НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
571
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
571
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Даде плод
,
НБ
, София, 3.3.1929г.,
Тия условия съществуват, но трябва да се приложат, да се турят в изпълнение.
Какъв е този начин? В кръчмата влизат трима души: двама другари, които обичат да пият и един друг, който е трезв, добър и благороден момък. Като знае, че другарите му нямат пари, той ги придружава и си казва: Тези мои другари, ще влязат в кръчмата без пари и ще създадат, след това, цяла история около себе си; затова, аз ще бъда с тях и ще платя, каквото пият. Питам: съвременните културни хора, не могат ли да уредят въпросите си, поне като тия трима другари? Казвам: животът изисква нови условия, нови отношения между хората.
Тия условия съществуват, но трябва да се приложат, да се турят в изпълнение.
В какво се заключават новите условия? Те се заключават в пречистване кръвта на хората, в подобряване и пречистване на техните мисли, чувства и желания; в подобряване на техните разбирания за живота и природата. Тези са новите условия, при които, целокупният живот може да се подобри. Доброто трябва да се постави като почва, върху която ще растат и ще се развиват семената на живота. Ако всички хора работят с доброто, като условие за растене, те ще получат Божието благословение.
към беседата >>
Само чрез доволството, аз мога да се приближа при Бога.
Има и такива, съзнанието на които не благоприятства, вследствие на което, житото не се развива добре. Това показва, че човек е фактор в природата. За тази цел, той трябва да се подчини на висшето, а да подчини на себе си низшето. За да постигне това, той трябва да различава своите от чуждите мисли, особено, ако те са мрачни, отрицателни и да се освобождава от тях. Ако се натъкнете на някакво недоволство, кажете си: Аз трябва да бъда доволен!
Само чрез доволството, аз мога да се приближа при Бога.
Ако сте страхливи, знайте, че страхът е чуждо състояние. Само грешните хора са страхливи. Страхът, който се е наслоил в човешкия мозък, е остатък от греховете на хиляди същества, живели преди него. Когато влезе в областта на страха, и най-безстрашният човек изпитва страх. Страхът е резултат на отрицателните качества в човека.
към беседата >>
В какво се заключават новите условия?
В кръчмата влизат трима души: двама другари, които обичат да пият и един друг, който е трезв, добър и благороден момък. Като знае, че другарите му нямат пари, той ги придружава и си казва: Тези мои другари, ще влязат в кръчмата без пари и ще създадат, след това, цяла история около себе си; затова, аз ще бъда с тях и ще платя, каквото пият. Питам: съвременните културни хора, не могат ли да уредят въпросите си, поне като тия трима другари? Казвам: животът изисква нови условия, нови отношения между хората. Тия условия съществуват, но трябва да се приложат, да се турят в изпълнение.
В какво се заключават новите условия?
Те се заключават в пречистване кръвта на хората, в подобряване и пречистване на техните мисли, чувства и желания; в подобряване на техните разбирания за живота и природата. Тези са новите условия, при които, целокупният живот може да се подобри. Доброто трябва да се постави като почва, върху която ще растат и ще се развиват семената на живота. Ако всички хора работят с доброто, като условие за растене, те ще получат Божието благословение. Ако орачът, като оре нивата, не каже нито една лоша дума, работата му ще бъде благословена.
към беседата >>
Ако сте страхливи, знайте, че страхът е чуждо състояние.
Това показва, че човек е фактор в природата. За тази цел, той трябва да се подчини на висшето, а да подчини на себе си низшето. За да постигне това, той трябва да различава своите от чуждите мисли, особено, ако те са мрачни, отрицателни и да се освобождава от тях. Ако се натъкнете на някакво недоволство, кажете си: Аз трябва да бъда доволен! Само чрез доволството, аз мога да се приближа при Бога.
Ако сте страхливи, знайте, че страхът е чуждо състояние.
Само грешните хора са страхливи. Страхът, който се е наслоил в човешкия мозък, е остатък от греховете на хиляди същества, живели преди него. Когато влезе в областта на страха, и най-безстрашният човек изпитва страх. Страхът е резултат на отрицателните качества в човека. В човека има и положителни качества, които взимат участие в творчеството на неговия дух.
към беседата >>
Те се заключават в пречистване кръвта на хората, в подобряване и пречистване на техните мисли, чувства и желания; в подобряване на техните разбирания за живота и природата.
Като знае, че другарите му нямат пари, той ги придружава и си казва: Тези мои другари, ще влязат в кръчмата без пари и ще създадат, след това, цяла история около себе си; затова, аз ще бъда с тях и ще платя, каквото пият. Питам: съвременните културни хора, не могат ли да уредят въпросите си, поне като тия трима другари? Казвам: животът изисква нови условия, нови отношения между хората. Тия условия съществуват, но трябва да се приложат, да се турят в изпълнение. В какво се заключават новите условия?
Те се заключават в пречистване кръвта на хората, в подобряване и пречистване на техните мисли, чувства и желания; в подобряване на техните разбирания за живота и природата.
Тези са новите условия, при които, целокупният живот може да се подобри. Доброто трябва да се постави като почва, върху която ще растат и ще се развиват семената на живота. Ако всички хора работят с доброто, като условие за растене, те ще получат Божието благословение. Ако орачът, като оре нивата, не каже нито една лоша дума, работата му ще бъде благословена. Всяка лоша дума, всяка нечиста мисъл влиза в житото като отрова, която се отразява вредно върху онзи, който яде това жито.
към беседата >>
Само грешните хора са страхливи.
За тази цел, той трябва да се подчини на висшето, а да подчини на себе си низшето. За да постигне това, той трябва да различава своите от чуждите мисли, особено, ако те са мрачни, отрицателни и да се освобождава от тях. Ако се натъкнете на някакво недоволство, кажете си: Аз трябва да бъда доволен! Само чрез доволството, аз мога да се приближа при Бога. Ако сте страхливи, знайте, че страхът е чуждо състояние.
Само грешните хора са страхливи.
Страхът, който се е наслоил в човешкия мозък, е остатък от греховете на хиляди същества, живели преди него. Когато влезе в областта на страха, и най-безстрашният човек изпитва страх. Страхът е резултат на отрицателните качества в човека. В човека има и положителни качества, които взимат участие в творчеството на неговия дух.
към беседата >>
Тези са новите условия, при които, целокупният живот може да се подобри.
Питам: съвременните културни хора, не могат ли да уредят въпросите си, поне като тия трима другари? Казвам: животът изисква нови условия, нови отношения между хората. Тия условия съществуват, но трябва да се приложат, да се турят в изпълнение. В какво се заключават новите условия? Те се заключават в пречистване кръвта на хората, в подобряване и пречистване на техните мисли, чувства и желания; в подобряване на техните разбирания за живота и природата.
Тези са новите условия, при които, целокупният живот може да се подобри.
Доброто трябва да се постави като почва, върху която ще растат и ще се развиват семената на живота. Ако всички хора работят с доброто, като условие за растене, те ще получат Божието благословение. Ако орачът, като оре нивата, не каже нито една лоша дума, работата му ще бъде благословена. Всяка лоша дума, всяка нечиста мисъл влиза в житото като отрова, която се отразява вредно върху онзи, който яде това жито. Обаче, ако орачът оре и пее хвалебни песни на Бога, всеки, който яде от това жито, ако е болен, ще оздравее; ако е здрав, ще се подмлади.
към беседата >>
Страхът, който се е наслоил в човешкия мозък, е остатък от греховете на хиляди същества, живели преди него.
За да постигне това, той трябва да различава своите от чуждите мисли, особено, ако те са мрачни, отрицателни и да се освобождава от тях. Ако се натъкнете на някакво недоволство, кажете си: Аз трябва да бъда доволен! Само чрез доволството, аз мога да се приближа при Бога. Ако сте страхливи, знайте, че страхът е чуждо състояние. Само грешните хора са страхливи.
Страхът, който се е наслоил в човешкия мозък, е остатък от греховете на хиляди същества, живели преди него.
Когато влезе в областта на страха, и най-безстрашният човек изпитва страх. Страхът е резултат на отрицателните качества в човека. В човека има и положителни качества, които взимат участие в творчеството на неговия дух.
към беседата >>
Доброто трябва да се постави като почва, върху която ще растат и ще се развиват семената на живота.
Казвам: животът изисква нови условия, нови отношения между хората. Тия условия съществуват, но трябва да се приложат, да се турят в изпълнение. В какво се заключават новите условия? Те се заключават в пречистване кръвта на хората, в подобряване и пречистване на техните мисли, чувства и желания; в подобряване на техните разбирания за живота и природата. Тези са новите условия, при които, целокупният живот може да се подобри.
Доброто трябва да се постави като почва, върху която ще растат и ще се развиват семената на живота.
Ако всички хора работят с доброто, като условие за растене, те ще получат Божието благословение. Ако орачът, като оре нивата, не каже нито една лоша дума, работата му ще бъде благословена. Всяка лоша дума, всяка нечиста мисъл влиза в житото като отрова, която се отразява вредно върху онзи, който яде това жито. Обаче, ако орачът оре и пее хвалебни песни на Бога, всеки, който яде от това жито, ако е болен, ще оздравее; ако е здрав, ще се подмлади.
към беседата >>
Когато влезе в областта на страха, и най-безстрашният човек изпитва страх.
Ако се натъкнете на някакво недоволство, кажете си: Аз трябва да бъда доволен! Само чрез доволството, аз мога да се приближа при Бога. Ако сте страхливи, знайте, че страхът е чуждо състояние. Само грешните хора са страхливи. Страхът, който се е наслоил в човешкия мозък, е остатък от греховете на хиляди същества, живели преди него.
Когато влезе в областта на страха, и най-безстрашният човек изпитва страх.
Страхът е резултат на отрицателните качества в човека. В човека има и положителни качества, които взимат участие в творчеството на неговия дух.
към беседата >>
Ако всички хора работят с доброто, като условие за растене, те ще получат Божието благословение.
Тия условия съществуват, но трябва да се приложат, да се турят в изпълнение. В какво се заключават новите условия? Те се заключават в пречистване кръвта на хората, в подобряване и пречистване на техните мисли, чувства и желания; в подобряване на техните разбирания за живота и природата. Тези са новите условия, при които, целокупният живот може да се подобри. Доброто трябва да се постави като почва, върху която ще растат и ще се развиват семената на живота.
Ако всички хора работят с доброто, като условие за растене, те ще получат Божието благословение.
Ако орачът, като оре нивата, не каже нито една лоша дума, работата му ще бъде благословена. Всяка лоша дума, всяка нечиста мисъл влиза в житото като отрова, която се отразява вредно върху онзи, който яде това жито. Обаче, ако орачът оре и пее хвалебни песни на Бога, всеки, който яде от това жито, ако е болен, ще оздравее; ако е здрав, ще се подмлади.
към беседата >>
Страхът е резултат на отрицателните качества в човека.
Само чрез доволството, аз мога да се приближа при Бога. Ако сте страхливи, знайте, че страхът е чуждо състояние. Само грешните хора са страхливи. Страхът, който се е наслоил в човешкия мозък, е остатък от греховете на хиляди същества, живели преди него. Когато влезе в областта на страха, и най-безстрашният човек изпитва страх.
Страхът е резултат на отрицателните качества в човека.
В човека има и положителни качества, които взимат участие в творчеството на неговия дух.
към беседата >>
Ако орачът, като оре нивата, не каже нито една лоша дума, работата му ще бъде благословена.
В какво се заключават новите условия? Те се заключават в пречистване кръвта на хората, в подобряване и пречистване на техните мисли, чувства и желания; в подобряване на техните разбирания за живота и природата. Тези са новите условия, при които, целокупният живот може да се подобри. Доброто трябва да се постави като почва, върху която ще растат и ще се развиват семената на живота. Ако всички хора работят с доброто, като условие за растене, те ще получат Божието благословение.
Ако орачът, като оре нивата, не каже нито една лоша дума, работата му ще бъде благословена.
Всяка лоша дума, всяка нечиста мисъл влиза в житото като отрова, която се отразява вредно върху онзи, който яде това жито. Обаче, ако орачът оре и пее хвалебни песни на Бога, всеки, който яде от това жито, ако е болен, ще оздравее; ако е здрав, ще се подмлади.
към беседата >>
В човека има и положителни качества, които взимат участие в творчеството на неговия дух.
Ако сте страхливи, знайте, че страхът е чуждо състояние. Само грешните хора са страхливи. Страхът, който се е наслоил в човешкия мозък, е остатък от греховете на хиляди същества, живели преди него. Когато влезе в областта на страха, и най-безстрашният човек изпитва страх. Страхът е резултат на отрицателните качества в човека.
В човека има и положителни качества, които взимат участие в творчеството на неговия дух.
към беседата >>
Всяка лоша дума, всяка нечиста мисъл влиза в житото като отрова, която се отразява вредно върху онзи, който яде това жито.
Те се заключават в пречистване кръвта на хората, в подобряване и пречистване на техните мисли, чувства и желания; в подобряване на техните разбирания за живота и природата. Тези са новите условия, при които, целокупният живот може да се подобри. Доброто трябва да се постави като почва, върху която ще растат и ще се развиват семената на живота. Ако всички хора работят с доброто, като условие за растене, те ще получат Божието благословение. Ако орачът, като оре нивата, не каже нито една лоша дума, работата му ще бъде благословена.
Всяка лоша дума, всяка нечиста мисъл влиза в житото като отрова, която се отразява вредно върху онзи, който яде това жито.
Обаче, ако орачът оре и пее хвалебни песни на Бога, всеки, който яде от това жито, ако е болен, ще оздравее; ако е здрав, ще се подмлади.
към беседата >>
"А едно падна на добрата почва и даде плод стократно".
"А едно падна на добрата почва и даде плод стократно".
Който разбира Божиите закони, той ще работи върху себе си, да даде плод стократно. Тази работа се заключава в търсене връзка между всички явления и прояви в живота. Когато четете Писанието, или някаква философия, не се стремете да заучавате отделни мисли или стихове, но правете връзка между всички неща. Мислете върху всичко, което четете и виждате в живота, за да намерите смисъла на нещата. Сравнявайте сегашните условия с тия, на миналото и ще видите, че сегашните са по-благоприятни: днес хората са по-интелигентни, по-разумни и добри.
към беседата >>
Обаче, ако орачът оре и пее хвалебни песни на Бога, всеки, който яде от това жито, ако е болен, ще оздравее; ако е здрав, ще се подмлади.
Тези са новите условия, при които, целокупният живот може да се подобри. Доброто трябва да се постави като почва, върху която ще растат и ще се развиват семената на живота. Ако всички хора работят с доброто, като условие за растене, те ще получат Божието благословение. Ако орачът, като оре нивата, не каже нито една лоша дума, работата му ще бъде благословена. Всяка лоша дума, всяка нечиста мисъл влиза в житото като отрова, която се отразява вредно върху онзи, който яде това жито.
Обаче, ако орачът оре и пее хвалебни песни на Бога, всеки, който яде от това жито, ако е болен, ще оздравее; ако е здрав, ще се подмлади.
към беседата >>
Който разбира Божиите закони, той ще работи върху себе си, да даде плод стократно.
"А едно падна на добрата почва и даде плод стократно".
Който разбира Божиите закони, той ще работи върху себе си, да даде плод стократно.
Тази работа се заключава в търсене връзка между всички явления и прояви в живота. Когато четете Писанието, или някаква философия, не се стремете да заучавате отделни мисли или стихове, но правете връзка между всички неща. Мислете върху всичко, което четете и виждате в живота, за да намерите смисъла на нещата. Сравнявайте сегашните условия с тия, на миналото и ще видите, че сегашните са по-благоприятни: днес хората са по-интелигентни, по-разумни и добри. От това положение, вие трябва да се стремите към нещо по-високо.
към беседата >>
Във всяка работа, човек трябва да пее и славослови Бога.
Във всяка работа, човек трябва да пее и славослови Бога.
Иначе, ако земеделецът, ако орачът, ако онзи, който жъне, който вършее житото, по цели дни се карат, говорят си лоши думи, отправят си лоши мисли и чувства, това жито няма да се благослови; ако воденичарят, който мели брашното, както и домакинята, която меси хляба, не хранят в себе си добри мисли и чувства към ближните си, и този хляб няма да бъде благословен. След всичко това, хората казват: Да подобрим живота си! Те мислят, че доброто иде лесно, само по себе си. Доброто може да дойде само при специални условия. Който не вярва в това, може да направи опит, да се убеди в истинността на моите думи.
към беседата >>
Тази работа се заключава в търсене връзка между всички явления и прояви в живота.
"А едно падна на добрата почва и даде плод стократно". Който разбира Божиите закони, той ще работи върху себе си, да даде плод стократно.
Тази работа се заключава в търсене връзка между всички явления и прояви в живота.
Когато четете Писанието, или някаква философия, не се стремете да заучавате отделни мисли или стихове, но правете връзка между всички неща. Мислете върху всичко, което четете и виждате в живота, за да намерите смисъла на нещата. Сравнявайте сегашните условия с тия, на миналото и ще видите, че сегашните са по-благоприятни: днес хората са по-интелигентни, по-разумни и добри. От това положение, вие трябва да се стремите към нещо по-високо. По какво се познава добрият от лошият човек?
към беседата >>
Иначе, ако земеделецът, ако орачът, ако онзи, който жъне, който вършее житото, по цели дни се карат, говорят си лоши думи, отправят си лоши мисли и чувства, това жито няма да се благослови; ако воденичарят, който мели брашното, както и домакинята, която меси хляба, не хранят в себе си добри мисли и чувства към ближните си, и този хляб няма да бъде благословен.
Във всяка работа, човек трябва да пее и славослови Бога.
Иначе, ако земеделецът, ако орачът, ако онзи, който жъне, който вършее житото, по цели дни се карат, говорят си лоши думи, отправят си лоши мисли и чувства, това жито няма да се благослови; ако воденичарят, който мели брашното, както и домакинята, която меси хляба, не хранят в себе си добри мисли и чувства към ближните си, и този хляб няма да бъде благословен.
След всичко това, хората казват: Да подобрим живота си! Те мислят, че доброто иде лесно, само по себе си. Доброто може да дойде само при специални условия. Който не вярва в това, може да направи опит, да се убеди в истинността на моите думи. Вземете един декар земя и го обработвайте по новия начин: през всичкото време, докато орете, сеете и жънете, поддържайте в себе си най-хубави мисли и чувства и ще видите, какво жито ще изкарате.
към беседата >>
Когато четете Писанието, или някаква философия, не се стремете да заучавате отделни мисли или стихове, но правете връзка между всички неща.
"А едно падна на добрата почва и даде плод стократно". Който разбира Божиите закони, той ще работи върху себе си, да даде плод стократно. Тази работа се заключава в търсене връзка между всички явления и прояви в живота.
Когато четете Писанието, или някаква философия, не се стремете да заучавате отделни мисли или стихове, но правете връзка между всички неща.
Мислете върху всичко, което четете и виждате в живота, за да намерите смисъла на нещата. Сравнявайте сегашните условия с тия, на миналото и ще видите, че сегашните са по-благоприятни: днес хората са по-интелигентни, по-разумни и добри. От това положение, вие трябва да се стремите към нещо по-високо. По какво се познава добрият от лошият човек? Добрият човек има особено устройство на лицето, на очите, на устата, на носа, на брадата и това, особеното, именно, вие трябва да изучавате.
към беседата >>
След всичко това, хората казват: Да подобрим живота си!
Във всяка работа, човек трябва да пее и славослови Бога. Иначе, ако земеделецът, ако орачът, ако онзи, който жъне, който вършее житото, по цели дни се карат, говорят си лоши думи, отправят си лоши мисли и чувства, това жито няма да се благослови; ако воденичарят, който мели брашното, както и домакинята, която меси хляба, не хранят в себе си добри мисли и чувства към ближните си, и този хляб няма да бъде благословен.
След всичко това, хората казват: Да подобрим живота си!
Те мислят, че доброто иде лесно, само по себе си. Доброто може да дойде само при специални условия. Който не вярва в това, може да направи опит, да се убеди в истинността на моите думи. Вземете един декар земя и го обработвайте по новия начин: през всичкото време, докато орете, сеете и жънете, поддържайте в себе си най-хубави мисли и чувства и ще видите, какво жито ще изкарате. През всичкото време, пейте, радвайте се, без да се оплаквате, че са излязли пришки на ръцете ви, от работа.
към беседата >>
Мислете върху всичко, което четете и виждате в живота, за да намерите смисъла на нещата.
"А едно падна на добрата почва и даде плод стократно". Който разбира Божиите закони, той ще работи върху себе си, да даде плод стократно. Тази работа се заключава в търсене връзка между всички явления и прояви в живота. Когато четете Писанието, или някаква философия, не се стремете да заучавате отделни мисли или стихове, но правете връзка между всички неща.
Мислете върху всичко, което четете и виждате в живота, за да намерите смисъла на нещата.
Сравнявайте сегашните условия с тия, на миналото и ще видите, че сегашните са по-благоприятни: днес хората са по-интелигентни, по-разумни и добри. От това положение, вие трябва да се стремите към нещо по-високо. По какво се познава добрият от лошият човек? Добрият човек има особено устройство на лицето, на очите, на устата, на носа, на брадата и това, особеното, именно, вие трябва да изучавате. Доброто има свои линии, свой определен път, по който се развива.
към беседата >>
Те мислят, че доброто иде лесно, само по себе си.
Във всяка работа, човек трябва да пее и славослови Бога. Иначе, ако земеделецът, ако орачът, ако онзи, който жъне, който вършее житото, по цели дни се карат, говорят си лоши думи, отправят си лоши мисли и чувства, това жито няма да се благослови; ако воденичарят, който мели брашното, както и домакинята, която меси хляба, не хранят в себе си добри мисли и чувства към ближните си, и този хляб няма да бъде благословен. След всичко това, хората казват: Да подобрим живота си!
Те мислят, че доброто иде лесно, само по себе си.
Доброто може да дойде само при специални условия. Който не вярва в това, може да направи опит, да се убеди в истинността на моите думи. Вземете един декар земя и го обработвайте по новия начин: през всичкото време, докато орете, сеете и жънете, поддържайте в себе си най-хубави мисли и чувства и ще видите, какво жито ще изкарате. През всичкото време, пейте, радвайте се, без да се оплаквате, че са излязли пришки на ръцете ви, от работа. По-малко работете, но не се оплаквайте.
към беседата >>
Сравнявайте сегашните условия с тия, на миналото и ще видите, че сегашните са по-благоприятни: днес хората са по-интелигентни, по-разумни и добри.
"А едно падна на добрата почва и даде плод стократно". Който разбира Божиите закони, той ще работи върху себе си, да даде плод стократно. Тази работа се заключава в търсене връзка между всички явления и прояви в живота. Когато четете Писанието, или някаква философия, не се стремете да заучавате отделни мисли или стихове, но правете връзка между всички неща. Мислете върху всичко, което четете и виждате в живота, за да намерите смисъла на нещата.
Сравнявайте сегашните условия с тия, на миналото и ще видите, че сегашните са по-благоприятни: днес хората са по-интелигентни, по-разумни и добри.
От това положение, вие трябва да се стремите към нещо по-високо. По какво се познава добрият от лошият човек? Добрият човек има особено устройство на лицето, на очите, на устата, на носа, на брадата и това, особеното, именно, вие трябва да изучавате. Доброто има свои линии, свой определен път, по който се развива. Нищо в света не е произволно.
към беседата >>
Доброто може да дойде само при специални условия.
Във всяка работа, човек трябва да пее и славослови Бога. Иначе, ако земеделецът, ако орачът, ако онзи, който жъне, който вършее житото, по цели дни се карат, говорят си лоши думи, отправят си лоши мисли и чувства, това жито няма да се благослови; ако воденичарят, който мели брашното, както и домакинята, която меси хляба, не хранят в себе си добри мисли и чувства към ближните си, и този хляб няма да бъде благословен. След всичко това, хората казват: Да подобрим живота си! Те мислят, че доброто иде лесно, само по себе си.
Доброто може да дойде само при специални условия.
Който не вярва в това, може да направи опит, да се убеди в истинността на моите думи. Вземете един декар земя и го обработвайте по новия начин: през всичкото време, докато орете, сеете и жънете, поддържайте в себе си най-хубави мисли и чувства и ще видите, какво жито ще изкарате. През всичкото време, пейте, радвайте се, без да се оплаквате, че са излязли пришки на ръцете ви, от работа. По-малко работете, но не се оплаквайте. Ако излизат на ръцете ви пришки и се оплаквате, след време, тези пришки ще излязат и на стомаха ви.
към беседата >>
От това положение, вие трябва да се стремите към нещо по-високо.
Който разбира Божиите закони, той ще работи върху себе си, да даде плод стократно. Тази работа се заключава в търсене връзка между всички явления и прояви в живота. Когато четете Писанието, или някаква философия, не се стремете да заучавате отделни мисли или стихове, но правете връзка между всички неща. Мислете върху всичко, което четете и виждате в живота, за да намерите смисъла на нещата. Сравнявайте сегашните условия с тия, на миналото и ще видите, че сегашните са по-благоприятни: днес хората са по-интелигентни, по-разумни и добри.
От това положение, вие трябва да се стремите към нещо по-високо.
По какво се познава добрият от лошият човек? Добрият човек има особено устройство на лицето, на очите, на устата, на носа, на брадата и това, особеното, именно, вие трябва да изучавате. Доброто има свои линии, свой определен път, по който се развива. Нищо в света не е произволно. Слънцето има своя определена орбита на движение; доброто, правдата, интелигентността, също така, имат своя определена орбита на движение.
към беседата >>
Който не вярва в това, може да направи опит, да се убеди в истинността на моите думи.
Във всяка работа, човек трябва да пее и славослови Бога. Иначе, ако земеделецът, ако орачът, ако онзи, който жъне, който вършее житото, по цели дни се карат, говорят си лоши думи, отправят си лоши мисли и чувства, това жито няма да се благослови; ако воденичарят, който мели брашното, както и домакинята, която меси хляба, не хранят в себе си добри мисли и чувства към ближните си, и този хляб няма да бъде благословен. След всичко това, хората казват: Да подобрим живота си! Те мислят, че доброто иде лесно, само по себе си. Доброто може да дойде само при специални условия.
Който не вярва в това, може да направи опит, да се убеди в истинността на моите думи.
Вземете един декар земя и го обработвайте по новия начин: през всичкото време, докато орете, сеете и жънете, поддържайте в себе си най-хубави мисли и чувства и ще видите, какво жито ще изкарате. През всичкото време, пейте, радвайте се, без да се оплаквате, че са излязли пришки на ръцете ви, от работа. По-малко работете, но не се оплаквайте. Ако излизат на ръцете ви пришки и се оплаквате, след време, тези пришки ще излязат и на стомаха ви. Пришките на ръцете ви показват човешката лакомия.
към беседата >>
По какво се познава добрият от лошият човек?
Тази работа се заключава в търсене връзка между всички явления и прояви в живота. Когато четете Писанието, или някаква философия, не се стремете да заучавате отделни мисли или стихове, но правете връзка между всички неща. Мислете върху всичко, което четете и виждате в живота, за да намерите смисъла на нещата. Сравнявайте сегашните условия с тия, на миналото и ще видите, че сегашните са по-благоприятни: днес хората са по-интелигентни, по-разумни и добри. От това положение, вие трябва да се стремите към нещо по-високо.
По какво се познава добрият от лошият човек?
Добрият човек има особено устройство на лицето, на очите, на устата, на носа, на брадата и това, особеното, именно, вие трябва да изучавате. Доброто има свои линии, свой определен път, по който се развива. Нищо в света не е произволно. Слънцето има своя определена орбита на движение; доброто, правдата, интелигентността, също така, имат своя определена орбита на движение. Най-голямата, най-широката орбита, която включва всички вселени в света, е Любовта.
към беседата >>
Вземете един декар земя и го обработвайте по новия начин: през всичкото време, докато орете, сеете и жънете, поддържайте в себе си най-хубави мисли и чувства и ще видите, какво жито ще изкарате.
Иначе, ако земеделецът, ако орачът, ако онзи, който жъне, който вършее житото, по цели дни се карат, говорят си лоши думи, отправят си лоши мисли и чувства, това жито няма да се благослови; ако воденичарят, който мели брашното, както и домакинята, която меси хляба, не хранят в себе си добри мисли и чувства към ближните си, и този хляб няма да бъде благословен. След всичко това, хората казват: Да подобрим живота си! Те мислят, че доброто иде лесно, само по себе си. Доброто може да дойде само при специални условия. Който не вярва в това, може да направи опит, да се убеди в истинността на моите думи.
Вземете един декар земя и го обработвайте по новия начин: през всичкото време, докато орете, сеете и жънете, поддържайте в себе си най-хубави мисли и чувства и ще видите, какво жито ще изкарате.
През всичкото време, пейте, радвайте се, без да се оплаквате, че са излязли пришки на ръцете ви, от работа. По-малко работете, но не се оплаквайте. Ако излизат на ръцете ви пришки и се оплаквате, след време, тези пришки ще излязат и на стомаха ви. Пришките на ръцете ви показват човешката лакомия. Работете два часа и си починете.
към беседата >>
Добрият човек има особено устройство на лицето, на очите, на устата, на носа, на брадата и това, особеното, именно, вие трябва да изучавате.
Когато четете Писанието, или някаква философия, не се стремете да заучавате отделни мисли или стихове, но правете връзка между всички неща. Мислете върху всичко, което четете и виждате в живота, за да намерите смисъла на нещата. Сравнявайте сегашните условия с тия, на миналото и ще видите, че сегашните са по-благоприятни: днес хората са по-интелигентни, по-разумни и добри. От това положение, вие трябва да се стремите към нещо по-високо. По какво се познава добрият от лошият човек?
Добрият човек има особено устройство на лицето, на очите, на устата, на носа, на брадата и това, особеното, именно, вие трябва да изучавате.
Доброто има свои линии, свой определен път, по който се развива. Нищо в света не е произволно. Слънцето има своя определена орбита на движение; доброто, правдата, интелигентността, също така, имат своя определена орбита на движение. Най-голямата, най-широката орбита, която включва всички вселени в света, е Любовта. Какво има зад нея, не знаем; какво има в нея – знаем.
към беседата >>
През всичкото време, пейте, радвайте се, без да се оплаквате, че са излязли пришки на ръцете ви, от работа.
След всичко това, хората казват: Да подобрим живота си! Те мислят, че доброто иде лесно, само по себе си. Доброто може да дойде само при специални условия. Който не вярва в това, може да направи опит, да се убеди в истинността на моите думи. Вземете един декар земя и го обработвайте по новия начин: през всичкото време, докато орете, сеете и жънете, поддържайте в себе си най-хубави мисли и чувства и ще видите, какво жито ще изкарате.
През всичкото време, пейте, радвайте се, без да се оплаквате, че са излязли пришки на ръцете ви, от работа.
По-малко работете, но не се оплаквайте. Ако излизат на ръцете ви пришки и се оплаквате, след време, тези пришки ще излязат и на стомаха ви. Пришките на ръцете ви показват човешката лакомия. Работете два часа и си починете. През време на почивката, обиколете нивата, попейте си малко, помолете се на Бога, да благослови труда ви.
към беседата >>
Доброто има свои линии, свой определен път, по който се развива.
Мислете върху всичко, което четете и виждате в живота, за да намерите смисъла на нещата. Сравнявайте сегашните условия с тия, на миналото и ще видите, че сегашните са по-благоприятни: днес хората са по-интелигентни, по-разумни и добри. От това положение, вие трябва да се стремите към нещо по-високо. По какво се познава добрият от лошият човек? Добрият човек има особено устройство на лицето, на очите, на устата, на носа, на брадата и това, особеното, именно, вие трябва да изучавате.
Доброто има свои линии, свой определен път, по който се развива.
Нищо в света не е произволно. Слънцето има своя определена орбита на движение; доброто, правдата, интелигентността, също така, имат своя определена орбита на движение. Най-голямата, най-широката орбита, която включва всички вселени в света, е Любовта. Какво има зад нея, не знаем; какво има в нея – знаем. След орбитата на Любовта иде Мъдростта, а след нея – Истината.
към беседата >>
По-малко работете, но не се оплаквайте.
Те мислят, че доброто иде лесно, само по себе си. Доброто може да дойде само при специални условия. Който не вярва в това, може да направи опит, да се убеди в истинността на моите думи. Вземете един декар земя и го обработвайте по новия начин: през всичкото време, докато орете, сеете и жънете, поддържайте в себе си най-хубави мисли и чувства и ще видите, какво жито ще изкарате. През всичкото време, пейте, радвайте се, без да се оплаквате, че са излязли пришки на ръцете ви, от работа.
По-малко работете, но не се оплаквайте.
Ако излизат на ръцете ви пришки и се оплаквате, след време, тези пришки ще излязат и на стомаха ви. Пришките на ръцете ви показват човешката лакомия. Работете два часа и си починете. През време на почивката, обиколете нивата, попейте си малко, помолете се на Бога, да благослови труда ви. После, поработете още два часа и пак се помолете.
към беседата >>
Нищо в света не е произволно.
Сравнявайте сегашните условия с тия, на миналото и ще видите, че сегашните са по-благоприятни: днес хората са по-интелигентни, по-разумни и добри. От това положение, вие трябва да се стремите към нещо по-високо. По какво се познава добрият от лошият човек? Добрият човек има особено устройство на лицето, на очите, на устата, на носа, на брадата и това, особеното, именно, вие трябва да изучавате. Доброто има свои линии, свой определен път, по който се развива.
Нищо в света не е произволно.
Слънцето има своя определена орбита на движение; доброто, правдата, интелигентността, също така, имат своя определена орбита на движение. Най-голямата, най-широката орбита, която включва всички вселени в света, е Любовта. Какво има зад нея, не знаем; какво има в нея – знаем. След орбитата на Любовта иде Мъдростта, а след нея – Истината. Това са все кръгове, орбити.
към беседата >>
Ако излизат на ръцете ви пришки и се оплаквате, след време, тези пришки ще излязат и на стомаха ви.
Доброто може да дойде само при специални условия. Който не вярва в това, може да направи опит, да се убеди в истинността на моите думи. Вземете един декар земя и го обработвайте по новия начин: през всичкото време, докато орете, сеете и жънете, поддържайте в себе си най-хубави мисли и чувства и ще видите, какво жито ще изкарате. През всичкото време, пейте, радвайте се, без да се оплаквате, че са излязли пришки на ръцете ви, от работа. По-малко работете, но не се оплаквайте.
Ако излизат на ръцете ви пришки и се оплаквате, след време, тези пришки ще излязат и на стомаха ви.
Пришките на ръцете ви показват човешката лакомия. Работете два часа и си починете. През време на почивката, обиколете нивата, попейте си малко, помолете се на Бога, да благослови труда ви. После, поработете още два часа и пак се помолете. Четири часа физическа работа ви е достатъчна.
към беседата >>
Слънцето има своя определена орбита на движение; доброто, правдата, интелигентността, също така, имат своя определена орбита на движение.
От това положение, вие трябва да се стремите към нещо по-високо. По какво се познава добрият от лошият човек? Добрият човек има особено устройство на лицето, на очите, на устата, на носа, на брадата и това, особеното, именно, вие трябва да изучавате. Доброто има свои линии, свой определен път, по който се развива. Нищо в света не е произволно.
Слънцето има своя определена орбита на движение; доброто, правдата, интелигентността, също така, имат своя определена орбита на движение.
Най-голямата, най-широката орбита, която включва всички вселени в света, е Любовта. Какво има зад нея, не знаем; какво има в нея – знаем. След орбитата на Любовта иде Мъдростта, а след нея – Истината. Това са все кръгове, орбити. Какво представя кръга на любовта?
към беседата >>
Пришките на ръцете ви показват човешката лакомия.
Който не вярва в това, може да направи опит, да се убеди в истинността на моите думи. Вземете един декар земя и го обработвайте по новия начин: през всичкото време, докато орете, сеете и жънете, поддържайте в себе си най-хубави мисли и чувства и ще видите, какво жито ще изкарате. През всичкото време, пейте, радвайте се, без да се оплаквате, че са излязли пришки на ръцете ви, от работа. По-малко работете, но не се оплаквайте. Ако излизат на ръцете ви пришки и се оплаквате, след време, тези пришки ще излязат и на стомаха ви.
Пришките на ръцете ви показват човешката лакомия.
Работете два часа и си починете. През време на почивката, обиколете нивата, попейте си малко, помолете се на Бога, да благослови труда ви. После, поработете още два часа и пак се помолете. Четири часа физическа работа ви е достатъчна.
към беседата >>
Най-голямата, най-широката орбита, която включва всички вселени в света, е Любовта.
По какво се познава добрият от лошият човек? Добрият човек има особено устройство на лицето, на очите, на устата, на носа, на брадата и това, особеното, именно, вие трябва да изучавате. Доброто има свои линии, свой определен път, по който се развива. Нищо в света не е произволно. Слънцето има своя определена орбита на движение; доброто, правдата, интелигентността, също така, имат своя определена орбита на движение.
Най-голямата, най-широката орбита, която включва всички вселени в света, е Любовта.
Какво има зад нея, не знаем; какво има в нея – знаем. След орбитата на Любовта иде Мъдростта, а след нея – Истината. Това са все кръгове, орбити. Какво представя кръга на любовта? Той е метод, по който любовта може да се прояви.
към беседата >>
Работете два часа и си починете.
Вземете един декар земя и го обработвайте по новия начин: през всичкото време, докато орете, сеете и жънете, поддържайте в себе си най-хубави мисли и чувства и ще видите, какво жито ще изкарате. През всичкото време, пейте, радвайте се, без да се оплаквате, че са излязли пришки на ръцете ви, от работа. По-малко работете, но не се оплаквайте. Ако излизат на ръцете ви пришки и се оплаквате, след време, тези пришки ще излязат и на стомаха ви. Пришките на ръцете ви показват човешката лакомия.
Работете два часа и си починете.
През време на почивката, обиколете нивата, попейте си малко, помолете се на Бога, да благослови труда ви. После, поработете още два часа и пак се помолете. Четири часа физическа работа ви е достатъчна.
към беседата >>
Какво има зад нея, не знаем; какво има в нея – знаем.
Добрият човек има особено устройство на лицето, на очите, на устата, на носа, на брадата и това, особеното, именно, вие трябва да изучавате. Доброто има свои линии, свой определен път, по който се развива. Нищо в света не е произволно. Слънцето има своя определена орбита на движение; доброто, правдата, интелигентността, също така, имат своя определена орбита на движение. Най-голямата, най-широката орбита, която включва всички вселени в света, е Любовта.
Какво има зад нея, не знаем; какво има в нея – знаем.
След орбитата на Любовта иде Мъдростта, а след нея – Истината. Това са все кръгове, орбити. Какво представя кръга на любовта? Той е метод, по който любовта може да се прояви. Когато обичате някой човек, при всички промени, които стават с него, вие трябва да бъдете благосклонни към този човек, както слънцето е неизменно в пътя на своето движение; то всякога изгрява от изток и залязва на запад.
към беседата >>
През време на почивката, обиколете нивата, попейте си малко, помолете се на Бога, да благослови труда ви.
През всичкото време, пейте, радвайте се, без да се оплаквате, че са излязли пришки на ръцете ви, от работа. По-малко работете, но не се оплаквайте. Ако излизат на ръцете ви пришки и се оплаквате, след време, тези пришки ще излязат и на стомаха ви. Пришките на ръцете ви показват човешката лакомия. Работете два часа и си починете.
През време на почивката, обиколете нивата, попейте си малко, помолете се на Бога, да благослови труда ви.
После, поработете още два часа и пак се помолете. Четири часа физическа работа ви е достатъчна.
към беседата >>
След орбитата на Любовта иде Мъдростта, а след нея – Истината.
Доброто има свои линии, свой определен път, по който се развива. Нищо в света не е произволно. Слънцето има своя определена орбита на движение; доброто, правдата, интелигентността, също така, имат своя определена орбита на движение. Най-голямата, най-широката орбита, която включва всички вселени в света, е Любовта. Какво има зад нея, не знаем; какво има в нея – знаем.
След орбитата на Любовта иде Мъдростта, а след нея – Истината.
Това са все кръгове, орбити. Какво представя кръга на любовта? Той е метод, по който любовта може да се прояви. Когато обичате някой човек, при всички промени, които стават с него, вие трябва да бъдете благосклонни към този човек, както слънцето е неизменно в пътя на своето движение; то всякога изгрява от изток и залязва на запад. Пътят на любовта е път на съобщение, на пълна хармония между едно и друго съзнание.
към беседата >>
"А друго падна на добрата земя и стори плод стократно".
"А друго падна на добрата земя и стори плод стократно".
– Това е една математическа формула. Какво ни интересува нас, че едно семе паднало на добра почва и дало плод стократно? Ако разгледаме този стих буквално, ние почти не се интересуваме, какво става с растенията. Днес хората се интересуват от това, което става с тях. Обаче, всяко съзнание, което не се интересува от процесите, които стават в живота и природата, е състояние на безсъзнателен или полусъзнателен живот.
към беседата >>
После, поработете още два часа и пак се помолете.
По-малко работете, но не се оплаквайте. Ако излизат на ръцете ви пришки и се оплаквате, след време, тези пришки ще излязат и на стомаха ви. Пришките на ръцете ви показват човешката лакомия. Работете два часа и си починете. През време на почивката, обиколете нивата, попейте си малко, помолете се на Бога, да благослови труда ви.
После, поработете още два часа и пак се помолете.
Четири часа физическа работа ви е достатъчна.
към беседата >>
Това са все кръгове, орбити.
Нищо в света не е произволно. Слънцето има своя определена орбита на движение; доброто, правдата, интелигентността, също така, имат своя определена орбита на движение. Най-голямата, най-широката орбита, която включва всички вселени в света, е Любовта. Какво има зад нея, не знаем; какво има в нея – знаем. След орбитата на Любовта иде Мъдростта, а след нея – Истината.
Това са все кръгове, орбити.
Какво представя кръга на любовта? Той е метод, по който любовта може да се прояви. Когато обичате някой човек, при всички промени, които стават с него, вие трябва да бъдете благосклонни към този човек, както слънцето е неизменно в пътя на своето движение; то всякога изгрява от изток и залязва на запад. Пътят на любовта е път на съобщение, на пълна хармония между едно и друго съзнание. Добрата почва е основата на живота.
към беседата >>
– Това е една математическа формула.
"А друго падна на добрата земя и стори плод стократно".
– Това е една математическа формула.
Какво ни интересува нас, че едно семе паднало на добра почва и дало плод стократно? Ако разгледаме този стих буквално, ние почти не се интересуваме, какво става с растенията. Днес хората се интересуват от това, което става с тях. Обаче, всяко съзнание, което не се интересува от процесите, които стават в живота и природата, е състояние на безсъзнателен или полусъзнателен живот. Много светски, учени и религиозни хора живеят ден за ден и казват: Да мине времето, че каквото ще да става!
към беседата >>
Четири часа физическа работа ви е достатъчна.
Ако излизат на ръцете ви пришки и се оплаквате, след време, тези пришки ще излязат и на стомаха ви. Пришките на ръцете ви показват човешката лакомия. Работете два часа и си починете. През време на почивката, обиколете нивата, попейте си малко, помолете се на Бога, да благослови труда ви. После, поработете още два часа и пак се помолете.
Четири часа физическа работа ви е достатъчна.
към беседата >>
Какво представя кръга на любовта?
Слънцето има своя определена орбита на движение; доброто, правдата, интелигентността, също така, имат своя определена орбита на движение. Най-голямата, най-широката орбита, която включва всички вселени в света, е Любовта. Какво има зад нея, не знаем; какво има в нея – знаем. След орбитата на Любовта иде Мъдростта, а след нея – Истината. Това са все кръгове, орбити.
Какво представя кръга на любовта?
Той е метод, по който любовта може да се прояви. Когато обичате някой човек, при всички промени, които стават с него, вие трябва да бъдете благосклонни към този човек, както слънцето е неизменно в пътя на своето движение; то всякога изгрява от изток и залязва на запад. Пътят на любовта е път на съобщение, на пълна хармония между едно и друго съзнание. Добрата почва е основата на живота. Чистата кръв, пък, е основа на здравето.
към беседата >>
Какво ни интересува нас, че едно семе паднало на добра почва и дало плод стократно?
"А друго падна на добрата земя и стори плод стократно". – Това е една математическа формула.
Какво ни интересува нас, че едно семе паднало на добра почва и дало плод стократно?
Ако разгледаме този стих буквално, ние почти не се интересуваме, какво става с растенията. Днес хората се интересуват от това, което става с тях. Обаче, всяко съзнание, което не се интересува от процесите, които стават в живота и природата, е състояние на безсъзнателен или полусъзнателен живот. Много светски, учени и религиозни хора живеят ден за ден и казват: Да мине времето, че каквото ще да става! Други хора, пък, живеят с мечти и желания, да имат повече парички, да имат къщи, хубави и топли дрехи, да имат какво да ядат и пият, да имат добри приятели, с които да си поживеят, както Бог дал.
към беседата >>
Същото нещо се отнася и за поета.
Същото нещо се отнася и за поета.
Ако един час пише стихове, два часа трябва да се моли, защото, той е отговорен за своите произведения. Те ще въздействат върху хората, а това въздействие трябва да бъде добро. При това, той ще носи тази отговорност, не само в един живот. Няколко прераждания наред, той ще носи последствията на своите мисли, които е изпратил в пространството. Тази отговорност ще го преследва и на земята, и на небето, докато се научи да пише, както трябва.
към беседата >>
Той е метод, по който любовта може да се прояви.
Най-голямата, най-широката орбита, която включва всички вселени в света, е Любовта. Какво има зад нея, не знаем; какво има в нея – знаем. След орбитата на Любовта иде Мъдростта, а след нея – Истината. Това са все кръгове, орбити. Какво представя кръга на любовта?
Той е метод, по който любовта може да се прояви.
Когато обичате някой човек, при всички промени, които стават с него, вие трябва да бъдете благосклонни към този човек, както слънцето е неизменно в пътя на своето движение; то всякога изгрява от изток и залязва на запад. Пътят на любовта е път на съобщение, на пълна хармония между едно и друго съзнание. Добрата почва е основата на живота. Чистата кръв, пък, е основа на здравето. Затова, Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си".
към беседата >>
Ако разгледаме този стих буквално, ние почти не се интересуваме, какво става с растенията.
"А друго падна на добрата земя и стори плод стократно". – Това е една математическа формула. Какво ни интересува нас, че едно семе паднало на добра почва и дало плод стократно?
Ако разгледаме този стих буквално, ние почти не се интересуваме, какво става с растенията.
Днес хората се интересуват от това, което става с тях. Обаче, всяко съзнание, което не се интересува от процесите, които стават в живота и природата, е състояние на безсъзнателен или полусъзнателен живот. Много светски, учени и религиозни хора живеят ден за ден и казват: Да мине времето, че каквото ще да става! Други хора, пък, живеят с мечти и желания, да имат повече парички, да имат къщи, хубави и топли дрехи, да имат какво да ядат и пият, да имат добри приятели, с които да си поживеят, както Бог дал. Това са онази категория хора, които търсят добрите условия, които вярват в щастието.
към беседата >>
Ако един час пише стихове, два часа трябва да се моли, защото, той е отговорен за своите произведения.
Същото нещо се отнася и за поета.
Ако един час пише стихове, два часа трябва да се моли, защото, той е отговорен за своите произведения.
Те ще въздействат върху хората, а това въздействие трябва да бъде добро. При това, той ще носи тази отговорност, не само в един живот. Няколко прераждания наред, той ще носи последствията на своите мисли, които е изпратил в пространството. Тази отговорност ще го преследва и на земята, и на небето, докато се научи да пише, както трябва. Казано е в Писанието: „Словото на всеки човек ще му бъде товар".
към беседата >>
Когато обичате някой човек, при всички промени, които стават с него, вие трябва да бъдете благосклонни към този човек, както слънцето е неизменно в пътя на своето движение; то всякога изгрява от изток и залязва на запад.
Какво има зад нея, не знаем; какво има в нея – знаем. След орбитата на Любовта иде Мъдростта, а след нея – Истината. Това са все кръгове, орбити. Какво представя кръга на любовта? Той е метод, по който любовта може да се прояви.
Когато обичате някой човек, при всички промени, които стават с него, вие трябва да бъдете благосклонни към този човек, както слънцето е неизменно в пътя на своето движение; то всякога изгрява от изток и залязва на запад.
Пътят на любовта е път на съобщение, на пълна хармония между едно и друго съзнание. Добрата почва е основата на живота. Чистата кръв, пък, е основа на здравето. Затова, Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си". Под думата „плът", Христос разбира доброто в човека, което става като условие, като почва в живота.
към беседата >>
Днес хората се интересуват от това, което става с тях.
"А друго падна на добрата земя и стори плод стократно". – Това е една математическа формула. Какво ни интересува нас, че едно семе паднало на добра почва и дало плод стократно? Ако разгледаме този стих буквално, ние почти не се интересуваме, какво става с растенията.
Днес хората се интересуват от това, което става с тях.
Обаче, всяко съзнание, което не се интересува от процесите, които стават в живота и природата, е състояние на безсъзнателен или полусъзнателен живот. Много светски, учени и религиозни хора живеят ден за ден и казват: Да мине времето, че каквото ще да става! Други хора, пък, живеят с мечти и желания, да имат повече парички, да имат къщи, хубави и топли дрехи, да имат какво да ядат и пият, да имат добри приятели, с които да си поживеят, както Бог дал. Това са онази категория хора, които търсят добрите условия, които вярват в щастието. Има хора, които, откак се родят, докато умрат, все щастието търсят, но щастието не дохожда.
към беседата >>
Те ще въздействат върху хората, а това въздействие трябва да бъде добро.
Същото нещо се отнася и за поета. Ако един час пише стихове, два часа трябва да се моли, защото, той е отговорен за своите произведения.
Те ще въздействат върху хората, а това въздействие трябва да бъде добро.
При това, той ще носи тази отговорност, не само в един живот. Няколко прераждания наред, той ще носи последствията на своите мисли, които е изпратил в пространството. Тази отговорност ще го преследва и на земята, и на небето, докато се научи да пише, както трябва. Казано е в Писанието: „Словото на всеки човек ще му бъде товар". Значи, мислите, чувствата и постъпките на човека ще му бъдат негов собствен товар. Кога?
към беседата >>
Пътят на любовта е път на съобщение, на пълна хармония между едно и друго съзнание.
След орбитата на Любовта иде Мъдростта, а след нея – Истината. Това са все кръгове, орбити. Какво представя кръга на любовта? Той е метод, по който любовта може да се прояви. Когато обичате някой човек, при всички промени, които стават с него, вие трябва да бъдете благосклонни към този човек, както слънцето е неизменно в пътя на своето движение; то всякога изгрява от изток и залязва на запад.
Пътят на любовта е път на съобщение, на пълна хармония между едно и друго съзнание.
Добрата почва е основата на живота. Чистата кръв, пък, е основа на здравето. Затова, Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си". Под думата „плът", Христос разбира доброто в човека, което става като условие, като почва в живота. В тази почва човек трябва да се посади, да изникне отново, да придобие нов живот.
към беседата >>
Обаче, всяко съзнание, което не се интересува от процесите, които стават в живота и природата, е състояние на безсъзнателен или полусъзнателен живот.
"А друго падна на добрата земя и стори плод стократно". – Това е една математическа формула. Какво ни интересува нас, че едно семе паднало на добра почва и дало плод стократно? Ако разгледаме този стих буквално, ние почти не се интересуваме, какво става с растенията. Днес хората се интересуват от това, което става с тях.
Обаче, всяко съзнание, което не се интересува от процесите, които стават в живота и природата, е състояние на безсъзнателен или полусъзнателен живот.
Много светски, учени и религиозни хора живеят ден за ден и казват: Да мине времето, че каквото ще да става! Други хора, пък, живеят с мечти и желания, да имат повече парички, да имат къщи, хубави и топли дрехи, да имат какво да ядат и пият, да имат добри приятели, с които да си поживеят, както Бог дал. Това са онази категория хора, които търсят добрите условия, които вярват в щастието. Има хора, които, откак се родят, докато умрат, все щастието търсят, но щастието не дохожда. Други хора пък, макар и да са богати, здрави, вярват в нещастието и казват: Какво ли нещастие ще ни сполети!
към беседата >>
При това, той ще носи тази отговорност, не само в един живот.
Същото нещо се отнася и за поета. Ако един час пише стихове, два часа трябва да се моли, защото, той е отговорен за своите произведения. Те ще въздействат върху хората, а това въздействие трябва да бъде добро.
При това, той ще носи тази отговорност, не само в един живот.
Няколко прераждания наред, той ще носи последствията на своите мисли, които е изпратил в пространството. Тази отговорност ще го преследва и на земята, и на небето, докато се научи да пише, както трябва. Казано е в Писанието: „Словото на всеки човек ще му бъде товар". Значи, мислите, чувствата и постъпките на човека ще му бъдат негов собствен товар. Кога? Когато не са съгласни с Божиите мисли, чувства и постъпки.
към беседата >>
Добрата почва е основата на живота.
Това са все кръгове, орбити. Какво представя кръга на любовта? Той е метод, по който любовта може да се прояви. Когато обичате някой човек, при всички промени, които стават с него, вие трябва да бъдете благосклонни към този човек, както слънцето е неизменно в пътя на своето движение; то всякога изгрява от изток и залязва на запад. Пътят на любовта е път на съобщение, на пълна хармония между едно и друго съзнание.
Добрата почва е основата на живота.
Чистата кръв, пък, е основа на здравето. Затова, Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си". Под думата „плът", Христос разбира доброто в човека, което става като условие, като почва в живота. В тази почва човек трябва да се посади, да изникне отново, да придобие нов живот. Старият живот, старата култура, старите вярвания, не са нужни вече.
към беседата >>
Много светски, учени и религиозни хора живеят ден за ден и казват: Да мине времето, че каквото ще да става!
– Това е една математическа формула. Какво ни интересува нас, че едно семе паднало на добра почва и дало плод стократно? Ако разгледаме този стих буквално, ние почти не се интересуваме, какво става с растенията. Днес хората се интересуват от това, което става с тях. Обаче, всяко съзнание, което не се интересува от процесите, които стават в живота и природата, е състояние на безсъзнателен или полусъзнателен живот.
Много светски, учени и религиозни хора живеят ден за ден и казват: Да мине времето, че каквото ще да става!
Други хора, пък, живеят с мечти и желания, да имат повече парички, да имат къщи, хубави и топли дрехи, да имат какво да ядат и пият, да имат добри приятели, с които да си поживеят, както Бог дал. Това са онази категория хора, които търсят добрите условия, които вярват в щастието. Има хора, които, откак се родят, докато умрат, все щастието търсят, но щастието не дохожда. Други хора пък, макар и да са богати, здрави, вярват в нещастието и казват: Какво ли нещастие ще ни сполети! Днес сме здрави, но утре можем да се разболеем.
към беседата >>
Няколко прераждания наред, той ще носи последствията на своите мисли, които е изпратил в пространството.
Същото нещо се отнася и за поета. Ако един час пише стихове, два часа трябва да се моли, защото, той е отговорен за своите произведения. Те ще въздействат върху хората, а това въздействие трябва да бъде добро. При това, той ще носи тази отговорност, не само в един живот.
Няколко прераждания наред, той ще носи последствията на своите мисли, които е изпратил в пространството.
Тази отговорност ще го преследва и на земята, и на небето, докато се научи да пише, както трябва. Казано е в Писанието: „Словото на всеки човек ще му бъде товар". Значи, мислите, чувствата и постъпките на човека ще му бъдат негов собствен товар. Кога? Когато не са съгласни с Божиите мисли, чувства и постъпки. Всеки сам ще опита доброто, което е правил, както всеки сам опитва хляба, който е месил.
към беседата >>
Чистата кръв, пък, е основа на здравето.
Какво представя кръга на любовта? Той е метод, по който любовта може да се прояви. Когато обичате някой човек, при всички промени, които стават с него, вие трябва да бъдете благосклонни към този човек, както слънцето е неизменно в пътя на своето движение; то всякога изгрява от изток и залязва на запад. Пътят на любовта е път на съобщение, на пълна хармония между едно и друго съзнание. Добрата почва е основата на живота.
Чистата кръв, пък, е основа на здравето.
Затова, Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си". Под думата „плът", Христос разбира доброто в човека, което става като условие, като почва в живота. В тази почва човек трябва да се посади, да изникне отново, да придобие нов живот. Старият живот, старата култура, старите вярвания, не са нужни вече. С тях не може да се влезе в новите условия.
към беседата >>
Други хора, пък, живеят с мечти и желания, да имат повече парички, да имат къщи, хубави и топли дрехи, да имат какво да ядат и пият, да имат добри приятели, с които да си поживеят, както Бог дал.
Какво ни интересува нас, че едно семе паднало на добра почва и дало плод стократно? Ако разгледаме този стих буквално, ние почти не се интересуваме, какво става с растенията. Днес хората се интересуват от това, което става с тях. Обаче, всяко съзнание, което не се интересува от процесите, които стават в живота и природата, е състояние на безсъзнателен или полусъзнателен живот. Много светски, учени и религиозни хора живеят ден за ден и казват: Да мине времето, че каквото ще да става!
Други хора, пък, живеят с мечти и желания, да имат повече парички, да имат къщи, хубави и топли дрехи, да имат какво да ядат и пият, да имат добри приятели, с които да си поживеят, както Бог дал.
Това са онази категория хора, които търсят добрите условия, които вярват в щастието. Има хора, които, откак се родят, докато умрат, все щастието търсят, но щастието не дохожда. Други хора пък, макар и да са богати, здрави, вярват в нещастието и казват: Какво ли нещастие ще ни сполети! Днес сме здрави, но утре можем да се разболеем. Днес имаме приятели, но утре можем да ги изгубим.
към беседата >>
Тази отговорност ще го преследва и на земята, и на небето, докато се научи да пише, както трябва.
Същото нещо се отнася и за поета. Ако един час пише стихове, два часа трябва да се моли, защото, той е отговорен за своите произведения. Те ще въздействат върху хората, а това въздействие трябва да бъде добро. При това, той ще носи тази отговорност, не само в един живот. Няколко прераждания наред, той ще носи последствията на своите мисли, които е изпратил в пространството.
Тази отговорност ще го преследва и на земята, и на небето, докато се научи да пише, както трябва.
Казано е в Писанието: „Словото на всеки човек ще му бъде товар". Значи, мислите, чувствата и постъпките на човека ще му бъдат негов собствен товар. Кога? Когато не са съгласни с Божиите мисли, чувства и постъпки. Всеки сам ще опита доброто, което е правил, както всеки сам опитва хляба, който е месил. И когато лекарят препоръчва лекарства на болните, той предварително трябва да ги е опитал, да знае тяхното действие върху организма.
към беседата >>
Затова, Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си".
Той е метод, по който любовта може да се прояви. Когато обичате някой човек, при всички промени, които стават с него, вие трябва да бъдете благосклонни към този човек, както слънцето е неизменно в пътя на своето движение; то всякога изгрява от изток и залязва на запад. Пътят на любовта е път на съобщение, на пълна хармония между едно и друго съзнание. Добрата почва е основата на живота. Чистата кръв, пък, е основа на здравето.
Затова, Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си".
