НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1390
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1390
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Умни, здрави и богати
,
ООК
, София, 28.4.1937г.,
Казвате: „Там е писано“.
– Ако ви кажа влиза в Царството Божие, който се ражда, а излиза от Царството Божие който умира. Тогава какво ще кажете? – Аз тъй разсъждавам. Аз казвам: Всеки, който се ражда, влиза в Царството Божие. Който умира, излиза из Царството Божие.
Казвате: „Там е писано“.
Как е писано там? – Как е писано, кажете ми? Казва: „Писано е. И умря Авраам, и погреба се при отците си“. Като умрял Авраам, не отишъл в небето, ами при отците си. Къде?
към беседата >>
Ако даром сте учили, аз даром давам.
Мислите, аз тук толкоз години се като ви проповядвам на вас даром, че така ще бъде. Един ден аз ще ви представя една разписка, и колкото години съм проповядвал, да платите. Вие казвате: „Даром“. Но много се лъжете, ако мислите, че е даром.
Ако даром сте учили, аз даром давам.
Но ако даром не сте учили, аз не давам даром. Даром, другояче разбирам. Даром нещата стават само тогава, когато има правилна обмяна на Любовта. То е Божественото. В Божественият свят има даром.
към беседата >>
Вие сте станали лоши от колко хиляди години?
Казвате: „Срещам едни и същи хора. Стават безсмислени“. Вие не можете да се учите. Вие не виждате добрите страни, които имате и себе си обезличавате, по един много опак начин. Виждате лошата страна.
Вие сте станали лоши от колко хиляди години?
– От 8 хиляди години. 8 хиляди години, това е много дълъг период, то е една седмица, един ден. Намерете сега хубавата страна. Във всинца ви има добри страни. Някой път вие не виждате доброто, което е скрито във вас.
към беседата >>
Как е писано там?
Тогава какво ще кажете? – Аз тъй разсъждавам. Аз казвам: Всеки, който се ражда, влиза в Царството Божие. Който умира, излиза из Царството Божие. Казвате: „Там е писано“.
Как е писано там?
– Как е писано, кажете ми? Казва: „Писано е. И умря Авраам, и погреба се при отците си“. Като умрял Авраам, не отишъл в небето, ами при отците си. Къде? – Отишъл на почивка.
към беседата >>
Но ако даром не сте учили, аз не давам даром.
Мислите, аз тук толкоз години се като ви проповядвам на вас даром, че така ще бъде. Един ден аз ще ви представя една разписка, и колкото години съм проповядвал, да платите. Вие казвате: „Даром“. Но много се лъжете, ако мислите, че е даром. Ако даром сте учили, аз даром давам.
Но ако даром не сте учили, аз не давам даром.
Даром, другояче разбирам. Даром нещата стават само тогава, когато има правилна обмяна на Любовта. То е Божественото. В Божественият свят има даром. Любовта с Любов върви.
към беседата >>
– От 8 хиляди години.
Стават безсмислени“. Вие не можете да се учите. Вие не виждате добрите страни, които имате и себе си обезличавате, по един много опак начин. Виждате лошата страна. Вие сте станали лоши от колко хиляди години?
– От 8 хиляди години.
8 хиляди години, това е много дълъг период, то е една седмица, един ден. Намерете сега хубавата страна. Във всинца ви има добри страни. Някой път вие не виждате доброто, което е скрито във вас. Вие искате хората да ви уважават и почитат.
към беседата >>
– Как е писано, кажете ми?
– Аз тъй разсъждавам. Аз казвам: Всеки, който се ражда, влиза в Царството Божие. Който умира, излиза из Царството Божие. Казвате: „Там е писано“. Как е писано там?
– Как е писано, кажете ми?
Казва: „Писано е. И умря Авраам, и погреба се при отците си“. Като умрял Авраам, не отишъл в небето, ами при отците си. Къде? – Отишъл на почивка. Всеки, който умира, отива на почивка.
към беседата >>
Даром, другояче разбирам.
Един ден аз ще ви представя една разписка, и колкото години съм проповядвал, да платите. Вие казвате: „Даром“. Но много се лъжете, ако мислите, че е даром. Ако даром сте учили, аз даром давам. Но ако даром не сте учили, аз не давам даром.
Даром, другояче разбирам.
Даром нещата стават само тогава, когато има правилна обмяна на Любовта. То е Божественото. В Божественият свят има даром. Любовта с Любов върви. Там, дето Божествената Любов се разпространява, то е приятно.
към беседата >>
8 хиляди години, това е много дълъг период, то е една седмица, един ден.
Вие не можете да се учите. Вие не виждате добрите страни, които имате и себе си обезличавате, по един много опак начин. Виждате лошата страна. Вие сте станали лоши от колко хиляди години? – От 8 хиляди години.
8 хиляди години, това е много дълъг период, то е една седмица, един ден.
Намерете сега хубавата страна. Във всинца ви има добри страни. Някой път вие не виждате доброто, което е скрито във вас. Вие искате хората да ви уважават и почитат. Да кажем аз искам да ме уважават и почитат.
към беседата >>
Казва: „Писано е.
Аз казвам: Всеки, който се ражда, влиза в Царството Божие. Който умира, излиза из Царството Божие. Казвате: „Там е писано“. Как е писано там? – Как е писано, кажете ми?
Казва: „Писано е.
И умря Авраам, и погреба се при отците си“. Като умрял Авраам, не отишъл в небето, ами при отците си. Къде? – Отишъл на почивка. Всеки, който умира, отива на почивка. Писанието казва: „Да си починат от делата си“.
към беседата >>
Даром нещата стават само тогава, когато има правилна обмяна на Любовта.
Вие казвате: „Даром“. Но много се лъжете, ако мислите, че е даром. Ако даром сте учили, аз даром давам. Но ако даром не сте учили, аз не давам даром. Даром, другояче разбирам.
Даром нещата стават само тогава, когато има правилна обмяна на Любовта.
То е Божественото. В Божественият свят има даром. Любовта с Любов върви. Там, дето Божествената Любов се разпространява, то е приятно. Тогава може да имате състезание, да станете като мене учени, да се освободите.
към беседата >>
Намерете сега хубавата страна.
Вие не виждате добрите страни, които имате и себе си обезличавате, по един много опак начин. Виждате лошата страна. Вие сте станали лоши от колко хиляди години? – От 8 хиляди години. 8 хиляди години, това е много дълъг период, то е една седмица, един ден.
Намерете сега хубавата страна.
Във всинца ви има добри страни. Някой път вие не виждате доброто, което е скрито във вас. Вие искате хората да ви уважават и почитат. Да кажем аз искам да ме уважават и почитат. Кое трябва да почитат в мене?
към беседата >>
И умря Авраам, и погреба се при отците си“.
Който умира, излиза из Царството Божие. Казвате: „Там е писано“. Как е писано там? – Как е писано, кажете ми? Казва: „Писано е.
И умря Авраам, и погреба се при отците си“.
Като умрял Авраам, не отишъл в небето, ами при отците си. Къде? – Отишъл на почивка. Всеки, който умира, отива на почивка. Писанието казва: „Да си починат от делата си“. Мислите, че всеки, който почива е в оня свят.
към беседата >>
То е Божественото.
Но много се лъжете, ако мислите, че е даром. Ако даром сте учили, аз даром давам. Но ако даром не сте учили, аз не давам даром. Даром, другояче разбирам. Даром нещата стават само тогава, когато има правилна обмяна на Любовта.
То е Божественото.
В Божественият свят има даром. Любовта с Любов върви. Там, дето Божествената Любов се разпространява, то е приятно. Тогава може да имате състезание, да станете като мене учени, да се освободите. Вие мислите, че аз сега съм най-ученият човек.
към беседата >>
Във всинца ви има добри страни.
Виждате лошата страна. Вие сте станали лоши от колко хиляди години? – От 8 хиляди години. 8 хиляди години, това е много дълъг период, то е една седмица, един ден. Намерете сега хубавата страна.
Във всинца ви има добри страни.
Някой път вие не виждате доброто, което е скрито във вас. Вие искате хората да ви уважават и почитат. Да кажем аз искам да ме уважават и почитат. Кое трябва да почитат в мене? – Поне човек трябва да мисли за своя Дух, трябва да мисли за своята душа, трябва да мисли за своят ум, трябва да мисли за своето сърце.
към беседата >>
Като умрял Авраам, не отишъл в небето, ами при отците си. Къде?
Казвате: „Там е писано“. Как е писано там? – Как е писано, кажете ми? Казва: „Писано е. И умря Авраам, и погреба се при отците си“.
Като умрял Авраам, не отишъл в небето, ами при отците си. Къде?
– Отишъл на почивка. Всеки, който умира, отива на почивка. Писанието казва: „Да си починат от делата си“. Мислите, че всеки, който почива е в оня свят. Мислите, че онзи, който е в затвора е при баща си.
към беседата >>
В Божественият свят има даром.
Ако даром сте учили, аз даром давам. Но ако даром не сте учили, аз не давам даром. Даром, другояче разбирам. Даром нещата стават само тогава, когато има правилна обмяна на Любовта. То е Божественото.
В Божественият свят има даром.
Любовта с Любов върви. Там, дето Божествената Любов се разпространява, то е приятно. Тогава може да имате състезание, да станете като мене учени, да се освободите. Вие мислите, че аз сега съм най-ученият човек. То е ваше разбиране.
към беседата >>
Някой път вие не виждате доброто, което е скрито във вас.
Вие сте станали лоши от колко хиляди години? – От 8 хиляди години. 8 хиляди години, това е много дълъг период, то е една седмица, един ден. Намерете сега хубавата страна. Във всинца ви има добри страни.
Някой път вие не виждате доброто, което е скрито във вас.
Вие искате хората да ви уважават и почитат. Да кажем аз искам да ме уважават и почитат. Кое трябва да почитат в мене? – Поне човек трябва да мисли за своя Дух, трябва да мисли за своята душа, трябва да мисли за своят ум, трябва да мисли за своето сърце. Сърцето го имате.
към беседата >>
– Отишъл на почивка.
Как е писано там? – Как е писано, кажете ми? Казва: „Писано е. И умря Авраам, и погреба се при отците си“. Като умрял Авраам, не отишъл в небето, ами при отците си. Къде?
– Отишъл на почивка.
Всеки, който умира, отива на почивка. Писанието казва: „Да си починат от делата си“. Мислите, че всеки, който почива е в оня свят. Мислите, че онзи, който е в затвора е при баща си. Мислите, че онзи затворник седи и почива добре?
към беседата >>
Любовта с Любов върви.
Но ако даром не сте учили, аз не давам даром. Даром, другояче разбирам. Даром нещата стават само тогава, когато има правилна обмяна на Любовта. То е Божественото. В Божественият свят има даром.
Любовта с Любов върви.
Там, дето Божествената Любов се разпространява, то е приятно. Тогава може да имате състезание, да станете като мене учени, да се освободите. Вие мислите, че аз сега съм най-ученият човек. То е ваше разбиране. Че не съм прост, не съм.
към беседата >>
Вие искате хората да ви уважават и почитат.
– От 8 хиляди години. 8 хиляди години, това е много дълъг период, то е една седмица, един ден. Намерете сега хубавата страна. Във всинца ви има добри страни. Някой път вие не виждате доброто, което е скрито във вас.
Вие искате хората да ви уважават и почитат.
Да кажем аз искам да ме уважават и почитат. Кое трябва да почитат в мене? – Поне човек трябва да мисли за своя Дух, трябва да мисли за своята душа, трябва да мисли за своят ум, трябва да мисли за своето сърце. Сърцето го имате. Мозъкът имате.
към беседата >>
Всеки, който умира, отива на почивка.
– Как е писано, кажете ми? Казва: „Писано е. И умря Авраам, и погреба се при отците си“. Като умрял Авраам, не отишъл в небето, ами при отците си. Къде? – Отишъл на почивка.
Всеки, който умира, отива на почивка.
Писанието казва: „Да си починат от делата си“. Мислите, че всеки, който почива е в оня свят. Мислите, че онзи, който е в затвора е при баща си. Мислите, че онзи затворник седи и почива добре? – Работи ли той?
към беседата >>
Там, дето Божествената Любов се разпространява, то е приятно.
Даром, другояче разбирам. Даром нещата стават само тогава, когато има правилна обмяна на Любовта. То е Божественото. В Божественият свят има даром. Любовта с Любов върви.
Там, дето Божествената Любов се разпространява, то е приятно.
Тогава може да имате състезание, да станете като мене учени, да се освободите. Вие мислите, че аз сега съм най-ученият човек. То е ваше разбиране. Че не съм прост, не съм. Но каквото мислите заради мене, аз не съм това.
към беседата >>
Да кажем аз искам да ме уважават и почитат.
8 хиляди години, това е много дълъг период, то е една седмица, един ден. Намерете сега хубавата страна. Във всинца ви има добри страни. Някой път вие не виждате доброто, което е скрито във вас. Вие искате хората да ви уважават и почитат.
Да кажем аз искам да ме уважават и почитат.
Кое трябва да почитат в мене? – Поне човек трябва да мисли за своя Дух, трябва да мисли за своята душа, трябва да мисли за своят ум, трябва да мисли за своето сърце. Сърцето го имате. Мозъкът имате. Туй, което чувствувате и него имате.
към беседата >>
Писанието казва: „Да си починат от делата си“.
Казва: „Писано е. И умря Авраам, и погреба се при отците си“. Като умрял Авраам, не отишъл в небето, ами при отците си. Къде? – Отишъл на почивка. Всеки, който умира, отива на почивка.
Писанието казва: „Да си починат от делата си“.
Мислите, че всеки, който почива е в оня свят. Мислите, че онзи, който е в затвора е при баща си. Мислите, че онзи затворник седи и почива добре? – Работи ли той? – Онзи, който е при баща си, работи на нивата с колата и сее.
към беседата >>
Тогава може да имате състезание, да станете като мене учени, да се освободите.
Даром нещата стават само тогава, когато има правилна обмяна на Любовта. То е Божественото. В Божественият свят има даром. Любовта с Любов върви. Там, дето Божествената Любов се разпространява, то е приятно.
Тогава може да имате състезание, да станете като мене учени, да се освободите.
Вие мислите, че аз сега съм най-ученият човек. То е ваше разбиране. Че не съм прост, не съм. Но каквото мислите заради мене, аз не съм това. Онова, което аз мисля, то съм аз.
към беседата >>
Кое трябва да почитат в мене?
Намерете сега хубавата страна. Във всинца ви има добри страни. Някой път вие не виждате доброто, което е скрито във вас. Вие искате хората да ви уважават и почитат. Да кажем аз искам да ме уважават и почитат.
Кое трябва да почитат в мене?
– Поне човек трябва да мисли за своя Дух, трябва да мисли за своята душа, трябва да мисли за своят ум, трябва да мисли за своето сърце. Сърцето го имате. Мозъкът имате. Туй, което чувствувате и него имате. Мисълта, с която разрешавате въпроса, те са реалните неща.
към беседата >>
Мислите, че всеки, който почива е в оня свят.
И умря Авраам, и погреба се при отците си“. Като умрял Авраам, не отишъл в небето, ами при отците си. Къде? – Отишъл на почивка. Всеки, който умира, отива на почивка. Писанието казва: „Да си починат от делата си“.
Мислите, че всеки, който почива е в оня свят.
Мислите, че онзи, който е в затвора е при баща си. Мислите, че онзи затворник седи и почива добре? – Работи ли той? – Онзи, който е при баща си, работи на нивата с колата и сее. А този вече отива да си почине.
към беседата >>
Вие мислите, че аз сега съм най-ученият човек.
То е Божественото. В Божественият свят има даром. Любовта с Любов върви. Там, дето Божествената Любов се разпространява, то е приятно. Тогава може да имате състезание, да станете като мене учени, да се освободите.
Вие мислите, че аз сега съм най-ученият човек.
То е ваше разбиране. Че не съм прост, не съм. Но каквото мислите заради мене, аз не съм това. Онова, което аз мисля, то съм аз. Вие какво мислите, вие сте създали един изкуствен човек.
към беседата >>
– Поне човек трябва да мисли за своя Дух, трябва да мисли за своята душа, трябва да мисли за своят ум, трябва да мисли за своето сърце.
Във всинца ви има добри страни. Някой път вие не виждате доброто, което е скрито във вас. Вие искате хората да ви уважават и почитат. Да кажем аз искам да ме уважават и почитат. Кое трябва да почитат в мене?
– Поне човек трябва да мисли за своя Дух, трябва да мисли за своята душа, трябва да мисли за своят ум, трябва да мисли за своето сърце.
Сърцето го имате. Мозъкът имате. Туй, което чувствувате и него имате. Мисълта, с която разрешавате въпроса, те са реалните неща. И тогава да имате ясна представа за душата.
към беседата >>
Мислите, че онзи, който е в затвора е при баща си.
Като умрял Авраам, не отишъл в небето, ами при отците си. Къде? – Отишъл на почивка. Всеки, който умира, отива на почивка. Писанието казва: „Да си починат от делата си“. Мислите, че всеки, който почива е в оня свят.
Мислите, че онзи, който е в затвора е при баща си.
Мислите, че онзи затворник седи и почива добре? – Работи ли той? – Онзи, който е при баща си, работи на нивата с колата и сее. А този вече отива да си почине. Кой е сега на първото място?
към беседата >>
То е ваше разбиране.
В Божественият свят има даром. Любовта с Любов върви. Там, дето Божествената Любов се разпространява, то е приятно. Тогава може да имате състезание, да станете като мене учени, да се освободите. Вие мислите, че аз сега съм най-ученият човек.
То е ваше разбиране.
Че не съм прост, не съм. Но каквото мислите заради мене, аз не съм това. Онова, което аз мисля, то съм аз. Вие какво мислите, вие сте създали един изкуствен човек. Каквото мислите за мене, то е ваша работа.
към беседата >>
Сърцето го имате.
Някой път вие не виждате доброто, което е скрито във вас. Вие искате хората да ви уважават и почитат. Да кажем аз искам да ме уважават и почитат. Кое трябва да почитат в мене? – Поне човек трябва да мисли за своя Дух, трябва да мисли за своята душа, трябва да мисли за своят ум, трябва да мисли за своето сърце.
Сърцето го имате.
Мозъкът имате. Туй, което чувствувате и него имате. Мисълта, с която разрешавате въпроса, те са реалните неща. И тогава да имате ясна представа за душата. Може да ви дам един пример.
към беседата >>
Мислите, че онзи затворник седи и почива добре?
– Отишъл на почивка. Всеки, който умира, отива на почивка. Писанието казва: „Да си починат от делата си“. Мислите, че всеки, който почива е в оня свят. Мислите, че онзи, който е в затвора е при баща си.
Мислите, че онзи затворник седи и почива добре?
– Работи ли той? – Онзи, който е при баща си, работи на нивата с колата и сее. А този вече отива да си почине. Кой е сега на първото място? – Който работи, или който си почива в затвора?
към беседата >>
Че не съм прост, не съм.
Любовта с Любов върви. Там, дето Божествената Любов се разпространява, то е приятно. Тогава може да имате състезание, да станете като мене учени, да се освободите. Вие мислите, че аз сега съм най-ученият човек. То е ваше разбиране.
Че не съм прост, не съм.
Но каквото мислите заради мене, аз не съм това. Онова, което аз мисля, то съм аз. Вие какво мислите, вие сте създали един изкуствен човек. Каквото мислите за мене, то е ваша работа. Каквото аз мисля за мене, то съм аз.
към беседата >>
Мозъкът имате.
Вие искате хората да ви уважават и почитат. Да кажем аз искам да ме уважават и почитат. Кое трябва да почитат в мене? – Поне човек трябва да мисли за своя Дух, трябва да мисли за своята душа, трябва да мисли за своят ум, трябва да мисли за своето сърце. Сърцето го имате.
Мозъкът имате.
Туй, което чувствувате и него имате. Мисълта, с която разрешавате въпроса, те са реалните неща. И тогава да имате ясна представа за душата. Може да ви дам един пример. Ще турим тук една операционна маса.
към беседата >>
– Работи ли той?
Всеки, който умира, отива на почивка. Писанието казва: „Да си починат от делата си“. Мислите, че всеки, който почива е в оня свят. Мислите, че онзи, който е в затвора е при баща си. Мислите, че онзи затворник седи и почива добре?
– Работи ли той?
– Онзи, който е при баща си, работи на нивата с колата и сее. А този вече отива да си почине. Кой е сега на първото място? – Който работи, или който си почива в затвора? – Трябва да бъдете богати.
към беседата >>
Но каквото мислите заради мене, аз не съм това.
Там, дето Божествената Любов се разпространява, то е приятно. Тогава може да имате състезание, да станете като мене учени, да се освободите. Вие мислите, че аз сега съм най-ученият човек. То е ваше разбиране. Че не съм прост, не съм.
Но каквото мислите заради мене, аз не съм това.
Онова, което аз мисля, то съм аз. Вие какво мислите, вие сте създали един изкуствен човек. Каквото мислите за мене, то е ваша работа. Каквото аз мисля за мене, то съм аз. Казвам: Вие утре може да ми дадете една по-голяма цена, отколкото трябва в ума си.
към беседата >>
Туй, което чувствувате и него имате.
Да кажем аз искам да ме уважават и почитат. Кое трябва да почитат в мене? – Поне човек трябва да мисли за своя Дух, трябва да мисли за своята душа, трябва да мисли за своят ум, трябва да мисли за своето сърце. Сърцето го имате. Мозъкът имате.
Туй, което чувствувате и него имате.
Мисълта, с която разрешавате въпроса, те са реалните неща. И тогава да имате ясна представа за душата. Може да ви дам един пример. Ще турим тук една операционна маса. Ще поставим някого на масата и ще му извадим душата.
към беседата >>
– Онзи, който е при баща си, работи на нивата с колата и сее.
Писанието казва: „Да си починат от делата си“. Мислите, че всеки, който почива е в оня свят. Мислите, че онзи, който е в затвора е при баща си. Мислите, че онзи затворник седи и почива добре? – Работи ли той?
– Онзи, който е при баща си, работи на нивата с колата и сее.
А този вече отива да си почине. Кой е сега на първото място? – Който работи, или който си почива в затвора? – Трябва да бъдете богати. Че ако ти не си богат, ако ти не си здрав, и ако ти не мислиш, тогава какво можеш да направиш?
към беседата >>
Онова, което аз мисля, то съм аз.
Тогава може да имате състезание, да станете като мене учени, да се освободите. Вие мислите, че аз сега съм най-ученият човек. То е ваше разбиране. Че не съм прост, не съм. Но каквото мислите заради мене, аз не съм това.
Онова, което аз мисля, то съм аз.
Вие какво мислите, вие сте създали един изкуствен човек. Каквото мислите за мене, то е ваша работа. Каквото аз мисля за мене, то съм аз. Казвам: Вие утре може да ми дадете една по-голяма цена, отколкото трябва в ума си. Утре не стане нещо, както мислите, веднага се съблазните и казвате.
към беседата >>
Мисълта, с която разрешавате въпроса, те са реалните неща.
Кое трябва да почитат в мене? – Поне човек трябва да мисли за своя Дух, трябва да мисли за своята душа, трябва да мисли за своят ум, трябва да мисли за своето сърце. Сърцето го имате. Мозъкът имате. Туй, което чувствувате и него имате.
Мисълта, с която разрешавате въпроса, те са реалните неща.
И тогава да имате ясна представа за душата. Може да ви дам един пример. Ще турим тук една операционна маса. Ще поставим някого на масата и ще му извадим душата. Ще оставим тялото, ще диша, в безсъзнание ще бъде, а него ще извадим отвън.
към беседата >>
А този вече отива да си почине.
Мислите, че всеки, който почива е в оня свят. Мислите, че онзи, който е в затвора е при баща си. Мислите, че онзи затворник седи и почива добре? – Работи ли той? – Онзи, който е при баща си, работи на нивата с колата и сее.
А този вече отива да си почине.
Кой е сега на първото място? – Който работи, или който си почива в затвора? – Трябва да бъдете богати. Че ако ти не си богат, ако ти не си здрав, и ако ти не мислиш, тогава какво можеш да направиш? – За да бъдеш сиромах подразбира се качество богатство, придобито с несправедливост.
към беседата >>
Вие какво мислите, вие сте създали един изкуствен човек.
Вие мислите, че аз сега съм най-ученият човек. То е ваше разбиране. Че не съм прост, не съм. Но каквото мислите заради мене, аз не съм това. Онова, което аз мисля, то съм аз.
Вие какво мислите, вие сте създали един изкуствен човек.
Каквото мислите за мене, то е ваша работа. Каквото аз мисля за мене, то съм аз. Казвам: Вие утре може да ми дадете една по-голяма цена, отколкото трябва в ума си. Утре не стане нещо, както мислите, веднага се съблазните и казвате. Че вие сами се спъвате, туряте една тел.
към беседата >>
И тогава да имате ясна представа за душата.
– Поне човек трябва да мисли за своя Дух, трябва да мисли за своята душа, трябва да мисли за своят ум, трябва да мисли за своето сърце. Сърцето го имате. Мозъкът имате. Туй, което чувствувате и него имате. Мисълта, с която разрешавате въпроса, те са реалните неща.
И тогава да имате ясна представа за душата.
Може да ви дам един пример. Ще турим тук една операционна маса. Ще поставим някого на масата и ще му извадим душата. Ще оставим тялото, ще диша, в безсъзнание ще бъде, а него ще извадим отвън. И като се върне да ни разправя какво е видял вън, в другия свят.
към беседата >>
Кой е сега на първото място?
Мислите, че онзи, който е в затвора е при баща си. Мислите, че онзи затворник седи и почива добре? – Работи ли той? – Онзи, който е при баща си, работи на нивата с колата и сее. А този вече отива да си почине.
Кой е сега на първото място?
– Който работи, или който си почива в затвора? – Трябва да бъдете богати. Че ако ти не си богат, ако ти не си здрав, и ако ти не мислиш, тогава какво можеш да направиш? – За да бъдеш сиромах подразбира се качество богатство, придобито с несправедливост. Всички в туй отношение трябва да бъдем бедни.
към беседата >>
Каквото мислите за мене, то е ваша работа.
То е ваше разбиране. Че не съм прост, не съм. Но каквото мислите заради мене, аз не съм това. Онова, което аз мисля, то съм аз. Вие какво мислите, вие сте създали един изкуствен човек.
Каквото мислите за мене, то е ваша работа.
Каквото аз мисля за мене, то съм аз. Казвам: Вие утре може да ми дадете една по-голяма цена, отколкото трябва в ума си. Утре не стане нещо, както мислите, веднага се съблазните и казвате. Че вие сами се спъвате, туряте една тел. Ако аз съм една облигация вътре във вас, турете една цена, която при всичките условия да не се изменя нейната цена, че никога да не губите.
към беседата >>
Може да ви дам един пример.
Сърцето го имате. Мозъкът имате. Туй, което чувствувате и него имате. Мисълта, с която разрешавате въпроса, те са реалните неща. И тогава да имате ясна представа за душата.
Може да ви дам един пример.
Ще турим тук една операционна маса. Ще поставим някого на масата и ще му извадим душата. Ще оставим тялото, ще диша, в безсъзнание ще бъде, а него ще извадим отвън. И като се върне да ни разправя какво е видял вън, в другия свят. Вън от тялото човек може да ходи.
към беседата >>
– Който работи, или който си почива в затвора?
Мислите, че онзи затворник седи и почива добре? – Работи ли той? – Онзи, който е при баща си, работи на нивата с колата и сее. А този вече отива да си почине. Кой е сега на първото място?
– Който работи, или който си почива в затвора?
– Трябва да бъдете богати. Че ако ти не си богат, ако ти не си здрав, и ако ти не мислиш, тогава какво можеш да направиш? – За да бъдеш сиромах подразбира се качество богатство, придобито с несправедливост. Всички в туй отношение трябва да бъдем бедни. Нито един наполеон, нито едно петаче, което е напръскано с човешка кръв не искайте.
към беседата >>
Каквото аз мисля за мене, то съм аз.
Че не съм прост, не съм. Но каквото мислите заради мене, аз не съм това. Онова, което аз мисля, то съм аз. Вие какво мислите, вие сте създали един изкуствен човек. Каквото мислите за мене, то е ваша работа.
Каквото аз мисля за мене, то съм аз.
Казвам: Вие утре може да ми дадете една по-голяма цена, отколкото трябва в ума си. Утре не стане нещо, както мислите, веднага се съблазните и казвате. Че вие сами се спъвате, туряте една тел. Ако аз съм една облигация вътре във вас, турете една цена, която при всичките условия да не се изменя нейната цена, че никога да не губите. Ако не печелите, поне колкото сте дали да го вземете.
към беседата >>
Ще турим тук една операционна маса.
Мозъкът имате. Туй, което чувствувате и него имате. Мисълта, с която разрешавате въпроса, те са реалните неща. И тогава да имате ясна представа за душата. Може да ви дам един пример.
Ще турим тук една операционна маса.
Ще поставим някого на масата и ще му извадим душата. Ще оставим тялото, ще диша, в безсъзнание ще бъде, а него ще извадим отвън. И като се върне да ни разправя какво е видял вън, в другия свят. Вън от тялото човек може да ходи. Наскоро една сестра имала малко излъчване на Изгрева.
към беседата >>
– Трябва да бъдете богати.
– Работи ли той? – Онзи, който е при баща си, работи на нивата с колата и сее. А този вече отива да си почине. Кой е сега на първото място? – Който работи, или който си почива в затвора?
– Трябва да бъдете богати.
Че ако ти не си богат, ако ти не си здрав, и ако ти не мислиш, тогава какво можеш да направиш? – За да бъдеш сиромах подразбира се качество богатство, придобито с несправедливост. Всички в туй отношение трябва да бъдем бедни. Нито един наполеон, нито едно петаче, което е напръскано с човешка кръв не искайте. За предпочитане е да бъдеш беден, но когато дойде да бъдеш богат, трябва да бъдеш богат.
към беседата >>
Казвам: Вие утре може да ми дадете една по-голяма цена, отколкото трябва в ума си.
Но каквото мислите заради мене, аз не съм това. Онова, което аз мисля, то съм аз. Вие какво мислите, вие сте създали един изкуствен човек. Каквото мислите за мене, то е ваша работа. Каквото аз мисля за мене, то съм аз.
Казвам: Вие утре може да ми дадете една по-голяма цена, отколкото трябва в ума си.
Утре не стане нещо, както мислите, веднага се съблазните и казвате. Че вие сами се спъвате, туряте една тел. Ако аз съм една облигация вътре във вас, турете една цена, която при всичките условия да не се изменя нейната цена, че никога да не губите. Ако не печелите, поне колкото сте дали да го вземете.
към беседата >>
Ще поставим някого на масата и ще му извадим душата.
Туй, което чувствувате и него имате. Мисълта, с която разрешавате въпроса, те са реалните неща. И тогава да имате ясна представа за душата. Може да ви дам един пример. Ще турим тук една операционна маса.
Ще поставим някого на масата и ще му извадим душата.
Ще оставим тялото, ще диша, в безсъзнание ще бъде, а него ще извадим отвън. И като се върне да ни разправя какво е видял вън, в другия свят. Вън от тялото човек може да ходи. Наскоро една сестра имала малко излъчване на Изгрева. Излиза вън.
към беседата >>
Че ако ти не си богат, ако ти не си здрав, и ако ти не мислиш, тогава какво можеш да направиш?
– Онзи, който е при баща си, работи на нивата с колата и сее. А този вече отива да си почине. Кой е сега на първото място? – Който работи, или който си почива в затвора? – Трябва да бъдете богати.
Че ако ти не си богат, ако ти не си здрав, и ако ти не мислиш, тогава какво можеш да направиш?
– За да бъдеш сиромах подразбира се качество богатство, придобито с несправедливост. Всички в туй отношение трябва да бъдем бедни. Нито един наполеон, нито едно петаче, което е напръскано с човешка кръв не искайте. За предпочитане е да бъдеш беден, но когато дойде да бъдеш богат, трябва да бъдеш богат. Богатството не е едно.
към беседата >>
Утре не стане нещо, както мислите, веднага се съблазните и казвате.
Онова, което аз мисля, то съм аз. Вие какво мислите, вие сте създали един изкуствен човек. Каквото мислите за мене, то е ваша работа. Каквото аз мисля за мене, то съм аз. Казвам: Вие утре може да ми дадете една по-голяма цена, отколкото трябва в ума си.
Утре не стане нещо, както мислите, веднага се съблазните и казвате.
Че вие сами се спъвате, туряте една тел. Ако аз съм една облигация вътре във вас, турете една цена, която при всичките условия да не се изменя нейната цена, че никога да не губите. Ако не печелите, поне колкото сте дали да го вземете.
към беседата >>
Ще оставим тялото, ще диша, в безсъзнание ще бъде, а него ще извадим отвън.
Мисълта, с която разрешавате въпроса, те са реалните неща. И тогава да имате ясна представа за душата. Може да ви дам един пример. Ще турим тук една операционна маса. Ще поставим някого на масата и ще му извадим душата.
Ще оставим тялото, ще диша, в безсъзнание ще бъде, а него ще извадим отвън.
И като се върне да ни разправя какво е видял вън, в другия свят. Вън от тялото човек може да ходи. Наскоро една сестра имала малко излъчване на Изгрева. Излиза вън. Казва на другарката, която е при нея.
към беседата >>
– За да бъдеш сиромах подразбира се качество богатство, придобито с несправедливост.
А този вече отива да си почине. Кой е сега на първото място? – Който работи, или който си почива в затвора? – Трябва да бъдете богати. Че ако ти не си богат, ако ти не си здрав, и ако ти не мислиш, тогава какво можеш да направиш?
– За да бъдеш сиромах подразбира се качество богатство, придобито с несправедливост.
Всички в туй отношение трябва да бъдем бедни. Нито един наполеон, нито едно петаче, което е напръскано с човешка кръв не искайте. За предпочитане е да бъдеш беден, но когато дойде да бъдеш богат, трябва да бъдеш богат. Богатството не е едно. Ако Писанието не препоръчва (на) някои богатството, понеже сте още деца, тъй материалното богатство може да ви причини вреда.
към беседата >>
Че вие сами се спъвате, туряте една тел.
Вие какво мислите, вие сте създали един изкуствен човек. Каквото мислите за мене, то е ваша работа. Каквото аз мисля за мене, то съм аз. Казвам: Вие утре може да ми дадете една по-голяма цена, отколкото трябва в ума си. Утре не стане нещо, както мислите, веднага се съблазните и казвате.
Че вие сами се спъвате, туряте една тел.
Ако аз съм една облигация вътре във вас, турете една цена, която при всичките условия да не се изменя нейната цена, че никога да не губите. Ако не печелите, поне колкото сте дали да го вземете.
към беседата >>
И като се върне да ни разправя какво е видял вън, в другия свят.
И тогава да имате ясна представа за душата. Може да ви дам един пример. Ще турим тук една операционна маса. Ще поставим някого на масата и ще му извадим душата. Ще оставим тялото, ще диша, в безсъзнание ще бъде, а него ще извадим отвън.
И като се върне да ни разправя какво е видял вън, в другия свят.
Вън от тялото човек може да ходи. Наскоро една сестра имала малко излъчване на Изгрева. Излиза вън. Казва на другарката, която е при нея. Я ми дигни тялото, тури ме на леглото.
към беседата >>
Всички в туй отношение трябва да бъдем бедни.
Кой е сега на първото място? – Който работи, или който си почива в затвора? – Трябва да бъдете богати. Че ако ти не си богат, ако ти не си здрав, и ако ти не мислиш, тогава какво можеш да направиш? – За да бъдеш сиромах подразбира се качество богатство, придобито с несправедливост.
Всички в туй отношение трябва да бъдем бедни.
Нито един наполеон, нито едно петаче, което е напръскано с човешка кръв не искайте. За предпочитане е да бъдеш беден, но когато дойде да бъдеш богат, трябва да бъдеш богат. Богатството не е едно. Ако Писанието не препоръчва (на) някои богатството, понеже сте още деца, тъй материалното богатство може да ви причини вреда. На едно дете не можем да му дадем пищна храна, ще го храниш с много проста храна, която е лесносмилаема.
към беседата >>
Ако аз съм една облигация вътре във вас, турете една цена, която при всичките условия да не се изменя нейната цена, че никога да не губите.
Каквото мислите за мене, то е ваша работа. Каквото аз мисля за мене, то съм аз. Казвам: Вие утре може да ми дадете една по-голяма цена, отколкото трябва в ума си. Утре не стане нещо, както мислите, веднага се съблазните и казвате. Че вие сами се спъвате, туряте една тел.
Ако аз съм една облигация вътре във вас, турете една цена, която при всичките условия да не се изменя нейната цена, че никога да не губите.
Ако не печелите, поне колкото сте дали да го вземете.
към беседата >>
Вън от тялото човек може да ходи.
Може да ви дам един пример. Ще турим тук една операционна маса. Ще поставим някого на масата и ще му извадим душата. Ще оставим тялото, ще диша, в безсъзнание ще бъде, а него ще извадим отвън. И като се върне да ни разправя какво е видял вън, в другия свят.
Вън от тялото човек може да ходи.
Наскоро една сестра имала малко излъчване на Изгрева. Излиза вън. Казва на другарката, която е при нея. Я ми дигни тялото, тури ме на леглото. Онази не може да разбере каква е.
към беседата >>
Нито един наполеон, нито едно петаче, което е напръскано с човешка кръв не искайте.
– Който работи, или който си почива в затвора? – Трябва да бъдете богати. Че ако ти не си богат, ако ти не си здрав, и ако ти не мислиш, тогава какво можеш да направиш? – За да бъдеш сиромах подразбира се качество богатство, придобито с несправедливост. Всички в туй отношение трябва да бъдем бедни.
Нито един наполеон, нито едно петаче, което е напръскано с човешка кръв не искайте.
За предпочитане е да бъдеш беден, но когато дойде да бъдеш богат, трябва да бъдеш богат. Богатството не е едно. Ако Писанието не препоръчва (на) някои богатството, понеже сте още деца, тъй материалното богатство може да ви причини вреда. На едно дете не можем да му дадем пищна храна, ще го храниш с много проста храна, която е лесносмилаема. В богатството има една вътрешна мъчнотия.
към беседата >>
Ако не печелите, поне колкото сте дали да го вземете.
Каквото аз мисля за мене, то съм аз. Казвам: Вие утре може да ми дадете една по-голяма цена, отколкото трябва в ума си. Утре не стане нещо, както мислите, веднага се съблазните и казвате. Че вие сами се спъвате, туряте една тел. Ако аз съм една облигация вътре във вас, турете една цена, която при всичките условия да не се изменя нейната цена, че никога да не губите.
Ако не печелите, поне колкото сте дали да го вземете.
към беседата >>
Наскоро една сестра имала малко излъчване на Изгрева.
Ще турим тук една операционна маса. Ще поставим някого на масата и ще му извадим душата. Ще оставим тялото, ще диша, в безсъзнание ще бъде, а него ще извадим отвън. И като се върне да ни разправя какво е видял вън, в другия свят. Вън от тялото човек може да ходи.
Наскоро една сестра имала малко излъчване на Изгрева.
Излиза вън. Казва на другарката, която е при нея. Я ми дигни тялото, тури ме на леглото. Онази не може да разбере каква е. Тя не е в будно състояние.
към беседата >>
За предпочитане е да бъдеш беден, но когато дойде да бъдеш богат, трябва да бъдеш богат.
– Трябва да бъдете богати. Че ако ти не си богат, ако ти не си здрав, и ако ти не мислиш, тогава какво можеш да направиш? – За да бъдеш сиромах подразбира се качество богатство, придобито с несправедливост. Всички в туй отношение трябва да бъдем бедни. Нито един наполеон, нито едно петаче, което е напръскано с човешка кръв не искайте.
За предпочитане е да бъдеш беден, но когато дойде да бъдеш богат, трябва да бъдеш богат.
Богатството не е едно. Ако Писанието не препоръчва (на) някои богатството, понеже сте още деца, тъй материалното богатство може да ви причини вреда. На едно дете не можем да му дадем пищна храна, ще го храниш с много проста храна, която е лесносмилаема. В богатството има една вътрешна мъчнотия. Апостол Павел казва, че Царството Божие не е в Словото, но в какво, в силата.
към беседата >>
Та трябва да се мисли сега.
Та трябва да се мисли сега.
Трябва да бъдете богати. Трябва да знаете, че сте умни, трябва да бъдете здрави. И тогава човек, който няма Любов към Бога, не може да мисли. Човешката мисъл е един резултат на великата Божия Любов. Следователно, когато аз мисля, подразбирам, че Любовта започнала да действува в мен, като закон.
към беседата >>
Излиза вън.
Ще поставим някого на масата и ще му извадим душата. Ще оставим тялото, ще диша, в безсъзнание ще бъде, а него ще извадим отвън. И като се върне да ни разправя какво е видял вън, в другия свят. Вън от тялото човек може да ходи. Наскоро една сестра имала малко излъчване на Изгрева.
Излиза вън.
Казва на другарката, която е при нея. Я ми дигни тялото, тури ме на леглото. Онази не може да разбере каква е. Тя не е в будно състояние. В едно преходно състояние.
към беседата >>
Богатството не е едно.
Че ако ти не си богат, ако ти не си здрав, и ако ти не мислиш, тогава какво можеш да направиш? – За да бъдеш сиромах подразбира се качество богатство, придобито с несправедливост. Всички в туй отношение трябва да бъдем бедни. Нито един наполеон, нито едно петаче, което е напръскано с човешка кръв не искайте. За предпочитане е да бъдеш беден, но когато дойде да бъдеш богат, трябва да бъдеш богат.
Богатството не е едно.
Ако Писанието не препоръчва (на) някои богатството, понеже сте още деца, тъй материалното богатство може да ви причини вреда. На едно дете не можем да му дадем пищна храна, ще го храниш с много проста храна, която е лесносмилаема. В богатството има една вътрешна мъчнотия. Апостол Павел казва, че Царството Божие не е в Словото, но в какво, в силата. Силата на човека от какво зависи?
към беседата >>
Трябва да бъдете богати.
Та трябва да се мисли сега.
Трябва да бъдете богати.
Трябва да знаете, че сте умни, трябва да бъдете здрави. И тогава човек, който няма Любов към Бога, не може да мисли. Човешката мисъл е един резултат на великата Божия Любов. Следователно, когато аз мисля, подразбирам, че Любовта започнала да действува в мен, като закон. Щом приложа мисълта в живота си, непременно здравето ще дойде, здравето е резултат в моя организъм.
към беседата >>
Казва на другарката, която е при нея.
Ще оставим тялото, ще диша, в безсъзнание ще бъде, а него ще извадим отвън. И като се върне да ни разправя какво е видял вън, в другия свят. Вън от тялото човек може да ходи. Наскоро една сестра имала малко излъчване на Изгрева. Излиза вън.
Казва на другарката, която е при нея.
Я ми дигни тялото, тури ме на леглото. Онази не може да разбере каква е. Тя не е в будно състояние. В едно преходно състояние. Иска да я убеди, да вземе тялото и да го тури на леглото.
към беседата >>
Ако Писанието не препоръчва (на) някои богатството, понеже сте още деца, тъй материалното богатство може да ви причини вреда.
– За да бъдеш сиромах подразбира се качество богатство, придобито с несправедливост. Всички в туй отношение трябва да бъдем бедни. Нито един наполеон, нито едно петаче, което е напръскано с човешка кръв не искайте. За предпочитане е да бъдеш беден, но когато дойде да бъдеш богат, трябва да бъдеш богат. Богатството не е едно.
Ако Писанието не препоръчва (на) някои богатството, понеже сте още деца, тъй материалното богатство може да ви причини вреда.
На едно дете не можем да му дадем пищна храна, ще го храниш с много проста храна, която е лесносмилаема. В богатството има една вътрешна мъчнотия. Апостол Павел казва, че Царството Божие не е в Словото, но в какво, в силата. Силата на човека от какво зависи? – Сега тъй както аз ви зададох въпроса, превърнете вие една права линия.
към беседата >>
Трябва да знаете, че сте умни, трябва да бъдете здрави.
Та трябва да се мисли сега. Трябва да бъдете богати.
Трябва да знаете, че сте умни, трябва да бъдете здрави.
И тогава човек, който няма Любов към Бога, не може да мисли. Човешката мисъл е един резултат на великата Божия Любов. Следователно, когато аз мисля, подразбирам, че Любовта започнала да действува в мен, като закон. Щом приложа мисълта в живота си, непременно здравето ще дойде, здравето е резултат в моя организъм. Щом здравето дойде в моя организъм и богатството е един резултат.
към беседата >>
Я ми дигни тялото, тури ме на леглото.
И като се върне да ни разправя какво е видял вън, в другия свят. Вън от тялото човек може да ходи. Наскоро една сестра имала малко излъчване на Изгрева. Излиза вън. Казва на другарката, която е при нея.
Я ми дигни тялото, тури ме на леглото.
Онази не може да разбере каква е. Тя не е в будно състояние. В едно преходно състояние. Иска да я убеди, да вземе тялото и да го тури на леглото. Че вашите страдания, които имате, те се дължат на едно излъчване.
към беседата >>
На едно дете не можем да му дадем пищна храна, ще го храниш с много проста храна, която е лесносмилаема.
Всички в туй отношение трябва да бъдем бедни. Нито един наполеон, нито едно петаче, което е напръскано с човешка кръв не искайте. За предпочитане е да бъдеш беден, но когато дойде да бъдеш богат, трябва да бъдеш богат. Богатството не е едно. Ако Писанието не препоръчва (на) някои богатството, понеже сте още деца, тъй материалното богатство може да ви причини вреда.
На едно дете не можем да му дадем пищна храна, ще го храниш с много проста храна, която е лесносмилаема.
В богатството има една вътрешна мъчнотия. Апостол Павел казва, че Царството Божие не е в Словото, но в какво, в силата. Силата на човека от какво зависи? – Сега тъй както аз ви зададох въпроса, превърнете вие една права линия. Ти седиш искаш да бъдеш праведен човек.
към беседата >>
И тогава човек, който няма Любов към Бога, не може да мисли.
Та трябва да се мисли сега. Трябва да бъдете богати. Трябва да знаете, че сте умни, трябва да бъдете здрави.
И тогава човек, който няма Любов към Бога, не може да мисли.
Човешката мисъл е един резултат на великата Божия Любов. Следователно, когато аз мисля, подразбирам, че Любовта започнала да действува в мен, като закон. Щом приложа мисълта в живота си, непременно здравето ще дойде, здравето е резултат в моя организъм. Щом здравето дойде в моя организъм и богатството е един резултат. богатството само по себе си идва.
към беседата >>
Онази не може да разбере каква е.
Вън от тялото човек може да ходи. Наскоро една сестра имала малко излъчване на Изгрева. Излиза вън. Казва на другарката, която е при нея. Я ми дигни тялото, тури ме на леглото.
Онази не може да разбере каква е.
Тя не е в будно състояние. В едно преходно състояние. Иска да я убеди, да вземе тялото и да го тури на леглото. Че вашите страдания, които имате, те се дължат на едно излъчване. Такива страдания, които можете да чувствувате, те на физическото поле не съществуват.
към беседата >>
В богатството има една вътрешна мъчнотия.
Нито един наполеон, нито едно петаче, което е напръскано с човешка кръв не искайте. За предпочитане е да бъдеш беден, но когато дойде да бъдеш богат, трябва да бъдеш богат. Богатството не е едно. Ако Писанието не препоръчва (на) някои богатството, понеже сте още деца, тъй материалното богатство може да ви причини вреда. На едно дете не можем да му дадем пищна храна, ще го храниш с много проста храна, която е лесносмилаема.
В богатството има една вътрешна мъчнотия.
Апостол Павел казва, че Царството Божие не е в Словото, но в какво, в силата. Силата на човека от какво зависи? – Сега тъй както аз ви зададох въпроса, превърнете вие една права линия. Ти седиш искаш да бъдеш праведен човек. Вземи си ръката, виж, започни да чертаеш правите линии.
към беседата >>
Човешката мисъл е един резултат на великата Божия Любов.
Та трябва да се мисли сега. Трябва да бъдете богати. Трябва да знаете, че сте умни, трябва да бъдете здрави. И тогава човек, който няма Любов към Бога, не може да мисли.
Човешката мисъл е един резултат на великата Божия Любов.
Следователно, когато аз мисля, подразбирам, че Любовта започнала да действува в мен, като закон. Щом приложа мисълта в живота си, непременно здравето ще дойде, здравето е резултат в моя организъм. Щом здравето дойде в моя организъм и богатството е един резултат. богатството само по себе си идва. Аз съм умен човек, виждам къде са заровени всичките богатства.
към беседата >>
Тя не е в будно състояние.
Наскоро една сестра имала малко излъчване на Изгрева. Излиза вън. Казва на другарката, която е при нея. Я ми дигни тялото, тури ме на леглото. Онази не може да разбере каква е.
Тя не е в будно състояние.
В едно преходно състояние. Иска да я убеди, да вземе тялото и да го тури на леглото. Че вашите страдания, които имате, те се дължат на едно излъчване. Такива страдания, които можете да чувствувате, те на физическото поле не съществуват. Някой път вие страдате, туй страдание не е от този свят.
към беседата >>
Апостол Павел казва, че Царството Божие не е в Словото, но в какво, в силата.
За предпочитане е да бъдеш беден, но когато дойде да бъдеш богат, трябва да бъдеш богат. Богатството не е едно. Ако Писанието не препоръчва (на) някои богатството, понеже сте още деца, тъй материалното богатство може да ви причини вреда. На едно дете не можем да му дадем пищна храна, ще го храниш с много проста храна, която е лесносмилаема. В богатството има една вътрешна мъчнотия.
Апостол Павел казва, че Царството Божие не е в Словото, но в какво, в силата.
Силата на човека от какво зависи? – Сега тъй както аз ви зададох въпроса, превърнете вие една права линия. Ти седиш искаш да бъдеш праведен човек. Вземи си ръката, виж, започни да чертаеш правите линии. Ако може да ги чертаеш направо, ти праведен човек можеш да станеш.
към беседата >>
Следователно, когато аз мисля, подразбирам, че Любовта започнала да действува в мен, като закон.
Та трябва да се мисли сега. Трябва да бъдете богати. Трябва да знаете, че сте умни, трябва да бъдете здрави. И тогава човек, който няма Любов към Бога, не може да мисли. Човешката мисъл е един резултат на великата Божия Любов.
Следователно, когато аз мисля, подразбирам, че Любовта започнала да действува в мен, като закон.
Щом приложа мисълта в живота си, непременно здравето ще дойде, здравето е резултат в моя организъм. Щом здравето дойде в моя организъм и богатството е един резултат. богатството само по себе си идва. Аз съм умен човек, виждам къде са заровени всичките богатства. Тук на земята зная къде какво има.
към беседата >>
В едно преходно състояние.
Излиза вън. Казва на другарката, която е при нея. Я ми дигни тялото, тури ме на леглото. Онази не може да разбере каква е. Тя не е в будно състояние.
В едно преходно състояние.
Иска да я убеди, да вземе тялото и да го тури на леглото. Че вашите страдания, които имате, те се дължат на едно излъчване. Такива страдания, които можете да чувствувате, те на физическото поле не съществуват. Някой път вие страдате, туй страдание не е от този свят. Казва някой: „Някаква дума влезе в ухото“.
към беседата >>
Силата на човека от какво зависи?
Богатството не е едно. Ако Писанието не препоръчва (на) някои богатството, понеже сте още деца, тъй материалното богатство може да ви причини вреда. На едно дете не можем да му дадем пищна храна, ще го храниш с много проста храна, която е лесносмилаема. В богатството има една вътрешна мъчнотия. Апостол Павел казва, че Царството Божие не е в Словото, но в какво, в силата.
Силата на човека от какво зависи?
– Сега тъй както аз ви зададох въпроса, превърнете вие една права линия. Ти седиш искаш да бъдеш праведен човек. Вземи си ръката, виж, започни да чертаеш правите линии. Ако може да ги чертаеш направо, ти праведен човек можеш да станеш. Но ако теглиш една линия и тя не е права, не можеш да бъдеш праведен.
към беседата >>
Щом приложа мисълта в живота си, непременно здравето ще дойде, здравето е резултат в моя организъм.
Трябва да бъдете богати. Трябва да знаете, че сте умни, трябва да бъдете здрави. И тогава човек, който няма Любов към Бога, не може да мисли. Човешката мисъл е един резултат на великата Божия Любов. Следователно, когато аз мисля, подразбирам, че Любовта започнала да действува в мен, като закон.
Щом приложа мисълта в живота си, непременно здравето ще дойде, здравето е резултат в моя организъм.
Щом здравето дойде в моя организъм и богатството е един резултат. богатството само по себе си идва. Аз съм умен човек, виждам къде са заровени всичките богатства. Тук на земята зная къде какво има. Зная къде има петрол, къде има желязо, злато, сребро, живак.
към беседата >>
Иска да я убеди, да вземе тялото и да го тури на леглото.
Казва на другарката, която е при нея. Я ми дигни тялото, тури ме на леглото. Онази не може да разбере каква е. Тя не е в будно състояние. В едно преходно състояние.
Иска да я убеди, да вземе тялото и да го тури на леглото.
Че вашите страдания, които имате, те се дължат на едно излъчване. Такива страдания, които можете да чувствувате, те на физическото поле не съществуват. Някой път вие страдате, туй страдание не е от този свят. Казва някой: „Някаква дума влезе в ухото“. След туй се зароди цяло едно положение, ред такива мисли, които те мъчат.
към беседата >>
– Сега тъй както аз ви зададох въпроса, превърнете вие една права линия.
Ако Писанието не препоръчва (на) някои богатството, понеже сте още деца, тъй материалното богатство може да ви причини вреда. На едно дете не можем да му дадем пищна храна, ще го храниш с много проста храна, която е лесносмилаема. В богатството има една вътрешна мъчнотия. Апостол Павел казва, че Царството Божие не е в Словото, но в какво, в силата. Силата на човека от какво зависи?
– Сега тъй както аз ви зададох въпроса, превърнете вие една права линия.
Ти седиш искаш да бъдеш праведен човек. Вземи си ръката, виж, започни да чертаеш правите линии. Ако може да ги чертаеш направо, ти праведен човек можеш да станеш. Но ако теглиш една линия и тя не е права, не можеш да бъдеш праведен. Някой път вие пишете и редовете не са прави.
към беседата >>
Щом здравето дойде в моя организъм и богатството е един резултат.
Трябва да знаете, че сте умни, трябва да бъдете здрави. И тогава човек, който няма Любов към Бога, не може да мисли. Човешката мисъл е един резултат на великата Божия Любов. Следователно, когато аз мисля, подразбирам, че Любовта започнала да действува в мен, като закон. Щом приложа мисълта в живота си, непременно здравето ще дойде, здравето е резултат в моя организъм.
Щом здравето дойде в моя организъм и богатството е един резултат.
богатството само по себе си идва. Аз съм умен човек, виждам къде са заровени всичките богатства. Тук на земята зная къде какво има. Зная къде има петрол, къде има желязо, злато, сребро, живак. Не само това, много други работи зная, но за всичко онова, което зная, не ми е позволено да говоря.
към беседата >>
Че вашите страдания, които имате, те се дължат на едно излъчване.
Я ми дигни тялото, тури ме на леглото. Онази не може да разбере каква е. Тя не е в будно състояние. В едно преходно състояние. Иска да я убеди, да вземе тялото и да го тури на леглото.
Че вашите страдания, които имате, те се дължат на едно излъчване.
Такива страдания, които можете да чувствувате, те на физическото поле не съществуват. Някой път вие страдате, туй страдание не е от този свят. Казва някой: „Някаква дума влезе в ухото“. След туй се зароди цяло едно положение, ред такива мисли, които те мъчат. Вие ни най-малко не страдате на физическото поле.
към беседата >>
Ти седиш искаш да бъдеш праведен човек.
На едно дете не можем да му дадем пищна храна, ще го храниш с много проста храна, която е лесносмилаема. В богатството има една вътрешна мъчнотия. Апостол Павел казва, че Царството Божие не е в Словото, но в какво, в силата. Силата на човека от какво зависи? – Сега тъй както аз ви зададох въпроса, превърнете вие една права линия.
Ти седиш искаш да бъдеш праведен човек.
Вземи си ръката, виж, започни да чертаеш правите линии. Ако може да ги чертаеш направо, ти праведен човек можеш да станеш. Но ако теглиш една линия и тя не е права, не можеш да бъдеш праведен. Някой път вие пишете и редовете не са прави. Някой път редовете отидат надолу, някой път отиват нагоре.
към беседата >>
богатството само по себе си идва.
И тогава човек, който няма Любов към Бога, не може да мисли. Човешката мисъл е един резултат на великата Божия Любов. Следователно, когато аз мисля, подразбирам, че Любовта започнала да действува в мен, като закон. Щом приложа мисълта в живота си, непременно здравето ще дойде, здравето е резултат в моя организъм. Щом здравето дойде в моя организъм и богатството е един резултат.
богатството само по себе си идва.
Аз съм умен човек, виждам къде са заровени всичките богатства. Тук на земята зная къде какво има. Зная къде има петрол, къде има желязо, злато, сребро, живак. Не само това, много други работи зная, но за всичко онова, което зная, не ми е позволено да говоря. Казва апостол Павел: „Всичко ми е дадено, но всичко не е за назидание“.
към беседата >>
Такива страдания, които можете да чувствувате, те на физическото поле не съществуват.
Онази не може да разбере каква е. Тя не е в будно състояние. В едно преходно състояние. Иска да я убеди, да вземе тялото и да го тури на леглото. Че вашите страдания, които имате, те се дължат на едно излъчване.
Такива страдания, които можете да чувствувате, те на физическото поле не съществуват.
Някой път вие страдате, туй страдание не е от този свят. Казва някой: „Някаква дума влезе в ухото“. След туй се зароди цяло едно положение, ред такива мисли, които те мъчат. Вие ни най-малко не страдате на физическото поле. Има една дисхармония, която съществува във вашия духовен свят.
към беседата >>
Вземи си ръката, виж, започни да чертаеш правите линии.
В богатството има една вътрешна мъчнотия. Апостол Павел казва, че Царството Божие не е в Словото, но в какво, в силата. Силата на човека от какво зависи? – Сега тъй както аз ви зададох въпроса, превърнете вие една права линия. Ти седиш искаш да бъдеш праведен човек.
Вземи си ръката, виж, започни да чертаеш правите линии.
Ако може да ги чертаеш направо, ти праведен човек можеш да станеш. Но ако теглиш една линия и тя не е права, не можеш да бъдеш праведен. Някой път вие пишете и редовете не са прави. Някой път редовете отидат надолу, някой път отиват нагоре. Има един наклон, ще държиш туй положение еднакво.
към беседата >>
Аз съм умен човек, виждам къде са заровени всичките богатства.
Човешката мисъл е един резултат на великата Божия Любов. Следователно, когато аз мисля, подразбирам, че Любовта започнала да действува в мен, като закон. Щом приложа мисълта в живота си, непременно здравето ще дойде, здравето е резултат в моя организъм. Щом здравето дойде в моя организъм и богатството е един резултат. богатството само по себе си идва.
Аз съм умен човек, виждам къде са заровени всичките богатства.
Тук на земята зная къде какво има. Зная къде има петрол, къде има желязо, злато, сребро, живак. Не само това, много други работи зная, но за всичко онова, което зная, не ми е позволено да говоря. Казва апостол Павел: „Всичко ми е дадено, но всичко не е за назидание“. Има неща, които заради мене са вредни.
към беседата >>
Някой път вие страдате, туй страдание не е от този свят.
Тя не е в будно състояние. В едно преходно състояние. Иска да я убеди, да вземе тялото и да го тури на леглото. Че вашите страдания, които имате, те се дължат на едно излъчване. Такива страдания, които можете да чувствувате, те на физическото поле не съществуват.
Някой път вие страдате, туй страдание не е от този свят.
Казва някой: „Някаква дума влезе в ухото“. След туй се зароди цяло едно положение, ред такива мисли, които те мъчат. Вие ни най-малко не страдате на физическото поле. Има една дисхармония, която съществува във вашия духовен свят. Казвам сега: Не трябва да нарушавате връзките, които имате.
към беседата >>
Ако може да ги чертаеш направо, ти праведен човек можеш да станеш.
Апостол Павел казва, че Царството Божие не е в Словото, но в какво, в силата. Силата на човека от какво зависи? – Сега тъй както аз ви зададох въпроса, превърнете вие една права линия. Ти седиш искаш да бъдеш праведен човек. Вземи си ръката, виж, започни да чертаеш правите линии.
Ако може да ги чертаеш направо, ти праведен човек можеш да станеш.
Но ако теглиш една линия и тя не е права, не можеш да бъдеш праведен. Някой път вие пишете и редовете не са прави. Някой път редовете отидат надолу, някой път отиват нагоре. Има един наклон, ще държиш туй положение еднакво. Казваш: „Аз така съм свикнал“. Не.
към беседата >>
Тук на земята зная къде какво има.
Следователно, когато аз мисля, подразбирам, че Любовта започнала да действува в мен, като закон. Щом приложа мисълта в живота си, непременно здравето ще дойде, здравето е резултат в моя организъм. Щом здравето дойде в моя организъм и богатството е един резултат. богатството само по себе си идва. Аз съм умен човек, виждам къде са заровени всичките богатства.
Тук на земята зная къде какво има.
Зная къде има петрол, къде има желязо, злато, сребро, живак. Не само това, много други работи зная, но за всичко онова, което зная, не ми е позволено да говоря. Казва апостол Павел: „Всичко ми е дадено, но всичко не е за назидание“. Има неща, които заради мене са вредни. Има някои неща, ако ги направя, за вас ще бъдат вредни.
към беседата >>
Казва някой: „Някаква дума влезе в ухото“.
В едно преходно състояние. Иска да я убеди, да вземе тялото и да го тури на леглото. Че вашите страдания, които имате, те се дължат на едно излъчване. Такива страдания, които можете да чувствувате, те на физическото поле не съществуват. Някой път вие страдате, туй страдание не е от този свят.
Казва някой: „Някаква дума влезе в ухото“.
След туй се зароди цяло едно положение, ред такива мисли, които те мъчат. Вие ни най-малко не страдате на физическото поле. Има една дисхармония, която съществува във вашия духовен свят. Казвам сега: Не трябва да нарушавате връзките, които имате. Здравето зависи от връзката на физическото поле.
към беседата >>
Но ако теглиш една линия и тя не е права, не можеш да бъдеш праведен.
Силата на човека от какво зависи? – Сега тъй както аз ви зададох въпроса, превърнете вие една права линия. Ти седиш искаш да бъдеш праведен човек. Вземи си ръката, виж, започни да чертаеш правите линии. Ако може да ги чертаеш направо, ти праведен човек можеш да станеш.
Но ако теглиш една линия и тя не е права, не можеш да бъдеш праведен.
Някой път вие пишете и редовете не са прави. Някой път редовете отидат надолу, някой път отиват нагоре. Има един наклон, ще държиш туй положение еднакво. Казваш: „Аз така съм свикнал“. Не. Щом ти свършваш редовете си надолу, в тебе вече е влязло едно обезсърчение на живота, не гледаш светло.
към беседата >>
Зная къде има петрол, къде има желязо, злато, сребро, живак.
Щом приложа мисълта в живота си, непременно здравето ще дойде, здравето е резултат в моя организъм. Щом здравето дойде в моя организъм и богатството е един резултат. богатството само по себе си идва. Аз съм умен човек, виждам къде са заровени всичките богатства. Тук на земята зная къде какво има.
Зная къде има петрол, къде има желязо, злато, сребро, живак.
Не само това, много други работи зная, но за всичко онова, което зная, не ми е позволено да говоря. Казва апостол Павел: „Всичко ми е дадено, но всичко не е за назидание“. Има неща, които заради мене са вредни. Има някои неща, ако ги направя, за вас ще бъдат вредни. Има някои неща, мене нищо не ме спъва, няма да ме спъне, но свободата, която вие имате, вашата свобода, може да спъне другите.
към беседата >>
След туй се зароди цяло едно положение, ред такива мисли, които те мъчат.
Иска да я убеди, да вземе тялото и да го тури на леглото. Че вашите страдания, които имате, те се дължат на едно излъчване. Такива страдания, които можете да чувствувате, те на физическото поле не съществуват. Някой път вие страдате, туй страдание не е от този свят. Казва някой: „Някаква дума влезе в ухото“.
След туй се зароди цяло едно положение, ред такива мисли, които те мъчат.
Вие ни най-малко не страдате на физическото поле. Има една дисхармония, която съществува във вашия духовен свят. Казвам сега: Не трябва да нарушавате връзките, които имате. Здравето зависи от връзката на физическото поле. Доброто ви разположение зависи от връзката, която имате в духовният свят.
към беседата >>
Някой път вие пишете и редовете не са прави.
– Сега тъй както аз ви зададох въпроса, превърнете вие една права линия. Ти седиш искаш да бъдеш праведен човек. Вземи си ръката, виж, започни да чертаеш правите линии. Ако може да ги чертаеш направо, ти праведен човек можеш да станеш. Но ако теглиш една линия и тя не е права, не можеш да бъдеш праведен.
Някой път вие пишете и редовете не са прави.
Някой път редовете отидат надолу, някой път отиват нагоре. Има един наклон, ще държиш туй положение еднакво. Казваш: „Аз така съм свикнал“. Не. Щом ти свършваш редовете си надолу, в тебе вече е влязло едно обезсърчение на живота, не гледаш светло. Тази линия от хоризонтално положение излиза малко нагоре, това показва, че в тебе има един подем на Духа.
към беседата >>
Не само това, много други работи зная, но за всичко онова, което зная, не ми е позволено да говоря.
Щом здравето дойде в моя организъм и богатството е един резултат. богатството само по себе си идва. Аз съм умен човек, виждам къде са заровени всичките богатства. Тук на земята зная къде какво има. Зная къде има петрол, къде има желязо, злато, сребро, живак.
Не само това, много други работи зная, но за всичко онова, което зная, не ми е позволено да говоря.
Казва апостол Павел: „Всичко ми е дадено, но всичко не е за назидание“. Има неща, които заради мене са вредни. Има някои неща, ако ги направя, за вас ще бъдат вредни. Има някои неща, мене нищо не ме спъва, няма да ме спъне, но свободата, която вие имате, вашата свобода, може да спъне другите. Коя и да е сестра, ако сега вземе, по човешки говоря, прегърне някой брат, целуне го, веднага на Изгрева ще кажат: „Безобразие!
към беседата >>
Вие ни най-малко не страдате на физическото поле.
Че вашите страдания, които имате, те се дължат на едно излъчване. Такива страдания, които можете да чувствувате, те на физическото поле не съществуват. Някой път вие страдате, туй страдание не е от този свят. Казва някой: „Някаква дума влезе в ухото“. След туй се зароди цяло едно положение, ред такива мисли, които те мъчат.
Вие ни най-малко не страдате на физическото поле.
Има една дисхармония, която съществува във вашия духовен свят. Казвам сега: Не трябва да нарушавате връзките, които имате. Здравето зависи от връзката на физическото поле. Доброто ви разположение зависи от връзката, която имате в духовният свят. Мисълта ви зависи от връзката, която имате в умственият свят, не късайте тия връзки.
към беседата >>
Някой път редовете отидат надолу, някой път отиват нагоре.
Ти седиш искаш да бъдеш праведен човек. Вземи си ръката, виж, започни да чертаеш правите линии. Ако може да ги чертаеш направо, ти праведен човек можеш да станеш. Но ако теглиш една линия и тя не е права, не можеш да бъдеш праведен. Някой път вие пишете и редовете не са прави.
Някой път редовете отидат надолу, някой път отиват нагоре.
Има един наклон, ще държиш туй положение еднакво. Казваш: „Аз така съм свикнал“. Не. Щом ти свършваш редовете си надолу, в тебе вече е влязло едно обезсърчение на живота, не гледаш светло. Тази линия от хоризонтално положение излиза малко нагоре, това показва, че в тебе има един подем на Духа. Тъй както говоря, да не мислите, ще във вашето писане има подем на Духа.
към беседата >>
Казва апостол Павел: „Всичко ми е дадено, но всичко не е за назидание“.
богатството само по себе си идва. Аз съм умен човек, виждам къде са заровени всичките богатства. Тук на земята зная къде какво има. Зная къде има петрол, къде има желязо, злато, сребро, живак. Не само това, много други работи зная, но за всичко онова, което зная, не ми е позволено да говоря.
Казва апостол Павел: „Всичко ми е дадено, но всичко не е за назидание“.
Има неща, които заради мене са вредни. Има някои неща, ако ги направя, за вас ще бъдат вредни. Има някои неща, мене нищо не ме спъва, няма да ме спъне, но свободата, която вие имате, вашата свобода, може да спъне другите. Коя и да е сестра, ако сега вземе, по човешки говоря, прегърне някой брат, целуне го, веднага на Изгрева ще кажат: „Безобразие! “ Или ако един брат си позволи туй.
към беседата >>
Има една дисхармония, която съществува във вашия духовен свят.
Такива страдания, които можете да чувствувате, те на физическото поле не съществуват. Някой път вие страдате, туй страдание не е от този свят. Казва някой: „Някаква дума влезе в ухото“. След туй се зароди цяло едно положение, ред такива мисли, които те мъчат. Вие ни най-малко не страдате на физическото поле.
Има една дисхармония, която съществува във вашия духовен свят.
Казвам сега: Не трябва да нарушавате връзките, които имате. Здравето зависи от връзката на физическото поле. Доброто ви разположение зависи от връзката, която имате в духовният свят. Мисълта ви зависи от връзката, която имате в умственият свят, не късайте тия връзки. В тия трите свята, непременно трябва да ги държите, да бъдете свързани и тогава от тях ще имате три резултата.
към беседата >>
Има един наклон, ще държиш туй положение еднакво.
Вземи си ръката, виж, започни да чертаеш правите линии. Ако може да ги чертаеш направо, ти праведен човек можеш да станеш. Но ако теглиш една линия и тя не е права, не можеш да бъдеш праведен. Някой път вие пишете и редовете не са прави. Някой път редовете отидат надолу, някой път отиват нагоре.
Има един наклон, ще държиш туй положение еднакво.
Казваш: „Аз така съм свикнал“. Не. Щом ти свършваш редовете си надолу, в тебе вече е влязло едно обезсърчение на живота, не гледаш светло. Тази линия от хоризонтално положение излиза малко нагоре, това показва, че в тебе има един подем на Духа. Тъй както говоря, да не мислите, ще във вашето писане има подем на Духа. Това са твърдения, но всяко нещо трябва да се докаже.
към беседата >>
Има неща, които заради мене са вредни.
Аз съм умен човек, виждам къде са заровени всичките богатства. Тук на земята зная къде какво има. Зная къде има петрол, къде има желязо, злато, сребро, живак. Не само това, много други работи зная, но за всичко онова, което зная, не ми е позволено да говоря. Казва апостол Павел: „Всичко ми е дадено, но всичко не е за назидание“.
Има неща, които заради мене са вредни.
Има някои неща, ако ги направя, за вас ще бъдат вредни. Има някои неща, мене нищо не ме спъва, няма да ме спъне, но свободата, която вие имате, вашата свобода, може да спъне другите. Коя и да е сестра, ако сега вземе, по човешки говоря, прегърне някой брат, целуне го, веднага на Изгрева ще кажат: „Безобразие! “ Или ако един брат си позволи туй. Хубаво, казваме: „Трябва да се обичаме“.
към беседата >>
Казвам сега: Не трябва да нарушавате връзките, които имате.
Някой път вие страдате, туй страдание не е от този свят. Казва някой: „Някаква дума влезе в ухото“. След туй се зароди цяло едно положение, ред такива мисли, които те мъчат. Вие ни най-малко не страдате на физическото поле. Има една дисхармония, която съществува във вашия духовен свят.
Казвам сега: Не трябва да нарушавате връзките, които имате.
Здравето зависи от връзката на физическото поле. Доброто ви разположение зависи от връзката, която имате в духовният свят. Мисълта ви зависи от връзката, която имате в умственият свят, не късайте тия връзки. В тия трите свята, непременно трябва да ги държите, да бъдете свързани и тогава от тях ще имате три резултата. Като сте здрав, като сте умен, ще дойде богатството.
към беседата >>
Казваш: „Аз така съм свикнал“. Не.
Ако може да ги чертаеш направо, ти праведен човек можеш да станеш. Но ако теглиш една линия и тя не е права, не можеш да бъдеш праведен. Някой път вие пишете и редовете не са прави. Някой път редовете отидат надолу, някой път отиват нагоре. Има един наклон, ще държиш туй положение еднакво.
Казваш: „Аз така съм свикнал“. Не.
Щом ти свършваш редовете си надолу, в тебе вече е влязло едно обезсърчение на живота, не гледаш светло. Тази линия от хоризонтално положение излиза малко нагоре, това показва, че в тебе има един подем на Духа. Тъй както говоря, да не мислите, ще във вашето писане има подем на Духа. Това са твърдения, но всяко нещо трябва да се докаже. Казвам сега изводът: Ако ти си един окултен ученик, ни най-малко не изявява една пълнота.
към беседата >>
Има някои неща, ако ги направя, за вас ще бъдат вредни.
Тук на земята зная къде какво има. Зная къде има петрол, къде има желязо, злато, сребро, живак. Не само това, много други работи зная, но за всичко онова, което зная, не ми е позволено да говоря. Казва апостол Павел: „Всичко ми е дадено, но всичко не е за назидание“. Има неща, които заради мене са вредни.
Има някои неща, ако ги направя, за вас ще бъдат вредни.
Има някои неща, мене нищо не ме спъва, няма да ме спъне, но свободата, която вие имате, вашата свобода, може да спъне другите. Коя и да е сестра, ако сега вземе, по човешки говоря, прегърне някой брат, целуне го, веднага на Изгрева ще кажат: „Безобразие! “ Или ако един брат си позволи туй. Хубаво, казваме: „Трябва да се обичаме“. Как ще се обичаме?
към беседата >>
Здравето зависи от връзката на физическото поле.
Казва някой: „Някаква дума влезе в ухото“. След туй се зароди цяло едно положение, ред такива мисли, които те мъчат. Вие ни най-малко не страдате на физическото поле. Има една дисхармония, която съществува във вашия духовен свят. Казвам сега: Не трябва да нарушавате връзките, които имате.
Здравето зависи от връзката на физическото поле.
Доброто ви разположение зависи от връзката, която имате в духовният свят. Мисълта ви зависи от връзката, която имате в умственият свят, не късайте тия връзки. В тия трите свята, непременно трябва да ги държите, да бъдете свързани и тогава от тях ще имате три резултата. Като сте здрав, като сте умен, ще дойде богатството. Като сте богат и умен, ще дойде здравето ви.
към беседата >>
Щом ти свършваш редовете си надолу, в тебе вече е влязло едно обезсърчение на живота, не гледаш светло.
Но ако теглиш една линия и тя не е права, не можеш да бъдеш праведен. Някой път вие пишете и редовете не са прави. Някой път редовете отидат надолу, някой път отиват нагоре. Има един наклон, ще държиш туй положение еднакво. Казваш: „Аз така съм свикнал“. Не.
Щом ти свършваш редовете си надолу, в тебе вече е влязло едно обезсърчение на живота, не гледаш светло.
Тази линия от хоризонтално положение излиза малко нагоре, това показва, че в тебе има един подем на Духа. Тъй както говоря, да не мислите, ще във вашето писане има подем на Духа. Това са твърдения, но всяко нещо трябва да се докаже. Казвам сега изводът: Ако ти си един окултен ученик, ни най-малко не изявява една пълнота. На окултният ученик има нещо, което му липсва.
към беседата >>
Има някои неща, мене нищо не ме спъва, няма да ме спъне, но свободата, която вие имате, вашата свобода, може да спъне другите.
Зная къде има петрол, къде има желязо, злато, сребро, живак. Не само това, много други работи зная, но за всичко онова, което зная, не ми е позволено да говоря. Казва апостол Павел: „Всичко ми е дадено, но всичко не е за назидание“. Има неща, които заради мене са вредни. Има някои неща, ако ги направя, за вас ще бъдат вредни.
Има някои неща, мене нищо не ме спъва, няма да ме спъне, но свободата, която вие имате, вашата свобода, може да спъне другите.
Коя и да е сестра, ако сега вземе, по човешки говоря, прегърне някой брат, целуне го, веднага на Изгрева ще кажат: „Безобразие! “ Или ако един брат си позволи туй. Хубаво, казваме: „Трябва да се обичаме“. Как ще се обичаме? – Сега вие ще отговорите: „Да се обичаме, както Бог ни обича, да се обичаме, както Христос ни обича“.
към беседата >>
Доброто ви разположение зависи от връзката, която имате в духовният свят.
След туй се зароди цяло едно положение, ред такива мисли, които те мъчат. Вие ни най-малко не страдате на физическото поле. Има една дисхармония, която съществува във вашия духовен свят. Казвам сега: Не трябва да нарушавате връзките, които имате. Здравето зависи от връзката на физическото поле.
Доброто ви разположение зависи от връзката, която имате в духовният свят.
Мисълта ви зависи от връзката, която имате в умственият свят, не късайте тия връзки. В тия трите свята, непременно трябва да ги държите, да бъдете свързани и тогава от тях ще имате три резултата. Като сте здрав, като сте умен, ще дойде богатството. Като сте богат и умен, ще дойде здравето ви. Като сте богат и здрав, и умът ви ще дойде тогава.
към беседата >>
Тази линия от хоризонтално положение излиза малко нагоре, това показва, че в тебе има един подем на Духа.
Някой път вие пишете и редовете не са прави. Някой път редовете отидат надолу, някой път отиват нагоре. Има един наклон, ще държиш туй положение еднакво. Казваш: „Аз така съм свикнал“. Не. Щом ти свършваш редовете си надолу, в тебе вече е влязло едно обезсърчение на живота, не гледаш светло.
Тази линия от хоризонтално положение излиза малко нагоре, това показва, че в тебе има един подем на Духа.
Тъй както говоря, да не мислите, ще във вашето писане има подем на Духа. Това са твърдения, но всяко нещо трябва да се докаже. Казвам сега изводът: Ако ти си един окултен ученик, ни най-малко не изявява една пълнота. На окултният ученик има нещо, което му липсва. И на духовният ученик му липсват някои неща.
към беседата >>
Коя и да е сестра, ако сега вземе, по човешки говоря, прегърне някой брат, целуне го, веднага на Изгрева ще кажат: „Безобразие!
Не само това, много други работи зная, но за всичко онова, което зная, не ми е позволено да говоря. Казва апостол Павел: „Всичко ми е дадено, но всичко не е за назидание“. Има неща, които заради мене са вредни. Има някои неща, ако ги направя, за вас ще бъдат вредни. Има някои неща, мене нищо не ме спъва, няма да ме спъне, но свободата, която вие имате, вашата свобода, може да спъне другите.
Коя и да е сестра, ако сега вземе, по човешки говоря, прегърне някой брат, целуне го, веднага на Изгрева ще кажат: „Безобразие!
“ Или ако един брат си позволи туй. Хубаво, казваме: „Трябва да се обичаме“. Как ще се обичаме? – Сега вие ще отговорите: „Да се обичаме, както Бог ни обича, да се обичаме, както Христос ни обича“. Хубаво, съгласен съм.
към беседата >>
Мисълта ви зависи от връзката, която имате в умственият свят, не късайте тия връзки.
Вие ни най-малко не страдате на физическото поле. Има една дисхармония, която съществува във вашия духовен свят. Казвам сега: Не трябва да нарушавате връзките, които имате. Здравето зависи от връзката на физическото поле. Доброто ви разположение зависи от връзката, която имате в духовният свят.
Мисълта ви зависи от връзката, която имате в умственият свят, не късайте тия връзки.
В тия трите свята, непременно трябва да ги държите, да бъдете свързани и тогава от тях ще имате три резултата. Като сте здрав, като сте умен, ще дойде богатството. Като сте богат и умен, ще дойде здравето ви. Като сте богат и здрав, и умът ви ще дойде тогава. Така са свързани.
към беседата >>
Тъй както говоря, да не мислите, ще във вашето писане има подем на Духа.
Някой път редовете отидат надолу, някой път отиват нагоре. Има един наклон, ще държиш туй положение еднакво. Казваш: „Аз така съм свикнал“. Не. Щом ти свършваш редовете си надолу, в тебе вече е влязло едно обезсърчение на живота, не гледаш светло. Тази линия от хоризонтално положение излиза малко нагоре, това показва, че в тебе има един подем на Духа.
Тъй както говоря, да не мислите, ще във вашето писане има подем на Духа.
Това са твърдения, но всяко нещо трябва да се докаже. Казвам сега изводът: Ако ти си един окултен ученик, ни най-малко не изявява една пълнота. На окултният ученик има нещо, което му липсва. И на духовният ученик му липсват някои неща. Тогава най-способните ученици във физическия свят ни най-малко не показва, че и са най-способните в духовния свят.
към беседата >>
“ Или ако един брат си позволи туй.
Казва апостол Павел: „Всичко ми е дадено, но всичко не е за назидание“. Има неща, които заради мене са вредни. Има някои неща, ако ги направя, за вас ще бъдат вредни. Има някои неща, мене нищо не ме спъва, няма да ме спъне, но свободата, която вие имате, вашата свобода, може да спъне другите. Коя и да е сестра, ако сега вземе, по човешки говоря, прегърне някой брат, целуне го, веднага на Изгрева ще кажат: „Безобразие!
“ Или ако един брат си позволи туй.
Хубаво, казваме: „Трябва да се обичаме“. Как ще се обичаме? – Сега вие ще отговорите: „Да се обичаме, както Бог ни обича, да се обичаме, както Христос ни обича“. Хубаво, съгласен съм. Как Бог ни обича?
към беседата >>
В тия трите свята, непременно трябва да ги държите, да бъдете свързани и тогава от тях ще имате три резултата.
Има една дисхармония, която съществува във вашия духовен свят. Казвам сега: Не трябва да нарушавате връзките, които имате. Здравето зависи от връзката на физическото поле. Доброто ви разположение зависи от връзката, която имате в духовният свят. Мисълта ви зависи от връзката, която имате в умственият свят, не късайте тия връзки.
В тия трите свята, непременно трябва да ги държите, да бъдете свързани и тогава от тях ще имате три резултата.
Като сте здрав, като сте умен, ще дойде богатството. Като сте богат и умен, ще дойде здравето ви. Като сте богат и здрав, и умът ви ще дойде тогава. Така са свързани. Или другояче казано: Там, дето Духът и душата се съединят, умът започва да мисли.
към беседата >>
Това са твърдения, но всяко нещо трябва да се докаже.
Има един наклон, ще държиш туй положение еднакво. Казваш: „Аз така съм свикнал“. Не. Щом ти свършваш редовете си надолу, в тебе вече е влязло едно обезсърчение на живота, не гледаш светло. Тази линия от хоризонтално положение излиза малко нагоре, това показва, че в тебе има един подем на Духа. Тъй както говоря, да не мислите, ще във вашето писане има подем на Духа.
Това са твърдения, но всяко нещо трябва да се докаже.
Казвам сега изводът: Ако ти си един окултен ученик, ни най-малко не изявява една пълнота. На окултният ученик има нещо, което му липсва. И на духовният ученик му липсват някои неща. Тогава най-способните ученици във физическия свят ни най-малко не показва, че и са най-способните в духовния свят. Най-способните в духовният свят, ни най-малко не са способни в Божествения свят.
към беседата >>
Хубаво, казваме: „Трябва да се обичаме“.
Има неща, които заради мене са вредни. Има някои неща, ако ги направя, за вас ще бъдат вредни. Има някои неща, мене нищо не ме спъва, няма да ме спъне, но свободата, която вие имате, вашата свобода, може да спъне другите. Коя и да е сестра, ако сега вземе, по човешки говоря, прегърне някой брат, целуне го, веднага на Изгрева ще кажат: „Безобразие! “ Или ако един брат си позволи туй.
Хубаво, казваме: „Трябва да се обичаме“.
Как ще се обичаме? – Сега вие ще отговорите: „Да се обичаме, както Бог ни обича, да се обичаме, както Христос ни обича“. Хубаво, съгласен съм. Как Бог ни обича? Аз съдя от окръжаващите, че ни обича Бог.
към беседата >>
Като сте здрав, като сте умен, ще дойде богатството.
Казвам сега: Не трябва да нарушавате връзките, които имате. Здравето зависи от връзката на физическото поле. Доброто ви разположение зависи от връзката, която имате в духовният свят. Мисълта ви зависи от връзката, която имате в умственият свят, не късайте тия връзки. В тия трите свята, непременно трябва да ги държите, да бъдете свързани и тогава от тях ще имате три резултата.
Като сте здрав, като сте умен, ще дойде богатството.
Като сте богат и умен, ще дойде здравето ви. Като сте богат и здрав, и умът ви ще дойде тогава. Така са свързани. Или другояче казано: Там, дето Духът и душата се съединят, умът започва да мисли. Там, дето умът и сърцето се съединяват, там душата започва да се проявява.
към беседата >>
Казвам сега изводът: Ако ти си един окултен ученик, ни най-малко не изявява една пълнота.
Казваш: „Аз така съм свикнал“. Не. Щом ти свършваш редовете си надолу, в тебе вече е влязло едно обезсърчение на живота, не гледаш светло. Тази линия от хоризонтално положение излиза малко нагоре, това показва, че в тебе има един подем на Духа. Тъй както говоря, да не мислите, ще във вашето писане има подем на Духа. Това са твърдения, но всяко нещо трябва да се докаже.
Казвам сега изводът: Ако ти си един окултен ученик, ни най-малко не изявява една пълнота.
На окултният ученик има нещо, което му липсва. И на духовният ученик му липсват някои неща. Тогава най-способните ученици във физическия свят ни най-малко не показва, че и са най-способните в духовния свят. Най-способните в духовният свят, ни най-малко не са способни в Божествения свят.
към беседата >>
Как ще се обичаме?
Има някои неща, ако ги направя, за вас ще бъдат вредни. Има някои неща, мене нищо не ме спъва, няма да ме спъне, но свободата, която вие имате, вашата свобода, може да спъне другите. Коя и да е сестра, ако сега вземе, по човешки говоря, прегърне някой брат, целуне го, веднага на Изгрева ще кажат: „Безобразие! “ Или ако един брат си позволи туй. Хубаво, казваме: „Трябва да се обичаме“.
