НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1774
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1774
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Трите придобивки
,
УС
, София, 13.4.1941г.,
Като идат при Господа, ще принасят ред жертви.
Казвам: Ние сме дошли в една опитна страна. В Стария завет се казва, че хората са принасяли жертвоприношения на Господа.
Като идат при Господа, ще принасят ред жертви.
Принасяли са живи агнета, волове. Ще иде при Господа някой и ще занесе цял вол да заколи, или някое теле, или някоя гургуличка, най-малкото. Или в най-древните времена ще принесе малко жито и ще го изгори. Тогава Господ ще го приеме. Ние съвременните хора, като отиваме при Господа какво ще занесем?
към беседата >>
Сега мислим за любовта.
Сега мислим за любовта.
Казано е, че Бог е любов. Като го приемем, ние ще се научим да обичаме. Господ е навсякъде, като го видиш, ще се радваш. Той е неделим. Ще Го обичаме в дърветата, в цветята, в слънцето, навсякъде като Го видим, ще се радваме.
към беседата >>
Принасяли са живи агнета, волове.
Казвам: Ние сме дошли в една опитна страна. В Стария завет се казва, че хората са принасяли жертвоприношения на Господа. Като идат при Господа, ще принасят ред жертви.
Принасяли са живи агнета, волове.
Ще иде при Господа някой и ще занесе цял вол да заколи, или някое теле, или някоя гургуличка, най-малкото. Или в най-древните времена ще принесе малко жито и ще го изгори. Тогава Господ ще го приеме. Ние съвременните хора, като отиваме при Господа какво ще занесем? Векове принасяли жертва агънца, волове, жито горели.
към беседата >>
Казано е, че Бог е любов.
Сега мислим за любовта.
Казано е, че Бог е любов.
Като го приемем, ние ще се научим да обичаме. Господ е навсякъде, като го видиш, ще се радваш. Той е неделим. Ще Го обичаме в дърветата, в цветята, в слънцето, навсякъде като Го видим, ще се радваме. Може да видиш, че в един камък има нещо божествено, което другите не виждат.
към беседата >>
Ще иде при Господа някой и ще занесе цял вол да заколи, или някое теле, или някоя гургуличка, най-малкото.
Казвам: Ние сме дошли в една опитна страна. В Стария завет се казва, че хората са принасяли жертвоприношения на Господа. Като идат при Господа, ще принасят ред жертви. Принасяли са живи агнета, волове.
Ще иде при Господа някой и ще занесе цял вол да заколи, или някое теле, или някоя гургуличка, най-малкото.
Или в най-древните времена ще принесе малко жито и ще го изгори. Тогава Господ ще го приеме. Ние съвременните хора, като отиваме при Господа какво ще занесем? Векове принасяли жертва агънца, волове, жито горели. Сега ще занесеш една хубава мисъл жертвоприношение, ще занесеш едно хубаво чувство жертвоприношение една хубава постъпка жертвоприношение.
към беседата >>
Като го приемем, ние ще се научим да обичаме.
Сега мислим за любовта. Казано е, че Бог е любов.
Като го приемем, ние ще се научим да обичаме.
Господ е навсякъде, като го видиш, ще се радваш. Той е неделим. Ще Го обичаме в дърветата, в цветята, в слънцето, навсякъде като Го видим, ще се радваме. Може да видиш, че в един камък има нещо божествено, което другите не виждат. На един петел може да дадеш един диамант, ще го ритне с крака си.
към беседата >>
Или в най-древните времена ще принесе малко жито и ще го изгори.
Казвам: Ние сме дошли в една опитна страна. В Стария завет се казва, че хората са принасяли жертвоприношения на Господа. Като идат при Господа, ще принасят ред жертви. Принасяли са живи агнета, волове. Ще иде при Господа някой и ще занесе цял вол да заколи, или някое теле, или някоя гургуличка, най-малкото.
Или в най-древните времена ще принесе малко жито и ще го изгори.
Тогава Господ ще го приеме. Ние съвременните хора, като отиваме при Господа какво ще занесем? Векове принасяли жертва агънца, волове, жито горели. Сега ще занесеш една хубава мисъл жертвоприношение, ще занесеш едно хубаво чувство жертвоприношение една хубава постъпка жертвоприношение. Не някоя грешна постъпка, но най-хубавата, както са носили и най-хубавото агне, защото ако занесеш някое с някакъв недъг, няма да го приеме.
към беседата >>
Господ е навсякъде, като го видиш, ще се радваш.
Сега мислим за любовта. Казано е, че Бог е любов. Като го приемем, ние ще се научим да обичаме.
Господ е навсякъде, като го видиш, ще се радваш.
Той е неделим. Ще Го обичаме в дърветата, в цветята, в слънцето, навсякъде като Го видим, ще се радваме. Може да видиш, че в един камък има нещо божествено, което другите не виждат. На един петел може да дадеш един диамант, ще го ритне с крака си. Но дайте го на един умен човек, той ще види ценността на диаманта.
към беседата >>
Тогава Господ ще го приеме.
В Стария завет се казва, че хората са принасяли жертвоприношения на Господа. Като идат при Господа, ще принасят ред жертви. Принасяли са живи агнета, волове. Ще иде при Господа някой и ще занесе цял вол да заколи, или някое теле, или някоя гургуличка, най-малкото. Или в най-древните времена ще принесе малко жито и ще го изгори.
Тогава Господ ще го приеме.
Ние съвременните хора, като отиваме при Господа какво ще занесем? Векове принасяли жертва агънца, волове, жито горели. Сега ще занесеш една хубава мисъл жертвоприношение, ще занесеш едно хубаво чувство жертвоприношение една хубава постъпка жертвоприношение. Не някоя грешна постъпка, но най-хубавата, както са носили и най-хубавото агне, защото ако занесеш някое с някакъв недъг, няма да го приеме. Питам сега: Ако ви дойде на гости един човек хубаво облечен, ще го приемеш, но ако дойде един със скъсани дрехи, нечисти, оцапани, пък и мирише, вие ще го приемете ли в приемната си стая на гости?
към беседата >>
Той е неделим.
Сега мислим за любовта. Казано е, че Бог е любов. Като го приемем, ние ще се научим да обичаме. Господ е навсякъде, като го видиш, ще се радваш.
Той е неделим.
Ще Го обичаме в дърветата, в цветята, в слънцето, навсякъде като Го видим, ще се радваме. Може да видиш, че в един камък има нещо божествено, което другите не виждат. На един петел може да дадеш един диамант, ще го ритне с крака си. Но дайте го на един умен човек, той ще види ценността на диаманта. В един диамант има ценност.
към беседата >>
Ние съвременните хора, като отиваме при Господа какво ще занесем?
Като идат при Господа, ще принасят ред жертви. Принасяли са живи агнета, волове. Ще иде при Господа някой и ще занесе цял вол да заколи, или някое теле, или някоя гургуличка, най-малкото. Или в най-древните времена ще принесе малко жито и ще го изгори. Тогава Господ ще го приеме.
Ние съвременните хора, като отиваме при Господа какво ще занесем?
Векове принасяли жертва агънца, волове, жито горели. Сега ще занесеш една хубава мисъл жертвоприношение, ще занесеш едно хубаво чувство жертвоприношение една хубава постъпка жертвоприношение. Не някоя грешна постъпка, но най-хубавата, както са носили и най-хубавото агне, защото ако занесеш някое с някакъв недъг, няма да го приеме. Питам сега: Ако ви дойде на гости един човек хубаво облечен, ще го приемеш, но ако дойде един със скъсани дрехи, нечисти, оцапани, пък и мирише, вие ще го приемете ли в приемната си стая на гости? Най-първо ще трябва да го пратите в банята да се очисти, ще трябва да му дадете хубава чиста риза, чисти дрехи да се облече.
към беседата >>
Ще Го обичаме в дърветата, в цветята, в слънцето, навсякъде като Го видим, ще се радваме.
Сега мислим за любовта. Казано е, че Бог е любов. Като го приемем, ние ще се научим да обичаме. Господ е навсякъде, като го видиш, ще се радваш. Той е неделим.
Ще Го обичаме в дърветата, в цветята, в слънцето, навсякъде като Го видим, ще се радваме.
Може да видиш, че в един камък има нещо божествено, което другите не виждат. На един петел може да дадеш един диамант, ще го ритне с крака си. Но дайте го на един умен човек, той ще види ценността на диаманта. В един диамант има ценност. Един голям диамант, ако е чист, щом го носиш, ще бъдеш здрав.
към беседата >>
Векове принасяли жертва агънца, волове, жито горели.
Принасяли са живи агнета, волове. Ще иде при Господа някой и ще занесе цял вол да заколи, или някое теле, или някоя гургуличка, най-малкото. Или в най-древните времена ще принесе малко жито и ще го изгори. Тогава Господ ще го приеме. Ние съвременните хора, като отиваме при Господа какво ще занесем?
Векове принасяли жертва агънца, волове, жито горели.
Сега ще занесеш една хубава мисъл жертвоприношение, ще занесеш едно хубаво чувство жертвоприношение една хубава постъпка жертвоприношение. Не някоя грешна постъпка, но най-хубавата, както са носили и най-хубавото агне, защото ако занесеш някое с някакъв недъг, няма да го приеме. Питам сега: Ако ви дойде на гости един човек хубаво облечен, ще го приемеш, но ако дойде един със скъсани дрехи, нечисти, оцапани, пък и мирише, вие ще го приемете ли в приемната си стая на гости? Най-първо ще трябва да го пратите в банята да се очисти, ще трябва да му дадете хубава чиста риза, чисти дрехи да се облече. Като умре човек, как ще се яви при Господа?
към беседата >>
Може да видиш, че в един камък има нещо божествено, което другите не виждат.
Казано е, че Бог е любов. Като го приемем, ние ще се научим да обичаме. Господ е навсякъде, като го видиш, ще се радваш. Той е неделим. Ще Го обичаме в дърветата, в цветята, в слънцето, навсякъде като Го видим, ще се радваме.
Може да видиш, че в един камък има нещо божествено, което другите не виждат.
На един петел може да дадеш един диамант, ще го ритне с крака си. Но дайте го на един умен човек, той ще види ценността на диаманта. В един диамант има ценност. Един голям диамант, ако е чист, щом го носиш, ще бъдеш здрав. Не може човек да носи един скъпоценен камък и да бъде болен.
към беседата >>
Сега ще занесеш една хубава мисъл жертвоприношение, ще занесеш едно хубаво чувство жертвоприношение една хубава постъпка жертвоприношение.
Ще иде при Господа някой и ще занесе цял вол да заколи, или някое теле, или някоя гургуличка, най-малкото. Или в най-древните времена ще принесе малко жито и ще го изгори. Тогава Господ ще го приеме. Ние съвременните хора, като отиваме при Господа какво ще занесем? Векове принасяли жертва агънца, волове, жито горели.
Сега ще занесеш една хубава мисъл жертвоприношение, ще занесеш едно хубаво чувство жертвоприношение една хубава постъпка жертвоприношение.
Не някоя грешна постъпка, но най-хубавата, както са носили и най-хубавото агне, защото ако занесеш някое с някакъв недъг, няма да го приеме. Питам сега: Ако ви дойде на гости един човек хубаво облечен, ще го приемеш, но ако дойде един със скъсани дрехи, нечисти, оцапани, пък и мирише, вие ще го приемете ли в приемната си стая на гости? Най-първо ще трябва да го пратите в банята да се очисти, ще трябва да му дадете хубава чиста риза, чисти дрехи да се облече. Като умре човек, как ще се яви при Господа? Той с неговите нечисти мисли и желания няма да го приеме.
към беседата >>
На един петел може да дадеш един диамант, ще го ритне с крака си.
Като го приемем, ние ще се научим да обичаме. Господ е навсякъде, като го видиш, ще се радваш. Той е неделим. Ще Го обичаме в дърветата, в цветята, в слънцето, навсякъде като Го видим, ще се радваме. Може да видиш, че в един камък има нещо божествено, което другите не виждат.
На един петел може да дадеш един диамант, ще го ритне с крака си.
Но дайте го на един умен човек, той ще види ценността на диаманта. В един диамант има ценност. Един голям диамант, ако е чист, щом го носиш, ще бъдеш здрав. Не може човек да носи един скъпоценен камък и да бъде болен. Ако носиш един камък и заболееш, значи и камъкът е заболял.
към беседата >>
Не някоя грешна постъпка, но най-хубавата, както са носили и най-хубавото агне, защото ако занесеш някое с някакъв недъг, няма да го приеме.
Или в най-древните времена ще принесе малко жито и ще го изгори. Тогава Господ ще го приеме. Ние съвременните хора, като отиваме при Господа какво ще занесем? Векове принасяли жертва агънца, волове, жито горели. Сега ще занесеш една хубава мисъл жертвоприношение, ще занесеш едно хубаво чувство жертвоприношение една хубава постъпка жертвоприношение.
Не някоя грешна постъпка, но най-хубавата, както са носили и най-хубавото агне, защото ако занесеш някое с някакъв недъг, няма да го приеме.
Питам сега: Ако ви дойде на гости един човек хубаво облечен, ще го приемеш, но ако дойде един със скъсани дрехи, нечисти, оцапани, пък и мирише, вие ще го приемете ли в приемната си стая на гости? Най-първо ще трябва да го пратите в банята да се очисти, ще трябва да му дадете хубава чиста риза, чисти дрехи да се облече. Като умре човек, как ще се яви при Господа? Той с неговите нечисти мисли и желания няма да го приеме. В католическата църква казват, че умрелият остава 40 дни в чистилището.
към беседата >>
Но дайте го на един умен човек, той ще види ценността на диаманта.
Господ е навсякъде, като го видиш, ще се радваш. Той е неделим. Ще Го обичаме в дърветата, в цветята, в слънцето, навсякъде като Го видим, ще се радваме. Може да видиш, че в един камък има нещо божествено, което другите не виждат. На един петел може да дадеш един диамант, ще го ритне с крака си.
Но дайте го на един умен човек, той ще види ценността на диаманта.
В един диамант има ценност. Един голям диамант, ако е чист, щом го носиш, ще бъдеш здрав. Не може човек да носи един скъпоценен камък и да бъде болен. Ако носиш един камък и заболееш, значи и камъкът е заболял. Като заболее един скъпоценен камък, един диамант, губи своята сила, не може да пречупва добре слънчевите лъчи.
към беседата >>
Питам сега: Ако ви дойде на гости един човек хубаво облечен, ще го приемеш, но ако дойде един със скъсани дрехи, нечисти, оцапани, пък и мирише, вие ще го приемете ли в приемната си стая на гости?
Тогава Господ ще го приеме. Ние съвременните хора, като отиваме при Господа какво ще занесем? Векове принасяли жертва агънца, волове, жито горели. Сега ще занесеш една хубава мисъл жертвоприношение, ще занесеш едно хубаво чувство жертвоприношение една хубава постъпка жертвоприношение. Не някоя грешна постъпка, но най-хубавата, както са носили и най-хубавото агне, защото ако занесеш някое с някакъв недъг, няма да го приеме.
Питам сега: Ако ви дойде на гости един човек хубаво облечен, ще го приемеш, но ако дойде един със скъсани дрехи, нечисти, оцапани, пък и мирише, вие ще го приемете ли в приемната си стая на гости?
Най-първо ще трябва да го пратите в банята да се очисти, ще трябва да му дадете хубава чиста риза, чисти дрехи да се облече. Като умре човек, как ще се яви при Господа? Той с неговите нечисти мисли и желания няма да го приеме. В католическата църква казват, че умрелият остава 40 дни в чистилището. То е баня с доста вряла вода, да се чисти.
към беседата >>
В един диамант има ценност.
Той е неделим. Ще Го обичаме в дърветата, в цветята, в слънцето, навсякъде като Го видим, ще се радваме. Може да видиш, че в един камък има нещо божествено, което другите не виждат. На един петел може да дадеш един диамант, ще го ритне с крака си. Но дайте го на един умен човек, той ще види ценността на диаманта.
В един диамант има ценност.
Един голям диамант, ако е чист, щом го носиш, ще бъдеш здрав. Не може човек да носи един скъпоценен камък и да бъде болен. Ако носиш един камък и заболееш, значи и камъкът е заболял. Като заболее един скъпоценен камък, един диамант, губи своята сила, не може да пречупва добре слънчевите лъчи. Дайте този диамант на някой здрав човек, той ще си възстанови първоначалната си ценност.
към беседата >>
Най-първо ще трябва да го пратите в банята да се очисти, ще трябва да му дадете хубава чиста риза, чисти дрехи да се облече.
Ние съвременните хора, като отиваме при Господа какво ще занесем? Векове принасяли жертва агънца, волове, жито горели. Сега ще занесеш една хубава мисъл жертвоприношение, ще занесеш едно хубаво чувство жертвоприношение една хубава постъпка жертвоприношение. Не някоя грешна постъпка, но най-хубавата, както са носили и най-хубавото агне, защото ако занесеш някое с някакъв недъг, няма да го приеме. Питам сега: Ако ви дойде на гости един човек хубаво облечен, ще го приемеш, но ако дойде един със скъсани дрехи, нечисти, оцапани, пък и мирише, вие ще го приемете ли в приемната си стая на гости?
Най-първо ще трябва да го пратите в банята да се очисти, ще трябва да му дадете хубава чиста риза, чисти дрехи да се облече.
Като умре човек, как ще се яви при Господа? Той с неговите нечисти мисли и желания няма да го приеме. В католическата църква казват, че умрелият остава 40 дни в чистилището. То е баня с доста вряла вода, да се чисти. 40 дена, всеки ден ще взема по 3 бани, 3 по 40 – 120 бани като вземе, тогава ще се очисти, ще иде пред Господа.
към беседата >>
Един голям диамант, ако е чист, щом го носиш, ще бъдеш здрав.
Ще Го обичаме в дърветата, в цветята, в слънцето, навсякъде като Го видим, ще се радваме. Може да видиш, че в един камък има нещо божествено, което другите не виждат. На един петел може да дадеш един диамант, ще го ритне с крака си. Но дайте го на един умен човек, той ще види ценността на диаманта. В един диамант има ценност.
Един голям диамант, ако е чист, щом го носиш, ще бъдеш здрав.
Не може човек да носи един скъпоценен камък и да бъде болен. Ако носиш един камък и заболееш, значи и камъкът е заболял. Като заболее един скъпоценен камък, един диамант, губи своята сила, не може да пречупва добре слънчевите лъчи. Дайте този диамант на някой здрав човек, той ще си възстанови първоначалната си ценност.
към беседата >>
Като умре човек, как ще се яви при Господа?
Векове принасяли жертва агънца, волове, жито горели. Сега ще занесеш една хубава мисъл жертвоприношение, ще занесеш едно хубаво чувство жертвоприношение една хубава постъпка жертвоприношение. Не някоя грешна постъпка, но най-хубавата, както са носили и най-хубавото агне, защото ако занесеш някое с някакъв недъг, няма да го приеме. Питам сега: Ако ви дойде на гости един човек хубаво облечен, ще го приемеш, но ако дойде един със скъсани дрехи, нечисти, оцапани, пък и мирише, вие ще го приемете ли в приемната си стая на гости? Най-първо ще трябва да го пратите в банята да се очисти, ще трябва да му дадете хубава чиста риза, чисти дрехи да се облече.
Като умре човек, как ще се яви при Господа?
Той с неговите нечисти мисли и желания няма да го приеме. В католическата църква казват, че умрелият остава 40 дни в чистилището. То е баня с доста вряла вода, да се чисти. 40 дена, всеки ден ще взема по 3 бани, 3 по 40 – 120 бани като вземе, тогава ще се очисти, ще иде пред Господа. По човешки ви говоря.
към беседата >>
Не може човек да носи един скъпоценен камък и да бъде болен.
Може да видиш, че в един камък има нещо божествено, което другите не виждат. На един петел може да дадеш един диамант, ще го ритне с крака си. Но дайте го на един умен човек, той ще види ценността на диаманта. В един диамант има ценност. Един голям диамант, ако е чист, щом го носиш, ще бъдеш здрав.
Не може човек да носи един скъпоценен камък и да бъде болен.
Ако носиш един камък и заболееш, значи и камъкът е заболял. Като заболее един скъпоценен камък, един диамант, губи своята сила, не може да пречупва добре слънчевите лъчи. Дайте този диамант на някой здрав човек, той ще си възстанови първоначалната си ценност.
към беседата >>
Той с неговите нечисти мисли и желания няма да го приеме.
Сега ще занесеш една хубава мисъл жертвоприношение, ще занесеш едно хубаво чувство жертвоприношение една хубава постъпка жертвоприношение. Не някоя грешна постъпка, но най-хубавата, както са носили и най-хубавото агне, защото ако занесеш някое с някакъв недъг, няма да го приеме. Питам сега: Ако ви дойде на гости един човек хубаво облечен, ще го приемеш, но ако дойде един със скъсани дрехи, нечисти, оцапани, пък и мирише, вие ще го приемете ли в приемната си стая на гости? Най-първо ще трябва да го пратите в банята да се очисти, ще трябва да му дадете хубава чиста риза, чисти дрехи да се облече. Като умре човек, как ще се яви при Господа?
Той с неговите нечисти мисли и желания няма да го приеме.
В католическата църква казват, че умрелият остава 40 дни в чистилището. То е баня с доста вряла вода, да се чисти. 40 дена, всеки ден ще взема по 3 бани, 3 по 40 – 120 бани като вземе, тогава ще се очисти, ще иде пред Господа. По човешки ви говоря. Ние мислим, че някой ще повярват, някои ще кажат: Не е така.
към беседата >>
Ако носиш един камък и заболееш, значи и камъкът е заболял.
На един петел може да дадеш един диамант, ще го ритне с крака си. Но дайте го на един умен човек, той ще види ценността на диаманта. В един диамант има ценност. Един голям диамант, ако е чист, щом го носиш, ще бъдеш здрав. Не може човек да носи един скъпоценен камък и да бъде болен.
Ако носиш един камък и заболееш, значи и камъкът е заболял.
Като заболее един скъпоценен камък, един диамант, губи своята сила, не може да пречупва добре слънчевите лъчи. Дайте този диамант на някой здрав човек, той ще си възстанови първоначалната си ценност.
към беседата >>
В католическата църква казват, че умрелият остава 40 дни в чистилището.
Не някоя грешна постъпка, но най-хубавата, както са носили и най-хубавото агне, защото ако занесеш някое с някакъв недъг, няма да го приеме. Питам сега: Ако ви дойде на гости един човек хубаво облечен, ще го приемеш, но ако дойде един със скъсани дрехи, нечисти, оцапани, пък и мирише, вие ще го приемете ли в приемната си стая на гости? Най-първо ще трябва да го пратите в банята да се очисти, ще трябва да му дадете хубава чиста риза, чисти дрехи да се облече. Като умре човек, как ще се яви при Господа? Той с неговите нечисти мисли и желания няма да го приеме.
В католическата църква казват, че умрелият остава 40 дни в чистилището.
То е баня с доста вряла вода, да се чисти. 40 дена, всеки ден ще взема по 3 бани, 3 по 40 – 120 бани като вземе, тогава ще се очисти, ще иде пред Господа. По човешки ви говоря. Ние мислим, че някой ще повярват, някои ще кажат: Не е така. Ние сме дошли на този свят, за да го разберем.
към беседата >>
Като заболее един скъпоценен камък, един диамант, губи своята сила, не може да пречупва добре слънчевите лъчи.
Но дайте го на един умен човек, той ще види ценността на диаманта. В един диамант има ценност. Един голям диамант, ако е чист, щом го носиш, ще бъдеш здрав. Не може човек да носи един скъпоценен камък и да бъде болен. Ако носиш един камък и заболееш, значи и камъкът е заболял.
Като заболее един скъпоценен камък, един диамант, губи своята сила, не може да пречупва добре слънчевите лъчи.
Дайте този диамант на някой здрав човек, той ще си възстанови първоначалната си ценност.
към беседата >>
То е баня с доста вряла вода, да се чисти.
Питам сега: Ако ви дойде на гости един човек хубаво облечен, ще го приемеш, но ако дойде един със скъсани дрехи, нечисти, оцапани, пък и мирише, вие ще го приемете ли в приемната си стая на гости? Най-първо ще трябва да го пратите в банята да се очисти, ще трябва да му дадете хубава чиста риза, чисти дрехи да се облече. Като умре човек, как ще се яви при Господа? Той с неговите нечисти мисли и желания няма да го приеме. В католическата църква казват, че умрелият остава 40 дни в чистилището.
То е баня с доста вряла вода, да се чисти.
40 дена, всеки ден ще взема по 3 бани, 3 по 40 – 120 бани като вземе, тогава ще се очисти, ще иде пред Господа. По човешки ви говоря. Ние мислим, че някой ще повярват, някои ще кажат: Не е така. Ние сме дошли на този свят, за да го разберем. Ако не бяхме дошли на този свят, какво щяхме да направим?
към беседата >>
Дайте този диамант на някой здрав човек, той ще си възстанови първоначалната си ценност.
В един диамант има ценност. Един голям диамант, ако е чист, щом го носиш, ще бъдеш здрав. Не може човек да носи един скъпоценен камък и да бъде болен. Ако носиш един камък и заболееш, значи и камъкът е заболял. Като заболее един скъпоценен камък, един диамант, губи своята сила, не може да пречупва добре слънчевите лъчи.
Дайте този диамант на някой здрав човек, той ще си възстанови първоначалната си ценност.
към беседата >>
40 дена, всеки ден ще взема по 3 бани, 3 по 40 – 120 бани като вземе, тогава ще се очисти, ще иде пред Господа.
Най-първо ще трябва да го пратите в банята да се очисти, ще трябва да му дадете хубава чиста риза, чисти дрехи да се облече. Като умре човек, как ще се яви при Господа? Той с неговите нечисти мисли и желания няма да го приеме. В католическата църква казват, че умрелият остава 40 дни в чистилището. То е баня с доста вряла вода, да се чисти.
40 дена, всеки ден ще взема по 3 бани, 3 по 40 – 120 бани като вземе, тогава ще се очисти, ще иде пред Господа.
По човешки ви говоря. Ние мислим, че някой ще повярват, някои ще кажат: Не е така. Ние сме дошли на този свят, за да го разберем. Ако не бяхме дошли на този свят, какво щяхме да направим? Знаем от този свят?
към беседата >>
Ние на земята трябва да възстановим първоначалната ценност.
Ние на земята трябва да възстановим първоначалната ценност.
Някой път душата на някой човек се помрачава. Именно ще дадем по някой скъпоценен камък да се възстанови първоначалният цвят на камъка. Христос в света е онзи, който тонира нашите души. Когато една душа е изгубила своя първоначален тон, трябва да дойде в съприкосновение с Христа, за да добие своята първоначална светлина.
към беседата >>
По човешки ви говоря.
Като умре човек, как ще се яви при Господа? Той с неговите нечисти мисли и желания няма да го приеме. В католическата църква казват, че умрелият остава 40 дни в чистилището. То е баня с доста вряла вода, да се чисти. 40 дена, всеки ден ще взема по 3 бани, 3 по 40 – 120 бани като вземе, тогава ще се очисти, ще иде пред Господа.
По човешки ви говоря.
Ние мислим, че някой ще повярват, някои ще кажат: Не е така. Ние сме дошли на този свят, за да го разберем. Ако не бяхме дошли на този свят, какво щяхме да направим? Знаем от този свят? Нищо нямаше да знаем.
към беседата >>
Някой път душата на някой човек се помрачава.
Ние на земята трябва да възстановим първоначалната ценност.
Някой път душата на някой човек се помрачава.
Именно ще дадем по някой скъпоценен камък да се възстанови първоначалният цвят на камъка. Христос в света е онзи, който тонира нашите души. Когато една душа е изгубила своя първоначален тон, трябва да дойде в съприкосновение с Христа, за да добие своята първоначална светлина.
към беседата >>
Ние мислим, че някой ще повярват, някои ще кажат: Не е така.
Той с неговите нечисти мисли и желания няма да го приеме. В католическата църква казват, че умрелият остава 40 дни в чистилището. То е баня с доста вряла вода, да се чисти. 40 дена, всеки ден ще взема по 3 бани, 3 по 40 – 120 бани като вземе, тогава ще се очисти, ще иде пред Господа. По човешки ви говоря.
Ние мислим, че някой ще повярват, някои ще кажат: Не е така.
Ние сме дошли на този свят, за да го разберем. Ако не бяхме дошли на този свят, какво щяхме да направим? Знаем от този свят? Нищо нямаше да знаем. Ако не дойдеш с физическото си тяло на този свят, нищо няма да знаеш.
към беседата >>
Именно ще дадем по някой скъпоценен камък да се възстанови първоначалният цвят на камъка.
Ние на земята трябва да възстановим първоначалната ценност. Някой път душата на някой човек се помрачава.
Именно ще дадем по някой скъпоценен камък да се възстанови първоначалният цвят на камъка.
Христос в света е онзи, който тонира нашите души. Когато една душа е изгубила своя първоначален тон, трябва да дойде в съприкосновение с Христа, за да добие своята първоначална светлина.
към беседата >>
Ние сме дошли на този свят, за да го разберем.
В католическата църква казват, че умрелият остава 40 дни в чистилището. То е баня с доста вряла вода, да се чисти. 40 дена, всеки ден ще взема по 3 бани, 3 по 40 – 120 бани като вземе, тогава ще се очисти, ще иде пред Господа. По човешки ви говоря. Ние мислим, че някой ще повярват, някои ще кажат: Не е така.
Ние сме дошли на този свят, за да го разберем.
Ако не бяхме дошли на този свят, какво щяхме да направим? Знаем от този свят? Нищо нямаше да знаем. Ако не дойдеш с физическото си тяло на този свят, нищо няма да знаеш. Има напреднали същества, които нищо не знаят за земята, не я виждат.
към беседата >>
Христос в света е онзи, който тонира нашите души.
Ние на земята трябва да възстановим първоначалната ценност. Някой път душата на някой човек се помрачава. Именно ще дадем по някой скъпоценен камък да се възстанови първоначалният цвят на камъка.
Христос в света е онзи, който тонира нашите души.
Когато една душа е изгубила своя първоначален тон, трябва да дойде в съприкосновение с Христа, за да добие своята първоначална светлина.
към беседата >>
Ако не бяхме дошли на този свят, какво щяхме да направим?
То е баня с доста вряла вода, да се чисти. 40 дена, всеки ден ще взема по 3 бани, 3 по 40 – 120 бани като вземе, тогава ще се очисти, ще иде пред Господа. По човешки ви говоря. Ние мислим, че някой ще повярват, някои ще кажат: Не е така. Ние сме дошли на този свят, за да го разберем.
Ако не бяхме дошли на този свят, какво щяхме да направим?
Знаем от този свят? Нищо нямаше да знаем. Ако не дойдеш с физическото си тяло на този свят, нищо няма да знаеш. Има напреднали същества, които нищо не знаят за земята, не я виждат. Сега вие мислите, че тия, които са заминали за другия свят, че ви виждат вас.
към беседата >>
Когато една душа е изгубила своя първоначален тон, трябва да дойде в съприкосновение с Христа, за да добие своята първоначална светлина.
Ние на земята трябва да възстановим първоначалната ценност. Някой път душата на някой човек се помрачава. Именно ще дадем по някой скъпоценен камък да се възстанови първоначалният цвят на камъка. Христос в света е онзи, който тонира нашите души.
Когато една душа е изгубила своя първоначален тон, трябва да дойде в съприкосновение с Христа, за да добие своята първоначална светлина.
към беседата >>
Знаем от този свят?
40 дена, всеки ден ще взема по 3 бани, 3 по 40 – 120 бани като вземе, тогава ще се очисти, ще иде пред Господа. По човешки ви говоря. Ние мислим, че някой ще повярват, някои ще кажат: Не е така. Ние сме дошли на този свят, за да го разберем. Ако не бяхме дошли на този свят, какво щяхме да направим?
Знаем от този свят?
Нищо нямаше да знаем. Ако не дойдеш с физическото си тяло на този свят, нищо няма да знаеш. Има напреднали същества, които нищо не знаят за земята, не я виждат. Сега вие мислите, че тия, които са заминали за другия свят, че ви виждат вас. Много се лъжете.
към беседата >>
Та казвам: Аз говоря за любовта, че като дойдем в съприкосновение с любовта, ще добием онова, което сме изгубили.
Та казвам: Аз говоря за любовта, че като дойдем в съприкосновение с любовта, ще добием онова, което сме изгубили.
Като дойдем в съприкосновение с мъдростта, ще добием онова, което сме изгубили. Ние сега търсим изгубеното в света. Любовта е туй, което възстановява първоначално загубеното. Мъдростта е туй, което възстановява това, което сме изгубили. Истината е онова, което възстановява в нас онова, което Бог ни е дал.
към беседата >>
Нищо нямаше да знаем.
По човешки ви говоря. Ние мислим, че някой ще повярват, някои ще кажат: Не е така. Ние сме дошли на този свят, за да го разберем. Ако не бяхме дошли на този свят, какво щяхме да направим? Знаем от този свят?
Нищо нямаше да знаем.
Ако не дойдеш с физическото си тяло на този свят, нищо няма да знаеш. Има напреднали същества, които нищо не знаят за земята, не я виждат. Сега вие мислите, че тия, които са заминали за другия свят, че ви виждат вас. Много се лъжете. Нищо не виждат.
към беседата >>
Като дойдем в съприкосновение с мъдростта, ще добием онова, което сме изгубили.
Та казвам: Аз говоря за любовта, че като дойдем в съприкосновение с любовта, ще добием онова, което сме изгубили.
Като дойдем в съприкосновение с мъдростта, ще добием онова, което сме изгубили.
Ние сега търсим изгубеното в света. Любовта е туй, което възстановява първоначално загубеното. Мъдростта е туй, което възстановява това, което сме изгубили. Истината е онова, което възстановява в нас онова, което Бог ни е дал. Тия три велики добродетели в света са пътищата, по които ние ще се приближим при Бога.
към беседата >>
Ако не дойдеш с физическото си тяло на този свят, нищо няма да знаеш.
Ние мислим, че някой ще повярват, някои ще кажат: Не е така. Ние сме дошли на този свят, за да го разберем. Ако не бяхме дошли на този свят, какво щяхме да направим? Знаем от този свят? Нищо нямаше да знаем.
Ако не дойдеш с физическото си тяло на този свят, нищо няма да знаеш.
Има напреднали същества, които нищо не знаят за земята, не я виждат. Сега вие мислите, че тия, които са заминали за другия свят, че ви виждат вас. Много се лъжете. Нищо не виждат. Те ви виждат на екран.
към беседата >>
Ние сега търсим изгубеното в света.
Та казвам: Аз говоря за любовта, че като дойдем в съприкосновение с любовта, ще добием онова, което сме изгубили. Като дойдем в съприкосновение с мъдростта, ще добием онова, което сме изгубили.
Ние сега търсим изгубеното в света.
Любовта е туй, което възстановява първоначално загубеното. Мъдростта е туй, което възстановява това, което сме изгубили. Истината е онова, което възстановява в нас онова, което Бог ни е дал. Тия три велики добродетели в света са пътищата, по които ние ще се приближим при Бога. Тогава ние ще дойдем при него като този младия син.
към беседата >>
Има напреднали същества, които нищо не знаят за земята, не я виждат.
Ние сме дошли на този свят, за да го разберем. Ако не бяхме дошли на този свят, какво щяхме да направим? Знаем от този свят? Нищо нямаше да знаем. Ако не дойдеш с физическото си тяло на този свят, нищо няма да знаеш.
Има напреднали същества, които нищо не знаят за земята, не я виждат.
Сега вие мислите, че тия, които са заминали за другия свят, че ви виждат вас. Много се лъжете. Нищо не виждат. Те ви виждат на екран. Някой път нали снемат известни неща и ги виждате на екран проектирани известни картини.
към беседата >>
Любовта е туй, което възстановява първоначално загубеното.
Та казвам: Аз говоря за любовта, че като дойдем в съприкосновение с любовта, ще добием онова, което сме изгубили. Като дойдем в съприкосновение с мъдростта, ще добием онова, което сме изгубили. Ние сега търсим изгубеното в света.
Любовта е туй, което възстановява първоначално загубеното.
Мъдростта е туй, което възстановява това, което сме изгубили. Истината е онова, което възстановява в нас онова, което Бог ни е дал. Тия три велики добродетели в света са пътищата, по които ние ще се приближим при Бога. Тогава ние ще дойдем при него като този младия син. После започва да мисли баща му и казва: Колко хубаво е това дете, колко е умно, трябва да му дам свобода.
към беседата >>
Сега вие мислите, че тия, които са заминали за другия свят, че ви виждат вас.
Ако не бяхме дошли на този свят, какво щяхме да направим? Знаем от този свят? Нищо нямаше да знаем. Ако не дойдеш с физическото си тяло на този свят, нищо няма да знаеш. Има напреднали същества, които нищо не знаят за земята, не я виждат.
Сега вие мислите, че тия, които са заминали за другия свят, че ви виждат вас.
Много се лъжете. Нищо не виждат. Те ви виждат на екран. Някой път нали снемат известни неща и ги виждате на екран проектирани известни картини. Но това не е истинската реалност, то са сенки.
към беседата >>
Мъдростта е туй, което възстановява това, което сме изгубили.
Та казвам: Аз говоря за любовта, че като дойдем в съприкосновение с любовта, ще добием онова, което сме изгубили. Като дойдем в съприкосновение с мъдростта, ще добием онова, което сме изгубили. Ние сега търсим изгубеното в света. Любовта е туй, което възстановява първоначално загубеното.
Мъдростта е туй, което възстановява това, което сме изгубили.
Истината е онова, което възстановява в нас онова, което Бог ни е дал. Тия три велики добродетели в света са пътищата, по които ние ще се приближим при Бога. Тогава ние ще дойдем при него като този младия син. После започва да мисли баща му и казва: Колко хубаво е това дете, колко е умно, трябва да му дам свобода. Детето мислеше по един начин, бащата по друг.
към беседата >>
Много се лъжете.
Знаем от този свят? Нищо нямаше да знаем. Ако не дойдеш с физическото си тяло на този свят, нищо няма да знаеш. Има напреднали същества, които нищо не знаят за земята, не я виждат. Сега вие мислите, че тия, които са заминали за другия свят, че ви виждат вас.
Много се лъжете.
Нищо не виждат. Те ви виждат на екран. Някой път нали снемат известни неща и ги виждате на екран проектирани известни картини. Но това не е истинската реалност, то са сенки. От едно събрание само част ще се проектира на екрана, те вас както сега сте насядали не ви виждат.
към беседата >>
Истината е онова, което възстановява в нас онова, което Бог ни е дал.
Та казвам: Аз говоря за любовта, че като дойдем в съприкосновение с любовта, ще добием онова, което сме изгубили. Като дойдем в съприкосновение с мъдростта, ще добием онова, което сме изгубили. Ние сега търсим изгубеното в света. Любовта е туй, което възстановява първоначално загубеното. Мъдростта е туй, което възстановява това, което сме изгубили.
Истината е онова, което възстановява в нас онова, което Бог ни е дал.
Тия три велики добродетели в света са пътищата, по които ние ще се приближим при Бога. Тогава ние ще дойдем при него като този младия син. После започва да мисли баща му и казва: Колко хубаво е това дете, колко е умно, трябва да му дам свобода. Детето мислеше по един начин, бащата по друг. Когато Бог види, че се връщаме при Него със своята опитност на земята за ядене и пиене, ние сме разбрали, че всичко сме изгубили, разкаяли сме се.
към беседата >>
Нищо не виждат.
Нищо нямаше да знаем. Ако не дойдеш с физическото си тяло на този свят, нищо няма да знаеш. Има напреднали същества, които нищо не знаят за земята, не я виждат. Сега вие мислите, че тия, които са заминали за другия свят, че ви виждат вас. Много се лъжете.
Нищо не виждат.
Те ви виждат на екран. Някой път нали снемат известни неща и ги виждате на екран проектирани известни картини. Но това не е истинската реалност, то са сенки. От едно събрание само част ще се проектира на екрана, те вас както сега сте насядали не ви виждат. Някои мислят, че тук салонът е пълен с духове.
към беседата >>
Тия три велики добродетели в света са пътищата, по които ние ще се приближим при Бога.
Като дойдем в съприкосновение с мъдростта, ще добием онова, което сме изгубили. Ние сега търсим изгубеното в света. Любовта е туй, което възстановява първоначално загубеното. Мъдростта е туй, което възстановява това, което сме изгубили. Истината е онова, което възстановява в нас онова, което Бог ни е дал.
Тия три велики добродетели в света са пътищата, по които ние ще се приближим при Бога.
Тогава ние ще дойдем при него като този младия син. После започва да мисли баща му и казва: Колко хубаво е това дете, колко е умно, трябва да му дам свобода. Детето мислеше по един начин, бащата по друг. Когато Бог види, че се връщаме при Него със своята опитност на земята за ядене и пиене, ние сме разбрали, че всичко сме изгубили, разкаяли сме се. Поне да занесем три неща: едно топло чувство, една светла мисъл и една силна постъпка.
към беседата >>
Те ви виждат на екран.
Ако не дойдеш с физическото си тяло на този свят, нищо няма да знаеш. Има напреднали същества, които нищо не знаят за земята, не я виждат. Сега вие мислите, че тия, които са заминали за другия свят, че ви виждат вас. Много се лъжете. Нищо не виждат.
Те ви виждат на екран.
Някой път нали снемат известни неща и ги виждате на екран проектирани известни картини. Но това не е истинската реалност, то са сенки. От едно събрание само част ще се проектира на екрана, те вас както сега сте насядали не ви виждат. Някои мислят, че тук салонът е пълен с духове. То е наше схващане.
към беседата >>
Тогава ние ще дойдем при него като този младия син.
Ние сега търсим изгубеното в света. Любовта е туй, което възстановява първоначално загубеното. Мъдростта е туй, което възстановява това, което сме изгубили. Истината е онова, което възстановява в нас онова, което Бог ни е дал. Тия три велики добродетели в света са пътищата, по които ние ще се приближим при Бога.
Тогава ние ще дойдем при него като този младия син.
После започва да мисли баща му и казва: Колко хубаво е това дете, колко е умно, трябва да му дам свобода. Детето мислеше по един начин, бащата по друг. Когато Бог види, че се връщаме при Него със своята опитност на земята за ядене и пиене, ние сме разбрали, че всичко сме изгубили, разкаяли сме се. Поне да занесем три неща: едно топло чувство, една светла мисъл и една силна постъпка. От този свят като идем в другия свят, то е най-малкия подарък, който може да занесем.
към беседата >>
Някой път нали снемат известни неща и ги виждате на екран проектирани известни картини.
Има напреднали същества, които нищо не знаят за земята, не я виждат. Сега вие мислите, че тия, които са заминали за другия свят, че ви виждат вас. Много се лъжете. Нищо не виждат. Те ви виждат на екран.
Някой път нали снемат известни неща и ги виждате на екран проектирани известни картини.
Но това не е истинската реалност, то са сенки. От едно събрание само част ще се проектира на екрана, те вас както сега сте насядали не ви виждат. Някои мислят, че тук салонът е пълен с духове. То е наше схващане. Духовете не живеят в туй нашето пространство.
към беседата >>
После започва да мисли баща му и казва: Колко хубаво е това дете, колко е умно, трябва да му дам свобода.
Любовта е туй, което възстановява първоначално загубеното. Мъдростта е туй, което възстановява това, което сме изгубили. Истината е онова, което възстановява в нас онова, което Бог ни е дал. Тия три велики добродетели в света са пътищата, по които ние ще се приближим при Бога. Тогава ние ще дойдем при него като този младия син.
После започва да мисли баща му и казва: Колко хубаво е това дете, колко е умно, трябва да му дам свобода.
Детето мислеше по един начин, бащата по друг. Когато Бог види, че се връщаме при Него със своята опитност на земята за ядене и пиене, ние сме разбрали, че всичко сме изгубили, разкаяли сме се. Поне да занесем три неща: едно топло чувство, една светла мисъл и една силна постъпка. От този свят като идем в другия свят, то е най-малкия подарък, който може да занесем. Когато младият син казва на баща си: Не съм достоен да се нарека твой син, той носеше една опитност в себе си.
към беседата >>
Но това не е истинската реалност, то са сенки.
Сега вие мислите, че тия, които са заминали за другия свят, че ви виждат вас. Много се лъжете. Нищо не виждат. Те ви виждат на екран. Някой път нали снемат известни неща и ги виждате на екран проектирани известни картини.
Но това не е истинската реалност, то са сенки.
От едно събрание само част ще се проектира на екрана, те вас както сега сте насядали не ви виждат. Някои мислят, че тук салонът е пълен с духове. То е наше схващане. Духовете не живеят в туй нашето пространство. Един дух само да дойде, той не може да се събере в това пространство.
към беседата >>
Детето мислеше по един начин, бащата по друг.
Мъдростта е туй, което възстановява това, което сме изгубили. Истината е онова, което възстановява в нас онова, което Бог ни е дал. Тия три велики добродетели в света са пътищата, по които ние ще се приближим при Бога. Тогава ние ще дойдем при него като този младия син. После започва да мисли баща му и казва: Колко хубаво е това дете, колко е умно, трябва да му дам свобода.
Детето мислеше по един начин, бащата по друг.
Когато Бог види, че се връщаме при Него със своята опитност на земята за ядене и пиене, ние сме разбрали, че всичко сме изгубили, разкаяли сме се. Поне да занесем три неща: едно топло чувство, една светла мисъл и една силна постъпка. От този свят като идем в другия свят, то е най-малкия подарък, който може да занесем. Когато младият син казва на баща си: Не съм достоен да се нарека твой син, той носеше една опитност в себе си. Казва: Баща ми е толкоз добър, толкоз добре се отнася със слугите си.
към беседата >>
От едно събрание само част ще се проектира на екрана, те вас както сега сте насядали не ви виждат.
Много се лъжете. Нищо не виждат. Те ви виждат на екран. Някой път нали снемат известни неща и ги виждате на екран проектирани известни картини. Но това не е истинската реалност, то са сенки.
От едно събрание само част ще се проектира на екрана, те вас както сега сте насядали не ви виждат.
Някои мислят, че тук салонът е пълен с духове. То е наше схващане. Духовете не живеят в туй нашето пространство. Един дух само да дойде, той не може да се събере в това пространство. Извън туй пространство, което ние имаме, има друго едно пространство, по-обширно.
към беседата >>
Когато Бог види, че се връщаме при Него със своята опитност на земята за ядене и пиене, ние сме разбрали, че всичко сме изгубили, разкаяли сме се.
Истината е онова, което възстановява в нас онова, което Бог ни е дал. Тия три велики добродетели в света са пътищата, по които ние ще се приближим при Бога. Тогава ние ще дойдем при него като този младия син. После започва да мисли баща му и казва: Колко хубаво е това дете, колко е умно, трябва да му дам свобода. Детето мислеше по един начин, бащата по друг.
Когато Бог види, че се връщаме при Него със своята опитност на земята за ядене и пиене, ние сме разбрали, че всичко сме изгубили, разкаяли сме се.
Поне да занесем три неща: едно топло чувство, една светла мисъл и една силна постъпка. От този свят като идем в другия свят, то е най-малкия подарък, който може да занесем. Когато младият син казва на баща си: Не съм достоен да се нарека твой син, той носеше една опитност в себе си. Казва: Баща ми е толкоз добър, толкоз добре се отнася със слугите си. Аз и слуга да му стана, по-добре ще се отнася с мене, отколкото светът се отнася.
към беседата >>
Някои мислят, че тук салонът е пълен с духове.
Нищо не виждат. Те ви виждат на екран. Някой път нали снемат известни неща и ги виждате на екран проектирани известни картини. Но това не е истинската реалност, то са сенки. От едно събрание само част ще се проектира на екрана, те вас както сега сте насядали не ви виждат.
Някои мислят, че тук салонът е пълен с духове.
То е наше схващане. Духовете не живеят в туй нашето пространство. Един дух само да дойде, той не може да се събере в това пространство. Извън туй пространство, което ние имаме, има друго едно пространство, по-обширно. Туй нашето пространство в сравнение с онова пространство, в което живеят духовете, то е като плоскост.
към беседата >>
Поне да занесем три неща: едно топло чувство, една светла мисъл и една силна постъпка.
Тия три велики добродетели в света са пътищата, по които ние ще се приближим при Бога. Тогава ние ще дойдем при него като този младия син. После започва да мисли баща му и казва: Колко хубаво е това дете, колко е умно, трябва да му дам свобода. Детето мислеше по един начин, бащата по друг. Когато Бог види, че се връщаме при Него със своята опитност на земята за ядене и пиене, ние сме разбрали, че всичко сме изгубили, разкаяли сме се.
Поне да занесем три неща: едно топло чувство, една светла мисъл и една силна постъпка.
От този свят като идем в другия свят, то е най-малкия подарък, който може да занесем. Когато младият син казва на баща си: Не съм достоен да се нарека твой син, той носеше една опитност в себе си. Казва: Баща ми е толкоз добър, толкоз добре се отнася със слугите си. Аз и слуга да му стана, по-добре ще се отнася с мене, отколкото светът се отнася. Ще се върнем при Бога с една хубава мисъл за Неговата любов, ще се върнем с една хубава мисъл, с едно хубаво чувство, с една хубава постъпка.
към беседата >>
То е наше схващане.
Те ви виждат на екран. Някой път нали снемат известни неща и ги виждате на екран проектирани известни картини. Но това не е истинската реалност, то са сенки. От едно събрание само част ще се проектира на екрана, те вас както сега сте насядали не ви виждат. Някои мислят, че тук салонът е пълен с духове.
То е наше схващане.
Духовете не живеят в туй нашето пространство. Един дух само да дойде, той не може да се събере в това пространство. Извън туй пространство, което ние имаме, има друго едно пространство, по-обширно. Туй нашето пространство в сравнение с онова пространство, в което живеят духовете, то е като плоскост. Ако живеем в една плоскост, дето има само дължина и ширина, няма дебелина.
към беседата >>
От този свят като идем в другия свят, то е най-малкия подарък, който може да занесем.
Тогава ние ще дойдем при него като този младия син. После започва да мисли баща му и казва: Колко хубаво е това дете, колко е умно, трябва да му дам свобода. Детето мислеше по един начин, бащата по друг. Когато Бог види, че се връщаме при Него със своята опитност на земята за ядене и пиене, ние сме разбрали, че всичко сме изгубили, разкаяли сме се. Поне да занесем три неща: едно топло чувство, една светла мисъл и една силна постъпка.
От този свят като идем в другия свят, то е най-малкия подарък, който може да занесем.
Когато младият син казва на баща си: Не съм достоен да се нарека твой син, той носеше една опитност в себе си. Казва: Баща ми е толкоз добър, толкоз добре се отнася със слугите си. Аз и слуга да му стана, по-добре ще се отнася с мене, отколкото светът се отнася. Ще се върнем при Бога с една хубава мисъл за Неговата любов, ще се върнем с една хубава мисъл, с едно хубаво чувство, с една хубава постъпка.
към беседата >>
Духовете не живеят в туй нашето пространство.
Някой път нали снемат известни неща и ги виждате на екран проектирани известни картини. Но това не е истинската реалност, то са сенки. От едно събрание само част ще се проектира на екрана, те вас както сега сте насядали не ви виждат. Някои мислят, че тук салонът е пълен с духове. То е наше схващане.
Духовете не живеят в туй нашето пространство.
Един дух само да дойде, той не може да се събере в това пространство. Извън туй пространство, което ние имаме, има друго едно пространство, по-обширно. Туй нашето пространство в сравнение с онова пространство, в което живеят духовете, то е като плоскост. Ако живеем в една плоскост, дето има само дължина и ширина, няма дебелина. Какво пространство има в една плоскост?
към беседата >>
Когато младият син казва на баща си: Не съм достоен да се нарека твой син, той носеше една опитност в себе си.
После започва да мисли баща му и казва: Колко хубаво е това дете, колко е умно, трябва да му дам свобода. Детето мислеше по един начин, бащата по друг. Когато Бог види, че се връщаме при Него със своята опитност на земята за ядене и пиене, ние сме разбрали, че всичко сме изгубили, разкаяли сме се. Поне да занесем три неща: едно топло чувство, една светла мисъл и една силна постъпка. От този свят като идем в другия свят, то е най-малкия подарък, който може да занесем.
Когато младият син казва на баща си: Не съм достоен да се нарека твой син, той носеше една опитност в себе си.
Казва: Баща ми е толкоз добър, толкоз добре се отнася със слугите си. Аз и слуга да му стана, по-добре ще се отнася с мене, отколкото светът се отнася. Ще се върнем при Бога с една хубава мисъл за Неговата любов, ще се върнем с една хубава мисъл, с едно хубаво чувство, с една хубава постъпка.
към беседата >>
Един дух само да дойде, той не може да се събере в това пространство.
Но това не е истинската реалност, то са сенки. От едно събрание само част ще се проектира на екрана, те вас както сега сте насядали не ви виждат. Някои мислят, че тук салонът е пълен с духове. То е наше схващане. Духовете не живеят в туй нашето пространство.
Един дух само да дойде, той не може да се събере в това пространство.
Извън туй пространство, което ние имаме, има друго едно пространство, по-обширно. Туй нашето пространство в сравнение с онова пространство, в което живеят духовете, то е като плоскост. Ако живеем в една плоскост, дето има само дължина и ширина, няма дебелина. Какво пространство има в една плоскост? Какво може да направиш в една плоскост?
към беседата >>
Казва: Баща ми е толкоз добър, толкоз добре се отнася със слугите си.
Детето мислеше по един начин, бащата по друг. Когато Бог види, че се връщаме при Него със своята опитност на земята за ядене и пиене, ние сме разбрали, че всичко сме изгубили, разкаяли сме се. Поне да занесем три неща: едно топло чувство, една светла мисъл и една силна постъпка. От този свят като идем в другия свят, то е най-малкия подарък, който може да занесем. Когато младият син казва на баща си: Не съм достоен да се нарека твой син, той носеше една опитност в себе си.
Казва: Баща ми е толкоз добър, толкоз добре се отнася със слугите си.
Аз и слуга да му стана, по-добре ще се отнася с мене, отколкото светът се отнася. Ще се върнем при Бога с една хубава мисъл за Неговата любов, ще се върнем с една хубава мисъл, с едно хубаво чувство, с една хубава постъпка.
към беседата >>
Извън туй пространство, което ние имаме, има друго едно пространство, по-обширно.
От едно събрание само част ще се проектира на екрана, те вас както сега сте насядали не ви виждат. Някои мислят, че тук салонът е пълен с духове. То е наше схващане. Духовете не живеят в туй нашето пространство. Един дух само да дойде, той не може да се събере в това пространство.
Извън туй пространство, което ние имаме, има друго едно пространство, по-обширно.
Туй нашето пространство в сравнение с онова пространство, в което живеят духовете, то е като плоскост. Ако живеем в една плоскост, дето има само дължина и ширина, няма дебелина. Какво пространство има в една плоскост? Какво може да направиш в една плоскост? Нищо не можеш да съградиш.
към беседата >>
Аз и слуга да му стана, по-добре ще се отнася с мене, отколкото светът се отнася.
Когато Бог види, че се връщаме при Него със своята опитност на земята за ядене и пиене, ние сме разбрали, че всичко сме изгубили, разкаяли сме се. Поне да занесем три неща: едно топло чувство, една светла мисъл и една силна постъпка. От този свят като идем в другия свят, то е най-малкия подарък, който може да занесем. Когато младият син казва на баща си: Не съм достоен да се нарека твой син, той носеше една опитност в себе си. Казва: Баща ми е толкоз добър, толкоз добре се отнася със слугите си.
Аз и слуга да му стана, по-добре ще се отнася с мене, отколкото светът се отнася.
Ще се върнем при Бога с една хубава мисъл за Неговата любов, ще се върнем с една хубава мисъл, с едно хубаво чувство, с една хубава постъпка.
към беседата >>
Туй нашето пространство в сравнение с онова пространство, в което живеят духовете, то е като плоскост.
Някои мислят, че тук салонът е пълен с духове. То е наше схващане. Духовете не живеят в туй нашето пространство. Един дух само да дойде, той не може да се събере в това пространство. Извън туй пространство, което ние имаме, има друго едно пространство, по-обширно.
Туй нашето пространство в сравнение с онова пространство, в което живеят духовете, то е като плоскост.
Ако живеем в една плоскост, дето има само дължина и ширина, няма дебелина. Какво пространство има в една плоскост? Какво може да направиш в една плоскост? Нищо не можеш да съградиш. Има едно пространство, което представя само една права линия.
към беседата >>
Ще се върнем при Бога с една хубава мисъл за Неговата любов, ще се върнем с една хубава мисъл, с едно хубаво чувство, с една хубава постъпка.
Поне да занесем три неща: едно топло чувство, една светла мисъл и една силна постъпка. От този свят като идем в другия свят, то е най-малкия подарък, който може да занесем. Когато младият син казва на баща си: Не съм достоен да се нарека твой син, той носеше една опитност в себе си. Казва: Баща ми е толкоз добър, толкоз добре се отнася със слугите си. Аз и слуга да му стана, по-добре ще се отнася с мене, отколкото светът се отнася.
Ще се върнем при Бога с една хубава мисъл за Неговата любов, ще се върнем с една хубава мисъл, с едно хубаво чувство, с една хубава постъпка.
към беседата >>
Ако живеем в една плоскост, дето има само дължина и ширина, няма дебелина.
То е наше схващане. Духовете не живеят в туй нашето пространство. Един дух само да дойде, той не може да се събере в това пространство. Извън туй пространство, което ние имаме, има друго едно пространство, по-обширно. Туй нашето пространство в сравнение с онова пространство, в което живеят духовете, то е като плоскост.
Ако живеем в една плоскост, дето има само дължина и ширина, няма дебелина.
Какво пространство има в една плоскост? Какво може да направиш в една плоскост? Нищо не можеш да съградиш. Има едно пространство, което представя само една права линия. То е пространство.
към беседата >>
Какво пространство има в една плоскост?
Духовете не живеят в туй нашето пространство. Един дух само да дойде, той не може да се събере в това пространство. Извън туй пространство, което ние имаме, има друго едно пространство, по-обширно. Туй нашето пространство в сравнение с онова пространство, в което живеят духовете, то е като плоскост. Ако живеем в една плоскост, дето има само дължина и ширина, няма дебелина.
Какво пространство има в една плоскост?
Какво може да направиш в една плоскост? Нищо не можеш да съградиш. Има едно пространство, което представя само една права линия. То е пространство. Какво ще съградиш върху една линия?
към беседата >>
Какво може да направиш в една плоскост?
Един дух само да дойде, той не може да се събере в това пространство. Извън туй пространство, което ние имаме, има друго едно пространство, по-обширно. Туй нашето пространство в сравнение с онова пространство, в което живеят духовете, то е като плоскост. Ако живеем в една плоскост, дето има само дължина и ширина, няма дебелина. Какво пространство има в една плоскост?
Какво може да направиш в една плоскост?
Нищо не можеш да съградиш. Има едно пространство, което представя само една права линия. То е пространство. Какво ще съградиш върху една линия? Ако двама души се срещнат на една линия, не може да се разминат, ще се срещнат и ще се върнат назад, тогава ще мязат на една дисхармония.
към беседата >>
Нищо не можеш да съградиш.
Извън туй пространство, което ние имаме, има друго едно пространство, по-обширно. Туй нашето пространство в сравнение с онова пространство, в което живеят духовете, то е като плоскост. Ако живеем в една плоскост, дето има само дължина и ширина, няма дебелина. Какво пространство има в една плоскост? Какво може да направиш в една плоскост?
Нищо не можеш да съградиш.
Има едно пространство, което представя само една права линия. То е пространство. Какво ще съградиш върху една линия? Ако двама души се срещнат на една линия, не може да се разминат, ще се срещнат и ще се върнат назад, тогава ще мязат на една дисхармония.
към беседата >>
Има едно пространство, което представя само една права линия.
Туй нашето пространство в сравнение с онова пространство, в което живеят духовете, то е като плоскост. Ако живеем в една плоскост, дето има само дължина и ширина, няма дебелина. Какво пространство има в една плоскост? Какво може да направиш в една плоскост? Нищо не можеш да съградиш.
Има едно пространство, което представя само една права линия.
То е пространство. Какво ще съградиш върху една линия? Ако двама души се срещнат на една линия, не може да се разминат, ще се срещнат и ще се върнат назад, тогава ще мязат на една дисхармония.
към беседата >>
То е пространство.
Ако живеем в една плоскост, дето има само дължина и ширина, няма дебелина. Какво пространство има в една плоскост? Какво може да направиш в една плоскост? Нищо не можеш да съградиш. Има едно пространство, което представя само една права линия.
То е пространство.
Какво ще съградиш върху една линия? Ако двама души се срещнат на една линия, не може да се разминат, ще се срещнат и ще се върнат назад, тогава ще мязат на една дисхармония.
към беседата >>
Какво ще съградиш върху една линия?
Какво пространство има в една плоскост? Какво може да направиш в една плоскост? Нищо не можеш да съградиш. Има едно пространство, което представя само една права линия. То е пространство.
Какво ще съградиш върху една линия?
Ако двама души се срещнат на една линия, не може да се разминат, ще се срещнат и ще се върнат назад, тогава ще мязат на една дисхармония.
към беседата >>
Ако двама души се срещнат на една линия, не може да се разминат, ще се срещнат и ще се върнат назад, тогава ще мязат на една дисхармония.
Какво може да направиш в една плоскост? Нищо не можеш да съградиш. Има едно пространство, което представя само една права линия. То е пространство. Какво ще съградиш върху една линия?
Ако двама души се срещнат на една линия, не може да се разминат, ще се срещнат и ще се върнат назад, тогава ще мязат на една дисхармония.
към беседата >>
Когато казваме, че духовете живеят, то е една идея в нашия ум.
Когато казваме, че духовете живеят, то е една идея в нашия ум.
Аз ги схващам в моя ум духовете, виждам ги какви са, разговарям се с тях, не тъй както с вас. Ти с една душа като се разговаряш, като че се разговаряш със себе си. Изисква се дълго време, докато се научиш да различаваш, понеже трептенията на земния говор в сравнение с небесния са като гръмотевица. Той е толкоз тих и нежен. Той има ухо развито, да схваща нежния глас.
към беседата >>
Аз ги схващам в моя ум духовете, виждам ги какви са, разговарям се с тях, не тъй както с вас.
Когато казваме, че духовете живеят, то е една идея в нашия ум.
Аз ги схващам в моя ум духовете, виждам ги какви са, разговарям се с тях, не тъй както с вас.
Ти с една душа като се разговаряш, като че се разговаряш със себе си. Изисква се дълго време, докато се научиш да различаваш, понеже трептенията на земния говор в сравнение с небесния са като гръмотевица. Той е толкоз тих и нежен. Той има ухо развито, да схваща нежния глас. Другояче ще виждаш само как се мърдат устата.
към беседата >>
Ти с една душа като се разговаряш, като че се разговаряш със себе си.
Когато казваме, че духовете живеят, то е една идея в нашия ум. Аз ги схващам в моя ум духовете, виждам ги какви са, разговарям се с тях, не тъй както с вас.
Ти с една душа като се разговаряш, като че се разговаряш със себе си.
Изисква се дълго време, докато се научиш да различаваш, понеже трептенията на земния говор в сравнение с небесния са като гръмотевица. Той е толкоз тих и нежен. Той има ухо развито, да схваща нежния глас. Другояче ще виждаш само как се мърдат устата. По някой път са ми казвали: Учителю, покажи ни оня свят.
към беседата >>
Изисква се дълго време, докато се научиш да различаваш, понеже трептенията на земния говор в сравнение с небесния са като гръмотевица.
Когато казваме, че духовете живеят, то е една идея в нашия ум. Аз ги схващам в моя ум духовете, виждам ги какви са, разговарям се с тях, не тъй както с вас. Ти с една душа като се разговаряш, като че се разговаряш със себе си.
Изисква се дълго време, докато се научиш да различаваш, понеже трептенията на земния говор в сравнение с небесния са като гръмотевица.
Той е толкоз тих и нежен. Той има ухо развито, да схваща нежния глас. Другояче ще виждаш само как се мърдат устата. По някой път са ми казвали: Учителю, покажи ни оня свят. Вечерно време като спите, нали ходите.
към беседата >>
Той е толкоз тих и нежен.
Когато казваме, че духовете живеят, то е една идея в нашия ум. Аз ги схващам в моя ум духовете, виждам ги какви са, разговарям се с тях, не тъй както с вас. Ти с една душа като се разговаряш, като че се разговаряш със себе си. Изисква се дълго време, докато се научиш да различаваш, понеже трептенията на земния говор в сравнение с небесния са като гръмотевица.
Той е толкоз тих и нежен.
Той има ухо развито, да схваща нежния глас. Другояче ще виждаш само как се мърдат устата. По някой път са ми казвали: Учителю, покажи ни оня свят. Вечерно време като спите, нали ходите. Вечерно време като сънувате, вие в оня свят отивате.
към беседата >>
Той има ухо развито, да схваща нежния глас.
Когато казваме, че духовете живеят, то е една идея в нашия ум. Аз ги схващам в моя ум духовете, виждам ги какви са, разговарям се с тях, не тъй както с вас. Ти с една душа като се разговаряш, като че се разговаряш със себе си. Изисква се дълго време, докато се научиш да различаваш, понеже трептенията на земния говор в сравнение с небесния са като гръмотевица. Той е толкоз тих и нежен.
Той има ухо развито, да схваща нежния глас.
Другояче ще виждаш само как се мърдат устата. По някой път са ми казвали: Учителю, покажи ни оня свят. Вечерно време като спите, нали ходите. Вечерно време като сънувате, вие в оня свят отивате. Ходите в един свят и не го знаете къде е.
към беседата >>
Другояче ще виждаш само как се мърдат устата.
Аз ги схващам в моя ум духовете, виждам ги какви са, разговарям се с тях, не тъй както с вас. Ти с една душа като се разговаряш, като че се разговаряш със себе си. Изисква се дълго време, докато се научиш да различаваш, понеже трептенията на земния говор в сравнение с небесния са като гръмотевица. Той е толкоз тих и нежен. Той има ухо развито, да схваща нежния глас.
Другояче ще виждаш само как се мърдат устата.
По някой път са ми казвали: Учителю, покажи ни оня свят. Вечерно време като спите, нали ходите. Вечерно време като сънувате, вие в оня свят отивате. Ходите в един свят и не го знаете къде е. Не го знаете, не е по земята.
към беседата >>
По някой път са ми казвали: Учителю, покажи ни оня свят.
Ти с една душа като се разговаряш, като че се разговаряш със себе си. Изисква се дълго време, докато се научиш да различаваш, понеже трептенията на земния говор в сравнение с небесния са като гръмотевица. Той е толкоз тих и нежен. Той има ухо развито, да схваща нежния глас. Другояче ще виждаш само как се мърдат устата.
По някой път са ми казвали: Учителю, покажи ни оня свят.
Вечерно време като спите, нали ходите. Вечерно време като сънувате, вие в оня свят отивате. Ходите в един свят и не го знаете къде е. Не го знаете, не е по земята. Съвсем друг свят е.
към беседата >>
Вечерно време като спите, нали ходите.
Изисква се дълго време, докато се научиш да различаваш, понеже трептенията на земния говор в сравнение с небесния са като гръмотевица. Той е толкоз тих и нежен. Той има ухо развито, да схваща нежния глас. Другояче ще виждаш само как се мърдат устата. По някой път са ми казвали: Учителю, покажи ни оня свят.
Вечерно време като спите, нали ходите.
Вечерно време като сънувате, вие в оня свят отивате. Ходите в един свят и не го знаете къде е. Не го знаете, не е по земята. Съвсем друг свят е. По някой път вечерно време влизате в един дом, гонят ви оттам, в друг влезете и оттам ви изгонят, в трети, четвърти, бягате и влизате в една къща, затворите вратата, онези, които ви гонят, натискат вратата.
към беседата >>
Вечерно време като сънувате, вие в оня свят отивате.
Той е толкоз тих и нежен. Той има ухо развито, да схваща нежния глас. Другояче ще виждаш само как се мърдат устата. По някой път са ми казвали: Учителю, покажи ни оня свят. Вечерно време като спите, нали ходите.
Вечерно време като сънувате, вие в оня свят отивате.
Ходите в един свят и не го знаете къде е. Не го знаете, не е по земята. Съвсем друг свят е. По някой път вечерно време влизате в един дом, гонят ви оттам, в друг влезете и оттам ви изгонят, в трети, четвърти, бягате и влизате в една къща, затворите вратата, онези, които ви гонят, натискат вратата. Вие се събудите и сърцето усещате, че ви тупа.
към беседата >>
Ходите в един свят и не го знаете къде е.
Той има ухо развито, да схваща нежния глас. Другояче ще виждаш само как се мърдат устата. По някой път са ми казвали: Учителю, покажи ни оня свят. Вечерно време като спите, нали ходите. Вечерно време като сънувате, вие в оня свят отивате.
Ходите в един свят и не го знаете къде е.
Не го знаете, не е по земята. Съвсем друг свят е. По някой път вечерно време влизате в един дом, гонят ви оттам, в друг влезете и оттам ви изгонят, в трети, четвърти, бягате и влизате в една къща, затворите вратата, онези, които ви гонят, натискат вратата. Вие се събудите и сърцето усещате, че ви тупа. Къде бяхте?
към беседата >>
Не го знаете, не е по земята.
Другояче ще виждаш само как се мърдат устата. По някой път са ми казвали: Учителю, покажи ни оня свят. Вечерно време като спите, нали ходите. Вечерно време като сънувате, вие в оня свят отивате. Ходите в един свят и не го знаете къде е.
Не го знаете, не е по земята.
Съвсем друг свят е. По някой път вечерно време влизате в един дом, гонят ви оттам, в друг влезете и оттам ви изгонят, в трети, четвърти, бягате и влизате в една къща, затворите вратата, онези, които ви гонят, натискат вратата. Вие се събудите и сърцето усещате, че ви тупа. Къде бяхте? Де ви гониха?
към беседата >>
Съвсем друг свят е.
По някой път са ми казвали: Учителю, покажи ни оня свят. Вечерно време като спите, нали ходите. Вечерно време като сънувате, вие в оня свят отивате. Ходите в един свят и не го знаете къде е. Не го знаете, не е по земята.
Съвсем друг свят е.
По някой път вечерно време влизате в един дом, гонят ви оттам, в друг влезете и оттам ви изгонят, в трети, четвърти, бягате и влизате в една къща, затворите вратата, онези, които ви гонят, натискат вратата. Вие се събудите и сърцето усещате, че ви тупа. Къде бяхте? Де ви гониха? – В оня свят.
към беседата >>
По някой път вечерно време влизате в един дом, гонят ви оттам, в друг влезете и оттам ви изгонят, в трети, четвърти, бягате и влизате в една къща, затворите вратата, онези, които ви гонят, натискат вратата.
Вечерно време като спите, нали ходите. Вечерно време като сънувате, вие в оня свят отивате. Ходите в един свят и не го знаете къде е. Не го знаете, не е по земята. Съвсем друг свят е.
По някой път вечерно време влизате в един дом, гонят ви оттам, в друг влезете и оттам ви изгонят, в трети, четвърти, бягате и влизате в една къща, затворите вратата, онези, които ви гонят, натискат вратата.
Вие се събудите и сърцето усещате, че ви тупа. Къде бяхте? Де ви гониха? – В оня свят. Тия къщи, дето се криете, това са човешките тела.Човешките тела са като къщи, влезли сте в едно тяло, виждате, че не е вашето, после във второ, трето, четвърто, най-после влезете във вашето тяло, залостите се, събудите се.
към беседата >>
Вие се събудите и сърцето усещате, че ви тупа.
Вечерно време като сънувате, вие в оня свят отивате. Ходите в един свят и не го знаете къде е. Не го знаете, не е по земята. Съвсем друг свят е. По някой път вечерно време влизате в един дом, гонят ви оттам, в друг влезете и оттам ви изгонят, в трети, четвърти, бягате и влизате в една къща, затворите вратата, онези, които ви гонят, натискат вратата.
Вие се събудите и сърцето усещате, че ви тупа.
Къде бяхте? Де ви гониха? – В оня свят. Тия къщи, дето се криете, това са човешките тела.Човешките тела са като къщи, влезли сте в едно тяло, виждате, че не е вашето, после във второ, трето, четвърто, най-после влезете във вашето тяло, залостите се, събудите се. Пак дойдете на земята.
към беседата >>
Къде бяхте?
Ходите в един свят и не го знаете къде е. Не го знаете, не е по земята. Съвсем друг свят е. По някой път вечерно време влизате в един дом, гонят ви оттам, в друг влезете и оттам ви изгонят, в трети, четвърти, бягате и влизате в една къща, затворите вратата, онези, които ви гонят, натискат вратата. Вие се събудите и сърцето усещате, че ви тупа.
Къде бяхте?
Де ви гониха? – В оня свят. Тия къщи, дето се криете, това са човешките тела.Човешките тела са като къщи, влезли сте в едно тяло, виждате, че не е вашето, после във второ, трето, четвърто, най-после влезете във вашето тяло, залостите се, събудите се. Пак дойдете на земята. Казвам: Ако разбирате оня свят, да може човек от този свят да минава в онзи, няма по-красиво нещо.
към беседата >>
Де ви гониха?
Не го знаете, не е по земята. Съвсем друг свят е. По някой път вечерно време влизате в един дом, гонят ви оттам, в друг влезете и оттам ви изгонят, в трети, четвърти, бягате и влизате в една къща, затворите вратата, онези, които ви гонят, натискат вратата. Вие се събудите и сърцето усещате, че ви тупа. Къде бяхте?
Де ви гониха?
– В оня свят. Тия къщи, дето се криете, това са човешките тела.Човешките тела са като къщи, влезли сте в едно тяло, виждате, че не е вашето, после във второ, трето, четвърто, най-после влезете във вашето тяло, залостите се, събудите се. Пак дойдете на земята. Казвам: Ако разбирате оня свят, да може човек от този свят да минава в онзи, няма по-красиво нещо. Няма по-мъчно нещо без превозни средства в оня свят.
към беседата >>
– В оня свят.
Съвсем друг свят е. По някой път вечерно време влизате в един дом, гонят ви оттам, в друг влезете и оттам ви изгонят, в трети, четвърти, бягате и влизате в една къща, затворите вратата, онези, които ви гонят, натискат вратата. Вие се събудите и сърцето усещате, че ви тупа. Къде бяхте? Де ви гониха?
– В оня свят.
Тия къщи, дето се криете, това са човешките тела.Човешките тела са като къщи, влезли сте в едно тяло, виждате, че не е вашето, после във второ, трето, четвърто, най-после влезете във вашето тяло, залостите се, събудите се. Пак дойдете на земята. Казвам: Ако разбирате оня свят, да може човек от този свят да минава в онзи, няма по-красиво нещо. Няма по-мъчно нещо без превозни средства в оня свят. Има една смъртна река, през която трябва да минеш, пък мостовете са развалени.
към беседата >>
Тия къщи, дето се криете, това са човешките тела.Човешките тела са като къщи, влезли сте в едно тяло, виждате, че не е вашето, после във второ, трето, четвърто, най-после влезете във вашето тяло, залостите се, събудите се.
По някой път вечерно време влизате в един дом, гонят ви оттам, в друг влезете и оттам ви изгонят, в трети, четвърти, бягате и влизате в една къща, затворите вратата, онези, които ви гонят, натискат вратата. Вие се събудите и сърцето усещате, че ви тупа. Къде бяхте? Де ви гониха? – В оня свят.
Тия къщи, дето се криете, това са човешките тела.Човешките тела са като къщи, влезли сте в едно тяло, виждате, че не е вашето, после във второ, трето, четвърто, най-после влезете във вашето тяло, залостите се, събудите се.
Пак дойдете на земята. Казвам: Ако разбирате оня свят, да може човек от този свят да минава в онзи, няма по-красиво нещо. Няма по-мъчно нещо без превозни средства в оня свят. Има една смъртна река, през която трябва да минеш, пък мостовете са развалени. Водата е толкова нечиста, че ако речеш да преминеш през нея, да я прегазиш, трябват ти 250 години, докато се изчистите от смрадта.
към беседата >>
Пак дойдете на земята.
Вие се събудите и сърцето усещате, че ви тупа. Къде бяхте? Де ви гониха? – В оня свят. Тия къщи, дето се криете, това са човешките тела.Човешките тела са като къщи, влезли сте в едно тяло, виждате, че не е вашето, после във второ, трето, четвърто, най-после влезете във вашето тяло, залостите се, събудите се.
Пак дойдете на земята.
Казвам: Ако разбирате оня свят, да може човек от този свят да минава в онзи, няма по-красиво нещо. Няма по-мъчно нещо без превозни средства в оня свят. Има една смъртна река, през която трябва да минеш, пък мостовете са развалени. Водата е толкова нечиста, че ако речеш да преминеш през нея, да я прегазиш, трябват ти 250 години, докато се изчистите от смрадта. На тази река има тънък конец, като паяжина, прекаран над реката.
към беседата >>
Казвам: Ако разбирате оня свят, да може човек от този свят да минава в онзи, няма по-красиво нещо.
Къде бяхте? Де ви гониха? – В оня свят. Тия къщи, дето се криете, това са човешките тела.Човешките тела са като къщи, влезли сте в едно тяло, виждате, че не е вашето, после във второ, трето, четвърто, най-после влезете във вашето тяло, залостите се, събудите се. Пак дойдете на земята.
Казвам: Ако разбирате оня свят, да може човек от този свят да минава в онзи, няма по-красиво нещо.
Няма по-мъчно нещо без превозни средства в оня свят. Има една смъртна река, през която трябва да минеш, пък мостовете са развалени. Водата е толкова нечиста, че ако речеш да преминеш през нея, да я прегазиш, трябват ти 250 години, докато се изчистите от смрадта. На тази река има тънък конец, като паяжина, прекаран над реката. По този тънък конец реката трябва да минеш и то без върлина.
към беседата >>
Няма по-мъчно нещо без превозни средства в оня свят.
Де ви гониха? – В оня свят. Тия къщи, дето се криете, това са човешките тела.Човешките тела са като къщи, влезли сте в едно тяло, виждате, че не е вашето, после във второ, трето, четвърто, най-после влезете във вашето тяло, залостите се, събудите се. Пак дойдете на земята. Казвам: Ако разбирате оня свят, да може човек от този свят да минава в онзи, няма по-красиво нещо.
Няма по-мъчно нещо без превозни средства в оня свят.
Има една смъртна река, през която трябва да минеш, пък мостовете са развалени. Водата е толкова нечиста, че ако речеш да преминеш през нея, да я прегазиш, трябват ти 250 години, докато се изчистите от смрадта. На тази река има тънък конец, като паяжина, прекаран над реката. По този тънък конец реката трябва да минеш и то без върлина. Ако не може да държи равновесие по този тънкия конец, може да се наклони на една или на друга страна и да падне в реката.
към беседата >>
Има една смъртна река, през която трябва да минеш, пък мостовете са развалени.
– В оня свят. Тия къщи, дето се криете, това са човешките тела.Човешките тела са като къщи, влезли сте в едно тяло, виждате, че не е вашето, после във второ, трето, четвърто, най-после влезете във вашето тяло, залостите се, събудите се. Пак дойдете на земята. Казвам: Ако разбирате оня свят, да може човек от този свят да минава в онзи, няма по-красиво нещо. Няма по-мъчно нещо без превозни средства в оня свят.
Има една смъртна река, през която трябва да минеш, пък мостовете са развалени.
Водата е толкова нечиста, че ако речеш да преминеш през нея, да я прегазиш, трябват ти 250 години, докато се изчистите от смрадта. На тази река има тънък конец, като паяжина, прекаран над реката. По този тънък конец реката трябва да минеш и то без върлина. Ако не може да държи равновесие по този тънкия конец, може да се наклони на една или на друга страна и да падне в реката.
към беседата >>
Водата е толкова нечиста, че ако речеш да преминеш през нея, да я прегазиш, трябват ти 250 години, докато се изчистите от смрадта.
Тия къщи, дето се криете, това са човешките тела.Човешките тела са като къщи, влезли сте в едно тяло, виждате, че не е вашето, после във второ, трето, четвърто, най-после влезете във вашето тяло, залостите се, събудите се. Пак дойдете на земята. Казвам: Ако разбирате оня свят, да може човек от този свят да минава в онзи, няма по-красиво нещо. Няма по-мъчно нещо без превозни средства в оня свят. Има една смъртна река, през която трябва да минеш, пък мостовете са развалени.
Водата е толкова нечиста, че ако речеш да преминеш през нея, да я прегазиш, трябват ти 250 години, докато се изчистите от смрадта.
На тази река има тънък конец, като паяжина, прекаран над реката. По този тънък конец реката трябва да минеш и то без върлина. Ако не може да държи равновесие по този тънкия конец, може да се наклони на една или на друга страна и да падне в реката.
към беседата >>
На тази река има тънък конец, като паяжина, прекаран над реката.
Пак дойдете на земята. Казвам: Ако разбирате оня свят, да може човек от този свят да минава в онзи, няма по-красиво нещо. Няма по-мъчно нещо без превозни средства в оня свят. Има една смъртна река, през която трябва да минеш, пък мостовете са развалени. Водата е толкова нечиста, че ако речеш да преминеш през нея, да я прегазиш, трябват ти 250 години, докато се изчистите от смрадта.
На тази река има тънък конец, като паяжина, прекаран над реката.
По този тънък конец реката трябва да минеш и то без върлина. Ако не може да държи равновесие по този тънкия конец, може да се наклони на една или на друга страна и да падне в реката.
към беседата >>
По този тънък конец реката трябва да минеш и то без върлина.
Казвам: Ако разбирате оня свят, да може човек от този свят да минава в онзи, няма по-красиво нещо. Няма по-мъчно нещо без превозни средства в оня свят. Има една смъртна река, през която трябва да минеш, пък мостовете са развалени. Водата е толкова нечиста, че ако речеш да преминеш през нея, да я прегазиш, трябват ти 250 години, докато се изчистите от смрадта. На тази река има тънък конец, като паяжина, прекаран над реката.
По този тънък конец реката трябва да минеш и то без върлина.
Ако не може да държи равновесие по този тънкия конец, може да се наклони на една или на друга страна и да падне в реката.
към беседата >>
Ако не може да държи равновесие по този тънкия конец, може да се наклони на една или на друга страна и да падне в реката.
Няма по-мъчно нещо без превозни средства в оня свят. Има една смъртна река, през която трябва да минеш, пък мостовете са развалени. Водата е толкова нечиста, че ако речеш да преминеш през нея, да я прегазиш, трябват ти 250 години, докато се изчистите от смрадта. На тази река има тънък конец, като паяжина, прекаран над реката. По този тънък конец реката трябва да минеш и то без върлина.
Ако не може да държи равновесие по този тънкия конец, може да се наклони на една или на друга страна и да падне в реката.
към беседата >>
Та казвам: Когато говорим за добрия живот, за любовта, за радостта, за истината, подразбираме онова състояние, че като дойдем до този конец, да имаме равновесие.
Та казвам: Когато говорим за добрия живот, за любовта, за радостта, за истината, подразбираме онова състояние, че като дойдем до този конец, да имаме равновесие.
Любовта да бъде в центъра, отляво ще бъде мъдростта, отдясно да бъде истината. Тия трите Божествени сили, ще ни прекарат през този тънкия мост, ние ще бъдем в безопасност. Любовта, мъдростта и истината са потребни, за минаване от този свят в другия, за да можем да минем през тази смъртна река. Някои казват: Защо трябва да обичаш? Ще се учиш да обичаш, защото ще пазиш равновесие.
към беседата >>
Любовта да бъде в центъра, отляво ще бъде мъдростта, отдясно да бъде истината.
Та казвам: Когато говорим за добрия живот, за любовта, за радостта, за истината, подразбираме онова състояние, че като дойдем до този конец, да имаме равновесие.
Любовта да бъде в центъра, отляво ще бъде мъдростта, отдясно да бъде истината.
Тия трите Божествени сили, ще ни прекарат през този тънкия мост, ние ще бъдем в безопасност. Любовта, мъдростта и истината са потребни, за минаване от този свят в другия, за да можем да минем през тази смъртна река. Някои казват: Защо трябва да обичаш? Ще се учиш да обичаш, защото ще пазиш равновесие. Ти не може да обичаш някого, понеже има смрад, краката му миришат, ръцете, дъхът му мирише.
към беседата >>
Тия трите Божествени сили, ще ни прекарат през този тънкия мост, ние ще бъдем в безопасност.
Та казвам: Когато говорим за добрия живот, за любовта, за радостта, за истината, подразбираме онова състояние, че като дойдем до този конец, да имаме равновесие. Любовта да бъде в центъра, отляво ще бъде мъдростта, отдясно да бъде истината.
Тия трите Божествени сили, ще ни прекарат през този тънкия мост, ние ще бъдем в безопасност.
Любовта, мъдростта и истината са потребни, за минаване от този свят в другия, за да можем да минем през тази смъртна река. Някои казват: Защо трябва да обичаш? Ще се учиш да обичаш, защото ще пазиш равновесие. Ти не може да обичаш някого, понеже има смрад, краката му миришат, ръцете, дъхът му мирише. Ако тук малкия смрад не може да го носиш, как ще го носиш онзи, в който ако паднеш, 250 години трябва да се переш, докато се изчистиш.
към беседата >>
Любовта, мъдростта и истината са потребни, за минаване от този свят в другия, за да можем да минем през тази смъртна река.
Та казвам: Когато говорим за добрия живот, за любовта, за радостта, за истината, подразбираме онова състояние, че като дойдем до този конец, да имаме равновесие. Любовта да бъде в центъра, отляво ще бъде мъдростта, отдясно да бъде истината. Тия трите Божествени сили, ще ни прекарат през този тънкия мост, ние ще бъдем в безопасност.
Любовта, мъдростта и истината са потребни, за минаване от този свят в другия, за да можем да минем през тази смъртна река.
Някои казват: Защо трябва да обичаш? Ще се учиш да обичаш, защото ще пазиш равновесие. Ти не може да обичаш някого, понеже има смрад, краката му миришат, ръцете, дъхът му мирише. Ако тук малкия смрад не може да го носиш, как ще го носиш онзи, в който ако паднеш, 250 години трябва да се переш, докато се изчистиш. Ти трябва да обичаш, че ще минеш по-лесно.
към беседата >>
Някои казват: Защо трябва да обичаш?
Та казвам: Когато говорим за добрия живот, за любовта, за радостта, за истината, подразбираме онова състояние, че като дойдем до този конец, да имаме равновесие. Любовта да бъде в центъра, отляво ще бъде мъдростта, отдясно да бъде истината. Тия трите Божествени сили, ще ни прекарат през този тънкия мост, ние ще бъдем в безопасност. Любовта, мъдростта и истината са потребни, за минаване от този свят в другия, за да можем да минем през тази смъртна река.
Някои казват: Защо трябва да обичаш?
Ще се учиш да обичаш, защото ще пазиш равновесие. Ти не може да обичаш някого, понеже има смрад, краката му миришат, ръцете, дъхът му мирише. Ако тук малкия смрад не може да го носиш, как ще го носиш онзи, в който ако паднеш, 250 години трябва да се переш, докато се изчистиш. Ти трябва да обичаш, че ще минеш по-лесно. 40 дена ще взема, докато се мине от този свят в оня свят.
към беседата >>
Ще се учиш да обичаш, защото ще пазиш равновесие.
Та казвам: Когато говорим за добрия живот, за любовта, за радостта, за истината, подразбираме онова състояние, че като дойдем до този конец, да имаме равновесие. Любовта да бъде в центъра, отляво ще бъде мъдростта, отдясно да бъде истината. Тия трите Божествени сили, ще ни прекарат през този тънкия мост, ние ще бъдем в безопасност. Любовта, мъдростта и истината са потребни, за минаване от този свят в другия, за да можем да минем през тази смъртна река. Някои казват: Защо трябва да обичаш?
Ще се учиш да обичаш, защото ще пазиш равновесие.
Ти не може да обичаш някого, понеже има смрад, краката му миришат, ръцете, дъхът му мирише. Ако тук малкия смрад не може да го носиш, как ще го носиш онзи, в който ако паднеш, 250 години трябва да се переш, докато се изчистиш. Ти трябва да обичаш, че ще минеш по-лесно. 40 дена ще взема, докато се мине от този свят в оня свят. 40 дена ще пътуваш, докато минеш от единия бряг до другия бряг.
към беседата >>
Ти не може да обичаш някого, понеже има смрад, краката му миришат, ръцете, дъхът му мирише.
Любовта да бъде в центъра, отляво ще бъде мъдростта, отдясно да бъде истината. Тия трите Божествени сили, ще ни прекарат през този тънкия мост, ние ще бъдем в безопасност. Любовта, мъдростта и истината са потребни, за минаване от този свят в другия, за да можем да минем през тази смъртна река. Някои казват: Защо трябва да обичаш? Ще се учиш да обичаш, защото ще пазиш равновесие.
Ти не може да обичаш някого, понеже има смрад, краката му миришат, ръцете, дъхът му мирише.
Ако тук малкия смрад не може да го носиш, как ще го носиш онзи, в който ако паднеш, 250 години трябва да се переш, докато се изчистиш. Ти трябва да обичаш, че ще минеш по-лесно. 40 дена ще взема, докато се мине от този свят в оня свят. 40 дена ще пътуваш, докато минеш от единия бряг до другия бряг. Ще ходиш, ще се връщаш, ще ходиш, ще се връщаш 40 дена, на 40-ия ден ще ти отворят вратата.
към беседата >>
Ако тук малкия смрад не може да го носиш, как ще го носиш онзи, в който ако паднеш, 250 години трябва да се переш, докато се изчистиш.
Тия трите Божествени сили, ще ни прекарат през този тънкия мост, ние ще бъдем в безопасност. Любовта, мъдростта и истината са потребни, за минаване от този свят в другия, за да можем да минем през тази смъртна река. Някои казват: Защо трябва да обичаш? Ще се учиш да обичаш, защото ще пазиш равновесие. Ти не може да обичаш някого, понеже има смрад, краката му миришат, ръцете, дъхът му мирише.
Ако тук малкия смрад не може да го носиш, как ще го носиш онзи, в който ако паднеш, 250 години трябва да се переш, докато се изчистиш.
Ти трябва да обичаш, че ще минеш по-лесно. 40 дена ще взема, докато се мине от този свят в оня свят. 40 дена ще пътуваш, докато минеш от единия бряг до другия бряг. Ще ходиш, ще се връщаш, ще ходиш, ще се връщаш 40 дена, на 40-ия ден ще ти отворят вратата. Има врата там, че трябва да минеш в другия свят.
към беседата >>
Ти трябва да обичаш, че ще минеш по-лесно.
Любовта, мъдростта и истината са потребни, за минаване от този свят в другия, за да можем да минем през тази смъртна река. Някои казват: Защо трябва да обичаш? Ще се учиш да обичаш, защото ще пазиш равновесие. Ти не може да обичаш някого, понеже има смрад, краката му миришат, ръцете, дъхът му мирише. Ако тук малкия смрад не може да го носиш, как ще го носиш онзи, в който ако паднеш, 250 години трябва да се переш, докато се изчистиш.
Ти трябва да обичаш, че ще минеш по-лесно.
40 дена ще взема, докато се мине от този свят в оня свят. 40 дена ще пътуваш, докато минеш от единия бряг до другия бряг. Ще ходиш, ще се връщаш, ще ходиш, ще се връщаш 40 дена, на 40-ия ден ще ти отворят вратата. Има врата там, че трябва да минеш в другия свят. Идеш до вратата, ще се върнеш назад.
към беседата >>
40 дена ще взема, докато се мине от този свят в оня свят.
Някои казват: Защо трябва да обичаш? Ще се учиш да обичаш, защото ще пазиш равновесие. Ти не може да обичаш някого, понеже има смрад, краката му миришат, ръцете, дъхът му мирише. Ако тук малкия смрад не може да го носиш, как ще го носиш онзи, в който ако паднеш, 250 години трябва да се переш, докато се изчистиш. Ти трябва да обичаш, че ще минеш по-лесно.
40 дена ще взема, докато се мине от този свят в оня свят.
40 дена ще пътуваш, докато минеш от единия бряг до другия бряг. Ще ходиш, ще се връщаш, ще ходиш, ще се връщаш 40 дена, на 40-ия ден ще ти отворят вратата. Има врата там, че трябва да минеш в другия свят. Идеш до вратата, ще се върнеш назад. 40 дена наред ще те изпитват.
