажем, 1 и 2, няма никаква вътрешна връзка, но те се събират, какъв е този процес?
Значи, когато няма вътрешна връзка, а се събират две величини, връзката е механическа. А когато има между тях връзка, събирането е органическо. А когато има връзка, има и разбиране между двете неща, тогава имаме механическо, органическо и психологическо събиране.
към втори вариант >>
Не бързай, да не попаднеш в същото положение на котката с горещата риба.
(втори вариант)
Тя трябваше да вземе тази риба, да я начупи, да я тури в паница, да си направи молитвата, и тогава да я яде. Тя се изгори, защото не се е молила. Ако тя беше се помолила, в туй време, докато трае молитвата, рибата щеше да изстине малко. Но тя бързаше да задоволи нуждите си и вследствие на това попадна на една опитност, която е диаметрално противоположна на нейните знания. И когато казвам не бързай, това е същата работа.
Не бързай, да не попаднеш в същото положение на котката с горещата риба.
Щом рибата не е печена, бързай, но щом рибата е печена, ще се помолиш.
към втори вариант >>
В истината е скрит животът.”
(втори вариант)
“Само светлият път на мъдростта води към истината.
В истината е скрит животът.”
към втори вариант >>
Значи, когато няма вътрешна връзка, а се събират две величини, връзката е механическа.
(втори вариант)
Но под увеличение разбира ли се растене? Въобще какво се разбира под растене? Да ви представя туй математически. Когато между две единици, да кажем, 1 и 2, няма никаква вътрешна връзка, но те се събират, какъв е този процес?
Значи, когато няма вътрешна връзка, а се събират две величини, връзката е механическа.
А когато има между тях връзка, събирането е органическо. А когато има връзка, има и разбиране между двете неща, тогава имаме механическо, органическо и психологическо събиране.
към втори вариант >>
Щом рибата не е печена, бързай, но щом рибата е печена, ще се помолиш.
(втори вариант)
Тя се изгори, защото не се е молила. Ако тя беше се помолила, в туй време, докато трае молитвата, рибата щеше да изстине малко. Но тя бързаше да задоволи нуждите си и вследствие на това попадна на една опитност, която е диаметрално противоположна на нейните знания. И когато казвам не бързай, това е същата работа. Не бързай, да не попаднеш в същото положение на котката с горещата риба.
Щом рибата не е печена, бързай, но щом рибата е печена, ще се помолиш.
към втори вариант >>
(След лекцията всички са около Учителя, продължават се разисквания и отговори.)
(втори вариант)
(След лекцията всички са около Учителя, продължават се разисквания и отговори.)
към втори вариант >>
А когато има между тях връзка, събирането е органическо.
(втори вариант)
Но под увеличение разбира ли се растене? Въобще какво се разбира под растене? Да ви представя туй математически. Когато между две единици, да кажем, 1 и 2, няма никаква вътрешна връзка, но те се събират, какъв е този процес? Значи, когато няма вътрешна връзка, а се събират две величини, връзката е механическа.
А когато има между тях връзка, събирането е органическо.
А когато има връзка, има и разбиране между двете неща, тогава имаме механическо, органическо и психологическо събиране.
към втори вариант >>
За мен, като се каже молитва, аз и за себе си имам друго разбиране на молитвата.
(втори вариант)
За мен, като се каже молитва, аз и за себе си имам друго разбиране на молитвата.
Под думата “молитва” аз разбирам един момент, дето трябва да се спра и да помисля с най-трезвата мисъл. Аз разбирам един момент, който е най-чист. Да се спра и да помисля за нещата, както са наредени. Това разбирам молитва. Един момент, в който мога да се спра и да помисля трезво.
към втори вариант >>
Житното зърно расте и се развива, благодарение че има едно съзнание, което се грижи за него и го е поставило в земята.
(втори вариант)
Житното зърно расте и се развива, благодарение че има едно съзнание, което се грижи за него и го е поставило в земята.
И вие растете и се развивате, благодарение че има една причина, която се грижи за вас.
към втори вариант >>
А когато има връзка, има и разбиране между двете неща, тогава имаме механическо, органическо и психологическо събиране.
(втори вариант)
Въобще какво се разбира под растене? Да ви представя туй математически. Когато между две единици, да кажем, 1 и 2, няма никаква вътрешна връзка, но те се събират, какъв е този процес? Значи, когато няма вътрешна връзка, а се събират две величини, връзката е механическа. А когато има между тях връзка, събирането е органическо.
А когато има връзка, има и разбиране между двете неща, тогава имаме механическо, органическо и психологическо събиране.
към втори вариант >>
Под думата “молитва” аз разбирам един момент, дето трябва да се спра и да помисля с най-трезвата мисъл.
(втори вариант)
За мен, като се каже молитва, аз и за себе си имам друго разбиране на молитвата.
Под думата “молитва” аз разбирам един момент, дето трябва да се спра и да помисля с най-трезвата мисъл.
Аз разбирам един момент, който е най-чист. Да се спра и да помисля за нещата, както са наредени. Това разбирам молитва. Един момент, в който мога да се спра и да помисля трезво. Да се освободя от всичката суетност на нещата. Т.е.
към втори вариант >>
И вие растете и се развивате, благодарение че има една причина, която се грижи за вас.
(втори вариант)
Житното зърно расте и се развива, благодарение че има едно съзнание, което се грижи за него и го е поставило в земята.
И вие растете и се развивате, благодарение че има една причина, която се грижи за вас.
към втори вариант >>
Следователно, когато между два предмета няма никаква връзка и те са поставени на едно място без никаква цел, това поставяне е механическо.
(втори вариант)
Следователно, когато между два предмета няма никаква връзка и те са поставени на едно място без никаква цел, това поставяне е механическо.
Но те са турени с някаква цел. Сега ние не знаем каква е целта. Можем да си предполагаме. Да кажем, едно кило захар и едно кило смокини са оставени на един камък, в две кесии са турнати те. Вие не знаете кой ги е оставил.
към втори вариант >>
Аз разбирам един момент, който е най-чист.
(втори вариант)
За мен, като се каже молитва, аз и за себе си имам друго разбиране на молитвата. Под думата “молитва” аз разбирам един момент, дето трябва да се спра и да помисля с най-трезвата мисъл.
Аз разбирам един момент, който е най-чист.
Да се спра и да помисля за нещата, както са наредени. Това разбирам молитва. Един момент, в който мога да се спра и да помисля трезво. Да се освободя от всичката суетност на нещата. Т.е. суетност на нещата, че са поставени в разни форми.
към втори вариант >>
Когато някои неща не разбирам, аз трябва да предизвикам онова любовното желание у един ангел и той да ми разправи и обясни, което аз не разбирам.
(втори вариант)
Когато някои неща не разбирам, аз трябва да предизвикам онова любовното желание у един ангел и той да ми разправи и обясни, което аз не разбирам.
към втори вариант >>
Но те са турени с някаква цел.
(втори вариант)
Следователно, когато между два предмета няма никаква връзка и те са поставени на едно място без никаква цел, това поставяне е механическо.
Но те са турени с някаква цел.
Сега ние не знаем каква е целта. Можем да си предполагаме. Да кажем, едно кило захар и едно кило смокини са оставени на един камък, в две кесии са турнати те. Вие не знаете кой ги е оставил. Може някой да ги е забравил, може да има и други, по-дълбоки причини.
към втори вариант >>
Да се спра и да помисля за нещата, както са наредени.
(втори вариант)
За мен, като се каже молитва, аз и за себе си имам друго разбиране на молитвата. Под думата “молитва” аз разбирам един момент, дето трябва да се спра и да помисля с най-трезвата мисъл. Аз разбирам един момент, който е най-чист.
Да се спра и да помисля за нещата, както са наредени.
Това разбирам молитва. Един момент, в който мога да се спра и да помисля трезво. Да се освободя от всичката суетност на нещата. Т.е. суетност на нещата, че са поставени в разни форми. Горното състояние аз го наричам молитва.
към втори вариант >>
Яйцето ли съществува преди кокошката, или кокошката съществува преди яйцето?
(втори вариант)
Яйцето ли съществува преди кокошката, или кокошката съществува преди яйцето?
Яйцето съществува независимо от кокошката. И кокошката съществува независимо от яйцето. Яйцето съществува от вечността. Яйцето вечно съществува. Следователно нито яйцето се снася от кокошката, нито кокошката съществува от яйцето.
към втори вариант >>
Сега ние не знаем каква е целта.
(втори вариант)
Следователно, когато между два предмета няма никаква връзка и те са поставени на едно място без никаква цел, това поставяне е механическо. Но те са турени с някаква цел.
Сега ние не знаем каква е целта.
Можем да си предполагаме. Да кажем, едно кило захар и едно кило смокини са оставени на един камък, в две кесии са турнати те. Вие не знаете кой ги е оставил. Може някой да ги е забравил, може да има и други, по-дълбоки причини. Ние можем да си правим разни предположения.
към втори вариант >>
Това разбирам молитва.
(втори вариант)
За мен, като се каже молитва, аз и за себе си имам друго разбиране на молитвата. Под думата “молитва” аз разбирам един момент, дето трябва да се спра и да помисля с най-трезвата мисъл. Аз разбирам един момент, който е най-чист. Да се спра и да помисля за нещата, както са наредени.
Това разбирам молитва.
Един момент, в който мога да се спра и да помисля трезво. Да се освободя от всичката суетност на нещата. Т.е. суетност на нещата, че са поставени в разни форми. Горното състояние аз го наричам молитва. Аз жертвам част от времето си да помисля за нещата, тъй както са направени.
към втори вариант >>
Яйцето съществува независимо от кокошката.
(втори вариант)
Яйцето ли съществува преди кокошката, или кокошката съществува преди яйцето?
Яйцето съществува независимо от кокошката.
И кокошката съществува независимо от яйцето. Яйцето съществува от вечността. Яйцето вечно съществува. Следователно нито яйцето се снася от кокошката, нито кокошката съществува от яйцето. Кокошката не е създала яйцето.
към втори вариант >>
Можем да си предполагаме.
(втори вариант)
Следователно, когато между два предмета няма никаква връзка и те са поставени на едно място без никаква цел, това поставяне е механическо. Но те са турени с някаква цел. Сега ние не знаем каква е целта.
Можем да си предполагаме.
Да кажем, едно кило захар и едно кило смокини са оставени на един камък, в две кесии са турнати те. Вие не знаете кой ги е оставил. Може някой да ги е забравил, може да има и други, по-дълбоки причини. Ние можем да си правим разни предположения. Може да е лицето Х, което е оставило кесиите 1 и 2.
към втори вариант >>
Един момент, в който мога да се спра и да помисля трезво.
(втори вариант)
За мен, като се каже молитва, аз и за себе си имам друго разбиране на молитвата. Под думата “молитва” аз разбирам един момент, дето трябва да се спра и да помисля с най-трезвата мисъл. Аз разбирам един момент, който е най-чист. Да се спра и да помисля за нещата, както са наредени. Това разбирам молитва.
Един момент, в който мога да се спра и да помисля трезво.
Да се освободя от всичката суетност на нещата. Т.е. суетност на нещата, че са поставени в разни форми. Горното състояние аз го наричам молитва. Аз жертвам част от времето си да помисля за нещата, тъй както са направени. Ще се спра да помисля за това, което желая да направя.
към втори вариант >>
И кокошката съществува независимо от яйцето.
(втори вариант)
Яйцето ли съществува преди кокошката, или кокошката съществува преди яйцето? Яйцето съществува независимо от кокошката.
И кокошката съществува независимо от яйцето.
Яйцето съществува от вечността. Яйцето вечно съществува. Следователно нито яйцето се снася от кокошката, нито кокошката съществува от яйцето. Кокошката не е създала яйцето. Тя го е снела отнякъде.
към втори вариант >>
Да кажем, едно кило захар и едно кило смокини са оставени на един камък, в две кесии са турнати те.
(втори вариант)
Следователно, когато между два предмета няма никаква връзка и те са поставени на едно място без никаква цел, това поставяне е механическо. Но те са турени с някаква цел. Сега ние не знаем каква е целта. Можем да си предполагаме.
Да кажем, едно кило захар и едно кило смокини са оставени на един камък, в две кесии са турнати те.
Вие не знаете кой ги е оставил. Може някой да ги е забравил, може да има и други, по-дълбоки причини. Ние можем да си правим разни предположения. Може да е лицето Х, което е оставило кесиите 1 и 2. Ако ние можем да разгадаем причините за оставянето на двете кесии, ние разсъждаваме правилно.
към втори вариант >>
Да се освободя от всичката суетност на нещата. Т.е.
(втори вариант)
Под думата “молитва” аз разбирам един момент, дето трябва да се спра и да помисля с най-трезвата мисъл. Аз разбирам един момент, който е най-чист. Да се спра и да помисля за нещата, както са наредени. Това разбирам молитва. Един момент, в който мога да се спра и да помисля трезво.
Да се освободя от всичката суетност на нещата. Т.е.
суетност на нещата, че са поставени в разни форми. Горното състояние аз го наричам молитва. Аз жертвам част от времето си да помисля за нещата, тъй както са направени. Ще се спра да помисля за това, което желая да направя. Които не разбират философията, те схващат само едната страна.
към втори вариант >>
Яйцето съществува от вечността.
(втори вариант)
Яйцето ли съществува преди кокошката, или кокошката съществува преди яйцето? Яйцето съществува независимо от кокошката. И кокошката съществува независимо от яйцето.
Яйцето съществува от вечността.
Яйцето вечно съществува. Следователно нито яйцето се снася от кокошката, нито кокошката съществува от яйцето. Кокошката не е създала яйцето. Тя го е снела отнякъде.
към втори вариант >>
Вие не знаете кой ги е оставил.
(втори вариант)
Следователно, когато между два предмета няма никаква връзка и те са поставени на едно място без никаква цел, това поставяне е механическо. Но те са турени с някаква цел. Сега ние не знаем каква е целта. Можем да си предполагаме. Да кажем, едно кило захар и едно кило смокини са оставени на един камък, в две кесии са турнати те.
Вие не знаете кой ги е оставил.
Може някой да ги е забравил, може да има и други, по-дълбоки причини. Ние можем да си правим разни предположения. Може да е лицето Х, което е оставило кесиите 1 и 2. Ако ние можем да разгадаем причините за оставянето на двете кесии, ние разсъждаваме правилно. Ако не можем да разгадаем, нашата мисъл не е права.
към втори вариант >>
суетност на нещата, че са поставени в разни форми.
(втори вариант)
Аз разбирам един момент, който е най-чист. Да се спра и да помисля за нещата, както са наредени. Това разбирам молитва. Един момент, в който мога да се спра и да помисля трезво. Да се освободя от всичката суетност на нещата. Т.е.
суетност на нещата, че са поставени в разни форми.
Горното състояние аз го наричам молитва. Аз жертвам част от времето си да помисля за нещата, тъй както са направени. Ще се спра да помисля за това, което желая да направя. Които не разбират философията, те схващат само едната страна. Те не знаят дълбоките причини, защо съм се спрял.
към втори вариант >>
Яйцето вечно съществува.
(втори вариант)
Яйцето ли съществува преди кокошката, или кокошката съществува преди яйцето? Яйцето съществува независимо от кокошката. И кокошката съществува независимо от яйцето. Яйцето съществува от вечността.
Яйцето вечно съществува.
Следователно нито яйцето се снася от кокошката, нито кокошката съществува от яйцето. Кокошката не е създала яйцето. Тя го е снела отнякъде.
към втори вариант >>
Може някой да ги е забравил, може да има и други, по-дълбоки причини.
(втори вариант)
Но те са турени с някаква цел. Сега ние не знаем каква е целта. Можем да си предполагаме. Да кажем, едно кило захар и едно кило смокини са оставени на един камък, в две кесии са турнати те. Вие не знаете кой ги е оставил.
Може някой да ги е забравил, може да има и други, по-дълбоки причини.
Ние можем да си правим разни предположения. Може да е лицето Х, което е оставило кесиите 1 и 2. Ако ние можем да разгадаем причините за оставянето на двете кесии, ние разсъждаваме правилно. Ако не можем да разгадаем, нашата мисъл не е права. Ние не сме прозорливи, не сме учени хора.
към втори вариант >>
Горното състояние аз го наричам молитва.
(втори вариант)
Да се спра и да помисля за нещата, както са наредени. Това разбирам молитва. Един момент, в който мога да се спра и да помисля трезво. Да се освободя от всичката суетност на нещата. Т.е. суетност на нещата, че са поставени в разни форми.
Горното състояние аз го наричам молитва.
Аз жертвам част от времето си да помисля за нещата, тъй както са направени. Ще се спра да помисля за това, което желая да направя. Които не разбират философията, те схващат само едната страна. Те не знаят дълбоките причини, защо съм се спрял. Аз съм се спрял, мисля, искам да разбера какво да направя, понеже имам работа с печената риба и ако аз бързам, ще имам една отрицателна опитност.
към втори вариант >>
Следователно нито яйцето се снася от кокошката, нито кокошката съществува от яйцето.
(втори вариант)
Яйцето ли съществува преди кокошката, или кокошката съществува преди яйцето? Яйцето съществува независимо от кокошката. И кокошката съществува независимо от яйцето. Яйцето съществува от вечността. Яйцето вечно съществува.
Следователно нито яйцето се снася от кокошката, нито кокошката съществува от яйцето.
Кокошката не е създала яйцето. Тя го е снела отнякъде.
към втори вариант >>
Ние можем да си правим разни предположения.
(втори вариант)
Сега ние не знаем каква е целта. Можем да си предполагаме. Да кажем, едно кило захар и едно кило смокини са оставени на един камък, в две кесии са турнати те. Вие не знаете кой ги е оставил. Може някой да ги е забравил, може да има и други, по-дълбоки причини.
Ние можем да си правим разни предположения.
Може да е лицето Х, което е оставило кесиите 1 и 2. Ако ние можем да разгадаем причините за оставянето на двете кесии, ние разсъждаваме правилно. Ако не можем да разгадаем, нашата мисъл не е права. Ние не сме прозорливи, не сме учени хора.
към втори вариант >>
Аз жертвам част от времето си да помисля за нещата, тъй както са направени.
(втори вариант)
Това разбирам молитва. Един момент, в който мога да се спра и да помисля трезво. Да се освободя от всичката суетност на нещата. Т.е. суетност на нещата, че са поставени в разни форми. Горното състояние аз го наричам молитва.
Аз жертвам част от времето си да помисля за нещата, тъй както са направени.
Ще се спра да помисля за това, което желая да направя. Които не разбират философията, те схващат само едната страна. Те не знаят дълбоките причини, защо съм се спрял. Аз съм се спрял, мисля, искам да разбера какво да направя, понеже имам работа с печената риба и ако аз бързам, ще имам една отрицателна опитност. Аз гледам и разглеждам рибата.
към втори вариант >>
Кокошката не е създала яйцето.
(втори вариант)
Яйцето съществува независимо от кокошката. И кокошката съществува независимо от яйцето. Яйцето съществува от вечността. Яйцето вечно съществува. Следователно нито яйцето се снася от кокошката, нито кокошката съществува от яйцето.
Кокошката не е създала яйцето.
Тя го е снела отнякъде.
към втори вариант >>
Може да е лицето Х, което е оставило кесиите 1 и 2.
(втори вариант)
Можем да си предполагаме. Да кажем, едно кило захар и едно кило смокини са оставени на един камък, в две кесии са турнати те. Вие не знаете кой ги е оставил. Може някой да ги е забравил, може да има и други, по-дълбоки причини. Ние можем да си правим разни предположения.
Може да е лицето Х, което е оставило кесиите 1 и 2.
Ако ние можем да разгадаем причините за оставянето на двете кесии, ние разсъждаваме правилно. Ако не можем да разгадаем, нашата мисъл не е права. Ние не сме прозорливи, не сме учени хора.
към втори вариант >>
Ще се спра да помисля за това, което желая да направя.
(втори вариант)
Един момент, в който мога да се спра и да помисля трезво. Да се освободя от всичката суетност на нещата. Т.е. суетност на нещата, че са поставени в разни форми. Горното състояние аз го наричам молитва. Аз жертвам част от времето си да помисля за нещата, тъй както са направени.
Ще се спра да помисля за това, което желая да направя.
Които не разбират философията, те схващат само едната страна. Те не знаят дълбоките причини, защо съм се спрял. Аз съм се спрял, мисля, искам да разбера какво да направя, понеже имам работа с печената риба и ако аз бързам, ще имам една отрицателна опитност. Аз гледам и разглеждам рибата. Усещам отдалеч, че от рибата лъха нещо особено, аромат има и една горещина излиза от нея.
към втори вариант >>
Тя го е снела отнякъде.
(втори вариант)
И кокошката съществува независимо от яйцето. Яйцето съществува от вечността. Яйцето вечно съществува. Следователно нито яйцето се снася от кокошката, нито кокошката съществува от яйцето. Кокошката не е създала яйцето.
Тя го е снела отнякъде.
към втори вариант >>
Ако ние можем да разгадаем причините за оставянето на двете кесии, ние разсъждаваме правилно.
(втори вариант)
Да кажем, едно кило захар и едно кило смокини са оставени на един камък, в две кесии са турнати те. Вие не знаете кой ги е оставил. Може някой да ги е забравил, може да има и други, по-дълбоки причини. Ние можем да си правим разни предположения. Може да е лицето Х, което е оставило кесиите 1 и 2.
Ако ние можем да разгадаем причините за оставянето на двете кесии, ние разсъждаваме правилно.
Ако не можем да разгадаем, нашата мисъл не е права. Ние не сме прозорливи, не сме учени хора.
към втори вариант >>
Които не разбират философията, те схващат само едната страна.
(втори вариант)
Да се освободя от всичката суетност на нещата. Т.е. суетност на нещата, че са поставени в разни форми. Горното състояние аз го наричам молитва. Аз жертвам част от времето си да помисля за нещата, тъй както са направени. Ще се спра да помисля за това, което желая да направя.
Които не разбират философията, те схващат само едната страна.
Те не знаят дълбоките причини, защо съм се спрял. Аз съм се спрял, мисля, искам да разбера какво да направя, понеже имам работа с печената риба и ако аз бързам, ще имам една отрицателна опитност. Аз гледам и разглеждам рибата. Усещам отдалеч, че от рибата лъха нещо особено, аромат има и една горещина излиза от нея. Аромат има, но и горещина. Тогава?
към втори вариант >>
Само туй, което умът ви не може да провери, това не е реално.
(втори вариант)
Само туй, което умът ви не може да провери, това не е реално.
Онзи, който не е разбрал, а мисли, е разбрал повече от онзи, който е разбрал, а не мисли.
към втори вариант >>
Ако не можем да разгадаем, нашата мисъл не е права.
(втори вариант)
Вие не знаете кой ги е оставил. Може някой да ги е забравил, може да има и други, по-дълбоки причини. Ние можем да си правим разни предположения. Може да е лицето Х, което е оставило кесиите 1 и 2. Ако ние можем да разгадаем причините за оставянето на двете кесии, ние разсъждаваме правилно.
Ако не можем да разгадаем, нашата мисъл не е права.
Ние не сме прозорливи, не сме учени хора.
към втори вариант >>
Те не знаят дълбоките причини, защо съм се спрял.
(втори вариант)
суетност на нещата, че са поставени в разни форми. Горното състояние аз го наричам молитва. Аз жертвам част от времето си да помисля за нещата, тъй както са направени. Ще се спра да помисля за това, което желая да направя. Които не разбират философията, те схващат само едната страна.
Те не знаят дълбоките причини, защо съм се спрял.
Аз съм се спрял, мисля, искам да разбера какво да направя, понеже имам работа с печената риба и ако аз бързам, ще имам една отрицателна опитност. Аз гледам и разглеждам рибата. Усещам отдалеч, че от рибата лъха нещо особено, аромат има и една горещина излиза от нея. Аромат има, но и горещина. Тогава? Тогава ще се обърна към този професор и ще кажа: “Господин професоре, аз намерих едно противоречие.
към втори вариант >>
Онзи, който не е разбрал, а мисли, е разбрал повече от онзи, който е разбрал, а не мисли.
(втори вариант)
Само туй, което умът ви не може да провери, това не е реално.
Онзи, който не е разбрал, а мисли, е разбрал повече от онзи, който е разбрал, а не мисли.
към втори вариант >>
Ние не сме прозорливи, не сме учени хора.
(втори вариант)
Може някой да ги е забравил, може да има и други, по-дълбоки причини. Ние можем да си правим разни предположения. Може да е лицето Х, което е оставило кесиите 1 и 2. Ако ние можем да разгадаем причините за оставянето на двете кесии, ние разсъждаваме правилно. Ако не можем да разгадаем, нашата мисъл не е права.
Ние не сме прозорливи, не сме учени хора.
към втори вариант >>
Аз съм се спрял, мисля, искам да разбера какво да направя, понеже имам работа с печената риба и ако аз бързам, ще имам една отрицателна опитност.
(втори вариант)
Горното състояние аз го наричам молитва. Аз жертвам част от времето си да помисля за нещата, тъй както са направени. Ще се спра да помисля за това, което желая да направя. Които не разбират философията, те схващат само едната страна. Те не знаят дълбоките причини, защо съм се спрял.
Аз съм се спрял, мисля, искам да разбера какво да направя, понеже имам работа с печената риба и ако аз бързам, ще имам една отрицателна опитност.
Аз гледам и разглеждам рибата. Усещам отдалеч, че от рибата лъха нещо особено, аромат има и една горещина излиза от нея. Аромат има, но и горещина. Тогава? Тогава ще се обърна към този професор и ще кажа: “Господин професоре, аз намерих едно противоречие. От първата лекция на сиренето разбрах много нещо, от кифлата също разбрах, а от ябълката нито хапнах, нито нещо разбрах.
към втори вариант >>
Реално е само туй, което не може да се ограничи.
(втори вариант)
Реално е само туй, което не може да се ограничи.
към втори вариант >>
Сега да се повърнем към думата “увеличение в природата”.
(втори вариант)
Сега да се повърнем към думата “увеличение в природата”.
В съвременната наука нямат едно правилно философско разбиране, какво се разбира под еволюция, или увеличение на материята. Защото всъщност от чисто философско гледище тази първична субстанция, която изпълва вечността, тя не може нито да се увеличи, нито да се намали. Следователно абсолютната вечност, която съдържа тази субстанция в себе си, от която всичко се строи и която всичко съдържа, тя нито се увеличава, нито се смалява. Защото, ако се увеличи, значи липсва й нещо, трябва да черпи отнякъде нещо. Още значи на вечността може да се придаде нещо.
към втори вариант >>
Аз гледам и разглеждам рибата.
(втори вариант)
Аз жертвам част от времето си да помисля за нещата, тъй както са направени. Ще се спра да помисля за това, което желая да направя. Които не разбират философията, те схващат само едната страна. Те не знаят дълбоките причини, защо съм се спрял. Аз съм се спрял, мисля, искам да разбера какво да направя, понеже имам работа с печената риба и ако аз бързам, ще имам една отрицателна опитност.
Аз гледам и разглеждам рибата.
Усещам отдалеч, че от рибата лъха нещо особено, аромат има и една горещина излиза от нея. Аромат има, но и горещина. Тогава? Тогава ще се обърна към този професор и ще кажа: “Господин професоре, аз намерих едно противоречие. От първата лекция на сиренето разбрах много нещо, от кифлата също разбрах, а от ябълката нито хапнах, нито нещо разбрах. Четвъртата лекция беше много хубава, но петата лекция ме застави да мисля.
към втори вариант >>
Сънищата спадат към особени категории, те са от физическия, духовния или Божествения свят.
(втори вариант)
Сънищата спадат към особени категории, те са от физическия, духовния или Божествения свят.
към втори вариант >>
В съвременната наука нямат едно правилно философско разбиране, какво се разбира под еволюция, или увеличение на материята.
(втори вариант)
Сега да се повърнем към думата “увеличение в природата”.
В съвременната наука нямат едно правилно философско разбиране, какво се разбира под еволюция, или увеличение на материята.
Защото всъщност от чисто философско гледище тази първична субстанция, която изпълва вечността, тя не може нито да се увеличи, нито да се намали. Следователно абсолютната вечност, която съдържа тази субстанция в себе си, от която всичко се строи и която всичко съдържа, тя нито се увеличава, нито се смалява. Защото, ако се увеличи, значи липсва й нещо, трябва да черпи отнякъде нещо. Още значи на вечността може да се придаде нещо. Ако пък вие можете да отнемете от нея нещо, следователно тя е пак ограничена.
към втори вариант >>
Усещам отдалеч, че от рибата лъха нещо особено, аромат има и една горещина излиза от нея.
(втори вариант)
Ще се спра да помисля за това, което желая да направя. Които не разбират философията, те схващат само едната страна. Те не знаят дълбоките причини, защо съм се спрял. Аз съм се спрял, мисля, искам да разбера какво да направя, понеже имам работа с печената риба и ако аз бързам, ще имам една отрицателна опитност. Аз гледам и разглеждам рибата.
Усещам отдалеч, че от рибата лъха нещо особено, аромат има и една горещина излиза от нея.
Аромат има, но и горещина. Тогава? Тогава ще се обърна към този професор и ще кажа: “Господин професоре, аз намерих едно противоречие. От първата лекция на сиренето разбрах много нещо, от кифлата също разбрах, а от ябълката нито хапнах, нито нещо разбрах. Четвъртата лекция беше много хубава, но петата лекция ме застави да мисля. Ще ме извиниш, но ще ми обясниш защо аз не можах да изям ябълката.” И той ще се повърне назад и ще ми каже, че аз трябваше да имам търпение да изслушам лекцията на сиренето, на кифлата и на ябълката.
към втори вариант >>
Водата е всякога емблема на живот и знание, нов живот и нови знания, които ще дойдат в света.
(втори вариант)
Водата е всякога емблема на живот и знание, нов живот и нови знания, които ще дойдат в света.
към втори вариант >>
Защото всъщност от чисто философско гледище тази първична субстанция, която изпълва вечността, тя не може нито да се увеличи, нито да се намали.
(втори вариант)
Сега да се повърнем към думата “увеличение в природата”. В съвременната наука нямат едно правилно философско разбиране, какво се разбира под еволюция, или увеличение на материята.
Защото всъщност от чисто философско гледище тази първична субстанция, която изпълва вечността, тя не може нито да се увеличи, нито да се намали.
Следователно абсолютната вечност, която съдържа тази субстанция в себе си, от която всичко се строи и която всичко съдържа, тя нито се увеличава, нито се смалява. Защото, ако се увеличи, значи липсва й нещо, трябва да черпи отнякъде нещо. Още значи на вечността може да се придаде нещо. Ако пък вие можете да отнемете от нея нещо, следователно тя е пак ограничена. Два процеса има.
към втори вариант >>
Аромат има, но и горещина. Тогава?
(втори вариант)
Които не разбират философията, те схващат само едната страна. Те не знаят дълбоките причини, защо съм се спрял. Аз съм се спрял, мисля, искам да разбера какво да направя, понеже имам работа с печената риба и ако аз бързам, ще имам една отрицателна опитност. Аз гледам и разглеждам рибата. Усещам отдалеч, че от рибата лъха нещо особено, аромат има и една горещина излиза от нея.
Аромат има, но и горещина. Тогава?
Тогава ще се обърна към този професор и ще кажа: “Господин професоре, аз намерих едно противоречие. От първата лекция на сиренето разбрах много нещо, от кифлата също разбрах, а от ябълката нито хапнах, нито нещо разбрах. Четвъртата лекция беше много хубава, но петата лекция ме застави да мисля. Ще ме извиниш, но ще ми обясниш защо аз не можах да изям ябълката.” И той ще се повърне назад и ще ми каже, че аз трябваше да имам търпение да изслушам лекцията на сиренето, на кифлата и на ябълката. После лекцията на рибата Р1 и тази на печената риба Р2.
към втори вариант >>
Защо взех в лекцията котката, а не кучето?
(втори вариант)
Защо взех в лекцията котката, а не кучето?
У котката има маниер, начин за постъпване. Тя ще се поглади, изчисти, тя казва: “Аз мисля, че вие сте много добър. Дайте ми нещо.”
към втори вариант >>
Следователно абсолютната вечност, която съдържа тази субстанция в себе си, от която всичко се строи и която всичко съдържа, тя нито се увеличава, нито се смалява.
(втори вариант)
Сега да се повърнем към думата “увеличение в природата”. В съвременната наука нямат едно правилно философско разбиране, какво се разбира под еволюция, или увеличение на материята. Защото всъщност от чисто философско гледище тази първична субстанция, която изпълва вечността, тя не може нито да се увеличи, нито да се намали.
Следователно абсолютната вечност, която съдържа тази субстанция в себе си, от която всичко се строи и която всичко съдържа, тя нито се увеличава, нито се смалява.
Защото, ако се увеличи, значи липсва й нещо, трябва да черпи отнякъде нещо. Още значи на вечността може да се придаде нещо. Ако пък вие можете да отнемете от нея нещо, следователно тя е пак ограничена. Два процеса има. Тогава битието не би било реално.
към втори вариант >>
Тогава ще се обърна към този професор и ще кажа: “Господин професоре, аз намерих едно противоречие.
(втори вариант)
Те не знаят дълбоките причини, защо съм се спрял. Аз съм се спрял, мисля, искам да разбера какво да направя, понеже имам работа с печената риба и ако аз бързам, ще имам една отрицателна опитност. Аз гледам и разглеждам рибата. Усещам отдалеч, че от рибата лъха нещо особено, аромат има и една горещина излиза от нея. Аромат има, но и горещина. Тогава?
Тогава ще се обърна към този професор и ще кажа: “Господин професоре, аз намерих едно противоречие.
От първата лекция на сиренето разбрах много нещо, от кифлата също разбрах, а от ябълката нито хапнах, нито нещо разбрах. Четвъртата лекция беше много хубава, но петата лекция ме застави да мисля. Ще ме извиниш, но ще ми обясниш защо аз не можах да изям ябълката.” И той ще се повърне назад и ще ми каже, че аз трябваше да имам търпение да изслушам лекцията на сиренето, на кифлата и на ябълката. После лекцията на рибата Р1 и тази на печената риба Р2. Всичката ми погрешка седи в многото бързане да реализирам нещата.
към втори вариант >>
У котката има маниер, начин за постъпване.
(втори вариант)
Защо взех в лекцията котката, а не кучето?
У котката има маниер, начин за постъпване.
Тя ще се поглади, изчисти, тя казва: “Аз мисля, че вие сте много добър. Дайте ми нещо.”
към втори вариант >>
Защото, ако се увеличи, значи липсва й нещо, трябва да черпи отнякъде нещо.
(втори вариант)
Сега да се повърнем към думата “увеличение в природата”. В съвременната наука нямат едно правилно философско разбиране, какво се разбира под еволюция, или увеличение на материята. Защото всъщност от чисто философско гледище тази първична субстанция, която изпълва вечността, тя не може нито да се увеличи, нито да се намали. Следователно абсолютната вечност, която съдържа тази субстанция в себе си, от която всичко се строи и която всичко съдържа, тя нито се увеличава, нито се смалява.
Защото, ако се увеличи, значи липсва й нещо, трябва да черпи отнякъде нещо.
Още значи на вечността може да се придаде нещо. Ако пък вие можете да отнемете от нея нещо, следователно тя е пак ограничена. Два процеса има. Тогава битието не би било реално. Защото реално е това, което нито се увеличава, нито се смалява.
към втори вариант >>
От първата лекция на сиренето разбрах много нещо, от кифлата също разбрах, а от ябълката нито хапнах, нито нещо разбрах.
(втори вариант)
Аз съм се спрял, мисля, искам да разбера какво да направя, понеже имам работа с печената риба и ако аз бързам, ще имам една отрицателна опитност. Аз гледам и разглеждам рибата. Усещам отдалеч, че от рибата лъха нещо особено, аромат има и една горещина излиза от нея. Аромат има, но и горещина. Тогава? Тогава ще се обърна към този професор и ще кажа: “Господин професоре, аз намерих едно противоречие.
От първата лекция на сиренето разбрах много нещо, от кифлата също разбрах, а от ябълката нито хапнах, нито нещо разбрах.
Четвъртата лекция беше много хубава, но петата лекция ме застави да мисля. Ще ме извиниш, но ще ми обясниш защо аз не можах да изям ябълката.” И той ще се повърне назад и ще ми каже, че аз трябваше да имам търпение да изслушам лекцията на сиренето, на кифлата и на ябълката. После лекцията на рибата Р1 и тази на печената риба Р2. Всичката ми погрешка седи в многото бързане да реализирам нещата.
към втори вариант >>
Тя ще се поглади, изчисти, тя казва: “Аз мисля, че вие сте много добър.
(втори вариант)
Защо взех в лекцията котката, а не кучето? У котката има маниер, начин за постъпване.
Тя ще се поглади, изчисти, тя казва: “Аз мисля, че вие сте много добър.
Дайте ми нещо.”
към втори вариант >>
Още значи на вечността може да се придаде нещо.
(втори вариант)
Сега да се повърнем към думата “увеличение в природата”. В съвременната наука нямат едно правилно философско разбиране, какво се разбира под еволюция, или увеличение на материята. Защото всъщност от чисто философско гледище тази първична субстанция, която изпълва вечността, тя не може нито да се увеличи, нито да се намали. Следователно абсолютната вечност, която съдържа тази субстанция в себе си, от която всичко се строи и която всичко съдържа, тя нито се увеличава, нито се смалява. Защото, ако се увеличи, значи липсва й нещо, трябва да черпи отнякъде нещо.
Още значи на вечността може да се придаде нещо.
Ако пък вие можете да отнемете от нея нещо, следователно тя е пак ограничена. Два процеса има. Тогава битието не би било реално. Защото реално е това, което нито се увеличава, нито се смалява. Следователно вие не можете нито да му отнемете нещо, нито да му придадете нещо.
към втори вариант >>
Четвъртата лекция беше много хубава, но петата лекция ме застави да мисля.
(втори вариант)
Аз гледам и разглеждам рибата. Усещам отдалеч, че от рибата лъха нещо особено, аромат има и една горещина излиза от нея. Аромат има, но и горещина. Тогава? Тогава ще се обърна към този професор и ще кажа: “Господин професоре, аз намерих едно противоречие. От първата лекция на сиренето разбрах много нещо, от кифлата също разбрах, а от ябълката нито хапнах, нито нещо разбрах.
Четвъртата лекция беше много хубава, но петата лекция ме застави да мисля.
Ще ме извиниш, но ще ми обясниш защо аз не можах да изям ябълката.” И той ще се повърне назад и ще ми каже, че аз трябваше да имам търпение да изслушам лекцията на сиренето, на кифлата и на ябълката. После лекцията на рибата Р1 и тази на печената риба Р2. Всичката ми погрешка седи в многото бързане да реализирам нещата.
към втори вариант >>
Дайте ми нещо.”
(втори вариант)
Защо взех в лекцията котката, а не кучето? У котката има маниер, начин за постъпване. Тя ще се поглади, изчисти, тя казва: “Аз мисля, че вие сте много добър.
Дайте ми нещо.”
към втори вариант >>
Ако пък вие можете да отнемете от нея нещо, следователно тя е пак ограничена.
(втори вариант)
В съвременната наука нямат едно правилно философско разбиране, какво се разбира под еволюция, или увеличение на материята. Защото всъщност от чисто философско гледище тази първична субстанция, която изпълва вечността, тя не може нито да се увеличи, нито да се намали. Следователно абсолютната вечност, която съдържа тази субстанция в себе си, от която всичко се строи и която всичко съдържа, тя нито се увеличава, нито се смалява. Защото, ако се увеличи, значи липсва й нещо, трябва да черпи отнякъде нещо. Още значи на вечността може да се придаде нещо.
Ако пък вие можете да отнемете от нея нещо, следователно тя е пак ограничена.