Как ще се обичаме?
– Сега вие ще отговорите: „Да се обичаме, както Бог ни обича, да се обичаме, както Христос ни обича“. Хубаво, съгласен съм. Как Бог ни обича? Аз съдя от окръжаващите, че ни обича Бог. Като човек, Той не ми е говорил.
към беседата >>
Като сте богат и умен, ще дойде здравето ви.
Здравето зависи от връзката на физическото поле. Доброто ви разположение зависи от връзката, която имате в духовният свят. Мисълта ви зависи от връзката, която имате в умственият свят, не късайте тия връзки. В тия трите свята, непременно трябва да ги държите, да бъдете свързани и тогава от тях ще имате три резултата. Като сте здрав, като сте умен, ще дойде богатството.
Като сте богат и умен, ще дойде здравето ви.
Като сте богат и здрав, и умът ви ще дойде тогава. Така са свързани. Или другояче казано: Там, дето Духът и душата се съединят, умът започва да мисли. Там, дето умът и сърцето се съединяват, там душата започва да се проявява. Те са връзки.
към беседата >>
На окултният ученик има нещо, което му липсва.
Щом ти свършваш редовете си надолу, в тебе вече е влязло едно обезсърчение на живота, не гледаш светло. Тази линия от хоризонтално положение излиза малко нагоре, това показва, че в тебе има един подем на Духа. Тъй както говоря, да не мислите, ще във вашето писане има подем на Духа. Това са твърдения, но всяко нещо трябва да се докаже. Казвам сега изводът: Ако ти си един окултен ученик, ни най-малко не изявява една пълнота.
На окултният ученик има нещо, което му липсва.
И на духовният ученик му липсват някои неща. Тогава най-способните ученици във физическия свят ни най-малко не показва, че и са най-способните в духовния свят. Най-способните в духовният свят, ни най-малко не са способни в Божествения свят.
към беседата >>
– Сега вие ще отговорите: „Да се обичаме, както Бог ни обича, да се обичаме, както Христос ни обича“.
Има някои неща, мене нищо не ме спъва, няма да ме спъне, но свободата, която вие имате, вашата свобода, може да спъне другите. Коя и да е сестра, ако сега вземе, по човешки говоря, прегърне някой брат, целуне го, веднага на Изгрева ще кажат: „Безобразие! “ Или ако един брат си позволи туй. Хубаво, казваме: „Трябва да се обичаме“. Как ще се обичаме?
– Сега вие ще отговорите: „Да се обичаме, както Бог ни обича, да се обичаме, както Христос ни обича“.
Хубаво, съгласен съм. Как Бог ни обича? Аз съдя от окръжаващите, че ни обича Бог. Като човек, Той не ми е говорил. Но виждам всичко наоколо, с което разполагам, със светлината, с въздуха, с водата, с храната, с окръжаващите хора, с които Бог ме е заобиколил, със здравето, с моята мисъл, навсякъде виждам, Него виждам, Господа навсякъде виждам.
към беседата >>
Като сте богат и здрав, и умът ви ще дойде тогава.
Доброто ви разположение зависи от връзката, която имате в духовният свят. Мисълта ви зависи от връзката, която имате в умственият свят, не късайте тия връзки. В тия трите свята, непременно трябва да ги държите, да бъдете свързани и тогава от тях ще имате три резултата. Като сте здрав, като сте умен, ще дойде богатството. Като сте богат и умен, ще дойде здравето ви.
Като сте богат и здрав, и умът ви ще дойде тогава.
Така са свързани. Или другояче казано: Там, дето Духът и душата се съединят, умът започва да мисли. Там, дето умът и сърцето се съединяват, там душата започва да се проявява. Те са връзки. В страданията, които имате, не питайте защо страдате.
към беседата >>
И на духовният ученик му липсват някои неща.
Тази линия от хоризонтално положение излиза малко нагоре, това показва, че в тебе има един подем на Духа. Тъй както говоря, да не мислите, ще във вашето писане има подем на Духа. Това са твърдения, но всяко нещо трябва да се докаже. Казвам сега изводът: Ако ти си един окултен ученик, ни най-малко не изявява една пълнота. На окултният ученик има нещо, което му липсва.
И на духовният ученик му липсват някои неща.
Тогава най-способните ученици във физическия свят ни най-малко не показва, че и са най-способните в духовния свят. Най-способните в духовният свят, ни най-малко не са способни в Божествения свят.
към беседата >>
Хубаво, съгласен съм.
Коя и да е сестра, ако сега вземе, по човешки говоря, прегърне някой брат, целуне го, веднага на Изгрева ще кажат: „Безобразие! “ Или ако един брат си позволи туй. Хубаво, казваме: „Трябва да се обичаме“. Как ще се обичаме? – Сега вие ще отговорите: „Да се обичаме, както Бог ни обича, да се обичаме, както Христос ни обича“.
Хубаво, съгласен съм.
Как Бог ни обича? Аз съдя от окръжаващите, че ни обича Бог. Като човек, Той не ми е говорил. Но виждам всичко наоколо, с което разполагам, със светлината, с въздуха, с водата, с храната, с окръжаващите хора, с които Бог ме е заобиколил, със здравето, с моята мисъл, навсякъде виждам, Него виждам, Господа навсякъде виждам. Някой път Го виждам и в хората.
към беседата >>
Така са свързани.
Мисълта ви зависи от връзката, която имате в умственият свят, не късайте тия връзки. В тия трите свята, непременно трябва да ги държите, да бъдете свързани и тогава от тях ще имате три резултата. Като сте здрав, като сте умен, ще дойде богатството. Като сте богат и умен, ще дойде здравето ви. Като сте богат и здрав, и умът ви ще дойде тогава.
Така са свързани.
Или другояче казано: Там, дето Духът и душата се съединят, умът започва да мисли. Там, дето умът и сърцето се съединяват, там душата започва да се проявява. Те са връзки. В страданията, които имате, не питайте защо страдате. Защото в страданията Бог говори.
към беседата >>
Тогава най-способните ученици във физическия свят ни най-малко не показва, че и са най-способните в духовния свят.
Тъй както говоря, да не мислите, ще във вашето писане има подем на Духа. Това са твърдения, но всяко нещо трябва да се докаже. Казвам сега изводът: Ако ти си един окултен ученик, ни най-малко не изявява една пълнота. На окултният ученик има нещо, което му липсва. И на духовният ученик му липсват някои неща.
Тогава най-способните ученици във физическия свят ни най-малко не показва, че и са най-способните в духовния свят.
Най-способните в духовният свят, ни най-малко не са способни в Божествения свят.
към беседата >>
Как Бог ни обича?
“ Или ако един брат си позволи туй. Хубаво, казваме: „Трябва да се обичаме“. Как ще се обичаме? – Сега вие ще отговорите: „Да се обичаме, както Бог ни обича, да се обичаме, както Христос ни обича“. Хубаво, съгласен съм.
Как Бог ни обича?
Аз съдя от окръжаващите, че ни обича Бог. Като човек, Той не ми е говорил. Но виждам всичко наоколо, с което разполагам, със светлината, с въздуха, с водата, с храната, с окръжаващите хора, с които Бог ме е заобиколил, със здравето, с моята мисъл, навсякъде виждам, Него виждам, Господа навсякъде виждам. Някой път Го виждам и в хората. Моментално се проявява, някъде Го виждам, но и специфично виждам Бога, на някое място и в себе си, когато мисля, някой път виждам, че е някъде, но едно определено място не мога да му дам.
към беседата >>
Или другояче казано: Там, дето Духът и душата се съединят, умът започва да мисли.
В тия трите свята, непременно трябва да ги държите, да бъдете свързани и тогава от тях ще имате три резултата. Като сте здрав, като сте умен, ще дойде богатството. Като сте богат и умен, ще дойде здравето ви. Като сте богат и здрав, и умът ви ще дойде тогава. Така са свързани.
Или другояче казано: Там, дето Духът и душата се съединят, умът започва да мисли.
Там, дето умът и сърцето се съединяват, там душата започва да се проявява. Те са връзки. В страданията, които имате, не питайте защо страдате. Защото в страданията Бог говори. Страданията, това е езикът на Невидимият свят.
към беседата >>
Най-способните в духовният свят, ни най-малко не са способни в Божествения свят.
Това са твърдения, но всяко нещо трябва да се докаже. Казвам сега изводът: Ако ти си един окултен ученик, ни най-малко не изявява една пълнота. На окултният ученик има нещо, което му липсва. И на духовният ученик му липсват някои неща. Тогава най-способните ученици във физическия свят ни най-малко не показва, че и са най-способните в духовния свят.
Най-способните в духовният свят, ни най-малко не са способни в Божествения свят.
към беседата >>
Аз съдя от окръжаващите, че ни обича Бог.
Хубаво, казваме: „Трябва да се обичаме“. Как ще се обичаме? – Сега вие ще отговорите: „Да се обичаме, както Бог ни обича, да се обичаме, както Христос ни обича“. Хубаво, съгласен съм. Как Бог ни обича?
Аз съдя от окръжаващите, че ни обича Бог.
Като човек, Той не ми е говорил. Но виждам всичко наоколо, с което разполагам, със светлината, с въздуха, с водата, с храната, с окръжаващите хора, с които Бог ме е заобиколил, със здравето, с моята мисъл, навсякъде виждам, Него виждам, Господа навсякъде виждам. Някой път Го виждам и в хората. Моментално се проявява, някъде Го виждам, но и специфично виждам Бога, на някое място и в себе си, когато мисля, някой път виждам, че е някъде, но едно определено място не мога да му дам. Вие може да дадете на Бога едно място.
към беседата >>
Там, дето умът и сърцето се съединяват, там душата започва да се проявява.
Като сте здрав, като сте умен, ще дойде богатството. Като сте богат и умен, ще дойде здравето ви. Като сте богат и здрав, и умът ви ще дойде тогава. Така са свързани. Или другояче казано: Там, дето Духът и душата се съединят, умът започва да мисли.
Там, дето умът и сърцето се съединяват, там душата започва да се проявява.
Те са връзки. В страданията, които имате, не питайте защо страдате. Защото в страданията Бог говори. Страданията, това е езикът на Невидимият свят. Когато не разбираш ще те заставят да страдаш, за да разбереш Божиите пътища.
към беседата >>
Този брат, който измислил този стан, казва, че като ученик имал двойки, слаб ученик бил, но понеже той още като дете се е занимавал, като дете да изобрети нещо, не си учил уроците, но той разбира и от геометрия, и от математика, и от смятане.
Този брат, който измислил този стан, казва, че като ученик имал двойки, слаб ученик бил, но понеже той още като дете се е занимавал, като дете да изобрети нещо, не си учил уроците, но той разбира и от геометрия, и от математика, и от смятане.
Изведнъж той като наведе своето бърдо, виждам, че той пресмята по отношение, прави съотношение между нишките, дълъг един процес.Този човек знае как ще се пресекат, гледам изтъкал един образ, той знае колко нишки да преплете, колко да наведат на това бърдо. Де ще се пресекат, на кое място, каква крива линия ще направят. Че като тъче криви линии, изисква се голямо пресмятане. Че ако на едного от вас дадат, колко години ви трябват? – Най-малко вие трябва, за да направите чрез тъкането такова нещо, 35 години да мислите.
към беседата >>
Като човек, Той не ми е говорил.
Как ще се обичаме? – Сега вие ще отговорите: „Да се обичаме, както Бог ни обича, да се обичаме, както Христос ни обича“. Хубаво, съгласен съм. Как Бог ни обича? Аз съдя от окръжаващите, че ни обича Бог.
Като човек, Той не ми е говорил.
Но виждам всичко наоколо, с което разполагам, със светлината, с въздуха, с водата, с храната, с окръжаващите хора, с които Бог ме е заобиколил, със здравето, с моята мисъл, навсякъде виждам, Него виждам, Господа навсякъде виждам. Някой път Го виждам и в хората. Моментално се проявява, някъде Го виждам, но и специфично виждам Бога, на някое място и в себе си, когато мисля, някой път виждам, че е някъде, но едно определено място не мога да му дам. Вие може да дадете на Бога едно място.
към беседата >>
Те са връзки.
Като сте богат и умен, ще дойде здравето ви. Като сте богат и здрав, и умът ви ще дойде тогава. Така са свързани. Или другояче казано: Там, дето Духът и душата се съединят, умът започва да мисли. Там, дето умът и сърцето се съединяват, там душата започва да се проявява.
Те са връзки.
В страданията, които имате, не питайте защо страдате. Защото в страданията Бог говори. Страданията, това е езикът на Невидимият свят. Когато не разбираш ще те заставят да страдаш, за да разбереш Божиите пътища. Когато страдате, кажете си в себе си: „За да разберем пътищата на Бога, затова са страданията“.
към беседата >>
Изведнъж той като наведе своето бърдо, виждам, че той пресмята по отношение, прави съотношение между нишките, дълъг един процес.Този човек знае как ще се пресекат, гледам изтъкал един образ, той знае колко нишки да преплете, колко да наведат на това бърдо.
Този брат, който измислил този стан, казва, че като ученик имал двойки, слаб ученик бил, но понеже той още като дете се е занимавал, като дете да изобрети нещо, не си учил уроците, но той разбира и от геометрия, и от математика, и от смятане.
Изведнъж той като наведе своето бърдо, виждам, че той пресмята по отношение, прави съотношение между нишките, дълъг един процес.Този човек знае как ще се пресекат, гледам изтъкал един образ, той знае колко нишки да преплете, колко да наведат на това бърдо.
Де ще се пресекат, на кое място, каква крива линия ще направят. Че като тъче криви линии, изисква се голямо пресмятане. Че ако на едного от вас дадат, колко години ви трябват? – Най-малко вие трябва, за да направите чрез тъкането такова нещо, 35 години да мислите. Най-малко ви трябват 10 години да тъчете, за да се научите да тъчете един образ.
към беседата >>
Но виждам всичко наоколо, с което разполагам, със светлината, с въздуха, с водата, с храната, с окръжаващите хора, с които Бог ме е заобиколил, със здравето, с моята мисъл, навсякъде виждам, Него виждам, Господа навсякъде виждам.
– Сега вие ще отговорите: „Да се обичаме, както Бог ни обича, да се обичаме, както Христос ни обича“. Хубаво, съгласен съм. Как Бог ни обича? Аз съдя от окръжаващите, че ни обича Бог. Като човек, Той не ми е говорил.
Но виждам всичко наоколо, с което разполагам, със светлината, с въздуха, с водата, с храната, с окръжаващите хора, с които Бог ме е заобиколил, със здравето, с моята мисъл, навсякъде виждам, Него виждам, Господа навсякъде виждам.
Някой път Го виждам и в хората. Моментално се проявява, някъде Го виждам, но и специфично виждам Бога, на някое място и в себе си, когато мисля, някой път виждам, че е някъде, но едно определено място не мога да му дам. Вие може да дадете на Бога едно място.
към беседата >>
В страданията, които имате, не питайте защо страдате.
Като сте богат и здрав, и умът ви ще дойде тогава. Така са свързани. Или другояче казано: Там, дето Духът и душата се съединят, умът започва да мисли. Там, дето умът и сърцето се съединяват, там душата започва да се проявява. Те са връзки.
В страданията, които имате, не питайте защо страдате.
Защото в страданията Бог говори. Страданията, това е езикът на Невидимият свят. Когато не разбираш ще те заставят да страдаш, за да разбереш Божиите пътища. Когато страдате, кажете си в себе си: „За да разберем пътищата на Бога, затова са страданията“.
към беседата >>
Де ще се пресекат, на кое място, каква крива линия ще направят.
Този брат, който измислил този стан, казва, че като ученик имал двойки, слаб ученик бил, но понеже той още като дете се е занимавал, като дете да изобрети нещо, не си учил уроците, но той разбира и от геометрия, и от математика, и от смятане. Изведнъж той като наведе своето бърдо, виждам, че той пресмята по отношение, прави съотношение между нишките, дълъг един процес.Този човек знае как ще се пресекат, гледам изтъкал един образ, той знае колко нишки да преплете, колко да наведат на това бърдо.
Де ще се пресекат, на кое място, каква крива линия ще направят.
Че като тъче криви линии, изисква се голямо пресмятане. Че ако на едного от вас дадат, колко години ви трябват? – Най-малко вие трябва, за да направите чрез тъкането такова нещо, 35 години да мислите. Най-малко ви трябват 10 години да тъчете, за да се научите да тъчете един образ. Не е лесна работа.
към беседата >>
Някой път Го виждам и в хората.
Хубаво, съгласен съм. Как Бог ни обича? Аз съдя от окръжаващите, че ни обича Бог. Като човек, Той не ми е говорил. Но виждам всичко наоколо, с което разполагам, със светлината, с въздуха, с водата, с храната, с окръжаващите хора, с които Бог ме е заобиколил, със здравето, с моята мисъл, навсякъде виждам, Него виждам, Господа навсякъде виждам.
Някой път Го виждам и в хората.
Моментално се проявява, някъде Го виждам, но и специфично виждам Бога, на някое място и в себе си, когато мисля, някой път виждам, че е някъде, но едно определено място не мога да му дам. Вие може да дадете на Бога едно място.
към беседата >>
Защото в страданията Бог говори.
Така са свързани. Или другояче казано: Там, дето Духът и душата се съединят, умът започва да мисли. Там, дето умът и сърцето се съединяват, там душата започва да се проявява. Те са връзки. В страданията, които имате, не питайте защо страдате.
Защото в страданията Бог говори.
Страданията, това е езикът на Невидимият свят. Когато не разбираш ще те заставят да страдаш, за да разбереш Божиите пътища. Когато страдате, кажете си в себе си: „За да разберем пътищата на Бога, затова са страданията“.
към беседата >>
Че като тъче криви линии, изисква се голямо пресмятане.
Този брат, който измислил този стан, казва, че като ученик имал двойки, слаб ученик бил, но понеже той още като дете се е занимавал, като дете да изобрети нещо, не си учил уроците, но той разбира и от геометрия, и от математика, и от смятане. Изведнъж той като наведе своето бърдо, виждам, че той пресмята по отношение, прави съотношение между нишките, дълъг един процес.Този човек знае как ще се пресекат, гледам изтъкал един образ, той знае колко нишки да преплете, колко да наведат на това бърдо. Де ще се пресекат, на кое място, каква крива линия ще направят.
Че като тъче криви линии, изисква се голямо пресмятане.
Че ако на едного от вас дадат, колко години ви трябват? – Най-малко вие трябва, за да направите чрез тъкането такова нещо, 35 години да мислите. Най-малко ви трябват 10 години да тъчете, за да се научите да тъчете един образ. Не е лесна работа. Ами знаете ли колко време ви трябва да произнесете думата „Любов“, колко време ви трябва да произнесете думата „здраве“?
към беседата >>
Моментално се проявява, някъде Го виждам, но и специфично виждам Бога, на някое място и в себе си, когато мисля, някой път виждам, че е някъде, но едно определено място не мога да му дам.
Как Бог ни обича? Аз съдя от окръжаващите, че ни обича Бог. Като човек, Той не ми е говорил. Но виждам всичко наоколо, с което разполагам, със светлината, с въздуха, с водата, с храната, с окръжаващите хора, с които Бог ме е заобиколил, със здравето, с моята мисъл, навсякъде виждам, Него виждам, Господа навсякъде виждам. Някой път Го виждам и в хората.
Моментално се проявява, някъде Го виждам, но и специфично виждам Бога, на някое място и в себе си, когато мисля, някой път виждам, че е някъде, но едно определено място не мога да му дам.
Вие може да дадете на Бога едно място.
към беседата >>
Страданията, това е езикът на Невидимият свят.
Или другояче казано: Там, дето Духът и душата се съединят, умът започва да мисли. Там, дето умът и сърцето се съединяват, там душата започва да се проявява. Те са връзки. В страданията, които имате, не питайте защо страдате. Защото в страданията Бог говори.
Страданията, това е езикът на Невидимият свят.
Когато не разбираш ще те заставят да страдаш, за да разбереш Божиите пътища. Когато страдате, кажете си в себе си: „За да разберем пътищата на Бога, затова са страданията“.
към беседата >>
Че ако на едного от вас дадат, колко години ви трябват?
Този брат, който измислил този стан, казва, че като ученик имал двойки, слаб ученик бил, но понеже той още като дете се е занимавал, като дете да изобрети нещо, не си учил уроците, но той разбира и от геометрия, и от математика, и от смятане. Изведнъж той като наведе своето бърдо, виждам, че той пресмята по отношение, прави съотношение между нишките, дълъг един процес.Този човек знае как ще се пресекат, гледам изтъкал един образ, той знае колко нишки да преплете, колко да наведат на това бърдо. Де ще се пресекат, на кое място, каква крива линия ще направят. Че като тъче криви линии, изисква се голямо пресмятане.
Че ако на едного от вас дадат, колко години ви трябват?
– Най-малко вие трябва, за да направите чрез тъкането такова нещо, 35 години да мислите. Най-малко ви трябват 10 години да тъчете, за да се научите да тъчете един образ. Не е лесна работа. Ами знаете ли колко време ви трябва да произнесете думата „Любов“, колко време ви трябва да произнесете думата „здраве“? – Вие казвате: „Че как?
към беседата >>
Вие може да дадете на Бога едно място.
Аз съдя от окръжаващите, че ни обича Бог. Като човек, Той не ми е говорил. Но виждам всичко наоколо, с което разполагам, със светлината, с въздуха, с водата, с храната, с окръжаващите хора, с които Бог ме е заобиколил, със здравето, с моята мисъл, навсякъде виждам, Него виждам, Господа навсякъде виждам. Някой път Го виждам и в хората. Моментално се проявява, някъде Го виждам, но и специфично виждам Бога, на някое място и в себе си, когато мисля, някой път виждам, че е някъде, но едно определено място не мога да му дам.
Вие може да дадете на Бога едно място.
към беседата >>
Когато не разбираш ще те заставят да страдаш, за да разбереш Божиите пътища.
Там, дето умът и сърцето се съединяват, там душата започва да се проявява. Те са връзки. В страданията, които имате, не питайте защо страдате. Защото в страданията Бог говори. Страданията, това е езикът на Невидимият свят.
Когато не разбираш ще те заставят да страдаш, за да разбереш Божиите пътища.
Когато страдате, кажете си в себе си: „За да разберем пътищата на Бога, затова са страданията“.
към беседата >>
– Най-малко вие трябва, за да направите чрез тъкането такова нещо, 35 години да мислите.
Този брат, който измислил този стан, казва, че като ученик имал двойки, слаб ученик бил, но понеже той още като дете се е занимавал, като дете да изобрети нещо, не си учил уроците, но той разбира и от геометрия, и от математика, и от смятане. Изведнъж той като наведе своето бърдо, виждам, че той пресмята по отношение, прави съотношение между нишките, дълъг един процес.Този човек знае как ще се пресекат, гледам изтъкал един образ, той знае колко нишки да преплете, колко да наведат на това бърдо. Де ще се пресекат, на кое място, каква крива линия ще направят. Че като тъче криви линии, изисква се голямо пресмятане. Че ако на едного от вас дадат, колко години ви трябват?
– Най-малко вие трябва, за да направите чрез тъкането такова нещо, 35 години да мислите.
Най-малко ви трябват 10 години да тъчете, за да се научите да тъчете един образ. Не е лесна работа. Ами знаете ли колко време ви трябва да произнесете думата „Любов“, колко време ви трябва да произнесете думата „здраве“? – Вие казвате: „Че как? “ – Аз зная здравето, но аз като произнеса думата „здрав“ този ревматизъм, който имам, като кажа: „Здрав съм“, ревматизъмът изчезне от коляното, изхвърля го навън.
към беседата >>
Запример, вие казвате: „Учителят“.
Запример, вие казвате: „Учителят“.
Кое е онова сега в мене, което считате ваш Учител? Кое е? – Моите ръце, моите очи, моите уши, че кой от вас няма ръце, очи, уши. Моите крака, моето сърце ли. Кой от вас няма сърце?
към беседата >>
Когато страдате, кажете си в себе си: „За да разберем пътищата на Бога, затова са страданията“.
Те са връзки. В страданията, които имате, не питайте защо страдате. Защото в страданията Бог говори. Страданията, това е езикът на Невидимият свят. Когато не разбираш ще те заставят да страдаш, за да разбереш Божиите пътища.
Когато страдате, кажете си в себе си: „За да разберем пътищата на Бога, затова са страданията“.
към беседата >>
Най-малко ви трябват 10 години да тъчете, за да се научите да тъчете един образ.
Изведнъж той като наведе своето бърдо, виждам, че той пресмята по отношение, прави съотношение между нишките, дълъг един процес.Този човек знае как ще се пресекат, гледам изтъкал един образ, той знае колко нишки да преплете, колко да наведат на това бърдо. Де ще се пресекат, на кое място, каква крива линия ще направят. Че като тъче криви линии, изисква се голямо пресмятане. Че ако на едного от вас дадат, колко години ви трябват? – Най-малко вие трябва, за да направите чрез тъкането такова нещо, 35 години да мислите.
Най-малко ви трябват 10 години да тъчете, за да се научите да тъчете един образ.
Не е лесна работа. Ами знаете ли колко време ви трябва да произнесете думата „Любов“, колко време ви трябва да произнесете думата „здраве“? – Вие казвате: „Че как? “ – Аз зная здравето, но аз като произнеса думата „здрав“ този ревматизъм, който имам, като кажа: „Здрав съм“, ревматизъмът изчезне от коляното, изхвърля го навън. Тъй както седи един тъпан, като удари с пръчката, всичкият прах изскочи навън.
към беседата >>
Кое е онова сега в мене, което считате ваш Учител?
Запример, вие казвате: „Учителят“.
Кое е онова сега в мене, което считате ваш Учител?
Кое е? – Моите ръце, моите очи, моите уши, че кой от вас няма ръце, очи, уши. Моите крака, моето сърце ли. Кой от вас няма сърце? – Кое е онова в мене, което считате Учител?
към беседата >>
Здраве, богатство и мисъл, това са.
Здраве, богатство и мисъл, това са.
към беседата >>
Не е лесна работа.
Де ще се пресекат, на кое място, каква крива линия ще направят. Че като тъче криви линии, изисква се голямо пресмятане. Че ако на едного от вас дадат, колко години ви трябват? – Най-малко вие трябва, за да направите чрез тъкането такова нещо, 35 години да мислите. Най-малко ви трябват 10 години да тъчете, за да се научите да тъчете един образ.
Не е лесна работа.
Ами знаете ли колко време ви трябва да произнесете думата „Любов“, колко време ви трябва да произнесете думата „здраве“? – Вие казвате: „Че как? “ – Аз зная здравето, но аз като произнеса думата „здрав“ този ревматизъм, който имам, като кажа: „Здрав съм“, ревматизъмът изчезне от коляното, изхвърля го навън. Тъй както седи един тъпан, като удари с пръчката, всичкият прах изскочи навън. Казвам: „Здрав съм“ на болния крак, но боли ме крака.
към беседата >>
Кое е?
Запример, вие казвате: „Учителят“. Кое е онова сега в мене, което считате ваш Учител?
Кое е?
– Моите ръце, моите очи, моите уши, че кой от вас няма ръце, очи, уши. Моите крака, моето сърце ли. Кой от вас няма сърце? – Кое е онова в мене, което считате Учител? Много мъчно е да се каже, кое е.
към беседата >>
Ами знаете ли колко време ви трябва да произнесете думата „Любов“, колко време ви трябва да произнесете думата „здраве“?
Че като тъче криви линии, изисква се голямо пресмятане. Че ако на едного от вас дадат, колко години ви трябват? – Най-малко вие трябва, за да направите чрез тъкането такова нещо, 35 години да мислите. Най-малко ви трябват 10 години да тъчете, за да се научите да тъчете един образ. Не е лесна работа.
Ами знаете ли колко време ви трябва да произнесете думата „Любов“, колко време ви трябва да произнесете думата „здраве“?
– Вие казвате: „Че как? “ – Аз зная здравето, но аз като произнеса думата „здрав“ този ревматизъм, който имам, като кажа: „Здрав съм“, ревматизъмът изчезне от коляното, изхвърля го навън. Тъй както седи един тъпан, като удари с пръчката, всичкият прах изскочи навън. Казвам: „Здрав съм“ на болния крак, но боли ме крака. Аз имам вяра в Бога, ама съм се обезверил в хората, че каква е твоята вяра, ако ти се обезверяваш.
към беседата >>
– Моите ръце, моите очи, моите уши, че кой от вас няма ръце, очи, уши.
Запример, вие казвате: „Учителят“. Кое е онова сега в мене, което считате ваш Учител? Кое е?
– Моите ръце, моите очи, моите уши, че кой от вас няма ръце, очи, уши.
Моите крака, моето сърце ли. Кой от вас няма сърце? – Кое е онова в мене, което считате Учител? Много мъчно е да се каже, кое е. Кое е онова в призмата, което пречупва светлината?
към беседата >>
– Вие казвате: „Че как?
Че ако на едного от вас дадат, колко години ви трябват? – Най-малко вие трябва, за да направите чрез тъкането такова нещо, 35 години да мислите. Най-малко ви трябват 10 години да тъчете, за да се научите да тъчете един образ. Не е лесна работа. Ами знаете ли колко време ви трябва да произнесете думата „Любов“, колко време ви трябва да произнесете думата „здраве“?
– Вие казвате: „Че как?
“ – Аз зная здравето, но аз като произнеса думата „здрав“ този ревматизъм, който имам, като кажа: „Здрав съм“, ревматизъмът изчезне от коляното, изхвърля го навън. Тъй както седи един тъпан, като удари с пръчката, всичкият прах изскочи навън. Казвам: „Здрав съм“ на болния крак, но боли ме крака. Аз имам вяра в Бога, ама съм се обезверил в хората, че каква е твоята вяра, ако ти се обезверяваш. Не, така не се мисли, има нещо, което куца у тебе.
към беседата >>
Моите крака, моето сърце ли.
Запример, вие казвате: „Учителят“. Кое е онова сега в мене, което считате ваш Учител? Кое е? – Моите ръце, моите очи, моите уши, че кой от вас няма ръце, очи, уши.
Моите крака, моето сърце ли.
Кой от вас няма сърце? – Кое е онова в мене, което считате Учител? Много мъчно е да се каже, кое е. Кое е онова в призмата, което пречупва светлината? Не че призмата ражда светлината, но тя служи като едно условие да се пречупи тази светлина.
към беседата >>
“ – Аз зная здравето, но аз като произнеса думата „здрав“ този ревматизъм, който имам, като кажа: „Здрав съм“, ревматизъмът изчезне от коляното, изхвърля го навън.
– Най-малко вие трябва, за да направите чрез тъкането такова нещо, 35 години да мислите. Най-малко ви трябват 10 години да тъчете, за да се научите да тъчете един образ. Не е лесна работа. Ами знаете ли колко време ви трябва да произнесете думата „Любов“, колко време ви трябва да произнесете думата „здраве“? – Вие казвате: „Че как?
“ – Аз зная здравето, но аз като произнеса думата „здрав“ този ревматизъм, който имам, като кажа: „Здрав съм“, ревматизъмът изчезне от коляното, изхвърля го навън.
Тъй както седи един тъпан, като удари с пръчката, всичкият прах изскочи навън. Казвам: „Здрав съм“ на болния крак, но боли ме крака. Аз имам вяра в Бога, ама съм се обезверил в хората, че каква е твоята вяра, ако ти се обезверяваш. Не, така не се мисли, има нещо, което куца у тебе. Сега като ви говоря, трябва да разбирате.
към беседата >>
Кой от вас няма сърце?
Запример, вие казвате: „Учителят“. Кое е онова сега в мене, което считате ваш Учител? Кое е? – Моите ръце, моите очи, моите уши, че кой от вас няма ръце, очи, уши. Моите крака, моето сърце ли.
Кой от вас няма сърце?
– Кое е онова в мене, което считате Учител? Много мъчно е да се каже, кое е. Кое е онова в призмата, което пречупва светлината? Не че призмата ражда светлината, но тя служи като едно условие да се пречупи тази светлина. Слушайте да ви кажа: Ако аз бях решил да се женя, щях да намеря най-умната, най-добрата и най-богата мома да се оженя, и след туй да роди най-умният син, най-гениалният, най-талантливият.
към беседата >>
Тъй както седи един тъпан, като удари с пръчката, всичкият прах изскочи навън.
Най-малко ви трябват 10 години да тъчете, за да се научите да тъчете един образ. Не е лесна работа. Ами знаете ли колко време ви трябва да произнесете думата „Любов“, колко време ви трябва да произнесете думата „здраве“? – Вие казвате: „Че как? “ – Аз зная здравето, но аз като произнеса думата „здрав“ този ревматизъм, който имам, като кажа: „Здрав съм“, ревматизъмът изчезне от коляното, изхвърля го навън.
Тъй както седи един тъпан, като удари с пръчката, всичкият прах изскочи навън.
Казвам: „Здрав съм“ на болния крак, но боли ме крака. Аз имам вяра в Бога, ама съм се обезверил в хората, че каква е твоята вяра, ако ти се обезверяваш. Не, така не се мисли, има нещо, което куца у тебе. Сега като ви говоря, трябва да разбирате. Един наш приятел имаме, който ми казваше: „Някой път разправяме се, говоря сериозно, казват ми: Защо се караш, какво съм направил, че имането на баща ти ли изядох?
към беседата >>
– Кое е онова в мене, което считате Учител?
Кое е онова сега в мене, което считате ваш Учител? Кое е? – Моите ръце, моите очи, моите уши, че кой от вас няма ръце, очи, уши. Моите крака, моето сърце ли. Кой от вас няма сърце?
– Кое е онова в мене, което считате Учител?
Много мъчно е да се каже, кое е. Кое е онова в призмата, което пречупва светлината? Не че призмата ражда светлината, но тя служи като едно условие да се пречупи тази светлина. Слушайте да ви кажа: Ако аз бях решил да се женя, щях да намеря най-умната, най-добрата и най-богата мома да се оженя, и след туй да роди най-умният син, най-гениалният, най-талантливият. Ако не мога да намеря, аз няма да се оженя.
към беседата >>
Казвам: „Здрав съм“ на болния крак, но боли ме крака.
Не е лесна работа. Ами знаете ли колко време ви трябва да произнесете думата „Любов“, колко време ви трябва да произнесете думата „здраве“? – Вие казвате: „Че как? “ – Аз зная здравето, но аз като произнеса думата „здрав“ този ревматизъм, който имам, като кажа: „Здрав съм“, ревматизъмът изчезне от коляното, изхвърля го навън. Тъй както седи един тъпан, като удари с пръчката, всичкият прах изскочи навън.
Казвам: „Здрав съм“ на болния крак, но боли ме крака.
Аз имам вяра в Бога, ама съм се обезверил в хората, че каква е твоята вяра, ако ти се обезверяваш. Не, така не се мисли, има нещо, което куца у тебе. Сега като ви говоря, трябва да разбирате. Един наш приятел имаме, който ми казваше: „Някой път разправяме се, говоря сериозно, казват ми: Защо се караш, какво съм направил, че имането на баща ти ли изядох? “ – Ние сега идем и на един човек искаме да представим така да разбира, хубаво сега.
към беседата >>
Много мъчно е да се каже, кое е.
Кое е? – Моите ръце, моите очи, моите уши, че кой от вас няма ръце, очи, уши. Моите крака, моето сърце ли. Кой от вас няма сърце? – Кое е онова в мене, което считате Учител?
Много мъчно е да се каже, кое е.
Кое е онова в призмата, което пречупва светлината? Не че призмата ражда светлината, но тя служи като едно условие да се пречупи тази светлина. Слушайте да ви кажа: Ако аз бях решил да се женя, щях да намеря най-умната, най-добрата и най-богата мома да се оженя, и след туй да роди най-умният син, най-гениалният, най-талантливият. Ако не мога да намеря, аз няма да се оженя. Ако не може да ми роди този син, ще остана сам.
към беседата >>
Аз имам вяра в Бога, ама съм се обезверил в хората, че каква е твоята вяра, ако ти се обезверяваш.
Ами знаете ли колко време ви трябва да произнесете думата „Любов“, колко време ви трябва да произнесете думата „здраве“? – Вие казвате: „Че как? “ – Аз зная здравето, но аз като произнеса думата „здрав“ този ревматизъм, който имам, като кажа: „Здрав съм“, ревматизъмът изчезне от коляното, изхвърля го навън. Тъй както седи един тъпан, като удари с пръчката, всичкият прах изскочи навън. Казвам: „Здрав съм“ на болния крак, но боли ме крака.
Аз имам вяра в Бога, ама съм се обезверил в хората, че каква е твоята вяра, ако ти се обезверяваш.
Не, така не се мисли, има нещо, което куца у тебе. Сега като ви говоря, трябва да разбирате. Един наш приятел имаме, който ми казваше: „Някой път разправяме се, говоря сериозно, казват ми: Защо се караш, какво съм направил, че имането на баща ти ли изядох? “ – Ние сега идем и на един човек искаме да представим така да разбира, хубаво сега. Аз ще ви кажа някой път нещо и вие се позасмеете, но смехът нищо не разрешава.
към беседата >>
Кое е онова в призмата, което пречупва светлината?
– Моите ръце, моите очи, моите уши, че кой от вас няма ръце, очи, уши. Моите крака, моето сърце ли. Кой от вас няма сърце? – Кое е онова в мене, което считате Учител? Много мъчно е да се каже, кое е.
Кое е онова в призмата, което пречупва светлината?
Не че призмата ражда светлината, но тя служи като едно условие да се пречупи тази светлина. Слушайте да ви кажа: Ако аз бях решил да се женя, щях да намеря най-умната, най-добрата и най-богата мома да се оженя, и след туй да роди най-умният син, най-гениалният, най-талантливият. Ако не мога да намеря, аз няма да се оженя. Ако не може да ми роди този син, ще остана сам. Защо ще се женя, не ми трябва.
към беседата >>
Не, така не се мисли, има нещо, което куца у тебе.
– Вие казвате: „Че как? “ – Аз зная здравето, но аз като произнеса думата „здрав“ този ревматизъм, който имам, като кажа: „Здрав съм“, ревматизъмът изчезне от коляното, изхвърля го навън. Тъй както седи един тъпан, като удари с пръчката, всичкият прах изскочи навън. Казвам: „Здрав съм“ на болния крак, но боли ме крака. Аз имам вяра в Бога, ама съм се обезверил в хората, че каква е твоята вяра, ако ти се обезверяваш.
Не, така не се мисли, има нещо, което куца у тебе.
Сега като ви говоря, трябва да разбирате. Един наш приятел имаме, който ми казваше: „Някой път разправяме се, говоря сериозно, казват ми: Защо се караш, какво съм направил, че имането на баща ти ли изядох? “ – Ние сега идем и на един човек искаме да представим така да разбира, хубаво сега. Аз ще ви кажа някой път нещо и вие се позасмеете, но смехът нищо не разрешава. Смехът някой път облекчава положението.
към беседата >>
Не че призмата ражда светлината, но тя служи като едно условие да се пречупи тази светлина.
Моите крака, моето сърце ли. Кой от вас няма сърце? – Кое е онова в мене, което считате Учител? Много мъчно е да се каже, кое е. Кое е онова в призмата, което пречупва светлината?
Не че призмата ражда светлината, но тя служи като едно условие да се пречупи тази светлина.
Слушайте да ви кажа: Ако аз бях решил да се женя, щях да намеря най-умната, най-добрата и най-богата мома да се оженя, и след туй да роди най-умният син, най-гениалният, най-талантливият. Ако не мога да намеря, аз няма да се оженя. Ако не може да ми роди този син, ще остана сам. Защо ще се женя, не ми трябва. Ако може да намеря тази мома.
към беседата >>
Сега като ви говоря, трябва да разбирате.
“ – Аз зная здравето, но аз като произнеса думата „здрав“ този ревматизъм, който имам, като кажа: „Здрав съм“, ревматизъмът изчезне от коляното, изхвърля го навън. Тъй както седи един тъпан, като удари с пръчката, всичкият прах изскочи навън. Казвам: „Здрав съм“ на болния крак, но боли ме крака. Аз имам вяра в Бога, ама съм се обезверил в хората, че каква е твоята вяра, ако ти се обезверяваш. Не, така не се мисли, има нещо, което куца у тебе.
Сега като ви говоря, трябва да разбирате.
Един наш приятел имаме, който ми казваше: „Някой път разправяме се, говоря сериозно, казват ми: Защо се караш, какво съм направил, че имането на баща ти ли изядох? “ – Ние сега идем и на един човек искаме да представим така да разбира, хубаво сега. Аз ще ви кажа някой път нещо и вие се позасмеете, но смехът нищо не разрешава. Смехът някой път облекчава положението. Смехът аз наричам едно почивателно състояние.
към беседата >>
Слушайте да ви кажа: Ако аз бях решил да се женя, щях да намеря най-умната, най-добрата и най-богата мома да се оженя, и след туй да роди най-умният син, най-гениалният, най-талантливият.
Кой от вас няма сърце? – Кое е онова в мене, което считате Учител? Много мъчно е да се каже, кое е. Кое е онова в призмата, което пречупва светлината? Не че призмата ражда светлината, но тя служи като едно условие да се пречупи тази светлина.
Слушайте да ви кажа: Ако аз бях решил да се женя, щях да намеря най-умната, най-добрата и най-богата мома да се оженя, и след туй да роди най-умният син, най-гениалният, най-талантливият.
Ако не мога да намеря, аз няма да се оженя. Ако не може да ми роди този син, ще остана сам. Защо ще се женя, не ми трябва. Ако може да намеря тази мома. Казват: „Ожени се!
към беседата >>
Един наш приятел имаме, който ми казваше: „Някой път разправяме се, говоря сериозно, казват ми: Защо се караш, какво съм направил, че имането на баща ти ли изядох?
Тъй както седи един тъпан, като удари с пръчката, всичкият прах изскочи навън. Казвам: „Здрав съм“ на болния крак, но боли ме крака. Аз имам вяра в Бога, ама съм се обезверил в хората, че каква е твоята вяра, ако ти се обезверяваш. Не, така не се мисли, има нещо, което куца у тебе. Сега като ви говоря, трябва да разбирате.
Един наш приятел имаме, който ми казваше: „Някой път разправяме се, говоря сериозно, казват ми: Защо се караш, какво съм направил, че имането на баща ти ли изядох?
“ – Ние сега идем и на един човек искаме да представим така да разбира, хубаво сега. Аз ще ви кажа някой път нещо и вие се позасмеете, но смехът нищо не разрешава. Смехът някой път облекчава положението. Смехът аз наричам едно почивателно състояние. Когато вървя дотегне ми товарът, туря го на някого, позасмея се.
към беседата >>
Ако не мога да намеря, аз няма да се оженя.
– Кое е онова в мене, което считате Учител? Много мъчно е да се каже, кое е. Кое е онова в призмата, което пречупва светлината? Не че призмата ражда светлината, но тя служи като едно условие да се пречупи тази светлина. Слушайте да ви кажа: Ако аз бях решил да се женя, щях да намеря най-умната, най-добрата и най-богата мома да се оженя, и след туй да роди най-умният син, най-гениалният, най-талантливият.
Ако не мога да намеря, аз няма да се оженя.
Ако не може да ми роди този син, ще остана сам. Защо ще се женя, не ми трябва. Ако може да намеря тази мома. Казват: „Ожени се! “ За кого, за някоя крава ли?
към беседата >>
“ – Ние сега идем и на един човек искаме да представим така да разбира, хубаво сега.
Казвам: „Здрав съм“ на болния крак, но боли ме крака. Аз имам вяра в Бога, ама съм се обезверил в хората, че каква е твоята вяра, ако ти се обезверяваш. Не, така не се мисли, има нещо, което куца у тебе. Сега като ви говоря, трябва да разбирате. Един наш приятел имаме, който ми казваше: „Някой път разправяме се, говоря сериозно, казват ми: Защо се караш, какво съм направил, че имането на баща ти ли изядох?
“ – Ние сега идем и на един човек искаме да представим така да разбира, хубаво сега.
Аз ще ви кажа някой път нещо и вие се позасмеете, но смехът нищо не разрешава. Смехът някой път облекчава положението. Смехът аз наричам едно почивателно състояние. Когато вървя дотегне ми товарът, туря го на някого, позасмея се. Смехът всякога е един контраст.
към беседата >>
Ако не може да ми роди този син, ще остана сам.
Много мъчно е да се каже, кое е. Кое е онова в призмата, което пречупва светлината? Не че призмата ражда светлината, но тя служи като едно условие да се пречупи тази светлина. Слушайте да ви кажа: Ако аз бях решил да се женя, щях да намеря най-умната, най-добрата и най-богата мома да се оженя, и след туй да роди най-умният син, най-гениалният, най-талантливият. Ако не мога да намеря, аз няма да се оженя.
Ако не може да ми роди този син, ще остана сам.
Защо ще се женя, не ми трябва. Ако може да намеря тази мома. Казват: „Ожени се! “ За кого, за някоя крава ли? Разбирайте сега този език.
към беседата >>
Аз ще ви кажа някой път нещо и вие се позасмеете, но смехът нищо не разрешава.
Аз имам вяра в Бога, ама съм се обезверил в хората, че каква е твоята вяра, ако ти се обезверяваш. Не, така не се мисли, има нещо, което куца у тебе. Сега като ви говоря, трябва да разбирате. Един наш приятел имаме, който ми казваше: „Някой път разправяме се, говоря сериозно, казват ми: Защо се караш, какво съм направил, че имането на баща ти ли изядох? “ – Ние сега идем и на един човек искаме да представим така да разбира, хубаво сега.
Аз ще ви кажа някой път нещо и вие се позасмеете, но смехът нищо не разрешава.
Смехът някой път облекчава положението. Смехът аз наричам едно почивателно състояние. Когато вървя дотегне ми товарът, туря го на някого, позасмея се. Смехът всякога е един контраст. Когато човек се освободи от едно препятствие, той започне да се смее.
към беседата >>
Защо ще се женя, не ми трябва.
Кое е онова в призмата, което пречупва светлината? Не че призмата ражда светлината, но тя служи като едно условие да се пречупи тази светлина. Слушайте да ви кажа: Ако аз бях решил да се женя, щях да намеря най-умната, най-добрата и най-богата мома да се оженя, и след туй да роди най-умният син, най-гениалният, най-талантливият. Ако не мога да намеря, аз няма да се оженя. Ако не може да ми роди този син, ще остана сам.
Защо ще се женя, не ми трябва.
Ако може да намеря тази мома. Казват: „Ожени се! “ За кого, за някоя крава ли? Разбирайте сега този език. За кравата вие имате едно смешно понятие.
към беседата >>
Смехът някой път облекчава положението.
Не, така не се мисли, има нещо, което куца у тебе. Сега като ви говоря, трябва да разбирате. Един наш приятел имаме, който ми казваше: „Някой път разправяме се, говоря сериозно, казват ми: Защо се караш, какво съм направил, че имането на баща ти ли изядох? “ – Ние сега идем и на един човек искаме да представим така да разбира, хубаво сега. Аз ще ви кажа някой път нещо и вие се позасмеете, но смехът нищо не разрешава.
Смехът някой път облекчава положението.
Смехът аз наричам едно почивателно състояние. Когато вървя дотегне ми товарът, туря го на някого, позасмея се. Смехът всякога е един контраст. Когато човек се освободи от едно препятствие, той започне да се смее. Аз зная психологически всякога, че след една голяма скръб, иде една голяма радост, едно смешно положение.
към беседата >>
Ако може да намеря тази мома.
Не че призмата ражда светлината, но тя служи като едно условие да се пречупи тази светлина. Слушайте да ви кажа: Ако аз бях решил да се женя, щях да намеря най-умната, най-добрата и най-богата мома да се оженя, и след туй да роди най-умният син, най-гениалният, най-талантливият. Ако не мога да намеря, аз няма да се оженя. Ако не може да ми роди този син, ще остана сам. Защо ще се женя, не ми трябва.
Ако може да намеря тази мома.
Казват: „Ожени се! “ За кого, за някоя крава ли? Разбирайте сега този език. За кравата вие имате едно смешно понятие. В мене кравата е нещо велико.
към беседата >>
Смехът аз наричам едно почивателно състояние.
Сега като ви говоря, трябва да разбирате. Един наш приятел имаме, който ми казваше: „Някой път разправяме се, говоря сериозно, казват ми: Защо се караш, какво съм направил, че имането на баща ти ли изядох? “ – Ние сега идем и на един човек искаме да представим така да разбира, хубаво сега. Аз ще ви кажа някой път нещо и вие се позасмеете, но смехът нищо не разрешава. Смехът някой път облекчава положението.
Смехът аз наричам едно почивателно състояние.
Когато вървя дотегне ми товарът, туря го на някого, позасмея се. Смехът всякога е един контраст. Когато човек се освободи от едно препятствие, той започне да се смее. Аз зная психологически всякога, че след една голяма скръб, иде една голяма радост, едно смешно положение. Някой път човек е скръбен, не знае защо.
към беседата >>
Казват: „Ожени се!
Слушайте да ви кажа: Ако аз бях решил да се женя, щях да намеря най-умната, най-добрата и най-богата мома да се оженя, и след туй да роди най-умният син, най-гениалният, най-талантливият. Ако не мога да намеря, аз няма да се оженя. Ако не може да ми роди този син, ще остана сам. Защо ще се женя, не ми трябва. Ако може да намеря тази мома.
Казват: „Ожени се!
“ За кого, за някоя крава ли? Разбирайте сега този език. За кравата вие имате едно смешно понятие. В мене кравата е нещо велико. Ти за кравата не може да се ожениш, понеже тази крава в окултната наука подразбира крава, която храни целият свят.
към беседата >>
Когато вървя дотегне ми товарът, туря го на някого, позасмея се.
Един наш приятел имаме, който ми казваше: „Някой път разправяме се, говоря сериозно, казват ми: Защо се караш, какво съм направил, че имането на баща ти ли изядох? “ – Ние сега идем и на един човек искаме да представим така да разбира, хубаво сега. Аз ще ви кажа някой път нещо и вие се позасмеете, но смехът нищо не разрешава. Смехът някой път облекчава положението. Смехът аз наричам едно почивателно състояние.
Когато вървя дотегне ми товарът, туря го на някого, позасмея се.
Смехът всякога е един контраст. Когато човек се освободи от едно препятствие, той започне да се смее. Аз зная психологически всякога, че след една голяма скръб, иде една голяма радост, едно смешно положение. Някой път човек е скръбен, не знае защо. После започва да се смее, пак не знае защо.
към беседата >>
“ За кого, за някоя крава ли?
Ако не мога да намеря, аз няма да се оженя. Ако не може да ми роди този син, ще остана сам. Защо ще се женя, не ми трябва. Ако може да намеря тази мома. Казват: „Ожени се!
“ За кого, за някоя крава ли?
Разбирайте сега този език. За кравата вие имате едно смешно понятие. В мене кравата е нещо велико. Ти за кравата не може да се ожениш, понеже тази крава в окултната наука подразбира крава, която храни целият свят. Ти за нея не може да се ожениш и тя за тебе не може да се ожени, понеже светът гладен ще умре.
към беседата >>
Смехът всякога е един контраст.
“ – Ние сега идем и на един човек искаме да представим така да разбира, хубаво сега. Аз ще ви кажа някой път нещо и вие се позасмеете, но смехът нищо не разрешава. Смехът някой път облекчава положението. Смехът аз наричам едно почивателно състояние. Когато вървя дотегне ми товарът, туря го на някого, позасмея се.
Смехът всякога е един контраст.
Когато човек се освободи от едно препятствие, той започне да се смее. Аз зная психологически всякога, че след една голяма скръб, иде една голяма радост, едно смешно положение. Някой път човек е скръбен, не знае защо. После започва да се смее, пак не знае защо. То е смяна.
към беседата >>
Разбирайте сега този език.
Ако не може да ми роди този син, ще остана сам. Защо ще се женя, не ми трябва. Ако може да намеря тази мома. Казват: „Ожени се! “ За кого, за някоя крава ли?
Разбирайте сега този език.
За кравата вие имате едно смешно понятие. В мене кравата е нещо велико. Ти за кравата не може да се ожениш, понеже тази крава в окултната наука подразбира крава, която храни целият свят. Ти за нея не може да се ожениш и тя за тебе не може да се ожени, понеже светът гладен ще умре. Ако рече тази крава да се влюбва в тебе, ще умре светът.
към беседата >>
Когато човек се освободи от едно препятствие, той започне да се смее.
Аз ще ви кажа някой път нещо и вие се позасмеете, но смехът нищо не разрешава. Смехът някой път облекчава положението. Смехът аз наричам едно почивателно състояние. Когато вървя дотегне ми товарът, туря го на някого, позасмея се. Смехът всякога е един контраст.
Когато човек се освободи от едно препятствие, той започне да се смее.
Аз зная психологически всякога, че след една голяма скръб, иде една голяма радост, едно смешно положение. Някой път човек е скръбен, не знае защо. После започва да се смее, пак не знае защо. То е смяна. Смехът е смяна на едно тягостно състояние.
към беседата >>
За кравата вие имате едно смешно понятие.
Защо ще се женя, не ми трябва. Ако може да намеря тази мома. Казват: „Ожени се! “ За кого, за някоя крава ли? Разбирайте сега този език.
За кравата вие имате едно смешно понятие.
В мене кравата е нещо велико. Ти за кравата не може да се ожениш, понеже тази крава в окултната наука подразбира крава, която храни целият свят. Ти за нея не може да се ожениш и тя за тебе не може да се ожени, понеже светът гладен ще умре. Ако рече тази крава да се влюбва в тебе, ще умре светът. Разбирам нещо просто, но туй същество, тази крава, тя има толкоз високо предназначение, такава работа, че кравата казва: „За мене женитбата не е засега“.
към беседата >>
Аз зная психологически всякога, че след една голяма скръб, иде една голяма радост, едно смешно положение.
Смехът някой път облекчава положението. Смехът аз наричам едно почивателно състояние. Когато вървя дотегне ми товарът, туря го на някого, позасмея се. Смехът всякога е един контраст. Когато човек се освободи от едно препятствие, той започне да се смее.
Аз зная психологически всякога, че след една голяма скръб, иде една голяма радост, едно смешно положение.
Някой път човек е скръбен, не знае защо. После започва да се смее, пак не знае защо. То е смяна. Смехът е смяна на едно тягостно състояние. Трябва да знаеш, че след туй смешно състояние пак ще дойде скръбта.
към беседата >>
В мене кравата е нещо велико.
Ако може да намеря тази мома. Казват: „Ожени се! “ За кого, за някоя крава ли? Разбирайте сега този език. За кравата вие имате едно смешно понятие.
В мене кравата е нещо велико.
Ти за кравата не може да се ожениш, понеже тази крава в окултната наука подразбира крава, която храни целият свят. Ти за нея не може да се ожениш и тя за тебе не може да се ожени, понеже светът гладен ще умре. Ако рече тази крава да се влюбва в тебе, ще умре светът. Разбирам нещо просто, но туй същество, тази крава, тя има толкоз високо предназначение, такава работа, че кравата казва: „За мене женитбата не е засега“. Затуй, за кравата не може да се оженя, защото тя няма да ме вземе.
към беседата >>
Някой път човек е скръбен, не знае защо.
Смехът аз наричам едно почивателно състояние. Когато вървя дотегне ми товарът, туря го на някого, позасмея се. Смехът всякога е един контраст. Когато човек се освободи от едно препятствие, той започне да се смее. Аз зная психологически всякога, че след една голяма скръб, иде една голяма радост, едно смешно положение.
Някой път човек е скръбен, не знае защо.
После започва да се смее, пак не знае защо. То е смяна. Смехът е смяна на едно тягостно състояние. Трябва да знаеш, че след туй смешно състояние пак ще дойде скръбта. Та вие трябва да знаете, че смяната на скръбта е със смеха.
към беседата >>
Ти за кравата не може да се ожениш, понеже тази крава в окултната наука подразбира крава, която храни целият свят.
Казват: „Ожени се! “ За кого, за някоя крава ли? Разбирайте сега този език. За кравата вие имате едно смешно понятие. В мене кравата е нещо велико.
Ти за кравата не може да се ожениш, понеже тази крава в окултната наука подразбира крава, която храни целият свят.
Ти за нея не може да се ожениш и тя за тебе не може да се ожени, понеже светът гладен ще умре. Ако рече тази крава да се влюбва в тебе, ще умре светът. Разбирам нещо просто, но туй същество, тази крава, тя има толкоз високо предназначение, такава работа, че кравата казва: „За мене женитбата не е засега“. Затуй, за кравата не може да се оженя, защото тя няма да ме вземе. Кравата ще се откаже.
към беседата >>
После започва да се смее, пак не знае защо.
Когато вървя дотегне ми товарът, туря го на някого, позасмея се. Смехът всякога е един контраст. Когато човек се освободи от едно препятствие, той започне да се смее. Аз зная психологически всякога, че след една голяма скръб, иде една голяма радост, едно смешно положение. Някой път човек е скръбен, не знае защо.
После започва да се смее, пак не знае защо.
То е смяна. Смехът е смяна на едно тягостно състояние. Трябва да знаеш, че след туй смешно състояние пак ще дойде скръбта. Та вие трябва да знаете, че смяната на скръбта е със смеха. Винаги скръбта се сменя със смях и смехът се сменя със скръб.
към беседата >>
Ти за нея не може да се ожениш и тя за тебе не може да се ожени, понеже светът гладен ще умре.
“ За кого, за някоя крава ли? Разбирайте сега този език. За кравата вие имате едно смешно понятие. В мене кравата е нещо велико. Ти за кравата не може да се ожениш, понеже тази крава в окултната наука подразбира крава, която храни целият свят.
Ти за нея не може да се ожениш и тя за тебе не може да се ожени, понеже светът гладен ще умре.
Ако рече тази крава да се влюбва в тебе, ще умре светът. Разбирам нещо просто, но туй същество, тази крава, тя има толкоз високо предназначение, такава работа, че кравата казва: „За мене женитбата не е засега“. Затуй, за кравата не може да се оженя, защото тя няма да ме вземе. Кравата ще се откаже. Щом вземат тази крава, тя ще изгуби онази свобода, която има, да дава мляко на целия свят.
към беседата >>
То е смяна.
Смехът всякога е един контраст. Когато човек се освободи от едно препятствие, той започне да се смее. Аз зная психологически всякога, че след една голяма скръб, иде една голяма радост, едно смешно положение. Някой път човек е скръбен, не знае защо. После започва да се смее, пак не знае защо.
То е смяна.
Смехът е смяна на едно тягостно състояние. Трябва да знаеш, че след туй смешно състояние пак ще дойде скръбта. Та вие трябва да знаете, че смяната на скръбта е със смеха. Винаги скръбта се сменя със смях и смехът се сменя със скръб. Как ще смените сега вашата скръб?
към беседата >>
Ако рече тази крава да се влюбва в тебе, ще умре светът.
Разбирайте сега този език. За кравата вие имате едно смешно понятие. В мене кравата е нещо велико. Ти за кравата не може да се ожениш, понеже тази крава в окултната наука подразбира крава, която храни целият свят. Ти за нея не може да се ожениш и тя за тебе не може да се ожени, понеже светът гладен ще умре.
Ако рече тази крава да се влюбва в тебе, ще умре светът.
Разбирам нещо просто, но туй същество, тази крава, тя има толкоз високо предназначение, такава работа, че кравата казва: „За мене женитбата не е засега“. Затуй, за кравата не може да се оженя, защото тя няма да ме вземе. Кравата ще се откаже. Щом вземат тази крава, тя ще изгуби онази свобода, която има, да дава мляко на целия свят. Ще искам да вземам нейното мляко да го продавам, пък това не става.
към беседата >>
Смехът е смяна на едно тягостно състояние.
Когато човек се освободи от едно препятствие, той започне да се смее. Аз зная психологически всякога, че след една голяма скръб, иде една голяма радост, едно смешно положение. Някой път човек е скръбен, не знае защо. После започва да се смее, пак не знае защо. То е смяна.
Смехът е смяна на едно тягостно състояние.
Трябва да знаеш, че след туй смешно състояние пак ще дойде скръбта. Та вие трябва да знаете, че смяната на скръбта е със смеха. Винаги скръбта се сменя със смях и смехът се сменя със скръб. Как ще смените сега вашата скръб? – Да не се смени със смеха, какво трябва да стане?
към беседата >>
Разбирам нещо просто, но туй същество, тази крава, тя има толкоз високо предназначение, такава работа, че кравата казва: „За мене женитбата не е засега“.
За кравата вие имате едно смешно понятие. В мене кравата е нещо велико. Ти за кравата не може да се ожениш, понеже тази крава в окултната наука подразбира крава, която храни целият свят. Ти за нея не може да се ожениш и тя за тебе не може да се ожени, понеже светът гладен ще умре. Ако рече тази крава да се влюбва в тебе, ще умре светът.
Разбирам нещо просто, но туй същество, тази крава, тя има толкоз високо предназначение, такава работа, че кравата казва: „За мене женитбата не е засега“.
Затуй, за кравата не може да се оженя, защото тя няма да ме вземе. Кравата ще се откаже. Щом вземат тази крава, тя ще изгуби онази свобода, която има, да дава мляко на целия свят. Ще искам да вземам нейното мляко да го продавам, пък това не става.
към беседата >>
Трябва да знаеш, че след туй смешно състояние пак ще дойде скръбта.
Аз зная психологически всякога, че след една голяма скръб, иде една голяма радост, едно смешно положение. Някой път човек е скръбен, не знае защо. После започва да се смее, пак не знае защо. То е смяна. Смехът е смяна на едно тягостно състояние.
Трябва да знаеш, че след туй смешно състояние пак ще дойде скръбта.
Та вие трябва да знаете, че смяната на скръбта е със смеха. Винаги скръбта се сменя със смях и смехът се сменя със скръб. Как ще смените сега вашата скръб? – Да не се смени със смеха, какво трябва да стане? – Да направиме един опит, с вас да смените скръбта, да дойде някой от вас и аз да забия една игла два сантиметра в ръката, както факирите правят.
към беседата >>
Затуй, за кравата не може да се оженя, защото тя няма да ме вземе.
В мене кравата е нещо велико. Ти за кравата не може да се ожениш, понеже тази крава в окултната наука подразбира крава, която храни целият свят. Ти за нея не може да се ожениш и тя за тебе не може да се ожени, понеже светът гладен ще умре. Ако рече тази крава да се влюбва в тебе, ще умре светът. Разбирам нещо просто, но туй същество, тази крава, тя има толкоз високо предназначение, такава работа, че кравата казва: „За мене женитбата не е засега“.
Затуй, за кравата не може да се оженя, защото тя няма да ме вземе.
Кравата ще се откаже. Щом вземат тази крава, тя ще изгуби онази свобода, която има, да дава мляко на целия свят. Ще искам да вземам нейното мляко да го продавам, пък това не става.
към беседата >>
Та вие трябва да знаете, че смяната на скръбта е със смеха.
Някой път човек е скръбен, не знае защо. После започва да се смее, пак не знае защо. То е смяна. Смехът е смяна на едно тягостно състояние. Трябва да знаеш, че след туй смешно състояние пак ще дойде скръбта.
Та вие трябва да знаете, че смяната на скръбта е със смеха.
Винаги скръбта се сменя със смях и смехът се сменя със скръб. Как ще смените сега вашата скръб? – Да не се смени със смеха, какво трябва да стане? – Да направиме един опит, с вас да смените скръбта, да дойде някой от вас и аз да забия една игла два сантиметра в ръката, както факирите правят. След туй казвам: Я смени твоята скръб.
към беседата >>
Кравата ще се откаже.
Ти за кравата не може да се ожениш, понеже тази крава в окултната наука подразбира крава, която храни целият свят. Ти за нея не може да се ожениш и тя за тебе не може да се ожени, понеже светът гладен ще умре. Ако рече тази крава да се влюбва в тебе, ще умре светът. Разбирам нещо просто, но туй същество, тази крава, тя има толкоз високо предназначение, такава работа, че кравата казва: „За мене женитбата не е засега“. Затуй, за кравата не може да се оженя, защото тя няма да ме вземе.
Кравата ще се откаже.
Щом вземат тази крава, тя ще изгуби онази свобода, която има, да дава мляко на целия свят. Ще искам да вземам нейното мляко да го продавам, пък това не става.
към беседата >>
Винаги скръбта се сменя със смях и смехът се сменя със скръб.
После започва да се смее, пак не знае защо. То е смяна. Смехът е смяна на едно тягостно състояние. Трябва да знаеш, че след туй смешно състояние пак ще дойде скръбта. Та вие трябва да знаете, че смяната на скръбта е със смеха.
Винаги скръбта се сменя със смях и смехът се сменя със скръб.
Как ще смените сега вашата скръб? – Да не се смени със смеха, какво трябва да стане? – Да направиме един опит, с вас да смените скръбта, да дойде някой от вас и аз да забия една игла два сантиметра в ръката, както факирите правят. След туй казвам: Я смени твоята скръб. Като забия иглата, казвам: Няма да мислиш лошо за мене, няма да ми се сърдиш.
към беседата >>
Щом вземат тази крава, тя ще изгуби онази свобода, която има, да дава мляко на целия свят.
Ти за нея не може да се ожениш и тя за тебе не може да се ожени, понеже светът гладен ще умре. Ако рече тази крава да се влюбва в тебе, ще умре светът. Разбирам нещо просто, но туй същество, тази крава, тя има толкоз високо предназначение, такава работа, че кравата казва: „За мене женитбата не е засега“. Затуй, за кравата не може да се оженя, защото тя няма да ме вземе. Кравата ще се откаже.
Щом вземат тази крава, тя ще изгуби онази свобода, която има, да дава мляко на целия свят.
Ще искам да вземам нейното мляко да го продавам, пък това не става.
към беседата >>
Как ще смените сега вашата скръб?
То е смяна. Смехът е смяна на едно тягостно състояние. Трябва да знаеш, че след туй смешно състояние пак ще дойде скръбта. Та вие трябва да знаете, че смяната на скръбта е със смеха. Винаги скръбта се сменя със смях и смехът се сменя със скръб.
Как ще смените сега вашата скръб?
– Да не се смени със смеха, какво трябва да стане? – Да направиме един опит, с вас да смените скръбта, да дойде някой от вас и аз да забия една игла два сантиметра в ръката, както факирите правят. След туй казвам: Я смени твоята скръб. Като забия иглата, казвам: Няма да мислиш лошо за мене, няма да ми се сърдиш. Как ще смениш туй състояние, кажете ми?
към беседата >>
Ще искам да вземам нейното мляко да го продавам, пък това не става.
Ако рече тази крава да се влюбва в тебе, ще умре светът. Разбирам нещо просто, но туй същество, тази крава, тя има толкоз високо предназначение, такава работа, че кравата казва: „За мене женитбата не е засега“. Затуй, за кравата не може да се оженя, защото тя няма да ме вземе. Кравата ще се откаже. Щом вземат тази крава, тя ще изгуби онази свобода, която има, да дава мляко на целия свят.
Ще искам да вземам нейното мляко да го продавам, пък това не става.
към беседата >>
– Да не се смени със смеха, какво трябва да стане?
Смехът е смяна на едно тягостно състояние. Трябва да знаеш, че след туй смешно състояние пак ще дойде скръбта. Та вие трябва да знаете, че смяната на скръбта е със смеха. Винаги скръбта се сменя със смях и смехът се сменя със скръб. Как ще смените сега вашата скръб?
– Да не се смени със смеха, какво трябва да стане?
– Да направиме един опит, с вас да смените скръбта, да дойде някой от вас и аз да забия една игла два сантиметра в ръката, както факирите правят. След туй казвам: Я смени твоята скръб. Като забия иглата, казвам: Няма да мислиш лошо за мене, няма да ми се сърдиш. Как ще смениш туй състояние, кажете ми? – Аз може да го сменя твоето състояние, нали?
към беседата >>
Искам да ви наведа на една мисъл, дето да бъдете свободни.
Искам да ви наведа на една мисъл, дето да бъдете свободни.
Научете се да разбирате Божественият ред на нещата. Не съм против страданията понеже ще дойдат страданията. Дойде ли някое страдание, да знаете неговия произход, от какво произхождат страданията. Аз може да съм един религиозен човек. В религиозният живот има една опасна страна.
към беседата >>
– Да направиме един опит, с вас да смените скръбта, да дойде някой от вас и аз да забия една игла два сантиметра в ръката, както факирите правят.
Трябва да знаеш, че след туй смешно състояние пак ще дойде скръбта. Та вие трябва да знаете, че смяната на скръбта е със смеха. Винаги скръбта се сменя със смях и смехът се сменя със скръб. Как ще смените сега вашата скръб? – Да не се смени със смеха, какво трябва да стане?
– Да направиме един опит, с вас да смените скръбта, да дойде някой от вас и аз да забия една игла два сантиметра в ръката, както факирите правят.
След туй казвам: Я смени твоята скръб. Като забия иглата, казвам: Няма да мислиш лошо за мене, няма да ми се сърдиш. Как ще смениш туй състояние, кажете ми? – Аз може да го сменя твоето състояние, нали? – Представете си, че ти си един бедняк, дошъл си при мене, искаш ми пари на заем.
към беседата >>
Научете се да разбирате Божественият ред на нещата.
Искам да ви наведа на една мисъл, дето да бъдете свободни.
Научете се да разбирате Божественият ред на нещата.
Не съм против страданията понеже ще дойдат страданията. Дойде ли някое страдание, да знаете неговия произход, от какво произхождат страданията. Аз може да съм един религиозен човек. В религиозният живот има една опасна страна. В религиозните хора има състезание, кой е по-религиозен.
към беседата >>
След туй казвам: Я смени твоята скръб.
Та вие трябва да знаете, че смяната на скръбта е със смеха. Винаги скръбта се сменя със смях и смехът се сменя със скръб. Как ще смените сега вашата скръб? – Да не се смени със смеха, какво трябва да стане? – Да направиме един опит, с вас да смените скръбта, да дойде някой от вас и аз да забия една игла два сантиметра в ръката, както факирите правят.
След туй казвам: Я смени твоята скръб.
Като забия иглата, казвам: Няма да мислиш лошо за мене, няма да ми се сърдиш. Как ще смениш туй състояние, кажете ми? – Аз може да го сменя твоето състояние, нали? – Представете си, че ти си един бедняк, дошъл си при мене, искаш ми пари на заем. Казвам: Пари ли?
към беседата >>
Не съм против страданията понеже ще дойдат страданията.
Искам да ви наведа на една мисъл, дето да бъдете свободни. Научете се да разбирате Божественият ред на нещата.
Не съм против страданията понеже ще дойдат страданията.
Дойде ли някое страдание, да знаете неговия произход, от какво произхождат страданията. Аз може да съм един религиозен човек. В религиозният живот има една опасна страна. В религиозните хора има състезание, кой е по-религиозен. Има същото състезание между красивите моми, коя мома е по-красива и коя ще се хареса на хората повече.
към беседата >>
Като забия иглата, казвам: Няма да мислиш лошо за мене, няма да ми се сърдиш.
Винаги скръбта се сменя със смях и смехът се сменя със скръб. Как ще смените сега вашата скръб? – Да не се смени със смеха, какво трябва да стане? – Да направиме един опит, с вас да смените скръбта, да дойде някой от вас и аз да забия една игла два сантиметра в ръката, както факирите правят. След туй казвам: Я смени твоята скръб.
Като забия иглата, казвам: Няма да мислиш лошо за мене, няма да ми се сърдиш.
Как ще смениш туй състояние, кажете ми? – Аз може да го сменя твоето състояние, нали? – Представете си, че ти си един бедняк, дошъл си при мене, искаш ми пари на заем. Казвам: Пари ли? – Два сантиметра ще забия тази игла, и ако може да издържиш, да не охнеш, да не ми се разсърдиш, 20 хиляди ще ти дам.
към беседата >>
Дойде ли някое страдание, да знаете неговия произход, от какво произхождат страданията.
Искам да ви наведа на една мисъл, дето да бъдете свободни. Научете се да разбирате Божественият ред на нещата. Не съм против страданията понеже ще дойдат страданията.
Дойде ли някое страдание, да знаете неговия произход, от какво произхождат страданията.
Аз може да съм един религиозен човек. В религиозният живот има една опасна страна. В религиозните хора има състезание, кой е по-религиозен. Има същото състезание между красивите моми, коя мома е по-красива и коя ще се хареса на хората повече. Значи религиозните хора искат да се харесат на Бога, че са се молили много, че правили добрини на другите.
към беседата >>
Как ще смениш туй състояние, кажете ми?
Как ще смените сега вашата скръб? – Да не се смени със смеха, какво трябва да стане? – Да направиме един опит, с вас да смените скръбта, да дойде някой от вас и аз да забия една игла два сантиметра в ръката, както факирите правят. След туй казвам: Я смени твоята скръб. Като забия иглата, казвам: Няма да мислиш лошо за мене, няма да ми се сърдиш.
Как ще смениш туй състояние, кажете ми?
– Аз може да го сменя твоето състояние, нали? – Представете си, че ти си един бедняк, дошъл си при мене, искаш ми пари на заем. Казвам: Пари ли? – Два сантиметра ще забия тази игла, и ако може да издържиш, да не охнеш, да не ми се разсърдиш, 20 хиляди ще ти дам. Като ти дам 20 хиляди лева, ти ще излезеш навън, хич няма да мислиш за иглата.
към беседата >>
Аз може да съм един религиозен човек.
Искам да ви наведа на една мисъл, дето да бъдете свободни. Научете се да разбирате Божественият ред на нещата. Не съм против страданията понеже ще дойдат страданията. Дойде ли някое страдание, да знаете неговия произход, от какво произхождат страданията.
Аз може да съм един религиозен човек.
В религиозният живот има една опасна страна. В религиозните хора има състезание, кой е по-религиозен. Има същото състезание между красивите моми, коя мома е по-красива и коя ще се хареса на хората повече. Значи религиозните хора искат да се харесат на Бога, че са се молили много, че правили добрини на другите. Нищо нямам против добрините.
към беседата >>
– Аз може да го сменя твоето състояние, нали?
– Да не се смени със смеха, какво трябва да стане? – Да направиме един опит, с вас да смените скръбта, да дойде някой от вас и аз да забия една игла два сантиметра в ръката, както факирите правят. След туй казвам: Я смени твоята скръб. Като забия иглата, казвам: Няма да мислиш лошо за мене, няма да ми се сърдиш. Как ще смениш туй състояние, кажете ми?
– Аз може да го сменя твоето състояние, нали?
– Представете си, че ти си един бедняк, дошъл си при мене, искаш ми пари на заем. Казвам: Пари ли? – Два сантиметра ще забия тази игла, и ако може да издържиш, да не охнеш, да не ми се разсърдиш, 20 хиляди ще ти дам. Като ти дам 20 хиляди лева, ти ще излезеш навън, хич няма да мислиш за иглата. Като излезеш навън ще кажеш, заби ми иглата два сантиметра, но 20 хиляди ми даде.
към беседата >>
В религиозният живот има една опасна страна.
Искам да ви наведа на една мисъл, дето да бъдете свободни. Научете се да разбирате Божественият ред на нещата. Не съм против страданията понеже ще дойдат страданията. Дойде ли някое страдание, да знаете неговия произход, от какво произхождат страданията. Аз може да съм един религиозен човек.
В религиозният живот има една опасна страна.
В религиозните хора има състезание, кой е по-религиозен. Има същото състезание между красивите моми, коя мома е по-красива и коя ще се хареса на хората повече. Значи религиозните хора искат да се харесат на Бога, че са се молили много, че правили добрини на другите. Нищо нямам против добрините. Ако аз мисля, че правя много големи добрини.
към беседата >>
– Представете си, че ти си един бедняк, дошъл си при мене, искаш ми пари на заем.
– Да направиме един опит, с вас да смените скръбта, да дойде някой от вас и аз да забия една игла два сантиметра в ръката, както факирите правят. След туй казвам: Я смени твоята скръб. Като забия иглата, казвам: Няма да мислиш лошо за мене, няма да ми се сърдиш. Как ще смениш туй състояние, кажете ми? – Аз може да го сменя твоето състояние, нали?
– Представете си, че ти си един бедняк, дошъл си при мене, искаш ми пари на заем.
Казвам: Пари ли? – Два сантиметра ще забия тази игла, и ако може да издържиш, да не охнеш, да не ми се разсърдиш, 20 хиляди ще ти дам. Като ти дам 20 хиляди лева, ти ще излезеш навън, хич няма да мислиш за иглата. Като излезеш навън ще кажеш, заби ми иглата два сантиметра, но 20 хиляди ми даде. Не си ли струва някой път така да стане?
към беседата >>
В религиозните хора има състезание, кой е по-религиозен.
Научете се да разбирате Божественият ред на нещата. Не съм против страданията понеже ще дойдат страданията. Дойде ли някое страдание, да знаете неговия произход, от какво произхождат страданията. Аз може да съм един религиозен човек. В религиозният живот има една опасна страна.
В религиозните хора има състезание, кой е по-религиозен.
Има същото състезание между красивите моми, коя мома е по-красива и коя ще се хареса на хората повече. Значи религиозните хора искат да се харесат на Бога, че са се молили много, че правили добрини на другите. Нищо нямам против добрините. Ако аз мисля, че правя много големи добрини. Понякой път разглеждам работите от своето гледище.
към беседата >>
Казвам: Пари ли?
След туй казвам: Я смени твоята скръб. Като забия иглата, казвам: Няма да мислиш лошо за мене, няма да ми се сърдиш. Как ще смениш туй състояние, кажете ми? – Аз може да го сменя твоето състояние, нали? – Представете си, че ти си един бедняк, дошъл си при мене, искаш ми пари на заем.
Казвам: Пари ли?
– Два сантиметра ще забия тази игла, и ако може да издържиш, да не охнеш, да не ми се разсърдиш, 20 хиляди ще ти дам. Като ти дам 20 хиляди лева, ти ще излезеш навън, хич няма да мислиш за иглата. Като излезеш навън ще кажеш, заби ми иглата два сантиметра, но 20 хиляди ми даде. Не си ли струва някой път така да стане?
към беседата >>
Има същото състезание между красивите моми, коя мома е по-красива и коя ще се хареса на хората повече.
Не съм против страданията понеже ще дойдат страданията. Дойде ли някое страдание, да знаете неговия произход, от какво произхождат страданията. Аз може да съм един религиозен човек. В религиозният живот има една опасна страна. В религиозните хора има състезание, кой е по-религиозен.
Има същото състезание между красивите моми, коя мома е по-красива и коя ще се хареса на хората повече.
Значи религиозните хора искат да се харесат на Бога, че са се молили много, че правили добрини на другите. Нищо нямам против добрините. Ако аз мисля, че правя много големи добрини. Понякой път разглеждам работите от своето гледище. Дойде някой и ми казва: „Много важна работа имам“.
към беседата >>
– Два сантиметра ще забия тази игла, и ако може да издържиш, да не охнеш, да не ми се разсърдиш, 20 хиляди ще ти дам.
Като забия иглата, казвам: Няма да мислиш лошо за мене, няма да ми се сърдиш. Как ще смениш туй състояние, кажете ми? – Аз може да го сменя твоето състояние, нали? – Представете си, че ти си един бедняк, дошъл си при мене, искаш ми пари на заем. Казвам: Пари ли?
– Два сантиметра ще забия тази игла, и ако може да издържиш, да не охнеш, да не ми се разсърдиш, 20 хиляди ще ти дам.
Като ти дам 20 хиляди лева, ти ще излезеш навън, хич няма да мислиш за иглата. Като излезеш навън ще кажеш, заби ми иглата два сантиметра, но 20 хиляди ми даде. Не си ли струва някой път така да стане?
към беседата >>
Значи религиозните хора искат да се харесат на Бога, че са се молили много, че правили добрини на другите.
Дойде ли някое страдание, да знаете неговия произход, от какво произхождат страданията. Аз може да съм един религиозен човек. В религиозният живот има една опасна страна. В религиозните хора има състезание, кой е по-религиозен. Има същото състезание между красивите моми, коя мома е по-красива и коя ще се хареса на хората повече.
Значи религиозните хора искат да се харесат на Бога, че са се молили много, че правили добрини на другите.
Нищо нямам против добрините. Ако аз мисля, че правя много големи добрини. Понякой път разглеждам работите от своето гледище. Дойде някой и ми казва: „Много важна работа имам“. Казвам: Каква му е важната работа?
към беседата >>
Като ти дам 20 хиляди лева, ти ще излезеш навън, хич няма да мислиш за иглата.
Как ще смениш туй състояние, кажете ми? – Аз може да го сменя твоето състояние, нали? – Представете си, че ти си един бедняк, дошъл си при мене, искаш ми пари на заем. Казвам: Пари ли? – Два сантиметра ще забия тази игла, и ако може да издържиш, да не охнеш, да не ми се разсърдиш, 20 хиляди ще ти дам.
Като ти дам 20 хиляди лева, ти ще излезеш навън, хич няма да мислиш за иглата.
Като излезеш навън ще кажеш, заби ми иглата два сантиметра, но 20 хиляди ми даде. Не си ли струва някой път така да стане?
към беседата >>
Нищо нямам против добрините.
Аз може да съм един религиозен човек. В религиозният живот има една опасна страна. В религиозните хора има състезание, кой е по-религиозен. Има същото състезание между красивите моми, коя мома е по-красива и коя ще се хареса на хората повече. Значи религиозните хора искат да се харесат на Бога, че са се молили много, че правили добрини на другите.
Нищо нямам против добрините.
Ако аз мисля, че правя много големи добрини. Понякой път разглеждам работите от своето гледище. Дойде някой и ми казва: „Много важна работа имам“. Казвам: Каква му е важната работа? – Разстроен му е малко стомаха и казва: „Я ми кажи някой лек“.
към беседата >>
Като излезеш навън ще кажеш, заби ми иглата два сантиметра, но 20 хиляди ми даде.
– Аз може да го сменя твоето състояние, нали? – Представете си, че ти си един бедняк, дошъл си при мене, искаш ми пари на заем. Казвам: Пари ли? – Два сантиметра ще забия тази игла, и ако може да издържиш, да не охнеш, да не ми се разсърдиш, 20 хиляди ще ти дам. Като ти дам 20 хиляди лева, ти ще излезеш навън, хич няма да мислиш за иглата.
Като излезеш навън ще кажеш, заби ми иглата два сантиметра, но 20 хиляди ми даде.
Не си ли струва някой път така да стане?
към беседата >>
Ако аз мисля, че правя много големи добрини.
В религиозният живот има една опасна страна. В религиозните хора има състезание, кой е по-религиозен. Има същото състезание между красивите моми, коя мома е по-красива и коя ще се хареса на хората повече. Значи религиозните хора искат да се харесат на Бога, че са се молили много, че правили добрини на другите. Нищо нямам против добрините.
Ако аз мисля, че правя много големи добрини.
Понякой път разглеждам работите от своето гледище. Дойде някой и ми казва: „Много важна работа имам“. Казвам: Каква му е важната работа? – Разстроен му е малко стомаха и казва: „Я ми кажи някой лек“. Питам го: Толкоз лекари има?
към беседата >>
Не си ли струва някой път така да стане?
– Представете си, че ти си един бедняк, дошъл си при мене, искаш ми пари на заем. Казвам: Пари ли? – Два сантиметра ще забия тази игла, и ако може да издържиш, да не охнеш, да не ми се разсърдиш, 20 хиляди ще ти дам. Като ти дам 20 хиляди лева, ти ще излезеш навън, хич няма да мислиш за иглата. Като излезеш навън ще кажеш, заби ми иглата два сантиметра, но 20 хиляди ми даде.
Не си ли струва някой път така да стане?
към беседата >>
Понякой път разглеждам работите от своето гледище.
В религиозните хора има състезание, кой е по-религиозен. Има същото състезание между красивите моми, коя мома е по-красива и коя ще се хареса на хората повече. Значи религиозните хора искат да се харесат на Бога, че са се молили много, че правили добрини на другите. Нищо нямам против добрините. Ако аз мисля, че правя много големи добрини.
Понякой път разглеждам работите от своето гледище.
Дойде някой и ми казва: „Много важна работа имам“. Казвам: Каква му е важната работа? – Разстроен му е малко стомаха и казва: „Я ми кажи някой лек“. Питам го: Толкоз лекари има? – „Ходих, казва, но всички лекари не могат да ми помогнат.
към беседата >>
Та казвам: Вашите скърби, които идат в света, не са ли онези ваши приятели, които забиват иглата 2 см, във вашата ръка и после ви дадат 20 хиляди лева, които ви трябват.
Та казвам: Вашите скърби, които идат в света, не са ли онези ваши приятели, които забиват иглата 2 см, във вашата ръка и после ви дадат 20 хиляди лева, които ви трябват.
Кажете ми сега де е погрешката? – Някой дойде при мене, оплаква ми се, че е скръбен. Снощи иде една сестра, казва мърмори ми, че ѝ причиняват страдания, мърмори ми. Тя се гневи. И тя не знае защо.
към беседата >>
Дойде някой и ми казва: „Много важна работа имам“.
Има същото състезание между красивите моми, коя мома е по-красива и коя ще се хареса на хората повече. Значи религиозните хора искат да се харесат на Бога, че са се молили много, че правили добрини на другите. Нищо нямам против добрините. Ако аз мисля, че правя много големи добрини. Понякой път разглеждам работите от своето гледище.
Дойде някой и ми казва: „Много важна работа имам“.
Казвам: Каква му е важната работа? – Разстроен му е малко стомаха и казва: „Я ми кажи някой лек“. Питам го: Толкоз лекари има? – „Ходих, казва, но всички лекари не могат да ми помогнат. Някое лекарство казва, не може ли да ми дадеш?
към беседата >>
Кажете ми сега де е погрешката?
Та казвам: Вашите скърби, които идат в света, не са ли онези ваши приятели, които забиват иглата 2 см, във вашата ръка и после ви дадат 20 хиляди лева, които ви трябват.
Кажете ми сега де е погрешката?
– Някой дойде при мене, оплаква ми се, че е скръбен. Снощи иде една сестра, казва мърмори ми, че ѝ причиняват страдания, мърмори ми. Тя се гневи. И тя не знае защо. Казвам ѝ: Сега е Великден, не искам да ми говорите за такива работи.