към беседата >>
40 дена ще пътуваш, докато минеш от единия бряг до другия бряг.
Ще се учиш да обичаш, защото ще пазиш равновесие. Ти не може да обичаш някого, понеже има смрад, краката му миришат, ръцете, дъхът му мирише. Ако тук малкия смрад не може да го носиш, как ще го носиш онзи, в който ако паднеш, 250 години трябва да се переш, докато се изчистиш. Ти трябва да обичаш, че ще минеш по-лесно. 40 дена ще взема, докато се мине от този свят в оня свят.
40 дена ще пътуваш, докато минеш от единия бряг до другия бряг.
Ще ходиш, ще се връщаш, ще ходиш, ще се връщаш 40 дена, на 40-ия ден ще ти отворят вратата. Има врата там, че трябва да минеш в другия свят. Идеш до вратата, ще се върнеш назад. 40 дена наред ще те изпитват. Най-напред ще те питат как си живял, върнат те назад.
към беседата >>
Ще ходиш, ще се връщаш, ще ходиш, ще се връщаш 40 дена, на 40-ия ден ще ти отворят вратата.
Ти не може да обичаш някого, понеже има смрад, краката му миришат, ръцете, дъхът му мирише. Ако тук малкия смрад не може да го носиш, как ще го носиш онзи, в който ако паднеш, 250 години трябва да се переш, докато се изчистиш. Ти трябва да обичаш, че ще минеш по-лесно. 40 дена ще взема, докато се мине от този свят в оня свят. 40 дена ще пътуваш, докато минеш от единия бряг до другия бряг.
Ще ходиш, ще се връщаш, ще ходиш, ще се връщаш 40 дена, на 40-ия ден ще ти отворят вратата.
Има врата там, че трябва да минеш в другия свят. Идеш до вратата, ще се върнеш назад. 40 дена наред ще те изпитват. Най-напред ще те питат как си живял, върнат те назад. Пак отидеш, пак чукаш, ще те питат, как чувствуваш, как обичаш хората, как мислиш.
към беседата >>
Има врата там, че трябва да минеш в другия свят.
Ако тук малкия смрад не може да го носиш, как ще го носиш онзи, в който ако паднеш, 250 години трябва да се переш, докато се изчистиш. Ти трябва да обичаш, че ще минеш по-лесно. 40 дена ще взема, докато се мине от този свят в оня свят. 40 дена ще пътуваш, докато минеш от единия бряг до другия бряг. Ще ходиш, ще се връщаш, ще ходиш, ще се връщаш 40 дена, на 40-ия ден ще ти отворят вратата.
Има врата там, че трябва да минеш в другия свят.
Идеш до вратата, ще се върнеш назад. 40 дена наред ще те изпитват. Най-напред ще те питат как си живял, върнат те назад. Пак отидеш, пак чукаш, ще те питат, как чувствуваш, как обичаш хората, как мислиш. Ще ходиш, ще ти задават въпроси и ти ще отговаряш.
към беседата >>
Идеш до вратата, ще се върнеш назад.
Ти трябва да обичаш, че ще минеш по-лесно. 40 дена ще взема, докато се мине от този свят в оня свят. 40 дена ще пътуваш, докато минеш от единия бряг до другия бряг. Ще ходиш, ще се връщаш, ще ходиш, ще се връщаш 40 дена, на 40-ия ден ще ти отворят вратата. Има врата там, че трябва да минеш в другия свят.
Идеш до вратата, ще се върнеш назад.
40 дена наред ще те изпитват. Най-напред ще те питат как си живял, върнат те назад. Пак отидеш, пак чукаш, ще те питат, как чувствуваш, как обичаш хората, как мислиш. Ще ходиш, ще ти задават въпроси и ти ще отговаряш. Ако на всички въпроси отговориш както трябва, ще ти отворят вратите, ще влезеш в другия свят.
към беседата >>
40 дена наред ще те изпитват.
40 дена ще взема, докато се мине от този свят в оня свят. 40 дена ще пътуваш, докато минеш от единия бряг до другия бряг. Ще ходиш, ще се връщаш, ще ходиш, ще се връщаш 40 дена, на 40-ия ден ще ти отворят вратата. Има врата там, че трябва да минеш в другия свят. Идеш до вратата, ще се върнеш назад.
40 дена наред ще те изпитват.
Най-напред ще те питат как си живял, върнат те назад. Пак отидеш, пак чукаш, ще те питат, как чувствуваш, как обичаш хората, как мислиш. Ще ходиш, ще ти задават въпроси и ти ще отговаряш. Ако на всички въпроси отговориш както трябва, ще ти отворят вратите, ще влезеш в другия свят. Ще те приемат вече да живееш.
към беседата >>
Най-напред ще те питат как си живял, върнат те назад.
40 дена ще пътуваш, докато минеш от единия бряг до другия бряг. Ще ходиш, ще се връщаш, ще ходиш, ще се връщаш 40 дена, на 40-ия ден ще ти отворят вратата. Има врата там, че трябва да минеш в другия свят. Идеш до вратата, ще се върнеш назад. 40 дена наред ще те изпитват.
Най-напред ще те питат как си живял, върнат те назад.
Пак отидеш, пак чукаш, ще те питат, как чувствуваш, как обичаш хората, как мислиш. Ще ходиш, ще ти задават въпроси и ти ще отговаряш. Ако на всички въпроси отговориш както трябва, ще ти отворят вратите, ще влезеш в другия свят. Ще те приемат вече да живееш. Казвам: Лозената пръчка само веднъж ли се обрязва?
към беседата >>
Пак отидеш, пак чукаш, ще те питат, как чувствуваш, как обичаш хората, как мислиш.
Ще ходиш, ще се връщаш, ще ходиш, ще се връщаш 40 дена, на 40-ия ден ще ти отворят вратата. Има врата там, че трябва да минеш в другия свят. Идеш до вратата, ще се върнеш назад. 40 дена наред ще те изпитват. Най-напред ще те питат как си живял, върнат те назад.
Пак отидеш, пак чукаш, ще те питат, как чувствуваш, как обичаш хората, как мислиш.
Ще ходиш, ще ти задават въпроси и ти ще отговаряш. Ако на всички въпроси отговориш както трябва, ще ти отворят вратите, ще влезеш в другия свят. Ще те приемат вече да живееш. Казвам: Лозената пръчка само веднъж ли се обрязва? Ако имаш една лозена пръчка да седи 80 години, 80 пъти ще я обрязваш.
към беседата >>
Ще ходиш, ще ти задават въпроси и ти ще отговаряш.
Има врата там, че трябва да минеш в другия свят. Идеш до вратата, ще се върнеш назад. 40 дена наред ще те изпитват. Най-напред ще те питат как си живял, върнат те назад. Пак отидеш, пак чукаш, ще те питат, как чувствуваш, как обичаш хората, как мислиш.
Ще ходиш, ще ти задават въпроси и ти ще отговаряш.
Ако на всички въпроси отговориш както трябва, ще ти отворят вратите, ще влезеш в другия свят. Ще те приемат вече да живееш. Казвам: Лозената пръчка само веднъж ли се обрязва? Ако имаш една лозена пръчка да седи 80 години, 80 пъти ще я обрязваш. Всяка година ще я обрязваш, 80 пъти ще бъде обрязана.
към беседата >>
Ако на всички въпроси отговориш както трябва, ще ти отворят вратите, ще влезеш в другия свят.
Идеш до вратата, ще се върнеш назад. 40 дена наред ще те изпитват. Най-напред ще те питат как си живял, върнат те назад. Пак отидеш, пак чукаш, ще те питат, как чувствуваш, как обичаш хората, как мислиш. Ще ходиш, ще ти задават въпроси и ти ще отговаряш.
Ако на всички въпроси отговориш както трябва, ще ти отворят вратите, ще влезеш в другия свят.
Ще те приемат вече да живееш. Казвам: Лозената пръчка само веднъж ли се обрязва? Ако имаш една лозена пръчка да седи 80 години, 80 пъти ще я обрязваш. Всяка година ще я обрязваш, 80 пъти ще бъде обрязана. Тази пръчка ще израсте.
към беседата >>
Ще те приемат вече да живееш.
40 дена наред ще те изпитват. Най-напред ще те питат как си живял, върнат те назад. Пак отидеш, пак чукаш, ще те питат, как чувствуваш, как обичаш хората, как мислиш. Ще ходиш, ще ти задават въпроси и ти ще отговаряш. Ако на всички въпроси отговориш както трябва, ще ти отворят вратите, ще влезеш в другия свят.
Ще те приемат вече да живееш.
Казвам: Лозената пръчка само веднъж ли се обрязва? Ако имаш една лозена пръчка да седи 80 години, 80 пъти ще я обрязваш. Всяка година ще я обрязваш, 80 пъти ще бъде обрязана. Тази пръчка ще израсте. Казвам: 80 пъти нас като ни режат, все ще научим нещо.
към беседата >>
Казвам: Лозената пръчка само веднъж ли се обрязва?
Най-напред ще те питат как си живял, върнат те назад. Пак отидеш, пак чукаш, ще те питат, как чувствуваш, как обичаш хората, как мислиш. Ще ходиш, ще ти задават въпроси и ти ще отговаряш. Ако на всички въпроси отговориш както трябва, ще ти отворят вратите, ще влезеш в другия свят. Ще те приемат вече да живееш.
Казвам: Лозената пръчка само веднъж ли се обрязва?
Ако имаш една лозена пръчка да седи 80 години, 80 пъти ще я обрязваш. Всяка година ще я обрязваш, 80 пъти ще бъде обрязана. Тази пръчка ще израсте. Казвам: 80 пъти нас като ни режат, все ще научим нещо. 80–90 пъти като те обрязват, ти ще се научиш как да живееш, как да постъпваш, как да чувствуваш и как да мислиш.
към беседата >>
Ако имаш една лозена пръчка да седи 80 години, 80 пъти ще я обрязваш.
Пак отидеш, пак чукаш, ще те питат, как чувствуваш, как обичаш хората, как мислиш. Ще ходиш, ще ти задават въпроси и ти ще отговаряш. Ако на всички въпроси отговориш както трябва, ще ти отворят вратите, ще влезеш в другия свят. Ще те приемат вече да живееш. Казвам: Лозената пръчка само веднъж ли се обрязва?
Ако имаш една лозена пръчка да седи 80 години, 80 пъти ще я обрязваш.
Всяка година ще я обрязваш, 80 пъти ще бъде обрязана. Тази пръчка ще израсте. Казвам: 80 пъти нас като ни режат, все ще научим нещо. 80–90 пъти като те обрязват, ти ще се научиш как да живееш, как да постъпваш, как да чувствуваш и как да мислиш. Човешките мисли са броня.
към беседата >>
Всяка година ще я обрязваш, 80 пъти ще бъде обрязана.
Ще ходиш, ще ти задават въпроси и ти ще отговаряш. Ако на всички въпроси отговориш както трябва, ще ти отворят вратите, ще влезеш в другия свят. Ще те приемат вече да живееш. Казвам: Лозената пръчка само веднъж ли се обрязва? Ако имаш една лозена пръчка да седи 80 години, 80 пъти ще я обрязваш.
Всяка година ще я обрязваш, 80 пъти ще бъде обрязана.
Тази пръчка ще израсте. Казвам: 80 пъти нас като ни режат, все ще научим нещо. 80–90 пъти като те обрязват, ти ще се научиш как да живееш, как да постъпваш, как да чувствуваш и как да мислиш. Човешките мисли са броня.
към беседата >>
Тази пръчка ще израсте.
Ако на всички въпроси отговориш както трябва, ще ти отворят вратите, ще влезеш в другия свят. Ще те приемат вече да живееш. Казвам: Лозената пръчка само веднъж ли се обрязва? Ако имаш една лозена пръчка да седи 80 години, 80 пъти ще я обрязваш. Всяка година ще я обрязваш, 80 пъти ще бъде обрязана.
Тази пръчка ще израсте.
Казвам: 80 пъти нас като ни режат, все ще научим нещо. 80–90 пъти като те обрязват, ти ще се научиш как да живееш, как да постъпваш, как да чувствуваш и как да мислиш. Човешките мисли са броня.
към беседата >>
Казвам: 80 пъти нас като ни режат, все ще научим нещо.
Ще те приемат вече да живееш. Казвам: Лозената пръчка само веднъж ли се обрязва? Ако имаш една лозена пръчка да седи 80 години, 80 пъти ще я обрязваш. Всяка година ще я обрязваш, 80 пъти ще бъде обрязана. Тази пръчка ще израсте.
Казвам: 80 пъти нас като ни режат, все ще научим нещо.
80–90 пъти като те обрязват, ти ще се научиш как да живееш, как да постъпваш, как да чувствуваш и как да мислиш. Човешките мисли са броня.
към беседата >>
80–90 пъти като те обрязват, ти ще се научиш как да живееш, как да постъпваш, как да чувствуваш и как да мислиш.
Казвам: Лозената пръчка само веднъж ли се обрязва? Ако имаш една лозена пръчка да седи 80 години, 80 пъти ще я обрязваш. Всяка година ще я обрязваш, 80 пъти ще бъде обрязана. Тази пръчка ще израсте. Казвам: 80 пъти нас като ни режат, все ще научим нещо.
80–90 пъти като те обрязват, ти ще се научиш как да живееш, как да постъпваш, как да чувствуваш и как да мислиш.
Човешките мисли са броня.
към беседата >>
Човешките мисли са броня.
Ако имаш една лозена пръчка да седи 80 години, 80 пъти ще я обрязваш. Всяка година ще я обрязваш, 80 пъти ще бъде обрязана. Тази пръчка ще израсте. Казвам: 80 пъти нас като ни режат, все ще научим нещо. 80–90 пъти като те обрязват, ти ще се научиш как да живееш, как да постъпваш, как да чувствуваш и как да мислиш.
Човешките мисли са броня.
към беседата >>
Вземете сега военното положение.
Вземете сега военното положение.
Германските танкове прегазват английските и французките. Така са направени, с такива стоманени брони са запазени, че и най-силните гранати не може да ги пробиват, а онези ги пробиват, даже със слаби оръдия ги пробиват. На един праведник танкът му е направен от диамант, нищо не може да го пробие. Ако речеш да минаваш в другия свят, има един неприятел ще те обстрелва с оръжието си, с картечници, с най-модерни оръжия. Като минаваш, удрят те с тия снаряди.
към беседата >>
Германските танкове прегазват английските и французките.
Вземете сега военното положение.
Германските танкове прегазват английските и французките.
Така са направени, с такива стоманени брони са запазени, че и най-силните гранати не може да ги пробиват, а онези ги пробиват, даже със слаби оръдия ги пробиват. На един праведник танкът му е направен от диамант, нищо не може да го пробие. Ако речеш да минаваш в другия свят, има един неприятел ще те обстрелва с оръжието си, с картечници, с най-модерни оръжия. Като минаваш, удрят те с тия снаряди. Човешките мисли, човешките чувства и човешките постъпки са броня, която удря неприятелят, ти със своя танк ще минеш, ще те обстрелват.
към беседата >>
Така са направени, с такива стоманени брони са запазени, че и най-силните гранати не може да ги пробиват, а онези ги пробиват, даже със слаби оръдия ги пробиват.
Вземете сега военното положение. Германските танкове прегазват английските и французките.
Така са направени, с такива стоманени брони са запазени, че и най-силните гранати не може да ги пробиват, а онези ги пробиват, даже със слаби оръдия ги пробиват.
На един праведник танкът му е направен от диамант, нищо не може да го пробие. Ако речеш да минаваш в другия свят, има един неприятел ще те обстрелва с оръжието си, с картечници, с най-модерни оръжия. Като минаваш, удрят те с тия снаряди. Човешките мисли, човешките чувства и човешките постъпки са броня, която удря неприятелят, ти със своя танк ще минеш, ще те обстрелват. То не е лесна работа.
към беседата >>
На един праведник танкът му е направен от диамант, нищо не може да го пробие.
Вземете сега военното положение. Германските танкове прегазват английските и французките. Така са направени, с такива стоманени брони са запазени, че и най-силните гранати не може да ги пробиват, а онези ги пробиват, даже със слаби оръдия ги пробиват.
На един праведник танкът му е направен от диамант, нищо не може да го пробие.
Ако речеш да минаваш в другия свят, има един неприятел ще те обстрелва с оръжието си, с картечници, с най-модерни оръжия. Като минаваш, удрят те с тия снаряди. Човешките мисли, човешките чувства и човешките постъпки са броня, която удря неприятелят, ти със своя танк ще минеш, ще те обстрелват. То не е лесна работа. Ще има един ангел да те ръководи, но този ангел ще те тури в танка, който ти си направил.
към беседата >>
Ако речеш да минаваш в другия свят, има един неприятел ще те обстрелва с оръжието си, с картечници, с най-модерни оръжия.
Вземете сега военното положение. Германските танкове прегазват английските и французките. Така са направени, с такива стоманени брони са запазени, че и най-силните гранати не може да ги пробиват, а онези ги пробиват, даже със слаби оръдия ги пробиват. На един праведник танкът му е направен от диамант, нищо не може да го пробие.
Ако речеш да минаваш в другия свят, има един неприятел ще те обстрелва с оръжието си, с картечници, с най-модерни оръжия.
Като минаваш, удрят те с тия снаряди. Човешките мисли, човешките чувства и човешките постъпки са броня, която удря неприятелят, ти със своя танк ще минеш, ще те обстрелват. То не е лесна работа. Ще има един ангел да те ръководи, но този ангел ще те тури в танка, който ти си направил. Той ще върви напред със своя танк, няма да те тури в неговия, но ти със своя танк ще пътуваш, ще го опиташ.
към беседата >>
Като минаваш, удрят те с тия снаряди.
Вземете сега военното положение. Германските танкове прегазват английските и французките. Така са направени, с такива стоманени брони са запазени, че и най-силните гранати не може да ги пробиват, а онези ги пробиват, даже със слаби оръдия ги пробиват. На един праведник танкът му е направен от диамант, нищо не може да го пробие. Ако речеш да минаваш в другия свят, има един неприятел ще те обстрелва с оръжието си, с картечници, с най-модерни оръжия.
Като минаваш, удрят те с тия снаряди.
Човешките мисли, човешките чувства и човешките постъпки са броня, която удря неприятелят, ти със своя танк ще минеш, ще те обстрелват. То не е лесна работа. Ще има един ангел да те ръководи, но този ангел ще те тури в танка, който ти си направил. Той ще върви напред със своя танк, няма да те тури в неговия, но ти със своя танк ще пътуваш, ще го опиташ. Ако не го пробият гранатите, ще идеш в другия свят, ако го пробият, щом ти развалят танка, ще се върнеш назад.
към беседата >>
Човешките мисли, човешките чувства и човешките постъпки са броня, която удря неприятелят, ти със своя танк ще минеш, ще те обстрелват.
Германските танкове прегазват английските и французките. Така са направени, с такива стоманени брони са запазени, че и най-силните гранати не може да ги пробиват, а онези ги пробиват, даже със слаби оръдия ги пробиват. На един праведник танкът му е направен от диамант, нищо не може да го пробие. Ако речеш да минаваш в другия свят, има един неприятел ще те обстрелва с оръжието си, с картечници, с най-модерни оръжия. Като минаваш, удрят те с тия снаряди.
Човешките мисли, човешките чувства и човешките постъпки са броня, която удря неприятелят, ти със своя танк ще минеш, ще те обстрелват.
То не е лесна работа. Ще има един ангел да те ръководи, но този ангел ще те тури в танка, който ти си направил. Той ще върви напред със своя танк, няма да те тури в неговия, но ти със своя танк ще пътуваш, ще го опиташ. Ако не го пробият гранатите, ще идеш в другия свят, ако го пробият, щом ти развалят танка, ще се върнеш назад. Туй го наричат прераждане.
към беседата >>
То не е лесна работа.
Така са направени, с такива стоманени брони са запазени, че и най-силните гранати не може да ги пробиват, а онези ги пробиват, даже със слаби оръдия ги пробиват. На един праведник танкът му е направен от диамант, нищо не може да го пробие. Ако речеш да минаваш в другия свят, има един неприятел ще те обстрелва с оръжието си, с картечници, с най-модерни оръжия. Като минаваш, удрят те с тия снаряди. Човешките мисли, човешките чувства и човешките постъпки са броня, която удря неприятелят, ти със своя танк ще минеш, ще те обстрелват.
То не е лесна работа.
Ще има един ангел да те ръководи, но този ангел ще те тури в танка, който ти си направил. Той ще върви напред със своя танк, няма да те тури в неговия, но ти със своя танк ще пътуваш, ще го опиташ. Ако не го пробият гранатите, ще идеш в другия свят, ако го пробият, щом ти развалят танка, ще се върнеш назад. Туй го наричат прераждане. Пак ще направиш друг танк, ще дойдеш до смъртта, оня неприятел пак обстрелва, оръжие има.
към беседата >>
Ще има един ангел да те ръководи, но този ангел ще те тури в танка, който ти си направил.
На един праведник танкът му е направен от диамант, нищо не може да го пробие. Ако речеш да минаваш в другия свят, има един неприятел ще те обстрелва с оръжието си, с картечници, с най-модерни оръжия. Като минаваш, удрят те с тия снаряди. Човешките мисли, човешките чувства и човешките постъпки са броня, която удря неприятелят, ти със своя танк ще минеш, ще те обстрелват. То не е лесна работа.
Ще има един ангел да те ръководи, но този ангел ще те тури в танка, който ти си направил.
Той ще върви напред със своя танк, няма да те тури в неговия, но ти със своя танк ще пътуваш, ще го опиташ. Ако не го пробият гранатите, ще идеш в другия свят, ако го пробият, щом ти развалят танка, ще се върнеш назад. Туй го наричат прераждане. Пак ще направиш друг танк, ще дойдеш до смъртта, оня неприятел пак обстрелва, оръжие има. Другояче мислят хората.
към беседата >>
Той ще върви напред със своя танк, няма да те тури в неговия, но ти със своя танк ще пътуваш, ще го опиташ.
Ако речеш да минаваш в другия свят, има един неприятел ще те обстрелва с оръжието си, с картечници, с най-модерни оръжия. Като минаваш, удрят те с тия снаряди. Човешките мисли, човешките чувства и човешките постъпки са броня, която удря неприятелят, ти със своя танк ще минеш, ще те обстрелват. То не е лесна работа. Ще има един ангел да те ръководи, но този ангел ще те тури в танка, който ти си направил.
Той ще върви напред със своя танк, няма да те тури в неговия, но ти със своя танк ще пътуваш, ще го опиташ.
Ако не го пробият гранатите, ще идеш в другия свят, ако го пробият, щом ти развалят танка, ще се върнеш назад. Туй го наричат прераждане. Пак ще направиш друг танк, ще дойдеш до смъртта, оня неприятел пак обстрелва, оръжие има. Другояче мислят хората. Защо трябва да живеем добре?
към беседата >>
Ако не го пробият гранатите, ще идеш в другия свят, ако го пробият, щом ти развалят танка, ще се върнеш назад.
Като минаваш, удрят те с тия снаряди. Човешките мисли, човешките чувства и човешките постъпки са броня, която удря неприятелят, ти със своя танк ще минеш, ще те обстрелват. То не е лесна работа. Ще има един ангел да те ръководи, но този ангел ще те тури в танка, който ти си направил. Той ще върви напред със своя танк, няма да те тури в неговия, но ти със своя танк ще пътуваш, ще го опиташ.
Ако не го пробият гранатите, ще идеш в другия свят, ако го пробият, щом ти развалят танка, ще се върнеш назад.
Туй го наричат прераждане. Пак ще направиш друг танк, ще дойдеш до смъртта, оня неприятел пак обстрелва, оръжие има. Другояче мислят хората. Защо трябва да живеем добре? И в оня свят трябва да имаш ценностите на добрия живот, които ще занесеш.
към беседата >>
Туй го наричат прераждане.
Човешките мисли, човешките чувства и човешките постъпки са броня, която удря неприятелят, ти със своя танк ще минеш, ще те обстрелват. То не е лесна работа. Ще има един ангел да те ръководи, но този ангел ще те тури в танка, който ти си направил. Той ще върви напред със своя танк, няма да те тури в неговия, но ти със своя танк ще пътуваш, ще го опиташ. Ако не го пробият гранатите, ще идеш в другия свят, ако го пробият, щом ти развалят танка, ще се върнеш назад.
Туй го наричат прераждане.
Пак ще направиш друг танк, ще дойдеш до смъртта, оня неприятел пак обстрелва, оръжие има. Другояче мислят хората. Защо трябва да живеем добре? И в оня свят трябва да имаш ценностите на добрия живот, които ще занесеш. В оня свят като идеш, какво ще занесеш?
към беседата >>
Пак ще направиш друг танк, ще дойдеш до смъртта, оня неприятел пак обстрелва, оръжие има.
То не е лесна работа. Ще има един ангел да те ръководи, но този ангел ще те тури в танка, който ти си направил. Той ще върви напред със своя танк, няма да те тури в неговия, но ти със своя танк ще пътуваш, ще го опиташ. Ако не го пробият гранатите, ще идеш в другия свят, ако го пробият, щом ти развалят танка, ще се върнеш назад. Туй го наричат прераждане.
Пак ще направиш друг танк, ще дойдеш до смъртта, оня неприятел пак обстрелва, оръжие има.
Другояче мислят хората. Защо трябва да живеем добре? И в оня свят трябва да имаш ценностите на добрия живот, които ще занесеш. В оня свят като идеш, какво ще занесеш? В оня свят като иде един обикновен човек, може да живее само 45 години.
към беседата >>
Другояче мислят хората.
Ще има един ангел да те ръководи, но този ангел ще те тури в танка, който ти си направил. Той ще върви напред със своя танк, няма да те тури в неговия, но ти със своя танк ще пътуваш, ще го опиташ. Ако не го пробият гранатите, ще идеш в другия свят, ако го пробият, щом ти развалят танка, ще се върнеш назад. Туй го наричат прераждане. Пак ще направиш друг танк, ще дойдеш до смъртта, оня неприятел пак обстрелва, оръжие има.
Другояче мислят хората.
Защо трябва да живеем добре? И в оня свят трябва да имаш ценностите на добрия живот, които ще занесеш. В оня свят като идеш, какво ще занесеш? В оня свят като иде един обикновен човек, може да живее само 45 години. Толкоз пари има, като изяде парите, трябва да се върне.
към беседата >>
Защо трябва да живеем добре?
Той ще върви напред със своя танк, няма да те тури в неговия, но ти със своя танк ще пътуваш, ще го опиташ. Ако не го пробият гранатите, ще идеш в другия свят, ако го пробият, щом ти развалят танка, ще се върнеш назад. Туй го наричат прераждане. Пак ще направиш друг танк, ще дойдеш до смъртта, оня неприятел пак обстрелва, оръжие има. Другояче мислят хората.
Защо трябва да живеем добре?
И в оня свят трябва да имаш ценностите на добрия живот, които ще занесеш. В оня свят като идеш, какво ще занесеш? В оня свят като иде един обикновен човек, може да живее само 45 години. Толкоз пари има, като изяде парите, трябва да се върне. Там не обичат скитници да има.
към беседата >>
И в оня свят трябва да имаш ценностите на добрия живот, които ще занесеш.
Ако не го пробият гранатите, ще идеш в другия свят, ако го пробият, щом ти развалят танка, ще се върнеш назад. Туй го наричат прераждане. Пак ще направиш друг танк, ще дойдеш до смъртта, оня неприятел пак обстрелва, оръжие има. Другояче мислят хората. Защо трябва да живеем добре?
И в оня свят трябва да имаш ценностите на добрия живот, които ще занесеш.
В оня свят като идеш, какво ще занесеш? В оня свят като иде един обикновен човек, може да живее само 45 години. Толкоз пари има, като изяде парите, трябва да се върне. Там не обичат скитници да има. Трябва да знаеш да работиш.
към беседата >>
В оня свят като идеш, какво ще занесеш?
Туй го наричат прераждане. Пак ще направиш друг танк, ще дойдеш до смъртта, оня неприятел пак обстрелва, оръжие има. Другояче мислят хората. Защо трябва да живеем добре? И в оня свят трябва да имаш ценностите на добрия живот, които ще занесеш.
В оня свят като идеш, какво ще занесеш?
В оня свят като иде един обикновен човек, може да живее само 45 години. Толкоз пари има, като изяде парите, трябва да се върне. Там не обичат скитници да има. Трябва да знаеш да работиш. Ако нямаш никакъв занаят, ще те интернират.
към беседата >>
В оня свят като иде един обикновен човек, може да живее само 45 години.
Пак ще направиш друг танк, ще дойдеш до смъртта, оня неприятел пак обстрелва, оръжие има. Другояче мислят хората. Защо трябва да живеем добре? И в оня свят трябва да имаш ценностите на добрия живот, които ще занесеш. В оня свят като идеш, какво ще занесеш?
В оня свят като иде един обикновен човек, може да живее само 45 години.
Толкоз пари има, като изяде парите, трябва да се върне. Там не обичат скитници да има. Трябва да знаеш да работиш. Ако нямаш никакъв занаят, ще те интернират. Прераждането не е нищо друго, освен интерниране.
към беседата >>
Толкоз пари има, като изяде парите, трябва да се върне.
Другояче мислят хората. Защо трябва да живеем добре? И в оня свят трябва да имаш ценностите на добрия живот, които ще занесеш. В оня свят като идеш, какво ще занесеш? В оня свят като иде един обикновен човек, може да живее само 45 години.
Толкоз пари има, като изяде парите, трябва да се върне.
Там не обичат скитници да има. Трябва да знаеш да работиш. Ако нямаш никакъв занаят, ще те интернират. Прераждането не е нищо друго, освен интерниране. Ще те върнат в този свят да се научиш да работиш.
към беседата >>
Там не обичат скитници да има.
Защо трябва да живеем добре? И в оня свят трябва да имаш ценностите на добрия живот, които ще занесеш. В оня свят като идеш, какво ще занесеш? В оня свят като иде един обикновен човек, може да живее само 45 години. Толкоз пари има, като изяде парите, трябва да се върне.
Там не обичат скитници да има.
Трябва да знаеш да работиш. Ако нямаш никакъв занаят, ще те интернират. Прераждането не е нищо друго, освен интерниране. Ще те върнат в този свят да се научиш да работиш. В този свят трябва да се научиш.
към беседата >>
Трябва да знаеш да работиш.
И в оня свят трябва да имаш ценностите на добрия живот, които ще занесеш. В оня свят като идеш, какво ще занесеш? В оня свят като иде един обикновен човек, може да живее само 45 години. Толкоз пари има, като изяде парите, трябва да се върне. Там не обичат скитници да има.
Трябва да знаеш да работиш.
Ако нямаш никакъв занаят, ще те интернират. Прераждането не е нищо друго, освен интерниране. Ще те върнат в този свят да се научиш да работиш. В този свят трябва да се научиш. Като идеш в другия свят какво ще правиш?
към беседата >>
Ако нямаш никакъв занаят, ще те интернират.
В оня свят като идеш, какво ще занесеш? В оня свят като иде един обикновен човек, може да живее само 45 години. Толкоз пари има, като изяде парите, трябва да се върне. Там не обичат скитници да има. Трябва да знаеш да работиш.
Ако нямаш никакъв занаят, ще те интернират.
Прераждането не е нищо друго, освен интерниране. Ще те върнат в този свят да се научиш да работиш. В този свят трябва да се научиш. Като идеш в другия свят какво ще правиш?
към беседата >>
Прераждането не е нищо друго, освен интерниране.
В оня свят като иде един обикновен човек, може да живее само 45 години. Толкоз пари има, като изяде парите, трябва да се върне. Там не обичат скитници да има. Трябва да знаеш да работиш. Ако нямаш никакъв занаят, ще те интернират.
Прераждането не е нищо друго, освен интерниране.
Ще те върнат в този свят да се научиш да работиш. В този свят трябва да се научиш. Като идеш в другия свят какво ще правиш?
към беседата >>
Ще те върнат в този свят да се научиш да работиш.
Толкоз пари има, като изяде парите, трябва да се върне. Там не обичат скитници да има. Трябва да знаеш да работиш. Ако нямаш никакъв занаят, ще те интернират. Прераждането не е нищо друго, освен интерниране.
Ще те върнат в този свят да се научиш да работиш.
В този свят трябва да се научиш. Като идеш в другия свят какво ще правиш?
към беседата >>
В този свят трябва да се научиш.
Там не обичат скитници да има. Трябва да знаеш да работиш. Ако нямаш никакъв занаят, ще те интернират. Прераждането не е нищо друго, освен интерниране. Ще те върнат в този свят да се научиш да работиш.
В този свят трябва да се научиш.
Като идеш в другия свят какво ще правиш?
към беседата >>
Като идеш в другия свят какво ще правиш?
Трябва да знаеш да работиш. Ако нямаш никакъв занаят, ще те интернират. Прераждането не е нищо друго, освен интерниране. Ще те върнат в този свят да се научиш да работиш. В този свят трябва да се научиш.
Като идеш в другия свят какво ще правиш?
към беседата >>
Най-първо законът на любовта трябва да разбираш.
Най-първо законът на любовта трябва да разбираш.
Казват: Христос ни е спасил. Като идеш в онзи свят, понеже имат нужда от слуги за земята, ще те пратят на земята тук, понеже познаваш земния живот, познаваш земята, ще те пратят между небесния и земния живот. На някой грешник да помагаш, да го ръководиш. Вечерно време той спи, ти ще идеш да му проповядваш. Той обича да пие вино, ще започнеш да му проповядваш да не пие.
към беседата >>
Казват: Христос ни е спасил.
Най-първо законът на любовта трябва да разбираш.
Казват: Христос ни е спасил.
Като идеш в онзи свят, понеже имат нужда от слуги за земята, ще те пратят на земята тук, понеже познаваш земния живот, познаваш земята, ще те пратят между небесния и земния живот. На някой грешник да помагаш, да го ръководиш. Вечерно време той спи, ти ще идеш да му проповядваш. Той обича да пие вино, ще започнеш да му проповядваш да не пие. Или може да е месоядец, или да краде, или дълъг език има, ти ще дойдеш по закона на любовта, той като спи, ти да го учиш.
към беседата >>
Като идеш в онзи свят, понеже имат нужда от слуги за земята, ще те пратят на земята тук, понеже познаваш земния живот, познаваш земята, ще те пратят между небесния и земния живот.
Най-първо законът на любовта трябва да разбираш. Казват: Христос ни е спасил.
Като идеш в онзи свят, понеже имат нужда от слуги за земята, ще те пратят на земята тук, понеже познаваш земния живот, познаваш земята, ще те пратят между небесния и земния живот.
На някой грешник да помагаш, да го ръководиш. Вечерно време той спи, ти ще идеш да му проповядваш. Той обича да пие вино, ще започнеш да му проповядваш да не пие. Или може да е месоядец, или да краде, или дълъг език има, ти ще дойдеш по закона на любовта, той като спи, ти да го учиш. Туй е работата.
към беседата >>
На някой грешник да помагаш, да го ръководиш.
Най-първо законът на любовта трябва да разбираш. Казват: Христос ни е спасил. Като идеш в онзи свят, понеже имат нужда от слуги за земята, ще те пратят на земята тук, понеже познаваш земния живот, познаваш земята, ще те пратят между небесния и земния живот.
На някой грешник да помагаш, да го ръководиш.
Вечерно време той спи, ти ще идеш да му проповядваш. Той обича да пие вино, ще започнеш да му проповядваш да не пие. Или може да е месоядец, или да краде, или дълъг език има, ти ще дойдеш по закона на любовта, той като спи, ти да го учиш. Туй е работата. Като го отучиш от всичките тия навици, ще го спечелиш, ще идеш в другия свят.
към беседата >>
Вечерно време той спи, ти ще идеш да му проповядваш.
Най-първо законът на любовта трябва да разбираш. Казват: Христос ни е спасил. Като идеш в онзи свят, понеже имат нужда от слуги за земята, ще те пратят на земята тук, понеже познаваш земния живот, познаваш земята, ще те пратят между небесния и земния живот. На някой грешник да помагаш, да го ръководиш.
Вечерно време той спи, ти ще идеш да му проповядваш.
Той обича да пие вино, ще започнеш да му проповядваш да не пие. Или може да е месоядец, или да краде, или дълъг език има, ти ще дойдеш по закона на любовта, той като спи, ти да го учиш. Туй е работата. Като го отучиш от всичките тия навици, ще го спечелиш, ще идеш в другия свят. Туй се счита за печалба, че си спасил една душа.
към беседата >>
Той обича да пие вино, ще започнеш да му проповядваш да не пие.
Най-първо законът на любовта трябва да разбираш. Казват: Христос ни е спасил. Като идеш в онзи свят, понеже имат нужда от слуги за земята, ще те пратят на земята тук, понеже познаваш земния живот, познаваш земята, ще те пратят между небесния и земния живот. На някой грешник да помагаш, да го ръководиш. Вечерно време той спи, ти ще идеш да му проповядваш.
Той обича да пие вино, ще започнеш да му проповядваш да не пие.
Или може да е месоядец, или да краде, или дълъг език има, ти ще дойдеш по закона на любовта, той като спи, ти да го учиш. Туй е работата. Като го отучиш от всичките тия навици, ще го спечелиш, ще идеш в другия свят. Туй се счита за печалба, че си спасил една душа. Сега вие очаквате да отидете в оня свят и ангелите да ви пеят, светиите да ви пеят.
към беседата >>
Или може да е месоядец, или да краде, или дълъг език има, ти ще дойдеш по закона на любовта, той като спи, ти да го учиш.
Казват: Христос ни е спасил. Като идеш в онзи свят, понеже имат нужда от слуги за земята, ще те пратят на земята тук, понеже познаваш земния живот, познаваш земята, ще те пратят между небесния и земния живот. На някой грешник да помагаш, да го ръководиш. Вечерно време той спи, ти ще идеш да му проповядваш. Той обича да пие вино, ще започнеш да му проповядваш да не пие.
Или може да е месоядец, или да краде, или дълъг език има, ти ще дойдеш по закона на любовта, той като спи, ти да го учиш.
Туй е работата. Като го отучиш от всичките тия навици, ще го спечелиш, ще идеш в другия свят. Туй се счита за печалба, че си спасил една душа. Сега вие очаквате да отидете в оня свят и ангелите да ви пеят, светиите да ви пеят. Има такива работи, но в един театър, като си вземете билет, ще влезеш и два–три часа ще слушаш да ти пеят.
към беседата >>
Туй е работата.
Като идеш в онзи свят, понеже имат нужда от слуги за земята, ще те пратят на земята тук, понеже познаваш земния живот, познаваш земята, ще те пратят между небесния и земния живот. На някой грешник да помагаш, да го ръководиш. Вечерно време той спи, ти ще идеш да му проповядваш. Той обича да пие вино, ще започнеш да му проповядваш да не пие. Или може да е месоядец, или да краде, или дълъг език има, ти ще дойдеш по закона на любовта, той като спи, ти да го учиш.
Туй е работата.
Като го отучиш от всичките тия навици, ще го спечелиш, ще идеш в другия свят. Туй се счита за печалба, че си спасил една душа. Сега вие очаквате да отидете в оня свят и ангелите да ви пеят, светиите да ви пеят. Има такива работи, но в един театър, като си вземете билет, ще влезеш и два–три часа ще слушаш да ти пеят. Ще дадеш за билета 50,60,70 лева, но само за три часа, не за няколко дена наред.
към беседата >>
Като го отучиш от всичките тия навици, ще го спечелиш, ще идеш в другия свят.
На някой грешник да помагаш, да го ръководиш. Вечерно време той спи, ти ще идеш да му проповядваш. Той обича да пие вино, ще започнеш да му проповядваш да не пие. Или може да е месоядец, или да краде, или дълъг език има, ти ще дойдеш по закона на любовта, той като спи, ти да го учиш. Туй е работата.
Като го отучиш от всичките тия навици, ще го спечелиш, ще идеш в другия свят.
Туй се счита за печалба, че си спасил една душа. Сега вие очаквате да отидете в оня свят и ангелите да ви пеят, светиите да ви пеят. Има такива работи, но в един театър, като си вземете билет, ще влезеш и два–три часа ще слушаш да ти пеят. Ще дадеш за билета 50,60,70 лева, но само за три часа, не за няколко дена наред.
към беседата >>
Туй се счита за печалба, че си спасил една душа.
Вечерно време той спи, ти ще идеш да му проповядваш. Той обича да пие вино, ще започнеш да му проповядваш да не пие. Или може да е месоядец, или да краде, или дълъг език има, ти ще дойдеш по закона на любовта, той като спи, ти да го учиш. Туй е работата. Като го отучиш от всичките тия навици, ще го спечелиш, ще идеш в другия свят.
Туй се счита за печалба, че си спасил една душа.
Сега вие очаквате да отидете в оня свят и ангелите да ви пеят, светиите да ви пеят. Има такива работи, но в един театър, като си вземете билет, ще влезеш и два–три часа ще слушаш да ти пеят. Ще дадеш за билета 50,60,70 лева, но само за три часа, не за няколко дена наред.
към беседата >>
Сега вие очаквате да отидете в оня свят и ангелите да ви пеят, светиите да ви пеят.
Той обича да пие вино, ще започнеш да му проповядваш да не пие. Или може да е месоядец, или да краде, или дълъг език има, ти ще дойдеш по закона на любовта, той като спи, ти да го учиш. Туй е работата. Като го отучиш от всичките тия навици, ще го спечелиш, ще идеш в другия свят. Туй се счита за печалба, че си спасил една душа.
Сега вие очаквате да отидете в оня свят и ангелите да ви пеят, светиите да ви пеят.
Има такива работи, но в един театър, като си вземете билет, ще влезеш и два–три часа ще слушаш да ти пеят. Ще дадеш за билета 50,60,70 лева, но само за три часа, не за няколко дена наред.
към беседата >>
Има такива работи, но в един театър, като си вземете билет, ще влезеш и два–три часа ще слушаш да ти пеят.
Или може да е месоядец, или да краде, или дълъг език има, ти ще дойдеш по закона на любовта, той като спи, ти да го учиш. Туй е работата. Като го отучиш от всичките тия навици, ще го спечелиш, ще идеш в другия свят. Туй се счита за печалба, че си спасил една душа. Сега вие очаквате да отидете в оня свят и ангелите да ви пеят, светиите да ви пеят.
Има такива работи, но в един театър, като си вземете билет, ще влезеш и два–три часа ще слушаш да ти пеят.
Ще дадеш за билета 50,60,70 лева, но само за три часа, не за няколко дена наред.
към беседата >>
Ще дадеш за билета 50,60,70 лева, но само за три часа, не за няколко дена наред.
Туй е работата. Като го отучиш от всичките тия навици, ще го спечелиш, ще идеш в другия свят. Туй се счита за печалба, че си спасил една душа. Сега вие очаквате да отидете в оня свят и ангелите да ви пеят, светиите да ви пеят. Има такива работи, но в един театър, като си вземете билет, ще влезеш и два–три часа ще слушаш да ти пеят.
Ще дадеш за билета 50,60,70 лева, но само за три часа, не за няколко дена наред.
към беседата >>
Та казвам: Трябва да имате една ясна представа.
Та казвам: Трябва да имате една ясна представа.
Любовта е един свят, трябва да се научите да обичате, понеже чрез любовта ще си въздадете работа. Ако не обичате, пак ще се връщате на земята. От невидимия свят ще дойдете на земята да обичате хората. Ще се учите да обичате. Сега това е предисловие на любовта.
към беседата >>
Любовта е един свят, трябва да се научите да обичате, понеже чрез любовта ще си въздадете работа.
Та казвам: Трябва да имате една ясна представа.
Любовта е един свят, трябва да се научите да обичате, понеже чрез любовта ще си въздадете работа.
Ако не обичате, пак ще се връщате на земята. От невидимия свят ще дойдете на земята да обичате хората. Ще се учите да обичате. Сега това е предисловие на любовта. Ще те пратят да проповядваш само на един човек, пък той е лош, не слуша.
към беседата >>
Ако не обичате, пак ще се връщате на земята.
Та казвам: Трябва да имате една ясна представа. Любовта е един свят, трябва да се научите да обичате, понеже чрез любовта ще си въздадете работа.
Ако не обичате, пак ще се връщате на земята.
От невидимия свят ще дойдете на земята да обичате хората. Ще се учите да обичате. Сега това е предисловие на любовта. Ще те пратят да проповядваш само на един човек, пък той е лош, не слуша. Нямаш право да го насилваш.
към беседата >>
От невидимия свят ще дойдете на земята да обичате хората.
Та казвам: Трябва да имате една ясна представа. Любовта е един свят, трябва да се научите да обичате, понеже чрез любовта ще си въздадете работа. Ако не обичате, пак ще се връщате на земята.
От невидимия свят ще дойдете на земята да обичате хората.
Ще се учите да обичате. Сега това е предисловие на любовта. Ще те пратят да проповядваш само на един човек, пък той е лош, не слуша. Нямаш право да го насилваш. Ще вървиш след него ден след ден, нощ след нощ, той като върви надолу и ти ще вървиш, като се качва и ти се качваш, ти ще страдаш и ще се радваш с него заедно.
към беседата >>
Ще се учите да обичате.
Та казвам: Трябва да имате една ясна представа. Любовта е един свят, трябва да се научите да обичате, понеже чрез любовта ще си въздадете работа. Ако не обичате, пак ще се връщате на земята. От невидимия свят ще дойдете на земята да обичате хората.
Ще се учите да обичате.
Сега това е предисловие на любовта. Ще те пратят да проповядваш само на един човек, пък той е лош, не слуша. Нямаш право да го насилваш. Ще вървиш след него ден след ден, нощ след нощ, той като върви надолу и ти ще вървиш, като се качва и ти се качваш, ти ще страдаш и ще се радваш с него заедно. Неговият живот ще бъде и радост, и страдание.
към беседата >>
Сега това е предисловие на любовта.
Та казвам: Трябва да имате една ясна представа. Любовта е един свят, трябва да се научите да обичате, понеже чрез любовта ще си въздадете работа. Ако не обичате, пак ще се връщате на земята. От невидимия свят ще дойдете на земята да обичате хората. Ще се учите да обичате.
Сега това е предисловие на любовта.
Ще те пратят да проповядваш само на един човек, пък той е лош, не слуша. Нямаш право да го насилваш. Ще вървиш след него ден след ден, нощ след нощ, той като върви надолу и ти ще вървиш, като се качва и ти се качваш, ти ще страдаш и ще се радваш с него заедно. Неговият живот ще бъде и радост, и страдание. Ако те слуша, ще се радваш, ако не те слуша, ще скърбиш.
към беседата >>
Ще те пратят да проповядваш само на един човек, пък той е лош, не слуша.
Любовта е един свят, трябва да се научите да обичате, понеже чрез любовта ще си въздадете работа. Ако не обичате, пак ще се връщате на земята. От невидимия свят ще дойдете на земята да обичате хората. Ще се учите да обичате. Сега това е предисловие на любовта.
Ще те пратят да проповядваш само на един човек, пък той е лош, не слуша.
Нямаш право да го насилваш. Ще вървиш след него ден след ден, нощ след нощ, той като върви надолу и ти ще вървиш, като се качва и ти се качваш, ти ще страдаш и ще се радваш с него заедно. Неговият живот ще бъде и радост, и страдание. Ако те слуша, ще се радваш, ако не те слуша, ще скърбиш. Тъй ще работиш с един човек 10, 20, 30, 40 години.
към беседата >>
Нямаш право да го насилваш.
Ако не обичате, пак ще се връщате на земята. От невидимия свят ще дойдете на земята да обичате хората. Ще се учите да обичате. Сега това е предисловие на любовта. Ще те пратят да проповядваш само на един човек, пък той е лош, не слуша.
Нямаш право да го насилваш.
Ще вървиш след него ден след ден, нощ след нощ, той като върви надолу и ти ще вървиш, като се качва и ти се качваш, ти ще страдаш и ще се радваш с него заедно. Неговият живот ще бъде и радост, и страдание. Ако те слуша, ще се радваш, ако не те слуша, ще скърбиш. Тъй ще работиш с един човек 10, 20, 30, 40 години. Като не те слуша 40 години, ще го напуснеш, ще те пратят при друг.
към беседата >>
Ще вървиш след него ден след ден, нощ след нощ, той като върви надолу и ти ще вървиш, като се качва и ти се качваш, ти ще страдаш и ще се радваш с него заедно.
От невидимия свят ще дойдете на земята да обичате хората. Ще се учите да обичате. Сега това е предисловие на любовта. Ще те пратят да проповядваш само на един човек, пък той е лош, не слуша. Нямаш право да го насилваш.
Ще вървиш след него ден след ден, нощ след нощ, той като върви надолу и ти ще вървиш, като се качва и ти се качваш, ти ще страдаш и ще се радваш с него заедно.
Неговият живот ще бъде и радост, и страдание. Ако те слуша, ще се радваш, ако не те слуша, ще скърбиш. Тъй ще работиш с един човек 10, 20, 30, 40 години. Като не те слуша 40 години, ще го напуснеш, ще те пратят при друг.
към беседата >>
Неговият живот ще бъде и радост, и страдание.
Ще се учите да обичате. Сега това е предисловие на любовта. Ще те пратят да проповядваш само на един човек, пък той е лош, не слуша. Нямаш право да го насилваш. Ще вървиш след него ден след ден, нощ след нощ, той като върви надолу и ти ще вървиш, като се качва и ти се качваш, ти ще страдаш и ще се радваш с него заедно.
Неговият живот ще бъде и радост, и страдание.
Ако те слуша, ще се радваш, ако не те слуша, ще скърбиш. Тъй ще работиш с един човек 10, 20, 30, 40 години. Като не те слуша 40 години, ще го напуснеш, ще те пратят при друг.
към беседата >>
Ако те слуша, ще се радваш, ако не те слуша, ще скърбиш.
Сега това е предисловие на любовта. Ще те пратят да проповядваш само на един човек, пък той е лош, не слуша. Нямаш право да го насилваш. Ще вървиш след него ден след ден, нощ след нощ, той като върви надолу и ти ще вървиш, като се качва и ти се качваш, ти ще страдаш и ще се радваш с него заедно. Неговият живот ще бъде и радост, и страдание.
Ако те слуша, ще се радваш, ако не те слуша, ще скърбиш.
Тъй ще работиш с един човек 10, 20, 30, 40 години. Като не те слуша 40 години, ще го напуснеш, ще те пратят при друг.
към беседата >>
Тъй ще работиш с един човек 10, 20, 30, 40 години.
Ще те пратят да проповядваш само на един човек, пък той е лош, не слуша. Нямаш право да го насилваш. Ще вървиш след него ден след ден, нощ след нощ, той като върви надолу и ти ще вървиш, като се качва и ти се качваш, ти ще страдаш и ще се радваш с него заедно. Неговият живот ще бъде и радост, и страдание. Ако те слуша, ще се радваш, ако не те слуша, ще скърбиш.
Тъй ще работиш с един човек 10, 20, 30, 40 години.
Като не те слуша 40 години, ще го напуснеш, ще те пратят при друг.
към беседата >>
Като не те слуша 40 години, ще го напуснеш, ще те пратят при друг.
Нямаш право да го насилваш. Ще вървиш след него ден след ден, нощ след нощ, той като върви надолу и ти ще вървиш, като се качва и ти се качваш, ти ще страдаш и ще се радваш с него заедно. Неговият живот ще бъде и радост, и страдание. Ако те слуша, ще се радваш, ако не те слуша, ще скърбиш. Тъй ще работиш с един човек 10, 20, 30, 40 години.
Като не те слуша 40 години, ще го напуснеш, ще те пратят при друг.
към беседата >>
Сега това ви казвам само за изяснение.
Сега това ви казвам само за изяснение.
После трябва да се научиш да мислиш. Пратят те да идеш да учиш някого. Че при даровитите деца, които са гениални, има напреднали същества, които ги учат. Запример, ако вие нямате тази книга, Библията не може да четете. Като имам тази книга, навсякъде мога да чета.
към беседата >>
После трябва да се научиш да мислиш.
Сега това ви казвам само за изяснение.
После трябва да се научиш да мислиш.
Пратят те да идеш да учиш някого. Че при даровитите деца, които са гениални, има напреднали същества, които ги учат. Запример, ако вие нямате тази книга, Библията не може да четете. Като имам тази книга, навсякъде мога да чета. Ако вие нямате Библията, може ли да четете?
към беседата >>
Пратят те да идеш да учиш някого.
Сега това ви казвам само за изяснение. После трябва да се научиш да мислиш.
Пратят те да идеш да учиш някого.
Че при даровитите деца, които са гениални, има напреднали същества, които ги учат. Запример, ако вие нямате тази книга, Библията не може да четете. Като имам тази книга, навсякъде мога да чета. Ако вие нямате Библията, може ли да четете? Не може.
към беседата >>
Че при даровитите деца, които са гениални, има напреднали същества, които ги учат.
Сега това ви казвам само за изяснение. После трябва да се научиш да мислиш. Пратят те да идеш да учиш някого.
Че при даровитите деца, които са гениални, има напреднали същества, които ги учат.
Запример, ако вие нямате тази книга, Библията не може да четете. Като имам тази книга, навсякъде мога да чета. Ако вие нямате Библията, може ли да четете? Не може. Онзи човек, който се е научил, който има закона на мъдростта, той има Божествената книга отворена и чете.
към беседата >>
Запример, ако вие нямате тази книга, Библията не може да четете.
Сега това ви казвам само за изяснение. После трябва да се научиш да мислиш. Пратят те да идеш да учиш някого. Че при даровитите деца, които са гениални, има напреднали същества, които ги учат.
Запример, ако вие нямате тази книга, Библията не може да четете.
Като имам тази книга, навсякъде мога да чета. Ако вие нямате Библията, може ли да четете? Не може. Онзи човек, който се е научил, който има закона на мъдростта, той има Божествената книга отворена и чете. Онзи, който не се е научил, той е невежа, казва: Я ми прочети.
към беседата >>
Като имам тази книга, навсякъде мога да чета.
Сега това ви казвам само за изяснение. После трябва да се научиш да мислиш. Пратят те да идеш да учиш някого. Че при даровитите деца, които са гениални, има напреднали същества, които ги учат. Запример, ако вие нямате тази книга, Библията не може да четете.
Като имам тази книга, навсякъде мога да чета.
Ако вие нямате Библията, може ли да четете? Не може. Онзи човек, който се е научил, който има закона на мъдростта, той има Божествената книга отворена и чете. Онзи, който не се е научил, той е невежа, казва: Я ми прочети. Той ще търси този да му прочете един стих, онзи да му прочете друг стих.
към беседата >>
Ако вие нямате Библията, може ли да четете?
После трябва да се научиш да мислиш. Пратят те да идеш да учиш някого. Че при даровитите деца, които са гениални, има напреднали същества, които ги учат. Запример, ако вие нямате тази книга, Библията не може да четете. Като имам тази книга, навсякъде мога да чета.
Ако вие нямате Библията, може ли да четете?
Не може. Онзи човек, който се е научил, който има закона на мъдростта, той има Божествената книга отворена и чете. Онзи, който не се е научил, той е невежа, казва: Я ми прочети. Той ще търси този да му прочете един стих, онзи да му прочете друг стих.
към беседата >>
Не може.
Пратят те да идеш да учиш някого. Че при даровитите деца, които са гениални, има напреднали същества, които ги учат. Запример, ако вие нямате тази книга, Библията не може да четете. Като имам тази книга, навсякъде мога да чета. Ако вие нямате Библията, може ли да четете?
Не може.
Онзи човек, който се е научил, който има закона на мъдростта, той има Божествената книга отворена и чете. Онзи, който не се е научил, той е невежа, казва: Я ми прочети. Той ще търси този да му прочете един стих, онзи да му прочете друг стих.
към беседата >>
Онзи човек, който се е научил, който има закона на мъдростта, той има Божествената книга отворена и чете.
Че при даровитите деца, които са гениални, има напреднали същества, които ги учат. Запример, ако вие нямате тази книга, Библията не може да четете. Като имам тази книга, навсякъде мога да чета. Ако вие нямате Библията, може ли да четете? Не може.
Онзи човек, който се е научил, който има закона на мъдростта, той има Божествената книга отворена и чете.
Онзи, който не се е научил, той е невежа, казва: Я ми прочети. Той ще търси този да му прочете един стих, онзи да му прочете друг стих.
към беседата >>
Онзи, който не се е научил, той е невежа, казва: Я ми прочети.
Запример, ако вие нямате тази книга, Библията не може да четете. Като имам тази книга, навсякъде мога да чета. Ако вие нямате Библията, може ли да четете? Не може. Онзи човек, който се е научил, който има закона на мъдростта, той има Божествената книга отворена и чете.
Онзи, който не се е научил, той е невежа, казва: Я ми прочети.
Той ще търси този да му прочете един стих, онзи да му прочете друг стих.
към беседата >>
Той ще търси този да му прочете един стих, онзи да му прочете друг стих.
Като имам тази книга, навсякъде мога да чета. Ако вие нямате Библията, може ли да четете? Не може. Онзи човек, който се е научил, който има закона на мъдростта, той има Божествената книга отворена и чете. Онзи, който не се е научил, той е невежа, казва: Я ми прочети.
Той ще търси този да му прочете един стих, онзи да му прочете друг стих.
към беседата >>
По някой път аз говоря за любовта.
По някой път аз говоря за любовта.
Но знаете ли колко мене ми коства да уча хората на любовта? Не само трябва да им говоря, но трябва да им дам един пример. Този дойде при мене, трябва да му дам да опита любовта. Не може да разбере. Казва: Ти проповядваш за любовта.
към беседата >>
Но знаете ли колко мене ми коства да уча хората на любовта?
По някой път аз говоря за любовта.
Но знаете ли колко мене ми коства да уча хората на любовта?
Не само трябва да им говоря, но трябва да им дам един пример. Този дойде при мене, трябва да му дам да опита любовта. Не може да разбере. Казва: Ти проповядваш за любовта. Какво нещо е любовта?
към беседата >>
Не само трябва да им говоря, но трябва да им дам един пример.
По някой път аз говоря за любовта. Но знаете ли колко мене ми коства да уча хората на любовта?
Не само трябва да им говоря, но трябва да им дам един пример.
Този дойде при мене, трябва да му дам да опита любовта. Не може да разбере. Казва: Ти проповядваш за любовта. Какво нещо е любовта? Аз като проповядвам за ябълката, казва: Какво нещо е ябълката?
към беседата >>
Този дойде при мене, трябва да му дам да опита любовта.
По някой път аз говоря за любовта. Но знаете ли колко мене ми коства да уча хората на любовта? Не само трябва да им говоря, но трябва да им дам един пример.
Този дойде при мене, трябва да му дам да опита любовта.
Не може да разбере. Казва: Ти проповядваш за любовта. Какво нещо е любовта? Аз като проповядвам за ябълката, казва: Какво нещо е ябълката? Ще ида да взема ябълки, ще сложа, ще му дам едно парче.
към беседата >>
Не може да разбере.
По някой път аз говоря за любовта. Но знаете ли колко мене ми коства да уча хората на любовта? Не само трябва да им говоря, но трябва да им дам един пример. Този дойде при мене, трябва да му дам да опита любовта.
Не може да разбере.
Казва: Ти проповядваш за любовта. Какво нещо е любовта? Аз като проповядвам за ябълката, казва: Какво нещо е ябълката? Ще ида да взема ябълки, ще сложа, ще му дам едно парче. Казва: Хубаво е, много е вкусна.
към беседата >>
Казва: Ти проповядваш за любовта.
По някой път аз говоря за любовта. Но знаете ли колко мене ми коства да уча хората на любовта? Не само трябва да им говоря, но трябва да им дам един пример. Този дойде при мене, трябва да му дам да опита любовта. Не може да разбере.
Казва: Ти проповядваш за любовта.
Какво нещо е любовта? Аз като проповядвам за ябълката, казва: Какво нещо е ябълката? Ще ида да взема ябълки, ще сложа, ще му дам едно парче. Казва: Хубаво е, много е вкусна. Проповядвам за крушата, ще му дам една круша.
към беседата >>
Какво нещо е любовта?
Но знаете ли колко мене ми коства да уча хората на любовта? Не само трябва да им говоря, но трябва да им дам един пример. Този дойде при мене, трябва да му дам да опита любовта. Не може да разбере. Казва: Ти проповядваш за любовта.
Какво нещо е любовта?
Аз като проповядвам за ябълката, казва: Какво нещо е ябълката? Ще ида да взема ябълки, ще сложа, ще му дам едно парче. Казва: Хубаво е, много е вкусна. Проповядвам за крушата, ще му дам една круша. Проповядвам за сливите, ще му дам една слива.
към беседата >>
Аз като проповядвам за ябълката, казва: Какво нещо е ябълката?
Не само трябва да им говоря, но трябва да им дам един пример. Този дойде при мене, трябва да му дам да опита любовта. Не може да разбере. Казва: Ти проповядваш за любовта. Какво нещо е любовта?
Аз като проповядвам за ябълката, казва: Какво нещо е ябълката?
Ще ида да взема ябълки, ще сложа, ще му дам едно парче. Казва: Хубаво е, много е вкусна. Проповядвам за крушата, ще му дам една круша. Проповядвам за сливите, ще му дам една слива. Казва: Любовта във всичките нейни форми като се изявява, трябва да даде някакъв плод от себе си.
към беседата >>
Ще ида да взема ябълки, ще сложа, ще му дам едно парче.
Този дойде при мене, трябва да му дам да опита любовта. Не може да разбере. Казва: Ти проповядваш за любовта. Какво нещо е любовта? Аз като проповядвам за ябълката, казва: Какво нещо е ябълката?
Ще ида да взема ябълки, ще сложа, ще му дам едно парче.
Казва: Хубаво е, много е вкусна. Проповядвам за крушата, ще му дам една круша. Проповядвам за сливите, ще му дам една слива. Казва: Любовта във всичките нейни форми като се изявява, трябва да даде някакъв плод от себе си. Без туй, без плод, любовта остава неразбрана, може да говориш, но тя остава неразбрана.
към беседата >>
Казва: Хубаво е, много е вкусна.
Не може да разбере. Казва: Ти проповядваш за любовта. Какво нещо е любовта? Аз като проповядвам за ябълката, казва: Какво нещо е ябълката? Ще ида да взема ябълки, ще сложа, ще му дам едно парче.
Казва: Хубаво е, много е вкусна.
Проповядвам за крушата, ще му дам една круша. Проповядвам за сливите, ще му дам една слива. Казва: Любовта във всичките нейни форми като се изявява, трябва да даде някакъв плод от себе си. Без туй, без плод, любовта остава неразбрана, може да говориш, но тя остава неразбрана. Неразбраната любов е, когато един човек не ни обича, той не ни е дал нищо.
към беседата >>
Проповядвам за крушата, ще му дам една круша.
Казва: Ти проповядваш за любовта. Какво нещо е любовта? Аз като проповядвам за ябълката, казва: Какво нещо е ябълката? Ще ида да взема ябълки, ще сложа, ще му дам едно парче. Казва: Хубаво е, много е вкусна.
Проповядвам за крушата, ще му дам една круша.
Проповядвам за сливите, ще му дам една слива. Казва: Любовта във всичките нейни форми като се изявява, трябва да даде някакъв плод от себе си. Без туй, без плод, любовта остава неразбрана, може да говориш, но тя остава неразбрана. Неразбраната любов е, когато един човек не ни обича, той не ни е дал нищо. Ако ти не можеш да дадеш нещо от себе си, което Бог ти е дал, ти не можеш да бъдеш полезен за хората.
към беседата >>
Проповядвам за сливите, ще му дам една слива.
Какво нещо е любовта? Аз като проповядвам за ябълката, казва: Какво нещо е ябълката? Ще ида да взема ябълки, ще сложа, ще му дам едно парче. Казва: Хубаво е, много е вкусна. Проповядвам за крушата, ще му дам една круша.
Проповядвам за сливите, ще му дам една слива.
Казва: Любовта във всичките нейни форми като се изявява, трябва да даде някакъв плод от себе си. Без туй, без плод, любовта остава неразбрана, може да говориш, но тя остава неразбрана. Неразбраната любов е, когато един човек не ни обича, той не ни е дал нищо. Ако ти не можеш да дадеш нещо от себе си, което Бог ти е дал, ти не можеш да бъдеш полезен за хората. Ако хората на теб не ти дадат от онова, което Бог им е дал, и те не могат да ти бъдат полезни.
към беседата >>
Казва: Любовта във всичките нейни форми като се изявява, трябва да даде някакъв плод от себе си.
Аз като проповядвам за ябълката, казва: Какво нещо е ябълката? Ще ида да взема ябълки, ще сложа, ще му дам едно парче. Казва: Хубаво е, много е вкусна. Проповядвам за крушата, ще му дам една круша. Проповядвам за сливите, ще му дам една слива.
Казва: Любовта във всичките нейни форми като се изявява, трябва да даде някакъв плод от себе си.
Без туй, без плод, любовта остава неразбрана, може да говориш, но тя остава неразбрана. Неразбраната любов е, когато един човек не ни обича, той не ни е дал нищо. Ако ти не можеш да дадеш нещо от себе си, което Бог ти е дал, ти не можеш да бъдеш полезен за хората. Ако хората на теб не ти дадат от онова, което Бог им е дал, и те не могат да ти бъдат полезни. За да ви бъда полезен, трябва да ви дам от онова, което Бог ми е дал.
към беседата >>
Без туй, без плод, любовта остава неразбрана, може да говориш, но тя остава неразбрана.
Ще ида да взема ябълки, ще сложа, ще му дам едно парче. Казва: Хубаво е, много е вкусна. Проповядвам за крушата, ще му дам една круша. Проповядвам за сливите, ще му дам една слива. Казва: Любовта във всичките нейни форми като се изявява, трябва да даде някакъв плод от себе си.
Без туй, без плод, любовта остава неразбрана, може да говориш, но тя остава неразбрана.
Неразбраната любов е, когато един човек не ни обича, той не ни е дал нищо. Ако ти не можеш да дадеш нещо от себе си, което Бог ти е дал, ти не можеш да бъдеш полезен за хората. Ако хората на теб не ти дадат от онова, което Бог им е дал, и те не могат да ти бъдат полезни. За да ви бъда полезен, трябва да ви дам от онова, което Бог ми е дал. За да бъдете вие полезни, трябва да дадете от онова, което Бог ви е дал.
към беседата >>
Неразбраната любов е, когато един човек не ни обича, той не ни е дал нищо.
Казва: Хубаво е, много е вкусна. Проповядвам за крушата, ще му дам една круша. Проповядвам за сливите, ще му дам една слива. Казва: Любовта във всичките нейни форми като се изявява, трябва да даде някакъв плод от себе си. Без туй, без плод, любовта остава неразбрана, може да говориш, но тя остава неразбрана.
Неразбраната любов е, когато един човек не ни обича, той не ни е дал нищо.
Ако ти не можеш да дадеш нещо от себе си, което Бог ти е дал, ти не можеш да бъдеш полезен за хората. Ако хората на теб не ти дадат от онова, което Бог им е дал, и те не могат да ти бъдат полезни. За да ви бъда полезен, трябва да ви дам от онова, което Бог ми е дал. За да бъдете вие полезни, трябва да дадете от онова, което Бог ви е дал. Двама души, ако не се обичат, те не си дават от онова, което Бог им е дал.
към беседата >>
Ако ти не можеш да дадеш нещо от себе си, което Бог ти е дал, ти не можеш да бъдеш полезен за хората.
Проповядвам за крушата, ще му дам една круша. Проповядвам за сливите, ще му дам една слива. Казва: Любовта във всичките нейни форми като се изявява, трябва да даде някакъв плод от себе си. Без туй, без плод, любовта остава неразбрана, може да говориш, но тя остава неразбрана. Неразбраната любов е, когато един човек не ни обича, той не ни е дал нищо.
Ако ти не можеш да дадеш нещо от себе си, което Бог ти е дал, ти не можеш да бъдеш полезен за хората.
Ако хората на теб не ти дадат от онова, което Бог им е дал, и те не могат да ти бъдат полезни. За да ви бъда полезен, трябва да ви дам от онова, което Бог ми е дал. За да бъдете вие полезни, трябва да дадете от онова, което Бог ви е дал. Двама души, ако не се обичат, те не си дават от онова, което Бог им е дал. Ако няма правилна обмяна, не може да се обичат, не може да служат на Бога.
към беседата >>
Ако хората на теб не ти дадат от онова, което Бог им е дал, и те не могат да ти бъдат полезни.
Проповядвам за сливите, ще му дам една слива. Казва: Любовта във всичките нейни форми като се изявява, трябва да даде някакъв плод от себе си. Без туй, без плод, любовта остава неразбрана, може да говориш, но тя остава неразбрана. Неразбраната любов е, когато един човек не ни обича, той не ни е дал нищо. Ако ти не можеш да дадеш нещо от себе си, което Бог ти е дал, ти не можеш да бъдеш полезен за хората.
Ако хората на теб не ти дадат от онова, което Бог им е дал, и те не могат да ти бъдат полезни.
За да ви бъда полезен, трябва да ви дам от онова, което Бог ми е дал. За да бъдете вие полезни, трябва да дадете от онова, което Бог ви е дал. Двама души, ако не се обичат, те не си дават от онова, което Бог им е дал. Ако няма правилна обмяна, не може да се обичат, не може да служат на Бога. Говоря ви на прост език.
към беседата >>
За да ви бъда полезен, трябва да ви дам от онова, което Бог ми е дал.
Казва: Любовта във всичките нейни форми като се изявява, трябва да даде някакъв плод от себе си. Без туй, без плод, любовта остава неразбрана, може да говориш, но тя остава неразбрана. Неразбраната любов е, когато един човек не ни обича, той не ни е дал нищо. Ако ти не можеш да дадеш нещо от себе си, което Бог ти е дал, ти не можеш да бъдеш полезен за хората. Ако хората на теб не ти дадат от онова, което Бог им е дал, и те не могат да ти бъдат полезни.
За да ви бъда полезен, трябва да ви дам от онова, което Бог ми е дал.
За да бъдете вие полезни, трябва да дадете от онова, което Бог ви е дал. Двама души, ако не се обичат, те не си дават от онова, което Бог им е дал. Ако няма правилна обмяна, не може да се обичат, не може да служат на Бога. Говоря ви на прост език. И който говори и който слуша едновременно говори.
към беседата >>
За да бъдете вие полезни, трябва да дадете от онова, което Бог ви е дал.
Без туй, без плод, любовта остава неразбрана, може да говориш, но тя остава неразбрана. Неразбраната любов е, когато един човек не ни обича, той не ни е дал нищо. Ако ти не можеш да дадеш нещо от себе си, което Бог ти е дал, ти не можеш да бъдеш полезен за хората. Ако хората на теб не ти дадат от онова, което Бог им е дал, и те не могат да ти бъдат полезни. За да ви бъда полезен, трябва да ви дам от онова, което Бог ми е дал.
За да бъдете вие полезни, трябва да дадете от онова, което Бог ви е дал.
Двама души, ако не се обичат, те не си дават от онова, което Бог им е дал. Ако няма правилна обмяна, не може да се обичат, не може да служат на Бога. Говоря ви на прост език. И който говори и който слуша едновременно говори. Аз ви говоря, но и вие ми говорите.
към беседата >>
Двама души, ако не се обичат, те не си дават от онова, което Бог им е дал.
Неразбраната любов е, когато един човек не ни обича, той не ни е дал нищо. Ако ти не можеш да дадеш нещо от себе си, което Бог ти е дал, ти не можеш да бъдеш полезен за хората. Ако хората на теб не ти дадат от онова, което Бог им е дал, и те не могат да ти бъдат полезни. За да ви бъда полезен, трябва да ви дам от онова, което Бог ми е дал. За да бъдете вие полезни, трябва да дадете от онова, което Бог ви е дал.
Двама души, ако не се обичат, те не си дават от онова, което Бог им е дал.
Ако няма правилна обмяна, не може да се обичат, не може да служат на Бога. Говоря ви на прост език. И който говори и който слуша едновременно говори. Аз ви говоря, но и вие ми говорите. Аз като ви говоря, някой ми казва: Не го разбирам, поясни го.
към беседата >>
Ако няма правилна обмяна, не може да се обичат, не може да служат на Бога.
Ако ти не можеш да дадеш нещо от себе си, което Бог ти е дал, ти не можеш да бъдеш полезен за хората. Ако хората на теб не ти дадат от онова, което Бог им е дал, и те не могат да ти бъдат полезни. За да ви бъда полезен, трябва да ви дам от онова, което Бог ми е дал. За да бъдете вие полезни, трябва да дадете от онова, което Бог ви е дал. Двама души, ако не се обичат, те не си дават от онова, което Бог им е дал.
Ако няма правилна обмяна, не може да се обичат, не може да служат на Бога.
Говоря ви на прост език. И който говори и който слуша едновременно говори. Аз ви говоря, но и вие ми говорите. Аз като ви говоря, някой ми казва: Не го разбирам, поясни го. Слушам го като говори, някой казва: Не разбирам, пообясни го, дай един пример, дай ни един плод да видим.
към беседата >>
Говоря ви на прост език.
Ако хората на теб не ти дадат от онова, което Бог им е дал, и те не могат да ти бъдат полезни. За да ви бъда полезен, трябва да ви дам от онова, което Бог ми е дал. За да бъдете вие полезни, трябва да дадете от онова, което Бог ви е дал. Двама души, ако не се обичат, те не си дават от онова, което Бог им е дал. Ако няма правилна обмяна, не може да се обичат, не може да служат на Бога.
Говоря ви на прост език.
И който говори и който слуша едновременно говори. Аз ви говоря, но и вие ми говорите. Аз като ви говоря, някой ми казва: Не го разбирам, поясни го. Слушам го като говори, някой казва: Не разбирам, пообясни го, дай един пример, дай ни един плод да видим. Веднага предметно учение.
към беседата >>
И който говори и който слуша едновременно говори.
За да ви бъда полезен, трябва да ви дам от онова, което Бог ми е дал. За да бъдете вие полезни, трябва да дадете от онова, което Бог ви е дал. Двама души, ако не се обичат, те не си дават от онова, което Бог им е дал. Ако няма правилна обмяна, не може да се обичат, не може да служат на Бога. Говоря ви на прост език.
И който говори и който слуша едновременно говори.
Аз ви говоря, но и вие ми говорите. Аз като ви говоря, някой ми казва: Не го разбирам, поясни го. Слушам го като говори, някой казва: Не разбирам, пообясни го, дай един пример, дай ни един плод да видим. Веднага предметно учение. Вие мислите, че като размърдате въздуха и кажете „аз ви обичам“, че това е любов.
към беседата >>
Аз ви говоря, но и вие ми говорите.
За да бъдете вие полезни, трябва да дадете от онова, което Бог ви е дал. Двама души, ако не се обичат, те не си дават от онова, което Бог им е дал. Ако няма правилна обмяна, не може да се обичат, не може да служат на Бога. Говоря ви на прост език. И който говори и който слуша едновременно говори.
Аз ви говоря, но и вие ми говорите.
Аз като ви говоря, някой ми казва: Не го разбирам, поясни го. Слушам го като говори, някой казва: Не разбирам, пообясни го, дай един пример, дай ни един плод да видим. Веднага предметно учение. Вие мислите, че като размърдате въздуха и кажете „аз ви обичам“, че това е любов. Един рибар не може да хване риба с мрежата, докато не се намокри.
към беседата >>
Аз като ви говоря, някой ми казва: Не го разбирам, поясни го.
Двама души, ако не се обичат, те не си дават от онова, което Бог им е дал. Ако няма правилна обмяна, не може да се обичат, не може да служат на Бога. Говоря ви на прост език. И който говори и който слуша едновременно говори. Аз ви говоря, но и вие ми говорите.
Аз като ви говоря, някой ми казва: Не го разбирам, поясни го.
Слушам го като говори, някой казва: Не разбирам, пообясни го, дай един пример, дай ни един плод да видим. Веднага предметно учение. Вие мислите, че като размърдате въздуха и кажете „аз ви обичам“, че това е любов. Един рибар не може да хване риба с мрежата, докато не се намокри. Като седи на брега, казва: Да имам някаква риба.
към беседата >>
Има някои предмети, които на пръв поглед се виждат, като че нямат никаква цена.
Има някои предмети, които на пръв поглед се виждат, като че нямат никаква цена.
Ако видите само една суха лозена пръчка, няма да ви направи никакво впечатление. Но ако тя е от живите пръчки, които дават плод, като опитате, вие ще имате друго мнение за пръчката. При сегашните условия хората наблюдават нещата само отвън. Запример, искате да имате нещо. Какво ще ви допринесат нещата?
към беседата >>
Слушам го като говори, някой казва: Не разбирам, пообясни го, дай един пример, дай ни един плод да видим.
Ако няма правилна обмяна, не може да се обичат, не може да служат на Бога. Говоря ви на прост език. И който говори и който слуша едновременно говори. Аз ви говоря, но и вие ми говорите. Аз като ви говоря, някой ми казва: Не го разбирам, поясни го.
Слушам го като говори, някой казва: Не разбирам, пообясни го, дай един пример, дай ни един плод да видим.
Веднага предметно учение. Вие мислите, че като размърдате въздуха и кажете „аз ви обичам“, че това е любов. Един рибар не може да хване риба с мрежата, докато не се намокри. Като седи на брега, казва: Да имам някаква риба. Ти носиш мрежата, хвърли мрежата във водата, хвани си риба.
към беседата >>
Ако видите само една суха лозена пръчка, няма да ви направи никакво впечатление.
Има някои предмети, които на пръв поглед се виждат, като че нямат никаква цена.
Ако видите само една суха лозена пръчка, няма да ви направи никакво впечатление.
Но ако тя е от живите пръчки, които дават плод, като опитате, вие ще имате друго мнение за пръчката. При сегашните условия хората наблюдават нещата само отвън. Запример, искате да имате нещо. Какво ще ви допринесат нещата? Че трябва да имаш нещо, хубаво е, но какво означава всяко нещо.
към беседата >>
Веднага предметно учение.
Говоря ви на прост език. И който говори и който слуша едновременно говори. Аз ви говоря, но и вие ми говорите. Аз като ви говоря, някой ми казва: Не го разбирам, поясни го. Слушам го като говори, някой казва: Не разбирам, пообясни го, дай един пример, дай ни един плод да видим.
Веднага предметно учение.
Вие мислите, че като размърдате въздуха и кажете „аз ви обичам“, че това е любов. Един рибар не може да хване риба с мрежата, докато не се намокри. Като седи на брега, казва: Да имам някаква риба. Ти носиш мрежата, хвърли мрежата във водата, хвани си риба. Ще извадиш, тя нека цицерика, ще я туриш на огъня, да я опържиш.
към беседата >>
Но ако тя е от живите пръчки, които дават плод, като опитате, вие ще имате друго мнение за пръчката.
Има някои предмети, които на пръв поглед се виждат, като че нямат никаква цена. Ако видите само една суха лозена пръчка, няма да ви направи никакво впечатление.
Но ако тя е от живите пръчки, които дават плод, като опитате, вие ще имате друго мнение за пръчката.
При сегашните условия хората наблюдават нещата само отвън. Запример, искате да имате нещо. Какво ще ви допринесат нещата? Че трябва да имаш нещо, хубаво е, но какво означава всяко нещо. Най-първо да знаеш онази идея, която е скрита в нещата.
към беседата >>
Вие мислите, че като размърдате въздуха и кажете „аз ви обичам“, че това е любов.
И който говори и който слуша едновременно говори. Аз ви говоря, но и вие ми говорите. Аз като ви говоря, някой ми казва: Не го разбирам, поясни го. Слушам го като говори, някой казва: Не разбирам, пообясни го, дай един пример, дай ни един плод да видим. Веднага предметно учение.
Вие мислите, че като размърдате въздуха и кажете „аз ви обичам“, че това е любов.
Един рибар не може да хване риба с мрежата, докато не се намокри. Като седи на брега, казва: Да имам някаква риба. Ти носиш мрежата, хвърли мрежата във водата, хвани си риба. Ще извадиш, тя нека цицерика, ще я туриш на огъня, да я опържиш. Аз ви позволявам рибите на любовта да ги печете.
към беседата >>
При сегашните условия хората наблюдават нещата само отвън.
Има някои предмети, които на пръв поглед се виждат, като че нямат никаква цена. Ако видите само една суха лозена пръчка, няма да ви направи никакво впечатление. Но ако тя е от живите пръчки, които дават плод, като опитате, вие ще имате друго мнение за пръчката.
При сегашните условия хората наблюдават нещата само отвън.
Запример, искате да имате нещо. Какво ще ви допринесат нещата? Че трябва да имаш нещо, хубаво е, но какво означава всяко нещо. Най-първо да знаеш онази идея, която е скрита в нещата. Всяко нещо да те слуша.
към беседата >>
Един рибар не може да хване риба с мрежата, докато не се намокри.
Аз ви говоря, но и вие ми говорите. Аз като ви говоря, някой ми казва: Не го разбирам, поясни го. Слушам го като говори, някой казва: Не разбирам, пообясни го, дай един пример, дай ни един плод да видим. Веднага предметно учение. Вие мислите, че като размърдате въздуха и кажете „аз ви обичам“, че това е любов.
Един рибар не може да хване риба с мрежата, докато не се намокри.
Като седи на брега, казва: Да имам някаква риба. Ти носиш мрежата, хвърли мрежата във водата, хвани си риба. Ще извадиш, тя нека цицерика, ще я туриш на огъня, да я опържиш. Аз ви позволявам рибите на любовта да ги печете. Няма по-сладка риба от рибата на любовта.
към беседата >>
Запример, искате да имате нещо.
Има някои предмети, които на пръв поглед се виждат, като че нямат никаква цена. Ако видите само една суха лозена пръчка, няма да ви направи никакво впечатление. Но ако тя е от живите пръчки, които дават плод, като опитате, вие ще имате друго мнение за пръчката. При сегашните условия хората наблюдават нещата само отвън.
Запример, искате да имате нещо.
Какво ще ви допринесат нещата? Че трябва да имаш нещо, хубаво е, но какво означава всяко нещо. Най-първо да знаеш онази идея, която е скрита в нещата. Всяко нещо да те слуша. Имаш една инсталация за светлината, ако тази инсталация не те слуша, не ти свети, защо ти е?
към беседата >>
Като седи на брега, казва: Да имам някаква риба.
Аз като ви говоря, някой ми казва: Не го разбирам, поясни го. Слушам го като говори, някой казва: Не разбирам, пообясни го, дай един пример, дай ни един плод да видим. Веднага предметно учение. Вие мислите, че като размърдате въздуха и кажете „аз ви обичам“, че това е любов. Един рибар не може да хване риба с мрежата, докато не се намокри.
Като седи на брега, казва: Да имам някаква риба.
Ти носиш мрежата, хвърли мрежата във водата, хвани си риба. Ще извадиш, тя нека цицерика, ще я туриш на огъня, да я опържиш. Аз ви позволявам рибите на любовта да ги печете. Няма по-сладка риба от рибата на любовта. Само че рибите на любовта като ги печат, те оживяват.
към беседата >>
Какво ще ви допринесат нещата?
Има някои предмети, които на пръв поглед се виждат, като че нямат никаква цена. Ако видите само една суха лозена пръчка, няма да ви направи никакво впечатление. Но ако тя е от живите пръчки, които дават плод, като опитате, вие ще имате друго мнение за пръчката. При сегашните условия хората наблюдават нещата само отвън. Запример, искате да имате нещо.
Какво ще ви допринесат нещата?
Че трябва да имаш нещо, хубаво е, но какво означава всяко нещо. Най-първо да знаеш онази идея, която е скрита в нещата. Всяко нещо да те слуша. Имаш една инсталация за светлината, ако тази инсталация не те слуша, не ти свети, защо ти е? Имаш инсталация за вода, ако тази вода е замръзнала, какво те ползува?
към беседата >>
Ти носиш мрежата, хвърли мрежата във водата, хвани си риба.
Слушам го като говори, някой казва: Не разбирам, пообясни го, дай един пример, дай ни един плод да видим. Веднага предметно учение. Вие мислите, че като размърдате въздуха и кажете „аз ви обичам“, че това е любов. Един рибар не може да хване риба с мрежата, докато не се намокри. Като седи на брега, казва: Да имам някаква риба.
Ти носиш мрежата, хвърли мрежата във водата, хвани си риба.
Ще извадиш, тя нека цицерика, ще я туриш на огъня, да я опържиш. Аз ви позволявам рибите на любовта да ги печете. Няма по-сладка риба от рибата на любовта. Само че рибите на любовта като ги печат, те оживяват. Като я хванеш, като почнеш да я печеш, тя се радва.
към беседата >>
Че трябва да имаш нещо, хубаво е, но какво означава всяко нещо.
Ако видите само една суха лозена пръчка, няма да ви направи никакво впечатление. Но ако тя е от живите пръчки, които дават плод, като опитате, вие ще имате друго мнение за пръчката. При сегашните условия хората наблюдават нещата само отвън. Запример, искате да имате нещо. Какво ще ви допринесат нещата?
Че трябва да имаш нещо, хубаво е, но какво означава всяко нещо.
Най-първо да знаеш онази идея, която е скрита в нещата. Всяко нещо да те слуша. Имаш една инсталация за светлината, ако тази инсталация не те слуша, не ти свети, защо ти е? Имаш инсталация за вода, ако тази вода е замръзнала, какво те ползува? Имаш доста дървени въглища, но ако тия дървени въглища не може да ги изгориш, не влизат в никаква полза.
към беседата >>
Ще извадиш, тя нека цицерика, ще я туриш на огъня, да я опържиш.
Веднага предметно учение. Вие мислите, че като размърдате въздуха и кажете „аз ви обичам“, че това е любов. Един рибар не може да хване риба с мрежата, докато не се намокри. Като седи на брега, казва: Да имам някаква риба. Ти носиш мрежата, хвърли мрежата във водата, хвани си риба.
Ще извадиш, тя нека цицерика, ще я туриш на огъня, да я опържиш.
Аз ви позволявам рибите на любовта да ги печете. Няма по-сладка риба от рибата на любовта. Само че рибите на любовта като ги печат, те оживяват. Като я хванеш, като почнеш да я печеш, тя се радва. Като я ядеш, радва се.
към беседата >>
Най-първо да знаеш онази идея, която е скрита в нещата.
Но ако тя е от живите пръчки, които дават плод, като опитате, вие ще имате друго мнение за пръчката. При сегашните условия хората наблюдават нещата само отвън. Запример, искате да имате нещо. Какво ще ви допринесат нещата? Че трябва да имаш нещо, хубаво е, но какво означава всяко нещо.
Най-първо да знаеш онази идея, която е скрита в нещата.
Всяко нещо да те слуша. Имаш една инсталация за светлината, ако тази инсталация не те слуша, не ти свети, защо ти е? Имаш инсталация за вода, ако тази вода е замръзнала, какво те ползува? Имаш доста дървени въглища, но ако тия дървени въглища не може да ги изгориш, не влизат в никаква полза.
към беседата >>
Аз ви позволявам рибите на любовта да ги печете.
Вие мислите, че като размърдате въздуха и кажете „аз ви обичам“, че това е любов. Един рибар не може да хване риба с мрежата, докато не се намокри. Като седи на брега, казва: Да имам някаква риба. Ти носиш мрежата, хвърли мрежата във водата, хвани си риба. Ще извадиш, тя нека цицерика, ще я туриш на огъня, да я опържиш.
Аз ви позволявам рибите на любовта да ги печете.
Няма по-сладка риба от рибата на любовта. Само че рибите на любовта като ги печат, те оживяват. Като я хванеш, като почнеш да я печеш, тя се радва. Като я ядеш, радва се. Като не я ядеш, плаче.
към беседата >>
Всяко нещо да те слуша.
При сегашните условия хората наблюдават нещата само отвън. Запример, искате да имате нещо. Какво ще ви допринесат нещата? Че трябва да имаш нещо, хубаво е, но какво означава всяко нещо. Най-първо да знаеш онази идея, която е скрита в нещата.
Всяко нещо да те слуша.
Имаш една инсталация за светлината, ако тази инсталация не те слуша, не ти свети, защо ти е? Имаш инсталация за вода, ако тази вода е замръзнала, какво те ползува? Имаш доста дървени въглища, но ако тия дървени въглища не може да ги изгориш, не влизат в никаква полза.
към беседата >>
Няма по-сладка риба от рибата на любовта.
Един рибар не може да хване риба с мрежата, докато не се намокри. Като седи на брега, казва: Да имам някаква риба. Ти носиш мрежата, хвърли мрежата във водата, хвани си риба. Ще извадиш, тя нека цицерика, ще я туриш на огъня, да я опържиш. Аз ви позволявам рибите на любовта да ги печете.
Няма по-сладка риба от рибата на любовта.
Само че рибите на любовта като ги печат, те оживяват. Като я хванеш, като почнеш да я печеш, тя се радва. Като я ядеш, радва се. Като не я ядеш, плаче. Тъй че на всички ви желая печените риби на любовта.
към беседата >>
Имаш една инсталация за светлината, ако тази инсталация не те слуша, не ти свети, защо ти е?
Запример, искате да имате нещо. Какво ще ви допринесат нещата? Че трябва да имаш нещо, хубаво е, но какво означава всяко нещо. Най-първо да знаеш онази идея, която е скрита в нещата. Всяко нещо да те слуша.
Имаш една инсталация за светлината, ако тази инсталация не те слуша, не ти свети, защо ти е?
Имаш инсталация за вода, ако тази вода е замръзнала, какво те ползува? Имаш доста дървени въглища, но ако тия дървени въглища не може да ги изгориш, не влизат в никаква полза.
към беседата >>
Само че рибите на любовта като ги печат, те оживяват.
Като седи на брега, казва: Да имам някаква риба. Ти носиш мрежата, хвърли мрежата във водата, хвани си риба. Ще извадиш, тя нека цицерика, ще я туриш на огъня, да я опържиш. Аз ви позволявам рибите на любовта да ги печете. Няма по-сладка риба от рибата на любовта.
Само че рибите на любовта като ги печат, те оживяват.
Като я хванеш, като почнеш да я печеш, тя се радва. Като я ядеш, радва се. Като не я ядеш, плаче. Тъй че на всички ви желая печените риби на любовта. Колкото повече печете, толкова по-добре.
към беседата >>
Имаш инсталация за вода, ако тази вода е замръзнала, какво те ползува?
Какво ще ви допринесат нещата? Че трябва да имаш нещо, хубаво е, но какво означава всяко нещо. Най-първо да знаеш онази идея, която е скрита в нещата. Всяко нещо да те слуша. Имаш една инсталация за светлината, ако тази инсталация не те слуша, не ти свети, защо ти е?
Имаш инсталация за вода, ако тази вода е замръзнала, какво те ползува?
Имаш доста дървени въглища, но ако тия дървени въглища не може да ги изгориш, не влизат в никаква полза.
към беседата >>
Като я хванеш, като почнеш да я печеш, тя се радва.
Ти носиш мрежата, хвърли мрежата във водата, хвани си риба. Ще извадиш, тя нека цицерика, ще я туриш на огъня, да я опържиш. Аз ви позволявам рибите на любовта да ги печете. Няма по-сладка риба от рибата на любовта. Само че рибите на любовта като ги печат, те оживяват.
Като я хванеш, като почнеш да я печеш, тя се радва.
Като я ядеш, радва се. Като не я ядеш, плаче. Тъй че на всички ви желая печените риби на любовта. Колкото повече печете, толкова по-добре. Казва: Не се яде риба.
към беседата >>
Имаш доста дървени въглища, но ако тия дървени въглища не може да ги изгориш, не влизат в никаква полза.
Че трябва да имаш нещо, хубаво е, но какво означава всяко нещо. Най-първо да знаеш онази идея, която е скрита в нещата. Всяко нещо да те слуша. Имаш една инсталация за светлината, ако тази инсталация не те слуша, не ти свети, защо ти е? Имаш инсталация за вода, ако тази вода е замръзнала, какво те ползува?
Имаш доста дървени въглища, но ако тия дървени въглища не може да ги изгориш, не влизат в никаква полза.
към беседата >>
Като я ядеш, радва се.
Ще извадиш, тя нека цицерика, ще я туриш на огъня, да я опържиш. Аз ви позволявам рибите на любовта да ги печете. Няма по-сладка риба от рибата на любовта. Само че рибите на любовта като ги печат, те оживяват. Като я хванеш, като почнеш да я печеш, тя се радва.