Два процеса има. Тогава битието не би било реално. Защото реално е това, което нито се увеличава, нито се смалява. Следователно вие не можете нито да му отнемете нещо, нито да му придадете нещо. Сега вие може да си зададете друг въпрос: защо така трябва да разсъждаваме?
към втори вариант >>
Ще ме извиниш, но ще ми обясниш защо аз не можах да изям ябълката.” И той ще се повърне назад и ще ми каже, че аз трябваше да имам търпение да изслушам лекцията на сиренето, на кифлата и на ябълката.
(втори вариант)
Усещам отдалеч, че от рибата лъха нещо особено, аромат има и една горещина излиза от нея. Аромат има, но и горещина. Тогава? Тогава ще се обърна към този професор и ще кажа: “Господин професоре, аз намерих едно противоречие. От първата лекция на сиренето разбрах много нещо, от кифлата също разбрах, а от ябълката нито хапнах, нито нещо разбрах. Четвъртата лекция беше много хубава, но петата лекция ме застави да мисля.
Ще ме извиниш, но ще ми обясниш защо аз не можах да изям ябълката.” И той ще се повърне назад и ще ми каже, че аз трябваше да имам търпение да изслушам лекцията на сиренето, на кифлата и на ябълката.
После лекцията на рибата Р1 и тази на печената риба Р2. Всичката ми погрешка седи в многото бързане да реализирам нещата.
към втори вариант >>
Съзнанието е първичната среда, през която умът се проявява.
(втори вариант)
Съзнанието е първичната среда, през която умът се проявява.
Когато умът мине през съзнанието, усилва се неговата деятелност.
към втори вариант >>
Два процеса има.
(втори вариант)
Защото всъщност от чисто философско гледище тази първична субстанция, която изпълва вечността, тя не може нито да се увеличи, нито да се намали. Следователно абсолютната вечност, която съдържа тази субстанция в себе си, от която всичко се строи и която всичко съдържа, тя нито се увеличава, нито се смалява. Защото, ако се увеличи, значи липсва й нещо, трябва да черпи отнякъде нещо. Още значи на вечността може да се придаде нещо. Ако пък вие можете да отнемете от нея нещо, следователно тя е пак ограничена.
Два процеса има.
Тогава битието не би било реално. Защото реално е това, което нито се увеличава, нито се смалява. Следователно вие не можете нито да му отнемете нещо, нито да му придадете нещо. Сега вие може да си зададете друг въпрос: защо така трябва да разсъждаваме? Защото всички други пътища, по които вие можете да разсъждавате, са относителни или отрицателни и ще ви изкарат до една лъжлива философия.
към втори вариант >>
После лекцията на рибата Р1 и тази на печената риба Р2.
(втори вариант)
Аромат има, но и горещина. Тогава? Тогава ще се обърна към този професор и ще кажа: “Господин професоре, аз намерих едно противоречие. От първата лекция на сиренето разбрах много нещо, от кифлата също разбрах, а от ябълката нито хапнах, нито нещо разбрах. Четвъртата лекция беше много хубава, но петата лекция ме застави да мисля. Ще ме извиниш, но ще ми обясниш защо аз не можах да изям ябълката.” И той ще се повърне назад и ще ми каже, че аз трябваше да имам търпение да изслушам лекцията на сиренето, на кифлата и на ябълката.
После лекцията на рибата Р1 и тази на печената риба Р2.
Всичката ми погрешка седи в многото бързане да реализирам нещата.
към втори вариант >>
Когато умът мине през съзнанието, усилва се неговата деятелност.
(втори вариант)
Съзнанието е първичната среда, през която умът се проявява.
Когато умът мине през съзнанието, усилва се неговата деятелност.
към втори вариант >>
Тогава битието не би било реално.
(втори вариант)
Следователно абсолютната вечност, която съдържа тази субстанция в себе си, от която всичко се строи и която всичко съдържа, тя нито се увеличава, нито се смалява. Защото, ако се увеличи, значи липсва й нещо, трябва да черпи отнякъде нещо. Още значи на вечността може да се придаде нещо. Ако пък вие можете да отнемете от нея нещо, следователно тя е пак ограничена. Два процеса има.
Тогава битието не би било реално.
Защото реално е това, което нито се увеличава, нито се смалява. Следователно вие не можете нито да му отнемете нещо, нито да му придадете нещо. Сега вие може да си зададете друг въпрос: защо така трябва да разсъждаваме? Защото всички други пътища, по които вие можете да разсъждавате, са относителни или отрицателни и ще ви изкарат до една лъжлива философия. Докато вие може да се занимавате с величини, на които може да отнемете нещо или които можете да увеличите, вие нямате никаква реалност, никаква стабилност в живота и всякога вашата работа може да се измени.
към втори вариант >>
Всичката ми погрешка седи в многото бързане да реализирам нещата.
(втори вариант)
Тогава ще се обърна към този професор и ще кажа: “Господин професоре, аз намерих едно противоречие. От първата лекция на сиренето разбрах много нещо, от кифлата също разбрах, а от ябълката нито хапнах, нито нещо разбрах. Четвъртата лекция беше много хубава, но петата лекция ме застави да мисля. Ще ме извиниш, но ще ми обясниш защо аз не можах да изям ябълката.” И той ще се повърне назад и ще ми каже, че аз трябваше да имам търпение да изслушам лекцията на сиренето, на кифлата и на ябълката. После лекцията на рибата Р1 и тази на печената риба Р2.
Всичката ми погрешка седи в многото бързане да реализирам нещата.
към втори вариант >>
Защото реално е това, което нито се увеличава, нито се смалява.
(втори вариант)
Защото, ако се увеличи, значи липсва й нещо, трябва да черпи отнякъде нещо. Още значи на вечността може да се придаде нещо. Ако пък вие можете да отнемете от нея нещо, следователно тя е пак ограничена. Два процеса има. Тогава битието не би било реално.
Защото реално е това, което нито се увеличава, нито се смалява.
Следователно вие не можете нито да му отнемете нещо, нито да му придадете нещо. Сега вие може да си зададете друг въпрос: защо така трябва да разсъждаваме? Защото всички други пътища, по които вие можете да разсъждавате, са относителни или отрицателни и ще ви изкарат до една лъжлива философия. Докато вие може да се занимавате с величини, на които може да отнемете нещо или които можете да увеличите, вие нямате никаква реалност, никаква стабилност в живота и всякога вашата работа може да се измени.
към втори вариант >>
И когато ви се случи някоя неприятност в живота, вие ще се спрете, ще помислите защо се случи тази неприятност.
(втори вариант)
И когато ви се случи някоя неприятност в живота, вие ще се спрете, ще помислите защо се случи тази неприятност.
Защото бързате. Обратният процес на бързането е умората. Ти, който си се спрял някъде и си бил невнимателен и си заспал, някой ти задигнал парите, тогава ти го гониш цял километър-два да го стигнеш, да си вземеш парите. Питам, какво ще усетиш? Ще усетиш умора.
към втори вариант >>
Следователно вие не можете нито да му отнемете нещо, нито да му придадете нещо.
(втори вариант)
Още значи на вечността може да се придаде нещо. Ако пък вие можете да отнемете от нея нещо, следователно тя е пак ограничена. Два процеса има. Тогава битието не би било реално. Защото реално е това, което нито се увеличава, нито се смалява.
Следователно вие не можете нито да му отнемете нещо, нито да му придадете нещо.
Сега вие може да си зададете друг въпрос: защо така трябва да разсъждаваме? Защото всички други пътища, по които вие можете да разсъждавате, са относителни или отрицателни и ще ви изкарат до една лъжлива философия. Докато вие може да се занимавате с величини, на които може да отнемете нещо или които можете да увеличите, вие нямате никаква реалност, никаква стабилност в живота и всякога вашата работа може да се измени.
към втори вариант >>
Защото бързате.
(втори вариант)
И когато ви се случи някоя неприятност в живота, вие ще се спрете, ще помислите защо се случи тази неприятност.
Защото бързате.
Обратният процес на бързането е умората. Ти, който си се спрял някъде и си бил невнимателен и си заспал, някой ти задигнал парите, тогава ти го гониш цял километър-два да го стигнеш, да си вземеш парите. Питам, какво ще усетиш? Ще усетиш умора. Усилието да настигнеш този човек ще доведе у тебе умората.
към втори вариант >>
Сега вие може да си зададете друг въпрос: защо така трябва да разсъждаваме?
(втори вариант)
Ако пък вие можете да отнемете от нея нещо, следователно тя е пак ограничена. Два процеса има. Тогава битието не би било реално. Защото реално е това, което нито се увеличава, нито се смалява. Следователно вие не можете нито да му отнемете нещо, нито да му придадете нещо.
Сега вие може да си зададете друг въпрос: защо така трябва да разсъждаваме?
Защото всички други пътища, по които вие можете да разсъждавате, са относителни или отрицателни и ще ви изкарат до една лъжлива философия. Докато вие може да се занимавате с величини, на които може да отнемете нещо или които можете да увеличите, вие нямате никаква реалност, никаква стабилност в живота и всякога вашата работа може да се измени.
към втори вариант >>
Обратният процес на бързането е умората.
(втори вариант)
И когато ви се случи някоя неприятност в живота, вие ще се спрете, ще помислите защо се случи тази неприятност. Защото бързате.
Обратният процес на бързането е умората.
Ти, който си се спрял някъде и си бил невнимателен и си заспал, някой ти задигнал парите, тогава ти го гониш цял километър-два да го стигнеш, да си вземеш парите. Питам, какво ще усетиш? Ще усетиш умора. Усилието да настигнеш този човек ще доведе у тебе умората. Тогава, когато ние усетим този процес на умора, на безсмислие в живота, значи ти си гонил някой.
към втори вариант >>
Защото всички други пътища, по които вие можете да разсъждавате, са относителни или отрицателни и ще ви изкарат до една лъжлива философия.
(втори вариант)
Два процеса има. Тогава битието не би било реално. Защото реално е това, което нито се увеличава, нито се смалява. Следователно вие не можете нито да му отнемете нещо, нито да му придадете нещо. Сега вие може да си зададете друг въпрос: защо така трябва да разсъждаваме?
Защото всички други пътища, по които вие можете да разсъждавате, са относителни или отрицателни и ще ви изкарат до една лъжлива философия.
Докато вие може да се занимавате с величини, на които може да отнемете нещо или които можете да увеличите, вие нямате никаква реалност, никаква стабилност в живота и всякога вашата работа може да се измени.
към втори вариант >>
Ти, който си се спрял някъде и си бил невнимателен и си заспал, някой ти задигнал парите, тогава ти го гониш цял километър-два да го стигнеш, да си вземеш парите.
(втори вариант)
И когато ви се случи някоя неприятност в живота, вие ще се спрете, ще помислите защо се случи тази неприятност. Защото бързате. Обратният процес на бързането е умората.
Ти, който си се спрял някъде и си бил невнимателен и си заспал, някой ти задигнал парите, тогава ти го гониш цял километър-два да го стигнеш, да си вземеш парите.
Питам, какво ще усетиш? Ще усетиш умора. Усилието да настигнеш този човек ще доведе у тебе умората. Тогава, когато ние усетим този процес на умора, на безсмислие в живота, значи ти си гонил някой.
към втори вариант >>
Докато вие може да се занимавате с величини, на които може да отнемете нещо или които можете да увеличите, вие нямате никаква реалност, никаква стабилност в живота и всякога вашата работа може да се измени.
(втори вариант)
Тогава битието не би било реално. Защото реално е това, което нито се увеличава, нито се смалява. Следователно вие не можете нито да му отнемете нещо, нито да му придадете нещо. Сега вие може да си зададете друг въпрос: защо така трябва да разсъждаваме? Защото всички други пътища, по които вие можете да разсъждавате, са относителни или отрицателни и ще ви изкарат до една лъжлива философия.
Докато вие може да се занимавате с величини, на които може да отнемете нещо или които можете да увеличите, вие нямате никаква реалност, никаква стабилност в живота и всякога вашата работа може да се измени.
към втори вариант >>
Питам, какво ще усетиш?
(втори вариант)
И когато ви се случи някоя неприятност в живота, вие ще се спрете, ще помислите защо се случи тази неприятност. Защото бързате. Обратният процес на бързането е умората. Ти, който си се спрял някъде и си бил невнимателен и си заспал, някой ти задигнал парите, тогава ти го гониш цял километър-два да го стигнеш, да си вземеш парите.
Питам, какво ще усетиш?
Ще усетиш умора. Усилието да настигнеш този човек ще доведе у тебе умората. Тогава, когато ние усетим този процес на умора, на безсмислие в живота, значи ти си гонил някой.
към втори вариант >>
Да допуснем, някой от вас е неразположен към някого, но той дойде и ви даде една хубава ябълка.
(втори вариант)
Да допуснем, някой от вас е неразположен към някого, но той дойде и ви даде една хубава ябълка.
Като ви я даде, веднага вашето настроение се измени. Значи той е вложил нещо в ябълката и вие си изменяте мнението за него. Казвате: “Аз мислех, че той е лош, но той бил добър.” Защо е добър? Понеже ми каза една сладка дума, дал ми е един подарък. Или казвате: “Той е лош човек.” Защо?
към втори вариант >>
Ще усетиш умора.
(втори вариант)
И когато ви се случи някоя неприятност в живота, вие ще се спрете, ще помислите защо се случи тази неприятност. Защото бързате. Обратният процес на бързането е умората. Ти, който си се спрял някъде и си бил невнимателен и си заспал, някой ти задигнал парите, тогава ти го гониш цял километър-два да го стигнеш, да си вземеш парите. Питам, какво ще усетиш?
Ще усетиш умора.
Усилието да настигнеш този човек ще доведе у тебе умората. Тогава, когато ние усетим този процес на умора, на безсмислие в живота, значи ти си гонил някой.
към втори вариант >>
Като ви я даде, веднага вашето настроение се измени.
(втори вариант)
Да допуснем, някой от вас е неразположен към някого, но той дойде и ви даде една хубава ябълка.
Като ви я даде, веднага вашето настроение се измени.
Значи той е вложил нещо в ябълката и вие си изменяте мнението за него. Казвате: “Аз мислех, че той е лош, но той бил добър.” Защо е добър? Понеже ми каза една сладка дума, дал ми е един подарък. Или казвате: “Той е лош човек.” Защо? Задигнал нещо от вас.
към втори вариант >>
Усилието да настигнеш този човек ще доведе у тебе умората.
(втори вариант)
Защото бързате. Обратният процес на бързането е умората. Ти, който си се спрял някъде и си бил невнимателен и си заспал, някой ти задигнал парите, тогава ти го гониш цял километър-два да го стигнеш, да си вземеш парите. Питам, какво ще усетиш? Ще усетиш умора.
Усилието да настигнеш този човек ще доведе у тебе умората.
Тогава, когато ние усетим този процес на умора, на безсмислие в живота, значи ти си гонил някой.
към втори вариант >>
Значи той е вложил нещо в ябълката и вие си изменяте мнението за него.
(втори вариант)
Да допуснем, някой от вас е неразположен към някого, но той дойде и ви даде една хубава ябълка. Като ви я даде, веднага вашето настроение се измени.
Значи той е вложил нещо в ябълката и вие си изменяте мнението за него.
Казвате: “Аз мислех, че той е лош, но той бил добър.” Защо е добър? Понеже ми каза една сладка дума, дал ми е един подарък. Или казвате: “Той е лош човек.” Защо? Задигнал нещо от вас. Това е все едно.
към втори вариант >>
Тогава, когато ние усетим този процес на умора, на безсмислие в живота, значи ти си гонил някой.
(втори вариант)
Обратният процес на бързането е умората. Ти, който си се спрял някъде и си бил невнимателен и си заспал, някой ти задигнал парите, тогава ти го гониш цял километър-два да го стигнеш, да си вземеш парите. Питам, какво ще усетиш? Ще усетиш умора. Усилието да настигнеш този човек ще доведе у тебе умората.
Тогава, когато ние усетим този процес на умора, на безсмислие в живота, значи ти си гонил някой.
към втори вариант >>
Казвате: “Аз мислех, че той е лош, но той бил добър.” Защо е добър?
(втори вариант)
Да допуснем, някой от вас е неразположен към някого, но той дойде и ви даде една хубава ябълка. Като ви я даде, веднага вашето настроение се измени. Значи той е вложил нещо в ябълката и вие си изменяте мнението за него.
Казвате: “Аз мислех, че той е лош, но той бил добър.” Защо е добър?
Понеже ми каза една сладка дума, дал ми е един подарък. Или казвате: “Той е лош човек.” Защо? Задигнал нещо от вас. Това е все едно. В дадения случай вие сте първата единица, имате 1 и 2 и двамата сте в едно механическо състояние.
към втори вариант >>
Следователно, ако ти вървиш по един естествен път на нещата, няма да има умора в природата.
(втори вариант)
Следователно, ако ти вървиш по един естествен път на нещата, няма да има умора в природата.
Ако ние вървим по законите на природата, у нас ще има само една почивка. А почивка аз наричам едно приятно състояние, място, дето човек може да седне и да си мисли. И всеки един от вас, когато иска да си почине, той мисли. Аз казвам, няма по-хубава почивка от трезвата мисъл. Не да седнете и да мислите какво ще облечете и какво ще обуете, че дърва нямате.
към втори вариант >>
Понеже ми каза една сладка дума, дал ми е един подарък.
(втори вариант)
Да допуснем, някой от вас е неразположен към някого, но той дойде и ви даде една хубава ябълка. Като ви я даде, веднага вашето настроение се измени. Значи той е вложил нещо в ябълката и вие си изменяте мнението за него. Казвате: “Аз мислех, че той е лош, но той бил добър.” Защо е добър?
Понеже ми каза една сладка дума, дал ми е един подарък.
Или казвате: “Той е лош човек.” Защо? Задигнал нещо от вас. Това е все едно. В дадения случай вие сте първата единица, имате 1 и 2 и двамата сте в едно механическо състояние. Това е едно спящо състояние, когато човек не мисли за себе си, в смисъл те спят и двамата.
към втори вариант >>
Ако ние вървим по законите на природата, у нас ще има само една почивка.
(втори вариант)
Следователно, ако ти вървиш по един естествен път на нещата, няма да има умора в природата.
Ако ние вървим по законите на природата, у нас ще има само една почивка.
А почивка аз наричам едно приятно състояние, място, дето човек може да седне и да си мисли. И всеки един от вас, когато иска да си почине, той мисли. Аз казвам, няма по-хубава почивка от трезвата мисъл. Не да седнете и да мислите какво ще облечете и какво ще обуете, че дърва нямате. Това не е мисъл.
към втори вариант >>
Или казвате: “Той е лош човек.” Защо?
(втори вариант)
Да допуснем, някой от вас е неразположен към някого, но той дойде и ви даде една хубава ябълка. Като ви я даде, веднага вашето настроение се измени. Значи той е вложил нещо в ябълката и вие си изменяте мнението за него. Казвате: “Аз мислех, че той е лош, но той бил добър.” Защо е добър? Понеже ми каза една сладка дума, дал ми е един подарък.
Или казвате: “Той е лош човек.” Защо?
Задигнал нещо от вас. Това е все едно. В дадения случай вие сте първата единица, имате 1 и 2 и двамата сте в едно механическо състояние. Това е едно спящо състояние, когато човек не мисли за себе си, в смисъл те спят и двамата. Но да допуснем, едното в природата се събужда най-първо.
към втори вариант >>
А почивка аз наричам едно приятно състояние, място, дето човек може да седне и да си мисли.
(втори вариант)
Следователно, ако ти вървиш по един естествен път на нещата, няма да има умора в природата. Ако ние вървим по законите на природата, у нас ще има само една почивка.
А почивка аз наричам едно приятно състояние, място, дето човек може да седне и да си мисли.
И всеки един от вас, когато иска да си почине, той мисли. Аз казвам, няма по-хубава почивка от трезвата мисъл. Не да седнете и да мислите какво ще облечете и какво ще обуете, че дърва нямате. Това не е мисъл. Ще вземете една конкретна мисъл, най-хубавата и приятна мисъл, която може да храните в ума си.
към втори вариант >>
Задигнал нещо от вас.
(втори вариант)
Като ви я даде, веднага вашето настроение се измени. Значи той е вложил нещо в ябълката и вие си изменяте мнението за него. Казвате: “Аз мислех, че той е лош, но той бил добър.” Защо е добър? Понеже ми каза една сладка дума, дал ми е един подарък. Или казвате: “Той е лош човек.” Защо?
Задигнал нещо от вас.
Това е все едно. В дадения случай вие сте първата единица, имате 1 и 2 и двамата сте в едно механическо състояние. Това е едно спящо състояние, когато човек не мисли за себе си, в смисъл те спят и двамата. Но да допуснем, едното в природата се събужда най-първо. Като се събуди, нему му идва наум нещо физическо.
към втори вариант >>
И всеки един от вас, когато иска да си почине, той мисли.
(втори вариант)
Следователно, ако ти вървиш по един естествен път на нещата, няма да има умора в природата. Ако ние вървим по законите на природата, у нас ще има само една почивка. А почивка аз наричам едно приятно състояние, място, дето човек може да седне и да си мисли.
И всеки един от вас, когато иска да си почине, той мисли.
Аз казвам, няма по-хубава почивка от трезвата мисъл. Не да седнете и да мислите какво ще облечете и какво ще обуете, че дърва нямате. Това не е мисъл. Ще вземете една конкретна мисъл, най-хубавата и приятна мисъл, която може да храните в ума си. Ще си представите положението, че сте един княжески син, като имате всичко на ваше разположение, но ти си се хванал на бас с друг един да пропътувате света без пет пари. Защо?
към втори вариант >>
Това е все едно.
(втори вариант)
Значи той е вложил нещо в ябълката и вие си изменяте мнението за него. Казвате: “Аз мислех, че той е лош, но той бил добър.” Защо е добър? Понеже ми каза една сладка дума, дал ми е един подарък. Или казвате: “Той е лош човек.” Защо? Задигнал нещо от вас.
Това е все едно.
В дадения случай вие сте първата единица, имате 1 и 2 и двамата сте в едно механическо състояние. Това е едно спящо състояние, когато човек не мисли за себе си, в смисъл те спят и двамата. Но да допуснем, едното в природата се събужда най-първо. Като се събуди, нему му идва наум нещо физическо. У него се зароди желание и той даде нещо на числото 2, то спи още.
към втори вариант >>
Аз казвам, няма по-хубава почивка от трезвата мисъл.
(втори вариант)
Следователно, ако ти вървиш по един естествен път на нещата, няма да има умора в природата. Ако ние вървим по законите на природата, у нас ще има само една почивка. А почивка аз наричам едно приятно състояние, място, дето човек може да седне и да си мисли. И всеки един от вас, когато иска да си почине, той мисли.
Аз казвам, няма по-хубава почивка от трезвата мисъл.
Не да седнете и да мислите какво ще облечете и какво ще обуете, че дърва нямате. Това не е мисъл. Ще вземете една конкретна мисъл, най-хубавата и приятна мисъл, която може да храните в ума си. Ще си представите положението, че сте един княжески син, като имате всичко на ваше разположение, но ти си се хванал на бас с друг един да пропътувате света без пет пари. Защо? За да вземете една голяма премия.
към втори вариант >>
2.
Да ида да го събудя
,
НБ
, София, 8.12.1929г.,
В тази област може да влезе само онзи, който живее според законите на абсолютната любов, мъдрост и истина.
Съзнанието на човека е онова вътрешно начало в него, което определя съдбата му. Каквото е съзнанието на човека, такъв е неговият ум, такова е и неговото сърце. Съзнанието е нещо реално за хората. Те го признават в себе си. Зад съзнанието седи друга, по-възвишена област, върху която се гради Божествената наука.
В тази област може да влезе само онзи, който живее според законите на абсолютната любов, мъдрост и истина.
Това е една свещена област, в която обикновен човешки крак не може да стъпи. Никое човешко око не би могло да надзърне в тази област. Не само човек, но никой ангел, никой архангел, никое божество не би могло да надзърне в тази свещена област на Битието. Ако едно божество или един ангел надзърне там, той трябва да съблече дрехите, с които е облечен, да се откаже от положението, в което се намира и така да влезе. Какъвто човек да влезе в тази област – богат, сиромах, учен, невежа, праведен, грешен, красив или грозен, той непременно трябва да забрави положението си, в което се намира.
към беседата >>
Докато достигне съвършенство, човек всякога ще постъпва користно.
Когато се казва, че Христос отиде да събуди Лазар, имаме пред вид съвършения човек. Само съвършеният човек може да събужда заспалите. Само богатият, само онзи, който е завършил развитието си, може да събужда спящите души. Той всякога върши волята Божия и се радва, че я изпълнил, без да очаква някакво възнаграждение за онова, което е направил. Само съвършеният човек работи напълно безкористно.
Докато достигне съвършенство, човек всякога ще постъпва користно.
Съвършеният не прави нито зло, нито добро. Той е съработник на Бога, т.е. той работи съгласно великите закони на природата, на Битието. Несъвършеният, обаче, прави и добро, и зло и по този начин греши. Но като греши, той има възможност да се изправя.
към беседата >>
Това е една свещена област, в която обикновен човешки крак не може да стъпи.
Каквото е съзнанието на човека, такъв е неговият ум, такова е и неговото сърце. Съзнанието е нещо реално за хората. Те го признават в себе си. Зад съзнанието седи друга, по-възвишена област, върху която се гради Божествената наука. В тази област може да влезе само онзи, който живее според законите на абсолютната любов, мъдрост и истина.
Това е една свещена област, в която обикновен човешки крак не може да стъпи.
Никое човешко око не би могло да надзърне в тази област. Не само човек, но никой ангел, никой архангел, никое божество не би могло да надзърне в тази свещена област на Битието. Ако едно божество или един ангел надзърне там, той трябва да съблече дрехите, с които е облечен, да се откаже от положението, в което се намира и така да влезе. Какъвто човек да влезе в тази област – богат, сиромах, учен, невежа, праведен, грешен, красив или грозен, той непременно трябва да забрави положението си, в което се намира. Като прекара там известно време, той ще излезе и отново ще се върне между хората, но вече изменен, нов човек.
към беседата >>
Съвършеният не прави нито зло, нито добро.
Само съвършеният човек може да събужда заспалите. Само богатият, само онзи, който е завършил развитието си, може да събужда спящите души. Той всякога върши волята Божия и се радва, че я изпълнил, без да очаква някакво възнаграждение за онова, което е направил. Само съвършеният човек работи напълно безкористно. Докато достигне съвършенство, човек всякога ще постъпва користно.
Съвършеният не прави нито зло, нито добро.
Той е съработник на Бога, т.е. той работи съгласно великите закони на природата, на Битието. Несъвършеният, обаче, прави и добро, и зло и по този начин греши. Но като греши, той има възможност да се изправя.
към беседата >>
Никое човешко око не би могло да надзърне в тази област.
Съзнанието е нещо реално за хората. Те го признават в себе си. Зад съзнанието седи друга, по-възвишена област, върху която се гради Божествената наука. В тази област може да влезе само онзи, който живее според законите на абсолютната любов, мъдрост и истина. Това е една свещена област, в която обикновен човешки крак не може да стъпи.
Никое човешко око не би могло да надзърне в тази област.
Не само човек, но никой ангел, никой архангел, никое божество не би могло да надзърне в тази свещена област на Битието. Ако едно божество или един ангел надзърне там, той трябва да съблече дрехите, с които е облечен, да се откаже от положението, в което се намира и така да влезе. Какъвто човек да влезе в тази област – богат, сиромах, учен, невежа, праведен, грешен, красив или грозен, той непременно трябва да забрави положението си, в което се намира. Като прекара там известно време, той ще излезе и отново ще се върне между хората, но вече изменен, нов човек. Не е достатъчно да бъде човек красив, но на тази красота трябва да съответства красиво сърце, красив ум, красива душа и красив дух.
към беседата >>
Той е съработник на Бога, т.е.
Само богатият, само онзи, който е завършил развитието си, може да събужда спящите души. Той всякога върши волята Божия и се радва, че я изпълнил, без да очаква някакво възнаграждение за онова, което е направил. Само съвършеният човек работи напълно безкористно. Докато достигне съвършенство, човек всякога ще постъпва користно. Съвършеният не прави нито зло, нито добро.
Той е съработник на Бога, т.е.
той работи съгласно великите закони на природата, на Битието. Несъвършеният, обаче, прави и добро, и зло и по този начин греши. Но като греши, той има възможност да се изправя.
към беседата >>
Не само човек, но никой ангел, никой архангел, никое божество не би могло да надзърне в тази свещена област на Битието.
Те го признават в себе си. Зад съзнанието седи друга, по-възвишена област, върху която се гради Божествената наука. В тази област може да влезе само онзи, който живее според законите на абсолютната любов, мъдрост и истина. Това е една свещена област, в която обикновен човешки крак не може да стъпи. Никое човешко око не би могло да надзърне в тази област.
Не само човек, но никой ангел, никой архангел, никое божество не би могло да надзърне в тази свещена област на Битието.
Ако едно божество или един ангел надзърне там, той трябва да съблече дрехите, с които е облечен, да се откаже от положението, в което се намира и така да влезе. Какъвто човек да влезе в тази област – богат, сиромах, учен, невежа, праведен, грешен, красив или грозен, той непременно трябва да забрави положението си, в което се намира. Като прекара там известно време, той ще излезе и отново ще се върне между хората, но вече изменен, нов човек. Не е достатъчно да бъде човек красив, но на тази красота трябва да съответства красиво сърце, красив ум, красива душа и красив дух. Това значи истинска красота.
към беседата >>
той работи съгласно великите закони на природата, на Битието.
Той всякога върши волята Божия и се радва, че я изпълнил, без да очаква някакво възнаграждение за онова, което е направил. Само съвършеният човек работи напълно безкористно. Докато достигне съвършенство, човек всякога ще постъпва користно. Съвършеният не прави нито зло, нито добро. Той е съработник на Бога, т.е.
той работи съгласно великите закони на природата, на Битието.
Несъвършеният, обаче, прави и добро, и зло и по този начин греши. Но като греши, той има възможност да се изправя.
към беседата >>
Ако едно божество или един ангел надзърне там, той трябва да съблече дрехите, с които е облечен, да се откаже от положението, в което се намира и така да влезе.
Зад съзнанието седи друга, по-възвишена област, върху която се гради Божествената наука. В тази област може да влезе само онзи, който живее според законите на абсолютната любов, мъдрост и истина. Това е една свещена област, в която обикновен човешки крак не може да стъпи. Никое човешко око не би могло да надзърне в тази област. Не само човек, но никой ангел, никой архангел, никое божество не би могло да надзърне в тази свещена област на Битието.
Ако едно божество или един ангел надзърне там, той трябва да съблече дрехите, с които е облечен, да се откаже от положението, в което се намира и така да влезе.
Какъвто човек да влезе в тази област – богат, сиромах, учен, невежа, праведен, грешен, красив или грозен, той непременно трябва да забрави положението си, в което се намира. Като прекара там известно време, той ще излезе и отново ще се върне между хората, но вече изменен, нов човек. Не е достатъчно да бъде човек красив, но на тази красота трябва да съответства красиво сърце, красив ум, красива душа и красив дух. Това значи истинска красота. Ще каже някой, че е истинолюбив човек, че всякога говори истината.
към беседата >>
Несъвършеният, обаче, прави и добро, и зло и по този начин греши.
Само съвършеният човек работи напълно безкористно. Докато достигне съвършенство, човек всякога ще постъпва користно. Съвършеният не прави нито зло, нито добро. Той е съработник на Бога, т.е. той работи съгласно великите закони на природата, на Битието.
Несъвършеният, обаче, прави и добро, и зло и по този начин греши.
Но като греши, той има възможност да се изправя.
към беседата >>
Какъвто човек да влезе в тази област – богат, сиромах, учен, невежа, праведен, грешен, красив или грозен, той непременно трябва да забрави положението си, в което се намира.
В тази област може да влезе само онзи, който живее според законите на абсолютната любов, мъдрост и истина. Това е една свещена област, в която обикновен човешки крак не може да стъпи. Никое човешко око не би могло да надзърне в тази област. Не само човек, но никой ангел, никой архангел, никое божество не би могло да надзърне в тази свещена област на Битието. Ако едно божество или един ангел надзърне там, той трябва да съблече дрехите, с които е облечен, да се откаже от положението, в което се намира и така да влезе.
Какъвто човек да влезе в тази област – богат, сиромах, учен, невежа, праведен, грешен, красив или грозен, той непременно трябва да забрави положението си, в което се намира.
Като прекара там известно време, той ще излезе и отново ще се върне между хората, но вече изменен, нов човек. Не е достатъчно да бъде човек красив, но на тази красота трябва да съответства красиво сърце, красив ум, красива душа и красив дух. Това значи истинска красота. Ще каже някой, че е истинолюбив човек, че всякога говори истината. Коя истина говори той: истината на мравките, на пчелите, на растенията или на минералите?
към беседата >>
Но като греши, той има възможност да се изправя.
Докато достигне съвършенство, човек всякога ще постъпва користно. Съвършеният не прави нито зло, нито добро. Той е съработник на Бога, т.е. той работи съгласно великите закони на природата, на Битието. Несъвършеният, обаче, прави и добро, и зло и по този начин греши.
Но като греши, той има възможност да се изправя.
към беседата >>
Като прекара там известно време, той ще излезе и отново ще се върне между хората, но вече изменен, нов човек.
Това е една свещена област, в която обикновен човешки крак не може да стъпи. Никое човешко око не би могло да надзърне в тази област. Не само човек, но никой ангел, никой архангел, никое божество не би могло да надзърне в тази свещена област на Битието. Ако едно божество или един ангел надзърне там, той трябва да съблече дрехите, с които е облечен, да се откаже от положението, в което се намира и така да влезе. Какъвто човек да влезе в тази област – богат, сиромах, учен, невежа, праведен, грешен, красив или грозен, той непременно трябва да забрави положението си, в което се намира.
Като прекара там известно време, той ще излезе и отново ще се върне между хората, но вече изменен, нов човек.
Не е достатъчно да бъде човек красив, но на тази красота трябва да съответства красиво сърце, красив ум, красива душа и красив дух. Това значи истинска красота. Ще каже някой, че е истинолюбив човек, че всякога говори истината. Коя истина говори той: истината на мравките, на пчелите, на растенията или на минералите? Истината може да излиза от устата на различни същества и да се изказва по различни начини.
към беседата >>
И тъй, когато говорим за законите на разумната природа, ние разбираме разумните същества, които са завършили своето развитие.
И тъй, когато говорим за законите на разумната природа, ние разбираме разумните същества, които са завършили своето развитие.
Тези възвишени, разумни същества се отличават от ангелите и архангелите по това, че никога не пътуват. Те стоят на едно място и помагат на страдащите души. На земята те не слизат, понеже добре познават земния живот. Достатъчно е да възприемат най-слабия зов на някоя страдаща душа за помощ, за да й се притекат веднага. Те изпращат някой ангел на земята, да помогне на душата, която вика за помощ.
към беседата >>
Не е достатъчно да бъде човек красив, но на тази красота трябва да съответства красиво сърце, красив ум, красива душа и красив дух.
Никое човешко око не би могло да надзърне в тази област. Не само човек, но никой ангел, никой архангел, никое божество не би могло да надзърне в тази свещена област на Битието. Ако едно божество или един ангел надзърне там, той трябва да съблече дрехите, с които е облечен, да се откаже от положението, в което се намира и така да влезе. Какъвто човек да влезе в тази област – богат, сиромах, учен, невежа, праведен, грешен, красив или грозен, той непременно трябва да забрави положението си, в което се намира. Като прекара там известно време, той ще излезе и отново ще се върне между хората, но вече изменен, нов човек.
Не е достатъчно да бъде човек красив, но на тази красота трябва да съответства красиво сърце, красив ум, красива душа и красив дух.
Това значи истинска красота. Ще каже някой, че е истинолюбив човек, че всякога говори истината. Коя истина говори той: истината на мравките, на пчелите, на растенията или на минералите? Истината може да излиза от устата на различни същества и да се изказва по различни начини.
към беседата >>
Тези възвишени, разумни същества се отличават от ангелите и архангелите по това, че никога не пътуват.
И тъй, когато говорим за законите на разумната природа, ние разбираме разумните същества, които са завършили своето развитие.
Тези възвишени, разумни същества се отличават от ангелите и архангелите по това, че никога не пътуват.
Те стоят на едно място и помагат на страдащите души. На земята те не слизат, понеже добре познават земния живот. Достатъчно е да възприемат най-слабия зов на някоя страдаща душа за помощ, за да й се притекат веднага. Те изпращат някой ангел на земята, да помогне на душата, която вика за помощ. Като не разбират и не познават тия същества, хората мислят, че, за да омилостивят Бога да им помогне в страданията, трябва да бъдат или много близко до Него, или дълго време да викат.
към беседата >>
Това значи истинска красота.
Не само човек, но никой ангел, никой архангел, никое божество не би могло да надзърне в тази свещена област на Битието. Ако едно божество или един ангел надзърне там, той трябва да съблече дрехите, с които е облечен, да се откаже от положението, в което се намира и така да влезе. Какъвто човек да влезе в тази област – богат, сиромах, учен, невежа, праведен, грешен, красив или грозен, той непременно трябва да забрави положението си, в което се намира. Като прекара там известно време, той ще излезе и отново ще се върне между хората, но вече изменен, нов човек. Не е достатъчно да бъде човек красив, но на тази красота трябва да съответства красиво сърце, красив ум, красива душа и красив дух.
Това значи истинска красота.
Ще каже някой, че е истинолюбив човек, че всякога говори истината. Коя истина говори той: истината на мравките, на пчелите, на растенията или на минералите? Истината може да излиза от устата на различни същества и да се изказва по различни начини.
към беседата >>
Те стоят на едно място и помагат на страдащите души.
И тъй, когато говорим за законите на разумната природа, ние разбираме разумните същества, които са завършили своето развитие. Тези възвишени, разумни същества се отличават от ангелите и архангелите по това, че никога не пътуват.
Те стоят на едно място и помагат на страдащите души.
На земята те не слизат, понеже добре познават земния живот. Достатъчно е да възприемат най-слабия зов на някоя страдаща душа за помощ, за да й се притекат веднага. Те изпращат някой ангел на земята, да помогне на душата, която вика за помощ. Като не разбират и не познават тия същества, хората мислят, че, за да омилостивят Бога да им помогне в страданията, трябва да бъдат или много близко до Него, или дълго време да викат. Щом мислят така, те сами се ограничават.
към беседата >>
Ще каже някой, че е истинолюбив човек, че всякога говори истината.
Ако едно божество или един ангел надзърне там, той трябва да съблече дрехите, с които е облечен, да се откаже от положението, в което се намира и така да влезе. Какъвто човек да влезе в тази област – богат, сиромах, учен, невежа, праведен, грешен, красив или грозен, той непременно трябва да забрави положението си, в което се намира. Като прекара там известно време, той ще излезе и отново ще се върне между хората, но вече изменен, нов човек. Не е достатъчно да бъде човек красив, но на тази красота трябва да съответства красиво сърце, красив ум, красива душа и красив дух. Това значи истинска красота.
Ще каже някой, че е истинолюбив човек, че всякога говори истината.
Коя истина говори той: истината на мравките, на пчелите, на растенията или на минералите? Истината може да излиза от устата на различни същества и да се изказва по различни начини.
към беседата >>
На земята те не слизат, понеже добре познават земния живот.
И тъй, когато говорим за законите на разумната природа, ние разбираме разумните същества, които са завършили своето развитие. Тези възвишени, разумни същества се отличават от ангелите и архангелите по това, че никога не пътуват. Те стоят на едно място и помагат на страдащите души.
На земята те не слизат, понеже добре познават земния живот.