към беседата >>
Казвам: Каква му е важната работа?
Значи религиозните хора искат да се харесат на Бога, че са се молили много, че правили добрини на другите. Нищо нямам против добрините. Ако аз мисля, че правя много големи добрини. Понякой път разглеждам работите от своето гледище. Дойде някой и ми казва: „Много важна работа имам“.
Казвам: Каква му е важната работа?
– Разстроен му е малко стомаха и казва: „Я ми кажи някой лек“. Питам го: Толкоз лекари има? – „Ходих, казва, но всички лекари не могат да ми помогнат. Някое лекарство казва, не може ли да ми дадеш? “ Казвам: Ще гладуваш.
към беседата >>
– Някой дойде при мене, оплаква ми се, че е скръбен.
Та казвам: Вашите скърби, които идат в света, не са ли онези ваши приятели, които забиват иглата 2 см, във вашата ръка и после ви дадат 20 хиляди лева, които ви трябват. Кажете ми сега де е погрешката?
– Някой дойде при мене, оплаква ми се, че е скръбен.
Снощи иде една сестра, казва мърмори ми, че ѝ причиняват страдания, мърмори ми. Тя се гневи. И тя не знае защо. Казвам ѝ: Сега е Великден, не искам да ми говорите за такива работи. За вашите скърби, рекох нищо не искам да ми говорите.
към беседата >>
– Разстроен му е малко стомаха и казва: „Я ми кажи някой лек“.
Нищо нямам против добрините. Ако аз мисля, че правя много големи добрини. Понякой път разглеждам работите от своето гледище. Дойде някой и ми казва: „Много важна работа имам“. Казвам: Каква му е важната работа?
– Разстроен му е малко стомаха и казва: „Я ми кажи някой лек“.
Питам го: Толкоз лекари има? – „Ходих, казва, но всички лекари не могат да ми помогнат. Някое лекарство казва, не може ли да ми дадеш? “ Казвам: Ще гладуваш. Три деня няма да ядеш, после какво?
към беседата >>
Снощи иде една сестра, казва мърмори ми, че ѝ причиняват страдания, мърмори ми.
Та казвам: Вашите скърби, които идат в света, не са ли онези ваши приятели, които забиват иглата 2 см, във вашата ръка и после ви дадат 20 хиляди лева, които ви трябват. Кажете ми сега де е погрешката? – Някой дойде при мене, оплаква ми се, че е скръбен.
Снощи иде една сестра, казва мърмори ми, че ѝ причиняват страдания, мърмори ми.
Тя се гневи. И тя не знае защо. Казвам ѝ: Сега е Великден, не искам да ми говорите за такива работи. За вашите скърби, рекох нищо не искам да ми говорите. Нищо да не ми се говори.
към беседата >>
Питам го: Толкоз лекари има?
Ако аз мисля, че правя много големи добрини. Понякой път разглеждам работите от своето гледище. Дойде някой и ми казва: „Много важна работа имам“. Казвам: Каква му е важната работа? – Разстроен му е малко стомаха и казва: „Я ми кажи някой лек“.
Питам го: Толкоз лекари има?
– „Ходих, казва, но всички лекари не могат да ми помогнат. Някое лекарство казва, не може ли да ми дадеш? “ Казвам: Ще гладуваш. Три деня няма да ядеш, после какво? – Тебе те боли стомахът знаеш ли защо, защото не живееш добре с жена си.
към беседата >>
Тя се гневи.
Та казвам: Вашите скърби, които идат в света, не са ли онези ваши приятели, които забиват иглата 2 см, във вашата ръка и после ви дадат 20 хиляди лева, които ви трябват. Кажете ми сега де е погрешката? – Някой дойде при мене, оплаква ми се, че е скръбен. Снощи иде една сестра, казва мърмори ми, че ѝ причиняват страдания, мърмори ми.
Тя се гневи.
И тя не знае защо. Казвам ѝ: Сега е Великден, не искам да ми говорите за такива работи. За вашите скърби, рекох нищо не искам да ми говорите. Нищо да не ми се говори. Говорете за други работи.
към беседата >>
– „Ходих, казва, но всички лекари не могат да ми помогнат.
Понякой път разглеждам работите от своето гледище. Дойде някой и ми казва: „Много важна работа имам“. Казвам: Каква му е важната работа? – Разстроен му е малко стомаха и казва: „Я ми кажи някой лек“. Питам го: Толкоз лекари има?
– „Ходих, казва, но всички лекари не могат да ми помогнат.
Някое лекарство казва, не може ли да ми дадеш? “ Казвам: Ще гладуваш. Три деня няма да ядеш, после какво? – Тебе те боли стомахът знаеш ли защо, защото не живееш добре с жена си. Ти постоянно я хукаш, пък и децата си хукаш, и слугите си хукаш, казвам – престани да хукаш!
към беседата >>
И тя не знае защо.
Та казвам: Вашите скърби, които идат в света, не са ли онези ваши приятели, които забиват иглата 2 см, във вашата ръка и после ви дадат 20 хиляди лева, които ви трябват. Кажете ми сега де е погрешката? – Някой дойде при мене, оплаква ми се, че е скръбен. Снощи иде една сестра, казва мърмори ми, че ѝ причиняват страдания, мърмори ми. Тя се гневи.
И тя не знае защо.
Казвам ѝ: Сега е Великден, не искам да ми говорите за такива работи. За вашите скърби, рекох нищо не искам да ми говорите. Нищо да не ми се говори. Говорете за други работи. Защо е скръбна?
към беседата >>
Някое лекарство казва, не може ли да ми дадеш?
Дойде някой и ми казва: „Много важна работа имам“. Казвам: Каква му е важната работа? – Разстроен му е малко стомаха и казва: „Я ми кажи някой лек“. Питам го: Толкоз лекари има? – „Ходих, казва, но всички лекари не могат да ми помогнат.
Някое лекарство казва, не може ли да ми дадеш?
“ Казвам: Ще гладуваш. Три деня няма да ядеш, после какво? – Тебе те боли стомахът знаеш ли защо, защото не живееш добре с жена си. Ти постоянно я хукаш, пък и децата си хукаш, и слугите си хукаш, казвам – престани да хукаш! Ти си дребнав човек.
към беседата >>
Казвам ѝ: Сега е Великден, не искам да ми говорите за такива работи.
Кажете ми сега де е погрешката? – Някой дойде при мене, оплаква ми се, че е скръбен. Снощи иде една сестра, казва мърмори ми, че ѝ причиняват страдания, мърмори ми. Тя се гневи. И тя не знае защо.
Казвам ѝ: Сега е Великден, не искам да ми говорите за такива работи.
За вашите скърби, рекох нищо не искам да ми говорите. Нищо да не ми се говори. Говорете за други работи. Защо е скръбна? – Пари ѝ трябват, понеже е Великден, пари няма да си направи рокля.
към беседата >>
“ Казвам: Ще гладуваш.
Казвам: Каква му е важната работа? – Разстроен му е малко стомаха и казва: „Я ми кажи някой лек“. Питам го: Толкоз лекари има? – „Ходих, казва, но всички лекари не могат да ми помогнат. Някое лекарство казва, не може ли да ми дадеш?
“ Казвам: Ще гладуваш.
Три деня няма да ядеш, после какво? – Тебе те боли стомахът знаеш ли защо, защото не живееш добре с жена си. Ти постоянно я хукаш, пък и децата си хукаш, и слугите си хукаш, казвам – престани да хукаш! Ти си дребнав човек. Като направиш нещо, окрякаш орталъка.
към беседата >>
За вашите скърби, рекох нищо не искам да ми говорите.
– Някой дойде при мене, оплаква ми се, че е скръбен. Снощи иде една сестра, казва мърмори ми, че ѝ причиняват страдания, мърмори ми. Тя се гневи. И тя не знае защо. Казвам ѝ: Сега е Великден, не искам да ми говорите за такива работи.
За вашите скърби, рекох нищо не искам да ми говорите.
Нищо да не ми се говори. Говорете за други работи. Защо е скръбна? – Пари ѝ трябват, понеже е Великден, пари няма да си направи рокля. Обуща няма, шапка няма, после апартамент няма, после ново юрганче няма, после едно пиано няма.
към беседата >>
Три деня няма да ядеш, после какво?
– Разстроен му е малко стомаха и казва: „Я ми кажи някой лек“. Питам го: Толкоз лекари има? – „Ходих, казва, но всички лекари не могат да ми помогнат. Някое лекарство казва, не може ли да ми дадеш? “ Казвам: Ще гладуваш.
Три деня няма да ядеш, после какво?
– Тебе те боли стомахът знаеш ли защо, защото не живееш добре с жена си. Ти постоянно я хукаш, пък и децата си хукаш, и слугите си хукаш, казвам – престани да хукаш! Ти си дребнав човек. Като направиш нещо, окрякаш орталъка. Много си взискателен към хората, престани да си толкоз взискателен към хората.
към беседата >>
Нищо да не ми се говори.
Снощи иде една сестра, казва мърмори ми, че ѝ причиняват страдания, мърмори ми. Тя се гневи. И тя не знае защо. Казвам ѝ: Сега е Великден, не искам да ми говорите за такива работи. За вашите скърби, рекох нищо не искам да ми говорите.
Нищо да не ми се говори.
Говорете за други работи. Защо е скръбна? – Пари ѝ трябват, понеже е Великден, пари няма да си направи рокля. Обуща няма, шапка няма, после апартамент няма, после ново юрганче няма, после едно пиано няма. Упражненията по музика не може да изпълни.
към беседата >>
– Тебе те боли стомахът знаеш ли защо, защото не живееш добре с жена си.
Питам го: Толкоз лекари има? – „Ходих, казва, но всички лекари не могат да ми помогнат. Някое лекарство казва, не може ли да ми дадеш? “ Казвам: Ще гладуваш. Три деня няма да ядеш, после какво?
– Тебе те боли стомахът знаеш ли защо, защото не живееш добре с жена си.
Ти постоянно я хукаш, пък и децата си хукаш, и слугите си хукаш, казвам – престани да хукаш! Ти си дребнав човек. Като направиш нещо, окрякаш орталъка. Много си взискателен към хората, престани да си толкоз взискателен към хората. Казва: „Някое лекарство нямаш ли, тия работи ги зная“.
към беседата >>
Говорете за други работи.
Тя се гневи. И тя не знае защо. Казвам ѝ: Сега е Великден, не искам да ми говорите за такива работи. За вашите скърби, рекох нищо не искам да ми говорите. Нищо да не ми се говори.
Говорете за други работи.
Защо е скръбна? – Пари ѝ трябват, понеже е Великден, пари няма да си направи рокля. Обуща няма, шапка няма, после апартамент няма, после ново юрганче няма, после едно пиано няма. Упражненията по музика не може да изпълни. Друга сестра идва и тя ми се оплаква.
към беседата >>
Ти постоянно я хукаш, пък и децата си хукаш, и слугите си хукаш, казвам – престани да хукаш!
– „Ходих, казва, но всички лекари не могат да ми помогнат. Някое лекарство казва, не може ли да ми дадеш? “ Казвам: Ще гладуваш. Три деня няма да ядеш, после какво? – Тебе те боли стомахът знаеш ли защо, защото не живееш добре с жена си.
Ти постоянно я хукаш, пък и децата си хукаш, и слугите си хукаш, казвам – престани да хукаш!
Ти си дребнав човек. Като направиш нещо, окрякаш орталъка. Много си взискателен към хората, престани да си толкоз взискателен към хората. Казва: „Някое лекарство нямаш ли, тия работи ги зная“. Ако ги знаеше, щеше да бъдеш здрав.
към беседата >>
Защо е скръбна?
И тя не знае защо. Казвам ѝ: Сега е Великден, не искам да ми говорите за такива работи. За вашите скърби, рекох нищо не искам да ми говорите. Нищо да не ми се говори. Говорете за други работи.
Защо е скръбна?
– Пари ѝ трябват, понеже е Великден, пари няма да си направи рокля. Обуща няма, шапка няма, после апартамент няма, после ново юрганче няма, после едно пиано няма. Упражненията по музика не може да изпълни. Друга сестра идва и тя ми се оплаква. Казва: „Вече нямам никакво вдъхновение, нищо не ме интересува в живота“.
към беседата >>
Ти си дребнав човек.
Някое лекарство казва, не може ли да ми дадеш? “ Казвам: Ще гладуваш. Три деня няма да ядеш, после какво? – Тебе те боли стомахът знаеш ли защо, защото не живееш добре с жена си. Ти постоянно я хукаш, пък и децата си хукаш, и слугите си хукаш, казвам – престани да хукаш!
Ти си дребнав човек.
Като направиш нещо, окрякаш орталъка. Много си взискателен към хората, престани да си толкоз взискателен към хората. Казва: „Някое лекарство нямаш ли, тия работи ги зная“. Ако ги знаеше, щеше да бъдеш здрав. Ти не разбираш тия работи.
към беседата >>
– Пари ѝ трябват, понеже е Великден, пари няма да си направи рокля.
Казвам ѝ: Сега е Великден, не искам да ми говорите за такива работи. За вашите скърби, рекох нищо не искам да ми говорите. Нищо да не ми се говори. Говорете за други работи. Защо е скръбна?
– Пари ѝ трябват, понеже е Великден, пари няма да си направи рокля.
Обуща няма, шапка няма, после апартамент няма, после ново юрганче няма, после едно пиано няма. Упражненията по музика не може да изпълни. Друга сестра идва и тя ми се оплаква. Казва: „Вече нямам никакво вдъхновение, нищо не ме интересува в живота“. Не я интересува живота.
към беседата >>
Като направиш нещо, окрякаш орталъка.
“ Казвам: Ще гладуваш. Три деня няма да ядеш, после какво? – Тебе те боли стомахът знаеш ли защо, защото не живееш добре с жена си. Ти постоянно я хукаш, пък и децата си хукаш, и слугите си хукаш, казвам – престани да хукаш! Ти си дребнав човек.
Като направиш нещо, окрякаш орталъка.
Много си взискателен към хората, престани да си толкоз взискателен към хората. Казва: „Някое лекарство нямаш ли, тия работи ги зная“. Ако ги знаеше, щеше да бъдеш здрав. Ти не разбираш тия работи. – „Ама ти казва, искаш да ме изпиташ.
към беседата >>
Обуща няма, шапка няма, после апартамент няма, после ново юрганче няма, после едно пиано няма.
За вашите скърби, рекох нищо не искам да ми говорите. Нищо да не ми се говори. Говорете за други работи. Защо е скръбна? – Пари ѝ трябват, понеже е Великден, пари няма да си направи рокля.
Обуща няма, шапка няма, после апартамент няма, после ново юрганче няма, после едно пиано няма.
Упражненията по музика не може да изпълни. Друга сестра идва и тя ми се оплаква. Казва: „Вече нямам никакво вдъхновение, нищо не ме интересува в живота“. Не я интересува живота. Едно време я интересуваше живота, имаше един кавалер, сега няма кавалер, не я интересува животът.
към беседата >>
Много си взискателен към хората, престани да си толкоз взискателен към хората.
Три деня няма да ядеш, после какво? – Тебе те боли стомахът знаеш ли защо, защото не живееш добре с жена си. Ти постоянно я хукаш, пък и децата си хукаш, и слугите си хукаш, казвам – престани да хукаш! Ти си дребнав човек. Като направиш нещо, окрякаш орталъка.
Много си взискателен към хората, престани да си толкоз взискателен към хората.
Казва: „Някое лекарство нямаш ли, тия работи ги зная“. Ако ги знаеше, щеше да бъдеш здрав. Ти не разбираш тия работи. – „Ама ти казва, искаш да ме изпиташ. Говори ми нещо друго, някое лекарство ми кажи.
към беседата >>
Упражненията по музика не може да изпълни.
Нищо да не ми се говори. Говорете за други работи. Защо е скръбна? – Пари ѝ трябват, понеже е Великден, пари няма да си направи рокля. Обуща няма, шапка няма, после апартамент няма, после ново юрганче няма, после едно пиано няма.
Упражненията по музика не може да изпълни.
Друга сестра идва и тя ми се оплаква. Казва: „Вече нямам никакво вдъхновение, нищо не ме интересува в живота“. Не я интересува живота. Едно време я интересуваше живота, имаше един кавалер, сега няма кавалер, не я интересува животът. Кавалери аз виждам.
към беседата >>
Казва: „Някое лекарство нямаш ли, тия работи ги зная“.
– Тебе те боли стомахът знаеш ли защо, защото не живееш добре с жена си. Ти постоянно я хукаш, пък и децата си хукаш, и слугите си хукаш, казвам – престани да хукаш! Ти си дребнав човек. Като направиш нещо, окрякаш орталъка. Много си взискателен към хората, престани да си толкоз взискателен към хората.
Казва: „Някое лекарство нямаш ли, тия работи ги зная“.
Ако ги знаеше, щеше да бъдеш здрав. Ти не разбираш тия работи. – „Ама ти казва, искаш да ме изпиташ. Говори ми нещо друго, някое лекарство ми кажи. Някаква билка да сваря и пия.“ Тогава аз изваждам едно барутно зърно бутвам го в една книжка и казвам: Ще го туриш в едно шише от 100 грама с вода, туй е елексир, чудесии прави.
към беседата >>
Друга сестра идва и тя ми се оплаква.
Говорете за други работи. Защо е скръбна? – Пари ѝ трябват, понеже е Великден, пари няма да си направи рокля. Обуща няма, шапка няма, после апартамент няма, после ново юрганче няма, после едно пиано няма. Упражненията по музика не може да изпълни.
Друга сестра идва и тя ми се оплаква.
Казва: „Вече нямам никакво вдъхновение, нищо не ме интересува в живота“. Не я интересува живота. Едно време я интересуваше живота, имаше един кавалер, сега няма кавалер, не я интересува животът. Кавалери аз виждам. Кой кавалер няма да се движи със своя кон.
към беседата >>
Ако ги знаеше, щеше да бъдеш здрав.
Ти постоянно я хукаш, пък и децата си хукаш, и слугите си хукаш, казвам – престани да хукаш! Ти си дребнав човек. Като направиш нещо, окрякаш орталъка. Много си взискателен към хората, престани да си толкоз взискателен към хората. Казва: „Някое лекарство нямаш ли, тия работи ги зная“.
Ако ги знаеше, щеше да бъдеш здрав.
Ти не разбираш тия работи. – „Ама ти казва, искаш да ме изпиташ. Говори ми нещо друго, някое лекарство ми кажи. Някаква билка да сваря и пия.“ Тогава аз изваждам едно барутно зърно бутвам го в една книжка и казвам: Ще го туриш в едно шише от 100 грама с вода, туй е елексир, чудесии прави. Ще го туриш в шишето, ще го туриш на прозореца 10 дена да седи и след туй по три капки ще пиеш.
към беседата >>
Казва: „Вече нямам никакво вдъхновение, нищо не ме интересува в живота“.
Защо е скръбна? – Пари ѝ трябват, понеже е Великден, пари няма да си направи рокля. Обуща няма, шапка няма, после апартамент няма, после ново юрганче няма, после едно пиано няма. Упражненията по музика не може да изпълни. Друга сестра идва и тя ми се оплаква.
Казва: „Вече нямам никакво вдъхновение, нищо не ме интересува в живота“.
Не я интересува живота. Едно време я интересуваше живота, имаше един кавалер, сега няма кавалер, не я интересува животът. Кавалери аз виждам. Кой кавалер няма да се движи със своя кон. Казвате: „Аз съм кавалер“.
към беседата >>
Ти не разбираш тия работи.
Ти си дребнав човек. Като направиш нещо, окрякаш орталъка. Много си взискателен към хората, престани да си толкоз взискателен към хората. Казва: „Някое лекарство нямаш ли, тия работи ги зная“. Ако ги знаеше, щеше да бъдеш здрав.
Ти не разбираш тия работи.
– „Ама ти казва, искаш да ме изпиташ. Говори ми нещо друго, някое лекарство ми кажи. Някаква билка да сваря и пия.“ Тогава аз изваждам едно барутно зърно бутвам го в една книжка и казвам: Ще го туриш в едно шише от 100 грама с вода, туй е елексир, чудесии прави. Ще го туриш в шишето, ще го туриш на прозореца 10 дена да седи и след туй по три капки ще пиеш. – „Тъй ли, по три капки ли?
към беседата >>
Не я интересува живота.
– Пари ѝ трябват, понеже е Великден, пари няма да си направи рокля. Обуща няма, шапка няма, после апартамент няма, после ново юрганче няма, после едно пиано няма. Упражненията по музика не може да изпълни. Друга сестра идва и тя ми се оплаква. Казва: „Вече нямам никакво вдъхновение, нищо не ме интересува в живота“.
Не я интересува живота.
Едно време я интересуваше живота, имаше един кавалер, сега няма кавалер, не я интересува животът. Кавалери аз виждам. Кой кавалер няма да се движи със своя кон. Казвате: „Аз съм кавалер“. Французка дума е кавалер.
към беседата >>
– „Ама ти казва, искаш да ме изпиташ.
Като направиш нещо, окрякаш орталъка. Много си взискателен към хората, престани да си толкоз взискателен към хората. Казва: „Някое лекарство нямаш ли, тия работи ги зная“. Ако ги знаеше, щеше да бъдеш здрав. Ти не разбираш тия работи.
– „Ама ти казва, искаш да ме изпиташ.
Говори ми нещо друго, някое лекарство ми кажи. Някаква билка да сваря и пия.“ Тогава аз изваждам едно барутно зърно бутвам го в една книжка и казвам: Ще го туриш в едно шише от 100 грама с вода, туй е елексир, чудесии прави. Ще го туриш в шишето, ще го туриш на прозореца 10 дена да седи и след туй по три капки ще пиеш. – „Тъй ли, по три капки ли? “ – Ама в туй време, когато пиеш, никакъв лош поглед на жена си няма да отправяш.
към беседата >>
Едно време я интересуваше живота, имаше един кавалер, сега няма кавалер, не я интересува животът.
Обуща няма, шапка няма, после апартамент няма, после ново юрганче няма, после едно пиано няма. Упражненията по музика не може да изпълни. Друга сестра идва и тя ми се оплаква. Казва: „Вече нямам никакво вдъхновение, нищо не ме интересува в живота“. Не я интересува живота.
Едно време я интересуваше живота, имаше един кавалер, сега няма кавалер, не я интересува животът.
Кавалери аз виждам. Кой кавалер няма да се движи със своя кон. Казвате: „Аз съм кавалер“. Французка дума е кавалер. Значи конник.
към беседата >>
Говори ми нещо друго, някое лекарство ми кажи.
Много си взискателен към хората, престани да си толкоз взискателен към хората. Казва: „Някое лекарство нямаш ли, тия работи ги зная“. Ако ги знаеше, щеше да бъдеш здрав. Ти не разбираш тия работи. – „Ама ти казва, искаш да ме изпиташ.
Говори ми нещо друго, някое лекарство ми кажи.
Някаква билка да сваря и пия.“ Тогава аз изваждам едно барутно зърно бутвам го в една книжка и казвам: Ще го туриш в едно шише от 100 грама с вода, туй е елексир, чудесии прави. Ще го туриш в шишето, ще го туриш на прозореца 10 дена да седи и след туй по три капки ще пиеш. – „Тъй ли, по три капки ли? “ – Ама в туй време, когато пиеш, никакъв лош поглед на жена си няма да отправяш. Иначе, ще се пръснеш като бомба.
към беседата >>
Кавалери аз виждам.
Упражненията по музика не може да изпълни. Друга сестра идва и тя ми се оплаква. Казва: „Вече нямам никакво вдъхновение, нищо не ме интересува в живота“. Не я интересува живота. Едно време я интересуваше живота, имаше един кавалер, сега няма кавалер, не я интересува животът.
Кавалери аз виждам.
Кой кавалер няма да се движи със своя кон. Казвате: „Аз съм кавалер“. Французка дума е кавалер. Значи конник. Казва: „Аз съм кавалер“.
към беседата >>
Някаква билка да сваря и пия.“ Тогава аз изваждам едно барутно зърно бутвам го в една книжка и казвам: Ще го туриш в едно шише от 100 грама с вода, туй е елексир, чудесии прави.
Казва: „Някое лекарство нямаш ли, тия работи ги зная“. Ако ги знаеше, щеше да бъдеш здрав. Ти не разбираш тия работи. – „Ама ти казва, искаш да ме изпиташ. Говори ми нещо друго, някое лекарство ми кажи.
Някаква билка да сваря и пия.“ Тогава аз изваждам едно барутно зърно бутвам го в една книжка и казвам: Ще го туриш в едно шише от 100 грама с вода, туй е елексир, чудесии прави.
Ще го туриш в шишето, ще го туриш на прозореца 10 дена да седи и след туй по три капки ще пиеш. – „Тъй ли, по три капки ли? “ – Ама в туй време, когато пиеш, никакъв лош поглед на жена си няма да отправяш. Иначе, ще се пръснеш като бомба. – „Тъй ли?
към беседата >>
Кой кавалер няма да се движи със своя кон.
Друга сестра идва и тя ми се оплаква. Казва: „Вече нямам никакво вдъхновение, нищо не ме интересува в живота“. Не я интересува живота. Едно време я интересуваше живота, имаше един кавалер, сега няма кавалер, не я интересува животът. Кавалери аз виждам.
Кой кавалер няма да се движи със своя кон.
Казвате: „Аз съм кавалер“. Французка дума е кавалер. Значи конник. Казва: „Аз съм кавалер“. На кого кавалер, на дамите ли?
към беседата >>
Ще го туриш в шишето, ще го туриш на прозореца 10 дена да седи и след туй по три капки ще пиеш.
Ако ги знаеше, щеше да бъдеш здрав. Ти не разбираш тия работи. – „Ама ти казва, искаш да ме изпиташ. Говори ми нещо друго, някое лекарство ми кажи. Някаква билка да сваря и пия.“ Тогава аз изваждам едно барутно зърно бутвам го в една книжка и казвам: Ще го туриш в едно шише от 100 грама с вода, туй е елексир, чудесии прави.
Ще го туриш в шишето, ще го туриш на прозореца 10 дена да седи и след туй по три капки ще пиеш.
– „Тъй ли, по три капки ли? “ – Ама в туй време, когато пиеш, никакъв лош поглед на жена си няма да отправяш. Иначе, ще се пръснеш като бомба. – „Тъй ли? “ Аз говоря – така е.
към беседата >>
Казвате: „Аз съм кавалер“.
Казва: „Вече нямам никакво вдъхновение, нищо не ме интересува в живота“. Не я интересува живота. Едно време я интересуваше живота, имаше един кавалер, сега няма кавалер, не я интересува животът. Кавалери аз виждам. Кой кавалер няма да се движи със своя кон.
Казвате: „Аз съм кавалер“.
Французка дума е кавалер. Значи конник. Казва: „Аз съм кавалер“. На кого кавалер, на дамите ли? Кавалер без кон, не е никакъв кавалер, той е пешеходец.
към беседата >>
– „Тъй ли, по три капки ли?
Ти не разбираш тия работи. – „Ама ти казва, искаш да ме изпиташ. Говори ми нещо друго, някое лекарство ми кажи. Някаква билка да сваря и пия.“ Тогава аз изваждам едно барутно зърно бутвам го в една книжка и казвам: Ще го туриш в едно шише от 100 грама с вода, туй е елексир, чудесии прави. Ще го туриш в шишето, ще го туриш на прозореца 10 дена да седи и след туй по три капки ще пиеш.
– „Тъй ли, по три капки ли?
“ – Ама в туй време, когато пиеш, никакъв лош поглед на жена си няма да отправяш. Иначе, ще се пръснеш като бомба. – „Тъй ли? “ Аз говоря – така е. Ако ти искаш да се лекуваш, ако хвърлиш един лош поглед на жена си, едновременно ще излезе такава лоша енергия и тя ще ти хвърли един гневен поглед и ще го помниш.
към беседата >>
Французка дума е кавалер.
Не я интересува живота. Едно време я интересуваше живота, имаше един кавалер, сега няма кавалер, не я интересува животът. Кавалери аз виждам. Кой кавалер няма да се движи със своя кон. Казвате: „Аз съм кавалер“.
Французка дума е кавалер.
Значи конник. Казва: „Аз съм кавалер“. На кого кавалер, на дамите ли? Кавалер без кон, не е никакъв кавалер, той е пешеходец. Ама ще кажете, че е кавалер.
към беседата >>
“ – Ама в туй време, когато пиеш, никакъв лош поглед на жена си няма да отправяш.
– „Ама ти казва, искаш да ме изпиташ. Говори ми нещо друго, някое лекарство ми кажи. Някаква билка да сваря и пия.“ Тогава аз изваждам едно барутно зърно бутвам го в една книжка и казвам: Ще го туриш в едно шише от 100 грама с вода, туй е елексир, чудесии прави. Ще го туриш в шишето, ще го туриш на прозореца 10 дена да седи и след туй по три капки ще пиеш. – „Тъй ли, по три капки ли?
“ – Ама в туй време, когато пиеш, никакъв лош поглед на жена си няма да отправяш.
Иначе, ще се пръснеш като бомба. – „Тъй ли? “ Аз говоря – така е. Ако ти искаш да се лекуваш, ако хвърлиш един лош поглед на жена си, едновременно ще излезе такава лоша енергия и тя ще ти хвърли един гневен поглед и ще го помниш. Дойде един, удари те веднъж.
към беседата >>
Значи конник.
Едно време я интересуваше живота, имаше един кавалер, сега няма кавалер, не я интересува животът. Кавалери аз виждам. Кой кавалер няма да се движи със своя кон. Казвате: „Аз съм кавалер“. Французка дума е кавалер.
Значи конник.
Казва: „Аз съм кавалер“. На кого кавалер, на дамите ли? Кавалер без кон, не е никакъв кавалер, той е пешеходец. Ама ще кажете, че е кавалер. Защо казвате, че ви е кавалер, де ви е конят?
към беседата >>
Иначе, ще се пръснеш като бомба.
Говори ми нещо друго, някое лекарство ми кажи. Някаква билка да сваря и пия.“ Тогава аз изваждам едно барутно зърно бутвам го в една книжка и казвам: Ще го туриш в едно шише от 100 грама с вода, туй е елексир, чудесии прави. Ще го туриш в шишето, ще го туриш на прозореца 10 дена да седи и след туй по три капки ще пиеш. – „Тъй ли, по три капки ли? “ – Ама в туй време, когато пиеш, никакъв лош поглед на жена си няма да отправяш.
Иначе, ще се пръснеш като бомба.
– „Тъй ли? “ Аз говоря – така е. Ако ти искаш да се лекуваш, ако хвърлиш един лош поглед на жена си, едновременно ще излезе такава лоша енергия и тя ще ти хвърли един гневен поглед и ще го помниш. Дойде един, удари те веднъж. Дойде друг и той те удари, и като се съберат в духовният свят 10, 20 удара, в гърба ти ще почувствуваш всичките тия болки.
към беседата >>
Казва: „Аз съм кавалер“.
Кавалери аз виждам. Кой кавалер няма да се движи със своя кон. Казвате: „Аз съм кавалер“. Французка дума е кавалер. Значи конник.
Казва: „Аз съм кавалер“.
На кого кавалер, на дамите ли? Кавалер без кон, не е никакъв кавалер, той е пешеходец. Ама ще кажете, че е кавалер. Защо казвате, че ви е кавалер, де ви е конят? – Казвате: „Кавалер съм“.
към беседата >>
– „Тъй ли?
Някаква билка да сваря и пия.“ Тогава аз изваждам едно барутно зърно бутвам го в една книжка и казвам: Ще го туриш в едно шише от 100 грама с вода, туй е елексир, чудесии прави. Ще го туриш в шишето, ще го туриш на прозореца 10 дена да седи и след туй по три капки ще пиеш. – „Тъй ли, по три капки ли? “ – Ама в туй време, когато пиеш, никакъв лош поглед на жена си няма да отправяш. Иначе, ще се пръснеш като бомба.
– „Тъй ли?
“ Аз говоря – така е. Ако ти искаш да се лекуваш, ако хвърлиш един лош поглед на жена си, едновременно ще излезе такава лоша енергия и тя ще ти хвърли един гневен поглед и ще го помниш. Дойде един, удари те веднъж. Дойде друг и той те удари, и като се съберат в духовният свят 10, 20 удара, в гърба ти ще почувствуваш всичките тия болки. Следователно, това са удари на живота.
към беседата >>
На кого кавалер, на дамите ли?
Кой кавалер няма да се движи със своя кон. Казвате: „Аз съм кавалер“. Французка дума е кавалер. Значи конник. Казва: „Аз съм кавалер“.
На кого кавалер, на дамите ли?
Кавалер без кон, не е никакъв кавалер, той е пешеходец. Ама ще кажете, че е кавалер. Защо казвате, че ви е кавалер, де ви е конят? – Казвате: „Кавалер съм“. – Де ти е конят?
към беседата >>
“ Аз говоря – така е.
Ще го туриш в шишето, ще го туриш на прозореца 10 дена да седи и след туй по три капки ще пиеш. – „Тъй ли, по три капки ли? “ – Ама в туй време, когато пиеш, никакъв лош поглед на жена си няма да отправяш. Иначе, ще се пръснеш като бомба. – „Тъй ли?
“ Аз говоря – така е.
Ако ти искаш да се лекуваш, ако хвърлиш един лош поглед на жена си, едновременно ще излезе такава лоша енергия и тя ще ти хвърли един гневен поглед и ще го помниш. Дойде един, удари те веднъж. Дойде друг и той те удари, и като се съберат в духовният свят 10, 20 удара, в гърба ти ще почувствуваш всичките тия болки. Следователно, това са удари на живота. Ако сега аз съм на вашето място, вие ще кажете: „Виж как го смята Учителя“.
към беседата >>
Кавалер без кон, не е никакъв кавалер, той е пешеходец.
Казвате: „Аз съм кавалер“. Французка дума е кавалер. Значи конник. Казва: „Аз съм кавалер“. На кого кавалер, на дамите ли?
Кавалер без кон, не е никакъв кавалер, той е пешеходец.
Ама ще кажете, че е кавалер. Защо казвате, че ви е кавалер, де ви е конят? – Казвате: „Кавалер съм“. – Де ти е конят? – Сега, ако имаш един кон, един ум, който възсядаш и ходиш с него между хората, и казваш имам един конски кавалер.
към беседата >>
Ако ти искаш да се лекуваш, ако хвърлиш един лош поглед на жена си, едновременно ще излезе такава лоша енергия и тя ще ти хвърли един гневен поглед и ще го помниш.
– „Тъй ли, по три капки ли? “ – Ама в туй време, когато пиеш, никакъв лош поглед на жена си няма да отправяш. Иначе, ще се пръснеш като бомба. – „Тъй ли? “ Аз говоря – така е.
Ако ти искаш да се лекуваш, ако хвърлиш един лош поглед на жена си, едновременно ще излезе такава лоша енергия и тя ще ти хвърли един гневен поглед и ще го помниш.
Дойде един, удари те веднъж. Дойде друг и той те удари, и като се съберат в духовният свят 10, 20 удара, в гърба ти ще почувствуваш всичките тия болки. Следователно, това са удари на живота. Ако сега аз съм на вашето място, вие ще кажете: „Виж как го смята Учителя“. Не го смятам ни най-малко.
към беседата >>
Ама ще кажете, че е кавалер.
Французка дума е кавалер. Значи конник. Казва: „Аз съм кавалер“. На кого кавалер, на дамите ли? Кавалер без кон, не е никакъв кавалер, той е пешеходец.
Ама ще кажете, че е кавалер.
Защо казвате, че ви е кавалер, де ви е конят? – Казвате: „Кавалер съм“. – Де ти е конят? – Сега, ако имаш един кон, един ум, който възсядаш и ходиш с него между хората, и казваш имам един конски кавалер. Та казвам: Трябва да имате една ясна мисъл.
към беседата >>
Дойде един, удари те веднъж.
“ – Ама в туй време, когато пиеш, никакъв лош поглед на жена си няма да отправяш. Иначе, ще се пръснеш като бомба. – „Тъй ли? “ Аз говоря – така е. Ако ти искаш да се лекуваш, ако хвърлиш един лош поглед на жена си, едновременно ще излезе такава лоша енергия и тя ще ти хвърли един гневен поглед и ще го помниш.
Дойде един, удари те веднъж.
Дойде друг и той те удари, и като се съберат в духовният свят 10, 20 удара, в гърба ти ще почувствуваш всичките тия болки. Следователно, това са удари на живота. Ако сега аз съм на вашето място, вие ще кажете: „Виж как го смята Учителя“. Не го смятам ни най-малко. Вземам туй барутеното зърно.
към беседата >>
Защо казвате, че ви е кавалер, де ви е конят?
Значи конник. Казва: „Аз съм кавалер“. На кого кавалер, на дамите ли? Кавалер без кон, не е никакъв кавалер, той е пешеходец. Ама ще кажете, че е кавалер.
Защо казвате, че ви е кавалер, де ви е конят?
– Казвате: „Кавалер съм“. – Де ти е конят? – Сега, ако имаш един кон, един ум, който възсядаш и ходиш с него между хората, и казваш имам един конски кавалер. Та казвам: Трябва да имате една ясна мисъл. Седиш понякой път и разсъждаваш: „Аз съм скръбен“.
към беседата >>
Дойде друг и той те удари, и като се съберат в духовният свят 10, 20 удара, в гърба ти ще почувствуваш всичките тия болки.
Иначе, ще се пръснеш като бомба. – „Тъй ли? “ Аз говоря – така е. Ако ти искаш да се лекуваш, ако хвърлиш един лош поглед на жена си, едновременно ще излезе такава лоша енергия и тя ще ти хвърли един гневен поглед и ще го помниш. Дойде един, удари те веднъж.
Дойде друг и той те удари, и като се съберат в духовният свят 10, 20 удара, в гърба ти ще почувствуваш всичките тия болки.
Следователно, това са удари на живота. Ако сега аз съм на вашето място, вие ще кажете: „Виж как го смята Учителя“. Не го смятам ни най-малко. Вземам туй барутеното зърно. Едно време доктор Миркович искаше да лекува по хомеопатия.
към беседата >>
– Казвате: „Кавалер съм“.
Казва: „Аз съм кавалер“. На кого кавалер, на дамите ли? Кавалер без кон, не е никакъв кавалер, той е пешеходец. Ама ще кажете, че е кавалер. Защо казвате, че ви е кавалер, де ви е конят?
– Казвате: „Кавалер съм“.
– Де ти е конят? – Сега, ако имаш един кон, един ум, който възсядаш и ходиш с него между хората, и казваш имам един конски кавалер. Та казвам: Трябва да имате една ясна мисъл. Седиш понякой път и разсъждаваш: „Аз съм скръбен“. Мисли защо си скръбен.
към беседата >>
Следователно, това са удари на живота.
– „Тъй ли? “ Аз говоря – така е. Ако ти искаш да се лекуваш, ако хвърлиш един лош поглед на жена си, едновременно ще излезе такава лоша енергия и тя ще ти хвърли един гневен поглед и ще го помниш. Дойде един, удари те веднъж. Дойде друг и той те удари, и като се съберат в духовният свят 10, 20 удара, в гърба ти ще почувствуваш всичките тия болки.
Следователно, това са удари на живота.
Ако сега аз съм на вашето място, вие ще кажете: „Виж как го смята Учителя“. Не го смятам ни най-малко. Вземам туй барутеното зърно. Едно време доктор Миркович искаше да лекува по хомеопатия. Даде ми едни хапове, имам още, една кутия хапове.
към беседата >>
– Де ти е конят?
На кого кавалер, на дамите ли? Кавалер без кон, не е никакъв кавалер, той е пешеходец. Ама ще кажете, че е кавалер. Защо казвате, че ви е кавалер, де ви е конят? – Казвате: „Кавалер съм“.
– Де ти е конят?
– Сега, ако имаш един кон, един ум, който възсядаш и ходиш с него между хората, и казваш имам един конски кавалер. Та казвам: Трябва да имате една ясна мисъл. Седиш понякой път и разсъждаваш: „Аз съм скръбен“. Мисли защо си скръбен. Коя е причината?
към беседата >>
Ако сега аз съм на вашето място, вие ще кажете: „Виж как го смята Учителя“.
“ Аз говоря – така е. Ако ти искаш да се лекуваш, ако хвърлиш един лош поглед на жена си, едновременно ще излезе такава лоша енергия и тя ще ти хвърли един гневен поглед и ще го помниш. Дойде един, удари те веднъж. Дойде друг и той те удари, и като се съберат в духовният свят 10, 20 удара, в гърба ти ще почувствуваш всичките тия болки. Следователно, това са удари на живота.
Ако сега аз съм на вашето място, вие ще кажете: „Виж как го смята Учителя“.
Не го смятам ни най-малко. Вземам туй барутеното зърно. Едно време доктор Миркович искаше да лекува по хомеопатия. Даде ми едни хапове, имам още, една кутия хапове. Той ги даваше цели, когато е разстроен човек, направени са от едно растение, наречено бубар.
към беседата >>
– Сега, ако имаш един кон, един ум, който възсядаш и ходиш с него между хората, и казваш имам един конски кавалер.
Кавалер без кон, не е никакъв кавалер, той е пешеходец. Ама ще кажете, че е кавалер. Защо казвате, че ви е кавалер, де ви е конят? – Казвате: „Кавалер съм“. – Де ти е конят?
– Сега, ако имаш един кон, един ум, който възсядаш и ходиш с него между хората, и казваш имам един конски кавалер.
Та казвам: Трябва да имате една ясна мисъл. Седиш понякой път и разсъждаваш: „Аз съм скръбен“. Мисли защо си скръбен. Коя е причината? – Причината, че си скръбен е, или че не си ял, или че пари нямаш, или че не те обичат, или обществено положение нямаш, или служба нямаш и други хиляди други работи може да има.
към беседата >>
Не го смятам ни най-малко.
Ако ти искаш да се лекуваш, ако хвърлиш един лош поглед на жена си, едновременно ще излезе такава лоша енергия и тя ще ти хвърли един гневен поглед и ще го помниш. Дойде един, удари те веднъж. Дойде друг и той те удари, и като се съберат в духовният свят 10, 20 удара, в гърба ти ще почувствуваш всичките тия болки. Следователно, това са удари на живота. Ако сега аз съм на вашето място, вие ще кажете: „Виж как го смята Учителя“.
Не го смятам ни най-малко.
Вземам туй барутеното зърно. Едно време доктор Миркович искаше да лекува по хомеопатия. Даде ми едни хапове, имам още, една кутия хапове. Той ги даваше цели, когато е разстроен човек, направени са от едно растение, наречено бубар. Аз вземах единия хап и го разделях на 12, 15, 16, 20, 25, 30 малки парченца.
към беседата >>
Та казвам: Трябва да имате една ясна мисъл.
Ама ще кажете, че е кавалер. Защо казвате, че ви е кавалер, де ви е конят? – Казвате: „Кавалер съм“. – Де ти е конят? – Сега, ако имаш един кон, един ум, който възсядаш и ходиш с него между хората, и казваш имам един конски кавалер.
Та казвам: Трябва да имате една ясна мисъл.
Седиш понякой път и разсъждаваш: „Аз съм скръбен“. Мисли защо си скръбен. Коя е причината? – Причината, че си скръбен е, или че не си ял, или че пари нямаш, или че не те обичат, или обществено положение нямаш, или служба нямаш и други хиляди други работи може да има. Кои от тези работи ти причиняват тебе едно страдание?
към беседата >>
Вземам туй барутеното зърно.
Дойде един, удари те веднъж. Дойде друг и той те удари, и като се съберат в духовният свят 10, 20 удара, в гърба ти ще почувствуваш всичките тия болки. Следователно, това са удари на живота. Ако сега аз съм на вашето място, вие ще кажете: „Виж как го смята Учителя“. Не го смятам ни най-малко.
Вземам туй барутеното зърно.
Едно време доктор Миркович искаше да лекува по хомеопатия. Даде ми едни хапове, имам още, една кутия хапове. Той ги даваше цели, когато е разстроен човек, направени са от едно растение, наречено бубар. Аз вземах единия хап и го разделях на 12, 15, 16, 20, 25, 30 малки парченца. Казвам: Докторе, така не се дава.
към беседата >>
Седиш понякой път и разсъждаваш: „Аз съм скръбен“.
Защо казвате, че ви е кавалер, де ви е конят? – Казвате: „Кавалер съм“. – Де ти е конят? – Сега, ако имаш един кон, един ум, който възсядаш и ходиш с него между хората, и казваш имам един конски кавалер. Та казвам: Трябва да имате една ясна мисъл.
Седиш понякой път и разсъждаваш: „Аз съм скръбен“.
Мисли защо си скръбен. Коя е причината? – Причината, че си скръбен е, или че не си ял, или че пари нямаш, или че не те обичат, или обществено положение нямаш, или служба нямаш и други хиляди други работи може да има. Кои от тези работи ти причиняват тебе едно страдание? – Казваш: „Аз този човек не мога да го търпя“. Хубаво.
към беседата >>
Едно време доктор Миркович искаше да лекува по хомеопатия.
Дойде друг и той те удари, и като се съберат в духовният свят 10, 20 удара, в гърба ти ще почувствуваш всичките тия болки. Следователно, това са удари на живота. Ако сега аз съм на вашето място, вие ще кажете: „Виж как го смята Учителя“. Не го смятам ни най-малко. Вземам туй барутеното зърно.
Едно време доктор Миркович искаше да лекува по хомеопатия.
Даде ми едни хапове, имам още, една кутия хапове. Той ги даваше цели, когато е разстроен човек, направени са от едно растение, наречено бубар. Аз вземах единия хап и го разделях на 12, 15, 16, 20, 25, 30 малки парченца. Казвам: Докторе, така не се дава. Казвам му, направете един опит.
към беседата >>
Мисли защо си скръбен.
– Казвате: „Кавалер съм“. – Де ти е конят? – Сега, ако имаш един кон, един ум, който възсядаш и ходиш с него между хората, и казваш имам един конски кавалер. Та казвам: Трябва да имате една ясна мисъл. Седиш понякой път и разсъждаваш: „Аз съм скръбен“.
Мисли защо си скръбен.
Коя е причината? – Причината, че си скръбен е, или че не си ял, или че пари нямаш, или че не те обичат, или обществено положение нямаш, или служба нямаш и други хиляди други работи може да има. Кои от тези работи ти причиняват тебе едно страдание? – Казваш: „Аз този човек не мога да го търпя“. Хубаво. Защо не можеш да го търпиш?
към беседата >>
Даде ми едни хапове, имам още, една кутия хапове.
Следователно, това са удари на живота. Ако сега аз съм на вашето място, вие ще кажете: „Виж как го смята Учителя“. Не го смятам ни най-малко. Вземам туй барутеното зърно. Едно време доктор Миркович искаше да лекува по хомеопатия.
Даде ми едни хапове, имам още, една кутия хапове.
Той ги даваше цели, когато е разстроен човек, направени са от едно растение, наречено бубар. Аз вземах единия хап и го разделях на 12, 15, 16, 20, 25, 30 малки парченца. Казвам: Докторе, така не се дава. Казвам му, направете един опит. Ти си хомеопатист.
към беседата >>
Коя е причината?
– Де ти е конят? – Сега, ако имаш един кон, един ум, който възсядаш и ходиш с него между хората, и казваш имам един конски кавалер. Та казвам: Трябва да имате една ясна мисъл. Седиш понякой път и разсъждаваш: „Аз съм скръбен“. Мисли защо си скръбен.
Коя е причината?
– Причината, че си скръбен е, или че не си ял, или че пари нямаш, или че не те обичат, или обществено положение нямаш, или служба нямаш и други хиляди други работи може да има. Кои от тези работи ти причиняват тебе едно страдание? – Казваш: „Аз този човек не мога да го търпя“. Хубаво. Защо не можеш да го търпиш? Животът го търпи.
към беседата >>
Той ги даваше цели, когато е разстроен човек, направени са от едно растение, наречено бубар.
Ако сега аз съм на вашето място, вие ще кажете: „Виж как го смята Учителя“. Не го смятам ни най-малко. Вземам туй барутеното зърно. Едно време доктор Миркович искаше да лекува по хомеопатия. Даде ми едни хапове, имам още, една кутия хапове.
Той ги даваше цели, когато е разстроен човек, направени са от едно растение, наречено бубар.
Аз вземах единия хап и го разделях на 12, 15, 16, 20, 25, 30 малки парченца. Казвам: Докторе, така не се дава. Казвам му, направете един опит. Ти си хомеопатист. Вземете двама болни.
към беседата >>
– Причината, че си скръбен е, или че не си ял, или че пари нямаш, или че не те обичат, или обществено положение нямаш, или служба нямаш и други хиляди други работи може да има.
– Сега, ако имаш един кон, един ум, който възсядаш и ходиш с него между хората, и казваш имам един конски кавалер. Та казвам: Трябва да имате една ясна мисъл. Седиш понякой път и разсъждаваш: „Аз съм скръбен“. Мисли защо си скръбен. Коя е причината?
– Причината, че си скръбен е, или че не си ял, или че пари нямаш, или че не те обичат, или обществено положение нямаш, или служба нямаш и други хиляди други работи може да има.
Кои от тези работи ти причиняват тебе едно страдание? – Казваш: „Аз този човек не мога да го търпя“. Хубаво. Защо не можеш да го търпиш? Животът го търпи. Дай си отчет.
към беседата >>
Аз вземах единия хап и го разделях на 12, 15, 16, 20, 25, 30 малки парченца.
Не го смятам ни най-малко. Вземам туй барутеното зърно. Едно време доктор Миркович искаше да лекува по хомеопатия. Даде ми едни хапове, имам още, една кутия хапове. Той ги даваше цели, когато е разстроен човек, направени са от едно растение, наречено бубар.
Аз вземах единия хап и го разделях на 12, 15, 16, 20, 25, 30 малки парченца.
Казвам: Докторе, така не се дава. Казвам му, направете един опит. Ти си хомеопатист. Вземете двама болни. На единия дайте цели хапове, а на другия болен, малкото парченце.
към беседата >>
Кои от тези работи ти причиняват тебе едно страдание?
Та казвам: Трябва да имате една ясна мисъл. Седиш понякой път и разсъждаваш: „Аз съм скръбен“. Мисли защо си скръбен. Коя е причината? – Причината, че си скръбен е, или че не си ял, или че пари нямаш, или че не те обичат, или обществено положение нямаш, или служба нямаш и други хиляди други работи може да има.
Кои от тези работи ти причиняват тебе едно страдание?
– Казваш: „Аз този човек не мога да го търпя“. Хубаво. Защо не можеш да го търпиш? Животът го търпи. Дай си отчет. Защо не можеш да го търпиш?
към беседата >>
Казвам: Докторе, така не се дава.
Вземам туй барутеното зърно. Едно време доктор Миркович искаше да лекува по хомеопатия. Даде ми едни хапове, имам още, една кутия хапове. Той ги даваше цели, когато е разстроен човек, направени са от едно растение, наречено бубар. Аз вземах единия хап и го разделях на 12, 15, 16, 20, 25, 30 малки парченца.
Казвам: Докторе, така не се дава.
Казвам му, направете един опит. Ти си хомеопатист. Вземете двама болни. На единия дайте цели хапове, а на другия болен, малкото парченце. И ще видите, че резултатите ще бъдат същите, разликата е економическа.
към беседата >>
– Казваш: „Аз този човек не мога да го търпя“. Хубаво.
Седиш понякой път и разсъждаваш: „Аз съм скръбен“. Мисли защо си скръбен. Коя е причината? – Причината, че си скръбен е, или че не си ял, или че пари нямаш, или че не те обичат, или обществено положение нямаш, или служба нямаш и други хиляди други работи може да има. Кои от тези работи ти причиняват тебе едно страдание?
– Казваш: „Аз този човек не мога да го търпя“. Хубаво.
Защо не можеш да го търпиш? Животът го търпи. Дай си отчет. Защо не можеш да го търпиш? – Защото е много скържав, той нищо не дава.
към беседата >>
Казвам му, направете един опит.
Едно време доктор Миркович искаше да лекува по хомеопатия. Даде ми едни хапове, имам още, една кутия хапове. Той ги даваше цели, когато е разстроен човек, направени са от едно растение, наречено бубар. Аз вземах единия хап и го разделях на 12, 15, 16, 20, 25, 30 малки парченца. Казвам: Докторе, така не се дава.
Казвам му, направете един опит.
Ти си хомеопатист. Вземете двама болни. На единия дайте цели хапове, а на другия болен, малкото парченце. И ще видите, че резултатите ще бъдат същите, разликата е економическа. Единият хап ще струва 20 лева, а разделеният на 20 парченца ще струва 1 лев.
към беседата >>
Защо не можеш да го търпиш?
Мисли защо си скръбен. Коя е причината? – Причината, че си скръбен е, или че не си ял, или че пари нямаш, или че не те обичат, или обществено положение нямаш, или служба нямаш и други хиляди други работи може да има. Кои от тези работи ти причиняват тебе едно страдание? – Казваш: „Аз този човек не мога да го търпя“. Хубаво.
Защо не можеш да го търпиш?
Животът го търпи. Дай си отчет. Защо не можеш да го търпиш? – Защото е много скържав, той нищо не дава. Защо не може да го търпиш?
към беседата >>
Ти си хомеопатист.
Даде ми едни хапове, имам още, една кутия хапове. Той ги даваше цели, когато е разстроен човек, направени са от едно растение, наречено бубар. Аз вземах единия хап и го разделях на 12, 15, 16, 20, 25, 30 малки парченца. Казвам: Докторе, така не се дава. Казвам му, направете един опит.
Ти си хомеопатист.
Вземете двама болни. На единия дайте цели хапове, а на другия болен, малкото парченце. И ще видите, че резултатите ще бъдат същите, разликата е економическа. Единият хап ще струва 20 лева, а разделеният на 20 парченца ще струва 1 лев. Следователно, хапа може да услужи на 20 души, а по неговия метод само на един човек.
към беседата >>
Животът го търпи.
Коя е причината? – Причината, че си скръбен е, или че не си ял, или че пари нямаш, или че не те обичат, или обществено положение нямаш, или служба нямаш и други хиляди други работи може да има. Кои от тези работи ти причиняват тебе едно страдание? – Казваш: „Аз този човек не мога да го търпя“. Хубаво. Защо не можеш да го търпиш?
Животът го търпи.
Дай си отчет. Защо не можеш да го търпиш? – Защото е много скържав, той нищо не дава. Защо не може да го търпиш? – Някоя жена не може да търпи мъжа си.
към беседата >>
Вземете двама болни.
Той ги даваше цели, когато е разстроен човек, направени са от едно растение, наречено бубар. Аз вземах единия хап и го разделях на 12, 15, 16, 20, 25, 30 малки парченца. Казвам: Докторе, така не се дава. Казвам му, направете един опит. Ти си хомеопатист.
Вземете двама болни.
На единия дайте цели хапове, а на другия болен, малкото парченце. И ще видите, че резултатите ще бъдат същите, разликата е економическа. Единият хап ще струва 20 лева, а разделеният на 20 парченца ще струва 1 лев. Следователно, хапа може да услужи на 20 души, а по неговия метод само на един човек. Но в този случай, когато аз казвам, че в туй парченце аз от себе си влагам нещо.
към беседата >>
Дай си отчет.
– Причината, че си скръбен е, или че не си ял, или че пари нямаш, или че не те обичат, или обществено положение нямаш, или служба нямаш и други хиляди други работи може да има. Кои от тези работи ти причиняват тебе едно страдание? – Казваш: „Аз този човек не мога да го търпя“. Хубаво. Защо не можеш да го търпиш? Животът го търпи.
Дай си отчет.
Защо не можеш да го търпиш? – Защото е много скържав, той нищо не дава. Защо не може да го търпиш? – Някоя жена не може да търпи мъжа си. Сега аз не засягам вас.
към беседата >>
На единия дайте цели хапове, а на другия болен, малкото парченце.
Аз вземах единия хап и го разделях на 12, 15, 16, 20, 25, 30 малки парченца. Казвам: Докторе, така не се дава. Казвам му, направете един опит. Ти си хомеопатист. Вземете двама болни.
На единия дайте цели хапове, а на другия болен, малкото парченце.
И ще видите, че резултатите ще бъдат същите, разликата е економическа. Единият хап ще струва 20 лева, а разделеният на 20 парченца ще струва 1 лев. Следователно, хапа може да услужи на 20 души, а по неговия метод само на един човек. Но в този случай, когато аз казвам, че в туй парченце аз от себе си влагам нещо. Силата седи в туй, вземам този хап и като го деля, вложа нещо.
към беседата >>
Защо не можеш да го търпиш?
Кои от тези работи ти причиняват тебе едно страдание? – Казваш: „Аз този човек не мога да го търпя“. Хубаво. Защо не можеш да го търпиш? Животът го търпи. Дай си отчет.
Защо не можеш да го търпиш?
– Защото е много скържав, той нищо не дава. Защо не може да го търпиш? – Някоя жена не може да търпи мъжа си. Сега аз не засягам вас. Аз засягам целият свят, вземам света от Адама досега.
към беседата >>
И ще видите, че резултатите ще бъдат същите, разликата е економическа.
Казвам: Докторе, така не се дава. Казвам му, направете един опит. Ти си хомеопатист. Вземете двама болни. На единия дайте цели хапове, а на другия болен, малкото парченце.
И ще видите, че резултатите ще бъдат същите, разликата е економическа.
Единият хап ще струва 20 лева, а разделеният на 20 парченца ще струва 1 лев. Следователно, хапа може да услужи на 20 души, а по неговия метод само на един човек. Но в този случай, когато аз казвам, че в туй парченце аз от себе си влагам нещо. Силата седи в туй, вземам този хап и като го деля, вложа нещо. Туй, което аз слагам в малкото хапче, то лекува, моята мисъл, която влагам.
към беседата >>
– Защото е много скържав, той нищо не дава.
– Казваш: „Аз този човек не мога да го търпя“. Хубаво. Защо не можеш да го търпиш? Животът го търпи. Дай си отчет. Защо не можеш да го търпиш?
– Защото е много скържав, той нищо не дава.
Защо не може да го търпиш? – Някоя жена не може да търпи мъжа си. Сега аз не засягам вас. Аз засягам целият свят, вземам света от Адама досега. Сега не говоря само за вас.
към беседата >>
Единият хап ще струва 20 лева, а разделеният на 20 парченца ще струва 1 лев.
Казвам му, направете един опит. Ти си хомеопатист. Вземете двама болни. На единия дайте цели хапове, а на другия болен, малкото парченце. И ще видите, че резултатите ще бъдат същите, разликата е економическа.
Единият хап ще струва 20 лева, а разделеният на 20 парченца ще струва 1 лев.
Следователно, хапа може да услужи на 20 души, а по неговия метод само на един човек. Но в този случай, когато аз казвам, че в туй парченце аз от себе си влагам нещо. Силата седи в туй, вземам този хап и като го деля, вложа нещо. Туй, което аз слагам в малкото хапче, то лекува, моята мисъл, която влагам. Ако ти влагаш нещо и се колебаеш, няма да има резултат.
към беседата >>
Защо не може да го търпиш?
Защо не можеш да го търпиш? Животът го търпи. Дай си отчет. Защо не можеш да го търпиш? – Защото е много скържав, той нищо не дава.
Защо не може да го търпиш?
– Някоя жена не може да търпи мъжа си. Сега аз не засягам вас. Аз засягам целият свят, вземам света от Адама досега. Сега не говоря само за вас. Някой път съжалявам, че говоря, понеже го вземате за себе си.
към беседата >>
Следователно, хапа може да услужи на 20 души, а по неговия метод само на един човек.
Ти си хомеопатист. Вземете двама болни. На единия дайте цели хапове, а на другия болен, малкото парченце. И ще видите, че резултатите ще бъдат същите, разликата е економическа. Единият хап ще струва 20 лева, а разделеният на 20 парченца ще струва 1 лев.
Следователно, хапа може да услужи на 20 души, а по неговия метод само на един човек.
Но в този случай, когато аз казвам, че в туй парченце аз от себе си влагам нещо. Силата седи в туй, вземам този хап и като го деля, вложа нещо. Туй, което аз слагам в малкото хапче, то лекува, моята мисъл, която влагам. Ако ти влагаш нещо и се колебаеш, няма да има резултат. Дойде някой човек, иска да му помогна, казвам: Ще бъдеш здрав, ти ще бъдеш здрав и нищо повече, той си върви и казва: „Иска да се освободи от мене“.
към беседата >>
– Някоя жена не може да търпи мъжа си.
Животът го търпи. Дай си отчет. Защо не можеш да го търпиш? – Защото е много скържав, той нищо не дава. Защо не може да го търпиш?
– Някоя жена не може да търпи мъжа си.
Сега аз не засягам вас. Аз засягам целият свят, вземам света от Адама досега. Сега не говоря само за вас. Някой път съжалявам, че говоря, понеже го вземате за себе си. Казвате: „Той Учителят не е оженен“.
към беседата >>
Но в този случай, когато аз казвам, че в туй парченце аз от себе си влагам нещо.
Вземете двама болни. На единия дайте цели хапове, а на другия болен, малкото парченце. И ще видите, че резултатите ще бъдат същите, разликата е економическа. Единият хап ще струва 20 лева, а разделеният на 20 парченца ще струва 1 лев. Следователно, хапа може да услужи на 20 души, а по неговия метод само на един човек.
Но в този случай, когато аз казвам, че в туй парченце аз от себе си влагам нещо.
Силата седи в туй, вземам този хап и като го деля, вложа нещо. Туй, което аз слагам в малкото хапче, то лекува, моята мисъл, която влагам. Ако ти влагаш нещо и се колебаеш, няма да има резултат. Дойде някой човек, иска да му помогна, казвам: Ще бъдеш здрав, ти ще бъдеш здрав и нищо повече, той си върви и казва: „Иска да се освободи от мене“. На друг казвам: Иди си, ще оздравееш.
към беседата >>
Сега аз не засягам вас.
Дай си отчет. Защо не можеш да го търпиш? – Защото е много скържав, той нищо не дава. Защо не може да го търпиш? – Някоя жена не може да търпи мъжа си.
Сега аз не засягам вас.
Аз засягам целият свят, вземам света от Адама досега. Сега не говоря само за вас. Някой път съжалявам, че говоря, понеже го вземате за себе си. Казвате: „Той Учителят не е оженен“. Оженен съм.
към беседата >>
Силата седи в туй, вземам този хап и като го деля, вложа нещо.
На единия дайте цели хапове, а на другия болен, малкото парченце. И ще видите, че резултатите ще бъдат същите, разликата е економическа. Единият хап ще струва 20 лева, а разделеният на 20 парченца ще струва 1 лев. Следователно, хапа може да услужи на 20 души, а по неговия метод само на един човек. Но в този случай, когато аз казвам, че в туй парченце аз от себе си влагам нещо.
Силата седи в туй, вземам този хап и като го деля, вложа нещо.
Туй, което аз слагам в малкото хапче, то лекува, моята мисъл, която влагам. Ако ти влагаш нещо и се колебаеш, няма да има резултат. Дойде някой човек, иска да му помогна, казвам: Ще бъдеш здрав, ти ще бъдеш здрав и нищо повече, той си върви и казва: „Иска да се освободи от мене“. На друг казвам: Иди си, ще оздравееш. А на друг казвам: Иди си.
към беседата >>
Аз засягам целият свят, вземам света от Адама досега.
Защо не можеш да го търпиш? – Защото е много скържав, той нищо не дава. Защо не може да го търпиш? – Някоя жена не може да търпи мъжа си. Сега аз не засягам вас.
Аз засягам целият свят, вземам света от Адама досега.
Сега не говоря само за вас. Някой път съжалявам, че говоря, понеже го вземате за себе си. Казвате: „Той Учителят не е оженен“. Оженен съм. И аз имам жена.
към беседата >>
Туй, което аз слагам в малкото хапче, то лекува, моята мисъл, която влагам.
И ще видите, че резултатите ще бъдат същите, разликата е економическа. Единият хап ще струва 20 лева, а разделеният на 20 парченца ще струва 1 лев. Следователно, хапа може да услужи на 20 души, а по неговия метод само на един човек. Но в този случай, когато аз казвам, че в туй парченце аз от себе си влагам нещо. Силата седи в туй, вземам този хап и като го деля, вложа нещо.
Туй, което аз слагам в малкото хапче, то лекува, моята мисъл, която влагам.
Ако ти влагаш нещо и се колебаеш, няма да има резултат. Дойде някой човек, иска да му помогна, казвам: Ще бъдеш здрав, ти ще бъдеш здрав и нищо повече, той си върви и казва: „Иска да се освободи от мене“. На друг казвам: Иди си, ще оздравееш. А на друг казвам: Иди си. Той казва: „Каза ми да си вървя, а вие казвате, че бил много добър човек, скара ми се“.
към беседата >>
Сега не говоря само за вас.
– Защото е много скържав, той нищо не дава. Защо не може да го търпиш? – Някоя жена не може да търпи мъжа си. Сега аз не засягам вас. Аз засягам целият свят, вземам света от Адама досега.
Сега не говоря само за вас.
Някой път съжалявам, че говоря, понеже го вземате за себе си. Казвате: „Той Учителят не е оженен“. Оженен съм. И аз имам жена. И е доста неблагодарна, мърмори понякой път.
към беседата >>
Ако ти влагаш нещо и се колебаеш, няма да има резултат.
Единият хап ще струва 20 лева, а разделеният на 20 парченца ще струва 1 лев. Следователно, хапа може да услужи на 20 души, а по неговия метод само на един човек. Но в този случай, когато аз казвам, че в туй парченце аз от себе си влагам нещо. Силата седи в туй, вземам този хап и като го деля, вложа нещо. Туй, което аз слагам в малкото хапче, то лекува, моята мисъл, която влагам.
Ако ти влагаш нещо и се колебаеш, няма да има резултат.
Дойде някой човек, иска да му помогна, казвам: Ще бъдеш здрав, ти ще бъдеш здрав и нищо повече, той си върви и казва: „Иска да се освободи от мене“. На друг казвам: Иди си, ще оздравееш. А на друг казвам: Иди си. Той казва: „Каза ми да си вървя, а вие казвате, че бил много добър човек, скара ми се“. Мина два деня, дойде и благодари.
към беседата >>
Някой път съжалявам, че говоря, понеже го вземате за себе си.
Защо не може да го търпиш? – Някоя жена не може да търпи мъжа си. Сега аз не засягам вас. Аз засягам целият свят, вземам света от Адама досега. Сега не говоря само за вас.
Някой път съжалявам, че говоря, понеже го вземате за себе си.
Казвате: „Той Учителят не е оженен“. Оженен съм. И аз имам жена. И е доста неблагодарна, мърмори понякой път. И как не мърмори.
към беседата >>
Дойде някой човек, иска да му помогна, казвам: Ще бъдеш здрав, ти ще бъдеш здрав и нищо повече, той си върви и казва: „Иска да се освободи от мене“.
Следователно, хапа може да услужи на 20 души, а по неговия метод само на един човек. Но в този случай, когато аз казвам, че в туй парченце аз от себе си влагам нещо. Силата седи в туй, вземам този хап и като го деля, вложа нещо. Туй, което аз слагам в малкото хапче, то лекува, моята мисъл, която влагам. Ако ти влагаш нещо и се колебаеш, няма да има резултат.
Дойде някой човек, иска да му помогна, казвам: Ще бъдеш здрав, ти ще бъдеш здрав и нищо повече, той си върви и казва: „Иска да се освободи от мене“.
На друг казвам: Иди си, ще оздравееш. А на друг казвам: Иди си. Той казва: „Каза ми да си вървя, а вие казвате, че бил много добър човек, скара ми се“. Мина два деня, дойде и благодари. Казва: „Ти ми каза, че ще оздравея и оздравях“.
към беседата >>
Казвате: „Той Учителят не е оженен“.
– Някоя жена не може да търпи мъжа си. Сега аз не засягам вас. Аз засягам целият свят, вземам света от Адама досега. Сега не говоря само за вас. Някой път съжалявам, че говоря, понеже го вземате за себе си.
Казвате: „Той Учителят не е оженен“.
Оженен съм. И аз имам жена. И е доста неблагодарна, мърмори понякой път. И как не мърмори. Че не съм направил яденето както трябва, че не съм я облякъл както трябва.
към беседата >>
На друг казвам: Иди си, ще оздравееш.
Но в този случай, когато аз казвам, че в туй парченце аз от себе си влагам нещо. Силата седи в туй, вземам този хап и като го деля, вложа нещо. Туй, което аз слагам в малкото хапче, то лекува, моята мисъл, която влагам. Ако ти влагаш нещо и се колебаеш, няма да има резултат. Дойде някой човек, иска да му помогна, казвам: Ще бъдеш здрав, ти ще бъдеш здрав и нищо повече, той си върви и казва: „Иска да се освободи от мене“.
На друг казвам: Иди си, ще оздравееш.
А на друг казвам: Иди си. Той казва: „Каза ми да си вървя, а вие казвате, че бил много добър човек, скара ми се“. Мина два деня, дойде и благодари. Казва: „Ти ми каза, че ще оздравея и оздравях“. Казвам: Иди да благодариш на Бога.
към беседата >>
Оженен съм.
Сега аз не засягам вас. Аз засягам целият свят, вземам света от Адама досега. Сега не говоря само за вас. Някой път съжалявам, че говоря, понеже го вземате за себе си. Казвате: „Той Учителят не е оженен“.
Оженен съм.
И аз имам жена. И е доста неблагодарна, мърмори понякой път. И как не мърмори. Че не съм направил яденето както трябва, че не съм я облякъл както трябва. Че не ходя както трябва, че не съм стъпвал както трябва.
към беседата >>
А на друг казвам: Иди си.
Силата седи в туй, вземам този хап и като го деля, вложа нещо. Туй, което аз слагам в малкото хапче, то лекува, моята мисъл, която влагам. Ако ти влагаш нещо и се колебаеш, няма да има резултат. Дойде някой човек, иска да му помогна, казвам: Ще бъдеш здрав, ти ще бъдеш здрав и нищо повече, той си върви и казва: „Иска да се освободи от мене“. На друг казвам: Иди си, ще оздравееш.
А на друг казвам: Иди си.
Той казва: „Каза ми да си вървя, а вие казвате, че бил много добър човек, скара ми се“. Мина два деня, дойде и благодари. Казва: „Ти ми каза, че ще оздравея и оздравях“. Казвам: Иди да благодариш на Бога. Понякой път дойде някой и казвам: Кажете му да си върви, ще бъде здрав.
към беседата >>
И аз имам жена.
Аз засягам целият свят, вземам света от Адама досега. Сега не говоря само за вас. Някой път съжалявам, че говоря, понеже го вземате за себе си. Казвате: „Той Учителят не е оженен“. Оженен съм.
И аз имам жена.
И е доста неблагодарна, мърмори понякой път. И как не мърмори. Че не съм направил яденето както трябва, че не съм я облякъл както трябва. Че не ходя както трябва, че не съм стъпвал както трябва. Казва: „Така не трябва. По-умно.
към беседата >>
Той казва: „Каза ми да си вървя, а вие казвате, че бил много добър човек, скара ми се“.
Туй, което аз слагам в малкото хапче, то лекува, моята мисъл, която влагам. Ако ти влагаш нещо и се колебаеш, няма да има резултат. Дойде някой човек, иска да му помогна, казвам: Ще бъдеш здрав, ти ще бъдеш здрав и нищо повече, той си върви и казва: „Иска да се освободи от мене“. На друг казвам: Иди си, ще оздравееш. А на друг казвам: Иди си.
Той казва: „Каза ми да си вървя, а вие казвате, че бил много добър човек, скара ми се“.
Мина два деня, дойде и благодари. Казва: „Ти ми каза, че ще оздравея и оздравях“. Казвам: Иди да благодариш на Бога. Понякой път дойде някой и казвам: Кажете му да си върви, ще бъде здрав. Сега в човешкото той търси здравето.
към беседата >>
И е доста неблагодарна, мърмори понякой път.
Сега не говоря само за вас. Някой път съжалявам, че говоря, понеже го вземате за себе си. Казвате: „Той Учителят не е оженен“. Оженен съм. И аз имам жена.
И е доста неблагодарна, мърмори понякой път.
И как не мърмори. Че не съм направил яденето както трябва, че не съм я облякъл както трябва. Че не ходя както трябва, че не съм стъпвал както трябва. Казва: „Така не трябва. По-умно. Какво си удряш краката тъй, краката не са твои.
към беседата >>
Мина два деня, дойде и благодари.
Ако ти влагаш нещо и се колебаеш, няма да има резултат. Дойде някой човек, иска да му помогна, казвам: Ще бъдеш здрав, ти ще бъдеш здрав и нищо повече, той си върви и казва: „Иска да се освободи от мене“. На друг казвам: Иди си, ще оздравееш. А на друг казвам: Иди си. Той казва: „Каза ми да си вървя, а вие казвате, че бил много добър човек, скара ми се“.
Мина два деня, дойде и благодари.
Казва: „Ти ми каза, че ще оздравея и оздравях“. Казвам: Иди да благодариш на Бога. Понякой път дойде някой и казвам: Кажете му да си върви, ще бъде здрав. Сега в човешкото той търси здравето. Мисли, че 10 души да минат, той иска да си покаже ръцете.
към беседата >>
И как не мърмори.
Някой път съжалявам, че говоря, понеже го вземате за себе си. Казвате: „Той Учителят не е оженен“. Оженен съм. И аз имам жена. И е доста неблагодарна, мърмори понякой път.
И как не мърмори.
Че не съм направил яденето както трябва, че не съм я облякъл както трябва. Че не ходя както трябва, че не съм стъпвал както трябва. Казва: „Така не трябва. По-умно. Какво си удряш краката тъй, краката не са твои. Наготово ходиш, блъскаш се“.
към беседата >>
Казва: „Ти ми каза, че ще оздравея и оздравях“.
Дойде някой човек, иска да му помогна, казвам: Ще бъдеш здрав, ти ще бъдеш здрав и нищо повече, той си върви и казва: „Иска да се освободи от мене“. На друг казвам: Иди си, ще оздравееш. А на друг казвам: Иди си. Той казва: „Каза ми да си вървя, а вие казвате, че бил много добър човек, скара ми се“. Мина два деня, дойде и благодари.
Казва: „Ти ми каза, че ще оздравея и оздравях“.
Казвам: Иди да благодариш на Бога. Понякой път дойде някой и казвам: Кажете му да си върви, ще бъде здрав. Сега в човешкото той търси здравето. Мисли, че 10 души да минат, той иска да си покаже ръцете. Трябва да се възприеме Божественото.
към беседата >>
Че не съм направил яденето както трябва, че не съм я облякъл както трябва.
Казвате: „Той Учителят не е оженен“. Оженен съм. И аз имам жена. И е доста неблагодарна, мърмори понякой път. И как не мърмори.
Че не съм направил яденето както трябва, че не съм я облякъл както трябва.
Че не ходя както трябва, че не съм стъпвал както трябва. Казва: „Така не трябва. По-умно. Какво си удряш краката тъй, краката не са твои. Наготово ходиш, блъскаш се“. После някой ми държи сметка, че езика си въртя повече.
към беседата >>
Казвам: Иди да благодариш на Бога.
На друг казвам: Иди си, ще оздравееш. А на друг казвам: Иди си. Той казва: „Каза ми да си вървя, а вие казвате, че бил много добър човек, скара ми се“. Мина два деня, дойде и благодари. Казва: „Ти ми каза, че ще оздравея и оздравях“.
Казвам: Иди да благодариш на Бога.
Понякой път дойде някой и казвам: Кажете му да си върви, ще бъде здрав. Сега в човешкото той търси здравето. Мисли, че 10 души да минат, той иска да си покаже ръцете. Трябва да се възприеме Божественото. Във всички ви Божественото откъдето иде, възприемете нещата.
към беседата >>
Че не ходя както трябва, че не съм стъпвал както трябва.
Оженен съм. И аз имам жена. И е доста неблагодарна, мърмори понякой път. И как не мърмори. Че не съм направил яденето както трябва, че не съм я облякъл както трябва.
Че не ходя както трябва, че не съм стъпвал както трябва.
Казва: „Така не трябва. По-умно. Какво си удряш краката тъй, краката не са твои. Наготово ходиш, блъскаш се“. После някой ми държи сметка, че езика си въртя повече. Казва: „С чужд език какво ходиш на този и онзи да говориш?
към беседата >>
Понякой път дойде някой и казвам: Кажете му да си върви, ще бъде здрав.
А на друг казвам: Иди си. Той казва: „Каза ми да си вървя, а вие казвате, че бил много добър човек, скара ми се“. Мина два деня, дойде и благодари. Казва: „Ти ми каза, че ще оздравея и оздравях“. Казвам: Иди да благодариш на Бога.
Понякой път дойде някой и казвам: Кажете му да си върви, ще бъде здрав.
Сега в човешкото той търси здравето. Мисли, че 10 души да минат, той иска да си покаже ръцете. Трябва да се възприеме Божественото. Във всички ви Божественото откъдето иде, възприемете нещата. Там, дето сте дошли, всякога трябва да внимавате да не направите отклонение.
към беседата >>
Казва: „Така не трябва. По-умно.
И аз имам жена. И е доста неблагодарна, мърмори понякой път. И как не мърмори. Че не съм направил яденето както трябва, че не съм я облякъл както трябва. Че не ходя както трябва, че не съм стъпвал както трябва.
Казва: „Така не трябва. По-умно.
Какво си удряш краката тъй, краката не са твои. Наготово ходиш, блъскаш се“. После някой ми държи сметка, че езика си въртя повече. Казва: „С чужд език какво ходиш на този и онзи да говориш? “ – Пък ми се сърди, че очите си съм въртял.
към беседата >>
Сега в човешкото той търси здравето.
Той казва: „Каза ми да си вървя, а вие казвате, че бил много добър човек, скара ми се“. Мина два деня, дойде и благодари. Казва: „Ти ми каза, че ще оздравея и оздравях“. Казвам: Иди да благодариш на Бога. Понякой път дойде някой и казвам: Кажете му да си върви, ще бъде здрав.
Сега в човешкото той търси здравето.
Мисли, че 10 души да минат, той иска да си покаже ръцете. Трябва да се възприеме Божественото. Във всички ви Божественото откъдето иде, възприемете нещата. Там, дето сте дошли, всякога трябва да внимавате да не направите отклонение. Всеки един от вас се колебае, и аз съм забелязъл, че много пъти се говори за търпението.
към беседата >>
Какво си удряш краката тъй, краката не са твои.
И е доста неблагодарна, мърмори понякой път. И как не мърмори. Че не съм направил яденето както трябва, че не съм я облякъл както трябва. Че не ходя както трябва, че не съм стъпвал както трябва. Казва: „Така не трябва. По-умно.
Какво си удряш краката тъй, краката не са твои.
Наготово ходиш, блъскаш се“. После някой ми държи сметка, че езика си въртя повече. Казва: „С чужд език какво ходиш на този и онзи да говориш? “ – Пък ми се сърди, че очите си съм въртял. Туй всичкото ми говори, лоша жена.
към беседата >>
Мисли, че 10 души да минат, той иска да си покаже ръцете.
Мина два деня, дойде и благодари. Казва: „Ти ми каза, че ще оздравея и оздравях“. Казвам: Иди да благодариш на Бога. Понякой път дойде някой и казвам: Кажете му да си върви, ще бъде здрав. Сега в човешкото той търси здравето.
Мисли, че 10 души да минат, той иска да си покаже ръцете.
Трябва да се възприеме Божественото. Във всички ви Божественото откъдето иде, възприемете нещата. Там, дето сте дошли, всякога трябва да внимавате да не направите отклонение. Всеки един от вас се колебае, и аз съм забелязъл, че много пъти се говори за търпението. Какво нещо е търпението?
към беседата >>
Наготово ходиш, блъскаш се“.
И как не мърмори. Че не съм направил яденето както трябва, че не съм я облякъл както трябва. Че не ходя както трябва, че не съм стъпвал както трябва. Казва: „Така не трябва. По-умно. Какво си удряш краката тъй, краката не са твои.
Наготово ходиш, блъскаш се“.
После някой ми държи сметка, че езика си въртя повече. Казва: „С чужд език какво ходиш на този и онзи да говориш? “ – Пък ми се сърди, че очите си съм въртял. Туй всичкото ми говори, лоша жена. Понякой пък казвам: Много хубава си.
към беседата >>
Трябва да се възприеме Божественото.
Казва: „Ти ми каза, че ще оздравея и оздравях“. Казвам: Иди да благодариш на Бога. Понякой път дойде някой и казвам: Кажете му да си върви, ще бъде здрав. Сега в човешкото той търси здравето. Мисли, че 10 души да минат, той иска да си покаже ръцете.
Трябва да се възприеме Божественото.
Във всички ви Божественото откъдето иде, възприемете нещата. Там, дето сте дошли, всякога трябва да внимавате да не направите отклонение. Всеки един от вас се колебае, и аз съм забелязъл, че много пъти се говори за търпението. Какво нещо е търпението? – Ти не можеш да бъдеш търпелив, ако не си здрав, ако не си богат, ако не мислиш – не можеш да бъдеш търпелив.
към беседата >>
После някой ми държи сметка, че езика си въртя повече.
Че не съм направил яденето както трябва, че не съм я облякъл както трябва. Че не ходя както трябва, че не съм стъпвал както трябва. Казва: „Така не трябва. По-умно. Какво си удряш краката тъй, краката не са твои. Наготово ходиш, блъскаш се“.
После някой ми държи сметка, че езика си въртя повече.
Казва: „С чужд език какво ходиш на този и онзи да говориш? “ – Пък ми се сърди, че очите си съм въртял. Туй всичкото ми говори, лоша жена. Понякой пък казвам: Много хубава си. Много добра си.
към беседата >>
Във всички ви Божественото откъдето иде, възприемете нещата.
Казвам: Иди да благодариш на Бога. Понякой път дойде някой и казвам: Кажете му да си върви, ще бъде здрав. Сега в човешкото той търси здравето. Мисли, че 10 души да минат, той иска да си покаже ръцете. Трябва да се възприеме Божественото.
Във всички ви Божественото откъдето иде, възприемете нещата.
Там, дето сте дошли, всякога трябва да внимавате да не направите отклонение. Всеки един от вас се колебае, и аз съм забелязъл, че много пъти се говори за търпението. Какво нещо е търпението? – Ти не можеш да бъдеш търпелив, ако не си здрав, ако не си богат, ако не мислиш – не можеш да бъдеш търпелив. Преди да станеш търпелив човек трябва да бъдеш здрав, трябва да бъдеш богат, трябва да мислиш.
към беседата >>
Казва: „С чужд език какво ходиш на този и онзи да говориш?
Че не ходя както трябва, че не съм стъпвал както трябва. Казва: „Така не трябва. По-умно. Какво си удряш краката тъй, краката не са твои. Наготово ходиш, блъскаш се“. После някой ми държи сметка, че езика си въртя повече.
Казва: „С чужд език какво ходиш на този и онзи да говориш?
“ – Пък ми се сърди, че очите си съм въртял. Туй всичкото ми говори, лоша жена. Понякой пък казвам: Много хубава си. Много добра си. Потупам я по гърба.
към беседата >>
Там, дето сте дошли, всякога трябва да внимавате да не направите отклонение.
Понякой път дойде някой и казвам: Кажете му да си върви, ще бъде здрав. Сега в човешкото той търси здравето. Мисли, че 10 души да минат, той иска да си покаже ръцете. Трябва да се възприеме Божественото. Във всички ви Божественото откъдето иде, възприемете нещата.
Там, дето сте дошли, всякога трябва да внимавате да не направите отклонение.
Всеки един от вас се колебае, и аз съм забелязъл, че много пъти се говори за търпението. Какво нещо е търпението? – Ти не можеш да бъдеш търпелив, ако не си здрав, ако не си богат, ако не мислиш – не можеш да бъдеш търпелив. Преди да станеш търпелив човек трябва да бъдеш здрав, трябва да бъдеш богат, трябва да мислиш. Три качества трябва да имаш, за да бъдеш търпелив.
към беседата >>
“ – Пък ми се сърди, че очите си съм въртял.
Казва: „Така не трябва. По-умно. Какво си удряш краката тъй, краката не са твои. Наготово ходиш, блъскаш се“. После някой ми държи сметка, че езика си въртя повече. Казва: „С чужд език какво ходиш на този и онзи да говориш?
“ – Пък ми се сърди, че очите си съм въртял.
Туй всичкото ми говори, лоша жена. Понякой пък казвам: Много хубава си. Много добра си. Потупам я по гърба. И казвам: Ще бъде тъй както ти искаш.
към беседата >>
Всеки един от вас се колебае, и аз съм забелязъл, че много пъти се говори за търпението.
Сега в човешкото той търси здравето. Мисли, че 10 души да минат, той иска да си покаже ръцете. Трябва да се възприеме Божественото. Във всички ви Божественото откъдето иде, възприемете нещата. Там, дето сте дошли, всякога трябва да внимавате да не направите отклонение.
Всеки един от вас се колебае, и аз съм забелязъл, че много пъти се говори за търпението.
Какво нещо е търпението? – Ти не можеш да бъдеш търпелив, ако не си здрав, ако не си богат, ако не мислиш – не можеш да бъдеш търпелив. Преди да станеш търпелив човек трябва да бъдеш здрав, трябва да бъдеш богат, трябва да мислиш. Три качества трябва да имаш, за да бъдеш търпелив. С богатство дойде някой човек, веднага ще му дадеш.
към беседата >>
Туй всичкото ми говори, лоша жена.
Какво си удряш краката тъй, краката не са твои. Наготово ходиш, блъскаш се“. После някой ми държи сметка, че езика си въртя повече. Казва: „С чужд език какво ходиш на този и онзи да говориш? “ – Пък ми се сърди, че очите си съм въртял.
Туй всичкото ми говори, лоша жена.
Понякой пък казвам: Много хубава си. Много добра си. Потупам я по гърба. И казвам: Ще бъде тъй както ти искаш. Туй сега е едно.
към беседата >>
Какво нещо е търпението?
Мисли, че 10 души да минат, той иска да си покаже ръцете. Трябва да се възприеме Божественото. Във всички ви Божественото откъдето иде, възприемете нещата. Там, дето сте дошли, всякога трябва да внимавате да не направите отклонение. Всеки един от вас се колебае, и аз съм забелязъл, че много пъти се говори за търпението.