Като я ядеш, радва се.
Като не я ядеш, плаче. Тъй че на всички ви желая печените риби на любовта. Колкото повече печете, толкова по-добре. Казва: Не се яде риба. Яде се рибата на любовта.
към беседата >>
Има една страна, наречена идеална страна, т.е.
Има една страна, наречена идеална страна, т.е.
едно правило на ума. Ти не можеш да събудиш твоя ум на работа, ако не разбираш правилата на ума. Има една друга реална страна – на сърцето. Ако не знаеш правилата на тия реалните работи, ти не можеш да събудиш своите чувства. Има една съществена страна, тя е вече на човешките постъпки.
към беседата >>
Като не я ядеш, плаче.
Аз ви позволявам рибите на любовта да ги печете. Няма по-сладка риба от рибата на любовта. Само че рибите на любовта като ги печат, те оживяват. Като я хванеш, като почнеш да я печеш, тя се радва. Като я ядеш, радва се.
Като не я ядеш, плаче.
Тъй че на всички ви желая печените риби на любовта. Колкото повече печете, толкова по-добре. Казва: Не се яде риба. Яде се рибата на любовта. Пекат се сомчета, най-хубава лаврея, скумрия.
към беседата >>
едно правило на ума.
Има една страна, наречена идеална страна, т.е.
едно правило на ума.
Ти не можеш да събудиш твоя ум на работа, ако не разбираш правилата на ума. Има една друга реална страна – на сърцето. Ако не знаеш правилата на тия реалните работи, ти не можеш да събудиш своите чувства. Има една съществена страна, тя е вече на човешките постъпки. Нещата се познават само когато се изпълнят.
към беседата >>
Тъй че на всички ви желая печените риби на любовта.
Няма по-сладка риба от рибата на любовта. Само че рибите на любовта като ги печат, те оживяват. Като я хванеш, като почнеш да я печеш, тя се радва. Като я ядеш, радва се. Като не я ядеш, плаче.
Тъй че на всички ви желая печените риби на любовта.
Колкото повече печете, толкова по-добре. Казва: Не се яде риба. Яде се рибата на любовта. Пекат се сомчета, най-хубава лаврея, скумрия. Казвам: Най-хубавата храна в света, това е храната, която произтича от любовта.
към беседата >>
Ти не можеш да събудиш твоя ум на работа, ако не разбираш правилата на ума.
Има една страна, наречена идеална страна, т.е. едно правило на ума.
Ти не можеш да събудиш твоя ум на работа, ако не разбираш правилата на ума.
Има една друга реална страна – на сърцето. Ако не знаеш правилата на тия реалните работи, ти не можеш да събудиш своите чувства. Има една съществена страна, тя е вече на човешките постъпки. Нещата се познават само когато се изпълнят. Когато се изпълни времето, една жена ражда.
към беседата >>
Колкото повече печете, толкова по-добре.
Само че рибите на любовта като ги печат, те оживяват. Като я хванеш, като почнеш да я печеш, тя се радва. Като я ядеш, радва се. Като не я ядеш, плаче. Тъй че на всички ви желая печените риби на любовта.
Колкото повече печете, толкова по-добре.
Казва: Не се яде риба. Яде се рибата на любовта. Пекат се сомчета, най-хубава лаврея, скумрия. Казвам: Най-хубавата храна в света, това е храната, която произтича от любовта. Ние страдаме.
към беседата >>
2.
Добре ще бѫде / Добре ще бъде
,
ООК
, София, 16.4.1941г.,
Всѣки върши волята Божия.
Като оздравѣешъ – тогава пакъ може да се биемъ“. По нѣкой пѫть и вие, когато нѣкой иска да ви направи услуга, вие вадите револвера си. На всѣки човѣкъ, който ви е направилъ услуга, бѫдете благодарни. Знайте, че всички народи – германци, англичани, руси, българи – вършатъ волята Божия. Ние не трѣбва да се мѣсимъ.
Всѣки върши волята Божия.
Богъ е турилъ народитѣ на изпитание и насъ е турилъ на изпитание. Казвате: „Какво ще дойде отъ това изпитание? “ Отъ туй изпитание ще научимъ нѣщо много хубаво. Въ какво седи лошото.
към беседата >>
Искамъ сега лицата да ви бѫдатъ свѣтли.
Искамъ сега лицата да ви бѫдатъ свѣтли.
Всички, които идатъ, лицата ви сѫ омърлушени. Навсѣкѫде гледамъ омърлушени лица, като шашардисани. Нѣма по-хубаво нѣщо човѣкъ да се моли. Безпокои се човѣкъ за нищо и никакво, че туй защо станало, че онова защо станало, че защо не предвидѣхъ.
към беседата >>
Богъ е турилъ народитѣ на изпитание и насъ е турилъ на изпитание.
По нѣкой пѫть и вие, когато нѣкой иска да ви направи услуга, вие вадите револвера си. На всѣки човѣкъ, който ви е направилъ услуга, бѫдете благодарни. Знайте, че всички народи – германци, англичани, руси, българи – вършатъ волята Божия. Ние не трѣбва да се мѣсимъ. Всѣки върши волята Божия.
Богъ е турилъ народитѣ на изпитание и насъ е турилъ на изпитание.
Казвате: „Какво ще дойде отъ това изпитание? “ Отъ туй изпитание ще научимъ нѣщо много хубаво. Въ какво седи лошото.
към беседата >>
Всички, които идатъ, лицата ви сѫ омърлушени.
Искамъ сега лицата да ви бѫдатъ свѣтли.
Всички, които идатъ, лицата ви сѫ омърлушени.
Навсѣкѫде гледамъ омърлушени лица, като шашардисани. Нѣма по-хубаво нѣщо човѣкъ да се моли. Безпокои се човѣкъ за нищо и никакво, че туй защо станало, че онова защо станало, че защо не предвидѣхъ.
към беседата >>
Казвате: „Какво ще дойде отъ това изпитание?
На всѣки човѣкъ, който ви е направилъ услуга, бѫдете благодарни. Знайте, че всички народи – германци, англичани, руси, българи – вършатъ волята Божия. Ние не трѣбва да се мѣсимъ. Всѣки върши волята Божия. Богъ е турилъ народитѣ на изпитание и насъ е турилъ на изпитание.
Казвате: „Какво ще дойде отъ това изпитание?
“ Отъ туй изпитание ще научимъ нѣщо много хубаво. Въ какво седи лошото.
към беседата >>
Навсѣкѫде гледамъ омърлушени лица, като шашардисани.
Искамъ сега лицата да ви бѫдатъ свѣтли. Всички, които идатъ, лицата ви сѫ омърлушени.
Навсѣкѫде гледамъ омърлушени лица, като шашардисани.
Нѣма по-хубаво нѣщо човѣкъ да се моли. Безпокои се човѣкъ за нищо и никакво, че туй защо станало, че онова защо станало, че защо не предвидѣхъ.
към беседата >>
“ Отъ туй изпитание ще научимъ нѣщо много хубаво.
Знайте, че всички народи – германци, англичани, руси, българи – вършатъ волята Божия. Ние не трѣбва да се мѣсимъ. Всѣки върши волята Божия. Богъ е турилъ народитѣ на изпитание и насъ е турилъ на изпитание. Казвате: „Какво ще дойде отъ това изпитание?
“ Отъ туй изпитание ще научимъ нѣщо много хубаво.
Въ какво седи лошото.
към беседата >>
Нѣма по-хубаво нѣщо човѣкъ да се моли.
Искамъ сега лицата да ви бѫдатъ свѣтли. Всички, които идатъ, лицата ви сѫ омърлушени. Навсѣкѫде гледамъ омърлушени лица, като шашардисани.
Нѣма по-хубаво нѣщо човѣкъ да се моли.
Безпокои се човѣкъ за нищо и никакво, че туй защо станало, че онова защо станало, че защо не предвидѣхъ.
към беседата >>
Въ какво седи лошото.
Ние не трѣбва да се мѣсимъ. Всѣки върши волята Божия. Богъ е турилъ народитѣ на изпитание и насъ е турилъ на изпитание. Казвате: „Какво ще дойде отъ това изпитание? “ Отъ туй изпитание ще научимъ нѣщо много хубаво.
Въ какво седи лошото.
към беседата >>
Безпокои се човѣкъ за нищо и никакво, че туй защо станало, че онова защо станало, че защо не предвидѣхъ.
Искамъ сега лицата да ви бѫдатъ свѣтли. Всички, които идатъ, лицата ви сѫ омърлушени. Навсѣкѫде гледамъ омърлушени лица, като шашардисани. Нѣма по-хубаво нѣщо човѣкъ да се моли.
Безпокои се човѣкъ за нищо и никакво, че туй защо станало, че онова защо станало, че защо не предвидѣхъ.
към беседата >>
Когато оная вечерь англичанитѣ пущаха своитѣ ракети съ парашутъ, (нѣкои) казватъ: „Каква хубава звезда, като пентаграмъ“, около петь минути освѣтява цѣлото мѣсто наоколо, да видятъ намѣсто ли сѫ хвърлили бомбитѣ или не.
Когато оная вечерь англичанитѣ пущаха своитѣ ракети съ парашутъ, (нѣкои) казватъ: „Каква хубава звезда, като пентаграмъ“, около петь минути освѣтява цѣлото мѣсто наоколо, да видятъ намѣсто ли сѫ хвърлили бомбитѣ или не.
Нѣкой пѫть въ васъ такива парашути, като се запалятъ въ васъ, отъ чернитѣ братя искатъ да видятъ нѣкакъвъ обектъ – да хвърлятъ нѣкаква бомба. Сега, презъ тази седмица, (нѣкои) се събиратъ да се молятъ. Като се даде тревога, какъ ще се молятъ, кажете? Преди години въ Варна презъ тази, страстната седмица стана единъ случай. Казалъ нѣкой, че станало земетресение, както били събрани въ градската църква „Св.Никола“, но се затварятъ вратитѣ и 19 души били смакчани отдолу.
към беседата >>
Азъ ще ви дамъ нѣколко правила.
Азъ ще ви дамъ нѣколко правила.
Сутриньта гледамъ птичкитѣ пѣятъ, гургулицитѣ гугуцатъ, петлитѣ кукуригатъ, казватъ: „Какво ще бѫде? “ Казвамъ: Много добре ще бѫде. Че и тѣ слушатъ този шумъ, седятъ спокойно. Каква ще бѫде тази работа? Казвамъ: Излишно безпокойство.
към беседата >>
Нѣкой пѫть въ васъ такива парашути, като се запалятъ въ васъ, отъ чернитѣ братя искатъ да видятъ нѣкакъвъ обектъ – да хвърлятъ нѣкаква бомба.
Когато оная вечерь англичанитѣ пущаха своитѣ ракети съ парашутъ, (нѣкои) казватъ: „Каква хубава звезда, като пентаграмъ“, около петь минути освѣтява цѣлото мѣсто наоколо, да видятъ намѣсто ли сѫ хвърлили бомбитѣ или не.
Нѣкой пѫть въ васъ такива парашути, като се запалятъ въ васъ, отъ чернитѣ братя искатъ да видятъ нѣкакъвъ обектъ – да хвърлятъ нѣкаква бомба.
Сега, презъ тази седмица, (нѣкои) се събиратъ да се молятъ. Като се даде тревога, какъ ще се молятъ, кажете? Преди години въ Варна презъ тази, страстната седмица стана единъ случай. Казалъ нѣкой, че станало земетресение, както били събрани въ градската църква „Св.Никола“, но се затварятъ вратитѣ и 19 души били смакчани отдолу. Като се натрупали всичкитѣ хора, не могатъ да излѣзатъ.
към беседата >>
Сутриньта гледамъ птичкитѣ пѣятъ, гургулицитѣ гугуцатъ, петлитѣ кукуригатъ, казватъ: „Какво ще бѫде?
Азъ ще ви дамъ нѣколко правила.
Сутриньта гледамъ птичкитѣ пѣятъ, гургулицитѣ гугуцатъ, петлитѣ кукуригатъ, казватъ: „Какво ще бѫде?
“ Казвамъ: Много добре ще бѫде. Че и тѣ слушатъ този шумъ, седятъ спокойно. Каква ще бѫде тази работа? Казвамъ: Излишно безпокойство. Ако искашъ да пѫтувашъ отъ България за Америка, искашъ да пѫтувашъ – качи се на единъ параходъ и, (ако) видишъ, че пълховетѣ излизатъ, бѣгатъ, на този параходъ не се качвай.
към беседата >>
Сега, презъ тази седмица, (нѣкои) се събиратъ да се молятъ.
Когато оная вечерь англичанитѣ пущаха своитѣ ракети съ парашутъ, (нѣкои) казватъ: „Каква хубава звезда, като пентаграмъ“, около петь минути освѣтява цѣлото мѣсто наоколо, да видятъ намѣсто ли сѫ хвърлили бомбитѣ или не. Нѣкой пѫть въ васъ такива парашути, като се запалятъ въ васъ, отъ чернитѣ братя искатъ да видятъ нѣкакъвъ обектъ – да хвърлятъ нѣкаква бомба.
Сега, презъ тази седмица, (нѣкои) се събиратъ да се молятъ.
Като се даде тревога, какъ ще се молятъ, кажете? Преди години въ Варна презъ тази, страстната седмица стана единъ случай. Казалъ нѣкой, че станало земетресение, както били събрани въ градската църква „Св.Никола“, но се затварятъ вратитѣ и 19 души били смакчани отдолу. Като се натрупали всичкитѣ хора, не могатъ да излѣзатъ. 19 души умрѣха.
към беседата >>
“ Казвамъ: Много добре ще бѫде.
Азъ ще ви дамъ нѣколко правила. Сутриньта гледамъ птичкитѣ пѣятъ, гургулицитѣ гугуцатъ, петлитѣ кукуригатъ, казватъ: „Какво ще бѫде?
“ Казвамъ: Много добре ще бѫде.
Че и тѣ слушатъ този шумъ, седятъ спокойно. Каква ще бѫде тази работа? Казвамъ: Излишно безпокойство. Ако искашъ да пѫтувашъ отъ България за Америка, искашъ да пѫтувашъ – качи се на единъ параходъ и, (ако) видишъ, че пълховетѣ излизатъ, бѣгатъ, на този параходъ не се качвай. Пълховетѣ знаятъ.
към беседата >>
Като се даде тревога, какъ ще се молятъ, кажете?
Когато оная вечерь англичанитѣ пущаха своитѣ ракети съ парашутъ, (нѣкои) казватъ: „Каква хубава звезда, като пентаграмъ“, около петь минути освѣтява цѣлото мѣсто наоколо, да видятъ намѣсто ли сѫ хвърлили бомбитѣ или не. Нѣкой пѫть въ васъ такива парашути, като се запалятъ въ васъ, отъ чернитѣ братя искатъ да видятъ нѣкакъвъ обектъ – да хвърлятъ нѣкаква бомба. Сега, презъ тази седмица, (нѣкои) се събиратъ да се молятъ.
Като се даде тревога, какъ ще се молятъ, кажете?
Преди години въ Варна презъ тази, страстната седмица стана единъ случай. Казалъ нѣкой, че станало земетресение, както били събрани въ градската църква „Св.Никола“, но се затварятъ вратитѣ и 19 души били смакчани отдолу. Като се натрупали всичкитѣ хора, не могатъ да излѣзатъ. 19 души умрѣха. Като казали, че има земетресение, всички бѣгатъ, да не би да се събори църквата.
към беседата >>
Че и тѣ слушатъ този шумъ, седятъ спокойно.
Азъ ще ви дамъ нѣколко правила. Сутриньта гледамъ птичкитѣ пѣятъ, гургулицитѣ гугуцатъ, петлитѣ кукуригатъ, казватъ: „Какво ще бѫде? “ Казвамъ: Много добре ще бѫде.
Че и тѣ слушатъ този шумъ, седятъ спокойно.
Каква ще бѫде тази работа? Казвамъ: Излишно безпокойство. Ако искашъ да пѫтувашъ отъ България за Америка, искашъ да пѫтувашъ – качи се на единъ параходъ и, (ако) видишъ, че пълховетѣ излизатъ, бѣгатъ, на този параходъ не се качвай. Пълховетѣ знаятъ. Видишъ ли нѣкой параходъ като дойде, (че) пълховетѣ влизатъ въ парахода – влѣзъ и ти.
към беседата >>
Преди години въ Варна презъ тази, страстната седмица стана единъ случай.
Когато оная вечерь англичанитѣ пущаха своитѣ ракети съ парашутъ, (нѣкои) казватъ: „Каква хубава звезда, като пентаграмъ“, около петь минути освѣтява цѣлото мѣсто наоколо, да видятъ намѣсто ли сѫ хвърлили бомбитѣ или не. Нѣкой пѫть въ васъ такива парашути, като се запалятъ въ васъ, отъ чернитѣ братя искатъ да видятъ нѣкакъвъ обектъ – да хвърлятъ нѣкаква бомба. Сега, презъ тази седмица, (нѣкои) се събиратъ да се молятъ. Като се даде тревога, какъ ще се молятъ, кажете?
Преди години въ Варна презъ тази, страстната седмица стана единъ случай.
Казалъ нѣкой, че станало земетресение, както били събрани въ градската църква „Св.Никола“, но се затварятъ вратитѣ и 19 души били смакчани отдолу. Като се натрупали всичкитѣ хора, не могатъ да излѣзатъ. 19 души умрѣха. Като казали, че има земетресение, всички бѣгатъ, да не би да се събори църквата. После имаше 10 ковчези.
към беседата >>
Каква ще бѫде тази работа?
Азъ ще ви дамъ нѣколко правила. Сутриньта гледамъ птичкитѣ пѣятъ, гургулицитѣ гугуцатъ, петлитѣ кукуригатъ, казватъ: „Какво ще бѫде? “ Казвамъ: Много добре ще бѫде. Че и тѣ слушатъ този шумъ, седятъ спокойно.
Каква ще бѫде тази работа?
Казвамъ: Излишно безпокойство. Ако искашъ да пѫтувашъ отъ България за Америка, искашъ да пѫтувашъ – качи се на единъ параходъ и, (ако) видишъ, че пълховетѣ излизатъ, бѣгатъ, на този параходъ не се качвай. Пълховетѣ знаятъ. Видишъ ли нѣкой параходъ като дойде, (че) пълховетѣ влизатъ въ парахода – влѣзъ и ти. Дето влизатъ пълховетѣ, влѣзъ и ти.
към беседата >>
Казалъ нѣкой, че станало земетресение, както били събрани въ градската църква „Св.Никола“, но се затварятъ вратитѣ и 19 души били смакчани отдолу.
Когато оная вечерь англичанитѣ пущаха своитѣ ракети съ парашутъ, (нѣкои) казватъ: „Каква хубава звезда, като пентаграмъ“, около петь минути освѣтява цѣлото мѣсто наоколо, да видятъ намѣсто ли сѫ хвърлили бомбитѣ или не. Нѣкой пѫть въ васъ такива парашути, като се запалятъ въ васъ, отъ чернитѣ братя искатъ да видятъ нѣкакъвъ обектъ – да хвърлятъ нѣкаква бомба. Сега, презъ тази седмица, (нѣкои) се събиратъ да се молятъ. Като се даде тревога, какъ ще се молятъ, кажете? Преди години въ Варна презъ тази, страстната седмица стана единъ случай.
Казалъ нѣкой, че станало земетресение, както били събрани въ градската църква „Св.Никола“, но се затварятъ вратитѣ и 19 души били смакчани отдолу.
Като се натрупали всичкитѣ хора, не могатъ да излѣзатъ. 19 души умрѣха. Като казали, че има земетресение, всички бѣгатъ, да не би да се събори църквата. После имаше 10 ковчези. Презъ тази седмица стана това.
към беседата >>
Казвамъ: Излишно безпокойство.
Азъ ще ви дамъ нѣколко правила. Сутриньта гледамъ птичкитѣ пѣятъ, гургулицитѣ гугуцатъ, петлитѣ кукуригатъ, казватъ: „Какво ще бѫде? “ Казвамъ: Много добре ще бѫде. Че и тѣ слушатъ този шумъ, седятъ спокойно. Каква ще бѫде тази работа?
Казвамъ: Излишно безпокойство.
Ако искашъ да пѫтувашъ отъ България за Америка, искашъ да пѫтувашъ – качи се на единъ параходъ и, (ако) видишъ, че пълховетѣ излизатъ, бѣгатъ, на този параходъ не се качвай. Пълховетѣ знаятъ. Видишъ ли нѣкой параходъ като дойде, (че) пълховетѣ влизатъ въ парахода – влѣзъ и ти. Дето влизатъ пълховетѣ, влѣзъ и ти. Дето излизатъ пълховетѣ, излѣзъ и ти.
към беседата >>
Като се натрупали всичкитѣ хора, не могатъ да излѣзатъ.
Нѣкой пѫть въ васъ такива парашути, като се запалятъ въ васъ, отъ чернитѣ братя искатъ да видятъ нѣкакъвъ обектъ – да хвърлятъ нѣкаква бомба. Сега, презъ тази седмица, (нѣкои) се събиратъ да се молятъ. Като се даде тревога, какъ ще се молятъ, кажете? Преди години въ Варна презъ тази, страстната седмица стана единъ случай. Казалъ нѣкой, че станало земетресение, както били събрани въ градската църква „Св.Никола“, но се затварятъ вратитѣ и 19 души били смакчани отдолу.
Като се натрупали всичкитѣ хора, не могатъ да излѣзатъ.
19 души умрѣха. Като казали, че има земетресение, всички бѣгатъ, да не би да се събори църквата. После имаше 10 ковчези. Презъ тази седмица стана това. Казвамъ: Молишъ се, дойде една тревога, какво ще правишъ?
към беседата >>
Ако искашъ да пѫтувашъ отъ България за Америка, искашъ да пѫтувашъ – качи се на единъ параходъ и, (ако) видишъ, че пълховетѣ излизатъ, бѣгатъ, на този параходъ не се качвай.
Сутриньта гледамъ птичкитѣ пѣятъ, гургулицитѣ гугуцатъ, петлитѣ кукуригатъ, казватъ: „Какво ще бѫде? “ Казвамъ: Много добре ще бѫде. Че и тѣ слушатъ този шумъ, седятъ спокойно. Каква ще бѫде тази работа? Казвамъ: Излишно безпокойство.
Ако искашъ да пѫтувашъ отъ България за Америка, искашъ да пѫтувашъ – качи се на единъ параходъ и, (ако) видишъ, че пълховетѣ излизатъ, бѣгатъ, на този параходъ не се качвай.
Пълховетѣ знаятъ. Видишъ ли нѣкой параходъ като дойде, (че) пълховетѣ влизатъ въ парахода – влѣзъ и ти. Дето влизатъ пълховетѣ, влѣзъ и ти. Дето излизатъ пълховетѣ, излѣзъ и ти. Ти ще кажешъ: „Азъ ще слушамъ сега единъ плъхъ“.
към беседата >>
19 души умрѣха.
Сега, презъ тази седмица, (нѣкои) се събиратъ да се молятъ. Като се даде тревога, какъ ще се молятъ, кажете? Преди години въ Варна презъ тази, страстната седмица стана единъ случай. Казалъ нѣкой, че станало земетресение, както били събрани въ градската църква „Св.Никола“, но се затварятъ вратитѣ и 19 души били смакчани отдолу. Като се натрупали всичкитѣ хора, не могатъ да излѣзатъ.
19 души умрѣха.
Като казали, че има земетресение, всички бѣгатъ, да не би да се събори църквата. После имаше 10 ковчези. Презъ тази седмица стана това. Казвамъ: Молишъ се, дойде една тревога, какво ще правишъ? Вие досега сте имали вѫтрешни тревоги.
към беседата >>
Пълховетѣ знаятъ.
“ Казвамъ: Много добре ще бѫде. Че и тѣ слушатъ този шумъ, седятъ спокойно. Каква ще бѫде тази работа? Казвамъ: Излишно безпокойство. Ако искашъ да пѫтувашъ отъ България за Америка, искашъ да пѫтувашъ – качи се на единъ параходъ и, (ако) видишъ, че пълховетѣ излизатъ, бѣгатъ, на този параходъ не се качвай.
Пълховетѣ знаятъ.
Видишъ ли нѣкой параходъ като дойде, (че) пълховетѣ влизатъ въ парахода – влѣзъ и ти. Дето влизатъ пълховетѣ, влѣзъ и ти. Дето излизатъ пълховетѣ, излѣзъ и ти. Ти ще кажешъ: „Азъ ще слушамъ сега единъ плъхъ“. Дето бѣга пълха, бѣгай и ти.
към беседата >>
Като казали, че има земетресение, всички бѣгатъ, да не би да се събори църквата.
Като се даде тревога, какъ ще се молятъ, кажете? Преди години въ Варна презъ тази, страстната седмица стана единъ случай. Казалъ нѣкой, че станало земетресение, както били събрани въ градската църква „Св.Никола“, но се затварятъ вратитѣ и 19 души били смакчани отдолу. Като се натрупали всичкитѣ хора, не могатъ да излѣзатъ. 19 души умрѣха.
Като казали, че има земетресение, всички бѣгатъ, да не би да се събори църквата.
После имаше 10 ковчези. Презъ тази седмица стана това. Казвамъ: Молишъ се, дойде една тревога, какво ще правишъ? Вие досега сте имали вѫтрешни тревоги. На какво се дължатъ?
към беседата >>
Видишъ ли нѣкой параходъ като дойде, (че) пълховетѣ влизатъ въ парахода – влѣзъ и ти.
Че и тѣ слушатъ този шумъ, седятъ спокойно. Каква ще бѫде тази работа? Казвамъ: Излишно безпокойство. Ако искашъ да пѫтувашъ отъ България за Америка, искашъ да пѫтувашъ – качи се на единъ параходъ и, (ако) видишъ, че пълховетѣ излизатъ, бѣгатъ, на този параходъ не се качвай. Пълховетѣ знаятъ.
Видишъ ли нѣкой параходъ като дойде, (че) пълховетѣ влизатъ въ парахода – влѣзъ и ти.
Дето влизатъ пълховетѣ, влѣзъ и ти. Дето излизатъ пълховетѣ, излѣзъ и ти. Ти ще кажешъ: „Азъ ще слушамъ сега единъ плъхъ“. Дето бѣга пълха, бѣгай и ти. Тамъ дето влиза пълха да се крие, влѣзъ и ти.
към беседата >>
После имаше 10 ковчези.
Преди години въ Варна презъ тази, страстната седмица стана единъ случай. Казалъ нѣкой, че станало земетресение, както били събрани въ градската църква „Св.Никола“, но се затварятъ вратитѣ и 19 души били смакчани отдолу. Като се натрупали всичкитѣ хора, не могатъ да излѣзатъ. 19 души умрѣха. Като казали, че има земетресение, всички бѣгатъ, да не би да се събори църквата.
После имаше 10 ковчези.
Презъ тази седмица стана това. Казвамъ: Молишъ се, дойде една тревога, какво ще правишъ? Вие досега сте имали вѫтрешни тревоги. На какво се дължатъ? Имате една вѫтрешна тревога – сѫщото нѣщо е.
към беседата >>
Дето влизатъ пълховетѣ, влѣзъ и ти.
Каква ще бѫде тази работа? Казвамъ: Излишно безпокойство. Ако искашъ да пѫтувашъ отъ България за Америка, искашъ да пѫтувашъ – качи се на единъ параходъ и, (ако) видишъ, че пълховетѣ излизатъ, бѣгатъ, на този параходъ не се качвай. Пълховетѣ знаятъ. Видишъ ли нѣкой параходъ като дойде, (че) пълховетѣ влизатъ въ парахода – влѣзъ и ти.
Дето влизатъ пълховетѣ, влѣзъ и ти.
Дето излизатъ пълховетѣ, излѣзъ и ти. Ти ще кажешъ: „Азъ ще слушамъ сега единъ плъхъ“. Дето бѣга пълха, бѣгай и ти. Тамъ дето влиза пълха да се крие, влѣзъ и ти. Азъ ще ви преведа примѣра, когато стана земетресението въ Търново.
към беседата >>
Презъ тази седмица стана това.
Казалъ нѣкой, че станало земетресение, както били събрани въ градската църква „Св.Никола“, но се затварятъ вратитѣ и 19 души били смакчани отдолу. Като се натрупали всичкитѣ хора, не могатъ да излѣзатъ. 19 души умрѣха. Като казали, че има земетресение, всички бѣгатъ, да не би да се събори църквата. После имаше 10 ковчези.
Презъ тази седмица стана това.
Казвамъ: Молишъ се, дойде една тревога, какво ще правишъ? Вие досега сте имали вѫтрешни тревоги. На какво се дължатъ? Имате една вѫтрешна тревога – сѫщото нѣщо е. Трѣбва да бѫдете свързани съ Бога.
към беседата >>
Дето излизатъ пълховетѣ, излѣзъ и ти.
Казвамъ: Излишно безпокойство. Ако искашъ да пѫтувашъ отъ България за Америка, искашъ да пѫтувашъ – качи се на единъ параходъ и, (ако) видишъ, че пълховетѣ излизатъ, бѣгатъ, на този параходъ не се качвай. Пълховетѣ знаятъ. Видишъ ли нѣкой параходъ като дойде, (че) пълховетѣ влизатъ въ парахода – влѣзъ и ти. Дето влизатъ пълховетѣ, влѣзъ и ти.
Дето излизатъ пълховетѣ, излѣзъ и ти.
Ти ще кажешъ: „Азъ ще слушамъ сега единъ плъхъ“. Дето бѣга пълха, бѣгай и ти. Тамъ дето влиза пълха да се крие, влѣзъ и ти. Азъ ще ви преведа примѣра, когато стана земетресението въ Търново. Казвамъ да ида, да видя приятелитѣ тамъ.
към беседата >>
Казвамъ: Молишъ се, дойде една тревога, какво ще правишъ?
Като се натрупали всичкитѣ хора, не могатъ да излѣзатъ. 19 души умрѣха. Като казали, че има земетресение, всички бѣгатъ, да не би да се събори църквата. После имаше 10 ковчези. Презъ тази седмица стана това.
Казвамъ: Молишъ се, дойде една тревога, какво ще правишъ?
Вие досега сте имали вѫтрешни тревоги. На какво се дължатъ? Имате една вѫтрешна тревога – сѫщото нѣщо е. Трѣбва да бѫдете свързани съ Бога. Какво ще стане?
към беседата >>
Ти ще кажешъ: „Азъ ще слушамъ сега единъ плъхъ“.
Ако искашъ да пѫтувашъ отъ България за Америка, искашъ да пѫтувашъ – качи се на единъ параходъ и, (ако) видишъ, че пълховетѣ излизатъ, бѣгатъ, на този параходъ не се качвай. Пълховетѣ знаятъ. Видишъ ли нѣкой параходъ като дойде, (че) пълховетѣ влизатъ въ парахода – влѣзъ и ти. Дето влизатъ пълховетѣ, влѣзъ и ти. Дето излизатъ пълховетѣ, излѣзъ и ти.
Ти ще кажешъ: „Азъ ще слушамъ сега единъ плъхъ“.
Дето бѣга пълха, бѣгай и ти. Тамъ дето влиза пълха да се крие, влѣзъ и ти. Азъ ще ви преведа примѣра, когато стана земетресението въ Търново. Казвамъ да ида, да видя приятелитѣ тамъ. Още като влизамъ въ града, виждамъ една човѣшка атмосфера.
към беседата >>
Вие досега сте имали вѫтрешни тревоги.
19 души умрѣха. Като казали, че има земетресение, всички бѣгатъ, да не би да се събори църквата. После имаше 10 ковчези. Презъ тази седмица стана това. Казвамъ: Молишъ се, дойде една тревога, какво ще правишъ?
Вие досега сте имали вѫтрешни тревоги.
На какво се дължатъ? Имате една вѫтрешна тревога – сѫщото нѣщо е. Трѣбва да бѫдете свързани съ Бога. Какво ще стане? Ще стане туй, което никога не е ставало.
към беседата >>
Дето бѣга пълха, бѣгай и ти.
Пълховетѣ знаятъ. Видишъ ли нѣкой параходъ като дойде, (че) пълховетѣ влизатъ въ парахода – влѣзъ и ти. Дето влизатъ пълховетѣ, влѣзъ и ти. Дето излизатъ пълховетѣ, излѣзъ и ти. Ти ще кажешъ: „Азъ ще слушамъ сега единъ плъхъ“.
Дето бѣга пълха, бѣгай и ти.
Тамъ дето влиза пълха да се крие, влѣзъ и ти. Азъ ще ви преведа примѣра, когато стана земетресението въ Търново. Казвамъ да ида, да видя приятелитѣ тамъ. Още като влизамъ въ града, виждамъ една човѣшка атмосфера. Виждамъ сѫщо, че кучетата лаятъ, петлитѣ кукуригатъ, всички птички пѣятъ.
към беседата >>
На какво се дължатъ?
Като казали, че има земетресение, всички бѣгатъ, да не би да се събори църквата. После имаше 10 ковчези. Презъ тази седмица стана това. Казвамъ: Молишъ се, дойде една тревога, какво ще правишъ? Вие досега сте имали вѫтрешни тревоги.
На какво се дължатъ?
Имате една вѫтрешна тревога – сѫщото нѣщо е. Трѣбва да бѫдете свързани съ Бога. Какво ще стане? Ще стане туй, което никога не е ставало. Какво ще стане съ змията, която е облѣчена съ стари дрехи?
към беседата >>
Тамъ дето влиза пълха да се крие, влѣзъ и ти.
Видишъ ли нѣкой параходъ като дойде, (че) пълховетѣ влизатъ въ парахода – влѣзъ и ти. Дето влизатъ пълховетѣ, влѣзъ и ти. Дето излизатъ пълховетѣ, излѣзъ и ти. Ти ще кажешъ: „Азъ ще слушамъ сега единъ плъхъ“. Дето бѣга пълха, бѣгай и ти.
Тамъ дето влиза пълха да се крие, влѣзъ и ти.
Азъ ще ви преведа примѣра, когато стана земетресението въ Търново. Казвамъ да ида, да видя приятелитѣ тамъ. Още като влизамъ въ града, виждамъ една човѣшка атмосфера. Виждамъ сѫщо, че кучетата лаятъ, петлитѣ кукуригатъ, всички птички пѣятъ. Като влизамъ въ Търново, пророци – колкото искашъ.
към беседата >>
Имате една вѫтрешна тревога – сѫщото нѣщо е.
После имаше 10 ковчези. Презъ тази седмица стана това. Казвамъ: Молишъ се, дойде една тревога, какво ще правишъ? Вие досега сте имали вѫтрешни тревоги. На какво се дължатъ?
Имате една вѫтрешна тревога – сѫщото нѣщо е.
Трѣбва да бѫдете свързани съ Бога. Какво ще стане? Ще стане туй, което никога не е ставало. Какво ще стане съ змията, която е облѣчена съ стари дрехи? Дойде змията на нѣкое тѣсно мѣсто, дрехата я изпуща и остане съ новата.
към беседата >>
Азъ ще ви преведа примѣра, когато стана земетресението въ Търново.
Дето влизатъ пълховетѣ, влѣзъ и ти. Дето излизатъ пълховетѣ, излѣзъ и ти. Ти ще кажешъ: „Азъ ще слушамъ сега единъ плъхъ“. Дето бѣга пълха, бѣгай и ти. Тамъ дето влиза пълха да се крие, влѣзъ и ти.
Азъ ще ви преведа примѣра, когато стана земетресението въ Търново.
Казвамъ да ида, да видя приятелитѣ тамъ. Още като влизамъ въ града, виждамъ една човѣшка атмосфера. Виждамъ сѫщо, че кучетата лаятъ, петлитѣ кукуригатъ, всички птички пѣятъ. Като влизамъ въ Търново, пророци – колкото искашъ. Единъ казалъ „това ще стане, онова ще стане“, пророкуватъ.
към беседата >>
Трѣбва да бѫдете свързани съ Бога.
Презъ тази седмица стана това. Казвамъ: Молишъ се, дойде една тревога, какво ще правишъ? Вие досега сте имали вѫтрешни тревоги. На какво се дължатъ? Имате една вѫтрешна тревога – сѫщото нѣщо е.
Трѣбва да бѫдете свързани съ Бога.
Какво ще стане? Ще стане туй, което никога не е ставало. Какво ще стане съ змията, която е облѣчена съ стари дрехи? Дойде змията на нѣкое тѣсно мѣсто, дрехата я изпуща и остане съ новата. Тя живѣе споредъ Христовото учение.
към беседата >>
Казвамъ да ида, да видя приятелитѣ тамъ.
Дето излизатъ пълховетѣ, излѣзъ и ти. Ти ще кажешъ: „Азъ ще слушамъ сега единъ плъхъ“. Дето бѣга пълха, бѣгай и ти. Тамъ дето влиза пълха да се крие, влѣзъ и ти. Азъ ще ви преведа примѣра, когато стана земетресението въ Търново.
Казвамъ да ида, да видя приятелитѣ тамъ.
Още като влизамъ въ града, виждамъ една човѣшка атмосфера. Виждамъ сѫщо, че кучетата лаятъ, петлитѣ кукуригатъ, всички птички пѣятъ. Като влизамъ въ Търново, пророци – колкото искашъ. Единъ казалъ „това ще стане, онова ще стане“, пророкуватъ. Като влизамъ, всичкитѣ на палатки.
към беседата >>
Какво ще стане?
Казвамъ: Молишъ се, дойде една тревога, какво ще правишъ? Вие досега сте имали вѫтрешни тревоги. На какво се дължатъ? Имате една вѫтрешна тревога – сѫщото нѣщо е. Трѣбва да бѫдете свързани съ Бога.
Какво ще стане?
Ще стане туй, което никога не е ставало. Какво ще стане съ змията, която е облѣчена съ стари дрехи? Дойде змията на нѣкое тѣсно мѣсто, дрехата я изпуща и остане съ новата. Тя живѣе споредъ Христовото учение. Който има две дрехи, едната да даде.
към беседата >>
Още като влизамъ въ града, виждамъ една човѣшка атмосфера.
Ти ще кажешъ: „Азъ ще слушамъ сега единъ плъхъ“. Дето бѣга пълха, бѣгай и ти. Тамъ дето влиза пълха да се крие, влѣзъ и ти. Азъ ще ви преведа примѣра, когато стана земетресението въ Търново. Казвамъ да ида, да видя приятелитѣ тамъ.
Още като влизамъ въ града, виждамъ една човѣшка атмосфера.
Виждамъ сѫщо, че кучетата лаятъ, петлитѣ кукуригатъ, всички птички пѣятъ. Като влизамъ въ Търново, пророци – колкото искашъ. Единъ казалъ „това ще стане, онова ще стане“, пророкуватъ. Като влизамъ, всичкитѣ на палатки. Казва ми една сестра: „Учителю, да влѣзете въ палатката“.
към беседата >>
Ще стане туй, което никога не е ставало.
Вие досега сте имали вѫтрешни тревоги. На какво се дължатъ? Имате една вѫтрешна тревога – сѫщото нѣщо е. Трѣбва да бѫдете свързани съ Бога. Какво ще стане?
Ще стане туй, което никога не е ставало.
Какво ще стане съ змията, която е облѣчена съ стари дрехи? Дойде змията на нѣкое тѣсно мѣсто, дрехата я изпуща и остане съ новата. Тя живѣе споредъ Христовото учение. Който има две дрехи, едната да даде. Змията казва: „Постѫпвамъ споредъ това учение“.
към беседата >>
Виждамъ сѫщо, че кучетата лаятъ, петлитѣ кукуригатъ, всички птички пѣятъ.
Дето бѣга пълха, бѣгай и ти. Тамъ дето влиза пълха да се крие, влѣзъ и ти. Азъ ще ви преведа примѣра, когато стана земетресението въ Търново. Казвамъ да ида, да видя приятелитѣ тамъ. Още като влизамъ въ града, виждамъ една човѣшка атмосфера.
Виждамъ сѫщо, че кучетата лаятъ, петлитѣ кукуригатъ, всички птички пѣятъ.
Като влизамъ въ Търново, пророци – колкото искашъ. Единъ казалъ „това ще стане, онова ще стане“, пророкуватъ. Като влизамъ, всичкитѣ на палатки. Казва ми една сестра: „Учителю, да влѣзете въ палатката“. Казвамъ: Турете ми въ кѫщи леглото.
към беседата >>
Какво ще стане съ змията, която е облѣчена съ стари дрехи?
На какво се дължатъ? Имате една вѫтрешна тревога – сѫщото нѣщо е. Трѣбва да бѫдете свързани съ Бога. Какво ще стане? Ще стане туй, което никога не е ставало.
Какво ще стане съ змията, която е облѣчена съ стари дрехи?
Дойде змията на нѣкое тѣсно мѣсто, дрехата я изпуща и остане съ новата. Тя живѣе споредъ Христовото учение. Който има две дрехи, едната да даде. Змията казва: „Постѫпвамъ споредъ това учение“. Отдолу новата се е образувала.
към беседата >>
Като влизамъ въ Търново, пророци – колкото искашъ.
Тамъ дето влиза пълха да се крие, влѣзъ и ти. Азъ ще ви преведа примѣра, когато стана земетресението въ Търново. Казвамъ да ида, да видя приятелитѣ тамъ. Още като влизамъ въ града, виждамъ една човѣшка атмосфера. Виждамъ сѫщо, че кучетата лаятъ, петлитѣ кукуригатъ, всички птички пѣятъ.
Като влизамъ въ Търново, пророци – колкото искашъ.
Единъ казалъ „това ще стане, онова ще стане“, пророкуватъ. Като влизамъ, всичкитѣ на палатки. Казва ми една сестра: „Учителю, да влѣзете въ палатката“. Казвамъ: Турете ми въ кѫщи леглото. – „Ще се събори кѫщата, предсказватъ тукъ“.
към беседата >>
Дойде змията на нѣкое тѣсно мѣсто, дрехата я изпуща и остане съ новата.
Имате една вѫтрешна тревога – сѫщото нѣщо е. Трѣбва да бѫдете свързани съ Бога. Какво ще стане? Ще стане туй, което никога не е ставало. Какво ще стане съ змията, която е облѣчена съ стари дрехи?
Дойде змията на нѣкое тѣсно мѣсто, дрехата я изпуща и остане съ новата.
Тя живѣе споредъ Христовото учение. Който има две дрехи, едната да даде. Змията казва: „Постѫпвамъ споредъ това учение“. Отдолу новата се е образувала. Като дойде – старата змийска дреха, съ която била облѣчена, цѣлата се изхлузва.
към беседата >>
Единъ казалъ „това ще стане, онова ще стане“, пророкуватъ.
Азъ ще ви преведа примѣра, когато стана земетресението въ Търново. Казвамъ да ида, да видя приятелитѣ тамъ. Още като влизамъ въ града, виждамъ една човѣшка атмосфера. Виждамъ сѫщо, че кучетата лаятъ, петлитѣ кукуригатъ, всички птички пѣятъ. Като влизамъ въ Търново, пророци – колкото искашъ.
Единъ казалъ „това ще стане, онова ще стане“, пророкуватъ.
Като влизамъ, всичкитѣ на палатки. Казва ми една сестра: „Учителю, да влѣзете въ палатката“. Казвамъ: Турете ми въ кѫщи леглото. – „Ще се събори кѫщата, предсказватъ тукъ“. Казвамъ: Азъ като влѣзохъ, два вида пророци видѣхъ.
към беседата >>
Тя живѣе споредъ Христовото учение.
Трѣбва да бѫдете свързани съ Бога. Какво ще стане? Ще стане туй, което никога не е ставало. Какво ще стане съ змията, която е облѣчена съ стари дрехи? Дойде змията на нѣкое тѣсно мѣсто, дрехата я изпуща и остане съ новата.
Тя живѣе споредъ Христовото учение.
Който има две дрехи, едната да даде. Змията казва: „Постѫпвамъ споредъ това учение“. Отдолу новата се е образувала. Като дойде – старата змийска дреха, съ която била облѣчена, цѣлата се изхлузва. Мнозина намиратъ тия дрехи и съ нея обличатъ бастунчета.
към беседата >>
Като влизамъ, всичкитѣ на палатки.
Казвамъ да ида, да видя приятелитѣ тамъ. Още като влизамъ въ града, виждамъ една човѣшка атмосфера. Виждамъ сѫщо, че кучетата лаятъ, петлитѣ кукуригатъ, всички птички пѣятъ. Като влизамъ въ Търново, пророци – колкото искашъ. Единъ казалъ „това ще стане, онова ще стане“, пророкуватъ.
Като влизамъ, всичкитѣ на палатки.
Казва ми една сестра: „Учителю, да влѣзете въ палатката“. Казвамъ: Турете ми въ кѫщи леглото. – „Ще се събори кѫщата, предсказватъ тукъ“. Казвамъ: Азъ като влѣзохъ, два вида пророци видѣхъ. Каквото казватъ първитѣ, всичко ще бѫде.
към беседата >>
Който има две дрехи, едната да даде.
Какво ще стане? Ще стане туй, което никога не е ставало. Какво ще стане съ змията, която е облѣчена съ стари дрехи? Дойде змията на нѣкое тѣсно мѣсто, дрехата я изпуща и остане съ новата. Тя живѣе споредъ Христовото учение.
Който има две дрехи, едната да даде.
Змията казва: „Постѫпвамъ споредъ това учение“. Отдолу новата се е образувала. Като дойде – старата змийска дреха, съ която била облѣчена, цѣлата се изхлузва. Мнозина намиратъ тия дрехи и съ нея обличатъ бастунчета. Казвамъ: Сега трѣбва да се съблѣчемъ отъ разнитѣ стари навици, стари мисли.
към беседата >>
Казва ми една сестра: „Учителю, да влѣзете въ палатката“.
Още като влизамъ въ града, виждамъ една човѣшка атмосфера. Виждамъ сѫщо, че кучетата лаятъ, петлитѣ кукуригатъ, всички птички пѣятъ. Като влизамъ въ Търново, пророци – колкото искашъ. Единъ казалъ „това ще стане, онова ще стане“, пророкуватъ. Като влизамъ, всичкитѣ на палатки.
Казва ми една сестра: „Учителю, да влѣзете въ палатката“.
Казвамъ: Турете ми въ кѫщи леглото. – „Ще се събори кѫщата, предсказватъ тукъ“. Казвамъ: Азъ като влѣзохъ, два вида пророци видѣхъ. Каквото казватъ първитѣ, всичко ще бѫде. Тѣ казватъ: „Каквото бѣше – мина“.
към беседата >>
Змията казва: „Постѫпвамъ споредъ това учение“.
Ще стане туй, което никога не е ставало. Какво ще стане съ змията, която е облѣчена съ стари дрехи? Дойде змията на нѣкое тѣсно мѣсто, дрехата я изпуща и остане съ новата. Тя живѣе споредъ Христовото учение. Който има две дрехи, едната да даде.
Змията казва: „Постѫпвамъ споредъ това учение“.
Отдолу новата се е образувала. Като дойде – старата змийска дреха, съ която била облѣчена, цѣлата се изхлузва. Мнозина намиратъ тия дрехи и съ нея обличатъ бастунчета. Казвамъ: Сега трѣбва да се съблѣчемъ отъ разнитѣ стари навици, стари мисли. Какво ще стане?
към беседата >>
Казвамъ: Турете ми въ кѫщи леглото.
Виждамъ сѫщо, че кучетата лаятъ, петлитѣ кукуригатъ, всички птички пѣятъ. Като влизамъ въ Търново, пророци – колкото искашъ. Единъ казалъ „това ще стане, онова ще стане“, пророкуватъ. Като влизамъ, всичкитѣ на палатки. Казва ми една сестра: „Учителю, да влѣзете въ палатката“.
Казвамъ: Турете ми въ кѫщи леглото.
– „Ще се събори кѫщата, предсказватъ тукъ“. Казвамъ: Азъ като влѣзохъ, два вида пророци видѣхъ. Каквото казватъ първитѣ, всичко ще бѫде. Тѣ казватъ: „Каквото бѣше – мина“. Другитѣ, които се изплашили, казватъ, че ще потъне Търново, ще се разруши.
към беседата >>
Отдолу новата се е образувала.
Какво ще стане съ змията, която е облѣчена съ стари дрехи? Дойде змията на нѣкое тѣсно мѣсто, дрехата я изпуща и остане съ новата. Тя живѣе споредъ Христовото учение. Който има две дрехи, едната да даде. Змията казва: „Постѫпвамъ споредъ това учение“.
Отдолу новата се е образувала.
Като дойде – старата змийска дреха, съ която била облѣчена, цѣлата се изхлузва. Мнозина намиратъ тия дрехи и съ нея обличатъ бастунчета. Казвамъ: Сега трѣбва да се съблѣчемъ отъ разнитѣ стари навици, стари мисли. Какво ще стане? Какво ще стане?
към беседата >>
– „Ще се събори кѫщата, предсказватъ тукъ“.
Като влизамъ въ Търново, пророци – колкото искашъ. Единъ казалъ „това ще стане, онова ще стане“, пророкуватъ. Като влизамъ, всичкитѣ на палатки. Казва ми една сестра: „Учителю, да влѣзете въ палатката“. Казвамъ: Турете ми въ кѫщи леглото.
– „Ще се събори кѫщата, предсказватъ тукъ“.
Казвамъ: Азъ като влѣзохъ, два вида пророци видѣхъ. Каквото казватъ първитѣ, всичко ще бѫде. Тѣ казватъ: „Каквото бѣше – мина“. Другитѣ, които се изплашили, казватъ, че ще потъне Търново, ще се разруши. Казвамъ: То е минало вече.
към беседата >>
Като дойде – старата змийска дреха, съ която била облѣчена, цѣлата се изхлузва.
Дойде змията на нѣкое тѣсно мѣсто, дрехата я изпуща и остане съ новата. Тя живѣе споредъ Христовото учение. Който има две дрехи, едната да даде. Змията казва: „Постѫпвамъ споредъ това учение“. Отдолу новата се е образувала.
Като дойде – старата змийска дреха, съ която била облѣчена, цѣлата се изхлузва.
Мнозина намиратъ тия дрехи и съ нея обличатъ бастунчета. Казвамъ: Сега трѣбва да се съблѣчемъ отъ разнитѣ стари навици, стари мисли. Какво ще стане? Какво ще стане? Христосъ казва: „Ако те съблазни окото ти, извади го“.
към беседата >>
Казвамъ: Азъ като влѣзохъ, два вида пророци видѣхъ.
Единъ казалъ „това ще стане, онова ще стане“, пророкуватъ. Като влизамъ, всичкитѣ на палатки. Казва ми една сестра: „Учителю, да влѣзете въ палатката“. Казвамъ: Турете ми въ кѫщи леглото. – „Ще се събори кѫщата, предсказватъ тукъ“.
Казвамъ: Азъ като влѣзохъ, два вида пророци видѣхъ.
Каквото казватъ първитѣ, всичко ще бѫде. Тѣ казватъ: „Каквото бѣше – мина“. Другитѣ, които се изплашили, казватъ, че ще потъне Търново, ще се разруши. Казвамъ: То е минало вече. Казва Писанието: „Като видите всичко онова, което става, да знаете, че е наближилъ часътъ на вашето избавление“.
към беседата >>
Мнозина намиратъ тия дрехи и съ нея обличатъ бастунчета.
Тя живѣе споредъ Христовото учение. Който има две дрехи, едната да даде. Змията казва: „Постѫпвамъ споредъ това учение“. Отдолу новата се е образувала. Като дойде – старата змийска дреха, съ която била облѣчена, цѣлата се изхлузва.
Мнозина намиратъ тия дрехи и съ нея обличатъ бастунчета.
Казвамъ: Сега трѣбва да се съблѣчемъ отъ разнитѣ стари навици, стари мисли. Какво ще стане? Какво ще стане? Христосъ казва: „Ако те съблазни окото ти, извади го“. Какъ да си извади окото?
към беседата >>
Каквото казватъ първитѣ, всичко ще бѫде.
Като влизамъ, всичкитѣ на палатки. Казва ми една сестра: „Учителю, да влѣзете въ палатката“. Казвамъ: Турете ми въ кѫщи леглото. – „Ще се събори кѫщата, предсказватъ тукъ“. Казвамъ: Азъ като влѣзохъ, два вида пророци видѣхъ.
Каквото казватъ първитѣ, всичко ще бѫде.
Тѣ казватъ: „Каквото бѣше – мина“. Другитѣ, които се изплашили, казватъ, че ще потъне Търново, ще се разруши. Казвамъ: То е минало вече. Казва Писанието: „Като видите всичко онова, което става, да знаете, че е наближилъ часътъ на вашето избавление“. То е вѫтрешна свѣтлина.
към беседата >>
Казвамъ: Сега трѣбва да се съблѣчемъ отъ разнитѣ стари навици, стари мисли.
Който има две дрехи, едната да даде. Змията казва: „Постѫпвамъ споредъ това учение“. Отдолу новата се е образувала. Като дойде – старата змийска дреха, съ която била облѣчена, цѣлата се изхлузва. Мнозина намиратъ тия дрехи и съ нея обличатъ бастунчета.
Казвамъ: Сега трѣбва да се съблѣчемъ отъ разнитѣ стари навици, стари мисли.
Какво ще стане? Какво ще стане? Христосъ казва: „Ако те съблазни окото ти, извади го“. Какъ да си извади окото? Ами ако сега, както е война, ако ти извадятъ окото, нѣкое парче отъ засада те удари и ти извади окото?
към беседата >>
Тѣ казватъ: „Каквото бѣше – мина“.
Казва ми една сестра: „Учителю, да влѣзете въ палатката“. Казвамъ: Турете ми въ кѫщи леглото. – „Ще се събори кѫщата, предсказватъ тукъ“. Казвамъ: Азъ като влѣзохъ, два вида пророци видѣхъ. Каквото казватъ първитѣ, всичко ще бѫде.
Тѣ казватъ: „Каквото бѣше – мина“.
Другитѣ, които се изплашили, казватъ, че ще потъне Търново, ще се разруши. Казвамъ: То е минало вече. Казва Писанието: „Като видите всичко онова, което става, да знаете, че е наближилъ часътъ на вашето избавление“. То е вѫтрешна свѣтлина. Богъ се проявява.
към беседата >>
Какво ще стане?
Змията казва: „Постѫпвамъ споредъ това учение“. Отдолу новата се е образувала. Като дойде – старата змийска дреха, съ която била облѣчена, цѣлата се изхлузва. Мнозина намиратъ тия дрехи и съ нея обличатъ бастунчета. Казвамъ: Сега трѣбва да се съблѣчемъ отъ разнитѣ стари навици, стари мисли.
Какво ще стане?
Какво ще стане? Христосъ казва: „Ако те съблазни окото ти, извади го“. Какъ да си извади окото? Ами ако сега, както е война, ако ти извадятъ окото, нѣкое парче отъ засада те удари и ти извади окото? Единъ германски офицеръ така му извадили сега, въ войната, окото и той благодари, че не сѫ дветѣ.
към беседата >>
Другитѣ, които се изплашили, казватъ, че ще потъне Търново, ще се разруши.
Казвамъ: Турете ми въ кѫщи леглото. – „Ще се събори кѫщата, предсказватъ тукъ“. Казвамъ: Азъ като влѣзохъ, два вида пророци видѣхъ. Каквото казватъ първитѣ, всичко ще бѫде. Тѣ казватъ: „Каквото бѣше – мина“.
Другитѣ, които се изплашили, казватъ, че ще потъне Търново, ще се разруши.
Казвамъ: То е минало вече. Казва Писанието: „Като видите всичко онова, което става, да знаете, че е наближилъ часътъ на вашето избавление“. То е вѫтрешна свѣтлина. Богъ се проявява. Ние сме като своенравни деца, искаме да си уредимъ живота, тъй както Богъ не иска.
към беседата >>
Какво ще стане?
Отдолу новата се е образувала. Като дойде – старата змийска дреха, съ която била облѣчена, цѣлата се изхлузва. Мнозина намиратъ тия дрехи и съ нея обличатъ бастунчета. Казвамъ: Сега трѣбва да се съблѣчемъ отъ разнитѣ стари навици, стари мисли. Какво ще стане?
Какво ще стане?
Христосъ казва: „Ако те съблазни окото ти, извади го“. Какъ да си извади окото? Ами ако сега, както е война, ако ти извадятъ окото, нѣкое парче отъ засада те удари и ти извади окото? Единъ германски офицеръ така му извадили сега, въ войната, окото и той благодари, че не сѫ дветѣ. Като те удари едно парче и ти извади окото, какво ще правишъ?
към беседата >>
Казвамъ: То е минало вече.
– „Ще се събори кѫщата, предсказватъ тукъ“. Казвамъ: Азъ като влѣзохъ, два вида пророци видѣхъ. Каквото казватъ първитѣ, всичко ще бѫде. Тѣ казватъ: „Каквото бѣше – мина“. Другитѣ, които се изплашили, казватъ, че ще потъне Търново, ще се разруши.
Казвамъ: То е минало вече.
Казва Писанието: „Като видите всичко онова, което става, да знаете, че е наближилъ часътъ на вашето избавление“. То е вѫтрешна свѣтлина. Богъ се проявява. Ние сме като своенравни деца, искаме да си уредимъ живота, тъй както Богъ не иска. Богъ ни е пратилъ и е предвидилъ всички да станемъ умни, да станемъ добри и да станемъ силни.
към беседата >>
Христосъ казва: „Ако те съблазни окото ти, извади го“.
Като дойде – старата змийска дреха, съ която била облѣчена, цѣлата се изхлузва. Мнозина намиратъ тия дрехи и съ нея обличатъ бастунчета. Казвамъ: Сега трѣбва да се съблѣчемъ отъ разнитѣ стари навици, стари мисли. Какво ще стане? Какво ще стане?
Христосъ казва: „Ако те съблазни окото ти, извади го“.
Какъ да си извади окото? Ами ако сега, както е война, ако ти извадятъ окото, нѣкое парче отъ засада те удари и ти извади окото? Единъ германски офицеръ така му извадили сега, въ войната, окото и той благодари, че не сѫ дветѣ. Като те удари едно парче и ти извади окото, какво ще правишъ? Сега мнозина отъ васъ имате по две очи и сте недоволни пакъ.
към беседата >>
Казва Писанието: „Като видите всичко онова, което става, да знаете, че е наближилъ часътъ на вашето избавление“.
Казвамъ: Азъ като влѣзохъ, два вида пророци видѣхъ. Каквото казватъ първитѣ, всичко ще бѫде. Тѣ казватъ: „Каквото бѣше – мина“. Другитѣ, които се изплашили, казватъ, че ще потъне Търново, ще се разруши. Казвамъ: То е минало вече.
Казва Писанието: „Като видите всичко онова, което става, да знаете, че е наближилъ часътъ на вашето избавление“.
То е вѫтрешна свѣтлина. Богъ се проявява. Ние сме като своенравни деца, искаме да си уредимъ живота, тъй както Богъ не иска. Богъ ни е пратилъ и е предвидилъ всички да станемъ умни, да станемъ добри и да станемъ силни. Затова ни е пратилъ на земята.
към беседата >>
Какъ да си извади окото?
Мнозина намиратъ тия дрехи и съ нея обличатъ бастунчета. Казвамъ: Сега трѣбва да се съблѣчемъ отъ разнитѣ стари навици, стари мисли. Какво ще стане? Какво ще стане? Христосъ казва: „Ако те съблазни окото ти, извади го“.
Какъ да си извади окото?
Ами ако сега, както е война, ако ти извадятъ окото, нѣкое парче отъ засада те удари и ти извади окото? Единъ германски офицеръ така му извадили сега, въ войната, окото и той благодари, че не сѫ дветѣ. Като те удари едно парче и ти извади окото, какво ще правишъ? Сега мнозина отъ васъ имате по две очи и сте недоволни пакъ. Онзи съ едно око останалъ и пакъ е доволенъ, благодаренъ.
към беседата >>
То е вѫтрешна свѣтлина.
Каквото казватъ първитѣ, всичко ще бѫде. Тѣ казватъ: „Каквото бѣше – мина“. Другитѣ, които се изплашили, казватъ, че ще потъне Търново, ще се разруши. Казвамъ: То е минало вече. Казва Писанието: „Като видите всичко онова, което става, да знаете, че е наближилъ часътъ на вашето избавление“.
То е вѫтрешна свѣтлина.
Богъ се проявява. Ние сме като своенравни деца, искаме да си уредимъ живота, тъй както Богъ не иска. Богъ ни е пратилъ и е предвидилъ всички да станемъ умни, да станемъ добри и да станемъ силни. Затова ни е пратилъ на земята. Слабитѣ седятъ и казватъ: „Елате да си поживѣемъ“.
към беседата >>
Ами ако сега, както е война, ако ти извадятъ окото, нѣкое парче отъ засада те удари и ти извади окото?
Казвамъ: Сега трѣбва да се съблѣчемъ отъ разнитѣ стари навици, стари мисли. Какво ще стане? Какво ще стане? Христосъ казва: „Ако те съблазни окото ти, извади го“. Какъ да си извади окото?
Ами ако сега, както е война, ако ти извадятъ окото, нѣкое парче отъ засада те удари и ти извади окото?
Единъ германски офицеръ така му извадили сега, въ войната, окото и той благодари, че не сѫ дветѣ. Като те удари едно парче и ти извади окото, какво ще правишъ? Сега мнозина отъ васъ имате по две очи и сте недоволни пакъ. Онзи съ едно око останалъ и пакъ е доволенъ, благодаренъ. Казва, (че) пакъ ще иде да се бие съ Германия (срещу) англичанитѣ.
към беседата >>
Богъ се проявява.
Тѣ казватъ: „Каквото бѣше – мина“. Другитѣ, които се изплашили, казватъ, че ще потъне Търново, ще се разруши. Казвамъ: То е минало вече. Казва Писанието: „Като видите всичко онова, което става, да знаете, че е наближилъ часътъ на вашето избавление“. То е вѫтрешна свѣтлина.
Богъ се проявява.
Ние сме като своенравни деца, искаме да си уредимъ живота, тъй както Богъ не иска. Богъ ни е пратилъ и е предвидилъ всички да станемъ умни, да станемъ добри и да станемъ силни. Затова ни е пратилъ на земята. Слабитѣ седятъ и казватъ: „Елате да си поживѣемъ“. Какво ще поживѣемъ?
към беседата >>
Единъ германски офицеръ така му извадили сега, въ войната, окото и той благодари, че не сѫ дветѣ.
Какво ще стане? Какво ще стане? Христосъ казва: „Ако те съблазни окото ти, извади го“. Какъ да си извади окото? Ами ако сега, както е война, ако ти извадятъ окото, нѣкое парче отъ засада те удари и ти извади окото?
Единъ германски офицеръ така му извадили сега, въ войната, окото и той благодари, че не сѫ дветѣ.
Като те удари едно парче и ти извади окото, какво ще правишъ? Сега мнозина отъ васъ имате по две очи и сте недоволни пакъ. Онзи съ едно око останалъ и пакъ е доволенъ, благодаренъ. Казва, (че) пакъ ще иде да се бие съ Германия (срещу) англичанитѣ. Превързватъ крака на едного и той казва: „Бързо да ми превържешъ крака, че ще ида да се бия съ англичанитѣ“.
към беседата >>
Ние сме като своенравни деца, искаме да си уредимъ живота, тъй както Богъ не иска.
Другитѣ, които се изплашили, казватъ, че ще потъне Търново, ще се разруши. Казвамъ: То е минало вече. Казва Писанието: „Като видите всичко онова, което става, да знаете, че е наближилъ часътъ на вашето избавление“. То е вѫтрешна свѣтлина. Богъ се проявява.
Ние сме като своенравни деца, искаме да си уредимъ живота, тъй както Богъ не иска.
Богъ ни е пратилъ и е предвидилъ всички да станемъ умни, да станемъ добри и да станемъ силни. Затова ни е пратилъ на земята. Слабитѣ седятъ и казватъ: „Елате да си поживѣемъ“. Какво ще поживѣемъ? Малко удобства трѣбватъ.
към беседата >>
Като те удари едно парче и ти извади окото, какво ще правишъ?
Какво ще стане? Христосъ казва: „Ако те съблазни окото ти, извади го“. Какъ да си извади окото? Ами ако сега, както е война, ако ти извадятъ окото, нѣкое парче отъ засада те удари и ти извади окото? Единъ германски офицеръ така му извадили сега, въ войната, окото и той благодари, че не сѫ дветѣ.
Като те удари едно парче и ти извади окото, какво ще правишъ?
Сега мнозина отъ васъ имате по две очи и сте недоволни пакъ. Онзи съ едно око останалъ и пакъ е доволенъ, благодаренъ. Казва, (че) пакъ ще иде да се бие съ Германия (срещу) англичанитѣ. Превързватъ крака на едного и той казва: „Бързо да ми превържешъ крака, че ще ида да се бия съ англичанитѣ“.
към беседата >>
Богъ ни е пратилъ и е предвидилъ всички да станемъ умни, да станемъ добри и да станемъ силни.
Казвамъ: То е минало вече. Казва Писанието: „Като видите всичко онова, което става, да знаете, че е наближилъ часътъ на вашето избавление“. То е вѫтрешна свѣтлина. Богъ се проявява. Ние сме като своенравни деца, искаме да си уредимъ живота, тъй както Богъ не иска.
Богъ ни е пратилъ и е предвидилъ всички да станемъ умни, да станемъ добри и да станемъ силни.
Затова ни е пратилъ на земята. Слабитѣ седятъ и казватъ: „Елате да си поживѣемъ“. Какво ще поживѣемъ? Малко удобства трѣбватъ. Какви удобства трѣбватъ?
към беседата >>
Сега мнозина отъ васъ имате по две очи и сте недоволни пакъ.
Христосъ казва: „Ако те съблазни окото ти, извади го“. Какъ да си извади окото? Ами ако сега, както е война, ако ти извадятъ окото, нѣкое парче отъ засада те удари и ти извади окото? Единъ германски офицеръ така му извадили сега, въ войната, окото и той благодари, че не сѫ дветѣ. Като те удари едно парче и ти извади окото, какво ще правишъ?
Сега мнозина отъ васъ имате по две очи и сте недоволни пакъ.
Онзи съ едно око останалъ и пакъ е доволенъ, благодаренъ. Казва, (че) пакъ ще иде да се бие съ Германия (срещу) англичанитѣ. Превързватъ крака на едного и той казва: „Бързо да ми превържешъ крака, че ще ида да се бия съ англичанитѣ“.
към беседата >>
Затова ни е пратилъ на земята.
Казва Писанието: „Като видите всичко онова, което става, да знаете, че е наближилъ часътъ на вашето избавление“. То е вѫтрешна свѣтлина. Богъ се проявява. Ние сме като своенравни деца, искаме да си уредимъ живота, тъй както Богъ не иска. Богъ ни е пратилъ и е предвидилъ всички да станемъ умни, да станемъ добри и да станемъ силни.
Затова ни е пратилъ на земята.
Слабитѣ седятъ и казватъ: „Елате да си поживѣемъ“. Какво ще поживѣемъ? Малко удобства трѣбватъ. Какви удобства трѣбватъ? На войницитѣ какви удобства трѣбватъ?
към беседата >>
Онзи съ едно око останалъ и пакъ е доволенъ, благодаренъ.
Какъ да си извади окото? Ами ако сега, както е война, ако ти извадятъ окото, нѣкое парче отъ засада те удари и ти извади окото? Единъ германски офицеръ така му извадили сега, въ войната, окото и той благодари, че не сѫ дветѣ. Като те удари едно парче и ти извади окото, какво ще правишъ? Сега мнозина отъ васъ имате по две очи и сте недоволни пакъ.
Онзи съ едно око останалъ и пакъ е доволенъ, благодаренъ.
Казва, (че) пакъ ще иде да се бие съ Германия (срещу) англичанитѣ. Превързватъ крака на едного и той казва: „Бързо да ми превържешъ крака, че ще ида да се бия съ англичанитѣ“.
към беседата >>
Слабитѣ седятъ и казватъ: „Елате да си поживѣемъ“.
То е вѫтрешна свѣтлина. Богъ се проявява. Ние сме като своенравни деца, искаме да си уредимъ живота, тъй както Богъ не иска. Богъ ни е пратилъ и е предвидилъ всички да станемъ умни, да станемъ добри и да станемъ силни. Затова ни е пратилъ на земята.
Слабитѣ седятъ и казватъ: „Елате да си поживѣемъ“.
Какво ще поживѣемъ? Малко удобства трѣбватъ. Какви удобства трѣбватъ? На войницитѣ какви удобства трѣбватъ? Раницата на гърба, орѫжието на рамо, тръгне.
към беседата >>
Казва, (че) пакъ ще иде да се бие съ Германия (срещу) англичанитѣ.
Ами ако сега, както е война, ако ти извадятъ окото, нѣкое парче отъ засада те удари и ти извади окото? Единъ германски офицеръ така му извадили сега, въ войната, окото и той благодари, че не сѫ дветѣ. Като те удари едно парче и ти извади окото, какво ще правишъ? Сега мнозина отъ васъ имате по две очи и сте недоволни пакъ. Онзи съ едно око останалъ и пакъ е доволенъ, благодаренъ.
Казва, (че) пакъ ще иде да се бие съ Германия (срещу) англичанитѣ.
Превързватъ крака на едного и той казва: „Бързо да ми превържешъ крака, че ще ида да се бия съ англичанитѣ“.
към беседата >>
Какво ще поживѣемъ?
Богъ се проявява. Ние сме като своенравни деца, искаме да си уредимъ живота, тъй както Богъ не иска. Богъ ни е пратилъ и е предвидилъ всички да станемъ умни, да станемъ добри и да станемъ силни. Затова ни е пратилъ на земята. Слабитѣ седятъ и казватъ: „Елате да си поживѣемъ“.
Какво ще поживѣемъ?
Малко удобства трѣбватъ. Какви удобства трѣбватъ? На войницитѣ какви удобства трѣбватъ? Раницата на гърба, орѫжието на рамо, тръгне. Не може да се противи.
към беседата >>
Превързватъ крака на едного и той казва: „Бързо да ми превържешъ крака, че ще ида да се бия съ англичанитѣ“.
Единъ германски офицеръ така му извадили сега, въ войната, окото и той благодари, че не сѫ дветѣ. Като те удари едно парче и ти извади окото, какво ще правишъ? Сега мнозина отъ васъ имате по две очи и сте недоволни пакъ. Онзи съ едно око останалъ и пакъ е доволенъ, благодаренъ. Казва, (че) пакъ ще иде да се бие съ Германия (срещу) англичанитѣ.
Превързватъ крака на едного и той казва: „Бързо да ми превържешъ крака, че ще ида да се бия съ англичанитѣ“.
към беседата >>
Малко удобства трѣбватъ.
Ние сме като своенравни деца, искаме да си уредимъ живота, тъй както Богъ не иска. Богъ ни е пратилъ и е предвидилъ всички да станемъ умни, да станемъ добри и да станемъ силни. Затова ни е пратилъ на земята. Слабитѣ седятъ и казватъ: „Елате да си поживѣемъ“. Какво ще поживѣемъ?
Малко удобства трѣбватъ.
Какви удобства трѣбватъ? На войницитѣ какви удобства трѣбватъ? Раницата на гърба, орѫжието на рамо, тръгне. Не може да се противи. Какъ ще се противи?
към беседата >>
Не трѣбва да таксуваме мозъка съ излишна енергия, която не е Божествена.
Не трѣбва да таксуваме мозъка съ излишна енергия, която не е Божествена.
Всѣкога, когато стане претрупване на мозъка, се явява вѫтрешно безпокойствие. Запримѣръ: Въ любовьта, (въ) самото чувство човѣкъ може да се натовари чрезмѣрно, че му става отвратително, не иска да обича никого. Трѣбва да се разтовари. Казвамъ: Трѣбва да употрѣбимъ колкото се може повече центрове. Разнообразна трѣбва да бѫде мозъчната деятелность.
към беседата >>
Какви удобства трѣбватъ?
Богъ ни е пратилъ и е предвидилъ всички да станемъ умни, да станемъ добри и да станемъ силни. Затова ни е пратилъ на земята. Слабитѣ седятъ и казватъ: „Елате да си поживѣемъ“. Какво ще поживѣемъ? Малко удобства трѣбватъ.
Какви удобства трѣбватъ?
На войницитѣ какви удобства трѣбватъ? Раницата на гърба, орѫжието на рамо, тръгне. Не може да се противи. Какъ ще се противи? Влѣзешъ въ една рѣка, трѣбва да знаешъ да плавашъ.
към беседата >>
Всѣкога, когато стане претрупване на мозъка, се явява вѫтрешно безпокойствие.
Не трѣбва да таксуваме мозъка съ излишна енергия, която не е Божествена.
Всѣкога, когато стане претрупване на мозъка, се явява вѫтрешно безпокойствие.
Запримѣръ: Въ любовьта, (въ) самото чувство човѣкъ може да се натовари чрезмѣрно, че му става отвратително, не иска да обича никого. Трѣбва да се разтовари. Казвамъ: Трѣбва да употрѣбимъ колкото се може повече центрове. Разнообразна трѣбва да бѫде мозъчната деятелность. Има умственъ трудъ, има чувственъ трудъ.
към беседата >>
На войницитѣ какви удобства трѣбватъ?
Затова ни е пратилъ на земята. Слабитѣ седятъ и казватъ: „Елате да си поживѣемъ“. Какво ще поживѣемъ? Малко удобства трѣбватъ. Какви удобства трѣбватъ?
На войницитѣ какви удобства трѣбватъ?
Раницата на гърба, орѫжието на рамо, тръгне. Не може да се противи. Какъ ще се противи? Влѣзешъ въ една рѣка, трѣбва да знаешъ да плавашъ. Сега въ време на мѫчнотии, искамъ да ги носите мѫчнотиитѣ не по законъ.
към беседата >>
Запримѣръ: Въ любовьта, (въ) самото чувство човѣкъ може да се натовари чрезмѣрно, че му става отвратително, не иска да обича никого.
Не трѣбва да таксуваме мозъка съ излишна енергия, която не е Божествена. Всѣкога, когато стане претрупване на мозъка, се явява вѫтрешно безпокойствие.
Запримѣръ: Въ любовьта, (въ) самото чувство човѣкъ може да се натовари чрезмѣрно, че му става отвратително, не иска да обича никого.
Трѣбва да се разтовари. Казвамъ: Трѣбва да употрѣбимъ колкото се може повече центрове. Разнообразна трѣбва да бѫде мозъчната деятелность. Има умственъ трудъ, има чувственъ трудъ. Нѣкой пѫть тази погрѣшка имате на онзи калугеръ, който цѣлия день се молилъ.
към беседата >>
Раницата на гърба, орѫжието на рамо, тръгне.
Слабитѣ седятъ и казватъ: „Елате да си поживѣемъ“. Какво ще поживѣемъ? Малко удобства трѣбватъ. Какви удобства трѣбватъ? На войницитѣ какви удобства трѣбватъ?
Раницата на гърба, орѫжието на рамо, тръгне.
Не може да се противи. Какъ ще се противи? Влѣзешъ въ една рѣка, трѣбва да знаешъ да плавашъ. Сега въ време на мѫчнотии, искамъ да ги носите мѫчнотиитѣ не по законъ. По законъ всички ги носятъ, но по любовь.
към беседата >>
Трѣбва да се разтовари.
Не трѣбва да таксуваме мозъка съ излишна енергия, която не е Божествена. Всѣкога, когато стане претрупване на мозъка, се явява вѫтрешно безпокойствие. Запримѣръ: Въ любовьта, (въ) самото чувство човѣкъ може да се натовари чрезмѣрно, че му става отвратително, не иска да обича никого.
Трѣбва да се разтовари.
Казвамъ: Трѣбва да употрѣбимъ колкото се може повече центрове. Разнообразна трѣбва да бѫде мозъчната деятелность. Има умственъ трудъ, има чувственъ трудъ. Нѣкой пѫть тази погрѣшка имате на онзи калугеръ, който цѣлия день се молилъ. Хубаво е, не е лошо да се моли човѣкъ.
към беседата >>
Не може да се противи.
Какво ще поживѣемъ? Малко удобства трѣбватъ. Какви удобства трѣбватъ? На войницитѣ какви удобства трѣбватъ? Раницата на гърба, орѫжието на рамо, тръгне.
Не може да се противи.
Какъ ще се противи? Влѣзешъ въ една рѣка, трѣбва да знаешъ да плавашъ. Сега въ време на мѫчнотии, искамъ да ги носите мѫчнотиитѣ не по законъ. По законъ всички ги носятъ, но по любовь. Да ти е приятно, като страдашъ.
към беседата >>
Казвамъ: Трѣбва да употрѣбимъ колкото се може повече центрове.
Не трѣбва да таксуваме мозъка съ излишна енергия, която не е Божествена. Всѣкога, когато стане претрупване на мозъка, се явява вѫтрешно безпокойствие. Запримѣръ: Въ любовьта, (въ) самото чувство човѣкъ може да се натовари чрезмѣрно, че му става отвратително, не иска да обича никого. Трѣбва да се разтовари.
Казвамъ: Трѣбва да употрѣбимъ колкото се може повече центрове.
Разнообразна трѣбва да бѫде мозъчната деятелность. Има умственъ трудъ, има чувственъ трудъ. Нѣкой пѫть тази погрѣшка имате на онзи калугеръ, който цѣлия день се молилъ. Хубаво е, не е лошо да се моли човѣкъ. Но ти се молишъ Господь да ти даде благословение.
към беседата >>
Какъ ще се противи?
Малко удобства трѣбватъ. Какви удобства трѣбватъ? На войницитѣ какви удобства трѣбватъ? Раницата на гърба, орѫжието на рамо, тръгне. Не може да се противи.
Какъ ще се противи?
Влѣзешъ въ една рѣка, трѣбва да знаешъ да плавашъ. Сега въ време на мѫчнотии, искамъ да ги носите мѫчнотиитѣ не по законъ. По законъ всички ги носятъ, но по любовь. Да ти е приятно, като страдашъ. Питате: „Какво ще бѫде?
към беседата >>
Разнообразна трѣбва да бѫде мозъчната деятелность.
Не трѣбва да таксуваме мозъка съ излишна енергия, която не е Божествена. Всѣкога, когато стане претрупване на мозъка, се явява вѫтрешно безпокойствие. Запримѣръ: Въ любовьта, (въ) самото чувство човѣкъ може да се натовари чрезмѣрно, че му става отвратително, не иска да обича никого. Трѣбва да се разтовари. Казвамъ: Трѣбва да употрѣбимъ колкото се може повече центрове.
Разнообразна трѣбва да бѫде мозъчната деятелность.
Има умственъ трудъ, има чувственъ трудъ. Нѣкой пѫть тази погрѣшка имате на онзи калугеръ, който цѣлия день се молилъ. Хубаво е, не е лошо да се моли човѣкъ. Но ти се молишъ Господь да ти даде благословение. Той се молилъ и Господь дава дъждъ.
към беседата >>
Влѣзешъ въ една рѣка, трѣбва да знаешъ да плавашъ.
Какви удобства трѣбватъ? На войницитѣ какви удобства трѣбватъ? Раницата на гърба, орѫжието на рамо, тръгне. Не може да се противи. Какъ ще се противи?
Влѣзешъ въ една рѣка, трѣбва да знаешъ да плавашъ.
Сега въ време на мѫчнотии, искамъ да ги носите мѫчнотиитѣ не по законъ. По законъ всички ги носятъ, но по любовь. Да ти е приятно, като страдашъ. Питате: „Какво ще бѫде? “ Добре всичко ще се свърши.
към беседата >>
Има умственъ трудъ, има чувственъ трудъ.
Всѣкога, когато стане претрупване на мозъка, се явява вѫтрешно безпокойствие. Запримѣръ: Въ любовьта, (въ) самото чувство човѣкъ може да се натовари чрезмѣрно, че му става отвратително, не иска да обича никого. Трѣбва да се разтовари. Казвамъ: Трѣбва да употрѣбимъ колкото се може повече центрове. Разнообразна трѣбва да бѫде мозъчната деятелность.
Има умственъ трудъ, има чувственъ трудъ.
Нѣкой пѫть тази погрѣшка имате на онзи калугеръ, който цѣлия день се молилъ. Хубаво е, не е лошо да се моли човѣкъ. Но ти се молишъ Господь да ти даде благословение. Той се молилъ и Господь дава дъждъ. Като дойде дъждътъ, трѣбва работа.
към беседата >>
Сега въ време на мѫчнотии, искамъ да ги носите мѫчнотиитѣ не по законъ.
На войницитѣ какви удобства трѣбватъ? Раницата на гърба, орѫжието на рамо, тръгне. Не може да се противи. Какъ ще се противи? Влѣзешъ въ една рѣка, трѣбва да знаешъ да плавашъ.
Сега въ време на мѫчнотии, искамъ да ги носите мѫчнотиитѣ не по законъ.
По законъ всички ги носятъ, но по любовь. Да ти е приятно, като страдашъ. Питате: „Какво ще бѫде? “ Добре всичко ще се свърши. Тъй казваха гургулицитѣ, тъй казватъ малкитѣ птиченца, тъй казватъ петлитѣ.
към беседата >>
Нѣкой пѫть тази погрѣшка имате на онзи калугеръ, който цѣлия день се молилъ.
Запримѣръ: Въ любовьта, (въ) самото чувство човѣкъ може да се натовари чрезмѣрно, че му става отвратително, не иска да обича никого. Трѣбва да се разтовари. Казвамъ: Трѣбва да употрѣбимъ колкото се може повече центрове. Разнообразна трѣбва да бѫде мозъчната деятелность. Има умственъ трудъ, има чувственъ трудъ.
Нѣкой пѫть тази погрѣшка имате на онзи калугеръ, който цѣлия день се молилъ.
Хубаво е, не е лошо да се моли човѣкъ. Но ти се молишъ Господь да ти даде благословение. Той се молилъ и Господь дава дъждъ. Като дойде дъждътъ, трѣбва работа. Има царевица да се копае, домати има.
към беседата >>
По законъ всички ги носятъ, но по любовь.
Раницата на гърба, орѫжието на рамо, тръгне. Не може да се противи. Какъ ще се противи? Влѣзешъ въ една рѣка, трѣбва да знаешъ да плавашъ. Сега въ време на мѫчнотии, искамъ да ги носите мѫчнотиитѣ не по законъ.
По законъ всички ги носятъ, но по любовь.
Да ти е приятно, като страдашъ. Питате: „Какво ще бѫде? “ Добре всичко ще се свърши. Тъй казваха гургулицитѣ, тъй казватъ малкитѣ птиченца, тъй казватъ петлитѣ. Петелътъ казва: „Кукуригу-у, добре ще се свърши“.
към беседата >>
Хубаво е, не е лошо да се моли човѣкъ.
Трѣбва да се разтовари. Казвамъ: Трѣбва да употрѣбимъ колкото се може повече центрове. Разнообразна трѣбва да бѫде мозъчната деятелность. Има умственъ трудъ, има чувственъ трудъ. Нѣкой пѫть тази погрѣшка имате на онзи калугеръ, който цѣлия день се молилъ.
Хубаво е, не е лошо да се моли човѣкъ.
Но ти се молишъ Господь да ти даде благословение. Той се молилъ и Господь дава дъждъ. Като дойде дъждътъ, трѣбва работа. Има царевица да се копае, домати има. Господь си свършилъ работата.
към беседата >>
Да ти е приятно, като страдашъ.
Не може да се противи. Какъ ще се противи? Влѣзешъ въ една рѣка, трѣбва да знаешъ да плавашъ. Сега въ време на мѫчнотии, искамъ да ги носите мѫчнотиитѣ не по законъ. По законъ всички ги носятъ, но по любовь.
Да ти е приятно, като страдашъ.
Питате: „Какво ще бѫде? “ Добре всичко ще се свърши. Тъй казваха гургулицитѣ, тъй казватъ малкитѣ птиченца, тъй казватъ петлитѣ. Петелътъ казва: „Кукуригу-у, добре ще се свърши“. Гургулицата казва: „Гу, гу, ггуу, добре ще се свърши“.
към беседата >>
Но ти се молишъ Господь да ти даде благословение.
Казвамъ: Трѣбва да употрѣбимъ колкото се може повече центрове. Разнообразна трѣбва да бѫде мозъчната деятелность. Има умственъ трудъ, има чувственъ трудъ. Нѣкой пѫть тази погрѣшка имате на онзи калугеръ, който цѣлия день се молилъ. Хубаво е, не е лошо да се моли човѣкъ.
Но ти се молишъ Господь да ти даде благословение.
Той се молилъ и Господь дава дъждъ. Като дойде дъждътъ, трѣбва работа. Има царевица да се копае, домати има. Господь си свършилъ работата. Ще вземешъ мотиката, ще идешъ да помагашъ на доматитѣ, на царевицата да помагашъ.
към беседата >>
Питате: „Какво ще бѫде?
Какъ ще се противи? Влѣзешъ въ една рѣка, трѣбва да знаешъ да плавашъ. Сега въ време на мѫчнотии, искамъ да ги носите мѫчнотиитѣ не по законъ. По законъ всички ги носятъ, но по любовь. Да ти е приятно, като страдашъ.
Питате: „Какво ще бѫде?
“ Добре всичко ще се свърши. Тъй казваха гургулицитѣ, тъй казватъ малкитѣ птиченца, тъй казватъ петлитѣ. Петелътъ казва: „Кукуригу-у, добре ще се свърши“. Гургулицата казва: „Гу, гу, ггуу, добре ще се свърши“. Чичопѣѝ казва сѫщото: „Добре ще се свърши“.
към беседата >>
Той се молилъ и Господь дава дъждъ.
Разнообразна трѣбва да бѫде мозъчната деятелность. Има умственъ трудъ, има чувственъ трудъ. Нѣкой пѫть тази погрѣшка имате на онзи калугеръ, който цѣлия день се молилъ. Хубаво е, не е лошо да се моли човѣкъ. Но ти се молишъ Господь да ти даде благословение.
Той се молилъ и Господь дава дъждъ.
Като дойде дъждътъ, трѣбва работа. Има царевица да се копае, домати има. Господь си свършилъ работата. Ще вземешъ мотиката, ще идешъ да помагашъ на доматитѣ, на царевицата да помагашъ. Ако искашъ – и тамъ може да се молишъ.
към беседата >>
“ Добре всичко ще се свърши.
Влѣзешъ въ една рѣка, трѣбва да знаешъ да плавашъ. Сега въ време на мѫчнотии, искамъ да ги носите мѫчнотиитѣ не по законъ. По законъ всички ги носятъ, но по любовь. Да ти е приятно, като страдашъ. Питате: „Какво ще бѫде?
“ Добре всичко ще се свърши.
Тъй казваха гургулицитѣ, тъй казватъ малкитѣ птиченца, тъй казватъ петлитѣ. Петелътъ казва: „Кукуригу-у, добре ще се свърши“. Гургулицата казва: „Гу, гу, ггуу, добре ще се свърши“. Чичопѣѝ казва сѫщото: „Добре ще се свърши“. Три вида пророци – петлитѣ, гургулицитѣ и чичопѣѝ.
към беседата >>
Като дойде дъждътъ, трѣбва работа.
Има умственъ трудъ, има чувственъ трудъ. Нѣкой пѫть тази погрѣшка имате на онзи калугеръ, който цѣлия день се молилъ. Хубаво е, не е лошо да се моли човѣкъ. Но ти се молишъ Господь да ти даде благословение. Той се молилъ и Господь дава дъждъ.
Като дойде дъждътъ, трѣбва работа.
Има царевица да се копае, домати има. Господь си свършилъ работата. Ще вземешъ мотиката, ще идешъ да помагашъ на доматитѣ, на царевицата да помагашъ. Ако искашъ – и тамъ може да се молишъ. Нѣма да се молишъ въ нѣкоя кѫща.
към беседата >>
Тъй казваха гургулицитѣ, тъй казватъ малкитѣ птиченца, тъй казватъ петлитѣ.
Сега въ време на мѫчнотии, искамъ да ги носите мѫчнотиитѣ не по законъ. По законъ всички ги носятъ, но по любовь. Да ти е приятно, като страдашъ. Питате: „Какво ще бѫде? “ Добре всичко ще се свърши.
Тъй казваха гургулицитѣ, тъй казватъ малкитѣ птиченца, тъй казватъ петлитѣ.
Петелътъ казва: „Кукуригу-у, добре ще се свърши“. Гургулицата казва: „Гу, гу, ггуу, добре ще се свърши“. Чичопѣѝ казва сѫщото: „Добре ще се свърши“. Три вида пророци – петлитѣ, гургулицитѣ и чичопѣѝ. Всички казватъ: „Добре ще се свърши“.
към беседата >>
Има царевица да се копае, домати има.
Нѣкой пѫть тази погрѣшка имате на онзи калугеръ, който цѣлия день се молилъ. Хубаво е, не е лошо да се моли човѣкъ. Но ти се молишъ Господь да ти даде благословение. Той се молилъ и Господь дава дъждъ. Като дойде дъждътъ, трѣбва работа.
Има царевица да се копае, домати има.
Господь си свършилъ работата. Ще вземешъ мотиката, ще идешъ да помагашъ на доматитѣ, на царевицата да помагашъ. Ако искашъ – и тамъ може да се молишъ. Нѣма да се молишъ въ нѣкоя кѫща.
към беседата >>
Петелътъ казва: „Кукуригу-у, добре ще се свърши“.
По законъ всички ги носятъ, но по любовь. Да ти е приятно, като страдашъ. Питате: „Какво ще бѫде? “ Добре всичко ще се свърши. Тъй казваха гургулицитѣ, тъй казватъ малкитѣ птиченца, тъй казватъ петлитѣ.
Петелътъ казва: „Кукуригу-у, добре ще се свърши“.
Гургулицата казва: „Гу, гу, ггуу, добре ще се свърши“. Чичопѣѝ казва сѫщото: „Добре ще се свърши“. Три вида пророци – петлитѣ, гургулицитѣ и чичопѣѝ. Всички казватъ: „Добре ще се свърши“. Защото Богъ е Любовь.
към беседата >>
Господь си свършилъ работата.
Хубаво е, не е лошо да се моли човѣкъ. Но ти се молишъ Господь да ти даде благословение. Той се молилъ и Господь дава дъждъ. Като дойде дъждътъ, трѣбва работа. Има царевица да се копае, домати има.
Господь си свършилъ работата.
Ще вземешъ мотиката, ще идешъ да помагашъ на доматитѣ, на царевицата да помагашъ. Ако искашъ – и тамъ може да се молишъ. Нѣма да се молишъ въ нѣкоя кѫща.
към беседата >>
Гургулицата казва: „Гу, гу, ггуу, добре ще се свърши“.
Да ти е приятно, като страдашъ. Питате: „Какво ще бѫде? “ Добре всичко ще се свърши. Тъй казваха гургулицитѣ, тъй казватъ малкитѣ птиченца, тъй казватъ петлитѣ. Петелътъ казва: „Кукуригу-у, добре ще се свърши“.
Гургулицата казва: „Гу, гу, ггуу, добре ще се свърши“.
Чичопѣѝ казва сѫщото: „Добре ще се свърши“. Три вида пророци – петлитѣ, гургулицитѣ и чичопѣѝ. Всички казватъ: „Добре ще се свърши“. Защото Богъ е Любовь. Страхътъ нека дойде, той отвънъ да седи.
към беседата >>
Ще вземешъ мотиката, ще идешъ да помагашъ на доматитѣ, на царевицата да помагашъ.
Но ти се молишъ Господь да ти даде благословение. Той се молилъ и Господь дава дъждъ. Като дойде дъждътъ, трѣбва работа. Има царевица да се копае, домати има. Господь си свършилъ работата.
Ще вземешъ мотиката, ще идешъ да помагашъ на доматитѣ, на царевицата да помагашъ.
Ако искашъ – и тамъ може да се молишъ. Нѣма да се молишъ въ нѣкоя кѫща.
към беседата >>
Чичопѣѝ казва сѫщото: „Добре ще се свърши“.
Питате: „Какво ще бѫде? “ Добре всичко ще се свърши. Тъй казваха гургулицитѣ, тъй казватъ малкитѣ птиченца, тъй казватъ петлитѣ. Петелътъ казва: „Кукуригу-у, добре ще се свърши“. Гургулицата казва: „Гу, гу, ггуу, добре ще се свърши“.
Чичопѣѝ казва сѫщото: „Добре ще се свърши“.
Три вида пророци – петлитѣ, гургулицитѣ и чичопѣѝ. Всички казватъ: „Добре ще се свърши“. Защото Богъ е Любовь. Страхътъ нека дойде, той отвънъ да седи. На страха, като дойде, ще кажешъ: „Добре ще бѫде“.