Достатъчно е да възприемат най-слабия зов на някоя страдаща душа за помощ, за да й се притекат веднага. Те изпращат някой ангел на земята, да помогне на душата, която вика за помощ. Като не разбират и не познават тия същества, хората мислят, че, за да омилостивят Бога да им помогне в страданията, трябва да бъдат или много близко до Него, или дълго време да викат. Щом мислят така, те сами се ограничават. Тяхната идея за Бога е много ограничена и повърхностна.
към беседата >>
Коя истина говори той: истината на мравките, на пчелите, на растенията или на минералите?
Какъвто човек да влезе в тази област – богат, сиромах, учен, невежа, праведен, грешен, красив или грозен, той непременно трябва да забрави положението си, в което се намира. Като прекара там известно време, той ще излезе и отново ще се върне между хората, но вече изменен, нов човек. Не е достатъчно да бъде човек красив, но на тази красота трябва да съответства красиво сърце, красив ум, красива душа и красив дух. Това значи истинска красота. Ще каже някой, че е истинолюбив човек, че всякога говори истината.
Коя истина говори той: истината на мравките, на пчелите, на растенията или на минералите?
Истината може да излиза от устата на различни същества и да се изказва по различни начини.
към беседата >>
Достатъчно е да възприемат най-слабия зов на някоя страдаща душа за помощ, за да й се притекат веднага.
И тъй, когато говорим за законите на разумната природа, ние разбираме разумните същества, които са завършили своето развитие. Тези възвишени, разумни същества се отличават от ангелите и архангелите по това, че никога не пътуват. Те стоят на едно място и помагат на страдащите души. На земята те не слизат, понеже добре познават земния живот.
Достатъчно е да възприемат най-слабия зов на някоя страдаща душа за помощ, за да й се притекат веднага.
Те изпращат някой ангел на земята, да помогне на душата, която вика за помощ. Като не разбират и не познават тия същества, хората мислят, че, за да омилостивят Бога да им помогне в страданията, трябва да бъдат или много близко до Него, или дълго време да викат. Щом мислят така, те сами се ограничават. Тяхната идея за Бога е много ограничена и повърхностна. Какъв Бог е този, към когото трябва да се вика много, за да се умилостиви?
към беседата >>
Истината може да излиза от устата на различни същества и да се изказва по различни начини.
Като прекара там известно време, той ще излезе и отново ще се върне между хората, но вече изменен, нов човек. Не е достатъчно да бъде човек красив, но на тази красота трябва да съответства красиво сърце, красив ум, красива душа и красив дух. Това значи истинска красота. Ще каже някой, че е истинолюбив човек, че всякога говори истината. Коя истина говори той: истината на мравките, на пчелите, на растенията или на минералите?
Истината може да излиза от устата на различни същества и да се изказва по различни начини.
към беседата >>
Те изпращат някой ангел на земята, да помогне на душата, която вика за помощ.
И тъй, когато говорим за законите на разумната природа, ние разбираме разумните същества, които са завършили своето развитие. Тези възвишени, разумни същества се отличават от ангелите и архангелите по това, че никога не пътуват. Те стоят на едно място и помагат на страдащите души. На земята те не слизат, понеже добре познават земния живот. Достатъчно е да възприемат най-слабия зов на някоя страдаща душа за помощ, за да й се притекат веднага.
Те изпращат някой ангел на земята, да помогне на душата, която вика за помощ.
Като не разбират и не познават тия същества, хората мислят, че, за да омилостивят Бога да им помогне в страданията, трябва да бъдат или много близко до Него, или дълго време да викат. Щом мислят така, те сами се ограничават. Тяхната идея за Бога е много ограничена и повърхностна. Какъв Бог е този, към когото трябва да се вика много, за да се умилостиви? Казано е в Писанието, че без вяра не може да се угоди на Бога.
към беседата >>
Същото може да се каже и за различните науки.
Същото може да се каже и за различните науки.
Много учени говорят за химията, но и растенията я разбират. Някои растения познават химията по-добре от хората. Всички материали от органическия свят, с които хората си служат, са изработени от растенията. Те черпят енергии от земята, обработват ги и складират в себе си като запасна, потенциална енергия, от която хората се ползват. И досега още хората живеят от придобивките на растенията от миналите култури.
към беседата >>
Като не разбират и не познават тия същества, хората мислят, че, за да омилостивят Бога да им помогне в страданията, трябва да бъдат или много близко до Него, или дълго време да викат.
Тези възвишени, разумни същества се отличават от ангелите и архангелите по това, че никога не пътуват. Те стоят на едно място и помагат на страдащите души. На земята те не слизат, понеже добре познават земния живот. Достатъчно е да възприемат най-слабия зов на някоя страдаща душа за помощ, за да й се притекат веднага. Те изпращат някой ангел на земята, да помогне на душата, която вика за помощ.
Като не разбират и не познават тия същества, хората мислят, че, за да омилостивят Бога да им помогне в страданията, трябва да бъдат или много близко до Него, или дълго време да викат.
Щом мислят така, те сами се ограничават. Тяхната идея за Бога е много ограничена и повърхностна. Какъв Бог е този, към когото трябва да се вика много, за да се умилостиви? Казано е в Писанието, че без вяра не може да се угоди на Бога. Това значи: докато човек не обработи туй, което му е дадено, не може да получи никакво благо, никакво благословение.
към беседата >>
Много учени говорят за химията, но и растенията я разбират.
Същото може да се каже и за различните науки.
Много учени говорят за химията, но и растенията я разбират.
Някои растения познават химията по-добре от хората. Всички материали от органическия свят, с които хората си служат, са изработени от растенията. Те черпят енергии от земята, обработват ги и складират в себе си като запасна, потенциална енергия, от която хората се ползват. И досега още хората живеят от придобивките на растенията от миналите култури. Растенията на миналите култури не са били като сегашните.
към беседата >>
Щом мислят така, те сами се ограничават.
Те стоят на едно място и помагат на страдащите души. На земята те не слизат, понеже добре познават земния живот. Достатъчно е да възприемат най-слабия зов на някоя страдаща душа за помощ, за да й се притекат веднага. Те изпращат някой ангел на земята, да помогне на душата, която вика за помощ. Като не разбират и не познават тия същества, хората мислят, че, за да омилостивят Бога да им помогне в страданията, трябва да бъдат или много близко до Него, или дълго време да викат.
Щом мислят така, те сами се ограничават.
Тяхната идея за Бога е много ограничена и повърхностна. Какъв Бог е този, към когото трябва да се вика много, за да се умилостиви? Казано е в Писанието, че без вяра не може да се угоди на Бога. Това значи: докато човек не обработи туй, което му е дадено, не може да получи никакво благо, никакво благословение. Това е закон.
към беседата >>
Някои растения познават химията по-добре от хората.
Същото може да се каже и за различните науки. Много учени говорят за химията, но и растенията я разбират.
Някои растения познават химията по-добре от хората.
Всички материали от органическия свят, с които хората си служат, са изработени от растенията. Те черпят енергии от земята, обработват ги и складират в себе си като запасна, потенциална енергия, от която хората се ползват. И досега още хората живеят от придобивките на растенията от миналите култури. Растенията на миналите култури не са били като сегашните. Те се отличавали с по-висока култура от тази на сегашните растения.
към беседата >>
Тяхната идея за Бога е много ограничена и повърхностна.
На земята те не слизат, понеже добре познават земния живот. Достатъчно е да възприемат най-слабия зов на някоя страдаща душа за помощ, за да й се притекат веднага. Те изпращат някой ангел на земята, да помогне на душата, която вика за помощ. Като не разбират и не познават тия същества, хората мислят, че, за да омилостивят Бога да им помогне в страданията, трябва да бъдат или много близко до Него, или дълго време да викат. Щом мислят така, те сами се ограничават.
Тяхната идея за Бога е много ограничена и повърхностна.
Какъв Бог е този, към когото трябва да се вика много, за да се умилостиви? Казано е в Писанието, че без вяра не може да се угоди на Бога. Това значи: докато човек не обработи туй, което му е дадено, не може да получи никакво благо, никакво благословение. Това е закон. Светът да се обърне с главата надолу, този закон няма да се измени.
към беседата >>
Всички материали от органическия свят, с които хората си служат, са изработени от растенията.
Същото може да се каже и за различните науки. Много учени говорят за химията, но и растенията я разбират. Някои растения познават химията по-добре от хората.
Всички материали от органическия свят, с които хората си служат, са изработени от растенията.
Те черпят енергии от земята, обработват ги и складират в себе си като запасна, потенциална енергия, от която хората се ползват. И досега още хората живеят от придобивките на растенията от миналите култури. Растенията на миналите култури не са били като сегашните. Те се отличавали с по-висока култура от тази на сегашните растения. Може да се вижда чудно, как могат растенията да имат култура.
към беседата >>
Какъв Бог е този, към когото трябва да се вика много, за да се умилостиви?
Достатъчно е да възприемат най-слабия зов на някоя страдаща душа за помощ, за да й се притекат веднага. Те изпращат някой ангел на земята, да помогне на душата, която вика за помощ. Като не разбират и не познават тия същества, хората мислят, че, за да омилостивят Бога да им помогне в страданията, трябва да бъдат или много близко до Него, или дълго време да викат. Щом мислят така, те сами се ограничават. Тяхната идея за Бога е много ограничена и повърхностна.
Какъв Бог е този, към когото трябва да се вика много, за да се умилостиви?
Казано е в Писанието, че без вяра не може да се угоди на Бога. Това значи: докато човек не обработи туй, което му е дадено, не може да получи никакво благо, никакво благословение. Това е закон. Светът да се обърне с главата надолу, този закон няма да се измени. Хиляди години могат да се минат, хиляди молитви да отправи човек към Бога, отговорът ще бъде „ни глас, ни услишание".
към беседата >>
Те черпят енергии от земята, обработват ги и складират в себе си като запасна, потенциална енергия, от която хората се ползват.
Същото може да се каже и за различните науки. Много учени говорят за химията, но и растенията я разбират. Някои растения познават химията по-добре от хората. Всички материали от органическия свят, с които хората си служат, са изработени от растенията.
Те черпят енергии от земята, обработват ги и складират в себе си като запасна, потенциална енергия, от която хората се ползват.
И досега още хората живеят от придобивките на растенията от миналите култури. Растенията на миналите култури не са били като сегашните. Те се отличавали с по-висока култура от тази на сегашните растения. Може да се вижда чудно, как могат растенията да имат култура. Колкото и да се чудите, това е факт.
към беседата >>
Казано е в Писанието, че без вяра не може да се угоди на Бога.
Те изпращат някой ангел на земята, да помогне на душата, която вика за помощ. Като не разбират и не познават тия същества, хората мислят, че, за да омилостивят Бога да им помогне в страданията, трябва да бъдат или много близко до Него, или дълго време да викат. Щом мислят така, те сами се ограничават. Тяхната идея за Бога е много ограничена и повърхностна. Какъв Бог е този, към когото трябва да се вика много, за да се умилостиви?
Казано е в Писанието, че без вяра не може да се угоди на Бога.
Това значи: докато човек не обработи туй, което му е дадено, не може да получи никакво благо, никакво благословение. Това е закон. Светът да се обърне с главата надолу, този закон няма да се измени. Хиляди години могат да се минат, хиляди молитви да отправи човек към Бога, отговорът ще бъде „ни глас, ни услишание". Ако хората днес се оплакват, че са нещастни, това се дължи на факта, че те не са обработили, т.е.
към беседата >>
И досега още хората живеят от придобивките на растенията от миналите култури.
Същото може да се каже и за различните науки. Много учени говорят за химията, но и растенията я разбират. Някои растения познават химията по-добре от хората. Всички материали от органическия свят, с които хората си служат, са изработени от растенията. Те черпят енергии от земята, обработват ги и складират в себе си като запасна, потенциална енергия, от която хората се ползват.
И досега още хората живеят от придобивките на растенията от миналите култури.
Растенията на миналите култури не са били като сегашните. Те се отличавали с по-висока култура от тази на сегашните растения. Може да се вижда чудно, как могат растенията да имат култура. Колкото и да се чудите, това е факт. Културата е нещо присъщо на всички живи същества.
към беседата >>
Това значи: докато човек не обработи туй, което му е дадено, не може да получи никакво благо, никакво благословение.
Като не разбират и не познават тия същества, хората мислят, че, за да омилостивят Бога да им помогне в страданията, трябва да бъдат или много близко до Него, или дълго време да викат. Щом мислят така, те сами се ограничават. Тяхната идея за Бога е много ограничена и повърхностна. Какъв Бог е този, към когото трябва да се вика много, за да се умилостиви? Казано е в Писанието, че без вяра не може да се угоди на Бога.
Това значи: докато човек не обработи туй, което му е дадено, не може да получи никакво благо, никакво благословение.
Това е закон. Светът да се обърне с главата надолу, този закон няма да се измени. Хиляди години могат да се минат, хиляди молитви да отправи човек към Бога, отговорът ще бъде „ни глас, ни услишание". Ако хората днес се оплакват, че са нещастни, това се дължи на факта, че те не са обработили, т.е. не са използвали първото благословение, което са получили.
към беседата >>
Растенията на миналите култури не са били като сегашните.
Много учени говорят за химията, но и растенията я разбират. Някои растения познават химията по-добре от хората. Всички материали от органическия свят, с които хората си служат, са изработени от растенията. Те черпят енергии от земята, обработват ги и складират в себе си като запасна, потенциална енергия, от която хората се ползват. И досега още хората живеят от придобивките на растенията от миналите култури.
Растенията на миналите култури не са били като сегашните.
Те се отличавали с по-висока култура от тази на сегашните растения. Може да се вижда чудно, как могат растенията да имат култура. Колкото и да се чудите, това е факт. Културата е нещо присъщо на всички живи същества. Дали признавате това или не признавате, нещата не се изменят.
към беседата >>
Това е закон.
Щом мислят така, те сами се ограничават. Тяхната идея за Бога е много ограничена и повърхностна. Какъв Бог е този, към когото трябва да се вика много, за да се умилостиви? Казано е в Писанието, че без вяра не може да се угоди на Бога. Това значи: докато човек не обработи туй, което му е дадено, не може да получи никакво благо, никакво благословение.
Това е закон.
Светът да се обърне с главата надолу, този закон няма да се измени. Хиляди години могат да се минат, хиляди молитви да отправи човек към Бога, отговорът ще бъде „ни глас, ни услишание". Ако хората днес се оплакват, че са нещастни, това се дължи на факта, че те не са обработили, т.е. не са използвали първото благословение, което са получили. Днес се проповядва на хората покаяние.
към беседата >>
Те се отличавали с по-висока култура от тази на сегашните растения.
Някои растения познават химията по-добре от хората. Всички материали от органическия свят, с които хората си служат, са изработени от растенията. Те черпят енергии от земята, обработват ги и складират в себе си като запасна, потенциална енергия, от която хората се ползват. И досега още хората живеят от придобивките на растенията от миналите култури. Растенията на миналите култури не са били като сегашните.
Те се отличавали с по-висока култура от тази на сегашните растения.
Може да се вижда чудно, как могат растенията да имат култура. Колкото и да се чудите, това е факт. Културата е нещо присъщо на всички живи същества. Дали признавате това или не признавате, нещата не се изменят. Ако някой ви каже, че сте добър, той непременно има предвид да вземе нещо от вас.
към беседата >>
Светът да се обърне с главата надолу, този закон няма да се измени.
Тяхната идея за Бога е много ограничена и повърхностна. Какъв Бог е този, към когото трябва да се вика много, за да се умилостиви? Казано е в Писанието, че без вяра не може да се угоди на Бога. Това значи: докато човек не обработи туй, което му е дадено, не може да получи никакво благо, никакво благословение. Това е закон.
Светът да се обърне с главата надолу, този закон няма да се измени.
Хиляди години могат да се минат, хиляди молитви да отправи човек към Бога, отговорът ще бъде „ни глас, ни услишание". Ако хората днес се оплакват, че са нещастни, това се дължи на факта, че те не са обработили, т.е. не са използвали първото благословение, което са получили. Днес се проповядва на хората покаяние. – За какво ще се покайват?
към беседата >>
Може да се вижда чудно, как могат растенията да имат култура.
Всички материали от органическия свят, с които хората си служат, са изработени от растенията. Те черпят енергии от земята, обработват ги и складират в себе си като запасна, потенциална енергия, от която хората се ползват. И досега още хората живеят от придобивките на растенията от миналите култури. Растенията на миналите култури не са били като сегашните. Те се отличавали с по-висока култура от тази на сегашните растения.
Може да се вижда чудно, как могат растенията да имат култура.
Колкото и да се чудите, това е факт. Културата е нещо присъщо на всички живи същества. Дали признавате това или не признавате, нещата не се изменят. Ако някой ви каже, че сте добър, той непременно има предвид да вземе нещо от вас. Наистина, виждате го на другия ден, че иде при вас, иска да му дадете хиляда лева назаем.
към беседата >>
Хиляди години могат да се минат, хиляди молитви да отправи човек към Бога, отговорът ще бъде „ни глас, ни услишание".
Какъв Бог е този, към когото трябва да се вика много, за да се умилостиви? Казано е в Писанието, че без вяра не може да се угоди на Бога. Това значи: докато човек не обработи туй, което му е дадено, не може да получи никакво благо, никакво благословение. Това е закон. Светът да се обърне с главата надолу, този закон няма да се измени.
Хиляди години могат да се минат, хиляди молитви да отправи човек към Бога, отговорът ще бъде „ни глас, ни услишание".
Ако хората днес се оплакват, че са нещастни, това се дължи на факта, че те не са обработили, т.е. не са използвали първото благословение, което са получили. Днес се проповядва на хората покаяние. – За какво ще се покайват? Човек не трябва да се покайва, но трябва да работи, да реши задачата, която му е дадена от хиляди години насам, която той все отлага.
към беседата >>
Колкото и да се чудите, това е факт.
Те черпят енергии от земята, обработват ги и складират в себе си като запасна, потенциална енергия, от която хората се ползват. И досега още хората живеят от придобивките на растенията от миналите култури. Растенията на миналите култури не са били като сегашните. Те се отличавали с по-висока култура от тази на сегашните растения. Може да се вижда чудно, как могат растенията да имат култура.
Колкото и да се чудите, това е факт.
Културата е нещо присъщо на всички живи същества. Дали признавате това или не признавате, нещата не се изменят. Ако някой ви каже, че сте добър, той непременно има предвид да вземе нещо от вас. Наистина, виждате го на другия ден, че иде при вас, иска да му дадете хиляда лева назаем. Ако му дадете, той ще запази доброто мнение за вас.
към беседата >>
Ако хората днес се оплакват, че са нещастни, това се дължи на факта, че те не са обработили, т.е.
Казано е в Писанието, че без вяра не може да се угоди на Бога. Това значи: докато човек не обработи туй, което му е дадено, не може да получи никакво благо, никакво благословение. Това е закон. Светът да се обърне с главата надолу, този закон няма да се измени. Хиляди години могат да се минат, хиляди молитви да отправи човек към Бога, отговорът ще бъде „ни глас, ни услишание".
Ако хората днес се оплакват, че са нещастни, това се дължи на факта, че те не са обработили, т.е.
не са използвали първото благословение, което са получили. Днес се проповядва на хората покаяние. – За какво ще се покайват? Човек не трябва да се покайва, но трябва да работи, да реши задачата, която му е дадена от хиляди години насам, която той все отлага. Време е вече да се реши тази задача без никакво отлагане.
към беседата >>
Културата е нещо присъщо на всички живи същества.
И досега още хората живеят от придобивките на растенията от миналите култури. Растенията на миналите култури не са били като сегашните. Те се отличавали с по-висока култура от тази на сегашните растения. Може да се вижда чудно, как могат растенията да имат култура. Колкото и да се чудите, това е факт.
Културата е нещо присъщо на всички живи същества.
Дали признавате това или не признавате, нещата не се изменят. Ако някой ви каже, че сте добър, той непременно има предвид да вземе нещо от вас. Наистина, виждате го на другия ден, че иде при вас, иска да му дадете хиляда лева назаем. Ако му дадете, той ще запази доброто мнение за вас. Не му ли дадете, веднага ще измени мнението си.
към беседата >>
не са използвали първото благословение, което са получили.
Това значи: докато човек не обработи туй, което му е дадено, не може да получи никакво благо, никакво благословение. Това е закон. Светът да се обърне с главата надолу, този закон няма да се измени. Хиляди години могат да се минат, хиляди молитви да отправи човек към Бога, отговорът ще бъде „ни глас, ни услишание". Ако хората днес се оплакват, че са нещастни, това се дължи на факта, че те не са обработили, т.е.
не са използвали първото благословение, което са получили.
Днес се проповядва на хората покаяние. – За какво ще се покайват? Човек не трябва да се покайва, но трябва да работи, да реши задачата, която му е дадена от хиляди години насам, която той все отлага. Време е вече да се реши тази задача без никакво отлагане. Щом реши задачата си, човек ще изправи живота си и ще получи ново благо.
към беседата >>
Дали признавате това или не признавате, нещата не се изменят.
Растенията на миналите култури не са били като сегашните. Те се отличавали с по-висока култура от тази на сегашните растения. Може да се вижда чудно, как могат растенията да имат култура. Колкото и да се чудите, това е факт. Културата е нещо присъщо на всички живи същества.
Дали признавате това или не признавате, нещата не се изменят.
Ако някой ви каже, че сте добър, той непременно има предвид да вземе нещо от вас. Наистина, виждате го на другия ден, че иде при вас, иска да му дадете хиляда лева назаем. Ако му дадете, той ще запази доброто мнение за вас. Не му ли дадете, веднага ще измени мнението си. Значи, докато има някаква нужда, човек е готов да се възхищава от този, от когото се надява да получи нещо.
към беседата >>
Днес се проповядва на хората покаяние.
Това е закон. Светът да се обърне с главата надолу, този закон няма да се измени. Хиляди години могат да се минат, хиляди молитви да отправи човек към Бога, отговорът ще бъде „ни глас, ни услишание". Ако хората днес се оплакват, че са нещастни, това се дължи на факта, че те не са обработили, т.е. не са използвали първото благословение, което са получили.
Днес се проповядва на хората покаяние.
– За какво ще се покайват? Човек не трябва да се покайва, но трябва да работи, да реши задачата, която му е дадена от хиляди години насам, която той все отлага. Време е вече да се реши тази задача без никакво отлагане. Щом реши задачата си, човек ще изправи живота си и ще получи ново благо. Новото благо е новата светлина, която ще освети пътя му, ще му покаже накъде трябва да върви, за да бъде щастлив.
към беседата >>
Ако някой ви каже, че сте добър, той непременно има предвид да вземе нещо от вас.
Те се отличавали с по-висока култура от тази на сегашните растения. Може да се вижда чудно, как могат растенията да имат култура. Колкото и да се чудите, това е факт. Културата е нещо присъщо на всички живи същества. Дали признавате това или не признавате, нещата не се изменят.
Ако някой ви каже, че сте добър, той непременно има предвид да вземе нещо от вас.
Наистина, виждате го на другия ден, че иде при вас, иска да му дадете хиляда лева назаем. Ако му дадете, той ще запази доброто мнение за вас. Не му ли дадете, веднага ще измени мнението си. Значи, докато има някаква нужда, човек е готов да се възхищава от този, от когото се надява да получи нещо. Вземе ли това, което му е трябвало, той не се интересува вече от него.
към беседата >>
– За какво ще се покайват?
Светът да се обърне с главата надолу, този закон няма да се измени. Хиляди години могат да се минат, хиляди молитви да отправи човек към Бога, отговорът ще бъде „ни глас, ни услишание". Ако хората днес се оплакват, че са нещастни, това се дължи на факта, че те не са обработили, т.е. не са използвали първото благословение, което са получили. Днес се проповядва на хората покаяние.
– За какво ще се покайват?
Човек не трябва да се покайва, но трябва да работи, да реши задачата, която му е дадена от хиляди години насам, която той все отлага. Време е вече да се реши тази задача без никакво отлагане. Щом реши задачата си, човек ще изправи живота си и ще получи ново благо. Новото благо е новата светлина, която ще освети пътя му, ще му покаже накъде трябва да върви, за да бъде щастлив.
към беседата >>
Наистина, виждате го на другия ден, че иде при вас, иска да му дадете хиляда лева назаем.
Може да се вижда чудно, как могат растенията да имат култура. Колкото и да се чудите, това е факт. Културата е нещо присъщо на всички живи същества. Дали признавате това или не признавате, нещата не се изменят. Ако някой ви каже, че сте добър, той непременно има предвид да вземе нещо от вас.
Наистина, виждате го на другия ден, че иде при вас, иска да му дадете хиляда лева назаем.
Ако му дадете, той ще запази доброто мнение за вас. Не му ли дадете, веднага ще измени мнението си. Значи, докато има някаква нужда, човек е готов да се възхищава от този, от когото се надява да получи нещо. Вземе ли това, което му е трябвало, той не се интересува вече от него.
към беседата >>
Човек не трябва да се покайва, но трябва да работи, да реши задачата, която му е дадена от хиляди години насам, която той все отлага.
Хиляди години могат да се минат, хиляди молитви да отправи човек към Бога, отговорът ще бъде „ни глас, ни услишание". Ако хората днес се оплакват, че са нещастни, това се дължи на факта, че те не са обработили, т.е. не са използвали първото благословение, което са получили. Днес се проповядва на хората покаяние. – За какво ще се покайват?
Човек не трябва да се покайва, но трябва да работи, да реши задачата, която му е дадена от хиляди години насам, която той все отлага.
Време е вече да се реши тази задача без никакво отлагане. Щом реши задачата си, човек ще изправи живота си и ще получи ново благо. Новото благо е новата светлина, която ще освети пътя му, ще му покаже накъде трябва да върви, за да бъде щастлив.
към беседата >>
Ако му дадете, той ще запази доброто мнение за вас.
Колкото и да се чудите, това е факт. Културата е нещо присъщо на всички живи същества. Дали признавате това или не признавате, нещата не се изменят. Ако някой ви каже, че сте добър, той непременно има предвид да вземе нещо от вас. Наистина, виждате го на другия ден, че иде при вас, иска да му дадете хиляда лева назаем.
Ако му дадете, той ще запази доброто мнение за вас.
Не му ли дадете, веднага ще измени мнението си. Значи, докато има някаква нужда, човек е готов да се възхищава от този, от когото се надява да получи нещо. Вземе ли това, което му е трябвало, той не се интересува вече от него.
към беседата >>
Време е вече да се реши тази задача без никакво отлагане.
Ако хората днес се оплакват, че са нещастни, това се дължи на факта, че те не са обработили, т.е. не са използвали първото благословение, което са получили. Днес се проповядва на хората покаяние. – За какво ще се покайват? Човек не трябва да се покайва, но трябва да работи, да реши задачата, която му е дадена от хиляди години насам, която той все отлага.
Време е вече да се реши тази задача без никакво отлагане.
Щом реши задачата си, човек ще изправи живота си и ще получи ново благо. Новото благо е новата светлина, която ще освети пътя му, ще му покаже накъде трябва да върви, за да бъде щастлив.
към беседата >>
Не му ли дадете, веднага ще измени мнението си.
Културата е нещо присъщо на всички живи същества. Дали признавате това или не признавате, нещата не се изменят. Ако някой ви каже, че сте добър, той непременно има предвид да вземе нещо от вас. Наистина, виждате го на другия ден, че иде при вас, иска да му дадете хиляда лева назаем. Ако му дадете, той ще запази доброто мнение за вас.
Не му ли дадете, веднага ще измени мнението си.
Значи, докато има някаква нужда, човек е готов да се възхищава от този, от когото се надява да получи нещо. Вземе ли това, което му е трябвало, той не се интересува вече от него.
към беседата >>
Щом реши задачата си, човек ще изправи живота си и ще получи ново благо.
не са използвали първото благословение, което са получили. Днес се проповядва на хората покаяние. – За какво ще се покайват? Човек не трябва да се покайва, но трябва да работи, да реши задачата, която му е дадена от хиляди години насам, която той все отлага. Време е вече да се реши тази задача без никакво отлагане.
Щом реши задачата си, човек ще изправи живота си и ще получи ново благо.
Новото благо е новата светлина, която ще освети пътя му, ще му покаже накъде трябва да върви, за да бъде щастлив.
към беседата >>
Значи, докато има някаква нужда, човек е готов да се възхищава от този, от когото се надява да получи нещо.
Дали признавате това или не признавате, нещата не се изменят. Ако някой ви каже, че сте добър, той непременно има предвид да вземе нещо от вас. Наистина, виждате го на другия ден, че иде при вас, иска да му дадете хиляда лева назаем. Ако му дадете, той ще запази доброто мнение за вас. Не му ли дадете, веднага ще измени мнението си.
Значи, докато има някаква нужда, човек е готов да се възхищава от този, от когото се надява да получи нещо.
Вземе ли това, което му е трябвало, той не се интересува вече от него.
към беседата >>
Новото благо е новата светлина, която ще освети пътя му, ще му покаже накъде трябва да върви, за да бъде щастлив.
Днес се проповядва на хората покаяние. – За какво ще се покайват? Човек не трябва да се покайва, но трябва да работи, да реши задачата, която му е дадена от хиляди години насам, която той все отлага. Време е вече да се реши тази задача без никакво отлагане. Щом реши задачата си, човек ще изправи живота си и ще получи ново благо.
Новото благо е новата светлина, която ще освети пътя му, ще му покаже накъде трябва да върви, за да бъде щастлив.
към беседата >>
Вземе ли това, което му е трябвало, той не се интересува вече от него.
Ако някой ви каже, че сте добър, той непременно има предвид да вземе нещо от вас. Наистина, виждате го на другия ден, че иде при вас, иска да му дадете хиляда лева назаем. Ако му дадете, той ще запази доброто мнение за вас. Не му ли дадете, веднага ще измени мнението си. Значи, докато има някаква нужда, човек е готов да се възхищава от този, от когото се надява да получи нещо.
Вземе ли това, което му е трябвало, той не се интересува вече от него.
към беседата >>
Това, което днес говоря, не се отнася до вас, но до онези, които нямат работа.
Това, което днес говоря, не се отнася до вас, но до онези, които нямат работа.
Които имат работа, те ще гледат, ще слушат и ще мълчат. Когато на сцената се извършва престъпление, трябва ли публиката да скочи на крак и да се хвърли върху онзи, който убива? Публиката гледа само какво става на сцената и като се свърши действието, тя ръкопляска на актьорите, че добре са изиграли ролите си. За да престанат да вършат престъпления, хората трябва да се събудят. Всички престъпления, всички неразумни работи, които хората вършат, стават все в спящо състояние.
към беседата >>
Един петел намерил едно голямо парче сирене и отишъл в гората да търси някое удобно, скрито от погледите дърво, да се качи на него и там да изяде сиренето.
Един петел намерил едно голямо парче сирене и отишъл в гората да търси някое удобно, скрито от погледите дърво, да се качи на него и там да изяде сиренето.
Едва се качил на едно дърво, под дървото се спряла една лисица и започнала да се разговаря с петела: Голям хубавеляк си ти! От всички съм чувала за тебе, че си красавец, но и голям певец. Попей ми малко да те чуя! Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил уста и започнал да кукурига. Парчето сирене паднало от устата му и лисицата веднага го сграбчила и изяла.
към беседата >>
Които имат работа, те ще гледат, ще слушат и ще мълчат.
Това, което днес говоря, не се отнася до вас, но до онези, които нямат работа.
Които имат работа, те ще гледат, ще слушат и ще мълчат.
Когато на сцената се извършва престъпление, трябва ли публиката да скочи на крак и да се хвърли върху онзи, който убива? Публиката гледа само какво става на сцената и като се свърши действието, тя ръкопляска на актьорите, че добре са изиграли ролите си. За да престанат да вършат престъпления, хората трябва да се събудят. Всички престъпления, всички неразумни работи, които хората вършат, стават все в спящо състояние. Причината за спешното състояние на хората се дължи на гъстата материя, в която са вплетени.
към беседата >>
Едва се качил на едно дърво, под дървото се спряла една лисица и започнала да се разговаря с петела: Голям хубавеляк си ти!
Един петел намерил едно голямо парче сирене и отишъл в гората да търси някое удобно, скрито от погледите дърво, да се качи на него и там да изяде сиренето.
Едва се качил на едно дърво, под дървото се спряла една лисица и започнала да се разговаря с петела: Голям хубавеляк си ти!
От всички съм чувала за тебе, че си красавец, но и голям певец. Попей ми малко да те чуя! Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил уста и започнал да кукурига. Парчето сирене паднало от устата му и лисицата веднага го сграбчила и изяла. Като се видял излъган, петелът се замислил, но нищо не казал.
към беседата >>
Когато на сцената се извършва престъпление, трябва ли публиката да скочи на крак и да се хвърли върху онзи, който убива?
Това, което днес говоря, не се отнася до вас, но до онези, които нямат работа. Които имат работа, те ще гледат, ще слушат и ще мълчат.
Когато на сцената се извършва престъпление, трябва ли публиката да скочи на крак и да се хвърли върху онзи, който убива?
Публиката гледа само какво става на сцената и като се свърши действието, тя ръкопляска на актьорите, че добре са изиграли ролите си. За да престанат да вършат престъпления, хората трябва да се събудят. Всички престъпления, всички неразумни работи, които хората вършат, стават все в спящо състояние. Причината за спешното състояние на хората се дължи на гъстата материя, в която са вплетени. Тази материя им пречи да мислят правилно.
към беседата >>
От всички съм чувала за тебе, че си красавец, но и голям певец.
Един петел намерил едно голямо парче сирене и отишъл в гората да търси някое удобно, скрито от погледите дърво, да се качи на него и там да изяде сиренето. Едва се качил на едно дърво, под дървото се спряла една лисица и започнала да се разговаря с петела: Голям хубавеляк си ти!
От всички съм чувала за тебе, че си красавец, но и голям певец.
Попей ми малко да те чуя! Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил уста и започнал да кукурига. Парчето сирене паднало от устата му и лисицата веднага го сграбчила и изяла. Като се видял излъган, петелът се замислил, но нищо не казал. Не се минало много време, лисицата пак видяла петела на същото дърво, с друго парче сирене в устата.
към беседата >>
Публиката гледа само какво става на сцената и като се свърши действието, тя ръкопляска на актьорите, че добре са изиграли ролите си.
Това, което днес говоря, не се отнася до вас, но до онези, които нямат работа. Които имат работа, те ще гледат, ще слушат и ще мълчат. Когато на сцената се извършва престъпление, трябва ли публиката да скочи на крак и да се хвърли върху онзи, който убива?
Публиката гледа само какво става на сцената и като се свърши действието, тя ръкопляска на актьорите, че добре са изиграли ролите си.
За да престанат да вършат престъпления, хората трябва да се събудят. Всички престъпления, всички неразумни работи, които хората вършат, стават все в спящо състояние. Причината за спешното състояние на хората се дължи на гъстата материя, в която са вплетени. Тази материя им пречи да мислят правилно. Значи, когато убива, когато върши престъпления, човек е в сънно състояние.
към беседата >>
Попей ми малко да те чуя!
Един петел намерил едно голямо парче сирене и отишъл в гората да търси някое удобно, скрито от погледите дърво, да се качи на него и там да изяде сиренето. Едва се качил на едно дърво, под дървото се спряла една лисица и започнала да се разговаря с петела: Голям хубавеляк си ти! От всички съм чувала за тебе, че си красавец, но и голям певец.
Попей ми малко да те чуя!
Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил уста и започнал да кукурига. Парчето сирене паднало от устата му и лисицата веднага го сграбчила и изяла. Като се видял излъган, петелът се замислил, но нищо не казал. Не се минало много време, лисицата пак видяла петела на същото дърво, с друго парче сирене в устата. Тя пак се опитала да го хвали за красотата му, за хубавия му глас, но петелът мълчал и спокойно си ял парчето сирене.
към беседата >>
За да престанат да вършат престъпления, хората трябва да се събудят.
Това, което днес говоря, не се отнася до вас, но до онези, които нямат работа. Които имат работа, те ще гледат, ще слушат и ще мълчат. Когато на сцената се извършва престъпление, трябва ли публиката да скочи на крак и да се хвърли върху онзи, който убива? Публиката гледа само какво става на сцената и като се свърши действието, тя ръкопляска на актьорите, че добре са изиграли ролите си.
За да престанат да вършат престъпления, хората трябва да се събудят.
Всички престъпления, всички неразумни работи, които хората вършат, стават все в спящо състояние. Причината за спешното състояние на хората се дължи на гъстата материя, в която са вплетени. Тази материя им пречи да мислят правилно. Значи, когато убива, когато върши престъпления, човек е в сънно състояние. Съвършените хора, обаче, никога не спят.
към беседата >>
Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил уста и започнал да кукурига.
Един петел намерил едно голямо парче сирене и отишъл в гората да търси някое удобно, скрито от погледите дърво, да се качи на него и там да изяде сиренето. Едва се качил на едно дърво, под дървото се спряла една лисица и започнала да се разговаря с петела: Голям хубавеляк си ти! От всички съм чувала за тебе, че си красавец, но и голям певец. Попей ми малко да те чуя!
Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил уста и започнал да кукурига.
Парчето сирене паднало от устата му и лисицата веднага го сграбчила и изяла. Като се видял излъган, петелът се замислил, но нищо не казал. Не се минало много време, лисицата пак видяла петела на същото дърво, с друго парче сирене в устата. Тя пак се опитала да го хвали за красотата му, за хубавия му глас, но петелът мълчал и спокойно си ял парчето сирене. Като го изял, той се обърнал към лисицата със следните думи: Ще ме извиниш, че нищо не отговорих на твоите ласки.
към беседата >>
Всички престъпления, всички неразумни работи, които хората вършат, стават все в спящо състояние.
Това, което днес говоря, не се отнася до вас, но до онези, които нямат работа. Които имат работа, те ще гледат, ще слушат и ще мълчат. Когато на сцената се извършва престъпление, трябва ли публиката да скочи на крак и да се хвърли върху онзи, който убива? Публиката гледа само какво става на сцената и като се свърши действието, тя ръкопляска на актьорите, че добре са изиграли ролите си. За да престанат да вършат престъпления, хората трябва да се събудят.
Всички престъпления, всички неразумни работи, които хората вършат, стават все в спящо състояние.
Причината за спешното състояние на хората се дължи на гъстата материя, в която са вплетени. Тази материя им пречи да мислят правилно. Значи, когато убива, когато върши престъпления, човек е в сънно състояние. Съвършените хора, обаче, никога не спят. Когато слезе на земята, съвършеният човек се представя, че спи.
към беседата >>
Парчето сирене паднало от устата му и лисицата веднага го сграбчила и изяла.
Един петел намерил едно голямо парче сирене и отишъл в гората да търси някое удобно, скрито от погледите дърво, да се качи на него и там да изяде сиренето. Едва се качил на едно дърво, под дървото се спряла една лисица и започнала да се разговаря с петела: Голям хубавеляк си ти! От всички съм чувала за тебе, че си красавец, но и голям певец. Попей ми малко да те чуя! Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил уста и започнал да кукурига.
Парчето сирене паднало от устата му и лисицата веднага го сграбчила и изяла.
Като се видял излъган, петелът се замислил, но нищо не казал. Не се минало много време, лисицата пак видяла петела на същото дърво, с друго парче сирене в устата. Тя пак се опитала да го хвали за красотата му, за хубавия му глас, но петелът мълчал и спокойно си ял парчето сирене. Като го изял, той се обърнал към лисицата със следните думи: Ще ме извиниш, че нищо не отговорих на твоите ласки. От първата опитност, която ми даде, разбрах, че трябва да изям сиренето и после да се разговарям с тебе, пък и да ти попея.
към беседата >>
Причината за спешното състояние на хората се дължи на гъстата материя, в която са вплетени.