Под думата „плът", Христос разбира доброто в човека, което става като условие, като почва в живота. В тази почва човек трябва да се посади, да изникне отново, да придобие нов живот. Старият живот, старата култура, старите вярвания, не са нужни вече. С тях не може да се влезе в новите условия. Старото носи смърт, а човешката душа се стреми към безсмъртие.
към беседата >>
Това са онази категория хора, които търсят добрите условия, които вярват в щастието.
Ако разгледаме този стих буквално, ние почти не се интересуваме, какво става с растенията. Днес хората се интересуват от това, което става с тях. Обаче, всяко съзнание, което не се интересува от процесите, които стават в живота и природата, е състояние на безсъзнателен или полусъзнателен живот. Много светски, учени и религиозни хора живеят ден за ден и казват: Да мине времето, че каквото ще да става! Други хора, пък, живеят с мечти и желания, да имат повече парички, да имат къщи, хубави и топли дрехи, да имат какво да ядат и пият, да имат добри приятели, с които да си поживеят, както Бог дал.
Това са онази категория хора, които търсят добрите условия, които вярват в щастието.
Има хора, които, откак се родят, докато умрат, все щастието търсят, но щастието не дохожда. Други хора пък, макар и да са богати, здрави, вярват в нещастието и казват: Какво ли нещастие ще ни сполети! Днес сме здрави, но утре можем да се разболеем. Днес имаме приятели, но утре можем да ги изгубим. Първата категория хора нямат нищо, но все очакват да получат, отнякъде, нещо.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Словото на всеки човек ще му бъде товар".
Ако един час пише стихове, два часа трябва да се моли, защото, той е отговорен за своите произведения. Те ще въздействат върху хората, а това въздействие трябва да бъде добро. При това, той ще носи тази отговорност, не само в един живот. Няколко прераждания наред, той ще носи последствията на своите мисли, които е изпратил в пространството. Тази отговорност ще го преследва и на земята, и на небето, докато се научи да пише, както трябва.
Казано е в Писанието: „Словото на всеки човек ще му бъде товар".
Значи, мислите, чувствата и постъпките на човека ще му бъдат негов собствен товар. Кога? Когато не са съгласни с Божиите мисли, чувства и постъпки. Всеки сам ще опита доброто, което е правил, както всеки сам опитва хляба, който е месил. И когато лекарят препоръчва лекарства на болните, той предварително трябва да ги е опитал, да знае тяхното действие върху организма. Преди да се пусне хлябът в продажба, хлебарят, пръв, трябва да го е опитал.
към беседата >>
Под думата „плът", Христос разбира доброто в човека, което става като условие, като почва в живота.
Когато обичате някой човек, при всички промени, които стават с него, вие трябва да бъдете благосклонни към този човек, както слънцето е неизменно в пътя на своето движение; то всякога изгрява от изток и залязва на запад. Пътят на любовта е път на съобщение, на пълна хармония между едно и друго съзнание. Добрата почва е основата на живота. Чистата кръв, пък, е основа на здравето. Затова, Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си".
Под думата „плът", Христос разбира доброто в човека, което става като условие, като почва в живота.
В тази почва човек трябва да се посади, да изникне отново, да придобие нов живот. Старият живот, старата култура, старите вярвания, не са нужни вече. С тях не може да се влезе в новите условия. Старото носи смърт, а човешката душа се стреми към безсмъртие. Какво ще придобие детето, ако, с години наред, изучава първия буквар?
към беседата >>
Има хора, които, откак се родят, докато умрат, все щастието търсят, но щастието не дохожда.
Днес хората се интересуват от това, което става с тях. Обаче, всяко съзнание, което не се интересува от процесите, които стават в живота и природата, е състояние на безсъзнателен или полусъзнателен живот. Много светски, учени и религиозни хора живеят ден за ден и казват: Да мине времето, че каквото ще да става! Други хора, пък, живеят с мечти и желания, да имат повече парички, да имат къщи, хубави и топли дрехи, да имат какво да ядат и пият, да имат добри приятели, с които да си поживеят, както Бог дал. Това са онази категория хора, които търсят добрите условия, които вярват в щастието.
Има хора, които, откак се родят, докато умрат, все щастието търсят, но щастието не дохожда.
Други хора пък, макар и да са богати, здрави, вярват в нещастието и казват: Какво ли нещастие ще ни сполети! Днес сме здрави, но утре можем да се разболеем. Днес имаме приятели, но утре можем да ги изгубим. Първата категория хора нямат нищо, но все очакват да получат, отнякъде, нещо. Втората категория хора всичко имат, но все очакват, че ще ги сполети някакво нещастие и ще изгубят всичко.
към беседата >>
Значи, мислите, чувствата и постъпките на човека ще му бъдат негов собствен товар. Кога?
Те ще въздействат върху хората, а това въздействие трябва да бъде добро. При това, той ще носи тази отговорност, не само в един живот. Няколко прераждания наред, той ще носи последствията на своите мисли, които е изпратил в пространството. Тази отговорност ще го преследва и на земята, и на небето, докато се научи да пише, както трябва. Казано е в Писанието: „Словото на всеки човек ще му бъде товар".
Значи, мислите, чувствата и постъпките на човека ще му бъдат негов собствен товар. Кога?
Когато не са съгласни с Божиите мисли, чувства и постъпки. Всеки сам ще опита доброто, което е правил, както всеки сам опитва хляба, който е месил. И когато лекарят препоръчва лекарства на болните, той предварително трябва да ги е опитал, да знае тяхното действие върху организма. Преди да се пусне хлябът в продажба, хлебарят, пръв, трябва да го е опитал. Преди да продава стоките си, бакалинът, пръв, трябва да ги е опитал.
към беседата >>
В тази почва човек трябва да се посади, да изникне отново, да придобие нов живот.
Пътят на любовта е път на съобщение, на пълна хармония между едно и друго съзнание. Добрата почва е основата на живота. Чистата кръв, пък, е основа на здравето. Затова, Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си". Под думата „плът", Христос разбира доброто в човека, което става като условие, като почва в живота.
В тази почва човек трябва да се посади, да изникне отново, да придобие нов живот.
Старият живот, старата култура, старите вярвания, не са нужни вече. С тях не може да се влезе в новите условия. Старото носи смърт, а човешката душа се стреми към безсмъртие. Какво ще придобие детето, ако, с години наред, изучава първия буквар? Мислите ли, че знанието и вярата, които сега имате, са в сила да ви спасят?
към беседата >>
Други хора пък, макар и да са богати, здрави, вярват в нещастието и казват: Какво ли нещастие ще ни сполети!
Обаче, всяко съзнание, което не се интересува от процесите, които стават в живота и природата, е състояние на безсъзнателен или полусъзнателен живот. Много светски, учени и религиозни хора живеят ден за ден и казват: Да мине времето, че каквото ще да става! Други хора, пък, живеят с мечти и желания, да имат повече парички, да имат къщи, хубави и топли дрехи, да имат какво да ядат и пият, да имат добри приятели, с които да си поживеят, както Бог дал. Това са онази категория хора, които търсят добрите условия, които вярват в щастието. Има хора, които, откак се родят, докато умрат, все щастието търсят, но щастието не дохожда.
Други хора пък, макар и да са богати, здрави, вярват в нещастието и казват: Какво ли нещастие ще ни сполети!
Днес сме здрави, но утре можем да се разболеем. Днес имаме приятели, но утре можем да ги изгубим. Първата категория хора нямат нищо, но все очакват да получат, отнякъде, нещо. Втората категория хора всичко имат, но все очакват, че ще ги сполети някакво нещастие и ще изгубят всичко. Това са две състояния, които постоянно се сменят в човешката душа.
към беседата >>
Когато не са съгласни с Божиите мисли, чувства и постъпки.
При това, той ще носи тази отговорност, не само в един живот. Няколко прераждания наред, той ще носи последствията на своите мисли, които е изпратил в пространството. Тази отговорност ще го преследва и на земята, и на небето, докато се научи да пише, както трябва. Казано е в Писанието: „Словото на всеки човек ще му бъде товар". Значи, мислите, чувствата и постъпките на човека ще му бъдат негов собствен товар. Кога?
Когато не са съгласни с Божиите мисли, чувства и постъпки.
Всеки сам ще опита доброто, което е правил, както всеки сам опитва хляба, който е месил. И когато лекарят препоръчва лекарства на болните, той предварително трябва да ги е опитал, да знае тяхното действие върху организма. Преди да се пусне хлябът в продажба, хлебарят, пръв, трябва да го е опитал. Преди да продава стоките си, бакалинът, пръв, трябва да ги е опитал. В това се заключава новата философия на живота.
към беседата >>
Старият живот, старата култура, старите вярвания, не са нужни вече.
Добрата почва е основата на живота. Чистата кръв, пък, е основа на здравето. Затова, Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си". Под думата „плът", Христос разбира доброто в човека, което става като условие, като почва в живота. В тази почва човек трябва да се посади, да изникне отново, да придобие нов живот.
Старият живот, старата култура, старите вярвания, не са нужни вече.
С тях не може да се влезе в новите условия. Старото носи смърт, а човешката душа се стреми към безсмъртие. Какво ще придобие детето, ако, с години наред, изучава първия буквар? Мислите ли, че знанието и вярата, които сега имате, са в сила да ви спасят? Ако е въпрос за вяра, за интелигентност, за сила, и ангелите, и херувимите, и серафимите имат вяра, интелигентност и сила; но грамадна е разликата между вярата, интелигентността и силата на хората и тези, на високо напредналите, светли същества.
към беседата >>
Днес сме здрави, но утре можем да се разболеем.
Много светски, учени и религиозни хора живеят ден за ден и казват: Да мине времето, че каквото ще да става! Други хора, пък, живеят с мечти и желания, да имат повече парички, да имат къщи, хубави и топли дрехи, да имат какво да ядат и пият, да имат добри приятели, с които да си поживеят, както Бог дал. Това са онази категория хора, които търсят добрите условия, които вярват в щастието. Има хора, които, откак се родят, докато умрат, все щастието търсят, но щастието не дохожда. Други хора пък, макар и да са богати, здрави, вярват в нещастието и казват: Какво ли нещастие ще ни сполети!
Днес сме здрави, но утре можем да се разболеем.
Днес имаме приятели, но утре можем да ги изгубим. Първата категория хора нямат нищо, но все очакват да получат, отнякъде, нещо. Втората категория хора всичко имат, но все очакват, че ще ги сполети някакво нещастие и ще изгубят всичко. Това са две състояния, които постоянно се сменят в човешката душа. Първата категория хора наричам "оптимисти".
към беседата >>
Всеки сам ще опита доброто, което е правил, както всеки сам опитва хляба, който е месил.
Няколко прераждания наред, той ще носи последствията на своите мисли, които е изпратил в пространството. Тази отговорност ще го преследва и на земята, и на небето, докато се научи да пише, както трябва. Казано е в Писанието: „Словото на всеки човек ще му бъде товар". Значи, мислите, чувствата и постъпките на човека ще му бъдат негов собствен товар. Кога? Когато не са съгласни с Божиите мисли, чувства и постъпки.
Всеки сам ще опита доброто, което е правил, както всеки сам опитва хляба, който е месил.
И когато лекарят препоръчва лекарства на болните, той предварително трябва да ги е опитал, да знае тяхното действие върху организма. Преди да се пусне хлябът в продажба, хлебарят, пръв, трябва да го е опитал. Преди да продава стоките си, бакалинът, пръв, трябва да ги е опитал. В това се заключава новата философия на живота.
към беседата >>
С тях не може да се влезе в новите условия.
Чистата кръв, пък, е основа на здравето. Затова, Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си". Под думата „плът", Христос разбира доброто в човека, което става като условие, като почва в живота. В тази почва човек трябва да се посади, да изникне отново, да придобие нов живот. Старият живот, старата култура, старите вярвания, не са нужни вече.
С тях не може да се влезе в новите условия.
Старото носи смърт, а човешката душа се стреми към безсмъртие. Какво ще придобие детето, ако, с години наред, изучава първия буквар? Мислите ли, че знанието и вярата, които сега имате, са в сила да ви спасят? Ако е въпрос за вяра, за интелигентност, за сила, и ангелите, и херувимите, и серафимите имат вяра, интелигентност и сила; но грамадна е разликата между вярата, интелигентността и силата на хората и тези, на високо напредналите, светли същества. Мнозина мислят, че са силни, но могат ли, със своята сила, да пренесат този салон, например, в Америка, или на друго място?
към беседата >>
Днес имаме приятели, но утре можем да ги изгубим.
Други хора, пък, живеят с мечти и желания, да имат повече парички, да имат къщи, хубави и топли дрехи, да имат какво да ядат и пият, да имат добри приятели, с които да си поживеят, както Бог дал. Това са онази категория хора, които търсят добрите условия, които вярват в щастието. Има хора, които, откак се родят, докато умрат, все щастието търсят, но щастието не дохожда. Други хора пък, макар и да са богати, здрави, вярват в нещастието и казват: Какво ли нещастие ще ни сполети! Днес сме здрави, но утре можем да се разболеем.
Днес имаме приятели, но утре можем да ги изгубим.
Първата категория хора нямат нищо, но все очакват да получат, отнякъде, нещо. Втората категория хора всичко имат, но все очакват, че ще ги сполети някакво нещастие и ще изгубят всичко. Това са две състояния, които постоянно се сменят в човешката душа. Първата категория хора наричам "оптимисти". Те са повече сиромаси, но не в обикновения смисъл на думата „сиромаси".
към беседата >>
И когато лекарят препоръчва лекарства на болните, той предварително трябва да ги е опитал, да знае тяхното действие върху организма.
Тази отговорност ще го преследва и на земята, и на небето, докато се научи да пише, както трябва. Казано е в Писанието: „Словото на всеки човек ще му бъде товар". Значи, мислите, чувствата и постъпките на човека ще му бъдат негов собствен товар. Кога? Когато не са съгласни с Божиите мисли, чувства и постъпки. Всеки сам ще опита доброто, което е правил, както всеки сам опитва хляба, който е месил.
И когато лекарят препоръчва лекарства на болните, той предварително трябва да ги е опитал, да знае тяхното действие върху организма.
Преди да се пусне хлябът в продажба, хлебарят, пръв, трябва да го е опитал. Преди да продава стоките си, бакалинът, пръв, трябва да ги е опитал. В това се заключава новата философия на живота.
към беседата >>
Старото носи смърт, а човешката душа се стреми към безсмъртие.
Затова, Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си". Под думата „плът", Христос разбира доброто в човека, което става като условие, като почва в живота. В тази почва човек трябва да се посади, да изникне отново, да придобие нов живот. Старият живот, старата култура, старите вярвания, не са нужни вече. С тях не може да се влезе в новите условия.
Старото носи смърт, а човешката душа се стреми към безсмъртие.
Какво ще придобие детето, ако, с години наред, изучава първия буквар? Мислите ли, че знанието и вярата, които сега имате, са в сила да ви спасят? Ако е въпрос за вяра, за интелигентност, за сила, и ангелите, и херувимите, и серафимите имат вяра, интелигентност и сила; но грамадна е разликата между вярата, интелигентността и силата на хората и тези, на високо напредналите, светли същества. Мнозина мислят, че са силни, но могат ли, със своята сила, да пренесат този салон, например, в Америка, или на друго място? Не е въпросът, така да се прояви силата на човека, но всеки трябва да се запита, где може да приложи силата си и какви резултати ще придобие.
към беседата >>
Първата категория хора нямат нищо, но все очакват да получат, отнякъде, нещо.
Това са онази категория хора, които търсят добрите условия, които вярват в щастието. Има хора, които, откак се родят, докато умрат, все щастието търсят, но щастието не дохожда. Други хора пък, макар и да са богати, здрави, вярват в нещастието и казват: Какво ли нещастие ще ни сполети! Днес сме здрави, но утре можем да се разболеем. Днес имаме приятели, но утре можем да ги изгубим.
Първата категория хора нямат нищо, но все очакват да получат, отнякъде, нещо.
Втората категория хора всичко имат, но все очакват, че ще ги сполети някакво нещастие и ще изгубят всичко. Това са две състояния, които постоянно се сменят в човешката душа. Първата категория хора наричам "оптимисти". Те са повече сиромаси, но не в обикновения смисъл на думата „сиромаси". Те са щедри хора и без да имат пари, във въображението си, правят черкви, училища, раздават пари на бедните и т.н.
към беседата >>
Преди да се пусне хлябът в продажба, хлебарят, пръв, трябва да го е опитал.
Казано е в Писанието: „Словото на всеки човек ще му бъде товар". Значи, мислите, чувствата и постъпките на човека ще му бъдат негов собствен товар. Кога? Когато не са съгласни с Божиите мисли, чувства и постъпки. Всеки сам ще опита доброто, което е правил, както всеки сам опитва хляба, който е месил. И когато лекарят препоръчва лекарства на болните, той предварително трябва да ги е опитал, да знае тяхното действие върху организма.
Преди да се пусне хлябът в продажба, хлебарят, пръв, трябва да го е опитал.
Преди да продава стоките си, бакалинът, пръв, трябва да ги е опитал. В това се заключава новата философия на живота.
към беседата >>
Какво ще придобие детето, ако, с години наред, изучава първия буквар?
Под думата „плът", Христос разбира доброто в човека, което става като условие, като почва в живота. В тази почва човек трябва да се посади, да изникне отново, да придобие нов живот. Старият живот, старата култура, старите вярвания, не са нужни вече. С тях не може да се влезе в новите условия. Старото носи смърт, а човешката душа се стреми към безсмъртие.
Какво ще придобие детето, ако, с години наред, изучава първия буквар?
Мислите ли, че знанието и вярата, които сега имате, са в сила да ви спасят? Ако е въпрос за вяра, за интелигентност, за сила, и ангелите, и херувимите, и серафимите имат вяра, интелигентност и сила; но грамадна е разликата между вярата, интелигентността и силата на хората и тези, на високо напредналите, светли същества. Мнозина мислят, че са силни, но могат ли, със своята сила, да пренесат този салон, например, в Америка, или на друго място? Не е въпросът, така да се прояви силата на човека, но всеки трябва да се запита, где може да приложи силата си и какви резултати ще придобие. Не е нужно да местите салона, но себе си преместете, от по-лоши в по-добри условия.
към беседата >>
Втората категория хора всичко имат, но все очакват, че ще ги сполети някакво нещастие и ще изгубят всичко.
Има хора, които, откак се родят, докато умрат, все щастието търсят, но щастието не дохожда. Други хора пък, макар и да са богати, здрави, вярват в нещастието и казват: Какво ли нещастие ще ни сполети! Днес сме здрави, но утре можем да се разболеем. Днес имаме приятели, но утре можем да ги изгубим. Първата категория хора нямат нищо, но все очакват да получат, отнякъде, нещо.
Втората категория хора всичко имат, но все очакват, че ще ги сполети някакво нещастие и ще изгубят всичко.
Това са две състояния, които постоянно се сменят в човешката душа. Първата категория хора наричам "оптимисти". Те са повече сиромаси, но не в обикновения смисъл на думата „сиромаси". Те са щедри хора и без да имат пари, във въображението си, правят черкви, училища, раздават пари на бедните и т.н. Втората категория хора са песимисти.
към беседата >>
Преди да продава стоките си, бакалинът, пръв, трябва да ги е опитал.
Значи, мислите, чувствата и постъпките на човека ще му бъдат негов собствен товар. Кога? Когато не са съгласни с Божиите мисли, чувства и постъпки. Всеки сам ще опита доброто, което е правил, както всеки сам опитва хляба, който е месил. И когато лекарят препоръчва лекарства на болните, той предварително трябва да ги е опитал, да знае тяхното действие върху организма. Преди да се пусне хлябът в продажба, хлебарят, пръв, трябва да го е опитал.
Преди да продава стоките си, бакалинът, пръв, трябва да ги е опитал.
В това се заключава новата философия на живота.
към беседата >>
Мислите ли, че знанието и вярата, които сега имате, са в сила да ви спасят?
В тази почва човек трябва да се посади, да изникне отново, да придобие нов живот. Старият живот, старата култура, старите вярвания, не са нужни вече. С тях не може да се влезе в новите условия. Старото носи смърт, а човешката душа се стреми към безсмъртие. Какво ще придобие детето, ако, с години наред, изучава първия буквар?
Мислите ли, че знанието и вярата, които сега имате, са в сила да ви спасят?
Ако е въпрос за вяра, за интелигентност, за сила, и ангелите, и херувимите, и серафимите имат вяра, интелигентност и сила; но грамадна е разликата между вярата, интелигентността и силата на хората и тези, на високо напредналите, светли същества. Мнозина мислят, че са силни, но могат ли, със своята сила, да пренесат този салон, например, в Америка, или на друго място? Не е въпросът, така да се прояви силата на човека, но всеки трябва да се запита, где може да приложи силата си и какви резултати ще придобие. Не е нужно да местите салона, но себе си преместете, от по-лоши в по-добри условия. Има ред методи за това.
към беседата >>
Това са две състояния, които постоянно се сменят в човешката душа.
Други хора пък, макар и да са богати, здрави, вярват в нещастието и казват: Какво ли нещастие ще ни сполети! Днес сме здрави, но утре можем да се разболеем. Днес имаме приятели, но утре можем да ги изгубим. Първата категория хора нямат нищо, но все очакват да получат, отнякъде, нещо. Втората категория хора всичко имат, но все очакват, че ще ги сполети някакво нещастие и ще изгубят всичко.
Това са две състояния, които постоянно се сменят в човешката душа.
Първата категория хора наричам "оптимисти". Те са повече сиромаси, но не в обикновения смисъл на думата „сиромаси". Те са щедри хора и без да имат пари, във въображението си, правят черкви, училища, раздават пари на бедните и т.н. Втората категория хора са песимисти. Те са богати, но вързали са богатството си „в девет възела", както българите казват и никому нищо не дават.
към беседата >>
В това се заключава новата философия на живота.
Когато не са съгласни с Божиите мисли, чувства и постъпки. Всеки сам ще опита доброто, което е правил, както всеки сам опитва хляба, който е месил. И когато лекарят препоръчва лекарства на болните, той предварително трябва да ги е опитал, да знае тяхното действие върху организма. Преди да се пусне хлябът в продажба, хлебарят, пръв, трябва да го е опитал. Преди да продава стоките си, бакалинът, пръв, трябва да ги е опитал.
В това се заключава новата философия на живота.
към беседата >>
Ако е въпрос за вяра, за интелигентност, за сила, и ангелите, и херувимите, и серафимите имат вяра, интелигентност и сила; но грамадна е разликата между вярата, интелигентността и силата на хората и тези, на високо напредналите, светли същества.
Старият живот, старата култура, старите вярвания, не са нужни вече. С тях не може да се влезе в новите условия. Старото носи смърт, а човешката душа се стреми към безсмъртие. Какво ще придобие детето, ако, с години наред, изучава първия буквар? Мислите ли, че знанието и вярата, които сега имате, са в сила да ви спасят?
Ако е въпрос за вяра, за интелигентност, за сила, и ангелите, и херувимите, и серафимите имат вяра, интелигентност и сила; но грамадна е разликата между вярата, интелигентността и силата на хората и тези, на високо напредналите, светли същества.
Мнозина мислят, че са силни, но могат ли, със своята сила, да пренесат този салон, например, в Америка, или на друго място? Не е въпросът, така да се прояви силата на човека, но всеки трябва да се запита, где може да приложи силата си и какви резултати ще придобие. Не е нужно да местите салона, но себе си преместете, от по-лоши в по-добри условия. Има ред методи за това. По-добри условия за човека, от Божествения път, няма.
към беседата >>
Първата категория хора наричам "оптимисти".
Днес сме здрави, но утре можем да се разболеем. Днес имаме приятели, но утре можем да ги изгубим. Първата категория хора нямат нищо, но все очакват да получат, отнякъде, нещо. Втората категория хора всичко имат, но все очакват, че ще ги сполети някакво нещастие и ще изгубят всичко. Това са две състояния, които постоянно се сменят в човешката душа.
Първата категория хора наричам "оптимисти".
Те са повече сиромаси, но не в обикновения смисъл на думата „сиромаси". Те са щедри хора и без да имат пари, във въображението си, правят черкви, училища, раздават пари на бедните и т.н. Втората категория хора са песимисти. Те са богати, но вързали са богатството си „в девет възела", както българите казват и никому нищо не дават. Те казват: Парите не трябва да се раздават без сметка.
към беседата >>
„А едно падна на добрата почва".
„А едно падна на добрата почва".
Семето, което е паднало на добрата почва, е Словото Божие. Добрата почва представя добрите условия. Значи, добрите условия са за добрите, за разумните хора. Словото Божие е великото, възвишеното, което сега иде в света. Казвате: Ще дойде ли това Слово в нас?
към беседата >>
Мнозина мислят, че са силни, но могат ли, със своята сила, да пренесат този салон, например, в Америка, или на друго място?
С тях не може да се влезе в новите условия. Старото носи смърт, а човешката душа се стреми към безсмъртие. Какво ще придобие детето, ако, с години наред, изучава първия буквар? Мислите ли, че знанието и вярата, които сега имате, са в сила да ви спасят? Ако е въпрос за вяра, за интелигентност, за сила, и ангелите, и херувимите, и серафимите имат вяра, интелигентност и сила; но грамадна е разликата между вярата, интелигентността и силата на хората и тези, на високо напредналите, светли същества.
Мнозина мислят, че са силни, но могат ли, със своята сила, да пренесат този салон, например, в Америка, или на друго място?
Не е въпросът, така да се прояви силата на човека, но всеки трябва да се запита, где може да приложи силата си и какви резултати ще придобие. Не е нужно да местите салона, но себе си преместете, от по-лоши в по-добри условия. Има ред методи за това. По-добри условия за човека, от Божествения път, няма. Казвате: Заведете ни в този път.
към беседата >>
Те са повече сиромаси, но не в обикновения смисъл на думата „сиромаси".
Днес имаме приятели, но утре можем да ги изгубим. Първата категория хора нямат нищо, но все очакват да получат, отнякъде, нещо. Втората категория хора всичко имат, но все очакват, че ще ги сполети някакво нещастие и ще изгубят всичко. Това са две състояния, които постоянно се сменят в човешката душа. Първата категория хора наричам "оптимисти".
Те са повече сиромаси, но не в обикновения смисъл на думата „сиромаси".
Те са щедри хора и без да имат пари, във въображението си, правят черкви, училища, раздават пари на бедните и т.н. Втората категория хора са песимисти. Те са богати, но вързали са богатството си „в девет възела", както българите казват и никому нищо не дават. Те казват: Парите не трябва да се раздават без сметка. Ние сме ги печелили с труд, с усилия.
към беседата >>
Семето, което е паднало на добрата почва, е Словото Божие.
„А едно падна на добрата почва".
Семето, което е паднало на добрата почва, е Словото Божие.
Добрата почва представя добрите условия. Значи, добрите условия са за добрите, за разумните хора. Словото Божие е великото, възвишеното, което сега иде в света. Казвате: Ще дойде ли това Слово в нас? За да дойде Словото Божие във вас, вие трябва да пречистите кръвта си, а затова трябва малко да ядете, да не преяждате.
към беседата >>
Не е въпросът, така да се прояви силата на човека, но всеки трябва да се запита, где може да приложи силата си и какви резултати ще придобие.
Старото носи смърт, а човешката душа се стреми към безсмъртие. Какво ще придобие детето, ако, с години наред, изучава първия буквар? Мислите ли, че знанието и вярата, които сега имате, са в сила да ви спасят? Ако е въпрос за вяра, за интелигентност, за сила, и ангелите, и херувимите, и серафимите имат вяра, интелигентност и сила; но грамадна е разликата между вярата, интелигентността и силата на хората и тези, на високо напредналите, светли същества. Мнозина мислят, че са силни, но могат ли, със своята сила, да пренесат този салон, например, в Америка, или на друго място?
Не е въпросът, така да се прояви силата на човека, но всеки трябва да се запита, где може да приложи силата си и какви резултати ще придобие.
Не е нужно да местите салона, но себе си преместете, от по-лоши в по-добри условия. Има ред методи за това. По-добри условия за човека, от Божествения път, няма. Казвате: Заведете ни в този път. – Аз мога да ви покажа само направлението, посоката към този път, но не и да ви заведа.
към беседата >>
Те са щедри хора и без да имат пари, във въображението си, правят черкви, училища, раздават пари на бедните и т.н.
Първата категория хора нямат нищо, но все очакват да получат, отнякъде, нещо. Втората категория хора всичко имат, но все очакват, че ще ги сполети някакво нещастие и ще изгубят всичко. Това са две състояния, които постоянно се сменят в човешката душа. Първата категория хора наричам "оптимисти". Те са повече сиромаси, но не в обикновения смисъл на думата „сиромаси".
Те са щедри хора и без да имат пари, във въображението си, правят черкви, училища, раздават пари на бедните и т.н.
Втората категория хора са песимисти. Те са богати, но вързали са богатството си „в девет възела", както българите казват и никому нищо не дават. Те казват: Парите не трябва да се раздават без сметка. Ние сме ги печелили с труд, с усилия. Като съберете тези два типа хора на едно място, ще видите голямата разлика, която съществува между тях.
към беседата >>
Добрата почва представя добрите условия.
„А едно падна на добрата почва". Семето, което е паднало на добрата почва, е Словото Божие.
Добрата почва представя добрите условия.
Значи, добрите условия са за добрите, за разумните хора. Словото Божие е великото, възвишеното, което сега иде в света. Казвате: Ще дойде ли това Слово в нас? За да дойде Словото Божие във вас, вие трябва да пречистите кръвта си, а затова трябва малко да ядете, да не преяждате. Голямо изкуство е, човек да знае, как и колко да яде.
към беседата >>
Не е нужно да местите салона, но себе си преместете, от по-лоши в по-добри условия.
Какво ще придобие детето, ако, с години наред, изучава първия буквар? Мислите ли, че знанието и вярата, които сега имате, са в сила да ви спасят? Ако е въпрос за вяра, за интелигентност, за сила, и ангелите, и херувимите, и серафимите имат вяра, интелигентност и сила; но грамадна е разликата между вярата, интелигентността и силата на хората и тези, на високо напредналите, светли същества. Мнозина мислят, че са силни, но могат ли, със своята сила, да пренесат този салон, например, в Америка, или на друго място? Не е въпросът, така да се прояви силата на човека, но всеки трябва да се запита, где може да приложи силата си и какви резултати ще придобие.
Не е нужно да местите салона, но себе си преместете, от по-лоши в по-добри условия.
Има ред методи за това. По-добри условия за човека, от Божествения път, няма. Казвате: Заведете ни в този път. – Аз мога да ви покажа само направлението, посоката към този път, но не и да ви заведа. Вие сами трябва да влезете в този път.
към беседата >>
Втората категория хора са песимисти.
Втората категория хора всичко имат, но все очакват, че ще ги сполети някакво нещастие и ще изгубят всичко. Това са две състояния, които постоянно се сменят в човешката душа. Първата категория хора наричам "оптимисти". Те са повече сиромаси, но не в обикновения смисъл на думата „сиромаси". Те са щедри хора и без да имат пари, във въображението си, правят черкви, училища, раздават пари на бедните и т.н.
Втората категория хора са песимисти.
Те са богати, но вързали са богатството си „в девет възела", както българите казват и никому нищо не дават. Те казват: Парите не трябва да се раздават без сметка. Ние сме ги печелили с труд, с усилия. Като съберете тези два типа хора на едно място, ще видите голямата разлика, която съществува между тях. Оптимистът обръща всичко на добро, а песимистът и под вола търси теле.
към беседата >>
Значи, добрите условия са за добрите, за разумните хора.
„А едно падна на добрата почва". Семето, което е паднало на добрата почва, е Словото Божие. Добрата почва представя добрите условия.
Значи, добрите условия са за добрите, за разумните хора.
Словото Божие е великото, възвишеното, което сега иде в света. Казвате: Ще дойде ли това Слово в нас? За да дойде Словото Божие във вас, вие трябва да пречистите кръвта си, а затова трябва малко да ядете, да не преяждате. Голямо изкуство е, човек да знае, как и колко да яде. От хиляди години насам, хората ядат, но още не са научили това изкуство.
към беседата >>
Има ред методи за това.
Мислите ли, че знанието и вярата, които сега имате, са в сила да ви спасят? Ако е въпрос за вяра, за интелигентност, за сила, и ангелите, и херувимите, и серафимите имат вяра, интелигентност и сила; но грамадна е разликата между вярата, интелигентността и силата на хората и тези, на високо напредналите, светли същества. Мнозина мислят, че са силни, но могат ли, със своята сила, да пренесат този салон, например, в Америка, или на друго място? Не е въпросът, така да се прояви силата на човека, но всеки трябва да се запита, где може да приложи силата си и какви резултати ще придобие. Не е нужно да местите салона, но себе си преместете, от по-лоши в по-добри условия.
Има ред методи за това.
По-добри условия за човека, от Божествения път, няма. Казвате: Заведете ни в този път. – Аз мога да ви покажа само направлението, посоката към този път, но не и да ви заведа. Вие сами трябва да влезете в този път. И Христос, на времето си, е казал на учениците си, че много още има да им говори, но сега не може.
към беседата >>
Те са богати, но вързали са богатството си „в девет възела", както българите казват и никому нищо не дават.
Това са две състояния, които постоянно се сменят в човешката душа. Първата категория хора наричам "оптимисти". Те са повече сиромаси, но не в обикновения смисъл на думата „сиромаси". Те са щедри хора и без да имат пари, във въображението си, правят черкви, училища, раздават пари на бедните и т.н. Втората категория хора са песимисти.
Те са богати, но вързали са богатството си „в девет възела", както българите казват и никому нищо не дават.
Те казват: Парите не трябва да се раздават без сметка. Ние сме ги печелили с труд, с усилия. Като съберете тези два типа хора на едно място, ще видите голямата разлика, която съществува между тях. Оптимистът обръща всичко на добро, а песимистът и под вола търси теле. Като счупи стомната си, оптимистът казва: Няма нищо, всичко е за добро.
към беседата >>
Словото Божие е великото, възвишеното, което сега иде в света.
„А едно падна на добрата почва". Семето, което е паднало на добрата почва, е Словото Божие. Добрата почва представя добрите условия. Значи, добрите условия са за добрите, за разумните хора.
Словото Божие е великото, възвишеното, което сега иде в света.
Казвате: Ще дойде ли това Слово в нас? За да дойде Словото Божие във вас, вие трябва да пречистите кръвта си, а затова трябва малко да ядете, да не преяждате. Голямо изкуство е, човек да знае, как и колко да яде. От хиляди години насам, хората ядат, но още не са научили това изкуство. Съвременните хора бързат - и когато работят, и когато мислят, и когато се хранят, вследствие на което, нямат резултати.
към беседата >>
По-добри условия за човека, от Божествения път, няма.
Ако е въпрос за вяра, за интелигентност, за сила, и ангелите, и херувимите, и серафимите имат вяра, интелигентност и сила; но грамадна е разликата между вярата, интелигентността и силата на хората и тези, на високо напредналите, светли същества. Мнозина мислят, че са силни, но могат ли, със своята сила, да пренесат този салон, например, в Америка, или на друго място? Не е въпросът, така да се прояви силата на човека, но всеки трябва да се запита, где може да приложи силата си и какви резултати ще придобие. Не е нужно да местите салона, но себе си преместете, от по-лоши в по-добри условия. Има ред методи за това.
По-добри условия за човека, от Божествения път, няма.
Казвате: Заведете ни в този път. – Аз мога да ви покажа само направлението, посоката към този път, но не и да ви заведа. Вие сами трябва да влезете в този път. И Христос, на времето си, е казал на учениците си, че много още има да им говори, но сега не може. След Него други ще дойдат, които ще говорят на човечеството.
към беседата >>
Те казват: Парите не трябва да се раздават без сметка.
Първата категория хора наричам "оптимисти". Те са повече сиромаси, но не в обикновения смисъл на думата „сиромаси". Те са щедри хора и без да имат пари, във въображението си, правят черкви, училища, раздават пари на бедните и т.н. Втората категория хора са песимисти. Те са богати, но вързали са богатството си „в девет възела", както българите казват и никому нищо не дават.
Те казват: Парите не трябва да се раздават без сметка.
Ние сме ги печелили с труд, с усилия. Като съберете тези два типа хора на едно място, ще видите голямата разлика, която съществува между тях. Оптимистът обръща всичко на добро, а песимистът и под вола търси теле. Като счупи стомната си, оптимистът казва: Няма нищо, всичко е за добро. По-хубава стомна ще дойде на нейно място.
към беседата >>
Казвате: Ще дойде ли това Слово в нас?
„А едно падна на добрата почва". Семето, което е паднало на добрата почва, е Словото Божие. Добрата почва представя добрите условия. Значи, добрите условия са за добрите, за разумните хора. Словото Божие е великото, възвишеното, което сега иде в света.
Казвате: Ще дойде ли това Слово в нас?
За да дойде Словото Божие във вас, вие трябва да пречистите кръвта си, а затова трябва малко да ядете, да не преяждате. Голямо изкуство е, човек да знае, как и колко да яде. От хиляди години насам, хората ядат, но още не са научили това изкуство. Съвременните хора бързат - и когато работят, и когато мислят, и когато се хранят, вследствие на което, нямат резултати. Те искат да станат добри; и като не постигат резултати, казват: Няма да я бъде тази работа.
към беседата >>
Казвате: Заведете ни в този път.
Мнозина мислят, че са силни, но могат ли, със своята сила, да пренесат този салон, например, в Америка, или на друго място? Не е въпросът, така да се прояви силата на човека, но всеки трябва да се запита, где може да приложи силата си и какви резултати ще придобие. Не е нужно да местите салона, но себе си преместете, от по-лоши в по-добри условия. Има ред методи за това. По-добри условия за човека, от Божествения път, няма.
Казвате: Заведете ни в този път.
– Аз мога да ви покажа само направлението, посоката към този път, но не и да ви заведа. Вие сами трябва да влезете в този път. И Христос, на времето си, е казал на учениците си, че много още има да им говори, но сега не може. След Него други ще дойдат, които ще говорят на човечеството. И сегашните хора не са още готови, да чуят всичко онова, което има да им се говори.
към беседата >>
Ние сме ги печелили с труд, с усилия.
Те са повече сиромаси, но не в обикновения смисъл на думата „сиромаси". Те са щедри хора и без да имат пари, във въображението си, правят черкви, училища, раздават пари на бедните и т.н. Втората категория хора са песимисти. Те са богати, но вързали са богатството си „в девет възела", както българите казват и никому нищо не дават. Те казват: Парите не трябва да се раздават без сметка.
Ние сме ги печелили с труд, с усилия.
Като съберете тези два типа хора на едно място, ще видите голямата разлика, която съществува между тях. Оптимистът обръща всичко на добро, а песимистът и под вола търси теле. Като счупи стомната си, оптимистът казва: Няма нищо, всичко е за добро. По-хубава стомна ще дойде на нейно място. Песимистът казва: Какво добро можеш да очакваш, когато счупиш стомната си?
към беседата >>
За да дойде Словото Божие във вас, вие трябва да пречистите кръвта си, а затова трябва малко да ядете, да не преяждате.
Семето, което е паднало на добрата почва, е Словото Божие. Добрата почва представя добрите условия. Значи, добрите условия са за добрите, за разумните хора. Словото Божие е великото, възвишеното, което сега иде в света. Казвате: Ще дойде ли това Слово в нас?
За да дойде Словото Божие във вас, вие трябва да пречистите кръвта си, а затова трябва малко да ядете, да не преяждате.
Голямо изкуство е, човек да знае, как и колко да яде. От хиляди години насам, хората ядат, но още не са научили това изкуство. Съвременните хора бързат - и когато работят, и когато мислят, и когато се хранят, вследствие на което, нямат резултати. Те искат да станат добри; и като не постигат резултати, казват: Няма да я бъде тази работа. Когато казват за нещо, че няма да го бъде, аз имам предвид, че те говорят за семето, което е паднало на пътя, между камъните, или в тръните.
към беседата >>
– Аз мога да ви покажа само направлението, посоката към този път, но не и да ви заведа.
Не е въпросът, така да се прояви силата на човека, но всеки трябва да се запита, где може да приложи силата си и какви резултати ще придобие. Не е нужно да местите салона, но себе си преместете, от по-лоши в по-добри условия. Има ред методи за това. По-добри условия за човека, от Божествения път, няма. Казвате: Заведете ни в този път.
– Аз мога да ви покажа само направлението, посоката към този път, но не и да ви заведа.
Вие сами трябва да влезете в този път. И Христос, на времето си, е казал на учениците си, че много още има да им говори, но сега не може. След Него други ще дойдат, които ще говорят на човечеството. И сегашните хора не са още готови, да чуят всичко онова, което има да им се говори. Новата епоха, която иде, носи по-добри условия за разбиране и за приложение.
към беседата >>
Като съберете тези два типа хора на едно място, ще видите голямата разлика, която съществува между тях.
Те са щедри хора и без да имат пари, във въображението си, правят черкви, училища, раздават пари на бедните и т.н. Втората категория хора са песимисти. Те са богати, но вързали са богатството си „в девет възела", както българите казват и никому нищо не дават. Те казват: Парите не трябва да се раздават без сметка. Ние сме ги печелили с труд, с усилия.
Като съберете тези два типа хора на едно място, ще видите голямата разлика, която съществува между тях.
Оптимистът обръща всичко на добро, а песимистът и под вола търси теле. Като счупи стомната си, оптимистът казва: Няма нищо, всичко е за добро. По-хубава стомна ще дойде на нейно място. Песимистът казва: Какво добро можеш да очакваш, когато счупиш стомната си? Най-малко, парите отидоха.
към беседата >>
Голямо изкуство е, човек да знае, как и колко да яде.
Добрата почва представя добрите условия. Значи, добрите условия са за добрите, за разумните хора. Словото Божие е великото, възвишеното, което сега иде в света. Казвате: Ще дойде ли това Слово в нас? За да дойде Словото Божие във вас, вие трябва да пречистите кръвта си, а затова трябва малко да ядете, да не преяждате.
Голямо изкуство е, човек да знае, как и колко да яде.
От хиляди години насам, хората ядат, но още не са научили това изкуство. Съвременните хора бързат - и когато работят, и когато мислят, и когато се хранят, вследствие на което, нямат резултати. Те искат да станат добри; и като не постигат резултати, казват: Няма да я бъде тази работа. Когато казват за нещо, че няма да го бъде, аз имам предвид, че те говорят за семето, което е паднало на пътя, между камъните, или в тръните. Обаче, семето, което е паднало на добрата почва, ще го бъде - то ще израсте и ще даде плод стократно.
към беседата >>
Вие сами трябва да влезете в този път.
Не е нужно да местите салона, но себе си преместете, от по-лоши в по-добри условия. Има ред методи за това. По-добри условия за човека, от Божествения път, няма. Казвате: Заведете ни в този път. – Аз мога да ви покажа само направлението, посоката към този път, но не и да ви заведа.
Вие сами трябва да влезете в този път.
И Христос, на времето си, е казал на учениците си, че много още има да им говори, но сега не може. След Него други ще дойдат, които ще говорят на човечеството. И сегашните хора не са още готови, да чуят всичко онова, което има да им се говори. Новата епоха, която иде, носи по-добри условия за разбиране и за приложение. Ония от съвременните хора, които ще влязат в новата епоха, се намират в положението на Йоан Кръстител, т.е.
към беседата >>
Оптимистът обръща всичко на добро, а песимистът и под вола търси теле.
Втората категория хора са песимисти. Те са богати, но вързали са богатството си „в девет възела", както българите казват и никому нищо не дават. Те казват: Парите не трябва да се раздават без сметка. Ние сме ги печелили с труд, с усилия. Като съберете тези два типа хора на едно място, ще видите голямата разлика, която съществува между тях.
Оптимистът обръща всичко на добро, а песимистът и под вола търси теле.
Като счупи стомната си, оптимистът казва: Няма нищо, всичко е за добро. По-хубава стомна ще дойде на нейно място. Песимистът казва: Какво добро можеш да очакваш, когато счупиш стомната си? Най-малко, парите отидоха. Когато шишето с маслото се счупи, оптимистът казва: Няма нищо, друго шише ще се купи.
към беседата >>
От хиляди години насам, хората ядат, но още не са научили това изкуство.
Значи, добрите условия са за добрите, за разумните хора. Словото Божие е великото, възвишеното, което сега иде в света. Казвате: Ще дойде ли това Слово в нас? За да дойде Словото Божие във вас, вие трябва да пречистите кръвта си, а затова трябва малко да ядете, да не преяждате. Голямо изкуство е, човек да знае, как и колко да яде.
От хиляди години насам, хората ядат, но още не са научили това изкуство.
Съвременните хора бързат - и когато работят, и когато мислят, и когато се хранят, вследствие на което, нямат резултати. Те искат да станат добри; и като не постигат резултати, казват: Няма да я бъде тази работа. Когато казват за нещо, че няма да го бъде, аз имам предвид, че те говорят за семето, което е паднало на пътя, между камъните, или в тръните. Обаче, семето, което е паднало на добрата почва, ще го бъде - то ще израсте и ще даде плод стократно.
към беседата >>
И Христос, на времето си, е казал на учениците си, че много още има да им говори, но сега не може.
Има ред методи за това. По-добри условия за човека, от Божествения път, няма. Казвате: Заведете ни в този път. – Аз мога да ви покажа само направлението, посоката към този път, но не и да ви заведа. Вие сами трябва да влезете в този път.
И Христос, на времето си, е казал на учениците си, че много още има да им говори, но сега не може.
След Него други ще дойдат, които ще говорят на човечеството. И сегашните хора не са още готови, да чуят всичко онова, което има да им се говори. Новата епоха, която иде, носи по-добри условия за разбиране и за приложение. Ония от съвременните хора, които ще влязат в новата епоха, се намират в положението на Йоан Кръстител, т.е. единият им крак е още в Стария Завет, а другият – в Новия Завет.
към беседата >>
Като счупи стомната си, оптимистът казва: Няма нищо, всичко е за добро.
Те са богати, но вързали са богатството си „в девет възела", както българите казват и никому нищо не дават. Те казват: Парите не трябва да се раздават без сметка. Ние сме ги печелили с труд, с усилия. Като съберете тези два типа хора на едно място, ще видите голямата разлика, която съществува между тях. Оптимистът обръща всичко на добро, а песимистът и под вола търси теле.
Като счупи стомната си, оптимистът казва: Няма нищо, всичко е за добро.
По-хубава стомна ще дойде на нейно място. Песимистът казва: Какво добро можеш да очакваш, когато счупиш стомната си? Най-малко, парите отидоха. Когато шишето с маслото се счупи, оптимистът казва: Няма нищо, друго шише ще се купи. Песимистът казва: Съжалявам за маслото.
към беседата >>
Съвременните хора бързат - и когато работят, и когато мислят, и когато се хранят, вследствие на което, нямат резултати.
Словото Божие е великото, възвишеното, което сега иде в света. Казвате: Ще дойде ли това Слово в нас? За да дойде Словото Божие във вас, вие трябва да пречистите кръвта си, а затова трябва малко да ядете, да не преяждате. Голямо изкуство е, човек да знае, как и колко да яде. От хиляди години насам, хората ядат, но още не са научили това изкуство.
Съвременните хора бързат - и когато работят, и когато мислят, и когато се хранят, вследствие на което, нямат резултати.
Те искат да станат добри; и като не постигат резултати, казват: Няма да я бъде тази работа. Когато казват за нещо, че няма да го бъде, аз имам предвид, че те говорят за семето, което е паднало на пътя, между камъните, или в тръните. Обаче, семето, което е паднало на добрата почва, ще го бъде - то ще израсте и ще даде плод стократно.
към беседата >>
След Него други ще дойдат, които ще говорят на човечеството.
По-добри условия за човека, от Божествения път, няма. Казвате: Заведете ни в този път. – Аз мога да ви покажа само направлението, посоката към този път, но не и да ви заведа. Вие сами трябва да влезете в този път. И Христос, на времето си, е казал на учениците си, че много още има да им говори, но сега не може.
След Него други ще дойдат, които ще говорят на човечеството.
И сегашните хора не са още готови, да чуят всичко онова, което има да им се говори. Новата епоха, която иде, носи по-добри условия за разбиране и за приложение. Ония от съвременните хора, които ще влязат в новата епоха, се намират в положението на Йоан Кръстител, т.е. единият им крак е още в Стария Завет, а другият – в Новия Завет. Работете съзнателно, за да можете, с двата крака едновременно, да влезете в Царството Божке, в новата епоха.
към беседата >>
По-хубава стомна ще дойде на нейно място.
Те казват: Парите не трябва да се раздават без сметка. Ние сме ги печелили с труд, с усилия. Като съберете тези два типа хора на едно място, ще видите голямата разлика, която съществува между тях. Оптимистът обръща всичко на добро, а песимистът и под вола търси теле. Като счупи стомната си, оптимистът казва: Няма нищо, всичко е за добро.
По-хубава стомна ще дойде на нейно място.
Песимистът казва: Какво добро можеш да очакваш, когато счупиш стомната си? Най-малко, парите отидоха. Когато шишето с маслото се счупи, оптимистът казва: Няма нищо, друго шише ще се купи. Песимистът казва: Съжалявам за маслото. Можа поне на някой беден да се даде.
към беседата >>
Те искат да станат добри; и като не постигат резултати, казват: Няма да я бъде тази работа.
Казвате: Ще дойде ли това Слово в нас? За да дойде Словото Божие във вас, вие трябва да пречистите кръвта си, а затова трябва малко да ядете, да не преяждате. Голямо изкуство е, човек да знае, как и колко да яде. От хиляди години насам, хората ядат, но още не са научили това изкуство. Съвременните хора бързат - и когато работят, и когато мислят, и когато се хранят, вследствие на което, нямат резултати.
Те искат да станат добри; и като не постигат резултати, казват: Няма да я бъде тази работа.
Когато казват за нещо, че няма да го бъде, аз имам предвид, че те говорят за семето, което е паднало на пътя, между камъните, или в тръните. Обаче, семето, което е паднало на добрата почва, ще го бъде - то ще израсте и ще даде плод стократно.
към беседата >>
И сегашните хора не са още готови, да чуят всичко онова, което има да им се говори.
Казвате: Заведете ни в този път. – Аз мога да ви покажа само направлението, посоката към този път, но не и да ви заведа. Вие сами трябва да влезете в този път. И Христос, на времето си, е казал на учениците си, че много още има да им говори, но сега не може. След Него други ще дойдат, които ще говорят на човечеството.
И сегашните хора не са още готови, да чуят всичко онова, което има да им се говори.
Новата епоха, която иде, носи по-добри условия за разбиране и за приложение. Ония от съвременните хора, които ще влязат в новата епоха, се намират в положението на Йоан Кръстител, т.е. единият им крак е още в Стария Завет, а другият – в Новия Завет. Работете съзнателно, за да можете, с двата крака едновременно, да влезете в Царството Божке, в новата епоха. Иначе, главата ви, като на Йоан Кръстителя, ще падне от раменете ви.
към беседата >>
Песимистът казва: Какво добро можеш да очакваш, когато счупиш стомната си?
Ние сме ги печелили с труд, с усилия. Като съберете тези два типа хора на едно място, ще видите голямата разлика, която съществува между тях. Оптимистът обръща всичко на добро, а песимистът и под вола търси теле. Като счупи стомната си, оптимистът казва: Няма нищо, всичко е за добро. По-хубава стомна ще дойде на нейно място.
Песимистът казва: Какво добро можеш да очакваш, когато счупиш стомната си?
Най-малко, парите отидоха. Когато шишето с маслото се счупи, оптимистът казва: Няма нищо, друго шише ще се купи. Песимистът казва: Съжалявам за маслото. Можа поне на някой беден да се даде. Кучето изяло хляба, оптимистът казва: Много добре стана, че кучето си хапна хлебец.
към беседата >>
Когато казват за нещо, че няма да го бъде, аз имам предвид, че те говорят за семето, което е паднало на пътя, между камъните, или в тръните.
За да дойде Словото Божие във вас, вие трябва да пречистите кръвта си, а затова трябва малко да ядете, да не преяждате. Голямо изкуство е, човек да знае, как и колко да яде. От хиляди години насам, хората ядат, но още не са научили това изкуство. Съвременните хора бързат - и когато работят, и когато мислят, и когато се хранят, вследствие на което, нямат резултати. Те искат да станат добри; и като не постигат резултати, казват: Няма да я бъде тази работа.
Когато казват за нещо, че няма да го бъде, аз имам предвид, че те говорят за семето, което е паднало на пътя, между камъните, или в тръните.
Обаче, семето, което е паднало на добрата почва, ще го бъде - то ще израсте и ще даде плод стократно.
към беседата >>
Новата епоха, която иде, носи по-добри условия за разбиране и за приложение.
– Аз мога да ви покажа само направлението, посоката към този път, но не и да ви заведа. Вие сами трябва да влезете в този път. И Христос, на времето си, е казал на учениците си, че много още има да им говори, но сега не може. След Него други ще дойдат, които ще говорят на човечеството. И сегашните хора не са още готови, да чуят всичко онова, което има да им се говори.
Новата епоха, която иде, носи по-добри условия за разбиране и за приложение.
Ония от съвременните хора, които ще влязат в новата епоха, се намират в положението на Йоан Кръстител, т.е. единият им крак е още в Стария Завет, а другият – в Новия Завет. Работете съзнателно, за да можете, с двата крака едновременно, да влезете в Царството Божке, в новата епоха. Иначе, главата ви, като на Йоан Кръстителя, ще падне от раменете ви.
към беседата >>
Най-малко, парите отидоха.
Като съберете тези два типа хора на едно място, ще видите голямата разлика, която съществува между тях. Оптимистът обръща всичко на добро, а песимистът и под вола търси теле. Като счупи стомната си, оптимистът казва: Няма нищо, всичко е за добро. По-хубава стомна ще дойде на нейно място. Песимистът казва: Какво добро можеш да очакваш, когато счупиш стомната си?
Най-малко, парите отидоха.
Когато шишето с маслото се счупи, оптимистът казва: Няма нищо, друго шише ще се купи. Песимистът казва: Съжалявам за маслото. Можа поне на някой беден да се даде. Кучето изяло хляба, оптимистът казва: Много добре стана, че кучето си хапна хлебец. Песимистът пък съжалява за хляба, който кучето изяло.
към беседата >>
Обаче, семето, което е паднало на добрата почва, ще го бъде - то ще израсте и ще даде плод стократно.
Голямо изкуство е, човек да знае, как и колко да яде. От хиляди години насам, хората ядат, но още не са научили това изкуство. Съвременните хора бързат - и когато работят, и когато мислят, и когато се хранят, вследствие на което, нямат резултати. Те искат да станат добри; и като не постигат резултати, казват: Няма да я бъде тази работа. Когато казват за нещо, че няма да го бъде, аз имам предвид, че те говорят за семето, което е паднало на пътя, между камъните, или в тръните.
Обаче, семето, което е паднало на добрата почва, ще го бъде - то ще израсте и ще даде плод стократно.
към беседата >>
Ония от съвременните хора, които ще влязат в новата епоха, се намират в положението на Йоан Кръстител, т.е.
Вие сами трябва да влезете в този път. И Христос, на времето си, е казал на учениците си, че много още има да им говори, но сега не може. След Него други ще дойдат, които ще говорят на човечеството. И сегашните хора не са още готови, да чуят всичко онова, което има да им се говори. Новата епоха, която иде, носи по-добри условия за разбиране и за приложение.
Ония от съвременните хора, които ще влязат в новата епоха, се намират в положението на Йоан Кръстител, т.е.
единият им крак е още в Стария Завет, а другият – в Новия Завет. Работете съзнателно, за да можете, с двата крака едновременно, да влезете в Царството Божке, в новата епоха. Иначе, главата ви, като на Йоан Кръстителя, ще падне от раменете ви.
към беседата >>
Когато шишето с маслото се счупи, оптимистът казва: Няма нищо, друго шише ще се купи.
Оптимистът обръща всичко на добро, а песимистът и под вола търси теле. Като счупи стомната си, оптимистът казва: Няма нищо, всичко е за добро. По-хубава стомна ще дойде на нейно място. Песимистът казва: Какво добро можеш да очакваш, когато счупиш стомната си? Най-малко, парите отидоха.
Когато шишето с маслото се счупи, оптимистът казва: Няма нищо, друго шише ще се купи.
Песимистът казва: Съжалявам за маслото. Можа поне на някой беден да се даде. Кучето изяло хляба, оптимистът казва: Много добре стана, че кучето си хапна хлебец. Песимистът пък съжалява за хляба, който кучето изяло. Да не беше изяло кучето този хляб, можа да се даде на някой беден.
към беседата >>
Казвам: човек трябва да изучава закона на различаването, да различава доброто и злото в себе си, като две страни на своето естество, които нямат нищо общо със самия човек.
Казвам: човек трябва да изучава закона на различаването, да различава доброто и злото в себе си, като две страни на своето естество, които нямат нищо общо със самия човек.
Той трябва да различава всяка мисъл, всяко желание, което се проявява в него, от какво съзнание се диктува – от по-високо, или по-низко от неговото. Следователно, ако се поддаде на по-низкото съзнание, човек непременно ще сгреши; ако се поддаде на по-високото съзнание, той ще направи някакво добро. Това показва, че никой човек, в света, не действа самостоятелно. Например, ставате сутрин рано и казвате: Искам да се помоля. Не се минават пет минути, вие казвате: Не искам сега да се моля, още повече, че бързам и трябва да отида на работа.
към беседата >>
единият им крак е още в Стария Завет, а другият – в Новия Завет.
И Христос, на времето си, е казал на учениците си, че много още има да им говори, но сега не може. След Него други ще дойдат, които ще говорят на човечеството. И сегашните хора не са още готови, да чуят всичко онова, което има да им се говори. Новата епоха, която иде, носи по-добри условия за разбиране и за приложение. Ония от съвременните хора, които ще влязат в новата епоха, се намират в положението на Йоан Кръстител, т.е.
единият им крак е още в Стария Завет, а другият – в Новия Завет.
Работете съзнателно, за да можете, с двата крака едновременно, да влезете в Царството Божке, в новата епоха. Иначе, главата ви, като на Йоан Кръстителя, ще падне от раменете ви.
към беседата >>
Песимистът казва: Съжалявам за маслото.
Като счупи стомната си, оптимистът казва: Няма нищо, всичко е за добро. По-хубава стомна ще дойде на нейно място. Песимистът казва: Какво добро можеш да очакваш, когато счупиш стомната си? Най-малко, парите отидоха. Когато шишето с маслото се счупи, оптимистът казва: Няма нищо, друго шише ще се купи.
Песимистът казва: Съжалявам за маслото.
Можа поне на някой беден да се даде. Кучето изяло хляба, оптимистът казва: Много добре стана, че кучето си хапна хлебец. Песимистът пък съжалява за хляба, който кучето изяло. Да не беше изяло кучето този хляб, можа да се даде на някой беден. Само в такива случаи, песимистът става щедър и си спомня за сиромасите.
към беседата >>
Той трябва да различава всяка мисъл, всяко желание, което се проявява в него, от какво съзнание се диктува – от по-високо, или по-низко от неговото.
Казвам: човек трябва да изучава закона на различаването, да различава доброто и злото в себе си, като две страни на своето естество, които нямат нищо общо със самия човек.