към беседата >>
Ако искашъ – и тамъ може да се молишъ.
Той се молилъ и Господь дава дъждъ. Като дойде дъждътъ, трѣбва работа. Има царевица да се копае, домати има. Господь си свършилъ работата. Ще вземешъ мотиката, ще идешъ да помагашъ на доматитѣ, на царевицата да помагашъ.
Ако искашъ – и тамъ може да се молишъ.
Нѣма да се молишъ въ нѣкоя кѫща.
към беседата >>
Три вида пророци – петлитѣ, гургулицитѣ и чичопѣѝ.
“ Добре всичко ще се свърши. Тъй казваха гургулицитѣ, тъй казватъ малкитѣ птиченца, тъй казватъ петлитѣ. Петелътъ казва: „Кукуригу-у, добре ще се свърши“. Гургулицата казва: „Гу, гу, ггуу, добре ще се свърши“. Чичопѣѝ казва сѫщото: „Добре ще се свърши“.
Три вида пророци – петлитѣ, гургулицитѣ и чичопѣѝ.
Всички казватъ: „Добре ще се свърши“. Защото Богъ е Любовь. Страхътъ нека дойде, той отвънъ да седи. На страха, като дойде, ще кажешъ: „Добре ще бѫде“. (Нѣкой) казва: „Какво ще стане, взеха ми всичкото имане?
към беседата >>
Нѣма да се молишъ въ нѣкоя кѫща.
Като дойде дъждътъ, трѣбва работа. Има царевица да се копае, домати има. Господь си свършилъ работата. Ще вземешъ мотиката, ще идешъ да помагашъ на доматитѣ, на царевицата да помагашъ. Ако искашъ – и тамъ може да се молишъ.
Нѣма да се молишъ въ нѣкоя кѫща.
към беседата >>
Всички казватъ: „Добре ще се свърши“.
Тъй казваха гургулицитѣ, тъй казватъ малкитѣ птиченца, тъй казватъ петлитѣ. Петелътъ казва: „Кукуригу-у, добре ще се свърши“. Гургулицата казва: „Гу, гу, ггуу, добре ще се свърши“. Чичопѣѝ казва сѫщото: „Добре ще се свърши“. Три вида пророци – петлитѣ, гургулицитѣ и чичопѣѝ.
Всички казватъ: „Добре ще се свърши“.
Защото Богъ е Любовь. Страхътъ нека дойде, той отвънъ да седи. На страха, като дойде, ще кажешъ: „Добре ще бѫде“. (Нѣкой) казва: „Какво ще стане, взеха ми всичкото имане? “ Добре ще стане, нетърпеливъ си, добре ще бѫде.
към беседата >>
Та казвамъ: Има едно ново схващане.
Та казвамъ: Има едно ново схващане.
Гледамъ мнозина разправятъ за своитѣ изпитания. Пазете се отъ едно нѣщо – не разказвайте нѣщата, както не сѫ. Какво е отношението къмъ едно, две и три? AB е една ось, която се върти. Завърти се веднажъ – имате едно завъртане на остьта.
към беседата >>
Защото Богъ е Любовь.
Петелътъ казва: „Кукуригу-у, добре ще се свърши“. Гургулицата казва: „Гу, гу, ггуу, добре ще се свърши“. Чичопѣѝ казва сѫщото: „Добре ще се свърши“. Три вида пророци – петлитѣ, гургулицитѣ и чичопѣѝ. Всички казватъ: „Добре ще се свърши“.
Защото Богъ е Любовь.
Страхътъ нека дойде, той отвънъ да седи. На страха, като дойде, ще кажешъ: „Добре ще бѫде“. (Нѣкой) казва: „Какво ще стане, взеха ми всичкото имане? “ Добре ще стане, нетърпеливъ си, добре ще бѫде. Насърдчете ги всички, и отвънъ въ свѣта, кажете на всички: „Добре ще бѫде“.
към беседата >>
Гледамъ мнозина разправятъ за своитѣ изпитания.
Та казвамъ: Има едно ново схващане.
Гледамъ мнозина разправятъ за своитѣ изпитания.
Пазете се отъ едно нѣщо – не разказвайте нѣщата, както не сѫ. Какво е отношението къмъ едно, две и три? AB е една ось, която се върти. Завърти се веднажъ – имате едно завъртане на остьта. Имате 1:1, имате 1:2 – имате две завъртания и имате 1:3 – имате три завъртания.
към беседата >>
Страхътъ нека дойде, той отвънъ да седи.
Гургулицата казва: „Гу, гу, ггуу, добре ще се свърши“. Чичопѣѝ казва сѫщото: „Добре ще се свърши“. Три вида пророци – петлитѣ, гургулицитѣ и чичопѣѝ. Всички казватъ: „Добре ще се свърши“. Защото Богъ е Любовь.
Страхътъ нека дойде, той отвънъ да седи.
На страха, като дойде, ще кажешъ: „Добре ще бѫде“. (Нѣкой) казва: „Какво ще стане, взеха ми всичкото имане? “ Добре ще стане, нетърпеливъ си, добре ще бѫде. Насърдчете ги всички, и отвънъ въ свѣта, кажете на всички: „Добре ще бѫде“.
към беседата >>
Пазете се отъ едно нѣщо – не разказвайте нѣщата, както не сѫ.
Та казвамъ: Има едно ново схващане. Гледамъ мнозина разправятъ за своитѣ изпитания.
Пазете се отъ едно нѣщо – не разказвайте нѣщата, както не сѫ.
Какво е отношението къмъ едно, две и три? AB е една ось, която се върти. Завърти се веднажъ – имате едно завъртане на остьта. Имате 1:1, имате 1:2 – имате две завъртания и имате 1:3 – имате три завъртания. 1:3 значи тази ось три пѫти се е завъртѣла.
към беседата >>
На страха, като дойде, ще кажешъ: „Добре ще бѫде“.
Чичопѣѝ казва сѫщото: „Добре ще се свърши“. Три вида пророци – петлитѣ, гургулицитѣ и чичопѣѝ. Всички казватъ: „Добре ще се свърши“. Защото Богъ е Любовь. Страхътъ нека дойде, той отвънъ да седи.
На страха, като дойде, ще кажешъ: „Добре ще бѫде“.
(Нѣкой) казва: „Какво ще стане, взеха ми всичкото имане? “ Добре ще стане, нетърпеливъ си, добре ще бѫде. Насърдчете ги всички, и отвънъ въ свѣта, кажете на всички: „Добре ще бѫде“.
към беседата >>
Какво е отношението къмъ едно, две и три?
Та казвамъ: Има едно ново схващане. Гледамъ мнозина разправятъ за своитѣ изпитания. Пазете се отъ едно нѣщо – не разказвайте нѣщата, както не сѫ.
Какво е отношението къмъ едно, две и три?
AB е една ось, която се върти. Завърти се веднажъ – имате едно завъртане на остьта. Имате 1:1, имате 1:2 – имате две завъртания и имате 1:3 – имате три завъртания. 1:3 значи тази ось три пѫти се е завъртѣла. Ако е платно, туй платно около остьта три пѫти се е завъртѣло.
към беседата >>
(Нѣкой) казва: „Какво ще стане, взеха ми всичкото имане?
Три вида пророци – петлитѣ, гургулицитѣ и чичопѣѝ. Всички казватъ: „Добре ще се свърши“. Защото Богъ е Любовь. Страхътъ нека дойде, той отвънъ да седи. На страха, като дойде, ще кажешъ: „Добре ще бѫде“.
(Нѣкой) казва: „Какво ще стане, взеха ми всичкото имане?
“ Добре ще стане, нетърпеливъ си, добре ще бѫде. Насърдчете ги всички, и отвънъ въ свѣта, кажете на всички: „Добре ще бѫде“.
към беседата >>
AB е една ось, която се върти.
Та казвамъ: Има едно ново схващане. Гледамъ мнозина разправятъ за своитѣ изпитания. Пазете се отъ едно нѣщо – не разказвайте нѣщата, както не сѫ. Какво е отношението къмъ едно, две и три?
AB е една ось, която се върти.
Завърти се веднажъ – имате едно завъртане на остьта. Имате 1:1, имате 1:2 – имате две завъртания и имате 1:3 – имате три завъртания. 1:3 значи тази ось три пѫти се е завъртѣла. Ако е платно, туй платно около остьта три пѫти се е завъртѣло. Кое число е по-голѣмо?
към беседата >>
“ Добре ще стане, нетърпеливъ си, добре ще бѫде.
Всички казватъ: „Добре ще се свърши“. Защото Богъ е Любовь. Страхътъ нека дойде, той отвънъ да седи. На страха, като дойде, ще кажешъ: „Добре ще бѫде“. (Нѣкой) казва: „Какво ще стане, взеха ми всичкото имане?
“ Добре ще стане, нетърпеливъ си, добре ще бѫде.
Насърдчете ги всички, и отвънъ въ свѣта, кажете на всички: „Добре ще бѫде“.
към беседата >>
Завърти се веднажъ – имате едно завъртане на остьта.
Та казвамъ: Има едно ново схващане. Гледамъ мнозина разправятъ за своитѣ изпитания. Пазете се отъ едно нѣщо – не разказвайте нѣщата, както не сѫ. Какво е отношението къмъ едно, две и три? AB е една ось, която се върти.
Завърти се веднажъ – имате едно завъртане на остьта.
Имате 1:1, имате 1:2 – имате две завъртания и имате 1:3 – имате три завъртания. 1:3 значи тази ось три пѫти се е завъртѣла. Ако е платно, туй платно около остьта три пѫти се е завъртѣло. Кое число е по-голѣмо? Остьта си е ось, но едно число показва работата на остьта.
към беседата >>
Насърдчете ги всички, и отвънъ въ свѣта, кажете на всички: „Добре ще бѫде“.
Защото Богъ е Любовь. Страхътъ нека дойде, той отвънъ да седи. На страха, като дойде, ще кажешъ: „Добре ще бѫде“. (Нѣкой) казва: „Какво ще стане, взеха ми всичкото имане? “ Добре ще стане, нетърпеливъ си, добре ще бѫде.
Насърдчете ги всички, и отвънъ въ свѣта, кажете на всички: „Добре ще бѫде“.
към беседата >>
Имате 1:1, имате 1:2 – имате две завъртания и имате 1:3 – имате три завъртания.
Гледамъ мнозина разправятъ за своитѣ изпитания. Пазете се отъ едно нѣщо – не разказвайте нѣщата, както не сѫ. Какво е отношението къмъ едно, две и три? AB е една ось, която се върти. Завърти се веднажъ – имате едно завъртане на остьта.
Имате 1:1, имате 1:2 – имате две завъртания и имате 1:3 – имате три завъртания.
1:3 значи тази ось три пѫти се е завъртѣла. Ако е платно, туй платно около остьта три пѫти се е завъртѣло. Кое число е по-голѣмо? Остьта си е ось, но едно число показва работата на остьта. 13 или 12 показва въ дадения случай каква работа се е извършила.
към беседата >>
1:3 значи тази ось три пѫти се е завъртѣла.
Пазете се отъ едно нѣщо – не разказвайте нѣщата, както не сѫ. Какво е отношението къмъ едно, две и три? AB е една ось, която се върти. Завърти се веднажъ – имате едно завъртане на остьта. Имате 1:1, имате 1:2 – имате две завъртания и имате 1:3 – имате три завъртания.
1:3 значи тази ось три пѫти се е завъртѣла.
Ако е платно, туй платно около остьта три пѫти се е завъртѣло. Кое число е по-голѣмо? Остьта си е ось, но едно число показва работата на остьта. 13 или 12 показва въ дадения случай каква работа се е извършила. Отъ работата, която човѣкъ свършва, се показва човѣкъ какъвъ е.
към беседата >>
Ако е платно, туй платно около остьта три пѫти се е завъртѣло.
Какво е отношението къмъ едно, две и три? AB е една ось, която се върти. Завърти се веднажъ – имате едно завъртане на остьта. Имате 1:1, имате 1:2 – имате две завъртания и имате 1:3 – имате три завъртания. 1:3 значи тази ось три пѫти се е завъртѣла.
Ако е платно, туй платно около остьта три пѫти се е завъртѣло.
Кое число е по-голѣмо? Остьта си е ось, но едно число показва работата на остьта. 13 или 12 показва въ дадения случай каква работа се е извършила. Отъ работата, която човѣкъ свършва, се показва човѣкъ какъвъ е. Ти проповѣдвашъ на единъ ученикъ, но ти си сприхавъ, сплашишъ ученика, (той) не може да те разбира.
към беседата >>
Кое число е по-голѣмо?
AB е една ось, която се върти. Завърти се веднажъ – имате едно завъртане на остьта. Имате 1:1, имате 1:2 – имате две завъртания и имате 1:3 – имате три завъртания. 1:3 значи тази ось три пѫти се е завъртѣла. Ако е платно, туй платно около остьта три пѫти се е завъртѣло.
Кое число е по-голѣмо?
Остьта си е ось, но едно число показва работата на остьта. 13 или 12 показва въ дадения случай каква работа се е извършила. Отъ работата, която човѣкъ свършва, се показва човѣкъ какъвъ е. Ти проповѣдвашъ на единъ ученикъ, но ти си сприхавъ, сплашишъ ученика, (той) не може да те разбира. Трѣбва да бѫдешъ толкова разположенъ, че като му разправяшъ, той трѣбва да възприеме онова, което имашъ въ ума си – да се съкрати времето.
към беседата >>
Остьта си е ось, но едно число показва работата на остьта.
Завърти се веднажъ – имате едно завъртане на остьта. Имате 1:1, имате 1:2 – имате две завъртания и имате 1:3 – имате три завъртания. 1:3 значи тази ось три пѫти се е завъртѣла. Ако е платно, туй платно около остьта три пѫти се е завъртѣло. Кое число е по-голѣмо?
Остьта си е ось, но едно число показва работата на остьта.
13 или 12 показва въ дадения случай каква работа се е извършила. Отъ работата, която човѣкъ свършва, се показва човѣкъ какъвъ е. Ти проповѣдвашъ на единъ ученикъ, но ти си сприхавъ, сплашишъ ученика, (той) не може да те разбира. Трѣбва да бѫдешъ толкова разположенъ, че като му разправяшъ, той трѣбва да възприеме онова, което имашъ въ ума си – да се съкрати времето. Сега по нѣкой пѫть съмъ слушалъ нѣкои да казватъ: „Толкова години ние слушаме тукъ.
към беседата >>
13 или 12 показва въ дадения случай каква работа се е извършила.
Имате 1:1, имате 1:2 – имате две завъртания и имате 1:3 – имате три завъртания. 1:3 значи тази ось три пѫти се е завъртѣла. Ако е платно, туй платно около остьта три пѫти се е завъртѣло. Кое число е по-голѣмо? Остьта си е ось, но едно число показва работата на остьта.
13 или 12 показва въ дадения случай каква работа се е извършила.
Отъ работата, която човѣкъ свършва, се показва човѣкъ какъвъ е. Ти проповѣдвашъ на единъ ученикъ, но ти си сприхавъ, сплашишъ ученика, (той) не може да те разбира. Трѣбва да бѫдешъ толкова разположенъ, че като му разправяшъ, той трѣбва да възприеме онова, което имашъ въ ума си – да се съкрати времето. Сега по нѣкой пѫть съмъ слушалъ нѣкои да казватъ: „Толкова години ние слушаме тукъ. Какво сме научили?
към беседата >>
Отъ работата, която човѣкъ свършва, се показва човѣкъ какъвъ е.
1:3 значи тази ось три пѫти се е завъртѣла. Ако е платно, туй платно около остьта три пѫти се е завъртѣло. Кое число е по-голѣмо? Остьта си е ось, но едно число показва работата на остьта. 13 или 12 показва въ дадения случай каква работа се е извършила.
Отъ работата, която човѣкъ свършва, се показва човѣкъ какъвъ е.
Ти проповѣдвашъ на единъ ученикъ, но ти си сприхавъ, сплашишъ ученика, (той) не може да те разбира. Трѣбва да бѫдешъ толкова разположенъ, че като му разправяшъ, той трѣбва да възприеме онова, което имашъ въ ума си – да се съкрати времето. Сега по нѣкой пѫть съмъ слушалъ нѣкои да казватъ: „Толкова години ние слушаме тукъ. Какво сме научили? “ Вие искате всичко да ви дойде на гости, като една стока да я продавате.
към беседата >>
Ти проповѣдвашъ на единъ ученикъ, но ти си сприхавъ, сплашишъ ученика, (той) не може да те разбира.
Ако е платно, туй платно около остьта три пѫти се е завъртѣло. Кое число е по-голѣмо? Остьта си е ось, но едно число показва работата на остьта. 13 или 12 показва въ дадения случай каква работа се е извършила. Отъ работата, която човѣкъ свършва, се показва човѣкъ какъвъ е.
Ти проповѣдвашъ на единъ ученикъ, но ти си сприхавъ, сплашишъ ученика, (той) не може да те разбира.
Трѣбва да бѫдешъ толкова разположенъ, че като му разправяшъ, той трѣбва да възприеме онова, което имашъ въ ума си – да се съкрати времето. Сега по нѣкой пѫть съмъ слушалъ нѣкои да казватъ: „Толкова години ние слушаме тукъ. Какво сме научили? “ Вие искате всичко да ви дойде на гости, като една стока да я продавате. Че трѣбва да работите надъ себе си.
към беседата >>
Трѣбва да бѫдешъ толкова разположенъ, че като му разправяшъ, той трѣбва да възприеме онова, което имашъ въ ума си – да се съкрати времето.
Кое число е по-голѣмо? Остьта си е ось, но едно число показва работата на остьта. 13 или 12 показва въ дадения случай каква работа се е извършила. Отъ работата, която човѣкъ свършва, се показва човѣкъ какъвъ е. Ти проповѣдвашъ на единъ ученикъ, но ти си сприхавъ, сплашишъ ученика, (той) не може да те разбира.
Трѣбва да бѫдешъ толкова разположенъ, че като му разправяшъ, той трѣбва да възприеме онова, което имашъ въ ума си – да се съкрати времето.
Сега по нѣкой пѫть съмъ слушалъ нѣкои да казватъ: „Толкова години ние слушаме тукъ. Какво сме научили? “ Вие искате всичко да ви дойде на гости, като една стока да я продавате. Че трѣбва да работите надъ себе си. Има единъ вѫтрешенъ начинъ за работа.
към беседата >>
Сега по нѣкой пѫть съмъ слушалъ нѣкои да казватъ: „Толкова години ние слушаме тукъ.
Остьта си е ось, но едно число показва работата на остьта. 13 или 12 показва въ дадения случай каква работа се е извършила. Отъ работата, която човѣкъ свършва, се показва човѣкъ какъвъ е. Ти проповѣдвашъ на единъ ученикъ, но ти си сприхавъ, сплашишъ ученика, (той) не може да те разбира. Трѣбва да бѫдешъ толкова разположенъ, че като му разправяшъ, той трѣбва да възприеме онова, което имашъ въ ума си – да се съкрати времето.
Сега по нѣкой пѫть съмъ слушалъ нѣкои да казватъ: „Толкова години ние слушаме тукъ.
Какво сме научили? “ Вие искате всичко да ви дойде на гости, като една стока да я продавате. Че трѣбва да работите надъ себе си. Има единъ вѫтрешенъ начинъ за работа. Сега какъвъ е вѫтрешниятъ начинъ и какъвъ е външниятъ начинъ?
към беседата >>
Какво сме научили?
13 или 12 показва въ дадения случай каква работа се е извършила. Отъ работата, която човѣкъ свършва, се показва човѣкъ какъвъ е. Ти проповѣдвашъ на единъ ученикъ, но ти си сприхавъ, сплашишъ ученика, (той) не може да те разбира. Трѣбва да бѫдешъ толкова разположенъ, че като му разправяшъ, той трѣбва да възприеме онова, което имашъ въ ума си – да се съкрати времето. Сега по нѣкой пѫть съмъ слушалъ нѣкои да казватъ: „Толкова години ние слушаме тукъ.
Какво сме научили?
“ Вие искате всичко да ви дойде на гости, като една стока да я продавате. Че трѣбва да работите надъ себе си. Има единъ вѫтрешенъ начинъ за работа. Сега какъвъ е вѫтрешниятъ начинъ и какъвъ е външниятъ начинъ? Външниятъ начинъ се вижда и е материаленъ той, материализира се.
към беседата >>
“ Вие искате всичко да ви дойде на гости, като една стока да я продавате.
Отъ работата, която човѣкъ свършва, се показва човѣкъ какъвъ е. Ти проповѣдвашъ на единъ ученикъ, но ти си сприхавъ, сплашишъ ученика, (той) не може да те разбира. Трѣбва да бѫдешъ толкова разположенъ, че като му разправяшъ, той трѣбва да възприеме онова, което имашъ въ ума си – да се съкрати времето. Сега по нѣкой пѫть съмъ слушалъ нѣкои да казватъ: „Толкова години ние слушаме тукъ. Какво сме научили?
“ Вие искате всичко да ви дойде на гости, като една стока да я продавате.
Че трѣбва да работите надъ себе си. Има единъ вѫтрешенъ начинъ за работа. Сега какъвъ е вѫтрешниятъ начинъ и какъвъ е външниятъ начинъ? Външниятъ начинъ се вижда и е материаленъ той, материализира се. Вѫтрешниятъ сега се образува.
към беседата >>
Че трѣбва да работите надъ себе си.
Ти проповѣдвашъ на единъ ученикъ, но ти си сприхавъ, сплашишъ ученика, (той) не може да те разбира. Трѣбва да бѫдешъ толкова разположенъ, че като му разправяшъ, той трѣбва да възприеме онова, което имашъ въ ума си – да се съкрати времето. Сега по нѣкой пѫть съмъ слушалъ нѣкои да казватъ: „Толкова години ние слушаме тукъ. Какво сме научили? “ Вие искате всичко да ви дойде на гости, като една стока да я продавате.
Че трѣбва да работите надъ себе си.
Има единъ вѫтрешенъ начинъ за работа. Сега какъвъ е вѫтрешниятъ начинъ и какъвъ е външниятъ начинъ? Външниятъ начинъ се вижда и е материаленъ той, материализира се. Вѫтрешниятъ сега се образува. Сега отвънъ растенията, камънитѣ, свѣтлината – тѣ ни учатъ.
към беседата >>
Има единъ вѫтрешенъ начинъ за работа.
Трѣбва да бѫдешъ толкова разположенъ, че като му разправяшъ, той трѣбва да възприеме онова, което имашъ въ ума си – да се съкрати времето. Сега по нѣкой пѫть съмъ слушалъ нѣкои да казватъ: „Толкова години ние слушаме тукъ. Какво сме научили? “ Вие искате всичко да ви дойде на гости, като една стока да я продавате. Че трѣбва да работите надъ себе си.
Има единъ вѫтрешенъ начинъ за работа.
Сега какъвъ е вѫтрешниятъ начинъ и какъвъ е външниятъ начинъ? Външниятъ начинъ се вижда и е материаленъ той, материализира се. Вѫтрешниятъ сега се образува. Сега отвънъ растенията, камънитѣ, свѣтлината – тѣ ни учатъ. Това е процесътъ на всичкитѣ сѫщества.
към беседата >>
Сега какъвъ е вѫтрешниятъ начинъ и какъвъ е външниятъ начинъ?
Сега по нѣкой пѫть съмъ слушалъ нѣкои да казватъ: „Толкова години ние слушаме тукъ. Какво сме научили? “ Вие искате всичко да ви дойде на гости, като една стока да я продавате. Че трѣбва да работите надъ себе си. Има единъ вѫтрешенъ начинъ за работа.
Сега какъвъ е вѫтрешниятъ начинъ и какъвъ е външниятъ начинъ?
Външниятъ начинъ се вижда и е материаленъ той, материализира се. Вѫтрешниятъ сега се образува. Сега отвънъ растенията, камънитѣ, свѣтлината – тѣ ни учатъ. Това е процесътъ на всичкитѣ сѫщества. Значи това съзнание ни обгръща.
към беседата >>
Външниятъ начинъ се вижда и е материаленъ той, материализира се.
Какво сме научили? “ Вие искате всичко да ви дойде на гости, като една стока да я продавате. Че трѣбва да работите надъ себе си. Има единъ вѫтрешенъ начинъ за работа. Сега какъвъ е вѫтрешниятъ начинъ и какъвъ е външниятъ начинъ?
Външниятъ начинъ се вижда и е материаленъ той, материализира се.
Вѫтрешниятъ сега се образува. Сега отвънъ растенията, камънитѣ, свѣтлината – тѣ ни учатъ. Това е процесътъ на всичкитѣ сѫщества. Значи това съзнание ни обгръща. Сега по нѣкой пѫть вие казвате: „Азъ съмъ свободенъ да правя, каквото си искамъ“.
към беседата >>
Вѫтрешниятъ сега се образува.
“ Вие искате всичко да ви дойде на гости, като една стока да я продавате. Че трѣбва да работите надъ себе си. Има единъ вѫтрешенъ начинъ за работа. Сега какъвъ е вѫтрешниятъ начинъ и какъвъ е външниятъ начинъ? Външниятъ начинъ се вижда и е материаленъ той, материализира се.
Вѫтрешниятъ сега се образува.
Сега отвънъ растенията, камънитѣ, свѣтлината – тѣ ни учатъ. Това е процесътъ на всичкитѣ сѫщества. Значи това съзнание ни обгръща. Сега по нѣкой пѫть вие казвате: „Азъ съмъ свободенъ да правя, каквото си искамъ“. На единъ конь, на който съмъ турилъ гемъ, той е свободенъ да върви, но върви тамъ, дето азъ искамъ.
към беседата >>
Сега отвънъ растенията, камънитѣ, свѣтлината – тѣ ни учатъ.
Че трѣбва да работите надъ себе си. Има единъ вѫтрешенъ начинъ за работа. Сега какъвъ е вѫтрешниятъ начинъ и какъвъ е външниятъ начинъ? Външниятъ начинъ се вижда и е материаленъ той, материализира се. Вѫтрешниятъ сега се образува.
Сега отвънъ растенията, камънитѣ, свѣтлината – тѣ ни учатъ.
Това е процесътъ на всичкитѣ сѫщества. Значи това съзнание ни обгръща. Сега по нѣкой пѫть вие казвате: „Азъ съмъ свободенъ да правя, каквото си искамъ“. На единъ конь, на който съмъ турилъ гемъ, той е свободенъ да върви, но върви тамъ, дето азъ искамъ. Азъ съмъ се качилъ на гърба му и върви, кѫдето азъ искамъ.
към беседата >>
Това е процесътъ на всичкитѣ сѫщества.
Има единъ вѫтрешенъ начинъ за работа. Сега какъвъ е вѫтрешниятъ начинъ и какъвъ е външниятъ начинъ? Външниятъ начинъ се вижда и е материаленъ той, материализира се. Вѫтрешниятъ сега се образува. Сега отвънъ растенията, камънитѣ, свѣтлината – тѣ ни учатъ.
Това е процесътъ на всичкитѣ сѫщества.
Значи това съзнание ни обгръща. Сега по нѣкой пѫть вие казвате: „Азъ съмъ свободенъ да правя, каквото си искамъ“. На единъ конь, на който съмъ турилъ гемъ, той е свободенъ да върви, но върви тамъ, дето азъ искамъ. Азъ съмъ се качилъ на гърба му и върви, кѫдето азъ искамъ. Вървя, потегля юздата налѣво – върви налѣво, потегля юздата надѣсно – върви надѣсно.
към беседата >>
Значи това съзнание ни обгръща.
Сега какъвъ е вѫтрешниятъ начинъ и какъвъ е външниятъ начинъ? Външниятъ начинъ се вижда и е материаленъ той, материализира се. Вѫтрешниятъ сега се образува. Сега отвънъ растенията, камънитѣ, свѣтлината – тѣ ни учатъ. Това е процесътъ на всичкитѣ сѫщества.
Значи това съзнание ни обгръща.
Сега по нѣкой пѫть вие казвате: „Азъ съмъ свободенъ да правя, каквото си искамъ“. На единъ конь, на който съмъ турилъ гемъ, той е свободенъ да върви, но върви тамъ, дето азъ искамъ. Азъ съмъ се качилъ на гърба му и върви, кѫдето азъ искамъ. Вървя, потегля юздата налѣво – върви налѣво, потегля юздата надѣсно – върви надѣсно. (Коньтъ) казва: „Азъ ходя, дето искамъ“.
към беседата >>
Сега по нѣкой пѫть вие казвате: „Азъ съмъ свободенъ да правя, каквото си искамъ“.
Външниятъ начинъ се вижда и е материаленъ той, материализира се. Вѫтрешниятъ сега се образува. Сега отвънъ растенията, камънитѣ, свѣтлината – тѣ ни учатъ. Това е процесътъ на всичкитѣ сѫщества. Значи това съзнание ни обгръща.
Сега по нѣкой пѫть вие казвате: „Азъ съмъ свободенъ да правя, каквото си искамъ“.
На единъ конь, на който съмъ турилъ гемъ, той е свободенъ да върви, но върви тамъ, дето азъ искамъ. Азъ съмъ се качилъ на гърба му и върви, кѫдето азъ искамъ. Вървя, потегля юздата налѣво – върви налѣво, потегля юздата надѣсно – върви надѣсно. (Коньтъ) казва: „Азъ ходя, дето искамъ“. Той ходи, дето азъ го направлявамъ.
към беседата >>
На единъ конь, на който съмъ турилъ гемъ, той е свободенъ да върви, но върви тамъ, дето азъ искамъ.
Вѫтрешниятъ сега се образува. Сега отвънъ растенията, камънитѣ, свѣтлината – тѣ ни учатъ. Това е процесътъ на всичкитѣ сѫщества. Значи това съзнание ни обгръща. Сега по нѣкой пѫть вие казвате: „Азъ съмъ свободенъ да правя, каквото си искамъ“.
На единъ конь, на който съмъ турилъ гемъ, той е свободенъ да върви, но върви тамъ, дето азъ искамъ.
Азъ съмъ се качилъ на гърба му и върви, кѫдето азъ искамъ. Вървя, потегля юздата налѣво – върви налѣво, потегля юздата надѣсно – върви надѣсно. (Коньтъ) казва: „Азъ ходя, дето искамъ“. Той ходи, дето азъ го направлявамъ. И вие ходите, дето ви направляватъ.
към беседата >>
Азъ съмъ се качилъ на гърба му и върви, кѫдето азъ искамъ.
Сега отвънъ растенията, камънитѣ, свѣтлината – тѣ ни учатъ. Това е процесътъ на всичкитѣ сѫщества. Значи това съзнание ни обгръща. Сега по нѣкой пѫть вие казвате: „Азъ съмъ свободенъ да правя, каквото си искамъ“. На единъ конь, на който съмъ турилъ гемъ, той е свободенъ да върви, но върви тамъ, дето азъ искамъ.
Азъ съмъ се качилъ на гърба му и върви, кѫдето азъ искамъ.
Вървя, потегля юздата налѣво – върви налѣво, потегля юздата надѣсно – върви надѣсно. (Коньтъ) казва: „Азъ ходя, дето искамъ“. Той ходи, дето азъ го направлявамъ. И вие ходите, дето ви направляватъ. (Нѣкой) казва: „Азъ съмъ свободенъ“.
към беседата >>
Вървя, потегля юздата налѣво – върви налѣво, потегля юздата надѣсно – върви надѣсно.
Това е процесътъ на всичкитѣ сѫщества. Значи това съзнание ни обгръща. Сега по нѣкой пѫть вие казвате: „Азъ съмъ свободенъ да правя, каквото си искамъ“. На единъ конь, на който съмъ турилъ гемъ, той е свободенъ да върви, но върви тамъ, дето азъ искамъ. Азъ съмъ се качилъ на гърба му и върви, кѫдето азъ искамъ.
Вървя, потегля юздата налѣво – върви налѣво, потегля юздата надѣсно – върви надѣсно.
(Коньтъ) казва: „Азъ ходя, дето искамъ“. Той ходи, дето азъ го направлявамъ. И вие ходите, дето ви направляватъ. (Нѣкой) казва: „Азъ съмъ свободенъ“. Въ какво сте свободни?
към беседата >>
(Коньтъ) казва: „Азъ ходя, дето искамъ“.
Значи това съзнание ни обгръща. Сега по нѣкой пѫть вие казвате: „Азъ съмъ свободенъ да правя, каквото си искамъ“. На единъ конь, на който съмъ турилъ гемъ, той е свободенъ да върви, но върви тамъ, дето азъ искамъ. Азъ съмъ се качилъ на гърба му и върви, кѫдето азъ искамъ. Вървя, потегля юздата налѣво – върви налѣво, потегля юздата надѣсно – върви надѣсно.
(Коньтъ) казва: „Азъ ходя, дето искамъ“.
Той ходи, дето азъ го направлявамъ. И вие ходите, дето ви направляватъ. (Нѣкой) казва: „Азъ съмъ свободенъ“. Въ какво сте свободни? Отъ болесть не си свободенъ, отъ гладъ не си свободенъ, отъ безпокойство не си свободенъ, отъ сиромашия не си свободенъ.
към беседата >>
Вие по нѣкой пѫть минавате за герои вѫтре въ себе си.
Вие по нѣкой пѫть минавате за герои вѫтре въ себе си.
Нѣкой пѫть мисли, че е подигнатъ, че знание има, че свѣтлина има, казва: „Туй зная, онова зная, зная всичко. Какво ли има да уча още? “ Мисли, че като каже „Да се обичаме“ – свършенъ е въпросътъ. Хубаво е всичко да знаешъ. Но вземете, че те хвърлятъ въ водата – какво ще правишъ?
към беседата >>
Той ходи, дето азъ го направлявамъ.
Сега по нѣкой пѫть вие казвате: „Азъ съмъ свободенъ да правя, каквото си искамъ“. На единъ конь, на който съмъ турилъ гемъ, той е свободенъ да върви, но върви тамъ, дето азъ искамъ. Азъ съмъ се качилъ на гърба му и върви, кѫдето азъ искамъ. Вървя, потегля юздата налѣво – върви налѣво, потегля юздата надѣсно – върви надѣсно. (Коньтъ) казва: „Азъ ходя, дето искамъ“.
Той ходи, дето азъ го направлявамъ.
И вие ходите, дето ви направляватъ. (Нѣкой) казва: „Азъ съмъ свободенъ“. Въ какво сте свободни? Отъ болесть не си свободенъ, отъ гладъ не си свободенъ, отъ безпокойство не си свободенъ, отъ сиромашия не си свободенъ. Казва: „Каквото помисля, се става“.
към беседата >>
Нѣкой пѫть мисли, че е подигнатъ, че знание има, че свѣтлина има, казва: „Туй зная, онова зная, зная всичко.
Вие по нѣкой пѫть минавате за герои вѫтре въ себе си.
Нѣкой пѫть мисли, че е подигнатъ, че знание има, че свѣтлина има, казва: „Туй зная, онова зная, зная всичко.
Какво ли има да уча още? “ Мисли, че като каже „Да се обичаме“ – свършенъ е въпросътъ. Хубаво е всичко да знаешъ. Но вземете, че те хвърлятъ въ водата – какво ще правишъ? Хвърлятъ те въ водата, оставятъ те.
към беседата >>
И вие ходите, дето ви направляватъ.
На единъ конь, на който съмъ турилъ гемъ, той е свободенъ да върви, но върви тамъ, дето азъ искамъ. Азъ съмъ се качилъ на гърба му и върви, кѫдето азъ искамъ. Вървя, потегля юздата налѣво – върви налѣво, потегля юздата надѣсно – върви надѣсно. (Коньтъ) казва: „Азъ ходя, дето искамъ“. Той ходи, дето азъ го направлявамъ.
И вие ходите, дето ви направляватъ.
(Нѣкой) казва: „Азъ съмъ свободенъ“. Въ какво сте свободни? Отъ болесть не си свободенъ, отъ гладъ не си свободенъ, отъ безпокойство не си свободенъ, отъ сиромашия не си свободенъ. Казва: „Каквото помисля, се става“. Тревата, и тя, каквото помисли – става.
към беседата >>
Какво ли има да уча още?
Вие по нѣкой пѫть минавате за герои вѫтре въ себе си. Нѣкой пѫть мисли, че е подигнатъ, че знание има, че свѣтлина има, казва: „Туй зная, онова зная, зная всичко.
Какво ли има да уча още?
“ Мисли, че като каже „Да се обичаме“ – свършенъ е въпросътъ. Хубаво е всичко да знаешъ. Но вземете, че те хвърлятъ въ водата – какво ще правишъ? Хвърлятъ те въ водата, оставятъ те. Какво знаешъ?
към беседата >>
(Нѣкой) казва: „Азъ съмъ свободенъ“.
Азъ съмъ се качилъ на гърба му и върви, кѫдето азъ искамъ. Вървя, потегля юздата налѣво – върви налѣво, потегля юздата надѣсно – върви надѣсно. (Коньтъ) казва: „Азъ ходя, дето искамъ“. Той ходи, дето азъ го направлявамъ. И вие ходите, дето ви направляватъ.
(Нѣкой) казва: „Азъ съмъ свободенъ“.
Въ какво сте свободни? Отъ болесть не си свободенъ, отъ гладъ не си свободенъ, отъ безпокойство не си свободенъ, отъ сиромашия не си свободенъ. Казва: „Каквото помисля, се става“. Тревата, и тя, каквото помисли – става. Нѣкой пѫть тревата може да е помислила, че страда за дъждъ и дъждътъ дойде.
към беседата >>
“ Мисли, че като каже „Да се обичаме“ – свършенъ е въпросътъ.
Вие по нѣкой пѫть минавате за герои вѫтре въ себе си. Нѣкой пѫть мисли, че е подигнатъ, че знание има, че свѣтлина има, казва: „Туй зная, онова зная, зная всичко. Какво ли има да уча още?
“ Мисли, че като каже „Да се обичаме“ – свършенъ е въпросътъ.
Хубаво е всичко да знаешъ. Но вземете, че те хвърлятъ въ водата – какво ще правишъ? Хвърлятъ те въ водата, оставятъ те. Какво знаешъ? Като те оставя самъ, какво ще правишъ?
към беседата >>
Въ какво сте свободни?
Вървя, потегля юздата налѣво – върви налѣво, потегля юздата надѣсно – върви надѣсно. (Коньтъ) казва: „Азъ ходя, дето искамъ“. Той ходи, дето азъ го направлявамъ. И вие ходите, дето ви направляватъ. (Нѣкой) казва: „Азъ съмъ свободенъ“.
Въ какво сте свободни?
Отъ болесть не си свободенъ, отъ гладъ не си свободенъ, отъ безпокойство не си свободенъ, отъ сиромашия не си свободенъ. Казва: „Каквото помисля, се става“. Тревата, и тя, каквото помисли – става. Нѣкой пѫть тревата може да е помислила, че страда за дъждъ и дъждътъ дойде. Тревата казва: „Каквото помислихъ – стана“.
към беседата >>
Хубаво е всичко да знаешъ.
Вие по нѣкой пѫть минавате за герои вѫтре въ себе си. Нѣкой пѫть мисли, че е подигнатъ, че знание има, че свѣтлина има, казва: „Туй зная, онова зная, зная всичко. Какво ли има да уча още? “ Мисли, че като каже „Да се обичаме“ – свършенъ е въпросътъ.
Хубаво е всичко да знаешъ.
Но вземете, че те хвърлятъ въ водата – какво ще правишъ? Хвърлятъ те въ водата, оставятъ те. Какво знаешъ? Като те оставя самъ, какво ще правишъ? Знаешъ (ли) колко мѫчно е да се съблѣчешъ въ водата?
към беседата >>
Отъ болесть не си свободенъ, отъ гладъ не си свободенъ, отъ безпокойство не си свободенъ, отъ сиромашия не си свободенъ.
(Коньтъ) казва: „Азъ ходя, дето искамъ“. Той ходи, дето азъ го направлявамъ. И вие ходите, дето ви направляватъ. (Нѣкой) казва: „Азъ съмъ свободенъ“. Въ какво сте свободни?
Отъ болесть не си свободенъ, отъ гладъ не си свободенъ, отъ безпокойство не си свободенъ, отъ сиромашия не си свободенъ.
Казва: „Каквото помисля, се става“. Тревата, и тя, каквото помисли – става. Нѣкой пѫть тревата може да е помислила, че страда за дъждъ и дъждътъ дойде. Тревата казва: „Каквото помислихъ – стана“. Понеже и на мене трѣбва дъждъ, казвамъ: Каквото помислихъ – става.
към беседата >>
Но вземете, че те хвърлятъ въ водата – какво ще правишъ?
Вие по нѣкой пѫть минавате за герои вѫтре въ себе си. Нѣкой пѫть мисли, че е подигнатъ, че знание има, че свѣтлина има, казва: „Туй зная, онова зная, зная всичко. Какво ли има да уча още? “ Мисли, че като каже „Да се обичаме“ – свършенъ е въпросътъ. Хубаво е всичко да знаешъ.
Но вземете, че те хвърлятъ въ водата – какво ще правишъ?
Хвърлятъ те въ водата, оставятъ те. Какво знаешъ? Като те оставя самъ, какво ще правишъ? Знаешъ (ли) колко мѫчно е да се съблѣчешъ въ водата? Имашъ голѣмъ балтонъ, модно си облѣченъ.
към беседата >>
Казва: „Каквото помисля, се става“.
Той ходи, дето азъ го направлявамъ. И вие ходите, дето ви направляватъ. (Нѣкой) казва: „Азъ съмъ свободенъ“. Въ какво сте свободни? Отъ болесть не си свободенъ, отъ гладъ не си свободенъ, отъ безпокойство не си свободенъ, отъ сиромашия не си свободенъ.
Казва: „Каквото помисля, се става“.
Тревата, и тя, каквото помисли – става. Нѣкой пѫть тревата може да е помислила, че страда за дъждъ и дъждътъ дойде. Тревата казва: „Каквото помислихъ – стана“. Понеже и на мене трѣбва дъждъ, казвамъ: Каквото помислихъ – става. Азъ ли каквото помислихъ стана, или каквото тревата помисли стана?
към беседата >>
Хвърлятъ те въ водата, оставятъ те.
Нѣкой пѫть мисли, че е подигнатъ, че знание има, че свѣтлина има, казва: „Туй зная, онова зная, зная всичко. Какво ли има да уча още? “ Мисли, че като каже „Да се обичаме“ – свършенъ е въпросътъ. Хубаво е всичко да знаешъ. Но вземете, че те хвърлятъ въ водата – какво ще правишъ?
Хвърлятъ те въ водата, оставятъ те.
Какво знаешъ? Като те оставя самъ, какво ще правишъ? Знаешъ (ли) колко мѫчно е да се съблѣчешъ въ водата? Имашъ голѣмъ балтонъ, модно си облѣченъ. Хвърлятъ те въ водата съ този балтонъ.
към беседата >>
Тревата, и тя, каквото помисли – става.
И вие ходите, дето ви направляватъ. (Нѣкой) казва: „Азъ съмъ свободенъ“. Въ какво сте свободни? Отъ болесть не си свободенъ, отъ гладъ не си свободенъ, отъ безпокойство не си свободенъ, отъ сиромашия не си свободенъ. Казва: „Каквото помисля, се става“.
Тревата, и тя, каквото помисли – става.
Нѣкой пѫть тревата може да е помислила, че страда за дъждъ и дъждътъ дойде. Тревата казва: „Каквото помислихъ – стана“. Понеже и на мене трѣбва дъждъ, казвамъ: Каквото помислихъ – става. Азъ ли каквото помислихъ стана, или каквото тревата помисли стана? Каквото тревата помисли – стана, и каквото азъ помислихъ – стана.
към беседата >>
Какво знаешъ?
Какво ли има да уча още? “ Мисли, че като каже „Да се обичаме“ – свършенъ е въпросътъ. Хубаво е всичко да знаешъ. Но вземете, че те хвърлятъ въ водата – какво ще правишъ? Хвърлятъ те въ водата, оставятъ те.
Какво знаешъ?
Като те оставя самъ, какво ще правишъ? Знаешъ (ли) колко мѫчно е да се съблѣчешъ въ водата? Имашъ голѣмъ балтонъ, модно си облѣченъ. Хвърлятъ те въ водата съ този балтонъ. Ще идешъ на дъното на водата.
към беседата >>
Нѣкой пѫть тревата може да е помислила, че страда за дъждъ и дъждътъ дойде.
(Нѣкой) казва: „Азъ съмъ свободенъ“. Въ какво сте свободни? Отъ болесть не си свободенъ, отъ гладъ не си свободенъ, отъ безпокойство не си свободенъ, отъ сиромашия не си свободенъ. Казва: „Каквото помисля, се става“. Тревата, и тя, каквото помисли – става.
Нѣкой пѫть тревата може да е помислила, че страда за дъждъ и дъждътъ дойде.
Тревата казва: „Каквото помислихъ – стана“. Понеже и на мене трѣбва дъждъ, казвамъ: Каквото помислихъ – става. Азъ ли каквото помислихъ стана, или каквото тревата помисли стана? Каквото тревата помисли – стана, и каквото азъ помислихъ – стана. Но туй стана не защото азъ помислихъ, но азъ помислихъ за нѣщо, което трѣбваше да стане.
към беседата >>
Като те оставя самъ, какво ще правишъ?
“ Мисли, че като каже „Да се обичаме“ – свършенъ е въпросътъ. Хубаво е всичко да знаешъ. Но вземете, че те хвърлятъ въ водата – какво ще правишъ? Хвърлятъ те въ водата, оставятъ те. Какво знаешъ?
Като те оставя самъ, какво ще правишъ?
Знаешъ (ли) колко мѫчно е да се съблѣчешъ въ водата? Имашъ голѣмъ балтонъ, модно си облѣченъ. Хвърлятъ те въ водата съ този балтонъ. Ще идешъ на дъното на водата. Трѣбва да се съблѣчешъ и колкото по-малко дрехи – толкова по-добре ще плавашъ.
към беседата >>
Тревата казва: „Каквото помислихъ – стана“.
Въ какво сте свободни? Отъ болесть не си свободенъ, отъ гладъ не си свободенъ, отъ безпокойство не си свободенъ, отъ сиромашия не си свободенъ. Казва: „Каквото помисля, се става“. Тревата, и тя, каквото помисли – става. Нѣкой пѫть тревата може да е помислила, че страда за дъждъ и дъждътъ дойде.
Тревата казва: „Каквото помислихъ – стана“.
Понеже и на мене трѣбва дъждъ, казвамъ: Каквото помислихъ – става. Азъ ли каквото помислихъ стана, или каквото тревата помисли стана? Каквото тревата помисли – стана, и каквото азъ помислихъ – стана. Но туй стана не защото азъ помислихъ, но азъ помислихъ за нѣщо, което трѣбваше да стане. Единъ добъръ човѣкъ, дошло му наумъ да направи благодеяние.
към беседата >>
Знаешъ (ли) колко мѫчно е да се съблѣчешъ въ водата?
Хубаво е всичко да знаешъ. Но вземете, че те хвърлятъ въ водата – какво ще правишъ? Хвърлятъ те въ водата, оставятъ те. Какво знаешъ? Като те оставя самъ, какво ще правишъ?
Знаешъ (ли) колко мѫчно е да се съблѣчешъ въ водата?
Имашъ голѣмъ балтонъ, модно си облѣченъ. Хвърлятъ те въ водата съ този балтонъ. Ще идешъ на дъното на водата. Трѣбва да се съблѣчешъ и колкото по-малко дрехи – толкова по-добре ще плавашъ. Ако знаешъ какъ да употрѣбишъ рѫцетѣ си, краката си – ще излѣзешъ изъ туй положение.
към беседата >>
Понеже и на мене трѣбва дъждъ, казвамъ: Каквото помислихъ – става.
Отъ болесть не си свободенъ, отъ гладъ не си свободенъ, отъ безпокойство не си свободенъ, отъ сиромашия не си свободенъ. Казва: „Каквото помисля, се става“. Тревата, и тя, каквото помисли – става. Нѣкой пѫть тревата може да е помислила, че страда за дъждъ и дъждътъ дойде. Тревата казва: „Каквото помислихъ – стана“.
Понеже и на мене трѣбва дъждъ, казвамъ: Каквото помислихъ – става.
Азъ ли каквото помислихъ стана, или каквото тревата помисли стана? Каквото тревата помисли – стана, и каквото азъ помислихъ – стана. Но туй стана не защото азъ помислихъ, но азъ помислихъ за нѣщо, което трѣбваше да стане. Единъ добъръ човѣкъ, дошло му наумъ да направи благодеяние. Неговата мисъль се е проектирала въ пространството.
към беседата >>
Имашъ голѣмъ балтонъ, модно си облѣченъ.
Но вземете, че те хвърлятъ въ водата – какво ще правишъ? Хвърлятъ те въ водата, оставятъ те. Какво знаешъ? Като те оставя самъ, какво ще правишъ? Знаешъ (ли) колко мѫчно е да се съблѣчешъ въ водата?
Имашъ голѣмъ балтонъ, модно си облѣченъ.
Хвърлятъ те въ водата съ този балтонъ. Ще идешъ на дъното на водата. Трѣбва да се съблѣчешъ и колкото по-малко дрехи – толкова по-добре ще плавашъ. Ако знаешъ какъ да употрѣбишъ рѫцетѣ си, краката си – ще излѣзешъ изъ туй положение.
към беседата >>
Азъ ли каквото помислихъ стана, или каквото тревата помисли стана?
Казва: „Каквото помисля, се става“. Тревата, и тя, каквото помисли – става. Нѣкой пѫть тревата може да е помислила, че страда за дъждъ и дъждътъ дойде. Тревата казва: „Каквото помислихъ – стана“. Понеже и на мене трѣбва дъждъ, казвамъ: Каквото помислихъ – става.
Азъ ли каквото помислихъ стана, или каквото тревата помисли стана?
Каквото тревата помисли – стана, и каквото азъ помислихъ – стана. Но туй стана не защото азъ помислихъ, но азъ помислихъ за нѣщо, което трѣбваше да стане. Единъ добъръ човѣкъ, дошло му наумъ да направи благодеяние. Неговата мисъль се е проектирала въ пространството. Ти мислишъ да има, да дойде нѣкой да помогне.
към беседата >>
Хвърлятъ те въ водата съ този балтонъ.
Хвърлятъ те въ водата, оставятъ те. Какво знаешъ? Като те оставя самъ, какво ще правишъ? Знаешъ (ли) колко мѫчно е да се съблѣчешъ въ водата? Имашъ голѣмъ балтонъ, модно си облѣченъ.
Хвърлятъ те въ водата съ този балтонъ.
Ще идешъ на дъното на водата. Трѣбва да се съблѣчешъ и колкото по-малко дрехи – толкова по-добре ще плавашъ. Ако знаешъ какъ да употрѣбишъ рѫцетѣ си, краката си – ще излѣзешъ изъ туй положение.
към беседата >>
Каквото тревата помисли – стана, и каквото азъ помислихъ – стана.
Тревата, и тя, каквото помисли – става. Нѣкой пѫть тревата може да е помислила, че страда за дъждъ и дъждътъ дойде. Тревата казва: „Каквото помислихъ – стана“. Понеже и на мене трѣбва дъждъ, казвамъ: Каквото помислихъ – става. Азъ ли каквото помислихъ стана, или каквото тревата помисли стана?
Каквото тревата помисли – стана, и каквото азъ помислихъ – стана.
Но туй стана не защото азъ помислихъ, но азъ помислихъ за нѣщо, което трѣбваше да стане. Единъ добъръ човѣкъ, дошло му наумъ да направи благодеяние. Неговата мисъль се е проектирала въ пространството. Ти мислишъ да има, да дойде нѣкой да помогне. Иде този човѣкъ съ своитѣ блага и ги раздава.
към беседата >>
Ще идешъ на дъното на водата.
Какво знаешъ? Като те оставя самъ, какво ще правишъ? Знаешъ (ли) колко мѫчно е да се съблѣчешъ въ водата? Имашъ голѣмъ балтонъ, модно си облѣченъ. Хвърлятъ те въ водата съ този балтонъ.
Ще идешъ на дъното на водата.
Трѣбва да се съблѣчешъ и колкото по-малко дрехи – толкова по-добре ще плавашъ. Ако знаешъ какъ да употрѣбишъ рѫцетѣ си, краката си – ще излѣзешъ изъ туй положение.
към беседата >>
Но туй стана не защото азъ помислихъ, но азъ помислихъ за нѣщо, което трѣбваше да стане.
Нѣкой пѫть тревата може да е помислила, че страда за дъждъ и дъждътъ дойде. Тревата казва: „Каквото помислихъ – стана“. Понеже и на мене трѣбва дъждъ, казвамъ: Каквото помислихъ – става. Азъ ли каквото помислихъ стана, или каквото тревата помисли стана? Каквото тревата помисли – стана, и каквото азъ помислихъ – стана.
Но туй стана не защото азъ помислихъ, но азъ помислихъ за нѣщо, което трѣбваше да стане.
Единъ добъръ човѣкъ, дошло му наумъ да направи благодеяние. Неговата мисъль се е проектирала въ пространството. Ти мислишъ да има, да дойде нѣкой да помогне. Иде този човѣкъ съ своитѣ блага и ги раздава. Казвашъ: „Азъ помислихъ и той дойде“.
към беседата >>
Трѣбва да се съблѣчешъ и колкото по-малко дрехи – толкова по-добре ще плавашъ.
Като те оставя самъ, какво ще правишъ? Знаешъ (ли) колко мѫчно е да се съблѣчешъ въ водата? Имашъ голѣмъ балтонъ, модно си облѣченъ. Хвърлятъ те въ водата съ този балтонъ. Ще идешъ на дъното на водата.
Трѣбва да се съблѣчешъ и колкото по-малко дрехи – толкова по-добре ще плавашъ.
Ако знаешъ какъ да употрѣбишъ рѫцетѣ си, краката си – ще излѣзешъ изъ туй положение.
към беседата >>
Единъ добъръ човѣкъ, дошло му наумъ да направи благодеяние.
Тревата казва: „Каквото помислихъ – стана“. Понеже и на мене трѣбва дъждъ, казвамъ: Каквото помислихъ – става. Азъ ли каквото помислихъ стана, или каквото тревата помисли стана? Каквото тревата помисли – стана, и каквото азъ помислихъ – стана. Но туй стана не защото азъ помислихъ, но азъ помислихъ за нѣщо, което трѣбваше да стане.
Единъ добъръ човѣкъ, дошло му наумъ да направи благодеяние.
Неговата мисъль се е проектирала въ пространството. Ти мислишъ да има, да дойде нѣкой да помогне. Иде този човѣкъ съ своитѣ блага и ги раздава. Казвашъ: „Азъ помислихъ и той дойде“. Ти криво мислишъ.
към беседата >>
Ако знаешъ какъ да употрѣбишъ рѫцетѣ си, краката си – ще излѣзешъ изъ туй положение.
Знаешъ (ли) колко мѫчно е да се съблѣчешъ въ водата? Имашъ голѣмъ балтонъ, модно си облѣченъ. Хвърлятъ те въ водата съ този балтонъ. Ще идешъ на дъното на водата. Трѣбва да се съблѣчешъ и колкото по-малко дрехи – толкова по-добре ще плавашъ.
Ако знаешъ какъ да употрѣбишъ рѫцетѣ си, краката си – ще излѣзешъ изъ туй положение.
към беседата >>
Неговата мисъль се е проектирала въ пространството.
Понеже и на мене трѣбва дъждъ, казвамъ: Каквото помислихъ – става. Азъ ли каквото помислихъ стана, или каквото тревата помисли стана? Каквото тревата помисли – стана, и каквото азъ помислихъ – стана. Но туй стана не защото азъ помислихъ, но азъ помислихъ за нѣщо, което трѣбваше да стане. Единъ добъръ човѣкъ, дошло му наумъ да направи благодеяние.
Неговата мисъль се е проектирала въ пространството.
Ти мислишъ да има, да дойде нѣкой да помогне. Иде този човѣкъ съ своитѣ блага и ги раздава. Казвашъ: „Азъ помислихъ и той дойде“. Ти криво мислишъ. Ти мислишъ, че понеже ти си помислилъ, този човѣкъ (е) дошълъ, а ти си помислилъ, защото той е помислилъ.
към беседата >>
Казвамъ: Има една страна, на която всички трѣбва да обърнете внимание.
Казвамъ: Има една страна, на която всички трѣбва да обърнете внимание.
Човѣкъ може да си претовари мозъка. Може да претоваришъ мозъка си отъ чрезмѣрно ядене, може да го разтоваришъ отъ много постъ. Може да го претоваришъ отъ мисъль: какво ще правимъ, какъ ще преживѣемъ на земята или отъ безпокойства. Защото, като се безпокоишъ, то не е осторожность, то е страхъ. Пъкъ таксувашъ мозъка си съ една отрицателна енергия.
към беседата >>
Ти мислишъ да има, да дойде нѣкой да помогне.
Азъ ли каквото помислихъ стана, или каквото тревата помисли стана? Каквото тревата помисли – стана, и каквото азъ помислихъ – стана. Но туй стана не защото азъ помислихъ, но азъ помислихъ за нѣщо, което трѣбваше да стане. Единъ добъръ човѣкъ, дошло му наумъ да направи благодеяние. Неговата мисъль се е проектирала въ пространството.
Ти мислишъ да има, да дойде нѣкой да помогне.
Иде този човѣкъ съ своитѣ блага и ги раздава. Казвашъ: „Азъ помислихъ и той дойде“. Ти криво мислишъ. Ти мислишъ, че понеже ти си помислилъ, този човѣкъ (е) дошълъ, а ти си помислилъ, защото той е помислилъ. Той казва: „Да ида, да посетя беднитѣ хора, да имъ раздамъ нѣщо“.
към беседата >>
Човѣкъ може да си претовари мозъка.
Казвамъ: Има една страна, на която всички трѣбва да обърнете внимание.
Човѣкъ може да си претовари мозъка.
Може да претоваришъ мозъка си отъ чрезмѣрно ядене, може да го разтоваришъ отъ много постъ. Може да го претоваришъ отъ мисъль: какво ще правимъ, какъ ще преживѣемъ на земята или отъ безпокойства. Защото, като се безпокоишъ, то не е осторожность, то е страхъ. Пъкъ таксувашъ мозъка си съ една отрицателна енергия. Може да си много докачливъ.
към беседата >>
Иде този човѣкъ съ своитѣ блага и ги раздава.
Каквото тревата помисли – стана, и каквото азъ помислихъ – стана. Но туй стана не защото азъ помислихъ, но азъ помислихъ за нѣщо, което трѣбваше да стане. Единъ добъръ човѣкъ, дошло му наумъ да направи благодеяние. Неговата мисъль се е проектирала въ пространството. Ти мислишъ да има, да дойде нѣкой да помогне.
Иде този човѣкъ съ своитѣ блага и ги раздава.
Казвашъ: „Азъ помислихъ и той дойде“. Ти криво мислишъ. Ти мислишъ, че понеже ти си помислилъ, този човѣкъ (е) дошълъ, а ти си помислилъ, защото той е помислилъ. Той казва: „Да ида, да посетя беднитѣ хора, да имъ раздамъ нѣщо“. Ти си възприелъ неговата мисъль.
към беседата >>
Може да претоваришъ мозъка си отъ чрезмѣрно ядене, може да го разтоваришъ отъ много постъ.
Казвамъ: Има една страна, на която всички трѣбва да обърнете внимание. Човѣкъ може да си претовари мозъка.
Може да претоваришъ мозъка си отъ чрезмѣрно ядене, може да го разтоваришъ отъ много постъ.
Може да го претоваришъ отъ мисъль: какво ще правимъ, какъ ще преживѣемъ на земята или отъ безпокойства. Защото, като се безпокоишъ, то не е осторожность, то е страхъ. Пъкъ таксувашъ мозъка си съ една отрицателна енергия. Може да си много докачливъ. То е единъ центъръ.
към беседата >>
Казвашъ: „Азъ помислихъ и той дойде“.
Но туй стана не защото азъ помислихъ, но азъ помислихъ за нѣщо, което трѣбваше да стане. Единъ добъръ човѣкъ, дошло му наумъ да направи благодеяние. Неговата мисъль се е проектирала въ пространството. Ти мислишъ да има, да дойде нѣкой да помогне. Иде този човѣкъ съ своитѣ блага и ги раздава.
Казвашъ: „Азъ помислихъ и той дойде“.
Ти криво мислишъ. Ти мислишъ, че понеже ти си помислилъ, този човѣкъ (е) дошълъ, а ти си помислилъ, защото той е помислилъ. Той казва: „Да ида, да посетя беднитѣ хора, да имъ раздамъ нѣщо“. Ти си възприелъ неговата мисъль. Ти благодари, че си възприелъ неговата мисъль да дойде и да ти даде нѣщо.
към беседата >>
Може да го претоваришъ отъ мисъль: какво ще правимъ, какъ ще преживѣемъ на земята или отъ безпокойства.
Казвамъ: Има една страна, на която всички трѣбва да обърнете внимание. Човѣкъ може да си претовари мозъка. Може да претоваришъ мозъка си отъ чрезмѣрно ядене, може да го разтоваришъ отъ много постъ.
Може да го претоваришъ отъ мисъль: какво ще правимъ, какъ ще преживѣемъ на земята или отъ безпокойства.
Защото, като се безпокоишъ, то не е осторожность, то е страхъ. Пъкъ таксувашъ мозъка си съ една отрицателна енергия. Може да си много докачливъ. То е единъ центъръ. Пакъ товаришъ мозъка си повече.
към беседата >>
Ти криво мислишъ.
Единъ добъръ човѣкъ, дошло му наумъ да направи благодеяние. Неговата мисъль се е проектирала въ пространството. Ти мислишъ да има, да дойде нѣкой да помогне. Иде този човѣкъ съ своитѣ блага и ги раздава. Казвашъ: „Азъ помислихъ и той дойде“.
Ти криво мислишъ.
Ти мислишъ, че понеже ти си помислилъ, този човѣкъ (е) дошълъ, а ти си помислилъ, защото той е помислилъ. Той казва: „Да ида, да посетя беднитѣ хора, да имъ раздамъ нѣщо“. Ти си възприелъ неговата мисъль. Ти благодари, че си възприелъ неговата мисъль да дойде и да ти даде нѣщо. Ти казвашъ: „Азъ каквото помислихъ – стана“.
към беседата >>
Защото, като се безпокоишъ, то не е осторожность, то е страхъ.
Казвамъ: Има една страна, на която всички трѣбва да обърнете внимание. Човѣкъ може да си претовари мозъка. Може да претоваришъ мозъка си отъ чрезмѣрно ядене, може да го разтоваришъ отъ много постъ. Може да го претоваришъ отъ мисъль: какво ще правимъ, какъ ще преживѣемъ на земята или отъ безпокойства.
Защото, като се безпокоишъ, то не е осторожность, то е страхъ.
Пъкъ таксувашъ мозъка си съ една отрицателна енергия. Може да си много докачливъ. То е единъ центъръ. Пакъ товаришъ мозъка си повече. Постоянно мислишъ за себе си този да не те обиди, онзи да не те обиди.
към беседата >>
Ти мислишъ, че понеже ти си помислилъ, този човѣкъ (е) дошълъ, а ти си помислилъ, защото той е помислилъ.
Неговата мисъль се е проектирала въ пространството. Ти мислишъ да има, да дойде нѣкой да помогне. Иде този човѣкъ съ своитѣ блага и ги раздава. Казвашъ: „Азъ помислихъ и той дойде“. Ти криво мислишъ.
Ти мислишъ, че понеже ти си помислилъ, този човѣкъ (е) дошълъ, а ти си помислилъ, защото той е помислилъ.
Той казва: „Да ида, да посетя беднитѣ хора, да имъ раздамъ нѣщо“. Ти си възприелъ неговата мисъль. Ти благодари, че си възприелъ неговата мисъль да дойде и да ти даде нѣщо. Ти казвашъ: „Азъ каквото помислихъ – стана“. На него отъ друго мѣсто му дойде идеята.
към беседата >>
Пъкъ таксувашъ мозъка си съ една отрицателна енергия.
Казвамъ: Има една страна, на която всички трѣбва да обърнете внимание. Човѣкъ може да си претовари мозъка. Може да претоваришъ мозъка си отъ чрезмѣрно ядене, може да го разтоваришъ отъ много постъ. Може да го претоваришъ отъ мисъль: какво ще правимъ, какъ ще преживѣемъ на земята или отъ безпокойства. Защото, като се безпокоишъ, то не е осторожность, то е страхъ.
Пъкъ таксувашъ мозъка си съ една отрицателна енергия.
Може да си много докачливъ. То е единъ центъръ. Пакъ товаришъ мозъка си повече. Постоянно мислишъ за себе си този да не те обиди, онзи да не те обиди. Таксувашъ не цѣлия си мозъкъ, а опредѣлени сѫ енергиитѣ.
към беседата >>
Той казва: „Да ида, да посетя беднитѣ хора, да имъ раздамъ нѣщо“.
Ти мислишъ да има, да дойде нѣкой да помогне. Иде този човѣкъ съ своитѣ блага и ги раздава. Казвашъ: „Азъ помислихъ и той дойде“. Ти криво мислишъ. Ти мислишъ, че понеже ти си помислилъ, този човѣкъ (е) дошълъ, а ти си помислилъ, защото той е помислилъ.
Той казва: „Да ида, да посетя беднитѣ хора, да имъ раздамъ нѣщо“.
Ти си възприелъ неговата мисъль. Ти благодари, че си възприелъ неговата мисъль да дойде и да ти даде нѣщо. Ти казвашъ: „Азъ каквото помислихъ – стана“. На него отъ друго мѣсто му дойде идеята. Казвамъ: Когато ви дойде една хубава идея, тя иде отъ другъ единъ по-високъ свѣтъ.
към беседата >>
Може да си много докачливъ.
Човѣкъ може да си претовари мозъка. Може да претоваришъ мозъка си отъ чрезмѣрно ядене, може да го разтоваришъ отъ много постъ. Може да го претоваришъ отъ мисъль: какво ще правимъ, какъ ще преживѣемъ на земята или отъ безпокойства. Защото, като се безпокоишъ, то не е осторожность, то е страхъ. Пъкъ таксувашъ мозъка си съ една отрицателна енергия.
Може да си много докачливъ.
То е единъ центъръ. Пакъ товаришъ мозъка си повече. Постоянно мислишъ за себе си този да не те обиди, онзи да не те обиди. Таксувашъ не цѣлия си мозъкъ, а опредѣлени сѫ енергиитѣ. Този центъръ ти таксувашъ.
към беседата >>
Ти си възприелъ неговата мисъль.
Иде този човѣкъ съ своитѣ блага и ги раздава. Казвашъ: „Азъ помислихъ и той дойде“. Ти криво мислишъ. Ти мислишъ, че понеже ти си помислилъ, този човѣкъ (е) дошълъ, а ти си помислилъ, защото той е помислилъ. Той казва: „Да ида, да посетя беднитѣ хора, да имъ раздамъ нѣщо“.
Ти си възприелъ неговата мисъль.
Ти благодари, че си възприелъ неговата мисъль да дойде и да ти даде нѣщо. Ти казвашъ: „Азъ каквото помислихъ – стана“. На него отъ друго мѣсто му дойде идеята. Казвамъ: Когато ви дойде една хубава идея, тя иде отъ другъ единъ по-високъ свѣтъ. Ти се радвай, че съзнанието ти е било будно, за да можешъ да възприемешъ Божественото и да се ползувашъ.
към беседата >>
То е единъ центъръ.
Може да претоваришъ мозъка си отъ чрезмѣрно ядене, може да го разтоваришъ отъ много постъ. Може да го претоваришъ отъ мисъль: какво ще правимъ, какъ ще преживѣемъ на земята или отъ безпокойства. Защото, като се безпокоишъ, то не е осторожность, то е страхъ. Пъкъ таксувашъ мозъка си съ една отрицателна енергия. Може да си много докачливъ.
То е единъ центъръ.
Пакъ товаришъ мозъка си повече. Постоянно мислишъ за себе си този да не те обиди, онзи да не те обиди. Таксувашъ не цѣлия си мозъкъ, а опредѣлени сѫ енергиитѣ. Този центъръ ти таксувашъ. Нѣкой пѫть човѣкъ трѣбва да се освободи отъ личнитѣ идеи.
към беседата >>
Ти благодари, че си възприелъ неговата мисъль да дойде и да ти даде нѣщо.
Казвашъ: „Азъ помислихъ и той дойде“. Ти криво мислишъ. Ти мислишъ, че понеже ти си помислилъ, този човѣкъ (е) дошълъ, а ти си помислилъ, защото той е помислилъ. Той казва: „Да ида, да посетя беднитѣ хора, да имъ раздамъ нѣщо“. Ти си възприелъ неговата мисъль.
Ти благодари, че си възприелъ неговата мисъль да дойде и да ти даде нѣщо.
Ти казвашъ: „Азъ каквото помислихъ – стана“. На него отъ друго мѣсто му дойде идеята. Казвамъ: Когато ви дойде една хубава идея, тя иде отъ другъ единъ по-високъ свѣтъ. Ти се радвай, че съзнанието ти е било будно, за да можешъ да възприемешъ Божественото и да се ползувашъ. Въ сегашния вѣкъ ни трѣбва изпълнение на волята Божия.
към беседата >>
Пакъ товаришъ мозъка си повече.
Може да го претоваришъ отъ мисъль: какво ще правимъ, какъ ще преживѣемъ на земята или отъ безпокойства. Защото, като се безпокоишъ, то не е осторожность, то е страхъ. Пъкъ таксувашъ мозъка си съ една отрицателна енергия. Може да си много докачливъ. То е единъ центъръ.
Пакъ товаришъ мозъка си повече.
Постоянно мислишъ за себе си този да не те обиди, онзи да не те обиди. Таксувашъ не цѣлия си мозъкъ, а опредѣлени сѫ енергиитѣ. Този центъръ ти таксувашъ. Нѣкой пѫть човѣкъ трѣбва да се освободи отъ личнитѣ идеи. Богатиятъ трѣбва да го извадишъ навънъ.
към беседата >>
Ти казвашъ: „Азъ каквото помислихъ – стана“.
Ти криво мислишъ. Ти мислишъ, че понеже ти си помислилъ, този човѣкъ (е) дошълъ, а ти си помислилъ, защото той е помислилъ. Той казва: „Да ида, да посетя беднитѣ хора, да имъ раздамъ нѣщо“. Ти си възприелъ неговата мисъль. Ти благодари, че си възприелъ неговата мисъль да дойде и да ти даде нѣщо.
Ти казвашъ: „Азъ каквото помислихъ – стана“.
На него отъ друго мѣсто му дойде идеята. Казвамъ: Когато ви дойде една хубава идея, тя иде отъ другъ единъ по-високъ свѣтъ. Ти се радвай, че съзнанието ти е било будно, за да можешъ да възприемешъ Божественото и да се ползувашъ. Въ сегашния вѣкъ ни трѣбва изпълнение на волята Божия. Има два начина за изпълнение: единиятъ начинъ е сегашниятъ по законъ – по законъ всички изпълнявате, и камънитѣ, и водата, и земята изпълняватъ по законъ.
към беседата >>
Постоянно мислишъ за себе си този да не те обиди, онзи да не те обиди.
Защото, като се безпокоишъ, то не е осторожность, то е страхъ. Пъкъ таксувашъ мозъка си съ една отрицателна енергия. Може да си много докачливъ. То е единъ центъръ. Пакъ товаришъ мозъка си повече.
Постоянно мислишъ за себе си този да не те обиди, онзи да не те обиди.
Таксувашъ не цѣлия си мозъкъ, а опредѣлени сѫ енергиитѣ. Този центъръ ти таксувашъ. Нѣкой пѫть човѣкъ трѣбва да се освободи отъ личнитѣ идеи. Богатиятъ трѣбва да го извадишъ навънъ. Че нѣкой не те погледналъ нѣкакъ си, ти се докачишъ веднага.
към беседата >>
На него отъ друго мѣсто му дойде идеята.
Ти мислишъ, че понеже ти си помислилъ, този човѣкъ (е) дошълъ, а ти си помислилъ, защото той е помислилъ. Той казва: „Да ида, да посетя беднитѣ хора, да имъ раздамъ нѣщо“. Ти си възприелъ неговата мисъль. Ти благодари, че си възприелъ неговата мисъль да дойде и да ти даде нѣщо. Ти казвашъ: „Азъ каквото помислихъ – стана“.
На него отъ друго мѣсто му дойде идеята.
Казвамъ: Когато ви дойде една хубава идея, тя иде отъ другъ единъ по-високъ свѣтъ. Ти се радвай, че съзнанието ти е било будно, за да можешъ да възприемешъ Божественото и да се ползувашъ. Въ сегашния вѣкъ ни трѣбва изпълнение на волята Божия. Има два начина за изпълнение: единиятъ начинъ е сегашниятъ по законъ – по законъ всички изпълнявате, и камънитѣ, и водата, и земята изпълняватъ по законъ. Вториятъ (начинъ) е по любовь, сега го учимъ.
към беседата >>
Таксувашъ не цѣлия си мозъкъ, а опредѣлени сѫ енергиитѣ.
Пъкъ таксувашъ мозъка си съ една отрицателна енергия. Може да си много докачливъ. То е единъ центъръ. Пакъ товаришъ мозъка си повече. Постоянно мислишъ за себе си този да не те обиди, онзи да не те обиди.
Таксувашъ не цѣлия си мозъкъ, а опредѣлени сѫ енергиитѣ.
Този центъръ ти таксувашъ. Нѣкой пѫть човѣкъ трѣбва да се освободи отъ личнитѣ идеи. Богатиятъ трѣбва да го извадишъ навънъ. Че нѣкой не те погледналъ нѣкакъ си, ти се докачишъ веднага. Той може да е неразположенъ или да го боли корема, или нѣщо му се случило.
към беседата >>
Казвамъ: Когато ви дойде една хубава идея, тя иде отъ другъ единъ по-високъ свѣтъ.
Той казва: „Да ида, да посетя беднитѣ хора, да имъ раздамъ нѣщо“. Ти си възприелъ неговата мисъль. Ти благодари, че си възприелъ неговата мисъль да дойде и да ти даде нѣщо. Ти казвашъ: „Азъ каквото помислихъ – стана“. На него отъ друго мѣсто му дойде идеята.
Казвамъ: Когато ви дойде една хубава идея, тя иде отъ другъ единъ по-високъ свѣтъ.
Ти се радвай, че съзнанието ти е било будно, за да можешъ да възприемешъ Божественото и да се ползувашъ. Въ сегашния вѣкъ ни трѣбва изпълнение на волята Божия. Има два начина за изпълнение: единиятъ начинъ е сегашниятъ по законъ – по законъ всички изпълнявате, и камънитѣ, и водата, и земята изпълняватъ по законъ. Вториятъ (начинъ) е по любовь, сега го учимъ. По законъ страхътъ е отвѫтре, страхътъ те заставя.
към беседата >>
Този центъръ ти таксувашъ.
Може да си много докачливъ. То е единъ центъръ. Пакъ товаришъ мозъка си повече. Постоянно мислишъ за себе си този да не те обиди, онзи да не те обиди. Таксувашъ не цѣлия си мозъкъ, а опредѣлени сѫ енергиитѣ.
Този центъръ ти таксувашъ.
Нѣкой пѫть човѣкъ трѣбва да се освободи отъ личнитѣ идеи. Богатиятъ трѣбва да го извадишъ навънъ. Че нѣкой не те погледналъ нѣкакъ си, ти се докачишъ веднага. Той може да е неразположенъ или да го боли корема, или нѣщо му се случило. Ти казвашъ: „Защо не ме гледа умилно, но ме гледа начумерено, като че съмъ му изѣлъ бащиното му имане?
към беседата >>
Ти се радвай, че съзнанието ти е било будно, за да можешъ да възприемешъ Божественото и да се ползувашъ.
Ти си възприелъ неговата мисъль. Ти благодари, че си възприелъ неговата мисъль да дойде и да ти даде нѣщо. Ти казвашъ: „Азъ каквото помислихъ – стана“. На него отъ друго мѣсто му дойде идеята. Казвамъ: Когато ви дойде една хубава идея, тя иде отъ другъ единъ по-високъ свѣтъ.
Ти се радвай, че съзнанието ти е било будно, за да можешъ да възприемешъ Божественото и да се ползувашъ.
Въ сегашния вѣкъ ни трѣбва изпълнение на волята Божия. Има два начина за изпълнение: единиятъ начинъ е сегашниятъ по законъ – по законъ всички изпълнявате, и камънитѣ, и водата, и земята изпълняватъ по законъ. Вториятъ (начинъ) е по любовь, сега го учимъ. По законъ страхътъ е отвѫтре, страхътъ те заставя. Страхътъ е отвѫтре да не бѫдешъ наказанъ, ако не изпълнишъ закона.
към беседата >>
Нѣкой пѫть човѣкъ трѣбва да се освободи отъ личнитѣ идеи.
То е единъ центъръ. Пакъ товаришъ мозъка си повече. Постоянно мислишъ за себе си този да не те обиди, онзи да не те обиди. Таксувашъ не цѣлия си мозъкъ, а опредѣлени сѫ енергиитѣ. Този центъръ ти таксувашъ.
Нѣкой пѫть човѣкъ трѣбва да се освободи отъ личнитѣ идеи.
Богатиятъ трѣбва да го извадишъ навънъ. Че нѣкой не те погледналъ нѣкакъ си, ти се докачишъ веднага. Той може да е неразположенъ или да го боли корема, или нѣщо му се случило. Ти казвашъ: „Защо не ме гледа умилно, но ме гледа начумерено, като че съмъ му изѣлъ бащиното му имане? “ Или нѣкой пѫть нѣкой човѣкъ иска да бѫде по-остъръ, подигне си гласа.
към беседата >>
Въ сегашния вѣкъ ни трѣбва изпълнение на волята Божия.
Ти благодари, че си възприелъ неговата мисъль да дойде и да ти даде нѣщо. Ти казвашъ: „Азъ каквото помислихъ – стана“. На него отъ друго мѣсто му дойде идеята. Казвамъ: Когато ви дойде една хубава идея, тя иде отъ другъ единъ по-високъ свѣтъ. Ти се радвай, че съзнанието ти е било будно, за да можешъ да възприемешъ Божественото и да се ползувашъ.
Въ сегашния вѣкъ ни трѣбва изпълнение на волята Божия.
Има два начина за изпълнение: единиятъ начинъ е сегашниятъ по законъ – по законъ всички изпълнявате, и камънитѣ, и водата, и земята изпълняватъ по законъ. Вториятъ (начинъ) е по любовь, сега го учимъ. По законъ страхътъ е отвѫтре, страхътъ те заставя. Страхътъ е отвѫтре да не бѫдешъ наказанъ, ако не изпълнишъ закона. Страхътъ е отвѫтре, законътъ е отвънъ.
към беседата >>
Богатиятъ трѣбва да го извадишъ навънъ.
Пакъ товаришъ мозъка си повече. Постоянно мислишъ за себе си този да не те обиди, онзи да не те обиди. Таксувашъ не цѣлия си мозъкъ, а опредѣлени сѫ енергиитѣ. Този центъръ ти таксувашъ. Нѣкой пѫть човѣкъ трѣбва да се освободи отъ личнитѣ идеи.
Богатиятъ трѣбва да го извадишъ навънъ.
Че нѣкой не те погледналъ нѣкакъ си, ти се докачишъ веднага. Той може да е неразположенъ или да го боли корема, или нѣщо му се случило. Ти казвашъ: „Защо не ме гледа умилно, но ме гледа начумерено, като че съмъ му изѣлъ бащиното му имане? “ Или нѣкой пѫть нѣкой човѣкъ иска да бѫде по-остъръ, подигне си гласа. Казвашъ: „Защо да го подигне?
към беседата >>
Има два начина за изпълнение: единиятъ начинъ е сегашниятъ по законъ – по законъ всички изпълнявате, и камънитѣ, и водата, и земята изпълняватъ по законъ.
Ти казвашъ: „Азъ каквото помислихъ – стана“. На него отъ друго мѣсто му дойде идеята. Казвамъ: Когато ви дойде една хубава идея, тя иде отъ другъ единъ по-високъ свѣтъ. Ти се радвай, че съзнанието ти е било будно, за да можешъ да възприемешъ Божественото и да се ползувашъ. Въ сегашния вѣкъ ни трѣбва изпълнение на волята Божия.
Има два начина за изпълнение: единиятъ начинъ е сегашниятъ по законъ – по законъ всички изпълнявате, и камънитѣ, и водата, и земята изпълняватъ по законъ.
Вториятъ (начинъ) е по любовь, сега го учимъ. По законъ страхътъ е отвѫтре, страхътъ те заставя. Страхътъ е отвѫтре да не бѫдешъ наказанъ, ако не изпълнишъ закона. Страхътъ е отвѫтре, законътъ е отвънъ. При вториятъ начинъ – страхътъ е отвънъ, любовьта е отвѫтре.
към беседата >>
Че нѣкой не те погледналъ нѣкакъ си, ти се докачишъ веднага.
Постоянно мислишъ за себе си този да не те обиди, онзи да не те обиди. Таксувашъ не цѣлия си мозъкъ, а опредѣлени сѫ енергиитѣ. Този центъръ ти таксувашъ. Нѣкой пѫть човѣкъ трѣбва да се освободи отъ личнитѣ идеи. Богатиятъ трѣбва да го извадишъ навънъ.
Че нѣкой не те погледналъ нѣкакъ си, ти се докачишъ веднага.
Той може да е неразположенъ или да го боли корема, или нѣщо му се случило. Ти казвашъ: „Защо не ме гледа умилно, но ме гледа начумерено, като че съмъ му изѣлъ бащиното му имане? “ Или нѣкой пѫть нѣкой човѣкъ иска да бѫде по-остъръ, подигне си гласа. Казвашъ: „Защо да го подигне? “ Като дойдоха англичанитѣ съ своитѣ аероплани, какъ ни говорѣха, какъ ни проповѣдваха?
към беседата >>
Вториятъ (начинъ) е по любовь, сега го учимъ.
На него отъ друго мѣсто му дойде идеята. Казвамъ: Когато ви дойде една хубава идея, тя иде отъ другъ единъ по-високъ свѣтъ. Ти се радвай, че съзнанието ти е било будно, за да можешъ да възприемешъ Божественото и да се ползувашъ. Въ сегашния вѣкъ ни трѣбва изпълнение на волята Божия. Има два начина за изпълнение: единиятъ начинъ е сегашниятъ по законъ – по законъ всички изпълнявате, и камънитѣ, и водата, и земята изпълняватъ по законъ.
Вториятъ (начинъ) е по любовь, сега го учимъ.
По законъ страхътъ е отвѫтре, страхътъ те заставя. Страхътъ е отвѫтре да не бѫдешъ наказанъ, ако не изпълнишъ закона. Страхътъ е отвѫтре, законътъ е отвънъ. При вториятъ начинъ – страхътъ е отвънъ, любовьта е отвѫтре. Казвате: „Искаме да се освободимъ отъ страха“.
към беседата >>
Той може да е неразположенъ или да го боли корема, или нѣщо му се случило.
Таксувашъ не цѣлия си мозъкъ, а опредѣлени сѫ енергиитѣ. Този центъръ ти таксувашъ. Нѣкой пѫть човѣкъ трѣбва да се освободи отъ личнитѣ идеи. Богатиятъ трѣбва да го извадишъ навънъ. Че нѣкой не те погледналъ нѣкакъ си, ти се докачишъ веднага.
Той може да е неразположенъ или да го боли корема, или нѣщо му се случило.
Ти казвашъ: „Защо не ме гледа умилно, но ме гледа начумерено, като че съмъ му изѣлъ бащиното му имане? “ Или нѣкой пѫть нѣкой човѣкъ иска да бѫде по-остъръ, подигне си гласа. Казвашъ: „Защо да го подигне? “ Като дойдоха англичанитѣ съ своитѣ аероплани, какъ ни говорѣха, какъ ни проповѣдваха? Дойдоха, туриха доста голѣма свѣтлина да ни видятъ.
към беседата >>
По законъ страхътъ е отвѫтре, страхътъ те заставя.
Казвамъ: Когато ви дойде една хубава идея, тя иде отъ другъ единъ по-високъ свѣтъ. Ти се радвай, че съзнанието ти е било будно, за да можешъ да възприемешъ Божественото и да се ползувашъ. Въ сегашния вѣкъ ни трѣбва изпълнение на волята Божия. Има два начина за изпълнение: единиятъ начинъ е сегашниятъ по законъ – по законъ всички изпълнявате, и камънитѣ, и водата, и земята изпълняватъ по законъ. Вториятъ (начинъ) е по любовь, сега го учимъ.
По законъ страхътъ е отвѫтре, страхътъ те заставя.
Страхътъ е отвѫтре да не бѫдешъ наказанъ, ако не изпълнишъ закона. Страхътъ е отвѫтре, законътъ е отвънъ. При вториятъ начинъ – страхътъ е отвънъ, любовьта е отвѫтре. Казвате: „Искаме да се освободимъ отъ страха“. Страхътъ е на мѣсто, но страхътъ трѣбва да го туримъ намѣсто.
към беседата >>
Ти казвашъ: „Защо не ме гледа умилно, но ме гледа начумерено, като че съмъ му изѣлъ бащиното му имане?
Този центъръ ти таксувашъ. Нѣкой пѫть човѣкъ трѣбва да се освободи отъ личнитѣ идеи. Богатиятъ трѣбва да го извадишъ навънъ. Че нѣкой не те погледналъ нѣкакъ си, ти се докачишъ веднага. Той може да е неразположенъ или да го боли корема, или нѣщо му се случило.
Ти казвашъ: „Защо не ме гледа умилно, но ме гледа начумерено, като че съмъ му изѣлъ бащиното му имане?
“ Или нѣкой пѫть нѣкой човѣкъ иска да бѫде по-остъръ, подигне си гласа. Казвашъ: „Защо да го подигне? “ Като дойдоха англичанитѣ съ своитѣ аероплани, какъ ни говорѣха, какъ ни проповѣдваха? Дойдоха, туриха доста голѣма свѣтлина да ни видятъ. Тѣ хвърлятъ бомби, но първо освѣтяватъ мѣстото да видятъ намѣсто ли ще паднатъ тия бомби.
към беседата >>
Страхътъ е отвѫтре да не бѫдешъ наказанъ, ако не изпълнишъ закона.
Ти се радвай, че съзнанието ти е било будно, за да можешъ да възприемешъ Божественото и да се ползувашъ. Въ сегашния вѣкъ ни трѣбва изпълнение на волята Божия. Има два начина за изпълнение: единиятъ начинъ е сегашниятъ по законъ – по законъ всички изпълнявате, и камънитѣ, и водата, и земята изпълняватъ по законъ. Вториятъ (начинъ) е по любовь, сега го учимъ. По законъ страхътъ е отвѫтре, страхътъ те заставя.
Страхътъ е отвѫтре да не бѫдешъ наказанъ, ако не изпълнишъ закона.
Страхътъ е отвѫтре, законътъ е отвънъ. При вториятъ начинъ – страхътъ е отвънъ, любовьта е отвѫтре. Казвате: „Искаме да се освободимъ отъ страха“. Страхътъ е на мѣсто, но страхътъ трѣбва да го туримъ намѣсто. Страхътъ трѣбва да го туримъ отвънъ.
към беседата >>
“ Или нѣкой пѫть нѣкой човѣкъ иска да бѫде по-остъръ, подигне си гласа.
Нѣкой пѫть човѣкъ трѣбва да се освободи отъ личнитѣ идеи. Богатиятъ трѣбва да го извадишъ навънъ. Че нѣкой не те погледналъ нѣкакъ си, ти се докачишъ веднага. Той може да е неразположенъ или да го боли корема, или нѣщо му се случило. Ти казвашъ: „Защо не ме гледа умилно, но ме гледа начумерено, като че съмъ му изѣлъ бащиното му имане?
“ Или нѣкой пѫть нѣкой човѣкъ иска да бѫде по-остъръ, подигне си гласа.
Казвашъ: „Защо да го подигне? “ Като дойдоха англичанитѣ съ своитѣ аероплани, какъ ни говорѣха, какъ ни проповѣдваха? Дойдоха, туриха доста голѣма свѣтлина да ни видятъ. Тѣ хвърлятъ бомби, но първо освѣтяватъ мѣстото да видятъ намѣсто ли ще паднатъ тия бомби. Тия ракети, които хвърлѣха, за да освѣтятъ, доста дълго време свѣтѣха.
към беседата >>
Страхътъ е отвѫтре, законътъ е отвънъ.
Въ сегашния вѣкъ ни трѣбва изпълнение на волята Божия. Има два начина за изпълнение: единиятъ начинъ е сегашниятъ по законъ – по законъ всички изпълнявате, и камънитѣ, и водата, и земята изпълняватъ по законъ. Вториятъ (начинъ) е по любовь, сега го учимъ. По законъ страхътъ е отвѫтре, страхътъ те заставя. Страхътъ е отвѫтре да не бѫдешъ наказанъ, ако не изпълнишъ закона.
Страхътъ е отвѫтре, законътъ е отвънъ.
При вториятъ начинъ – страхътъ е отвънъ, любовьта е отвѫтре. Казвате: „Искаме да се освободимъ отъ страха“. Страхътъ е на мѣсто, но страхътъ трѣбва да го туримъ намѣсто. Страхътъ трѣбва да го туримъ отвънъ. Страхътъ е много добъръ слуга, но страхътъ не е много добъръ господарь.
към беседата >>
Казвашъ: „Защо да го подигне?
Богатиятъ трѣбва да го извадишъ навънъ. Че нѣкой не те погледналъ нѣкакъ си, ти се докачишъ веднага. Той може да е неразположенъ или да го боли корема, или нѣщо му се случило. Ти казвашъ: „Защо не ме гледа умилно, но ме гледа начумерено, като че съмъ му изѣлъ бащиното му имане? “ Или нѣкой пѫть нѣкой човѣкъ иска да бѫде по-остъръ, подигне си гласа.
Казвашъ: „Защо да го подигне?
“ Като дойдоха англичанитѣ съ своитѣ аероплани, какъ ни говорѣха, какъ ни проповѣдваха? Дойдоха, туриха доста голѣма свѣтлина да ни видятъ. Тѣ хвърлятъ бомби, но първо освѣтяватъ мѣстото да видятъ намѣсто ли ще паднатъ тия бомби. Тия ракети, които хвърлѣха, за да освѣтятъ, доста дълго време свѣтѣха. Нѣкои казваха: „Запали се аероплана“, пъкъ то е ракета, съ която освѣтяватъ, за да видятъ.
към беседата >>
При вториятъ начинъ – страхътъ е отвънъ, любовьта е отвѫтре.
Има два начина за изпълнение: единиятъ начинъ е сегашниятъ по законъ – по законъ всички изпълнявате, и камънитѣ, и водата, и земята изпълняватъ по законъ. Вториятъ (начинъ) е по любовь, сега го учимъ. По законъ страхътъ е отвѫтре, страхътъ те заставя. Страхътъ е отвѫтре да не бѫдешъ наказанъ, ако не изпълнишъ закона. Страхътъ е отвѫтре, законътъ е отвънъ.
При вториятъ начинъ – страхътъ е отвънъ, любовьта е отвѫтре.
Казвате: „Искаме да се освободимъ отъ страха“. Страхътъ е на мѣсто, но страхътъ трѣбва да го туримъ намѣсто. Страхътъ трѣбва да го туримъ отвънъ. Страхътъ е много добъръ слуга, но страхътъ не е много добъръ господарь. Казвамъ: Когато любовьта стане господарь, когато милосърдието стане господарь, а алчностьта – слуга, и страхътъ слуга – свѣтътъ ще се оправи.
към беседата >>
“ Като дойдоха англичанитѣ съ своитѣ аероплани, какъ ни говорѣха, какъ ни проповѣдваха?
Че нѣкой не те погледналъ нѣкакъ си, ти се докачишъ веднага. Той може да е неразположенъ или да го боли корема, или нѣщо му се случило. Ти казвашъ: „Защо не ме гледа умилно, но ме гледа начумерено, като че съмъ му изѣлъ бащиното му имане? “ Или нѣкой пѫть нѣкой човѣкъ иска да бѫде по-остъръ, подигне си гласа. Казвашъ: „Защо да го подигне?
“ Като дойдоха англичанитѣ съ своитѣ аероплани, какъ ни говорѣха, какъ ни проповѣдваха?