Какво нещо е търпението?
– Ти не можеш да бъдеш търпелив, ако не си здрав, ако не си богат, ако не мислиш – не можеш да бъдеш търпелив. Преди да станеш търпелив човек трябва да бъдеш здрав, трябва да бъдеш богат, трябва да мислиш. Три качества трябва да имаш, за да бъдеш търпелив. С богатство дойде някой човек, веднага ще му дадеш. Болният ще дойде при тебе, здраве имаш, не се иска да му кажеш нещо.
към беседата >>
Понякой пък казвам: Много хубава си.
Наготово ходиш, блъскаш се“. После някой ми държи сметка, че езика си въртя повече. Казва: „С чужд език какво ходиш на този и онзи да говориш? “ – Пък ми се сърди, че очите си съм въртял. Туй всичкото ми говори, лоша жена.
Понякой пък казвам: Много хубава си.
Много добра си. Потупам я по гърба. И казвам: Ще бъде тъй както ти искаш. Туй сега е едно. Вие като схванете реално, ще кажете: „Учителят и Той е женен“.
към беседата >>
– Ти не можеш да бъдеш търпелив, ако не си здрав, ако не си богат, ако не мислиш – не можеш да бъдеш търпелив.
Трябва да се възприеме Божественото. Във всички ви Божественото откъдето иде, възприемете нещата. Там, дето сте дошли, всякога трябва да внимавате да не направите отклонение. Всеки един от вас се колебае, и аз съм забелязъл, че много пъти се говори за търпението. Какво нещо е търпението?
– Ти не можеш да бъдеш търпелив, ако не си здрав, ако не си богат, ако не мислиш – не можеш да бъдеш търпелив.
Преди да станеш търпелив човек трябва да бъдеш здрав, трябва да бъдеш богат, трябва да мислиш. Три качества трябва да имаш, за да бъдеш търпелив. С богатство дойде някой човек, веднага ще му дадеш. Болният ще дойде при тебе, здраве имаш, не се иска да му кажеш нещо. Имаш мисъл и там ще дадеш.
към беседата >>
Много добра си.
После някой ми държи сметка, че езика си въртя повече. Казва: „С чужд език какво ходиш на този и онзи да говориш? “ – Пък ми се сърди, че очите си съм въртял. Туй всичкото ми говори, лоша жена. Понякой пък казвам: Много хубава си.
Много добра си.
Потупам я по гърба. И казвам: Ще бъде тъй както ти искаш. Туй сега е едно. Вие като схванете реално, ще кажете: „Учителят и Той е женен“. Най-първо вие се научете, какво нещо е женитбата.
към беседата >>
Преди да станеш търпелив човек трябва да бъдеш здрав, трябва да бъдеш богат, трябва да мислиш.
Във всички ви Божественото откъдето иде, възприемете нещата. Там, дето сте дошли, всякога трябва да внимавате да не направите отклонение. Всеки един от вас се колебае, и аз съм забелязъл, че много пъти се говори за търпението. Какво нещо е търпението? – Ти не можеш да бъдеш търпелив, ако не си здрав, ако не си богат, ако не мислиш – не можеш да бъдеш търпелив.
Преди да станеш търпелив човек трябва да бъдеш здрав, трябва да бъдеш богат, трябва да мислиш.
Три качества трябва да имаш, за да бъдеш търпелив. С богатство дойде някой човек, веднага ще му дадеш. Болният ще дойде при тебе, здраве имаш, не се иска да му кажеш нещо. Имаш мисъл и там ще дадеш. Търпелив си.
към беседата >>
Потупам я по гърба.
Казва: „С чужд език какво ходиш на този и онзи да говориш? “ – Пък ми се сърди, че очите си съм въртял. Туй всичкото ми говори, лоша жена. Понякой пък казвам: Много хубава си. Много добра си.
Потупам я по гърба.
И казвам: Ще бъде тъй както ти искаш. Туй сега е едно. Вие като схванете реално, ще кажете: „Учителят и Той е женен“. Най-първо вие се научете, какво нещо е женитбата. Вие още 20 години има да учите какво нещо е женитбата.
към беседата >>
Три качества трябва да имаш, за да бъдеш търпелив.
Там, дето сте дошли, всякога трябва да внимавате да не направите отклонение. Всеки един от вас се колебае, и аз съм забелязъл, че много пъти се говори за търпението. Какво нещо е търпението? – Ти не можеш да бъдеш търпелив, ако не си здрав, ако не си богат, ако не мислиш – не можеш да бъдеш търпелив. Преди да станеш търпелив човек трябва да бъдеш здрав, трябва да бъдеш богат, трябва да мислиш.
Три качества трябва да имаш, за да бъдеш търпелив.
С богатство дойде някой човек, веднага ще му дадеш. Болният ще дойде при тебе, здраве имаш, не се иска да му кажеш нещо. Имаш мисъл и там ще дадеш. Търпелив си. Другояче, ако имаш една мисъл само за себе си, едва да прониква тази мисъл.
към беседата >>
И казвам: Ще бъде тъй както ти искаш.
“ – Пък ми се сърди, че очите си съм въртял. Туй всичкото ми говори, лоша жена. Понякой пък казвам: Много хубава си. Много добра си. Потупам я по гърба.
И казвам: Ще бъде тъй както ти искаш.
Туй сега е едно. Вие като схванете реално, ще кажете: „Учителят и Той е женен“. Най-първо вие се научете, какво нещо е женитбата. Вие още 20 години има да учите какво нещо е женитбата. Думата „женене“ значи да живееш, нищо повече.
към беседата >>
С богатство дойде някой човек, веднага ще му дадеш.
Всеки един от вас се колебае, и аз съм забелязъл, че много пъти се говори за търпението. Какво нещо е търпението? – Ти не можеш да бъдеш търпелив, ако не си здрав, ако не си богат, ако не мислиш – не можеш да бъдеш търпелив. Преди да станеш търпелив човек трябва да бъдеш здрав, трябва да бъдеш богат, трябва да мислиш. Три качества трябва да имаш, за да бъдеш търпелив.
С богатство дойде някой човек, веднага ще му дадеш.
Болният ще дойде при тебе, здраве имаш, не се иска да му кажеш нещо. Имаш мисъл и там ще дадеш. Търпелив си. Другояче, ако имаш една мисъл само за себе си, едва да прониква тази мисъл. Туй, което за тебе е нужно, ти не може да го дадеш на другите.
към беседата >>
Туй сега е едно.
Туй всичкото ми говори, лоша жена. Понякой пък казвам: Много хубава си. Много добра си. Потупам я по гърба. И казвам: Ще бъде тъй както ти искаш.
Туй сега е едно.
Вие като схванете реално, ще кажете: „Учителят и Той е женен“. Най-първо вие се научете, какво нещо е женитбата. Вие още 20 години има да учите какво нещо е женитбата. Думата „женене“ значи да живееш, нищо повече. А пък да живееш, то е една дума, която има двояк смисъл.
към беседата >>
Болният ще дойде при тебе, здраве имаш, не се иска да му кажеш нещо.
Какво нещо е търпението? – Ти не можеш да бъдеш търпелив, ако не си здрав, ако не си богат, ако не мислиш – не можеш да бъдеш търпелив. Преди да станеш търпелив човек трябва да бъдеш здрав, трябва да бъдеш богат, трябва да мислиш. Три качества трябва да имаш, за да бъдеш търпелив. С богатство дойде някой човек, веднага ще му дадеш.
Болният ще дойде при тебе, здраве имаш, не се иска да му кажеш нещо.
Имаш мисъл и там ще дадеш. Търпелив си. Другояче, ако имаш една мисъл само за себе си, едва да прониква тази мисъл. Туй, което за тебе е нужно, ти не може да го дадеш на другите. Сега казват, да си дадеш залъка от устата.
към беседата >>
Вие като схванете реално, ще кажете: „Учителят и Той е женен“.
Понякой пък казвам: Много хубава си. Много добра си. Потупам я по гърба. И казвам: Ще бъде тъй както ти искаш. Туй сега е едно.
Вие като схванете реално, ще кажете: „Учителят и Той е женен“.
Най-първо вие се научете, какво нещо е женитбата. Вие още 20 години има да учите какво нещо е женитбата. Думата „женене“ значи да живееш, нищо повече. А пък да живееш, то е една дума, която има двояк смисъл. В живота има и радости, и страдания, тъй както ние разбираме живота.
към беседата >>
Имаш мисъл и там ще дадеш.
– Ти не можеш да бъдеш търпелив, ако не си здрав, ако не си богат, ако не мислиш – не можеш да бъдеш търпелив. Преди да станеш търпелив човек трябва да бъдеш здрав, трябва да бъдеш богат, трябва да мислиш. Три качества трябва да имаш, за да бъдеш търпелив. С богатство дойде някой човек, веднага ще му дадеш. Болният ще дойде при тебе, здраве имаш, не се иска да му кажеш нещо.
Имаш мисъл и там ще дадеш.
Търпелив си. Другояче, ако имаш една мисъл само за себе си, едва да прониква тази мисъл. Туй, което за тебе е нужно, ти не може да го дадеш на другите. Сега казват, да си дадеш залъка от устата. Може да мислят другите така, но аз никога няма да ти дам залък.
към беседата >>
Най-първо вие се научете, какво нещо е женитбата.
Много добра си. Потупам я по гърба. И казвам: Ще бъде тъй както ти искаш. Туй сега е едно. Вие като схванете реално, ще кажете: „Учителят и Той е женен“.
Най-първо вие се научете, какво нещо е женитбата.
Вие още 20 години има да учите какво нещо е женитбата. Думата „женене“ значи да живееш, нищо повече. А пък да живееш, то е една дума, която има двояк смисъл. В живота има и радости, и страдания, тъй както ние разбираме живота. Всеки един човек е женен.
към беседата >>
Търпелив си.
Преди да станеш търпелив човек трябва да бъдеш здрав, трябва да бъдеш богат, трябва да мислиш. Три качества трябва да имаш, за да бъдеш търпелив. С богатство дойде някой човек, веднага ще му дадеш. Болният ще дойде при тебе, здраве имаш, не се иска да му кажеш нещо. Имаш мисъл и там ще дадеш.
Търпелив си.
Другояче, ако имаш една мисъл само за себе си, едва да прониква тази мисъл. Туй, което за тебе е нужно, ти не може да го дадеш на другите. Сега казват, да си дадеш залъка от устата. Може да мислят другите така, но аз никога няма да ти дам залък. Тази философия е една обикновена философия.
към беседата >>
Това са резултати.
Това са резултати.
Здравето е един резултат. Богатството е един резултат. Мисълта е един резултат. Здравето органически значи има едно правилно отношение на силите в организма. Мисълта вече, мислящото същество има с какво да разполага.
към беседата >>
Вие още 20 години има да учите какво нещо е женитбата.
Потупам я по гърба. И казвам: Ще бъде тъй както ти искаш. Туй сега е едно. Вие като схванете реално, ще кажете: „Учителят и Той е женен“. Най-първо вие се научете, какво нещо е женитбата.
Вие още 20 години има да учите какво нещо е женитбата.
Думата „женене“ значи да живееш, нищо повече. А пък да живееш, то е една дума, която има двояк смисъл. В живота има и радости, и страдания, тъй както ние разбираме живота. Всеки един човек е женен. Човек е онзи, който има и радости и скърби.
към беседата >>
Другояче, ако имаш една мисъл само за себе си, едва да прониква тази мисъл.
Три качества трябва да имаш, за да бъдеш търпелив. С богатство дойде някой човек, веднага ще му дадеш. Болният ще дойде при тебе, здраве имаш, не се иска да му кажеш нещо. Имаш мисъл и там ще дадеш. Търпелив си.
Другояче, ако имаш една мисъл само за себе си, едва да прониква тази мисъл.
Туй, което за тебе е нужно, ти не може да го дадеш на другите. Сега казват, да си дадеш залъка от устата. Може да мислят другите така, но аз никога няма да ти дам залък. Тази философия е една обикновена философия. Един залък, който е бил нужен за мене, няма да му дам.
към беседата >>
Здравето е един резултат.
Това са резултати.
Здравето е един резултат.
Богатството е един резултат. Мисълта е един резултат. Здравето органически значи има едно правилно отношение на силите в организма. Мисълта вече, мислящото същество има с какво да разполага. Опасност има винаги.
към беседата >>
Думата „женене“ значи да живееш, нищо повече.
И казвам: Ще бъде тъй както ти искаш. Туй сега е едно. Вие като схванете реално, ще кажете: „Учителят и Той е женен“. Най-първо вие се научете, какво нещо е женитбата. Вие още 20 години има да учите какво нещо е женитбата.
Думата „женене“ значи да живееш, нищо повече.
А пък да живееш, то е една дума, която има двояк смисъл. В живота има и радости, и страдания, тъй както ние разбираме живота. Всеки един човек е женен. Човек е онзи, който има и радости и скърби. Който е женен има и радости и скърби.
към беседата >>
Туй, което за тебе е нужно, ти не може да го дадеш на другите.
С богатство дойде някой човек, веднага ще му дадеш. Болният ще дойде при тебе, здраве имаш, не се иска да му кажеш нещо. Имаш мисъл и там ще дадеш. Търпелив си. Другояче, ако имаш една мисъл само за себе си, едва да прониква тази мисъл.
Туй, което за тебе е нужно, ти не може да го дадеш на другите.
Сега казват, да си дадеш залъка от устата. Може да мислят другите така, но аз никога няма да ти дам залък. Тази философия е една обикновена философия. Един залък, който е бил нужен за мене, няма да му дам. Като дойде ще му дам един цял хляб.
към беседата >>
Богатството е един резултат.
Това са резултати. Здравето е един резултат.
Богатството е един резултат.
Мисълта е един резултат. Здравето органически значи има едно правилно отношение на силите в организма. Мисълта вече, мислящото същество има с какво да разполага. Опасност има винаги. Казвам: Кой е богат човек, кой е добър?
към беседата >>
А пък да живееш, то е една дума, която има двояк смисъл.
Туй сега е едно. Вие като схванете реално, ще кажете: „Учителят и Той е женен“. Най-първо вие се научете, какво нещо е женитбата. Вие още 20 години има да учите какво нещо е женитбата. Думата „женене“ значи да живееш, нищо повече.
А пък да живееш, то е една дума, която има двояк смисъл.
В живота има и радости, и страдания, тъй както ние разбираме живота. Всеки един човек е женен. Човек е онзи, който има и радости и скърби. Който е женен има и радости и скърби. Има си своя другарка, има нещо, с което не хармонира добре.
към беседата >>
Сега казват, да си дадеш залъка от устата.
Болният ще дойде при тебе, здраве имаш, не се иска да му кажеш нещо. Имаш мисъл и там ще дадеш. Търпелив си. Другояче, ако имаш една мисъл само за себе си, едва да прониква тази мисъл. Туй, което за тебе е нужно, ти не може да го дадеш на другите.
Сега казват, да си дадеш залъка от устата.
Може да мислят другите така, но аз никога няма да ти дам залък. Тази философия е една обикновена философия. Един залък, който е бил нужен за мене, няма да му дам. Като дойде ще му дам един цял хляб. Не съм от бедните да му дам залъка си от устата.
към беседата >>
Мисълта е един резултат.
Това са резултати. Здравето е един резултат. Богатството е един резултат.
Мисълта е един резултат.
Здравето органически значи има едно правилно отношение на силите в организма. Мисълта вече, мислящото същество има с какво да разполага. Опасност има винаги. Казвам: Кой е богат човек, кой е добър? – Това е една скроена реч.
към беседата >>
В живота има и радости, и страдания, тъй както ние разбираме живота.
Вие като схванете реално, ще кажете: „Учителят и Той е женен“. Най-първо вие се научете, какво нещо е женитбата. Вие още 20 години има да учите какво нещо е женитбата. Думата „женене“ значи да живееш, нищо повече. А пък да живееш, то е една дума, която има двояк смисъл.
В живота има и радости, и страдания, тъй както ние разбираме живота.
Всеки един човек е женен. Човек е онзи, който има и радости и скърби. Който е женен има и радости и скърби. Има си своя другарка, има нещо, с което не хармонира добре. Кое е онова, което го мъчи.
към беседата >>
Може да мислят другите така, но аз никога няма да ти дам залък.
Имаш мисъл и там ще дадеш. Търпелив си. Другояче, ако имаш една мисъл само за себе си, едва да прониква тази мисъл. Туй, което за тебе е нужно, ти не може да го дадеш на другите. Сега казват, да си дадеш залъка от устата.
Може да мислят другите така, но аз никога няма да ти дам залък.
Тази философия е една обикновена философия. Един залък, който е бил нужен за мене, няма да му дам. Като дойде ще му дам един цял хляб. Не съм от бедните да му дам залъка си от устата. Който казва така, иска да покаже, че е много щедър.
към беседата >>
Здравето органически значи има едно правилно отношение на силите в организма.
Това са резултати. Здравето е един резултат. Богатството е един резултат. Мисълта е един резултат.
Здравето органически значи има едно правилно отношение на силите в организма.
Мисълта вече, мислящото същество има с какво да разполага. Опасност има винаги. Казвам: Кой е богат човек, кой е добър? – Това е една скроена реч. Но кажете добрият човек, богат човек ли е?
към беседата >>
Всеки един човек е женен.
Най-първо вие се научете, какво нещо е женитбата. Вие още 20 години има да учите какво нещо е женитбата. Думата „женене“ значи да живееш, нищо повече. А пък да живееш, то е една дума, която има двояк смисъл. В живота има и радости, и страдания, тъй както ние разбираме живота.
Всеки един човек е женен.
Човек е онзи, който има и радости и скърби. Който е женен има и радости и скърби. Има си своя другарка, има нещо, с което не хармонира добре. Кое е онова, което го мъчи. Двама души се съберат, те са живи тия същества, и двете същества се измъчват.
към беседата >>
Тази философия е една обикновена философия.
Търпелив си. Другояче, ако имаш една мисъл само за себе си, едва да прониква тази мисъл. Туй, което за тебе е нужно, ти не може да го дадеш на другите. Сега казват, да си дадеш залъка от устата. Може да мислят другите така, но аз никога няма да ти дам залък.
Тази философия е една обикновена философия.
Един залък, който е бил нужен за мене, няма да му дам. Като дойде ще му дам един цял хляб. Не съм от бедните да му дам залъка си от устата. Който казва така, иска да покаже, че е много щедър. Няма смисъл.
към беседата >>
Мисълта вече, мислящото същество има с какво да разполага.
Това са резултати. Здравето е един резултат. Богатството е един резултат. Мисълта е един резултат. Здравето органически значи има едно правилно отношение на силите в организма.
Мисълта вече, мислящото същество има с какво да разполага.
Опасност има винаги. Казвам: Кой е богат човек, кой е добър? – Това е една скроена реч. Но кажете добрият човек, богат човек ли е? – Богатството понякога има отношение, но добрият човек е нещо повече отколкото богатството.
към беседата >>
Човек е онзи, който има и радости и скърби.
Вие още 20 години има да учите какво нещо е женитбата. Думата „женене“ значи да живееш, нищо повече. А пък да живееш, то е една дума, която има двояк смисъл. В живота има и радости, и страдания, тъй както ние разбираме живота. Всеки един човек е женен.
Човек е онзи, който има и радости и скърби.
Който е женен има и радости и скърби. Има си своя другарка, има нещо, с което не хармонира добре. Кое е онова, което го мъчи. Двама души се съберат, те са живи тия същества, и двете същества се измъчват. Сега да оставим тия противоречия, аз искам да излезем из противоречията.
към беседата >>
Един залък, който е бил нужен за мене, няма да му дам.
Другояче, ако имаш една мисъл само за себе си, едва да прониква тази мисъл. Туй, което за тебе е нужно, ти не може да го дадеш на другите. Сега казват, да си дадеш залъка от устата. Може да мислят другите така, но аз никога няма да ти дам залък. Тази философия е една обикновена философия.
Един залък, който е бил нужен за мене, няма да му дам.
Като дойде ще му дам един цял хляб. Не съм от бедните да му дам залъка си от устата. Който казва така, иска да покаже, че е много щедър. Няма смисъл. Той като дойде, не една хапка, цял сомун ще му дам, пък хапката ще оставя за мене.
към беседата >>
Опасност има винаги.
Здравето е един резултат. Богатството е един резултат. Мисълта е един резултат. Здравето органически значи има едно правилно отношение на силите в организма. Мисълта вече, мислящото същество има с какво да разполага.
Опасност има винаги.
Казвам: Кой е богат човек, кой е добър? – Това е една скроена реч. Но кажете добрият човек, богат човек ли е? – Богатството понякога има отношение, но добрият човек е нещо повече отколкото богатството. Не може да съпоставим, че всеки богат човек е добър, може ли да кажем така?
към беседата >>
Който е женен има и радости и скърби.
Думата „женене“ значи да живееш, нищо повече. А пък да живееш, то е една дума, която има двояк смисъл. В живота има и радости, и страдания, тъй както ние разбираме живота. Всеки един човек е женен. Човек е онзи, който има и радости и скърби.
Който е женен има и радости и скърби.
Има си своя другарка, има нещо, с което не хармонира добре. Кое е онова, което го мъчи. Двама души се съберат, те са живи тия същества, и двете същества се измъчват. Сега да оставим тия противоречия, аз искам да излезем из противоречията. Противоречията в живота ние сами си ги създадохме.
към беседата >>
Като дойде ще му дам един цял хляб.
Туй, което за тебе е нужно, ти не може да го дадеш на другите. Сега казват, да си дадеш залъка от устата. Може да мислят другите така, но аз никога няма да ти дам залък. Тази философия е една обикновена философия. Един залък, който е бил нужен за мене, няма да му дам.
Като дойде ще му дам един цял хляб.
Не съм от бедните да му дам залъка си от устата. Който казва така, иска да покаже, че е много щедър. Няма смисъл. Той като дойде, не една хапка, цял сомун ще му дам, пък хапката ще оставя за мене. Аз на хората никога малко не давам.
към беседата >>
Казвам: Кой е богат човек, кой е добър?
Богатството е един резултат. Мисълта е един резултат. Здравето органически значи има едно правилно отношение на силите в организма. Мисълта вече, мислящото същество има с какво да разполага. Опасност има винаги.
Казвам: Кой е богат човек, кой е добър?
– Това е една скроена реч. Но кажете добрият човек, богат човек ли е? – Богатството понякога има отношение, но добрият човек е нещо повече отколкото богатството. Не може да съпоставим, че всеки богат човек е добър, може ли да кажем така? – Има ли такова съотношение, всеки богат човек е добър и всеки добър човек е богат.
към беседата >>
Има си своя другарка, има нещо, с което не хармонира добре.
А пък да живееш, то е една дума, която има двояк смисъл. В живота има и радости, и страдания, тъй както ние разбираме живота. Всеки един човек е женен. Човек е онзи, който има и радости и скърби. Който е женен има и радости и скърби.
Има си своя другарка, има нещо, с което не хармонира добре.
Кое е онова, което го мъчи. Двама души се съберат, те са живи тия същества, и двете същества се измъчват. Сега да оставим тия противоречия, аз искам да излезем из противоречията. Противоречията в живота ние сами си ги създадохме. За да я схванем новата мисъл, трябва да схванем живота, както той е произлязъл първоначално, както е чист.
към беседата >>
Не съм от бедните да му дам залъка си от устата.
Сега казват, да си дадеш залъка от устата. Може да мислят другите така, но аз никога няма да ти дам залък. Тази философия е една обикновена философия. Един залък, който е бил нужен за мене, няма да му дам. Като дойде ще му дам един цял хляб.
Не съм от бедните да му дам залъка си от устата.
Който казва така, иска да покаже, че е много щедър. Няма смисъл. Той като дойде, не една хапка, цял сомун ще му дам, пък хапката ще оставя за мене. Аз на хората никога малко не давам. Него задържам за себе си, там е тайната на живота.
към беседата >>
– Това е една скроена реч.
Мисълта е един резултат. Здравето органически значи има едно правилно отношение на силите в организма. Мисълта вече, мислящото същество има с какво да разполага. Опасност има винаги. Казвам: Кой е богат човек, кой е добър?
– Това е една скроена реч.
Но кажете добрият човек, богат човек ли е? – Богатството понякога има отношение, но добрият човек е нещо повече отколкото богатството. Не може да съпоставим, че всеки богат човек е добър, може ли да кажем така? – Има ли такова съотношение, всеки богат човек е добър и всеки добър човек е богат. Туй не е така.
към беседата >>
Кое е онова, което го мъчи.
В живота има и радости, и страдания, тъй както ние разбираме живота. Всеки един човек е женен. Човек е онзи, който има и радости и скърби. Който е женен има и радости и скърби. Има си своя другарка, има нещо, с което не хармонира добре.
Кое е онова, което го мъчи.
Двама души се съберат, те са живи тия същества, и двете същества се измъчват. Сега да оставим тия противоречия, аз искам да излезем из противоречията. Противоречията в живота ние сами си ги създадохме. За да я схванем новата мисъл, трябва да схванем живота, както той е произлязъл първоначално, както е чист. Да схванем чистия живот.
към беседата >>
Който казва така, иска да покаже, че е много щедър.
Може да мислят другите така, но аз никога няма да ти дам залък. Тази философия е една обикновена философия. Един залък, който е бил нужен за мене, няма да му дам. Като дойде ще му дам един цял хляб. Не съм от бедните да му дам залъка си от устата.
Който казва така, иска да покаже, че е много щедър.
Няма смисъл. Той като дойде, не една хапка, цял сомун ще му дам, пък хапката ще оставя за мене. Аз на хората никога малко не давам. Него задържам за себе си, там е тайната на живота. Многото на другите.
към беседата >>
Но кажете добрият човек, богат човек ли е?
Здравето органически значи има едно правилно отношение на силите в организма. Мисълта вече, мислящото същество има с какво да разполага. Опасност има винаги. Казвам: Кой е богат човек, кой е добър? – Това е една скроена реч.
Но кажете добрият човек, богат човек ли е?
– Богатството понякога има отношение, но добрият човек е нещо повече отколкото богатството. Не може да съпоставим, че всеки богат човек е добър, може ли да кажем така? – Има ли такова съотношение, всеки богат човек е добър и всеки добър човек е богат. Туй не е така. Тогава не всеки богат човек е и човек, който мисли.
към беседата >>
Двама души се съберат, те са живи тия същества, и двете същества се измъчват.
Всеки един човек е женен. Човек е онзи, който има и радости и скърби. Който е женен има и радости и скърби. Има си своя другарка, има нещо, с което не хармонира добре. Кое е онова, което го мъчи.
Двама души се съберат, те са живи тия същества, и двете същества се измъчват.
Сега да оставим тия противоречия, аз искам да излезем из противоречията. Противоречията в живота ние сами си ги създадохме. За да я схванем новата мисъл, трябва да схванем живота, както той е произлязъл първоначално, както е чист. Да схванем чистия живот. И в науката трябва да дойдем до същото положение.
към беседата >>
Няма смисъл.
Тази философия е една обикновена философия. Един залък, който е бил нужен за мене, няма да му дам. Като дойде ще му дам един цял хляб. Не съм от бедните да му дам залъка си от устата. Който казва така, иска да покаже, че е много щедър.
Няма смисъл.
Той като дойде, не една хапка, цял сомун ще му дам, пък хапката ще оставя за мене. Аз на хората никога малко не давам. Него задържам за себе си, там е тайната на живота. Многото на другите. Десет сомуна може да дам, но хапката никога.
към беседата >>
– Богатството понякога има отношение, но добрият човек е нещо повече отколкото богатството.
Мисълта вече, мислящото същество има с какво да разполага. Опасност има винаги. Казвам: Кой е богат човек, кой е добър? – Това е една скроена реч. Но кажете добрият човек, богат човек ли е?
– Богатството понякога има отношение, но добрият човек е нещо повече отколкото богатството.
Не може да съпоставим, че всеки богат човек е добър, може ли да кажем така? – Има ли такова съотношение, всеки богат човек е добър и всеки добър човек е богат. Туй не е така. Тогава не всеки богат човек е и човек, който мисли. Защото някой път вие смесвате вашите чувствувания с мисълта.
към беседата >>
Сега да оставим тия противоречия, аз искам да излезем из противоречията.
Човек е онзи, който има и радости и скърби. Който е женен има и радости и скърби. Има си своя другарка, има нещо, с което не хармонира добре. Кое е онова, което го мъчи. Двама души се съберат, те са живи тия същества, и двете същества се измъчват.
Сега да оставим тия противоречия, аз искам да излезем из противоречията.
Противоречията в живота ние сами си ги създадохме. За да я схванем новата мисъл, трябва да схванем живота, както той е произлязъл първоначално, както е чист. Да схванем чистия живот. И в науката трябва да дойдем до същото положение. Тия учените хора, които работят, чрез всичките учени хора, Бог работи.
към беседата >>
Той като дойде, не една хапка, цял сомун ще му дам, пък хапката ще оставя за мене.
Един залък, който е бил нужен за мене, няма да му дам. Като дойде ще му дам един цял хляб. Не съм от бедните да му дам залъка си от устата. Който казва така, иска да покаже, че е много щедър. Няма смисъл.
Той като дойде, не една хапка, цял сомун ще му дам, пък хапката ще оставя за мене.
Аз на хората никога малко не давам. Него задържам за себе си, там е тайната на живота. Многото на другите. Десет сомуна може да дам, но хапката никога. Аз на човека една капка вода не му давам.
към беседата >>
Не може да съпоставим, че всеки богат човек е добър, може ли да кажем така?
Опасност има винаги. Казвам: Кой е богат човек, кой е добър? – Това е една скроена реч. Но кажете добрият човек, богат човек ли е? – Богатството понякога има отношение, но добрият човек е нещо повече отколкото богатството.
Не може да съпоставим, че всеки богат човек е добър, може ли да кажем така?
– Има ли такова съотношение, всеки богат човек е добър и всеки добър човек е богат. Туй не е така. Тогава не всеки богат човек е и човек, който мисли. Защото някой път вие смесвате вашите чувствувания с мисълта. Мисълта е един творчески процес вътре в човека.
към беседата >>
Противоречията в живота ние сами си ги създадохме.
Който е женен има и радости и скърби. Има си своя другарка, има нещо, с което не хармонира добре. Кое е онова, което го мъчи. Двама души се съберат, те са живи тия същества, и двете същества се измъчват. Сега да оставим тия противоречия, аз искам да излезем из противоречията.
Противоречията в живота ние сами си ги създадохме.
За да я схванем новата мисъл, трябва да схванем живота, както той е произлязъл първоначално, както е чист. Да схванем чистия живот. И в науката трябва да дойдем до същото положение. Тия учените хора, които работят, чрез всичките учени хора, Бог работи. Чрез всинца ви Бог работи.
към беседата >>
Аз на хората никога малко не давам.
Като дойде ще му дам един цял хляб. Не съм от бедните да му дам залъка си от устата. Който казва така, иска да покаже, че е много щедър. Няма смисъл. Той като дойде, не една хапка, цял сомун ще му дам, пък хапката ще оставя за мене.
Аз на хората никога малко не давам.
Него задържам за себе си, там е тайната на живота. Многото на другите. Десет сомуна може да дам, но хапката никога. Аз на човека една капка вода не му давам. Тази философия не поддържам и цяло шише не му давам.
към беседата >>
– Има ли такова съотношение, всеки богат човек е добър и всеки добър човек е богат.
Казвам: Кой е богат човек, кой е добър? – Това е една скроена реч. Но кажете добрият човек, богат човек ли е? – Богатството понякога има отношение, но добрият човек е нещо повече отколкото богатството. Не може да съпоставим, че всеки богат човек е добър, може ли да кажем така?
– Има ли такова съотношение, всеки богат човек е добър и всеки добър човек е богат.
Туй не е така. Тогава не всеки богат човек е и човек, който мисли. Защото някой път вие смесвате вашите чувствувания с мисълта. Мисълта е един творчески процес вътре в човека. Там, дето има мисъл, няма обезсърчение, няма обезверяване, няма безлюбие.
към беседата >>
За да я схванем новата мисъл, трябва да схванем живота, както той е произлязъл първоначално, както е чист.
Има си своя другарка, има нещо, с което не хармонира добре. Кое е онова, което го мъчи. Двама души се съберат, те са живи тия същества, и двете същества се измъчват. Сега да оставим тия противоречия, аз искам да излезем из противоречията. Противоречията в живота ние сами си ги създадохме.
За да я схванем новата мисъл, трябва да схванем живота, както той е произлязъл първоначално, както е чист.
Да схванем чистия живот. И в науката трябва да дойдем до същото положение. Тия учените хора, които работят, чрез всичките учени хора, Бог работи. Чрез всинца ви Бог работи. Но има една степен, в която Бог различно работи.
към беседата >>
Него задържам за себе си, там е тайната на живота.
Не съм от бедните да му дам залъка си от устата. Който казва така, иска да покаже, че е много щедър. Няма смисъл. Той като дойде, не една хапка, цял сомун ще му дам, пък хапката ще оставя за мене. Аз на хората никога малко не давам.
Него задържам за себе си, там е тайната на живота.
Многото на другите. Десет сомуна може да дам, но хапката никога. Аз на човека една капка вода не му давам. Тази философия не поддържам и цяло шише не му давам. Цяло буре вода ще му дам, но капка вода не му давам.
към беседата >>
Туй не е така.
– Това е една скроена реч. Но кажете добрият човек, богат човек ли е? – Богатството понякога има отношение, но добрият човек е нещо повече отколкото богатството. Не може да съпоставим, че всеки богат човек е добър, може ли да кажем така? – Има ли такова съотношение, всеки богат човек е добър и всеки добър човек е богат.
Туй не е така.
Тогава не всеки богат човек е и човек, който мисли. Защото някой път вие смесвате вашите чувствувания с мисълта. Мисълта е един творчески процес вътре в човека. Там, дето има мисъл, няма обезсърчение, няма обезверяване, няма безлюбие. Всичките тия работи не съществуват в един мисловен свят.
към беседата >>
Да схванем чистия живот.
Кое е онова, което го мъчи. Двама души се съберат, те са живи тия същества, и двете същества се измъчват. Сега да оставим тия противоречия, аз искам да излезем из противоречията. Противоречията в живота ние сами си ги създадохме. За да я схванем новата мисъл, трябва да схванем живота, както той е произлязъл първоначално, както е чист.
Да схванем чистия живот.
И в науката трябва да дойдем до същото положение. Тия учените хора, които работят, чрез всичките учени хора, Бог работи. Чрез всинца ви Бог работи. Но има една степен, в която Бог различно работи. Той и в мене работи, и във вас работи, но различно работи.
към беседата >>
Многото на другите.
Който казва така, иска да покаже, че е много щедър. Няма смисъл. Той като дойде, не една хапка, цял сомун ще му дам, пък хапката ще оставя за мене. Аз на хората никога малко не давам. Него задържам за себе си, там е тайната на живота.
Многото на другите.
Десет сомуна може да дам, но хапката никога. Аз на човека една капка вода не му давам. Тази философия не поддържам и цяло шише не му давам. Цяло буре вода ще му дам, но капка вода не му давам. Казвам: Сега дръжте и вие тази философия.
към беседата >>
Тогава не всеки богат човек е и човек, който мисли.
Но кажете добрият човек, богат човек ли е? – Богатството понякога има отношение, но добрият човек е нещо повече отколкото богатството. Не може да съпоставим, че всеки богат човек е добър, може ли да кажем така? – Има ли такова съотношение, всеки богат човек е добър и всеки добър човек е богат. Туй не е така.
Тогава не всеки богат човек е и човек, който мисли.
Защото някой път вие смесвате вашите чувствувания с мисълта. Мисълта е един творчески процес вътре в човека. Там, дето има мисъл, няма обезсърчение, няма обезверяване, няма безлюбие. Всичките тия работи не съществуват в един мисловен свят. Туй е, когато говорим за една чиста мисъл.
към беседата >>
И в науката трябва да дойдем до същото положение.
Двама души се съберат, те са живи тия същества, и двете същества се измъчват. Сега да оставим тия противоречия, аз искам да излезем из противоречията. Противоречията в живота ние сами си ги създадохме. За да я схванем новата мисъл, трябва да схванем живота, както той е произлязъл първоначално, както е чист. Да схванем чистия живот.
И в науката трябва да дойдем до същото положение.
Тия учените хора, които работят, чрез всичките учени хора, Бог работи. Чрез всинца ви Бог работи. Но има една степен, в която Бог различно работи. Той и в мене работи, и във вас работи, но различно работи. Трябва да знаеш до каква степен Бог работи в някого.
към беседата >>
Десет сомуна може да дам, но хапката никога.
Няма смисъл. Той като дойде, не една хапка, цял сомун ще му дам, пък хапката ще оставя за мене. Аз на хората никога малко не давам. Него задържам за себе си, там е тайната на живота. Многото на другите.
Десет сомуна може да дам, но хапката никога.
Аз на човека една капка вода не му давам. Тази философия не поддържам и цяло шише не му давам. Цяло буре вода ще му дам, но капка вода не му давам. Казвам: Сега дръжте и вие тази философия. Задръжте малкото за себе си.
към беседата >>
Защото някой път вие смесвате вашите чувствувания с мисълта.
– Богатството понякога има отношение, но добрият човек е нещо повече отколкото богатството. Не може да съпоставим, че всеки богат човек е добър, може ли да кажем така? – Има ли такова съотношение, всеки богат човек е добър и всеки добър човек е богат. Туй не е така. Тогава не всеки богат човек е и човек, който мисли.
Защото някой път вие смесвате вашите чувствувания с мисълта.
Мисълта е един творчески процес вътре в човека. Там, дето има мисъл, няма обезсърчение, няма обезверяване, няма безлюбие. Всичките тия работи не съществуват в един мисловен свят. Туй е, когато говорим за една чиста мисъл. Та някой казва: „Сиромах човек е“.
към беседата >>
Тия учените хора, които работят, чрез всичките учени хора, Бог работи.
Сега да оставим тия противоречия, аз искам да излезем из противоречията. Противоречията в живота ние сами си ги създадохме. За да я схванем новата мисъл, трябва да схванем живота, както той е произлязъл първоначално, както е чист. Да схванем чистия живот. И в науката трябва да дойдем до същото положение.
Тия учените хора, които работят, чрез всичките учени хора, Бог работи.
Чрез всинца ви Бог работи. Но има една степен, в която Бог различно работи. Той и в мене работи, и във вас работи, но различно работи. Трябва да знаеш до каква степен Бог работи в някого. Ти щом срещнеш един човек, ти вече имаш нужда от този човек и той има нужда от тебе.
към беседата >>
Аз на човека една капка вода не му давам.
Той като дойде, не една хапка, цял сомун ще му дам, пък хапката ще оставя за мене. Аз на хората никога малко не давам. Него задържам за себе си, там е тайната на живота. Многото на другите. Десет сомуна може да дам, но хапката никога.
Аз на човека една капка вода не му давам.
Тази философия не поддържам и цяло шише не му давам. Цяло буре вода ще му дам, но капка вода не му давам. Казвам: Сега дръжте и вие тази философия. Задръжте малкото за себе си. А многото навън.
към беседата >>
Мисълта е един творчески процес вътре в човека.
Не може да съпоставим, че всеки богат човек е добър, може ли да кажем така? – Има ли такова съотношение, всеки богат човек е добър и всеки добър човек е богат. Туй не е така. Тогава не всеки богат човек е и човек, който мисли. Защото някой път вие смесвате вашите чувствувания с мисълта.
Мисълта е един творчески процес вътре в човека.
Там, дето има мисъл, няма обезсърчение, няма обезверяване, няма безлюбие. Всичките тия работи не съществуват в един мисловен свят. Туй е, когато говорим за една чиста мисъл. Та някой казва: „Сиромах човек е“. Кои са причините човек да не е богат?
към беседата >>
Чрез всинца ви Бог работи.
Противоречията в живота ние сами си ги създадохме. За да я схванем новата мисъл, трябва да схванем живота, както той е произлязъл първоначално, както е чист. Да схванем чистия живот. И в науката трябва да дойдем до същото положение. Тия учените хора, които работят, чрез всичките учени хора, Бог работи.
Чрез всинца ви Бог работи.
Но има една степен, в която Бог различно работи. Той и в мене работи, и във вас работи, но различно работи. Трябва да знаеш до каква степен Бог работи в някого. Ти щом срещнеш един човек, ти вече имаш нужда от този човек и той има нужда от тебе. Става една обмяна на Божествените енергии.
към беседата >>
Тази философия не поддържам и цяло шише не му давам.
Аз на хората никога малко не давам. Него задържам за себе си, там е тайната на живота. Многото на другите. Десет сомуна може да дам, но хапката никога. Аз на човека една капка вода не му давам.
Тази философия не поддържам и цяло шише не му давам.
Цяло буре вода ще му дам, но капка вода не му давам. Казвам: Сега дръжте и вие тази философия. Задръжте малкото за себе си. А многото навън. В малкото е силата.
към беседата >>
Там, дето има мисъл, няма обезсърчение, няма обезверяване, няма безлюбие.
– Има ли такова съотношение, всеки богат човек е добър и всеки добър човек е богат. Туй не е така. Тогава не всеки богат човек е и човек, който мисли. Защото някой път вие смесвате вашите чувствувания с мисълта. Мисълта е един творчески процес вътре в човека.
Там, дето има мисъл, няма обезсърчение, няма обезверяване, няма безлюбие.
Всичките тия работи не съществуват в един мисловен свят. Туй е, когато говорим за една чиста мисъл. Та някой казва: „Сиромах човек е“. Кои са причините човек да не е богат? – Че тогава може да мисли.
към беседата >>
Но има една степен, в която Бог различно работи.
За да я схванем новата мисъл, трябва да схванем живота, както той е произлязъл първоначално, както е чист. Да схванем чистия живот. И в науката трябва да дойдем до същото положение. Тия учените хора, които работят, чрез всичките учени хора, Бог работи. Чрез всинца ви Бог работи.
Но има една степен, в която Бог различно работи.
Той и в мене работи, и във вас работи, но различно работи. Трябва да знаеш до каква степен Бог работи в някого. Ти щом срещнеш един човек, ти вече имаш нужда от този човек и той има нужда от тебе. Става една обмяна на Божествените енергии. Не считайте, като срещнете един лош човек, че нямате нужда от него.
към беседата >>
Цяло буре вода ще му дам, но капка вода не му давам.
Него задържам за себе си, там е тайната на живота. Многото на другите. Десет сомуна може да дам, но хапката никога. Аз на човека една капка вода не му давам. Тази философия не поддържам и цяло шише не му давам.
Цяло буре вода ще му дам, но капка вода не му давам.
Казвам: Сега дръжте и вие тази философия. Задръжте малкото за себе си. А многото навън. В малкото е силата. Законът работи.
към беседата >>
Всичките тия работи не съществуват в един мисловен свят.
Туй не е така. Тогава не всеки богат човек е и човек, който мисли. Защото някой път вие смесвате вашите чувствувания с мисълта. Мисълта е един творчески процес вътре в човека. Там, дето има мисъл, няма обезсърчение, няма обезверяване, няма безлюбие.
Всичките тия работи не съществуват в един мисловен свят.
Туй е, когато говорим за една чиста мисъл. Та някой казва: „Сиромах човек е“. Кои са причините човек да не е богат? – Че тогава може да мисли. Кои са причините, че човек не е здрав?
към беседата >>
Той и в мене работи, и във вас работи, но различно работи.
Да схванем чистия живот. И в науката трябва да дойдем до същото положение. Тия учените хора, които работят, чрез всичките учени хора, Бог работи. Чрез всинца ви Бог работи. Но има една степен, в която Бог различно работи.
Той и в мене работи, и във вас работи, но различно работи.
Трябва да знаеш до каква степен Бог работи в някого. Ти щом срещнеш един човек, ти вече имаш нужда от този човек и той има нужда от тебе. Става една обмяна на Божествените енергии. Не считайте, като срещнете един лош човек, че нямате нужда от него. От този лошия човек пак печелите нещо.
към беседата >>
Казвам: Сега дръжте и вие тази философия.
Многото на другите. Десет сомуна може да дам, но хапката никога. Аз на човека една капка вода не му давам. Тази философия не поддържам и цяло шише не му давам. Цяло буре вода ще му дам, но капка вода не му давам.
Казвам: Сега дръжте и вие тази философия.
Задръжте малкото за себе си. А многото навън. В малкото е силата. Законът работи. Ако малките неща не оценяваш, малките величини не разбираш, големите са безсмислени в живота.
към беседата >>
Туй е, когато говорим за една чиста мисъл.
Тогава не всеки богат човек е и човек, който мисли. Защото някой път вие смесвате вашите чувствувания с мисълта. Мисълта е един творчески процес вътре в човека. Там, дето има мисъл, няма обезсърчение, няма обезверяване, няма безлюбие. Всичките тия работи не съществуват в един мисловен свят.
Туй е, когато говорим за една чиста мисъл.
Та някой казва: „Сиромах човек е“. Кои са причините човек да не е богат? – Че тогава може да мисли. Кои са причините, че човек не е здрав? Можем да сведем причините към бащата, към майката.
към беседата >>
Трябва да знаеш до каква степен Бог работи в някого.
И в науката трябва да дойдем до същото положение. Тия учените хора, които работят, чрез всичките учени хора, Бог работи. Чрез всинца ви Бог работи. Но има една степен, в която Бог различно работи. Той и в мене работи, и във вас работи, но различно работи.
Трябва да знаеш до каква степен Бог работи в някого.
Ти щом срещнеш един човек, ти вече имаш нужда от този човек и той има нужда от тебе. Става една обмяна на Божествените енергии. Не считайте, като срещнете един лош човек, че нямате нужда от него. От този лошия човек пак печелите нещо. Като кажем, че всичко в света съдействува за добро и доброто съдействува за благословение, аз подразбирам всичко в света.
към беседата >>
Задръжте малкото за себе си.
Десет сомуна може да дам, но хапката никога. Аз на човека една капка вода не му давам. Тази философия не поддържам и цяло шише не му давам. Цяло буре вода ще му дам, но капка вода не му давам. Казвам: Сега дръжте и вие тази философия.
Задръжте малкото за себе си.
А многото навън. В малкото е силата. Законът работи. Ако малките неща не оценяваш, малките величини не разбираш, големите са безсмислени в живота.
към беседата >>
Та някой казва: „Сиромах човек е“.
Защото някой път вие смесвате вашите чувствувания с мисълта. Мисълта е един творчески процес вътре в човека. Там, дето има мисъл, няма обезсърчение, няма обезверяване, няма безлюбие. Всичките тия работи не съществуват в един мисловен свят. Туй е, когато говорим за една чиста мисъл.
Та някой казва: „Сиромах човек е“.
Кои са причините човек да не е богат? – Че тогава може да мисли. Кои са причините, че човек не е здрав? Можем да сведем причините към бащата, към майката. Бащата и майката не са били здрави, следователно и децата не може да бъдат здрави.
към беседата >>
Ти щом срещнеш един човек, ти вече имаш нужда от този човек и той има нужда от тебе.
Тия учените хора, които работят, чрез всичките учени хора, Бог работи. Чрез всинца ви Бог работи. Но има една степен, в която Бог различно работи. Той и в мене работи, и във вас работи, но различно работи. Трябва да знаеш до каква степен Бог работи в някого.
Ти щом срещнеш един човек, ти вече имаш нужда от този човек и той има нужда от тебе.
Става една обмяна на Божествените енергии. Не считайте, като срещнете един лош човек, че нямате нужда от него. От този лошия човек пак печелите нещо. Като кажем, че всичко в света съдействува за добро и доброто съдействува за благословение, аз подразбирам всичко в света. Едно състезание има между доброто и злото.
към беседата >>
А многото навън.
Аз на човека една капка вода не му давам. Тази философия не поддържам и цяло шише не му давам. Цяло буре вода ще му дам, но капка вода не му давам. Казвам: Сега дръжте и вие тази философия. Задръжте малкото за себе си.
А многото навън.
В малкото е силата. Законът работи. Ако малките неща не оценяваш, малките величини не разбираш, големите са безсмислени в живота.
към беседата >>
Кои са причините човек да не е богат?
Мисълта е един творчески процес вътре в човека. Там, дето има мисъл, няма обезсърчение, няма обезверяване, няма безлюбие. Всичките тия работи не съществуват в един мисловен свят. Туй е, когато говорим за една чиста мисъл. Та някой казва: „Сиромах човек е“.
Кои са причините човек да не е богат?
– Че тогава може да мисли. Кои са причините, че човек не е здрав? Можем да сведем причините към бащата, към майката. Бащата и майката не са били здрави, следователно и децата не може да бъдат здрави. Изобщо има изключение, но закон е, или че бащата не бил здрав, или майката не е била здрава, и тогава децата не могат да бъдат здрави.
към беседата >>
Става една обмяна на Божествените енергии.
Чрез всинца ви Бог работи. Но има една степен, в която Бог различно работи. Той и в мене работи, и във вас работи, но различно работи. Трябва да знаеш до каква степен Бог работи в някого. Ти щом срещнеш един човек, ти вече имаш нужда от този човек и той има нужда от тебе.
Става една обмяна на Божествените енергии.
Не считайте, като срещнете един лош човек, че нямате нужда от него. От този лошия човек пак печелите нещо. Като кажем, че всичко в света съдействува за добро и доброто съдействува за благословение, аз подразбирам всичко в света. Едно състезание има между доброто и злото. Когато тебе дяволът те изкушава, трябва да имаш следната мисъл, казвате: „Да се обясни защо ме изкушава дяволът, или защо е злото в света?
към беседата >>
В малкото е силата.
Тази философия не поддържам и цяло шише не му давам. Цяло буре вода ще му дам, но капка вода не му давам. Казвам: Сега дръжте и вие тази философия. Задръжте малкото за себе си. А многото навън.
В малкото е силата.
Законът работи. Ако малките неща не оценяваш, малките величини не разбираш, големите са безсмислени в живота.
към беседата >>
– Че тогава може да мисли.
Там, дето има мисъл, няма обезсърчение, няма обезверяване, няма безлюбие. Всичките тия работи не съществуват в един мисловен свят. Туй е, когато говорим за една чиста мисъл. Та някой казва: „Сиромах човек е“. Кои са причините човек да не е богат?
– Че тогава може да мисли.
Кои са причините, че човек не е здрав? Можем да сведем причините към бащата, към майката. Бащата и майката не са били здрави, следователно и децата не може да бъдат здрави. Изобщо има изключение, но закон е, или че бащата не бил здрав, или майката не е била здрава, и тогава децата не могат да бъдат здрави. Законът се прилага.
към беседата >>
Не считайте, като срещнете един лош човек, че нямате нужда от него.
Но има една степен, в която Бог различно работи. Той и в мене работи, и във вас работи, но различно работи. Трябва да знаеш до каква степен Бог работи в някого. Ти щом срещнеш един човек, ти вече имаш нужда от този човек и той има нужда от тебе. Става една обмяна на Божествените енергии.
Не считайте, като срещнете един лош човек, че нямате нужда от него.
От този лошия човек пак печелите нещо. Като кажем, че всичко в света съдействува за добро и доброто съдействува за благословение, аз подразбирам всичко в света. Едно състезание има между доброто и злото. Когато тебе дяволът те изкушава, трябва да имаш следната мисъл, казвате: „Да се обясни защо ме изкушава дяволът, или защо е злото в света? “ – Щом злото ви атакува, то е по-силно от вас, Бог е винаги на слабата страна.
към беседата >>
Законът работи.
Цяло буре вода ще му дам, но капка вода не му давам. Казвам: Сега дръжте и вие тази философия. Задръжте малкото за себе си. А многото навън. В малкото е силата.
Законът работи.
Ако малките неща не оценяваш, малките величини не разбираш, големите са безсмислени в живота.
към беседата >>
2.
Богатство, знание, свобода
,
МОК
, София, 30.4.1937г.,
Нещастията са много утъпкан път.
Следователно, за да не умре, за да не изгуби онова, което е придобил, той трябва да го превърне, да го пожертва. Аз ви казвам защо трябва да бъдете сиромаси – за да станете учени. Защо са нещастията? – За да станете добри. Нещастието е само една форма, в която енергиите се превръщат в добродетели.
Нещастията са много утъпкан път.
Нещастието, страданието, несгодите в света – това са най-утъпканият път. По-утъпкан път от страданието има ли? Всеки бяга от този път. А кой е най-неутъпканият път? – Малките радости, които никой не е преживял.
към беседата >>
Нещастието, страданието, несгодите в света – това са най-утъпканият път.
Аз ви казвам защо трябва да бъдете сиромаси – за да станете учени. Защо са нещастията? – За да станете добри. Нещастието е само една форма, в която енергиите се превръщат в добродетели. Нещастията са много утъпкан път.
Нещастието, страданието, несгодите в света – това са най-утъпканият път.
По-утъпкан път от страданието има ли? Всеки бяга от този път. А кой е най-неутъпканият път? – Малките радости, които никой не е преживял. Когато минаваш по неутъпкания път, имаш какво да вземеш, а по утъпкания път всичко е изядено и изпито, всички дървета са обрани.
към беседата >>
По-утъпкан път от страданието има ли?
Защо са нещастията? – За да станете добри. Нещастието е само една форма, в която енергиите се превръщат в добродетели. Нещастията са много утъпкан път. Нещастието, страданието, несгодите в света – това са най-утъпканият път.
По-утъпкан път от страданието има ли?
Всеки бяга от този път. А кой е най-неутъпканият път? – Малките радости, които никой не е преживял. Когато минаваш по неутъпкания път, имаш какво да вземеш, а по утъпкания път всичко е изядено и изпито, всички дървета са обрани. По неутъпкания път дървета са увиснали от плодове и сред тях птички пеят.
към беседата >>
Всеки бяга от този път.
– За да станете добри. Нещастието е само една форма, в която енергиите се превръщат в добродетели. Нещастията са много утъпкан път. Нещастието, страданието, несгодите в света – това са най-утъпканият път. По-утъпкан път от страданието има ли?
Всеки бяга от този път.
А кой е най-неутъпканият път? – Малките радости, които никой не е преживял. Когато минаваш по неутъпкания път, имаш какво да вземеш, а по утъпкания път всичко е изядено и изпито, всички дървета са обрани. По неутъпкания път дървета са увиснали от плодове и сред тях птички пеят. По утъпкания път птиците са избягали и има само една малка светлина.
към беседата >>
А кой е най-неутъпканият път?
Нещастието е само една форма, в която енергиите се превръщат в добродетели. Нещастията са много утъпкан път. Нещастието, страданието, несгодите в света – това са най-утъпканият път. По-утъпкан път от страданието има ли? Всеки бяга от този път.
А кой е най-неутъпканият път?
– Малките радости, които никой не е преживял. Когато минаваш по неутъпкания път, имаш какво да вземеш, а по утъпкания път всичко е изядено и изпито, всички дървета са обрани. По неутъпкания път дървета са увиснали от плодове и сред тях птички пеят. По утъпкания път птиците са избягали и има само една малка светлина. В утъпкания път, по който все вървите, има постоянно разочарование и вие казвате: "Дотегна ми това страдание!
към беседата >>
– Малките радости, които никой не е преживял.
Нещастията са много утъпкан път. Нещастието, страданието, несгодите в света – това са най-утъпканият път. По-утъпкан път от страданието има ли? Всеки бяга от този път. А кой е най-неутъпканият път?
– Малките радости, които никой не е преживял.
Когато минаваш по неутъпкания път, имаш какво да вземеш, а по утъпкания път всичко е изядено и изпито, всички дървета са обрани. По неутъпкания път дървета са увиснали от плодове и сред тях птички пеят. По утъпкания път птиците са избягали и има само една малка светлина. В утъпкания път, по който все вървите, има постоянно разочарование и вие казвате: "Дотегна ми това страдание! " Отлично, тогава стани добър!
към беседата >>
Когато минаваш по неутъпкания път, имаш какво да вземеш, а по утъпкания път всичко е изядено и изпито, всички дървета са обрани.
Нещастието, страданието, несгодите в света – това са най-утъпканият път. По-утъпкан път от страданието има ли? Всеки бяга от този път. А кой е най-неутъпканият път? – Малките радости, които никой не е преживял.
Когато минаваш по неутъпкания път, имаш какво да вземеш, а по утъпкания път всичко е изядено и изпито, всички дървета са обрани.
По неутъпкания път дървета са увиснали от плодове и сред тях птички пеят. По утъпкания път птиците са избягали и има само една малка светлина. В утъпкания път, по който все вървите, има постоянно разочарование и вие казвате: "Дотегна ми това страдание! " Отлично, тогава стани добър! Имал си несгоди в живота – тогава стани умен!
към беседата >>
По неутъпкания път дървета са увиснали от плодове и сред тях птички пеят.
По-утъпкан път от страданието има ли? Всеки бяга от този път. А кой е най-неутъпканият път? – Малките радости, които никой не е преживял. Когато минаваш по неутъпкания път, имаш какво да вземеш, а по утъпкания път всичко е изядено и изпито, всички дървета са обрани.
По неутъпкания път дървета са увиснали от плодове и сред тях птички пеят.
По утъпкания път птиците са избягали и има само една малка светлина. В утъпкания път, по който все вървите, има постоянно разочарование и вие казвате: "Дотегна ми това страдание! " Отлично, тогава стани добър! Имал си несгоди в живота – тогава стани умен! Това е наука.
към беседата >>
По утъпкания път птиците са избягали и има само една малка светлина.
Всеки бяга от този път. А кой е най-неутъпканият път? – Малките радости, които никой не е преживял. Когато минаваш по неутъпкания път, имаш какво да вземеш, а по утъпкания път всичко е изядено и изпито, всички дървета са обрани. По неутъпкания път дървета са увиснали от плодове и сред тях птички пеят.
По утъпкания път птиците са избягали и има само една малка светлина.
В утъпкания път, по който все вървите, има постоянно разочарование и вие казвате: "Дотегна ми това страдание! " Отлично, тогава стани добър! Имал си несгоди в живота – тогава стани умен! Това е наука. Казваш, че ти е дотегнало.
към беседата >>
В утъпкания път, по който все вървите, има постоянно разочарование и вие казвате: "Дотегна ми това страдание!
А кой е най-неутъпканият път? – Малките радости, които никой не е преживял. Когато минаваш по неутъпкания път, имаш какво да вземеш, а по утъпкания път всичко е изядено и изпито, всички дървета са обрани. По неутъпкания път дървета са увиснали от плодове и сред тях птички пеят. По утъпкания път птиците са избягали и има само една малка светлина.
В утъпкания път, по който все вървите, има постоянно разочарование и вие казвате: "Дотегна ми това страдание!
" Отлично, тогава стани добър! Имал си несгоди в живота – тогава стани умен! Това е наука. Казваш, че ти е дотегнало. Добре, според това, което ти е дотегнало, кой е пътят, по който трябва да минеш?
към беседата >>
" Отлично, тогава стани добър!
– Малките радости, които никой не е преживял. Когато минаваш по неутъпкания път, имаш какво да вземеш, а по утъпкания път всичко е изядено и изпито, всички дървета са обрани. По неутъпкания път дървета са увиснали от плодове и сред тях птички пеят. По утъпкания път птиците са избягали и има само една малка светлина. В утъпкания път, по който все вървите, има постоянно разочарование и вие казвате: "Дотегна ми това страдание!
" Отлично, тогава стани добър!
Имал си несгоди в живота – тогава стани умен! Това е наука. Казваш, че ти е дотегнало. Добре, според това, което ти е дотегнало, кой е пътят, по който трябва да минеш?
към беседата >>
Имал си несгоди в живота – тогава стани умен!
Когато минаваш по неутъпкания път, имаш какво да вземеш, а по утъпкания път всичко е изядено и изпито, всички дървета са обрани. По неутъпкания път дървета са увиснали от плодове и сред тях птички пеят. По утъпкания път птиците са избягали и има само една малка светлина. В утъпкания път, по който все вървите, има постоянно разочарование и вие казвате: "Дотегна ми това страдание! " Отлично, тогава стани добър!
Имал си несгоди в живота – тогава стани умен!
Това е наука. Казваш, че ти е дотегнало. Добре, според това, което ти е дотегнало, кой е пътят, по който трябва да минеш?
към беседата >>
Това е наука.
По неутъпкания път дървета са увиснали от плодове и сред тях птички пеят. По утъпкания път птиците са избягали и има само една малка светлина. В утъпкания път, по който все вървите, има постоянно разочарование и вие казвате: "Дотегна ми това страдание! " Отлично, тогава стани добър! Имал си несгоди в живота – тогава стани умен!
Това е наука.
Казваш, че ти е дотегнало. Добре, според това, което ти е дотегнало, кой е пътят, по който трябва да минеш?
към беседата >>
Казваш, че ти е дотегнало.
По утъпкания път птиците са избягали и има само една малка светлина. В утъпкания път, по който все вървите, има постоянно разочарование и вие казвате: "Дотегна ми това страдание! " Отлично, тогава стани добър! Имал си несгоди в живота – тогава стани умен! Това е наука.
Казваш, че ти е дотегнало.
Добре, според това, което ти е дотегнало, кой е пътят, по който трябва да минеш?
към беседата >>
Добре, според това, което ти е дотегнало, кой е пътят, по който трябва да минеш?
В утъпкания път, по който все вървите, има постоянно разочарование и вие казвате: "Дотегна ми това страдание! " Отлично, тогава стани добър! Имал си несгоди в живота – тогава стани умен! Това е наука. Казваш, че ти е дотегнало.
Добре, според това, което ти е дотегнало, кой е пътят, по който трябва да минеш?
към беседата >>
Сега, често се задават въпроси, които нямат разрешение.
Сега, често се задават въпроси, които нямат разрешение.
Ако кривите линии са резултат на правите, защо хората казват: "Той върви по кривия път"? Откъде е дошла идеята, че кривият път е лош? Това е една необяснима идея. Често съм срещал синове да казват: "Баща ми върви по крив път – раздава имането на другите." Значи от техния тесен кръг на схващане те считат, че бащата не е умен, че върви по един крив път, че освен за тях, мисли и помага на другите. Те искат баща им да няма друга идея, но аз бих желал той съвсем да си изкриви пътя в този смисъл.
към беседата >>
Ако кривите линии са резултат на правите, защо хората казват: "Той върви по кривия път"?
Сега, често се задават въпроси, които нямат разрешение.
Ако кривите линии са резултат на правите, защо хората казват: "Той върви по кривия път"?
Откъде е дошла идеята, че кривият път е лош? Това е една необяснима идея. Често съм срещал синове да казват: "Баща ми върви по крив път – раздава имането на другите." Значи от техния тесен кръг на схващане те считат, че бащата не е умен, че върви по един крив път, че освен за тях, мисли и помага на другите. Те искат баща им да няма друга идея, но аз бих желал той съвсем да си изкриви пътя в този смисъл.
към беседата >>
Откъде е дошла идеята, че кривият път е лош?
Сега, често се задават въпроси, които нямат разрешение. Ако кривите линии са резултат на правите, защо хората казват: "Той върви по кривия път"?
Откъде е дошла идеята, че кривият път е лош?
Това е една необяснима идея. Често съм срещал синове да казват: "Баща ми върви по крив път – раздава имането на другите." Значи от техния тесен кръг на схващане те считат, че бащата не е умен, че върви по един крив път, че освен за тях, мисли и помага на другите. Те искат баща им да няма друга идея, но аз бих желал той съвсем да си изкриви пътя в този смисъл.
към беседата >>
Това е една необяснима идея.
Сега, често се задават въпроси, които нямат разрешение. Ако кривите линии са резултат на правите, защо хората казват: "Той върви по кривия път"? Откъде е дошла идеята, че кривият път е лош?
Това е една необяснима идея.
Често съм срещал синове да казват: "Баща ми върви по крив път – раздава имането на другите." Значи от техния тесен кръг на схващане те считат, че бащата не е умен, че върви по един крив път, че освен за тях, мисли и помага на другите. Те искат баща им да няма друга идея, но аз бих желал той съвсем да си изкриви пътя в този смисъл.
към беседата >>
Често съм срещал синове да казват: "Баща ми върви по крив път – раздава имането на другите." Значи от техния тесен кръг на схващане те считат, че бащата не е умен, че върви по един крив път, че освен за тях, мисли и помага на другите.
Сега, често се задават въпроси, които нямат разрешение. Ако кривите линии са резултат на правите, защо хората казват: "Той върви по кривия път"? Откъде е дошла идеята, че кривият път е лош? Това е една необяснима идея.
Често съм срещал синове да казват: "Баща ми върви по крив път – раздава имането на другите." Значи от техния тесен кръг на схващане те считат, че бащата не е умен, че върви по един крив път, че освен за тях, мисли и помага на другите.
Те искат баща им да няма друга идея, но аз бих желал той съвсем да си изкриви пътя в този смисъл.
към беседата >>
Те искат баща им да няма друга идея, но аз бих желал той съвсем да си изкриви пътя в този смисъл.
Сега, често се задават въпроси, които нямат разрешение. Ако кривите линии са резултат на правите, защо хората казват: "Той върви по кривия път"? Откъде е дошла идеята, че кривият път е лош? Това е една необяснима идея. Често съм срещал синове да казват: "Баща ми върви по крив път – раздава имането на другите." Значи от техния тесен кръг на схващане те считат, че бащата не е умен, че върви по един крив път, че освен за тях, мисли и помага на другите.
Те искат баща им да няма друга идея, но аз бих желал той съвсем да си изкриви пътя в този смисъл.
към беседата >>
Да допуснем, че имаме един център, който става причина за образуване на една крива линия.
Да допуснем, че имаме един център, който става причина за образуване на една крива линия.
Сега, представете си, че имате два или три центъра, които са в състояние да образуват разни криви линии. Представете си, че един човек има желанието да образува една крива линия - например, линията на богатството, друг иска да стане учен, а трети иска да стане добър човек. Какво отношение имат тия три криви линии? Правата линия може да съществува на физическото поле, кривата линия може да съществува в духовния свят – това е само една перспектива на нещата. Кривата линия някъде е вдлъбната, някъде линиите се събират.
към беседата >>
Сега, представете си, че имате два или три центъра, които са в състояние да образуват разни криви линии.
Да допуснем, че имаме един център, който става причина за образуване на една крива линия.
Сега, представете си, че имате два или три центъра, които са в състояние да образуват разни криви линии.
Представете си, че един човек има желанието да образува една крива линия - например, линията на богатството, друг иска да стане учен, а трети иска да стане добър човек. Какво отношение имат тия три криви линии? Правата линия може да съществува на физическото поле, кривата линия може да съществува в духовния свят – това е само една перспектива на нещата. Кривата линия някъде е вдлъбната, някъде линиите се събират. Това, което е събрано, на физическото поле трябва да го разсипеш.
към беседата >>
Представете си, че един човек има желанието да образува една крива линия - например, линията на богатството, друг иска да стане учен, а трети иска да стане добър човек.
Да допуснем, че имаме един център, който става причина за образуване на една крива линия. Сега, представете си, че имате два или три центъра, които са в състояние да образуват разни криви линии.
Представете си, че един човек има желанието да образува една крива линия - например, линията на богатството, друг иска да стане учен, а трети иска да стане добър човек.
Какво отношение имат тия три криви линии? Правата линия може да съществува на физическото поле, кривата линия може да съществува в духовния свят – това е само една перспектива на нещата. Кривата линия някъде е вдлъбната, някъде линиите се събират. Това, което е събрано, на физическото поле трябва да го разсипеш. Ако поставите вода в една чаша, тя стои; ако обърнете чашата, тя ще се излее навън; но ако превърнете водата на пара, можете ли да я изсипете надолу?
към беседата >>
Какво отношение имат тия три криви линии?
Да допуснем, че имаме един център, който става причина за образуване на една крива линия. Сега, представете си, че имате два или три центъра, които са в състояние да образуват разни криви линии. Представете си, че един човек има желанието да образува една крива линия - например, линията на богатството, друг иска да стане учен, а трети иска да стане добър човек.
Какво отношение имат тия три криви линии?
Правата линия може да съществува на физическото поле, кривата линия може да съществува в духовния свят – това е само една перспектива на нещата. Кривата линия някъде е вдлъбната, някъде линиите се събират. Това, което е събрано, на физическото поле трябва да го разсипеш. Ако поставите вода в една чаша, тя стои; ако обърнете чашата, тя ще се излее навън; но ако превърнете водата на пара, можете ли да я изсипете надолу? Ако чашата е пълна с пара и стои права, парата ще излезе нагоре, понеже нейното движение е натам.
към беседата >>
Правата линия може да съществува на физическото поле, кривата линия може да съществува в духовния свят – това е само една перспектива на нещата.
Да допуснем, че имаме един център, който става причина за образуване на една крива линия. Сега, представете си, че имате два или три центъра, които са в състояние да образуват разни криви линии. Представете си, че един човек има желанието да образува една крива линия - например, линията на богатството, друг иска да стане учен, а трети иска да стане добър човек. Какво отношение имат тия три криви линии?
Правата линия може да съществува на физическото поле, кривата линия може да съществува в духовния свят – това е само една перспектива на нещата.
Кривата линия някъде е вдлъбната, някъде линиите се събират. Това, което е събрано, на физическото поле трябва да го разсипеш. Ако поставите вода в една чаша, тя стои; ако обърнете чашата, тя ще се излее навън; но ако превърнете водата на пара, можете ли да я изсипете надолу? Ако чашата е пълна с пара и стои права, парата ще излезе нагоре, понеже нейното движение е натам. Следователно, ако обърнете тази чаша, тя пак остава пълна.
към беседата >>
Кривата линия някъде е вдлъбната, някъде линиите се събират.
Да допуснем, че имаме един център, който става причина за образуване на една крива линия. Сега, представете си, че имате два или три центъра, които са в състояние да образуват разни криви линии. Представете си, че един човек има желанието да образува една крива линия - например, линията на богатството, друг иска да стане учен, а трети иска да стане добър човек. Какво отношение имат тия три криви линии? Правата линия може да съществува на физическото поле, кривата линия може да съществува в духовния свят – това е само една перспектива на нещата.
Кривата линия някъде е вдлъбната, някъде линиите се събират.
Това, което е събрано, на физическото поле трябва да го разсипеш. Ако поставите вода в една чаша, тя стои; ако обърнете чашата, тя ще се излее навън; но ако превърнете водата на пара, можете ли да я изсипете надолу? Ако чашата е пълна с пара и стои права, парата ще излезе нагоре, понеже нейното движение е натам. Следователно, ако обърнете тази чаша, тя пак остава пълна. Тази чаша е пълна в Умствения свят.
към беседата >>
Това, което е събрано, на физическото поле трябва да го разсипеш.
Сега, представете си, че имате два или три центъра, които са в състояние да образуват разни криви линии. Представете си, че един човек има желанието да образува една крива линия - например, линията на богатството, друг иска да стане учен, а трети иска да стане добър човек. Какво отношение имат тия три криви линии? Правата линия може да съществува на физическото поле, кривата линия може да съществува в духовния свят – това е само една перспектива на нещата. Кривата линия някъде е вдлъбната, някъде линиите се събират.
Това, което е събрано, на физическото поле трябва да го разсипеш.
Ако поставите вода в една чаша, тя стои; ако обърнете чашата, тя ще се излее навън; но ако превърнете водата на пара, можете ли да я изсипете надолу? Ако чашата е пълна с пара и стои права, парата ще излезе нагоре, понеже нейното движение е натам. Следователно, ако обърнете тази чаша, тя пак остава пълна. Тази чаша е пълна в Умствения свят. В Умствения свят трябва да обърнете чашата с дъното нагоре, за да остане съдържанието вътре.
към беседата >>
Ако поставите вода в една чаша, тя стои; ако обърнете чашата, тя ще се излее навън; но ако превърнете водата на пара, можете ли да я изсипете надолу?
Представете си, че един човек има желанието да образува една крива линия - например, линията на богатството, друг иска да стане учен, а трети иска да стане добър човек. Какво отношение имат тия три криви линии? Правата линия може да съществува на физическото поле, кривата линия може да съществува в духовния свят – това е само една перспектива на нещата. Кривата линия някъде е вдлъбната, някъде линиите се събират. Това, което е събрано, на физическото поле трябва да го разсипеш.
Ако поставите вода в една чаша, тя стои; ако обърнете чашата, тя ще се излее навън; но ако превърнете водата на пара, можете ли да я изсипете надолу?
Ако чашата е пълна с пара и стои права, парата ще излезе нагоре, понеже нейното движение е натам. Следователно, ако обърнете тази чаша, тя пак остава пълна. Тази чаша е пълна в Умствения свят. В Умствения свят трябва да обърнете чашата с дъното нагоре, за да остане съдържанието вътре. Вие не сте мислили по този начин.
към беседата >>
Ако чашата е пълна с пара и стои права, парата ще излезе нагоре, понеже нейното движение е натам.
Какво отношение имат тия три криви линии? Правата линия може да съществува на физическото поле, кривата линия може да съществува в духовния свят – това е само една перспектива на нещата. Кривата линия някъде е вдлъбната, някъде линиите се събират. Това, което е събрано, на физическото поле трябва да го разсипеш. Ако поставите вода в една чаша, тя стои; ако обърнете чашата, тя ще се излее навън; но ако превърнете водата на пара, можете ли да я изсипете надолу?
Ако чашата е пълна с пара и стои права, парата ще излезе нагоре, понеже нейното движение е натам.
Следователно, ако обърнете тази чаша, тя пак остава пълна. Тази чаша е пълна в Умствения свят. В Умствения свят трябва да обърнете чашата с дъното нагоре, за да остане съдържанието вътре. Вие не сте мислили по този начин. Този закон е същият.
към беседата >>
Следователно, ако обърнете тази чаша, тя пак остава пълна.
Правата линия може да съществува на физическото поле, кривата линия може да съществува в духовния свят – това е само една перспектива на нещата. Кривата линия някъде е вдлъбната, някъде линиите се събират. Това, което е събрано, на физическото поле трябва да го разсипеш. Ако поставите вода в една чаша, тя стои; ако обърнете чашата, тя ще се излее навън; но ако превърнете водата на пара, можете ли да я изсипете надолу? Ако чашата е пълна с пара и стои права, парата ще излезе нагоре, понеже нейното движение е натам.
Следователно, ако обърнете тази чаша, тя пак остава пълна.
Тази чаша е пълна в Умствения свят. В Умствения свят трябва да обърнете чашата с дъното нагоре, за да остане съдържанието вътре. Вие не сте мислили по този начин. Този закон е същият. На физическото поле вие можете да напълните една сфера с вода и ако искате да я задържите вътре, трябва да я държите с отвора нагоре.
към беседата >>
Тази чаша е пълна в Умствения свят.
Кривата линия някъде е вдлъбната, някъде линиите се събират. Това, което е събрано, на физическото поле трябва да го разсипеш. Ако поставите вода в една чаша, тя стои; ако обърнете чашата, тя ще се излее навън; но ако превърнете водата на пара, можете ли да я изсипете надолу? Ако чашата е пълна с пара и стои права, парата ще излезе нагоре, понеже нейното движение е натам. Следователно, ако обърнете тази чаша, тя пак остава пълна.
Тази чаша е пълна в Умствения свят.
В Умствения свят трябва да обърнете чашата с дъното нагоре, за да остане съдържанието вътре. Вие не сте мислили по този начин. Този закон е същият. На физическото поле вие можете да напълните една сфера с вода и ако искате да я задържите вътре, трябва да я държите с отвора нагоре. Учените затварят в подобни сфери и парата, но ако намери и най-малка дупчица, тя ще излезе навън.
към беседата >>
В Умствения свят трябва да обърнете чашата с дъното нагоре, за да остане съдържанието вътре.
Това, което е събрано, на физическото поле трябва да го разсипеш. Ако поставите вода в една чаша, тя стои; ако обърнете чашата, тя ще се излее навън; но ако превърнете водата на пара, можете ли да я изсипете надолу? Ако чашата е пълна с пара и стои права, парата ще излезе нагоре, понеже нейното движение е натам. Следователно, ако обърнете тази чаша, тя пак остава пълна. Тази чаша е пълна в Умствения свят.
В Умствения свят трябва да обърнете чашата с дъното нагоре, за да остане съдържанието вътре.
Вие не сте мислили по този начин. Този закон е същият. На физическото поле вие можете да напълните една сфера с вода и ако искате да я задържите вътре, трябва да я държите с отвора нагоре. Учените затварят в подобни сфери и парата, но ако намери и най-малка дупчица, тя ще излезе навън. Казвам: във физическия свят налягането е отгоре надолу, а в Умствения свят е отдолу нагоре.
към беседата >>
Вие не сте мислили по този начин.
Ако поставите вода в една чаша, тя стои; ако обърнете чашата, тя ще се излее навън; но ако превърнете водата на пара, можете ли да я изсипете надолу? Ако чашата е пълна с пара и стои права, парата ще излезе нагоре, понеже нейното движение е натам. Следователно, ако обърнете тази чаша, тя пак остава пълна. Тази чаша е пълна в Умствения свят. В Умствения свят трябва да обърнете чашата с дъното нагоре, за да остане съдържанието вътре.
Вие не сте мислили по този начин.
Този закон е същият. На физическото поле вие можете да напълните една сфера с вода и ако искате да я задържите вътре, трябва да я държите с отвора нагоре. Учените затварят в подобни сфери и парата, но ако намери и най-малка дупчица, тя ще излезе навън. Казвам: във физическия свят налягането е отгоре надолу, а в Умствения свят е отдолу нагоре. Неуспехът ви се дължи на това именно, че в Умствения свят употребявате средствата и методите на физическото поле и всичките ви предприятия пропадат.
към беседата >>
Този закон е същият.
Ако чашата е пълна с пара и стои права, парата ще излезе нагоре, понеже нейното движение е натам. Следователно, ако обърнете тази чаша, тя пак остава пълна. Тази чаша е пълна в Умствения свят. В Умствения свят трябва да обърнете чашата с дъното нагоре, за да остане съдържанието вътре. Вие не сте мислили по този начин.
Този закон е същият.
На физическото поле вие можете да напълните една сфера с вода и ако искате да я задържите вътре, трябва да я държите с отвора нагоре. Учените затварят в подобни сфери и парата, но ако намери и най-малка дупчица, тя ще излезе навън. Казвам: във физическия свят налягането е отгоре надолу, а в Умствения свят е отдолу нагоре. Неуспехът ви се дължи на това именно, че в Умствения свят употребявате средствата и методите на физическото поле и всичките ви предприятия пропадат. Ако пък на физическото поле употребявате средствата и методите на Умствения свят, вие пак ще пропаднете.
към беседата >>
На физическото поле вие можете да напълните една сфера с вода и ако искате да я задържите вътре, трябва да я държите с отвора нагоре.
Следователно, ако обърнете тази чаша, тя пак остава пълна. Тази чаша е пълна в Умствения свят. В Умствения свят трябва да обърнете чашата с дъното нагоре, за да остане съдържанието вътре. Вие не сте мислили по този начин. Този закон е същият.
На физическото поле вие можете да напълните една сфера с вода и ако искате да я задържите вътре, трябва да я държите с отвора нагоре.
Учените затварят в подобни сфери и парата, но ако намери и най-малка дупчица, тя ще излезе навън. Казвам: във физическия свят налягането е отгоре надолу, а в Умствения свят е отдолу нагоре. Неуспехът ви се дължи на това именно, че в Умствения свят употребявате средствата и методите на физическото поле и всичките ви предприятия пропадат. Ако пък на физическото поле употребявате средствата и методите на Умствения свят, вие пак ще пропаднете. Умственият свят има специфични закони, физическият свят също има специфични закони.
към беседата >>
Учените затварят в подобни сфери и парата, но ако намери и най-малка дупчица, тя ще излезе навън.
Тази чаша е пълна в Умствения свят. В Умствения свят трябва да обърнете чашата с дъното нагоре, за да остане съдържанието вътре. Вие не сте мислили по този начин. Този закон е същият. На физическото поле вие можете да напълните една сфера с вода и ако искате да я задържите вътре, трябва да я държите с отвора нагоре.
Учените затварят в подобни сфери и парата, но ако намери и най-малка дупчица, тя ще излезе навън.
Казвам: във физическия свят налягането е отгоре надолу, а в Умствения свят е отдолу нагоре. Неуспехът ви се дължи на това именно, че в Умствения свят употребявате средствата и методите на физическото поле и всичките ви предприятия пропадат. Ако пък на физическото поле употребявате средствата и методите на Умствения свят, вие пак ще пропаднете. Умственият свят има специфични закони, физическият свят също има специфични закони. Как ще заинтересувате човека на физическото поле с някакъв умствен предмет?
към беседата >>
Казвам: във физическия свят налягането е отгоре надолу, а в Умствения свят е отдолу нагоре.
В Умствения свят трябва да обърнете чашата с дъното нагоре, за да остане съдържанието вътре. Вие не сте мислили по този начин. Този закон е същият. На физическото поле вие можете да напълните една сфера с вода и ако искате да я задържите вътре, трябва да я държите с отвора нагоре. Учените затварят в подобни сфери и парата, но ако намери и най-малка дупчица, тя ще излезе навън.
Казвам: във физическия свят налягането е отгоре надолу, а в Умствения свят е отдолу нагоре.
Неуспехът ви се дължи на това именно, че в Умствения свят употребявате средствата и методите на физическото поле и всичките ви предприятия пропадат. Ако пък на физическото поле употребявате средствата и методите на Умствения свят, вие пак ще пропаднете. Умственият свят има специфични закони, физическият свят също има специфични закони. Как ще заинтересувате човека на физическото поле с някакъв умствен предмет? Например, някой е богат, има десет-петнадесет-двадесет милиона на разположение, пък ти си беден, пет пари нямаш, но си свършил четири факултета, много си умен, т.
към беседата >>
Неуспехът ви се дължи на това именно, че в Умствения свят употребявате средствата и методите на физическото поле и всичките ви предприятия пропадат.
Вие не сте мислили по този начин. Този закон е същият. На физическото поле вие можете да напълните една сфера с вода и ако искате да я задържите вътре, трябва да я държите с отвора нагоре. Учените затварят в подобни сфери и парата, но ако намери и най-малка дупчица, тя ще излезе навън. Казвам: във физическия свят налягането е отгоре надолу, а в Умствения свят е отдолу нагоре.
Неуспехът ви се дължи на това именно, че в Умствения свят употребявате средствата и методите на физическото поле и всичките ви предприятия пропадат.
Ако пък на физическото поле употребявате средствата и методите на Умствения свят, вие пак ще пропаднете. Умственият свят има специфични закони, физическият свят също има специфични закони. Как ще заинтересувате човека на физическото поле с някакъв умствен предмет? Например, някой е богат, има десет-петнадесет-двадесет милиона на разположение, пък ти си беден, пет пари нямаш, но си свършил четири факултета, много си умен, т. е богат си в умствено отношение.
към беседата >>
Ако пък на физическото поле употребявате средствата и методите на Умствения свят, вие пак ще пропаднете.
Този закон е същият. На физическото поле вие можете да напълните една сфера с вода и ако искате да я задържите вътре, трябва да я държите с отвора нагоре. Учените затварят в подобни сфери и парата, но ако намери и най-малка дупчица, тя ще излезе навън. Казвам: във физическия свят налягането е отгоре надолу, а в Умствения свят е отдолу нагоре. Неуспехът ви се дължи на това именно, че в Умствения свят употребявате средствата и методите на физическото поле и всичките ви предприятия пропадат.
Ако пък на физическото поле употребявате средствата и методите на Умствения свят, вие пак ще пропаднете.
Умственият свят има специфични закони, физическият свят също има специфични закони. Как ще заинтересувате човека на физическото поле с някакъв умствен предмет? Например, някой е богат, има десет-петнадесет-двадесет милиона на разположение, пък ти си беден, пет пари нямаш, но си свършил четири факултета, много си умен, т. е богат си в умствено отношение. Как ще образувате връзка с този богаташ?
към беседата >>
Умственият свят има специфични закони, физическият свят също има специфични закони.
На физическото поле вие можете да напълните една сфера с вода и ако искате да я задържите вътре, трябва да я държите с отвора нагоре. Учените затварят в подобни сфери и парата, но ако намери и най-малка дупчица, тя ще излезе навън. Казвам: във физическия свят налягането е отгоре надолу, а в Умствения свят е отдолу нагоре. Неуспехът ви се дължи на това именно, че в Умствения свят употребявате средствата и методите на физическото поле и всичките ви предприятия пропадат. Ако пък на физическото поле употребявате средствата и методите на Умствения свят, вие пак ще пропаднете.
Умственият свят има специфични закони, физическият свят също има специфични закони.
Как ще заинтересувате човека на физическото поле с някакъв умствен предмет? Например, някой е богат, има десет-петнадесет-двадесет милиона на разположение, пък ти си беден, пет пари нямаш, но си свършил четири факултета, много си умен, т. е богат си в умствено отношение. Как ще образувате връзка с този богаташ? – Ти, ученият, трябва да станеш слуга и да се откажеш от господство на физическото поле.
към беседата >>
Как ще заинтересувате човека на физическото поле с някакъв умствен предмет?
Учените затварят в подобни сфери и парата, но ако намери и най-малка дупчица, тя ще излезе навън. Казвам: във физическия свят налягането е отгоре надолу, а в Умствения свят е отдолу нагоре. Неуспехът ви се дължи на това именно, че в Умствения свят употребявате средствата и методите на физическото поле и всичките ви предприятия пропадат. Ако пък на физическото поле употребявате средствата и методите на Умствения свят, вие пак ще пропаднете. Умственият свят има специфични закони, физическият свят също има специфични закони.
Как ще заинтересувате човека на физическото поле с някакъв умствен предмет?
Например, някой е богат, има десет-петнадесет-двадесет милиона на разположение, пък ти си беден, пет пари нямаш, но си свършил четири факултета, много си умен, т. е богат си в умствено отношение. Как ще образувате връзка с този богаташ? – Ти, ученият, трябва да станеш слуга и да се откажеш от господство на физическото поле. Богатият ще ти разправя как е спечелил парите си, ти пък ще му разправяш как могат да се обработят капиталите му по някакви други начини.
към беседата >>
Например, някой е богат, има десет-петнадесет-двадесет милиона на разположение, пък ти си беден, пет пари нямаш, но си свършил четири факултета, много си умен, т.
