НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1743
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1743
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Голямата радост
,
НБ
, София, 12.1.1941г.,
По някой път имат особено мнение.
Та казвам: Ако ние с любовта помагаме на нашия ум, ако с вярата си помагаме на нашето сърце, ако с надеждата помагаме на нашето тяло, ония клетки, от които ние сме образувани, това са умни същества, тяхната колективна деятелност е която ни освежава. Някой път мислим, че сме много големи. Благодарение на общото сдружение на техния живот, на техните мисли, всички имат една мисъл и вярват в едно направление. Казват: Този път, в който вървиш, е добър, ние сме с тебе. Един ден, ако внесеш съмнение в тях, те се раздвояват.
По някой път имат особено мнение.
Дадеш храна, казват: Не искаме да работим. За този господар не искаме да работим. Сърцето по някой път започва да се колебае, разделят се клетките, прескачане се явява на сърцето, не бие пулсът редовно. Като върви редовно, после прескача. Чувствата ти не са редовни.
към беседата >>
Не може ние да бъдем щастливи, ако природата не ни създаде едно удобно жилище.
Та казвам: В природата съществува един закон.
Не може ние да бъдем щастливи, ако природата не ни създаде едно удобно жилище.
Защото тялото е едно удобно жилище. Човек няма такова удобно жилище, затова умира. От някакъв недоимък умира човек. Когато хората дишат, във въздуха има един елемент на безсмъртие. За това са говорили старите алхимици.
към беседата >>
Дадеш храна, казват: Не искаме да работим.
Някой път мислим, че сме много големи. Благодарение на общото сдружение на техния живот, на техните мисли, всички имат една мисъл и вярват в едно направление. Казват: Този път, в който вървиш, е добър, ние сме с тебе. Един ден, ако внесеш съмнение в тях, те се раздвояват. По някой път имат особено мнение.
Дадеш храна, казват: Не искаме да работим.
За този господар не искаме да работим. Сърцето по някой път започва да се колебае, разделят се клетките, прескачане се явява на сърцето, не бие пулсът редовно. Като върви редовно, после прескача. Чувствата ти не са редовни. Някой път мислиш, мисълта ти не е редовна.
към беседата >>
Защото тялото е едно удобно жилище.
Та казвам: В природата съществува един закон. Не може ние да бъдем щастливи, ако природата не ни създаде едно удобно жилище.
Защото тялото е едно удобно жилище.
Човек няма такова удобно жилище, затова умира. От някакъв недоимък умира човек. Когато хората дишат, във въздуха има един елемент на безсмъртие. За това са говорили старите алхимици. Те са казвали, че има една течност, от която човек ако вземе една капка, се подмладява.
към беседата >>
За този господар не искаме да работим.
Благодарение на общото сдружение на техния живот, на техните мисли, всички имат една мисъл и вярват в едно направление. Казват: Този път, в който вървиш, е добър, ние сме с тебе. Един ден, ако внесеш съмнение в тях, те се раздвояват. По някой път имат особено мнение. Дадеш храна, казват: Не искаме да работим.
За този господар не искаме да работим.
Сърцето по някой път започва да се колебае, разделят се клетките, прескачане се явява на сърцето, не бие пулсът редовно. Като върви редовно, после прескача. Чувствата ти не са редовни. Някой път мислиш, мисълта ти не е редовна. Някой път мислиш, че мисълта ти хвръкне, че не знаеш, какво си мислил.
към беседата >>
Човек няма такова удобно жилище, затова умира.
Та казвам: В природата съществува един закон. Не може ние да бъдем щастливи, ако природата не ни създаде едно удобно жилище. Защото тялото е едно удобно жилище.
Човек няма такова удобно жилище, затова умира.
От някакъв недоимък умира човек. Когато хората дишат, във въздуха има един елемент на безсмъртие. За това са говорили старите алхимици. Те са казвали, че има една течност, от която човек ако вземе една капка, се подмладява. Този елексир иде от слънцето.
към беседата >>
Сърцето по някой път започва да се колебае, разделят се клетките, прескачане се явява на сърцето, не бие пулсът редовно.
Казват: Този път, в който вървиш, е добър, ние сме с тебе. Един ден, ако внесеш съмнение в тях, те се раздвояват. По някой път имат особено мнение. Дадеш храна, казват: Не искаме да работим. За този господар не искаме да работим.
Сърцето по някой път започва да се колебае, разделят се клетките, прескачане се явява на сърцето, не бие пулсът редовно.
Като върви редовно, после прескача. Чувствата ти не са редовни. Някой път мислиш, мисълта ти не е редовна. Някой път мислиш, че мисълта ти хвръкне, че не знаеш, какво си мислил. Един американски психолог, д-р Браун от Бостънския университет, развивал една лекция, какво е „Аз“.
към беседата >>
От някакъв недоимък умира човек.
Та казвам: В природата съществува един закон. Не може ние да бъдем щастливи, ако природата не ни създаде едно удобно жилище. Защото тялото е едно удобно жилище. Човек няма такова удобно жилище, затова умира.
От някакъв недоимък умира човек.
Когато хората дишат, във въздуха има един елемент на безсмъртие. За това са говорили старите алхимици. Те са казвали, че има една течност, от която човек ако вземе една капка, се подмладява. Този елексир иде от слънцето. Хората дишат и не могат да вземат елексира, той минава през тях и не остава в тях.
към беседата >>
Като върви редовно, после прескача.
Един ден, ако внесеш съмнение в тях, те се раздвояват. По някой път имат особено мнение. Дадеш храна, казват: Не искаме да работим. За този господар не искаме да работим. Сърцето по някой път започва да се колебае, разделят се клетките, прескачане се явява на сърцето, не бие пулсът редовно.
Като върви редовно, после прескача.
Чувствата ти не са редовни. Някой път мислиш, мисълта ти не е редовна. Някой път мислиш, че мисълта ти хвръкне, че не знаеш, какво си мислил. Един американски психолог, д-р Браун от Бостънския университет, развивал една лекция, какво е „Аз“. Като развивал въпроса пред студентите, той се объркал, кой е „Ти“ и кой е „Аз“.
към беседата >>
Когато хората дишат, във въздуха има един елемент на безсмъртие.
Та казвам: В природата съществува един закон. Не може ние да бъдем щастливи, ако природата не ни създаде едно удобно жилище. Защото тялото е едно удобно жилище. Човек няма такова удобно жилище, затова умира. От някакъв недоимък умира човек.
Когато хората дишат, във въздуха има един елемент на безсмъртие.
За това са говорили старите алхимици. Те са казвали, че има една течност, от която човек ако вземе една капка, се подмладява. Този елексир иде от слънцето. Хората дишат и не могат да вземат елексира, той минава през тях и не остава в тях. Индусите имат разни системи за дишане, но още нито една не се е домогнала до онази тайна на природата. Защо?
към беседата >>
Чувствата ти не са редовни.
По някой път имат особено мнение. Дадеш храна, казват: Не искаме да работим. За този господар не искаме да работим. Сърцето по някой път започва да се колебае, разделят се клетките, прескачане се явява на сърцето, не бие пулсът редовно. Като върви редовно, после прескача.
Чувствата ти не са редовни.
Някой път мислиш, мисълта ти не е редовна. Някой път мислиш, че мисълта ти хвръкне, че не знаеш, какво си мислил. Един американски психолог, д-р Браун от Бостънския университет, развивал една лекция, какво е „Аз“. Като развивал въпроса пред студентите, той се объркал, кой е „Ти“ и кой е „Аз“. Объркал се тъй, той ли е „Аз“ или той е „Ти“.
към беседата >>
За това са говорили старите алхимици.
Не може ние да бъдем щастливи, ако природата не ни създаде едно удобно жилище. Защото тялото е едно удобно жилище. Човек няма такова удобно жилище, затова умира. От някакъв недоимък умира човек. Когато хората дишат, във въздуха има един елемент на безсмъртие.
За това са говорили старите алхимици.
Те са казвали, че има една течност, от която човек ако вземе една капка, се подмладява. Този елексир иде от слънцето. Хората дишат и не могат да вземат елексира, той минава през тях и не остава в тях. Индусите имат разни системи за дишане, но още нито една не се е домогнала до онази тайна на природата. Защо? Онзи, който иска да се домогне до този елексир, той трябва да държи изпит върху надеждата, ще държи изпит върху вярата и ще държи изпит върху любовта.
към беседата >>
Някой път мислиш, мисълта ти не е редовна.
Дадеш храна, казват: Не искаме да работим. За този господар не искаме да работим. Сърцето по някой път започва да се колебае, разделят се клетките, прескачане се явява на сърцето, не бие пулсът редовно. Като върви редовно, после прескача. Чувствата ти не са редовни.
Някой път мислиш, мисълта ти не е редовна.
Някой път мислиш, че мисълта ти хвръкне, че не знаеш, какво си мислил. Един американски психолог, д-р Браун от Бостънския университет, развивал една лекция, какво е „Аз“. Като развивал въпроса пред студентите, той се объркал, кой е „Ти“ и кой е „Аз“. Объркал се тъй, той ли е „Аз“ или той е „Ти“. Те ли са „Ти“, или те са „Аз“.
към беседата >>
Те са казвали, че има една течност, от която човек ако вземе една капка, се подмладява.
Защото тялото е едно удобно жилище. Човек няма такова удобно жилище, затова умира. От някакъв недоимък умира човек. Когато хората дишат, във въздуха има един елемент на безсмъртие. За това са говорили старите алхимици.
Те са казвали, че има една течност, от която човек ако вземе една капка, се подмладява.
Този елексир иде от слънцето. Хората дишат и не могат да вземат елексира, той минава през тях и не остава в тях. Индусите имат разни системи за дишане, но още нито една не се е домогнала до онази тайна на природата. Защо? Онзи, който иска да се домогне до този елексир, той трябва да държи изпит върху надеждата, ще държи изпит върху вярата и ще държи изпит върху любовта. Щом издържи, вече му позволяват да има този елексир.
към беседата >>
Някой път мислиш, че мисълта ти хвръкне, че не знаеш, какво си мислил.
За този господар не искаме да работим. Сърцето по някой път започва да се колебае, разделят се клетките, прескачане се явява на сърцето, не бие пулсът редовно. Като върви редовно, после прескача. Чувствата ти не са редовни. Някой път мислиш, мисълта ти не е редовна.
Някой път мислиш, че мисълта ти хвръкне, че не знаеш, какво си мислил.
Един американски психолог, д-р Браун от Бостънския университет, развивал една лекция, какво е „Аз“. Като развивал въпроса пред студентите, той се объркал, кой е „Ти“ и кой е „Аз“. Объркал се тъй, той ли е „Аз“ или той е „Ти“. Те ли са „Ти“, или те са „Аз“. Казва на студентите, че спира лекцията и си отишъл.
към беседата >>
Този елексир иде от слънцето.
Човек няма такова удобно жилище, затова умира. От някакъв недоимък умира човек. Когато хората дишат, във въздуха има един елемент на безсмъртие. За това са говорили старите алхимици. Те са казвали, че има една течност, от която човек ако вземе една капка, се подмладява.
Този елексир иде от слънцето.
Хората дишат и не могат да вземат елексира, той минава през тях и не остава в тях. Индусите имат разни системи за дишане, но още нито една не се е домогнала до онази тайна на природата. Защо? Онзи, който иска да се домогне до този елексир, той трябва да държи изпит върху надеждата, ще държи изпит върху вярата и ще държи изпит върху любовта. Щом издържи, вече му позволяват да има този елексир. Който има надежда, е като този българин, който издържа две хиляди килограма.
към беседата >>
Един американски психолог, д-р Браун от Бостънския университет, развивал една лекция, какво е „Аз“.
Сърцето по някой път започва да се колебае, разделят се клетките, прескачане се явява на сърцето, не бие пулсът редовно. Като върви редовно, после прескача. Чувствата ти не са редовни. Някой път мислиш, мисълта ти не е редовна. Някой път мислиш, че мисълта ти хвръкне, че не знаеш, какво си мислил.
Един американски психолог, д-р Браун от Бостънския университет, развивал една лекция, какво е „Аз“.
Като развивал въпроса пред студентите, той се объркал, кой е „Ти“ и кой е „Аз“. Объркал се тъй, той ли е „Аз“ или той е „Ти“. Те ли са „Ти“, или те са „Аз“. Казва на студентите, че спира лекцията и си отишъл. Връща се вкъщи и пита жена си: Аз ли съм „Аз“ или аз съм „Ти“?
към беседата >>
Хората дишат и не могат да вземат елексира, той минава през тях и не остава в тях.
От някакъв недоимък умира човек. Когато хората дишат, във въздуха има един елемент на безсмъртие. За това са говорили старите алхимици. Те са казвали, че има една течност, от която човек ако вземе една капка, се подмладява. Този елексир иде от слънцето.
Хората дишат и не могат да вземат елексира, той минава през тях и не остава в тях.
Индусите имат разни системи за дишане, но още нито една не се е домогнала до онази тайна на природата. Защо? Онзи, който иска да се домогне до този елексир, той трябва да държи изпит върху надеждата, ще държи изпит върху вярата и ще държи изпит върху любовта. Щом издържи, вече му позволяват да има този елексир. Който има надежда, е като този българин, който издържа две хиляди килограма. То е играчка за него.
към беседата >>
Като развивал въпроса пред студентите, той се объркал, кой е „Ти“ и кой е „Аз“.
Като върви редовно, после прескача. Чувствата ти не са редовни. Някой път мислиш, мисълта ти не е редовна. Някой път мислиш, че мисълта ти хвръкне, че не знаеш, какво си мислил. Един американски психолог, д-р Браун от Бостънския университет, развивал една лекция, какво е „Аз“.
Като развивал въпроса пред студентите, той се объркал, кой е „Ти“ и кой е „Аз“.
Объркал се тъй, той ли е „Аз“ или той е „Ти“. Те ли са „Ти“, или те са „Аз“. Казва на студентите, че спира лекцията и си отишъл. Връща се вкъщи и пита жена си: Аз ли съм „Аз“ или аз съм „Ти“? Знаете колко смешно положение.
към беседата >>
Индусите имат разни системи за дишане, но още нито една не се е домогнала до онази тайна на природата. Защо?
Когато хората дишат, във въздуха има един елемент на безсмъртие. За това са говорили старите алхимици. Те са казвали, че има една течност, от която човек ако вземе една капка, се подмладява. Този елексир иде от слънцето. Хората дишат и не могат да вземат елексира, той минава през тях и не остава в тях.
Индусите имат разни системи за дишане, но още нито една не се е домогнала до онази тайна на природата. Защо?
Онзи, който иска да се домогне до този елексир, той трябва да държи изпит върху надеждата, ще държи изпит върху вярата и ще държи изпит върху любовта. Щом издържи, вече му позволяват да има този елексир. Който има надежда, е като този българин, който издържа две хиляди килограма. То е играчка за него. Най-първо ще му турят Земята на раменете, ще тича около Слънцето с нея.
към беседата >>
Объркал се тъй, той ли е „Аз“ или той е „Ти“.
Чувствата ти не са редовни. Някой път мислиш, мисълта ти не е редовна. Някой път мислиш, че мисълта ти хвръкне, че не знаеш, какво си мислил. Един американски психолог, д-р Браун от Бостънския университет, развивал една лекция, какво е „Аз“. Като развивал въпроса пред студентите, той се объркал, кой е „Ти“ и кой е „Аз“.
Объркал се тъй, той ли е „Аз“ или той е „Ти“.
Те ли са „Ти“, или те са „Аз“. Казва на студентите, че спира лекцията и си отишъл. Връща се вкъщи и пита жена си: Аз ли съм „Аз“ или аз съм „Ти“? Знаете колко смешно положение. Срещам много хора, казват: Влязло нещо в мене, казва – не съм аз.
към беседата >>
Онзи, който иска да се домогне до този елексир, той трябва да държи изпит върху надеждата, ще държи изпит върху вярата и ще държи изпит върху любовта.
За това са говорили старите алхимици. Те са казвали, че има една течност, от която човек ако вземе една капка, се подмладява. Този елексир иде от слънцето. Хората дишат и не могат да вземат елексира, той минава през тях и не остава в тях. Индусите имат разни системи за дишане, но още нито една не се е домогнала до онази тайна на природата. Защо?
Онзи, който иска да се домогне до този елексир, той трябва да държи изпит върху надеждата, ще държи изпит върху вярата и ще държи изпит върху любовта.
Щом издържи, вече му позволяват да има този елексир. Който има надежда, е като този българин, който издържа две хиляди килограма. То е играчка за него. Най-първо ще му турят Земята на раменете, ще тича около Слънцето с нея. Цялата Земя ще носи и ще тича.
към беседата >>
Те ли са „Ти“, или те са „Аз“.
Някой път мислиш, мисълта ти не е редовна. Някой път мислиш, че мисълта ти хвръкне, че не знаеш, какво си мислил. Един американски психолог, д-р Браун от Бостънския университет, развивал една лекция, какво е „Аз“. Като развивал въпроса пред студентите, той се объркал, кой е „Ти“ и кой е „Аз“. Объркал се тъй, той ли е „Аз“ или той е „Ти“.
Те ли са „Ти“, или те са „Аз“.
Казва на студентите, че спира лекцията и си отишъл. Връща се вкъщи и пита жена си: Аз ли съм „Аз“ или аз съм „Ти“? Знаете колко смешно положение. Срещам много хора, казват: Влязло нещо в мене, казва – не съм аз. И апостол Павел казваше тъй: Не живея аз, друг живее в мене.
към беседата >>
Щом издържи, вече му позволяват да има този елексир.
Те са казвали, че има една течност, от която човек ако вземе една капка, се подмладява. Този елексир иде от слънцето. Хората дишат и не могат да вземат елексира, той минава през тях и не остава в тях. Индусите имат разни системи за дишане, но още нито една не се е домогнала до онази тайна на природата. Защо? Онзи, който иска да се домогне до този елексир, той трябва да държи изпит върху надеждата, ще държи изпит върху вярата и ще държи изпит върху любовта.
Щом издържи, вече му позволяват да има този елексир.
Който има надежда, е като този българин, който издържа две хиляди килограма. То е играчка за него. Най-първо ще му турят Земята на раменете, ще тича около Слънцето с нея. Цялата Земя ще носи и ще тича. Като се върти десет години, той ще издържи изпита си.
към беседата >>
Казва на студентите, че спира лекцията и си отишъл.
Някой път мислиш, че мисълта ти хвръкне, че не знаеш, какво си мислил. Един американски психолог, д-р Браун от Бостънския университет, развивал една лекция, какво е „Аз“. Като развивал въпроса пред студентите, той се объркал, кой е „Ти“ и кой е „Аз“. Объркал се тъй, той ли е „Аз“ или той е „Ти“. Те ли са „Ти“, или те са „Аз“.
Казва на студентите, че спира лекцията и си отишъл.
Връща се вкъщи и пита жена си: Аз ли съм „Аз“ или аз съм „Ти“? Знаете колко смешно положение. Срещам много хора, казват: Влязло нещо в мене, казва – не съм аз. И апостол Павел казваше тъй: Не живея аз, друг живее в мене. По някой път беше радостен, а по някой път му идваха страдания.
към беседата >>
Който има надежда, е като този българин, който издържа две хиляди килограма.
Този елексир иде от слънцето. Хората дишат и не могат да вземат елексира, той минава през тях и не остава в тях. Индусите имат разни системи за дишане, но още нито една не се е домогнала до онази тайна на природата. Защо? Онзи, който иска да се домогне до този елексир, той трябва да държи изпит върху надеждата, ще държи изпит върху вярата и ще държи изпит върху любовта. Щом издържи, вече му позволяват да има този елексир.
Който има надежда, е като този българин, който издържа две хиляди килограма.
То е играчка за него. Най-първо ще му турят Земята на раменете, ще тича около Слънцето с нея. Цялата Земя ще носи и ще тича. Като се върти десет години, той ще издържи изпита си. След туй ще му дадат другия изпит.
към беседата >>
Връща се вкъщи и пита жена си: Аз ли съм „Аз“ или аз съм „Ти“?
Един американски психолог, д-р Браун от Бостънския университет, развивал една лекция, какво е „Аз“. Като развивал въпроса пред студентите, той се объркал, кой е „Ти“ и кой е „Аз“. Объркал се тъй, той ли е „Аз“ или той е „Ти“. Те ли са „Ти“, или те са „Аз“. Казва на студентите, че спира лекцията и си отишъл.
Връща се вкъщи и пита жена си: Аз ли съм „Аз“ или аз съм „Ти“?
Знаете колко смешно положение. Срещам много хора, казват: Влязло нещо в мене, казва – не съм аз. И апостол Павел казваше тъй: Не живея аз, друг живее в мене. По някой път беше радостен, а по някой път му идваха страдания.
към беседата >>
То е играчка за него.
Хората дишат и не могат да вземат елексира, той минава през тях и не остава в тях. Индусите имат разни системи за дишане, но още нито една не се е домогнала до онази тайна на природата. Защо? Онзи, който иска да се домогне до този елексир, той трябва да държи изпит върху надеждата, ще държи изпит върху вярата и ще държи изпит върху любовта. Щом издържи, вече му позволяват да има този елексир. Който има надежда, е като този българин, който издържа две хиляди килограма.
То е играчка за него.
Най-първо ще му турят Земята на раменете, ще тича около Слънцето с нея. Цялата Земя ще носи и ще тича. Като се върти десет години, той ще издържи изпита си. След туй ще му дадат другия изпит. Да носи на раменете си Слънцето и да обикаля 20 години.
към беседата >>
Знаете колко смешно положение.
Като развивал въпроса пред студентите, той се объркал, кой е „Ти“ и кой е „Аз“. Объркал се тъй, той ли е „Аз“ или той е „Ти“. Те ли са „Ти“, или те са „Аз“. Казва на студентите, че спира лекцията и си отишъл. Връща се вкъщи и пита жена си: Аз ли съм „Аз“ или аз съм „Ти“?
Знаете колко смешно положение.
Срещам много хора, казват: Влязло нещо в мене, казва – не съм аз. И апостол Павел казваше тъй: Не живея аз, друг живее в мене. По някой път беше радостен, а по някой път му идваха страдания.
към беседата >>
Най-първо ще му турят Земята на раменете, ще тича около Слънцето с нея.
Индусите имат разни системи за дишане, но още нито една не се е домогнала до онази тайна на природата. Защо? Онзи, който иска да се домогне до този елексир, той трябва да държи изпит върху надеждата, ще държи изпит върху вярата и ще държи изпит върху любовта. Щом издържи, вече му позволяват да има този елексир. Който има надежда, е като този българин, който издържа две хиляди килограма. То е играчка за него.
Най-първо ще му турят Земята на раменете, ще тича около Слънцето с нея.
Цялата Земя ще носи и ще тича. Като се върти десет години, той ще издържи изпита си. След туй ще му дадат другия изпит. Да носи на раменете си Слънцето и да обикаля 20 години. Като обикаля 20 години, ще издържи втория си изпит.
към беседата >>
Срещам много хора, казват: Влязло нещо в мене, казва – не съм аз.
Объркал се тъй, той ли е „Аз“ или той е „Ти“. Те ли са „Ти“, или те са „Аз“. Казва на студентите, че спира лекцията и си отишъл. Връща се вкъщи и пита жена си: Аз ли съм „Аз“ или аз съм „Ти“? Знаете колко смешно положение.
Срещам много хора, казват: Влязло нещо в мене, казва – не съм аз.
И апостол Павел казваше тъй: Не живея аз, друг живее в мене. По някой път беше радостен, а по някой път му идваха страдания.
към беседата >>
Цялата Земя ще носи и ще тича.
Онзи, който иска да се домогне до този елексир, той трябва да държи изпит върху надеждата, ще държи изпит върху вярата и ще държи изпит върху любовта. Щом издържи, вече му позволяват да има този елексир. Който има надежда, е като този българин, който издържа две хиляди килограма. То е играчка за него. Най-първо ще му турят Земята на раменете, ще тича около Слънцето с нея.
Цялата Земя ще носи и ще тича.
Като се върти десет години, той ще издържи изпита си. След туй ще му дадат другия изпит. Да носи на раменете си Слънцето и да обикаля 20 години. Като обикаля 20 години, ще издържи втория си изпит. Най-после ще му дадат да носи и цялата вселена от десет милиона слънца, в която живее, и ще ги тури тия всичките на гърба си и ще ги носи 120 години и като издържи това, той вече добива правото на безсмъртието.
към беседата >>
И апостол Павел казваше тъй: Не живея аз, друг живее в мене.
Те ли са „Ти“, или те са „Аз“. Казва на студентите, че спира лекцията и си отишъл. Връща се вкъщи и пита жена си: Аз ли съм „Аз“ или аз съм „Ти“? Знаете колко смешно положение. Срещам много хора, казват: Влязло нещо в мене, казва – не съм аз.
И апостол Павел казваше тъй: Не живея аз, друг живее в мене.
По някой път беше радостен, а по някой път му идваха страдания.
към беседата >>
Като се върти десет години, той ще издържи изпита си.
Щом издържи, вече му позволяват да има този елексир. Който има надежда, е като този българин, който издържа две хиляди килограма. То е играчка за него. Най-първо ще му турят Земята на раменете, ще тича около Слънцето с нея. Цялата Земя ще носи и ще тича.
Като се върти десет години, той ще издържи изпита си.
След туй ще му дадат другия изпит. Да носи на раменете си Слънцето и да обикаля 20 години. Като обикаля 20 години, ще издържи втория си изпит. Най-после ще му дадат да носи и цялата вселена от десет милиона слънца, в която живее, и ще ги тури тия всичките на гърба си и ще ги носи 120 години и като издържи това, той вече добива правото на безсмъртието. Не е лесна тази работа, затова никой не я е постигнал.
към беседата >>
По някой път беше радостен, а по някой път му идваха страдания.
Казва на студентите, че спира лекцията и си отишъл. Връща се вкъщи и пита жена си: Аз ли съм „Аз“ или аз съм „Ти“? Знаете колко смешно положение. Срещам много хора, казват: Влязло нещо в мене, казва – не съм аз. И апостол Павел казваше тъй: Не живея аз, друг живее в мене.
По някой път беше радостен, а по някой път му идваха страдания.
към беседата >>
След туй ще му дадат другия изпит.
Който има надежда, е като този българин, който издържа две хиляди килограма. То е играчка за него. Най-първо ще му турят Земята на раменете, ще тича около Слънцето с нея. Цялата Земя ще носи и ще тича. Като се върти десет години, той ще издържи изпита си.
След туй ще му дадат другия изпит.
Да носи на раменете си Слънцето и да обикаля 20 години. Като обикаля 20 години, ще издържи втория си изпит. Най-после ще му дадат да носи и цялата вселена от десет милиона слънца, в която живее, и ще ги тури тия всичките на гърба си и ще ги носи 120 години и като издържи това, той вече добива правото на безсмъртието. Не е лесна тази работа, затова никой не я е постигнал. То е фигуративно казано.
към беседата >>
Питам: Вие как бихте разбрали „аз“.
Питам: Вие как бихте разбрали „аз“.
Какво значи „аз“? „Аз“ съм човекът, който ви говоря. „Ти“ – вие сте, които ме слушате. Ами „той“ кой е? Онзи, който преценява, той е „той“.
към беседата >>
Да носи на раменете си Слънцето и да обикаля 20 години.
То е играчка за него. Най-първо ще му турят Земята на раменете, ще тича около Слънцето с нея. Цялата Земя ще носи и ще тича. Като се върти десет години, той ще издържи изпита си. След туй ще му дадат другия изпит.
Да носи на раменете си Слънцето и да обикаля 20 години.
Като обикаля 20 години, ще издържи втория си изпит. Най-после ще му дадат да носи и цялата вселена от десет милиона слънца, в която живее, и ще ги тури тия всичките на гърба си и ще ги носи 120 години и като издържи това, той вече добива правото на безсмъртието. Не е лесна тази работа, затова никой не я е постигнал. То е фигуративно казано. Но човек може да вкуси от живота.
към беседата >>
Какво значи „аз“?
Питам: Вие как бихте разбрали „аз“.
Какво значи „аз“?
„Аз“ съм човекът, който ви говоря. „Ти“ – вие сте, които ме слушате. Ами „той“ кой е? Онзи, който преценява, той е „той“. И тримата, то е „аз“.
към беседата >>
Като обикаля 20 години, ще издържи втория си изпит.
Най-първо ще му турят Земята на раменете, ще тича около Слънцето с нея. Цялата Земя ще носи и ще тича. Като се върти десет години, той ще издържи изпита си. След туй ще му дадат другия изпит. Да носи на раменете си Слънцето и да обикаля 20 години.
Като обикаля 20 години, ще издържи втория си изпит.
Най-после ще му дадат да носи и цялата вселена от десет милиона слънца, в която живее, и ще ги тури тия всичките на гърба си и ще ги носи 120 години и като издържи това, той вече добива правото на безсмъртието. Не е лесна тази работа, затова никой не я е постигнал. То е фигуративно казано. Но човек може да вкуси от живота. Има един момент на щастието, когато човек вкуси, че никога не забравя.
към беседата >>
„Аз“ съм човекът, който ви говоря.
Питам: Вие как бихте разбрали „аз“. Какво значи „аз“?
„Аз“ съм човекът, който ви говоря.
„Ти“ – вие сте, които ме слушате. Ами „той“ кой е? Онзи, който преценява, той е „той“. И тримата, то е „аз“. Аз, ти и той, това е „аз“.
към беседата >>
Най-после ще му дадат да носи и цялата вселена от десет милиона слънца, в която живее, и ще ги тури тия всичките на гърба си и ще ги носи 120 години и като издържи това, той вече добива правото на безсмъртието.
Цялата Земя ще носи и ще тича. Като се върти десет години, той ще издържи изпита си. След туй ще му дадат другия изпит. Да носи на раменете си Слънцето и да обикаля 20 години. Като обикаля 20 години, ще издържи втория си изпит.
Най-после ще му дадат да носи и цялата вселена от десет милиона слънца, в която живее, и ще ги тури тия всичките на гърба си и ще ги носи 120 години и като издържи това, той вече добива правото на безсмъртието.
Не е лесна тази работа, затова никой не я е постигнал. То е фигуративно казано. Но човек може да вкуси от живота. Има един момент на щастието, когато човек вкуси, че никога не забравя. Двама светии се молили само да зърнат рая.
към беседата >>
„Ти“ – вие сте, които ме слушате.
Питам: Вие как бихте разбрали „аз“. Какво значи „аз“? „Аз“ съм човекът, който ви говоря.
„Ти“ – вие сте, които ме слушате.
Ами „той“ кой е? Онзи, който преценява, той е „той“. И тримата, то е „аз“. Аз, ти и той, това е „аз“. „Вие“ сте ти, аз и той.
към беседата >>
Не е лесна тази работа, затова никой не я е постигнал.
Като се върти десет години, той ще издържи изпита си. След туй ще му дадат другия изпит. Да носи на раменете си Слънцето и да обикаля 20 години. Като обикаля 20 години, ще издържи втория си изпит. Най-после ще му дадат да носи и цялата вселена от десет милиона слънца, в която живее, и ще ги тури тия всичките на гърба си и ще ги носи 120 години и като издържи това, той вече добива правото на безсмъртието.
Не е лесна тази работа, затова никой не я е постигнал.
То е фигуративно казано. Но човек може да вкуси от живота. Има един момент на щастието, когато човек вкуси, че никога не забравя. Двама светии се молили само да зърнат рая. Завели ги и двамата.
към беседата >>
Ами „той“ кой е?
Питам: Вие как бихте разбрали „аз“. Какво значи „аз“? „Аз“ съм човекът, който ви говоря. „Ти“ – вие сте, които ме слушате.
Ами „той“ кой е?
Онзи, който преценява, той е „той“. И тримата, то е „аз“. Аз, ти и той, това е „аз“. „Вие“ сте ти, аз и той. „Той“ е ти аз и той.
към беседата >>
То е фигуративно казано.
След туй ще му дадат другия изпит. Да носи на раменете си Слънцето и да обикаля 20 години. Като обикаля 20 години, ще издържи втория си изпит. Най-после ще му дадат да носи и цялата вселена от десет милиона слънца, в която живее, и ще ги тури тия всичките на гърба си и ще ги носи 120 години и като издържи това, той вече добива правото на безсмъртието. Не е лесна тази работа, затова никой не я е постигнал.
То е фигуративно казано.
Но човек може да вкуси от живота. Има един момент на щастието, когато човек вкуси, че никога не забравя. Двама светии се молили само да зърнат рая. Завели ги и двамата. Единият казал: Само един миг да зърна, не искам повече.
към беседата >>
Онзи, който преценява, той е „той“.
Питам: Вие как бихте разбрали „аз“. Какво значи „аз“? „Аз“ съм човекът, който ви говоря. „Ти“ – вие сте, които ме слушате. Ами „той“ кой е?
Онзи, който преценява, той е „той“.
И тримата, то е „аз“. Аз, ти и той, това е „аз“. „Вие“ сте ти, аз и той. „Той“ е ти аз и той. Аз ти и той сме синца „ние“.
към беседата >>
Но човек може да вкуси от живота.
Да носи на раменете си Слънцето и да обикаля 20 години. Като обикаля 20 години, ще издържи втория си изпит. Най-после ще му дадат да носи и цялата вселена от десет милиона слънца, в която живее, и ще ги тури тия всичките на гърба си и ще ги носи 120 години и като издържи това, той вече добива правото на безсмъртието. Не е лесна тази работа, затова никой не я е постигнал. То е фигуративно казано.
Но човек може да вкуси от живота.
Има един момент на щастието, когато човек вкуси, че никога не забравя. Двама светии се молили само да зърнат рая. Завели ги и двамата. Единият казал: Само един миг да зърна, не искам повече. Като турил окото си да види, другият го чакал 250 години, най-после го бутнал и казал: Стига, стани.
към беседата >>
И тримата, то е „аз“.
Какво значи „аз“? „Аз“ съм човекът, който ви говоря. „Ти“ – вие сте, които ме слушате. Ами „той“ кой е? Онзи, който преценява, той е „той“.
И тримата, то е „аз“.
Аз, ти и той, това е „аз“. „Вие“ сте ти, аз и той. „Той“ е ти аз и той. Аз ти и той сме синца „ние“. „Аз“, човекът, който говоря.
към беседата >>
Има един момент на щастието, когато човек вкуси, че никога не забравя.
Като обикаля 20 години, ще издържи втория си изпит. Най-после ще му дадат да носи и цялата вселена от десет милиона слънца, в която живее, и ще ги тури тия всичките на гърба си и ще ги носи 120 години и като издържи това, той вече добива правото на безсмъртието. Не е лесна тази работа, затова никой не я е постигнал. То е фигуративно казано. Но човек може да вкуси от живота.
Има един момент на щастието, когато човек вкуси, че никога не забравя.
Двама светии се молили само да зърнат рая. Завели ги и двамата. Единият казал: Само един миг да зърна, не искам повече. Като турил окото си да види, другият го чакал 250 години, най-после го бутнал и казал: Стига, стани. Казва му: Защо си толкова нетърпелив, аз още не съм зърнал.
към беседата >>
Аз, ти и той, това е „аз“.
„Аз“ съм човекът, който ви говоря. „Ти“ – вие сте, които ме слушате. Ами „той“ кой е? Онзи, който преценява, той е „той“. И тримата, то е „аз“.
Аз, ти и той, това е „аз“.
„Вие“ сте ти, аз и той. „Той“ е ти аз и той. Аз ти и той сме синца „ние“. „Аз“, човекът, който говоря. Вие, които ме слушате сте „ти“ и „той“ е, който преценява.
към беседата >>
Двама светии се молили само да зърнат рая.
Най-после ще му дадат да носи и цялата вселена от десет милиона слънца, в която живее, и ще ги тури тия всичките на гърба си и ще ги носи 120 години и като издържи това, той вече добива правото на безсмъртието. Не е лесна тази работа, затова никой не я е постигнал. То е фигуративно казано. Но човек може да вкуси от живота. Има един момент на щастието, когато човек вкуси, че никога не забравя.
Двама светии се молили само да зърнат рая.
Завели ги и двамата. Единият казал: Само един миг да зърна, не искам повече. Като турил окото си да види, другият го чакал 250 години, най-после го бутнал и казал: Стига, стани. Казва му: Защо си толкова нетърпелив, аз още не съм зърнал. Казва: 250 години те чакам.
към беседата >>
„Вие“ сте ти, аз и той.
„Ти“ – вие сте, които ме слушате. Ами „той“ кой е? Онзи, който преценява, той е „той“. И тримата, то е „аз“. Аз, ти и той, това е „аз“.
„Вие“ сте ти, аз и той.
„Той“ е ти аз и той. Аз ти и той сме синца „ние“. „Аз“, човекът, който говоря. Вие, които ме слушате сте „ти“ и „той“ е, който преценява. Но всичко това е колективен труд.
към беседата >>
Завели ги и двамата.
Не е лесна тази работа, затова никой не я е постигнал. То е фигуративно казано. Но човек може да вкуси от живота. Има един момент на щастието, когато човек вкуси, че никога не забравя. Двама светии се молили само да зърнат рая.
Завели ги и двамата.
Единият казал: Само един миг да зърна, не искам повече. Като турил окото си да види, другият го чакал 250 години, най-после го бутнал и казал: Стига, стани. Казва му: Защо си толкова нетърпелив, аз още не съм зърнал. Казва: 250 години те чакам. А той мисли, като че е миг.
към беседата >>
„Той“ е ти аз и той.
Ами „той“ кой е? Онзи, който преценява, той е „той“. И тримата, то е „аз“. Аз, ти и той, това е „аз“. „Вие“ сте ти, аз и той.
„Той“ е ти аз и той.
Аз ти и той сме синца „ние“. „Аз“, човекът, който говоря. Вие, които ме слушате сте „ти“ и „той“ е, който преценява. Но всичко това е колективен труд. Аз може да бъда „аз“, вие може да бъдете „ти“.
към беседата >>
Единият казал: Само един миг да зърна, не искам повече.
То е фигуративно казано. Но човек може да вкуси от живота. Има един момент на щастието, когато човек вкуси, че никога не забравя. Двама светии се молили само да зърнат рая. Завели ги и двамата.
Единият казал: Само един миг да зърна, не искам повече.
Като турил окото си да види, другият го чакал 250 години, най-после го бутнал и казал: Стига, стани. Казва му: Защо си толкова нетърпелив, аз още не съм зърнал. Казва: 250 години те чакам. А той мисли, като че е миг. Човек от хубавите работи мъчно се отказва.
към беседата >>
Аз ти и той сме синца „ние“.
Онзи, който преценява, той е „той“. И тримата, то е „аз“. Аз, ти и той, това е „аз“. „Вие“ сте ти, аз и той. „Той“ е ти аз и той.
Аз ти и той сме синца „ние“.
„Аз“, човекът, който говоря. Вие, които ме слушате сте „ти“ и „той“ е, който преценява. Но всичко това е колективен труд. Аз може да бъда „аз“, вие може да бъдете „ти“. Сега в живота това е вярно.
към беседата >>
Като турил окото си да види, другият го чакал 250 години, най-после го бутнал и казал: Стига, стани.
Но човек може да вкуси от живота. Има един момент на щастието, когато човек вкуси, че никога не забравя. Двама светии се молили само да зърнат рая. Завели ги и двамата. Единият казал: Само един миг да зърна, не искам повече.
Като турил окото си да види, другият го чакал 250 години, най-после го бутнал и казал: Стига, стани.
Казва му: Защо си толкова нетърпелив, аз още не съм зърнал. Казва: 250 години те чакам. А той мисли, като че е миг. Човек от хубавите работи мъчно се отказва. По някой път бащата и майката намират голяма промяна в своите дъщери и синове.
към беседата >>
„Аз“, човекът, който говоря.
И тримата, то е „аз“. Аз, ти и той, това е „аз“. „Вие“ сте ти, аз и той. „Той“ е ти аз и той. Аз ти и той сме синца „ние“.
„Аз“, човекът, който говоря.
Вие, които ме слушате сте „ти“ и „той“ е, който преценява. Но всичко това е колективен труд. Аз може да бъда „аз“, вие може да бъдете „ти“. Сега в живота това е вярно. Мъжът е „аз“, който говори.
към беседата >>
Казва му: Защо си толкова нетърпелив, аз още не съм зърнал.
Има един момент на щастието, когато човек вкуси, че никога не забравя. Двама светии се молили само да зърнат рая. Завели ги и двамата. Единият казал: Само един миг да зърна, не искам повече. Като турил окото си да види, другият го чакал 250 години, най-после го бутнал и казал: Стига, стани.
Казва му: Защо си толкова нетърпелив, аз още не съм зърнал.
Казва: 250 години те чакам. А той мисли, като че е миг. Човек от хубавите работи мъчно се отказва. По някой път бащата и майката намират голяма промяна в своите дъщери и синове. Като зърне дъщерята някого, тръгне вече, не си обръща окото, в къщи седи, обезсмислил се живота.
към беседата >>
Вие, които ме слушате сте „ти“ и „той“ е, който преценява.
Аз, ти и той, това е „аз“. „Вие“ сте ти, аз и той. „Той“ е ти аз и той. Аз ти и той сме синца „ние“. „Аз“, човекът, който говоря.
Вие, които ме слушате сте „ти“ и „той“ е, който преценява.
Но всичко това е колективен труд. Аз може да бъда „аз“, вие може да бъдете „ти“. Сега в живота това е вярно. Мъжът е „аз“, който говори. Жената, която слуша, е „ти“.
към беседата >>
Казва: 250 години те чакам.
Двама светии се молили само да зърнат рая. Завели ги и двамата. Единият казал: Само един миг да зърна, не искам повече. Като турил окото си да види, другият го чакал 250 години, най-после го бутнал и казал: Стига, стани. Казва му: Защо си толкова нетърпелив, аз още не съм зърнал.
Казва: 250 години те чакам.
А той мисли, като че е миг. Човек от хубавите работи мъчно се отказва. По някой път бащата и майката намират голяма промяна в своите дъщери и синове. Като зърне дъщерята някого, тръгне вече, не си обръща окото, в къщи седи, обезсмислил се живота. Казва: Не зная какво става с нашата дъщеря, шашардиса се.
към беседата >>
Но всичко това е колективен труд.
„Вие“ сте ти, аз и той. „Той“ е ти аз и той. Аз ти и той сме синца „ние“. „Аз“, човекът, който говоря. Вие, които ме слушате сте „ти“ и „той“ е, който преценява.
Но всичко това е колективен труд.
Аз може да бъда „аз“, вие може да бъдете „ти“. Сега в живота това е вярно. Мъжът е „аз“, който говори. Жената, която слуша, е „ти“. Децата преценяват колко е добър бащата и колко е добра майката.
към беседата >>
А той мисли, като че е миг.
Завели ги и двамата. Единият казал: Само един миг да зърна, не искам повече. Като турил окото си да види, другият го чакал 250 години, най-после го бутнал и казал: Стига, стани. Казва му: Защо си толкова нетърпелив, аз още не съм зърнал. Казва: 250 години те чакам.
А той мисли, като че е миг.
Човек от хубавите работи мъчно се отказва. По някой път бащата и майката намират голяма промяна в своите дъщери и синове. Като зърне дъщерята някого, тръгне вече, не си обръща окото, в къщи седи, обезсмислил се живота. Казва: Не зная какво става с нашата дъщеря, шашардиса се. Пък обича да гледа.
към беседата >>
Аз може да бъда „аз“, вие може да бъдете „ти“.
„Той“ е ти аз и той. Аз ти и той сме синца „ние“. „Аз“, човекът, който говоря. Вие, които ме слушате сте „ти“ и „той“ е, който преценява. Но всичко това е колективен труд.
Аз може да бъда „аз“, вие може да бъдете „ти“.
Сега в живота това е вярно. Мъжът е „аз“, който говори. Жената, която слуша, е „ти“. Децата преценяват колко е добър бащата и колко е добра майката. Като се срещнат, казват: Баща ми е много добър, много умен човек.
към беседата >>
Човек от хубавите работи мъчно се отказва.
Единият казал: Само един миг да зърна, не искам повече. Като турил окото си да види, другият го чакал 250 години, най-после го бутнал и казал: Стига, стани. Казва му: Защо си толкова нетърпелив, аз още не съм зърнал. Казва: 250 години те чакам. А той мисли, като че е миг.
Човек от хубавите работи мъчно се отказва.
По някой път бащата и майката намират голяма промяна в своите дъщери и синове. Като зърне дъщерята някого, тръгне вече, не си обръща окото, в къщи седи, обезсмислил се живота. Казва: Не зная какво става с нашата дъщеря, шашардиса се. Пък обича да гледа. Туй го наричат илюзии в живота.
към беседата >>
Сега в живота това е вярно.
Аз ти и той сме синца „ние“. „Аз“, човекът, който говоря. Вие, които ме слушате сте „ти“ и „той“ е, който преценява. Но всичко това е колективен труд. Аз може да бъда „аз“, вие може да бъдете „ти“.
Сега в живота това е вярно.
Мъжът е „аз“, който говори. Жената, която слуша, е „ти“. Децата преценяват колко е добър бащата и колко е добра майката. Като се срещнат, казват: Баща ми е много добър, много умен човек. Ето едно семейство.
към беседата >>
По някой път бащата и майката намират голяма промяна в своите дъщери и синове.
Като турил окото си да види, другият го чакал 250 години, най-после го бутнал и казал: Стига, стани. Казва му: Защо си толкова нетърпелив, аз още не съм зърнал. Казва: 250 години те чакам. А той мисли, като че е миг. Човек от хубавите работи мъчно се отказва.
По някой път бащата и майката намират голяма промяна в своите дъщери и синове.
Като зърне дъщерята някого, тръгне вече, не си обръща окото, в къщи седи, обезсмислил се живота. Казва: Не зная какво става с нашата дъщеря, шашардиса се. Пък обича да гледа. Туй го наричат илюзии в живота. Какви ти илюзии.
към беседата >>
Мъжът е „аз“, който говори.
„Аз“, човекът, който говоря. Вие, които ме слушате сте „ти“ и „той“ е, който преценява. Но всичко това е колективен труд. Аз може да бъда „аз“, вие може да бъдете „ти“. Сега в живота това е вярно.
Мъжът е „аз“, който говори.
Жената, която слуша, е „ти“. Децата преценяват колко е добър бащата и колко е добра майката. Като се срещнат, казват: Баща ми е много добър, много умен човек. Ето едно семейство. Децата казват: Майка ни е малко сприхава.
към беседата >>
Като зърне дъщерята някого, тръгне вече, не си обръща окото, в къщи седи, обезсмислил се живота.
Казва му: Защо си толкова нетърпелив, аз още не съм зърнал. Казва: 250 години те чакам. А той мисли, като че е миг. Човек от хубавите работи мъчно се отказва. По някой път бащата и майката намират голяма промяна в своите дъщери и синове.
Като зърне дъщерята някого, тръгне вече, не си обръща окото, в къщи седи, обезсмислил се живота.
Казва: Не зная какво става с нашата дъщеря, шашардиса се. Пък обича да гледа. Туй го наричат илюзии в живота. Какви ти илюзии. Страда човекът, но било илюзия; радва се – илюзия; страдш и то е илюзия, ако е илюзия.
към беседата >>
Жената, която слуша, е „ти“.
Вие, които ме слушате сте „ти“ и „той“ е, който преценява. Но всичко това е колективен труд. Аз може да бъда „аз“, вие може да бъдете „ти“. Сега в живота това е вярно. Мъжът е „аз“, който говори.
Жената, която слуша, е „ти“.
Децата преценяват колко е добър бащата и колко е добра майката. Като се срещнат, казват: Баща ми е много добър, много умен човек. Ето едно семейство. Децата казват: Майка ни е малко сприхава. Казвам: Туй дете не слуша, бащата каквото е казал.
към беседата >>
Казва: Не зная какво става с нашата дъщеря, шашардиса се.
Казва: 250 години те чакам. А той мисли, като че е миг. Човек от хубавите работи мъчно се отказва. По някой път бащата и майката намират голяма промяна в своите дъщери и синове. Като зърне дъщерята някого, тръгне вече, не си обръща окото, в къщи седи, обезсмислил се живота.
Казва: Не зная какво става с нашата дъщеря, шашардиса се.
Пък обича да гледа. Туй го наричат илюзии в живота. Какви ти илюзии. Страда човекът, но било илюзия; радва се – илюзия; страдш и то е илюзия, ако е илюзия.
към беседата >>
Децата преценяват колко е добър бащата и колко е добра майката.
Но всичко това е колективен труд. Аз може да бъда „аз“, вие може да бъдете „ти“. Сега в живота това е вярно. Мъжът е „аз“, който говори. Жената, която слуша, е „ти“.
Децата преценяват колко е добър бащата и колко е добра майката.
Като се срещнат, казват: Баща ми е много добър, много умен човек. Ето едно семейство. Децата казват: Майка ни е малко сприхава. Казвам: Туй дете не слуша, бащата каквото е казал. Има непослушание.
към беседата >>
Пък обича да гледа.
А той мисли, като че е миг. Човек от хубавите работи мъчно се отказва. По някой път бащата и майката намират голяма промяна в своите дъщери и синове. Като зърне дъщерята някого, тръгне вече, не си обръща окото, в къщи седи, обезсмислил се живота. Казва: Не зная какво става с нашата дъщеря, шашардиса се.
Пък обича да гледа.
Туй го наричат илюзии в живота. Какви ти илюзии. Страда човекът, но било илюзия; радва се – илюзия; страдш и то е илюзия, ако е илюзия.
към беседата >>
Като се срещнат, казват: Баща ми е много добър, много умен човек.
Аз може да бъда „аз“, вие може да бъдете „ти“. Сега в живота това е вярно. Мъжът е „аз“, който говори. Жената, която слуша, е „ти“. Децата преценяват колко е добър бащата и колко е добра майката.
Като се срещнат, казват: Баща ми е много добър, много умен човек.
Ето едно семейство. Децата казват: Майка ни е малко сприхава. Казвам: Туй дете не слуша, бащата каквото е казал. Има непослушание.
към беседата >>
Туй го наричат илюзии в живота.
Човек от хубавите работи мъчно се отказва. По някой път бащата и майката намират голяма промяна в своите дъщери и синове. Като зърне дъщерята някого, тръгне вече, не си обръща окото, в къщи седи, обезсмислил се живота. Казва: Не зная какво става с нашата дъщеря, шашардиса се. Пък обича да гледа.
Туй го наричат илюзии в живота.
Какви ти илюзии. Страда човекът, но било илюзия; радва се – илюзия; страдш и то е илюзия, ако е илюзия.
към беседата >>
Ето едно семейство.
Сега в живота това е вярно. Мъжът е „аз“, който говори. Жената, която слуша, е „ти“. Децата преценяват колко е добър бащата и колко е добра майката. Като се срещнат, казват: Баща ми е много добър, много умен човек.
Ето едно семейство.
Децата казват: Майка ни е малко сприхава. Казвам: Туй дете не слуша, бащата каквото е казал. Има непослушание.
към беседата >>
Какви ти илюзии.
По някой път бащата и майката намират голяма промяна в своите дъщери и синове. Като зърне дъщерята някого, тръгне вече, не си обръща окото, в къщи седи, обезсмислил се живота. Казва: Не зная какво става с нашата дъщеря, шашардиса се. Пък обича да гледа. Туй го наричат илюзии в живота.
Какви ти илюзии.
Страда човекът, но било илюзия; радва се – илюзия; страдш и то е илюзия, ако е илюзия.
към беседата >>
Децата казват: Майка ни е малко сприхава.
Мъжът е „аз“, който говори. Жената, която слуша, е „ти“. Децата преценяват колко е добър бащата и колко е добра майката. Като се срещнат, казват: Баща ми е много добър, много умен човек. Ето едно семейство.
Децата казват: Майка ни е малко сприхава.
Казвам: Туй дете не слуша, бащата каквото е казал. Има непослушание.
към беседата >>
Страда човекът, но било илюзия; радва се – илюзия; страдш и то е илюзия, ако е илюзия.
Като зърне дъщерята някого, тръгне вече, не си обръща окото, в къщи седи, обезсмислил се живота. Казва: Не зная какво става с нашата дъщеря, шашардиса се. Пък обича да гледа. Туй го наричат илюзии в живота. Какви ти илюзии.
Страда човекът, но било илюзия; радва се – илюзия; страдш и то е илюзия, ако е илюзия.
към беседата >>
Казвам: Туй дете не слуша, бащата каквото е казал.
Жената, която слуша, е „ти“. Децата преценяват колко е добър бащата и колко е добра майката. Като се срещнат, казват: Баща ми е много добър, много умен човек. Ето едно семейство. Децата казват: Майка ни е малко сприхава.
Казвам: Туй дете не слуша, бащата каквото е казал.
Има непослушание.
към беседата >>
Живеете в един свят на противоречия.
Живеете в един свят на противоречия.
Че съществуват противоречията, ние не се тревожим за това. Защото и да се тревожим, и да не се тревожим, противоречията съществуват, но поне искаме да обясним причините на противоречията. Аз вземам думата противоречие в много широк смисъл. Не разбирайте в тесен смисъл думата противоречие. Животът е пълен с противоречия, но единственото нещо, което търсим в света, това е животът.
към беседата >>
Само че щастието е организираният живот, нещастието е неорганизирания.
Само че щастието е организираният живот, нещастието е неорганизирания.
Неорганизираният живот като се организира, то се превръща на щастие. Ние някой път питаме: Защо са тия страдания? Да организираме страданията, да станат условия за щастливия живот за бъдеще. Съвременната наука ни е дала доста обяснения. Вземете в азотната или в сярната киселина, ако падне някаква капчица, изгаря ръката.
към беседата >>
Има непослушание.
Децата преценяват колко е добър бащата и колко е добра майката. Като се срещнат, казват: Баща ми е много добър, много умен човек. Ето едно семейство. Децата казват: Майка ни е малко сприхава. Казвам: Туй дете не слуша, бащата каквото е казал.
Има непослушание.
към беседата >>
Че съществуват противоречията, ние не се тревожим за това.
Живеете в един свят на противоречия.
Че съществуват противоречията, ние не се тревожим за това.
Защото и да се тревожим, и да не се тревожим, противоречията съществуват, но поне искаме да обясним причините на противоречията. Аз вземам думата противоречие в много широк смисъл. Не разбирайте в тесен смисъл думата противоречие. Животът е пълен с противоречия, но единственото нещо, което търсим в света, това е животът. Туй, в което се намират всичките противоречия, него търсим.
към беседата >>
Неорганизираният живот като се организира, то се превръща на щастие.
Само че щастието е организираният живот, нещастието е неорганизирания.
Неорганизираният живот като се организира, то се превръща на щастие.
Ние някой път питаме: Защо са тия страдания? Да организираме страданията, да станат условия за щастливия живот за бъдеще. Съвременната наука ни е дала доста обяснения. Вземете в азотната или в сярната киселина, ако падне някаква капчица, изгаря ръката. Опасен елемент е сярата и азотът.
към беседата >>
Та казвам: В света Онзи първият, който говори, туй е Бог.
Та казвам: В света Онзи първият, който говори, туй е Бог.
Ние сме, които слушаме, възприемаме. Ти сме ние. Тогава Господ се обръща и казва: Да възприемем. Ако възприемем словото Му, добре тогава. Онези, които после ще възприемат нашето слово, те ще бъдат точно такива, каквито сме ние спрямо Бога.
към беседата >>
Защото и да се тревожим, и да не се тревожим, противоречията съществуват, но поне искаме да обясним причините на противоречията.
Живеете в един свят на противоречия. Че съществуват противоречията, ние не се тревожим за това.
Защото и да се тревожим, и да не се тревожим, противоречията съществуват, но поне искаме да обясним причините на противоречията.
Аз вземам думата противоречие в много широк смисъл. Не разбирайте в тесен смисъл думата противоречие. Животът е пълен с противоречия, но единственото нещо, което търсим в света, това е животът. Туй, в което се намират всичките противоречия, него търсим. В живота, понеже човек трябва да яде, от яденето произтича едно противоречие.
към беседата >>
Ние някой път питаме: Защо са тия страдания?
Само че щастието е организираният живот, нещастието е неорганизирания. Неорганизираният живот като се организира, то се превръща на щастие.
Ние някой път питаме: Защо са тия страдания?
Да организираме страданията, да станат условия за щастливия живот за бъдеще. Съвременната наука ни е дала доста обяснения. Вземете в азотната или в сярната киселина, ако падне някаква капчица, изгаря ръката. Опасен елемент е сярата и азотът. Той като се извади, другото е безопасно.
към беседата >>
Ние сме, които слушаме, възприемаме.
Та казвам: В света Онзи първият, който говори, туй е Бог.
Ние сме, които слушаме, възприемаме.
Ти сме ние. Тогава Господ се обръща и казва: Да възприемем. Ако възприемем словото Му, добре тогава. Онези, които после ще възприемат нашето слово, те ще бъдат точно такива, каквито сме ние спрямо Бога. Законът е много верен.
към беседата >>
Аз вземам думата противоречие в много широк смисъл.
Живеете в един свят на противоречия. Че съществуват противоречията, ние не се тревожим за това. Защото и да се тревожим, и да не се тревожим, противоречията съществуват, но поне искаме да обясним причините на противоречията.
Аз вземам думата противоречие в много широк смисъл.
Не разбирайте в тесен смисъл думата противоречие. Животът е пълен с противоречия, но единственото нещо, което търсим в света, това е животът. Туй, в което се намират всичките противоречия, него търсим. В живота, понеже човек трябва да яде, от яденето произтича едно противоречие. Понеже човек трябва да диша, от дишането произтича едно противоречие.
към беседата >>
Да организираме страданията, да станат условия за щастливия живот за бъдеще.
Само че щастието е организираният живот, нещастието е неорганизирания. Неорганизираният живот като се организира, то се превръща на щастие. Ние някой път питаме: Защо са тия страдания?
Да организираме страданията, да станат условия за щастливия живот за бъдеще.
Съвременната наука ни е дала доста обяснения. Вземете в азотната или в сярната киселина, ако падне някаква капчица, изгаря ръката. Опасен елемент е сярата и азотът. Той като се извади, другото е безопасно. В сярната киселина не всичко е опасно.
към беседата >>
Ти сме ние.
Та казвам: В света Онзи първият, който говори, туй е Бог. Ние сме, които слушаме, възприемаме.
Ти сме ние.
Тогава Господ се обръща и казва: Да възприемем. Ако възприемем словото Му, добре тогава. Онези, които после ще възприемат нашето слово, те ще бъдат точно такива, каквито сме ние спрямо Бога. Законът е много верен. Ако слушаме онзи, който ни говори, и нас ще слушат.
към беседата >>
Не разбирайте в тесен смисъл думата противоречие.
Живеете в един свят на противоречия. Че съществуват противоречията, ние не се тревожим за това. Защото и да се тревожим, и да не се тревожим, противоречията съществуват, но поне искаме да обясним причините на противоречията. Аз вземам думата противоречие в много широк смисъл.
Не разбирайте в тесен смисъл думата противоречие.
Животът е пълен с противоречия, но единственото нещо, което търсим в света, това е животът. Туй, в което се намират всичките противоречия, него търсим. В живота, понеже човек трябва да яде, от яденето произтича едно противоречие. Понеже човек трябва да диша, от дишането произтича едно противоречие. Като работи човек, трябва да почива, от почивката произтича едно противоречие.
към беседата >>
Съвременната наука ни е дала доста обяснения.
Само че щастието е организираният живот, нещастието е неорганизирания. Неорганизираният живот като се организира, то се превръща на щастие. Ние някой път питаме: Защо са тия страдания? Да организираме страданията, да станат условия за щастливия живот за бъдеще.
Съвременната наука ни е дала доста обяснения.
Вземете в азотната или в сярната киселина, ако падне някаква капчица, изгаря ръката. Опасен елемент е сярата и азотът. Той като се извади, другото е безопасно. В сярната киселина не всичко е опасно. В страданието неорганизираното е опасно.
към беседата >>
Тогава Господ се обръща и казва: Да възприемем.
Та казвам: В света Онзи първият, който говори, туй е Бог. Ние сме, които слушаме, възприемаме. Ти сме ние.
Тогава Господ се обръща и казва: Да възприемем.
Ако възприемем словото Му, добре тогава. Онези, които после ще възприемат нашето слово, те ще бъдат точно такива, каквито сме ние спрямо Бога. Законът е много верен. Ако слушаме онзи, който ни говори, и нас ще слушат. Ако ние не слушаме, и нас няма да ни слушат.
към беседата >>
Животът е пълен с противоречия, но единственото нещо, което търсим в света, това е животът.
Живеете в един свят на противоречия. Че съществуват противоречията, ние не се тревожим за това. Защото и да се тревожим, и да не се тревожим, противоречията съществуват, но поне искаме да обясним причините на противоречията. Аз вземам думата противоречие в много широк смисъл. Не разбирайте в тесен смисъл думата противоречие.
Животът е пълен с противоречия, но единственото нещо, което търсим в света, това е животът.
Туй, в което се намират всичките противоречия, него търсим. В живота, понеже човек трябва да яде, от яденето произтича едно противоречие. Понеже човек трябва да диша, от дишането произтича едно противоречие. Като работи човек, трябва да почива, от почивката произтича едно противоречие. И като се ражда и като умира човек, се има едно противоречие.
към беседата >>
Вземете в азотната или в сярната киселина, ако падне някаква капчица, изгаря ръката.
Само че щастието е организираният живот, нещастието е неорганизирания. Неорганизираният живот като се организира, то се превръща на щастие. Ние някой път питаме: Защо са тия страдания? Да организираме страданията, да станат условия за щастливия живот за бъдеще. Съвременната наука ни е дала доста обяснения.
Вземете в азотната или в сярната киселина, ако падне някаква капчица, изгаря ръката.
Опасен елемент е сярата и азотът. Той като се извади, другото е безопасно. В сярната киселина не всичко е опасно. В страданието неорганизираното е опасно. То е много активно.
към беседата >>
Ако възприемем словото Му, добре тогава.
Та казвам: В света Онзи първият, който говори, туй е Бог. Ние сме, които слушаме, възприемаме. Ти сме ние. Тогава Господ се обръща и казва: Да възприемем.
Ако възприемем словото Му, добре тогава.
Онези, които после ще възприемат нашето слово, те ще бъдат точно такива, каквито сме ние спрямо Бога. Законът е много верен. Ако слушаме онзи, който ни говори, и нас ще слушат. Ако ние не слушаме, и нас няма да ни слушат. Тази работа е толкоз ясна, че ако сега хората направят един опит да изпълнят волята Божия, всеки както разбира да изпълни волята Божия без да прави пакост някому, може да направи без да иска, но да няма желание да увреди някого.
към беседата >>
Туй, в което се намират всичките противоречия, него търсим.
Че съществуват противоречията, ние не се тревожим за това. Защото и да се тревожим, и да не се тревожим, противоречията съществуват, но поне искаме да обясним причините на противоречията. Аз вземам думата противоречие в много широк смисъл. Не разбирайте в тесен смисъл думата противоречие. Животът е пълен с противоречия, но единственото нещо, което търсим в света, това е животът.
Туй, в което се намират всичките противоречия, него търсим.
В живота, понеже човек трябва да яде, от яденето произтича едно противоречие. Понеже човек трябва да диша, от дишането произтича едно противоречие. Като работи човек, трябва да почива, от почивката произтича едно противоречие. И като се ражда и като умира човек, се има едно противоречие. Ако си богат, роди се едно дете, радвате се.
към беседата >>
Опасен елемент е сярата и азотът.
Неорганизираният живот като се организира, то се превръща на щастие. Ние някой път питаме: Защо са тия страдания? Да организираме страданията, да станат условия за щастливия живот за бъдеще. Съвременната наука ни е дала доста обяснения. Вземете в азотната или в сярната киселина, ако падне някаква капчица, изгаря ръката.
Опасен елемент е сярата и азотът.
Той като се извади, другото е безопасно. В сярната киселина не всичко е опасно. В страданието неорганизираното е опасно. То е много активно. Активен е, запример онзи човек, който иска да забогатее, онова желание, което иска да забогатее, то руши.
към беседата >>
Онези, които после ще възприемат нашето слово, те ще бъдат точно такива, каквито сме ние спрямо Бога.
Та казвам: В света Онзи първият, който говори, туй е Бог. Ние сме, които слушаме, възприемаме. Ти сме ние. Тогава Господ се обръща и казва: Да възприемем. Ако възприемем словото Му, добре тогава.
Онези, които после ще възприемат нашето слово, те ще бъдат точно такива, каквито сме ние спрямо Бога.
Законът е много верен. Ако слушаме онзи, който ни говори, и нас ще слушат. Ако ние не слушаме, и нас няма да ни слушат. Тази работа е толкоз ясна, че ако сега хората направят един опит да изпълнят волята Божия, всеки както разбира да изпълни волята Божия без да прави пакост някому, може да направи без да иска, но да няма желание да увреди някого. Ако всичките хора биха изпълнили волята Божия, светът знаете колко щастлив щеше да бъде сега?
към беседата >>
В живота, понеже човек трябва да яде, от яденето произтича едно противоречие.
Защото и да се тревожим, и да не се тревожим, противоречията съществуват, но поне искаме да обясним причините на противоречията. Аз вземам думата противоречие в много широк смисъл. Не разбирайте в тесен смисъл думата противоречие. Животът е пълен с противоречия, но единственото нещо, което търсим в света, това е животът. Туй, в което се намират всичките противоречия, него търсим.
В живота, понеже човек трябва да яде, от яденето произтича едно противоречие.
Понеже човек трябва да диша, от дишането произтича едно противоречие. Като работи човек, трябва да почива, от почивката произтича едно противоречие. И като се ражда и като умира човек, се има едно противоречие. Ако си богат, роди се едно дете, радвате се. Ако сте сиромах, роди се едно дете, тъгувате, не може да му услужите както трябва на това дете.
към беседата >>
Той като се извади, другото е безопасно.
Ние някой път питаме: Защо са тия страдания? Да организираме страданията, да станат условия за щастливия живот за бъдеще. Съвременната наука ни е дала доста обяснения. Вземете в азотната или в сярната киселина, ако падне някаква капчица, изгаря ръката. Опасен елемент е сярата и азотът.
Той като се извади, другото е безопасно.
В сярната киселина не всичко е опасно. В страданието неорганизираното е опасно. То е много активно. Активен е, запример онзи човек, който иска да забогатее, онова желание, което иска да забогатее, то руши. Извади това желание, човек е добър.
към беседата >>
Законът е много верен.
Ние сме, които слушаме, възприемаме. Ти сме ние. Тогава Господ се обръща и казва: Да възприемем. Ако възприемем словото Му, добре тогава. Онези, които после ще възприемат нашето слово, те ще бъдат точно такива, каквито сме ние спрямо Бога.
Законът е много верен.
Ако слушаме онзи, който ни говори, и нас ще слушат. Ако ние не слушаме, и нас няма да ни слушат. Тази работа е толкоз ясна, че ако сега хората направят един опит да изпълнят волята Божия, всеки както разбира да изпълни волята Божия без да прави пакост някому, може да направи без да иска, но да няма желание да увреди някого. Ако всичките хора биха изпълнили волята Божия, светът знаете колко щастлив щеше да бъде сега?
към беседата >>
Понеже човек трябва да диша, от дишането произтича едно противоречие.
Аз вземам думата противоречие в много широк смисъл. Не разбирайте в тесен смисъл думата противоречие. Животът е пълен с противоречия, но единственото нещо, което търсим в света, това е животът. Туй, в което се намират всичките противоречия, него търсим. В живота, понеже човек трябва да яде, от яденето произтича едно противоречие.
Понеже човек трябва да диша, от дишането произтича едно противоречие.
Като работи човек, трябва да почива, от почивката произтича едно противоречие. И като се ражда и като умира човек, се има едно противоречие. Ако си богат, роди се едно дете, радвате се. Ако сте сиромах, роди се едно дете, тъгувате, не може да му услужите както трябва на това дете. Мисля, преди 20 години един софийски чиновник, бедняк, малко позакъсал, ражда му се едно дете.
към беседата >>
В сярната киселина не всичко е опасно.
Да организираме страданията, да станат условия за щастливия живот за бъдеще. Съвременната наука ни е дала доста обяснения. Вземете в азотната или в сярната киселина, ако падне някаква капчица, изгаря ръката. Опасен елемент е сярата и азотът. Той като се извади, другото е безопасно.
В сярната киселина не всичко е опасно.
В страданието неорганизираното е опасно. То е много активно. Активен е, запример онзи човек, който иска да забогатее, онова желание, което иска да забогатее, то руши. Извади това желание, човек е добър. Или да кажем човек, когато го страх от живота, не иска да умира.
към беседата >>
Ако слушаме онзи, който ни говори, и нас ще слушат.
Ти сме ние. Тогава Господ се обръща и казва: Да възприемем. Ако възприемем словото Му, добре тогава. Онези, които после ще възприемат нашето слово, те ще бъдат точно такива, каквито сме ние спрямо Бога. Законът е много верен.
Ако слушаме онзи, който ни говори, и нас ще слушат.
Ако ние не слушаме, и нас няма да ни слушат. Тази работа е толкоз ясна, че ако сега хората направят един опит да изпълнят волята Божия, всеки както разбира да изпълни волята Божия без да прави пакост някому, може да направи без да иска, но да няма желание да увреди някого. Ако всичките хора биха изпълнили волята Божия, светът знаете колко щастлив щеше да бъде сега?
към беседата >>
Като работи човек, трябва да почива, от почивката произтича едно противоречие.
Не разбирайте в тесен смисъл думата противоречие. Животът е пълен с противоречия, но единственото нещо, което търсим в света, това е животът. Туй, в което се намират всичките противоречия, него търсим. В живота, понеже човек трябва да яде, от яденето произтича едно противоречие. Понеже човек трябва да диша, от дишането произтича едно противоречие.
Като работи човек, трябва да почива, от почивката произтича едно противоречие.
И като се ражда и като умира човек, се има едно противоречие. Ако си богат, роди се едно дете, радвате се. Ако сте сиромах, роди се едно дете, тъгувате, не може да му услужите както трябва на това дете. Мисля, преди 20 години един софийски чиновник, бедняк, малко позакъсал, ражда му се едно дете. Него ден, когато се родило детето, го повишили като чиновник.
към беседата >>
В страданието неорганизираното е опасно.
Съвременната наука ни е дала доста обяснения. Вземете в азотната или в сярната киселина, ако падне някаква капчица, изгаря ръката. Опасен елемент е сярата и азотът. Той като се извади, другото е безопасно. В сярната киселина не всичко е опасно.
В страданието неорганизираното е опасно.
То е много активно. Активен е, запример онзи човек, който иска да забогатее, онова желание, което иска да забогатее, то руши. Извади това желание, човек е добър. Или да кажем човек, когато го страх от живота, не иска да умира. Той е готов привидно да извърши много престъпления.
към беседата >>
Ако ние не слушаме, и нас няма да ни слушат.
Тогава Господ се обръща и казва: Да възприемем. Ако възприемем словото Му, добре тогава. Онези, които после ще възприемат нашето слово, те ще бъдат точно такива, каквито сме ние спрямо Бога. Законът е много верен. Ако слушаме онзи, който ни говори, и нас ще слушат.
Ако ние не слушаме, и нас няма да ни слушат.
Тази работа е толкоз ясна, че ако сега хората направят един опит да изпълнят волята Божия, всеки както разбира да изпълни волята Божия без да прави пакост някому, може да направи без да иска, но да няма желание да увреди някого. Ако всичките хора биха изпълнили волята Божия, светът знаете колко щастлив щеше да бъде сега?
към беседата >>
И като се ражда и като умира човек, се има едно противоречие.
Животът е пълен с противоречия, но единственото нещо, което търсим в света, това е животът. Туй, в което се намират всичките противоречия, него търсим. В живота, понеже човек трябва да яде, от яденето произтича едно противоречие. Понеже човек трябва да диша, от дишането произтича едно противоречие. Като работи човек, трябва да почива, от почивката произтича едно противоречие.
И като се ражда и като умира човек, се има едно противоречие.
Ако си богат, роди се едно дете, радвате се. Ако сте сиромах, роди се едно дете, тъгувате, не може да му услужите както трябва на това дете. Мисля, преди 20 години един софийски чиновник, бедняк, малко позакъсал, ражда му се едно дете. Него ден, когато се родило детето, го повишили като чиновник. Излязъл навън, намерил на пътя 100 лева, с които можел да кръсти детето и оттам насетне всичко му тръгнало наред.
към беседата >>
То е много активно.
Вземете в азотната или в сярната киселина, ако падне някаква капчица, изгаря ръката. Опасен елемент е сярата и азотът. Той като се извади, другото е безопасно. В сярната киселина не всичко е опасно. В страданието неорганизираното е опасно.
То е много активно.
Активен е, запример онзи човек, който иска да забогатее, онова желание, което иска да забогатее, то руши. Извади това желание, човек е добър. Или да кажем човек, когато го страх от живота, не иска да умира. Той е готов привидно да извърши много престъпления. Ако го убедят, че не може да умира, не върши никакво престъпление.
към беседата >>
Тази работа е толкоз ясна, че ако сега хората направят един опит да изпълнят волята Божия, всеки както разбира да изпълни волята Божия без да прави пакост някому, може да направи без да иска, но да няма желание да увреди някого.
Ако възприемем словото Му, добре тогава. Онези, които после ще възприемат нашето слово, те ще бъдат точно такива, каквито сме ние спрямо Бога. Законът е много верен. Ако слушаме онзи, който ни говори, и нас ще слушат. Ако ние не слушаме, и нас няма да ни слушат.
Тази работа е толкоз ясна, че ако сега хората направят един опит да изпълнят волята Божия, всеки както разбира да изпълни волята Божия без да прави пакост някому, може да направи без да иска, но да няма желание да увреди някого.
Ако всичките хора биха изпълнили волята Божия, светът знаете колко щастлив щеше да бъде сега?
към беседата >>
Ако си богат, роди се едно дете, радвате се.
Туй, в което се намират всичките противоречия, него търсим. В живота, понеже човек трябва да яде, от яденето произтича едно противоречие. Понеже човек трябва да диша, от дишането произтича едно противоречие. Като работи човек, трябва да почива, от почивката произтича едно противоречие. И като се ражда и като умира човек, се има едно противоречие.
Ако си богат, роди се едно дете, радвате се.
Ако сте сиромах, роди се едно дете, тъгувате, не може да му услужите както трябва на това дете. Мисля, преди 20 години един софийски чиновник, бедняк, малко позакъсал, ражда му се едно дете. Него ден, когато се родило детето, го повишили като чиновник. Излязъл навън, намерил на пътя 100 лева, с които можел да кръсти детето и оттам насетне всичко му тръгнало наред. Но случило се, че това дете умряло и в който ден то умряло, него го уволнили от служба и откакто умряло детето, всичко вървяло назад.
към беседата >>
Активен е, запример онзи човек, който иска да забогатее, онова желание, което иска да забогатее, то руши.
Опасен елемент е сярата и азотът. Той като се извади, другото е безопасно. В сярната киселина не всичко е опасно. В страданието неорганизираното е опасно. То е много активно.
Активен е, запример онзи човек, който иска да забогатее, онова желание, което иска да забогатее, то руши.
Извади това желание, човек е добър. Или да кажем човек, когато го страх от живота, не иска да умира. Той е готов привидно да извърши много престъпления. Ако го убедят, че не може да умира, не върши никакво престъпление. Ако го убедите, че ще умре, той пази живота си, ще дойде до престъпление.
към беседата >>
Ако всичките хора биха изпълнили волята Божия, светът знаете колко щастлив щеше да бъде сега?
Онези, които после ще възприемат нашето слово, те ще бъдат точно такива, каквито сме ние спрямо Бога. Законът е много верен. Ако слушаме онзи, който ни говори, и нас ще слушат. Ако ние не слушаме, и нас няма да ни слушат. Тази работа е толкоз ясна, че ако сега хората направят един опит да изпълнят волята Божия, всеки както разбира да изпълни волята Божия без да прави пакост някому, може да направи без да иска, но да няма желание да увреди някого.
Ако всичките хора биха изпълнили волята Божия, светът знаете колко щастлив щеше да бъде сега?
към беседата >>
Ако сте сиромах, роди се едно дете, тъгувате, не може да му услужите както трябва на това дете.
В живота, понеже човек трябва да яде, от яденето произтича едно противоречие. Понеже човек трябва да диша, от дишането произтича едно противоречие. Като работи човек, трябва да почива, от почивката произтича едно противоречие. И като се ражда и като умира човек, се има едно противоречие. Ако си богат, роди се едно дете, радвате се.
Ако сте сиромах, роди се едно дете, тъгувате, не може да му услужите както трябва на това дете.
Мисля, преди 20 години един софийски чиновник, бедняк, малко позакъсал, ражда му се едно дете. Него ден, когато се родило детето, го повишили като чиновник. Излязъл навън, намерил на пътя 100 лева, с които можел да кръсти детето и оттам насетне всичко му тръгнало наред. Но случило се, че това дете умряло и в който ден то умряло, него го уволнили от служба и откакто умряло детето, всичко вървяло назад. Сега вие ще попитате защо е така.
към беседата >>
Извади това желание, човек е добър.
Той като се извади, другото е безопасно. В сярната киселина не всичко е опасно. В страданието неорганизираното е опасно. То е много активно. Активен е, запример онзи човек, който иска да забогатее, онова желание, което иска да забогатее, то руши.
Извади това желание, човек е добър.
Или да кажем човек, когато го страх от живота, не иска да умира. Той е готов привидно да извърши много престъпления. Ако го убедят, че не може да умира, не върши никакво престъпление. Ако го убедите, че ще умре, той пази живота си, ще дойде до престъпление. Ние, съвременните хора, не разбираме от какво произтичат нещастията на хората.
към беседата >>
Преди години идваше един учител и се оплакваше от директора, казва: Аман от този директор, като мечка ме е нарочил.
Преди години идваше един учител и се оплакваше от директора, казва: Аман от този директор, като мечка ме е нарочил.
Казва: Трябва да бягам от гимназията. Рекох: Ще ти дам един съвет. Като го слушаш, ще кажеш: Господ живее в тебе. Ти си добър, ти си добър. Господ живее в тебе, ти си добър.
към беседата >>
Мисля, преди 20 години един софийски чиновник, бедняк, малко позакъсал, ражда му се едно дете.
Понеже човек трябва да диша, от дишането произтича едно противоречие. Като работи човек, трябва да почива, от почивката произтича едно противоречие. И като се ражда и като умира човек, се има едно противоречие. Ако си богат, роди се едно дете, радвате се. Ако сте сиромах, роди се едно дете, тъгувате, не може да му услужите както трябва на това дете.
Мисля, преди 20 години един софийски чиновник, бедняк, малко позакъсал, ражда му се едно дете.
Него ден, когато се родило детето, го повишили като чиновник. Излязъл навън, намерил на пътя 100 лева, с които можел да кръсти детето и оттам насетне всичко му тръгнало наред. Но случило се, че това дете умряло и в който ден то умряло, него го уволнили от служба и откакто умряло детето, всичко вървяло назад. Сега вие ще попитате защо е така. Така си е.
към беседата >>
Или да кажем човек, когато го страх от живота, не иска да умира.
В сярната киселина не всичко е опасно. В страданието неорганизираното е опасно. То е много активно. Активен е, запример онзи човек, който иска да забогатее, онова желание, което иска да забогатее, то руши. Извади това желание, човек е добър.
Или да кажем човек, когато го страх от живота, не иска да умира.
Той е готов привидно да извърши много престъпления. Ако го убедят, че не може да умира, не върши никакво престъпление. Ако го убедите, че ще умре, той пази живота си, ще дойде до престъпление. Ние, съвременните хора, не разбираме от какво произтичат нещастията на хората. Той взема една кокошка, клъцне и главата.
към беседата >>
Казва: Трябва да бягам от гимназията.
Преди години идваше един учител и се оплакваше от директора, казва: Аман от този директор, като мечка ме е нарочил.
Казва: Трябва да бягам от гимназията.
Рекох: Ще ти дам един съвет. Като го слушаш, ще кажеш: Господ живее в тебе. Ти си добър, ти си добър. Господ живее в тебе, ти си добър. Като го слушаш, гледай го в очите и кажи: Господ живее в тебе.
към беседата >>
Него ден, когато се родило детето, го повишили като чиновник.
Като работи човек, трябва да почива, от почивката произтича едно противоречие. И като се ражда и като умира човек, се има едно противоречие. Ако си богат, роди се едно дете, радвате се. Ако сте сиромах, роди се едно дете, тъгувате, не може да му услужите както трябва на това дете. Мисля, преди 20 години един софийски чиновник, бедняк, малко позакъсал, ражда му се едно дете.
Него ден, когато се родило детето, го повишили като чиновник.
Излязъл навън, намерил на пътя 100 лева, с които можел да кръсти детето и оттам насетне всичко му тръгнало наред. Но случило се, че това дете умряло и в който ден то умряло, него го уволнили от служба и откакто умряло детето, всичко вървяло назад. Сега вие ще попитате защо е така. Така си е. Когато се ражда, питаме, защо се ражда.
към беседата >>
Той е готов привидно да извърши много престъпления.
В страданието неорганизираното е опасно. То е много активно. Активен е, запример онзи човек, който иска да забогатее, онова желание, което иска да забогатее, то руши. Извади това желание, човек е добър. Или да кажем човек, когато го страх от живота, не иска да умира.
Той е готов привидно да извърши много престъпления.
Ако го убедят, че не може да умира, не върши никакво престъпление. Ако го убедите, че ще умре, той пази живота си, ще дойде до престъпление. Ние, съвременните хора, не разбираме от какво произтичат нещастията на хората. Той взема една кокошка, клъцне и главата. Тя се моли.
към беседата >>
Рекох: Ще ти дам един съвет.
Преди години идваше един учител и се оплакваше от директора, казва: Аман от този директор, като мечка ме е нарочил. Казва: Трябва да бягам от гимназията.
Рекох: Ще ти дам един съвет.
Като го слушаш, ще кажеш: Господ живее в тебе. Ти си добър, ти си добър. Господ живее в тебе, ти си добър. Като го слушаш, гледай го в очите и кажи: Господ живее в тебе. Ти си добър човек.
към беседата >>
Излязъл навън, намерил на пътя 100 лева, с които можел да кръсти детето и оттам насетне всичко му тръгнало наред.
И като се ражда и като умира човек, се има едно противоречие. Ако си богат, роди се едно дете, радвате се. Ако сте сиромах, роди се едно дете, тъгувате, не може да му услужите както трябва на това дете. Мисля, преди 20 години един софийски чиновник, бедняк, малко позакъсал, ражда му се едно дете. Него ден, когато се родило детето, го повишили като чиновник.
Излязъл навън, намерил на пътя 100 лева, с които можел да кръсти детето и оттам насетне всичко му тръгнало наред.
Но случило се, че това дете умряло и в който ден то умряло, него го уволнили от служба и откакто умряло детето, всичко вървяло назад. Сега вие ще попитате защо е така. Така си е. Когато се ражда, питаме, защо се ражда. Когато умира, питаме, защо умира.
към беседата >>
Ако го убедят, че не може да умира, не върши никакво престъпление.
То е много активно. Активен е, запример онзи човек, който иска да забогатее, онова желание, което иска да забогатее, то руши. Извади това желание, човек е добър. Или да кажем човек, когато го страх от живота, не иска да умира. Той е готов привидно да извърши много престъпления.
Ако го убедят, че не може да умира, не върши никакво престъпление.
Ако го убедите, че ще умре, той пази живота си, ще дойде до престъпление. Ние, съвременните хора, не разбираме от какво произтичат нещастията на хората. Той взема една кокошка, клъцне и главата. Тя се моли. Казва: Ти трябва да умреш, аз да живея.
към беседата >>
Като го слушаш, ще кажеш: Господ живее в тебе.
Преди години идваше един учител и се оплакваше от директора, казва: Аман от този директор, като мечка ме е нарочил. Казва: Трябва да бягам от гимназията. Рекох: Ще ти дам един съвет.
Като го слушаш, ще кажеш: Господ живее в тебе.
Ти си добър, ти си добър. Господ живее в тебе, ти си добър. Като го слушаш, гледай го в очите и кажи: Господ живее в тебе. Ти си добър човек. Казва ми след три месеца: Измени се директорът.
към беседата >>
Но случило се, че това дете умряло и в който ден то умряло, него го уволнили от служба и откакто умряло детето, всичко вървяло назад.
Ако си богат, роди се едно дете, радвате се. Ако сте сиромах, роди се едно дете, тъгувате, не може да му услужите както трябва на това дете. Мисля, преди 20 години един софийски чиновник, бедняк, малко позакъсал, ражда му се едно дете. Него ден, когато се родило детето, го повишили като чиновник. Излязъл навън, намерил на пътя 100 лева, с които можел да кръсти детето и оттам насетне всичко му тръгнало наред.
Но случило се, че това дете умряло и в който ден то умряло, него го уволнили от служба и откакто умряло детето, всичко вървяло назад.
Сега вие ще попитате защо е така. Така си е. Когато се ражда, питаме, защо се ражда. Когато умира, питаме, защо умира. Раждането в един смисъл е осиромашаване.
към беседата >>
Ако го убедите, че ще умре, той пази живота си, ще дойде до престъпление.
Активен е, запример онзи човек, който иска да забогатее, онова желание, което иска да забогатее, то руши. Извади това желание, човек е добър. Или да кажем човек, когато го страх от живота, не иска да умира. Той е готов привидно да извърши много престъпления. Ако го убедят, че не може да умира, не върши никакво престъпление.
Ако го убедите, че ще умре, той пази живота си, ще дойде до престъпление.
Ние, съвременните хора, не разбираме от какво произтичат нещастията на хората. Той взема една кокошка, клъцне и главата. Тя се моли. Казва: Ти трябва да умреш, аз да живея. Но кой ни е дал правото да колим?
към беседата >>
Ти си добър, ти си добър.
Преди години идваше един учител и се оплакваше от директора, казва: Аман от този директор, като мечка ме е нарочил. Казва: Трябва да бягам от гимназията. Рекох: Ще ти дам един съвет. Като го слушаш, ще кажеш: Господ живее в тебе.
Ти си добър, ти си добър.
Господ живее в тебе, ти си добър. Като го слушаш, гледай го в очите и кажи: Господ живее в тебе. Ти си добър човек. Казва ми след три месеца: Измени се директорът. Казвам: Измени се, защото и ти се измени.
към беседата >>
2.
Трезво гледане
,
УС
, София, 12.1.1941г.,
По някой път вас ви напада меланхолия, мислите, че животът няма никакъв вътрешен смисъл.
Аз разсъждавам дали хората се хранят.
По някой път вас ви напада меланхолия, мислите, че животът няма никакъв вътрешен смисъл.
Защото се храните с илюзии. Да допуснем, една майка родила едно хубаво дете, което не ходи в училище да се учи, но по кино, по кръчми и така изгулява каквото има вкъщи, харчи. Майката започва да се тревожи. Мнозина тук като се върнат от киното, ми разправят какво видели там. Чудни са.
към беседата >>
Той ял и пил, няма ги парите.
Някой взел пари на заем, не ги връща. Съберат се, казват: Представи си, не връща парите. Аз ако бях на ваше място, като се съберем десет души и някой не си платил, ще кажа: Я да съберем помежду си, че да платим. Той е брат. Защо трябва да говорим заради него.
Той ял и пил, няма ги парите.
Или че някой не рисува добре. Ще му кажем как да рисува. Не може да пее. Ще му кажем как да пее. Ако ви кажа само за десет дни без критика, казвате: Как е възможно?
към беседата >>
Защото се храните с илюзии.
Аз разсъждавам дали хората се хранят. По някой път вас ви напада меланхолия, мислите, че животът няма никакъв вътрешен смисъл.
Защото се храните с илюзии.
Да допуснем, една майка родила едно хубаво дете, което не ходи в училище да се учи, но по кино, по кръчми и така изгулява каквото има вкъщи, харчи. Майката започва да се тревожи. Мнозина тук като се върнат от киното, ми разправят какво видели там. Чудни са. Вие на същинско кино не ходите, ходите на лъжливи кина, дето нищо не е вярно.
към беседата >>
Или че някой не рисува добре.
Съберат се, казват: Представи си, не връща парите. Аз ако бях на ваше място, като се съберем десет души и някой не си платил, ще кажа: Я да съберем помежду си, че да платим. Той е брат. Защо трябва да говорим заради него. Той ял и пил, няма ги парите.
Или че някой не рисува добре.
Ще му кажем как да рисува. Не може да пее. Ще му кажем как да пее. Ако ви кажа само за десет дни без критика, казвате: Как е възможно? Да се въздържаш, защото всичките тия слабости, които ти ги намираш в хората, те са вътре в тебе още.
към беседата >>
Да допуснем, една майка родила едно хубаво дете, което не ходи в училище да се учи, но по кино, по кръчми и така изгулява каквото има вкъщи, харчи.
Аз разсъждавам дали хората се хранят. По някой път вас ви напада меланхолия, мислите, че животът няма никакъв вътрешен смисъл. Защото се храните с илюзии.
Да допуснем, една майка родила едно хубаво дете, което не ходи в училище да се учи, но по кино, по кръчми и така изгулява каквото има вкъщи, харчи.
Майката започва да се тревожи. Мнозина тук като се върнат от киното, ми разправят какво видели там. Чудни са. Вие на същинско кино не ходите, ходите на лъжливи кина, дето нищо не е вярно. Тия кина аз ги наричам американски хъмбък.* В една от колегиите в Америка, в Бристоновата колегия, студентите по естествените науки един ден се ухитрили.
към беседата >>
Ще му кажем как да рисува.
Аз ако бях на ваше място, като се съберем десет души и някой не си платил, ще кажа: Я да съберем помежду си, че да платим. Той е брат. Защо трябва да говорим заради него. Той ял и пил, няма ги парите. Или че някой не рисува добре.
Ще му кажем как да рисува.
Не може да пее. Ще му кажем как да пее. Ако ви кажа само за десет дни без критика, казвате: Как е възможно? Да се въздържаш, защото всичките тия слабости, които ти ги намираш в хората, те са вътре в тебе още. Трябва да се направи една добра инсталация не по старите начини.
към беседата >>
Майката започва да се тревожи.
Аз разсъждавам дали хората се хранят. По някой път вас ви напада меланхолия, мислите, че животът няма никакъв вътрешен смисъл. Защото се храните с илюзии. Да допуснем, една майка родила едно хубаво дете, което не ходи в училище да се учи, но по кино, по кръчми и така изгулява каквото има вкъщи, харчи.
Майката започва да се тревожи.
Мнозина тук като се върнат от киното, ми разправят какво видели там. Чудни са. Вие на същинско кино не ходите, ходите на лъжливи кина, дето нищо не е вярно. Тия кина аз ги наричам американски хъмбък.* В една от колегиите в Америка, в Бристоновата колегия, студентите по естествените науки един ден се ухитрили. Взели крила, крака, глава от разни насекоми и направили от различните части един бръмбар.
към беседата >>
Не може да пее.
Той е брат. Защо трябва да говорим заради него. Той ял и пил, няма ги парите. Или че някой не рисува добре. Ще му кажем как да рисува.
Не може да пее.
Ще му кажем как да пее. Ако ви кажа само за десет дни без критика, казвате: Как е възможно? Да се въздържаш, защото всичките тия слабости, които ти ги намираш в хората, те са вътре в тебе още. Трябва да се направи една добра инсталация не по старите начини. Не може да се живее така.
към беседата >>
Мнозина тук като се върнат от киното, ми разправят какво видели там.
Аз разсъждавам дали хората се хранят. По някой път вас ви напада меланхолия, мислите, че животът няма никакъв вътрешен смисъл. Защото се храните с илюзии. Да допуснем, една майка родила едно хубаво дете, което не ходи в училище да се учи, но по кино, по кръчми и така изгулява каквото има вкъщи, харчи. Майката започва да се тревожи.
Мнозина тук като се върнат от киното, ми разправят какво видели там.
Чудни са. Вие на същинско кино не ходите, ходите на лъжливи кина, дето нищо не е вярно. Тия кина аз ги наричам американски хъмбък.* В една от колегиите в Америка, в Бристоновата колегия, студентите по естествените науки един ден се ухитрили. Взели крила, крака, глава от разни насекоми и направили от различните части един бръмбар. Занесли го на учителя си да определи какъв вид е.
към беседата >>
Ще му кажем как да пее.
Защо трябва да говорим заради него. Той ял и пил, няма ги парите. Или че някой не рисува добре. Ще му кажем как да рисува. Не може да пее.