Дойдоха, туриха доста голѣма свѣтлина да ни видятъ. Тѣ хвърлятъ бомби, но първо освѣтяватъ мѣстото да видятъ намѣсто ли ще паднатъ тия бомби. Тия ракети, които хвърлѣха, за да освѣтятъ, доста дълго време свѣтѣха. Нѣкои казваха: „Запали се аероплана“, пъкъ то е ракета, съ която освѣтяватъ, за да видятъ. Казватъ: „Да ви кажемъ у насъ какъ спущатъ бомбитѣ“.
към беседата >>
Казвате: „Искаме да се освободимъ отъ страха“.
Вториятъ (начинъ) е по любовь, сега го учимъ. По законъ страхътъ е отвѫтре, страхътъ те заставя. Страхътъ е отвѫтре да не бѫдешъ наказанъ, ако не изпълнишъ закона. Страхътъ е отвѫтре, законътъ е отвънъ. При вториятъ начинъ – страхътъ е отвънъ, любовьта е отвѫтре.
Казвате: „Искаме да се освободимъ отъ страха“.
Страхътъ е на мѣсто, но страхътъ трѣбва да го туримъ намѣсто. Страхътъ трѣбва да го туримъ отвънъ. Страхътъ е много добъръ слуга, но страхътъ не е много добъръ господарь. Казвамъ: Когато любовьта стане господарь, когато милосърдието стане господарь, а алчностьта – слуга, и страхътъ слуга – свѣтътъ ще се оправи. Когато учтивостьта, мекотата станатъ господарь, е много добре, а силата е слуга – свѣтътъ ще се оправи.
към беседата >>
Дойдоха, туриха доста голѣма свѣтлина да ни видятъ.
Той може да е неразположенъ или да го боли корема, или нѣщо му се случило. Ти казвашъ: „Защо не ме гледа умилно, но ме гледа начумерено, като че съмъ му изѣлъ бащиното му имане? “ Или нѣкой пѫть нѣкой човѣкъ иска да бѫде по-остъръ, подигне си гласа. Казвашъ: „Защо да го подигне? “ Като дойдоха англичанитѣ съ своитѣ аероплани, какъ ни говорѣха, какъ ни проповѣдваха?
Дойдоха, туриха доста голѣма свѣтлина да ни видятъ.
Тѣ хвърлятъ бомби, но първо освѣтяватъ мѣстото да видятъ намѣсто ли ще паднатъ тия бомби. Тия ракети, които хвърлѣха, за да освѣтятъ, доста дълго време свѣтѣха. Нѣкои казваха: „Запали се аероплана“, пъкъ то е ракета, съ която освѣтяватъ, за да видятъ. Казватъ: „Да ви кажемъ у насъ какъ спущатъ бомбитѣ“. Да ги видите какъ ги спущатъ.
към беседата >>
Страхътъ е на мѣсто, но страхътъ трѣбва да го туримъ намѣсто.
По законъ страхътъ е отвѫтре, страхътъ те заставя. Страхътъ е отвѫтре да не бѫдешъ наказанъ, ако не изпълнишъ закона. Страхътъ е отвѫтре, законътъ е отвънъ. При вториятъ начинъ – страхътъ е отвънъ, любовьта е отвѫтре. Казвате: „Искаме да се освободимъ отъ страха“.
Страхътъ е на мѣсто, но страхътъ трѣбва да го туримъ намѣсто.
Страхътъ трѣбва да го туримъ отвънъ. Страхътъ е много добъръ слуга, но страхътъ не е много добъръ господарь. Казвамъ: Когато любовьта стане господарь, когато милосърдието стане господарь, а алчностьта – слуга, и страхътъ слуга – свѣтътъ ще се оправи. Когато учтивостьта, мекотата станатъ господарь, е много добре, а силата е слуга – свѣтътъ ще се оправи. Всичко онова, което е грубо – да бѫде отвънъ.
към беседата >>
Тѣ хвърлятъ бомби, но първо освѣтяватъ мѣстото да видятъ намѣсто ли ще паднатъ тия бомби.
Ти казвашъ: „Защо не ме гледа умилно, но ме гледа начумерено, като че съмъ му изѣлъ бащиното му имане? “ Или нѣкой пѫть нѣкой човѣкъ иска да бѫде по-остъръ, подигне си гласа. Казвашъ: „Защо да го подигне? “ Като дойдоха англичанитѣ съ своитѣ аероплани, какъ ни говорѣха, какъ ни проповѣдваха? Дойдоха, туриха доста голѣма свѣтлина да ни видятъ.
Тѣ хвърлятъ бомби, но първо освѣтяватъ мѣстото да видятъ намѣсто ли ще паднатъ тия бомби.
Тия ракети, които хвърлѣха, за да освѣтятъ, доста дълго време свѣтѣха. Нѣкои казваха: „Запали се аероплана“, пъкъ то е ракета, съ която освѣтяватъ, за да видятъ. Казватъ: „Да ви кажемъ у насъ какъ спущатъ бомбитѣ“. Да ги видите какъ ги спущатъ. Казвамъ: Ние не сме хората, които спуснаха бомбитѣ.
към беседата >>
Страхътъ трѣбва да го туримъ отвънъ.
Страхътъ е отвѫтре да не бѫдешъ наказанъ, ако не изпълнишъ закона. Страхътъ е отвѫтре, законътъ е отвънъ. При вториятъ начинъ – страхътъ е отвънъ, любовьта е отвѫтре. Казвате: „Искаме да се освободимъ отъ страха“. Страхътъ е на мѣсто, но страхътъ трѣбва да го туримъ намѣсто.
Страхътъ трѣбва да го туримъ отвънъ.
Страхътъ е много добъръ слуга, но страхътъ не е много добъръ господарь. Казвамъ: Когато любовьта стане господарь, когато милосърдието стане господарь, а алчностьта – слуга, и страхътъ слуга – свѣтътъ ще се оправи. Когато учтивостьта, мекотата станатъ господарь, е много добре, а силата е слуга – свѣтътъ ще се оправи. Всичко онова, което е грубо – да бѫде отвънъ. А онова, хубавото – отвѫтре.
към беседата >>
Тия ракети, които хвърлѣха, за да освѣтятъ, доста дълго време свѣтѣха.
“ Или нѣкой пѫть нѣкой човѣкъ иска да бѫде по-остъръ, подигне си гласа. Казвашъ: „Защо да го подигне? “ Като дойдоха англичанитѣ съ своитѣ аероплани, какъ ни говорѣха, какъ ни проповѣдваха? Дойдоха, туриха доста голѣма свѣтлина да ни видятъ. Тѣ хвърлятъ бомби, но първо освѣтяватъ мѣстото да видятъ намѣсто ли ще паднатъ тия бомби.
Тия ракети, които хвърлѣха, за да освѣтятъ, доста дълго време свѣтѣха.
Нѣкои казваха: „Запали се аероплана“, пъкъ то е ракета, съ която освѣтяватъ, за да видятъ. Казватъ: „Да ви кажемъ у насъ какъ спущатъ бомбитѣ“. Да ги видите какъ ги спущатъ. Казвамъ: Ние не сме хората, които спуснаха бомбитѣ. Други ги спуснаха.
към беседата >>
Страхътъ е много добъръ слуга, но страхътъ не е много добъръ господарь.
Страхътъ е отвѫтре, законътъ е отвънъ. При вториятъ начинъ – страхътъ е отвънъ, любовьта е отвѫтре. Казвате: „Искаме да се освободимъ отъ страха“. Страхътъ е на мѣсто, но страхътъ трѣбва да го туримъ намѣсто. Страхътъ трѣбва да го туримъ отвънъ.
Страхътъ е много добъръ слуга, но страхътъ не е много добъръ господарь.
Казвамъ: Когато любовьта стане господарь, когато милосърдието стане господарь, а алчностьта – слуга, и страхътъ слуга – свѣтътъ ще се оправи. Когато учтивостьта, мекотата станатъ господарь, е много добре, а силата е слуга – свѣтътъ ще се оправи. Всичко онова, което е грубо – да бѫде отвънъ. А онова, хубавото – отвѫтре. Свѣтътъ ще се оправи.
към беседата >>
Нѣкои казваха: „Запали се аероплана“, пъкъ то е ракета, съ която освѣтяватъ, за да видятъ.
Казвашъ: „Защо да го подигне? “ Като дойдоха англичанитѣ съ своитѣ аероплани, какъ ни говорѣха, какъ ни проповѣдваха? Дойдоха, туриха доста голѣма свѣтлина да ни видятъ. Тѣ хвърлятъ бомби, но първо освѣтяватъ мѣстото да видятъ намѣсто ли ще паднатъ тия бомби. Тия ракети, които хвърлѣха, за да освѣтятъ, доста дълго време свѣтѣха.
Нѣкои казваха: „Запали се аероплана“, пъкъ то е ракета, съ която освѣтяватъ, за да видятъ.
Казватъ: „Да ви кажемъ у насъ какъ спущатъ бомбитѣ“. Да ги видите какъ ги спущатъ. Казвамъ: Ние не сме хората, които спуснаха бомбитѣ. Други ги спуснаха. Защо не идете на тѣхъ да имъ покажете, а на насъ?
към беседата >>
Казвамъ: Когато любовьта стане господарь, когато милосърдието стане господарь, а алчностьта – слуга, и страхътъ слуга – свѣтътъ ще се оправи.
При вториятъ начинъ – страхътъ е отвънъ, любовьта е отвѫтре. Казвате: „Искаме да се освободимъ отъ страха“. Страхътъ е на мѣсто, но страхътъ трѣбва да го туримъ намѣсто. Страхътъ трѣбва да го туримъ отвънъ. Страхътъ е много добъръ слуга, но страхътъ не е много добъръ господарь.
Казвамъ: Когато любовьта стане господарь, когато милосърдието стане господарь, а алчностьта – слуга, и страхътъ слуга – свѣтътъ ще се оправи.
Когато учтивостьта, мекотата станатъ господарь, е много добре, а силата е слуга – свѣтътъ ще се оправи. Всичко онова, което е грубо – да бѫде отвънъ. А онова, хубавото – отвѫтре. Свѣтътъ ще се оправи. Всичко онова, което става отвѫтре, да е господарь, а всичко онова, което става отвънъ, да е слуга.
към беседата >>
Казватъ: „Да ви кажемъ у насъ какъ спущатъ бомбитѣ“.
“ Като дойдоха англичанитѣ съ своитѣ аероплани, какъ ни говорѣха, какъ ни проповѣдваха? Дойдоха, туриха доста голѣма свѣтлина да ни видятъ. Тѣ хвърлятъ бомби, но първо освѣтяватъ мѣстото да видятъ намѣсто ли ще паднатъ тия бомби. Тия ракети, които хвърлѣха, за да освѣтятъ, доста дълго време свѣтѣха. Нѣкои казваха: „Запали се аероплана“, пъкъ то е ракета, съ която освѣтяватъ, за да видятъ.
Казватъ: „Да ви кажемъ у насъ какъ спущатъ бомбитѣ“.
Да ги видите какъ ги спущатъ. Казвамъ: Ние не сме хората, които спуснаха бомбитѣ. Други ги спуснаха. Защо не идете на тѣхъ да имъ покажете, а на насъ? Ние сме непричомъ, че други ви спущали бомби.
към беседата >>
Когато учтивостьта, мекотата станатъ господарь, е много добре, а силата е слуга – свѣтътъ ще се оправи.
Казвате: „Искаме да се освободимъ отъ страха“. Страхътъ е на мѣсто, но страхътъ трѣбва да го туримъ намѣсто. Страхътъ трѣбва да го туримъ отвънъ. Страхътъ е много добъръ слуга, но страхътъ не е много добъръ господарь. Казвамъ: Когато любовьта стане господарь, когато милосърдието стане господарь, а алчностьта – слуга, и страхътъ слуга – свѣтътъ ще се оправи.
Когато учтивостьта, мекотата станатъ господарь, е много добре, а силата е слуга – свѣтътъ ще се оправи.
Всичко онова, което е грубо – да бѫде отвънъ. А онова, хубавото – отвѫтре. Свѣтътъ ще се оправи. Всичко онова, което става отвѫтре, да е господарь, а всичко онова, което става отвънъ, да е слуга. Именно затова трѣбва да има едно разнообразие.
към беседата >>
Да ги видите какъ ги спущатъ.
Дойдоха, туриха доста голѣма свѣтлина да ни видятъ. Тѣ хвърлятъ бомби, но първо освѣтяватъ мѣстото да видятъ намѣсто ли ще паднатъ тия бомби. Тия ракети, които хвърлѣха, за да освѣтятъ, доста дълго време свѣтѣха. Нѣкои казваха: „Запали се аероплана“, пъкъ то е ракета, съ която освѣтяватъ, за да видятъ. Казватъ: „Да ви кажемъ у насъ какъ спущатъ бомбитѣ“.
Да ги видите какъ ги спущатъ.
Казвамъ: Ние не сме хората, които спуснаха бомбитѣ. Други ги спуснаха. Защо не идете на тѣхъ да имъ покажете, а на насъ? Ние сме непричомъ, че други ви спущали бомби. Казватъ: „Да ви покажемъ.
към беседата >>
Всичко онова, което е грубо – да бѫде отвънъ.
Страхътъ е на мѣсто, но страхътъ трѣбва да го туримъ намѣсто. Страхътъ трѣбва да го туримъ отвънъ. Страхътъ е много добъръ слуга, но страхътъ не е много добъръ господарь. Казвамъ: Когато любовьта стане господарь, когато милосърдието стане господарь, а алчностьта – слуга, и страхътъ слуга – свѣтътъ ще се оправи. Когато учтивостьта, мекотата станатъ господарь, е много добре, а силата е слуга – свѣтътъ ще се оправи.
Всичко онова, което е грубо – да бѫде отвънъ.
А онова, хубавото – отвѫтре. Свѣтътъ ще се оправи. Всичко онова, което става отвѫтре, да е господарь, а всичко онова, което става отвънъ, да е слуга. Именно затова трѣбва да има едно разнообразие. Вие искате нѣкой пѫть да бѫдете търпеливи.
към беседата >>
Казвамъ: Ние не сме хората, които спуснаха бомбитѣ.
Тѣ хвърлятъ бомби, но първо освѣтяватъ мѣстото да видятъ намѣсто ли ще паднатъ тия бомби. Тия ракети, които хвърлѣха, за да освѣтятъ, доста дълго време свѣтѣха. Нѣкои казваха: „Запали се аероплана“, пъкъ то е ракета, съ която освѣтяватъ, за да видятъ. Казватъ: „Да ви кажемъ у насъ какъ спущатъ бомбитѣ“. Да ги видите какъ ги спущатъ.
Казвамъ: Ние не сме хората, които спуснаха бомбитѣ.
Други ги спуснаха. Защо не идете на тѣхъ да имъ покажете, а на насъ? Ние сме непричомъ, че други ви спущали бомби. Казватъ: „Да ви покажемъ. Видѣхте ли?
към беседата >>
А онова, хубавото – отвѫтре.
Страхътъ трѣбва да го туримъ отвънъ. Страхътъ е много добъръ слуга, но страхътъ не е много добъръ господарь. Казвамъ: Когато любовьта стане господарь, когато милосърдието стане господарь, а алчностьта – слуга, и страхътъ слуга – свѣтътъ ще се оправи. Когато учтивостьта, мекотата станатъ господарь, е много добре, а силата е слуга – свѣтътъ ще се оправи. Всичко онова, което е грубо – да бѫде отвънъ.
А онова, хубавото – отвѫтре.
Свѣтътъ ще се оправи. Всичко онова, което става отвѫтре, да е господарь, а всичко онова, което става отвънъ, да е слуга. Именно затова трѣбва да има едно разнообразие. Вие искате нѣкой пѫть да бѫдете търпеливи. Лесно се учи търпението.
към беседата >>
Други ги спуснаха.
Тия ракети, които хвърлѣха, за да освѣтятъ, доста дълго време свѣтѣха. Нѣкои казваха: „Запали се аероплана“, пъкъ то е ракета, съ която освѣтяватъ, за да видятъ. Казватъ: „Да ви кажемъ у насъ какъ спущатъ бомбитѣ“. Да ги видите какъ ги спущатъ. Казвамъ: Ние не сме хората, които спуснаха бомбитѣ.
Други ги спуснаха.
Защо не идете на тѣхъ да имъ покажете, а на насъ? Ние сме непричомъ, че други ви спущали бомби. Казватъ: „Да ви покажемъ. Видѣхте ли? Насъ ни турятъ като арбитъръ да преценимъ хубаво ли е или не.
към беседата >>
Свѣтътъ ще се оправи.
Страхътъ е много добъръ слуга, но страхътъ не е много добъръ господарь. Казвамъ: Когато любовьта стане господарь, когато милосърдието стане господарь, а алчностьта – слуга, и страхътъ слуга – свѣтътъ ще се оправи. Когато учтивостьта, мекотата станатъ господарь, е много добре, а силата е слуга – свѣтътъ ще се оправи. Всичко онова, което е грубо – да бѫде отвънъ. А онова, хубавото – отвѫтре.
Свѣтътъ ще се оправи.
Всичко онова, което става отвѫтре, да е господарь, а всичко онова, което става отвънъ, да е слуга. Именно затова трѣбва да има едно разнообразие. Вие искате нѣкой пѫть да бѫдете търпеливи. Лесно се учи търпението. Дружете съ хора, които сѫ търпеливи.
към беседата >>
Защо не идете на тѣхъ да имъ покажете, а на насъ?
Нѣкои казваха: „Запали се аероплана“, пъкъ то е ракета, съ която освѣтяватъ, за да видятъ. Казватъ: „Да ви кажемъ у насъ какъ спущатъ бомбитѣ“. Да ги видите какъ ги спущатъ. Казвамъ: Ние не сме хората, които спуснаха бомбитѣ. Други ги спуснаха.
Защо не идете на тѣхъ да имъ покажете, а на насъ?
Ние сме непричомъ, че други ви спущали бомби. Казватъ: „Да ви покажемъ. Видѣхте ли? Насъ ни турятъ като арбитъръ да преценимъ хубаво ли е или не. Ние имаме разрушения, и на васъ какъ ви е?
към беседата >>
Всичко онова, което става отвѫтре, да е господарь, а всичко онова, което става отвънъ, да е слуга.
Казвамъ: Когато любовьта стане господарь, когато милосърдието стане господарь, а алчностьта – слуга, и страхътъ слуга – свѣтътъ ще се оправи. Когато учтивостьта, мекотата станатъ господарь, е много добре, а силата е слуга – свѣтътъ ще се оправи. Всичко онова, което е грубо – да бѫде отвънъ. А онова, хубавото – отвѫтре. Свѣтътъ ще се оправи.
Всичко онова, което става отвѫтре, да е господарь, а всичко онова, което става отвънъ, да е слуга.
Именно затова трѣбва да има едно разнообразие. Вие искате нѣкой пѫть да бѫдете търпеливи. Лесно се учи търпението. Дружете съ хора, които сѫ търпеливи. Има нѣкой, който е много търпеливъ, че се е натоварилъ.
към беседата >>
Ние сме непричомъ, че други ви спущали бомби.
Казватъ: „Да ви кажемъ у насъ какъ спущатъ бомбитѣ“. Да ги видите какъ ги спущатъ. Казвамъ: Ние не сме хората, които спуснаха бомбитѣ. Други ги спуснаха. Защо не идете на тѣхъ да имъ покажете, а на насъ?
Ние сме непричомъ, че други ви спущали бомби.
Казватъ: „Да ви покажемъ. Видѣхте ли? Насъ ни турятъ като арбитъръ да преценимъ хубаво ли е или не. Ние имаме разрушения, и на васъ какъ ви е? “ Ние имъ казваме: „Хубаво, вие сте богати хора.
към беседата >>
Именно затова трѣбва да има едно разнообразие.
Когато учтивостьта, мекотата станатъ господарь, е много добре, а силата е слуга – свѣтътъ ще се оправи. Всичко онова, което е грубо – да бѫде отвънъ. А онова, хубавото – отвѫтре. Свѣтътъ ще се оправи. Всичко онова, което става отвѫтре, да е господарь, а всичко онова, което става отвънъ, да е слуга.
Именно затова трѣбва да има едно разнообразие.
Вие искате нѣкой пѫть да бѫдете търпеливи. Лесно се учи търпението. Дружете съ хора, които сѫ търпеливи. Има нѣкой, който е много търпеливъ, че се е натоварилъ. Търпеливитѣ хора сѫ много упорити.
към беседата >>
Казватъ: „Да ви покажемъ.
Да ги видите какъ ги спущатъ. Казвамъ: Ние не сме хората, които спуснаха бомбитѣ. Други ги спуснаха. Защо не идете на тѣхъ да имъ покажете, а на насъ? Ние сме непричомъ, че други ви спущали бомби.
Казватъ: „Да ви покажемъ.
Видѣхте ли? Насъ ни турятъ като арбитъръ да преценимъ хубаво ли е или не. Ние имаме разрушения, и на васъ какъ ви е? “ Ние имъ казваме: „Хубаво, вие сте богати хора. Защо не искате да платите на хората?
към беседата >>
Вие искате нѣкой пѫть да бѫдете търпеливи.
Всичко онова, което е грубо – да бѫде отвънъ. А онова, хубавото – отвѫтре. Свѣтътъ ще се оправи. Всичко онова, което става отвѫтре, да е господарь, а всичко онова, което става отвънъ, да е слуга. Именно затова трѣбва да има едно разнообразие.
Вие искате нѣкой пѫть да бѫдете търпеливи.
Лесно се учи търпението. Дружете съ хора, които сѫ търпеливи. Има нѣкой, който е много търпеливъ, че се е натоварилъ. Търпеливитѣ хора сѫ много упорити. Англичанитѣ сѫ упорити.
към беседата >>
Видѣхте ли?
Казвамъ: Ние не сме хората, които спуснаха бомбитѣ. Други ги спуснаха. Защо не идете на тѣхъ да имъ покажете, а на насъ? Ние сме непричомъ, че други ви спущали бомби. Казватъ: „Да ви покажемъ.
Видѣхте ли?
Насъ ни турятъ като арбитъръ да преценимъ хубаво ли е или не. Ние имаме разрушения, и на васъ какъ ви е? “ Ние имъ казваме: „Хубаво, вие сте богати хора. Защо не искате да платите на хората? Платете си дълга.
към беседата >>
Лесно се учи търпението.
А онова, хубавото – отвѫтре. Свѣтътъ ще се оправи. Всичко онова, което става отвѫтре, да е господарь, а всичко онова, което става отвънъ, да е слуга. Именно затова трѣбва да има едно разнообразие. Вие искате нѣкой пѫть да бѫдете търпеливи.
Лесно се учи търпението.
Дружете съ хора, които сѫ търпеливи. Има нѣкой, който е много търпеливъ, че се е натоварилъ. Търпеливитѣ хора сѫ много упорити. Англичанитѣ сѫ упорити. Биятъ ги и тѣ устояватъ.
към беседата >>
Насъ ни турятъ като арбитъръ да преценимъ хубаво ли е или не.
Други ги спуснаха. Защо не идете на тѣхъ да имъ покажете, а на насъ? Ние сме непричомъ, че други ви спущали бомби. Казватъ: „Да ви покажемъ. Видѣхте ли?
Насъ ни турятъ като арбитъръ да преценимъ хубаво ли е или не.
Ние имаме разрушения, и на васъ какъ ви е? “ Ние имъ казваме: „Хубаво, вие сте богати хора. Защо не искате да платите на хората? Платете си дълга. Вие сте обсебили цѣлия свѣтъ“.
към беседата >>
Дружете съ хора, които сѫ търпеливи.
Свѣтътъ ще се оправи. Всичко онова, което става отвѫтре, да е господарь, а всичко онова, което става отвънъ, да е слуга. Именно затова трѣбва да има едно разнообразие. Вие искате нѣкой пѫть да бѫдете търпеливи. Лесно се учи търпението.
Дружете съ хора, които сѫ търпеливи.
Има нѣкой, който е много търпеливъ, че се е натоварилъ. Търпеливитѣ хора сѫ много упорити. Англичанитѣ сѫ упорити. Биятъ ги и тѣ устояватъ. Циганинътъ казва: „И чука, и чергата си продавамъ, но не се подчинявамъ“.
към беседата >>
Ние имаме разрушения, и на васъ какъ ви е?
Защо не идете на тѣхъ да имъ покажете, а на насъ? Ние сме непричомъ, че други ви спущали бомби. Казватъ: „Да ви покажемъ. Видѣхте ли? Насъ ни турятъ като арбитъръ да преценимъ хубаво ли е или не.
Ние имаме разрушения, и на васъ какъ ви е?
“ Ние имъ казваме: „Хубаво, вие сте богати хора. Защо не искате да платите на хората? Платете си дълга. Вие сте обсебили цѣлия свѣтъ“. Иматъ право и тѣ.
към беседата >>
Има нѣкой, който е много търпеливъ, че се е натоварилъ.
Всичко онова, което става отвѫтре, да е господарь, а всичко онова, което става отвънъ, да е слуга. Именно затова трѣбва да има едно разнообразие. Вие искате нѣкой пѫть да бѫдете търпеливи. Лесно се учи търпението. Дружете съ хора, които сѫ търпеливи.
Има нѣкой, който е много търпеливъ, че се е натоварилъ.
Търпеливитѣ хора сѫ много упорити. Англичанитѣ сѫ упорити. Биятъ ги и тѣ устояватъ. Циганинътъ казва: „И чука, и чергата си продавамъ, но не се подчинявамъ“. Ще го биятъ, ще го биятъ, но той не се подчинява.
към беседата >>
“ Ние имъ казваме: „Хубаво, вие сте богати хора.
Ние сме непричомъ, че други ви спущали бомби. Казватъ: „Да ви покажемъ. Видѣхте ли? Насъ ни турятъ като арбитъръ да преценимъ хубаво ли е или не. Ние имаме разрушения, и на васъ какъ ви е?
“ Ние имъ казваме: „Хубаво, вие сте богати хора.
Защо не искате да платите на хората? Платете си дълга. Вие сте обсебили цѣлия свѣтъ“. Иматъ право и тѣ. Кой е правъ?
към беседата >>
Търпеливитѣ хора сѫ много упорити.
Именно затова трѣбва да има едно разнообразие. Вие искате нѣкой пѫть да бѫдете търпеливи. Лесно се учи търпението. Дружете съ хора, които сѫ търпеливи. Има нѣкой, който е много търпеливъ, че се е натоварилъ.
Търпеливитѣ хора сѫ много упорити.
Англичанитѣ сѫ упорити. Биятъ ги и тѣ устояватъ. Циганинътъ казва: „И чука, и чергата си продавамъ, но не се подчинявамъ“. Ще го биятъ, ще го биятъ, но той не се подчинява. Какво ще правишъ да се противопоставишъ?
към беседата >>
Защо не искате да платите на хората?
Казватъ: „Да ви покажемъ. Видѣхте ли? Насъ ни турятъ като арбитъръ да преценимъ хубаво ли е или не. Ние имаме разрушения, и на васъ какъ ви е? “ Ние имъ казваме: „Хубаво, вие сте богати хора.
Защо не искате да платите на хората?
Платете си дълга. Вие сте обсебили цѣлия свѣтъ“. Иматъ право и тѣ. Кой е правъ?
към беседата >>
Англичанитѣ сѫ упорити.
Вие искате нѣкой пѫть да бѫдете търпеливи. Лесно се учи търпението. Дружете съ хора, които сѫ търпеливи. Има нѣкой, който е много търпеливъ, че се е натоварилъ. Търпеливитѣ хора сѫ много упорити.
Англичанитѣ сѫ упорити.
Биятъ ги и тѣ устояватъ. Циганинътъ казва: „И чука, и чергата си продавамъ, но не се подчинявамъ“. Ще го биятъ, ще го биятъ, но той не се подчинява. Какво ще правишъ да се противопоставишъ? Казвамъ: Ако нѣкой отъ васъ не е търпеливъ, (нека) да дружи съ хора търпеливи.
към беседата >>
Платете си дълга.
Видѣхте ли? Насъ ни турятъ като арбитъръ да преценимъ хубаво ли е или не. Ние имаме разрушения, и на васъ какъ ви е? “ Ние имъ казваме: „Хубаво, вие сте богати хора. Защо не искате да платите на хората?
Платете си дълга.
Вие сте обсебили цѣлия свѣтъ“. Иматъ право и тѣ. Кой е правъ?
към беседата >>
Биятъ ги и тѣ устояватъ.
Лесно се учи търпението. Дружете съ хора, които сѫ търпеливи. Има нѣкой, който е много търпеливъ, че се е натоварилъ. Търпеливитѣ хора сѫ много упорити. Англичанитѣ сѫ упорити.
Биятъ ги и тѣ устояватъ.
Циганинътъ казва: „И чука, и чергата си продавамъ, но не се подчинявамъ“. Ще го биятъ, ще го биятъ, но той не се подчинява. Какво ще правишъ да се противопоставишъ? Казвамъ: Ако нѣкой отъ васъ не е търпеливъ, (нека) да дружи съ хора търпеливи. Ако сте много търпеливи – дружете съ нетърпеливи, за да стане една обмѣна.
към беседата >>
Вие сте обсебили цѣлия свѣтъ“.
Насъ ни турятъ като арбитъръ да преценимъ хубаво ли е или не. Ние имаме разрушения, и на васъ какъ ви е? “ Ние имъ казваме: „Хубаво, вие сте богати хора. Защо не искате да платите на хората? Платете си дълга.
Вие сте обсебили цѣлия свѣтъ“.
Иматъ право и тѣ. Кой е правъ?
към беседата >>
Циганинътъ казва: „И чука, и чергата си продавамъ, но не се подчинявамъ“.
Дружете съ хора, които сѫ търпеливи. Има нѣкой, който е много търпеливъ, че се е натоварилъ. Търпеливитѣ хора сѫ много упорити. Англичанитѣ сѫ упорити. Биятъ ги и тѣ устояватъ.
Циганинътъ казва: „И чука, и чергата си продавамъ, но не се подчинявамъ“.
Ще го биятъ, ще го биятъ, но той не се подчинява. Какво ще правишъ да се противопоставишъ? Казвамъ: Ако нѣкой отъ васъ не е търпеливъ, (нека) да дружи съ хора търпеливи. Ако сте много търпеливи – дружете съ нетърпеливи, за да стане една обмѣна. Ако си милостивъ – дружи съ други, които не сѫ милостиви.
към беседата >>
Иматъ право и тѣ.
Ние имаме разрушения, и на васъ какъ ви е? “ Ние имъ казваме: „Хубаво, вие сте богати хора. Защо не искате да платите на хората? Платете си дълга. Вие сте обсебили цѣлия свѣтъ“.
Иматъ право и тѣ.
Кой е правъ?
към беседата >>
Ще го биятъ, ще го биятъ, но той не се подчинява.
Има нѣкой, който е много търпеливъ, че се е натоварилъ. Търпеливитѣ хора сѫ много упорити. Англичанитѣ сѫ упорити. Биятъ ги и тѣ устояватъ. Циганинътъ казва: „И чука, и чергата си продавамъ, но не се подчинявамъ“.
Ще го биятъ, ще го биятъ, но той не се подчинява.
Какво ще правишъ да се противопоставишъ? Казвамъ: Ако нѣкой отъ васъ не е търпеливъ, (нека) да дружи съ хора търпеливи. Ако сте много търпеливи – дружете съ нетърпеливи, за да стане една обмѣна. Ако си милостивъ – дружи съ други, които не сѫ милостиви. Ако си алченъ – дружи съ други, които сѫ щедри.
към беседата >>
Кой е правъ?
“ Ние имъ казваме: „Хубаво, вие сте богати хора. Защо не искате да платите на хората? Платете си дълга. Вие сте обсебили цѣлия свѣтъ“. Иматъ право и тѣ.
Кой е правъ?
към беседата >>
Какво ще правишъ да се противопоставишъ?
Търпеливитѣ хора сѫ много упорити. Англичанитѣ сѫ упорити. Биятъ ги и тѣ устояватъ. Циганинътъ казва: „И чука, и чергата си продавамъ, но не се подчинявамъ“. Ще го биятъ, ще го биятъ, но той не се подчинява.
Какво ще правишъ да се противопоставишъ?
Казвамъ: Ако нѣкой отъ васъ не е търпеливъ, (нека) да дружи съ хора търпеливи. Ако сте много търпеливи – дружете съ нетърпеливи, за да стане една обмѣна. Ако си милостивъ – дружи съ други, които не сѫ милостиви. Ако си алченъ – дружи съ други, които сѫ щедри. Ако си щедъръ – дружи съ други, които сѫ алчни.
към беседата >>
Сега всички вие сте англичани.
Сега всички вие сте англичани.
Съвременнитѣ хора считамъ, че сѫ англичани. Новото, което иде, то сѫ германцитѣ. Първиятъ елементъ отъ името на англичанитѣ – А е човѣкъ, който е натоваренъ много. Не ти трѣбва толкова. Разтовари се.
към беседата >>
Казвамъ: Ако нѣкой отъ васъ не е търпеливъ, (нека) да дружи съ хора търпеливи.
Англичанитѣ сѫ упорити. Биятъ ги и тѣ устояватъ. Циганинътъ казва: „И чука, и чергата си продавамъ, но не се подчинявамъ“. Ще го биятъ, ще го биятъ, но той не се подчинява. Какво ще правишъ да се противопоставишъ?
Казвамъ: Ако нѣкой отъ васъ не е търпеливъ, (нека) да дружи съ хора търпеливи.
Ако сте много търпеливи – дружете съ нетърпеливи, за да стане една обмѣна. Ако си милостивъ – дружи съ други, които не сѫ милостиви. Ако си алченъ – дружи съ други, които сѫ щедри. Ако си щедъръ – дружи съ други, които сѫ алчни. Да стане обмѣна.
към беседата >>
Съвременнитѣ хора считамъ, че сѫ англичани.
Сега всички вие сте англичани.
Съвременнитѣ хора считамъ, че сѫ англичани.
Новото, което иде, то сѫ германцитѣ. Първиятъ елементъ отъ името на англичанитѣ – А е човѣкъ, който е натоваренъ много. Не ти трѣбва толкова. Разтовари се. Англичанинътъ е човѣкъ натоваренъ, който трѣбва да се разтовари.
към беседата >>
Ако сте много търпеливи – дружете съ нетърпеливи, за да стане една обмѣна.
Биятъ ги и тѣ устояватъ. Циганинътъ казва: „И чука, и чергата си продавамъ, но не се подчинявамъ“. Ще го биятъ, ще го биятъ, но той не се подчинява. Какво ще правишъ да се противопоставишъ? Казвамъ: Ако нѣкой отъ васъ не е търпеливъ, (нека) да дружи съ хора търпеливи.
Ако сте много търпеливи – дружете съ нетърпеливи, за да стане една обмѣна.
Ако си милостивъ – дружи съ други, които не сѫ милостиви. Ако си алченъ – дружи съ други, които сѫ щедри. Ако си щедъръ – дружи съ други, които сѫ алчни. Да стане обмѣна.
към беседата >>
Новото, което иде, то сѫ германцитѣ.
Сега всички вие сте англичани. Съвременнитѣ хора считамъ, че сѫ англичани.
Новото, което иде, то сѫ германцитѣ.
Първиятъ елементъ отъ името на англичанитѣ – А е човѣкъ, който е натоваренъ много. Не ти трѣбва толкова. Разтовари се. Англичанинътъ е човѣкъ натоваренъ, който трѣбва да се разтовари. Той, който е много натоваренъ човѣкъ, търси говеда да тури товара си на другитѣ да го носятъ.
към беседата >>
Ако си милостивъ – дружи съ други, които не сѫ милостиви.
Циганинътъ казва: „И чука, и чергата си продавамъ, но не се подчинявамъ“. Ще го биятъ, ще го биятъ, но той не се подчинява. Какво ще правишъ да се противопоставишъ? Казвамъ: Ако нѣкой отъ васъ не е търпеливъ, (нека) да дружи съ хора търпеливи. Ако сте много търпеливи – дружете съ нетърпеливи, за да стане една обмѣна.
Ако си милостивъ – дружи съ други, които не сѫ милостиви.
Ако си алченъ – дружи съ други, които сѫ щедри. Ако си щедъръ – дружи съ други, които сѫ алчни. Да стане обмѣна.
към беседата >>
Първиятъ елементъ отъ името на англичанитѣ – А е човѣкъ, който е натоваренъ много.
Сега всички вие сте англичани. Съвременнитѣ хора считамъ, че сѫ англичани. Новото, което иде, то сѫ германцитѣ.
Първиятъ елементъ отъ името на англичанитѣ – А е човѣкъ, който е натоваренъ много.
Не ти трѣбва толкова. Разтовари се. Англичанинътъ е човѣкъ натоваренъ, който трѣбва да се разтовари. Той, който е много натоваренъ човѣкъ, търси говеда да тури товара си на другитѣ да го носятъ. Но това вече не е Божествено.
към беседата >>
Ако си алченъ – дружи съ други, които сѫ щедри.
Ще го биятъ, ще го биятъ, но той не се подчинява. Какво ще правишъ да се противопоставишъ? Казвамъ: Ако нѣкой отъ васъ не е търпеливъ, (нека) да дружи съ хора търпеливи. Ако сте много търпеливи – дружете съ нетърпеливи, за да стане една обмѣна. Ако си милостивъ – дружи съ други, които не сѫ милостиви.
Ако си алченъ – дружи съ други, които сѫ щедри.
Ако си щедъръ – дружи съ други, които сѫ алчни. Да стане обмѣна.
към беседата >>
Не ти трѣбва толкова.
Сега всички вие сте англичани. Съвременнитѣ хора считамъ, че сѫ англичани. Новото, което иде, то сѫ германцитѣ. Първиятъ елементъ отъ името на англичанитѣ – А е човѣкъ, който е натоваренъ много.
Не ти трѣбва толкова.
Разтовари се. Англичанинътъ е човѣкъ натоваренъ, който трѣбва да се разтовари. Той, който е много натоваренъ човѣкъ, търси говеда да тури товара си на другитѣ да го носятъ. Но това вече не е Божествено. Казвамъ: Сега това е въ реда на нѣщата.
към беседата >>
Ако си щедъръ – дружи съ други, които сѫ алчни.
Какво ще правишъ да се противопоставишъ? Казвамъ: Ако нѣкой отъ васъ не е търпеливъ, (нека) да дружи съ хора търпеливи. Ако сте много търпеливи – дружете съ нетърпеливи, за да стане една обмѣна. Ако си милостивъ – дружи съ други, които не сѫ милостиви. Ако си алченъ – дружи съ други, които сѫ щедри.
Ако си щедъръ – дружи съ други, които сѫ алчни.
Да стане обмѣна.
към беседата >>
Разтовари се.
Сега всички вие сте англичани. Съвременнитѣ хора считамъ, че сѫ англичани. Новото, което иде, то сѫ германцитѣ. Първиятъ елементъ отъ името на англичанитѣ – А е човѣкъ, който е натоваренъ много. Не ти трѣбва толкова.
Разтовари се.
Англичанинътъ е човѣкъ натоваренъ, който трѣбва да се разтовари. Той, който е много натоваренъ човѣкъ, търси говеда да тури товара си на другитѣ да го носятъ. Но това вече не е Божествено. Казвамъ: Сега това е въ реда на нѣщата. Тази война е чисто духовна.
към беседата >>
Да стане обмѣна.
Казвамъ: Ако нѣкой отъ васъ не е търпеливъ, (нека) да дружи съ хора търпеливи. Ако сте много търпеливи – дружете съ нетърпеливи, за да стане една обмѣна. Ако си милостивъ – дружи съ други, които не сѫ милостиви. Ако си алченъ – дружи съ други, които сѫ щедри. Ако си щедъръ – дружи съ други, които сѫ алчни.
Да стане обмѣна.
към беседата >>
Англичанинътъ е човѣкъ натоваренъ, който трѣбва да се разтовари.
Съвременнитѣ хора считамъ, че сѫ англичани. Новото, което иде, то сѫ германцитѣ. Първиятъ елементъ отъ името на англичанитѣ – А е човѣкъ, който е натоваренъ много. Не ти трѣбва толкова. Разтовари се.
Англичанинътъ е човѣкъ натоваренъ, който трѣбва да се разтовари.
Той, който е много натоваренъ човѣкъ, търси говеда да тури товара си на другитѣ да го носятъ. Но това вече не е Божествено. Казвамъ: Сега това е въ реда на нѣщата. Тази война е чисто духовна. Една голѣма борба има между свѣтлитѣ братя и чернитѣ братя – така ги наричамъ.
към беседата >>
Много мѫчно може да се освободите отъ старитѣ нѣща.
Много мѫчно може да се освободите отъ старитѣ нѣща.
Азъ гледамъ нѣкой пѫть за нѣкои нѣща, за които съмъ говорилъ, правя опити. Нѣкой казва: „Ти не разбра какво говореше Учительтъ“. Другиятъ казва: „Ти не разбра“. Азъ казвамъ на английски „I am“. Другъ го напише така: „Ай емъ“.
към беседата >>
Той, който е много натоваренъ човѣкъ, търси говеда да тури товара си на другитѣ да го носятъ.
Новото, което иде, то сѫ германцитѣ. Първиятъ елементъ отъ името на англичанитѣ – А е човѣкъ, който е натоваренъ много. Не ти трѣбва толкова. Разтовари се. Англичанинътъ е човѣкъ натоваренъ, който трѣбва да се разтовари.
Той, който е много натоваренъ човѣкъ, търси говеда да тури товара си на другитѣ да го носятъ.
Но това вече не е Божествено. Казвамъ: Сега това е въ реда на нѣщата. Тази война е чисто духовна. Една голѣма борба има между свѣтлитѣ братя и чернитѣ братя – така ги наричамъ. Тѣ преди милиони години се биха и чернитѣ взеха надмощие.
към беседата >>
Азъ гледамъ нѣкой пѫть за нѣкои нѣща, за които съмъ говорилъ, правя опити.
Много мѫчно може да се освободите отъ старитѣ нѣща.
Азъ гледамъ нѣкой пѫть за нѣкои нѣща, за които съмъ говорилъ, правя опити.
Нѣкой казва: „Ти не разбра какво говореше Учительтъ“. Другиятъ казва: „Ти не разбра“. Азъ казвамъ на английски „I am“. Другъ го напише така: „Ай емъ“. Кой е правъ?
към беседата >>
Но това вече не е Божествено.
Първиятъ елементъ отъ името на англичанитѣ – А е човѣкъ, който е натоваренъ много. Не ти трѣбва толкова. Разтовари се. Англичанинътъ е човѣкъ натоваренъ, който трѣбва да се разтовари. Той, който е много натоваренъ човѣкъ, търси говеда да тури товара си на другитѣ да го носятъ.
Но това вече не е Божествено.
Казвамъ: Сега това е въ реда на нѣщата. Тази война е чисто духовна. Една голѣма борба има между свѣтлитѣ братя и чернитѣ братя – така ги наричамъ. Тѣ преди милиони години се биха и чернитѣ взеха надмощие. Тогава се оттеглиха свѣтлитѣ братя, дадоха мѣсто на другитѣ и тогава земята бѣше обвита въ мракъ и тъмнота.
към беседата >>
Нѣкой казва: „Ти не разбра какво говореше Учительтъ“.
Много мѫчно може да се освободите отъ старитѣ нѣща. Азъ гледамъ нѣкой пѫть за нѣкои нѣща, за които съмъ говорилъ, правя опити.
Нѣкой казва: „Ти не разбра какво говореше Учительтъ“.
Другиятъ казва: „Ти не разбра“. Азъ казвамъ на английски „I am“. Другъ го напише така: „Ай емъ“. Кой е правъ? Първиятъ е правъ, вториятъ го (е) написалъ по български.
към беседата >>
Казвамъ: Сега това е въ реда на нѣщата.
Не ти трѣбва толкова. Разтовари се. Англичанинътъ е човѣкъ натоваренъ, който трѣбва да се разтовари. Той, който е много натоваренъ човѣкъ, търси говеда да тури товара си на другитѣ да го носятъ. Но това вече не е Божествено.
Казвамъ: Сега това е въ реда на нѣщата.
Тази война е чисто духовна. Една голѣма борба има между свѣтлитѣ братя и чернитѣ братя – така ги наричамъ. Тѣ преди милиони години се биха и чернитѣ взеха надмощие. Тогава се оттеглиха свѣтлитѣ братя, дадоха мѣсто на другитѣ и тогава земята бѣше обвита въ мракъ и тъмнота. Около земята тѣ владѣеха.
към беседата >>
Другиятъ казва: „Ти не разбра“.
Много мѫчно може да се освободите отъ старитѣ нѣща. Азъ гледамъ нѣкой пѫть за нѣкои нѣща, за които съмъ говорилъ, правя опити. Нѣкой казва: „Ти не разбра какво говореше Учительтъ“.
Другиятъ казва: „Ти не разбра“.
Азъ казвамъ на английски „I am“. Другъ го напише така: „Ай емъ“. Кой е правъ? Първиятъ е правъ, вториятъ го (е) написалъ по български. Нѣщата трѣбва да ги пишете на Божественъ езикъ.
към беседата >>
Тази война е чисто духовна.
Разтовари се. Англичанинътъ е човѣкъ натоваренъ, който трѣбва да се разтовари. Той, който е много натоваренъ човѣкъ, търси говеда да тури товара си на другитѣ да го носятъ. Но това вече не е Божествено. Казвамъ: Сега това е въ реда на нѣщата.
Тази война е чисто духовна.
Една голѣма борба има между свѣтлитѣ братя и чернитѣ братя – така ги наричамъ. Тѣ преди милиони години се биха и чернитѣ взеха надмощие. Тогава се оттеглиха свѣтлитѣ братя, дадоха мѣсто на другитѣ и тогава земята бѣше обвита въ мракъ и тъмнота. Около земята тѣ владѣеха. Тогава дойдоха тия свѣтлитѣ братя да устройватъ земята.
към беседата >>
Азъ казвамъ на английски „I am“.
Много мѫчно може да се освободите отъ старитѣ нѣща. Азъ гледамъ нѣкой пѫть за нѣкои нѣща, за които съмъ говорилъ, правя опити. Нѣкой казва: „Ти не разбра какво говореше Учительтъ“. Другиятъ казва: „Ти не разбра“.
Азъ казвамъ на английски „I am“.
Другъ го напише така: „Ай емъ“. Кой е правъ? Първиятъ е правъ, вториятъ го (е) написалъ по български. Нѣщата трѣбва да ги пишете на Божественъ езикъ. Вие ги пишете по земному.
към беседата >>
Една голѣма борба има между свѣтлитѣ братя и чернитѣ братя – така ги наричамъ.
Англичанинътъ е човѣкъ натоваренъ, който трѣбва да се разтовари. Той, който е много натоваренъ човѣкъ, търси говеда да тури товара си на другитѣ да го носятъ. Но това вече не е Божествено. Казвамъ: Сега това е въ реда на нѣщата. Тази война е чисто духовна.
Една голѣма борба има между свѣтлитѣ братя и чернитѣ братя – така ги наричамъ.
Тѣ преди милиони години се биха и чернитѣ взеха надмощие. Тогава се оттеглиха свѣтлитѣ братя, дадоха мѣсто на другитѣ и тогава земята бѣше обвита въ мракъ и тъмнота. Около земята тѣ владѣеха. Тогава дойдоха тия свѣтлитѣ братя да устройватъ земята. Шесть деня работиха.
към беседата >>
Другъ го напише така: „Ай емъ“.
Много мѫчно може да се освободите отъ старитѣ нѣща. Азъ гледамъ нѣкой пѫть за нѣкои нѣща, за които съмъ говорилъ, правя опити. Нѣкой казва: „Ти не разбра какво говореше Учительтъ“. Другиятъ казва: „Ти не разбра“. Азъ казвамъ на английски „I am“.
Другъ го напише така: „Ай емъ“.
Кой е правъ? Първиятъ е правъ, вториятъ го (е) написалъ по български. Нѣщата трѣбва да ги пишете на Божественъ езикъ. Вие ги пишете по земному. Седя единъ день на двора и слушамъ една гургулица, която казва: „Гу, гу, гу-у“.
към беседата >>
Тѣ преди милиони години се биха и чернитѣ взеха надмощие.
Той, който е много натоваренъ човѣкъ, търси говеда да тури товара си на другитѣ да го носятъ. Но това вече не е Божествено. Казвамъ: Сега това е въ реда на нѣщата. Тази война е чисто духовна. Една голѣма борба има между свѣтлитѣ братя и чернитѣ братя – така ги наричамъ.
Тѣ преди милиони години се биха и чернитѣ взеха надмощие.
Тогава се оттеглиха свѣтлитѣ братя, дадоха мѣсто на другитѣ и тогава земята бѣше обвита въ мракъ и тъмнота. Около земята тѣ владѣеха. Тогава дойдоха тия свѣтлитѣ братя да устройватъ земята. Шесть деня работиха. Имаха голѣма борба и казва Писанието: „Господь видѣ“.
към беседата >>
Кой е правъ?
Азъ гледамъ нѣкой пѫть за нѣкои нѣща, за които съмъ говорилъ, правя опити. Нѣкой казва: „Ти не разбра какво говореше Учительтъ“. Другиятъ казва: „Ти не разбра“. Азъ казвамъ на английски „I am“. Другъ го напише така: „Ай емъ“.
Кой е правъ?
Първиятъ е правъ, вториятъ го (е) написалъ по български. Нѣщата трѣбва да ги пишете на Божественъ езикъ. Вие ги пишете по земному. Седя единъ день на двора и слушамъ една гургулица, която казва: „Гу, гу, гу-у“. Превождамъ какво значи – всичко добре ще се свърши.
към беседата >>
Тогава се оттеглиха свѣтлитѣ братя, дадоха мѣсто на другитѣ и тогава земята бѣше обвита въ мракъ и тъмнота.
Но това вече не е Божествено. Казвамъ: Сега това е въ реда на нѣщата. Тази война е чисто духовна. Една голѣма борба има между свѣтлитѣ братя и чернитѣ братя – така ги наричамъ. Тѣ преди милиони години се биха и чернитѣ взеха надмощие.
Тогава се оттеглиха свѣтлитѣ братя, дадоха мѣсто на другитѣ и тогава земята бѣше обвита въ мракъ и тъмнота.
Около земята тѣ владѣеха. Тогава дойдоха тия свѣтлитѣ братя да устройватъ земята. Шесть деня работиха. Имаха голѣма борба и казва Писанието: „Господь видѣ“. Господь видѣ, че всичко е добре направено.
към беседата >>
Първиятъ е правъ, вториятъ го (е) написалъ по български.
Нѣкой казва: „Ти не разбра какво говореше Учительтъ“. Другиятъ казва: „Ти не разбра“. Азъ казвамъ на английски „I am“. Другъ го напише така: „Ай емъ“. Кой е правъ?
Първиятъ е правъ, вториятъ го (е) написалъ по български.
Нѣщата трѣбва да ги пишете на Божественъ езикъ. Вие ги пишете по земному. Седя единъ день на двора и слушамъ една гургулица, която казва: „Гу, гу, гу-у“. Превождамъ какво значи – всичко добре ще се свърши. Седи тя и си гугуца.
към беседата >>
Около земята тѣ владѣеха.
Казвамъ: Сега това е въ реда на нѣщата. Тази война е чисто духовна. Една голѣма борба има между свѣтлитѣ братя и чернитѣ братя – така ги наричамъ. Тѣ преди милиони години се биха и чернитѣ взеха надмощие. Тогава се оттеглиха свѣтлитѣ братя, дадоха мѣсто на другитѣ и тогава земята бѣше обвита въ мракъ и тъмнота.
Около земята тѣ владѣеха.
Тогава дойдоха тия свѣтлитѣ братя да устройватъ земята. Шесть деня работиха. Имаха голѣма борба и казва Писанието: „Господь видѣ“. Господь видѣ, че всичко е добре направено. Обаче онѣзи се ухитриха.
към беседата >>
Нѣщата трѣбва да ги пишете на Божественъ езикъ.
Другиятъ казва: „Ти не разбра“. Азъ казвамъ на английски „I am“. Другъ го напише така: „Ай емъ“. Кой е правъ? Първиятъ е правъ, вториятъ го (е) написалъ по български.
Нѣщата трѣбва да ги пишете на Божественъ езикъ.
Вие ги пишете по земному. Седя единъ день на двора и слушамъ една гургулица, която казва: „Гу, гу, гу-у“. Превождамъ какво значи – всичко добре ще се свърши. Седи тя и си гугуца. Казва: „Всичко добре ще се свърши“.
към беседата >>
Тогава дойдоха тия свѣтлитѣ братя да устройватъ земята.
Тази война е чисто духовна. Една голѣма борба има между свѣтлитѣ братя и чернитѣ братя – така ги наричамъ. Тѣ преди милиони години се биха и чернитѣ взеха надмощие. Тогава се оттеглиха свѣтлитѣ братя, дадоха мѣсто на другитѣ и тогава земята бѣше обвита въ мракъ и тъмнота. Около земята тѣ владѣеха.
Тогава дойдоха тия свѣтлитѣ братя да устройватъ земята.
Шесть деня работиха. Имаха голѣма борба и казва Писанието: „Господь видѣ“. Господь видѣ, че всичко е добре направено. Обаче онѣзи се ухитриха. Като видѣха, че направи първия човѣкъ, дойдоха, че внесоха своята тъмнина вѫтре въ хората.
към беседата >>
Вие ги пишете по земному.
Азъ казвамъ на английски „I am“. Другъ го напише така: „Ай емъ“. Кой е правъ? Първиятъ е правъ, вториятъ го (е) написалъ по български. Нѣщата трѣбва да ги пишете на Божественъ езикъ.
Вие ги пишете по земному.
Седя единъ день на двора и слушамъ една гургулица, която казва: „Гу, гу, гу-у“. Превождамъ какво значи – всичко добре ще се свърши. Седи тя и си гугуца. Казва: „Всичко добре ще се свърши“. Какъ ще се свърши?
към беседата >>
Шесть деня работиха.
Една голѣма борба има между свѣтлитѣ братя и чернитѣ братя – така ги наричамъ. Тѣ преди милиони години се биха и чернитѣ взеха надмощие. Тогава се оттеглиха свѣтлитѣ братя, дадоха мѣсто на другитѣ и тогава земята бѣше обвита въ мракъ и тъмнота. Около земята тѣ владѣеха. Тогава дойдоха тия свѣтлитѣ братя да устройватъ земята.
Шесть деня работиха.
Имаха голѣма борба и казва Писанието: „Господь видѣ“. Господь видѣ, че всичко е добре направено. Обаче онѣзи се ухитриха. Като видѣха, че направи първия човѣкъ, дойдоха, че внесоха своята тъмнина вѫтре въ хората. По-напредъ тъмнината бѣше отвънъ, а свѣтлината отвѫтре.
към беседата >>
Седя единъ день на двора и слушамъ една гургулица, която казва: „Гу, гу, гу-у“.
Другъ го напише така: „Ай емъ“. Кой е правъ? Първиятъ е правъ, вториятъ го (е) написалъ по български. Нѣщата трѣбва да ги пишете на Божественъ езикъ. Вие ги пишете по земному.
Седя единъ день на двора и слушамъ една гургулица, която казва: „Гу, гу, гу-у“.
Превождамъ какво значи – всичко добре ще се свърши. Седи тя и си гугуца. Казва: „Всичко добре ще се свърши“. Какъ ще се свърши? Онзи, който направилъ свѣта, е толкова мѫдъръ, ние само ходимъ отвънъ, на този дънеръ кацнемъ, на онзи.
към беседата >>
Имаха голѣма борба и казва Писанието: „Господь видѣ“.
Тѣ преди милиони години се биха и чернитѣ взеха надмощие. Тогава се оттеглиха свѣтлитѣ братя, дадоха мѣсто на другитѣ и тогава земята бѣше обвита въ мракъ и тъмнота. Около земята тѣ владѣеха. Тогава дойдоха тия свѣтлитѣ братя да устройватъ земята. Шесть деня работиха.
Имаха голѣма борба и казва Писанието: „Господь видѣ“.
Господь видѣ, че всичко е добре направено. Обаче онѣзи се ухитриха. Като видѣха, че направи първия човѣкъ, дойдоха, че внесоха своята тъмнина вѫтре въ хората. По-напредъ тъмнината бѣше отвънъ, а свѣтлината отвѫтре. Като направи Богъ свѣтлината отвънъ, тѣ внесоха тъмнината въ съзнанието на хората.
към беседата >>
Превождамъ какво значи – всичко добре ще се свърши.
Кой е правъ? Първиятъ е правъ, вториятъ го (е) написалъ по български. Нѣщата трѣбва да ги пишете на Божественъ езикъ. Вие ги пишете по земному. Седя единъ день на двора и слушамъ една гургулица, която казва: „Гу, гу, гу-у“.
Превождамъ какво значи – всичко добре ще се свърши.
Седи тя и си гугуца. Казва: „Всичко добре ще се свърши“. Какъ ще се свърши? Онзи, който направилъ свѣта, е толкова мѫдъръ, ние само ходимъ отвънъ, на този дънеръ кацнемъ, на онзи. Той иде въ гората, на всички говори.
към беседата >>
Господь видѣ, че всичко е добре направено.
Тогава се оттеглиха свѣтлитѣ братя, дадоха мѣсто на другитѣ и тогава земята бѣше обвита въ мракъ и тъмнота. Около земята тѣ владѣеха. Тогава дойдоха тия свѣтлитѣ братя да устройватъ земята. Шесть деня работиха. Имаха голѣма борба и казва Писанието: „Господь видѣ“.
Господь видѣ, че всичко е добре направено.
Обаче онѣзи се ухитриха. Като видѣха, че направи първия човѣкъ, дойдоха, че внесоха своята тъмнина вѫтре въ хората. По-напредъ тъмнината бѣше отвънъ, а свѣтлината отвѫтре. Като направи Богъ свѣтлината отвънъ, тѣ внесоха тъмнината въ съзнанието на хората. Хората съгрѣшиха.
към беседата >>
Седи тя и си гугуца.
Първиятъ е правъ, вториятъ го (е) написалъ по български. Нѣщата трѣбва да ги пишете на Божественъ езикъ. Вие ги пишете по земному. Седя единъ день на двора и слушамъ една гургулица, която казва: „Гу, гу, гу-у“. Превождамъ какво значи – всичко добре ще се свърши.
Седи тя и си гугуца.
Казва: „Всичко добре ще се свърши“. Какъ ще се свърши? Онзи, който направилъ свѣта, е толкова мѫдъръ, ние само ходимъ отвънъ, на този дънеръ кацнемъ, на онзи. Той иде въ гората, на всички говори. Пита ме единъ: „Какво ще стане?
към беседата >>
Обаче онѣзи се ухитриха.
Около земята тѣ владѣеха. Тогава дойдоха тия свѣтлитѣ братя да устройватъ земята. Шесть деня работиха. Имаха голѣма борба и казва Писанието: „Господь видѣ“. Господь видѣ, че всичко е добре направено.
Обаче онѣзи се ухитриха.
Като видѣха, че направи първия човѣкъ, дойдоха, че внесоха своята тъмнина вѫтре въ хората. По-напредъ тъмнината бѣше отвънъ, а свѣтлината отвѫтре. Като направи Богъ свѣтлината отвънъ, тѣ внесоха тъмнината въ съзнанието на хората. Хората съгрѣшиха. Отвънъ е свѣтло, свѣтътъ е доста хубаво уреденъ.
към беседата >>
Казва: „Всичко добре ще се свърши“.
Нѣщата трѣбва да ги пишете на Божественъ езикъ. Вие ги пишете по земному. Седя единъ день на двора и слушамъ една гургулица, която казва: „Гу, гу, гу-у“. Превождамъ какво значи – всичко добре ще се свърши. Седи тя и си гугуца.
Казва: „Всичко добре ще се свърши“.
Какъ ще се свърши? Онзи, който направилъ свѣта, е толкова мѫдъръ, ние само ходимъ отвънъ, на този дънеръ кацнемъ, на онзи. Той иде въ гората, на всички говори. Пита ме единъ: „Какво ще стане? “ Казвамъ: Гургулицата казва, че всичко добре ще свърши.
към беседата >>
Като видѣха, че направи първия човѣкъ, дойдоха, че внесоха своята тъмнина вѫтре въ хората.
Тогава дойдоха тия свѣтлитѣ братя да устройватъ земята. Шесть деня работиха. Имаха голѣма борба и казва Писанието: „Господь видѣ“. Господь видѣ, че всичко е добре направено. Обаче онѣзи се ухитриха.
Като видѣха, че направи първия човѣкъ, дойдоха, че внесоха своята тъмнина вѫтре въ хората.
По-напредъ тъмнината бѣше отвънъ, а свѣтлината отвѫтре. Като направи Богъ свѣтлината отвънъ, тѣ внесоха тъмнината въ съзнанието на хората. Хората съгрѣшиха. Отвънъ е свѣтло, свѣтътъ е доста хубаво уреденъ. Въ насъ вѫтре е тъмно.
към беседата >>
Какъ ще се свърши?
Вие ги пишете по земному. Седя единъ день на двора и слушамъ една гургулица, която казва: „Гу, гу, гу-у“. Превождамъ какво значи – всичко добре ще се свърши. Седи тя и си гугуца. Казва: „Всичко добре ще се свърши“.
Какъ ще се свърши?
Онзи, който направилъ свѣта, е толкова мѫдъръ, ние само ходимъ отвънъ, на този дънеръ кацнемъ, на онзи. Той иде въ гората, на всички говори. Пита ме единъ: „Какво ще стане? “ Казвамъ: Гургулицата казва, че всичко добре ще свърши. Тя като казва това – образува се една гуша, знае да диша.
към беседата >>
По-напредъ тъмнината бѣше отвънъ, а свѣтлината отвѫтре.
Шесть деня работиха. Имаха голѣма борба и казва Писанието: „Господь видѣ“. Господь видѣ, че всичко е добре направено. Обаче онѣзи се ухитриха. Като видѣха, че направи първия човѣкъ, дойдоха, че внесоха своята тъмнина вѫтре въ хората.
По-напредъ тъмнината бѣше отвънъ, а свѣтлината отвѫтре.
Като направи Богъ свѣтлината отвънъ, тѣ внесоха тъмнината въ съзнанието на хората. Хората съгрѣшиха. Отвънъ е свѣтло, свѣтътъ е доста хубаво уреденъ. Въ насъ вѫтре е тъмно.
към беседата >>
Онзи, който направилъ свѣта, е толкова мѫдъръ, ние само ходимъ отвънъ, на този дънеръ кацнемъ, на онзи.
Седя единъ день на двора и слушамъ една гургулица, която казва: „Гу, гу, гу-у“. Превождамъ какво значи – всичко добре ще се свърши. Седи тя и си гугуца. Казва: „Всичко добре ще се свърши“. Какъ ще се свърши?
Онзи, който направилъ свѣта, е толкова мѫдъръ, ние само ходимъ отвънъ, на този дънеръ кацнемъ, на онзи.
Той иде въ гората, на всички говори. Пита ме единъ: „Какво ще стане? “ Казвамъ: Гургулицата казва, че всичко добре ще свърши. Тя като казва това – образува се една гуша, знае да диша.
към беседата >>
Като направи Богъ свѣтлината отвънъ, тѣ внесоха тъмнината въ съзнанието на хората.
Имаха голѣма борба и казва Писанието: „Господь видѣ“. Господь видѣ, че всичко е добре направено. Обаче онѣзи се ухитриха. Като видѣха, че направи първия човѣкъ, дойдоха, че внесоха своята тъмнина вѫтре въ хората. По-напредъ тъмнината бѣше отвънъ, а свѣтлината отвѫтре.
Като направи Богъ свѣтлината отвънъ, тѣ внесоха тъмнината въ съзнанието на хората.
Хората съгрѣшиха. Отвънъ е свѣтло, свѣтътъ е доста хубаво уреденъ. Въ насъ вѫтре е тъмно.
към беседата >>
Той иде въ гората, на всички говори.
Превождамъ какво значи – всичко добре ще се свърши. Седи тя и си гугуца. Казва: „Всичко добре ще се свърши“. Какъ ще се свърши? Онзи, който направилъ свѣта, е толкова мѫдъръ, ние само ходимъ отвънъ, на този дънеръ кацнемъ, на онзи.
Той иде въ гората, на всички говори.
Пита ме единъ: „Какво ще стане? “ Казвамъ: Гургулицата казва, че всичко добре ще свърши. Тя като казва това – образува се една гуша, знае да диша.
към беседата >>
Хората съгрѣшиха.
Господь видѣ, че всичко е добре направено. Обаче онѣзи се ухитриха. Като видѣха, че направи първия човѣкъ, дойдоха, че внесоха своята тъмнина вѫтре въ хората. По-напредъ тъмнината бѣше отвънъ, а свѣтлината отвѫтре. Като направи Богъ свѣтлината отвънъ, тѣ внесоха тъмнината въ съзнанието на хората.
Хората съгрѣшиха.
Отвънъ е свѣтло, свѣтътъ е доста хубаво уреденъ. Въ насъ вѫтре е тъмно.
към беседата >>
Пита ме единъ: „Какво ще стане?
Седи тя и си гугуца. Казва: „Всичко добре ще се свърши“. Какъ ще се свърши? Онзи, който направилъ свѣта, е толкова мѫдъръ, ние само ходимъ отвънъ, на този дънеръ кацнемъ, на онзи. Той иде въ гората, на всички говори.
Пита ме единъ: „Какво ще стане?
“ Казвамъ: Гургулицата казва, че всичко добре ще свърши. Тя като казва това – образува се една гуша, знае да диша.
към беседата >>
Отвънъ е свѣтло, свѣтътъ е доста хубаво уреденъ.
Обаче онѣзи се ухитриха. Като видѣха, че направи първия човѣкъ, дойдоха, че внесоха своята тъмнина вѫтре въ хората. По-напредъ тъмнината бѣше отвънъ, а свѣтлината отвѫтре. Като направи Богъ свѣтлината отвънъ, тѣ внесоха тъмнината въ съзнанието на хората. Хората съгрѣшиха.
Отвънъ е свѣтло, свѣтътъ е доста хубаво уреденъ.
Въ насъ вѫтре е тъмно.
към беседата >>
“ Казвамъ: Гургулицата казва, че всичко добре ще свърши.
Казва: „Всичко добре ще се свърши“. Какъ ще се свърши? Онзи, който направилъ свѣта, е толкова мѫдъръ, ние само ходимъ отвънъ, на този дънеръ кацнемъ, на онзи. Той иде въ гората, на всички говори. Пита ме единъ: „Какво ще стане?
“ Казвамъ: Гургулицата казва, че всичко добре ще свърши.
Тя като казва това – образува се една гуша, знае да диша.
към беседата >>
Въ насъ вѫтре е тъмно.
Като видѣха, че направи първия човѣкъ, дойдоха, че внесоха своята тъмнина вѫтре въ хората. По-напредъ тъмнината бѣше отвънъ, а свѣтлината отвѫтре. Като направи Богъ свѣтлината отвънъ, тѣ внесоха тъмнината въ съзнанието на хората. Хората съгрѣшиха. Отвънъ е свѣтло, свѣтътъ е доста хубаво уреденъ.
Въ насъ вѫтре е тъмно.
към беседата >>
Тя като казва това – образува се една гуша, знае да диша.
Какъ ще се свърши? Онзи, който направилъ свѣта, е толкова мѫдъръ, ние само ходимъ отвънъ, на този дънеръ кацнемъ, на онзи. Той иде въ гората, на всички говори. Пита ме единъ: „Какво ще стане? “ Казвамъ: Гургулицата казва, че всичко добре ще свърши.
Тя като казва това – образува се една гуша, знае да диша.
към беседата >>
Гледамъ тукъ нѣкои дошли отъ Захарната фабрика, дошли облѣчени въ бѣло.
Гледамъ тукъ нѣкои дошли отъ Захарната фабрика, дошли облѣчени въ бѣло.
Съ бѣли дрехи идатъ да си почиватъ тукъ. Казвамъ: Нѣма нищо. Казватъ: „Петь–шесть часа не сме спали“. Казвамъ: Всички въ будно положение бѣха да се молятъ. Разсѫждаватъ какво ще стане.
към беседата >>
Та казвамъ: Англичанитѣ се учатъ да дишатъ, германцитѣ се учатъ да работятъ.
Та казвамъ: Англичанитѣ се учатъ да дишатъ, германцитѣ се учатъ да работятъ.
Дишането е много лесно, то е търговия. Богатство искашъ, леснотия искашъ, удобства искашъ, всичко да ти е наредъ, пари да имашъ, само да идешъ до банката съ единъ чекъ да вземешъ пари, да се облѣчешъ хубаво, да имашъ хубави столове, пъкъ работа малко се изисква по английски. Природата работи чрезъ главата, работи чрезъ дробоветѣ и работи чрезъ стомаха. Тия три вида работи да ги съедини въ едно – да диша правилно, да яде правилно и да работи правилно. Отъ онова, което придобиешъ – да раздавашъ.
към беседата >>
Съ бѣли дрехи идатъ да си почиватъ тукъ.
Гледамъ тукъ нѣкои дошли отъ Захарната фабрика, дошли облѣчени въ бѣло.
Съ бѣли дрехи идатъ да си почиватъ тукъ.
Казвамъ: Нѣма нищо. Казватъ: „Петь–шесть часа не сме спали“. Казвамъ: Всички въ будно положение бѣха да се молятъ. Разсѫждаватъ какво ще стане. Казвате: „Кое е Божественото?
към беседата >>
Дишането е много лесно, то е търговия.
Та казвамъ: Англичанитѣ се учатъ да дишатъ, германцитѣ се учатъ да работятъ.
Дишането е много лесно, то е търговия.
Богатство искашъ, леснотия искашъ, удобства искашъ, всичко да ти е наредъ, пари да имашъ, само да идешъ до банката съ единъ чекъ да вземешъ пари, да се облѣчешъ хубаво, да имашъ хубави столове, пъкъ работа малко се изисква по английски. Природата работи чрезъ главата, работи чрезъ дробоветѣ и работи чрезъ стомаха. Тия три вида работи да ги съедини въ едно – да диша правилно, да яде правилно и да работи правилно. Отъ онова, което придобиешъ – да раздавашъ. Ти си ялъ, нѣмашъ нужда, не си гладенъ.
към беседата >>
Казвамъ: Нѣма нищо.
Гледамъ тукъ нѣкои дошли отъ Захарната фабрика, дошли облѣчени въ бѣло. Съ бѣли дрехи идатъ да си почиватъ тукъ.
Казвамъ: Нѣма нищо.
Казватъ: „Петь–шесть часа не сме спали“. Казвамъ: Всички въ будно положение бѣха да се молятъ. Разсѫждаватъ какво ще стане. Казвате: „Кое е Божественото? “ Искате да знаете кои сѫ на правата страна.
към беседата >>
Богатство искашъ, леснотия искашъ, удобства искашъ, всичко да ти е наредъ, пари да имашъ, само да идешъ до банката съ единъ чекъ да вземешъ пари, да се облѣчешъ хубаво, да имашъ хубави столове, пъкъ работа малко се изисква по английски.
Та казвамъ: Англичанитѣ се учатъ да дишатъ, германцитѣ се учатъ да работятъ. Дишането е много лесно, то е търговия.
Богатство искашъ, леснотия искашъ, удобства искашъ, всичко да ти е наредъ, пари да имашъ, само да идешъ до банката съ единъ чекъ да вземешъ пари, да се облѣчешъ хубаво, да имашъ хубави столове, пъкъ работа малко се изисква по английски.
Природата работи чрезъ главата, работи чрезъ дробоветѣ и работи чрезъ стомаха. Тия три вида работи да ги съедини въ едно – да диша правилно, да яде правилно и да работи правилно. Отъ онова, което придобиешъ – да раздавашъ. Ти си ялъ, нѣмашъ нужда, не си гладенъ. Онова, което не може да ядешъ – раздай него.
към беседата >>
Казватъ: „Петь–шесть часа не сме спали“.
Гледамъ тукъ нѣкои дошли отъ Захарната фабрика, дошли облѣчени въ бѣло. Съ бѣли дрехи идатъ да си почиватъ тукъ. Казвамъ: Нѣма нищо.
Казватъ: „Петь–шесть часа не сме спали“.
Казвамъ: Всички въ будно положение бѣха да се молятъ. Разсѫждаватъ какво ще стане. Казвате: „Кое е Божественото? “ Искате да знаете кои сѫ на правата страна. Да ви кажа: Онзи човѣкъ, въ дадения случай, който изважда васъ отъ водата, когато се давите – той е човѣкътъ, който е пратенъ отъ Бога.
към беседата >>
Природата работи чрезъ главата, работи чрезъ дробоветѣ и работи чрезъ стомаха.
Та казвамъ: Англичанитѣ се учатъ да дишатъ, германцитѣ се учатъ да работятъ. Дишането е много лесно, то е търговия. Богатство искашъ, леснотия искашъ, удобства искашъ, всичко да ти е наредъ, пари да имашъ, само да идешъ до банката съ единъ чекъ да вземешъ пари, да се облѣчешъ хубаво, да имашъ хубави столове, пъкъ работа малко се изисква по английски.
Природата работи чрезъ главата, работи чрезъ дробоветѣ и работи чрезъ стомаха.
Тия три вида работи да ги съедини въ едно – да диша правилно, да яде правилно и да работи правилно. Отъ онова, което придобиешъ – да раздавашъ. Ти си ялъ, нѣмашъ нужда, не си гладенъ. Онова, което не може да ядешъ – раздай него. Не оставяй храната отъ днешния день за утрешния.
към беседата >>
Казвамъ: Всички въ будно положение бѣха да се молятъ.
Гледамъ тукъ нѣкои дошли отъ Захарната фабрика, дошли облѣчени въ бѣло. Съ бѣли дрехи идатъ да си почиватъ тукъ. Казвамъ: Нѣма нищо. Казватъ: „Петь–шесть часа не сме спали“.
Казвамъ: Всички въ будно положение бѣха да се молятъ.
Разсѫждаватъ какво ще стане. Казвате: „Кое е Божественото? “ Искате да знаете кои сѫ на правата страна. Да ви кажа: Онзи човѣкъ, въ дадения случай, който изважда васъ отъ водата, когато се давите – той е човѣкътъ, който е пратенъ отъ Бога. Той може да е лошъ циганинъ, какъвто и да е, не го зная.
към беседата >>
Тия три вида работи да ги съедини въ едно – да диша правилно, да яде правилно и да работи правилно.
Та казвамъ: Англичанитѣ се учатъ да дишатъ, германцитѣ се учатъ да работятъ. Дишането е много лесно, то е търговия. Богатство искашъ, леснотия искашъ, удобства искашъ, всичко да ти е наредъ, пари да имашъ, само да идешъ до банката съ единъ чекъ да вземешъ пари, да се облѣчешъ хубаво, да имашъ хубави столове, пъкъ работа малко се изисква по английски. Природата работи чрезъ главата, работи чрезъ дробоветѣ и работи чрезъ стомаха.
Тия три вида работи да ги съедини въ едно – да диша правилно, да яде правилно и да работи правилно.
Отъ онова, което придобиешъ – да раздавашъ. Ти си ялъ, нѣмашъ нужда, не си гладенъ. Онова, което не може да ядешъ – раздай него. Не оставяй храната отъ днешния день за утрешния. Евреитѣ, когато ги изведе Господь въ пустинята, (имъ) каза, че само за днешния день да събиратъ храна.
към беседата >>
Разсѫждаватъ какво ще стане.
Гледамъ тукъ нѣкои дошли отъ Захарната фабрика, дошли облѣчени въ бѣло. Съ бѣли дрехи идатъ да си почиватъ тукъ. Казвамъ: Нѣма нищо. Казватъ: „Петь–шесть часа не сме спали“. Казвамъ: Всички въ будно положение бѣха да се молятъ.
Разсѫждаватъ какво ще стане.
Казвате: „Кое е Божественото? “ Искате да знаете кои сѫ на правата страна. Да ви кажа: Онзи човѣкъ, въ дадения случай, който изважда васъ отъ водата, когато се давите – той е човѣкътъ, който е пратенъ отъ Бога. Той може да е лошъ циганинъ, какъвто и да е, не го зная. Може да ти е братъ, тъй да го мислишъ, но ако не може да те извади – той не е отъ Бога пратенъ.
към беседата >>
Отъ онова, което придобиешъ – да раздавашъ.
Та казвамъ: Англичанитѣ се учатъ да дишатъ, германцитѣ се учатъ да работятъ. Дишането е много лесно, то е търговия. Богатство искашъ, леснотия искашъ, удобства искашъ, всичко да ти е наредъ, пари да имашъ, само да идешъ до банката съ единъ чекъ да вземешъ пари, да се облѣчешъ хубаво, да имашъ хубави столове, пъкъ работа малко се изисква по английски. Природата работи чрезъ главата, работи чрезъ дробоветѣ и работи чрезъ стомаха. Тия три вида работи да ги съедини въ едно – да диша правилно, да яде правилно и да работи правилно.
Отъ онова, което придобиешъ – да раздавашъ.
Ти си ялъ, нѣмашъ нужда, не си гладенъ. Онова, което не може да ядешъ – раздай него. Не оставяй храната отъ днешния день за утрешния. Евреитѣ, когато ги изведе Господь въ пустинята, (имъ) каза, че само за днешния день да събиратъ храна. Евреитѣ бѣха голѣми търговци, събираха за два дена, казваха: „Може утре да не падне“.
към беседата >>
Казвате: „Кое е Божественото?
Съ бѣли дрехи идатъ да си почиватъ тукъ. Казвамъ: Нѣма нищо. Казватъ: „Петь–шесть часа не сме спали“. Казвамъ: Всички въ будно положение бѣха да се молятъ. Разсѫждаватъ какво ще стане.
Казвате: „Кое е Божественото?
“ Искате да знаете кои сѫ на правата страна. Да ви кажа: Онзи човѣкъ, въ дадения случай, който изважда васъ отъ водата, когато се давите – той е човѣкътъ, който е пратенъ отъ Бога. Той може да е лошъ циганинъ, какъвто и да е, не го зная. Може да ти е братъ, тъй да го мислишъ, но ако не може да те извади – той не е отъ Бога пратенъ. Този човѣкъ, който е отъ Бога пратенъ – той ще те извади.
към беседата >>
Ти си ялъ, нѣмашъ нужда, не си гладенъ.
Дишането е много лесно, то е търговия. Богатство искашъ, леснотия искашъ, удобства искашъ, всичко да ти е наредъ, пари да имашъ, само да идешъ до банката съ единъ чекъ да вземешъ пари, да се облѣчешъ хубаво, да имашъ хубави столове, пъкъ работа малко се изисква по английски. Природата работи чрезъ главата, работи чрезъ дробоветѣ и работи чрезъ стомаха. Тия три вида работи да ги съедини въ едно – да диша правилно, да яде правилно и да работи правилно. Отъ онова, което придобиешъ – да раздавашъ.
Ти си ялъ, нѣмашъ нужда, не си гладенъ.
Онова, което не може да ядешъ – раздай него. Не оставяй храната отъ днешния день за утрешния. Евреитѣ, когато ги изведе Господь въ пустинята, (имъ) каза, че само за днешния день да събиратъ храна. Евреитѣ бѣха голѣми търговци, събираха за два дена, казваха: „Може утре да не падне“. Събраната храна за два дена се разваляше.
към беседата >>
“ Искате да знаете кои сѫ на правата страна.
Казвамъ: Нѣма нищо. Казватъ: „Петь–шесть часа не сме спали“. Казвамъ: Всички въ будно положение бѣха да се молятъ. Разсѫждаватъ какво ще стане. Казвате: „Кое е Божественото?
“ Искате да знаете кои сѫ на правата страна.
Да ви кажа: Онзи човѣкъ, въ дадения случай, който изважда васъ отъ водата, когато се давите – той е човѣкътъ, който е пратенъ отъ Бога. Той може да е лошъ циганинъ, какъвто и да е, не го зная. Може да ти е братъ, тъй да го мислишъ, но ако не може да те извади – той не е отъ Бога пратенъ. Този човѣкъ, който е отъ Бога пратенъ – той ще те извади. Въ даденъ случай онзи, който ни помага, той е отъ Бога пратенъ.
към беседата >>
Онова, което не може да ядешъ – раздай него.
Богатство искашъ, леснотия искашъ, удобства искашъ, всичко да ти е наредъ, пари да имашъ, само да идешъ до банката съ единъ чекъ да вземешъ пари, да се облѣчешъ хубаво, да имашъ хубави столове, пъкъ работа малко се изисква по английски. Природата работи чрезъ главата, работи чрезъ дробоветѣ и работи чрезъ стомаха. Тия три вида работи да ги съедини въ едно – да диша правилно, да яде правилно и да работи правилно. Отъ онова, което придобиешъ – да раздавашъ. Ти си ялъ, нѣмашъ нужда, не си гладенъ.
Онова, което не може да ядешъ – раздай него.
Не оставяй храната отъ днешния день за утрешния. Евреитѣ, когато ги изведе Господь въ пустинята, (имъ) каза, че само за днешния день да събиратъ храна. Евреитѣ бѣха голѣми търговци, събираха за два дена, казваха: „Може утре да не падне“. Събраната храна за два дена се разваляше. Всѣки день ще събирашъ.
към беседата >>
Да ви кажа: Онзи човѣкъ, въ дадения случай, който изважда васъ отъ водата, когато се давите – той е човѣкътъ, който е пратенъ отъ Бога.
Казватъ: „Петь–шесть часа не сме спали“. Казвамъ: Всички въ будно положение бѣха да се молятъ. Разсѫждаватъ какво ще стане. Казвате: „Кое е Божественото? “ Искате да знаете кои сѫ на правата страна.
Да ви кажа: Онзи човѣкъ, въ дадения случай, който изважда васъ отъ водата, когато се давите – той е човѣкътъ, който е пратенъ отъ Бога.
Той може да е лошъ циганинъ, какъвто и да е, не го зная. Може да ти е братъ, тъй да го мислишъ, но ако не може да те извади – той не е отъ Бога пратенъ. Този човѣкъ, който е отъ Бога пратенъ – той ще те извади. Въ даденъ случай онзи, който ни помага, той е отъ Бога пратенъ. Законътъ за мислитѣ е сѫщиятъ.
към беседата >>
Не оставяй храната отъ днешния день за утрешния.
Природата работи чрезъ главата, работи чрезъ дробоветѣ и работи чрезъ стомаха. Тия три вида работи да ги съедини въ едно – да диша правилно, да яде правилно и да работи правилно. Отъ онова, което придобиешъ – да раздавашъ. Ти си ялъ, нѣмашъ нужда, не си гладенъ. Онова, което не може да ядешъ – раздай него.
Не оставяй храната отъ днешния день за утрешния.
Евреитѣ, когато ги изведе Господь въ пустинята, (имъ) каза, че само за днешния день да събиратъ храна. Евреитѣ бѣха голѣми търговци, събираха за два дена, казваха: „Може утре да не падне“. Събраната храна за два дена се разваляше. Всѣки день ще събирашъ. Тѣ искаха да скриятъ.
към беседата >>
Той може да е лошъ циганинъ, какъвто и да е, не го зная.
Казвамъ: Всички въ будно положение бѣха да се молятъ. Разсѫждаватъ какво ще стане. Казвате: „Кое е Божественото? “ Искате да знаете кои сѫ на правата страна. Да ви кажа: Онзи човѣкъ, въ дадения случай, който изважда васъ отъ водата, когато се давите – той е човѣкътъ, който е пратенъ отъ Бога.
Той може да е лошъ циганинъ, какъвто и да е, не го зная.
Може да ти е братъ, тъй да го мислишъ, но ако не може да те извади – той не е отъ Бога пратенъ. Този човѣкъ, който е отъ Бога пратенъ – той ще те извади. Въ даденъ случай онзи, който ни помага, той е отъ Бога пратенъ. Законътъ за мислитѣ е сѫщиятъ. Ти имашъ много мисли, които не могатъ да ти помагатъ.
към беседата >>
Евреитѣ, когато ги изведе Господь въ пустинята, (имъ) каза, че само за днешния день да събиратъ храна.
Тия три вида работи да ги съедини въ едно – да диша правилно, да яде правилно и да работи правилно. Отъ онова, което придобиешъ – да раздавашъ. Ти си ялъ, нѣмашъ нужда, не си гладенъ. Онова, което не може да ядешъ – раздай него. Не оставяй храната отъ днешния день за утрешния.
Евреитѣ, когато ги изведе Господь въ пустинята, (имъ) каза, че само за днешния день да събиратъ храна.
Евреитѣ бѣха голѣми търговци, събираха за два дена, казваха: „Може утре да не падне“. Събраната храна за два дена се разваляше. Всѣки день ще събирашъ. Тѣ искаха да скриятъ. Всѣки день носи своето благо.
към беседата >>
Може да ти е братъ, тъй да го мислишъ, но ако не може да те извади – той не е отъ Бога пратенъ.
Разсѫждаватъ какво ще стане. Казвате: „Кое е Божественото? “ Искате да знаете кои сѫ на правата страна. Да ви кажа: Онзи човѣкъ, въ дадения случай, който изважда васъ отъ водата, когато се давите – той е човѣкътъ, който е пратенъ отъ Бога. Той може да е лошъ циганинъ, какъвто и да е, не го зная.
Може да ти е братъ, тъй да го мислишъ, но ако не може да те извади – той не е отъ Бога пратенъ.
Този човѣкъ, който е отъ Бога пратенъ – той ще те извади. Въ даденъ случай онзи, който ни помага, той е отъ Бога пратенъ. Законътъ за мислитѣ е сѫщиятъ. Ти имашъ много мисли, които не могатъ да ти помагатъ. Тѣ не сѫ отъ Бога.
към беседата >>
Евреитѣ бѣха голѣми търговци, събираха за два дена, казваха: „Може утре да не падне“.
Отъ онова, което придобиешъ – да раздавашъ. Ти си ялъ, нѣмашъ нужда, не си гладенъ. Онова, което не може да ядешъ – раздай него. Не оставяй храната отъ днешния день за утрешния. Евреитѣ, когато ги изведе Господь въ пустинята, (имъ) каза, че само за днешния день да събиратъ храна.
Евреитѣ бѣха голѣми търговци, събираха за два дена, казваха: „Може утре да не падне“.
Събраната храна за два дена се разваляше. Всѣки день ще събирашъ. Тѣ искаха да скриятъ. Всѣки день носи своето благо.
към беседата >>
Този човѣкъ, който е отъ Бога пратенъ – той ще те извади.
Казвате: „Кое е Божественото? “ Искате да знаете кои сѫ на правата страна. Да ви кажа: Онзи човѣкъ, въ дадения случай, който изважда васъ отъ водата, когато се давите – той е човѣкътъ, който е пратенъ отъ Бога. Той може да е лошъ циганинъ, какъвто и да е, не го зная. Може да ти е братъ, тъй да го мислишъ, но ако не може да те извади – той не е отъ Бога пратенъ.
Този човѣкъ, който е отъ Бога пратенъ – той ще те извади.
Въ даденъ случай онзи, който ни помага, той е отъ Бога пратенъ. Законътъ за мислитѣ е сѫщиятъ. Ти имашъ много мисли, които не могатъ да ти помагатъ. Тѣ не сѫ отъ Бога. Въ сегашнитѣ изпитания ще познаемъ кое е отъ Бога.
към беседата >>
Събраната храна за два дена се разваляше.
Ти си ялъ, нѣмашъ нужда, не си гладенъ. Онова, което не може да ядешъ – раздай него. Не оставяй храната отъ днешния день за утрешния. Евреитѣ, когато ги изведе Господь въ пустинята, (имъ) каза, че само за днешния день да събиратъ храна. Евреитѣ бѣха голѣми търговци, събираха за два дена, казваха: „Може утре да не падне“.
Събраната храна за два дена се разваляше.
Всѣки день ще събирашъ. Тѣ искаха да скриятъ. Всѣки день носи своето благо.
към беседата >>
Въ даденъ случай онзи, който ни помага, той е отъ Бога пратенъ.
“ Искате да знаете кои сѫ на правата страна. Да ви кажа: Онзи човѣкъ, въ дадения случай, който изважда васъ отъ водата, когато се давите – той е човѣкътъ, който е пратенъ отъ Бога. Той може да е лошъ циганинъ, какъвто и да е, не го зная. Може да ти е братъ, тъй да го мислишъ, но ако не може да те извади – той не е отъ Бога пратенъ. Този човѣкъ, който е отъ Бога пратенъ – той ще те извади.
Въ даденъ случай онзи, който ни помага, той е отъ Бога пратенъ.
Законътъ за мислитѣ е сѫщиятъ. Ти имашъ много мисли, които не могатъ да ти помагатъ. Тѣ не сѫ отъ Бога. Въ сегашнитѣ изпитания ще познаемъ кое е отъ Бога. Харесвамъ единъ нашъ братъ.
към беседата >>
Всѣки день ще събирашъ.
Онова, което не може да ядешъ – раздай него. Не оставяй храната отъ днешния день за утрешния. Евреитѣ, когато ги изведе Господь въ пустинята, (имъ) каза, че само за днешния день да събиратъ храна. Евреитѣ бѣха голѣми търговци, събираха за два дена, казваха: „Може утре да не падне“. Събраната храна за два дена се разваляше.
Всѣки день ще събирашъ.
Тѣ искаха да скриятъ. Всѣки день носи своето благо.
към беседата >>
Законътъ за мислитѣ е сѫщиятъ.
Да ви кажа: Онзи човѣкъ, въ дадения случай, който изважда васъ отъ водата, когато се давите – той е човѣкътъ, който е пратенъ отъ Бога. Той може да е лошъ циганинъ, какъвто и да е, не го зная. Може да ти е братъ, тъй да го мислишъ, но ако не може да те извади – той не е отъ Бога пратенъ. Този човѣкъ, който е отъ Бога пратенъ – той ще те извади. Въ даденъ случай онзи, който ни помага, той е отъ Бога пратенъ.
Законътъ за мислитѣ е сѫщиятъ.
Ти имашъ много мисли, които не могатъ да ти помагатъ. Тѣ не сѫ отъ Бога. Въ сегашнитѣ изпитания ще познаемъ кое е отъ Бога. Харесвамъ единъ нашъ братъ. Отива за Габрово.
към беседата >>
Тѣ искаха да скриятъ.
Не оставяй храната отъ днешния день за утрешния. Евреитѣ, когато ги изведе Господь въ пустинята, (имъ) каза, че само за днешния день да събиратъ храна. Евреитѣ бѣха голѣми търговци, събираха за два дена, казваха: „Може утре да не падне“. Събраната храна за два дена се разваляше. Всѣки день ще събирашъ.
Тѣ искаха да скриятъ.
Всѣки день носи своето благо.
към беседата >>
Ти имашъ много мисли, които не могатъ да ти помагатъ.
Той може да е лошъ циганинъ, какъвто и да е, не го зная. Може да ти е братъ, тъй да го мислишъ, но ако не може да те извади – той не е отъ Бога пратенъ. Този човѣкъ, който е отъ Бога пратенъ – той ще те извади. Въ даденъ случай онзи, който ни помага, той е отъ Бога пратенъ. Законътъ за мислитѣ е сѫщиятъ.
Ти имашъ много мисли, които не могатъ да ти помагатъ.
Тѣ не сѫ отъ Бога. Въ сегашнитѣ изпитания ще познаемъ кое е отъ Бога. Харесвамъ единъ нашъ братъ. Отива за Габрово. Качва се на трена и на гарата го заварва бомбардировката, запалването на бомбитѣ е на 300–400 метра.
към беседата >>
Всѣки день носи своето благо.
Евреитѣ, когато ги изведе Господь въ пустинята, (имъ) каза, че само за днешния день да събиратъ храна. Евреитѣ бѣха голѣми търговци, събираха за два дена, казваха: „Може утре да не падне“. Събраната храна за два дена се разваляше. Всѣки день ще събирашъ. Тѣ искаха да скриятъ.
Всѣки день носи своето благо.
към беседата >>
Тѣ не сѫ отъ Бога.
Може да ти е братъ, тъй да го мислишъ, но ако не може да те извади – той не е отъ Бога пратенъ. Този човѣкъ, който е отъ Бога пратенъ – той ще те извади. Въ даденъ случай онзи, който ни помага, той е отъ Бога пратенъ. Законътъ за мислитѣ е сѫщиятъ. Ти имашъ много мисли, които не могатъ да ти помагатъ.