Които имат работа, те ще гледат, ще слушат и ще мълчат. Когато на сцената се извършва престъпление, трябва ли публиката да скочи на крак и да се хвърли върху онзи, който убива? Публиката гледа само какво става на сцената и като се свърши действието, тя ръкопляска на актьорите, че добре са изиграли ролите си. За да престанат да вършат престъпления, хората трябва да се събудят. Всички престъпления, всички неразумни работи, които хората вършат, стават все в спящо състояние.
Причината за спешното състояние на хората се дължи на гъстата материя, в която са вплетени.
Тази материя им пречи да мислят правилно. Значи, когато убива, когато върши престъпления, човек е в сънно състояние. Съвършените хора, обаче, никога не спят. Когато слезе на земята, съвършеният човек се представя, че спи. За него сънят е пак будно състояние.
към беседата >>
Като се видял излъган, петелът се замислил, но нищо не казал.
Едва се качил на едно дърво, под дървото се спряла една лисица и започнала да се разговаря с петела: Голям хубавеляк си ти! От всички съм чувала за тебе, че си красавец, но и голям певец. Попей ми малко да те чуя! Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил уста и започнал да кукурига. Парчето сирене паднало от устата му и лисицата веднага го сграбчила и изяла.
Като се видял излъган, петелът се замислил, но нищо не казал.
Не се минало много време, лисицата пак видяла петела на същото дърво, с друго парче сирене в устата. Тя пак се опитала да го хвали за красотата му, за хубавия му глас, но петелът мълчал и спокойно си ял парчето сирене. Като го изял, той се обърнал към лисицата със следните думи: Ще ме извиниш, че нищо не отговорих на твоите ласки. От първата опитност, която ми даде, разбрах, че трябва да изям сиренето и после да се разговарям с тебе, пък и да ти попея. – Защо не ми даде поне половината парче сирене?
към беседата >>
Тази материя им пречи да мислят правилно.
Когато на сцената се извършва престъпление, трябва ли публиката да скочи на крак и да се хвърли върху онзи, който убива? Публиката гледа само какво става на сцената и като се свърши действието, тя ръкопляска на актьорите, че добре са изиграли ролите си. За да престанат да вършат престъпления, хората трябва да се събудят. Всички престъпления, всички неразумни работи, които хората вършат, стават все в спящо състояние. Причината за спешното състояние на хората се дължи на гъстата материя, в която са вплетени.
Тази материя им пречи да мислят правилно.
Значи, когато убива, когато върши престъпления, човек е в сънно състояние. Съвършените хора, обаче, никога не спят. Когато слезе на земята, съвършеният човек се представя, че спи. За него сънят е пак будно състояние. Чрез съня той се свързва със съзнанието на спящите хора, за да разбере как живеят.
към беседата >>
Не се минало много време, лисицата пак видяла петела на същото дърво, с друго парче сирене в устата.
От всички съм чувала за тебе, че си красавец, но и голям певец. Попей ми малко да те чуя! Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил уста и започнал да кукурига. Парчето сирене паднало от устата му и лисицата веднага го сграбчила и изяла. Като се видял излъган, петелът се замислил, но нищо не казал.
Не се минало много време, лисицата пак видяла петела на същото дърво, с друго парче сирене в устата.
Тя пак се опитала да го хвали за красотата му, за хубавия му глас, но петелът мълчал и спокойно си ял парчето сирене. Като го изял, той се обърнал към лисицата със следните думи: Ще ме извиниш, че нищо не отговорих на твоите ласки. От първата опитност, която ми даде, разбрах, че трябва да изям сиренето и после да се разговарям с тебе, пък и да ти попея. – Защо не ми даде поне половината парче сирене? – казала лисицата.
към беседата >>
Значи, когато убива, когато върши престъпления, човек е в сънно състояние.
Публиката гледа само какво става на сцената и като се свърши действието, тя ръкопляска на актьорите, че добре са изиграли ролите си. За да престанат да вършат престъпления, хората трябва да се събудят. Всички престъпления, всички неразумни работи, които хората вършат, стават все в спящо състояние. Причината за спешното състояние на хората се дължи на гъстата материя, в която са вплетени. Тази материя им пречи да мислят правилно.
Значи, когато убива, когато върши престъпления, човек е в сънно състояние.
Съвършените хора, обаче, никога не спят. Когато слезе на земята, съвършеният човек се представя, че спи. За него сънят е пак будно състояние. Чрез съня той се свързва със съзнанието на спящите хора, за да разбере как живеят.
към беседата >>
Тя пак се опитала да го хвали за красотата му, за хубавия му глас, но петелът мълчал и спокойно си ял парчето сирене.
Попей ми малко да те чуя! Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил уста и започнал да кукурига. Парчето сирене паднало от устата му и лисицата веднага го сграбчила и изяла. Като се видял излъган, петелът се замислил, но нищо не казал. Не се минало много време, лисицата пак видяла петела на същото дърво, с друго парче сирене в устата.
Тя пак се опитала да го хвали за красотата му, за хубавия му глас, но петелът мълчал и спокойно си ял парчето сирене.
Като го изял, той се обърнал към лисицата със следните думи: Ще ме извиниш, че нищо не отговорих на твоите ласки. От първата опитност, която ми даде, разбрах, че трябва да изям сиренето и после да се разговарям с тебе, пък и да ти попея. – Защо не ми даде поне половината парче сирене? – казала лисицата. – Пропуснах този път.
към беседата >>
Съвършените хора, обаче, никога не спят.
За да престанат да вършат престъпления, хората трябва да се събудят. Всички престъпления, всички неразумни работи, които хората вършат, стават все в спящо състояние. Причината за спешното състояние на хората се дължи на гъстата материя, в която са вплетени. Тази материя им пречи да мислят правилно. Значи, когато убива, когато върши престъпления, човек е в сънно състояние.
Съвършените хора, обаче, никога не спят.
Когато слезе на земята, съвършеният човек се представя, че спи. За него сънят е пак будно състояние. Чрез съня той се свързва със съзнанието на спящите хора, за да разбере как живеят.
към беседата >>
Като го изял, той се обърнал към лисицата със следните думи: Ще ме извиниш, че нищо не отговорих на твоите ласки.
Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил уста и започнал да кукурига. Парчето сирене паднало от устата му и лисицата веднага го сграбчила и изяла. Като се видял излъган, петелът се замислил, но нищо не казал. Не се минало много време, лисицата пак видяла петела на същото дърво, с друго парче сирене в устата. Тя пак се опитала да го хвали за красотата му, за хубавия му глас, но петелът мълчал и спокойно си ял парчето сирене.
Като го изял, той се обърнал към лисицата със следните думи: Ще ме извиниш, че нищо не отговорих на твоите ласки.
От първата опитност, която ми даде, разбрах, че трябва да изям сиренето и после да се разговарям с тебе, пък и да ти попея. – Защо не ми даде поне половината парче сирене? – казала лисицата. – Пропуснах този път. Като минеш трети път край мене, тогава ще помисля да разделя ли сиренето си с тебе или не.
към беседата >>
Когато слезе на земята, съвършеният човек се представя, че спи.
Всички престъпления, всички неразумни работи, които хората вършат, стават все в спящо състояние. Причината за спешното състояние на хората се дължи на гъстата материя, в която са вплетени. Тази материя им пречи да мислят правилно. Значи, когато убива, когато върши престъпления, човек е в сънно състояние. Съвършените хора, обаче, никога не спят.
Когато слезе на земята, съвършеният човек се представя, че спи.
За него сънят е пак будно състояние. Чрез съня той се свързва със съзнанието на спящите хора, за да разбере как живеят.
към беседата >>
От първата опитност, която ми даде, разбрах, че трябва да изям сиренето и после да се разговарям с тебе, пък и да ти попея.
Парчето сирене паднало от устата му и лисицата веднага го сграбчила и изяла. Като се видял излъган, петелът се замислил, но нищо не казал. Не се минало много време, лисицата пак видяла петела на същото дърво, с друго парче сирене в устата. Тя пак се опитала да го хвали за красотата му, за хубавия му глас, но петелът мълчал и спокойно си ял парчето сирене. Като го изял, той се обърнал към лисицата със следните думи: Ще ме извиниш, че нищо не отговорих на твоите ласки.
От първата опитност, която ми даде, разбрах, че трябва да изям сиренето и после да се разговарям с тебе, пък и да ти попея.
– Защо не ми даде поне половината парче сирене? – казала лисицата. – Пропуснах този път. Като минеш трети път край мене, тогава ще помисля да разделя ли сиренето си с тебе или не.
към беседата >>
За него сънят е пак будно състояние.
Причината за спешното състояние на хората се дължи на гъстата материя, в която са вплетени. Тази материя им пречи да мислят правилно. Значи, когато убива, когато върши престъпления, човек е в сънно състояние. Съвършените хора, обаче, никога не спят. Когато слезе на земята, съвършеният човек се представя, че спи.
За него сънят е пак будно състояние.
Чрез съня той се свързва със съзнанието на спящите хора, за да разбере как живеят.
към беседата >>
– Защо не ми даде поне половината парче сирене?
Като се видял излъган, петелът се замислил, но нищо не казал. Не се минало много време, лисицата пак видяла петела на същото дърво, с друго парче сирене в устата. Тя пак се опитала да го хвали за красотата му, за хубавия му глас, но петелът мълчал и спокойно си ял парчето сирене. Като го изял, той се обърнал към лисицата със следните думи: Ще ме извиниш, че нищо не отговорих на твоите ласки. От първата опитност, която ми даде, разбрах, че трябва да изям сиренето и после да се разговарям с тебе, пък и да ти попея.
– Защо не ми даде поне половината парче сирене?
– казала лисицата. – Пропуснах този път. Като минеш трети път край мене, тогава ще помисля да разделя ли сиренето си с тебе или не.
към беседата >>
Чрез съня той се свързва със съзнанието на спящите хора, за да разбере как живеят.
Тази материя им пречи да мислят правилно. Значи, когато убива, когато върши престъпления, човек е в сънно състояние. Съвършените хора, обаче, никога не спят. Когато слезе на земята, съвършеният човек се представя, че спи. За него сънят е пак будно състояние.
Чрез съня той се свързва със съзнанието на спящите хора, за да разбере как живеят.
към беседата >>
– казала лисицата.
Не се минало много време, лисицата пак видяла петела на същото дърво, с друго парче сирене в устата. Тя пак се опитала да го хвали за красотата му, за хубавия му глас, но петелът мълчал и спокойно си ял парчето сирене. Като го изял, той се обърнал към лисицата със следните думи: Ще ме извиниш, че нищо не отговорих на твоите ласки. От първата опитност, която ми даде, разбрах, че трябва да изям сиренето и после да се разговарям с тебе, пък и да ти попея. – Защо не ми даде поне половината парче сирене?
– казала лисицата.
– Пропуснах този път. Като минеш трети път край мене, тогава ще помисля да разделя ли сиренето си с тебе или не.
към беседата >>
„Да ида да го събудя".
„Да ида да го събудя".
Значи, Лазар бил заспал, затова трябвало Христос да отиде да го събуди. Това показва, че човек може да спи, но не непробудно. Човек може да е мъртъв, без да е умрял. Христос казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт да я взема". Това значи: Имам власт да живея, имам власт и да умра.
към беседата >>
– Пропуснах този път.
Тя пак се опитала да го хвали за красотата му, за хубавия му глас, но петелът мълчал и спокойно си ял парчето сирене. Като го изял, той се обърнал към лисицата със следните думи: Ще ме извиниш, че нищо не отговорих на твоите ласки. От първата опитност, която ми даде, разбрах, че трябва да изям сиренето и после да се разговарям с тебе, пък и да ти попея. – Защо не ми даде поне половината парче сирене? – казала лисицата.
– Пропуснах този път.
Като минеш трети път край мене, тогава ще помисля да разделя ли сиренето си с тебе или не.
към беседата >>
Значи, Лазар бил заспал, затова трябвало Христос да отиде да го събуди.
„Да ида да го събудя".
Значи, Лазар бил заспал, затова трябвало Христос да отиде да го събуди.
Това показва, че човек може да спи, но не непробудно. Човек може да е мъртъв, без да е умрял. Христос казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт да я взема". Това значи: Имам власт да живея, имам власт и да умра. Така може да каже само онзи, който е господар на положението си.
към беседата >>
Като минеш трети път край мене, тогава ще помисля да разделя ли сиренето си с тебе или не.
Като го изял, той се обърнал към лисицата със следните думи: Ще ме извиниш, че нищо не отговорих на твоите ласки. От първата опитност, която ми даде, разбрах, че трябва да изям сиренето и после да се разговарям с тебе, пък и да ти попея. – Защо не ми даде поне половината парче сирене? – казала лисицата. – Пропуснах този път.
Като минеш трети път край мене, тогава ще помисля да разделя ли сиренето си с тебе или не.
към беседата >>
Това показва, че човек може да спи, но не непробудно.
„Да ида да го събудя". Значи, Лазар бил заспал, затова трябвало Христос да отиде да го събуди.
Това показва, че човек може да спи, но не непробудно.
Човек може да е мъртъв, без да е умрял. Христос казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт да я взема". Това значи: Имам власт да живея, имам власт и да умра. Така може да каже само онзи, който е господар на положението си. От примера за събуждането на Лазар виждаме, че всеки човек трябва вътрешно да се събуди.
към беседата >>
Това са ред разсъждения, от които можем да дойдем до заключение, че и петелът е прав, и лисицата е права.
Това са ред разсъждения, от които можем да дойдем до заключение, че и петелът е прав, и лисицата е права.
И петелът носи чуждо сирене. Той е задигнал сиренето отнякъде, не го е направил сам. Човек прави сирене. Навярно петелът е задигнал сиренето от господаря си. Господарят му е купил сирене, турил го на масата, а петелът подскочил, взел едно парче и тръгнал в гората да търси удобно место да го изяде, без да го смущава някой.
към беседата >>
Човек може да е мъртъв, без да е умрял.
„Да ида да го събудя". Значи, Лазар бил заспал, затова трябвало Христос да отиде да го събуди. Това показва, че човек може да спи, но не непробудно.
Човек може да е мъртъв, без да е умрял.
Христос казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт да я взема". Това значи: Имам власт да живея, имам власт и да умра. Така може да каже само онзи, който е господар на положението си. От примера за събуждането на Лазар виждаме, че всеки човек трябва вътрешно да се събуди. Това събуждане трябва да стане тихо, незабелязано, да не произведе никаква вътрешна тревога в човека.
към беседата >>
И петелът носи чуждо сирене.
Това са ред разсъждения, от които можем да дойдем до заключение, че и петелът е прав, и лисицата е права.
И петелът носи чуждо сирене.
Той е задигнал сиренето отнякъде, не го е направил сам. Човек прави сирене. Навярно петелът е задигнал сиренето от господаря си. Господарят му е купил сирене, турил го на масата, а петелът подскочил, взел едно парче и тръгнал в гората да търси удобно место да го изяде, без да го смущава някой. Може да се предположи, че някое дете, като яло сирене, подхвърлило настрана едно парче, от което петелът се възползвал да го грабне и изяде.
към беседата >>
Христос казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт да я взема".
„Да ида да го събудя". Значи, Лазар бил заспал, затова трябвало Христос да отиде да го събуди. Това показва, че човек може да спи, но не непробудно. Човек може да е мъртъв, без да е умрял.
Христос казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт да я взема".
Това значи: Имам власт да живея, имам власт и да умра. Така може да каже само онзи, който е господар на положението си. От примера за събуждането на Лазар виждаме, че всеки човек трябва вътрешно да се събуди. Това събуждане трябва да стане тихо, незабелязано, да не произведе никаква вътрешна тревога в човека. Събуди ли се веднъж, в каквото положение и да е, на каквато работа и да е, човек всякога ще се проявява като отличен работник.
към беседата >>
Той е задигнал сиренето отнякъде, не го е направил сам.
Това са ред разсъждения, от които можем да дойдем до заключение, че и петелът е прав, и лисицата е права. И петелът носи чуждо сирене.
Той е задигнал сиренето отнякъде, не го е направил сам.
Човек прави сирене. Навярно петелът е задигнал сиренето от господаря си. Господарят му е купил сирене, турил го на масата, а петелът подскочил, взел едно парче и тръгнал в гората да търси удобно место да го изяде, без да го смущава някой. Може да се предположи, че някое дете, като яло сирене, подхвърлило настрана едно парче, от което петелът се възползвал да го грабне и изяде. Понеже е горд и тщеславен, петелът не е очаквал някое дете да му подхвърли парче сирене, но сам си е взел от масата на господаря.
към беседата >>
Това значи: Имам власт да живея, имам власт и да умра.
„Да ида да го събудя". Значи, Лазар бил заспал, затова трябвало Христос да отиде да го събуди. Това показва, че човек може да спи, но не непробудно. Човек може да е мъртъв, без да е умрял. Христос казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт да я взема".
Това значи: Имам власт да живея, имам власт и да умра.
Така може да каже само онзи, който е господар на положението си. От примера за събуждането на Лазар виждаме, че всеки човек трябва вътрешно да се събуди. Това събуждане трябва да стане тихо, незабелязано, да не произведе никаква вътрешна тревога в човека. Събуди ли се веднъж, в каквото положение и да е, на каквато работа и да е, човек всякога ще се проявява като отличен работник. Всяка работа, свършена както трябва, носи вътрешно доволство, вътрешна сила за човека.
към беседата >>
Човек прави сирене.
Това са ред разсъждения, от които можем да дойдем до заключение, че и петелът е прав, и лисицата е права. И петелът носи чуждо сирене. Той е задигнал сиренето отнякъде, не го е направил сам.
Човек прави сирене.
Навярно петелът е задигнал сиренето от господаря си. Господарят му е купил сирене, турил го на масата, а петелът подскочил, взел едно парче и тръгнал в гората да търси удобно место да го изяде, без да го смущава някой. Може да се предположи, че някое дете, като яло сирене, подхвърлило настрана едно парче, от което петелът се възползвал да го грабне и изяде. Понеже е горд и тщеславен, петелът не е очаквал някое дете да му подхвърли парче сирене, но сам си е взел от масата на господаря. Това е едно от качествата на тщеславието.
към беседата >>
Така може да каже само онзи, който е господар на положението си.
Значи, Лазар бил заспал, затова трябвало Христос да отиде да го събуди. Това показва, че човек може да спи, но не непробудно. Човек може да е мъртъв, без да е умрял. Христос казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт да я взема". Това значи: Имам власт да живея, имам власт и да умра.
Така може да каже само онзи, който е господар на положението си.
От примера за събуждането на Лазар виждаме, че всеки човек трябва вътрешно да се събуди. Това събуждане трябва да стане тихо, незабелязано, да не произведе никаква вътрешна тревога в човека. Събуди ли се веднъж, в каквото положение и да е, на каквато работа и да е, човек всякога ще се проявява като отличен работник. Всяка работа, свършена както трябва, носи вътрешно доволство, вътрешна сила за човека. Това доволство, тази сила, именно, представят неговата заплата.
към беседата >>
Навярно петелът е задигнал сиренето от господаря си.
Това са ред разсъждения, от които можем да дойдем до заключение, че и петелът е прав, и лисицата е права. И петелът носи чуждо сирене. Той е задигнал сиренето отнякъде, не го е направил сам. Човек прави сирене.
Навярно петелът е задигнал сиренето от господаря си.
Господарят му е купил сирене, турил го на масата, а петелът подскочил, взел едно парче и тръгнал в гората да търси удобно место да го изяде, без да го смущава някой. Може да се предположи, че някое дете, като яло сирене, подхвърлило настрана едно парче, от което петелът се възползвал да го грабне и изяде. Понеже е горд и тщеславен, петелът не е очаквал някое дете да му подхвърли парче сирене, но сам си е взел от масата на господаря. Това е едно от качествата на тщеславието. При какъвто учител и да се учи, тщеславният няма да признае, че се е учил при някого.
към беседата >>
От примера за събуждането на Лазар виждаме, че всеки човек трябва вътрешно да се събуди.
Това показва, че човек може да спи, но не непробудно. Човек може да е мъртъв, без да е умрял. Христос казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт да я взема". Това значи: Имам власт да живея, имам власт и да умра. Така може да каже само онзи, който е господар на положението си.
От примера за събуждането на Лазар виждаме, че всеки човек трябва вътрешно да се събуди.
Това събуждане трябва да стане тихо, незабелязано, да не произведе никаква вътрешна тревога в човека. Събуди ли се веднъж, в каквото положение и да е, на каквато работа и да е, човек всякога ще се проявява като отличен работник. Всяка работа, свършена както трябва, носи вътрешно доволство, вътрешна сила за човека. Това доволство, тази сила, именно, представят неговата заплата. Какъвто е човек вътрешно, такъв е и външно.
към беседата >>
Господарят му е купил сирене, турил го на масата, а петелът подскочил, взел едно парче и тръгнал в гората да търси удобно место да го изяде, без да го смущава някой.
Това са ред разсъждения, от които можем да дойдем до заключение, че и петелът е прав, и лисицата е права. И петелът носи чуждо сирене. Той е задигнал сиренето отнякъде, не го е направил сам. Човек прави сирене. Навярно петелът е задигнал сиренето от господаря си.
Господарят му е купил сирене, турил го на масата, а петелът подскочил, взел едно парче и тръгнал в гората да търси удобно место да го изяде, без да го смущава някой.
Може да се предположи, че някое дете, като яло сирене, подхвърлило настрана едно парче, от което петелът се възползвал да го грабне и изяде. Понеже е горд и тщеславен, петелът не е очаквал някое дете да му подхвърли парче сирене, но сам си е взел от масата на господаря. Това е едно от качествата на тщеславието. При какъвто учител и да се учи, тщеславният няма да признае, че се е учил при някого. Той ще каже, че каквото знание е придобил, всичко се дължи на неговата глава.
към беседата >>
Това събуждане трябва да стане тихо, незабелязано, да не произведе никаква вътрешна тревога в човека.
Човек може да е мъртъв, без да е умрял. Христос казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт да я взема". Това значи: Имам власт да живея, имам власт и да умра. Така може да каже само онзи, който е господар на положението си. От примера за събуждането на Лазар виждаме, че всеки човек трябва вътрешно да се събуди.
Това събуждане трябва да стане тихо, незабелязано, да не произведе никаква вътрешна тревога в човека.
Събуди ли се веднъж, в каквото положение и да е, на каквато работа и да е, човек всякога ще се проявява като отличен работник. Всяка работа, свършена както трябва, носи вътрешно доволство, вътрешна сила за човека. Това доволство, тази сила, именно, представят неговата заплата. Какъвто е човек вътрешно, такъв е и външно. Вътрешният живот определя успеха на човека.
към беседата >>
Може да се предположи, че някое дете, като яло сирене, подхвърлило настрана едно парче, от което петелът се възползвал да го грабне и изяде.
И петелът носи чуждо сирене. Той е задигнал сиренето отнякъде, не го е направил сам. Човек прави сирене. Навярно петелът е задигнал сиренето от господаря си. Господарят му е купил сирене, турил го на масата, а петелът подскочил, взел едно парче и тръгнал в гората да търси удобно место да го изяде, без да го смущава някой.
Може да се предположи, че някое дете, като яло сирене, подхвърлило настрана едно парче, от което петелът се възползвал да го грабне и изяде.
Понеже е горд и тщеславен, петелът не е очаквал някое дете да му подхвърли парче сирене, но сам си е взел от масата на господаря. Това е едно от качествата на тщеславието. При какъвто учител и да се учи, тщеславният няма да признае, че се е учил при някого. Той ще каже, че каквото знание е придобил, всичко се дължи на неговата глава. Горделивият пък ще каже, че е употребил много труд, правил е големи усилия, за да постигне това, което днес има.
към беседата >>
Събуди ли се веднъж, в каквото положение и да е, на каквато работа и да е, човек всякога ще се проявява като отличен работник.
Христос казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт да я взема". Това значи: Имам власт да живея, имам власт и да умра. Така може да каже само онзи, който е господар на положението си. От примера за събуждането на Лазар виждаме, че всеки човек трябва вътрешно да се събуди. Това събуждане трябва да стане тихо, незабелязано, да не произведе никаква вътрешна тревога в човека.
Събуди ли се веднъж, в каквото положение и да е, на каквато работа и да е, човек всякога ще се проявява като отличен работник.
Всяка работа, свършена както трябва, носи вътрешно доволство, вътрешна сила за човека. Това доволство, тази сила, именно, представят неговата заплата. Какъвто е човек вътрешно, такъв е и външно. Вътрешният живот определя успеха на човека. Успехът му се дължи на неговия минал живот.
към беседата >>
Понеже е горд и тщеславен, петелът не е очаквал някое дете да му подхвърли парче сирене, но сам си е взел от масата на господаря.
Той е задигнал сиренето отнякъде, не го е направил сам. Човек прави сирене. Навярно петелът е задигнал сиренето от господаря си. Господарят му е купил сирене, турил го на масата, а петелът подскочил, взел едно парче и тръгнал в гората да търси удобно место да го изяде, без да го смущава някой. Може да се предположи, че някое дете, като яло сирене, подхвърлило настрана едно парче, от което петелът се възползвал да го грабне и изяде.
Понеже е горд и тщеславен, петелът не е очаквал някое дете да му подхвърли парче сирене, но сам си е взел от масата на господаря.
Това е едно от качествата на тщеславието. При какъвто учител и да се учи, тщеславният няма да признае, че се е учил при някого. Той ще каже, че каквото знание е придобил, всичко се дължи на неговата глава. Горделивият пък ще каже, че е употребил много труд, правил е големи усилия, за да постигне това, което днес има. Тщеславният говори много, горделивият – малко или почти никак.
към беседата >>
Всяка работа, свършена както трябва, носи вътрешно доволство, вътрешна сила за човека.
Това значи: Имам власт да живея, имам власт и да умра. Така може да каже само онзи, който е господар на положението си. От примера за събуждането на Лазар виждаме, че всеки човек трябва вътрешно да се събуди. Това събуждане трябва да стане тихо, незабелязано, да не произведе никаква вътрешна тревога в човека. Събуди ли се веднъж, в каквото положение и да е, на каквато работа и да е, човек всякога ще се проявява като отличен работник.
Всяка работа, свършена както трябва, носи вътрешно доволство, вътрешна сила за човека.
Това доволство, тази сила, именно, представят неговата заплата. Какъвто е човек вътрешно, такъв е и външно. Вътрешният живот определя успеха на човека. Успехът му се дължи на неговия минал живот. Следователно, нищо не се дава на човека даром.
към беседата >>
Това е едно от качествата на тщеславието.
Човек прави сирене. Навярно петелът е задигнал сиренето от господаря си. Господарят му е купил сирене, турил го на масата, а петелът подскочил, взел едно парче и тръгнал в гората да търси удобно место да го изяде, без да го смущава някой. Може да се предположи, че някое дете, като яло сирене, подхвърлило настрана едно парче, от което петелът се възползвал да го грабне и изяде. Понеже е горд и тщеславен, петелът не е очаквал някое дете да му подхвърли парче сирене, но сам си е взел от масата на господаря.
Това е едно от качествата на тщеславието.
При какъвто учител и да се учи, тщеславният няма да признае, че се е учил при някого. Той ще каже, че каквото знание е придобил, всичко се дължи на неговата глава. Горделивият пък ще каже, че е употребил много труд, правил е големи усилия, за да постигне това, което днес има. Тщеславният говори много, горделивият – малко или почти никак. Тщеславието и гордостта лежат на противоположните ъгли на квадрата.
към беседата >>
Това доволство, тази сила, именно, представят неговата заплата.
Така може да каже само онзи, който е господар на положението си. От примера за събуждането на Лазар виждаме, че всеки човек трябва вътрешно да се събуди. Това събуждане трябва да стане тихо, незабелязано, да не произведе никаква вътрешна тревога в човека. Събуди ли се веднъж, в каквото положение и да е, на каквато работа и да е, човек всякога ще се проявява като отличен работник. Всяка работа, свършена както трябва, носи вътрешно доволство, вътрешна сила за човека.
Това доволство, тази сила, именно, представят неговата заплата.
Какъвто е човек вътрешно, такъв е и външно. Вътрешният живот определя успеха на човека. Успехът му се дължи на неговия минал живот. Следователно, нищо не се дава на човека даром. Всяко благо, с което човек разполага, му е дадено от Бога заради готовността му всеки момент да изпълнява волята Божия.
към беседата >>
При какъвто учител и да се учи, тщеславният няма да признае, че се е учил при някого.
Навярно петелът е задигнал сиренето от господаря си. Господарят му е купил сирене, турил го на масата, а петелът подскочил, взел едно парче и тръгнал в гората да търси удобно место да го изяде, без да го смущава някой. Може да се предположи, че някое дете, като яло сирене, подхвърлило настрана едно парче, от което петелът се възползвал да го грабне и изяде. Понеже е горд и тщеславен, петелът не е очаквал някое дете да му подхвърли парче сирене, но сам си е взел от масата на господаря. Това е едно от качествата на тщеславието.
При какъвто учител и да се учи, тщеславният няма да признае, че се е учил при някого.
Той ще каже, че каквото знание е придобил, всичко се дължи на неговата глава. Горделивият пък ще каже, че е употребил много труд, правил е големи усилия, за да постигне това, което днес има. Тщеславният говори много, горделивият – малко или почти никак. Тщеславието и гордостта лежат на противоположните ъгли на квадрата. Ако обикалят квадрата, т.е.
към беседата >>
Какъвто е човек вътрешно, такъв е и външно.
От примера за събуждането на Лазар виждаме, че всеки човек трябва вътрешно да се събуди. Това събуждане трябва да стане тихо, незабелязано, да не произведе никаква вътрешна тревога в човека. Събуди ли се веднъж, в каквото положение и да е, на каквато работа и да е, човек всякога ще се проявява като отличен работник. Всяка работа, свършена както трябва, носи вътрешно доволство, вътрешна сила за човека. Това доволство, тази сила, именно, представят неговата заплата.
Какъвто е човек вътрешно, такъв е и външно.
Вътрешният живот определя успеха на човека. Успехът му се дължи на неговия минал живот. Следователно, нищо не се дава на човека даром. Всяко благо, с което човек разполага, му е дадено от Бога заради готовността му всеки момент да изпълнява волята Божия. Някой има силна вяра.
към беседата >>
Той ще каже, че каквото знание е придобил, всичко се дължи на неговата глава.
Господарят му е купил сирене, турил го на масата, а петелът подскочил, взел едно парче и тръгнал в гората да търси удобно место да го изяде, без да го смущава някой. Може да се предположи, че някое дете, като яло сирене, подхвърлило настрана едно парче, от което петелът се възползвал да го грабне и изяде. Понеже е горд и тщеславен, петелът не е очаквал някое дете да му подхвърли парче сирене, но сам си е взел от масата на господаря. Това е едно от качествата на тщеславието. При какъвто учител и да се учи, тщеславният няма да признае, че се е учил при някого.
Той ще каже, че каквото знание е придобил, всичко се дължи на неговата глава.
Горделивият пък ще каже, че е употребил много труд, правил е големи усилия, за да постигне това, което днес има. Тщеславният говори много, горделивият – малко или почти никак. Тщеславието и гордостта лежат на противоположните ъгли на квадрата. Ако обикалят квадрата, т.е. ако се движат по страните му, те ще се намерят в противоречие.
към беседата >>
Вътрешният живот определя успеха на човека.
Това събуждане трябва да стане тихо, незабелязано, да не произведе никаква вътрешна тревога в човека. Събуди ли се веднъж, в каквото положение и да е, на каквато работа и да е, човек всякога ще се проявява като отличен работник. Всяка работа, свършена както трябва, носи вътрешно доволство, вътрешна сила за човека. Това доволство, тази сила, именно, представят неговата заплата. Какъвто е човек вътрешно, такъв е и външно.
Вътрешният живот определя успеха на човека.
Успехът му се дължи на неговия минал живот. Следователно, нищо не се дава на човека даром. Всяко благо, с което човек разполага, му е дадено от Бога заради готовността му всеки момент да изпълнява волята Божия. Някой има силна вяра. Как ще използва той вярата си?
към беседата >>
Горделивият пък ще каже, че е употребил много труд, правил е големи усилия, за да постигне това, което днес има.
Може да се предположи, че някое дете, като яло сирене, подхвърлило настрана едно парче, от което петелът се възползвал да го грабне и изяде. Понеже е горд и тщеславен, петелът не е очаквал някое дете да му подхвърли парче сирене, но сам си е взел от масата на господаря. Това е едно от качествата на тщеславието. При какъвто учител и да се учи, тщеславният няма да признае, че се е учил при някого. Той ще каже, че каквото знание е придобил, всичко се дължи на неговата глава.
Горделивият пък ще каже, че е употребил много труд, правил е големи усилия, за да постигне това, което днес има.
Тщеславният говори много, горделивият – малко или почти никак. Тщеславието и гордостта лежат на противоположните ъгли на квадрата. Ако обикалят квадрата, т.е. ако се движат по страните му, те ще се намерят в противоречие. За да излязат от това противоречие, те трябва да вървят по диагоналите в квадрата.
към беседата >>
Успехът му се дължи на неговия минал живот.
Събуди ли се веднъж, в каквото положение и да е, на каквато работа и да е, човек всякога ще се проявява като отличен работник. Всяка работа, свършена както трябва, носи вътрешно доволство, вътрешна сила за човека. Това доволство, тази сила, именно, представят неговата заплата. Какъвто е човек вътрешно, такъв е и външно. Вътрешният живот определя успеха на човека.
Успехът му се дължи на неговия минал живот.
Следователно, нищо не се дава на човека даром. Всяко благо, с което човек разполага, му е дадено от Бога заради готовността му всеки момент да изпълнява волята Божия. Някой има силна вяра. Как ще използва той вярата си? Вярата е дадена на човека като метод, да го научи как да работи.
към беседата >>
Тщеславният говори много, горделивият – малко или почти никак.
Понеже е горд и тщеславен, петелът не е очаквал някое дете да му подхвърли парче сирене, но сам си е взел от масата на господаря. Това е едно от качествата на тщеславието. При какъвто учител и да се учи, тщеславният няма да признае, че се е учил при някого. Той ще каже, че каквото знание е придобил, всичко се дължи на неговата глава. Горделивият пък ще каже, че е употребил много труд, правил е големи усилия, за да постигне това, което днес има.
Тщеславният говори много, горделивият – малко или почти никак.
Тщеславието и гордостта лежат на противоположните ъгли на квадрата. Ако обикалят квадрата, т.е. ако се движат по страните му, те ще се намерят в противоречие. За да излязат от това противоречие, те трябва да вървят по диагоналите в квадрата. Правият път в квадрата са неговите диагонали.
към беседата >>
Следователно, нищо не се дава на човека даром.
Всяка работа, свършена както трябва, носи вътрешно доволство, вътрешна сила за човека. Това доволство, тази сила, именно, представят неговата заплата. Какъвто е човек вътрешно, такъв е и външно. Вътрешният живот определя успеха на човека. Успехът му се дължи на неговия минал живот.
Следователно, нищо не се дава на човека даром.
Всяко благо, с което човек разполага, му е дадено от Бога заради готовността му всеки момент да изпълнява волята Божия. Някой има силна вяра. Как ще използва той вярата си? Вярата е дадена на човека като метод, да го научи как да работи.
към беседата >>
Тщеславието и гордостта лежат на противоположните ъгли на квадрата.
Това е едно от качествата на тщеславието. При какъвто учител и да се учи, тщеславният няма да признае, че се е учил при някого. Той ще каже, че каквото знание е придобил, всичко се дължи на неговата глава. Горделивият пък ще каже, че е употребил много труд, правил е големи усилия, за да постигне това, което днес има. Тщеславният говори много, горделивият – малко или почти никак.
Тщеславието и гордостта лежат на противоположните ъгли на квадрата.
Ако обикалят квадрата, т.е. ако се движат по страните му, те ще се намерят в противоречие. За да излязат от това противоречие, те трябва да вървят по диагоналите в квадрата. Правият път в квадрата са неговите диагонали. Движи ли се човек по ъглите на квадрата, той неизбежно ще мине през всички анормални състояния, от които хората страдат.
към беседата >>
Всяко благо, с което човек разполага, му е дадено от Бога заради готовността му всеки момент да изпълнява волята Божия.
Това доволство, тази сила, именно, представят неговата заплата. Какъвто е човек вътрешно, такъв е и външно. Вътрешният живот определя успеха на човека. Успехът му се дължи на неговия минал живот. Следователно, нищо не се дава на човека даром.
Всяко благо, с което човек разполага, му е дадено от Бога заради готовността му всеки момент да изпълнява волята Божия.
Някой има силна вяра. Как ще използва той вярата си? Вярата е дадена на човека като метод, да го научи как да работи.
към беседата >>
Ако обикалят квадрата, т.е.
При какъвто учител и да се учи, тщеславният няма да признае, че се е учил при някого. Той ще каже, че каквото знание е придобил, всичко се дължи на неговата глава. Горделивият пък ще каже, че е употребил много труд, правил е големи усилия, за да постигне това, което днес има. Тщеславният говори много, горделивият – малко или почти никак. Тщеславието и гордостта лежат на противоположните ъгли на квадрата.
Ако обикалят квадрата, т.е.
ако се движат по страните му, те ще се намерят в противоречие. За да излязат от това противоречие, те трябва да вървят по диагоналите в квадрата. Правият път в квадрата са неговите диагонали. Движи ли се човек по ъглите на квадрата, той неизбежно ще мине през всички анормални състояния, от които хората страдат. Ъглите на квадрата са ония четири точки, в които деятелността е най-силна.
към беседата >>
Някой има силна вяра.
Какъвто е човек вътрешно, такъв е и външно. Вътрешният живот определя успеха на човека. Успехът му се дължи на неговия минал живот. Следователно, нищо не се дава на човека даром. Всяко благо, с което човек разполага, му е дадено от Бога заради готовността му всеки момент да изпълнява волята Божия.
Някой има силна вяра.
Как ще използва той вярата си? Вярата е дадена на човека като метод, да го научи как да работи.
към беседата >>
ако се движат по страните му, те ще се намерят в противоречие.
Той ще каже, че каквото знание е придобил, всичко се дължи на неговата глава. Горделивият пък ще каже, че е употребил много труд, правил е големи усилия, за да постигне това, което днес има. Тщеславният говори много, горделивият – малко или почти никак. Тщеславието и гордостта лежат на противоположните ъгли на квадрата. Ако обикалят квадрата, т.е.
ако се движат по страните му, те ще се намерят в противоречие.
За да излязат от това противоречие, те трябва да вървят по диагоналите в квадрата. Правият път в квадрата са неговите диагонали. Движи ли се човек по ъглите на квадрата, той неизбежно ще мине през всички анормални състояния, от които хората страдат. Ъглите на квадрата са ония четири точки, в които деятелността е най-силна. Следователно, който се движи по тия четири точки, той непременно ще пострада.
към беседата >>
Как ще използва той вярата си?
Вътрешният живот определя успеха на човека. Успехът му се дължи на неговия минал живот. Следователно, нищо не се дава на човека даром. Всяко благо, с което човек разполага, му е дадено от Бога заради готовността му всеки момент да изпълнява волята Божия. Някой има силна вяра.
Как ще използва той вярата си?
Вярата е дадена на човека като метод, да го научи как да работи.
към беседата >>
За да излязат от това противоречие, те трябва да вървят по диагоналите в квадрата.
Горделивият пък ще каже, че е употребил много труд, правил е големи усилия, за да постигне това, което днес има. Тщеславният говори много, горделивият – малко или почти никак. Тщеславието и гордостта лежат на противоположните ъгли на квадрата. Ако обикалят квадрата, т.е. ако се движат по страните му, те ще се намерят в противоречие.
За да излязат от това противоречие, те трябва да вървят по диагоналите в квадрата.