Ще му кажем как да пее.
Ако ви кажа само за десет дни без критика, казвате: Как е възможно? Да се въздържаш, защото всичките тия слабости, които ти ги намираш в хората, те са вътре в тебе още. Трябва да се направи една добра инсталация не по старите начини. Не може да се живее така. Най-първо в сегашните времена като направят едно здание, направят и инсталацията, поставят жиците, инсталират всичко.
към беседата >>
Чудни са.
По някой път вас ви напада меланхолия, мислите, че животът няма никакъв вътрешен смисъл. Защото се храните с илюзии. Да допуснем, една майка родила едно хубаво дете, което не ходи в училище да се учи, но по кино, по кръчми и така изгулява каквото има вкъщи, харчи. Майката започва да се тревожи. Мнозина тук като се върнат от киното, ми разправят какво видели там.
Чудни са.
Вие на същинско кино не ходите, ходите на лъжливи кина, дето нищо не е вярно. Тия кина аз ги наричам американски хъмбък.* В една от колегиите в Америка, в Бристоновата колегия, студентите по естествените науки един ден се ухитрили. Взели крила, крака, глава от разни насекоми и направили от различните части един бръмбар. Занесли го на учителя си да определи какъв вид е. Казват: Г-н учителю, искаме да знаем, към кой вид спада този бръмбар.
към беседата >>
Ако ви кажа само за десет дни без критика, казвате: Как е възможно?
Той ял и пил, няма ги парите. Или че някой не рисува добре. Ще му кажем как да рисува. Не може да пее. Ще му кажем как да пее.
Ако ви кажа само за десет дни без критика, казвате: Как е възможно?
Да се въздържаш, защото всичките тия слабости, които ти ги намираш в хората, те са вътре в тебе още. Трябва да се направи една добра инсталация не по старите начини. Не може да се живее така. Най-първо в сегашните времена като направят едно здание, направят и инсталацията, поставят жиците, инсталират всичко. По стария начин трябва всяка вечер да туряш газ в лампата, да чистиш шишето.
към беседата >>
Вие на същинско кино не ходите, ходите на лъжливи кина, дето нищо не е вярно.
Защото се храните с илюзии. Да допуснем, една майка родила едно хубаво дете, което не ходи в училище да се учи, но по кино, по кръчми и така изгулява каквото има вкъщи, харчи. Майката започва да се тревожи. Мнозина тук като се върнат от киното, ми разправят какво видели там. Чудни са.
Вие на същинско кино не ходите, ходите на лъжливи кина, дето нищо не е вярно.
Тия кина аз ги наричам американски хъмбък.* В една от колегиите в Америка, в Бристоновата колегия, студентите по естествените науки един ден се ухитрили. Взели крила, крака, глава от разни насекоми и направили от различните части един бръмбар. Занесли го на учителя си да определи какъв вид е. Казват: Г-н учителю, искаме да знаем, към кой вид спада този бръмбар. Казва: Момчета, това е един хъмбък.
към беседата >>
Да се въздържаш, защото всичките тия слабости, които ти ги намираш в хората, те са вътре в тебе още.
Или че някой не рисува добре. Ще му кажем как да рисува. Не може да пее. Ще му кажем как да пее. Ако ви кажа само за десет дни без критика, казвате: Как е възможно?
Да се въздържаш, защото всичките тия слабости, които ти ги намираш в хората, те са вътре в тебе още.
Трябва да се направи една добра инсталация не по старите начини. Не може да се живее така. Най-първо в сегашните времена като направят едно здание, направят и инсталацията, поставят жиците, инсталират всичко. По стария начин трябва всяка вечер да туряш газ в лампата, да чистиш шишето. По новия начин щом е готова инсталацията, завъртиш ключа, светне.
към беседата >>
Тия кина аз ги наричам американски хъмбък.* В една от колегиите в Америка, в Бристоновата колегия, студентите по естествените науки един ден се ухитрили.
Да допуснем, една майка родила едно хубаво дете, което не ходи в училище да се учи, но по кино, по кръчми и така изгулява каквото има вкъщи, харчи. Майката започва да се тревожи. Мнозина тук като се върнат от киното, ми разправят какво видели там. Чудни са. Вие на същинско кино не ходите, ходите на лъжливи кина, дето нищо не е вярно.
Тия кина аз ги наричам американски хъмбък.* В една от колегиите в Америка, в Бристоновата колегия, студентите по естествените науки един ден се ухитрили.
Взели крила, крака, глава от разни насекоми и направили от различните части един бръмбар. Занесли го на учителя си да определи какъв вид е. Казват: Г-н учителю, искаме да знаем, към кой вид спада този бръмбар. Казва: Момчета, това е един хъмбък. Какво ще научиш ти от един хъмбък?
към беседата >>
Трябва да се направи една добра инсталация не по старите начини.
Ще му кажем как да рисува. Не може да пее. Ще му кажем как да пее. Ако ви кажа само за десет дни без критика, казвате: Как е възможно? Да се въздържаш, защото всичките тия слабости, които ти ги намираш в хората, те са вътре в тебе още.
Трябва да се направи една добра инсталация не по старите начини.
Не може да се живее така. Най-първо в сегашните времена като направят едно здание, направят и инсталацията, поставят жиците, инсталират всичко. По стария начин трябва всяка вечер да туряш газ в лампата, да чистиш шишето. По новия начин щом е готова инсталацията, завъртиш ключа, светне. Някои от вас имате стари инсталации, постоянно с газеничетата се разправяте, които димят.
към беседата >>
Взели крила, крака, глава от разни насекоми и направили от различните части един бръмбар.
Майката започва да се тревожи. Мнозина тук като се върнат от киното, ми разправят какво видели там. Чудни са. Вие на същинско кино не ходите, ходите на лъжливи кина, дето нищо не е вярно. Тия кина аз ги наричам американски хъмбък.* В една от колегиите в Америка, в Бристоновата колегия, студентите по естествените науки един ден се ухитрили.
Взели крила, крака, глава от разни насекоми и направили от различните части един бръмбар.
Занесли го на учителя си да определи какъв вид е. Казват: Г-н учителю, искаме да знаем, към кой вид спада този бръмбар. Казва: Момчета, това е един хъмбък. Какво ще научиш ти от един хъмбък? От онова, което е реално, ти може да научиш нещо.
към беседата >>
Не може да се живее така.
Не може да пее. Ще му кажем как да пее. Ако ви кажа само за десет дни без критика, казвате: Как е възможно? Да се въздържаш, защото всичките тия слабости, които ти ги намираш в хората, те са вътре в тебе още. Трябва да се направи една добра инсталация не по старите начини.
Не може да се живее така.
Най-първо в сегашните времена като направят едно здание, направят и инсталацията, поставят жиците, инсталират всичко. По стария начин трябва всяка вечер да туряш газ в лампата, да чистиш шишето. По новия начин щом е готова инсталацията, завъртиш ключа, светне. Някои от вас имате стари инсталации, постоянно с газеничетата се разправяте, които димят.
към беседата >>
Занесли го на учителя си да определи какъв вид е.
Мнозина тук като се върнат от киното, ми разправят какво видели там. Чудни са. Вие на същинско кино не ходите, ходите на лъжливи кина, дето нищо не е вярно. Тия кина аз ги наричам американски хъмбък.* В една от колегиите в Америка, в Бристоновата колегия, студентите по естествените науки един ден се ухитрили. Взели крила, крака, глава от разни насекоми и направили от различните части един бръмбар.
Занесли го на учителя си да определи какъв вид е.
Казват: Г-н учителю, искаме да знаем, към кой вид спада този бръмбар. Казва: Момчета, това е един хъмбък. Какво ще научиш ти от един хъмбък? От онова, което е реално, ти може да научиш нещо. Господ те е пратил на земята, ти имаш баща, майка.
към беседата >>
Най-първо в сегашните времена като направят едно здание, направят и инсталацията, поставят жиците, инсталират всичко.
Ще му кажем как да пее. Ако ви кажа само за десет дни без критика, казвате: Как е възможно? Да се въздържаш, защото всичките тия слабости, които ти ги намираш в хората, те са вътре в тебе още. Трябва да се направи една добра инсталация не по старите начини. Не може да се живее така.
Най-първо в сегашните времена като направят едно здание, направят и инсталацията, поставят жиците, инсталират всичко.
По стария начин трябва всяка вечер да туряш газ в лампата, да чистиш шишето. По новия начин щом е готова инсталацията, завъртиш ключа, светне. Някои от вас имате стари инсталации, постоянно с газеничетата се разправяте, които димят.
към беседата >>
Казват: Г-н учителю, искаме да знаем, към кой вид спада този бръмбар.
Чудни са. Вие на същинско кино не ходите, ходите на лъжливи кина, дето нищо не е вярно. Тия кина аз ги наричам американски хъмбък.* В една от колегиите в Америка, в Бристоновата колегия, студентите по естествените науки един ден се ухитрили. Взели крила, крака, глава от разни насекоми и направили от различните части един бръмбар. Занесли го на учителя си да определи какъв вид е.
Казват: Г-н учителю, искаме да знаем, към кой вид спада този бръмбар.
Казва: Момчета, това е един хъмбък. Какво ще научиш ти от един хъмбък? От онова, което е реално, ти може да научиш нещо. Господ те е пратил на земята, ти имаш баща, майка. Досега ти не ги познаваше, не можеш да ги обичаш.
към беседата >>
По стария начин трябва всяка вечер да туряш газ в лампата, да чистиш шишето.
Ако ви кажа само за десет дни без критика, казвате: Как е възможно? Да се въздържаш, защото всичките тия слабости, които ти ги намираш в хората, те са вътре в тебе още. Трябва да се направи една добра инсталация не по старите начини. Не може да се живее така. Най-първо в сегашните времена като направят едно здание, направят и инсталацията, поставят жиците, инсталират всичко.
По стария начин трябва всяка вечер да туряш газ в лампата, да чистиш шишето.
По новия начин щом е готова инсталацията, завъртиш ключа, светне. Някои от вас имате стари инсталации, постоянно с газеничетата се разправяте, които димят.
към беседата >>
Казва: Момчета, това е един хъмбък.
Вие на същинско кино не ходите, ходите на лъжливи кина, дето нищо не е вярно. Тия кина аз ги наричам американски хъмбък.* В една от колегиите в Америка, в Бристоновата колегия, студентите по естествените науки един ден се ухитрили. Взели крила, крака, глава от разни насекоми и направили от различните части един бръмбар. Занесли го на учителя си да определи какъв вид е. Казват: Г-н учителю, искаме да знаем, към кой вид спада този бръмбар.
Казва: Момчета, това е един хъмбък.
Какво ще научиш ти от един хъмбък? От онова, което е реално, ти може да научиш нещо. Господ те е пратил на земята, ти имаш баща, майка. Досега ти не ги познаваше, не можеш да ги обичаш. Имаш братя и сестри и тях не ги обичаш.
към беседата >>
По новия начин щом е готова инсталацията, завъртиш ключа, светне.
Да се въздържаш, защото всичките тия слабости, които ти ги намираш в хората, те са вътре в тебе още. Трябва да се направи една добра инсталация не по старите начини. Не може да се живее така. Най-първо в сегашните времена като направят едно здание, направят и инсталацията, поставят жиците, инсталират всичко. По стария начин трябва всяка вечер да туряш газ в лампата, да чистиш шишето.
По новия начин щом е готова инсталацията, завъртиш ключа, светне.
Някои от вас имате стари инсталации, постоянно с газеничетата се разправяте, които димят.
към беседата >>
Какво ще научиш ти от един хъмбък?
Тия кина аз ги наричам американски хъмбък.* В една от колегиите в Америка, в Бристоновата колегия, студентите по естествените науки един ден се ухитрили. Взели крила, крака, глава от разни насекоми и направили от различните части един бръмбар. Занесли го на учителя си да определи какъв вид е. Казват: Г-н учителю, искаме да знаем, към кой вид спада този бръмбар. Казва: Момчета, това е един хъмбък.
Какво ще научиш ти от един хъмбък?
От онова, което е реално, ти може да научиш нещо. Господ те е пратил на земята, ти имаш баща, майка. Досега ти не ги познаваше, не можеш да ги обичаш. Имаш братя и сестри и тях не ги обичаш. Ходиш, запознаваш се със света, мислиш, че ако не познаваш баща си и майка си, ще познаеш другите хора.
към беседата >>
Някои от вас имате стари инсталации, постоянно с газеничетата се разправяте, които димят.
Трябва да се направи една добра инсталация не по старите начини. Не може да се живее така. Най-първо в сегашните времена като направят едно здание, направят и инсталацията, поставят жиците, инсталират всичко. По стария начин трябва всяка вечер да туряш газ в лампата, да чистиш шишето. По новия начин щом е готова инсталацията, завъртиш ключа, светне.
Някои от вас имате стари инсталации, постоянно с газеничетата се разправяте, които димят.
към беседата >>
От онова, което е реално, ти може да научиш нещо.
Взели крила, крака, глава от разни насекоми и направили от различните части един бръмбар. Занесли го на учителя си да определи какъв вид е. Казват: Г-н учителю, искаме да знаем, към кой вид спада този бръмбар. Казва: Момчета, това е един хъмбък. Какво ще научиш ти от един хъмбък?
От онова, което е реално, ти може да научиш нещо.
Господ те е пратил на земята, ти имаш баща, майка. Досега ти не ги познаваше, не можеш да ги обичаш. Имаш братя и сестри и тях не ги обичаш. Ходиш, запознаваш се със света, мислиш, че ако не познаваш баща си и майка си, ще познаеш другите хора. Баща ти ще бъде справочна книга.
към беседата >>
Един мой познат ми казва: Не зная какво да правя с жена си.
Един мой познат ми казва: Не зная какво да правя с жена си.
Като се облече, дойде при мене, че ме пита: Харесваш ли ме? Пък мене никак не ми харесва, нито краските на дрехата, нищо. Казвам: Хубава е дрехата. Казва ми: Ако ти си на моето място, какво ще направиш? – Ще направя това, което и ти правиш.
към беседата >>
Господ те е пратил на земята, ти имаш баща, майка.
Занесли го на учителя си да определи какъв вид е. Казват: Г-н учителю, искаме да знаем, към кой вид спада този бръмбар. Казва: Момчета, това е един хъмбък. Какво ще научиш ти от един хъмбък? От онова, което е реално, ти може да научиш нещо.
Господ те е пратил на земята, ти имаш баща, майка.
Досега ти не ги познаваше, не можеш да ги обичаш. Имаш братя и сестри и тях не ги обичаш. Ходиш, запознаваш се със света, мислиш, че ако не познаваш баща си и майка си, ще познаеш другите хора. Баща ти ще бъде справочна книга. Ако баща си не можеш да обичаш, как ще обичаш другите?
към беседата >>
Като се облече, дойде при мене, че ме пита: Харесваш ли ме?
Един мой познат ми казва: Не зная какво да правя с жена си.
Като се облече, дойде при мене, че ме пита: Харесваш ли ме?
Пък мене никак не ми харесва, нито краските на дрехата, нищо. Казвам: Хубава е дрехата. Казва ми: Ако ти си на моето място, какво ще направиш? – Ще направя това, което и ти правиш. Дойде ми една светла идея.
към беседата >>
Досега ти не ги познаваше, не можеш да ги обичаш.
Казват: Г-н учителю, искаме да знаем, към кой вид спада този бръмбар. Казва: Момчета, това е един хъмбък. Какво ще научиш ти от един хъмбък? От онова, което е реално, ти може да научиш нещо. Господ те е пратил на земята, ти имаш баща, майка.
Досега ти не ги познаваше, не можеш да ги обичаш.
Имаш братя и сестри и тях не ги обичаш. Ходиш, запознаваш се със света, мислиш, че ако не познаваш баща си и майка си, ще познаеш другите хора. Баща ти ще бъде справочна книга. Ако баща си не можеш да обичаш, как ще обичаш другите? Някои казват, че не могат да живеят вкъщи.
към беседата >>
Пък мене никак не ми харесва, нито краските на дрехата, нищо.
Един мой познат ми казва: Не зная какво да правя с жена си. Като се облече, дойде при мене, че ме пита: Харесваш ли ме?
Пък мене никак не ми харесва, нито краските на дрехата, нищо.
Казвам: Хубава е дрехата. Казва ми: Ако ти си на моето място, какво ще направиш? – Ще направя това, което и ти правиш. Дойде ми една светла идея. Ще ѝ кажа: Ти като се облечеш, гледай ти да се харесаш, ако ти се харесваш и аз ще те харесвам.
към беседата >>
Имаш братя и сестри и тях не ги обичаш.
Казва: Момчета, това е един хъмбък. Какво ще научиш ти от един хъмбък? От онова, което е реално, ти може да научиш нещо. Господ те е пратил на земята, ти имаш баща, майка. Досега ти не ги познаваше, не можеш да ги обичаш.
Имаш братя и сестри и тях не ги обичаш.
Ходиш, запознаваш се със света, мислиш, че ако не познаваш баща си и майка си, ще познаеш другите хора. Баща ти ще бъде справочна книга. Ако баща си не можеш да обичаш, как ще обичаш другите? Някои казват, че не могат да живеят вкъщи. Тия хора не се познават.
към беседата >>
Казвам: Хубава е дрехата.
Един мой познат ми казва: Не зная какво да правя с жена си. Като се облече, дойде при мене, че ме пита: Харесваш ли ме? Пък мене никак не ми харесва, нито краските на дрехата, нищо.
Казвам: Хубава е дрехата.
Казва ми: Ако ти си на моето място, какво ще направиш? – Ще направя това, което и ти правиш. Дойде ми една светла идея. Ще ѝ кажа: Ти като се облечеш, гледай ти да се харесаш, ако ти се харесваш и аз ще те харесвам. – Виж, казва, това не ми е дошло на ум.
към беседата >>
Ходиш, запознаваш се със света, мислиш, че ако не познаваш баща си и майка си, ще познаеш другите хора.
Какво ще научиш ти от един хъмбък? От онова, което е реално, ти може да научиш нещо. Господ те е пратил на земята, ти имаш баща, майка. Досега ти не ги познаваше, не можеш да ги обичаш. Имаш братя и сестри и тях не ги обичаш.
Ходиш, запознаваш се със света, мислиш, че ако не познаваш баща си и майка си, ще познаеш другите хора.
Баща ти ще бъде справочна книга. Ако баща си не можеш да обичаш, как ще обичаш другите? Някои казват, че не могат да живеят вкъщи. Тия хора не се познават. Ако ти дадат една книга, ти може да я продадеш и да се наядеш.
към беседата >>
Казва ми: Ако ти си на моето място, какво ще направиш?
Един мой познат ми казва: Не зная какво да правя с жена си. Като се облече, дойде при мене, че ме пита: Харесваш ли ме? Пък мене никак не ми харесва, нито краските на дрехата, нищо. Казвам: Хубава е дрехата.
Казва ми: Ако ти си на моето място, какво ще направиш?
– Ще направя това, което и ти правиш. Дойде ми една светла идея. Ще ѝ кажа: Ти като се облечеш, гледай ти да се харесаш, ако ти се харесваш и аз ще те харесвам. – Виж, казва, това не ми е дошло на ум. Ще ѝ кажеш тъй: Като се облечеш, ако ти се харесваш и аз ще те харесам, ако ти не се харесваш и аз няма да те харесам.
към беседата >>
Баща ти ще бъде справочна книга.
От онова, което е реално, ти може да научиш нещо. Господ те е пратил на земята, ти имаш баща, майка. Досега ти не ги познаваше, не можеш да ги обичаш. Имаш братя и сестри и тях не ги обичаш. Ходиш, запознаваш се със света, мислиш, че ако не познаваш баща си и майка си, ще познаеш другите хора.
Баща ти ще бъде справочна книга.
Ако баща си не можеш да обичаш, как ще обичаш другите? Някои казват, че не могат да живеят вкъщи. Тия хора не се познават. Ако ти дадат една книга, ти може да я продадеш и да се наядеш. Сега има скъпи книги, ще вземеш 200, 300, 500 лева ще изкараш един месец.
към беседата >>
– Ще направя това, което и ти правиш.
Един мой познат ми казва: Не зная какво да правя с жена си. Като се облече, дойде при мене, че ме пита: Харесваш ли ме? Пък мене никак не ми харесва, нито краските на дрехата, нищо. Казвам: Хубава е дрехата. Казва ми: Ако ти си на моето място, какво ще направиш?
– Ще направя това, което и ти правиш.
Дойде ми една светла идея. Ще ѝ кажа: Ти като се облечеш, гледай ти да се харесаш, ако ти се харесваш и аз ще те харесвам. – Виж, казва, това не ми е дошло на ум. Ще ѝ кажеш тъй: Като се облечеш, ако ти се харесваш и аз ще те харесам, ако ти не се харесваш и аз няма да те харесам. Най-първо човек като се облича, нека да се хареса сам.
към беседата >>
Ако баща си не можеш да обичаш, как ще обичаш другите?
Господ те е пратил на земята, ти имаш баща, майка. Досега ти не ги познаваше, не можеш да ги обичаш. Имаш братя и сестри и тях не ги обичаш. Ходиш, запознаваш се със света, мислиш, че ако не познаваш баща си и майка си, ще познаеш другите хора. Баща ти ще бъде справочна книга.
Ако баща си не можеш да обичаш, как ще обичаш другите?
Някои казват, че не могат да живеят вкъщи. Тия хора не се познават. Ако ти дадат една книга, ти може да я продадеш и да се наядеш. Сега има скъпи книги, ще вземеш 200, 300, 500 лева ще изкараш един месец. После пак ще си гладен.
към беседата >>
Дойде ми една светла идея.
Като се облече, дойде при мене, че ме пита: Харесваш ли ме? Пък мене никак не ми харесва, нито краските на дрехата, нищо. Казвам: Хубава е дрехата. Казва ми: Ако ти си на моето място, какво ще направиш? – Ще направя това, което и ти правиш.
Дойде ми една светла идея.
Ще ѝ кажа: Ти като се облечеш, гледай ти да се харесаш, ако ти се харесваш и аз ще те харесвам. – Виж, казва, това не ми е дошло на ум. Ще ѝ кажеш тъй: Като се облечеш, ако ти се харесваш и аз ще те харесам, ако ти не се харесваш и аз няма да те харесам. Най-първо човек като се облича, нека да се хареса сам. Щом той се харесва и хората наоколо ще го харесат.
към беседата >>
Някои казват, че не могат да живеят вкъщи.
Досега ти не ги познаваше, не можеш да ги обичаш. Имаш братя и сестри и тях не ги обичаш. Ходиш, запознаваш се със света, мислиш, че ако не познаваш баща си и майка си, ще познаеш другите хора. Баща ти ще бъде справочна книга. Ако баща си не можеш да обичаш, как ще обичаш другите?
Някои казват, че не могат да живеят вкъщи.
Тия хора не се познават. Ако ти дадат една книга, ти може да я продадеш и да се наядеш. Сега има скъпи книги, ще вземеш 200, 300, 500 лева ще изкараш един месец. После пак ще си гладен. В тази книга има богатства, показва как всякога може да бъдеш богат.
към беседата >>
Ще ѝ кажа: Ти като се облечеш, гледай ти да се харесаш, ако ти се харесваш и аз ще те харесвам.
Пък мене никак не ми харесва, нито краските на дрехата, нищо. Казвам: Хубава е дрехата. Казва ми: Ако ти си на моето място, какво ще направиш? – Ще направя това, което и ти правиш. Дойде ми една светла идея.
Ще ѝ кажа: Ти като се облечеш, гледай ти да се харесаш, ако ти се харесваш и аз ще те харесвам.
– Виж, казва, това не ми е дошло на ум. Ще ѝ кажеш тъй: Като се облечеш, ако ти се харесваш и аз ще те харесам, ако ти не се харесваш и аз няма да те харесам. Най-първо човек като се облича, нека да се хареса сам. Щом той се харесва и хората наоколо ще го харесат. Сега идваме да приложим правилото.
към беседата >>
Тия хора не се познават.
Имаш братя и сестри и тях не ги обичаш. Ходиш, запознаваш се със света, мислиш, че ако не познаваш баща си и майка си, ще познаеш другите хора. Баща ти ще бъде справочна книга. Ако баща си не можеш да обичаш, как ще обичаш другите? Някои казват, че не могат да живеят вкъщи.
Тия хора не се познават.
Ако ти дадат една книга, ти може да я продадеш и да се наядеш. Сега има скъпи книги, ще вземеш 200, 300, 500 лева ще изкараш един месец. После пак ще си гладен. В тази книга има богатства, показва как всякога може да бъдеш богат. В тази книга има знание, как всякога можеш да бъдеш здрав.
към беседата >>
– Виж, казва, това не ми е дошло на ум.
Казвам: Хубава е дрехата. Казва ми: Ако ти си на моето място, какво ще направиш? – Ще направя това, което и ти правиш. Дойде ми една светла идея. Ще ѝ кажа: Ти като се облечеш, гледай ти да се харесаш, ако ти се харесваш и аз ще те харесвам.
– Виж, казва, това не ми е дошло на ум.
Ще ѝ кажеш тъй: Като се облечеш, ако ти се харесваш и аз ще те харесам, ако ти не се харесваш и аз няма да те харесам. Най-първо човек като се облича, нека да се хареса сам. Щом той се харесва и хората наоколо ще го харесат. Сега идваме да приложим правилото. Ти имаш една идея, една мисъл.
към беседата >>
Ако ти дадат една книга, ти може да я продадеш и да се наядеш.
Ходиш, запознаваш се със света, мислиш, че ако не познаваш баща си и майка си, ще познаеш другите хора. Баща ти ще бъде справочна книга. Ако баща си не можеш да обичаш, как ще обичаш другите? Някои казват, че не могат да живеят вкъщи. Тия хора не се познават.
Ако ти дадат една книга, ти може да я продадеш и да се наядеш.
Сега има скъпи книги, ще вземеш 200, 300, 500 лева ще изкараш един месец. После пак ще си гладен. В тази книга има богатства, показва как всякога може да бъдеш богат. В тази книга има знание, как всякога можеш да бъдеш здрав. В тази книга има знание, как може да се обхождаш.
към беседата >>
Ще ѝ кажеш тъй: Като се облечеш, ако ти се харесваш и аз ще те харесам, ако ти не се харесваш и аз няма да те харесам.
Казва ми: Ако ти си на моето място, какво ще направиш? – Ще направя това, което и ти правиш. Дойде ми една светла идея. Ще ѝ кажа: Ти като се облечеш, гледай ти да се харесаш, ако ти се харесваш и аз ще те харесвам. – Виж, казва, това не ми е дошло на ум.
Ще ѝ кажеш тъй: Като се облечеш, ако ти се харесваш и аз ще те харесам, ако ти не се харесваш и аз няма да те харесам.
Най-първо човек като се облича, нека да се хареса сам. Щом той се харесва и хората наоколо ще го харесат. Сега идваме да приложим правилото. Ти имаш една идея, една мисъл. Ти да си доволен от мисълта.
към беседата >>
Сега има скъпи книги, ще вземеш 200, 300, 500 лева ще изкараш един месец.
Баща ти ще бъде справочна книга. Ако баща си не можеш да обичаш, как ще обичаш другите? Някои казват, че не могат да живеят вкъщи. Тия хора не се познават. Ако ти дадат една книга, ти може да я продадеш и да се наядеш.
Сега има скъпи книги, ще вземеш 200, 300, 500 лева ще изкараш един месец.
После пак ще си гладен. В тази книга има богатства, показва как всякога може да бъдеш богат. В тази книга има знание, как всякога можеш да бъдеш здрав. В тази книга има знание, как може да се обхождаш. Ти без да оценяваш книгата, продаваш я за двеста лева.
към беседата >>
Най-първо човек като се облича, нека да се хареса сам.
– Ще направя това, което и ти правиш. Дойде ми една светла идея. Ще ѝ кажа: Ти като се облечеш, гледай ти да се харесаш, ако ти се харесваш и аз ще те харесвам. – Виж, казва, това не ми е дошло на ум. Ще ѝ кажеш тъй: Като се облечеш, ако ти се харесваш и аз ще те харесам, ако ти не се харесваш и аз няма да те харесам.
Най-първо човек като се облича, нека да се хареса сам.
Щом той се харесва и хората наоколо ще го харесат. Сега идваме да приложим правилото. Ти имаш една идея, една мисъл. Ти да си доволен от мисълта. Имаш едно желание, ти да си доволен от желанието.
към беседата >>
После пак ще си гладен.
Ако баща си не можеш да обичаш, как ще обичаш другите? Някои казват, че не могат да живеят вкъщи. Тия хора не се познават. Ако ти дадат една книга, ти може да я продадеш и да се наядеш. Сега има скъпи книги, ще вземеш 200, 300, 500 лева ще изкараш един месец.
После пак ще си гладен.
В тази книга има богатства, показва как всякога може да бъдеш богат. В тази книга има знание, как всякога можеш да бъдеш здрав. В тази книга има знание, как може да се обхождаш. Ти без да оценяваш книгата, продаваш я за двеста лева.
към беседата >>
Щом той се харесва и хората наоколо ще го харесат.
Дойде ми една светла идея. Ще ѝ кажа: Ти като се облечеш, гледай ти да се харесаш, ако ти се харесваш и аз ще те харесвам. – Виж, казва, това не ми е дошло на ум. Ще ѝ кажеш тъй: Като се облечеш, ако ти се харесваш и аз ще те харесам, ако ти не се харесваш и аз няма да те харесам. Най-първо човек като се облича, нека да се хареса сам.
Щом той се харесва и хората наоколо ще го харесат.
Сега идваме да приложим правилото. Ти имаш една идея, една мисъл. Ти да си доволен от мисълта. Имаш едно желание, ти да си доволен от желанието. Имаш една постъпка, ти да си доволен от постъпката.
към беседата >>
В тази книга има богатства, показва как всякога може да бъдеш богат.
Някои казват, че не могат да живеят вкъщи. Тия хора не се познават. Ако ти дадат една книга, ти може да я продадеш и да се наядеш. Сега има скъпи книги, ще вземеш 200, 300, 500 лева ще изкараш един месец. После пак ще си гладен.
В тази книга има богатства, показва как всякога може да бъдеш богат.
В тази книга има знание, как всякога можеш да бъдеш здрав. В тази книга има знание, как може да се обхождаш. Ти без да оценяваш книгата, продаваш я за двеста лева.
към беседата >>
Сега идваме да приложим правилото.
Ще ѝ кажа: Ти като се облечеш, гледай ти да се харесаш, ако ти се харесваш и аз ще те харесвам. – Виж, казва, това не ми е дошло на ум. Ще ѝ кажеш тъй: Като се облечеш, ако ти се харесваш и аз ще те харесам, ако ти не се харесваш и аз няма да те харесам. Най-първо човек като се облича, нека да се хареса сам. Щом той се харесва и хората наоколо ще го харесат.
Сега идваме да приложим правилото.
Ти имаш една идея, една мисъл. Ти да си доволен от мисълта. Имаш едно желание, ти да си доволен от желанието. Имаш една постъпка, ти да си доволен от постъпката. Това е правило сега.
към беседата >>
В тази книга има знание, как всякога можеш да бъдеш здрав.
Тия хора не се познават. Ако ти дадат една книга, ти може да я продадеш и да се наядеш. Сега има скъпи книги, ще вземеш 200, 300, 500 лева ще изкараш един месец. После пак ще си гладен. В тази книга има богатства, показва как всякога може да бъдеш богат.
В тази книга има знание, как всякога можеш да бъдеш здрав.
В тази книга има знание, как може да се обхождаш. Ти без да оценяваш книгата, продаваш я за двеста лева.
към беседата >>
Ти имаш една идея, една мисъл.
– Виж, казва, това не ми е дошло на ум. Ще ѝ кажеш тъй: Като се облечеш, ако ти се харесваш и аз ще те харесам, ако ти не се харесваш и аз няма да те харесам. Най-първо човек като се облича, нека да се хареса сам. Щом той се харесва и хората наоколо ще го харесат. Сега идваме да приложим правилото.
Ти имаш една идея, една мисъл.
Ти да си доволен от мисълта. Имаш едно желание, ти да си доволен от желанието. Имаш една постъпка, ти да си доволен от постъпката. Това е правило сега.
към беседата >>
В тази книга има знание, как може да се обхождаш.
Ако ти дадат една книга, ти може да я продадеш и да се наядеш. Сега има скъпи книги, ще вземеш 200, 300, 500 лева ще изкараш един месец. После пак ще си гладен. В тази книга има богатства, показва как всякога може да бъдеш богат. В тази книга има знание, как всякога можеш да бъдеш здрав.
В тази книга има знание, как може да се обхождаш.
Ти без да оценяваш книгата, продаваш я за двеста лева.
към беседата >>
Ти да си доволен от мисълта.
Ще ѝ кажеш тъй: Като се облечеш, ако ти се харесваш и аз ще те харесам, ако ти не се харесваш и аз няма да те харесам. Най-първо човек като се облича, нека да се хареса сам. Щом той се харесва и хората наоколо ще го харесат. Сега идваме да приложим правилото. Ти имаш една идея, една мисъл.
Ти да си доволен от мисълта.
Имаш едно желание, ти да си доволен от желанието. Имаш една постъпка, ти да си доволен от постъпката. Това е правило сега.
към беседата >>
Ти без да оценяваш книгата, продаваш я за двеста лева.
Сега има скъпи книги, ще вземеш 200, 300, 500 лева ще изкараш един месец. После пак ще си гладен. В тази книга има богатства, показва как всякога може да бъдеш богат. В тази книга има знание, как всякога можеш да бъдеш здрав. В тази книга има знание, как може да се обхождаш.
Ти без да оценяваш книгата, продаваш я за двеста лева.
към беседата >>
Имаш едно желание, ти да си доволен от желанието.
Най-първо човек като се облича, нека да се хареса сам. Щом той се харесва и хората наоколо ще го харесат. Сега идваме да приложим правилото. Ти имаш една идея, една мисъл. Ти да си доволен от мисълта.
Имаш едно желание, ти да си доволен от желанието.
Имаш една постъпка, ти да си доволен от постъпката. Това е правило сега.
към беседата >>
Сега всички се готвите за оня свят.
Сега всички се готвите за оня свят.
Казвате: Как ще ни приемат? Аз да ви кажа как ще ви приемат. Ще ви скъсат, нищо повече. Като екскурзианти може да минете, но да отидете там да живеете се изисква да се стегнете и да учите. Вие говорите за учение.
към беседата >>
Имаш една постъпка, ти да си доволен от постъпката.
Щом той се харесва и хората наоколо ще го харесат. Сега идваме да приложим правилото. Ти имаш една идея, една мисъл. Ти да си доволен от мисълта. Имаш едно желание, ти да си доволен от желанието.
Имаш една постъпка, ти да си доволен от постъпката.
Това е правило сега.
към беседата >>
Казвате: Как ще ни приемат?
Сега всички се готвите за оня свят.
Казвате: Как ще ни приемат?
Аз да ви кажа как ще ви приемат. Ще ви скъсат, нищо повече. Като екскурзианти може да минете, но да отидете там да живеете се изисква да се стегнете и да учите. Вие говорите за учение. Най-първо ще учиш какво нещо е любовта и ще я приложиш.
към беседата >>
Това е правило сега.
Сега идваме да приложим правилото. Ти имаш една идея, една мисъл. Ти да си доволен от мисълта. Имаш едно желание, ти да си доволен от желанието. Имаш една постъпка, ти да си доволен от постъпката.
Това е правило сега.
към беседата >>
Аз да ви кажа как ще ви приемат.
Сега всички се готвите за оня свят. Казвате: Как ще ни приемат?
Аз да ви кажа как ще ви приемат.
Ще ви скъсат, нищо повече. Като екскурзианти може да минете, но да отидете там да живеете се изисква да се стегнете и да учите. Вие говорите за учение. Най-първо ще учиш какво нещо е любовта и ще я приложиш. Ако вас ви дадат една тема за любовта, как ще опишете любовта?
към беседата >>
Ако идете в оня свят, не трябва да влезете в противоречие.
Ако идете в оня свят, не трябва да влезете в противоречие.
Там са много учтиви. В оня свят никога няма да те коригират за една погрешка. Щом произнесеш криво една дума, той минава и заминава и не ти отговаря. Ти искаш хляб, но не си казал правилно, той си заминава. Щом произнесеш правилно, той е на ваше разположение.
към беседата >>
Ще ви скъсат, нищо повече.
Сега всички се готвите за оня свят. Казвате: Как ще ни приемат? Аз да ви кажа как ще ви приемат.
Ще ви скъсат, нищо повече.
Като екскурзианти може да минете, но да отидете там да живеете се изисква да се стегнете и да учите. Вие говорите за учение. Най-първо ще учиш какво нещо е любовта и ще я приложиш. Ако вас ви дадат една тема за любовта, как ще опишете любовта? Казвате: Да се обичаме.
към беседата >>
Там са много учтиви.
Ако идете в оня свят, не трябва да влезете в противоречие.
Там са много учтиви.
В оня свят никога няма да те коригират за една погрешка. Щом произнесеш криво една дума, той минава и заминава и не ти отговаря. Ти искаш хляб, но не си казал правилно, той си заминава. Щом произнесеш правилно, той е на ваше разположение. Някои искат да идат на оня свят и да разправят на Господа колко са страдали.
към беседата >>
Като екскурзианти може да минете, но да отидете там да живеете се изисква да се стегнете и да учите.
Сега всички се готвите за оня свят. Казвате: Как ще ни приемат? Аз да ви кажа как ще ви приемат. Ще ви скъсат, нищо повече.
Като екскурзианти може да минете, но да отидете там да живеете се изисква да се стегнете и да учите.
Вие говорите за учение. Най-първо ще учиш какво нещо е любовта и ще я приложиш. Ако вас ви дадат една тема за любовта, как ще опишете любовта? Казвате: Да се обичаме. Представете си, че Господ ви е пратил на два милиарда човека да им разнесете храна.
към беседата >>
В оня свят никога няма да те коригират за една погрешка.
Ако идете в оня свят, не трябва да влезете в противоречие. Там са много учтиви.
В оня свят никога няма да те коригират за една погрешка.
Щом произнесеш криво една дума, той минава и заминава и не ти отговаря. Ти искаш хляб, но не си казал правилно, той си заминава. Щом произнесеш правилно, той е на ваше разположение. Някои искат да идат на оня свят и да разправят на Господа колко са страдали. Кое е интересно в страданията ви?
към беседата >>
Вие говорите за учение.
Сега всички се готвите за оня свят. Казвате: Как ще ни приемат? Аз да ви кажа как ще ви приемат. Ще ви скъсат, нищо повече. Като екскурзианти може да минете, но да отидете там да живеете се изисква да се стегнете и да учите.
Вие говорите за учение.
Най-първо ще учиш какво нещо е любовта и ще я приложиш. Ако вас ви дадат една тема за любовта, как ще опишете любовта? Казвате: Да се обичаме. Представете си, че Господ ви е пратил на два милиарда човека да им разнесете храна. Те са гладни.
към беседата >>
Щом произнесеш криво една дума, той минава и заминава и не ти отговаря.
Ако идете в оня свят, не трябва да влезете в противоречие. Там са много учтиви. В оня свят никога няма да те коригират за една погрешка.
Щом произнесеш криво една дума, той минава и заминава и не ти отговаря.
Ти искаш хляб, но не си казал правилно, той си заминава. Щом произнесеш правилно, той е на ваше разположение. Някои искат да идат на оня свят и да разправят на Господа колко са страдали. Кое е интересно в страданията ви? Христос като отиде на онзи свят, имаше какво да разправя.
към беседата >>
Най-първо ще учиш какво нещо е любовта и ще я приложиш.
Казвате: Как ще ни приемат? Аз да ви кажа как ще ви приемат. Ще ви скъсат, нищо повече. Като екскурзианти може да минете, но да отидете там да живеете се изисква да се стегнете и да учите. Вие говорите за учение.
Най-първо ще учиш какво нещо е любовта и ще я приложиш.
Ако вас ви дадат една тема за любовта, как ще опишете любовта? Казвате: Да се обичаме. Представете си, че Господ ви е пратил на два милиарда човека да им разнесете храна. Те са гладни. Вие трябва да се движите с бързината на светлината и като ги обиколите, да се върнете към Господа.
към беседата >>
Ти искаш хляб, но не си казал правилно, той си заминава.
Ако идете в оня свят, не трябва да влезете в противоречие. Там са много учтиви. В оня свят никога няма да те коригират за една погрешка. Щом произнесеш криво една дума, той минава и заминава и не ти отговаря.
Ти искаш хляб, но не си казал правилно, той си заминава.
Щом произнесеш правилно, той е на ваше разположение. Някои искат да идат на оня свят и да разправят на Господа колко са страдали. Кое е интересно в страданията ви? Христос като отиде на онзи свят, имаше какво да разправя. Понеже цяла вечер 6 хиляди войници го поругаха, плюха го, той седеше тих и спокоен, виждаше, доколко са културни хората.
към беседата >>
Ако вас ви дадат една тема за любовта, как ще опишете любовта?
Аз да ви кажа как ще ви приемат. Ще ви скъсат, нищо повече. Като екскурзианти може да минете, но да отидете там да живеете се изисква да се стегнете и да учите. Вие говорите за учение. Най-първо ще учиш какво нещо е любовта и ще я приложиш.
Ако вас ви дадат една тема за любовта, как ще опишете любовта?
Казвате: Да се обичаме. Представете си, че Господ ви е пратил на два милиарда човека да им разнесете храна. Те са гладни. Вие трябва да се движите с бързината на светлината и като ги обиколите, да се върнете към Господа. Това е любов.
към беседата >>
Щом произнесеш правилно, той е на ваше разположение.
Ако идете в оня свят, не трябва да влезете в противоречие. Там са много учтиви. В оня свят никога няма да те коригират за една погрешка. Щом произнесеш криво една дума, той минава и заминава и не ти отговаря. Ти искаш хляб, но не си казал правилно, той си заминава.
Щом произнесеш правилно, той е на ваше разположение.
Някои искат да идат на оня свят и да разправят на Господа колко са страдали. Кое е интересно в страданията ви? Христос като отиде на онзи свят, имаше какво да разправя. Понеже цяла вечер 6 хиляди войници го поругаха, плюха го, той седеше тих и спокоен, виждаше, доколко са културни хората. Туриха Му венец, покланяха Му се, Той ги наблюдаваше.
към беседата >>
Казвате: Да се обичаме.
Ще ви скъсат, нищо повече. Като екскурзианти може да минете, но да отидете там да живеете се изисква да се стегнете и да учите. Вие говорите за учение. Най-първо ще учиш какво нещо е любовта и ще я приложиш. Ако вас ви дадат една тема за любовта, как ще опишете любовта?
Казвате: Да се обичаме.
Представете си, че Господ ви е пратил на два милиарда човека да им разнесете храна. Те са гладни. Вие трябва да се движите с бързината на светлината и като ги обиколите, да се върнете към Господа. Това е любов. Ако като раздадете на един милиард кажете: Много стана, мислите ли, че вашата любов е устояла?
към беседата >>
Някои искат да идат на оня свят и да разправят на Господа колко са страдали.
Там са много учтиви. В оня свят никога няма да те коригират за една погрешка. Щом произнесеш криво една дума, той минава и заминава и не ти отговаря. Ти искаш хляб, но не си казал правилно, той си заминава. Щом произнесеш правилно, той е на ваше разположение.
Някои искат да идат на оня свят и да разправят на Господа колко са страдали.
Кое е интересно в страданията ви? Христос като отиде на онзи свят, имаше какво да разправя. Понеже цяла вечер 6 хиляди войници го поругаха, плюха го, той седеше тих и спокоен, виждаше, доколко са културни хората. Туриха Му венец, покланяха Му се, Той ги наблюдаваше. Някой от вас е женен и като иде при Господа, ще се оплаква, че мъжът ѝ е лош.
към беседата >>
Представете си, че Господ ви е пратил на два милиарда човека да им разнесете храна.
Като екскурзианти може да минете, но да отидете там да живеете се изисква да се стегнете и да учите. Вие говорите за учение. Най-първо ще учиш какво нещо е любовта и ще я приложиш. Ако вас ви дадат една тема за любовта, как ще опишете любовта? Казвате: Да се обичаме.
Представете си, че Господ ви е пратил на два милиарда човека да им разнесете храна.
Те са гладни. Вие трябва да се движите с бързината на светлината и като ги обиколите, да се върнете към Господа. Това е любов. Ако като раздадете на един милиард кажете: Много стана, мислите ли, че вашата любов е устояла? Не. Но и като дойде някой, казва: Гори ми сърцето.
към беседата >>
Кое е интересно в страданията ви?
В оня свят никога няма да те коригират за една погрешка. Щом произнесеш криво една дума, той минава и заминава и не ти отговаря. Ти искаш хляб, но не си казал правилно, той си заминава. Щом произнесеш правилно, той е на ваше разположение. Някои искат да идат на оня свят и да разправят на Господа колко са страдали.
Кое е интересно в страданията ви?
Христос като отиде на онзи свят, имаше какво да разправя. Понеже цяла вечер 6 хиляди войници го поругаха, плюха го, той седеше тих и спокоен, виждаше, доколко са културни хората. Туриха Му венец, покланяха Му се, Той ги наблюдаваше. Някой от вас е женен и като иде при Господа, ще се оплаква, че мъжът ѝ е лош. Кой те накара да вземеш този мъж?
към беседата >>
Те са гладни.
Вие говорите за учение. Най-първо ще учиш какво нещо е любовта и ще я приложиш. Ако вас ви дадат една тема за любовта, как ще опишете любовта? Казвате: Да се обичаме. Представете си, че Господ ви е пратил на два милиарда човека да им разнесете храна.
Те са гладни.
Вие трябва да се движите с бързината на светлината и като ги обиколите, да се върнете към Господа. Това е любов. Ако като раздадете на един милиард кажете: Много стана, мислите ли, че вашата любов е устояла? Не. Но и като дойде някой, казва: Гори ми сърцето. Аз виждам сърцата на хората да мъжделеят, малък огънчец.
към беседата >>
Христос като отиде на онзи свят, имаше какво да разправя.
Щом произнесеш криво една дума, той минава и заминава и не ти отговаря. Ти искаш хляб, но не си казал правилно, той си заминава. Щом произнесеш правилно, той е на ваше разположение. Някои искат да идат на оня свят и да разправят на Господа колко са страдали. Кое е интересно в страданията ви?
Христос като отиде на онзи свят, имаше какво да разправя.
Понеже цяла вечер 6 хиляди войници го поругаха, плюха го, той седеше тих и спокоен, виждаше, доколко са културни хората. Туриха Му венец, покланяха Му се, Той ги наблюдаваше. Някой от вас е женен и като иде при Господа, ще се оплаква, че мъжът ѝ е лош. Кой те накара да вземеш този мъж? Най-първо щом ти се оплакваш от него, не си се оженила по любов.
към беседата >>
Вие трябва да се движите с бързината на светлината и като ги обиколите, да се върнете към Господа.
Най-първо ще учиш какво нещо е любовта и ще я приложиш. Ако вас ви дадат една тема за любовта, как ще опишете любовта? Казвате: Да се обичаме. Представете си, че Господ ви е пратил на два милиарда човека да им разнесете храна. Те са гладни.
Вие трябва да се движите с бързината на светлината и като ги обиколите, да се върнете към Господа.
Това е любов. Ако като раздадете на един милиард кажете: Много стана, мислите ли, че вашата любов е устояла? Не. Но и като дойде някой, казва: Гори ми сърцето. Аз виждам сърцата на хората да мъжделеят, малък огънчец. Като гледам природата, гледам всичките същества и у най-низките има една искра.
към беседата >>
Понеже цяла вечер 6 хиляди войници го поругаха, плюха го, той седеше тих и спокоен, виждаше, доколко са културни хората.
Ти искаш хляб, но не си казал правилно, той си заминава. Щом произнесеш правилно, той е на ваше разположение. Някои искат да идат на оня свят и да разправят на Господа колко са страдали. Кое е интересно в страданията ви? Христос като отиде на онзи свят, имаше какво да разправя.
Понеже цяла вечер 6 хиляди войници го поругаха, плюха го, той седеше тих и спокоен, виждаше, доколко са културни хората.
Туриха Му венец, покланяха Му се, Той ги наблюдаваше. Някой от вас е женен и като иде при Господа, ще се оплаква, че мъжът ѝ е лош. Кой те накара да вземеш този мъж? Най-първо щом ти се оплакваш от него, не си се оженила по любов. Веднага ще те изпратят на земята и ще ти кажат: Иди да вземеш един мъж по любов, че тогава ще говориш заради него.
към беседата >>
Това е любов.
Ако вас ви дадат една тема за любовта, как ще опишете любовта? Казвате: Да се обичаме. Представете си, че Господ ви е пратил на два милиарда човека да им разнесете храна. Те са гладни. Вие трябва да се движите с бързината на светлината и като ги обиколите, да се върнете към Господа.
Това е любов.
Ако като раздадете на един милиард кажете: Много стана, мислите ли, че вашата любов е устояла? Не. Но и като дойде някой, казва: Гори ми сърцето. Аз виждам сърцата на хората да мъжделеят, малък огънчец. Като гледам природата, гледам всичките същества и у най-низките има една искра. У човек този огън е най-голям.
към беседата >>
Туриха Му венец, покланяха Му се, Той ги наблюдаваше.
Щом произнесеш правилно, той е на ваше разположение. Някои искат да идат на оня свят и да разправят на Господа колко са страдали. Кое е интересно в страданията ви? Христос като отиде на онзи свят, имаше какво да разправя. Понеже цяла вечер 6 хиляди войници го поругаха, плюха го, той седеше тих и спокоен, виждаше, доколко са културни хората.
Туриха Му венец, покланяха Му се, Той ги наблюдаваше.
Някой от вас е женен и като иде при Господа, ще се оплаква, че мъжът ѝ е лош. Кой те накара да вземеш този мъж? Най-първо щом ти се оплакваш от него, не си се оженила по любов. Веднага ще те изпратят на земята и ще ти кажат: Иди да вземеш един мъж по любов, че тогава ще говориш заради него. Ти си взела един мъж без любов.
към беседата >>
Ако като раздадете на един милиард кажете: Много стана, мислите ли, че вашата любов е устояла?
Казвате: Да се обичаме. Представете си, че Господ ви е пратил на два милиарда човека да им разнесете храна. Те са гладни. Вие трябва да се движите с бързината на светлината и като ги обиколите, да се върнете към Господа. Това е любов.
Ако като раздадете на един милиард кажете: Много стана, мислите ли, че вашата любов е устояла?
Не. Но и като дойде някой, казва: Гори ми сърцето. Аз виждам сърцата на хората да мъжделеят, малък огънчец. Като гледам природата, гледам всичките същества и у най-низките има една искра. У човек този огън е най-голям. Колкото човек е по-напреднал в любовта, толкова огънят е по-голям.
към беседата >>
Някой от вас е женен и като иде при Господа, ще се оплаква, че мъжът ѝ е лош.
Някои искат да идат на оня свят и да разправят на Господа колко са страдали. Кое е интересно в страданията ви? Христос като отиде на онзи свят, имаше какво да разправя. Понеже цяла вечер 6 хиляди войници го поругаха, плюха го, той седеше тих и спокоен, виждаше, доколко са културни хората. Туриха Му венец, покланяха Му се, Той ги наблюдаваше.
Някой от вас е женен и като иде при Господа, ще се оплаква, че мъжът ѝ е лош.
Кой те накара да вземеш този мъж? Най-първо щом ти се оплакваш от него, не си се оженила по любов. Веднага ще те изпратят на земята и ще ти кажат: Иди да вземеш един мъж по любов, че тогава ще говориш заради него. Ти си взела един мъж без любов. В невидимия свят за безлюбие дума не става.
към беседата >>
Не. Но и като дойде някой, казва: Гори ми сърцето.
Представете си, че Господ ви е пратил на два милиарда човека да им разнесете храна. Те са гладни. Вие трябва да се движите с бързината на светлината и като ги обиколите, да се върнете към Господа. Това е любов. Ако като раздадете на един милиард кажете: Много стана, мислите ли, че вашата любов е устояла?
Не. Но и като дойде някой, казва: Гори ми сърцето.
Аз виждам сърцата на хората да мъжделеят, малък огънчец. Като гледам природата, гледам всичките същества и у най-низките има една искра. У човек този огън е най-голям. Колкото човек е по-напреднал в любовта, толкова огънят е по-голям. Някой път трябва да ви се отворят вашите очи да видите колко е вашата светлина.
към беседата >>
Кой те накара да вземеш този мъж?
Кое е интересно в страданията ви? Христос като отиде на онзи свят, имаше какво да разправя. Понеже цяла вечер 6 хиляди войници го поругаха, плюха го, той седеше тих и спокоен, виждаше, доколко са културни хората. Туриха Му венец, покланяха Му се, Той ги наблюдаваше. Някой от вас е женен и като иде при Господа, ще се оплаква, че мъжът ѝ е лош.
Кой те накара да вземеш този мъж?
Най-първо щом ти се оплакваш от него, не си се оженила по любов. Веднага ще те изпратят на земята и ще ти кажат: Иди да вземеш един мъж по любов, че тогава ще говориш заради него. Ти си взела един мъж без любов. В невидимия свят за безлюбие дума не става. Родило ти се едно дете, оплакваш се от него.
към беседата >>
Аз виждам сърцата на хората да мъжделеят, малък огънчец.
Те са гладни. Вие трябва да се движите с бързината на светлината и като ги обиколите, да се върнете към Господа. Това е любов. Ако като раздадете на един милиард кажете: Много стана, мислите ли, че вашата любов е устояла? Не. Но и като дойде някой, казва: Гори ми сърцето.
Аз виждам сърцата на хората да мъжделеят, малък огънчец.
Като гледам природата, гледам всичките същества и у най-низките има една искра. У човек този огън е най-голям. Колкото човек е по-напреднал в любовта, толкова огънят е по-голям. Някой път трябва да ви се отворят вашите очи да видите колко е вашата светлина. Може ли да осветите с вашата светлина една стая?
към беседата >>
Най-първо щом ти се оплакваш от него, не си се оженила по любов.
Христос като отиде на онзи свят, имаше какво да разправя. Понеже цяла вечер 6 хиляди войници го поругаха, плюха го, той седеше тих и спокоен, виждаше, доколко са културни хората. Туриха Му венец, покланяха Му се, Той ги наблюдаваше. Някой от вас е женен и като иде при Господа, ще се оплаква, че мъжът ѝ е лош. Кой те накара да вземеш този мъж?
Най-първо щом ти се оплакваш от него, не си се оженила по любов.
Веднага ще те изпратят на земята и ще ти кажат: Иди да вземеш един мъж по любов, че тогава ще говориш заради него. Ти си взела един мъж без любов. В невидимия свят за безлюбие дума не става. Родило ти се едно дете, оплакваш се от него. Не си го родила по любов.
към беседата >>
Като гледам природата, гледам всичките същества и у най-низките има една искра.
Вие трябва да се движите с бързината на светлината и като ги обиколите, да се върнете към Господа. Това е любов. Ако като раздадете на един милиард кажете: Много стана, мислите ли, че вашата любов е устояла? Не. Но и като дойде някой, казва: Гори ми сърцето. Аз виждам сърцата на хората да мъжделеят, малък огънчец.
Като гледам природата, гледам всичките същества и у най-низките има една искра.
У човек този огън е най-голям. Колкото човек е по-напреднал в любовта, толкова огънят е по-голям. Някой път трябва да ви се отворят вашите очи да видите колко е вашата светлина. Може ли да осветите с вашата светлина една стая? Вследствие на малката светлина, която имаме, ние се препъваме.
към беседата >>
Веднага ще те изпратят на земята и ще ти кажат: Иди да вземеш един мъж по любов, че тогава ще говориш заради него.
Понеже цяла вечер 6 хиляди войници го поругаха, плюха го, той седеше тих и спокоен, виждаше, доколко са културни хората. Туриха Му венец, покланяха Му се, Той ги наблюдаваше. Някой от вас е женен и като иде при Господа, ще се оплаква, че мъжът ѝ е лош. Кой те накара да вземеш този мъж? Най-първо щом ти се оплакваш от него, не си се оженила по любов.
Веднага ще те изпратят на земята и ще ти кажат: Иди да вземеш един мъж по любов, че тогава ще говориш заради него.
Ти си взела един мъж без любов. В невидимия свят за безлюбие дума не става. Родило ти се едно дете, оплакваш се от него. Не си го родила по любов. И дума да не става, не може да се оплачеш.
към беседата >>
У човек този огън е най-голям.
Това е любов. Ако като раздадете на един милиард кажете: Много стана, мислите ли, че вашата любов е устояла? Не. Но и като дойде някой, казва: Гори ми сърцето. Аз виждам сърцата на хората да мъжделеят, малък огънчец. Като гледам природата, гледам всичките същества и у най-низките има една искра.
У човек този огън е най-голям.
Колкото човек е по-напреднал в любовта, толкова огънят е по-голям. Някой път трябва да ви се отворят вашите очи да видите колко е вашата светлина. Може ли да осветите с вашата светлина една стая? Вследствие на малката светлина, която имаме, ние се препъваме. Някой път ние ходим с нашата светлина.
към беседата >>
Ти си взела един мъж без любов.
Туриха Му венец, покланяха Му се, Той ги наблюдаваше. Някой от вас е женен и като иде при Господа, ще се оплаква, че мъжът ѝ е лош. Кой те накара да вземеш този мъж? Най-първо щом ти се оплакваш от него, не си се оженила по любов. Веднага ще те изпратят на земята и ще ти кажат: Иди да вземеш един мъж по любов, че тогава ще говориш заради него.
Ти си взела един мъж без любов.
В невидимия свят за безлюбие дума не става. Родило ти се едно дете, оплакваш се от него. Не си го родила по любов. И дума да не става, не може да се оплачеш.
към беседата >>
Колкото човек е по-напреднал в любовта, толкова огънят е по-голям.
Ако като раздадете на един милиард кажете: Много стана, мислите ли, че вашата любов е устояла? Не. Но и като дойде някой, казва: Гори ми сърцето. Аз виждам сърцата на хората да мъжделеят, малък огънчец. Като гледам природата, гледам всичките същества и у най-низките има една искра. У човек този огън е най-голям.
Колкото човек е по-напреднал в любовта, толкова огънят е по-голям.
Някой път трябва да ви се отворят вашите очи да видите колко е вашата светлина. Може ли да осветите с вашата светлина една стая? Вследствие на малката светлина, която имаме, ние се препъваме. Някой път ние ходим с нашата светлина. Още слънцето на Бога не е изгряло в света.
към беседата >>
В невидимия свят за безлюбие дума не става.
Някой от вас е женен и като иде при Господа, ще се оплаква, че мъжът ѝ е лош. Кой те накара да вземеш този мъж? Най-първо щом ти се оплакваш от него, не си се оженила по любов. Веднага ще те изпратят на земята и ще ти кажат: Иди да вземеш един мъж по любов, че тогава ще говориш заради него. Ти си взела един мъж без любов.
В невидимия свят за безлюбие дума не става.
Родило ти се едно дете, оплакваш се от него. Не си го родила по любов. И дума да не става, не може да се оплачеш.
към беседата >>
Някой път трябва да ви се отворят вашите очи да видите колко е вашата светлина.
Не. Но и като дойде някой, казва: Гори ми сърцето. Аз виждам сърцата на хората да мъжделеят, малък огънчец. Като гледам природата, гледам всичките същества и у най-низките има една искра. У човек този огън е най-голям. Колкото човек е по-напреднал в любовта, толкова огънят е по-голям.
Някой път трябва да ви се отворят вашите очи да видите колко е вашата светлина.
Може ли да осветите с вашата светлина една стая? Вследствие на малката светлина, която имаме, ние се препъваме. Някой път ние ходим с нашата светлина. Още слънцето на Бога не е изгряло в света. Още е нощ в света.
към беседата >>
Родило ти се едно дете, оплакваш се от него.
Кой те накара да вземеш този мъж? Най-първо щом ти се оплакваш от него, не си се оженила по любов. Веднага ще те изпратят на земята и ще ти кажат: Иди да вземеш един мъж по любов, че тогава ще говориш заради него. Ти си взела един мъж без любов. В невидимия свят за безлюбие дума не става.
Родило ти се едно дете, оплакваш се от него.
Не си го родила по любов. И дума да не става, не може да се оплачеш.
към беседата >>
Може ли да осветите с вашата светлина една стая?
Аз виждам сърцата на хората да мъжделеят, малък огънчец. Като гледам природата, гледам всичките същества и у най-низките има една искра. У човек този огън е най-голям. Колкото човек е по-напреднал в любовта, толкова огънят е по-голям. Някой път трябва да ви се отворят вашите очи да видите колко е вашата светлина.
Може ли да осветите с вашата светлина една стая?
Вследствие на малката светлина, която имаме, ние се препъваме. Някой път ние ходим с нашата светлина. Още слънцето на Бога не е изгряло в света. Още е нощ в света. Сега се приготовлява.
към беседата >>
Не си го родила по любов.
Най-първо щом ти се оплакваш от него, не си се оженила по любов. Веднага ще те изпратят на земята и ще ти кажат: Иди да вземеш един мъж по любов, че тогава ще говориш заради него. Ти си взела един мъж без любов. В невидимия свят за безлюбие дума не става. Родило ти се едно дете, оплакваш се от него.
Не си го родила по любов.
И дума да не става, не може да се оплачеш.
към беседата >>
Вследствие на малката светлина, която имаме, ние се препъваме.
Като гледам природата, гледам всичките същества и у най-низките има една искра. У човек този огън е най-голям. Колкото човек е по-напреднал в любовта, толкова огънят е по-голям. Някой път трябва да ви се отворят вашите очи да видите колко е вашата светлина. Може ли да осветите с вашата светлина една стая?
Вследствие на малката светлина, която имаме, ние се препъваме.
Някой път ние ходим с нашата светлина. Още слънцето на Бога не е изгряло в света. Още е нощ в света. Сега се приготовлява. Вие още не сте видели изгрева на Божественото слънце.
към беседата >>
И дума да не става, не може да се оплачеш.
Веднага ще те изпратят на земята и ще ти кажат: Иди да вземеш един мъж по любов, че тогава ще говориш заради него. Ти си взела един мъж без любов. В невидимия свят за безлюбие дума не става. Родило ти се едно дете, оплакваш се от него. Не си го родила по любов.
И дума да не става, не може да се оплачеш.
към беседата >>
Някой път ние ходим с нашата светлина.
У човек този огън е най-голям. Колкото човек е по-напреднал в любовта, толкова огънят е по-голям. Някой път трябва да ви се отворят вашите очи да видите колко е вашата светлина. Може ли да осветите с вашата светлина една стая? Вследствие на малката светлина, която имаме, ние се препъваме.
Някой път ние ходим с нашата светлина.
Още слънцето на Бога не е изгряло в света. Още е нощ в света. Сега се приготовлява. Вие още не сте видели изгрева на Божественото слънце. Христос казва: „Аз съм виделината на света.“ Хубаво, Той като си замина, кой е виделината?
към беседата >>
Има религиозни хора, които имат правилни възгледи, но трябва да коригират някои от възгледите си.
Има религиозни хора, които имат правилни възгледи, но трябва да коригират някои от възгледите си.
Не мислете, че сте много търпеливи. В сравнение с някои сте много търпеливи, но в сравнение с някои сте много нетърпеливи и тепърва трябва да придобиете търпението. Аз някой път съм правил опити. Дойде някой и иска да му дам, но аз му давам не това, което той искал и той се дразни. Като върви го наблюдавам психологически, като върви настоява.
към беседата >>
Още слънцето на Бога не е изгряло в света.
Колкото човек е по-напреднал в любовта, толкова огънят е по-голям. Някой път трябва да ви се отворят вашите очи да видите колко е вашата светлина. Може ли да осветите с вашата светлина една стая? Вследствие на малката светлина, която имаме, ние се препъваме. Някой път ние ходим с нашата светлина.
Още слънцето на Бога не е изгряло в света.
Още е нощ в света. Сега се приготовлява. Вие още не сте видели изгрева на Божественото слънце. Христос казва: „Аз съм виделината на света.“ Хубаво, Той като си замина, кой е виделината? Казва: „Ходете във виделината.“ Докато имате виделината, като се вземе виделината, със собствената си виделина ще ходите.
към беседата >>
Не мислете, че сте много търпеливи.
Има религиозни хора, които имат правилни възгледи, но трябва да коригират някои от възгледите си.
Не мислете, че сте много търпеливи.
В сравнение с някои сте много търпеливи, но в сравнение с някои сте много нетърпеливи и тепърва трябва да придобиете търпението. Аз някой път съм правил опити. Дойде някой и иска да му дам, но аз му давам не това, което той искал и той се дразни. Като върви го наблюдавам психологически, като върви настоява. Викам го при мене и се разговарям, казвам: Ако ти си на моето място, аз на твоето, ти колко би ми дал?
към беседата >>
Още е нощ в света.
Някой път трябва да ви се отворят вашите очи да видите колко е вашата светлина. Може ли да осветите с вашата светлина една стая? Вследствие на малката светлина, която имаме, ние се препъваме. Някой път ние ходим с нашата светлина. Още слънцето на Бога не е изгряло в света.
Още е нощ в света.
Сега се приготовлява. Вие още не сте видели изгрева на Божественото слънце. Христос казва: „Аз съм виделината на света.“ Хубаво, Той като си замина, кой е виделината? Казва: „Ходете във виделината.“ Докато имате виделината, като се вземе виделината, със собствената си виделина ще ходите. Казвам: При сегашните условия ние ходим с онази светлина, която имаме в нашето съзнание.
към беседата >>
В сравнение с някои сте много търпеливи, но в сравнение с някои сте много нетърпеливи и тепърва трябва да придобиете търпението.
Има религиозни хора, които имат правилни възгледи, но трябва да коригират някои от възгледите си. Не мислете, че сте много търпеливи.
В сравнение с някои сте много търпеливи, но в сравнение с някои сте много нетърпеливи и тепърва трябва да придобиете търпението.
Аз някой път съм правил опити. Дойде някой и иска да му дам, но аз му давам не това, което той искал и той се дразни. Като върви го наблюдавам психологически, като върви настоява. Викам го при мене и се разговарям, казвам: Ако ти си на моето място, аз на твоето, ти колко би ми дал? Колко са щедри.
към беседата >>
Сега се приготовлява.
Може ли да осветите с вашата светлина една стая? Вследствие на малката светлина, която имаме, ние се препъваме. Някой път ние ходим с нашата светлина. Още слънцето на Бога не е изгряло в света. Още е нощ в света.
Сега се приготовлява.
Вие още не сте видели изгрева на Божественото слънце. Христос казва: „Аз съм виделината на света.“ Хубаво, Той като си замина, кой е виделината? Казва: „Ходете във виделината.“ Докато имате виделината, като се вземе виделината, със собствената си виделина ще ходите. Казвам: При сегашните условия ние ходим с онази светлина, която имаме в нашето съзнание. Малка е тази светлина.
към беседата >>
Аз някой път съм правил опити.
Има религиозни хора, които имат правилни възгледи, но трябва да коригират някои от възгледите си. Не мислете, че сте много търпеливи. В сравнение с някои сте много търпеливи, но в сравнение с някои сте много нетърпеливи и тепърва трябва да придобиете търпението.
Аз някой път съм правил опити.
Дойде някой и иска да му дам, но аз му давам не това, което той искал и той се дразни. Като върви го наблюдавам психологически, като върви настоява. Викам го при мене и се разговарям, казвам: Ако ти си на моето място, аз на твоето, ти колко би ми дал? Колко са щедри. Казва: 500 лева ще ти дам.
към беседата >>
Вие още не сте видели изгрева на Божественото слънце.
Вследствие на малката светлина, която имаме, ние се препъваме. Някой път ние ходим с нашата светлина. Още слънцето на Бога не е изгряло в света. Още е нощ в света. Сега се приготовлява.
Вие още не сте видели изгрева на Божественото слънце.
Христос казва: „Аз съм виделината на света.“ Хубаво, Той като си замина, кой е виделината? Казва: „Ходете във виделината.“ Докато имате виделината, като се вземе виделината, със собствената си виделина ще ходите. Казвам: При сегашните условия ние ходим с онази светлина, която имаме в нашето съзнание. Малка е тази светлина. По някой път, когато вие сте скръбен, скръбта се дължи на малката светлина и на малката топлина, която имате.
към беседата >>
Дойде някой и иска да му дам, но аз му давам не това, което той искал и той се дразни.
Има религиозни хора, които имат правилни възгледи, но трябва да коригират някои от възгледите си. Не мислете, че сте много търпеливи. В сравнение с някои сте много търпеливи, но в сравнение с някои сте много нетърпеливи и тепърва трябва да придобиете търпението. Аз някой път съм правил опити.
Дойде някой и иска да му дам, но аз му давам не това, което той искал и той се дразни.
Като върви го наблюдавам психологически, като върви настоява. Викам го при мене и се разговарям, казвам: Ако ти си на моето място, аз на твоето, ти колко би ми дал? Колко са щедри. Казва: 500 лева ще ти дам. Аз пък, ако съм на твоето място, ни най-малко няма да искам 500 лева, аз ще искам само един лев.
към беседата >>
Христос казва: „Аз съм виделината на света.“ Хубаво, Той като си замина, кой е виделината?
Някой път ние ходим с нашата светлина. Още слънцето на Бога не е изгряло в света. Още е нощ в света. Сега се приготовлява. Вие още не сте видели изгрева на Божественото слънце.
Христос казва: „Аз съм виделината на света.“ Хубаво, Той като си замина, кой е виделината?
Казва: „Ходете във виделината.“ Докато имате виделината, като се вземе виделината, със собствената си виделина ще ходите. Казвам: При сегашните условия ние ходим с онази светлина, която имаме в нашето съзнание. Малка е тази светлина. По някой път, когато вие сте скръбен, скръбта се дължи на малката светлина и на малката топлина, която имате. Сега доста физическа светлина имаме.
към беседата >>
Като върви го наблюдавам психологически, като върви настоява.
Има религиозни хора, които имат правилни възгледи, но трябва да коригират някои от възгледите си. Не мислете, че сте много търпеливи. В сравнение с някои сте много търпеливи, но в сравнение с някои сте много нетърпеливи и тепърва трябва да придобиете търпението. Аз някой път съм правил опити. Дойде някой и иска да му дам, но аз му давам не това, което той искал и той се дразни.
Като върви го наблюдавам психологически, като върви настоява.
Викам го при мене и се разговарям, казвам: Ако ти си на моето място, аз на твоето, ти колко би ми дал? Колко са щедри. Казва: 500 лева ще ти дам. Аз пък, ако съм на твоето място, ни най-малко няма да искам 500 лева, аз ще искам само един лев. Той ме гледа, че много малко искам, понеже той 500 лева иска да му дам.
към беседата >>
Казва: „Ходете във виделината.“ Докато имате виделината, като се вземе виделината, със собствената си виделина ще ходите.
Още слънцето на Бога не е изгряло в света. Още е нощ в света. Сега се приготовлява. Вие още не сте видели изгрева на Божественото слънце. Христос казва: „Аз съм виделината на света.“ Хубаво, Той като си замина, кой е виделината?
Казва: „Ходете във виделината.“ Докато имате виделината, като се вземе виделината, със собствената си виделина ще ходите.
Казвам: При сегашните условия ние ходим с онази светлина, която имаме в нашето съзнание. Малка е тази светлина. По някой път, когато вие сте скръбен, скръбта се дължи на малката светлина и на малката топлина, която имате. Сега доста физическа светлина имаме. На тази физическа светлина всички същества на земята еднакво се греят, трябваше и те да бъдат както е човекът, ако тази само светлина можеше да помага... Тази е обикновена светлина.
към беседата >>
Викам го при мене и се разговарям, казвам: Ако ти си на моето място, аз на твоето, ти колко би ми дал?
Не мислете, че сте много търпеливи. В сравнение с някои сте много търпеливи, но в сравнение с някои сте много нетърпеливи и тепърва трябва да придобиете търпението. Аз някой път съм правил опити. Дойде някой и иска да му дам, но аз му давам не това, което той искал и той се дразни. Като върви го наблюдавам психологически, като върви настоява.
Викам го при мене и се разговарям, казвам: Ако ти си на моето място, аз на твоето, ти колко би ми дал?
Колко са щедри. Казва: 500 лева ще ти дам. Аз пък, ако съм на твоето място, ни най-малко няма да искам 500 лева, аз ще искам само един лев. Той ме гледа, че много малко искам, понеже той 500 лева иска да му дам. Аз да се освободя казвам: Един лев ще поискам.
към беседата >>
Казвам: При сегашните условия ние ходим с онази светлина, която имаме в нашето съзнание.
Още е нощ в света. Сега се приготовлява. Вие още не сте видели изгрева на Божественото слънце. Христос казва: „Аз съм виделината на света.“ Хубаво, Той като си замина, кой е виделината? Казва: „Ходете във виделината.“ Докато имате виделината, като се вземе виделината, със собствената си виделина ще ходите.
Казвам: При сегашните условия ние ходим с онази светлина, която имаме в нашето съзнание.
Малка е тази светлина. По някой път, когато вие сте скръбен, скръбта се дължи на малката светлина и на малката топлина, която имате. Сега доста физическа светлина имаме. На тази физическа светлина всички същества на земята еднакво се греят, трябваше и те да бъдат както е човекът, ако тази само светлина можеше да помага... Тази е обикновена светлина. Има една друга светлина, тя помага на човека в знанието.
към беседата >>
Колко са щедри.
В сравнение с някои сте много търпеливи, но в сравнение с някои сте много нетърпеливи и тепърва трябва да придобиете търпението. Аз някой път съм правил опити. Дойде някой и иска да му дам, но аз му давам не това, което той искал и той се дразни. Като върви го наблюдавам психологически, като върви настоява. Викам го при мене и се разговарям, казвам: Ако ти си на моето място, аз на твоето, ти колко би ми дал?
Колко са щедри.
Казва: 500 лева ще ти дам. Аз пък, ако съм на твоето място, ни най-малко няма да искам 500 лева, аз ще искам само един лев. Той ме гледа, че много малко искам, понеже той 500 лева иска да му дам. Аз да се освободя казвам: Един лев ще поискам. Това са ред разсъждения.
към беседата >>
Малка е тази светлина.
Сега се приготовлява. Вие още не сте видели изгрева на Божественото слънце. Христос казва: „Аз съм виделината на света.“ Хубаво, Той като си замина, кой е виделината? Казва: „Ходете във виделината.“ Докато имате виделината, като се вземе виделината, със собствената си виделина ще ходите. Казвам: При сегашните условия ние ходим с онази светлина, която имаме в нашето съзнание.
Малка е тази светлина.
По някой път, когато вие сте скръбен, скръбта се дължи на малката светлина и на малката топлина, която имате. Сега доста физическа светлина имаме. На тази физическа светлина всички същества на земята еднакво се греят, трябваше и те да бъдат както е човекът, ако тази само светлина можеше да помага... Тази е обикновена светлина. Има една друга светлина, тя помага на човека в знанието. Тази обикновената светлина помага само за събирането на известни факти, но те остават неизяснени.
към беседата >>
Казва: 500 лева ще ти дам.
Аз някой път съм правил опити. Дойде някой и иска да му дам, но аз му давам не това, което той искал и той се дразни. Като върви го наблюдавам психологически, като върви настоява. Викам го при мене и се разговарям, казвам: Ако ти си на моето място, аз на твоето, ти колко би ми дал? Колко са щедри.
Казва: 500 лева ще ти дам.
Аз пък, ако съм на твоето място, ни най-малко няма да искам 500 лева, аз ще искам само един лев. Той ме гледа, че много малко искам, понеже той 500 лева иска да му дам. Аз да се освободя казвам: Един лев ще поискам. Това са ред разсъждения. По някой път отивам някъде, виждам хубави круши и ябълки.
към беседата >>
По някой път, когато вие сте скръбен, скръбта се дължи на малката светлина и на малката топлина, която имате.
Вие още не сте видели изгрева на Божественото слънце. Христос казва: „Аз съм виделината на света.“ Хубаво, Той като си замина, кой е виделината? Казва: „Ходете във виделината.“ Докато имате виделината, като се вземе виделината, със собствената си виделина ще ходите. Казвам: При сегашните условия ние ходим с онази светлина, която имаме в нашето съзнание. Малка е тази светлина.
По някой път, когато вие сте скръбен, скръбта се дължи на малката светлина и на малката топлина, която имате.
Сега доста физическа светлина имаме. На тази физическа светлина всички същества на земята еднакво се греят, трябваше и те да бъдат както е човекът, ако тази само светлина можеше да помага... Тази е обикновена светлина. Има една друга светлина, тя помага на човека в знанието. Тази обикновената светлина помага само за събирането на известни факти, но те остават неизяснени. Тази светлина въздействува на човека дотолкоз, доколкото въздействува вътре.
към беседата >>
Аз пък, ако съм на твоето място, ни най-малко няма да искам 500 лева, аз ще искам само един лев.
Дойде някой и иска да му дам, но аз му давам не това, което той искал и той се дразни. Като върви го наблюдавам психологически, като върви настоява. Викам го при мене и се разговарям, казвам: Ако ти си на моето място, аз на твоето, ти колко би ми дал? Колко са щедри. Казва: 500 лева ще ти дам.
Аз пък, ако съм на твоето място, ни най-малко няма да искам 500 лева, аз ще искам само един лев.
Той ме гледа, че много малко искам, понеже той 500 лева иска да му дам. Аз да се освободя казвам: Един лев ще поискам. Това са ред разсъждения. По някой път отивам някъде, виждам хубави круши и ябълки. Колко круши ще си взема?
към беседата >>
Сега доста физическа светлина имаме.
Христос казва: „Аз съм виделината на света.“ Хубаво, Той като си замина, кой е виделината? Казва: „Ходете във виделината.“ Докато имате виделината, като се вземе виделината, със собствената си виделина ще ходите. Казвам: При сегашните условия ние ходим с онази светлина, която имаме в нашето съзнание. Малка е тази светлина. По някой път, когато вие сте скръбен, скръбта се дължи на малката светлина и на малката топлина, която имате.
Сега доста физическа светлина имаме.
На тази физическа светлина всички същества на земята еднакво се греят, трябваше и те да бъдат както е човекът, ако тази само светлина можеше да помага... Тази е обикновена светлина. Има една друга светлина, тя помага на човека в знанието. Тази обикновената светлина помага само за събирането на известни факти, но те остават неизяснени. Тази светлина въздействува на човека дотолкоз, доколкото въздействува вътре. Обикновената светлина в природата въздействува на житното зърно и то израства.
към беседата >>
Той ме гледа, че много малко искам, понеже той 500 лева иска да му дам.
Като върви го наблюдавам психологически, като върви настоява. Викам го при мене и се разговарям, казвам: Ако ти си на моето място, аз на твоето, ти колко би ми дал? Колко са щедри. Казва: 500 лева ще ти дам. Аз пък, ако съм на твоето място, ни най-малко няма да искам 500 лева, аз ще искам само един лев.
Той ме гледа, че много малко искам, понеже той 500 лева иска да му дам.
Аз да се освободя казвам: Един лев ще поискам. Това са ред разсъждения. По някой път отивам някъде, виждам хубави круши и ябълки. Колко круши ще си взема? Като ида половин кило ще си взема, струват 20 лева килото, десет лева половин кило.
към беседата >>
На тази физическа светлина всички същества на земята еднакво се греят, трябваше и те да бъдат както е човекът, ако тази само светлина можеше да помага... Тази е обикновена светлина.
Казва: „Ходете във виделината.“ Докато имате виделината, като се вземе виделината, със собствената си виделина ще ходите. Казвам: При сегашните условия ние ходим с онази светлина, която имаме в нашето съзнание. Малка е тази светлина. По някой път, когато вие сте скръбен, скръбта се дължи на малката светлина и на малката топлина, която имате. Сега доста физическа светлина имаме.
На тази физическа светлина всички същества на земята еднакво се греят, трябваше и те да бъдат както е човекът, ако тази само светлина можеше да помага... Тази е обикновена светлина.
Има една друга светлина, тя помага на човека в знанието. Тази обикновената светлина помага само за събирането на известни факти, но те остават неизяснени. Тази светлина въздействува на човека дотолкоз, доколкото въздействува вътре. Обикновената светлина в природата въздействува на житното зърно и то израства. Тя въздействува и на една песъчинка, но нищо не може да се развие от нея.
към беседата >>
Аз да се освободя казвам: Един лев ще поискам.
Викам го при мене и се разговарям, казвам: Ако ти си на моето място, аз на твоето, ти колко би ми дал? Колко са щедри. Казва: 500 лева ще ти дам. Аз пък, ако съм на твоето място, ни най-малко няма да искам 500 лева, аз ще искам само един лев. Той ме гледа, че много малко искам, понеже той 500 лева иска да му дам.
Аз да се освободя казвам: Един лев ще поискам.
Това са ред разсъждения. По някой път отивам някъде, виждам хубави круши и ябълки. Колко круши ще си взема? Като ида половин кило ще си взема, струват 20 лева килото, десет лева половин кило. Ако някой дойде и ми поиска, ще му купя половин кило, както на себе си.
към беседата >>
Има една друга светлина, тя помага на човека в знанието.
Казвам: При сегашните условия ние ходим с онази светлина, която имаме в нашето съзнание. Малка е тази светлина. По някой път, когато вие сте скръбен, скръбта се дължи на малката светлина и на малката топлина, която имате. Сега доста физическа светлина имаме. На тази физическа светлина всички същества на земята еднакво се греят, трябваше и те да бъдат както е човекът, ако тази само светлина можеше да помага... Тази е обикновена светлина.
Има една друга светлина, тя помага на човека в знанието.
Тази обикновената светлина помага само за събирането на известни факти, но те остават неизяснени. Тази светлина въздействува на човека дотолкоз, доколкото въздействува вътре. Обикновената светлина в природата въздействува на житното зърно и то израства. Тя въздействува и на една песъчинка, но нищо не може да се развие от нея.
към беседата >>
Това са ред разсъждения.
Колко са щедри. Казва: 500 лева ще ти дам. Аз пък, ако съм на твоето място, ни най-малко няма да искам 500 лева, аз ще искам само един лев. Той ме гледа, че много малко искам, понеже той 500 лева иска да му дам. Аз да се освободя казвам: Един лев ще поискам.
Това са ред разсъждения.
По някой път отивам някъде, виждам хубави круши и ябълки. Колко круши ще си взема? Като ида половин кило ще си взема, струват 20 лева килото, десет лева половин кило. Ако някой дойде и ми поиска, ще му купя половин кило, както на себе си. Аз съм мярката.
към беседата >>
Тази обикновената светлина помага само за събирането на известни факти, но те остават неизяснени.
Малка е тази светлина. По някой път, когато вие сте скръбен, скръбта се дължи на малката светлина и на малката топлина, която имате. Сега доста физическа светлина имаме. На тази физическа светлина всички същества на земята еднакво се греят, трябваше и те да бъдат както е човекът, ако тази само светлина можеше да помага... Тази е обикновена светлина. Има една друга светлина, тя помага на човека в знанието.
Тази обикновената светлина помага само за събирането на известни факти, но те остават неизяснени.
Тази светлина въздействува на човека дотолкоз, доколкото въздействува вътре. Обикновената светлина в природата въздействува на житното зърно и то израства. Тя въздействува и на една песъчинка, но нищо не може да се развие от нея.
към беседата >>
По някой път отивам някъде, виждам хубави круши и ябълки.
Казва: 500 лева ще ти дам. Аз пък, ако съм на твоето място, ни най-малко няма да искам 500 лева, аз ще искам само един лев. Той ме гледа, че много малко искам, понеже той 500 лева иска да му дам. Аз да се освободя казвам: Един лев ще поискам. Това са ред разсъждения.
По някой път отивам някъде, виждам хубави круши и ябълки.
Колко круши ще си взема? Като ида половин кило ще си взема, струват 20 лева килото, десет лева половин кило. Ако някой дойде и ми поиска, ще му купя половин кило, както на себе си. Аз съм мярката. Туй, което на себе си мога да направя, мога да го направя и на другите.
към беседата >>
Тази светлина въздействува на човека дотолкоз, доколкото въздействува вътре.
По някой път, когато вие сте скръбен, скръбта се дължи на малката светлина и на малката топлина, която имате. Сега доста физическа светлина имаме. На тази физическа светлина всички същества на земята еднакво се греят, трябваше и те да бъдат както е човекът, ако тази само светлина можеше да помага... Тази е обикновена светлина. Има една друга светлина, тя помага на човека в знанието. Тази обикновената светлина помага само за събирането на известни факти, но те остават неизяснени.
Тази светлина въздействува на човека дотолкоз, доколкото въздействува вътре.
Обикновената светлина в природата въздействува на житното зърно и то израства. Тя въздействува и на една песъчинка, но нищо не може да се развие от нея.
към беседата >>
Колко круши ще си взема?
Аз пък, ако съм на твоето място, ни най-малко няма да искам 500 лева, аз ще искам само един лев. Той ме гледа, че много малко искам, понеже той 500 лева иска да му дам. Аз да се освободя казвам: Един лев ще поискам. Това са ред разсъждения. По някой път отивам някъде, виждам хубави круши и ябълки.
Колко круши ще си взема?
Като ида половин кило ще си взема, струват 20 лева килото, десет лева половин кило. Ако някой дойде и ми поиска, ще му купя половин кило, както на себе си. Аз съм мярката. Туй, което на себе си мога да направя, мога да го направя и на другите. То е Божественото.
към беседата >>
Обикновената светлина в природата въздействува на житното зърно и то израства.
Сега доста физическа светлина имаме. На тази физическа светлина всички същества на земята еднакво се греят, трябваше и те да бъдат както е човекът, ако тази само светлина можеше да помага... Тази е обикновена светлина. Има една друга светлина, тя помага на човека в знанието. Тази обикновената светлина помага само за събирането на известни факти, но те остават неизяснени. Тази светлина въздействува на човека дотолкоз, доколкото въздействува вътре.
Обикновената светлина в природата въздействува на житното зърно и то израства.
Тя въздействува и на една песъчинка, но нищо не може да се развие от нея.
към беседата >>
Като ида половин кило ще си взема, струват 20 лева килото, десет лева половин кило.
Той ме гледа, че много малко искам, понеже той 500 лева иска да му дам. Аз да се освободя казвам: Един лев ще поискам. Това са ред разсъждения. По някой път отивам някъде, виждам хубави круши и ябълки. Колко круши ще си взема?
Като ида половин кило ще си взема, струват 20 лева килото, десет лева половин кило.
Ако някой дойде и ми поиска, ще му купя половин кило, както на себе си. Аз съм мярката. Туй, което на себе си мога да направя, мога да го направя и на другите. То е Божественото. Всичките блага, които Бог ни е дал, ние трябва да ги оценяваме.
към беседата >>
Тя въздействува и на една песъчинка, но нищо не може да се развие от нея.
На тази физическа светлина всички същества на земята еднакво се греят, трябваше и те да бъдат както е човекът, ако тази само светлина можеше да помага... Тази е обикновена светлина. Има една друга светлина, тя помага на човека в знанието. Тази обикновената светлина помага само за събирането на известни факти, но те остават неизяснени. Тази светлина въздействува на човека дотолкоз, доколкото въздействува вътре. Обикновената светлина в природата въздействува на житното зърно и то израства.
Тя въздействува и на една песъчинка, но нищо не може да се развие от нея.
към беседата >>
Ако някой дойде и ми поиска, ще му купя половин кило, както на себе си.
Аз да се освободя казвам: Един лев ще поискам. Това са ред разсъждения. По някой път отивам някъде, виждам хубави круши и ябълки. Колко круши ще си взема? Като ида половин кило ще си взема, струват 20 лева килото, десет лева половин кило.
Ако някой дойде и ми поиска, ще му купя половин кило, както на себе си.
Аз съм мярката. Туй, което на себе си мога да направя, мога да го направя и на другите. То е Божественото. Всичките блага, които Бог ни е дал, ние трябва да ги оценяваме. Една круша, една ябълка, една книга, дреха, виждаме, че слънцето изгрява, някой кон или някое растение, всичко онова, което виждаш, трябва да му придадеш някаква цена.
към беседата >>
Та казва: Във всинца ви трябва да се зароди желание.
Та казва: Във всинца ви трябва да се зароди желание.
Вие имате желание, но вие нямате изработени методи вътре. Доколкото аз виждам на всичките хора им липсват методи. Запример, аз често съм забелязвал, религиозни хора са идвали при мене и по някой път те и себе си лъжат и другите лъжат. Някой идва при мене и за да ми въздействува, ще облече вехти дрехи, скъсани дрехи, обуща, пръстите излезли, да покаже, че много страда. Иска да му помогна.
към беседата >>
Аз съм мярката.
Това са ред разсъждения. По някой път отивам някъде, виждам хубави круши и ябълки. Колко круши ще си взема? Като ида половин кило ще си взема, струват 20 лева килото, десет лева половин кило. Ако някой дойде и ми поиска, ще му купя половин кило, както на себе си.
Аз съм мярката.
Туй, което на себе си мога да направя, мога да го направя и на другите. То е Божественото. Всичките блага, които Бог ни е дал, ние трябва да ги оценяваме. Една круша, една ябълка, една книга, дреха, виждаме, че слънцето изгрява, някой кон или някое растение, всичко онова, което виждаш, трябва да му придадеш някаква цена. Понеже като оценяваш нещо, ти правиш полза на себе си.
към беседата >>
Вие имате желание, но вие нямате изработени методи вътре.
Та казва: Във всинца ви трябва да се зароди желание.
Вие имате желание, но вие нямате изработени методи вътре.
Доколкото аз виждам на всичките хора им липсват методи. Запример, аз често съм забелязвал, религиозни хора са идвали при мене и по някой път те и себе си лъжат и другите лъжат. Някой идва при мене и за да ми въздействува, ще облече вехти дрехи, скъсани дрехи, обуща, пръстите излезли, да покаже, че много страда. Иска да му помогна. Аз виждам, че лъжата излязла през обущата.
към беседата >>
Туй, което на себе си мога да направя, мога да го направя и на другите.
По някой път отивам някъде, виждам хубави круши и ябълки. Колко круши ще си взема? Като ида половин кило ще си взема, струват 20 лева килото, десет лева половин кило. Ако някой дойде и ми поиска, ще му купя половин кило, както на себе си. Аз съм мярката.
Туй, което на себе си мога да направя, мога да го направя и на другите.
То е Божественото. Всичките блага, които Бог ни е дал, ние трябва да ги оценяваме. Една круша, една ябълка, една книга, дреха, виждаме, че слънцето изгрява, някой кон или някое растение, всичко онова, което виждаш, трябва да му придадеш някаква цена. Понеже като оценяваш нещо, ти правиш полза на себе си. Минаваш покрай някое растение и мислиш, че хората не те оценяват.
към беседата >>
Доколкото аз виждам на всичките хора им липсват методи.
Та казва: Във всинца ви трябва да се зароди желание. Вие имате желание, но вие нямате изработени методи вътре.
Доколкото аз виждам на всичките хора им липсват методи.
Запример, аз често съм забелязвал, религиозни хора са идвали при мене и по някой път те и себе си лъжат и другите лъжат. Някой идва при мене и за да ми въздействува, ще облече вехти дрехи, скъсани дрехи, обуща, пръстите излезли, да покаже, че много страда. Иска да му помогна. Аз виждам, че лъжата излязла през обущата. Други идат да просят, но са хубаво облечени, с хубави шапки, но и те просят.
към беседата >>
То е Божественото.
Колко круши ще си взема? Като ида половин кило ще си взема, струват 20 лева килото, десет лева половин кило. Ако някой дойде и ми поиска, ще му купя половин кило, както на себе си. Аз съм мярката. Туй, което на себе си мога да направя, мога да го направя и на другите.
То е Божественото.
Всичките блага, които Бог ни е дал, ние трябва да ги оценяваме. Една круша, една ябълка, една книга, дреха, виждаме, че слънцето изгрява, някой кон или някое растение, всичко онова, което виждаш, трябва да му придадеш някаква цена. Понеже като оценяваш нещо, ти правиш полза на себе си. Минаваш покрай някое растение и мислиш, че хората не те оценяват. Ами това растение, тази ябълка колко са ги оценили.
към беседата >>
Запример, аз често съм забелязвал, религиозни хора са идвали при мене и по някой път те и себе си лъжат и другите лъжат.
Та казва: Във всинца ви трябва да се зароди желание. Вие имате желание, но вие нямате изработени методи вътре. Доколкото аз виждам на всичките хора им липсват методи.