Тѣ не сѫ отъ Бога.
Въ сегашнитѣ изпитания ще познаемъ кое е отъ Бога. Харесвамъ единъ нашъ братъ. Отива за Габрово. Качва се на трена и на гарата го заварва бомбардировката, запалването на бомбитѣ е на 300–400 метра. Всички започватъ да бѣгатъ.
към беседата >>
Да благодаримъ сега за онова, което Богъ ни дава.
Да благодаримъ сега за онова, което Богъ ни дава.
Като дойде утрешния день, добъръ е Господь.
към беседата >>
Въ сегашнитѣ изпитания ще познаемъ кое е отъ Бога.
Този човѣкъ, който е отъ Бога пратенъ – той ще те извади. Въ даденъ случай онзи, който ни помага, той е отъ Бога пратенъ. Законътъ за мислитѣ е сѫщиятъ. Ти имашъ много мисли, които не могатъ да ти помагатъ. Тѣ не сѫ отъ Бога.
Въ сегашнитѣ изпитания ще познаемъ кое е отъ Бога.
Харесвамъ единъ нашъ братъ. Отива за Габрово. Качва се на трена и на гарата го заварва бомбардировката, запалването на бомбитѣ е на 300–400 метра. Всички започватъ да бѣгатъ. (Той) казва: „Кѫде ще бѣгамъ навънъ?
към беседата >>
Като дойде утрешния день, добъръ е Господь.
Да благодаримъ сега за онова, което Богъ ни дава.
Като дойде утрешния день, добъръ е Господь.
към беседата >>
Харесвамъ единъ нашъ братъ.
Въ даденъ случай онзи, който ни помага, той е отъ Бога пратенъ. Законътъ за мислитѣ е сѫщиятъ. Ти имашъ много мисли, които не могатъ да ти помагатъ. Тѣ не сѫ отъ Бога. Въ сегашнитѣ изпитания ще познаемъ кое е отъ Бога.
Харесвамъ единъ нашъ братъ.
Отива за Габрово. Качва се на трена и на гарата го заварва бомбардировката, запалването на бомбитѣ е на 300–400 метра. Всички започватъ да бѣгатъ. (Той) казва: „Кѫде ще бѣгамъ навънъ? Може да ме претрепе нѣкоя граната или ще ме хванатъ, че бѣгамъ, че съмъ нѣкакъвъ шпионинъ, понеже имамъ такава опитность.
към беседата >>
Та сега мнозина отъ васъ, които сте англичани, да се разтоварите.
Та сега мнозина отъ васъ, които сте англичани, да се разтоварите.
Нѣкой отъ васъ, които сте германци, трѣбва да работите. Руситѣ какво трѣбва да правятъ? „РУ“ какво е? Англичанинътъ е натоваренъ, германецътъ е на работа, „РУ“ значи „на духа“. Тѣ седятъ и се потриватъ.
към беседата >>
Отива за Габрово.
Законътъ за мислитѣ е сѫщиятъ. Ти имашъ много мисли, които не могатъ да ти помагатъ. Тѣ не сѫ отъ Бога. Въ сегашнитѣ изпитания ще познаемъ кое е отъ Бога. Харесвамъ единъ нашъ братъ.
Отива за Габрово.
Качва се на трена и на гарата го заварва бомбардировката, запалването на бомбитѣ е на 300–400 метра. Всички започватъ да бѣгатъ. (Той) казва: „Кѫде ще бѣгамъ навънъ? Може да ме претрепе нѣкоя граната или ще ме хванатъ, че бѣгамъ, че съмъ нѣкакъвъ шпионинъ, понеже имамъ такава опитность. Казахъ си: „Каквото даде Господь“.
към беседата >>
Нѣкой отъ васъ, които сте германци, трѣбва да работите.
Та сега мнозина отъ васъ, които сте англичани, да се разтоварите.
Нѣкой отъ васъ, които сте германци, трѣбва да работите.
Руситѣ какво трѣбва да правятъ? „РУ“ какво е? Англичанинътъ е натоваренъ, германецътъ е на работа, „РУ“ значи „на духа“. Тѣ седятъ и се потриватъ. Руснакътъ казва: „Ничево“.
към беседата >>
Качва се на трена и на гарата го заварва бомбардировката, запалването на бомбитѣ е на 300–400 метра.
Ти имашъ много мисли, които не могатъ да ти помагатъ. Тѣ не сѫ отъ Бога. Въ сегашнитѣ изпитания ще познаемъ кое е отъ Бога. Харесвамъ единъ нашъ братъ. Отива за Габрово.
Качва се на трена и на гарата го заварва бомбардировката, запалването на бомбитѣ е на 300–400 метра.
Всички започватъ да бѣгатъ. (Той) казва: „Кѫде ще бѣгамъ навънъ? Може да ме претрепе нѣкоя граната или ще ме хванатъ, че бѣгамъ, че съмъ нѣкакъвъ шпионинъ, понеже имамъ такава опитность. Казахъ си: „Каквото даде Господь“. Преживѣхъ нѣщо, но нѣщо ми казва „Не бой се“.
към беседата >>
Руситѣ какво трѣбва да правятъ?
Та сега мнозина отъ васъ, които сте англичани, да се разтоварите. Нѣкой отъ васъ, които сте германци, трѣбва да работите.
Руситѣ какво трѣбва да правятъ?
„РУ“ какво е? Англичанинътъ е натоваренъ, германецътъ е на работа, „РУ“ значи „на духа“. Тѣ седятъ и се потриватъ. Руснакътъ казва: „Ничево“. Нѣкои сѫ руснаци, казватъ: „Господь ще промисли, Духътъ ще промисли“.
към беседата >>
Всички започватъ да бѣгатъ.
Тѣ не сѫ отъ Бога. Въ сегашнитѣ изпитания ще познаемъ кое е отъ Бога. Харесвамъ единъ нашъ братъ. Отива за Габрово. Качва се на трена и на гарата го заварва бомбардировката, запалването на бомбитѣ е на 300–400 метра.
Всички започватъ да бѣгатъ.
(Той) казва: „Кѫде ще бѣгамъ навънъ? Може да ме претрепе нѣкоя граната или ще ме хванатъ, че бѣгамъ, че съмъ нѣкакъвъ шпионинъ, понеже имамъ такава опитность. Казахъ си: „Каквото даде Господь“. Преживѣхъ нѣщо, но нѣщо ми казва „Не бой се“. Пукаха гранатитѣ около мене 3–4 часа“.
към беседата >>
„РУ“ какво е?
Та сега мнозина отъ васъ, които сте англичани, да се разтоварите. Нѣкой отъ васъ, които сте германци, трѣбва да работите. Руситѣ какво трѣбва да правятъ?
„РУ“ какво е?
Англичанинътъ е натоваренъ, германецътъ е на работа, „РУ“ значи „на духа“. Тѣ седятъ и се потриватъ. Руснакътъ казва: „Ничево“. Нѣкои сѫ руснаци, казватъ: „Господь ще промисли, Духътъ ще промисли“. Ще промисли Духътъ, но като дойде Духътъ – трѣбва да послушашъ.
към беседата >>
(Той) казва: „Кѫде ще бѣгамъ навънъ?
Въ сегашнитѣ изпитания ще познаемъ кое е отъ Бога. Харесвамъ единъ нашъ братъ. Отива за Габрово. Качва се на трена и на гарата го заварва бомбардировката, запалването на бомбитѣ е на 300–400 метра. Всички започватъ да бѣгатъ.
(Той) казва: „Кѫде ще бѣгамъ навънъ?
Може да ме претрепе нѣкоя граната или ще ме хванатъ, че бѣгамъ, че съмъ нѣкакъвъ шпионинъ, понеже имамъ такава опитность. Казахъ си: „Каквото даде Господь“. Преживѣхъ нѣщо, но нѣщо ми казва „Не бой се“. Пукаха гранатитѣ около мене 3–4 часа“. Казва: „Разбрахъ много работи.
към беседата >>
Англичанинътъ е натоваренъ, германецътъ е на работа, „РУ“ значи „на духа“.
Та сега мнозина отъ васъ, които сте англичани, да се разтоварите. Нѣкой отъ васъ, които сте германци, трѣбва да работите. Руситѣ какво трѣбва да правятъ? „РУ“ какво е?
Англичанинътъ е натоваренъ, германецътъ е на работа, „РУ“ значи „на духа“.
Тѣ седятъ и се потриватъ. Руснакътъ казва: „Ничево“. Нѣкои сѫ руснаци, казватъ: „Господь ще промисли, Духътъ ще промисли“. Ще промисли Духътъ, но като дойде Духътъ – трѣбва да послушашъ. Учительтъ ще те научи, но той ще ти предаде урока, но учение трѣбва, работа трѣбва.
към беседата >>
Може да ме претрепе нѣкоя граната или ще ме хванатъ, че бѣгамъ, че съмъ нѣкакъвъ шпионинъ, понеже имамъ такава опитность.
Харесвамъ единъ нашъ братъ. Отива за Габрово. Качва се на трена и на гарата го заварва бомбардировката, запалването на бомбитѣ е на 300–400 метра. Всички започватъ да бѣгатъ. (Той) казва: „Кѫде ще бѣгамъ навънъ?
Може да ме претрепе нѣкоя граната или ще ме хванатъ, че бѣгамъ, че съмъ нѣкакъвъ шпионинъ, понеже имамъ такава опитность.
Казахъ си: „Каквото даде Господь“. Преживѣхъ нѣщо, но нѣщо ми казва „Не бой се“. Пукаха гранатитѣ около мене 3–4 часа“. Казва: „Разбрахъ много работи. Сутриньта къмъ 5 часа, като съмна, видѣхъ, че още единъ герой има въ трена.
към беседата >>
Тѣ седятъ и се потриватъ.
Та сега мнозина отъ васъ, които сте англичани, да се разтоварите. Нѣкой отъ васъ, които сте германци, трѣбва да работите. Руситѣ какво трѣбва да правятъ? „РУ“ какво е? Англичанинътъ е натоваренъ, германецътъ е на работа, „РУ“ значи „на духа“.
Тѣ седятъ и се потриватъ.
Руснакътъ казва: „Ничево“. Нѣкои сѫ руснаци, казватъ: „Господь ще промисли, Духътъ ще промисли“. Ще промисли Духътъ, но като дойде Духътъ – трѣбва да послушашъ. Учительтъ ще те научи, но той ще ти предаде урока, но учение трѣбва, работа трѣбва. Щомъ ти предадатъ единъ урокъ – трѣбва да работишъ.
към беседата >>
Казахъ си: „Каквото даде Господь“.
Отива за Габрово. Качва се на трена и на гарата го заварва бомбардировката, запалването на бомбитѣ е на 300–400 метра. Всички започватъ да бѣгатъ. (Той) казва: „Кѫде ще бѣгамъ навънъ? Може да ме претрепе нѣкоя граната или ще ме хванатъ, че бѣгамъ, че съмъ нѣкакъвъ шпионинъ, понеже имамъ такава опитность.
Казахъ си: „Каквото даде Господь“.
Преживѣхъ нѣщо, но нѣщо ми казва „Не бой се“. Пукаха гранатитѣ около мене 3–4 часа“. Казва: „Разбрахъ много работи. Сутриньта къмъ 5 часа, като съмна, видѣхъ, че още единъ герой има въ трена. Всички други избѣгали.
към беседата >>
Руснакътъ казва: „Ничево“.
Нѣкой отъ васъ, които сте германци, трѣбва да работите. Руситѣ какво трѣбва да правятъ? „РУ“ какво е? Англичанинътъ е натоваренъ, германецътъ е на работа, „РУ“ значи „на духа“. Тѣ седятъ и се потриватъ.
Руснакътъ казва: „Ничево“.
Нѣкои сѫ руснаци, казватъ: „Господь ще промисли, Духътъ ще промисли“. Ще промисли Духътъ, но като дойде Духътъ – трѣбва да послушашъ. Учительтъ ще те научи, но той ще ти предаде урока, но учение трѣбва, работа трѣбва. Щомъ ти предадатъ единъ урокъ – трѣбва да работишъ. Предадениятъ урокъ на търпението, какъ ще го приложите въ практическия животъ?
към беседата >>
Преживѣхъ нѣщо, но нѣщо ми казва „Не бой се“.
Качва се на трена и на гарата го заварва бомбардировката, запалването на бомбитѣ е на 300–400 метра. Всички започватъ да бѣгатъ. (Той) казва: „Кѫде ще бѣгамъ навънъ? Може да ме претрепе нѣкоя граната или ще ме хванатъ, че бѣгамъ, че съмъ нѣкакъвъ шпионинъ, понеже имамъ такава опитность. Казахъ си: „Каквото даде Господь“.
Преживѣхъ нѣщо, но нѣщо ми казва „Не бой се“.
Пукаха гранатитѣ около мене 3–4 часа“. Казва: „Разбрахъ много работи. Сутриньта къмъ 5 часа, като съмна, видѣхъ, че още единъ герой има въ трена. Всички други избѣгали. Излѣзохъ, оттукъ-оттамъ научихъ много работи.
към беседата >>
Нѣкои сѫ руснаци, казватъ: „Господь ще промисли, Духътъ ще промисли“.
Руситѣ какво трѣбва да правятъ? „РУ“ какво е? Англичанинътъ е натоваренъ, германецътъ е на работа, „РУ“ значи „на духа“. Тѣ седятъ и се потриватъ. Руснакътъ казва: „Ничево“.
Нѣкои сѫ руснаци, казватъ: „Господь ще промисли, Духътъ ще промисли“.
Ще промисли Духътъ, но като дойде Духътъ – трѣбва да послушашъ. Учительтъ ще те научи, но той ще ти предаде урока, но учение трѣбва, работа трѣбва. Щомъ ти предадатъ единъ урокъ – трѣбва да работишъ. Предадениятъ урокъ на търпението, какъ ще го приложите въ практическия животъ? Казвате: „Какво има?
към беседата >>
Пукаха гранатитѣ около мене 3–4 часа“.
Всички започватъ да бѣгатъ. (Той) казва: „Кѫде ще бѣгамъ навънъ? Може да ме претрепе нѣкоя граната или ще ме хванатъ, че бѣгамъ, че съмъ нѣкакъвъ шпионинъ, понеже имамъ такава опитность. Казахъ си: „Каквото даде Господь“. Преживѣхъ нѣщо, но нѣщо ми казва „Не бой се“.
Пукаха гранатитѣ около мене 3–4 часа“.
Казва: „Разбрахъ много работи. Сутриньта къмъ 5 часа, като съмна, видѣхъ, че още единъ герой има въ трена. Всички други избѣгали. Излѣзохъ, оттукъ-оттамъ научихъ много работи. Ако човѣкъ не вѣрва въ Бога, ще му се пръсне сърдцето.
към беседата >>
Ще промисли Духътъ, но като дойде Духътъ – трѣбва да послушашъ.
„РУ“ какво е? Англичанинътъ е натоваренъ, германецътъ е на работа, „РУ“ значи „на духа“. Тѣ седятъ и се потриватъ. Руснакътъ казва: „Ничево“. Нѣкои сѫ руснаци, казватъ: „Господь ще промисли, Духътъ ще промисли“.
Ще промисли Духътъ, но като дойде Духътъ – трѣбва да послушашъ.
Учительтъ ще те научи, но той ще ти предаде урока, но учение трѣбва, работа трѣбва. Щомъ ти предадатъ единъ урокъ – трѣбва да работишъ. Предадениятъ урокъ на търпението, какъ ще го приложите въ практическия животъ? Казвате: „Какво има? “ Като си търпеливъ, ти си съединенъ съ Божествения свѣтъ, отъ всичко се ползувашъ.
към беседата >>
Казва: „Разбрахъ много работи.
(Той) казва: „Кѫде ще бѣгамъ навънъ? Може да ме претрепе нѣкоя граната или ще ме хванатъ, че бѣгамъ, че съмъ нѣкакъвъ шпионинъ, понеже имамъ такава опитность. Казахъ си: „Каквото даде Господь“. Преживѣхъ нѣщо, но нѣщо ми казва „Не бой се“. Пукаха гранатитѣ около мене 3–4 часа“.
Казва: „Разбрахъ много работи.
Сутриньта къмъ 5 часа, като съмна, видѣхъ, че още единъ герой има въ трена. Всички други избѣгали. Излѣзохъ, оттукъ-оттамъ научихъ много работи. Ако човѣкъ не вѣрва въ Бога, ще му се пръсне сърдцето. Казвамъ: Каквото Господь даде, отправихъ ума си къмъ Бога“.
към беседата >>
Учительтъ ще те научи, но той ще ти предаде урока, но учение трѣбва, работа трѣбва.
Англичанинътъ е натоваренъ, германецътъ е на работа, „РУ“ значи „на духа“. Тѣ седятъ и се потриватъ. Руснакътъ казва: „Ничево“. Нѣкои сѫ руснаци, казватъ: „Господь ще промисли, Духътъ ще промисли“. Ще промисли Духътъ, но като дойде Духътъ – трѣбва да послушашъ.
Учительтъ ще те научи, но той ще ти предаде урока, но учение трѣбва, работа трѣбва.
Щомъ ти предадатъ единъ урокъ – трѣбва да работишъ. Предадениятъ урокъ на търпението, какъ ще го приложите въ практическия животъ? Казвате: „Какво има? “ Като си търпеливъ, ти си съединенъ съ Божествения свѣтъ, отъ всичко се ползувашъ. Ти като се разсърдишъ, работишъ за духоветѣ.
към беседата >>
Сутриньта къмъ 5 часа, като съмна, видѣхъ, че още единъ герой има въ трена.
Може да ме претрепе нѣкоя граната или ще ме хванатъ, че бѣгамъ, че съмъ нѣкакъвъ шпионинъ, понеже имамъ такава опитность. Казахъ си: „Каквото даде Господь“. Преживѣхъ нѣщо, но нѣщо ми казва „Не бой се“. Пукаха гранатитѣ около мене 3–4 часа“. Казва: „Разбрахъ много работи.
Сутриньта къмъ 5 часа, като съмна, видѣхъ, че още единъ герой има въ трена.
Всички други избѣгали. Излѣзохъ, оттукъ-оттамъ научихъ много работи. Ако човѣкъ не вѣрва въ Бога, ще му се пръсне сърдцето. Казвамъ: Каквото Господь даде, отправихъ ума си къмъ Бога“. Казвамъ: Човѣкъ трѣбва да има свѣтлина въ време на мѫчнотии, ще почувствува онова – Божественото.
към беседата >>
Щомъ ти предадатъ единъ урокъ – трѣбва да работишъ.
Тѣ седятъ и се потриватъ. Руснакътъ казва: „Ничево“. Нѣкои сѫ руснаци, казватъ: „Господь ще промисли, Духътъ ще промисли“. Ще промисли Духътъ, но като дойде Духътъ – трѣбва да послушашъ. Учительтъ ще те научи, но той ще ти предаде урока, но учение трѣбва, работа трѣбва.
Щомъ ти предадатъ единъ урокъ – трѣбва да работишъ.
Предадениятъ урокъ на търпението, какъ ще го приложите въ практическия животъ? Казвате: „Какво има? “ Като си търпеливъ, ти си съединенъ съ Божествения свѣтъ, отъ всичко се ползувашъ. Ти като се разсърдишъ, работишъ за духоветѣ. Тѣ взематъ тази енергия – сръднята, турятъ я на работа.
към беседата >>
Всички други избѣгали.
Казахъ си: „Каквото даде Господь“. Преживѣхъ нѣщо, но нѣщо ми казва „Не бой се“. Пукаха гранатитѣ около мене 3–4 часа“. Казва: „Разбрахъ много работи. Сутриньта къмъ 5 часа, като съмна, видѣхъ, че още единъ герой има въ трена.
Всички други избѣгали.
Излѣзохъ, оттукъ-оттамъ научихъ много работи. Ако човѣкъ не вѣрва въ Бога, ще му се пръсне сърдцето. Казвамъ: Каквото Господь даде, отправихъ ума си къмъ Бога“. Казвамъ: Човѣкъ трѣбва да има свѣтлина въ време на мѫчнотии, ще почувствува онова – Божественото. Като се даде тревога тукъ, ангелитѣ идатъ отгоре да защитаватъ.
към беседата >>
Предадениятъ урокъ на търпението, какъ ще го приложите въ практическия животъ?
Руснакътъ казва: „Ничево“. Нѣкои сѫ руснаци, казватъ: „Господь ще промисли, Духътъ ще промисли“. Ще промисли Духътъ, но като дойде Духътъ – трѣбва да послушашъ. Учительтъ ще те научи, но той ще ти предаде урока, но учение трѣбва, работа трѣбва. Щомъ ти предадатъ единъ урокъ – трѣбва да работишъ.
Предадениятъ урокъ на търпението, какъ ще го приложите въ практическия животъ?
Казвате: „Какво има? “ Като си търпеливъ, ти си съединенъ съ Божествения свѣтъ, отъ всичко се ползувашъ. Ти като се разсърдишъ, работишъ за духоветѣ. Тѣ взематъ тази енергия – сръднята, турятъ я на работа. Въ сръднята харчишъ повече, ти губишъ.
към беседата >>
Излѣзохъ, оттукъ-оттамъ научихъ много работи.
Преживѣхъ нѣщо, но нѣщо ми казва „Не бой се“. Пукаха гранатитѣ около мене 3–4 часа“. Казва: „Разбрахъ много работи. Сутриньта къмъ 5 часа, като съмна, видѣхъ, че още единъ герой има въ трена. Всички други избѣгали.
Излѣзохъ, оттукъ-оттамъ научихъ много работи.
Ако човѣкъ не вѣрва въ Бога, ще му се пръсне сърдцето. Казвамъ: Каквото Господь даде, отправихъ ума си къмъ Бога“. Казвамъ: Човѣкъ трѣбва да има свѣтлина въ време на мѫчнотии, ще почувствува онова – Божественото. Като се даде тревога тукъ, ангелитѣ идатъ отгоре да защитаватъ. Следъ като се мина канонадата, виждамъ тукъ изъ двора, намѣриха парчета отъ шрапнелитѣ не отъ неприятелскитѣ бомби, но отъ нашитѣ гранати, съ които стрелятъ.
към беседата >>
Казвате: „Какво има?
Нѣкои сѫ руснаци, казватъ: „Господь ще промисли, Духътъ ще промисли“. Ще промисли Духътъ, но като дойде Духътъ – трѣбва да послушашъ. Учительтъ ще те научи, но той ще ти предаде урока, но учение трѣбва, работа трѣбва. Щомъ ти предадатъ единъ урокъ – трѣбва да работишъ. Предадениятъ урокъ на търпението, какъ ще го приложите въ практическия животъ?
Казвате: „Какво има?
“ Като си търпеливъ, ти си съединенъ съ Божествения свѣтъ, отъ всичко се ползувашъ. Ти като се разсърдишъ, работишъ за духоветѣ. Тѣ взематъ тази енергия – сръднята, турятъ я на работа. Въ сръднята харчишъ повече, ти губишъ. Като си търпеливъ – печелишъ.
към беседата >>
Ако човѣкъ не вѣрва въ Бога, ще му се пръсне сърдцето.
Пукаха гранатитѣ около мене 3–4 часа“. Казва: „Разбрахъ много работи. Сутриньта къмъ 5 часа, като съмна, видѣхъ, че още единъ герой има въ трена. Всички други избѣгали. Излѣзохъ, оттукъ-оттамъ научихъ много работи.
Ако човѣкъ не вѣрва въ Бога, ще му се пръсне сърдцето.
Казвамъ: Каквото Господь даде, отправихъ ума си къмъ Бога“. Казвамъ: Човѣкъ трѣбва да има свѣтлина въ време на мѫчнотии, ще почувствува онова – Божественото. Като се даде тревога тукъ, ангелитѣ идатъ отгоре да защитаватъ. Следъ като се мина канонадата, виждамъ тукъ изъ двора, намѣриха парчета отъ шрапнелитѣ не отъ неприятелскитѣ бомби, но отъ нашитѣ гранати, съ които стрелятъ. Като гонѣха неприятеля, тѣ се пукатъ и като падатъ – могатъ да претрепятъ човѣка.
към беседата >>
“ Като си търпеливъ, ти си съединенъ съ Божествения свѣтъ, отъ всичко се ползувашъ.
Ще промисли Духътъ, но като дойде Духътъ – трѣбва да послушашъ. Учительтъ ще те научи, но той ще ти предаде урока, но учение трѣбва, работа трѣбва. Щомъ ти предадатъ единъ урокъ – трѣбва да работишъ. Предадениятъ урокъ на търпението, какъ ще го приложите въ практическия животъ? Казвате: „Какво има?
“ Като си търпеливъ, ти си съединенъ съ Божествения свѣтъ, отъ всичко се ползувашъ.
Ти като се разсърдишъ, работишъ за духоветѣ. Тѣ взематъ тази енергия – сръднята, турятъ я на работа. Въ сръднята харчишъ повече, ти губишъ. Като си търпеливъ – печелишъ. Но и (въ) многото печалба има опасность.
към беседата >>
Казвамъ: Каквото Господь даде, отправихъ ума си къмъ Бога“.
Казва: „Разбрахъ много работи. Сутриньта къмъ 5 часа, като съмна, видѣхъ, че още единъ герой има въ трена. Всички други избѣгали. Излѣзохъ, оттукъ-оттамъ научихъ много работи. Ако човѣкъ не вѣрва въ Бога, ще му се пръсне сърдцето.
Казвамъ: Каквото Господь даде, отправихъ ума си къмъ Бога“.
Казвамъ: Човѣкъ трѣбва да има свѣтлина въ време на мѫчнотии, ще почувствува онова – Божественото. Като се даде тревога тукъ, ангелитѣ идатъ отгоре да защитаватъ. Следъ като се мина канонадата, виждамъ тукъ изъ двора, намѣриха парчета отъ шрапнелитѣ не отъ неприятелскитѣ бомби, но отъ нашитѣ гранати, съ които стрелятъ. Като гонѣха неприятеля, тѣ се пукатъ и като падатъ – могатъ да претрепятъ човѣка. За споменъ около десетина парчета паднали.
към беседата >>
Ти като се разсърдишъ, работишъ за духоветѣ.
Учительтъ ще те научи, но той ще ти предаде урока, но учение трѣбва, работа трѣбва. Щомъ ти предадатъ единъ урокъ – трѣбва да работишъ. Предадениятъ урокъ на търпението, какъ ще го приложите въ практическия животъ? Казвате: „Какво има? “ Като си търпеливъ, ти си съединенъ съ Божествения свѣтъ, отъ всичко се ползувашъ.
Ти като се разсърдишъ, работишъ за духоветѣ.
Тѣ взематъ тази енергия – сръднята, турятъ я на работа. Въ сръднята харчишъ повече, ти губишъ. Като си търпеливъ – печелишъ. Но и (въ) многото печалба има опасность. Въ много(то) харчене има опасности, и въ многото губене има опасность.
към беседата >>
Казвамъ: Човѣкъ трѣбва да има свѣтлина въ време на мѫчнотии, ще почувствува онова – Божественото.
Сутриньта къмъ 5 часа, като съмна, видѣхъ, че още единъ герой има въ трена. Всички други избѣгали. Излѣзохъ, оттукъ-оттамъ научихъ много работи. Ако човѣкъ не вѣрва въ Бога, ще му се пръсне сърдцето. Казвамъ: Каквото Господь даде, отправихъ ума си къмъ Бога“.
Казвамъ: Човѣкъ трѣбва да има свѣтлина въ време на мѫчнотии, ще почувствува онова – Божественото.
Като се даде тревога тукъ, ангелитѣ идатъ отгоре да защитаватъ. Следъ като се мина канонадата, виждамъ тукъ изъ двора, намѣриха парчета отъ шрапнелитѣ не отъ неприятелскитѣ бомби, но отъ нашитѣ гранати, съ които стрелятъ. Като гонѣха неприятеля, тѣ се пукатъ и като падатъ – могатъ да претрепятъ човѣка. За споменъ около десетина парчета паднали. Паднаха наблизо, не сѫ влѣзли въ прозорцитѣ.
към беседата >>
Тѣ взематъ тази енергия – сръднята, турятъ я на работа.
Щомъ ти предадатъ единъ урокъ – трѣбва да работишъ. Предадениятъ урокъ на търпението, какъ ще го приложите въ практическия животъ? Казвате: „Какво има? “ Като си търпеливъ, ти си съединенъ съ Божествения свѣтъ, отъ всичко се ползувашъ. Ти като се разсърдишъ, работишъ за духоветѣ.
Тѣ взематъ тази енергия – сръднята, турятъ я на работа.
Въ сръднята харчишъ повече, ти губишъ. Като си търпеливъ – печелишъ. Но и (въ) многото печалба има опасность. Въ много(то) харчене има опасности, и въ многото губене има опасность. Ще държишъ закона на равновесието – нито много богатъ, нито много сиромахъ.
към беседата >>
Като се даде тревога тукъ, ангелитѣ идатъ отгоре да защитаватъ.
Всички други избѣгали. Излѣзохъ, оттукъ-оттамъ научихъ много работи. Ако човѣкъ не вѣрва въ Бога, ще му се пръсне сърдцето. Казвамъ: Каквото Господь даде, отправихъ ума си къмъ Бога“. Казвамъ: Човѣкъ трѣбва да има свѣтлина въ време на мѫчнотии, ще почувствува онова – Божественото.
Като се даде тревога тукъ, ангелитѣ идатъ отгоре да защитаватъ.
Следъ като се мина канонадата, виждамъ тукъ изъ двора, намѣриха парчета отъ шрапнелитѣ не отъ неприятелскитѣ бомби, но отъ нашитѣ гранати, съ които стрелятъ. Като гонѣха неприятеля, тѣ се пукатъ и като падатъ – могатъ да претрепятъ човѣка. За споменъ около десетина парчета паднали. Паднаха наблизо, не сѫ влѣзли въ прозорцитѣ. Намѣриха и малки патрончета.
към беседата >>
Въ сръднята харчишъ повече, ти губишъ.
Предадениятъ урокъ на търпението, какъ ще го приложите въ практическия животъ? Казвате: „Какво има? “ Като си търпеливъ, ти си съединенъ съ Божествения свѣтъ, отъ всичко се ползувашъ. Ти като се разсърдишъ, работишъ за духоветѣ. Тѣ взематъ тази енергия – сръднята, турятъ я на работа.
Въ сръднята харчишъ повече, ти губишъ.
Като си търпеливъ – печелишъ. Но и (въ) многото печалба има опасность. Въ много(то) харчене има опасности, и въ многото губене има опасность. Ще държишъ закона на равновесието – нито много богатъ, нито много сиромахъ. Или другояче казано – нито богатъ, нито сиромахъ.
към беседата >>
Следъ като се мина канонадата, виждамъ тукъ изъ двора, намѣриха парчета отъ шрапнелитѣ не отъ неприятелскитѣ бомби, но отъ нашитѣ гранати, съ които стрелятъ.
Излѣзохъ, оттукъ-оттамъ научихъ много работи. Ако човѣкъ не вѣрва въ Бога, ще му се пръсне сърдцето. Казвамъ: Каквото Господь даде, отправихъ ума си къмъ Бога“. Казвамъ: Човѣкъ трѣбва да има свѣтлина въ време на мѫчнотии, ще почувствува онова – Божественото. Като се даде тревога тукъ, ангелитѣ идатъ отгоре да защитаватъ.
Следъ като се мина канонадата, виждамъ тукъ изъ двора, намѣриха парчета отъ шрапнелитѣ не отъ неприятелскитѣ бомби, но отъ нашитѣ гранати, съ които стрелятъ.
Като гонѣха неприятеля, тѣ се пукатъ и като падатъ – могатъ да претрепятъ човѣка. За споменъ около десетина парчета паднали. Паднаха наблизо, не сѫ влѣзли въ прозорцитѣ. Намѣриха и малки патрончета. Една сестра върви подире ми и ме пита какво ще стане.
към беседата >>
Като си търпеливъ – печелишъ.
Казвате: „Какво има? “ Като си търпеливъ, ти си съединенъ съ Божествения свѣтъ, отъ всичко се ползувашъ. Ти като се разсърдишъ, работишъ за духоветѣ. Тѣ взематъ тази енергия – сръднята, турятъ я на работа. Въ сръднята харчишъ повече, ти губишъ.
Като си търпеливъ – печелишъ.
Но и (въ) многото печалба има опасность. Въ много(то) харчене има опасности, и въ многото губене има опасность. Ще държишъ закона на равновесието – нито много богатъ, нито много сиромахъ. Или другояче казано – нито богатъ, нито сиромахъ. Богатството и сиромашията да бѫдатъ като дѣсната ти рѫка.
към беседата >>
Като гонѣха неприятеля, тѣ се пукатъ и като падатъ – могатъ да претрепятъ човѣка.
Ако човѣкъ не вѣрва въ Бога, ще му се пръсне сърдцето. Казвамъ: Каквото Господь даде, отправихъ ума си къмъ Бога“. Казвамъ: Човѣкъ трѣбва да има свѣтлина въ време на мѫчнотии, ще почувствува онова – Божественото. Като се даде тревога тукъ, ангелитѣ идатъ отгоре да защитаватъ. Следъ като се мина канонадата, виждамъ тукъ изъ двора, намѣриха парчета отъ шрапнелитѣ не отъ неприятелскитѣ бомби, но отъ нашитѣ гранати, съ които стрелятъ.
Като гонѣха неприятеля, тѣ се пукатъ и като падатъ – могатъ да претрепятъ човѣка.
За споменъ около десетина парчета паднали. Паднаха наблизо, не сѫ влѣзли въ прозорцитѣ. Намѣриха и малки патрончета. Една сестра върви подире ми и ме пита какво ще стане. Рекохъ ѝ: Ще видишъ.
към беседата >>
Но и (въ) многото печалба има опасность.
“ Като си търпеливъ, ти си съединенъ съ Божествения свѣтъ, отъ всичко се ползувашъ. Ти като се разсърдишъ, работишъ за духоветѣ. Тѣ взематъ тази енергия – сръднята, турятъ я на работа. Въ сръднята харчишъ повече, ти губишъ. Като си търпеливъ – печелишъ.
Но и (въ) многото печалба има опасность.
Въ много(то) харчене има опасности, и въ многото губене има опасность. Ще държишъ закона на равновесието – нито много богатъ, нито много сиромахъ. Или другояче казано – нито богатъ, нито сиромахъ. Богатството и сиромашията да бѫдатъ като дѣсната ти рѫка. Сиромашията изисква работа – ще дадешъ работа на лѣвата ти рѫка.
към беседата >>
За споменъ около десетина парчета паднали.
Казвамъ: Каквото Господь даде, отправихъ ума си къмъ Бога“. Казвамъ: Човѣкъ трѣбва да има свѣтлина въ време на мѫчнотии, ще почувствува онова – Божественото. Като се даде тревога тукъ, ангелитѣ идатъ отгоре да защитаватъ. Следъ като се мина канонадата, виждамъ тукъ изъ двора, намѣриха парчета отъ шрапнелитѣ не отъ неприятелскитѣ бомби, но отъ нашитѣ гранати, съ които стрелятъ. Като гонѣха неприятеля, тѣ се пукатъ и като падатъ – могатъ да претрепятъ човѣка.
За споменъ около десетина парчета паднали.
Паднаха наблизо, не сѫ влѣзли въ прозорцитѣ. Намѣриха и малки патрончета. Една сестра върви подире ми и ме пита какво ще стане. Рекохъ ѝ: Ще видишъ. Туй, което сте видѣли – то е нищо.
към беседата >>
Въ много(то) харчене има опасности, и въ многото губене има опасность.
Ти като се разсърдишъ, работишъ за духоветѣ. Тѣ взематъ тази енергия – сръднята, турятъ я на работа. Въ сръднята харчишъ повече, ти губишъ. Като си търпеливъ – печелишъ. Но и (въ) многото печалба има опасность.
Въ много(то) харчене има опасности, и въ многото губене има опасность.
Ще държишъ закона на равновесието – нито много богатъ, нито много сиромахъ. Или другояче казано – нито богатъ, нито сиромахъ. Богатството и сиромашията да бѫдатъ като дѣсната ти рѫка. Сиромашията изисква работа – ще дадешъ работа на лѣвата ти рѫка. По нѣкой пѫть тя е щедра, понеже дѣсната работи, като го вземе – ще го даде.
към беседата >>
Паднаха наблизо, не сѫ влѣзли въ прозорцитѣ.
Казвамъ: Човѣкъ трѣбва да има свѣтлина въ време на мѫчнотии, ще почувствува онова – Божественото. Като се даде тревога тукъ, ангелитѣ идатъ отгоре да защитаватъ. Следъ като се мина канонадата, виждамъ тукъ изъ двора, намѣриха парчета отъ шрапнелитѣ не отъ неприятелскитѣ бомби, но отъ нашитѣ гранати, съ които стрелятъ. Като гонѣха неприятеля, тѣ се пукатъ и като падатъ – могатъ да претрепятъ човѣка. За споменъ около десетина парчета паднали.
Паднаха наблизо, не сѫ влѣзли въ прозорцитѣ.
Намѣриха и малки патрончета. Една сестра върви подире ми и ме пита какво ще стане. Рекохъ ѝ: Ще видишъ. Туй, което сте видѣли – то е нищо. То е първата сцена.
към беседата >>
Ще държишъ закона на равновесието – нито много богатъ, нито много сиромахъ.
Тѣ взематъ тази енергия – сръднята, турятъ я на работа. Въ сръднята харчишъ повече, ти губишъ. Като си търпеливъ – печелишъ. Но и (въ) многото печалба има опасность. Въ много(то) харчене има опасности, и въ многото губене има опасность.
Ще държишъ закона на равновесието – нито много богатъ, нито много сиромахъ.
Или другояче казано – нито богатъ, нито сиромахъ. Богатството и сиромашията да бѫдатъ като дѣсната ти рѫка. Сиромашията изисква работа – ще дадешъ работа на лѣвата ти рѫка. По нѣкой пѫть тя е щедра, понеже дѣсната работи, като го вземе – ще го даде. Тя е много щедра.
към беседата >>
Намѣриха и малки патрончета.
Като се даде тревога тукъ, ангелитѣ идатъ отгоре да защитаватъ. Следъ като се мина канонадата, виждамъ тукъ изъ двора, намѣриха парчета отъ шрапнелитѣ не отъ неприятелскитѣ бомби, но отъ нашитѣ гранати, съ които стрелятъ. Като гонѣха неприятеля, тѣ се пукатъ и като падатъ – могатъ да претрепятъ човѣка. За споменъ около десетина парчета паднали. Паднаха наблизо, не сѫ влѣзли въ прозорцитѣ.
Намѣриха и малки патрончета.
Една сестра върви подире ми и ме пита какво ще стане. Рекохъ ѝ: Ще видишъ. Туй, което сте видѣли – то е нищо. То е първата сцена. Вие не сте видѣли това, което се казва въ Писанието, че цѣлата земя въ огънь ще пламне.
към беседата >>
Или другояче казано – нито богатъ, нито сиромахъ.
Въ сръднята харчишъ повече, ти губишъ. Като си търпеливъ – печелишъ. Но и (въ) многото печалба има опасность. Въ много(то) харчене има опасности, и въ многото губене има опасность. Ще държишъ закона на равновесието – нито много богатъ, нито много сиромахъ.
Или другояче казано – нито богатъ, нито сиромахъ.
Богатството и сиромашията да бѫдатъ като дѣсната ти рѫка. Сиромашията изисква работа – ще дадешъ работа на лѣвата ти рѫка. По нѣкой пѫть тя е щедра, понеже дѣсната работи, като го вземе – ще го даде. Тя е много щедра. Ще вземе, ще турите хлѣба въ устата.
към беседата >>
Една сестра върви подире ми и ме пита какво ще стане.
Следъ като се мина канонадата, виждамъ тукъ изъ двора, намѣриха парчета отъ шрапнелитѣ не отъ неприятелскитѣ бомби, но отъ нашитѣ гранати, съ които стрелятъ. Като гонѣха неприятеля, тѣ се пукатъ и като падатъ – могатъ да претрепятъ човѣка. За споменъ около десетина парчета паднали. Паднаха наблизо, не сѫ влѣзли въ прозорцитѣ. Намѣриха и малки патрончета.
Една сестра върви подире ми и ме пита какво ще стане.
Рекохъ ѝ: Ще видишъ. Туй, което сте видѣли – то е нищо. То е първата сцена. Вие не сте видѣли това, което се казва въ Писанието, че цѣлата земя въ огънь ще пламне. Че ние какви трѣбва да бѫдемъ?
към беседата >>
Богатството и сиромашията да бѫдатъ като дѣсната ти рѫка.
Като си търпеливъ – печелишъ. Но и (въ) многото печалба има опасность. Въ много(то) харчене има опасности, и въ многото губене има опасность. Ще държишъ закона на равновесието – нито много богатъ, нито много сиромахъ. Или другояче казано – нито богатъ, нито сиромахъ.
Богатството и сиромашията да бѫдатъ като дѣсната ти рѫка.
Сиромашията изисква работа – ще дадешъ работа на лѣвата ти рѫка. По нѣкой пѫть тя е щедра, понеже дѣсната работи, като го вземе – ще го даде. Тя е много щедра. Ще вземе, ще турите хлѣба въ устата. Той ще ви ползува.
към беседата >>
Рекохъ ѝ: Ще видишъ.
Като гонѣха неприятеля, тѣ се пукатъ и като падатъ – могатъ да претрепятъ човѣка. За споменъ около десетина парчета паднали. Паднаха наблизо, не сѫ влѣзли въ прозорцитѣ. Намѣриха и малки патрончета. Една сестра върви подире ми и ме пита какво ще стане.
Рекохъ ѝ: Ще видишъ.
Туй, което сте видѣли – то е нищо. То е първата сцена. Вие не сте видѣли това, което се казва въ Писанието, че цѣлата земя въ огънь ще пламне. Че ние какви трѣбва да бѫдемъ? Ако дойде огъньтъ, какво ще стане?
към беседата >>
Сиромашията изисква работа – ще дадешъ работа на лѣвата ти рѫка.
Но и (въ) многото печалба има опасность. Въ много(то) харчене има опасности, и въ многото губене има опасность. Ще държишъ закона на равновесието – нито много богатъ, нито много сиромахъ. Или другояче казано – нито богатъ, нито сиромахъ. Богатството и сиромашията да бѫдатъ като дѣсната ти рѫка.
Сиромашията изисква работа – ще дадешъ работа на лѣвата ти рѫка.
По нѣкой пѫть тя е щедра, понеже дѣсната работи, като го вземе – ще го даде. Тя е много щедра. Ще вземе, ще турите хлѣба въ устата. Той ще ви ползува. Сега знаете ли начинътъ кога Духътъ говори?
към беседата >>
Туй, което сте видѣли – то е нищо.
За споменъ около десетина парчета паднали. Паднаха наблизо, не сѫ влѣзли въ прозорцитѣ. Намѣриха и малки патрончета. Една сестра върви подире ми и ме пита какво ще стане. Рекохъ ѝ: Ще видишъ.
Туй, което сте видѣли – то е нищо.
То е първата сцена. Вие не сте видѣли това, което се казва въ Писанието, че цѣлата земя въ огънь ще пламне. Че ние какви трѣбва да бѫдемъ? Ако дойде огъньтъ, какво ще стане? Като те изгори огъньтъ – отиде.
към беседата >>
По нѣкой пѫть тя е щедра, понеже дѣсната работи, като го вземе – ще го даде.
Въ много(то) харчене има опасности, и въ многото губене има опасность. Ще държишъ закона на равновесието – нито много богатъ, нито много сиромахъ. Или другояче казано – нито богатъ, нито сиромахъ. Богатството и сиромашията да бѫдатъ като дѣсната ти рѫка. Сиромашията изисква работа – ще дадешъ работа на лѣвата ти рѫка.
По нѣкой пѫть тя е щедра, понеже дѣсната работи, като го вземе – ще го даде.
Тя е много щедра. Ще вземе, ще турите хлѣба въ устата. Той ще ви ползува. Сега знаете ли начинътъ кога Духътъ говори? Всѣкога, когато Божествениятъ Духъ говори, образува се въ главата свѣтлина, една много приятна свѣтлина.
към беседата >>
То е първата сцена.
Паднаха наблизо, не сѫ влѣзли въ прозорцитѣ. Намѣриха и малки патрончета. Една сестра върви подире ми и ме пита какво ще стане. Рекохъ ѝ: Ще видишъ. Туй, което сте видѣли – то е нищо.
То е първата сцена.
Вие не сте видѣли това, което се казва въ Писанието, че цѣлата земя въ огънь ще пламне. Че ние какви трѣбва да бѫдемъ? Ако дойде огъньтъ, какво ще стане? Като те изгори огъньтъ – отиде. Но този огънь да те пречисти, както златото пречиства.
към беседата >>
Тя е много щедра.
Ще държишъ закона на равновесието – нито много богатъ, нито много сиромахъ. Или другояче казано – нито богатъ, нито сиромахъ. Богатството и сиромашията да бѫдатъ като дѣсната ти рѫка. Сиромашията изисква работа – ще дадешъ работа на лѣвата ти рѫка. По нѣкой пѫть тя е щедра, понеже дѣсната работи, като го вземе – ще го даде.
Тя е много щедра.
Ще вземе, ще турите хлѣба въ устата. Той ще ви ползува. Сега знаете ли начинътъ кога Духътъ говори? Всѣкога, когато Божествениятъ Духъ говори, образува се въ главата свѣтлина, една много приятна свѣтлина. Когато Духътъ говори – една мека топлина се образува.
към беседата >>
Вие не сте видѣли това, което се казва въ Писанието, че цѣлата земя въ огънь ще пламне.
Намѣриха и малки патрончета. Една сестра върви подире ми и ме пита какво ще стане. Рекохъ ѝ: Ще видишъ. Туй, което сте видѣли – то е нищо. То е първата сцена.
Вие не сте видѣли това, което се казва въ Писанието, че цѣлата земя въ огънь ще пламне.
Че ние какви трѣбва да бѫдемъ? Ако дойде огъньтъ, какво ще стане? Като те изгори огъньтъ – отиде. Но този огънь да те пречисти, както златото пречиства. Този огънь е намѣсто.
към беседата >>
Ще вземе, ще турите хлѣба въ устата.
Или другояче казано – нито богатъ, нито сиромахъ. Богатството и сиромашията да бѫдатъ като дѣсната ти рѫка. Сиромашията изисква работа – ще дадешъ работа на лѣвата ти рѫка. По нѣкой пѫть тя е щедра, понеже дѣсната работи, като го вземе – ще го даде. Тя е много щедра.
Ще вземе, ще турите хлѣба въ устата.
Той ще ви ползува. Сега знаете ли начинътъ кога Духътъ говори? Всѣкога, когато Божествениятъ Духъ говори, образува се въ главата свѣтлина, една много приятна свѣтлина. Когато Духътъ говори – една мека топлина се образува. Много ти е приятно, тихо и спокойно.
към беседата >>
Че ние какви трѣбва да бѫдемъ?
Една сестра върви подире ми и ме пита какво ще стане. Рекохъ ѝ: Ще видишъ. Туй, което сте видѣли – то е нищо. То е първата сцена. Вие не сте видѣли това, което се казва въ Писанието, че цѣлата земя въ огънь ще пламне.
Че ние какви трѣбва да бѫдемъ?
Ако дойде огъньтъ, какво ще стане? Като те изгори огъньтъ – отиде. Но този огънь да те пречисти, както златото пречиства. Този огънь е намѣсто. Този е единъ вѫтрешенъ огънь.
към беседата >>
Той ще ви ползува.
Богатството и сиромашията да бѫдатъ като дѣсната ти рѫка. Сиромашията изисква работа – ще дадешъ работа на лѣвата ти рѫка. По нѣкой пѫть тя е щедра, понеже дѣсната работи, като го вземе – ще го даде. Тя е много щедра. Ще вземе, ще турите хлѣба въ устата.
Той ще ви ползува.
Сега знаете ли начинътъ кога Духътъ говори? Всѣкога, когато Божествениятъ Духъ говори, образува се въ главата свѣтлина, една много приятна свѣтлина. Когато Духътъ говори – една мека топлина се образува. Много ти е приятно, тихо и спокойно. После усѣщашъ свежесть по тѣлото.
към беседата >>
Ако дойде огъньтъ, какво ще стане?
Рекохъ ѝ: Ще видишъ. Туй, което сте видѣли – то е нищо. То е първата сцена. Вие не сте видѣли това, което се казва въ Писанието, че цѣлата земя въ огънь ще пламне. Че ние какви трѣбва да бѫдемъ?
Ако дойде огъньтъ, какво ще стане?
Като те изгори огъньтъ – отиде. Но този огънь да те пречисти, както златото пречиства. Този огънь е намѣсто. Този е единъ вѫтрешенъ огънь. Казва Писанието: „Ако онѣзи дни не се съкратѣха, ни една жива душа нѣмаше да остане“.
към беседата >>
Сега знаете ли начинътъ кога Духътъ говори?
Сиромашията изисква работа – ще дадешъ работа на лѣвата ти рѫка. По нѣкой пѫть тя е щедра, понеже дѣсната работи, като го вземе – ще го даде. Тя е много щедра. Ще вземе, ще турите хлѣба въ устата. Той ще ви ползува.
Сега знаете ли начинътъ кога Духътъ говори?
Всѣкога, когато Божествениятъ Духъ говори, образува се въ главата свѣтлина, една много приятна свѣтлина. Когато Духътъ говори – една мека топлина се образува. Много ти е приятно, тихо и спокойно. После усѣщашъ свежесть по тѣлото. Приятно ти е навсѣкѫде.
към беседата >>
Като те изгори огъньтъ – отиде.
Туй, което сте видѣли – то е нищо. То е първата сцена. Вие не сте видѣли това, което се казва въ Писанието, че цѣлата земя въ огънь ще пламне. Че ние какви трѣбва да бѫдемъ? Ако дойде огъньтъ, какво ще стане?
Като те изгори огъньтъ – отиде.
Но този огънь да те пречисти, както златото пречиства. Този огънь е намѣсто. Този е единъ вѫтрешенъ огънь. Казва Писанието: „Ако онѣзи дни не се съкратѣха, ни една жива душа нѣмаше да остане“. Сега ще видите какво нѣщо е обсаждане на Йерусалимъ.
към беседата >>
Всѣкога, когато Божествениятъ Духъ говори, образува се въ главата свѣтлина, една много приятна свѣтлина.
По нѣкой пѫть тя е щедра, понеже дѣсната работи, като го вземе – ще го даде. Тя е много щедра. Ще вземе, ще турите хлѣба въ устата. Той ще ви ползува. Сега знаете ли начинътъ кога Духътъ говори?
Всѣкога, когато Божествениятъ Духъ говори, образува се въ главата свѣтлина, една много приятна свѣтлина.
Когато Духътъ говори – една мека топлина се образува. Много ти е приятно, тихо и спокойно. После усѣщашъ свежесть по тѣлото. Приятно ти е навсѣкѫде. Тъй говори Духътъ.
към беседата >>
Но този огънь да те пречисти, както златото пречиства.
То е първата сцена. Вие не сте видѣли това, което се казва въ Писанието, че цѣлата земя въ огънь ще пламне. Че ние какви трѣбва да бѫдемъ? Ако дойде огъньтъ, какво ще стане? Като те изгори огъньтъ – отиде.
Но този огънь да те пречисти, както златото пречиства.
Този огънь е намѣсто. Този е единъ вѫтрешенъ огънь. Казва Писанието: „Ако онѣзи дни не се съкратѣха, ни една жива душа нѣмаше да остане“. Сега ще видите какво нѣщо е обсаждане на Йерусалимъ. Сега не страдатъ онѣзи, които сѫ на фронта, но онѣзи, които сѫ въ тила.
към беседата >>
Когато Духътъ говори – една мека топлина се образува.
Тя е много щедра. Ще вземе, ще турите хлѣба въ устата. Той ще ви ползува. Сега знаете ли начинътъ кога Духътъ говори? Всѣкога, когато Божествениятъ Духъ говори, образува се въ главата свѣтлина, една много приятна свѣтлина.
Когато Духътъ говори – една мека топлина се образува.
Много ти е приятно, тихо и спокойно. После усѣщашъ свежесть по тѣлото. Приятно ти е навсѣкѫде. Тъй говори Духътъ. Тогава си готовъ при най-малкото пошепване да направишъ нѣщо.
към беседата >>
Този огънь е намѣсто.
Вие не сте видѣли това, което се казва въ Писанието, че цѣлата земя въ огънь ще пламне. Че ние какви трѣбва да бѫдемъ? Ако дойде огъньтъ, какво ще стане? Като те изгори огъньтъ – отиде. Но този огънь да те пречисти, както златото пречиства.
Този огънь е намѣсто.
Този е единъ вѫтрешенъ огънь. Казва Писанието: „Ако онѣзи дни не се съкратѣха, ни една жива душа нѣмаше да остане“. Сега ще видите какво нѣщо е обсаждане на Йерусалимъ. Сега не страдатъ онѣзи, които сѫ на фронта, но онѣзи, които сѫ въ тила. Ние тукъ сме въ тила.
към беседата >>
Много ти е приятно, тихо и спокойно.
Ще вземе, ще турите хлѣба въ устата. Той ще ви ползува. Сега знаете ли начинътъ кога Духътъ говори? Всѣкога, когато Божествениятъ Духъ говори, образува се въ главата свѣтлина, една много приятна свѣтлина. Когато Духътъ говори – една мека топлина се образува.
Много ти е приятно, тихо и спокойно.
После усѣщашъ свежесть по тѣлото. Приятно ти е навсѣкѫде. Тъй говори Духътъ. Тогава си готовъ при най-малкото пошепване да направишъ нѣщо. Нѣкой пѫть въ ума има тъмнина, въ сърдцето – студъ и казвашъ, че Духътъ говори.
към беседата >>
Този е единъ вѫтрешенъ огънь.
Че ние какви трѣбва да бѫдемъ? Ако дойде огъньтъ, какво ще стане? Като те изгори огъньтъ – отиде. Но този огънь да те пречисти, както златото пречиства. Този огънь е намѣсто.
Този е единъ вѫтрешенъ огънь.
Казва Писанието: „Ако онѣзи дни не се съкратѣха, ни една жива душа нѣмаше да остане“. Сега ще видите какво нѣщо е обсаждане на Йерусалимъ. Сега не страдатъ онѣзи, които сѫ на фронта, но онѣзи, които сѫ въ тила. Ние тукъ сме въ тила. Но всѣкога неприятельтъ атакува тила, не фронта.
към беседата >>
После усѣщашъ свежесть по тѣлото.
Той ще ви ползува. Сега знаете ли начинътъ кога Духътъ говори? Всѣкога, когато Божествениятъ Духъ говори, образува се въ главата свѣтлина, една много приятна свѣтлина. Когато Духътъ говори – една мека топлина се образува. Много ти е приятно, тихо и спокойно.
После усѣщашъ свежесть по тѣлото.
Приятно ти е навсѣкѫде. Тъй говори Духътъ. Тогава си готовъ при най-малкото пошепване да направишъ нѣщо. Нѣкой пѫть въ ума има тъмнина, въ сърдцето – студъ и казвашъ, че Духътъ говори. Пакъ ти говори нѣщо, но разбъркани работи.
към беседата >>
Казва Писанието: „Ако онѣзи дни не се съкратѣха, ни една жива душа нѣмаше да остане“.
Ако дойде огъньтъ, какво ще стане? Като те изгори огъньтъ – отиде. Но този огънь да те пречисти, както златото пречиства. Този огънь е намѣсто. Този е единъ вѫтрешенъ огънь.
Казва Писанието: „Ако онѣзи дни не се съкратѣха, ни една жива душа нѣмаше да остане“.
Сега ще видите какво нѣщо е обсаждане на Йерусалимъ. Сега не страдатъ онѣзи, които сѫ на фронта, но онѣзи, които сѫ въ тила. Ние тукъ сме въ тила. Но всѣкога неприятельтъ атакува тила, не фронта. На фронта сѫ по-добре.
към беседата >>
Приятно ти е навсѣкѫде.
Сега знаете ли начинътъ кога Духътъ говори? Всѣкога, когато Божествениятъ Духъ говори, образува се въ главата свѣтлина, една много приятна свѣтлина. Когато Духътъ говори – една мека топлина се образува. Много ти е приятно, тихо и спокойно. После усѣщашъ свежесть по тѣлото.
Приятно ти е навсѣкѫде.
Тъй говори Духътъ. Тогава си готовъ при най-малкото пошепване да направишъ нѣщо. Нѣкой пѫть въ ума има тъмнина, въ сърдцето – студъ и казвашъ, че Духътъ говори. Пакъ ти говори нѣщо, но разбъркани работи. Седишъ така и нѣщо ти казва: „Тебе никой не те обича“.
към беседата >>
Сега ще видите какво нѣщо е обсаждане на Йерусалимъ.
Като те изгори огъньтъ – отиде. Но този огънь да те пречисти, както златото пречиства. Този огънь е намѣсто. Този е единъ вѫтрешенъ огънь. Казва Писанието: „Ако онѣзи дни не се съкратѣха, ни една жива душа нѣмаше да остане“.
Сега ще видите какво нѣщо е обсаждане на Йерусалимъ.
Сега не страдатъ онѣзи, които сѫ на фронта, но онѣзи, които сѫ въ тила. Ние тукъ сме въ тила. Но всѣкога неприятельтъ атакува тила, не фронта. На фронта сѫ по-добре. Аероплани не могатъ да ги намѣрятъ.
към беседата >>
Тъй говори Духътъ.
Всѣкога, когато Божествениятъ Духъ говори, образува се въ главата свѣтлина, една много приятна свѣтлина. Когато Духътъ говори – една мека топлина се образува. Много ти е приятно, тихо и спокойно. После усѣщашъ свежесть по тѣлото. Приятно ти е навсѣкѫде.
Тъй говори Духътъ.
Тогава си готовъ при най-малкото пошепване да направишъ нѣщо. Нѣкой пѫть въ ума има тъмнина, въ сърдцето – студъ и казвашъ, че Духътъ говори. Пакъ ти говори нѣщо, но разбъркани работи. Седишъ така и нѣщо ти казва: „Тебе никой не те обича“. Господь на молитвитѣ не отговаря.
към беседата >>
Сега не страдатъ онѣзи, които сѫ на фронта, но онѣзи, които сѫ въ тила.
Но този огънь да те пречисти, както златото пречиства. Този огънь е намѣсто. Този е единъ вѫтрешенъ огънь. Казва Писанието: „Ако онѣзи дни не се съкратѣха, ни една жива душа нѣмаше да остане“. Сега ще видите какво нѣщо е обсаждане на Йерусалимъ.
Сега не страдатъ онѣзи, които сѫ на фронта, но онѣзи, които сѫ въ тила.
Ние тукъ сме въ тила. Но всѣкога неприятельтъ атакува тила, не фронта. На фронта сѫ по-добре. Аероплани не могатъ да ги намѣрятъ. Въ тила ги намиратъ.
към беседата >>
Тогава си готовъ при най-малкото пошепване да направишъ нѣщо.
Когато Духътъ говори – една мека топлина се образува. Много ти е приятно, тихо и спокойно. После усѣщашъ свежесть по тѣлото. Приятно ти е навсѣкѫде. Тъй говори Духътъ.
Тогава си готовъ при най-малкото пошепване да направишъ нѣщо.
Нѣкой пѫть въ ума има тъмнина, въ сърдцето – студъ и казвашъ, че Духътъ говори. Пакъ ти говори нѣщо, но разбъркани работи. Седишъ така и нѣщо ти казва: „Тебе никой не те обича“. Господь на молитвитѣ не отговаря. Трѣбва да се стѣгнешъ, да работишъ, бѫди малко ачигьозъ.
към беседата >>
Ние тукъ сме въ тила.
Този огънь е намѣсто. Този е единъ вѫтрешенъ огънь. Казва Писанието: „Ако онѣзи дни не се съкратѣха, ни една жива душа нѣмаше да остане“. Сега ще видите какво нѣщо е обсаждане на Йерусалимъ. Сега не страдатъ онѣзи, които сѫ на фронта, но онѣзи, които сѫ въ тила.
Ние тукъ сме въ тила.
Но всѣкога неприятельтъ атакува тила, не фронта. На фронта сѫ по-добре. Аероплани не могатъ да ги намѣрятъ. Въ тила ги намиратъ.
към беседата >>
Нѣкой пѫть въ ума има тъмнина, въ сърдцето – студъ и казвашъ, че Духътъ говори.
Много ти е приятно, тихо и спокойно. После усѣщашъ свежесть по тѣлото. Приятно ти е навсѣкѫде. Тъй говори Духътъ. Тогава си готовъ при най-малкото пошепване да направишъ нѣщо.
Нѣкой пѫть въ ума има тъмнина, въ сърдцето – студъ и казвашъ, че Духътъ говори.
Пакъ ти говори нѣщо, но разбъркани работи. Седишъ така и нѣщо ти казва: „Тебе никой не те обича“. Господь на молитвитѣ не отговаря. Трѣбва да се стѣгнешъ, да работишъ, бѫди малко ачигьозъ.
към беседата >>
Но всѣкога неприятельтъ атакува тила, не фронта.
Този е единъ вѫтрешенъ огънь. Казва Писанието: „Ако онѣзи дни не се съкратѣха, ни една жива душа нѣмаше да остане“. Сега ще видите какво нѣщо е обсаждане на Йерусалимъ. Сега не страдатъ онѣзи, които сѫ на фронта, но онѣзи, които сѫ въ тила. Ние тукъ сме въ тила.
Но всѣкога неприятельтъ атакува тила, не фронта.
На фронта сѫ по-добре. Аероплани не могатъ да ги намѣрятъ. Въ тила ги намиратъ.
към беседата >>
Пакъ ти говори нѣщо, но разбъркани работи.
После усѣщашъ свежесть по тѣлото. Приятно ти е навсѣкѫде. Тъй говори Духътъ. Тогава си готовъ при най-малкото пошепване да направишъ нѣщо. Нѣкой пѫть въ ума има тъмнина, въ сърдцето – студъ и казвашъ, че Духътъ говори.
Пакъ ти говори нѣщо, но разбъркани работи.
Седишъ така и нѣщо ти казва: „Тебе никой не те обича“. Господь на молитвитѣ не отговаря. Трѣбва да се стѣгнешъ, да работишъ, бѫди малко ачигьозъ.
към беседата >>
На фронта сѫ по-добре.
Казва Писанието: „Ако онѣзи дни не се съкратѣха, ни една жива душа нѣмаше да остане“. Сега ще видите какво нѣщо е обсаждане на Йерусалимъ. Сега не страдатъ онѣзи, които сѫ на фронта, но онѣзи, които сѫ въ тила. Ние тукъ сме въ тила. Но всѣкога неприятельтъ атакува тила, не фронта.
На фронта сѫ по-добре.
Аероплани не могатъ да ги намѣрятъ. Въ тила ги намиратъ.
към беседата >>
Седишъ така и нѣщо ти казва: „Тебе никой не те обича“.
Приятно ти е навсѣкѫде. Тъй говори Духътъ. Тогава си готовъ при най-малкото пошепване да направишъ нѣщо. Нѣкой пѫть въ ума има тъмнина, въ сърдцето – студъ и казвашъ, че Духътъ говори. Пакъ ти говори нѣщо, но разбъркани работи.
Седишъ така и нѣщо ти казва: „Тебе никой не те обича“.
Господь на молитвитѣ не отговаря. Трѣбва да се стѣгнешъ, да работишъ, бѫди малко ачигьозъ.
към беседата >>
Аероплани не могатъ да ги намѣрятъ.
Сега ще видите какво нѣщо е обсаждане на Йерусалимъ. Сега не страдатъ онѣзи, които сѫ на фронта, но онѣзи, които сѫ въ тила. Ние тукъ сме въ тила. Но всѣкога неприятельтъ атакува тила, не фронта. На фронта сѫ по-добре.
Аероплани не могатъ да ги намѣрятъ.
Въ тила ги намиратъ.
към беседата >>
Господь на молитвитѣ не отговаря.
Тъй говори Духътъ. Тогава си готовъ при най-малкото пошепване да направишъ нѣщо. Нѣкой пѫть въ ума има тъмнина, въ сърдцето – студъ и казвашъ, че Духътъ говори. Пакъ ти говори нѣщо, но разбъркани работи. Седишъ така и нѣщо ти казва: „Тебе никой не те обича“.
Господь на молитвитѣ не отговаря.
Трѣбва да се стѣгнешъ, да работишъ, бѫди малко ачигьозъ.
към беседата >>
Въ тила ги намиратъ.
Сега не страдатъ онѣзи, които сѫ на фронта, но онѣзи, които сѫ въ тила. Ние тукъ сме въ тила. Но всѣкога неприятельтъ атакува тила, не фронта. На фронта сѫ по-добре. Аероплани не могатъ да ги намѣрятъ.
Въ тила ги намиратъ.
към беседата >>
Трѣбва да се стѣгнешъ, да работишъ, бѫди малко ачигьозъ.
Тогава си готовъ при най-малкото пошепване да направишъ нѣщо. Нѣкой пѫть въ ума има тъмнина, въ сърдцето – студъ и казвашъ, че Духътъ говори. Пакъ ти говори нѣщо, но разбъркани работи. Седишъ така и нѣщо ти казва: „Тебе никой не те обича“. Господь на молитвитѣ не отговаря.
Трѣбва да се стѣгнешъ, да работишъ, бѫди малко ачигьозъ.
към беседата >>
Казвамъ: Не трѣбва да се таксуваме.
Казвамъ: Не трѣбва да се таксуваме.
Нѣкои ги е страхъ. Седишъ и мислишъ нѣкоя бомба да не падне. Чувашъ – първата не падна до тебе. Мислишъ – втората. Дойде пакъ това напрежение.
към беседата >>
Разправяше ми единъ свещеникъ, на младини при гръцкия владика работилъ.
Разправяше ми единъ свещеникъ, на младини при гръцкия владика работилъ.
Казва: „Богатъ човѣкъ бѣше, имаше много пари, но азъ бѣхъ много честенъ. Други си оправиха работитѣ, взеха паритѣ му, но азъ си казвахъ: Мене не ми трѣбватъ пари. После като станахъ на 70 години, иде ми наумъ, че като бѣхъ при владиката, защо не бръкнахъ да взема отъ паритѣ му. Сега живѣя отъ една малка пенсия, можехъ азъ да му взема паритѣ, други му взеха паритѣ. Сега, когато станахъ на 70 години, дойде ми наумъ защо не взехъ отъ касата“.
към беседата >>
Нѣкои ги е страхъ.
Казвамъ: Не трѣбва да се таксуваме.
Нѣкои ги е страхъ.
Седишъ и мислишъ нѣкоя бомба да не падне. Чувашъ – първата не падна до тебе. Мислишъ – втората. Дойде пакъ това напрежение. 80 бомби – се туй напрежение. Таксувашъ.
към беседата >>
Казва: „Богатъ човѣкъ бѣше, имаше много пари, но азъ бѣхъ много честенъ.
Разправяше ми единъ свещеникъ, на младини при гръцкия владика работилъ.
Казва: „Богатъ човѣкъ бѣше, имаше много пари, но азъ бѣхъ много честенъ.
Други си оправиха работитѣ, взеха паритѣ му, но азъ си казвахъ: Мене не ми трѣбватъ пари. После като станахъ на 70 години, иде ми наумъ, че като бѣхъ при владиката, защо не бръкнахъ да взема отъ паритѣ му. Сега живѣя отъ една малка пенсия, можехъ азъ да му взема паритѣ, други му взеха паритѣ. Сега, когато станахъ на 70 години, дойде ми наумъ защо не взехъ отъ касата“. Сега нѣкоя млада сестра ми казва: „Дотегна ми, Учителю, не искамъ да страдамъ“.
към беседата >>
Седишъ и мислишъ нѣкоя бомба да не падне.
Казвамъ: Не трѣбва да се таксуваме. Нѣкои ги е страхъ.
Седишъ и мислишъ нѣкоя бомба да не падне.
Чувашъ – първата не падна до тебе. Мислишъ – втората. Дойде пакъ това напрежение. 80 бомби – се туй напрежение. Таксувашъ. Започнешъ да мислишъ: „Ами ако дойдатъ втори пѫть?
към беседата >>
Други си оправиха работитѣ, взеха паритѣ му, но азъ си казвахъ: Мене не ми трѣбватъ пари.
Разправяше ми единъ свещеникъ, на младини при гръцкия владика работилъ. Казва: „Богатъ човѣкъ бѣше, имаше много пари, но азъ бѣхъ много честенъ.
Други си оправиха работитѣ, взеха паритѣ му, но азъ си казвахъ: Мене не ми трѣбватъ пари.
После като станахъ на 70 години, иде ми наумъ, че като бѣхъ при владиката, защо не бръкнахъ да взема отъ паритѣ му. Сега живѣя отъ една малка пенсия, можехъ азъ да му взема паритѣ, други му взеха паритѣ. Сега, когато станахъ на 70 години, дойде ми наумъ защо не взехъ отъ касата“. Сега нѣкоя млада сестра ми казва: „Дотегна ми, Учителю, не искамъ да страдамъ“. Нѣкоя стара сестра и тя ми казва: „Дотегна ми, не искамъ да страдамъ“.
към беседата >>
Чувашъ – първата не падна до тебе.
Казвамъ: Не трѣбва да се таксуваме. Нѣкои ги е страхъ. Седишъ и мислишъ нѣкоя бомба да не падне.
Чувашъ – първата не падна до тебе.
Мислишъ – втората. Дойде пакъ това напрежение. 80 бомби – се туй напрежение. Таксувашъ. Започнешъ да мислишъ: „Ами ако дойдатъ втори пѫть? Ами ако дойдатъ трети пѫть?
към беседата >>
После като станахъ на 70 години, иде ми наумъ, че като бѣхъ при владиката, защо не бръкнахъ да взема отъ паритѣ му.
Разправяше ми единъ свещеникъ, на младини при гръцкия владика работилъ. Казва: „Богатъ човѣкъ бѣше, имаше много пари, но азъ бѣхъ много честенъ. Други си оправиха работитѣ, взеха паритѣ му, но азъ си казвахъ: Мене не ми трѣбватъ пари.
После като станахъ на 70 години, иде ми наумъ, че като бѣхъ при владиката, защо не бръкнахъ да взема отъ паритѣ му.
Сега живѣя отъ една малка пенсия, можехъ азъ да му взема паритѣ, други му взеха паритѣ. Сега, когато станахъ на 70 години, дойде ми наумъ защо не взехъ отъ касата“. Сега нѣкоя млада сестра ми казва: „Дотегна ми, Учителю, не искамъ да страдамъ“. Нѣкоя стара сестра и тя ми казва: „Дотегна ми, не искамъ да страдамъ“. Че и на мене ми е дотегнало.
към беседата >>
Мислишъ – втората.
Казвамъ: Не трѣбва да се таксуваме. Нѣкои ги е страхъ. Седишъ и мислишъ нѣкоя бомба да не падне. Чувашъ – първата не падна до тебе.
Мислишъ – втората.
Дойде пакъ това напрежение. 80 бомби – се туй напрежение. Таксувашъ. Започнешъ да мислишъ: „Ами ако дойдатъ втори пѫть? Ами ако дойдатъ трети пѫть? “ Започнешъ да таксувашъ, таксувашъ.
към беседата >>
Сега живѣя отъ една малка пенсия, можехъ азъ да му взема паритѣ, други му взеха паритѣ.
Разправяше ми единъ свещеникъ, на младини при гръцкия владика работилъ. Казва: „Богатъ човѣкъ бѣше, имаше много пари, но азъ бѣхъ много честенъ. Други си оправиха работитѣ, взеха паритѣ му, но азъ си казвахъ: Мене не ми трѣбватъ пари. После като станахъ на 70 години, иде ми наумъ, че като бѣхъ при владиката, защо не бръкнахъ да взема отъ паритѣ му.
Сега живѣя отъ една малка пенсия, можехъ азъ да му взема паритѣ, други му взеха паритѣ.
Сега, когато станахъ на 70 години, дойде ми наумъ защо не взехъ отъ касата“. Сега нѣкоя млада сестра ми казва: „Дотегна ми, Учителю, не искамъ да страдамъ“. Нѣкоя стара сестра и тя ми казва: „Дотегна ми, не искамъ да страдамъ“. Че и на мене ми е дотегнало. Четете Посланието къмъ римлянитѣ.
към беседата >>
Дойде пакъ това напрежение.
Казвамъ: Не трѣбва да се таксуваме. Нѣкои ги е страхъ. Седишъ и мислишъ нѣкоя бомба да не падне. Чувашъ – първата не падна до тебе. Мислишъ – втората.
Дойде пакъ това напрежение.
80 бомби – се туй напрежение. Таксувашъ. Започнешъ да мислишъ: „Ами ако дойдатъ втори пѫть? Ами ако дойдатъ трети пѫть? “ Започнешъ да таксувашъ, таксувашъ. Казвашъ: „Дотегна ми животътъ“.
към беседата >>
Сега, когато станахъ на 70 години, дойде ми наумъ защо не взехъ отъ касата“.
Разправяше ми единъ свещеникъ, на младини при гръцкия владика работилъ. Казва: „Богатъ човѣкъ бѣше, имаше много пари, но азъ бѣхъ много честенъ. Други си оправиха работитѣ, взеха паритѣ му, но азъ си казвахъ: Мене не ми трѣбватъ пари. После като станахъ на 70 години, иде ми наумъ, че като бѣхъ при владиката, защо не бръкнахъ да взема отъ паритѣ му. Сега живѣя отъ една малка пенсия, можехъ азъ да му взема паритѣ, други му взеха паритѣ.
Сега, когато станахъ на 70 години, дойде ми наумъ защо не взехъ отъ касата“.
Сега нѣкоя млада сестра ми казва: „Дотегна ми, Учителю, не искамъ да страдамъ“. Нѣкоя стара сестра и тя ми казва: „Дотегна ми, не искамъ да страдамъ“. Че и на мене ми е дотегнало. Четете Посланието къмъ римлянитѣ. Нѣма нѣкой, който да е свободенъ въ свѣта.
към беседата >>
80 бомби – се туй напрежение. Таксувашъ.
Нѣкои ги е страхъ. Седишъ и мислишъ нѣкоя бомба да не падне. Чувашъ – първата не падна до тебе. Мислишъ – втората. Дойде пакъ това напрежение.
80 бомби – се туй напрежение. Таксувашъ.
Започнешъ да мислишъ: „Ами ако дойдатъ втори пѫть? Ами ако дойдатъ трети пѫть? “ Започнешъ да таксувашъ, таксувашъ. Казвашъ: „Дотегна ми животътъ“. Онѣзи горе въ аероплана, които отиватъ да се биятъ, онѣзи, които отиватъ да гасятъ пожара, когато избухне, падатъ около тѣхъ гранати, тѣ гасятъ пожара.
към беседата >>
Сега нѣкоя млада сестра ми казва: „Дотегна ми, Учителю, не искамъ да страдамъ“.
Казва: „Богатъ човѣкъ бѣше, имаше много пари, но азъ бѣхъ много честенъ. Други си оправиха работитѣ, взеха паритѣ му, но азъ си казвахъ: Мене не ми трѣбватъ пари. После като станахъ на 70 години, иде ми наумъ, че като бѣхъ при владиката, защо не бръкнахъ да взема отъ паритѣ му. Сега живѣя отъ една малка пенсия, можехъ азъ да му взема паритѣ, други му взеха паритѣ. Сега, когато станахъ на 70 години, дойде ми наумъ защо не взехъ отъ касата“.
Сега нѣкоя млада сестра ми казва: „Дотегна ми, Учителю, не искамъ да страдамъ“.
Нѣкоя стара сестра и тя ми казва: „Дотегна ми, не искамъ да страдамъ“. Че и на мене ми е дотегнало. Четете Посланието къмъ римлянитѣ. Нѣма нѣкой, който да е свободенъ въ свѣта. Всички сме поставени подъ едно бреме.
към беседата >>
Започнешъ да мислишъ: „Ами ако дойдатъ втори пѫть?
Седишъ и мислишъ нѣкоя бомба да не падне. Чувашъ – първата не падна до тебе. Мислишъ – втората. Дойде пакъ това напрежение. 80 бомби – се туй напрежение. Таксувашъ.
Започнешъ да мислишъ: „Ами ако дойдатъ втори пѫть?
Ами ако дойдатъ трети пѫть? “ Започнешъ да таксувашъ, таксувашъ. Казвашъ: „Дотегна ми животътъ“. Онѣзи горе въ аероплана, които отиватъ да се биятъ, онѣзи, които отиватъ да гасятъ пожара, когато избухне, падатъ около тѣхъ гранати, тѣ гасятъ пожара.
към беседата >>
Нѣкоя стара сестра и тя ми казва: „Дотегна ми, не искамъ да страдамъ“.
Други си оправиха работитѣ, взеха паритѣ му, но азъ си казвахъ: Мене не ми трѣбватъ пари. После като станахъ на 70 години, иде ми наумъ, че като бѣхъ при владиката, защо не бръкнахъ да взема отъ паритѣ му. Сега живѣя отъ една малка пенсия, можехъ азъ да му взема паритѣ, други му взеха паритѣ. Сега, когато станахъ на 70 години, дойде ми наумъ защо не взехъ отъ касата“. Сега нѣкоя млада сестра ми казва: „Дотегна ми, Учителю, не искамъ да страдамъ“.
Нѣкоя стара сестра и тя ми казва: „Дотегна ми, не искамъ да страдамъ“.
Че и на мене ми е дотегнало. Четете Посланието къмъ римлянитѣ. Нѣма нѣкой, който да е свободенъ въ свѣта. Всички сме поставени подъ едно бреме. Само любовьта е, която може да ни избави отъ игото на земята.
към беседата >>
Ами ако дойдатъ трети пѫть?
Чувашъ – първата не падна до тебе. Мислишъ – втората. Дойде пакъ това напрежение. 80 бомби – се туй напрежение. Таксувашъ. Започнешъ да мислишъ: „Ами ако дойдатъ втори пѫть?
Ами ако дойдатъ трети пѫть?
“ Започнешъ да таксувашъ, таксувашъ. Казвашъ: „Дотегна ми животътъ“. Онѣзи горе въ аероплана, които отиватъ да се биятъ, онѣзи, които отиватъ да гасятъ пожара, когато избухне, падатъ около тѣхъ гранати, тѣ гасятъ пожара.
към беседата >>
Че и на мене ми е дотегнало.
После като станахъ на 70 години, иде ми наумъ, че като бѣхъ при владиката, защо не бръкнахъ да взема отъ паритѣ му. Сега живѣя отъ една малка пенсия, можехъ азъ да му взема паритѣ, други му взеха паритѣ. Сега, когато станахъ на 70 години, дойде ми наумъ защо не взехъ отъ касата“. Сега нѣкоя млада сестра ми казва: „Дотегна ми, Учителю, не искамъ да страдамъ“. Нѣкоя стара сестра и тя ми казва: „Дотегна ми, не искамъ да страдамъ“.
Че и на мене ми е дотегнало.
Четете Посланието къмъ римлянитѣ. Нѣма нѣкой, който да е свободенъ въ свѣта. Всички сме поставени подъ едно бреме. Само любовьта е, която може да ни избави отъ игото на земята. Ти си свободенъ да оберешъ нѣкого.
към беседата >>
“ Започнешъ да таксувашъ, таксувашъ.
Мислишъ – втората. Дойде пакъ това напрежение. 80 бомби – се туй напрежение. Таксувашъ. Започнешъ да мислишъ: „Ами ако дойдатъ втори пѫть? Ами ако дойдатъ трети пѫть?
“ Започнешъ да таксувашъ, таксувашъ.
Казвашъ: „Дотегна ми животътъ“. Онѣзи горе въ аероплана, които отиватъ да се биятъ, онѣзи, които отиватъ да гасятъ пожара, когато избухне, падатъ около тѣхъ гранати, тѣ гасятъ пожара.
към беседата >>
Четете Посланието къмъ римлянитѣ.
Сега живѣя отъ една малка пенсия, можехъ азъ да му взема паритѣ, други му взеха паритѣ. Сега, когато станахъ на 70 години, дойде ми наумъ защо не взехъ отъ касата“. Сега нѣкоя млада сестра ми казва: „Дотегна ми, Учителю, не искамъ да страдамъ“. Нѣкоя стара сестра и тя ми казва: „Дотегна ми, не искамъ да страдамъ“. Че и на мене ми е дотегнало.
Четете Посланието къмъ римлянитѣ.
Нѣма нѣкой, който да е свободенъ въ свѣта. Всички сме поставени подъ едно бреме. Само любовьта е, която може да ни избави отъ игото на земята. Ти си свободенъ да оберешъ нѣкого. Но ще дойде законътъ, (той) казва: „Ти ще го вземешъ, ти нѣмашъ право да говоришъ“.
към беседата >>
Казвашъ: „Дотегна ми животътъ“.
Дойде пакъ това напрежение. 80 бомби – се туй напрежение. Таксувашъ. Започнешъ да мислишъ: „Ами ако дойдатъ втори пѫть? Ами ако дойдатъ трети пѫть? “ Започнешъ да таксувашъ, таксувашъ.
Казвашъ: „Дотегна ми животътъ“.
Онѣзи горе въ аероплана, които отиватъ да се биятъ, онѣзи, които отиватъ да гасятъ пожара, когато избухне, падатъ около тѣхъ гранати, тѣ гасятъ пожара.
към беседата >>
Нѣма нѣкой, който да е свободенъ въ свѣта.
Сега, когато станахъ на 70 години, дойде ми наумъ защо не взехъ отъ касата“. Сега нѣкоя млада сестра ми казва: „Дотегна ми, Учителю, не искамъ да страдамъ“. Нѣкоя стара сестра и тя ми казва: „Дотегна ми, не искамъ да страдамъ“. Че и на мене ми е дотегнало. Четете Посланието къмъ римлянитѣ.
Нѣма нѣкой, който да е свободенъ въ свѣта.
Всички сме поставени подъ едно бреме. Само любовьта е, която може да ни избави отъ игото на земята. Ти си свободенъ да оберешъ нѣкого. Но ще дойде законътъ, (той) казва: „Ти ще го вземешъ, ти нѣмашъ право да говоришъ“. 50–60 кила ще ги вземешъ, ако не – бой има.
към беседата >>
Онѣзи горе въ аероплана, които отиватъ да се биятъ, онѣзи, които отиватъ да гасятъ пожара, когато избухне, падатъ около тѣхъ гранати, тѣ гасятъ пожара.
80 бомби – се туй напрежение. Таксувашъ. Започнешъ да мислишъ: „Ами ако дойдатъ втори пѫть? Ами ако дойдатъ трети пѫть? “ Започнешъ да таксувашъ, таксувашъ. Казвашъ: „Дотегна ми животътъ“.
Онѣзи горе въ аероплана, които отиватъ да се биятъ, онѣзи, които отиватъ да гасятъ пожара, когато избухне, падатъ около тѣхъ гранати, тѣ гасятъ пожара.
към беседата >>
Всички сме поставени подъ едно бреме.
Сега нѣкоя млада сестра ми казва: „Дотегна ми, Учителю, не искамъ да страдамъ“. Нѣкоя стара сестра и тя ми казва: „Дотегна ми, не искамъ да страдамъ“. Че и на мене ми е дотегнало. Четете Посланието къмъ римлянитѣ. Нѣма нѣкой, който да е свободенъ въ свѣта.
Всички сме поставени подъ едно бреме.
Само любовьта е, която може да ни избави отъ игото на земята. Ти си свободенъ да оберешъ нѣкого. Но ще дойде законътъ, (той) казва: „Ти ще го вземешъ, ти нѣмашъ право да говоришъ“. 50–60 кила ще ги вземешъ, ако не – бой има. Законътъ на любовьта ще те храни, ти самъ да си изберешъ колко да вземешъ – 1, 2, 3, 4, 5 кила.
към беседата >>
Знаете (ли), този е единъ примѣръ.
Знаете (ли), този е единъ примѣръ.
Въ войната раняватъ единъ сръбски офицеръ въ крака, счупватъ му крака. Отива единъ германски лѣкарь, започва да го превързва. Сръбскиятъ офицеръ изважда револвера и ранява лѣкаря. (Лѣкарьтъ) взема револвера и му говори на нѣмски: „Азъ искамъ да ти помогна. Ако е за война, като оздравѣешъ – може да се биемъ“.
към беседата >>
Само любовьта е, която може да ни избави отъ игото на земята.
Нѣкоя стара сестра и тя ми казва: „Дотегна ми, не искамъ да страдамъ“. Че и на мене ми е дотегнало. Четете Посланието къмъ римлянитѣ. Нѣма нѣкой, който да е свободенъ въ свѣта. Всички сме поставени подъ едно бреме.
Само любовьта е, която може да ни избави отъ игото на земята.
Ти си свободенъ да оберешъ нѣкого. Но ще дойде законътъ, (той) казва: „Ти ще го вземешъ, ти нѣмашъ право да говоришъ“. 50–60 кила ще ги вземешъ, ако не – бой има. Законътъ на любовьта ще те храни, ти самъ да си изберешъ колко да вземешъ – 1, 2, 3, 4, 5 кила. Самъ ще си изберешъ.
към беседата >>
Въ войната раняватъ единъ сръбски офицеръ въ крака, счупватъ му крака.
Знаете (ли), този е единъ примѣръ.
Въ войната раняватъ единъ сръбски офицеръ въ крака, счупватъ му крака.
Отива единъ германски лѣкарь, започва да го превързва. Сръбскиятъ офицеръ изважда револвера и ранява лѣкаря. (Лѣкарьтъ) взема револвера и му говори на нѣмски: „Азъ искамъ да ти помогна. Ако е за война, като оздравѣешъ – може да се биемъ“. Взема му револвера и му превързва крака.
към беседата >>
Ти си свободенъ да оберешъ нѣкого.
Че и на мене ми е дотегнало. Четете Посланието къмъ римлянитѣ. Нѣма нѣкой, който да е свободенъ въ свѣта. Всички сме поставени подъ едно бреме. Само любовьта е, която може да ни избави отъ игото на земята.
Ти си свободенъ да оберешъ нѣкого.
Но ще дойде законътъ, (той) казва: „Ти ще го вземешъ, ти нѣмашъ право да говоришъ“. 50–60 кила ще ги вземешъ, ако не – бой има. Законътъ на любовьта ще те храни, ти самъ да си изберешъ колко да вземешъ – 1, 2, 3, 4, 5 кила. Самъ ще си изберешъ. Въ свободата ти ще се натоваришъ толкозъ, колкото намѣришъ за добре.
към беседата >>
Отива единъ германски лѣкарь, започва да го превързва.
Знаете (ли), този е единъ примѣръ. Въ войната раняватъ единъ сръбски офицеръ въ крака, счупватъ му крака.
Отива единъ германски лѣкарь, започва да го превързва.
Сръбскиятъ офицеръ изважда револвера и ранява лѣкаря. (Лѣкарьтъ) взема револвера и му говори на нѣмски: „Азъ искамъ да ти помогна. Ако е за война, като оздравѣешъ – може да се биемъ“. Взема му револвера и му превързва крака. Подига си палтото и му показва револвера си, казва: „Ако е за револверъ – и азъ имамъ“ и му го показва.
към беседата >>
Но ще дойде законътъ, (той) казва: „Ти ще го вземешъ, ти нѣмашъ право да говоришъ“.
Четете Посланието къмъ римлянитѣ. Нѣма нѣкой, който да е свободенъ въ свѣта. Всички сме поставени подъ едно бреме. Само любовьта е, която може да ни избави отъ игото на земята. Ти си свободенъ да оберешъ нѣкого.
Но ще дойде законътъ, (той) казва: „Ти ще го вземешъ, ти нѣмашъ право да говоришъ“.
50–60 кила ще ги вземешъ, ако не – бой има. Законътъ на любовьта ще те храни, ти самъ да си изберешъ колко да вземешъ – 1, 2, 3, 4, 5 кила. Самъ ще си изберешъ. Въ свободата ти ще се натоваришъ толкозъ, колкото намѣришъ за добре. Съ закона ще те натоварятъ, колкото не искашъ.
към беседата >>
Сръбскиятъ офицеръ изважда револвера и ранява лѣкаря.
Знаете (ли), този е единъ примѣръ. Въ войната раняватъ единъ сръбски офицеръ въ крака, счупватъ му крака. Отива единъ германски лѣкарь, започва да го превързва.
Сръбскиятъ офицеръ изважда револвера и ранява лѣкаря.
(Лѣкарьтъ) взема револвера и му говори на нѣмски: „Азъ искамъ да ти помогна. Ако е за война, като оздравѣешъ – може да се биемъ“. Взема му револвера и му превързва крака. Подига си палтото и му показва револвера си, казва: „Ако е за револверъ – и азъ имамъ“ и му го показва. „Не е геройство да те претрепамъ, но крака искамъ да ти превържа.
към беседата >>
50–60 кила ще ги вземешъ, ако не – бой има.
Нѣма нѣкой, който да е свободенъ въ свѣта. Всички сме поставени подъ едно бреме. Само любовьта е, която може да ни избави отъ игото на земята. Ти си свободенъ да оберешъ нѣкого. Но ще дойде законътъ, (той) казва: „Ти ще го вземешъ, ти нѣмашъ право да говоришъ“.
50–60 кила ще ги вземешъ, ако не – бой има.
Законътъ на любовьта ще те храни, ти самъ да си изберешъ колко да вземешъ – 1, 2, 3, 4, 5 кила. Самъ ще си изберешъ. Въ свободата ти ще се натоваришъ толкозъ, колкото намѣришъ за добре. Съ закона ще те натоварятъ, колкото не искашъ. Всѣкога, когато вие сте обременени, то е извънъ закона на свободата.
към беседата >>
(Лѣкарьтъ) взема револвера и му говори на нѣмски: „Азъ искамъ да ти помогна.
Знаете (ли), този е единъ примѣръ. Въ войната раняватъ единъ сръбски офицеръ въ крака, счупватъ му крака. Отива единъ германски лѣкарь, започва да го превързва. Сръбскиятъ офицеръ изважда револвера и ранява лѣкаря.
(Лѣкарьтъ) взема револвера и му говори на нѣмски: „Азъ искамъ да ти помогна.
Ако е за война, като оздравѣешъ – може да се биемъ“. Взема му револвера и му превързва крака. Подига си палтото и му показва револвера си, казва: „Ако е за револверъ – и азъ имамъ“ и му го показва. „Не е геройство да те претрепамъ, но крака искамъ да ти превържа. Като оздравѣешъ – тогава пакъ може да се биемъ“.
към беседата >>
Законътъ на любовьта ще те храни, ти самъ да си изберешъ колко да вземешъ – 1, 2, 3, 4, 5 кила.
Всички сме поставени подъ едно бреме. Само любовьта е, която може да ни избави отъ игото на земята. Ти си свободенъ да оберешъ нѣкого. Но ще дойде законътъ, (той) казва: „Ти ще го вземешъ, ти нѣмашъ право да говоришъ“. 50–60 кила ще ги вземешъ, ако не – бой има.
Законътъ на любовьта ще те храни, ти самъ да си изберешъ колко да вземешъ – 1, 2, 3, 4, 5 кила.
Самъ ще си изберешъ. Въ свободата ти ще се натоваришъ толкозъ, колкото намѣришъ за добре. Съ закона ще те натоварятъ, колкото не искашъ. Всѣкога, когато вие сте обременени, то е извънъ закона на свободата. Защо да не си по-уменъ?
към беседата >>
Ако е за война, като оздравѣешъ – може да се биемъ“.
Знаете (ли), този е единъ примѣръ. Въ войната раняватъ единъ сръбски офицеръ въ крака, счупватъ му крака. Отива единъ германски лѣкарь, започва да го превързва. Сръбскиятъ офицеръ изважда револвера и ранява лѣкаря. (Лѣкарьтъ) взема револвера и му говори на нѣмски: „Азъ искамъ да ти помогна.
Ако е за война, като оздравѣешъ – може да се биемъ“.
Взема му револвера и му превързва крака. Подига си палтото и му показва револвера си, казва: „Ако е за револверъ – и азъ имамъ“ и му го показва. „Не е геройство да те претрепамъ, но крака искамъ да ти превържа. Като оздравѣешъ – тогава пакъ може да се биемъ“. По нѣкой пѫть и вие, когато нѣкой иска да ви направи услуга, вие вадите револвера си.
към беседата >>
Самъ ще си изберешъ.