Казвам: във физическия свят налягането е отгоре надолу, а в Умствения свят е отдолу нагоре. Неуспехът ви се дължи на това именно, че в Умствения свят употребявате средствата и методите на физическото поле и всичките ви предприятия пропадат. Ако пък на физическото поле употребявате средствата и методите на Умствения свят, вие пак ще пропаднете. Умственият свят има специфични закони, физическият свят също има специфични закони. Как ще заинтересувате човека на физическото поле с някакъв умствен предмет?
Например, някой е богат, има десет-петнадесет-двадесет милиона на разположение, пък ти си беден, пет пари нямаш, но си свършил четири факултета, много си умен, т.
е богат си в умствено отношение. Как ще образувате връзка с този богаташ? – Ти, ученият, трябва да станеш слуга и да се откажеш от господство на физическото поле. Богатият ще ти разправя как е спечелил парите си, ти пък ще му разправяш как могат да се обработят капиталите му по някакви други начини. Добре, но ако останеш постоянно негов слуга, постигнал ли си целта?
към беседата >>
е богат си в умствено отношение.
Неуспехът ви се дължи на това именно, че в Умствения свят употребявате средствата и методите на физическото поле и всичките ви предприятия пропадат. Ако пък на физическото поле употребявате средствата и методите на Умствения свят, вие пак ще пропаднете. Умственият свят има специфични закони, физическият свят също има специфични закони. Как ще заинтересувате човека на физическото поле с някакъв умствен предмет? Например, някой е богат, има десет-петнадесет-двадесет милиона на разположение, пък ти си беден, пет пари нямаш, но си свършил четири факултета, много си умен, т.
е богат си в умствено отношение.
Как ще образувате връзка с този богаташ? – Ти, ученият, трябва да станеш слуга и да се откажеш от господство на физическото поле. Богатият ще ти разправя как е спечелил парите си, ти пък ще му разправяш как могат да се обработят капиталите му по някакви други начини. Добре, но ако останеш постоянно негов слуга, постигнал ли си целта? Не, ти ще станеш слуга, за да можеш да превърнеш този господар в слуга, а ти да станеш господар.
към беседата >>
Как ще образувате връзка с този богаташ?
Ако пък на физическото поле употребявате средствата и методите на Умствения свят, вие пак ще пропаднете. Умственият свят има специфични закони, физическият свят също има специфични закони. Как ще заинтересувате човека на физическото поле с някакъв умствен предмет? Например, някой е богат, има десет-петнадесет-двадесет милиона на разположение, пък ти си беден, пет пари нямаш, но си свършил четири факултета, много си умен, т. е богат си в умствено отношение.
Как ще образувате връзка с този богаташ?
– Ти, ученият, трябва да станеш слуга и да се откажеш от господство на физическото поле. Богатият ще ти разправя как е спечелил парите си, ти пък ще му разправяш как могат да се обработят капиталите му по някакви други начини. Добре, но ако останеш постоянно негов слуга, постигнал ли си целта? Не, ти ще станеш слуга, за да можеш да превърнеш този господар в слуга, а ти да станеш господар. Ако не направиш това, нищо няма да постигнеш.
към беседата >>
– Ти, ученият, трябва да станеш слуга и да се откажеш от господство на физическото поле.
Умственият свят има специфични закони, физическият свят също има специфични закони. Как ще заинтересувате човека на физическото поле с някакъв умствен предмет? Например, някой е богат, има десет-петнадесет-двадесет милиона на разположение, пък ти си беден, пет пари нямаш, но си свършил четири факултета, много си умен, т. е богат си в умствено отношение. Как ще образувате връзка с този богаташ?
– Ти, ученият, трябва да станеш слуга и да се откажеш от господство на физическото поле.
Богатият ще ти разправя как е спечелил парите си, ти пък ще му разправяш как могат да се обработят капиталите му по някакви други начини. Добре, но ако останеш постоянно негов слуга, постигнал ли си целта? Не, ти ще станеш слуга, за да можеш да превърнеш този господар в слуга, а ти да станеш господар. Ако не направиш това, нищо няма да постигнеш. Но ако можеш да го превърнеш в слуга, а ти да станеш господар, обмяната е правилна.
към беседата >>
Богатият ще ти разправя как е спечелил парите си, ти пък ще му разправяш как могат да се обработят капиталите му по някакви други начини.
Как ще заинтересувате човека на физическото поле с някакъв умствен предмет? Например, някой е богат, има десет-петнадесет-двадесет милиона на разположение, пък ти си беден, пет пари нямаш, но си свършил четири факултета, много си умен, т. е богат си в умствено отношение. Как ще образувате връзка с този богаташ? – Ти, ученият, трябва да станеш слуга и да се откажеш от господство на физическото поле.
Богатият ще ти разправя как е спечелил парите си, ти пък ще му разправяш как могат да се обработят капиталите му по някакви други начини.
Добре, но ако останеш постоянно негов слуга, постигнал ли си целта? Не, ти ще станеш слуга, за да можеш да превърнеш този господар в слуга, а ти да станеш господар. Ако не направиш това, нищо няма да постигнеш. Но ако можеш да го превърнеш в слуга, а ти да станеш господар, обмяната е правилна. Първо ти си слуга, а той е господар; после ти ставаш господар, а той е слуга.
към беседата >>
Добре, но ако останеш постоянно негов слуга, постигнал ли си целта?
Например, някой е богат, има десет-петнадесет-двадесет милиона на разположение, пък ти си беден, пет пари нямаш, но си свършил четири факултета, много си умен, т. е богат си в умствено отношение. Как ще образувате връзка с този богаташ? – Ти, ученият, трябва да станеш слуга и да се откажеш от господство на физическото поле. Богатият ще ти разправя как е спечелил парите си, ти пък ще му разправяш как могат да се обработят капиталите му по някакви други начини.
Добре, но ако останеш постоянно негов слуга, постигнал ли си целта?
Не, ти ще станеш слуга, за да можеш да превърнеш този господар в слуга, а ти да станеш господар. Ако не направиш това, нищо няма да постигнеш. Но ако можеш да го превърнеш в слуга, а ти да станеш господар, обмяната е правилна. Първо ти си слуга, а той е господар; после ти ставаш господар, а той е слуга.
към беседата >>
Не, ти ще станеш слуга, за да можеш да превърнеш този господар в слуга, а ти да станеш господар.
е богат си в умствено отношение. Как ще образувате връзка с този богаташ? – Ти, ученият, трябва да станеш слуга и да се откажеш от господство на физическото поле. Богатият ще ти разправя как е спечелил парите си, ти пък ще му разправяш как могат да се обработят капиталите му по някакви други начини. Добре, но ако останеш постоянно негов слуга, постигнал ли си целта?
Не, ти ще станеш слуга, за да можеш да превърнеш този господар в слуга, а ти да станеш господар.
Ако не направиш това, нищо няма да постигнеш. Но ако можеш да го превърнеш в слуга, а ти да станеш господар, обмяната е правилна. Първо ти си слуга, а той е господар; после ти ставаш господар, а той е слуга.
към беседата >>
Ако не направиш това, нищо няма да постигнеш.
Как ще образувате връзка с този богаташ? – Ти, ученият, трябва да станеш слуга и да се откажеш от господство на физическото поле. Богатият ще ти разправя как е спечелил парите си, ти пък ще му разправяш как могат да се обработят капиталите му по някакви други начини. Добре, но ако останеш постоянно негов слуга, постигнал ли си целта? Не, ти ще станеш слуга, за да можеш да превърнеш този господар в слуга, а ти да станеш господар.
Ако не направиш това, нищо няма да постигнеш.
Но ако можеш да го превърнеш в слуга, а ти да станеш господар, обмяната е правилна. Първо ти си слуга, а той е господар; после ти ставаш господар, а той е слуга.
към беседата >>
Но ако можеш да го превърнеш в слуга, а ти да станеш господар, обмяната е правилна.
– Ти, ученият, трябва да станеш слуга и да се откажеш от господство на физическото поле. Богатият ще ти разправя как е спечелил парите си, ти пък ще му разправяш как могат да се обработят капиталите му по някакви други начини. Добре, но ако останеш постоянно негов слуга, постигнал ли си целта? Не, ти ще станеш слуга, за да можеш да превърнеш този господар в слуга, а ти да станеш господар. Ако не направиш това, нищо няма да постигнеш.
Но ако можеш да го превърнеш в слуга, а ти да станеш господар, обмяната е правилна.
Първо ти си слуга, а той е господар; после ти ставаш господар, а той е слуга.
към беседата >>
Първо ти си слуга, а той е господар; после ти ставаш господар, а той е слуга.
Богатият ще ти разправя как е спечелил парите си, ти пък ще му разправяш как могат да се обработят капиталите му по някакви други начини. Добре, но ако останеш постоянно негов слуга, постигнал ли си целта? Не, ти ще станеш слуга, за да можеш да превърнеш този господар в слуга, а ти да станеш господар. Ако не направиш това, нищо няма да постигнеш. Но ако можеш да го превърнеш в слуга, а ти да станеш господар, обмяната е правилна.
Първо ти си слуга, а той е господар; после ти ставаш господар, а той е слуга.
към беседата >>
Сега, законът е същият: ти служиш на нещастието, защото ти е господар.
Сега, законът е същият: ти служиш на нещастието, защото ти е господар.
Когато те хване, то казва: "Ще правиш каквото ти казвам – щом ти кажа да плачеш, ще плачеш; щом ти кажа да скърбиш - ще скърбиш! " И ти го слушаш – нещастието е голям господар и каквото ти каже, не може да не го направиш. Сега, обаче, трябва този голям господар да го направиш слуга, пък ти да станеш негов господар. Следователно ще превърнеш нещастието в щастие. Щом го превърнеш в щастие, ти ставаш господар, а нещастието ти става слуга и тогава то е доволно от теб и казва: "Животът има друг смисъл!
към беседата >>
Когато те хване, то казва: "Ще правиш каквото ти казвам – щом ти кажа да плачеш, ще плачеш; щом ти кажа да скърбиш - ще скърбиш!
Сега, законът е същият: ти служиш на нещастието, защото ти е господар.
Когато те хване, то казва: "Ще правиш каквото ти казвам – щом ти кажа да плачеш, ще плачеш; щом ти кажа да скърбиш - ще скърбиш!
" И ти го слушаш – нещастието е голям господар и каквото ти каже, не може да не го направиш. Сега, обаче, трябва този голям господар да го направиш слуга, пък ти да станеш негов господар. Следователно ще превърнеш нещастието в щастие. Щом го превърнеш в щастие, ти ставаш господар, а нещастието ти става слуга и тогава то е доволно от теб и казва: "Животът има друг смисъл! Това слугуване е далеч по-добро от моето господаруване!
към беседата >>
" И ти го слушаш – нещастието е голям господар и каквото ти каже, не може да не го направиш.
Сега, законът е същият: ти служиш на нещастието, защото ти е господар. Когато те хване, то казва: "Ще правиш каквото ти казвам – щом ти кажа да плачеш, ще плачеш; щом ти кажа да скърбиш - ще скърбиш!
" И ти го слушаш – нещастието е голям господар и каквото ти каже, не може да не го направиш.
Сега, обаче, трябва този голям господар да го направиш слуга, пък ти да станеш негов господар. Следователно ще превърнеш нещастието в щастие. Щом го превърнеш в щастие, ти ставаш господар, а нещастието ти става слуга и тогава то е доволно от теб и казва: "Животът има друг смисъл! Това слугуване е далеч по-добро от моето господаруване! " Нещастието вижда, че е по-хубаво да се слугува на щастието, отколкото на себе си.
към беседата >>
Сега, обаче, трябва този голям господар да го направиш слуга, пък ти да станеш негов господар.
Сега, законът е същият: ти служиш на нещастието, защото ти е господар. Когато те хване, то казва: "Ще правиш каквото ти казвам – щом ти кажа да плачеш, ще плачеш; щом ти кажа да скърбиш - ще скърбиш! " И ти го слушаш – нещастието е голям господар и каквото ти каже, не може да не го направиш.
Сега, обаче, трябва този голям господар да го направиш слуга, пък ти да станеш негов господар.
Следователно ще превърнеш нещастието в щастие. Щом го превърнеш в щастие, ти ставаш господар, а нещастието ти става слуга и тогава то е доволно от теб и казва: "Животът има друг смисъл! Това слугуване е далеч по-добро от моето господаруване! " Нещастието вижда, че е по-хубаво да се слугува на щастието, отколкото на себе си. Сега, вие трябва да разбирате, че сте дошли на Земята да превърнете нещастието в щастие, да превърнете злото в добро, да превърнете лъжата в истина, да превърнете невежеството в знание, да превърнете робството в Свобода.
към беседата >>
Следователно ще превърнеш нещастието в щастие.
Сега, законът е същият: ти служиш на нещастието, защото ти е господар. Когато те хване, то казва: "Ще правиш каквото ти казвам – щом ти кажа да плачеш, ще плачеш; щом ти кажа да скърбиш - ще скърбиш! " И ти го слушаш – нещастието е голям господар и каквото ти каже, не може да не го направиш. Сега, обаче, трябва този голям господар да го направиш слуга, пък ти да станеш негов господар.
Следователно ще превърнеш нещастието в щастие.
Щом го превърнеш в щастие, ти ставаш господар, а нещастието ти става слуга и тогава то е доволно от теб и казва: "Животът има друг смисъл! Това слугуване е далеч по-добро от моето господаруване! " Нещастието вижда, че е по-хубаво да се слугува на щастието, отколкото на себе си. Сега, вие трябва да разбирате, че сте дошли на Земята да превърнете нещастието в щастие, да превърнете злото в добро, да превърнете лъжата в истина, да превърнете невежеството в знание, да превърнете робството в Свобода.
към беседата >>
Щом го превърнеш в щастие, ти ставаш господар, а нещастието ти става слуга и тогава то е доволно от теб и казва: "Животът има друг смисъл!
Сега, законът е същият: ти служиш на нещастието, защото ти е господар. Когато те хване, то казва: "Ще правиш каквото ти казвам – щом ти кажа да плачеш, ще плачеш; щом ти кажа да скърбиш - ще скърбиш! " И ти го слушаш – нещастието е голям господар и каквото ти каже, не може да не го направиш. Сега, обаче, трябва този голям господар да го направиш слуга, пък ти да станеш негов господар. Следователно ще превърнеш нещастието в щастие.
Щом го превърнеш в щастие, ти ставаш господар, а нещастието ти става слуга и тогава то е доволно от теб и казва: "Животът има друг смисъл!
Това слугуване е далеч по-добро от моето господаруване! " Нещастието вижда, че е по-хубаво да се слугува на щастието, отколкото на себе си. Сега, вие трябва да разбирате, че сте дошли на Земята да превърнете нещастието в щастие, да превърнете злото в добро, да превърнете лъжата в истина, да превърнете невежеството в знание, да превърнете робството в Свобода.
към беседата >>
Това слугуване е далеч по-добро от моето господаруване!
Когато те хване, то казва: "Ще правиш каквото ти казвам – щом ти кажа да плачеш, ще плачеш; щом ти кажа да скърбиш - ще скърбиш! " И ти го слушаш – нещастието е голям господар и каквото ти каже, не може да не го направиш. Сега, обаче, трябва този голям господар да го направиш слуга, пък ти да станеш негов господар. Следователно ще превърнеш нещастието в щастие. Щом го превърнеш в щастие, ти ставаш господар, а нещастието ти става слуга и тогава то е доволно от теб и казва: "Животът има друг смисъл!
Това слугуване е далеч по-добро от моето господаруване!
" Нещастието вижда, че е по-хубаво да се слугува на щастието, отколкото на себе си. Сега, вие трябва да разбирате, че сте дошли на Земята да превърнете нещастието в щастие, да превърнете злото в добро, да превърнете лъжата в истина, да превърнете невежеството в знание, да превърнете робството в Свобода.
към беседата >>
" Нещастието вижда, че е по-хубаво да се слугува на щастието, отколкото на себе си.
" И ти го слушаш – нещастието е голям господар и каквото ти каже, не може да не го направиш. Сега, обаче, трябва този голям господар да го направиш слуга, пък ти да станеш негов господар. Следователно ще превърнеш нещастието в щастие. Щом го превърнеш в щастие, ти ставаш господар, а нещастието ти става слуга и тогава то е доволно от теб и казва: "Животът има друг смисъл! Това слугуване е далеч по-добро от моето господаруване!
" Нещастието вижда, че е по-хубаво да се слугува на щастието, отколкото на себе си.
Сега, вие трябва да разбирате, че сте дошли на Земята да превърнете нещастието в щастие, да превърнете злото в добро, да превърнете лъжата в истина, да превърнете невежеството в знание, да превърнете робството в Свобода.
към беседата >>
Сега, вие трябва да разбирате, че сте дошли на Земята да превърнете нещастието в щастие, да превърнете злото в добро, да превърнете лъжата в истина, да превърнете невежеството в знание, да превърнете робството в Свобода.
Сега, обаче, трябва този голям господар да го направиш слуга, пък ти да станеш негов господар. Следователно ще превърнеш нещастието в щастие. Щом го превърнеш в щастие, ти ставаш господар, а нещастието ти става слуга и тогава то е доволно от теб и казва: "Животът има друг смисъл! Това слугуване е далеч по-добро от моето господаруване! " Нещастието вижда, че е по-хубаво да се слугува на щастието, отколкото на себе си.
Сега, вие трябва да разбирате, че сте дошли на Земята да превърнете нещастието в щастие, да превърнете злото в добро, да превърнете лъжата в истина, да превърнете невежеството в знание, да превърнете робството в Свобода.
към беседата >>
Сега, във вас се заражда една естествена мисъл – искате да пеете, но не можете и казвате: "Как ще се научим да пеем?
Сега, във вас се заражда една естествена мисъл – искате да пеете, но не можете и казвате: "Как ще се научим да пеем?
" Ще намерите професор по пеене и ще се научите. Инак, без да има някой да ви преподава начални уроци, вие не можете да се научите. Във вас има желание, но не знаете как трябва да пеете. Следователно, щом сте нещастни в живота, ще намерите някой професор по щастие и ще му платите пребогато, за да ви даде методите, по които можете да станете щастливи. Ще изучавате това като наука.
към беседата >>
" Ще намерите професор по пеене и ще се научите.
Сега, във вас се заражда една естествена мисъл – искате да пеете, но не можете и казвате: "Как ще се научим да пеем?
" Ще намерите професор по пеене и ще се научите.
Инак, без да има някой да ви преподава начални уроци, вие не можете да се научите. Във вас има желание, но не знаете как трябва да пеете. Следователно, щом сте нещастни в живота, ще намерите някой професор по щастие и ще му платите пребогато, за да ви даде методите, по които можете да станете щастливи. Ще изучавате това като наука.
към беседата >>
Инак, без да има някой да ви преподава начални уроци, вие не можете да се научите.
Сега, във вас се заражда една естествена мисъл – искате да пеете, но не можете и казвате: "Как ще се научим да пеем? " Ще намерите професор по пеене и ще се научите.
Инак, без да има някой да ви преподава начални уроци, вие не можете да се научите.
Във вас има желание, но не знаете как трябва да пеете. Следователно, щом сте нещастни в живота, ще намерите някой професор по щастие и ще му платите пребогато, за да ви даде методите, по които можете да станете щастливи. Ще изучавате това като наука.
към беседата >>
Във вас има желание, но не знаете как трябва да пеете.
Сега, във вас се заражда една естествена мисъл – искате да пеете, но не можете и казвате: "Как ще се научим да пеем? " Ще намерите професор по пеене и ще се научите. Инак, без да има някой да ви преподава начални уроци, вие не можете да се научите.
Във вас има желание, но не знаете как трябва да пеете.
Следователно, щом сте нещастни в живота, ще намерите някой професор по щастие и ще му платите пребогато, за да ви даде методите, по които можете да станете щастливи. Ще изучавате това като наука.
към беседата >>
Следователно, щом сте нещастни в живота, ще намерите някой професор по щастие и ще му платите пребогато, за да ви даде методите, по които можете да станете щастливи.
Сега, във вас се заражда една естествена мисъл – искате да пеете, но не можете и казвате: "Как ще се научим да пеем? " Ще намерите професор по пеене и ще се научите. Инак, без да има някой да ви преподава начални уроци, вие не можете да се научите. Във вас има желание, но не знаете как трябва да пеете.
Следователно, щом сте нещастни в живота, ще намерите някой професор по щастие и ще му платите пребогато, за да ви даде методите, по които можете да станете щастливи.
Ще изучавате това като наука.
към беседата >>
Ще изучавате това като наука.
Сега, във вас се заражда една естествена мисъл – искате да пеете, но не можете и казвате: "Как ще се научим да пеем? " Ще намерите професор по пеене и ще се научите. Инак, без да има някой да ви преподава начални уроци, вие не можете да се научите. Във вас има желание, но не знаете как трябва да пеете. Следователно, щом сте нещастни в живота, ще намерите някой професор по щастие и ще му платите пребогато, за да ви даде методите, по които можете да станете щастливи.
Ще изучавате това като наука.
към беседата >>
Когато говорил върху този въпрос, един древен философ искал да го обясни на учениците си, но проблемът и в неговото съзнание не бил ясен.
Когато говорил върху този въпрос, един древен философ искал да го обясни на учениците си, но проблемът и в неговото съзнание не бил ясен.
Тогава той казал: "Елате с мен, аз ще ви заведа при моята възлюблена." Но как да ги заведе, как да ги убеди за това? Казал "елате", но с "ела" работа не върви, а трябва път, по който да проникне човек. Тогава той избрал един начин и започнал да учи, че човек трябва да напусне личния живот и да отиде в безличния. В това философът донякъде е прав. В какво седи личният и в какво безличният живот?
към беседата >>
Тогава той казал: "Елате с мен, аз ще ви заведа при моята възлюблена." Но как да ги заведе, как да ги убеди за това?
Когато говорил върху този въпрос, един древен философ искал да го обясни на учениците си, но проблемът и в неговото съзнание не бил ясен.
Тогава той казал: "Елате с мен, аз ще ви заведа при моята възлюблена." Но как да ги заведе, как да ги убеди за това?
Казал "елате", но с "ела" работа не върви, а трябва път, по който да проникне човек. Тогава той избрал един начин и започнал да учи, че човек трябва да напусне личния живот и да отиде в безличния. В това философът донякъде е прав. В какво седи личният и в какво безличният живот? Например, някой ми казва, че не съм учен човек.
към беседата >>
Казал "елате", но с "ела" работа не върви, а трябва път, по който да проникне човек.
Когато говорил върху този въпрос, един древен философ искал да го обясни на учениците си, но проблемът и в неговото съзнание не бил ясен. Тогава той казал: "Елате с мен, аз ще ви заведа при моята възлюблена." Но как да ги заведе, как да ги убеди за това?
Казал "елате", но с "ела" работа не върви, а трябва път, по който да проникне човек.
Тогава той избрал един начин и започнал да учи, че човек трябва да напусне личния живот и да отиде в безличния. В това философът донякъде е прав. В какво седи личният и в какво безличният живот? Например, някой ми казва, че не съм учен човек. Учен не съм, но и онзи, който ме критикува, е толкова невежа, колкото и аз.
към беседата >>
Тогава той избрал един начин и започнал да учи, че човек трябва да напусне личния живот и да отиде в безличния.
Когато говорил върху този въпрос, един древен философ искал да го обясни на учениците си, но проблемът и в неговото съзнание не бил ясен. Тогава той казал: "Елате с мен, аз ще ви заведа при моята възлюблена." Но как да ги заведе, как да ги убеди за това? Казал "елате", но с "ела" работа не върви, а трябва път, по който да проникне човек.
Тогава той избрал един начин и започнал да учи, че човек трябва да напусне личния живот и да отиде в безличния.
В това философът донякъде е прав. В какво седи личният и в какво безличният живот? Например, някой ми казва, че не съм учен човек. Учен не съм, но и онзи, който ме критикува, е толкова невежа, колкото и аз. Това са плюс и минус.
към беседата >>
В това философът донякъде е прав.
Когато говорил върху този въпрос, един древен философ искал да го обясни на учениците си, но проблемът и в неговото съзнание не бил ясен. Тогава той казал: "Елате с мен, аз ще ви заведа при моята възлюблена." Но как да ги заведе, как да ги убеди за това? Казал "елате", но с "ела" работа не върви, а трябва път, по който да проникне човек. Тогава той избрал един начин и започнал да учи, че човек трябва да напусне личния живот и да отиде в безличния.
В това философът донякъде е прав.
В какво седи личният и в какво безличният живот? Например, някой ми казва, че не съм учен човек. Учен не съм, но и онзи, който ме критикува, е толкова невежа, колкото и аз. Това са плюс и минус. Той ме критикува, че не зная, и пита: "Ами ти знаеш ли последните изчисления за разстоянието до Слънцето?
към беседата >>
В какво седи личният и в какво безличният живот?
Когато говорил върху този въпрос, един древен философ искал да го обясни на учениците си, но проблемът и в неговото съзнание не бил ясен. Тогава той казал: "Елате с мен, аз ще ви заведа при моята възлюблена." Но как да ги заведе, как да ги убеди за това? Казал "елате", но с "ела" работа не върви, а трябва път, по който да проникне човек. Тогава той избрал един начин и започнал да учи, че човек трябва да напусне личния живот и да отиде в безличния. В това философът донякъде е прав.
В какво седи личният и в какво безличният живот?
Например, някой ми казва, че не съм учен човек. Учен не съм, но и онзи, който ме критикува, е толкова невежа, колкото и аз. Това са плюс и минус. Той ме критикува, че не зная, и пита: "Ами ти знаеш ли последните изчисления за разстоянието до Слънцето? " – "Не зная." – "Много назад си останал." Казвам му на свой ред: "Ти не знаеш последните изследвания за гравитацията, не знаеш колко тежи Земята, много назад си останал." Оня отговаря: "Действително, аз съм останал назад, но пък съм се занимавал със Слънцето и зная колко тежи." Казвам му: "Ти сега ще ми кажеш твоите данни, но в замяна на моето невежество ще ти кажа, че и ти си невежа.
към беседата >>
Например, някой ми казва, че не съм учен човек.
Тогава той казал: "Елате с мен, аз ще ви заведа при моята възлюблена." Но как да ги заведе, как да ги убеди за това? Казал "елате", но с "ела" работа не върви, а трябва път, по който да проникне човек. Тогава той избрал един начин и започнал да учи, че човек трябва да напусне личния живот и да отиде в безличния. В това философът донякъде е прав. В какво седи личният и в какво безличният живот?
Например, някой ми казва, че не съм учен човек.
Учен не съм, но и онзи, който ме критикува, е толкова невежа, колкото и аз. Това са плюс и минус. Той ме критикува, че не зная, и пита: "Ами ти знаеш ли последните изчисления за разстоянието до Слънцето? " – "Не зная." – "Много назад си останал." Казвам му на свой ред: "Ти не знаеш последните изследвания за гравитацията, не знаеш колко тежи Земята, много назад си останал." Оня отговаря: "Действително, аз съм останал назад, но пък съм се занимавал със Слънцето и зная колко тежи." Казвам му: "Ти сега ще ми кажеш твоите данни, но в замяна на моето невежество ще ти кажа, че и ти си невежа. Аз ще ти кажа колко точно тежи Слънцето." Сега пък оня ме пита: "Как го измери?
към беседата >>
Учен не съм, но и онзи, който ме критикува, е толкова невежа, колкото и аз.
Казал "елате", но с "ела" работа не върви, а трябва път, по който да проникне човек. Тогава той избрал един начин и започнал да учи, че човек трябва да напусне личния живот и да отиде в безличния. В това философът донякъде е прав. В какво седи личният и в какво безличният живот? Например, някой ми казва, че не съм учен човек.
Учен не съм, но и онзи, който ме критикува, е толкова невежа, колкото и аз.
Това са плюс и минус. Той ме критикува, че не зная, и пита: "Ами ти знаеш ли последните изчисления за разстоянието до Слънцето? " – "Не зная." – "Много назад си останал." Казвам му на свой ред: "Ти не знаеш последните изследвания за гравитацията, не знаеш колко тежи Земята, много назад си останал." Оня отговаря: "Действително, аз съм останал назад, но пък съм се занимавал със Слънцето и зная колко тежи." Казвам му: "Ти сега ще ми кажеш твоите данни, но в замяна на моето невежество ще ти кажа, че и ти си невежа. Аз ще ти кажа колко точно тежи Слънцето." Сега пък оня ме пита: "Как го измери? " – "Измерих го."
към беседата >>
Това са плюс и минус.
Тогава той избрал един начин и започнал да учи, че човек трябва да напусне личния живот и да отиде в безличния. В това философът донякъде е прав. В какво седи личният и в какво безличният живот? Например, някой ми казва, че не съм учен човек. Учен не съм, но и онзи, който ме критикува, е толкова невежа, колкото и аз.
Това са плюс и минус.
Той ме критикува, че не зная, и пита: "Ами ти знаеш ли последните изчисления за разстоянието до Слънцето? " – "Не зная." – "Много назад си останал." Казвам му на свой ред: "Ти не знаеш последните изследвания за гравитацията, не знаеш колко тежи Земята, много назад си останал." Оня отговаря: "Действително, аз съм останал назад, но пък съм се занимавал със Слънцето и зная колко тежи." Казвам му: "Ти сега ще ми кажеш твоите данни, но в замяна на моето невежество ще ти кажа, че и ти си невежа. Аз ще ти кажа колко точно тежи Слънцето." Сега пък оня ме пита: "Как го измери? " – "Измерих го."
към беседата >>
Той ме критикува, че не зная, и пита: "Ами ти знаеш ли последните изчисления за разстоянието до Слънцето?
В това философът донякъде е прав. В какво седи личният и в какво безличният живот? Например, някой ми казва, че не съм учен човек. Учен не съм, но и онзи, който ме критикува, е толкова невежа, колкото и аз. Това са плюс и минус.
Той ме критикува, че не зная, и пита: "Ами ти знаеш ли последните изчисления за разстоянието до Слънцето?
" – "Не зная." – "Много назад си останал." Казвам му на свой ред: "Ти не знаеш последните изследвания за гравитацията, не знаеш колко тежи Земята, много назад си останал." Оня отговаря: "Действително, аз съм останал назад, но пък съм се занимавал със Слънцето и зная колко тежи." Казвам му: "Ти сега ще ми кажеш твоите данни, но в замяна на моето невежество ще ти кажа, че и ти си невежа. Аз ще ти кажа колко точно тежи Слънцето." Сега пък оня ме пита: "Как го измери? " – "Измерих го."
към беседата >>
" – "Не зная." – "Много назад си останал." Казвам му на свой ред: "Ти не знаеш последните изследвания за гравитацията, не знаеш колко тежи Земята, много назад си останал." Оня отговаря: "Действително, аз съм останал назад, но пък съм се занимавал със Слънцето и зная колко тежи." Казвам му: "Ти сега ще ми кажеш твоите данни, но в замяна на моето невежество ще ти кажа, че и ти си невежа.
В какво седи личният и в какво безличният живот? Например, някой ми казва, че не съм учен човек. Учен не съм, но и онзи, който ме критикува, е толкова невежа, колкото и аз. Това са плюс и минус. Той ме критикува, че не зная, и пита: "Ами ти знаеш ли последните изчисления за разстоянието до Слънцето?
" – "Не зная." – "Много назад си останал." Казвам му на свой ред: "Ти не знаеш последните изследвания за гравитацията, не знаеш колко тежи Земята, много назад си останал." Оня отговаря: "Действително, аз съм останал назад, но пък съм се занимавал със Слънцето и зная колко тежи." Казвам му: "Ти сега ще ми кажеш твоите данни, но в замяна на моето невежество ще ти кажа, че и ти си невежа.
Аз ще ти кажа колко точно тежи Слънцето." Сега пък оня ме пита: "Как го измери? " – "Измерих го."
към беседата >>
Аз ще ти кажа колко точно тежи Слънцето." Сега пък оня ме пита: "Как го измери?
Например, някой ми казва, че не съм учен човек. Учен не съм, но и онзи, който ме критикува, е толкова невежа, колкото и аз. Това са плюс и минус. Той ме критикува, че не зная, и пита: "Ами ти знаеш ли последните изчисления за разстоянието до Слънцето? " – "Не зная." – "Много назад си останал." Казвам му на свой ред: "Ти не знаеш последните изследвания за гравитацията, не знаеш колко тежи Земята, много назад си останал." Оня отговаря: "Действително, аз съм останал назад, но пък съм се занимавал със Слънцето и зная колко тежи." Казвам му: "Ти сега ще ми кажеш твоите данни, но в замяна на моето невежество ще ти кажа, че и ти си невежа.
Аз ще ти кажа колко точно тежи Слънцето." Сега пък оня ме пита: "Как го измери?
" – "Измерих го."
към беседата >>
" – "Измерих го."
Учен не съм, но и онзи, който ме критикува, е толкова невежа, колкото и аз. Това са плюс и минус. Той ме критикува, че не зная, и пита: "Ами ти знаеш ли последните изчисления за разстоянието до Слънцето? " – "Не зная." – "Много назад си останал." Казвам му на свой ред: "Ти не знаеш последните изследвания за гравитацията, не знаеш колко тежи Земята, много назад си останал." Оня отговаря: "Действително, аз съм останал назад, но пък съм се занимавал със Слънцето и зная колко тежи." Казвам му: "Ти сега ще ми кажеш твоите данни, но в замяна на моето невежество ще ти кажа, че и ти си невежа. Аз ще ти кажа колко точно тежи Слънцето." Сега пък оня ме пита: "Как го измери?
" – "Измерих го."
към беседата >>
Сега, всичко това не трябва да спъва вашия ум.
Сега, всичко това не трябва да спъва вашия ум.
Винаги трябва да имате съответстващи методи, за да превръщате енергията от едно състояние в друго. Не се спъвайте с богатите хора на Земята, не се спъвайте с учените хора в света. Казвате, че не сте учени. Ти трябва да бъдеш едно от трите – или богат, или добър, или учен. Те са три резултат.
към беседата >>
Винаги трябва да имате съответстващи методи, за да превръщате енергията от едно състояние в друго.
Сега, всичко това не трябва да спъва вашия ум.
Винаги трябва да имате съответстващи методи, за да превръщате енергията от едно състояние в друго.
Не се спъвайте с богатите хора на Земята, не се спъвайте с учените хора в света. Казвате, че не сте учени. Ти трябва да бъдеш едно от трите – или богат, или добър, или учен. Те са три резултат. Все трябва да започнеш отнякъде – или с богатството, или с учението, или с добротата трябва да започнеш.
към беседата >>
Не се спъвайте с богатите хора на Земята, не се спъвайте с учените хора в света.
Сега, всичко това не трябва да спъва вашия ум. Винаги трябва да имате съответстващи методи, за да превръщате енергията от едно състояние в друго.
Не се спъвайте с богатите хора на Земята, не се спъвайте с учените хора в света.
Казвате, че не сте учени. Ти трябва да бъдеш едно от трите – или богат, или добър, или учен. Те са три резултат. Все трябва да започнеш отнякъде – или с богатството, или с учението, или с добротата трябва да започнеш. Те са три изходни положения и образуват един триъгълник.
към беседата >>
Казвате, че не сте учени.
Сега, всичко това не трябва да спъва вашия ум. Винаги трябва да имате съответстващи методи, за да превръщате енергията от едно състояние в друго. Не се спъвайте с богатите хора на Земята, не се спъвайте с учените хора в света.
Казвате, че не сте учени.
Ти трябва да бъдеш едно от трите – или богат, или добър, или учен. Те са три резултат. Все трябва да започнеш отнякъде – или с богатството, или с учението, или с добротата трябва да започнеш. Те са три изходни положения и образуват един триъгълник. Ако допуснеш, че си невежа, трябва да добиеш Знанието; ако допуснеш, че си лош, трябва да добиеш Добротата; ако допуснеш, че си беден, трябва да добиеш богатството.
към беседата >>
Ти трябва да бъдеш едно от трите – или богат, или добър, или учен.
Сега, всичко това не трябва да спъва вашия ум. Винаги трябва да имате съответстващи методи, за да превръщате енергията от едно състояние в друго. Не се спъвайте с богатите хора на Земята, не се спъвайте с учените хора в света. Казвате, че не сте учени.
Ти трябва да бъдеш едно от трите – или богат, или добър, или учен.
Те са три резултат. Все трябва да започнеш отнякъде – или с богатството, или с учението, или с добротата трябва да започнеш. Те са три изходни положения и образуват един триъгълник. Ако допуснеш, че си невежа, трябва да добиеш Знанието; ако допуснеш, че си лош, трябва да добиеш Добротата; ако допуснеш, че си беден, трябва да добиеш богатството. Трябва да бъдеш или богат, или умен, или добър.
към беседата >>
Те са три резултат.
Сега, всичко това не трябва да спъва вашия ум. Винаги трябва да имате съответстващи методи, за да превръщате енергията от едно състояние в друго. Не се спъвайте с богатите хора на Земята, не се спъвайте с учените хора в света. Казвате, че не сте учени. Ти трябва да бъдеш едно от трите – или богат, или добър, или учен.
Те са три резултат.
Все трябва да започнеш отнякъде – или с богатството, или с учението, или с добротата трябва да започнеш. Те са три изходни положения и образуват един триъгълник. Ако допуснеш, че си невежа, трябва да добиеш Знанието; ако допуснеш, че си лош, трябва да добиеш Добротата; ако допуснеш, че си беден, трябва да добиеш богатството. Трябва да бъдеш или богат, или умен, или добър. Все таки, трябва да имаш един център, една точка, от която правите линии да излизат.
към беседата >>
Все трябва да започнеш отнякъде – или с богатството, или с учението, или с добротата трябва да започнеш.
Винаги трябва да имате съответстващи методи, за да превръщате енергията от едно състояние в друго. Не се спъвайте с богатите хора на Земята, не се спъвайте с учените хора в света. Казвате, че не сте учени. Ти трябва да бъдеш едно от трите – или богат, или добър, или учен. Те са три резултат.
Все трябва да започнеш отнякъде – или с богатството, или с учението, или с добротата трябва да започнеш.
Те са три изходни положения и образуват един триъгълник. Ако допуснеш, че си невежа, трябва да добиеш Знанието; ако допуснеш, че си лош, трябва да добиеш Добротата; ако допуснеш, че си беден, трябва да добиеш богатството. Трябва да бъдеш или богат, или умен, или добър. Все таки, трябва да имаш един център, една точка, от която правите линии да излизат. Правата е резултат, който излиза от един център, а кривата според мен е един вторичен процес.
към беседата >>
Те са три изходни положения и образуват един триъгълник.
Не се спъвайте с богатите хора на Земята, не се спъвайте с учените хора в света. Казвате, че не сте учени. Ти трябва да бъдеш едно от трите – или богат, или добър, или учен. Те са три резултат. Все трябва да започнеш отнякъде – или с богатството, или с учението, или с добротата трябва да започнеш.
Те са три изходни положения и образуват един триъгълник.
Ако допуснеш, че си невежа, трябва да добиеш Знанието; ако допуснеш, че си лош, трябва да добиеш Добротата; ако допуснеш, че си беден, трябва да добиеш богатството. Трябва да бъдеш или богат, или умен, или добър. Все таки, трябва да имаш един център, една точка, от която правите линии да излизат. Правата е резултат, който излиза от един център, а кривата според мен е един вторичен процес. Щом имате едно добро, вие имате една права линия, а щом имате една права линия, вие ще образувате една орбита, един път, по който да се движите в пространството.
към беседата >>
Ако допуснеш, че си невежа, трябва да добиеш Знанието; ако допуснеш, че си лош, трябва да добиеш Добротата; ако допуснеш, че си беден, трябва да добиеш богатството.
Казвате, че не сте учени. Ти трябва да бъдеш едно от трите – или богат, или добър, или учен. Те са три резултат. Все трябва да започнеш отнякъде – или с богатството, или с учението, или с добротата трябва да започнеш. Те са три изходни положения и образуват един триъгълник.
Ако допуснеш, че си невежа, трябва да добиеш Знанието; ако допуснеш, че си лош, трябва да добиеш Добротата; ако допуснеш, че си беден, трябва да добиеш богатството.
Трябва да бъдеш или богат, или умен, или добър. Все таки, трябва да имаш един център, една точка, от която правите линии да излизат. Правата е резултат, който излиза от един център, а кривата според мен е един вторичен процес. Щом имате едно добро, вие имате една права линия, а щом имате една права линия, вие ще образувате една орбита, един път, по който да се движите в пространството. Ако разгледате движението на хилядите и милионите слънца, които се въртят около един център, всичките тия криви линии образуват система на Разумни същества.
към беседата >>
Трябва да бъдеш или богат, или умен, или добър.
Ти трябва да бъдеш едно от трите – или богат, или добър, или учен. Те са три резултат. Все трябва да започнеш отнякъде – или с богатството, или с учението, или с добротата трябва да започнеш. Те са три изходни положения и образуват един триъгълник. Ако допуснеш, че си невежа, трябва да добиеш Знанието; ако допуснеш, че си лош, трябва да добиеш Добротата; ако допуснеш, че си беден, трябва да добиеш богатството.
Трябва да бъдеш или богат, или умен, или добър.
Все таки, трябва да имаш един център, една точка, от която правите линии да излизат. Правата е резултат, който излиза от един център, а кривата според мен е един вторичен процес. Щом имате едно добро, вие имате една права линия, а щом имате една права линия, вие ще образувате една орбита, един път, по който да се движите в пространството. Ако разгледате движението на хилядите и милионите слънца, които се въртят около един център, всичките тия криви линии образуват система на Разумни същества.
към беседата >>
Все таки, трябва да имаш един център, една точка, от която правите линии да излизат.
Те са три резултат. Все трябва да започнеш отнякъде – или с богатството, или с учението, или с добротата трябва да започнеш. Те са три изходни положения и образуват един триъгълник. Ако допуснеш, че си невежа, трябва да добиеш Знанието; ако допуснеш, че си лош, трябва да добиеш Добротата; ако допуснеш, че си беден, трябва да добиеш богатството. Трябва да бъдеш или богат, или умен, или добър.
Все таки, трябва да имаш един център, една точка, от която правите линии да излизат.
Правата е резултат, който излиза от един център, а кривата според мен е един вторичен процес. Щом имате едно добро, вие имате една права линия, а щом имате една права линия, вие ще образувате една орбита, един път, по който да се движите в пространството. Ако разгледате движението на хилядите и милионите слънца, които се въртят около един център, всичките тия криви линии образуват система на Разумни същества.
към беседата >>
Правата е резултат, който излиза от един център, а кривата според мен е един вторичен процес.
Все трябва да започнеш отнякъде – или с богатството, или с учението, или с добротата трябва да започнеш. Те са три изходни положения и образуват един триъгълник. Ако допуснеш, че си невежа, трябва да добиеш Знанието; ако допуснеш, че си лош, трябва да добиеш Добротата; ако допуснеш, че си беден, трябва да добиеш богатството. Трябва да бъдеш или богат, или умен, или добър. Все таки, трябва да имаш един център, една точка, от която правите линии да излизат.
Правата е резултат, който излиза от един център, а кривата според мен е един вторичен процес.
Щом имате едно добро, вие имате една права линия, а щом имате една права линия, вие ще образувате една орбита, един път, по който да се движите в пространството. Ако разгледате движението на хилядите и милионите слънца, които се въртят около един център, всичките тия криви линии образуват система на Разумни същества.
към беседата >>
Щом имате едно добро, вие имате една права линия, а щом имате една права линия, вие ще образувате една орбита, един път, по който да се движите в пространството.
Те са три изходни положения и образуват един триъгълник. Ако допуснеш, че си невежа, трябва да добиеш Знанието; ако допуснеш, че си лош, трябва да добиеш Добротата; ако допуснеш, че си беден, трябва да добиеш богатството. Трябва да бъдеш или богат, или умен, или добър. Все таки, трябва да имаш един център, една точка, от която правите линии да излизат. Правата е резултат, който излиза от един център, а кривата според мен е един вторичен процес.
Щом имате едно добро, вие имате една права линия, а щом имате една права линия, вие ще образувате една орбита, един път, по който да се движите в пространството.
Ако разгледате движението на хилядите и милионите слънца, които се въртят около един център, всичките тия криви линии образуват система на Разумни същества.
към беседата >>
Ако разгледате движението на хилядите и милионите слънца, които се въртят около един център, всичките тия криви линии образуват система на Разумни същества.
Ако допуснеш, че си невежа, трябва да добиеш Знанието; ако допуснеш, че си лош, трябва да добиеш Добротата; ако допуснеш, че си беден, трябва да добиеш богатството. Трябва да бъдеш или богат, или умен, или добър. Все таки, трябва да имаш един център, една точка, от която правите линии да излизат. Правата е резултат, който излиза от един център, а кривата според мен е един вторичен процес. Щом имате едно добро, вие имате една права линия, а щом имате една права линия, вие ще образувате една орбита, един път, по който да се движите в пространството.
Ако разгледате движението на хилядите и милионите слънца, които се въртят около един център, всичките тия криви линии образуват система на Разумни същества.
към беседата >>
Сега, коя съществена мисъл остана във вас?
Сега, коя съществена мисъл остана във вас?
Трябва да внесете в себе си следната философия: не бъдете индиферентни, но въобще не мислете как да станете богати или как да станете учени. Всичко трябва да ви стане безразлично. Ти казваш, че си остарял. Остаряването е маска, която турят на главата ви. Излязъл един бял косъм на главата ти и казваш, че си остарял.
към беседата >>
Трябва да внесете в себе си следната философия: не бъдете индиферентни, но въобще не мислете как да станете богати или как да станете учени.
Сега, коя съществена мисъл остана във вас?
Трябва да внесете в себе си следната философия: не бъдете индиферентни, но въобще не мислете как да станете богати или как да станете учени.
Всичко трябва да ви стане безразлично. Ти казваш, че си остарял. Остаряването е маска, която турят на главата ви. Излязъл един бял косъм на главата ти и казваш, че си остарял. Коя е причината за остаряването във вас?
към беседата >>
Всичко трябва да ви стане безразлично.
Сега, коя съществена мисъл остана във вас? Трябва да внесете в себе си следната философия: не бъдете индиферентни, но въобще не мислете как да станете богати или как да станете учени.
Всичко трябва да ви стане безразлично.
Ти казваш, че си остарял. Остаряването е маска, която турят на главата ви. Излязъл един бял косъм на главата ти и казваш, че си остарял. Коя е причината за остаряването във вас? Когато богатият осиромашее, той остарява, но поумнява.
към беседата >>
Ти казваш, че си остарял.
Сега, коя съществена мисъл остана във вас? Трябва да внесете в себе си следната философия: не бъдете индиферентни, но въобще не мислете как да станете богати или как да станете учени. Всичко трябва да ви стане безразлично.
Ти казваш, че си остарял.
Остаряването е маска, която турят на главата ви. Излязъл един бял косъм на главата ти и казваш, че си остарял. Коя е причината за остаряването във вас? Когато богатият осиромашее, той остарява, но поумнява. Когато умният стане добър, силен става.
към беседата >>
Остаряването е маска, която турят на главата ви.
Сега, коя съществена мисъл остана във вас? Трябва да внесете в себе си следната философия: не бъдете индиферентни, но въобще не мислете как да станете богати или как да станете учени. Всичко трябва да ви стане безразлично. Ти казваш, че си остарял.
Остаряването е маска, която турят на главата ви.
Излязъл един бял косъм на главата ти и казваш, че си остарял. Коя е причината за остаряването във вас? Когато богатият осиромашее, той остарява, но поумнява. Когато умният стане добър, силен става. Та казвам: старите хора изгубват своята сила, понеже са поумнели, но добри не са станали.
към беседата >>
Излязъл един бял косъм на главата ти и казваш, че си остарял.
Сега, коя съществена мисъл остана във вас? Трябва да внесете в себе си следната философия: не бъдете индиферентни, но въобще не мислете как да станете богати или как да станете учени. Всичко трябва да ви стане безразлично. Ти казваш, че си остарял. Остаряването е маска, която турят на главата ви.
Излязъл един бял косъм на главата ти и казваш, че си остарял.
Коя е причината за остаряването във вас? Когато богатият осиромашее, той остарява, но поумнява. Когато умният стане добър, силен става. Та казвам: старите хора изгубват своята сила, понеже са поумнели, но добри не са станали. За да не изгубиш своята сила, ти трябва да станеш добър.
към беседата >>
Коя е причината за остаряването във вас?
Трябва да внесете в себе си следната философия: не бъдете индиферентни, но въобще не мислете как да станете богати или как да станете учени. Всичко трябва да ви стане безразлично. Ти казваш, че си остарял. Остаряването е маска, която турят на главата ви. Излязъл един бял косъм на главата ти и казваш, че си остарял.
Коя е причината за остаряването във вас?
Когато богатият осиромашее, той остарява, но поумнява. Когато умният стане добър, силен става. Та казвам: старите хора изгубват своята сила, понеже са поумнели, но добри не са станали. За да не изгубиш своята сила, ти трябва да станеш добър. Богатият става умен, защото има движение в себе си.
към беседата >>
Когато богатият осиромашее, той остарява, но поумнява.
Всичко трябва да ви стане безразлично. Ти казваш, че си остарял. Остаряването е маска, която турят на главата ви. Излязъл един бял косъм на главата ти и казваш, че си остарял. Коя е причината за остаряването във вас?
Когато богатият осиромашее, той остарява, но поумнява.
Когато умният стане добър, силен става. Та казвам: старите хора изгубват своята сила, понеже са поумнели, но добри не са станали. За да не изгубиш своята сила, ти трябва да станеш добър. Богатият става умен, защото има движение в себе си.
към беседата >>
Когато умният стане добър, силен става.
Ти казваш, че си остарял. Остаряването е маска, която турят на главата ви. Излязъл един бял косъм на главата ти и казваш, че си остарял. Коя е причината за остаряването във вас? Когато богатият осиромашее, той остарява, но поумнява.
Когато умният стане добър, силен става.
Та казвам: старите хора изгубват своята сила, понеже са поумнели, но добри не са станали. За да не изгубиш своята сила, ти трябва да станеш добър. Богатият става умен, защото има движение в себе си.
към беседата >>
Та казвам: старите хора изгубват своята сила, понеже са поумнели, но добри не са станали.
Остаряването е маска, която турят на главата ви. Излязъл един бял косъм на главата ти и казваш, че си остарял. Коя е причината за остаряването във вас? Когато богатият осиромашее, той остарява, но поумнява. Когато умният стане добър, силен става.
Та казвам: старите хора изгубват своята сила, понеже са поумнели, но добри не са станали.
За да не изгубиш своята сила, ти трябва да станеш добър. Богатият става умен, защото има движение в себе си.
към беседата >>
За да не изгубиш своята сила, ти трябва да станеш добър.
Излязъл един бял косъм на главата ти и казваш, че си остарял. Коя е причината за остаряването във вас? Когато богатият осиромашее, той остарява, но поумнява. Когато умният стане добър, силен става. Та казвам: старите хора изгубват своята сила, понеже са поумнели, но добри не са станали.
За да не изгубиш своята сила, ти трябва да станеш добър.
Богатият става умен, защото има движение в себе си.
към беседата >>
Богатият става умен, защото има движение в себе си.
Коя е причината за остаряването във вас? Когато богатият осиромашее, той остарява, но поумнява. Когато умният стане добър, силен става. Та казвам: старите хора изгубват своята сила, понеже са поумнели, но добри не са станали. За да не изгубиш своята сила, ти трябва да станеш добър.
Богатият става умен, защото има движение в себе си.
към беседата >>
Сега, трябва да станете умни хора.
Сега, трябва да станете умни хора.
Младите са богати хора. Когато се родиш, ти си богат човек. Това е даденото на Михалчев**. Младият трябва да се хване за богатството, възрастният трябва да се хване за учението, а старият трябва да се хване за доброто. Само по този начин старият ще добие силата си.
към беседата >>
Младите са богати хора.
Сега, трябва да станете умни хора.
Младите са богати хора.
Когато се родиш, ти си богат човек. Това е даденото на Михалчев**. Младият трябва да се хване за богатството, възрастният трябва да се хване за учението, а старият трябва да се хване за доброто. Само по този начин старият ще добие силата си. А когато възрастният придобие учението си, той ще се освободи от товара си.
към беседата >>
Когато се родиш, ти си богат човек.
Сега, трябва да станете умни хора. Младите са богати хора.
Когато се родиш, ти си богат човек.
Това е даденото на Михалчев**. Младият трябва да се хване за богатството, възрастният трябва да се хване за учението, а старият трябва да се хване за доброто. Само по този начин старият ще добие силата си. А когато възрастният придобие учението си, той ще се освободи от товара си. Следователно, ако искаш да добиеш своята Свобода, трябва да станеш учен.
към беседата >>
Това е даденото на Михалчев**.
Сега, трябва да станете умни хора. Младите са богати хора. Когато се родиш, ти си богат човек.
Това е даденото на Михалчев**.
Младият трябва да се хване за богатството, възрастният трябва да се хване за учението, а старият трябва да се хване за доброто. Само по този начин старият ще добие силата си. А когато възрастният придобие учението си, той ще се освободи от товара си. Следователно, ако искаш да добиеш своята Свобода, трябва да станеш учен. Не станеш ли, робството ще дойде като следствие.
към беседата >>
Младият трябва да се хване за богатството, възрастният трябва да се хване за учението, а старият трябва да се хване за доброто.
Сега, трябва да станете умни хора. Младите са богати хора. Когато се родиш, ти си богат човек. Това е даденото на Михалчев**.
Младият трябва да се хване за богатството, възрастният трябва да се хване за учението, а старият трябва да се хване за доброто.
Само по този начин старият ще добие силата си. А когато възрастният придобие учението си, той ще се освободи от товара си. Следователно, ако искаш да добиеш своята Свобода, трябва да станеш учен. Не станеш ли, робството ще дойде като следствие. Трябва да станеш учен, за да се избавиш от робството; трябва да станеш добър, за да се избавиш от безсилието.
към беседата >>
Само по този начин старият ще добие силата си.
Сега, трябва да станете умни хора. Младите са богати хора. Когато се родиш, ти си богат човек. Това е даденото на Михалчев**. Младият трябва да се хване за богатството, възрастният трябва да се хване за учението, а старият трябва да се хване за доброто.
Само по този начин старият ще добие силата си.
А когато възрастният придобие учението си, той ще се освободи от товара си. Следователно, ако искаш да добиеш своята Свобода, трябва да станеш учен. Не станеш ли, робството ще дойде като следствие. Трябва да станеш учен, за да се избавиш от робството; трябва да станеш добър, за да се избавиш от безсилието.
към беседата >>
А когато възрастният придобие учението си, той ще се освободи от товара си.
Младите са богати хора. Когато се родиш, ти си богат човек. Това е даденото на Михалчев**. Младият трябва да се хване за богатството, възрастният трябва да се хване за учението, а старият трябва да се хване за доброто. Само по този начин старият ще добие силата си.
А когато възрастният придобие учението си, той ще се освободи от товара си.
Следователно, ако искаш да добиеш своята Свобода, трябва да станеш учен. Не станеш ли, робството ще дойде като следствие. Трябва да станеш учен, за да се избавиш от робството; трябва да станеш добър, за да се избавиш от безсилието.
към беседата >>
Следователно, ако искаш да добиеш своята Свобода, трябва да станеш учен.
Когато се родиш, ти си богат човек. Това е даденото на Михалчев**. Младият трябва да се хване за богатството, възрастният трябва да се хване за учението, а старият трябва да се хване за доброто. Само по този начин старият ще добие силата си. А когато възрастният придобие учението си, той ще се освободи от товара си.
Следователно, ако искаш да добиеш своята Свобода, трябва да станеш учен.
Не станеш ли, робството ще дойде като следствие. Трябва да станеш учен, за да се избавиш от робството; трябва да станеш добър, за да се избавиш от безсилието.
към беседата >>
Не станеш ли, робството ще дойде като следствие.
Това е даденото на Михалчев**. Младият трябва да се хване за богатството, възрастният трябва да се хване за учението, а старият трябва да се хване за доброто. Само по този начин старият ще добие силата си. А когато възрастният придобие учението си, той ще се освободи от товара си. Следователно, ако искаш да добиеш своята Свобода, трябва да станеш учен.
Не станеш ли, робството ще дойде като следствие.
Трябва да станеш учен, за да се избавиш от робството; трябва да станеш добър, за да се избавиш от безсилието.
към беседата >>
Трябва да станеш учен, за да се избавиш от робството; трябва да станеш добър, за да се избавиш от безсилието.
Младият трябва да се хване за богатството, възрастният трябва да се хване за учението, а старият трябва да се хване за доброто. Само по този начин старият ще добие силата си. А когато възрастният придобие учението си, той ще се освободи от товара си. Следователно, ако искаш да добиеш своята Свобода, трябва да станеш учен. Не станеш ли, робството ще дойде като следствие.
Трябва да станеш учен, за да се избавиш от робството; трябва да станеш добър, за да се избавиш от безсилието.
към беседата >>
Това трябва да се загнезди в ума ви.
Това трябва да се загнезди в ума ви.
Инак никаква нова култура не можете да постигнете в ума си и ще се въртите като пате в мъгла. Или ще стигнете до философията, до която индусите дойдоха, след като се забъркаха. Те туриха в центъра прераждането, т. е. ще се прераждаш, ще се прераждаш, докато стане нещо. Нищо няма да стане.
към беседата >>
Инак никаква нова култура не можете да постигнете в ума си и ще се въртите като пате в мъгла.
Това трябва да се загнезди в ума ви.
Инак никаква нова култура не можете да постигнете в ума си и ще се въртите като пате в мъгла.
Или ще стигнете до философията, до която индусите дойдоха, след като се забъркаха. Те туриха в центъра прераждането, т. е. ще се прераждаш, ще се прераждаш, докато стане нещо. Нищо няма да стане. Прераждането има смисъл, само когато можеш да станеш богат, можеш да станеш учен и можеш да станеш добър.
към беседата >>
Или ще стигнете до философията, до която индусите дойдоха, след като се забъркаха.
Това трябва да се загнезди в ума ви. Инак никаква нова култура не можете да постигнете в ума си и ще се въртите като пате в мъгла.
Или ще стигнете до философията, до която индусите дойдоха, след като се забъркаха.
Те туриха в центъра прераждането, т. е. ще се прераждаш, ще се прераждаш, докато стане нещо. Нищо няма да стане. Прераждането има смисъл, само когато можеш да станеш богат, можеш да станеш учен и можеш да станеш добър. Това е за Божествения свят.
към беседата >>
Те туриха в центъра прераждането, т. е.
Това трябва да се загнезди в ума ви. Инак никаква нова култура не можете да постигнете в ума си и ще се въртите като пате в мъгла. Или ще стигнете до философията, до която индусите дойдоха, след като се забъркаха.
Те туриха в центъра прераждането, т. е.
ще се прераждаш, ще се прераждаш, докато стане нещо. Нищо няма да стане. Прераждането има смисъл, само когато можеш да станеш богат, можеш да станеш учен и можеш да станеш добър. Това е за Божествения свят. Еволюцията е придобиване на Добродетелта.
към беседата >>
ще се прераждаш, ще се прераждаш, докато стане нещо.
Това трябва да се загнезди в ума ви. Инак никаква нова култура не можете да постигнете в ума си и ще се въртите като пате в мъгла. Или ще стигнете до философията, до която индусите дойдоха, след като се забъркаха. Те туриха в центъра прераждането, т. е.
ще се прераждаш, ще се прераждаш, докато стане нещо.
Нищо няма да стане. Прераждането има смисъл, само когато можеш да станеш богат, можеш да станеш учен и можеш да станеш добър. Това е за Божествения свят. Еволюцията е придобиване на Добродетелта. Зад Добротата има още други светове, но сега турям тези три, които са достъпни за вас.
към беседата >>
Нищо няма да стане.
Това трябва да се загнезди в ума ви. Инак никаква нова култура не можете да постигнете в ума си и ще се въртите като пате в мъгла. Или ще стигнете до философията, до която индусите дойдоха, след като се забъркаха. Те туриха в центъра прераждането, т. е. ще се прераждаш, ще се прераждаш, докато стане нещо.
Нищо няма да стане.
Прераждането има смисъл, само когато можеш да станеш богат, можеш да станеш учен и можеш да станеш добър. Това е за Божествения свят. Еволюцията е придобиване на Добродетелта. Зад Добротата има още други светове, но сега турям тези три, които са достъпни за вас. Зад Доброто има нещо, което седи по-високо и което трябва да се придобие, но Богатство, Знание и Доброта трябва да придобиете сега.
към беседата >>
Прераждането има смисъл, само когато можеш да станеш богат, можеш да станеш учен и можеш да станеш добър.
Инак никаква нова култура не можете да постигнете в ума си и ще се въртите като пате в мъгла. Или ще стигнете до философията, до която индусите дойдоха, след като се забъркаха. Те туриха в центъра прераждането, т. е. ще се прераждаш, ще се прераждаш, докато стане нещо. Нищо няма да стане.
Прераждането има смисъл, само когато можеш да станеш богат, можеш да станеш учен и можеш да станеш добър.
Това е за Божествения свят. Еволюцията е придобиване на Добродетелта. Зад Добротата има още други светове, но сега турям тези три, които са достъпни за вас. Зад Доброто има нещо, което седи по-високо и което трябва да се придобие, но Богатство, Знание и Доброта трябва да придобиете сега.
към беседата >>
Това е за Божествения свят.
Или ще стигнете до философията, до която индусите дойдоха, след като се забъркаха. Те туриха в центъра прераждането, т. е. ще се прераждаш, ще се прераждаш, докато стане нещо. Нищо няма да стане. Прераждането има смисъл, само когато можеш да станеш богат, можеш да станеш учен и можеш да станеш добър.
Това е за Божествения свят.
Еволюцията е придобиване на Добродетелта. Зад Добротата има още други светове, но сега турям тези три, които са достъпни за вас. Зад Доброто има нещо, което седи по-високо и което трябва да се придобие, но Богатство, Знание и Доброта трябва да придобиете сега.
към беседата >>
Еволюцията е придобиване на Добродетелта.
Те туриха в центъра прераждането, т. е. ще се прераждаш, ще се прераждаш, докато стане нещо. Нищо няма да стане. Прераждането има смисъл, само когато можеш да станеш богат, можеш да станеш учен и можеш да станеш добър. Това е за Божествения свят.
Еволюцията е придобиване на Добродетелта.
Зад Добротата има още други светове, но сега турям тези три, които са достъпни за вас. Зад Доброто има нещо, което седи по-високо и което трябва да се придобие, но Богатство, Знание и Доброта трябва да придобиете сега.
към беседата >>
Добре сте развили темата, но вие разглеждате пътя само на физическото поле.
Добре сте развили темата, но вие разглеждате пътя само на физическото поле.
Това, което казвате за пътя, не е вярно. Ако пътувате през въздуха, какъв ще бъде вашият път, кал ще има ли? Или ако пътувате по пътя на светлината? Вие смесвате утъпкания път с широкия път и неутъпкания път – с тесния път. Каква е разликата, ако имате един обработен и един необработен материал?
към беседата >>
Зад Добротата има още други светове, но сега турям тези три, които са достъпни за вас.
ще се прераждаш, ще се прераждаш, докато стане нещо. Нищо няма да стане. Прераждането има смисъл, само когато можеш да станеш богат, можеш да станеш учен и можеш да станеш добър. Това е за Божествения свят. Еволюцията е придобиване на Добродетелта.
Зад Добротата има още други светове, но сега турям тези три, които са достъпни за вас.
Зад Доброто има нещо, което седи по-високо и което трябва да се придобие, но Богатство, Знание и Доброта трябва да придобиете сега.
към беседата >>
Това, което казвате за пътя, не е вярно.
Добре сте развили темата, но вие разглеждате пътя само на физическото поле.
Това, което казвате за пътя, не е вярно.
Ако пътувате през въздуха, какъв ще бъде вашият път, кал ще има ли? Или ако пътувате по пътя на светлината? Вие смесвате утъпкания път с широкия път и неутъпкания път – с тесния път. Каква е разликата, ако имате един обработен и един необработен материал? Коя вълна има преимущество – тази, която е снета от гърба на една овца и е обработена, или необработената?
към беседата >>
Зад Доброто има нещо, което седи по-високо и което трябва да се придобие, но Богатство, Знание и Доброта трябва да придобиете сега.
Нищо няма да стане. Прераждането има смисъл, само когато можеш да станеш богат, можеш да станеш учен и можеш да станеш добър. Това е за Божествения свят. Еволюцията е придобиване на Добродетелта. Зад Добротата има още други светове, но сега турям тези три, които са достъпни за вас.
Зад Доброто има нещо, което седи по-високо и което трябва да се придобие, но Богатство, Знание и Доброта трябва да придобиете сега.
към беседата >>
Ако пътувате през въздуха, какъв ще бъде вашият път, кал ще има ли?
Добре сте развили темата, но вие разглеждате пътя само на физическото поле. Това, което казвате за пътя, не е вярно.
Ако пътувате през въздуха, какъв ще бъде вашият път, кал ще има ли?
Или ако пътувате по пътя на светлината? Вие смесвате утъпкания път с широкия път и неутъпкания път – с тесния път. Каква е разликата, ако имате един обработен и един необработен материал? Коя вълна има преимущество – тази, която е снета от гърба на една овца и е обработена, или необработената? Преимуществото е там, че ако веднъж изтъчеш вълната, вече не можеш да дадеш друга форма на изтъканото, докато необработената вълна може да я изпредеш и изтъчеш по особен начин.
към беседата >>
Или ако пътувате по пътя на светлината?
Добре сте развили темата, но вие разглеждате пътя само на физическото поле. Това, което казвате за пътя, не е вярно. Ако пътувате през въздуха, какъв ще бъде вашият път, кал ще има ли?
Или ако пътувате по пътя на светлината?
Вие смесвате утъпкания път с широкия път и неутъпкания път – с тесния път. Каква е разликата, ако имате един обработен и един необработен материал? Коя вълна има преимущество – тази, която е снета от гърба на една овца и е обработена, или необработената? Преимуществото е там, че ако веднъж изтъчеш вълната, вече не можеш да дадеш друга форма на изтъканото, докато необработената вълна може да я изпредеш и изтъчеш по особен начин.
към беседата >>
Вие смесвате утъпкания път с широкия път и неутъпкания път – с тесния път.
Добре сте развили темата, но вие разглеждате пътя само на физическото поле. Това, което казвате за пътя, не е вярно. Ако пътувате през въздуха, какъв ще бъде вашият път, кал ще има ли? Или ако пътувате по пътя на светлината?
Вие смесвате утъпкания път с широкия път и неутъпкания път – с тесния път.
Каква е разликата, ако имате един обработен и един необработен материал? Коя вълна има преимущество – тази, която е снета от гърба на една овца и е обработена, или необработената? Преимуществото е там, че ако веднъж изтъчеш вълната, вече не можеш да дадеш друга форма на изтъканото, докато необработената вълна може да я изпредеш и изтъчеш по особен начин.
към беседата >>
Каква е разликата, ако имате един обработен и един необработен материал?
Добре сте развили темата, но вие разглеждате пътя само на физическото поле. Това, което казвате за пътя, не е вярно. Ако пътувате през въздуха, какъв ще бъде вашият път, кал ще има ли? Или ако пътувате по пътя на светлината? Вие смесвате утъпкания път с широкия път и неутъпкания път – с тесния път.
Каква е разликата, ако имате един обработен и един необработен материал?
Коя вълна има преимущество – тази, която е снета от гърба на една овца и е обработена, или необработената? Преимуществото е там, че ако веднъж изтъчеш вълната, вече не можеш да дадеш друга форма на изтъканото, докато необработената вълна може да я изпредеш и изтъчеш по особен начин.
към беседата >>
Коя вълна има преимущество – тази, която е снета от гърба на една овца и е обработена, или необработената?
Това, което казвате за пътя, не е вярно. Ако пътувате през въздуха, какъв ще бъде вашият път, кал ще има ли? Или ако пътувате по пътя на светлината? Вие смесвате утъпкания път с широкия път и неутъпкания път – с тесния път. Каква е разликата, ако имате един обработен и един необработен материал?
Коя вълна има преимущество – тази, която е снета от гърба на една овца и е обработена, или необработената?
Преимуществото е там, че ако веднъж изтъчеш вълната, вече не можеш да дадеш друга форма на изтъканото, докато необработената вълна може да я изпредеш и изтъчеш по особен начин.
към беседата >>
Преимуществото е там, че ако веднъж изтъчеш вълната, вече не можеш да дадеш друга форма на изтъканото, докато необработената вълна може да я изпредеш и изтъчеш по особен начин.
Ако пътувате през въздуха, какъв ще бъде вашият път, кал ще има ли? Или ако пътувате по пътя на светлината? Вие смесвате утъпкания път с широкия път и неутъпкания път – с тесния път. Каква е разликата, ако имате един обработен и един необработен материал? Коя вълна има преимущество – тази, която е снета от гърба на една овца и е обработена, или необработената?
Преимуществото е там, че ако веднъж изтъчеш вълната, вече не можеш да дадеш друга форма на изтъканото, докато необработената вълна може да я изпредеш и изтъчеш по особен начин.
към беседата >>
Утъпканите пътища имат преимущество, за предпочитане са в сравнение с неутъпканите, но имат прах.
Утъпканите пътища имат преимущество, за предпочитане са в сравнение с неутъпканите, но имат прах.
Ако минаваш по някой каменист път, ти трябва да оставиш колата си и да ходиш сам. Под утъпкан път се разбира пътят на ума, а не пътят на човешките чувства. Понякога под тези думи се разбира обикновеният възглед, който хората имат. Те цитират едни и същи неща и казват: "Бъдете добри, бъдете твърди, бъдете смели и т. н." Смелостта, търпението - това е един резултат.
към беседата >>
Ако минаваш по някой каменист път, ти трябва да оставиш колата си и да ходиш сам.
Утъпканите пътища имат преимущество, за предпочитане са в сравнение с неутъпканите, но имат прах.
Ако минаваш по някой каменист път, ти трябва да оставиш колата си и да ходиш сам.
Под утъпкан път се разбира пътят на ума, а не пътят на човешките чувства. Понякога под тези думи се разбира обикновеният възглед, който хората имат. Те цитират едни и същи неща и казват: "Бъдете добри, бъдете твърди, бъдете смели и т. н." Смелостта, търпението - това е един резултат. Как можем да представим резултата?
към беседата >>
Под утъпкан път се разбира пътят на ума, а не пътят на човешките чувства.
Утъпканите пътища имат преимущество, за предпочитане са в сравнение с неутъпканите, но имат прах. Ако минаваш по някой каменист път, ти трябва да оставиш колата си и да ходиш сам.
Под утъпкан път се разбира пътят на ума, а не пътят на човешките чувства.
Понякога под тези думи се разбира обикновеният възглед, който хората имат. Те цитират едни и същи неща и казват: "Бъдете добри, бъдете твърди, бъдете смели и т. н." Смелостта, търпението - това е един резултат. Как можем да представим резултата? Например, ако начертаем една права линия, това е един резултат, т. е.
към беседата >>
Понякога под тези думи се разбира обикновеният възглед, който хората имат.
Утъпканите пътища имат преимущество, за предпочитане са в сравнение с неутъпканите, но имат прах. Ако минаваш по някой каменист път, ти трябва да оставиш колата си и да ходиш сам. Под утъпкан път се разбира пътят на ума, а не пътят на човешките чувства.
Понякога под тези думи се разбира обикновеният възглед, който хората имат.
Те цитират едни и същи неща и казват: "Бъдете добри, бъдете твърди, бъдете смели и т. н." Смелостта, търпението - това е един резултат. Как можем да представим резултата? Например, ако начертаем една права линия, това е един резултат, т. е. има някаква деятелност.
към беседата >>
Те цитират едни и същи неща и казват: "Бъдете добри, бъдете твърди, бъдете смели и т.
Утъпканите пътища имат преимущество, за предпочитане са в сравнение с неутъпканите, но имат прах. Ако минаваш по някой каменист път, ти трябва да оставиш колата си и да ходиш сам. Под утъпкан път се разбира пътят на ума, а не пътят на човешките чувства. Понякога под тези думи се разбира обикновеният възглед, който хората имат.
Те цитират едни и същи неща и казват: "Бъдете добри, бъдете твърди, бъдете смели и т.
н." Смелостта, търпението - това е един резултат. Как можем да представим резултата? Например, ако начертаем една права линия, това е един резултат, т. е. има някаква деятелност. Следователно кривата линия не е произволна.
към беседата >>
н." Смелостта, търпението - това е един резултат.
Утъпканите пътища имат преимущество, за предпочитане са в сравнение с неутъпканите, но имат прах. Ако минаваш по някой каменист път, ти трябва да оставиш колата си и да ходиш сам. Под утъпкан път се разбира пътят на ума, а не пътят на човешките чувства. Понякога под тези думи се разбира обикновеният възглед, който хората имат. Те цитират едни и същи неща и казват: "Бъдете добри, бъдете твърди, бъдете смели и т.
н." Смелостта, търпението - това е един резултат.
Как можем да представим резултата? Например, ако начертаем една права линия, това е един резултат, т. е. има някаква деятелност. Следователно кривата линия не е произволна.
към беседата >>
Как можем да представим резултата?
Ако минаваш по някой каменист път, ти трябва да оставиш колата си и да ходиш сам. Под утъпкан път се разбира пътят на ума, а не пътят на човешките чувства. Понякога под тези думи се разбира обикновеният възглед, който хората имат. Те цитират едни и същи неща и казват: "Бъдете добри, бъдете твърди, бъдете смели и т. н." Смелостта, търпението - това е един резултат.
Как можем да представим резултата?
Например, ако начертаем една права линия, това е един резултат, т. е. има някаква деятелност. Следователно кривата линия не е произволна.
към беседата >>
Например, ако начертаем една права линия, това е един резултат, т. е.
Под утъпкан път се разбира пътят на ума, а не пътят на човешките чувства. Понякога под тези думи се разбира обикновеният възглед, който хората имат. Те цитират едни и същи неща и казват: "Бъдете добри, бъдете твърди, бъдете смели и т. н." Смелостта, търпението - това е един резултат. Как можем да представим резултата?
Например, ако начертаем една права линия, това е един резултат, т. е.
има някаква деятелност. Следователно кривата линия не е произволна.
към беседата >>
има някаква деятелност.
Понякога под тези думи се разбира обикновеният възглед, който хората имат. Те цитират едни и същи неща и казват: "Бъдете добри, бъдете твърди, бъдете смели и т. н." Смелостта, търпението - това е един резултат. Как можем да представим резултата? Например, ако начертаем една права линия, това е един резултат, т. е.
има някаква деятелност.
Следователно кривата линия не е произволна.
към беседата >>
Следователно кривата линия не е произволна.
Те цитират едни и същи неща и казват: "Бъдете добри, бъдете твърди, бъдете смели и т. н." Смелостта, търпението - това е един резултат. Как можем да представим резултата? Например, ако начертаем една права линия, това е един резултат, т. е. има някаква деятелност.
Следователно кривата линия не е произволна.
към беседата >>
Например, вие имате глава, носите си я и нищо не знаете за произхода й – кога се е появила, кой е турил първия й основен камък.
Например, вие имате глава, носите си я и нищо не знаете за произхода й – кога се е появила, кой е турил първия й основен камък.
Вие носите главата си и мислите, че разбирате. Разбира се това не е въпрос за деца, но вие можете да се запитате защо ви е главата. Вие бихте попитали защо ви е утъпкания и неутъпкания път, защо не седите на едно място. Как ще преведете понятието ''път''! - Пътят показва посока на движение.
към беседата >>
Вие носите главата си и мислите, че разбирате.
Например, вие имате глава, носите си я и нищо не знаете за произхода й – кога се е появила, кой е турил първия й основен камък.
Вие носите главата си и мислите, че разбирате.
Разбира се това не е въпрос за деца, но вие можете да се запитате защо ви е главата. Вие бихте попитали защо ви е утъпкания и неутъпкания път, защо не седите на едно място. Как ще преведете понятието ''път''! - Пътят показва посока на движение. А на какво е израз движението?
към беседата >>
Разбира се това не е въпрос за деца, но вие можете да се запитате защо ви е главата.
Например, вие имате глава, носите си я и нищо не знаете за произхода й – кога се е появила, кой е турил първия й основен камък. Вие носите главата си и мислите, че разбирате.
Разбира се това не е въпрос за деца, но вие можете да се запитате защо ви е главата.
Вие бихте попитали защо ви е утъпкания и неутъпкания път, защо не седите на едно място. Как ще преведете понятието ''път''! - Пътят показва посока на движение. А на какво е израз движението? – Означава, че трябва да имаме някакво желание.
към беседата >>
Вие бихте попитали защо ви е утъпкания и неутъпкания път, защо не седите на едно място.
Например, вие имате глава, носите си я и нищо не знаете за произхода й – кога се е появила, кой е турил първия й основен камък. Вие носите главата си и мислите, че разбирате. Разбира се това не е въпрос за деца, но вие можете да се запитате защо ви е главата.
Вие бихте попитали защо ви е утъпкания и неутъпкания път, защо не седите на едно място.
Как ще преведете понятието ''път''! - Пътят показва посока на движение. А на какво е израз движението? – Означава, че трябва да имаме някакво желание. Но кое ни дава насоката на този път?
към беседата >>
Как ще преведете понятието ''път''!
Например, вие имате глава, носите си я и нищо не знаете за произхода й – кога се е появила, кой е турил първия й основен камък. Вие носите главата си и мислите, че разбирате. Разбира се това не е въпрос за деца, но вие можете да се запитате защо ви е главата. Вие бихте попитали защо ви е утъпкания и неутъпкания път, защо не седите на едно място.
Как ще преведете понятието ''път''!
- Пътят показва посока на движение. А на какво е израз движението? – Означава, че трябва да имаме някакво желание. Но кое ни дава насоката на този път? – Човешкият ум.
към беседата >>
- Пътят показва посока на движение.
Например, вие имате глава, носите си я и нищо не знаете за произхода й – кога се е появила, кой е турил първия й основен камък. Вие носите главата си и мислите, че разбирате. Разбира се това не е въпрос за деца, но вие можете да се запитате защо ви е главата. Вие бихте попитали защо ви е утъпкания и неутъпкания път, защо не седите на едно място. Как ще преведете понятието ''път''!
- Пътят показва посока на движение.
А на какво е израз движението? – Означава, че трябва да имаме някакво желание. Но кое ни дава насоката на този път? – Човешкият ум. Следователно, когато имаш някакво желание и искаш нещо да постигнеш, ти проектираш нещо вън от себе си.
към беседата >>
А на какво е израз движението?
Вие носите главата си и мислите, че разбирате. Разбира се това не е въпрос за деца, но вие можете да се запитате защо ви е главата. Вие бихте попитали защо ви е утъпкания и неутъпкания път, защо не седите на едно място. Как ще преведете понятието ''път''! - Пътят показва посока на движение.
А на какво е израз движението?
– Означава, че трябва да имаме някакво желание. Но кое ни дава насоката на този път? – Човешкият ум. Следователно, когато имаш някакво желание и искаш нещо да постигнеш, ти проектираш нещо вън от себе си. Кога човек може да проектира нещо вън от себе си?
към беседата >>
– Означава, че трябва да имаме някакво желание.
Разбира се това не е въпрос за деца, но вие можете да се запитате защо ви е главата. Вие бихте попитали защо ви е утъпкания и неутъпкания път, защо не седите на едно място. Как ще преведете понятието ''път''! - Пътят показва посока на движение. А на какво е израз движението?
– Означава, че трябва да имаме някакво желание.
Но кое ни дава насоката на този път? – Човешкият ум. Следователно, когато имаш някакво желание и искаш нещо да постигнеш, ти проектираш нещо вън от себе си. Кога човек може да проектира нещо вън от себе си? Например, казвате, че трябва да се обичаме.
към беседата >>
Но кое ни дава насоката на този път?
Вие бихте попитали защо ви е утъпкания и неутъпкания път, защо не седите на едно място. Как ще преведете понятието ''път''! - Пътят показва посока на движение. А на какво е израз движението? – Означава, че трябва да имаме някакво желание.
Но кое ни дава насоката на този път?
– Човешкият ум. Следователно, когато имаш някакво желание и искаш нещо да постигнеш, ти проектираш нещо вън от себе си. Кога човек може да проектира нещо вън от себе си? Например, казвате, че трябва да се обичаме. Че защо ви е любовта, каква нужда имате от нея, кого ще обичате?
към беседата >>
– Човешкият ум.
Как ще преведете понятието ''път''! - Пътят показва посока на движение. А на какво е израз движението? – Означава, че трябва да имаме някакво желание. Но кое ни дава насоката на този път?
– Човешкият ум.
Следователно, когато имаш някакво желание и искаш нещо да постигнеш, ти проектираш нещо вън от себе си. Кога човек може да проектира нещо вън от себе си? Например, казвате, че трябва да се обичаме. Че защо ви е любовта, каква нужда имате от нея, кого ще обичате? Защо не обичате себе си и не живеете със себе си, ами ви трябва да търсите някого другиго отвън?
към беседата >>
Следователно, когато имаш някакво желание и искаш нещо да постигнеш, ти проектираш нещо вън от себе си.
- Пътят показва посока на движение. А на какво е израз движението? – Означава, че трябва да имаме някакво желание. Но кое ни дава насоката на този път? – Човешкият ум.
Следователно, когато имаш някакво желание и искаш нещо да постигнеш, ти проектираш нещо вън от себе си.
Кога човек може да проектира нещо вън от себе си? Например, казвате, че трябва да се обичаме. Че защо ви е любовта, каква нужда имате от нея, кого ще обичате? Защо не обичате себе си и не живеете със себе си, ами ви трябва да търсите някого другиго отвън?
към беседата >>
Кога човек може да проектира нещо вън от себе си?
А на какво е израз движението? – Означава, че трябва да имаме някакво желание. Но кое ни дава насоката на този път? – Човешкият ум. Следователно, когато имаш някакво желание и искаш нещо да постигнеш, ти проектираш нещо вън от себе си.
Кога човек може да проектира нещо вън от себе си?
Например, казвате, че трябва да се обичаме. Че защо ви е любовта, каква нужда имате от нея, кого ще обичате? Защо не обичате себе си и не живеете със себе си, ами ви трябва да търсите някого другиго отвън?
към беседата >>
Например, казвате, че трябва да се обичаме.
– Означава, че трябва да имаме някакво желание. Но кое ни дава насоката на този път? – Човешкият ум. Следователно, когато имаш някакво желание и искаш нещо да постигнеш, ти проектираш нещо вън от себе си. Кога човек може да проектира нещо вън от себе си?
Например, казвате, че трябва да се обичаме.
Че защо ви е любовта, каква нужда имате от нея, кого ще обичате? Защо не обичате себе си и не живеете със себе си, ами ви трябва да търсите някого другиго отвън?
към беседата >>
Че защо ви е любовта, каква нужда имате от нея, кого ще обичате?
Но кое ни дава насоката на този път? – Човешкият ум. Следователно, когато имаш някакво желание и искаш нещо да постигнеш, ти проектираш нещо вън от себе си. Кога човек може да проектира нещо вън от себе си? Например, казвате, че трябва да се обичаме.
Че защо ви е любовта, каква нужда имате от нея, кого ще обичате?
Защо не обичате себе си и не живеете със себе си, ами ви трябва да търсите някого другиго отвън?
към беседата >>
Защо не обичате себе си и не живеете със себе си, ами ви трябва да търсите някого другиго отвън?
– Човешкият ум. Следователно, когато имаш някакво желание и искаш нещо да постигнеш, ти проектираш нещо вън от себе си. Кога човек може да проектира нещо вън от себе си? Например, казвате, че трябва да се обичаме. Че защо ви е любовта, каква нужда имате от нея, кого ще обичате?
Защо не обичате себе си и не живеете със себе си, ами ви трябва да търсите някого другиго отвън?
към беседата >>
Добре, да допуснем сега противоречието и да дойдем до онова, което е реално.
Добре, да допуснем сега противоречието и да дойдем до онова, което е реално.
В тази окръжност има една неправилност – малко е сплесната и извита от едната страна. Защо едно нещо от едната страна е сплеснато и защо от другата страна е малко извито? - Там, където е извито и изпъкнало, ние сме се задоволили с малко; там, където е сплеснато, сме се задоволили с много. Сега, нека го обясним математически: имате пет сантиметрова отсечка и допускате, че тя образуват едно шише, високо пет сантиметра; имате и една десет сантиметрова отсечка, която образува друго едно шише, високо десет сантиметра. Кое шише ще събира повече?
към беседата >>
В тази окръжност има една неправилност – малко е сплесната и извита от едната страна.
Добре, да допуснем сега противоречието и да дойдем до онова, което е реално.
В тази окръжност има една неправилност – малко е сплесната и извита от едната страна.
Защо едно нещо от едната страна е сплеснато и защо от другата страна е малко извито? - Там, където е извито и изпъкнало, ние сме се задоволили с малко; там, където е сплеснато, сме се задоволили с много. Сега, нека го обясним математически: имате пет сантиметрова отсечка и допускате, че тя образуват едно шише, високо пет сантиметра; имате и една десет сантиметрова отсечка, която образува друго едно шише, високо десет сантиметра. Кое шише ще събира повече? Нали това, което е високо десет сантиметра?
към беседата >>
Защо едно нещо от едната страна е сплеснато и защо от другата страна е малко извито?
Добре, да допуснем сега противоречието и да дойдем до онова, което е реално. В тази окръжност има една неправилност – малко е сплесната и извита от едната страна.
Защо едно нещо от едната страна е сплеснато и защо от другата страна е малко извито?
- Там, където е извито и изпъкнало, ние сме се задоволили с малко; там, където е сплеснато, сме се задоволили с много. Сега, нека го обясним математически: имате пет сантиметрова отсечка и допускате, че тя образуват едно шише, високо пет сантиметра; имате и една десет сантиметрова отсечка, която образува друго едно шише, високо десет сантиметра. Кое шише ще събира повече? Нали това, което е високо десет сантиметра? Колко пъти повече ще събира, ако широчината на шишетата е еднаква7
към беседата >>
- Там, където е извито и изпъкнало, ние сме се задоволили с малко; там, където е сплеснато, сме се задоволили с много.
Добре, да допуснем сега противоречието и да дойдем до онова, което е реално. В тази окръжност има една неправилност – малко е сплесната и извита от едната страна. Защо едно нещо от едната страна е сплеснато и защо от другата страна е малко извито?