Правият път в квадрата са неговите диагонали. Движи ли се човек по ъглите на квадрата, той неизбежно ще мине през всички анормални състояния, от които хората страдат. Ъглите на квадрата са ония четири точки, в които деятелността е най-силна. Следователно, който се движи по тия четири точки, той непременно ще пострада. Човек трябва да бъде голям герой, за да може, като върви по тия точки, да избегне страданията.
към беседата >>
Вярата е дадена на човека като метод, да го научи как да работи.
Успехът му се дължи на неговия минал живот. Следователно, нищо не се дава на човека даром. Всяко благо, с което човек разполага, му е дадено от Бога заради готовността му всеки момент да изпълнява волята Божия. Някой има силна вяра. Как ще използва той вярата си?
Вярата е дадена на човека като метод, да го научи как да работи.
към беседата >>
Правият път в квадрата са неговите диагонали.
Тщеславният говори много, горделивият – малко или почти никак. Тщеславието и гордостта лежат на противоположните ъгли на квадрата. Ако обикалят квадрата, т.е. ако се движат по страните му, те ще се намерят в противоречие. За да излязат от това противоречие, те трябва да вървят по диагоналите в квадрата.
Правият път в квадрата са неговите диагонали.
Движи ли се човек по ъглите на квадрата, той неизбежно ще мине през всички анормални състояния, от които хората страдат. Ъглите на квадрата са ония четири точки, в които деятелността е най-силна. Следователно, който се движи по тия четири точки, той непременно ще пострада. Човек трябва да бъде голям герой, за да може, като върви по тия точки, да избегне страданията. Диагоналите на квадрата представят вътрешните точки на живота.
към беседата >>
Днес всички хора се запитват: Как ще подобрим живота си?
Днес всички хора се запитват: Как ще подобрим живота си?
Как ще се справим с трудните икономически условия? Как ще се справим с болестите? Мнозина казват, че животът ще се оправи, болестите ще изчезнат, когато се подобрят икономическите условия и т.н. Това се отнася до богатите, но какво ще кажат сиромасите, какво ще кажат ония, които нямат вяра? Има една наука, една философия, която е в състояние да помогне на всички хора, при каквито условия и да се намират.
към беседата >>
Движи ли се човек по ъглите на квадрата, той неизбежно ще мине през всички анормални състояния, от които хората страдат.
Тщеславието и гордостта лежат на противоположните ъгли на квадрата. Ако обикалят квадрата, т.е. ако се движат по страните му, те ще се намерят в противоречие. За да излязат от това противоречие, те трябва да вървят по диагоналите в квадрата. Правият път в квадрата са неговите диагонали.
Движи ли се човек по ъглите на квадрата, той неизбежно ще мине през всички анормални състояния, от които хората страдат.
Ъглите на квадрата са ония четири точки, в които деятелността е най-силна. Следователно, който се движи по тия четири точки, той непременно ще пострада. Човек трябва да бъде голям герой, за да може, като върви по тия точки, да избегне страданията. Диагоналите на квадрата представят вътрешните точки на живота. Който разбира живота, само той може да върви безопасно по неговите диагонали, т.е.
към беседата >>
Как ще се справим с трудните икономически условия?
Днес всички хора се запитват: Как ще подобрим живота си?
Как ще се справим с трудните икономически условия?
Как ще се справим с болестите? Мнозина казват, че животът ще се оправи, болестите ще изчезнат, когато се подобрят икономическите условия и т.н. Това се отнася до богатите, но какво ще кажат сиромасите, какво ще кажат ония, които нямат вяра? Има една наука, една философия, която е в състояние да помогне на всички хора, при каквито условия и да се намират. Тази наука се отнася за богати и за сиромаси, за учени и за прости, които се стремят към истината.
към беседата >>
Ъглите на квадрата са ония четири точки, в които деятелността е най-силна.
Ако обикалят квадрата, т.е. ако се движат по страните му, те ще се намерят в противоречие. За да излязат от това противоречие, те трябва да вървят по диагоналите в квадрата. Правият път в квадрата са неговите диагонали. Движи ли се човек по ъглите на квадрата, той неизбежно ще мине през всички анормални състояния, от които хората страдат.
Ъглите на квадрата са ония четири точки, в които деятелността е най-силна.
Следователно, който се движи по тия четири точки, той непременно ще пострада. Човек трябва да бъде голям герой, за да може, като върви по тия точки, да избегне страданията. Диагоналите на квадрата представят вътрешните точки на живота. Който разбира живота, само той може да върви безопасно по неговите диагонали, т.е. по вътрешните му пътища.
към беседата >>
Как ще се справим с болестите?
Днес всички хора се запитват: Как ще подобрим живота си? Как ще се справим с трудните икономически условия?
Как ще се справим с болестите?
Мнозина казват, че животът ще се оправи, болестите ще изчезнат, когато се подобрят икономическите условия и т.н. Това се отнася до богатите, но какво ще кажат сиромасите, какво ще кажат ония, които нямат вяра? Има една наука, една философия, която е в състояние да помогне на всички хора, при каквито условия и да се намират. Тази наука се отнася за богати и за сиромаси, за учени и за прости, които се стремят към истината. Веднъж завинаги те трябва да ликвидират със стария живот и да влязат в новия.
към беседата >>
Следователно, който се движи по тия четири точки, той непременно ще пострада.
ако се движат по страните му, те ще се намерят в противоречие. За да излязат от това противоречие, те трябва да вървят по диагоналите в квадрата. Правият път в квадрата са неговите диагонали. Движи ли се човек по ъглите на квадрата, той неизбежно ще мине през всички анормални състояния, от които хората страдат. Ъглите на квадрата са ония четири точки, в които деятелността е най-силна.
Следователно, който се движи по тия четири точки, той непременно ще пострада.
Човек трябва да бъде голям герой, за да може, като върви по тия точки, да избегне страданията. Диагоналите на квадрата представят вътрешните точки на живота. Който разбира живота, само той може да върви безопасно по неговите диагонали, т.е. по вътрешните му пътища.
към беседата >>
Мнозина казват, че животът ще се оправи, болестите ще изчезнат, когато се подобрят икономическите условия и т.н.
Днес всички хора се запитват: Как ще подобрим живота си? Как ще се справим с трудните икономически условия? Как ще се справим с болестите?
Мнозина казват, че животът ще се оправи, болестите ще изчезнат, когато се подобрят икономическите условия и т.н.
Това се отнася до богатите, но какво ще кажат сиромасите, какво ще кажат ония, които нямат вяра? Има една наука, една философия, която е в състояние да помогне на всички хора, при каквито условия и да се намират. Тази наука се отнася за богати и за сиромаси, за учени и за прости, които се стремят към истината. Веднъж завинаги те трябва да ликвидират със стария живот и да влязат в новия. Животът учи човека.
към беседата >>
Човек трябва да бъде голям герой, за да може, като върви по тия точки, да избегне страданията.
За да излязат от това противоречие, те трябва да вървят по диагоналите в квадрата. Правият път в квадрата са неговите диагонали. Движи ли се човек по ъглите на квадрата, той неизбежно ще мине през всички анормални състояния, от които хората страдат. Ъглите на квадрата са ония четири точки, в които деятелността е най-силна. Следователно, който се движи по тия четири точки, той непременно ще пострада.
Човек трябва да бъде голям герой, за да може, като върви по тия точки, да избегне страданията.
Диагоналите на квадрата представят вътрешните точки на живота. Който разбира живота, само той може да върви безопасно по неговите диагонали, т.е. по вътрешните му пътища.
към беседата >>
Това се отнася до богатите, но какво ще кажат сиромасите, какво ще кажат ония, които нямат вяра?
Днес всички хора се запитват: Как ще подобрим живота си? Как ще се справим с трудните икономически условия? Как ще се справим с болестите? Мнозина казват, че животът ще се оправи, болестите ще изчезнат, когато се подобрят икономическите условия и т.н.
Това се отнася до богатите, но какво ще кажат сиромасите, какво ще кажат ония, които нямат вяра?
Има една наука, една философия, която е в състояние да помогне на всички хора, при каквито условия и да се намират. Тази наука се отнася за богати и за сиромаси, за учени и за прости, които се стремят към истината. Веднъж завинаги те трябва да ликвидират със стария живот и да влязат в новия. Животът учи човека. Той му показва законите, на които трябва да служи.
към беседата >>
Диагоналите на квадрата представят вътрешните точки на живота.
Правият път в квадрата са неговите диагонали. Движи ли се човек по ъглите на квадрата, той неизбежно ще мине през всички анормални състояния, от които хората страдат. Ъглите на квадрата са ония четири точки, в които деятелността е най-силна. Следователно, който се движи по тия четири точки, той непременно ще пострада. Човек трябва да бъде голям герой, за да може, като върви по тия точки, да избегне страданията.
Диагоналите на квадрата представят вътрешните точки на живота.
Който разбира живота, само той може да върви безопасно по неговите диагонали, т.е. по вътрешните му пътища.
към беседата >>
Има една наука, една философия, която е в състояние да помогне на всички хора, при каквито условия и да се намират.
Днес всички хора се запитват: Как ще подобрим живота си? Как ще се справим с трудните икономически условия? Как ще се справим с болестите? Мнозина казват, че животът ще се оправи, болестите ще изчезнат, когато се подобрят икономическите условия и т.н. Това се отнася до богатите, но какво ще кажат сиромасите, какво ще кажат ония, които нямат вяра?
Има една наука, една философия, която е в състояние да помогне на всички хора, при каквито условия и да се намират.
Тази наука се отнася за богати и за сиромаси, за учени и за прости, които се стремят към истината. Веднъж завинаги те трябва да ликвидират със стария живот и да влязат в новия. Животът учи човека. Той му показва законите, на които трябва да служи.
към беседата >>
Който разбира живота, само той може да върви безопасно по неговите диагонали, т.е.
Движи ли се човек по ъглите на квадрата, той неизбежно ще мине през всички анормални състояния, от които хората страдат. Ъглите на квадрата са ония четири точки, в които деятелността е най-силна. Следователно, който се движи по тия четири точки, той непременно ще пострада. Човек трябва да бъде голям герой, за да може, като върви по тия точки, да избегне страданията. Диагоналите на квадрата представят вътрешните точки на живота.
Който разбира живота, само той може да върви безопасно по неговите диагонали, т.е.
по вътрешните му пътища.
към беседата >>
Тази наука се отнася за богати и за сиромаси, за учени и за прости, които се стремят към истината.
Как ще се справим с трудните икономически условия? Как ще се справим с болестите? Мнозина казват, че животът ще се оправи, болестите ще изчезнат, когато се подобрят икономическите условия и т.н. Това се отнася до богатите, но какво ще кажат сиромасите, какво ще кажат ония, които нямат вяра? Има една наука, една философия, която е в състояние да помогне на всички хора, при каквито условия и да се намират.
Тази наука се отнася за богати и за сиромаси, за учени и за прости, които се стремят към истината.
Веднъж завинаги те трябва да ликвидират със стария живот и да влязат в новия. Животът учи човека. Той му показва законите, на които трябва да служи.
към беседата >>
по вътрешните му пътища.
Ъглите на квадрата са ония четири точки, в които деятелността е най-силна. Следователно, който се движи по тия четири точки, той непременно ще пострада. Човек трябва да бъде голям герой, за да може, като върви по тия точки, да избегне страданията. Диагоналите на квадрата представят вътрешните точки на живота. Който разбира живота, само той може да върви безопасно по неговите диагонали, т.е.
по вътрешните му пътища.
към беседата >>
Веднъж завинаги те трябва да ликвидират със стария живот и да влязат в новия.
Как ще се справим с болестите? Мнозина казват, че животът ще се оправи, болестите ще изчезнат, когато се подобрят икономическите условия и т.н. Това се отнася до богатите, но какво ще кажат сиромасите, какво ще кажат ония, които нямат вяра? Има една наука, една философия, която е в състояние да помогне на всички хора, при каквито условия и да се намират. Тази наука се отнася за богати и за сиромаси, за учени и за прости, които се стремят към истината.
Веднъж завинаги те трябва да ликвидират със стария живот и да влязат в новия.
Животът учи човека. Той му показва законите, на които трябва да служи.
към беседата >>
И тъй, иска ли да избегне страданията и нещастията, човек трябва да върви по вътрешните пътища на живота, а не по външните.
И тъй, иска ли да избегне страданията и нещастията, човек трябва да върви по вътрешните пътища на живота, а не по външните.
Когато се казва, че човек не трябва да върви по чужд ум, това значи, да не ходи по ъглите и по страните на квадрата. Това не значи, че квадратът носи нещастия в света, но човек трябва да знае по кои пътища на квадрата да върви. Квадратът представя дома. Върхът Д представя бащата, а противоположният връх С представя сина. Върхът В.
към беседата >>
Животът учи човека.
Мнозина казват, че животът ще се оправи, болестите ще изчезнат, когато се подобрят икономическите условия и т.н. Това се отнася до богатите, но какво ще кажат сиромасите, какво ще кажат ония, които нямат вяра? Има една наука, една философия, която е в състояние да помогне на всички хора, при каквито условия и да се намират. Тази наука се отнася за богати и за сиромаси, за учени и за прости, които се стремят към истината. Веднъж завинаги те трябва да ликвидират със стария живот и да влязат в новия.
Животът учи човека.
Той му показва законите, на които трябва да служи.
към беседата >>
Когато се казва, че човек не трябва да върви по чужд ум, това значи, да не ходи по ъглите и по страните на квадрата.
И тъй, иска ли да избегне страданията и нещастията, човек трябва да върви по вътрешните пътища на живота, а не по външните.
Когато се казва, че човек не трябва да върви по чужд ум, това значи, да не ходи по ъглите и по страните на квадрата.
Това не значи, че квадратът носи нещастия в света, но човек трябва да знае по кои пътища на квадрата да върви. Квадратът представя дома. Върхът Д представя бащата, а противоположният връх С представя сина. Върхът В. е майката, а противоположният на нея връх Д.
към беседата >>
Той му показва законите, на които трябва да служи.
Това се отнася до богатите, но какво ще кажат сиромасите, какво ще кажат ония, които нямат вяра? Има една наука, една философия, която е в състояние да помогне на всички хора, при каквито условия и да се намират. Тази наука се отнася за богати и за сиромаси, за учени и за прости, които се стремят към истината. Веднъж завинаги те трябва да ликвидират със стария живот и да влязат в новия. Животът учи човека.
Той му показва законите, на които трябва да служи.
към беседата >>
Това не значи, че квадратът носи нещастия в света, но човек трябва да знае по кои пътища на квадрата да върви.
И тъй, иска ли да избегне страданията и нещастията, човек трябва да върви по вътрешните пътища на живота, а не по външните. Когато се казва, че човек не трябва да върви по чужд ум, това значи, да не ходи по ъглите и по страните на квадрата.
Това не значи, че квадратът носи нещастия в света, но човек трябва да знае по кои пътища на квадрата да върви.
Квадратът представя дома. Върхът Д представя бащата, а противоположният връх С представя сина. Върхът В. е майката, а противоположният на нея връх Д. – дъщерята.
към беседата >>
През време ни Балканската война, един българин, учител в Казанлък, попаднал в неприятелски ръце.
През време ни Балканската война, един българин, учител в Казанлък, попаднал в неприятелски ръце.
Неприятелят избил много българи, войници и офицери, но по някаква щастлива случайност, този учител могъл да избяга от неприятелския куршум и се скрил в една пещера, дето прекарал цели три дена без троха хляб и без капка вода. По идеи той бил анархист и не вярвал в Бога. Като огладнял много, той започнал да мисли какво да прави. Да излезе вън от пещерата, ще се изложи на неприятелските куршуми. Да остане в пещерата, рискува да умре от глад.
към беседата >>
Квадратът представя дома.
И тъй, иска ли да избегне страданията и нещастията, човек трябва да върви по вътрешните пътища на живота, а не по външните. Когато се казва, че човек не трябва да върви по чужд ум, това значи, да не ходи по ъглите и по страните на квадрата. Това не значи, че квадратът носи нещастия в света, но човек трябва да знае по кои пътища на квадрата да върви.
Квадратът представя дома.
Върхът Д представя бащата, а противоположният връх С представя сина. Върхът В. е майката, а противоположният на нея връх Д. – дъщерята. Бащата обича повече сина, а майката – дъщерята.
към беседата >>
Неприятелят избил много българи, войници и офицери, но по някаква щастлива случайност, този учител могъл да избяга от неприятелския куршум и се скрил в една пещера, дето прекарал цели три дена без троха хляб и без капка вода.
През време ни Балканската война, един българин, учител в Казанлък, попаднал в неприятелски ръце.
Неприятелят избил много българи, войници и офицери, но по някаква щастлива случайност, този учител могъл да избяга от неприятелския куршум и се скрил в една пещера, дето прекарал цели три дена без троха хляб и без капка вода.
По идеи той бил анархист и не вярвал в Бога. Като огладнял много, той започнал да мисли какво да прави. Да излезе вън от пещерата, ще се изложи на неприятелските куршуми. Да остане в пещерата, рискува да умре от глад. Най-после му дошла на ума една светла идея.
към беседата >>
Върхът Д представя бащата, а противоположният връх С представя сина.
И тъй, иска ли да избегне страданията и нещастията, човек трябва да върви по вътрешните пътища на живота, а не по външните. Когато се казва, че човек не трябва да върви по чужд ум, това значи, да не ходи по ъглите и по страните на квадрата. Това не значи, че квадратът носи нещастия в света, но човек трябва да знае по кои пътища на квадрата да върви. Квадратът представя дома.
Върхът Д представя бащата, а противоположният връх С представя сина.
Върхът В. е майката, а противоположният на нея връх Д. – дъщерята. Бащата обича повече сина, а майката – дъщерята. За тяхната обич има ред причини.
към беседата >>
По идеи той бил анархист и не вярвал в Бога.
През време ни Балканската война, един българин, учител в Казанлък, попаднал в неприятелски ръце. Неприятелят избил много българи, войници и офицери, но по някаква щастлива случайност, този учител могъл да избяга от неприятелския куршум и се скрил в една пещера, дето прекарал цели три дена без троха хляб и без капка вода.
По идеи той бил анархист и не вярвал в Бога.
Като огладнял много, той започнал да мисли какво да прави. Да излезе вън от пещерата, ще се изложи на неприятелските куршуми. Да остане в пещерата, рискува да умре от глад. Най-после му дошла на ума една светла идея. Той си казал: Защо ставам толкова фанатик?
към беседата >>
Върхът В.
И тъй, иска ли да избегне страданията и нещастията, човек трябва да върви по вътрешните пътища на живота, а не по външните. Когато се казва, че човек не трябва да върви по чужд ум, това значи, да не ходи по ъглите и по страните на квадрата. Това не значи, че квадратът носи нещастия в света, но човек трябва да знае по кои пътища на квадрата да върви. Квадратът представя дома. Върхът Д представя бащата, а противоположният връх С представя сина.
Върхът В.
е майката, а противоположният на нея връх Д. – дъщерята. Бащата обича повече сина, а майката – дъщерята. За тяхната обич има ред причини. Това не е никаква слабост, нито някакво временно увлечение.
към беседата >>
Като огладнял много, той започнал да мисли какво да прави.
През време ни Балканската война, един българин, учител в Казанлък, попаднал в неприятелски ръце. Неприятелят избил много българи, войници и офицери, но по някаква щастлива случайност, този учител могъл да избяга от неприятелския куршум и се скрил в една пещера, дето прекарал цели три дена без троха хляб и без капка вода. По идеи той бил анархист и не вярвал в Бога.
Като огладнял много, той започнал да мисли какво да прави.
Да излезе вън от пещерата, ще се изложи на неприятелските куршуми. Да остане в пещерата, рискува да умре от глад. Най-после му дошла на ума една светла идея. Той си казал: Защо ставам толкова фанатик? Защо да не се помоля на Бога, да ми помогне по някакъв начин?
към беседата >>
е майката, а противоположният на нея връх Д.
Когато се казва, че човек не трябва да върви по чужд ум, това значи, да не ходи по ъглите и по страните на квадрата. Това не значи, че квадратът носи нещастия в света, но човек трябва да знае по кои пътища на квадрата да върви. Квадратът представя дома. Върхът Д представя бащата, а противоположният връх С представя сина. Върхът В.
е майката, а противоположният на нея връх Д.
– дъщерята. Бащата обича повече сина, а майката – дъщерята. За тяхната обич има ред причини. Това не е никаква слабост, нито някакво временно увлечение. Синът е заслужил любовта на баща си, а дъщерята – любовта на майка си.
към беседата >>
Да излезе вън от пещерата, ще се изложи на неприятелските куршуми.
През време ни Балканската война, един българин, учител в Казанлък, попаднал в неприятелски ръце. Неприятелят избил много българи, войници и офицери, но по някаква щастлива случайност, този учител могъл да избяга от неприятелския куршум и се скрил в една пещера, дето прекарал цели три дена без троха хляб и без капка вода. По идеи той бил анархист и не вярвал в Бога. Като огладнял много, той започнал да мисли какво да прави.
Да излезе вън от пещерата, ще се изложи на неприятелските куршуми.
Да остане в пещерата, рискува да умре от глад. Най-после му дошла на ума една светла идея. Той си казал: Защо ставам толкова фанатик? Защо да не се помоля на Бога, да ми помогне по някакъв начин? Ще направя опит, може да ми се чуе молитвата.
към беседата >>
– дъщерята.
Това не значи, че квадратът носи нещастия в света, но човек трябва да знае по кои пътища на квадрата да върви. Квадратът представя дома. Върхът Д представя бащата, а противоположният връх С представя сина. Върхът В. е майката, а противоположният на нея връх Д.
– дъщерята.
Бащата обича повече сина, а майката – дъщерята. За тяхната обич има ред причини. Това не е никаква слабост, нито някакво временно увлечение. Синът е заслужил любовта на баща си, а дъщерята – любовта на майка си. Пътят, по който бащата се движи към сина си, и майката – към дъщеря си, са диагоналите в квадрата.
към беседата >>
Да остане в пещерата, рискува да умре от глад.
През време ни Балканската война, един българин, учител в Казанлък, попаднал в неприятелски ръце. Неприятелят избил много българи, войници и офицери, но по някаква щастлива случайност, този учител могъл да избяга от неприятелския куршум и се скрил в една пещера, дето прекарал цели три дена без троха хляб и без капка вода. По идеи той бил анархист и не вярвал в Бога. Като огладнял много, той започнал да мисли какво да прави. Да излезе вън от пещерата, ще се изложи на неприятелските куршуми.
Да остане в пещерата, рискува да умре от глад.
Най-после му дошла на ума една светла идея. Той си казал: Защо ставам толкова фанатик? Защо да не се помоля на Бога, да ми помогне по някакъв начин? Ще направя опит, може да ми се чуе молитвата. Много хора вярват в Бога.
към беседата >>
Бащата обича повече сина, а майката – дъщерята.
Квадратът представя дома. Върхът Д представя бащата, а противоположният връх С представя сина. Върхът В. е майката, а противоположният на нея връх Д. – дъщерята.
Бащата обича повече сина, а майката – дъщерята.
За тяхната обич има ред причини. Това не е никаква слабост, нито някакво временно увлечение. Синът е заслужил любовта на баща си, а дъщерята – любовта на майка си. Пътят, по който бащата се движи към сина си, и майката – към дъщеря си, са диагоналите в квадрата. Рече ли бащата да се движи по ъглите на квадрата, за да отиде до сина си, ще се създаде голям спор, ще изникнат големи недоразумения.
към беседата >>
Най-после му дошла на ума една светла идея.
Неприятелят избил много българи, войници и офицери, но по някаква щастлива случайност, този учител могъл да избяга от неприятелския куршум и се скрил в една пещера, дето прекарал цели три дена без троха хляб и без капка вода. По идеи той бил анархист и не вярвал в Бога. Като огладнял много, той започнал да мисли какво да прави. Да излезе вън от пещерата, ще се изложи на неприятелските куршуми. Да остане в пещерата, рискува да умре от глад.
Най-после му дошла на ума една светла идея.
Той си казал: Защо ставам толкова фанатик? Защо да не се помоля на Бога, да ми помогне по някакъв начин? Ще направя опит, може да ми се чуе молитвата. Много хора вярват в Бога. Нека и аз опитам този Бог.
към беседата >>
За тяхната обич има ред причини.
Върхът Д представя бащата, а противоположният връх С представя сина. Върхът В. е майката, а противоположният на нея връх Д. – дъщерята. Бащата обича повече сина, а майката – дъщерята.
За тяхната обич има ред причини.
Това не е никаква слабост, нито някакво временно увлечение. Синът е заслужил любовта на баща си, а дъщерята – любовта на майка си. Пътят, по който бащата се движи към сина си, и майката – към дъщеря си, са диагоналите в квадрата. Рече ли бащата да се движи по ъглите на квадрата, за да отиде до сина си, ще се създаде голям спор, ще изникнат големи недоразумения. Това показва, че бащата, както и останалите членове на дома, не разбират вътрешните закони на живота, вследствие на което нарушават хармонията в техните отношения.
към беседата >>
Той си казал: Защо ставам толкова фанатик?
По идеи той бил анархист и не вярвал в Бога. Като огладнял много, той започнал да мисли какво да прави. Да излезе вън от пещерата, ще се изложи на неприятелските куршуми. Да остане в пещерата, рискува да умре от глад. Най-после му дошла на ума една светла идея.
Той си казал: Защо ставам толкова фанатик?
Защо да не се помоля на Бога, да ми помогне по някакъв начин? Ще направя опит, може да ми се чуе молитвата. Много хора вярват в Бога. Нека и аз опитам този Бог. Той се обърнал към Бога с думите: Господи, когато бях малък, слушах от родителите и от учителите си, че Ти си ни създал и се грижиш за нас.
към беседата >>
Това не е никаква слабост, нито някакво временно увлечение.
Върхът В. е майката, а противоположният на нея връх Д. – дъщерята. Бащата обича повече сина, а майката – дъщерята. За тяхната обич има ред причини.
Това не е никаква слабост, нито някакво временно увлечение.
Синът е заслужил любовта на баща си, а дъщерята – любовта на майка си. Пътят, по който бащата се движи към сина си, и майката – към дъщеря си, са диагоналите в квадрата. Рече ли бащата да се движи по ъглите на квадрата, за да отиде до сина си, ще се създаде голям спор, ще изникнат големи недоразумения. Това показва, че бащата, както и останалите членове на дома, не разбират вътрешните закони на живота, вследствие на което нарушават хармонията в техните отношения. Мъжът и жената, братята и сестрите трябва да живеят в хармония.
към беседата >>
Защо да не се помоля на Бога, да ми помогне по някакъв начин?
Като огладнял много, той започнал да мисли какво да прави. Да излезе вън от пещерата, ще се изложи на неприятелските куршуми. Да остане в пещерата, рискува да умре от глад. Най-после му дошла на ума една светла идея. Той си казал: Защо ставам толкова фанатик?
Защо да не се помоля на Бога, да ми помогне по някакъв начин?
Ще направя опит, може да ми се чуе молитвата. Много хора вярват в Бога. Нека и аз опитам този Бог. Той се обърнал към Бога с думите: Господи, когато бях малък, слушах от родителите и от учителите си, че Ти си ни създал и се грижиш за нас. Дали е вярно това, не зная, но така е писано.
към беседата >>
Синът е заслужил любовта на баща си, а дъщерята – любовта на майка си.
е майката, а противоположният на нея връх Д. – дъщерята. Бащата обича повече сина, а майката – дъщерята. За тяхната обич има ред причини. Това не е никаква слабост, нито някакво временно увлечение.
Синът е заслужил любовта на баща си, а дъщерята – любовта на майка си.
Пътят, по който бащата се движи към сина си, и майката – към дъщеря си, са диагоналите в квадрата. Рече ли бащата да се движи по ъглите на квадрата, за да отиде до сина си, ще се създаде голям спор, ще изникнат големи недоразумения. Това показва, че бащата, както и останалите членове на дома, не разбират вътрешните закони на живота, вследствие на което нарушават хармонията в техните отношения. Мъжът и жената, братята и сестрите трябва да живеят в хармония. Обаче, тази хармония не се създава сега.
към беседата >>
Ще направя опит, може да ми се чуе молитвата.
Да излезе вън от пещерата, ще се изложи на неприятелските куршуми. Да остане в пещерата, рискува да умре от глад. Най-после му дошла на ума една светла идея. Той си казал: Защо ставам толкова фанатик? Защо да не се помоля на Бога, да ми помогне по някакъв начин?
Ще направя опит, може да ми се чуе молитвата.
Много хора вярват в Бога. Нека и аз опитам този Бог. Той се обърнал към Бога с думите: Господи, когато бях малък, слушах от родителите и от учителите си, че Ти си ни създал и се грижиш за нас. Дали е вярно това, не зная, но така е писано. Аз искам да направя един малък опит, да проверя истинността на тези думи.
към беседата >>
Пътят, по който бащата се движи към сина си, и майката – към дъщеря си, са диагоналите в квадрата.
– дъщерята. Бащата обича повече сина, а майката – дъщерята. За тяхната обич има ред причини. Това не е никаква слабост, нито някакво временно увлечение. Синът е заслужил любовта на баща си, а дъщерята – любовта на майка си.
Пътят, по който бащата се движи към сина си, и майката – към дъщеря си, са диагоналите в квадрата.
Рече ли бащата да се движи по ъглите на квадрата, за да отиде до сина си, ще се създаде голям спор, ще изникнат големи недоразумения. Това показва, че бащата, както и останалите членове на дома, не разбират вътрешните закони на живота, вследствие на което нарушават хармонията в техните отношения. Мъжът и жената, братята и сестрите трябва да живеят в хармония. Обаче, тази хармония не се създава сега. Тя съществува в самата природа.
към беседата >>
Много хора вярват в Бога.
Да остане в пещерата, рискува да умре от глад. Най-после му дошла на ума една светла идея. Той си казал: Защо ставам толкова фанатик? Защо да не се помоля на Бога, да ми помогне по някакъв начин? Ще направя опит, може да ми се чуе молитвата.
Много хора вярват в Бога.
Нека и аз опитам този Бог. Той се обърнал към Бога с думите: Господи, когато бях малък, слушах от родителите и от учителите си, че Ти си ни създал и се грижиш за нас. Дали е вярно това, не зная, но така е писано. Аз искам да направя един малък опит, да проверя истинността на тези думи. Животът ми е изложен на явна опасност.
към беседата >>
Рече ли бащата да се движи по ъглите на квадрата, за да отиде до сина си, ще се създаде голям спор, ще изникнат големи недоразумения.
Бащата обича повече сина, а майката – дъщерята. За тяхната обич има ред причини. Това не е никаква слабост, нито някакво временно увлечение. Синът е заслужил любовта на баща си, а дъщерята – любовта на майка си. Пътят, по който бащата се движи към сина си, и майката – към дъщеря си, са диагоналите в квадрата.
Рече ли бащата да се движи по ъглите на квадрата, за да отиде до сина си, ще се създаде голям спор, ще изникнат големи недоразумения.
Това показва, че бащата, както и останалите членове на дома, не разбират вътрешните закони на живота, вследствие на което нарушават хармонията в техните отношения. Мъжът и жената, братята и сестрите трябва да живеят в хармония. Обаче, тази хармония не се създава сега. Тя съществува в самата природа. От нас се иска само да спазваме тази хармония.
към беседата >>
Нека и аз опитам този Бог.
Най-после му дошла на ума една светла идея. Той си казал: Защо ставам толкова фанатик? Защо да не се помоля на Бога, да ми помогне по някакъв начин? Ще направя опит, може да ми се чуе молитвата. Много хора вярват в Бога.
Нека и аз опитам този Бог.
Той се обърнал към Бога с думите: Господи, когато бях малък, слушах от родителите и от учителите си, че Ти си ни създал и се грижиш за нас. Дали е вярно това, не зная, но така е писано. Аз искам да направя един малък опит, да проверя истинността на тези думи. Животът ми е изложен на явна опасност. От една страна съм заплашен от неприятелски куршум, а от друга – глад ме мъчи.
към беседата >>
Това показва, че бащата, както и останалите членове на дома, не разбират вътрешните закони на живота, вследствие на което нарушават хармонията в техните отношения.
За тяхната обич има ред причини. Това не е никаква слабост, нито някакво временно увлечение. Синът е заслужил любовта на баща си, а дъщерята – любовта на майка си. Пътят, по който бащата се движи към сина си, и майката – към дъщеря си, са диагоналите в квадрата. Рече ли бащата да се движи по ъглите на квадрата, за да отиде до сина си, ще се създаде голям спор, ще изникнат големи недоразумения.
Това показва, че бащата, както и останалите членове на дома, не разбират вътрешните закони на живота, вследствие на което нарушават хармонията в техните отношения.
Мъжът и жената, братята и сестрите трябва да живеят в хармония. Обаче, тази хармония не се създава сега. Тя съществува в самата природа. От нас се иска само да спазваме тази хармония. В природата съществуват ред правила, методи и закони, които човек трябва да прилага.
към беседата >>
Той се обърнал към Бога с думите: Господи, когато бях малък, слушах от родителите и от учителите си, че Ти си ни създал и се грижиш за нас.
Той си казал: Защо ставам толкова фанатик? Защо да не се помоля на Бога, да ми помогне по някакъв начин? Ще направя опит, може да ми се чуе молитвата. Много хора вярват в Бога. Нека и аз опитам този Бог.
Той се обърнал към Бога с думите: Господи, когато бях малък, слушах от родителите и от учителите си, че Ти си ни създал и се грижиш за нас.
Дали е вярно това, не зная, но така е писано. Аз искам да направя един малък опит, да проверя истинността на тези думи. Животът ми е изложен на явна опасност. От една страна съм заплашен от неприятелски куршум, а от друга – глад ме мъчи. Помогни ми да се върна в отечеството си жив и здрав.
към беседата >>
Мъжът и жената, братята и сестрите трябва да живеят в хармония.
Това не е никаква слабост, нито някакво временно увлечение. Синът е заслужил любовта на баща си, а дъщерята – любовта на майка си. Пътят, по който бащата се движи към сина си, и майката – към дъщеря си, са диагоналите в квадрата. Рече ли бащата да се движи по ъглите на квадрата, за да отиде до сина си, ще се създаде голям спор, ще изникнат големи недоразумения. Това показва, че бащата, както и останалите членове на дома, не разбират вътрешните закони на живота, вследствие на което нарушават хармонията в техните отношения.
Мъжът и жената, братята и сестрите трябва да живеят в хармония.
Обаче, тази хармония не се създава сега. Тя съществува в самата природа. От нас се иска само да спазваме тази хармония. В природата съществуват ред правила, методи и закони, които човек трябва да прилага. Прилага ли ги както трябва, той ще живее хармонично.
към беседата >>
Дали е вярно това, не зная, но така е писано.
Защо да не се помоля на Бога, да ми помогне по някакъв начин? Ще направя опит, може да ми се чуе молитвата. Много хора вярват в Бога. Нека и аз опитам този Бог. Той се обърнал към Бога с думите: Господи, когато бях малък, слушах от родителите и от учителите си, че Ти си ни създал и се грижиш за нас.
Дали е вярно това, не зная, но така е писано.
Аз искам да направя един малък опит, да проверя истинността на тези думи. Животът ми е изложен на явна опасност. От една страна съм заплашен от неприятелски куршум, а от друга – глад ме мъчи. Помогни ми да се върна в отечеството си жив и здрав. Ако се върна в родния си край, ще проповядвам името Ти, както досега свободно съм проповядвал своите идеи.
към беседата >>
Обаче, тази хармония не се създава сега.
Синът е заслужил любовта на баща си, а дъщерята – любовта на майка си. Пътят, по който бащата се движи към сина си, и майката – към дъщеря си, са диагоналите в квадрата. Рече ли бащата да се движи по ъглите на квадрата, за да отиде до сина си, ще се създаде голям спор, ще изникнат големи недоразумения. Това показва, че бащата, както и останалите членове на дома, не разбират вътрешните закони на живота, вследствие на което нарушават хармонията в техните отношения. Мъжът и жената, братята и сестрите трябва да живеят в хармония.
Обаче, тази хармония не се създава сега.
Тя съществува в самата природа. От нас се иска само да спазваме тази хармония. В природата съществуват ред правила, методи и закони, които човек трябва да прилага. Прилага ли ги както трябва, той ще живее хармонично.
към беседата >>
Аз искам да направя един малък опит, да проверя истинността на тези думи.
Ще направя опит, може да ми се чуе молитвата. Много хора вярват в Бога. Нека и аз опитам този Бог. Той се обърнал към Бога с думите: Господи, когато бях малък, слушах от родителите и от учителите си, че Ти си ни създал и се грижиш за нас. Дали е вярно това, не зная, но така е писано.
Аз искам да направя един малък опит, да проверя истинността на тези думи.
Животът ми е изложен на явна опасност. От една страна съм заплашен от неприятелски куршум, а от друга – глад ме мъчи. Помогни ми да се върна в отечеството си жив и здрав. Ако се върна в родния си край, ще проповядвам името Ти, както досега свободно съм проповядвал своите идеи. Като изказал тези думи, той се вглъбил в себе си тих и спокоен и останал да чака отговор на молитвата си.
към беседата >>
Тя съществува в самата природа.
Пътят, по който бащата се движи към сина си, и майката – към дъщеря си, са диагоналите в квадрата. Рече ли бащата да се движи по ъглите на квадрата, за да отиде до сина си, ще се създаде голям спор, ще изникнат големи недоразумения. Това показва, че бащата, както и останалите членове на дома, не разбират вътрешните закони на живота, вследствие на което нарушават хармонията в техните отношения. Мъжът и жената, братята и сестрите трябва да живеят в хармония. Обаче, тази хармония не се създава сега.
Тя съществува в самата природа.
От нас се иска само да спазваме тази хармония. В природата съществуват ред правила, методи и закони, които човек трябва да прилага. Прилага ли ги както трябва, той ще живее хармонично.
към беседата >>
Животът ми е изложен на явна опасност.
Много хора вярват в Бога. Нека и аз опитам този Бог. Той се обърнал към Бога с думите: Господи, когато бях малък, слушах от родителите и от учителите си, че Ти си ни създал и се грижиш за нас. Дали е вярно това, не зная, но така е писано. Аз искам да направя един малък опит, да проверя истинността на тези думи.
Животът ми е изложен на явна опасност.
От една страна съм заплашен от неприятелски куршум, а от друга – глад ме мъчи. Помогни ми да се върна в отечеството си жив и здрав. Ако се върна в родния си край, ще проповядвам името Ти, както досега свободно съм проповядвал своите идеи. Като изказал тези думи, той се вглъбил в себе си тих и спокоен и останал да чака отговор на молитвата си. Не се минало половин час, той видял една костна жаба, с парче хляб в устата си, се отправя точно към входа на пещерата.
към беседата >>
От нас се иска само да спазваме тази хармония.
Рече ли бащата да се движи по ъглите на квадрата, за да отиде до сина си, ще се създаде голям спор, ще изникнат големи недоразумения. Това показва, че бащата, както и останалите членове на дома, не разбират вътрешните закони на живота, вследствие на което нарушават хармонията в техните отношения. Мъжът и жената, братята и сестрите трябва да живеят в хармония. Обаче, тази хармония не се създава сега. Тя съществува в самата природа.
От нас се иска само да спазваме тази хармония.
В природата съществуват ред правила, методи и закони, които човек трябва да прилага. Прилага ли ги както трябва, той ще живее хармонично.
към беседата >>
От една страна съм заплашен от неприятелски куршум, а от друга – глад ме мъчи.
Нека и аз опитам този Бог. Той се обърнал към Бога с думите: Господи, когато бях малък, слушах от родителите и от учителите си, че Ти си ни създал и се грижиш за нас. Дали е вярно това, не зная, но така е писано. Аз искам да направя един малък опит, да проверя истинността на тези думи. Животът ми е изложен на явна опасност.