Той трябва да различава всяка мисъл, всяко желание, което се проявява в него, от какво съзнание се диктува – от по-високо, или по-низко от неговото.
Следователно, ако се поддаде на по-низкото съзнание, човек непременно ще сгреши; ако се поддаде на по-високото съзнание, той ще направи някакво добро. Това показва, че никой човек, в света, не действа самостоятелно. Например, ставате сутрин рано и казвате: Искам да се помоля. Не се минават пет минути, вие казвате: Не искам сега да се моля, още повече, че бързам и трябва да отида на работа. – Кое от двете съзнания е ваше?
към беседата >>
Работете съзнателно, за да можете, с двата крака едновременно, да влезете в Царството Божке, в новата епоха.
След Него други ще дойдат, които ще говорят на човечеството. И сегашните хора не са още готови, да чуят всичко онова, което има да им се говори. Новата епоха, която иде, носи по-добри условия за разбиране и за приложение. Ония от съвременните хора, които ще влязат в новата епоха, се намират в положението на Йоан Кръстител, т.е. единият им крак е още в Стария Завет, а другият – в Новия Завет.
Работете съзнателно, за да можете, с двата крака едновременно, да влезете в Царството Божке, в новата епоха.
Иначе, главата ви, като на Йоан Кръстителя, ще падне от раменете ви.
към беседата >>
Можа поне на някой беден да се даде.
По-хубава стомна ще дойде на нейно място. Песимистът казва: Какво добро можеш да очакваш, когато счупиш стомната си? Най-малко, парите отидоха. Когато шишето с маслото се счупи, оптимистът казва: Няма нищо, друго шише ще се купи. Песимистът казва: Съжалявам за маслото.
Можа поне на някой беден да се даде.
Кучето изяло хляба, оптимистът казва: Много добре стана, че кучето си хапна хлебец. Песимистът пък съжалява за хляба, който кучето изяло. Да не беше изяло кучето този хляб, можа да се даде на някой беден. Само в такива случаи, песимистът става щедър и си спомня за сиромасите. Понякога и оптимистът, и песимистът се поставят на големи изпитания: оптимистът очаква щастието, но то не дохожда; песимистът очаква нещастието, но и то не дохожда.
към беседата >>
Следователно, ако се поддаде на по-низкото съзнание, човек непременно ще сгреши; ако се поддаде на по-високото съзнание, той ще направи някакво добро.
Казвам: човек трябва да изучава закона на различаването, да различава доброто и злото в себе си, като две страни на своето естество, които нямат нищо общо със самия човек. Той трябва да различава всяка мисъл, всяко желание, което се проявява в него, от какво съзнание се диктува – от по-високо, или по-низко от неговото.
Следователно, ако се поддаде на по-низкото съзнание, човек непременно ще сгреши; ако се поддаде на по-високото съзнание, той ще направи някакво добро.
Това показва, че никой човек, в света, не действа самостоятелно. Например, ставате сутрин рано и казвате: Искам да се помоля. Не се минават пет минути, вие казвате: Не искам сега да се моля, още повече, че бързам и трябва да отида на работа. – Кое от двете съзнания е ваше? Нито първото, нито второто, обаче, първото съзнание е по-добро.
към беседата >>
Иначе, главата ви, като на Йоан Кръстителя, ще падне от раменете ви.
И сегашните хора не са още готови, да чуят всичко онова, което има да им се говори. Новата епоха, която иде, носи по-добри условия за разбиране и за приложение. Ония от съвременните хора, които ще влязат в новата епоха, се намират в положението на Йоан Кръстител, т.е. единият им крак е още в Стария Завет, а другият – в Новия Завет. Работете съзнателно, за да можете, с двата крака едновременно, да влезете в Царството Божке, в новата епоха.
Иначе, главата ви, като на Йоан Кръстителя, ще падне от раменете ви.
към беседата >>
Кучето изяло хляба, оптимистът казва: Много добре стана, че кучето си хапна хлебец.
Песимистът казва: Какво добро можеш да очакваш, когато счупиш стомната си? Най-малко, парите отидоха. Когато шишето с маслото се счупи, оптимистът казва: Няма нищо, друго шише ще се купи. Песимистът казва: Съжалявам за маслото. Можа поне на някой беден да се даде.
Кучето изяло хляба, оптимистът казва: Много добре стана, че кучето си хапна хлебец.
Песимистът пък съжалява за хляба, който кучето изяло. Да не беше изяло кучето този хляб, можа да се даде на някой беден. Само в такива случаи, песимистът става щедър и си спомня за сиромасите. Понякога и оптимистът, и песимистът се поставят на големи изпитания: оптимистът очаква щастието, но то не дохожда; песимистът очаква нещастието, но и то не дохожда. Добре е, понякога, човек да бъде оптимист, а понякога - песимист. Защо?
към беседата >>
Това показва, че никой човек, в света, не действа самостоятелно.
Казвам: човек трябва да изучава закона на различаването, да различава доброто и злото в себе си, като две страни на своето естество, които нямат нищо общо със самия човек. Той трябва да различава всяка мисъл, всяко желание, което се проявява в него, от какво съзнание се диктува – от по-високо, или по-низко от неговото. Следователно, ако се поддаде на по-низкото съзнание, човек непременно ще сгреши; ако се поддаде на по-високото съзнание, той ще направи някакво добро.
Това показва, че никой човек, в света, не действа самостоятелно.
Например, ставате сутрин рано и казвате: Искам да се помоля. Не се минават пет минути, вие казвате: Не искам сега да се моля, още повече, че бързам и трябва да отида на работа. – Кое от двете съзнания е ваше? Нито първото, нито второто, обаче, първото съзнание е по-добро. Човек трябва да се поддава на съветите на онова съзнание, което седи по-високо от него.
към беседата >>
"А едно падна на добрата почва и даде плод стократно".
"А едно падна на добрата почва и даде плод стократно".
Човек трябва да познава почвата, върху която ще разработва своето съзнание. Каква трябва да бъде тази почва? Тя трябва да бъде добра, за да може съзнанието на човека да се развива правилно и да даде плод стократно. Иначе, той ще бъде постоянно в съмнение: дали върви в правия път, не трябва ли да си поживее, както всички хора и т.н. Човек, с такова съзнание е без основа, без почва в живота си.
към беседата >>
Песимистът пък съжалява за хляба, който кучето изяло.
Най-малко, парите отидоха. Когато шишето с маслото се счупи, оптимистът казва: Няма нищо, друго шише ще се купи. Песимистът казва: Съжалявам за маслото. Можа поне на някой беден да се даде. Кучето изяло хляба, оптимистът казва: Много добре стана, че кучето си хапна хлебец.
Песимистът пък съжалява за хляба, който кучето изяло.
Да не беше изяло кучето този хляб, можа да се даде на някой беден. Само в такива случаи, песимистът става щедър и си спомня за сиромасите. Понякога и оптимистът, и песимистът се поставят на големи изпитания: оптимистът очаква щастието, но то не дохожда; песимистът очаква нещастието, но и то не дохожда. Добре е, понякога, човек да бъде оптимист, а понякога - песимист. Защо? Защото, като се счупи шишето с маслото, песимистът става щедър, започва да мисли за сиромасите; сърцето му се отваря и той става оптимист.
към беседата >>
Например, ставате сутрин рано и казвате: Искам да се помоля.
Казвам: човек трябва да изучава закона на различаването, да различава доброто и злото в себе си, като две страни на своето естество, които нямат нищо общо със самия човек. Той трябва да различава всяка мисъл, всяко желание, което се проявява в него, от какво съзнание се диктува – от по-високо, или по-низко от неговото. Следователно, ако се поддаде на по-низкото съзнание, човек непременно ще сгреши; ако се поддаде на по-високото съзнание, той ще направи някакво добро. Това показва, че никой човек, в света, не действа самостоятелно.
Например, ставате сутрин рано и казвате: Искам да се помоля.
Не се минават пет минути, вие казвате: Не искам сега да се моля, още повече, че бързам и трябва да отида на работа. – Кое от двете съзнания е ваше? Нито първото, нито второто, обаче, първото съзнание е по-добро. Човек трябва да се поддава на съветите на онова съзнание, което седи по-високо от него. Казвате: Нали, нито едно от двете съзнания, не е мое?
към беседата >>
Човек трябва да познава почвата, върху която ще разработва своето съзнание.
"А едно падна на добрата почва и даде плод стократно".
Човек трябва да познава почвата, върху която ще разработва своето съзнание.
Каква трябва да бъде тази почва? Тя трябва да бъде добра, за да може съзнанието на човека да се развива правилно и да даде плод стократно. Иначе, той ще бъде постоянно в съмнение: дали върви в правия път, не трябва ли да си поживее, както всички хора и т.н. Човек, с такова съзнание е без основа, без почва в живота си. Който има добра основа, той може да живее добре, при всички условия на живота, между всички хора.
към беседата >>
Да не беше изяло кучето този хляб, можа да се даде на някой беден.
Когато шишето с маслото се счупи, оптимистът казва: Няма нищо, друго шише ще се купи. Песимистът казва: Съжалявам за маслото. Можа поне на някой беден да се даде. Кучето изяло хляба, оптимистът казва: Много добре стана, че кучето си хапна хлебец. Песимистът пък съжалява за хляба, който кучето изяло.
Да не беше изяло кучето този хляб, можа да се даде на някой беден.
Само в такива случаи, песимистът става щедър и си спомня за сиромасите. Понякога и оптимистът, и песимистът се поставят на големи изпитания: оптимистът очаква щастието, но то не дохожда; песимистът очаква нещастието, но и то не дохожда. Добре е, понякога, човек да бъде оптимист, а понякога - песимист. Защо? Защото, като се счупи шишето с маслото, песимистът става щедър, започва да мисли за сиромасите; сърцето му се отваря и той става оптимист. Оптимистът пък, макар да не съжалява, че маслото се разляло, все пак започва да вижда, че има причини в него, които пречат на щастието да дойде.
към беседата >>
Не се минават пет минути, вие казвате: Не искам сега да се моля, още повече, че бързам и трябва да отида на работа.
Казвам: човек трябва да изучава закона на различаването, да различава доброто и злото в себе си, като две страни на своето естество, които нямат нищо общо със самия човек. Той трябва да различава всяка мисъл, всяко желание, което се проявява в него, от какво съзнание се диктува – от по-високо, или по-низко от неговото. Следователно, ако се поддаде на по-низкото съзнание, човек непременно ще сгреши; ако се поддаде на по-високото съзнание, той ще направи някакво добро. Това показва, че никой човек, в света, не действа самостоятелно. Например, ставате сутрин рано и казвате: Искам да се помоля.
Не се минават пет минути, вие казвате: Не искам сега да се моля, още повече, че бързам и трябва да отида на работа.
– Кое от двете съзнания е ваше? Нито първото, нито второто, обаче, първото съзнание е по-добро. Човек трябва да се поддава на съветите на онова съзнание, което седи по-високо от него. Казвате: Нали, нито едно от двете съзнания, не е мое? Не е ли безразлично тогава, кое от двете ще послушам?
към беседата >>
Каква трябва да бъде тази почва?
"А едно падна на добрата почва и даде плод стократно". Човек трябва да познава почвата, върху която ще разработва своето съзнание.
Каква трябва да бъде тази почва?
Тя трябва да бъде добра, за да може съзнанието на човека да се развива правилно и да даде плод стократно. Иначе, той ще бъде постоянно в съмнение: дали върви в правия път, не трябва ли да си поживее, както всички хора и т.н. Човек, с такова съзнание е без основа, без почва в живота си. Който има добра основа, той може да живее добре, при всички условия на живота, между всички хора. Само върху такава основа може да се гради бъдещето.
към беседата >>
Само в такива случаи, песимистът става щедър и си спомня за сиромасите.
Песимистът казва: Съжалявам за маслото. Можа поне на някой беден да се даде. Кучето изяло хляба, оптимистът казва: Много добре стана, че кучето си хапна хлебец. Песимистът пък съжалява за хляба, който кучето изяло. Да не беше изяло кучето този хляб, можа да се даде на някой беден.
Само в такива случаи, песимистът става щедър и си спомня за сиромасите.
Понякога и оптимистът, и песимистът се поставят на големи изпитания: оптимистът очаква щастието, но то не дохожда; песимистът очаква нещастието, но и то не дохожда. Добре е, понякога, човек да бъде оптимист, а понякога - песимист. Защо? Защото, като се счупи шишето с маслото, песимистът става щедър, започва да мисли за сиромасите; сърцето му се отваря и той става оптимист. Оптимистът пък, макар да не съжалява, че маслото се разляло, все пак започва да вижда, че има причини в него, които пречат на щастието да дойде. Тогава той започва да разсъждава по-дълбоко.
към беседата >>
– Кое от двете съзнания е ваше?
Той трябва да различава всяка мисъл, всяко желание, което се проявява в него, от какво съзнание се диктува – от по-високо, или по-низко от неговото. Следователно, ако се поддаде на по-низкото съзнание, човек непременно ще сгреши; ако се поддаде на по-високото съзнание, той ще направи някакво добро. Това показва, че никой човек, в света, не действа самостоятелно. Например, ставате сутрин рано и казвате: Искам да се помоля. Не се минават пет минути, вие казвате: Не искам сега да се моля, още повече, че бързам и трябва да отида на работа.
– Кое от двете съзнания е ваше?
Нито първото, нито второто, обаче, първото съзнание е по-добро. Човек трябва да се поддава на съветите на онова съзнание, което седи по-високо от него. Казвате: Нали, нито едно от двете съзнания, не е мое? Не е ли безразлично тогава, кое от двете ще послушам? Едно трябва да имате предвид: ако слушате съзнанието, което седи по-низко от вас, ще се изгубите в него; ако слушате съзнанието, което седи по-високо от вас, ще познаете себе си и ще влезете във връзка с Бога.
към беседата >>
Тя трябва да бъде добра, за да може съзнанието на човека да се развива правилно и да даде плод стократно.
"А едно падна на добрата почва и даде плод стократно". Човек трябва да познава почвата, върху която ще разработва своето съзнание. Каква трябва да бъде тази почва?
Тя трябва да бъде добра, за да може съзнанието на човека да се развива правилно и да даде плод стократно.
Иначе, той ще бъде постоянно в съмнение: дали върви в правия път, не трябва ли да си поживее, както всички хора и т.н. Човек, с такова съзнание е без основа, без почва в живота си. Който има добра основа, той може да живее добре, при всички условия на живота, между всички хора. Само върху такава основа може да се гради бъдещето. Тогава, всеки човек ще бъде камък от голямата Божествена сграда, която сега се създава.
към беседата >>
Понякога и оптимистът, и песимистът се поставят на големи изпитания: оптимистът очаква щастието, но то не дохожда; песимистът очаква нещастието, но и то не дохожда.
Можа поне на някой беден да се даде. Кучето изяло хляба, оптимистът казва: Много добре стана, че кучето си хапна хлебец. Песимистът пък съжалява за хляба, който кучето изяло. Да не беше изяло кучето този хляб, можа да се даде на някой беден. Само в такива случаи, песимистът става щедър и си спомня за сиромасите.
Понякога и оптимистът, и песимистът се поставят на големи изпитания: оптимистът очаква щастието, но то не дохожда; песимистът очаква нещастието, но и то не дохожда.
Добре е, понякога, човек да бъде оптимист, а понякога - песимист. Защо? Защото, като се счупи шишето с маслото, песимистът става щедър, започва да мисли за сиромасите; сърцето му се отваря и той става оптимист. Оптимистът пък, макар да не съжалява, че маслото се разляло, все пак започва да вижда, че има причини в него, които пречат на щастието да дойде. Тогава той започва да разсъждава по-дълбоко.
към беседата >>
Нито първото, нито второто, обаче, първото съзнание е по-добро.
Следователно, ако се поддаде на по-низкото съзнание, човек непременно ще сгреши; ако се поддаде на по-високото съзнание, той ще направи някакво добро. Това показва, че никой човек, в света, не действа самостоятелно. Например, ставате сутрин рано и казвате: Искам да се помоля. Не се минават пет минути, вие казвате: Не искам сега да се моля, още повече, че бързам и трябва да отида на работа. – Кое от двете съзнания е ваше?
Нито първото, нито второто, обаче, първото съзнание е по-добро.
Човек трябва да се поддава на съветите на онова съзнание, което седи по-високо от него. Казвате: Нали, нито едно от двете съзнания, не е мое? Не е ли безразлично тогава, кое от двете ще послушам? Едно трябва да имате предвид: ако слушате съзнанието, което седи по-низко от вас, ще се изгубите в него; ако слушате съзнанието, което седи по-високо от вас, ще познаете себе си и ще влезете във връзка с Бога. Щом се освободите и от едното, и от другото съзнание, това вече е вашето съзнание.
към беседата >>
Иначе, той ще бъде постоянно в съмнение: дали върви в правия път, не трябва ли да си поживее, както всички хора и т.н.
"А едно падна на добрата почва и даде плод стократно". Човек трябва да познава почвата, върху която ще разработва своето съзнание. Каква трябва да бъде тази почва? Тя трябва да бъде добра, за да може съзнанието на човека да се развива правилно и да даде плод стократно.
Иначе, той ще бъде постоянно в съмнение: дали върви в правия път, не трябва ли да си поживее, както всички хора и т.н.
Човек, с такова съзнание е без основа, без почва в живота си. Който има добра основа, той може да живее добре, при всички условия на живота, между всички хора. Само върху такава основа може да се гради бъдещето. Тогава, всеки човек ще бъде камък от голямата Божествена сграда, която сега се създава.
към беседата >>
Добре е, понякога, човек да бъде оптимист, а понякога - песимист. Защо?
Кучето изяло хляба, оптимистът казва: Много добре стана, че кучето си хапна хлебец. Песимистът пък съжалява за хляба, който кучето изяло. Да не беше изяло кучето този хляб, можа да се даде на някой беден. Само в такива случаи, песимистът става щедър и си спомня за сиромасите. Понякога и оптимистът, и песимистът се поставят на големи изпитания: оптимистът очаква щастието, но то не дохожда; песимистът очаква нещастието, но и то не дохожда.
Добре е, понякога, човек да бъде оптимист, а понякога - песимист. Защо?
Защото, като се счупи шишето с маслото, песимистът става щедър, започва да мисли за сиромасите; сърцето му се отваря и той става оптимист. Оптимистът пък, макар да не съжалява, че маслото се разляло, все пак започва да вижда, че има причини в него, които пречат на щастието да дойде. Тогава той започва да разсъждава по-дълбоко.
към беседата >>
Човек трябва да се поддава на съветите на онова съзнание, което седи по-високо от него.
Това показва, че никой човек, в света, не действа самостоятелно. Например, ставате сутрин рано и казвате: Искам да се помоля. Не се минават пет минути, вие казвате: Не искам сега да се моля, още повече, че бързам и трябва да отида на работа. – Кое от двете съзнания е ваше? Нито първото, нито второто, обаче, първото съзнание е по-добро.
Човек трябва да се поддава на съветите на онова съзнание, което седи по-високо от него.
Казвате: Нали, нито едно от двете съзнания, не е мое? Не е ли безразлично тогава, кое от двете ще послушам? Едно трябва да имате предвид: ако слушате съзнанието, което седи по-низко от вас, ще се изгубите в него; ако слушате съзнанието, което седи по-високо от вас, ще познаете себе си и ще влезете във връзка с Бога. Щом се освободите и от едното, и от другото съзнание, това вече е вашето съзнание. Следователно, всяко съзнание, което съдейства на човека, да се съедини с Първичната Причина, е добро.
към беседата >>
Човек, с такова съзнание е без основа, без почва в живота си.
"А едно падна на добрата почва и даде плод стократно". Човек трябва да познава почвата, върху която ще разработва своето съзнание. Каква трябва да бъде тази почва? Тя трябва да бъде добра, за да може съзнанието на човека да се развива правилно и да даде плод стократно. Иначе, той ще бъде постоянно в съмнение: дали върви в правия път, не трябва ли да си поживее, както всички хора и т.н.
Човек, с такова съзнание е без основа, без почва в живота си.
Който има добра основа, той може да живее добре, при всички условия на живота, между всички хора. Само върху такава основа може да се гради бъдещето. Тогава, всеки човек ще бъде камък от голямата Божествена сграда, която сега се създава.
към беседата >>
Защото, като се счупи шишето с маслото, песимистът става щедър, започва да мисли за сиромасите; сърцето му се отваря и той става оптимист.
Песимистът пък съжалява за хляба, който кучето изяло. Да не беше изяло кучето този хляб, можа да се даде на някой беден. Само в такива случаи, песимистът става щедър и си спомня за сиромасите. Понякога и оптимистът, и песимистът се поставят на големи изпитания: оптимистът очаква щастието, но то не дохожда; песимистът очаква нещастието, но и то не дохожда. Добре е, понякога, човек да бъде оптимист, а понякога - песимист. Защо?
Защото, като се счупи шишето с маслото, песимистът става щедър, започва да мисли за сиромасите; сърцето му се отваря и той става оптимист.
Оптимистът пък, макар да не съжалява, че маслото се разляло, все пак започва да вижда, че има причини в него, които пречат на щастието да дойде. Тогава той започва да разсъждава по-дълбоко.
към беседата >>
Казвате: Нали, нито едно от двете съзнания, не е мое?
Например, ставате сутрин рано и казвате: Искам да се помоля. Не се минават пет минути, вие казвате: Не искам сега да се моля, още повече, че бързам и трябва да отида на работа. – Кое от двете съзнания е ваше? Нито първото, нито второто, обаче, първото съзнание е по-добро. Човек трябва да се поддава на съветите на онова съзнание, което седи по-високо от него.
Казвате: Нали, нито едно от двете съзнания, не е мое?
Не е ли безразлично тогава, кое от двете ще послушам? Едно трябва да имате предвид: ако слушате съзнанието, което седи по-низко от вас, ще се изгубите в него; ако слушате съзнанието, което седи по-високо от вас, ще познаете себе си и ще влезете във връзка с Бога. Щом се освободите и от едното, и от другото съзнание, това вече е вашето съзнание. Следователно, всяко съзнание, което съдейства на човека, да се съедини с Първичната Причина, е добро. Всяко съзнание, което противодейства на човека, да се свърже с Първичната Причина, е зло.
към беседата >>
Който има добра основа, той може да живее добре, при всички условия на живота, между всички хора.
Човек трябва да познава почвата, върху която ще разработва своето съзнание. Каква трябва да бъде тази почва? Тя трябва да бъде добра, за да може съзнанието на човека да се развива правилно и да даде плод стократно. Иначе, той ще бъде постоянно в съмнение: дали върви в правия път, не трябва ли да си поживее, както всички хора и т.н. Човек, с такова съзнание е без основа, без почва в живота си.
Който има добра основа, той може да живее добре, при всички условия на живота, между всички хора.
Само върху такава основа може да се гради бъдещето. Тогава, всеки човек ще бъде камък от голямата Божествена сграда, която сега се създава.
към беседата >>
Оптимистът пък, макар да не съжалява, че маслото се разляло, все пак започва да вижда, че има причини в него, които пречат на щастието да дойде.
Да не беше изяло кучето този хляб, можа да се даде на някой беден. Само в такива случаи, песимистът става щедър и си спомня за сиромасите. Понякога и оптимистът, и песимистът се поставят на големи изпитания: оптимистът очаква щастието, но то не дохожда; песимистът очаква нещастието, но и то не дохожда. Добре е, понякога, човек да бъде оптимист, а понякога - песимист. Защо? Защото, като се счупи шишето с маслото, песимистът става щедър, започва да мисли за сиромасите; сърцето му се отваря и той става оптимист.
Оптимистът пък, макар да не съжалява, че маслото се разляло, все пак започва да вижда, че има причини в него, които пречат на щастието да дойде.
Тогава той започва да разсъждава по-дълбоко.
към беседата >>
Не е ли безразлично тогава, кое от двете ще послушам?
Не се минават пет минути, вие казвате: Не искам сега да се моля, още повече, че бързам и трябва да отида на работа. – Кое от двете съзнания е ваше? Нито първото, нито второто, обаче, първото съзнание е по-добро. Човек трябва да се поддава на съветите на онова съзнание, което седи по-високо от него. Казвате: Нали, нито едно от двете съзнания, не е мое?
Не е ли безразлично тогава, кое от двете ще послушам?
Едно трябва да имате предвид: ако слушате съзнанието, което седи по-низко от вас, ще се изгубите в него; ако слушате съзнанието, което седи по-високо от вас, ще познаете себе си и ще влезете във връзка с Бога. Щом се освободите и от едното, и от другото съзнание, това вече е вашето съзнание. Следователно, всяко съзнание, което съдейства на човека, да се съедини с Първичната Причина, е добро. Всяко съзнание, което противодейства на човека, да се свърже с Първичната Причина, е зло. Що е зло?
към беседата >>
Само върху такава основа може да се гради бъдещето.
Каква трябва да бъде тази почва? Тя трябва да бъде добра, за да може съзнанието на човека да се развива правилно и да даде плод стократно. Иначе, той ще бъде постоянно в съмнение: дали върви в правия път, не трябва ли да си поживее, както всички хора и т.н. Човек, с такова съзнание е без основа, без почва в живота си. Който има добра основа, той може да живее добре, при всички условия на живота, между всички хора.
Само върху такава основа може да се гради бъдещето.
Тогава, всеки човек ще бъде камък от голямата Божествена сграда, която сега се създава.
към беседата >>
Тогава той започва да разсъждава по-дълбоко.
Само в такива случаи, песимистът става щедър и си спомня за сиромасите. Понякога и оптимистът, и песимистът се поставят на големи изпитания: оптимистът очаква щастието, но то не дохожда; песимистът очаква нещастието, но и то не дохожда. Добре е, понякога, човек да бъде оптимист, а понякога - песимист. Защо? Защото, като се счупи шишето с маслото, песимистът става щедър, започва да мисли за сиромасите; сърцето му се отваря и той става оптимист. Оптимистът пък, макар да не съжалява, че маслото се разляло, все пак започва да вижда, че има причини в него, които пречат на щастието да дойде.
Тогава той започва да разсъждава по-дълбоко.
към беседата >>
Едно трябва да имате предвид: ако слушате съзнанието, което седи по-низко от вас, ще се изгубите в него; ако слушате съзнанието, което седи по-високо от вас, ще познаете себе си и ще влезете във връзка с Бога.
– Кое от двете съзнания е ваше? Нито първото, нито второто, обаче, първото съзнание е по-добро. Човек трябва да се поддава на съветите на онова съзнание, което седи по-високо от него. Казвате: Нали, нито едно от двете съзнания, не е мое? Не е ли безразлично тогава, кое от двете ще послушам?
Едно трябва да имате предвид: ако слушате съзнанието, което седи по-низко от вас, ще се изгубите в него; ако слушате съзнанието, което седи по-високо от вас, ще познаете себе си и ще влезете във връзка с Бога.
Щом се освободите и от едното, и от другото съзнание, това вече е вашето съзнание. Следователно, всяко съзнание, което съдейства на човека, да се съедини с Първичната Причина, е добро. Всяко съзнание, което противодейства на човека, да се свърже с Първичната Причина, е зло. Що е зло? Всяко нещо, което отдалечава човека от Първичната Причина; което съкращава живота му и внася в него ред нещастия, като разбърква мислите и чувствата му; огрубява го; прави го болен, нервен и недоволен - е зло.
към беседата >>
Тогава, всеки човек ще бъде камък от голямата Божествена сграда, която сега се създава.
Тя трябва да бъде добра, за да може съзнанието на човека да се развива правилно и да даде плод стократно. Иначе, той ще бъде постоянно в съмнение: дали върви в правия път, не трябва ли да си поживее, както всички хора и т.н. Човек, с такова съзнание е без основа, без почва в живота си. Който има добра основа, той може да живее добре, при всички условия на живота, между всички хора. Само върху такава основа може да се гради бъдещето.
Тогава, всеки човек ще бъде камък от голямата Божествена сграда, която сега се създава.
към беседата >>
„А едно падна на добрата земя и даде плод стократно".
„А едно падна на добрата земя и даде плод стократно".
На съвременен език преведено, добрата почва представя добрите, благоприятните условия на живота. Според съвременният човек, добрите условия подразбират здраве, богатство, щастие – много дадени величини. Според философията на някой съвременни учени, казва се, че в живота е дадено само едно нещо. Значи, тяхната философия започва от едно дадено. Обаче, философията на живота започва с много дадени: хляб трябва – едно дадено; дрехи трябват – второ дадено; пари трябват – трето дадено; здраве трябва – четвърто дадено; щастие – пето дадено и т.н.
към беседата >>
Щом се освободите и от едното, и от другото съзнание, това вече е вашето съзнание.
Нито първото, нито второто, обаче, първото съзнание е по-добро. Човек трябва да се поддава на съветите на онова съзнание, което седи по-високо от него. Казвате: Нали, нито едно от двете съзнания, не е мое? Не е ли безразлично тогава, кое от двете ще послушам? Едно трябва да имате предвид: ако слушате съзнанието, което седи по-низко от вас, ще се изгубите в него; ако слушате съзнанието, което седи по-високо от вас, ще познаете себе си и ще влезете във връзка с Бога.
Щом се освободите и от едното, и от другото съзнание, това вече е вашето съзнание.
Следователно, всяко съзнание, което съдейства на човека, да се съедини с Първичната Причина, е добро. Всяко съзнание, което противодейства на човека, да се свърже с Първичната Причина, е зло. Що е зло? Всяко нещо, което отдалечава човека от Първичната Причина; което съкращава живота му и внася в него ред нещастия, като разбърква мислите и чувствата му; огрубява го; прави го болен, нервен и недоволен - е зло. Злото е чуждото съзнание в човека.
към беседата >>
Сега, аз желая Божественото съзнание, което иде в света, да ви намери готови, да станете зидари в новата епоха.
Сега, аз желая Божественото съзнание, което иде в света, да ви намери готови, да станете зидари в новата епоха.
Ако не можете да влезете в новата епоха, безполезно е да се говори за добрата почва. Като придобиете добрата почва, ще намерите доброто семе – Словото Божие, което ще даде плод стократно. Новата епоха подразбира по-висока култура, по-възвишена интелигентност, която ще открие вътрешния смисъл на живота. И тогава, ще кажете: Едно време бях сляп, но сега виждам; едно време бях нещастен, а сега съм щастлив; едно време бях невежа, а сега зная повече; едно време живях в безлюбие, а сега живея в любовта; едно време бях в тъмнина, а сега ходя в светлина. Щом кажете така, душата ви ще се изпълни с радост и веселие.
към беседата >>
На съвременен език преведено, добрата почва представя добрите, благоприятните условия на живота.
„А едно падна на добрата земя и даде плод стократно".
На съвременен език преведено, добрата почва представя добрите, благоприятните условия на живота.
Според съвременният човек, добрите условия подразбират здраве, богатство, щастие – много дадени величини. Според философията на някой съвременни учени, казва се, че в живота е дадено само едно нещо. Значи, тяхната философия започва от едно дадено. Обаче, философията на живота започва с много дадени: хляб трябва – едно дадено; дрехи трябват – второ дадено; пари трябват – трето дадено; здраве трябва – четвърто дадено; щастие – пето дадено и т.н. Значи, животът изисква много дадени, а не само едно.
към беседата >>
Следователно, всяко съзнание, което съдейства на човека, да се съедини с Първичната Причина, е добро.
Човек трябва да се поддава на съветите на онова съзнание, което седи по-високо от него. Казвате: Нали, нито едно от двете съзнания, не е мое? Не е ли безразлично тогава, кое от двете ще послушам? Едно трябва да имате предвид: ако слушате съзнанието, което седи по-низко от вас, ще се изгубите в него; ако слушате съзнанието, което седи по-високо от вас, ще познаете себе си и ще влезете във връзка с Бога. Щом се освободите и от едното, и от другото съзнание, това вече е вашето съзнание.
Следователно, всяко съзнание, което съдейства на човека, да се съедини с Първичната Причина, е добро.
Всяко съзнание, което противодейства на човека, да се свърже с Първичната Причина, е зло. Що е зло? Всяко нещо, което отдалечава човека от Първичната Причина; което съкращава живота му и внася в него ред нещастия, като разбърква мислите и чувствата му; огрубява го; прави го болен, нервен и недоволен - е зло. Злото е чуждото съзнание в човека. Когато Христос запита бесния, как се казва, той му отговори: „Името ми е легион".
към беседата >>
Ако не можете да влезете в новата епоха, безполезно е да се говори за добрата почва.
Сега, аз желая Божественото съзнание, което иде в света, да ви намери готови, да станете зидари в новата епоха.
Ако не можете да влезете в новата епоха, безполезно е да се говори за добрата почва.
Като придобиете добрата почва, ще намерите доброто семе – Словото Божие, което ще даде плод стократно. Новата епоха подразбира по-висока култура, по-възвишена интелигентност, която ще открие вътрешния смисъл на живота. И тогава, ще кажете: Едно време бях сляп, но сега виждам; едно време бях нещастен, а сега съм щастлив; едно време бях невежа, а сега зная повече; едно време живях в безлюбие, а сега живея в любовта; едно време бях в тъмнина, а сега ходя в светлина. Щом кажете така, душата ви ще се изпълни с радост и веселие. Сега, има изгрев и залез в съзнанието ви, а тогава, ще има вечен изгрев.
към беседата >>
Според съвременният човек, добрите условия подразбират здраве, богатство, щастие – много дадени величини.
„А едно падна на добрата земя и даде плод стократно". На съвременен език преведено, добрата почва представя добрите, благоприятните условия на живота.
Според съвременният човек, добрите условия подразбират здраве, богатство, щастие – много дадени величини.
Според философията на някой съвременни учени, казва се, че в живота е дадено само едно нещо. Значи, тяхната философия започва от едно дадено. Обаче, философията на живота започва с много дадени: хляб трябва – едно дадено; дрехи трябват – второ дадено; пари трябват – трето дадено; здраве трябва – четвърто дадено; щастие – пето дадено и т.н. Значи, животът изисква много дадени, а не само едно. Светът не може да се оправи с едно дадено.
към беседата >>
Всяко съзнание, което противодейства на човека, да се свърже с Първичната Причина, е зло.
Казвате: Нали, нито едно от двете съзнания, не е мое? Не е ли безразлично тогава, кое от двете ще послушам? Едно трябва да имате предвид: ако слушате съзнанието, което седи по-низко от вас, ще се изгубите в него; ако слушате съзнанието, което седи по-високо от вас, ще познаете себе си и ще влезете във връзка с Бога. Щом се освободите и от едното, и от другото съзнание, това вече е вашето съзнание. Следователно, всяко съзнание, което съдейства на човека, да се съедини с Първичната Причина, е добро.
Всяко съзнание, което противодейства на човека, да се свърже с Първичната Причина, е зло.
Що е зло? Всяко нещо, което отдалечава човека от Първичната Причина; което съкращава живота му и внася в него ред нещастия, като разбърква мислите и чувствата му; огрубява го; прави го болен, нервен и недоволен - е зло. Злото е чуждото съзнание в човека. Когато Христос запита бесния, как се казва, той му отговори: „Името ми е легион".
към беседата >>
Като придобиете добрата почва, ще намерите доброто семе – Словото Божие, което ще даде плод стократно.
Сега, аз желая Божественото съзнание, което иде в света, да ви намери готови, да станете зидари в новата епоха. Ако не можете да влезете в новата епоха, безполезно е да се говори за добрата почва.
Като придобиете добрата почва, ще намерите доброто семе – Словото Божие, което ще даде плод стократно.
Новата епоха подразбира по-висока култура, по-възвишена интелигентност, която ще открие вътрешния смисъл на живота. И тогава, ще кажете: Едно време бях сляп, но сега виждам; едно време бях нещастен, а сега съм щастлив; едно време бях невежа, а сега зная повече; едно време живях в безлюбие, а сега живея в любовта; едно време бях в тъмнина, а сега ходя в светлина. Щом кажете така, душата ви ще се изпълни с радост и веселие. Сега, има изгрев и залез в съзнанието ви, а тогава, ще има вечен изгрев. Ще дойде новата епоха, ще дойде новата светлина, понеже всички се стремите към съвършенство, към свобода.
към беседата >>
Според философията на някой съвременни учени, казва се, че в живота е дадено само едно нещо.
„А едно падна на добрата земя и даде плод стократно". На съвременен език преведено, добрата почва представя добрите, благоприятните условия на живота. Според съвременният човек, добрите условия подразбират здраве, богатство, щастие – много дадени величини.
Според философията на някой съвременни учени, казва се, че в живота е дадено само едно нещо.
Значи, тяхната философия започва от едно дадено. Обаче, философията на живота започва с много дадени: хляб трябва – едно дадено; дрехи трябват – второ дадено; пари трябват – трето дадено; здраве трябва – четвърто дадено; щастие – пето дадено и т.н. Значи, животът изисква много дадени, а не само едно. Светът не може да се оправи с едно дадено. Когато някой твърди, че върху едно дадено може да се съгради цяла философия, това говори, че той не е поставил тази философия на опит.
към беседата >>
Що е зло?
Не е ли безразлично тогава, кое от двете ще послушам? Едно трябва да имате предвид: ако слушате съзнанието, което седи по-низко от вас, ще се изгубите в него; ако слушате съзнанието, което седи по-високо от вас, ще познаете себе си и ще влезете във връзка с Бога. Щом се освободите и от едното, и от другото съзнание, това вече е вашето съзнание. Следователно, всяко съзнание, което съдейства на човека, да се съедини с Първичната Причина, е добро. Всяко съзнание, което противодейства на човека, да се свърже с Първичната Причина, е зло.
Що е зло?
Всяко нещо, което отдалечава човека от Първичната Причина; което съкращава живота му и внася в него ред нещастия, като разбърква мислите и чувствата му; огрубява го; прави го болен, нервен и недоволен - е зло. Злото е чуждото съзнание в човека. Когато Христос запита бесния, как се казва, той му отговори: „Името ми е легион".
към беседата >>
Новата епоха подразбира по-висока култура, по-възвишена интелигентност, която ще открие вътрешния смисъл на живота.
Сега, аз желая Божественото съзнание, което иде в света, да ви намери готови, да станете зидари в новата епоха. Ако не можете да влезете в новата епоха, безполезно е да се говори за добрата почва. Като придобиете добрата почва, ще намерите доброто семе – Словото Божие, което ще даде плод стократно.
Новата епоха подразбира по-висока култура, по-възвишена интелигентност, която ще открие вътрешния смисъл на живота.
И тогава, ще кажете: Едно време бях сляп, но сега виждам; едно време бях нещастен, а сега съм щастлив; едно време бях невежа, а сега зная повече; едно време живях в безлюбие, а сега живея в любовта; едно време бях в тъмнина, а сега ходя в светлина. Щом кажете така, душата ви ще се изпълни с радост и веселие. Сега, има изгрев и залез в съзнанието ви, а тогава, ще има вечен изгрев. Ще дойде новата епоха, ще дойде новата светлина, понеже всички се стремите към съвършенство, към свобода. Сега, отчасти знаем, отчасти мъдруваме, а когато дойде новото време, тогава ще познаем всичко така, както сме познати.
към беседата >>
Значи, тяхната философия започва от едно дадено.
„А едно падна на добрата земя и даде плод стократно". На съвременен език преведено, добрата почва представя добрите, благоприятните условия на живота. Според съвременният човек, добрите условия подразбират здраве, богатство, щастие – много дадени величини. Според философията на някой съвременни учени, казва се, че в живота е дадено само едно нещо.
Значи, тяхната философия започва от едно дадено.
Обаче, философията на живота започва с много дадени: хляб трябва – едно дадено; дрехи трябват – второ дадено; пари трябват – трето дадено; здраве трябва – четвърто дадено; щастие – пето дадено и т.н. Значи, животът изисква много дадени, а не само едно. Светът не може да се оправи с едно дадено. Когато някой твърди, че върху едно дадено може да се съгради цяла философия, това говори, че той не е поставил тази философия на опит.
към беседата >>
Всяко нещо, което отдалечава човека от Първичната Причина; което съкращава живота му и внася в него ред нещастия, като разбърква мислите и чувствата му; огрубява го; прави го болен, нервен и недоволен - е зло.
Едно трябва да имате предвид: ако слушате съзнанието, което седи по-низко от вас, ще се изгубите в него; ако слушате съзнанието, което седи по-високо от вас, ще познаете себе си и ще влезете във връзка с Бога. Щом се освободите и от едното, и от другото съзнание, това вече е вашето съзнание. Следователно, всяко съзнание, което съдейства на човека, да се съедини с Първичната Причина, е добро. Всяко съзнание, което противодейства на човека, да се свърже с Първичната Причина, е зло. Що е зло?
Всяко нещо, което отдалечава човека от Първичната Причина; което съкращава живота му и внася в него ред нещастия, като разбърква мислите и чувствата му; огрубява го; прави го болен, нервен и недоволен - е зло.
Злото е чуждото съзнание в човека. Когато Христос запита бесния, как се казва, той му отговори: „Името ми е легион".
към беседата >>
И тогава, ще кажете: Едно време бях сляп, но сега виждам; едно време бях нещастен, а сега съм щастлив; едно време бях невежа, а сега зная повече; едно време живях в безлюбие, а сега живея в любовта; едно време бях в тъмнина, а сега ходя в светлина.
Сега, аз желая Божественото съзнание, което иде в света, да ви намери готови, да станете зидари в новата епоха. Ако не можете да влезете в новата епоха, безполезно е да се говори за добрата почва. Като придобиете добрата почва, ще намерите доброто семе – Словото Божие, което ще даде плод стократно. Новата епоха подразбира по-висока култура, по-възвишена интелигентност, която ще открие вътрешния смисъл на живота.
И тогава, ще кажете: Едно време бях сляп, но сега виждам; едно време бях нещастен, а сега съм щастлив; едно време бях невежа, а сега зная повече; едно време живях в безлюбие, а сега живея в любовта; едно време бях в тъмнина, а сега ходя в светлина.
Щом кажете така, душата ви ще се изпълни с радост и веселие. Сега, има изгрев и залез в съзнанието ви, а тогава, ще има вечен изгрев. Ще дойде новата епоха, ще дойде новата светлина, понеже всички се стремите към съвършенство, към свобода. Сега, отчасти знаем, отчасти мъдруваме, а когато дойде новото време, тогава ще познаем всичко така, както сме познати.
към беседата >>
Обаче, философията на живота започва с много дадени: хляб трябва – едно дадено; дрехи трябват – второ дадено; пари трябват – трето дадено; здраве трябва – четвърто дадено; щастие – пето дадено и т.н.
„А едно падна на добрата земя и даде плод стократно". На съвременен език преведено, добрата почва представя добрите, благоприятните условия на живота. Според съвременният човек, добрите условия подразбират здраве, богатство, щастие – много дадени величини. Според философията на някой съвременни учени, казва се, че в живота е дадено само едно нещо. Значи, тяхната философия започва от едно дадено.
Обаче, философията на живота започва с много дадени: хляб трябва – едно дадено; дрехи трябват – второ дадено; пари трябват – трето дадено; здраве трябва – четвърто дадено; щастие – пето дадено и т.н.
Значи, животът изисква много дадени, а не само едно. Светът не може да се оправи с едно дадено. Когато някой твърди, че върху едно дадено може да се съгради цяла философия, това говори, че той не е поставил тази философия на опит.
към беседата >>
Злото е чуждото съзнание в човека.
Щом се освободите и от едното, и от другото съзнание, това вече е вашето съзнание. Следователно, всяко съзнание, което съдейства на човека, да се съедини с Първичната Причина, е добро. Всяко съзнание, което противодейства на човека, да се свърже с Първичната Причина, е зло. Що е зло? Всяко нещо, което отдалечава човека от Първичната Причина; което съкращава живота му и внася в него ред нещастия, като разбърква мислите и чувствата му; огрубява го; прави го болен, нервен и недоволен - е зло.
Злото е чуждото съзнание в човека.
Когато Христос запита бесния, как се казва, той му отговори: „Името ми е легион".
към беседата >>
Щом кажете така, душата ви ще се изпълни с радост и веселие.
Сега, аз желая Божественото съзнание, което иде в света, да ви намери готови, да станете зидари в новата епоха. Ако не можете да влезете в новата епоха, безполезно е да се говори за добрата почва. Като придобиете добрата почва, ще намерите доброто семе – Словото Божие, което ще даде плод стократно. Новата епоха подразбира по-висока култура, по-възвишена интелигентност, която ще открие вътрешния смисъл на живота. И тогава, ще кажете: Едно време бях сляп, но сега виждам; едно време бях нещастен, а сега съм щастлив; едно време бях невежа, а сега зная повече; едно време живях в безлюбие, а сега живея в любовта; едно време бях в тъмнина, а сега ходя в светлина.
Щом кажете така, душата ви ще се изпълни с радост и веселие.
Сега, има изгрев и залез в съзнанието ви, а тогава, ще има вечен изгрев. Ще дойде новата епоха, ще дойде новата светлина, понеже всички се стремите към съвършенство, към свобода. Сега, отчасти знаем, отчасти мъдруваме, а когато дойде новото време, тогава ще познаем всичко така, както сме познати.
към беседата >>
Значи, животът изисква много дадени, а не само едно.
На съвременен език преведено, добрата почва представя добрите, благоприятните условия на живота. Според съвременният човек, добрите условия подразбират здраве, богатство, щастие – много дадени величини. Според философията на някой съвременни учени, казва се, че в живота е дадено само едно нещо. Значи, тяхната философия започва от едно дадено. Обаче, философията на живота започва с много дадени: хляб трябва – едно дадено; дрехи трябват – второ дадено; пари трябват – трето дадено; здраве трябва – четвърто дадено; щастие – пето дадено и т.н.
Значи, животът изисква много дадени, а не само едно.
Светът не може да се оправи с едно дадено. Когато някой твърди, че върху едно дадено може да се съгради цяла философия, това говори, че той не е поставил тази философия на опит.
към беседата >>
Когато Христос запита бесния, как се казва, той му отговори: „Името ми е легион".
Следователно, всяко съзнание, което съдейства на човека, да се съедини с Първичната Причина, е добро. Всяко съзнание, което противодейства на човека, да се свърже с Първичната Причина, е зло. Що е зло? Всяко нещо, което отдалечава човека от Първичната Причина; което съкращава живота му и внася в него ред нещастия, като разбърква мислите и чувствата му; огрубява го; прави го болен, нервен и недоволен - е зло. Злото е чуждото съзнание в човека.
Когато Христос запита бесния, как се казва, той му отговори: „Името ми е легион".
към беседата >>
Сега, има изгрев и залез в съзнанието ви, а тогава, ще има вечен изгрев.
Ако не можете да влезете в новата епоха, безполезно е да се говори за добрата почва. Като придобиете добрата почва, ще намерите доброто семе – Словото Божие, което ще даде плод стократно. Новата епоха подразбира по-висока култура, по-възвишена интелигентност, която ще открие вътрешния смисъл на живота. И тогава, ще кажете: Едно време бях сляп, но сега виждам; едно време бях нещастен, а сега съм щастлив; едно време бях невежа, а сега зная повече; едно време живях в безлюбие, а сега живея в любовта; едно време бях в тъмнина, а сега ходя в светлина. Щом кажете така, душата ви ще се изпълни с радост и веселие.
Сега, има изгрев и залез в съзнанието ви, а тогава, ще има вечен изгрев.
Ще дойде новата епоха, ще дойде новата светлина, понеже всички се стремите към съвършенство, към свобода. Сега, отчасти знаем, отчасти мъдруваме, а когато дойде новото време, тогава ще познаем всичко така, както сме познати.
към беседата >>
Светът не може да се оправи с едно дадено.
Според съвременният човек, добрите условия подразбират здраве, богатство, щастие – много дадени величини. Според философията на някой съвременни учени, казва се, че в живота е дадено само едно нещо. Значи, тяхната философия започва от едно дадено. Обаче, философията на живота започва с много дадени: хляб трябва – едно дадено; дрехи трябват – второ дадено; пари трябват – трето дадено; здраве трябва – четвърто дадено; щастие – пето дадено и т.н. Значи, животът изисква много дадени, а не само едно.
Светът не може да се оправи с едно дадено.
Когато някой твърди, че върху едно дадено може да се съгради цяла философия, това говори, че той не е поставил тази философия на опит.
към беседата >>
Среща ви някой и казва: Знаеш ли, какво мога да направя?
Среща ви някой и казва: Знаеш ли, какво мога да направя?
– Какво можеш да направиш? – Ако пожелая, мога да те убия. – Не, никой не може да посегне върху човека, ако за това не му е дадена власт отгоре. Ако Бог не му е позволил, и да тегли куршума, целта си няма да постигне; ръката му ще се вцепени, но и револверът няма да хване. Един православен свещеник, много добър човек, ми разправяше една случка от живота си.
към беседата >>
Ще дойде новата епоха, ще дойде новата светлина, понеже всички се стремите към съвършенство, към свобода.
Като придобиете добрата почва, ще намерите доброто семе – Словото Божие, което ще даде плод стократно. Новата епоха подразбира по-висока култура, по-възвишена интелигентност, която ще открие вътрешния смисъл на живота. И тогава, ще кажете: Едно време бях сляп, но сега виждам; едно време бях нещастен, а сега съм щастлив; едно време бях невежа, а сега зная повече; едно време живях в безлюбие, а сега живея в любовта; едно време бях в тъмнина, а сега ходя в светлина. Щом кажете така, душата ви ще се изпълни с радост и веселие. Сега, има изгрев и залез в съзнанието ви, а тогава, ще има вечен изгрев.
Ще дойде новата епоха, ще дойде новата светлина, понеже всички се стремите към съвършенство, към свобода.
Сега, отчасти знаем, отчасти мъдруваме, а когато дойде новото време, тогава ще познаем всичко така, както сме познати.
към беседата >>
Когато някой твърди, че върху едно дадено може да се съгради цяла философия, това говори, че той не е поставил тази философия на опит.
Според философията на някой съвременни учени, казва се, че в живота е дадено само едно нещо. Значи, тяхната философия започва от едно дадено. Обаче, философията на живота започва с много дадени: хляб трябва – едно дадено; дрехи трябват – второ дадено; пари трябват – трето дадено; здраве трябва – четвърто дадено; щастие – пето дадено и т.н. Значи, животът изисква много дадени, а не само едно. Светът не може да се оправи с едно дадено.
Когато някой твърди, че върху едно дадено може да се съгради цяла философия, това говори, че той не е поставил тази философия на опит.
към беседата >>
– Какво можеш да направиш?
Среща ви някой и казва: Знаеш ли, какво мога да направя?
– Какво можеш да направиш?
– Ако пожелая, мога да те убия. – Не, никой не може да посегне върху човека, ако за това не му е дадена власт отгоре. Ако Бог не му е позволил, и да тегли куршума, целта си няма да постигне; ръката му ще се вцепени, но и револверът няма да хване. Един православен свещеник, много добър човек, ми разправяше една случка от живота си. Това било в турско време.
към беседата >>
Сега, отчасти знаем, отчасти мъдруваме, а когато дойде новото време, тогава ще познаем всичко така, както сме познати.
Новата епоха подразбира по-висока култура, по-възвишена интелигентност, която ще открие вътрешния смисъл на живота. И тогава, ще кажете: Едно време бях сляп, но сега виждам; едно време бях нещастен, а сега съм щастлив; едно време бях невежа, а сега зная повече; едно време живях в безлюбие, а сега живея в любовта; едно време бях в тъмнина, а сега ходя в светлина. Щом кажете така, душата ви ще се изпълни с радост и веселие. Сега, има изгрев и залез в съзнанието ви, а тогава, ще има вечен изгрев. Ще дойде новата епоха, ще дойде новата светлина, понеже всички се стремите към съвършенство, към свобода.
Сега, отчасти знаем, отчасти мъдруваме, а когато дойде новото време, тогава ще познаем всичко така, както сме познати.
към беседата >>
Как може, с едно дадено, да се построи цяла философия?
Как може, с едно дадено, да се построи цяла философия?
То е, все едно, с един камък да построите цяла къща. Вземете един камък и се опитайте да построите с него една къща. Казвате: Ще разложим този камък на съставните му части. – Това вече е друг въпрос. Да разложиш едно дадено на съставните му части, трябва да знаеш качествата на това дадено.
към беседата >>
– Ако пожелая, мога да те убия.
Среща ви някой и казва: Знаеш ли, какво мога да направя? – Какво можеш да направиш?
– Ако пожелая, мога да те убия.
– Не, никой не може да посегне върху човека, ако за това не му е дадена власт отгоре. Ако Бог не му е позволил, и да тегли куршума, целта си няма да постигне; ръката му ще се вцепени, но и револверът няма да хване. Един православен свещеник, много добър човек, ми разправяше една случка от живота си. Това било в турско време. Един ден, този свещеник отишъл в близкия, до неговото село, град, да получи от митрополията някакви пари и се връщал в селото си, дето бил свещеник.
към беседата >>
То е, все едно, с един камък да построите цяла къща.
Как може, с едно дадено, да се построи цяла философия?
То е, все едно, с един камък да построите цяла къща.
Вземете един камък и се опитайте да построите с него една къща. Казвате: Ще разложим този камък на съставните му части. – Това вече е друг въпрос. Да разложиш едно дадено на съставните му части, трябва да знаеш качествата на това дадено. Всяко дадено съдържа в себе си още много дадени.
към беседата >>
– Не, никой не може да посегне върху човека, ако за това не му е дадена власт отгоре.
Среща ви някой и казва: Знаеш ли, какво мога да направя? – Какво можеш да направиш? – Ако пожелая, мога да те убия.
– Не, никой не може да посегне върху човека, ако за това не му е дадена власт отгоре.
Ако Бог не му е позволил, и да тегли куршума, целта си няма да постигне; ръката му ще се вцепени, но и револверът няма да хване. Един православен свещеник, много добър човек, ми разправяше една случка от живота си. Това било в турско време. Един ден, този свещеник отишъл в близкия, до неговото село, град, да получи от митрополията някакви пари и се връщал в селото си, дето бил свещеник. Понеже трябвало да мине през гора, той взел със себе си един турски гавазин, да го придружи до селото.
към беседата >>
Вземете един камък и се опитайте да построите с него една къща.
Как може, с едно дадено, да се построи цяла философия? То е, все едно, с един камък да построите цяла къща.
Вземете един камък и се опитайте да построите с него една къща.
Казвате: Ще разложим този камък на съставните му части. – Това вече е друг въпрос. Да разложиш едно дадено на съставните му части, трябва да знаеш качествата на това дадено. Всяко дадено съдържа в себе си още много дадени. Следователно, когато философите са казали, че могат да построят цяла система, само върху едно дадено, те са подразбирали такова дадено, което съдържа в себе си много още дадени.
към беседата >>
Ако Бог не му е позволил, и да тегли куршума, целта си няма да постигне; ръката му ще се вцепени, но и револверът няма да хване.
Среща ви някой и казва: Знаеш ли, какво мога да направя? – Какво можеш да направиш? – Ако пожелая, мога да те убия. – Не, никой не може да посегне върху човека, ако за това не му е дадена власт отгоре.
Ако Бог не му е позволил, и да тегли куршума, целта си няма да постигне; ръката му ще се вцепени, но и револверът няма да хване.
Един православен свещеник, много добър човек, ми разправяше една случка от живота си. Това било в турско време. Един ден, този свещеник отишъл в близкия, до неговото село, град, да получи от митрополията някакви пари и се връщал в селото си, дето бил свещеник. Понеже трябвало да мине през гора, той взел със себе си един турски гавазин, да го придружи до селото. По едно време, свещеникът чул, че турчинът, който вървял след него, цъкал нещо с пушката.
към беседата >>
Казвате: Ще разложим този камък на съставните му части.
Как може, с едно дадено, да се построи цяла философия? То е, все едно, с един камък да построите цяла къща. Вземете един камък и се опитайте да построите с него една къща.
Казвате: Ще разложим този камък на съставните му части.
– Това вече е друг въпрос. Да разложиш едно дадено на съставните му части, трябва да знаеш качествата на това дадено. Всяко дадено съдържа в себе си още много дадени. Следователно, когато философите са казали, че могат да построят цяла система, само върху едно дадено, те са подразбирали такова дадено, което съдържа в себе си много още дадени. Философите са скрили тази мисъл от хората.
към беседата >>
Един православен свещеник, много добър човек, ми разправяше една случка от живота си.
Среща ви някой и казва: Знаеш ли, какво мога да направя? – Какво можеш да направиш? – Ако пожелая, мога да те убия. – Не, никой не може да посегне върху човека, ако за това не му е дадена власт отгоре. Ако Бог не му е позволил, и да тегли куршума, целта си няма да постигне; ръката му ще се вцепени, но и револверът няма да хване.
Един православен свещеник, много добър човек, ми разправяше една случка от живота си.
Това било в турско време. Един ден, този свещеник отишъл в близкия, до неговото село, град, да получи от митрополията някакви пари и се връщал в селото си, дето бил свещеник. Понеже трябвало да мине през гора, той взел със себе си един турски гавазин, да го придружи до селото. По едно време, свещеникът чул, че турчинът, който вървял след него, цъкал нещо с пушката. Той се обърнал назад и го запитал: Какво правиш?
към беседата >>
– Това вече е друг въпрос.
Как може, с едно дадено, да се построи цяла философия? То е, все едно, с един камък да построите цяла къща. Вземете един камък и се опитайте да построите с него една къща. Казвате: Ще разложим този камък на съставните му части.
– Това вече е друг въпрос.
Да разложиш едно дадено на съставните му части, трябва да знаеш качествата на това дадено. Всяко дадено съдържа в себе си още много дадени. Следователно, когато философите са казали, че могат да построят цяла система, само върху едно дадено, те са подразбирали такова дадено, което съдържа в себе си много още дадени. Философите са скрили тази мисъл от хората.
към беседата >>
Това било в турско време.
– Какво можеш да направиш? – Ако пожелая, мога да те убия. – Не, никой не може да посегне върху човека, ако за това не му е дадена власт отгоре. Ако Бог не му е позволил, и да тегли куршума, целта си няма да постигне; ръката му ще се вцепени, но и револверът няма да хване. Един православен свещеник, много добър човек, ми разправяше една случка от живота си.
Това било в турско време.
Един ден, този свещеник отишъл в близкия, до неговото село, град, да получи от митрополията някакви пари и се връщал в селото си, дето бил свещеник. Понеже трябвало да мине през гора, той взел със себе си един турски гавазин, да го придружи до селото. По едно време, свещеникът чул, че турчинът, който вървял след него, цъкал нещо с пушката. Той се обърнал назад и го запитал: Какво правиш? Турчинът паднал на колене пред свещеника и започнал да се моли: Прости ме, папаз ефенди!
към беседата >>
Да разложиш едно дадено на съставните му части, трябва да знаеш качествата на това дадено.
Как може, с едно дадено, да се построи цяла философия? То е, все едно, с един камък да построите цяла къща. Вземете един камък и се опитайте да построите с него една къща. Казвате: Ще разложим този камък на съставните му части. – Това вече е друг въпрос.
Да разложиш едно дадено на съставните му части, трябва да знаеш качествата на това дадено.
Всяко дадено съдържа в себе си още много дадени. Следователно, когато философите са казали, че могат да построят цяла система, само върху едно дадено, те са подразбирали такова дадено, което съдържа в себе си много още дадени. Философите са скрили тази мисъл от хората.