Само любовьта е, която може да ни избави отъ игото на земята. Ти си свободенъ да оберешъ нѣкого. Но ще дойде законътъ, (той) казва: „Ти ще го вземешъ, ти нѣмашъ право да говоришъ“. 50–60 кила ще ги вземешъ, ако не – бой има. Законътъ на любовьта ще те храни, ти самъ да си изберешъ колко да вземешъ – 1, 2, 3, 4, 5 кила.
Самъ ще си изберешъ.
Въ свободата ти ще се натоваришъ толкозъ, колкото намѣришъ за добре. Съ закона ще те натоварятъ, колкото не искашъ. Всѣкога, когато вие сте обременени, то е извънъ закона на свободата. Защо да не си по-уменъ? По-добре оставете този въпросъ настрана.
към беседата >>
Взема му револвера и му превързва крака.
Въ войната раняватъ единъ сръбски офицеръ въ крака, счупватъ му крака. Отива единъ германски лѣкарь, започва да го превързва. Сръбскиятъ офицеръ изважда револвера и ранява лѣкаря. (Лѣкарьтъ) взема револвера и му говори на нѣмски: „Азъ искамъ да ти помогна. Ако е за война, като оздравѣешъ – може да се биемъ“.
Взема му револвера и му превързва крака.
Подига си палтото и му показва револвера си, казва: „Ако е за револверъ – и азъ имамъ“ и му го показва. „Не е геройство да те претрепамъ, но крака искамъ да ти превържа. Като оздравѣешъ – тогава пакъ може да се биемъ“. По нѣкой пѫть и вие, когато нѣкой иска да ви направи услуга, вие вадите револвера си. На всѣки човѣкъ, който ви е направилъ услуга, бѫдете благодарни.
към беседата >>
Въ свободата ти ще се натоваришъ толкозъ, колкото намѣришъ за добре.
Ти си свободенъ да оберешъ нѣкого. Но ще дойде законътъ, (той) казва: „Ти ще го вземешъ, ти нѣмашъ право да говоришъ“. 50–60 кила ще ги вземешъ, ако не – бой има. Законътъ на любовьта ще те храни, ти самъ да си изберешъ колко да вземешъ – 1, 2, 3, 4, 5 кила. Самъ ще си изберешъ.
Въ свободата ти ще се натоваришъ толкозъ, колкото намѣришъ за добре.
Съ закона ще те натоварятъ, колкото не искашъ. Всѣкога, когато вие сте обременени, то е извънъ закона на свободата. Защо да не си по-уменъ? По-добре оставете този въпросъ настрана. Като те освободи Господь, като дойде любовьта, ще каже: „Вземи, колкото искашъ“.
към беседата >>
Подига си палтото и му показва револвера си, казва: „Ако е за револверъ – и азъ имамъ“ и му го показва.
Отива единъ германски лѣкарь, започва да го превързва. Сръбскиятъ офицеръ изважда револвера и ранява лѣкаря. (Лѣкарьтъ) взема револвера и му говори на нѣмски: „Азъ искамъ да ти помогна. Ако е за война, като оздравѣешъ – може да се биемъ“. Взема му револвера и му превързва крака.
Подига си палтото и му показва револвера си, казва: „Ако е за револверъ – и азъ имамъ“ и му го показва.
„Не е геройство да те претрепамъ, но крака искамъ да ти превържа. Като оздравѣешъ – тогава пакъ може да се биемъ“. По нѣкой пѫть и вие, когато нѣкой иска да ви направи услуга, вие вадите револвера си. На всѣки човѣкъ, който ви е направилъ услуга, бѫдете благодарни. Знайте, че всички народи – германци, англичани, руси, българи – вършатъ волята Божия.
към беседата >>
Съ закона ще те натоварятъ, колкото не искашъ.
Но ще дойде законътъ, (той) казва: „Ти ще го вземешъ, ти нѣмашъ право да говоришъ“. 50–60 кила ще ги вземешъ, ако не – бой има. Законътъ на любовьта ще те храни, ти самъ да си изберешъ колко да вземешъ – 1, 2, 3, 4, 5 кила. Самъ ще си изберешъ. Въ свободата ти ще се натоваришъ толкозъ, колкото намѣришъ за добре.
Съ закона ще те натоварятъ, колкото не искашъ.
Всѣкога, когато вие сте обременени, то е извънъ закона на свободата. Защо да не си по-уменъ? По-добре оставете този въпросъ настрана. Като те освободи Господь, като дойде любовьта, ще каже: „Вземи, колкото искашъ“. Не вземай за два деня.
към беседата >>
„Не е геройство да те претрепамъ, но крака искамъ да ти превържа.
Сръбскиятъ офицеръ изважда револвера и ранява лѣкаря. (Лѣкарьтъ) взема револвера и му говори на нѣмски: „Азъ искамъ да ти помогна. Ако е за война, като оздравѣешъ – може да се биемъ“. Взема му револвера и му превързва крака. Подига си палтото и му показва револвера си, казва: „Ако е за револверъ – и азъ имамъ“ и му го показва.
„Не е геройство да те претрепамъ, но крака искамъ да ти превържа.
Като оздравѣешъ – тогава пакъ може да се биемъ“. По нѣкой пѫть и вие, когато нѣкой иска да ви направи услуга, вие вадите револвера си. На всѣки човѣкъ, който ви е направилъ услуга, бѫдете благодарни. Знайте, че всички народи – германци, англичани, руси, българи – вършатъ волята Божия. Ние не трѣбва да се мѣсимъ.
към беседата >>
Всѣкога, когато вие сте обременени, то е извънъ закона на свободата.
50–60 кила ще ги вземешъ, ако не – бой има. Законътъ на любовьта ще те храни, ти самъ да си изберешъ колко да вземешъ – 1, 2, 3, 4, 5 кила. Самъ ще си изберешъ. Въ свободата ти ще се натоваришъ толкозъ, колкото намѣришъ за добре. Съ закона ще те натоварятъ, колкото не искашъ.
Всѣкога, когато вие сте обременени, то е извънъ закона на свободата.
Защо да не си по-уменъ? По-добре оставете този въпросъ настрана. Като те освободи Господь, като дойде любовьта, ще каже: „Вземи, колкото искашъ“. Не вземай за два деня. Вземи за единъ день.
към беседата >>
Като оздравѣешъ – тогава пакъ може да се биемъ“.
(Лѣкарьтъ) взема револвера и му говори на нѣмски: „Азъ искамъ да ти помогна. Ако е за война, като оздравѣешъ – може да се биемъ“. Взема му револвера и му превързва крака. Подига си палтото и му показва револвера си, казва: „Ако е за револверъ – и азъ имамъ“ и му го показва. „Не е геройство да те претрепамъ, но крака искамъ да ти превържа.
Като оздравѣешъ – тогава пакъ може да се биемъ“.
По нѣкой пѫть и вие, когато нѣкой иска да ви направи услуга, вие вадите револвера си. На всѣки човѣкъ, който ви е направилъ услуга, бѫдете благодарни. Знайте, че всички народи – германци, англичани, руси, българи – вършатъ волята Божия. Ние не трѣбва да се мѣсимъ. Всѣки върши волята Божия.
към беседата >>
Защо да не си по-уменъ?
Законътъ на любовьта ще те храни, ти самъ да си изберешъ колко да вземешъ – 1, 2, 3, 4, 5 кила. Самъ ще си изберешъ. Въ свободата ти ще се натоваришъ толкозъ, колкото намѣришъ за добре. Съ закона ще те натоварятъ, колкото не искашъ. Всѣкога, когато вие сте обременени, то е извънъ закона на свободата.
Защо да не си по-уменъ?
По-добре оставете този въпросъ настрана. Като те освободи Господь, като дойде любовьта, ще каже: „Вземи, колкото искашъ“. Не вземай за два деня. Вземи за единъ день.
към беседата >>
По нѣкой пѫть и вие, когато нѣкой иска да ви направи услуга, вие вадите револвера си.
Ако е за война, като оздравѣешъ – може да се биемъ“. Взема му револвера и му превързва крака. Подига си палтото и му показва револвера си, казва: „Ако е за револверъ – и азъ имамъ“ и му го показва. „Не е геройство да те претрепамъ, но крака искамъ да ти превържа. Като оздравѣешъ – тогава пакъ може да се биемъ“.
По нѣкой пѫть и вие, когато нѣкой иска да ви направи услуга, вие вадите револвера си.
На всѣки човѣкъ, който ви е направилъ услуга, бѫдете благодарни. Знайте, че всички народи – германци, англичани, руси, българи – вършатъ волята Божия. Ние не трѣбва да се мѣсимъ. Всѣки върши волята Божия. Богъ е турилъ народитѣ на изпитание и насъ е турилъ на изпитание.
към беседата >>
По-добре оставете този въпросъ настрана.
Самъ ще си изберешъ. Въ свободата ти ще се натоваришъ толкозъ, колкото намѣришъ за добре. Съ закона ще те натоварятъ, колкото не искашъ. Всѣкога, когато вие сте обременени, то е извънъ закона на свободата. Защо да не си по-уменъ?
По-добре оставете този въпросъ настрана.
Като те освободи Господь, като дойде любовьта, ще каже: „Вземи, колкото искашъ“. Не вземай за два деня. Вземи за единъ день.
към беседата >>
На всѣки човѣкъ, който ви е направилъ услуга, бѫдете благодарни.
Взема му револвера и му превързва крака. Подига си палтото и му показва револвера си, казва: „Ако е за револверъ – и азъ имамъ“ и му го показва. „Не е геройство да те претрепамъ, но крака искамъ да ти превържа. Като оздравѣешъ – тогава пакъ може да се биемъ“. По нѣкой пѫть и вие, когато нѣкой иска да ви направи услуга, вие вадите револвера си.
На всѣки човѣкъ, който ви е направилъ услуга, бѫдете благодарни.
Знайте, че всички народи – германци, англичани, руси, българи – вършатъ волята Божия. Ние не трѣбва да се мѣсимъ. Всѣки върши волята Божия. Богъ е турилъ народитѣ на изпитание и насъ е турилъ на изпитание. Казвате: „Какво ще дойде отъ това изпитание?
към беседата >>
Като те освободи Господь, като дойде любовьта, ще каже: „Вземи, колкото искашъ“.
Въ свободата ти ще се натоваришъ толкозъ, колкото намѣришъ за добре. Съ закона ще те натоварятъ, колкото не искашъ. Всѣкога, когато вие сте обременени, то е извънъ закона на свободата. Защо да не си по-уменъ? По-добре оставете този въпросъ настрана.
Като те освободи Господь, като дойде любовьта, ще каже: „Вземи, колкото искашъ“.
Не вземай за два деня. Вземи за единъ день.
към беседата >>
Знайте, че всички народи – германци, англичани, руси, българи – вършатъ волята Божия.
Подига си палтото и му показва револвера си, казва: „Ако е за револверъ – и азъ имамъ“ и му го показва. „Не е геройство да те претрепамъ, но крака искамъ да ти превържа. Като оздравѣешъ – тогава пакъ може да се биемъ“. По нѣкой пѫть и вие, когато нѣкой иска да ви направи услуга, вие вадите револвера си. На всѣки човѣкъ, който ви е направилъ услуга, бѫдете благодарни.
Знайте, че всички народи – германци, англичани, руси, българи – вършатъ волята Божия.
Ние не трѣбва да се мѣсимъ. Всѣки върши волята Божия. Богъ е турилъ народитѣ на изпитание и насъ е турилъ на изпитание. Казвате: „Какво ще дойде отъ това изпитание? “ Отъ туй изпитание ще научимъ нѣщо много хубаво.
към беседата >>
Не вземай за два деня.
Съ закона ще те натоварятъ, колкото не искашъ. Всѣкога, когато вие сте обременени, то е извънъ закона на свободата. Защо да не си по-уменъ? По-добре оставете този въпросъ настрана. Като те освободи Господь, като дойде любовьта, ще каже: „Вземи, колкото искашъ“.
Не вземай за два деня.
Вземи за единъ день.
към беседата >>
Ние не трѣбва да се мѣсимъ.
„Не е геройство да те претрепамъ, но крака искамъ да ти превържа. Като оздравѣешъ – тогава пакъ може да се биемъ“. По нѣкой пѫть и вие, когато нѣкой иска да ви направи услуга, вие вадите револвера си. На всѣки човѣкъ, който ви е направилъ услуга, бѫдете благодарни. Знайте, че всички народи – германци, англичани, руси, българи – вършатъ волята Божия.
Ние не трѣбва да се мѣсимъ.
Всѣки върши волята Божия. Богъ е турилъ народитѣ на изпитание и насъ е турилъ на изпитание. Казвате: „Какво ще дойде отъ това изпитание? “ Отъ туй изпитание ще научимъ нѣщо много хубаво. Въ какво седи лошото.
към беседата >>
Вземи за единъ день.
Всѣкога, когато вие сте обременени, то е извънъ закона на свободата. Защо да не си по-уменъ? По-добре оставете този въпросъ настрана. Като те освободи Господь, като дойде любовьта, ще каже: „Вземи, колкото искашъ“. Не вземай за два деня.
Вземи за единъ день.
към беседата >>
Някой път във вас такива парашути, като се запалят във вас, от черните братя искат да видят някакъв обект – да хвърлят някаква бомба.
(втори вариант)
Когато оная вечер англичаните пущаха своите ракети с парашут, (някои) казват: „Каква хубава звезда, като пентаграм”, около пет минути осветява цялото място наоколо, да видят на място ли са хвърлили бомбите или не.
Някой път във вас такива парашути, като се запалят във вас, от черните братя искат да видят някакъв обект – да хвърлят някаква бомба.
Сега, през тази седмица, (някои) се събират да се молят.
към втори вариант >>
”Казвам: Много добре ще бъде.
(втори вариант)
Аз ще ви дам няколко правила. Сутринта гледам птичките пеят, гургулиците гугуцат, петлите кукуригат, казват: „Какво ще бъде?
”Казвам: Много добре ще бъде.
Че и те слушат този шум, седят спокойно. Каква ще бъде тази работа? Казвам: Излишно безпокойство. Ако искаш да пътуваш от България за Америка, искаш да пътуваш – качи се на един параход и, (ако) видиш, че плъховете излизат, бягат, на този параход не се качвай. Плъховете знаят.
към втори вариант >>
Сега, през тази седмица, (някои) се събират да се молят.
(втори вариант)
Когато оная вечер англичаните пущаха своите ракети с парашут, (някои) казват: „Каква хубава звезда, като пентаграм”, около пет минути осветява цялото място наоколо, да видят на място ли са хвърлили бомбите или не. Някой път във вас такива парашути, като се запалят във вас, от черните братя искат да видят някакъв обект – да хвърлят някаква бомба.
Сега, през тази седмица, (някои) се събират да се молят.
към втори вариант >>
Че и те слушат този шум, седят спокойно.
(втори вариант)
Аз ще ви дам няколко правила. Сутринта гледам птичките пеят, гургулиците гугуцат, петлите кукуригат, казват: „Какво ще бъде? ”Казвам: Много добре ще бъде.
Че и те слушат този шум, седят спокойно.
Каква ще бъде тази работа? Казвам: Излишно безпокойство. Ако искаш да пътуваш от България за Америка, искаш да пътуваш – качи се на един параход и, (ако) видиш, че плъховете излизат, бягат, на този параход не се качвай. Плъховете знаят. Видиш ли някой параход като дойде, (че) плъховете влизат в парахода – влез и ти.
към втори вариант >>
Като се даде тревога, как ще се молят, кажете?
(втори вариант)
Като се даде тревога, как ще се молят, кажете?
Преди години във варна през тази, страстната седмица стана един случай. Казал някой, че станало земетресение, както били събрани в градската църква “Св.Никола”, но се затварят вратите и 19 души били смачкани отдолу. Като се натрупали всичките хора, не могат да излязат. 19 души умряха. Като казали, че има земетресение, всички бягат, да не би да се събори църквата.
към втори вариант >>
Каква ще бъде тази работа?
(втори вариант)
Аз ще ви дам няколко правила. Сутринта гледам птичките пеят, гургулиците гугуцат, петлите кукуригат, казват: „Какво ще бъде? ”Казвам: Много добре ще бъде. Че и те слушат този шум, седят спокойно.
Каква ще бъде тази работа?
Казвам: Излишно безпокойство. Ако искаш да пътуваш от България за Америка, искаш да пътуваш – качи се на един параход и, (ако) видиш, че плъховете излизат, бягат, на този параход не се качвай. Плъховете знаят. Видиш ли някой параход като дойде, (че) плъховете влизат в парахода – влез и ти. Дето влизат плъховете, влез и ти.
към втори вариант >>
Преди години във варна през тази, страстната седмица стана един случай.
(втори вариант)
Като се даде тревога, как ще се молят, кажете?
Преди години във варна през тази, страстната седмица стана един случай.
Казал някой, че станало земетресение, както били събрани в градската църква “Св.Никола”, но се затварят вратите и 19 души били смачкани отдолу. Като се натрупали всичките хора, не могат да излязат. 19 души умряха. Като казали, че има земетресение, всички бягат, да не би да се събори църквата. После имаше 10 ковчези.
към втори вариант >>
Казвам: Излишно безпокойство.
(втори вариант)
Аз ще ви дам няколко правила. Сутринта гледам птичките пеят, гургулиците гугуцат, петлите кукуригат, казват: „Какво ще бъде? ”Казвам: Много добре ще бъде. Че и те слушат този шум, седят спокойно. Каква ще бъде тази работа?
Казвам: Излишно безпокойство.
Ако искаш да пътуваш от България за Америка, искаш да пътуваш – качи се на един параход и, (ако) видиш, че плъховете излизат, бягат, на този параход не се качвай. Плъховете знаят. Видиш ли някой параход като дойде, (че) плъховете влизат в парахода – влез и ти. Дето влизат плъховете, влез и ти. Дето излизат плъховете, излез и ти.
към втори вариант >>
Казал някой, че станало земетресение, както били събрани в градската църква “Св.Никола”, но се затварят вратите и 19 души били смачкани отдолу.
(втори вариант)
Като се даде тревога, как ще се молят, кажете? Преди години във варна през тази, страстната седмица стана един случай.
Казал някой, че станало земетресение, както били събрани в градската църква “Св.Никола”, но се затварят вратите и 19 души били смачкани отдолу.
Като се натрупали всичките хора, не могат да излязат. 19 души умряха. Като казали, че има земетресение, всички бягат, да не би да се събори църквата. После имаше 10 ковчези. През тази седмица стана това.
към втори вариант >>
Ако искаш да пътуваш от България за Америка, искаш да пътуваш – качи се на един параход и, (ако) видиш, че плъховете излизат, бягат, на този параход не се качвай.
(втори вариант)
Сутринта гледам птичките пеят, гургулиците гугуцат, петлите кукуригат, казват: „Какво ще бъде? ”Казвам: Много добре ще бъде. Че и те слушат този шум, седят спокойно. Каква ще бъде тази работа? Казвам: Излишно безпокойство.
Ако искаш да пътуваш от България за Америка, искаш да пътуваш – качи се на един параход и, (ако) видиш, че плъховете излизат, бягат, на този параход не се качвай.
Плъховете знаят. Видиш ли някой параход като дойде, (че) плъховете влизат в парахода – влез и ти. Дето влизат плъховете, влез и ти. Дето излизат плъховете, излез и ти. Ти ще кажеш: ”Аз ще слушам сега един плъх”.
към втори вариант >>
Като се натрупали всичките хора, не могат да излязат.
(втори вариант)
Като се даде тревога, как ще се молят, кажете? Преди години във варна през тази, страстната седмица стана един случай. Казал някой, че станало земетресение, както били събрани в градската църква “Св.Никола”, но се затварят вратите и 19 души били смачкани отдолу.
Като се натрупали всичките хора, не могат да излязат.
19 души умряха. Като казали, че има земетресение, всички бягат, да не би да се събори църквата. После имаше 10 ковчези. През тази седмица стана това. Казвам: Молиш се, дойде една тревога, какво ще правиш?
към втори вариант >>
Плъховете знаят.
(втори вариант)
”Казвам: Много добре ще бъде. Че и те слушат този шум, седят спокойно. Каква ще бъде тази работа? Казвам: Излишно безпокойство. Ако искаш да пътуваш от България за Америка, искаш да пътуваш – качи се на един параход и, (ако) видиш, че плъховете излизат, бягат, на този параход не се качвай.
Плъховете знаят.
Видиш ли някой параход като дойде, (че) плъховете влизат в парахода – влез и ти. Дето влизат плъховете, влез и ти. Дето излизат плъховете, излез и ти. Ти ще кажеш: ”Аз ще слушам сега един плъх”. Дето бяга плъха, бягай и ти.
към втори вариант >>
19 души умряха.
(втори вариант)
Като се даде тревога, как ще се молят, кажете? Преди години във варна през тази, страстната седмица стана един случай. Казал някой, че станало земетресение, както били събрани в градската църква “Св.Никола”, но се затварят вратите и 19 души били смачкани отдолу. Като се натрупали всичките хора, не могат да излязат.
19 души умряха.
Като казали, че има земетресение, всички бягат, да не би да се събори църквата. После имаше 10 ковчези. През тази седмица стана това. Казвам: Молиш се, дойде една тревога, какво ще правиш? Вие досега сте имали вътрешни тревоги.
към втори вариант >>
Видиш ли някой параход като дойде, (че) плъховете влизат в парахода – влез и ти.
(втори вариант)
Че и те слушат този шум, седят спокойно. Каква ще бъде тази работа? Казвам: Излишно безпокойство. Ако искаш да пътуваш от България за Америка, искаш да пътуваш – качи се на един параход и, (ако) видиш, че плъховете излизат, бягат, на този параход не се качвай. Плъховете знаят.
Видиш ли някой параход като дойде, (че) плъховете влизат в парахода – влез и ти.
Дето влизат плъховете, влез и ти. Дето излизат плъховете, излез и ти. Ти ще кажеш: ”Аз ще слушам сега един плъх”. Дето бяга плъха, бягай и ти. Там дето влиза плъха да се крие, влез и ти.
към втори вариант >>
Като казали, че има земетресение, всички бягат, да не би да се събори църквата.
(втори вариант)
Като се даде тревога, как ще се молят, кажете? Преди години във варна през тази, страстната седмица стана един случай. Казал някой, че станало земетресение, както били събрани в градската църква “Св.Никола”, но се затварят вратите и 19 души били смачкани отдолу. Като се натрупали всичките хора, не могат да излязат. 19 души умряха.
Като казали, че има земетресение, всички бягат, да не би да се събори църквата.
После имаше 10 ковчези. През тази седмица стана това. Казвам: Молиш се, дойде една тревога, какво ще правиш? Вие досега сте имали вътрешни тревоги. На какво се дължат?
към втори вариант >>
Дето влизат плъховете, влез и ти.
(втори вариант)
Каква ще бъде тази работа? Казвам: Излишно безпокойство. Ако искаш да пътуваш от България за Америка, искаш да пътуваш – качи се на един параход и, (ако) видиш, че плъховете излизат, бягат, на този параход не се качвай. Плъховете знаят. Видиш ли някой параход като дойде, (че) плъховете влизат в парахода – влез и ти.
Дето влизат плъховете, влез и ти.
Дето излизат плъховете, излез и ти. Ти ще кажеш: ”Аз ще слушам сега един плъх”. Дето бяга плъха, бягай и ти. Там дето влиза плъха да се крие, влез и ти. Аз ще ви преведа примера, когато стана земетресението в Търново.
към втори вариант >>
После имаше 10 ковчези.
(втори вариант)
Преди години във варна през тази, страстната седмица стана един случай. Казал някой, че станало земетресение, както били събрани в градската църква “Св.Никола”, но се затварят вратите и 19 души били смачкани отдолу. Като се натрупали всичките хора, не могат да излязат. 19 души умряха. Като казали, че има земетресение, всички бягат, да не би да се събори църквата.
После имаше 10 ковчези.
През тази седмица стана това. Казвам: Молиш се, дойде една тревога, какво ще правиш? Вие досега сте имали вътрешни тревоги. На какво се дължат? Имате една вътрешна тревога – същото нещо е.
към втори вариант >>
Дето излизат плъховете, излез и ти.
(втори вариант)
Казвам: Излишно безпокойство. Ако искаш да пътуваш от България за Америка, искаш да пътуваш – качи се на един параход и, (ако) видиш, че плъховете излизат, бягат, на този параход не се качвай. Плъховете знаят. Видиш ли някой параход като дойде, (че) плъховете влизат в парахода – влез и ти. Дето влизат плъховете, влез и ти.
Дето излизат плъховете, излез и ти.
Ти ще кажеш: ”Аз ще слушам сега един плъх”. Дето бяга плъха, бягай и ти. Там дето влиза плъха да се крие, влез и ти. Аз ще ви преведа примера, когато стана земетресението в Търново. Казвам да ида, да видя приятелите там.
към втори вариант >>
През тази седмица стана това.
(втори вариант)
Казал някой, че станало земетресение, както били събрани в градската църква “Св.Никола”, но се затварят вратите и 19 души били смачкани отдолу. Като се натрупали всичките хора, не могат да излязат. 19 души умряха. Като казали, че има земетресение, всички бягат, да не би да се събори църквата. После имаше 10 ковчези.
През тази седмица стана това.
Казвам: Молиш се, дойде една тревога, какво ще правиш? Вие досега сте имали вътрешни тревоги. На какво се дължат? Имате една вътрешна тревога – същото нещо е. Трябва да бъдете свързани с Бога.
към втори вариант >>
Ти ще кажеш: ”Аз ще слушам сега един плъх”.
(втори вариант)
Ако искаш да пътуваш от България за Америка, искаш да пътуваш – качи се на един параход и, (ако) видиш, че плъховете излизат, бягат, на този параход не се качвай. Плъховете знаят. Видиш ли някой параход като дойде, (че) плъховете влизат в парахода – влез и ти. Дето влизат плъховете, влез и ти. Дето излизат плъховете, излез и ти.
Ти ще кажеш: ”Аз ще слушам сега един плъх”.
Дето бяга плъха, бягай и ти. Там дето влиза плъха да се крие, влез и ти. Аз ще ви преведа примера, когато стана земетресението в Търново. Казвам да ида, да видя приятелите там. Още като влизам в града, виждам една човешка атмосфера.
към втори вариант >>
Казвам: Молиш се, дойде една тревога, какво ще правиш?
(втори вариант)
Като се натрупали всичките хора, не могат да излязат. 19 души умряха. Като казали, че има земетресение, всички бягат, да не би да се събори църквата. После имаше 10 ковчези. През тази седмица стана това.
Казвам: Молиш се, дойде една тревога, какво ще правиш?
Вие досега сте имали вътрешни тревоги. На какво се дължат? Имате една вътрешна тревога – същото нещо е. Трябва да бъдете свързани с Бога. Какво ще стане?
към втори вариант >>
Дето бяга плъха, бягай и ти.
(втори вариант)
Плъховете знаят. Видиш ли някой параход като дойде, (че) плъховете влизат в парахода – влез и ти. Дето влизат плъховете, влез и ти. Дето излизат плъховете, излез и ти. Ти ще кажеш: ”Аз ще слушам сега един плъх”.
Дето бяга плъха, бягай и ти.
Там дето влиза плъха да се крие, влез и ти. Аз ще ви преведа примера, когато стана земетресението в Търново. Казвам да ида, да видя приятелите там. Още като влизам в града, виждам една човешка атмосфера. Виждам също, че кучетата лаят, петлите кукуригат, всички птички пеят.
към втори вариант >>
Вие досега сте имали вътрешни тревоги.
(втори вариант)
19 души умряха. Като казали, че има земетресение, всички бягат, да не би да се събори църквата. После имаше 10 ковчези. През тази седмица стана това. Казвам: Молиш се, дойде една тревога, какво ще правиш?
Вие досега сте имали вътрешни тревоги.
На какво се дължат? Имате една вътрешна тревога – същото нещо е. Трябва да бъдете свързани с Бога. Какво ще стане? Ще стане туй, което никога не е ставало.
към втори вариант >>
Там дето влиза плъха да се крие, влез и ти.
(втори вариант)
Видиш ли някой параход като дойде, (че) плъховете влизат в парахода – влез и ти. Дето влизат плъховете, влез и ти. Дето излизат плъховете, излез и ти. Ти ще кажеш: ”Аз ще слушам сега един плъх”. Дето бяга плъха, бягай и ти.
Там дето влиза плъха да се крие, влез и ти.
Аз ще ви преведа примера, когато стана земетресението в Търново. Казвам да ида, да видя приятелите там. Още като влизам в града, виждам една човешка атмосфера. Виждам също, че кучетата лаят, петлите кукуригат, всички птички пеят. Като влизам в Търново, пророци – колкото искаш.
към втори вариант >>
На какво се дължат?
(втори вариант)
Като казали, че има земетресение, всички бягат, да не би да се събори църквата. После имаше 10 ковчези. През тази седмица стана това. Казвам: Молиш се, дойде една тревога, какво ще правиш? Вие досега сте имали вътрешни тревоги.
На какво се дължат?
Имате една вътрешна тревога – същото нещо е. Трябва да бъдете свързани с Бога. Какво ще стане? Ще стане туй, което никога не е ставало. Какво ще стане със змията, която е облечена със стари дрехи?
към втори вариант >>
Аз ще ви преведа примера, когато стана земетресението в Търново.
(втори вариант)
Дето влизат плъховете, влез и ти. Дето излизат плъховете, излез и ти. Ти ще кажеш: ”Аз ще слушам сега един плъх”. Дето бяга плъха, бягай и ти. Там дето влиза плъха да се крие, влез и ти.
Аз ще ви преведа примера, когато стана земетресението в Търново.
Казвам да ида, да видя приятелите там. Още като влизам в града, виждам една човешка атмосфера. Виждам също, че кучетата лаят, петлите кукуригат, всички птички пеят. Като влизам в Търново, пророци – колкото искаш. Един казал “това ще стане, онова ще стане”, пророкуват.
към втори вариант >>
Имате една вътрешна тревога – същото нещо е.
(втори вариант)
После имаше 10 ковчези. През тази седмица стана това. Казвам: Молиш се, дойде една тревога, какво ще правиш? Вие досега сте имали вътрешни тревоги. На какво се дължат?
Имате една вътрешна тревога – същото нещо е.
Трябва да бъдете свързани с Бога. Какво ще стане? Ще стане туй, което никога не е ставало. Какво ще стане със змията, която е облечена със стари дрехи? Дойде змията на някое тясно място, дрехата я изпуща и остане с новата.
към втори вариант >>
Казвам да ида, да видя приятелите там.
(втори вариант)
Дето излизат плъховете, излез и ти. Ти ще кажеш: ”Аз ще слушам сега един плъх”. Дето бяга плъха, бягай и ти. Там дето влиза плъха да се крие, влез и ти. Аз ще ви преведа примера, когато стана земетресението в Търново.
Казвам да ида, да видя приятелите там.
Още като влизам в града, виждам една човешка атмосфера. Виждам също, че кучетата лаят, петлите кукуригат, всички птички пеят. Като влизам в Търново, пророци – колкото искаш. Един казал “това ще стане, онова ще стане”, пророкуват. Като влизам, всичките на палатки.
към втори вариант >>
Трябва да бъдете свързани с Бога.
(втори вариант)
През тази седмица стана това. Казвам: Молиш се, дойде една тревога, какво ще правиш? Вие досега сте имали вътрешни тревоги. На какво се дължат? Имате една вътрешна тревога – същото нещо е.
Трябва да бъдете свързани с Бога.
Какво ще стане? Ще стане туй, което никога не е ставало. Какво ще стане със змията, която е облечена със стари дрехи? Дойде змията на някое тясно място, дрехата я изпуща и остане с новата. Тя живее според Христовото учение.
към втори вариант >>
Още като влизам в града, виждам една човешка атмосфера.
(втори вариант)
Ти ще кажеш: ”Аз ще слушам сега един плъх”. Дето бяга плъха, бягай и ти. Там дето влиза плъха да се крие, влез и ти. Аз ще ви преведа примера, когато стана земетресението в Търново. Казвам да ида, да видя приятелите там.
Още като влизам в града, виждам една човешка атмосфера.
Виждам също, че кучетата лаят, петлите кукуригат, всички птички пеят. Като влизам в Търново, пророци – колкото искаш. Един казал “това ще стане, онова ще стане”, пророкуват. Като влизам, всичките на палатки. Казва ми една сестра: „Учителю, да влезете в палатката”.
към втори вариант >>
Какво ще стане?
(втори вариант)
Казвам: Молиш се, дойде една тревога, какво ще правиш? Вие досега сте имали вътрешни тревоги. На какво се дължат? Имате една вътрешна тревога – същото нещо е. Трябва да бъдете свързани с Бога.
Какво ще стане?
Ще стане туй, което никога не е ставало. Какво ще стане със змията, която е облечена със стари дрехи? Дойде змията на някое тясно място, дрехата я изпуща и остане с новата. Тя живее според Христовото учение. Който има две дрехи, едната да даде.
към втори вариант >>
Виждам също, че кучетата лаят, петлите кукуригат, всички птички пеят.
(втори вариант)
Дето бяга плъха, бягай и ти. Там дето влиза плъха да се крие, влез и ти. Аз ще ви преведа примера, когато стана земетресението в Търново. Казвам да ида, да видя приятелите там. Още като влизам в града, виждам една човешка атмосфера.
Виждам също, че кучетата лаят, петлите кукуригат, всички птички пеят.
Като влизам в Търново, пророци – колкото искаш. Един казал “това ще стане, онова ще стане”, пророкуват. Като влизам, всичките на палатки. Казва ми една сестра: „Учителю, да влезете в палатката”. Казвам: Турете ми в къщи леглото.
към втори вариант >>
Ще стане туй, което никога не е ставало.
(втори вариант)
Вие досега сте имали вътрешни тревоги. На какво се дължат? Имате една вътрешна тревога – същото нещо е. Трябва да бъдете свързани с Бога. Какво ще стане?
Ще стане туй, което никога не е ставало.
Какво ще стане със змията, която е облечена със стари дрехи? Дойде змията на някое тясно място, дрехата я изпуща и остане с новата. Тя живее според Христовото учение. Който има две дрехи, едната да даде. Змията казва: „Постъпвам според това учение”.
към втори вариант >>
Като влизам в Търново, пророци – колкото искаш.
(втори вариант)
Там дето влиза плъха да се крие, влез и ти. Аз ще ви преведа примера, когато стана земетресението в Търново. Казвам да ида, да видя приятелите там. Още като влизам в града, виждам една човешка атмосфера. Виждам също, че кучетата лаят, петлите кукуригат, всички птички пеят.
Като влизам в Търново, пророци – колкото искаш.
Един казал “това ще стане, онова ще стане”, пророкуват. Като влизам, всичките на палатки. Казва ми една сестра: „Учителю, да влезете в палатката”. Казвам: Турете ми в къщи леглото. – „Ще се събори къщата, предсказват тук”.
към втори вариант >>
Какво ще стане със змията, която е облечена със стари дрехи?
(втори вариант)
На какво се дължат? Имате една вътрешна тревога – същото нещо е. Трябва да бъдете свързани с Бога. Какво ще стане? Ще стане туй, което никога не е ставало.
Какво ще стане със змията, която е облечена със стари дрехи?
Дойде змията на някое тясно място, дрехата я изпуща и остане с новата. Тя живее според Христовото учение. Който има две дрехи, едната да даде. Змията казва: „Постъпвам според това учение”. Отдолу новата се е образувала.
към втори вариант >>
Един казал “това ще стане, онова ще стане”, пророкуват.
(втори вариант)
Аз ще ви преведа примера, когато стана земетресението в Търново. Казвам да ида, да видя приятелите там. Още като влизам в града, виждам една човешка атмосфера. Виждам също, че кучетата лаят, петлите кукуригат, всички птички пеят. Като влизам в Търново, пророци – колкото искаш.
Един казал “това ще стане, онова ще стане”, пророкуват.
Като влизам, всичките на палатки. Казва ми една сестра: „Учителю, да влезете в палатката”. Казвам: Турете ми в къщи леглото. – „Ще се събори къщата, предсказват тук”. Казвам: Аз като влязох, два вида пророци видях.
към втори вариант >>
Дойде змията на някое тясно място, дрехата я изпуща и остане с новата.
(втори вариант)
Имате една вътрешна тревога – същото нещо е. Трябва да бъдете свързани с Бога. Какво ще стане? Ще стане туй, което никога не е ставало. Какво ще стане със змията, която е облечена със стари дрехи?
Дойде змията на някое тясно място, дрехата я изпуща и остане с новата.
Тя живее според Христовото учение. Който има две дрехи, едната да даде. Змията казва: „Постъпвам според това учение”. Отдолу новата се е образувала. Като дойде – старата змийска дреха, с която била облечена, цялата се изхлузва.
към втори вариант >>
Като влизам, всичките на палатки.
(втори вариант)
Казвам да ида, да видя приятелите там. Още като влизам в града, виждам една човешка атмосфера. Виждам също, че кучетата лаят, петлите кукуригат, всички птички пеят. Като влизам в Търново, пророци – колкото искаш. Един казал “това ще стане, онова ще стане”, пророкуват.
Като влизам, всичките на палатки.
Казва ми една сестра: „Учителю, да влезете в палатката”. Казвам: Турете ми в къщи леглото. – „Ще се събори къщата, предсказват тук”. Казвам: Аз като влязох, два вида пророци видях. Каквото казват първите, всичко ще бъде.
към втори вариант >>
Тя живее според Христовото учение.
(втори вариант)
Трябва да бъдете свързани с Бога. Какво ще стане? Ще стане туй, което никога не е ставало. Какво ще стане със змията, която е облечена със стари дрехи? Дойде змията на някое тясно място, дрехата я изпуща и остане с новата.
Тя живее според Христовото учение.
Който има две дрехи, едната да даде. Змията казва: „Постъпвам според това учение”. Отдолу новата се е образувала. Като дойде – старата змийска дреха, с която била облечена, цялата се изхлузва. Мнозина намират тия дрехи и с нея обличат бастунчета.
към втори вариант >>
Казва ми една сестра: „Учителю, да влезете в палатката”.
(втори вариант)
Още като влизам в града, виждам една човешка атмосфера. Виждам също, че кучетата лаят, петлите кукуригат, всички птички пеят. Като влизам в Търново, пророци – колкото искаш. Един казал “това ще стане, онова ще стане”, пророкуват. Като влизам, всичките на палатки.
Казва ми една сестра: „Учителю, да влезете в палатката”.
Казвам: Турете ми в къщи леглото. – „Ще се събори къщата, предсказват тук”. Казвам: Аз като влязох, два вида пророци видях. Каквото казват първите, всичко ще бъде. Те казват: „Каквото беше – мина”.
към втори вариант >>
Който има две дрехи, едната да даде.
(втори вариант)
Какво ще стане? Ще стане туй, което никога не е ставало. Какво ще стане със змията, която е облечена със стари дрехи? Дойде змията на някое тясно място, дрехата я изпуща и остане с новата. Тя живее според Христовото учение.
Който има две дрехи, едната да даде.
Змията казва: „Постъпвам според това учение”. Отдолу новата се е образувала. Като дойде – старата змийска дреха, с която била облечена, цялата се изхлузва. Мнозина намират тия дрехи и с нея обличат бастунчета. Казвам: Сега трябва да се съблечем от разните стари навици, стари мисли.
към втори вариант >>
Казвам: Турете ми в къщи леглото.
(втори вариант)
Виждам също, че кучетата лаят, петлите кукуригат, всички птички пеят. Като влизам в Търново, пророци – колкото искаш. Един казал “това ще стане, онова ще стане”, пророкуват. Като влизам, всичките на палатки. Казва ми една сестра: „Учителю, да влезете в палатката”.
Казвам: Турете ми в къщи леглото.
– „Ще се събори къщата, предсказват тук”. Казвам: Аз като влязох, два вида пророци видях. Каквото казват първите, всичко ще бъде. Те казват: „Каквото беше – мина”. Другите, които се изплашили, казват, че ще потъне Търново, ще се разруши.
към втори вариант >>
Змията казва: „Постъпвам според това учение”.
(втори вариант)
Ще стане туй, което никога не е ставало. Какво ще стане със змията, която е облечена със стари дрехи? Дойде змията на някое тясно място, дрехата я изпуща и остане с новата. Тя живее според Христовото учение. Който има две дрехи, едната да даде.
Змията казва: „Постъпвам според това учение”.
Отдолу новата се е образувала. Като дойде – старата змийска дреха, с която била облечена, цялата се изхлузва. Мнозина намират тия дрехи и с нея обличат бастунчета. Казвам: Сега трябва да се съблечем от разните стари навици, стари мисли. Какво ще стане?
към втори вариант >>
– „Ще се събори къщата, предсказват тук”.
(втори вариант)
Като влизам в Търново, пророци – колкото искаш. Един казал “това ще стане, онова ще стане”, пророкуват. Като влизам, всичките на палатки. Казва ми една сестра: „Учителю, да влезете в палатката”. Казвам: Турете ми в къщи леглото.
– „Ще се събори къщата, предсказват тук”.
Казвам: Аз като влязох, два вида пророци видях. Каквото казват първите, всичко ще бъде. Те казват: „Каквото беше – мина”. Другите, които се изплашили, казват, че ще потъне Търново, ще се разруши. Казвам: То е минало вече.
към втори вариант >>
Отдолу новата се е образувала.
(втори вариант)
Какво ще стане със змията, която е облечена със стари дрехи? Дойде змията на някое тясно място, дрехата я изпуща и остане с новата. Тя живее според Христовото учение. Който има две дрехи, едната да даде. Змията казва: „Постъпвам според това учение”.
Отдолу новата се е образувала.
Като дойде – старата змийска дреха, с която била облечена, цялата се изхлузва. Мнозина намират тия дрехи и с нея обличат бастунчета. Казвам: Сега трябва да се съблечем от разните стари навици, стари мисли. Какво ще стане? Какво ще стане?
към втори вариант >>
Казвам: Аз като влязох, два вида пророци видях.
(втори вариант)
Един казал “това ще стане, онова ще стане”, пророкуват. Като влизам, всичките на палатки. Казва ми една сестра: „Учителю, да влезете в палатката”. Казвам: Турете ми в къщи леглото. – „Ще се събори къщата, предсказват тук”.
Казвам: Аз като влязох, два вида пророци видях.
Каквото казват първите, всичко ще бъде. Те казват: „Каквото беше – мина”. Другите, които се изплашили, казват, че ще потъне Търново, ще се разруши. Казвам: То е минало вече. Казва Писанието: “Като видите всичко онова, което става, да знаете, че е наближил часът на вашето избавление”.
към втори вариант >>
Като дойде – старата змийска дреха, с която била облечена, цялата се изхлузва.
(втори вариант)
Дойде змията на някое тясно място, дрехата я изпуща и остане с новата. Тя живее според Христовото учение. Който има две дрехи, едната да даде. Змията казва: „Постъпвам според това учение”. Отдолу новата се е образувала.
Като дойде – старата змийска дреха, с която била облечена, цялата се изхлузва.
Мнозина намират тия дрехи и с нея обличат бастунчета. Казвам: Сега трябва да се съблечем от разните стари навици, стари мисли. Какво ще стане? Какво ще стане? Христос казва: “Ако те съблазни окото ти, извади го”.
към втори вариант >>
Каквото казват първите, всичко ще бъде.
(втори вариант)
Като влизам, всичките на палатки. Казва ми една сестра: „Учителю, да влезете в палатката”. Казвам: Турете ми в къщи леглото. – „Ще се събори къщата, предсказват тук”. Казвам: Аз като влязох, два вида пророци видях.
Каквото казват първите, всичко ще бъде.
Те казват: „Каквото беше – мина”. Другите, които се изплашили, казват, че ще потъне Търново, ще се разруши. Казвам: То е минало вече. Казва Писанието: “Като видите всичко онова, което става, да знаете, че е наближил часът на вашето избавление”. То е вътрешна светлина.
към втори вариант >>
Мнозина намират тия дрехи и с нея обличат бастунчета.
(втори вариант)
Тя живее според Христовото учение. Който има две дрехи, едната да даде. Змията казва: „Постъпвам според това учение”. Отдолу новата се е образувала. Като дойде – старата змийска дреха, с която била облечена, цялата се изхлузва.
Мнозина намират тия дрехи и с нея обличат бастунчета.
Казвам: Сега трябва да се съблечем от разните стари навици, стари мисли. Какво ще стане? Какво ще стане? Христос казва: “Ако те съблазни окото ти, извади го”. Как да си извади окото?
към втори вариант >>
Те казват: „Каквото беше – мина”.
(втори вариант)
Казва ми една сестра: „Учителю, да влезете в палатката”. Казвам: Турете ми в къщи леглото. – „Ще се събори къщата, предсказват тук”. Казвам: Аз като влязох, два вида пророци видях. Каквото казват първите, всичко ще бъде.
Те казват: „Каквото беше – мина”.
Другите, които се изплашили, казват, че ще потъне Търново, ще се разруши. Казвам: То е минало вече. Казва Писанието: “Като видите всичко онова, което става, да знаете, че е наближил часът на вашето избавление”. То е вътрешна светлина. Бог се проявява.
към втори вариант >>
Казвам: Сега трябва да се съблечем от разните стари навици, стари мисли.
(втори вариант)
Който има две дрехи, едната да даде. Змията казва: „Постъпвам според това учение”. Отдолу новата се е образувала. Като дойде – старата змийска дреха, с която била облечена, цялата се изхлузва. Мнозина намират тия дрехи и с нея обличат бастунчета.
Казвам: Сега трябва да се съблечем от разните стари навици, стари мисли.
Какво ще стане? Какво ще стане? Христос казва: “Ако те съблазни окото ти, извади го”. Как да си извади окото? Ами ако сега, както е война, ако ти извадят окото, някое парче от засада те удари и ти извади окото?
към втори вариант >>
Другите, които се изплашили, казват, че ще потъне Търново, ще се разруши.
(втори вариант)
Казвам: Турете ми в къщи леглото. – „Ще се събори къщата, предсказват тук”. Казвам: Аз като влязох, два вида пророци видях. Каквото казват първите, всичко ще бъде. Те казват: „Каквото беше – мина”.
Другите, които се изплашили, казват, че ще потъне Търново, ще се разруши.
Казвам: То е минало вече. Казва Писанието: “Като видите всичко онова, което става, да знаете, че е наближил часът на вашето избавление”. То е вътрешна светлина. Бог се проявява. Ние сме като своенравни деца, искаме да си уредим живота, тъй както Бог не иска.
към втори вариант >>
Какво ще стане?
(втори вариант)
Змията казва: „Постъпвам според това учение”. Отдолу новата се е образувала. Като дойде – старата змийска дреха, с която била облечена, цялата се изхлузва. Мнозина намират тия дрехи и с нея обличат бастунчета. Казвам: Сега трябва да се съблечем от разните стари навици, стари мисли.
Какво ще стане?
Какво ще стане? Христос казва: “Ако те съблазни окото ти, извади го”. Как да си извади окото? Ами ако сега, както е война, ако ти извадят окото, някое парче от засада те удари и ти извади окото? Един германски офицер така му извадили сега, във войната, окото и той благодари, че не са двете.
към втори вариант >>
Казвам: То е минало вече.
(втори вариант)
– „Ще се събори къщата, предсказват тук”. Казвам: Аз като влязох, два вида пророци видях. Каквото казват първите, всичко ще бъде. Те казват: „Каквото беше – мина”. Другите, които се изплашили, казват, че ще потъне Търново, ще се разруши.
Казвам: То е минало вече.
Казва Писанието: “Като видите всичко онова, което става, да знаете, че е наближил часът на вашето избавление”. То е вътрешна светлина. Бог се проявява. Ние сме като своенравни деца, искаме да си уредим живота, тъй както Бог не иска. Бог ни е пратил и е предвидил всички да станем умни, да станем добри и да станем силни.
към втори вариант >>
Какво ще стане?
(втори вариант)
Отдолу новата се е образувала. Като дойде – старата змийска дреха, с която била облечена, цялата се изхлузва. Мнозина намират тия дрехи и с нея обличат бастунчета. Казвам: Сега трябва да се съблечем от разните стари навици, стари мисли. Какво ще стане?
Какво ще стане?
Христос казва: “Ако те съблазни окото ти, извади го”. Как да си извади окото? Ами ако сега, както е война, ако ти извадят окото, някое парче от засада те удари и ти извади окото? Един германски офицер така му извадили сега, във войната, окото и той благодари, че не са двете. Като те удари едно парче и ти извади окото, какво ще правиш?
към втори вариант >>
Казва Писанието: “Като видите всичко онова, което става, да знаете, че е наближил часът на вашето избавление”.
(втори вариант)
Казвам: Аз като влязох, два вида пророци видях. Каквото казват първите, всичко ще бъде. Те казват: „Каквото беше – мина”. Другите, които се изплашили, казват, че ще потъне Търново, ще се разруши. Казвам: То е минало вече.
Казва Писанието: “Като видите всичко онова, което става, да знаете, че е наближил часът на вашето избавление”.
То е вътрешна светлина. Бог се проявява. Ние сме като своенравни деца, искаме да си уредим живота, тъй както Бог не иска. Бог ни е пратил и е предвидил всички да станем умни, да станем добри и да станем силни. Затова ни е пратил на земята.
към втори вариант >>
Христос казва: “Ако те съблазни окото ти, извади го”.
(втори вариант)
Като дойде – старата змийска дреха, с която била облечена, цялата се изхлузва. Мнозина намират тия дрехи и с нея обличат бастунчета. Казвам: Сега трябва да се съблечем от разните стари навици, стари мисли. Какво ще стане? Какво ще стане?
Христос казва: “Ако те съблазни окото ти, извади го”.
Как да си извади окото? Ами ако сега, както е война, ако ти извадят окото, някое парче от засада те удари и ти извади окото? Един германски офицер така му извадили сега, във войната, окото и той благодари, че не са двете. Като те удари едно парче и ти извади окото, какво ще правиш? Сега мнозина от вас имате по две очи и сте недоволни пак.
към втори вариант >>
То е вътрешна светлина.
(втори вариант)
Каквото казват първите, всичко ще бъде. Те казват: „Каквото беше – мина”. Другите, които се изплашили, казват, че ще потъне Търново, ще се разруши. Казвам: То е минало вече. Казва Писанието: “Като видите всичко онова, което става, да знаете, че е наближил часът на вашето избавление”.
То е вътрешна светлина.
Бог се проявява. Ние сме като своенравни деца, искаме да си уредим живота, тъй както Бог не иска. Бог ни е пратил и е предвидил всички да станем умни, да станем добри и да станем силни. Затова ни е пратил на земята. Слабите седят и казват: „Елате да си поживеем”.
към втори вариант >>
Как да си извади окото?
(втори вариант)
Мнозина намират тия дрехи и с нея обличат бастунчета. Казвам: Сега трябва да се съблечем от разните стари навици, стари мисли. Какво ще стане? Какво ще стане? Христос казва: “Ако те съблазни окото ти, извади го”.
Как да си извади окото?
Ами ако сега, както е война, ако ти извадят окото, някое парче от засада те удари и ти извади окото? Един германски офицер така му извадили сега, във войната, окото и той благодари, че не са двете. Като те удари едно парче и ти извади окото, какво ще правиш? Сега мнозина от вас имате по две очи и сте недоволни пак. Онзи с едно око останал и пак е доволен, благодарен.
към втори вариант >>
Бог се проявява.
(втори вариант)
Те казват: „Каквото беше – мина”. Другите, които се изплашили, казват, че ще потъне Търново, ще се разруши. Казвам: То е минало вече. Казва Писанието: “Като видите всичко онова, което става, да знаете, че е наближил часът на вашето избавление”. То е вътрешна светлина.
Бог се проявява.
Ние сме като своенравни деца, искаме да си уредим живота, тъй както Бог не иска. Бог ни е пратил и е предвидил всички да станем умни, да станем добри и да станем силни. Затова ни е пратил на земята. Слабите седят и казват: „Елате да си поживеем”. Какво ще поживеем?
към втори вариант >>
Ами ако сега, както е война, ако ти извадят окото, някое парче от засада те удари и ти извади окото?
(втори вариант)
Казвам: Сега трябва да се съблечем от разните стари навици, стари мисли. Какво ще стане? Какво ще стане? Христос казва: “Ако те съблазни окото ти, извади го”. Как да си извади окото?
Ами ако сега, както е война, ако ти извадят окото, някое парче от засада те удари и ти извади окото?
Един германски офицер така му извадили сега, във войната, окото и той благодари, че не са двете. Като те удари едно парче и ти извади окото, какво ще правиш? Сега мнозина от вас имате по две очи и сте недоволни пак. Онзи с едно око останал и пак е доволен, благодарен. Казва, (че) пак ще иде да се бие с Германия (срещу) англичаните.
към втори вариант >>
Ние сме като своенравни деца, искаме да си уредим живота, тъй както Бог не иска.
(втори вариант)
Другите, които се изплашили, казват, че ще потъне Търново, ще се разруши. Казвам: То е минало вече. Казва Писанието: “Като видите всичко онова, което става, да знаете, че е наближил часът на вашето избавление”. То е вътрешна светлина. Бог се проявява.
Ние сме като своенравни деца, искаме да си уредим живота, тъй както Бог не иска.
Бог ни е пратил и е предвидил всички да станем умни, да станем добри и да станем силни. Затова ни е пратил на земята. Слабите седят и казват: „Елате да си поживеем”. Какво ще поживеем? Малко удобства трябват.
към втори вариант >>
Един германски офицер така му извадили сега, във войната, окото и той благодари, че не са двете.
(втори вариант)
Какво ще стане? Какво ще стане? Христос казва: “Ако те съблазни окото ти, извади го”. Как да си извади окото? Ами ако сега, както е война, ако ти извадят окото, някое парче от засада те удари и ти извади окото?
Един германски офицер така му извадили сега, във войната, окото и той благодари, че не са двете.
Като те удари едно парче и ти извади окото, какво ще правиш? Сега мнозина от вас имате по две очи и сте недоволни пак. Онзи с едно око останал и пак е доволен, благодарен. Казва, (че) пак ще иде да се бие с Германия (срещу) англичаните. Превързват крака на едного и той казва: „Бързо да ми превържеш крака, че ще ида да се бия с англичаните”.
към втори вариант >>
Бог ни е пратил и е предвидил всички да станем умни, да станем добри и да станем силни.
(втори вариант)
Казвам: То е минало вече. Казва Писанието: “Като видите всичко онова, което става, да знаете, че е наближил часът на вашето избавление”. То е вътрешна светлина. Бог се проявява. Ние сме като своенравни деца, искаме да си уредим живота, тъй както Бог не иска.
Бог ни е пратил и е предвидил всички да станем умни, да станем добри и да станем силни.
Затова ни е пратил на земята. Слабите седят и казват: „Елате да си поживеем”. Какво ще поживеем? Малко удобства трябват. Какви удобства трябват?
към втори вариант >>
Като те удари едно парче и ти извади окото, какво ще правиш?
(втори вариант)
Какво ще стане? Христос казва: “Ако те съблазни окото ти, извади го”. Как да си извади окото? Ами ако сега, както е война, ако ти извадят окото, някое парче от засада те удари и ти извади окото? Един германски офицер така му извадили сега, във войната, окото и той благодари, че не са двете.
Като те удари едно парче и ти извади окото, какво ще правиш?
Сега мнозина от вас имате по две очи и сте недоволни пак. Онзи с едно око останал и пак е доволен, благодарен. Казва, (че) пак ще иде да се бие с Германия (срещу) англичаните. Превързват крака на едного и той казва: „Бързо да ми превържеш крака, че ще ида да се бия с англичаните”.
към втори вариант >>
Затова ни е пратил на земята.
(втори вариант)
Казва Писанието: “Като видите всичко онова, което става, да знаете, че е наближил часът на вашето избавление”. То е вътрешна светлина. Бог се проявява. Ние сме като своенравни деца, искаме да си уредим живота, тъй както Бог не иска. Бог ни е пратил и е предвидил всички да станем умни, да станем добри и да станем силни.
Затова ни е пратил на земята.
Слабите седят и казват: „Елате да си поживеем”. Какво ще поживеем? Малко удобства трябват. Какви удобства трябват? На войниците какви удобства трябват?
към втори вариант >>
Сега мнозина от вас имате по две очи и сте недоволни пак.
(втори вариант)
Христос казва: “Ако те съблазни окото ти, извади го”. Как да си извади окото? Ами ако сега, както е война, ако ти извадят окото, някое парче от засада те удари и ти извади окото? Един германски офицер така му извадили сега, във войната, окото и той благодари, че не са двете. Като те удари едно парче и ти извади окото, какво ще правиш?
Сега мнозина от вас имате по две очи и сте недоволни пак.
Онзи с едно око останал и пак е доволен, благодарен. Казва, (че) пак ще иде да се бие с Германия (срещу) англичаните. Превързват крака на едного и той казва: „Бързо да ми превържеш крака, че ще ида да се бия с англичаните”.
към втори вариант >>
Слабите седят и казват: „Елате да си поживеем”.
(втори вариант)
То е вътрешна светлина. Бог се проявява. Ние сме като своенравни деца, искаме да си уредим живота, тъй както Бог не иска. Бог ни е пратил и е предвидил всички да станем умни, да станем добри и да станем силни. Затова ни е пратил на земята.
Слабите седят и казват: „Елате да си поживеем”.
Какво ще поживеем? Малко удобства трябват. Какви удобства трябват? На войниците какви удобства трябват? Раницата на гърба, оръжието на рамо, тръгне.
към втори вариант >>
Онзи с едно око останал и пак е доволен, благодарен.
(втори вариант)
Как да си извади окото? Ами ако сега, както е война, ако ти извадят окото, някое парче от засада те удари и ти извади окото? Един германски офицер така му извадили сега, във войната, окото и той благодари, че не са двете. Като те удари едно парче и ти извади окото, какво ще правиш? Сега мнозина от вас имате по две очи и сте недоволни пак.
Онзи с едно око останал и пак е доволен, благодарен.
Казва, (че) пак ще иде да се бие с Германия (срещу) англичаните. Превързват крака на едного и той казва: „Бързо да ми превържеш крака, че ще ида да се бия с англичаните”.
към втори вариант >>
Какво ще поживеем?
(втори вариант)
Бог се проявява. Ние сме като своенравни деца, искаме да си уредим живота, тъй както Бог не иска. Бог ни е пратил и е предвидил всички да станем умни, да станем добри и да станем силни. Затова ни е пратил на земята. Слабите седят и казват: „Елате да си поживеем”.
Какво ще поживеем?
Малко удобства трябват. Какви удобства трябват? На войниците какви удобства трябват? Раницата на гърба, оръжието на рамо, тръгне. Не може да се противи.
към втори вариант >>
Казва, (че) пак ще иде да се бие с Германия (срещу) англичаните.
(втори вариант)
Ами ако сега, както е война, ако ти извадят окото, някое парче от засада те удари и ти извади окото? Един германски офицер така му извадили сега, във войната, окото и той благодари, че не са двете. Като те удари едно парче и ти извади окото, какво ще правиш? Сега мнозина от вас имате по две очи и сте недоволни пак. Онзи с едно око останал и пак е доволен, благодарен.
Казва, (че) пак ще иде да се бие с Германия (срещу) англичаните.
Превързват крака на едного и той казва: „Бързо да ми превържеш крака, че ще ида да се бия с англичаните”.
към втори вариант >>
Малко удобства трябват.
(втори вариант)
Ние сме като своенравни деца, искаме да си уредим живота, тъй както Бог не иска. Бог ни е пратил и е предвидил всички да станем умни, да станем добри и да станем силни. Затова ни е пратил на земята. Слабите седят и казват: „Елате да си поживеем”. Какво ще поживеем?
Малко удобства трябват.
Какви удобства трябват? На войниците какви удобства трябват? Раницата на гърба, оръжието на рамо, тръгне. Не може да се противи. Как ще се противи?
към втори вариант >>
Превързват крака на едного и той казва: „Бързо да ми превържеш крака, че ще ида да се бия с англичаните”.
(втори вариант)
Един германски офицер така му извадили сега, във войната, окото и той благодари, че не са двете. Като те удари едно парче и ти извади окото, какво ще правиш? Сега мнозина от вас имате по две очи и сте недоволни пак. Онзи с едно око останал и пак е доволен, благодарен. Казва, (че) пак ще иде да се бие с Германия (срещу) англичаните.
Превързват крака на едного и той казва: „Бързо да ми превържеш крака, че ще ида да се бия с англичаните”.
към втори вариант >>
Какви удобства трябват?
(втори вариант)
Бог ни е пратил и е предвидил всички да станем умни, да станем добри и да станем силни. Затова ни е пратил на земята. Слабите седят и казват: „Елате да си поживеем”. Какво ще поживеем? Малко удобства трябват.
Какви удобства трябват?
На войниците какви удобства трябват? Раницата на гърба, оръжието на рамо, тръгне. Не може да се противи. Как ще се противи? Влезеш в една река, трябва да знаеш да плаваш.
към втори вариант >>
Не трябва да таксуваме мозъка с излишна енергия, която не е Божествена.
(втори вариант)
Не трябва да таксуваме мозъка с излишна енергия, която не е Божествена.
Всякога, когато стане претрупване на мозъка, се явява вътрешно безпокойствие. Запример: В любовта, (в) самото чувство, човек може да се натовари чрезмерно, че му става отвратително, не иска да обича никого. Трябва да се разтовари. Казвам: Трябва да употребим колкото се може повече центрове. Разнообразна трябва да бъде мозъчната деятелност.
към втори вариант >>
На войниците какви удобства трябват?
(втори вариант)
Затова ни е пратил на земята. Слабите седят и казват: „Елате да си поживеем”. Какво ще поживеем? Малко удобства трябват. Какви удобства трябват?
На войниците какви удобства трябват?
Раницата на гърба, оръжието на рамо, тръгне. Не може да се противи. Как ще се противи? Влезеш в една река, трябва да знаеш да плаваш. Сега във време на мъчнотии, искам да ги носите мъчнотиите не по закон.
към втори вариант >>
Всякога, когато стане претрупване на мозъка, се явява вътрешно безпокойствие.
(втори вариант)
Не трябва да таксуваме мозъка с излишна енергия, която не е Божествена.
Всякога, когато стане претрупване на мозъка, се явява вътрешно безпокойствие.
Запример: В любовта, (в) самото чувство, човек може да се натовари чрезмерно, че му става отвратително, не иска да обича никого. Трябва да се разтовари. Казвам: Трябва да употребим колкото се може повече центрове. Разнообразна трябва да бъде мозъчната деятелност. Има умствен труд, има чувствен труд.
към втори вариант >>
Раницата на гърба, оръжието на рамо, тръгне.
(втори вариант)
Слабите седят и казват: „Елате да си поживеем”. Какво ще поживеем? Малко удобства трябват. Какви удобства трябват? На войниците какви удобства трябват?
Раницата на гърба, оръжието на рамо, тръгне.
Не може да се противи. Как ще се противи? Влезеш в една река, трябва да знаеш да плаваш. Сега във време на мъчнотии, искам да ги носите мъчнотиите не по закон. По закон всички ги носят, но по любов.
към втори вариант >>
Запример: В любовта, (в) самото чувство, човек може да се натовари чрезмерно, че му става отвратително, не иска да обича никого.
(втори вариант)
Не трябва да таксуваме мозъка с излишна енергия, която не е Божествена. Всякога, когато стане претрупване на мозъка, се явява вътрешно безпокойствие.
Запример: В любовта, (в) самото чувство, човек може да се натовари чрезмерно, че му става отвратително, не иска да обича никого.
Трябва да се разтовари. Казвам: Трябва да употребим колкото се може повече центрове. Разнообразна трябва да бъде мозъчната деятелност. Има умствен труд, има чувствен труд. Някой път тази погрешка имате на онзи калугер, който целия ден се молил.
към втори вариант >>
Не може да се противи.
(втори вариант)
Какво ще поживеем? Малко удобства трябват. Какви удобства трябват? На войниците какви удобства трябват? Раницата на гърба, оръжието на рамо, тръгне.
Не може да се противи.
Как ще се противи? Влезеш в една река, трябва да знаеш да плаваш. Сега във време на мъчнотии, искам да ги носите мъчнотиите не по закон. По закон всички ги носят, но по любов. Да ти е приятно, като страда- ш.
към втори вариант >>
Трябва да се разтовари.
(втори вариант)
Не трябва да таксуваме мозъка с излишна енергия, която не е Божествена. Всякога, когато стане претрупване на мозъка, се явява вътрешно безпокойствие. Запример: В любовта, (в) самото чувство, човек може да се натовари чрезмерно, че му става отвратително, не иска да обича никого.
Трябва да се разтовари.
Казвам: Трябва да употребим колкото се може повече центрове. Разнообразна трябва да бъде мозъчната деятелност. Има умствен труд, има чувствен труд. Някой път тази погрешка имате на онзи калугер, който целия ден се молил. Хубаво е, не е лошо да се моли човек.
към втори вариант >>
Как ще се противи?
(втори вариант)
Малко удобства трябват. Какви удобства трябват? На войниците какви удобства трябват? Раницата на гърба, оръжието на рамо, тръгне. Не може да се противи.
Как ще се противи?
Влезеш в една река, трябва да знаеш да плаваш. Сега във време на мъчнотии, искам да ги носите мъчнотиите не по закон. По закон всички ги носят, но по любов. Да ти е приятно, като страда- ш. Питате: „Какво ще бъде?
към втори вариант >>
Казвам: Трябва да употребим колкото се може повече центрове.
(втори вариант)
Не трябва да таксуваме мозъка с излишна енергия, която не е Божествена. Всякога, когато стане претрупване на мозъка, се явява вътрешно безпокойствие. Запример: В любовта, (в) самото чувство, човек може да се натовари чрезмерно, че му става отвратително, не иска да обича никого. Трябва да се разтовари.
Казвам: Трябва да употребим колкото се може повече центрове.
Разнообразна трябва да бъде мозъчната деятелност. Има умствен труд, има чувствен труд. Някой път тази погрешка имате на онзи калугер, който целия ден се молил. Хубаво е, не е лошо да се моли човек. Но ти се молиш Господ да ти даде благословение.
към втори вариант >>
Влезеш в една река, трябва да знаеш да плаваш.
(втори вариант)
Какви удобства трябват? На войниците какви удобства трябват? Раницата на гърба, оръжието на рамо, тръгне. Не може да се противи. Как ще се противи?
Влезеш в една река, трябва да знаеш да плаваш.
Сега във време на мъчнотии, искам да ги носите мъчнотиите не по закон. По закон всички ги носят, но по любов. Да ти е приятно, като страда- ш. Питате: „Какво ще бъде? ”Добре всичко ще се свърши.
към втори вариант >>
Разнообразна трябва да бъде мозъчната деятелност.
(втори вариант)
Не трябва да таксуваме мозъка с излишна енергия, която не е Божествена. Всякога, когато стане претрупване на мозъка, се явява вътрешно безпокойствие. Запример: В любовта, (в) самото чувство, човек може да се натовари чрезмерно, че му става отвратително, не иска да обича никого. Трябва да се разтовари. Казвам: Трябва да употребим колкото се може повече центрове.
Разнообразна трябва да бъде мозъчната деятелност.
Има умствен труд, има чувствен труд. Някой път тази погрешка имате на онзи калугер, който целия ден се молил. Хубаво е, не е лошо да се моли човек. Но ти се молиш Господ да ти даде благословение. Той се молил и Господ дава дъжд.
към втори вариант >>
Сега във време на мъчнотии, искам да ги носите мъчнотиите не по закон.
(втори вариант)
На войниците какви удобства трябват? Раницата на гърба, оръжието на рамо, тръгне. Не може да се противи. Как ще се противи? Влезеш в една река, трябва да знаеш да плаваш.
Сега във време на мъчнотии, искам да ги носите мъчнотиите не по закон.
По закон всички ги носят, но по любов. Да ти е приятно, като страда- ш. Питате: „Какво ще бъде? ”Добре всичко ще се свърши. Тъй казваха гургулиците, тъй казват малките птиченца, тъй казват петлите.
към втори вариант >>
Има умствен труд, има чувствен труд.
(втори вариант)
Всякога, когато стане претрупване на мозъка, се явява вътрешно безпокойствие. Запример: В любовта, (в) самото чувство, човек може да се натовари чрезмерно, че му става отвратително, не иска да обича никого. Трябва да се разтовари. Казвам: Трябва да употребим колкото се може повече центрове. Разнообразна трябва да бъде мозъчната деятелност.
Има умствен труд, има чувствен труд.
Някой път тази погрешка имате на онзи калугер, който целия ден се молил. Хубаво е, не е лошо да се моли човек. Но ти се молиш Господ да ти даде благословение. Той се молил и Господ дава дъжд. Като дойде дъждът, трябва работа.
към втори вариант >>
По закон всички ги носят, но по любов.
(втори вариант)
Раницата на гърба, оръжието на рамо, тръгне. Не може да се противи. Как ще се противи? Влезеш в една река, трябва да знаеш да плаваш. Сега във време на мъчнотии, искам да ги носите мъчнотиите не по закон.
По закон всички ги носят, но по любов.
Да ти е приятно, като страда- ш. Питате: „Какво ще бъде? ”Добре всичко ще се свърши. Тъй казваха гургулиците, тъй казват малките птиченца, тъй казват петлите. Петелът казва: „Кукури- гу- у, добре ще се свърши”.
към втори вариант >>
Някой път тази погрешка имате на онзи калугер, който целия ден се молил.
(втори вариант)
Запример: В любовта, (в) самото чувство, човек може да се натовари чрезмерно, че му става отвратително, не иска да обича никого. Трябва да се разтовари. Казвам: Трябва да употребим колкото се може повече центрове. Разнообразна трябва да бъде мозъчната деятелност. Има умствен труд, има чувствен труд.
Някой път тази погрешка имате на онзи калугер, който целия ден се молил.
Хубаво е, не е лошо да се моли човек. Но ти се молиш Господ да ти даде благословение. Той се молил и Господ дава дъжд. Като дойде дъждът, трябва работа. Има царевица да се копае, домати има.
към втори вариант >>
Да ти е приятно, като страда- ш.
(втори вариант)
Не може да се противи. Как ще се противи? Влезеш в една река, трябва да знаеш да плаваш. Сега във време на мъчнотии, искам да ги носите мъчнотиите не по закон. По закон всички ги носят, но по любов.
Да ти е приятно, като страда- ш.
Питате: „Какво ще бъде? ”Добре всичко ще се свърши. Тъй казваха гургулиците, тъй казват малките птиченца, тъй казват петлите. Петелът казва: „Кукури- гу- у, добре ще се свърши”. Гургулицата казва: „Гу, гу, ггуу, добре ще се свърши”.
към втори вариант >>
Хубаво е, не е лошо да се моли човек.
(втори вариант)
Трябва да се разтовари. Казвам: Трябва да употребим колкото се може повече центрове. Разнообразна трябва да бъде мозъчната деятелност. Има умствен труд, има чувствен труд. Някой път тази погрешка имате на онзи калугер, който целия ден се молил.
Хубаво е, не е лошо да се моли човек.
Но ти се молиш Господ да ти даде благословение. Той се молил и Господ дава дъжд. Като дойде дъждът, трябва работа. Има царевица да се копае, домати има. Господ си свършил работата.
към втори вариант >>
Питате: „Какво ще бъде?
(втори вариант)
Как ще се противи? Влезеш в една река, трябва да знаеш да плаваш. Сега във време на мъчнотии, искам да ги носите мъчнотиите не по закон. По закон всички ги носят, но по любов. Да ти е приятно, като страда- ш.
Питате: „Какво ще бъде?
”Добре всичко ще се свърши. Тъй казваха гургулиците, тъй казват малките птиченца, тъй казват петлите. Петелът казва: „Кукури- гу- у, добре ще се свърши”. Гургулицата казва: „Гу, гу, ггуу, добре ще се свърши”. Чичопей казва същото: „Добре ще се свърши”.
към втори вариант >>
Но ти се молиш Господ да ти даде благословение.
(втори вариант)
Казвам: Трябва да употребим колкото се може повече центрове. Разнообразна трябва да бъде мозъчната деятелност. Има умствен труд, има чувствен труд. Някой път тази погрешка имате на онзи калугер, който целия ден се молил. Хубаво е, не е лошо да се моли човек.
Но ти се молиш Господ да ти даде благословение.
Той се молил и Господ дава дъжд. Като дойде дъждът, трябва работа. Има царевица да се копае, домати има. Господ си свършил работата. Ще вземеш мотиката, ще идеш да помагаш на доматите, на царевицата да помагаш.
към втори вариант >>
”Добре всичко ще се свърши.
(втори вариант)
Влезеш в една река, трябва да знаеш да плаваш. Сега във време на мъчнотии, искам да ги носите мъчнотиите не по закон. По закон всички ги носят, но по любов. Да ти е приятно, като страда- ш. Питате: „Какво ще бъде?
”Добре всичко ще се свърши.
Тъй казваха гургулиците, тъй казват малките птиченца, тъй казват петлите. Петелът казва: „Кукури- гу- у, добре ще се свърши”. Гургулицата казва: „Гу, гу, ггуу, добре ще се свърши”. Чичопей казва същото: „Добре ще се свърши”. Три вида пророци – петлите, гургулиците и чичопей.
към втори вариант >>
Той се молил и Господ дава дъжд.
(втори вариант)
Разнообразна трябва да бъде мозъчната деятелност. Има умствен труд, има чувствен труд. Някой път тази погрешка имате на онзи калугер, който целия ден се молил. Хубаво е, не е лошо да се моли човек. Но ти се молиш Господ да ти даде благословение.
Той се молил и Господ дава дъжд.
Като дойде дъждът, трябва работа. Има царевица да се копае, домати има. Господ си свършил работата. Ще вземеш мотиката, ще идеш да помагаш на доматите, на царевицата да помагаш. Ако искаш – и там може да се молиш.
към втори вариант >>
Тъй казваха гургулиците, тъй казват малките птиченца, тъй казват петлите.
(втори вариант)
Сега във време на мъчнотии, искам да ги носите мъчнотиите не по закон. По закон всички ги носят, но по любов. Да ти е приятно, като страда- ш. Питате: „Какво ще бъде? ”Добре всичко ще се свърши.
Тъй казваха гургулиците, тъй казват малките птиченца, тъй казват петлите.
Петелът казва: „Кукури- гу- у, добре ще се свърши”. Гургулицата казва: „Гу, гу, ггуу, добре ще се свърши”. Чичопей казва същото: „Добре ще се свърши”. Три вида пророци – петлите, гургулиците и чичопей. Всички казват: „Добре ще се свърши”.
към втори вариант >>
Като дойде дъждът, трябва работа.
(втори вариант)
Има умствен труд, има чувствен труд. Някой път тази погрешка имате на онзи калугер, който целия ден се молил. Хубаво е, не е лошо да се моли човек. Но ти се молиш Господ да ти даде благословение. Той се молил и Господ дава дъжд.
Като дойде дъждът, трябва работа.
Има царевица да се копае, домати има. Господ си свършил работата. Ще вземеш мотиката, ще идеш да помагаш на доматите, на царевицата да помагаш. Ако искаш – и там може да се молиш. Няма да се молиш в някоя къща.
към втори вариант >>
Петелът казва: „Кукури- гу- у, добре ще се свърши”.
(втори вариант)
По закон всички ги носят, но по любов. Да ти е приятно, като страда- ш. Питате: „Какво ще бъде? ”Добре всичко ще се свърши. Тъй казваха гургулиците, тъй казват малките птиченца, тъй казват петлите.
Петелът казва: „Кукури- гу- у, добре ще се свърши”.
Гургулицата казва: „Гу, гу, ггуу, добре ще се свърши”. Чичопей казва същото: „Добре ще се свърши”. Три вида пророци – петлите, гургулиците и чичопей. Всички казват: „Добре ще се свърши”. Защото Бог е Любов.
към втори вариант >>
Има царевица да се копае, домати има.
(втори вариант)
Някой път тази погрешка имате на онзи калугер, който целия ден се молил. Хубаво е, не е лошо да се моли човек. Но ти се молиш Господ да ти даде благословение. Той се молил и Господ дава дъжд. Като дойде дъждът, трябва работа.
Има царевица да се копае, домати има.
Господ си свършил работата. Ще вземеш мотиката, ще идеш да помагаш на доматите, на царевицата да помагаш. Ако искаш – и там може да се молиш. Няма да се молиш в някоя къща.
към втори вариант >>
Гургулицата казва: „Гу, гу, ггуу, добре ще се свърши”.
(втори вариант)
Да ти е приятно, като страда- ш. Питате: „Какво ще бъде? ”Добре всичко ще се свърши. Тъй казваха гургулиците, тъй казват малките птиченца, тъй казват петлите. Петелът казва: „Кукури- гу- у, добре ще се свърши”.
Гургулицата казва: „Гу, гу, ггуу, добре ще се свърши”.
Чичопей казва същото: „Добре ще се свърши”. Три вида пророци – петлите, гургулиците и чичопей. Всички казват: „Добре ще се свърши”. Защото Бог е Любов. Страхът нека дойде, той отвън да седи.
към втори вариант >>
Господ си свършил работата.
(втори вариант)
Хубаво е, не е лошо да се моли човек. Но ти се молиш Господ да ти даде благословение. Той се молил и Господ дава дъжд. Като дойде дъждът, трябва работа. Има царевица да се копае, домати има.
Господ си свършил работата.
Ще вземеш мотиката, ще идеш да помагаш на доматите, на царевицата да помагаш. Ако искаш – и там може да се молиш. Няма да се молиш в някоя къща.
към втори вариант >>
Чичопей казва същото: „Добре ще се свърши”.
(втори вариант)
Питате: „Какво ще бъде? ”Добре всичко ще се свърши. Тъй казваха гургулиците, тъй казват малките птиченца, тъй казват петлите. Петелът казва: „Кукури- гу- у, добре ще се свърши”. Гургулицата казва: „Гу, гу, ггуу, добре ще се свърши”.
Чичопей казва същото: „Добре ще се свърши”.
Три вида пророци – петлите, гургулиците и чичопей. Всички казват: „Добре ще се свърши”. Защото Бог е Любов. Страхът нека дойде, той отвън да седи. На страха, като дойде, ще кажеш: ”Добре ще бъде”.
към втори вариант >>
Ще вземеш мотиката, ще идеш да помагаш на доматите, на царевицата да помагаш.
(втори вариант)
Но ти се молиш Господ да ти даде благословение. Той се молил и Господ дава дъжд. Като дойде дъждът, трябва работа. Има царевица да се копае, домати има. Господ си свършил работата.
Ще вземеш мотиката, ще идеш да помагаш на доматите, на царевицата да помагаш.
Ако искаш – и там може да се молиш. Няма да се молиш в някоя къща.
към втори вариант >>
Три вида пророци – петлите, гургулиците и чичопей.
(втори вариант)
”Добре всичко ще се свърши. Тъй казваха гургулиците, тъй казват малките птиченца, тъй казват петлите. Петелът казва: „Кукури- гу- у, добре ще се свърши”. Гургулицата казва: „Гу, гу, ггуу, добре ще се свърши”. Чичопей казва същото: „Добре ще се свърши”.
Три вида пророци – петлите, гургулиците и чичопей.
Всички казват: „Добре ще се свърши”. Защото Бог е Любов. Страхът нека дойде, той отвън да седи. На страха, като дойде, ще кажеш: ”Добре ще бъде”. (Някой) казва: „Какво ще стане, взеха ми всичкото имане?
към втори вариант >>
Ако искаш – и там може да се молиш.
(втори вариант)
Той се молил и Господ дава дъжд. Като дойде дъждът, трябва работа. Има царевица да се копае, домати има. Господ си свършил работата. Ще вземеш мотиката, ще идеш да помагаш на доматите, на царевицата да помагаш.
Ако искаш – и там може да се молиш.
Няма да се молиш в някоя къща.
към втори вариант >>
Всички казват: „Добре ще се свърши”.
(втори вариант)
Тъй казваха гургулиците, тъй казват малките птиченца, тъй казват петлите. Петелът казва: „Кукури- гу- у, добре ще се свърши”. Гургулицата казва: „Гу, гу, ггуу, добре ще се свърши”. Чичопей казва същото: „Добре ще се свърши”. Три вида пророци – петлите, гургулиците и чичопей.
Всички казват: „Добре ще се свърши”.
Защото Бог е Любов. Страхът нека дойде, той отвън да седи. На страха, като дойде, ще кажеш: ”Добре ще бъде”. (Някой) казва: „Какво ще стане, взеха ми всичкото имане? ”Добре ще стане, нетърпелив си, добре ще бъде.
към втори вариант >>
Няма да се молиш в някоя къща.
(втори вариант)
Като дойде дъждът, трябва работа. Има царевица да се копае, домати има. Господ си свършил работата. Ще вземеш мотиката, ще идеш да помагаш на доматите, на царевицата да помагаш. Ако искаш – и там може да се молиш.
Няма да се молиш в някоя къща.
към втори вариант >>
Защото Бог е Любов.
(втори вариант)
Петелът казва: „Кукури- гу- у, добре ще се свърши”. Гургулицата казва: „Гу, гу, ггуу, добре ще се свърши”. Чичопей казва същото: „Добре ще се свърши”. Три вида пророци – петлите, гургулиците и чичопей. Всички казват: „Добре ще се свърши”.
Защото Бог е Любов.
Страхът нека дойде, той отвън да седи. На страха, като дойде, ще кажеш: ”Добре ще бъде”. (Някой) казва: „Какво ще стане, взеха ми всичкото имане? ”Добре ще стане, нетърпелив си, добре ще бъде. Насърчете ги всички, и отвън в света, кажете на всички: „Добре ще бъде”.
към втори вариант >>
Та казвам: Има едно ново схващане.
(втори вариант)
Та казвам: Има едно ново схващане.
Гледам мнозина разправят за своите изпитания. Пазете се от едно нещо – не разказвайте нещата, както не са. Какво е отношението към едно, две и три? АВ е една ос, която се върти. Завърти се веднъж – 1 имате едно завъртане на оста.
към втори вариант >>
Страхът нека дойде, той отвън да седи.
(втори вариант)
Гургулицата казва: „Гу, гу, ггуу, добре ще се свърши”. Чичопей казва същото: „Добре ще се свърши”. Три вида пророци – петлите, гургулиците и чичопей. Всички казват: „Добре ще се свърши”. Защото Бог е Любов.
Страхът нека дойде, той отвън да седи.
На страха, като дойде, ще кажеш: ”Добре ще бъде”. (Някой) казва: „Какво ще стане, взеха ми всичкото имане? ”Добре ще стане, нетърпелив си, добре ще бъде. Насърчете ги всички, и отвън в света, кажете на всички: „Добре ще бъде”.
към втори вариант >>
Гледам мнозина разправят за своите изпитания.
(втори вариант)
Та казвам: Има едно ново схващане.
Гледам мнозина разправят за своите изпитания.
Пазете се от едно нещо – не разказвайте нещата, както не са. Какво е отношението към едно, две и три? АВ е една ос, която се върти. Завърти се веднъж – 1 имате едно завъртане на оста. Имате 1:1, имате 1:2 – имате две завъртания и имате 1:3 – имате Л три завъртания.
към втори вариант >>
На страха, като дойде, ще кажеш: ”Добре ще бъде”.
(втори вариант)
Чичопей казва същото: „Добре ще се свърши”. Три вида пророци – петлите, гургулиците и чичопей. Всички казват: „Добре ще се свърши”. Защото Бог е Любов. Страхът нека дойде, той отвън да седи.
На страха, като дойде, ще кажеш: ”Добре ще бъде”.
(Някой) казва: „Какво ще стане, взеха ми всичкото имане? ”Добре ще стане, нетърпелив си, добре ще бъде. Насърчете ги всички, и отвън в света, кажете на всички: „Добре ще бъде”.
към втори вариант >>
Пазете се от едно нещо – не разказвайте нещата, както не са.
(втори вариант)
Та казвам: Има едно ново схващане. Гледам мнозина разправят за своите изпитания.
Пазете се от едно нещо – не разказвайте нещата, както не са.
Какво е отношението към едно, две и три? АВ е една ос, която се върти. Завърти се веднъж – 1 имате едно завъртане на оста. Имате 1:1, имате 1:2 – имате две завъртания и имате 1:3 – имате Л три завъртания. 1:3 значи тази ос три пъти се е завъртяла.
към втори вариант >>
(Някой) казва: „Какво ще стане, взеха ми всичкото имане?
(втори вариант)
Три вида пророци – петлите, гургулиците и чичопей. Всички казват: „Добре ще се свърши”. Защото Бог е Любов. Страхът нека дойде, той отвън да седи. На страха, като дойде, ще кажеш: ”Добре ще бъде”.
(Някой) казва: „Какво ще стане, взеха ми всичкото имане?
”Добре ще стане, нетърпелив си, добре ще бъде. Насърчете ги всички, и отвън в света, кажете на всички: „Добре ще бъде”.
към втори вариант >>
Какво е отношението към едно, две и три?
(втори вариант)
Та казвам: Има едно ново схващане. Гледам мнозина разправят за своите изпитания. Пазете се от едно нещо – не разказвайте нещата, както не са.
Какво е отношението към едно, две и три?
АВ е една ос, която се върти. Завърти се веднъж – 1 имате едно завъртане на оста. Имате 1:1, имате 1:2 – имате две завъртания и имате 1:3 – имате Л три завъртания. 1:3 значи тази ос три пъти се е завъртяла. Ако е платно, туй платно около оста три пъти се е завъртяло.
към втори вариант >>
”Добре ще стане, нетърпелив си, добре ще бъде.
(втори вариант)
Всички казват: „Добре ще се свърши”. Защото Бог е Любов. Страхът нека дойде, той отвън да седи. На страха, като дойде, ще кажеш: ”Добре ще бъде”. (Някой) казва: „Какво ще стане, взеха ми всичкото имане?
”Добре ще стане, нетърпелив си, добре ще бъде.
Насърчете ги всички, и отвън в света, кажете на всички: „Добре ще бъде”.
към втори вариант >>
АВ е една ос, която се върти.
(втори вариант)
Та казвам: Има едно ново схващане. Гледам мнозина разправят за своите изпитания. Пазете се от едно нещо – не разказвайте нещата, както не са. Какво е отношението към едно, две и три?
АВ е една ос, която се върти.
Завърти се веднъж – 1 имате едно завъртане на оста. Имате 1:1, имате 1:2 – имате две завъртания и имате 1:3 – имате Л три завъртания. 1:3 значи тази ос три пъти се е завъртяла. Ако е платно, туй платно около оста три пъти се е завъртяло. Кое число е по-голямо?
към втори вариант >>
Насърчете ги всички, и отвън в света, кажете на всички: „Добре ще бъде”.
(втори вариант)
Защото Бог е Любов. Страхът нека дойде, той отвън да седи. На страха, като дойде, ще кажеш: ”Добре ще бъде”. (Някой) казва: „Какво ще стане, взеха ми всичкото имане? ”Добре ще стане, нетърпелив си, добре ще бъде.
Насърчете ги всички, и отвън в света, кажете на всички: „Добре ще бъде”.
към втори вариант >>
Завърти се веднъж – 1 имате едно завъртане на оста.
(втори вариант)
Та казвам: Има едно ново схващане. Гледам мнозина разправят за своите изпитания. Пазете се от едно нещо – не разказвайте нещата, както не са. Какво е отношението към едно, две и три? АВ е една ос, която се върти.
Завърти се веднъж – 1 имате едно завъртане на оста.
Имате 1:1, имате 1:2 – имате две завъртания и имате 1:3 – имате Л три завъртания. 1:3 значи тази ос три пъти се е завъртяла. Ако е платно, туй платно около оста три пъти се е завъртяло. Кое число е по-голямо? Оста си е ос,но едно число показва работата на оста 13 или 12 показва в дадения случай каква работа се е извършила.
към втори вариант >>
Имате 1:1, имате 1:2 – имате две завъртания и имате 1:3 – имате Л три завъртания.
(втори вариант)
Гледам мнозина разправят за своите изпитания. Пазете се от едно нещо – не разказвайте нещата, както не са. Какво е отношението към едно, две и три? АВ е една ос, която се върти. Завърти се веднъж – 1 имате едно завъртане на оста.
Имате 1:1, имате 1:2 – имате две завъртания и имате 1:3 – имате Л три завъртания.
1:3 значи тази ос три пъти се е завъртяла. Ако е платно, туй платно около оста три пъти се е завъртяло. Кое число е по-голямо? Оста си е ос,но едно число показва работата на оста 13 или 12 показва в дадения случай каква работа се е извършила. От работата, която човек свършва, се показва човек какъв е.
към втори вариант >>
1:3 значи тази ос три пъти се е завъртяла.
(втори вариант)
Пазете се от едно нещо – не разказвайте нещата, както не са. Какво е отношението към едно, две и три? АВ е една ос, която се върти. Завърти се веднъж – 1 имате едно завъртане на оста. Имате 1:1, имате 1:2 – имате две завъртания и имате 1:3 – имате Л три завъртания.
1:3 значи тази ос три пъти се е завъртяла.
Ако е платно, туй платно около оста три пъти се е завъртяло. Кое число е по-голямо? Оста си е ос,но едно число показва работата на оста 13 или 12 показва в дадения случай каква работа се е извършила. От работата, която човек свършва, се показва човек какъв е. Ти проповядваш на един ученик, но ти си сприхав, сплашиш ученика, (той) не може да те разбира.
към втори вариант >>
Ако е платно, туй платно около оста три пъти се е завъртяло.
(втори вариант)
Какво е отношението към едно, две и три? АВ е една ос, която се върти. Завърти се веднъж – 1 имате едно завъртане на оста. Имате 1:1, имате 1:2 – имате две завъртания и имате 1:3 – имате Л три завъртания. 1:3 значи тази ос три пъти се е завъртяла.
Ако е платно, туй платно около оста три пъти се е завъртяло.
Кое число е по-голямо? Оста си е ос,но едно число показва работата на оста 13 или 12 показва в дадения случай каква работа се е извършила. От работата, която човек свършва, се показва човек какъв е. Ти проповядваш на един ученик, но ти си сприхав, сплашиш ученика, (той) не може да те разбира. Трябва да бъдеш толкова разположен, че като му разправяш, той трябва да възприеме онова, което имаш в ума си – да се съкрати времето.
към втори вариант >>
Кое число е по-голямо?
(втори вариант)
АВ е една ос, която се върти. Завърти се веднъж – 1 имате едно завъртане на оста. Имате 1:1, имате 1:2 – имате две завъртания и имате 1:3 – имате Л три завъртания. 1:3 значи тази ос три пъти се е завъртяла. Ако е платно, туй платно около оста три пъти се е завъртяло.
Кое число е по-голямо?
Оста си е ос,но едно число показва работата на оста 13 или 12 показва в дадения случай каква работа се е извършила. От работата, която човек свършва, се показва човек какъв е. Ти проповядваш на един ученик, но ти си сприхав, сплашиш ученика, (той) не може да те разбира. Трябва да бъдеш толкова разположен, че като му разправяш, той трябва да възприеме онова, което имаш в ума си – да се съкрати времето. Сега по някой път съм слушал някои да казват: „Толкова години ние слушаме тук.
към втори вариант >>
Оста си е ос,но едно число показва работата на оста 13 или 12 показва в дадения случай каква работа се е извършила.
(втори вариант)
Завърти се веднъж – 1 имате едно завъртане на оста. Имате 1:1, имате 1:2 – имате две завъртания и имате 1:3 – имате Л три завъртания. 1:3 значи тази ос три пъти се е завъртяла. Ако е платно, туй платно около оста три пъти се е завъртяло. Кое число е по-голямо?
Оста си е ос,но едно число показва работата на оста 13 или 12 показва в дадения случай каква работа се е извършила.
От работата, която човек свършва, се показва човек какъв е. Ти проповядваш на един ученик, но ти си сприхав, сплашиш ученика, (той) не може да те разбира. Трябва да бъдеш толкова разположен, че като му разправяш, той трябва да възприеме онова, което имаш в ума си – да се съкрати времето. Сега по някой път съм слушал някои да казват: „Толкова години ние слушаме тук. Какво сме научили?
към втори вариант >>
От работата, която човек свършва, се показва човек какъв е.
(втори вариант)
Имате 1:1, имате 1:2 – имате две завъртания и имате 1:3 – имате Л три завъртания. 1:3 значи тази ос три пъти се е завъртяла. Ако е платно, туй платно около оста три пъти се е завъртяло. Кое число е по-голямо? Оста си е ос,но едно число показва работата на оста 13 или 12 показва в дадения случай каква работа се е извършила.