Запример, аз често съм забелязвал, религиозни хора са идвали при мене и по някой път те и себе си лъжат и другите лъжат.
Някой идва при мене и за да ми въздействува, ще облече вехти дрехи, скъсани дрехи, обуща, пръстите излезли, да покаже, че много страда. Иска да му помогна. Аз виждам, че лъжата излязла през обущата. Други идат да просят, но са хубаво облечени, с хубави шапки, но и те просят. Те пък казват: Обичаме красотата, облякохме се, но не ни останаха пари за ядене.
към беседата >>
Всичките блага, които Бог ни е дал, ние трябва да ги оценяваме.
Като ида половин кило ще си взема, струват 20 лева килото, десет лева половин кило. Ако някой дойде и ми поиска, ще му купя половин кило, както на себе си. Аз съм мярката. Туй, което на себе си мога да направя, мога да го направя и на другите. То е Божественото.
Всичките блага, които Бог ни е дал, ние трябва да ги оценяваме.
Една круша, една ябълка, една книга, дреха, виждаме, че слънцето изгрява, някой кон или някое растение, всичко онова, което виждаш, трябва да му придадеш някаква цена. Понеже като оценяваш нещо, ти правиш полза на себе си. Минаваш покрай някое растение и мислиш, че хората не те оценяват. Ами това растение, тази ябълка колко са ги оценили. Спирам се и си казвам: Аз ще бъда толкоз търпелив, колкото тази ябълка.
към беседата >>
Някой идва при мене и за да ми въздействува, ще облече вехти дрехи, скъсани дрехи, обуща, пръстите излезли, да покаже, че много страда.
Та казва: Във всинца ви трябва да се зароди желание. Вие имате желание, но вие нямате изработени методи вътре. Доколкото аз виждам на всичките хора им липсват методи. Запример, аз често съм забелязвал, религиозни хора са идвали при мене и по някой път те и себе си лъжат и другите лъжат.
Някой идва при мене и за да ми въздействува, ще облече вехти дрехи, скъсани дрехи, обуща, пръстите излезли, да покаже, че много страда.
Иска да му помогна. Аз виждам, че лъжата излязла през обущата. Други идат да просят, но са хубаво облечени, с хубави шапки, но и те просят. Те пък казват: Обичаме красотата, облякохме се, но не ни останаха пари за ядене. Ние обичаме хубаво да се обличаме.
към беседата >>
Една круша, една ябълка, една книга, дреха, виждаме, че слънцето изгрява, някой кон или някое растение, всичко онова, което виждаш, трябва да му придадеш някаква цена.
Ако някой дойде и ми поиска, ще му купя половин кило, както на себе си. Аз съм мярката. Туй, което на себе си мога да направя, мога да го направя и на другите. То е Божественото. Всичките блага, които Бог ни е дал, ние трябва да ги оценяваме.
Една круша, една ябълка, една книга, дреха, виждаме, че слънцето изгрява, някой кон или някое растение, всичко онова, което виждаш, трябва да му придадеш някаква цена.
Понеже като оценяваш нещо, ти правиш полза на себе си. Минаваш покрай някое растение и мислиш, че хората не те оценяват. Ами това растение, тази ябълка колко са ги оценили. Спирам се и си казвам: Аз ще бъда толкоз търпелив, колкото тази ябълка. Минавам, гледам някой вол впрегнат на нивата.
към беседата >>
Иска да му помогна.
Та казва: Във всинца ви трябва да се зароди желание. Вие имате желание, но вие нямате изработени методи вътре. Доколкото аз виждам на всичките хора им липсват методи. Запример, аз често съм забелязвал, религиозни хора са идвали при мене и по някой път те и себе си лъжат и другите лъжат. Някой идва при мене и за да ми въздействува, ще облече вехти дрехи, скъсани дрехи, обуща, пръстите излезли, да покаже, че много страда.
Иска да му помогна.
Аз виждам, че лъжата излязла през обущата. Други идат да просят, но са хубаво облечени, с хубави шапки, но и те просят. Те пък казват: Обичаме красотата, облякохме се, но не ни останаха пари за ядене. Ние обичаме хубаво да се обличаме. Не може ли да ни дадеш нещо?
към беседата >>
Понеже като оценяваш нещо, ти правиш полза на себе си.
Аз съм мярката. Туй, което на себе си мога да направя, мога да го направя и на другите. То е Божественото. Всичките блага, които Бог ни е дал, ние трябва да ги оценяваме. Една круша, една ябълка, една книга, дреха, виждаме, че слънцето изгрява, някой кон или някое растение, всичко онова, което виждаш, трябва да му придадеш някаква цена.
Понеже като оценяваш нещо, ти правиш полза на себе си.
Минаваш покрай някое растение и мислиш, че хората не те оценяват. Ами това растение, тази ябълка колко са ги оценили. Спирам се и си казвам: Аз ще бъда толкоз търпелив, колкото тази ябълка. Минавам, гледам някой вол впрегнат на нивата. Казвам: Ако трябва да търпя, ще търпя и аз като този вол.
към беседата >>
Аз виждам, че лъжата излязла през обущата.
Вие имате желание, но вие нямате изработени методи вътре. Доколкото аз виждам на всичките хора им липсват методи. Запример, аз често съм забелязвал, религиозни хора са идвали при мене и по някой път те и себе си лъжат и другите лъжат. Някой идва при мене и за да ми въздействува, ще облече вехти дрехи, скъсани дрехи, обуща, пръстите излезли, да покаже, че много страда. Иска да му помогна.
Аз виждам, че лъжата излязла през обущата.
Други идат да просят, но са хубаво облечени, с хубави шапки, но и те просят. Те пък казват: Обичаме красотата, облякохме се, но не ни останаха пари за ядене. Ние обичаме хубаво да се обличаме. Не може ли да ни дадеш нещо? Сега вие, ако сте на моето място, как щяхте да постъпите?
към беседата >>
Минаваш покрай някое растение и мислиш, че хората не те оценяват.
Туй, което на себе си мога да направя, мога да го направя и на другите. То е Божественото. Всичките блага, които Бог ни е дал, ние трябва да ги оценяваме. Една круша, една ябълка, една книга, дреха, виждаме, че слънцето изгрява, някой кон или някое растение, всичко онова, което виждаш, трябва да му придадеш някаква цена. Понеже като оценяваш нещо, ти правиш полза на себе си.
Минаваш покрай някое растение и мислиш, че хората не те оценяват.
Ами това растение, тази ябълка колко са ги оценили. Спирам се и си казвам: Аз ще бъда толкоз търпелив, колкото тази ябълка. Минавам, гледам някой вол впрегнат на нивата. Казвам: Ако трябва да търпя, ще търпя и аз като този вол. – Ама той е вол.
към беседата >>
Други идат да просят, но са хубаво облечени, с хубави шапки, но и те просят.
Доколкото аз виждам на всичките хора им липсват методи. Запример, аз често съм забелязвал, религиозни хора са идвали при мене и по някой път те и себе си лъжат и другите лъжат. Някой идва при мене и за да ми въздействува, ще облече вехти дрехи, скъсани дрехи, обуща, пръстите излезли, да покаже, че много страда. Иска да му помогна. Аз виждам, че лъжата излязла през обущата.
Други идат да просят, но са хубаво облечени, с хубави шапки, но и те просят.
Те пък казват: Обичаме красотата, облякохме се, но не ни останаха пари за ядене. Ние обичаме хубаво да се обличаме. Не може ли да ни дадеш нещо? Сега вие, ако сте на моето място, как щяхте да постъпите? Аз може да ви дам едно кило жито, защото имам в тенекията, но пари нямам.
към беседата >>
Ами това растение, тази ябълка колко са ги оценили.
То е Божественото. Всичките блага, които Бог ни е дал, ние трябва да ги оценяваме. Една круша, една ябълка, една книга, дреха, виждаме, че слънцето изгрява, някой кон или някое растение, всичко онова, което виждаш, трябва да му придадеш някаква цена. Понеже като оценяваш нещо, ти правиш полза на себе си. Минаваш покрай някое растение и мислиш, че хората не те оценяват.
Ами това растение, тази ябълка колко са ги оценили.
Спирам се и си казвам: Аз ще бъда толкоз търпелив, колкото тази ябълка. Минавам, гледам някой вол впрегнат на нивата. Казвам: Ако трябва да търпя, ще търпя и аз като този вол. – Ама той е вол. Но в този вол и в него действува Божественото начало, хората не го оценяват.
към беседата >>
Те пък казват: Обичаме красотата, облякохме се, но не ни останаха пари за ядене.
Запример, аз често съм забелязвал, религиозни хора са идвали при мене и по някой път те и себе си лъжат и другите лъжат. Някой идва при мене и за да ми въздействува, ще облече вехти дрехи, скъсани дрехи, обуща, пръстите излезли, да покаже, че много страда. Иска да му помогна. Аз виждам, че лъжата излязла през обущата. Други идат да просят, но са хубаво облечени, с хубави шапки, но и те просят.
Те пък казват: Обичаме красотата, облякохме се, но не ни останаха пари за ядене.
Ние обичаме хубаво да се обличаме. Не може ли да ни дадеш нещо? Сега вие, ако сте на моето място, как щяхте да постъпите? Аз може да ви дам едно кило жито, защото имам в тенекията, но пари нямам. Някои искат 40, 50 или 200 лева.
към беседата >>
Спирам се и си казвам: Аз ще бъда толкоз търпелив, колкото тази ябълка.
Всичките блага, които Бог ни е дал, ние трябва да ги оценяваме. Една круша, една ябълка, една книга, дреха, виждаме, че слънцето изгрява, някой кон или някое растение, всичко онова, което виждаш, трябва да му придадеш някаква цена. Понеже като оценяваш нещо, ти правиш полза на себе си. Минаваш покрай някое растение и мислиш, че хората не те оценяват. Ами това растение, тази ябълка колко са ги оценили.
Спирам се и си казвам: Аз ще бъда толкоз търпелив, колкото тази ябълка.
Минавам, гледам някой вол впрегнат на нивата. Казвам: Ако трябва да търпя, ще търпя и аз като този вол. – Ама той е вол. Но в този вол и в него действува Божественото начало, хората не го оценяват. Този вол много добре си учи уроците.
към беседата >>
Ние обичаме хубаво да се обличаме.
Някой идва при мене и за да ми въздействува, ще облече вехти дрехи, скъсани дрехи, обуща, пръстите излезли, да покаже, че много страда. Иска да му помогна. Аз виждам, че лъжата излязла през обущата. Други идат да просят, но са хубаво облечени, с хубави шапки, но и те просят. Те пък казват: Обичаме красотата, облякохме се, но не ни останаха пари за ядене.
Ние обичаме хубаво да се обличаме.
Не може ли да ни дадеш нещо? Сега вие, ако сте на моето място, как щяхте да постъпите? Аз може да ви дам едно кило жито, защото имам в тенекията, но пари нямам. Някои искат 40, 50 или 200 лева. Де да ги намеря?
към беседата >>
Минавам, гледам някой вол впрегнат на нивата.
Една круша, една ябълка, една книга, дреха, виждаме, че слънцето изгрява, някой кон или някое растение, всичко онова, което виждаш, трябва да му придадеш някаква цена. Понеже като оценяваш нещо, ти правиш полза на себе си. Минаваш покрай някое растение и мислиш, че хората не те оценяват. Ами това растение, тази ябълка колко са ги оценили. Спирам се и си казвам: Аз ще бъда толкоз търпелив, колкото тази ябълка.
Минавам, гледам някой вол впрегнат на нивата.
Казвам: Ако трябва да търпя, ще търпя и аз като този вол. – Ама той е вол. Но в този вол и в него действува Божественото начало, хората не го оценяват. Този вол много добре си учи уроците.
към беседата >>
Не може ли да ни дадеш нещо?
Иска да му помогна. Аз виждам, че лъжата излязла през обущата. Други идат да просят, но са хубаво облечени, с хубави шапки, но и те просят. Те пък казват: Обичаме красотата, облякохме се, но не ни останаха пари за ядене. Ние обичаме хубаво да се обличаме.
Не може ли да ни дадеш нещо?
Сега вие, ако сте на моето място, как щяхте да постъпите? Аз може да ви дам едно кило жито, защото имам в тенекията, но пари нямам. Някои искат 40, 50 или 200 лева. Де да ги намеря? Аз ако ида да работя, едва ще ми дадат по 300 лева, ако ида да се ценя да копая.
към беседата >>
Казвам: Ако трябва да търпя, ще търпя и аз като този вол.
Понеже като оценяваш нещо, ти правиш полза на себе си. Минаваш покрай някое растение и мислиш, че хората не те оценяват. Ами това растение, тази ябълка колко са ги оценили. Спирам се и си казвам: Аз ще бъда толкоз търпелив, колкото тази ябълка. Минавам, гледам някой вол впрегнат на нивата.
Казвам: Ако трябва да търпя, ще търпя и аз като този вол.
– Ама той е вол. Но в този вол и в него действува Божественото начало, хората не го оценяват. Този вол много добре си учи уроците.
към беседата >>
Сега вие, ако сте на моето място, как щяхте да постъпите?
Аз виждам, че лъжата излязла през обущата. Други идат да просят, но са хубаво облечени, с хубави шапки, но и те просят. Те пък казват: Обичаме красотата, облякохме се, но не ни останаха пари за ядене. Ние обичаме хубаво да се обличаме. Не може ли да ни дадеш нещо?
Сега вие, ако сте на моето място, как щяхте да постъпите?
Аз може да ви дам едно кило жито, защото имам в тенекията, но пари нямам. Някои искат 40, 50 или 200 лева. Де да ги намеря? Аз ако ида да работя, едва ще ми дадат по 300 лева, ако ида да се ценя да копая. Надали биха ми дали и толкоз, защото не съм от сръчните.
към беседата >>
– Ама той е вол.
Минаваш покрай някое растение и мислиш, че хората не те оценяват. Ами това растение, тази ябълка колко са ги оценили. Спирам се и си казвам: Аз ще бъда толкоз търпелив, колкото тази ябълка. Минавам, гледам някой вол впрегнат на нивата. Казвам: Ако трябва да търпя, ще търпя и аз като този вол.
– Ама той е вол.
Но в този вол и в него действува Божественото начало, хората не го оценяват. Този вол много добре си учи уроците.
към беседата >>
Аз може да ви дам едно кило жито, защото имам в тенекията, но пари нямам.
Други идат да просят, но са хубаво облечени, с хубави шапки, но и те просят. Те пък казват: Обичаме красотата, облякохме се, но не ни останаха пари за ядене. Ние обичаме хубаво да се обличаме. Не може ли да ни дадеш нещо? Сега вие, ако сте на моето място, как щяхте да постъпите?
Аз може да ви дам едно кило жито, защото имам в тенекията, но пари нямам.
Някои искат 40, 50 или 200 лева. Де да ги намеря? Аз ако ида да работя, едва ще ми дадат по 300 лева, ако ида да се ценя да копая. Надали биха ми дали и толкоз, защото не съм от сръчните. Той иска 200 лева, колко дена трябва да работя?
към беседата >>
Но в този вол и в него действува Божественото начало, хората не го оценяват.
Ами това растение, тази ябълка колко са ги оценили. Спирам се и си казвам: Аз ще бъда толкоз търпелив, колкото тази ябълка. Минавам, гледам някой вол впрегнат на нивата. Казвам: Ако трябва да търпя, ще търпя и аз като този вол. – Ама той е вол.
Но в този вол и в него действува Божественото начало, хората не го оценяват.
Този вол много добре си учи уроците.
към беседата >>
Някои искат 40, 50 или 200 лева.
Те пък казват: Обичаме красотата, облякохме се, но не ни останаха пари за ядене. Ние обичаме хубаво да се обличаме. Не може ли да ни дадеш нещо? Сега вие, ако сте на моето място, как щяхте да постъпите? Аз може да ви дам едно кило жито, защото имам в тенекията, но пари нямам.
Някои искат 40, 50 или 200 лева.
Де да ги намеря? Аз ако ида да работя, едва ще ми дадат по 300 лева, ако ида да се ценя да копая. Надали биха ми дали и толкоз, защото не съм от сръчните. Той иска 200 лева, колко дена трябва да работя? Човекът има вяра в мене, че съм богат.
към беседата >>
Този вол много добре си учи уроците.
Спирам се и си казвам: Аз ще бъда толкоз търпелив, колкото тази ябълка. Минавам, гледам някой вол впрегнат на нивата. Казвам: Ако трябва да търпя, ще търпя и аз като този вол. – Ама той е вол. Но в този вол и в него действува Божественото начало, хората не го оценяват.
Този вол много добре си учи уроците.
към беседата >>
Де да ги намеря?
Ние обичаме хубаво да се обличаме. Не може ли да ни дадеш нещо? Сега вие, ако сте на моето място, как щяхте да постъпите? Аз може да ви дам едно кило жито, защото имам в тенекията, но пари нямам. Някои искат 40, 50 или 200 лева.
Де да ги намеря?
Аз ако ида да работя, едва ще ми дадат по 300 лева, ако ида да се ценя да копая. Надали биха ми дали и толкоз, защото не съм от сръчните. Той иска 200 лева, колко дена трябва да работя? Човекът има вяра в мене, че съм богат. По някой път аз правя много опити.
към беседата >>
Казвам: Ако всички вие, които ме слушате, бихте изпълнили волята Божия, тъй както Господ иска, тогава знаете ли каква мощна сила щяхте да бъдете?
Казвам: Ако всички вие, които ме слушате, бихте изпълнили волята Божия, тъй както Господ иска, тогава знаете ли каква мощна сила щяхте да бъдете?
Ние казваме: Господ ще оправи света. Ако ние не сме готови да служим на Бога, Господ ще оправи света. В Него е всичкото богатство, но Той има онова богатство, което ще ни даде да го употребим. Един човек света не може да го оправи, един проповедник не може да го оправи и десет не могат да го оправят. Всички ония, които са в света, трябва да работят за оправянето на света.
към беседата >>
Аз ако ида да работя, едва ще ми дадат по 300 лева, ако ида да се ценя да копая.
Не може ли да ни дадеш нещо? Сега вие, ако сте на моето място, как щяхте да постъпите? Аз може да ви дам едно кило жито, защото имам в тенекията, но пари нямам. Някои искат 40, 50 или 200 лева. Де да ги намеря?
Аз ако ида да работя, едва ще ми дадат по 300 лева, ако ида да се ценя да копая.
Надали биха ми дали и толкоз, защото не съм от сръчните. Той иска 200 лева, колко дена трябва да работя? Човекът има вяра в мене, че съм богат. По някой път аз правя много опити. Този, който иска пари от мене, казвам му: Ела с мене на разходка.
към беседата >>
Ние казваме: Господ ще оправи света.
Казвам: Ако всички вие, които ме слушате, бихте изпълнили волята Божия, тъй както Господ иска, тогава знаете ли каква мощна сила щяхте да бъдете?
Ние казваме: Господ ще оправи света.
Ако ние не сме готови да служим на Бога, Господ ще оправи света. В Него е всичкото богатство, но Той има онова богатство, което ще ни даде да го употребим. Един човек света не може да го оправи, един проповедник не може да го оправи и десет не могат да го оправят. Всички ония, които са в света, трябва да работят за оправянето на света. Плодните дървета работят, животните работят, въздухът работи, слънцето работи, водата работи, всичко, което е в движение, работи.
към беседата >>
Надали биха ми дали и толкоз, защото не съм от сръчните.
Сега вие, ако сте на моето място, как щяхте да постъпите? Аз може да ви дам едно кило жито, защото имам в тенекията, но пари нямам. Някои искат 40, 50 или 200 лева. Де да ги намеря? Аз ако ида да работя, едва ще ми дадат по 300 лева, ако ида да се ценя да копая.
Надали биха ми дали и толкоз, защото не съм от сръчните.
Той иска 200 лева, колко дена трябва да работя? Човекът има вяра в мене, че съм богат. По някой път аз правя много опити. Този, който иска пари от мене, казвам му: Ела с мене на разходка. Отивам да лекувам някой богат човек, който закъсал, на умиране е.
към беседата >>
Ако ние не сме готови да служим на Бога, Господ ще оправи света.
Казвам: Ако всички вие, които ме слушате, бихте изпълнили волята Божия, тъй както Господ иска, тогава знаете ли каква мощна сила щяхте да бъдете? Ние казваме: Господ ще оправи света.
Ако ние не сме готови да служим на Бога, Господ ще оправи света.
В Него е всичкото богатство, но Той има онова богатство, което ще ни даде да го употребим. Един човек света не може да го оправи, един проповедник не може да го оправи и десет не могат да го оправят. Всички ония, които са в света, трябва да работят за оправянето на света. Плодните дървета работят, животните работят, въздухът работи, слънцето работи, водата работи, всичко, което е в движение, работи. Следователно и ние трябва да вземем своето място да работим.
към беседата >>
Той иска 200 лева, колко дена трябва да работя?
Аз може да ви дам едно кило жито, защото имам в тенекията, но пари нямам. Някои искат 40, 50 или 200 лева. Де да ги намеря? Аз ако ида да работя, едва ще ми дадат по 300 лева, ако ида да се ценя да копая. Надали биха ми дали и толкоз, защото не съм от сръчните.
Той иска 200 лева, колко дена трябва да работя?
Човекът има вяра в мене, че съм богат. По някой път аз правя много опити. Този, който иска пари от мене, казвам му: Ела с мене на разходка. Отивам да лекувам някой богат човек, който закъсал, на умиране е. Отивам там, водя и него като асистент.
към беседата >>
В Него е всичкото богатство, но Той има онова богатство, което ще ни даде да го употребим.
Казвам: Ако всички вие, които ме слушате, бихте изпълнили волята Божия, тъй както Господ иска, тогава знаете ли каква мощна сила щяхте да бъдете? Ние казваме: Господ ще оправи света. Ако ние не сме готови да служим на Бога, Господ ще оправи света.
В Него е всичкото богатство, но Той има онова богатство, което ще ни даде да го употребим.
Един човек света не може да го оправи, един проповедник не може да го оправи и десет не могат да го оправят. Всички ония, които са в света, трябва да работят за оправянето на света. Плодните дървета работят, животните работят, въздухът работи, слънцето работи, водата работи, всичко, което е в движение, работи. Следователно и ние трябва да вземем своето място да работим. Всеки един от вас като стане сутрин да каже: Какво мога да направя за Господа?
към беседата >>
Човекът има вяра в мене, че съм богат.
Някои искат 40, 50 или 200 лева. Де да ги намеря? Аз ако ида да работя, едва ще ми дадат по 300 лева, ако ида да се ценя да копая. Надали биха ми дали и толкоз, защото не съм от сръчните. Той иска 200 лева, колко дена трябва да работя?
Човекът има вяра в мене, че съм богат.
По някой път аз правя много опити. Този, който иска пари от мене, казвам му: Ела с мене на разходка. Отивам да лекувам някой богат човек, който закъсал, на умиране е. Отивам там, водя и него като асистент. След като го излекувам, казвам: Услужете на моя асистент, каквото се пада.
към беседата >>
Един човек света не може да го оправи, един проповедник не може да го оправи и десет не могат да го оправят.
Казвам: Ако всички вие, които ме слушате, бихте изпълнили волята Божия, тъй както Господ иска, тогава знаете ли каква мощна сила щяхте да бъдете? Ние казваме: Господ ще оправи света. Ако ние не сме готови да служим на Бога, Господ ще оправи света. В Него е всичкото богатство, но Той има онова богатство, което ще ни даде да го употребим.
Един човек света не може да го оправи, един проповедник не може да го оправи и десет не могат да го оправят.
Всички ония, които са в света, трябва да работят за оправянето на света. Плодните дървета работят, животните работят, въздухът работи, слънцето работи, водата работи, всичко, което е в движение, работи. Следователно и ние трябва да вземем своето място да работим. Всеки един от вас като стане сутрин да каже: Какво мога да направя за Господа? Доброволно да го направи.
към беседата >>
По някой път аз правя много опити.
Де да ги намеря? Аз ако ида да работя, едва ще ми дадат по 300 лева, ако ида да се ценя да копая. Надали биха ми дали и толкоз, защото не съм от сръчните. Той иска 200 лева, колко дена трябва да работя? Човекът има вяра в мене, че съм богат.
По някой път аз правя много опити.
Този, който иска пари от мене, казвам му: Ела с мене на разходка. Отивам да лекувам някой богат човек, който закъсал, на умиране е. Отивам там, водя и него като асистент. След като го излекувам, казвам: Услужете на моя асистент, каквото се пада. Каквото дадат, той го вземе и си върви.
към беседата >>
Всички ония, които са в света, трябва да работят за оправянето на света.
Казвам: Ако всички вие, които ме слушате, бихте изпълнили волята Божия, тъй както Господ иска, тогава знаете ли каква мощна сила щяхте да бъдете? Ние казваме: Господ ще оправи света. Ако ние не сме готови да служим на Бога, Господ ще оправи света. В Него е всичкото богатство, но Той има онова богатство, което ще ни даде да го употребим. Един човек света не може да го оправи, един проповедник не може да го оправи и десет не могат да го оправят.
Всички ония, които са в света, трябва да работят за оправянето на света.
Плодните дървета работят, животните работят, въздухът работи, слънцето работи, водата работи, всичко, което е в движение, работи. Следователно и ние трябва да вземем своето място да работим. Всеки един от вас като стане сутрин да каже: Какво мога да направя за Господа? Доброволно да го направи. От това зависи вашето благословение.
към беседата >>
Този, който иска пари от мене, казвам му: Ела с мене на разходка.
Аз ако ида да работя, едва ще ми дадат по 300 лева, ако ида да се ценя да копая. Надали биха ми дали и толкоз, защото не съм от сръчните. Той иска 200 лева, колко дена трябва да работя? Човекът има вяра в мене, че съм богат. По някой път аз правя много опити.
Този, който иска пари от мене, казвам му: Ела с мене на разходка.
Отивам да лекувам някой богат човек, който закъсал, на умиране е. Отивам там, водя и него като асистент. След като го излекувам, казвам: Услужете на моя асистент, каквото се пада. Каквото дадат, той го вземе и си върви. Вие ще кажете: Ти го правиш, но ние нямаме това изкуство.
към беседата >>
Плодните дървета работят, животните работят, въздухът работи, слънцето работи, водата работи, всичко, което е в движение, работи.
Ние казваме: Господ ще оправи света. Ако ние не сме готови да служим на Бога, Господ ще оправи света. В Него е всичкото богатство, но Той има онова богатство, което ще ни даде да го употребим. Един човек света не може да го оправи, един проповедник не може да го оправи и десет не могат да го оправят. Всички ония, които са в света, трябва да работят за оправянето на света.
Плодните дървета работят, животните работят, въздухът работи, слънцето работи, водата работи, всичко, което е в движение, работи.
Следователно и ние трябва да вземем своето място да работим. Всеки един от вас като стане сутрин да каже: Какво мога да направя за Господа? Доброволно да го направи. От това зависи вашето благословение. Не да дойда аз да ви карам, не и вие да ме карате.
към беседата >>
Отивам да лекувам някой богат човек, който закъсал, на умиране е.
Надали биха ми дали и толкоз, защото не съм от сръчните. Той иска 200 лева, колко дена трябва да работя? Човекът има вяра в мене, че съм богат. По някой път аз правя много опити. Този, който иска пари от мене, казвам му: Ела с мене на разходка.
Отивам да лекувам някой богат човек, който закъсал, на умиране е.
Отивам там, водя и него като асистент. След като го излекувам, казвам: Услужете на моя асистент, каквото се пада. Каквото дадат, той го вземе и си върви. Вие ще кажете: Ти го правиш, но ние нямаме това изкуство. Че вие сте един цигулар, вземете цигулката, вие идете свирете, пък той да събира парсата.
към беседата >>
Следователно и ние трябва да вземем своето място да работим.
Ако ние не сме готови да служим на Бога, Господ ще оправи света. В Него е всичкото богатство, но Той има онова богатство, което ще ни даде да го употребим. Един човек света не може да го оправи, един проповедник не може да го оправи и десет не могат да го оправят. Всички ония, които са в света, трябва да работят за оправянето на света. Плодните дървета работят, животните работят, въздухът работи, слънцето работи, водата работи, всичко, което е в движение, работи.
Следователно и ние трябва да вземем своето място да работим.
Всеки един от вас като стане сутрин да каже: Какво мога да направя за Господа? Доброволно да го направи. От това зависи вашето благословение. Не да дойда аз да ви карам, не и вие да ме карате. Може да дойдете до мене, но трябва да имате една вътрешна интуиция, като дойдете до мене, да ми е приятно, да се радвам, че сте дошли, пък и вие да се радвате, че сте дошли.
към беседата >>
Отивам там, водя и него като асистент.
Той иска 200 лева, колко дена трябва да работя? Човекът има вяра в мене, че съм богат. По някой път аз правя много опити. Този, който иска пари от мене, казвам му: Ела с мене на разходка. Отивам да лекувам някой богат човек, който закъсал, на умиране е.
Отивам там, водя и него като асистент.
След като го излекувам, казвам: Услужете на моя асистент, каквото се пада. Каквото дадат, той го вземе и си върви. Вие ще кажете: Ти го правиш, но ние нямаме това изкуство. Че вие сте един цигулар, вземете цигулката, вие идете свирете, пък той да събира парсата. Ще му кажеш: Каквото събереш, вземи го и си върви.
към беседата >>
Всеки един от вас като стане сутрин да каже: Какво мога да направя за Господа?
В Него е всичкото богатство, но Той има онова богатство, което ще ни даде да го употребим. Един човек света не може да го оправи, един проповедник не може да го оправи и десет не могат да го оправят. Всички ония, които са в света, трябва да работят за оправянето на света. Плодните дървета работят, животните работят, въздухът работи, слънцето работи, водата работи, всичко, което е в движение, работи. Следователно и ние трябва да вземем своето място да работим.
Всеки един от вас като стане сутрин да каже: Какво мога да направя за Господа?
Доброволно да го направи. От това зависи вашето благословение. Не да дойда аз да ви карам, не и вие да ме карате. Може да дойдете до мене, но трябва да имате една вътрешна интуиция, като дойдете до мене, да ми е приятно, да се радвам, че сте дошли, пък и вие да се радвате, че сте дошли. Ако идвате при мене и мене не ми е приятно, и вас ви е неприятно, работата не върви.
към беседата >>
След като го излекувам, казвам: Услужете на моя асистент, каквото се пада.
Човекът има вяра в мене, че съм богат. По някой път аз правя много опити. Този, който иска пари от мене, казвам му: Ела с мене на разходка. Отивам да лекувам някой богат човек, който закъсал, на умиране е. Отивам там, водя и него като асистент.
След като го излекувам, казвам: Услужете на моя асистент, каквото се пада.
Каквото дадат, той го вземе и си върви. Вие ще кажете: Ти го правиш, но ние нямаме това изкуство. Че вие сте един цигулар, вземете цигулката, вие идете свирете, пък той да събира парсата. Ще му кажеш: Каквото събереш, вземи го и си върви. Ти ще вземеш цигулката и ще си вървиш.
към беседата >>
Доброволно да го направи.
Един човек света не може да го оправи, един проповедник не може да го оправи и десет не могат да го оправят. Всички ония, които са в света, трябва да работят за оправянето на света. Плодните дървета работят, животните работят, въздухът работи, слънцето работи, водата работи, всичко, което е в движение, работи. Следователно и ние трябва да вземем своето място да работим. Всеки един от вас като стане сутрин да каже: Какво мога да направя за Господа?
Доброволно да го направи.
От това зависи вашето благословение. Не да дойда аз да ви карам, не и вие да ме карате. Може да дойдете до мене, но трябва да имате една вътрешна интуиция, като дойдете до мене, да ми е приятно, да се радвам, че сте дошли, пък и вие да се радвате, че сте дошли. Ако идвате при мене и мене не ми е приятно, и вас ви е неприятно, работата не върви.
към беседата >>
Каквото дадат, той го вземе и си върви.
По някой път аз правя много опити. Този, който иска пари от мене, казвам му: Ела с мене на разходка. Отивам да лекувам някой богат човек, който закъсал, на умиране е. Отивам там, водя и него като асистент. След като го излекувам, казвам: Услужете на моя асистент, каквото се пада.
Каквото дадат, той го вземе и си върви.
Вие ще кажете: Ти го правиш, но ние нямаме това изкуство. Че вие сте един цигулар, вземете цигулката, вие идете свирете, пък той да събира парсата. Ще му кажеш: Каквото събереш, вземи го и си върви. Ти ще вземеш цигулката и ще си вървиш. Или художник си, знаеш да рисуваш.
към беседата >>
От това зависи вашето благословение.
Всички ония, които са в света, трябва да работят за оправянето на света. Плодните дървета работят, животните работят, въздухът работи, слънцето работи, водата работи, всичко, което е в движение, работи. Следователно и ние трябва да вземем своето място да работим. Всеки един от вас като стане сутрин да каже: Какво мога да направя за Господа? Доброволно да го направи.
От това зависи вашето благословение.
Не да дойда аз да ви карам, не и вие да ме карате. Може да дойдете до мене, но трябва да имате една вътрешна интуиция, като дойдете до мене, да ми е приятно, да се радвам, че сте дошли, пък и вие да се радвате, че сте дошли. Ако идвате при мене и мене не ми е приятно, и вас ви е неприятно, работата не върви.
към беседата >>
Вие ще кажете: Ти го правиш, но ние нямаме това изкуство.
Този, който иска пари от мене, казвам му: Ела с мене на разходка. Отивам да лекувам някой богат човек, който закъсал, на умиране е. Отивам там, водя и него като асистент. След като го излекувам, казвам: Услужете на моя асистент, каквото се пада. Каквото дадат, той го вземе и си върви.
Вие ще кажете: Ти го правиш, но ние нямаме това изкуство.
Че вие сте един цигулар, вземете цигулката, вие идете свирете, пък той да събира парсата. Ще му кажеш: Каквото събереш, вземи го и си върви. Ти ще вземеш цигулката и ще си вървиш. Или художник си, знаеш да рисуваш. Ще вземеш четката, ще нарисуваш, ще дадеш картината да я продаде.
към беседата >>
Не да дойда аз да ви карам, не и вие да ме карате.
Плодните дървета работят, животните работят, въздухът работи, слънцето работи, водата работи, всичко, което е в движение, работи. Следователно и ние трябва да вземем своето място да работим. Всеки един от вас като стане сутрин да каже: Какво мога да направя за Господа? Доброволно да го направи. От това зависи вашето благословение.
Не да дойда аз да ви карам, не и вие да ме карате.
Може да дойдете до мене, но трябва да имате една вътрешна интуиция, като дойдете до мене, да ми е приятно, да се радвам, че сте дошли, пък и вие да се радвате, че сте дошли. Ако идвате при мене и мене не ми е приятно, и вас ви е неприятно, работата не върви.
към беседата >>
Че вие сте един цигулар, вземете цигулката, вие идете свирете, пък той да събира парсата.
Отивам да лекувам някой богат човек, който закъсал, на умиране е. Отивам там, водя и него като асистент. След като го излекувам, казвам: Услужете на моя асистент, каквото се пада. Каквото дадат, той го вземе и си върви. Вие ще кажете: Ти го правиш, но ние нямаме това изкуство.
Че вие сте един цигулар, вземете цигулката, вие идете свирете, пък той да събира парсата.
Ще му кажеш: Каквото събереш, вземи го и си върви. Ти ще вземеш цигулката и ще си вървиш. Или художник си, знаеш да рисуваш. Ще вземеш четката, ще нарисуваш, ще дадеш картината да я продаде. Има различни начини за помагане.
към беседата >>
Може да дойдете до мене, но трябва да имате една вътрешна интуиция, като дойдете до мене, да ми е приятно, да се радвам, че сте дошли, пък и вие да се радвате, че сте дошли.
Следователно и ние трябва да вземем своето място да работим. Всеки един от вас като стане сутрин да каже: Какво мога да направя за Господа? Доброволно да го направи. От това зависи вашето благословение. Не да дойда аз да ви карам, не и вие да ме карате.
Може да дойдете до мене, но трябва да имате една вътрешна интуиция, като дойдете до мене, да ми е приятно, да се радвам, че сте дошли, пък и вие да се радвате, че сте дошли.
Ако идвате при мене и мене не ми е приятно, и вас ви е неприятно, работата не върви.
към беседата >>
Ще му кажеш: Каквото събереш, вземи го и си върви.
Отивам там, водя и него като асистент. След като го излекувам, казвам: Услужете на моя асистент, каквото се пада. Каквото дадат, той го вземе и си върви. Вие ще кажете: Ти го правиш, но ние нямаме това изкуство. Че вие сте един цигулар, вземете цигулката, вие идете свирете, пък той да събира парсата.
Ще му кажеш: Каквото събереш, вземи го и си върви.
Ти ще вземеш цигулката и ще си вървиш. Или художник си, знаеш да рисуваш. Ще вземеш четката, ще нарисуваш, ще дадеш картината да я продаде. Има различни начини за помагане. Но някой път употребявам и други методи.
към беседата >>
Ако идвате при мене и мене не ми е приятно, и вас ви е неприятно, работата не върви.
Всеки един от вас като стане сутрин да каже: Какво мога да направя за Господа? Доброволно да го направи. От това зависи вашето благословение. Не да дойда аз да ви карам, не и вие да ме карате. Може да дойдете до мене, но трябва да имате една вътрешна интуиция, като дойдете до мене, да ми е приятно, да се радвам, че сте дошли, пък и вие да се радвате, че сте дошли.
Ако идвате при мене и мене не ми е приятно, и вас ви е неприятно, работата не върви.
към беседата >>
Ти ще вземеш цигулката и ще си вървиш.
След като го излекувам, казвам: Услужете на моя асистент, каквото се пада. Каквото дадат, той го вземе и си върви. Вие ще кажете: Ти го правиш, но ние нямаме това изкуство. Че вие сте един цигулар, вземете цигулката, вие идете свирете, пък той да събира парсата. Ще му кажеш: Каквото събереш, вземи го и си върви.
Ти ще вземеш цигулката и ще си вървиш.
Или художник си, знаеш да рисуваш. Ще вземеш четката, ще нарисуваш, ще дадеш картината да я продаде. Има различни начини за помагане. Но някой път употребявам и други методи. Този, който е дошъл да иска пари от мене с новите дрехи, давам му една стомна и му казвам да ми донесе вода и то от някоя чешма на един километър.
към беседата >>
Сега вас не ви липсва интелигентност, знание и сила не ви липсва.
Сега вас не ви липсва интелигентност, знание и сила не ви липсва.
Аз съм намерил погрешката къде е. Младата мома, която е ангажирана със своя възлюбен, няма време за другите. Като вземе да прави нещо, казва: Заета съм. – Мисли за него. Тя има него в ума си.
към беседата >>
Или художник си, знаеш да рисуваш.
Каквото дадат, той го вземе и си върви. Вие ще кажете: Ти го правиш, но ние нямаме това изкуство. Че вие сте един цигулар, вземете цигулката, вие идете свирете, пък той да събира парсата. Ще му кажеш: Каквото събереш, вземи го и си върви. Ти ще вземеш цигулката и ще си вървиш.
Или художник си, знаеш да рисуваш.
Ще вземеш четката, ще нарисуваш, ще дадеш картината да я продаде. Има различни начини за помагане. Но някой път употребявам и други методи. Този, който е дошъл да иска пари от мене с новите дрехи, давам му една стомна и му казвам да ми донесе вода и то от някоя чешма на един километър. На хора, които не искат да ми донесат вода, аз и пет пари не им давам.
към беседата >>
Аз съм намерил погрешката къде е.
Сега вас не ви липсва интелигентност, знание и сила не ви липсва.
Аз съм намерил погрешката къде е.
Младата мома, която е ангажирана със своя възлюбен, няма време за другите. Като вземе да прави нещо, казва: Заета съм. – Мисли за него. Тя има него в ума си. Майка ѝ казва нещо, тя казва: Много съм занята, имам да се срещна някъде.
към беседата >>
Ще вземеш четката, ще нарисуваш, ще дадеш картината да я продаде.
Вие ще кажете: Ти го правиш, но ние нямаме това изкуство. Че вие сте един цигулар, вземете цигулката, вие идете свирете, пък той да събира парсата. Ще му кажеш: Каквото събереш, вземи го и си върви. Ти ще вземеш цигулката и ще си вървиш. Или художник си, знаеш да рисуваш.
Ще вземеш четката, ще нарисуваш, ще дадеш картината да я продаде.
Има различни начини за помагане. Но някой път употребявам и други методи. Този, който е дошъл да иска пари от мене с новите дрехи, давам му една стомна и му казвам да ми донесе вода и то от някоя чешма на един километър. На хора, които не искат да ми донесат вода, аз и пет пари не им давам. Аз съм дошъл до това положение, до което съм, вода съм носил.
към беседата >>
Младата мома, която е ангажирана със своя възлюбен, няма време за другите.
Сега вас не ви липсва интелигентност, знание и сила не ви липсва. Аз съм намерил погрешката къде е.
Младата мома, която е ангажирана със своя възлюбен, няма време за другите.
Като вземе да прави нещо, казва: Заета съм. – Мисли за него. Тя има него в ума си. Майка ѝ казва нещо, тя казва: Много съм занята, имам да се срещна някъде. Ние сега в света сме заети, ангажирани.
към беседата >>
Има различни начини за помагане.
Че вие сте един цигулар, вземете цигулката, вие идете свирете, пък той да събира парсата. Ще му кажеш: Каквото събереш, вземи го и си върви. Ти ще вземеш цигулката и ще си вървиш. Или художник си, знаеш да рисуваш. Ще вземеш четката, ще нарисуваш, ще дадеш картината да я продаде.
Има различни начини за помагане.
Но някой път употребявам и други методи. Този, който е дошъл да иска пари от мене с новите дрехи, давам му една стомна и му казвам да ми донесе вода и то от някоя чешма на един километър. На хора, които не искат да ми донесат вода, аз и пет пари не им давам. Аз съм дошъл до това положение, до което съм, вода съм носил. Ти ако искаш да станеш като мене, вода трябва да носиш.
към беседата >>
Като вземе да прави нещо, казва: Заета съм.
Сега вас не ви липсва интелигентност, знание и сила не ви липсва. Аз съм намерил погрешката къде е. Младата мома, която е ангажирана със своя възлюбен, няма време за другите.
Като вземе да прави нещо, казва: Заета съм.
– Мисли за него. Тя има него в ума си. Майка ѝ казва нещо, тя казва: Много съм занята, имам да се срещна някъде. Ние сега в света сме заети, ангажирани. От невидимия свят казват ни нещо, отговаряме: Много съм занят, да си уредя работите, да си уредя живота, че тогава ще служа на Бога.
към беседата >>
Но някой път употребявам и други методи.
Ще му кажеш: Каквото събереш, вземи го и си върви. Ти ще вземеш цигулката и ще си вървиш. Или художник си, знаеш да рисуваш. Ще вземеш четката, ще нарисуваш, ще дадеш картината да я продаде. Има различни начини за помагане.
Но някой път употребявам и други методи.
Този, който е дошъл да иска пари от мене с новите дрехи, давам му една стомна и му казвам да ми донесе вода и то от някоя чешма на един километър. На хора, които не искат да ми донесат вода, аз и пет пари не им давам. Аз съм дошъл до това положение, до което съм, вода съм носил. Ти ако искаш да станеш като мене, вода трябва да носиш. Ако не искаш да носиш вода, да вървиш на друго място.
към беседата >>
– Мисли за него.
Сега вас не ви липсва интелигентност, знание и сила не ви липсва. Аз съм намерил погрешката къде е. Младата мома, която е ангажирана със своя възлюбен, няма време за другите. Като вземе да прави нещо, казва: Заета съм.
– Мисли за него.
Тя има него в ума си. Майка ѝ казва нещо, тя казва: Много съм занята, имам да се срещна някъде. Ние сега в света сме заети, ангажирани. От невидимия свят казват ни нещо, отговаряме: Много съм занят, да си уредя работите, да си уредя живота, че тогава ще служа на Бога. Ако аз съм на мястото на момата, никога не бих се обличал заради един, който не иска да служи на Господа.
към беседата >>
Този, който е дошъл да иска пари от мене с новите дрехи, давам му една стомна и му казвам да ми донесе вода и то от някоя чешма на един километър.
Ти ще вземеш цигулката и ще си вървиш. Или художник си, знаеш да рисуваш. Ще вземеш четката, ще нарисуваш, ще дадеш картината да я продаде. Има различни начини за помагане. Но някой път употребявам и други методи.
Този, който е дошъл да иска пари от мене с новите дрехи, давам му една стомна и му казвам да ми донесе вода и то от някоя чешма на един километър.
На хора, които не искат да ми донесат вода, аз и пет пари не им давам. Аз съм дошъл до това положение, до което съм, вода съм носил. Ти ако искаш да станеш като мене, вода трябва да носиш. Ако не искаш да носиш вода, да вървиш на друго място. Като тебе правят и други.
към беседата >>
Тя има него в ума си.
Сега вас не ви липсва интелигентност, знание и сила не ви липсва. Аз съм намерил погрешката къде е. Младата мома, която е ангажирана със своя възлюбен, няма време за другите. Като вземе да прави нещо, казва: Заета съм. – Мисли за него.
Тя има него в ума си.
Майка ѝ казва нещо, тя казва: Много съм занята, имам да се срещна някъде. Ние сега в света сме заети, ангажирани. От невидимия свят казват ни нещо, отговаряме: Много съм занят, да си уредя работите, да си уредя живота, че тогава ще служа на Бога. Ако аз съм на мястото на момата, никога не бих се обличал заради един, който не иска да служи на Господа. Като дойде той, ще туря скъсаните си дрехи, скъсаните обуща, тъй ще го посрещна.
към беседата >>
На хора, които не искат да ми донесат вода, аз и пет пари не им давам.
Или художник си, знаеш да рисуваш. Ще вземеш четката, ще нарисуваш, ще дадеш картината да я продаде. Има различни начини за помагане. Но някой път употребявам и други методи. Този, който е дошъл да иска пари от мене с новите дрехи, давам му една стомна и му казвам да ми донесе вода и то от някоя чешма на един километър.
На хора, които не искат да ми донесат вода, аз и пет пари не им давам.
Аз съм дошъл до това положение, до което съм, вода съм носил. Ти ако искаш да станеш като мене, вода трябва да носиш. Ако не искаш да носиш вода, да вървиш на друго място. Като тебе правят и други. – Какво правят другите, не ме интересува.
към беседата >>
Майка ѝ казва нещо, тя казва: Много съм занята, имам да се срещна някъде.
Аз съм намерил погрешката къде е. Младата мома, която е ангажирана със своя възлюбен, няма време за другите. Като вземе да прави нещо, казва: Заета съм. – Мисли за него. Тя има него в ума си.
Майка ѝ казва нещо, тя казва: Много съм занята, имам да се срещна някъде.
Ние сега в света сме заети, ангажирани. От невидимия свят казват ни нещо, отговаряме: Много съм занят, да си уредя работите, да си уредя живота, че тогава ще служа на Бога. Ако аз съм на мястото на момата, никога не бих се обличал заради един, който не иска да служи на Господа. Като дойде той, ще туря скъсаните си дрехи, скъсаните обуща, тъй ще го посрещна. Като дойде онзи, който е готов всичко да жертвува заради Бога, тогава ще се облека хубаво.
към беседата >>
Аз съм дошъл до това положение, до което съм, вода съм носил.
Ще вземеш четката, ще нарисуваш, ще дадеш картината да я продаде. Има различни начини за помагане. Но някой път употребявам и други методи. Този, който е дошъл да иска пари от мене с новите дрехи, давам му една стомна и му казвам да ми донесе вода и то от някоя чешма на един километър. На хора, които не искат да ми донесат вода, аз и пет пари не им давам.
Аз съм дошъл до това положение, до което съм, вода съм носил.
Ти ако искаш да станеш като мене, вода трябва да носиш. Ако не искаш да носиш вода, да вървиш на друго място. Като тебе правят и други. – Какво правят другите, не ме интересува. Мене ме интересуват хората, които носят вода.
към беседата >>
Ние сега в света сме заети, ангажирани.
Младата мома, която е ангажирана със своя възлюбен, няма време за другите. Като вземе да прави нещо, казва: Заета съм. – Мисли за него. Тя има него в ума си. Майка ѝ казва нещо, тя казва: Много съм занята, имам да се срещна някъде.
Ние сега в света сме заети, ангажирани.
От невидимия свят казват ни нещо, отговаряме: Много съм занят, да си уредя работите, да си уредя живота, че тогава ще служа на Бога. Ако аз съм на мястото на момата, никога не бих се обличал заради един, който не иска да служи на Господа. Като дойде той, ще туря скъсаните си дрехи, скъсаните обуща, тъй ще го посрещна. Като дойде онзи, който е готов всичко да жертвува заради Бога, тогава ще се облека хубаво. Аз бих желал всички да бъдете хубаво облечени.
към беседата >>
Ти ако искаш да станеш като мене, вода трябва да носиш.
Има различни начини за помагане. Но някой път употребявам и други методи. Този, който е дошъл да иска пари от мене с новите дрехи, давам му една стомна и му казвам да ми донесе вода и то от някоя чешма на един километър. На хора, които не искат да ми донесат вода, аз и пет пари не им давам. Аз съм дошъл до това положение, до което съм, вода съм носил.
Ти ако искаш да станеш като мене, вода трябва да носиш.
Ако не искаш да носиш вода, да вървиш на друго място. Като тебе правят и други. – Какво правят другите, не ме интересува. Мене ме интересуват хората, които носят вода. Щом не носиш вода, да си вървиш.
към беседата >>
От невидимия свят казват ни нещо, отговаряме: Много съм занят, да си уредя работите, да си уредя живота, че тогава ще служа на Бога.
Като вземе да прави нещо, казва: Заета съм. – Мисли за него. Тя има него в ума си. Майка ѝ казва нещо, тя казва: Много съм занята, имам да се срещна някъде. Ние сега в света сме заети, ангажирани.
От невидимия свят казват ни нещо, отговаряме: Много съм занят, да си уредя работите, да си уредя живота, че тогава ще служа на Бога.
Ако аз съм на мястото на момата, никога не бих се обличал заради един, който не иска да служи на Господа. Като дойде той, ще туря скъсаните си дрехи, скъсаните обуща, тъй ще го посрещна. Като дойде онзи, който е готов всичко да жертвува заради Бога, тогава ще се облека хубаво. Аз бих желал всички да бъдете хубаво облечени. Когато ходим някой път със скъсани дрехи, любовта не работи в нас.
към беседата >>
Ако не искаш да носиш вода, да вървиш на друго място.
Но някой път употребявам и други методи. Този, който е дошъл да иска пари от мене с новите дрехи, давам му една стомна и му казвам да ми донесе вода и то от някоя чешма на един километър. На хора, които не искат да ми донесат вода, аз и пет пари не им давам. Аз съм дошъл до това положение, до което съм, вода съм носил. Ти ако искаш да станеш като мене, вода трябва да носиш.
Ако не искаш да носиш вода, да вървиш на друго място.
Като тебе правят и други. – Какво правят другите, не ме интересува. Мене ме интересуват хората, които носят вода. Щом не носиш вода, да си вървиш. – Знаеш в Евангелието какво казва Христос.
към беседата >>
Ако аз съм на мястото на момата, никога не бих се обличал заради един, който не иска да служи на Господа.
– Мисли за него. Тя има него в ума си. Майка ѝ казва нещо, тя казва: Много съм занята, имам да се срещна някъде. Ние сега в света сме заети, ангажирани. От невидимия свят казват ни нещо, отговаряме: Много съм занят, да си уредя работите, да си уредя живота, че тогава ще служа на Бога.
Ако аз съм на мястото на момата, никога не бих се обличал заради един, който не иска да служи на Господа.
Като дойде той, ще туря скъсаните си дрехи, скъсаните обуща, тъй ще го посрещна. Като дойде онзи, който е готов всичко да жертвува заради Бога, тогава ще се облека хубаво. Аз бих желал всички да бъдете хубаво облечени. Когато ходим някой път със скъсани дрехи, любовта не работи в нас. Разбира се, една работа на любовта трябва да я правиш с най-хубавите дрехи.
към беседата >>
Като тебе правят и други.
Този, който е дошъл да иска пари от мене с новите дрехи, давам му една стомна и му казвам да ми донесе вода и то от някоя чешма на един километър. На хора, които не искат да ми донесат вода, аз и пет пари не им давам. Аз съм дошъл до това положение, до което съм, вода съм носил. Ти ако искаш да станеш като мене, вода трябва да носиш. Ако не искаш да носиш вода, да вървиш на друго място.
Като тебе правят и други.
– Какво правят другите, не ме интересува. Мене ме интересуват хората, които носят вода. Щом не носиш вода, да си вървиш. – Знаеш в Евангелието какво казва Христос. Той най-първо поиска вода от онази самарянка.
към беседата >>
Като дойде той, ще туря скъсаните си дрехи, скъсаните обуща, тъй ще го посрещна.
Тя има него в ума си. Майка ѝ казва нещо, тя казва: Много съм занята, имам да се срещна някъде. Ние сега в света сме заети, ангажирани. От невидимия свят казват ни нещо, отговаряме: Много съм занят, да си уредя работите, да си уредя живота, че тогава ще служа на Бога. Ако аз съм на мястото на момата, никога не бих се обличал заради един, който не иска да служи на Господа.
Като дойде той, ще туря скъсаните си дрехи, скъсаните обуща, тъй ще го посрещна.
Като дойде онзи, който е готов всичко да жертвува заради Бога, тогава ще се облека хубаво. Аз бих желал всички да бъдете хубаво облечени. Когато ходим някой път със скъсани дрехи, любовта не работи в нас. Разбира се, една работа на любовта трябва да я правиш с най-хубавите дрехи. С каква дреха иде светлината от слънцето?
към беседата >>
– Какво правят другите, не ме интересува.
На хора, които не искат да ми донесат вода, аз и пет пари не им давам. Аз съм дошъл до това положение, до което съм, вода съм носил. Ти ако искаш да станеш като мене, вода трябва да носиш. Ако не искаш да носиш вода, да вървиш на друго място. Като тебе правят и други.
– Какво правят другите, не ме интересува.
Мене ме интересуват хората, които носят вода. Щом не носиш вода, да си вървиш. – Знаеш в Евангелието какво казва Христос. Той най-първо поиска вода от онази самарянка. Казва: „Ти ако би знаела кой съм, аз бих ти дал жива вода.“ Казва: „Дай ми Господи, от тази живата вода, да не ожаднявам.
към беседата >>
Като дойде онзи, който е готов всичко да жертвува заради Бога, тогава ще се облека хубаво.
Майка ѝ казва нещо, тя казва: Много съм занята, имам да се срещна някъде. Ние сега в света сме заети, ангажирани. От невидимия свят казват ни нещо, отговаряме: Много съм занят, да си уредя работите, да си уредя живота, че тогава ще служа на Бога. Ако аз съм на мястото на момата, никога не бих се обличал заради един, който не иска да служи на Господа. Като дойде той, ще туря скъсаните си дрехи, скъсаните обуща, тъй ще го посрещна.
Като дойде онзи, който е готов всичко да жертвува заради Бога, тогава ще се облека хубаво.
Аз бих желал всички да бъдете хубаво облечени. Когато ходим някой път със скъсани дрехи, любовта не работи в нас. Разбира се, една работа на любовта трябва да я правиш с най-хубавите дрехи. С каква дреха иде светлината от слънцето? – С най-хубавата дреха.
към беседата >>
Мене ме интересуват хората, които носят вода.
Аз съм дошъл до това положение, до което съм, вода съм носил. Ти ако искаш да станеш като мене, вода трябва да носиш. Ако не искаш да носиш вода, да вървиш на друго място. Като тебе правят и други. – Какво правят другите, не ме интересува.
Мене ме интересуват хората, които носят вода.
Щом не носиш вода, да си вървиш. – Знаеш в Евангелието какво казва Христос. Той най-първо поиска вода от онази самарянка. Казва: „Ти ако би знаела кой съм, аз бих ти дал жива вода.“ Казва: „Дай ми Господи, от тази живата вода, да не ожаднявам. Но отде ще вземеш жива вода, въже нямаш, почерпало нямаш?
към беседата >>
Аз бих желал всички да бъдете хубаво облечени.
Ние сега в света сме заети, ангажирани. От невидимия свят казват ни нещо, отговаряме: Много съм занят, да си уредя работите, да си уредя живота, че тогава ще служа на Бога. Ако аз съм на мястото на момата, никога не бих се обличал заради един, който не иска да служи на Господа. Като дойде той, ще туря скъсаните си дрехи, скъсаните обуща, тъй ще го посрещна. Като дойде онзи, който е готов всичко да жертвува заради Бога, тогава ще се облека хубаво.
Аз бих желал всички да бъдете хубаво облечени.
Когато ходим някой път със скъсани дрехи, любовта не работи в нас. Разбира се, една работа на любовта трябва да я правиш с най-хубавите дрехи. С каква дреха иде светлината от слънцето? – С най-хубавата дреха. С каква дреха иде водата?
към беседата >>
Щом не носиш вода, да си вървиш.
Ти ако искаш да станеш като мене, вода трябва да носиш. Ако не искаш да носиш вода, да вървиш на друго място. Като тебе правят и други. – Какво правят другите, не ме интересува. Мене ме интересуват хората, които носят вода.
Щом не носиш вода, да си вървиш.
– Знаеш в Евангелието какво казва Христос. Той най-първо поиска вода от онази самарянка. Казва: „Ти ако би знаела кой съм, аз бих ти дал жива вода.“ Казва: „Дай ми Господи, от тази живата вода, да не ожаднявам. Но отде ще вземеш жива вода, въже нямаш, почерпало нямаш? “
към беседата >>
Когато ходим някой път със скъсани дрехи, любовта не работи в нас.
От невидимия свят казват ни нещо, отговаряме: Много съм занят, да си уредя работите, да си уредя живота, че тогава ще служа на Бога. Ако аз съм на мястото на момата, никога не бих се обличал заради един, който не иска да служи на Господа. Като дойде той, ще туря скъсаните си дрехи, скъсаните обуща, тъй ще го посрещна. Като дойде онзи, който е готов всичко да жертвува заради Бога, тогава ще се облека хубаво. Аз бих желал всички да бъдете хубаво облечени.
Когато ходим някой път със скъсани дрехи, любовта не работи в нас.
Разбира се, една работа на любовта трябва да я правиш с най-хубавите дрехи. С каква дреха иде светлината от слънцето? – С най-хубавата дреха. С каква дреха иде водата? – С най-хубавата дреха.
към беседата >>
– Знаеш в Евангелието какво казва Христос.
Ако не искаш да носиш вода, да вървиш на друго място. Като тебе правят и други. – Какво правят другите, не ме интересува. Мене ме интересуват хората, които носят вода. Щом не носиш вода, да си вървиш.
– Знаеш в Евангелието какво казва Христос.
Той най-първо поиска вода от онази самарянка. Казва: „Ти ако би знаела кой съм, аз бих ти дал жива вода.“ Казва: „Дай ми Господи, от тази живата вода, да не ожаднявам. Но отде ще вземеш жива вода, въже нямаш, почерпало нямаш? “
към беседата >>
Разбира се, една работа на любовта трябва да я правиш с най-хубавите дрехи.
Ако аз съм на мястото на момата, никога не бих се обличал заради един, който не иска да служи на Господа. Като дойде той, ще туря скъсаните си дрехи, скъсаните обуща, тъй ще го посрещна. Като дойде онзи, който е готов всичко да жертвува заради Бога, тогава ще се облека хубаво. Аз бих желал всички да бъдете хубаво облечени. Когато ходим някой път със скъсани дрехи, любовта не работи в нас.
Разбира се, една работа на любовта трябва да я правиш с най-хубавите дрехи.
С каква дреха иде светлината от слънцето? – С най-хубавата дреха. С каква дреха иде водата? – С най-хубавата дреха. Плодните дървета когато цъфтят, с най-хубавата дреха са облечени.
към беседата >>
Той най-първо поиска вода от онази самарянка.
Като тебе правят и други. – Какво правят другите, не ме интересува. Мене ме интересуват хората, които носят вода. Щом не носиш вода, да си вървиш. – Знаеш в Евангелието какво казва Христос.
Той най-първо поиска вода от онази самарянка.
Казва: „Ти ако би знаела кой съм, аз бих ти дал жива вода.“ Казва: „Дай ми Господи, от тази живата вода, да не ожаднявам. Но отде ще вземеш жива вода, въже нямаш, почерпало нямаш? “
към беседата >>
С каква дреха иде светлината от слънцето?
Като дойде той, ще туря скъсаните си дрехи, скъсаните обуща, тъй ще го посрещна. Като дойде онзи, който е готов всичко да жертвува заради Бога, тогава ще се облека хубаво. Аз бих желал всички да бъдете хубаво облечени. Когато ходим някой път със скъсани дрехи, любовта не работи в нас. Разбира се, една работа на любовта трябва да я правиш с най-хубавите дрехи.
С каква дреха иде светлината от слънцето?
– С най-хубавата дреха. С каква дреха иде водата? – С най-хубавата дреха. Плодните дървета когато цъфтят, с най-хубавата дреха са облечени. Казвам: За да служите на Господа, облечете се с най-хубавата дреха – най-хубавите мисли, най-хубавите чувства и най-хубавите постъпки.
към беседата >>
Казва: „Ти ако би знаела кой съм, аз бих ти дал жива вода.“ Казва: „Дай ми Господи, от тази живата вода, да не ожаднявам.
– Какво правят другите, не ме интересува. Мене ме интересуват хората, които носят вода. Щом не носиш вода, да си вървиш. – Знаеш в Евангелието какво казва Христос. Той най-първо поиска вода от онази самарянка.
Казва: „Ти ако би знаела кой съм, аз бих ти дал жива вода.“ Казва: „Дай ми Господи, от тази живата вода, да не ожаднявам.
Но отде ще вземеш жива вода, въже нямаш, почерпало нямаш? “
към беседата >>
– С най-хубавата дреха.
Като дойде онзи, който е готов всичко да жертвува заради Бога, тогава ще се облека хубаво. Аз бих желал всички да бъдете хубаво облечени. Когато ходим някой път със скъсани дрехи, любовта не работи в нас. Разбира се, една работа на любовта трябва да я правиш с най-хубавите дрехи. С каква дреха иде светлината от слънцето?
– С най-хубавата дреха.
С каква дреха иде водата? – С най-хубавата дреха. Плодните дървета когато цъфтят, с най-хубавата дреха са облечени. Казвам: За да служите на Господа, облечете се с най-хубавата дреха – най-хубавите мисли, най-хубавите чувства и най-хубавите постъпки. Всичко, което имате всичко, което не сте обличали, сега го облечете.
към беседата >>
Но отде ще вземеш жива вода, въже нямаш, почерпало нямаш?
Мене ме интересуват хората, които носят вода. Щом не носиш вода, да си вървиш. – Знаеш в Евангелието какво казва Христос. Той най-първо поиска вода от онази самарянка. Казва: „Ти ако би знаела кой съм, аз бих ти дал жива вода.“ Казва: „Дай ми Господи, от тази живата вода, да не ожаднявам.
Но отде ще вземеш жива вода, въже нямаш, почерпало нямаш?
“
към беседата >>
С каква дреха иде водата?
Аз бих желал всички да бъдете хубаво облечени. Когато ходим някой път със скъсани дрехи, любовта не работи в нас. Разбира се, една работа на любовта трябва да я правиш с най-хубавите дрехи. С каква дреха иде светлината от слънцето? – С най-хубавата дреха.
С каква дреха иде водата?
– С най-хубавата дреха. Плодните дървета когато цъфтят, с най-хубавата дреха са облечени. Казвам: За да служите на Господа, облечете се с най-хубавата дреха – най-хубавите мисли, най-хубавите чувства и най-хубавите постъпки. Всичко, което имате всичко, което не сте обличали, сега го облечете. Целият християнски свят, всичките християни днес ако имаха вярата, войната може да се прекрати.
към беседата >>
“
Щом не носиш вода, да си вървиш. – Знаеш в Евангелието какво казва Христос. Той най-първо поиска вода от онази самарянка. Казва: „Ти ако би знаела кой съм, аз бих ти дал жива вода.“ Казва: „Дай ми Господи, от тази живата вода, да не ожаднявам. Но отде ще вземеш жива вода, въже нямаш, почерпало нямаш?
“
към беседата >>
– С най-хубавата дреха.
Когато ходим някой път със скъсани дрехи, любовта не работи в нас. Разбира се, една работа на любовта трябва да я правиш с най-хубавите дрехи. С каква дреха иде светлината от слънцето? – С най-хубавата дреха. С каква дреха иде водата?
– С най-хубавата дреха.
Плодните дървета когато цъфтят, с най-хубавата дреха са облечени. Казвам: За да служите на Господа, облечете се с най-хубавата дреха – най-хубавите мисли, най-хубавите чувства и най-хубавите постъпки. Всичко, което имате всичко, което не сте обличали, сега го облечете. Целият християнски свят, всичките християни днес ако имаха вярата, войната може да се прекрати. Ако искаха всички да концентрират ума си, войната ще спре.
към беседата >>
Туй, което ви разправят, подлежи на критика.
Туй, което ви разправят, подлежи на критика.
Аз ако съм на ваше място, ще кажа: Факт ли е това или измислица? Четеш един разказ, той не е верен, измислен е. Четеш един роман, какво има в романа, скърпен е. Нещата са преувеличени. Каквото съм чел, се са преувеличени работи.
към беседата >>
Плодните дървета когато цъфтят, с най-хубавата дреха са облечени.
Разбира се, една работа на любовта трябва да я правиш с най-хубавите дрехи. С каква дреха иде светлината от слънцето? – С най-хубавата дреха. С каква дреха иде водата? – С най-хубавата дреха.
Плодните дървета когато цъфтят, с най-хубавата дреха са облечени.
Казвам: За да служите на Господа, облечете се с най-хубавата дреха – най-хубавите мисли, най-хубавите чувства и най-хубавите постъпки. Всичко, което имате всичко, което не сте обличали, сега го облечете. Целият християнски свят, всичките християни днес ако имаха вярата, войната може да се прекрати. Ако искаха всички да концентрират ума си, войната ще спре. Но не искат.
към беседата >>
Аз ако съм на ваше място, ще кажа: Факт ли е това или измислица?
Туй, което ви разправят, подлежи на критика.
Аз ако съм на ваше място, ще кажа: Факт ли е това или измислица?
Четеш един разказ, той не е верен, измислен е. Четеш един роман, какво има в романа, скърпен е. Нещата са преувеличени. Каквото съм чел, се са преувеличени работи. Някои работи са точно това, което не е.
към беседата >>
Казвам: За да служите на Господа, облечете се с най-хубавата дреха – най-хубавите мисли, най-хубавите чувства и най-хубавите постъпки.
С каква дреха иде светлината от слънцето? – С най-хубавата дреха. С каква дреха иде водата? – С най-хубавата дреха. Плодните дървета когато цъфтят, с най-хубавата дреха са облечени.
Казвам: За да служите на Господа, облечете се с най-хубавата дреха – най-хубавите мисли, най-хубавите чувства и най-хубавите постъпки.
Всичко, което имате всичко, което не сте обличали, сега го облечете. Целият християнски свят, всичките християни днес ако имаха вярата, войната може да се прекрати. Ако искаха всички да концентрират ума си, войната ще спре. Но не искат. Чакат да дойде някой от някъде. Политика.
към беседата >>
Четеш един разказ, той не е верен, измислен е.
Туй, което ви разправят, подлежи на критика. Аз ако съм на ваше място, ще кажа: Факт ли е това или измислица?
Четеш един разказ, той не е верен, измислен е.
Четеш един роман, какво има в романа, скърпен е. Нещата са преувеличени. Каквото съм чел, се са преувеличени работи. Някои работи са точно това, което не е. Те описват човешките добродетели, то е бош лаф.
към беседата >>
Всичко, което имате всичко, което не сте обличали, сега го облечете.
– С най-хубавата дреха. С каква дреха иде водата? – С най-хубавата дреха. Плодните дървета когато цъфтят, с най-хубавата дреха са облечени. Казвам: За да служите на Господа, облечете се с най-хубавата дреха – най-хубавите мисли, най-хубавите чувства и най-хубавите постъпки.
Всичко, което имате всичко, което не сте обличали, сега го облечете.
Целият християнски свят, всичките християни днес ако имаха вярата, войната може да се прекрати. Ако искаха всички да концентрират ума си, войната ще спре. Но не искат. Чакат да дойде някой от някъде. Политика. Ние сме в състояние да оправим всичко.
към беседата >>
Четеш един роман, какво има в романа, скърпен е.
Туй, което ви разправят, подлежи на критика. Аз ако съм на ваше място, ще кажа: Факт ли е това или измислица? Четеш един разказ, той не е верен, измислен е.
Четеш един роман, какво има в романа, скърпен е.
Нещата са преувеличени. Каквото съм чел, се са преувеличени работи. Някои работи са точно това, което не е. Те описват човешките добродетели, то е бош лаф. Те описват светиите, но те са взели само хубавата страна, не са взели другата.
към беседата >>
Целият християнски свят, всичките християни днес ако имаха вярата, войната може да се прекрати.
С каква дреха иде водата? – С най-хубавата дреха. Плодните дървета когато цъфтят, с най-хубавата дреха са облечени. Казвам: За да служите на Господа, облечете се с най-хубавата дреха – най-хубавите мисли, най-хубавите чувства и най-хубавите постъпки. Всичко, което имате всичко, което не сте обличали, сега го облечете.
Целият християнски свят, всичките християни днес ако имаха вярата, войната може да се прекрати.
Ако искаха всички да концентрират ума си, войната ще спре. Но не искат. Чакат да дойде някой от някъде. Политика. Ние сме в състояние да оправим всичко. Ако днес християнските народи биха имали духа Христов – който няма духът Христов, не е Негов – ако целият християнски свят, 500 милиона хора, само да пожелаят и мирът ще дойде.
към беседата >>
Нещата са преувеличени.
Туй, което ви разправят, подлежи на критика. Аз ако съм на ваше място, ще кажа: Факт ли е това или измислица? Четеш един разказ, той не е верен, измислен е. Четеш един роман, какво има в романа, скърпен е.
Нещата са преувеличени.
Каквото съм чел, се са преувеличени работи. Някои работи са точно това, което не е. Те описват човешките добродетели, то е бош лаф. Те описват светиите, но те са взели само хубавата страна, не са взели другата. Христос като влезе в храма, взе онзи бич и зашиба търговците в храма.
към беседата >>
Ако искаха всички да концентрират ума си, войната ще спре.
– С най-хубавата дреха. Плодните дървета когато цъфтят, с най-хубавата дреха са облечени. Казвам: За да служите на Господа, облечете се с най-хубавата дреха – най-хубавите мисли, най-хубавите чувства и най-хубавите постъпки. Всичко, което имате всичко, което не сте обличали, сега го облечете. Целият християнски свят, всичките християни днес ако имаха вярата, войната може да се прекрати.
Ако искаха всички да концентрират ума си, войната ще спре.
Но не искат. Чакат да дойде някой от някъде. Политика. Ние сме в състояние да оправим всичко. Ако днес християнските народи биха имали духа Христов – който няма духът Христов, не е Негов – ако целият християнски свят, 500 милиона хора, само да пожелаят и мирът ще дойде. Всички сега отлагат.
към беседата >>
Каквото съм чел, се са преувеличени работи.
Туй, което ви разправят, подлежи на критика. Аз ако съм на ваше място, ще кажа: Факт ли е това или измислица? Четеш един разказ, той не е верен, измислен е. Четеш един роман, какво има в романа, скърпен е. Нещата са преувеличени.
Каквото съм чел, се са преувеличени работи.
Някои работи са точно това, което не е. Те описват човешките добродетели, то е бош лаф. Те описват светиите, но те са взели само хубавата страна, не са взели другата. Христос като влезе в храма, взе онзи бич и зашиба търговците в храма. Сега казват: Трябва да се направи един бич.
към беседата >>
Но не искат.
Плодните дървета когато цъфтят, с най-хубавата дреха са облечени. Казвам: За да служите на Господа, облечете се с най-хубавата дреха – най-хубавите мисли, най-хубавите чувства и най-хубавите постъпки. Всичко, което имате всичко, което не сте обличали, сега го облечете. Целият християнски свят, всичките християни днес ако имаха вярата, войната може да се прекрати. Ако искаха всички да концентрират ума си, войната ще спре.
Но не искат.
Чакат да дойде някой от някъде. Политика. Ние сме в състояние да оправим всичко. Ако днес християнските народи биха имали духа Христов – който няма духът Христов, не е Негов – ако целият християнски свят, 500 милиона хора, само да пожелаят и мирът ще дойде. Всички сега отлагат. Тази е Божия работа, казват.
към беседата >>
Някои работи са точно това, което не е.
Аз ако съм на ваше място, ще кажа: Факт ли е това или измислица? Четеш един разказ, той не е верен, измислен е. Четеш един роман, какво има в романа, скърпен е. Нещата са преувеличени. Каквото съм чел, се са преувеличени работи.
Някои работи са точно това, което не е.
Те описват човешките добродетели, то е бош лаф. Те описват светиите, но те са взели само хубавата страна, не са взели другата. Христос като влезе в храма, взе онзи бич и зашиба търговците в храма. Сега казват: Трябва да се направи един бич. Човек трябва да направи един бич и каквито лоши мисли и желания има в себе си, да ги изпъди навън и да остане само онова, трезвото в него.
към беседата >>
Чакат да дойде някой от някъде. Политика.
Казвам: За да служите на Господа, облечете се с най-хубавата дреха – най-хубавите мисли, най-хубавите чувства и най-хубавите постъпки. Всичко, което имате всичко, което не сте обличали, сега го облечете. Целият християнски свят, всичките християни днес ако имаха вярата, войната може да се прекрати. Ако искаха всички да концентрират ума си, войната ще спре. Но не искат.
Чакат да дойде някой от някъде. Политика.
Ние сме в състояние да оправим всичко. Ако днес християнските народи биха имали духа Христов – който няма духът Христов, не е Негов – ако целият християнски свят, 500 милиона хора, само да пожелаят и мирът ще дойде. Всички сега отлагат. Тази е Божия работа, казват. Божия работа е, тогава хората ще се приспят.
към беседата >>
Те описват човешките добродетели, то е бош лаф.
Четеш един разказ, той не е верен, измислен е. Четеш един роман, какво има в романа, скърпен е. Нещата са преувеличени. Каквото съм чел, се са преувеличени работи. Някои работи са точно това, което не е.
Те описват човешките добродетели, то е бош лаф.
Те описват светиите, но те са взели само хубавата страна, не са взели другата. Христос като влезе в храма, взе онзи бич и зашиба търговците в храма. Сега казват: Трябва да се направи един бич. Човек трябва да направи един бич и каквито лоши мисли и желания има в себе си, да ги изпъди навън и да остане само онова, трезвото в него. Трезвите мисли носят светлина, трезвите мисли носят топлина, трезвите мисли носят сила.
към беседата >>
Ние сме в състояние да оправим всичко.
Всичко, което имате всичко, което не сте обличали, сега го облечете. Целият християнски свят, всичките християни днес ако имаха вярата, войната може да се прекрати. Ако искаха всички да концентрират ума си, войната ще спре. Но не искат. Чакат да дойде някой от някъде. Политика.
Ние сме в състояние да оправим всичко.
Ако днес християнските народи биха имали духа Христов – който няма духът Христов, не е Негов – ако целият християнски свят, 500 милиона хора, само да пожелаят и мирът ще дойде. Всички сега отлагат. Тази е Божия работа, казват. Божия работа е, тогава хората ще се приспят. Като дойде за един добър живот, казват: Още времето не е дошло.
към беседата >>
Те описват светиите, но те са взели само хубавата страна, не са взели другата.
Четеш един роман, какво има в романа, скърпен е. Нещата са преувеличени. Каквото съм чел, се са преувеличени работи. Някои работи са точно това, което не е. Те описват човешките добродетели, то е бош лаф.
Те описват светиите, но те са взели само хубавата страна, не са взели другата.
Христос като влезе в храма, взе онзи бич и зашиба търговците в храма. Сега казват: Трябва да се направи един бич. Човек трябва да направи един бич и каквито лоши мисли и желания има в себе си, да ги изпъди навън и да остане само онова, трезвото в него. Трезвите мисли носят светлина, трезвите мисли носят топлина, трезвите мисли носят сила. Всяка мисъл, която носи светлина, носи здраве, носи обществено положение.
към беседата >>
Ако днес християнските народи биха имали духа Христов – който няма духът Христов, не е Негов – ако целият християнски свят, 500 милиона хора, само да пожелаят и мирът ще дойде.
Целият християнски свят, всичките християни днес ако имаха вярата, войната може да се прекрати. Ако искаха всички да концентрират ума си, войната ще спре. Но не искат. Чакат да дойде някой от някъде. Политика. Ние сме в състояние да оправим всичко.
Ако днес християнските народи биха имали духа Христов – който няма духът Христов, не е Негов – ако целият християнски свят, 500 милиона хора, само да пожелаят и мирът ще дойде.
Всички сега отлагат. Тази е Божия работа, казват. Божия работа е, тогава хората ще се приспят. Като дойде за един добър живот, казват: Още времето не е дошло. Има някои неща, които не зависят от нас.
към беседата >>
Христос като влезе в храма, взе онзи бич и зашиба търговците в храма.
Нещата са преувеличени. Каквото съм чел, се са преувеличени работи. Някои работи са точно това, което не е. Те описват човешките добродетели, то е бош лаф. Те описват светиите, но те са взели само хубавата страна, не са взели другата.
Христос като влезе в храма, взе онзи бич и зашиба търговците в храма.
Сега казват: Трябва да се направи един бич. Човек трябва да направи един бич и каквито лоши мисли и желания има в себе си, да ги изпъди навън и да остане само онова, трезвото в него. Трезвите мисли носят светлина, трезвите мисли носят топлина, трезвите мисли носят сила. Всяка мисъл, която носи светлина, носи здраве, носи обществено положение. Човек не може да се повдигне в света, ако не се домогне до ония Божествените мисли.
към беседата >>
Всички сега отлагат.
Ако искаха всички да концентрират ума си, войната ще спре. Но не искат. Чакат да дойде някой от някъде. Политика. Ние сме в състояние да оправим всичко. Ако днес християнските народи биха имали духа Христов – който няма духът Христов, не е Негов – ако целият християнски свят, 500 милиона хора, само да пожелаят и мирът ще дойде.
Всички сега отлагат.
Тази е Божия работа, казват. Божия работа е, тогава хората ще се приспят. Като дойде за един добър живот, казват: Още времето не е дошло. Има някои неща, които не зависят от нас. Но днес вие и аз какво трябва да направим?
към беседата >>
Сега казват: Трябва да се направи един бич.
Каквото съм чел, се са преувеличени работи. Някои работи са точно това, което не е. Те описват човешките добродетели, то е бош лаф. Те описват светиите, но те са взели само хубавата страна, не са взели другата. Христос като влезе в храма, взе онзи бич и зашиба търговците в храма.
Сега казват: Трябва да се направи един бич.
Човек трябва да направи един бич и каквито лоши мисли и желания има в себе си, да ги изпъди навън и да остане само онова, трезвото в него. Трезвите мисли носят светлина, трезвите мисли носят топлина, трезвите мисли носят сила. Всяка мисъл, която носи светлина, носи здраве, носи обществено положение. Човек не може да се повдигне в света, ако не се домогне до ония Божествените мисли. Божествените мисли са реалните мисли.
към беседата >>
Тази е Божия работа, казват.
Но не искат. Чакат да дойде някой от някъде. Политика. Ние сме в състояние да оправим всичко. Ако днес християнските народи биха имали духа Христов – който няма духът Христов, не е Негов – ако целият християнски свят, 500 милиона хора, само да пожелаят и мирът ще дойде. Всички сега отлагат.
Тази е Божия работа, казват.
Божия работа е, тогава хората ще се приспят. Като дойде за един добър живот, казват: Още времето не е дошло. Има някои неща, които не зависят от нас. Но днес вие и аз какво трябва да направим? Ставате сутрин и казвате: Не зная какво да правя.
към беседата >>
Човек трябва да направи един бич и каквито лоши мисли и желания има в себе си, да ги изпъди навън и да остане само онова, трезвото в него.
Някои работи са точно това, което не е. Те описват човешките добродетели, то е бош лаф. Те описват светиите, но те са взели само хубавата страна, не са взели другата. Христос като влезе в храма, взе онзи бич и зашиба търговците в храма. Сега казват: Трябва да се направи един бич.
Човек трябва да направи един бич и каквито лоши мисли и желания има в себе си, да ги изпъди навън и да остане само онова, трезвото в него.
Трезвите мисли носят светлина, трезвите мисли носят топлина, трезвите мисли носят сила. Всяка мисъл, която носи светлина, носи здраве, носи обществено положение. Човек не може да се повдигне в света, ако не се домогне до ония Божествените мисли. Божествените мисли са реалните мисли. Има мисли, които са просто едно отражение.
към беседата >>
Божия работа е, тогава хората ще се приспят.
Чакат да дойде някой от някъде. Политика. Ние сме в състояние да оправим всичко. Ако днес християнските народи биха имали духа Христов – който няма духът Христов, не е Негов – ако целият християнски свят, 500 милиона хора, само да пожелаят и мирът ще дойде. Всички сега отлагат. Тази е Божия работа, казват.
Божия работа е, тогава хората ще се приспят.
Като дойде за един добър живот, казват: Още времето не е дошло. Има някои неща, които не зависят от нас. Но днес вие и аз какво трябва да направим? Ставате сутрин и казвате: Не зная какво да правя. Че днес какво трябва да направиш, трябва да ти е ясно.
към беседата >>
Трезвите мисли носят светлина, трезвите мисли носят топлина, трезвите мисли носят сила.
Те описват човешките добродетели, то е бош лаф. Те описват светиите, но те са взели само хубавата страна, не са взели другата. Христос като влезе в храма, взе онзи бич и зашиба търговците в храма. Сега казват: Трябва да се направи един бич. Човек трябва да направи един бич и каквито лоши мисли и желания има в себе си, да ги изпъди навън и да остане само онова, трезвото в него.
Трезвите мисли носят светлина, трезвите мисли носят топлина, трезвите мисли носят сила.
Всяка мисъл, която носи светлина, носи здраве, носи обществено положение. Човек не може да се повдигне в света, ако не се домогне до ония Божествените мисли. Божествените мисли са реалните мисли. Има мисли, които са просто едно отражение. Четох ви тук една глава, тя е едно отражение.
към беседата >>
Като дойде за един добър живот, казват: Още времето не е дошло.
Ние сме в състояние да оправим всичко. Ако днес християнските народи биха имали духа Христов – който няма духът Христов, не е Негов – ако целият християнски свят, 500 милиона хора, само да пожелаят и мирът ще дойде. Всички сега отлагат. Тази е Божия работа, казват. Божия работа е, тогава хората ще се приспят.
Като дойде за един добър живот, казват: Още времето не е дошло.
Има някои неща, които не зависят от нас. Но днес вие и аз какво трябва да направим? Ставате сутрин и казвате: Не зная какво да правя. Че днес какво трябва да направиш, трябва да ти е ясно. Мислите ли, че онзи ученик, който ходи в гимназията, не знае за всеки ден какви уроци има?
към беседата >>
Всяка мисъл, която носи светлина, носи здраве, носи обществено положение.
Те описват светиите, но те са взели само хубавата страна, не са взели другата. Христос като влезе в храма, взе онзи бич и зашиба търговците в храма. Сега казват: Трябва да се направи един бич. Човек трябва да направи един бич и каквито лоши мисли и желания има в себе си, да ги изпъди навън и да остане само онова, трезвото в него. Трезвите мисли носят светлина, трезвите мисли носят топлина, трезвите мисли носят сила.
Всяка мисъл, която носи светлина, носи здраве, носи обществено положение.
Човек не може да се повдигне в света, ако не се домогне до ония Божествените мисли. Божествените мисли са реалните мисли. Има мисли, които са просто едно отражение. Четох ви тук една глава, тя е едно отражение. Дванадесета глава, тя не е реална.
към беседата >>
Има някои неща, които не зависят от нас.
Ако днес християнските народи биха имали духа Христов – който няма духът Христов, не е Негов – ако целият християнски свят, 500 милиона хора, само да пожелаят и мирът ще дойде. Всички сега отлагат. Тази е Божия работа, казват. Божия работа е, тогава хората ще се приспят. Като дойде за един добър живот, казват: Още времето не е дошло.
Има някои неща, които не зависят от нас.
Но днес вие и аз какво трябва да направим? Ставате сутрин и казвате: Не зная какво да правя. Че днес какво трябва да направиш, трябва да ти е ясно. Мислите ли, че онзи ученик, който ходи в гимназията, не знае за всеки ден какви уроци има? Ние като станем сутрин не знаем какво да направим.
към беседата >>
Човек не може да се повдигне в света, ако не се домогне до ония Божествените мисли.
Христос като влезе в храма, взе онзи бич и зашиба търговците в храма. Сега казват: Трябва да се направи един бич. Човек трябва да направи един бич и каквито лоши мисли и желания има в себе си, да ги изпъди навън и да остане само онова, трезвото в него. Трезвите мисли носят светлина, трезвите мисли носят топлина, трезвите мисли носят сила. Всяка мисъл, която носи светлина, носи здраве, носи обществено положение.
Човек не може да се повдигне в света, ако не се домогне до ония Божествените мисли.
Божествените мисли са реалните мисли. Има мисли, които са просто едно отражение. Четох ви тук една глава, тя е едно отражение. Дванадесета глава, тя не е реална. Какво ще разберете?
към беседата >>
Но днес вие и аз какво трябва да направим?
Всички сега отлагат. Тази е Божия работа, казват. Божия работа е, тогава хората ще се приспят. Като дойде за един добър живот, казват: Още времето не е дошло. Има някои неща, които не зависят от нас.
Но днес вие и аз какво трябва да направим?
Ставате сутрин и казвате: Не зная какво да правя. Че днес какво трябва да направиш, трябва да ти е ясно. Мислите ли, че онзи ученик, който ходи в гимназията, не знае за всеки ден какви уроци има? Ние като станем сутрин не знаем какво да направим. Ние поддържаме,че Бог е дълготърпелив.
към беседата >>
Божествените мисли са реалните мисли.
Сега казват: Трябва да се направи един бич. Човек трябва да направи един бич и каквито лоши мисли и желания има в себе си, да ги изпъди навън и да остане само онова, трезвото в него. Трезвите мисли носят светлина, трезвите мисли носят топлина, трезвите мисли носят сила. Всяка мисъл, която носи светлина, носи здраве, носи обществено положение. Човек не може да се повдигне в света, ако не се домогне до ония Божествените мисли.
Божествените мисли са реалните мисли.
Има мисли, които са просто едно отражение. Четох ви тук една глава, тя е едно отражение. Дванадесета глава, тя не е реална. Какво ще разберете? Реални неща са само ония, които не са само едно представление, но може да предизвикат(......).
към беседата >>
Ставате сутрин и казвате: Не зная какво да правя.
Тази е Божия работа, казват. Божия работа е, тогава хората ще се приспят. Като дойде за един добър живот, казват: Още времето не е дошло. Има някои неща, които не зависят от нас. Но днес вие и аз какво трябва да направим?
Ставате сутрин и казвате: Не зная какво да правя.
Че днес какво трябва да направиш, трябва да ти е ясно. Мислите ли, че онзи ученик, който ходи в гимназията, не знае за всеки ден какви уроци има? Ние като станем сутрин не знаем какво да направим. Ние поддържаме,че Бог е дълготърпелив. Казваме, че ние сме родени от Бога.
към беседата >>
Има мисли, които са просто едно отражение.
Човек трябва да направи един бич и каквито лоши мисли и желания има в себе си, да ги изпъди навън и да остане само онова, трезвото в него. Трезвите мисли носят светлина, трезвите мисли носят топлина, трезвите мисли носят сила. Всяка мисъл, която носи светлина, носи здраве, носи обществено положение. Човек не може да се повдигне в света, ако не се домогне до ония Божествените мисли. Божествените мисли са реалните мисли.
Има мисли, които са просто едно отражение.
Четох ви тук една глава, тя е едно отражение. Дванадесета глава, тя не е реална. Какво ще разберете? Реални неща са само ония, които не са само едно представление, но може да предизвикат(......). Много малко е взето от тази глава.
към беседата >>
Че днес какво трябва да направиш, трябва да ти е ясно.
Божия работа е, тогава хората ще се приспят. Като дойде за един добър живот, казват: Още времето не е дошло. Има някои неща, които не зависят от нас. Но днес вие и аз какво трябва да направим? Ставате сутрин и казвате: Не зная какво да правя.
Че днес какво трябва да направиш, трябва да ти е ясно.
Мислите ли, че онзи ученик, който ходи в гимназията, не знае за всеки ден какви уроци има? Ние като станем сутрин не знаем какво да направим. Ние поддържаме,че Бог е дълготърпелив. Казваме, че ние сме родени от Бога. Как е възможно, родени от дълготърпелив, пък да не сме дълготърпеливи?
към беседата >>
Четох ви тук една глава, тя е едно отражение.
Трезвите мисли носят светлина, трезвите мисли носят топлина, трезвите мисли носят сила. Всяка мисъл, която носи светлина, носи здраве, носи обществено положение. Човек не може да се повдигне в света, ако не се домогне до ония Божествените мисли. Божествените мисли са реалните мисли. Има мисли, които са просто едно отражение.
Четох ви тук една глава, тя е едно отражение.
Дванадесета глава, тя не е реална. Какво ще разберете? Реални неща са само ония, които не са само едно представление, но може да предизвикат(......). Много малко е взето от тази глава. Онова, което е казал Христос, къде е?
към беседата >>
Мислите ли, че онзи ученик, който ходи в гимназията, не знае за всеки ден какви уроци има?
Като дойде за един добър живот, казват: Още времето не е дошло. Има някои неща, които не зависят от нас. Но днес вие и аз какво трябва да направим? Ставате сутрин и казвате: Не зная какво да правя. Че днес какво трябва да направиш, трябва да ти е ясно.
Мислите ли, че онзи ученик, който ходи в гимназията, не знае за всеки ден какви уроци има?
Ние като станем сутрин не знаем какво да направим. Ние поддържаме,че Бог е дълготърпелив. Казваме, че ние сме родени от Бога. Как е възможно, родени от дълготърпелив, пък да не сме дълготърпеливи? Щом съм нетърпелив, не съм роден от Него.
към беседата >>
Дванадесета глава, тя не е реална.
Всяка мисъл, която носи светлина, носи здраве, носи обществено положение. Човек не може да се повдигне в света, ако не се домогне до ония Божествените мисли. Божествените мисли са реалните мисли. Има мисли, които са просто едно отражение. Четох ви тук една глава, тя е едно отражение.
Дванадесета глава, тя не е реална.
Какво ще разберете? Реални неща са само ония, които не са само едно представление, но може да предизвикат(......). Много малко е взето от тази глава. Онова, което е казал Христос, къде е? Ако вземете една ябълка, в какво седи същността на една ябълка?
към беседата >>
Ние като станем сутрин не знаем какво да направим.
Има някои неща, които не зависят от нас. Но днес вие и аз какво трябва да направим? Ставате сутрин и казвате: Не зная какво да правя. Че днес какво трябва да направиш, трябва да ти е ясно. Мислите ли, че онзи ученик, който ходи в гимназията, не знае за всеки ден какви уроци има?
Ние като станем сутрин не знаем какво да направим.
Ние поддържаме,че Бог е дълготърпелив. Казваме, че ние сме родени от Бога. Как е възможно, родени от дълготърпелив, пък да не сме дълготърпеливи? Щом съм нетърпелив, не съм роден от Него. Казвате: Бог е всемъдър.
към беседата >>
Какво ще разберете?
Човек не може да се повдигне в света, ако не се домогне до ония Божествените мисли. Божествените мисли са реалните мисли. Има мисли, които са просто едно отражение. Четох ви тук една глава, тя е едно отражение. Дванадесета глава, тя не е реална.
Какво ще разберете?
Реални неща са само ония, които не са само едно представление, но може да предизвикат(......). Много малко е взето от тази глава. Онова, което е казал Христос, къде е? Ако вземете една ябълка, в какво седи същността на една ябълка? Същността седи в семката.
към беседата >>
Ние поддържаме,че Бог е дълготърпелив.
Но днес вие и аз какво трябва да направим? Ставате сутрин и казвате: Не зная какво да правя. Че днес какво трябва да направиш, трябва да ти е ясно. Мислите ли, че онзи ученик, който ходи в гимназията, не знае за всеки ден какви уроци има? Ние като станем сутрин не знаем какво да направим.