към беседата >>
Един ден, този свещеник отишъл в близкия, до неговото село, град, да получи от митрополията някакви пари и се връщал в селото си, дето бил свещеник.
– Ако пожелая, мога да те убия. – Не, никой не може да посегне върху човека, ако за това не му е дадена власт отгоре. Ако Бог не му е позволил, и да тегли куршума, целта си няма да постигне; ръката му ще се вцепени, но и револверът няма да хване. Един православен свещеник, много добър човек, ми разправяше една случка от живота си. Това било в турско време.
Един ден, този свещеник отишъл в близкия, до неговото село, град, да получи от митрополията някакви пари и се връщал в селото си, дето бил свещеник.
Понеже трябвало да мине през гора, той взел със себе си един турски гавазин, да го придружи до селото. По едно време, свещеникът чул, че турчинът, който вървял след него, цъкал нещо с пушката. Той се обърнал назад и го запитал: Какво правиш? Турчинът паднал на колене пред свещеника и започнал да се моли: Прости ме, папаз ефенди! Исках да те убия, но ето, че и пушката не хваща, не е допуснато отгоре.
към беседата >>
Всяко дадено съдържа в себе си още много дадени.
То е, все едно, с един камък да построите цяла къща. Вземете един камък и се опитайте да построите с него една къща. Казвате: Ще разложим този камък на съставните му части. – Това вече е друг въпрос. Да разложиш едно дадено на съставните му части, трябва да знаеш качествата на това дадено.
Всяко дадено съдържа в себе си още много дадени.
Следователно, когато философите са казали, че могат да построят цяла система, само върху едно дадено, те са подразбирали такова дадено, което съдържа в себе си много още дадени. Философите са скрили тази мисъл от хората.
към беседата >>
Понеже трябвало да мине през гора, той взел със себе си един турски гавазин, да го придружи до селото.
– Не, никой не може да посегне върху човека, ако за това не му е дадена власт отгоре. Ако Бог не му е позволил, и да тегли куршума, целта си няма да постигне; ръката му ще се вцепени, но и револверът няма да хване. Един православен свещеник, много добър човек, ми разправяше една случка от живота си. Това било в турско време. Един ден, този свещеник отишъл в близкия, до неговото село, град, да получи от митрополията някакви пари и се връщал в селото си, дето бил свещеник.
Понеже трябвало да мине през гора, той взел със себе си един турски гавазин, да го придружи до селото.
По едно време, свещеникът чул, че турчинът, който вървял след него, цъкал нещо с пушката. Той се обърнал назад и го запитал: Какво правиш? Турчинът паднал на колене пред свещеника и започнал да се моли: Прости ме, папаз ефенди! Исках да те убия, но ето, че и пушката не хваща, не е допуснато отгоре. – Внимавай, втори път да не правиш такива работи!
към беседата >>
Следователно, когато философите са казали, че могат да построят цяла система, само върху едно дадено, те са подразбирали такова дадено, което съдържа в себе си много още дадени.
Вземете един камък и се опитайте да построите с него една къща. Казвате: Ще разложим този камък на съставните му части. – Това вече е друг въпрос. Да разложиш едно дадено на съставните му части, трябва да знаеш качествата на това дадено. Всяко дадено съдържа в себе си още много дадени.
Следователно, когато философите са казали, че могат да построят цяла система, само върху едно дадено, те са подразбирали такова дадено, което съдържа в себе си много още дадени.
Философите са скрили тази мисъл от хората.
към беседата >>
По едно време, свещеникът чул, че турчинът, който вървял след него, цъкал нещо с пушката.
Ако Бог не му е позволил, и да тегли куршума, целта си няма да постигне; ръката му ще се вцепени, но и револверът няма да хване. Един православен свещеник, много добър човек, ми разправяше една случка от живота си. Това било в турско време. Един ден, този свещеник отишъл в близкия, до неговото село, град, да получи от митрополията някакви пари и се връщал в селото си, дето бил свещеник. Понеже трябвало да мине през гора, той взел със себе си един турски гавазин, да го придружи до селото.
По едно време, свещеникът чул, че турчинът, който вървял след него, цъкал нещо с пушката.
Той се обърнал назад и го запитал: Какво правиш? Турчинът паднал на колене пред свещеника и започнал да се моли: Прости ме, папаз ефенди! Исках да те убия, но ето, че и пушката не хваща, не е допуснато отгоре. – Внимавай, втори път да не правиш такива работи! – Няма да правя подобни опити.
към беседата >>
Философите са скрили тази мисъл от хората.
Казвате: Ще разложим този камък на съставните му части. – Това вече е друг въпрос. Да разложиш едно дадено на съставните му части, трябва да знаеш качествата на това дадено. Всяко дадено съдържа в себе си още много дадени. Следователно, когато философите са казали, че могат да построят цяла система, само върху едно дадено, те са подразбирали такова дадено, което съдържа в себе си много още дадени.
Философите са скрили тази мисъл от хората.
към беседата >>
Той се обърнал назад и го запитал: Какво правиш?
Един православен свещеник, много добър човек, ми разправяше една случка от живота си. Това било в турско време. Един ден, този свещеник отишъл в близкия, до неговото село, град, да получи от митрополията някакви пари и се връщал в селото си, дето бил свещеник. Понеже трябвало да мине през гора, той взел със себе си един турски гавазин, да го придружи до селото. По едно време, свещеникът чул, че турчинът, който вървял след него, цъкал нещо с пушката.
Той се обърнал назад и го запитал: Какво правиш?
Турчинът паднал на колене пред свещеника и започнал да се моли: Прости ме, папаз ефенди! Исках да те убия, но ето, че и пушката не хваща, не е допуснато отгоре. – Внимавай, втори път да не правиш такива работи! – Няма да правя подобни опити. Питам: Защо пушката не хванала?
към беседата >>
„А едно падна на добрата почва".
„А едно падна на добрата почва".
Добрата почва представя добрите условия, които са необходими за живота. Добрите условия са дадени в живота, но даденото не представя човека. За да се познае, човек трябва да отдели дадените неща от себе си и да остане сам, т.е. само с Онзи, Който е дал нещата. Какво ще разбере говедарят, ако цял ден се занимава с дадените говеда на своя господар?
към беседата >>
Турчинът паднал на колене пред свещеника и започнал да се моли: Прости ме, папаз ефенди!
Това било в турско време. Един ден, този свещеник отишъл в близкия, до неговото село, град, да получи от митрополията някакви пари и се връщал в селото си, дето бил свещеник. Понеже трябвало да мине през гора, той взел със себе си един турски гавазин, да го придружи до селото. По едно време, свещеникът чул, че турчинът, който вървял след него, цъкал нещо с пушката. Той се обърнал назад и го запитал: Какво правиш?
Турчинът паднал на колене пред свещеника и започнал да се моли: Прости ме, папаз ефенди!
Исках да те убия, но ето, че и пушката не хваща, не е допуснато отгоре. – Внимавай, втори път да не правиш такива работи! – Няма да правя подобни опити. Питам: Защо пушката не хванала? – Времето не е дошло за това.
към беседата >>
Добрата почва представя добрите условия, които са необходими за живота.
„А едно падна на добрата почва".
Добрата почва представя добрите условия, които са необходими за живота.
Добрите условия са дадени в живота, но даденото не представя човека. За да се познае, човек трябва да отдели дадените неща от себе си и да остане сам, т.е. само с Онзи, Който е дал нещата. Какво ще разбере говедарят, ако цял ден се занимава с дадените говеда на своя господар? Говедата не искат да знаят за своя господар, нито за говедаря, който ги пасе.
към беседата >>
Исках да те убия, но ето, че и пушката не хваща, не е допуснато отгоре.
Един ден, този свещеник отишъл в близкия, до неговото село, град, да получи от митрополията някакви пари и се връщал в селото си, дето бил свещеник. Понеже трябвало да мине през гора, той взел със себе си един турски гавазин, да го придружи до селото. По едно време, свещеникът чул, че турчинът, който вървял след него, цъкал нещо с пушката. Той се обърнал назад и го запитал: Какво правиш? Турчинът паднал на колене пред свещеника и започнал да се моли: Прости ме, папаз ефенди!
Исках да те убия, но ето, че и пушката не хваща, не е допуснато отгоре.
– Внимавай, втори път да не правиш такива работи! – Няма да правя подобни опити. Питам: Защо пушката не хванала? – Времето не е дошло за това. Други пък ще кажат, че условията не били благоприятни.
към беседата >>
Добрите условия са дадени в живота, но даденото не представя човека.
„А едно падна на добрата почва". Добрата почва представя добрите условия, които са необходими за живота.
Добрите условия са дадени в живота, но даденото не представя човека.
За да се познае, човек трябва да отдели дадените неща от себе си и да остане сам, т.е. само с Онзи, Който е дал нещата. Какво ще разбере говедарят, ако цял ден се занимава с дадените говеда на своя господар? Говедата не искат да знаят за своя господар, нито за говедаря, който ги пасе. Говедата не мязат на господаря си, затова не се интересуват от него.
към беседата >>
– Внимавай, втори път да не правиш такива работи!
Понеже трябвало да мине през гора, той взел със себе си един турски гавазин, да го придружи до селото. По едно време, свещеникът чул, че турчинът, който вървял след него, цъкал нещо с пушката. Той се обърнал назад и го запитал: Какво правиш? Турчинът паднал на колене пред свещеника и започнал да се моли: Прости ме, папаз ефенди! Исках да те убия, но ето, че и пушката не хваща, не е допуснато отгоре.
– Внимавай, втори път да не правиш такива работи!
– Няма да правя подобни опити. Питам: Защо пушката не хванала? – Времето не е дошло за това. Други пък ще кажат, че условията не били благоприятни. Какво нещо са условията?
към беседата >>
За да се познае, човек трябва да отдели дадените неща от себе си и да остане сам, т.е.
„А едно падна на добрата почва". Добрата почва представя добрите условия, които са необходими за живота. Добрите условия са дадени в живота, но даденото не представя човека.
За да се познае, човек трябва да отдели дадените неща от себе си и да остане сам, т.е.
само с Онзи, Който е дал нещата. Какво ще разбере говедарят, ако цял ден се занимава с дадените говеда на своя господар? Говедата не искат да знаят за своя господар, нито за говедаря, който ги пасе. Говедата не мязат на господаря си, затова не се интересуват от него. Когато някой касиер се занимава с парите на даден богаташ – милионер, печели ли нещо?
към беседата >>
– Няма да правя подобни опити.
По едно време, свещеникът чул, че турчинът, който вървял след него, цъкал нещо с пушката. Той се обърнал назад и го запитал: Какво правиш? Турчинът паднал на колене пред свещеника и започнал да се моли: Прости ме, папаз ефенди! Исках да те убия, но ето, че и пушката не хваща, не е допуснато отгоре. – Внимавай, втори път да не правиш такива работи!
– Няма да правя подобни опити.
Питам: Защо пушката не хванала? – Времето не е дошло за това. Други пък ще кажат, че условията не били благоприятни. Какво нещо са условията? Условията в живота, това е Бог.
към беседата >>
само с Онзи, Който е дал нещата.
„А едно падна на добрата почва". Добрата почва представя добрите условия, които са необходими за живота. Добрите условия са дадени в живота, но даденото не представя човека. За да се познае, човек трябва да отдели дадените неща от себе си и да остане сам, т.е.
само с Онзи, Който е дал нещата.
Какво ще разбере говедарят, ако цял ден се занимава с дадените говеда на своя господар? Говедата не искат да знаят за своя господар, нито за говедаря, който ги пасе. Говедата не мязат на господаря си, затова не се интересуват от него. Когато някой касиер се занимава с парите на даден богаташ – милионер, печели ли нещо? Преди всичко, парите на този милионер не мязат на самия господар.
към беседата >>
Питам: Защо пушката не хванала?
Той се обърнал назад и го запитал: Какво правиш? Турчинът паднал на колене пред свещеника и започнал да се моли: Прости ме, папаз ефенди! Исках да те убия, но ето, че и пушката не хваща, не е допуснато отгоре. – Внимавай, втори път да не правиш такива работи! – Няма да правя подобни опити.
Питам: Защо пушката не хванала?
– Времето не е дошло за това. Други пък ще кажат, че условията не били благоприятни. Какво нещо са условията? Условията в живота, това е Бог. Най-великите условия на живота, това е Бог.
към беседата >>
Какво ще разбере говедарят, ако цял ден се занимава с дадените говеда на своя господар?
„А едно падна на добрата почва". Добрата почва представя добрите условия, които са необходими за живота. Добрите условия са дадени в живота, но даденото не представя човека. За да се познае, човек трябва да отдели дадените неща от себе си и да остане сам, т.е. само с Онзи, Който е дал нещата.
Какво ще разбере говедарят, ако цял ден се занимава с дадените говеда на своя господар?
Говедата не искат да знаят за своя господар, нито за говедаря, който ги пасе. Говедата не мязат на господаря си, затова не се интересуват от него. Когато някой касиер се занимава с парите на даден богаташ – милионер, печели ли нещо? Преди всичко, парите на този милионер не мязат на самия господар. Парите не съдържат качествата на своя господар.
към беседата >>
– Времето не е дошло за това.
Турчинът паднал на колене пред свещеника и започнал да се моли: Прости ме, папаз ефенди! Исках да те убия, но ето, че и пушката не хваща, не е допуснато отгоре. – Внимавай, втори път да не правиш такива работи! – Няма да правя подобни опити. Питам: Защо пушката не хванала?
– Времето не е дошло за това.
Други пък ще кажат, че условията не били благоприятни. Какво нещо са условията? Условията в живота, това е Бог. Най-великите условия на живота, това е Бог. Той е великото начало, което почива дълбоко в живота и което никой не може да измени.
към беседата >>
Говедата не искат да знаят за своя господар, нито за говедаря, който ги пасе.
Добрата почва представя добрите условия, които са необходими за живота. Добрите условия са дадени в живота, но даденото не представя човека. За да се познае, човек трябва да отдели дадените неща от себе си и да остане сам, т.е. само с Онзи, Който е дал нещата. Какво ще разбере говедарят, ако цял ден се занимава с дадените говеда на своя господар?
Говедата не искат да знаят за своя господар, нито за говедаря, който ги пасе.
Говедата не мязат на господаря си, затова не се интересуват от него. Когато някой касиер се занимава с парите на даден богаташ – милионер, печели ли нещо? Преди всичко, парите на този милионер не мязат на самия господар. Парите не съдържат качествата на своя господар. Мислите ли, че съчиненията на някой философ съдържат в себе си душата на този философ?
към беседата >>
Други пък ще кажат, че условията не били благоприятни.
Исках да те убия, но ето, че и пушката не хваща, не е допуснато отгоре. – Внимавай, втори път да не правиш такива работи! – Няма да правя подобни опити. Питам: Защо пушката не хванала? – Времето не е дошло за това.
Други пък ще кажат, че условията не били благоприятни.
Какво нещо са условията? Условията в живота, това е Бог. Най-великите условия на живота, това е Бог. Той е великото начало, което почива дълбоко в живота и което никой не може да измени. Той е канара на нашето битие, канара на нашето съзнание.
към беседата >>
Говедата не мязат на господаря си, затова не се интересуват от него.
Добрите условия са дадени в живота, но даденото не представя човека. За да се познае, човек трябва да отдели дадените неща от себе си и да остане сам, т.е. само с Онзи, Който е дал нещата. Какво ще разбере говедарят, ако цял ден се занимава с дадените говеда на своя господар? Говедата не искат да знаят за своя господар, нито за говедаря, който ги пасе.
Говедата не мязат на господаря си, затова не се интересуват от него.
Когато някой касиер се занимава с парите на даден богаташ – милионер, печели ли нещо? Преди всичко, парите на този милионер не мязат на самия господар. Парите не съдържат качествата на своя господар. Мислите ли, че съчиненията на някой философ съдържат в себе си душата на този философ? Не, в съчиненията си, този философ разглежда неща, съвършено чужди на своята душа.
към беседата >>
Какво нещо са условията?
– Внимавай, втори път да не правиш такива работи! – Няма да правя подобни опити. Питам: Защо пушката не хванала? – Времето не е дошло за това. Други пък ще кажат, че условията не били благоприятни.
Какво нещо са условията?
Условията в живота, това е Бог. Най-великите условия на живота, това е Бог. Той е великото начало, което почива дълбоко в живота и което никой не може да измени. Той е канара на нашето битие, канара на нашето съзнание. Като вътрешен принцип на живота, Той ни подтиква към доброто и възвишеното.
към беседата >>
Когато някой касиер се занимава с парите на даден богаташ – милионер, печели ли нещо?
За да се познае, човек трябва да отдели дадените неща от себе си и да остане сам, т.е. само с Онзи, Който е дал нещата. Какво ще разбере говедарят, ако цял ден се занимава с дадените говеда на своя господар? Говедата не искат да знаят за своя господар, нито за говедаря, който ги пасе. Говедата не мязат на господаря си, затова не се интересуват от него.
Когато някой касиер се занимава с парите на даден богаташ – милионер, печели ли нещо?
Преди всичко, парите на този милионер не мязат на самия господар. Парите не съдържат качествата на своя господар. Мислите ли, че съчиненията на някой философ съдържат в себе си душата на този философ? Не, в съчиненията си, този философ разглежда неща, съвършено чужди на своята душа. Значи, философията на някой виден учен и самият той, неговата душа, са две съвършено различни неща, две съвършено различни разбирания.
към беседата >>
Условията в живота, това е Бог.
– Няма да правя подобни опити. Питам: Защо пушката не хванала? – Времето не е дошло за това. Други пък ще кажат, че условията не били благоприятни. Какво нещо са условията?
Условията в живота, това е Бог.
Най-великите условия на живота, това е Бог. Той е великото начало, което почива дълбоко в живота и което никой не може да измени. Той е канара на нашето битие, канара на нашето съзнание. Като вътрешен принцип на живота, Той ни подтиква към доброто и възвишеното. Той е добрата почва и който падне върху тази почва, той ще израсте и ще даде плод стократно.
към беседата >>
Преди всичко, парите на този милионер не мязат на самия господар.
само с Онзи, Който е дал нещата. Какво ще разбере говедарят, ако цял ден се занимава с дадените говеда на своя господар? Говедата не искат да знаят за своя господар, нито за говедаря, който ги пасе. Говедата не мязат на господаря си, затова не се интересуват от него. Когато някой касиер се занимава с парите на даден богаташ – милионер, печели ли нещо?
Преди всичко, парите на този милионер не мязат на самия господар.
Парите не съдържат качествата на своя господар. Мислите ли, че съчиненията на някой философ съдържат в себе си душата на този философ? Не, в съчиненията си, този философ разглежда неща, съвършено чужди на своята душа. Значи, философията на някой виден учен и самият той, неговата душа, са две съвършено различни неща, две съвършено различни разбирания. Вземете, например, философията на Платона, на Аристотеля, на Канта и на други някой философи, и ще видите, че те представят частични разбирания за нещата, съвършено различни от това, което представят самите тия философи, като души.
към беседата >>
Най-великите условия на живота, това е Бог.
Питам: Защо пушката не хванала? – Времето не е дошло за това. Други пък ще кажат, че условията не били благоприятни. Какво нещо са условията? Условията в живота, това е Бог.
Най-великите условия на живота, това е Бог.
Той е великото начало, което почива дълбоко в живота и което никой не може да измени. Той е канара на нашето битие, канара на нашето съзнание. Като вътрешен принцип на живота, Той ни подтиква към доброто и възвишеното. Той е добрата почва и който падне върху тази почва, той ще израсте и ще даде плод стократно. Само при това положение ще има и философия, и наука, и проза, и поезия, и музика – всичко ще има.
към беседата >>
Парите не съдържат качествата на своя господар.
Какво ще разбере говедарят, ако цял ден се занимава с дадените говеда на своя господар? Говедата не искат да знаят за своя господар, нито за говедаря, който ги пасе. Говедата не мязат на господаря си, затова не се интересуват от него. Когато някой касиер се занимава с парите на даден богаташ – милионер, печели ли нещо? Преди всичко, парите на този милионер не мязат на самия господар.
Парите не съдържат качествата на своя господар.
Мислите ли, че съчиненията на някой философ съдържат в себе си душата на този философ? Не, в съчиненията си, този философ разглежда неща, съвършено чужди на своята душа. Значи, философията на някой виден учен и самият той, неговата душа, са две съвършено различни неща, две съвършено различни разбирания. Вземете, например, философията на Платона, на Аристотеля, на Канта и на други някой философи, и ще видите, че те представят частични разбирания за нещата, съвършено различни от това, което представят самите тия философи, като души. Често, хората говорят за интелигентността, за интелекта на човека, а при това, приемат за реални само тия неща, които се виждат.
към беседата >>
Той е великото начало, което почива дълбоко в живота и което никой не може да измени.
– Времето не е дошло за това. Други пък ще кажат, че условията не били благоприятни. Какво нещо са условията? Условията в живота, това е Бог. Най-великите условия на живота, това е Бог.
Той е великото начало, което почива дълбоко в живота и което никой не може да измени.
Той е канара на нашето битие, канара на нашето съзнание. Като вътрешен принцип на живота, Той ни подтиква към доброто и възвишеното. Той е добрата почва и който падне върху тази почва, той ще израсте и ще даде плод стократно. Само при това положение ще има и философия, и наука, и проза, и поезия, и музика – всичко ще има.
към беседата >>
Мислите ли, че съчиненията на някой философ съдържат в себе си душата на този философ?
Говедата не искат да знаят за своя господар, нито за говедаря, който ги пасе. Говедата не мязат на господаря си, затова не се интересуват от него. Когато някой касиер се занимава с парите на даден богаташ – милионер, печели ли нещо? Преди всичко, парите на този милионер не мязат на самия господар. Парите не съдържат качествата на своя господар.
Мислите ли, че съчиненията на някой философ съдържат в себе си душата на този философ?
Не, в съчиненията си, този философ разглежда неща, съвършено чужди на своята душа. Значи, философията на някой виден учен и самият той, неговата душа, са две съвършено различни неща, две съвършено различни разбирания. Вземете, например, философията на Платона, на Аристотеля, на Канта и на други някой философи, и ще видите, че те представят частични разбирания за нещата, съвършено различни от това, което представят самите тия философи, като души. Често, хората говорят за интелигентността, за интелекта на човека, а при това, приемат за реални само тия неща, които се виждат. Интелектът на човека вижда ли се?
към беседата >>
Той е канара на нашето битие, канара на нашето съзнание.
Други пък ще кажат, че условията не били благоприятни. Какво нещо са условията? Условията в живота, това е Бог. Най-великите условия на живота, това е Бог. Той е великото начало, което почива дълбоко в живота и което никой не може да измени.
Той е канара на нашето битие, канара на нашето съзнание.
Като вътрешен принцип на живота, Той ни подтиква към доброто и възвишеното. Той е добрата почва и който падне върху тази почва, той ще израсте и ще даде плод стократно. Само при това положение ще има и философия, и наука, и проза, и поезия, и музика – всичко ще има.
към беседата >>
Не, в съчиненията си, този философ разглежда неща, съвършено чужди на своята душа.
Говедата не мязат на господаря си, затова не се интересуват от него. Когато някой касиер се занимава с парите на даден богаташ – милионер, печели ли нещо? Преди всичко, парите на този милионер не мязат на самия господар. Парите не съдържат качествата на своя господар. Мислите ли, че съчиненията на някой философ съдържат в себе си душата на този философ?
Не, в съчиненията си, този философ разглежда неща, съвършено чужди на своята душа.
Значи, философията на някой виден учен и самият той, неговата душа, са две съвършено различни неща, две съвършено различни разбирания. Вземете, например, философията на Платона, на Аристотеля, на Канта и на други някой философи, и ще видите, че те представят частични разбирания за нещата, съвършено различни от това, което представят самите тия философи, като души. Често, хората говорят за интелигентността, за интелекта на човека, а при това, приемат за реални само тия неща, които се виждат. Интелектът на човека вижда ли се? В даден случай, интелектът може да се види.
към беседата >>
Като вътрешен принцип на живота, Той ни подтиква към доброто и възвишеното.
Какво нещо са условията? Условията в живота, това е Бог. Най-великите условия на живота, това е Бог. Той е великото начало, което почива дълбоко в живота и което никой не може да измени. Той е канара на нашето битие, канара на нашето съзнание.
Като вътрешен принцип на живота, Той ни подтиква към доброто и възвишеното.
Той е добрата почва и който падне върху тази почва, той ще израсте и ще даде плод стократно. Само при това положение ще има и философия, и наука, и проза, и поезия, и музика – всичко ще има.
към беседата >>
Значи, философията на някой виден учен и самият той, неговата душа, са две съвършено различни неща, две съвършено различни разбирания.
Когато някой касиер се занимава с парите на даден богаташ – милионер, печели ли нещо? Преди всичко, парите на този милионер не мязат на самия господар. Парите не съдържат качествата на своя господар. Мислите ли, че съчиненията на някой философ съдържат в себе си душата на този философ? Не, в съчиненията си, този философ разглежда неща, съвършено чужди на своята душа.
Значи, философията на някой виден учен и самият той, неговата душа, са две съвършено различни неща, две съвършено различни разбирания.
Вземете, например, философията на Платона, на Аристотеля, на Канта и на други някой философи, и ще видите, че те представят частични разбирания за нещата, съвършено различни от това, което представят самите тия философи, като души. Често, хората говорят за интелигентността, за интелекта на човека, а при това, приемат за реални само тия неща, които се виждат. Интелектът на човека вижда ли се? В даден случай, интелектът може да се види. Умът на човека вижда ли се?
към беседата >>
Той е добрата почва и който падне върху тази почва, той ще израсте и ще даде плод стократно.
Условията в живота, това е Бог. Най-великите условия на живота, това е Бог. Той е великото начало, което почива дълбоко в живота и което никой не може да измени. Той е канара на нашето битие, канара на нашето съзнание. Като вътрешен принцип на живота, Той ни подтиква към доброто и възвишеното.
Той е добрата почва и който падне върху тази почва, той ще израсте и ще даде плод стократно.
Само при това положение ще има и философия, и наука, и проза, и поезия, и музика – всичко ще има.
към беседата >>
Вземете, например, философията на Платона, на Аристотеля, на Канта и на други някой философи, и ще видите, че те представят частични разбирания за нещата, съвършено различни от това, което представят самите тия философи, като души.
Преди всичко, парите на този милионер не мязат на самия господар. Парите не съдържат качествата на своя господар. Мислите ли, че съчиненията на някой философ съдържат в себе си душата на този философ? Не, в съчиненията си, този философ разглежда неща, съвършено чужди на своята душа. Значи, философията на някой виден учен и самият той, неговата душа, са две съвършено различни неща, две съвършено различни разбирания.
Вземете, например, философията на Платона, на Аристотеля, на Канта и на други някой философи, и ще видите, че те представят частични разбирания за нещата, съвършено различни от това, което представят самите тия философи, като души.
Често, хората говорят за интелигентността, за интелекта на човека, а при това, приемат за реални само тия неща, които се виждат. Интелектът на човека вижда ли се? В даден случай, интелектът може да се види. Умът на човека вижда ли се? И той се вижда, но човек трябва да знае, как да вижда тия неща.
към беседата >>
Само при това положение ще има и философия, и наука, и проза, и поезия, и музика – всичко ще има.
Най-великите условия на живота, това е Бог. Той е великото начало, което почива дълбоко в живота и което никой не може да измени. Той е канара на нашето битие, канара на нашето съзнание. Като вътрешен принцип на живота, Той ни подтиква към доброто и възвишеното. Той е добрата почва и който падне върху тази почва, той ще израсте и ще даде плод стократно.
Само при това положение ще има и философия, и наука, и проза, и поезия, и музика – всичко ще има.
към беседата >>
Често, хората говорят за интелигентността, за интелекта на човека, а при това, приемат за реални само тия неща, които се виждат.
Парите не съдържат качествата на своя господар. Мислите ли, че съчиненията на някой философ съдържат в себе си душата на този философ? Не, в съчиненията си, този философ разглежда неща, съвършено чужди на своята душа. Значи, философията на някой виден учен и самият той, неговата душа, са две съвършено различни неща, две съвършено различни разбирания. Вземете, например, философията на Платона, на Аристотеля, на Канта и на други някой философи, и ще видите, че те представят частични разбирания за нещата, съвършено различни от това, което представят самите тия философи, като души.
Често, хората говорят за интелигентността, за интелекта на човека, а при това, приемат за реални само тия неща, които се виждат.
Интелектът на човека вижда ли се? В даден случай, интелектът може да се види. Умът на човека вижда ли се? И той се вижда, но човек трябва да знае, как да вижда тия неща. Ако някой не вижда интелекта, ума на човека, това не е доказателство, че те не съществуват.
към беседата >>
„А едно падна на добрата почва".
„А едно падна на добрата почва".
Добрата почва не се постига само с вяра. Казвате: Достатъчно е, човек да повярва в Господа Исуса Христа, за да бъде спасен. Вярно е, че този човек трябва да повярва в Господа, но и ти трябва да повярваш в Него, че ти казва, да хвърлиш въжето на давещия, за да се спаси. Обаче, с избавянето си, той още не е спасен. Той излиза, само, от лошите условия, но няма да държи въжето постоянно в ръцете си.
към беседата >>
Интелектът на човека вижда ли се?
Мислите ли, че съчиненията на някой философ съдържат в себе си душата на този философ? Не, в съчиненията си, този философ разглежда неща, съвършено чужди на своята душа. Значи, философията на някой виден учен и самият той, неговата душа, са две съвършено различни неща, две съвършено различни разбирания. Вземете, например, философията на Платона, на Аристотеля, на Канта и на други някой философи, и ще видите, че те представят частични разбирания за нещата, съвършено различни от това, което представят самите тия философи, като души. Често, хората говорят за интелигентността, за интелекта на човека, а при това, приемат за реални само тия неща, които се виждат.
Интелектът на човека вижда ли се?
В даден случай, интелектът може да се види. Умът на човека вижда ли се? И той се вижда, но човек трябва да знае, как да вижда тия неща. Ако някой не вижда интелекта, ума на човека, това не е доказателство, че те не съществуват.
към беседата >>
Добрата почва не се постига само с вяра.
„А едно падна на добрата почва".
Добрата почва не се постига само с вяра.
Казвате: Достатъчно е, човек да повярва в Господа Исуса Христа, за да бъде спасен. Вярно е, че този човек трябва да повярва в Господа, но и ти трябва да повярваш в Него, че ти казва, да хвърлиш въжето на давещия, за да се спаси. Обаче, с избавянето си, той още не е спасен. Той излиза, само, от лошите условия, но няма да държи въжето постоянно в ръцете си. Да повярваш, това е специфично положение, а да живееш, в това седи същината на живота.
към беседата >>
В даден случай, интелектът може да се види.
Не, в съчиненията си, този философ разглежда неща, съвършено чужди на своята душа. Значи, философията на някой виден учен и самият той, неговата душа, са две съвършено различни неща, две съвършено различни разбирания. Вземете, например, философията на Платона, на Аристотеля, на Канта и на други някой философи, и ще видите, че те представят частични разбирания за нещата, съвършено различни от това, което представят самите тия философи, като души. Често, хората говорят за интелигентността, за интелекта на човека, а при това, приемат за реални само тия неща, които се виждат. Интелектът на човека вижда ли се?
В даден случай, интелектът може да се види.
Умът на човека вижда ли се? И той се вижда, но човек трябва да знае, как да вижда тия неща. Ако някой не вижда интелекта, ума на човека, това не е доказателство, че те не съществуват.
към беседата >>
Казвате: Достатъчно е, човек да повярва в Господа Исуса Христа, за да бъде спасен.
„А едно падна на добрата почва". Добрата почва не се постига само с вяра.
Казвате: Достатъчно е, човек да повярва в Господа Исуса Христа, за да бъде спасен.
Вярно е, че този човек трябва да повярва в Господа, но и ти трябва да повярваш в Него, че ти казва, да хвърлиш въжето на давещия, за да се спаси. Обаче, с избавянето си, той още не е спасен. Той излиза, само, от лошите условия, но няма да държи въжето постоянно в ръцете си. Да повярваш, това е специфично положение, а да живееш, в това седи същината на живота. Следователно, при известни мъчнотии, вярата е само подтик на мисълта, да вървиш напред, да знаеш, че ще постигнеш това, което желаеш.
към беседата >>
Умът на човека вижда ли се?
Значи, философията на някой виден учен и самият той, неговата душа, са две съвършено различни неща, две съвършено различни разбирания. Вземете, например, философията на Платона, на Аристотеля, на Канта и на други някой философи, и ще видите, че те представят частични разбирания за нещата, съвършено различни от това, което представят самите тия философи, като души. Често, хората говорят за интелигентността, за интелекта на човека, а при това, приемат за реални само тия неща, които се виждат. Интелектът на човека вижда ли се? В даден случай, интелектът може да се види.
Умът на човека вижда ли се?
И той се вижда, но човек трябва да знае, как да вижда тия неща. Ако някой не вижда интелекта, ума на човека, това не е доказателство, че те не съществуват.
към беседата >>
Вярно е, че този човек трябва да повярва в Господа, но и ти трябва да повярваш в Него, че ти казва, да хвърлиш въжето на давещия, за да се спаси.
„А едно падна на добрата почва". Добрата почва не се постига само с вяра. Казвате: Достатъчно е, човек да повярва в Господа Исуса Христа, за да бъде спасен.
Вярно е, че този човек трябва да повярва в Господа, но и ти трябва да повярваш в Него, че ти казва, да хвърлиш въжето на давещия, за да се спаси.
Обаче, с избавянето си, той още не е спасен. Той излиза, само, от лошите условия, но няма да държи въжето постоянно в ръцете си. Да повярваш, това е специфично положение, а да живееш, в това седи същината на живота. Следователно, при известни мъчнотии, вярата е само подтик на мисълта, да вървиш напред, да знаеш, че ще постигнеш това, което желаеш. Обаче, вярата не може да се постави като основа на живота.
към беседата >>
И той се вижда, но човек трябва да знае, как да вижда тия неща.
Вземете, например, философията на Платона, на Аристотеля, на Канта и на други някой философи, и ще видите, че те представят частични разбирания за нещата, съвършено различни от това, което представят самите тия философи, като души. Често, хората говорят за интелигентността, за интелекта на човека, а при това, приемат за реални само тия неща, които се виждат. Интелектът на човека вижда ли се? В даден случай, интелектът може да се види. Умът на човека вижда ли се?
И той се вижда, но човек трябва да знае, как да вижда тия неща.
Ако някой не вижда интелекта, ума на човека, това не е доказателство, че те не съществуват.
към беседата >>
Обаче, с избавянето си, той още не е спасен.
„А едно падна на добрата почва". Добрата почва не се постига само с вяра. Казвате: Достатъчно е, човек да повярва в Господа Исуса Христа, за да бъде спасен. Вярно е, че този човек трябва да повярва в Господа, но и ти трябва да повярваш в Него, че ти казва, да хвърлиш въжето на давещия, за да се спаси.
Обаче, с избавянето си, той още не е спасен.
Той излиза, само, от лошите условия, но няма да държи въжето постоянно в ръцете си. Да повярваш, това е специфично положение, а да живееш, в това седи същината на живота. Следователно, при известни мъчнотии, вярата е само подтик на мисълта, да вървиш напред, да знаеш, че ще постигнеш това, което желаеш. Обаче, вярата не може да се постави като основа на живота. С вяра всичко не се постига.
към беседата >>
Ако някой не вижда интелекта, ума на човека, това не е доказателство, че те не съществуват.
Често, хората говорят за интелигентността, за интелекта на човека, а при това, приемат за реални само тия неща, които се виждат. Интелектът на човека вижда ли се? В даден случай, интелектът може да се види. Умът на човека вижда ли се? И той се вижда, но човек трябва да знае, как да вижда тия неща.
Ако някой не вижда интелекта, ума на човека, това не е доказателство, че те не съществуват.
към беседата >>
Той излиза, само, от лошите условия, но няма да държи въжето постоянно в ръцете си.
„А едно падна на добрата почва". Добрата почва не се постига само с вяра. Казвате: Достатъчно е, човек да повярва в Господа Исуса Христа, за да бъде спасен. Вярно е, че този човек трябва да повярва в Господа, но и ти трябва да повярваш в Него, че ти казва, да хвърлиш въжето на давещия, за да се спаси. Обаче, с избавянето си, той още не е спасен.
Той излиза, само, от лошите условия, но няма да държи въжето постоянно в ръцете си.
Да повярваш, това е специфично положение, а да живееш, в това седи същината на живота. Следователно, при известни мъчнотии, вярата е само подтик на мисълта, да вървиш напред, да знаеш, че ще постигнеш това, което желаеш. Обаче, вярата не може да се постави като основа на живота. С вяра всичко не се постига. Щом прилагате вярата в живота си, тя трябва да ви скачи с Бога.
към беседата >>
Сега, въпросът не седи в това, какво виждаме и какво не виждаме, но в условията, при които сме поставени, за всеки даден случай.
Сега, въпросът не седи в това, какво виждаме и какво не виждаме, но в условията, при които сме поставени, за всеки даден случай.
Тъй щото, за нас не е важно, каква е философията на този, или на онзи учен. Който иска да разбере философията на някой учен, той трябва да се постави в неговото положение. Иначе, той ще разбере само част от неговата философия. При съграждане на своята философия, всеки учен е имал предвид известни предпоставки, които не е изказал във философията си. Представете си, че някой човек се отнася към вас нежно, учтиво, внимателно, посреща ви и ви изпраща добре.
към беседата >>
Да повярваш, това е специфично положение, а да живееш, в това седи същината на живота.
Добрата почва не се постига само с вяра. Казвате: Достатъчно е, човек да повярва в Господа Исуса Христа, за да бъде спасен. Вярно е, че този човек трябва да повярва в Господа, но и ти трябва да повярваш в Него, че ти казва, да хвърлиш въжето на давещия, за да се спаси. Обаче, с избавянето си, той още не е спасен. Той излиза, само, от лошите условия, но няма да държи въжето постоянно в ръцете си.
Да повярваш, това е специфично положение, а да живееш, в това седи същината на живота.
Следователно, при известни мъчнотии, вярата е само подтик на мисълта, да вървиш напред, да знаеш, че ще постигнеш това, което желаеш. Обаче, вярата не може да се постави като основа на живота. С вяра всичко не се постига. Щом прилагате вярата в живота си, тя трябва да ви скачи с Бога. Скачи ли ви веднъж с Бога, тя престава да бъде вяра.
към беседата >>
Тъй щото, за нас не е важно, каква е философията на този, или на онзи учен.
Сега, въпросът не седи в това, какво виждаме и какво не виждаме, но в условията, при които сме поставени, за всеки даден случай.
Тъй щото, за нас не е важно, каква е философията на този, или на онзи учен.
Който иска да разбере философията на някой учен, той трябва да се постави в неговото положение. Иначе, той ще разбере само част от неговата философия. При съграждане на своята философия, всеки учен е имал предвид известни предпоставки, които не е изказал във философията си. Представете си, че някой човек се отнася към вас нежно, учтиво, внимателно, посреща ви и ви изпраща добре. Вие казвате: Много добър е този човек, посреща ме внимателно, любезно.
към беседата >>
Следователно, при известни мъчнотии, вярата е само подтик на мисълта, да вървиш напред, да знаеш, че ще постигнеш това, което желаеш.
Казвате: Достатъчно е, човек да повярва в Господа Исуса Христа, за да бъде спасен. Вярно е, че този човек трябва да повярва в Господа, но и ти трябва да повярваш в Него, че ти казва, да хвърлиш въжето на давещия, за да се спаси. Обаче, с избавянето си, той още не е спасен. Той излиза, само, от лошите условия, но няма да държи въжето постоянно в ръцете си. Да повярваш, това е специфично положение, а да живееш, в това седи същината на живота.
Следователно, при известни мъчнотии, вярата е само подтик на мисълта, да вървиш напред, да знаеш, че ще постигнеш това, което желаеш.
Обаче, вярата не може да се постави като основа на живота. С вяра всичко не се постига. Щом прилагате вярата в живота си, тя трябва да ви скачи с Бога. Скачи ли ви веднъж с Бога, тя престава да бъде вяра. С други думи казано, вярата е движение към Първичната Причина.
към беседата >>
Който иска да разбере философията на някой учен, той трябва да се постави в неговото положение.
Сега, въпросът не седи в това, какво виждаме и какво не виждаме, но в условията, при които сме поставени, за всеки даден случай. Тъй щото, за нас не е важно, каква е философията на този, или на онзи учен.
Който иска да разбере философията на някой учен, той трябва да се постави в неговото положение.
Иначе, той ще разбере само част от неговата философия. При съграждане на своята философия, всеки учен е имал предвид известни предпоставки, които не е изказал във философията си. Представете си, че някой човек се отнася към вас нежно, учтиво, внимателно, посреща ви и ви изпраща добре. Вие казвате: Много добър е този човек, посреща ме внимателно, любезно. Обаче, вие не знаете, какви са съображенията му, да се отнася с вас така.
към беседата >>
Обаче, вярата не може да се постави като основа на живота.
Вярно е, че този човек трябва да повярва в Господа, но и ти трябва да повярваш в Него, че ти казва, да хвърлиш въжето на давещия, за да се спаси. Обаче, с избавянето си, той още не е спасен. Той излиза, само, от лошите условия, но няма да държи въжето постоянно в ръцете си. Да повярваш, това е специфично положение, а да живееш, в това седи същината на живота. Следователно, при известни мъчнотии, вярата е само подтик на мисълта, да вървиш напред, да знаеш, че ще постигнеш това, което желаеш.
Обаче, вярата не може да се постави като основа на живота.
С вяра всичко не се постига. Щом прилагате вярата в живота си, тя трябва да ви скачи с Бога. Скачи ли ви веднъж с Бога, тя престава да бъде вяра. С други думи казано, вярата е движение към Първичната Причина. Щом влезете в контакт с Първичната Причина, вярата престава да действа.
към беседата >>
Иначе, той ще разбере само част от неговата философия.
Сега, въпросът не седи в това, какво виждаме и какво не виждаме, но в условията, при които сме поставени, за всеки даден случай. Тъй щото, за нас не е важно, каква е философията на този, или на онзи учен. Който иска да разбере философията на някой учен, той трябва да се постави в неговото положение.
Иначе, той ще разбере само част от неговата философия.
При съграждане на своята философия, всеки учен е имал предвид известни предпоставки, които не е изказал във философията си. Представете си, че някой човек се отнася към вас нежно, учтиво, внимателно, посреща ви и ви изпраща добре. Вие казвате: Много добър е този човек, посреща ме внимателно, любезно. Обаче, вие не знаете, какви са съображенията му, да се отнася с вас така. Друг някой се отнася към вас грубо, жестоко и бързате да се произнесете, че е лош човек.
към беседата >>
С вяра всичко не се постига.
Обаче, с избавянето си, той още не е спасен. Той излиза, само, от лошите условия, но няма да държи въжето постоянно в ръцете си. Да повярваш, това е специфично положение, а да живееш, в това седи същината на живота. Следователно, при известни мъчнотии, вярата е само подтик на мисълта, да вървиш напред, да знаеш, че ще постигнеш това, което желаеш. Обаче, вярата не може да се постави като основа на живота.
С вяра всичко не се постига.
Щом прилагате вярата в живота си, тя трябва да ви скачи с Бога. Скачи ли ви веднъж с Бога, тя престава да бъде вяра. С други думи казано, вярата е движение към Първичната Причина. Щом влезете в контакт с Първичната Причина, вярата престава да действа. Докато още не сте получили пари от приятеля си, вие вярвате, че той ще ги даде.
към беседата >>
При съграждане на своята философия, всеки учен е имал предвид известни предпоставки, които не е изказал във философията си.
Сега, въпросът не седи в това, какво виждаме и какво не виждаме, но в условията, при които сме поставени, за всеки даден случай. Тъй щото, за нас не е важно, каква е философията на този, или на онзи учен. Който иска да разбере философията на някой учен, той трябва да се постави в неговото положение. Иначе, той ще разбере само част от неговата философия.
При съграждане на своята философия, всеки учен е имал предвид известни предпоставки, които не е изказал във философията си.
Представете си, че някой човек се отнася към вас нежно, учтиво, внимателно, посреща ви и ви изпраща добре. Вие казвате: Много добър е този човек, посреща ме внимателно, любезно. Обаче, вие не знаете, какви са съображенията му, да се отнася с вас така. Друг някой се отнася към вас грубо, жестоко и бързате да се произнесете, че е лош човек. В случая, вие не знаете съображенията му, защо този човек се отнася спрямо вас грубо.
към беседата >>
Щом прилагате вярата в живота си, тя трябва да ви скачи с Бога.
Той излиза, само, от лошите условия, но няма да държи въжето постоянно в ръцете си. Да повярваш, това е специфично положение, а да живееш, в това седи същината на живота. Следователно, при известни мъчнотии, вярата е само подтик на мисълта, да вървиш напред, да знаеш, че ще постигнеш това, което желаеш. Обаче, вярата не може да се постави като основа на живота. С вяра всичко не се постига.
Щом прилагате вярата в живота си, тя трябва да ви скачи с Бога.
Скачи ли ви веднъж с Бога, тя престава да бъде вяра. С други думи казано, вярата е движение към Първичната Причина. Щом влезете в контакт с Първичната Причина, вярата престава да действа. Докато още не сте получили пари от приятеля си, вие вярвате, че той ще ги даде. Щом получите парите от приятеля си, има ли нужда да вярвате?
към беседата >>
Представете си, че някой човек се отнася към вас нежно, учтиво, внимателно, посреща ви и ви изпраща добре.
Сега, въпросът не седи в това, какво виждаме и какво не виждаме, но в условията, при които сме поставени, за всеки даден случай. Тъй щото, за нас не е важно, каква е философията на този, или на онзи учен. Който иска да разбере философията на някой учен, той трябва да се постави в неговото положение. Иначе, той ще разбере само част от неговата философия. При съграждане на своята философия, всеки учен е имал предвид известни предпоставки, които не е изказал във философията си.
Представете си, че някой човек се отнася към вас нежно, учтиво, внимателно, посреща ви и ви изпраща добре.
Вие казвате: Много добър е този човек, посреща ме внимателно, любезно. Обаче, вие не знаете, какви са съображенията му, да се отнася с вас така. Друг някой се отнася към вас грубо, жестоко и бързате да се произнесете, че е лош човек. В случая, вие не знаете съображенията му, защо този човек се отнася спрямо вас грубо. И светия да е човек, ако ръката му е счупена, ще го боли.
към беседата >>
Скачи ли ви веднъж с Бога, тя престава да бъде вяра.
Да повярваш, това е специфично положение, а да живееш, в това седи същината на живота. Следователно, при известни мъчнотии, вярата е само подтик на мисълта, да вървиш напред, да знаеш, че ще постигнеш това, което желаеш. Обаче, вярата не може да се постави като основа на живота. С вяра всичко не се постига. Щом прилагате вярата в живота си, тя трябва да ви скачи с Бога.
Скачи ли ви веднъж с Бога, тя престава да бъде вяра.
С други думи казано, вярата е движение към Първичната Причина. Щом влезете в контакт с Първичната Причина, вярата престава да действа. Докато още не сте получили пари от приятеля си, вие вярвате, че той ще ги даде. Щом получите парите от приятеля си, има ли нужда да вярвате? Вярата има смисъл за човека дотогава, докато докосне съзнанието му; докосне ли съзнанието му, тя престава вече, а любовта започва да действа.
към беседата >>
Вие казвате: Много добър е този човек, посреща ме внимателно, любезно.
Тъй щото, за нас не е важно, каква е философията на този, или на онзи учен. Който иска да разбере философията на някой учен, той трябва да се постави в неговото положение. Иначе, той ще разбере само част от неговата философия. При съграждане на своята философия, всеки учен е имал предвид известни предпоставки, които не е изказал във философията си. Представете си, че някой човек се отнася към вас нежно, учтиво, внимателно, посреща ви и ви изпраща добре.
Вие казвате: Много добър е този човек, посреща ме внимателно, любезно.
Обаче, вие не знаете, какви са съображенията му, да се отнася с вас така. Друг някой се отнася към вас грубо, жестоко и бързате да се произнесете, че е лош човек. В случая, вие не знаете съображенията му, защо този човек се отнася спрямо вас грубо. И светия да е човек, ако ръката му е счупена, ще го боли. Ако искате да целунете ръката му, той няма да даде, ще дръпне ръката си настрана.
към беседата >>
С други думи казано, вярата е движение към Първичната Причина.
Следователно, при известни мъчнотии, вярата е само подтик на мисълта, да вървиш напред, да знаеш, че ще постигнеш това, което желаеш. Обаче, вярата не може да се постави като основа на живота. С вяра всичко не се постига. Щом прилагате вярата в живота си, тя трябва да ви скачи с Бога. Скачи ли ви веднъж с Бога, тя престава да бъде вяра.
С други думи казано, вярата е движение към Първичната Причина.
Щом влезете в контакт с Първичната Причина, вярата престава да действа. Докато още не сте получили пари от приятеля си, вие вярвате, че той ще ги даде. Щом получите парите от приятеля си, има ли нужда да вярвате? Вярата има смисъл за човека дотогава, докато докосне съзнанието му; докосне ли съзнанието му, тя престава вече, а любовта започва да действа. Който не разбира този закон, той мисли, че може да разреши всички въпроси, само чрез вярата.
към беседата >>
Обаче, вие не знаете, какви са съображенията му, да се отнася с вас така.
Който иска да разбере философията на някой учен, той трябва да се постави в неговото положение. Иначе, той ще разбере само част от неговата философия. При съграждане на своята философия, всеки учен е имал предвид известни предпоставки, които не е изказал във философията си. Представете си, че някой човек се отнася към вас нежно, учтиво, внимателно, посреща ви и ви изпраща добре. Вие казвате: Много добър е този човек, посреща ме внимателно, любезно.
Обаче, вие не знаете, какви са съображенията му, да се отнася с вас така.
Друг някой се отнася към вас грубо, жестоко и бързате да се произнесете, че е лош човек. В случая, вие не знаете съображенията му, защо този човек се отнася спрямо вас грубо. И светия да е човек, ако ръката му е счупена, ще го боли. Ако искате да целунете ръката му, той няма да даде, ще дръпне ръката си настрана. При това положение, вие ще кажете, че този светия е груб човек.
към беседата >>
Щом влезете в контакт с Първичната Причина, вярата престава да действа.
Обаче, вярата не може да се постави като основа на живота. С вяра всичко не се постига. Щом прилагате вярата в живота си, тя трябва да ви скачи с Бога. Скачи ли ви веднъж с Бога, тя престава да бъде вяра. С други думи казано, вярата е движение към Първичната Причина.
Щом влезете в контакт с Първичната Причина, вярата престава да действа.
Докато още не сте получили пари от приятеля си, вие вярвате, че той ще ги даде. Щом получите парите от приятеля си, има ли нужда да вярвате? Вярата има смисъл за човека дотогава, докато докосне съзнанието му; докосне ли съзнанието му, тя престава вече, а любовта започва да действа. Който не разбира този закон, той мисли, че може да разреши всички въпроси, само чрез вярата. Не, дето вярата престава, там любовта започва.
към беседата >>
Друг някой се отнася към вас грубо, жестоко и бързате да се произнесете, че е лош човек.
Иначе, той ще разбере само част от неговата философия. При съграждане на своята философия, всеки учен е имал предвид известни предпоставки, които не е изказал във философията си. Представете си, че някой човек се отнася към вас нежно, учтиво, внимателно, посреща ви и ви изпраща добре. Вие казвате: Много добър е този човек, посреща ме внимателно, любезно. Обаче, вие не знаете, какви са съображенията му, да се отнася с вас така.
Друг някой се отнася към вас грубо, жестоко и бързате да се произнесете, че е лош човек.
В случая, вие не знаете съображенията му, защо този човек се отнася спрямо вас грубо. И светия да е човек, ако ръката му е счупена, ще го боли. Ако искате да целунете ръката му, той няма да даде, ще дръпне ръката си настрана. При това положение, вие ще кажете, че този светия е груб човек. Не е груб човек, но ръката му е счупена.
към беседата >>
Докато още не сте получили пари от приятеля си, вие вярвате, че той ще ги даде.
С вяра всичко не се постига. Щом прилагате вярата в живота си, тя трябва да ви скачи с Бога. Скачи ли ви веднъж с Бога, тя престава да бъде вяра. С други думи казано, вярата е движение към Първичната Причина. Щом влезете в контакт с Първичната Причина, вярата престава да действа.
Докато още не сте получили пари от приятеля си, вие вярвате, че той ще ги даде.
Щом получите парите от приятеля си, има ли нужда да вярвате? Вярата има смисъл за човека дотогава, докато докосне съзнанието му; докосне ли съзнанието му, тя престава вече, а любовта започва да действа. Който не разбира този закон, той мисли, че може да разреши всички въпроси, само чрез вярата. Не, дето вярата престава, там любовта започва. С мислене само нещата не се уреждат.
към беседата >>
В случая, вие не знаете съображенията му, защо този човек се отнася спрямо вас грубо.
При съграждане на своята философия, всеки учен е имал предвид известни предпоставки, които не е изказал във философията си. Представете си, че някой човек се отнася към вас нежно, учтиво, внимателно, посреща ви и ви изпраща добре. Вие казвате: Много добър е този човек, посреща ме внимателно, любезно. Обаче, вие не знаете, какви са съображенията му, да се отнася с вас така. Друг някой се отнася към вас грубо, жестоко и бързате да се произнесете, че е лош човек.
В случая, вие не знаете съображенията му, защо този човек се отнася спрямо вас грубо.
И светия да е човек, ако ръката му е счупена, ще го боли. Ако искате да целунете ръката му, той няма да даде, ще дръпне ръката си настрана. При това положение, вие ще кажете, че този светия е груб човек. Не е груб човек, но ръката му е счупена. Вашата целувка ще му причини болка.
към беседата >>
Щом получите парите от приятеля си, има ли нужда да вярвате?
Щом прилагате вярата в живота си, тя трябва да ви скачи с Бога. Скачи ли ви веднъж с Бога, тя престава да бъде вяра. С други думи казано, вярата е движение към Първичната Причина. Щом влезете в контакт с Първичната Причина, вярата престава да действа. Докато още не сте получили пари от приятеля си, вие вярвате, че той ще ги даде.
Щом получите парите от приятеля си, има ли нужда да вярвате?
Вярата има смисъл за човека дотогава, докато докосне съзнанието му; докосне ли съзнанието му, тя престава вече, а любовта започва да действа. Който не разбира този закон, той мисли, че може да разреши всички въпроси, само чрез вярата. Не, дето вярата престава, там любовта започва. С мислене само нещата не се уреждат. Някой мисли, че при всички условия може да бъде добър, но като влезе в живота, вижда, че не може да издържи.
към беседата >>
И светия да е човек, ако ръката му е счупена, ще го боли.
Представете си, че някой човек се отнася към вас нежно, учтиво, внимателно, посреща ви и ви изпраща добре. Вие казвате: Много добър е този човек, посреща ме внимателно, любезно. Обаче, вие не знаете, какви са съображенията му, да се отнася с вас така. Друг някой се отнася към вас грубо, жестоко и бързате да се произнесете, че е лош човек. В случая, вие не знаете съображенията му, защо този човек се отнася спрямо вас грубо.
И светия да е човек, ако ръката му е счупена, ще го боли.
Ако искате да целунете ръката му, той няма да даде, ще дръпне ръката си настрана. При това положение, вие ще кажете, че този светия е груб човек. Не е груб човек, но ръката му е счупена. Вашата целувка ще му причини болка.
към беседата >>
Вярата има смисъл за човека дотогава, докато докосне съзнанието му; докосне ли съзнанието му, тя престава вече, а любовта започва да действа.
Скачи ли ви веднъж с Бога, тя престава да бъде вяра. С други думи казано, вярата е движение към Първичната Причина. Щом влезете в контакт с Първичната Причина, вярата престава да действа. Докато още не сте получили пари от приятеля си, вие вярвате, че той ще ги даде. Щом получите парите от приятеля си, има ли нужда да вярвате?
Вярата има смисъл за човека дотогава, докато докосне съзнанието му; докосне ли съзнанието му, тя престава вече, а любовта започва да действа.
Който не разбира този закон, той мисли, че може да разреши всички въпроси, само чрез вярата. Не, дето вярата престава, там любовта започва. С мислене само нещата не се уреждат. Някой мисли, че при всички условия може да бъде добър, но като влезе в живота, вижда, че не може да издържи. Значи, нито само вярата, нито само доброто са основни принципи, върху които, животът може да се постави.
към беседата >>
Ако искате да целунете ръката му, той няма да даде, ще дръпне ръката си настрана.
Вие казвате: Много добър е този човек, посреща ме внимателно, любезно. Обаче, вие не знаете, какви са съображенията му, да се отнася с вас така. Друг някой се отнася към вас грубо, жестоко и бързате да се произнесете, че е лош човек. В случая, вие не знаете съображенията му, защо този човек се отнася спрямо вас грубо. И светия да е човек, ако ръката му е счупена, ще го боли.
Ако искате да целунете ръката му, той няма да даде, ще дръпне ръката си настрана.
При това положение, вие ще кажете, че този светия е груб човек. Не е груб човек, но ръката му е счупена. Вашата целувка ще му причини болка.
към беседата >>
Който не разбира този закон, той мисли, че може да разреши всички въпроси, само чрез вярата.
С други думи казано, вярата е движение към Първичната Причина. Щом влезете в контакт с Първичната Причина, вярата престава да действа. Докато още не сте получили пари от приятеля си, вие вярвате, че той ще ги даде. Щом получите парите от приятеля си, има ли нужда да вярвате? Вярата има смисъл за човека дотогава, докато докосне съзнанието му; докосне ли съзнанието му, тя престава вече, а любовта започва да действа.
Който не разбира този закон, той мисли, че може да разреши всички въпроси, само чрез вярата.
Не, дето вярата престава, там любовта започва. С мислене само нещата не се уреждат. Някой мисли, че при всички условия може да бъде добър, но като влезе в живота, вижда, че не може да издържи. Значи, нито само вярата, нито само доброто са основни принципи, върху които, животът може да се постави. Но и злото не е най-голямото препятствие в света.
към беседата >>
При това положение, вие ще кажете, че този светия е груб човек.
Обаче, вие не знаете, какви са съображенията му, да се отнася с вас така. Друг някой се отнася към вас грубо, жестоко и бързате да се произнесете, че е лош човек. В случая, вие не знаете съображенията му, защо този човек се отнася спрямо вас грубо. И светия да е човек, ако ръката му е счупена, ще го боли. Ако искате да целунете ръката му, той няма да даде, ще дръпне ръката си настрана.
При това положение, вие ще кажете, че този светия е груб човек.
Не е груб човек, но ръката му е счупена. Вашата целувка ще му причини болка.
към беседата >>
Не, дето вярата престава, там любовта започва.
Щом влезете в контакт с Първичната Причина, вярата престава да действа. Докато още не сте получили пари от приятеля си, вие вярвате, че той ще ги даде. Щом получите парите от приятеля си, има ли нужда да вярвате? Вярата има смисъл за човека дотогава, докато докосне съзнанието му; докосне ли съзнанието му, тя престава вече, а любовта започва да действа. Който не разбира този закон, той мисли, че може да разреши всички въпроси, само чрез вярата.