- Там, където е извито и изпъкнало, ние сме се задоволили с малко; там, където е сплеснато, сме се задоволили с много.
Сега, нека го обясним математически: имате пет сантиметрова отсечка и допускате, че тя образуват едно шише, високо пет сантиметра; имате и една десет сантиметрова отсечка, която образува друго едно шише, високо десет сантиметра. Кое шише ще събира повече? Нали това, което е високо десет сантиметра? Колко пъти повече ще събира, ако широчината на шишетата е еднаква7
към беседата >>
Сега, нека го обясним математически: имате пет сантиметрова отсечка и допускате, че тя образуват едно шише, високо пет сантиметра; имате и една десет сантиметрова отсечка, която образува друго едно шише, високо десет сантиметра.
Добре, да допуснем сега противоречието и да дойдем до онова, което е реално. В тази окръжност има една неправилност – малко е сплесната и извита от едната страна. Защо едно нещо от едната страна е сплеснато и защо от другата страна е малко извито? - Там, където е извито и изпъкнало, ние сме се задоволили с малко; там, където е сплеснато, сме се задоволили с много.
Сега, нека го обясним математически: имате пет сантиметрова отсечка и допускате, че тя образуват едно шише, високо пет сантиметра; имате и една десет сантиметрова отсечка, която образува друго едно шише, високо десет сантиметра.
Кое шише ще събира повече? Нали това, което е високо десет сантиметра? Колко пъти повече ще събира, ако широчината на шишетата е еднаква7
към беседата >>
Кое шише ще събира повече?
Добре, да допуснем сега противоречието и да дойдем до онова, което е реално. В тази окръжност има една неправилност – малко е сплесната и извита от едната страна. Защо едно нещо от едната страна е сплеснато и защо от другата страна е малко извито? - Там, където е извито и изпъкнало, ние сме се задоволили с малко; там, където е сплеснато, сме се задоволили с много. Сега, нека го обясним математически: имате пет сантиметрова отсечка и допускате, че тя образуват едно шише, високо пет сантиметра; имате и една десет сантиметрова отсечка, която образува друго едно шише, високо десет сантиметра.
Кое шише ще събира повече?
Нали това, което е високо десет сантиметра? Колко пъти повече ще събира, ако широчината на шишетата е еднаква7
към беседата >>
Нали това, което е високо десет сантиметра?
В тази окръжност има една неправилност – малко е сплесната и извита от едната страна. Защо едно нещо от едната страна е сплеснато и защо от другата страна е малко извито? - Там, където е извито и изпъкнало, ние сме се задоволили с малко; там, където е сплеснато, сме се задоволили с много. Сега, нека го обясним математически: имате пет сантиметрова отсечка и допускате, че тя образуват едно шише, високо пет сантиметра; имате и една десет сантиметрова отсечка, която образува друго едно шише, високо десет сантиметра. Кое шише ще събира повече?
Нали това, което е високо десет сантиметра?
Колко пъти повече ще събира, ако широчината на шишетата е еднаква7
към беседата >>
Колко пъти повече ще събира, ако широчината на шишетата е еднаква7
Защо едно нещо от едната страна е сплеснато и защо от другата страна е малко извито? - Там, където е извито и изпъкнало, ние сме се задоволили с малко; там, където е сплеснато, сме се задоволили с много. Сега, нека го обясним математически: имате пет сантиметрова отсечка и допускате, че тя образуват едно шише, високо пет сантиметра; имате и една десет сантиметрова отсечка, която образува друго едно шише, високо десет сантиметра. Кое шише ще събира повече? Нали това, което е високо десет сантиметра?
Колко пъти повече ще събира, ако широчината на шишетата е еднаква7
към беседата >>
По строежа на лицето можем да познаем кой е бил учителят на един или друг човек.
По строежа на лицето можем да познаем кой е бил учителят на един или друг човек.
Онези, които са дошли на Земята и Месечината им е била учител, са взели нейния образ. На други Юпитер им е бил учител и ги е ръководил, затова са взели неговия образ. На трети Венера им е била професорка и ги е водила, затова мязат на нея. Някой е ръководен от Слънцето и е взел неговото лице, друг е бил под ръководството на Сатурн и е взел неговото лице. Всеки от вас носи лицето и характера на този свой учител, който ви е ръководил през живота.
към беседата >>
Онези, които са дошли на Земята и Месечината им е била учител, са взели нейния образ.
По строежа на лицето можем да познаем кой е бил учителят на един или друг човек.
Онези, които са дошли на Земята и Месечината им е била учител, са взели нейния образ.
На други Юпитер им е бил учител и ги е ръководил, затова са взели неговия образ. На трети Венера им е била професорка и ги е водила, затова мязат на нея. Някой е ръководен от Слънцето и е взел неговото лице, друг е бил под ръководството на Сатурн и е взел неговото лице. Всеки от вас носи лицето и характера на този свой учител, който ви е ръководил през живота. Сега, вие казвате, че вярвате в един Господ.
към беседата >>
На други Юпитер им е бил учител и ги е ръководил, затова са взели неговия образ.
По строежа на лицето можем да познаем кой е бил учителят на един или друг човек. Онези, които са дошли на Земята и Месечината им е била учител, са взели нейния образ.
На други Юпитер им е бил учител и ги е ръководил, затова са взели неговия образ.
На трети Венера им е била професорка и ги е водила, затова мязат на нея. Някой е ръководен от Слънцето и е взел неговото лице, друг е бил под ръководството на Сатурн и е взел неговото лице. Всеки от вас носи лицето и характера на този свой учител, който ви е ръководил през живота. Сега, вие казвате, че вярвате в един Господ. Какво разбирате под думата "Един Господ"?
към беседата >>
На трети Венера им е била професорка и ги е водила, затова мязат на нея.
По строежа на лицето можем да познаем кой е бил учителят на един или друг човек. Онези, които са дошли на Земята и Месечината им е била учител, са взели нейния образ. На други Юпитер им е бил учител и ги е ръководил, затова са взели неговия образ.
На трети Венера им е била професорка и ги е водила, затова мязат на нея.
Някой е ръководен от Слънцето и е взел неговото лице, друг е бил под ръководството на Сатурн и е взел неговото лице. Всеки от вас носи лицето и характера на този свой учител, който ви е ръководил през живота. Сега, вие казвате, че вярвате в един Господ. Какво разбирате под думата "Един Господ"? След като вярвате в един Господ, кажете ми една дума от неговия език.
към беседата >>
Някой е ръководен от Слънцето и е взел неговото лице, друг е бил под ръководството на Сатурн и е взел неговото лице.
По строежа на лицето можем да познаем кой е бил учителят на един или друг човек. Онези, които са дошли на Земята и Месечината им е била учител, са взели нейния образ. На други Юпитер им е бил учител и ги е ръководил, затова са взели неговия образ. На трети Венера им е била професорка и ги е водила, затова мязат на нея.
Някой е ръководен от Слънцето и е взел неговото лице, друг е бил под ръководството на Сатурн и е взел неговото лице.
Всеки от вас носи лицето и характера на този свой учител, който ви е ръководил през живота. Сега, вие казвате, че вярвате в един Господ. Какво разбирате под думата "Един Господ"? След като вярвате в един Господ, кажете ми една дума от неговия език. Например, ако сте учили френски, вие можете да кажете първата френска дума, с която сте почнали.
към беседата >>
Всеки от вас носи лицето и характера на този свой учител, който ви е ръководил през живота.
По строежа на лицето можем да познаем кой е бил учителят на един или друг човек. Онези, които са дошли на Земята и Месечината им е била учител, са взели нейния образ. На други Юпитер им е бил учител и ги е ръководил, затова са взели неговия образ. На трети Венера им е била професорка и ги е водила, затова мязат на нея. Някой е ръководен от Слънцето и е взел неговото лице, друг е бил под ръководството на Сатурн и е взел неговото лице.
Всеки от вас носи лицето и характера на този свой учител, който ви е ръководил през живота.
Сега, вие казвате, че вярвате в един Господ. Какво разбирате под думата "Един Господ"? След като вярвате в един Господ, кажете ми една дума от неговия език. Например, ако сте учили френски, вие можете да кажете първата френска дума, с която сте почнали. Тогава коя е първата Божествена дума?
към беседата >>
Сега, вие казвате, че вярвате в един Господ.
Онези, които са дошли на Земята и Месечината им е била учител, са взели нейния образ. На други Юпитер им е бил учител и ги е ръководил, затова са взели неговия образ. На трети Венера им е била професорка и ги е водила, затова мязат на нея. Някой е ръководен от Слънцето и е взел неговото лице, друг е бил под ръководството на Сатурн и е взел неговото лице. Всеки от вас носи лицето и характера на този свой учител, който ви е ръководил през живота.
Сега, вие казвате, че вярвате в един Господ.
Какво разбирате под думата "Един Господ"? След като вярвате в един Господ, кажете ми една дума от неговия език. Например, ако сте учили френски, вие можете да кажете първата френска дума, с която сте почнали. Тогава коя е първата Божествена дума? Всяка дума си има свой произход.
към беседата >>
Какво разбирате под думата "Един Господ"?
На други Юпитер им е бил учител и ги е ръководил, затова са взели неговия образ. На трети Венера им е била професорка и ги е водила, затова мязат на нея. Някой е ръководен от Слънцето и е взел неговото лице, друг е бил под ръководството на Сатурн и е взел неговото лице. Всеки от вас носи лицето и характера на този свой учител, който ви е ръководил през живота. Сега, вие казвате, че вярвате в един Господ.
Какво разбирате под думата "Един Господ"?
След като вярвате в един Господ, кажете ми една дума от неговия език. Например, ако сте учили френски, вие можете да кажете първата френска дума, с която сте почнали. Тогава коя е първата Божествена дума? Всяка дума си има свой произход.
към беседата >>
След като вярвате в един Господ, кажете ми една дума от неговия език.
На трети Венера им е била професорка и ги е водила, затова мязат на нея. Някой е ръководен от Слънцето и е взел неговото лице, друг е бил под ръководството на Сатурн и е взел неговото лице. Всеки от вас носи лицето и характера на този свой учител, който ви е ръководил през живота. Сега, вие казвате, че вярвате в един Господ. Какво разбирате под думата "Един Господ"?
След като вярвате в един Господ, кажете ми една дума от неговия език.
Например, ако сте учили френски, вие можете да кажете първата френска дума, с която сте почнали. Тогава коя е първата Божествена дума? Всяка дума си има свой произход.
към беседата >>
Например, ако сте учили френски, вие можете да кажете първата френска дума, с която сте почнали.
Някой е ръководен от Слънцето и е взел неговото лице, друг е бил под ръководството на Сатурн и е взел неговото лице. Всеки от вас носи лицето и характера на този свой учител, който ви е ръководил през живота. Сега, вие казвате, че вярвате в един Господ. Какво разбирате под думата "Един Господ"? След като вярвате в един Господ, кажете ми една дума от неговия език.
Например, ако сте учили френски, вие можете да кажете първата френска дума, с която сте почнали.
Тогава коя е първата Божествена дума? Всяка дума си има свой произход.
към беседата >>
Тогава коя е първата Божествена дума?
Всеки от вас носи лицето и характера на този свой учител, който ви е ръководил през живота. Сега, вие казвате, че вярвате в един Господ. Какво разбирате под думата "Един Господ"? След като вярвате в един Господ, кажете ми една дума от неговия език. Например, ако сте учили френски, вие можете да кажете първата френска дума, с която сте почнали.
Тогава коя е първата Божествена дума?
Всяка дума си има свой произход.
към беседата >>
Всяка дума си има свой произход.
Сега, вие казвате, че вярвате в един Господ. Какво разбирате под думата "Един Господ"? След като вярвате в един Господ, кажете ми една дума от неговия език. Например, ако сте учили френски, вие можете да кажете първата френска дума, с която сте почнали. Тогава коя е първата Божествена дума?
Всяка дума си има свой произход.
към беседата >>
Понякога говорим за езика на Природата, който тепърва имаме да учим?
Понякога говорим за езика на Природата, който тепърва имаме да учим?
Колко Божествени думи ще намерим в българския език? Колко Божествени думи има в английския или във френския? Ако кажеш нещо на Божествен език, ти веднага ще се зарадваш, ще направиш някое движение, ще кажеш някаква необикновена дума, след което ще дойдат и други думи. Когато изучавате произхода на езиците, вие се спирате на личните имена или на съществителните, но първоначално те не са съществували. В началото всички същества са започнали със съюзите – изговаряли са ''и, с''.
към беседата >>
Колко Божествени думи ще намерим в българския език?
Понякога говорим за езика на Природата, който тепърва имаме да учим?
Колко Божествени думи ще намерим в българския език?
Колко Божествени думи има в английския или във френския? Ако кажеш нещо на Божествен език, ти веднага ще се зарадваш, ще направиш някое движение, ще кажеш някаква необикновена дума, след което ще дойдат и други думи. Когато изучавате произхода на езиците, вие се спирате на личните имена или на съществителните, но първоначално те не са съществували. В началото всички същества са започнали със съюзите – изговаряли са ''и, с''. Например, когато заболее мозъкът, в говора на човека първо се загубват съществителните имена, след туй се загубват местоименията, после – прилагателните, после –глаголите и, когато се загубят и те, останат съюзите.
към беседата >>
Колко Божествени думи има в английския или във френския?
Понякога говорим за езика на Природата, който тепърва имаме да учим? Колко Божествени думи ще намерим в българския език?
Колко Божествени думи има в английския или във френския?
Ако кажеш нещо на Божествен език, ти веднага ще се зарадваш, ще направиш някое движение, ще кажеш някаква необикновена дума, след което ще дойдат и други думи. Когато изучавате произхода на езиците, вие се спирате на личните имена или на съществителните, но първоначално те не са съществували. В началото всички същества са започнали със съюзите – изговаряли са ''и, с''. Например, когато заболее мозъкът, в говора на човека първо се загубват съществителните имена, след туй се загубват местоименията, после – прилагателните, после –глаголите и, когато се загубят и те, останат съюзите. Болният вече не казва съществителното ''нож'', например, а казва "онова, което реже." Също така е забелязано, че когато човек започне да оздравява, в говора му по обратен ред се възстановяват думите.
към беседата >>
Ако кажеш нещо на Божествен език, ти веднага ще се зарадваш, ще направиш някое движение, ще кажеш някаква необикновена дума, след което ще дойдат и други думи.
Понякога говорим за езика на Природата, който тепърва имаме да учим? Колко Божествени думи ще намерим в българския език? Колко Божествени думи има в английския или във френския?
Ако кажеш нещо на Божествен език, ти веднага ще се зарадваш, ще направиш някое движение, ще кажеш някаква необикновена дума, след което ще дойдат и други думи.
Когато изучавате произхода на езиците, вие се спирате на личните имена или на съществителните, но първоначално те не са съществували. В началото всички същества са започнали със съюзите – изговаряли са ''и, с''. Например, когато заболее мозъкът, в говора на човека първо се загубват съществителните имена, след туй се загубват местоименията, после – прилагателните, после –глаголите и, когато се загубят и те, останат съюзите. Болният вече не казва съществителното ''нож'', например, а казва "онова, което реже." Също така е забелязано, че когато човек започне да оздравява, в говора му по обратен ред се възстановяват думите. Следователно има един възходящ път, по който думите се наслояват в човешкия мозък.
към беседата >>
Когато изучавате произхода на езиците, вие се спирате на личните имена или на съществителните, но първоначално те не са съществували.
Понякога говорим за езика на Природата, който тепърва имаме да учим? Колко Божествени думи ще намерим в българския език? Колко Божествени думи има в английския или във френския? Ако кажеш нещо на Божествен език, ти веднага ще се зарадваш, ще направиш някое движение, ще кажеш някаква необикновена дума, след което ще дойдат и други думи.
Когато изучавате произхода на езиците, вие се спирате на личните имена или на съществителните, но първоначално те не са съществували.
В началото всички същества са започнали със съюзите – изговаряли са ''и, с''. Например, когато заболее мозъкът, в говора на човека първо се загубват съществителните имена, след туй се загубват местоименията, после – прилагателните, после –глаголите и, когато се загубят и те, останат съюзите. Болният вече не казва съществителното ''нож'', например, а казва "онова, което реже." Също така е забелязано, че когато човек започне да оздравява, в говора му по обратен ред се възстановяват думите. Следователно има един възходящ път, по който думите се наслояват в човешкия мозък. Значи има един път, по който речта е дошла на Земята.
към беседата >>
В началото всички същества са започнали със съюзите – изговаряли са ''и, с''.
Понякога говорим за езика на Природата, който тепърва имаме да учим? Колко Божествени думи ще намерим в българския език? Колко Божествени думи има в английския или във френския? Ако кажеш нещо на Божествен език, ти веднага ще се зарадваш, ще направиш някое движение, ще кажеш някаква необикновена дума, след което ще дойдат и други думи. Когато изучавате произхода на езиците, вие се спирате на личните имена или на съществителните, но първоначално те не са съществували.
В началото всички същества са започнали със съюзите – изговаряли са ''и, с''.
Например, когато заболее мозъкът, в говора на човека първо се загубват съществителните имена, след туй се загубват местоименията, после – прилагателните, после –глаголите и, когато се загубят и те, останат съюзите. Болният вече не казва съществителното ''нож'', например, а казва "онова, което реже." Също така е забелязано, че когато човек започне да оздравява, в говора му по обратен ред се възстановяват думите. Следователно има един възходящ път, по който думите се наслояват в човешкия мозък. Значи има един път, по който речта е дошла на Земята. Тия неща сега се изучават.
към беседата >>
Например, когато заболее мозъкът, в говора на човека първо се загубват съществителните имена, след туй се загубват местоименията, после – прилагателните, после –глаголите и, когато се загубят и те, останат съюзите.
Колко Божествени думи ще намерим в българския език? Колко Божествени думи има в английския или във френския? Ако кажеш нещо на Божествен език, ти веднага ще се зарадваш, ще направиш някое движение, ще кажеш някаква необикновена дума, след което ще дойдат и други думи. Когато изучавате произхода на езиците, вие се спирате на личните имена или на съществителните, но първоначално те не са съществували. В началото всички същества са започнали със съюзите – изговаряли са ''и, с''.
Например, когато заболее мозъкът, в говора на човека първо се загубват съществителните имена, след туй се загубват местоименията, после – прилагателните, после –глаголите и, когато се загубят и те, останат съюзите.
Болният вече не казва съществителното ''нож'', например, а казва "онова, което реже." Също така е забелязано, че когато човек започне да оздравява, в говора му по обратен ред се възстановяват думите. Следователно има един възходящ път, по който думите се наслояват в човешкия мозък. Значи има един път, по който речта е дошла на Земята. Тия неща сега се изучават.
към беседата >>
Болният вече не казва съществителното ''нож'', например, а казва "онова, което реже." Също така е забелязано, че когато човек започне да оздравява, в говора му по обратен ред се възстановяват думите.
Колко Божествени думи има в английския или във френския? Ако кажеш нещо на Божествен език, ти веднага ще се зарадваш, ще направиш някое движение, ще кажеш някаква необикновена дума, след което ще дойдат и други думи. Когато изучавате произхода на езиците, вие се спирате на личните имена или на съществителните, но първоначално те не са съществували. В началото всички същества са започнали със съюзите – изговаряли са ''и, с''. Например, когато заболее мозъкът, в говора на човека първо се загубват съществителните имена, след туй се загубват местоименията, после – прилагателните, после –глаголите и, когато се загубят и те, останат съюзите.
Болният вече не казва съществителното ''нож'', например, а казва "онова, което реже." Също така е забелязано, че когато човек започне да оздравява, в говора му по обратен ред се възстановяват думите.
Следователно има един възходящ път, по който думите се наслояват в човешкия мозък. Значи има един път, по който речта е дошла на Земята. Тия неща сега се изучават.
към беседата >>
Следователно има един възходящ път, по който думите се наслояват в човешкия мозък.
Ако кажеш нещо на Божествен език, ти веднага ще се зарадваш, ще направиш някое движение, ще кажеш някаква необикновена дума, след което ще дойдат и други думи. Когато изучавате произхода на езиците, вие се спирате на личните имена или на съществителните, но първоначално те не са съществували. В началото всички същества са започнали със съюзите – изговаряли са ''и, с''. Например, когато заболее мозъкът, в говора на човека първо се загубват съществителните имена, след туй се загубват местоименията, после – прилагателните, после –глаголите и, когато се загубят и те, останат съюзите. Болният вече не казва съществителното ''нож'', например, а казва "онова, което реже." Също така е забелязано, че когато човек започне да оздравява, в говора му по обратен ред се възстановяват думите.
Следователно има един възходящ път, по който думите се наслояват в човешкия мозък.
Значи има един път, по който речта е дошла на Земята. Тия неща сега се изучават.
към беседата >>
Значи има един път, по който речта е дошла на Земята.
Когато изучавате произхода на езиците, вие се спирате на личните имена или на съществителните, но първоначално те не са съществували. В началото всички същества са започнали със съюзите – изговаряли са ''и, с''. Например, когато заболее мозъкът, в говора на човека първо се загубват съществителните имена, след туй се загубват местоименията, после – прилагателните, после –глаголите и, когато се загубят и те, останат съюзите. Болният вече не казва съществителното ''нож'', например, а казва "онова, което реже." Също така е забелязано, че когато човек започне да оздравява, в говора му по обратен ред се възстановяват думите. Следователно има един възходящ път, по който думите се наслояват в човешкия мозък.
Значи има един път, по който речта е дошла на Земята.
Тия неща сега се изучават.
към беседата >>
Тия неща сега се изучават.
В началото всички същества са започнали със съюзите – изговаряли са ''и, с''. Например, когато заболее мозъкът, в говора на човека първо се загубват съществителните имена, след туй се загубват местоименията, после – прилагателните, после –глаголите и, когато се загубят и те, останат съюзите. Болният вече не казва съществителното ''нож'', например, а казва "онова, което реже." Също така е забелязано, че когато човек започне да оздравява, в говора му по обратен ред се възстановяват думите. Следователно има един възходящ път, по който думите се наслояват в човешкия мозък. Значи има един път, по който речта е дошла на Земята.
Тия неща сега се изучават.
към беседата >>
Казвате ''утъпкан път''; какво разбирате под този израз в умствено отношение?
Казвате ''утъпкан път''; какво разбирате под този израз в умствено отношение?
Не е ли по-добре да изучаваме един език, който е установен и има завършена форма, отколкото език, който сега е в еволюция и ще се развива в бъдеще? Но това не е толкова важно. Сега, в какво седи утьпканият и неутъпканият път? Ние няма да дадем краен извод, но само насока на човешката мисъл. И утъпканият, и неутъпканият път е добър.
към беседата >>
Не е ли по-добре да изучаваме един език, който е установен и има завършена форма, отколкото език, който сега е в еволюция и ще се развива в бъдеще?
Казвате ''утъпкан път''; какво разбирате под този израз в умствено отношение?
Не е ли по-добре да изучаваме един език, който е установен и има завършена форма, отколкото език, който сега е в еволюция и ще се развива в бъдеще?
Но това не е толкова важно. Сега, в какво седи утьпканият и неутъпканият път? Ние няма да дадем краен извод, но само насока на човешката мисъл. И утъпканият, и неутъпканият път е добър. Вие казвате: "По утъпкания път има много прах, голям наплив, много конкуренти, пътуването не е така удобно."
към беседата >>
Но това не е толкова важно.
Казвате ''утъпкан път''; какво разбирате под този израз в умствено отношение? Не е ли по-добре да изучаваме един език, който е установен и има завършена форма, отколкото език, който сега е в еволюция и ще се развива в бъдеще?
Но това не е толкова важно.
Сега, в какво седи утьпканият и неутъпканият път? Ние няма да дадем краен извод, но само насока на човешката мисъл. И утъпканият, и неутъпканият път е добър. Вие казвате: "По утъпкания път има много прах, голям наплив, много конкуренти, пътуването не е така удобно."
към беседата >>
Сега, в какво седи утьпканият и неутъпканият път?
Казвате ''утъпкан път''; какво разбирате под този израз в умствено отношение? Не е ли по-добре да изучаваме един език, който е установен и има завършена форма, отколкото език, който сега е в еволюция и ще се развива в бъдеще? Но това не е толкова важно.
Сега, в какво седи утьпканият и неутъпканият път?
Ние няма да дадем краен извод, но само насока на човешката мисъл. И утъпканият, и неутъпканият път е добър. Вие казвате: "По утъпкания път има много прах, голям наплив, много конкуренти, пътуването не е така удобно."
към беседата >>
Ние няма да дадем краен извод, но само насока на човешката мисъл.
Казвате ''утъпкан път''; какво разбирате под този израз в умствено отношение? Не е ли по-добре да изучаваме един език, който е установен и има завършена форма, отколкото език, който сега е в еволюция и ще се развива в бъдеще? Но това не е толкова важно. Сега, в какво седи утьпканият и неутъпканият път?
Ние няма да дадем краен извод, но само насока на човешката мисъл.
И утъпканият, и неутъпканият път е добър. Вие казвате: "По утъпкания път има много прах, голям наплив, много конкуренти, пътуването не е така удобно."
към беседата >>
И утъпканият, и неутъпканият път е добър.
Казвате ''утъпкан път''; какво разбирате под този израз в умствено отношение? Не е ли по-добре да изучаваме един език, който е установен и има завършена форма, отколкото език, който сега е в еволюция и ще се развива в бъдеще? Но това не е толкова важно. Сега, в какво седи утьпканият и неутъпканият път? Ние няма да дадем краен извод, но само насока на човешката мисъл.
И утъпканият, и неутъпканият път е добър.
Вие казвате: "По утъпкания път има много прах, голям наплив, много конкуренти, пътуването не е така удобно."
към беседата >>
Вие казвате: "По утъпкания път има много прах, голям наплив, много конкуренти, пътуването не е така удобно."
Не е ли по-добре да изучаваме един език, който е установен и има завършена форма, отколкото език, който сега е в еволюция и ще се развива в бъдеще? Но това не е толкова важно. Сега, в какво седи утьпканият и неутъпканият път? Ние няма да дадем краен извод, но само насока на човешката мисъл. И утъпканият, и неутъпканият път е добър.
Вие казвате: "По утъпкания път има много прах, голям наплив, много конкуренти, пътуването не е така удобно."
към беседата >>
Сега, да минем към нещо по-важно.
Сега, да минем към нещо по-важно.
На какво се дължи човешкият успех, защо някои хора не успяват, а други успяват, защо човек в края на краищата остава недоволен от земния си живот? Ако си чиновник, след тридесет-четиридесет години ще те пенсионират; ако си владика, ще те развладичат; ако си професор, благовидно ще те пенсионират, т. е. ще те уволнят за заслуги. И в края на краищата ти си мислиш, че в далечното бъдеще името ти ще бъде записано в историята и ще те споменават. На колко видни хора имената се споменават?
към беседата >>
На какво се дължи човешкият успех, защо някои хора не успяват, а други успяват, защо човек в края на краищата остава недоволен от земния си живот?
Сега, да минем към нещо по-важно.
На какво се дължи човешкият успех, защо някои хора не успяват, а други успяват, защо човек в края на краищата остава недоволен от земния си живот?
Ако си чиновник, след тридесет-четиридесет години ще те пенсионират; ако си владика, ще те развладичат; ако си професор, благовидно ще те пенсионират, т. е. ще те уволнят за заслуги. И в края на краищата ти си мислиш, че в далечното бъдеще името ти ще бъде записано в историята и ще те споменават. На колко видни хора имената се споменават? Например, в гръцката история колко видни хора има, на които имената се споменават?
към беседата >>
Ако си чиновник, след тридесет-четиридесет години ще те пенсионират; ако си владика, ще те развладичат; ако си професор, благовидно ще те пенсионират, т. е.
Сега, да минем към нещо по-важно. На какво се дължи човешкият успех, защо някои хора не успяват, а други успяват, защо човек в края на краищата остава недоволен от земния си живот?
Ако си чиновник, след тридесет-четиридесет години ще те пенсионират; ако си владика, ще те развладичат; ако си професор, благовидно ще те пенсионират, т. е.
ще те уволнят за заслуги. И в края на краищата ти си мислиш, че в далечното бъдеще името ти ще бъде записано в историята и ще те споменават. На колко видни хора имената се споменават? Например, в гръцката история колко видни хора има, на които имената се споменават? Колко имена от еврейската история се споменават в Библията?
към беседата >>
ще те уволнят за заслуги.
Сега, да минем към нещо по-важно. На какво се дължи човешкият успех, защо някои хора не успяват, а други успяват, защо човек в края на краищата остава недоволен от земния си живот? Ако си чиновник, след тридесет-четиридесет години ще те пенсионират; ако си владика, ще те развладичат; ако си професор, благовидно ще те пенсионират, т. е.
ще те уволнят за заслуги.
И в края на краищата ти си мислиш, че в далечното бъдеще името ти ще бъде записано в историята и ще те споменават. На колко видни хора имената се споменават? Например, в гръцката история колко видни хора има, на които имената се споменават? Колко имена от еврейската история се споменават в Библията? Сега аз правя едно сравнение и питам кое е същественото, което остава от вас да се споменава?
към беседата >>
И в края на краищата ти си мислиш, че в далечното бъдеще името ти ще бъде записано в историята и ще те споменават.
Сега, да минем към нещо по-важно. На какво се дължи човешкият успех, защо някои хора не успяват, а други успяват, защо човек в края на краищата остава недоволен от земния си живот? Ако си чиновник, след тридесет-четиридесет години ще те пенсионират; ако си владика, ще те развладичат; ако си професор, благовидно ще те пенсионират, т. е. ще те уволнят за заслуги.
И в края на краищата ти си мислиш, че в далечното бъдеще името ти ще бъде записано в историята и ще те споменават.
На колко видни хора имената се споменават? Например, в гръцката история колко видни хора има, на които имената се споменават? Колко имена от еврейската история се споменават в Библията? Сега аз правя едно сравнение и питам кое е същественото, което остава от вас да се споменава? Кое е онова от вас, което ще остане, след като заминете от Земята?
към беседата >>
На колко видни хора имената се споменават?
Сега, да минем към нещо по-важно. На какво се дължи човешкият успех, защо някои хора не успяват, а други успяват, защо човек в края на краищата остава недоволен от земния си живот? Ако си чиновник, след тридесет-четиридесет години ще те пенсионират; ако си владика, ще те развладичат; ако си професор, благовидно ще те пенсионират, т. е. ще те уволнят за заслуги. И в края на краищата ти си мислиш, че в далечното бъдеще името ти ще бъде записано в историята и ще те споменават.
На колко видни хора имената се споменават?
Например, в гръцката история колко видни хора има, на които имената се споменават? Колко имена от еврейската история се споменават в Библията? Сега аз правя едно сравнение и питам кое е същественото, което остава от вас да се споменава? Кое е онова от вас, което ще остане, след като заминете от Земята? Кое ще носите със себе си във вашия ум?
към беседата >>
Например, в гръцката история колко видни хора има, на които имената се споменават?
На какво се дължи човешкият успех, защо някои хора не успяват, а други успяват, защо човек в края на краищата остава недоволен от земния си живот? Ако си чиновник, след тридесет-четиридесет години ще те пенсионират; ако си владика, ще те развладичат; ако си професор, благовидно ще те пенсионират, т. е. ще те уволнят за заслуги. И в края на краищата ти си мислиш, че в далечното бъдеще името ти ще бъде записано в историята и ще те споменават. На колко видни хора имената се споменават?
Например, в гръцката история колко видни хора има, на които имената се споменават?
Колко имена от еврейската история се споменават в Библията? Сега аз правя едно сравнение и питам кое е същественото, което остава от вас да се споменава? Кое е онова от вас, което ще остане, след като заминете от Земята? Кое ще носите със себе си във вашия ум? Казвам: трябва да остане нещо съществено от вас, от което хората да могат да се ползват.
към беседата >>
Колко имена от еврейската история се споменават в Библията?
Ако си чиновник, след тридесет-четиридесет години ще те пенсионират; ако си владика, ще те развладичат; ако си професор, благовидно ще те пенсионират, т. е. ще те уволнят за заслуги. И в края на краищата ти си мислиш, че в далечното бъдеще името ти ще бъде записано в историята и ще те споменават. На колко видни хора имената се споменават? Например, в гръцката история колко видни хора има, на които имената се споменават?
Колко имена от еврейската история се споменават в Библията?
Сега аз правя едно сравнение и питам кое е същественото, което остава от вас да се споменава? Кое е онова от вас, което ще остане, след като заминете от Земята? Кое ще носите със себе си във вашия ум? Казвам: трябва да остане нещо съществено от вас, от което хората да могат да се ползват. Ако пък сега не оставите нещо съществено, това показва, че в бъдеще ще работите и ще го оставите.
към беседата >>
Сега аз правя едно сравнение и питам кое е същественото, което остава от вас да се споменава?
ще те уволнят за заслуги. И в края на краищата ти си мислиш, че в далечното бъдеще името ти ще бъде записано в историята и ще те споменават. На колко видни хора имената се споменават? Например, в гръцката история колко видни хора има, на които имената се споменават? Колко имена от еврейската история се споменават в Библията?
Сега аз правя едно сравнение и питам кое е същественото, което остава от вас да се споменава?
Кое е онова от вас, което ще остане, след като заминете от Земята? Кое ще носите със себе си във вашия ум? Казвам: трябва да остане нещо съществено от вас, от което хората да могат да се ползват. Ако пък сега не оставите нещо съществено, това показва, че в бъдеще ще работите и ще го оставите. В края на краищата, когато завъртите вашата еволюция, все ще оставите нещо.
към беседата >>
Кое е онова от вас, което ще остане, след като заминете от Земята?
И в края на краищата ти си мислиш, че в далечното бъдеще името ти ще бъде записано в историята и ще те споменават. На колко видни хора имената се споменават? Например, в гръцката история колко видни хора има, на които имената се споменават? Колко имена от еврейската история се споменават в Библията? Сега аз правя едно сравнение и питам кое е същественото, което остава от вас да се споменава?
Кое е онова от вас, което ще остане, след като заминете от Земята?
Кое ще носите със себе си във вашия ум? Казвам: трябва да остане нещо съществено от вас, от което хората да могат да се ползват. Ако пък сега не оставите нещо съществено, това показва, че в бъдеще ще работите и ще го оставите. В края на краищата, когато завъртите вашата еволюция, все ще оставите нещо. Вие сега не сте видни хора, понеже имате още дълго време да идвате на земята и да учите, докато завършите.
към беседата >>
Кое ще носите със себе си във вашия ум?
На колко видни хора имената се споменават? Например, в гръцката история колко видни хора има, на които имената се споменават? Колко имена от еврейската история се споменават в Библията? Сега аз правя едно сравнение и питам кое е същественото, което остава от вас да се споменава? Кое е онова от вас, което ще остане, след като заминете от Земята?
Кое ще носите със себе си във вашия ум?
Казвам: трябва да остане нещо съществено от вас, от което хората да могат да се ползват. Ако пък сега не оставите нещо съществено, това показва, че в бъдеще ще работите и ще го оставите. В края на краищата, когато завъртите вашата еволюция, все ще оставите нещо. Вие сега не сте видни хора, понеже имате още дълго време да идвате на земята и да учите, докато завършите. Но все таки, ще оставите нещо в света.
към беседата >>
Казвам: трябва да остане нещо съществено от вас, от което хората да могат да се ползват.
Например, в гръцката история колко видни хора има, на които имената се споменават? Колко имена от еврейската история се споменават в Библията? Сега аз правя едно сравнение и питам кое е същественото, което остава от вас да се споменава? Кое е онова от вас, което ще остане, след като заминете от Земята? Кое ще носите със себе си във вашия ум?
Казвам: трябва да остане нещо съществено от вас, от което хората да могат да се ползват.
Ако пък сега не оставите нещо съществено, това показва, че в бъдеще ще работите и ще го оставите. В края на краищата, когато завъртите вашата еволюция, все ще оставите нещо. Вие сега не сте видни хора, понеже имате още дълго време да идвате на земята и да учите, докато завършите. Но все таки, ще оставите нещо в света. Вашият ум ще се възпита и тогава ще се запише, че еди кой си от вас е писал еди каква си теза, защитил я успешно и после тя е била приложена в живота и е принесла голяма полза за човечеството.
към беседата >>
Ако пък сега не оставите нещо съществено, това показва, че в бъдеще ще работите и ще го оставите.
Колко имена от еврейската история се споменават в Библията? Сега аз правя едно сравнение и питам кое е същественото, което остава от вас да се споменава? Кое е онова от вас, което ще остане, след като заминете от Земята? Кое ще носите със себе си във вашия ум? Казвам: трябва да остане нещо съществено от вас, от което хората да могат да се ползват.
Ако пък сега не оставите нещо съществено, това показва, че в бъдеще ще работите и ще го оставите.
В края на краищата, когато завъртите вашата еволюция, все ще оставите нещо. Вие сега не сте видни хора, понеже имате още дълго време да идвате на земята и да учите, докато завършите. Но все таки, ще оставите нещо в света. Вашият ум ще се възпита и тогава ще се запише, че еди кой си от вас е писал еди каква си теза, защитил я успешно и после тя е била приложена в живота и е принесла голяма полза за човечеството. Досега вие нямате никакъв спомен дали сте държали такава теза.
към беседата >>
В края на краищата, когато завъртите вашата еволюция, все ще оставите нещо.
Сега аз правя едно сравнение и питам кое е същественото, което остава от вас да се споменава? Кое е онова от вас, което ще остане, след като заминете от Земята? Кое ще носите със себе си във вашия ум? Казвам: трябва да остане нещо съществено от вас, от което хората да могат да се ползват. Ако пък сега не оставите нещо съществено, това показва, че в бъдеще ще работите и ще го оставите.
В края на краищата, когато завъртите вашата еволюция, все ще оставите нещо.
Вие сега не сте видни хора, понеже имате още дълго време да идвате на земята и да учите, докато завършите. Но все таки, ще оставите нещо в света. Вашият ум ще се възпита и тогава ще се запише, че еди кой си от вас е писал еди каква си теза, защитил я успешно и после тя е била приложена в живота и е принесла голяма полза за човечеството. Досега вие нямате никакъв спомен дали сте държали такава теза. Има ли някой от вас да помни своя минал живот?
към беседата >>
Вие сега не сте видни хора, понеже имате още дълго време да идвате на земята и да учите, докато завършите.
Кое е онова от вас, което ще остане, след като заминете от Земята? Кое ще носите със себе си във вашия ум? Казвам: трябва да остане нещо съществено от вас, от което хората да могат да се ползват. Ако пък сега не оставите нещо съществено, това показва, че в бъдеще ще работите и ще го оставите. В края на краищата, когато завъртите вашата еволюция, все ще оставите нещо.
Вие сега не сте видни хора, понеже имате още дълго време да идвате на земята и да учите, докато завършите.
Но все таки, ще оставите нещо в света. Вашият ум ще се възпита и тогава ще се запише, че еди кой си от вас е писал еди каква си теза, защитил я успешно и после тя е била приложена в живота и е принесла голяма полза за човечеството. Досега вие нямате никакъв спомен дали сте държали такава теза. Има ли някой от вас да помни своя минал живот? Вие вярвате в прераждането – блажени верующи.
към беседата >>
Но все таки, ще оставите нещо в света.
Кое ще носите със себе си във вашия ум? Казвам: трябва да остане нещо съществено от вас, от което хората да могат да се ползват. Ако пък сега не оставите нещо съществено, това показва, че в бъдеще ще работите и ще го оставите. В края на краищата, когато завъртите вашата еволюция, все ще оставите нещо. Вие сега не сте видни хора, понеже имате още дълго време да идвате на земята и да учите, докато завършите.
Но все таки, ще оставите нещо в света.
Вашият ум ще се възпита и тогава ще се запише, че еди кой си от вас е писал еди каква си теза, защитил я успешно и после тя е била приложена в живота и е принесла голяма полза за човечеството. Досега вие нямате никакъв спомен дали сте държали такава теза. Има ли някой от вас да помни своя минал живот? Вие вярвате в прераждането – блажени верующи. Понякога се питате какви сте били в миналото?
към беседата >>
Вашият ум ще се възпита и тогава ще се запише, че еди кой си от вас е писал еди каква си теза, защитил я успешно и после тя е била приложена в живота и е принесла голяма полза за човечеството.
Казвам: трябва да остане нещо съществено от вас, от което хората да могат да се ползват. Ако пък сега не оставите нещо съществено, това показва, че в бъдеще ще работите и ще го оставите. В края на краищата, когато завъртите вашата еволюция, все ще оставите нещо. Вие сега не сте видни хора, понеже имате още дълго време да идвате на земята и да учите, докато завършите. Но все таки, ще оставите нещо в света.
Вашият ум ще се възпита и тогава ще се запише, че еди кой си от вас е писал еди каква си теза, защитил я успешно и после тя е била приложена в живота и е принесла голяма полза за човечеството.
Досега вие нямате никакъв спомен дали сте държали такава теза. Има ли някой от вас да помни своя минал живот? Вие вярвате в прераждането – блажени верующи. Понякога се питате какви сте били в миналото? Все нещо сте били, но точно какво?
към беседата >>
Досега вие нямате никакъв спомен дали сте държали такава теза.
Ако пък сега не оставите нещо съществено, това показва, че в бъдеще ще работите и ще го оставите. В края на краищата, когато завъртите вашата еволюция, все ще оставите нещо. Вие сега не сте видни хора, понеже имате още дълго време да идвате на земята и да учите, докато завършите. Но все таки, ще оставите нещо в света. Вашият ум ще се възпита и тогава ще се запише, че еди кой си от вас е писал еди каква си теза, защитил я успешно и после тя е била приложена в живота и е принесла голяма полза за човечеството.
Досега вие нямате никакъв спомен дали сте държали такава теза.
Има ли някой от вас да помни своя минал живот? Вие вярвате в прераждането – блажени верующи. Понякога се питате какви сте били в миналото? Все нещо сте били, но точно какво? Едно нещо с положителност знаете – знаете какво сте сега.
към беседата >>
Има ли някой от вас да помни своя минал живот?
В края на краищата, когато завъртите вашата еволюция, все ще оставите нещо. Вие сега не сте видни хора, понеже имате още дълго време да идвате на земята и да учите, докато завършите. Но все таки, ще оставите нещо в света. Вашият ум ще се възпита и тогава ще се запише, че еди кой си от вас е писал еди каква си теза, защитил я успешно и после тя е била приложена в живота и е принесла голяма полза за човечеството. Досега вие нямате никакъв спомен дали сте държали такава теза.
Има ли някой от вас да помни своя минал живот?
Вие вярвате в прераждането – блажени верующи. Понякога се питате какви сте били в миналото? Все нещо сте били, но точно какво? Едно нещо с положителност знаете – знаете какво сте сега. Това пак е нещо, защото от сегашното можете да изчислите какво сте били в миналото.
към беседата >>
Вие вярвате в прераждането – блажени верующи.
Вие сега не сте видни хора, понеже имате още дълго време да идвате на земята и да учите, докато завършите. Но все таки, ще оставите нещо в света. Вашият ум ще се възпита и тогава ще се запише, че еди кой си от вас е писал еди каква си теза, защитил я успешно и после тя е била приложена в живота и е принесла голяма полза за човечеството. Досега вие нямате никакъв спомен дали сте държали такава теза. Има ли някой от вас да помни своя минал живот?
Вие вярвате в прераждането – блажени верующи.
Понякога се питате какви сте били в миналото? Все нещо сте били, но точно какво? Едно нещо с положителност знаете – знаете какво сте сега. Това пак е нещо, защото от сегашното можете да изчислите какво сте били в миналото. Не е трудна работа.
към беседата >>
Понякога се питате какви сте били в миналото?
Но все таки, ще оставите нещо в света. Вашият ум ще се възпита и тогава ще се запише, че еди кой си от вас е писал еди каква си теза, защитил я успешно и после тя е била приложена в живота и е принесла голяма полза за човечеството. Досега вие нямате никакъв спомен дали сте държали такава теза. Има ли някой от вас да помни своя минал живот? Вие вярвате в прераждането – блажени верующи.
Понякога се питате какви сте били в миналото?
Все нещо сте били, но точно какво? Едно нещо с положителност знаете – знаете какво сте сега. Това пак е нещо, защото от сегашното можете да изчислите какво сте били в миналото. Не е трудна работа.
към беседата >>
Все нещо сте били, но точно какво?
Вашият ум ще се възпита и тогава ще се запише, че еди кой си от вас е писал еди каква си теза, защитил я успешно и после тя е била приложена в живота и е принесла голяма полза за човечеството. Досега вие нямате никакъв спомен дали сте държали такава теза. Има ли някой от вас да помни своя минал живот? Вие вярвате в прераждането – блажени верующи. Понякога се питате какви сте били в миналото?
Все нещо сте били, но точно какво?
Едно нещо с положителност знаете – знаете какво сте сега. Това пак е нещо, защото от сегашното можете да изчислите какво сте били в миналото. Не е трудна работа.
към беседата >>
Едно нещо с положителност знаете – знаете какво сте сега.
Досега вие нямате никакъв спомен дали сте държали такава теза. Има ли някой от вас да помни своя минал живот? Вие вярвате в прераждането – блажени верующи. Понякога се питате какви сте били в миналото? Все нещо сте били, но точно какво?
Едно нещо с положителност знаете – знаете какво сте сега.
Това пак е нещо, защото от сегашното можете да изчислите какво сте били в миналото. Не е трудна работа.
към беседата >>
Това пак е нещо, защото от сегашното можете да изчислите какво сте били в миналото.
Има ли някой от вас да помни своя минал живот? Вие вярвате в прераждането – блажени верующи. Понякога се питате какви сте били в миналото? Все нещо сте били, но точно какво? Едно нещо с положителност знаете – знаете какво сте сега.
Това пак е нещо, защото от сегашното можете да изчислите какво сте били в миналото.
Не е трудна работа.
към беседата >>
Не е трудна работа.
Вие вярвате в прераждането – блажени верующи. Понякога се питате какви сте били в миналото? Все нещо сте били, но точно какво? Едно нещо с положителност знаете – знаете какво сте сега. Това пак е нещо, защото от сегашното можете да изчислите какво сте били в миналото.
Не е трудна работа.
към беседата >>
Наскоро си мислех за някои хора, които стават щедри и жертват на физическото поле.
Наскоро си мислех за някои хора, които стават щедри и жертват на физическото поле.
Казват за такъв: "Добър човек станал." Но този щедър човек е много користолюбив, чувството за придобиване на собственост в него е минало по-нагоре от физическото поле. Досега той събирал пари, дошъл до едно място, след туй се влюбил в знанието и сега иска да учи, да придобива знания. Сега той развива пак стеженолюбие, но в друго направление – в трупане на знание. Например, някой станал философ и след като изучил всичката философия, дошъл до една задънена улица и станал набожен, започнал да проповядва, за да предава знанието си. Но този човек пак е користолюбив – иска да придобие друго знание.
към беседата >>
Казват за такъв: "Добър човек станал." Но този щедър човек е много користолюбив, чувството за придобиване на собственост в него е минало по-нагоре от физическото поле.
Наскоро си мислех за някои хора, които стават щедри и жертват на физическото поле.
Казват за такъв: "Добър човек станал." Но този щедър човек е много користолюбив, чувството за придобиване на собственост в него е минало по-нагоре от физическото поле.
Досега той събирал пари, дошъл до едно място, след туй се влюбил в знанието и сега иска да учи, да придобива знания. Сега той развива пак стеженолюбие, но в друго направление – в трупане на знание. Например, някой станал философ и след като изучил всичката философия, дошъл до една задънена улица и станал набожен, започнал да проповядва, за да предава знанието си. Но този човек пак е користолюбив – иска да придобие друго знание. У едного користолюбието е в знанието, друг пък иска да притежава някого.
към беседата >>
Досега той събирал пари, дошъл до едно място, след туй се влюбил в знанието и сега иска да учи, да придобива знания.
Наскоро си мислех за някои хора, които стават щедри и жертват на физическото поле. Казват за такъв: "Добър човек станал." Но този щедър човек е много користолюбив, чувството за придобиване на собственост в него е минало по-нагоре от физическото поле.
Досега той събирал пари, дошъл до едно място, след туй се влюбил в знанието и сега иска да учи, да придобива знания.
Сега той развива пак стеженолюбие, но в друго направление – в трупане на знание. Например, някой станал философ и след като изучил всичката философия, дошъл до една задънена улица и станал набожен, започнал да проповядва, за да предава знанието си. Но този човек пак е користолюбив – иска да придобие друго знание. У едного користолюбието е в знанието, друг пък иска да притежава някого. Всичко това е ваше користолюбие.
към беседата >>
Сега той развива пак стеженолюбие, но в друго направление – в трупане на знание.
Наскоро си мислех за някои хора, които стават щедри и жертват на физическото поле. Казват за такъв: "Добър човек станал." Но този щедър човек е много користолюбив, чувството за придобиване на собственост в него е минало по-нагоре от физическото поле. Досега той събирал пари, дошъл до едно място, след туй се влюбил в знанието и сега иска да учи, да придобива знания.
Сега той развива пак стеженолюбие, но в друго направление – в трупане на знание.
Например, някой станал философ и след като изучил всичката философия, дошъл до една задънена улица и станал набожен, започнал да проповядва, за да предава знанието си. Но този човек пак е користолюбив – иска да придобие друго знание. У едного користолюбието е в знанието, друг пък иска да притежава някого. Всичко това е ваше користолюбие. Например, искате да имате приятел – това е користолюбие, искате да бъдете добър – това е користолюбие, искате да бъдете учен – това е користолюбие, искате да бъдете силен – това е користолюбие.
към беседата >>
Например, някой станал философ и след като изучил всичката философия, дошъл до една задънена улица и станал набожен, започнал да проповядва, за да предава знанието си.
Наскоро си мислех за някои хора, които стават щедри и жертват на физическото поле. Казват за такъв: "Добър човек станал." Но този щедър човек е много користолюбив, чувството за придобиване на собственост в него е минало по-нагоре от физическото поле. Досега той събирал пари, дошъл до едно място, след туй се влюбил в знанието и сега иска да учи, да придобива знания. Сега той развива пак стеженолюбие, но в друго направление – в трупане на знание.
Например, някой станал философ и след като изучил всичката философия, дошъл до една задънена улица и станал набожен, започнал да проповядва, за да предава знанието си.
Но този човек пак е користолюбив – иска да придобие друго знание. У едного користолюбието е в знанието, друг пък иска да притежава някого. Всичко това е ваше користолюбие. Например, искате да имате приятел – това е користолюбие, искате да бъдете добър – това е користолюбие, искате да бъдете учен – това е користолюбие, искате да бъдете силен – това е користолюбие. Кажете ми сега нещо, което не е користолюбиво.
към беседата >>
Но този човек пак е користолюбив – иска да придобие друго знание.
Наскоро си мислех за някои хора, които стават щедри и жертват на физическото поле. Казват за такъв: "Добър човек станал." Но този щедър човек е много користолюбив, чувството за придобиване на собственост в него е минало по-нагоре от физическото поле. Досега той събирал пари, дошъл до едно място, след туй се влюбил в знанието и сега иска да учи, да придобива знания. Сега той развива пак стеженолюбие, но в друго направление – в трупане на знание. Например, някой станал философ и след като изучил всичката философия, дошъл до една задънена улица и станал набожен, започнал да проповядва, за да предава знанието си.
Но този човек пак е користолюбив – иска да придобие друго знание.
У едного користолюбието е в знанието, друг пък иска да притежава някого. Всичко това е ваше користолюбие. Например, искате да имате приятел – това е користолюбие, искате да бъдете добър – това е користолюбие, искате да бъдете учен – това е користолюбие, искате да бъдете силен – това е користолюбие. Кажете ми сега нещо, което не е користолюбиво. Аз ви навеждам на една мисъл, но не да се самокритикувате, защото самокритиката е пак користолюбие.
към беседата >>
У едного користолюбието е в знанието, друг пък иска да притежава някого.
Казват за такъв: "Добър човек станал." Но този щедър човек е много користолюбив, чувството за придобиване на собственост в него е минало по-нагоре от физическото поле. Досега той събирал пари, дошъл до едно място, след туй се влюбил в знанието и сега иска да учи, да придобива знания. Сега той развива пак стеженолюбие, но в друго направление – в трупане на знание. Например, някой станал философ и след като изучил всичката философия, дошъл до една задънена улица и станал набожен, започнал да проповядва, за да предава знанието си. Но този човек пак е користолюбив – иска да придобие друго знание.
У едного користолюбието е в знанието, друг пък иска да притежава някого.
Всичко това е ваше користолюбие. Например, искате да имате приятел – това е користолюбие, искате да бъдете добър – това е користолюбие, искате да бъдете учен – това е користолюбие, искате да бъдете силен – това е користолюбие. Кажете ми сега нещо, което не е користолюбиво. Аз ви навеждам на една мисъл, но не да се самокритикувате, защото самокритиката е пак користолюбие. Например, ти се самокритикуваш, че си будала, че не си могъл да спечлиш нищо.
към беседата >>
Всичко това е ваше користолюбие.
Досега той събирал пари, дошъл до едно място, след туй се влюбил в знанието и сега иска да учи, да придобива знания. Сега той развива пак стеженолюбие, но в друго направление – в трупане на знание. Например, някой станал философ и след като изучил всичката философия, дошъл до една задънена улица и станал набожен, започнал да проповядва, за да предава знанието си. Но този човек пак е користолюбив – иска да придобие друго знание. У едного користолюбието е в знанието, друг пък иска да притежава някого.
Всичко това е ваше користолюбие.
Например, искате да имате приятел – това е користолюбие, искате да бъдете добър – това е користолюбие, искате да бъдете учен – това е користолюбие, искате да бъдете силен – това е користолюбие. Кажете ми сега нещо, което не е користолюбиво. Аз ви навеждам на една мисъл, но не да се самокритикувате, защото самокритиката е пак користолюбие. Например, ти се самокритикуваш, че си будала, че не си могъл да спечлиш нищо. Защо се самокритикува човек, че не е добър?
към беседата >>
Например, искате да имате приятел – това е користолюбие, искате да бъдете добър – това е користолюбие, искате да бъдете учен – това е користолюбие, искате да бъдете силен – това е користолюбие.
Сега той развива пак стеженолюбие, но в друго направление – в трупане на знание. Например, някой станал философ и след като изучил всичката философия, дошъл до една задънена улица и станал набожен, започнал да проповядва, за да предава знанието си. Но този човек пак е користолюбив – иска да придобие друго знание. У едного користолюбието е в знанието, друг пък иска да притежава някого. Всичко това е ваше користолюбие.
Например, искате да имате приятел – това е користолюбие, искате да бъдете добър – това е користолюбие, искате да бъдете учен – това е користолюбие, искате да бъдете силен – това е користолюбие.
Кажете ми сега нещо, което не е користолюбиво. Аз ви навеждам на една мисъл, но не да се самокритикувате, защото самокритиката е пак користолюбие. Например, ти се самокритикуваш, че си будала, че не си могъл да спечлиш нищо. Защо се самокритикува човек, че не е добър? – От користолюбие, че не е спечелил.
към беседата >>
Кажете ми сега нещо, което не е користолюбиво.
Например, някой станал философ и след като изучил всичката философия, дошъл до една задънена улица и станал набожен, започнал да проповядва, за да предава знанието си. Но този човек пак е користолюбив – иска да придобие друго знание. У едного користолюбието е в знанието, друг пък иска да притежава някого. Всичко това е ваше користолюбие. Например, искате да имате приятел – това е користолюбие, искате да бъдете добър – това е користолюбие, искате да бъдете учен – това е користолюбие, искате да бъдете силен – това е користолюбие.
Кажете ми сега нещо, което не е користолюбиво.
Аз ви навеждам на една мисъл, но не да се самокритикувате, защото самокритиката е пак користолюбие. Например, ти се самокритикуваш, че си будала, че не си могъл да спечлиш нищо. Защо се самокритикува човек, че не е добър? – От користолюбие, че не е спечелил. После, когато се самокритикуваш, че си будала, това пак е користолюбие, че не си станал учен човек.
към беседата >>
Аз ви навеждам на една мисъл, но не да се самокритикувате, защото самокритиката е пак користолюбие.
Но този човек пак е користолюбив – иска да придобие друго знание. У едного користолюбието е в знанието, друг пък иска да притежава някого. Всичко това е ваше користолюбие. Например, искате да имате приятел – това е користолюбие, искате да бъдете добър – това е користолюбие, искате да бъдете учен – това е користолюбие, искате да бъдете силен – това е користолюбие. Кажете ми сега нещо, което не е користолюбиво.
Аз ви навеждам на една мисъл, но не да се самокритикувате, защото самокритиката е пак користолюбие.
Например, ти се самокритикуваш, че си будала, че не си могъл да спечлиш нищо. Защо се самокритикува човек, че не е добър? – От користолюбие, че не е спечелил. После, когато се самокритикуваш, че си будала, това пак е користолюбие, че не си станал учен човек. Когато искаш да те почитат хората, това е пак користолюбие.
към беседата >>
Например, ти се самокритикуваш, че си будала, че не си могъл да спечлиш нищо.
У едного користолюбието е в знанието, друг пък иска да притежава някого. Всичко това е ваше користолюбие. Например, искате да имате приятел – това е користолюбие, искате да бъдете добър – това е користолюбие, искате да бъдете учен – това е користолюбие, искате да бъдете силен – това е користолюбие. Кажете ми сега нещо, което не е користолюбиво. Аз ви навеждам на една мисъл, но не да се самокритикувате, защото самокритиката е пак користолюбие.
Например, ти се самокритикуваш, че си будала, че не си могъл да спечлиш нищо.
Защо се самокритикува човек, че не е добър? – От користолюбие, че не е спечелил. После, когато се самокритикуваш, че си будала, това пак е користолюбие, че не си станал учен човек. Когато искаш да те почитат хората, това е пак користолюбие.
към беседата >>
Защо се самокритикува човек, че не е добър?
Всичко това е ваше користолюбие. Например, искате да имате приятел – това е користолюбие, искате да бъдете добър – това е користолюбие, искате да бъдете учен – това е користолюбие, искате да бъдете силен – това е користолюбие. Кажете ми сега нещо, което не е користолюбиво. Аз ви навеждам на една мисъл, но не да се самокритикувате, защото самокритиката е пак користолюбие. Например, ти се самокритикуваш, че си будала, че не си могъл да спечлиш нищо.
Защо се самокритикува човек, че не е добър?
– От користолюбие, че не е спечелил. После, когато се самокритикуваш, че си будала, това пак е користолюбие, че не си станал учен човек. Когато искаш да те почитат хората, това е пак користолюбие.
към беседата >>
– От користолюбие, че не е спечелил.
Например, искате да имате приятел – това е користолюбие, искате да бъдете добър – това е користолюбие, искате да бъдете учен – това е користолюбие, искате да бъдете силен – това е користолюбие. Кажете ми сега нещо, което не е користолюбиво. Аз ви навеждам на една мисъл, но не да се самокритикувате, защото самокритиката е пак користолюбие. Например, ти се самокритикуваш, че си будала, че не си могъл да спечлиш нищо. Защо се самокритикува човек, че не е добър?
– От користолюбие, че не е спечелил.
После, когато се самокритикуваш, че си будала, това пак е користолюбие, че не си станал учен човек. Когато искаш да те почитат хората, това е пак користолюбие.
към беседата >>
После, когато се самокритикуваш, че си будала, това пак е користолюбие, че не си станал учен човек.
Кажете ми сега нещо, което не е користолюбиво. Аз ви навеждам на една мисъл, но не да се самокритикувате, защото самокритиката е пак користолюбие. Например, ти се самокритикуваш, че си будала, че не си могъл да спечлиш нищо. Защо се самокритикува човек, че не е добър? – От користолюбие, че не е спечелил.
После, когато се самокритикуваш, че си будала, това пак е користолюбие, че не си станал учен човек.
Когато искаш да те почитат хората, това е пак користолюбие.
към беседата >>
Когато искаш да те почитат хората, това е пак користолюбие.
Аз ви навеждам на една мисъл, но не да се самокритикувате, защото самокритиката е пак користолюбие. Например, ти се самокритикуваш, че си будала, че не си могъл да спечлиш нищо. Защо се самокритикува човек, че не е добър? – От користолюбие, че не е спечелил. После, когато се самокритикуваш, че си будала, това пак е користолюбие, че не си станал учен човек.
Когато искаш да те почитат хората, това е пак користолюбие.
към беседата >>
Кажете ми сега кое не е користолюбие?
Кажете ми сега кое не е користолюбие?
– Да обичаш хората, без да очакваш нищо от тях, и да ти е приятно, че ги обичаш. Сега ти искаш да ги научиш на своя път – учиш ги това да направят, онова да направят. Какво ще научат те от теб? Остави хората сами да направят това, не искай да бъдат като теб, не искай да бъдат учени като теб. Турците казват: "Остави се от този серсемлък*!
към беседата >>
– Да обичаш хората, без да очакваш нищо от тях, и да ти е приятно, че ги обичаш.
Кажете ми сега кое не е користолюбие?
– Да обичаш хората, без да очакваш нищо от тях, и да ти е приятно, че ги обичаш.
Сега ти искаш да ги научиш на своя път – учиш ги това да направят, онова да направят. Какво ще научат те от теб? Остави хората сами да направят това, не искай да бъдат като теб, не искай да бъдат учени като теб. Турците казват: "Остави се от този серсемлък*! " Сега, вие може да се спънете от тази мисъл и да кажете: "Нали трябва да имаме стремеж, какво да правим, да си скръстим ръцете ли?
към беседата >>
Сега ти искаш да ги научиш на своя път – учиш ги това да направят, онова да направят.
Кажете ми сега кое не е користолюбие? – Да обичаш хората, без да очакваш нищо от тях, и да ти е приятно, че ги обичаш.
Сега ти искаш да ги научиш на своя път – учиш ги това да направят, онова да направят.
Какво ще научат те от теб? Остави хората сами да направят това, не искай да бъдат като теб, не искай да бъдат учени като теб. Турците казват: "Остави се от този серсемлък*! " Сега, вие може да се спънете от тази мисъл и да кажете: "Нали трябва да имаме стремеж, какво да правим, да си скръстим ръцете ли? " Когато човек придобие много, само тогава си скръства ръцете.
към беседата >>
Какво ще научат те от теб?
Кажете ми сега кое не е користолюбие? – Да обичаш хората, без да очакваш нищо от тях, и да ти е приятно, че ги обичаш. Сега ти искаш да ги научиш на своя път – учиш ги това да направят, онова да направят.
Какво ще научат те от теб?
Остави хората сами да направят това, не искай да бъдат като теб, не искай да бъдат учени като теб. Турците казват: "Остави се от този серсемлък*! " Сега, вие може да се спънете от тази мисъл и да кажете: "Нали трябва да имаме стремеж, какво да правим, да си скръстим ръцете ли? " Когато човек придобие много, само тогава си скръства ръцете. Когато някой твърди, че си е скръстил ръцете, виждам, че си е турил голям товар на гърба и казва.
към беседата >>
Остави хората сами да направят това, не искай да бъдат като теб, не искай да бъдат учени като теб.
Кажете ми сега кое не е користолюбие? – Да обичаш хората, без да очакваш нищо от тях, и да ти е приятно, че ги обичаш. Сега ти искаш да ги научиш на своя път – учиш ги това да направят, онова да направят. Какво ще научат те от теб?
Остави хората сами да направят това, не искай да бъдат като теб, не искай да бъдат учени като теб.
Турците казват: "Остави се от този серсемлък*! " Сега, вие може да се спънете от тази мисъл и да кажете: "Нали трябва да имаме стремеж, какво да правим, да си скръстим ръцете ли? " Когато човек придобие много, само тогава си скръства ръцете. Когато някой твърди, че си е скръстил ръцете, виждам, че си е турил голям товар на гърба и казва. "Какво ще правя, как ще нося този товар?
към беседата >>
Турците казват: "Остави се от този серсемлък*!
Кажете ми сега кое не е користолюбие? – Да обичаш хората, без да очакваш нищо от тях, и да ти е приятно, че ги обичаш. Сега ти искаш да ги научиш на своя път – учиш ги това да направят, онова да направят. Какво ще научат те от теб? Остави хората сами да направят това, не искай да бъдат като теб, не искай да бъдат учени като теб.
Турците казват: "Остави се от този серсемлък*!
" Сега, вие може да се спънете от тази мисъл и да кажете: "Нали трябва да имаме стремеж, какво да правим, да си скръстим ръцете ли? " Когато човек придобие много, само тогава си скръства ръцете. Когато някой твърди, че си е скръстил ръцете, виждам, че си е турил голям товар на гърба и казва. "Какво ще правя, как ще нося този товар? " Според мен скръстването на ръцете означава натоварване.
към беседата >>
" Сега, вие може да се спънете от тази мисъл и да кажете: "Нали трябва да имаме стремеж, какво да правим, да си скръстим ръцете ли?
– Да обичаш хората, без да очакваш нищо от тях, и да ти е приятно, че ги обичаш. Сега ти искаш да ги научиш на своя път – учиш ги това да направят, онова да направят. Какво ще научат те от теб? Остави хората сами да направят това, не искай да бъдат като теб, не искай да бъдат учени като теб. Турците казват: "Остави се от този серсемлък*!
" Сега, вие може да се спънете от тази мисъл и да кажете: "Нали трябва да имаме стремеж, какво да правим, да си скръстим ръцете ли?
" Когато човек придобие много, само тогава си скръства ръцете. Когато някой твърди, че си е скръстил ръцете, виждам, че си е турил голям товар на гърба и казва. "Какво ще правя, как ще нося този товар? " Според мен скръстването на ръцете означава натоварване. Богатият вече си е скръстил ръцете и за да се избави от смъртта, трябва да предпочете лечението – да започне да жертва богатството си заради знанието, че да спечели нещо в нова форма.
към беседата >>
" Когато човек придобие много, само тогава си скръства ръцете.
Сега ти искаш да ги научиш на своя път – учиш ги това да направят, онова да направят. Какво ще научат те от теб? Остави хората сами да направят това, не искай да бъдат като теб, не искай да бъдат учени като теб. Турците казват: "Остави се от този серсемлък*! " Сега, вие може да се спънете от тази мисъл и да кажете: "Нали трябва да имаме стремеж, какво да правим, да си скръстим ръцете ли?
" Когато човек придобие много, само тогава си скръства ръцете.
Когато някой твърди, че си е скръстил ръцете, виждам, че си е турил голям товар на гърба и казва. "Какво ще правя, как ще нося този товар? " Според мен скръстването на ръцете означава натоварване. Богатият вече си е скръстил ръцете и за да се избави от смъртта, трябва да предпочете лечението – да започне да жертва богатството си заради знанието, че да спечели нещо в нова форма. А когато спечели много знание и дойде до неговия край, той трябва да го пренесе в добродетел.
към беседата >>
Когато някой твърди, че си е скръстил ръцете, виждам, че си е турил голям товар на гърба и казва.
Какво ще научат те от теб? Остави хората сами да направят това, не искай да бъдат като теб, не искай да бъдат учени като теб. Турците казват: "Остави се от този серсемлък*! " Сега, вие може да се спънете от тази мисъл и да кажете: "Нали трябва да имаме стремеж, какво да правим, да си скръстим ръцете ли? " Когато човек придобие много, само тогава си скръства ръцете.
Когато някой твърди, че си е скръстил ръцете, виждам, че си е турил голям товар на гърба и казва.
"Какво ще правя, как ще нося този товар? " Според мен скръстването на ръцете означава натоварване. Богатият вече си е скръстил ръцете и за да се избави от смъртта, трябва да предпочете лечението – да започне да жертва богатството си заради знанието, че да спечели нещо в нова форма. А когато спечели много знание и дойде до неговия край, той трябва да го пренесе в добродетел. Ако не превърне знанието в Добродетел, смърт го очаква.
към беседата >>
"Какво ще правя, как ще нося този товар?
Остави хората сами да направят това, не искай да бъдат като теб, не искай да бъдат учени като теб. Турците казват: "Остави се от този серсемлък*! " Сега, вие може да се спънете от тази мисъл и да кажете: "Нали трябва да имаме стремеж, какво да правим, да си скръстим ръцете ли? " Когато човек придобие много, само тогава си скръства ръцете. Когато някой твърди, че си е скръстил ръцете, виждам, че си е турил голям товар на гърба и казва.
"Какво ще правя, как ще нося този товар?
" Според мен скръстването на ръцете означава натоварване. Богатият вече си е скръстил ръцете и за да се избави от смъртта, трябва да предпочете лечението – да започне да жертва богатството си заради знанието, че да спечели нещо в нова форма. А когато спечели много знание и дойде до неговия край, той трябва да го пренесе в добродетел. Ако не превърне знанието в Добродетел, смърт го очаква. Следователно, за да не умре, за да не изгуби онова, което е придобил, той трябва да го превърне, да го пожертва.
към беседата >>
" Според мен скръстването на ръцете означава натоварване.
Турците казват: "Остави се от този серсемлък*! " Сега, вие може да се спънете от тази мисъл и да кажете: "Нали трябва да имаме стремеж, какво да правим, да си скръстим ръцете ли? " Когато човек придобие много, само тогава си скръства ръцете. Когато някой твърди, че си е скръстил ръцете, виждам, че си е турил голям товар на гърба и казва. "Какво ще правя, как ще нося този товар?
" Според мен скръстването на ръцете означава натоварване.
Богатият вече си е скръстил ръцете и за да се избави от смъртта, трябва да предпочете лечението – да започне да жертва богатството си заради знанието, че да спечели нещо в нова форма. А когато спечели много знание и дойде до неговия край, той трябва да го пренесе в добродетел. Ако не превърне знанието в Добродетел, смърт го очаква. Следователно, за да не умре, за да не изгуби онова, което е придобил, той трябва да го превърне, да го пожертва. Аз ви казвам защо трябва да бъдете сиромаси – за да станете учени.
към беседата >>
Богатият вече си е скръстил ръцете и за да се избави от смъртта, трябва да предпочете лечението – да започне да жертва богатството си заради знанието, че да спечели нещо в нова форма.
" Сега, вие може да се спънете от тази мисъл и да кажете: "Нали трябва да имаме стремеж, какво да правим, да си скръстим ръцете ли? " Когато човек придобие много, само тогава си скръства ръцете. Когато някой твърди, че си е скръстил ръцете, виждам, че си е турил голям товар на гърба и казва. "Какво ще правя, как ще нося този товар? " Според мен скръстването на ръцете означава натоварване.
Богатият вече си е скръстил ръцете и за да се избави от смъртта, трябва да предпочете лечението – да започне да жертва богатството си заради знанието, че да спечели нещо в нова форма.
А когато спечели много знание и дойде до неговия край, той трябва да го пренесе в добродетел. Ако не превърне знанието в Добродетел, смърт го очаква. Следователно, за да не умре, за да не изгуби онова, което е придобил, той трябва да го превърне, да го пожертва. Аз ви казвам защо трябва да бъдете сиромаси – за да станете учени. Защо са нещастията?
към беседата >>
А когато спечели много знание и дойде до неговия край, той трябва да го пренесе в добродетел.
" Когато човек придобие много, само тогава си скръства ръцете. Когато някой твърди, че си е скръстил ръцете, виждам, че си е турил голям товар на гърба и казва. "Какво ще правя, как ще нося този товар? " Според мен скръстването на ръцете означава натоварване. Богатият вече си е скръстил ръцете и за да се избави от смъртта, трябва да предпочете лечението – да започне да жертва богатството си заради знанието, че да спечели нещо в нова форма.
А когато спечели много знание и дойде до неговия край, той трябва да го пренесе в добродетел.
Ако не превърне знанието в Добродетел, смърт го очаква. Следователно, за да не умре, за да не изгуби онова, което е придобил, той трябва да го превърне, да го пожертва. Аз ви казвам защо трябва да бъдете сиромаси – за да станете учени. Защо са нещастията? – За да станете добри.
към беседата >>
Ако не превърне знанието в Добродетел, смърт го очаква.
Когато някой твърди, че си е скръстил ръцете, виждам, че си е турил голям товар на гърба и казва. "Какво ще правя, как ще нося този товар? " Според мен скръстването на ръцете означава натоварване. Богатият вече си е скръстил ръцете и за да се избави от смъртта, трябва да предпочете лечението – да започне да жертва богатството си заради знанието, че да спечели нещо в нова форма. А когато спечели много знание и дойде до неговия край, той трябва да го пренесе в добродетел.
Ако не превърне знанието в Добродетел, смърт го очаква.
Следователно, за да не умре, за да не изгуби онова, което е придобил, той трябва да го превърне, да го пожертва. Аз ви казвам защо трябва да бъдете сиромаси – за да станете учени. Защо са нещастията? – За да станете добри. Нещастието е само една форма, в която енергиите се превръщат в добродетели.
към беседата >>
Следователно, за да не умре, за да не изгуби онова, което е придобил, той трябва да го превърне, да го пожертва.
"Какво ще правя, как ще нося този товар? " Според мен скръстването на ръцете означава натоварване. Богатият вече си е скръстил ръцете и за да се избави от смъртта, трябва да предпочете лечението – да започне да жертва богатството си заради знанието, че да спечели нещо в нова форма. А когато спечели много знание и дойде до неговия край, той трябва да го пренесе в добродетел. Ако не превърне знанието в Добродетел, смърт го очаква.
Следователно, за да не умре, за да не изгуби онова, което е придобил, той трябва да го превърне, да го пожертва.
Аз ви казвам защо трябва да бъдете сиромаси – за да станете учени. Защо са нещастията? – За да станете добри. Нещастието е само една форма, в която енергиите се превръщат в добродетели. Нещастията са много утъпкан път.
към беседата >>
Аз ви казвам защо трябва да бъдете сиромаси – за да станете учени.
" Според мен скръстването на ръцете означава натоварване. Богатият вече си е скръстил ръцете и за да се избави от смъртта, трябва да предпочете лечението – да започне да жертва богатството си заради знанието, че да спечели нещо в нова форма. А когато спечели много знание и дойде до неговия край, той трябва да го пренесе в добродетел. Ако не превърне знанието в Добродетел, смърт го очаква. Следователно, за да не умре, за да не изгуби онова, което е придобил, той трябва да го превърне, да го пожертва.
Аз ви казвам защо трябва да бъдете сиромаси – за да станете учени.
Защо са нещастията? – За да станете добри. Нещастието е само една форма, в която енергиите се превръщат в добродетели. Нещастията са много утъпкан път. Нещастието, страданието, несгодите в света – това са най-утъпканият път.
към беседата >>
Защо са нещастията?
Богатият вече си е скръстил ръцете и за да се избави от смъртта, трябва да предпочете лечението – да започне да жертва богатството си заради знанието, че да спечели нещо в нова форма. А когато спечели много знание и дойде до неговия край, той трябва да го пренесе в добродетел. Ако не превърне знанието в Добродетел, смърт го очаква. Следователно, за да не умре, за да не изгуби онова, което е придобил, той трябва да го превърне, да го пожертва. Аз ви казвам защо трябва да бъдете сиромаси – за да станете учени.
Защо са нещастията?
– За да станете добри. Нещастието е само една форма, в която енергиите се превръщат в добродетели. Нещастията са много утъпкан път. Нещастието, страданието, несгодите в света – това са най-утъпканият път. По-утъпкан път от страданието има ли?
към беседата >>
– За да станете добри.
А когато спечели много знание и дойде до неговия край, той трябва да го пренесе в добродетел. Ако не превърне знанието в Добродетел, смърт го очаква. Следователно, за да не умре, за да не изгуби онова, което е придобил, той трябва да го превърне, да го пожертва. Аз ви казвам защо трябва да бъдете сиромаси – за да станете учени. Защо са нещастията?
– За да станете добри.
Нещастието е само една форма, в която енергиите се превръщат в добродетели. Нещастията са много утъпкан път. Нещастието, страданието, несгодите в света – това са най-утъпканият път. По-утъпкан път от страданието има ли? Всеки бяга от този път.
към беседата >>
Нещастието е само една форма, в която енергиите се превръщат в добродетели.
Ако не превърне знанието в Добродетел, смърт го очаква. Следователно, за да не умре, за да не изгуби онова, което е придобил, той трябва да го превърне, да го пожертва. Аз ви казвам защо трябва да бъдете сиромаси – за да станете учени. Защо са нещастията? – За да станете добри.
Нещастието е само една форма, в която енергиите се превръщат в добродетели.
Нещастията са много утъпкан път. Нещастието, страданието, несгодите в света – това са най-утъпканият път. По-утъпкан път от страданието има ли? Всеки бяга от този път. А кой е най-неутъпканият път?
към беседата >>
3.
Както Бог мисли и прави
,
УС
, София, 2.5.1937г.,
Той с удоволствие яде топлото, прясно месо на овцата, но това не е любов.
Щом даде ход на злото в себе си, той слиза в нисшия свят, и развитието му спира. Слезеш ли в нисшия живот, мъчно можеш да излезеш – сам не можеш да си помогнеш. Колко пъти човек е слизал от областта на любовта в омразата! И омразата е любов, но в най-низката й степен. Когато дави овцата, вълкът изпитва голяма приятност.
Той с удоволствие яде топлото, прясно месо на овцата, но това не е любов.
Казват, обаче: Вълкът обича овцата. Ако това е любов, то е най-низката форма на любовта. Питайте овцата, какви страдания преживява, докато вълкът я удуши! Защо вълкът изяжда овцата, сами ще си отговорите.
към беседата >>
Христос казва: „Отче, аз Те прославих; свърших работата, която ми даде да върша.
Четете и изучавайте 17 глава от Евангелието на Йоана, да видите, каква трябва да бъде връзката между Бога и човешката душа.
Христос казва: „Отче, аз Те прославих; свърших работата, която ми даде да върша.
Изявих името Ти на тия человеци, които ми даде от света. Аз за тях се моля, не се моля за света, но за тия, които ми даде Ти, защото са Твои. И аз ида при Тебе. Отче светии, опази ги в името Си, тия, които ми даде, за да бъдат едно, както ние." Четете тая глава и се поучавайте.
към беседата >>
Казват, обаче: Вълкът обича овцата.
Слезеш ли в нисшия живот, мъчно можеш да излезеш – сам не можеш да си помогнеш. Колко пъти човек е слизал от областта на любовта в омразата! И омразата е любов, но в най-низката й степен. Когато дави овцата, вълкът изпитва голяма приятност. Той с удоволствие яде топлото, прясно месо на овцата, но това не е любов.
Казват, обаче: Вълкът обича овцата.
Ако това е любов, то е най-низката форма на любовта. Питайте овцата, какви страдания преживява, докато вълкът я удуши! Защо вълкът изяжда овцата, сами ще си отговорите.
към беседата >>
Изявих името Ти на тия человеци, които ми даде от света.
Четете и изучавайте 17 глава от Евангелието на Йоана, да видите, каква трябва да бъде връзката между Бога и човешката душа. Христос казва: „Отче, аз Те прославих; свърших работата, която ми даде да върша.
Изявих името Ти на тия человеци, които ми даде от света.
Аз за тях се моля, не се моля за света, но за тия, които ми даде Ти, защото са Твои. И аз ида при Тебе. Отче светии, опази ги в името Си, тия, които ми даде, за да бъдат едно, както ние." Четете тая глава и се поучавайте.
към беседата >>
Ако това е любов, то е най-низката форма на любовта.
Колко пъти човек е слизал от областта на любовта в омразата! И омразата е любов, но в най-низката й степен. Когато дави овцата, вълкът изпитва голяма приятност. Той с удоволствие яде топлото, прясно месо на овцата, но това не е любов. Казват, обаче: Вълкът обича овцата.
Ако това е любов, то е най-низката форма на любовта.
Питайте овцата, какви страдания преживява, докато вълкът я удуши! Защо вълкът изяжда овцата, сами ще си отговорите.
към беседата >>
Аз за тях се моля, не се моля за света, но за тия, които ми даде Ти, защото са Твои.
Четете и изучавайте 17 глава от Евангелието на Йоана, да видите, каква трябва да бъде връзката между Бога и човешката душа. Христос казва: „Отче, аз Те прославих; свърших работата, която ми даде да върша. Изявих името Ти на тия человеци, които ми даде от света.
Аз за тях се моля, не се моля за света, но за тия, които ми даде Ти, защото са Твои.
И аз ида при Тебе. Отче светии, опази ги в името Си, тия, които ми даде, за да бъдат едно, както ние." Четете тая глава и се поучавайте.
към беседата >>
Питайте овцата, какви страдания преживява, докато вълкът я удуши!
И омразата е любов, но в най-низката й степен. Когато дави овцата, вълкът изпитва голяма приятност. Той с удоволствие яде топлото, прясно месо на овцата, но това не е любов. Казват, обаче: Вълкът обича овцата. Ако това е любов, то е най-низката форма на любовта.
Питайте овцата, какви страдания преживява, докато вълкът я удуши!
Защо вълкът изяжда овцата, сами ще си отговорите.
към беседата >>
И аз ида при Тебе.
Четете и изучавайте 17 глава от Евангелието на Йоана, да видите, каква трябва да бъде връзката между Бога и човешката душа. Христос казва: „Отче, аз Те прославих; свърших работата, която ми даде да върша. Изявих името Ти на тия человеци, които ми даде от света. Аз за тях се моля, не се моля за света, но за тия, които ми даде Ти, защото са Твои.
И аз ида при Тебе.
Отче светии, опази ги в името Си, тия, които ми даде, за да бъдат едно, както ние." Четете тая глава и се поучавайте.
към беседата >>
Защо вълкът изяжда овцата, сами ще си отговорите.
Когато дави овцата, вълкът изпитва голяма приятност. Той с удоволствие яде топлото, прясно месо на овцата, но това не е любов. Казват, обаче: Вълкът обича овцата. Ако това е любов, то е най-низката форма на любовта. Питайте овцата, какви страдания преживява, докато вълкът я удуши!
Защо вълкът изяжда овцата, сами ще си отговорите.
към беседата >>
Отче светии, опази ги в името Си, тия, които ми даде, за да бъдат едно, както ние." Четете тая глава и се поучавайте.
Четете и изучавайте 17 глава от Евангелието на Йоана, да видите, каква трябва да бъде връзката между Бога и човешката душа. Христос казва: „Отче, аз Те прославих; свърших работата, която ми даде да върша. Изявих името Ти на тия человеци, които ми даде от света. Аз за тях се моля, не се моля за света, но за тия, които ми даде Ти, защото са Твои. И аз ида при Тебе.
Отче светии, опази ги в името Си, тия, които ми даде, за да бъдат едно, както ние." Четете тая глава и се поучавайте.
към беседата >>
И тъй, когато минава от доброто в злото, човек е подобен на вълк, който изяжда овцата.
И тъй, когато минава от доброто в злото, човек е подобен на вълк, който изяжда овцата.
Страданието, което в тоя случай тя изпитва, е страданието на душата. Значи, човек само изпитва страданието, а всъщност душата страда. Като яде овцата, вълкът се удоволствува. Понякога и човек иска да се удоволствува и казва: Ето как хората се удоволствуват! Кои хора се удоволствуват?
към беседата >>
Сега аз се питам: Да проповядвам ли на хората, или не?
Сега аз се питам: Да проповядвам ли на хората, или не?
Да мълча, или да говоря? Аз зная, че и без да им говоря, те ще влязат в правия път, но ще минат през големи страдания. Много години ще минат, ще блъскат главите си, ще падат и стават, ще страдат и ще се мъчат, докато влязат в пътя, който им е определен. Не е ли по-добре да влязат в тоя път без страдания и мъчения? Водата на извора ще се блъска, ще криволичи, ще се окаля и най-после ще влезе в морето.
към беседата >>
Страданието, което в тоя случай тя изпитва, е страданието на душата.
И тъй, когато минава от доброто в злото, човек е подобен на вълк, който изяжда овцата.
Страданието, което в тоя случай тя изпитва, е страданието на душата.
Значи, човек само изпитва страданието, а всъщност душата страда. Като яде овцата, вълкът се удоволствува. Понякога и човек иска да се удоволствува и казва: Ето как хората се удоволствуват! Кои хора се удоволствуват? – Вълците.
към беседата >>
Да мълча, или да говоря?
Сега аз се питам: Да проповядвам ли на хората, или не?
Да мълча, или да говоря?
Аз зная, че и без да им говоря, те ще влязат в правия път, но ще минат през големи страдания. Много години ще минат, ще блъскат главите си, ще падат и стават, ще страдат и ще се мъчат, докато влязат в пътя, който им е определен. Не е ли по-добре да влязат в тоя път без страдания и мъчения? Водата на извора ще се блъска, ще криволичи, ще се окаля и най-после ще влезе в морето. Има един начин, по който тя може да влезе направо в морето, без да се окаля.
към беседата >>
Значи, човек само изпитва страданието, а всъщност душата страда.
И тъй, когато минава от доброто в злото, човек е подобен на вълк, който изяжда овцата. Страданието, което в тоя случай тя изпитва, е страданието на душата.
Значи, човек само изпитва страданието, а всъщност душата страда.
Като яде овцата, вълкът се удоволствува. Понякога и човек иска да се удоволствува и казва: Ето как хората се удоволствуват! Кои хора се удоволствуват? – Вълците. Те изяждат добрите, духовните хора, т.
към беседата >>
Аз зная, че и без да им говоря, те ще влязат в правия път, но ще минат през големи страдания.
Сега аз се питам: Да проповядвам ли на хората, или не? Да мълча, или да говоря?
Аз зная, че и без да им говоря, те ще влязат в правия път, но ще минат през големи страдания.
Много години ще минат, ще блъскат главите си, ще падат и стават, ще страдат и ще се мъчат, докато влязат в пътя, който им е определен. Не е ли по-добре да влязат в тоя път без страдания и мъчения? Водата на извора ще се блъска, ще криволичи, ще се окаля и най-после ще влезе в морето. Има един начин, по който тя може да влезе направо в морето, без да се окаля. Ще се изпари и във вид на дъжд ще се излее в морето.
към беседата >>
Като яде овцата, вълкът се удоволствува.
И тъй, когато минава от доброто в злото, човек е подобен на вълк, който изяжда овцата. Страданието, което в тоя случай тя изпитва, е страданието на душата. Значи, човек само изпитва страданието, а всъщност душата страда.
Като яде овцата, вълкът се удоволствува.