Ние поддържаме,че Бог е дълготърпелив.
Казваме, че ние сме родени от Бога. Как е възможно, родени от дълготърпелив, пък да не сме дълготърпеливи? Щом съм нетърпелив, не съм роден от Него. Казвате: Бог е всемъдър. Как е възможно да сме родени от Бога и да сме глупави?
към беседата >>
Реални неща са само ония, които не са само едно представление, но може да предизвикат(......).
Божествените мисли са реалните мисли. Има мисли, които са просто едно отражение. Четох ви тук една глава, тя е едно отражение. Дванадесета глава, тя не е реална. Какво ще разберете?
Реални неща са само ония, които не са само едно представление, но може да предизвикат(......).
Много малко е взето от тази глава. Онова, което е казал Христос, къде е? Ако вземете една ябълка, в какво седи същността на една ябълка? Същността седи в семката. След като изядете една ябълка, семката ще посадите.
към беседата >>
Казваме, че ние сме родени от Бога.
Ставате сутрин и казвате: Не зная какво да правя. Че днес какво трябва да направиш, трябва да ти е ясно. Мислите ли, че онзи ученик, който ходи в гимназията, не знае за всеки ден какви уроци има? Ние като станем сутрин не знаем какво да направим. Ние поддържаме,че Бог е дълготърпелив.
Казваме, че ние сме родени от Бога.
Как е възможно, родени от дълготърпелив, пък да не сме дълготърпеливи? Щом съм нетърпелив, не съм роден от Него. Казвате: Бог е всемъдър. Как е възможно да сме родени от Бога и да сме глупави? Значи не сме родени.
към беседата >>
Много малко е взето от тази глава.
Има мисли, които са просто едно отражение. Четох ви тук една глава, тя е едно отражение. Дванадесета глава, тя не е реална. Какво ще разберете? Реални неща са само ония, които не са само едно представление, но може да предизвикат(......).
Много малко е взето от тази глава.
Онова, което е казал Христос, къде е? Ако вземете една ябълка, в какво седи същността на една ябълка? Същността седи в семката. След като изядете една ябълка, семката ще посадите. Има плодове без семки, изядеш плода, семка няма.
към беседата >>
Как е възможно, родени от дълготърпелив, пък да не сме дълготърпеливи?
Че днес какво трябва да направиш, трябва да ти е ясно. Мислите ли, че онзи ученик, който ходи в гимназията, не знае за всеки ден какви уроци има? Ние като станем сутрин не знаем какво да направим. Ние поддържаме,че Бог е дълготърпелив. Казваме, че ние сме родени от Бога.
Как е възможно, родени от дълготърпелив, пък да не сме дълготърпеливи?
Щом съм нетърпелив, не съм роден от Него. Казвате: Бог е всемъдър. Как е възможно да сме родени от Бога и да сме глупави? Значи не сме родени. Някой казва: Аз имам Божията любов.
към беседата >>
Онова, което е казал Христос, къде е?
Четох ви тук една глава, тя е едно отражение. Дванадесета глава, тя не е реална. Какво ще разберете? Реални неща са само ония, които не са само едно представление, но може да предизвикат(......). Много малко е взето от тази глава.
Онова, което е казал Христос, къде е?
Ако вземете една ябълка, в какво седи същността на една ябълка? Същността седи в семката. След като изядете една ябълка, семката ще посадите. Има плодове без семки, изядеш плода, семка няма. Някой път словото Божие е без семка.
към беседата >>
Щом съм нетърпелив, не съм роден от Него.
Мислите ли, че онзи ученик, който ходи в гимназията, не знае за всеки ден какви уроци има? Ние като станем сутрин не знаем какво да направим. Ние поддържаме,че Бог е дълготърпелив. Казваме, че ние сме родени от Бога. Как е възможно, родени от дълготърпелив, пък да не сме дълготърпеливи?
Щом съм нетърпелив, не съм роден от Него.
Казвате: Бог е всемъдър. Как е възможно да сме родени от Бога и да сме глупави? Значи не сме родени. Някой казва: Аз имам Божията любов. Казвам: За любовта няма нещо невъзможно.
към беседата >>
Ако вземете една ябълка, в какво седи същността на една ябълка?
Дванадесета глава, тя не е реална. Какво ще разберете? Реални неща са само ония, които не са само едно представление, но може да предизвикат(......). Много малко е взето от тази глава. Онова, което е казал Христос, къде е?
Ако вземете една ябълка, в какво седи същността на една ябълка?
Същността седи в семката. След като изядете една ябълка, семката ще посадите. Има плодове без семки, изядеш плода, семка няма. Някой път словото Божие е без семка. Тогава нямаш резултати.
към беседата >>
Казвате: Бог е всемъдър.
Ние като станем сутрин не знаем какво да направим. Ние поддържаме,че Бог е дълготърпелив. Казваме, че ние сме родени от Бога. Как е възможно, родени от дълготърпелив, пък да не сме дълготърпеливи? Щом съм нетърпелив, не съм роден от Него.
Казвате: Бог е всемъдър.
Как е възможно да сме родени от Бога и да сме глупави? Значи не сме родени. Някой казва: Аз имам Божията любов. Казвам: За любовта няма нещо невъзможно. Тия неща като ги изясните в съзнанието си, в себе си ще чуете онзи Божествен глас.
към беседата >>
Същността седи в семката.
Какво ще разберете? Реални неща са само ония, които не са само едно представление, но може да предизвикат(......). Много малко е взето от тази глава. Онова, което е казал Христос, къде е? Ако вземете една ябълка, в какво седи същността на една ябълка?
Същността седи в семката.
След като изядете една ябълка, семката ще посадите. Има плодове без семки, изядеш плода, семка няма. Някой път словото Божие е без семка. Тогава нямаш резултати. Семката аз наричам устой.
към беседата >>
Как е възможно да сме родени от Бога и да сме глупави?
Ние поддържаме,че Бог е дълготърпелив. Казваме, че ние сме родени от Бога. Как е възможно, родени от дълготърпелив, пък да не сме дълготърпеливи? Щом съм нетърпелив, не съм роден от Него. Казвате: Бог е всемъдър.
Как е възможно да сме родени от Бога и да сме глупави?
Значи не сме родени. Някой казва: Аз имам Божията любов. Казвам: За любовта няма нещо невъзможно. Тия неща като ги изясните в съзнанието си, в себе си ще чуете онзи Божествен глас. Той, Господ, не говори много.
към беседата >>
След като изядете една ябълка, семката ще посадите.
Реални неща са само ония, които не са само едно представление, но може да предизвикат(......). Много малко е взето от тази глава. Онова, което е казал Христос, къде е? Ако вземете една ябълка, в какво седи същността на една ябълка? Същността седи в семката.
След като изядете една ябълка, семката ще посадите.
Има плодове без семки, изядеш плода, семка няма. Някой път словото Божие е без семка. Тогава нямаш резултати. Семката аз наричам устой. Ти обичаш някого само за ден, два, три после стане обикновен човек.
към беседата >>
Значи не сме родени.
Казваме, че ние сме родени от Бога. Как е възможно, родени от дълготърпелив, пък да не сме дълготърпеливи? Щом съм нетърпелив, не съм роден от Него. Казвате: Бог е всемъдър. Как е възможно да сме родени от Бога и да сме глупави?
Значи не сме родени.
Някой казва: Аз имам Божията любов. Казвам: За любовта няма нещо невъзможно. Тия неща като ги изясните в съзнанието си, в себе си ще чуете онзи Божествен глас. Той, Господ, не говори много. Божественият глас е като първия лъч на слънцето.
към беседата >>
Има плодове без семки, изядеш плода, семка няма.
Много малко е взето от тази глава. Онова, което е казал Христос, къде е? Ако вземете една ябълка, в какво седи същността на една ябълка? Същността седи в семката. След като изядете една ябълка, семката ще посадите.
Има плодове без семки, изядеш плода, семка няма.
Някой път словото Божие е без семка. Тогава нямаш резултати. Семката аз наричам устой. Ти обичаш някого само за ден, два, три после стане обикновен човек. Преди да го знаеш, ти с благоволение се приближаваш, хвалиш го.
към беседата >>
Някой казва: Аз имам Божията любов.
Как е възможно, родени от дълготърпелив, пък да не сме дълготърпеливи? Щом съм нетърпелив, не съм роден от Него. Казвате: Бог е всемъдър. Как е възможно да сме родени от Бога и да сме глупави? Значи не сме родени.
Някой казва: Аз имам Божията любов.
Казвам: За любовта няма нещо невъзможно. Тия неща като ги изясните в съзнанието си, в себе си ще чуете онзи Божествен глас. Той, Господ, не говори много. Божественият глас е като първия лъч на слънцето. Като се покаже и слънцето изгрява.
към беседата >>
Някой път словото Божие е без семка.
Онова, което е казал Христос, къде е? Ако вземете една ябълка, в какво седи същността на една ябълка? Същността седи в семката. След като изядете една ябълка, семката ще посадите. Има плодове без семки, изядеш плода, семка няма.
Някой път словото Божие е без семка.
Тогава нямаш резултати. Семката аз наричам устой. Ти обичаш някого само за ден, два, три после стане обикновен човек. Преди да го знаеш, ти с благоволение се приближаваш, хвалиш го. Щом като го видиш, казваш: Разбрах какъв е.
към беседата >>
Казвам: За любовта няма нещо невъзможно.
Щом съм нетърпелив, не съм роден от Него. Казвате: Бог е всемъдър. Как е възможно да сме родени от Бога и да сме глупави? Значи не сме родени. Някой казва: Аз имам Божията любов.
Казвам: За любовта няма нещо невъзможно.
Тия неща като ги изясните в съзнанието си, в себе си ще чуете онзи Божествен глас. Той, Господ, не говори много. Божественият глас е като първия лъч на слънцето. Като се покаже и слънцето изгрява. Като видиш първия лъч, знаеш че слънцето изгрява, денят ще бъде хубав.
към беседата >>
Тогава нямаш резултати.
Ако вземете една ябълка, в какво седи същността на една ябълка? Същността седи в семката. След като изядете една ябълка, семката ще посадите. Има плодове без семки, изядеш плода, семка няма. Някой път словото Божие е без семка.
Тогава нямаш резултати.
Семката аз наричам устой. Ти обичаш някого само за ден, два, три после стане обикновен човек. Преди да го знаеш, ти с благоволение се приближаваш, хвалиш го. Щом като го видиш, казваш: Разбрах какъв е. Когато вас някой ви изпитва и вие го изпитвате.
към беседата >>
Тия неща като ги изясните в съзнанието си, в себе си ще чуете онзи Божествен глас.
Казвате: Бог е всемъдър. Как е възможно да сме родени от Бога и да сме глупави? Значи не сме родени. Някой казва: Аз имам Божията любов. Казвам: За любовта няма нещо невъзможно.
Тия неща като ги изясните в съзнанието си, в себе си ще чуете онзи Божествен глас.
Той, Господ, не говори много. Божественият глас е като първия лъч на слънцето. Като се покаже и слънцето изгрява. Като видиш първия лъч, знаеш че слънцето изгрява, денят ще бъде хубав. Казвам: Вслушвайте се вътре.
към беседата >>
Семката аз наричам устой.
Същността седи в семката. След като изядете една ябълка, семката ще посадите. Има плодове без семки, изядеш плода, семка няма. Някой път словото Божие е без семка. Тогава нямаш резултати.
Семката аз наричам устой.
Ти обичаш някого само за ден, два, три после стане обикновен човек. Преди да го знаеш, ти с благоволение се приближаваш, хвалиш го. Щом като го видиш, казваш: Разбрах какъв е. Когато вас някой ви изпитва и вие го изпитвате. Превеждал съм онзи пример.
към беседата >>
Той, Господ, не говори много.
Как е възможно да сме родени от Бога и да сме глупави? Значи не сме родени. Някой казва: Аз имам Божията любов. Казвам: За любовта няма нещо невъзможно. Тия неща като ги изясните в съзнанието си, в себе си ще чуете онзи Божествен глас.
Той, Господ, не говори много.
Божественият глас е като първия лъч на слънцето. Като се покаже и слънцето изгрява. Като видиш първия лъч, знаеш че слънцето изгрява, денят ще бъде хубав. Казвам: Вслушвайте се вътре. Днес трябва да разрешите всичките мъчнотии, които се изпречат и да ги разрешите правилно.
към беседата >>
Ти обичаш някого само за ден, два, три после стане обикновен човек.
След като изядете една ябълка, семката ще посадите. Има плодове без семки, изядеш плода, семка няма. Някой път словото Божие е без семка. Тогава нямаш резултати. Семката аз наричам устой.
Ти обичаш някого само за ден, два, три после стане обикновен човек.
Преди да го знаеш, ти с благоволение се приближаваш, хвалиш го. Щом като го видиш, казваш: Разбрах какъв е. Когато вас някой ви изпитва и вие го изпитвате. Превеждал съм онзи пример. Един французин отишъл в колониите, забогатял, не се оженил.
към беседата >>
Божественият глас е като първия лъч на слънцето.
Значи не сме родени. Някой казва: Аз имам Божията любов. Казвам: За любовта няма нещо невъзможно. Тия неща като ги изясните в съзнанието си, в себе си ще чуете онзи Божествен глас. Той, Господ, не говори много.
Божественият глас е като първия лъч на слънцето.
Като се покаже и слънцето изгрява. Като видиш първия лъч, знаеш че слънцето изгрява, денят ще бъде хубав. Казвам: Вслушвайте се вътре. Днес трябва да разрешите всичките мъчнотии, които се изпречат и да ги разрешите правилно. Сега може да преведете следния пример.
към беседата >>
Преди да го знаеш, ти с благоволение се приближаваш, хвалиш го.
Има плодове без семки, изядеш плода, семка няма. Някой път словото Божие е без семка. Тогава нямаш резултати. Семката аз наричам устой. Ти обичаш някого само за ден, два, три после стане обикновен човек.
Преди да го знаеш, ти с благоволение се приближаваш, хвалиш го.
Щом като го видиш, казваш: Разбрах какъв е. Когато вас някой ви изпитва и вие го изпитвате. Превеждал съм онзи пример. Един французин отишъл в колониите, забогатял, не се оженил. Върнал се във Франция, където имал трима души братовчеди, искал да ги опита, при кого да остане да живее.
към беседата >>
Като се покаже и слънцето изгрява.
Някой казва: Аз имам Божията любов. Казвам: За любовта няма нещо невъзможно. Тия неща като ги изясните в съзнанието си, в себе си ще чуете онзи Божествен глас. Той, Господ, не говори много. Божественият глас е като първия лъч на слънцето.
Като се покаже и слънцето изгрява.
Като видиш първия лъч, знаеш че слънцето изгрява, денят ще бъде хубав. Казвам: Вслушвайте се вътре. Днес трябва да разрешите всичките мъчнотии, които се изпречат и да ги разрешите правилно. Сега може да преведете следния пример. Представете си, че в някой топъл ден тръгвате за планината.
към беседата >>
Щом като го видиш, казваш: Разбрах какъв е.
Някой път словото Божие е без семка. Тогава нямаш резултати. Семката аз наричам устой. Ти обичаш някого само за ден, два, три после стане обикновен човек. Преди да го знаеш, ти с благоволение се приближаваш, хвалиш го.
Щом като го видиш, казваш: Разбрах какъв е.
Когато вас някой ви изпитва и вие го изпитвате. Превеждал съм онзи пример. Един французин отишъл в колониите, забогатял, не се оженил. Върнал се във Франция, където имал трима души братовчеди, искал да ги опита, при кого да остане да живее. Отива в Париж, представя се пред братовчедите си, че каквото спечелил го изгубил.
към беседата >>
Като видиш първия лъч, знаеш че слънцето изгрява, денят ще бъде хубав.
Казвам: За любовта няма нещо невъзможно. Тия неща като ги изясните в съзнанието си, в себе си ще чуете онзи Божествен глас. Той, Господ, не говори много. Божественият глас е като първия лъч на слънцето. Като се покаже и слънцето изгрява.
Като видиш първия лъч, знаеш че слънцето изгрява, денят ще бъде хубав.
Казвам: Вслушвайте се вътре. Днес трябва да разрешите всичките мъчнотии, които се изпречат и да ги разрешите правилно. Сега може да преведете следния пример. Представете си, че в някой топъл ден тръгвате за планината. Казвате: Топло е времето и не си вземате кибрит, мислите, че огън няма да ви трябва.
към беседата >>
Когато вас някой ви изпитва и вие го изпитвате.
Тогава нямаш резултати. Семката аз наричам устой. Ти обичаш някого само за ден, два, три после стане обикновен човек. Преди да го знаеш, ти с благоволение се приближаваш, хвалиш го. Щом като го видиш, казваш: Разбрах какъв е.
Когато вас някой ви изпитва и вие го изпитвате.
Превеждал съм онзи пример. Един французин отишъл в колониите, забогатял, не се оженил. Върнал се във Франция, където имал трима души братовчеди, искал да ги опита, при кого да остане да живее. Отива в Париж, представя се пред братовчедите си, че каквото спечелил го изгубил. Представя се пред единия си братовчед и пита може ли да остане да живее при него.
към беседата >>
Казвам: Вслушвайте се вътре.
Тия неща като ги изясните в съзнанието си, в себе си ще чуете онзи Божествен глас. Той, Господ, не говори много. Божественият глас е като първия лъч на слънцето. Като се покаже и слънцето изгрява. Като видиш първия лъч, знаеш че слънцето изгрява, денят ще бъде хубав.
Казвам: Вслушвайте се вътре.
Днес трябва да разрешите всичките мъчнотии, които се изпречат и да ги разрешите правилно. Сега може да преведете следния пример. Представете си, че в някой топъл ден тръгвате за планината. Казвате: Топло е времето и не си вземате кибрит, мислите, че огън няма да ви трябва. Отивате сто–двеста души и само един взема кибрит.
към беседата >>
Превеждал съм онзи пример.
Семката аз наричам устой. Ти обичаш някого само за ден, два, три после стане обикновен човек. Преди да го знаеш, ти с благоволение се приближаваш, хвалиш го. Щом като го видиш, казваш: Разбрах какъв е. Когато вас някой ви изпитва и вие го изпитвате.
Превеждал съм онзи пример.
Един французин отишъл в колониите, забогатял, не се оженил. Върнал се във Франция, където имал трима души братовчеди, искал да ги опита, при кого да остане да живее. Отива в Париж, представя се пред братовчедите си, че каквото спечелил го изгубил. Представя се пред единия си братовчед и пита може ли да остане да живее при него. Той казал, че може.
към беседата >>
Днес трябва да разрешите всичките мъчнотии, които се изпречат и да ги разрешите правилно.
Той, Господ, не говори много. Божественият глас е като първия лъч на слънцето. Като се покаже и слънцето изгрява. Като видиш първия лъч, знаеш че слънцето изгрява, денят ще бъде хубав. Казвам: Вслушвайте се вътре.
Днес трябва да разрешите всичките мъчнотии, които се изпречат и да ги разрешите правилно.
Сега може да преведете следния пример. Представете си, че в някой топъл ден тръгвате за планината. Казвате: Топло е времето и не си вземате кибрит, мислите, че огън няма да ви трябва. Отивате сто–двеста души и само един взема кибрит. Като идете, времето се изменя.
към беседата >>
Един французин отишъл в колониите, забогатял, не се оженил.
Ти обичаш някого само за ден, два, три после стане обикновен човек. Преди да го знаеш, ти с благоволение се приближаваш, хвалиш го. Щом като го видиш, казваш: Разбрах какъв е. Когато вас някой ви изпитва и вие го изпитвате. Превеждал съм онзи пример.
Един французин отишъл в колониите, забогатял, не се оженил.
Върнал се във Франция, където имал трима души братовчеди, искал да ги опита, при кого да остане да живее. Отива в Париж, представя се пред братовчедите си, че каквото спечелил го изгубил. Представя се пред единия си братовчед и пита може ли да остане да живее при него. Той казал, че може. Като живял един месец, казва му: Търси си друго място, не можеш да живееш между нас.
към беседата >>
Сега може да преведете следния пример.
Божественият глас е като първия лъч на слънцето. Като се покаже и слънцето изгрява. Като видиш първия лъч, знаеш че слънцето изгрява, денят ще бъде хубав. Казвам: Вслушвайте се вътре. Днес трябва да разрешите всичките мъчнотии, които се изпречат и да ги разрешите правилно.
Сега може да преведете следния пример.
Представете си, че в някой топъл ден тръгвате за планината. Казвате: Топло е времето и не си вземате кибрит, мислите, че огън няма да ви трябва. Отивате сто–двеста души и само един взема кибрит. Като идете, времето се изменя. Кой ще бъде най-важният?
към беседата >>
Върнал се във Франция, където имал трима души братовчеди, искал да ги опита, при кого да остане да живее.
Преди да го знаеш, ти с благоволение се приближаваш, хвалиш го. Щом като го видиш, казваш: Разбрах какъв е. Когато вас някой ви изпитва и вие го изпитвате. Превеждал съм онзи пример. Един французин отишъл в колониите, забогатял, не се оженил.
Върнал се във Франция, където имал трима души братовчеди, искал да ги опита, при кого да остане да живее.
Отива в Париж, представя се пред братовчедите си, че каквото спечелил го изгубил. Представя се пред единия си братовчед и пита може ли да остане да живее при него. Той казал, че може. Като живял един месец, казва му: Търси си друго място, не можеш да живееш между нас. Нямаме достатъчно средства.
към беседата >>
Представете си, че в някой топъл ден тръгвате за планината.
Като се покаже и слънцето изгрява. Като видиш първия лъч, знаеш че слънцето изгрява, денят ще бъде хубав. Казвам: Вслушвайте се вътре. Днес трябва да разрешите всичките мъчнотии, които се изпречат и да ги разрешите правилно. Сега може да преведете следния пример.
Представете си, че в някой топъл ден тръгвате за планината.
Казвате: Топло е времето и не си вземате кибрит, мислите, че огън няма да ви трябва. Отивате сто–двеста души и само един взема кибрит. Като идете, времето се изменя. Кой ще бъде най-важният? Онзи, който носи кибрит, може да запали огън.
към беседата >>
Отива в Париж, представя се пред братовчедите си, че каквото спечелил го изгубил.
Щом като го видиш, казваш: Разбрах какъв е. Когато вас някой ви изпитва и вие го изпитвате. Превеждал съм онзи пример. Един французин отишъл в колониите, забогатял, не се оженил. Върнал се във Франция, където имал трима души братовчеди, искал да ги опита, при кого да остане да живее.
Отива в Париж, представя се пред братовчедите си, че каквото спечелил го изгубил.
Представя се пред единия си братовчед и пита може ли да остане да живее при него. Той казал, че може. Като живял един месец, казва му: Търси си друго място, не можеш да живееш между нас. Нямаме достатъчно средства. Отива при втория, там седял един месец, но и той не го искал.
към беседата >>
Казвате: Топло е времето и не си вземате кибрит, мислите, че огън няма да ви трябва.
Като видиш първия лъч, знаеш че слънцето изгрява, денят ще бъде хубав. Казвам: Вслушвайте се вътре. Днес трябва да разрешите всичките мъчнотии, които се изпречат и да ги разрешите правилно. Сега може да преведете следния пример. Представете си, че в някой топъл ден тръгвате за планината.
Казвате: Топло е времето и не си вземате кибрит, мислите, че огън няма да ви трябва.
Отивате сто–двеста души и само един взема кибрит. Като идете, времето се изменя. Кой ще бъде най-важният? Онзи, който носи кибрит, може да запали огън. Ако вашата любов не може да помогне на хората, не може да запали тяхното огниво, каква е тази любов?
към беседата >>
Представя се пред единия си братовчед и пита може ли да остане да живее при него.
Когато вас някой ви изпитва и вие го изпитвате. Превеждал съм онзи пример. Един французин отишъл в колониите, забогатял, не се оженил. Върнал се във Франция, където имал трима души братовчеди, искал да ги опита, при кого да остане да живее. Отива в Париж, представя се пред братовчедите си, че каквото спечелил го изгубил.
Представя се пред единия си братовчед и пита може ли да остане да живее при него.
Той казал, че може. Като живял един месец, казва му: Търси си друго място, не можеш да живееш между нас. Нямаме достатъчно средства. Отива при втория, там седял един месец, но и той не го искал. Отива при третия братовчед, който му казва: Ела при мене, каквото имам, всичко ще споделим.
към беседата >>
Отивате сто–двеста души и само един взема кибрит.
Казвам: Вслушвайте се вътре. Днес трябва да разрешите всичките мъчнотии, които се изпречат и да ги разрешите правилно. Сега може да преведете следния пример. Представете си, че в някой топъл ден тръгвате за планината. Казвате: Топло е времето и не си вземате кибрит, мислите, че огън няма да ви трябва.
Отивате сто–двеста души и само един взема кибрит.
Като идете, времето се изменя. Кой ще бъде най-важният? Онзи, който носи кибрит, може да запали огън. Ако вашата любов не може да помогне на хората, не може да запали тяхното огниво, каква е тази любов? Казвате: Аз не мога да услужа на хората.
към беседата >>
Той казал, че може.
Превеждал съм онзи пример. Един французин отишъл в колониите, забогатял, не се оженил. Върнал се във Франция, където имал трима души братовчеди, искал да ги опита, при кого да остане да живее. Отива в Париж, представя се пред братовчедите си, че каквото спечелил го изгубил. Представя се пред единия си братовчед и пита може ли да остане да живее при него.
Той казал, че може.
Като живял един месец, казва му: Търси си друго място, не можеш да живееш между нас. Нямаме достатъчно средства. Отива при втория, там седял един месец, но и той не го искал. Отива при третия братовчед, който му казва: Ела при мене, каквото имам, всичко ще споделим. След като живял при него една година, казва: Аз не съм беден, но богат.
към беседата >>
Като идете, времето се изменя.
Днес трябва да разрешите всичките мъчнотии, които се изпречат и да ги разрешите правилно. Сега може да преведете следния пример. Представете си, че в някой топъл ден тръгвате за планината. Казвате: Топло е времето и не си вземате кибрит, мислите, че огън няма да ви трябва. Отивате сто–двеста души и само един взема кибрит.
Като идете, времето се изменя.
Кой ще бъде най-важният? Онзи, който носи кибрит, може да запали огън. Ако вашата любов не може да помогне на хората, не може да запали тяхното огниво, каква е тази любов? Казвате: Аз не мога да услужа на хората. Тя е човешка любов.
към беседата >>
Като живял един месец, казва му: Търси си друго място, не можеш да живееш между нас.
Един французин отишъл в колониите, забогатял, не се оженил. Върнал се във Франция, където имал трима души братовчеди, искал да ги опита, при кого да остане да живее. Отива в Париж, представя се пред братовчедите си, че каквото спечелил го изгубил. Представя се пред единия си братовчед и пита може ли да остане да живее при него. Той казал, че може.
Като живял един месец, казва му: Търси си друго място, не можеш да живееш между нас.
Нямаме достатъчно средства. Отива при втория, там седял един месец, но и той не го искал. Отива при третия братовчед, който му казва: Ела при мене, каквото имам, всичко ще споделим. След като живял при него една година, казва: Аз не съм беден, но богат. И тогава на него оставил всичкото богатство.
към беседата >>
Кой ще бъде най-важният?
Сега може да преведете следния пример. Представете си, че в някой топъл ден тръгвате за планината. Казвате: Топло е времето и не си вземате кибрит, мислите, че огън няма да ви трябва. Отивате сто–двеста души и само един взема кибрит. Като идете, времето се изменя.
Кой ще бъде най-важният?
Онзи, който носи кибрит, може да запали огън. Ако вашата любов не може да помогне на хората, не може да запали тяхното огниво, каква е тази любов? Казвате: Аз не мога да услужа на хората. Тя е човешка любов. Божията любов в даден случай услужва на всички.
към беседата >>
Нямаме достатъчно средства.
Върнал се във Франция, където имал трима души братовчеди, искал да ги опита, при кого да остане да живее. Отива в Париж, представя се пред братовчедите си, че каквото спечелил го изгубил. Представя се пред единия си братовчед и пита може ли да остане да живее при него. Той казал, че може. Като живял един месец, казва му: Търси си друго място, не можеш да живееш между нас.
Нямаме достатъчно средства.
Отива при втория, там седял един месец, но и той не го искал. Отива при третия братовчед, който му казва: Ела при мене, каквото имам, всичко ще споделим. След като живял при него една година, казва: Аз не съм беден, но богат. И тогава на него оставил всичкото богатство. Дошли и другите, започнали да се омилкват.
към беседата >>
Онзи, който носи кибрит, може да запали огън.
Представете си, че в някой топъл ден тръгвате за планината. Казвате: Топло е времето и не си вземате кибрит, мислите, че огън няма да ви трябва. Отивате сто–двеста души и само един взема кибрит. Като идете, времето се изменя. Кой ще бъде най-важният?
Онзи, който носи кибрит, може да запали огън.
Ако вашата любов не може да помогне на хората, не може да запали тяхното огниво, каква е тази любов? Казвате: Аз не мога да услужа на хората. Тя е човешка любов. Божията любов в даден случай услужва на всички. Тя е като ток, който се предава от единия край до другия.
към беседата >>
Отива при втория, там седял един месец, но и той не го искал.
Отива в Париж, представя се пред братовчедите си, че каквото спечелил го изгубил. Представя се пред единия си братовчед и пита може ли да остане да живее при него. Той казал, че може. Като живял един месец, казва му: Търси си друго място, не можеш да живееш между нас. Нямаме достатъчно средства.
Отива при втория, там седял един месец, но и той не го искал.
Отива при третия братовчед, който му казва: Ела при мене, каквото имам, всичко ще споделим. След като живял при него една година, казва: Аз не съм беден, но богат. И тогава на него оставил всичкото богатство. Дошли и другите, започнали да се омилкват. Той казва: Свърши се тази работа.
към беседата >>
Ако вашата любов не може да помогне на хората, не може да запали тяхното огниво, каква е тази любов?
Казвате: Топло е времето и не си вземате кибрит, мислите, че огън няма да ви трябва. Отивате сто–двеста души и само един взема кибрит. Като идете, времето се изменя. Кой ще бъде най-важният? Онзи, който носи кибрит, може да запали огън.
Ако вашата любов не може да помогне на хората, не може да запали тяхното огниво, каква е тази любов?
Казвате: Аз не мога да услужа на хората. Тя е човешка любов. Божията любов в даден случай услужва на всички. Тя е като ток, който се предава от единия край до другия. Ако вие почувствувате Божествената любов в него ден всички, които са в хармония с вас, веднага тази любов функционира навсякъде.
към беседата >>
Отива при третия братовчед, който му казва: Ела при мене, каквото имам, всичко ще споделим.
Представя се пред единия си братовчед и пита може ли да остане да живее при него. Той казал, че може. Като живял един месец, казва му: Търси си друго място, не можеш да живееш между нас. Нямаме достатъчно средства. Отива при втория, там седял един месец, но и той не го искал.
Отива при третия братовчед, който му казва: Ела при мене, каквото имам, всичко ще споделим.
След като живял при него една година, казва: Аз не съм беден, но богат. И тогава на него оставил всичкото богатство. Дошли и другите, започнали да се омилкват. Той казва: Свърши се тази работа.
към беседата >>
Казвате: Аз не мога да услужа на хората.
Отивате сто–двеста души и само един взема кибрит. Като идете, времето се изменя. Кой ще бъде най-важният? Онзи, който носи кибрит, може да запали огън. Ако вашата любов не може да помогне на хората, не може да запали тяхното огниво, каква е тази любов?
Казвате: Аз не мога да услужа на хората.
Тя е човешка любов. Божията любов в даден случай услужва на всички. Тя е като ток, който се предава от единия край до другия. Ако вие почувствувате Божествената любов в него ден всички, които са в хармония с вас, веднага тази любов функционира навсякъде. И тогава вече думите на Христа имат смисъл.
към беседата >>
След като живял при него една година, казва: Аз не съм беден, но богат.
Той казал, че може. Като живял един месец, казва му: Търси си друго място, не можеш да живееш между нас. Нямаме достатъчно средства. Отива при втория, там седял един месец, но и той не го искал. Отива при третия братовчед, който му казва: Ела при мене, каквото имам, всичко ще споделим.
След като живял при него една година, казва: Аз не съм беден, но богат.
И тогава на него оставил всичкото богатство. Дошли и другите, започнали да се омилкват. Той казва: Свърши се тази работа.
към беседата >>
Тя е човешка любов.
Като идете, времето се изменя. Кой ще бъде най-важният? Онзи, който носи кибрит, може да запали огън. Ако вашата любов не може да помогне на хората, не може да запали тяхното огниво, каква е тази любов? Казвате: Аз не мога да услужа на хората.
Тя е човешка любов.
Божията любов в даден случай услужва на всички. Тя е като ток, който се предава от единия край до другия. Ако вие почувствувате Божествената любов в него ден всички, които са в хармония с вас, веднага тази любов функционира навсякъде. И тогава вече думите на Христа имат смисъл. Казва, че каквото попросите, като вярвате, ще ви бъде дадено.
към беседата >>
И тогава на него оставил всичкото богатство.
Като живял един месец, казва му: Търси си друго място, не можеш да живееш между нас. Нямаме достатъчно средства. Отива при втория, там седял един месец, но и той не го искал. Отива при третия братовчед, който му казва: Ела при мене, каквото имам, всичко ще споделим. След като живял при него една година, казва: Аз не съм беден, но богат.
И тогава на него оставил всичкото богатство.
Дошли и другите, започнали да се омилкват. Той казва: Свърши се тази работа.
към беседата >>
Божията любов в даден случай услужва на всички.
Кой ще бъде най-важният? Онзи, който носи кибрит, може да запали огън. Ако вашата любов не може да помогне на хората, не може да запали тяхното огниво, каква е тази любов? Казвате: Аз не мога да услужа на хората. Тя е човешка любов.
Божията любов в даден случай услужва на всички.
Тя е като ток, който се предава от единия край до другия. Ако вие почувствувате Божествената любов в него ден всички, които са в хармония с вас, веднага тази любов функционира навсякъде. И тогава вече думите на Христа имат смисъл. Казва, че каквото попросите, като вярвате, ще ви бъде дадено. Попросиш, което става, което не става, ще го коригираш.
към беседата >>
Дошли и другите, започнали да се омилкват.
Нямаме достатъчно средства. Отива при втория, там седял един месец, но и той не го искал. Отива при третия братовчед, който му казва: Ела при мене, каквото имам, всичко ще споделим. След като живял при него една година, казва: Аз не съм беден, но богат. И тогава на него оставил всичкото богатство.
Дошли и другите, започнали да се омилкват.
Той казва: Свърши се тази работа.
към беседата >>
Тя е като ток, който се предава от единия край до другия.
Онзи, който носи кибрит, може да запали огън. Ако вашата любов не може да помогне на хората, не може да запали тяхното огниво, каква е тази любов? Казвате: Аз не мога да услужа на хората. Тя е човешка любов. Божията любов в даден случай услужва на всички.
Тя е като ток, който се предава от единия край до другия.
Ако вие почувствувате Божествената любов в него ден всички, които са в хармония с вас, веднага тази любов функционира навсякъде. И тогава вече думите на Христа имат смисъл. Казва, че каквото попросите, като вярвате, ще ви бъде дадено. Попросиш, което става, което не става, ще го коригираш. Няма да разправяш за неща, които не стават.
към беседата >>
Той казва: Свърши се тази работа.
Отива при втория, там седял един месец, но и той не го искал. Отива при третия братовчед, който му казва: Ела при мене, каквото имам, всичко ще споделим. След като живял при него една година, казва: Аз не съм беден, но богат. И тогава на него оставил всичкото богатство. Дошли и другите, започнали да се омилкват.
Той казва: Свърши се тази работа.
към беседата >>
Ако вие почувствувате Божествената любов в него ден всички, които са в хармония с вас, веднага тази любов функционира навсякъде.
Ако вашата любов не може да помогне на хората, не може да запали тяхното огниво, каква е тази любов? Казвате: Аз не мога да услужа на хората. Тя е човешка любов. Божията любов в даден случай услужва на всички. Тя е като ток, който се предава от единия край до другия.
Ако вие почувствувате Божествената любов в него ден всички, които са в хармония с вас, веднага тази любов функционира навсякъде.
И тогава вече думите на Христа имат смисъл. Казва, че каквото попросите, като вярвате, ще ви бъде дадено. Попросиш, което става, което не става, ще го коригираш. Няма да разправяш за неща, които не стават. Няма да правите опити за големи работи.
към беседата >>
Сегашните хора още нямат представа за човешката душа.
Сегашните хора още нямат представа за човешката душа.
Божествената душа, която излязла от Бога. Те нямат ясна представа за нея. Най-първо трябва да видиш, дали в тялото има Божествена душа, да видиш там ли е душата или я няма. Защото има хора, при които душата я няма. По някой път, когато душата ви напусне, вие усещате в себе си празнота, животът изгубва смисъла.
към беседата >>
И тогава вече думите на Христа имат смисъл.
Казвате: Аз не мога да услужа на хората. Тя е човешка любов. Божията любов в даден случай услужва на всички. Тя е като ток, който се предава от единия край до другия. Ако вие почувствувате Божествената любов в него ден всички, които са в хармония с вас, веднага тази любов функционира навсякъде.
И тогава вече думите на Христа имат смисъл.
Казва, че каквото попросите, като вярвате, ще ви бъде дадено. Попросиш, което става, което не става, ще го коригираш. Няма да разправяш за неща, които не стават. Няма да правите опити за големи работи. Малки опити ще направите, да няма никакви изключения.
към беседата >>
Божествената душа, която излязла от Бога.
Сегашните хора още нямат представа за човешката душа.
Божествената душа, която излязла от Бога.
Те нямат ясна представа за нея. Най-първо трябва да видиш, дали в тялото има Божествена душа, да видиш там ли е душата или я няма. Защото има хора, при които душата я няма. По някой път, когато душата ви напусне, вие усещате в себе си празнота, животът изгубва смисъла. После пак се връща.
към беседата >>
Казва, че каквото попросите, като вярвате, ще ви бъде дадено.
Тя е човешка любов. Божията любов в даден случай услужва на всички. Тя е като ток, който се предава от единия край до другия. Ако вие почувствувате Божествената любов в него ден всички, които са в хармония с вас, веднага тази любов функционира навсякъде. И тогава вече думите на Христа имат смисъл.
Казва, че каквото попросите, като вярвате, ще ви бъде дадено.
Попросиш, което става, което не става, ще го коригираш. Няма да разправяш за неща, които не стават. Няма да правите опити за големи работи. Малки опити ще направите, да няма никакви изключения. В опита все ще попросите, като вярвате, ще ви бъде.
към беседата >>
Те нямат ясна представа за нея.
Сегашните хора още нямат представа за човешката душа. Божествената душа, която излязла от Бога.
Те нямат ясна представа за нея.
Най-първо трябва да видиш, дали в тялото има Божествена душа, да видиш там ли е душата или я няма. Защото има хора, при които душата я няма. По някой път, когато душата ви напусне, вие усещате в себе си празнота, животът изгубва смисъла. После пак се връща. Когато Божественото е вътре в човека, всичко върви много добре.
към беседата >>
Попросиш, което става, което не става, ще го коригираш.
Божията любов в даден случай услужва на всички. Тя е като ток, който се предава от единия край до другия. Ако вие почувствувате Божествената любов в него ден всички, които са в хармония с вас, веднага тази любов функционира навсякъде. И тогава вече думите на Христа имат смисъл. Казва, че каквото попросите, като вярвате, ще ви бъде дадено.
Попросиш, което става, което не става, ще го коригираш.
Няма да разправяш за неща, които не стават. Няма да правите опити за големи работи. Малки опити ще направите, да няма никакви изключения. В опита все ще попросите, като вярвате, ще ви бъде. На учениците си казва Христос: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ако кажете на тази гора премести се, ще се премести.
към беседата >>
Най-първо трябва да видиш, дали в тялото има Божествена душа, да видиш там ли е душата или я няма.
Сегашните хора още нямат представа за човешката душа. Божествената душа, която излязла от Бога. Те нямат ясна представа за нея.
Най-първо трябва да видиш, дали в тялото има Божествена душа, да видиш там ли е душата или я няма.
Защото има хора, при които душата я няма. По някой път, когато душата ви напусне, вие усещате в себе си празнота, животът изгубва смисъла. После пак се връща. Когато Божественото е вътре в човека, всичко върви много добре. Божественото когато напусне човека, веднага той се намира в безизходно положение.
към беседата >>
Няма да разправяш за неща, които не стават.
Тя е като ток, който се предава от единия край до другия. Ако вие почувствувате Божествената любов в него ден всички, които са в хармония с вас, веднага тази любов функционира навсякъде. И тогава вече думите на Христа имат смисъл. Казва, че каквото попросите, като вярвате, ще ви бъде дадено. Попросиш, което става, което не става, ще го коригираш.
Няма да разправяш за неща, които не стават.
Няма да правите опити за големи работи. Малки опити ще направите, да няма никакви изключения. В опита все ще попросите, като вярвате, ще ви бъде. На учениците си казва Христос: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ако кажете на тази гора премести се, ще се премести. Тази гора означава тези мъчнотии в сърцето, които нас ни се виждат, че са непреодолими.
към беседата >>
Защото има хора, при които душата я няма.
Сегашните хора още нямат представа за човешката душа. Божествената душа, която излязла от Бога. Те нямат ясна представа за нея. Най-първо трябва да видиш, дали в тялото има Божествена душа, да видиш там ли е душата или я няма.
Защото има хора, при които душата я няма.
По някой път, когато душата ви напусне, вие усещате в себе си празнота, животът изгубва смисъла. После пак се връща. Когато Божественото е вътре в човека, всичко върви много добре. Божественото когато напусне човека, веднага той се намира в безизходно положение. Казвам: Първото нещо се изисква да се образува една връзка между невидимия свят и човека.
към беседата >>
Няма да правите опити за големи работи.
Ако вие почувствувате Божествената любов в него ден всички, които са в хармония с вас, веднага тази любов функционира навсякъде. И тогава вече думите на Христа имат смисъл. Казва, че каквото попросите, като вярвате, ще ви бъде дадено. Попросиш, което става, което не става, ще го коригираш. Няма да разправяш за неща, които не стават.
Няма да правите опити за големи работи.
Малки опити ще направите, да няма никакви изключения. В опита все ще попросите, като вярвате, ще ви бъде. На учениците си казва Христос: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ако кажете на тази гора премести се, ще се премести. Тази гора означава тези мъчнотии в сърцето, които нас ни се виждат, че са непреодолими.
към беседата >>
По някой път, когато душата ви напусне, вие усещате в себе си празнота, животът изгубва смисъла.
Сегашните хора още нямат представа за човешката душа. Божествената душа, която излязла от Бога. Те нямат ясна представа за нея. Най-първо трябва да видиш, дали в тялото има Божествена душа, да видиш там ли е душата или я няма. Защото има хора, при които душата я няма.
По някой път, когато душата ви напусне, вие усещате в себе си празнота, животът изгубва смисъла.
После пак се връща. Когато Божественото е вътре в човека, всичко върви много добре. Божественото когато напусне човека, веднага той се намира в безизходно положение. Казвам: Първото нещо се изисква да се образува една връзка между невидимия свят и човека. Като си на земята и имаш едно тяло, да знаеш, че зад тебе има една реалност, която може да ти помага.
към беседата >>
Малки опити ще направите, да няма никакви изключения.
И тогава вече думите на Христа имат смисъл. Казва, че каквото попросите, като вярвате, ще ви бъде дадено. Попросиш, което става, което не става, ще го коригираш. Няма да разправяш за неща, които не стават. Няма да правите опити за големи работи.
Малки опити ще направите, да няма никакви изключения.
В опита все ще попросите, като вярвате, ще ви бъде. На учениците си казва Христос: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ако кажете на тази гора премести се, ще се премести. Тази гора означава тези мъчнотии в сърцето, които нас ни се виждат, че са непреодолими.
към беседата >>
После пак се връща.
Божествената душа, която излязла от Бога. Те нямат ясна представа за нея. Най-първо трябва да видиш, дали в тялото има Божествена душа, да видиш там ли е душата или я няма. Защото има хора, при които душата я няма. По някой път, когато душата ви напусне, вие усещате в себе си празнота, животът изгубва смисъла.
После пак се връща.
Когато Божественото е вътре в човека, всичко върви много добре. Божественото когато напусне човека, веднага той се намира в безизходно положение. Казвам: Първото нещо се изисква да се образува една връзка между невидимия свят и човека. Като си на земята и имаш едно тяло, да знаеш, че зад тебе има една реалност, която може да ти помага. Ние седим и говорим за оня свят, нямаме философия.
към беседата >>
В опита все ще попросите, като вярвате, ще ви бъде.
Казва, че каквото попросите, като вярвате, ще ви бъде дадено. Попросиш, което става, което не става, ще го коригираш. Няма да разправяш за неща, които не стават. Няма да правите опити за големи работи. Малки опити ще направите, да няма никакви изключения.
В опита все ще попросите, като вярвате, ще ви бъде.
На учениците си казва Христос: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ако кажете на тази гора премести се, ще се премести. Тази гора означава тези мъчнотии в сърцето, които нас ни се виждат, че са непреодолими.
към беседата >>
Когато Божественото е вътре в човека, всичко върви много добре.
Те нямат ясна представа за нея. Най-първо трябва да видиш, дали в тялото има Божествена душа, да видиш там ли е душата или я няма. Защото има хора, при които душата я няма. По някой път, когато душата ви напусне, вие усещате в себе си празнота, животът изгубва смисъла. После пак се връща.
Когато Божественото е вътре в човека, всичко върви много добре.
Божественото когато напусне човека, веднага той се намира в безизходно положение. Казвам: Първото нещо се изисква да се образува една връзка между невидимия свят и човека. Като си на земята и имаш едно тяло, да знаеш, че зад тебе има една реалност, която може да ти помага. Ние седим и говорим за оня свят, нямаме философия. Уповаваме на този, на онзи, някой път се разколебаваме, тогава изгубваме вярата си.
към беседата >>
На учениците си казва Христос: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ако кажете на тази гора премести се, ще се премести.
Попросиш, което става, което не става, ще го коригираш. Няма да разправяш за неща, които не стават. Няма да правите опити за големи работи. Малки опити ще направите, да няма никакви изключения. В опита все ще попросите, като вярвате, ще ви бъде.
На учениците си казва Христос: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ако кажете на тази гора премести се, ще се премести.
Тази гора означава тези мъчнотии в сърцето, които нас ни се виждат, че са непреодолими.
към беседата >>
Божественото когато напусне човека, веднага той се намира в безизходно положение.
Най-първо трябва да видиш, дали в тялото има Божествена душа, да видиш там ли е душата или я няма. Защото има хора, при които душата я няма. По някой път, когато душата ви напусне, вие усещате в себе си празнота, животът изгубва смисъла. После пак се връща. Когато Божественото е вътре в човека, всичко върви много добре.
Божественото когато напусне човека, веднага той се намира в безизходно положение.
Казвам: Първото нещо се изисква да се образува една връзка между невидимия свят и човека. Като си на земята и имаш едно тяло, да знаеш, че зад тебе има една реалност, която може да ти помага. Ние седим и говорим за оня свят, нямаме философия. Уповаваме на този, на онзи, някой път се разколебаваме, тогава изгубваме вярата си. Не че вярата се изгубва.
към беседата >>
Тази гора означава тези мъчнотии в сърцето, които нас ни се виждат, че са непреодолими.
Няма да разправяш за неща, които не стават. Няма да правите опити за големи работи. Малки опити ще направите, да няма никакви изключения. В опита все ще попросите, като вярвате, ще ви бъде. На учениците си казва Христос: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ако кажете на тази гора премести се, ще се премести.
Тази гора означава тези мъчнотии в сърцето, които нас ни се виждат, че са непреодолими.
към беседата >>
Казвам: Първото нещо се изисква да се образува една връзка между невидимия свят и човека.
Защото има хора, при които душата я няма. По някой път, когато душата ви напусне, вие усещате в себе си празнота, животът изгубва смисъла. После пак се връща. Когато Божественото е вътре в човека, всичко върви много добре. Божественото когато напусне човека, веднага той се намира в безизходно положение.
Казвам: Първото нещо се изисква да се образува една връзка между невидимия свят и човека.
Като си на земята и имаш едно тяло, да знаеш, че зад тебе има една реалност, която може да ти помага. Ние седим и говорим за оня свят, нямаме философия. Уповаваме на този, на онзи, някой път се разколебаваме, тогава изгубваме вярата си. Не че вярата се изгубва. Става загасване по някой път и вярата потъмнява.
към беседата >>
Сега онова, което способните от вас сте разбрали, приложете го.
Сега онова, което способните от вас сте разбрали, приложете го.
Защото в приложението на Божия закон на любовта човек се подмладява, вътрешно душата се подмладява и човек се освобождава от несносните условия, които стесняват духа му и мислите му, големите противоречия, които съществуват. Малко хора ще намерите, които да са способни.
към беседата >>
Като си на земята и имаш едно тяло, да знаеш, че зад тебе има една реалност, която може да ти помага.
По някой път, когато душата ви напусне, вие усещате в себе си празнота, животът изгубва смисъла. После пак се връща. Когато Божественото е вътре в човека, всичко върви много добре. Божественото когато напусне човека, веднага той се намира в безизходно положение. Казвам: Първото нещо се изисква да се образува една връзка между невидимия свят и човека.
Като си на земята и имаш едно тяло, да знаеш, че зад тебе има една реалност, която може да ти помага.
Ние седим и говорим за оня свят, нямаме философия. Уповаваме на този, на онзи, някой път се разколебаваме, тогава изгубваме вярата си. Не че вярата се изгубва. Става загасване по някой път и вярата потъмнява. От тези процеси, които стават, спре се токът и пак трябва да ходиш да правиш инсталацията.
към беседата >>
Защото в приложението на Божия закон на любовта човек се подмладява, вътрешно душата се подмладява и човек се освобождава от несносните условия, които стесняват духа му и мислите му, големите противоречия, които съществуват.
Сега онова, което способните от вас сте разбрали, приложете го.
Защото в приложението на Божия закон на любовта човек се подмладява, вътрешно душата се подмладява и човек се освобождава от несносните условия, които стесняват духа му и мислите му, големите противоречия, които съществуват.
Малко хора ще намерите, които да са способни.
към беседата >>
Ние седим и говорим за оня свят, нямаме философия.
После пак се връща. Когато Божественото е вътре в човека, всичко върви много добре. Божественото когато напусне човека, веднага той се намира в безизходно положение. Казвам: Първото нещо се изисква да се образува една връзка между невидимия свят и човека. Като си на земята и имаш едно тяло, да знаеш, че зад тебе има една реалност, която може да ти помага.
Ние седим и говорим за оня свят, нямаме философия.
Уповаваме на този, на онзи, някой път се разколебаваме, тогава изгубваме вярата си. Не че вярата се изгубва. Става загасване по някой път и вярата потъмнява. От тези процеси, които стават, спре се токът и пак трябва да ходиш да правиш инсталацията. Лошите мисли прекъсват токовете.
към беседата >>
Малко хора ще намерите, които да са способни.
Сега онова, което способните от вас сте разбрали, приложете го. Защото в приложението на Божия закон на любовта човек се подмладява, вътрешно душата се подмладява и човек се освобождава от несносните условия, които стесняват духа му и мислите му, големите противоречия, които съществуват.
Малко хора ще намерите, които да са способни.
към беседата >>
Уповаваме на този, на онзи, някой път се разколебаваме, тогава изгубваме вярата си.
Когато Божественото е вътре в човека, всичко върви много добре. Божественото когато напусне човека, веднага той се намира в безизходно положение. Казвам: Първото нещо се изисква да се образува една връзка между невидимия свят и човека. Като си на земята и имаш едно тяло, да знаеш, че зад тебе има една реалност, която може да ти помага. Ние седим и говорим за оня свят, нямаме философия.
Уповаваме на този, на онзи, някой път се разколебаваме, тогава изгубваме вярата си.
Не че вярата се изгубва. Става загасване по някой път и вярата потъмнява. От тези процеси, които стават, спре се токът и пак трябва да ходиш да правиш инсталацията. Лошите мисли прекъсват токовете. Една лоша мисъл прекъсне тока и трябва да знаеш това изкуство как да поправяш инсталацията, или пък трябва да търсиш някой да ти я поправи.
към беседата >>
Тогава спрете се върху последните думи на прочетената глава: „Всеки, който изпълнява волята на Отца, той ми е майка, брат и сестра.“ Ако изпълним волята Божия, ние сме всички братя и сестри.
Тогава спрете се върху последните думи на прочетената глава: „Всеки, който изпълнява волята на Отца, той ми е майка, брат и сестра.“ Ако изпълним волята Божия, ние сме всички братя и сестри.
Ако не изпълним волята Божия, братството още не сме възстановили в света.
към беседата >>
Не че вярата се изгубва.
Божественото когато напусне човека, веднага той се намира в безизходно положение. Казвам: Първото нещо се изисква да се образува една връзка между невидимия свят и човека. Като си на земята и имаш едно тяло, да знаеш, че зад тебе има една реалност, която може да ти помага. Ние седим и говорим за оня свят, нямаме философия. Уповаваме на този, на онзи, някой път се разколебаваме, тогава изгубваме вярата си.
Не че вярата се изгубва.
Става загасване по някой път и вярата потъмнява. От тези процеси, които стават, спре се токът и пак трябва да ходиш да правиш инсталацията. Лошите мисли прекъсват токовете. Една лоша мисъл прекъсне тока и трябва да знаеш това изкуство как да поправяш инсталацията, или пък трябва да търсиш някой да ти я поправи.
към беседата >>
Ако не изпълним волята Божия, братството още не сме възстановили в света.
Тогава спрете се върху последните думи на прочетената глава: „Всеки, който изпълнява волята на Отца, той ми е майка, брат и сестра.“ Ако изпълним волята Божия, ние сме всички братя и сестри.
Ако не изпълним волята Божия, братството още не сме възстановили в света.
към беседата >>
Става загасване по някой път и вярата потъмнява.
Казвам: Първото нещо се изисква да се образува една връзка между невидимия свят и човека. Като си на земята и имаш едно тяло, да знаеш, че зад тебе има една реалност, която може да ти помага. Ние седим и говорим за оня свят, нямаме философия. Уповаваме на този, на онзи, някой път се разколебаваме, тогава изгубваме вярата си. Не че вярата се изгубва.
Става загасване по някой път и вярата потъмнява.
От тези процеси, които стават, спре се токът и пак трябва да ходиш да правиш инсталацията. Лошите мисли прекъсват токовете. Една лоша мисъл прекъсне тока и трябва да знаеш това изкуство как да поправяш инсталацията, или пък трябва да търсиш някой да ти я поправи.
към беседата >>
От тези процеси, които стават, спре се токът и пак трябва да ходиш да правиш инсталацията.
Като си на земята и имаш едно тяло, да знаеш, че зад тебе има една реалност, която може да ти помага. Ние седим и говорим за оня свят, нямаме философия. Уповаваме на този, на онзи, някой път се разколебаваме, тогава изгубваме вярата си. Не че вярата се изгубва. Става загасване по някой път и вярата потъмнява.
От тези процеси, които стават, спре се токът и пак трябва да ходиш да правиш инсталацията.
Лошите мисли прекъсват токовете. Една лоша мисъл прекъсне тока и трябва да знаеш това изкуство как да поправяш инсталацията, или пък трябва да търсиш някой да ти я поправи.
към беседата >>
Лошите мисли прекъсват токовете.
Ние седим и говорим за оня свят, нямаме философия. Уповаваме на този, на онзи, някой път се разколебаваме, тогава изгубваме вярата си. Не че вярата се изгубва. Става загасване по някой път и вярата потъмнява. От тези процеси, които стават, спре се токът и пак трябва да ходиш да правиш инсталацията.
Лошите мисли прекъсват токовете.
Една лоша мисъл прекъсне тока и трябва да знаеш това изкуство как да поправяш инсталацията, или пък трябва да търсиш някой да ти я поправи.
към беседата >>
Една лоша мисъл прекъсне тока и трябва да знаеш това изкуство как да поправяш инсталацията, или пък трябва да търсиш някой да ти я поправи.
Уповаваме на този, на онзи, някой път се разколебаваме, тогава изгубваме вярата си. Не че вярата се изгубва. Става загасване по някой път и вярата потъмнява. От тези процеси, които стават, спре се токът и пак трябва да ходиш да правиш инсталацията. Лошите мисли прекъсват токовете.
Една лоша мисъл прекъсне тока и трябва да знаеш това изкуство как да поправяш инсталацията, или пък трябва да търсиш някой да ти я поправи.
към беседата >>
Казвам: Откакто Христос е дошъл на земята, има две хиляди години, какъв прогрес е направило човечеството?
Казвам: Откакто Христос е дошъл на земята, има две хиляди години, какъв прогрес е направило човечеството?
Онези, които сега се бият, са християни. Едно време са се били, казваме, че били варварски народи, сега християнските народи с висока култура се бият. И то най-модерно се бият. Трябва да бъдете сега в Англия, за да видите колко има заболели от сътресението на бомбите. Като се пръсне някоя бомба, които са наблизо, умствено заболяват.
към беседата >>
Онези, които сега се бият, са християни.
Казвам: Откакто Христос е дошъл на земята, има две хиляди години, какъв прогрес е направило човечеството?
Онези, които сега се бият, са християни.
Едно време са се били, казваме, че били варварски народи, сега християнските народи с висока култура се бият. И то най-модерно се бият. Трябва да бъдете сега в Англия, за да видите колко има заболели от сътресението на бомбите. Като се пръсне някоя бомба, които са наблизо, умствено заболяват. Сътресение стане в техния мозък.
към беседата >>
Едно време са се били, казваме, че били варварски народи, сега християнските народи с висока култура се бият.
Казвам: Откакто Христос е дошъл на земята, има две хиляди години, какъв прогрес е направило човечеството? Онези, които сега се бият, са християни.
Едно време са се били, казваме, че били варварски народи, сега християнските народи с висока култура се бият.
И то най-модерно се бият. Трябва да бъдете сега в Англия, за да видите колко има заболели от сътресението на бомбите. Като се пръсне някоя бомба, които са наблизо, умствено заболяват. Сътресение стане в техния мозък. Казваме: Господ ще оправи света.
към беседата >>
И то най-модерно се бият.
Казвам: Откакто Христос е дошъл на земята, има две хиляди години, какъв прогрес е направило човечеството? Онези, които сега се бият, са християни. Едно време са се били, казваме, че били варварски народи, сега християнските народи с висока култура се бият.
И то най-модерно се бият.
Трябва да бъдете сега в Англия, за да видите колко има заболели от сътресението на бомбите. Като се пръсне някоя бомба, които са наблизо, умствено заболяват. Сътресение стане в техния мозък. Казваме: Господ ще оправи света. По някой път аз ви говоря, че ще дойде Христос.
към беседата >>
Трябва да бъдете сега в Англия, за да видите колко има заболели от сътресението на бомбите.
Казвам: Откакто Христос е дошъл на земята, има две хиляди години, какъв прогрес е направило човечеството? Онези, които сега се бият, са християни. Едно време са се били, казваме, че били варварски народи, сега християнските народи с висока култура се бият. И то най-модерно се бият.
Трябва да бъдете сега в Англия, за да видите колко има заболели от сътресението на бомбите.
Като се пръсне някоя бомба, които са наблизо, умствено заболяват. Сътресение стане в техния мозък. Казваме: Господ ще оправи света. По някой път аз ви говоря, че ще дойде Христос. За да се оправи светът, трябва да се приспи целият свят и да му се направи операция.
към беседата >>
Като се пръсне някоя бомба, които са наблизо, умствено заболяват.
Казвам: Откакто Христос е дошъл на земята, има две хиляди години, какъв прогрес е направило човечеството? Онези, които сега се бият, са християни. Едно време са се били, казваме, че били варварски народи, сега християнските народи с висока култура се бият. И то най-модерно се бият. Трябва да бъдете сега в Англия, за да видите колко има заболели от сътресението на бомбите.
Като се пръсне някоя бомба, които са наблизо, умствено заболяват.
Сътресение стане в техния мозък. Казваме: Господ ще оправи света. По някой път аз ви говоря, че ще дойде Христос. За да се оправи светът, трябва да се приспи целият свят и да му се направи операция. Трябва да заспят хората.
към беседата >>
Сътресение стане в техния мозък.
Онези, които сега се бият, са християни. Едно време са се били, казваме, че били варварски народи, сега християнските народи с висока култура се бият. И то най-модерно се бият. Трябва да бъдете сега в Англия, за да видите колко има заболели от сътресението на бомбите. Като се пръсне някоя бомба, които са наблизо, умствено заболяват.
Сътресение стане в техния мозък.
Казваме: Господ ще оправи света. По някой път аз ви говоря, че ще дойде Христос. За да се оправи светът, трябва да се приспи целият свят и да му се направи операция. Трябва да заспят хората. Смъртта, това е приспиване.
към беседата >>
Казваме: Господ ще оправи света.
Едно време са се били, казваме, че били варварски народи, сега християнските народи с висока култура се бият. И то най-модерно се бият. Трябва да бъдете сега в Англия, за да видите колко има заболели от сътресението на бомбите. Като се пръсне някоя бомба, които са наблизо, умствено заболяват. Сътресение стане в техния мозък.
Казваме: Господ ще оправи света.
По някой път аз ви говоря, че ще дойде Христос. За да се оправи светът, трябва да се приспи целият свят и да му се направи операция. Трябва да заспят хората. Смъртта, това е приспиване. По някой път аз съм привеждал примера, не се знае дали хората умират.
към беседата >>
По някой път аз ви говоря, че ще дойде Христос.
И то най-модерно се бият. Трябва да бъдете сега в Англия, за да видите колко има заболели от сътресението на бомбите. Като се пръсне някоя бомба, които са наблизо, умствено заболяват. Сътресение стане в техния мозък. Казваме: Господ ще оправи света.
По някой път аз ви говоря, че ще дойде Христос.
За да се оправи светът, трябва да се приспи целият свят и да му се направи операция. Трябва да заспят хората. Смъртта, това е приспиване. По някой път аз съм привеждал примера, не се знае дали хората умират. На един богат човек в миналото един млад момък му служил десет години и той нищо не му плащал.
към беседата >>
За да се оправи светът, трябва да се приспи целият свят и да му се направи операция.
Трябва да бъдете сега в Англия, за да видите колко има заболели от сътресението на бомбите. Като се пръсне някоя бомба, които са наблизо, умствено заболяват. Сътресение стане в техния мозък. Казваме: Господ ще оправи света. По някой път аз ви говоря, че ще дойде Христос.
За да се оправи светът, трябва да се приспи целият свят и да му се направи операция.
Трябва да заспят хората. Смъртта, това е приспиване. По някой път аз съм привеждал примера, не се знае дали хората умират. На един богат човек в миналото един млад момък му служил десет години и той нищо не му плащал. Този момък си казал, че поне веднъж ще намери случай да набие богатия хубаво.
към беседата >>
Трябва да заспят хората.
Като се пръсне някоя бомба, които са наблизо, умствено заболяват. Сътресение стане в техния мозък. Казваме: Господ ще оправи света. По някой път аз ви говоря, че ще дойде Христос. За да се оправи светът, трябва да се приспи целият свят и да му се направи операция.
Трябва да заспят хората.
Смъртта, това е приспиване. По някой път аз съм привеждал примера, не се знае дали хората умират. На един богат човек в миналото един млад момък му служил десет години и той нищо не му плащал. Този момък си казал, че поне веднъж ще намери случай да набие богатия хубаво. Как тъй не плащаш за работата, която ти е свършена?
към беседата >>
Смъртта, това е приспиване.
Сътресение стане в техния мозък. Казваме: Господ ще оправи света. По някой път аз ви говоря, че ще дойде Христос. За да се оправи светът, трябва да се приспи целият свят и да му се направи операция. Трябва да заспят хората.
Смъртта, това е приспиване.
По някой път аз съм привеждал примера, не се знае дали хората умират. На един богат човек в миналото един млад момък му служил десет години и той нищо не му плащал. Този момък си казал, че поне веднъж ще намери случай да набие богатия хубаво. Как тъй не плащаш за работата, която ти е свършена? Умрял богатия и по това време оставяли мъртъвците на гробищата да стоят.
към беседата >>
По някой път аз съм привеждал примера, не се знае дали хората умират.
Казваме: Господ ще оправи света. По някой път аз ви говоря, че ще дойде Христос. За да се оправи светът, трябва да се приспи целият свят и да му се направи операция. Трябва да заспят хората. Смъртта, това е приспиване.
По някой път аз съм привеждал примера, не се знае дали хората умират.
На един богат човек в миналото един млад момък му служил десет години и той нищо не му плащал. Този момък си казал, че поне веднъж ще намери случай да набие богатия хубаво. Как тъй не плащаш за работата, която ти е свършена? Умрял богатия и по това време оставяли мъртъвците на гробищата да стоят. Чул момъкът за това и взел една тояга и отишъл на гробищата и започнал да го налага.
към беседата >>
На един богат човек в миналото един млад момък му служил десет години и той нищо не му плащал.
По някой път аз ви говоря, че ще дойде Христос. За да се оправи светът, трябва да се приспи целият свят и да му се направи операция. Трябва да заспят хората. Смъртта, това е приспиване. По някой път аз съм привеждал примера, не се знае дали хората умират.
На един богат човек в миналото един млад момък му служил десет години и той нищо не му плащал.
Този момък си казал, че поне веднъж ще намери случай да набие богатия хубаво. Как тъй не плащаш за работата, която ти е свършена? Умрял богатия и по това време оставяли мъртъвците на гробищата да стоят. Чул момъкът за това и взел една тояга и отишъл на гробищата и започнал да го налага. Като го бил, богатият се съживил.
към беседата >>
Този момък си казал, че поне веднъж ще намери случай да набие богатия хубаво.
За да се оправи светът, трябва да се приспи целият свят и да му се направи операция. Трябва да заспят хората. Смъртта, това е приспиване. По някой път аз съм привеждал примера, не се знае дали хората умират. На един богат човек в миналото един млад момък му служил десет години и той нищо не му плащал.
Този момък си казал, че поне веднъж ще намери случай да набие богатия хубаво.
Как тъй не плащаш за работата, която ти е свършена? Умрял богатия и по това време оставяли мъртъвците на гробищата да стоят. Чул момъкът за това и взел една тояга и отишъл на гробищата и започнал да го налага. Като го бил, богатият се съживил. Тръгнал си момъкът и богатият викал: Чакай, чакай.
към беседата >>
Как тъй не плащаш за работата, която ти е свършена?
Трябва да заспят хората. Смъртта, това е приспиване. По някой път аз съм привеждал примера, не се знае дали хората умират. На един богат човек в миналото един млад момък му служил десет години и той нищо не му плащал. Този момък си казал, че поне веднъж ще намери случай да набие богатия хубаво.
Как тъй не плащаш за работата, която ти е свършена?
Умрял богатия и по това време оставяли мъртъвците на гробищата да стоят. Чул момъкът за това и взел една тояга и отишъл на гробищата и започнал да го налага. Като го бил, богатият се съживил. Тръгнал си момъкът и богатият викал: Чакай, чакай. Казва: Аз съм онзи слуга, който десет години ти служи и ти не му плати.
към беседата >>
Умрял богатия и по това време оставяли мъртъвците на гробищата да стоят.
Смъртта, това е приспиване. По някой път аз съм привеждал примера, не се знае дали хората умират. На един богат човек в миналото един млад момък му служил десет години и той нищо не му плащал. Този момък си казал, че поне веднъж ще намери случай да набие богатия хубаво. Как тъй не плащаш за работата, която ти е свършена?
Умрял богатия и по това време оставяли мъртъвците на гробищата да стоят.
Чул момъкът за това и взел една тояга и отишъл на гробищата и започнал да го налага. Като го бил, богатият се съживил. Тръгнал си момъкът и богатият викал: Чакай, чакай. Казва: Аз съм онзи слуга, който десет години ти служи и ти не му плати. – Много ти благодаря, че дойде да ме биеш, защото, ако ти не беше дошъл, щяха да ме заровят жив.
към беседата >>
Чул момъкът за това и взел една тояга и отишъл на гробищата и започнал да го налага.
По някой път аз съм привеждал примера, не се знае дали хората умират. На един богат човек в миналото един млад момък му служил десет години и той нищо не му плащал. Този момък си казал, че поне веднъж ще намери случай да набие богатия хубаво. Как тъй не плащаш за работата, която ти е свършена? Умрял богатия и по това време оставяли мъртъвците на гробищата да стоят.
Чул момъкът за това и взел една тояга и отишъл на гробищата и започнал да го налага.
Като го бил, богатият се съживил. Тръгнал си момъкът и богатият викал: Чакай, чакай. Казва: Аз съм онзи слуга, който десет години ти служи и ти не му плати. – Много ти благодаря, че дойде да ме биеш, защото, ако ти не беше дошъл, щяха да ме заровят жив. Отиват двамата в дома на богатия и той го надарява, че го бил.
към беседата >>
Като го бил, богатият се съживил.
На един богат човек в миналото един млад момък му служил десет години и той нищо не му плащал. Този момък си казал, че поне веднъж ще намери случай да набие богатия хубаво. Как тъй не плащаш за работата, която ти е свършена? Умрял богатия и по това време оставяли мъртъвците на гробищата да стоят. Чул момъкът за това и взел една тояга и отишъл на гробищата и започнал да го налага.
Като го бил, богатият се съживил.
Тръгнал си момъкът и богатият викал: Чакай, чакай. Казва: Аз съм онзи слуга, който десет години ти служи и ти не му плати. – Много ти благодаря, че дойде да ме биеш, защото, ако ти не беше дошъл, щяха да ме заровят жив. Отиват двамата в дома на богатия и той го надарява, че го бил. Вие сега ще разсъждавате, че не е хуманно, не е човеколюбиво.
към беседата >>
Тръгнал си момъкът и богатият викал: Чакай, чакай.
Този момък си казал, че поне веднъж ще намери случай да набие богатия хубаво. Как тъй не плащаш за работата, която ти е свършена? Умрял богатия и по това време оставяли мъртъвците на гробищата да стоят. Чул момъкът за това и взел една тояга и отишъл на гробищата и започнал да го налага. Като го бил, богатият се съживил.
Тръгнал си момъкът и богатият викал: Чакай, чакай.
Казва: Аз съм онзи слуга, който десет години ти служи и ти не му плати. – Много ти благодаря, че дойде да ме биеш, защото, ако ти не беше дошъл, щяха да ме заровят жив. Отиват двамата в дома на богатия и той го надарява, че го бил. Вие сега ще разсъждавате, че не е хуманно, не е човеколюбиво. Човеколюбиво е да се накаже умрелият и да му се докаже, че трябва да плаща хубаво.
към беседата >>
Казва: Аз съм онзи слуга, който десет години ти служи и ти не му плати.
Как тъй не плащаш за работата, която ти е свършена? Умрял богатия и по това време оставяли мъртъвците на гробищата да стоят. Чул момъкът за това и взел една тояга и отишъл на гробищата и започнал да го налага. Като го бил, богатият се съживил. Тръгнал си момъкът и богатият викал: Чакай, чакай.
Казва: Аз съм онзи слуга, който десет години ти служи и ти не му плати.
– Много ти благодаря, че дойде да ме биеш, защото, ако ти не беше дошъл, щяха да ме заровят жив. Отиват двамата в дома на богатия и той го надарява, че го бил. Вие сега ще разсъждавате, че не е хуманно, не е човеколюбиво. Човеколюбиво е да се накаже умрелият и да му се докаже, че трябва да плаща хубаво. Ако можеш с бой да съживиш един човек, набий го.
към беседата >>
– Много ти благодаря, че дойде да ме биеш, защото, ако ти не беше дошъл, щяха да ме заровят жив.
Умрял богатия и по това време оставяли мъртъвците на гробищата да стоят. Чул момъкът за това и взел една тояга и отишъл на гробищата и започнал да го налага. Като го бил, богатият се съживил. Тръгнал си момъкът и богатият викал: Чакай, чакай. Казва: Аз съм онзи слуга, който десет години ти служи и ти не му плати.
– Много ти благодаря, че дойде да ме биеш, защото, ако ти не беше дошъл, щяха да ме заровят жив.
Отиват двамата в дома на богатия и той го надарява, че го бил. Вие сега ще разсъждавате, че не е хуманно, не е човеколюбиво. Човеколюбиво е да се накаже умрелият и да му се докаже, че трябва да плаща хубаво. Ако можеш с бой да съживиш един човек, набий го.
към беседата >>
Отиват двамата в дома на богатия и той го надарява, че го бил.
Чул момъкът за това и взел една тояга и отишъл на гробищата и започнал да го налага. Като го бил, богатият се съживил. Тръгнал си момъкът и богатият викал: Чакай, чакай. Казва: Аз съм онзи слуга, който десет години ти служи и ти не му плати. – Много ти благодаря, че дойде да ме биеш, защото, ако ти не беше дошъл, щяха да ме заровят жив.
Отиват двамата в дома на богатия и той го надарява, че го бил.
Вие сега ще разсъждавате, че не е хуманно, не е човеколюбиво. Човеколюбиво е да се накаже умрелият и да му се докаже, че трябва да плаща хубаво. Ако можеш с бой да съживиш един човек, набий го.
към беседата >>
Вие сега ще разсъждавате, че не е хуманно, не е човеколюбиво.
Като го бил, богатият се съживил. Тръгнал си момъкът и богатият викал: Чакай, чакай. Казва: Аз съм онзи слуга, който десет години ти служи и ти не му плати. – Много ти благодаря, че дойде да ме биеш, защото, ако ти не беше дошъл, щяха да ме заровят жив. Отиват двамата в дома на богатия и той го надарява, че го бил.
Вие сега ще разсъждавате, че не е хуманно, не е човеколюбиво.
Човеколюбиво е да се накаже умрелият и да му се докаже, че трябва да плаща хубаво. Ако можеш с бой да съживиш един човек, набий го.
към беседата >>
Човеколюбиво е да се накаже умрелият и да му се докаже, че трябва да плаща хубаво.
Тръгнал си момъкът и богатият викал: Чакай, чакай. Казва: Аз съм онзи слуга, който десет години ти служи и ти не му плати. – Много ти благодаря, че дойде да ме биеш, защото, ако ти не беше дошъл, щяха да ме заровят жив. Отиват двамата в дома на богатия и той го надарява, че го бил. Вие сега ще разсъждавате, че не е хуманно, не е човеколюбиво.
Човеколюбиво е да се накаже умрелият и да му се докаже, че трябва да плаща хубаво.
Ако можеш с бой да съживиш един човек, набий го.
към беседата >>
Ако можеш с бой да съживиш един човек, набий го.
Казва: Аз съм онзи слуга, който десет години ти служи и ти не му плати. – Много ти благодаря, че дойде да ме биеш, защото, ако ти не беше дошъл, щяха да ме заровят жив. Отиват двамата в дома на богатия и той го надарява, че го бил. Вие сега ще разсъждавате, че не е хуманно, не е човеколюбиво. Човеколюбиво е да се накаже умрелият и да му се докаже, че трябва да плаща хубаво.
Ако можеш с бой да съживиш един човек, набий го.
към беседата >>
Според мене три неща има, от които аз изхождам винаги.
Според мене три неща има, от които аз изхождам винаги.
Когато върша една работа, ако нямам надежда, тази работа не я върша. Ако върша една работа и нямам вяра, тази работа не я върша и ако нямам любов, тази работа не я върша. Ако искам да се бия, ако не се надявам, че ще направя нещо, няма да се бия. Ако не вярвам и ако нямам любов, ще се бия, нищо повече. Вие може да приложите същото правило.
към беседата >>
Когато върша една работа, ако нямам надежда, тази работа не я върша.
Според мене три неща има, от които аз изхождам винаги.
Когато върша една работа, ако нямам надежда, тази работа не я върша.
Ако върша една работа и нямам вяра, тази работа не я върша и ако нямам любов, тази работа не я върша. Ако искам да се бия, ако не се надявам, че ще направя нещо, няма да се бия. Ако не вярвам и ако нямам любов, ще се бия, нищо повече. Вие може да приложите същото правило. Правете ония работи, в които имате надежда, правете ония работи, в които имате вяра, и правете ония работи, в които имате любов.
към беседата >>
Ако върша една работа и нямам вяра, тази работа не я върша и ако нямам любов, тази работа не я върша.
Според мене три неща има, от които аз изхождам винаги. Когато върша една работа, ако нямам надежда, тази работа не я върша.
Ако върша една работа и нямам вяра, тази работа не я върша и ако нямам любов, тази работа не я върша.
Ако искам да се бия, ако не се надявам, че ще направя нещо, няма да се бия. Ако не вярвам и ако нямам любов, ще се бия, нищо повече. Вие може да приложите същото правило. Правете ония работи, в които имате надежда, правете ония работи, в които имате вяра, и правете ония работи, в които имате любов. Туй, в което нямате надежда, не го правете.
към беседата >>
Ако искам да се бия, ако не се надявам, че ще направя нещо, няма да се бия.
Според мене три неща има, от които аз изхождам винаги. Когато върша една работа, ако нямам надежда, тази работа не я върша. Ако върша една работа и нямам вяра, тази работа не я върша и ако нямам любов, тази работа не я върша.
Ако искам да се бия, ако не се надявам, че ще направя нещо, няма да се бия.
Ако не вярвам и ако нямам любов, ще се бия, нищо повече. Вие може да приложите същото правило. Правете ония работи, в които имате надежда, правете ония работи, в които имате вяра, и правете ония работи, в които имате любов. Туй, в което нямате надежда, не го правете. Сега това са правила, които трябва да използувате.
към беседата >>
Ако не вярвам и ако нямам любов, ще се бия, нищо повече.
Според мене три неща има, от които аз изхождам винаги. Когато върша една работа, ако нямам надежда, тази работа не я върша. Ако върша една работа и нямам вяра, тази работа не я върша и ако нямам любов, тази работа не я върша. Ако искам да се бия, ако не се надявам, че ще направя нещо, няма да се бия.
Ако не вярвам и ако нямам любов, ще се бия, нищо повече.
Вие може да приложите същото правило. Правете ония работи, в които имате надежда, правете ония работи, в които имате вяра, и правете ония работи, в които имате любов. Туй, в което нямате надежда, не го правете. Сега това са правила, които трябва да използувате. Казвате: Сегашният живот какво трябва да се прави, кажете ми сега?
към беседата >>
Като чел човек много пъти Библията, иде му на ум: Какво ли има още, което да не съм чел?
Като чел човек много пъти Библията, иде му на ум: Какво ли има още, което да не съм чел?
Но има много работи в Библията, от които ще разбереш неща, които не са писани. Ако трябва да научим само това, което е писано, то е остаряло. Какво ще четеш Библията? Как някой еврейски цар се бил, как победил, колко души избил, колко пленници взел. Или може да четете как Соломон създал храма, как го направил.
към беседата >>
Вие може да приложите същото правило.
Според мене три неща има, от които аз изхождам винаги. Когато върша една работа, ако нямам надежда, тази работа не я върша. Ако върша една работа и нямам вяра, тази работа не я върша и ако нямам любов, тази работа не я върша. Ако искам да се бия, ако не се надявам, че ще направя нещо, няма да се бия. Ако не вярвам и ако нямам любов, ще се бия, нищо повече.
Вие може да приложите същото правило.
Правете ония работи, в които имате надежда, правете ония работи, в които имате вяра, и правете ония работи, в които имате любов. Туй, в което нямате надежда, не го правете. Сега това са правила, които трябва да използувате. Казвате: Сегашният живот какво трябва да се прави, кажете ми сега? Преди две хиляди години Христос говорил много добре, сега какво трябва да правим?
към беседата >>
Но има много работи в Библията, от които ще разбереш неща, които не са писани.
Като чел човек много пъти Библията, иде му на ум: Какво ли има още, което да не съм чел?
Но има много работи в Библията, от които ще разбереш неща, които не са писани.
Ако трябва да научим само това, което е писано, то е остаряло. Какво ще четеш Библията? Как някой еврейски цар се бил, как победил, колко души избил, колко пленници взел. Или може да четете как Соломон създал храма, как го направил. Хубави работи са, но не интересуват нас.
към беседата >>
Правете ония работи, в които имате надежда, правете ония работи, в които имате вяра, и правете ония работи, в които имате любов.
Когато върша една работа, ако нямам надежда, тази работа не я върша. Ако върша една работа и нямам вяра, тази работа не я върша и ако нямам любов, тази работа не я върша. Ако искам да се бия, ако не се надявам, че ще направя нещо, няма да се бия. Ако не вярвам и ако нямам любов, ще се бия, нищо повече. Вие може да приложите същото правило.
Правете ония работи, в които имате надежда, правете ония работи, в които имате вяра, и правете ония работи, в които имате любов.
Туй, в което нямате надежда, не го правете. Сега това са правила, които трябва да използувате. Казвате: Сегашният живот какво трябва да се прави, кажете ми сега? Преди две хиляди години Христос говорил много добре, сега какво трябва да правим? Че ти ако не се надяваш на слънцето, което изгрява, ако не се надяваш на земята, която се върти и те носи, ако не се надяваш на хората, между които живееш, ако не се надяваш на баща си и майка си, какво ще цитираш?
към беседата >>
Ако трябва да научим само това, което е писано, то е остаряло.
Като чел човек много пъти Библията, иде му на ум: Какво ли има още, което да не съм чел? Но има много работи в Библията, от които ще разбереш неща, които не са писани.
Ако трябва да научим само това, което е писано, то е остаряло.
Какво ще четеш Библията? Как някой еврейски цар се бил, как победил, колко души избил, колко пленници взел. Или може да четете как Соломон създал храма, как го направил. Хубави работи са, но не интересуват нас. Че направил един хубав храм да се молят на Бога.
към беседата >>
Туй, в което нямате надежда, не го правете.
Ако върша една работа и нямам вяра, тази работа не я върша и ако нямам любов, тази работа не я върша. Ако искам да се бия, ако не се надявам, че ще направя нещо, няма да се бия. Ако не вярвам и ако нямам любов, ще се бия, нищо повече. Вие може да приложите същото правило. Правете ония работи, в които имате надежда, правете ония работи, в които имате вяра, и правете ония работи, в които имате любов.
Туй, в което нямате надежда, не го правете.
Сега това са правила, които трябва да използувате. Казвате: Сегашният живот какво трябва да се прави, кажете ми сега? Преди две хиляди години Христос говорил много добре, сега какво трябва да правим? Че ти ако не се надяваш на слънцето, което изгрява, ако не се надяваш на земята, която се върти и те носи, ако не се надяваш на хората, между които живееш, ако не се надяваш на баща си и майка си, какво ще цитираш? Тези баща и майка те родиха не по свой почин, не по своя воля те родиха.
към беседата >>
Какво ще четеш Библията?
Като чел човек много пъти Библията, иде му на ум: Какво ли има още, което да не съм чел? Но има много работи в Библията, от които ще разбереш неща, които не са писани. Ако трябва да научим само това, което е писано, то е остаряло.
Какво ще четеш Библията?
Как някой еврейски цар се бил, как победил, колко души избил, колко пленници взел. Или може да четете как Соломон създал храма, как го направил. Хубави работи са, но не интересуват нас. Че направил един хубав храм да се молят на Бога. От този храм, който направил, нищо не е останало.
към беседата >>
Сега това са правила, които трябва да използувате.
Ако искам да се бия, ако не се надявам, че ще направя нещо, няма да се бия. Ако не вярвам и ако нямам любов, ще се бия, нищо повече. Вие може да приложите същото правило. Правете ония работи, в които имате надежда, правете ония работи, в които имате вяра, и правете ония работи, в които имате любов. Туй, в което нямате надежда, не го правете.
Сега това са правила, които трябва да използувате.
Казвате: Сегашният живот какво трябва да се прави, кажете ми сега? Преди две хиляди години Христос говорил много добре, сега какво трябва да правим? Че ти ако не се надяваш на слънцето, което изгрява, ако не се надяваш на земята, която се върти и те носи, ако не се надяваш на хората, между които живееш, ако не се надяваш на баща си и майка си, какво ще цитираш? Тези баща и майка те родиха не по свой почин, не по своя воля те родиха. Бог им каза да те родят и те те родиха.
към беседата >>
Как някой еврейски цар се бил, как победил, колко души избил, колко пленници взел.
Като чел човек много пъти Библията, иде му на ум: Какво ли има още, което да не съм чел? Но има много работи в Библията, от които ще разбереш неща, които не са писани. Ако трябва да научим само това, което е писано, то е остаряло. Какво ще четеш Библията?
Как някой еврейски цар се бил, как победил, колко души избил, колко пленници взел.
Или може да четете как Соломон създал храма, как го направил. Хубави работи са, но не интересуват нас. Че направил един хубав храм да се молят на Бога. От този храм, който направил, нищо не е останало.
към беседата >>
Казвате: Сегашният живот какво трябва да се прави, кажете ми сега?
Ако не вярвам и ако нямам любов, ще се бия, нищо повече. Вие може да приложите същото правило. Правете ония работи, в които имате надежда, правете ония работи, в които имате вяра, и правете ония работи, в които имате любов. Туй, в което нямате надежда, не го правете. Сега това са правила, които трябва да използувате.
Казвате: Сегашният живот какво трябва да се прави, кажете ми сега?
Преди две хиляди години Христос говорил много добре, сега какво трябва да правим? Че ти ако не се надяваш на слънцето, което изгрява, ако не се надяваш на земята, която се върти и те носи, ако не се надяваш на хората, между които живееш, ако не се надяваш на баща си и майка си, какво ще цитираш? Тези баща и майка те родиха не по свой почин, не по своя воля те родиха. Бог им каза да те родят и те те родиха. Ти трябва да вярваш в туй.
към беседата >>
Или може да четете как Соломон създал храма, как го направил.
Като чел човек много пъти Библията, иде му на ум: Какво ли има още, което да не съм чел? Но има много работи в Библията, от които ще разбереш неща, които не са писани. Ако трябва да научим само това, което е писано, то е остаряло. Какво ще четеш Библията? Как някой еврейски цар се бил, как победил, колко души избил, колко пленници взел.
Или може да четете как Соломон създал храма, как го направил.
Хубави работи са, но не интересуват нас. Че направил един хубав храм да се молят на Бога. От този храм, който направил, нищо не е останало.
към беседата >>
Преди две хиляди години Христос говорил много добре, сега какво трябва да правим?
Вие може да приложите същото правило. Правете ония работи, в които имате надежда, правете ония работи, в които имате вяра, и правете ония работи, в които имате любов. Туй, в което нямате надежда, не го правете. Сега това са правила, които трябва да използувате. Казвате: Сегашният живот какво трябва да се прави, кажете ми сега?
Преди две хиляди години Христос говорил много добре, сега какво трябва да правим?
Че ти ако не се надяваш на слънцето, което изгрява, ако не се надяваш на земята, която се върти и те носи, ако не се надяваш на хората, между които живееш, ако не се надяваш на баща си и майка си, какво ще цитираш? Тези баща и майка те родиха не по свой почин, не по своя воля те родиха. Бог им каза да те родят и те те родиха. Ти трябва да вярваш в туй. Другояче, ако баща ти те родил без надежда, без вяра, то се нарича роден в престъпление човек.
към беседата >>
Хубави работи са, но не интересуват нас.
Но има много работи в Библията, от които ще разбереш неща, които не са писани. Ако трябва да научим само това, което е писано, то е остаряло. Какво ще четеш Библията? Как някой еврейски цар се бил, как победил, колко души избил, колко пленници взел. Или може да четете как Соломон създал храма, как го направил.
Хубави работи са, но не интересуват нас.
Че направил един хубав храм да се молят на Бога. От този храм, който направил, нищо не е останало.
към беседата >>
Че ти ако не се надяваш на слънцето, което изгрява, ако не се надяваш на земята, която се върти и те носи, ако не се надяваш на хората, между които живееш, ако не се надяваш на баща си и майка си, какво ще цитираш?
Правете ония работи, в които имате надежда, правете ония работи, в които имате вяра, и правете ония работи, в които имате любов. Туй, в което нямате надежда, не го правете. Сега това са правила, които трябва да използувате. Казвате: Сегашният живот какво трябва да се прави, кажете ми сега? Преди две хиляди години Христос говорил много добре, сега какво трябва да правим?
Че ти ако не се надяваш на слънцето, което изгрява, ако не се надяваш на земята, която се върти и те носи, ако не се надяваш на хората, между които живееш, ако не се надяваш на баща си и майка си, какво ще цитираш?
Тези баща и майка те родиха не по свой почин, не по своя воля те родиха. Бог им каза да те родят и те те родиха. Ти трябва да вярваш в туй. Другояче, ако баща ти те родил без надежда, без вяра, то се нарича роден в престъпление човек. То е един безреден живот, живот, в който надеждата не взема участие, вярата не взима участие, любовта не взима участие то не е живот.
към беседата >>
Че направил един хубав храм да се молят на Бога.
Ако трябва да научим само това, което е писано, то е остаряло. Какво ще четеш Библията? Как някой еврейски цар се бил, как победил, колко души избил, колко пленници взел. Или може да четете как Соломон създал храма, как го направил. Хубави работи са, но не интересуват нас.
Че направил един хубав храм да се молят на Бога.
От този храм, който направил, нищо не е останало.
към беседата >>
Тези баща и майка те родиха не по свой почин, не по своя воля те родиха.
Туй, в което нямате надежда, не го правете. Сега това са правила, които трябва да използувате. Казвате: Сегашният живот какво трябва да се прави, кажете ми сега? Преди две хиляди години Христос говорил много добре, сега какво трябва да правим? Че ти ако не се надяваш на слънцето, което изгрява, ако не се надяваш на земята, която се върти и те носи, ако не се надяваш на хората, между които живееш, ако не се надяваш на баща си и майка си, какво ще цитираш?
Тези баща и майка те родиха не по свой почин, не по своя воля те родиха.
Бог им каза да те родят и те те родиха. Ти трябва да вярваш в туй. Другояче, ако баща ти те родил без надежда, без вяра, то се нарича роден в престъпление човек. То е един безреден живот, живот, в който надеждата не взема участие, вярата не взима участие, любовта не взима участие то не е живот.
към беседата >>
От този храм, който направил, нищо не е останало.
Какво ще четеш Библията? Как някой еврейски цар се бил, как победил, колко души избил, колко пленници взел. Или може да четете как Соломон създал храма, как го направил. Хубави работи са, но не интересуват нас. Че направил един хубав храм да се молят на Бога.
От този храм, който направил, нищо не е останало.
към беседата >>
Бог им каза да те родят и те те родиха.
Сега това са правила, които трябва да използувате. Казвате: Сегашният живот какво трябва да се прави, кажете ми сега? Преди две хиляди години Христос говорил много добре, сега какво трябва да правим? Че ти ако не се надяваш на слънцето, което изгрява, ако не се надяваш на земята, която се върти и те носи, ако не се надяваш на хората, между които живееш, ако не се надяваш на баща си и майка си, какво ще цитираш? Тези баща и майка те родиха не по свой почин, не по своя воля те родиха.
Бог им каза да те родят и те те родиха.
Ти трябва да вярваш в туй. Другояче, ако баща ти те родил без надежда, без вяра, то се нарича роден в престъпление човек. То е един безреден живот, живот, в който надеждата не взема участие, вярата не взима участие, любовта не взима участие то не е живот.
към беседата >>
Ние се спираме едно време, какво казал Христос.
Ние се спираме едно време, какво казал Христос.
Че как Христос е говорил още два дена няма. Два дена са откак е говорил Христос. Вие туряте две хиляди години. Като ви е говорил Христос, вие всички сте били там, какво разбрахте? Вие всички сте Го слушали.
към беседата >>
Ти трябва да вярваш в туй.
Казвате: Сегашният живот какво трябва да се прави, кажете ми сега? Преди две хиляди години Христос говорил много добре, сега какво трябва да правим? Че ти ако не се надяваш на слънцето, което изгрява, ако не се надяваш на земята, която се върти и те носи, ако не се надяваш на хората, между които живееш, ако не се надяваш на баща си и майка си, какво ще цитираш? Тези баща и майка те родиха не по свой почин, не по своя воля те родиха. Бог им каза да те родят и те те родиха.
Ти трябва да вярваш в туй.
Другояче, ако баща ти те родил без надежда, без вяра, то се нарича роден в престъпление човек. То е един безреден живот, живот, в който надеждата не взема участие, вярата не взима участие, любовта не взима участие то не е живот.