Не, дето вярата престава, там любовта започва.
С мислене само нещата не се уреждат. Някой мисли, че при всички условия може да бъде добър, но като влезе в живота, вижда, че не може да издържи. Значи, нито само вярата, нито само доброто са основни принципи, върху които, животът може да се постави. Но и злото не е най-голямото препятствие в света. Злото представя съвкупност от разумни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота, вследствие на което, вървят в път, съвършено различен от този, на добрите същества.
към беседата >>
Не е груб човек, но ръката му е счупена.
Друг някой се отнася към вас грубо, жестоко и бързате да се произнесете, че е лош човек. В случая, вие не знаете съображенията му, защо този човек се отнася спрямо вас грубо. И светия да е човек, ако ръката му е счупена, ще го боли. Ако искате да целунете ръката му, той няма да даде, ще дръпне ръката си настрана. При това положение, вие ще кажете, че този светия е груб човек.
Не е груб човек, но ръката му е счупена.
Вашата целувка ще му причини болка.
към беседата >>
С мислене само нещата не се уреждат.
Докато още не сте получили пари от приятеля си, вие вярвате, че той ще ги даде. Щом получите парите от приятеля си, има ли нужда да вярвате? Вярата има смисъл за човека дотогава, докато докосне съзнанието му; докосне ли съзнанието му, тя престава вече, а любовта започва да действа. Който не разбира този закон, той мисли, че може да разреши всички въпроси, само чрез вярата. Не, дето вярата престава, там любовта започва.
С мислене само нещата не се уреждат.
Някой мисли, че при всички условия може да бъде добър, но като влезе в живота, вижда, че не може да издържи. Значи, нито само вярата, нито само доброто са основни принципи, върху които, животът може да се постави. Но и злото не е най-голямото препятствие в света. Злото представя съвкупност от разумни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота, вследствие на което, вървят в път, съвършено различен от този, на добрите същества. Тази е причината, поради която, съзнанието на лошите същества всякога влиза в стълкновение със съзнанието на добрите.
към беседата >>
Вашата целувка ще му причини болка.
В случая, вие не знаете съображенията му, защо този човек се отнася спрямо вас грубо. И светия да е човек, ако ръката му е счупена, ще го боли. Ако искате да целунете ръката му, той няма да даде, ще дръпне ръката си настрана. При това положение, вие ще кажете, че този светия е груб човек. Не е груб човек, но ръката му е счупена.
Вашата целувка ще му причини болка.
към беседата >>
Някой мисли, че при всички условия може да бъде добър, но като влезе в живота, вижда, че не може да издържи.
Щом получите парите от приятеля си, има ли нужда да вярвате? Вярата има смисъл за човека дотогава, докато докосне съзнанието му; докосне ли съзнанието му, тя престава вече, а любовта започва да действа. Който не разбира този закон, той мисли, че може да разреши всички въпроси, само чрез вярата. Не, дето вярата престава, там любовта започва. С мислене само нещата не се уреждат.
Някой мисли, че при всички условия може да бъде добър, но като влезе в живота, вижда, че не може да издържи.
Значи, нито само вярата, нито само доброто са основни принципи, върху които, животът може да се постави. Но и злото не е най-голямото препятствие в света. Злото представя съвкупност от разумни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота, вследствие на което, вървят в път, съвършено различен от този, на добрите същества. Тази е причината, поради която, съзнанието на лошите същества всякога влиза в стълкновение със съзнанието на добрите. Представете си, че в някой човек се яви желание да стане богат, и за да постигне това свое желание, той се принуждава, оттук-оттам, да пооткрадне нещо, или да поизлъже.
към беседата >>
И тъй, когато казвате, че някой човек е добър или лош, вие не знаете вътрешните подбудителни причини, които го заставят да се прояви по един, или по друг начин.
И тъй, когато казвате, че някой човек е добър или лош, вие не знаете вътрешните подбудителни причини, които го заставят да се прояви по един, или по друг начин.
Когато майката кърми детето си, от голяма доброта ли върши това? И най-лошата майка кърми детето си. Друга причина заставя майката да кърми детето си. Млякото, което се събира в гърдите на майката, причинява известно напрежение, известна мъка и тя трябва да се освободи от излишното мляко. Ако детето й не е при нея, тя ще накърми друго дете и пак ще се освободи от напрежението.
към беседата >>
Значи, нито само вярата, нито само доброто са основни принципи, върху които, животът може да се постави.
Вярата има смисъл за човека дотогава, докато докосне съзнанието му; докосне ли съзнанието му, тя престава вече, а любовта започва да действа. Който не разбира този закон, той мисли, че може да разреши всички въпроси, само чрез вярата. Не, дето вярата престава, там любовта започва. С мислене само нещата не се уреждат. Някой мисли, че при всички условия може да бъде добър, но като влезе в живота, вижда, че не може да издържи.
Значи, нито само вярата, нито само доброто са основни принципи, върху които, животът може да се постави.
Но и злото не е най-голямото препятствие в света. Злото представя съвкупност от разумни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота, вследствие на което, вървят в път, съвършено различен от този, на добрите същества. Тази е причината, поради която, съзнанието на лошите същества всякога влиза в стълкновение със съзнанието на добрите. Представете си, че в някой човек се яви желание да стане богат, и за да постигне това свое желание, той се принуждава, оттук-оттам, да пооткрадне нещо, или да поизлъже. Питам: тези идеи негови ли са?
към беседата >>
Когато майката кърми детето си, от голяма доброта ли върши това?
И тъй, когато казвате, че някой човек е добър или лош, вие не знаете вътрешните подбудителни причини, които го заставят да се прояви по един, или по друг начин.
Когато майката кърми детето си, от голяма доброта ли върши това?
И най-лошата майка кърми детето си. Друга причина заставя майката да кърми детето си. Млякото, което се събира в гърдите на майката, причинява известно напрежение, известна мъка и тя трябва да се освободи от излишното мляко. Ако детето й не е при нея, тя ще накърми друго дете и пак ще се освободи от напрежението. Това, обаче, не показва още, че тази жена е много добра.
към беседата >>
Но и злото не е най-голямото препятствие в света.
Който не разбира този закон, той мисли, че може да разреши всички въпроси, само чрез вярата. Не, дето вярата престава, там любовта започва. С мислене само нещата не се уреждат. Някой мисли, че при всички условия може да бъде добър, но като влезе в живота, вижда, че не може да издържи. Значи, нито само вярата, нито само доброто са основни принципи, върху които, животът може да се постави.
Но и злото не е най-голямото препятствие в света.
Злото представя съвкупност от разумни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота, вследствие на което, вървят в път, съвършено различен от този, на добрите същества. Тази е причината, поради която, съзнанието на лошите същества всякога влиза в стълкновение със съзнанието на добрите. Представете си, че в някой човек се яви желание да стане богат, и за да постигне това свое желание, той се принуждава, оттук-оттам, да пооткрадне нещо, или да поизлъже. Питам: тези идеи негови ли са? Те са чужди идеи, които проникват съзнанието на човека и той, дълго време, трябва да работи върху себе си, да се освободи от тях.
към беседата >>
И най-лошата майка кърми детето си.
И тъй, когато казвате, че някой човек е добър или лош, вие не знаете вътрешните подбудителни причини, които го заставят да се прояви по един, или по друг начин. Когато майката кърми детето си, от голяма доброта ли върши това?
И най-лошата майка кърми детето си.
Друга причина заставя майката да кърми детето си. Млякото, което се събира в гърдите на майката, причинява известно напрежение, известна мъка и тя трябва да се освободи от излишното мляко. Ако детето й не е при нея, тя ще накърми друго дете и пак ще се освободи от напрежението. Това, обаче, не показва още, че тази жена е много добра. Затова, когато се говори за някой човек, че е много добър, аз считам, че той е назначен на някаква служба, например, произведен е генерал, и трябва да изпълни тази служба.
към беседата >>
Злото представя съвкупност от разумни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота, вследствие на което, вървят в път, съвършено различен от този, на добрите същества.
Не, дето вярата престава, там любовта започва. С мислене само нещата не се уреждат. Някой мисли, че при всички условия може да бъде добър, но като влезе в живота, вижда, че не може да издържи. Значи, нито само вярата, нито само доброто са основни принципи, върху които, животът може да се постави. Но и злото не е най-голямото препятствие в света.
Злото представя съвкупност от разумни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота, вследствие на което, вървят в път, съвършено различен от този, на добрите същества.
Тази е причината, поради която, съзнанието на лошите същества всякога влиза в стълкновение със съзнанието на добрите. Представете си, че в някой човек се яви желание да стане богат, и за да постигне това свое желание, той се принуждава, оттук-оттам, да пооткрадне нещо, или да поизлъже. Питам: тези идеи негови ли са? Те са чужди идеи, които проникват съзнанието на човека и той, дълго време, трябва да работи върху себе си, да се освободи от тях. За тази цел, той трябва да разбира чуждите влияния, за да може да се освободи от тях.
към беседата >>
Друга причина заставя майката да кърми детето си.
И тъй, когато казвате, че някой човек е добър или лош, вие не знаете вътрешните подбудителни причини, които го заставят да се прояви по един, или по друг начин. Когато майката кърми детето си, от голяма доброта ли върши това? И най-лошата майка кърми детето си.
Друга причина заставя майката да кърми детето си.
Млякото, което се събира в гърдите на майката, причинява известно напрежение, известна мъка и тя трябва да се освободи от излишното мляко. Ако детето й не е при нея, тя ще накърми друго дете и пак ще се освободи от напрежението. Това, обаче, не показва още, че тази жена е много добра. Затова, когато се говори за някой човек, че е много добър, аз считам, че той е назначен на някаква служба, например, произведен е генерал, и трябва да изпълни тази служба. Значи, доброто не е качество на самия човек, но служба, която той трябва да изпълни.
към беседата >>
Тази е причината, поради която, съзнанието на лошите същества всякога влиза в стълкновение със съзнанието на добрите.
С мислене само нещата не се уреждат. Някой мисли, че при всички условия може да бъде добър, но като влезе в живота, вижда, че не може да издържи. Значи, нито само вярата, нито само доброто са основни принципи, върху които, животът може да се постави. Но и злото не е най-голямото препятствие в света. Злото представя съвкупност от разумни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота, вследствие на което, вървят в път, съвършено различен от този, на добрите същества.
Тази е причината, поради която, съзнанието на лошите същества всякога влиза в стълкновение със съзнанието на добрите.
Представете си, че в някой човек се яви желание да стане богат, и за да постигне това свое желание, той се принуждава, оттук-оттам, да пооткрадне нещо, или да поизлъже. Питам: тези идеи негови ли са? Те са чужди идеи, които проникват съзнанието на човека и той, дълго време, трябва да работи върху себе си, да се освободи от тях. За тази цел, той трябва да разбира чуждите влияния, за да може да се освободи от тях. Да ги разбира, да се освободи от тях може; но да ги унищожи – не може.
към беседата >>
Млякото, което се събира в гърдите на майката, причинява известно напрежение, известна мъка и тя трябва да се освободи от излишното мляко.
И тъй, когато казвате, че някой човек е добър или лош, вие не знаете вътрешните подбудителни причини, които го заставят да се прояви по един, или по друг начин. Когато майката кърми детето си, от голяма доброта ли върши това? И най-лошата майка кърми детето си. Друга причина заставя майката да кърми детето си.
Млякото, което се събира в гърдите на майката, причинява известно напрежение, известна мъка и тя трябва да се освободи от излишното мляко.
Ако детето й не е при нея, тя ще накърми друго дете и пак ще се освободи от напрежението. Това, обаче, не показва още, че тази жена е много добра. Затова, когато се говори за някой човек, че е много добър, аз считам, че той е назначен на някаква служба, например, произведен е генерал, и трябва да изпълни тази служба. Значи, доброто не е качество на самия човек, но служба, която той трябва да изпълни. Казват за някой човек, че е интелигентен.
към беседата >>
Представете си, че в някой човек се яви желание да стане богат, и за да постигне това свое желание, той се принуждава, оттук-оттам, да пооткрадне нещо, или да поизлъже.
Някой мисли, че при всички условия може да бъде добър, но като влезе в живота, вижда, че не може да издържи. Значи, нито само вярата, нито само доброто са основни принципи, върху които, животът може да се постави. Но и злото не е най-голямото препятствие в света. Злото представя съвкупност от разумни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота, вследствие на което, вървят в път, съвършено различен от този, на добрите същества. Тази е причината, поради която, съзнанието на лошите същества всякога влиза в стълкновение със съзнанието на добрите.
Представете си, че в някой човек се яви желание да стане богат, и за да постигне това свое желание, той се принуждава, оттук-оттам, да пооткрадне нещо, или да поизлъже.
Питам: тези идеи негови ли са? Те са чужди идеи, които проникват съзнанието на човека и той, дълго време, трябва да работи върху себе си, да се освободи от тях. За тази цел, той трябва да разбира чуждите влияния, за да може да се освободи от тях. Да ги разбира, да се освободи от тях може; но да ги унищожи – не може. Никой не е в състояние да унищожи злото.
към беседата >>
Ако детето й не е при нея, тя ще накърми друго дете и пак ще се освободи от напрежението.
И тъй, когато казвате, че някой човек е добър или лош, вие не знаете вътрешните подбудителни причини, които го заставят да се прояви по един, или по друг начин. Когато майката кърми детето си, от голяма доброта ли върши това? И най-лошата майка кърми детето си. Друга причина заставя майката да кърми детето си. Млякото, което се събира в гърдите на майката, причинява известно напрежение, известна мъка и тя трябва да се освободи от излишното мляко.
Ако детето й не е при нея, тя ще накърми друго дете и пак ще се освободи от напрежението.
Това, обаче, не показва още, че тази жена е много добра. Затова, когато се говори за някой човек, че е много добър, аз считам, че той е назначен на някаква служба, например, произведен е генерал, и трябва да изпълни тази служба. Значи, доброто не е качество на самия човек, но служба, която той трябва да изпълни. Казват за някой човек, че е интелигентен. Значи, той е полковник.
към беседата >>
Питам: тези идеи негови ли са?
Значи, нито само вярата, нито само доброто са основни принципи, върху които, животът може да се постави. Но и злото не е най-голямото препятствие в света. Злото представя съвкупност от разумни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота, вследствие на което, вървят в път, съвършено различен от този, на добрите същества. Тази е причината, поради която, съзнанието на лошите същества всякога влиза в стълкновение със съзнанието на добрите. Представете си, че в някой човек се яви желание да стане богат, и за да постигне това свое желание, той се принуждава, оттук-оттам, да пооткрадне нещо, или да поизлъже.
Питам: тези идеи негови ли са?
Те са чужди идеи, които проникват съзнанието на човека и той, дълго време, трябва да работи върху себе си, да се освободи от тях. За тази цел, той трябва да разбира чуждите влияния, за да може да се освободи от тях. Да ги разбира, да се освободи от тях може; но да ги унищожи – не може. Никой не е в състояние да унищожи злото.
към беседата >>
Това, обаче, не показва още, че тази жена е много добра.
Когато майката кърми детето си, от голяма доброта ли върши това? И най-лошата майка кърми детето си. Друга причина заставя майката да кърми детето си. Млякото, което се събира в гърдите на майката, причинява известно напрежение, известна мъка и тя трябва да се освободи от излишното мляко. Ако детето й не е при нея, тя ще накърми друго дете и пак ще се освободи от напрежението.
Това, обаче, не показва още, че тази жена е много добра.
Затова, когато се говори за някой човек, че е много добър, аз считам, че той е назначен на някаква служба, например, произведен е генерал, и трябва да изпълни тази служба. Значи, доброто не е качество на самия човек, но служба, която той трябва да изпълни. Казват за някой човек, че е интелигентен. Значи, той е полковник. – Еди-кой си е разумен човек.
към беседата >>
Те са чужди идеи, които проникват съзнанието на човека и той, дълго време, трябва да работи върху себе си, да се освободи от тях.
Но и злото не е най-голямото препятствие в света. Злото представя съвкупност от разумни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота, вследствие на което, вървят в път, съвършено различен от този, на добрите същества. Тази е причината, поради която, съзнанието на лошите същества всякога влиза в стълкновение със съзнанието на добрите. Представете си, че в някой човек се яви желание да стане богат, и за да постигне това свое желание, той се принуждава, оттук-оттам, да пооткрадне нещо, или да поизлъже. Питам: тези идеи негови ли са?
Те са чужди идеи, които проникват съзнанието на човека и той, дълго време, трябва да работи върху себе си, да се освободи от тях.
За тази цел, той трябва да разбира чуждите влияния, за да може да се освободи от тях. Да ги разбира, да се освободи от тях може; но да ги унищожи – не може. Никой не е в състояние да унищожи злото.
към беседата >>
Затова, когато се говори за някой човек, че е много добър, аз считам, че той е назначен на някаква служба, например, произведен е генерал, и трябва да изпълни тази служба.
И най-лошата майка кърми детето си. Друга причина заставя майката да кърми детето си. Млякото, което се събира в гърдите на майката, причинява известно напрежение, известна мъка и тя трябва да се освободи от излишното мляко. Ако детето й не е при нея, тя ще накърми друго дете и пак ще се освободи от напрежението. Това, обаче, не показва още, че тази жена е много добра.
Затова, когато се говори за някой човек, че е много добър, аз считам, че той е назначен на някаква служба, например, произведен е генерал, и трябва да изпълни тази служба.
Значи, доброто не е качество на самия човек, но служба, която той трябва да изпълни. Казват за някой човек, че е интелигентен. Значи, той е полковник. – Еди-кой си е разумен човек. – Той е подполковник.
към беседата >>
За тази цел, той трябва да разбира чуждите влияния, за да може да се освободи от тях.
Злото представя съвкупност от разумни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота, вследствие на което, вървят в път, съвършено различен от този, на добрите същества. Тази е причината, поради която, съзнанието на лошите същества всякога влиза в стълкновение със съзнанието на добрите. Представете си, че в някой човек се яви желание да стане богат, и за да постигне това свое желание, той се принуждава, оттук-оттам, да пооткрадне нещо, или да поизлъже. Питам: тези идеи негови ли са? Те са чужди идеи, които проникват съзнанието на човека и той, дълго време, трябва да работи върху себе си, да се освободи от тях.
За тази цел, той трябва да разбира чуждите влияния, за да може да се освободи от тях.
Да ги разбира, да се освободи от тях може; но да ги унищожи – не може. Никой не е в състояние да унищожи злото.
към беседата >>
Значи, доброто не е качество на самия човек, но служба, която той трябва да изпълни.
Друга причина заставя майката да кърми детето си. Млякото, което се събира в гърдите на майката, причинява известно напрежение, известна мъка и тя трябва да се освободи от излишното мляко. Ако детето й не е при нея, тя ще накърми друго дете и пак ще се освободи от напрежението. Това, обаче, не показва още, че тази жена е много добра. Затова, когато се говори за някой човек, че е много добър, аз считам, че той е назначен на някаква служба, например, произведен е генерал, и трябва да изпълни тази служба.
Значи, доброто не е качество на самия човек, но служба, която той трябва да изпълни.
Казват за някой човек, че е интелигентен. Значи, той е полковник. – Еди-кой си е разумен човек. – Той е подполковник. Тъй щото, каквито добри черти видя в човека, аз ги замествам с известни служби, които му са дадени да изпълни: майор, капитан, поручик, подпоручик и т.н.
към беседата >>
Да ги разбира, да се освободи от тях може; но да ги унищожи – не може.
Тази е причината, поради която, съзнанието на лошите същества всякога влиза в стълкновение със съзнанието на добрите. Представете си, че в някой човек се яви желание да стане богат, и за да постигне това свое желание, той се принуждава, оттук-оттам, да пооткрадне нещо, или да поизлъже. Питам: тези идеи негови ли са? Те са чужди идеи, които проникват съзнанието на човека и той, дълго време, трябва да работи върху себе си, да се освободи от тях. За тази цел, той трябва да разбира чуждите влияния, за да може да се освободи от тях.
Да ги разбира, да се освободи от тях може; но да ги унищожи – не може.
Никой не е в състояние да унищожи злото.
към беседата >>
Казват за някой човек, че е интелигентен.
Млякото, което се събира в гърдите на майката, причинява известно напрежение, известна мъка и тя трябва да се освободи от излишното мляко. Ако детето й не е при нея, тя ще накърми друго дете и пак ще се освободи от напрежението. Това, обаче, не показва още, че тази жена е много добра. Затова, когато се говори за някой човек, че е много добър, аз считам, че той е назначен на някаква служба, например, произведен е генерал, и трябва да изпълни тази служба. Значи, доброто не е качество на самия човек, но служба, която той трябва да изпълни.
Казват за някой човек, че е интелигентен.
Значи, той е полковник. – Еди-кой си е разумен човек. – Той е подполковник. Тъй щото, каквито добри черти видя в човека, аз ги замествам с известни служби, които му са дадени да изпълни: майор, капитан, поручик, подпоручик и т.н. Най-после, като уподобите службите с качествата на човека, где ще намерите самия човек?
към беседата >>
Никой не е в състояние да унищожи злото.
Представете си, че в някой човек се яви желание да стане богат, и за да постигне това свое желание, той се принуждава, оттук-оттам, да пооткрадне нещо, или да поизлъже. Питам: тези идеи негови ли са? Те са чужди идеи, които проникват съзнанието на човека и той, дълго време, трябва да работи върху себе си, да се освободи от тях. За тази цел, той трябва да разбира чуждите влияния, за да може да се освободи от тях. Да ги разбира, да се освободи от тях може; но да ги унищожи – не може.
Никой не е в състояние да унищожи злото.
към беседата >>
Значи, той е полковник.
Ако детето й не е при нея, тя ще накърми друго дете и пак ще се освободи от напрежението. Това, обаче, не показва още, че тази жена е много добра. Затова, когато се говори за някой човек, че е много добър, аз считам, че той е назначен на някаква служба, например, произведен е генерал, и трябва да изпълни тази служба. Значи, доброто не е качество на самия човек, но служба, която той трябва да изпълни. Казват за някой човек, че е интелигентен.
Значи, той е полковник.
– Еди-кой си е разумен човек. – Той е подполковник. Тъй щото, каквито добри черти видя в човека, аз ги замествам с известни служби, които му са дадени да изпълни: майор, капитан, поручик, подпоручик и т.н. Най-после, като уподобите службите с качествата на човека, где ще намерите самия човек? Докато не намерите себе си, докато не изучите своето естество, вие не можете да прогресирате.
към беседата >>
И тъй, злото и доброто са две дадени величини, необходими за човешкото развитие.
И тъй, злото и доброто са две дадени величини, необходими за човешкото развитие.
Без злото и доброто, човек не може да направи крачка напред. Без мисъл, човек не може да расте и да се развива. Това не значи, че като развива мисълта си, човек може да стане щастлив. Вместо щастие, понякога, мисълта може да донесе нещастие за човека. Соломон е казал: „Който много знае, той много страда".
към беседата >>
– Еди-кой си е разумен човек.
Това, обаче, не показва още, че тази жена е много добра. Затова, когато се говори за някой човек, че е много добър, аз считам, че той е назначен на някаква служба, например, произведен е генерал, и трябва да изпълни тази служба. Значи, доброто не е качество на самия човек, но служба, която той трябва да изпълни. Казват за някой човек, че е интелигентен. Значи, той е полковник.
– Еди-кой си е разумен човек.
– Той е подполковник. Тъй щото, каквито добри черти видя в човека, аз ги замествам с известни служби, които му са дадени да изпълни: майор, капитан, поручик, подпоручик и т.н. Най-после, като уподобите службите с качествата на човека, где ще намерите самия човек? Докато не намерите себе си, докато не изучите своето естество, вие не можете да прогресирате. Човек не е извор; доброто и злото не извират от него, но могат да пребъдат в него.
към беседата >>
Без злото и доброто, човек не може да направи крачка напред.
И тъй, злото и доброто са две дадени величини, необходими за човешкото развитие.
Без злото и доброто, човек не може да направи крачка напред.
Без мисъл, човек не може да расте и да се развива. Това не значи, че като развива мисълта си, човек може да стане щастлив. Вместо щастие, понякога, мисълта може да донесе нещастие за човека. Соломон е казал: „Който много знае, той много страда". Мисълта, знанието имат значение само тогава, когато са във връзка с живота, дето стават мощен лост за доброто.
към беседата >>
– Той е подполковник.
Затова, когато се говори за някой човек, че е много добър, аз считам, че той е назначен на някаква служба, например, произведен е генерал, и трябва да изпълни тази служба. Значи, доброто не е качество на самия човек, но служба, която той трябва да изпълни. Казват за някой човек, че е интелигентен. Значи, той е полковник. – Еди-кой си е разумен човек.
– Той е подполковник.
Тъй щото, каквито добри черти видя в човека, аз ги замествам с известни служби, които му са дадени да изпълни: майор, капитан, поручик, подпоручик и т.н. Най-после, като уподобите службите с качествата на човека, где ще намерите самия човек? Докато не намерите себе си, докато не изучите своето естество, вие не можете да прогресирате. Човек не е извор; доброто и злото не извират от него, но могат да пребъдат в него.
към беседата >>
Без мисъл, човек не може да расте и да се развива.
И тъй, злото и доброто са две дадени величини, необходими за човешкото развитие. Без злото и доброто, човек не може да направи крачка напред.
Без мисъл, човек не може да расте и да се развива.
Това не значи, че като развива мисълта си, човек може да стане щастлив. Вместо щастие, понякога, мисълта може да донесе нещастие за човека. Соломон е казал: „Който много знае, той много страда". Мисълта, знанието имат значение само тогава, когато са във връзка с живота, дето стават мощен лост за доброто.
към беседата >>
Тъй щото, каквито добри черти видя в човека, аз ги замествам с известни служби, които му са дадени да изпълни: майор, капитан, поручик, подпоручик и т.н.
Значи, доброто не е качество на самия човек, но служба, която той трябва да изпълни. Казват за някой човек, че е интелигентен. Значи, той е полковник. – Еди-кой си е разумен човек. – Той е подполковник.
Тъй щото, каквито добри черти видя в човека, аз ги замествам с известни служби, които му са дадени да изпълни: майор, капитан, поручик, подпоручик и т.н.
Най-после, като уподобите службите с качествата на човека, где ще намерите самия човек? Докато не намерите себе си, докато не изучите своето естество, вие не можете да прогресирате. Човек не е извор; доброто и злото не извират от него, но могат да пребъдат в него.
към беседата >>
Това не значи, че като развива мисълта си, човек може да стане щастлив.
И тъй, злото и доброто са две дадени величини, необходими за човешкото развитие. Без злото и доброто, човек не може да направи крачка напред. Без мисъл, човек не може да расте и да се развива.
Това не значи, че като развива мисълта си, човек може да стане щастлив.
Вместо щастие, понякога, мисълта може да донесе нещастие за човека. Соломон е казал: „Който много знае, той много страда". Мисълта, знанието имат значение само тогава, когато са във връзка с живота, дето стават мощен лост за доброто.
към беседата >>
Най-после, като уподобите службите с качествата на човека, где ще намерите самия човек?
Казват за някой човек, че е интелигентен. Значи, той е полковник. – Еди-кой си е разумен човек. – Той е подполковник. Тъй щото, каквито добри черти видя в човека, аз ги замествам с известни служби, които му са дадени да изпълни: майор, капитан, поручик, подпоручик и т.н.
Най-после, като уподобите службите с качествата на човека, где ще намерите самия човек?
Докато не намерите себе си, докато не изучите своето естество, вие не можете да прогресирате. Човек не е извор; доброто и злото не извират от него, но могат да пребъдат в него.
към беседата >>
Вместо щастие, понякога, мисълта може да донесе нещастие за човека.
И тъй, злото и доброто са две дадени величини, необходими за човешкото развитие. Без злото и доброто, човек не може да направи крачка напред. Без мисъл, човек не може да расте и да се развива. Това не значи, че като развива мисълта си, човек може да стане щастлив.
Вместо щастие, понякога, мисълта може да донесе нещастие за човека.
Соломон е казал: „Който много знае, той много страда". Мисълта, знанието имат значение само тогава, когато са във връзка с живота, дето стават мощен лост за доброто.
към беседата >>
Докато не намерите себе си, докато не изучите своето естество, вие не можете да прогресирате.
Значи, той е полковник. – Еди-кой си е разумен човек. – Той е подполковник. Тъй щото, каквито добри черти видя в човека, аз ги замествам с известни служби, които му са дадени да изпълни: майор, капитан, поручик, подпоручик и т.н. Най-после, като уподобите службите с качествата на човека, где ще намерите самия човек?
Докато не намерите себе си, докато не изучите своето естество, вие не можете да прогресирате.
Човек не е извор; доброто и злото не извират от него, но могат да пребъдат в него.
към беседата >>
Соломон е казал: „Който много знае, той много страда".
И тъй, злото и доброто са две дадени величини, необходими за човешкото развитие. Без злото и доброто, човек не може да направи крачка напред. Без мисъл, човек не може да расте и да се развива. Това не значи, че като развива мисълта си, човек може да стане щастлив. Вместо щастие, понякога, мисълта може да донесе нещастие за човека.
Соломон е казал: „Който много знае, той много страда".
Мисълта, знанието имат значение само тогава, когато са във връзка с живота, дето стават мощен лост за доброто.
към беседата >>
Човек не е извор; доброто и злото не извират от него, но могат да пребъдат в него.
– Еди-кой си е разумен човек. – Той е подполковник. Тъй щото, каквито добри черти видя в човека, аз ги замествам с известни служби, които му са дадени да изпълни: майор, капитан, поручик, подпоручик и т.н. Най-после, като уподобите службите с качествата на човека, где ще намерите самия човек? Докато не намерите себе си, докато не изучите своето естество, вие не можете да прогресирате.
Човек не е извор; доброто и злото не извират от него, но могат да пребъдат в него.
към беседата >>
Мисълта, знанието имат значение само тогава, когато са във връзка с живота, дето стават мощен лост за доброто.
Без злото и доброто, човек не може да направи крачка напред. Без мисъл, човек не може да расте и да се развива. Това не значи, че като развива мисълта си, човек може да стане щастлив. Вместо щастие, понякога, мисълта може да донесе нещастие за човека. Соломон е казал: „Който много знае, той много страда".
Мисълта, знанието имат значение само тогава, когато са във връзка с живота, дето стават мощен лост за доброто.
към беседата >>
Философски казано, доброто и злото са извън човека, но могат да бъдат и в самия човек.
Философски казано, доброто и злото са извън човека, но могат да бъдат и в самия човек.
Значи, доброто произтича от Бога и принадлежи на Него. Обаче, когато ние възприемем едно желание на Бога и го разберем, приложим в живота си и извадим от него плод, това добро вече е наше. В този смисъл, доброто е качество на Бога, но ние сме го възприели и обработили в себе си, както възприемаме и обработваме храната в своя организъм. Както правилно възприетата и добре обработена храна от организма, прави човека здрав, така и правилно възприетото и обработено добро, прави човека здрав. Това, което човек не може да възприеме и асимилира в себе си, е грях, нечистота, зло.
към беседата >>
„А едно падна на добрата почва".
„А едно падна на добрата почва".
Добрата почва, върху която живеем, трябва да се изучава, именно, при сегашните условия. Вие трябва да анализирате своите мисли, да отделите добрите от лошите, да останете сами и свободно да се проявявате. Всеки сам трябва да направи тази анализа, без да разправя на другите, какво прави и какво е постигнал. Като говоря по този начин, това не показва, че досега, вие не сте живели добре. Ако сте свършили първо отделение с отличие, чака ви второ отделение; като свършите второ отделение, чака ви трето, после – четвърто.
към беседата >>
Значи, доброто произтича от Бога и принадлежи на Него.
Философски казано, доброто и злото са извън човека, но могат да бъдат и в самия човек.
Значи, доброто произтича от Бога и принадлежи на Него.
Обаче, когато ние възприемем едно желание на Бога и го разберем, приложим в живота си и извадим от него плод, това добро вече е наше. В този смисъл, доброто е качество на Бога, но ние сме го възприели и обработили в себе си, както възприемаме и обработваме храната в своя организъм. Както правилно възприетата и добре обработена храна от организма, прави човека здрав, така и правилно възприетото и обработено добро, прави човека здрав. Това, което човек не може да възприеме и асимилира в себе си, е грях, нечистота, зло. Значи, човек, едновременно, образува в себе си и добро, и зло.
към беседата >>
Добрата почва, върху която живеем, трябва да се изучава, именно, при сегашните условия.
„А едно падна на добрата почва".
Добрата почва, върху която живеем, трябва да се изучава, именно, при сегашните условия.
Вие трябва да анализирате своите мисли, да отделите добрите от лошите, да останете сами и свободно да се проявявате. Всеки сам трябва да направи тази анализа, без да разправя на другите, какво прави и какво е постигнал. Като говоря по този начин, това не показва, че досега, вие не сте живели добре. Ако сте свършили първо отделение с отличие, чака ви второ отделение; като свършите второ отделение, чака ви трето, после – четвърто. След това, пред вас се разкрива по-широк курс – прогимназия, гимназия, университет.
към беседата >>
Обаче, когато ние възприемем едно желание на Бога и го разберем, приложим в живота си и извадим от него плод, това добро вече е наше.
Философски казано, доброто и злото са извън човека, но могат да бъдат и в самия човек. Значи, доброто произтича от Бога и принадлежи на Него.
Обаче, когато ние възприемем едно желание на Бога и го разберем, приложим в живота си и извадим от него плод, това добро вече е наше.
В този смисъл, доброто е качество на Бога, но ние сме го възприели и обработили в себе си, както възприемаме и обработваме храната в своя организъм. Както правилно възприетата и добре обработена храна от организма, прави човека здрав, така и правилно възприетото и обработено добро, прави човека здрав. Това, което човек не може да възприеме и асимилира в себе си, е грях, нечистота, зло. Значи, човек, едновременно, образува в себе си и добро, и зло. Когато организмът асимилира напълно и правилно приетата от него храна, човек се радва.
към беседата >>
Вие трябва да анализирате своите мисли, да отделите добрите от лошите, да останете сами и свободно да се проявявате.
„А едно падна на добрата почва". Добрата почва, върху която живеем, трябва да се изучава, именно, при сегашните условия.
Вие трябва да анализирате своите мисли, да отделите добрите от лошите, да останете сами и свободно да се проявявате.
Всеки сам трябва да направи тази анализа, без да разправя на другите, какво прави и какво е постигнал. Като говоря по този начин, това не показва, че досега, вие не сте живели добре. Ако сте свършили първо отделение с отличие, чака ви второ отделение; като свършите второ отделение, чака ви трето, после – четвърто. След това, пред вас се разкрива по-широк курс – прогимназия, гимназия, университет. Вие влизате в живота, работите година-две и казвате: Добре свърших работата си.
към беседата >>
В този смисъл, доброто е качество на Бога, но ние сме го възприели и обработили в себе си, както възприемаме и обработваме храната в своя организъм.
Философски казано, доброто и злото са извън човека, но могат да бъдат и в самия човек. Значи, доброто произтича от Бога и принадлежи на Него. Обаче, когато ние възприемем едно желание на Бога и го разберем, приложим в живота си и извадим от него плод, това добро вече е наше.
В този смисъл, доброто е качество на Бога, но ние сме го възприели и обработили в себе си, както възприемаме и обработваме храната в своя организъм.
Както правилно възприетата и добре обработена храна от организма, прави човека здрав, така и правилно възприетото и обработено добро, прави човека здрав. Това, което човек не може да възприеме и асимилира в себе си, е грях, нечистота, зло. Значи, човек, едновременно, образува в себе си и добро, и зло. Когато организмът асимилира напълно и правилно приетата от него храна, човек се радва. Когато не може да я асимилира, както трябва, той страда и гледа, час по-скоро, да се освободи от нея.
към беседата >>
Всеки сам трябва да направи тази анализа, без да разправя на другите, какво прави и какво е постигнал.
„А едно падна на добрата почва". Добрата почва, върху която живеем, трябва да се изучава, именно, при сегашните условия. Вие трябва да анализирате своите мисли, да отделите добрите от лошите, да останете сами и свободно да се проявявате.
Всеки сам трябва да направи тази анализа, без да разправя на другите, какво прави и какво е постигнал.
Като говоря по този начин, това не показва, че досега, вие не сте живели добре. Ако сте свършили първо отделение с отличие, чака ви второ отделение; като свършите второ отделение, чака ви трето, после – четвърто. След това, пред вас се разкрива по-широк курс – прогимназия, гимназия, университет. Вие влизате в живота, работите година-две и казвате: Добре свърших работата си. – Радвам се, че сте свършили добре, че имате добра основа, но второ отделение ви чака.
към беседата >>
Както правилно възприетата и добре обработена храна от организма, прави човека здрав, така и правилно възприетото и обработено добро, прави човека здрав.
Философски казано, доброто и злото са извън човека, но могат да бъдат и в самия човек. Значи, доброто произтича от Бога и принадлежи на Него. Обаче, когато ние възприемем едно желание на Бога и го разберем, приложим в живота си и извадим от него плод, това добро вече е наше. В този смисъл, доброто е качество на Бога, но ние сме го възприели и обработили в себе си, както възприемаме и обработваме храната в своя организъм.
Както правилно възприетата и добре обработена храна от организма, прави човека здрав, така и правилно възприетото и обработено добро, прави човека здрав.
Това, което човек не може да възприеме и асимилира в себе си, е грях, нечистота, зло. Значи, човек, едновременно, образува в себе си и добро, и зло. Когато организмът асимилира напълно и правилно приетата от него храна, човек се радва. Когато не може да я асимилира, както трябва, той страда и гледа, час по-скоро, да се освободи от нея. Тази храна образува в организма газове, нечистотии, които трябва да се отделят навън.
към беседата >>
Като говоря по този начин, това не показва, че досега, вие не сте живели добре.
„А едно падна на добрата почва". Добрата почва, върху която живеем, трябва да се изучава, именно, при сегашните условия. Вие трябва да анализирате своите мисли, да отделите добрите от лошите, да останете сами и свободно да се проявявате. Всеки сам трябва да направи тази анализа, без да разправя на другите, какво прави и какво е постигнал.
Като говоря по този начин, това не показва, че досега, вие не сте живели добре.
Ако сте свършили първо отделение с отличие, чака ви второ отделение; като свършите второ отделение, чака ви трето, после – четвърто. След това, пред вас се разкрива по-широк курс – прогимназия, гимназия, университет. Вие влизате в живота, работите година-две и казвате: Добре свърших работата си. – Радвам се, че сте свършили добре, че имате добра основа, но второ отделение ви чака. Ако първо отделение сте свършили с отличие, а второ отделение сте слаб ученик, какво ви ползва отличието на първото отделение?
към беседата >>
Това, което човек не може да възприеме и асимилира в себе си, е грях, нечистота, зло.
Философски казано, доброто и злото са извън човека, но могат да бъдат и в самия човек. Значи, доброто произтича от Бога и принадлежи на Него. Обаче, когато ние възприемем едно желание на Бога и го разберем, приложим в живота си и извадим от него плод, това добро вече е наше. В този смисъл, доброто е качество на Бога, но ние сме го възприели и обработили в себе си, както възприемаме и обработваме храната в своя организъм. Както правилно възприетата и добре обработена храна от организма, прави човека здрав, така и правилно възприетото и обработено добро, прави човека здрав.
Това, което човек не може да възприеме и асимилира в себе си, е грях, нечистота, зло.
Значи, човек, едновременно, образува в себе си и добро, и зло. Когато организмът асимилира напълно и правилно приетата от него храна, човек се радва. Когато не може да я асимилира, както трябва, той страда и гледа, час по-скоро, да се освободи от нея. Тази храна образува в организма газове, нечистотии, които трябва да се отделят навън. Това е злото в човека.
към беседата >>
Ако сте свършили първо отделение с отличие, чака ви второ отделение; като свършите второ отделение, чака ви трето, после – четвърто.
„А едно падна на добрата почва". Добрата почва, върху която живеем, трябва да се изучава, именно, при сегашните условия. Вие трябва да анализирате своите мисли, да отделите добрите от лошите, да останете сами и свободно да се проявявате. Всеки сам трябва да направи тази анализа, без да разправя на другите, какво прави и какво е постигнал. Като говоря по този начин, това не показва, че досега, вие не сте живели добре.
Ако сте свършили първо отделение с отличие, чака ви второ отделение; като свършите второ отделение, чака ви трето, после – четвърто.
След това, пред вас се разкрива по-широк курс – прогимназия, гимназия, университет. Вие влизате в живота, работите година-две и казвате: Добре свърших работата си. – Радвам се, че сте свършили добре, че имате добра основа, но второ отделение ви чака. Ако първо отделение сте свършили с отличие, а второ отделение сте слаб ученик, какво ви ползва отличието на първото отделение? Ако сте били праведен човек, а после станете голям грешник, какво ви ползва праведният живот?
към беседата >>
Значи, човек, едновременно, образува в себе си и добро, и зло.
Значи, доброто произтича от Бога и принадлежи на Него. Обаче, когато ние възприемем едно желание на Бога и го разберем, приложим в живота си и извадим от него плод, това добро вече е наше. В този смисъл, доброто е качество на Бога, но ние сме го възприели и обработили в себе си, както възприемаме и обработваме храната в своя организъм. Както правилно възприетата и добре обработена храна от организма, прави човека здрав, така и правилно възприетото и обработено добро, прави човека здрав. Това, което човек не може да възприеме и асимилира в себе си, е грях, нечистота, зло.
Значи, човек, едновременно, образува в себе си и добро, и зло.
Когато организмът асимилира напълно и правилно приетата от него храна, човек се радва. Когато не може да я асимилира, както трябва, той страда и гледа, час по-скоро, да се освободи от нея. Тази храна образува в организма газове, нечистотии, които трябва да се отделят навън. Това е злото в човека. Казано е за човека, че едновременно е фабрика и на доброто, и на злото.
към беседата >>
След това, пред вас се разкрива по-широк курс – прогимназия, гимназия, университет.
Добрата почва, върху която живеем, трябва да се изучава, именно, при сегашните условия. Вие трябва да анализирате своите мисли, да отделите добрите от лошите, да останете сами и свободно да се проявявате. Всеки сам трябва да направи тази анализа, без да разправя на другите, какво прави и какво е постигнал. Като говоря по този начин, това не показва, че досега, вие не сте живели добре. Ако сте свършили първо отделение с отличие, чака ви второ отделение; като свършите второ отделение, чака ви трето, после – четвърто.
След това, пред вас се разкрива по-широк курс – прогимназия, гимназия, университет.
Вие влизате в живота, работите година-две и казвате: Добре свърших работата си. – Радвам се, че сте свършили добре, че имате добра основа, но второ отделение ви чака. Ако първо отделение сте свършили с отличие, а второ отделение сте слаб ученик, какво ви ползва отличието на първото отделение? Ако сте били праведен човек, а после станете голям грешник, какво ви ползва праведният живот? Понякога се случва и обратното: в първо отделение сте били слаб ученик, а във второ отделение – силен.
към беседата >>
Когато организмът асимилира напълно и правилно приетата от него храна, човек се радва.
Обаче, когато ние възприемем едно желание на Бога и го разберем, приложим в живота си и извадим от него плод, това добро вече е наше. В този смисъл, доброто е качество на Бога, но ние сме го възприели и обработили в себе си, както възприемаме и обработваме храната в своя организъм. Както правилно възприетата и добре обработена храна от организма, прави човека здрав, така и правилно възприетото и обработено добро, прави човека здрав. Това, което човек не може да възприеме и асимилира в себе си, е грях, нечистота, зло. Значи, човек, едновременно, образува в себе си и добро, и зло.
Когато организмът асимилира напълно и правилно приетата от него храна, човек се радва.
Когато не може да я асимилира, както трябва, той страда и гледа, час по-скоро, да се освободи от нея. Тази храна образува в организма газове, нечистотии, които трябва да се отделят навън. Това е злото в човека. Казано е за човека, че едновременно е фабрика и на доброто, и на злото. Ако той днес не разбира това, някога ще го разбере.
към беседата >>
Вие влизате в живота, работите година-две и казвате: Добре свърших работата си.
Вие трябва да анализирате своите мисли, да отделите добрите от лошите, да останете сами и свободно да се проявявате. Всеки сам трябва да направи тази анализа, без да разправя на другите, какво прави и какво е постигнал. Като говоря по този начин, това не показва, че досега, вие не сте живели добре. Ако сте свършили първо отделение с отличие, чака ви второ отделение; като свършите второ отделение, чака ви трето, после – четвърто. След това, пред вас се разкрива по-широк курс – прогимназия, гимназия, университет.
Вие влизате в живота, работите година-две и казвате: Добре свърших работата си.
– Радвам се, че сте свършили добре, че имате добра основа, но второ отделение ви чака. Ако първо отделение сте свършили с отличие, а второ отделение сте слаб ученик, какво ви ползва отличието на първото отделение? Ако сте били праведен човек, а после станете голям грешник, какво ви ползва праведният живот? Понякога се случва и обратното: в първо отделение сте били слаб ученик, а във второ отделение – силен. Тогава, вие печелите.
към беседата >>
Когато не може да я асимилира, както трябва, той страда и гледа, час по-скоро, да се освободи от нея.
В този смисъл, доброто е качество на Бога, но ние сме го възприели и обработили в себе си, както възприемаме и обработваме храната в своя организъм. Както правилно възприетата и добре обработена храна от организма, прави човека здрав, така и правилно възприетото и обработено добро, прави човека здрав. Това, което човек не може да възприеме и асимилира в себе си, е грях, нечистота, зло. Значи, човек, едновременно, образува в себе си и добро, и зло. Когато организмът асимилира напълно и правилно приетата от него храна, човек се радва.
Когато не може да я асимилира, както трябва, той страда и гледа, час по-скоро, да се освободи от нея.
Тази храна образува в организма газове, нечистотии, които трябва да се отделят навън. Това е злото в човека. Казано е за човека, че едновременно е фабрика и на доброто, и на злото. Ако той днес не разбира това, някога ще го разбере. За да бъде добър, докато е на земята, човек трябва да яде малко.
към беседата >>
– Радвам се, че сте свършили добре, че имате добра основа, но второ отделение ви чака.
Всеки сам трябва да направи тази анализа, без да разправя на другите, какво прави и какво е постигнал. Като говоря по този начин, това не показва, че досега, вие не сте живели добре. Ако сте свършили първо отделение с отличие, чака ви второ отделение; като свършите второ отделение, чака ви трето, после – четвърто. След това, пред вас се разкрива по-широк курс – прогимназия, гимназия, университет. Вие влизате в живота, работите година-две и казвате: Добре свърших работата си.
– Радвам се, че сте свършили добре, че имате добра основа, но второ отделение ви чака.
Ако първо отделение сте свършили с отличие, а второ отделение сте слаб ученик, какво ви ползва отличието на първото отделение? Ако сте били праведен човек, а после станете голям грешник, какво ви ползва праведният живот? Понякога се случва и обратното: в първо отделение сте били слаб ученик, а във второ отделение – силен. Тогава, вие печелите. Усилията на човека трябва да бъдат постоянни; той всякога трябва да се стреми - пръв да бъде.
към беседата >>
Тази храна образува в организма газове, нечистотии, които трябва да се отделят навън.
Както правилно възприетата и добре обработена храна от организма, прави човека здрав, така и правилно възприетото и обработено добро, прави човека здрав. Това, което човек не може да възприеме и асимилира в себе си, е грях, нечистота, зло. Значи, човек, едновременно, образува в себе си и добро, и зло. Когато организмът асимилира напълно и правилно приетата от него храна, човек се радва. Когато не може да я асимилира, както трябва, той страда и гледа, час по-скоро, да се освободи от нея.
Тази храна образува в организма газове, нечистотии, които трябва да се отделят навън.
Това е злото в човека. Казано е за човека, че едновременно е фабрика и на доброто, и на злото. Ако той днес не разбира това, някога ще го разбере. За да бъде добър, докато е на земята, човек трябва да яде малко. Тази е философията на живота.
към беседата >>
Ако първо отделение сте свършили с отличие, а второ отделение сте слаб ученик, какво ви ползва отличието на първото отделение?
Като говоря по този начин, това не показва, че досега, вие не сте живели добре. Ако сте свършили първо отделение с отличие, чака ви второ отделение; като свършите второ отделение, чака ви трето, после – четвърто. След това, пред вас се разкрива по-широк курс – прогимназия, гимназия, университет. Вие влизате в живота, работите година-две и казвате: Добре свърших работата си. – Радвам се, че сте свършили добре, че имате добра основа, но второ отделение ви чака.
Ако първо отделение сте свършили с отличие, а второ отделение сте слаб ученик, какво ви ползва отличието на първото отделение?
Ако сте били праведен човек, а после станете голям грешник, какво ви ползва праведният живот? Понякога се случва и обратното: в първо отделение сте били слаб ученик, а във второ отделение – силен. Тогава, вие печелите. Усилията на човека трябва да бъдат постоянни; той всякога трябва да се стреми - пръв да бъде. Какво се разбира от идеята, че човек трябва да се стреми - да бъде пръв?
към беседата >>
Това е злото в човека.
Това, което човек не може да възприеме и асимилира в себе си, е грях, нечистота, зло. Значи, човек, едновременно, образува в себе си и добро, и зло. Когато организмът асимилира напълно и правилно приетата от него храна, човек се радва. Когато не може да я асимилира, както трябва, той страда и гледа, час по-скоро, да се освободи от нея. Тази храна образува в организма газове, нечистотии, които трябва да се отделят навън.
Това е злото в човека.
Казано е за човека, че едновременно е фабрика и на доброто, и на злото. Ако той днес не разбира това, някога ще го разбере. За да бъде добър, докато е на земята, човек трябва да яде малко. Тази е философията на живота. Ако ядете много, вие никога няма да се освободите от злото, защото то върви паралелно с яденето.
към беседата >>
Ако сте били праведен човек, а после станете голям грешник, какво ви ползва праведният живот?
Ако сте свършили първо отделение с отличие, чака ви второ отделение; като свършите второ отделение, чака ви трето, после – четвърто. След това, пред вас се разкрива по-широк курс – прогимназия, гимназия, университет. Вие влизате в живота, работите година-две и казвате: Добре свърших работата си. – Радвам се, че сте свършили добре, че имате добра основа, но второ отделение ви чака. Ако първо отделение сте свършили с отличие, а второ отделение сте слаб ученик, какво ви ползва отличието на първото отделение?
Ако сте били праведен човек, а после станете голям грешник, какво ви ползва праведният живот?
Понякога се случва и обратното: в първо отделение сте били слаб ученик, а във второ отделение – силен. Тогава, вие печелите. Усилията на човека трябва да бъдат постоянни; той всякога трябва да се стреми - пръв да бъде. Какво се разбира от идеята, че човек трябва да се стреми - да бъде пръв? „Пръв" означава - стремеж към усъвършенстване.
към беседата >>
Казано е за човека, че едновременно е фабрика и на доброто, и на злото.
Значи, човек, едновременно, образува в себе си и добро, и зло. Когато организмът асимилира напълно и правилно приетата от него храна, човек се радва. Когато не може да я асимилира, както трябва, той страда и гледа, час по-скоро, да се освободи от нея. Тази храна образува в организма газове, нечистотии, които трябва да се отделят навън. Това е злото в човека.
Казано е за човека, че едновременно е фабрика и на доброто, и на злото.
Ако той днес не разбира това, някога ще го разбере. За да бъде добър, докато е на земята, човек трябва да яде малко. Тази е философията на живота. Ако ядете много, вие никога няма да се освободите от злото, защото то върви паралелно с яденето. Колкото по-нечиста е кръвта на човека, толкова по-лош е той.
към беседата >>
Понякога се случва и обратното: в първо отделение сте били слаб ученик, а във второ отделение – силен.
След това, пред вас се разкрива по-широк курс – прогимназия, гимназия, университет. Вие влизате в живота, работите година-две и казвате: Добре свърших работата си. – Радвам се, че сте свършили добре, че имате добра основа, но второ отделение ви чака. Ако първо отделение сте свършили с отличие, а второ отделение сте слаб ученик, какво ви ползва отличието на първото отделение? Ако сте били праведен човек, а после станете голям грешник, какво ви ползва праведният живот?
Понякога се случва и обратното: в първо отделение сте били слаб ученик, а във второ отделение – силен.
Тогава, вие печелите. Усилията на човека трябва да бъдат постоянни; той всякога трябва да се стреми - пръв да бъде. Какво се разбира от идеята, че човек трябва да се стреми - да бъде пръв? „Пръв" означава - стремеж към усъвършенстване. Този е идеалът на човешката душа.
към беседата >>
Ако той днес не разбира това, някога ще го разбере.
Когато организмът асимилира напълно и правилно приетата от него храна, човек се радва. Когато не може да я асимилира, както трябва, той страда и гледа, час по-скоро, да се освободи от нея. Тази храна образува в организма газове, нечистотии, които трябва да се отделят навън. Това е злото в човека. Казано е за човека, че едновременно е фабрика и на доброто, и на злото.
Ако той днес не разбира това, някога ще го разбере.
За да бъде добър, докато е на земята, човек трябва да яде малко. Тази е философията на живота. Ако ядете много, вие никога няма да се освободите от злото, защото то върви паралелно с яденето. Колкото по-нечиста е кръвта на човека, толкова по-лош е той. Колкото по-чиста е кръвта му, толкова по-добър е той.
към беседата >>
Тогава, вие печелите.
Вие влизате в живота, работите година-две и казвате: Добре свърших работата си. – Радвам се, че сте свършили добре, че имате добра основа, но второ отделение ви чака. Ако първо отделение сте свършили с отличие, а второ отделение сте слаб ученик, какво ви ползва отличието на първото отделение? Ако сте били праведен човек, а после станете голям грешник, какво ви ползва праведният живот? Понякога се случва и обратното: в първо отделение сте били слаб ученик, а във второ отделение – силен.
Тогава, вие печелите.
Усилията на човека трябва да бъдат постоянни; той всякога трябва да се стреми - пръв да бъде. Какво се разбира от идеята, че човек трябва да се стреми - да бъде пръв? „Пръв" означава - стремеж към усъвършенстване. Този е идеалът на човешката душа. Този идеал има една мярка, много по-висока от тази, на физическия свят.
към беседата >>
За да бъде добър, докато е на земята, човек трябва да яде малко.
Когато не може да я асимилира, както трябва, той страда и гледа, час по-скоро, да се освободи от нея. Тази храна образува в организма газове, нечистотии, които трябва да се отделят навън. Това е злото в човека. Казано е за човека, че едновременно е фабрика и на доброто, и на злото. Ако той днес не разбира това, някога ще го разбере.
За да бъде добър, докато е на земята, човек трябва да яде малко.
Тази е философията на живота. Ако ядете много, вие никога няма да се освободите от злото, защото то върви паралелно с яденето. Колкото по-нечиста е кръвта на човека, толкова по-лош е той. Колкото по-чиста е кръвта му, толкова по-добър е той. Това не показва, че храната е причина за злото, но многото ядене създава условия на злото да вирее.
към беседата >>
Усилията на човека трябва да бъдат постоянни; той всякога трябва да се стреми - пръв да бъде.
– Радвам се, че сте свършили добре, че имате добра основа, но второ отделение ви чака. Ако първо отделение сте свършили с отличие, а второ отделение сте слаб ученик, какво ви ползва отличието на първото отделение? Ако сте били праведен човек, а после станете голям грешник, какво ви ползва праведният живот? Понякога се случва и обратното: в първо отделение сте били слаб ученик, а във второ отделение – силен. Тогава, вие печелите.
Усилията на човека трябва да бъдат постоянни; той всякога трябва да се стреми - пръв да бъде.
Какво се разбира от идеята, че човек трябва да се стреми - да бъде пръв? „Пръв" означава - стремеж към усъвършенстване. Този е идеалът на човешката душа. Този идеал има една мярка, много по-висока от тази, на физическия свят. Например: на физическия свят нещата се преценяват с бележки – тройка, четворка, най-много, до шесторка.
към беседата >>
Тази е философията на живота.
Тази храна образува в организма газове, нечистотии, които трябва да се отделят навън. Това е злото в човека. Казано е за човека, че едновременно е фабрика и на доброто, и на злото. Ако той днес не разбира това, някога ще го разбере. За да бъде добър, докато е на земята, човек трябва да яде малко.
Тази е философията на живота.
Ако ядете много, вие никога няма да се освободите от злото, защото то върви паралелно с яденето. Колкото по-нечиста е кръвта на човека, толкова по-лош е той. Колкото по-чиста е кръвта му, толкова по-добър е той. Това не показва, че храната е причина за злото, но многото ядене създава условия на злото да вирее. Добрата, чистата храна създава условия за доброто, което иде от Бога.
към беседата >>
Какво се разбира от идеята, че човек трябва да се стреми - да бъде пръв?
Ако първо отделение сте свършили с отличие, а второ отделение сте слаб ученик, какво ви ползва отличието на първото отделение? Ако сте били праведен човек, а после станете голям грешник, какво ви ползва праведният живот? Понякога се случва и обратното: в първо отделение сте били слаб ученик, а във второ отделение – силен. Тогава, вие печелите. Усилията на човека трябва да бъдат постоянни; той всякога трябва да се стреми - пръв да бъде.
Какво се разбира от идеята, че човек трябва да се стреми - да бъде пръв?
„Пръв" означава - стремеж към усъвършенстване. Този е идеалът на човешката душа. Този идеал има една мярка, много по-висока от тази, на физическия свят. Например: на физическия свят нещата се преценяват с бележки – тройка, четворка, най-много, до шесторка. Обаче, в Божествения свят, може да се мине от един клас в друг, само с десеторка.
към беседата >>
Ако ядете много, вие никога няма да се освободите от злото, защото то върви паралелно с яденето.
Това е злото в човека. Казано е за човека, че едновременно е фабрика и на доброто, и на злото. Ако той днес не разбира това, някога ще го разбере. За да бъде добър, докато е на земята, човек трябва да яде малко. Тази е философията на живота.
Ако ядете много, вие никога няма да се освободите от злото, защото то върви паралелно с яденето.
Колкото по-нечиста е кръвта на човека, толкова по-лош е той. Колкото по-чиста е кръвта му, толкова по-добър е той. Това не показва, че храната е причина за злото, но многото ядене създава условия на злото да вирее. Добрата, чистата храна създава условия за доброто, което иде от Бога. Лошата, нечистата храна създава условия за злото в човека.
към беседата >>
„Пръв" означава - стремеж към усъвършенстване.
Ако сте били праведен човек, а после станете голям грешник, какво ви ползва праведният живот? Понякога се случва и обратното: в първо отделение сте били слаб ученик, а във второ отделение – силен. Тогава, вие печелите. Усилията на човека трябва да бъдат постоянни; той всякога трябва да се стреми - пръв да бъде. Какво се разбира от идеята, че човек трябва да се стреми - да бъде пръв?
„Пръв" означава - стремеж към усъвършенстване.
Този е идеалът на човешката душа. Този идеал има една мярка, много по-висока от тази, на физическия свят. Например: на физическия свят нещата се преценяват с бележки – тройка, четворка, най-много, до шесторка. Обаче, в Божествения свят, може да се мине от един клас в друг, само с десеторка. Ако си получил бележка - девет - не можеш да минеш в по-горен клас.
към беседата >>
Колкото по-нечиста е кръвта на човека, толкова по-лош е той.