Понякога и човек иска да се удоволствува и казва: Ето как хората се удоволствуват! Кои хора се удоволствуват? – Вълците. Те изяждат добрите, духовните хора, т. е. овцете.
към беседата >>
Много години ще минат, ще блъскат главите си, ще падат и стават, ще страдат и ще се мъчат, докато влязат в пътя, който им е определен.
Сега аз се питам: Да проповядвам ли на хората, или не? Да мълча, или да говоря? Аз зная, че и без да им говоря, те ще влязат в правия път, но ще минат през големи страдания.
Много години ще минат, ще блъскат главите си, ще падат и стават, ще страдат и ще се мъчат, докато влязат в пътя, който им е определен.
Не е ли по-добре да влязат в тоя път без страдания и мъчения? Водата на извора ще се блъска, ще криволичи, ще се окаля и най-после ще влезе в морето. Има един начин, по който тя може да влезе направо в морето, без да се окаля. Ще се изпари и във вид на дъжд ще се излее в морето. Не е ли по-добре за вас да се изпарите, парите да се охладят и като дъжд да се излеете в морето или в океана?
към беседата >>
Понякога и човек иска да се удоволствува и казва: Ето как хората се удоволствуват!
И тъй, когато минава от доброто в злото, човек е подобен на вълк, който изяжда овцата. Страданието, което в тоя случай тя изпитва, е страданието на душата. Значи, човек само изпитва страданието, а всъщност душата страда. Като яде овцата, вълкът се удоволствува.
Понякога и човек иска да се удоволствува и казва: Ето как хората се удоволствуват!
Кои хора се удоволствуват? – Вълците. Те изяждат добрите, духовните хора, т. е. овцете. Под „вълк" не разбирам оная статична форма, животното вълк, но състоянието на вълка.
към беседата >>
Не е ли по-добре да влязат в тоя път без страдания и мъчения?
Сега аз се питам: Да проповядвам ли на хората, или не? Да мълча, или да говоря? Аз зная, че и без да им говоря, те ще влязат в правия път, но ще минат през големи страдания. Много години ще минат, ще блъскат главите си, ще падат и стават, ще страдат и ще се мъчат, докато влязат в пътя, който им е определен.
Не е ли по-добре да влязат в тоя път без страдания и мъчения?
Водата на извора ще се блъска, ще криволичи, ще се окаля и най-после ще влезе в морето. Има един начин, по който тя може да влезе направо в морето, без да се окаля. Ще се изпари и във вид на дъжд ще се излее в морето. Не е ли по-добре за вас да се изпарите, парите да се охладят и като дъжд да се излеете в морето или в океана? Иначе, хиляди години ще се лутате от едно място на друго, ще се блъскате и в края на краищата, пак ще влезете в общия океан.
към беседата >>
Кои хора се удоволствуват?
И тъй, когато минава от доброто в злото, човек е подобен на вълк, който изяжда овцата. Страданието, което в тоя случай тя изпитва, е страданието на душата. Значи, човек само изпитва страданието, а всъщност душата страда. Като яде овцата, вълкът се удоволствува. Понякога и човек иска да се удоволствува и казва: Ето как хората се удоволствуват!
Кои хора се удоволствуват?
– Вълците. Те изяждат добрите, духовните хора, т. е. овцете. Под „вълк" не разбирам оная статична форма, животното вълк, но състоянието на вълка. То може да се измени, както се изменя състоянието на желязото: от студено в топло и от твърдо в течно.
към беседата >>
Водата на извора ще се блъска, ще криволичи, ще се окаля и най-после ще влезе в морето.
Сега аз се питам: Да проповядвам ли на хората, или не? Да мълча, или да говоря? Аз зная, че и без да им говоря, те ще влязат в правия път, но ще минат през големи страдания. Много години ще минат, ще блъскат главите си, ще падат и стават, ще страдат и ще се мъчат, докато влязат в пътя, който им е определен. Не е ли по-добре да влязат в тоя път без страдания и мъчения?
Водата на извора ще се блъска, ще криволичи, ще се окаля и най-после ще влезе в морето.
Има един начин, по който тя може да влезе направо в морето, без да се окаля. Ще се изпари и във вид на дъжд ще се излее в морето. Не е ли по-добре за вас да се изпарите, парите да се охладят и като дъжд да се излеете в морето или в океана? Иначе, хиляди години ще се лутате от едно място на друго, ще се блъскате и в края на краищата, пак ще влезете в общия океан.
към беседата >>
– Вълците.
Страданието, което в тоя случай тя изпитва, е страданието на душата. Значи, човек само изпитва страданието, а всъщност душата страда. Като яде овцата, вълкът се удоволствува. Понякога и човек иска да се удоволствува и казва: Ето как хората се удоволствуват! Кои хора се удоволствуват?
– Вълците.
Те изяждат добрите, духовните хора, т. е. овцете. Под „вълк" не разбирам оная статична форма, животното вълк, но състоянието на вълка. То може да се измени, както се изменя състоянието на желязото: от студено в топло и от твърдо в течно. Оня, който знае законите на живота, може да измени веществото на злото, от грубо да го превърне в мека материя, от която да изтъче фин, хубав плат.
към беседата >>
Има един начин, по който тя може да влезе направо в морето, без да се окаля.
Да мълча, или да говоря? Аз зная, че и без да им говоря, те ще влязат в правия път, но ще минат през големи страдания. Много години ще минат, ще блъскат главите си, ще падат и стават, ще страдат и ще се мъчат, докато влязат в пътя, който им е определен. Не е ли по-добре да влязат в тоя път без страдания и мъчения? Водата на извора ще се блъска, ще криволичи, ще се окаля и най-после ще влезе в морето.
Има един начин, по който тя може да влезе направо в морето, без да се окаля.
Ще се изпари и във вид на дъжд ще се излее в морето. Не е ли по-добре за вас да се изпарите, парите да се охладят и като дъжд да се излеете в морето или в океана? Иначе, хиляди години ще се лутате от едно място на друго, ще се блъскате и в края на краищата, пак ще влезете в общия океан.
към беседата >>
Те изяждат добрите, духовните хора, т.
Значи, човек само изпитва страданието, а всъщност душата страда. Като яде овцата, вълкът се удоволствува. Понякога и човек иска да се удоволствува и казва: Ето как хората се удоволствуват! Кои хора се удоволствуват? – Вълците.
Те изяждат добрите, духовните хора, т.
е. овцете. Под „вълк" не разбирам оная статична форма, животното вълк, но състоянието на вълка. То може да се измени, както се изменя състоянието на желязото: от студено в топло и от твърдо в течно. Оня, който знае законите на живота, може да измени веществото на злото, от грубо да го превърне в мека материя, от която да изтъче фин, хубав плат. Това значи: Впрегни злото на работа, за да използваш неговата енергия.
към беседата >>
Ще се изпари и във вид на дъжд ще се излее в морето.
Аз зная, че и без да им говоря, те ще влязат в правия път, но ще минат през големи страдания. Много години ще минат, ще блъскат главите си, ще падат и стават, ще страдат и ще се мъчат, докато влязат в пътя, който им е определен. Не е ли по-добре да влязат в тоя път без страдания и мъчения? Водата на извора ще се блъска, ще криволичи, ще се окаля и най-после ще влезе в морето. Има един начин, по който тя може да влезе направо в морето, без да се окаля.
Ще се изпари и във вид на дъжд ще се излее в морето.
Не е ли по-добре за вас да се изпарите, парите да се охладят и като дъжд да се излеете в морето или в океана? Иначе, хиляди години ще се лутате от едно място на друго, ще се блъскате и в края на краищата, пак ще влезете в общия океан.
към беседата >>
е. овцете.
Като яде овцата, вълкът се удоволствува. Понякога и човек иска да се удоволствува и казва: Ето как хората се удоволствуват! Кои хора се удоволствуват? – Вълците. Те изяждат добрите, духовните хора, т.
е. овцете.
Под „вълк" не разбирам оная статична форма, животното вълк, но състоянието на вълка. То може да се измени, както се изменя състоянието на желязото: от студено в топло и от твърдо в течно. Оня, който знае законите на живота, може да измени веществото на злото, от грубо да го превърне в мека материя, от която да изтъче фин, хубав плат. Това значи: Впрегни злото на работа, за да използваш неговата енергия. Учените си служат със злото.
към беседата >>
Не е ли по-добре за вас да се изпарите, парите да се охладят и като дъжд да се излеете в морето или в океана?
Много години ще минат, ще блъскат главите си, ще падат и стават, ще страдат и ще се мъчат, докато влязат в пътя, който им е определен. Не е ли по-добре да влязат в тоя път без страдания и мъчения? Водата на извора ще се блъска, ще криволичи, ще се окаля и най-после ще влезе в морето. Има един начин, по който тя може да влезе направо в морето, без да се окаля. Ще се изпари и във вид на дъжд ще се излее в морето.
Не е ли по-добре за вас да се изпарите, парите да се охладят и като дъжд да се излеете в морето или в океана?
Иначе, хиляди години ще се лутате от едно място на друго, ще се блъскате и в края на краищата, пак ще влезете в общия океан.
към беседата >>
Под „вълк" не разбирам оная статична форма, животното вълк, но състоянието на вълка.
Понякога и човек иска да се удоволствува и казва: Ето как хората се удоволствуват! Кои хора се удоволствуват? – Вълците. Те изяждат добрите, духовните хора, т. е. овцете.
Под „вълк" не разбирам оная статична форма, животното вълк, но състоянието на вълка.
То може да се измени, както се изменя състоянието на желязото: от студено в топло и от твърдо в течно. Оня, който знае законите на живота, може да измени веществото на злото, от грубо да го превърне в мека материя, от която да изтъче фин, хубав плат. Това значи: Впрегни злото на работа, за да използваш неговата енергия. Учените си служат със злото. Например, при ваксинирането, те внасят заразителни микроби в кръвта, за да предпазят човека от заболяване.
към беседата >>
Иначе, хиляди години ще се лутате от едно място на друго, ще се блъскате и в края на краищата, пак ще влезете в общия океан.
Не е ли по-добре да влязат в тоя път без страдания и мъчения? Водата на извора ще се блъска, ще криволичи, ще се окаля и най-после ще влезе в морето. Има един начин, по който тя може да влезе направо в морето, без да се окаля. Ще се изпари и във вид на дъжд ще се излее в морето. Не е ли по-добре за вас да се изпарите, парите да се охладят и като дъжд да се излеете в морето или в океана?
Иначе, хиляди години ще се лутате от едно място на друго, ще се блъскате и в края на краищата, пак ще влезете в общия океан.
към беседата >>
То може да се измени, както се изменя състоянието на желязото: от студено в топло и от твърдо в течно.
Кои хора се удоволствуват? – Вълците. Те изяждат добрите, духовните хора, т. е. овцете. Под „вълк" не разбирам оная статична форма, животното вълк, но състоянието на вълка.
То може да се измени, както се изменя състоянието на желязото: от студено в топло и от твърдо в течно.
Оня, който знае законите на живота, може да измени веществото на злото, от грубо да го превърне в мека материя, от която да изтъче фин, хубав плат. Това значи: Впрегни злото на работа, за да използваш неговата енергия. Учените си служат със злото. Например, при ваксинирането, те внасят заразителни микроби в кръвта, за да предпазят човека от заболяване. Така те работят с микроби срещу микроби.
към беседата >>
Ние ли сме най-лошите хора?
Ние ли сме най-лошите хора?
– Не е въпрос за лошавината на хората. Важно е да знаете, какво ще остане за вас от капитала, с който работите. Голям е вашият капитал, достига до милиони лева, но какво ще остане от тая фирма, като ликвидирате с нея? Всеки сам трябва да си направи баланс, да види, какво ще му остане. Каква полза ще имате, ако ликвидирате с един дефицит от 20 милиона?
към беседата >>
Оня, който знае законите на живота, може да измени веществото на злото, от грубо да го превърне в мека материя, от която да изтъче фин, хубав плат.
– Вълците. Те изяждат добрите, духовните хора, т. е. овцете. Под „вълк" не разбирам оная статична форма, животното вълк, но състоянието на вълка. То може да се измени, както се изменя състоянието на желязото: от студено в топло и от твърдо в течно.
Оня, който знае законите на живота, може да измени веществото на злото, от грубо да го превърне в мека материя, от която да изтъче фин, хубав плат.
Това значи: Впрегни злото на работа, за да използваш неговата енергия. Учените си служат със злото. Например, при ваксинирането, те внасят заразителни микроби в кръвта, за да предпазят човека от заболяване. Така те работят с микроби срещу микроби.
към беседата >>
– Не е въпрос за лошавината на хората.
Ние ли сме най-лошите хора?
– Не е въпрос за лошавината на хората.
Важно е да знаете, какво ще остане за вас от капитала, с който работите. Голям е вашият капитал, достига до милиони лева, но какво ще остане от тая фирма, като ликвидирате с нея? Всеки сам трябва да си направи баланс, да види, какво ще му остане. Каква полза ще имате, ако ликвидирате с един дефицит от 20 милиона? Работили сте с 50 милиона, а ликвидирате с един дефицит от 20 милиона.
към беседата >>
Това значи: Впрегни злото на работа, за да използваш неговата енергия.
Те изяждат добрите, духовните хора, т. е. овцете. Под „вълк" не разбирам оная статична форма, животното вълк, но състоянието на вълка. То може да се измени, както се изменя състоянието на желязото: от студено в топло и от твърдо в течно. Оня, който знае законите на живота, може да измени веществото на злото, от грубо да го превърне в мека материя, от която да изтъче фин, хубав плат.
Това значи: Впрегни злото на работа, за да използваш неговата енергия.
Учените си служат със злото. Например, при ваксинирането, те внасят заразителни микроби в кръвта, за да предпазят човека от заболяване. Така те работят с микроби срещу микроби.
към беседата >>
Важно е да знаете, какво ще остане за вас от капитала, с който работите.
Ние ли сме най-лошите хора? – Не е въпрос за лошавината на хората.
Важно е да знаете, какво ще остане за вас от капитала, с който работите.
Голям е вашият капитал, достига до милиони лева, но какво ще остане от тая фирма, като ликвидирате с нея? Всеки сам трябва да си направи баланс, да види, какво ще му остане. Каква полза ще имате, ако ликвидирате с един дефицит от 20 милиона? Работили сте с 50 милиона, а ликвидирате с един дефицит от 20 милиона. Каквото правите, трябва да ликвидирате поне с десет милиона печалба, да помагате с тях на хората.
към беседата >>
Учените си служат със злото.
е. овцете. Под „вълк" не разбирам оная статична форма, животното вълк, но състоянието на вълка. То може да се измени, както се изменя състоянието на желязото: от студено в топло и от твърдо в течно. Оня, който знае законите на живота, може да измени веществото на злото, от грубо да го превърне в мека материя, от която да изтъче фин, хубав плат. Това значи: Впрегни злото на работа, за да използваш неговата енергия.
Учените си служат със злото.
Например, при ваксинирането, те внасят заразителни микроби в кръвта, за да предпазят човека от заболяване. Така те работят с микроби срещу микроби.
към беседата >>
Голям е вашият капитал, достига до милиони лева, но какво ще остане от тая фирма, като ликвидирате с нея?
Ние ли сме най-лошите хора? – Не е въпрос за лошавината на хората. Важно е да знаете, какво ще остане за вас от капитала, с който работите.
Голям е вашият капитал, достига до милиони лева, но какво ще остане от тая фирма, като ликвидирате с нея?
Всеки сам трябва да си направи баланс, да види, какво ще му остане. Каква полза ще имате, ако ликвидирате с един дефицит от 20 милиона? Работили сте с 50 милиона, а ликвидирате с един дефицит от 20 милиона. Каквото правите, трябва да ликвидирате поне с десет милиона печалба, да помагате с тях на хората. – Трябва ли да бъда богат?
към беседата >>
Например, при ваксинирането, те внасят заразителни микроби в кръвта, за да предпазят човека от заболяване.
Под „вълк" не разбирам оная статична форма, животното вълк, но състоянието на вълка. То може да се измени, както се изменя състоянието на желязото: от студено в топло и от твърдо в течно. Оня, който знае законите на живота, може да измени веществото на злото, от грубо да го превърне в мека материя, от която да изтъче фин, хубав плат. Това значи: Впрегни злото на работа, за да използваш неговата енергия. Учените си служат със злото.
Например, при ваксинирането, те внасят заразителни микроби в кръвта, за да предпазят човека от заболяване.
Така те работят с микроби срещу микроби.
към беседата >>
Всеки сам трябва да си направи баланс, да види, какво ще му остане.
Ние ли сме най-лошите хора? – Не е въпрос за лошавината на хората. Важно е да знаете, какво ще остане за вас от капитала, с който работите. Голям е вашият капитал, достига до милиони лева, но какво ще остане от тая фирма, като ликвидирате с нея?
Всеки сам трябва да си направи баланс, да види, какво ще му остане.
Каква полза ще имате, ако ликвидирате с един дефицит от 20 милиона? Работили сте с 50 милиона, а ликвидирате с един дефицит от 20 милиона. Каквото правите, трябва да ликвидирате поне с десет милиона печалба, да помагате с тях на хората. – Трябва ли да бъда богат? – Трябва да бъдеш богат, за да помагаш на бедните; трябва да бъдеш добър, за да помагаш на лошите; трябва да бъдеш учен, за да помагаш на невежите.
към беседата >>
Така те работят с микроби срещу микроби.
То може да се измени, както се изменя състоянието на желязото: от студено в топло и от твърдо в течно. Оня, който знае законите на живота, може да измени веществото на злото, от грубо да го превърне в мека материя, от която да изтъче фин, хубав плат. Това значи: Впрегни злото на работа, за да използваш неговата енергия. Учените си служат със злото. Например, при ваксинирането, те внасят заразителни микроби в кръвта, за да предпазят човека от заболяване.
Така те работят с микроби срещу микроби.
към беседата >>
Каква полза ще имате, ако ликвидирате с един дефицит от 20 милиона?
Ние ли сме най-лошите хора? – Не е въпрос за лошавината на хората. Важно е да знаете, какво ще остане за вас от капитала, с който работите. Голям е вашият капитал, достига до милиони лева, но какво ще остане от тая фирма, като ликвидирате с нея? Всеки сам трябва да си направи баланс, да види, какво ще му остане.
Каква полза ще имате, ако ликвидирате с един дефицит от 20 милиона?
Работили сте с 50 милиона, а ликвидирате с един дефицит от 20 милиона. Каквото правите, трябва да ликвидирате поне с десет милиона печалба, да помагате с тях на хората. – Трябва ли да бъда богат? – Трябва да бъдеш богат, за да помагаш на бедните; трябва да бъдеш добър, за да помагаш на лошите; трябва да бъдеш учен, за да помагаш на невежите. Богатството, знанието и доброто представят капитал, с който трябва да се работи.
към беседата >>
Съвременните лекари намерили средство за лекуване на туберкулозата.
Съвременните лекари намерили средство за лекуване на туберкулозата.
Те научили това от китайците, които практикували тоя метод от преди хиляди години. Това лекарство се извлича от поповото прасе, от което нашите градинари се оплакват. Който иска да направи опит, ще вземе четири-пет попови прасета, ще ги изсуши и счука на прах, който ще забърка добре в сто грама мед. В поповото прасе се съдържат такива вещества, които действат разрушително върху бацилите на туберкулозата. Вместо да рони цветята, поповото прасе ще унищожава вредните бацили.
към беседата >>
Работили сте с 50 милиона, а ликвидирате с един дефицит от 20 милиона.
– Не е въпрос за лошавината на хората. Важно е да знаете, какво ще остане за вас от капитала, с който работите. Голям е вашият капитал, достига до милиони лева, но какво ще остане от тая фирма, като ликвидирате с нея? Всеки сам трябва да си направи баланс, да види, какво ще му остане. Каква полза ще имате, ако ликвидирате с един дефицит от 20 милиона?
Работили сте с 50 милиона, а ликвидирате с един дефицит от 20 милиона.
Каквото правите, трябва да ликвидирате поне с десет милиона печалба, да помагате с тях на хората. – Трябва ли да бъда богат? – Трябва да бъдеш богат, за да помагаш на бедните; трябва да бъдеш добър, за да помагаш на лошите; трябва да бъдеш учен, за да помагаш на невежите. Богатството, знанието и доброто представят капитал, с който трябва да се работи. И вие трябва да вложите тоя капитал в работа.
към беседата >>
Те научили това от китайците, които практикували тоя метод от преди хиляди години.
Съвременните лекари намерили средство за лекуване на туберкулозата.
Те научили това от китайците, които практикували тоя метод от преди хиляди години.
Това лекарство се извлича от поповото прасе, от което нашите градинари се оплакват. Който иска да направи опит, ще вземе четири-пет попови прасета, ще ги изсуши и счука на прах, който ще забърка добре в сто грама мед. В поповото прасе се съдържат такива вещества, които действат разрушително върху бацилите на туберкулозата. Вместо да рони цветята, поповото прасе ще унищожава вредните бацили. Изсушаването на поповото прасе става на слънце.
към беседата >>
Каквото правите, трябва да ликвидирате поне с десет милиона печалба, да помагате с тях на хората.
Важно е да знаете, какво ще остане за вас от капитала, с който работите. Голям е вашият капитал, достига до милиони лева, но какво ще остане от тая фирма, като ликвидирате с нея? Всеки сам трябва да си направи баланс, да види, какво ще му остане. Каква полза ще имате, ако ликвидирате с един дефицит от 20 милиона? Работили сте с 50 милиона, а ликвидирате с един дефицит от 20 милиона.
Каквото правите, трябва да ликвидирате поне с десет милиона печалба, да помагате с тях на хората.
– Трябва ли да бъда богат? – Трябва да бъдеш богат, за да помагаш на бедните; трябва да бъдеш добър, за да помагаш на лошите; трябва да бъдеш учен, за да помагаш на невежите. Богатството, знанието и доброто представят капитал, с който трябва да се работи. И вие трябва да вложите тоя капитал в работа. Не желая нито един от вас да фалира.
към беседата >>
Това лекарство се извлича от поповото прасе, от което нашите градинари се оплакват.
Съвременните лекари намерили средство за лекуване на туберкулозата. Те научили това от китайците, които практикували тоя метод от преди хиляди години.
Това лекарство се извлича от поповото прасе, от което нашите градинари се оплакват.
Който иска да направи опит, ще вземе четири-пет попови прасета, ще ги изсуши и счука на прах, който ще забърка добре в сто грама мед. В поповото прасе се съдържат такива вещества, които действат разрушително върху бацилите на туберкулозата. Вместо да рони цветята, поповото прасе ще унищожава вредните бацили. Изсушаването на поповото прасе става на слънце. Човек все пак се нуждае от едно попово прасе, да унищожава вредните влияния, които действат върху него.
към беседата >>
– Трябва ли да бъда богат?
Голям е вашият капитал, достига до милиони лева, но какво ще остане от тая фирма, като ликвидирате с нея? Всеки сам трябва да си направи баланс, да види, какво ще му остане. Каква полза ще имате, ако ликвидирате с един дефицит от 20 милиона? Работили сте с 50 милиона, а ликвидирате с един дефицит от 20 милиона. Каквото правите, трябва да ликвидирате поне с десет милиона печалба, да помагате с тях на хората.
– Трябва ли да бъда богат?
– Трябва да бъдеш богат, за да помагаш на бедните; трябва да бъдеш добър, за да помагаш на лошите; трябва да бъдеш учен, за да помагаш на невежите. Богатството, знанието и доброто представят капитал, с който трябва да се работи. И вие трябва да вложите тоя капитал в работа. Не желая нито един от вас да фалира. Да фалираш, това значи, да изгубиш всички условия за развитие.
към беседата >>
Който иска да направи опит, ще вземе четири-пет попови прасета, ще ги изсуши и счука на прах, който ще забърка добре в сто грама мед.
Съвременните лекари намерили средство за лекуване на туберкулозата. Те научили това от китайците, които практикували тоя метод от преди хиляди години. Това лекарство се извлича от поповото прасе, от което нашите градинари се оплакват.
Който иска да направи опит, ще вземе четири-пет попови прасета, ще ги изсуши и счука на прах, който ще забърка добре в сто грама мед.
В поповото прасе се съдържат такива вещества, които действат разрушително върху бацилите на туберкулозата. Вместо да рони цветята, поповото прасе ще унищожава вредните бацили. Изсушаването на поповото прасе става на слънце. Човек все пак се нуждае от едно попово прасе, да унищожава вредните влияния, които действат върху него.
към беседата >>
– Трябва да бъдеш богат, за да помагаш на бедните; трябва да бъдеш добър, за да помагаш на лошите; трябва да бъдеш учен, за да помагаш на невежите.
Всеки сам трябва да си направи баланс, да види, какво ще му остане. Каква полза ще имате, ако ликвидирате с един дефицит от 20 милиона? Работили сте с 50 милиона, а ликвидирате с един дефицит от 20 милиона. Каквото правите, трябва да ликвидирате поне с десет милиона печалба, да помагате с тях на хората. – Трябва ли да бъда богат?
– Трябва да бъдеш богат, за да помагаш на бедните; трябва да бъдеш добър, за да помагаш на лошите; трябва да бъдеш учен, за да помагаш на невежите.
Богатството, знанието и доброто представят капитал, с който трябва да се работи. И вие трябва да вложите тоя капитал в работа. Не желая нито един от вас да фалира. Да фалираш, това значи, да изгубиш всички условия за развитие.
към беседата >>
В поповото прасе се съдържат такива вещества, които действат разрушително върху бацилите на туберкулозата.
Съвременните лекари намерили средство за лекуване на туберкулозата. Те научили това от китайците, които практикували тоя метод от преди хиляди години. Това лекарство се извлича от поповото прасе, от което нашите градинари се оплакват. Който иска да направи опит, ще вземе четири-пет попови прасета, ще ги изсуши и счука на прах, който ще забърка добре в сто грама мед.
В поповото прасе се съдържат такива вещества, които действат разрушително върху бацилите на туберкулозата.
Вместо да рони цветята, поповото прасе ще унищожава вредните бацили. Изсушаването на поповото прасе става на слънце. Човек все пак се нуждае от едно попово прасе, да унищожава вредните влияния, които действат върху него.
към беседата >>
Богатството, знанието и доброто представят капитал, с който трябва да се работи.
Каква полза ще имате, ако ликвидирате с един дефицит от 20 милиона? Работили сте с 50 милиона, а ликвидирате с един дефицит от 20 милиона. Каквото правите, трябва да ликвидирате поне с десет милиона печалба, да помагате с тях на хората. – Трябва ли да бъда богат? – Трябва да бъдеш богат, за да помагаш на бедните; трябва да бъдеш добър, за да помагаш на лошите; трябва да бъдеш учен, за да помагаш на невежите.
Богатството, знанието и доброто представят капитал, с който трябва да се работи.
И вие трябва да вложите тоя капитал в работа. Не желая нито един от вас да фалира. Да фалираш, това значи, да изгубиш всички условия за развитие.
към беседата >>
Вместо да рони цветята, поповото прасе ще унищожава вредните бацили.
Съвременните лекари намерили средство за лекуване на туберкулозата. Те научили това от китайците, които практикували тоя метод от преди хиляди години. Това лекарство се извлича от поповото прасе, от което нашите градинари се оплакват. Който иска да направи опит, ще вземе четири-пет попови прасета, ще ги изсуши и счука на прах, който ще забърка добре в сто грама мед. В поповото прасе се съдържат такива вещества, които действат разрушително върху бацилите на туберкулозата.
Вместо да рони цветята, поповото прасе ще унищожава вредните бацили.
Изсушаването на поповото прасе става на слънце. Човек все пак се нуждае от едно попово прасе, да унищожава вредните влияния, които действат върху него.
към беседата >>
И вие трябва да вложите тоя капитал в работа.
Работили сте с 50 милиона, а ликвидирате с един дефицит от 20 милиона. Каквото правите, трябва да ликвидирате поне с десет милиона печалба, да помагате с тях на хората. – Трябва ли да бъда богат? – Трябва да бъдеш богат, за да помагаш на бедните; трябва да бъдеш добър, за да помагаш на лошите; трябва да бъдеш учен, за да помагаш на невежите. Богатството, знанието и доброто представят капитал, с който трябва да се работи.
И вие трябва да вложите тоя капитал в работа.
Не желая нито един от вас да фалира. Да фалираш, това значи, да изгубиш всички условия за развитие.
към беседата >>
Изсушаването на поповото прасе става на слънце.
Те научили това от китайците, които практикували тоя метод от преди хиляди години. Това лекарство се извлича от поповото прасе, от което нашите градинари се оплакват. Който иска да направи опит, ще вземе четири-пет попови прасета, ще ги изсуши и счука на прах, който ще забърка добре в сто грама мед. В поповото прасе се съдържат такива вещества, които действат разрушително върху бацилите на туберкулозата. Вместо да рони цветята, поповото прасе ще унищожава вредните бацили.
Изсушаването на поповото прасе става на слънце.
Човек все пак се нуждае от едно попово прасе, да унищожава вредните влияния, които действат върху него.
към беседата >>
Не желая нито един от вас да фалира.
Каквото правите, трябва да ликвидирате поне с десет милиона печалба, да помагате с тях на хората. – Трябва ли да бъда богат? – Трябва да бъдеш богат, за да помагаш на бедните; трябва да бъдеш добър, за да помагаш на лошите; трябва да бъдеш учен, за да помагаш на невежите. Богатството, знанието и доброто представят капитал, с който трябва да се работи. И вие трябва да вложите тоя капитал в работа.
Не желая нито един от вас да фалира.
Да фалираш, това значи, да изгубиш всички условия за развитие.
към беседата >>
Човек все пак се нуждае от едно попово прасе, да унищожава вредните влияния, които действат върху него.
Това лекарство се извлича от поповото прасе, от което нашите градинари се оплакват. Който иска да направи опит, ще вземе четири-пет попови прасета, ще ги изсуши и счука на прах, който ще забърка добре в сто грама мед. В поповото прасе се съдържат такива вещества, които действат разрушително върху бацилите на туберкулозата. Вместо да рони цветята, поповото прасе ще унищожава вредните бацили. Изсушаването на поповото прасе става на слънце.
Човек все пак се нуждае от едно попово прасе, да унищожава вредните влияния, които действат върху него.
към беседата >>
Да фалираш, това значи, да изгубиш всички условия за развитие.
– Трябва ли да бъда богат? – Трябва да бъдеш богат, за да помагаш на бедните; трябва да бъдеш добър, за да помагаш на лошите; трябва да бъдеш учен, за да помагаш на невежите. Богатството, знанието и доброто представят капитал, с който трябва да се работи. И вие трябва да вложите тоя капитал в работа. Не желая нито един от вас да фалира.
Да фалираш, това значи, да изгубиш всички условия за развитие.
към беседата >>
Казвам: Поставете сегашните си възгледи на промяна.
Казвам: Поставете сегашните си възгледи на промяна.
Ако не всички изведнъж, поне някои от тях. Не казвам, че трябва да ремонтирате цялата си къща, но поне една стая, да има къде да се подслоните във време на изпитания. Представете си, че вали проливен дъжд. Това е изпитание. Какво ще правите, ако цялата къща тече?
към беседата >>
Като говоря за женитбата, имам предвид вашето неразбиране.
Като говоря за женитбата, имам предвид вашето неразбиране.
Тая идея не е още разбрана. Според сегашното разбиране на хората, женитбата е човешки институт, а не Божествен. Като не я разбирате, както трябва, вие сами си причинявате зло. Храната, която приемате, трябва да бъде добра не само на вкус, но и вътрешно да се почувствате добре. Каква храна е тая, която след няколко часа ще повърнеш?
към беседата >>
Ако не всички изведнъж, поне някои от тях.
Казвам: Поставете сегашните си възгледи на промяна.
Ако не всички изведнъж, поне някои от тях.
Не казвам, че трябва да ремонтирате цялата си къща, но поне една стая, да има къде да се подслоните във време на изпитания. Представете си, че вали проливен дъжд. Това е изпитание. Какво ще правите, ако цялата къща тече? Ето защо, ремонтирайте една от стаите и пренесете ценните си неща там, да ги запазите от влагата и дъжда.
към беседата >>
Тая идея не е още разбрана.
Като говоря за женитбата, имам предвид вашето неразбиране.
Тая идея не е още разбрана.
Според сегашното разбиране на хората, женитбата е човешки институт, а не Божествен. Като не я разбирате, както трябва, вие сами си причинявате зло. Храната, която приемате, трябва да бъде добра не само на вкус, но и вътрешно да се почувствате добре. Каква храна е тая, която след няколко часа ще повърнеш? Яж такава храна, от която ще се почувстваш добре.
към беседата >>
Не казвам, че трябва да ремонтирате цялата си къща, но поне една стая, да има къде да се подслоните във време на изпитания.
Казвам: Поставете сегашните си възгледи на промяна. Ако не всички изведнъж, поне някои от тях.
Не казвам, че трябва да ремонтирате цялата си къща, но поне една стая, да има къде да се подслоните във време на изпитания.
Представете си, че вали проливен дъжд. Това е изпитание. Какво ще правите, ако цялата къща тече? Ето защо, ремонтирайте една от стаите и пренесете ценните си неща там, да ги запазите от влагата и дъжда. Днес много хора се оплакват от вода в избите си.
към беседата >>
Според сегашното разбиране на хората, женитбата е човешки институт, а не Божествен.
Като говоря за женитбата, имам предвид вашето неразбиране. Тая идея не е още разбрана.
Според сегашното разбиране на хората, женитбата е човешки институт, а не Божествен.
Като не я разбирате, както трябва, вие сами си причинявате зло. Храната, която приемате, трябва да бъде добра не само на вкус, но и вътрешно да се почувствате добре. Каква храна е тая, която след няколко часа ще повърнеш? Яж такава храна, от която ще се почувстваш добре. Какво приятелство е това, от което ще се разкайваш?
към беседата >>
Представете си, че вали проливен дъжд.
Казвам: Поставете сегашните си възгледи на промяна. Ако не всички изведнъж, поне някои от тях. Не казвам, че трябва да ремонтирате цялата си къща, но поне една стая, да има къде да се подслоните във време на изпитания.
Представете си, че вали проливен дъжд.
Това е изпитание. Какво ще правите, ако цялата къща тече? Ето защо, ремонтирайте една от стаите и пренесете ценните си неща там, да ги запазите от влагата и дъжда. Днес много хора се оплакват от вода в избите си. Една сестра казваше, че всеки ден изхвърляла по 40-50 кофи вода от избата, но не насмогвала да я изгребе напълно.
към беседата >>
Като не я разбирате, както трябва, вие сами си причинявате зло.
Като говоря за женитбата, имам предвид вашето неразбиране. Тая идея не е още разбрана. Според сегашното разбиране на хората, женитбата е човешки институт, а не Божествен.
Като не я разбирате, както трябва, вие сами си причинявате зло.
Храната, която приемате, трябва да бъде добра не само на вкус, но и вътрешно да се почувствате добре. Каква храна е тая, която след няколко часа ще повърнеш? Яж такава храна, от която ще се почувстваш добре. Какво приятелство е това, от което ще се разкайваш? Добре е да имаш такъв приятел, на когото всякога да разчиташ.
към беседата >>
Това е изпитание.
Казвам: Поставете сегашните си възгледи на промяна. Ако не всички изведнъж, поне някои от тях. Не казвам, че трябва да ремонтирате цялата си къща, но поне една стая, да има къде да се подслоните във време на изпитания. Представете си, че вали проливен дъжд.
Това е изпитание.
Какво ще правите, ако цялата къща тече? Ето защо, ремонтирайте една от стаите и пренесете ценните си неща там, да ги запазите от влагата и дъжда. Днес много хора се оплакват от вода в избите си. Една сестра казваше, че всеки ден изхвърляла по 40-50 кофи вода от избата, но не насмогвала да я изгребе напълно. Разумният човек, като си прави къща, поставя я на сухо място.
към беседата >>
Храната, която приемате, трябва да бъде добра не само на вкус, но и вътрешно да се почувствате добре.
Като говоря за женитбата, имам предвид вашето неразбиране. Тая идея не е още разбрана. Според сегашното разбиране на хората, женитбата е човешки институт, а не Божествен. Като не я разбирате, както трябва, вие сами си причинявате зло.
Храната, която приемате, трябва да бъде добра не само на вкус, но и вътрешно да се почувствате добре.
Каква храна е тая, която след няколко часа ще повърнеш? Яж такава храна, от която ще се почувстваш добре. Какво приятелство е това, от което ще се разкайваш? Добре е да имаш такъв приятел, на когото всякога да разчиташ. Какъв приятел е тоя, който в най-мъчните моменти на живота, те изоставя?
към беседата >>
Какво ще правите, ако цялата къща тече?
Казвам: Поставете сегашните си възгледи на промяна. Ако не всички изведнъж, поне някои от тях. Не казвам, че трябва да ремонтирате цялата си къща, но поне една стая, да има къде да се подслоните във време на изпитания. Представете си, че вали проливен дъжд. Това е изпитание.
Какво ще правите, ако цялата къща тече?
Ето защо, ремонтирайте една от стаите и пренесете ценните си неща там, да ги запазите от влагата и дъжда. Днес много хора се оплакват от вода в избите си. Една сестра казваше, че всеки ден изхвърляла по 40-50 кофи вода от избата, но не насмогвала да я изгребе напълно. Разумният човек, като си прави къща, поставя я на сухо място. Ако въпреки това излезе вода, той ще си направи дренаж, за да се запази от влагата.
към беседата >>
Каква храна е тая, която след няколко часа ще повърнеш?
Като говоря за женитбата, имам предвид вашето неразбиране. Тая идея не е още разбрана. Според сегашното разбиране на хората, женитбата е човешки институт, а не Божествен. Като не я разбирате, както трябва, вие сами си причинявате зло. Храната, която приемате, трябва да бъде добра не само на вкус, но и вътрешно да се почувствате добре.
Каква храна е тая, която след няколко часа ще повърнеш?
Яж такава храна, от която ще се почувстваш добре. Какво приятелство е това, от което ще се разкайваш? Добре е да имаш такъв приятел, на когото всякога да разчиташ. Какъв приятел е тоя, който в най-мъчните моменти на живота, те изоставя? Каква другарка е тая, която, след смъртта ти, ще си намери друг мъж?
към беседата >>
Ето защо, ремонтирайте една от стаите и пренесете ценните си неща там, да ги запазите от влагата и дъжда.
Ако не всички изведнъж, поне някои от тях. Не казвам, че трябва да ремонтирате цялата си къща, но поне една стая, да има къде да се подслоните във време на изпитания. Представете си, че вали проливен дъжд. Това е изпитание. Какво ще правите, ако цялата къща тече?
Ето защо, ремонтирайте една от стаите и пренесете ценните си неща там, да ги запазите от влагата и дъжда.
Днес много хора се оплакват от вода в избите си. Една сестра казваше, че всеки ден изхвърляла по 40-50 кофи вода от избата, но не насмогвала да я изгребе напълно. Разумният човек, като си прави къща, поставя я на сухо място. Ако въпреки това излезе вода, той ще си направи дренаж, за да се запази от влагата. Следователно, ако влагата във вашия организъм е повече, отколкото трябва, направете си дренаж.
към беседата >>
Яж такава храна, от която ще се почувстваш добре.
Тая идея не е още разбрана. Според сегашното разбиране на хората, женитбата е човешки институт, а не Божествен. Като не я разбирате, както трябва, вие сами си причинявате зло. Храната, която приемате, трябва да бъде добра не само на вкус, но и вътрешно да се почувствате добре. Каква храна е тая, която след няколко часа ще повърнеш?
Яж такава храна, от която ще се почувстваш добре.
Какво приятелство е това, от което ще се разкайваш? Добре е да имаш такъв приятел, на когото всякога да разчиташ. Какъв приятел е тоя, който в най-мъчните моменти на живота, те изоставя? Каква другарка е тая, която, след смъртта ти, ще си намери друг мъж? Смъртта показва, доколко хората се обичат.
към беседата >>
Днес много хора се оплакват от вода в избите си.
Не казвам, че трябва да ремонтирате цялата си къща, но поне една стая, да има къде да се подслоните във време на изпитания. Представете си, че вали проливен дъжд. Това е изпитание. Какво ще правите, ако цялата къща тече? Ето защо, ремонтирайте една от стаите и пренесете ценните си неща там, да ги запазите от влагата и дъжда.
Днес много хора се оплакват от вода в избите си.
Една сестра казваше, че всеки ден изхвърляла по 40-50 кофи вода от избата, но не насмогвала да я изгребе напълно. Разумният човек, като си прави къща, поставя я на сухо място. Ако въпреки това излезе вода, той ще си направи дренаж, за да се запази от влагата. Следователно, ако влагата във вашия организъм е повече, отколкото трябва, направете си дренаж. Ако къщата ви тече отгоре, ще направите ремонт.
към беседата >>
Какво приятелство е това, от което ще се разкайваш?
Според сегашното разбиране на хората, женитбата е човешки институт, а не Божествен. Като не я разбирате, както трябва, вие сами си причинявате зло. Храната, която приемате, трябва да бъде добра не само на вкус, но и вътрешно да се почувствате добре. Каква храна е тая, която след няколко часа ще повърнеш? Яж такава храна, от която ще се почувстваш добре.
Какво приятелство е това, от което ще се разкайваш?
Добре е да имаш такъв приятел, на когото всякога да разчиташ. Какъв приятел е тоя, който в най-мъчните моменти на живота, те изоставя? Каква другарка е тая, която, след смъртта ти, ще си намери друг мъж? Смъртта показва, доколко хората се обичат. Жената плаче за мъжа си, но след една година намира друг мъж.
към беседата >>
Една сестра казваше, че всеки ден изхвърляла по 40-50 кофи вода от избата, но не насмогвала да я изгребе напълно.
Представете си, че вали проливен дъжд. Това е изпитание. Какво ще правите, ако цялата къща тече? Ето защо, ремонтирайте една от стаите и пренесете ценните си неща там, да ги запазите от влагата и дъжда. Днес много хора се оплакват от вода в избите си.
Една сестра казваше, че всеки ден изхвърляла по 40-50 кофи вода от избата, но не насмогвала да я изгребе напълно.
Разумният човек, като си прави къща, поставя я на сухо място. Ако въпреки това излезе вода, той ще си направи дренаж, за да се запази от влагата. Следователно, ако влагата във вашия организъм е повече, отколкото трябва, направете си дренаж. Ако къщата ви тече отгоре, ще направите ремонт. Мъчно се ремонтират къщите.
към беседата >>
Добре е да имаш такъв приятел, на когото всякога да разчиташ.
Като не я разбирате, както трябва, вие сами си причинявате зло. Храната, която приемате, трябва да бъде добра не само на вкус, но и вътрешно да се почувствате добре. Каква храна е тая, която след няколко часа ще повърнеш? Яж такава храна, от която ще се почувстваш добре. Какво приятелство е това, от което ще се разкайваш?
Добре е да имаш такъв приятел, на когото всякога да разчиташ.
Какъв приятел е тоя, който в най-мъчните моменти на живота, те изоставя? Каква другарка е тая, която, след смъртта ти, ще си намери друг мъж? Смъртта показва, доколко хората се обичат. Жената плаче за мъжа си, но след една година намира друг мъж. Истинската женитба трябва да бъде еднобрачна.
към беседата >>
Разумният човек, като си прави къща, поставя я на сухо място.
Това е изпитание. Какво ще правите, ако цялата къща тече? Ето защо, ремонтирайте една от стаите и пренесете ценните си неща там, да ги запазите от влагата и дъжда. Днес много хора се оплакват от вода в избите си. Една сестра казваше, че всеки ден изхвърляла по 40-50 кофи вода от избата, но не насмогвала да я изгребе напълно.
Разумният човек, като си прави къща, поставя я на сухо място.
Ако въпреки това излезе вода, той ще си направи дренаж, за да се запази от влагата. Следователно, ако влагата във вашия организъм е повече, отколкото трябва, направете си дренаж. Ако къщата ви тече отгоре, ще направите ремонт. Мъчно се ремонтират къщите.
към беседата >>
Какъв приятел е тоя, който в най-мъчните моменти на живота, те изоставя?
Храната, която приемате, трябва да бъде добра не само на вкус, но и вътрешно да се почувствате добре. Каква храна е тая, която след няколко часа ще повърнеш? Яж такава храна, от която ще се почувстваш добре. Какво приятелство е това, от което ще се разкайваш? Добре е да имаш такъв приятел, на когото всякога да разчиташ.
Какъв приятел е тоя, който в най-мъчните моменти на живота, те изоставя?
Каква другарка е тая, която, след смъртта ти, ще си намери друг мъж? Смъртта показва, доколко хората се обичат. Жената плаче за мъжа си, но след една година намира друг мъж. Истинската женитба трябва да бъде еднобрачна. Многобрачието е изопачаване на живота.
към беседата >>
Ако въпреки това излезе вода, той ще си направи дренаж, за да се запази от влагата.
Какво ще правите, ако цялата къща тече? Ето защо, ремонтирайте една от стаите и пренесете ценните си неща там, да ги запазите от влагата и дъжда. Днес много хора се оплакват от вода в избите си. Една сестра казваше, че всеки ден изхвърляла по 40-50 кофи вода от избата, но не насмогвала да я изгребе напълно. Разумният човек, като си прави къща, поставя я на сухо място.
Ако въпреки това излезе вода, той ще си направи дренаж, за да се запази от влагата.
Следователно, ако влагата във вашия организъм е повече, отколкото трябва, направете си дренаж. Ако къщата ви тече отгоре, ще направите ремонт. Мъчно се ремонтират къщите.
към беседата >>
Каква другарка е тая, която, след смъртта ти, ще си намери друг мъж?
Каква храна е тая, която след няколко часа ще повърнеш? Яж такава храна, от която ще се почувстваш добре. Какво приятелство е това, от което ще се разкайваш? Добре е да имаш такъв приятел, на когото всякога да разчиташ. Какъв приятел е тоя, който в най-мъчните моменти на живота, те изоставя?
Каква другарка е тая, която, след смъртта ти, ще си намери друг мъж?
Смъртта показва, доколко хората се обичат. Жената плаче за мъжа си, но след една година намира друг мъж. Истинската женитба трябва да бъде еднобрачна. Многобрачието е изопачаване на живота.
към беседата >>
Следователно, ако влагата във вашия организъм е повече, отколкото трябва, направете си дренаж.
Ето защо, ремонтирайте една от стаите и пренесете ценните си неща там, да ги запазите от влагата и дъжда. Днес много хора се оплакват от вода в избите си. Една сестра казваше, че всеки ден изхвърляла по 40-50 кофи вода от избата, но не насмогвала да я изгребе напълно. Разумният човек, като си прави къща, поставя я на сухо място. Ако въпреки това излезе вода, той ще си направи дренаж, за да се запази от влагата.
Следователно, ако влагата във вашия организъм е повече, отколкото трябва, направете си дренаж.
Ако къщата ви тече отгоре, ще направите ремонт. Мъчно се ремонтират къщите.
към беседата >>
Смъртта показва, доколко хората се обичат.
Яж такава храна, от която ще се почувстваш добре. Какво приятелство е това, от което ще се разкайваш? Добре е да имаш такъв приятел, на когото всякога да разчиташ. Какъв приятел е тоя, който в най-мъчните моменти на живота, те изоставя? Каква другарка е тая, която, след смъртта ти, ще си намери друг мъж?
Смъртта показва, доколко хората се обичат.
Жената плаче за мъжа си, но след една година намира друг мъж. Истинската женитба трябва да бъде еднобрачна. Многобрачието е изопачаване на живота.
към беседата >>
Ако къщата ви тече отгоре, ще направите ремонт.
Днес много хора се оплакват от вода в избите си. Една сестра казваше, че всеки ден изхвърляла по 40-50 кофи вода от избата, но не насмогвала да я изгребе напълно. Разумният човек, като си прави къща, поставя я на сухо място. Ако въпреки това излезе вода, той ще си направи дренаж, за да се запази от влагата. Следователно, ако влагата във вашия организъм е повече, отколкото трябва, направете си дренаж.
Ако къщата ви тече отгоре, ще направите ремонт.
Мъчно се ремонтират къщите.
към беседата >>
Жената плаче за мъжа си, но след една година намира друг мъж.
Какво приятелство е това, от което ще се разкайваш? Добре е да имаш такъв приятел, на когото всякога да разчиташ. Какъв приятел е тоя, който в най-мъчните моменти на живота, те изоставя? Каква другарка е тая, която, след смъртта ти, ще си намери друг мъж? Смъртта показва, доколко хората се обичат.
Жената плаче за мъжа си, но след една година намира друг мъж.
Истинската женитба трябва да бъде еднобрачна. Многобрачието е изопачаване на живота.
към беседата >>
Мъчно се ремонтират къщите.
Една сестра казваше, че всеки ден изхвърляла по 40-50 кофи вода от избата, но не насмогвала да я изгребе напълно. Разумният човек, като си прави къща, поставя я на сухо място. Ако въпреки това излезе вода, той ще си направи дренаж, за да се запази от влагата. Следователно, ако влагата във вашия организъм е повече, отколкото трябва, направете си дренаж. Ако къщата ви тече отгоре, ще направите ремонт.
Мъчно се ремонтират къщите.
към беседата >>
Истинската женитба трябва да бъде еднобрачна.
Добре е да имаш такъв приятел, на когото всякога да разчиташ. Какъв приятел е тоя, който в най-мъчните моменти на живота, те изоставя? Каква другарка е тая, която, след смъртта ти, ще си намери друг мъж? Смъртта показва, доколко хората се обичат. Жената плаче за мъжа си, но след една година намира друг мъж.
Истинската женитба трябва да бъде еднобрачна.
Многобрачието е изопачаване на живота.
към беседата >>
Казвате: Търпение е нужно.
Казвате: Търпение е нужно.
– Знаете ли, какво нещо е търпението? Опитвали ли сте го? Много проповедници говорят за търпението, но те сами не са търпеливи. Много хора говорят за вярата, но те сами нямат вяра.
към беседата >>
Многобрачието е изопачаване на живота.
Какъв приятел е тоя, който в най-мъчните моменти на живота, те изоставя? Каква другарка е тая, която, след смъртта ти, ще си намери друг мъж? Смъртта показва, доколко хората се обичат. Жената плаче за мъжа си, но след една година намира друг мъж. Истинската женитба трябва да бъде еднобрачна.
Многобрачието е изопачаване на живота.
към беседата >>
– Знаете ли, какво нещо е търпението?
Казвате: Търпение е нужно.
– Знаете ли, какво нещо е търпението?
Опитвали ли сте го? Много проповедници говорят за търпението, но те сами не са търпеливи. Много хора говорят за вярата, но те сами нямат вяра.
към беседата >>
Често се говори за сродни души.
Често се говори за сродни души.
Под „сродна душа" разбирам оная, която е готова да се жертва за тебе, както за себе си. Тя не търси щастието само за себе си. Когато търси своето щастие, тя търси щастието и на другите хора. Ако работя за себе си добре, същевременно работя добре и за другите. Ще кажете, че тоя живот обезличава човека.
към беседата >>
Опитвали ли сте го?
Казвате: Търпение е нужно. – Знаете ли, какво нещо е търпението?
Опитвали ли сте го?
Много проповедници говорят за търпението, но те сами не са търпеливи. Много хора говорят за вярата, но те сами нямат вяра.
към беседата >>
Под „сродна душа" разбирам оная, която е готова да се жертва за тебе, както за себе си.
Често се говори за сродни души.
Под „сродна душа" разбирам оная, която е готова да се жертва за тебе, както за себе си.
Тя не търси щастието само за себе си. Когато търси своето щастие, тя търси щастието и на другите хора. Ако работя за себе си добре, същевременно работя добре и за другите. Ще кажете, че тоя живот обезличава човека. Не е така.
към беседата >>
Много проповедници говорят за търпението, но те сами не са търпеливи.
Казвате: Търпение е нужно. – Знаете ли, какво нещо е търпението? Опитвали ли сте го?
Много проповедници говорят за търпението, но те сами не са търпеливи.
Много хора говорят за вярата, но те сами нямат вяра.
към беседата >>
Тя не търси щастието само за себе си.
Често се говори за сродни души. Под „сродна душа" разбирам оная, която е готова да се жертва за тебе, както за себе си.
Тя не търси щастието само за себе си.
Когато търси своето щастие, тя търси щастието и на другите хора. Ако работя за себе си добре, същевременно работя добре и за другите. Ще кажете, че тоя живот обезличава човека. Не е така. Като повдигаш себе си, ти повдигаш и своя ближен.
към беседата >>
Много хора говорят за вярата, но те сами нямат вяра.
Казвате: Търпение е нужно. – Знаете ли, какво нещо е търпението? Опитвали ли сте го? Много проповедници говорят за търпението, но те сами не са търпеливи.
Много хора говорят за вярата, но те сами нямат вяра.
към беседата >>
Когато търси своето щастие, тя търси щастието и на другите хора.
Често се говори за сродни души. Под „сродна душа" разбирам оная, която е готова да се жертва за тебе, както за себе си. Тя не търси щастието само за себе си.
Когато търси своето щастие, тя търси щастието и на другите хора.
Ако работя за себе си добре, същевременно работя добре и за другите. Ще кажете, че тоя живот обезличава човека. Не е така. Като повдигаш себе си, ти повдигаш и своя ближен.
към беседата >>
Преди години отидох в дома на един евангелист, добър човек.
Преди години отидох в дома на един евангелист, добър човек.
Чел цялата Библия и Новия завет, знае много стихове наизуст. Жена му, децата му също живеят добре помежду си. Той се оплака, че го боли зъб, не може да спи от болки. Гледам, страната му се надула, зачервила от възпаление. Казвам му: Нали вярваш в Христа?
към беседата >>
Ако работя за себе си добре, същевременно работя добре и за другите.
Често се говори за сродни души. Под „сродна душа" разбирам оная, която е готова да се жертва за тебе, както за себе си. Тя не търси щастието само за себе си. Когато търси своето щастие, тя търси щастието и на другите хора.
Ако работя за себе си добре, същевременно работя добре и за другите.
Ще кажете, че тоя живот обезличава човека. Не е така. Като повдигаш себе си, ти повдигаш и своя ближен.
към беседата >>
Чел цялата Библия и Новия завет, знае много стихове наизуст.
Преди години отидох в дома на един евангелист, добър човек.
Чел цялата Библия и Новия завет, знае много стихове наизуст.
Жена му, децата му също живеят добре помежду си. Той се оплака, че го боли зъб, не може да спи от болки. Гледам, страната му се надула, зачервила от възпаление. Казвам му: Нали вярваш в Христа? Помоли се да отнеме болката ти.
към беседата >>
Ще кажете, че тоя живот обезличава човека.
Често се говори за сродни души. Под „сродна душа" разбирам оная, която е готова да се жертва за тебе, както за себе си. Тя не търси щастието само за себе си. Когато търси своето щастие, тя търси щастието и на другите хора. Ако работя за себе си добре, същевременно работя добре и за другите.
Ще кажете, че тоя живот обезличава човека.
Не е така. Като повдигаш себе си, ти повдигаш и своя ближен.
към беседата >>
Жена му, децата му също живеят добре помежду си.
Преди години отидох в дома на един евангелист, добър човек. Чел цялата Библия и Новия завет, знае много стихове наизуст.
Жена му, децата му също живеят добре помежду си.
Той се оплака, че го боли зъб, не може да спи от болки. Гледам, страната му се надула, зачервила от възпаление. Казвам му: Нали вярваш в Христа? Помоли се да отнеме болката ти. – Защо ще се моля?
към беседата >>
Не е така.
Под „сродна душа" разбирам оная, която е готова да се жертва за тебе, както за себе си. Тя не търси щастието само за себе си. Когато търси своето щастие, тя търси щастието и на другите хора. Ако работя за себе си добре, същевременно работя добре и за другите. Ще кажете, че тоя живот обезличава човека.
Не е така.
Като повдигаш себе си, ти повдигаш и своя ближен.
към беседата >>
Той се оплака, че го боли зъб, не може да спи от болки.
Преди години отидох в дома на един евангелист, добър човек. Чел цялата Библия и Новия завет, знае много стихове наизуст. Жена му, децата му също живеят добре помежду си.
Той се оплака, че го боли зъб, не може да спи от болки.
Гледам, страната му се надула, зачервила от възпаление. Казвам му: Нали вярваш в Христа? Помоли се да отнеме болката ти. – Защо ще се моля? – Да си помогнеш.
към беседата >>
Като повдигаш себе си, ти повдигаш и своя ближен.
Тя не търси щастието само за себе си. Когато търси своето щастие, тя търси щастието и на другите хора. Ако работя за себе си добре, същевременно работя добре и за другите. Ще кажете, че тоя живот обезличава човека. Не е така.
Като повдигаш себе си, ти повдигаш и своя ближен.
към беседата >>
Гледам, страната му се надула, зачервила от възпаление.
Преди години отидох в дома на един евангелист, добър човек. Чел цялата Библия и Новия завет, знае много стихове наизуст. Жена му, децата му също живеят добре помежду си. Той се оплака, че го боли зъб, не може да спи от болки.
Гледам, страната му се надула, зачервила от възпаление.
Казвам му: Нали вярваш в Христа? Помоли се да отнеме болката ти. – Защо ще се моля? – Да си помогнеш. Казано е, че ако извикаш няколко презвитери, да намажат болното място с масло и турят ръцете си отгоре, болката ще мине.
към беседата >>
Като ученици, правете разлика между вашите възгледи и чуждите.
Като ученици, правете разлика между вашите възгледи и чуждите.
Понеже не правите разлика, вашите възгледи са обезценени, струват едва 10 стотинки. За да се поддържа партида в Божествената книга, трябват още 20 стотинки. Какво можете да направите с 30 стотинки? Вие вярвате в живота на кацата. Щом се развалят обръчите на кацата, частите й се разпадат, нямат нищо общо помежду си.
към беседата >>
Казвам му: Нали вярваш в Христа?
Преди години отидох в дома на един евангелист, добър човек. Чел цялата Библия и Новия завет, знае много стихове наизуст. Жена му, децата му също живеят добре помежду си. Той се оплака, че го боли зъб, не може да спи от болки. Гледам, страната му се надула, зачервила от възпаление.
Казвам му: Нали вярваш в Христа?
Помоли се да отнеме болката ти. – Защо ще се моля? – Да си помогнеш. Казано е, че ако извикаш няколко презвитери, да намажат болното място с масло и турят ръцете си отгоре, болката ще мине. Защо не направиш някакъв опит да си помогнеш?
към беседата >>
Понеже не правите разлика, вашите възгледи са обезценени, струват едва 10 стотинки.
Като ученици, правете разлика между вашите възгледи и чуждите.
Понеже не правите разлика, вашите възгледи са обезценени, струват едва 10 стотинки.
За да се поддържа партида в Божествената книга, трябват още 20 стотинки. Какво можете да направите с 30 стотинки? Вие вярвате в живота на кацата. Щом се развалят обръчите на кацата, частите й се разпадат, нямат нищо общо помежду си. Горко ни, ако само нуждата ни привлича!
към беседата >>
Помоли се да отнеме болката ти.
Чел цялата Библия и Новия завет, знае много стихове наизуст. Жена му, децата му също живеят добре помежду си. Той се оплака, че го боли зъб, не може да спи от болки. Гледам, страната му се надула, зачервила от възпаление. Казвам му: Нали вярваш в Христа?
Помоли се да отнеме болката ти.
– Защо ще се моля? – Да си помогнеш. Казано е, че ако извикаш няколко презвитери, да намажат болното място с масло и турят ръцете си отгоре, болката ще мине. Защо не направиш някакъв опит да си помогнеш? Помоли се на Бога и кажи на болката да се махне.
към беседата >>
За да се поддържа партида в Божествената книга, трябват още 20 стотинки.
Като ученици, правете разлика между вашите възгледи и чуждите. Понеже не правите разлика, вашите възгледи са обезценени, струват едва 10 стотинки.
За да се поддържа партида в Божествената книга, трябват още 20 стотинки.
Какво можете да направите с 30 стотинки? Вие вярвате в живота на кацата. Щом се развалят обръчите на кацата, частите й се разпадат, нямат нищо общо помежду си. Горко ни, ако само нуждата ни привлича! Божествената Любов трябва да ни привлича.
към беседата >>
– Защо ще се моля?
Жена му, децата му също живеят добре помежду си. Той се оплака, че го боли зъб, не може да спи от болки. Гледам, страната му се надула, зачервила от възпаление. Казвам му: Нали вярваш в Христа? Помоли се да отнеме болката ти.
– Защо ще се моля?
– Да си помогнеш. Казано е, че ако извикаш няколко презвитери, да намажат болното място с масло и турят ръцете си отгоре, болката ще мине. Защо не направиш някакъв опит да си помогнеш? Помоли се на Бога и кажи на болката да се махне. Ако аз те излекувам без цяр, ще повярваш ли?
към беседата >>
Какво можете да направите с 30 стотинки?
Като ученици, правете разлика между вашите възгледи и чуждите. Понеже не правите разлика, вашите възгледи са обезценени, струват едва 10 стотинки. За да се поддържа партида в Божествената книга, трябват още 20 стотинки.
Какво можете да направите с 30 стотинки?
Вие вярвате в живота на кацата. Щом се развалят обръчите на кацата, частите й се разпадат, нямат нищо общо помежду си. Горко ни, ако само нуждата ни привлича! Божествената Любов трябва да ни привлича. Тя трябва да ни свързва в едно цяло, да работим за една велика идея – за Бога.
към беседата >>
– Да си помогнеш.
Той се оплака, че го боли зъб, не може да спи от болки. Гледам, страната му се надула, зачервила от възпаление. Казвам му: Нали вярваш в Христа? Помоли се да отнеме болката ти. – Защо ще се моля?
– Да си помогнеш.
Казано е, че ако извикаш няколко презвитери, да намажат болното място с масло и турят ръцете си отгоре, болката ще мине. Защо не направиш някакъв опит да си помогнеш? Помоли се на Бога и кажи на болката да се махне. Ако аз те излекувам без цяр, ще повярваш ли? – В какво да вярвам?
към беседата >>
Вие вярвате в живота на кацата.
Като ученици, правете разлика между вашите възгледи и чуждите. Понеже не правите разлика, вашите възгледи са обезценени, струват едва 10 стотинки. За да се поддържа партида в Божествената книга, трябват още 20 стотинки. Какво можете да направите с 30 стотинки?
Вие вярвате в живота на кацата.
Щом се развалят обръчите на кацата, частите й се разпадат, нямат нищо общо помежду си. Горко ни, ако само нуждата ни привлича! Божествената Любов трябва да ни привлича. Тя трябва да ни свързва в едно цяло, да работим за една велика идея – за Бога. Ако това не става, вината е в разбирането на хората.
към беседата >>
Казано е, че ако извикаш няколко презвитери, да намажат болното място с масло и турят ръцете си отгоре, болката ще мине.
Гледам, страната му се надула, зачервила от възпаление. Казвам му: Нали вярваш в Христа? Помоли се да отнеме болката ти. – Защо ще се моля? – Да си помогнеш.
Казано е, че ако извикаш няколко презвитери, да намажат болното място с масло и турят ръцете си отгоре, болката ще мине.
Защо не направиш някакъв опит да си помогнеш? Помоли се на Бога и кажи на болката да се махне. Ако аз те излекувам без цяр, ще повярваш ли? – В какво да вярвам? Аз имам вяра в Бога.
към беседата >>
Щом се развалят обръчите на кацата, частите й се разпадат, нямат нищо общо помежду си.
Като ученици, правете разлика между вашите възгледи и чуждите. Понеже не правите разлика, вашите възгледи са обезценени, струват едва 10 стотинки. За да се поддържа партида в Божествената книга, трябват още 20 стотинки. Какво можете да направите с 30 стотинки? Вие вярвате в живота на кацата.
Щом се развалят обръчите на кацата, частите й се разпадат, нямат нищо общо помежду си.
Горко ни, ако само нуждата ни привлича! Божествената Любов трябва да ни привлича. Тя трябва да ни свързва в едно цяло, да работим за една велика идея – за Бога. Ако това не става, вината е в разбирането на хората. Първоначално всички неща са имали Божествен произход, но поради различното разбиране на хората, те постепенно са изгубили своята Божественост.
към беседата >>
Защо не направиш някакъв опит да си помогнеш?
Казвам му: Нали вярваш в Христа? Помоли се да отнеме болката ти. – Защо ще се моля? – Да си помогнеш. Казано е, че ако извикаш няколко презвитери, да намажат болното място с масло и турят ръцете си отгоре, болката ще мине.
Защо не направиш някакъв опит да си помогнеш?
Помоли се на Бога и кажи на болката да се махне. Ако аз те излекувам без цяр, ще повярваш ли? – В какво да вярвам? Аз имам вяра в Бога. В какво още да вярвам?
към беседата >>
Горко ни, ако само нуждата ни привлича!
Понеже не правите разлика, вашите възгледи са обезценени, струват едва 10 стотинки. За да се поддържа партида в Божествената книга, трябват още 20 стотинки. Какво можете да направите с 30 стотинки? Вие вярвате в живота на кацата. Щом се развалят обръчите на кацата, частите й се разпадат, нямат нищо общо помежду си.
Горко ни, ако само нуждата ни привлича!
Божествената Любов трябва да ни привлича. Тя трябва да ни свързва в едно цяло, да работим за една велика идея – за Бога. Ако това не става, вината е в разбирането на хората. Първоначално всички неща са имали Божествен произход, но поради различното разбиране на хората, те постепенно са изгубили своята Божественост. Така Божествените неща се заместили с човешки.
към беседата >>
Помоли се на Бога и кажи на болката да се махне.
Помоли се да отнеме болката ти. – Защо ще се моля? – Да си помогнеш. Казано е, че ако извикаш няколко презвитери, да намажат болното място с масло и турят ръцете си отгоре, болката ще мине. Защо не направиш някакъв опит да си помогнеш?
Помоли се на Бога и кажи на болката да се махне.
Ако аз те излекувам без цяр, ще повярваш ли? – В какво да вярвам? Аз имам вяра в Бога. В какво още да вярвам? – Ще вярваш в новото, което иде в света.
към беседата >>
Божествената Любов трябва да ни привлича.
За да се поддържа партида в Божествената книга, трябват още 20 стотинки. Какво можете да направите с 30 стотинки? Вие вярвате в живота на кацата. Щом се развалят обръчите на кацата, частите й се разпадат, нямат нищо общо помежду си. Горко ни, ако само нуждата ни привлича!
Божествената Любов трябва да ни привлича.
Тя трябва да ни свързва в едно цяло, да работим за една велика идея – за Бога. Ако това не става, вината е в разбирането на хората. Първоначално всички неща са имали Божествен произход, но поради различното разбиране на хората, те постепенно са изгубили своята Божественост. Така Божествените неща се заместили с човешки. Днес повече се ценят човешките неща.
към беседата >>
Ако аз те излекувам без цяр, ще повярваш ли?
– Защо ще се моля? – Да си помогнеш. Казано е, че ако извикаш няколко презвитери, да намажат болното място с масло и турят ръцете си отгоре, болката ще мине. Защо не направиш някакъв опит да си помогнеш? Помоли се на Бога и кажи на болката да се махне.
Ако аз те излекувам без цяр, ще повярваш ли?
– В какво да вярвам? Аз имам вяра в Бога. В какво още да вярвам? – Ще вярваш в новото, което иде в света. Няма да вярваш в Христа, за Когото е писано, но ще вярваш в живия Христос, Който се изявява в живота.
към беседата >>
Тя трябва да ни свързва в едно цяло, да работим за една велика идея – за Бога.
Какво можете да направите с 30 стотинки? Вие вярвате в живота на кацата. Щом се развалят обръчите на кацата, частите й се разпадат, нямат нищо общо помежду си. Горко ни, ако само нуждата ни привлича! Божествената Любов трябва да ни привлича.
Тя трябва да ни свързва в едно цяло, да работим за една велика идея – за Бога.
Ако това не става, вината е в разбирането на хората. Първоначално всички неща са имали Божествен произход, но поради различното разбиране на хората, те постепенно са изгубили своята Божественост. Така Божествените неща се заместили с човешки. Днес повече се ценят човешките неща. Обаче, човешкото си е всякога човешко, и Божественото всякога Божествено.
към беседата >>
– В какво да вярвам?
– Да си помогнеш. Казано е, че ако извикаш няколко презвитери, да намажат болното място с масло и турят ръцете си отгоре, болката ще мине. Защо не направиш някакъв опит да си помогнеш? Помоли се на Бога и кажи на болката да се махне. Ако аз те излекувам без цяр, ще повярваш ли?
– В какво да вярвам?
Аз имам вяра в Бога. В какво още да вярвам? – Ще вярваш в новото, което иде в света. Няма да вярваш в Христа, за Когото е писано, но ще вярваш в живия Христос, Който се изявява в живота. – Как можеш да ме лекуваш без цяр?
към беседата >>
Ако това не става, вината е в разбирането на хората.
Вие вярвате в живота на кацата. Щом се развалят обръчите на кацата, частите й се разпадат, нямат нищо общо помежду си. Горко ни, ако само нуждата ни привлича! Божествената Любов трябва да ни привлича. Тя трябва да ни свързва в едно цяло, да работим за една велика идея – за Бога.
Ако това не става, вината е в разбирането на хората.
Първоначално всички неща са имали Божествен произход, но поради различното разбиране на хората, те постепенно са изгубили своята Божественост. Така Божествените неща се заместили с човешки. Днес повече се ценят човешките неща. Обаче, човешкото си е всякога човешко, и Божественото всякога Божествено.
към беседата >>
Аз имам вяра в Бога.
Казано е, че ако извикаш няколко презвитери, да намажат болното място с масло и турят ръцете си отгоре, болката ще мине. Защо не направиш някакъв опит да си помогнеш? Помоли се на Бога и кажи на болката да се махне. Ако аз те излекувам без цяр, ще повярваш ли? – В какво да вярвам?
Аз имам вяра в Бога.
В какво още да вярвам? – Ще вярваш в новото, което иде в света. Няма да вярваш в Христа, за Когото е писано, но ще вярваш в живия Христос, Който се изявява в живота. – Как можеш да ме лекуваш без цяр? – Ще кажа няколко думи на болката ти, и тя ще мине.
към беседата >>
Първоначално всички неща са имали Божествен произход, но поради различното разбиране на хората, те постепенно са изгубили своята Божественост.
Щом се развалят обръчите на кацата, частите й се разпадат, нямат нищо общо помежду си. Горко ни, ако само нуждата ни привлича! Божествената Любов трябва да ни привлича. Тя трябва да ни свързва в едно цяло, да работим за една велика идея – за Бога. Ако това не става, вината е в разбирането на хората.
Първоначално всички неща са имали Божествен произход, но поради различното разбиране на хората, те постепенно са изгубили своята Божественост.
Така Божествените неща се заместили с човешки. Днес повече се ценят човешките неща. Обаче, човешкото си е всякога човешко, и Божественото всякога Божествено.
към беседата >>
В какво още да вярвам?
Защо не направиш някакъв опит да си помогнеш? Помоли се на Бога и кажи на болката да се махне. Ако аз те излекувам без цяр, ще повярваш ли? – В какво да вярвам? Аз имам вяра в Бога.
В какво още да вярвам?
– Ще вярваш в новото, което иде в света. Няма да вярваш в Христа, за Когото е писано, но ще вярваш в живия Христос, Който се изявява в живота. – Как можеш да ме лекуваш без цяр? – Ще кажа няколко думи на болката ти, и тя ще мине. Ще вярваш в новото!
към беседата >>
Така Божествените неща се заместили с човешки.
Горко ни, ако само нуждата ни привлича! Божествената Любов трябва да ни привлича. Тя трябва да ни свързва в едно цяло, да работим за една велика идея – за Бога. Ако това не става, вината е в разбирането на хората. Първоначално всички неща са имали Божествен произход, но поради различното разбиране на хората, те постепенно са изгубили своята Божественост.
Така Божествените неща се заместили с човешки.
Днес повече се ценят човешките неща. Обаче, човешкото си е всякога човешко, и Божественото всякога Божествено.
към беседата >>
– Ще вярваш в новото, което иде в света.
Помоли се на Бога и кажи на болката да се махне. Ако аз те излекувам без цяр, ще повярваш ли? – В какво да вярвам? Аз имам вяра в Бога. В какво още да вярвам?
– Ще вярваш в новото, което иде в света.
Няма да вярваш в Христа, за Когото е писано, но ще вярваш в живия Христос, Който се изявява в живота. – Как можеш да ме лекуваш без цяр? – Ще кажа няколко думи на болката ти, и тя ще мине. Ще вярваш в новото! Ако се държиш за старото, ще боледуваш още.
към беседата >>
Днес повече се ценят човешките неща.
Божествената Любов трябва да ни привлича. Тя трябва да ни свързва в едно цяло, да работим за една велика идея – за Бога. Ако това не става, вината е в разбирането на хората. Първоначално всички неща са имали Божествен произход, но поради различното разбиране на хората, те постепенно са изгубили своята Божественост. Така Божествените неща се заместили с човешки.
Днес повече се ценят човешките неща.
Обаче, човешкото си е всякога човешко, и Божественото всякога Божествено.
към беседата >>
Няма да вярваш в Христа, за Когото е писано, но ще вярваш в живия Христос, Който се изявява в живота.
Ако аз те излекувам без цяр, ще повярваш ли? – В какво да вярвам? Аз имам вяра в Бога. В какво още да вярвам? – Ще вярваш в новото, което иде в света.
Няма да вярваш в Христа, за Когото е писано, но ще вярваш в живия Христос, Който се изявява в живота.
– Как можеш да ме лекуваш без цяр? – Ще кажа няколко думи на болката ти, и тя ще мине. Ще вярваш в новото! Ако се държиш за старото, ще боледуваш още. – Ти се шегуваш с мене.
към беседата >>
Обаче, човешкото си е всякога човешко, и Божественото всякога Божествено.
Тя трябва да ни свързва в едно цяло, да работим за една велика идея – за Бога. Ако това не става, вината е в разбирането на хората. Първоначално всички неща са имали Божествен произход, но поради различното разбиране на хората, те постепенно са изгубили своята Божественост. Така Божествените неща се заместили с човешки. Днес повече се ценят човешките неща.
Обаче, човешкото си е всякога човешко, и Божественото всякога Божествено.
към беседата >>
– Как можеш да ме лекуваш без цяр?
– В какво да вярвам? Аз имам вяра в Бога. В какво още да вярвам? – Ще вярваш в новото, което иде в света. Няма да вярваш в Христа, за Когото е писано, но ще вярваш в живия Христос, Който се изявява в живота.
– Как можеш да ме лекуваш без цяр?
– Ще кажа няколко думи на болката ти, и тя ще мине. Ще вярваш в новото! Ако се държиш за старото, ще боледуваш още. – Ти се шегуваш с мене. – Не се шегувам.
към беседата >>
Как познавате, кои неща са Божествени и кои не са?
Как познавате, кои неща са Божествени и кои не са?
Представете си, че аз съм женен човек, жена ми отсътства от дома за известно време. Случва се, че една мома, като се връщала от планината, объркала пътя си и попада в моя дом. Какво трябва да направя: да я приема, или да кажа, че съм сам, да отиде в друга къща. От Божествено гледище, аз трябва да я приема. Според тоя морал, няма да й отстъпя своето легло, но ще я поканя в стаята за гости, дето има легло, на което никой не спи.
към беседата >>
– Ще кажа няколко думи на болката ти, и тя ще мине.
Аз имам вяра в Бога. В какво още да вярвам? – Ще вярваш в новото, което иде в света. Няма да вярваш в Христа, за Когото е писано, но ще вярваш в живия Христос, Който се изявява в живота. – Как можеш да ме лекуваш без цяр?
– Ще кажа няколко думи на болката ти, и тя ще мине.
Ще вярваш в новото! Ако се държиш за старото, ще боледуваш още. – Ти се шегуваш с мене. – Не се шегувам. – Направи опита, да видя, как ще ме излекуваш.
към беседата >>
Представете си, че аз съм женен човек, жена ми отсътства от дома за известно време.
Как познавате, кои неща са Божествени и кои не са?
Представете си, че аз съм женен човек, жена ми отсътства от дома за известно време.
Случва се, че една мома, като се връщала от планината, объркала пътя си и попада в моя дом. Какво трябва да направя: да я приема, или да кажа, че съм сам, да отиде в друга къща. От Божествено гледище, аз трябва да я приема. Според тоя морал, няма да й отстъпя своето легло, но ще я поканя в стаята за гости, дето има легло, на което никой не спи. Ще й дам вода да се измие, ще й сложа храна, ако е гладна, и най-после ще й дам ключ, да се заключи и да си почине.
към беседата >>
Ще вярваш в новото!
В какво още да вярвам? – Ще вярваш в новото, което иде в света. Няма да вярваш в Христа, за Когото е писано, но ще вярваш в живия Христос, Който се изявява в живота. – Как можеш да ме лекуваш без цяр? – Ще кажа няколко думи на болката ти, и тя ще мине.
Ще вярваш в новото!
Ако се държиш за старото, ще боледуваш още. – Ти се шегуваш с мене. – Не се шегувам. – Направи опита, да видя, как ще ме излекуваш. Турих ръката си на болното място, казах няколко думи, и болката престана.
към беседата >>
Случва се, че една мома, като се връщала от планината, объркала пътя си и попада в моя дом.
Как познавате, кои неща са Божествени и кои не са? Представете си, че аз съм женен човек, жена ми отсътства от дома за известно време.
Случва се, че една мома, като се връщала от планината, объркала пътя си и попада в моя дом.
Какво трябва да направя: да я приема, или да кажа, че съм сам, да отиде в друга къща. От Божествено гледище, аз трябва да я приема. Според тоя морал, няма да й отстъпя своето легло, но ще я поканя в стаята за гости, дето има легло, на което никой не спи. Ще й дам вода да се измие, ще й сложа храна, ако е гладна, и най-после ще й дам ключ, да се заключи и да си почине. – Ако няма стая за гости?
към беседата >>
Ако се държиш за старото, ще боледуваш още.
– Ще вярваш в новото, което иде в света. Няма да вярваш в Христа, за Когото е писано, но ще вярваш в живия Христос, Който се изявява в живота. – Как можеш да ме лекуваш без цяр? – Ще кажа няколко думи на болката ти, и тя ще мине. Ще вярваш в новото!
Ако се държиш за старото, ще боледуваш още.
– Ти се шегуваш с мене. – Не се шегувам. – Направи опита, да видя, как ще ме излекуваш. Турих ръката си на болното място, казах няколко думи, и болката престана. След това му казах: Сега ще бъдеш внимателен, да не допуснеш съмнението в себе си.
към беседата >>
Какво трябва да направя: да я приема, или да кажа, че съм сам, да отиде в друга къща.
Как познавате, кои неща са Божествени и кои не са? Представете си, че аз съм женен човек, жена ми отсътства от дома за известно време. Случва се, че една мома, като се връщала от планината, объркала пътя си и попада в моя дом.
Какво трябва да направя: да я приема, или да кажа, че съм сам, да отиде в друга къща.
От Божествено гледище, аз трябва да я приема. Според тоя морал, няма да й отстъпя своето легло, но ще я поканя в стаята за гости, дето има легло, на което никой не спи. Ще й дам вода да се измие, ще й сложа храна, ако е гладна, и най-после ще й дам ключ, да се заключи и да си почине. – Ако няма стая за гости? – Оня, който живее според Божествения морал, е предвидил нуждите и на своя ближен.
към беседата >>
– Ти се шегуваш с мене.
Няма да вярваш в Христа, за Когото е писано, но ще вярваш в живия Христос, Който се изявява в живота. – Как можеш да ме лекуваш без цяр? – Ще кажа няколко думи на болката ти, и тя ще мине. Ще вярваш в новото! Ако се държиш за старото, ще боледуваш още.
– Ти се шегуваш с мене.
– Не се шегувам. – Направи опита, да видя, как ще ме излекуваш. Турих ръката си на болното място, казах няколко думи, и болката престана. След това му казах: Сега ще бъдеш внимателен, да не допуснеш съмнението в себе си. Ако се усъмниш, болката отново ще дойде, в двоен размер.
към беседата >>
От Божествено гледище, аз трябва да я приема.
Как познавате, кои неща са Божествени и кои не са? Представете си, че аз съм женен човек, жена ми отсътства от дома за известно време. Случва се, че една мома, като се връщала от планината, объркала пътя си и попада в моя дом. Какво трябва да направя: да я приема, или да кажа, че съм сам, да отиде в друга къща.
От Божествено гледище, аз трябва да я приема.
Според тоя морал, няма да й отстъпя своето легло, но ще я поканя в стаята за гости, дето има легло, на което никой не спи. Ще й дам вода да се измие, ще й сложа храна, ако е гладна, и най-после ще й дам ключ, да се заключи и да си почине. – Ако няма стая за гости? – Оня, който живее според Божествения морал, е предвидил нуждите и на своя ближен. Щом е помислил за себе си, той се е погрижил и за близките си.
към беседата >>
– Не се шегувам.
– Как можеш да ме лекуваш без цяр? – Ще кажа няколко думи на болката ти, и тя ще мине. Ще вярваш в новото! Ако се държиш за старото, ще боледуваш още. – Ти се шегуваш с мене.
– Не се шегувам.
– Направи опита, да видя, как ще ме излекуваш. Турих ръката си на болното място, казах няколко думи, и болката престана. След това му казах: Сега ще бъдеш внимателен, да не допуснеш съмнението в себе си. Ако се усъмниш, болката отново ще дойде, в двоен размер. Той ме гледа и си мисли: Дали тоя човек не иска да ме хипнотизира, да ме обърка някак, че да изгубя вярата си в Христа?
към беседата >>
Според тоя морал, няма да й отстъпя своето легло, но ще я поканя в стаята за гости, дето има легло, на което никой не спи.
Как познавате, кои неща са Божествени и кои не са? Представете си, че аз съм женен човек, жена ми отсътства от дома за известно време. Случва се, че една мома, като се връщала от планината, объркала пътя си и попада в моя дом. Какво трябва да направя: да я приема, или да кажа, че съм сам, да отиде в друга къща. От Божествено гледище, аз трябва да я приема.
Според тоя морал, няма да й отстъпя своето легло, но ще я поканя в стаята за гости, дето има легло, на което никой не спи.
Ще й дам вода да се измие, ще й сложа храна, ако е гладна, и най-после ще й дам ключ, да се заключи и да си почине. – Ако няма стая за гости? – Оня, който живее според Божествения морал, е предвидил нуждите и на своя ближен. Щом е помислил за себе си, той се е погрижил и за близките си. Сутринта, вместо да й донеса плодове в чиния, ще я поканя в градината, сама да си откъсне, колкото плодове иска и от които пожелае.
към беседата >>
– Направи опита, да видя, как ще ме излекуваш.
– Ще кажа няколко думи на болката ти, и тя ще мине. Ще вярваш в новото! Ако се държиш за старото, ще боледуваш още. – Ти се шегуваш с мене. – Не се шегувам.
– Направи опита, да видя, как ще ме излекуваш.
Турих ръката си на болното място, казах няколко думи, и болката престана. След това му казах: Сега ще бъдеш внимателен, да не допуснеш съмнението в себе си. Ако се усъмниш, болката отново ще дойде, в двоен размер. Той ме гледа и си мисли: Дали тоя човек не иска да ме хипнотизира, да ме обърка някак, че да изгубя вярата си в Христа? Казвам: Христос живее във всички хора.
към беседата >>
Ще й дам вода да се измие, ще й сложа храна, ако е гладна, и най-после ще й дам ключ, да се заключи и да си почине.
Представете си, че аз съм женен човек, жена ми отсътства от дома за известно време. Случва се, че една мома, като се връщала от планината, объркала пътя си и попада в моя дом. Какво трябва да направя: да я приема, или да кажа, че съм сам, да отиде в друга къща. От Божествено гледище, аз трябва да я приема. Според тоя морал, няма да й отстъпя своето легло, но ще я поканя в стаята за гости, дето има легло, на което никой не спи.
Ще й дам вода да се измие, ще й сложа храна, ако е гладна, и най-после ще й дам ключ, да се заключи и да си почине.
– Ако няма стая за гости? – Оня, който живее според Божествения морал, е предвидил нуждите и на своя ближен. Щом е помислил за себе си, той се е погрижил и за близките си. Сутринта, вместо да й донеса плодове в чиния, ще я поканя в градината, сама да си откъсне, колкото плодове иска и от които пожелае. За предпочитане е сам да си откъснеш плод от дървото, отколкото да ти донесат един откъснат плод.
към беседата >>
Турих ръката си на болното място, казах няколко думи, и болката престана.
Ще вярваш в новото! Ако се държиш за старото, ще боледуваш още. – Ти се шегуваш с мене. – Не се шегувам. – Направи опита, да видя, как ще ме излекуваш.
Турих ръката си на болното място, казах няколко думи, и болката престана.
След това му казах: Сега ще бъдеш внимателен, да не допуснеш съмнението в себе си. Ако се усъмниш, болката отново ще дойде, в двоен размер. Той ме гледа и си мисли: Дали тоя човек не иска да ме хипнотизира, да ме обърка някак, че да изгубя вярата си в Христа? Казвам: Христос живее във всички хора. Важно е да се свържеш с Неговата мисъл, с Неговото съзнание.
към беседата >>
– Ако няма стая за гости?
Случва се, че една мома, като се връщала от планината, объркала пътя си и попада в моя дом. Какво трябва да направя: да я приема, или да кажа, че съм сам, да отиде в друга къща. От Божествено гледище, аз трябва да я приема. Според тоя морал, няма да й отстъпя своето легло, но ще я поканя в стаята за гости, дето има легло, на което никой не спи. Ще й дам вода да се измие, ще й сложа храна, ако е гладна, и най-после ще й дам ключ, да се заключи и да си почине.
– Ако няма стая за гости?
– Оня, който живее според Божествения морал, е предвидил нуждите и на своя ближен. Щом е помислил за себе си, той се е погрижил и за близките си. Сутринта, вместо да й донеса плодове в чиния, ще я поканя в градината, сама да си откъсне, колкото плодове иска и от които пожелае. За предпочитане е сам да си откъснеш плод от дървото, отколкото да ти донесат един откъснат плод. И това не е лошо, но друго е да си откъснеш плода направо от дървото.
към беседата >>
След това му казах: Сега ще бъдеш внимателен, да не допуснеш съмнението в себе си.