към беседата >>
Че как Христос е говорил още два дена няма.
Ние се спираме едно време, какво казал Христос.
Че как Христос е говорил още два дена няма.
Два дена са откак е говорил Христос. Вие туряте две хиляди години. Като ви е говорил Христос, вие всички сте били там, какво разбрахте? Вие всички сте Го слушали. Вас ви се вижда чудно.
към беседата >>
Другояче, ако баща ти те родил без надежда, без вяра, то се нарича роден в престъпление човек.
Преди две хиляди години Христос говорил много добре, сега какво трябва да правим? Че ти ако не се надяваш на слънцето, което изгрява, ако не се надяваш на земята, която се върти и те носи, ако не се надяваш на хората, между които живееш, ако не се надяваш на баща си и майка си, какво ще цитираш? Тези баща и майка те родиха не по свой почин, не по своя воля те родиха. Бог им каза да те родят и те те родиха. Ти трябва да вярваш в туй.
Другояче, ако баща ти те родил без надежда, без вяра, то се нарича роден в престъпление човек.
То е един безреден живот, живот, в който надеждата не взема участие, вярата не взима участие, любовта не взима участие то не е живот.
към беседата >>
Два дена са откак е говорил Христос.
Ние се спираме едно време, какво казал Христос. Че как Христос е говорил още два дена няма.
Два дена са откак е говорил Христос.
Вие туряте две хиляди години. Като ви е говорил Христос, вие всички сте били там, какво разбрахте? Вие всички сте Го слушали. Вас ви се вижда чудно. Вчера като изгря слънцето, не бяхте ли?
към беседата >>
То е един безреден живот, живот, в който надеждата не взема участие, вярата не взима участие, любовта не взима участие то не е живот.
Че ти ако не се надяваш на слънцето, което изгрява, ако не се надяваш на земята, която се върти и те носи, ако не се надяваш на хората, между които живееш, ако не се надяваш на баща си и майка си, какво ще цитираш? Тези баща и майка те родиха не по свой почин, не по своя воля те родиха. Бог им каза да те родят и те те родиха. Ти трябва да вярваш в туй. Другояче, ако баща ти те родил без надежда, без вяра, то се нарича роден в престъпление човек.
То е един безреден живот, живот, в който надеждата не взема участие, вярата не взима участие, любовта не взима участие то не е живот.
към беседата >>
Вие туряте две хиляди години.
Ние се спираме едно време, какво казал Христос. Че как Христос е говорил още два дена няма. Два дена са откак е говорил Христос.
Вие туряте две хиляди години.
Като ви е говорил Христос, вие всички сте били там, какво разбрахте? Вие всички сте Го слушали. Вас ви се вижда чудно. Вчера като изгря слънцето, не бяхте ли? Преди два дена като изгря слънцето не бяхте ли?
към беседата >>
Преди години отидох в Стара Загора, един мой познат ме повика на гости.
Преди години отидох в Стара Загора, един мой познат ме повика на гости.
В градината му виждам една ябълка закъсала, нападнали я въшки. Казва: Много хубава ябълка, но не дава плод, ще я отсека. Казвам: Може ли тази година да ми я дадеш. Нека седи тази година заради мене и каквито ябълки роди, ще ми ги пратиш. Казва: Какви ябълки ще роди, съвсем е закъсала.
към беседата >>
Като ви е говорил Христос, вие всички сте били там, какво разбрахте?
Ние се спираме едно време, какво казал Христос. Че как Христос е говорил още два дена няма. Два дена са откак е говорил Христос. Вие туряте две хиляди години.
Като ви е говорил Христос, вие всички сте били там, какво разбрахте?
Вие всички сте Го слушали. Вас ви се вижда чудно. Вчера като изгря слънцето, не бяхте ли? Преди два дена като изгря слънцето не бяхте ли? Бяхте, разбира се.
към беседата >>
В градината му виждам една ябълка закъсала, нападнали я въшки.
Преди години отидох в Стара Загора, един мой познат ме повика на гости.
В градината му виждам една ябълка закъсала, нападнали я въшки.
Казва: Много хубава ябълка, но не дава плод, ще я отсека. Казвам: Може ли тази година да ми я дадеш. Нека седи тази година заради мене и каквито ябълки роди, ще ми ги пратиш. Казва: Какви ябълки ще роди, съвсем е закъсала. – Ако роди, ще ми ги пратиш.
към беседата >>
Вие всички сте Го слушали.
Ние се спираме едно време, какво казал Христос. Че как Христос е говорил още два дена няма. Два дена са откак е говорил Христос. Вие туряте две хиляди години. Като ви е говорил Христос, вие всички сте били там, какво разбрахте?
Вие всички сте Го слушали.
Вас ви се вижда чудно. Вчера като изгря слънцето, не бяхте ли? Преди два дена като изгря слънцето не бяхте ли? Бяхте, разбира се. То е степен на съзнанието.
към беседата >>
Казва: Много хубава ябълка, но не дава плод, ще я отсека.
Преди години отидох в Стара Загора, един мой познат ме повика на гости. В градината му виждам една ябълка закъсала, нападнали я въшки.
Казва: Много хубава ябълка, но не дава плод, ще я отсека.
Казвам: Може ли тази година да ми я дадеш. Нека седи тази година заради мене и каквито ябълки роди, ще ми ги пратиш. Казва: Какви ябълки ще роди, съвсем е закъсала. – Ако роди, ще ми ги пратиш. Ябълката се оправи нея година, напуснаха я кръвните въшки и роди ябълката.
към беседата >>
Вас ви се вижда чудно.
Че как Христос е говорил още два дена няма. Два дена са откак е говорил Христос. Вие туряте две хиляди години. Като ви е говорил Христос, вие всички сте били там, какво разбрахте? Вие всички сте Го слушали.
Вас ви се вижда чудно.
Вчера като изгря слънцето, не бяхте ли? Преди два дена като изгря слънцето не бяхте ли? Бяхте, разбира се. То е степен на съзнанието. Някой път религиозните хора разсъждават със съзнанието на един вол.
към беседата >>
Казвам: Може ли тази година да ми я дадеш.
Преди години отидох в Стара Загора, един мой познат ме повика на гости. В градината му виждам една ябълка закъсала, нападнали я въшки. Казва: Много хубава ябълка, но не дава плод, ще я отсека.
Казвам: Може ли тази година да ми я дадеш.
Нека седи тази година заради мене и каквито ябълки роди, ще ми ги пратиш. Казва: Какви ябълки ще роди, съвсем е закъсала. – Ако роди, ще ми ги пратиш. Ябълката се оправи нея година, напуснаха я кръвните въшки и роди ябълката. Казвам на себе си: Това, в което се надявах, стана.
към беседата >>
Вчера като изгря слънцето, не бяхте ли?
Два дена са откак е говорил Христос. Вие туряте две хиляди години. Като ви е говорил Христос, вие всички сте били там, какво разбрахте? Вие всички сте Го слушали. Вас ви се вижда чудно.
Вчера като изгря слънцето, не бяхте ли?
Преди два дена като изгря слънцето не бяхте ли? Бяхте, разбира се. То е степен на съзнанието. Някой път религиозните хора разсъждават със съзнанието на един вол. Някой път разсъждават със съзнанието на един кон, малко по-бързо.
към беседата >>
Нека седи тази година заради мене и каквито ябълки роди, ще ми ги пратиш.
Преди години отидох в Стара Загора, един мой познат ме повика на гости. В градината му виждам една ябълка закъсала, нападнали я въшки. Казва: Много хубава ябълка, но не дава плод, ще я отсека. Казвам: Може ли тази година да ми я дадеш.
Нека седи тази година заради мене и каквито ябълки роди, ще ми ги пратиш.
Казва: Какви ябълки ще роди, съвсем е закъсала. – Ако роди, ще ми ги пратиш. Ябълката се оправи нея година, напуснаха я кръвните въшки и роди ябълката. Казвам на себе си: Това, в което се надявах, стана. Оздравя ябълката.
към беседата >>
Преди два дена като изгря слънцето не бяхте ли?
Вие туряте две хиляди години. Като ви е говорил Христос, вие всички сте били там, какво разбрахте? Вие всички сте Го слушали. Вас ви се вижда чудно. Вчера като изгря слънцето, не бяхте ли?
Преди два дена като изгря слънцето не бяхте ли?
Бяхте, разбира се. То е степен на съзнанието. Някой път религиозните хора разсъждават със съзнанието на един вол. Някой път разсъждават със съзнанието на един кон, малко по-бързо. Други – с някой автомобил, трети – с аероплан.
към беседата >>
Казва: Какви ябълки ще роди, съвсем е закъсала.
Преди години отидох в Стара Загора, един мой познат ме повика на гости. В градината му виждам една ябълка закъсала, нападнали я въшки. Казва: Много хубава ябълка, но не дава плод, ще я отсека. Казвам: Може ли тази година да ми я дадеш. Нека седи тази година заради мене и каквито ябълки роди, ще ми ги пратиш.
Казва: Какви ябълки ще роди, съвсем е закъсала.
– Ако роди, ще ми ги пратиш. Ябълката се оправи нея година, напуснаха я кръвните въшки и роди ябълката. Казвам на себе си: Това, в което се надявах, стана. Оздравя ябълката. Вие искате да знаете как става тази работа.
към беседата >>
Бяхте, разбира се.
Като ви е говорил Христос, вие всички сте били там, какво разбрахте? Вие всички сте Го слушали. Вас ви се вижда чудно. Вчера като изгря слънцето, не бяхте ли? Преди два дена като изгря слънцето не бяхте ли?
Бяхте, разбира се.
То е степен на съзнанието. Някой път религиозните хора разсъждават със съзнанието на един вол. Някой път разсъждават със съзнанието на един кон, малко по-бързо. Други – с някой автомобил, трети – с аероплан. Представете си, че някой тръгне да иде на гости на слънцето.
към беседата >>
– Ако роди, ще ми ги пратиш.
В градината му виждам една ябълка закъсала, нападнали я въшки. Казва: Много хубава ябълка, но не дава плод, ще я отсека. Казвам: Може ли тази година да ми я дадеш. Нека седи тази година заради мене и каквито ябълки роди, ще ми ги пратиш. Казва: Какви ябълки ще роди, съвсем е закъсала.
– Ако роди, ще ми ги пратиш.
Ябълката се оправи нея година, напуснаха я кръвните въшки и роди ябълката. Казвам на себе си: Това, в което се надявах, стана. Оздравя ябълката. Вие искате да знаете как става тази работа. Аз ще ви дам един пример.
към беседата >>
То е степен на съзнанието.
Вие всички сте Го слушали. Вас ви се вижда чудно. Вчера като изгря слънцето, не бяхте ли? Преди два дена като изгря слънцето не бяхте ли? Бяхте, разбира се.
То е степен на съзнанието.
Някой път религиозните хора разсъждават със съзнанието на един вол. Някой път разсъждават със съзнанието на един кон, малко по-бързо. Други – с някой автомобил, трети – с аероплан. Представете си, че някой тръгне да иде на гости на слънцето. Ако тръгне с биволска кола, колко време ще му трябва?
към беседата >>
Ябълката се оправи нея година, напуснаха я кръвните въшки и роди ябълката.
Казва: Много хубава ябълка, но не дава плод, ще я отсека. Казвам: Може ли тази година да ми я дадеш. Нека седи тази година заради мене и каквито ябълки роди, ще ми ги пратиш. Казва: Какви ябълки ще роди, съвсем е закъсала. – Ако роди, ще ми ги пратиш.
Ябълката се оправи нея година, напуснаха я кръвните въшки и роди ябълката.
Казвам на себе си: Това, в което се надявах, стана. Оздравя ябълката. Вие искате да знаете как става тази работа. Аз ще ви дам един пример. Има богаташ, една мома като го погледне и пет пари не дава; като дойде друга и го погледне и хиляда долара и 25 хиляди долара дава.
към беседата >>
Някой път религиозните хора разсъждават със съзнанието на един вол.
Вас ви се вижда чудно. Вчера като изгря слънцето, не бяхте ли? Преди два дена като изгря слънцето не бяхте ли? Бяхте, разбира се. То е степен на съзнанието.
Някой път религиозните хора разсъждават със съзнанието на един вол.
Някой път разсъждават със съзнанието на един кон, малко по-бързо. Други – с някой автомобил, трети – с аероплан. Представете си, че някой тръгне да иде на гости на слънцето. Ако тръгне с биволска кола, колко време ще му трябва? Най-малко един милион години, и дали ще стигне, не се знае.
към беседата >>
Казвам на себе си: Това, в което се надявах, стана.
Казвам: Може ли тази година да ми я дадеш. Нека седи тази година заради мене и каквито ябълки роди, ще ми ги пратиш. Казва: Какви ябълки ще роди, съвсем е закъсала. – Ако роди, ще ми ги пратиш. Ябълката се оправи нея година, напуснаха я кръвните въшки и роди ябълката.
Казвам на себе си: Това, в което се надявах, стана.
Оздравя ябълката. Вие искате да знаете как става тази работа. Аз ще ви дам един пример. Има богаташ, една мома като го погледне и пет пари не дава; като дойде друга и го погледне и хиляда долара и 25 хиляди долара дава. Питам: Защо на едната дава, а на другата не дава?
към беседата >>
Някой път разсъждават със съзнанието на един кон, малко по-бързо.
Вчера като изгря слънцето, не бяхте ли? Преди два дена като изгря слънцето не бяхте ли? Бяхте, разбира се. То е степен на съзнанието. Някой път религиозните хора разсъждават със съзнанието на един вол.
Някой път разсъждават със съзнанието на един кон, малко по-бързо.
Други – с някой автомобил, трети – с аероплан. Представете си, че някой тръгне да иде на гости на слънцето. Ако тръгне с биволска кола, колко време ще му трябва? Най-малко един милион години, и дали ще стигне, не се знае. Ако тръгне с автомобил, ще му вземе 250 години.
към беседата >>
Оздравя ябълката.
Нека седи тази година заради мене и каквито ябълки роди, ще ми ги пратиш. Казва: Какви ябълки ще роди, съвсем е закъсала. – Ако роди, ще ми ги пратиш. Ябълката се оправи нея година, напуснаха я кръвните въшки и роди ябълката. Казвам на себе си: Това, в което се надявах, стана.
Оздравя ябълката.
Вие искате да знаете как става тази работа. Аз ще ви дам един пример. Има богаташ, една мома като го погледне и пет пари не дава; като дойде друга и го погледне и хиляда долара и 25 хиляди долара дава. Питам: Защо на едната дава, а на другата не дава? Дава на едната, защото и тя дава.
към беседата >>
Други – с някой автомобил, трети – с аероплан.
Преди два дена като изгря слънцето не бяхте ли? Бяхте, разбира се. То е степен на съзнанието. Някой път религиозните хора разсъждават със съзнанието на един вол. Някой път разсъждават със съзнанието на един кон, малко по-бързо.
Други – с някой автомобил, трети – с аероплан.
Представете си, че някой тръгне да иде на гости на слънцето. Ако тръгне с биволска кола, колко време ще му трябва? Най-малко един милион години, и дали ще стигне, не се знае. Ако тръгне с автомобил, ще му вземе 250 години. Но ако тръгне с бързината на светлината, ще стигне за 8 минути.
към беседата >>
Вие искате да знаете как става тази работа.
Казва: Какви ябълки ще роди, съвсем е закъсала. – Ако роди, ще ми ги пратиш. Ябълката се оправи нея година, напуснаха я кръвните въшки и роди ябълката. Казвам на себе си: Това, в което се надявах, стана. Оздравя ябълката.
Вие искате да знаете как става тази работа.
Аз ще ви дам един пример. Има богаташ, една мома като го погледне и пет пари не дава; като дойде друга и го погледне и хиляда долара и 25 хиляди долара дава. Питам: Защо на едната дава, а на другата не дава? Дава на едната, защото и тя дава. Другата нищо не дава.
към беседата >>
Представете си, че някой тръгне да иде на гости на слънцето.
Бяхте, разбира се. То е степен на съзнанието. Някой път религиозните хора разсъждават със съзнанието на един вол. Някой път разсъждават със съзнанието на един кон, малко по-бързо. Други – с някой автомобил, трети – с аероплан.
Представете си, че някой тръгне да иде на гости на слънцето.
Ако тръгне с биволска кола, колко време ще му трябва? Най-малко един милион години, и дали ще стигне, не се знае. Ако тръгне с автомобил, ще му вземе 250 години. Но ако тръгне с бързината на светлината, ще стигне за 8 минути. Казвате: Как е възможно?
към беседата >>
Аз ще ви дам един пример.
– Ако роди, ще ми ги пратиш. Ябълката се оправи нея година, напуснаха я кръвните въшки и роди ябълката. Казвам на себе си: Това, в което се надявах, стана. Оздравя ябълката. Вие искате да знаете как става тази работа.
Аз ще ви дам един пример.
Има богаташ, една мома като го погледне и пет пари не дава; като дойде друга и го погледне и хиляда долара и 25 хиляди долара дава. Питам: Защо на едната дава, а на другата не дава? Дава на едната, защото и тя дава. Другата нищо не дава. Аз не съм за празните думи.
към беседата >>
Ако тръгне с биволска кола, колко време ще му трябва?
То е степен на съзнанието. Някой път религиозните хора разсъждават със съзнанието на един вол. Някой път разсъждават със съзнанието на един кон, малко по-бързо. Други – с някой автомобил, трети – с аероплан. Представете си, че някой тръгне да иде на гости на слънцето.
Ако тръгне с биволска кола, колко време ще му трябва?
Най-малко един милион години, и дали ще стигне, не се знае. Ако тръгне с автомобил, ще му вземе 250 години. Но ако тръгне с бързината на светлината, ще стигне за 8 минути. Казвате: Как е възможно? То е степен на съзнанието.
към беседата >>
Има богаташ, една мома като го погледне и пет пари не дава; като дойде друга и го погледне и хиляда долара и 25 хиляди долара дава.
Ябълката се оправи нея година, напуснаха я кръвните въшки и роди ябълката. Казвам на себе си: Това, в което се надявах, стана. Оздравя ябълката. Вие искате да знаете как става тази работа. Аз ще ви дам един пример.
Има богаташ, една мома като го погледне и пет пари не дава; като дойде друга и го погледне и хиляда долара и 25 хиляди долара дава.
Питам: Защо на едната дава, а на другата не дава? Дава на едната, защото и тя дава. Другата нищо не дава. Аз не съм за празните думи. Аз съм заради най-хубавото.
към беседата >>
Най-малко един милион години, и дали ще стигне, не се знае.
Някой път религиозните хора разсъждават със съзнанието на един вол. Някой път разсъждават със съзнанието на един кон, малко по-бързо. Други – с някой автомобил, трети – с аероплан. Представете си, че някой тръгне да иде на гости на слънцето. Ако тръгне с биволска кола, колко време ще му трябва?
Най-малко един милион години, и дали ще стигне, не се знае.
Ако тръгне с автомобил, ще му вземе 250 години. Но ако тръгне с бързината на светлината, ще стигне за 8 минути. Казвате: Как е възможно? То е степен на съзнанието. Ние съвременните хора сме под илюзия, както в едно кино.
към беседата >>
Питам: Защо на едната дава, а на другата не дава?
Казвам на себе си: Това, в което се надявах, стана. Оздравя ябълката. Вие искате да знаете как става тази работа. Аз ще ви дам един пример. Има богаташ, една мома като го погледне и пет пари не дава; като дойде друга и го погледне и хиляда долара и 25 хиляди долара дава.
Питам: Защо на едната дава, а на другата не дава?
Дава на едната, защото и тя дава. Другата нищо не дава. Аз не съм за празните думи. Аз съм заради най-хубавото. Казваш: Няма хубаво.
към беседата >>
Ако тръгне с автомобил, ще му вземе 250 години.
Някой път разсъждават със съзнанието на един кон, малко по-бързо. Други – с някой автомобил, трети – с аероплан. Представете си, че някой тръгне да иде на гости на слънцето. Ако тръгне с биволска кола, колко време ще му трябва? Най-малко един милион години, и дали ще стигне, не се знае.
Ако тръгне с автомобил, ще му вземе 250 години.
Но ако тръгне с бързината на светлината, ще стигне за 8 минути. Казвате: Как е възможно? То е степен на съзнанието. Ние съвременните хора сме под илюзия, както в едно кино. Гледаш представя се една драма на платното, виждаш хората се движат.
към беседата >>
Дава на едната, защото и тя дава.
Оздравя ябълката. Вие искате да знаете как става тази работа. Аз ще ви дам един пример. Има богаташ, една мома като го погледне и пет пари не дава; като дойде друга и го погледне и хиляда долара и 25 хиляди долара дава. Питам: Защо на едната дава, а на другата не дава?
Дава на едната, защото и тя дава.
Другата нищо не дава. Аз не съм за празните думи. Аз съм заради най-хубавото. Казваш: Няма хубаво. Аз се чудя на хората.
към беседата >>
Но ако тръгне с бързината на светлината, ще стигне за 8 минути.
Други – с някой автомобил, трети – с аероплан. Представете си, че някой тръгне да иде на гости на слънцето. Ако тръгне с биволска кола, колко време ще му трябва? Най-малко един милион години, и дали ще стигне, не се знае. Ако тръгне с автомобил, ще му вземе 250 години.
Но ако тръгне с бързината на светлината, ще стигне за 8 минути.
Казвате: Как е възможно? То е степен на съзнанието. Ние съвременните хора сме под илюзия, както в едно кино. Гледаш представя се една драма на платното, виждаш хората се движат. Дигнат прожектирането, всичко това изчезва.
към беседата >>
Другата нищо не дава.
Вие искате да знаете как става тази работа. Аз ще ви дам един пример. Има богаташ, една мома като го погледне и пет пари не дава; като дойде друга и го погледне и хиляда долара и 25 хиляди долара дава. Питам: Защо на едната дава, а на другата не дава? Дава на едната, защото и тя дава.
Другата нищо не дава.
Аз не съм за празните думи. Аз съм заради най-хубавото. Казваш: Няма хубаво. Аз се чудя на хората. Познават Христа и Го обичат, пък Той не ги чува.
към беседата >>
Казвате: Как е възможно?
Представете си, че някой тръгне да иде на гости на слънцето. Ако тръгне с биволска кола, колко време ще му трябва? Най-малко един милион години, и дали ще стигне, не се знае. Ако тръгне с автомобил, ще му вземе 250 години. Но ако тръгне с бързината на светлината, ще стигне за 8 минути.
Казвате: Как е възможно?
То е степен на съзнанието. Ние съвременните хора сме под илюзия, както в едно кино. Гледаш представя се една драма на платното, виждаш хората се движат. Дигнат прожектирането, всичко това изчезва. Сега по какво може да се познае кое е вярно и кое не е вярно?
към беседата >>
Аз не съм за празните думи.
Аз ще ви дам един пример. Има богаташ, една мома като го погледне и пет пари не дава; като дойде друга и го погледне и хиляда долара и 25 хиляди долара дава. Питам: Защо на едната дава, а на другата не дава? Дава на едната, защото и тя дава. Другата нищо не дава.
Аз не съм за празните думи.
Аз съм заради най-хубавото. Казваш: Няма хубаво. Аз се чудя на хората. Познават Христа и Го обичат, пък Той не ги чува. Едно дете, което майката го обича, каже само една дума и майката тича.
към беседата >>
То е степен на съзнанието.
Ако тръгне с биволска кола, колко време ще му трябва? Най-малко един милион години, и дали ще стигне, не се знае. Ако тръгне с автомобил, ще му вземе 250 години. Но ако тръгне с бързината на светлината, ще стигне за 8 минути. Казвате: Как е възможно?
То е степен на съзнанието.
Ние съвременните хора сме под илюзия, както в едно кино. Гледаш представя се една драма на платното, виждаш хората се движат. Дигнат прожектирането, всичко това изчезва. Сега по какво може да се познае кое е вярно и кое не е вярно? Казва: Как да зная кое е вярно?
към беседата >>
Аз съм заради най-хубавото.
Има богаташ, една мома като го погледне и пет пари не дава; като дойде друга и го погледне и хиляда долара и 25 хиляди долара дава. Питам: Защо на едната дава, а на другата не дава? Дава на едната, защото и тя дава. Другата нищо не дава. Аз не съм за празните думи.
Аз съм заради най-хубавото.
Казваш: Няма хубаво. Аз се чудя на хората. Познават Христа и Го обичат, пък Той не ги чува. Едно дете, което майката го обича, каже само една дума и майката тича. Мислите ли, че ако вие обичате Христа, че само една дума като кажете, Той няма да ви дойде на помощ?
към беседата >>
Ние съвременните хора сме под илюзия, както в едно кино.
Най-малко един милион години, и дали ще стигне, не се знае. Ако тръгне с автомобил, ще му вземе 250 години. Но ако тръгне с бързината на светлината, ще стигне за 8 минути. Казвате: Как е възможно? То е степен на съзнанието.
Ние съвременните хора сме под илюзия, както в едно кино.
Гледаш представя се една драма на платното, виждаш хората се движат. Дигнат прожектирането, всичко това изчезва. Сега по какво може да се познае кое е вярно и кое не е вярно? Казва: Как да зная кое е вярно? Добре. Допуснете, че някого храните с илюзии.
към беседата >>
Казваш: Няма хубаво.
Питам: Защо на едната дава, а на другата не дава? Дава на едната, защото и тя дава. Другата нищо не дава. Аз не съм за празните думи. Аз съм заради най-хубавото.
Казваш: Няма хубаво.
Аз се чудя на хората. Познават Христа и Го обичат, пък Той не ги чува. Едно дете, което майката го обича, каже само една дума и майката тича. Мислите ли, че ако вие обичате Христа, че само една дума като кажете, Той няма да ви дойде на помощ? Като не го обичате и целия ден да кряскате и Той не иска да знае за празни работи.
към беседата >>
Гледаш представя се една драма на платното, виждаш хората се движат.
Ако тръгне с автомобил, ще му вземе 250 години. Но ако тръгне с бързината на светлината, ще стигне за 8 минути. Казвате: Как е възможно? То е степен на съзнанието. Ние съвременните хора сме под илюзия, както в едно кино.
Гледаш представя се една драма на платното, виждаш хората се движат.
Дигнат прожектирането, всичко това изчезва. Сега по какво може да се познае кое е вярно и кое не е вярно? Казва: Как да зная кое е вярно? Добре. Допуснете, че някого храните с илюзии. Хипнотизирате някой човек и без да му дадете хляб, казвате: Тука имаш хубав, топъл хляб.
към беседата >>
Аз се чудя на хората.
Дава на едната, защото и тя дава. Другата нищо не дава. Аз не съм за празните думи. Аз съм заради най-хубавото. Казваш: Няма хубаво.
Аз се чудя на хората.
Познават Христа и Го обичат, пък Той не ги чува. Едно дете, което майката го обича, каже само една дума и майката тича. Мислите ли, че ако вие обичате Христа, че само една дума като кажете, Той няма да ви дойде на помощ? Като не го обичате и целия ден да кряскате и Той не иска да знае за празни работи.
към беседата >>
Дигнат прожектирането, всичко това изчезва.
Но ако тръгне с бързината на светлината, ще стигне за 8 минути. Казвате: Как е възможно? То е степен на съзнанието. Ние съвременните хора сме под илюзия, както в едно кино. Гледаш представя се една драма на платното, виждаш хората се движат.
Дигнат прожектирането, всичко това изчезва.
Сега по какво може да се познае кое е вярно и кое не е вярно? Казва: Как да зная кое е вярно? Добре. Допуснете, че някого храните с илюзии. Хипнотизирате някой човек и без да му дадете хляб, казвате: Тука имаш хубав, топъл хляб. Той яде, но няма нищо.
към беседата >>
Познават Христа и Го обичат, пък Той не ги чува.
Другата нищо не дава. Аз не съм за празните думи. Аз съм заради най-хубавото. Казваш: Няма хубаво. Аз се чудя на хората.
Познават Христа и Го обичат, пък Той не ги чува.
Едно дете, което майката го обича, каже само една дума и майката тича. Мислите ли, че ако вие обичате Христа, че само една дума като кажете, Той няма да ви дойде на помощ? Като не го обичате и целия ден да кряскате и Той не иска да знае за празни работи.
към беседата >>
Сега по какво може да се познае кое е вярно и кое не е вярно?
Казвате: Как е възможно? То е степен на съзнанието. Ние съвременните хора сме под илюзия, както в едно кино. Гледаш представя се една драма на платното, виждаш хората се движат. Дигнат прожектирането, всичко това изчезва.
Сега по какво може да се познае кое е вярно и кое не е вярно?
Казва: Как да зная кое е вярно? Добре. Допуснете, че някого храните с илюзии. Хипнотизирате някой човек и без да му дадете хляб, казвате: Тука имаш хубав, топъл хляб. Той яде, но няма нищо. Той само си мисли.
към беседата >>
Едно дете, което майката го обича, каже само една дума и майката тича.
Аз не съм за празните думи. Аз съм заради най-хубавото. Казваш: Няма хубаво. Аз се чудя на хората. Познават Христа и Го обичат, пък Той не ги чува.
Едно дете, което майката го обича, каже само една дума и майката тича.
Мислите ли, че ако вие обичате Христа, че само една дума като кажете, Той няма да ви дойде на помощ? Като не го обичате и целия ден да кряскате и Той не иска да знае за празни работи.
към беседата >>
Казва: Как да зная кое е вярно?
То е степен на съзнанието. Ние съвременните хора сме под илюзия, както в едно кино. Гледаш представя се една драма на платното, виждаш хората се движат. Дигнат прожектирането, всичко това изчезва. Сега по какво може да се познае кое е вярно и кое не е вярно?
Казва: Как да зная кое е вярно?
Добре. Допуснете, че някого храните с илюзии. Хипнотизирате някой човек и без да му дадете хляб, казвате: Тука имаш хубав, топъл хляб. Той яде, но няма нищо. Той само си мисли. Ти му заповядваш да яде, той яде, но нищо не яде.
към беседата >>
Мислите ли, че ако вие обичате Христа, че само една дума като кажете, Той няма да ви дойде на помощ?
Аз съм заради най-хубавото. Казваш: Няма хубаво. Аз се чудя на хората. Познават Христа и Го обичат, пък Той не ги чува. Едно дете, което майката го обича, каже само една дума и майката тича.
Мислите ли, че ако вие обичате Христа, че само една дума като кажете, Той няма да ви дойде на помощ?
Като не го обичате и целия ден да кряскате и Той не иска да знае за празни работи.
към беседата >>
Добре. Допуснете, че някого храните с илюзии.
Ние съвременните хора сме под илюзия, както в едно кино. Гледаш представя се една драма на платното, виждаш хората се движат. Дигнат прожектирането, всичко това изчезва. Сега по какво може да се познае кое е вярно и кое не е вярно? Казва: Как да зная кое е вярно?
Добре. Допуснете, че някого храните с илюзии.
Хипнотизирате някой човек и без да му дадете хляб, казвате: Тука имаш хубав, топъл хляб. Той яде, но няма нищо. Той само си мисли. Ти му заповядваш да яде, той яде, но нищо не яде. Имате друг един човек, комуто нищо не му казвате, но му давате хубав хляб да яде.
към беседата >>
Като не го обичате и целия ден да кряскате и Той не иска да знае за празни работи.
Казваш: Няма хубаво. Аз се чудя на хората. Познават Христа и Го обичат, пък Той не ги чува. Едно дете, което майката го обича, каже само една дума и майката тича. Мислите ли, че ако вие обичате Христа, че само една дума като кажете, Той няма да ви дойде на помощ?
Като не го обичате и целия ден да кряскате и Той не иска да знае за празни работи.
към беседата >>
Хипнотизирате някой човек и без да му дадете хляб, казвате: Тука имаш хубав, топъл хляб.
Гледаш представя се една драма на платното, виждаш хората се движат. Дигнат прожектирането, всичко това изчезва. Сега по какво може да се познае кое е вярно и кое не е вярно? Казва: Как да зная кое е вярно? Добре. Допуснете, че някого храните с илюзии.
Хипнотизирате някой човек и без да му дадете хляб, казвате: Тука имаш хубав, топъл хляб.
Той яде, но няма нищо. Той само си мисли. Ти му заповядваш да яде, той яде, но нищо не яде. Имате друг един човек, комуто нищо не му казвате, но му давате хубав хляб да яде. Каква ще бъде разликата?
към беседата >>
Сега тук на Изгрева, постоянно има братя и сестри, които ходят и казват: Този брат не постъпва добре, еди коя си сестра не прави добре, че друг не бил от напредналите, че някой не се подигнал още, не е узрял, този зелен, онзи зелен.
Сега тук на Изгрева, постоянно има братя и сестри, които ходят и казват: Този брат не постъпва добре, еди коя си сестра не прави добре, че друг не бил от напредналите, че някой не се подигнал още, не е узрял, този зелен, онзи зелен.
Не зная, кой е узрял. Какво трябва да се прави сега? Някой взел пари на заем, не ги връща. Съберат се, казват: Представи си, не връща парите. Аз ако бях на ваше място, като се съберем десет души и някой не си платил, ще кажа: Я да съберем помежду си, че да платим.
към беседата >>
Той яде, но няма нищо.
Дигнат прожектирането, всичко това изчезва. Сега по какво може да се познае кое е вярно и кое не е вярно? Казва: Как да зная кое е вярно? Добре. Допуснете, че някого храните с илюзии. Хипнотизирате някой човек и без да му дадете хляб, казвате: Тука имаш хубав, топъл хляб.
Той яде, но няма нищо.
Той само си мисли. Ти му заповядваш да яде, той яде, но нищо не яде. Имате друг един човек, комуто нищо не му казвате, но му давате хубав хляб да яде. Каква ще бъде разликата? Този, който се храни илюзорно, постоянно ще отслабва, ще става мършав; този, който се храни, той ще се оправя.
към беседата >>
Не зная, кой е узрял.
Сега тук на Изгрева, постоянно има братя и сестри, които ходят и казват: Този брат не постъпва добре, еди коя си сестра не прави добре, че друг не бил от напредналите, че някой не се подигнал още, не е узрял, този зелен, онзи зелен.
Не зная, кой е узрял.
Какво трябва да се прави сега? Някой взел пари на заем, не ги връща. Съберат се, казват: Представи си, не връща парите. Аз ако бях на ваше място, като се съберем десет души и някой не си платил, ще кажа: Я да съберем помежду си, че да платим. Той е брат.
към беседата >>
Той само си мисли.
Сега по какво може да се познае кое е вярно и кое не е вярно? Казва: Как да зная кое е вярно? Добре. Допуснете, че някого храните с илюзии. Хипнотизирате някой човек и без да му дадете хляб, казвате: Тука имаш хубав, топъл хляб. Той яде, но няма нищо.
Той само си мисли.
Ти му заповядваш да яде, той яде, но нищо не яде. Имате друг един човек, комуто нищо не му казвате, но му давате хубав хляб да яде. Каква ще бъде разликата? Този, който се храни илюзорно, постоянно ще отслабва, ще става мършав; този, който се храни, той ще се оправя.
към беседата >>
Какво трябва да се прави сега?
Сега тук на Изгрева, постоянно има братя и сестри, които ходят и казват: Този брат не постъпва добре, еди коя си сестра не прави добре, че друг не бил от напредналите, че някой не се подигнал още, не е узрял, този зелен, онзи зелен. Не зная, кой е узрял.
Какво трябва да се прави сега?
Някой взел пари на заем, не ги връща. Съберат се, казват: Представи си, не връща парите. Аз ако бях на ваше място, като се съберем десет души и някой не си платил, ще кажа: Я да съберем помежду си, че да платим. Той е брат. Защо трябва да говорим заради него.
към беседата >>
Ти му заповядваш да яде, той яде, но нищо не яде.
Казва: Как да зная кое е вярно? Добре. Допуснете, че някого храните с илюзии. Хипнотизирате някой човек и без да му дадете хляб, казвате: Тука имаш хубав, топъл хляб. Той яде, но няма нищо. Той само си мисли.
Ти му заповядваш да яде, той яде, но нищо не яде.
Имате друг един човек, комуто нищо не му казвате, но му давате хубав хляб да яде. Каква ще бъде разликата? Този, който се храни илюзорно, постоянно ще отслабва, ще става мършав; този, който се храни, той ще се оправя.
към беседата >>
Някой взел пари на заем, не ги връща.
Сега тук на Изгрева, постоянно има братя и сестри, които ходят и казват: Този брат не постъпва добре, еди коя си сестра не прави добре, че друг не бил от напредналите, че някой не се подигнал още, не е узрял, този зелен, онзи зелен. Не зная, кой е узрял. Какво трябва да се прави сега?
Някой взел пари на заем, не ги връща.
Съберат се, казват: Представи си, не връща парите. Аз ако бях на ваше място, като се съберем десет души и някой не си платил, ще кажа: Я да съберем помежду си, че да платим. Той е брат. Защо трябва да говорим заради него. Той ял и пил, няма ги парите.
към беседата >>
Имате друг един човек, комуто нищо не му казвате, но му давате хубав хляб да яде.
Добре. Допуснете, че някого храните с илюзии. Хипнотизирате някой човек и без да му дадете хляб, казвате: Тука имаш хубав, топъл хляб. Той яде, но няма нищо. Той само си мисли. Ти му заповядваш да яде, той яде, но нищо не яде.
Имате друг един човек, комуто нищо не му казвате, но му давате хубав хляб да яде.
Каква ще бъде разликата? Този, който се храни илюзорно, постоянно ще отслабва, ще става мършав; този, който се храни, той ще се оправя.
към беседата >>
Съберат се, казват: Представи си, не връща парите.
Сега тук на Изгрева, постоянно има братя и сестри, които ходят и казват: Този брат не постъпва добре, еди коя си сестра не прави добре, че друг не бил от напредналите, че някой не се подигнал още, не е узрял, този зелен, онзи зелен. Не зная, кой е узрял. Какво трябва да се прави сега? Някой взел пари на заем, не ги връща.
Съберат се, казват: Представи си, не връща парите.
Аз ако бях на ваше място, като се съберем десет души и някой не си платил, ще кажа: Я да съберем помежду си, че да платим. Той е брат. Защо трябва да говорим заради него. Той ял и пил, няма ги парите. Или че някой не рисува добре.
към беседата >>
Каква ще бъде разликата?
Хипнотизирате някой човек и без да му дадете хляб, казвате: Тука имаш хубав, топъл хляб. Той яде, но няма нищо. Той само си мисли. Ти му заповядваш да яде, той яде, но нищо не яде. Имате друг един човек, комуто нищо не му казвате, но му давате хубав хляб да яде.
Каква ще бъде разликата?
Този, който се храни илюзорно, постоянно ще отслабва, ще става мършав; този, който се храни, той ще се оправя.
към беседата >>
Аз ако бях на ваше място, като се съберем десет души и някой не си платил, ще кажа: Я да съберем помежду си, че да платим.
Сега тук на Изгрева, постоянно има братя и сестри, които ходят и казват: Този брат не постъпва добре, еди коя си сестра не прави добре, че друг не бил от напредналите, че някой не се подигнал още, не е узрял, този зелен, онзи зелен. Не зная, кой е узрял. Какво трябва да се прави сега? Някой взел пари на заем, не ги връща. Съберат се, казват: Представи си, не връща парите.
Аз ако бях на ваше място, като се съберем десет души и някой не си платил, ще кажа: Я да съберем помежду си, че да платим.
Той е брат. Защо трябва да говорим заради него. Той ял и пил, няма ги парите. Или че някой не рисува добре. Ще му кажем как да рисува.
към беседата >>
Този, който се храни илюзорно, постоянно ще отслабва, ще става мършав; този, който се храни, той ще се оправя.
Той яде, но няма нищо. Той само си мисли. Ти му заповядваш да яде, той яде, но нищо не яде. Имате друг един човек, комуто нищо не му казвате, но му давате хубав хляб да яде. Каква ще бъде разликата?
Този, който се храни илюзорно, постоянно ще отслабва, ще става мършав; този, който се храни, той ще се оправя.
към беседата >>
Той е брат.
Не зная, кой е узрял. Какво трябва да се прави сега? Някой взел пари на заем, не ги връща. Съберат се, казват: Представи си, не връща парите. Аз ако бях на ваше място, като се съберем десет души и някой не си платил, ще кажа: Я да съберем помежду си, че да платим.
Той е брат.
Защо трябва да говорим заради него. Той ял и пил, няма ги парите. Или че някой не рисува добре. Ще му кажем как да рисува. Не може да пее.
към беседата >>
Аз разсъждавам дали хората се хранят.
Аз разсъждавам дали хората се хранят.
По някой път вас ви напада меланхолия, мислите, че животът няма никакъв вътрешен смисъл. Защото се храните с илюзии. Да допуснем, една майка родила едно хубаво дете, което не ходи в училище да се учи, но по кино, по кръчми и така изгулява каквото има вкъщи, харчи. Майката започва да се тревожи. Мнозина тук като се върнат от киното, ми разправят какво видели там.
към беседата >>
Защо трябва да говорим заради него.
Какво трябва да се прави сега? Някой взел пари на заем, не ги връща. Съберат се, казват: Представи си, не връща парите. Аз ако бях на ваше място, като се съберем десет души и някой не си платил, ще кажа: Я да съберем помежду си, че да платим. Той е брат.
Защо трябва да говорим заради него.
Той ял и пил, няма ги парите. Или че някой не рисува добре. Ще му кажем как да рисува. Не може да пее. Ще му кажем как да пее.
към беседата >>
3.
Тритѣ единици / Трите единици
,
ООК
, София, 15.1.1941г.,
Мине нѣкоя млада мома, красива, хвърлишъ погледъ.
Седишъ ти, набоженъ си. Седишъ тихъ и спокоенъ, като че ли нищо не те интересува.
Мине нѣкоя млада мома, красива, хвърлишъ погледъ.
Защо гледашъ? Кои сѫ подбужденията? Има нѣкакво подбуждение. Ако (си) художникъ – интересува те тѣлото, носа, ушитѣ. Казвашъ: „Хубавъ сюжетъ за рисуване“.
към беседата >>
Щомъ отивашъ и видишъ, че той е тѫженъ – той плаче за шапка, той е гологлавъ, казва: „Измръзна ми главата“.
Минавашъ, нѣкой човѣкъ е тѫженъ, ти бързашъ, отивашъ да си купишъ шапка. Спри се при него, не отивай за шапка. Спри се при този човѣкъ, кажи му любезна дума, направи му едно добро, после иди съ него за шапка, че купи за него една шапка и за себе си една. Ако не искашъ да купишъ за него – откажи се и за себе си. Не си длъженъ да му купишъ шапка.
Щомъ отивашъ и видишъ, че той е тѫженъ – той плаче за шапка, той е гологлавъ, казва: „Измръзна ми главата“.
Казвашъ: „Азъ имамъ условия да купя и на него една шапка“. Пъкъ се върнете и двамата. Ти отивашъ на гостилница. Този човѣкъ трепери, три дена не е ялъ. Той казва: „Да има нѣкой добъръ човѣкъ“ – моли се човѣкътъ въ себе си.
към беседата >>
Въ всѣки предметъ може да оставимъ отъ своята мисъль.
Вие ще кажете: „Какъ е възможно? “ Вижте животнитѣ. Въ нѣкой градъ сѫ минавали хиляди хора. Но едно куче, като минава по земята, мирише и познава, че е миналъ неговия господарь. Въ всѣки предметъ може да оставимъ нѣщо отъ сърдцето си.
Въ всѣки предметъ може да оставимъ отъ своята мисъль.
На всѣки предметъ можемъ да оставимъ известна специфична сила. Въ туй отношение човѣкъ не трѣбва да се привързва къмъ нѣщата. Понеже, ако изгубишъ този предметъ – ще страдашъ. Затуй страдатъ хората. Ако имашъ шапка, която обичашъ, ако я изгубишъ – ще съжалявашъ, че си я изгубилъ.
към беседата >>
Защо гледашъ?
Седишъ ти, набоженъ си. Седишъ тихъ и спокоенъ, като че ли нищо не те интересува. Мине нѣкоя млада мома, красива, хвърлишъ погледъ.
Защо гледашъ?
Кои сѫ подбужденията? Има нѣкакво подбуждение. Ако (си) художникъ – интересува те тѣлото, носа, ушитѣ. Казвашъ: „Хубавъ сюжетъ за рисуване“. Художникъ си, иде ти на ума идеята да можешъ да предложишъ на младата мома да я нарисувашъ.
към беседата >>
Казвашъ: „Азъ имамъ условия да купя и на него една шапка“.
Спри се при него, не отивай за шапка. Спри се при този човѣкъ, кажи му любезна дума, направи му едно добро, после иди съ него за шапка, че купи за него една шапка и за себе си една. Ако не искашъ да купишъ за него – откажи се и за себе си. Не си длъженъ да му купишъ шапка. Щомъ отивашъ и видишъ, че той е тѫженъ – той плаче за шапка, той е гологлавъ, казва: „Измръзна ми главата“.
Казвашъ: „Азъ имамъ условия да купя и на него една шапка“.
Пъкъ се върнете и двамата. Ти отивашъ на гостилница. Този човѣкъ трепери, три дена не е ялъ. Той казва: „Да има нѣкой добъръ човѣкъ“ – моли се човѣкътъ въ себе си. Ти минешъ, казвашъ: „Нѣмамъ време да се разправямъ сега“.
към беседата >>
На всѣки предметъ можемъ да оставимъ известна специфична сила.
“ Вижте животнитѣ. Въ нѣкой градъ сѫ минавали хиляди хора. Но едно куче, като минава по земята, мирише и познава, че е миналъ неговия господарь. Въ всѣки предметъ може да оставимъ нѣщо отъ сърдцето си. Въ всѣки предметъ може да оставимъ отъ своята мисъль.
На всѣки предметъ можемъ да оставимъ известна специфична сила.
Въ туй отношение човѣкъ не трѣбва да се привързва къмъ нѣщата. Понеже, ако изгубишъ този предметъ – ще страдашъ. Затуй страдатъ хората. Ако имашъ шапка, която обичашъ, ако я изгубишъ – ще съжалявашъ, че си я изгубилъ. Затуй много да не обичаме материалнитѣ работи.
към беседата >>
Кои сѫ подбужденията?
Седишъ ти, набоженъ си. Седишъ тихъ и спокоенъ, като че ли нищо не те интересува. Мине нѣкоя млада мома, красива, хвърлишъ погледъ. Защо гледашъ?
Кои сѫ подбужденията?
Има нѣкакво подбуждение. Ако (си) художникъ – интересува те тѣлото, носа, ушитѣ. Казвашъ: „Хубавъ сюжетъ за рисуване“. Художникъ си, иде ти на ума идеята да можешъ да предложишъ на младата мома да я нарисувашъ. Онзи, който има идеята, казва: „Какво се интересувашъ, нека я нарисува, нѣма нищо лошо“.
към беседата >>
Пъкъ се върнете и двамата.
Спри се при този човѣкъ, кажи му любезна дума, направи му едно добро, после иди съ него за шапка, че купи за него една шапка и за себе си една. Ако не искашъ да купишъ за него – откажи се и за себе си. Не си длъженъ да му купишъ шапка. Щомъ отивашъ и видишъ, че той е тѫженъ – той плаче за шапка, той е гологлавъ, казва: „Измръзна ми главата“. Казвашъ: „Азъ имамъ условия да купя и на него една шапка“.
Пъкъ се върнете и двамата.
Ти отивашъ на гостилница. Този човѣкъ трепери, три дена не е ялъ. Той казва: „Да има нѣкой добъръ човѣкъ“ – моли се човѣкътъ въ себе си. Ти минешъ, казвашъ: „Нѣмамъ време да се разправямъ сега“. Съвременнитѣ хора питатъ: „Какъ ще се оправи свѣта?
към беседата >>
Въ туй отношение човѣкъ не трѣбва да се привързва къмъ нѣщата.
Въ нѣкой градъ сѫ минавали хиляди хора. Но едно куче, като минава по земята, мирише и познава, че е миналъ неговия господарь. Въ всѣки предметъ може да оставимъ нѣщо отъ сърдцето си. Въ всѣки предметъ може да оставимъ отъ своята мисъль. На всѣки предметъ можемъ да оставимъ известна специфична сила.
Въ туй отношение човѣкъ не трѣбва да се привързва къмъ нѣщата.
Понеже, ако изгубишъ този предметъ – ще страдашъ. Затуй страдатъ хората. Ако имашъ шапка, която обичашъ, ако я изгубишъ – ще съжалявашъ, че си я изгубилъ. Затуй много да не обичаме материалнитѣ работи. Много малки влогове влагайте.
към беседата >>
Има нѣкакво подбуждение.
Седишъ ти, набоженъ си. Седишъ тихъ и спокоенъ, като че ли нищо не те интересува. Мине нѣкоя млада мома, красива, хвърлишъ погледъ. Защо гледашъ? Кои сѫ подбужденията?
Има нѣкакво подбуждение.
Ако (си) художникъ – интересува те тѣлото, носа, ушитѣ. Казвашъ: „Хубавъ сюжетъ за рисуване“. Художникъ си, иде ти на ума идеята да можешъ да предложишъ на младата мома да я нарисувашъ. Онзи, който има идеята, казва: „Какво се интересувашъ, нека я нарисува, нѣма нищо лошо“. Добре, сега това е едното положение.
към беседата >>
Ти отивашъ на гостилница.
Ако не искашъ да купишъ за него – откажи се и за себе си. Не си длъженъ да му купишъ шапка. Щомъ отивашъ и видишъ, че той е тѫженъ – той плаче за шапка, той е гологлавъ, казва: „Измръзна ми главата“. Казвашъ: „Азъ имамъ условия да купя и на него една шапка“. Пъкъ се върнете и двамата.
Ти отивашъ на гостилница.
Този човѣкъ трепери, три дена не е ялъ. Той казва: „Да има нѣкой добъръ човѣкъ“ – моли се човѣкътъ въ себе си. Ти минешъ, казвашъ: „Нѣмамъ време да се разправямъ сега“. Съвременнитѣ хора питатъ: „Какъ ще се оправи свѣта? “ Повикай този човѣкъ съ себе си, той се е молилъ.
към беседата >>
Понеже, ако изгубишъ този предметъ – ще страдашъ.
Но едно куче, като минава по земята, мирише и познава, че е миналъ неговия господарь. Въ всѣки предметъ може да оставимъ нѣщо отъ сърдцето си. Въ всѣки предметъ може да оставимъ отъ своята мисъль. На всѣки предметъ можемъ да оставимъ известна специфична сила. Въ туй отношение човѣкъ не трѣбва да се привързва къмъ нѣщата.
Понеже, ако изгубишъ този предметъ – ще страдашъ.
Затуй страдатъ хората. Ако имашъ шапка, която обичашъ, ако я изгубишъ – ще съжалявашъ, че си я изгубилъ. Затуй много да не обичаме материалнитѣ работи. Много малки влогове влагайте. Вие искате нѣкой пѫть да обикнете нѣкого.
към беседата >>
Ако (си) художникъ – интересува те тѣлото, носа, ушитѣ.
Седишъ тихъ и спокоенъ, като че ли нищо не те интересува. Мине нѣкоя млада мома, красива, хвърлишъ погледъ. Защо гледашъ? Кои сѫ подбужденията? Има нѣкакво подбуждение.
Ако (си) художникъ – интересува те тѣлото, носа, ушитѣ.
Казвашъ: „Хубавъ сюжетъ за рисуване“. Художникъ си, иде ти на ума идеята да можешъ да предложишъ на младата мома да я нарисувашъ. Онзи, който има идеята, казва: „Какво се интересувашъ, нека я нарисува, нѣма нищо лошо“. Добре, сега това е едното положение. Но нѣкой може да е заинтересованъ.
към беседата >>
Този човѣкъ трепери, три дена не е ялъ.
Не си длъженъ да му купишъ шапка. Щомъ отивашъ и видишъ, че той е тѫженъ – той плаче за шапка, той е гологлавъ, казва: „Измръзна ми главата“. Казвашъ: „Азъ имамъ условия да купя и на него една шапка“. Пъкъ се върнете и двамата. Ти отивашъ на гостилница.
Този човѣкъ трепери, три дена не е ялъ.
Той казва: „Да има нѣкой добъръ човѣкъ“ – моли се човѣкътъ въ себе си. Ти минешъ, казвашъ: „Нѣмамъ време да се разправямъ сега“. Съвременнитѣ хора питатъ: „Какъ ще се оправи свѣта? “ Повикай този човѣкъ съ себе си, той се е молилъ. Господь казва: „Вземи го съ себе си“.
към беседата >>
Затуй страдатъ хората.
Въ всѣки предметъ може да оставимъ нѣщо отъ сърдцето си. Въ всѣки предметъ може да оставимъ отъ своята мисъль. На всѣки предметъ можемъ да оставимъ известна специфична сила. Въ туй отношение човѣкъ не трѣбва да се привързва къмъ нѣщата. Понеже, ако изгубишъ този предметъ – ще страдашъ.
Затуй страдатъ хората.
Ако имашъ шапка, която обичашъ, ако я изгубишъ – ще съжалявашъ, че си я изгубилъ. Затуй много да не обичаме материалнитѣ работи. Много малки влогове влагайте. Вие искате нѣкой пѫть да обикнете нѣкого. То е голѣмо страдание.
към беседата >>
Казвашъ: „Хубавъ сюжетъ за рисуване“.
Мине нѣкоя млада мома, красива, хвърлишъ погледъ. Защо гледашъ? Кои сѫ подбужденията? Има нѣкакво подбуждение. Ако (си) художникъ – интересува те тѣлото, носа, ушитѣ.
Казвашъ: „Хубавъ сюжетъ за рисуване“.
Художникъ си, иде ти на ума идеята да можешъ да предложишъ на младата мома да я нарисувашъ. Онзи, който има идеята, казва: „Какво се интересувашъ, нека я нарисува, нѣма нищо лошо“. Добре, сега това е едното положение. Но нѣкой може да е заинтересованъ. Въ джоба ти има турени златни монети или въ кесията ти има турени книжни пари.
към беседата >>
Той казва: „Да има нѣкой добъръ човѣкъ“ – моли се човѣкътъ въ себе си.
Щомъ отивашъ и видишъ, че той е тѫженъ – той плаче за шапка, той е гологлавъ, казва: „Измръзна ми главата“. Казвашъ: „Азъ имамъ условия да купя и на него една шапка“. Пъкъ се върнете и двамата. Ти отивашъ на гостилница. Този човѣкъ трепери, три дена не е ялъ.
Той казва: „Да има нѣкой добъръ човѣкъ“ – моли се човѣкътъ въ себе си.
Ти минешъ, казвашъ: „Нѣмамъ време да се разправямъ сега“. Съвременнитѣ хора питатъ: „Какъ ще се оправи свѣта? “ Повикай този човѣкъ съ себе си, той се е молилъ. Господь казва: „Вземи го съ себе си“. Господь не иска отъ васъ да оправимъ цѣлия свѣтъ.
към беседата >>
Ако имашъ шапка, която обичашъ, ако я изгубишъ – ще съжалявашъ, че си я изгубилъ.
Въ всѣки предметъ може да оставимъ отъ своята мисъль. На всѣки предметъ можемъ да оставимъ известна специфична сила. Въ туй отношение човѣкъ не трѣбва да се привързва къмъ нѣщата. Понеже, ако изгубишъ този предметъ – ще страдашъ. Затуй страдатъ хората.
Ако имашъ шапка, която обичашъ, ако я изгубишъ – ще съжалявашъ, че си я изгубилъ.
Затуй много да не обичаме материалнитѣ работи. Много малки влогове влагайте. Вие искате нѣкой пѫть да обикнете нѣкого. То е голѣмо страдание. Голѣмата любовь е само за съвършенитѣ хора.
към беседата >>
Художникъ си, иде ти на ума идеята да можешъ да предложишъ на младата мома да я нарисувашъ.
Защо гледашъ? Кои сѫ подбужденията? Има нѣкакво подбуждение. Ако (си) художникъ – интересува те тѣлото, носа, ушитѣ. Казвашъ: „Хубавъ сюжетъ за рисуване“.
Художникъ си, иде ти на ума идеята да можешъ да предложишъ на младата мома да я нарисувашъ.
Онзи, който има идеята, казва: „Какво се интересувашъ, нека я нарисува, нѣма нищо лошо“. Добре, сега това е едното положение. Но нѣкой може да е заинтересованъ. Въ джоба ти има турени златни монети или въ кесията ти има турени книжни пари. Той те обикаля, седи около тебе, ти погледнешъ единъ день – паритѣ изчезнали.
към беседата >>
Ти минешъ, казвашъ: „Нѣмамъ време да се разправямъ сега“.
Казвашъ: „Азъ имамъ условия да купя и на него една шапка“. Пъкъ се върнете и двамата. Ти отивашъ на гостилница. Този човѣкъ трепери, три дена не е ялъ. Той казва: „Да има нѣкой добъръ човѣкъ“ – моли се човѣкътъ въ себе си.
Ти минешъ, казвашъ: „Нѣмамъ време да се разправямъ сега“.
Съвременнитѣ хора питатъ: „Какъ ще се оправи свѣта? “ Повикай този човѣкъ съ себе си, той се е молилъ. Господь казва: „Вземи го съ себе си“. Господь не иска отъ васъ да оправимъ цѣлия свѣтъ. Ти на деня си длъженъ да направишъ три добрини: една добрина за своя умъ, една добрина за своето сърдце и една добрина за своето тѣло.
към беседата >>
Затуй много да не обичаме материалнитѣ работи.
На всѣки предметъ можемъ да оставимъ известна специфична сила. Въ туй отношение човѣкъ не трѣбва да се привързва къмъ нѣщата. Понеже, ако изгубишъ този предметъ – ще страдашъ. Затуй страдатъ хората. Ако имашъ шапка, която обичашъ, ако я изгубишъ – ще съжалявашъ, че си я изгубилъ.
Затуй много да не обичаме материалнитѣ работи.
Много малки влогове влагайте. Вие искате нѣкой пѫть да обикнете нѣкого. То е голѣмо страдание. Голѣмата любовь е само за съвършенитѣ хора. Една котка ще я обикнешъ като котка, едно дърво ще го обичашъ като дърво.
към беседата >>
Онзи, който има идеята, казва: „Какво се интересувашъ, нека я нарисува, нѣма нищо лошо“.
Кои сѫ подбужденията? Има нѣкакво подбуждение. Ако (си) художникъ – интересува те тѣлото, носа, ушитѣ. Казвашъ: „Хубавъ сюжетъ за рисуване“. Художникъ си, иде ти на ума идеята да можешъ да предложишъ на младата мома да я нарисувашъ.
Онзи, който има идеята, казва: „Какво се интересувашъ, нека я нарисува, нѣма нищо лошо“.
Добре, сега това е едното положение. Но нѣкой може да е заинтересованъ. Въ джоба ти има турени златни монети или въ кесията ти има турени книжни пари. Той те обикаля, седи около тебе, ти погледнешъ единъ день – паритѣ изчезнали. Ако е нѣкой простъ човѣкъ, но тия работи ставатъ въ културния свѣтъ.
към беседата >>
Съвременнитѣ хора питатъ: „Какъ ще се оправи свѣта?
Пъкъ се върнете и двамата. Ти отивашъ на гостилница. Този човѣкъ трепери, три дена не е ялъ. Той казва: „Да има нѣкой добъръ човѣкъ“ – моли се човѣкътъ въ себе си. Ти минешъ, казвашъ: „Нѣмамъ време да се разправямъ сега“.
Съвременнитѣ хора питатъ: „Какъ ще се оправи свѣта?
“ Повикай този човѣкъ съ себе си, той се е молилъ. Господь казва: „Вземи го съ себе си“. Господь не иска отъ васъ да оправимъ цѣлия свѣтъ. Ти на деня си длъженъ да направишъ три добрини: една добрина за своя умъ, една добрина за своето сърдце и една добрина за своето тѣло. Не повече.
към беседата >>
Много малки влогове влагайте.
Въ туй отношение човѣкъ не трѣбва да се привързва къмъ нѣщата. Понеже, ако изгубишъ този предметъ – ще страдашъ. Затуй страдатъ хората. Ако имашъ шапка, която обичашъ, ако я изгубишъ – ще съжалявашъ, че си я изгубилъ. Затуй много да не обичаме материалнитѣ работи.
Много малки влогове влагайте.
Вие искате нѣкой пѫть да обикнете нѣкого. То е голѣмо страдание. Голѣмата любовь е само за съвършенитѣ хора. Една котка ще я обикнешъ като котка, едно дърво ще го обичашъ като дърво. Къмъ едно дърво искамъ азъ да покажа любовьта си: ако е лѣтно време, когато цъвти – ще погледна дървото, ако има гѫсеници – ще отида, ще се кача, ще го очистя.
към беседата >>
Добре, сега това е едното положение.
Има нѣкакво подбуждение. Ако (си) художникъ – интересува те тѣлото, носа, ушитѣ. Казвашъ: „Хубавъ сюжетъ за рисуване“. Художникъ си, иде ти на ума идеята да можешъ да предложишъ на младата мома да я нарисувашъ. Онзи, който има идеята, казва: „Какво се интересувашъ, нека я нарисува, нѣма нищо лошо“.
Добре, сега това е едното положение.
Но нѣкой може да е заинтересованъ. Въ джоба ти има турени златни монети или въ кесията ти има турени книжни пари. Той те обикаля, седи около тебе, ти погледнешъ единъ день – паритѣ изчезнали. Ако е нѣкой простъ човѣкъ, но тия работи ставатъ въ културния свѣтъ. Правятъ нѣкое предприятие, като си дѣлятъ печалбитѣ – паднатъ се по 50, 60, 100, 200, 300 хиляди.
към беседата >>
“ Повикай този човѣкъ съ себе си, той се е молилъ.
Ти отивашъ на гостилница. Този човѣкъ трепери, три дена не е ялъ. Той казва: „Да има нѣкой добъръ човѣкъ“ – моли се човѣкътъ въ себе си. Ти минешъ, казвашъ: „Нѣмамъ време да се разправямъ сега“. Съвременнитѣ хора питатъ: „Какъ ще се оправи свѣта?
“ Повикай този човѣкъ съ себе си, той се е молилъ.
Господь казва: „Вземи го съ себе си“. Господь не иска отъ васъ да оправимъ цѣлия свѣтъ. Ти на деня си длъженъ да направишъ три добрини: една добрина за своя умъ, една добрина за своето сърдце и една добрина за своето тѣло. Не повече. Три добрини ще направишъ.
към беседата >>
Вие искате нѣкой пѫть да обикнете нѣкого.
Понеже, ако изгубишъ този предметъ – ще страдашъ. Затуй страдатъ хората. Ако имашъ шапка, която обичашъ, ако я изгубишъ – ще съжалявашъ, че си я изгубилъ. Затуй много да не обичаме материалнитѣ работи. Много малки влогове влагайте.
Вие искате нѣкой пѫть да обикнете нѣкого.
То е голѣмо страдание. Голѣмата любовь е само за съвършенитѣ хора. Една котка ще я обикнешъ като котка, едно дърво ще го обичашъ като дърво. Къмъ едно дърво искамъ азъ да покажа любовьта си: ако е лѣтно време, когато цъвти – ще погледна дървото, ако има гѫсеници – ще отида, ще се кача, ще го очистя. То е любовь къмъ дървото.
към беседата >>
Но нѣкой може да е заинтересованъ.
Ако (си) художникъ – интересува те тѣлото, носа, ушитѣ. Казвашъ: „Хубавъ сюжетъ за рисуване“. Художникъ си, иде ти на ума идеята да можешъ да предложишъ на младата мома да я нарисувашъ. Онзи, който има идеята, казва: „Какво се интересувашъ, нека я нарисува, нѣма нищо лошо“. Добре, сега това е едното положение.
Но нѣкой може да е заинтересованъ.
Въ джоба ти има турени златни монети или въ кесията ти има турени книжни пари. Той те обикаля, седи около тебе, ти погледнешъ единъ день – паритѣ изчезнали. Ако е нѣкой простъ човѣкъ, но тия работи ставатъ въ културния свѣтъ. Правятъ нѣкое предприятие, като си дѣлятъ печалбитѣ – паднатъ се по 50, 60, 100, 200, 300 хиляди.
към беседата >>
Господь казва: „Вземи го съ себе си“.
Този човѣкъ трепери, три дена не е ялъ. Той казва: „Да има нѣкой добъръ човѣкъ“ – моли се човѣкътъ въ себе си. Ти минешъ, казвашъ: „Нѣмамъ време да се разправямъ сега“. Съвременнитѣ хора питатъ: „Какъ ще се оправи свѣта? “ Повикай този човѣкъ съ себе си, той се е молилъ.
Господь казва: „Вземи го съ себе си“.
Господь не иска отъ васъ да оправимъ цѣлия свѣтъ. Ти на деня си длъженъ да направишъ три добрини: една добрина за своя умъ, една добрина за своето сърдце и една добрина за своето тѣло. Не повече. Три добрини ще направишъ. Сутринь като станешъ, ще направишъ добрина за ума си.
към беседата >>
То е голѣмо страдание.
Затуй страдатъ хората. Ако имашъ шапка, която обичашъ, ако я изгубишъ – ще съжалявашъ, че си я изгубилъ. Затуй много да не обичаме материалнитѣ работи. Много малки влогове влагайте. Вие искате нѣкой пѫть да обикнете нѣкого.
То е голѣмо страдание.
Голѣмата любовь е само за съвършенитѣ хора. Една котка ще я обикнешъ като котка, едно дърво ще го обичашъ като дърво. Къмъ едно дърво искамъ азъ да покажа любовьта си: ако е лѣтно време, когато цъвти – ще погледна дървото, ако има гѫсеници – ще отида, ще се кача, ще го очистя. То е любовь къмъ дървото. Виждамъ нѣкое цвѣтенце засъхнало, никой не го е полѣлъ – ще взема вода, ще го полѣя.
към беседата >>
Въ джоба ти има турени златни монети или въ кесията ти има турени книжни пари.
Казвашъ: „Хубавъ сюжетъ за рисуване“. Художникъ си, иде ти на ума идеята да можешъ да предложишъ на младата мома да я нарисувашъ. Онзи, който има идеята, казва: „Какво се интересувашъ, нека я нарисува, нѣма нищо лошо“. Добре, сега това е едното положение. Но нѣкой може да е заинтересованъ.
Въ джоба ти има турени златни монети или въ кесията ти има турени книжни пари.
Той те обикаля, седи около тебе, ти погледнешъ единъ день – паритѣ изчезнали. Ако е нѣкой простъ човѣкъ, но тия работи ставатъ въ културния свѣтъ. Правятъ нѣкое предприятие, като си дѣлятъ печалбитѣ – паднатъ се по 50, 60, 100, 200, 300 хиляди.
към беседата >>
Господь не иска отъ васъ да оправимъ цѣлия свѣтъ.
Той казва: „Да има нѣкой добъръ човѣкъ“ – моли се човѣкътъ въ себе си. Ти минешъ, казвашъ: „Нѣмамъ време да се разправямъ сега“. Съвременнитѣ хора питатъ: „Какъ ще се оправи свѣта? “ Повикай този човѣкъ съ себе си, той се е молилъ. Господь казва: „Вземи го съ себе си“.
Господь не иска отъ васъ да оправимъ цѣлия свѣтъ.
Ти на деня си длъженъ да направишъ три добрини: една добрина за своя умъ, една добрина за своето сърдце и една добрина за своето тѣло. Не повече. Три добрини ще направишъ. Сутринь като станешъ, ще направишъ добрина за ума си. На обѣдъ ще направишъ добро за сърдцето си.
към беседата >>
Голѣмата любовь е само за съвършенитѣ хора.
Ако имашъ шапка, която обичашъ, ако я изгубишъ – ще съжалявашъ, че си я изгубилъ. Затуй много да не обичаме материалнитѣ работи. Много малки влогове влагайте. Вие искате нѣкой пѫть да обикнете нѣкого. То е голѣмо страдание.
Голѣмата любовь е само за съвършенитѣ хора.
Една котка ще я обикнешъ като котка, едно дърво ще го обичашъ като дърво. Къмъ едно дърво искамъ азъ да покажа любовьта си: ако е лѣтно време, когато цъвти – ще погледна дървото, ако има гѫсеници – ще отида, ще се кача, ще го очистя. То е любовь къмъ дървото. Виждамъ нѣкое цвѣтенце засъхнало, никой не го е полѣлъ – ще взема вода, ще го полѣя. То е любовь къмъ цвѣтето.
към беседата >>
Той те обикаля, седи около тебе, ти погледнешъ единъ день – паритѣ изчезнали.
Художникъ си, иде ти на ума идеята да можешъ да предложишъ на младата мома да я нарисувашъ. Онзи, който има идеята, казва: „Какво се интересувашъ, нека я нарисува, нѣма нищо лошо“. Добре, сега това е едното положение. Но нѣкой може да е заинтересованъ. Въ джоба ти има турени златни монети или въ кесията ти има турени книжни пари.
Той те обикаля, седи около тебе, ти погледнешъ единъ день – паритѣ изчезнали.
Ако е нѣкой простъ човѣкъ, но тия работи ставатъ въ културния свѣтъ. Правятъ нѣкое предприятие, като си дѣлятъ печалбитѣ – паднатъ се по 50, 60, 100, 200, 300 хиляди.
към беседата >>
Ти на деня си длъженъ да направишъ три добрини: една добрина за своя умъ, една добрина за своето сърдце и една добрина за своето тѣло.
Ти минешъ, казвашъ: „Нѣмамъ време да се разправямъ сега“. Съвременнитѣ хора питатъ: „Какъ ще се оправи свѣта? “ Повикай този човѣкъ съ себе си, той се е молилъ. Господь казва: „Вземи го съ себе си“. Господь не иска отъ васъ да оправимъ цѣлия свѣтъ.
Ти на деня си длъженъ да направишъ три добрини: една добрина за своя умъ, една добрина за своето сърдце и една добрина за своето тѣло.
Не повече. Три добрини ще направишъ. Сутринь като станешъ, ще направишъ добрина за ума си. На обѣдъ ще направишъ добро за сърдцето си. А вечерь за тѣлото си ще направишъ добро.
към беседата >>
Една котка ще я обикнешъ като котка, едно дърво ще го обичашъ като дърво.
Затуй много да не обичаме материалнитѣ работи. Много малки влогове влагайте. Вие искате нѣкой пѫть да обикнете нѣкого. То е голѣмо страдание. Голѣмата любовь е само за съвършенитѣ хора.
Една котка ще я обикнешъ като котка, едно дърво ще го обичашъ като дърво.
Къмъ едно дърво искамъ азъ да покажа любовьта си: ако е лѣтно време, когато цъвти – ще погледна дървото, ако има гѫсеници – ще отида, ще се кача, ще го очистя. То е любовь къмъ дървото. Виждамъ нѣкое цвѣтенце засъхнало, никой не го е полѣлъ – ще взема вода, ще го полѣя. То е любовь къмъ цвѣтето. Всѣкога, дето азъ съмъ направилъ нѣкакво добро на нѣкое цвѣте – туй цвѣте ще благодари, то съ менъ остава.
към беседата >>
Ако е нѣкой простъ човѣкъ, но тия работи ставатъ въ културния свѣтъ.
Онзи, който има идеята, казва: „Какво се интересувашъ, нека я нарисува, нѣма нищо лошо“. Добре, сега това е едното положение. Но нѣкой може да е заинтересованъ. Въ джоба ти има турени златни монети или въ кесията ти има турени книжни пари. Той те обикаля, седи около тебе, ти погледнешъ единъ день – паритѣ изчезнали.
Ако е нѣкой простъ човѣкъ, но тия работи ставатъ въ културния свѣтъ.
Правятъ нѣкое предприятие, като си дѣлятъ печалбитѣ – паднатъ се по 50, 60, 100, 200, 300 хиляди.
към беседата >>
Не повече.
Съвременнитѣ хора питатъ: „Какъ ще се оправи свѣта? “ Повикай този човѣкъ съ себе си, той се е молилъ. Господь казва: „Вземи го съ себе си“. Господь не иска отъ васъ да оправимъ цѣлия свѣтъ. Ти на деня си длъженъ да направишъ три добрини: една добрина за своя умъ, една добрина за своето сърдце и една добрина за своето тѣло.
Не повече.
Три добрини ще направишъ. Сутринь като станешъ, ще направишъ добрина за ума си. На обѣдъ ще направишъ добро за сърдцето си. А вечерь за тѣлото си ще направишъ добро. Казвамъ: Цѣлиятъ животъ седи отъ пропуснати добрини.
към беседата >>
Къмъ едно дърво искамъ азъ да покажа любовьта си: ако е лѣтно време, когато цъвти – ще погледна дървото, ако има гѫсеници – ще отида, ще се кача, ще го очистя.
Много малки влогове влагайте. Вие искате нѣкой пѫть да обикнете нѣкого. То е голѣмо страдание. Голѣмата любовь е само за съвършенитѣ хора. Една котка ще я обикнешъ като котка, едно дърво ще го обичашъ като дърво.
Къмъ едно дърво искамъ азъ да покажа любовьта си: ако е лѣтно време, когато цъвти – ще погледна дървото, ако има гѫсеници – ще отида, ще се кача, ще го очистя.
То е любовь къмъ дървото. Виждамъ нѣкое цвѣтенце засъхнало, никой не го е полѣлъ – ще взема вода, ще го полѣя. То е любовь къмъ цвѣтето. Всѣкога, дето азъ съмъ направилъ нѣкакво добро на нѣкое цвѣте – туй цвѣте ще благодари, то съ менъ остава. То казва: „Много ти благодаря, че ме поля съ вода“.
към беседата >>
Правятъ нѣкое предприятие, като си дѣлятъ печалбитѣ – паднатъ се по 50, 60, 100, 200, 300 хиляди.
Добре, сега това е едното положение. Но нѣкой може да е заинтересованъ. Въ джоба ти има турени златни монети или въ кесията ти има турени книжни пари. Той те обикаля, седи около тебе, ти погледнешъ единъ день – паритѣ изчезнали. Ако е нѣкой простъ човѣкъ, но тия работи ставатъ въ културния свѣтъ.
Правятъ нѣкое предприятие, като си дѣлятъ печалбитѣ – паднатъ се по 50, 60, 100, 200, 300 хиляди.
към беседата >>
Три добрини ще направишъ.
“ Повикай този човѣкъ съ себе си, той се е молилъ. Господь казва: „Вземи го съ себе си“. Господь не иска отъ васъ да оправимъ цѣлия свѣтъ. Ти на деня си длъженъ да направишъ три добрини: една добрина за своя умъ, една добрина за своето сърдце и една добрина за своето тѣло. Не повече.
Три добрини ще направишъ.
Сутринь като станешъ, ще направишъ добрина за ума си. На обѣдъ ще направишъ добро за сърдцето си. А вечерь за тѣлото си ще направишъ добро. Казвамъ: Цѣлиятъ животъ седи отъ пропуснати добрини. Ставашъ сутринь – мислишъ само за себе си, на обѣдъ – само за себе си мислишъ, и вечерно време – само за себе си мислишъ.
към беседата >>
То е любовь къмъ дървото.
Вие искате нѣкой пѫть да обикнете нѣкого. То е голѣмо страдание. Голѣмата любовь е само за съвършенитѣ хора. Една котка ще я обикнешъ като котка, едно дърво ще го обичашъ като дърво. Къмъ едно дърво искамъ азъ да покажа любовьта си: ако е лѣтно време, когато цъвти – ще погледна дървото, ако има гѫсеници – ще отида, ще се кача, ще го очистя.
То е любовь къмъ дървото.
Виждамъ нѣкое цвѣтенце засъхнало, никой не го е полѣлъ – ще взема вода, ще го полѣя. То е любовь къмъ цвѣтето. Всѣкога, дето азъ съмъ направилъ нѣкакво добро на нѣкое цвѣте – туй цвѣте ще благодари, то съ менъ остава. То казва: „Много ти благодаря, че ме поля съ вода“. Вие считате, че цвѣтята се… Другъ има въ цвѣтето.
към беседата >>
Тогава има единъ анекдотъ.
Тогава има единъ анекдотъ.
Единъ владика повиква на гости единъ архимандритъ, после единъ свещеникъ и най-после единъ простъ свещеникъ. Владиката порѫчва единъ голѣмъ шаранъ отъ 7–8 кила. Като сѣдатъ да ядатъ, владиката казва: „Во главе написано есть“ и взема главата (на шарана). Архимандритътъ казва: „Посвѣтете тѣлата ваши“ и взема тѣлото на шарана. Свещеникътъ казва: „Конецъ краси дело“ и взема опашката.
към беседата >>
Сутринь като станешъ, ще направишъ добрина за ума си.
Господь казва: „Вземи го съ себе си“. Господь не иска отъ васъ да оправимъ цѣлия свѣтъ. Ти на деня си длъженъ да направишъ три добрини: една добрина за своя умъ, една добрина за своето сърдце и една добрина за своето тѣло. Не повече. Три добрини ще направишъ.
Сутринь като станешъ, ще направишъ добрина за ума си.
На обѣдъ ще направишъ добро за сърдцето си. А вечерь за тѣлото си ще направишъ добро. Казвамъ: Цѣлиятъ животъ седи отъ пропуснати добрини. Ставашъ сутринь – мислишъ само за себе си, на обѣдъ – само за себе си мислишъ, и вечерно време – само за себе си мислишъ. Сега ще се зароди въ ума ви мисъльта: „Какъ ще го познаемъ?
към беседата >>
Виждамъ нѣкое цвѣтенце засъхнало, никой не го е полѣлъ – ще взема вода, ще го полѣя.
То е голѣмо страдание. Голѣмата любовь е само за съвършенитѣ хора. Една котка ще я обикнешъ като котка, едно дърво ще го обичашъ като дърво. Къмъ едно дърво искамъ азъ да покажа любовьта си: ако е лѣтно време, когато цъвти – ще погледна дървото, ако има гѫсеници – ще отида, ще се кача, ще го очистя. То е любовь къмъ дървото.
Виждамъ нѣкое цвѣтенце засъхнало, никой не го е полѣлъ – ще взема вода, ще го полѣя.
То е любовь къмъ цвѣтето. Всѣкога, дето азъ съмъ направилъ нѣкакво добро на нѣкое цвѣте – туй цвѣте ще благодари, то съ менъ остава. То казва: „Много ти благодаря, че ме поля съ вода“. Вие считате, че цвѣтята се… Другъ има въ цвѣтето. Въ туй цвѣте стои едно възвишено сѫщество, което е слѣзло отъ невидимия свѣтъ и учи една опитность.
към беседата >>
Единъ владика повиква на гости единъ архимандритъ, после единъ свещеникъ и най-после единъ простъ свещеникъ.
Тогава има единъ анекдотъ.
Единъ владика повиква на гости единъ архимандритъ, после единъ свещеникъ и най-после единъ простъ свещеникъ.
Владиката порѫчва единъ голѣмъ шаранъ отъ 7–8 кила. Като сѣдатъ да ядатъ, владиката казва: „Во главе написано есть“ и взема главата (на шарана). Архимандритътъ казва: „Посвѣтете тѣлата ваши“ и взема тѣлото на шарана. Свещеникътъ казва: „Конецъ краси дело“ и взема опашката. Калугерътъ взима чорбата и казва: „И видѣ Господь вашата неправда и ви заля Господь съ огънь и жупелъ“.
към беседата >>
На обѣдъ ще направишъ добро за сърдцето си.
Господь не иска отъ васъ да оправимъ цѣлия свѣтъ. Ти на деня си длъженъ да направишъ три добрини: една добрина за своя умъ, една добрина за своето сърдце и една добрина за своето тѣло. Не повече. Три добрини ще направишъ. Сутринь като станешъ, ще направишъ добрина за ума си.
На обѣдъ ще направишъ добро за сърдцето си.
А вечерь за тѣлото си ще направишъ добро. Казвамъ: Цѣлиятъ животъ седи отъ пропуснати добрини. Ставашъ сутринь – мислишъ само за себе си, на обѣдъ – само за себе си мислишъ, и вечерно време – само за себе си мислишъ. Сега ще се зароди въ ума ви мисъльта: „Какъ ще го познаемъ? “ Да ви преведа единъ примѣръ: Представете си, че се намирате въ една стая, въ която има 100 прозореца.
към беседата >>
То е любовь къмъ цвѣтето.
Голѣмата любовь е само за съвършенитѣ хора. Една котка ще я обикнешъ като котка, едно дърво ще го обичашъ като дърво. Къмъ едно дърво искамъ азъ да покажа любовьта си: ако е лѣтно време, когато цъвти – ще погледна дървото, ако има гѫсеници – ще отида, ще се кача, ще го очистя. То е любовь къмъ дървото. Виждамъ нѣкое цвѣтенце засъхнало, никой не го е полѣлъ – ще взема вода, ще го полѣя.
То е любовь къмъ цвѣтето.
Всѣкога, дето азъ съмъ направилъ нѣкакво добро на нѣкое цвѣте – туй цвѣте ще благодари, то съ менъ остава. То казва: „Много ти благодаря, че ме поля съ вода“. Вие считате, че цвѣтята се… Другъ има въ цвѣтето. Въ туй цвѣте стои едно възвишено сѫщество, което е слѣзло отъ невидимия свѣтъ и учи една опитность. То очаква нѣкой да мине край цвѣтето, да му помогне.
към беседата >>
Владиката порѫчва единъ голѣмъ шаранъ отъ 7–8 кила.
Тогава има единъ анекдотъ. Единъ владика повиква на гости единъ архимандритъ, после единъ свещеникъ и най-после единъ простъ свещеникъ.
Владиката порѫчва единъ голѣмъ шаранъ отъ 7–8 кила.
Като сѣдатъ да ядатъ, владиката казва: „Во главе написано есть“ и взема главата (на шарана). Архимандритътъ казва: „Посвѣтете тѣлата ваши“ и взема тѣлото на шарана. Свещеникътъ казва: „Конецъ краси дело“ и взема опашката. Калугерътъ взима чорбата и казва: „И видѣ Господь вашата неправда и ви заля Господь съ огънь и жупелъ“. Защо говори така?
към беседата >>
А вечерь за тѣлото си ще направишъ добро.
Ти на деня си длъженъ да направишъ три добрини: една добрина за своя умъ, една добрина за своето сърдце и една добрина за своето тѣло. Не повече. Три добрини ще направишъ. Сутринь като станешъ, ще направишъ добрина за ума си. На обѣдъ ще направишъ добро за сърдцето си.
А вечерь за тѣлото си ще направишъ добро.
Казвамъ: Цѣлиятъ животъ седи отъ пропуснати добрини. Ставашъ сутринь – мислишъ само за себе си, на обѣдъ – само за себе си мислишъ, и вечерно време – само за себе си мислишъ. Сега ще се зароди въ ума ви мисъльта: „Какъ ще го познаемъ? “ Да ви преведа единъ примѣръ: Представете си, че се намирате въ една стая, въ която има 100 прозореца. На всѣки единъ прозорецъ има единъ човѣкъ.
към беседата >>
Всѣкога, дето азъ съмъ направилъ нѣкакво добро на нѣкое цвѣте – туй цвѣте ще благодари, то съ менъ остава.
Една котка ще я обикнешъ като котка, едно дърво ще го обичашъ като дърво. Къмъ едно дърво искамъ азъ да покажа любовьта си: ако е лѣтно време, когато цъвти – ще погледна дървото, ако има гѫсеници – ще отида, ще се кача, ще го очистя. То е любовь къмъ дървото. Виждамъ нѣкое цвѣтенце засъхнало, никой не го е полѣлъ – ще взема вода, ще го полѣя. То е любовь къмъ цвѣтето.
Всѣкога, дето азъ съмъ направилъ нѣкакво добро на нѣкое цвѣте – туй цвѣте ще благодари, то съ менъ остава.
То казва: „Много ти благодаря, че ме поля съ вода“. Вие считате, че цвѣтята се… Другъ има въ цвѣтето. Въ туй цвѣте стои едно възвишено сѫщество, което е слѣзло отъ невидимия свѣтъ и учи една опитность. То очаква нѣкой да мине край цвѣтето, да му помогне.
към беседата >>
Като сѣдатъ да ядатъ, владиката казва: „Во главе написано есть“ и взема главата (на шарана).
Тогава има единъ анекдотъ. Единъ владика повиква на гости единъ архимандритъ, после единъ свещеникъ и най-после единъ простъ свещеникъ. Владиката порѫчва единъ голѣмъ шаранъ отъ 7–8 кила.
Като сѣдатъ да ядатъ, владиката казва: „Во главе написано есть“ и взема главата (на шарана).
Архимандритътъ казва: „Посвѣтете тѣлата ваши“ и взема тѣлото на шарана. Свещеникътъ казва: „Конецъ краси дело“ и взема опашката. Калугерътъ взима чорбата и казва: „И видѣ Господь вашата неправда и ви заля Господь съ огънь и жупелъ“. Защо говори така? – Защото за него оставили чорбата – кой взелъ главата, кой тѣлото, кой опашката.
към беседата >>
Казвамъ: Цѣлиятъ животъ седи отъ пропуснати добрини.
Не повече. Три добрини ще направишъ. Сутринь като станешъ, ще направишъ добрина за ума си. На обѣдъ ще направишъ добро за сърдцето си. А вечерь за тѣлото си ще направишъ добро.
Казвамъ: Цѣлиятъ животъ седи отъ пропуснати добрини.
Ставашъ сутринь – мислишъ само за себе си, на обѣдъ – само за себе си мислишъ, и вечерно време – само за себе си мислишъ. Сега ще се зароди въ ума ви мисъльта: „Какъ ще го познаемъ? “ Да ви преведа единъ примѣръ: Представете си, че се намирате въ една стая, въ която има 100 прозореца. На всѣки единъ прозорецъ има единъ човѣкъ. Ти тръгнешъ да си търсишъ мѣсто.
към беседата >>
То казва: „Много ти благодаря, че ме поля съ вода“.
Къмъ едно дърво искамъ азъ да покажа любовьта си: ако е лѣтно време, когато цъвти – ще погледна дървото, ако има гѫсеници – ще отида, ще се кача, ще го очистя. То е любовь къмъ дървото. Виждамъ нѣкое цвѣтенце засъхнало, никой не го е полѣлъ – ще взема вода, ще го полѣя. То е любовь къмъ цвѣтето. Всѣкога, дето азъ съмъ направилъ нѣкакво добро на нѣкое цвѣте – туй цвѣте ще благодари, то съ менъ остава.
То казва: „Много ти благодаря, че ме поля съ вода“.
Вие считате, че цвѣтята се… Другъ има въ цвѣтето. Въ туй цвѣте стои едно възвишено сѫщество, което е слѣзло отъ невидимия свѣтъ и учи една опитность. То очаква нѣкой да мине край цвѣтето, да му помогне.
към беседата >>
Архимандритътъ казва: „Посвѣтете тѣлата ваши“ и взема тѣлото на шарана.
Тогава има единъ анекдотъ. Единъ владика повиква на гости единъ архимандритъ, после единъ свещеникъ и най-после единъ простъ свещеникъ. Владиката порѫчва единъ голѣмъ шаранъ отъ 7–8 кила. Като сѣдатъ да ядатъ, владиката казва: „Во главе написано есть“ и взема главата (на шарана).
Архимандритътъ казва: „Посвѣтете тѣлата ваши“ и взема тѣлото на шарана.
Свещеникътъ казва: „Конецъ краси дело“ и взема опашката. Калугерътъ взима чорбата и казва: „И видѣ Господь вашата неправда и ви заля Господь съ огънь и жупелъ“. Защо говори така? – Защото за него оставили чорбата – кой взелъ главата, кой тѣлото, кой опашката. Този разказъ е пресиленъ.
към беседата >>
Ставашъ сутринь – мислишъ само за себе си, на обѣдъ – само за себе си мислишъ, и вечерно време – само за себе си мислишъ.
Три добрини ще направишъ. Сутринь като станешъ, ще направишъ добрина за ума си. На обѣдъ ще направишъ добро за сърдцето си. А вечерь за тѣлото си ще направишъ добро. Казвамъ: Цѣлиятъ животъ седи отъ пропуснати добрини.
Ставашъ сутринь – мислишъ само за себе си, на обѣдъ – само за себе си мислишъ, и вечерно време – само за себе си мислишъ.
Сега ще се зароди въ ума ви мисъльта: „Какъ ще го познаемъ? “ Да ви преведа единъ примѣръ: Представете си, че се намирате въ една стая, въ която има 100 прозореца. На всѣки единъ прозорецъ има единъ човѣкъ. Ти тръгнешъ да си търсишъ мѣсто. Този прозорецъ, при който нѣма нито единъ човѣкъ – той е за тебе.
към беседата >>
Вие считате, че цвѣтята се… Другъ има въ цвѣтето.
То е любовь къмъ дървото. Виждамъ нѣкое цвѣтенце засъхнало, никой не го е полѣлъ – ще взема вода, ще го полѣя. То е любовь къмъ цвѣтето. Всѣкога, дето азъ съмъ направилъ нѣкакво добро на нѣкое цвѣте – туй цвѣте ще благодари, то съ менъ остава. То казва: „Много ти благодаря, че ме поля съ вода“.
Вие считате, че цвѣтята се… Другъ има въ цвѣтето.
Въ туй цвѣте стои едно възвишено сѫщество, което е слѣзло отъ невидимия свѣтъ и учи една опитность. То очаква нѣкой да мине край цвѣтето, да му помогне.
към беседата >>
Свещеникътъ казва: „Конецъ краси дело“ и взема опашката.
Тогава има единъ анекдотъ. Единъ владика повиква на гости единъ архимандритъ, после единъ свещеникъ и най-после единъ простъ свещеникъ. Владиката порѫчва единъ голѣмъ шаранъ отъ 7–8 кила. Като сѣдатъ да ядатъ, владиката казва: „Во главе написано есть“ и взема главата (на шарана). Архимандритътъ казва: „Посвѣтете тѣлата ваши“ и взема тѣлото на шарана.
Свещеникътъ казва: „Конецъ краси дело“ и взема опашката.
Калугерътъ взима чорбата и казва: „И видѣ Господь вашата неправда и ви заля Господь съ огънь и жупелъ“. Защо говори така? – Защото за него оставили чорбата – кой взелъ главата, кой тѣлото, кой опашката. Този разказъ е пресиленъ. Онзи, който го направилъ, го пресилилъ.
към беседата >>
Сега ще се зароди въ ума ви мисъльта: „Какъ ще го познаемъ?
Сутринь като станешъ, ще направишъ добрина за ума си. На обѣдъ ще направишъ добро за сърдцето си. А вечерь за тѣлото си ще направишъ добро. Казвамъ: Цѣлиятъ животъ седи отъ пропуснати добрини. Ставашъ сутринь – мислишъ само за себе си, на обѣдъ – само за себе си мислишъ, и вечерно време – само за себе си мислишъ.
Сега ще се зароди въ ума ви мисъльта: „Какъ ще го познаемъ?
“ Да ви преведа единъ примѣръ: Представете си, че се намирате въ една стая, въ която има 100 прозореца. На всѣки единъ прозорецъ има единъ човѣкъ. Ти тръгнешъ да си търсишъ мѣсто. Този прозорецъ, при който нѣма нито единъ човѣкъ – той е за тебе. Тамъ, дето на прозореца има другъ човѣкъ – той е за него.
към беседата >>
Въ туй цвѣте стои едно възвишено сѫщество, което е слѣзло отъ невидимия свѣтъ и учи една опитность.
Виждамъ нѣкое цвѣтенце засъхнало, никой не го е полѣлъ – ще взема вода, ще го полѣя. То е любовь къмъ цвѣтето. Всѣкога, дето азъ съмъ направилъ нѣкакво добро на нѣкое цвѣте – туй цвѣте ще благодари, то съ менъ остава. То казва: „Много ти благодаря, че ме поля съ вода“. Вие считате, че цвѣтята се… Другъ има въ цвѣтето.
Въ туй цвѣте стои едно възвишено сѫщество, което е слѣзло отъ невидимия свѣтъ и учи една опитность.
То очаква нѣкой да мине край цвѣтето, да му помогне.
към беседата >>
Калугерътъ взима чорбата и казва: „И видѣ Господь вашата неправда и ви заля Господь съ огънь и жупелъ“.
Единъ владика повиква на гости единъ архимандритъ, после единъ свещеникъ и най-после единъ простъ свещеникъ. Владиката порѫчва единъ голѣмъ шаранъ отъ 7–8 кила. Като сѣдатъ да ядатъ, владиката казва: „Во главе написано есть“ и взема главата (на шарана). Архимандритътъ казва: „Посвѣтете тѣлата ваши“ и взема тѣлото на шарана. Свещеникътъ казва: „Конецъ краси дело“ и взема опашката.