Казано е за човека, че едновременно е фабрика и на доброто, и на злото. Ако той днес не разбира това, някога ще го разбере. За да бъде добър, докато е на земята, човек трябва да яде малко. Тази е философията на живота. Ако ядете много, вие никога няма да се освободите от злото, защото то върви паралелно с яденето.
Колкото по-нечиста е кръвта на човека, толкова по-лош е той.
Колкото по-чиста е кръвта му, толкова по-добър е той. Това не показва, че храната е причина за злото, но многото ядене създава условия на злото да вирее. Добрата, чистата храна създава условия за доброто, което иде от Бога. Лошата, нечистата храна създава условия за злото в човека. Злото в човека подразбира: семето, което е паднало на пътя, между камъните и между тръните и образувало в него вредни, нечисти газове и елементи.
към беседата >>
Този е идеалът на човешката душа.
Понякога се случва и обратното: в първо отделение сте били слаб ученик, а във второ отделение – силен. Тогава, вие печелите. Усилията на човека трябва да бъдат постоянни; той всякога трябва да се стреми - пръв да бъде. Какво се разбира от идеята, че човек трябва да се стреми - да бъде пръв? „Пръв" означава - стремеж към усъвършенстване.
Този е идеалът на човешката душа.
Този идеал има една мярка, много по-висока от тази, на физическия свят. Например: на физическия свят нещата се преценяват с бележки – тройка, четворка, най-много, до шесторка. Обаче, в Божествения свят, може да се мине от един клас в друг, само с десеторка. Ако си получил бележка - девет - не можеш да минеш в по-горен клас. Когато ученикът държи изпит в Божествения свят и отговори на два въпроса добре, а на третия не отговори, той пропада.
към беседата >>
Колкото по-чиста е кръвта му, толкова по-добър е той.
Ако той днес не разбира това, някога ще го разбере. За да бъде добър, докато е на земята, човек трябва да яде малко. Тази е философията на живота. Ако ядете много, вие никога няма да се освободите от злото, защото то върви паралелно с яденето. Колкото по-нечиста е кръвта на човека, толкова по-лош е той.
Колкото по-чиста е кръвта му, толкова по-добър е той.
Това не показва, че храната е причина за злото, но многото ядене създава условия на злото да вирее. Добрата, чистата храна създава условия за доброто, което иде от Бога. Лошата, нечистата храна създава условия за злото в човека. Злото в човека подразбира: семето, което е паднало на пътя, между камъните и между тръните и образувало в него вредни, нечисти газове и елементи. Какво означава на съвременен език: семето, което е паднало на добрата почва?
към беседата >>
Този идеал има една мярка, много по-висока от тази, на физическия свят.
Тогава, вие печелите. Усилията на човека трябва да бъдат постоянни; той всякога трябва да се стреми - пръв да бъде. Какво се разбира от идеята, че човек трябва да се стреми - да бъде пръв? „Пръв" означава - стремеж към усъвършенстване. Този е идеалът на човешката душа.
Този идеал има една мярка, много по-висока от тази, на физическия свят.
Например: на физическия свят нещата се преценяват с бележки – тройка, четворка, най-много, до шесторка. Обаче, в Божествения свят, може да се мине от един клас в друг, само с десеторка. Ако си получил бележка - девет - не можеш да минеш в по-горен клас. Когато ученикът държи изпит в Божествения свят и отговори на два въпроса добре, а на третия не отговори, той пропада. При най-малкото колебание в отговорите си, ученикът пропада.
към беседата >>
Това не показва, че храната е причина за злото, но многото ядене създава условия на злото да вирее.
За да бъде добър, докато е на земята, човек трябва да яде малко. Тази е философията на живота. Ако ядете много, вие никога няма да се освободите от злото, защото то върви паралелно с яденето. Колкото по-нечиста е кръвта на човека, толкова по-лош е той. Колкото по-чиста е кръвта му, толкова по-добър е той.
Това не показва, че храната е причина за злото, но многото ядене създава условия на злото да вирее.
Добрата, чистата храна създава условия за доброто, което иде от Бога. Лошата, нечистата храна създава условия за злото в човека. Злото в човека подразбира: семето, което е паднало на пътя, между камъните и между тръните и образувало в него вредни, нечисти газове и елементи. Какво означава на съвременен език: семето, което е паднало на добрата почва? – Това означава доброто, което човек възприема и обработва в организма си, вследствие на което, организмът му се пречиства, а кръвта придобива ясно-червен цвят.
към беседата >>
Например: на физическия свят нещата се преценяват с бележки – тройка, четворка, най-много, до шесторка.
Усилията на човека трябва да бъдат постоянни; той всякога трябва да се стреми - пръв да бъде. Какво се разбира от идеята, че човек трябва да се стреми - да бъде пръв? „Пръв" означава - стремеж към усъвършенстване. Този е идеалът на човешката душа. Този идеал има една мярка, много по-висока от тази, на физическия свят.
Например: на физическия свят нещата се преценяват с бележки – тройка, четворка, най-много, до шесторка.
Обаче, в Божествения свят, може да се мине от един клас в друг, само с десеторка. Ако си получил бележка - девет - не можеш да минеш в по-горен клас. Когато ученикът държи изпит в Божествения свят и отговори на два въпроса добре, а на третия не отговори, той пропада. При най-малкото колебание в отговорите си, ученикът пропада. Там всичко трябва да се знае безпогрешно.
към беседата >>
Добрата, чистата храна създава условия за доброто, което иде от Бога.
Тази е философията на живота. Ако ядете много, вие никога няма да се освободите от злото, защото то върви паралелно с яденето. Колкото по-нечиста е кръвта на човека, толкова по-лош е той. Колкото по-чиста е кръвта му, толкова по-добър е той. Това не показва, че храната е причина за злото, но многото ядене създава условия на злото да вирее.
Добрата, чистата храна създава условия за доброто, което иде от Бога.
Лошата, нечистата храна създава условия за злото в човека. Злото в човека подразбира: семето, което е паднало на пътя, между камъните и между тръните и образувало в него вредни, нечисти газове и елементи. Какво означава на съвременен език: семето, което е паднало на добрата почва? – Това означава доброто, което човек възприема и обработва в организма си, вследствие на което, организмът му се пречиства, а кръвта придобива ясно-червен цвят. При тези условия само, доброто в човека дава плод стократно.
към беседата >>
Обаче, в Божествения свят, може да се мине от един клас в друг, само с десеторка.
Какво се разбира от идеята, че човек трябва да се стреми - да бъде пръв? „Пръв" означава - стремеж към усъвършенстване. Този е идеалът на човешката душа. Този идеал има една мярка, много по-висока от тази, на физическия свят. Например: на физическия свят нещата се преценяват с бележки – тройка, четворка, най-много, до шесторка.
Обаче, в Божествения свят, може да се мине от един клас в друг, само с десеторка.
Ако си получил бележка - девет - не можеш да минеш в по-горен клас. Когато ученикът държи изпит в Божествения свят и отговори на два въпроса добре, а на третия не отговори, той пропада. При най-малкото колебание в отговорите си, ученикът пропада. Там всичко трябва да се знае безпогрешно. В училищата на земята, ученикът може да повтаря един клас - две години, а при специално разрешение – три години.
към беседата >>
Лошата, нечистата храна създава условия за злото в човека.
Ако ядете много, вие никога няма да се освободите от злото, защото то върви паралелно с яденето. Колкото по-нечиста е кръвта на човека, толкова по-лош е той. Колкото по-чиста е кръвта му, толкова по-добър е той. Това не показва, че храната е причина за злото, но многото ядене създава условия на злото да вирее. Добрата, чистата храна създава условия за доброто, което иде от Бога.
Лошата, нечистата храна създава условия за злото в човека.
Злото в човека подразбира: семето, което е паднало на пътя, между камъните и между тръните и образувало в него вредни, нечисти газове и елементи. Какво означава на съвременен език: семето, което е паднало на добрата почва? – Това означава доброто, което човек възприема и обработва в организма си, вследствие на което, организмът му се пречиства, а кръвта придобива ясно-червен цвят. При тези условия само, доброто в човека дава плод стократно. Плодовете на това семе са възвишените, светли мисли в човека, които имат условия да растат и да се развиват.
към беседата >>
Ако си получил бележка - девет - не можеш да минеш в по-горен клас.
„Пръв" означава - стремеж към усъвършенстване. Този е идеалът на човешката душа. Този идеал има една мярка, много по-висока от тази, на физическия свят. Например: на физическия свят нещата се преценяват с бележки – тройка, четворка, най-много, до шесторка. Обаче, в Божествения свят, може да се мине от един клас в друг, само с десеторка.
Ако си получил бележка - девет - не можеш да минеш в по-горен клас.
Когато ученикът държи изпит в Божествения свят и отговори на два въпроса добре, а на третия не отговори, той пропада. При най-малкото колебание в отговорите си, ученикът пропада. Там всичко трябва да се знае безпогрешно. В училищата на земята, ученикът може да повтаря един клас - две години, а при специално разрешение – три години. Ако, след три години, не мине в по-горен клас, той се изключва от училището.
към беседата >>
Злото в човека подразбира: семето, което е паднало на пътя, между камъните и между тръните и образувало в него вредни, нечисти газове и елементи.
Колкото по-нечиста е кръвта на човека, толкова по-лош е той. Колкото по-чиста е кръвта му, толкова по-добър е той. Това не показва, че храната е причина за злото, но многото ядене създава условия на злото да вирее. Добрата, чистата храна създава условия за доброто, което иде от Бога. Лошата, нечистата храна създава условия за злото в човека.
Злото в човека подразбира: семето, което е паднало на пътя, между камъните и между тръните и образувало в него вредни, нечисти газове и елементи.
Какво означава на съвременен език: семето, което е паднало на добрата почва? – Това означава доброто, което човек възприема и обработва в организма си, вследствие на което, организмът му се пречиства, а кръвта придобива ясно-червен цвят. При тези условия само, доброто в човека дава плод стократно. Плодовете на това семе са възвишените, светли мисли в човека, които имат условия да растат и да се развиват.
към беседата >>
Когато ученикът държи изпит в Божествения свят и отговори на два въпроса добре, а на третия не отговори, той пропада.
Този е идеалът на човешката душа. Този идеал има една мярка, много по-висока от тази, на физическия свят. Например: на физическия свят нещата се преценяват с бележки – тройка, четворка, най-много, до шесторка. Обаче, в Божествения свят, може да се мине от един клас в друг, само с десеторка. Ако си получил бележка - девет - не можеш да минеш в по-горен клас.
Когато ученикът държи изпит в Божествения свят и отговори на два въпроса добре, а на третия не отговори, той пропада.
При най-малкото колебание в отговорите си, ученикът пропада. Там всичко трябва да се знае безпогрешно. В училищата на земята, ученикът може да повтаря един клас - две години, а при специално разрешение – три години. Ако, след три години, не мине в по-горен клас, той се изключва от училището.
към беседата >>
Какво означава на съвременен език: семето, което е паднало на добрата почва?
Колкото по-чиста е кръвта му, толкова по-добър е той. Това не показва, че храната е причина за злото, но многото ядене създава условия на злото да вирее. Добрата, чистата храна създава условия за доброто, което иде от Бога. Лошата, нечистата храна създава условия за злото в човека. Злото в човека подразбира: семето, което е паднало на пътя, между камъните и между тръните и образувало в него вредни, нечисти газове и елементи.
Какво означава на съвременен език: семето, което е паднало на добрата почва?
– Това означава доброто, което човек възприема и обработва в организма си, вследствие на което, организмът му се пречиства, а кръвта придобива ясно-червен цвят. При тези условия само, доброто в човека дава плод стократно. Плодовете на това семе са възвишените, светли мисли в човека, които имат условия да растат и да се развиват.
към беседата >>
При най-малкото колебание в отговорите си, ученикът пропада.
Този идеал има една мярка, много по-висока от тази, на физическия свят. Например: на физическия свят нещата се преценяват с бележки – тройка, четворка, най-много, до шесторка. Обаче, в Божествения свят, може да се мине от един клас в друг, само с десеторка. Ако си получил бележка - девет - не можеш да минеш в по-горен клас. Когато ученикът държи изпит в Божествения свят и отговори на два въпроса добре, а на третия не отговори, той пропада.
При най-малкото колебание в отговорите си, ученикът пропада.
Там всичко трябва да се знае безпогрешно. В училищата на земята, ученикът може да повтаря един клас - две години, а при специално разрешение – три години. Ако, след три години, не мине в по-горен клас, той се изключва от училището.
към беседата >>
– Това означава доброто, което човек възприема и обработва в организма си, вследствие на което, организмът му се пречиства, а кръвта придобива ясно-червен цвят.
Това не показва, че храната е причина за злото, но многото ядене създава условия на злото да вирее. Добрата, чистата храна създава условия за доброто, което иде от Бога. Лошата, нечистата храна създава условия за злото в човека. Злото в човека подразбира: семето, което е паднало на пътя, между камъните и между тръните и образувало в него вредни, нечисти газове и елементи. Какво означава на съвременен език: семето, което е паднало на добрата почва?
– Това означава доброто, което човек възприема и обработва в организма си, вследствие на което, организмът му се пречиства, а кръвта придобива ясно-червен цвят.
При тези условия само, доброто в човека дава плод стократно. Плодовете на това семе са възвишените, светли мисли в човека, които имат условия да растат и да се развиват.
към беседата >>
Там всичко трябва да се знае безпогрешно.
Например: на физическия свят нещата се преценяват с бележки – тройка, четворка, най-много, до шесторка. Обаче, в Божествения свят, може да се мине от един клас в друг, само с десеторка. Ако си получил бележка - девет - не можеш да минеш в по-горен клас. Когато ученикът държи изпит в Божествения свят и отговори на два въпроса добре, а на третия не отговори, той пропада. При най-малкото колебание в отговорите си, ученикът пропада.
Там всичко трябва да се знае безпогрешно.
В училищата на земята, ученикът може да повтаря един клас - две години, а при специално разрешение – три години. Ако, след три години, не мине в по-горен клас, той се изключва от училището.
към беседата >>
При тези условия само, доброто в човека дава плод стократно.
Добрата, чистата храна създава условия за доброто, което иде от Бога. Лошата, нечистата храна създава условия за злото в човека. Злото в човека подразбира: семето, което е паднало на пътя, между камъните и между тръните и образувало в него вредни, нечисти газове и елементи. Какво означава на съвременен език: семето, което е паднало на добрата почва? – Това означава доброто, което човек възприема и обработва в организма си, вследствие на което, организмът му се пречиства, а кръвта придобива ясно-червен цвят.
При тези условия само, доброто в човека дава плод стократно.
Плодовете на това семе са възвишените, светли мисли в човека, които имат условия да растат и да се развиват.
към беседата >>
В училищата на земята, ученикът може да повтаря един клас - две години, а при специално разрешение – три години.
Обаче, в Божествения свят, може да се мине от един клас в друг, само с десеторка. Ако си получил бележка - девет - не можеш да минеш в по-горен клас. Когато ученикът държи изпит в Божествения свят и отговори на два въпроса добре, а на третия не отговори, той пропада. При най-малкото колебание в отговорите си, ученикът пропада. Там всичко трябва да се знае безпогрешно.
В училищата на земята, ученикът може да повтаря един клас - две години, а при специално разрешение – три години.
Ако, след три години, не мине в по-горен клас, той се изключва от училището.
към беседата >>
Плодовете на това семе са възвишените, светли мисли в човека, които имат условия да растат и да се развиват.
Лошата, нечистата храна създава условия за злото в човека. Злото в човека подразбира: семето, което е паднало на пътя, между камъните и между тръните и образувало в него вредни, нечисти газове и елементи. Какво означава на съвременен език: семето, което е паднало на добрата почва? – Това означава доброто, което човек възприема и обработва в организма си, вследствие на което, организмът му се пречиства, а кръвта придобива ясно-червен цвят. При тези условия само, доброто в човека дава плод стократно.
Плодовете на това семе са възвишените, светли мисли в човека, които имат условия да растат и да се развиват.
към беседата >>
Ако, след три години, не мине в по-горен клас, той се изключва от училището.
Ако си получил бележка - девет - не можеш да минеш в по-горен клас. Когато ученикът държи изпит в Божествения свят и отговори на два въпроса добре, а на третия не отговори, той пропада. При най-малкото колебание в отговорите си, ученикът пропада. Там всичко трябва да се знае безпогрешно. В училищата на земята, ученикът може да повтаря един клас - две години, а при специално разрешение – три години.
Ако, след три години, не мине в по-горен клас, той се изключва от училището.
към беседата >>
Сега, при самовъзпитанието си, човек трябва да знае, че доброто може да дойде в него, отвън някъде, като добро семе, за което той трябва да приготви благоприятни условия, добра почва – своят организъм.
Сега, при самовъзпитанието си, човек трябва да знае, че доброто може да дойде в него, отвън някъде, като добро семе, за което той трябва да приготви благоприятни условия, добра почва – своят организъм.
И затова, когато казвате, че човек трябва да бъде добър, интелигентен, морален, ще знаете, че само с „трябва" нищо не се постига. И мъжът казва на жена си: Жена, трябва да омесиш хляб! Връща се, хлябът не е готов. Защо? Защото: нощви няма, брашно няма, сол няма, дърва няма, да се накладе огън – нищо няма. – Ама хляб трябва!
към беседата >>
В невидимия свят, ученикът има право да повтаря класа, хиляда години наред.
В невидимия свят, ученикът има право да повтаря класа, хиляда години наред.
Ако след това не може да мине в по-горен клас, дават му почивка, хиляди години, докато дойде новата епоха, в която той ще влезе и започне отново първо отделение. В невидимия свят, учителите са крайно взискателни: хиляда години ще държат ученика в първо отделение, докато го научат, както трябва. Не се влиза лесно в Царството Божие! Някой ученик работил много, приготвил се добре и мисли, че всичко знае и не могат да го скъсат, но остава изненадан, когато пропадне на изпита. В невидимия свят ученикът не минава по благоволение.
към беседата >>
И затова, когато казвате, че човек трябва да бъде добър, интелигентен, морален, ще знаете, че само с „трябва" нищо не се постига.
Сега, при самовъзпитанието си, човек трябва да знае, че доброто може да дойде в него, отвън някъде, като добро семе, за което той трябва да приготви благоприятни условия, добра почва – своят организъм.
И затова, когато казвате, че човек трябва да бъде добър, интелигентен, морален, ще знаете, че само с „трябва" нищо не се постига.
И мъжът казва на жена си: Жена, трябва да омесиш хляб! Връща се, хлябът не е готов. Защо? Защото: нощви няма, брашно няма, сол няма, дърва няма, да се накладе огън – нищо няма. – Ама хляб трябва! – Ние не отричаме, че трябва хляб, но с какво ще се направи този хляб?
към беседата >>
Ако след това не може да мине в по-горен клас, дават му почивка, хиляди години, докато дойде новата епоха, в която той ще влезе и започне отново първо отделение.
В невидимия свят, ученикът има право да повтаря класа, хиляда години наред.
Ако след това не може да мине в по-горен клас, дават му почивка, хиляди години, докато дойде новата епоха, в която той ще влезе и започне отново първо отделение.
В невидимия свят, учителите са крайно взискателни: хиляда години ще държат ученика в първо отделение, докато го научат, както трябва. Не се влиза лесно в Царството Божие! Някой ученик работил много, приготвил се добре и мисли, че всичко знае и не могат да го скъсат, но остава изненадан, когато пропадне на изпита. В невидимия свят ученикът не минава по благоволение. Там се изисква знание – нищо повече!
към беседата >>
И мъжът казва на жена си: Жена, трябва да омесиш хляб!
Сега, при самовъзпитанието си, човек трябва да знае, че доброто може да дойде в него, отвън някъде, като добро семе, за което той трябва да приготви благоприятни условия, добра почва – своят организъм. И затова, когато казвате, че човек трябва да бъде добър, интелигентен, морален, ще знаете, че само с „трябва" нищо не се постига.
И мъжът казва на жена си: Жена, трябва да омесиш хляб!
Връща се, хлябът не е готов. Защо? Защото: нощви няма, брашно няма, сол няма, дърва няма, да се накладе огън – нищо няма. – Ама хляб трябва! – Ние не отричаме, че трябва хляб, но с какво ще се направи този хляб? – Аз трябва да бъда добър.
към беседата >>
В невидимия свят, учителите са крайно взискателни: хиляда години ще държат ученика в първо отделение, докато го научат, както трябва.
В невидимия свят, ученикът има право да повтаря класа, хиляда години наред. Ако след това не може да мине в по-горен клас, дават му почивка, хиляди години, докато дойде новата епоха, в която той ще влезе и започне отново първо отделение.
В невидимия свят, учителите са крайно взискателни: хиляда години ще държат ученика в първо отделение, докато го научат, както трябва.
Не се влиза лесно в Царството Божие! Някой ученик работил много, приготвил се добре и мисли, че всичко знае и не могат да го скъсат, но остава изненадан, когато пропадне на изпита. В невидимия свят ученикът не минава по благоволение. Там се изисква знание – нищо повече! Няма по-красиво състояние за ученика от това, да се яви на изпит в невидимия свят.
към беседата >>
Връща се, хлябът не е готов. Защо?
Сега, при самовъзпитанието си, човек трябва да знае, че доброто може да дойде в него, отвън някъде, като добро семе, за което той трябва да приготви благоприятни условия, добра почва – своят организъм. И затова, когато казвате, че човек трябва да бъде добър, интелигентен, морален, ще знаете, че само с „трябва" нищо не се постига. И мъжът казва на жена си: Жена, трябва да омесиш хляб!
Връща се, хлябът не е готов. Защо?
Защото: нощви няма, брашно няма, сол няма, дърва няма, да се накладе огън – нищо няма. – Ама хляб трябва! – Ние не отричаме, че трябва хляб, но с какво ще се направи този хляб? – Аз трябва да бъда добър. – За да бъдеш добър, трябват нощви, брашно, сол, гореща вода, огън.
към беседата >>
Не се влиза лесно в Царството Божие!
В невидимия свят, ученикът има право да повтаря класа, хиляда години наред. Ако след това не може да мине в по-горен клас, дават му почивка, хиляди години, докато дойде новата епоха, в която той ще влезе и започне отново първо отделение. В невидимия свят, учителите са крайно взискателни: хиляда години ще държат ученика в първо отделение, докато го научат, както трябва.
Не се влиза лесно в Царството Божие!
Някой ученик работил много, приготвил се добре и мисли, че всичко знае и не могат да го скъсат, но остава изненадан, когато пропадне на изпита. В невидимия свят ученикът не минава по благоволение. Там се изисква знание – нищо повече! Няма по-красиво състояние за ученика от това, да се яви на изпит в невидимия свят. Сега, всички трябва да се готвят, защото, за всеки едного ще дойде денят, когато трябва да се яви на изпит, пред тази велика комисия.
към беседата >>
Защото: нощви няма, брашно няма, сол няма, дърва няма, да се накладе огън – нищо няма.
Сега, при самовъзпитанието си, човек трябва да знае, че доброто може да дойде в него, отвън някъде, като добро семе, за което той трябва да приготви благоприятни условия, добра почва – своят организъм. И затова, когато казвате, че човек трябва да бъде добър, интелигентен, морален, ще знаете, че само с „трябва" нищо не се постига. И мъжът казва на жена си: Жена, трябва да омесиш хляб! Връща се, хлябът не е готов. Защо?
Защото: нощви няма, брашно няма, сол няма, дърва няма, да се накладе огън – нищо няма.
– Ама хляб трябва! – Ние не отричаме, че трябва хляб, но с какво ще се направи този хляб? – Аз трябва да бъда добър. – За да бъдеш добър, трябват нощви, брашно, сол, гореща вода, огън. Като съедините всички тия елементи, вие ще омесите доброто, ще го опечете и ще го сложите на масата, всички да хапнат от него.
към беседата >>
Някой ученик работил много, приготвил се добре и мисли, че всичко знае и не могат да го скъсат, но остава изненадан, когато пропадне на изпита.
В невидимия свят, ученикът има право да повтаря класа, хиляда години наред. Ако след това не може да мине в по-горен клас, дават му почивка, хиляди години, докато дойде новата епоха, в която той ще влезе и започне отново първо отделение. В невидимия свят, учителите са крайно взискателни: хиляда години ще държат ученика в първо отделение, докато го научат, както трябва. Не се влиза лесно в Царството Божие!
Някой ученик работил много, приготвил се добре и мисли, че всичко знае и не могат да го скъсат, но остава изненадан, когато пропадне на изпита.
В невидимия свят ученикът не минава по благоволение. Там се изисква знание – нищо повече! Няма по-красиво състояние за ученика от това, да се яви на изпит в невидимия свят. Сега, всички трябва да се готвят, защото, за всеки едного ще дойде денят, когато трябва да се яви на изпит, пред тази велика комисия. Какво ще бъде положението ви, когато застанете пред масата, около която са наредени 24 почтени старци, пълни със знание и любов!
към беседата >>
– Ама хляб трябва!
Сега, при самовъзпитанието си, човек трябва да знае, че доброто може да дойде в него, отвън някъде, като добро семе, за което той трябва да приготви благоприятни условия, добра почва – своят организъм. И затова, когато казвате, че човек трябва да бъде добър, интелигентен, морален, ще знаете, че само с „трябва" нищо не се постига. И мъжът казва на жена си: Жена, трябва да омесиш хляб! Връща се, хлябът не е готов. Защо? Защото: нощви няма, брашно няма, сол няма, дърва няма, да се накладе огън – нищо няма.
– Ама хляб трябва!
– Ние не отричаме, че трябва хляб, но с какво ще се направи този хляб? – Аз трябва да бъда добър. – За да бъдеш добър, трябват нощви, брашно, сол, гореща вода, огън. Като съедините всички тия елементи, вие ще омесите доброто, ще го опечете и ще го сложите на масата, всички да хапнат от него. Преведете на съвременен език, какво означават нощвите, брашното, солта, водата, огъня, за да разберете, какво природата иска да ви каже.
към беседата >>
В невидимия свят ученикът не минава по благоволение.
В невидимия свят, ученикът има право да повтаря класа, хиляда години наред. Ако след това не може да мине в по-горен клас, дават му почивка, хиляди години, докато дойде новата епоха, в която той ще влезе и започне отново първо отделение. В невидимия свят, учителите са крайно взискателни: хиляда години ще държат ученика в първо отделение, докато го научат, както трябва. Не се влиза лесно в Царството Божие! Някой ученик работил много, приготвил се добре и мисли, че всичко знае и не могат да го скъсат, но остава изненадан, когато пропадне на изпита.
В невидимия свят ученикът не минава по благоволение.
Там се изисква знание – нищо повече! Няма по-красиво състояние за ученика от това, да се яви на изпит в невидимия свят. Сега, всички трябва да се готвят, защото, за всеки едного ще дойде денят, когато трябва да се яви на изпит, пред тази велика комисия. Какво ще бъде положението ви, когато застанете пред масата, около която са наредени 24 почтени старци, пълни със знание и любов! Вие цял ще потреперите пред погледа на тия светли старци, които ви чакат, да отговорите на зададените от тях въпроси.
към беседата >>
– Ние не отричаме, че трябва хляб, но с какво ще се направи този хляб?
И затова, когато казвате, че човек трябва да бъде добър, интелигентен, морален, ще знаете, че само с „трябва" нищо не се постига. И мъжът казва на жена си: Жена, трябва да омесиш хляб! Връща се, хлябът не е готов. Защо? Защото: нощви няма, брашно няма, сол няма, дърва няма, да се накладе огън – нищо няма. – Ама хляб трябва!
– Ние не отричаме, че трябва хляб, но с какво ще се направи този хляб?
– Аз трябва да бъда добър. – За да бъдеш добър, трябват нощви, брашно, сол, гореща вода, огън. Като съедините всички тия елементи, вие ще омесите доброто, ще го опечете и ще го сложите на масата, всички да хапнат от него. Преведете на съвременен език, какво означават нощвите, брашното, солта, водата, огъня, за да разберете, какво природата иска да ви каже. Ако не разбирате езика на природата, завинаги ще останете невежи.
към беседата >>
Там се изисква знание – нищо повече!
Ако след това не може да мине в по-горен клас, дават му почивка, хиляди години, докато дойде новата епоха, в която той ще влезе и започне отново първо отделение. В невидимия свят, учителите са крайно взискателни: хиляда години ще държат ученика в първо отделение, докато го научат, както трябва. Не се влиза лесно в Царството Божие! Някой ученик работил много, приготвил се добре и мисли, че всичко знае и не могат да го скъсат, но остава изненадан, когато пропадне на изпита. В невидимия свят ученикът не минава по благоволение.
Там се изисква знание – нищо повече!
Няма по-красиво състояние за ученика от това, да се яви на изпит в невидимия свят. Сега, всички трябва да се готвят, защото, за всеки едного ще дойде денят, когато трябва да се яви на изпит, пред тази велика комисия. Какво ще бъде положението ви, когато застанете пред масата, около която са наредени 24 почтени старци, пълни със знание и любов! Вие цял ще потреперите пред погледа на тия светли старци, които ви чакат, да отговорите на зададените от тях въпроси. Те ви поглеждат и си казват: Да видим сега, дали този млад човек е достоен за това знание.
към беседата >>
– Аз трябва да бъда добър.
И мъжът казва на жена си: Жена, трябва да омесиш хляб! Връща се, хлябът не е готов. Защо? Защото: нощви няма, брашно няма, сол няма, дърва няма, да се накладе огън – нищо няма. – Ама хляб трябва! – Ние не отричаме, че трябва хляб, но с какво ще се направи този хляб?
– Аз трябва да бъда добър.
– За да бъдеш добър, трябват нощви, брашно, сол, гореща вода, огън. Като съедините всички тия елементи, вие ще омесите доброто, ще го опечете и ще го сложите на масата, всички да хапнат от него. Преведете на съвременен език, какво означават нощвите, брашното, солта, водата, огъня, за да разберете, какво природата иска да ви каже. Ако не разбирате езика на природата, завинаги ще останете невежи. И философите още не са се научили да превеждат езика на природата.
към беседата >>
Няма по-красиво състояние за ученика от това, да се яви на изпит в невидимия свят.
В невидимия свят, учителите са крайно взискателни: хиляда години ще държат ученика в първо отделение, докато го научат, както трябва. Не се влиза лесно в Царството Божие! Някой ученик работил много, приготвил се добре и мисли, че всичко знае и не могат да го скъсат, но остава изненадан, когато пропадне на изпита. В невидимия свят ученикът не минава по благоволение. Там се изисква знание – нищо повече!
Няма по-красиво състояние за ученика от това, да се яви на изпит в невидимия свят.
Сега, всички трябва да се готвят, защото, за всеки едного ще дойде денят, когато трябва да се яви на изпит, пред тази велика комисия. Какво ще бъде положението ви, когато застанете пред масата, около която са наредени 24 почтени старци, пълни със знание и любов! Вие цял ще потреперите пред погледа на тия светли старци, които ви чакат, да отговорите на зададените от тях въпроси. Те ви поглеждат и си казват: Да видим сега, дали този млад човек е достоен за това знание. Те са строги, но не са жестоки.
към беседата >>
– За да бъдеш добър, трябват нощви, брашно, сол, гореща вода, огън.
Връща се, хлябът не е готов. Защо? Защото: нощви няма, брашно няма, сол няма, дърва няма, да се накладе огън – нищо няма. – Ама хляб трябва! – Ние не отричаме, че трябва хляб, но с какво ще се направи този хляб? – Аз трябва да бъда добър.
– За да бъдеш добър, трябват нощви, брашно, сол, гореща вода, огън.
Като съедините всички тия елементи, вие ще омесите доброто, ще го опечете и ще го сложите на масата, всички да хапнат от него. Преведете на съвременен език, какво означават нощвите, брашното, солта, водата, огъня, за да разберете, какво природата иска да ви каже. Ако не разбирате езика на природата, завинаги ще останете невежи. И философите още не са се научили да превеждат езика на природата. От създаването на света, досега, са се явили много преводчици на природата, но ще дойде ден, когато Бог ще извика всички тия преводчици – философи, учени, проповедници – и ще ги постави на изпит, като накара всеки едного да създаде един свят, според своята философия, според своите знания и проповеди.
към беседата >>
Сега, всички трябва да се готвят, защото, за всеки едного ще дойде денят, когато трябва да се яви на изпит, пред тази велика комисия.
Не се влиза лесно в Царството Божие! Някой ученик работил много, приготвил се добре и мисли, че всичко знае и не могат да го скъсат, но остава изненадан, когато пропадне на изпита. В невидимия свят ученикът не минава по благоволение. Там се изисква знание – нищо повече! Няма по-красиво състояние за ученика от това, да се яви на изпит в невидимия свят.
Сега, всички трябва да се готвят, защото, за всеки едного ще дойде денят, когато трябва да се яви на изпит, пред тази велика комисия.
Какво ще бъде положението ви, когато застанете пред масата, около която са наредени 24 почтени старци, пълни със знание и любов! Вие цял ще потреперите пред погледа на тия светли старци, които ви чакат, да отговорите на зададените от тях въпроси. Те ви поглеждат и си казват: Да видим сега, дали този млад човек е достоен за това знание. Те са строги, но не са жестоки. Когато видят, че някой иска да мине повърхностно, както е било на земята, тогава те са строги.
към беседата >>
Като съедините всички тия елементи, вие ще омесите доброто, ще го опечете и ще го сложите на масата, всички да хапнат от него.
Защото: нощви няма, брашно няма, сол няма, дърва няма, да се накладе огън – нищо няма. – Ама хляб трябва! – Ние не отричаме, че трябва хляб, но с какво ще се направи този хляб? – Аз трябва да бъда добър. – За да бъдеш добър, трябват нощви, брашно, сол, гореща вода, огън.
Като съедините всички тия елементи, вие ще омесите доброто, ще го опечете и ще го сложите на масата, всички да хапнат от него.
Преведете на съвременен език, какво означават нощвите, брашното, солта, водата, огъня, за да разберете, какво природата иска да ви каже. Ако не разбирате езика на природата, завинаги ще останете невежи. И философите още не са се научили да превеждат езика на природата. От създаването на света, досега, са се явили много преводчици на природата, но ще дойде ден, когато Бог ще извика всички тия преводчици – философи, учени, проповедници – и ще ги постави на изпит, като накара всеки едного да създаде един свят, според своята философия, според своите знания и проповеди. За тази цел, невидимият свят ще изпрати велика комисия, която да присъства на този изпит.
към беседата >>
Какво ще бъде положението ви, когато застанете пред масата, около която са наредени 24 почтени старци, пълни със знание и любов!
Някой ученик работил много, приготвил се добре и мисли, че всичко знае и не могат да го скъсат, но остава изненадан, когато пропадне на изпита. В невидимия свят ученикът не минава по благоволение. Там се изисква знание – нищо повече! Няма по-красиво състояние за ученика от това, да се яви на изпит в невидимия свят. Сега, всички трябва да се готвят, защото, за всеки едного ще дойде денят, когато трябва да се яви на изпит, пред тази велика комисия.
Какво ще бъде положението ви, когато застанете пред масата, около която са наредени 24 почтени старци, пълни със знание и любов!
Вие цял ще потреперите пред погледа на тия светли старци, които ви чакат, да отговорите на зададените от тях въпроси. Те ви поглеждат и си казват: Да видим сега, дали този млад човек е достоен за това знание. Те са строги, но не са жестоки. Когато видят, че някой иска да мине повърхностно, както е било на земята, тогава те са строги. Но когато видят, че ученикът е благороден, справедлив, те се отнасят с него много внимателно.
към беседата >>
Преведете на съвременен език, какво означават нощвите, брашното, солта, водата, огъня, за да разберете, какво природата иска да ви каже.
– Ама хляб трябва! – Ние не отричаме, че трябва хляб, но с какво ще се направи този хляб? – Аз трябва да бъда добър. – За да бъдеш добър, трябват нощви, брашно, сол, гореща вода, огън. Като съедините всички тия елементи, вие ще омесите доброто, ще го опечете и ще го сложите на масата, всички да хапнат от него.
Преведете на съвременен език, какво означават нощвите, брашното, солта, водата, огъня, за да разберете, какво природата иска да ви каже.
Ако не разбирате езика на природата, завинаги ще останете невежи. И философите още не са се научили да превеждат езика на природата. От създаването на света, досега, са се явили много преводчици на природата, но ще дойде ден, когато Бог ще извика всички тия преводчици – философи, учени, проповедници – и ще ги постави на изпит, като накара всеки едного да създаде един свят, според своята философия, според своите знания и проповеди. За тази цел, невидимият свят ще изпрати велика комисия, която да присъства на този изпит. Всички учени, философи, проповедници, музиканти, художници ще бъдат поставени на този изпит.
към беседата >>
Вие цял ще потреперите пред погледа на тия светли старци, които ви чакат, да отговорите на зададените от тях въпроси.
В невидимия свят ученикът не минава по благоволение. Там се изисква знание – нищо повече! Няма по-красиво състояние за ученика от това, да се яви на изпит в невидимия свят. Сега, всички трябва да се готвят, защото, за всеки едного ще дойде денят, когато трябва да се яви на изпит, пред тази велика комисия. Какво ще бъде положението ви, когато застанете пред масата, около която са наредени 24 почтени старци, пълни със знание и любов!
Вие цял ще потреперите пред погледа на тия светли старци, които ви чакат, да отговорите на зададените от тях въпроси.
Те ви поглеждат и си казват: Да видим сега, дали този млад човек е достоен за това знание. Те са строги, но не са жестоки. Когато видят, че някой иска да мине повърхностно, както е било на земята, тогава те са строги. Но когато видят, че ученикът е благороден, справедлив, те се отнасят с него много внимателно. Тези почтени старци са прозорливи, виждат всички скрити неща в учениците.
към беседата >>
Ако не разбирате езика на природата, завинаги ще останете невежи.
– Ние не отричаме, че трябва хляб, но с какво ще се направи този хляб? – Аз трябва да бъда добър. – За да бъдеш добър, трябват нощви, брашно, сол, гореща вода, огън. Като съедините всички тия елементи, вие ще омесите доброто, ще го опечете и ще го сложите на масата, всички да хапнат от него. Преведете на съвременен език, какво означават нощвите, брашното, солта, водата, огъня, за да разберете, какво природата иска да ви каже.
Ако не разбирате езика на природата, завинаги ще останете невежи.
И философите още не са се научили да превеждат езика на природата. От създаването на света, досега, са се явили много преводчици на природата, но ще дойде ден, когато Бог ще извика всички тия преводчици – философи, учени, проповедници – и ще ги постави на изпит, като накара всеки едного да създаде един свят, според своята философия, според своите знания и проповеди. За тази цел, невидимият свят ще изпрати велика комисия, която да присъства на този изпит. Всички учени, философи, проповедници, музиканти, художници ще бъдат поставени на този изпит. Между тези хора ще бъдете и вие.
към беседата >>
Те ви поглеждат и си казват: Да видим сега, дали този млад човек е достоен за това знание.
Там се изисква знание – нищо повече! Няма по-красиво състояние за ученика от това, да се яви на изпит в невидимия свят. Сега, всички трябва да се готвят, защото, за всеки едного ще дойде денят, когато трябва да се яви на изпит, пред тази велика комисия. Какво ще бъде положението ви, когато застанете пред масата, около която са наредени 24 почтени старци, пълни със знание и любов! Вие цял ще потреперите пред погледа на тия светли старци, които ви чакат, да отговорите на зададените от тях въпроси.
Те ви поглеждат и си казват: Да видим сега, дали този млад човек е достоен за това знание.
Те са строги, но не са жестоки. Когато видят, че някой иска да мине повърхностно, както е било на земята, тогава те са строги. Но когато видят, че ученикът е благороден, справедлив, те се отнасят с него много внимателно. Тези почтени старци са прозорливи, виждат всички скрити неща в учениците. Нищо не може да избегне от очите им.
към беседата >>
И философите още не са се научили да превеждат езика на природата.
– Аз трябва да бъда добър. – За да бъдеш добър, трябват нощви, брашно, сол, гореща вода, огън. Като съедините всички тия елементи, вие ще омесите доброто, ще го опечете и ще го сложите на масата, всички да хапнат от него. Преведете на съвременен език, какво означават нощвите, брашното, солта, водата, огъня, за да разберете, какво природата иска да ви каже. Ако не разбирате езика на природата, завинаги ще останете невежи.
И философите още не са се научили да превеждат езика на природата.
От създаването на света, досега, са се явили много преводчици на природата, но ще дойде ден, когато Бог ще извика всички тия преводчици – философи, учени, проповедници – и ще ги постави на изпит, като накара всеки едного да създаде един свят, според своята философия, според своите знания и проповеди. За тази цел, невидимият свят ще изпрати велика комисия, която да присъства на този изпит. Всички учени, философи, проповедници, музиканти, художници ще бъдат поставени на този изпит. Между тези хора ще бъдете и вие. Много от вас са били видни философи, учени, писатели; някои са били владици, патриарси, с жезли в ръце; други са били жреци, с корони на глави; някои пък, са били царе и царици.
към беседата >>
Те са строги, но не са жестоки.
Няма по-красиво състояние за ученика от това, да се яви на изпит в невидимия свят. Сега, всички трябва да се готвят, защото, за всеки едного ще дойде денят, когато трябва да се яви на изпит, пред тази велика комисия. Какво ще бъде положението ви, когато застанете пред масата, около която са наредени 24 почтени старци, пълни със знание и любов! Вие цял ще потреперите пред погледа на тия светли старци, които ви чакат, да отговорите на зададените от тях въпроси. Те ви поглеждат и си казват: Да видим сега, дали този млад човек е достоен за това знание.
Те са строги, но не са жестоки.
Когато видят, че някой иска да мине повърхностно, както е било на земята, тогава те са строги. Но когато видят, че ученикът е благороден, справедлив, те се отнасят с него много внимателно. Тези почтени старци са прозорливи, виждат всички скрити неща в учениците. Нищо не може да избегне от очите им.
към беседата >>
От създаването на света, досега, са се явили много преводчици на природата, но ще дойде ден, когато Бог ще извика всички тия преводчици – философи, учени, проповедници – и ще ги постави на изпит, като накара всеки едного да създаде един свят, според своята философия, според своите знания и проповеди.
– За да бъдеш добър, трябват нощви, брашно, сол, гореща вода, огън. Като съедините всички тия елементи, вие ще омесите доброто, ще го опечете и ще го сложите на масата, всички да хапнат от него. Преведете на съвременен език, какво означават нощвите, брашното, солта, водата, огъня, за да разберете, какво природата иска да ви каже. Ако не разбирате езика на природата, завинаги ще останете невежи. И философите още не са се научили да превеждат езика на природата.
От създаването на света, досега, са се явили много преводчици на природата, но ще дойде ден, когато Бог ще извика всички тия преводчици – философи, учени, проповедници – и ще ги постави на изпит, като накара всеки едного да създаде един свят, според своята философия, според своите знания и проповеди.
За тази цел, невидимият свят ще изпрати велика комисия, която да присъства на този изпит. Всички учени, философи, проповедници, музиканти, художници ще бъдат поставени на този изпит. Между тези хора ще бъдете и вие. Много от вас са били видни философи, учени, писатели; някои са били владици, патриарси, с жезли в ръце; други са били жреци, с корони на глави; някои пък, са били царе и царици. Днес, обаче, сте взели една, привидно скромна, форма и незавидно положение, но сте запазили съзнанието си за величието, което сте били.
към беседата >>
Когато видят, че някой иска да мине повърхностно, както е било на земята, тогава те са строги.
Сега, всички трябва да се готвят, защото, за всеки едного ще дойде денят, когато трябва да се яви на изпит, пред тази велика комисия. Какво ще бъде положението ви, когато застанете пред масата, около която са наредени 24 почтени старци, пълни със знание и любов! Вие цял ще потреперите пред погледа на тия светли старци, които ви чакат, да отговорите на зададените от тях въпроси. Те ви поглеждат и си казват: Да видим сега, дали този млад човек е достоен за това знание. Те са строги, но не са жестоки.
Когато видят, че някой иска да мине повърхностно, както е било на земята, тогава те са строги.
Но когато видят, че ученикът е благороден, справедлив, те се отнасят с него много внимателно. Тези почтени старци са прозорливи, виждат всички скрити неща в учениците. Нищо не може да избегне от очите им.
към беседата >>
За тази цел, невидимият свят ще изпрати велика комисия, която да присъства на този изпит.
Като съедините всички тия елементи, вие ще омесите доброто, ще го опечете и ще го сложите на масата, всички да хапнат от него. Преведете на съвременен език, какво означават нощвите, брашното, солта, водата, огъня, за да разберете, какво природата иска да ви каже. Ако не разбирате езика на природата, завинаги ще останете невежи. И философите още не са се научили да превеждат езика на природата. От създаването на света, досега, са се явили много преводчици на природата, но ще дойде ден, когато Бог ще извика всички тия преводчици – философи, учени, проповедници – и ще ги постави на изпит, като накара всеки едного да създаде един свят, според своята философия, според своите знания и проповеди.
За тази цел, невидимият свят ще изпрати велика комисия, която да присъства на този изпит.
Всички учени, философи, проповедници, музиканти, художници ще бъдат поставени на този изпит. Между тези хора ще бъдете и вие. Много от вас са били видни философи, учени, писатели; някои са били владици, патриарси, с жезли в ръце; други са били жреци, с корони на глави; някои пък, са били царе и царици. Днес, обаче, сте взели една, привидно скромна, форма и незавидно положение, но сте запазили съзнанието си за величието, което сте били. В каквото положение и да се намирате днес, няма да избегнете изпита.
към беседата >>
Но когато видят, че ученикът е благороден, справедлив, те се отнасят с него много внимателно.
Какво ще бъде положението ви, когато застанете пред масата, около която са наредени 24 почтени старци, пълни със знание и любов! Вие цял ще потреперите пред погледа на тия светли старци, които ви чакат, да отговорите на зададените от тях въпроси. Те ви поглеждат и си казват: Да видим сега, дали този млад човек е достоен за това знание. Те са строги, но не са жестоки. Когато видят, че някой иска да мине повърхностно, както е било на земята, тогава те са строги.
Но когато видят, че ученикът е благороден, справедлив, те се отнасят с него много внимателно.
Тези почтени старци са прозорливи, виждат всички скрити неща в учениците. Нищо не може да избегне от очите им.
към беседата >>
Всички учени, философи, проповедници, музиканти, художници ще бъдат поставени на този изпит.
Преведете на съвременен език, какво означават нощвите, брашното, солта, водата, огъня, за да разберете, какво природата иска да ви каже. Ако не разбирате езика на природата, завинаги ще останете невежи. И философите още не са се научили да превеждат езика на природата. От създаването на света, досега, са се явили много преводчици на природата, но ще дойде ден, когато Бог ще извика всички тия преводчици – философи, учени, проповедници – и ще ги постави на изпит, като накара всеки едного да създаде един свят, според своята философия, според своите знания и проповеди. За тази цел, невидимият свят ще изпрати велика комисия, която да присъства на този изпит.
Всички учени, философи, проповедници, музиканти, художници ще бъдат поставени на този изпит.
Между тези хора ще бъдете и вие. Много от вас са били видни философи, учени, писатели; някои са били владици, патриарси, с жезли в ръце; други са били жреци, с корони на глави; някои пък, са били царе и царици. Днес, обаче, сте взели една, привидно скромна, форма и незавидно положение, но сте запазили съзнанието си за величието, което сте били. В каквото положение и да се намирате днес, няма да избегнете изпита. Ще кажете, че искате да служите на Бога.
към беседата >>
Тези почтени старци са прозорливи, виждат всички скрити неща в учениците.
Вие цял ще потреперите пред погледа на тия светли старци, които ви чакат, да отговорите на зададените от тях въпроси. Те ви поглеждат и си казват: Да видим сега, дали този млад човек е достоен за това знание. Те са строги, но не са жестоки. Когато видят, че някой иска да мине повърхностно, както е било на земята, тогава те са строги. Но когато видят, че ученикът е благороден, справедлив, те се отнасят с него много внимателно.
Тези почтени старци са прозорливи, виждат всички скрити неща в учениците.
Нищо не може да избегне от очите им.
към беседата >>
Между тези хора ще бъдете и вие.
Ако не разбирате езика на природата, завинаги ще останете невежи. И философите още не са се научили да превеждат езика на природата. От създаването на света, досега, са се явили много преводчици на природата, но ще дойде ден, когато Бог ще извика всички тия преводчици – философи, учени, проповедници – и ще ги постави на изпит, като накара всеки едного да създаде един свят, според своята философия, според своите знания и проповеди. За тази цел, невидимият свят ще изпрати велика комисия, която да присъства на този изпит. Всички учени, философи, проповедници, музиканти, художници ще бъдат поставени на този изпит.
Между тези хора ще бъдете и вие.
Много от вас са били видни философи, учени, писатели; някои са били владици, патриарси, с жезли в ръце; други са били жреци, с корони на глави; някои пък, са били царе и царици. Днес, обаче, сте взели една, привидно скромна, форма и незавидно положение, но сте запазили съзнанието си за величието, което сте били. В каквото положение и да се намирате днес, няма да избегнете изпита. Ще кажете, че искате да служите на Бога. Какво мислите сега, как сте решили да живеете, това е за днес.
към беседата >>
Нищо не може да избегне от очите им.
Те ви поглеждат и си казват: Да видим сега, дали този млад човек е достоен за това знание. Те са строги, но не са жестоки. Когато видят, че някой иска да мине повърхностно, както е било на земята, тогава те са строги. Но когато видят, че ученикът е благороден, справедлив, те се отнасят с него много внимателно. Тези почтени старци са прозорливи, виждат всички скрити неща в учениците.
Нищо не може да избегне от очите им.
към беседата >>
Много от вас са били видни философи, учени, писатели; някои са били владици, патриарси, с жезли в ръце; други са били жреци, с корони на глави; някои пък, са били царе и царици.
И философите още не са се научили да превеждат езика на природата. От създаването на света, досега, са се явили много преводчици на природата, но ще дойде ден, когато Бог ще извика всички тия преводчици – философи, учени, проповедници – и ще ги постави на изпит, като накара всеки едного да създаде един свят, според своята философия, според своите знания и проповеди. За тази цел, невидимият свят ще изпрати велика комисия, която да присъства на този изпит. Всички учени, философи, проповедници, музиканти, художници ще бъдат поставени на този изпит. Между тези хора ще бъдете и вие.
Много от вас са били видни философи, учени, писатели; някои са били владици, патриарси, с жезли в ръце; други са били жреци, с корони на глави; някои пък, са били царе и царици.
Днес, обаче, сте взели една, привидно скромна, форма и незавидно положение, но сте запазили съзнанието си за величието, което сте били. В каквото положение и да се намирате днес, няма да избегнете изпита. Ще кажете, че искате да служите на Бога. Какво мислите сега, как сте решили да живеете, това е за днес. Изпитът ще бъде за миналото.
към беседата >>
Казвам: който търси истината, той трябва да бъде смел, безстрашлив.
Казвам: който търси истината, той трябва да бъде смел, безстрашлив.
Затова е казано: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие". Казвате: Ако човек всякога говори истината, знаете ли, какво ще мислят хората за него? – Ако не говори истината, знаете ли, какво ще мисли Бог за него? Ако човек говори истината, хората ще кажат за него едно, но ако не говори истината, Бог ще каже друго. От една страна - хората ще говорят, от друга страна - Бог ще говори.
към беседата >>
Днес, обаче, сте взели една, привидно скромна, форма и незавидно положение, но сте запазили съзнанието си за величието, което сте били.
От създаването на света, досега, са се явили много преводчици на природата, но ще дойде ден, когато Бог ще извика всички тия преводчици – философи, учени, проповедници – и ще ги постави на изпит, като накара всеки едного да създаде един свят, според своята философия, според своите знания и проповеди. За тази цел, невидимият свят ще изпрати велика комисия, която да присъства на този изпит. Всички учени, философи, проповедници, музиканти, художници ще бъдат поставени на този изпит. Между тези хора ще бъдете и вие. Много от вас са били видни философи, учени, писатели; някои са били владици, патриарси, с жезли в ръце; други са били жреци, с корони на глави; някои пък, са били царе и царици.
Днес, обаче, сте взели една, привидно скромна, форма и незавидно положение, но сте запазили съзнанието си за величието, което сте били.
В каквото положение и да се намирате днес, няма да избегнете изпита. Ще кажете, че искате да служите на Бога. Какво мислите сега, как сте решили да живеете, това е за днес. Изпитът ще бъде за миналото. Сегашното ви положение е подобно на онзи, който взима пари с 50 на сто лихва.
към беседата >>
Затова е казано: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие".
Казвам: който търси истината, той трябва да бъде смел, безстрашлив.
Затова е казано: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие".
Казвате: Ако човек всякога говори истината, знаете ли, какво ще мислят хората за него? – Ако не говори истината, знаете ли, какво ще мисли Бог за него? Ако човек говори истината, хората ще кажат за него едно, но ако не говори истината, Бог ще каже друго. От една страна - хората ще говорят, от друга страна - Бог ще говори. Дадено е свобода на човека, да избере или едното, или другото.
към беседата >>
В каквото положение и да се намирате днес, няма да избегнете изпита.
За тази цел, невидимият свят ще изпрати велика комисия, която да присъства на този изпит. Всички учени, философи, проповедници, музиканти, художници ще бъдат поставени на този изпит. Между тези хора ще бъдете и вие. Много от вас са били видни философи, учени, писатели; някои са били владици, патриарси, с жезли в ръце; други са били жреци, с корони на глави; някои пък, са били царе и царици. Днес, обаче, сте взели една, привидно скромна, форма и незавидно положение, но сте запазили съзнанието си за величието, което сте били.
В каквото положение и да се намирате днес, няма да избегнете изпита.
Ще кажете, че искате да служите на Бога. Какво мислите сега, как сте решили да живеете, това е за днес. Изпитът ще бъде за миналото. Сегашното ви положение е подобно на онзи, който взима пари с 50 на сто лихва. Като дойде време да плаща, той дава само лихвите, а майката на парите оставя за по-благоприятни времена.
към беседата >>
Казвате: Ако човек всякога говори истината, знаете ли, какво ще мислят хората за него?
Казвам: който търси истината, той трябва да бъде смел, безстрашлив. Затова е казано: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие".
Казвате: Ако човек всякога говори истината, знаете ли, какво ще мислят хората за него?
– Ако не говори истината, знаете ли, какво ще мисли Бог за него? Ако човек говори истината, хората ще кажат за него едно, но ако не говори истината, Бог ще каже друго. От една страна - хората ще говорят, от друга страна - Бог ще говори. Дадено е свобода на човека, да избере или едното, или другото. Избере ли първото, той трябва да говори истината, каквато е всъщност.
към беседата >>
Ще кажете, че искате да служите на Бога.
Всички учени, философи, проповедници, музиканти, художници ще бъдат поставени на този изпит. Между тези хора ще бъдете и вие. Много от вас са били видни философи, учени, писатели; някои са били владици, патриарси, с жезли в ръце; други са били жреци, с корони на глави; някои пък, са били царе и царици. Днес, обаче, сте взели една, привидно скромна, форма и незавидно положение, но сте запазили съзнанието си за величието, което сте били. В каквото положение и да се намирате днес, няма да избегнете изпита.
Ще кажете, че искате да служите на Бога.
Какво мислите сега, как сте решили да живеете, това е за днес. Изпитът ще бъде за миналото. Сегашното ви положение е подобно на онзи, който взима пари с 50 на сто лихва. Като дойде време да плаща, той дава само лихвите, а майката на парите оставя за по-благоприятни времена. Банкерът пита: Ами майката на парите?
към беседата >>
– Ако не говори истината, знаете ли, какво ще мисли Бог за него?
Казвам: който търси истината, той трябва да бъде смел, безстрашлив. Затова е казано: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие". Казвате: Ако човек всякога говори истината, знаете ли, какво ще мислят хората за него?
– Ако не говори истината, знаете ли, какво ще мисли Бог за него?
Ако човек говори истината, хората ще кажат за него едно, но ако не говори истината, Бог ще каже друго. От една страна - хората ще говорят, от друга страна - Бог ще говори. Дадено е свобода на човека, да избере или едното, или другото. Избере ли първото, той трябва да говори истината, каквато е всъщност.
към беседата >>
Какво мислите сега, как сте решили да живеете, това е за днес.
Между тези хора ще бъдете и вие. Много от вас са били видни философи, учени, писатели; някои са били владици, патриарси, с жезли в ръце; други са били жреци, с корони на глави; някои пък, са били царе и царици. Днес, обаче, сте взели една, привидно скромна, форма и незавидно положение, но сте запазили съзнанието си за величието, което сте били. В каквото положение и да се намирате днес, няма да избегнете изпита. Ще кажете, че искате да служите на Бога.
Какво мислите сега, как сте решили да живеете, това е за днес.
Изпитът ще бъде за миналото. Сегашното ви положение е подобно на онзи, който взима пари с 50 на сто лихва. Като дойде време да плаща, той дава само лихвите, а майката на парите оставя за по-благоприятни времена. Банкерът пита: Ами майката на парите? - За нея не питай.
към беседата >>
Ако човек говори истината, хората ще кажат за него едно, но ако не говори истината, Бог ще каже друго.
Казвам: който търси истината, той трябва да бъде смел, безстрашлив. Затова е казано: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие". Казвате: Ако човек всякога говори истината, знаете ли, какво ще мислят хората за него? – Ако не говори истината, знаете ли, какво ще мисли Бог за него?
Ако човек говори истината, хората ще кажат за него едно, но ако не говори истината, Бог ще каже друго.
От една страна - хората ще говорят, от друга страна - Бог ще говори. Дадено е свобода на човека, да избере или едното, или другото. Избере ли първото, той трябва да говори истината, каквато е всъщност.
към беседата >>
Изпитът ще бъде за миналото.
Много от вас са били видни философи, учени, писатели; някои са били владици, патриарси, с жезли в ръце; други са били жреци, с корони на глави; някои пък, са били царе и царици. Днес, обаче, сте взели една, привидно скромна, форма и незавидно положение, но сте запазили съзнанието си за величието, което сте били. В каквото положение и да се намирате днес, няма да избегнете изпита. Ще кажете, че искате да служите на Бога. Какво мислите сега, как сте решили да живеете, това е за днес.
Изпитът ще бъде за миналото.
Сегашното ви положение е подобно на онзи, който взима пари с 50 на сто лихва. Като дойде време да плаща, той дава само лихвите, а майката на парите оставя за по-благоприятни времена. Банкерът пита: Ами майката на парите? - За нея не питай. Да, но банкерът следи за майката на парите, а длъжникът гледа, да плати лихвите само.
към беседата >>
От една страна - хората ще говорят, от друга страна - Бог ще говори.
Казвам: който търси истината, той трябва да бъде смел, безстрашлив. Затова е казано: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие". Казвате: Ако човек всякога говори истината, знаете ли, какво ще мислят хората за него? – Ако не говори истината, знаете ли, какво ще мисли Бог за него? Ако човек говори истината, хората ще кажат за него едно, но ако не говори истината, Бог ще каже друго.
От една страна - хората ще говорят, от друга страна - Бог ще говори.
Дадено е свобода на човека, да избере или едното, или другото. Избере ли първото, той трябва да говори истината, каквато е всъщност.