От една страна съм заплашен от неприятелски куршум, а от друга – глад ме мъчи.
Помогни ми да се върна в отечеството си жив и здрав. Ако се върна в родния си край, ще проповядвам името Ти, както досега свободно съм проповядвал своите идеи. Като изказал тези думи, той се вглъбил в себе си тих и спокоен и останал да чака отговор на молитвата си. Не се минало половин час, той видял една костна жаба, с парче хляб в устата си, се отправя точно към входа на пещерата. Щом стигнала до входа, тя оставила хляба на земята и се върнала назад.
към беседата >>
В природата съществуват ред правила, методи и закони, които човек трябва да прилага.
Това показва, че бащата, както и останалите членове на дома, не разбират вътрешните закони на живота, вследствие на което нарушават хармонията в техните отношения. Мъжът и жената, братята и сестрите трябва да живеят в хармония. Обаче, тази хармония не се създава сега. Тя съществува в самата природа. От нас се иска само да спазваме тази хармония.
В природата съществуват ред правила, методи и закони, които човек трябва да прилага.
Прилага ли ги както трябва, той ще живее хармонично.
към беседата >>
Помогни ми да се върна в отечеството си жив и здрав.
Той се обърнал към Бога с думите: Господи, когато бях малък, слушах от родителите и от учителите си, че Ти си ни създал и се грижиш за нас. Дали е вярно това, не зная, но така е писано. Аз искам да направя един малък опит, да проверя истинността на тези думи. Животът ми е изложен на явна опасност. От една страна съм заплашен от неприятелски куршум, а от друга – глад ме мъчи.
Помогни ми да се върна в отечеството си жив и здрав.
Ако се върна в родния си край, ще проповядвам името Ти, както досега свободно съм проповядвал своите идеи. Като изказал тези думи, той се вглъбил в себе си тих и спокоен и останал да чака отговор на молитвата си. Не се минало половин час, той видял една костна жаба, с парче хляб в устата си, се отправя точно към входа на пещерата. Щом стигнала до входа, тя оставила хляба на земята и се върнала назад. Той взел хляба, изял го и по този начин уталожил глада си.
към беседата >>
Прилага ли ги както трябва, той ще живее хармонично.
Мъжът и жената, братята и сестрите трябва да живеят в хармония. Обаче, тази хармония не се създава сега. Тя съществува в самата природа. От нас се иска само да спазваме тази хармония. В природата съществуват ред правила, методи и закони, които човек трябва да прилага.
Прилага ли ги както трябва, той ще живее хармонично.
към беседата >>
Ако се върна в родния си край, ще проповядвам името Ти, както досега свободно съм проповядвал своите идеи.
Дали е вярно това, не зная, но така е писано. Аз искам да направя един малък опит, да проверя истинността на тези думи. Животът ми е изложен на явна опасност. От една страна съм заплашен от неприятелски куршум, а от друга – глад ме мъчи. Помогни ми да се върна в отечеството си жив и здрав.
Ако се върна в родния си край, ще проповядвам името Ти, както досега свободно съм проповядвал своите идеи.
Като изказал тези думи, той се вглъбил в себе си тих и спокоен и останал да чака отговор на молитвата си. Не се минало половин час, той видял една костна жаба, с парче хляб в устата си, се отправя точно към входа на пещерата. Щом стигнала до входа, тя оставила хляба на земята и се върнала назад. Той взел хляба, изял го и по този начин уталожил глада си. Като укрепил силите си, той могъл да се добере до границата, дето били българските постове и с тях заедно се върнал в отечеството си.
към беседата >>
Сега, аз говоря за онези, които нямат работа, които искат да бъдат ученици.
Сега, аз говоря за онези, които нямат работа, които искат да бъдат ученици.
Искате ли да бъдете ученици, вие трябва да се обърнете към природата, да следвате нейните методи и закони, защото тя има дълъг живот, като вечността, правила е много опити, вследствие на което разполага с положително, истинско знание. Хиляди години е работила природата, докато създаде световете, които виждаме днес. За да създаде човека, природата е мислила хиляди години. Тя предварително е мислила при какви условия да постави човека, какви чувства и мисли да вложи в него, как да ги съчетае, за да може правилно да се развива той. Условията, при които човек днес се развива, са най-добрите.
към беседата >>
Като изказал тези думи, той се вглъбил в себе си тих и спокоен и останал да чака отговор на молитвата си.
Аз искам да направя един малък опит, да проверя истинността на тези думи. Животът ми е изложен на явна опасност. От една страна съм заплашен от неприятелски куршум, а от друга – глад ме мъчи. Помогни ми да се върна в отечеството си жив и здрав. Ако се върна в родния си край, ще проповядвам името Ти, както досега свободно съм проповядвал своите идеи.
Като изказал тези думи, той се вглъбил в себе си тих и спокоен и останал да чака отговор на молитвата си.
Не се минало половин час, той видял една костна жаба, с парче хляб в устата си, се отправя точно към входа на пещерата. Щом стигнала до входа, тя оставила хляба на земята и се върнала назад. Той взел хляба, изял го и по този начин уталожил глада си. Като укрепил силите си, той могъл да се добере до границата, дето били българските постове и с тях заедно се върнал в отечеството си. Тук той започнал да разправя на близките си, както и на своите ученици, как повярвал в Бога.
към беседата >>
Искате ли да бъдете ученици, вие трябва да се обърнете към природата, да следвате нейните методи и закони, защото тя има дълъг живот, като вечността, правила е много опити, вследствие на което разполага с положително, истинско знание.
Сега, аз говоря за онези, които нямат работа, които искат да бъдат ученици.
Искате ли да бъдете ученици, вие трябва да се обърнете към природата, да следвате нейните методи и закони, защото тя има дълъг живот, като вечността, правила е много опити, вследствие на което разполага с положително, истинско знание.
Хиляди години е работила природата, докато създаде световете, които виждаме днес. За да създаде човека, природата е мислила хиляди години. Тя предварително е мислила при какви условия да постави човека, какви чувства и мисли да вложи в него, как да ги съчетае, за да може правилно да се развива той. Условията, при които човек днес се развива, са най-добрите. По-добри от тях не можем да си представим.
към беседата >>
Не се минало половин час, той видял една костна жаба, с парче хляб в устата си, се отправя точно към входа на пещерата.
Животът ми е изложен на явна опасност. От една страна съм заплашен от неприятелски куршум, а от друга – глад ме мъчи. Помогни ми да се върна в отечеството си жив и здрав. Ако се върна в родния си край, ще проповядвам името Ти, както досега свободно съм проповядвал своите идеи. Като изказал тези думи, той се вглъбил в себе си тих и спокоен и останал да чака отговор на молитвата си.
Не се минало половин час, той видял една костна жаба, с парче хляб в устата си, се отправя точно към входа на пещерата.
Щом стигнала до входа, тя оставила хляба на земята и се върнала назад. Той взел хляба, изял го и по този начин уталожил глада си. Като укрепил силите си, той могъл да се добере до границата, дето били българските постове и с тях заедно се върнал в отечеството си. Тук той започнал да разправя на близките си, както и на своите ученици, как повярвал в Бога. Той им казвал: Много философски книги четох, много проповеди слушах, но никоя от тях не можа да ме убеди в съществуването на Бога.
към беседата >>
Хиляди години е работила природата, докато създаде световете, които виждаме днес.
Сега, аз говоря за онези, които нямат работа, които искат да бъдат ученици. Искате ли да бъдете ученици, вие трябва да се обърнете към природата, да следвате нейните методи и закони, защото тя има дълъг живот, като вечността, правила е много опити, вследствие на което разполага с положително, истинско знание.
Хиляди години е работила природата, докато създаде световете, които виждаме днес.
За да създаде човека, природата е мислила хиляди години. Тя предварително е мислила при какви условия да постави човека, какви чувства и мисли да вложи в него, как да ги съчетае, за да може правилно да се развива той. Условията, при които човек днес се развива, са най-добрите. По-добри от тях не можем да си представим. Следователно, прилагате ли природните закони и методи в живота си, ще видите, че, ако в началото имате някакво малко препятствие, на края непременно ще имате печалби.
към беседата >>
Щом стигнала до входа, тя оставила хляба на земята и се върнала назад.
От една страна съм заплашен от неприятелски куршум, а от друга – глад ме мъчи. Помогни ми да се върна в отечеството си жив и здрав. Ако се върна в родния си край, ще проповядвам името Ти, както досега свободно съм проповядвал своите идеи. Като изказал тези думи, той се вглъбил в себе си тих и спокоен и останал да чака отговор на молитвата си. Не се минало половин час, той видял една костна жаба, с парче хляб в устата си, се отправя точно към входа на пещерата.
Щом стигнала до входа, тя оставила хляба на земята и се върнала назад.
Той взел хляба, изял го и по този начин уталожил глада си. Като укрепил силите си, той могъл да се добере до границата, дето били българските постове и с тях заедно се върнал в отечеството си. Тук той започнал да разправя на близките си, както и на своите ученици, как повярвал в Бога. Той им казвал: Много философски книги четох, много проповеди слушах, но никоя от тях не можа да ме убеди в съществуването на Бога. Обаче, една костна жаба можа да ме убеди в съществуването Му.
към беседата >>
За да създаде човека, природата е мислила хиляди години.
Сега, аз говоря за онези, които нямат работа, които искат да бъдат ученици. Искате ли да бъдете ученици, вие трябва да се обърнете към природата, да следвате нейните методи и закони, защото тя има дълъг живот, като вечността, правила е много опити, вследствие на което разполага с положително, истинско знание. Хиляди години е работила природата, докато създаде световете, които виждаме днес.
За да създаде човека, природата е мислила хиляди години.
Тя предварително е мислила при какви условия да постави човека, какви чувства и мисли да вложи в него, как да ги съчетае, за да може правилно да се развива той. Условията, при които човек днес се развива, са най-добрите. По-добри от тях не можем да си представим. Следователно, прилагате ли природните закони и методи в живота си, ще видите, че, ако в началото имате някакво малко препятствие, на края непременно ще имате печалби. Всички природни закони дават добри резултати.
към беседата >>
Той взел хляба, изял го и по този начин уталожил глада си.
Помогни ми да се върна в отечеството си жив и здрав. Ако се върна в родния си край, ще проповядвам името Ти, както досега свободно съм проповядвал своите идеи. Като изказал тези думи, той се вглъбил в себе си тих и спокоен и останал да чака отговор на молитвата си. Не се минало половин час, той видял една костна жаба, с парче хляб в устата си, се отправя точно към входа на пещерата. Щом стигнала до входа, тя оставила хляба на земята и се върнала назад.
Той взел хляба, изял го и по този начин уталожил глада си.
Като укрепил силите си, той могъл да се добере до границата, дето били българските постове и с тях заедно се върнал в отечеството си. Тук той започнал да разправя на близките си, както и на своите ученици, как повярвал в Бога. Той им казвал: Много философски книги четох, много проповеди слушах, но никоя от тях не можа да ме убеди в съществуването на Бога. Обаче, една костна жаба можа да ме убеди в съществуването Му. Това, което видни философи не можаха да направят, костната жаба го направи.
към беседата >>
Тя предварително е мислила при какви условия да постави човека, какви чувства и мисли да вложи в него, как да ги съчетае, за да може правилно да се развива той.
Сега, аз говоря за онези, които нямат работа, които искат да бъдат ученици. Искате ли да бъдете ученици, вие трябва да се обърнете към природата, да следвате нейните методи и закони, защото тя има дълъг живот, като вечността, правила е много опити, вследствие на което разполага с положително, истинско знание. Хиляди години е работила природата, докато създаде световете, които виждаме днес. За да създаде човека, природата е мислила хиляди години.
Тя предварително е мислила при какви условия да постави човека, какви чувства и мисли да вложи в него, как да ги съчетае, за да може правилно да се развива той.
Условията, при които човек днес се развива, са най-добрите. По-добри от тях не можем да си представим. Следователно, прилагате ли природните закони и методи в живота си, ще видите, че, ако в началото имате някакво малко препятствие, на края непременно ще имате печалби. Всички природни закони дават добри резултати. В това няма никакво изключение.
към беседата >>
Като укрепил силите си, той могъл да се добере до границата, дето били българските постове и с тях заедно се върнал в отечеството си.
Ако се върна в родния си край, ще проповядвам името Ти, както досега свободно съм проповядвал своите идеи. Като изказал тези думи, той се вглъбил в себе си тих и спокоен и останал да чака отговор на молитвата си. Не се минало половин час, той видял една костна жаба, с парче хляб в устата си, се отправя точно към входа на пещерата. Щом стигнала до входа, тя оставила хляба на земята и се върнала назад. Той взел хляба, изял го и по този начин уталожил глада си.
Като укрепил силите си, той могъл да се добере до границата, дето били българските постове и с тях заедно се върнал в отечеството си.
Тук той започнал да разправя на близките си, както и на своите ученици, как повярвал в Бога. Той им казвал: Много философски книги четох, много проповеди слушах, но никоя от тях не можа да ме убеди в съществуването на Бога. Обаче, една костна жаба можа да ме убеди в съществуването Му. Това, което видни философи не можаха да направят, костната жаба го направи. Тя ми доказа, че има Един в света, Който се грижи за всички хора, за всички живи същества.
към беседата >>
Условията, при които човек днес се развива, са най-добрите.
Сега, аз говоря за онези, които нямат работа, които искат да бъдат ученици. Искате ли да бъдете ученици, вие трябва да се обърнете към природата, да следвате нейните методи и закони, защото тя има дълъг живот, като вечността, правила е много опити, вследствие на което разполага с положително, истинско знание. Хиляди години е работила природата, докато създаде световете, които виждаме днес. За да създаде човека, природата е мислила хиляди години. Тя предварително е мислила при какви условия да постави човека, какви чувства и мисли да вложи в него, как да ги съчетае, за да може правилно да се развива той.
Условията, при които човек днес се развива, са най-добрите.
По-добри от тях не можем да си представим. Следователно, прилагате ли природните закони и методи в живота си, ще видите, че, ако в началото имате някакво малко препятствие, на края непременно ще имате печалби. Всички природни закони дават добри резултати. В това няма никакво изключение. Резултатите на човешките методи са точно обратни: в началото са добри, а на края лоши.
към беседата >>
Тук той започнал да разправя на близките си, както и на своите ученици, как повярвал в Бога.
Като изказал тези думи, той се вглъбил в себе си тих и спокоен и останал да чака отговор на молитвата си. Не се минало половин час, той видял една костна жаба, с парче хляб в устата си, се отправя точно към входа на пещерата. Щом стигнала до входа, тя оставила хляба на земята и се върнала назад. Той взел хляба, изял го и по този начин уталожил глада си. Като укрепил силите си, той могъл да се добере до границата, дето били българските постове и с тях заедно се върнал в отечеството си.
Тук той започнал да разправя на близките си, както и на своите ученици, как повярвал в Бога.
Той им казвал: Много философски книги четох, много проповеди слушах, но никоя от тях не можа да ме убеди в съществуването на Бога. Обаче, една костна жаба можа да ме убеди в съществуването Му. Това, което видни философи не можаха да направят, костната жаба го направи. Тя ми доказа, че има Един в света, Който се грижи за всички хора, за всички живи същества.
към беседата >>
По-добри от тях не можем да си представим.
Искате ли да бъдете ученици, вие трябва да се обърнете към природата, да следвате нейните методи и закони, защото тя има дълъг живот, като вечността, правила е много опити, вследствие на което разполага с положително, истинско знание. Хиляди години е работила природата, докато създаде световете, които виждаме днес. За да създаде човека, природата е мислила хиляди години. Тя предварително е мислила при какви условия да постави човека, какви чувства и мисли да вложи в него, как да ги съчетае, за да може правилно да се развива той. Условията, при които човек днес се развива, са най-добрите.
По-добри от тях не можем да си представим.
Следователно, прилагате ли природните закони и методи в живота си, ще видите, че, ако в началото имате някакво малко препятствие, на края непременно ще имате печалби. Всички природни закони дават добри резултати. В това няма никакво изключение. Резултатите на човешките методи са точно обратни: в началото са добри, а на края лоши. Като проследите човешката история, ще видите, че всички човешки методи са свършили със загуба.
към беседата >>
Той им казвал: Много философски книги четох, много проповеди слушах, но никоя от тях не можа да ме убеди в съществуването на Бога.
Не се минало половин час, той видял една костна жаба, с парче хляб в устата си, се отправя точно към входа на пещерата. Щом стигнала до входа, тя оставила хляба на земята и се върнала назад. Той взел хляба, изял го и по този начин уталожил глада си. Като укрепил силите си, той могъл да се добере до границата, дето били българските постове и с тях заедно се върнал в отечеството си. Тук той започнал да разправя на близките си, както и на своите ученици, как повярвал в Бога.
Той им казвал: Много философски книги четох, много проповеди слушах, но никоя от тях не можа да ме убеди в съществуването на Бога.
Обаче, една костна жаба можа да ме убеди в съществуването Му. Това, което видни философи не можаха да направят, костната жаба го направи. Тя ми доказа, че има Един в света, Който се грижи за всички хора, за всички живи същества.
към беседата >>
Следователно, прилагате ли природните закони и методи в живота си, ще видите, че, ако в началото имате някакво малко препятствие, на края непременно ще имате печалби.
Хиляди години е работила природата, докато създаде световете, които виждаме днес. За да създаде човека, природата е мислила хиляди години. Тя предварително е мислила при какви условия да постави човека, какви чувства и мисли да вложи в него, как да ги съчетае, за да може правилно да се развива той. Условията, при които човек днес се развива, са най-добрите. По-добри от тях не можем да си представим.
Следователно, прилагате ли природните закони и методи в живота си, ще видите, че, ако в началото имате някакво малко препятствие, на края непременно ще имате печалби.
Всички природни закони дават добри резултати. В това няма никакво изключение. Резултатите на човешките методи са точно обратни: в началото са добри, а на края лоши. Като проследите човешката история, ще видите, че всички човешки методи са свършили със загуба. Някой казва, че ще се труди да стане добър.
към беседата >>
Обаче, една костна жаба можа да ме убеди в съществуването Му.
Щом стигнала до входа, тя оставила хляба на земята и се върнала назад. Той взел хляба, изял го и по този начин уталожил глада си. Като укрепил силите си, той могъл да се добере до границата, дето били българските постове и с тях заедно се върнал в отечеството си. Тук той започнал да разправя на близките си, както и на своите ученици, как повярвал в Бога. Той им казвал: Много философски книги четох, много проповеди слушах, но никоя от тях не можа да ме убеди в съществуването на Бога.
Обаче, една костна жаба можа да ме убеди в съществуването Му.
Това, което видни философи не можаха да направят, костната жаба го направи. Тя ми доказа, че има Един в света, Който се грижи за всички хора, за всички живи същества.
към беседата >>
Всички природни закони дават добри резултати.
За да създаде човека, природата е мислила хиляди години. Тя предварително е мислила при какви условия да постави човека, какви чувства и мисли да вложи в него, как да ги съчетае, за да може правилно да се развива той. Условията, при които човек днес се развива, са най-добрите. По-добри от тях не можем да си представим. Следователно, прилагате ли природните закони и методи в живота си, ще видите, че, ако в началото имате някакво малко препятствие, на края непременно ще имате печалби.
Всички природни закони дават добри резултати.
В това няма никакво изключение. Резултатите на човешките методи са точно обратни: в началото са добри, а на края лоши. Като проследите човешката история, ще видите, че всички човешки методи са свършили със загуба. Някой казва, че ще се труди да стане добър. – Не, доброто не се създава по този начин.
към беседата >>
Това, което видни философи не можаха да направят, костната жаба го направи.
Той взел хляба, изял го и по този начин уталожил глада си. Като укрепил силите си, той могъл да се добере до границата, дето били българските постове и с тях заедно се върнал в отечеството си. Тук той започнал да разправя на близките си, както и на своите ученици, как повярвал в Бога. Той им казвал: Много философски книги четох, много проповеди слушах, но никоя от тях не можа да ме убеди в съществуването на Бога. Обаче, една костна жаба можа да ме убеди в съществуването Му.
Това, което видни философи не можаха да направят, костната жаба го направи.
Тя ми доказа, че има Един в света, Който се грижи за всички хора, за всички живи същества.
към беседата >>
В това няма никакво изключение.
Тя предварително е мислила при какви условия да постави човека, какви чувства и мисли да вложи в него, как да ги съчетае, за да може правилно да се развива той. Условията, при които човек днес се развива, са най-добрите. По-добри от тях не можем да си представим. Следователно, прилагате ли природните закони и методи в живота си, ще видите, че, ако в началото имате някакво малко препятствие, на края непременно ще имате печалби. Всички природни закони дават добри резултати.
В това няма никакво изключение.
Резултатите на човешките методи са точно обратни: в началото са добри, а на края лоши. Като проследите човешката история, ще видите, че всички човешки методи са свършили със загуба. Някой казва, че ще се труди да стане добър. – Не, доброто не се създава по този начин. Преди всичко, човек не може да създаде доброто.
към беседата >>
Тя ми доказа, че има Един в света, Който се грижи за всички хора, за всички живи същества.
Като укрепил силите си, той могъл да се добере до границата, дето били българските постове и с тях заедно се върнал в отечеството си. Тук той започнал да разправя на близките си, както и на своите ученици, как повярвал в Бога. Той им казвал: Много философски книги четох, много проповеди слушах, но никоя от тях не можа да ме убеди в съществуването на Бога. Обаче, една костна жаба можа да ме убеди в съществуването Му. Това, което видни философи не можаха да направят, костната жаба го направи.
Тя ми доказа, че има Един в света, Който се грижи за всички хора, за всички живи същества.
към беседата >>
Резултатите на човешките методи са точно обратни: в началото са добри, а на края лоши.
Условията, при които човек днес се развива, са най-добрите. По-добри от тях не можем да си представим. Следователно, прилагате ли природните закони и методи в живота си, ще видите, че, ако в началото имате някакво малко препятствие, на края непременно ще имате печалби. Всички природни закони дават добри резултати. В това няма никакво изключение.
Резултатите на човешките методи са точно обратни: в началото са добри, а на края лоши.
Като проследите човешката история, ще видите, че всички човешки методи са свършили със загуба. Някой казва, че ще се труди да стане добър. – Не, доброто не се създава по този начин. Преди всичко, човек не може да създаде доброто. Друг пък казва, че ще работи, докато намери правия път.
към беседата >>
Сега, аз не искам да ви накарам да вярвате като този учител, но казвам: Когато се намерите в някакво изключително положение в живота си, направете и вие този опит да се уверите в съществуването на една Разумна сила, която регулира всички неща.
Сега, аз не искам да ви накарам да вярвате като този учител, но казвам: Когато се намерите в някакво изключително положение в живота си, направете и вие този опит да се уверите в съществуването на една Разумна сила, която регулира всички неща.
Ще дойде ден, когато всеки човек ще се намери в някакво трудно, безизходно положение. В този момент, именно, той трябва да се обърне към Бога, да направи един опит, да види съществува ли Той или не съществува. Трудните моменти в живота на човека имат за цел да събудят съзнанието му. Ако съзнанието му се събуди, той е спечелил нещо изключително.
към беседата >>
Като проследите човешката история, ще видите, че всички човешки методи са свършили със загуба.
По-добри от тях не можем да си представим. Следователно, прилагате ли природните закони и методи в живота си, ще видите, че, ако в началото имате някакво малко препятствие, на края непременно ще имате печалби. Всички природни закони дават добри резултати. В това няма никакво изключение. Резултатите на човешките методи са точно обратни: в началото са добри, а на края лоши.
Като проследите човешката история, ще видите, че всички човешки методи са свършили със загуба.
Някой казва, че ще се труди да стане добър. – Не, доброто не се създава по този начин. Преди всичко, човек не може да създаде доброто. Друг пък казва, че ще работи, докато намери правия път. – И път не се намира така.
към беседата >>
Ще дойде ден, когато всеки човек ще се намери в някакво трудно, безизходно положение.
Сега, аз не искам да ви накарам да вярвате като този учител, но казвам: Когато се намерите в някакво изключително положение в живота си, направете и вие този опит да се уверите в съществуването на една Разумна сила, която регулира всички неща.
Ще дойде ден, когато всеки човек ще се намери в някакво трудно, безизходно положение.
В този момент, именно, той трябва да се обърне към Бога, да направи един опит, да види съществува ли Той или не съществува. Трудните моменти в живота на човека имат за цел да събудят съзнанието му. Ако съзнанието му се събуди, той е спечелил нещо изключително.
към беседата >>
Някой казва, че ще се труди да стане добър.
Следователно, прилагате ли природните закони и методи в живота си, ще видите, че, ако в началото имате някакво малко препятствие, на края непременно ще имате печалби. Всички природни закони дават добри резултати. В това няма никакво изключение. Резултатите на човешките методи са точно обратни: в началото са добри, а на края лоши. Като проследите човешката история, ще видите, че всички човешки методи са свършили със загуба.
Някой казва, че ще се труди да стане добър.
– Не, доброто не се създава по този начин. Преди всичко, човек не може да създаде доброто. Друг пък казва, че ще работи, докато намери правия път. – И път не се намира така. Ако мисли по този начин, човек ще влезе в противоречие с основните начала на живота.
към беседата >>
В този момент, именно, той трябва да се обърне към Бога, да направи един опит, да види съществува ли Той или не съществува.
Сега, аз не искам да ви накарам да вярвате като този учител, но казвам: Когато се намерите в някакво изключително положение в живота си, направете и вие този опит да се уверите в съществуването на една Разумна сила, която регулира всички неща. Ще дойде ден, когато всеки човек ще се намери в някакво трудно, безизходно положение.
В този момент, именно, той трябва да се обърне към Бога, да направи един опит, да види съществува ли Той или не съществува.
Трудните моменти в живота на човека имат за цел да събудят съзнанието му. Ако съзнанието му се събуди, той е спечелил нещо изключително.
към беседата >>
– Не, доброто не се създава по този начин.
Всички природни закони дават добри резултати. В това няма никакво изключение. Резултатите на човешките методи са точно обратни: в началото са добри, а на края лоши. Като проследите човешката история, ще видите, че всички човешки методи са свършили със загуба. Някой казва, че ще се труди да стане добър.
– Не, доброто не се създава по този начин.
Преди всичко, човек не може да създаде доброто. Друг пък казва, че ще работи, докато намери правия път. – И път не се намира така. Ако мисли по този начин, човек ще влезе в противоречие с основните начала на живота.
към беседата >>
Трудните моменти в живота на човека имат за цел да събудят съзнанието му.
Сега, аз не искам да ви накарам да вярвате като този учител, но казвам: Когато се намерите в някакво изключително положение в живота си, направете и вие този опит да се уверите в съществуването на една Разумна сила, която регулира всички неща. Ще дойде ден, когато всеки човек ще се намери в някакво трудно, безизходно положение. В този момент, именно, той трябва да се обърне към Бога, да направи един опит, да види съществува ли Той или не съществува.
Трудните моменти в живота на човека имат за цел да събудят съзнанието му.
Ако съзнанието му се събуди, той е спечелил нещо изключително.
към беседата >>
Преди всичко, човек не може да създаде доброто.
В това няма никакво изключение. Резултатите на човешките методи са точно обратни: в началото са добри, а на края лоши. Като проследите човешката история, ще видите, че всички човешки методи са свършили със загуба. Някой казва, че ще се труди да стане добър. – Не, доброто не се създава по този начин.
Преди всичко, човек не може да създаде доброто.
Друг пък казва, че ще работи, докато намери правия път. – И път не се намира така. Ако мисли по този начин, човек ще влезе в противоречие с основните начала на живота.
към беседата >>
Ако съзнанието му се събуди, той е спечелил нещо изключително.
Сега, аз не искам да ви накарам да вярвате като този учител, но казвам: Когато се намерите в някакво изключително положение в живота си, направете и вие този опит да се уверите в съществуването на една Разумна сила, която регулира всички неща. Ще дойде ден, когато всеки човек ще се намери в някакво трудно, безизходно положение. В този момент, именно, той трябва да се обърне към Бога, да направи един опит, да види съществува ли Той или не съществува. Трудните моменти в живота на човека имат за цел да събудят съзнанието му.
Ако съзнанието му се събуди, той е спечелил нещо изключително.
към беседата >>
Друг пък казва, че ще работи, докато намери правия път.
Резултатите на човешките методи са точно обратни: в началото са добри, а на края лоши. Като проследите човешката история, ще видите, че всички човешки методи са свършили със загуба. Някой казва, че ще се труди да стане добър. – Не, доброто не се създава по този начин. Преди всичко, човек не може да създаде доброто.
Друг пък казва, че ще работи, докато намери правия път.
– И път не се намира така. Ако мисли по този начин, човек ще влезе в противоречие с основните начала на живота.
към беседата >>
Няма по-велико нещо за сина от това, да зърне отдалеч баща си, когото с години очаква.
Няма по-велико нещо за сина от това, да зърне отдалеч баща си, когото с години очаква.
Няма по-велико нещо за дъщерята отдалеч да зърне майка си, която от години очаква. Няма по-велико нещо за човека отдалеч да зърне приятеля си на младини, когото от години очаква. Няма по-велико нещо за вярващия от това, да зърне отдалеч Великото Начало на живота, от Което светлината произтича. Да видиш източника, от който си излязъл, това значи според поета, да видиш възлюбения на своята душа. Това значи събуждане.
към беседата >>
– И път не се намира така.
Като проследите човешката история, ще видите, че всички човешки методи са свършили със загуба. Някой казва, че ще се труди да стане добър. – Не, доброто не се създава по този начин. Преди всичко, човек не може да създаде доброто. Друг пък казва, че ще работи, докато намери правия път.
– И път не се намира така.
Ако мисли по този начин, човек ще влезе в противоречие с основните начала на живота.
към беседата >>
Няма по-велико нещо за дъщерята отдалеч да зърне майка си, която от години очаква.
Няма по-велико нещо за сина от това, да зърне отдалеч баща си, когото с години очаква.
Няма по-велико нещо за дъщерята отдалеч да зърне майка си, която от години очаква.
Няма по-велико нещо за човека отдалеч да зърне приятеля си на младини, когото от години очаква. Няма по-велико нещо за вярващия от това, да зърне отдалеч Великото Начало на живота, от Което светлината произтича. Да видиш източника, от който си излязъл, това значи според поета, да видиш възлюбения на своята душа. Това значи събуждане. Види ли това място, човек вече не е странник, не е пришълец на земята.
към беседата >>
Ако мисли по този начин, човек ще влезе в противоречие с основните начала на живота.
Някой казва, че ще се труди да стане добър. – Не, доброто не се създава по този начин. Преди всичко, човек не може да създаде доброто. Друг пък казва, че ще работи, докато намери правия път. – И път не се намира така.
Ако мисли по този начин, човек ще влезе в противоречие с основните начала на живота.
към беседата >>
Няма по-велико нещо за човека отдалеч да зърне приятеля си на младини, когото от години очаква.
Няма по-велико нещо за сина от това, да зърне отдалеч баща си, когото с години очаква. Няма по-велико нещо за дъщерята отдалеч да зърне майка си, която от години очаква.
Няма по-велико нещо за човека отдалеч да зърне приятеля си на младини, когото от години очаква.
Няма по-велико нещо за вярващия от това, да зърне отдалеч Великото Начало на живота, от Което светлината произтича. Да видиш източника, от който си излязъл, това значи според поета, да видиш възлюбения на своята душа. Това значи събуждане. Види ли това място, човек вече не е странник, не е пришълец на земята. Той не се смущава вече от дребнавостите на живота.
към беседата >>
Съвременните хора се натъкват на страдания и на изпитания именно по тази причина, че не мислят право.
Съвременните хора се натъкват на страдания и на изпитания именно по тази причина, че не мислят право.
Една млада, красива англичанка, свършила по медицина и се специализирала по хирургия и нервните болести, се оженила за млад и много богат търговец. Това пише един млад английски писател. Преди да се ожени, тя казвала на своя възлюбен, че иска само едно нещо от него: да не й пречи да практикува специалността си. Той обещал, че няма да й пречи в работата. Те се оженили и в първо време живяли добре.
към беседата >>
Няма по-велико нещо за вярващия от това, да зърне отдалеч Великото Начало на живота, от Което светлината произтича.
Няма по-велико нещо за сина от това, да зърне отдалеч баща си, когото с години очаква. Няма по-велико нещо за дъщерята отдалеч да зърне майка си, която от години очаква. Няма по-велико нещо за човека отдалеч да зърне приятеля си на младини, когото от години очаква.
Няма по-велико нещо за вярващия от това, да зърне отдалеч Великото Начало на живота, от Което светлината произтича.
Да видиш източника, от който си излязъл, това значи според поета, да видиш възлюбения на своята душа. Това значи събуждане. Види ли това място, човек вече не е странник, не е пришълец на земята. Той не се смущава вече от дребнавостите на живота. Той се е осигурил, не мисли вече какво ще яде и ще пие.
към беседата >>
Една млада, красива англичанка, свършила по медицина и се специализирала по хирургия и нервните болести, се оженила за млад и много богат търговец.
Съвременните хора се натъкват на страдания и на изпитания именно по тази причина, че не мислят право.
Една млада, красива англичанка, свършила по медицина и се специализирала по хирургия и нервните болести, се оженила за млад и много богат търговец.
Това пише един млад английски писател. Преди да се ожени, тя казвала на своя възлюбен, че иска само едно нещо от него: да не й пречи да практикува специалността си. Той обещал, че няма да й пречи в работата. Те се оженили и в първо време живяли добре. Обаче, като я виждал замислена, той всякога я питал за причината на нейната замисленост.
към беседата >>
Да видиш източника, от който си излязъл, това значи според поета, да видиш възлюбения на своята душа.
Няма по-велико нещо за сина от това, да зърне отдалеч баща си, когото с години очаква. Няма по-велико нещо за дъщерята отдалеч да зърне майка си, която от години очаква. Няма по-велико нещо за човека отдалеч да зърне приятеля си на младини, когото от години очаква. Няма по-велико нещо за вярващия от това, да зърне отдалеч Великото Начало на живота, от Което светлината произтича.
Да видиш източника, от който си излязъл, това значи според поета, да видиш възлюбения на своята душа.
Това значи събуждане. Види ли това място, човек вече не е странник, не е пришълец на земята. Той не се смущава вече от дребнавостите на живота. Той се е осигурил, не мисли вече какво ще яде и ще пие. Той ще бъде извор, който ще блика, надалеч ще струи, ще полива цветя, треви и дървета, ще уталожва жаждата на всички отрудени пътници.
към беседата >>
Това пише един млад английски писател.
Съвременните хора се натъкват на страдания и на изпитания именно по тази причина, че не мислят право. Една млада, красива англичанка, свършила по медицина и се специализирала по хирургия и нервните болести, се оженила за млад и много богат търговец.
Това пише един млад английски писател.
Преди да се ожени, тя казвала на своя възлюбен, че иска само едно нещо от него: да не й пречи да практикува специалността си. Той обещал, че няма да й пречи в работата. Те се оженили и в първо време живяли добре. Обаче, като я виждал замислена, той всякога я питал за причината на нейната замисленост. Тя му казвала, че причината на това се дължи на сериозните случаи, които срещала в практиката си.
към беседата >>
Това значи събуждане.
Няма по-велико нещо за сина от това, да зърне отдалеч баща си, когото с години очаква. Няма по-велико нещо за дъщерята отдалеч да зърне майка си, която от години очаква. Няма по-велико нещо за човека отдалеч да зърне приятеля си на младини, когото от години очаква. Няма по-велико нещо за вярващия от това, да зърне отдалеч Великото Начало на живота, от Което светлината произтича. Да видиш източника, от който си излязъл, това значи според поета, да видиш възлюбения на своята душа.
Това значи събуждане.
Види ли това място, човек вече не е странник, не е пришълец на земята. Той не се смущава вече от дребнавостите на живота. Той се е осигурил, не мисли вече какво ще яде и ще пие. Той ще бъде извор, който ще блика, надалеч ще струи, ще полива цветя, треви и дървета, ще уталожва жаждата на всички отрудени пътници.
към беседата >>
Преди да се ожени, тя казвала на своя възлюбен, че иска само едно нещо от него: да не й пречи да практикува специалността си.
Съвременните хора се натъкват на страдания и на изпитания именно по тази причина, че не мислят право. Една млада, красива англичанка, свършила по медицина и се специализирала по хирургия и нервните болести, се оженила за млад и много богат търговец. Това пише един млад английски писател.
Преди да се ожени, тя казвала на своя възлюбен, че иска само едно нещо от него: да не й пречи да практикува специалността си.
Той обещал, че няма да й пречи в работата. Те се оженили и в първо време живяли добре. Обаче, като я виждал замислена, той всякога я питал за причината на нейната замисленост. Тя му казвала, че причината на това се дължи на сериозните случаи, които срещала в практиката си. Един ден тя му разправила, че била повикана при един болен, който паднал лошо и счупил двата си крака.
към беседата >>
Види ли това място, човек вече не е странник, не е пришълец на земята.
Няма по-велико нещо за дъщерята отдалеч да зърне майка си, която от години очаква. Няма по-велико нещо за човека отдалеч да зърне приятеля си на младини, когото от години очаква. Няма по-велико нещо за вярващия от това, да зърне отдалеч Великото Начало на живота, от Което светлината произтича. Да видиш източника, от който си излязъл, това значи според поета, да видиш възлюбения на своята душа. Това значи събуждане.
Види ли това място, човек вече не е странник, не е пришълец на земята.
Той не се смущава вече от дребнавостите на живота. Той се е осигурил, не мисли вече какво ще яде и ще пие. Той ще бъде извор, който ще блика, надалеч ще струи, ще полива цветя, треви и дървета, ще уталожва жаждата на всички отрудени пътници.
към беседата >>
Той обещал, че няма да й пречи в работата.
Съвременните хора се натъкват на страдания и на изпитания именно по тази причина, че не мислят право. Една млада, красива англичанка, свършила по медицина и се специализирала по хирургия и нервните болести, се оженила за млад и много богат търговец. Това пише един млад английски писател. Преди да се ожени, тя казвала на своя възлюбен, че иска само едно нещо от него: да не й пречи да практикува специалността си.
Той обещал, че няма да й пречи в работата.
Те се оженили и в първо време живяли добре. Обаче, като я виждал замислена, той всякога я питал за причината на нейната замисленост. Тя му казвала, че причината на това се дължи на сериозните случаи, които срещала в практиката си. Един ден тя му разправила, че била повикана при един болен, който паднал лошо и счупил двата си крака. Положението било сериозно, но тя могла да намести счупените кости.
към беседата >>
Той не се смущава вече от дребнавостите на живота.
Няма по-велико нещо за човека отдалеч да зърне приятеля си на младини, когото от години очаква. Няма по-велико нещо за вярващия от това, да зърне отдалеч Великото Начало на живота, от Което светлината произтича. Да видиш източника, от който си излязъл, това значи според поета, да видиш възлюбения на своята душа. Това значи събуждане. Види ли това място, човек вече не е странник, не е пришълец на земята.
Той не се смущава вече от дребнавостите на живота.
Той се е осигурил, не мисли вече какво ще яде и ще пие. Той ще бъде извор, който ще блика, надалеч ще струи, ще полива цветя, треви и дървета, ще уталожва жаждата на всички отрудени пътници.
към беседата >>
Те се оженили и в първо време живяли добре.
Съвременните хора се натъкват на страдания и на изпитания именно по тази причина, че не мислят право. Една млада, красива англичанка, свършила по медицина и се специализирала по хирургия и нервните болести, се оженила за млад и много богат търговец. Това пише един млад английски писател. Преди да се ожени, тя казвала на своя възлюбен, че иска само едно нещо от него: да не й пречи да практикува специалността си. Той обещал, че няма да й пречи в работата.