Калугерътъ взима чорбата и казва: „И видѣ Господь вашата неправда и ви заля Господь съ огънь и жупелъ“.
Защо говори така? – Защото за него оставили чорбата – кой взелъ главата, кой тѣлото, кой опашката. Този разказъ е пресиленъ. Онзи, който го направилъ, го пресилилъ. Има нѣщо вѣрно, (но) до каква степень е вѣренъ?
към беседата >>
“ Да ви преведа единъ примѣръ: Представете си, че се намирате въ една стая, въ която има 100 прозореца.
На обѣдъ ще направишъ добро за сърдцето си. А вечерь за тѣлото си ще направишъ добро. Казвамъ: Цѣлиятъ животъ седи отъ пропуснати добрини. Ставашъ сутринь – мислишъ само за себе си, на обѣдъ – само за себе си мислишъ, и вечерно време – само за себе си мислишъ. Сега ще се зароди въ ума ви мисъльта: „Какъ ще го познаемъ?
“ Да ви преведа единъ примѣръ: Представете си, че се намирате въ една стая, въ която има 100 прозореца.
На всѣки единъ прозорецъ има единъ човѣкъ. Ти тръгнешъ да си търсишъ мѣсто. Този прозорецъ, при който нѣма нито единъ човѣкъ – той е за тебе. Тамъ, дето на прозореца има другъ човѣкъ – той е за него. Онзи прозорецъ, дето никой не е застаналъ – застани на него.
към беседата >>
То очаква нѣкой да мине край цвѣтето, да му помогне.
То е любовь къмъ цвѣтето. Всѣкога, дето азъ съмъ направилъ нѣкакво добро на нѣкое цвѣте – туй цвѣте ще благодари, то съ менъ остава. То казва: „Много ти благодаря, че ме поля съ вода“. Вие считате, че цвѣтята се… Другъ има въ цвѣтето. Въ туй цвѣте стои едно възвишено сѫщество, което е слѣзло отъ невидимия свѣтъ и учи една опитность.
То очаква нѣкой да мине край цвѣтето, да му помогне.
към беседата >>
Защо говори така?
Владиката порѫчва единъ голѣмъ шаранъ отъ 7–8 кила. Като сѣдатъ да ядатъ, владиката казва: „Во главе написано есть“ и взема главата (на шарана). Архимандритътъ казва: „Посвѣтете тѣлата ваши“ и взема тѣлото на шарана. Свещеникътъ казва: „Конецъ краси дело“ и взема опашката. Калугерътъ взима чорбата и казва: „И видѣ Господь вашата неправда и ви заля Господь съ огънь и жупелъ“.
Защо говори така?
– Защото за него оставили чорбата – кой взелъ главата, кой тѣлото, кой опашката. Този разказъ е пресиленъ. Онзи, който го направилъ, го пресилилъ. Има нѣщо вѣрно, (но) до каква степень е вѣренъ? – Вѣренъ е по това, че действително владиката взелъ главата, онзи взелъ тѣлото и свещеникътъ опашката.
към беседата >>
На всѣки единъ прозорецъ има единъ човѣкъ.
А вечерь за тѣлото си ще направишъ добро. Казвамъ: Цѣлиятъ животъ седи отъ пропуснати добрини. Ставашъ сутринь – мислишъ само за себе си, на обѣдъ – само за себе си мислишъ, и вечерно време – само за себе си мислишъ. Сега ще се зароди въ ума ви мисъльта: „Какъ ще го познаемъ? “ Да ви преведа единъ примѣръ: Представете си, че се намирате въ една стая, въ която има 100 прозореца.
На всѣки единъ прозорецъ има единъ човѣкъ.
Ти тръгнешъ да си търсишъ мѣсто. Този прозорецъ, при който нѣма нито единъ човѣкъ – той е за тебе. Тамъ, дето на прозореца има другъ човѣкъ – той е за него. Онзи прозорецъ, дето никой не е застаналъ – застани на него. Ти ще приемешъ туй, отъ което само ти се нуждаешъ и ще дадешъ туй, което трѣбва да дадешъ.
към беседата >>
Казвамъ: Божествениятъ свѣтъ – това сѫ възможности за вашето повдигане.
Казвамъ: Божествениятъ свѣтъ – това сѫ възможности за вашето повдигане.
Трѣбва да желаете всички да се повдигнатъ. Ние не може да се повдигнемъ, ако нѣмаме желание всички да се повдигнатъ.
към беседата >>
– Защото за него оставили чорбата – кой взелъ главата, кой тѣлото, кой опашката.
Като сѣдатъ да ядатъ, владиката казва: „Во главе написано есть“ и взема главата (на шарана). Архимандритътъ казва: „Посвѣтете тѣлата ваши“ и взема тѣлото на шарана. Свещеникътъ казва: „Конецъ краси дело“ и взема опашката. Калугерътъ взима чорбата и казва: „И видѣ Господь вашата неправда и ви заля Господь съ огънь и жупелъ“. Защо говори така?
– Защото за него оставили чорбата – кой взелъ главата, кой тѣлото, кой опашката.
Този разказъ е пресиленъ. Онзи, който го направилъ, го пресилилъ. Има нѣщо вѣрно, (но) до каква степень е вѣренъ? – Вѣренъ е по това, че действително владиката взелъ главата, онзи взелъ тѣлото и свещеникътъ опашката. Този калугеръ, (като) си позволилъ да каже да ги залѣе Господь съ огънь, тѣ ще станатъ тримата и ще го набиятъ.
към беседата >>
Ти тръгнешъ да си търсишъ мѣсто.
Казвамъ: Цѣлиятъ животъ седи отъ пропуснати добрини. Ставашъ сутринь – мислишъ само за себе си, на обѣдъ – само за себе си мислишъ, и вечерно време – само за себе си мислишъ. Сега ще се зароди въ ума ви мисъльта: „Какъ ще го познаемъ? “ Да ви преведа единъ примѣръ: Представете си, че се намирате въ една стая, въ която има 100 прозореца. На всѣки единъ прозорецъ има единъ човѣкъ.
Ти тръгнешъ да си търсишъ мѣсто.
Този прозорецъ, при който нѣма нито единъ човѣкъ – той е за тебе. Тамъ, дето на прозореца има другъ човѣкъ – той е за него. Онзи прозорецъ, дето никой не е застаналъ – застани на него. Ти ще приемешъ туй, отъ което само ти се нуждаешъ и ще дадешъ туй, което трѣбва да дадешъ. Онзи музикантъ, който знае да пѣе, отъ него се изисква.
към беседата >>
Трѣбва да желаете всички да се повдигнатъ.
Казвамъ: Божествениятъ свѣтъ – това сѫ възможности за вашето повдигане.
Трѣбва да желаете всички да се повдигнатъ.
Ние не може да се повдигнемъ, ако нѣмаме желание всички да се повдигнатъ.
към беседата >>
Този разказъ е пресиленъ.
Архимандритътъ казва: „Посвѣтете тѣлата ваши“ и взема тѣлото на шарана. Свещеникътъ казва: „Конецъ краси дело“ и взема опашката. Калугерътъ взима чорбата и казва: „И видѣ Господь вашата неправда и ви заля Господь съ огънь и жупелъ“. Защо говори така? – Защото за него оставили чорбата – кой взелъ главата, кой тѣлото, кой опашката.
Този разказъ е пресиленъ.
Онзи, който го направилъ, го пресилилъ. Има нѣщо вѣрно, (но) до каква степень е вѣренъ? – Вѣренъ е по това, че действително владиката взелъ главата, онзи взелъ тѣлото и свещеникътъ опашката. Този калугеръ, (като) си позволилъ да каже да ги залѣе Господь съ огънь, тѣ ще станатъ тримата и ще го набиятъ. Вѣрно е, калугерътъ го е направилъ, но въ кой свѣтъ?
към беседата >>
Този прозорецъ, при който нѣма нито единъ човѣкъ – той е за тебе.
Ставашъ сутринь – мислишъ само за себе си, на обѣдъ – само за себе си мислишъ, и вечерно време – само за себе си мислишъ. Сега ще се зароди въ ума ви мисъльта: „Какъ ще го познаемъ? “ Да ви преведа единъ примѣръ: Представете си, че се намирате въ една стая, въ която има 100 прозореца. На всѣки единъ прозорецъ има единъ човѣкъ. Ти тръгнешъ да си търсишъ мѣсто.
Този прозорецъ, при който нѣма нито единъ човѣкъ – той е за тебе.
Тамъ, дето на прозореца има другъ човѣкъ – той е за него. Онзи прозорецъ, дето никой не е застаналъ – застани на него. Ти ще приемешъ туй, отъ което само ти се нуждаешъ и ще дадешъ туй, което трѣбва да дадешъ. Онзи музикантъ, който знае да пѣе, отъ него се изисква. Ако азъ съмъ единъ музикантъ, като ида при единъ боленъ човѣкъ – ще му пѣя една пѣсень и ще оздравѣе.
към беседата >>
Ние не може да се повдигнемъ, ако нѣмаме желание всички да се повдигнатъ.
Казвамъ: Божествениятъ свѣтъ – това сѫ възможности за вашето повдигане. Трѣбва да желаете всички да се повдигнатъ.
Ние не може да се повдигнемъ, ако нѣмаме желание всички да се повдигнатъ.
към беседата >>
Онзи, който го направилъ, го пресилилъ.
Свещеникътъ казва: „Конецъ краси дело“ и взема опашката. Калугерътъ взима чорбата и казва: „И видѣ Господь вашата неправда и ви заля Господь съ огънь и жупелъ“. Защо говори така? – Защото за него оставили чорбата – кой взелъ главата, кой тѣлото, кой опашката. Този разказъ е пресиленъ.
Онзи, който го направилъ, го пресилилъ.
Има нѣщо вѣрно, (но) до каква степень е вѣренъ? – Вѣренъ е по това, че действително владиката взелъ главата, онзи взелъ тѣлото и свещеникътъ опашката. Този калугеръ, (като) си позволилъ да каже да ги залѣе Господь съ огънь, тѣ ще станатъ тримата и ще го набиятъ. Вѣрно е, калугерътъ го е направилъ, но въ кой свѣтъ? Може умствено да е пожелалъ.
към беседата >>
Тамъ, дето на прозореца има другъ човѣкъ – той е за него.
Сега ще се зароди въ ума ви мисъльта: „Какъ ще го познаемъ? “ Да ви преведа единъ примѣръ: Представете си, че се намирате въ една стая, въ която има 100 прозореца. На всѣки единъ прозорецъ има единъ човѣкъ. Ти тръгнешъ да си търсишъ мѣсто. Този прозорецъ, при който нѣма нито единъ човѣкъ – той е за тебе.
Тамъ, дето на прозореца има другъ човѣкъ – той е за него.
Онзи прозорецъ, дето никой не е застаналъ – застани на него. Ти ще приемешъ туй, отъ което само ти се нуждаешъ и ще дадешъ туй, което трѣбва да дадешъ. Онзи музикантъ, който знае да пѣе, отъ него се изисква. Ако азъ съмъ единъ музикантъ, като ида при единъ боленъ човѣкъ – ще му пѣя една пѣсень и ще оздравѣе. Има пѣсни за треската, за хремата, после за ревматизъма има пѣсни.
към беседата >>
Ние казваме: „Да бѫде Волята Божия, да дойде Царството Божие или да се прослави Името Божие“.
Ние казваме: „Да бѫде Волята Божия, да дойде Царството Божие или да се прослави Името Божие“.
Името Божие – то е за нашиятъ умъ, Царството Божие – за нашето сърдце, Волята Божия е за нашето тѣло. Три нѣща. Да бѫде Волята Божия, значи тѣлото да бѫде здраво, силно. Да дойде Царството Божие – да е пълно сърдцето съ любовь. Да се прослави Името Божие – да бѫде пъленъ ума съ Божественото знание и да знаемъ какъ да работимъ.
към беседата >>
Има нѣщо вѣрно, (но) до каква степень е вѣренъ?
Калугерътъ взима чорбата и казва: „И видѣ Господь вашата неправда и ви заля Господь съ огънь и жупелъ“. Защо говори така? – Защото за него оставили чорбата – кой взелъ главата, кой тѣлото, кой опашката. Този разказъ е пресиленъ. Онзи, който го направилъ, го пресилилъ.
Има нѣщо вѣрно, (но) до каква степень е вѣренъ?
– Вѣренъ е по това, че действително владиката взелъ главата, онзи взелъ тѣлото и свещеникътъ опашката. Този калугеръ, (като) си позволилъ да каже да ги залѣе Господь съ огънь, тѣ ще станатъ тримата и ще го набиятъ. Вѣрно е, калугерътъ го е направилъ, но въ кой свѣтъ? Може умствено да е пожелалъ. Казва: „Да имамъ власть да ви полѣя, да ви покажа“.
към беседата >>
Онзи прозорецъ, дето никой не е застаналъ – застани на него.
“ Да ви преведа единъ примѣръ: Представете си, че се намирате въ една стая, въ която има 100 прозореца. На всѣки единъ прозорецъ има единъ човѣкъ. Ти тръгнешъ да си търсишъ мѣсто. Този прозорецъ, при който нѣма нито единъ човѣкъ – той е за тебе. Тамъ, дето на прозореца има другъ човѣкъ – той е за него.
Онзи прозорецъ, дето никой не е застаналъ – застани на него.
Ти ще приемешъ туй, отъ което само ти се нуждаешъ и ще дадешъ туй, което трѣбва да дадешъ. Онзи музикантъ, който знае да пѣе, отъ него се изисква. Ако азъ съмъ единъ музикантъ, като ида при единъ боленъ човѣкъ – ще му пѣя една пѣсень и ще оздравѣе. Има пѣсни за треската, за хремата, после за ревматизъма има пѣсни. Азъ бихъ ви пѣлъ на васъ, но вие не вѣрвате.
към беседата >>
Името Божие – то е за нашиятъ умъ, Царството Божие – за нашето сърдце, Волята Божия е за нашето тѣло.
Ние казваме: „Да бѫде Волята Божия, да дойде Царството Божие или да се прослави Името Божие“.
Името Божие – то е за нашиятъ умъ, Царството Божие – за нашето сърдце, Волята Божия е за нашето тѣло.
Три нѣща. Да бѫде Волята Божия, значи тѣлото да бѫде здраво, силно. Да дойде Царството Божие – да е пълно сърдцето съ любовь. Да се прослави Името Божие – да бѫде пъленъ ума съ Божественото знание и да знаемъ какъ да работимъ. Да престанемъ да се тревожимъ за малкитѣ работи.
към беседата >>
– Вѣренъ е по това, че действително владиката взелъ главата, онзи взелъ тѣлото и свещеникътъ опашката.
Защо говори така? – Защото за него оставили чорбата – кой взелъ главата, кой тѣлото, кой опашката. Този разказъ е пресиленъ. Онзи, който го направилъ, го пресилилъ. Има нѣщо вѣрно, (но) до каква степень е вѣренъ?
– Вѣренъ е по това, че действително владиката взелъ главата, онзи взелъ тѣлото и свещеникътъ опашката.
Този калугеръ, (като) си позволилъ да каже да ги залѣе Господь съ огънь, тѣ ще станатъ тримата и ще го набиятъ. Вѣрно е, калугерътъ го е направилъ, но въ кой свѣтъ? Може умствено да е пожелалъ. Казва: „Да имамъ власть да ви полѣя, да ви покажа“. Възможно е да го е направилъ, но възможно е само презъ ума му да е миналъ.
към беседата >>
Ти ще приемешъ туй, отъ което само ти се нуждаешъ и ще дадешъ туй, което трѣбва да дадешъ.
На всѣки единъ прозорецъ има единъ човѣкъ. Ти тръгнешъ да си търсишъ мѣсто. Този прозорецъ, при който нѣма нито единъ човѣкъ – той е за тебе. Тамъ, дето на прозореца има другъ човѣкъ – той е за него. Онзи прозорецъ, дето никой не е застаналъ – застани на него.
Ти ще приемешъ туй, отъ което само ти се нуждаешъ и ще дадешъ туй, което трѣбва да дадешъ.
Онзи музикантъ, който знае да пѣе, отъ него се изисква. Ако азъ съмъ единъ музикантъ, като ида при единъ боленъ човѣкъ – ще му пѣя една пѣсень и ще оздравѣе. Има пѣсни за треската, за хремата, после за ревматизъма има пѣсни. Азъ бихъ ви пѣлъ на васъ, но вие не вѣрвате. Казвате: „А-а, съ пѣсни?
към беседата >>
Три нѣща.
Ние казваме: „Да бѫде Волята Божия, да дойде Царството Божие или да се прослави Името Божие“. Името Божие – то е за нашиятъ умъ, Царството Божие – за нашето сърдце, Волята Божия е за нашето тѣло.
Три нѣща.
Да бѫде Волята Божия, значи тѣлото да бѫде здраво, силно. Да дойде Царството Божие – да е пълно сърдцето съ любовь. Да се прослави Името Божие – да бѫде пъленъ ума съ Божественото знание и да знаемъ какъ да работимъ. Да престанемъ да се тревожимъ за малкитѣ работи. Каквото стане, да кажете: „За добро е“.
към беседата >>
Този калугеръ, (като) си позволилъ да каже да ги залѣе Господь съ огънь, тѣ ще станатъ тримата и ще го набиятъ.
– Защото за него оставили чорбата – кой взелъ главата, кой тѣлото, кой опашката. Този разказъ е пресиленъ. Онзи, който го направилъ, го пресилилъ. Има нѣщо вѣрно, (но) до каква степень е вѣренъ? – Вѣренъ е по това, че действително владиката взелъ главата, онзи взелъ тѣлото и свещеникътъ опашката.
Този калугеръ, (като) си позволилъ да каже да ги залѣе Господь съ огънь, тѣ ще станатъ тримата и ще го набиятъ.
Вѣрно е, калугерътъ го е направилъ, но въ кой свѣтъ? Може умствено да е пожелалъ. Казва: „Да имамъ власть да ви полѣя, да ви покажа“. Възможно е да го е направилъ, но възможно е само презъ ума му да е миналъ. Може въ неговитѣ чувства да е кипналъ, въ физическия свѣтъ се е въздържалъ.
към беседата >>
Онзи музикантъ, който знае да пѣе, отъ него се изисква.
Ти тръгнешъ да си търсишъ мѣсто. Този прозорецъ, при който нѣма нито единъ човѣкъ – той е за тебе. Тамъ, дето на прозореца има другъ човѣкъ – той е за него. Онзи прозорецъ, дето никой не е застаналъ – застани на него. Ти ще приемешъ туй, отъ което само ти се нуждаешъ и ще дадешъ туй, което трѣбва да дадешъ.
Онзи музикантъ, който знае да пѣе, отъ него се изисква.
Ако азъ съмъ единъ музикантъ, като ида при единъ боленъ човѣкъ – ще му пѣя една пѣсень и ще оздравѣе. Има пѣсни за треската, за хремата, после за ревматизъма има пѣсни. Азъ бихъ ви пѣлъ на васъ, но вие не вѣрвате. Казвате: „А-а, съ пѣсни? “ Азъ на себе си като пѣя – оздравявамъ.
към беседата >>
Да бѫде Волята Божия, значи тѣлото да бѫде здраво, силно.
Ние казваме: „Да бѫде Волята Божия, да дойде Царството Божие или да се прослави Името Божие“. Името Божие – то е за нашиятъ умъ, Царството Божие – за нашето сърдце, Волята Божия е за нашето тѣло. Три нѣща.
Да бѫде Волята Божия, значи тѣлото да бѫде здраво, силно.
Да дойде Царството Божие – да е пълно сърдцето съ любовь. Да се прослави Името Божие – да бѫде пъленъ ума съ Божественото знание и да знаемъ какъ да работимъ. Да престанемъ да се тревожимъ за малкитѣ работи. Каквото стане, да кажете: „За добро е“. Казвате: „Ами че Господь не вижда ли тия работи?
към беседата >>
Вѣрно е, калугерътъ го е направилъ, но въ кой свѣтъ?
Този разказъ е пресиленъ. Онзи, който го направилъ, го пресилилъ. Има нѣщо вѣрно, (но) до каква степень е вѣренъ? – Вѣренъ е по това, че действително владиката взелъ главата, онзи взелъ тѣлото и свещеникътъ опашката. Този калугеръ, (като) си позволилъ да каже да ги залѣе Господь съ огънь, тѣ ще станатъ тримата и ще го набиятъ.
Вѣрно е, калугерътъ го е направилъ, но въ кой свѣтъ?
Може умствено да е пожелалъ. Казва: „Да имамъ власть да ви полѣя, да ви покажа“. Възможно е да го е направилъ, но възможно е само презъ ума му да е миналъ. Може въ неговитѣ чувства да е кипналъ, въ физическия свѣтъ се е въздържалъ. Казва: „По-добре е човѣкъ да си стиска устата“.
към беседата >>
Ако азъ съмъ единъ музикантъ, като ида при единъ боленъ човѣкъ – ще му пѣя една пѣсень и ще оздравѣе.
Този прозорецъ, при който нѣма нито единъ човѣкъ – той е за тебе. Тамъ, дето на прозореца има другъ човѣкъ – той е за него. Онзи прозорецъ, дето никой не е застаналъ – застани на него. Ти ще приемешъ туй, отъ което само ти се нуждаешъ и ще дадешъ туй, което трѣбва да дадешъ. Онзи музикантъ, който знае да пѣе, отъ него се изисква.
Ако азъ съмъ единъ музикантъ, като ида при единъ боленъ човѣкъ – ще му пѣя една пѣсень и ще оздравѣе.
Има пѣсни за треската, за хремата, после за ревматизъма има пѣсни. Азъ бихъ ви пѣлъ на васъ, но вие не вѣрвате. Казвате: „А-а, съ пѣсни? “ Азъ на себе си като пѣя – оздравявамъ.
към беседата >>
Да дойде Царството Божие – да е пълно сърдцето съ любовь.
Ние казваме: „Да бѫде Волята Божия, да дойде Царството Божие или да се прослави Името Божие“. Името Божие – то е за нашиятъ умъ, Царството Божие – за нашето сърдце, Волята Божия е за нашето тѣло. Три нѣща. Да бѫде Волята Божия, значи тѣлото да бѫде здраво, силно.
Да дойде Царството Божие – да е пълно сърдцето съ любовь.
Да се прослави Името Божие – да бѫде пъленъ ума съ Божественото знание и да знаемъ какъ да работимъ. Да престанемъ да се тревожимъ за малкитѣ работи. Каквото стане, да кажете: „За добро е“. Казвате: „Ами че Господь не вижда ли тия работи? Господь, каквото става въ свѣта, не вижда ли?
към беседата >>
Може умствено да е пожелалъ.
Онзи, който го направилъ, го пресилилъ. Има нѣщо вѣрно, (но) до каква степень е вѣренъ? – Вѣренъ е по това, че действително владиката взелъ главата, онзи взелъ тѣлото и свещеникътъ опашката. Този калугеръ, (като) си позволилъ да каже да ги залѣе Господь съ огънь, тѣ ще станатъ тримата и ще го набиятъ. Вѣрно е, калугерътъ го е направилъ, но въ кой свѣтъ?
Може умствено да е пожелалъ.
Казва: „Да имамъ власть да ви полѣя, да ви покажа“. Възможно е да го е направилъ, но възможно е само презъ ума му да е миналъ. Може въ неговитѣ чувства да е кипналъ, въ физическия свѣтъ се е въздържалъ. Казва: „По-добре е човѣкъ да си стиска устата“. Разказътъ го намирамъ вѣроятенъ.
към беседата >>
Има пѣсни за треската, за хремата, после за ревматизъма има пѣсни.
Тамъ, дето на прозореца има другъ човѣкъ – той е за него. Онзи прозорецъ, дето никой не е застаналъ – застани на него. Ти ще приемешъ туй, отъ което само ти се нуждаешъ и ще дадешъ туй, което трѣбва да дадешъ. Онзи музикантъ, който знае да пѣе, отъ него се изисква. Ако азъ съмъ единъ музикантъ, като ида при единъ боленъ човѣкъ – ще му пѣя една пѣсень и ще оздравѣе.
Има пѣсни за треската, за хремата, после за ревматизъма има пѣсни.
Азъ бихъ ви пѣлъ на васъ, но вие не вѣрвате. Казвате: „А-а, съ пѣсни? “ Азъ на себе си като пѣя – оздравявамъ.
към беседата >>
Да се прослави Името Божие – да бѫде пъленъ ума съ Божественото знание и да знаемъ какъ да работимъ.
Ние казваме: „Да бѫде Волята Божия, да дойде Царството Божие или да се прослави Името Божие“. Името Божие – то е за нашиятъ умъ, Царството Божие – за нашето сърдце, Волята Божия е за нашето тѣло. Три нѣща. Да бѫде Волята Божия, значи тѣлото да бѫде здраво, силно. Да дойде Царството Божие – да е пълно сърдцето съ любовь.
Да се прослави Името Божие – да бѫде пъленъ ума съ Божественото знание и да знаемъ какъ да работимъ.
Да престанемъ да се тревожимъ за малкитѣ работи. Каквото стане, да кажете: „За добро е“. Казвате: „Ами че Господь не вижда ли тия работи? Господь, каквото става въ свѣта, не вижда ли? Защо сѫ допуснати тия работи въ свѣта?
към беседата >>
Казва: „Да имамъ власть да ви полѣя, да ви покажа“.
Има нѣщо вѣрно, (но) до каква степень е вѣренъ? – Вѣренъ е по това, че действително владиката взелъ главата, онзи взелъ тѣлото и свещеникътъ опашката. Този калугеръ, (като) си позволилъ да каже да ги залѣе Господь съ огънь, тѣ ще станатъ тримата и ще го набиятъ. Вѣрно е, калугерътъ го е направилъ, но въ кой свѣтъ? Може умствено да е пожелалъ.
Казва: „Да имамъ власть да ви полѣя, да ви покажа“.
Възможно е да го е направилъ, но възможно е само презъ ума му да е миналъ. Може въ неговитѣ чувства да е кипналъ, въ физическия свѣтъ се е въздържалъ. Казва: „По-добре е човѣкъ да си стиска устата“. Разказътъ го намирамъ вѣроятенъ. Въ умствения свѣтъ нѣма кой да му заповѣдва.
към беседата >>
Азъ бихъ ви пѣлъ на васъ, но вие не вѣрвате.
Онзи прозорецъ, дето никой не е застаналъ – застани на него. Ти ще приемешъ туй, отъ което само ти се нуждаешъ и ще дадешъ туй, което трѣбва да дадешъ. Онзи музикантъ, който знае да пѣе, отъ него се изисква. Ако азъ съмъ единъ музикантъ, като ида при единъ боленъ човѣкъ – ще му пѣя една пѣсень и ще оздравѣе. Има пѣсни за треската, за хремата, после за ревматизъма има пѣсни.
Азъ бихъ ви пѣлъ на васъ, но вие не вѣрвате.
Казвате: „А-а, съ пѣсни? “ Азъ на себе си като пѣя – оздравявамъ.
към беседата >>
Да престанемъ да се тревожимъ за малкитѣ работи.
Името Божие – то е за нашиятъ умъ, Царството Божие – за нашето сърдце, Волята Божия е за нашето тѣло. Три нѣща. Да бѫде Волята Божия, значи тѣлото да бѫде здраво, силно. Да дойде Царството Божие – да е пълно сърдцето съ любовь. Да се прослави Името Божие – да бѫде пъленъ ума съ Божественото знание и да знаемъ какъ да работимъ.
Да престанемъ да се тревожимъ за малкитѣ работи.
Каквото стане, да кажете: „За добро е“. Казвате: „Ами че Господь не вижда ли тия работи? Господь, каквото става въ свѣта, не вижда ли? Защо сѫ допуснати тия работи въ свѣта? “ Че ти боледувашъ – ти трѣбва да преодолѣешъ.
към беседата >>
Възможно е да го е направилъ, но възможно е само презъ ума му да е миналъ.
– Вѣренъ е по това, че действително владиката взелъ главата, онзи взелъ тѣлото и свещеникътъ опашката. Този калугеръ, (като) си позволилъ да каже да ги залѣе Господь съ огънь, тѣ ще станатъ тримата и ще го набиятъ. Вѣрно е, калугерътъ го е направилъ, но въ кой свѣтъ? Може умствено да е пожелалъ. Казва: „Да имамъ власть да ви полѣя, да ви покажа“.
Възможно е да го е направилъ, но възможно е само презъ ума му да е миналъ.
Може въ неговитѣ чувства да е кипналъ, въ физическия свѣтъ се е въздържалъ. Казва: „По-добре е човѣкъ да си стиска устата“. Разказътъ го намирамъ вѣроятенъ. Въ умствения свѣтъ нѣма кой да му заповѣдва. Казва: „Да ви полѣя васъ съ топлата чорба, да видите какъ се яде главата, тѣлото и опашката на рибата“.
към беседата >>
Казвате: „А-а, съ пѣсни?
Ти ще приемешъ туй, отъ което само ти се нуждаешъ и ще дадешъ туй, което трѣбва да дадешъ. Онзи музикантъ, който знае да пѣе, отъ него се изисква. Ако азъ съмъ единъ музикантъ, като ида при единъ боленъ човѣкъ – ще му пѣя една пѣсень и ще оздравѣе. Има пѣсни за треската, за хремата, после за ревматизъма има пѣсни. Азъ бихъ ви пѣлъ на васъ, но вие не вѣрвате.
Казвате: „А-а, съ пѣсни?
“ Азъ на себе си като пѣя – оздравявамъ.
към беседата >>
Каквото стане, да кажете: „За добро е“.
Три нѣща. Да бѫде Волята Божия, значи тѣлото да бѫде здраво, силно. Да дойде Царството Божие – да е пълно сърдцето съ любовь. Да се прослави Името Божие – да бѫде пъленъ ума съ Божественото знание и да знаемъ какъ да работимъ. Да престанемъ да се тревожимъ за малкитѣ работи.
Каквото стане, да кажете: „За добро е“.
Казвате: „Ами че Господь не вижда ли тия работи? Господь, каквото става въ свѣта, не вижда ли? Защо сѫ допуснати тия работи въ свѣта? “ Че ти боледувашъ – ти трѣбва да преодолѣешъ. Трѣбва да взема 10 кила материалъ да лѣкува другитѣ – 10 кила ще се раздадатъ на другитѣ.
към беседата >>
Може въ неговитѣ чувства да е кипналъ, въ физическия свѣтъ се е въздържалъ.
Този калугеръ, (като) си позволилъ да каже да ги залѣе Господь съ огънь, тѣ ще станатъ тримата и ще го набиятъ. Вѣрно е, калугерътъ го е направилъ, но въ кой свѣтъ? Може умствено да е пожелалъ. Казва: „Да имамъ власть да ви полѣя, да ви покажа“. Възможно е да го е направилъ, но възможно е само презъ ума му да е миналъ.
Може въ неговитѣ чувства да е кипналъ, въ физическия свѣтъ се е въздържалъ.
Казва: „По-добре е човѣкъ да си стиска устата“. Разказътъ го намирамъ вѣроятенъ. Въ умствения свѣтъ нѣма кой да му заповѣдва. Казва: „Да ви полѣя васъ съ топлата чорба, да видите какъ се яде главата, тѣлото и опашката на рибата“.
към беседата >>
“ Азъ на себе си като пѣя – оздравявамъ.
Онзи музикантъ, който знае да пѣе, отъ него се изисква. Ако азъ съмъ единъ музикантъ, като ида при единъ боленъ човѣкъ – ще му пѣя една пѣсень и ще оздравѣе. Има пѣсни за треската, за хремата, после за ревматизъма има пѣсни. Азъ бихъ ви пѣлъ на васъ, но вие не вѣрвате. Казвате: „А-а, съ пѣсни?
“ Азъ на себе си като пѣя – оздравявамъ.
към беседата >>
Казвате: „Ами че Господь не вижда ли тия работи?
Да бѫде Волята Божия, значи тѣлото да бѫде здраво, силно. Да дойде Царството Божие – да е пълно сърдцето съ любовь. Да се прослави Името Божие – да бѫде пъленъ ума съ Божественото знание и да знаемъ какъ да работимъ. Да престанемъ да се тревожимъ за малкитѣ работи. Каквото стане, да кажете: „За добро е“.
Казвате: „Ами че Господь не вижда ли тия работи?
Господь, каквото става въ свѣта, не вижда ли? Защо сѫ допуснати тия работи въ свѣта? “ Че ти боледувашъ – ти трѣбва да преодолѣешъ. Трѣбва да взема 10 кила материалъ да лѣкува другитѣ – 10 кила ще се раздадатъ на другитѣ. Ти си пъленъ съ любовь.
към беседата >>
Казва: „По-добре е човѣкъ да си стиска устата“.
Вѣрно е, калугерътъ го е направилъ, но въ кой свѣтъ? Може умствено да е пожелалъ. Казва: „Да имамъ власть да ви полѣя, да ви покажа“. Възможно е да го е направилъ, но възможно е само презъ ума му да е миналъ. Може въ неговитѣ чувства да е кипналъ, въ физическия свѣтъ се е въздържалъ.
Казва: „По-добре е човѣкъ да си стиска устата“.
Разказътъ го намирамъ вѣроятенъ. Въ умствения свѣтъ нѣма кой да му заповѣдва. Казва: „Да ви полѣя васъ съ топлата чорба, да видите какъ се яде главата, тѣлото и опашката на рибата“.
към беседата >>
Вчера седя, взехъ цигулката си да свиря горе.
Вчера седя, взехъ цигулката си да свиря горе.
Като засвирихъ, се разигра кашлицата ми, започна да играе. Оставихъ цигулката, пъкъ я гледамъ като играе. Сега всинца вие имате едно съмнение, съ което има да се борите. То е отъ незапомнени времена. Има нѣщо, което постоянно изкушава човѣка.
към беседата >>
Господь, каквото става въ свѣта, не вижда ли?
Да дойде Царството Божие – да е пълно сърдцето съ любовь. Да се прослави Името Божие – да бѫде пъленъ ума съ Божественото знание и да знаемъ какъ да работимъ. Да престанемъ да се тревожимъ за малкитѣ работи. Каквото стане, да кажете: „За добро е“. Казвате: „Ами че Господь не вижда ли тия работи?
Господь, каквото става въ свѣта, не вижда ли?
Защо сѫ допуснати тия работи въ свѣта? “ Че ти боледувашъ – ти трѣбва да преодолѣешъ. Трѣбва да взема 10 кила материалъ да лѣкува другитѣ – 10 кила ще се раздадатъ на другитѣ. Ти си пъленъ съ любовь. Отъ твоята любовь ще дадатъ на другитѣ, които нѣматъ.
към беседата >>
Разказътъ го намирамъ вѣроятенъ.
Може умствено да е пожелалъ. Казва: „Да имамъ власть да ви полѣя, да ви покажа“. Възможно е да го е направилъ, но възможно е само презъ ума му да е миналъ. Може въ неговитѣ чувства да е кипналъ, въ физическия свѣтъ се е въздържалъ. Казва: „По-добре е човѣкъ да си стиска устата“.
Разказътъ го намирамъ вѣроятенъ.
Въ умствения свѣтъ нѣма кой да му заповѣдва. Казва: „Да ви полѣя васъ съ топлата чорба, да видите какъ се яде главата, тѣлото и опашката на рибата“.
към беседата >>
Като засвирихъ, се разигра кашлицата ми, започна да играе.
Вчера седя, взехъ цигулката си да свиря горе.
Като засвирихъ, се разигра кашлицата ми, започна да играе.
Оставихъ цигулката, пъкъ я гледамъ като играе. Сега всинца вие имате едно съмнение, съ което има да се борите. То е отъ незапомнени времена. Има нѣщо, което постоянно изкушава човѣка. Дошла една сестра наскоро и ми донесла нѣщо.
към беседата >>
Защо сѫ допуснати тия работи въ свѣта?
Да се прослави Името Божие – да бѫде пъленъ ума съ Божественото знание и да знаемъ какъ да работимъ. Да престанемъ да се тревожимъ за малкитѣ работи. Каквото стане, да кажете: „За добро е“. Казвате: „Ами че Господь не вижда ли тия работи? Господь, каквото става въ свѣта, не вижда ли?
Защо сѫ допуснати тия работи въ свѣта?
“ Че ти боледувашъ – ти трѣбва да преодолѣешъ. Трѣбва да взема 10 кила материалъ да лѣкува другитѣ – 10 кила ще се раздадатъ на другитѣ. Ти си пъленъ съ любовь. Отъ твоята любовь ще дадатъ на другитѣ, които нѣматъ. Природата не обича да трупашъ голѣмо богатство.
към беседата >>
Въ умствения свѣтъ нѣма кой да му заповѣдва.
Казва: „Да имамъ власть да ви полѣя, да ви покажа“. Възможно е да го е направилъ, но възможно е само презъ ума му да е миналъ. Може въ неговитѣ чувства да е кипналъ, въ физическия свѣтъ се е въздържалъ. Казва: „По-добре е човѣкъ да си стиска устата“. Разказътъ го намирамъ вѣроятенъ.
Въ умствения свѣтъ нѣма кой да му заповѣдва.
Казва: „Да ви полѣя васъ съ топлата чорба, да видите какъ се яде главата, тѣлото и опашката на рибата“.
към беседата >>
Оставихъ цигулката, пъкъ я гледамъ като играе.
Вчера седя, взехъ цигулката си да свиря горе. Като засвирихъ, се разигра кашлицата ми, започна да играе.
Оставихъ цигулката, пъкъ я гледамъ като играе.
Сега всинца вие имате едно съмнение, съ което има да се борите. То е отъ незапомнени времена. Има нѣщо, което постоянно изкушава човѣка. Дошла една сестра наскоро и ми донесла нѣщо. Мене ме нѣмаше, долу бѣхъ.
към беседата >>
“ Че ти боледувашъ – ти трѣбва да преодолѣешъ.
Да престанемъ да се тревожимъ за малкитѣ работи. Каквото стане, да кажете: „За добро е“. Казвате: „Ами че Господь не вижда ли тия работи? Господь, каквото става въ свѣта, не вижда ли? Защо сѫ допуснати тия работи въ свѣта?
“ Че ти боледувашъ – ти трѣбва да преодолѣешъ.
Трѣбва да взема 10 кила материалъ да лѣкува другитѣ – 10 кила ще се раздадатъ на другитѣ. Ти си пъленъ съ любовь. Отъ твоята любовь ще дадатъ на другитѣ, които нѣматъ. Природата не обича да трупашъ голѣмо богатство. Ще имашъ за деня толкозъ, колкото ти трѣбва.
към беседата >>
Казва: „Да ви полѣя васъ съ топлата чорба, да видите какъ се яде главата, тѣлото и опашката на рибата“.
Възможно е да го е направилъ, но възможно е само презъ ума му да е миналъ. Може въ неговитѣ чувства да е кипналъ, въ физическия свѣтъ се е въздържалъ. Казва: „По-добре е човѣкъ да си стиска устата“. Разказътъ го намирамъ вѣроятенъ. Въ умствения свѣтъ нѣма кой да му заповѣдва.
Казва: „Да ви полѣя васъ съ топлата чорба, да видите какъ се яде главата, тѣлото и опашката на рибата“.
към беседата >>
Сега всинца вие имате едно съмнение, съ което има да се борите.
Вчера седя, взехъ цигулката си да свиря горе. Като засвирихъ, се разигра кашлицата ми, започна да играе. Оставихъ цигулката, пъкъ я гледамъ като играе.
Сега всинца вие имате едно съмнение, съ което има да се борите.
То е отъ незапомнени времена. Има нѣщо, което постоянно изкушава човѣка. Дошла една сестра наскоро и ми донесла нѣщо. Мене ме нѣмаше, долу бѣхъ. Иде и казва: „Учителю, дай ми ключа“.
към беседата >>
Трѣбва да взема 10 кила материалъ да лѣкува другитѣ – 10 кила ще се раздадатъ на другитѣ.
Каквото стане, да кажете: „За добро е“. Казвате: „Ами че Господь не вижда ли тия работи? Господь, каквото става въ свѣта, не вижда ли? Защо сѫ допуснати тия работи въ свѣта? “ Че ти боледувашъ – ти трѣбва да преодолѣешъ.
Трѣбва да взема 10 кила материалъ да лѣкува другитѣ – 10 кила ще се раздадатъ на другитѣ.
Ти си пъленъ съ любовь. Отъ твоята любовь ще дадатъ на другитѣ, които нѣматъ. Природата не обича да трупашъ голѣмо богатство. Ще имашъ за деня толкозъ, колкото ти трѣбва. Имате сега всички статическо положение.
към беседата >>
Казвамъ: Трѣбва сега да правите разлика.
Казвамъ: Трѣбва сега да правите разлика.
Вие да може да се въздържате, защото цѣлиятъ животъ е едно самовъзпитание. И то самовъзпитание, при което трѣбва да правите много голѣми жертви. Отъ всички ни се изисква много голѣма жертва. Хората изискватъ голѣми жертви и (ние) жертвуваме. Сега, на бойното поле като идешъ, изискватъ отъ тебе да се пожертвувашъ.
към беседата >>
То е отъ незапомнени времена.
Вчера седя, взехъ цигулката си да свиря горе. Като засвирихъ, се разигра кашлицата ми, започна да играе. Оставихъ цигулката, пъкъ я гледамъ като играе. Сега всинца вие имате едно съмнение, съ което има да се борите.
То е отъ незапомнени времена.
Има нѣщо, което постоянно изкушава човѣка. Дошла една сестра наскоро и ми донесла нѣщо. Мене ме нѣмаше, долу бѣхъ. Иде и казва: „Учителю, дай ми ключа“. Носи тархана.
към беседата >>
Ти си пъленъ съ любовь.
Казвате: „Ами че Господь не вижда ли тия работи? Господь, каквото става въ свѣта, не вижда ли? Защо сѫ допуснати тия работи въ свѣта? “ Че ти боледувашъ – ти трѣбва да преодолѣешъ. Трѣбва да взема 10 кила материалъ да лѣкува другитѣ – 10 кила ще се раздадатъ на другитѣ.
Ти си пъленъ съ любовь.
Отъ твоята любовь ще дадатъ на другитѣ, които нѣматъ. Природата не обича да трупашъ голѣмо богатство. Ще имашъ за деня толкозъ, колкото ти трѣбва. Имате сега всички статическо положение. Искате да станете светии – такива, каквито ги нѣма.
към беседата >>
Вие да може да се въздържате, защото цѣлиятъ животъ е едно самовъзпитание.
Казвамъ: Трѣбва сега да правите разлика.
Вие да може да се въздържате, защото цѣлиятъ животъ е едно самовъзпитание.
И то самовъзпитание, при което трѣбва да правите много голѣми жертви. Отъ всички ни се изисква много голѣма жертва. Хората изискватъ голѣми жертви и (ние) жертвуваме. Сега, на бойното поле като идешъ, изискватъ отъ тебе да се пожертвувашъ. Качишъ се на онзи аеропланъ – отивашъ на явна смърть.
към беседата >>
Има нѣщо, което постоянно изкушава човѣка.
Вчера седя, взехъ цигулката си да свиря горе. Като засвирихъ, се разигра кашлицата ми, започна да играе. Оставихъ цигулката, пъкъ я гледамъ като играе. Сега всинца вие имате едно съмнение, съ което има да се борите. То е отъ незапомнени времена.
Има нѣщо, което постоянно изкушава човѣка.
Дошла една сестра наскоро и ми донесла нѣщо. Мене ме нѣмаше, долу бѣхъ. Иде и казва: „Учителю, дай ми ключа“. Носи тархана. Има всичкото добро желание сестрата.
към беседата >>
Отъ твоята любовь ще дадатъ на другитѣ, които нѣматъ.
Господь, каквото става въ свѣта, не вижда ли? Защо сѫ допуснати тия работи въ свѣта? “ Че ти боледувашъ – ти трѣбва да преодолѣешъ. Трѣбва да взема 10 кила материалъ да лѣкува другитѣ – 10 кила ще се раздадатъ на другитѣ. Ти си пъленъ съ любовь.
Отъ твоята любовь ще дадатъ на другитѣ, които нѣматъ.
Природата не обича да трупашъ голѣмо богатство. Ще имашъ за деня толкозъ, колкото ти трѣбва. Имате сега всички статическо положение. Искате да станете светии – такива, каквито ги нѣма. Вие искате да станете добри – такива, каквито ги нѣма.
към беседата >>
И то самовъзпитание, при което трѣбва да правите много голѣми жертви.
Казвамъ: Трѣбва сега да правите разлика. Вие да може да се въздържате, защото цѣлиятъ животъ е едно самовъзпитание.
И то самовъзпитание, при което трѣбва да правите много голѣми жертви.
Отъ всички ни се изисква много голѣма жертва. Хората изискватъ голѣми жертви и (ние) жертвуваме. Сега, на бойното поле като идешъ, изискватъ отъ тебе да се пожертвувашъ. Качишъ се на онзи аеропланъ – отивашъ на явна смърть. Отивашъ на позицията – на явна смърть си.
към беседата >>
Дошла една сестра наскоро и ми донесла нѣщо.
Като засвирихъ, се разигра кашлицата ми, започна да играе. Оставихъ цигулката, пъкъ я гледамъ като играе. Сега всинца вие имате едно съмнение, съ което има да се борите. То е отъ незапомнени времена. Има нѣщо, което постоянно изкушава човѣка.
Дошла една сестра наскоро и ми донесла нѣщо.
Мене ме нѣмаше, долу бѣхъ. Иде и казва: „Учителю, дай ми ключа“. Носи тархана. Има всичкото добро желание сестрата. Занесла тарханата горе, турила я на печката, че азъ като се кача горе, да бѫде топличка, да мога да ямъ.
към беседата >>
Природата не обича да трупашъ голѣмо богатство.
Защо сѫ допуснати тия работи въ свѣта? “ Че ти боледувашъ – ти трѣбва да преодолѣешъ. Трѣбва да взема 10 кила материалъ да лѣкува другитѣ – 10 кила ще се раздадатъ на другитѣ. Ти си пъленъ съ любовь. Отъ твоята любовь ще дадатъ на другитѣ, които нѣматъ.
Природата не обича да трупашъ голѣмо богатство.
Ще имашъ за деня толкозъ, колкото ти трѣбва. Имате сега всички статическо положение. Искате да станете светии – такива, каквито ги нѣма. Вие искате да станете добри – такива, каквито ги нѣма. Вие искате да станете силни – такива хора, каквито ги нѣма.
към беседата >>
Отъ всички ни се изисква много голѣма жертва.
Казвамъ: Трѣбва сега да правите разлика. Вие да може да се въздържате, защото цѣлиятъ животъ е едно самовъзпитание. И то самовъзпитание, при което трѣбва да правите много голѣми жертви.
Отъ всички ни се изисква много голѣма жертва.
Хората изискватъ голѣми жертви и (ние) жертвуваме. Сега, на бойното поле като идешъ, изискватъ отъ тебе да се пожертвувашъ. Качишъ се на онзи аеропланъ – отивашъ на явна смърть. Отивашъ на позицията – на явна смърть си. Казвашъ: „Нѣма какво да се прави“.
към беседата >>
Мене ме нѣмаше, долу бѣхъ.
Оставихъ цигулката, пъкъ я гледамъ като играе. Сега всинца вие имате едно съмнение, съ което има да се борите. То е отъ незапомнени времена. Има нѣщо, което постоянно изкушава човѣка. Дошла една сестра наскоро и ми донесла нѣщо.
Мене ме нѣмаше, долу бѣхъ.
Иде и казва: „Учителю, дай ми ключа“. Носи тархана. Има всичкото добро желание сестрата. Занесла тарханата горе, турила я на печката, че азъ като се кача горе, да бѫде топличка, да мога да ямъ. Печката се сгорещила, заврѣла тарханата, идва друга сестра и ми казва: „Учителю, нѣщо църци горе въ стаята“.
към беседата >>
Ще имашъ за деня толкозъ, колкото ти трѣбва.
“ Че ти боледувашъ – ти трѣбва да преодолѣешъ. Трѣбва да взема 10 кила материалъ да лѣкува другитѣ – 10 кила ще се раздадатъ на другитѣ. Ти си пъленъ съ любовь. Отъ твоята любовь ще дадатъ на другитѣ, които нѣматъ. Природата не обича да трупашъ голѣмо богатство.
Ще имашъ за деня толкозъ, колкото ти трѣбва.
Имате сега всички статическо положение. Искате да станете светии – такива, каквито ги нѣма. Вие искате да станете добри – такива, каквито ги нѣма. Вие искате да станете силни – такива хора, каквито ги нѣма. Силниятъ човѣкъ е силенъ въ даденъ моментъ.
към беседата >>
Хората изискватъ голѣми жертви и (ние) жертвуваме.
Казвамъ: Трѣбва сега да правите разлика. Вие да може да се въздържате, защото цѣлиятъ животъ е едно самовъзпитание. И то самовъзпитание, при което трѣбва да правите много голѣми жертви. Отъ всички ни се изисква много голѣма жертва.
Хората изискватъ голѣми жертви и (ние) жертвуваме.
Сега, на бойното поле като идешъ, изискватъ отъ тебе да се пожертвувашъ. Качишъ се на онзи аеропланъ – отивашъ на явна смърть. Отивашъ на позицията – на явна смърть си. Казвашъ: „Нѣма какво да се прави“. Казваме: „Такъвъ е порядъка“.
към беседата >>
Иде и казва: „Учителю, дай ми ключа“.
Сега всинца вие имате едно съмнение, съ което има да се борите. То е отъ незапомнени времена. Има нѣщо, което постоянно изкушава човѣка. Дошла една сестра наскоро и ми донесла нѣщо. Мене ме нѣмаше, долу бѣхъ.
Иде и казва: „Учителю, дай ми ключа“.
Носи тархана. Има всичкото добро желание сестрата. Занесла тарханата горе, турила я на печката, че азъ като се кача горе, да бѫде топличка, да мога да ямъ. Печката се сгорещила, заврѣла тарханата, идва друга сестра и ми казва: „Учителю, нѣщо църци горе въ стаята“. Като се качвамъ горе, изтекла около собата и само тархана станало.
към беседата >>
Имате сега всички статическо положение.
Трѣбва да взема 10 кила материалъ да лѣкува другитѣ – 10 кила ще се раздадатъ на другитѣ. Ти си пъленъ съ любовь. Отъ твоята любовь ще дадатъ на другитѣ, които нѣматъ. Природата не обича да трупашъ голѣмо богатство. Ще имашъ за деня толкозъ, колкото ти трѣбва.
Имате сега всички статическо положение.
Искате да станете светии – такива, каквито ги нѣма. Вие искате да станете добри – такива, каквито ги нѣма. Вие искате да станете силни – такива хора, каквито ги нѣма. Силниятъ човѣкъ е силенъ въ даденъ моментъ. Ако ти се държишъ за Волята Божия и нѣмашъ колебания, като дойдешъ до камъка – само го чукнешъ и той ще се разцепи.
към беседата >>
Сега, на бойното поле като идешъ, изискватъ отъ тебе да се пожертвувашъ.
Казвамъ: Трѣбва сега да правите разлика. Вие да може да се въздържате, защото цѣлиятъ животъ е едно самовъзпитание. И то самовъзпитание, при което трѣбва да правите много голѣми жертви. Отъ всички ни се изисква много голѣма жертва. Хората изискватъ голѣми жертви и (ние) жертвуваме.
Сега, на бойното поле като идешъ, изискватъ отъ тебе да се пожертвувашъ.
Качишъ се на онзи аеропланъ – отивашъ на явна смърть. Отивашъ на позицията – на явна смърть си. Казвашъ: „Нѣма какво да се прави“. Казваме: „Такъвъ е порядъка“. Вие критикувате.
към беседата >>
Носи тархана.
То е отъ незапомнени времена. Има нѣщо, което постоянно изкушава човѣка. Дошла една сестра наскоро и ми донесла нѣщо. Мене ме нѣмаше, долу бѣхъ. Иде и казва: „Учителю, дай ми ключа“.
Носи тархана.
Има всичкото добро желание сестрата. Занесла тарханата горе, турила я на печката, че азъ като се кача горе, да бѫде топличка, да мога да ямъ. Печката се сгорещила, заврѣла тарханата, идва друга сестра и ми казва: „Учителю, нѣщо църци горе въ стаята“. Като се качвамъ горе, изтекла около собата и само тархана станало. Останало на дъното два пръста.
към беседата >>
Искате да станете светии – такива, каквито ги нѣма.
Ти си пъленъ съ любовь. Отъ твоята любовь ще дадатъ на другитѣ, които нѣматъ. Природата не обича да трупашъ голѣмо богатство. Ще имашъ за деня толкозъ, колкото ти трѣбва. Имате сега всички статическо положение.
Искате да станете светии – такива, каквито ги нѣма.
Вие искате да станете добри – такива, каквито ги нѣма. Вие искате да станете силни – такива хора, каквито ги нѣма. Силниятъ човѣкъ е силенъ въ даденъ моментъ. Ако ти се държишъ за Волята Божия и нѣмашъ колебания, като дойдешъ до камъка – само го чукнешъ и той ще се разцепи. Може голѣма канара да е.
към беседата >>
Качишъ се на онзи аеропланъ – отивашъ на явна смърть.
Вие да може да се въздържате, защото цѣлиятъ животъ е едно самовъзпитание. И то самовъзпитание, при което трѣбва да правите много голѣми жертви. Отъ всички ни се изисква много голѣма жертва. Хората изискватъ голѣми жертви и (ние) жертвуваме. Сега, на бойното поле като идешъ, изискватъ отъ тебе да се пожертвувашъ.
Качишъ се на онзи аеропланъ – отивашъ на явна смърть.
Отивашъ на позицията – на явна смърть си. Казвашъ: „Нѣма какво да се прави“. Казваме: „Такъвъ е порядъка“. Вие критикувате. Въ състояние ли сте да дадете едно правило, какъ трѣбва да живѣятъ хората?
към беседата >>
Има всичкото добро желание сестрата.
Има нѣщо, което постоянно изкушава човѣка. Дошла една сестра наскоро и ми донесла нѣщо. Мене ме нѣмаше, долу бѣхъ. Иде и казва: „Учителю, дай ми ключа“. Носи тархана.
Има всичкото добро желание сестрата.
Занесла тарханата горе, турила я на печката, че азъ като се кача горе, да бѫде топличка, да мога да ямъ. Печката се сгорещила, заврѣла тарханата, идва друга сестра и ми казва: „Учителю, нѣщо църци горе въ стаята“. Като се качвамъ горе, изтекла около собата и само тархана станало. Останало на дъното два пръста. Рекохъ: „Нѣма нищо, ще се очисти“.
към беседата >>
Вие искате да станете добри – такива, каквито ги нѣма.
Отъ твоята любовь ще дадатъ на другитѣ, които нѣматъ. Природата не обича да трупашъ голѣмо богатство. Ще имашъ за деня толкозъ, колкото ти трѣбва. Имате сега всички статическо положение. Искате да станете светии – такива, каквито ги нѣма.
Вие искате да станете добри – такива, каквито ги нѣма.
Вие искате да станете силни – такива хора, каквито ги нѣма. Силниятъ човѣкъ е силенъ въ даденъ моментъ. Ако ти се държишъ за Волята Божия и нѣмашъ колебания, като дойдешъ до камъка – само го чукнешъ и той ще се разцепи. Може голѣма канара да е. Д-р Мирковичъ ми казваше, какъ доброто може да …(даде сила на)… единъ отъ затворницитѣ.
към беседата >>
Отивашъ на позицията – на явна смърть си.
И то самовъзпитание, при което трѣбва да правите много голѣми жертви. Отъ всички ни се изисква много голѣма жертва. Хората изискватъ голѣми жертви и (ние) жертвуваме. Сега, на бойното поле като идешъ, изискватъ отъ тебе да се пожертвувашъ. Качишъ се на онзи аеропланъ – отивашъ на явна смърть.
Отивашъ на позицията – на явна смърть си.
Казвашъ: „Нѣма какво да се прави“. Казваме: „Такъвъ е порядъка“. Вие критикувате. Въ състояние ли сте да дадете едно правило, какъ трѣбва да живѣятъ хората? Опитвали ли сте вашата вѣра, доколко вие вѣрвате въ Господа?
към беседата >>
Занесла тарханата горе, турила я на печката, че азъ като се кача горе, да бѫде топличка, да мога да ямъ.
Дошла една сестра наскоро и ми донесла нѣщо. Мене ме нѣмаше, долу бѣхъ. Иде и казва: „Учителю, дай ми ключа“. Носи тархана. Има всичкото добро желание сестрата.
Занесла тарханата горе, турила я на печката, че азъ като се кача горе, да бѫде топличка, да мога да ямъ.
Печката се сгорещила, заврѣла тарханата, идва друга сестра и ми казва: „Учителю, нѣщо църци горе въ стаята“. Като се качвамъ горе, изтекла около собата и само тархана станало. Останало на дъното два пръста. Рекохъ: „Нѣма нищо, ще се очисти“. – „Какъ ще го очистя?
към беседата >>
Вие искате да станете силни – такива хора, каквито ги нѣма.
Природата не обича да трупашъ голѣмо богатство. Ще имашъ за деня толкозъ, колкото ти трѣбва. Имате сега всички статическо положение. Искате да станете светии – такива, каквито ги нѣма. Вие искате да станете добри – такива, каквито ги нѣма.
Вие искате да станете силни – такива хора, каквито ги нѣма.
Силниятъ човѣкъ е силенъ въ даденъ моментъ. Ако ти се държишъ за Волята Божия и нѣмашъ колебания, като дойдешъ до камъка – само го чукнешъ и той ще се разцепи. Може голѣма канара да е. Д-р Мирковичъ ми казваше, какъ доброто може да …(даде сила на)… единъ отъ затворницитѣ. Единъ голѣмъ такъвъ камъкъ отдѣля (той), взема камъка, съ пръста го повдига.
към беседата >>
Казвашъ: „Нѣма какво да се прави“.
Отъ всички ни се изисква много голѣма жертва. Хората изискватъ голѣми жертви и (ние) жертвуваме. Сега, на бойното поле като идешъ, изискватъ отъ тебе да се пожертвувашъ. Качишъ се на онзи аеропланъ – отивашъ на явна смърть. Отивашъ на позицията – на явна смърть си.
Казвашъ: „Нѣма какво да се прави“.
Казваме: „Такъвъ е порядъка“. Вие критикувате. Въ състояние ли сте да дадете едно правило, какъ трѣбва да живѣятъ хората? Опитвали ли сте вашата вѣра, доколко вие вѣрвате въ Господа? Или казвате, че всичко, което стане, е за добро.
към беседата >>
Печката се сгорещила, заврѣла тарханата, идва друга сестра и ми казва: „Учителю, нѣщо църци горе въ стаята“.
Мене ме нѣмаше, долу бѣхъ. Иде и казва: „Учителю, дай ми ключа“. Носи тархана. Има всичкото добро желание сестрата. Занесла тарханата горе, турила я на печката, че азъ като се кача горе, да бѫде топличка, да мога да ямъ.
Печката се сгорещила, заврѣла тарханата, идва друга сестра и ми казва: „Учителю, нѣщо църци горе въ стаята“.
Като се качвамъ горе, изтекла около собата и само тархана станало. Останало на дъното два пръста. Рекохъ: „Нѣма нищо, ще се очисти“. – „Какъ ще го очистя? “ – Очистихъ тарханата.
към беседата >>
Силниятъ човѣкъ е силенъ въ даденъ моментъ.
Ще имашъ за деня толкозъ, колкото ти трѣбва. Имате сега всички статическо положение. Искате да станете светии – такива, каквито ги нѣма. Вие искате да станете добри – такива, каквито ги нѣма. Вие искате да станете силни – такива хора, каквито ги нѣма.
Силниятъ човѣкъ е силенъ въ даденъ моментъ.
Ако ти се държишъ за Волята Божия и нѣмашъ колебания, като дойдешъ до камъка – само го чукнешъ и той ще се разцепи. Може голѣма канара да е. Д-р Мирковичъ ми казваше, какъ доброто може да …(даде сила на)… единъ отъ затворницитѣ. Единъ голѣмъ такъвъ камъкъ отдѣля (той), взема камъка, съ пръста го повдига. Като го чукна съ пръста – (успява) да го разчупи.
към беседата >>
Казваме: „Такъвъ е порядъка“.
Хората изискватъ голѣми жертви и (ние) жертвуваме. Сега, на бойното поле като идешъ, изискватъ отъ тебе да се пожертвувашъ. Качишъ се на онзи аеропланъ – отивашъ на явна смърть. Отивашъ на позицията – на явна смърть си. Казвашъ: „Нѣма какво да се прави“.
Казваме: „Такъвъ е порядъка“.
Вие критикувате. Въ състояние ли сте да дадете едно правило, какъ трѣбва да живѣятъ хората? Опитвали ли сте вашата вѣра, доколко вие вѣрвате въ Господа? Или казвате, че всичко, което стане, е за добро. Нѣкой пѫть търпишъ.
към беседата >>
Като се качвамъ горе, изтекла около собата и само тархана станало.
Иде и казва: „Учителю, дай ми ключа“. Носи тархана. Има всичкото добро желание сестрата. Занесла тарханата горе, турила я на печката, че азъ като се кача горе, да бѫде топличка, да мога да ямъ. Печката се сгорещила, заврѣла тарханата, идва друга сестра и ми казва: „Учителю, нѣщо църци горе въ стаята“.
Като се качвамъ горе, изтекла около собата и само тархана станало.
Останало на дъното два пръста. Рекохъ: „Нѣма нищо, ще се очисти“. – „Какъ ще го очистя? “ – Очистихъ тарханата. Вечерьта пъкъ ми донесла кисело млѣко – много студено.
към беседата >>
Ако ти се държишъ за Волята Божия и нѣмашъ колебания, като дойдешъ до камъка – само го чукнешъ и той ще се разцепи.
Имате сега всички статическо положение. Искате да станете светии – такива, каквито ги нѣма. Вие искате да станете добри – такива, каквито ги нѣма. Вие искате да станете силни – такива хора, каквито ги нѣма. Силниятъ човѣкъ е силенъ въ даденъ моментъ.
Ако ти се държишъ за Волята Божия и нѣмашъ колебания, като дойдешъ до камъка – само го чукнешъ и той ще се разцепи.
Може голѣма канара да е. Д-р Мирковичъ ми казваше, какъ доброто може да …(даде сила на)… единъ отъ затворницитѣ. Единъ голѣмъ такъвъ камъкъ отдѣля (той), взема камъка, съ пръста го повдига. Като го чукна съ пръста – (успява) да го разчупи. Имашъ една голѣма мѫчнотия.
към беседата >>
Вие критикувате.
Сега, на бойното поле като идешъ, изискватъ отъ тебе да се пожертвувашъ. Качишъ се на онзи аеропланъ – отивашъ на явна смърть. Отивашъ на позицията – на явна смърть си. Казвашъ: „Нѣма какво да се прави“. Казваме: „Такъвъ е порядъка“.
Вие критикувате.
Въ състояние ли сте да дадете едно правило, какъ трѣбва да живѣятъ хората? Опитвали ли сте вашата вѣра, доколко вие вѣрвате въ Господа? Или казвате, че всичко, което стане, е за добро. Нѣкой пѫть търпишъ. Загубишъ кѫща, пари, всичко ти взематъ – доволенъ си.
към беседата >>
Останало на дъното два пръста.
Носи тархана. Има всичкото добро желание сестрата. Занесла тарханата горе, турила я на печката, че азъ като се кача горе, да бѫде топличка, да мога да ямъ. Печката се сгорещила, заврѣла тарханата, идва друга сестра и ми казва: „Учителю, нѣщо църци горе въ стаята“. Като се качвамъ горе, изтекла около собата и само тархана станало.
Останало на дъното два пръста.
Рекохъ: „Нѣма нищо, ще се очисти“. – „Какъ ще го очистя? “ – Очистихъ тарханата. Вечерьта пъкъ ми донесла кисело млѣко – много студено. И казвамъ: „Не искамъ да го ямъ“.
към беседата >>
Може голѣма канара да е.
Искате да станете светии – такива, каквито ги нѣма. Вие искате да станете добри – такива, каквито ги нѣма. Вие искате да станете силни – такива хора, каквито ги нѣма. Силниятъ човѣкъ е силенъ въ даденъ моментъ. Ако ти се държишъ за Волята Божия и нѣмашъ колебания, като дойдешъ до камъка – само го чукнешъ и той ще се разцепи.
Може голѣма канара да е.
Д-р Мирковичъ ми казваше, какъ доброто може да …(даде сила на)… единъ отъ затворницитѣ. Единъ голѣмъ такъвъ камъкъ отдѣля (той), взема камъка, съ пръста го повдига. Като го чукна съ пръста – (успява) да го разчупи. Имашъ една голѣма мѫчнотия. Чукнешъ така – тя се разчупи.
към беседата >>
Въ състояние ли сте да дадете едно правило, какъ трѣбва да живѣятъ хората?
Качишъ се на онзи аеропланъ – отивашъ на явна смърть. Отивашъ на позицията – на явна смърть си. Казвашъ: „Нѣма какво да се прави“. Казваме: „Такъвъ е порядъка“. Вие критикувате.
Въ състояние ли сте да дадете едно правило, какъ трѣбва да живѣятъ хората?
Опитвали ли сте вашата вѣра, доколко вие вѣрвате въ Господа? Или казвате, че всичко, което стане, е за добро. Нѣкой пѫть търпишъ. Загубишъ кѫща, пари, всичко ти взематъ – доволенъ си. Имашъ възлюбенъ синъ, дойде смъртьта, задигне го – стане ти криво.
към беседата >>
Рекохъ: „Нѣма нищо, ще се очисти“.
Има всичкото добро желание сестрата. Занесла тарханата горе, турила я на печката, че азъ като се кача горе, да бѫде топличка, да мога да ямъ. Печката се сгорещила, заврѣла тарханата, идва друга сестра и ми казва: „Учителю, нѣщо църци горе въ стаята“. Като се качвамъ горе, изтекла около собата и само тархана станало. Останало на дъното два пръста.
Рекохъ: „Нѣма нищо, ще се очисти“.
– „Какъ ще го очистя? “ – Очистихъ тарханата. Вечерьта пъкъ ми донесла кисело млѣко – много студено. И казвамъ: „Не искамъ да го ямъ“. Казвамъ си: „Ще го постопля“.
към беседата >>
Д-р Мирковичъ ми казваше, какъ доброто може да …(даде сила на)… единъ отъ затворницитѣ.
Вие искате да станете добри – такива, каквито ги нѣма. Вие искате да станете силни – такива хора, каквито ги нѣма. Силниятъ човѣкъ е силенъ въ даденъ моментъ. Ако ти се държишъ за Волята Божия и нѣмашъ колебания, като дойдешъ до камъка – само го чукнешъ и той ще се разцепи. Може голѣма канара да е.
Д-р Мирковичъ ми казваше, какъ доброто може да …(даде сила на)… единъ отъ затворницитѣ.
Единъ голѣмъ такъвъ камъкъ отдѣля (той), взема камъка, съ пръста го повдига. Като го чукна съ пръста – (успява) да го разчупи. Имашъ една голѣма мѫчнотия. Чукнешъ така – тя се разчупи. Чрезъ Волята Божия ще премахнемъ мѫчнотиитѣ на физическото поле.
към беседата >>
Опитвали ли сте вашата вѣра, доколко вие вѣрвате въ Господа?
Отивашъ на позицията – на явна смърть си. Казвашъ: „Нѣма какво да се прави“. Казваме: „Такъвъ е порядъка“. Вие критикувате. Въ състояние ли сте да дадете едно правило, какъ трѣбва да живѣятъ хората?
Опитвали ли сте вашата вѣра, доколко вие вѣрвате въ Господа?
Или казвате, че всичко, което стане, е за добро. Нѣкой пѫть търпишъ. Загубишъ кѫща, пари, всичко ти взематъ – доволенъ си. Имашъ възлюбенъ синъ, дойде смъртьта, задигне го – стане ти криво. Или имашъ дъщеря, и нея ти задигнатъ.
към беседата >>
– „Какъ ще го очистя?
Занесла тарханата горе, турила я на печката, че азъ като се кача горе, да бѫде топличка, да мога да ямъ. Печката се сгорещила, заврѣла тарханата, идва друга сестра и ми казва: „Учителю, нѣщо църци горе въ стаята“. Като се качвамъ горе, изтекла около собата и само тархана станало. Останало на дъното два пръста. Рекохъ: „Нѣма нищо, ще се очисти“.
– „Какъ ще го очистя?
“ – Очистихъ тарханата. Вечерьта пъкъ ми донесла кисело млѣко – много студено. И казвамъ: „Не искамъ да го ямъ“. Казвамъ си: „Ще го постопля“. Турихъ го въ една паничка на собата.
към беседата >>
Единъ голѣмъ такъвъ камъкъ отдѣля (той), взема камъка, съ пръста го повдига.
Вие искате да станете силни – такива хора, каквито ги нѣма. Силниятъ човѣкъ е силенъ въ даденъ моментъ. Ако ти се държишъ за Волята Божия и нѣмашъ колебания, като дойдешъ до камъка – само го чукнешъ и той ще се разцепи. Може голѣма канара да е. Д-р Мирковичъ ми казваше, какъ доброто може да …(даде сила на)… единъ отъ затворницитѣ.
Единъ голѣмъ такъвъ камъкъ отдѣля (той), взема камъка, съ пръста го повдига.
Като го чукна съ пръста – (успява) да го разчупи. Имашъ една голѣма мѫчнотия. Чукнешъ така – тя се разчупи. Чрезъ Волята Божия ще премахнемъ мѫчнотиитѣ на физическото поле. Чрезъ Царството Божие ще премахнемъ мѫчнотиитѣ въ духовния свѣтъ.
към беседата >>
Или казвате, че всичко, което стане, е за добро.
Казвашъ: „Нѣма какво да се прави“. Казваме: „Такъвъ е порядъка“. Вие критикувате. Въ състояние ли сте да дадете едно правило, какъ трѣбва да живѣятъ хората? Опитвали ли сте вашата вѣра, доколко вие вѣрвате въ Господа?
Или казвате, че всичко, което стане, е за добро.
Нѣкой пѫть търпишъ. Загубишъ кѫща, пари, всичко ти взематъ – доволенъ си. Имашъ възлюбенъ синъ, дойде смъртьта, задигне го – стане ти криво. Или имашъ дъщеря, и нея ти задигнатъ. Имашъ най-после единъ приятель, и него задигнатъ.
към беседата >>
“ – Очистихъ тарханата.
Печката се сгорещила, заврѣла тарханата, идва друга сестра и ми казва: „Учителю, нѣщо църци горе въ стаята“. Като се качвамъ горе, изтекла около собата и само тархана станало. Останало на дъното два пръста. Рекохъ: „Нѣма нищо, ще се очисти“. – „Какъ ще го очистя?
“ – Очистихъ тарханата.
Вечерьта пъкъ ми донесла кисело млѣко – много студено. И казвамъ: „Не искамъ да го ямъ“. Казвамъ си: „Ще го постопля“. Турихъ го въ една паничка на собата. Тя била много гореща, пукна се паничката и се разля всичкото млѣко, почерня печката.
към беседата >>
Като го чукна съ пръста – (успява) да го разчупи.
Силниятъ човѣкъ е силенъ въ даденъ моментъ. Ако ти се държишъ за Волята Божия и нѣмашъ колебания, като дойдешъ до камъка – само го чукнешъ и той ще се разцепи. Може голѣма канара да е. Д-р Мирковичъ ми казваше, какъ доброто може да …(даде сила на)… единъ отъ затворницитѣ. Единъ голѣмъ такъвъ камъкъ отдѣля (той), взема камъка, съ пръста го повдига.
Като го чукна съ пръста – (успява) да го разчупи.
Имашъ една голѣма мѫчнотия. Чукнешъ така – тя се разчупи. Чрезъ Волята Божия ще премахнемъ мѫчнотиитѣ на физическото поле. Чрезъ Царството Божие ще премахнемъ мѫчнотиитѣ въ духовния свѣтъ. Чрезъ Името Божие ще премахнемъ мѫчнотиитѣ въ нашия умъ.
към беседата >>
Нѣкой пѫть търпишъ.
Казваме: „Такъвъ е порядъка“. Вие критикувате. Въ състояние ли сте да дадете едно правило, какъ трѣбва да живѣятъ хората? Опитвали ли сте вашата вѣра, доколко вие вѣрвате въ Господа? Или казвате, че всичко, което стане, е за добро.
Нѣкой пѫть търпишъ.
Загубишъ кѫща, пари, всичко ти взематъ – доволенъ си. Имашъ възлюбенъ синъ, дойде смъртьта, задигне го – стане ти криво. Или имашъ дъщеря, и нея ти задигнатъ. Имашъ най-после единъ приятель, и него задигнатъ. Останешъ ти самъ – нѣмашъ туй разположение, което имаше по-рано.
към беседата >>
Вечерьта пъкъ ми донесла кисело млѣко – много студено.
Като се качвамъ горе, изтекла около собата и само тархана станало. Останало на дъното два пръста. Рекохъ: „Нѣма нищо, ще се очисти“. – „Какъ ще го очистя? “ – Очистихъ тарханата.
Вечерьта пъкъ ми донесла кисело млѣко – много студено.
И казвамъ: „Не искамъ да го ямъ“. Казвамъ си: „Ще го постопля“. Турихъ го въ една паничка на собата. Тя била много гореща, пукна се паничката и се разля всичкото млѣко, почерня печката. Казвамъ: Туй и отъ тархана по-лошо.
към беседата >>
Имашъ една голѣма мѫчнотия.
Ако ти се държишъ за Волята Божия и нѣмашъ колебания, като дойдешъ до камъка – само го чукнешъ и той ще се разцепи. Може голѣма канара да е. Д-р Мирковичъ ми казваше, какъ доброто може да …(даде сила на)… единъ отъ затворницитѣ. Единъ голѣмъ такъвъ камъкъ отдѣля (той), взема камъка, съ пръста го повдига. Като го чукна съ пръста – (успява) да го разчупи.
Имашъ една голѣма мѫчнотия.
Чукнешъ така – тя се разчупи. Чрезъ Волята Божия ще премахнемъ мѫчнотиитѣ на физическото поле. Чрезъ Царството Божие ще премахнемъ мѫчнотиитѣ въ духовния свѣтъ. Чрезъ Името Божие ще премахнемъ мѫчнотиитѣ въ нашия умъ. Да се освѣти Името Божие – да си помогнемъ на ума.
към беседата >>
Загубишъ кѫща, пари, всичко ти взематъ – доволенъ си.
Вие критикувате. Въ състояние ли сте да дадете едно правило, какъ трѣбва да живѣятъ хората? Опитвали ли сте вашата вѣра, доколко вие вѣрвате въ Господа? Или казвате, че всичко, което стане, е за добро. Нѣкой пѫть търпишъ.
Загубишъ кѫща, пари, всичко ти взематъ – доволенъ си.
Имашъ възлюбенъ синъ, дойде смъртьта, задигне го – стане ти криво. Или имашъ дъщеря, и нея ти задигнатъ. Имашъ най-после единъ приятель, и него задигнатъ. Останешъ ти самъ – нѣмашъ туй разположение, което имаше по-рано. Представете си, че ти имашъ два крака, ходишъ – разположенъ си.
към беседата >>
И казвамъ: „Не искамъ да го ямъ“.
Останало на дъното два пръста. Рекохъ: „Нѣма нищо, ще се очисти“. – „Какъ ще го очистя? “ – Очистихъ тарханата. Вечерьта пъкъ ми донесла кисело млѣко – много студено.
И казвамъ: „Не искамъ да го ямъ“.
Казвамъ си: „Ще го постопля“. Турихъ го въ една паничка на собата. Тя била много гореща, пукна се паничката и се разля всичкото млѣко, почерня печката. Казвамъ: Туй и отъ тархана по-лошо. На себе си казвамъ: „Ти намираше причина, че онѣзи оставили тарханата, ами ти сега?
към беседата >>
Чукнешъ така – тя се разчупи.
Може голѣма канара да е. Д-р Мирковичъ ми казваше, какъ доброто може да …(даде сила на)… единъ отъ затворницитѣ. Единъ голѣмъ такъвъ камъкъ отдѣля (той), взема камъка, съ пръста го повдига. Като го чукна съ пръста – (успява) да го разчупи. Имашъ една голѣма мѫчнотия.
Чукнешъ така – тя се разчупи.
Чрезъ Волята Божия ще премахнемъ мѫчнотиитѣ на физическото поле. Чрезъ Царството Божие ще премахнемъ мѫчнотиитѣ въ духовния свѣтъ. Чрезъ Името Божие ще премахнемъ мѫчнотиитѣ въ нашия умъ. Да се освѣти Името Божие – да си помогнемъ на ума. Да дойде Царството Божие – да помогнемъ на сърдцето.
към беседата >>
Имашъ възлюбенъ синъ, дойде смъртьта, задигне го – стане ти криво.
Въ състояние ли сте да дадете едно правило, какъ трѣбва да живѣятъ хората? Опитвали ли сте вашата вѣра, доколко вие вѣрвате въ Господа? Или казвате, че всичко, което стане, е за добро. Нѣкой пѫть търпишъ. Загубишъ кѫща, пари, всичко ти взематъ – доволенъ си.
Имашъ възлюбенъ синъ, дойде смъртьта, задигне го – стане ти криво.
Или имашъ дъщеря, и нея ти задигнатъ. Имашъ най-после единъ приятель, и него задигнатъ. Останешъ ти самъ – нѣмашъ туй разположение, което имаше по-рано. Представете си, че ти имашъ два крака, ходишъ – разположенъ си. Отрѣжатъ ти единия кракъ – съ дървенъ кракъ ходи ли се?
към беседата >>
Казвамъ си: „Ще го постопля“.
Рекохъ: „Нѣма нищо, ще се очисти“. – „Какъ ще го очистя? “ – Очистихъ тарханата. Вечерьта пъкъ ми донесла кисело млѣко – много студено. И казвамъ: „Не искамъ да го ямъ“.
Казвамъ си: „Ще го постопля“.
Турихъ го въ една паничка на собата. Тя била много гореща, пукна се паничката и се разля всичкото млѣко, почерня печката. Казвамъ: Туй и отъ тархана по-лошо. На себе си казвамъ: „Ти намираше причина, че онѣзи оставили тарханата, ами ти сега? “ И мене излъгаха.
към беседата >>
Чрезъ Волята Божия ще премахнемъ мѫчнотиитѣ на физическото поле.
Д-р Мирковичъ ми казваше, какъ доброто може да …(даде сила на)… единъ отъ затворницитѣ. Единъ голѣмъ такъвъ камъкъ отдѣля (той), взема камъка, съ пръста го повдига. Като го чукна съ пръста – (успява) да го разчупи. Имашъ една голѣма мѫчнотия. Чукнешъ така – тя се разчупи.
Чрезъ Волята Божия ще премахнемъ мѫчнотиитѣ на физическото поле.
Чрезъ Царството Божие ще премахнемъ мѫчнотиитѣ въ духовния свѣтъ. Чрезъ Името Божие ще премахнемъ мѫчнотиитѣ въ нашия умъ. Да се освѣти Името Божие – да си помогнемъ на ума. Да дойде Царството Божие – да помогнемъ на сърдцето. Да дойде Волята Божия – да помогнемъ на тѣлото.
към беседата >>
Или имашъ дъщеря, и нея ти задигнатъ.
Опитвали ли сте вашата вѣра, доколко вие вѣрвате въ Господа? Или казвате, че всичко, което стане, е за добро. Нѣкой пѫть търпишъ. Загубишъ кѫща, пари, всичко ти взематъ – доволенъ си. Имашъ възлюбенъ синъ, дойде смъртьта, задигне го – стане ти криво.
Или имашъ дъщеря, и нея ти задигнатъ.
Имашъ най-после единъ приятель, и него задигнатъ. Останешъ ти самъ – нѣмашъ туй разположение, което имаше по-рано. Представете си, че ти имашъ два крака, ходишъ – разположенъ си. Отрѣжатъ ти единия кракъ – съ дървенъ кракъ ходи ли се? Съ дървенъ кракъ ще бѫдешъ ли тъй разположенъ, както съ здравия?
към беседата >>
Турихъ го въ една паничка на собата.
– „Какъ ще го очистя? “ – Очистихъ тарханата. Вечерьта пъкъ ми донесла кисело млѣко – много студено. И казвамъ: „Не искамъ да го ямъ“. Казвамъ си: „Ще го постопля“.
Турихъ го въ една паничка на собата.
Тя била много гореща, пукна се паничката и се разля всичкото млѣко, почерня печката. Казвамъ: Туй и отъ тархана по-лошо. На себе си казвамъ: „Ти намираше причина, че онѣзи оставили тарханата, ами ти сега? “ И мене излъгаха. Имахъ едно стъкло, което не се пука – дъното му се отдѣли и всичкото млѣко излѣзе.
към беседата >>
Чрезъ Царството Божие ще премахнемъ мѫчнотиитѣ въ духовния свѣтъ.
Единъ голѣмъ такъвъ камъкъ отдѣля (той), взема камъка, съ пръста го повдига. Като го чукна съ пръста – (успява) да го разчупи. Имашъ една голѣма мѫчнотия. Чукнешъ така – тя се разчупи. Чрезъ Волята Божия ще премахнемъ мѫчнотиитѣ на физическото поле.
Чрезъ Царството Божие ще премахнемъ мѫчнотиитѣ въ духовния свѣтъ.
Чрезъ Името Божие ще премахнемъ мѫчнотиитѣ въ нашия умъ. Да се освѣти Името Божие – да си помогнемъ на ума. Да дойде Царството Божие – да помогнемъ на сърдцето. Да дойде Волята Божия – да помогнемъ на тѣлото. Казвамъ: Това е велика задача, която хората иматъ сега.
към беседата >>
Имашъ най-после единъ приятель, и него задигнатъ.
Или казвате, че всичко, което стане, е за добро. Нѣкой пѫть търпишъ. Загубишъ кѫща, пари, всичко ти взематъ – доволенъ си. Имашъ възлюбенъ синъ, дойде смъртьта, задигне го – стане ти криво. Или имашъ дъщеря, и нея ти задигнатъ.
Имашъ най-после единъ приятель, и него задигнатъ.
Останешъ ти самъ – нѣмашъ туй разположение, което имаше по-рано. Представете си, че ти имашъ два крака, ходишъ – разположенъ си. Отрѣжатъ ти единия кракъ – съ дървенъ кракъ ходи ли се? Съ дървенъ кракъ ще бѫдешъ ли тъй разположенъ, както съ здравия? – Никога не може.
към беседата >>
Тя била много гореща, пукна се паничката и се разля всичкото млѣко, почерня печката.
“ – Очистихъ тарханата. Вечерьта пъкъ ми донесла кисело млѣко – много студено. И казвамъ: „Не искамъ да го ямъ“. Казвамъ си: „Ще го постопля“. Турихъ го въ една паничка на собата.
Тя била много гореща, пукна се паничката и се разля всичкото млѣко, почерня печката.
Казвамъ: Туй и отъ тархана по-лошо. На себе си казвамъ: „Ти намираше причина, че онѣзи оставили тарханата, ами ти сега? “ И мене излъгаха. Имахъ едно стъкло, което не се пука – дъното му се отдѣли и всичкото млѣко излѣзе. Вечерьта ми взе три часа, докато си очистя собата.
към беседата >>
Чрезъ Името Божие ще премахнемъ мѫчнотиитѣ въ нашия умъ.
Като го чукна съ пръста – (успява) да го разчупи. Имашъ една голѣма мѫчнотия. Чукнешъ така – тя се разчупи. Чрезъ Волята Божия ще премахнемъ мѫчнотиитѣ на физическото поле. Чрезъ Царството Божие ще премахнемъ мѫчнотиитѣ въ духовния свѣтъ.
Чрезъ Името Божие ще премахнемъ мѫчнотиитѣ въ нашия умъ.
Да се освѣти Името Божие – да си помогнемъ на ума. Да дойде Царството Божие – да помогнемъ на сърдцето. Да дойде Волята Божия – да помогнемъ на тѣлото. Казвамъ: Това е велика задача, която хората иматъ сега. Когато всинца започнемъ така да слугуваме, ние сме вече въ новата епоха.
към беседата >>
Останешъ ти самъ – нѣмашъ туй разположение, което имаше по-рано.
Нѣкой пѫть търпишъ. Загубишъ кѫща, пари, всичко ти взематъ – доволенъ си. Имашъ възлюбенъ синъ, дойде смъртьта, задигне го – стане ти криво. Или имашъ дъщеря, и нея ти задигнатъ. Имашъ най-после единъ приятель, и него задигнатъ.
Останешъ ти самъ – нѣмашъ туй разположение, което имаше по-рано.
Представете си, че ти имашъ два крака, ходишъ – разположенъ си. Отрѣжатъ ти единия кракъ – съ дървенъ кракъ ходи ли се? Съ дървенъ кракъ ще бѫдешъ ли тъй разположенъ, както съ здравия? – Никога не може. Или изгубишъ едното око.
към беседата >>
Казвамъ: Туй и отъ тархана по-лошо.
Вечерьта пъкъ ми донесла кисело млѣко – много студено. И казвамъ: „Не искамъ да го ямъ“. Казвамъ си: „Ще го постопля“. Турихъ го въ една паничка на собата. Тя била много гореща, пукна се паничката и се разля всичкото млѣко, почерня печката.
Казвамъ: Туй и отъ тархана по-лошо.
На себе си казвамъ: „Ти намираше причина, че онѣзи оставили тарханата, ами ти сега? “ И мене излъгаха. Имахъ едно стъкло, което не се пука – дъното му се отдѣли и всичкото млѣко излѣзе. Вечерьта ми взе три часа, докато си очистя собата. Отидохъ и четохъ.
към беседата >>
Да се освѣти Името Божие – да си помогнемъ на ума.
Имашъ една голѣма мѫчнотия. Чукнешъ така – тя се разчупи. Чрезъ Волята Божия ще премахнемъ мѫчнотиитѣ на физическото поле. Чрезъ Царството Божие ще премахнемъ мѫчнотиитѣ въ духовния свѣтъ. Чрезъ Името Божие ще премахнемъ мѫчнотиитѣ въ нашия умъ.
Да се освѣти Името Божие – да си помогнемъ на ума.
Да дойде Царството Божие – да помогнемъ на сърдцето. Да дойде Волята Божия – да помогнемъ на тѣлото. Казвамъ: Това е велика задача, която хората иматъ сега. Когато всинца започнемъ така да слугуваме, ние сме вече въ новата епоха.
към беседата >>
Представете си, че ти имашъ два крака, ходишъ – разположенъ си.
Загубишъ кѫща, пари, всичко ти взематъ – доволенъ си. Имашъ възлюбенъ синъ, дойде смъртьта, задигне го – стане ти криво. Или имашъ дъщеря, и нея ти задигнатъ. Имашъ най-после единъ приятель, и него задигнатъ. Останешъ ти самъ – нѣмашъ туй разположение, което имаше по-рано.
Представете си, че ти имашъ два крака, ходишъ – разположенъ си.
Отрѣжатъ ти единия кракъ – съ дървенъ кракъ ходи ли се? Съ дървенъ кракъ ще бѫдешъ ли тъй разположенъ, както съ здравия? – Никога не може. Или изгубишъ едното око. Ще бѫдешъ доволенъ, но туй доволство е голѣмо изпитание.
към беседата >>
На себе си казвамъ: „Ти намираше причина, че онѣзи оставили тарханата, ами ти сега?
И казвамъ: „Не искамъ да го ямъ“. Казвамъ си: „Ще го постопля“. Турихъ го въ една паничка на собата. Тя била много гореща, пукна се паничката и се разля всичкото млѣко, почерня печката. Казвамъ: Туй и отъ тархана по-лошо.
На себе си казвамъ: „Ти намираше причина, че онѣзи оставили тарханата, ами ти сега?
“ И мене излъгаха. Имахъ едно стъкло, което не се пука – дъното му се отдѣли и всичкото млѣко излѣзе. Вечерьта ми взе три часа, докато си очистя собата. Отидохъ и четохъ. Оставихъ да изстине и търкахъ съ ножа.
към беседата >>
Да дойде Царството Божие – да помогнемъ на сърдцето.
Чукнешъ така – тя се разчупи. Чрезъ Волята Божия ще премахнемъ мѫчнотиитѣ на физическото поле. Чрезъ Царството Божие ще премахнемъ мѫчнотиитѣ въ духовния свѣтъ. Чрезъ Името Божие ще премахнемъ мѫчнотиитѣ въ нашия умъ. Да се освѣти Името Божие – да си помогнемъ на ума.
Да дойде Царството Божие – да помогнемъ на сърдцето.
Да дойде Волята Божия – да помогнемъ на тѣлото. Казвамъ: Това е велика задача, която хората иматъ сега. Когато всинца започнемъ така да слугуваме, ние сме вече въ новата епоха.
към беседата >>
Отрѣжатъ ти единия кракъ – съ дървенъ кракъ ходи ли се?
Имашъ възлюбенъ синъ, дойде смъртьта, задигне го – стане ти криво. Или имашъ дъщеря, и нея ти задигнатъ. Имашъ най-после единъ приятель, и него задигнатъ. Останешъ ти самъ – нѣмашъ туй разположение, което имаше по-рано. Представете си, че ти имашъ два крака, ходишъ – разположенъ си.
Отрѣжатъ ти единия кракъ – съ дървенъ кракъ ходи ли се?
Съ дървенъ кракъ ще бѫдешъ ли тъй разположенъ, както съ здравия? – Никога не може. Или изгубишъ едното око. Ще бѫдешъ доволенъ, но туй доволство е голѣмо изпитание. Човѣкъ, като има какъ да цени краката си, какъ да цени ушитѣ си, да знае какъ да цени сърдцето си и ума си – да знае какъ да цени всичко.
към беседата >>
“ И мене излъгаха.
Казвамъ си: „Ще го постопля“. Турихъ го въ една паничка на собата. Тя била много гореща, пукна се паничката и се разля всичкото млѣко, почерня печката. Казвамъ: Туй и отъ тархана по-лошо. На себе си казвамъ: „Ти намираше причина, че онѣзи оставили тарханата, ами ти сега?
“ И мене излъгаха.
Имахъ едно стъкло, което не се пука – дъното му се отдѣли и всичкото млѣко излѣзе. Вечерьта ми взе три часа, докато си очистя собата. Отидохъ и четохъ. Оставихъ да изстине и търкахъ съ ножа. Казвамъ: Вечерно време яде ли се кисело млѣко?
към беседата >>
Да дойде Волята Божия – да помогнемъ на тѣлото.
Чрезъ Волята Божия ще премахнемъ мѫчнотиитѣ на физическото поле. Чрезъ Царството Божие ще премахнемъ мѫчнотиитѣ въ духовния свѣтъ. Чрезъ Името Божие ще премахнемъ мѫчнотиитѣ въ нашия умъ. Да се освѣти Името Божие – да си помогнемъ на ума. Да дойде Царството Божие – да помогнемъ на сърдцето.
Да дойде Волята Божия – да помогнемъ на тѣлото.
Казвамъ: Това е велика задача, която хората иматъ сега. Когато всинца започнемъ така да слугуваме, ние сме вече въ новата епоха.
към беседата >>
Съ дървенъ кракъ ще бѫдешъ ли тъй разположенъ, както съ здравия?
Или имашъ дъщеря, и нея ти задигнатъ. Имашъ най-после единъ приятель, и него задигнатъ. Останешъ ти самъ – нѣмашъ туй разположение, което имаше по-рано. Представете си, че ти имашъ два крака, ходишъ – разположенъ си. Отрѣжатъ ти единия кракъ – съ дървенъ кракъ ходи ли се?
Съ дървенъ кракъ ще бѫдешъ ли тъй разположенъ, както съ здравия?
– Никога не може. Или изгубишъ едното око. Ще бѫдешъ доволенъ, но туй доволство е голѣмо изпитание. Човѣкъ, като има какъ да цени краката си, какъ да цени ушитѣ си, да знае какъ да цени сърдцето си и ума си – да знае какъ да цени всичко. Да дойде въ това положение, че никога да не допусне въ ума си нечиста мисъль.
към беседата >>
Имахъ едно стъкло, което не се пука – дъното му се отдѣли и всичкото млѣко излѣзе.
Турихъ го въ една паничка на собата. Тя била много гореща, пукна се паничката и се разля всичкото млѣко, почерня печката. Казвамъ: Туй и отъ тархана по-лошо. На себе си казвамъ: „Ти намираше причина, че онѣзи оставили тарханата, ами ти сега? “ И мене излъгаха.