към беседата >>
Сегашното ви положение е подобно на онзи, който взима пари с 50 на сто лихва.
Днес, обаче, сте взели една, привидно скромна, форма и незавидно положение, но сте запазили съзнанието си за величието, което сте били. В каквото положение и да се намирате днес, няма да избегнете изпита. Ще кажете, че искате да служите на Бога. Какво мислите сега, как сте решили да живеете, това е за днес. Изпитът ще бъде за миналото.
Сегашното ви положение е подобно на онзи, който взима пари с 50 на сто лихва.
Като дойде време да плаща, той дава само лихвите, а майката на парите оставя за по-благоприятни времена. Банкерът пита: Ами майката на парите? - За нея не питай. Да, но банкерът следи за майката на парите, а длъжникът гледа, да плати лихвите само.
към беседата >>
Дадено е свобода на човека, да избере или едното, или другото.
Затова е казано: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие". Казвате: Ако човек всякога говори истината, знаете ли, какво ще мислят хората за него? – Ако не говори истината, знаете ли, какво ще мисли Бог за него? Ако човек говори истината, хората ще кажат за него едно, но ако не говори истината, Бог ще каже друго. От една страна - хората ще говорят, от друга страна - Бог ще говори.
Дадено е свобода на човека, да избере или едното, или другото.
Избере ли първото, той трябва да говори истината, каквато е всъщност.
към беседата >>
Като дойде време да плаща, той дава само лихвите, а майката на парите оставя за по-благоприятни времена.
В каквото положение и да се намирате днес, няма да избегнете изпита. Ще кажете, че искате да служите на Бога. Какво мислите сега, как сте решили да живеете, това е за днес. Изпитът ще бъде за миналото. Сегашното ви положение е подобно на онзи, който взима пари с 50 на сто лихва.
Като дойде време да плаща, той дава само лихвите, а майката на парите оставя за по-благоприятни времена.
Банкерът пита: Ами майката на парите? - За нея не питай. Да, но банкерът следи за майката на парите, а длъжникът гледа, да плати лихвите само.
към беседата >>
Избере ли първото, той трябва да говори истината, каквато е всъщност.
Казвате: Ако човек всякога говори истината, знаете ли, какво ще мислят хората за него? – Ако не говори истината, знаете ли, какво ще мисли Бог за него? Ако човек говори истината, хората ще кажат за него едно, но ако не говори истината, Бог ще каже друго. От една страна - хората ще говорят, от друга страна - Бог ще говори. Дадено е свобода на човека, да избере или едното, или другото.
Избере ли първото, той трябва да говори истината, каквато е всъщност.
към беседата >>
Банкерът пита: Ами майката на парите?
Ще кажете, че искате да служите на Бога. Какво мислите сега, как сте решили да живеете, това е за днес. Изпитът ще бъде за миналото. Сегашното ви положение е подобно на онзи, който взима пари с 50 на сто лихва. Като дойде време да плаща, той дава само лихвите, а майката на парите оставя за по-благоприятни времена.
Банкерът пита: Ами майката на парите?
- За нея не питай. Да, но банкерът следи за майката на парите, а длъжникът гледа, да плати лихвите само.
към беседата >>
И тъй, в света съществува един вътрешен закон, който води човека към усъвършенстване.
И тъй, в света съществува един вътрешен закон, който води човека към усъвършенстване.
Той е закон на абсолютната справедливост. Съзнателният живот може да се разбере, само по закона на справедливостта, а не по закона на любовта. Любовта е закон на живота. Когато животът влезе в човека, той ще дойде до любовта. А докато се усъвършенства, той ще се намира под закона на правдата.
към беседата >>
- За нея не питай.
Какво мислите сега, как сте решили да живеете, това е за днес. Изпитът ще бъде за миналото. Сегашното ви положение е подобно на онзи, който взима пари с 50 на сто лихва. Като дойде време да плаща, той дава само лихвите, а майката на парите оставя за по-благоприятни времена. Банкерът пита: Ами майката на парите?
- За нея не питай.
Да, но банкерът следи за майката на парите, а длъжникът гледа, да плати лихвите само.
към беседата >>
Той е закон на абсолютната справедливост.
И тъй, в света съществува един вътрешен закон, който води човека към усъвършенстване.
Той е закон на абсолютната справедливост.
Съзнателният живот може да се разбере, само по закона на справедливостта, а не по закона на любовта. Любовта е закон на живота. Когато животът влезе в човека, той ще дойде до любовта. А докато се усъвършенства, той ще се намира под закона на правдата. Сега, хората се намират под закона на вечната правда, която е безпощадна, строга, но не и жестока.
към беседата >>
Да, но банкерът следи за майката на парите, а длъжникът гледа, да плати лихвите само.
Изпитът ще бъде за миналото. Сегашното ви положение е подобно на онзи, който взима пари с 50 на сто лихва. Като дойде време да плаща, той дава само лихвите, а майката на парите оставя за по-благоприятни времена. Банкерът пита: Ами майката на парите? - За нея не питай.
Да, но банкерът следи за майката на парите, а длъжникът гледа, да плати лихвите само.
към беседата >>
Съзнателният живот може да се разбере, само по закона на справедливостта, а не по закона на любовта.
И тъй, в света съществува един вътрешен закон, който води човека към усъвършенстване. Той е закон на абсолютната справедливост.
Съзнателният живот може да се разбере, само по закона на справедливостта, а не по закона на любовта.
Любовта е закон на живота. Когато животът влезе в човека, той ще дойде до любовта. А докато се усъвършенства, той ще се намира под закона на правдата. Сега, хората се намират под закона на вечната правда, която е безпощадна, строга, но не и жестока. В правдата няма лицеприятие.
към беседата >>
Казвате: Какво нещо е човек?
Казвате: Какво нещо е човек?
В първата глава на Битието, Моисей пише за създаването на човека: „Взе Бог пръст, направи от нея човек, вдъхна в ноздрите му дихание, и той стана жива душа". Значи, животът, живото в човека, което седи далеч от неговия интелект, от неговите добродетели, от качествата на неговото сърце, които го смущават, това е истинският човек. Добрият човек никога не мисли, че е добър; лошият никога не мисли, че е лош; умният никога не мисли, че е умен; глупавият никога не мисли, че е глупав. Който мисли за себе си, че е добър, умен, учен или прост, той е генерал, полковник или на друга някаква служба. Когато някой напише нещо и мисли, че е много хубаво, много умно, той трябва да знае, че други пък ще намерят, в какво неговата работа е глупава.
към беседата >>
Любовта е закон на живота.
И тъй, в света съществува един вътрешен закон, който води човека към усъвършенстване. Той е закон на абсолютната справедливост. Съзнателният живот може да се разбере, само по закона на справедливостта, а не по закона на любовта.
Любовта е закон на живота.
Когато животът влезе в човека, той ще дойде до любовта. А докато се усъвършенства, той ще се намира под закона на правдата. Сега, хората се намират под закона на вечната правда, която е безпощадна, строга, но не и жестока. В правдата няма лицеприятие. Когато се натъкнете на правдата, тя няма да ви пита, защо сте направили известна погрешка, но ще ви пита, какъв начин сте намерили, да я изправите и дали, изобщо, сте готови, да я изправите.
към беседата >>
В първата глава на Битието, Моисей пише за създаването на човека: „Взе Бог пръст, направи от нея човек, вдъхна в ноздрите му дихание, и той стана жива душа".
Казвате: Какво нещо е човек?
В първата глава на Битието, Моисей пише за създаването на човека: „Взе Бог пръст, направи от нея човек, вдъхна в ноздрите му дихание, и той стана жива душа".
Значи, животът, живото в човека, което седи далеч от неговия интелект, от неговите добродетели, от качествата на неговото сърце, които го смущават, това е истинският човек. Добрият човек никога не мисли, че е добър; лошият никога не мисли, че е лош; умният никога не мисли, че е умен; глупавият никога не мисли, че е глупав. Който мисли за себе си, че е добър, умен, учен или прост, той е генерал, полковник или на друга някаква служба. Когато някой напише нещо и мисли, че е много хубаво, много умно, той трябва да знае, че други пък ще намерят, в какво неговата работа е глупава. Също така мислят и за банкера: ако някой вземе от него пари с малка лихва, казва, че банкерът е добър; ако вземе пари с голяма лихва, той казва, че банкерът е лош човек.
към беседата >>
Когато животът влезе в човека, той ще дойде до любовта.
И тъй, в света съществува един вътрешен закон, който води човека към усъвършенстване. Той е закон на абсолютната справедливост. Съзнателният живот може да се разбере, само по закона на справедливостта, а не по закона на любовта. Любовта е закон на живота.
Когато животът влезе в човека, той ще дойде до любовта.
А докато се усъвършенства, той ще се намира под закона на правдата. Сега, хората се намират под закона на вечната правда, която е безпощадна, строга, но не и жестока. В правдата няма лицеприятие. Когато се натъкнете на правдата, тя няма да ви пита, защо сте направили известна погрешка, но ще ви пита, какъв начин сте намерили, да я изправите и дали, изобщо, сте готови, да я изправите. В този смисъл, погрешките не са нищо друго, освен възможности за човека, да прояви своята разумност.
към беседата >>
Значи, животът, живото в човека, което седи далеч от неговия интелект, от неговите добродетели, от качествата на неговото сърце, които го смущават, това е истинският човек.
Казвате: Какво нещо е човек? В първата глава на Битието, Моисей пише за създаването на човека: „Взе Бог пръст, направи от нея човек, вдъхна в ноздрите му дихание, и той стана жива душа".
Значи, животът, живото в човека, което седи далеч от неговия интелект, от неговите добродетели, от качествата на неговото сърце, които го смущават, това е истинският човек.
Добрият човек никога не мисли, че е добър; лошият никога не мисли, че е лош; умният никога не мисли, че е умен; глупавият никога не мисли, че е глупав. Който мисли за себе си, че е добър, умен, учен или прост, той е генерал, полковник или на друга някаква служба. Когато някой напише нещо и мисли, че е много хубаво, много умно, той трябва да знае, че други пък ще намерят, в какво неговата работа е глупава. Също така мислят и за банкера: ако някой вземе от него пари с малка лихва, казва, че банкерът е добър; ако вземе пари с голяма лихва, той казва, че банкерът е лош човек.
към беседата >>
А докато се усъвършенства, той ще се намира под закона на правдата.
И тъй, в света съществува един вътрешен закон, който води човека към усъвършенстване. Той е закон на абсолютната справедливост. Съзнателният живот може да се разбере, само по закона на справедливостта, а не по закона на любовта. Любовта е закон на живота. Когато животът влезе в човека, той ще дойде до любовта.
А докато се усъвършенства, той ще се намира под закона на правдата.
Сега, хората се намират под закона на вечната правда, която е безпощадна, строга, но не и жестока. В правдата няма лицеприятие. Когато се натъкнете на правдата, тя няма да ви пита, защо сте направили известна погрешка, но ще ви пита, какъв начин сте намерили, да я изправите и дали, изобщо, сте готови, да я изправите. В този смисъл, погрешките не са нищо друго, освен възможности за човека, да прояви своята разумност. Например, някой обича да послъгва.
към беседата >>
Добрият човек никога не мисли, че е добър; лошият никога не мисли, че е лош; умният никога не мисли, че е умен; глупавият никога не мисли, че е глупав.
Казвате: Какво нещо е човек? В първата глава на Битието, Моисей пише за създаването на човека: „Взе Бог пръст, направи от нея човек, вдъхна в ноздрите му дихание, и той стана жива душа". Значи, животът, живото в човека, което седи далеч от неговия интелект, от неговите добродетели, от качествата на неговото сърце, които го смущават, това е истинският човек.
Добрият човек никога не мисли, че е добър; лошият никога не мисли, че е лош; умният никога не мисли, че е умен; глупавият никога не мисли, че е глупав.
Който мисли за себе си, че е добър, умен, учен или прост, той е генерал, полковник или на друга някаква служба. Когато някой напише нещо и мисли, че е много хубаво, много умно, той трябва да знае, че други пък ще намерят, в какво неговата работа е глупава. Също така мислят и за банкера: ако някой вземе от него пари с малка лихва, казва, че банкерът е добър; ако вземе пари с голяма лихва, той казва, че банкерът е лош човек.
към беседата >>
Сега, хората се намират под закона на вечната правда, която е безпощадна, строга, но не и жестока.
Той е закон на абсолютната справедливост. Съзнателният живот може да се разбере, само по закона на справедливостта, а не по закона на любовта. Любовта е закон на живота. Когато животът влезе в човека, той ще дойде до любовта. А докато се усъвършенства, той ще се намира под закона на правдата.
Сега, хората се намират под закона на вечната правда, която е безпощадна, строга, но не и жестока.
В правдата няма лицеприятие. Когато се натъкнете на правдата, тя няма да ви пита, защо сте направили известна погрешка, но ще ви пита, какъв начин сте намерили, да я изправите и дали, изобщо, сте готови, да я изправите. В този смисъл, погрешките не са нищо друго, освен възможности за човека, да прояви своята разумност. Например, някой обича да послъгва. Той трябва да намери начин, да изправи този лош навик.
към беседата >>
Който мисли за себе си, че е добър, умен, учен или прост, той е генерал, полковник или на друга някаква служба.
Казвате: Какво нещо е човек? В първата глава на Битието, Моисей пише за създаването на човека: „Взе Бог пръст, направи от нея човек, вдъхна в ноздрите му дихание, и той стана жива душа". Значи, животът, живото в човека, което седи далеч от неговия интелект, от неговите добродетели, от качествата на неговото сърце, които го смущават, това е истинският човек. Добрият човек никога не мисли, че е добър; лошият никога не мисли, че е лош; умният никога не мисли, че е умен; глупавият никога не мисли, че е глупав.
Който мисли за себе си, че е добър, умен, учен или прост, той е генерал, полковник или на друга някаква служба.
Когато някой напише нещо и мисли, че е много хубаво, много умно, той трябва да знае, че други пък ще намерят, в какво неговата работа е глупава. Също така мислят и за банкера: ако някой вземе от него пари с малка лихва, казва, че банкерът е добър; ако вземе пари с голяма лихва, той казва, че банкерът е лош човек.
към беседата >>
В правдата няма лицеприятие.
Съзнателният живот може да се разбере, само по закона на справедливостта, а не по закона на любовта. Любовта е закон на живота. Когато животът влезе в човека, той ще дойде до любовта. А докато се усъвършенства, той ще се намира под закона на правдата. Сега, хората се намират под закона на вечната правда, която е безпощадна, строга, но не и жестока.
В правдата няма лицеприятие.
Когато се натъкнете на правдата, тя няма да ви пита, защо сте направили известна погрешка, но ще ви пита, какъв начин сте намерили, да я изправите и дали, изобщо, сте готови, да я изправите. В този смисъл, погрешките не са нищо друго, освен възможности за човека, да прояви своята разумност. Например, някой обича да послъгва. Той трябва да намери начин, да изправи този лош навик. Питат го: Гладен ли си?
към беседата >>
Когато някой напише нещо и мисли, че е много хубаво, много умно, той трябва да знае, че други пък ще намерят, в какво неговата работа е глупава.
Казвате: Какво нещо е човек? В първата глава на Битието, Моисей пише за създаването на човека: „Взе Бог пръст, направи от нея човек, вдъхна в ноздрите му дихание, и той стана жива душа". Значи, животът, живото в човека, което седи далеч от неговия интелект, от неговите добродетели, от качествата на неговото сърце, които го смущават, това е истинският човек. Добрият човек никога не мисли, че е добър; лошият никога не мисли, че е лош; умният никога не мисли, че е умен; глупавият никога не мисли, че е глупав. Който мисли за себе си, че е добър, умен, учен или прост, той е генерал, полковник или на друга някаква служба.
Когато някой напише нещо и мисли, че е много хубаво, много умно, той трябва да знае, че други пък ще намерят, в какво неговата работа е глупава.
Също така мислят и за банкера: ако някой вземе от него пари с малка лихва, казва, че банкерът е добър; ако вземе пари с голяма лихва, той казва, че банкерът е лош човек.
към беседата >>
Когато се натъкнете на правдата, тя няма да ви пита, защо сте направили известна погрешка, но ще ви пита, какъв начин сте намерили, да я изправите и дали, изобщо, сте готови, да я изправите.
Любовта е закон на живота. Когато животът влезе в човека, той ще дойде до любовта. А докато се усъвършенства, той ще се намира под закона на правдата. Сега, хората се намират под закона на вечната правда, която е безпощадна, строга, но не и жестока. В правдата няма лицеприятие.
Когато се натъкнете на правдата, тя няма да ви пита, защо сте направили известна погрешка, но ще ви пита, какъв начин сте намерили, да я изправите и дали, изобщо, сте готови, да я изправите.
В този смисъл, погрешките не са нищо друго, освен възможности за човека, да прояви своята разумност. Например, някой обича да послъгва. Той трябва да намери начин, да изправи този лош навик. Питат го: Гладен ли си? – Не съм гладен.
към беседата >>
Също така мислят и за банкера: ако някой вземе от него пари с малка лихва, казва, че банкерът е добър; ако вземе пари с голяма лихва, той казва, че банкерът е лош човек.
В първата глава на Битието, Моисей пише за създаването на човека: „Взе Бог пръст, направи от нея човек, вдъхна в ноздрите му дихание, и той стана жива душа". Значи, животът, живото в човека, което седи далеч от неговия интелект, от неговите добродетели, от качествата на неговото сърце, които го смущават, това е истинският човек. Добрият човек никога не мисли, че е добър; лошият никога не мисли, че е лош; умният никога не мисли, че е умен; глупавият никога не мисли, че е глупав. Който мисли за себе си, че е добър, умен, учен или прост, той е генерал, полковник или на друга някаква служба. Когато някой напише нещо и мисли, че е много хубаво, много умно, той трябва да знае, че други пък ще намерят, в какво неговата работа е глупава.
Също така мислят и за банкера: ако някой вземе от него пари с малка лихва, казва, че банкерът е добър; ако вземе пари с голяма лихва, той казва, че банкерът е лош човек.
към беседата >>
В този смисъл, погрешките не са нищо друго, освен възможности за човека, да прояви своята разумност.
Когато животът влезе в човека, той ще дойде до любовта. А докато се усъвършенства, той ще се намира под закона на правдата. Сега, хората се намират под закона на вечната правда, която е безпощадна, строга, но не и жестока. В правдата няма лицеприятие. Когато се натъкнете на правдата, тя няма да ви пита, защо сте направили известна погрешка, но ще ви пита, какъв начин сте намерили, да я изправите и дали, изобщо, сте готови, да я изправите.
В този смисъл, погрешките не са нищо друго, освен възможности за човека, да прояви своята разумност.
Например, някой обича да послъгва. Той трябва да намери начин, да изправи този лош навик. Питат го: Гладен ли си? – Не съм гладен. Всъщност, той е гладен.
към беседата >>
Сега, като разглеждаме разбиранията на съвременните хора за живота, намираме, че в тях има голяма несъобразност.
Сега, като разглеждаме разбиранията на съвременните хора за живота, намираме, че в тях има голяма несъобразност.
Всички хора поддържат мисълта, че трябва да живеят добре. В какво седи добрият живот? Добрият живот се заключава в служене на Бога. Значи, докато не разбере Божиите закони, докато не постъпва съобразно тях, човек никога не може да разбере вътрешния смисъл на живота. Хората мислят, че Бог е подобен на тях, че се гневи като тях.
към беседата >>
Например, някой обича да послъгва.
А докато се усъвършенства, той ще се намира под закона на правдата. Сега, хората се намират под закона на вечната правда, която е безпощадна, строга, но не и жестока. В правдата няма лицеприятие. Когато се натъкнете на правдата, тя няма да ви пита, защо сте направили известна погрешка, но ще ви пита, какъв начин сте намерили, да я изправите и дали, изобщо, сте готови, да я изправите. В този смисъл, погрешките не са нищо друго, освен възможности за човека, да прояви своята разумност.
Например, някой обича да послъгва.
Той трябва да намери начин, да изправи този лош навик. Питат го: Гладен ли си? – Не съм гладен. Всъщност, той е гладен. Три деня е пътувал и то, без парче хляб в торбата си.
към беседата >>
Всички хора поддържат мисълта, че трябва да живеят добре.
Сега, като разглеждаме разбиранията на съвременните хора за живота, намираме, че в тях има голяма несъобразност.
Всички хора поддържат мисълта, че трябва да живеят добре.
В какво седи добрият живот? Добрият живот се заключава в служене на Бога. Значи, докато не разбере Божиите закони, докато не постъпва съобразно тях, човек никога не може да разбере вътрешния смисъл на живота. Хората мислят, че Бог е подобен на тях, че се гневи като тях. Казано е в Писанието: „гняв Божи", но този гняв не е като човешкият.
към беседата >>
Той трябва да намери начин, да изправи този лош навик.
Сега, хората се намират под закона на вечната правда, която е безпощадна, строга, но не и жестока. В правдата няма лицеприятие. Когато се натъкнете на правдата, тя няма да ви пита, защо сте направили известна погрешка, но ще ви пита, какъв начин сте намерили, да я изправите и дали, изобщо, сте готови, да я изправите. В този смисъл, погрешките не са нищо друго, освен възможности за човека, да прояви своята разумност. Например, някой обича да послъгва.
Той трябва да намери начин, да изправи този лош навик.
Питат го: Гладен ли си? – Не съм гладен. Всъщност, той е гладен. Три деня е пътувал и то, без парче хляб в торбата си. Щом го питат, щом го канят да яде, той трябва да бъде искрен, да каже: Три деня пътувах, но нямах пари да си купя хляб, затова съм гладен.
към беседата >>
В какво седи добрият живот?
Сега, като разглеждаме разбиранията на съвременните хора за живота, намираме, че в тях има голяма несъобразност. Всички хора поддържат мисълта, че трябва да живеят добре.
В какво седи добрият живот?
Добрият живот се заключава в служене на Бога. Значи, докато не разбере Божиите закони, докато не постъпва съобразно тях, човек никога не може да разбере вътрешния смисъл на живота. Хората мислят, че Бог е подобен на тях, че се гневи като тях. Казано е в Писанието: „гняв Божи", но този гняв не е като човешкият. Същото може да се каже и за хората; има нещо светло, хубаво в техните мисли и чувства и те считат, че това е присъствието на Бога в тях, но не е така.
към беседата >>
Питат го: Гладен ли си?
В правдата няма лицеприятие. Когато се натъкнете на правдата, тя няма да ви пита, защо сте направили известна погрешка, но ще ви пита, какъв начин сте намерили, да я изправите и дали, изобщо, сте готови, да я изправите. В този смисъл, погрешките не са нищо друго, освен възможности за човека, да прояви своята разумност. Например, някой обича да послъгва. Той трябва да намери начин, да изправи този лош навик.
Питат го: Гладен ли си?
– Не съм гладен. Всъщност, той е гладен. Три деня е пътувал и то, без парче хляб в торбата си. Щом го питат, щом го канят да яде, той трябва да бъде искрен, да каже: Три деня пътувах, но нямах пари да си купя хляб, затова съм гладен. После го питат: Как са дрехите ти?
към беседата >>
Добрият живот се заключава в служене на Бога.
Сега, като разглеждаме разбиранията на съвременните хора за живота, намираме, че в тях има голяма несъобразност. Всички хора поддържат мисълта, че трябва да живеят добре. В какво седи добрият живот?
Добрият живот се заключава в служене на Бога.
Значи, докато не разбере Божиите закони, докато не постъпва съобразно тях, човек никога не може да разбере вътрешния смисъл на живота. Хората мислят, че Бог е подобен на тях, че се гневи като тях. Казано е в Писанието: „гняв Божи", но този гняв не е като човешкият. Същото може да се каже и за хората; има нещо светло, хубаво в техните мисли и чувства и те считат, че това е присъствието на Бога в тях, но не е така. Това е подобие само на Божественото, но Бог не е още в човека.
към беседата >>
– Не съм гладен.
Когато се натъкнете на правдата, тя няма да ви пита, защо сте направили известна погрешка, но ще ви пита, какъв начин сте намерили, да я изправите и дали, изобщо, сте готови, да я изправите. В този смисъл, погрешките не са нищо друго, освен възможности за човека, да прояви своята разумност. Например, някой обича да послъгва. Той трябва да намери начин, да изправи този лош навик. Питат го: Гладен ли си?
– Не съм гладен.
Всъщност, той е гладен. Три деня е пътувал и то, без парче хляб в торбата си. Щом го питат, щом го канят да яде, той трябва да бъде искрен, да каже: Три деня пътувах, но нямах пари да си купя хляб, затова съм гладен. После го питат: Как са дрехите ти? Имаш ли с какво да се преоблечеш?
към беседата >>
Значи, докато не разбере Божиите закони, докато не постъпва съобразно тях, човек никога не може да разбере вътрешния смисъл на живота.
Сега, като разглеждаме разбиранията на съвременните хора за живота, намираме, че в тях има голяма несъобразност. Всички хора поддържат мисълта, че трябва да живеят добре. В какво седи добрият живот? Добрият живот се заключава в служене на Бога.
Значи, докато не разбере Божиите закони, докато не постъпва съобразно тях, човек никога не може да разбере вътрешния смисъл на живота.
Хората мислят, че Бог е подобен на тях, че се гневи като тях. Казано е в Писанието: „гняв Божи", но този гняв не е като човешкият. Същото може да се каже и за хората; има нещо светло, хубаво в техните мисли и чувства и те считат, че това е присъствието на Бога в тях, но не е така. Това е подобие само на Божественото, но Бог не е още в човека. Казвате: Нали човек е създаден по образ и подобие Божие?
към беседата >>
Всъщност, той е гладен.
В този смисъл, погрешките не са нищо друго, освен възможности за човека, да прояви своята разумност. Например, някой обича да послъгва. Той трябва да намери начин, да изправи този лош навик. Питат го: Гладен ли си? – Не съм гладен.
Всъщност, той е гладен.
Три деня е пътувал и то, без парче хляб в торбата си. Щом го питат, щом го канят да яде, той трябва да бъде искрен, да каже: Три деня пътувах, но нямах пари да си купя хляб, затова съм гладен. После го питат: Как са дрехите ти? Имаш ли с какво да се преоблечеш? – Имам.
към беседата >>
Хората мислят, че Бог е подобен на тях, че се гневи като тях.
Сега, като разглеждаме разбиранията на съвременните хора за живота, намираме, че в тях има голяма несъобразност. Всички хора поддържат мисълта, че трябва да живеят добре. В какво седи добрият живот? Добрият живот се заключава в служене на Бога. Значи, докато не разбере Божиите закони, докато не постъпва съобразно тях, човек никога не може да разбере вътрешния смисъл на живота.
Хората мислят, че Бог е подобен на тях, че се гневи като тях.
Казано е в Писанието: „гняв Божи", но този гняв не е като човешкият. Същото може да се каже и за хората; има нещо светло, хубаво в техните мисли и чувства и те считат, че това е присъствието на Бога в тях, но не е така. Това е подобие само на Божественото, но Бог не е още в човека. Казвате: Нали човек е създаден по образ и подобие Божие? Наистина, човек е създаден да бъде образ и подобие на Бога, но още не е такъв.
към беседата >>
Три деня е пътувал и то, без парче хляб в торбата си.
Например, някой обича да послъгва. Той трябва да намери начин, да изправи този лош навик. Питат го: Гладен ли си? – Не съм гладен. Всъщност, той е гладен.
Три деня е пътувал и то, без парче хляб в торбата си.
Щом го питат, щом го канят да яде, той трябва да бъде искрен, да каже: Три деня пътувах, но нямах пари да си купя хляб, затова съм гладен. После го питат: Как са дрехите ти? Имаш ли с какво да се преоблечеш? – Имам. Скоро, даже, се преоблякох.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „гняв Божи", но този гняв не е като човешкият.
Всички хора поддържат мисълта, че трябва да живеят добре. В какво седи добрият живот? Добрият живот се заключава в служене на Бога. Значи, докато не разбере Божиите закони, докато не постъпва съобразно тях, човек никога не може да разбере вътрешния смисъл на живота. Хората мислят, че Бог е подобен на тях, че се гневи като тях.
Казано е в Писанието: „гняв Божи", но този гняв не е като човешкият.
Същото може да се каже и за хората; има нещо светло, хубаво в техните мисли и чувства и те считат, че това е присъствието на Бога в тях, но не е така. Това е подобие само на Божественото, но Бог не е още в човека. Казвате: Нали човек е създаден по образ и подобие Божие? Наистина, човек е създаден да бъде образ и подобие на Бога, но още не е такъв. Той има стремеж да бъде подобен на Бога, но още не е такъв.
към беседата >>
Щом го питат, щом го канят да яде, той трябва да бъде искрен, да каже: Три деня пътувах, но нямах пари да си купя хляб, затова съм гладен.
Той трябва да намери начин, да изправи този лош навик. Питат го: Гладен ли си? – Не съм гладен. Всъщност, той е гладен. Три деня е пътувал и то, без парче хляб в торбата си.
Щом го питат, щом го канят да яде, той трябва да бъде искрен, да каже: Три деня пътувах, но нямах пари да си купя хляб, затова съм гладен.
После го питат: Как са дрехите ти? Имаш ли с какво да се преоблечеш? – Имам. Скоро, даже, се преоблякох. – Той пак не говори истината.
към беседата >>
Същото може да се каже и за хората; има нещо светло, хубаво в техните мисли и чувства и те считат, че това е присъствието на Бога в тях, но не е така.
В какво седи добрият живот? Добрият живот се заключава в служене на Бога. Значи, докато не разбере Божиите закони, докато не постъпва съобразно тях, човек никога не може да разбере вътрешния смисъл на живота. Хората мислят, че Бог е подобен на тях, че се гневи като тях. Казано е в Писанието: „гняв Божи", но този гняв не е като човешкият.
Същото може да се каже и за хората; има нещо светло, хубаво в техните мисли и чувства и те считат, че това е присъствието на Бога в тях, но не е така.
Това е подобие само на Божественото, но Бог не е още в човека. Казвате: Нали човек е създаден по образ и подобие Божие? Наистина, човек е създаден да бъде образ и подобие на Бога, но още не е такъв. Той има стремеж да бъде подобен на Бога, но още не е такъв. Да имаш стремеж - да си добър човек, е едно нещо; а да си добър, това е друго нещо.
към беседата >>
После го питат: Как са дрехите ти?
Питат го: Гладен ли си? – Не съм гладен. Всъщност, той е гладен. Три деня е пътувал и то, без парче хляб в торбата си. Щом го питат, щом го канят да яде, той трябва да бъде искрен, да каже: Три деня пътувах, но нямах пари да си купя хляб, затова съм гладен.
После го питат: Как са дрехите ти?
Имаш ли с какво да се преоблечеш? – Имам. Скоро, даже, се преоблякох. – Той пак не говори истината. Кажи истината: От две седмици не съм се преобличал.
към беседата >>
Това е подобие само на Божественото, но Бог не е още в човека.
Добрият живот се заключава в служене на Бога. Значи, докато не разбере Божиите закони, докато не постъпва съобразно тях, човек никога не може да разбере вътрешния смисъл на живота. Хората мислят, че Бог е подобен на тях, че се гневи като тях. Казано е в Писанието: „гняв Божи", но този гняв не е като човешкият. Същото може да се каже и за хората; има нещо светло, хубаво в техните мисли и чувства и те считат, че това е присъствието на Бога в тях, но не е така.
Това е подобие само на Божественото, но Бог не е още в човека.
Казвате: Нали човек е създаден по образ и подобие Божие? Наистина, човек е създаден да бъде образ и подобие на Бога, но още не е такъв. Той има стремеж да бъде подобен на Бога, но още не е такъв. Да имаш стремеж - да си добър човек, е едно нещо; а да си добър, това е друго нещо. За да живее добре, човек трябва да е минал през живота на растенията, на животните; после, той трябва да е минал през моралния живот, да различава доброто от злото и най-после, той трябва да е влязъл в Божествения живот.
към беседата >>
Имаш ли с какво да се преоблечеш?
– Не съм гладен. Всъщност, той е гладен. Три деня е пътувал и то, без парче хляб в торбата си. Щом го питат, щом го канят да яде, той трябва да бъде искрен, да каже: Три деня пътувах, но нямах пари да си купя хляб, затова съм гладен. После го питат: Как са дрехите ти?
Имаш ли с какво да се преоблечеш?
– Имам. Скоро, даже, се преоблякох. – Той пак не говори истината. Кажи истината: От две седмици не съм се преобличал. Кое е по-добре: да се нахраниш, или да ходиш гладен?
към беседата >>
Казвате: Нали човек е създаден по образ и подобие Божие?
Значи, докато не разбере Божиите закони, докато не постъпва съобразно тях, човек никога не може да разбере вътрешния смисъл на живота. Хората мислят, че Бог е подобен на тях, че се гневи като тях. Казано е в Писанието: „гняв Божи", но този гняв не е като човешкият. Същото може да се каже и за хората; има нещо светло, хубаво в техните мисли и чувства и те считат, че това е присъствието на Бога в тях, но не е така. Това е подобие само на Божественото, но Бог не е още в човека.
Казвате: Нали човек е създаден по образ и подобие Божие?
Наистина, човек е създаден да бъде образ и подобие на Бога, но още не е такъв. Той има стремеж да бъде подобен на Бога, но още не е такъв. Да имаш стремеж - да си добър човек, е едно нещо; а да си добър, това е друго нещо. За да живее добре, човек трябва да е минал през живота на растенията, на животните; после, той трябва да е минал през моралния живот, да различава доброто от злото и най-после, той трябва да е влязъл в Божествения живот. Доброто причинява радост, а злото – скръб.
към беседата >>
– Имам.
Всъщност, той е гладен. Три деня е пътувал и то, без парче хляб в торбата си. Щом го питат, щом го канят да яде, той трябва да бъде искрен, да каже: Три деня пътувах, но нямах пари да си купя хляб, затова съм гладен. После го питат: Как са дрехите ти? Имаш ли с какво да се преоблечеш?
– Имам.
Скоро, даже, се преоблякох. – Той пак не говори истината. Кажи истината: От две седмици не съм се преобличал. Кое е по-добре: да се нахраниш, или да ходиш гладен? Да облечеш чиста риза, или да ходиш с нечиста риза?
към беседата >>
Наистина, човек е създаден да бъде образ и подобие на Бога, но още не е такъв.
Хората мислят, че Бог е подобен на тях, че се гневи като тях. Казано е в Писанието: „гняв Божи", но този гняв не е като човешкият. Същото може да се каже и за хората; има нещо светло, хубаво в техните мисли и чувства и те считат, че това е присъствието на Бога в тях, но не е така. Това е подобие само на Божественото, но Бог не е още в човека. Казвате: Нали човек е създаден по образ и подобие Божие?
Наистина, човек е създаден да бъде образ и подобие на Бога, но още не е такъв.
Той има стремеж да бъде подобен на Бога, но още не е такъв. Да имаш стремеж - да си добър човек, е едно нещо; а да си добър, това е друго нещо. За да живее добре, човек трябва да е минал през живота на растенията, на животните; после, той трябва да е минал през моралния живот, да различава доброто от злото и най-после, той трябва да е влязъл в Божествения живот. Доброто причинява радост, а злото – скръб. Следователно, доброто се сменява със зло, както радостта – със скръб.
към беседата >>
Скоро, даже, се преоблякох.
Три деня е пътувал и то, без парче хляб в торбата си. Щом го питат, щом го канят да яде, той трябва да бъде искрен, да каже: Три деня пътувах, но нямах пари да си купя хляб, затова съм гладен. После го питат: Как са дрехите ти? Имаш ли с какво да се преоблечеш? – Имам.
Скоро, даже, се преоблякох.
– Той пак не говори истината. Кажи истината: От две седмици не съм се преобличал. Кое е по-добре: да се нахраниш, или да ходиш гладен? Да облечеш чиста риза, или да ходиш с нечиста риза? По-добре е да си нахранен, да си преоблечен.
към беседата >>
Той има стремеж да бъде подобен на Бога, но още не е такъв.
Казано е в Писанието: „гняв Божи", но този гняв не е като човешкият. Същото може да се каже и за хората; има нещо светло, хубаво в техните мисли и чувства и те считат, че това е присъствието на Бога в тях, но не е така. Това е подобие само на Божественото, но Бог не е още в човека. Казвате: Нали човек е създаден по образ и подобие Божие? Наистина, човек е създаден да бъде образ и подобие на Бога, но още не е такъв.
Той има стремеж да бъде подобен на Бога, но още не е такъв.
Да имаш стремеж - да си добър човек, е едно нещо; а да си добър, това е друго нещо. За да живее добре, човек трябва да е минал през живота на растенията, на животните; после, той трябва да е минал през моралния живот, да различава доброто от злото и най-после, той трябва да е влязъл в Божествения живот. Доброто причинява радост, а злото – скръб. Следователно, доброто се сменява със зло, както радостта – със скръб. На доброто винаги съответства злото; то е сянка на светлината.
към беседата >>
– Той пак не говори истината.
Щом го питат, щом го канят да яде, той трябва да бъде искрен, да каже: Три деня пътувах, но нямах пари да си купя хляб, затова съм гладен. После го питат: Как са дрехите ти? Имаш ли с какво да се преоблечеш? – Имам. Скоро, даже, се преоблякох.
– Той пак не говори истината.
Кажи истината: От две седмици не съм се преобличал. Кое е по-добре: да се нахраниш, или да ходиш гладен? Да облечеш чиста риза, или да ходиш с нечиста риза? По-добре е да си нахранен, да си преоблечен. Всичко това ще постигнеш, само, ако говориш истината.
към беседата >>
Да имаш стремеж - да си добър човек, е едно нещо; а да си добър, това е друго нещо.
Същото може да се каже и за хората; има нещо светло, хубаво в техните мисли и чувства и те считат, че това е присъствието на Бога в тях, но не е така. Това е подобие само на Божественото, но Бог не е още в човека. Казвате: Нали човек е създаден по образ и подобие Божие? Наистина, човек е създаден да бъде образ и подобие на Бога, но още не е такъв. Той има стремеж да бъде подобен на Бога, но още не е такъв.
Да имаш стремеж - да си добър човек, е едно нещо; а да си добър, това е друго нещо.
За да живее добре, човек трябва да е минал през живота на растенията, на животните; после, той трябва да е минал през моралния живот, да различава доброто от злото и най-после, той трябва да е влязъл в Божествения живот. Доброто причинява радост, а злото – скръб. Следователно, доброто се сменява със зло, както радостта – със скръб. На доброто винаги съответства злото; то е сянка на светлината. Философите казват, че злото е "тор" на доброто; от този тор доброто черпи сокове, с които се храни.
към беседата >>
Кажи истината: От две седмици не съм се преобличал.
После го питат: Как са дрехите ти? Имаш ли с какво да се преоблечеш? – Имам. Скоро, даже, се преоблякох. – Той пак не говори истината.
Кажи истината: От две седмици не съм се преобличал.
Кое е по-добре: да се нахраниш, или да ходиш гладен? Да облечеш чиста риза, или да ходиш с нечиста риза? По-добре е да си нахранен, да си преоблечен. Всичко това ще постигнеш, само, ако говориш истината. Казвате: Ако всякога говорим истината, достойнството ни ще падне.
към беседата >>
За да живее добре, човек трябва да е минал през живота на растенията, на животните; после, той трябва да е минал през моралния живот, да различава доброто от злото и най-после, той трябва да е влязъл в Божествения живот.
Това е подобие само на Божественото, но Бог не е още в човека. Казвате: Нали човек е създаден по образ и подобие Божие? Наистина, човек е създаден да бъде образ и подобие на Бога, но още не е такъв. Той има стремеж да бъде подобен на Бога, но още не е такъв. Да имаш стремеж - да си добър човек, е едно нещо; а да си добър, това е друго нещо.
За да живее добре, човек трябва да е минал през живота на растенията, на животните; после, той трябва да е минал през моралния живот, да различава доброто от злото и най-после, той трябва да е влязъл в Божествения живот.
Доброто причинява радост, а злото – скръб. Следователно, доброто се сменява със зло, както радостта – със скръб. На доброто винаги съответства злото; то е сянка на светлината. Философите казват, че злото е "тор" на доброто; от този тор доброто черпи сокове, с които се храни. И злото, от своя страна, се храни от соковете на изгнилите листа.
към беседата >>
Кое е по-добре: да се нахраниш, или да ходиш гладен?
Имаш ли с какво да се преоблечеш? – Имам. Скоро, даже, се преоблякох. – Той пак не говори истината. Кажи истината: От две седмици не съм се преобличал.
Кое е по-добре: да се нахраниш, или да ходиш гладен?
Да облечеш чиста риза, или да ходиш с нечиста риза? По-добре е да си нахранен, да си преоблечен. Всичко това ще постигнеш, само, ако говориш истината. Казвате: Ако всякога говорим истината, достойнството ни ще падне. – Достойнството на човека пада само тогава, когато той не говори истината.
към беседата >>
Доброто причинява радост, а злото – скръб.
Казвате: Нали човек е създаден по образ и подобие Божие? Наистина, човек е създаден да бъде образ и подобие на Бога, но още не е такъв. Той има стремеж да бъде подобен на Бога, но още не е такъв. Да имаш стремеж - да си добър човек, е едно нещо; а да си добър, това е друго нещо. За да живее добре, човек трябва да е минал през живота на растенията, на животните; после, той трябва да е минал през моралния живот, да различава доброто от злото и най-после, той трябва да е влязъл в Божествения живот.
Доброто причинява радост, а злото – скръб.
Следователно, доброто се сменява със зло, както радостта – със скръб. На доброто винаги съответства злото; то е сянка на светлината. Философите казват, че злото е "тор" на доброто; от този тор доброто черпи сокове, с които се храни. И злото, от своя страна, се храни от соковете на изгнилите листа. Ще кажете: Щом е така, можем да правим зло.
към беседата >>
Да облечеш чиста риза, или да ходиш с нечиста риза?
– Имам. Скоро, даже, се преоблякох. – Той пак не говори истината. Кажи истината: От две седмици не съм се преобличал. Кое е по-добре: да се нахраниш, или да ходиш гладен?
Да облечеш чиста риза, или да ходиш с нечиста риза?
По-добре е да си нахранен, да си преоблечен. Всичко това ще постигнеш, само, ако говориш истината. Казвате: Ако всякога говорим истината, достойнството ни ще падне. – Достойнството на човека пада само тогава, когато той не говори истината. Ама ние трябва да бъдем благородни.
към беседата >>
Следователно, доброто се сменява със зло, както радостта – със скръб.
Наистина, човек е създаден да бъде образ и подобие на Бога, но още не е такъв. Той има стремеж да бъде подобен на Бога, но още не е такъв. Да имаш стремеж - да си добър човек, е едно нещо; а да си добър, това е друго нещо. За да живее добре, човек трябва да е минал през живота на растенията, на животните; после, той трябва да е минал през моралния живот, да различава доброто от злото и най-после, той трябва да е влязъл в Божествения живот. Доброто причинява радост, а злото – скръб.
Следователно, доброто се сменява със зло, както радостта – със скръб.
На доброто винаги съответства злото; то е сянка на светлината. Философите казват, че злото е "тор" на доброто; от този тор доброто черпи сокове, с които се храни. И злото, от своя страна, се храни от соковете на изгнилите листа. Ще кажете: Щом е така, можем да правим зло. Не, по свое желание, човек не може да прави зло, нито може да прави добро.
към беседата >>
По-добре е да си нахранен, да си преоблечен.
Скоро, даже, се преоблякох. – Той пак не говори истината. Кажи истината: От две седмици не съм се преобличал. Кое е по-добре: да се нахраниш, или да ходиш гладен? Да облечеш чиста риза, или да ходиш с нечиста риза?
По-добре е да си нахранен, да си преоблечен.
Всичко това ще постигнеш, само, ако говориш истината. Казвате: Ако всякога говорим истината, достойнството ни ще падне. – Достойнството на човека пада само тогава, когато той не говори истината. Ама ние трябва да бъдем благородни. – Благородството на човека се заключава в неговите постъпки.
към беседата >>
2.
Първата буква
,
ООК
, София, 6.3.1929г.,
Запример, хората често страдат от хрема и не могат да си помогнат.
Кога ще свърши и как ще свърши, това не трябва да го интересува. Това са човешки работи. Като ученик той не трябва да се стреми към отличие, но към съвършенство. Каквото знае, да го знае в съвършенство, да може да го прилага. Да изучаваш живота, това значи да изучаваш първата буква, която ще ти помага да се справяш с всички мъчнотии, с всички болести.
Запример, хората често страдат от хрема и не могат да си помогнат.
към беседата >>
Едно се иска от човека — чиста кръв.
Едно се иска от човека — чиста кръв.
Чистата кръв е в състояние да се справи с всички болести. Тя не позволява да се развиват в нея никакви бацили. Трептенията на чистата кръв са толкова силни, че всички бактерии отскачат от нея. Може ли да има прах на тъпан, който постоянно се удря? Напуснете ли тъпана, престанете ли да го удряте, прахът веднага се натрупва върху него.
към беседата >>
Чистата кръв е в състояние да се справи с всички болести.
Едно се иска от човека — чиста кръв.
Чистата кръв е в състояние да се справи с всички болести.
Тя не позволява да се развиват в нея никакви бацили. Трептенията на чистата кръв са толкова силни, че всички бактерии отскачат от нея. Може ли да има прах на тъпан, който постоянно се удря? Напуснете ли тъпана, престанете ли да го удряте, прахът веднага се натрупва върху него. Хората искат да бъдат кротки.
към беседата >>
Тя не позволява да се развиват в нея никакви бацили.
Едно се иска от човека — чиста кръв. Чистата кръв е в състояние да се справи с всички болести.
Тя не позволява да се развиват в нея никакви бацили.
Трептенията на чистата кръв са толкова силни, че всички бактерии отскачат от нея. Може ли да има прах на тъпан, който постоянно се удря? Напуснете ли тъпана, престанете ли да го удряте, прахът веднага се натрупва върху него. Хората искат да бъдат кротки. Какво разбирате под думата „кротък“?
към беседата >>
Трептенията на чистата кръв са толкова силни, че всички бактерии отскачат от нея.
Едно се иска от човека — чиста кръв. Чистата кръв е в състояние да се справи с всички болести. Тя не позволява да се развиват в нея никакви бацили.
Трептенията на чистата кръв са толкова силни, че всички бактерии отскачат от нея.
Може ли да има прах на тъпан, който постоянно се удря? Напуснете ли тъпана, престанете ли да го удряте, прахът веднага се натрупва върху него. Хората искат да бъдат кротки. Какво разбирате под думата „кротък“? Да бъдеш кротък, това не значи, да престанеш да биеш тъпана си.
към беседата >>
Може ли да има прах на тъпан, който постоянно се удря?
Едно се иска от човека — чиста кръв. Чистата кръв е в състояние да се справи с всички болести. Тя не позволява да се развиват в нея никакви бацили. Трептенията на чистата кръв са толкова силни, че всички бактерии отскачат от нея.
Може ли да има прах на тъпан, който постоянно се удря?
Напуснете ли тъпана, престанете ли да го удряте, прахът веднага се натрупва върху него. Хората искат да бъдат кротки. Какво разбирате под думата „кротък“? Да бъдеш кротък, това не значи, да престанеш да биеш тъпана си. И като спи даже, кроткият трябва да бие тъпана си, но музикално.
към беседата >>
Напуснете ли тъпана, престанете ли да го удряте, прахът веднага се натрупва върху него.
Едно се иска от човека — чиста кръв. Чистата кръв е в състояние да се справи с всички болести. Тя не позволява да се развиват в нея никакви бацили. Трептенията на чистата кръв са толкова силни, че всички бактерии отскачат от нея. Може ли да има прах на тъпан, който постоянно се удря?
Напуснете ли тъпана, престанете ли да го удряте, прахът веднага се натрупва върху него.
Хората искат да бъдат кротки. Какво разбирате под думата „кротък“? Да бъдеш кротък, това не значи, да престанеш да биеш тъпана си. И като спи даже, кроткият трябва да бие тъпана си, но музикално. — Няма ли да се повреди тъпанът, като се бие непрекъснато?
към беседата >>
Хората искат да бъдат кротки.
Чистата кръв е в състояние да се справи с всички болести. Тя не позволява да се развиват в нея никакви бацили. Трептенията на чистата кръв са толкова силни, че всички бактерии отскачат от нея. Може ли да има прах на тъпан, който постоянно се удря? Напуснете ли тъпана, престанете ли да го удряте, прахът веднага се натрупва върху него.
Хората искат да бъдат кротки.
Какво разбирате под думата „кротък“? Да бъдеш кротък, това не значи, да престанеш да биеш тъпана си. И като спи даже, кроткият трябва да бие тъпана си, но музикално. — Няма ли да се повреди тъпанът, като се бие непрекъснато? — Колкото повече биете тъпана си, толкова повече той се развива.
към беседата >>
Какво разбирате под думата „кротък“?
Тя не позволява да се развиват в нея никакви бацили. Трептенията на чистата кръв са толкова силни, че всички бактерии отскачат от нея. Може ли да има прах на тъпан, който постоянно се удря? Напуснете ли тъпана, престанете ли да го удряте, прахът веднага се натрупва върху него. Хората искат да бъдат кротки.
Какво разбирате под думата „кротък“?
Да бъдеш кротък, това не значи, да престанеш да биеш тъпана си. И като спи даже, кроткият трябва да бие тъпана си, но музикално. — Няма ли да се повреди тъпанът, като се бие непрекъснато? — Колкото повече биете тъпана си, толкова повече той се развива. Тъпанът представя човешкия ум.
към беседата >>
Да бъдеш кротък, това не значи, да престанеш да биеш тъпана си.
Трептенията на чистата кръв са толкова силни, че всички бактерии отскачат от нея. Може ли да има прах на тъпан, който постоянно се удря? Напуснете ли тъпана, престанете ли да го удряте, прахът веднага се натрупва върху него. Хората искат да бъдат кротки. Какво разбирате под думата „кротък“?
Да бъдеш кротък, това не значи, да престанеш да биеш тъпана си.
И като спи даже, кроткият трябва да бие тъпана си, но музикално. — Няма ли да се повреди тъпанът, като се бие непрекъснато? — Колкото повече биете тъпана си, толкова повече той се развива. Тъпанът представя човешкия ум. Човек трябва непрестанно да мисли, да се пази от нечистотиите, от примесите в живота, които могат да покварят неговата кръв.
към беседата >>
И като спи даже, кроткият трябва да бие тъпана си, но музикално.
Може ли да има прах на тъпан, който постоянно се удря? Напуснете ли тъпана, престанете ли да го удряте, прахът веднага се натрупва върху него. Хората искат да бъдат кротки. Какво разбирате под думата „кротък“? Да бъдеш кротък, това не значи, да престанеш да биеш тъпана си.
И като спи даже, кроткият трябва да бие тъпана си, но музикално.
— Няма ли да се повреди тъпанът, като се бие непрекъснато? — Колкото повече биете тъпана си, толкова повече той се развива. Тъпанът представя човешкия ум. Човек трябва непрестанно да мисли, да се пази от нечистотиите, от примесите в живота, които могат да покварят неговата кръв. Да мисли човек право, това значи да владее граматиката добре, да знае къде да поставя думите.
към беседата >>
— Няма ли да се повреди тъпанът, като се бие непрекъснато?
Напуснете ли тъпана, престанете ли да го удряте, прахът веднага се натрупва върху него. Хората искат да бъдат кротки. Какво разбирате под думата „кротък“? Да бъдеш кротък, това не значи, да престанеш да биеш тъпана си. И като спи даже, кроткият трябва да бие тъпана си, но музикално.
— Няма ли да се повреди тъпанът, като се бие непрекъснато?
— Колкото повече биете тъпана си, толкова повече той се развива. Тъпанът представя човешкия ум. Човек трябва непрестанно да мисли, да се пази от нечистотиите, от примесите в живота, които могат да покварят неговата кръв. Да мисли човек право, това значи да владее граматиката добре, да знае къде да поставя думите. Не знае ли да поставя думите на място, човек ще прави такива погрешки, каквито правят децата в училището.
към беседата >>
— Колкото повече биете тъпана си, толкова повече той се развива.
Хората искат да бъдат кротки. Какво разбирате под думата „кротък“? Да бъдеш кротък, това не значи, да престанеш да биеш тъпана си. И като спи даже, кроткият трябва да бие тъпана си, но музикално. — Няма ли да се повреди тъпанът, като се бие непрекъснато?
— Колкото повече биете тъпана си, толкова повече той се развива.
Тъпанът представя човешкия ум. Човек трябва непрестанно да мисли, да се пази от нечистотиите, от примесите в живота, които могат да покварят неговата кръв. Да мисли човек право, това значи да владее граматиката добре, да знае къде да поставя думите. Не знае ли да поставя думите на място, човек ще прави такива погрешки, каквито правят децата в училището.
към беседата >>
Тъпанът представя човешкия ум.
Какво разбирате под думата „кротък“? Да бъдеш кротък, това не значи, да престанеш да биеш тъпана си. И като спи даже, кроткият трябва да бие тъпана си, но музикално. — Няма ли да се повреди тъпанът, като се бие непрекъснато? — Колкото повече биете тъпана си, толкова повече той се развива.
Тъпанът представя човешкия ум.
Човек трябва непрестанно да мисли, да се пази от нечистотиите, от примесите в живота, които могат да покварят неговата кръв. Да мисли човек право, това значи да владее граматиката добре, да знае къде да поставя думите. Не знае ли да поставя думите на място, човек ще прави такива погрешки, каквито правят децата в училището.
към беседата >>
Човек трябва непрестанно да мисли, да се пази от нечистотиите, от примесите в живота, които могат да покварят неговата кръв.
Да бъдеш кротък, това не значи, да престанеш да биеш тъпана си. И като спи даже, кроткият трябва да бие тъпана си, но музикално. — Няма ли да се повреди тъпанът, като се бие непрекъснато? — Колкото повече биете тъпана си, толкова повече той се развива. Тъпанът представя човешкия ум.
Човек трябва непрестанно да мисли, да се пази от нечистотиите, от примесите в живота, които могат да покварят неговата кръв.
Да мисли човек право, това значи да владее граматиката добре, да знае къде да поставя думите. Не знае ли да поставя думите на място, човек ще прави такива погрешки, каквито правят децата в училището.
към беседата >>
Да мисли човек право, това значи да владее граматиката добре, да знае къде да поставя думите.
И като спи даже, кроткият трябва да бие тъпана си, но музикално. — Няма ли да се повреди тъпанът, като се бие непрекъснато? — Колкото повече биете тъпана си, толкова повече той се развива. Тъпанът представя човешкия ум. Човек трябва непрестанно да мисли, да се пази от нечистотиите, от примесите в живота, които могат да покварят неговата кръв.
Да мисли човек право, това значи да владее граматиката добре, да знае къде да поставя думите.
Не знае ли да поставя думите на място, човек ще прави такива погрешки, каквито правят децата в училището.
към беседата >>
Не знае ли да поставя думите на място, човек ще прави такива погрешки, каквито правят децата в училището.
— Няма ли да се повреди тъпанът, като се бие непрекъснато? — Колкото повече биете тъпана си, толкова повече той се развива. Тъпанът представя човешкия ум. Човек трябва непрестанно да мисли, да се пази от нечистотиите, от примесите в живота, които могат да покварят неговата кръв. Да мисли човек право, това значи да владее граматиката добре, да знае къде да поставя думите.
Не знае ли да поставя думите на място, човек ще прави такива погрешки, каквито правят децата в училището.
към беседата >>
Като е дошъл на земята, ако иска да не греши, човек трябва да съзнава отде е дошъл и накъде отива.
Като е дошъл на земята, ако иска да не греши, човек трябва да съзнава отде е дошъл и накъде отива.
Човек е излязъл от Бога и отива към Него. Това значи: човек е излязъл от великото, Божествено съзнание, живял е и живее в Него, докато един ден напълно се слее с Него. Ако разбира този закон, човек никога няма да се безпокои. Когато познава и разбира приятеля си, човек не се безпокои. Щом не го разбира, той постоянно се безпокои да не го излъже някога.
към беседата >>
Човек е излязъл от Бога и отива към Него.
Като е дошъл на земята, ако иска да не греши, човек трябва да съзнава отде е дошъл и накъде отива.
Човек е излязъл от Бога и отива към Него.
Това значи: човек е излязъл от великото, Божествено съзнание, живял е и живее в Него, докато един ден напълно се слее с Него. Ако разбира този закон, човек никога няма да се безпокои. Когато познава и разбира приятеля си, човек не се безпокои. Щом не го разбира, той постоянно се безпокои да не го излъже някога. Разбирайте живота, разбирайте елементите му, ако искате правилно да се развивате, без страх и съмнение.
към беседата >>
Това значи: човек е излязъл от великото, Божествено съзнание, живял е и живее в Него, докато един ден напълно се слее с Него.
Като е дошъл на земята, ако иска да не греши, човек трябва да съзнава отде е дошъл и накъде отива. Човек е излязъл от Бога и отива към Него.
Това значи: човек е излязъл от великото, Божествено съзнание, живял е и живее в Него, докато един ден напълно се слее с Него.
Ако разбира този закон, човек никога няма да се безпокои. Когато познава и разбира приятеля си, човек не се безпокои. Щом не го разбира, той постоянно се безпокои да не го излъже някога. Разбирайте живота, разбирайте елементите му, ако искате правилно да се развивате, без страх и съмнение. Първата буква на думата „живот“ на славянски език представя елипса, с два диаметъра.
към беседата >>
Ако разбира този закон, човек никога няма да се безпокои.
Като е дошъл на земята, ако иска да не греши, човек трябва да съзнава отде е дошъл и накъде отива. Човек е излязъл от Бога и отива към Него. Това значи: човек е излязъл от великото, Божествено съзнание, живял е и живее в Него, докато един ден напълно се слее с Него.
Ако разбира този закон, човек никога няма да се безпокои.
Когато познава и разбира приятеля си, човек не се безпокои. Щом не го разбира, той постоянно се безпокои да не го излъже някога. Разбирайте живота, разбирайте елементите му, ако искате правилно да се развивате, без страх и съмнение. Първата буква на думата „живот“ на славянски език представя елипса, с два диаметъра. Елипсата в живота не е нищо друго, освен яйце, което може да се пукне и да излезе от него пиле.
към беседата >>
Когато познава и разбира приятеля си, човек не се безпокои.
Като е дошъл на земята, ако иска да не греши, човек трябва да съзнава отде е дошъл и накъде отива. Човек е излязъл от Бога и отива към Него. Това значи: човек е излязъл от великото, Божествено съзнание, живял е и живее в Него, докато един ден напълно се слее с Него. Ако разбира този закон, човек никога няма да се безпокои.
Когато познава и разбира приятеля си, човек не се безпокои.
Щом не го разбира, той постоянно се безпокои да не го излъже някога. Разбирайте живота, разбирайте елементите му, ако искате правилно да се развивате, без страх и съмнение. Първата буква на думата „живот“ на славянски език представя елипса, с два диаметъра. Елипсата в живота не е нищо друго, освен яйце, което може да се пукне и да излезе от него пиле. Щом яйцето се пукне, от него излиза животът.
към беседата >>
Щом не го разбира, той постоянно се безпокои да не го излъже някога.