Ако се държиш за старото, ще боледуваш още. – Ти се шегуваш с мене. – Не се шегувам. – Направи опита, да видя, как ще ме излекуваш. Турих ръката си на болното място, казах няколко думи, и болката престана.
След това му казах: Сега ще бъдеш внимателен, да не допуснеш съмнението в себе си.
Ако се усъмниш, болката отново ще дойде, в двоен размер. Той ме гледа и си мисли: Дали тоя човек не иска да ме хипнотизира, да ме обърка някак, че да изгубя вярата си в Христа? Казвам: Христос живее във всички хора. Важно е да се свържеш с Неговата мисъл, с Неговото съзнание. Той ще ти помогне или направо, или чрез друг човек.
към беседата >>
– Оня, който живее според Божествения морал, е предвидил нуждите и на своя ближен.
Какво трябва да направя: да я приема, или да кажа, че съм сам, да отиде в друга къща. От Божествено гледище, аз трябва да я приема. Според тоя морал, няма да й отстъпя своето легло, но ще я поканя в стаята за гости, дето има легло, на което никой не спи. Ще й дам вода да се измие, ще й сложа храна, ако е гладна, и най-после ще й дам ключ, да се заключи и да си почине. – Ако няма стая за гости?
– Оня, който живее според Божествения морал, е предвидил нуждите и на своя ближен.
Щом е помислил за себе си, той се е погрижил и за близките си. Сутринта, вместо да й донеса плодове в чиния, ще я поканя в градината, сама да си откъсне, колкото плодове иска и от които пожелае. За предпочитане е сам да си откъснеш плод от дървото, отколкото да ти донесат един откъснат плод. И това не е лошо, но друго е да си откъснеш плода направо от дървото.
към беседата >>
Ако се усъмниш, болката отново ще дойде, в двоен размер.
– Ти се шегуваш с мене. – Не се шегувам. – Направи опита, да видя, как ще ме излекуваш. Турих ръката си на болното място, казах няколко думи, и болката престана. След това му казах: Сега ще бъдеш внимателен, да не допуснеш съмнението в себе си.
Ако се усъмниш, болката отново ще дойде, в двоен размер.
Той ме гледа и си мисли: Дали тоя човек не иска да ме хипнотизира, да ме обърка някак, че да изгубя вярата си в Христа? Казвам: Христос живее във всички хора. Важно е да се свържеш с Неговата мисъл, с Неговото съзнание. Той ще ти помогне или направо, или чрез друг човек. Не допущай нито една отрицателна мисъл в ума си!
към беседата >>
Щом е помислил за себе си, той се е погрижил и за близките си.
От Божествено гледище, аз трябва да я приема. Според тоя морал, няма да й отстъпя своето легло, но ще я поканя в стаята за гости, дето има легло, на което никой не спи. Ще й дам вода да се измие, ще й сложа храна, ако е гладна, и най-после ще й дам ключ, да се заключи и да си почине. – Ако няма стая за гости? – Оня, който живее според Божествения морал, е предвидил нуждите и на своя ближен.
Щом е помислил за себе си, той се е погрижил и за близките си.
Сутринта, вместо да й донеса плодове в чиния, ще я поканя в градината, сама да си откъсне, колкото плодове иска и от които пожелае. За предпочитане е сам да си откъснеш плод от дървото, отколкото да ти донесат един откъснат плод. И това не е лошо, но друго е да си откъснеш плода направо от дървото.
към беседата >>
Той ме гледа и си мисли: Дали тоя човек не иска да ме хипнотизира, да ме обърка някак, че да изгубя вярата си в Христа?
– Не се шегувам. – Направи опита, да видя, как ще ме излекуваш. Турих ръката си на болното място, казах няколко думи, и болката престана. След това му казах: Сега ще бъдеш внимателен, да не допуснеш съмнението в себе си. Ако се усъмниш, болката отново ще дойде, в двоен размер.
Той ме гледа и си мисли: Дали тоя човек не иска да ме хипнотизира, да ме обърка някак, че да изгубя вярата си в Христа?
Казвам: Христос живее във всички хора. Важно е да се свържеш с Неговата мисъл, с Неговото съзнание. Той ще ти помогне или направо, или чрез друг човек. Не допущай нито една отрицателна мисъл в ума си! – Еди-кой си казва за себе си, че е Христос.
към беседата >>
Сутринта, вместо да й донеса плодове в чиния, ще я поканя в градината, сама да си откъсне, колкото плодове иска и от които пожелае.
Според тоя морал, няма да й отстъпя своето легло, но ще я поканя в стаята за гости, дето има легло, на което никой не спи. Ще й дам вода да се измие, ще й сложа храна, ако е гладна, и най-после ще й дам ключ, да се заключи и да си почине. – Ако няма стая за гости? – Оня, който живее според Божествения морал, е предвидил нуждите и на своя ближен. Щом е помислил за себе си, той се е погрижил и за близките си.
Сутринта, вместо да й донеса плодове в чиния, ще я поканя в градината, сама да си откъсне, колкото плодове иска и от които пожелае.
За предпочитане е сам да си откъснеш плод от дървото, отколкото да ти донесат един откъснат плод. И това не е лошо, но друго е да си откъснеш плода направо от дървото.
към беседата >>
Казвам: Христос живее във всички хора.
– Направи опита, да видя, как ще ме излекуваш. Турих ръката си на болното място, казах няколко думи, и болката престана. След това му казах: Сега ще бъдеш внимателен, да не допуснеш съмнението в себе си. Ако се усъмниш, болката отново ще дойде, в двоен размер. Той ме гледа и си мисли: Дали тоя човек не иска да ме хипнотизира, да ме обърка някак, че да изгубя вярата си в Христа?
Казвам: Христос живее във всички хора.
Важно е да се свържеш с Неговата мисъл, с Неговото съзнание. Той ще ти помогне или направо, или чрез друг човек. Не допущай нито една отрицателна мисъл в ума си! – Еди-кой си казва за себе си, че е Христос. – Ако тоя човек изпълнява волята Божия, като Христа, той е Христос.
към беседата >>
За предпочитане е сам да си откъснеш плод от дървото, отколкото да ти донесат един откъснат плод.
Ще й дам вода да се измие, ще й сложа храна, ако е гладна, и най-после ще й дам ключ, да се заключи и да си почине. – Ако няма стая за гости? – Оня, който живее според Божествения морал, е предвидил нуждите и на своя ближен. Щом е помислил за себе си, той се е погрижил и за близките си. Сутринта, вместо да й донеса плодове в чиния, ще я поканя в градината, сама да си откъсне, колкото плодове иска и от които пожелае.
За предпочитане е сам да си откъснеш плод от дървото, отколкото да ти донесат един откъснат плод.
И това не е лошо, но друго е да си откъснеш плода направо от дървото.
към беседата >>
Важно е да се свържеш с Неговата мисъл, с Неговото съзнание.
Турих ръката си на болното място, казах няколко думи, и болката престана. След това му казах: Сега ще бъдеш внимателен, да не допуснеш съмнението в себе си. Ако се усъмниш, болката отново ще дойде, в двоен размер. Той ме гледа и си мисли: Дали тоя човек не иска да ме хипнотизира, да ме обърка някак, че да изгубя вярата си в Христа? Казвам: Христос живее във всички хора.
Важно е да се свържеш с Неговата мисъл, с Неговото съзнание.
Той ще ти помогне или направо, или чрез друг човек. Не допущай нито една отрицателна мисъл в ума си! – Еди-кой си казва за себе си, че е Христос. – Ако тоя човек изпълнява волята Божия, като Христа, той е Христос. Друг казва, че е светлина.
към беседата >>
И това не е лошо, но друго е да си откъснеш плода направо от дървото.
– Ако няма стая за гости? – Оня, който живее според Божествения морал, е предвидил нуждите и на своя ближен. Щом е помислил за себе си, той се е погрижил и за близките си. Сутринта, вместо да й донеса плодове в чиния, ще я поканя в градината, сама да си откъсне, колкото плодове иска и от които пожелае. За предпочитане е сам да си откъснеш плод от дървото, отколкото да ти донесат един откъснат плод.
И това не е лошо, но друго е да си откъснеш плода направо от дървото.
към беседата >>
Той ще ти помогне или направо, или чрез друг човек.
След това му казах: Сега ще бъдеш внимателен, да не допуснеш съмнението в себе си. Ако се усъмниш, болката отново ще дойде, в двоен размер. Той ме гледа и си мисли: Дали тоя човек не иска да ме хипнотизира, да ме обърка някак, че да изгубя вярата си в Христа? Казвам: Христос живее във всички хора. Важно е да се свържеш с Неговата мисъл, с Неговото съзнание.
Той ще ти помогне или направо, или чрез друг човек.
Не допущай нито една отрицателна мисъл в ума си! – Еди-кой си казва за себе си, че е Христос. – Ако тоя човек изпълнява волята Божия, като Христа, той е Христос. Друг казва, че е светлина. – Ако носи светлина на хората, той е светлина.
към беседата >>
Сега, каквото и да говоря, аз искам да ви покажа пътя, по който трябва да вървите.
Сега, каквото и да говоря, аз искам да ви покажа пътя, по който трябва да вървите.
Искам да ви покажа начин, по който да мислите. Не мислете като мене. Мислете като Бога. Ако днес разглеждам един въпрос, разбирането ми ще бъде едно. Утре ще имам друго разбиране.
към беседата >>
Не допущай нито една отрицателна мисъл в ума си!
Ако се усъмниш, болката отново ще дойде, в двоен размер. Той ме гледа и си мисли: Дали тоя човек не иска да ме хипнотизира, да ме обърка някак, че да изгубя вярата си в Христа? Казвам: Христос живее във всички хора. Важно е да се свържеш с Неговата мисъл, с Неговото съзнание. Той ще ти помогне или направо, или чрез друг човек.
Не допущай нито една отрицателна мисъл в ума си!
– Еди-кой си казва за себе си, че е Христос. – Ако тоя човек изпълнява волята Божия, като Христа, той е Христос. Друг казва, че е светлина. – Ако носи светлина на хората, той е светлина. – Аз съм живот.
към беседата >>
Искам да ви покажа начин, по който да мислите.
Сега, каквото и да говоря, аз искам да ви покажа пътя, по който трябва да вървите.
Искам да ви покажа начин, по който да мислите.
Не мислете като мене. Мислете като Бога. Ако днес разглеждам един въпрос, разбирането ми ще бъде едно. Утре ще имам друго разбиране. Оставям вие сами да си изработите свое разбиране, своя мисъл.
към беседата >>
– Еди-кой си казва за себе си, че е Христос.
Той ме гледа и си мисли: Дали тоя човек не иска да ме хипнотизира, да ме обърка някак, че да изгубя вярата си в Христа? Казвам: Христос живее във всички хора. Важно е да се свържеш с Неговата мисъл, с Неговото съзнание. Той ще ти помогне или направо, или чрез друг човек. Не допущай нито една отрицателна мисъл в ума си!
– Еди-кой си казва за себе си, че е Христос.
– Ако тоя човек изпълнява волята Божия, като Христа, той е Христос. Друг казва, че е светлина. – Ако носи светлина на хората, той е светлина. – Аз съм живот. – Ако носиш живот на хората, ти си живот.
към беседата >>
Не мислете като мене.
Сега, каквото и да говоря, аз искам да ви покажа пътя, по който трябва да вървите. Искам да ви покажа начин, по който да мислите.
Не мислете като мене.
Мислете като Бога. Ако днес разглеждам един въпрос, разбирането ми ще бъде едно. Утре ще имам друго разбиране. Оставям вие сами да си изработите свое разбиране, своя мисъл. Затова казвам: Ето пътят, който води в Божествената градина.
към беседата >>
– Ако тоя човек изпълнява волята Божия, като Христа, той е Христос.
Казвам: Христос живее във всички хора. Важно е да се свържеш с Неговата мисъл, с Неговото съзнание. Той ще ти помогне или направо, или чрез друг човек. Не допущай нито една отрицателна мисъл в ума си! – Еди-кой си казва за себе си, че е Христос.
– Ако тоя човек изпълнява волята Божия, като Христа, той е Христос.
Друг казва, че е светлина. – Ако носи светлина на хората, той е светлина. – Аз съм живот. – Ако носиш живот на хората, ти си живот. Има ли някакво противоречие в това?
към беседата >>
Мислете като Бога.
Сега, каквото и да говоря, аз искам да ви покажа пътя, по който трябва да вървите. Искам да ви покажа начин, по който да мислите. Не мислете като мене.
Мислете като Бога.
Ако днес разглеждам един въпрос, разбирането ми ще бъде едно. Утре ще имам друго разбиране. Оставям вие сами да си изработите свое разбиране, своя мисъл. Затова казвам: Ето пътят, който води в Божествената градина. Идете там и си откъснете, какъвто плод ви се харесва.
към беседата >>
Друг казва, че е светлина.
Важно е да се свържеш с Неговата мисъл, с Неговото съзнание. Той ще ти помогне или направо, или чрез друг човек. Не допущай нито една отрицателна мисъл в ума си! – Еди-кой си казва за себе си, че е Христос. – Ако тоя човек изпълнява волята Божия, като Христа, той е Христос.
Друг казва, че е светлина.
– Ако носи светлина на хората, той е светлина. – Аз съм живот. – Ако носиш живот на хората, ти си живот. Има ли някакво противоречие в това? Друг е въпросът, ако кажеш, че си светлина, а носиш тъмнина на хората; или кажеш, че си живот, а носиш смърт.
към беседата >>
Ако днес разглеждам един въпрос, разбирането ми ще бъде едно.
Сега, каквото и да говоря, аз искам да ви покажа пътя, по който трябва да вървите. Искам да ви покажа начин, по който да мислите. Не мислете като мене. Мислете като Бога.
Ако днес разглеждам един въпрос, разбирането ми ще бъде едно.
Утре ще имам друго разбиране. Оставям вие сами да си изработите свое разбиране, своя мисъл. Затова казвам: Ето пътят, който води в Божествената градина. Идете там и си откъснете, какъвто плод ви се харесва.
към беседата >>
– Ако носи светлина на хората, той е светлина.
Той ще ти помогне или направо, или чрез друг човек. Не допущай нито една отрицателна мисъл в ума си! – Еди-кой си казва за себе си, че е Христос. – Ако тоя човек изпълнява волята Божия, като Христа, той е Христос. Друг казва, че е светлина.
– Ако носи светлина на хората, той е светлина.
– Аз съм живот. – Ако носиш живот на хората, ти си живот. Има ли някакво противоречие в това? Друг е въпросът, ако кажеш, че си светлина, а носиш тъмнина на хората; или кажеш, че си живот, а носиш смърт. При това положение, противоречието е налице.
към беседата >>
Утре ще имам друго разбиране.
Сега, каквото и да говоря, аз искам да ви покажа пътя, по който трябва да вървите. Искам да ви покажа начин, по който да мислите. Не мислете като мене. Мислете като Бога. Ако днес разглеждам един въпрос, разбирането ми ще бъде едно.
Утре ще имам друго разбиране.
Оставям вие сами да си изработите свое разбиране, своя мисъл. Затова казвам: Ето пътят, който води в Божествената градина. Идете там и си откъснете, какъвто плод ви се харесва.
към беседата >>
– Аз съм живот.
Не допущай нито една отрицателна мисъл в ума си! – Еди-кой си казва за себе си, че е Христос. – Ако тоя човек изпълнява волята Божия, като Христа, той е Христос. Друг казва, че е светлина. – Ако носи светлина на хората, той е светлина.
– Аз съм живот.
– Ако носиш живот на хората, ти си живот. Има ли някакво противоречие в това? Друг е въпросът, ако кажеш, че си светлина, а носиш тъмнина на хората; или кажеш, че си живот, а носиш смърт. При това положение, противоречието е налице.
към беседата >>
Оставям вие сами да си изработите свое разбиране, своя мисъл.
Искам да ви покажа начин, по който да мислите. Не мислете като мене. Мислете като Бога. Ако днес разглеждам един въпрос, разбирането ми ще бъде едно. Утре ще имам друго разбиране.
Оставям вие сами да си изработите свое разбиране, своя мисъл.
Затова казвам: Ето пътят, който води в Божествената градина. Идете там и си откъснете, какъвто плод ви се харесва.
към беседата >>
– Ако носиш живот на хората, ти си живот.
– Еди-кой си казва за себе си, че е Христос. – Ако тоя човек изпълнява волята Божия, като Христа, той е Христос. Друг казва, че е светлина. – Ако носи светлина на хората, той е светлина. – Аз съм живот.
– Ако носиш живот на хората, ти си живот.
Има ли някакво противоречие в това? Друг е въпросът, ако кажеш, че си светлина, а носиш тъмнина на хората; или кажеш, че си живот, а носиш смърт. При това положение, противоречието е налице.
към беседата >>
Затова казвам: Ето пътят, който води в Божествената градина.
Не мислете като мене. Мислете като Бога. Ако днес разглеждам един въпрос, разбирането ми ще бъде едно. Утре ще имам друго разбиране. Оставям вие сами да си изработите свое разбиране, своя мисъл.
Затова казвам: Ето пътят, който води в Божествената градина.
Идете там и си откъснете, какъвто плод ви се харесва.
към беседата >>
Има ли някакво противоречие в това?
– Ако тоя човек изпълнява волята Божия, като Христа, той е Христос. Друг казва, че е светлина. – Ако носи светлина на хората, той е светлина. – Аз съм живот. – Ако носиш живот на хората, ти си живот.
Има ли някакво противоречие в това?
Друг е въпросът, ако кажеш, че си светлина, а носиш тъмнина на хората; или кажеш, че си живот, а носиш смърт. При това положение, противоречието е налице.
към беседата >>
Идете там и си откъснете, какъвто плод ви се харесва.
Мислете като Бога. Ако днес разглеждам един въпрос, разбирането ми ще бъде едно. Утре ще имам друго разбиране. Оставям вие сами да си изработите свое разбиране, своя мисъл. Затова казвам: Ето пътят, който води в Божествената градина.
Идете там и си откъснете, какъвто плод ви се харесва.
към беседата >>
Друг е въпросът, ако кажеш, че си светлина, а носиш тъмнина на хората; или кажеш, че си живот, а носиш смърт.
Друг казва, че е светлина. – Ако носи светлина на хората, той е светлина. – Аз съм живот. – Ако носиш живот на хората, ти си живот. Има ли някакво противоречие в това?
Друг е въпросът, ако кажеш, че си светлина, а носиш тъмнина на хората; или кажеш, че си живот, а носиш смърт.
При това положение, противоречието е налице.
към беседата >>
Питате се: Какво трябва да мислим за Учителя?
Питате се: Какво трябва да мислим за Учителя?
И аз се питам: Какво трябва да мисля за вас? Отговарям си: Аз ще мисля за вас това, което Бог мисли. – Какво трябва да направя за вас? – Това, което Бог иска да направи. И вие ще си отговорите по същия начин: Ще мислите за Учителя това, което Бог мисли за Него.
към беседата >>
При това положение, противоречието е налице.
– Ако носи светлина на хората, той е светлина. – Аз съм живот. – Ако носиш живот на хората, ти си живот. Има ли някакво противоречие в това? Друг е въпросът, ако кажеш, че си светлина, а носиш тъмнина на хората; или кажеш, че си живот, а носиш смърт.
При това положение, противоречието е налице.
към беседата >>
И аз се питам: Какво трябва да мисля за вас?
Питате се: Какво трябва да мислим за Учителя?
И аз се питам: Какво трябва да мисля за вас?
Отговарям си: Аз ще мисля за вас това, което Бог мисли. – Какво трябва да направя за вас? – Това, което Бог иска да направи. И вие ще си отговорите по същия начин: Ще мислите за Учителя това, което Бог мисли за Него. – Какво да направим за Учителя?
към беседата >>
Сега аз ви говоря за вътрешния живот, за вътрешните прояви, а не за външните прояви на нещата.
Сега аз ви говоря за вътрешния живот, за вътрешните прояви, а не за външните прояви на нещата.
Това, което виждате отвън, може само да ви заблуди. Външният живот е резултат на вътрешния, на духовния. За да се разбере съдържанието на вътрешния живот, външните прояви трябва да се превеждат правилно. Всяка мисъл, която внася светлина в ума, и всяко чувство, което внася топлина в сърцето, са Божествени. Щом мислите и чувствата ти са Божествени, достатъчно е да произнесеш името на Христа, за да се освободиш от всякаква болка и противоречие.
към беседата >>
Отговарям си: Аз ще мисля за вас това, което Бог мисли.
Питате се: Какво трябва да мислим за Учителя? И аз се питам: Какво трябва да мисля за вас?
Отговарям си: Аз ще мисля за вас това, което Бог мисли.
– Какво трябва да направя за вас? – Това, което Бог иска да направи. И вие ще си отговорите по същия начин: Ще мислите за Учителя това, което Бог мисли за Него. – Какво да направим за Учителя? – Това, което Бог иска да направи за мене.
към беседата >>
Това, което виждате отвън, може само да ви заблуди.
Сега аз ви говоря за вътрешния живот, за вътрешните прояви, а не за външните прояви на нещата.
Това, което виждате отвън, може само да ви заблуди.
Външният живот е резултат на вътрешния, на духовния. За да се разбере съдържанието на вътрешния живот, външните прояви трябва да се превеждат правилно. Всяка мисъл, която внася светлина в ума, и всяко чувство, което внася топлина в сърцето, са Божествени. Щом мислите и чувствата ти са Божествени, достатъчно е да произнесеш името на Христа, за да се освободиш от всякаква болка и противоречие. Болката е резултат на нисшия живот, в който човек може да попадне.
към беседата >>
– Какво трябва да направя за вас?
Питате се: Какво трябва да мислим за Учителя? И аз се питам: Какво трябва да мисля за вас? Отговарям си: Аз ще мисля за вас това, което Бог мисли.
– Какво трябва да направя за вас?
– Това, което Бог иска да направи. И вие ще си отговорите по същия начин: Ще мислите за Учителя това, което Бог мисли за Него. – Какво да направим за Учителя? – Това, което Бог иска да направи за мене. Това е правилното отношение на нещата.
към беседата >>
Външният живот е резултат на вътрешния, на духовния.
Сега аз ви говоря за вътрешния живот, за вътрешните прояви, а не за външните прояви на нещата. Това, което виждате отвън, може само да ви заблуди.
Външният живот е резултат на вътрешния, на духовния.
За да се разбере съдържанието на вътрешния живот, външните прояви трябва да се превеждат правилно. Всяка мисъл, която внася светлина в ума, и всяко чувство, което внася топлина в сърцето, са Божествени. Щом мислите и чувствата ти са Божествени, достатъчно е да произнесеш името на Христа, за да се освободиш от всякаква болка и противоречие. Болката е резултат на нисшия живот, в който човек може да попадне. Тя е прашинка в неговото око.
към беседата >>
– Това, което Бог иска да направи.
Питате се: Какво трябва да мислим за Учителя? И аз се питам: Какво трябва да мисля за вас? Отговарям си: Аз ще мисля за вас това, което Бог мисли. – Какво трябва да направя за вас?
– Това, което Бог иска да направи.
И вие ще си отговорите по същия начин: Ще мислите за Учителя това, което Бог мисли за Него. – Какво да направим за Учителя? – Това, което Бог иска да направи за мене. Това е правилното отношение на нещата. – Какво трябва да мислим?
към беседата >>
За да се разбере съдържанието на вътрешния живот, външните прояви трябва да се превеждат правилно.
Сега аз ви говоря за вътрешния живот, за вътрешните прояви, а не за външните прояви на нещата. Това, което виждате отвън, може само да ви заблуди. Външният живот е резултат на вътрешния, на духовния.
За да се разбере съдържанието на вътрешния живот, външните прояви трябва да се превеждат правилно.
Всяка мисъл, която внася светлина в ума, и всяко чувство, което внася топлина в сърцето, са Божествени. Щом мислите и чувствата ти са Божествени, достатъчно е да произнесеш името на Христа, за да се освободиш от всякаква болка и противоречие. Болката е резултат на нисшия живот, в който човек може да попадне. Тя е прашинка в неговото око. Докато прашинката е в окото ти, все ще имаш противоречия.
към беседата >>
И вие ще си отговорите по същия начин: Ще мислите за Учителя това, което Бог мисли за Него.
Питате се: Какво трябва да мислим за Учителя? И аз се питам: Какво трябва да мисля за вас? Отговарям си: Аз ще мисля за вас това, което Бог мисли. – Какво трябва да направя за вас? – Това, което Бог иска да направи.
И вие ще си отговорите по същия начин: Ще мислите за Учителя това, което Бог мисли за Него.
– Какво да направим за Учителя? – Това, което Бог иска да направи за мене. Това е правилното отношение на нещата. – Какво трябва да мислим? – Каквото Бог мисли.
към беседата >>
Всяка мисъл, която внася светлина в ума, и всяко чувство, което внася топлина в сърцето, са Божествени.
Сега аз ви говоря за вътрешния живот, за вътрешните прояви, а не за външните прояви на нещата. Това, което виждате отвън, може само да ви заблуди. Външният живот е резултат на вътрешния, на духовния. За да се разбере съдържанието на вътрешния живот, външните прояви трябва да се превеждат правилно.
Всяка мисъл, която внася светлина в ума, и всяко чувство, което внася топлина в сърцето, са Божествени.
Щом мислите и чувствата ти са Божествени, достатъчно е да произнесеш името на Христа, за да се освободиш от всякаква болка и противоречие. Болката е резултат на нисшия живот, в който човек може да попадне. Тя е прашинка в неговото око. Докато прашинката е в окото ти, все ще имаш противоречия. – Как да си помогна?
към беседата >>
– Какво да направим за Учителя?
И аз се питам: Какво трябва да мисля за вас? Отговарям си: Аз ще мисля за вас това, което Бог мисли. – Какво трябва да направя за вас? – Това, което Бог иска да направи. И вие ще си отговорите по същия начин: Ще мислите за Учителя това, което Бог мисли за Него.
– Какво да направим за Учителя?
– Това, което Бог иска да направи за мене. Това е правилното отношение на нещата. – Какво трябва да мислим? – Каквото Бог мисли. Всичко друго, което вие мислите за мене, е користолюбие или съблазън.
към беседата >>
Щом мислите и чувствата ти са Божествени, достатъчно е да произнесеш името на Христа, за да се освободиш от всякаква болка и противоречие.
Сега аз ви говоря за вътрешния живот, за вътрешните прояви, а не за външните прояви на нещата. Това, което виждате отвън, може само да ви заблуди. Външният живот е резултат на вътрешния, на духовния. За да се разбере съдържанието на вътрешния живот, външните прояви трябва да се превеждат правилно. Всяка мисъл, която внася светлина в ума, и всяко чувство, което внася топлина в сърцето, са Божествени.
Щом мислите и чувствата ти са Божествени, достатъчно е да произнесеш името на Христа, за да се освободиш от всякаква болка и противоречие.
Болката е резултат на нисшия живот, в който човек може да попадне. Тя е прашинка в неговото око. Докато прашинката е в окото ти, все ще имаш противоречия. – Как да си помогна? – Хвани клепача си, обърни го, и болката, т.
към беседата >>
– Това, което Бог иска да направи за мене.
Отговарям си: Аз ще мисля за вас това, което Бог мисли. – Какво трябва да направя за вас? – Това, което Бог иска да направи. И вие ще си отговорите по същия начин: Ще мислите за Учителя това, което Бог мисли за Него. – Какво да направим за Учителя?
– Това, което Бог иска да направи за мене.
Това е правилното отношение на нещата. – Какво трябва да мислим? – Каквото Бог мисли. Всичко друго, което вие мислите за мене, е користолюбие или съблазън.
към беседата >>
Болката е резултат на нисшия живот, в който човек може да попадне.
Това, което виждате отвън, може само да ви заблуди. Външният живот е резултат на вътрешния, на духовния. За да се разбере съдържанието на вътрешния живот, външните прояви трябва да се превеждат правилно. Всяка мисъл, която внася светлина в ума, и всяко чувство, което внася топлина в сърцето, са Божествени. Щом мислите и чувствата ти са Божествени, достатъчно е да произнесеш името на Христа, за да се освободиш от всякаква болка и противоречие.
Болката е резултат на нисшия живот, в който човек може да попадне.
Тя е прашинка в неговото око. Докато прашинката е в окото ти, все ще имаш противоречия. – Как да си помогна? – Хвани клепача си, обърни го, и болката, т. е, противоречието ще изчезне.
към беседата >>
Това е правилното отношение на нещата.
– Какво трябва да направя за вас? – Това, което Бог иска да направи. И вие ще си отговорите по същия начин: Ще мислите за Учителя това, което Бог мисли за Него. – Какво да направим за Учителя? – Това, което Бог иска да направи за мене.
Това е правилното отношение на нещата.
– Какво трябва да мислим? – Каквото Бог мисли. Всичко друго, което вие мислите за мене, е користолюбие или съблазън.
към беседата >>
Тя е прашинка в неговото око.
Външният живот е резултат на вътрешния, на духовния. За да се разбере съдържанието на вътрешния живот, външните прояви трябва да се превеждат правилно. Всяка мисъл, която внася светлина в ума, и всяко чувство, което внася топлина в сърцето, са Божествени. Щом мислите и чувствата ти са Божествени, достатъчно е да произнесеш името на Христа, за да се освободиш от всякаква болка и противоречие. Болката е резултат на нисшия живот, в който човек може да попадне.
Тя е прашинка в неговото око.
Докато прашинката е в окото ти, все ще имаш противоречия. – Как да си помогна? – Хвани клепача си, обърни го, и болката, т. е, противоречието ще изчезне. Пазете се от нисшите мисли и желания, които проникват в човешката душа като паразити.
към беседата >>
– Какво трябва да мислим?
– Това, което Бог иска да направи. И вие ще си отговорите по същия начин: Ще мислите за Учителя това, което Бог мисли за Него. – Какво да направим за Учителя? – Това, което Бог иска да направи за мене. Това е правилното отношение на нещата.
– Какво трябва да мислим?
– Каквото Бог мисли. Всичко друго, което вие мислите за мене, е користолюбие или съблазън.
към беседата >>
Докато прашинката е в окото ти, все ще имаш противоречия.
За да се разбере съдържанието на вътрешния живот, външните прояви трябва да се превеждат правилно. Всяка мисъл, която внася светлина в ума, и всяко чувство, което внася топлина в сърцето, са Божествени. Щом мислите и чувствата ти са Божествени, достатъчно е да произнесеш името на Христа, за да се освободиш от всякаква болка и противоречие. Болката е резултат на нисшия живот, в който човек може да попадне. Тя е прашинка в неговото око.
Докато прашинката е в окото ти, все ще имаш противоречия.
– Как да си помогна? – Хвани клепача си, обърни го, и болката, т. е, противоречието ще изчезне. Пазете се от нисшите мисли и желания, които проникват в човешката душа като паразити. Ако ви нападнат, приложете закона за превръщането, както алхимията се стреми да превърне неблагородния метал в благороден.
към беседата >>
– Каквото Бог мисли.
И вие ще си отговорите по същия начин: Ще мислите за Учителя това, което Бог мисли за Него. – Какво да направим за Учителя? – Това, което Бог иска да направи за мене. Това е правилното отношение на нещата. – Какво трябва да мислим?
– Каквото Бог мисли.
Всичко друго, което вие мислите за мене, е користолюбие или съблазън.
към беседата >>
– Как да си помогна?
Всяка мисъл, която внася светлина в ума, и всяко чувство, което внася топлина в сърцето, са Божествени. Щом мислите и чувствата ти са Божествени, достатъчно е да произнесеш името на Христа, за да се освободиш от всякаква болка и противоречие. Болката е резултат на нисшия живот, в който човек може да попадне. Тя е прашинка в неговото око. Докато прашинката е в окото ти, все ще имаш противоречия.
– Как да си помогна?
– Хвани клепача си, обърни го, и болката, т. е, противоречието ще изчезне. Пазете се от нисшите мисли и желания, които проникват в човешката душа като паразити. Ако ви нападнат, приложете закона за превръщането, както алхимията се стреми да превърне неблагородния метал в благороден. Можеш ли да превърнеш среброто в злато?
към беседата >>
Всичко друго, което вие мислите за мене, е користолюбие или съблазън.
– Какво да направим за Учителя? – Това, което Бог иска да направи за мене. Това е правилното отношение на нещата. – Какво трябва да мислим? – Каквото Бог мисли.
Всичко друго, което вие мислите за мене, е користолюбие или съблазън.
към беседата >>
– Хвани клепача си, обърни го, и болката, т.
Щом мислите и чувствата ти са Божествени, достатъчно е да произнесеш името на Христа, за да се освободиш от всякаква болка и противоречие. Болката е резултат на нисшия живот, в който човек може да попадне. Тя е прашинка в неговото око. Докато прашинката е в окото ти, все ще имаш противоречия. – Как да си помогна?
– Хвани клепача си, обърни го, и болката, т.
е, противоречието ще изчезне. Пазете се от нисшите мисли и желания, които проникват в човешката душа като паразити. Ако ви нападнат, приложете закона за превръщането, както алхимията се стреми да превърне неблагородния метал в благороден. Можеш ли да превърнеш среброто в злато? Направиш ли това, ти си постигнал много нещо.
към беседата >>
Казвате: Ние вярваме в Учителя.
Казвате: Ние вярваме в Учителя.
– Защо вярвате? – Защото ви давам нещо. Това е користолюбие. – Вярвам в лекаря, защото той ме излекува. – И това е користолюбие.
към беседата >>
е, противоречието ще изчезне.
Болката е резултат на нисшия живот, в който човек може да попадне. Тя е прашинка в неговото око. Докато прашинката е в окото ти, все ще имаш противоречия. – Как да си помогна? – Хвани клепача си, обърни го, и болката, т.
е, противоречието ще изчезне.
Пазете се от нисшите мисли и желания, които проникват в човешката душа като паразити. Ако ви нападнат, приложете закона за превръщането, както алхимията се стреми да превърне неблагородния метал в благороден. Можеш ли да превърнеш среброто в злато? Направиш ли това, ти си постигнал много нещо. Колко пъти златото е по-скъпо от среброто?
към беседата >>
– Защо вярвате?
Казвате: Ние вярваме в Учителя.
– Защо вярвате?
– Защото ви давам нещо. Това е користолюбие. – Вярвам в лекаря, защото той ме излекува. – И това е користолюбие. Човек трябва да определи отношенията си към своите близки естествено, без никакво користолюбие.
към беседата >>
Пазете се от нисшите мисли и желания, които проникват в човешката душа като паразити.
Тя е прашинка в неговото око. Докато прашинката е в окото ти, все ще имаш противоречия. – Как да си помогна? – Хвани клепача си, обърни го, и болката, т. е, противоречието ще изчезне.
Пазете се от нисшите мисли и желания, които проникват в човешката душа като паразити.
Ако ви нападнат, приложете закона за превръщането, както алхимията се стреми да превърне неблагородния метал в благороден. Можеш ли да превърнеш среброто в злато? Направиш ли това, ти си постигнал много нещо. Колко пъти златото е по-скъпо от среброто? Какво ще стане с вас, ако превърнете среброто в радий?
към беседата >>
– Защото ви давам нещо.
Казвате: Ние вярваме в Учителя. – Защо вярвате?
– Защото ви давам нещо.
Това е користолюбие. – Вярвам в лекаря, защото той ме излекува. – И това е користолюбие. Човек трябва да определи отношенията си към своите близки естествено, без никакво користолюбие. Казваш, че си излекувал някого.
към беседата >>
Ако ви нападнат, приложете закона за превръщането, както алхимията се стреми да превърне неблагородния метал в благороден.
Докато прашинката е в окото ти, все ще имаш противоречия. – Как да си помогна? – Хвани клепача си, обърни го, и болката, т. е, противоречието ще изчезне. Пазете се от нисшите мисли и желания, които проникват в човешката душа като паразити.
Ако ви нападнат, приложете закона за превръщането, както алхимията се стреми да превърне неблагородния метал в благороден.
Можеш ли да превърнеш среброто в злато? Направиш ли това, ти си постигнал много нещо. Колко пъти златото е по-скъпо от среброто? Какво ще стане с вас, ако превърнете среброто в радий? Вие ще забогатеете толкова много, че ще се осигурите за цял живот.
към беседата >>
Това е користолюбие.
Казвате: Ние вярваме в Учителя. – Защо вярвате? – Защото ви давам нещо.
Това е користолюбие.
– Вярвам в лекаря, защото той ме излекува. – И това е користолюбие. Човек трябва да определи отношенията си към своите близки естествено, без никакво користолюбие. Казваш, че си излекувал някого. Излекувал си го, но временно, той пак ще се разболее.
към беседата >>
Можеш ли да превърнеш среброто в злато?
– Как да си помогна? – Хвани клепача си, обърни го, и болката, т. е, противоречието ще изчезне. Пазете се от нисшите мисли и желания, които проникват в човешката душа като паразити. Ако ви нападнат, приложете закона за превръщането, както алхимията се стреми да превърне неблагородния метал в благороден.
Можеш ли да превърнеш среброто в злато?
Направиш ли това, ти си постигнал много нещо. Колко пъти златото е по-скъпо от среброто? Какво ще стане с вас, ако превърнете среброто в радий? Вие ще забогатеете толкова много, че ще се осигурите за цял живот.
към беседата >>
– Вярвам в лекаря, защото той ме излекува.
Казвате: Ние вярваме в Учителя. – Защо вярвате? – Защото ви давам нещо. Това е користолюбие.
– Вярвам в лекаря, защото той ме излекува.
– И това е користолюбие. Човек трябва да определи отношенията си към своите близки естествено, без никакво користолюбие. Казваш, че си излекувал някого. Излекувал си го, но временно, той пак ще се разболее. Аз не искам да лекувам хората по тоя начин.
към беседата >>
Направиш ли това, ти си постигнал много нещо.
– Хвани клепача си, обърни го, и болката, т. е, противоречието ще изчезне. Пазете се от нисшите мисли и желания, които проникват в човешката душа като паразити. Ако ви нападнат, приложете закона за превръщането, както алхимията се стреми да превърне неблагородния метал в благороден. Можеш ли да превърнеш среброто в злато?
Направиш ли това, ти си постигнал много нещо.
Колко пъти златото е по-скъпо от среброто? Какво ще стане с вас, ако превърнете среброто в радий? Вие ще забогатеете толкова много, че ще се осигурите за цял живот.
към беседата >>
– И това е користолюбие.
Казвате: Ние вярваме в Учителя. – Защо вярвате? – Защото ви давам нещо. Това е користолюбие. – Вярвам в лекаря, защото той ме излекува.
– И това е користолюбие.
Човек трябва да определи отношенията си към своите близки естествено, без никакво користолюбие. Казваш, че си излекувал някого. Излекувал си го, но временно, той пак ще се разболее. Аз не искам да лекувам хората по тоя начин. Като ги лекувам, не казвам, че аз съм ги излекувал.
към беседата >>
Колко пъти златото е по-скъпо от среброто?
е, противоречието ще изчезне. Пазете се от нисшите мисли и желания, които проникват в човешката душа като паразити. Ако ви нападнат, приложете закона за превръщането, както алхимията се стреми да превърне неблагородния метал в благороден. Можеш ли да превърнеш среброто в злато? Направиш ли това, ти си постигнал много нещо.
Колко пъти златото е по-скъпо от среброто?
Какво ще стане с вас, ако превърнете среброто в радий? Вие ще забогатеете толкова много, че ще се осигурите за цял живот.
към беседата >>
Човек трябва да определи отношенията си към своите близки естествено, без никакво користолюбие.
– Защо вярвате? – Защото ви давам нещо. Това е користолюбие. – Вярвам в лекаря, защото той ме излекува. – И това е користолюбие.
Човек трябва да определи отношенията си към своите близки естествено, без никакво користолюбие.
Казваш, че си излекувал някого. Излекувал си го, но временно, той пак ще се разболее. Аз не искам да лекувам хората по тоя начин. Като ги лекувам, не казвам, че аз съм ги излекувал. Аз съм им направил само една услуга.
към беседата >>
Какво ще стане с вас, ако превърнете среброто в радий?
Пазете се от нисшите мисли и желания, които проникват в човешката душа като паразити. Ако ви нападнат, приложете закона за превръщането, както алхимията се стреми да превърне неблагородния метал в благороден. Можеш ли да превърнеш среброто в злато? Направиш ли това, ти си постигнал много нещо. Колко пъти златото е по-скъпо от среброто?
Какво ще стане с вас, ако превърнете среброто в радий?
Вие ще забогатеете толкова много, че ще се осигурите за цял живот.
към беседата >>
Казваш, че си излекувал някого.
– Защото ви давам нещо. Това е користолюбие. – Вярвам в лекаря, защото той ме излекува. – И това е користолюбие. Човек трябва да определи отношенията си към своите близки естествено, без никакво користолюбие.
Казваш, че си излекувал някого.
Излекувал си го, но временно, той пак ще се разболее. Аз не искам да лекувам хората по тоя начин. Като ги лекувам, не казвам, че аз съм ги излекувал. Аз съм им направил само една услуга. Това влиза в Божествения порядък.
към беседата >>
Вие ще забогатеете толкова много, че ще се осигурите за цял живот.
Ако ви нападнат, приложете закона за превръщането, както алхимията се стреми да превърне неблагородния метал в благороден. Можеш ли да превърнеш среброто в злато? Направиш ли това, ти си постигнал много нещо. Колко пъти златото е по-скъпо от среброто? Какво ще стане с вас, ако превърнете среброто в радий?
Вие ще забогатеете толкова много, че ще се осигурите за цял живот.
към беседата >>
Излекувал си го, но временно, той пак ще се разболее.
Това е користолюбие. – Вярвам в лекаря, защото той ме излекува. – И това е користолюбие. Човек трябва да определи отношенията си към своите близки естествено, без никакво користолюбие. Казваш, че си излекувал някого.
Излекувал си го, но временно, той пак ще се разболее.
Аз не искам да лекувам хората по тоя начин. Като ги лекувам, не казвам, че аз съм ги излекувал. Аз съм им направил само една услуга. Това влиза в Божествения порядък. Ако не им услужа, аз пакостя на себе си.
към беседата >>
Вяра е нужна на човека!
Вяра е нужна на човека!
Вярата е вътрешен подтик. Казвате: Вярваме, че Христос ще ни спаси. Обаче, вярата има отношение към знанието.
към беседата >>
Аз не искам да лекувам хората по тоя начин.
– Вярвам в лекаря, защото той ме излекува. – И това е користолюбие. Човек трябва да определи отношенията си към своите близки естествено, без никакво користолюбие. Казваш, че си излекувал някого. Излекувал си го, но временно, той пак ще се разболее.
Аз не искам да лекувам хората по тоя начин.
Като ги лекувам, не казвам, че аз съм ги излекувал. Аз съм им направил само една услуга. Това влиза в Божествения порядък. Ако не им услужа, аз пакостя на себе си. Като услужвам на другите, аз правя услуга и на себе си.
към беседата >>
Вярата е вътрешен подтик.
Вяра е нужна на човека!
Вярата е вътрешен подтик.
Казвате: Вярваме, че Христос ще ни спаси. Обаче, вярата има отношение към знанието.
към беседата >>
Като ги лекувам, не казвам, че аз съм ги излекувал.
– И това е користолюбие. Човек трябва да определи отношенията си към своите близки естествено, без никакво користолюбие. Казваш, че си излекувал някого. Излекувал си го, но временно, той пак ще се разболее. Аз не искам да лекувам хората по тоя начин.
Като ги лекувам, не казвам, че аз съм ги излекувал.
Аз съм им направил само една услуга. Това влиза в Божествения порядък. Ако не им услужа, аз пакостя на себе си. Като услужвам на другите, аз правя услуга и на себе си. И обратно: Като правя услуга на себе си, аз услужвам и на другите.
към беседата >>
Казвате: Вярваме, че Христос ще ни спаси.
Вяра е нужна на човека! Вярата е вътрешен подтик.
Казвате: Вярваме, че Христос ще ни спаси.
Обаче, вярата има отношение към знанието.
към беседата >>
Аз съм им направил само една услуга.
Човек трябва да определи отношенията си към своите близки естествено, без никакво користолюбие. Казваш, че си излекувал някого. Излекувал си го, но временно, той пак ще се разболее. Аз не искам да лекувам хората по тоя начин. Като ги лекувам, не казвам, че аз съм ги излекувал.
Аз съм им направил само една услуга.
Това влиза в Божествения порядък. Ако не им услужа, аз пакостя на себе си. Като услужвам на другите, аз правя услуга и на себе си. И обратно: Като правя услуга на себе си, аз услужвам и на другите. Такъв е законът.
към беседата >>
Обаче, вярата има отношение към знанието.
Вяра е нужна на човека! Вярата е вътрешен подтик. Казвате: Вярваме, че Христос ще ни спаси.
Обаче, вярата има отношение към знанието.
към беседата >>
Това влиза в Божествения порядък.
Казваш, че си излекувал някого. Излекувал си го, но временно, той пак ще се разболее. Аз не искам да лекувам хората по тоя начин. Като ги лекувам, не казвам, че аз съм ги излекувал. Аз съм им направил само една услуга.
Това влиза в Божествения порядък.
Ако не им услужа, аз пакостя на себе си. Като услужвам на другите, аз правя услуга и на себе си. И обратно: Като правя услуга на себе си, аз услужвам и на другите. Такъв е законът. Ако не обичаш себе си, и мене не обичаш.
към беседата >>
Христос казва: „В последния ден ще ви възкреся." Той знае, че всички, които са изгубили богатството, знанието, живота си, ще възкръснат.
Христос казва: „В последния ден ще ви възкреся." Той знае, че всички, които са изгубили богатството, знанието, живота си, ще възкръснат.
– Кога? – Когато чуят гласа Му. Христос работи със знание. Значи, знанието ще спаси човешките души. Без знание не може да се проповядва.
към беседата >>
Ако не им услужа, аз пакостя на себе си.
Излекувал си го, но временно, той пак ще се разболее. Аз не искам да лекувам хората по тоя начин. Като ги лекувам, не казвам, че аз съм ги излекувал. Аз съм им направил само една услуга. Това влиза в Божествения порядък.
Ако не им услужа, аз пакостя на себе си.
Като услужвам на другите, аз правя услуга и на себе си. И обратно: Като правя услуга на себе си, аз услужвам и на другите. Такъв е законът. Ако не обичаш себе си, и мене не обичаш. Ако не обичам Бога, нито себе си обичам, нито ближния си.
към беседата >>
– Кога?
Христос казва: „В последния ден ще ви възкреся." Той знае, че всички, които са изгубили богатството, знанието, живота си, ще възкръснат.
– Кога?
– Когато чуят гласа Му. Христос работи със знание. Значи, знанието ще спаси човешките души. Без знание не може да се проповядва. Гладния ще нахраниш, жадния ще напоиш, на невежия ще дадеш светлина.
към беседата >>
Като услужвам на другите, аз правя услуга и на себе си.
Аз не искам да лекувам хората по тоя начин. Като ги лекувам, не казвам, че аз съм ги излекувал. Аз съм им направил само една услуга. Това влиза в Божествения порядък. Ако не им услужа, аз пакостя на себе си.
Като услужвам на другите, аз правя услуга и на себе си.
И обратно: Като правя услуга на себе си, аз услужвам и на другите. Такъв е законът. Ако не обичаш себе си, и мене не обичаш. Ако не обичам Бога, нито себе си обичам, нито ближния си. Трябва да обичам Бога, защото съм излязъл от Него!
към беседата >>
– Когато чуят гласа Му.
Христос казва: „В последния ден ще ви възкреся." Той знае, че всички, които са изгубили богатството, знанието, живота си, ще възкръснат. – Кога?
– Когато чуят гласа Му.
Христос работи със знание. Значи, знанието ще спаси човешките души. Без знание не може да се проповядва. Гладния ще нахраниш, жадния ще напоиш, на невежия ще дадеш светлина. Знание е нужно за това.
към беседата >>
И обратно: Като правя услуга на себе си, аз услужвам и на другите.
Като ги лекувам, не казвам, че аз съм ги излекувал. Аз съм им направил само една услуга. Това влиза в Божествения порядък. Ако не им услужа, аз пакостя на себе си. Като услужвам на другите, аз правя услуга и на себе си.
И обратно: Като правя услуга на себе си, аз услужвам и на другите.
Такъв е законът. Ако не обичаш себе си, и мене не обичаш. Ако не обичам Бога, нито себе си обичам, нито ближния си. Трябва да обичам Бога, защото съм излязъл от Него! Щом обичам Бога, ще обичам и себе си, и вас.
към беседата >>
Христос работи със знание.
Христос казва: „В последния ден ще ви възкреся." Той знае, че всички, които са изгубили богатството, знанието, живота си, ще възкръснат. – Кога? – Когато чуят гласа Му.
Христос работи със знание.
Значи, знанието ще спаси човешките души. Без знание не може да се проповядва. Гладния ще нахраниш, жадния ще напоиш, на невежия ще дадеш светлина. Знание е нужно за това. Ако само залъгваш гладния, жадния и невежия, както залъгваш детето с бонбончета, нищо не допринасяш.
към беседата >>
Такъв е законът.
Аз съм им направил само една услуга. Това влиза в Божествения порядък. Ако не им услужа, аз пакостя на себе си. Като услужвам на другите, аз правя услуга и на себе си. И обратно: Като правя услуга на себе си, аз услужвам и на другите.
Такъв е законът.
Ако не обичаш себе си, и мене не обичаш. Ако не обичам Бога, нито себе си обичам, нито ближния си. Трябва да обичам Бога, защото съм излязъл от Него! Щом обичам Бога, ще обичам и себе си, и вас. Това е закон, в който няма никакво изключение.
към беседата >>
Значи, знанието ще спаси човешките души.
Христос казва: „В последния ден ще ви възкреся." Той знае, че всички, които са изгубили богатството, знанието, живота си, ще възкръснат. – Кога? – Когато чуят гласа Му. Христос работи със знание.
Значи, знанието ще спаси човешките души.
Без знание не може да се проповядва. Гладния ще нахраниш, жадния ще напоиш, на невежия ще дадеш светлина. Знание е нужно за това. Ако само залъгваш гладния, жадния и невежия, както залъгваш детето с бонбончета, нищо не допринасяш.
към беседата >>
Ако не обичаш себе си, и мене не обичаш.
Това влиза в Божествения порядък. Ако не им услужа, аз пакостя на себе си. Като услужвам на другите, аз правя услуга и на себе си. И обратно: Като правя услуга на себе си, аз услужвам и на другите. Такъв е законът.
Ако не обичаш себе си, и мене не обичаш.
Ако не обичам Бога, нито себе си обичам, нито ближния си. Трябва да обичам Бога, защото съм излязъл от Него! Щом обичам Бога, ще обичам и себе си, и вас. Това е закон, в който няма никакво изключение. Казваш: Аз обичам ближния си.
към беседата >>
Без знание не може да се проповядва.
Христос казва: „В последния ден ще ви възкреся." Той знае, че всички, които са изгубили богатството, знанието, живота си, ще възкръснат. – Кога? – Когато чуят гласа Му. Христос работи със знание. Значи, знанието ще спаси човешките души.
Без знание не може да се проповядва.
Гладния ще нахраниш, жадния ще напоиш, на невежия ще дадеш светлина. Знание е нужно за това. Ако само залъгваш гладния, жадния и невежия, както залъгваш детето с бонбончета, нищо не допринасяш.
към беседата >>
Ако не обичам Бога, нито себе си обичам, нито ближния си.
Ако не им услужа, аз пакостя на себе си. Като услужвам на другите, аз правя услуга и на себе си. И обратно: Като правя услуга на себе си, аз услужвам и на другите. Такъв е законът. Ако не обичаш себе си, и мене не обичаш.
Ако не обичам Бога, нито себе си обичам, нито ближния си.
Трябва да обичам Бога, защото съм излязъл от Него! Щом обичам Бога, ще обичам и себе си, и вас. Това е закон, в който няма никакво изключение. Казваш: Аз обичам ближния си. – Не можеш да обичаш ближния си, ако първо не обичаш Бога.
към беседата >>
Гладния ще нахраниш, жадния ще напоиш, на невежия ще дадеш светлина.
– Кога? – Когато чуят гласа Му. Христос работи със знание. Значи, знанието ще спаси човешките души. Без знание не може да се проповядва.
Гладния ще нахраниш, жадния ще напоиш, на невежия ще дадеш светлина.
Знание е нужно за това. Ако само залъгваш гладния, жадния и невежия, както залъгваш детето с бонбончета, нищо не допринасяш.
към беседата >>
Трябва да обичам Бога, защото съм излязъл от Него!
Като услужвам на другите, аз правя услуга и на себе си. И обратно: Като правя услуга на себе си, аз услужвам и на другите. Такъв е законът. Ако не обичаш себе си, и мене не обичаш. Ако не обичам Бога, нито себе си обичам, нито ближния си.
Трябва да обичам Бога, защото съм излязъл от Него!
Щом обичам Бога, ще обичам и себе си, и вас. Това е закон, в който няма никакво изключение. Казваш: Аз обичам ближния си. – Не можеш да обичаш ближния си, ако първо не обичаш Бога. Любовта към ближния е отражение на любовта към Бога.
към беседата >>
Знание е нужно за това.
– Когато чуят гласа Му. Христос работи със знание. Значи, знанието ще спаси човешките души. Без знание не може да се проповядва. Гладния ще нахраниш, жадния ще напоиш, на невежия ще дадеш светлина.
Знание е нужно за това.
Ако само залъгваш гладния, жадния и невежия, както залъгваш детето с бонбончета, нищо не допринасяш.
към беседата >>
Щом обичам Бога, ще обичам и себе си, и вас.
И обратно: Като правя услуга на себе си, аз услужвам и на другите. Такъв е законът. Ако не обичаш себе си, и мене не обичаш. Ако не обичам Бога, нито себе си обичам, нито ближния си. Трябва да обичам Бога, защото съм излязъл от Него!
Щом обичам Бога, ще обичам и себе си, и вас.
Това е закон, в който няма никакво изключение. Казваш: Аз обичам ближния си. – Не можеш да обичаш ближния си, ако първо не обичаш Бога. Любовта към ближния е отражение на любовта към Бога. Тая любов трябва да бъде изходна точка във вашия живот.
към беседата >>
Ако само залъгваш гладния, жадния и невежия, както залъгваш детето с бонбончета, нищо не допринасяш.
Христос работи със знание. Значи, знанието ще спаси човешките души. Без знание не може да се проповядва. Гладния ще нахраниш, жадния ще напоиш, на невежия ще дадеш светлина. Знание е нужно за това.
Ако само залъгваш гладния, жадния и невежия, както залъгваш детето с бонбончета, нищо не допринасяш.
към беседата >>
Това е закон, в който няма никакво изключение.
Такъв е законът. Ако не обичаш себе си, и мене не обичаш. Ако не обичам Бога, нито себе си обичам, нито ближния си. Трябва да обичам Бога, защото съм излязъл от Него! Щом обичам Бога, ще обичам и себе си, и вас.
Това е закон, в който няма никакво изключение.
Казваш: Аз обичам ближния си. – Не можеш да обичаш ближния си, ако първо не обичаш Бога. Любовта към ближния е отражение на любовта към Бога. Тая любов трябва да бъде изходна точка във вашия живот.
към беседата >>
Казвам: Толкова години слушате за любовта, но никой не се е наел да я разгледа научно, като сила, която носи живот.
Казвам: Толкова години слушате за любовта, но никой не се е наел да я разгледа научно, като сила, която носи живот.
Вие говорите за любовта, но в минало време. Казвате: Как се обичахме едно време! Колко ревностни бяхме едно време! Все за „едно време" говорите. Какъв бях едно време!
към беседата >>
Казваш: Аз обичам ближния си.
Ако не обичаш себе си, и мене не обичаш. Ако не обичам Бога, нито себе си обичам, нито ближния си. Трябва да обичам Бога, защото съм излязъл от Него! Щом обичам Бога, ще обичам и себе си, и вас. Това е закон, в който няма никакво изключение.
Казваш: Аз обичам ближния си.
– Не можеш да обичаш ближния си, ако първо не обичаш Бога. Любовта към ближния е отражение на любовта към Бога. Тая любов трябва да бъде изходна точка във вашия живот.
към беседата >>
Вие говорите за любовта, но в минало време.
Казвам: Толкова години слушате за любовта, но никой не се е наел да я разгледа научно, като сила, която носи живот.
Вие говорите за любовта, но в минало време.
Казвате: Как се обичахме едно време! Колко ревностни бяхме едно време! Все за „едно време" говорите. Какъв бях едно време! – Какъв си сега?
към беседата >>
– Не можеш да обичаш ближния си, ако първо не обичаш Бога.
Ако не обичам Бога, нито себе си обичам, нито ближния си. Трябва да обичам Бога, защото съм излязъл от Него! Щом обичам Бога, ще обичам и себе си, и вас. Това е закон, в който няма никакво изключение. Казваш: Аз обичам ближния си.
– Не можеш да обичаш ближния си, ако първо не обичаш Бога.
Любовта към ближния е отражение на любовта към Бога. Тая любов трябва да бъде изходна точка във вашия живот.
към беседата >>
Казвате: Как се обичахме едно време!
Казвам: Толкова години слушате за любовта, но никой не се е наел да я разгледа научно, като сила, която носи живот. Вие говорите за любовта, но в минало време.
Казвате: Как се обичахме едно време!
Колко ревностни бяхме едно време! Все за „едно време" говорите. Какъв бях едно време! – Какъв си сега? – Сега се установих, т. е.
към беседата >>
Любовта към ближния е отражение на любовта към Бога.
Трябва да обичам Бога, защото съм излязъл от Него! Щом обичам Бога, ще обичам и себе си, и вас. Това е закон, в който няма никакво изключение. Казваш: Аз обичам ближния си. – Не можеш да обичаш ближния си, ако първо не обичаш Бога.
Любовта към ближния е отражение на любовта към Бога.
Тая любов трябва да бъде изходна точка във вашия живот.
към беседата >>
Колко ревностни бяхме едно време!
Казвам: Толкова години слушате за любовта, но никой не се е наел да я разгледа научно, като сила, която носи живот. Вие говорите за любовта, но в минало време. Казвате: Как се обичахме едно време!
Колко ревностни бяхме едно време!
Все за „едно време" говорите. Какъв бях едно време! – Какъв си сега? – Сега се установих, т. е. утвърдих се.
към беседата >>
Тая любов трябва да бъде изходна точка във вашия живот.
Щом обичам Бога, ще обичам и себе си, и вас. Това е закон, в който няма никакво изключение. Казваш: Аз обичам ближния си. – Не можеш да обичаш ближния си, ако първо не обичаш Бога. Любовта към ближния е отражение на любовта към Бога.
Тая любов трябва да бъде изходна точка във вашия живот.
към беседата >>
Все за „едно време" говорите.
Казвам: Толкова години слушате за любовта, но никой не се е наел да я разгледа научно, като сила, която носи живот. Вие говорите за любовта, но в минало време. Казвате: Как се обичахме едно време! Колко ревностни бяхме едно време!
Все за „едно време" говорите.
Какъв бях едно време! – Какъв си сега? – Сега се установих, т. е. утвърдих се. Опасно е да се установиш.
към беседата >>
Мнозина се оплакват от мъчнотиите си.
Мнозина се оплакват от мъчнотиите си.
Всяка мъчнотия в живота ви е изпит, сами да видите, какво знание и каква любов имате. Ако не можете да разрешите мъчнотиите си, де е любовта ви към Бога? Няма мъчнотия, която да не се разрешава с Божията Любов. Щом имам любов, аз мога да се справя с всеки банкер. Не ме интересуват банкерите, но ги взимам като пример на твърди хора.
към беседата >>
Нова страница се открива в живота на човека.
Нова страница се открива в живота на човека.
Това е науката за душата. Най-мъчните въпроси – лични и обществени, вътрешни и външни, могат да се разрешат, само когато човек започне да разбира естеството на своята душа. Това, което човек днес знае, не е нещо съществено. Ако беше съществено, то нямаше да се променя. Каквато е разликата между звонковите и книжните пари, такава е разликата между същественото и несъщественото знание.
към беседата >>
Какъв бях едно време!
Казвам: Толкова години слушате за любовта, но никой не се е наел да я разгледа научно, като сила, която носи живот. Вие говорите за любовта, но в минало време. Казвате: Как се обичахме едно време! Колко ревностни бяхме едно време! Все за „едно време" говорите.
Какъв бях едно време!
– Какъв си сега? – Сега се установих, т. е. утвърдих се. Опасно е да се установиш.
към беседата >>
Всяка мъчнотия в живота ви е изпит, сами да видите, какво знание и каква любов имате.
Мнозина се оплакват от мъчнотиите си.
Всяка мъчнотия в живота ви е изпит, сами да видите, какво знание и каква любов имате.
Ако не можете да разрешите мъчнотиите си, де е любовта ви към Бога? Няма мъчнотия, която да не се разрешава с Божията Любов. Щом имам любов, аз мога да се справя с всеки банкер. Не ме интересуват банкерите, но ги взимам като пример на твърди хора. И в банкера, и в лошия човек се крие нещо хубаво.
към беседата >>
Това е науката за душата.
Нова страница се открива в живота на човека.
Това е науката за душата.
Най-мъчните въпроси – лични и обществени, вътрешни и външни, могат да се разрешат, само когато човек започне да разбира естеството на своята душа. Това, което човек днес знае, не е нещо съществено. Ако беше съществено, то нямаше да се променя. Каквато е разликата между звонковите и книжните пари, такава е разликата между същественото и несъщественото знание. Не е едно и също, дали имаш един милион книжни пари, или един милион златни пари.
към беседата >>
– Какъв си сега?
Вие говорите за любовта, но в минало време. Казвате: Как се обичахме едно време! Колко ревностни бяхме едно време! Все за „едно време" говорите. Какъв бях едно време!
– Какъв си сега?
– Сега се установих, т. е. утвърдих се. Опасно е да се установиш.
към беседата >>
Ако не можете да разрешите мъчнотиите си, де е любовта ви към Бога?
Мнозина се оплакват от мъчнотиите си. Всяка мъчнотия в живота ви е изпит, сами да видите, какво знание и каква любов имате.
Ако не можете да разрешите мъчнотиите си, де е любовта ви към Бога?
Няма мъчнотия, която да не се разрешава с Божията Любов. Щом имам любов, аз мога да се справя с всеки банкер. Не ме интересуват банкерите, но ги взимам като пример на твърди хора. И в банкера, и в лошия човек се крие нещо хубаво. Ти можеш да се справиш и с най-големия егоист, ако знаеш, как да постъпваш.
към беседата >>
Най-мъчните въпроси – лични и обществени, вътрешни и външни, могат да се разрешат, само когато човек започне да разбира естеството на своята душа.
Нова страница се открива в живота на човека. Това е науката за душата.
Най-мъчните въпроси – лични и обществени, вътрешни и външни, могат да се разрешат, само когато човек започне да разбира естеството на своята душа.
Това, което човек днес знае, не е нещо съществено. Ако беше съществено, то нямаше да се променя. Каквато е разликата между звонковите и книжните пари, такава е разликата между същественото и несъщественото знание. Не е едно и също, дали имаш един милион книжни пари, или един милион златни пари. Сегашните хора оперират повече с книжни пари.
към беседата >>
– Сега се установих, т. е.
Казвате: Как се обичахме едно време! Колко ревностни бяхме едно време! Все за „едно време" говорите. Какъв бях едно време! – Какъв си сега?
– Сега се установих, т. е.
утвърдих се. Опасно е да се установиш.
към беседата >>
Няма мъчнотия, която да не се разрешава с Божията Любов.
Мнозина се оплакват от мъчнотиите си. Всяка мъчнотия в живота ви е изпит, сами да видите, какво знание и каква любов имате. Ако не можете да разрешите мъчнотиите си, де е любовта ви към Бога?
Няма мъчнотия, която да не се разрешава с Божията Любов.
Щом имам любов, аз мога да се справя с всеки банкер. Не ме интересуват банкерите, но ги взимам като пример на твърди хора. И в банкера, и в лошия човек се крие нещо хубаво. Ти можеш да се справиш и с най-големия егоист, ако знаеш, как да постъпваш. Трябва да носиш нещо ценно в себе си.
към беседата >>
Това, което човек днес знае, не е нещо съществено.
Нова страница се открива в живота на човека. Това е науката за душата. Най-мъчните въпроси – лични и обществени, вътрешни и външни, могат да се разрешат, само когато човек започне да разбира естеството на своята душа.
Това, което човек днес знае, не е нещо съществено.
Ако беше съществено, то нямаше да се променя. Каквато е разликата между звонковите и книжните пари, такава е разликата между същественото и несъщественото знание. Не е едно и също, дали имаш един милион книжни пари, или един милион златни пари. Сегашните хора оперират повече с книжни пари. Един ден те ще се обезценят толкова, че с един милиард лева едва ще се нахранят.
към беседата >>
утвърдих се.
Колко ревностни бяхме едно време! Все за „едно време" говорите. Какъв бях едно време! – Какъв си сега? – Сега се установих, т. е.
утвърдих се.
Опасно е да се установиш.
към беседата >>
Щом имам любов, аз мога да се справя с всеки банкер.
Мнозина се оплакват от мъчнотиите си. Всяка мъчнотия в живота ви е изпит, сами да видите, какво знание и каква любов имате. Ако не можете да разрешите мъчнотиите си, де е любовта ви към Бога? Няма мъчнотия, която да не се разрешава с Божията Любов.
Щом имам любов, аз мога да се справя с всеки банкер.
Не ме интересуват банкерите, но ги взимам като пример на твърди хора. И в банкера, и в лошия човек се крие нещо хубаво. Ти можеш да се справиш и с най-големия егоист, ако знаеш, как да постъпваш. Трябва да носиш нещо ценно в себе си. Кой банкер би устоял при вида на един голям диамант?
към беседата >>
Ако беше съществено, то нямаше да се променя.
Нова страница се открива в живота на човека. Това е науката за душата. Най-мъчните въпроси – лични и обществени, вътрешни и външни, могат да се разрешат, само когато човек започне да разбира естеството на своята душа. Това, което човек днес знае, не е нещо съществено.
Ако беше съществено, то нямаше да се променя.
Каквато е разликата между звонковите и книжните пари, такава е разликата между същественото и несъщественото знание. Не е едно и също, дали имаш един милион книжни пари, или един милион златни пари. Сегашните хора оперират повече с книжни пари. Един ден те ще се обезценят толкова, че с един милиард лева едва ще се нахранят. Така стана с германските марки.
към беседата >>
Опасно е да се установиш.
Все за „едно време" говорите. Какъв бях едно време! – Какъв си сега? – Сега се установих, т. е. утвърдих се.
Опасно е да се установиш.
към беседата >>
Не ме интересуват банкерите, но ги взимам като пример на твърди хора.
Мнозина се оплакват от мъчнотиите си. Всяка мъчнотия в живота ви е изпит, сами да видите, какво знание и каква любов имате. Ако не можете да разрешите мъчнотиите си, де е любовта ви към Бога? Няма мъчнотия, която да не се разрешава с Божията Любов. Щом имам любов, аз мога да се справя с всеки банкер.
Не ме интересуват банкерите, но ги взимам като пример на твърди хора.
И в банкера, и в лошия човек се крие нещо хубаво. Ти можеш да се справиш и с най-големия егоист, ако знаеш, как да постъпваш. Трябва да носиш нещо ценно в себе си. Кой банкер би устоял при вида на един голям диамант? Очите му ще светнат, и той веднага ще си предложи услугите.
към беседата >>
Каквато е разликата между звонковите и книжните пари, такава е разликата между същественото и несъщественото знание.
Нова страница се открива в живота на човека. Това е науката за душата. Най-мъчните въпроси – лични и обществени, вътрешни и външни, могат да се разрешат, само когато човек започне да разбира естеството на своята душа. Това, което човек днес знае, не е нещо съществено. Ако беше съществено, то нямаше да се променя.
Каквато е разликата между звонковите и книжните пари, такава е разликата между същественото и несъщественото знание.
Не е едно и също, дали имаш един милион книжни пари, или един милион златни пари. Сегашните хора оперират повече с книжни пари. Един ден те ще се обезценят толкова, че с един милиард лева едва ще се нахранят. Така стана с германските марки. Разправят за изненадата на един българин, който, през Общоевропейската война спечелил 600 хиляди марки.
към беседата >>
Едно 12 годишно момче отишло на едно от съживителните евангелски събрания, дето се работи за обръщането на хората към Бога.
Едно 12 годишно момче отишло на едно от съживителните евангелски събрания, дето се работи за обръщането на хората към Бога.
Там всички се молели, пеели и говорели за любовта. Детето запитало баща си: Татко, тук всички пеят. Ти защо не пееш? – Е, синко, те са млади, нека пеят. Аз се установих вече, няма защо да пея.
към беседата >>
И в банкера, и в лошия човек се крие нещо хубаво.
Всяка мъчнотия в живота ви е изпит, сами да видите, какво знание и каква любов имате. Ако не можете да разрешите мъчнотиите си, де е любовта ви към Бога? Няма мъчнотия, която да не се разрешава с Божията Любов. Щом имам любов, аз мога да се справя с всеки банкер. Не ме интересуват банкерите, но ги взимам като пример на твърди хора.
И в банкера, и в лошия човек се крие нещо хубаво.
Ти можеш да се справиш и с най-големия егоист, ако знаеш, как да постъпваш. Трябва да носиш нещо ценно в себе си. Кой банкер би устоял при вида на един голям диамант? Очите му ще светнат, и той веднага ще си предложи услугите. Важно е да имате тоя диамант в себе си.
към беседата >>
Не е едно и също, дали имаш един милион книжни пари, или един милион златни пари.
Това е науката за душата. Най-мъчните въпроси – лични и обществени, вътрешни и външни, могат да се разрешат, само когато човек започне да разбира естеството на своята душа. Това, което човек днес знае, не е нещо съществено. Ако беше съществено, то нямаше да се променя. Каквато е разликата между звонковите и книжните пари, такава е разликата между същественото и несъщественото знание.
Не е едно и също, дали имаш един милион книжни пари, или един милион златни пари.
Сегашните хора оперират повече с книжни пари. Един ден те ще се обезценят толкова, че с един милиард лева едва ще се нахранят. Така стана с германските марки. Разправят за изненадата на един българин, който, през Общоевропейската война спечелил 600 хиляди марки. Доволен, че се осигурил за цял живот, той вложил парите си в една германска банка.
към беседата >>
Там всички се молели, пеели и говорели за любовта.
Едно 12 годишно момче отишло на едно от съживителните евангелски събрания, дето се работи за обръщането на хората към Бога.
Там всички се молели, пеели и говорели за любовта.
Детето запитало баща си: Татко, тук всички пеят. Ти защо не пееш? – Е, синко, те са млади, нека пеят. Аз се установих вече, няма защо да пея. Детето се съгласило с думите на баща си, помислило, че е право само младите да пеят.
към беседата >>
Ти можеш да се справиш и с най-големия егоист, ако знаеш, как да постъпваш.
Ако не можете да разрешите мъчнотиите си, де е любовта ви към Бога? Няма мъчнотия, която да не се разрешава с Божията Любов. Щом имам любов, аз мога да се справя с всеки банкер. Не ме интересуват банкерите, но ги взимам като пример на твърди хора. И в банкера, и в лошия човек се крие нещо хубаво.
Ти можеш да се справиш и с най-големия егоист, ако знаеш, как да постъпваш.
Трябва да носиш нещо ценно в себе си. Кой банкер би устоял при вида на един голям диамант? Очите му ще светнат, и той веднага ще си предложи услугите. Важно е да имате тоя диамант в себе си. Тоя диамант е любовта.
към беседата >>
Сегашните хора оперират повече с книжни пари.
Най-мъчните въпроси – лични и обществени, вътрешни и външни, могат да се разрешат, само когато човек започне да разбира естеството на своята душа. Това, което човек днес знае, не е нещо съществено. Ако беше съществено, то нямаше да се променя. Каквато е разликата между звонковите и книжните пари, такава е разликата между същественото и несъщественото знание. Не е едно и също, дали имаш един милион книжни пари, или един милион златни пари.
Сегашните хора оперират повече с книжни пари.
Един ден те ще се обезценят толкова, че с един милиард лева едва ще се нахранят. Така стана с германските марки. Разправят за изненадата на един българин, който, през Общоевропейската война спечелил 600 хиляди марки. Доволен, че се осигурил за цял живот, той вложил парите си в една германска банка. Когато германската марка спаднала, той получил писмо от банката, в което му пишели да изтегли парите си, защото банката не може да поддържа отделна партида за тях.
към беседата >>
Детето запитало баща си: Татко, тук всички пеят.
Едно 12 годишно момче отишло на едно от съживителните евангелски събрания, дето се работи за обръщането на хората към Бога. Там всички се молели, пеели и говорели за любовта.
Детето запитало баща си: Татко, тук всички пеят.
Ти защо не пееш? – Е, синко, те са млади, нека пеят. Аз се установих вече, няма защо да пея. Детето се съгласило с думите на баща си, помислило, че е право само младите да пеят. Тая идея залегнала в главата на детето, като права, вярна идея.
към беседата >>
Трябва да носиш нещо ценно в себе си.
Няма мъчнотия, която да не се разрешава с Божията Любов. Щом имам любов, аз мога да се справя с всеки банкер. Не ме интересуват банкерите, но ги взимам като пример на твърди хора. И в банкера, и в лошия човек се крие нещо хубаво. Ти можеш да се справиш и с най-големия егоист, ако знаеш, как да постъпваш.
Трябва да носиш нещо ценно в себе си.
Кой банкер би устоял при вида на един голям диамант? Очите му ще светнат, и той веднага ще си предложи услугите. Важно е да имате тоя диамант в себе си. Тоя диамант е любовта. Дето и да го покажете, той има цена.
към беседата >>
Един ден те ще се обезценят толкова, че с един милиард лева едва ще се нахранят.
Това, което човек днес знае, не е нещо съществено. Ако беше съществено, то нямаше да се променя. Каквато е разликата между звонковите и книжните пари, такава е разликата между същественото и несъщественото знание. Не е едно и също, дали имаш един милион книжни пари, или един милион златни пари. Сегашните хора оперират повече с книжни пари.
Един ден те ще се обезценят толкова, че с един милиард лева едва ще се нахранят.
Така стана с германските марки. Разправят за изненадата на един българин, който, през Общоевропейската война спечелил 600 хиляди марки. Доволен, че се осигурил за цял живот, той вложил парите си в една германска банка. Когато германската марка спаднала, той получил писмо от банката, в което му пишели да изтегли парите си, защото банката не може да поддържа отделна партида за тях. Толкова нищожна била вече вложената от него сума.
към беседата >>
Ти защо не пееш?
Едно 12 годишно момче отишло на едно от съживителните евангелски събрания, дето се работи за обръщането на хората към Бога. Там всички се молели, пеели и говорели за любовта. Детето запитало баща си: Татко, тук всички пеят.
Ти защо не пееш?
– Е, синко, те са млади, нека пеят. Аз се установих вече, няма защо да пея. Детето се съгласило с думите на баща си, помислило, че е право само младите да пеят. Тая идея залегнала в главата на детето, като права, вярна идея. Един ден то се качило с баща си на техния кабриолет и тръгнали за града.
към беседата >>
Кой банкер би устоял при вида на един голям диамант?
Щом имам любов, аз мога да се справя с всеки банкер. Не ме интересуват банкерите, но ги взимам като пример на твърди хора. И в банкера, и в лошия човек се крие нещо хубаво. Ти можеш да се справиш и с най-големия егоист, ако знаеш, как да постъпваш. Трябва да носиш нещо ценно в себе си.
Кой банкер би устоял при вида на един голям диамант?
Очите му ще светнат, и той веднага ще си предложи услугите. Важно е да имате тоя диамант в себе си. Тоя диамант е любовта. Дето и да го покажете, той има цена. Носете диаманта в себе си, и от нищо не се страхувайте!
към беседата >>
Така стана с германските марки.
Ако беше съществено, то нямаше да се променя. Каквато е разликата между звонковите и книжните пари, такава е разликата между същественото и несъщественото знание. Не е едно и също, дали имаш един милион книжни пари, или един милион златни пари. Сегашните хора оперират повече с книжни пари. Един ден те ще се обезценят толкова, че с един милиард лева едва ще се нахранят.
Така стана с германските марки.
Разправят за изненадата на един българин, който, през Общоевропейската война спечелил 600 хиляди марки. Доволен, че се осигурил за цял живот, той вложил парите си в една германска банка. Когато германската марка спаднала, той получил писмо от банката, в което му пишели да изтегли парите си, защото банката не може да поддържа отделна партида за тях. Толкова нищожна била вече вложената от него сума. За да се води отделна партида, трябвало парите да отговарят поне на стойността на 30 стотинки в миналото.
към беседата >>
– Е, синко, те са млади, нека пеят.
Едно 12 годишно момче отишло на едно от съживителните евангелски събрания, дето се работи за обръщането на хората към Бога. Там всички се молели, пеели и говорели за любовта. Детето запитало баща си: Татко, тук всички пеят. Ти защо не пееш?
– Е, синко, те са млади, нека пеят.
Аз се установих вече, няма защо да пея. Детето се съгласило с думите на баща си, помислило, че е право само младите да пеят. Тая идея залегнала в главата на детето, като права, вярна идея. Един ден то се качило с баща си на техния кабриолет и тръгнали за града. По едно време конят се спрял и не искал да върви напред.
към беседата >>
Очите му ще светнат, и той веднага ще си предложи услугите.
Не ме интересуват банкерите, но ги взимам като пример на твърди хора. И в банкера, и в лошия човек се крие нещо хубаво. Ти можеш да се справиш и с най-големия егоист, ако знаеш, как да постъпваш. Трябва да носиш нещо ценно в себе си. Кой банкер би устоял при вида на един голям диамант?
Очите му ще светнат, и той веднага ще си предложи услугите.
Важно е да имате тоя диамант в себе си. Тоя диамант е любовта. Дето и да го покажете, той има цена. Носете диаманта в себе си, и от нищо не се страхувайте! Ако не го носите, всеки ще ви каже: Не мога да ви услужа, условия няма, кредит няма.
към беседата >>
Разправят за изненадата на един българин, който, през Общоевропейската война спечелил 600 хиляди марки.
Каквато е разликата между звонковите и книжните пари, такава е разликата между същественото и несъщественото знание. Не е едно и също, дали имаш един милион книжни пари, или един милион златни пари. Сегашните хора оперират повече с книжни пари. Един ден те ще се обезценят толкова, че с един милиард лева едва ще се нахранят. Така стана с германските марки.
Разправят за изненадата на един българин, който, през Общоевропейската война спечелил 600 хиляди марки.
Доволен, че се осигурил за цял живот, той вложил парите си в една германска банка. Когато германската марка спаднала, той получил писмо от банката, в което му пишели да изтегли парите си, защото банката не може да поддържа отделна партида за тях. Толкова нищожна била вече вложената от него сума. За да се води отделна партида, трябвало парите да отговарят поне на стойността на 30 стотинки в миналото. Неговите пари, по стойност, се равнявали само на 10 стотинки.
към беседата >>
Аз се установих вече, няма защо да пея.
Едно 12 годишно момче отишло на едно от съживителните евангелски събрания, дето се работи за обръщането на хората към Бога. Там всички се молели, пеели и говорели за любовта. Детето запитало баща си: Татко, тук всички пеят. Ти защо не пееш? – Е, синко, те са млади, нека пеят.
Аз се установих вече, няма защо да пея.
Детето се съгласило с думите на баща си, помислило, че е право само младите да пеят. Тая идея залегнала в главата на детето, като права, вярна идея. Един ден то се качило с баща си на техния кабриолет и тръгнали за града. По едно време конят се спрял и не искал да върви напред. Бащата се мъчел да го застави да върви, но той не мърдал от мястото си.
към беседата >>
Важно е да имате тоя диамант в себе си.
И в банкера, и в лошия човек се крие нещо хубаво. Ти можеш да се справиш и с най-големия егоист, ако знаеш, как да постъпваш. Трябва да носиш нещо ценно в себе си. Кой банкер би устоял при вида на един голям диамант? Очите му ще светнат, и той веднага ще си предложи услугите.
Важно е да имате тоя диамант в себе си.
Тоя диамант е любовта. Дето и да го покажете, той има цена. Носете диаманта в себе си, и от нищо не се страхувайте! Ако не го носите, всеки ще ви каже: Не мога да ви услужа, условия няма, кредит няма. Не се обезсърчавайте.
към беседата >>
Доволен, че се осигурил за цял живот, той вложил парите си в една германска банка.
Не е едно и също, дали имаш един милион книжни пари, или един милион златни пари. Сегашните хора оперират повече с книжни пари. Един ден те ще се обезценят толкова, че с един милиард лева едва ще се нахранят. Така стана с германските марки. Разправят за изненадата на един българин, който, през Общоевропейската война спечелил 600 хиляди марки.
Доволен, че се осигурил за цял живот, той вложил парите си в една германска банка.
Когато германската марка спаднала, той получил писмо от банката, в което му пишели да изтегли парите си, защото банката не може да поддържа отделна партида за тях. Толкова нищожна била вече вложената от него сума. За да се води отделна партида, трябвало парите да отговарят поне на стойността на 30 стотинки в миналото. Неговите пари, по стойност, се равнявали само на 10 стотинки.
към беседата >>
Детето се съгласило с думите на баща си, помислило, че е право само младите да пеят.
Там всички се молели, пеели и говорели за любовта. Детето запитало баща си: Татко, тук всички пеят. Ти защо не пееш? – Е, синко, те са млади, нека пеят. Аз се установих вече, няма защо да пея.
Детето се съгласило с думите на баща си, помислило, че е право само младите да пеят.
Тая идея залегнала в главата на детето, като права, вярна идея. Един ден то се качило с баща си на техния кабриолет и тръгнали за града. По едно време конят се спрял и не искал да върви напред. Бащата се мъчел да го застави да върви, но той не мърдал от мястото си. Детето казало: Татко, конят се установи.
към беседата >>
Тоя диамант е любовта.
Ти можеш да се справиш и с най-големия егоист, ако знаеш, как да постъпваш. Трябва да носиш нещо ценно в себе си. Кой банкер би устоял при вида на един голям диамант? Очите му ще светнат, и той веднага ще си предложи услугите. Важно е да имате тоя диамант в себе си.
Тоя диамант е любовта.
Дето и да го покажете, той има цена. Носете диаманта в себе си, и от нищо не се страхувайте! Ако не го носите, всеки ще ви каже: Не мога да ви услужа, условия няма, кредит няма. Не се обезсърчавайте. Всеки от вас има поне по един диамант, но малък, като просено зрънце.
към беседата >>
Когато германската марка спаднала, той получил писмо от банката, в което му пишели да изтегли парите си, защото банката не може да поддържа отделна партида за тях.
Сегашните хора оперират повече с книжни пари. Един ден те ще се обезценят толкова, че с един милиард лева едва ще се нахранят. Така стана с германските марки. Разправят за изненадата на един българин, който, през Общоевропейската война спечелил 600 хиляди марки. Доволен, че се осигурил за цял живот, той вложил парите си в една германска банка.
Когато германската марка спаднала, той получил писмо от банката, в което му пишели да изтегли парите си, защото банката не може да поддържа отделна партида за тях.
Толкова нищожна била вече вложената от него сума. За да се води отделна партида, трябвало парите да отговарят поне на стойността на 30 стотинки в миналото. Неговите пари, по стойност, се равнявали само на 10 стотинки.
към беседата >>
Тая идея залегнала в главата на детето, като права, вярна идея.
Детето запитало баща си: Татко, тук всички пеят. Ти защо не пееш? – Е, синко, те са млади, нека пеят. Аз се установих вече, няма защо да пея. Детето се съгласило с думите на баща си, помислило, че е право само младите да пеят.
Тая идея залегнала в главата на детето, като права, вярна идея.
Един ден то се качило с баща си на техния кабриолет и тръгнали за града. По едно време конят се спрял и не искал да върви напред. Бащата се мъчел да го застави да върви, но той не мърдал от мястото си. Детето казало: Татко, конят се установи. Значи, когато се установи, човек придобива лош навик, не иска да върви напред.
към беседата >>
Дето и да го покажете, той има цена.
Трябва да носиш нещо ценно в себе си. Кой банкер би устоял при вида на един голям диамант? Очите му ще светнат, и той веднага ще си предложи услугите. Важно е да имате тоя диамант в себе си. Тоя диамант е любовта.
Дето и да го покажете, той има цена.
Носете диаманта в себе си, и от нищо не се страхувайте! Ако не го носите, всеки ще ви каже: Не мога да ви услужа, условия няма, кредит няма. Не се обезсърчавайте. Всеки от вас има поне по един диамант, но малък, като просено зрънце. Като отидеш при банкера, той ще погледне диаманта и ще каже: Занеси го другаде.
към беседата >>
Толкова нищожна била вече вложената от него сума.
Един ден те ще се обезценят толкова, че с един милиард лева едва ще се нахранят. Така стана с германските марки. Разправят за изненадата на един българин, който, през Общоевропейската война спечелил 600 хиляди марки. Доволен, че се осигурил за цял живот, той вложил парите си в една германска банка. Когато германската марка спаднала, той получил писмо от банката, в което му пишели да изтегли парите си, защото банката не може да поддържа отделна партида за тях.
Толкова нищожна била вече вложената от него сума.
За да се води отделна партида, трябвало парите да отговарят поне на стойността на 30 стотинки в миналото. Неговите пари, по стойност, се равнявали само на 10 стотинки.
към беседата >>
Един ден то се качило с баща си на техния кабриолет и тръгнали за града.
Ти защо не пееш? – Е, синко, те са млади, нека пеят. Аз се установих вече, няма защо да пея. Детето се съгласило с думите на баща си, помислило, че е право само младите да пеят. Тая идея залегнала в главата на детето, като права, вярна идея.
Един ден то се качило с баща си на техния кабриолет и тръгнали за града.
По едно време конят се спрял и не искал да върви напред. Бащата се мъчел да го застави да върви, но той не мърдал от мястото си. Детето казало: Татко, конят се установи. Значи, когато се установи, човек придобива лош навик, не иска да върви напред. Като изучавам хората, виждам, че много от тях са установени, не искат да вървят напред.
към беседата >>
НАГОРЕ