Имахъ едно стъкло, което не се пука – дъното му се отдѣли и всичкото млѣко излѣзе.
Вечерьта ми взе три часа, докато си очистя собата. Отидохъ и четохъ. Оставихъ да изстине и търкахъ съ ножа. Казвамъ: Вечерно време яде ли се кисело млѣко? – Яде се.
към беседата >>
Казвамъ: Това е велика задача, която хората иматъ сега.
Чрезъ Царството Божие ще премахнемъ мѫчнотиитѣ въ духовния свѣтъ. Чрезъ Името Божие ще премахнемъ мѫчнотиитѣ въ нашия умъ. Да се освѣти Името Божие – да си помогнемъ на ума. Да дойде Царството Божие – да помогнемъ на сърдцето. Да дойде Волята Божия – да помогнемъ на тѣлото.
Казвамъ: Това е велика задача, която хората иматъ сега.
Когато всинца започнемъ така да слугуваме, ние сме вече въ новата епоха.
към беседата >>
– Никога не може.
Имашъ най-после единъ приятель, и него задигнатъ. Останешъ ти самъ – нѣмашъ туй разположение, което имаше по-рано. Представете си, че ти имашъ два крака, ходишъ – разположенъ си. Отрѣжатъ ти единия кракъ – съ дървенъ кракъ ходи ли се? Съ дървенъ кракъ ще бѫдешъ ли тъй разположенъ, както съ здравия?
– Никога не може.
Или изгубишъ едното око. Ще бѫдешъ доволенъ, но туй доволство е голѣмо изпитание. Човѣкъ, като има какъ да цени краката си, какъ да цени ушитѣ си, да знае какъ да цени сърдцето си и ума си – да знае какъ да цени всичко. Да дойде въ това положение, че никога да не допусне въ ума си нечиста мисъль. Нечиститѣ мисли да ги държишъ отвънъ.
към беседата >>
Вечерьта ми взе три часа, докато си очистя собата.
Тя била много гореща, пукна се паничката и се разля всичкото млѣко, почерня печката. Казвамъ: Туй и отъ тархана по-лошо. На себе си казвамъ: „Ти намираше причина, че онѣзи оставили тарханата, ами ти сега? “ И мене излъгаха. Имахъ едно стъкло, което не се пука – дъното му се отдѣли и всичкото млѣко излѣзе.
Вечерьта ми взе три часа, докато си очистя собата.
Отидохъ и четохъ. Оставихъ да изстине и търкахъ съ ножа. Казвамъ: Вечерно време яде ли се кисело млѣко? – Яде се. Та казвамъ: Въ живота такива работи ще се случватъ, които постоянно ни дразнятъ.
към беседата >>
Когато всинца започнемъ така да слугуваме, ние сме вече въ новата епоха.
Чрезъ Името Божие ще премахнемъ мѫчнотиитѣ въ нашия умъ. Да се освѣти Името Божие – да си помогнемъ на ума. Да дойде Царството Божие – да помогнемъ на сърдцето. Да дойде Волята Божия – да помогнемъ на тѣлото. Казвамъ: Това е велика задача, която хората иматъ сега.
Когато всинца започнемъ така да слугуваме, ние сме вече въ новата епоха.
към беседата >>
Или изгубишъ едното око.
Останешъ ти самъ – нѣмашъ туй разположение, което имаше по-рано. Представете си, че ти имашъ два крака, ходишъ – разположенъ си. Отрѣжатъ ти единия кракъ – съ дървенъ кракъ ходи ли се? Съ дървенъ кракъ ще бѫдешъ ли тъй разположенъ, както съ здравия? – Никога не може.
Или изгубишъ едното око.
Ще бѫдешъ доволенъ, но туй доволство е голѣмо изпитание. Човѣкъ, като има какъ да цени краката си, какъ да цени ушитѣ си, да знае какъ да цени сърдцето си и ума си – да знае какъ да цени всичко. Да дойде въ това положение, че никога да не допусне въ ума си нечиста мисъль. Нечиститѣ мисли да ги държишъ отвънъ. Отвънъ може да те обикалятъ, колкото си искашъ.
към беседата >>
Отидохъ и четохъ.
Казвамъ: Туй и отъ тархана по-лошо. На себе си казвамъ: „Ти намираше причина, че онѣзи оставили тарханата, ами ти сега? “ И мене излъгаха. Имахъ едно стъкло, което не се пука – дъното му се отдѣли и всичкото млѣко излѣзе. Вечерьта ми взе три часа, докато си очистя собата.
Отидохъ и четохъ.
Оставихъ да изстине и търкахъ съ ножа. Казвамъ: Вечерно време яде ли се кисело млѣко? – Яде се. Та казвамъ: Въ живота такива работи ще се случватъ, които постоянно ни дразнятъ. Нѣщо ми казваше: „Вземи това млѣко“, но азъ закѫснѣхъ отъ една секунда.
към беседата >>
Да се прослави Името Божие, да дойде Царството Божие, да бѫде Волята Божия – съ тѣлото си, съ сърдцето си и съ ума си.
Да се прослави Името Божие, да дойде Царството Божие, да бѫде Волята Божия – съ тѣлото си, съ сърдцето си и съ ума си.
към беседата >>
Ще бѫдешъ доволенъ, но туй доволство е голѣмо изпитание.
Представете си, че ти имашъ два крака, ходишъ – разположенъ си. Отрѣжатъ ти единия кракъ – съ дървенъ кракъ ходи ли се? Съ дървенъ кракъ ще бѫдешъ ли тъй разположенъ, както съ здравия? – Никога не може. Или изгубишъ едното око.
Ще бѫдешъ доволенъ, но туй доволство е голѣмо изпитание.
Човѣкъ, като има какъ да цени краката си, какъ да цени ушитѣ си, да знае какъ да цени сърдцето си и ума си – да знае какъ да цени всичко. Да дойде въ това положение, че никога да не допусне въ ума си нечиста мисъль. Нечиститѣ мисли да ги държишъ отвънъ. Отвънъ може да те обикалятъ, колкото си искашъ. И нечиститѣ желания могатъ да те обикалятъ отвънъ.
към беседата >>
Оставихъ да изстине и търкахъ съ ножа.
На себе си казвамъ: „Ти намираше причина, че онѣзи оставили тарханата, ами ти сега? “ И мене излъгаха. Имахъ едно стъкло, което не се пука – дъното му се отдѣли и всичкото млѣко излѣзе. Вечерьта ми взе три часа, докато си очистя собата. Отидохъ и четохъ.
Оставихъ да изстине и търкахъ съ ножа.
Казвамъ: Вечерно време яде ли се кисело млѣко? – Яде се. Та казвамъ: Въ живота такива работи ще се случватъ, които постоянно ни дразнятъ. Нѣщо ми казваше: „Вземи това млѣко“, но азъ закѫснѣхъ отъ една секунда. Още въ първата секунда трѣбваше да го взема.
към беседата >>
Ето каква е задачата.
Ето каква е задачата.
Като станешъ сутринь, като се събудишъ – поблагодари на Бога за хубавия умъ, който ти е далъ. Къмъ обѣдъ поблагодари на Бога за хубавото сърдце, което Богъ ти е далъ. И вечерь поблагодари на Бога за тѣлото си. Презъ тази седмица три пѫти благодарете на Бога за ума, за сърдцето и за тѣлото. Ако друго не може да направите, това може да го направите.
към беседата >>
Човѣкъ, като има какъ да цени краката си, какъ да цени ушитѣ си, да знае какъ да цени сърдцето си и ума си – да знае какъ да цени всичко.
Отрѣжатъ ти единия кракъ – съ дървенъ кракъ ходи ли се? Съ дървенъ кракъ ще бѫдешъ ли тъй разположенъ, както съ здравия? – Никога не може. Или изгубишъ едното око. Ще бѫдешъ доволенъ, но туй доволство е голѣмо изпитание.
Човѣкъ, като има какъ да цени краката си, какъ да цени ушитѣ си, да знае какъ да цени сърдцето си и ума си – да знае какъ да цени всичко.
Да дойде въ това положение, че никога да не допусне въ ума си нечиста мисъль. Нечиститѣ мисли да ги държишъ отвънъ. Отвънъ може да те обикалятъ, колкото си искашъ. И нечиститѣ желания могатъ да те обикалятъ отвънъ. Може да дойде нѣкаква съблазънь.
към беседата >>
Казвамъ: Вечерно време яде ли се кисело млѣко?
“ И мене излъгаха. Имахъ едно стъкло, което не се пука – дъното му се отдѣли и всичкото млѣко излѣзе. Вечерьта ми взе три часа, докато си очистя собата. Отидохъ и четохъ. Оставихъ да изстине и търкахъ съ ножа.
Казвамъ: Вечерно време яде ли се кисело млѣко?
– Яде се. Та казвамъ: Въ живота такива работи ще се случватъ, които постоянно ни дразнятъ. Нѣщо ми казваше: „Вземи това млѣко“, но азъ закѫснѣхъ отъ една секунда. Още въ първата секунда трѣбваше да го взема. После, като стана работата, виждамъ по колко начина съмъ можалъ да предотвратя това, което стана.
към беседата >>
Като станешъ сутринь, като се събудишъ – поблагодари на Бога за хубавия умъ, който ти е далъ.
Ето каква е задачата.
Като станешъ сутринь, като се събудишъ – поблагодари на Бога за хубавия умъ, който ти е далъ.
Къмъ обѣдъ поблагодари на Бога за хубавото сърдце, което Богъ ти е далъ. И вечерь поблагодари на Бога за тѣлото си. Презъ тази седмица три пѫти благодарете на Бога за ума, за сърдцето и за тѣлото. Ако друго не може да направите, това може да го направите.
към беседата >>
Да дойде въ това положение, че никога да не допусне въ ума си нечиста мисъль.
Съ дървенъ кракъ ще бѫдешъ ли тъй разположенъ, както съ здравия? – Никога не може. Или изгубишъ едното око. Ще бѫдешъ доволенъ, но туй доволство е голѣмо изпитание. Човѣкъ, като има какъ да цени краката си, какъ да цени ушитѣ си, да знае какъ да цени сърдцето си и ума си – да знае какъ да цени всичко.
Да дойде въ това положение, че никога да не допусне въ ума си нечиста мисъль.
Нечиститѣ мисли да ги държишъ отвънъ. Отвънъ може да те обикалятъ, колкото си искашъ. И нечиститѣ желания могатъ да те обикалятъ отвънъ. Може да дойде нѣкаква съблазънь.
към беседата >>
– Яде се.
Имахъ едно стъкло, което не се пука – дъното му се отдѣли и всичкото млѣко излѣзе. Вечерьта ми взе три часа, докато си очистя собата. Отидохъ и четохъ. Оставихъ да изстине и търкахъ съ ножа. Казвамъ: Вечерно време яде ли се кисело млѣко?
– Яде се.
Та казвамъ: Въ живота такива работи ще се случватъ, които постоянно ни дразнятъ. Нѣщо ми казваше: „Вземи това млѣко“, но азъ закѫснѣхъ отъ една секунда. Още въ първата секунда трѣбваше да го взема. После, като стана работата, виждамъ по колко начина съмъ можалъ да предотвратя това, което стана. Трѣбваше да туря дилафа на печката и отгоре млѣкото да има въздухъ.
към беседата >>
Къмъ обѣдъ поблагодари на Бога за хубавото сърдце, което Богъ ти е далъ.
Ето каква е задачата. Като станешъ сутринь, като се събудишъ – поблагодари на Бога за хубавия умъ, който ти е далъ.
Къмъ обѣдъ поблагодари на Бога за хубавото сърдце, което Богъ ти е далъ.
И вечерь поблагодари на Бога за тѣлото си. Презъ тази седмица три пѫти благодарете на Бога за ума, за сърдцето и за тѣлото. Ако друго не може да направите, това може да го направите.
към беседата >>
Нечиститѣ мисли да ги държишъ отвънъ.
– Никога не може. Или изгубишъ едното око. Ще бѫдешъ доволенъ, но туй доволство е голѣмо изпитание. Човѣкъ, като има какъ да цени краката си, какъ да цени ушитѣ си, да знае какъ да цени сърдцето си и ума си – да знае какъ да цени всичко. Да дойде въ това положение, че никога да не допусне въ ума си нечиста мисъль.
Нечиститѣ мисли да ги държишъ отвънъ.
Отвънъ може да те обикалятъ, колкото си искашъ. И нечиститѣ желания могатъ да те обикалятъ отвънъ. Може да дойде нѣкаква съблазънь.
към беседата >>
Та казвамъ: Въ живота такива работи ще се случватъ, които постоянно ни дразнятъ.
Вечерьта ми взе три часа, докато си очистя собата. Отидохъ и четохъ. Оставихъ да изстине и търкахъ съ ножа. Казвамъ: Вечерно време яде ли се кисело млѣко? – Яде се.
Та казвамъ: Въ живота такива работи ще се случватъ, които постоянно ни дразнятъ.
Нѣщо ми казваше: „Вземи това млѣко“, но азъ закѫснѣхъ отъ една секунда. Още въ първата секунда трѣбваше да го взема. После, като стана работата, виждамъ по колко начина съмъ можалъ да предотвратя това, което стана. Трѣбваше да туря дилафа на печката и отгоре млѣкото да има въздухъ. Ако се пукне, поне съ дилафа можехъ да взема дъното, което сега остана на печката.
към беседата >>
И вечерь поблагодари на Бога за тѣлото си.
Ето каква е задачата. Като станешъ сутринь, като се събудишъ – поблагодари на Бога за хубавия умъ, който ти е далъ. Къмъ обѣдъ поблагодари на Бога за хубавото сърдце, което Богъ ти е далъ.
И вечерь поблагодари на Бога за тѣлото си.
Презъ тази седмица три пѫти благодарете на Бога за ума, за сърдцето и за тѣлото. Ако друго не може да направите, това може да го направите.
към беседата >>
Отвънъ може да те обикалятъ, колкото си искашъ.
Или изгубишъ едното око. Ще бѫдешъ доволенъ, но туй доволство е голѣмо изпитание. Човѣкъ, като има какъ да цени краката си, какъ да цени ушитѣ си, да знае какъ да цени сърдцето си и ума си – да знае какъ да цени всичко. Да дойде въ това положение, че никога да не допусне въ ума си нечиста мисъль. Нечиститѣ мисли да ги държишъ отвънъ.
Отвънъ може да те обикалятъ, колкото си искашъ.
И нечиститѣ желания могатъ да те обикалятъ отвънъ. Може да дойде нѣкаква съблазънь.
към беседата >>
Нѣщо ми казваше: „Вземи това млѣко“, но азъ закѫснѣхъ отъ една секунда.
Отидохъ и четохъ. Оставихъ да изстине и търкахъ съ ножа. Казвамъ: Вечерно време яде ли се кисело млѣко? – Яде се. Та казвамъ: Въ живота такива работи ще се случватъ, които постоянно ни дразнятъ.
Нѣщо ми казваше: „Вземи това млѣко“, но азъ закѫснѣхъ отъ една секунда.
Още въ първата секунда трѣбваше да го взема. После, като стана работата, виждамъ по колко начина съмъ можалъ да предотвратя това, което стана. Трѣбваше да туря дилафа на печката и отгоре млѣкото да има въздухъ. Ако се пукне, поне съ дилафа можехъ да взема дъното, което сега остана на печката. Започнахъ да мисля, че втори пѫть съ дилафа ще го туря, че после трѣбваше да работя съ часове.
към беседата >>
Презъ тази седмица три пѫти благодарете на Бога за ума, за сърдцето и за тѣлото.
Ето каква е задачата. Като станешъ сутринь, като се събудишъ – поблагодари на Бога за хубавия умъ, който ти е далъ. Къмъ обѣдъ поблагодари на Бога за хубавото сърдце, което Богъ ти е далъ. И вечерь поблагодари на Бога за тѣлото си.
Презъ тази седмица три пѫти благодарете на Бога за ума, за сърдцето и за тѣлото.
Ако друго не може да направите, това може да го направите.
към беседата >>
И нечиститѣ желания могатъ да те обикалятъ отвънъ.
Ще бѫдешъ доволенъ, но туй доволство е голѣмо изпитание. Човѣкъ, като има какъ да цени краката си, какъ да цени ушитѣ си, да знае какъ да цени сърдцето си и ума си – да знае какъ да цени всичко. Да дойде въ това положение, че никога да не допусне въ ума си нечиста мисъль. Нечиститѣ мисли да ги държишъ отвънъ. Отвънъ може да те обикалятъ, колкото си искашъ.
И нечиститѣ желания могатъ да те обикалятъ отвънъ.
Може да дойде нѣкаква съблазънь.
към беседата >>
Още въ първата секунда трѣбваше да го взема.
Оставихъ да изстине и търкахъ съ ножа. Казвамъ: Вечерно време яде ли се кисело млѣко? – Яде се. Та казвамъ: Въ живота такива работи ще се случватъ, които постоянно ни дразнятъ. Нѣщо ми казваше: „Вземи това млѣко“, но азъ закѫснѣхъ отъ една секунда.
Още въ първата секунда трѣбваше да го взема.
После, като стана работата, виждамъ по колко начина съмъ можалъ да предотвратя това, което стана. Трѣбваше да туря дилафа на печката и отгоре млѣкото да има въздухъ. Ако се пукне, поне съ дилафа можехъ да взема дъното, което сега остана на печката. Започнахъ да мисля, че втори пѫть съ дилафа ще го туря, че после трѣбваше да работя съ часове. Почерня собата.
към беседата >>
Ако друго не може да направите, това може да го направите.
Ето каква е задачата. Като станешъ сутринь, като се събудишъ – поблагодари на Бога за хубавия умъ, който ти е далъ. Къмъ обѣдъ поблагодари на Бога за хубавото сърдце, което Богъ ти е далъ. И вечерь поблагодари на Бога за тѣлото си. Презъ тази седмица три пѫти благодарете на Бога за ума, за сърдцето и за тѣлото.
Ако друго не може да направите, това може да го направите.
към беседата >>
Може да дойде нѣкаква съблазънь.
Човѣкъ, като има какъ да цени краката си, какъ да цени ушитѣ си, да знае какъ да цени сърдцето си и ума си – да знае какъ да цени всичко. Да дойде въ това положение, че никога да не допусне въ ума си нечиста мисъль. Нечиститѣ мисли да ги държишъ отвънъ. Отвънъ може да те обикалятъ, колкото си искашъ. И нечиститѣ желания могатъ да те обикалятъ отвънъ.
Може да дойде нѣкаква съблазънь.
към беседата >>
После, като стана работата, виждамъ по колко начина съмъ можалъ да предотвратя това, което стана.
Казвамъ: Вечерно време яде ли се кисело млѣко? – Яде се. Та казвамъ: Въ живота такива работи ще се случватъ, които постоянно ни дразнятъ. Нѣщо ми казваше: „Вземи това млѣко“, но азъ закѫснѣхъ отъ една секунда. Още въ първата секунда трѣбваше да го взема.
После, като стана работата, виждамъ по колко начина съмъ можалъ да предотвратя това, което стана.
Трѣбваше да туря дилафа на печката и отгоре млѣкото да има въздухъ. Ако се пукне, поне съ дилафа можехъ да взема дъното, което сега остана на печката. Започнахъ да мисля, че втори пѫть съ дилафа ще го туря, че после трѣбваше да работя съ часове. Почерня собата. Понеже имамъ малко кашлица, хрема, казвамъ: За добро е.
към беседата >>
Разправяше ми единъ свещеникъ, единъ доста напредналъ свещеникъ.
Разправяше ми единъ свещеникъ, единъ доста напредналъ свещеникъ.
Казва: „Чудно, човѣкъ на 85 години съмъ. Когато бѣхъ младъ, искахъ да живѣя по-чистъ животъ. На 85 години съмъ сега, иде ми на умъ много пѫти: ако ми се даде случай да взема пари отъ нѣкѫде или, ако съмъ ималъ случай, защо не съмъ взелъ тия пари тогава. Казвамъ си: „Ти си човѣкъ, готвишъ се за онзи свѣтъ“, мине ми мисъль – таманъ ще се уреди работата“. Казвамъ: Тази работа не върви.
към беседата >>
Трѣбваше да туря дилафа на печката и отгоре млѣкото да има въздухъ.
– Яде се. Та казвамъ: Въ живота такива работи ще се случватъ, които постоянно ни дразнятъ. Нѣщо ми казваше: „Вземи това млѣко“, но азъ закѫснѣхъ отъ една секунда. Още въ първата секунда трѣбваше да го взема. После, като стана работата, виждамъ по колко начина съмъ можалъ да предотвратя това, което стана.
Трѣбваше да туря дилафа на печката и отгоре млѣкото да има въздухъ.
Ако се пукне, поне съ дилафа можехъ да взема дъното, което сега остана на печката. Започнахъ да мисля, че втори пѫть съ дилафа ще го туря, че после трѣбваше да работя съ часове. Почерня собата. Понеже имамъ малко кашлица, хрема, казвамъ: За добро е. Образува се вѫглена киселина отъ млѣкото, пъкъ млѣкото лечебно действува.
към беседата >>
Казва: „Чудно, човѣкъ на 85 години съмъ.
Разправяше ми единъ свещеникъ, единъ доста напредналъ свещеникъ.
Казва: „Чудно, човѣкъ на 85 години съмъ.
Когато бѣхъ младъ, искахъ да живѣя по-чистъ животъ. На 85 години съмъ сега, иде ми на умъ много пѫти: ако ми се даде случай да взема пари отъ нѣкѫде или, ако съмъ ималъ случай, защо не съмъ взелъ тия пари тогава. Казвамъ си: „Ти си човѣкъ, готвишъ се за онзи свѣтъ“, мине ми мисъль – таманъ ще се уреди работата“. Казвамъ: Тази работа не върви. Питамъ: Кое попа занимава сега?
към беседата >>
Ако се пукне, поне съ дилафа можехъ да взема дъното, което сега остана на печката.
Та казвамъ: Въ живота такива работи ще се случватъ, които постоянно ни дразнятъ. Нѣщо ми казваше: „Вземи това млѣко“, но азъ закѫснѣхъ отъ една секунда. Още въ първата секунда трѣбваше да го взема. После, като стана работата, виждамъ по колко начина съмъ можалъ да предотвратя това, което стана. Трѣбваше да туря дилафа на печката и отгоре млѣкото да има въздухъ.
Ако се пукне, поне съ дилафа можехъ да взема дъното, което сега остана на печката.
Започнахъ да мисля, че втори пѫть съ дилафа ще го туря, че после трѣбваше да работя съ часове. Почерня собата. Понеже имамъ малко кашлица, хрема, казвамъ: За добро е. Образува се вѫглена киселина отъ млѣкото, пъкъ млѣкото лечебно действува. И действително, като се дигна този димъ – лѣкува ме.
към беседата >>
Когато бѣхъ младъ, искахъ да живѣя по-чистъ животъ.
Разправяше ми единъ свещеникъ, единъ доста напредналъ свещеникъ. Казва: „Чудно, човѣкъ на 85 години съмъ.
Когато бѣхъ младъ, искахъ да живѣя по-чистъ животъ.
На 85 години съмъ сега, иде ми на умъ много пѫти: ако ми се даде случай да взема пари отъ нѣкѫде или, ако съмъ ималъ случай, защо не съмъ взелъ тия пари тогава. Казвамъ си: „Ти си човѣкъ, готвишъ се за онзи свѣтъ“, мине ми мисъль – таманъ ще се уреди работата“. Казвамъ: Тази работа не върви. Питамъ: Кое попа занимава сега? Да допуснемъ, че вие минавате нѣкѫде, виждате ябълка и казвате: „Изкушава ме нѣщо“.
към беседата >>
Започнахъ да мисля, че втори пѫть съ дилафа ще го туря, че после трѣбваше да работя съ часове.
Нѣщо ми казваше: „Вземи това млѣко“, но азъ закѫснѣхъ отъ една секунда. Още въ първата секунда трѣбваше да го взема. После, като стана работата, виждамъ по колко начина съмъ можалъ да предотвратя това, което стана. Трѣбваше да туря дилафа на печката и отгоре млѣкото да има въздухъ. Ако се пукне, поне съ дилафа можехъ да взема дъното, което сега остана на печката.
Започнахъ да мисля, че втори пѫть съ дилафа ще го туря, че после трѣбваше да работя съ часове.
Почерня собата. Понеже имамъ малко кашлица, хрема, казвамъ: За добро е. Образува се вѫглена киселина отъ млѣкото, пъкъ млѣкото лечебно действува. И действително, като се дигна този димъ – лѣкува ме. Кашлицата се наяде съ млѣко.
към беседата >>
На 85 години съмъ сега, иде ми на умъ много пѫти: ако ми се даде случай да взема пари отъ нѣкѫде или, ако съмъ ималъ случай, защо не съмъ взелъ тия пари тогава.
Разправяше ми единъ свещеникъ, единъ доста напредналъ свещеникъ. Казва: „Чудно, човѣкъ на 85 години съмъ. Когато бѣхъ младъ, искахъ да живѣя по-чистъ животъ.
На 85 години съмъ сега, иде ми на умъ много пѫти: ако ми се даде случай да взема пари отъ нѣкѫде или, ако съмъ ималъ случай, защо не съмъ взелъ тия пари тогава.
Казвамъ си: „Ти си човѣкъ, готвишъ се за онзи свѣтъ“, мине ми мисъль – таманъ ще се уреди работата“. Казвамъ: Тази работа не върви. Питамъ: Кое попа занимава сега? Да допуснемъ, че вие минавате нѣкѫде, виждате ябълка и казвате: „Изкушава ме нѣщо“. Виждашъ круша и казвашъ, че нѣщо те изкушава и искашъ да вземешъ една.
към беседата >>
Почерня собата.
Още въ първата секунда трѣбваше да го взема. После, като стана работата, виждамъ по колко начина съмъ можалъ да предотвратя това, което стана. Трѣбваше да туря дилафа на печката и отгоре млѣкото да има въздухъ. Ако се пукне, поне съ дилафа можехъ да взема дъното, което сега остана на печката. Започнахъ да мисля, че втори пѫть съ дилафа ще го туря, че после трѣбваше да работя съ часове.
Почерня собата.
Понеже имамъ малко кашлица, хрема, казвамъ: За добро е. Образува се вѫглена киселина отъ млѣкото, пъкъ млѣкото лечебно действува. И действително, като се дигна този димъ – лѣкува ме. Кашлицата се наяде съ млѣко. Рекохъ: За добро е.
към беседата >>
Казвамъ си: „Ти си човѣкъ, готвишъ се за онзи свѣтъ“, мине ми мисъль – таманъ ще се уреди работата“.
Разправяше ми единъ свещеникъ, единъ доста напредналъ свещеникъ. Казва: „Чудно, човѣкъ на 85 години съмъ. Когато бѣхъ младъ, искахъ да живѣя по-чистъ животъ. На 85 години съмъ сега, иде ми на умъ много пѫти: ако ми се даде случай да взема пари отъ нѣкѫде или, ако съмъ ималъ случай, защо не съмъ взелъ тия пари тогава.
Казвамъ си: „Ти си човѣкъ, готвишъ се за онзи свѣтъ“, мине ми мисъль – таманъ ще се уреди работата“.
Казвамъ: Тази работа не върви. Питамъ: Кое попа занимава сега? Да допуснемъ, че вие минавате нѣкѫде, виждате ябълка и казвате: „Изкушава ме нѣщо“. Виждашъ круша и казвашъ, че нѣщо те изкушава и искашъ да вземешъ една. Въ плодоветѣ има една привлекателна сила.
към беседата >>
Понеже имамъ малко кашлица, хрема, казвамъ: За добро е.
После, като стана работата, виждамъ по колко начина съмъ можалъ да предотвратя това, което стана. Трѣбваше да туря дилафа на печката и отгоре млѣкото да има въздухъ. Ако се пукне, поне съ дилафа можехъ да взема дъното, което сега остана на печката. Започнахъ да мисля, че втори пѫть съ дилафа ще го туря, че после трѣбваше да работя съ часове. Почерня собата.
Понеже имамъ малко кашлица, хрема, казвамъ: За добро е.
Образува се вѫглена киселина отъ млѣкото, пъкъ млѣкото лечебно действува. И действително, като се дигна този димъ – лѣкува ме. Кашлицата се наяде съ млѣко. Рекохъ: За добро е. Като дойде тази сестра, която остави тарханата на собата, единъ съветъ ѝ дадохъ: „Не оставяй тарханата на собата.
към беседата >>
Казвамъ: Тази работа не върви.
Разправяше ми единъ свещеникъ, единъ доста напредналъ свещеникъ. Казва: „Чудно, човѣкъ на 85 години съмъ. Когато бѣхъ младъ, искахъ да живѣя по-чистъ животъ. На 85 години съмъ сега, иде ми на умъ много пѫти: ако ми се даде случай да взема пари отъ нѣкѫде или, ако съмъ ималъ случай, защо не съмъ взелъ тия пари тогава. Казвамъ си: „Ти си човѣкъ, готвишъ се за онзи свѣтъ“, мине ми мисъль – таманъ ще се уреди работата“.
Казвамъ: Тази работа не върви.
Питамъ: Кое попа занимава сега? Да допуснемъ, че вие минавате нѣкѫде, виждате ябълка и казвате: „Изкушава ме нѣщо“. Виждашъ круша и казвашъ, че нѣщо те изкушава и искашъ да вземешъ една. Въ плодоветѣ има една привлекателна сила. Нѣкой пѫть симпатия има между плодоветѣ, нѣкой плодъ може да има симпатия къмъ тебе.
към беседата >>
Образува се вѫглена киселина отъ млѣкото, пъкъ млѣкото лечебно действува.
Трѣбваше да туря дилафа на печката и отгоре млѣкото да има въздухъ. Ако се пукне, поне съ дилафа можехъ да взема дъното, което сега остана на печката. Започнахъ да мисля, че втори пѫть съ дилафа ще го туря, че после трѣбваше да работя съ часове. Почерня собата. Понеже имамъ малко кашлица, хрема, казвамъ: За добро е.
Образува се вѫглена киселина отъ млѣкото, пъкъ млѣкото лечебно действува.
И действително, като се дигна този димъ – лѣкува ме. Кашлицата се наяде съ млѣко. Рекохъ: За добро е. Като дойде тази сестра, която остави тарханата на собата, единъ съветъ ѝ дадохъ: „Не оставяй тарханата на собата. Азъ като дойда, ще я туря да се стопли“.
към беседата >>
Питамъ: Кое попа занимава сега?
Казва: „Чудно, човѣкъ на 85 години съмъ. Когато бѣхъ младъ, искахъ да живѣя по-чистъ животъ. На 85 години съмъ сега, иде ми на умъ много пѫти: ако ми се даде случай да взема пари отъ нѣкѫде или, ако съмъ ималъ случай, защо не съмъ взелъ тия пари тогава. Казвамъ си: „Ти си човѣкъ, готвишъ се за онзи свѣтъ“, мине ми мисъль – таманъ ще се уреди работата“. Казвамъ: Тази работа не върви.
Питамъ: Кое попа занимава сега?
Да допуснемъ, че вие минавате нѣкѫде, виждате ябълка и казвате: „Изкушава ме нѣщо“. Виждашъ круша и казвашъ, че нѣщо те изкушава и искашъ да вземешъ една. Въ плодоветѣ има една привлекателна сила. Нѣкой пѫть симпатия има между плодоветѣ, нѣкой плодъ може да има симпатия къмъ тебе. Привлече те и казва: „Вземи си отъ мене, но господарьтъ на крушата не дава“.
към беседата >>
И действително, като се дигна този димъ – лѣкува ме.
Ако се пукне, поне съ дилафа можехъ да взема дъното, което сега остана на печката. Започнахъ да мисля, че втори пѫть съ дилафа ще го туря, че после трѣбваше да работя съ часове. Почерня собата. Понеже имамъ малко кашлица, хрема, казвамъ: За добро е. Образува се вѫглена киселина отъ млѣкото, пъкъ млѣкото лечебно действува.
И действително, като се дигна този димъ – лѣкува ме.
Кашлицата се наяде съ млѣко. Рекохъ: За добро е. Като дойде тази сестра, която остави тарханата на собата, единъ съветъ ѝ дадохъ: „Не оставяй тарханата на собата. Азъ като дойда, ще я туря да се стопли“. Тя седи.
към беседата >>
Да допуснемъ, че вие минавате нѣкѫде, виждате ябълка и казвате: „Изкушава ме нѣщо“.
Когато бѣхъ младъ, искахъ да живѣя по-чистъ животъ. На 85 години съмъ сега, иде ми на умъ много пѫти: ако ми се даде случай да взема пари отъ нѣкѫде или, ако съмъ ималъ случай, защо не съмъ взелъ тия пари тогава. Казвамъ си: „Ти си човѣкъ, готвишъ се за онзи свѣтъ“, мине ми мисъль – таманъ ще се уреди работата“. Казвамъ: Тази работа не върви. Питамъ: Кое попа занимава сега?
Да допуснемъ, че вие минавате нѣкѫде, виждате ябълка и казвате: „Изкушава ме нѣщо“.
Виждашъ круша и казвашъ, че нѣщо те изкушава и искашъ да вземешъ една. Въ плодоветѣ има една привлекателна сила. Нѣкой пѫть симпатия има между плодоветѣ, нѣкой плодъ може да има симпатия къмъ тебе. Привлече те и казва: „Вземи си отъ мене, но господарьтъ на крушата не дава“. Крушата обича тебе повече, отколкото господаря си.
към беседата >>
Кашлицата се наяде съ млѣко.
Започнахъ да мисля, че втори пѫть съ дилафа ще го туря, че после трѣбваше да работя съ часове. Почерня собата. Понеже имамъ малко кашлица, хрема, казвамъ: За добро е. Образува се вѫглена киселина отъ млѣкото, пъкъ млѣкото лечебно действува. И действително, като се дигна този димъ – лѣкува ме.
Кашлицата се наяде съ млѣко.
Рекохъ: За добро е. Като дойде тази сестра, която остави тарханата на собата, единъ съветъ ѝ дадохъ: „Не оставяй тарханата на собата. Азъ като дойда, ще я туря да се стопли“. Тя седи. На себе си казвамъ: „Още веднажъ като туришъ млѣкото, ще туришъ дилафа отдолу, подъ паничката.
към беседата >>
Виждашъ круша и казвашъ, че нѣщо те изкушава и искашъ да вземешъ една.
На 85 години съмъ сега, иде ми на умъ много пѫти: ако ми се даде случай да взема пари отъ нѣкѫде или, ако съмъ ималъ случай, защо не съмъ взелъ тия пари тогава. Казвамъ си: „Ти си човѣкъ, готвишъ се за онзи свѣтъ“, мине ми мисъль – таманъ ще се уреди работата“. Казвамъ: Тази работа не върви. Питамъ: Кое попа занимава сега? Да допуснемъ, че вие минавате нѣкѫде, виждате ябълка и казвате: „Изкушава ме нѣщо“.
Виждашъ круша и казвашъ, че нѣщо те изкушава и искашъ да вземешъ една.
Въ плодоветѣ има една привлекателна сила. Нѣкой пѫть симпатия има между плодоветѣ, нѣкой плодъ може да има симпатия къмъ тебе. Привлече те и казва: „Вземи си отъ мене, но господарьтъ на крушата не дава“. Крушата обича тебе повече, отколкото господаря си. Вие ще кажете: „Възможно ли е туй?
към беседата >>
Рекохъ: За добро е.
Почерня собата. Понеже имамъ малко кашлица, хрема, казвамъ: За добро е. Образува се вѫглена киселина отъ млѣкото, пъкъ млѣкото лечебно действува. И действително, като се дигна този димъ – лѣкува ме. Кашлицата се наяде съ млѣко.
Рекохъ: За добро е.
Като дойде тази сестра, която остави тарханата на собата, единъ съветъ ѝ дадохъ: „Не оставяй тарханата на собата. Азъ като дойда, ще я туря да се стопли“. Тя седи. На себе си казвамъ: „Още веднажъ като туришъ млѣкото, ще туришъ дилафа отдолу, подъ паничката. Втори пѫть като топлишъ млѣко, ще туришъ дилафа, та като се пукне, ще вдигнешъ и нѣма да се излѣе млѣкото“.
към беседата >>
Въ плодоветѣ има една привлекателна сила.
Казвамъ си: „Ти си човѣкъ, готвишъ се за онзи свѣтъ“, мине ми мисъль – таманъ ще се уреди работата“. Казвамъ: Тази работа не върви. Питамъ: Кое попа занимава сега? Да допуснемъ, че вие минавате нѣкѫде, виждате ябълка и казвате: „Изкушава ме нѣщо“. Виждашъ круша и казвашъ, че нѣщо те изкушава и искашъ да вземешъ една.
Въ плодоветѣ има една привлекателна сила.
Нѣкой пѫть симпатия има между плодоветѣ, нѣкой плодъ може да има симпатия къмъ тебе. Привлече те и казва: „Вземи си отъ мене, но господарьтъ на крушата не дава“. Крушата обича тебе повече, отколкото господаря си. Вие ще кажете: „Възможно ли е туй? “ Сега мислите ли, че азъ мога да ви го докажа, че е възможно?
към беседата >>
Като дойде тази сестра, която остави тарханата на собата, единъ съветъ ѝ дадохъ: „Не оставяй тарханата на собата.
Понеже имамъ малко кашлица, хрема, казвамъ: За добро е. Образува се вѫглена киселина отъ млѣкото, пъкъ млѣкото лечебно действува. И действително, като се дигна този димъ – лѣкува ме. Кашлицата се наяде съ млѣко. Рекохъ: За добро е.
Като дойде тази сестра, която остави тарханата на собата, единъ съветъ ѝ дадохъ: „Не оставяй тарханата на собата.
Азъ като дойда, ще я туря да се стопли“. Тя седи. На себе си казвамъ: „Още веднажъ като туришъ млѣкото, ще туришъ дилафа отдолу, подъ паничката. Втори пѫть като топлишъ млѣко, ще туришъ дилафа, та като се пукне, ще вдигнешъ и нѣма да се излѣе млѣкото“. Никога не съмъ ималъ тъй хубаво кисело млѣко.
към беседата >>
Нѣкой пѫть симпатия има между плодоветѣ, нѣкой плодъ може да има симпатия къмъ тебе.
Казвамъ: Тази работа не върви. Питамъ: Кое попа занимава сега? Да допуснемъ, че вие минавате нѣкѫде, виждате ябълка и казвате: „Изкушава ме нѣщо“. Виждашъ круша и казвашъ, че нѣщо те изкушава и искашъ да вземешъ една. Въ плодоветѣ има една привлекателна сила.
Нѣкой пѫть симпатия има между плодоветѣ, нѣкой плодъ може да има симпатия къмъ тебе.
Привлече те и казва: „Вземи си отъ мене, но господарьтъ на крушата не дава“. Крушата обича тебе повече, отколкото господаря си. Вие ще кажете: „Възможно ли е туй? “ Сега мислите ли, че азъ мога да ви го докажа, че е възможно? – Мога да ви го докажа.
към беседата >>
Азъ като дойда, ще я туря да се стопли“.
Образува се вѫглена киселина отъ млѣкото, пъкъ млѣкото лечебно действува. И действително, като се дигна този димъ – лѣкува ме. Кашлицата се наяде съ млѣко. Рекохъ: За добро е. Като дойде тази сестра, която остави тарханата на собата, единъ съветъ ѝ дадохъ: „Не оставяй тарханата на собата.
Азъ като дойда, ще я туря да се стопли“.
Тя седи. На себе си казвамъ: „Още веднажъ като туришъ млѣкото, ще туришъ дилафа отдолу, подъ паничката. Втори пѫть като топлишъ млѣко, ще туришъ дилафа, та като се пукне, ще вдигнешъ и нѣма да се излѣе млѣкото“. Никога не съмъ ималъ тъй хубаво кисело млѣко. Стана черно като вѫгленъ, не се чисти, залепило се като лепка.
към беседата >>
Привлече те и казва: „Вземи си отъ мене, но господарьтъ на крушата не дава“.
Питамъ: Кое попа занимава сега? Да допуснемъ, че вие минавате нѣкѫде, виждате ябълка и казвате: „Изкушава ме нѣщо“. Виждашъ круша и казвашъ, че нѣщо те изкушава и искашъ да вземешъ една. Въ плодоветѣ има една привлекателна сила. Нѣкой пѫть симпатия има между плодоветѣ, нѣкой плодъ може да има симпатия къмъ тебе.
Привлече те и казва: „Вземи си отъ мене, но господарьтъ на крушата не дава“.
Крушата обича тебе повече, отколкото господаря си. Вие ще кажете: „Възможно ли е туй? “ Сега мислите ли, че азъ мога да ви го докажа, че е възможно? – Мога да ви го докажа. Представете си, че ти се оженишъ, че имашъ дъщеря, която обичашъ и тя те обича.
към беседата >>
Тя седи.
И действително, като се дигна този димъ – лѣкува ме. Кашлицата се наяде съ млѣко. Рекохъ: За добро е. Като дойде тази сестра, която остави тарханата на собата, единъ съветъ ѝ дадохъ: „Не оставяй тарханата на собата. Азъ като дойда, ще я туря да се стопли“.
Тя седи.
На себе си казвамъ: „Още веднажъ като туришъ млѣкото, ще туришъ дилафа отдолу, подъ паничката. Втори пѫть като топлишъ млѣко, ще туришъ дилафа, та като се пукне, ще вдигнешъ и нѣма да се излѣе млѣкото“. Никога не съмъ ималъ тъй хубаво кисело млѣко. Стана черно като вѫгленъ, не се чисти, залепило се като лепка. Дванадесеть часа стана и азъ пакъ го чистя, стана единъ часа – пакъ чистя, два часа – и пакъ остана още.
към беседата >>
Крушата обича тебе повече, отколкото господаря си.
Да допуснемъ, че вие минавате нѣкѫде, виждате ябълка и казвате: „Изкушава ме нѣщо“. Виждашъ круша и казвашъ, че нѣщо те изкушава и искашъ да вземешъ една. Въ плодоветѣ има една привлекателна сила. Нѣкой пѫть симпатия има между плодоветѣ, нѣкой плодъ може да има симпатия къмъ тебе. Привлече те и казва: „Вземи си отъ мене, но господарьтъ на крушата не дава“.
Крушата обича тебе повече, отколкото господаря си.
Вие ще кажете: „Възможно ли е туй? “ Сега мислите ли, че азъ мога да ви го докажа, че е възможно? – Мога да ви го докажа. Представете си, че ти се оженишъ, че имашъ дъщеря, която обичашъ и тя те обича. Стане на 21 години твоята дъщеря, (тя) те обича, но започва да хвърля око навънъ.
към беседата >>
На себе си казвамъ: „Още веднажъ като туришъ млѣкото, ще туришъ дилафа отдолу, подъ паничката.
Кашлицата се наяде съ млѣко. Рекохъ: За добро е. Като дойде тази сестра, която остави тарханата на собата, единъ съветъ ѝ дадохъ: „Не оставяй тарханата на собата. Азъ като дойда, ще я туря да се стопли“. Тя седи.
На себе си казвамъ: „Още веднажъ като туришъ млѣкото, ще туришъ дилафа отдолу, подъ паничката.
Втори пѫть като топлишъ млѣко, ще туришъ дилафа, та като се пукне, ще вдигнешъ и нѣма да се излѣе млѣкото“. Никога не съмъ ималъ тъй хубаво кисело млѣко. Стана черно като вѫгленъ, не се чисти, залепило се като лепка. Дванадесеть часа стана и азъ пакъ го чистя, стана единъ часа – пакъ чистя, два часа – и пакъ остана още. Дойдоха ми редъ разсѫждения.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Възможно ли е туй?
Виждашъ круша и казвашъ, че нѣщо те изкушава и искашъ да вземешъ една. Въ плодоветѣ има една привлекателна сила. Нѣкой пѫть симпатия има между плодоветѣ, нѣкой плодъ може да има симпатия къмъ тебе. Привлече те и казва: „Вземи си отъ мене, но господарьтъ на крушата не дава“. Крушата обича тебе повече, отколкото господаря си.
Вие ще кажете: „Възможно ли е туй?
“ Сега мислите ли, че азъ мога да ви го докажа, че е възможно? – Мога да ви го докажа. Представете си, че ти се оженишъ, че имашъ дъщеря, която обичашъ и тя те обича. Стане на 21 години твоята дъщеря, (тя) те обича, но започва да хвърля око навънъ. Ти, бащата, по нѣкой пѫть не си разположенъ, казвашъ: „Кѫде ходи?
към беседата >>
Втори пѫть като топлишъ млѣко, ще туришъ дилафа, та като се пукне, ще вдигнешъ и нѣма да се излѣе млѣкото“.
Рекохъ: За добро е. Като дойде тази сестра, която остави тарханата на собата, единъ съветъ ѝ дадохъ: „Не оставяй тарханата на собата. Азъ като дойда, ще я туря да се стопли“. Тя седи. На себе си казвамъ: „Още веднажъ като туришъ млѣкото, ще туришъ дилафа отдолу, подъ паничката.
Втори пѫть като топлишъ млѣко, ще туришъ дилафа, та като се пукне, ще вдигнешъ и нѣма да се излѣе млѣкото“.
Никога не съмъ ималъ тъй хубаво кисело млѣко. Стана черно като вѫгленъ, не се чисти, залепило се като лепка. Дванадесеть часа стана и азъ пакъ го чистя, стана единъ часа – пакъ чистя, два часа – и пакъ остана още. Дойдоха ми редъ разсѫждения. Седя, разсѫждавамъ и виждамъ хората какъ се каратъ.
към беседата >>
“ Сега мислите ли, че азъ мога да ви го докажа, че е възможно?
Въ плодоветѣ има една привлекателна сила. Нѣкой пѫть симпатия има между плодоветѣ, нѣкой плодъ може да има симпатия къмъ тебе. Привлече те и казва: „Вземи си отъ мене, но господарьтъ на крушата не дава“. Крушата обича тебе повече, отколкото господаря си. Вие ще кажете: „Възможно ли е туй?
“ Сега мислите ли, че азъ мога да ви го докажа, че е възможно?
– Мога да ви го докажа. Представете си, че ти се оженишъ, че имашъ дъщеря, която обичашъ и тя те обича. Стане на 21 години твоята дъщеря, (тя) те обича, но започва да хвърля око навънъ. Ти, бащата, по нѣкой пѫть не си разположенъ, казвашъ: „Кѫде ходи? “ и въ очитѣ гледашъ.
към беседата >>
Никога не съмъ ималъ тъй хубаво кисело млѣко.
Като дойде тази сестра, която остави тарханата на собата, единъ съветъ ѝ дадохъ: „Не оставяй тарханата на собата. Азъ като дойда, ще я туря да се стопли“. Тя седи. На себе си казвамъ: „Още веднажъ като туришъ млѣкото, ще туришъ дилафа отдолу, подъ паничката. Втори пѫть като топлишъ млѣко, ще туришъ дилафа, та като се пукне, ще вдигнешъ и нѣма да се излѣе млѣкото“.
Никога не съмъ ималъ тъй хубаво кисело млѣко.
Стана черно като вѫгленъ, не се чисти, залепило се като лепка. Дванадесеть часа стана и азъ пакъ го чистя, стана единъ часа – пакъ чистя, два часа – и пакъ остана още. Дойдоха ми редъ разсѫждения. Седя, разсѫждавамъ и виждамъ хората какъ се каратъ. Като направи нѣкой такова нѣщо, ще му кажа: „Какъ тъй го направи?
към беседата >>
– Мога да ви го докажа.
Нѣкой пѫть симпатия има между плодоветѣ, нѣкой плодъ може да има симпатия къмъ тебе. Привлече те и казва: „Вземи си отъ мене, но господарьтъ на крушата не дава“. Крушата обича тебе повече, отколкото господаря си. Вие ще кажете: „Възможно ли е туй? “ Сега мислите ли, че азъ мога да ви го докажа, че е възможно?
– Мога да ви го докажа.
Представете си, че ти се оженишъ, че имашъ дъщеря, която обичашъ и тя те обича. Стане на 21 години твоята дъщеря, (тя) те обича, но започва да хвърля око навънъ. Ти, бащата, по нѣкой пѫть не си разположенъ, казвашъ: „Кѫде ходи? “ и въ очитѣ гледашъ. Тя казва: „Кѫде ще ходя?
към беседата >>
Стана черно като вѫгленъ, не се чисти, залепило се като лепка.
Азъ като дойда, ще я туря да се стопли“. Тя седи. На себе си казвамъ: „Още веднажъ като туришъ млѣкото, ще туришъ дилафа отдолу, подъ паничката. Втори пѫть като топлишъ млѣко, ще туришъ дилафа, та като се пукне, ще вдигнешъ и нѣма да се излѣе млѣкото“. Никога не съмъ ималъ тъй хубаво кисело млѣко.
Стана черно като вѫгленъ, не се чисти, залепило се като лепка.
Дванадесеть часа стана и азъ пакъ го чистя, стана единъ часа – пакъ чистя, два часа – и пакъ остана още. Дойдоха ми редъ разсѫждения. Седя, разсѫждавамъ и виждамъ хората какъ се каратъ. Като направи нѣкой такова нѣщо, ще му кажа: „Какъ тъй го направи? Не виждашъ ли?
към беседата >>
Представете си, че ти се оженишъ, че имашъ дъщеря, която обичашъ и тя те обича.
Привлече те и казва: „Вземи си отъ мене, но господарьтъ на крушата не дава“. Крушата обича тебе повече, отколкото господаря си. Вие ще кажете: „Възможно ли е туй? “ Сега мислите ли, че азъ мога да ви го докажа, че е възможно? – Мога да ви го докажа.
Представете си, че ти се оженишъ, че имашъ дъщеря, която обичашъ и тя те обича.
Стане на 21 години твоята дъщеря, (тя) те обича, но започва да хвърля око навънъ. Ти, бащата, по нѣкой пѫть не си разположенъ, казвашъ: „Кѫде ходи? “ и въ очитѣ гледашъ. Тя казва: „Кѫде ще ходя? “ Нѣкой пѫть, когото тя обикне и той я обикне и е готовъ на жертва, бащата пакъ е недоволенъ, но казва: „За нейно добро е“.
към беседата >>
Дванадесеть часа стана и азъ пакъ го чистя, стана единъ часа – пакъ чистя, два часа – и пакъ остана още.
Тя седи. На себе си казвамъ: „Още веднажъ като туришъ млѣкото, ще туришъ дилафа отдолу, подъ паничката. Втори пѫть като топлишъ млѣко, ще туришъ дилафа, та като се пукне, ще вдигнешъ и нѣма да се излѣе млѣкото“. Никога не съмъ ималъ тъй хубаво кисело млѣко. Стана черно като вѫгленъ, не се чисти, залепило се като лепка.
Дванадесеть часа стана и азъ пакъ го чистя, стана единъ часа – пакъ чистя, два часа – и пакъ остана още.
Дойдоха ми редъ разсѫждения. Седя, разсѫждавамъ и виждамъ хората какъ се каратъ. Като направи нѣкой такова нѣщо, ще му кажа: „Какъ тъй го направи? Не виждашъ ли? “ Азъ го направихъ отъ голѣмо знание.
към беседата >>
Стане на 21 години твоята дъщеря, (тя) те обича, но започва да хвърля око навънъ.
Крушата обича тебе повече, отколкото господаря си. Вие ще кажете: „Възможно ли е туй? “ Сега мислите ли, че азъ мога да ви го докажа, че е възможно? – Мога да ви го докажа. Представете си, че ти се оженишъ, че имашъ дъщеря, която обичашъ и тя те обича.
Стане на 21 години твоята дъщеря, (тя) те обича, но започва да хвърля око навънъ.
Ти, бащата, по нѣкой пѫть не си разположенъ, казвашъ: „Кѫде ходи? “ и въ очитѣ гледашъ. Тя казва: „Кѫде ще ходя? “ Нѣкой пѫть, когото тя обикне и той я обикне и е готовъ на жертва, бащата пакъ е недоволенъ, но казва: „За нейно добро е“. Нѣкой пѫть тя избере нѣкой, когото бащата не обича и той трѣбва да пожертвува.
към беседата >>
Дойдоха ми редъ разсѫждения.
На себе си казвамъ: „Още веднажъ като туришъ млѣкото, ще туришъ дилафа отдолу, подъ паничката. Втори пѫть като топлишъ млѣко, ще туришъ дилафа, та като се пукне, ще вдигнешъ и нѣма да се излѣе млѣкото“. Никога не съмъ ималъ тъй хубаво кисело млѣко. Стана черно като вѫгленъ, не се чисти, залепило се като лепка. Дванадесеть часа стана и азъ пакъ го чистя, стана единъ часа – пакъ чистя, два часа – и пакъ остана още.
Дойдоха ми редъ разсѫждения.
Седя, разсѫждавамъ и виждамъ хората какъ се каратъ. Като направи нѣкой такова нѣщо, ще му кажа: „Какъ тъй го направи? Не виждашъ ли? “ Азъ го направихъ отъ голѣмо знание. Следъ като го направихъ, имамъ единъ примѣръ: Не туряйте на печката чупливо стъкло.
към беседата >>
Ти, бащата, по нѣкой пѫть не си разположенъ, казвашъ: „Кѫде ходи?
Вие ще кажете: „Възможно ли е туй? “ Сега мислите ли, че азъ мога да ви го докажа, че е възможно? – Мога да ви го докажа. Представете си, че ти се оженишъ, че имашъ дъщеря, която обичашъ и тя те обича. Стане на 21 години твоята дъщеря, (тя) те обича, но започва да хвърля око навънъ.
Ти, бащата, по нѣкой пѫть не си разположенъ, казвашъ: „Кѫде ходи?
“ и въ очитѣ гледашъ. Тя казва: „Кѫде ще ходя? “ Нѣкой пѫть, когото тя обикне и той я обикне и е готовъ на жертва, бащата пакъ е недоволенъ, но казва: „За нейно добро е“. Нѣкой пѫть тя избере нѣкой, когото бащата не обича и той трѣбва да пожертвува. Питамъ: Кое накара младата мома да обича този момъкъ повече отъ баща си?
към беседата >>
Седя, разсѫждавамъ и виждамъ хората какъ се каратъ.
Втори пѫть като топлишъ млѣко, ще туришъ дилафа, та като се пукне, ще вдигнешъ и нѣма да се излѣе млѣкото“. Никога не съмъ ималъ тъй хубаво кисело млѣко. Стана черно като вѫгленъ, не се чисти, залепило се като лепка. Дванадесеть часа стана и азъ пакъ го чистя, стана единъ часа – пакъ чистя, два часа – и пакъ остана още. Дойдоха ми редъ разсѫждения.
Седя, разсѫждавамъ и виждамъ хората какъ се каратъ.
Като направи нѣкой такова нѣщо, ще му кажа: „Какъ тъй го направи? Не виждашъ ли? “ Азъ го направихъ отъ голѣмо знание. Следъ като го направихъ, имамъ единъ примѣръ: Не туряйте на печката чупливо стъкло. Азъ имахъ едно стъкло, което издържа, рекохъ: „И това ще издържи“.
към беседата >>
“ и въ очитѣ гледашъ.
“ Сега мислите ли, че азъ мога да ви го докажа, че е възможно? – Мога да ви го докажа. Представете си, че ти се оженишъ, че имашъ дъщеря, която обичашъ и тя те обича. Стане на 21 години твоята дъщеря, (тя) те обича, но започва да хвърля око навънъ. Ти, бащата, по нѣкой пѫть не си разположенъ, казвашъ: „Кѫде ходи?
“ и въ очитѣ гледашъ.
Тя казва: „Кѫде ще ходя? “ Нѣкой пѫть, когото тя обикне и той я обикне и е готовъ на жертва, бащата пакъ е недоволенъ, но казва: „За нейно добро е“. Нѣкой пѫть тя избере нѣкой, когото бащата не обича и той трѣбва да пожертвува. Питамъ: Кое накара младата мома да обича този момъкъ повече отъ баща си? Да ви преведа другъ примѣръ, представете си: единъ човѣкъ носи сухъ хлѣбъ въ торбата си, пъкъ носи и прѣсенъ хлѣбъ отъ житото, което сега е станало.
към беседата >>
Като направи нѣкой такова нѣщо, ще му кажа: „Какъ тъй го направи?
Никога не съмъ ималъ тъй хубаво кисело млѣко. Стана черно като вѫгленъ, не се чисти, залепило се като лепка. Дванадесеть часа стана и азъ пакъ го чистя, стана единъ часа – пакъ чистя, два часа – и пакъ остана още. Дойдоха ми редъ разсѫждения. Седя, разсѫждавамъ и виждамъ хората какъ се каратъ.
Като направи нѣкой такова нѣщо, ще му кажа: „Какъ тъй го направи?
Не виждашъ ли? “ Азъ го направихъ отъ голѣмо знание. Следъ като го направихъ, имамъ единъ примѣръ: Не туряйте на печката чупливо стъкло. Азъ имахъ едно стъкло, което издържа, рекохъ: „И това ще издържи“. Не издържа.
към беседата >>
Тя казва: „Кѫде ще ходя?
– Мога да ви го докажа. Представете си, че ти се оженишъ, че имашъ дъщеря, която обичашъ и тя те обича. Стане на 21 години твоята дъщеря, (тя) те обича, но започва да хвърля око навънъ. Ти, бащата, по нѣкой пѫть не си разположенъ, казвашъ: „Кѫде ходи? “ и въ очитѣ гледашъ.
Тя казва: „Кѫде ще ходя?
“ Нѣкой пѫть, когото тя обикне и той я обикне и е готовъ на жертва, бащата пакъ е недоволенъ, но казва: „За нейно добро е“. Нѣкой пѫть тя избере нѣкой, когото бащата не обича и той трѣбва да пожертвува. Питамъ: Кое накара младата мома да обича този момъкъ повече отъ баща си? Да ви преведа другъ примѣръ, представете си: единъ човѣкъ носи сухъ хлѣбъ въ торбата си, пъкъ носи и прѣсенъ хлѣбъ отъ житото, което сега е станало. Кой хлѣбъ вие ще обичате повече?
към беседата >>
Не виждашъ ли?
Стана черно като вѫгленъ, не се чисти, залепило се като лепка. Дванадесеть часа стана и азъ пакъ го чистя, стана единъ часа – пакъ чистя, два часа – и пакъ остана още. Дойдоха ми редъ разсѫждения. Седя, разсѫждавамъ и виждамъ хората какъ се каратъ. Като направи нѣкой такова нѣщо, ще му кажа: „Какъ тъй го направи?
Не виждашъ ли?
“ Азъ го направихъ отъ голѣмо знание. Следъ като го направихъ, имамъ единъ примѣръ: Не туряйте на печката чупливо стъкло. Азъ имахъ едно стъкло, което издържа, рекохъ: „И това ще издържи“. Не издържа. Имахъ друго, което можеше да издържи, но не искахъ да отивамъ на тавана, понеже вратата е малко ниска, не искахъ да се навеждамъ.
към беседата >>
“ Нѣкой пѫть, когото тя обикне и той я обикне и е готовъ на жертва, бащата пакъ е недоволенъ, но казва: „За нейно добро е“.
Представете си, че ти се оженишъ, че имашъ дъщеря, която обичашъ и тя те обича. Стане на 21 години твоята дъщеря, (тя) те обича, но започва да хвърля око навънъ. Ти, бащата, по нѣкой пѫть не си разположенъ, казвашъ: „Кѫде ходи? “ и въ очитѣ гледашъ. Тя казва: „Кѫде ще ходя?
“ Нѣкой пѫть, когото тя обикне и той я обикне и е готовъ на жертва, бащата пакъ е недоволенъ, но казва: „За нейно добро е“.
Нѣкой пѫть тя избере нѣкой, когото бащата не обича и той трѣбва да пожертвува. Питамъ: Кое накара младата мома да обича този момъкъ повече отъ баща си? Да ви преведа другъ примѣръ, представете си: единъ човѣкъ носи сухъ хлѣбъ въ торбата си, пъкъ носи и прѣсенъ хлѣбъ отъ житото, което сега е станало. Кой хлѣбъ вие ще обичате повече? Всѣкога единъ човѣкъ, който има по-хубави мисли, по-хубави чувства и по-хубави постѫпки, който и да е – ние го обичаме.
към беседата >>
“ Азъ го направихъ отъ голѣмо знание.
Дванадесеть часа стана и азъ пакъ го чистя, стана единъ часа – пакъ чистя, два часа – и пакъ остана още. Дойдоха ми редъ разсѫждения. Седя, разсѫждавамъ и виждамъ хората какъ се каратъ. Като направи нѣкой такова нѣщо, ще му кажа: „Какъ тъй го направи? Не виждашъ ли?
“ Азъ го направихъ отъ голѣмо знание.
Следъ като го направихъ, имамъ единъ примѣръ: Не туряйте на печката чупливо стъкло. Азъ имахъ едно стъкло, което издържа, рекохъ: „И това ще издържи“. Не издържа. Имахъ друго, което можеше да издържи, но не искахъ да отивамъ на тавана, понеже вратата е малко ниска, не искахъ да се навеждамъ. Ако се бѣхъ навелъ да взема нечупливото стъкло, не щѣше да се пукне стъклото и млѣкото нѣмаше да се разлѣе.
към беседата >>
Нѣкой пѫть тя избере нѣкой, когото бащата не обича и той трѣбва да пожертвува.
Стане на 21 години твоята дъщеря, (тя) те обича, но започва да хвърля око навънъ. Ти, бащата, по нѣкой пѫть не си разположенъ, казвашъ: „Кѫде ходи? “ и въ очитѣ гледашъ. Тя казва: „Кѫде ще ходя? “ Нѣкой пѫть, когото тя обикне и той я обикне и е готовъ на жертва, бащата пакъ е недоволенъ, но казва: „За нейно добро е“.
Нѣкой пѫть тя избере нѣкой, когото бащата не обича и той трѣбва да пожертвува.
Питамъ: Кое накара младата мома да обича този момъкъ повече отъ баща си? Да ви преведа другъ примѣръ, представете си: единъ човѣкъ носи сухъ хлѣбъ въ торбата си, пъкъ носи и прѣсенъ хлѣбъ отъ житото, което сега е станало. Кой хлѣбъ вие ще обичате повече? Всѣкога единъ човѣкъ, който има по-хубави мисли, по-хубави чувства и по-хубави постѫпки, който и да е – ние го обичаме. Обичьта зависи отъ единъ вѫтрешенъ законъ, който Богъ е поставилъ – той е общъ за всички.
към беседата >>
Следъ като го направихъ, имамъ единъ примѣръ: Не туряйте на печката чупливо стъкло.
Дойдоха ми редъ разсѫждения. Седя, разсѫждавамъ и виждамъ хората какъ се каратъ. Като направи нѣкой такова нѣщо, ще му кажа: „Какъ тъй го направи? Не виждашъ ли? “ Азъ го направихъ отъ голѣмо знание.
Следъ като го направихъ, имамъ единъ примѣръ: Не туряйте на печката чупливо стъкло.
Азъ имахъ едно стъкло, което издържа, рекохъ: „И това ще издържи“. Не издържа. Имахъ друго, което можеше да издържи, но не искахъ да отивамъ на тавана, понеже вратата е малко ниска, не искахъ да се навеждамъ. Ако се бѣхъ навелъ да взема нечупливото стъкло, не щѣше да се пукне стъклото и млѣкото нѣмаше да се разлѣе. Искахъ да се не навеждамъ.
към беседата >>
Питамъ: Кое накара младата мома да обича този момъкъ повече отъ баща си?
Ти, бащата, по нѣкой пѫть не си разположенъ, казвашъ: „Кѫде ходи? “ и въ очитѣ гледашъ. Тя казва: „Кѫде ще ходя? “ Нѣкой пѫть, когото тя обикне и той я обикне и е готовъ на жертва, бащата пакъ е недоволенъ, но казва: „За нейно добро е“. Нѣкой пѫть тя избере нѣкой, когото бащата не обича и той трѣбва да пожертвува.
Питамъ: Кое накара младата мома да обича този момъкъ повече отъ баща си?
Да ви преведа другъ примѣръ, представете си: единъ човѣкъ носи сухъ хлѣбъ въ торбата си, пъкъ носи и прѣсенъ хлѣбъ отъ житото, което сега е станало. Кой хлѣбъ вие ще обичате повече? Всѣкога единъ човѣкъ, който има по-хубави мисли, по-хубави чувства и по-хубави постѫпки, който и да е – ние го обичаме. Обичьта зависи отъ единъ вѫтрешенъ законъ, който Богъ е поставилъ – той е общъ за всички. Нѣкой пѫть мислим, че този човѣкъ може да ни даде туй, което никой не ни дава.
към беседата >>
Азъ имахъ едно стъкло, което издържа, рекохъ: „И това ще издържи“.
Седя, разсѫждавамъ и виждамъ хората какъ се каратъ. Като направи нѣкой такова нѣщо, ще му кажа: „Какъ тъй го направи? Не виждашъ ли? “ Азъ го направихъ отъ голѣмо знание. Следъ като го направихъ, имамъ единъ примѣръ: Не туряйте на печката чупливо стъкло.
Азъ имахъ едно стъкло, което издържа, рекохъ: „И това ще издържи“.
Не издържа. Имахъ друго, което можеше да издържи, но не искахъ да отивамъ на тавана, понеже вратата е малко ниска, не искахъ да се навеждамъ. Ако се бѣхъ навелъ да взема нечупливото стъкло, не щѣше да се пукне стъклото и млѣкото нѣмаше да се разлѣе. Искахъ да се не навеждамъ. Често правимъ погрѣшки, когато не искаме да се наведемъ.
към беседата >>
Да ви преведа другъ примѣръ, представете си: единъ човѣкъ носи сухъ хлѣбъ въ торбата си, пъкъ носи и прѣсенъ хлѣбъ отъ житото, което сега е станало.
“ и въ очитѣ гледашъ. Тя казва: „Кѫде ще ходя? “ Нѣкой пѫть, когото тя обикне и той я обикне и е готовъ на жертва, бащата пакъ е недоволенъ, но казва: „За нейно добро е“. Нѣкой пѫть тя избере нѣкой, когото бащата не обича и той трѣбва да пожертвува. Питамъ: Кое накара младата мома да обича този момъкъ повече отъ баща си?
Да ви преведа другъ примѣръ, представете си: единъ човѣкъ носи сухъ хлѣбъ въ торбата си, пъкъ носи и прѣсенъ хлѣбъ отъ житото, което сега е станало.
Кой хлѣбъ вие ще обичате повече? Всѣкога единъ човѣкъ, който има по-хубави мисли, по-хубави чувства и по-хубави постѫпки, който и да е – ние го обичаме. Обичьта зависи отъ единъ вѫтрешенъ законъ, който Богъ е поставилъ – той е общъ за всички. Нѣкой пѫть мислим, че този човѣкъ може да ни даде туй, което никой не ни дава. Идеята е вѣрна за Бога.
към беседата >>
Не издържа.
Като направи нѣкой такова нѣщо, ще му кажа: „Какъ тъй го направи? Не виждашъ ли? “ Азъ го направихъ отъ голѣмо знание. Следъ като го направихъ, имамъ единъ примѣръ: Не туряйте на печката чупливо стъкло. Азъ имахъ едно стъкло, което издържа, рекохъ: „И това ще издържи“.
Не издържа.
Имахъ друго, което можеше да издържи, но не искахъ да отивамъ на тавана, понеже вратата е малко ниска, не искахъ да се навеждамъ. Ако се бѣхъ навелъ да взема нечупливото стъкло, не щѣше да се пукне стъклото и млѣкото нѣмаше да се разлѣе. Искахъ да се не навеждамъ. Често правимъ погрѣшки, когато не искаме да се наведемъ. По-добре да се наведемъ, да вземемъ онова – нечупливото стъкло.
към беседата >>
Кой хлѣбъ вие ще обичате повече?
Тя казва: „Кѫде ще ходя? “ Нѣкой пѫть, когото тя обикне и той я обикне и е готовъ на жертва, бащата пакъ е недоволенъ, но казва: „За нейно добро е“. Нѣкой пѫть тя избере нѣкой, когото бащата не обича и той трѣбва да пожертвува. Питамъ: Кое накара младата мома да обича този момъкъ повече отъ баща си? Да ви преведа другъ примѣръ, представете си: единъ човѣкъ носи сухъ хлѣбъ въ торбата си, пъкъ носи и прѣсенъ хлѣбъ отъ житото, което сега е станало.
Кой хлѣбъ вие ще обичате повече?
Всѣкога единъ човѣкъ, който има по-хубави мисли, по-хубави чувства и по-хубави постѫпки, който и да е – ние го обичаме. Обичьта зависи отъ единъ вѫтрешенъ законъ, който Богъ е поставилъ – той е общъ за всички. Нѣкой пѫть мислим, че този човѣкъ може да ни даде туй, което никой не ни дава. Идеята е вѣрна за Бога. Само Богъ може да ни даде туй, което никой не може да ни даде.
към беседата >>
Имахъ друго, което можеше да издържи, но не искахъ да отивамъ на тавана, понеже вратата е малко ниска, не искахъ да се навеждамъ.
Не виждашъ ли? “ Азъ го направихъ отъ голѣмо знание. Следъ като го направихъ, имамъ единъ примѣръ: Не туряйте на печката чупливо стъкло. Азъ имахъ едно стъкло, което издържа, рекохъ: „И това ще издържи“. Не издържа.
Имахъ друго, което можеше да издържи, но не искахъ да отивамъ на тавана, понеже вратата е малко ниска, не искахъ да се навеждамъ.
Ако се бѣхъ навелъ да взема нечупливото стъкло, не щѣше да се пукне стъклото и млѣкото нѣмаше да се разлѣе. Искахъ да се не навеждамъ. Често правимъ погрѣшки, когато не искаме да се наведемъ. По-добре да се наведемъ, да вземемъ онова – нечупливото стъкло. Казвамъ: Ако вие всинца сте така искрени съ себе си, азъ често гледамъ, наблюдавамъ ви тукъ – имате всичкото добро желание, имате идеални желания.
към беседата >>
Всѣкога единъ човѣкъ, който има по-хубави мисли, по-хубави чувства и по-хубави постѫпки, който и да е – ние го обичаме.
“ Нѣкой пѫть, когото тя обикне и той я обикне и е готовъ на жертва, бащата пакъ е недоволенъ, но казва: „За нейно добро е“. Нѣкой пѫть тя избере нѣкой, когото бащата не обича и той трѣбва да пожертвува. Питамъ: Кое накара младата мома да обича този момъкъ повече отъ баща си? Да ви преведа другъ примѣръ, представете си: единъ човѣкъ носи сухъ хлѣбъ въ торбата си, пъкъ носи и прѣсенъ хлѣбъ отъ житото, което сега е станало. Кой хлѣбъ вие ще обичате повече?
Всѣкога единъ човѣкъ, който има по-хубави мисли, по-хубави чувства и по-хубави постѫпки, който и да е – ние го обичаме.
Обичьта зависи отъ единъ вѫтрешенъ законъ, който Богъ е поставилъ – той е общъ за всички. Нѣкой пѫть мислим, че този човѣкъ може да ни даде туй, което никой не ни дава. Идеята е вѣрна за Бога. Само Богъ може да ни даде туй, което никой не може да ни даде. По отношение на Бога – това е вѣрно, но по отношение на хората – това не е вѣрно.
към беседата >>
Ако се бѣхъ навелъ да взема нечупливото стъкло, не щѣше да се пукне стъклото и млѣкото нѣмаше да се разлѣе.
“ Азъ го направихъ отъ голѣмо знание. Следъ като го направихъ, имамъ единъ примѣръ: Не туряйте на печката чупливо стъкло. Азъ имахъ едно стъкло, което издържа, рекохъ: „И това ще издържи“. Не издържа. Имахъ друго, което можеше да издържи, но не искахъ да отивамъ на тавана, понеже вратата е малко ниска, не искахъ да се навеждамъ.
Ако се бѣхъ навелъ да взема нечупливото стъкло, не щѣше да се пукне стъклото и млѣкото нѣмаше да се разлѣе.
Искахъ да се не навеждамъ. Често правимъ погрѣшки, когато не искаме да се наведемъ. По-добре да се наведемъ, да вземемъ онова – нечупливото стъкло. Казвамъ: Ако вие всинца сте така искрени съ себе си, азъ често гледамъ, наблюдавамъ ви тукъ – имате всичкото добро желание, имате идеални желания. Ако всичко, което мислите, можете да го направите – светии ще станете.
към беседата >>
Обичьта зависи отъ единъ вѫтрешенъ законъ, който Богъ е поставилъ – той е общъ за всички.
Нѣкой пѫть тя избере нѣкой, когото бащата не обича и той трѣбва да пожертвува. Питамъ: Кое накара младата мома да обича този момъкъ повече отъ баща си? Да ви преведа другъ примѣръ, представете си: единъ човѣкъ носи сухъ хлѣбъ въ торбата си, пъкъ носи и прѣсенъ хлѣбъ отъ житото, което сега е станало. Кой хлѣбъ вие ще обичате повече? Всѣкога единъ човѣкъ, който има по-хубави мисли, по-хубави чувства и по-хубави постѫпки, който и да е – ние го обичаме.
Обичьта зависи отъ единъ вѫтрешенъ законъ, който Богъ е поставилъ – той е общъ за всички.
Нѣкой пѫть мислим, че този човѣкъ може да ни даде туй, което никой не ни дава. Идеята е вѣрна за Бога. Само Богъ може да ни даде туй, което никой не може да ни даде. По отношение на Бога – това е вѣрно, но по отношение на хората – това не е вѣрно. Допуснете, че ние често страдаме.
към беседата >>
Искахъ да се не навеждамъ.
Следъ като го направихъ, имамъ единъ примѣръ: Не туряйте на печката чупливо стъкло. Азъ имахъ едно стъкло, което издържа, рекохъ: „И това ще издържи“. Не издържа. Имахъ друго, което можеше да издържи, но не искахъ да отивамъ на тавана, понеже вратата е малко ниска, не искахъ да се навеждамъ. Ако се бѣхъ навелъ да взема нечупливото стъкло, не щѣше да се пукне стъклото и млѣкото нѣмаше да се разлѣе.
Искахъ да се не навеждамъ.
Често правимъ погрѣшки, когато не искаме да се наведемъ. По-добре да се наведемъ, да вземемъ онова – нечупливото стъкло. Казвамъ: Ако вие всинца сте така искрени съ себе си, азъ често гледамъ, наблюдавамъ ви тукъ – имате всичкото добро желание, имате идеални желания. Ако всичко, което мислите, можете да го направите – светии ще станете. Но докато дойдете до правенето – много мѫчно е.
към беседата >>
Нѣкой пѫть мислим, че този човѣкъ може да ни даде туй, което никой не ни дава.
Питамъ: Кое накара младата мома да обича този момъкъ повече отъ баща си? Да ви преведа другъ примѣръ, представете си: единъ човѣкъ носи сухъ хлѣбъ въ торбата си, пъкъ носи и прѣсенъ хлѣбъ отъ житото, което сега е станало. Кой хлѣбъ вие ще обичате повече? Всѣкога единъ човѣкъ, който има по-хубави мисли, по-хубави чувства и по-хубави постѫпки, който и да е – ние го обичаме. Обичьта зависи отъ единъ вѫтрешенъ законъ, който Богъ е поставилъ – той е общъ за всички.
Нѣкой пѫть мислим, че този човѣкъ може да ни даде туй, което никой не ни дава.
Идеята е вѣрна за Бога. Само Богъ може да ни даде туй, което никой не може да ни даде. По отношение на Бога – това е вѣрно, но по отношение на хората – това не е вѣрно. Допуснете, че ние често страдаме. Когато си здравъ – имашъ едно хубаво разположение, когато си боленъ – имашъ друго разположение.
към беседата >>
Често правимъ погрѣшки, когато не искаме да се наведемъ.
Азъ имахъ едно стъкло, което издържа, рекохъ: „И това ще издържи“. Не издържа. Имахъ друго, което можеше да издържи, но не искахъ да отивамъ на тавана, понеже вратата е малко ниска, не искахъ да се навеждамъ. Ако се бѣхъ навелъ да взема нечупливото стъкло, не щѣше да се пукне стъклото и млѣкото нѣмаше да се разлѣе. Искахъ да се не навеждамъ.
Често правимъ погрѣшки, когато не искаме да се наведемъ.
По-добре да се наведемъ, да вземемъ онова – нечупливото стъкло. Казвамъ: Ако вие всинца сте така искрени съ себе си, азъ често гледамъ, наблюдавамъ ви тукъ – имате всичкото добро желание, имате идеални желания. Ако всичко, което мислите, можете да го направите – светии ще станете. Но докато дойдете до правенето – много мѫчно е.
към беседата >>
Идеята е вѣрна за Бога.
Да ви преведа другъ примѣръ, представете си: единъ човѣкъ носи сухъ хлѣбъ въ торбата си, пъкъ носи и прѣсенъ хлѣбъ отъ житото, което сега е станало. Кой хлѣбъ вие ще обичате повече? Всѣкога единъ човѣкъ, който има по-хубави мисли, по-хубави чувства и по-хубави постѫпки, който и да е – ние го обичаме. Обичьта зависи отъ единъ вѫтрешенъ законъ, който Богъ е поставилъ – той е общъ за всички. Нѣкой пѫть мислим, че този човѣкъ може да ни даде туй, което никой не ни дава.
Идеята е вѣрна за Бога.
Само Богъ може да ни даде туй, което никой не може да ни даде. По отношение на Бога – това е вѣрно, но по отношение на хората – това не е вѣрно. Допуснете, че ние често страдаме. Когато си здравъ – имашъ едно хубаво разположение, когато си боленъ – имашъ друго разположение. Искашъ да си доволенъ, но не си доволенъ.
към беседата >>
По-добре да се наведемъ, да вземемъ онова – нечупливото стъкло.
Не издържа. Имахъ друго, което можеше да издържи, но не искахъ да отивамъ на тавана, понеже вратата е малко ниска, не искахъ да се навеждамъ. Ако се бѣхъ навелъ да взема нечупливото стъкло, не щѣше да се пукне стъклото и млѣкото нѣмаше да се разлѣе. Искахъ да се не навеждамъ. Често правимъ погрѣшки, когато не искаме да се наведемъ.
По-добре да се наведемъ, да вземемъ онова – нечупливото стъкло.
Казвамъ: Ако вие всинца сте така искрени съ себе си, азъ често гледамъ, наблюдавамъ ви тукъ – имате всичкото добро желание, имате идеални желания. Ако всичко, което мислите, можете да го направите – светии ще станете. Но докато дойдете до правенето – много мѫчно е.
към беседата >>
Само Богъ може да ни даде туй, което никой не може да ни даде.
Кой хлѣбъ вие ще обичате повече? Всѣкога единъ човѣкъ, който има по-хубави мисли, по-хубави чувства и по-хубави постѫпки, който и да е – ние го обичаме. Обичьта зависи отъ единъ вѫтрешенъ законъ, който Богъ е поставилъ – той е общъ за всички. Нѣкой пѫть мислим, че този човѣкъ може да ни даде туй, което никой не ни дава. Идеята е вѣрна за Бога.
Само Богъ може да ни даде туй, което никой не може да ни даде.
По отношение на Бога – това е вѣрно, но по отношение на хората – това не е вѣрно. Допуснете, че ние често страдаме. Когато си здравъ – имашъ едно хубаво разположение, когато си боленъ – имашъ друго разположение. Искашъ да си доволенъ, но не си доволенъ. Кой какъ дойде – криво ти е.
към беседата >>
Казвамъ: Ако вие всинца сте така искрени съ себе си, азъ често гледамъ, наблюдавамъ ви тукъ – имате всичкото добро желание, имате идеални желания.
Имахъ друго, което можеше да издържи, но не искахъ да отивамъ на тавана, понеже вратата е малко ниска, не искахъ да се навеждамъ. Ако се бѣхъ навелъ да взема нечупливото стъкло, не щѣше да се пукне стъклото и млѣкото нѣмаше да се разлѣе. Искахъ да се не навеждамъ. Често правимъ погрѣшки, когато не искаме да се наведемъ. По-добре да се наведемъ, да вземемъ онова – нечупливото стъкло.
Казвамъ: Ако вие всинца сте така искрени съ себе си, азъ често гледамъ, наблюдавамъ ви тукъ – имате всичкото добро желание, имате идеални желания.
Ако всичко, което мислите, можете да го направите – светии ще станете. Но докато дойдете до правенето – много мѫчно е.
към беседата >>
По отношение на Бога – това е вѣрно, но по отношение на хората – това не е вѣрно.
Всѣкога единъ човѣкъ, който има по-хубави мисли, по-хубави чувства и по-хубави постѫпки, който и да е – ние го обичаме. Обичьта зависи отъ единъ вѫтрешенъ законъ, който Богъ е поставилъ – той е общъ за всички. Нѣкой пѫть мислим, че този човѣкъ може да ни даде туй, което никой не ни дава. Идеята е вѣрна за Бога. Само Богъ може да ни даде туй, което никой не може да ни даде.
По отношение на Бога – това е вѣрно, но по отношение на хората – това не е вѣрно.
Допуснете, че ние често страдаме. Когато си здравъ – имашъ едно хубаво разположение, когато си боленъ – имашъ друго разположение. Искашъ да си доволенъ, но не си доволенъ. Кой какъ дойде – криво ти е. Отъ какво зависи това?
към беседата >>
Ако всичко, което мислите, можете да го направите – светии ще станете.
Ако се бѣхъ навелъ да взема нечупливото стъкло, не щѣше да се пукне стъклото и млѣкото нѣмаше да се разлѣе. Искахъ да се не навеждамъ. Често правимъ погрѣшки, когато не искаме да се наведемъ. По-добре да се наведемъ, да вземемъ онова – нечупливото стъкло. Казвамъ: Ако вие всинца сте така искрени съ себе си, азъ често гледамъ, наблюдавамъ ви тукъ – имате всичкото добро желание, имате идеални желания.
Ако всичко, което мислите, можете да го направите – светии ще станете.
Но докато дойдете до правенето – много мѫчно е.
към беседата >>
Допуснете, че ние често страдаме.
Обичьта зависи отъ единъ вѫтрешенъ законъ, който Богъ е поставилъ – той е общъ за всички. Нѣкой пѫть мислим, че този човѣкъ може да ни даде туй, което никой не ни дава. Идеята е вѣрна за Бога. Само Богъ може да ни даде туй, което никой не може да ни даде. По отношение на Бога – това е вѣрно, но по отношение на хората – това не е вѣрно.
Допуснете, че ние често страдаме.
Когато си здравъ – имашъ едно хубаво разположение, когато си боленъ – имашъ друго разположение. Искашъ да си доволенъ, но не си доволенъ. Кой какъ дойде – криво ти е. Отъ какво зависи това? – Отъ тази, неорганизираната материя.
към беседата >>
Но докато дойдете до правенето – много мѫчно е.
Искахъ да се не навеждамъ. Често правимъ погрѣшки, когато не искаме да се наведемъ. По-добре да се наведемъ, да вземемъ онова – нечупливото стъкло. Казвамъ: Ако вие всинца сте така искрени съ себе си, азъ често гледамъ, наблюдавамъ ви тукъ – имате всичкото добро желание, имате идеални желания. Ако всичко, което мислите, можете да го направите – светии ще станете.
Но докато дойдете до правенето – много мѫчно е.
към беседата >>
Когато си здравъ – имашъ едно хубаво разположение, когато си боленъ – имашъ друго разположение.
Нѣкой пѫть мислим, че този човѣкъ може да ни даде туй, което никой не ни дава. Идеята е вѣрна за Бога. Само Богъ може да ни даде туй, което никой не може да ни даде. По отношение на Бога – това е вѣрно, но по отношение на хората – това не е вѣрно. Допуснете, че ние често страдаме.
Когато си здравъ – имашъ едно хубаво разположение, когато си боленъ – имашъ друго разположение.
Искашъ да си доволенъ, но не си доволенъ. Кой какъ дойде – криво ти е. Отъ какво зависи това? – Отъ тази, неорганизираната материя. Има друга константна материя – чиста.
към беседата >>
Азъ имамъ друга опитность.
Азъ имамъ друга опитность.
Понѣкога като дойде нѣкой на гости, приемамъ го, никога не му казвамъ да си върви. Много рѣдко казвамъ: „Ще го оставя да се занимава“. Седи половинъ часъ, единъ часъ, часъ и половина и т.н. Нѣкой пѫть и други чакатъ отвънъ. Нѣкому съмъ казалъ да дойде въ 10 часа.
към беседата >>
Искашъ да си доволенъ, но не си доволенъ.
Идеята е вѣрна за Бога. Само Богъ може да ни даде туй, което никой не може да ни даде. По отношение на Бога – това е вѣрно, но по отношение на хората – това не е вѣрно. Допуснете, че ние често страдаме. Когато си здравъ – имашъ едно хубаво разположение, когато си боленъ – имашъ друго разположение.
Искашъ да си доволенъ, но не си доволенъ.
Кой какъ дойде – криво ти е. Отъ какво зависи това? – Отъ тази, неорганизираната материя. Има друга константна материя – чиста. Тази материя е, която носи животъ въ себе си.
към беседата >>
Понѣкога като дойде нѣкой на гости, приемамъ го, никога не му казвамъ да си върви.
Азъ имамъ друга опитность.
Понѣкога като дойде нѣкой на гости, приемамъ го, никога не му казвамъ да си върви.
Много рѣдко казвамъ: „Ще го оставя да се занимава“. Седи половинъ часъ, единъ часъ, часъ и половина и т.н. Нѣкой пѫть и други чакатъ отвънъ. Нѣкому съмъ казалъ да дойде въ 10 часа. Преди него дошълъ другъ по-рано, и минава 10 часа и половина, 11 часа – той стои, а онзи чака отвънъ.
към беседата >>
Кой какъ дойде – криво ти е.
Само Богъ може да ни даде туй, което никой не може да ни даде. По отношение на Бога – това е вѣрно, но по отношение на хората – това не е вѣрно. Допуснете, че ние често страдаме. Когато си здравъ – имашъ едно хубаво разположение, когато си боленъ – имашъ друго разположение. Искашъ да си доволенъ, но не си доволенъ.
Кой какъ дойде – криво ти е.
Отъ какво зависи това? – Отъ тази, неорганизираната материя. Има друга константна материя – чиста. Тази материя е, която носи животъ въ себе си. Въ този смисълъ, материята е проявениятъ животъ.
към беседата >>
Много рѣдко казвамъ: „Ще го оставя да се занимава“.
Азъ имамъ друга опитность. Понѣкога като дойде нѣкой на гости, приемамъ го, никога не му казвамъ да си върви.
Много рѣдко казвамъ: „Ще го оставя да се занимава“.
Седи половинъ часъ, единъ часъ, часъ и половина и т.н. Нѣкой пѫть и други чакатъ отвънъ. Нѣкому съмъ казалъ да дойде въ 10 часа. Преди него дошълъ другъ по-рано, и минава 10 часа и половина, 11 часа – той стои, а онзи чака отвънъ. Като излѣзе, азъ трѣбва да се извинявамъ.
към беседата >>
Отъ какво зависи това?
По отношение на Бога – това е вѣрно, но по отношение на хората – това не е вѣрно. Допуснете, че ние често страдаме. Когато си здравъ – имашъ едно хубаво разположение, когато си боленъ – имашъ друго разположение. Искашъ да си доволенъ, но не си доволенъ. Кой какъ дойде – криво ти е.
Отъ какво зависи това?
– Отъ тази, неорганизираната материя. Има друга константна материя – чиста. Тази материя е, която носи животъ въ себе си. Въ този смисълъ, материята е проявениятъ животъ. Туй, което можешъ да видишъ, да чувствувашъ, да усѣщашъ, да пипнешъ – това представя реалниятъ животъ.
към беседата >>
Седи половинъ часъ, единъ часъ, часъ и половина и т.н.
Азъ имамъ друга опитность. Понѣкога като дойде нѣкой на гости, приемамъ го, никога не му казвамъ да си върви. Много рѣдко казвамъ: „Ще го оставя да се занимава“.
Седи половинъ часъ, единъ часъ, часъ и половина и т.н.
Нѣкой пѫть и други чакатъ отвънъ. Нѣкому съмъ казалъ да дойде въ 10 часа. Преди него дошълъ другъ по-рано, и минава 10 часа и половина, 11 часа – той стои, а онзи чака отвънъ. Като излѣзе, азъ трѣбва да се извинявамъ. Казва: „Нали ми казахте въ 10 часа?
към беседата >>
– Отъ тази, неорганизираната материя.
Допуснете, че ние често страдаме. Когато си здравъ – имашъ едно хубаво разположение, когато си боленъ – имашъ друго разположение. Искашъ да си доволенъ, но не си доволенъ. Кой какъ дойде – криво ти е. Отъ какво зависи това?
– Отъ тази, неорганизираната материя.
Има друга константна материя – чиста. Тази материя е, която носи животъ въ себе си. Въ този смисълъ, материята е проявениятъ животъ. Туй, което можешъ да видишъ, да чувствувашъ, да усѣщашъ, да пипнешъ – това представя реалниятъ животъ. Онзи животъ, който никакъ не е проявенъ, какъвъ е?
към беседата >>
Нѣкой пѫть и други чакатъ отвънъ.
Азъ имамъ друга опитность. Понѣкога като дойде нѣкой на гости, приемамъ го, никога не му казвамъ да си върви. Много рѣдко казвамъ: „Ще го оставя да се занимава“. Седи половинъ часъ, единъ часъ, часъ и половина и т.н.
Нѣкой пѫть и други чакатъ отвънъ.
Нѣкому съмъ казалъ да дойде въ 10 часа. Преди него дошълъ другъ по-рано, и минава 10 часа и половина, 11 часа – той стои, а онзи чака отвънъ. Като излѣзе, азъ трѣбва да се извинявамъ. Казва: „Нали ми казахте въ 10 часа? “ Азъ се извинявамъ.
към беседата >>
Има друга константна материя – чиста.
Когато си здравъ – имашъ едно хубаво разположение, когато си боленъ – имашъ друго разположение. Искашъ да си доволенъ, но не си доволенъ. Кой какъ дойде – криво ти е. Отъ какво зависи това? – Отъ тази, неорганизираната материя.
Има друга константна материя – чиста.
Тази материя е, която носи животъ въ себе си. Въ този смисълъ, материята е проявениятъ животъ. Туй, което можешъ да видишъ, да чувствувашъ, да усѣщашъ, да пипнешъ – това представя реалниятъ животъ. Онзи животъ, който никакъ не е проявенъ, какъвъ е? Каквато и да е идеята, колкото и да е духовна сѫщината, която се проявява – все има нѣкаква материя въ нея.
към беседата >>
Нѣкому съмъ казалъ да дойде въ 10 часа.
Азъ имамъ друга опитность. Понѣкога като дойде нѣкой на гости, приемамъ го, никога не му казвамъ да си върви. Много рѣдко казвамъ: „Ще го оставя да се занимава“. Седи половинъ часъ, единъ часъ, часъ и половина и т.н. Нѣкой пѫть и други чакатъ отвънъ.
Нѣкому съмъ казалъ да дойде въ 10 часа.
Преди него дошълъ другъ по-рано, и минава 10 часа и половина, 11 часа – той стои, а онзи чака отвънъ. Като излѣзе, азъ трѣбва да се извинявамъ. Казва: „Нали ми казахте въ 10 часа? “ Азъ се извинявамъ. Трима души трѣбваше да приема сутриньта – въ 7 часа да приема едного, въ 11 часа да приема другия и вечерьта около 5 часа да приема третия.
към беседата >>
Тази материя е, която носи животъ въ себе си.
Искашъ да си доволенъ, но не си доволенъ. Кой какъ дойде – криво ти е. Отъ какво зависи това? – Отъ тази, неорганизираната материя. Има друга константна материя – чиста.
Тази материя е, която носи животъ въ себе си.
Въ този смисълъ, материята е проявениятъ животъ. Туй, което можешъ да видишъ, да чувствувашъ, да усѣщашъ, да пипнешъ – това представя реалниятъ животъ. Онзи животъ, който никакъ не е проявенъ, какъвъ е? Каквато и да е идеята, колкото и да е духовна сѫщината, която се проявява – все има нѣкаква материя въ нея. Сега не смѣсвайте плътьта.
към беседата >>
Преди него дошълъ другъ по-рано, и минава 10 часа и половина, 11 часа – той стои, а онзи чака отвънъ.