Те се оженили и в първо време живяли добре.
Обаче, като я виждал замислена, той всякога я питал за причината на нейната замисленост. Тя му казвала, че причината на това се дължи на сериозните случаи, които срещала в практиката си. Един ден тя му разправила, че била повикана при един болен, който паднал лошо и счупил двата си крака. Положението било сериозно, но тя могла да намести счупените кости. След този случай тя разказала на мъжа си, че я викали в дома на един млад лорд, който, в едно състезание на кон, паднал от коня си и разбил главата си.
към беседата >>
Той се е осигурил, не мисли вече какво ще яде и ще пие.
Няма по-велико нещо за вярващия от това, да зърне отдалеч Великото Начало на живота, от Което светлината произтича. Да видиш източника, от който си излязъл, това значи според поета, да видиш възлюбения на своята душа. Това значи събуждане. Види ли това място, човек вече не е странник, не е пришълец на земята. Той не се смущава вече от дребнавостите на живота.
Той се е осигурил, не мисли вече какво ще яде и ще пие.
Той ще бъде извор, който ще блика, надалеч ще струи, ще полива цветя, треви и дървета, ще уталожва жаждата на всички отрудени пътници.
към беседата >>
Обаче, като я виждал замислена, той всякога я питал за причината на нейната замисленост.
Една млада, красива англичанка, свършила по медицина и се специализирала по хирургия и нервните болести, се оженила за млад и много богат търговец. Това пише един млад английски писател. Преди да се ожени, тя казвала на своя възлюбен, че иска само едно нещо от него: да не й пречи да практикува специалността си. Той обещал, че няма да й пречи в работата. Те се оженили и в първо време живяли добре.
Обаче, като я виждал замислена, той всякога я питал за причината на нейната замисленост.
Тя му казвала, че причината на това се дължи на сериозните случаи, които срещала в практиката си. Един ден тя му разправила, че била повикана при един болен, който паднал лошо и счупил двата си крака. Положението било сериозно, но тя могла да намести счупените кости. След този случай тя разказала на мъжа си, че я викали в дома на един млад лорд, който, в едно състезание на кон, паднал от коня си и разбил главата си. Мъжът й слушал и изпитвал някакво вътрешно спокойствие, че случаите, при които я викали, били много сериозни, вследствие на което болният не могъл да спре вниманието си върху неговата млада и красива жена.
към беседата >>
Той ще бъде извор, който ще блика, надалеч ще струи, ще полива цветя, треви и дървета, ще уталожва жаждата на всички отрудени пътници.
Да видиш източника, от който си излязъл, това значи според поета, да видиш възлюбения на своята душа. Това значи събуждане. Види ли това място, човек вече не е странник, не е пришълец на земята. Той не се смущава вече от дребнавостите на живота. Той се е осигурил, не мисли вече какво ще яде и ще пие.
Той ще бъде извор, който ще блика, надалеч ще струи, ще полива цветя, треви и дървета, ще уталожва жаждата на всички отрудени пътници.
към беседата >>
Тя му казвала, че причината на това се дължи на сериозните случаи, които срещала в практиката си.
Това пише един млад английски писател. Преди да се ожени, тя казвала на своя възлюбен, че иска само едно нещо от него: да не й пречи да практикува специалността си. Той обещал, че няма да й пречи в работата. Те се оженили и в първо време живяли добре. Обаче, като я виждал замислена, той всякога я питал за причината на нейната замисленост.
Тя му казвала, че причината на това се дължи на сериозните случаи, които срещала в практиката си.
Един ден тя му разправила, че била повикана при един болен, който паднал лошо и счупил двата си крака. Положението било сериозно, но тя могла да намести счупените кости. След този случай тя разказала на мъжа си, че я викали в дома на един млад лорд, който, в едно състезание на кон, паднал от коня си и разбил главата си. Мъжът й слушал и изпитвал някакво вътрешно спокойствие, че случаите, при които я викали, били много сериозни, вследствие на което болният не могъл да спре вниманието си върху неговата млада и красива жена. Същевременно, като търговец, той се интересувал дали добре плащали на жена му.
към беседата >>
„Да ида да го събудя".
„Да ида да го събудя".
Това събуждане се отнася не само до Лазар, но до всички души. Днес всички хора живеят в изключителна епоха, която ще се ознаменува с пробуждане на човешката душа. Това пробуждане няма да стане нито в горите, нито в манастирите, както някога е било, но при условие, да служи човек на Бога в дух и истина. Едно място има, дето човек може да намери своя възлюбен. Хората търсят своя възлюбен навсякъде, но не го намират.
към беседата >>
Един ден тя му разправила, че била повикана при един болен, който паднал лошо и счупил двата си крака.
Преди да се ожени, тя казвала на своя възлюбен, че иска само едно нещо от него: да не й пречи да практикува специалността си. Той обещал, че няма да й пречи в работата. Те се оженили и в първо време живяли добре. Обаче, като я виждал замислена, той всякога я питал за причината на нейната замисленост. Тя му казвала, че причината на това се дължи на сериозните случаи, които срещала в практиката си.
Един ден тя му разправила, че била повикана при един болен, който паднал лошо и счупил двата си крака.
Положението било сериозно, но тя могла да намести счупените кости. След този случай тя разказала на мъжа си, че я викали в дома на един млад лорд, който, в едно състезание на кон, паднал от коня си и разбил главата си. Мъжът й слушал и изпитвал някакво вътрешно спокойствие, че случаите, при които я викали, били много сериозни, вследствие на което болният не могъл да спре вниманието си върху неговата млада и красива жена. Същевременно, като търговец, той се интересувал дали добре плащали на жена му. Обаче, той грижливо криел и едната, и другата мисъл, не се изказвал пред жена си.
към беседата >>
Това събуждане се отнася не само до Лазар, но до всички души.
„Да ида да го събудя".
Това събуждане се отнася не само до Лазар, но до всички души.
Днес всички хора живеят в изключителна епоха, която ще се ознаменува с пробуждане на човешката душа. Това пробуждане няма да стане нито в горите, нито в манастирите, както някога е било, но при условие, да служи човек на Бога в дух и истина. Едно място има, дето човек може да намери своя възлюбен. Хората търсят своя възлюбен навсякъде, но не го намират. Те не знаят, къде, именно, да го търсят.
към беседата >>
Положението било сериозно, но тя могла да намести счупените кости.
Той обещал, че няма да й пречи в работата. Те се оженили и в първо време живяли добре. Обаче, като я виждал замислена, той всякога я питал за причината на нейната замисленост. Тя му казвала, че причината на това се дължи на сериозните случаи, които срещала в практиката си. Един ден тя му разправила, че била повикана при един болен, който паднал лошо и счупил двата си крака.
Положението било сериозно, но тя могла да намести счупените кости.
След този случай тя разказала на мъжа си, че я викали в дома на един млад лорд, който, в едно състезание на кон, паднал от коня си и разбил главата си. Мъжът й слушал и изпитвал някакво вътрешно спокойствие, че случаите, при които я викали, били много сериозни, вследствие на което болният не могъл да спре вниманието си върху неговата млада и красива жена. Същевременно, като търговец, той се интересувал дали добре плащали на жена му. Обаче, той грижливо криел и едната, и другата мисъл, не се изказвал пред жена си. Един ден тя се върнала от работа много весела, разположена духом.
към беседата >>
Днес всички хора живеят в изключителна епоха, която ще се ознаменува с пробуждане на човешката душа.
„Да ида да го събудя". Това събуждане се отнася не само до Лазар, но до всички души.
Днес всички хора живеят в изключителна епоха, която ще се ознаменува с пробуждане на човешката душа.
Това пробуждане няма да стане нито в горите, нито в манастирите, както някога е било, но при условие, да служи човек на Бога в дух и истина. Едно място има, дето човек може да намери своя възлюбен. Хората търсят своя възлюбен навсякъде, но не го намират. Те не знаят, къде, именно, да го търсят. Човек може да намери своя възлюбен, т.е.
към беседата >>
След този случай тя разказала на мъжа си, че я викали в дома на един млад лорд, който, в едно състезание на кон, паднал от коня си и разбил главата си.
Те се оженили и в първо време живяли добре. Обаче, като я виждал замислена, той всякога я питал за причината на нейната замисленост. Тя му казвала, че причината на това се дължи на сериозните случаи, които срещала в практиката си. Един ден тя му разправила, че била повикана при един болен, който паднал лошо и счупил двата си крака. Положението било сериозно, но тя могла да намести счупените кости.
След този случай тя разказала на мъжа си, че я викали в дома на един млад лорд, който, в едно състезание на кон, паднал от коня си и разбил главата си.
Мъжът й слушал и изпитвал някакво вътрешно спокойствие, че случаите, при които я викали, били много сериозни, вследствие на което болният не могъл да спре вниманието си върху неговата млада и красива жена. Същевременно, като търговец, той се интересувал дали добре плащали на жена му. Обаче, той грижливо криел и едната, и другата мисъл, не се изказвал пред жена си. Един ден тя се върнала от работа много весела, разположена духом. Мъжът й веднага я запитал: Защо днес си толкова весела?
към беседата >>
Това пробуждане няма да стане нито в горите, нито в манастирите, както някога е било, но при условие, да служи човек на Бога в дух и истина.
„Да ида да го събудя". Това събуждане се отнася не само до Лазар, но до всички души. Днес всички хора живеят в изключителна епоха, която ще се ознаменува с пробуждане на човешката душа.
Това пробуждане няма да стане нито в горите, нито в манастирите, както някога е било, но при условие, да служи човек на Бога в дух и истина.
Едно място има, дето човек може да намери своя възлюбен. Хората търсят своя възлюбен навсякъде, но не го намират. Те не знаят, къде, именно, да го търсят. Човек може да намери своя възлюбен, т.е. истината, само тогава, когато дойде до положение да събуди заспалия Лазар в себе си.
към беседата >>
Мъжът й слушал и изпитвал някакво вътрешно спокойствие, че случаите, при които я викали, били много сериозни, вследствие на което болният не могъл да спре вниманието си върху неговата млада и красива жена.
Обаче, като я виждал замислена, той всякога я питал за причината на нейната замисленост. Тя му казвала, че причината на това се дължи на сериозните случаи, които срещала в практиката си. Един ден тя му разправила, че била повикана при един болен, който паднал лошо и счупил двата си крака. Положението било сериозно, но тя могла да намести счупените кости. След този случай тя разказала на мъжа си, че я викали в дома на един млад лорд, който, в едно състезание на кон, паднал от коня си и разбил главата си.
Мъжът й слушал и изпитвал някакво вътрешно спокойствие, че случаите, при които я викали, били много сериозни, вследствие на което болният не могъл да спре вниманието си върху неговата млада и красива жена.
Същевременно, като търговец, той се интересувал дали добре плащали на жена му. Обаче, той грижливо криел и едната, и другата мисъл, не се изказвал пред жена си. Един ден тя се върнала от работа много весела, разположена духом. Мъжът й веднага я запитал: Защо днес си толкова весела? – Викаха ме при един млад, богатски син, който се драснал леко по ръката.
към беседата >>
Едно място има, дето човек може да намери своя възлюбен.
„Да ида да го събудя". Това събуждане се отнася не само до Лазар, но до всички души. Днес всички хора живеят в изключителна епоха, която ще се ознаменува с пробуждане на човешката душа. Това пробуждане няма да стане нито в горите, нито в манастирите, както някога е било, но при условие, да служи човек на Бога в дух и истина.
Едно място има, дето човек може да намери своя възлюбен.
Хората търсят своя възлюбен навсякъде, но не го намират. Те не знаят, къде, именно, да го търсят. Човек може да намери своя възлюбен, т.е. истината, само тогава, когато дойде до положение да събуди заспалия Лазар в себе си.
към беседата >>
Същевременно, като търговец, той се интересувал дали добре плащали на жена му.
Тя му казвала, че причината на това се дължи на сериозните случаи, които срещала в практиката си. Един ден тя му разправила, че била повикана при един болен, който паднал лошо и счупил двата си крака. Положението било сериозно, но тя могла да намести счупените кости. След този случай тя разказала на мъжа си, че я викали в дома на един млад лорд, който, в едно състезание на кон, паднал от коня си и разбил главата си. Мъжът й слушал и изпитвал някакво вътрешно спокойствие, че случаите, при които я викали, били много сериозни, вследствие на което болният не могъл да спре вниманието си върху неговата млада и красива жена.
Същевременно, като търговец, той се интересувал дали добре плащали на жена му.
Обаче, той грижливо криел и едната, и другата мисъл, не се изказвал пред жена си. Един ден тя се върнала от работа много весела, разположена духом. Мъжът й веднага я запитал: Защо днес си толкова весела? – Викаха ме при един млад, богатски син, който се драснал леко по ръката. Родителите му се страхували да не стане някаква инфекция, та ме викаха да го превържа.
към беседата >>
Хората търсят своя възлюбен навсякъде, но не го намират.
„Да ида да го събудя". Това събуждане се отнася не само до Лазар, но до всички души. Днес всички хора живеят в изключителна епоха, която ще се ознаменува с пробуждане на човешката душа. Това пробуждане няма да стане нито в горите, нито в манастирите, както някога е било, но при условие, да служи човек на Бога в дух и истина. Едно място има, дето човек може да намери своя възлюбен.
Хората търсят своя възлюбен навсякъде, но не го намират.
Те не знаят, къде, именно, да го търсят. Човек може да намери своя възлюбен, т.е. истината, само тогава, когато дойде до положение да събуди заспалия Лазар в себе си.
към беседата >>
Обаче, той грижливо криел и едната, и другата мисъл, не се изказвал пред жена си.
Един ден тя му разправила, че била повикана при един болен, който паднал лошо и счупил двата си крака. Положението било сериозно, но тя могла да намести счупените кости. След този случай тя разказала на мъжа си, че я викали в дома на един млад лорд, който, в едно състезание на кон, паднал от коня си и разбил главата си. Мъжът й слушал и изпитвал някакво вътрешно спокойствие, че случаите, при които я викали, били много сериозни, вследствие на което болният не могъл да спре вниманието си върху неговата млада и красива жена. Същевременно, като търговец, той се интересувал дали добре плащали на жена му.
Обаче, той грижливо криел и едната, и другата мисъл, не се изказвал пред жена си.
Един ден тя се върнала от работа много весела, разположена духом. Мъжът й веднага я запитал: Защо днес си толкова весела? – Викаха ме при един млад, богатски син, който се драснал леко по ръката. Родителите му се страхували да не стане някаква инфекция, та ме викаха да го превържа. – Чудна работа!
към беседата >>
Те не знаят, къде, именно, да го търсят.
Това събуждане се отнася не само до Лазар, но до всички души. Днес всички хора живеят в изключителна епоха, която ще се ознаменува с пробуждане на човешката душа. Това пробуждане няма да стане нито в горите, нито в манастирите, както някога е било, но при условие, да служи човек на Бога в дух и истина. Едно място има, дето човек може да намери своя възлюбен. Хората търсят своя възлюбен навсякъде, но не го намират.
Те не знаят, къде, именно, да го търсят.
Човек може да намери своя възлюбен, т.е. истината, само тогава, когато дойде до положение да събуди заспалия Лазар в себе си.
към беседата >>
Един ден тя се върнала от работа много весела, разположена духом.
Положението било сериозно, но тя могла да намести счупените кости. След този случай тя разказала на мъжа си, че я викали в дома на един млад лорд, който, в едно състезание на кон, паднал от коня си и разбил главата си. Мъжът й слушал и изпитвал някакво вътрешно спокойствие, че случаите, при които я викали, били много сериозни, вследствие на което болният не могъл да спре вниманието си върху неговата млада и красива жена. Същевременно, като търговец, той се интересувал дали добре плащали на жена му. Обаче, той грижливо криел и едната, и другата мисъл, не се изказвал пред жена си.
Един ден тя се върнала от работа много весела, разположена духом.
Мъжът й веднага я запитал: Защо днес си толкова весела? – Викаха ме при един млад, богатски син, който се драснал леко по ръката. Родителите му се страхували да не стане някаква инфекция, та ме викаха да го превържа. – Чудна работа! Може ли само за едно одраскване да безпокоят лекаря?
към беседата >>
Човек може да намери своя възлюбен, т.е.
Днес всички хора живеят в изключителна епоха, която ще се ознаменува с пробуждане на човешката душа. Това пробуждане няма да стане нито в горите, нито в манастирите, както някога е било, но при условие, да служи човек на Бога в дух и истина. Едно място има, дето човек може да намери своя възлюбен. Хората търсят своя възлюбен навсякъде, но не го намират. Те не знаят, къде, именно, да го търсят.
Човек може да намери своя възлюбен, т.е.
истината, само тогава, когато дойде до положение да събуди заспалия Лазар в себе си.
към беседата >>
Мъжът й веднага я запитал: Защо днес си толкова весела?
След този случай тя разказала на мъжа си, че я викали в дома на един млад лорд, който, в едно състезание на кон, паднал от коня си и разбил главата си. Мъжът й слушал и изпитвал някакво вътрешно спокойствие, че случаите, при които я викали, били много сериозни, вследствие на което болният не могъл да спре вниманието си върху неговата млада и красива жена. Същевременно, като търговец, той се интересувал дали добре плащали на жена му. Обаче, той грижливо криел и едната, и другата мисъл, не се изказвал пред жена си. Един ден тя се върнала от работа много весела, разположена духом.
Мъжът й веднага я запитал: Защо днес си толкова весела?
– Викаха ме при един млад, богатски син, който се драснал леко по ръката. Родителите му се страхували да не стане някаква инфекция, та ме викаха да го превържа. – Чудна работа! Може ли само за едно одраскване да безпокоят лекаря? Щом е за толкова малка работа, може и да не ти платят.
към беседата >>
истината, само тогава, когато дойде до положение да събуди заспалия Лазар в себе си.
Това пробуждане няма да стане нито в горите, нито в манастирите, както някога е било, но при условие, да служи човек на Бога в дух и истина. Едно място има, дето човек може да намери своя възлюбен. Хората търсят своя възлюбен навсякъде, но не го намират. Те не знаят, къде, именно, да го търсят. Човек може да намери своя възлюбен, т.е.
истината, само тогава, когато дойде до положение да събуди заспалия Лазар в себе си.
към беседата >>
– Викаха ме при един млад, богатски син, който се драснал леко по ръката.
Мъжът й слушал и изпитвал някакво вътрешно спокойствие, че случаите, при които я викали, били много сериозни, вследствие на което болният не могъл да спре вниманието си върху неговата млада и красива жена. Същевременно, като търговец, той се интересувал дали добре плащали на жена му. Обаче, той грижливо криел и едната, и другата мисъл, не се изказвал пред жена си. Един ден тя се върнала от работа много весела, разположена духом. Мъжът й веднага я запитал: Защо днес си толкова весела?
– Викаха ме при един млад, богатски син, който се драснал леко по ръката.
Родителите му се страхували да не стане някаква инфекция, та ме викаха да го превържа. – Чудна работа! Може ли само за едно одраскване да безпокоят лекаря? Щом е за толкова малка работа, може и да не ти платят. Казваш, че момъкът бил красив.
към беседата >>
Днес ви говоря за събуждането, защото виждам, че Христос се е запътил към мнозина от вас да ви събужда.
Днес ви говоря за събуждането, защото виждам, че Христос се е запътил към мнозина от вас да ви събужда.
Това се отнася за онези, които не са събудени, но не и за събудените. Обаче, събуждането не става само веднъж. Събуждането е непреривен процес. Учението е също така непреривен процес. Ако не всеки час, поне всеки ден човек трябва да се събужда.
към беседата >>
Родителите му се страхували да не стане някаква инфекция, та ме викаха да го превържа.
Същевременно, като търговец, той се интересувал дали добре плащали на жена му. Обаче, той грижливо криел и едната, и другата мисъл, не се изказвал пред жена си. Един ден тя се върнала от работа много весела, разположена духом. Мъжът й веднага я запитал: Защо днес си толкова весела? – Викаха ме при един млад, богатски син, който се драснал леко по ръката.
Родителите му се страхували да не стане някаква инфекция, та ме викаха да го превържа.
– Чудна работа! Може ли само за едно одраскване да безпокоят лекаря? Щом е за толкова малка работа, може и да не ти платят. Казваш, че момъкът бил красив. Как те поглеждаше, като го превързваше?
към беседата >>
Това се отнася за онези, които не са събудени, но не и за събудените.
Днес ви говоря за събуждането, защото виждам, че Христос се е запътил към мнозина от вас да ви събужда.
Това се отнася за онези, които не са събудени, но не и за събудените.
Обаче, събуждането не става само веднъж. Събуждането е непреривен процес. Учението е също така непреривен процес. Ако не всеки час, поне всеки ден човек трябва да се събужда. Има хора, които трябва много пъти да ги събуждат, за да се събудят.
към беседата >>
– Чудна работа!
Обаче, той грижливо криел и едната, и другата мисъл, не се изказвал пред жена си. Един ден тя се върнала от работа много весела, разположена духом. Мъжът й веднага я запитал: Защо днес си толкова весела? – Викаха ме при един млад, богатски син, който се драснал леко по ръката. Родителите му се страхували да не стане някаква инфекция, та ме викаха да го превържа.
– Чудна работа!
Може ли само за едно одраскване да безпокоят лекаря? Щом е за толкова малка работа, може и да не ти платят. Казваш, че момъкът бил красив. Как те поглеждаше, като го превързваше? – С благодарност.
към беседата >>
Обаче, събуждането не става само веднъж.
Днес ви говоря за събуждането, защото виждам, че Христос се е запътил към мнозина от вас да ви събужда. Това се отнася за онези, които не са събудени, но не и за събудените.
Обаче, събуждането не става само веднъж.
Събуждането е непреривен процес. Учението е също така непреривен процес. Ако не всеки час, поне всеки ден човек трябва да се събужда. Има хора, които трябва много пъти да ги събуждат, за да се събудят. Ако при десетократно будене не се събудят, оставят ги да спят, колкото искат.
към беседата >>
Може ли само за едно одраскване да безпокоят лекаря?
Един ден тя се върнала от работа много весела, разположена духом. Мъжът й веднага я запитал: Защо днес си толкова весела? – Викаха ме при един млад, богатски син, който се драснал леко по ръката. Родителите му се страхували да не стане някаква инфекция, та ме викаха да го превържа. – Чудна работа!
Може ли само за едно одраскване да безпокоят лекаря?
Щом е за толкова малка работа, може и да не ти платят. Казваш, че момъкът бил красив. Как те поглеждаше, като го превързваше? – С благодарност. – Слушай, аз не одобрявам това нещо.
към беседата >>
Събуждането е непреривен процес.
Днес ви говоря за събуждането, защото виждам, че Христос се е запътил към мнозина от вас да ви събужда. Това се отнася за онези, които не са събудени, но не и за събудените. Обаче, събуждането не става само веднъж.
Събуждането е непреривен процес.
Учението е също така непреривен процес. Ако не всеки час, поне всеки ден човек трябва да се събужда. Има хора, които трябва много пъти да ги събуждат, за да се събудят. Ако при десетократно будене не се събудят, оставят ги да спят, колкото искат.
към беседата >>
Щом е за толкова малка работа, може и да не ти платят.
Мъжът й веднага я запитал: Защо днес си толкова весела? – Викаха ме при един млад, богатски син, който се драснал леко по ръката. Родителите му се страхували да не стане някаква инфекция, та ме викаха да го превържа. – Чудна работа! Може ли само за едно одраскване да безпокоят лекаря?
Щом е за толкова малка работа, може и да не ти платят.
Казваш, че момъкът бил красив. Как те поглеждаше, като го превързваше? – С благодарност. – Слушай, аз не одобрявам това нещо. Ако е да помагаш на хората, ходи при такива, които са счупили краката си, главата си или ръцете си, но тъй, някой млад, красив момък се слабо одраскал, няма защо да го превързваш.
към беседата >>
Учението е също така непреривен процес.
Днес ви говоря за събуждането, защото виждам, че Христос се е запътил към мнозина от вас да ви събужда. Това се отнася за онези, които не са събудени, но не и за събудените. Обаче, събуждането не става само веднъж. Събуждането е непреривен процес.
Учението е също така непреривен процес.
Ако не всеки час, поне всеки ден човек трябва да се събужда. Има хора, които трябва много пъти да ги събуждат, за да се събудят. Ако при десетократно будене не се събудят, оставят ги да спят, колкото искат.
към беседата >>
Казваш, че момъкът бил красив.
– Викаха ме при един млад, богатски син, който се драснал леко по ръката. Родителите му се страхували да не стане някаква инфекция, та ме викаха да го превържа. – Чудна работа! Може ли само за едно одраскване да безпокоят лекаря? Щом е за толкова малка работа, може и да не ти платят.
Казваш, че момъкът бил красив.
Как те поглеждаше, като го превързваше? – С благодарност. – Слушай, аз не одобрявам това нещо. Ако е да помагаш на хората, ходи при такива, които са счупили краката си, главата си или ръцете си, но тъй, някой млад, красив момък се слабо одраскал, няма защо да го превързваш. Ходи при болни от 50 годишна възраст нагоре.
към беседата >>
Ако не всеки час, поне всеки ден човек трябва да се събужда.
Днес ви говоря за събуждането, защото виждам, че Христос се е запътил към мнозина от вас да ви събужда. Това се отнася за онези, които не са събудени, но не и за събудените. Обаче, събуждането не става само веднъж. Събуждането е непреривен процес. Учението е също така непреривен процес.
Ако не всеки час, поне всеки ден човек трябва да се събужда.
Има хора, които трябва много пъти да ги събуждат, за да се събудят. Ако при десетократно будене не се събудят, оставят ги да спят, колкото искат.
към беседата >>
Как те поглеждаше, като го превързваше?
Родителите му се страхували да не стане някаква инфекция, та ме викаха да го превържа. – Чудна работа! Може ли само за едно одраскване да безпокоят лекаря? Щом е за толкова малка работа, може и да не ти платят. Казваш, че момъкът бил красив.
Как те поглеждаше, като го превързваше?
– С благодарност. – Слушай, аз не одобрявам това нещо. Ако е да помагаш на хората, ходи при такива, които са счупили краката си, главата си или ръцете си, но тъй, някой млад, красив момък се слабо одраскал, няма защо да го превързваш. Ходи при болни от 50 годишна възраст нагоре. Що се отнася до млади хора, от 20–30–50 години, ти остави други лекари да ги превързват.
към беседата >>
Има хора, които трябва много пъти да ги събуждат, за да се събудят.
Това се отнася за онези, които не са събудени, но не и за събудените. Обаче, събуждането не става само веднъж. Събуждането е непреривен процес. Учението е също така непреривен процес. Ако не всеки час, поне всеки ден човек трябва да се събужда.
Има хора, които трябва много пъти да ги събуждат, за да се събудят.
Ако при десетократно будене не се събудят, оставят ги да спят, колкото искат.
към беседата >>
– С благодарност.
– Чудна работа! Може ли само за едно одраскване да безпокоят лекаря? Щом е за толкова малка работа, може и да не ти платят. Казваш, че момъкът бил красив. Как те поглеждаше, като го превързваше?
– С благодарност.
– Слушай, аз не одобрявам това нещо. Ако е да помагаш на хората, ходи при такива, които са счупили краката си, главата си или ръцете си, но тъй, някой млад, красив момък се слабо одраскал, няма защо да го превързваш. Ходи при болни от 50 годишна възраст нагоре. Що се отнася до млади хора, от 20–30–50 години, ти остави други лекари да ги превързват. Младите са опасни, те искат да те изпитват.
към беседата >>
Ако при десетократно будене не се събудят, оставят ги да спят, колкото искат.
Обаче, събуждането не става само веднъж. Събуждането е непреривен процес. Учението е също така непреривен процес. Ако не всеки час, поне всеки ден човек трябва да се събужда. Има хора, които трябва много пъти да ги събуждат, за да се събудят.
Ако при десетократно будене не се събудят, оставят ги да спят, колкото искат.
към беседата >>
– Слушай, аз не одобрявам това нещо.
Може ли само за едно одраскване да безпокоят лекаря? Щом е за толкова малка работа, може и да не ти платят. Казваш, че момъкът бил красив. Как те поглеждаше, като го превързваше? – С благодарност.
– Слушай, аз не одобрявам това нещо.
Ако е да помагаш на хората, ходи при такива, които са счупили краката си, главата си или ръцете си, но тъй, някой млад, красив момък се слабо одраскал, няма защо да го превързваш. Ходи при болни от 50 годишна възраст нагоре. Що се отнася до млади хора, от 20–30–50 години, ти остави други лекари да ги превързват. Младите са опасни, те искат да те изпитват.
към беседата >>
„Да ида да го събудя".
„Да ида да го събудя".
Христос отива при всички души да ги събуди. При някои Христос иде за пръв път; при други – за втори път; при трети – трети път. Най-опасното събуждане е, когато Христос дойде за четвърти път. Мине ли четвъртото събуждане, по-нататък работите се нареждат добре. Четвъртото събуждане е подобно на положението на жена, която ражда.
към беседата >>
Ако е да помагаш на хората, ходи при такива, които са счупили краката си, главата си или ръцете си, но тъй, някой млад, красив момък се слабо одраскал, няма защо да го превързваш.
Щом е за толкова малка работа, може и да не ти платят. Казваш, че момъкът бил красив. Как те поглеждаше, като го превързваше? – С благодарност. – Слушай, аз не одобрявам това нещо.
Ако е да помагаш на хората, ходи при такива, които са счупили краката си, главата си или ръцете си, но тъй, някой млад, красив момък се слабо одраскал, няма защо да го превързваш.
Ходи при болни от 50 годишна възраст нагоре. Що се отнася до млади хора, от 20–30–50 години, ти остави други лекари да ги превързват. Младите са опасни, те искат да те изпитват.
към беседата >>
Христос отива при всички души да ги събуди.
„Да ида да го събудя".
Христос отива при всички души да ги събуди.
При някои Христос иде за пръв път; при други – за втори път; при трети – трети път. Най-опасното събуждане е, когато Христос дойде за четвърти път. Мине ли четвъртото събуждане, по-нататък работите се нареждат добре. Четвъртото събуждане е подобно на положението на жена, която ражда. Ако роди благополучно, добре ще бъде и за нея, и за детето.
към беседата >>
Ходи при болни от 50 годишна възраст нагоре.
Казваш, че момъкът бил красив. Как те поглеждаше, като го превързваше? – С благодарност. – Слушай, аз не одобрявам това нещо. Ако е да помагаш на хората, ходи при такива, които са счупили краката си, главата си или ръцете си, но тъй, някой млад, красив момък се слабо одраскал, няма защо да го превързваш.
Ходи при болни от 50 годишна възраст нагоре.
Що се отнася до млади хора, от 20–30–50 години, ти остави други лекари да ги превързват. Младите са опасни, те искат да те изпитват.
към беседата >>
При някои Христос иде за пръв път; при други – за втори път; при трети – трети път.
„Да ида да го събудя". Христос отива при всички души да ги събуди.
При някои Христос иде за пръв път; при други – за втори път; при трети – трети път.
Най-опасното събуждане е, когато Христос дойде за четвърти път. Мине ли четвъртото събуждане, по-нататък работите се нареждат добре. Четвъртото събуждане е подобно на положението на жена, която ражда. Ако роди благополучно, добре ще бъде и за нея, и за детето. Не роди ли благополучно, и тя, и детето отиват за онзи свят.
към беседата >>
Що се отнася до млади хора, от 20–30–50 години, ти остави други лекари да ги превързват.
Как те поглеждаше, като го превързваше? – С благодарност. – Слушай, аз не одобрявам това нещо. Ако е да помагаш на хората, ходи при такива, които са счупили краката си, главата си или ръцете си, но тъй, някой млад, красив момък се слабо одраскал, няма защо да го превързваш. Ходи при болни от 50 годишна възраст нагоре.
Що се отнася до млади хора, от 20–30–50 години, ти остави други лекари да ги превързват.
Младите са опасни, те искат да те изпитват.
към беседата >>
Най-опасното събуждане е, когато Христос дойде за четвърти път.
„Да ида да го събудя". Христос отива при всички души да ги събуди. При някои Христос иде за пръв път; при други – за втори път; при трети – трети път.
Най-опасното събуждане е, когато Христос дойде за четвърти път.
Мине ли четвъртото събуждане, по-нататък работите се нареждат добре. Четвъртото събуждане е подобно на положението на жена, която ражда. Ако роди благополучно, добре ще бъде и за нея, и за детето. Не роди ли благополучно, и тя, и детето отиват за онзи свят. Докато детето се роди, страданията са големи.
към беседата >>
Младите са опасни, те искат да те изпитват.
– С благодарност. – Слушай, аз не одобрявам това нещо. Ако е да помагаш на хората, ходи при такива, които са счупили краката си, главата си или ръцете си, но тъй, някой млад, красив момък се слабо одраскал, няма защо да го превързваш. Ходи при болни от 50 годишна възраст нагоре. Що се отнася до млади хора, от 20–30–50 години, ти остави други лекари да ги превързват.
Младите са опасни, те искат да те изпитват.
към беседата >>
Мине ли четвъртото събуждане, по-нататък работите се нареждат добре.
„Да ида да го събудя". Христос отива при всички души да ги събуди. При някои Христос иде за пръв път; при други – за втори път; при трети – трети път. Най-опасното събуждане е, когато Христос дойде за четвърти път.
Мине ли четвъртото събуждане, по-нататък работите се нареждат добре.
Четвъртото събуждане е подобно на положението на жена, която ражда. Ако роди благополучно, добре ще бъде и за нея, и за детето. Не роди ли благополучно, и тя, и детето отиват за онзи свят. Докато детето се роди, страданията са големи. Щом се роди, скръбта се превръща в радост.
към беседата >>
Какви чувства ръководят този търговец: чувства на добър, истински приятел или чувства на детектив, на следовател?
Какви чувства ръководят този търговец: чувства на добър, истински приятел или чувства на детектив, на следовател?
Той върви подир жена си, следи я, разпитва я, иска да знае от какви чувства се ръководи тя в работата си: състрадание към болните или някакви симпатии, лични разположения към тях. Той се явява пред нея като авторитет и иска да й се наложи. Много от съвременните хора искат да живеят чист, праведен живот, но за такъв живот се иска висок морал. Какъв е моралът на тия хора? Коя е абсолютната мярка за чист, праведен, морален живот?
към беседата >>
Четвъртото събуждане е подобно на положението на жена, която ражда.
„Да ида да го събудя". Христос отива при всички души да ги събуди. При някои Христос иде за пръв път; при други – за втори път; при трети – трети път. Най-опасното събуждане е, когато Христос дойде за четвърти път. Мине ли четвъртото събуждане, по-нататък работите се нареждат добре.
Четвъртото събуждане е подобно на положението на жена, която ражда.
Ако роди благополучно, добре ще бъде и за нея, и за детето. Не роди ли благополучно, и тя, и детето отиват за онзи свят. Докато детето се роди, страданията са големи. Щом се роди, скръбта се превръща в радост.
към беседата >>
Той върви подир жена си, следи я, разпитва я, иска да знае от какви чувства се ръководи тя в работата си: състрадание към болните или някакви симпатии, лични разположения към тях.
Какви чувства ръководят този търговец: чувства на добър, истински приятел или чувства на детектив, на следовател?
Той върви подир жена си, следи я, разпитва я, иска да знае от какви чувства се ръководи тя в работата си: състрадание към болните или някакви симпатии, лични разположения към тях.
Той се явява пред нея като авторитет и иска да й се наложи. Много от съвременните хора искат да живеят чист, праведен живот, но за такъв живот се иска висок морал. Какъв е моралът на тия хора? Коя е абсолютната мярка за чист, праведен, морален живот? Каквото и да говорят за чистота, за добродетели, за правда, съвременните хора нямат още абсолютната им мярка.
към беседата >>
Ако роди благополучно, добре ще бъде и за нея, и за детето.
Христос отива при всички души да ги събуди. При някои Христос иде за пръв път; при други – за втори път; при трети – трети път. Най-опасното събуждане е, когато Христос дойде за четвърти път. Мине ли четвъртото събуждане, по-нататък работите се нареждат добре. Четвъртото събуждане е подобно на положението на жена, която ражда.
Ако роди благополучно, добре ще бъде и за нея, и за детето.
Не роди ли благополучно, и тя, и детето отиват за онзи свят. Докато детето се роди, страданията са големи. Щом се роди, скръбта се превръща в радост.
към беседата >>
Той се явява пред нея като авторитет и иска да й се наложи.
Какви чувства ръководят този търговец: чувства на добър, истински приятел или чувства на детектив, на следовател? Той върви подир жена си, следи я, разпитва я, иска да знае от какви чувства се ръководи тя в работата си: състрадание към болните или някакви симпатии, лични разположения към тях.
Той се явява пред нея като авторитет и иска да й се наложи.
Много от съвременните хора искат да живеят чист, праведен живот, но за такъв живот се иска висок морал. Какъв е моралът на тия хора? Коя е абсолютната мярка за чист, праведен, морален живот? Каквото и да говорят за чистота, за добродетели, за правда, съвременните хора нямат още абсолютната им мярка. Те разполагат с относителна мярка за тия неща.
към беседата >>
Не роди ли благополучно, и тя, и детето отиват за онзи свят.
При някои Христос иде за пръв път; при други – за втори път; при трети – трети път. Най-опасното събуждане е, когато Христос дойде за четвърти път. Мине ли четвъртото събуждане, по-нататък работите се нареждат добре. Четвъртото събуждане е подобно на положението на жена, която ражда. Ако роди благополучно, добре ще бъде и за нея, и за детето.
Не роди ли благополучно, и тя, и детето отиват за онзи свят.
Докато детето се роди, страданията са големи. Щом се роди, скръбта се превръща в радост.
към беседата >>
Много от съвременните хора искат да живеят чист, праведен живот, но за такъв живот се иска висок морал.
Какви чувства ръководят този търговец: чувства на добър, истински приятел или чувства на детектив, на следовател? Той върви подир жена си, следи я, разпитва я, иска да знае от какви чувства се ръководи тя в работата си: състрадание към болните или някакви симпатии, лични разположения към тях. Той се явява пред нея като авторитет и иска да й се наложи.
Много от съвременните хора искат да живеят чист, праведен живот, но за такъв живот се иска висок морал.
Какъв е моралът на тия хора? Коя е абсолютната мярка за чист, праведен, морален живот? Каквото и да говорят за чистота, за добродетели, за правда, съвременните хора нямат още абсолютната им мярка. Те разполагат с относителна мярка за тия неща. Искат ли да постигнат нещо, те трябва да приложат абсолютната мярка на морала, на доброто, на правдата в света.
към беседата >>
Докато детето се роди, страданията са големи.
Най-опасното събуждане е, когато Христос дойде за четвърти път. Мине ли четвъртото събуждане, по-нататък работите се нареждат добре. Четвъртото събуждане е подобно на положението на жена, която ражда. Ако роди благополучно, добре ще бъде и за нея, и за детето. Не роди ли благополучно, и тя, и детето отиват за онзи свят.
Докато детето се роди, страданията са големи.
Щом се роди, скръбта се превръща в радост.
към беседата >>
Какъв е моралът на тия хора?
Какви чувства ръководят този търговец: чувства на добър, истински приятел или чувства на детектив, на следовател? Той върви подир жена си, следи я, разпитва я, иска да знае от какви чувства се ръководи тя в работата си: състрадание към болните или някакви симпатии, лични разположения към тях. Той се явява пред нея като авторитет и иска да й се наложи. Много от съвременните хора искат да живеят чист, праведен живот, но за такъв живот се иска висок морал.
Какъв е моралът на тия хора?