От работата, която човек свършва, се показва човек какъв е.
Ти проповядваш на един ученик, но ти си сприхав, сплашиш ученика, (той) не може да те разбира. Трябва да бъдеш толкова разположен, че като му разправяш, той трябва да възприеме онова, което имаш в ума си – да се съкрати времето. Сега по някой път съм слушал някои да казват: „Толкова години ние слушаме тук. Какво сме научили? ” Вие искате всичко да ви дойде на гости, като една стока да я продавате.
към втори вариант >>
Ти проповядваш на един ученик, но ти си сприхав, сплашиш ученика, (той) не може да те разбира.
(втори вариант)
1:3 значи тази ос три пъти се е завъртяла. Ако е платно, туй платно около оста три пъти се е завъртяло. Кое число е по-голямо? Оста си е ос,но едно число показва работата на оста 13 или 12 показва в дадения случай каква работа се е извършила. От работата, която човек свършва, се показва човек какъв е.
Ти проповядваш на един ученик, но ти си сприхав, сплашиш ученика, (той) не може да те разбира.
Трябва да бъдеш толкова разположен, че като му разправяш, той трябва да възприеме онова, което имаш в ума си – да се съкрати времето. Сега по някой път съм слушал някои да казват: „Толкова години ние слушаме тук. Какво сме научили? ” Вие искате всичко да ви дойде на гости, като една стока да я продавате. Че трябва да работите над себе си.
към втори вариант >>
Трябва да бъдеш толкова разположен, че като му разправяш, той трябва да възприеме онова, което имаш в ума си – да се съкрати времето.
(втори вариант)
Ако е платно, туй платно около оста три пъти се е завъртяло. Кое число е по-голямо? Оста си е ос,но едно число показва работата на оста 13 или 12 показва в дадения случай каква работа се е извършила. От работата, която човек свършва, се показва човек какъв е. Ти проповядваш на един ученик, но ти си сприхав, сплашиш ученика, (той) не може да те разбира.
Трябва да бъдеш толкова разположен, че като му разправяш, той трябва да възприеме онова, което имаш в ума си – да се съкрати времето.
Сега по някой път съм слушал някои да казват: „Толкова години ние слушаме тук. Какво сме научили? ” Вие искате всичко да ви дойде на гости, като една стока да я продавате. Че трябва да работите над себе си. Има един вътрешен начин за работа.
към втори вариант >>
Сега по някой път съм слушал някои да казват: „Толкова години ние слушаме тук.
(втори вариант)
Кое число е по-голямо? Оста си е ос,но едно число показва работата на оста 13 или 12 показва в дадения случай каква работа се е извършила. От работата, която човек свършва, се показва човек какъв е. Ти проповядваш на един ученик, но ти си сприхав, сплашиш ученика, (той) не може да те разбира. Трябва да бъдеш толкова разположен, че като му разправяш, той трябва да възприеме онова, което имаш в ума си – да се съкрати времето.
Сега по някой път съм слушал някои да казват: „Толкова години ние слушаме тук.
Какво сме научили? ” Вие искате всичко да ви дойде на гости, като една стока да я продавате. Че трябва да работите над себе си. Има един вътрешен начин за работа. Сега какъв е вътрешният начин и какъв е външният начин?
към втори вариант >>
Какво сме научили?
(втори вариант)
Оста си е ос,но едно число показва работата на оста 13 или 12 показва в дадения случай каква работа се е извършила. От работата, която човек свършва, се показва човек какъв е. Ти проповядваш на един ученик, но ти си сприхав, сплашиш ученика, (той) не може да те разбира. Трябва да бъдеш толкова разположен, че като му разправяш, той трябва да възприеме онова, което имаш в ума си – да се съкрати времето. Сега по някой път съм слушал някои да казват: „Толкова години ние слушаме тук.
Какво сме научили?
” Вие искате всичко да ви дойде на гости, като една стока да я продавате. Че трябва да работите над себе си. Има един вътрешен начин за работа. Сега какъв е вътрешният начин и какъв е външният начин? Външният начин се вижда и е материален той, материализира се.
към втори вариант >>
” Вие искате всичко да ви дойде на гости, като една стока да я продавате.
(втори вариант)
От работата, която човек свършва, се показва човек какъв е. Ти проповядваш на един ученик, но ти си сприхав, сплашиш ученика, (той) не може да те разбира. Трябва да бъдеш толкова разположен, че като му разправяш, той трябва да възприеме онова, което имаш в ума си – да се съкрати времето. Сега по някой път съм слушал някои да казват: „Толкова години ние слушаме тук. Какво сме научили?
” Вие искате всичко да ви дойде на гости, като една стока да я продавате.
Че трябва да работите над себе си. Има един вътрешен начин за работа. Сега какъв е вътрешният начин и какъв е външният начин? Външният начин се вижда и е материален той, материализира се. Вътрешният сега се образува.
към втори вариант >>
Че трябва да работите над себе си.
(втори вариант)
Ти проповядваш на един ученик, но ти си сприхав, сплашиш ученика, (той) не може да те разбира. Трябва да бъдеш толкова разположен, че като му разправяш, той трябва да възприеме онова, което имаш в ума си – да се съкрати времето. Сега по някой път съм слушал някои да казват: „Толкова години ние слушаме тук. Какво сме научили? ” Вие искате всичко да ви дойде на гости, като една стока да я продавате.
Че трябва да работите над себе си.
Има един вътрешен начин за работа. Сега какъв е вътрешният начин и какъв е външният начин? Външният начин се вижда и е материален той, материализира се. Вътрешният сега се образува. Сега отвън растенията, камъните, светлината – те ни учат.
към втори вариант >>
Има един вътрешен начин за работа.
(втори вариант)
Трябва да бъдеш толкова разположен, че като му разправяш, той трябва да възприеме онова, което имаш в ума си – да се съкрати времето. Сега по някой път съм слушал някои да казват: „Толкова години ние слушаме тук. Какво сме научили? ” Вие искате всичко да ви дойде на гости, като една стока да я продавате. Че трябва да работите над себе си.
Има един вътрешен начин за работа.
Сега какъв е вътрешният начин и какъв е външният начин? Външният начин се вижда и е материален той, материализира се. Вътрешният сега се образува. Сега отвън растенията, камъните, светлината – те ни учат. Това е процесът на всичките същества.
към втори вариант >>
Сега какъв е вътрешният начин и какъв е външният начин?
(втори вариант)
Сега по някой път съм слушал някои да казват: „Толкова години ние слушаме тук. Какво сме научили? ” Вие искате всичко да ви дойде на гости, като една стока да я продавате. Че трябва да работите над себе си. Има един вътрешен начин за работа.
Сега какъв е вътрешният начин и какъв е външният начин?
Външният начин се вижда и е материален той, материализира се. Вътрешният сега се образува. Сега отвън растенията, камъните, светлината – те ни учат. Това е процесът на всичките същества. Значи това съзнание ни обгръща.
към втори вариант >>
Външният начин се вижда и е материален той, материализира се.
(втори вариант)
Какво сме научили? ” Вие искате всичко да ви дойде на гости, като една стока да я продавате. Че трябва да работите над себе си. Има един вътрешен начин за работа. Сега какъв е вътрешният начин и какъв е външният начин?
Външният начин се вижда и е материален той, материализира се.
Вътрешният сега се образува. Сега отвън растенията, камъните, светлината – те ни учат. Това е процесът на всичките същества. Значи това съзнание ни обгръща. Сега по някой път вие казвате: „Аз съм свободен да правя, каквото си искам”.
към втори вариант >>
Вътрешният сега се образува.
(втори вариант)
” Вие искате всичко да ви дойде на гости, като една стока да я продавате. Че трябва да работите над себе си. Има един вътрешен начин за работа. Сега какъв е вътрешният начин и какъв е външният начин? Външният начин се вижда и е материален той, материализира се.
Вътрешният сега се образува.
Сега отвън растенията, камъните, светлината – те ни учат. Това е процесът на всичките същества. Значи това съзнание ни обгръща. Сега по някой път вие казвате: „Аз съм свободен да правя, каквото си искам”. На един кон, на който съм турил гем*, той е свободен да върви, но върви там, дето аз искам.
към втори вариант >>
Сега отвън растенията, камъните, светлината – те ни учат.
(втори вариант)
Че трябва да работите над себе си. Има един вътрешен начин за работа. Сега какъв е вътрешният начин и какъв е външният начин? Външният начин се вижда и е материален той, материализира се. Вътрешният сега се образува.
Сега отвън растенията, камъните, светлината – те ни учат.
Това е процесът на всичките същества. Значи това съзнание ни обгръща. Сега по някой път вие казвате: „Аз съм свободен да правя, каквото си искам”. На един кон, на който съм турил гем*, той е свободен да върви, но върви там, дето аз искам. Аз съм се качил на гърба му и върви, където аз искам.
към втори вариант >>
Това е процесът на всичките същества.
(втори вариант)
Има един вътрешен начин за работа. Сега какъв е вътрешният начин и какъв е външният начин? Външният начин се вижда и е материален той, материализира се. Вътрешният сега се образува. Сега отвън растенията, камъните, светлината – те ни учат.
Това е процесът на всичките същества.
Значи това съзнание ни обгръща. Сега по някой път вие казвате: „Аз съм свободен да правя, каквото си искам”. На един кон, на който съм турил гем*, той е свободен да върви, но върви там, дето аз искам. Аз съм се качил на гърба му и върви, където аз искам. Вървя, потегля юздата наляво – върви наляво, потегля юздата надясно – върви надясно.
към втори вариант >>
Значи това съзнание ни обгръща.
(втори вариант)
Сега какъв е вътрешният начин и какъв е външният начин? Външният начин се вижда и е материален той, материализира се. Вътрешният сега се образува. Сега отвън растенията, камъните, светлината – те ни учат. Това е процесът на всичките същества.
Значи това съзнание ни обгръща.
Сега по някой път вие казвате: „Аз съм свободен да правя, каквото си искам”. На един кон, на който съм турил гем*, той е свободен да върви, но върви там, дето аз искам. Аз съм се качил на гърба му и върви, където аз искам. Вървя, потегля юздата наляво – върви наляво, потегля юздата надясно – върви надясно. (Конят) казва: „Аз ходя, дето искам”.
към втори вариант >>
Сега по някой път вие казвате: „Аз съм свободен да правя, каквото си искам”.
(втори вариант)
Външният начин се вижда и е материален той, материализира се. Вътрешният сега се образува. Сега отвън растенията, камъните, светлината – те ни учат. Това е процесът на всичките същества. Значи това съзнание ни обгръща.
Сега по някой път вие казвате: „Аз съм свободен да правя, каквото си искам”.
На един кон, на който съм турил гем*, той е свободен да върви, но върви там, дето аз искам. Аз съм се качил на гърба му и върви, където аз искам. Вървя, потегля юздата наляво – върви наляво, потегля юздата надясно – върви надясно. (Конят) казва: „Аз ходя, дето искам”. Той ходи, дето аз го направлявам.
към втори вариант >>
На един кон, на който съм турил гем*, той е свободен да върви, но върви там, дето аз искам.
(втори вариант)
Вътрешният сега се образува. Сега отвън растенията, камъните, светлината – те ни учат. Това е процесът на всичките същества. Значи това съзнание ни обгръща. Сега по някой път вие казвате: „Аз съм свободен да правя, каквото си искам”.
На един кон, на който съм турил гем*, той е свободен да върви, но върви там, дето аз искам.
Аз съм се качил на гърба му и върви, където аз искам. Вървя, потегля юздата наляво – върви наляво, потегля юздата надясно – върви надясно. (Конят) казва: „Аз ходя, дето искам”. Той ходи, дето аз го направлявам. И вие ходите, дето ви направляват.
към втори вариант >>
Аз съм се качил на гърба му и върви, където аз искам.
(втори вариант)
Сега отвън растенията, камъните, светлината – те ни учат. Това е процесът на всичките същества. Значи това съзнание ни обгръща. Сега по някой път вие казвате: „Аз съм свободен да правя, каквото си искам”. На един кон, на който съм турил гем*, той е свободен да върви, но върви там, дето аз искам.
Аз съм се качил на гърба му и върви, където аз искам.
Вървя, потегля юздата наляво – върви наляво, потегля юздата надясно – върви надясно. (Конят) казва: „Аз ходя, дето искам”. Той ходи, дето аз го направлявам. И вие ходите, дето ви направляват. (Някой) казва: „Аз съм свободен”.
към втори вариант >>
Вървя, потегля юздата наляво – върви наляво, потегля юздата надясно – върви надясно.
(втори вариант)
Това е процесът на всичките същества. Значи това съзнание ни обгръща. Сега по някой път вие казвате: „Аз съм свободен да правя, каквото си искам”. На един кон, на който съм турил гем*, той е свободен да върви, но върви там, дето аз искам. Аз съм се качил на гърба му и върви, където аз искам.
Вървя, потегля юздата наляво – върви наляво, потегля юздата надясно – върви надясно.
(Конят) казва: „Аз ходя, дето искам”. Той ходи, дето аз го направлявам. И вие ходите, дето ви направляват. (Някой) казва: „Аз съм свободен”. В какво сте свободни?
към втори вариант >>
(Конят) казва: „Аз ходя, дето искам”.
(втори вариант)
Значи това съзнание ни обгръща. Сега по някой път вие казвате: „Аз съм свободен да правя, каквото си искам”. На един кон, на който съм турил гем*, той е свободен да върви, но върви там, дето аз искам. Аз съм се качил на гърба му и върви, където аз искам. Вървя, потегля юздата наляво – върви наляво, потегля юздата надясно – върви надясно.
(Конят) казва: „Аз ходя, дето искам”.
Той ходи, дето аз го направлявам. И вие ходите, дето ви направляват. (Някой) казва: „Аз съм свободен”. В какво сте свободни? От болест не си свободен, от глад не си свободен, от безпокойство не си свободен, от сиромашия не си свободен.
към втори вариант >>
Той ходи, дето аз го направлявам.
(втори вариант)
Сега по някой път вие казвате: „Аз съм свободен да правя, каквото си искам”. На един кон, на който съм турил гем*, той е свободен да върви, но върви там, дето аз искам. Аз съм се качил на гърба му и върви, където аз искам. Вървя, потегля юздата наляво – върви наляво, потегля юздата надясно – върви надясно. (Конят) казва: „Аз ходя, дето искам”.
Той ходи, дето аз го направлявам.
И вие ходите, дето ви направляват. (Някой) казва: „Аз съм свободен”. В какво сте свободни? От болест не си свободен, от глад не си свободен, от безпокойство не си свободен, от сиромашия не си свободен. Казва: „Каквото помисля, се става”.
към втори вариант >>
Вие по някой път минавате за герои вътре в себе си.
(втори вариант)
Вие по някой път минавате за герои вътре в себе си.
Някой път мисли, че е подигнат, че знание има, че светлина има, казва: „Туй зная, онова зная, зная всичко. Какво ли има да уча още? ” Мисли, че като каже “Да се обичаме”- свършен е въпросът. Хубаво е всичко да знаеш. Но вземете, че те хвърлят във водата – какво ще правиш?
към втори вариант >>
И вие ходите, дето ви направляват.
(втори вариант)
На един кон, на който съм турил гем*, той е свободен да върви, но върви там, дето аз искам. Аз съм се качил на гърба му и върви, където аз искам. Вървя, потегля юздата наляво – върви наляво, потегля юздата надясно – върви надясно. (Конят) казва: „Аз ходя, дето искам”. Той ходи, дето аз го направлявам.
И вие ходите, дето ви направляват.
(Някой) казва: „Аз съм свободен”. В какво сте свободни? От болест не си свободен, от глад не си свободен, от безпокойство не си свободен, от сиромашия не си свободен. Казва: „Каквото помисля, се става”. Тревата, и тя, каквото помисли – става.
към втори вариант >>
Някой път мисли, че е подигнат, че знание има, че светлина има, казва: „Туй зная, онова зная, зная всичко.
(втори вариант)
Вие по някой път минавате за герои вътре в себе си.
Някой път мисли, че е подигнат, че знание има, че светлина има, казва: „Туй зная, онова зная, зная всичко.
Какво ли има да уча още? ” Мисли, че като каже “Да се обичаме”- свършен е въпросът. Хубаво е всичко да знаеш. Но вземете, че те хвърлят във водата – какво ще правиш? Хвърлят те във водата, оставят те.
към втори вариант >>
(Някой) казва: „Аз съм свободен”.
(втори вариант)
Аз съм се качил на гърба му и върви, където аз искам. Вървя, потегля юздата наляво – върви наляво, потегля юздата надясно – върви надясно. (Конят) казва: „Аз ходя, дето искам”. Той ходи, дето аз го направлявам. И вие ходите, дето ви направляват.
(Някой) казва: „Аз съм свободен”.
В какво сте свободни? От болест не си свободен, от глад не си свободен, от безпокойство не си свободен, от сиромашия не си свободен. Казва: „Каквото помисля, се става”. Тревата, и тя, каквото помисли – става. Някой път тревата може да е помислила, че страда за дъжд и дъждът дойде.
към втори вариант >>
Какво ли има да уча още?
(втори вариант)
Вие по някой път минавате за герои вътре в себе си. Някой път мисли, че е подигнат, че знание има, че светлина има, казва: „Туй зная, онова зная, зная всичко.
Какво ли има да уча още?
” Мисли, че като каже “Да се обичаме”- свършен е въпросът. Хубаво е всичко да знаеш. Но вземете, че те хвърлят във водата – какво ще правиш? Хвърлят те във водата, оставят те. Какво знаеш?
към втори вариант >>
В какво сте свободни?
(втори вариант)
Вървя, потегля юздата наляво – върви наляво, потегля юздата надясно – върви надясно. (Конят) казва: „Аз ходя, дето искам”. Той ходи, дето аз го направлявам. И вие ходите, дето ви направляват. (Някой) казва: „Аз съм свободен”.
В какво сте свободни?
От болест не си свободен, от глад не си свободен, от безпокойство не си свободен, от сиромашия не си свободен. Казва: „Каквото помисля, се става”. Тревата, и тя, каквото помисли – става. Някой път тревата може да е помислила, че страда за дъжд и дъждът дойде. Тревата казва: „Каквото помислих – стана”.
към втори вариант >>
” Мисли, че като каже “Да се обичаме”- свършен е въпросът.
(втори вариант)
Вие по някой път минавате за герои вътре в себе си. Някой път мисли, че е подигнат, че знание има, че светлина има, казва: „Туй зная, онова зная, зная всичко. Какво ли има да уча още?
” Мисли, че като каже “Да се обичаме”- свършен е въпросът.
Хубаво е всичко да знаеш. Но вземете, че те хвърлят във водата – какво ще правиш? Хвърлят те във водата, оставят те. Какво знаеш? Като те оставя сам, какво ще правиш?
към втори вариант >>
От болест не си свободен, от глад не си свободен, от безпокойство не си свободен, от сиромашия не си свободен.
(втори вариант)
(Конят) казва: „Аз ходя, дето искам”. Той ходи, дето аз го направлявам. И вие ходите, дето ви направляват. (Някой) казва: „Аз съм свободен”. В какво сте свободни?
От болест не си свободен, от глад не си свободен, от безпокойство не си свободен, от сиромашия не си свободен.
Казва: „Каквото помисля, се става”. Тревата, и тя, каквото помисли – става. Някой път тревата може да е помислила, че страда за дъжд и дъждът дойде. Тревата казва: „Каквото помислих – стана”. Понеже и на мене трябва дъжд, казвам: Каквото помислих – става.
към втори вариант >>
Хубаво е всичко да знаеш.
(втори вариант)
Вие по някой път минавате за герои вътре в себе си. Някой път мисли, че е подигнат, че знание има, че светлина има, казва: „Туй зная, онова зная, зная всичко. Какво ли има да уча още? ” Мисли, че като каже “Да се обичаме”- свършен е въпросът.
Хубаво е всичко да знаеш.
Но вземете, че те хвърлят във водата – какво ще правиш? Хвърлят те във водата, оставят те. Какво знаеш? Като те оставя сам, какво ще правиш? Знаеш (ли) колко мъчно е да се съблечеш във водата?
към втори вариант >>
Казва: „Каквото помисля, се става”.
(втори вариант)
Той ходи, дето аз го направлявам. И вие ходите, дето ви направляват. (Някой) казва: „Аз съм свободен”. В какво сте свободни? От болест не си свободен, от глад не си свободен, от безпокойство не си свободен, от сиромашия не си свободен.
Казва: „Каквото помисля, се става”.
Тревата, и тя, каквото помисли – става. Някой път тревата може да е помислила, че страда за дъжд и дъждът дойде. Тревата казва: „Каквото помислих – стана”. Понеже и на мене трябва дъжд, казвам: Каквото помислих – става. Аз ли каквото помислих стана, или каквото тревата помисли стана?
към втори вариант >>
Но вземете, че те хвърлят във водата – какво ще правиш?
(втори вариант)
Вие по някой път минавате за герои вътре в себе си. Някой път мисли, че е подигнат, че знание има, че светлина има, казва: „Туй зная, онова зная, зная всичко. Какво ли има да уча още? ” Мисли, че като каже “Да се обичаме”- свършен е въпросът. Хубаво е всичко да знаеш.
Но вземете, че те хвърлят във водата – какво ще правиш?
Хвърлят те във водата, оставят те. Какво знаеш? Като те оставя сам, какво ще правиш? Знаеш (ли) колко мъчно е да се съблечеш във водата? Имаш голям балтон, модно си облечен.
към втори вариант >>
Тревата, и тя, каквото помисли – става.
(втори вариант)
И вие ходите, дето ви направляват. (Някой) казва: „Аз съм свободен”. В какво сте свободни? От болест не си свободен, от глад не си свободен, от безпокойство не си свободен, от сиромашия не си свободен. Казва: „Каквото помисля, се става”.
Тревата, и тя, каквото помисли – става.
Някой път тревата може да е помислила, че страда за дъжд и дъждът дойде. Тревата казва: „Каквото помислих – стана”. Понеже и на мене трябва дъжд, казвам: Каквото помислих – става. Аз ли каквото помислих стана, или каквото тревата помисли стана? Каквото тревата помисли – стана, и каквото аз помислих – стана.
към втори вариант >>
Хвърлят те във водата, оставят те.
(втори вариант)
Някой път мисли, че е подигнат, че знание има, че светлина има, казва: „Туй зная, онова зная, зная всичко. Какво ли има да уча още? ” Мисли, че като каже “Да се обичаме”- свършен е въпросът. Хубаво е всичко да знаеш. Но вземете, че те хвърлят във водата – какво ще правиш?
Хвърлят те във водата, оставят те.
Какво знаеш? Като те оставя сам, какво ще правиш? Знаеш (ли) колко мъчно е да се съблечеш във водата? Имаш голям балтон, модно си облечен. Хвърлят те във водата с този балтон.
към втори вариант >>
Някой път тревата може да е помислила, че страда за дъжд и дъждът дойде.
(втори вариант)
(Някой) казва: „Аз съм свободен”. В какво сте свободни? От болест не си свободен, от глад не си свободен, от безпокойство не си свободен, от сиромашия не си свободен. Казва: „Каквото помисля, се става”. Тревата, и тя, каквото помисли – става.
Някой път тревата може да е помислила, че страда за дъжд и дъждът дойде.
Тревата казва: „Каквото помислих – стана”. Понеже и на мене трябва дъжд, казвам: Каквото помислих – става. Аз ли каквото помислих стана, или каквото тревата помисли стана? Каквото тревата помисли – стана, и каквото аз помислих – стана. Но туй стана не защото аз помислих, но аз помислих за нещо, което трябваше да стане.
към втори вариант >>
Какво знаеш?
(втори вариант)
Какво ли има да уча още? ” Мисли, че като каже “Да се обичаме”- свършен е въпросът. Хубаво е всичко да знаеш. Но вземете, че те хвърлят във водата – какво ще правиш? Хвърлят те във водата, оставят те.
Какво знаеш?
Като те оставя сам, какво ще правиш? Знаеш (ли) колко мъчно е да се съблечеш във водата? Имаш голям балтон, модно си облечен. Хвърлят те във водата с този балтон. Ще идеш на дъното на водата.
към втори вариант >>
Тревата казва: „Каквото помислих – стана”.
(втори вариант)
В какво сте свободни? От болест не си свободен, от глад не си свободен, от безпокойство не си свободен, от сиромашия не си свободен. Казва: „Каквото помисля, се става”. Тревата, и тя, каквото помисли – става. Някой път тревата може да е помислила, че страда за дъжд и дъждът дойде.
Тревата казва: „Каквото помислих – стана”.
Понеже и на мене трябва дъжд, казвам: Каквото помислих – става. Аз ли каквото помислих стана, или каквото тревата помисли стана? Каквото тревата помисли – стана, и каквото аз помислих – стана. Но туй стана не защото аз помислих, но аз помислих за нещо, което трябваше да стане. Един добър човек, дошло му наум да направи благодеяние.
към втори вариант >>
Като те оставя сам, какво ще правиш?
(втори вариант)
” Мисли, че като каже “Да се обичаме”- свършен е въпросът. Хубаво е всичко да знаеш. Но вземете, че те хвърлят във водата – какво ще правиш? Хвърлят те във водата, оставят те. Какво знаеш?
Като те оставя сам, какво ще правиш?
Знаеш (ли) колко мъчно е да се съблечеш във водата? Имаш голям балтон, модно си облечен. Хвърлят те във водата с този балтон. Ще идеш на дъното на водата. Трябва да се съблечеш и колкото по-малко дрехи – толкова по-добре ще плаваш.
към втори вариант >>
Понеже и на мене трябва дъжд, казвам: Каквото помислих – става.
(втори вариант)
От болест не си свободен, от глад не си свободен, от безпокойство не си свободен, от сиромашия не си свободен. Казва: „Каквото помисля, се става”. Тревата, и тя, каквото помисли – става. Някой път тревата може да е помислила, че страда за дъжд и дъждът дойде. Тревата казва: „Каквото помислих – стана”.
Понеже и на мене трябва дъжд, казвам: Каквото помислих – става.
Аз ли каквото помислих стана, или каквото тревата помисли стана? Каквото тревата помисли – стана, и каквото аз помислих – стана. Но туй стана не защото аз помислих, но аз помислих за нещо, което трябваше да стане. Един добър човек, дошло му наум да направи благодеяние. Неговата мисъл се е проектирала в пространството.
към втори вариант >>
Знаеш (ли) колко мъчно е да се съблечеш във водата?
(втори вариант)
Хубаво е всичко да знаеш. Но вземете, че те хвърлят във водата – какво ще правиш? Хвърлят те във водата, оставят те. Какво знаеш? Като те оставя сам, какво ще правиш?
Знаеш (ли) колко мъчно е да се съблечеш във водата?
Имаш голям балтон, модно си облечен. Хвърлят те във водата с този балтон. Ще идеш на дъното на водата. Трябва да се съблечеш и колкото по-малко дрехи – толкова по-добре ще плаваш. Ако знаеш как да употребиш ръцете си, краката си – ще излезеш из туй положение.
към втори вариант >>
Аз ли каквото помислих стана, или каквото тревата помисли стана?
(втори вариант)
Казва: „Каквото помисля, се става”. Тревата, и тя, каквото помисли – става. Някой път тревата може да е помислила, че страда за дъжд и дъждът дойде. Тревата казва: „Каквото помислих – стана”. Понеже и на мене трябва дъжд, казвам: Каквото помислих – става.
Аз ли каквото помислих стана, или каквото тревата помисли стана?
Каквото тревата помисли – стана, и каквото аз помислих – стана. Но туй стана не защото аз помислих, но аз помислих за нещо, което трябваше да стане. Един добър човек, дошло му наум да направи благодеяние. Неговата мисъл се е проектирала в пространството. Ти мислиш да има, да дойде някой да помогне.
към втори вариант >>
Имаш голям балтон, модно си облечен.
(втори вариант)
Но вземете, че те хвърлят във водата – какво ще правиш? Хвърлят те във водата, оставят те. Какво знаеш? Като те оставя сам, какво ще правиш? Знаеш (ли) колко мъчно е да се съблечеш във водата?
Имаш голям балтон, модно си облечен.
Хвърлят те във водата с този балтон. Ще идеш на дъното на водата. Трябва да се съблечеш и колкото по-малко дрехи – толкова по-добре ще плаваш. Ако знаеш как да употребиш ръцете си, краката си – ще излезеш из туй положение.
към втори вариант >>
Каквото тревата помисли – стана, и каквото аз помислих – стана.
(втори вариант)
Тревата, и тя, каквото помисли – става. Някой път тревата може да е помислила, че страда за дъжд и дъждът дойде. Тревата казва: „Каквото помислих – стана”. Понеже и на мене трябва дъжд, казвам: Каквото помислих – става. Аз ли каквото помислих стана, или каквото тревата помисли стана?
Каквото тревата помисли – стана, и каквото аз помислих – стана.
Но туй стана не защото аз помислих, но аз помислих за нещо, което трябваше да стане. Един добър човек, дошло му наум да направи благодеяние. Неговата мисъл се е проектирала в пространството. Ти мислиш да има, да дойде някой да помогне. Иде този човек със своите блага и ги раздава.
към втори вариант >>
Хвърлят те във водата с този балтон.
(втори вариант)
Хвърлят те във водата, оставят те. Какво знаеш? Като те оставя сам, какво ще правиш? Знаеш (ли) колко мъчно е да се съблечеш във водата? Имаш голям балтон, модно си облечен.
Хвърлят те във водата с този балтон.
Ще идеш на дъното на водата. Трябва да се съблечеш и колкото по-малко дрехи – толкова по-добре ще плаваш. Ако знаеш как да употребиш ръцете си, краката си – ще излезеш из туй положение.
към втори вариант >>
Но туй стана не защото аз помислих, но аз помислих за нещо, което трябваше да стане.
(втори вариант)
Някой път тревата може да е помислила, че страда за дъжд и дъждът дойде. Тревата казва: „Каквото помислих – стана”. Понеже и на мене трябва дъжд, казвам: Каквото помислих – става. Аз ли каквото помислих стана, или каквото тревата помисли стана? Каквото тревата помисли – стана, и каквото аз помислих – стана.
Но туй стана не защото аз помислих, но аз помислих за нещо, което трябваше да стане.
Един добър човек, дошло му наум да направи благодеяние. Неговата мисъл се е проектирала в пространството. Ти мислиш да има, да дойде някой да помогне. Иде този човек със своите блага и ги раздава. Казваш: ”Аз помислих и той дойде”.
към втори вариант >>
Ще идеш на дъното на водата.
(втори вариант)
Какво знаеш? Като те оставя сам, какво ще правиш? Знаеш (ли) колко мъчно е да се съблечеш във водата? Имаш голям балтон, модно си облечен. Хвърлят те във водата с този балтон.
Ще идеш на дъното на водата.
Трябва да се съблечеш и колкото по-малко дрехи – толкова по-добре ще плаваш. Ако знаеш как да употребиш ръцете си, краката си – ще излезеш из туй положение.
към втори вариант >>
Един добър човек, дошло му наум да направи благодеяние.
(втори вариант)
Тревата казва: „Каквото помислих – стана”. Понеже и на мене трябва дъжд, казвам: Каквото помислих – става. Аз ли каквото помислих стана, или каквото тревата помисли стана? Каквото тревата помисли – стана, и каквото аз помислих – стана. Но туй стана не защото аз помислих, но аз помислих за нещо, което трябваше да стане.
Един добър човек, дошло му наум да направи благодеяние.
Неговата мисъл се е проектирала в пространството. Ти мислиш да има, да дойде някой да помогне. Иде този човек със своите блага и ги раздава. Казваш: ”Аз помислих и той дойде”. Ти криво мислиш.
към втори вариант >>
Трябва да се съблечеш и колкото по-малко дрехи – толкова по-добре ще плаваш.
(втори вариант)
Като те оставя сам, какво ще правиш? Знаеш (ли) колко мъчно е да се съблечеш във водата? Имаш голям балтон, модно си облечен. Хвърлят те във водата с този балтон. Ще идеш на дъното на водата.
Трябва да се съблечеш и колкото по-малко дрехи – толкова по-добре ще плаваш.
Ако знаеш как да употребиш ръцете си, краката си – ще излезеш из туй положение.
към втори вариант >>
Неговата мисъл се е проектирала в пространството.
(втори вариант)
Понеже и на мене трябва дъжд, казвам: Каквото помислих – става. Аз ли каквото помислих стана, или каквото тревата помисли стана? Каквото тревата помисли – стана, и каквото аз помислих – стана. Но туй стана не защото аз помислих, но аз помислих за нещо, което трябваше да стане. Един добър човек, дошло му наум да направи благодеяние.
Неговата мисъл се е проектирала в пространството.
Ти мислиш да има, да дойде някой да помогне. Иде този човек със своите блага и ги раздава. Казваш: ”Аз помислих и той дойде”. Ти криво мислиш. Ти мислиш, че понеже ти си помислил, този човек (е) дошъл, а ти си помислил, защото той е помислил.
към втори вариант >>
Ако знаеш как да употребиш ръцете си, краката си – ще излезеш из туй положение.
(втори вариант)
Знаеш (ли) колко мъчно е да се съблечеш във водата? Имаш голям балтон, модно си облечен. Хвърлят те във водата с този балтон. Ще идеш на дъното на водата. Трябва да се съблечеш и колкото по-малко дрехи – толкова по-добре ще плаваш.
Ако знаеш как да употребиш ръцете си, краката си – ще излезеш из туй положение.
към втори вариант >>
Ти мислиш да има, да дойде някой да помогне.
(втори вариант)
Аз ли каквото помислих стана, или каквото тревата помисли стана? Каквото тревата помисли – стана, и каквото аз помислих – стана. Но туй стана не защото аз помислих, но аз помислих за нещо, което трябваше да стане. Един добър човек, дошло му наум да направи благодеяние. Неговата мисъл се е проектирала в пространството.
Ти мислиш да има, да дойде някой да помогне.
Иде този човек със своите блага и ги раздава. Казваш: ”Аз помислих и той дойде”. Ти криво мислиш. Ти мислиш, че понеже ти си помислил, този човек (е) дошъл, а ти си помислил, защото той е помислил. Той казва: „Да ида, да посетя бедните хора, да им раздам нещо”.
към втори вариант >>
Казвам: Има една страна, на която всички трябва да обърнете внимание.
(втори вариант)
Казвам: Има една страна, на която всички трябва да обърнете внимание.
Човек може да си претовари мозъка. Може да претовариш мозъка си от чрезмерно ядене, може да го разтовариш от много пост. Може да го претовариш от мисъл: какво ще правим, как ще преживеем на земята или от безпокойства. Защото, като се безпокоиш, то не е осторожност*, то е страх. Пък таксуваш* мозъка си с една отрицателна енергия.
към втори вариант >>
Иде този човек със своите блага и ги раздава.
(втори вариант)
Каквото тревата помисли – стана, и каквото аз помислих – стана. Но туй стана не защото аз помислих, но аз помислих за нещо, което трябваше да стане. Един добър човек, дошло му наум да направи благодеяние. Неговата мисъл се е проектирала в пространството. Ти мислиш да има, да дойде някой да помогне.
Иде този човек със своите блага и ги раздава.
Казваш: ”Аз помислих и той дойде”. Ти криво мислиш. Ти мислиш, че понеже ти си помислил, този човек (е) дошъл, а ти си помислил, защото той е помислил. Той казва: „Да ида, да посетя бедните хора, да им раздам нещо”. Ти си възприел неговата мисъл.
към втори вариант >>
Човек може да си претовари мозъка.
(втори вариант)
Казвам: Има една страна, на която всички трябва да обърнете внимание.
Човек може да си претовари мозъка.
Може да претовариш мозъка си от чрезмерно ядене, може да го разтовариш от много пост. Може да го претовариш от мисъл: какво ще правим, как ще преживеем на земята или от безпокойства. Защото, като се безпокоиш, то не е осторожност*, то е страх. Пък таксуваш* мозъка си с една отрицателна енергия. Може да си много докачлив.
към втори вариант >>
Казваш: ”Аз помислих и той дойде”.
(втори вариант)
Но туй стана не защото аз помислих, но аз помислих за нещо, което трябваше да стане. Един добър човек, дошло му наум да направи благодеяние. Неговата мисъл се е проектирала в пространството. Ти мислиш да има, да дойде някой да помогне. Иде този човек със своите блага и ги раздава.
Казваш: ”Аз помислих и той дойде”.
Ти криво мислиш. Ти мислиш, че понеже ти си помислил, този човек (е) дошъл, а ти си помислил, защото той е помислил. Той казва: „Да ида, да посетя бедните хора, да им раздам нещо”. Ти си възприел неговата мисъл. Ти благодари, че си възприел неговата мисъл да дойде и да ти даде нещо.
към втори вариант >>
Може да претовариш мозъка си от чрезмерно ядене, може да го разтовариш от много пост.
(втори вариант)
Казвам: Има една страна, на която всички трябва да обърнете внимание. Човек може да си претовари мозъка.
Може да претовариш мозъка си от чрезмерно ядене, може да го разтовариш от много пост.
Може да го претовариш от мисъл: какво ще правим, как ще преживеем на земята или от безпокойства. Защото, като се безпокоиш, то не е осторожност*, то е страх. Пък таксуваш* мозъка си с една отрицателна енергия. Може да си много докачлив. То е един център.
към втори вариант >>
Ти криво мислиш.
(втори вариант)
Един добър човек, дошло му наум да направи благодеяние. Неговата мисъл се е проектирала в пространството. Ти мислиш да има, да дойде някой да помогне. Иде този човек със своите блага и ги раздава. Казваш: ”Аз помислих и той дойде”.
Ти криво мислиш.
Ти мислиш, че понеже ти си помислил, този човек (е) дошъл, а ти си помислил, защото той е помислил. Той казва: „Да ида, да посетя бедните хора, да им раздам нещо”. Ти си възприел неговата мисъл. Ти благодари, че си възприел неговата мисъл да дойде и да ти даде нещо. Ти казваш: ”Аз каквото помислих – стана”.
към втори вариант >>
Може да го претовариш от мисъл: какво ще правим, как ще преживеем на земята или от безпокойства.
(втори вариант)
Казвам: Има една страна, на която всички трябва да обърнете внимание. Човек може да си претовари мозъка. Може да претовариш мозъка си от чрезмерно ядене, може да го разтовариш от много пост.
Може да го претовариш от мисъл: какво ще правим, как ще преживеем на земята или от безпокойства.
Защото, като се безпокоиш, то не е осторожност*, то е страх. Пък таксуваш* мозъка си с една отрицателна енергия. Може да си много докачлив. То е един център. Пак товариш мозъка си повече.
към втори вариант >>
Ти мислиш, че понеже ти си помислил, този човек (е) дошъл, а ти си помислил, защото той е помислил.
(втори вариант)
Неговата мисъл се е проектирала в пространството. Ти мислиш да има, да дойде някой да помогне. Иде този човек със своите блага и ги раздава. Казваш: ”Аз помислих и той дойде”. Ти криво мислиш.
Ти мислиш, че понеже ти си помислил, този човек (е) дошъл, а ти си помислил, защото той е помислил.
Той казва: „Да ида, да посетя бедните хора, да им раздам нещо”. Ти си възприел неговата мисъл. Ти благодари, че си възприел неговата мисъл да дойде и да ти даде нещо. Ти казваш: ”Аз каквото помислих – стана”. На него от друго място му дойде идеята.
към втори вариант >>
Защото, като се безпокоиш, то не е осторожност*, то е страх.
(втори вариант)
Казвам: Има една страна, на която всички трябва да обърнете внимание. Човек може да си претовари мозъка. Може да претовариш мозъка си от чрезмерно ядене, може да го разтовариш от много пост. Може да го претовариш от мисъл: какво ще правим, как ще преживеем на земята или от безпокойства.
Защото, като се безпокоиш, то не е осторожност*, то е страх.
Пък таксуваш* мозъка си с една отрицателна енергия. Може да си много докачлив. То е един център. Пак товариш мозъка си повече. Постоянно мислиш за себе си този да не те обиди, онзи да не те обиди.
към втори вариант >>
Той казва: „Да ида, да посетя бедните хора, да им раздам нещо”.
(втори вариант)
Ти мислиш да има, да дойде някой да помогне. Иде този човек със своите блага и ги раздава. Казваш: ”Аз помислих и той дойде”. Ти криво мислиш. Ти мислиш, че понеже ти си помислил, този човек (е) дошъл, а ти си помислил, защото той е помислил.
Той казва: „Да ида, да посетя бедните хора, да им раздам нещо”.
Ти си възприел неговата мисъл. Ти благодари, че си възприел неговата мисъл да дойде и да ти даде нещо. Ти казваш: ”Аз каквото помислих – стана”. На него от друго място му дойде идеята. Казвам: Когато ви дойде една хубава идея, тя иде от друг един по-висок свят.
към втори вариант >>
Пък таксуваш* мозъка си с една отрицателна енергия.
(втори вариант)
Казвам: Има една страна, на която всички трябва да обърнете внимание. Човек може да си претовари мозъка. Може да претовариш мозъка си от чрезмерно ядене, може да го разтовариш от много пост. Може да го претовариш от мисъл: какво ще правим, как ще преживеем на земята или от безпокойства. Защото, като се безпокоиш, то не е осторожност*, то е страх.
Пък таксуваш* мозъка си с една отрицателна енергия.
Може да си много докачлив. То е един център. Пак товариш мозъка си повече. Постоянно мислиш за себе си този да не те обиди, онзи да не те обиди. Таксуваш* не целия си мозък, а определени са енергиите.
към втори вариант >>
Ти си възприел неговата мисъл.
(втори вариант)
Иде този човек със своите блага и ги раздава. Казваш: ”Аз помислих и той дойде”. Ти криво мислиш. Ти мислиш, че понеже ти си помислил, този човек (е) дошъл, а ти си помислил, защото той е помислил. Той казва: „Да ида, да посетя бедните хора, да им раздам нещо”.
Ти си възприел неговата мисъл.
Ти благодари, че си възприел неговата мисъл да дойде и да ти даде нещо. Ти казваш: ”Аз каквото помислих – стана”. На него от друго място му дойде идеята. Казвам: Когато ви дойде една хубава идея, тя иде от друг един по-висок свят. Ти се радвай, че съзнанието ти е било будно, за да можеш да възприемеш Божественото и да се ползуваш.
към втори вариант >>
Може да си много докачлив.
(втори вариант)
Човек може да си претовари мозъка. Може да претовариш мозъка си от чрезмерно ядене, може да го разтовариш от много пост. Може да го претовариш от мисъл: какво ще правим, как ще преживеем на земята или от безпокойства. Защото, като се безпокоиш, то не е осторожност*, то е страх. Пък таксуваш* мозъка си с една отрицателна енергия.
Може да си много докачлив.
То е един център. Пак товариш мозъка си повече. Постоянно мислиш за себе си този да не те обиди, онзи да не те обиди. Таксуваш* не целия си мозък, а определени са енергиите. Този център ти таксуваш.
към втори вариант >>
Ти благодари, че си възприел неговата мисъл да дойде и да ти даде нещо.
(втори вариант)
Казваш: ”Аз помислих и той дойде”. Ти криво мислиш. Ти мислиш, че понеже ти си помислил, този човек (е) дошъл, а ти си помислил, защото той е помислил. Той казва: „Да ида, да посетя бедните хора, да им раздам нещо”. Ти си възприел неговата мисъл.
Ти благодари, че си възприел неговата мисъл да дойде и да ти даде нещо.
Ти казваш: ”Аз каквото помислих – стана”. На него от друго място му дойде идеята. Казвам: Когато ви дойде една хубава идея, тя иде от друг един по-висок свят. Ти се радвай, че съзнанието ти е било будно, за да можеш да възприемеш Божественото и да се ползуваш. В сегашния век ни трябва изпълнение на волята Божия.
към втори вариант >>
То е един център.
(втори вариант)
Може да претовариш мозъка си от чрезмерно ядене, може да го разтовариш от много пост. Може да го претовариш от мисъл: какво ще правим, как ще преживеем на земята или от безпокойства. Защото, като се безпокоиш, то не е осторожност*, то е страх. Пък таксуваш* мозъка си с една отрицателна енергия. Може да си много докачлив.
То е един център.
Пак товариш мозъка си повече. Постоянно мислиш за себе си този да не те обиди, онзи да не те обиди. Таксуваш* не целия си мозък, а определени са енергиите. Този център ти таксуваш. Някой път човек трябва да се освободи от личните идеи.
към втори вариант >>
Ти казваш: ”Аз каквото помислих – стана”.
(втори вариант)
Ти криво мислиш. Ти мислиш, че понеже ти си помислил, този човек (е) дошъл, а ти си помислил, защото той е помислил. Той казва: „Да ида, да посетя бедните хора, да им раздам нещо”. Ти си възприел неговата мисъл. Ти благодари, че си възприел неговата мисъл да дойде и да ти даде нещо.
Ти казваш: ”Аз каквото помислих – стана”.
На него от друго място му дойде идеята. Казвам: Когато ви дойде една хубава идея, тя иде от друг един по-висок свят. Ти се радвай, че съзнанието ти е било будно, за да можеш да възприемеш Божественото и да се ползуваш. В сегашния век ни трябва изпълнение на волята Божия. Има два начина за изпълнение: единият начин е сегашният по закон – по закон всички изпълнявате, и камъните, и водата, и земята изпълняват по закон.
към втори вариант >>
Пак товариш мозъка си повече.
(втори вариант)
Може да го претовариш от мисъл: какво ще правим, как ще преживеем на земята или от безпокойства. Защото, като се безпокоиш, то не е осторожност*, то е страх. Пък таксуваш* мозъка си с една отрицателна енергия. Може да си много докачлив. То е един център.
Пак товариш мозъка си повече.
Постоянно мислиш за себе си този да не те обиди, онзи да не те обиди. Таксуваш* не целия си мозък, а определени са енергиите. Този център ти таксуваш. Някой път човек трябва да се освободи от личните идеи. Богатият трябва да го извадиш навън.
към втори вариант >>
На него от друго място му дойде идеята.
(втори вариант)
Ти мислиш, че понеже ти си помислил, този човек (е) дошъл, а ти си помислил, защото той е помислил. Той казва: „Да ида, да посетя бедните хора, да им раздам нещо”. Ти си възприел неговата мисъл. Ти благодари, че си възприел неговата мисъл да дойде и да ти даде нещо. Ти казваш: ”Аз каквото помислих – стана”.
На него от друго място му дойде идеята.
Казвам: Когато ви дойде една хубава идея, тя иде от друг един по-висок свят. Ти се радвай, че съзнанието ти е било будно, за да можеш да възприемеш Божественото и да се ползуваш. В сегашния век ни трябва изпълнение на волята Божия. Има два начина за изпълнение: единият начин е сегашният по закон – по закон всички изпълнявате, и камъните, и водата, и земята изпълняват по закон. Вторият (начин) е по любов, сега го учим.
към втори вариант >>
Постоянно мислиш за себе си този да не те обиди, онзи да не те обиди.
(втори вариант)
Защото, като се безпокоиш, то не е осторожност*, то е страх. Пък таксуваш* мозъка си с една отрицателна енергия. Може да си много докачлив. То е един център. Пак товариш мозъка си повече.
Постоянно мислиш за себе си този да не те обиди, онзи да не те обиди.
Таксуваш* не целия си мозък, а определени са енергиите. Този център ти таксуваш. Някой път човек трябва да се освободи от личните идеи. Богатият трябва да го извадиш навън. Че някой не те погледнал някак си, ти се докачиш веднага.
към втори вариант >>
Казвам: Когато ви дойде една хубава идея, тя иде от друг един по-висок свят.
(втори вариант)
Той казва: „Да ида, да посетя бедните хора, да им раздам нещо”. Ти си възприел неговата мисъл. Ти благодари, че си възприел неговата мисъл да дойде и да ти даде нещо. Ти казваш: ”Аз каквото помислих – стана”. На него от друго място му дойде идеята.
Казвам: Когато ви дойде една хубава идея, тя иде от друг един по-висок свят.
Ти се радвай, че съзнанието ти е било будно, за да можеш да възприемеш Божественото и да се ползуваш. В сегашния век ни трябва изпълнение на волята Божия. Има два начина за изпълнение: единият начин е сегашният по закон – по закон всички изпълнявате, и камъните, и водата, и земята изпълняват по закон. Вторият (начин) е по любов, сега го учим. По закон страхът е отвътре, страхът те заставя.
към втори вариант >>
Таксуваш* не целия си мозък, а определени са енергиите.
(втори вариант)
Пък таксуваш* мозъка си с една отрицателна енергия. Може да си много докачлив. То е един център. Пак товариш мозъка си повече. Постоянно мислиш за себе си този да не те обиди, онзи да не те обиди.
Таксуваш* не целия си мозък, а определени са енергиите.
Този център ти таксуваш. Някой път човек трябва да се освободи от личните идеи. Богатият трябва да го извадиш навън. Че някой не те погледнал някак си, ти се докачиш веднага. Той може да е неразположен или да го боли корема, или нещо му се случило.
към втори вариант >>
Ти се радвай, че съзнанието ти е било будно, за да можеш да възприемеш Божественото и да се ползуваш.
(втори вариант)
Ти си възприел неговата мисъл. Ти благодари, че си възприел неговата мисъл да дойде и да ти даде нещо. Ти казваш: ”Аз каквото помислих – стана”. На него от друго място му дойде идеята. Казвам: Когато ви дойде една хубава идея, тя иде от друг един по-висок свят.
Ти се радвай, че съзнанието ти е било будно, за да можеш да възприемеш Божественото и да се ползуваш.
В сегашния век ни трябва изпълнение на волята Божия. Има два начина за изпълнение: единият начин е сегашният по закон – по закон всички изпълнявате, и камъните, и водата, и земята изпълняват по закон. Вторият (начин) е по любов, сега го учим. По закон страхът е отвътре, страхът те заставя. Страхът е отвътре да не бъдеш наказан, ако не изпълниш закона.
към втори вариант >>
Този център ти таксуваш.
(втори вариант)
Може да си много докачлив. То е един център. Пак товариш мозъка си повече. Постоянно мислиш за себе си този да не те обиди, онзи да не те обиди. Таксуваш* не целия си мозък, а определени са енергиите.
Този център ти таксуваш.
Някой път човек трябва да се освободи от личните идеи. Богатият трябва да го извадиш навън. Че някой не те погледнал някак си, ти се докачиш веднага. Той може да е неразположен или да го боли корема, или нещо му се случило. Ти казваш: ”Защо не ме гледа умилно, но ме гледа начумерено, като че съм му изял бащиното му имане?
към втори вариант >>
В сегашния век ни трябва изпълнение на волята Божия.
(втори вариант)
Ти благодари, че си възприел неговата мисъл да дойде и да ти даде нещо. Ти казваш: ”Аз каквото помислих – стана”. На него от друго място му дойде идеята. Казвам: Когато ви дойде една хубава идея, тя иде от друг един по-висок свят. Ти се радвай, че съзнанието ти е било будно, за да можеш да възприемеш Божественото и да се ползуваш.
В сегашния век ни трябва изпълнение на волята Божия.
Има два начина за изпълнение: единият начин е сегашният по закон – по закон всички изпълнявате, и камъните, и водата, и земята изпълняват по закон. Вторият (начин) е по любов, сега го учим. По закон страхът е отвътре, страхът те заставя. Страхът е отвътре да не бъдеш наказан, ако не изпълниш закона. Страхът е отвътре, законът е отвън.
към втори вариант >>
Някой път човек трябва да се освободи от личните идеи.
(втори вариант)
То е един център. Пак товариш мозъка си повече. Постоянно мислиш за себе си този да не те обиди, онзи да не те обиди. Таксуваш* не целия си мозък, а определени са енергиите. Този център ти таксуваш.
Някой път човек трябва да се освободи от личните идеи.
Богатият трябва да го извадиш навън. Че някой не те погледнал някак си, ти се докачиш веднага. Той може да е неразположен или да го боли корема, или нещо му се случило. Ти казваш: ”Защо не ме гледа умилно, но ме гледа начумерено, като че съм му изял бащиното му имане? ” Или някой път някой човек иска да бъде по-остър, подигне си гласа.
към втори вариант >>
Има два начина за изпълнение: единият начин е сегашният по закон – по закон всички изпълнявате, и камъните, и водата, и земята изпълняват по закон.
(втори вариант)
Ти казваш: ”Аз каквото помислих – стана”. На него от друго място му дойде идеята. Казвам: Когато ви дойде една хубава идея, тя иде от друг един по-висок свят. Ти се радвай, че съзнанието ти е било будно, за да можеш да възприемеш Божественото и да се ползуваш. В сегашния век ни трябва изпълнение на волята Божия.
Има два начина за изпълнение: единият начин е сегашният по закон – по закон всички изпълнявате, и камъните, и водата, и земята изпълняват по закон.
Вторият (начин) е по любов, сега го учим. По закон страхът е отвътре, страхът те заставя. Страхът е отвътре да не бъдеш наказан, ако не изпълниш закона. Страхът е отвътре, законът е отвън. При вторият начин – страхът е отвън, любовта е отвътре.
към втори вариант >>
Богатият трябва да го извадиш навън.
(втори вариант)
Пак товариш мозъка си повече. Постоянно мислиш за себе си този да не те обиди, онзи да не те обиди. Таксуваш* не целия си мозък, а определени са енергиите. Този център ти таксуваш. Някой път човек трябва да се освободи от личните идеи.
Богатият трябва да го извадиш навън.
Че някой не те погледнал някак си, ти се докачиш веднага. Той може да е неразположен или да го боли корема, или нещо му се случило. Ти казваш: ”Защо не ме гледа умилно, но ме гледа начумерено, като че съм му изял бащиното му имане? ” Или някой път някой човек иска да бъде по-остър, подигне си гласа. Казваш: ”Защо да го подигне?
към втори вариант >>
Вторият (начин) е по любов, сега го учим.
(втори вариант)
На него от друго място му дойде идеята. Казвам: Когато ви дойде една хубава идея, тя иде от друг един по-висок свят. Ти се радвай, че съзнанието ти е било будно, за да можеш да възприемеш Божественото и да се ползуваш. В сегашния век ни трябва изпълнение на волята Божия. Има два начина за изпълнение: единият начин е сегашният по закон – по закон всички изпълнявате, и камъните, и водата, и земята изпълняват по закон.
Вторият (начин) е по любов, сега го учим.
По закон страхът е отвътре, страхът те заставя. Страхът е отвътре да не бъдеш наказан, ако не изпълниш закона. Страхът е отвътре, законът е отвън. При вторият начин – страхът е отвън, любовта е отвътре. Казвате: „Искаме да се освободим от страха”.
към втори вариант >>
Че някой не те погледнал някак си, ти се докачиш веднага.
(втори вариант)
Постоянно мислиш за себе си този да не те обиди, онзи да не те обиди. Таксуваш* не целия си мозък, а определени са енергиите. Този център ти таксуваш. Някой път човек трябва да се освободи от личните идеи. Богатият трябва да го извадиш навън.
Че някой не те погледнал някак си, ти се докачиш веднага.
Той може да е неразположен или да го боли корема, или нещо му се случило. Ти казваш: ”Защо не ме гледа умилно, но ме гледа начумерено, като че съм му изял бащиното му имане? ” Или някой път някой човек иска да бъде по-остър, подигне си гласа. Казваш: ”Защо да го подигне? ” Като дойдоха англичаните със своите аероплани, как ни говореха, как ни проповядваха?
към втори вариант >>
По закон страхът е отвътре, страхът те заставя.
(втори вариант)
Казвам: Когато ви дойде една хубава идея, тя иде от друг един по-висок свят. Ти се радвай, че съзнанието ти е било будно, за да можеш да възприемеш Божественото и да се ползуваш. В сегашния век ни трябва изпълнение на волята Божия. Има два начина за изпълнение: единият начин е сегашният по закон – по закон всички изпълнявате, и камъните, и водата, и земята изпълняват по закон. Вторият (начин) е по любов, сега го учим.
По закон страхът е отвътре, страхът те заставя.
Страхът е отвътре да не бъдеш наказан, ако не изпълниш закона. Страхът е отвътре, законът е отвън. При вторият начин – страхът е отвън, любовта е отвътре. Казвате: „Искаме да се освободим от страха”. Страхът е на място, но страхът трябва да го турим на място.
към втори вариант >>
Той може да е неразположен или да го боли корема, или нещо му се случило.
(втори вариант)
Таксуваш* не целия си мозък, а определени са енергиите. Този център ти таксуваш. Някой път човек трябва да се освободи от личните идеи. Богатият трябва да го извадиш навън. Че някой не те погледнал някак си, ти се докачиш веднага.
Той може да е неразположен или да го боли корема, или нещо му се случило.
Ти казваш: ”Защо не ме гледа умилно, но ме гледа начумерено, като че съм му изял бащиното му имане? ” Или някой път някой човек иска да бъде по-остър, подигне си гласа. Казваш: ”Защо да го подигне? ” Като дойдоха англичаните със своите аероплани, как ни говореха, как ни проповядваха? Дойдоха, туриха доста голяма светлина да ни видят.
към втори вариант >>
Страхът е отвътре да не бъдеш наказан, ако не изпълниш закона.
(втори вариант)
Ти се радвай, че съзнанието ти е било будно, за да можеш да възприемеш Божественото и да се ползуваш. В сегашния век ни трябва изпълнение на волята Божия. Има два начина за изпълнение: единият начин е сегашният по закон – по закон всички изпълнявате, и камъните, и водата, и земята изпълняват по закон. Вторият (начин) е по любов, сега го учим. По закон страхът е отвътре, страхът те заставя.
Страхът е отвътре да не бъдеш наказан, ако не изпълниш закона.
Страхът е отвътре, законът е отвън. При вторият начин – страхът е отвън, любовта е отвътре. Казвате: „Искаме да се освободим от страха”. Страхът е на място, но страхът трябва да го турим на място. Страхът трябва да го турим отвън.
към втори вариант >>
Ти казваш: ”Защо не ме гледа умилно, но ме гледа начумерено, като че съм му изял бащиното му имане?
(втори вариант)
Този център ти таксуваш. Някой път човек трябва да се освободи от личните идеи. Богатият трябва да го извадиш навън. Че някой не те погледнал някак си, ти се докачиш веднага. Той може да е неразположен или да го боли корема, или нещо му се случило.
Ти казваш: ”Защо не ме гледа умилно, но ме гледа начумерено, като че съм му изял бащиното му имане?
” Или някой път някой човек иска да бъде по-остър, подигне си гласа. Казваш: ”Защо да го подигне? ” Като дойдоха англичаните със своите аероплани, как ни говореха, как ни проповядваха? Дойдоха, туриха доста голяма светлина да ни видят. Те хвърлят бомби, но първо осветяват мястото да видят наместо ли ще паднат тия бомби.
към втори вариант >>
Страхът е отвътре, законът е отвън.
(втори вариант)
В сегашния век ни трябва изпълнение на волята Божия. Има два начина за изпълнение: единият начин е сегашният по закон – по закон всички изпълнявате, и камъните, и водата, и земята изпълняват по закон. Вторият (начин) е по любов, сега го учим. По закон страхът е отвътре, страхът те заставя. Страхът е отвътре да не бъдеш наказан, ако не изпълниш закона.
Страхът е отвътре, законът е отвън.
При вторият начин – страхът е отвън, любовта е отвътре. Казвате: „Искаме да се освободим от страха”. Страхът е на място, но страхът трябва да го турим на място. Страхът трябва да го турим отвън. Страхът е много добър слуга, но страхът не е много добър господар.
към втори вариант >>
” Или някой път някой човек иска да бъде по-остър, подигне си гласа.
(втори вариант)
Някой път човек трябва да се освободи от личните идеи. Богатият трябва да го извадиш навън. Че някой не те погледнал някак си, ти се докачиш веднага. Той може да е неразположен или да го боли корема, или нещо му се случило. Ти казваш: ”Защо не ме гледа умилно, но ме гледа начумерено, като че съм му изял бащиното му имане?
” Или някой път някой човек иска да бъде по-остър, подигне си гласа.
Казваш: ”Защо да го подигне? ” Като дойдоха англичаните със своите аероплани, как ни говореха, как ни проповядваха? Дойдоха, туриха доста голяма светлина да ни видят. Те хвърлят бомби, но първо осветяват мястото да видят наместо ли ще паднат тия бомби. Тия ракети, които хвърляха, за да осветят, доста дълго време светеха.
към втори вариант >>
При вторият начин – страхът е отвън, любовта е отвътре.
(втори вариант)
Има два начина за изпълнение: единият начин е сегашният по закон – по закон всички изпълнявате, и камъните, и водата, и земята изпълняват по закон. Вторият (начин) е по любов, сега го учим. По закон страхът е отвътре, страхът те заставя. Страхът е отвътре да не бъдеш наказан, ако не изпълниш закона. Страхът е отвътре, законът е отвън.
При вторият начин – страхът е отвън, любовта е отвътре.
Казвате: „Искаме да се освободим от страха”. Страхът е на място, но страхът трябва да го турим на място. Страхът трябва да го турим отвън. Страхът е много добър слуга, но страхът не е много добър господар. Казвам: Когато любовта стане господар, когато милосърдието стане господар, а алчността – слуга, и страхът – слуга – светът ще се оправи.
към втори вариант >>
Казваш: ”Защо да го подигне?
(втори вариант)
Богатият трябва да го извадиш навън. Че някой не те погледнал някак си, ти се докачиш веднага. Той може да е неразположен или да го боли корема, или нещо му се случило. Ти казваш: ”Защо не ме гледа умилно, но ме гледа начумерено, като че съм му изял бащиното му имане? ” Или някой път някой човек иска да бъде по-остър, подигне си гласа.
Казваш: ”Защо да го подигне?
” Като дойдоха англичаните със своите аероплани, как ни говореха, как ни проповядваха? Дойдоха, туриха доста голяма светлина да ни видят. Те хвърлят бомби, но първо осветяват мястото да видят наместо ли ще паднат тия бомби. Тия ракети, които хвърляха, за да осветят, доста дълго време светеха. Някои казваха: „Запали се аероплана”, пък то е ракета, с която осветяват, за да видят.
към втори вариант >>
Казвате: „Искаме да се освободим от страха”.
(втори вариант)
Вторият (начин) е по любов, сега го учим. По закон страхът е отвътре, страхът те заставя. Страхът е отвътре да не бъдеш наказан, ако не изпълниш закона. Страхът е отвътре, законът е отвън. При вторият начин – страхът е отвън, любовта е отвътре.
Казвате: „Искаме да се освободим от страха”.
Страхът е на място, но страхът трябва да го турим на място. Страхът трябва да го турим отвън. Страхът е много добър слуга, но страхът не е много добър господар. Казвам: Когато любовта стане господар, когато милосърдието стане господар, а алчността – слуга, и страхът – слуга – светът ще се оправи. Когато учтивостта, мекотата станат господар, е много добре, а силата е слуга – светът ще се оправи.
към втори вариант >>
” Като дойдоха англичаните със своите аероплани, как ни говореха, как ни проповядваха?
(втори вариант)
Че някой не те погледнал някак си, ти се докачиш веднага. Той може да е неразположен или да го боли корема, или нещо му се случило. Ти казваш: ”Защо не ме гледа умилно, но ме гледа начумерено, като че съм му изял бащиното му имане? ” Или някой път някой човек иска да бъде по-остър, подигне си гласа. Казваш: ”Защо да го подигне?
” Като дойдоха англичаните със своите аероплани, как ни говореха, как ни проповядваха?
Дойдоха, туриха доста голяма светлина да ни видят. Те хвърлят бомби, но първо осветяват мястото да видят наместо ли ще паднат тия бомби. Тия ракети, които хвърляха, за да осветят, доста дълго време светеха. Някои казваха: „Запали се аероплана”, пък то е ракета, с която осветяват, за да видят. Казват: „Да ви кажем у нас как спущат бомбите”.
към втори вариант >>
Страхът е на място, но страхът трябва да го турим на място.
(втори вариант)
По закон страхът е отвътре, страхът те заставя. Страхът е отвътре да не бъдеш наказан, ако не изпълниш закона. Страхът е отвътре, законът е отвън. При вторият начин – страхът е отвън, любовта е отвътре. Казвате: „Искаме да се освободим от страха”.
Страхът е на място, но страхът трябва да го турим на място.
Страхът трябва да го турим отвън. Страхът е много добър слуга, но страхът не е много добър господар. Казвам: Когато любовта стане господар, когато милосърдието стане господар, а алчността – слуга, и страхът – слуга – светът ще се оправи. Когато учтивостта, мекотата станат господар, е много добре, а силата е слуга – светът ще се оправи. Всичко онова, което е грубо – да бъде отвън.
към втори вариант >>
Дойдоха, туриха доста голяма светлина да ни видят.
(втори вариант)
Той може да е неразположен или да го боли корема, или нещо му се случило. Ти казваш: ”Защо не ме гледа умилно, но ме гледа начумерено, като че съм му изял бащиното му имане? ” Или някой път някой човек иска да бъде по-остър, подигне си гласа. Казваш: ”Защо да го подигне? ” Като дойдоха англичаните със своите аероплани, как ни говореха, как ни проповядваха?
Дойдоха, туриха доста голяма светлина да ни видят.
Те хвърлят бомби, но първо осветяват мястото да видят наместо ли ще паднат тия бомби. Тия ракети, които хвърляха, за да осветят, доста дълго време светеха. Някои казваха: „Запали се аероплана”, пък то е ракета, с която осветяват, за да видят. Казват: „Да ви кажем у нас как спущат бомбите”. Да ги видите как ги спущат.
към втори вариант >>
Страхът трябва да го турим отвън.
(втори вариант)
Страхът е отвътре да не бъдеш наказан, ако не изпълниш закона. Страхът е отвътре, законът е отвън. При вторият начин – страхът е отвън, любовта е отвътре. Казвате: „Искаме да се освободим от страха”. Страхът е на място, но страхът трябва да го турим на място.
Страхът трябва да го турим отвън.
Страхът е много добър слуга, но страхът не е много добър господар. Казвам: Когато любовта стане господар, когато милосърдието стане господар, а алчността – слуга, и страхът – слуга – светът ще се оправи. Когато учтивостта, мекотата станат господар, е много добре, а силата е слуга – светът ще се оправи. Всичко онова, което е грубо – да бъде отвън. А онова, хубавото – отвътре.
към втори вариант >>
Те хвърлят бомби, но първо осветяват мястото да видят наместо ли ще паднат тия бомби.
(втори вариант)
Ти казваш: ”Защо не ме гледа умилно, но ме гледа начумерено, като че съм му изял бащиното му имане? ” Или някой път някой човек иска да бъде по-остър, подигне си гласа. Казваш: ”Защо да го подигне? ” Като дойдоха англичаните със своите аероплани, как ни говореха, как ни проповядваха? Дойдоха, туриха доста голяма светлина да ни видят.
Те хвърлят бомби, но първо осветяват мястото да видят наместо ли ще паднат тия бомби.
Тия ракети, които хвърляха, за да осветят, доста дълго време светеха. Някои казваха: „Запали се аероплана”, пък то е ракета, с която осветяват, за да видят. Казват: „Да ви кажем у нас как спущат бомбите”. Да ги видите как ги спущат. Казвам: Ние не сме хората, които спуснаха бомбите.
към втори вариант >>
Страхът е много добър слуга, но страхът не е много добър господар.
(втори вариант)
Страхът е отвътре, законът е отвън. При вторият начин – страхът е отвън, любовта е отвътре. Казвате: „Искаме да се освободим от страха”. Страхът е на място, но страхът трябва да го турим на място. Страхът трябва да го турим отвън.
Страхът е много добър слуга, но страхът не е много добър господар.
Казвам: Когато любовта стане господар, когато милосърдието стане господар, а алчността – слуга, и страхът – слуга – светът ще се оправи. Когато учтивостта, мекотата станат господар, е много добре, а силата е слуга – светът ще се оправи. Всичко онова, което е грубо – да бъде отвън. А онова, хубавото – отвътре. Светът ще се оправи.
към втори вариант >>
Тия ракети, които хвърляха, за да осветят, доста дълго време светеха.
(втори вариант)
” Или някой път някой човек иска да бъде по-остър, подигне си гласа. Казваш: ”Защо да го подигне? ” Като дойдоха англичаните със своите аероплани, как ни говореха, как ни проповядваха? Дойдоха, туриха доста голяма светлина да ни видят. Те хвърлят бомби, но първо осветяват мястото да видят наместо ли ще паднат тия бомби.
Тия ракети, които хвърляха, за да осветят, доста дълго време светеха.
Някои казваха: „Запали се аероплана”, пък то е ракета, с която осветяват, за да видят. Казват: „Да ви кажем у нас как спущат бомбите”. Да ги видите как ги спущат. Казвам: Ние не сме хората, които спуснаха бомбите. Други ги спуснаха.
към втори вариант >>
Казвам: Когато любовта стане господар, когато милосърдието стане господар, а алчността – слуга, и страхът – слуга – светът ще се оправи.
(втори вариант)
При вторият начин – страхът е отвън, любовта е отвътре. Казвате: „Искаме да се освободим от страха”. Страхът е на място, но страхът трябва да го турим на място. Страхът трябва да го турим отвън. Страхът е много добър слуга, но страхът не е много добър господар.
Казвам: Когато любовта стане господар, когато милосърдието стане господар, а алчността – слуга, и страхът – слуга – светът ще се оправи.
Когато учтивостта, мекотата станат господар, е много добре, а силата е слуга – светът ще се оправи. Всичко онова, което е грубо – да бъде отвън. А онова, хубавото – отвътре. Светът ще се оправи. Всичко онова, което става отвътре, да е господар, а всичко онова, което става отвън, да е слуга.
към втори вариант >>
Някои казваха: „Запали се аероплана”, пък то е ракета, с която осветяват, за да видят.
(втори вариант)
Казваш: ”Защо да го подигне? ” Като дойдоха англичаните със своите аероплани, как ни говореха, как ни проповядваха? Дойдоха, туриха доста голяма светлина да ни видят. Те хвърлят бомби, но първо осветяват мястото да видят наместо ли ще паднат тия бомби. Тия ракети, които хвърляха, за да осветят, доста дълго време светеха.
Някои казваха: „Запали се аероплана”, пък то е ракета, с която осветяват, за да видят.
Казват: „Да ви кажем у нас как спущат бомбите”. Да ги видите как ги спущат. Казвам: Ние не сме хората, които спуснаха бомбите. Други ги спуснаха. Защо не идете на тях да им покажете, а на нас?
към втори вариант >>
Когато учтивостта, мекотата станат господар, е много добре, а силата е слуга – светът ще се оправи.
(втори вариант)
Казвате: „Искаме да се освободим от страха”. Страхът е на място, но страхът трябва да го турим на място. Страхът трябва да го турим отвън. Страхът е много добър слуга, но страхът не е много добър господар. Казвам: Когато любовта стане господар, когато милосърдието стане господар, а алчността – слуга, и страхът – слуга – светът ще се оправи.
Когато учтивостта, мекотата станат господар, е много добре, а силата е слуга – светът ще се оправи.
Всичко онова, което е грубо – да бъде отвън. А онова, хубавото – отвътре. Светът ще се оправи. Всичко онова, което става отвътре, да е господар, а всичко онова, което става отвън, да е слуга. Именно затова трябва да има едно разнообразие.
към втори вариант >>
Казват: „Да ви кажем у нас как спущат бомбите”.
(втори вариант)
” Като дойдоха англичаните със своите аероплани, как ни говореха, как ни проповядваха? Дойдоха, туриха доста голяма светлина да ни видят. Те хвърлят бомби, но първо осветяват мястото да видят наместо ли ще паднат тия бомби. Тия ракети, които хвърляха, за да осветят, доста дълго време светеха. Някои казваха: „Запали се аероплана”, пък то е ракета, с която осветяват, за да видят.
Казват: „Да ви кажем у нас как спущат бомбите”.
Да ги видите как ги спущат. Казвам: Ние не сме хората, които спуснаха бомбите. Други ги спуснаха. Защо не идете на тях да им покажете, а на нас? Ние сме не причом*, че други ви спущали бомби.
към втори вариант >>
Всичко онова, което е грубо – да бъде отвън.
(втори вариант)
Страхът е на място, но страхът трябва да го турим на място. Страхът трябва да го турим отвън. Страхът е много добър слуга, но страхът не е много добър господар. Казвам: Когато любовта стане господар, когато милосърдието стане господар, а алчността – слуга, и страхът – слуга – светът ще се оправи. Когато учтивостта, мекотата станат господар, е много добре, а силата е слуга – светът ще се оправи.
Всичко онова, което е грубо – да бъде отвън.
А онова, хубавото – отвътре. Светът ще се оправи. Всичко онова, което става отвътре, да е господар, а всичко онова, което става отвън, да е слуга. Именно затова трябва да има едно разнообразие. Вие искате някой път да бъдете търпеливи.
към втори вариант >>
Да ги видите как ги спущат.
(втори вариант)
Дойдоха, туриха доста голяма светлина да ни видят. Те хвърлят бомби, но първо осветяват мястото да видят наместо ли ще паднат тия бомби. Тия ракети, които хвърляха, за да осветят, доста дълго време светеха. Някои казваха: „Запали се аероплана”, пък то е ракета, с която осветяват, за да видят. Казват: „Да ви кажем у нас как спущат бомбите”.
Да ги видите как ги спущат.
Казвам: Ние не сме хората, които спуснаха бомбите. Други ги спуснаха. Защо не идете на тях да им покажете, а на нас? Ние сме не причом*, че други ви спущали бомби. Казват: „Да ви покажем.
към втори вариант >>
А онова, хубавото – отвътре.
(втори вариант)
Страхът трябва да го турим отвън. Страхът е много добър слуга, но страхът не е много добър господар. Казвам: Когато любовта стане господар, когато милосърдието стане господар, а алчността – слуга, и страхът – слуга – светът ще се оправи. Когато учтивостта, мекотата станат господар, е много добре, а силата е слуга – светът ще се оправи. Всичко онова, което е грубо – да бъде отвън.
А онова, хубавото – отвътре.
Светът ще се оправи. Всичко онова, което става отвътре, да е господар, а всичко онова, което става отвън, да е слуга. Именно затова трябва да има едно разнообразие. Вие искате някой път да бъдете търпеливи. Лесно се учи търпението.
към втори вариант >>
Казвам: Ние не сме хората, които спуснаха бомбите.
(втори вариант)
Те хвърлят бомби, но първо осветяват мястото да видят наместо ли ще паднат тия бомби. Тия ракети, които хвърляха, за да осветят, доста дълго време светеха. Някои казваха: „Запали се аероплана”, пък то е ракета, с която осветяват, за да видят. Казват: „Да ви кажем у нас как спущат бомбите”. Да ги видите как ги спущат.
Казвам: Ние не сме хората, които спуснаха бомбите.
Други ги спуснаха. Защо не идете на тях да им покажете, а на нас? Ние сме не причом*, че други ви спущали бомби. Казват: „Да ви покажем. Видяхте ли?
към втори вариант >>
Светът ще се оправи.
(втори вариант)
Страхът е много добър слуга, но страхът не е много добър господар. Казвам: Когато любовта стане господар, когато милосърдието стане господар, а алчността – слуга, и страхът – слуга – светът ще се оправи. Когато учтивостта, мекотата станат господар, е много добре, а силата е слуга – светът ще се оправи. Всичко онова, което е грубо – да бъде отвън. А онова, хубавото – отвътре.
Светът ще се оправи.
Всичко онова, което става отвътре, да е господар, а всичко онова, което става отвън, да е слуга. Именно затова трябва да има едно разнообразие. Вие искате някой път да бъдете търпеливи. Лесно се учи търпението. Дружете с хора, които са търпеливи.
към втори вариант >>
Други ги спуснаха.
(втори вариант)
Тия ракети, които хвърляха, за да осветят, доста дълго време светеха. Някои казваха: „Запали се аероплана”, пък то е ракета, с която осветяват, за да видят. Казват: „Да ви кажем у нас как спущат бомбите”. Да ги видите как ги спущат. Казвам: Ние не сме хората, които спуснаха бомбите.
Други ги спуснаха.
Защо не идете на тях да им покажете, а на нас? Ние сме не причом*, че други ви спущали бомби. Казват: „Да ви покажем. Видяхте ли? Нас ни турят като арбитър* да преценим хубаво ли е или не.
към втори вариант >>
Всичко онова, което става отвътре, да е господар, а всичко онова, което става отвън, да е слуга.
(втори вариант)
Казвам: Когато любовта стане господар, когато милосърдието стане господар, а алчността – слуга, и страхът – слуга – светът ще се оправи. Когато учтивостта, мекотата станат господар, е много добре, а силата е слуга – светът ще се оправи. Всичко онова, което е грубо – да бъде отвън. А онова, хубавото – отвътре. Светът ще се оправи.
Всичко онова, което става отвътре, да е господар, а всичко онова, което става отвън, да е слуга.
Именно затова трябва да има едно разнообразие. Вие искате някой път да бъдете търпеливи. Лесно се учи търпението. Дружете с хора, които са търпеливи. Има някой, който е много търпелив, че се е натоварил.
към втори вариант >>
Защо не идете на тях да им покажете, а на нас?
(втори вариант)
Някои казваха: „Запали се аероплана”, пък то е ракета, с която осветяват, за да видят. Казват: „Да ви кажем у нас как спущат бомбите”. Да ги видите как ги спущат. Казвам: Ние не сме хората, които спуснаха бомбите. Други ги спуснаха.
Защо не идете на тях да им покажете, а на нас?
Ние сме не причом*, че други ви спущали бомби. Казват: „Да ви покажем. Видяхте ли? Нас ни турят като арбитър* да преценим хубаво ли е или не. Ние имаме разрушения, и на вас как ви е?
към втори вариант >>
Именно затова трябва да има едно разнообразие.
(втори вариант)
Когато учтивостта, мекотата станат господар, е много добре, а силата е слуга – светът ще се оправи. Всичко онова, което е грубо – да бъде отвън. А онова, хубавото – отвътре. Светът ще се оправи. Всичко онова, което става отвътре, да е господар, а всичко онова, което става отвън, да е слуга.
Именно затова трябва да има едно разнообразие.
Вие искате някой път да бъдете търпеливи. Лесно се учи търпението. Дружете с хора, които са търпеливи. Има някой, който е много търпелив, че се е натоварил. Търпеливите хора са много упорити.
към втори вариант >>
Ние сме не причом*, че други ви спущали бомби.
(втори вариант)
Казват: „Да ви кажем у нас как спущат бомбите”. Да ги видите как ги спущат. Казвам: Ние не сме хората, които спуснаха бомбите. Други ги спуснаха. Защо не идете на тях да им покажете, а на нас?
Ние сме не причом*, че други ви спущали бомби.
Казват: „Да ви покажем. Видяхте ли? Нас ни турят като арбитър* да преценим хубаво ли е или не. Ние имаме разрушения, и на вас как ви е? ” Ние им казваме: „Хубаво, вие сте богати хора.
към втори вариант >>
Вие искате някой път да бъдете търпеливи.
(втори вариант)
Всичко онова, което е грубо – да бъде отвън. А онова, хубавото – отвътре. Светът ще се оправи. Всичко онова, което става отвътре, да е господар, а всичко онова, което става отвън, да е слуга. Именно затова трябва да има едно разнообразие.
Вие искате някой път да бъдете търпеливи.
Лесно се учи търпението. Дружете с хора, които са търпеливи. Има някой, който е много търпелив, че се е натоварил. Търпеливите хора са много упорити. Англичаните са упорити.
към втори вариант >>
Казват: „Да ви покажем.
(втори вариант)
Да ги видите как ги спущат. Казвам: Ние не сме хората, които спуснаха бомбите. Други ги спуснаха. Защо не идете на тях да им покажете, а на нас? Ние сме не причом*, че други ви спущали бомби.
Казват: „Да ви покажем.
Видяхте ли? Нас ни турят като арбитър* да преценим хубаво ли е или не. Ние имаме разрушения, и на вас как ви е? ” Ние им казваме: „Хубаво, вие сте богати хора. Защо не искате да платите на хората?
към втори вариант >>
Лесно се учи търпението.
(втори вариант)
А онова, хубавото – отвътре. Светът ще се оправи. Всичко онова, което става отвътре, да е господар, а всичко онова, което става отвън, да е слуга. Именно затова трябва да има едно разнообразие. Вие искате някой път да бъдете търпеливи.
Лесно се учи търпението.
Дружете с хора, които са търпеливи. Има някой, който е много търпелив, че се е натоварил. Търпеливите хора са много упорити. Англичаните са упорити. Бият ги и те устояват.
към втори вариант >>
Видяхте ли?
(втори вариант)
Казвам: Ние не сме хората, които спуснаха бомбите. Други ги спуснаха. Защо не идете на тях да им покажете, а на нас? Ние сме не причом*, че други ви спущали бомби. Казват: „Да ви покажем.
Видяхте ли?
Нас ни турят като арбитър* да преценим хубаво ли е или не. Ние имаме разрушения, и на вас как ви е? ” Ние им казваме: „Хубаво, вие сте богати хора. Защо не искате да платите на хората? Платете си дълга.
към втори вариант >>
Дружете с хора, които са търпеливи.
(втори вариант)
Светът ще се оправи. Всичко онова, което става отвътре, да е господар, а всичко онова, което става отвън, да е слуга. Именно затова трябва да има едно разнообразие. Вие искате някой път да бъдете търпеливи. Лесно се учи търпението.
Дружете с хора, които са търпеливи.
Има някой, който е много търпелив, че се е натоварил. Търпеливите хора са много упорити. Англичаните са упорити. Бият ги и те устояват. Циганинът казва: „И чука, и чергата си продавам, но не се подчинявам”.
към втори вариант >>
Нас ни турят като арбитър* да преценим хубаво ли е или не.
(втори вариант)
Други ги спуснаха. Защо не идете на тях да им покажете, а на нас? Ние сме не причом*, че други ви спущали бомби. Казват: „Да ви покажем. Видяхте ли?
Нас ни турят като арбитър* да преценим хубаво ли е или не.
Ние имаме разрушения, и на вас как ви е? ” Ние им казваме: „Хубаво, вие сте богати хора. Защо не искате да платите на хората? Платете си дълга. Вие сте обсебили целия свят”.
към втори вариант >>
Има някой, който е много търпелив, че се е натоварил.
(втори вариант)
Всичко онова, което става отвътре, да е господар, а всичко онова, което става отвън, да е слуга. Именно затова трябва да има едно разнообразие. Вие искате някой път да бъдете търпеливи. Лесно се учи търпението. Дружете с хора, които са търпеливи.
Има някой, който е много търпелив, че се е натоварил.
Търпеливите хора са много упорити. Англичаните са упорити. Бият ги и те устояват. Циганинът казва: „И чука, и чергата си продавам, но не се подчинявам”. Ще го бият, ще го бият, но той не се подчинява.
към втори вариант >>
Ние имаме разрушения, и на вас как ви е?
(втори вариант)
Защо не идете на тях да им покажете, а на нас? Ние сме не причом*, че други ви спущали бомби. Казват: „Да ви покажем. Видяхте ли? Нас ни турят като арбитър* да преценим хубаво ли е или не.
Ние имаме разрушения, и на вас как ви е?
” Ние им казваме: „Хубаво, вие сте богати хора. Защо не искате да платите на хората? Платете си дълга. Вие сте обсебили целия свят”. Имат право и те.
към втори вариант >>
Търпеливите хора са много упорити.
(втори вариант)
Именно затова трябва да има едно разнообразие. Вие искате някой път да бъдете търпеливи. Лесно се учи търпението. Дружете с хора, които са търпеливи. Има някой, който е много търпелив, че се е натоварил.
Търпеливите хора са много упорити.
Англичаните са упорити. Бият ги и те устояват. Циганинът казва: „И чука, и чергата си продавам, но не се подчинявам”. Ще го бият, ще го бият, но той не се подчинява. Какво ще правиш да се противопоставиш?
към втори вариант >>
” Ние им казваме: „Хубаво, вие сте богати хора.
(втори вариант)
Ние сме не причом*, че други ви спущали бомби. Казват: „Да ви покажем. Видяхте ли? Нас ни турят като арбитър* да преценим хубаво ли е или не. Ние имаме разрушения, и на вас как ви е?
” Ние им казваме: „Хубаво, вие сте богати хора.
Защо не искате да платите на хората? Платете си дълга. Вие сте обсебили целия свят”. Имат право и те. Кой е прав?
към втори вариант >>
Англичаните са упорити.
(втори вариант)
Вие искате някой път да бъдете търпеливи. Лесно се учи търпението. Дружете с хора, които са търпеливи. Има някой, който е много търпелив, че се е натоварил. Търпеливите хора са много упорити.
Англичаните са упорити.
Бият ги и те устояват. Циганинът казва: „И чука, и чергата си продавам, но не се подчинявам”. Ще го бият, ще го бият, но той не се подчинява. Какво ще правиш да се противопоставиш? Казвам: Ако някой от вас не е търпелив, (нека) да дружи с хора търпеливи.
към втори вариант >>
Защо не искате да платите на хората?
(втори вариант)
Казват: „Да ви покажем. Видяхте ли? Нас ни турят като арбитър* да преценим хубаво ли е или не. Ние имаме разрушения, и на вас как ви е? ” Ние им казваме: „Хубаво, вие сте богати хора.
Защо не искате да платите на хората?
Платете си дълга. Вие сте обсебили целия свят”. Имат право и те. Кой е прав?
към втори вариант >>
Бият ги и те устояват.
(втори вариант)
Лесно се учи търпението. Дружете с хора, които са търпеливи. Има някой, който е много търпелив, че се е натоварил. Търпеливите хора са много упорити. Англичаните са упорити.
Бият ги и те устояват.
Циганинът казва: „И чука, и чергата си продавам, но не се подчинявам”. Ще го бият, ще го бият, но той не се подчинява. Какво ще правиш да се противопоставиш? Казвам: Ако някой от вас не е търпелив, (нека) да дружи с хора търпеливи. Ако сте много търпеливи – дружете с нетърпеливи, за да стане една обмяна.
към втори вариант >>
Платете си дълга.
(втори вариант)
Видяхте ли? Нас ни турят като арбитър* да преценим хубаво ли е или не. Ние имаме разрушения, и на вас как ви е? ” Ние им казваме: „Хубаво, вие сте богати хора. Защо не искате да платите на хората?
Платете си дълга.
Вие сте обсебили целия свят”. Имат право и те. Кой е прав?
към втори вариант >>
Циганинът казва: „И чука, и чергата си продавам, но не се подчинявам”.
(втори вариант)
Дружете с хора, които са търпеливи. Има някой, който е много търпелив, че се е натоварил. Търпеливите хора са много упорити. Англичаните са упорити. Бият ги и те устояват.
Циганинът казва: „И чука, и чергата си продавам, но не се подчинявам”.
Ще го бият, ще го бият, но той не се подчинява. Какво ще правиш да се противопоставиш? Казвам: Ако някой от вас не е търпелив, (нека) да дружи с хора търпеливи. Ако сте много търпеливи – дружете с нетърпеливи, за да стане една обмяна. Ако си милостив – дружи с други, които не са милостиви.
към втори вариант >>
Вие сте обсебили целия свят”.
(втори вариант)
Нас ни турят като арбитър* да преценим хубаво ли е или не. Ние имаме разрушения, и на вас как ви е? ” Ние им казваме: „Хубаво, вие сте богати хора. Защо не искате да платите на хората? Платете си дълга.
Вие сте обсебили целия свят”.
Имат право и те. Кой е прав?
към втори вариант >>
Ще го бият, ще го бият, но той не се подчинява.
(втори вариант)
Има някой, който е много търпелив, че се е натоварил. Търпеливите хора са много упорити. Англичаните са упорити. Бият ги и те устояват. Циганинът казва: „И чука, и чергата си продавам, но не се подчинявам”.
Ще го бият, ще го бият, но той не се подчинява.
Какво ще правиш да се противопоставиш? Казвам: Ако някой от вас не е търпелив, (нека) да дружи с хора търпеливи. Ако сте много търпеливи – дружете с нетърпеливи, за да стане една обмяна. Ако си милостив – дружи с други, които не са милостиви. Ако си алчен – дружи с други, които са щедри.
към втори вариант >>
Имат право и те.
(втори вариант)
Ние имаме разрушения, и на вас как ви е? ” Ние им казваме: „Хубаво, вие сте богати хора. Защо не искате да платите на хората? Платете си дълга. Вие сте обсебили целия свят”.
Имат право и те.
Кой е прав?
към втори вариант >>
Какво ще правиш да се противопоставиш?
(втори вариант)
Търпеливите хора са много упорити. Англичаните са упорити. Бият ги и те устояват. Циганинът казва: „И чука, и чергата си продавам, но не се подчинявам”. Ще го бият, ще го бият, но той не се подчинява.
Какво ще правиш да се противопоставиш?
Казвам: Ако някой от вас не е търпелив, (нека) да дружи с хора търпеливи. Ако сте много търпеливи – дружете с нетърпеливи, за да стане една обмяна. Ако си милостив – дружи с други, които не са милостиви. Ако си алчен – дружи с други, които са щедри. Ако си щедър – дружи с други, които са алчни.
към втори вариант >>
Кой е прав?
(втори вариант)
” Ние им казваме: „Хубаво, вие сте богати хора. Защо не искате да платите на хората? Платете си дълга. Вие сте обсебили целия свят”. Имат право и те.
Кой е прав?
към втори вариант >>
Казвам: Ако някой от вас не е търпелив, (нека) да дружи с хора търпеливи.
(втори вариант)
Англичаните са упорити. Бият ги и те устояват. Циганинът казва: „И чука, и чергата си продавам, но не се подчинявам”. Ще го бият, ще го бият, но той не се подчинява. Какво ще правиш да се противопоставиш?
Казвам: Ако някой от вас не е търпелив, (нека) да дружи с хора търпеливи.
Ако сте много търпеливи – дружете с нетърпеливи, за да стане една обмяна. Ако си милостив – дружи с други, които не са милостиви. Ако си алчен – дружи с други, които са щедри. Ако си щедър – дружи с други, които са алчни. Да стане обмяна.
към втори вариант >>
Сега всички вие сте англичани.
(втори вариант)
Сега всички вие сте англичани.
Съвременните хора считам, че са англичани. Новото, което иде, то са германците. Първият елемент от името на англичаните – А е човек, който е натоварен много. Не ти трябва толкова. Разтовари се.
към втори вариант >>
Ако сте много търпеливи – дружете с нетърпеливи, за да стане една обмяна.
(втори вариант)
Бият ги и те устояват. Циганинът казва: „И чука, и чергата си продавам, но не се подчинявам”. Ще го бият, ще го бият, но той не се подчинява. Какво ще правиш да се противопоставиш? Казвам: Ако някой от вас не е търпелив, (нека) да дружи с хора търпеливи.
Ако сте много търпеливи – дружете с нетърпеливи, за да стане една обмяна.
Ако си милостив – дружи с други, които не са милостиви. Ако си алчен – дружи с други, които са щедри. Ако си щедър – дружи с други, които са алчни. Да стане обмяна.
към втори вариант >>
Съвременните хора считам, че са англичани.
(втори вариант)
Сега всички вие сте англичани.
Съвременните хора считам, че са англичани.
Новото, което иде, то са германците. Първият елемент от името на англичаните – А е човек, който е натоварен много. Не ти трябва толкова. Разтовари се. Англичанинът е човек натоварен, който трябва да се разтовари.
към втори вариант >>
Ако си милостив – дружи с други, които не са милостиви.
(втори вариант)
Циганинът казва: „И чука, и чергата си продавам, но не се подчинявам”. Ще го бият, ще го бият, но той не се подчинява. Какво ще правиш да се противопоставиш? Казвам: Ако някой от вас не е търпелив, (нека) да дружи с хора търпеливи. Ако сте много търпеливи – дружете с нетърпеливи, за да стане една обмяна.
Ако си милостив – дружи с други, които не са милостиви.
Ако си алчен – дружи с други, които са щедри. Ако си щедър – дружи с други, които са алчни. Да стане обмяна.
към втори вариант >>
Новото, което иде, то са германците.
(втори вариант)
Сега всички вие сте англичани. Съвременните хора считам, че са англичани.
Новото, което иде, то са германците.
Първият елемент от името на англичаните – А е човек, който е натоварен много. Не ти трябва толкова. Разтовари се. Англичанинът е човек натоварен, който трябва да се разтовари. Той, който е много натоварен човек, търси говеда да тури товара си на другите да го носят.
към втори вариант >>
НАГОРЕ