Понѣкога като дойде нѣкой на гости, приемамъ го, никога не му казвамъ да си върви. Много рѣдко казвамъ: „Ще го оставя да се занимава“. Седи половинъ часъ, единъ часъ, часъ и половина и т.н. Нѣкой пѫть и други чакатъ отвънъ. Нѣкому съмъ казалъ да дойде въ 10 часа.
Преди него дошълъ другъ по-рано, и минава 10 часа и половина, 11 часа – той стои, а онзи чака отвънъ.
Като излѣзе, азъ трѣбва да се извинявамъ. Казва: „Нали ми казахте въ 10 часа? “ Азъ се извинявамъ. Трима души трѣбваше да приема сутриньта – въ 7 часа да приема едного, въ 11 часа да приема другия и вечерьта около 5 часа да приема третия. Нѣма да има тогава противоречие, понеже ще има по 2 часа за всѣки.
към беседата >>
Въ този смисълъ, материята е проявениятъ животъ.
Кой какъ дойде – криво ти е. Отъ какво зависи това? – Отъ тази, неорганизираната материя. Има друга константна материя – чиста. Тази материя е, която носи животъ въ себе си.
Въ този смисълъ, материята е проявениятъ животъ.
Туй, което можешъ да видишъ, да чувствувашъ, да усѣщашъ, да пипнешъ – това представя реалниятъ животъ. Онзи животъ, който никакъ не е проявенъ, какъвъ е? Каквато и да е идеята, колкото и да е духовна сѫщината, която се проявява – все има нѣкаква материя въ нея. Сега не смѣсвайте плътьта. Нѣкои обясняватъ, че това е по-низшъ животъ.
към беседата >>
Като излѣзе, азъ трѣбва да се извинявамъ.
Много рѣдко казвамъ: „Ще го оставя да се занимава“. Седи половинъ часъ, единъ часъ, часъ и половина и т.н. Нѣкой пѫть и други чакатъ отвънъ. Нѣкому съмъ казалъ да дойде въ 10 часа. Преди него дошълъ другъ по-рано, и минава 10 часа и половина, 11 часа – той стои, а онзи чака отвънъ.
Като излѣзе, азъ трѣбва да се извинявамъ.
Казва: „Нали ми казахте въ 10 часа? “ Азъ се извинявамъ. Трима души трѣбваше да приема сутриньта – въ 7 часа да приема едного, въ 11 часа да приема другия и вечерьта около 5 часа да приема третия. Нѣма да има тогава противоречие, понеже ще има по 2 часа за всѣки. Единъ ми е говорилъ само 3 часа.
към беседата >>
Туй, което можешъ да видишъ, да чувствувашъ, да усѣщашъ, да пипнешъ – това представя реалниятъ животъ.
Отъ какво зависи това? – Отъ тази, неорганизираната материя. Има друга константна материя – чиста. Тази материя е, която носи животъ въ себе си. Въ този смисълъ, материята е проявениятъ животъ.
Туй, което можешъ да видишъ, да чувствувашъ, да усѣщашъ, да пипнешъ – това представя реалниятъ животъ.
Онзи животъ, който никакъ не е проявенъ, какъвъ е? Каквато и да е идеята, колкото и да е духовна сѫщината, която се проявява – все има нѣкаква материя въ нея. Сега не смѣсвайте плътьта. Нѣкои обясняватъ, че това е по-низшъ животъ. По-низшъ животъ съдържа неорганизираната материя.
към беседата >>
Казва: „Нали ми казахте въ 10 часа?
Седи половинъ часъ, единъ часъ, часъ и половина и т.н. Нѣкой пѫть и други чакатъ отвънъ. Нѣкому съмъ казалъ да дойде въ 10 часа. Преди него дошълъ другъ по-рано, и минава 10 часа и половина, 11 часа – той стои, а онзи чака отвънъ. Като излѣзе, азъ трѣбва да се извинявамъ.
Казва: „Нали ми казахте въ 10 часа?
“ Азъ се извинявамъ. Трима души трѣбваше да приема сутриньта – въ 7 часа да приема едного, въ 11 часа да приема другия и вечерьта около 5 часа да приема третия. Нѣма да има тогава противоречие, понеже ще има по 2 часа за всѣки. Единъ ми е говорилъ само 3 часа. Той се наричаше Тенекеджиевъ отъ Сливенъ.
към беседата >>
Онзи животъ, който никакъ не е проявенъ, какъвъ е?
– Отъ тази, неорганизираната материя. Има друга константна материя – чиста. Тази материя е, която носи животъ въ себе си. Въ този смисълъ, материята е проявениятъ животъ. Туй, което можешъ да видишъ, да чувствувашъ, да усѣщашъ, да пипнешъ – това представя реалниятъ животъ.
Онзи животъ, който никакъ не е проявенъ, какъвъ е?
Каквато и да е идеята, колкото и да е духовна сѫщината, която се проявява – все има нѣкаква материя въ нея. Сега не смѣсвайте плътьта. Нѣкои обясняватъ, че това е по-низшъ животъ. По-низшъ животъ съдържа неорганизираната материя. По-висшиятъ животъ съдържа тази константна материя.
към беседата >>
“ Азъ се извинявамъ.
Нѣкой пѫть и други чакатъ отвънъ. Нѣкому съмъ казалъ да дойде въ 10 часа. Преди него дошълъ другъ по-рано, и минава 10 часа и половина, 11 часа – той стои, а онзи чака отвънъ. Като излѣзе, азъ трѣбва да се извинявамъ. Казва: „Нали ми казахте въ 10 часа?
“ Азъ се извинявамъ.
Трима души трѣбваше да приема сутриньта – въ 7 часа да приема едного, въ 11 часа да приема другия и вечерьта около 5 часа да приема третия. Нѣма да има тогава противоречие, понеже ще има по 2 часа за всѣки. Единъ ми е говорилъ само 3 часа. Той се наричаше Тенекеджиевъ отъ Сливенъ. Иде въ („Опълченска“) 66 и казва: „Господинъ Дѫновъ, искамъ 5 минути съ тебе да говоря“.
към беседата >>
Каквато и да е идеята, колкото и да е духовна сѫщината, която се проявява – все има нѣкаква материя въ нея.
Има друга константна материя – чиста. Тази материя е, която носи животъ въ себе си. Въ този смисълъ, материята е проявениятъ животъ. Туй, което можешъ да видишъ, да чувствувашъ, да усѣщашъ, да пипнешъ – това представя реалниятъ животъ. Онзи животъ, който никакъ не е проявенъ, какъвъ е?
Каквато и да е идеята, колкото и да е духовна сѫщината, която се проявява – все има нѣкаква материя въ нея.
Сега не смѣсвайте плътьта. Нѣкои обясняватъ, че това е по-низшъ животъ. По-низшъ животъ съдържа неорганизираната материя. По-висшиятъ животъ съдържа тази константна материя. Като живѣемъ добре, ние придобиваме отъ тази материя.
към беседата >>
Трима души трѣбваше да приема сутриньта – въ 7 часа да приема едного, въ 11 часа да приема другия и вечерьта около 5 часа да приема третия.
Нѣкому съмъ казалъ да дойде въ 10 часа. Преди него дошълъ другъ по-рано, и минава 10 часа и половина, 11 часа – той стои, а онзи чака отвънъ. Като излѣзе, азъ трѣбва да се извинявамъ. Казва: „Нали ми казахте въ 10 часа? “ Азъ се извинявамъ.
Трима души трѣбваше да приема сутриньта – въ 7 часа да приема едного, въ 11 часа да приема другия и вечерьта около 5 часа да приема третия.
Нѣма да има тогава противоречие, понеже ще има по 2 часа за всѣки. Единъ ми е говорилъ само 3 часа. Той се наричаше Тенекеджиевъ отъ Сливенъ. Иде въ („Опълченска“) 66 и казва: „Господинъ Дѫновъ, искамъ 5 минути съ тебе да говоря“. Приехъ го за 5 минути.
към беседата >>
Сега не смѣсвайте плътьта.
Тази материя е, която носи животъ въ себе си. Въ този смисълъ, материята е проявениятъ животъ. Туй, което можешъ да видишъ, да чувствувашъ, да усѣщашъ, да пипнешъ – това представя реалниятъ животъ. Онзи животъ, който никакъ не е проявенъ, какъвъ е? Каквато и да е идеята, колкото и да е духовна сѫщината, която се проявява – все има нѣкаква материя въ нея.
Сега не смѣсвайте плътьта.
Нѣкои обясняватъ, че това е по-низшъ животъ. По-низшъ животъ съдържа неорганизираната материя. По-висшиятъ животъ съдържа тази константна материя. Като живѣемъ добре, ние придобиваме отъ тази материя. Ако тѣлата ви бѣха направени отъ нея, вие не щѣхте да боледувате.
към беседата >>
Нѣма да има тогава противоречие, понеже ще има по 2 часа за всѣки.
Преди него дошълъ другъ по-рано, и минава 10 часа и половина, 11 часа – той стои, а онзи чака отвънъ. Като излѣзе, азъ трѣбва да се извинявамъ. Казва: „Нали ми казахте въ 10 часа? “ Азъ се извинявамъ. Трима души трѣбваше да приема сутриньта – въ 7 часа да приема едного, въ 11 часа да приема другия и вечерьта около 5 часа да приема третия.
Нѣма да има тогава противоречие, понеже ще има по 2 часа за всѣки.
Единъ ми е говорилъ само 3 часа. Той се наричаше Тенекеджиевъ отъ Сливенъ. Иде въ („Опълченска“) 66 и казва: „Господинъ Дѫновъ, искамъ 5 минути съ тебе да говоря“. Приехъ го за 5 минути. Че като започна да ми говори разни теории, цѣлата Библия – минаха 5 минути, 10, 15 минути, половинъ часъ, часъ, часъ и половина, два, два часа и половина, три часа – азъ седя, философски слушамъ, говори ми, говори ми, казва: „Разбра ли?
към беседата >>
Нѣкои обясняватъ, че това е по-низшъ животъ.
Въ този смисълъ, материята е проявениятъ животъ. Туй, което можешъ да видишъ, да чувствувашъ, да усѣщашъ, да пипнешъ – това представя реалниятъ животъ. Онзи животъ, който никакъ не е проявенъ, какъвъ е? Каквато и да е идеята, колкото и да е духовна сѫщината, която се проявява – все има нѣкаква материя въ нея. Сега не смѣсвайте плътьта.
Нѣкои обясняватъ, че това е по-низшъ животъ.
По-низшъ животъ съдържа неорганизираната материя. По-висшиятъ животъ съдържа тази константна материя. Като живѣемъ добре, ние придобиваме отъ тази материя. Ако тѣлата ви бѣха направени отъ нея, вие не щѣхте да боледувате. Сѫщества има, които иматъ такива тѣла, които сѫ добили безсмъртие.
към беседата >>
Единъ ми е говорилъ само 3 часа.
Като излѣзе, азъ трѣбва да се извинявамъ. Казва: „Нали ми казахте въ 10 часа? “ Азъ се извинявамъ. Трима души трѣбваше да приема сутриньта – въ 7 часа да приема едного, въ 11 часа да приема другия и вечерьта около 5 часа да приема третия. Нѣма да има тогава противоречие, понеже ще има по 2 часа за всѣки.
Единъ ми е говорилъ само 3 часа.
Той се наричаше Тенекеджиевъ отъ Сливенъ. Иде въ („Опълченска“) 66 и казва: „Господинъ Дѫновъ, искамъ 5 минути съ тебе да говоря“. Приехъ го за 5 минути. Че като започна да ми говори разни теории, цѣлата Библия – минаха 5 минути, 10, 15 минути, половинъ часъ, часъ, часъ и половина, два, два часа и половина, три часа – азъ седя, философски слушамъ, говори ми, говори ми, казва: „Разбра ли? “ Казвамъ: „Разбрахъ“.
към беседата >>
По-низшъ животъ съдържа неорганизираната материя.
Туй, което можешъ да видишъ, да чувствувашъ, да усѣщашъ, да пипнешъ – това представя реалниятъ животъ. Онзи животъ, който никакъ не е проявенъ, какъвъ е? Каквато и да е идеята, колкото и да е духовна сѫщината, която се проявява – все има нѣкаква материя въ нея. Сега не смѣсвайте плътьта. Нѣкои обясняватъ, че това е по-низшъ животъ.
По-низшъ животъ съдържа неорганизираната материя.
По-висшиятъ животъ съдържа тази константна материя. Като живѣемъ добре, ние придобиваме отъ тази материя. Ако тѣлата ви бѣха направени отъ нея, вие не щѣхте да боледувате. Сѫщества има, които иматъ такива тѣла, които сѫ добили безсмъртие. Ние тепърва се стремимъ къмъ безсмъртието.
към беседата >>
Той се наричаше Тенекеджиевъ отъ Сливенъ.
Казва: „Нали ми казахте въ 10 часа? “ Азъ се извинявамъ. Трима души трѣбваше да приема сутриньта – въ 7 часа да приема едного, въ 11 часа да приема другия и вечерьта около 5 часа да приема третия. Нѣма да има тогава противоречие, понеже ще има по 2 часа за всѣки. Единъ ми е говорилъ само 3 часа.
Той се наричаше Тенекеджиевъ отъ Сливенъ.
Иде въ („Опълченска“) 66 и казва: „Господинъ Дѫновъ, искамъ 5 минути съ тебе да говоря“. Приехъ го за 5 минути. Че като започна да ми говори разни теории, цѣлата Библия – минаха 5 минути, 10, 15 минути, половинъ часъ, часъ, часъ и половина, два, два часа и половина, три часа – азъ седя, философски слушамъ, говори ми, говори ми, казва: „Разбра ли? “ Казвамъ: „Разбрахъ“. Казвамъ: „Понеже ти държа лекция, хайде да се разходимъ“.
към беседата >>
По-висшиятъ животъ съдържа тази константна материя.
Онзи животъ, който никакъ не е проявенъ, какъвъ е? Каквато и да е идеята, колкото и да е духовна сѫщината, която се проявява – все има нѣкаква материя въ нея. Сега не смѣсвайте плътьта. Нѣкои обясняватъ, че това е по-низшъ животъ. По-низшъ животъ съдържа неорганизираната материя.
По-висшиятъ животъ съдържа тази константна материя.
Като живѣемъ добре, ние придобиваме отъ тази материя. Ако тѣлата ви бѣха направени отъ нея, вие не щѣхте да боледувате. Сѫщества има, които иматъ такива тѣла, които сѫ добили безсмъртие. Ние тепърва се стремимъ къмъ безсмъртието. Малки причини може да ни лишатъ отъ животъ.
към беседата >>
Иде въ („Опълченска“) 66 и казва: „Господинъ Дѫновъ, искамъ 5 минути съ тебе да говоря“.
“ Азъ се извинявамъ. Трима души трѣбваше да приема сутриньта – въ 7 часа да приема едного, въ 11 часа да приема другия и вечерьта около 5 часа да приема третия. Нѣма да има тогава противоречие, понеже ще има по 2 часа за всѣки. Единъ ми е говорилъ само 3 часа. Той се наричаше Тенекеджиевъ отъ Сливенъ.
Иде въ („Опълченска“) 66 и казва: „Господинъ Дѫновъ, искамъ 5 минути съ тебе да говоря“.
Приехъ го за 5 минути. Че като започна да ми говори разни теории, цѣлата Библия – минаха 5 минути, 10, 15 минути, половинъ часъ, часъ, часъ и половина, два, два часа и половина, три часа – азъ седя, философски слушамъ, говори ми, говори ми, казва: „Разбра ли? “ Казвамъ: „Разбрахъ“. Казвамъ: „Понеже ти държа лекция, хайде да се разходимъ“. Излѣзохъ въ Борисовата градина, оставихъ го тамъ.
към беседата >>
Като живѣемъ добре, ние придобиваме отъ тази материя.
Каквато и да е идеята, колкото и да е духовна сѫщината, която се проявява – все има нѣкаква материя въ нея. Сега не смѣсвайте плътьта. Нѣкои обясняватъ, че това е по-низшъ животъ. По-низшъ животъ съдържа неорганизираната материя. По-висшиятъ животъ съдържа тази константна материя.
Като живѣемъ добре, ние придобиваме отъ тази материя.
Ако тѣлата ви бѣха направени отъ нея, вие не щѣхте да боледувате. Сѫщества има, които иматъ такива тѣла, които сѫ добили безсмъртие. Ние тепърва се стремимъ къмъ безсмъртието. Малки причини може да ни лишатъ отъ животъ. Спре сърдцето ти или спре дишането ти – малка причина е.
към беседата >>
Приехъ го за 5 минути.
Трима души трѣбваше да приема сутриньта – въ 7 часа да приема едного, въ 11 часа да приема другия и вечерьта около 5 часа да приема третия. Нѣма да има тогава противоречие, понеже ще има по 2 часа за всѣки. Единъ ми е говорилъ само 3 часа. Той се наричаше Тенекеджиевъ отъ Сливенъ. Иде въ („Опълченска“) 66 и казва: „Господинъ Дѫновъ, искамъ 5 минути съ тебе да говоря“.
Приехъ го за 5 минути.
Че като започна да ми говори разни теории, цѣлата Библия – минаха 5 минути, 10, 15 минути, половинъ часъ, часъ, часъ и половина, два, два часа и половина, три часа – азъ седя, философски слушамъ, говори ми, говори ми, казва: „Разбра ли? “ Казвамъ: „Разбрахъ“. Казвамъ: „Понеже ти държа лекция, хайде да се разходимъ“. Излѣзохъ въ Борисовата градина, оставихъ го тамъ. Азъ се върнахъ въ кѫщи.
към беседата >>
Ако тѣлата ви бѣха направени отъ нея, вие не щѣхте да боледувате.
Сега не смѣсвайте плътьта. Нѣкои обясняватъ, че това е по-низшъ животъ. По-низшъ животъ съдържа неорганизираната материя. По-висшиятъ животъ съдържа тази константна материя. Като живѣемъ добре, ние придобиваме отъ тази материя.
Ако тѣлата ви бѣха направени отъ нея, вие не щѣхте да боледувате.
Сѫщества има, които иматъ такива тѣла, които сѫ добили безсмъртие. Ние тепърва се стремимъ къмъ безсмъртието. Малки причини може да ни лишатъ отъ животъ. Спре сърдцето ти или спре дишането ти – малка причина е. Или малка причина е (да) загубишъ ти съзнанието си.
към беседата >>
Че като започна да ми говори разни теории, цѣлата Библия – минаха 5 минути, 10, 15 минути, половинъ часъ, часъ, часъ и половина, два, два часа и половина, три часа – азъ седя, философски слушамъ, говори ми, говори ми, казва: „Разбра ли?
Нѣма да има тогава противоречие, понеже ще има по 2 часа за всѣки. Единъ ми е говорилъ само 3 часа. Той се наричаше Тенекеджиевъ отъ Сливенъ. Иде въ („Опълченска“) 66 и казва: „Господинъ Дѫновъ, искамъ 5 минути съ тебе да говоря“. Приехъ го за 5 минути.
Че като започна да ми говори разни теории, цѣлата Библия – минаха 5 минути, 10, 15 минути, половинъ часъ, часъ, часъ и половина, два, два часа и половина, три часа – азъ седя, философски слушамъ, говори ми, говори ми, казва: „Разбра ли?
“ Казвамъ: „Разбрахъ“. Казвамъ: „Понеже ти държа лекция, хайде да се разходимъ“. Излѣзохъ въ Борисовата градина, оставихъ го тамъ. Азъ се върнахъ въ кѫщи. Можехъ да кипна, да кажа: „Три часа отне ми времето“ – какво ще спечеля?
към беседата >>
Сѫщества има, които иматъ такива тѣла, които сѫ добили безсмъртие.
Нѣкои обясняватъ, че това е по-низшъ животъ. По-низшъ животъ съдържа неорганизираната материя. По-висшиятъ животъ съдържа тази константна материя. Като живѣемъ добре, ние придобиваме отъ тази материя. Ако тѣлата ви бѣха направени отъ нея, вие не щѣхте да боледувате.
Сѫщества има, които иматъ такива тѣла, които сѫ добили безсмъртие.
Ние тепърва се стремимъ къмъ безсмъртието. Малки причини може да ни лишатъ отъ животъ. Спре сърдцето ти или спре дишането ти – малка причина е. Или малка причина е (да) загубишъ ти съзнанието си.
към беседата >>
“ Казвамъ: „Разбрахъ“.
Единъ ми е говорилъ само 3 часа. Той се наричаше Тенекеджиевъ отъ Сливенъ. Иде въ („Опълченска“) 66 и казва: „Господинъ Дѫновъ, искамъ 5 минути съ тебе да говоря“. Приехъ го за 5 минути. Че като започна да ми говори разни теории, цѣлата Библия – минаха 5 минути, 10, 15 минути, половинъ часъ, часъ, часъ и половина, два, два часа и половина, три часа – азъ седя, философски слушамъ, говори ми, говори ми, казва: „Разбра ли?
“ Казвамъ: „Разбрахъ“.
Казвамъ: „Понеже ти държа лекция, хайде да се разходимъ“. Излѣзохъ въ Борисовата градина, оставихъ го тамъ. Азъ се върнахъ въ кѫщи. Можехъ да кипна, да кажа: „Три часа отне ми времето“ – какво ще спечеля? Иска, говори си.
към беседата >>
Ние тепърва се стремимъ къмъ безсмъртието.
По-низшъ животъ съдържа неорганизираната материя. По-висшиятъ животъ съдържа тази константна материя. Като живѣемъ добре, ние придобиваме отъ тази материя. Ако тѣлата ви бѣха направени отъ нея, вие не щѣхте да боледувате. Сѫщества има, които иматъ такива тѣла, които сѫ добили безсмъртие.
Ние тепърва се стремимъ къмъ безсмъртието.
Малки причини може да ни лишатъ отъ животъ. Спре сърдцето ти или спре дишането ти – малка причина е. Или малка причина е (да) загубишъ ти съзнанието си.
към беседата >>
Казвамъ: „Понеже ти държа лекция, хайде да се разходимъ“.
Той се наричаше Тенекеджиевъ отъ Сливенъ. Иде въ („Опълченска“) 66 и казва: „Господинъ Дѫновъ, искамъ 5 минути съ тебе да говоря“. Приехъ го за 5 минути. Че като започна да ми говори разни теории, цѣлата Библия – минаха 5 минути, 10, 15 минути, половинъ часъ, часъ, часъ и половина, два, два часа и половина, три часа – азъ седя, философски слушамъ, говори ми, говори ми, казва: „Разбра ли? “ Казвамъ: „Разбрахъ“.
Казвамъ: „Понеже ти държа лекция, хайде да се разходимъ“.
Излѣзохъ въ Борисовата градина, оставихъ го тамъ. Азъ се върнахъ въ кѫщи. Можехъ да кипна, да кажа: „Три часа отне ми времето“ – какво ще спечеля? Иска, говори си. Като ми говори три часа, казва: „Много е приятно да се разговаря човѣкъ съ тебе“.
към беседата >>
Малки причини може да ни лишатъ отъ животъ.
По-висшиятъ животъ съдържа тази константна материя. Като живѣемъ добре, ние придобиваме отъ тази материя. Ако тѣлата ви бѣха направени отъ нея, вие не щѣхте да боледувате. Сѫщества има, които иматъ такива тѣла, които сѫ добили безсмъртие. Ние тепърва се стремимъ къмъ безсмъртието.
Малки причини може да ни лишатъ отъ животъ.
Спре сърдцето ти или спре дишането ти – малка причина е. Или малка причина е (да) загубишъ ти съзнанието си.
към беседата >>
Излѣзохъ въ Борисовата градина, оставихъ го тамъ.
Иде въ („Опълченска“) 66 и казва: „Господинъ Дѫновъ, искамъ 5 минути съ тебе да говоря“. Приехъ го за 5 минути. Че като започна да ми говори разни теории, цѣлата Библия – минаха 5 минути, 10, 15 минути, половинъ часъ, часъ, часъ и половина, два, два часа и половина, три часа – азъ седя, философски слушамъ, говори ми, говори ми, казва: „Разбра ли? “ Казвамъ: „Разбрахъ“. Казвамъ: „Понеже ти държа лекция, хайде да се разходимъ“.
Излѣзохъ въ Борисовата градина, оставихъ го тамъ.
Азъ се върнахъ въ кѫщи. Можехъ да кипна, да кажа: „Три часа отне ми времето“ – какво ще спечеля? Иска, говори си. Като ми говори три часа, казва: „Много е приятно да се разговаря човѣкъ съ тебе“. Той ми говори, азъ седя и го наблюдавамъ, изследвамъ главата му.
към беседата >>
Спре сърдцето ти или спре дишането ти – малка причина е.
Като живѣемъ добре, ние придобиваме отъ тази материя. Ако тѣлата ви бѣха направени отъ нея, вие не щѣхте да боледувате. Сѫщества има, които иматъ такива тѣла, които сѫ добили безсмъртие. Ние тепърва се стремимъ къмъ безсмъртието. Малки причини може да ни лишатъ отъ животъ.
Спре сърдцето ти или спре дишането ти – малка причина е.
Или малка причина е (да) загубишъ ти съзнанието си.
към беседата >>
Азъ се върнахъ въ кѫщи.
Приехъ го за 5 минути. Че като започна да ми говори разни теории, цѣлата Библия – минаха 5 минути, 10, 15 минути, половинъ часъ, часъ, часъ и половина, два, два часа и половина, три часа – азъ седя, философски слушамъ, говори ми, говори ми, казва: „Разбра ли? “ Казвамъ: „Разбрахъ“. Казвамъ: „Понеже ти държа лекция, хайде да се разходимъ“. Излѣзохъ въ Борисовата градина, оставихъ го тамъ.
Азъ се върнахъ въ кѫщи.
Можехъ да кипна, да кажа: „Три часа отне ми времето“ – какво ще спечеля? Иска, говори си. Като ми говори три часа, казва: „Много е приятно да се разговаря човѣкъ съ тебе“. Той ми говори, азъ седя и го наблюдавамъ, изследвамъ главата му. Наблюдавахъ го три часа и видѣхъ защо така говори.
към беседата >>
Или малка причина е (да) загубишъ ти съзнанието си.
Ако тѣлата ви бѣха направени отъ нея, вие не щѣхте да боледувате. Сѫщества има, които иматъ такива тѣла, които сѫ добили безсмъртие. Ние тепърва се стремимъ къмъ безсмъртието. Малки причини може да ни лишатъ отъ животъ. Спре сърдцето ти или спре дишането ти – малка причина е.
Или малка причина е (да) загубишъ ти съзнанието си.
към беседата >>
Можехъ да кипна, да кажа: „Три часа отне ми времето“ – какво ще спечеля?
Че като започна да ми говори разни теории, цѣлата Библия – минаха 5 минути, 10, 15 минути, половинъ часъ, часъ, часъ и половина, два, два часа и половина, три часа – азъ седя, философски слушамъ, говори ми, говори ми, казва: „Разбра ли? “ Казвамъ: „Разбрахъ“. Казвамъ: „Понеже ти държа лекция, хайде да се разходимъ“. Излѣзохъ въ Борисовата градина, оставихъ го тамъ. Азъ се върнахъ въ кѫщи.
Можехъ да кипна, да кажа: „Три часа отне ми времето“ – какво ще спечеля?
Иска, говори си. Като ми говори три часа, казва: „Много е приятно да се разговаря човѣкъ съ тебе“. Той ми говори, азъ седя и го наблюдавамъ, изследвамъ главата му. Наблюдавахъ го три часа и видѣхъ защо така говори. Можехъ и да го приспя, можехъ да го изпѫдя, изкуство имамъ да го изпѫдя, имамъ известни прахове – червенъ пиперъ, ще започне да киха, ще излѣзе, но не го считамъ (за правилно).
към беседата >>
Та казвамъ: Да се обичаме.
Та казвамъ: Да се обичаме.
На Бога нѣма какво да му се оплакваме. Следната идея трѣбва да бѫде въ ума ви: За Бога е това. Вие ще мислите (за) едно съвършено сѫщество, въ което вие живѣете. Трѣбва да имате желание винаги да се коригирате. Туй сѫщество, каквото опредѣли за тебе – не трѣбва да имашъ две мнения, да имашъ желание да приспособявашъ волята си, да си готовъ да направишъ заради Него, каквото желание имашъ.
към беседата >>
Иска, говори си.
“ Казвамъ: „Разбрахъ“. Казвамъ: „Понеже ти държа лекция, хайде да се разходимъ“. Излѣзохъ въ Борисовата градина, оставихъ го тамъ. Азъ се върнахъ въ кѫщи. Можехъ да кипна, да кажа: „Три часа отне ми времето“ – какво ще спечеля?
Иска, говори си.
Като ми говори три часа, казва: „Много е приятно да се разговаря човѣкъ съ тебе“. Той ми говори, азъ седя и го наблюдавамъ, изследвамъ главата му. Наблюдавахъ го три часа и видѣхъ защо така говори. Можехъ и да го приспя, можехъ да го изпѫдя, изкуство имамъ да го изпѫдя, имамъ известни прахове – червенъ пиперъ, ще започне да киха, ще излѣзе, но не го считамъ (за правилно). Казвамъ (си): „Да търпишъ, сега слушай.
към беседата >>
На Бога нѣма какво да му се оплакваме.
Та казвамъ: Да се обичаме.
На Бога нѣма какво да му се оплакваме.
Следната идея трѣбва да бѫде въ ума ви: За Бога е това. Вие ще мислите (за) едно съвършено сѫщество, въ което вие живѣете. Трѣбва да имате желание винаги да се коригирате. Туй сѫщество, каквото опредѣли за тебе – не трѣбва да имашъ две мнения, да имашъ желание да приспособявашъ волята си, да си готовъ да направишъ заради Него, каквото желание имашъ. Ние говоримъ за Бога, но ние не схващаме Бога.
към беседата >>
Като ми говори три часа, казва: „Много е приятно да се разговаря човѣкъ съ тебе“.
Казвамъ: „Понеже ти държа лекция, хайде да се разходимъ“. Излѣзохъ въ Борисовата градина, оставихъ го тамъ. Азъ се върнахъ въ кѫщи. Можехъ да кипна, да кажа: „Три часа отне ми времето“ – какво ще спечеля? Иска, говори си.
Като ми говори три часа, казва: „Много е приятно да се разговаря човѣкъ съ тебе“.
Той ми говори, азъ седя и го наблюдавамъ, изследвамъ главата му. Наблюдавахъ го три часа и видѣхъ защо така говори. Можехъ и да го приспя, можехъ да го изпѫдя, изкуство имамъ да го изпѫдя, имамъ известни прахове – червенъ пиперъ, ще започне да киха, ще излѣзе, но не го считамъ (за правилно). Казвамъ (си): „Да търпишъ, сега слушай. По нѣкой пѫть и ти говоришъ повече“.
към беседата >>
Следната идея трѣбва да бѫде въ ума ви: За Бога е това.
Та казвамъ: Да се обичаме. На Бога нѣма какво да му се оплакваме.
Следната идея трѣбва да бѫде въ ума ви: За Бога е това.
Вие ще мислите (за) едно съвършено сѫщество, въ което вие живѣете. Трѣбва да имате желание винаги да се коригирате. Туй сѫщество, каквото опредѣли за тебе – не трѣбва да имашъ две мнения, да имашъ желание да приспособявашъ волята си, да си готовъ да направишъ заради Него, каквото желание имашъ. Ние говоримъ за Бога, но ние не схващаме Бога. Всѣкога въ живота си ние правимъ нѣща, забравяме Го.
към беседата >>
Той ми говори, азъ седя и го наблюдавамъ, изследвамъ главата му.
Излѣзохъ въ Борисовата градина, оставихъ го тамъ. Азъ се върнахъ въ кѫщи. Можехъ да кипна, да кажа: „Три часа отне ми времето“ – какво ще спечеля? Иска, говори си. Като ми говори три часа, казва: „Много е приятно да се разговаря човѣкъ съ тебе“.
Той ми говори, азъ седя и го наблюдавамъ, изследвамъ главата му.
Наблюдавахъ го три часа и видѣхъ защо така говори. Можехъ и да го приспя, можехъ да го изпѫдя, изкуство имамъ да го изпѫдя, имамъ известни прахове – червенъ пиперъ, ще започне да киха, ще излѣзе, но не го считамъ (за правилно). Казвамъ (си): „Да търпишъ, сега слушай. По нѣкой пѫть и ти говоришъ повече“. Та казвамъ на себе си: „Ти като идешъ при Господа, какво трѣбва да му кажешъ?
към беседата >>
Вие ще мислите (за) едно съвършено сѫщество, въ което вие живѣете.
Та казвамъ: Да се обичаме. На Бога нѣма какво да му се оплакваме. Следната идея трѣбва да бѫде въ ума ви: За Бога е това.
Вие ще мислите (за) едно съвършено сѫщество, въ което вие живѣете.
Трѣбва да имате желание винаги да се коригирате. Туй сѫщество, каквото опредѣли за тебе – не трѣбва да имашъ две мнения, да имашъ желание да приспособявашъ волята си, да си готовъ да направишъ заради Него, каквото желание имашъ. Ние говоримъ за Бога, но ние не схващаме Бога. Всѣкога въ живота си ние правимъ нѣща, забравяме Го. Имаме идея за Бога – не онази, реалната идея за Бога.
към беседата >>
Наблюдавахъ го три часа и видѣхъ защо така говори.
Азъ се върнахъ въ кѫщи. Можехъ да кипна, да кажа: „Три часа отне ми времето“ – какво ще спечеля? Иска, говори си. Като ми говори три часа, казва: „Много е приятно да се разговаря човѣкъ съ тебе“. Той ми говори, азъ седя и го наблюдавамъ, изследвамъ главата му.
Наблюдавахъ го три часа и видѣхъ защо така говори.
Можехъ и да го приспя, можехъ да го изпѫдя, изкуство имамъ да го изпѫдя, имамъ известни прахове – червенъ пиперъ, ще започне да киха, ще излѣзе, но не го считамъ (за правилно). Казвамъ (си): „Да търпишъ, сега слушай. По нѣкой пѫть и ти говоришъ повече“. Та казвамъ на себе си: „Ти като идешъ при Господа, какво трѣбва да му кажешъ? “ Не се изискватъ дълги молитви като идешъ при Господа.
към беседата >>
Трѣбва да имате желание винаги да се коригирате.
Та казвамъ: Да се обичаме. На Бога нѣма какво да му се оплакваме. Следната идея трѣбва да бѫде въ ума ви: За Бога е това. Вие ще мислите (за) едно съвършено сѫщество, въ което вие живѣете.
Трѣбва да имате желание винаги да се коригирате.
Туй сѫщество, каквото опредѣли за тебе – не трѣбва да имашъ две мнения, да имашъ желание да приспособявашъ волята си, да си готовъ да направишъ заради Него, каквото желание имашъ. Ние говоримъ за Бога, но ние не схващаме Бога. Всѣкога въ живота си ние правимъ нѣща, забравяме Го. Имаме идея за Бога – не онази, реалната идея за Бога. Току кипнешъ, вдигашъ шумъ, следъ туй започва да те гризе съвѣстьта, казвашъ: „Не направихъ добре“.
към беседата >>
Можехъ и да го приспя, можехъ да го изпѫдя, изкуство имамъ да го изпѫдя, имамъ известни прахове – червенъ пиперъ, ще започне да киха, ще излѣзе, но не го считамъ (за правилно).
Можехъ да кипна, да кажа: „Три часа отне ми времето“ – какво ще спечеля? Иска, говори си. Като ми говори три часа, казва: „Много е приятно да се разговаря човѣкъ съ тебе“. Той ми говори, азъ седя и го наблюдавамъ, изследвамъ главата му. Наблюдавахъ го три часа и видѣхъ защо така говори.
Можехъ и да го приспя, можехъ да го изпѫдя, изкуство имамъ да го изпѫдя, имамъ известни прахове – червенъ пиперъ, ще започне да киха, ще излѣзе, но не го считамъ (за правилно).
Казвамъ (си): „Да търпишъ, сега слушай. По нѣкой пѫть и ти говоришъ повече“. Та казвамъ на себе си: „Ти като идешъ при Господа, какво трѣбва да му кажешъ? “ Не се изискватъ дълги молитви като идешъ при Господа. Ще поискашъ на Господа да те научи да бѫдешъ търпеливъ, както Той е търпеливъ.
към беседата >>
Туй сѫщество, каквото опредѣли за тебе – не трѣбва да имашъ две мнения, да имашъ желание да приспособявашъ волята си, да си готовъ да направишъ заради Него, каквото желание имашъ.
Та казвамъ: Да се обичаме. На Бога нѣма какво да му се оплакваме. Следната идея трѣбва да бѫде въ ума ви: За Бога е това. Вие ще мислите (за) едно съвършено сѫщество, въ което вие живѣете. Трѣбва да имате желание винаги да се коригирате.
Туй сѫщество, каквото опредѣли за тебе – не трѣбва да имашъ две мнения, да имашъ желание да приспособявашъ волята си, да си готовъ да направишъ заради Него, каквото желание имашъ.
Ние говоримъ за Бога, но ние не схващаме Бога. Всѣкога въ живота си ние правимъ нѣща, забравяме Го. Имаме идея за Бога – не онази, реалната идея за Бога. Току кипнешъ, вдигашъ шумъ, следъ туй започва да те гризе съвѣстьта, казвашъ: „Не направихъ добре“. Въ какво седи угризението на съвѣстьта?
към беседата >>
Казвамъ (си): „Да търпишъ, сега слушай.
Иска, говори си. Като ми говори три часа, казва: „Много е приятно да се разговаря човѣкъ съ тебе“. Той ми говори, азъ седя и го наблюдавамъ, изследвамъ главата му. Наблюдавахъ го три часа и видѣхъ защо така говори. Можехъ и да го приспя, можехъ да го изпѫдя, изкуство имамъ да го изпѫдя, имамъ известни прахове – червенъ пиперъ, ще започне да киха, ще излѣзе, но не го считамъ (за правилно).
Казвамъ (си): „Да търпишъ, сега слушай.
По нѣкой пѫть и ти говоришъ повече“. Та казвамъ на себе си: „Ти като идешъ при Господа, какво трѣбва да му кажешъ? “ Не се изискватъ дълги молитви като идешъ при Господа. Ще поискашъ на Господа да те научи да бѫдешъ търпеливъ, както Той е търпеливъ. Като идешъ при Господа ще се научишъ да бѫдешъ благъ, както Той е благъ.
към беседата >>
Ние говоримъ за Бога, но ние не схващаме Бога.
На Бога нѣма какво да му се оплакваме. Следната идея трѣбва да бѫде въ ума ви: За Бога е това. Вие ще мислите (за) едно съвършено сѫщество, въ което вие живѣете. Трѣбва да имате желание винаги да се коригирате. Туй сѫщество, каквото опредѣли за тебе – не трѣбва да имашъ две мнения, да имашъ желание да приспособявашъ волята си, да си готовъ да направишъ заради Него, каквото желание имашъ.
Ние говоримъ за Бога, но ние не схващаме Бога.
Всѣкога въ живота си ние правимъ нѣща, забравяме Го. Имаме идея за Бога – не онази, реалната идея за Бога. Току кипнешъ, вдигашъ шумъ, следъ туй започва да те гризе съвѣстьта, казвашъ: „Не направихъ добре“. Въ какво седи угризението на съвѣстьта? – Не си постѫпилъ право.
към беседата >>
По нѣкой пѫть и ти говоришъ повече“.
Като ми говори три часа, казва: „Много е приятно да се разговаря човѣкъ съ тебе“. Той ми говори, азъ седя и го наблюдавамъ, изследвамъ главата му. Наблюдавахъ го три часа и видѣхъ защо така говори. Можехъ и да го приспя, можехъ да го изпѫдя, изкуство имамъ да го изпѫдя, имамъ известни прахове – червенъ пиперъ, ще започне да киха, ще излѣзе, но не го считамъ (за правилно). Казвамъ (си): „Да търпишъ, сега слушай.
По нѣкой пѫть и ти говоришъ повече“.
Та казвамъ на себе си: „Ти като идешъ при Господа, какво трѣбва да му кажешъ? “ Не се изискватъ дълги молитви като идешъ при Господа. Ще поискашъ на Господа да те научи да бѫдешъ търпеливъ, както Той е търпеливъ. Като идешъ при Господа ще се научишъ да бѫдешъ благъ, както Той е благъ. Да бѫдешъ уменъ, да се учишъ отъ Него, тъй както Той разбира и ти да разбирашъ.
към беседата >>
Всѣкога въ живота си ние правимъ нѣща, забравяме Го.
Следната идея трѣбва да бѫде въ ума ви: За Бога е това. Вие ще мислите (за) едно съвършено сѫщество, въ което вие живѣете. Трѣбва да имате желание винаги да се коригирате. Туй сѫщество, каквото опредѣли за тебе – не трѣбва да имашъ две мнения, да имашъ желание да приспособявашъ волята си, да си готовъ да направишъ заради Него, каквото желание имашъ. Ние говоримъ за Бога, но ние не схващаме Бога.
Всѣкога въ живота си ние правимъ нѣща, забравяме Го.
Имаме идея за Бога – не онази, реалната идея за Бога. Току кипнешъ, вдигашъ шумъ, следъ туй започва да те гризе съвѣстьта, казвашъ: „Не направихъ добре“. Въ какво седи угризението на съвѣстьта? – Не си постѫпилъ право. Въ даденъ случай трѣбва да бѫдешъ абсолютно справедливъ спрямо себе си.
към беседата >>
Та казвамъ на себе си: „Ти като идешъ при Господа, какво трѣбва да му кажешъ?
Той ми говори, азъ седя и го наблюдавамъ, изследвамъ главата му. Наблюдавахъ го три часа и видѣхъ защо така говори. Можехъ и да го приспя, можехъ да го изпѫдя, изкуство имамъ да го изпѫдя, имамъ известни прахове – червенъ пиперъ, ще започне да киха, ще излѣзе, но не го считамъ (за правилно). Казвамъ (си): „Да търпишъ, сега слушай. По нѣкой пѫть и ти говоришъ повече“.
Та казвамъ на себе си: „Ти като идешъ при Господа, какво трѣбва да му кажешъ?
“ Не се изискватъ дълги молитви като идешъ при Господа. Ще поискашъ на Господа да те научи да бѫдешъ търпеливъ, както Той е търпеливъ. Като идешъ при Господа ще се научишъ да бѫдешъ благъ, както Той е благъ. Да бѫдешъ уменъ, да се учишъ отъ Него, тъй както Той разбира и ти да разбирашъ. Както Той има добрата воля и ти да имашъ добрата воля.
към беседата >>
Имаме идея за Бога – не онази, реалната идея за Бога.
Вие ще мислите (за) едно съвършено сѫщество, въ което вие живѣете. Трѣбва да имате желание винаги да се коригирате. Туй сѫщество, каквото опредѣли за тебе – не трѣбва да имашъ две мнения, да имашъ желание да приспособявашъ волята си, да си готовъ да направишъ заради Него, каквото желание имашъ. Ние говоримъ за Бога, но ние не схващаме Бога. Всѣкога въ живота си ние правимъ нѣща, забравяме Го.
Имаме идея за Бога – не онази, реалната идея за Бога.
Току кипнешъ, вдигашъ шумъ, следъ туй започва да те гризе съвѣстьта, казвашъ: „Не направихъ добре“. Въ какво седи угризението на съвѣстьта? – Не си постѫпилъ право. Въ даденъ случай трѣбва да бѫдешъ абсолютно справедливъ спрямо себе си. Защото каквото и да е безпокойство – въ човѣка ставатъ голѣми сътресения.
към беседата >>
“ Не се изискватъ дълги молитви като идешъ при Господа.
Наблюдавахъ го три часа и видѣхъ защо така говори. Можехъ и да го приспя, можехъ да го изпѫдя, изкуство имамъ да го изпѫдя, имамъ известни прахове – червенъ пиперъ, ще започне да киха, ще излѣзе, но не го считамъ (за правилно). Казвамъ (си): „Да търпишъ, сега слушай. По нѣкой пѫть и ти говоришъ повече“. Та казвамъ на себе си: „Ти като идешъ при Господа, какво трѣбва да му кажешъ?
“ Не се изискватъ дълги молитви като идешъ при Господа.
Ще поискашъ на Господа да те научи да бѫдешъ търпеливъ, както Той е търпеливъ. Като идешъ при Господа ще се научишъ да бѫдешъ благъ, както Той е благъ. Да бѫдешъ уменъ, да се учишъ отъ Него, тъй както Той разбира и ти да разбирашъ. Както Той има добрата воля и ти да имашъ добрата воля. Кѫдето и да те прати Господь, ти ще придобиешъ знания.
към беседата >>
Току кипнешъ, вдигашъ шумъ, следъ туй започва да те гризе съвѣстьта, казвашъ: „Не направихъ добре“.
Трѣбва да имате желание винаги да се коригирате. Туй сѫщество, каквото опредѣли за тебе – не трѣбва да имашъ две мнения, да имашъ желание да приспособявашъ волята си, да си готовъ да направишъ заради Него, каквото желание имашъ. Ние говоримъ за Бога, но ние не схващаме Бога. Всѣкога въ живота си ние правимъ нѣща, забравяме Го. Имаме идея за Бога – не онази, реалната идея за Бога.
Току кипнешъ, вдигашъ шумъ, следъ туй започва да те гризе съвѣстьта, казвашъ: „Не направихъ добре“.
Въ какво седи угризението на съвѣстьта? – Не си постѫпилъ право. Въ даденъ случай трѣбва да бѫдешъ абсолютно справедливъ спрямо себе си. Защото каквото и да е безпокойство – въ човѣка ставатъ голѣми сътресения. Нѣкой пѫть, като се разгнѣвите, минаватъ нѣколко дена, докато възстановите това равновесие.
към беседата >>
Ще поискашъ на Господа да те научи да бѫдешъ търпеливъ, както Той е търпеливъ.
Можехъ и да го приспя, можехъ да го изпѫдя, изкуство имамъ да го изпѫдя, имамъ известни прахове – червенъ пиперъ, ще започне да киха, ще излѣзе, но не го считамъ (за правилно). Казвамъ (си): „Да търпишъ, сега слушай. По нѣкой пѫть и ти говоришъ повече“. Та казвамъ на себе си: „Ти като идешъ при Господа, какво трѣбва да му кажешъ? “ Не се изискватъ дълги молитви като идешъ при Господа.
Ще поискашъ на Господа да те научи да бѫдешъ търпеливъ, както Той е търпеливъ.
Като идешъ при Господа ще се научишъ да бѫдешъ благъ, както Той е благъ. Да бѫдешъ уменъ, да се учишъ отъ Него, тъй както Той разбира и ти да разбирашъ. Както Той има добрата воля и ти да имашъ добрата воля. Кѫдето и да те прати Господь, ти ще придобиешъ знания. Нѣма нѣщо, което Господь може да те застави и да направишъ насила.
към беседата >>
Въ какво седи угризението на съвѣстьта?
Туй сѫщество, каквото опредѣли за тебе – не трѣбва да имашъ две мнения, да имашъ желание да приспособявашъ волята си, да си готовъ да направишъ заради Него, каквото желание имашъ. Ние говоримъ за Бога, но ние не схващаме Бога. Всѣкога въ живота си ние правимъ нѣща, забравяме Го. Имаме идея за Бога – не онази, реалната идея за Бога. Току кипнешъ, вдигашъ шумъ, следъ туй започва да те гризе съвѣстьта, казвашъ: „Не направихъ добре“.
Въ какво седи угризението на съвѣстьта?
– Не си постѫпилъ право. Въ даденъ случай трѣбва да бѫдешъ абсолютно справедливъ спрямо себе си. Защото каквото и да е безпокойство – въ човѣка ставатъ голѣми сътресения. Нѣкой пѫть, като се разгнѣвите, минаватъ нѣколко дена, докато възстановите това равновесие. Хиляди клетки вѫтре ставатъ жертва на вашия гнѣвъ или хиляди клетки ставатъ жертва на вашето съмнение, подозрение или безлюбие.
към беседата >>
Като идешъ при Господа ще се научишъ да бѫдешъ благъ, както Той е благъ.
Казвамъ (си): „Да търпишъ, сега слушай. По нѣкой пѫть и ти говоришъ повече“. Та казвамъ на себе си: „Ти като идешъ при Господа, какво трѣбва да му кажешъ? “ Не се изискватъ дълги молитви като идешъ при Господа. Ще поискашъ на Господа да те научи да бѫдешъ търпеливъ, както Той е търпеливъ.
Като идешъ при Господа ще се научишъ да бѫдешъ благъ, както Той е благъ.
Да бѫдешъ уменъ, да се учишъ отъ Него, тъй както Той разбира и ти да разбирашъ. Както Той има добрата воля и ти да имашъ добрата воля. Кѫдето и да те прати Господь, ти ще придобиешъ знания. Нѣма нѣщо, което Господь може да те застави и да направишъ насила. Дали въ Любовьта, дали въ Мѫдростьта или въ Истината – навсѣкѫде, каквото и да ти повѣри Господь, то е за твое благо.
към беседата >>
– Не си постѫпилъ право.
Ние говоримъ за Бога, но ние не схващаме Бога. Всѣкога въ живота си ние правимъ нѣща, забравяме Го. Имаме идея за Бога – не онази, реалната идея за Бога. Току кипнешъ, вдигашъ шумъ, следъ туй започва да те гризе съвѣстьта, казвашъ: „Не направихъ добре“. Въ какво седи угризението на съвѣстьта?
– Не си постѫпилъ право.
Въ даденъ случай трѣбва да бѫдешъ абсолютно справедливъ спрямо себе си. Защото каквото и да е безпокойство – въ човѣка ставатъ голѣми сътресения. Нѣкой пѫть, като се разгнѣвите, минаватъ нѣколко дена, докато възстановите това равновесие. Хиляди клетки вѫтре ставатъ жертва на вашия гнѣвъ или хиляди клетки ставатъ жертва на вашето съмнение, подозрение или безлюбие.
към беседата >>
Да бѫдешъ уменъ, да се учишъ отъ Него, тъй както Той разбира и ти да разбирашъ.
По нѣкой пѫть и ти говоришъ повече“. Та казвамъ на себе си: „Ти като идешъ при Господа, какво трѣбва да му кажешъ? “ Не се изискватъ дълги молитви като идешъ при Господа. Ще поискашъ на Господа да те научи да бѫдешъ търпеливъ, както Той е търпеливъ. Като идешъ при Господа ще се научишъ да бѫдешъ благъ, както Той е благъ.
Да бѫдешъ уменъ, да се учишъ отъ Него, тъй както Той разбира и ти да разбирашъ.
Както Той има добрата воля и ти да имашъ добрата воля. Кѫдето и да те прати Господь, ти ще придобиешъ знания. Нѣма нѣщо, което Господь може да те застави и да направишъ насила. Дали въ Любовьта, дали въ Мѫдростьта или въ Истината – навсѣкѫде, каквото и да ти повѣри Господь, то е за твое благо. Казвамъ: Ако всички така бихте вѣрвали, ако така бихте се надѣвали, ако така бихте обичали – щѣхте да имате съвсемъ другъ животъ.
към беседата >>
Въ даденъ случай трѣбва да бѫдешъ абсолютно справедливъ спрямо себе си.
Всѣкога въ живота си ние правимъ нѣща, забравяме Го. Имаме идея за Бога – не онази, реалната идея за Бога. Току кипнешъ, вдигашъ шумъ, следъ туй започва да те гризе съвѣстьта, казвашъ: „Не направихъ добре“. Въ какво седи угризението на съвѣстьта? – Не си постѫпилъ право.
Въ даденъ случай трѣбва да бѫдешъ абсолютно справедливъ спрямо себе си.
Защото каквото и да е безпокойство – въ човѣка ставатъ голѣми сътресения. Нѣкой пѫть, като се разгнѣвите, минаватъ нѣколко дена, докато възстановите това равновесие. Хиляди клетки вѫтре ставатъ жертва на вашия гнѣвъ или хиляди клетки ставатъ жертва на вашето съмнение, подозрение или безлюбие.
към беседата >>
Както Той има добрата воля и ти да имашъ добрата воля.
Та казвамъ на себе си: „Ти като идешъ при Господа, какво трѣбва да му кажешъ? “ Не се изискватъ дълги молитви като идешъ при Господа. Ще поискашъ на Господа да те научи да бѫдешъ търпеливъ, както Той е търпеливъ. Като идешъ при Господа ще се научишъ да бѫдешъ благъ, както Той е благъ. Да бѫдешъ уменъ, да се учишъ отъ Него, тъй както Той разбира и ти да разбирашъ.
Както Той има добрата воля и ти да имашъ добрата воля.
Кѫдето и да те прати Господь, ти ще придобиешъ знания. Нѣма нѣщо, което Господь може да те застави и да направишъ насила. Дали въ Любовьта, дали въ Мѫдростьта или въ Истината – навсѣкѫде, каквото и да ти повѣри Господь, то е за твое благо. Казвамъ: Ако всички така бихте вѣрвали, ако така бихте се надѣвали, ако така бихте обичали – щѣхте да имате съвсемъ другъ животъ. Не да бѫдемъ сериозни.
към беседата >>
Защото каквото и да е безпокойство – въ човѣка ставатъ голѣми сътресения.
Имаме идея за Бога – не онази, реалната идея за Бога. Току кипнешъ, вдигашъ шумъ, следъ туй започва да те гризе съвѣстьта, казвашъ: „Не направихъ добре“. Въ какво седи угризението на съвѣстьта? – Не си постѫпилъ право. Въ даденъ случай трѣбва да бѫдешъ абсолютно справедливъ спрямо себе си.
Защото каквото и да е безпокойство – въ човѣка ставатъ голѣми сътресения.
Нѣкой пѫть, като се разгнѣвите, минаватъ нѣколко дена, докато възстановите това равновесие. Хиляди клетки вѫтре ставатъ жертва на вашия гнѣвъ или хиляди клетки ставатъ жертва на вашето съмнение, подозрение или безлюбие.
към беседата >>
Кѫдето и да те прати Господь, ти ще придобиешъ знания.
“ Не се изискватъ дълги молитви като идешъ при Господа. Ще поискашъ на Господа да те научи да бѫдешъ търпеливъ, както Той е търпеливъ. Като идешъ при Господа ще се научишъ да бѫдешъ благъ, както Той е благъ. Да бѫдешъ уменъ, да се учишъ отъ Него, тъй както Той разбира и ти да разбирашъ. Както Той има добрата воля и ти да имашъ добрата воля.
Кѫдето и да те прати Господь, ти ще придобиешъ знания.
Нѣма нѣщо, което Господь може да те застави и да направишъ насила. Дали въ Любовьта, дали въ Мѫдростьта или въ Истината – навсѣкѫде, каквото и да ти повѣри Господь, то е за твое благо. Казвамъ: Ако всички така бихте вѣрвали, ако така бихте се надѣвали, ако така бихте обичали – щѣхте да имате съвсемъ другъ животъ. Не да бѫдемъ сериозни. Кой е добриятъ животъ?
към беседата >>
Нѣкой пѫть, като се разгнѣвите, минаватъ нѣколко дена, докато възстановите това равновесие.
Току кипнешъ, вдигашъ шумъ, следъ туй започва да те гризе съвѣстьта, казвашъ: „Не направихъ добре“. Въ какво седи угризението на съвѣстьта? – Не си постѫпилъ право. Въ даденъ случай трѣбва да бѫдешъ абсолютно справедливъ спрямо себе си. Защото каквото и да е безпокойство – въ човѣка ставатъ голѣми сътресения.
Нѣкой пѫть, като се разгнѣвите, минаватъ нѣколко дена, докато възстановите това равновесие.
Хиляди клетки вѫтре ставатъ жертва на вашия гнѣвъ или хиляди клетки ставатъ жертва на вашето съмнение, подозрение или безлюбие.
към беседата >>
Нѣма нѣщо, което Господь може да те застави и да направишъ насила.
Ще поискашъ на Господа да те научи да бѫдешъ търпеливъ, както Той е търпеливъ. Като идешъ при Господа ще се научишъ да бѫдешъ благъ, както Той е благъ. Да бѫдешъ уменъ, да се учишъ отъ Него, тъй както Той разбира и ти да разбирашъ. Както Той има добрата воля и ти да имашъ добрата воля. Кѫдето и да те прати Господь, ти ще придобиешъ знания.
Нѣма нѣщо, което Господь може да те застави и да направишъ насила.
Дали въ Любовьта, дали въ Мѫдростьта или въ Истината – навсѣкѫде, каквото и да ти повѣри Господь, то е за твое благо. Казвамъ: Ако всички така бихте вѣрвали, ако така бихте се надѣвали, ако така бихте обичали – щѣхте да имате съвсемъ другъ животъ. Не да бѫдемъ сериозни. Кой е добриятъ животъ? Всѣкога пазя едно правило въ себе си: Като дойде единъ човѣкъ, макаръ да ми е направилъ лошо впечатление, като излѣзе – ще намѣря една хубава черта.
към беседата >>
Хиляди клетки вѫтре ставатъ жертва на вашия гнѣвъ или хиляди клетки ставатъ жертва на вашето съмнение, подозрение или безлюбие.
Въ какво седи угризението на съвѣстьта? – Не си постѫпилъ право. Въ даденъ случай трѣбва да бѫдешъ абсолютно справедливъ спрямо себе си. Защото каквото и да е безпокойство – въ човѣка ставатъ голѣми сътресения. Нѣкой пѫть, като се разгнѣвите, минаватъ нѣколко дена, докато възстановите това равновесие.
Хиляди клетки вѫтре ставатъ жертва на вашия гнѣвъ или хиляди клетки ставатъ жертва на вашето съмнение, подозрение или безлюбие.
към беседата >>
Дали въ Любовьта, дали въ Мѫдростьта или въ Истината – навсѣкѫде, каквото и да ти повѣри Господь, то е за твое благо.
Като идешъ при Господа ще се научишъ да бѫдешъ благъ, както Той е благъ. Да бѫдешъ уменъ, да се учишъ отъ Него, тъй както Той разбира и ти да разбирашъ. Както Той има добрата воля и ти да имашъ добрата воля. Кѫдето и да те прати Господь, ти ще придобиешъ знания. Нѣма нѣщо, което Господь може да те застави и да направишъ насила.
Дали въ Любовьта, дали въ Мѫдростьта или въ Истината – навсѣкѫде, каквото и да ти повѣри Господь, то е за твое благо.
Казвамъ: Ако всички така бихте вѣрвали, ако така бихте се надѣвали, ако така бихте обичали – щѣхте да имате съвсемъ другъ животъ. Не да бѫдемъ сериозни. Кой е добриятъ животъ? Всѣкога пазя едно правило въ себе си: Като дойде единъ човѣкъ, макаръ да ми е направилъ лошо впечатление, като излѣзе – ще намѣря една хубава черта. Веднажъ дойдоха двама души – единъ калугеринъ и единъ доста заможенъ човѣкъ.
към беседата >>
Седите и казвате: „Докога ще трае тази война?
Седите и казвате: „Докога ще трае тази война?
“ Духа вѣтъръ отвънъ. Докога ще трае този вѣтъръ? Нѣкой пѫть ти поемешъ въздухъ и започнешъ да духашъ. Докога ще трае туй духане? Правили ли сте опитъ колко време можешъ да задържишъ въздуха?
към беседата >>
Казвамъ: Ако всички така бихте вѣрвали, ако така бихте се надѣвали, ако така бихте обичали – щѣхте да имате съвсемъ другъ животъ.
Да бѫдешъ уменъ, да се учишъ отъ Него, тъй както Той разбира и ти да разбирашъ. Както Той има добрата воля и ти да имашъ добрата воля. Кѫдето и да те прати Господь, ти ще придобиешъ знания. Нѣма нѣщо, което Господь може да те застави и да направишъ насила. Дали въ Любовьта, дали въ Мѫдростьта или въ Истината – навсѣкѫде, каквото и да ти повѣри Господь, то е за твое благо.
Казвамъ: Ако всички така бихте вѣрвали, ако така бихте се надѣвали, ако така бихте обичали – щѣхте да имате съвсемъ другъ животъ.
Не да бѫдемъ сериозни. Кой е добриятъ животъ? Всѣкога пазя едно правило въ себе си: Като дойде единъ човѣкъ, макаръ да ми е направилъ лошо впечатление, като излѣзе – ще намѣря една хубава черта. Веднажъ дойдоха двама души – единъ калугеринъ и единъ доста заможенъ човѣкъ. Разправятъ ми, че се интересували отъ новото учение.
към беседата >>
“ Духа вѣтъръ отвънъ.
Седите и казвате: „Докога ще трае тази война?
“ Духа вѣтъръ отвънъ.
Докога ще трае този вѣтъръ? Нѣкой пѫть ти поемешъ въздухъ и започнешъ да духашъ. Докога ще трае туй духане? Правили ли сте опитъ колко време можешъ да задържишъ въздуха? Или искате да знаете колко време ще трае този гнѣвъ?
към беседата >>
Не да бѫдемъ сериозни.
Както Той има добрата воля и ти да имашъ добрата воля. Кѫдето и да те прати Господь, ти ще придобиешъ знания. Нѣма нѣщо, което Господь може да те застави и да направишъ насила. Дали въ Любовьта, дали въ Мѫдростьта или въ Истината – навсѣкѫде, каквото и да ти повѣри Господь, то е за твое благо. Казвамъ: Ако всички така бихте вѣрвали, ако така бихте се надѣвали, ако така бихте обичали – щѣхте да имате съвсемъ другъ животъ.
Не да бѫдемъ сериозни.
Кой е добриятъ животъ? Всѣкога пазя едно правило въ себе си: Като дойде единъ човѣкъ, макаръ да ми е направилъ лошо впечатление, като излѣзе – ще намѣря една хубава черта. Веднажъ дойдоха двама души – единъ калугеринъ и единъ доста заможенъ човѣкъ. Разправятъ ми, че се интересували отъ новото учение. Единъ день иде калугерътъ и ми разправя, че ималъ нужда отъ срѣдства.
към беседата >>
Докога ще трае този вѣтъръ?
Седите и казвате: „Докога ще трае тази война? “ Духа вѣтъръ отвънъ.
Докога ще трае този вѣтъръ?
Нѣкой пѫть ти поемешъ въздухъ и започнешъ да духашъ. Докога ще трае туй духане? Правили ли сте опитъ колко време можешъ да задържишъ въздуха? Или искате да знаете колко време ще трае този гнѣвъ? Поемете въздуха и издишайте по малко.
към беседата >>
Кой е добриятъ животъ?
Кѫдето и да те прати Господь, ти ще придобиешъ знания. Нѣма нѣщо, което Господь може да те застави и да направишъ насила. Дали въ Любовьта, дали въ Мѫдростьта или въ Истината – навсѣкѫде, каквото и да ти повѣри Господь, то е за твое благо. Казвамъ: Ако всички така бихте вѣрвали, ако така бихте се надѣвали, ако така бихте обичали – щѣхте да имате съвсемъ другъ животъ. Не да бѫдемъ сериозни.
Кой е добриятъ животъ?
Всѣкога пазя едно правило въ себе си: Като дойде единъ човѣкъ, макаръ да ми е направилъ лошо впечатление, като излѣзе – ще намѣря една хубава черта. Веднажъ дойдоха двама души – единъ калугеринъ и единъ доста заможенъ човѣкъ. Разправятъ ми, че се интересували отъ новото учение. Единъ день иде калугерътъ и ми разправя, че ималъ нужда отъ срѣдства. Ще ми остави единъ сребъренъ часовникъ, а после ще се върне да го вземе.
към беседата >>
Нѣкой пѫть ти поемешъ въздухъ и започнешъ да духашъ.
Седите и казвате: „Докога ще трае тази война? “ Духа вѣтъръ отвънъ. Докога ще трае този вѣтъръ?
Нѣкой пѫть ти поемешъ въздухъ и започнешъ да духашъ.
Докога ще трае туй духане? Правили ли сте опитъ колко време можешъ да задържишъ въздуха? Или искате да знаете колко време ще трае този гнѣвъ? Поемете въздуха и издишайте по малко. Свийте си устата и наблюдавайте, и вижте за колко време ще излѣзе въздуха.
към беседата >>
Всѣкога пазя едно правило въ себе си: Като дойде единъ човѣкъ, макаръ да ми е направилъ лошо впечатление, като излѣзе – ще намѣря една хубава черта.
Нѣма нѣщо, което Господь може да те застави и да направишъ насила. Дали въ Любовьта, дали въ Мѫдростьта или въ Истината – навсѣкѫде, каквото и да ти повѣри Господь, то е за твое благо. Казвамъ: Ако всички така бихте вѣрвали, ако така бихте се надѣвали, ако така бихте обичали – щѣхте да имате съвсемъ другъ животъ. Не да бѫдемъ сериозни. Кой е добриятъ животъ?
Всѣкога пазя едно правило въ себе си: Като дойде единъ човѣкъ, макаръ да ми е направилъ лошо впечатление, като излѣзе – ще намѣря една хубава черта.
Веднажъ дойдоха двама души – единъ калугеринъ и единъ доста заможенъ човѣкъ. Разправятъ ми, че се интересували отъ новото учение. Единъ день иде калугерътъ и ми разправя, че ималъ нужда отъ срѣдства. Ще ми остави единъ сребъренъ часовникъ, а после ще се върне да го вземе. Рекохъ: „Остави часовника, колко ти трѣбватъ?
към беседата >>
Докога ще трае туй духане?
Седите и казвате: „Докога ще трае тази война? “ Духа вѣтъръ отвънъ. Докога ще трае този вѣтъръ? Нѣкой пѫть ти поемешъ въздухъ и започнешъ да духашъ.
Докога ще трае туй духане?
Правили ли сте опитъ колко време можешъ да задържишъ въздуха? Или искате да знаете колко време ще трае този гнѣвъ? Поемете въздуха и издишайте по малко. Свийте си устата и наблюдавайте, и вижте за колко време ще излѣзе въздуха. Сега научно обяснявамъ, че температурата на едно мѣсто е по-висока – по-топло е.
към беседата >>
Веднажъ дойдоха двама души – единъ калугеринъ и единъ доста заможенъ човѣкъ.
Дали въ Любовьта, дали въ Мѫдростьта или въ Истината – навсѣкѫде, каквото и да ти повѣри Господь, то е за твое благо. Казвамъ: Ако всички така бихте вѣрвали, ако така бихте се надѣвали, ако така бихте обичали – щѣхте да имате съвсемъ другъ животъ. Не да бѫдемъ сериозни. Кой е добриятъ животъ? Всѣкога пазя едно правило въ себе си: Като дойде единъ човѣкъ, макаръ да ми е направилъ лошо впечатление, като излѣзе – ще намѣря една хубава черта.
Веднажъ дойдоха двама души – единъ калугеринъ и единъ доста заможенъ човѣкъ.
Разправятъ ми, че се интересували отъ новото учение. Единъ день иде калугерътъ и ми разправя, че ималъ нужда отъ срѣдства. Ще ми остави единъ сребъренъ часовникъ, а после ще се върне да го вземе. Рекохъ: „Остави часовника, колко ти трѣбватъ? “ Доста голѣма сума искаше.
към беседата >>
Правили ли сте опитъ колко време можешъ да задържишъ въздуха?
Седите и казвате: „Докога ще трае тази война? “ Духа вѣтъръ отвънъ. Докога ще трае този вѣтъръ? Нѣкой пѫть ти поемешъ въздухъ и започнешъ да духашъ. Докога ще трае туй духане?
Правили ли сте опитъ колко време можешъ да задържишъ въздуха?
Или искате да знаете колко време ще трае този гнѣвъ? Поемете въздуха и издишайте по малко. Свийте си устата и наблюдавайте, и вижте за колко време ще излѣзе въздуха. Сега научно обяснявамъ, че температурата на едно мѣсто е по-висока – по-топло е. Другаде е по-студено.
към беседата >>
Разправятъ ми, че се интересували отъ новото учение.
Казвамъ: Ако всички така бихте вѣрвали, ако така бихте се надѣвали, ако така бихте обичали – щѣхте да имате съвсемъ другъ животъ. Не да бѫдемъ сериозни. Кой е добриятъ животъ? Всѣкога пазя едно правило въ себе си: Като дойде единъ човѣкъ, макаръ да ми е направилъ лошо впечатление, като излѣзе – ще намѣря една хубава черта. Веднажъ дойдоха двама души – единъ калугеринъ и единъ доста заможенъ човѣкъ.
Разправятъ ми, че се интересували отъ новото учение.
Единъ день иде калугерътъ и ми разправя, че ималъ нужда отъ срѣдства. Ще ми остави единъ сребъренъ часовникъ, а после ще се върне да го вземе. Рекохъ: „Остави часовника, колко ти трѣбватъ? “ Доста голѣма сума искаше. Дадохъ му я.
към беседата >>
Или искате да знаете колко време ще трае този гнѣвъ?
“ Духа вѣтъръ отвънъ. Докога ще трае този вѣтъръ? Нѣкой пѫть ти поемешъ въздухъ и започнешъ да духашъ. Докога ще трае туй духане? Правили ли сте опитъ колко време можешъ да задържишъ въздуха?
Или искате да знаете колко време ще трае този гнѣвъ?
Поемете въздуха и издишайте по малко. Свийте си устата и наблюдавайте, и вижте за колко време ще излѣзе въздуха. Сега научно обяснявамъ, че температурата на едно мѣсто е по-висока – по-топло е. Другаде е по-студено. Студениятъ въздухъ е по-тежъкъ, топлиятъ е по-лекъ и става една обмѣна, и има едно движение отгоре надолу.
към беседата >>
Единъ день иде калугерътъ и ми разправя, че ималъ нужда отъ срѣдства.
Не да бѫдемъ сериозни. Кой е добриятъ животъ? Всѣкога пазя едно правило въ себе си: Като дойде единъ човѣкъ, макаръ да ми е направилъ лошо впечатление, като излѣзе – ще намѣря една хубава черта. Веднажъ дойдоха двама души – единъ калугеринъ и единъ доста заможенъ човѣкъ. Разправятъ ми, че се интересували отъ новото учение.
Единъ день иде калугерътъ и ми разправя, че ималъ нужда отъ срѣдства.
Ще ми остави единъ сребъренъ часовникъ, а после ще се върне да го вземе. Рекохъ: „Остави часовника, колко ти трѣбватъ? “ Доста голѣма сума искаше. Дадохъ му я. Той остави часовника.
към беседата >>
Поемете въздуха и издишайте по малко.
Докога ще трае този вѣтъръ? Нѣкой пѫть ти поемешъ въздухъ и започнешъ да духашъ. Докога ще трае туй духане? Правили ли сте опитъ колко време можешъ да задържишъ въздуха? Или искате да знаете колко време ще трае този гнѣвъ?
Поемете въздуха и издишайте по малко.
Свийте си устата и наблюдавайте, и вижте за колко време ще излѣзе въздуха. Сега научно обяснявамъ, че температурата на едно мѣсто е по-висока – по-топло е. Другаде е по-студено. Студениятъ въздухъ е по-тежъкъ, топлиятъ е по-лекъ и става една обмѣна, и има едно движение отгоре надолу. Топлото течение отива нагоре.
към беседата >>
Ще ми остави единъ сребъренъ часовникъ, а после ще се върне да го вземе.
Кой е добриятъ животъ? Всѣкога пазя едно правило въ себе си: Като дойде единъ човѣкъ, макаръ да ми е направилъ лошо впечатление, като излѣзе – ще намѣря една хубава черта. Веднажъ дойдоха двама души – единъ калугеринъ и единъ доста заможенъ човѣкъ. Разправятъ ми, че се интересували отъ новото учение. Единъ день иде калугерътъ и ми разправя, че ималъ нужда отъ срѣдства.
Ще ми остави единъ сребъренъ часовникъ, а после ще се върне да го вземе.
Рекохъ: „Остави часовника, колко ти трѣбватъ? “ Доста голѣма сума искаше. Дадохъ му я. Той остави часовника. Гледамъ – часовникътъ билъ разваленъ.
към беседата >>
Свийте си устата и наблюдавайте, и вижте за колко време ще излѣзе въздуха.
Нѣкой пѫть ти поемешъ въздухъ и започнешъ да духашъ. Докога ще трае туй духане? Правили ли сте опитъ колко време можешъ да задържишъ въздуха? Или искате да знаете колко време ще трае този гнѣвъ? Поемете въздуха и издишайте по малко.
Свийте си устата и наблюдавайте, и вижте за колко време ще излѣзе въздуха.
Сега научно обяснявамъ, че температурата на едно мѣсто е по-висока – по-топло е. Другаде е по-студено. Студениятъ въздухъ е по-тежъкъ, топлиятъ е по-лекъ и става една обмѣна, и има едно движение отгоре надолу. Топлото течение отива нагоре. И въ живота нѣкои мисли сѫ топли – отиватъ нагоре, нѣкои мисли сѫ студени – отиватъ надолу.
към беседата >>
Рекохъ: „Остави часовника, колко ти трѣбватъ?
Всѣкога пазя едно правило въ себе си: Като дойде единъ човѣкъ, макаръ да ми е направилъ лошо впечатление, като излѣзе – ще намѣря една хубава черта. Веднажъ дойдоха двама души – единъ калугеринъ и единъ доста заможенъ човѣкъ. Разправятъ ми, че се интересували отъ новото учение. Единъ день иде калугерътъ и ми разправя, че ималъ нужда отъ срѣдства. Ще ми остави единъ сребъренъ часовникъ, а после ще се върне да го вземе.
Рекохъ: „Остави часовника, колко ти трѣбватъ?
“ Доста голѣма сума искаше. Дадохъ му я. Той остави часовника. Гледамъ – часовникътъ билъ разваленъ. Пратихъ го на часовникарь, дадохъ 100 лева да се поправи.
към беседата >>
Сега научно обяснявамъ, че температурата на едно мѣсто е по-висока – по-топло е.
Докога ще трае туй духане? Правили ли сте опитъ колко време можешъ да задържишъ въздуха? Или искате да знаете колко време ще трае този гнѣвъ? Поемете въздуха и издишайте по малко. Свийте си устата и наблюдавайте, и вижте за колко време ще излѣзе въздуха.
Сега научно обяснявамъ, че температурата на едно мѣсто е по-висока – по-топло е.
Другаде е по-студено. Студениятъ въздухъ е по-тежъкъ, топлиятъ е по-лекъ и става една обмѣна, и има едно движение отгоре надолу. Топлото течение отива нагоре. И въ живота нѣкои мисли сѫ топли – отиватъ нагоре, нѣкои мисли сѫ студени – отиватъ надолу. Та има една нормална топлина, която трѣбва да поддържате.
към беседата >>
“ Доста голѣма сума искаше.
Веднажъ дойдоха двама души – единъ калугеринъ и единъ доста заможенъ човѣкъ. Разправятъ ми, че се интересували отъ новото учение. Единъ день иде калугерътъ и ми разправя, че ималъ нужда отъ срѣдства. Ще ми остави единъ сребъренъ часовникъ, а после ще се върне да го вземе. Рекохъ: „Остави часовника, колко ти трѣбватъ?
“ Доста голѣма сума искаше.
Дадохъ му я. Той остави часовника. Гледамъ – часовникътъ билъ разваленъ. Пратихъ го на часовникарь, дадохъ 100 лева да се поправи. Чакамъ да дойде да си вземе часовника, той не дойде.
към беседата >>
Другаде е по-студено.
Правили ли сте опитъ колко време можешъ да задържишъ въздуха? Или искате да знаете колко време ще трае този гнѣвъ? Поемете въздуха и издишайте по малко. Свийте си устата и наблюдавайте, и вижте за колко време ще излѣзе въздуха. Сега научно обяснявамъ, че температурата на едно мѣсто е по-висока – по-топло е.
Другаде е по-студено.
Студениятъ въздухъ е по-тежъкъ, топлиятъ е по-лекъ и става една обмѣна, и има едно движение отгоре надолу. Топлото течение отива нагоре. И въ живота нѣкои мисли сѫ топли – отиватъ нагоре, нѣкои мисли сѫ студени – отиватъ надолу. Та има една нормална топлина, която трѣбва да поддържате. Щомъ не може да се самоовладашъ – губишъ топлината.
към беседата >>
Дадохъ му я.
Разправятъ ми, че се интересували отъ новото учение. Единъ день иде калугерътъ и ми разправя, че ималъ нужда отъ срѣдства. Ще ми остави единъ сребъренъ часовникъ, а после ще се върне да го вземе. Рекохъ: „Остави часовника, колко ти трѣбватъ? “ Доста голѣма сума искаше.
Дадохъ му я.
Той остави часовника. Гледамъ – часовникътъ билъ разваленъ. Пратихъ го на часовникарь, дадохъ 100 лева да се поправи. Чакамъ да дойде да си вземе часовника, той не дойде. Той го задигналъ отъ онзи, съ когото дойдоха и той сега си търси часовника.
към беседата >>
Студениятъ въздухъ е по-тежъкъ, топлиятъ е по-лекъ и става една обмѣна, и има едно движение отгоре надолу.
Или искате да знаете колко време ще трае този гнѣвъ? Поемете въздуха и издишайте по малко. Свийте си устата и наблюдавайте, и вижте за колко време ще излѣзе въздуха. Сега научно обяснявамъ, че температурата на едно мѣсто е по-висока – по-топло е. Другаде е по-студено.
Студениятъ въздухъ е по-тежъкъ, топлиятъ е по-лекъ и става една обмѣна, и има едно движение отгоре надолу.
Топлото течение отива нагоре. И въ живота нѣкои мисли сѫ топли – отиватъ нагоре, нѣкои мисли сѫ студени – отиватъ надолу. Та има една нормална топлина, която трѣбва да поддържате. Щомъ не може да се самоовладашъ – губишъ топлината. Имате 37, като съберете цифритѣ 3 и 7 – получавате 10, после 1.
към беседата >>
Той остави часовника.
Единъ день иде калугерътъ и ми разправя, че ималъ нужда отъ срѣдства. Ще ми остави единъ сребъренъ часовникъ, а после ще се върне да го вземе. Рекохъ: „Остави часовника, колко ти трѣбватъ? “ Доста голѣма сума искаше. Дадохъ му я.
Той остави часовника.
Гледамъ – часовникътъ билъ разваленъ. Пратихъ го на часовникарь, дадохъ 100 лева да се поправи. Чакамъ да дойде да си вземе часовника, той не дойде. Той го задигналъ отъ онзи, съ когото дойдоха и той сега си търси часовника. Открадналъ часовника, че го заложилъ.
към беседата >>
Топлото течение отива нагоре.
Поемете въздуха и издишайте по малко. Свийте си устата и наблюдавайте, и вижте за колко време ще излѣзе въздуха. Сега научно обяснявамъ, че температурата на едно мѣсто е по-висока – по-топло е. Другаде е по-студено. Студениятъ въздухъ е по-тежъкъ, топлиятъ е по-лекъ и става една обмѣна, и има едно движение отгоре надолу.
Топлото течение отива нагоре.
И въ живота нѣкои мисли сѫ топли – отиватъ нагоре, нѣкои мисли сѫ студени – отиватъ надолу. Та има една нормална топлина, която трѣбва да поддържате. Щомъ не може да се самоовладашъ – губишъ топлината. Имате 37, като съберете цифритѣ 3 и 7 – получавате 10, после 1. Въ дадения случай единицата е семе, което трѣбва да се посѣе.
към беседата >>
Гледамъ – часовникътъ билъ разваленъ.
Ще ми остави единъ сребъренъ часовникъ, а после ще се върне да го вземе. Рекохъ: „Остави часовника, колко ти трѣбватъ? “ Доста голѣма сума искаше. Дадохъ му я. Той остави часовника.
Гледамъ – часовникътъ билъ разваленъ.
Пратихъ го на часовникарь, дадохъ 100 лева да се поправи. Чакамъ да дойде да си вземе часовника, той не дойде. Той го задигналъ отъ онзи, съ когото дойдоха и той сега си търси часовника. Открадналъ часовника, че го заложилъ. Той си иска часовника, рекохъ: „Не зная, нѣмамъ нищо противъ да ти дамъ часовника, но да не би да ме главоболи после.
към беседата >>
И въ живота нѣкои мисли сѫ топли – отиватъ нагоре, нѣкои мисли сѫ студени – отиватъ надолу.
Свийте си устата и наблюдавайте, и вижте за колко време ще излѣзе въздуха. Сега научно обяснявамъ, че температурата на едно мѣсто е по-висока – по-топло е. Другаде е по-студено. Студениятъ въздухъ е по-тежъкъ, топлиятъ е по-лекъ и става една обмѣна, и има едно движение отгоре надолу. Топлото течение отива нагоре.
И въ живота нѣкои мисли сѫ топли – отиватъ нагоре, нѣкои мисли сѫ студени – отиватъ надолу.
Та има една нормална топлина, която трѣбва да поддържате. Щомъ не може да се самоовладашъ – губишъ топлината. Имате 37, като съберете цифритѣ 3 и 7 – получавате 10, после 1. Въ дадения случай единицата е семе, което трѣбва да се посѣе. Нулата – това сѫ условията, при които може да расте.
към беседата >>
Пратихъ го на часовникарь, дадохъ 100 лева да се поправи.
Рекохъ: „Остави часовника, колко ти трѣбватъ? “ Доста голѣма сума искаше. Дадохъ му я. Той остави часовника. Гледамъ – часовникътъ билъ разваленъ.
Пратихъ го на часовникарь, дадохъ 100 лева да се поправи.
Чакамъ да дойде да си вземе часовника, той не дойде. Той го задигналъ отъ онзи, съ когото дойдоха и той сега си търси часовника. Открадналъ часовника, че го заложилъ. Той си иска часовника, рекохъ: „Не зная, нѣмамъ нищо противъ да ти дамъ часовника, но да не би да ме главоболи после. Нека ти даде писмо, часовникътъ е твой, ще ти го дамъ“.
към беседата >>
Та има една нормална топлина, която трѣбва да поддържате.
Сега научно обяснявамъ, че температурата на едно мѣсто е по-висока – по-топло е. Другаде е по-студено. Студениятъ въздухъ е по-тежъкъ, топлиятъ е по-лекъ и става една обмѣна, и има едно движение отгоре надолу. Топлото течение отива нагоре. И въ живота нѣкои мисли сѫ топли – отиватъ нагоре, нѣкои мисли сѫ студени – отиватъ надолу.
Та има една нормална топлина, която трѣбва да поддържате.
Щомъ не може да се самоовладашъ – губишъ топлината. Имате 37, като съберете цифритѣ 3 и 7 – получавате 10, после 1. Въ дадения случай единицата е семе, което трѣбва да се посѣе. Нулата – това сѫ условията, при които може да расте. Ако има условия – туй семе расте.
към беседата >>
Чакамъ да дойде да си вземе часовника, той не дойде.
“ Доста голѣма сума искаше. Дадохъ му я. Той остави часовника. Гледамъ – часовникътъ билъ разваленъ. Пратихъ го на часовникарь, дадохъ 100 лева да се поправи.
Чакамъ да дойде да си вземе часовника, той не дойде.
Той го задигналъ отъ онзи, съ когото дойдоха и той сега си търси часовника. Открадналъ часовника, че го заложилъ. Той си иска часовника, рекохъ: „Не зная, нѣмамъ нищо противъ да ти дамъ часовника, но да не би да ме главоболи после. Нека ти даде писмо, часовникътъ е твой, ще ти го дамъ“. Казвамъ: „Бѣше разваленъ, поправихъ го“.
към беседата >>
Щомъ не може да се самоовладашъ – губишъ топлината.
Другаде е по-студено. Студениятъ въздухъ е по-тежъкъ, топлиятъ е по-лекъ и става една обмѣна, и има едно движение отгоре надолу. Топлото течение отива нагоре. И въ живота нѣкои мисли сѫ топли – отиватъ нагоре, нѣкои мисли сѫ студени – отиватъ надолу. Та има една нормална топлина, която трѣбва да поддържате.
Щомъ не може да се самоовладашъ – губишъ топлината.
Имате 37, като съберете цифритѣ 3 и 7 – получавате 10, после 1. Въ дадения случай единицата е семе, което трѣбва да се посѣе. Нулата – това сѫ условията, при които може да расте. Ако има условия – туй семе расте.
към беседата >>
Той го задигналъ отъ онзи, съ когото дойдоха и той сега си търси часовника.
Дадохъ му я. Той остави часовника. Гледамъ – часовникътъ билъ разваленъ. Пратихъ го на часовникарь, дадохъ 100 лева да се поправи. Чакамъ да дойде да си вземе часовника, той не дойде.
Той го задигналъ отъ онзи, съ когото дойдоха и той сега си търси часовника.
Открадналъ часовника, че го заложилъ. Той си иска часовника, рекохъ: „Не зная, нѣмамъ нищо противъ да ти дамъ часовника, но да не би да ме главоболи после. Нека ти даде писмо, часовникътъ е твой, ще ти го дамъ“. Казвамъ: „Бѣше разваленъ, поправихъ го“. Сега ще каже нѣкой: „Ти не знаеше ли тази работа?
към беседата >>
Имате 37, като съберете цифритѣ 3 и 7 – получавате 10, после 1.
Студениятъ въздухъ е по-тежъкъ, топлиятъ е по-лекъ и става една обмѣна, и има едно движение отгоре надолу. Топлото течение отива нагоре. И въ живота нѣкои мисли сѫ топли – отиватъ нагоре, нѣкои мисли сѫ студени – отиватъ надолу. Та има една нормална топлина, която трѣбва да поддържате. Щомъ не може да се самоовладашъ – губишъ топлината.
Имате 37, като съберете цифритѣ 3 и 7 – получавате 10, после 1.
Въ дадения случай единицата е семе, което трѣбва да се посѣе. Нулата – това сѫ условията, при които може да расте. Ако има условия – туй семе расте.
към беседата >>
Открадналъ часовника, че го заложилъ.
Той остави часовника. Гледамъ – часовникътъ билъ разваленъ. Пратихъ го на часовникарь, дадохъ 100 лева да се поправи. Чакамъ да дойде да си вземе часовника, той не дойде. Той го задигналъ отъ онзи, съ когото дойдоха и той сега си търси часовника.
Открадналъ часовника, че го заложилъ.
Той си иска часовника, рекохъ: „Не зная, нѣмамъ нищо противъ да ти дамъ часовника, но да не би да ме главоболи после. Нека ти даде писмо, часовникътъ е твой, ще ти го дамъ“. Казвамъ: „Бѣше разваленъ, поправихъ го“. Сега ще каже нѣкой: „Ти не знаеше ли тази работа? “ Азъ ги зная, но не ми дава сърдце да помисля, че той ще ме лъже.
към беседата >>
Въ дадения случай единицата е семе, което трѣбва да се посѣе.
Топлото течение отива нагоре. И въ живота нѣкои мисли сѫ топли – отиватъ нагоре, нѣкои мисли сѫ студени – отиватъ надолу. Та има една нормална топлина, която трѣбва да поддържате. Щомъ не може да се самоовладашъ – губишъ топлината. Имате 37, като съберете цифритѣ 3 и 7 – получавате 10, после 1.
Въ дадения случай единицата е семе, което трѣбва да се посѣе.
Нулата – това сѫ условията, при които може да расте. Ако има условия – туй семе расте.
към беседата >>
Той си иска часовника, рекохъ: „Не зная, нѣмамъ нищо противъ да ти дамъ часовника, но да не би да ме главоболи после.
Гледамъ – часовникътъ билъ разваленъ. Пратихъ го на часовникарь, дадохъ 100 лева да се поправи. Чакамъ да дойде да си вземе часовника, той не дойде. Той го задигналъ отъ онзи, съ когото дойдоха и той сега си търси часовника. Открадналъ часовника, че го заложилъ.
Той си иска часовника, рекохъ: „Не зная, нѣмамъ нищо противъ да ти дамъ часовника, но да не би да ме главоболи после.
Нека ти даде писмо, часовникътъ е твой, ще ти го дамъ“. Казвамъ: „Бѣше разваленъ, поправихъ го“. Сега ще каже нѣкой: „Ти не знаеше ли тази работа? “ Азъ ги зная, но не ми дава сърдце да помисля, че той ще ме лъже. Казвамъ: Този човѣкъ вече се е обърналъ къмъ Бога, нѣма така да направи.
към беседата >>
Нулата – това сѫ условията, при които може да расте.
И въ живота нѣкои мисли сѫ топли – отиватъ нагоре, нѣкои мисли сѫ студени – отиватъ надолу. Та има една нормална топлина, която трѣбва да поддържате. Щомъ не може да се самоовладашъ – губишъ топлината. Имате 37, като съберете цифритѣ 3 и 7 – получавате 10, после 1. Въ дадения случай единицата е семе, което трѣбва да се посѣе.
Нулата – това сѫ условията, при които може да расте.
Ако има условия – туй семе расте.
към беседата >>
Нека ти даде писмо, часовникътъ е твой, ще ти го дамъ“.
Пратихъ го на часовникарь, дадохъ 100 лева да се поправи. Чакамъ да дойде да си вземе часовника, той не дойде. Той го задигналъ отъ онзи, съ когото дойдоха и той сега си търси часовника. Открадналъ часовника, че го заложилъ. Той си иска часовника, рекохъ: „Не зная, нѣмамъ нищо противъ да ти дамъ часовника, но да не би да ме главоболи после.
Нека ти даде писмо, часовникътъ е твой, ще ти го дамъ“.
Казвамъ: „Бѣше разваленъ, поправихъ го“. Сега ще каже нѣкой: „Ти не знаеше ли тази работа? “ Азъ ги зная, но не ми дава сърдце да помисля, че той ще ме лъже. Казвамъ: Този човѣкъ вече се е обърналъ къмъ Бога, нѣма така да направи. Азъ не вѣрвамъ.
към беседата >>
Ако има условия – туй семе расте.
Та има една нормална топлина, която трѣбва да поддържате. Щомъ не може да се самоовладашъ – губишъ топлината. Имате 37, като съберете цифритѣ 3 и 7 – получавате 10, после 1. Въ дадения случай единицата е семе, което трѣбва да се посѣе. Нулата – това сѫ условията, при които може да расте.
Ако има условия – туй семе расте.
към беседата >>
Казвамъ: „Бѣше разваленъ, поправихъ го“.
Чакамъ да дойде да си вземе часовника, той не дойде. Той го задигналъ отъ онзи, съ когото дойдоха и той сега си търси часовника. Открадналъ часовника, че го заложилъ. Той си иска часовника, рекохъ: „Не зная, нѣмамъ нищо противъ да ти дамъ часовника, но да не би да ме главоболи после. Нека ти даде писмо, часовникътъ е твой, ще ти го дамъ“.
Казвамъ: „Бѣше разваленъ, поправихъ го“.
Сега ще каже нѣкой: „Ти не знаеше ли тази работа? “ Азъ ги зная, но не ми дава сърдце да помисля, че той ще ме лъже. Казвамъ: Този човѣкъ вече се е обърналъ къмъ Бога, нѣма така да направи. Азъ не вѣрвамъ. И като зная, доброволно се лъжа.
към беседата >>
Сега може да правите опити.
Сега може да правите опити.
Онѣзи, които имате кашлица – вѫтре имате нѣщо, което ви човърка. Помѫчи онзи, не давай да кашли. Поеми въздухъ, задръжъ го. Кашлицата иска да се прояви – не му давай да кашли. Всѣки мисли, (че) като кашли, че той ще се освободи.
към беседата >>
Сега ще каже нѣкой: „Ти не знаеше ли тази работа?
Той го задигналъ отъ онзи, съ когото дойдоха и той сега си търси часовника. Открадналъ часовника, че го заложилъ. Той си иска часовника, рекохъ: „Не зная, нѣмамъ нищо противъ да ти дамъ часовника, но да не би да ме главоболи после. Нека ти даде писмо, часовникътъ е твой, ще ти го дамъ“. Казвамъ: „Бѣше разваленъ, поправихъ го“.
Сега ще каже нѣкой: „Ти не знаеше ли тази работа?
“ Азъ ги зная, но не ми дава сърдце да помисля, че той ще ме лъже. Казвамъ: Този човѣкъ вече се е обърналъ къмъ Бога, нѣма така да направи. Азъ не вѣрвамъ. И като зная, доброволно се лъжа. Но после, казвамъ, азъ го зная – то е единъ примѣръ за менъ.
към беседата >>
Онѣзи, които имате кашлица – вѫтре имате нѣщо, което ви човърка.
Сега може да правите опити.
Онѣзи, които имате кашлица – вѫтре имате нѣщо, което ви човърка.
Помѫчи онзи, не давай да кашли. Поеми въздухъ, задръжъ го. Кашлицата иска да се прояви – не му давай да кашли. Всѣки мисли, (че) като кашли, че той ще се освободи. Какъвъ е законътъ за кашлянето?
към беседата >>
НАГОРЕ