Коя е абсолютната мярка за чист, праведен, морален живот? Каквото и да говорят за чистота, за добродетели, за правда, съвременните хора нямат още абсолютната им мярка. Те разполагат с относителна мярка за тия неща. Искат ли да постигнат нещо, те трябва да приложат абсолютната мярка на морала, на доброто, на правдата в света. Правдив човек е онзи, който не накърнява чуждите интереси нито на йота.
към беседата >>
Щом се роди, скръбта се превръща в радост.
Мине ли четвъртото събуждане, по-нататък работите се нареждат добре. Четвъртото събуждане е подобно на положението на жена, която ражда. Ако роди благополучно, добре ще бъде и за нея, и за детето. Не роди ли благополучно, и тя, и детето отиват за онзи свят. Докато детето се роди, страданията са големи.
Щом се роди, скръбта се превръща в радост.
към беседата >>
Коя е абсолютната мярка за чист, праведен, морален живот?
Какви чувства ръководят този търговец: чувства на добър, истински приятел или чувства на детектив, на следовател? Той върви подир жена си, следи я, разпитва я, иска да знае от какви чувства се ръководи тя в работата си: състрадание към болните или някакви симпатии, лични разположения към тях. Той се явява пред нея като авторитет и иска да й се наложи. Много от съвременните хора искат да живеят чист, праведен живот, но за такъв живот се иска висок морал. Какъв е моралът на тия хора?
Коя е абсолютната мярка за чист, праведен, морален живот?
Каквото и да говорят за чистота, за добродетели, за правда, съвременните хора нямат още абсолютната им мярка. Те разполагат с относителна мярка за тия неща. Искат ли да постигнат нещо, те трябва да приложат абсолютната мярка на морала, на доброто, на правдата в света. Правдив човек е онзи, който не накърнява чуждите интереси нито на йота. Той е готов от него да замине, но не и от другите.
към беседата >>
И тъй, събуждането на човешката душа подразбира срещата й с нейния възлюбен.
И тъй, събуждането на човешката душа подразбира срещата й с нейния възлюбен.
Да срещне човек възлюбения си, това значи да осмисли живота си: да се чувства доволен и щастлив, че е господар на положението си. Той не е играчка вече на морските вълни, както никога е бил. Сега той плува по вълните на морето тихо и спокойно, от нищо не смущаван. Той знае, че параходът, на който се е качил, е здрав и сигурно ще го изведе на пристанището. Щом стигне на пристанището, ще влезе в обетованата земя, дето с нетърпение го очакват приятелите му, да го посрещнат.
към беседата >>
Каквото и да говорят за чистота, за добродетели, за правда, съвременните хора нямат още абсолютната им мярка.
Той върви подир жена си, следи я, разпитва я, иска да знае от какви чувства се ръководи тя в работата си: състрадание към болните или някакви симпатии, лични разположения към тях. Той се явява пред нея като авторитет и иска да й се наложи. Много от съвременните хора искат да живеят чист, праведен живот, но за такъв живот се иска висок морал. Какъв е моралът на тия хора? Коя е абсолютната мярка за чист, праведен, морален живот?
Каквото и да говорят за чистота, за добродетели, за правда, съвременните хора нямат още абсолютната им мярка.
Те разполагат с относителна мярка за тия неща. Искат ли да постигнат нещо, те трябва да приложат абсолютната мярка на морала, на доброто, на правдата в света. Правдив човек е онзи, който не накърнява чуждите интереси нито на йота. Той е готов от него да замине, но не и от другите. Той е готов да отстъпи първото место на другите, а сам да заеме последното място.
към беседата >>
Да срещне човек възлюбения си, това значи да осмисли живота си: да се чувства доволен и щастлив, че е господар на положението си.
И тъй, събуждането на човешката душа подразбира срещата й с нейния възлюбен.
Да срещне човек възлюбения си, това значи да осмисли живота си: да се чувства доволен и щастлив, че е господар на положението си.
Той не е играчка вече на морските вълни, както никога е бил. Сега той плува по вълните на морето тихо и спокойно, от нищо не смущаван. Той знае, че параходът, на който се е качил, е здрав и сигурно ще го изведе на пристанището. Щом стигне на пристанището, ще влезе в обетованата земя, дето с нетърпение го очакват приятелите му, да го посрещнат.
към беседата >>
Те разполагат с относителна мярка за тия неща.
Той се явява пред нея като авторитет и иска да й се наложи. Много от съвременните хора искат да живеят чист, праведен живот, но за такъв живот се иска висок морал. Какъв е моралът на тия хора? Коя е абсолютната мярка за чист, праведен, морален живот? Каквото и да говорят за чистота, за добродетели, за правда, съвременните хора нямат още абсолютната им мярка.
Те разполагат с относителна мярка за тия неща.
Искат ли да постигнат нещо, те трябва да приложат абсолютната мярка на морала, на доброто, на правдата в света. Правдив човек е онзи, който не накърнява чуждите интереси нито на йота. Той е готов от него да замине, но не и от другите. Той е готов да отстъпи първото место на другите, а сам да заеме последното място. Така постъпва майката.
към беседата >>
Той не е играчка вече на морските вълни, както никога е бил.
И тъй, събуждането на човешката душа подразбира срещата й с нейния възлюбен. Да срещне човек възлюбения си, това значи да осмисли живота си: да се чувства доволен и щастлив, че е господар на положението си.
Той не е играчка вече на морските вълни, както никога е бил.
Сега той плува по вълните на морето тихо и спокойно, от нищо не смущаван. Той знае, че параходът, на който се е качил, е здрав и сигурно ще го изведе на пристанището. Щом стигне на пристанището, ще влезе в обетованата земя, дето с нетърпение го очакват приятелите му, да го посрещнат.
към беседата >>
Искат ли да постигнат нещо, те трябва да приложат абсолютната мярка на морала, на доброто, на правдата в света.
Много от съвременните хора искат да живеят чист, праведен живот, но за такъв живот се иска висок морал. Какъв е моралът на тия хора? Коя е абсолютната мярка за чист, праведен, морален живот? Каквото и да говорят за чистота, за добродетели, за правда, съвременните хора нямат още абсолютната им мярка. Те разполагат с относителна мярка за тия неща.
Искат ли да постигнат нещо, те трябва да приложат абсолютната мярка на морала, на доброто, на правдата в света.
Правдив човек е онзи, който не накърнява чуждите интереси нито на йота. Той е готов от него да замине, но не и от другите. Той е готов да отстъпи първото место на другите, а сам да заеме последното място. Така постъпва майката. Тя дава възможност първо децата да се нахранят, а после мисли за себе си.
към беседата >>
Сега той плува по вълните на морето тихо и спокойно, от нищо не смущаван.
И тъй, събуждането на човешката душа подразбира срещата й с нейния възлюбен. Да срещне човек възлюбения си, това значи да осмисли живота си: да се чувства доволен и щастлив, че е господар на положението си. Той не е играчка вече на морските вълни, както никога е бил.
Сега той плува по вълните на морето тихо и спокойно, от нищо не смущаван.
Той знае, че параходът, на който се е качил, е здрав и сигурно ще го изведе на пристанището. Щом стигне на пристанището, ще влезе в обетованата земя, дето с нетърпение го очакват приятелите му, да го посрещнат.
към беседата >>
Правдив човек е онзи, който не накърнява чуждите интереси нито на йота.
Какъв е моралът на тия хора? Коя е абсолютната мярка за чист, праведен, морален живот? Каквото и да говорят за чистота, за добродетели, за правда, съвременните хора нямат още абсолютната им мярка. Те разполагат с относителна мярка за тия неща. Искат ли да постигнат нещо, те трябва да приложат абсолютната мярка на морала, на доброто, на правдата в света.
Правдив човек е онзи, който не накърнява чуждите интереси нито на йота.
Той е готов от него да замине, но не и от другите. Той е готов да отстъпи първото место на другите, а сам да заеме последното място. Така постъпва майката. Тя дава възможност първо децата да се нахранят, а после мисли за себе си. Който не прилага тази мярка в живота си, той не познава правдата, не може да се нарече правдив човек.
към беседата >>
Той знае, че параходът, на който се е качил, е здрав и сигурно ще го изведе на пристанището.
И тъй, събуждането на човешката душа подразбира срещата й с нейния възлюбен. Да срещне човек възлюбения си, това значи да осмисли живота си: да се чувства доволен и щастлив, че е господар на положението си. Той не е играчка вече на морските вълни, както никога е бил. Сега той плува по вълните на морето тихо и спокойно, от нищо не смущаван.
Той знае, че параходът, на който се е качил, е здрав и сигурно ще го изведе на пристанището.
Щом стигне на пристанището, ще влезе в обетованата земя, дето с нетърпение го очакват приятелите му, да го посрещнат.
към беседата >>
Той е готов от него да замине, но не и от другите.
Коя е абсолютната мярка за чист, праведен, морален живот? Каквото и да говорят за чистота, за добродетели, за правда, съвременните хора нямат още абсолютната им мярка. Те разполагат с относителна мярка за тия неща. Искат ли да постигнат нещо, те трябва да приложат абсолютната мярка на морала, на доброто, на правдата в света. Правдив човек е онзи, който не накърнява чуждите интереси нито на йота.
Той е готов от него да замине, но не и от другите.
Той е готов да отстъпи първото место на другите, а сам да заеме последното място. Така постъпва майката. Тя дава възможност първо децата да се нахранят, а после мисли за себе си. Който не прилага тази мярка в живота си, той не познава правдата, не може да се нарече правдив човек. Правдата е абсолютен закон, който никога не се мени.
към беседата >>
Щом стигне на пристанището, ще влезе в обетованата земя, дето с нетърпение го очакват приятелите му, да го посрещнат.
И тъй, събуждането на човешката душа подразбира срещата й с нейния възлюбен. Да срещне човек възлюбения си, това значи да осмисли живота си: да се чувства доволен и щастлив, че е господар на положението си. Той не е играчка вече на морските вълни, както никога е бил. Сега той плува по вълните на морето тихо и спокойно, от нищо не смущаван. Той знае, че параходът, на който се е качил, е здрав и сигурно ще го изведе на пристанището.
Щом стигне на пристанището, ще влезе в обетованата земя, дето с нетърпение го очакват приятелите му, да го посрещнат.
към беседата >>
Той е готов да отстъпи първото место на другите, а сам да заеме последното място.
Каквото и да говорят за чистота, за добродетели, за правда, съвременните хора нямат още абсолютната им мярка. Те разполагат с относителна мярка за тия неща. Искат ли да постигнат нещо, те трябва да приложат абсолютната мярка на морала, на доброто, на правдата в света. Правдив човек е онзи, който не накърнява чуждите интереси нито на йота. Той е готов от него да замине, но не и от другите.
Той е готов да отстъпи първото место на другите, а сам да заеме последното място.
Така постъпва майката. Тя дава възможност първо децата да се нахранят, а после мисли за себе си. Който не прилага тази мярка в живота си, той не познава правдата, не може да се нарече правдив човек. Правдата е абсолютен закон, който никога не се мени. Мени ли се, ние имаме относителна правда.
към беседата >>
Сега и на вас казвам: Параходът пристига на пристанището.
Сега и на вас казвам: Параходът пристига на пристанището.
Приятелите ви идат да ви посрещнат, всички заедно ще влезете в обетованата земя. Обетованата земя, това е раят за човешката душа.
към беседата >>
Така постъпва майката.
Те разполагат с относителна мярка за тия неща. Искат ли да постигнат нещо, те трябва да приложат абсолютната мярка на морала, на доброто, на правдата в света. Правдив човек е онзи, който не накърнява чуждите интереси нито на йота. Той е готов от него да замине, но не и от другите. Той е готов да отстъпи първото место на другите, а сам да заеме последното място.
Така постъпва майката.
Тя дава възможност първо децата да се нахранят, а после мисли за себе си. Който не прилага тази мярка в живота си, той не познава правдата, не може да се нарече правдив човек. Правдата е абсолютен закон, който никога не се мени. Мени ли се, ние имаме относителна правда. Няма сила в света, която може да изопачи правдата.
към беседата >>
Приятелите ви идат да ви посрещнат, всички заедно ще влезете в обетованата земя.
Сега и на вас казвам: Параходът пристига на пристанището.
Приятелите ви идат да ви посрещнат, всички заедно ще влезете в обетованата земя.
Обетованата земя, това е раят за човешката душа.
към беседата >>
Тя дава възможност първо децата да се нахранят, а после мисли за себе си.
Искат ли да постигнат нещо, те трябва да приложат абсолютната мярка на морала, на доброто, на правдата в света. Правдив човек е онзи, който не накърнява чуждите интереси нито на йота. Той е готов от него да замине, но не и от другите. Той е готов да отстъпи първото место на другите, а сам да заеме последното място. Така постъпва майката.
Тя дава възможност първо децата да се нахранят, а после мисли за себе си.
Който не прилага тази мярка в живота си, той не познава правдата, не може да се нарече правдив човек. Правдата е абсолютен закон, който никога не се мени. Мени ли се, ние имаме относителна правда. Няма сила в света, която може да изопачи правдата. Правдата е вътрешен закон, който съществува в самия човек.
към беседата >>
Обетованата земя, това е раят за човешката душа.
Сега и на вас казвам: Параходът пристига на пристанището. Приятелите ви идат да ви посрещнат, всички заедно ще влезете в обетованата земя.
Обетованата земя, това е раят за човешката душа.
към беседата >>
Който не прилага тази мярка в живота си, той не познава правдата, не може да се нарече правдив човек.
Правдив човек е онзи, който не накърнява чуждите интереси нито на йота. Той е готов от него да замине, но не и от другите. Той е готов да отстъпи първото место на другите, а сам да заеме последното място. Така постъпва майката. Тя дава възможност първо децата да се нахранят, а после мисли за себе си.
Който не прилага тази мярка в живота си, той не познава правдата, не може да се нарече правдив човек.
Правдата е абсолютен закон, който никога не се мени. Мени ли се, ние имаме относителна правда. Няма сила в света, която може да изопачи правдата. Правдата е вътрешен закон, който съществува в самия човек. Правдата се налага отвътре, а не отвън.
към беседата >>
„Да ида да го събудя".
„Да ида да го събудя".
Желая ви и вас да събуди Христос. Като се събудите, желая ви да бъдете радостни и весели и така да ви посрещнат вашите приятели.
към беседата >>
Правдата е абсолютен закон, който никога не се мени.
Той е готов от него да замине, но не и от другите. Той е готов да отстъпи първото место на другите, а сам да заеме последното място. Така постъпва майката. Тя дава възможност първо децата да се нахранят, а после мисли за себе си. Който не прилага тази мярка в живота си, той не познава правдата, не може да се нарече правдив човек.
Правдата е абсолютен закон, който никога не се мени.
Мени ли се, ние имаме относителна правда. Няма сила в света, която може да изопачи правдата. Правдата е вътрешен закон, който съществува в самия човек. Правдата се налага отвътре, а не отвън. Същото се отнася до всички добродетели.
към беседата >>
Желая ви и вас да събуди Христос.
„Да ида да го събудя".
Желая ви и вас да събуди Христос.
Като се събудите, желая ви да бъдете радостни и весели и така да ви посрещнат вашите приятели.
към беседата >>
Мени ли се, ние имаме относителна правда.
Той е готов да отстъпи първото место на другите, а сам да заеме последното място. Така постъпва майката. Тя дава възможност първо децата да се нахранят, а после мисли за себе си. Който не прилага тази мярка в живота си, той не познава правдата, не може да се нарече правдив човек. Правдата е абсолютен закон, който никога не се мени.
Мени ли се, ние имаме относителна правда.
Няма сила в света, която може да изопачи правдата. Правдата е вътрешен закон, който съществува в самия човек. Правдата се налага отвътре, а не отвън. Същото се отнася до всички добродетели. Човек трябва да се ползва от своите добродетели, както и от добродетелите на своите ближни, без да се запитва какво крият тия добродетели в себе си.
към беседата >>
Като се събудите, желая ви да бъдете радостни и весели и така да ви посрещнат вашите приятели.
„Да ида да го събудя". Желая ви и вас да събуди Христос.
Като се събудите, желая ви да бъдете радостни и весели и така да ви посрещнат вашите приятели.
към беседата >>
Няма сила в света, която може да изопачи правдата.
Така постъпва майката. Тя дава възможност първо децата да се нахранят, а после мисли за себе си. Който не прилага тази мярка в живота си, той не познава правдата, не може да се нарече правдив човек. Правдата е абсолютен закон, който никога не се мени. Мени ли се, ние имаме относителна правда.
Няма сила в света, която може да изопачи правдата.
Правдата е вътрешен закон, който съществува в самия човек. Правдата се налага отвътре, а не отвън. Същото се отнася до всички добродетели. Човек трябва да се ползва от своите добродетели, както и от добродетелите на своите ближни, без да се запитва какво крият тия добродетели в себе си. Искате ли да посрещнете слънцето, излезте срещу него и чакайте го да изгрее, без да питате какви тайни крие в себе си.
към беседата >>
Правдата е вътрешен закон, който съществува в самия човек.
Тя дава възможност първо децата да се нахранят, а после мисли за себе си. Който не прилага тази мярка в живота си, той не познава правдата, не може да се нарече правдив човек. Правдата е абсолютен закон, който никога не се мени. Мени ли се, ние имаме относителна правда. Няма сила в света, която може да изопачи правдата.
Правдата е вътрешен закон, който съществува в самия човек.
Правдата се налага отвътре, а не отвън. Същото се отнася до всички добродетели. Човек трябва да се ползва от своите добродетели, както и от добродетелите на своите ближни, без да се запитва какво крият тия добродетели в себе си. Искате ли да посрещнете слънцето, излезте срещу него и чакайте го да изгрее, без да питате какви тайни крие в себе си. Стремете се да възприемете това, което слънцето носи в себе си, без да разисквате върху въпроса какво носи.
към беседата >>
Правдата се налага отвътре, а не отвън.
Който не прилага тази мярка в живота си, той не познава правдата, не може да се нарече правдив човек. Правдата е абсолютен закон, който никога не се мени. Мени ли се, ние имаме относителна правда. Няма сила в света, която може да изопачи правдата. Правдата е вътрешен закон, който съществува в самия човек.
Правдата се налага отвътре, а не отвън.
Същото се отнася до всички добродетели. Човек трябва да се ползва от своите добродетели, както и от добродетелите на своите ближни, без да се запитва какво крият тия добродетели в себе си. Искате ли да посрещнете слънцето, излезте срещу него и чакайте го да изгрее, без да питате какви тайни крие в себе си. Стремете се да възприемете това, което слънцето носи в себе си, без да разисквате върху въпроса какво носи. Когато отивате на планината, бъдете будни, да получите това, което тя е определила за вас.
към беседата >>
Същото се отнася до всички добродетели.
Правдата е абсолютен закон, който никога не се мени. Мени ли се, ние имаме относителна правда. Няма сила в света, която може да изопачи правдата. Правдата е вътрешен закон, който съществува в самия човек. Правдата се налага отвътре, а не отвън.
Същото се отнася до всички добродетели.
Човек трябва да се ползва от своите добродетели, както и от добродетелите на своите ближни, без да се запитва какво крият тия добродетели в себе си. Искате ли да посрещнете слънцето, излезте срещу него и чакайте го да изгрее, без да питате какви тайни крие в себе си. Стремете се да възприемете това, което слънцето носи в себе си, без да разисквате върху въпроса какво носи. Когато отивате на планината, бъдете будни, да получите това, което тя е определила за вас. От хиляди години насам природата е определила за всеки човек по нещо и той трябва да го получи точно на време.
към беседата >>
Човек трябва да се ползва от своите добродетели, както и от добродетелите на своите ближни, без да се запитва какво крият тия добродетели в себе си.
Мени ли се, ние имаме относителна правда. Няма сила в света, която може да изопачи правдата. Правдата е вътрешен закон, който съществува в самия човек. Правдата се налага отвътре, а не отвън. Същото се отнася до всички добродетели.
Човек трябва да се ползва от своите добродетели, както и от добродетелите на своите ближни, без да се запитва какво крият тия добродетели в себе си.
Искате ли да посрещнете слънцето, излезте срещу него и чакайте го да изгрее, без да питате какви тайни крие в себе си. Стремете се да възприемете това, което слънцето носи в себе си, без да разисквате върху въпроса какво носи. Когато отивате на планината, бъдете будни, да получите това, което тя е определила за вас. От хиляди години насам природата е определила за всеки човек по нещо и той трябва да го получи точно на време. Умният човек знае това и гледа да не пропусне момента.
към беседата >>
Искате ли да посрещнете слънцето, излезте срещу него и чакайте го да изгрее, без да питате какви тайни крие в себе си.
Няма сила в света, която може да изопачи правдата. Правдата е вътрешен закон, който съществува в самия човек. Правдата се налага отвътре, а не отвън. Същото се отнася до всички добродетели. Човек трябва да се ползва от своите добродетели, както и от добродетелите на своите ближни, без да се запитва какво крият тия добродетели в себе си.
Искате ли да посрещнете слънцето, излезте срещу него и чакайте го да изгрее, без да питате какви тайни крие в себе си.
Стремете се да възприемете това, което слънцето носи в себе си, без да разисквате върху въпроса какво носи. Когато отивате на планината, бъдете будни, да получите това, което тя е определила за вас. От хиляди години насам природата е определила за всеки човек по нещо и той трябва да го получи точно на време. Умният човек знае това и гледа да не пропусне момента. Глупавият, обаче, чука от врата на врата, дано получи нещо, но по този начин той изпуща благоприятните моменти.
към беседата >>
Стремете се да възприемете това, което слънцето носи в себе си, без да разисквате върху въпроса какво носи.
Правдата е вътрешен закон, който съществува в самия човек. Правдата се налага отвътре, а не отвън. Същото се отнася до всички добродетели. Човек трябва да се ползва от своите добродетели, както и от добродетелите на своите ближни, без да се запитва какво крият тия добродетели в себе си. Искате ли да посрещнете слънцето, излезте срещу него и чакайте го да изгрее, без да питате какви тайни крие в себе си.
Стремете се да възприемете това, което слънцето носи в себе си, без да разисквате върху въпроса какво носи.
Когато отивате на планината, бъдете будни, да получите това, което тя е определила за вас. От хиляди години насам природата е определила за всеки човек по нещо и той трябва да го получи точно на време. Умният човек знае това и гледа да не пропусне момента. Глупавият, обаче, чука от врата на врата, дано получи нещо, но по този начин той изпуща благоприятните моменти.
към беседата >>
Когато отивате на планината, бъдете будни, да получите това, което тя е определила за вас.
Правдата се налага отвътре, а не отвън. Същото се отнася до всички добродетели. Човек трябва да се ползва от своите добродетели, както и от добродетелите на своите ближни, без да се запитва какво крият тия добродетели в себе си. Искате ли да посрещнете слънцето, излезте срещу него и чакайте го да изгрее, без да питате какви тайни крие в себе си. Стремете се да възприемете това, което слънцето носи в себе си, без да разисквате върху въпроса какво носи.
Когато отивате на планината, бъдете будни, да получите това, което тя е определила за вас.
От хиляди години насам природата е определила за всеки човек по нещо и той трябва да го получи точно на време. Умният човек знае това и гледа да не пропусне момента. Глупавият, обаче, чука от врата на врата, дано получи нещо, но по този начин той изпуща благоприятните моменти.
към беседата >>
От хиляди години насам природата е определила за всеки човек по нещо и той трябва да го получи точно на време.
Същото се отнася до всички добродетели. Човек трябва да се ползва от своите добродетели, както и от добродетелите на своите ближни, без да се запитва какво крият тия добродетели в себе си. Искате ли да посрещнете слънцето, излезте срещу него и чакайте го да изгрее, без да питате какви тайни крие в себе си. Стремете се да възприемете това, което слънцето носи в себе си, без да разисквате върху въпроса какво носи. Когато отивате на планината, бъдете будни, да получите това, което тя е определила за вас.
От хиляди години насам природата е определила за всеки човек по нещо и той трябва да го получи точно на време.
Умният човек знае това и гледа да не пропусне момента. Глупавият, обаче, чука от врата на врата, дано получи нещо, но по този начин той изпуща благоприятните моменти.
към беседата >>
Умният човек знае това и гледа да не пропусне момента.
Човек трябва да се ползва от своите добродетели, както и от добродетелите на своите ближни, без да се запитва какво крият тия добродетели в себе си. Искате ли да посрещнете слънцето, излезте срещу него и чакайте го да изгрее, без да питате какви тайни крие в себе си. Стремете се да възприемете това, което слънцето носи в себе си, без да разисквате върху въпроса какво носи. Когато отивате на планината, бъдете будни, да получите това, което тя е определила за вас. От хиляди години насам природата е определила за всеки човек по нещо и той трябва да го получи точно на време.
Умният човек знае това и гледа да не пропусне момента.
Глупавият, обаче, чука от врата на врата, дано получи нещо, но по този начин той изпуща благоприятните моменти.
към беседата >>
Глупавият, обаче, чука от врата на врата, дано получи нещо, но по този начин той изпуща благоприятните моменти.
Искате ли да посрещнете слънцето, излезте срещу него и чакайте го да изгрее, без да питате какви тайни крие в себе си. Стремете се да възприемете това, което слънцето носи в себе си, без да разисквате върху въпроса какво носи. Когато отивате на планината, бъдете будни, да получите това, което тя е определила за вас. От хиляди години насам природата е определила за всеки човек по нещо и той трябва да го получи точно на време. Умният човек знае това и гледа да не пропусне момента.
Глупавият, обаче, чука от врата на врата, дано получи нещо, но по този начин той изпуща благоприятните моменти.
към беседата >>
„Да ида да го събудя".
„Да ида да го събудя".
Кого е събудил Христос? – Лазар. Лазар заспал и Христос отишъл да го събуди. Това е станало преди две хиляди години. Обаче, и днес, две хиляди години след Христа, хората още спят.
към беседата >>
Кого е събудил Христос?
„Да ида да го събудя".
Кого е събудил Христос?
– Лазар. Лазар заспал и Христос отишъл да го събуди. Това е станало преди две хиляди години. Обаче, и днес, две хиляди години след Христа, хората още спят. Когато се говори истината, хората още не могат да я разберат, не искат да я приемат, докато не се убедят напълно дали е съгласна със сегашните религии, със сегашния строй на държавите, със сегашните научни теории и т.н.
към беседата >>
– Лазар.
„Да ида да го събудя". Кого е събудил Христос?
– Лазар.
Лазар заспал и Христос отишъл да го събуди. Това е станало преди две хиляди години. Обаче, и днес, две хиляди години след Христа, хората още спят. Когато се говори истината, хората още не могат да я разберат, не искат да я приемат, докато не се убедят напълно дали е съгласна със сегашните религии, със сегашния строй на държавите, със сегашните научни теории и т.н. Когато природата или Бог говори на човека, Той не взима предвид ничие мнение: нито на държавите, нито на обществата, нито на учените хора.
към беседата >>
Лазар заспал и Христос отишъл да го събуди.
„Да ида да го събудя". Кого е събудил Христос? – Лазар.
Лазар заспал и Христос отишъл да го събуди.
Това е станало преди две хиляди години. Обаче, и днес, две хиляди години след Христа, хората още спят. Когато се говори истината, хората още не могат да я разберат, не искат да я приемат, докато не се убедят напълно дали е съгласна със сегашните религии, със сегашния строй на държавите, със сегашните научни теории и т.н. Когато природата или Бог говори на човека, Той не взима предвид ничие мнение: нито на държавите, нито на обществата, нито на учените хора. Когато истината се изявява, тя не взима под внимание мнението на хората.
към беседата >>
Това е станало преди две хиляди години.
„Да ида да го събудя". Кого е събудил Христос? – Лазар. Лазар заспал и Христос отишъл да го събуди.
Това е станало преди две хиляди години.
Обаче, и днес, две хиляди години след Христа, хората още спят. Когато се говори истината, хората още не могат да я разберат, не искат да я приемат, докато не се убедят напълно дали е съгласна със сегашните религии, със сегашния строй на държавите, със сегашните научни теории и т.н. Когато природата или Бог говори на човека, Той не взима предвид ничие мнение: нито на държавите, нито на обществата, нито на учените хора. Когато истината се изявява, тя не взима под внимание мнението на хората. Дъждът ли трябва да бъде в съгласие с дърветата или дърветата с дъжда?
към беседата >>
Обаче, и днес, две хиляди години след Христа, хората още спят.
„Да ида да го събудя". Кого е събудил Христос? – Лазар. Лазар заспал и Христос отишъл да го събуди. Това е станало преди две хиляди години.
Обаче, и днес, две хиляди години след Христа, хората още спят.
Когато се говори истината, хората още не могат да я разберат, не искат да я приемат, докато не се убедят напълно дали е съгласна със сегашните религии, със сегашния строй на държавите, със сегашните научни теории и т.н. Когато природата или Бог говори на човека, Той не взима предвид ничие мнение: нито на държавите, нито на обществата, нито на учените хора. Когато истината се изявява, тя не взима под внимание мнението на хората. Дъждът ли трябва да бъде в съгласие с дърветата или дърветата с дъжда? Светлината ли трябва да бъде в съгласие с растенията, или растенията със светлината?
към беседата >>
Когато се говори истината, хората още не могат да я разберат, не искат да я приемат, докато не се убедят напълно дали е съгласна със сегашните религии, със сегашния строй на държавите, със сегашните научни теории и т.н.
Кого е събудил Христос? – Лазар. Лазар заспал и Христос отишъл да го събуди. Това е станало преди две хиляди години. Обаче, и днес, две хиляди години след Христа, хората още спят.
Когато се говори истината, хората още не могат да я разберат, не искат да я приемат, докато не се убедят напълно дали е съгласна със сегашните религии, със сегашния строй на държавите, със сегашните научни теории и т.н.
Когато природата или Бог говори на човека, Той не взима предвид ничие мнение: нито на държавите, нито на обществата, нито на учените хора. Когато истината се изявява, тя не взима под внимание мнението на хората. Дъждът ли трябва да бъде в съгласие с дърветата или дърветата с дъжда? Светлината ли трябва да бъде в съгласие с растенията, или растенията със светлината?
към беседата >>
Когато природата или Бог говори на човека, Той не взима предвид ничие мнение: нито на държавите, нито на обществата, нито на учените хора.
– Лазар. Лазар заспал и Христос отишъл да го събуди. Това е станало преди две хиляди години. Обаче, и днес, две хиляди години след Христа, хората още спят. Когато се говори истината, хората още не могат да я разберат, не искат да я приемат, докато не се убедят напълно дали е съгласна със сегашните религии, със сегашния строй на държавите, със сегашните научни теории и т.н.
Когато природата или Бог говори на човека, Той не взима предвид ничие мнение: нито на държавите, нито на обществата, нито на учените хора.
Когато истината се изявява, тя не взима под внимание мнението на хората. Дъждът ли трябва да бъде в съгласие с дърветата или дърветата с дъжда? Светлината ли трябва да бъде в съгласие с растенията, или растенията със светлината?
към беседата >>
„Да го събудя".
„Да го събудя".
Това са най-важните думи в целия стих. Че някой е заспал, това е интересно за този, който спи. Обаче, да събудя заспалия, от това аз се интересувам. Който спи, той си почива, забравя дълговете си. Като заспи, човек отива в друга област на живота, там да разреши някои свои въпроси.
към беседата >>
Когато истината се изявява, тя не взима под внимание мнението на хората.
Лазар заспал и Христос отишъл да го събуди. Това е станало преди две хиляди години. Обаче, и днес, две хиляди години след Христа, хората още спят. Когато се говори истината, хората още не могат да я разберат, не искат да я приемат, докато не се убедят напълно дали е съгласна със сегашните религии, със сегашния строй на държавите, със сегашните научни теории и т.н. Когато природата или Бог говори на човека, Той не взима предвид ничие мнение: нито на държавите, нито на обществата, нито на учените хора.
Когато истината се изявява, тя не взима под внимание мнението на хората.
Дъждът ли трябва да бъде в съгласие с дърветата или дърветата с дъжда? Светлината ли трябва да бъде в съгласие с растенията, или растенията със светлината?
към беседата >>
Това са най-важните думи в целия стих.
„Да го събудя".
Това са най-важните думи в целия стих.
Че някой е заспал, това е интересно за този, който спи. Обаче, да събудя заспалия, от това аз се интересувам. Който спи, той си почива, забравя дълговете си. Като заспи, човек отива в друга област на живота, там да разреши някои свои въпроси. Че щял да разреши някои въпроси, това е интересно за него.
към беседата >>
Дъждът ли трябва да бъде в съгласие с дърветата или дърветата с дъжда?
Това е станало преди две хиляди години. Обаче, и днес, две хиляди години след Христа, хората още спят. Когато се говори истината, хората още не могат да я разберат, не искат да я приемат, докато не се убедят напълно дали е съгласна със сегашните религии, със сегашния строй на държавите, със сегашните научни теории и т.н. Когато природата или Бог говори на човека, Той не взима предвид ничие мнение: нито на държавите, нито на обществата, нито на учените хора. Когато истината се изявява, тя не взима под внимание мнението на хората.
Дъждът ли трябва да бъде в съгласие с дърветата или дърветата с дъжда?
Светлината ли трябва да бъде в съгласие с растенията, или растенията със светлината?
към беседата >>
Че някой е заспал, това е интересно за този, който спи.
„Да го събудя". Това са най-важните думи в целия стих.
Че някой е заспал, това е интересно за този, който спи.
Обаче, да събудя заспалия, от това аз се интересувам. Който спи, той си почива, забравя дълговете си. Като заспи, човек отива в друга област на живота, там да разреши някои свои въпроси. Че щял да разреши някои въпроси, това е интересно за него. За мене, обаче, е важно неговото събуждане.
към беседата >>
Светлината ли трябва да бъде в съгласие с растенията, или растенията със светлината?
Обаче, и днес, две хиляди години след Христа, хората още спят. Когато се говори истината, хората още не могат да я разберат, не искат да я приемат, докато не се убедят напълно дали е съгласна със сегашните религии, със сегашния строй на държавите, със сегашните научни теории и т.н. Когато природата или Бог говори на човека, Той не взима предвид ничие мнение: нито на държавите, нито на обществата, нито на учените хора. Когато истината се изявява, тя не взима под внимание мнението на хората. Дъждът ли трябва да бъде в съгласие с дърветата или дърветата с дъжда?
Светлината ли трябва да бъде в съгласие с растенията, или растенията със светлината?
към беседата >>
Обаче, да събудя заспалия, от това аз се интересувам.
„Да го събудя". Това са най-важните думи в целия стих. Че някой е заспал, това е интересно за този, който спи.
Обаче, да събудя заспалия, от това аз се интересувам.
Който спи, той си почива, забравя дълговете си. Като заспи, човек отива в друга област на живота, там да разреши някои свои въпроси. Че щял да разреши някои въпроси, това е интересно за него. За мене, обаче, е важно неговото събуждане. Само като буден, той може да има отношения към мене.
към беседата >>
Сега, това не значи, че човек трябва да изпадне в друга крайност, да не се интересува нито от религията, нито от науката, нито от държавите и обществата.
Сега, това не значи, че човек трябва да изпадне в друга крайност, да не се интересува нито от религията, нито от науката, нито от държавите и обществата.
Ние се интересуваме от всичко, защото човек е взел участие в създаване на религията, науката, държавите, обществата и т.н. Следователно, няма човек в света, който да не е отговорен и за доброто, и за злото, което среща в живота. Веднъж взел участие в създаване на различните институти и учреждения, човек носи вече известна отговорност. Ще кажете, че нещата са създадени сами по себе си, без участието на някаква разумна сила. – Не е така.
към беседата >>
Който спи, той си почива, забравя дълговете си.
„Да го събудя". Това са най-важните думи в целия стих. Че някой е заспал, това е интересно за този, който спи. Обаче, да събудя заспалия, от това аз се интересувам.
Който спи, той си почива, забравя дълговете си.
Като заспи, човек отива в друга област на живота, там да разреши някои свои въпроси. Че щял да разреши някои въпроси, това е интересно за него. За мене, обаче, е важно неговото събуждане. Само като буден, той може да има отношения към мене.
към беседата >>
Ние се интересуваме от всичко, защото човек е взел участие в създаване на религията, науката, държавите, обществата и т.н.
Сега, това не значи, че човек трябва да изпадне в друга крайност, да не се интересува нито от религията, нито от науката, нито от държавите и обществата.
Ние се интересуваме от всичко, защото човек е взел участие в създаване на религията, науката, държавите, обществата и т.н.
Следователно, няма човек в света, който да не е отговорен и за доброто, и за злото, което среща в живота. Веднъж взел участие в създаване на различните институти и учреждения, човек носи вече известна отговорност. Ще кажете, че нещата са създадени сами по себе си, без участието на някаква разумна сила. – Не е така. Зад всяко проявено нещо се крие някаква разумна сила.
към беседата >>
Като заспи, човек отива в друга област на живота, там да разреши някои свои въпроси.
„Да го събудя". Това са най-важните думи в целия стих. Че някой е заспал, това е интересно за този, който спи. Обаче, да събудя заспалия, от това аз се интересувам. Който спи, той си почива, забравя дълговете си.
Като заспи, човек отива в друга област на живота, там да разреши някои свои въпроси.
Че щял да разреши някои въпроси, това е интересно за него. За мене, обаче, е важно неговото събуждане. Само като буден, той може да има отношения към мене.
към беседата >>
Следователно, няма човек в света, който да не е отговорен и за доброто, и за злото, което среща в живота.
Сега, това не значи, че човек трябва да изпадне в друга крайност, да не се интересува нито от религията, нито от науката, нито от държавите и обществата. Ние се интересуваме от всичко, защото човек е взел участие в създаване на религията, науката, държавите, обществата и т.н.
Следователно, няма човек в света, който да не е отговорен и за доброто, и за злото, което среща в живота.
Веднъж взел участие в създаване на различните институти и учреждения, човек носи вече известна отговорност. Ще кажете, че нещата са създадени сами по себе си, без участието на някаква разумна сила. – Не е така. Зад всяко проявено нещо се крие някаква разумна сила. Даже и яйцето, което кокошката снася, не се е създало само по себе си.
към беседата >>
Че щял да разреши някои въпроси, това е интересно за него.
Това са най-важните думи в целия стих. Че някой е заспал, това е интересно за този, който спи. Обаче, да събудя заспалия, от това аз се интересувам. Който спи, той си почива, забравя дълговете си. Като заспи, човек отива в друга област на живота, там да разреши някои свои въпроси.
Че щял да разреши някои въпроси, това е интересно за него.
За мене, обаче, е важно неговото събуждане. Само като буден, той може да има отношения към мене.
към беседата >>
Веднъж взел участие в създаване на различните институти и учреждения, човек носи вече известна отговорност.
Сега, това не значи, че човек трябва да изпадне в друга крайност, да не се интересува нито от религията, нито от науката, нито от държавите и обществата. Ние се интересуваме от всичко, защото човек е взел участие в създаване на религията, науката, държавите, обществата и т.н. Следователно, няма човек в света, който да не е отговорен и за доброто, и за злото, което среща в живота.
Веднъж взел участие в създаване на различните институти и учреждения, човек носи вече известна отговорност.
Ще кажете, че нещата са създадени сами по себе си, без участието на някаква разумна сила. – Не е така. Зад всяко проявено нещо се крие някаква разумна сила. Даже и яйцето, което кокошката снася, не се е създало само по себе си. Хиляди години е работила кокошката, докато създаде яйцето.
към беседата >>
За мене, обаче, е важно неговото събуждане.
Че някой е заспал, това е интересно за този, който спи. Обаче, да събудя заспалия, от това аз се интересувам. Който спи, той си почива, забравя дълговете си. Като заспи, човек отива в друга област на живота, там да разреши някои свои въпроси. Че щял да разреши някои въпроси, това е интересно за него.
За мене, обаче, е важно неговото събуждане.
Само като буден, той може да има отношения към мене.
към беседата >>
НАГОРЕ