Като е дошъл на земята, ако иска да не греши, човек трябва да съзнава отде е дошъл и накъде отива. Човек е излязъл от Бога и отива към Него. Това значи: човек е излязъл от великото, Божествено съзнание, живял е и живее в Него, докато един ден напълно се слее с Него. Ако разбира този закон, човек никога няма да се безпокои. Когато познава и разбира приятеля си, човек не се безпокои.
Щом не го разбира, той постоянно се безпокои да не го излъже някога.
Разбирайте живота, разбирайте елементите му, ако искате правилно да се развивате, без страх и съмнение. Първата буква на думата „живот“ на славянски език представя елипса, с два диаметъра. Елипсата в живота не е нищо друго, освен яйце, което може да се пукне и да излезе от него пиле. Щом яйцето се пукне, от него излиза животът.
към беседата >>
Разбирайте живота, разбирайте елементите му, ако искате правилно да се развивате, без страх и съмнение.
Човек е излязъл от Бога и отива към Него. Това значи: човек е излязъл от великото, Божествено съзнание, живял е и живее в Него, докато един ден напълно се слее с Него. Ако разбира този закон, човек никога няма да се безпокои. Когато познава и разбира приятеля си, човек не се безпокои. Щом не го разбира, той постоянно се безпокои да не го излъже някога.
Разбирайте живота, разбирайте елементите му, ако искате правилно да се развивате, без страх и съмнение.
Първата буква на думата „живот“ на славянски език представя елипса, с два диаметъра. Елипсата в живота не е нищо друго, освен яйце, което може да се пукне и да излезе от него пиле. Щом яйцето се пукне, от него излиза животът.
към беседата >>
Първата буква на думата „живот“ на славянски език представя елипса, с два диаметъра.
Това значи: човек е излязъл от великото, Божествено съзнание, живял е и живее в Него, докато един ден напълно се слее с Него. Ако разбира този закон, човек никога няма да се безпокои. Когато познава и разбира приятеля си, човек не се безпокои. Щом не го разбира, той постоянно се безпокои да не го излъже някога. Разбирайте живота, разбирайте елементите му, ако искате правилно да се развивате, без страх и съмнение.
Първата буква на думата „живот“ на славянски език представя елипса, с два диаметъра.
Елипсата в живота не е нищо друго, освен яйце, което може да се пукне и да излезе от него пиле. Щом яйцето се пукне, от него излиза животът.
към беседата >>
Елипсата в живота не е нищо друго, освен яйце, което може да се пукне и да излезе от него пиле.
Ако разбира този закон, човек никога няма да се безпокои. Когато познава и разбира приятеля си, човек не се безпокои. Щом не го разбира, той постоянно се безпокои да не го излъже някога. Разбирайте живота, разбирайте елементите му, ако искате правилно да се развивате, без страх и съмнение. Първата буква на думата „живот“ на славянски език представя елипса, с два диаметъра.
Елипсата в живота не е нищо друго, освен яйце, което може да се пукне и да излезе от него пиле.
Щом яйцето се пукне, от него излиза животът.
към беседата >>
Щом яйцето се пукне, от него излиза животът.
Когато познава и разбира приятеля си, човек не се безпокои. Щом не го разбира, той постоянно се безпокои да не го излъже някога. Разбирайте живота, разбирайте елементите му, ако искате правилно да се развивате, без страх и съмнение. Първата буква на думата „живот“ на славянски език представя елипса, с два диаметъра. Елипсата в живота не е нищо друго, освен яйце, което може да се пукне и да излезе от него пиле.
Щом яйцето се пукне, от него излиза животът.
към беседата >>
Животът е съставен от няколко елемента, които отговарят на буквите, от които се състои тази дума: Ж — означава пропукване на яйцето и излизане на пилето.
Животът е съставен от няколко елемента, които отговарят на буквите, от които се състои тази дума: Ж — означава пропукване на яйцето и излизане на пилето.
Буквата И означава посока на движение на самия живот. Буквата В означава деление на кръга с един от неговите диаметри. Буквата О означава условия, които се крият в Божествения живот. Двата диаметъра на този живот се крият в буквата Т. Като изучавате елементите на думата „живот“ ще видите, че буквите, които образуват думите, не са произволно съставени.
към беседата >>
Буквата И означава посока на движение на самия живот.
Животът е съставен от няколко елемента, които отговарят на буквите, от които се състои тази дума: Ж — означава пропукване на яйцето и излизане на пилето.
Буквата И означава посока на движение на самия живот.
Буквата В означава деление на кръга с един от неговите диаметри. Буквата О означава условия, които се крият в Божествения живот. Двата диаметъра на този живот се крият в буквата Т. Като изучавате елементите на думата „живот“ ще видите, че буквите, които образуват думите, не са произволно съставени. Те се основават на вътрешни закони на Битието.
към беседата >>
Буквата В означава деление на кръга с един от неговите диаметри.
Животът е съставен от няколко елемента, които отговарят на буквите, от които се състои тази дума: Ж — означава пропукване на яйцето и излизане на пилето. Буквата И означава посока на движение на самия живот.
Буквата В означава деление на кръга с един от неговите диаметри.
Буквата О означава условия, които се крият в Божествения живот. Двата диаметъра на този живот се крият в буквата Т. Като изучавате елементите на думата „живот“ ще видите, че буквите, които образуват думите, не са произволно съставени. Те се основават на вътрешни закони на Битието. Който разбира вътрешния смисъл на азбуката, той пише съзнателно.
към беседата >>
Буквата О означава условия, които се крият в Божествения живот.
Животът е съставен от няколко елемента, които отговарят на буквите, от които се състои тази дума: Ж — означава пропукване на яйцето и излизане на пилето. Буквата И означава посока на движение на самия живот. Буквата В означава деление на кръга с един от неговите диаметри.
Буквата О означава условия, които се крият в Божествения живот.
Двата диаметъра на този живот се крият в буквата Т. Като изучавате елементите на думата „живот“ ще видите, че буквите, които образуват думите, не са произволно съставени. Те се основават на вътрешни закони на Битието. Който разбира вътрешния смисъл на азбуката, той пише съзнателно. За него всяка буква е жива.
към беседата >>
Двата диаметъра на този живот се крият в буквата Т.
Животът е съставен от няколко елемента, които отговарят на буквите, от които се състои тази дума: Ж — означава пропукване на яйцето и излизане на пилето. Буквата И означава посока на движение на самия живот. Буквата В означава деление на кръга с един от неговите диаметри. Буквата О означава условия, които се крият в Божествения живот.
Двата диаметъра на този живот се крият в буквата Т.
Като изучавате елементите на думата „живот“ ще видите, че буквите, които образуват думите, не са произволно съставени. Те се основават на вътрешни закони на Битието. Който разбира вътрешния смисъл на азбуката, той пише съзнателно. За него всяка буква е жива. Като погледне буквата И, той вижда теченията в живота.
към беседата >>
Като изучавате елементите на думата „живот“ ще видите, че буквите, които образуват думите, не са произволно съставени.
Животът е съставен от няколко елемента, които отговарят на буквите, от които се състои тази дума: Ж — означава пропукване на яйцето и излизане на пилето. Буквата И означава посока на движение на самия живот. Буквата В означава деление на кръга с един от неговите диаметри. Буквата О означава условия, които се крият в Божествения живот. Двата диаметъра на този живот се крият в буквата Т.
Като изучавате елементите на думата „живот“ ще видите, че буквите, които образуват думите, не са произволно съставени.
Те се основават на вътрешни закони на Битието. Който разбира вътрешния смисъл на азбуката, той пише съзнателно. За него всяка буква е жива. Като погледне буквата И, той вижда теченията в живота. Той вижда, как едни течения слизат, а други се качват.
към беседата >>
Те се основават на вътрешни закони на Битието.
Буквата И означава посока на движение на самия живот. Буквата В означава деление на кръга с един от неговите диаметри. Буквата О означава условия, които се крият в Божествения живот. Двата диаметъра на този живот се крият в буквата Т. Като изучавате елементите на думата „живот“ ще видите, че буквите, които образуват думите, не са произволно съставени.
Те се основават на вътрешни закони на Битието.
Който разбира вътрешния смисъл на азбуката, той пише съзнателно. За него всяка буква е жива. Като погледне буквата И, той вижда теченията в живота. Той вижда, как едни течения слизат, а други се качват. Обаче, който не разбира вътрешния смисъл на буквите, той е в положението на ученик от първо отделение, на когото учителят преподава нещо по дескриптивна геометрия.
към беседата >>
Който разбира вътрешния смисъл на азбуката, той пише съзнателно.
Буквата В означава деление на кръга с един от неговите диаметри. Буквата О означава условия, които се крият в Божествения живот. Двата диаметъра на този живот се крият в буквата Т. Като изучавате елементите на думата „живот“ ще видите, че буквите, които образуват думите, не са произволно съставени. Те се основават на вътрешни закони на Битието.
Който разбира вътрешния смисъл на азбуката, той пише съзнателно.
За него всяка буква е жива. Като погледне буквата И, той вижда теченията в живота. Той вижда, как едни течения слизат, а други се качват. Обаче, който не разбира вътрешния смисъл на буквите, той е в положението на ученик от първо отделение, на когото учителят преподава нещо по дескриптивна геометрия. Той гледа, чува, но нищо не разбира.
към беседата >>
За него всяка буква е жива.
Буквата О означава условия, които се крият в Божествения живот. Двата диаметъра на този живот се крият в буквата Т. Като изучавате елементите на думата „живот“ ще видите, че буквите, които образуват думите, не са произволно съставени. Те се основават на вътрешни закони на Битието. Който разбира вътрешния смисъл на азбуката, той пише съзнателно.
За него всяка буква е жива.
Като погледне буквата И, той вижда теченията в живота. Той вижда, как едни течения слизат, а други се качват. Обаче, който не разбира вътрешния смисъл на буквите, той е в положението на ученик от първо отделение, на когото учителят преподава нещо по дескриптивна геометрия. Той гледа, чува, но нищо не разбира.
към беседата >>
Като погледне буквата И, той вижда теченията в живота.
Двата диаметъра на този живот се крият в буквата Т. Като изучавате елементите на думата „живот“ ще видите, че буквите, които образуват думите, не са произволно съставени. Те се основават на вътрешни закони на Битието. Който разбира вътрешния смисъл на азбуката, той пише съзнателно. За него всяка буква е жива.
Като погледне буквата И, той вижда теченията в живота.
Той вижда, как едни течения слизат, а други се качват. Обаче, който не разбира вътрешния смисъл на буквите, той е в положението на ученик от първо отделение, на когото учителят преподава нещо по дескриптивна геометрия. Той гледа, чува, но нищо не разбира.
към беседата >>
Той вижда, как едни течения слизат, а други се качват.
Като изучавате елементите на думата „живот“ ще видите, че буквите, които образуват думите, не са произволно съставени. Те се основават на вътрешни закони на Битието. Който разбира вътрешния смисъл на азбуката, той пише съзнателно. За него всяка буква е жива. Като погледне буквата И, той вижда теченията в живота.
Той вижда, как едни течения слизат, а други се качват.
Обаче, който не разбира вътрешния смисъл на буквите, той е в положението на ученик от първо отделение, на когото учителят преподава нещо по дескриптивна геометрия. Той гледа, чува, но нищо не разбира.
към беседата >>
Обаче, който не разбира вътрешния смисъл на буквите, той е в положението на ученик от първо отделение, на когото учителят преподава нещо по дескриптивна геометрия.
Те се основават на вътрешни закони на Битието. Който разбира вътрешния смисъл на азбуката, той пише съзнателно. За него всяка буква е жива. Като погледне буквата И, той вижда теченията в живота. Той вижда, как едни течения слизат, а други се качват.
Обаче, който не разбира вътрешния смисъл на буквите, той е в положението на ученик от първо отделение, на когото учителят преподава нещо по дескриптивна геометрия.
Той гледа, чува, но нищо не разбира.
към беседата >>
Той гледа, чува, но нищо не разбира.
Който разбира вътрешния смисъл на азбуката, той пише съзнателно. За него всяка буква е жива. Като погледне буквата И, той вижда теченията в живота. Той вижда, как едни течения слизат, а други се качват. Обаче, който не разбира вътрешния смисъл на буквите, той е в положението на ученик от първо отделение, на когото учителят преподава нещо по дескриптивна геометрия.
Той гледа, чува, но нищо не разбира.
към беседата >>
Като слушат да се говори за живота, за елементите му, мнозина мислят, че това са празни работи, някакви фантазии.
Като слушат да се говори за живота, за елементите му, мнозина мислят, че това са празни работи, някакви фантазии.
— Животът си служи с фантазии. Без фантазии животът не може да работи. Преди да е постъпило в училище, детето е знаело само това, което майка му и баща му са казвали. Щом влезе в училището, учителят започва да разкрива букви и числа и детето се връща у дома си с фантазии. То започва да пише буквата „а“ и фантазира вече.
към беседата >>
— Животът си служи с фантазии.
Като слушат да се говори за живота, за елементите му, мнозина мислят, че това са празни работи, някакви фантазии.
— Животът си служи с фантазии.
Без фантазии животът не може да работи. Преди да е постъпило в училище, детето е знаело само това, което майка му и баща му са казвали. Щом влезе в училището, учителят започва да разкрива букви и числа и детето се връща у дома си с фантазии. То започва да пише буквата „а“ и фантазира вече. Това не значи, че детето влиза в стълкновение с онова, което е научило от родителите си.
към беседата >>
Без фантазии животът не може да работи.
Като слушат да се говори за живота, за елементите му, мнозина мислят, че това са празни работи, някакви фантазии. — Животът си служи с фантазии.
Без фантазии животът не може да работи.
Преди да е постъпило в училище, детето е знаело само това, което майка му и баща му са казвали. Щом влезе в училището, учителят започва да разкрива букви и числа и детето се връща у дома си с фантазии. То започва да пише буквата „а“ и фантазира вече. Това не значи, че детето влиза в стълкновение с онова, което е научило от родителите си. То задържа в себе си онова, което е получило от родителите си, но и новото приема.
към беседата >>
Преди да е постъпило в училище, детето е знаело само това, което майка му и баща му са казвали.
Като слушат да се говори за живота, за елементите му, мнозина мислят, че това са празни работи, някакви фантазии. — Животът си служи с фантазии. Без фантазии животът не може да работи.
Преди да е постъпило в училище, детето е знаело само това, което майка му и баща му са казвали.
Щом влезе в училището, учителят започва да разкрива букви и числа и детето се връща у дома си с фантазии. То започва да пише буквата „а“ и фантазира вече. Това не значи, че детето влиза в стълкновение с онова, което е научило от родителите си. То задържа в себе си онова, което е получило от родителите си, но и новото приема. Същото се отнася и до вас: старото пазете, но и новото приемайте.
към беседата >>
Щом влезе в училището, учителят започва да разкрива букви и числа и детето се връща у дома си с фантазии.
Като слушат да се говори за живота, за елементите му, мнозина мислят, че това са празни работи, някакви фантазии. — Животът си служи с фантазии. Без фантазии животът не може да работи. Преди да е постъпило в училище, детето е знаело само това, което майка му и баща му са казвали.
Щом влезе в училището, учителят започва да разкрива букви и числа и детето се връща у дома си с фантазии.
То започва да пише буквата „а“ и фантазира вече. Това не значи, че детето влиза в стълкновение с онова, което е научило от родителите си. То задържа в себе си онова, което е получило от родителите си, но и новото приема. Същото се отнася и до вас: старото пазете, но и новото приемайте. — Как ще живеем?
към беседата >>
То започва да пише буквата „а“ и фантазира вече.
Като слушат да се говори за живота, за елементите му, мнозина мислят, че това са празни работи, някакви фантазии. — Животът си служи с фантазии. Без фантазии животът не може да работи. Преди да е постъпило в училище, детето е знаело само това, което майка му и баща му са казвали. Щом влезе в училището, учителят започва да разкрива букви и числа и детето се връща у дома си с фантазии.
То започва да пише буквата „а“ и фантазира вече.
Това не значи, че детето влиза в стълкновение с онова, което е научило от родителите си. То задържа в себе си онова, което е получило от родителите си, но и новото приема. Същото се отнася и до вас: старото пазете, но и новото приемайте. — Как ще живеем? — Или като светия, или като грешник.
към беседата >>
Това не значи, че детето влиза в стълкновение с онова, което е научило от родителите си.
— Животът си служи с фантазии. Без фантазии животът не може да работи. Преди да е постъпило в училище, детето е знаело само това, което майка му и баща му са казвали. Щом влезе в училището, учителят започва да разкрива букви и числа и детето се връща у дома си с фантазии. То започва да пише буквата „а“ и фантазира вече.
Това не значи, че детето влиза в стълкновение с онова, което е научило от родителите си.
То задържа в себе си онова, което е получило от родителите си, но и новото приема. Същото се отнася и до вас: старото пазете, но и новото приемайте. — Как ще живеем? — Или като светия, или като грешник. В един ден човек може да стане светия, в един ден може да стане грешник — от него зависи.
към беседата >>
То задържа в себе си онова, което е получило от родителите си, но и новото приема.
Без фантазии животът не може да работи. Преди да е постъпило в училище, детето е знаело само това, което майка му и баща му са казвали. Щом влезе в училището, учителят започва да разкрива букви и числа и детето се връща у дома си с фантазии. То започва да пише буквата „а“ и фантазира вече. Това не значи, че детето влиза в стълкновение с онова, което е научило от родителите си.
То задържа в себе си онова, което е получило от родителите си, но и новото приема.
Същото се отнася и до вас: старото пазете, но и новото приемайте. — Как ще живеем? — Или като светия, или като грешник. В един ден човек може да стане светия, в един ден може да стане грешник — от него зависи. Усъмни ли се в Бога, човек моментално става грешник.
към беседата >>
Същото се отнася и до вас: старото пазете, но и новото приемайте.
Преди да е постъпило в училище, детето е знаело само това, което майка му и баща му са казвали. Щом влезе в училището, учителят започва да разкрива букви и числа и детето се връща у дома си с фантазии. То започва да пише буквата „а“ и фантазира вече. Това не значи, че детето влиза в стълкновение с онова, което е научило от родителите си. То задържа в себе си онова, което е получило от родителите си, но и новото приема.
Същото се отнася и до вас: старото пазете, но и новото приемайте.
— Как ще живеем? — Или като светия, или като грешник. В един ден човек може да стане светия, в един ден може да стане грешник — от него зависи. Усъмни ли се в Бога, човек моментално става грешник. Повярва ли в Бога, той веднага става светия.
към беседата >>
— Как ще живеем?
Щом влезе в училището, учителят започва да разкрива букви и числа и детето се връща у дома си с фантазии. То започва да пише буквата „а“ и фантазира вече. Това не значи, че детето влиза в стълкновение с онова, което е научило от родителите си. То задържа в себе си онова, което е получило от родителите си, но и новото приема. Същото се отнася и до вас: старото пазете, но и новото приемайте.
— Как ще живеем?
— Или като светия, или като грешник. В един ден човек може да стане светия, в един ден може да стане грешник — от него зависи. Усъмни ли се в Бога, човек моментално става грешник. Повярва ли в Бога, той веднага става светия. Една светла мисъл прави човека свят.
към беседата >>
— Или като светия, или като грешник.
То започва да пише буквата „а“ и фантазира вече. Това не значи, че детето влиза в стълкновение с онова, което е научило от родителите си. То задържа в себе си онова, което е получило от родителите си, но и новото приема. Същото се отнася и до вас: старото пазете, но и новото приемайте. — Как ще живеем?
— Или като светия, или като грешник.
В един ден човек може да стане светия, в един ден може да стане грешник — от него зависи. Усъмни ли се в Бога, човек моментално става грешник. Повярва ли в Бога, той веднага става светия. Една светла мисъл прави човека свят. Една тъмна мисъл прави човека грешник.
към беседата >>
В един ден човек може да стане светия, в един ден може да стане грешник — от него зависи.
Това не значи, че детето влиза в стълкновение с онова, което е научило от родителите си. То задържа в себе си онова, което е получило от родителите си, но и новото приема. Същото се отнася и до вас: старото пазете, но и новото приемайте. — Как ще живеем? — Или като светия, или като грешник.
В един ден човек може да стане светия, в един ден може да стане грешник — от него зависи.
Усъмни ли се в Бога, човек моментално става грешник. Повярва ли в Бога, той веднага става светия. Една светла мисъл прави човека свят. Една тъмна мисъл прави човека грешник. Вярата на човека в Бога е в състояние моментално да го очисти.
към беседата >>
Усъмни ли се в Бога, човек моментално става грешник.
То задържа в себе си онова, което е получило от родителите си, но и новото приема. Същото се отнася и до вас: старото пазете, но и новото приемайте. — Как ще живеем? — Или като светия, или като грешник. В един ден човек може да стане светия, в един ден може да стане грешник — от него зависи.
Усъмни ли се в Бога, човек моментално става грешник.
Повярва ли в Бога, той веднага става светия. Една светла мисъл прави човека свят. Една тъмна мисъл прави човека грешник. Вярата на човека в Бога е в състояние моментално да го очисти. Вярата може да се уподоби на Едисоновия електрически кръг, с който чистил петната от дрехите си.
към беседата >>
Повярва ли в Бога, той веднага става светия.
Същото се отнася и до вас: старото пазете, но и новото приемайте. — Как ще живеем? — Или като светия, или като грешник. В един ден човек може да стане светия, в един ден може да стане грешник — от него зависи. Усъмни ли се в Бога, човек моментално става грешник.
Повярва ли в Бога, той веднага става светия.
Една светла мисъл прави човека свят. Една тъмна мисъл прави човека грешник. Вярата на човека в Бога е в състояние моментално да го очисти. Вярата може да се уподоби на Едисоновия електрически кръг, с който чистил петната от дрехите си. Следователно, изцапате ли дрехата си с някакви нечистотии, влезте в областта на вярата, т. е.
към беседата >>
Една светла мисъл прави човека свят.
— Как ще живеем? — Или като светия, или като грешник. В един ден човек може да стане светия, в един ден може да стане грешник — от него зависи. Усъмни ли се в Бога, човек моментално става грешник. Повярва ли в Бога, той веднага става светия.
Една светла мисъл прави човека свят.
Една тъмна мисъл прави човека грешник. Вярата на човека в Бога е в състояние моментално да го очисти. Вярата може да се уподоби на Едисоновия електрически кръг, с който чистил петната от дрехите си. Следователно, изцапате ли дрехата си с някакви нечистотии, влезте в областта на вярата, т. е. в Божествения кръг, пуснете в него силен електрически ток и ще видите, че в един момент сте придобили чистотата си.
към беседата >>
Една тъмна мисъл прави човека грешник.
— Или като светия, или като грешник. В един ден човек може да стане светия, в един ден може да стане грешник — от него зависи. Усъмни ли се в Бога, човек моментално става грешник. Повярва ли в Бога, той веднага става светия. Една светла мисъл прави човека свят.
Една тъмна мисъл прави човека грешник.
Вярата на човека в Бога е в състояние моментално да го очисти. Вярата може да се уподоби на Едисоновия електрически кръг, с който чистил петната от дрехите си. Следователно, изцапате ли дрехата си с някакви нечистотии, влезте в областта на вярата, т. е. в Божествения кръг, пуснете в него силен електрически ток и ще видите, че в един момент сте придобили чистотата си. Това наричат някои „разкаяние“.
към беседата >>
Вярата на човека в Бога е в състояние моментално да го очисти.
В един ден човек може да стане светия, в един ден може да стане грешник — от него зависи. Усъмни ли се в Бога, човек моментално става грешник. Повярва ли в Бога, той веднага става светия. Една светла мисъл прави човека свят. Една тъмна мисъл прави човека грешник.
Вярата на човека в Бога е в състояние моментално да го очисти.
Вярата може да се уподоби на Едисоновия електрически кръг, с който чистил петната от дрехите си. Следователно, изцапате ли дрехата си с някакви нечистотии, влезте в областта на вярата, т. е. в Божествения кръг, пуснете в него силен електрически ток и ще видите, че в един момент сте придобили чистотата си. Това наричат някои „разкаяние“. Добре е човек да се разкайва, но трябва да знае как да се кае.
към беседата >>
Вярата може да се уподоби на Едисоновия електрически кръг, с който чистил петната от дрехите си.
Усъмни ли се в Бога, човек моментално става грешник. Повярва ли в Бога, той веднага става светия. Една светла мисъл прави човека свят. Една тъмна мисъл прави човека грешник. Вярата на човека в Бога е в състояние моментално да го очисти.
Вярата може да се уподоби на Едисоновия електрически кръг, с който чистил петната от дрехите си.
Следователно, изцапате ли дрехата си с някакви нечистотии, влезте в областта на вярата, т. е. в Божествения кръг, пуснете в него силен електрически ток и ще видите, че в един момент сте придобили чистотата си. Това наричат някои „разкаяние“. Добре е човек да се разкайва, но трябва да знае как да се кае.
към беседата >>
Следователно, изцапате ли дрехата си с някакви нечистотии, влезте в областта на вярата, т. е.
Повярва ли в Бога, той веднага става светия. Една светла мисъл прави човека свят. Една тъмна мисъл прави човека грешник. Вярата на човека в Бога е в състояние моментално да го очисти. Вярата може да се уподоби на Едисоновия електрически кръг, с който чистил петната от дрехите си.
Следователно, изцапате ли дрехата си с някакви нечистотии, влезте в областта на вярата, т. е.
в Божествения кръг, пуснете в него силен електрически ток и ще видите, че в един момент сте придобили чистотата си. Това наричат някои „разкаяние“. Добре е човек да се разкайва, но трябва да знае как да се кае.
към беседата >>
в Божествения кръг, пуснете в него силен електрически ток и ще видите, че в един момент сте придобили чистотата си.
Една светла мисъл прави човека свят. Една тъмна мисъл прави човека грешник. Вярата на човека в Бога е в състояние моментално да го очисти. Вярата може да се уподоби на Едисоновия електрически кръг, с който чистил петната от дрехите си. Следователно, изцапате ли дрехата си с някакви нечистотии, влезте в областта на вярата, т. е.
в Божествения кръг, пуснете в него силен електрически ток и ще видите, че в един момент сте придобили чистотата си.
Това наричат някои „разкаяние“. Добре е човек да се разкайва, но трябва да знае как да се кае.
към беседата >>
Това наричат някои „разкаяние“.
Една тъмна мисъл прави човека грешник. Вярата на човека в Бога е в състояние моментално да го очисти. Вярата може да се уподоби на Едисоновия електрически кръг, с който чистил петната от дрехите си. Следователно, изцапате ли дрехата си с някакви нечистотии, влезте в областта на вярата, т. е. в Божествения кръг, пуснете в него силен електрически ток и ще видите, че в един момент сте придобили чистотата си.
Това наричат някои „разкаяние“.
Добре е човек да се разкайва, но трябва да знае как да се кае.
към беседата >>
Добре е човек да се разкайва, но трябва да знае как да се кае.
Вярата на човека в Бога е в състояние моментално да го очисти. Вярата може да се уподоби на Едисоновия електрически кръг, с който чистил петната от дрехите си. Следователно, изцапате ли дрехата си с някакви нечистотии, влезте в областта на вярата, т. е. в Божествения кръг, пуснете в него силен електрически ток и ще видите, че в един момент сте придобили чистотата си. Това наричат някои „разкаяние“.
Добре е човек да се разкайва, но трябва да знае как да се кае.
към беседата >>
Сега, да оставим разкаянието настрана.
Сега, да оставим разкаянието настрана.
То се отнася към старите дългове на хората. Кой какво има да плаща, това е негова работа. Приятно нещо е плащането. Да плащаш, това значи да даваш нещо от себе си. Даването има двояко значение.
към беседата >>
То се отнася към старите дългове на хората.
Сега, да оставим разкаянието настрана.
То се отнася към старите дългове на хората.
Кой какво има да плаща, това е негова работа. Приятно нещо е плащането. Да плащаш, това значи да даваш нещо от себе си. Даването има двояко значение. Човек дава това, което дължи.
към беседата >>
Кой какво има да плаща, това е негова работа.
Сега, да оставим разкаянието настрана. То се отнася към старите дългове на хората.
Кой какво има да плаща, това е негова работа.
Приятно нещо е плащането. Да плащаш, това значи да даваш нещо от себе си. Даването има двояко значение. Човек дава това, което дължи. Човек дава и без да дължи.
към беседата >>
Приятно нещо е плащането.
Сега, да оставим разкаянието настрана. То се отнася към старите дългове на хората. Кой какво има да плаща, това е негова работа.
Приятно нещо е плащането.
Да плащаш, това значи да даваш нещо от себе си. Даването има двояко значение. Човек дава това, което дължи. Човек дава и без да дължи. Във втория случай даването е по-приятно.
към беседата >>
Да плащаш, това значи да даваш нещо от себе си.
Сега, да оставим разкаянието настрана. То се отнася към старите дългове на хората. Кой какво има да плаща, това е негова работа. Приятно нещо е плащането.
Да плащаш, това значи да даваш нещо от себе си.
Даването има двояко значение. Човек дава това, което дължи. Човек дава и без да дължи. Във втория случай даването е по-приятно. С това даване, именно, човек си създава условия да го обичат.
към беседата >>
Даването има двояко значение.
Сега, да оставим разкаянието настрана. То се отнася към старите дългове на хората. Кой какво има да плаща, това е негова работа. Приятно нещо е плащането. Да плащаш, това значи да даваш нещо от себе си.
Даването има двояко значение.
Човек дава това, което дължи. Човек дава и без да дължи. Във втория случай даването е по-приятно. С това даване, именно, човек си създава условия да го обичат. Който дава, той прави връзки с хората и те започват да го обичат.
към беседата >>
Човек дава това, което дължи.
То се отнася към старите дългове на хората. Кой какво има да плаща, това е негова работа. Приятно нещо е плащането. Да плащаш, това значи да даваш нещо от себе си. Даването има двояко значение.
Човек дава това, което дължи.
Човек дава и без да дължи. Във втория случай даването е по-приятно. С това даване, именно, човек си създава условия да го обичат. Който дава, той прави връзки с хората и те започват да го обичат. „Даром сте взели, даром давайте!
към беседата >>
Човек дава и без да дължи.
Кой какво има да плаща, това е негова работа. Приятно нещо е плащането. Да плащаш, това значи да даваш нещо от себе си. Даването има двояко значение. Човек дава това, което дължи.
Човек дава и без да дължи.
Във втория случай даването е по-приятно. С това даване, именно, човек си създава условия да го обичат. Който дава, той прави връзки с хората и те започват да го обичат. „Даром сте взели, даром давайте! “
към беседата >>
Във втория случай даването е по-приятно.
Приятно нещо е плащането. Да плащаш, това значи да даваш нещо от себе си. Даването има двояко значение. Човек дава това, което дължи. Човек дава и без да дължи.
Във втория случай даването е по-приятно.
С това даване, именно, човек си създава условия да го обичат. Който дава, той прави връзки с хората и те започват да го обичат. „Даром сте взели, даром давайте! “
към беседата >>
С това даване, именно, човек си създава условия да го обичат.
Да плащаш, това значи да даваш нещо от себе си. Даването има двояко значение. Човек дава това, което дължи. Човек дава и без да дължи. Във втория случай даването е по-приятно.
С това даване, именно, човек си създава условия да го обичат.
Който дава, той прави връзки с хората и те започват да го обичат. „Даром сте взели, даром давайте! “
към беседата >>
Който дава, той прави връзки с хората и те започват да го обичат.
Даването има двояко значение. Човек дава това, което дължи. Човек дава и без да дължи. Във втория случай даването е по-приятно. С това даване, именно, човек си създава условия да го обичат.
Който дава, той прави връзки с хората и те започват да го обичат.
„Даром сте взели, даром давайте! “
към беседата >>
„Даром сте взели, даром давайте!
Човек дава това, което дължи. Човек дава и без да дължи. Във втория случай даването е по-приятно. С това даване, именно, човек си създава условия да го обичат. Който дава, той прави връзки с хората и те започват да го обичат.
„Даром сте взели, даром давайте!
“
към беседата >>
“
Човек дава и без да дължи. Във втория случай даването е по-приятно. С това даване, именно, човек си създава условия да го обичат. Който дава, той прави връзки с хората и те започват да го обичат. „Даром сте взели, даром давайте!
“
към беседата >>
Съвременните хора се оплакват, че не успяват в живота си.
Съвременните хора се оплакват, че не успяват в живота си.
Неуспехът им се дължи на факта, че не прилагат това, което са научили. Всяко нещо, което не се прилага, се вкисва. Същото се отнася и до знанието. Всяко знание, което не се прилага, се вкисва. Като не успяват в науката, някои хора казват, че и без наука може в живота.
към беседата >>
Неуспехът им се дължи на факта, че не прилагат това, което са научили.
Съвременните хора се оплакват, че не успяват в живота си.
Неуспехът им се дължи на факта, че не прилагат това, което са научили.
Всяко нещо, което не се прилага, се вкисва. Същото се отнася и до знанието. Всяко знание, което не се прилага, се вкисва. Като не успяват в науката, някои хора казват, че и без наука може в живота. Да, трудно се придобива наука, знание, но без знание е по-лошо, отколкото със знание.
към беседата >>
Всяко нещо, което не се прилага, се вкисва.
Съвременните хора се оплакват, че не успяват в живота си. Неуспехът им се дължи на факта, че не прилагат това, което са научили.
Всяко нещо, което не се прилага, се вкисва.
Същото се отнася и до знанието. Всяко знание, което не се прилага, се вкисва. Като не успяват в науката, някои хора казват, че и без наука може в живота. Да, трудно се придобива наука, знание, но без знание е по-лошо, отколкото със знание. Ще кажете, че за да придобие знание, човек трябва да чупи главата си.
към беседата >>
Същото се отнася и до знанието.
Съвременните хора се оплакват, че не успяват в живота си. Неуспехът им се дължи на факта, че не прилагат това, което са научили. Всяко нещо, което не се прилага, се вкисва.
Същото се отнася и до знанието.
Всяко знание, което не се прилага, се вкисва. Като не успяват в науката, някои хора казват, че и без наука може в живота. Да, трудно се придобива наука, знание, но без знание е по-лошо, отколкото със знание. Ще кажете, че за да придобие знание, човек трябва да чупи главата си. За предпочитане е човек сам да чупи главата си, отколкото други да му я чупят.
към беседата >>
Всяко знание, което не се прилага, се вкисва.
Съвременните хора се оплакват, че не успяват в живота си. Неуспехът им се дължи на факта, че не прилагат това, което са научили. Всяко нещо, което не се прилага, се вкисва. Същото се отнася и до знанието.
Всяко знание, което не се прилага, се вкисва.
Като не успяват в науката, някои хора казват, че и без наука може в живота. Да, трудно се придобива наука, знание, но без знание е по-лошо, отколкото със знание. Ще кажете, че за да придобие знание, човек трябва да чупи главата си. За предпочитане е човек сам да чупи главата си, отколкото други да му я чупят. Едно трябва да имате пред вид: каквото учите, изучавайте го добре.
към беседата >>
Като не успяват в науката, някои хора казват, че и без наука може в живота.
Съвременните хора се оплакват, че не успяват в живота си. Неуспехът им се дължи на факта, че не прилагат това, което са научили. Всяко нещо, което не се прилага, се вкисва. Същото се отнася и до знанието. Всяко знание, което не се прилага, се вкисва.
Като не успяват в науката, някои хора казват, че и без наука може в живота.
Да, трудно се придобива наука, знание, но без знание е по-лошо, отколкото със знание. Ще кажете, че за да придобие знание, човек трябва да чупи главата си. За предпочитане е човек сам да чупи главата си, отколкото други да му я чупят. Едно трябва да имате пред вид: каквото учите, изучавайте го добре. Каквото изучавате като дете, ще го прилагате и като възрастен, и като стар.
към беседата >>
Да, трудно се придобива наука, знание, но без знание е по-лошо, отколкото със знание.
Неуспехът им се дължи на факта, че не прилагат това, което са научили. Всяко нещо, което не се прилага, се вкисва. Същото се отнася и до знанието. Всяко знание, което не се прилага, се вкисва. Като не успяват в науката, някои хора казват, че и без наука може в живота.
Да, трудно се придобива наука, знание, но без знание е по-лошо, отколкото със знание.
Ще кажете, че за да придобие знание, човек трябва да чупи главата си. За предпочитане е човек сам да чупи главата си, отколкото други да му я чупят. Едно трябва да имате пред вид: каквото учите, изучавайте го добре. Каквото изучавате като дете, ще го прилагате и като възрастен, и като стар. В първо отделение детето изучава числата от 1 — 20, но като стане виден математик, той си служи със същите числа, само че ги взима в различни комбинации.
към беседата >>
Ще кажете, че за да придобие знание, човек трябва да чупи главата си.
Всяко нещо, което не се прилага, се вкисва. Същото се отнася и до знанието. Всяко знание, което не се прилага, се вкисва. Като не успяват в науката, някои хора казват, че и без наука може в живота. Да, трудно се придобива наука, знание, но без знание е по-лошо, отколкото със знание.
Ще кажете, че за да придобие знание, човек трябва да чупи главата си.
За предпочитане е човек сам да чупи главата си, отколкото други да му я чупят. Едно трябва да имате пред вид: каквото учите, изучавайте го добре. Каквото изучавате като дете, ще го прилагате и като възрастен, и като стар. В първо отделение детето изучава числата от 1 — 20, но като стане виден математик, той си служи със същите числа, само че ги взима в различни комбинации. В първо отделение детето изучава азбуката; като стане виден писател, той си служи със същите букви, но ги съчетава в срички, в думи и т. н.
към беседата >>
За предпочитане е човек сам да чупи главата си, отколкото други да му я чупят.
Същото се отнася и до знанието. Всяко знание, което не се прилага, се вкисва. Като не успяват в науката, някои хора казват, че и без наука може в живота. Да, трудно се придобива наука, знание, но без знание е по-лошо, отколкото със знание. Ще кажете, че за да придобие знание, човек трябва да чупи главата си.
За предпочитане е човек сам да чупи главата си, отколкото други да му я чупят.
Едно трябва да имате пред вид: каквото учите, изучавайте го добре. Каквото изучавате като дете, ще го прилагате и като възрастен, и като стар. В първо отделение детето изучава числата от 1 — 20, но като стане виден математик, той си служи със същите числа, само че ги взима в различни комбинации. В първо отделение детето изучава азбуката; като стане виден писател, той си служи със същите букви, но ги съчетава в срички, в думи и т. н. Колкото по-добре ги съчетава, толкова по-добър писател е той.
към беседата >>
Едно трябва да имате пред вид: каквото учите, изучавайте го добре.
Всяко знание, което не се прилага, се вкисва. Като не успяват в науката, някои хора казват, че и без наука може в живота. Да, трудно се придобива наука, знание, но без знание е по-лошо, отколкото със знание. Ще кажете, че за да придобие знание, човек трябва да чупи главата си. За предпочитане е човек сам да чупи главата си, отколкото други да му я чупят.
Едно трябва да имате пред вид: каквото учите, изучавайте го добре.
Каквото изучавате като дете, ще го прилагате и като възрастен, и като стар. В първо отделение детето изучава числата от 1 — 20, но като стане виден математик, той си служи със същите числа, само че ги взима в различни комбинации. В първо отделение детето изучава азбуката; като стане виден писател, той си служи със същите букви, но ги съчетава в срички, в думи и т. н. Колкото по-добре ги съчетава, толкова по-добър писател е той.
към беседата >>
Каквото изучавате като дете, ще го прилагате и като възрастен, и като стар.
Като не успяват в науката, някои хора казват, че и без наука може в живота. Да, трудно се придобива наука, знание, но без знание е по-лошо, отколкото със знание. Ще кажете, че за да придобие знание, човек трябва да чупи главата си. За предпочитане е човек сам да чупи главата си, отколкото други да му я чупят. Едно трябва да имате пред вид: каквото учите, изучавайте го добре.
Каквото изучавате като дете, ще го прилагате и като възрастен, и като стар.
В първо отделение детето изучава числата от 1 — 20, но като стане виден математик, той си служи със същите числа, само че ги взима в различни комбинации. В първо отделение детето изучава азбуката; като стане виден писател, той си служи със същите букви, но ги съчетава в срички, в думи и т. н. Колкото по-добре ги съчетава, толкова по-добър писател е той.
към беседата >>
В първо отделение детето изучава числата от 1 — 20, но като стане виден математик, той си служи със същите числа, само че ги взима в различни комбинации.
Да, трудно се придобива наука, знание, но без знание е по-лошо, отколкото със знание. Ще кажете, че за да придобие знание, човек трябва да чупи главата си. За предпочитане е човек сам да чупи главата си, отколкото други да му я чупят. Едно трябва да имате пред вид: каквото учите, изучавайте го добре. Каквото изучавате като дете, ще го прилагате и като възрастен, и като стар.
В първо отделение детето изучава числата от 1 — 20, но като стане виден математик, той си служи със същите числа, само че ги взима в различни комбинации.
В първо отделение детето изучава азбуката; като стане виден писател, той си служи със същите букви, но ги съчетава в срички, в думи и т. н. Колкото по-добре ги съчетава, толкова по-добър писател е той.
към беседата >>
В първо отделение детето изучава азбуката; като стане виден писател, той си служи със същите букви, но ги съчетава в срички, в думи и т. н.
Ще кажете, че за да придобие знание, човек трябва да чупи главата си. За предпочитане е човек сам да чупи главата си, отколкото други да му я чупят. Едно трябва да имате пред вид: каквото учите, изучавайте го добре. Каквото изучавате като дете, ще го прилагате и като възрастен, и като стар. В първо отделение детето изучава числата от 1 — 20, но като стане виден математик, той си служи със същите числа, само че ги взима в различни комбинации.
В първо отделение детето изучава азбуката; като стане виден писател, той си служи със същите букви, но ги съчетава в срички, в думи и т. н.
Колкото по-добре ги съчетава, толкова по-добър писател е той.
към беседата >>
Колкото по-добре ги съчетава, толкова по-добър писател е той.
За предпочитане е човек сам да чупи главата си, отколкото други да му я чупят. Едно трябва да имате пред вид: каквото учите, изучавайте го добре. Каквото изучавате като дете, ще го прилагате и като възрастен, и като стар. В първо отделение детето изучава числата от 1 — 20, но като стане виден математик, той си служи със същите числа, само че ги взима в различни комбинации. В първо отделение детето изучава азбуката; като стане виден писател, той си служи със същите букви, но ги съчетава в срички, в думи и т. н.
Колкото по-добре ги съчетава, толкова по-добър писател е той.
към беседата >>
И тъй, знайте, че и най-простите идеи имат приложение в живота: в умствения, в сърдечния и във физическия свят.
И тъй, знайте, че и най-простите идеи имат приложение в живота: в умствения, в сърдечния и във физическия свят.
Има известни мисли, които представят азбука на Божествената наука. Ако не знае тия букви, човек не може да изучава Божествената наука. Тъй щото, каквото и да правите, вие не можете да се освободите от азбуката на нещата. Всички езици, всички изкуства започват с буквата „а“. Каква мисъл представя буквата „а“?
към беседата >>
Има известни мисли, които представят азбука на Божествената наука.
И тъй, знайте, че и най-простите идеи имат приложение в живота: в умствения, в сърдечния и във физическия свят.
Има известни мисли, които представят азбука на Божествената наука.
Ако не знае тия букви, човек не може да изучава Божествената наука. Тъй щото, каквото и да правите, вие не можете да се освободите от азбуката на нещата. Всички езици, всички изкуства започват с буквата „а“. Каква мисъл представя буквата „а“? — Аз живея.
към беседата >>
Ако не знае тия букви, човек не може да изучава Божествената наука.
И тъй, знайте, че и най-простите идеи имат приложение в живота: в умствения, в сърдечния и във физическия свят. Има известни мисли, които представят азбука на Божествената наука.
Ако не знае тия букви, човек не може да изучава Божествената наука.
Тъй щото, каквото и да правите, вие не можете да се освободите от азбуката на нещата. Всички езици, всички изкуства започват с буквата „а“. Каква мисъл представя буквата „а“? — Аз живея. — Наистина, по-важно нещо от живота няма.
към беседата >>
Тъй щото, каквото и да правите, вие не можете да се освободите от азбуката на нещата.
И тъй, знайте, че и най-простите идеи имат приложение в живота: в умствения, в сърдечния и във физическия свят. Има известни мисли, които представят азбука на Божествената наука. Ако не знае тия букви, човек не може да изучава Божествената наука.
Тъй щото, каквото и да правите, вие не можете да се освободите от азбуката на нещата.
Всички езици, всички изкуства започват с буквата „а“. Каква мисъл представя буквата „а“? — Аз живея. — Наистина, по-важно нещо от живота няма. Всички неща са възможни, само когато има живот.
към беседата >>
Всички езици, всички изкуства започват с буквата „а“.
И тъй, знайте, че и най-простите идеи имат приложение в живота: в умствения, в сърдечния и във физическия свят. Има известни мисли, които представят азбука на Божествената наука. Ако не знае тия букви, човек не може да изучава Божествената наука. Тъй щото, каквото и да правите, вие не можете да се освободите от азбуката на нещата.
Всички езици, всички изкуства започват с буквата „а“.
Каква мисъл представя буквата „а“? — Аз живея. — Наистина, по-важно нещо от живота няма. Всички неща са възможни, само когато има живот. Без живот нещата са непостижими.
към беседата >>
Каква мисъл представя буквата „а“?
И тъй, знайте, че и най-простите идеи имат приложение в живота: в умствения, в сърдечния и във физическия свят. Има известни мисли, които представят азбука на Божествената наука. Ако не знае тия букви, човек не може да изучава Божествената наука. Тъй щото, каквото и да правите, вие не можете да се освободите от азбуката на нещата. Всички езици, всички изкуства започват с буквата „а“.
Каква мисъл представя буквата „а“?
— Аз живея. — Наистина, по-важно нещо от живота няма. Всички неща са възможни, само когато има живот. Без живот нещата са непостижими. Каквото е буквата „а“ за писателя, каквото е числото „едно“ за математика, такова нещо представя думата „живот“ за всяко живо същество.
към беседата >>
— Аз живея.
Има известни мисли, които представят азбука на Божествената наука. Ако не знае тия букви, човек не може да изучава Божествената наука. Тъй щото, каквото и да правите, вие не можете да се освободите от азбуката на нещата. Всички езици, всички изкуства започват с буквата „а“. Каква мисъл представя буквата „а“?
— Аз живея.
— Наистина, по-важно нещо от живота няма. Всички неща са възможни, само когато има живот. Без живот нещата са непостижими. Каквото е буквата „а“ за писателя, каквото е числото „едно“ за математика, такова нещо представя думата „живот“ за всяко живо същество. Буквата „а“ и „единицата“ съставят елементи на човешкото съзнание.
към беседата >>
— Наистина, по-важно нещо от живота няма.
Ако не знае тия букви, човек не може да изучава Божествената наука. Тъй щото, каквото и да правите, вие не можете да се освободите от азбуката на нещата. Всички езици, всички изкуства започват с буквата „а“. Каква мисъл представя буквата „а“? — Аз живея.
— Наистина, по-важно нещо от живота няма.
Всички неща са възможни, само когато има живот. Без живот нещата са непостижими. Каквото е буквата „а“ за писателя, каквото е числото „едно“ за математика, такова нещо представя думата „живот“ за всяко живо същество. Буквата „а“ и „единицата“ съставят елементи на човешкото съзнание. В Божествения свят, обаче, първата буква на азбуката е думата „живот“.
към беседата >>
Всички неща са възможни, само когато има живот.
Тъй щото, каквото и да правите, вие не можете да се освободите от азбуката на нещата. Всички езици, всички изкуства започват с буквата „а“. Каква мисъл представя буквата „а“? — Аз живея. — Наистина, по-важно нещо от живота няма.
Всички неща са възможни, само когато има живот.
Без живот нещата са непостижими. Каквото е буквата „а“ за писателя, каквото е числото „едно“ за математика, такова нещо представя думата „живот“ за всяко живо същество. Буквата „а“ и „единицата“ съставят елементи на човешкото съзнание. В Божествения свят, обаче, първата буква на азбуката е думата „живот“. Който е научил тази буква, той е ученик в първо отделение на Божествената школа.
към беседата >>
Без живот нещата са непостижими.
Всички езици, всички изкуства започват с буквата „а“. Каква мисъл представя буквата „а“? — Аз живея. — Наистина, по-важно нещо от живота няма. Всички неща са възможни, само когато има живот.
Без живот нещата са непостижими.
Каквото е буквата „а“ за писателя, каквото е числото „едно“ за математика, такова нещо представя думата „живот“ за всяко живо същество. Буквата „а“ и „единицата“ съставят елементи на човешкото съзнание. В Божествения свят, обаче, първата буква на азбуката е думата „живот“. Който е научил тази буква, той е ученик в първо отделение на Божествената школа. Който се е научил да пише, да прилага първата буква на Божествения език, той може да живее правилно.
към беседата >>
Каквото е буквата „а“ за писателя, каквото е числото „едно“ за математика, такова нещо представя думата „живот“ за всяко живо същество.
Каква мисъл представя буквата „а“? — Аз живея. — Наистина, по-важно нещо от живота няма. Всички неща са възможни, само когато има живот. Без живот нещата са непостижими.
Каквото е буквата „а“ за писателя, каквото е числото „едно“ за математика, такова нещо представя думата „живот“ за всяко живо същество.
Буквата „а“ и „единицата“ съставят елементи на човешкото съзнание. В Божествения свят, обаче, първата буква на азбуката е думата „живот“. Който е научил тази буква, той е ученик в първо отделение на Божествената школа. Който се е научил да пише, да прилага първата буква на Божествения език, той може да живее правилно.
към беседата >>
Буквата „а“ и „единицата“ съставят елементи на човешкото съзнание.
— Аз живея. — Наистина, по-важно нещо от живота няма. Всички неща са възможни, само когато има живот. Без живот нещата са непостижими. Каквото е буквата „а“ за писателя, каквото е числото „едно“ за математика, такова нещо представя думата „живот“ за всяко живо същество.
Буквата „а“ и „единицата“ съставят елементи на човешкото съзнание.
В Божествения свят, обаче, първата буква на азбуката е думата „живот“. Който е научил тази буква, той е ученик в първо отделение на Божествената школа. Който се е научил да пише, да прилага първата буква на Божествения език, той може да живее правилно.
към беседата >>
В Божествения свят, обаче, първата буква на азбуката е думата „живот“.
— Наистина, по-важно нещо от живота няма. Всички неща са възможни, само когато има живот. Без живот нещата са непостижими. Каквото е буквата „а“ за писателя, каквото е числото „едно“ за математика, такова нещо представя думата „живот“ за всяко живо същество. Буквата „а“ и „единицата“ съставят елементи на човешкото съзнание.
В Божествения свят, обаче, първата буква на азбуката е думата „живот“.
Който е научил тази буква, той е ученик в първо отделение на Божествената школа. Който се е научил да пише, да прилага първата буква на Божествения език, той може да живее правилно.
към беседата >>
Който е научил тази буква, той е ученик в първо отделение на Божествената школа.
Всички неща са възможни, само когато има живот. Без живот нещата са непостижими. Каквото е буквата „а“ за писателя, каквото е числото „едно“ за математика, такова нещо представя думата „живот“ за всяко живо същество. Буквата „а“ и „единицата“ съставят елементи на човешкото съзнание. В Божествения свят, обаче, първата буква на азбуката е думата „живот“.
Който е научил тази буква, той е ученик в първо отделение на Божествената школа.
Който се е научил да пише, да прилага първата буква на Божествения език, той може да живее правилно.
към беседата >>
Който се е научил да пише, да прилага първата буква на Божествения език, той може да живее правилно.
Без живот нещата са непостижими. Каквото е буквата „а“ за писателя, каквото е числото „едно“ за математика, такова нещо представя думата „живот“ за всяко живо същество. Буквата „а“ и „единицата“ съставят елементи на човешкото съзнание. В Божествения свят, обаче, първата буква на азбуката е думата „живот“. Който е научил тази буква, той е ученик в първо отделение на Божествената школа.
Който се е научил да пише, да прилага първата буква на Божествения език, той може да живее правилно.
към беседата >>
Съвременните хора разглеждат живота в обикновен смисъл на думата и казват: Животът е добър или лош.
Съвременните хора разглеждат живота в обикновен смисъл на думата и казват: Животът е добър или лош.
— Животът не е нито добър, нито лош. Когато говорите за доброто или за лошото в живота, това показва, че не сте поставили елементите на живота на техните места. Дали животът е добър или лош, това зависи от умението на човека да поставя буквите на определените им места. Иска ли да се освободи от кривите понятия за добро и за зло, човек трябва да постави буквата „а“ — живота — на своето място. Злото и доброто в света съществуват като възможности, като пермутации в математиката.
към беседата >>
— Животът не е нито добър, нито лош.
Съвременните хора разглеждат живота в обикновен смисъл на думата и казват: Животът е добър или лош.
— Животът не е нито добър, нито лош.
Когато говорите за доброто или за лошото в живота, това показва, че не сте поставили елементите на живота на техните места. Дали животът е добър или лош, това зависи от умението на човека да поставя буквите на определените им места. Иска ли да се освободи от кривите понятия за добро и за зло, човек трябва да постави буквата „а“ — живота — на своето място. Злото и доброто в света съществуват като възможности, като пермутации в математиката. Ако не знае къде кой тон да постави, музикантът може да направи такива погрешки, че да го свалят от сцената.
към беседата >>
Когато говорите за доброто или за лошото в живота, това показва, че не сте поставили елементите на живота на техните места.
Съвременните хора разглеждат живота в обикновен смисъл на думата и казват: Животът е добър или лош. — Животът не е нито добър, нито лош.
Когато говорите за доброто или за лошото в живота, това показва, че не сте поставили елементите на живота на техните места.
Дали животът е добър или лош, това зависи от умението на човека да поставя буквите на определените им места. Иска ли да се освободи от кривите понятия за добро и за зло, човек трябва да постави буквата „а“ — живота — на своето място. Злото и доброто в света съществуват като възможности, като пермутации в математиката. Ако не знае къде кой тон да постави, музикантът може да направи такива погрешки, че да го свалят от сцената. Има известни тонове, от съчетанието на които се образуват хармонични акорди.
към беседата >>
Дали животът е добър или лош, това зависи от умението на човека да поставя буквите на определените им места.
Съвременните хора разглеждат живота в обикновен смисъл на думата и казват: Животът е добър или лош. — Животът не е нито добър, нито лош. Когато говорите за доброто или за лошото в живота, това показва, че не сте поставили елементите на живота на техните места.
Дали животът е добър или лош, това зависи от умението на човека да поставя буквите на определените им места.
Иска ли да се освободи от кривите понятия за добро и за зло, човек трябва да постави буквата „а“ — живота — на своето място. Злото и доброто в света съществуват като възможности, като пермутации в математиката. Ако не знае къде кой тон да постави, музикантът може да направи такива погрешки, че да го свалят от сцената. Има известни тонове, от съчетанието на които се образуват хармонични акорди. Обаче има тонове, които, както и да ги съчетавате, по никой начин не могат да образуват хармонични акорди.
към беседата >>
Иска ли да се освободи от кривите понятия за добро и за зло, човек трябва да постави буквата „а“ — живота — на своето място.
Съвременните хора разглеждат живота в обикновен смисъл на думата и казват: Животът е добър или лош. — Животът не е нито добър, нито лош. Когато говорите за доброто или за лошото в живота, това показва, че не сте поставили елементите на живота на техните места. Дали животът е добър или лош, това зависи от умението на човека да поставя буквите на определените им места.
Иска ли да се освободи от кривите понятия за добро и за зло, човек трябва да постави буквата „а“ — живота — на своето място.
Злото и доброто в света съществуват като възможности, като пермутации в математиката. Ако не знае къде кой тон да постави, музикантът може да направи такива погрешки, че да го свалят от сцената. Има известни тонове, от съчетанието на които се образуват хармонични акорди. Обаче има тонове, които, както и да ги съчетавате, по никой начин не могат да образуват хармонични акорди. Те всякога образуват дисонанси.
към беседата >>
Злото и доброто в света съществуват като възможности, като пермутации в математиката.
Съвременните хора разглеждат живота в обикновен смисъл на думата и казват: Животът е добър или лош. — Животът не е нито добър, нито лош. Когато говорите за доброто или за лошото в живота, това показва, че не сте поставили елементите на живота на техните места. Дали животът е добър или лош, това зависи от умението на човека да поставя буквите на определените им места. Иска ли да се освободи от кривите понятия за добро и за зло, човек трябва да постави буквата „а“ — живота — на своето място.
Злото и доброто в света съществуват като възможности, като пермутации в математиката.
Ако не знае къде кой тон да постави, музикантът може да направи такива погрешки, че да го свалят от сцената. Има известни тонове, от съчетанието на които се образуват хармонични акорди. Обаче има тонове, които, както и да ги съчетавате, по никой начин не могат да образуват хармонични акорди. Те всякога образуват дисонанси.
към беседата >>
Ако не знае къде кой тон да постави, музикантът може да направи такива погрешки, че да го свалят от сцената.
— Животът не е нито добър, нито лош. Когато говорите за доброто или за лошото в живота, това показва, че не сте поставили елементите на живота на техните места. Дали животът е добър или лош, това зависи от умението на човека да поставя буквите на определените им места. Иска ли да се освободи от кривите понятия за добро и за зло, човек трябва да постави буквата „а“ — живота — на своето място. Злото и доброто в света съществуват като възможности, като пермутации в математиката.
Ако не знае къде кой тон да постави, музикантът може да направи такива погрешки, че да го свалят от сцената.
Има известни тонове, от съчетанието на които се образуват хармонични акорди. Обаче има тонове, които, както и да ги съчетавате, по никой начин не могат да образуват хармонични акорди. Те всякога образуват дисонанси.
към беседата >>
Има известни тонове, от съчетанието на които се образуват хармонични акорди.
Когато говорите за доброто или за лошото в живота, това показва, че не сте поставили елементите на живота на техните места. Дали животът е добър или лош, това зависи от умението на човека да поставя буквите на определените им места. Иска ли да се освободи от кривите понятия за добро и за зло, човек трябва да постави буквата „а“ — живота — на своето място. Злото и доброто в света съществуват като възможности, като пермутации в математиката. Ако не знае къде кой тон да постави, музикантът може да направи такива погрешки, че да го свалят от сцената.
Има известни тонове, от съчетанието на които се образуват хармонични акорди.
Обаче има тонове, които, както и да ги съчетавате, по никой начин не могат да образуват хармонични акорди. Те всякога образуват дисонанси.
към беседата >>
Обаче има тонове, които, както и да ги съчетавате, по никой начин не могат да образуват хармонични акорди.
Дали животът е добър или лош, това зависи от умението на човека да поставя буквите на определените им места. Иска ли да се освободи от кривите понятия за добро и за зло, човек трябва да постави буквата „а“ — живота — на своето място. Злото и доброто в света съществуват като възможности, като пермутации в математиката. Ако не знае къде кой тон да постави, музикантът може да направи такива погрешки, че да го свалят от сцената. Има известни тонове, от съчетанието на които се образуват хармонични акорди.
Обаче има тонове, които, както и да ги съчетавате, по никой начин не могат да образуват хармонични акорди.
Те всякога образуват дисонанси.
към беседата >>
Те всякога образуват дисонанси.
Иска ли да се освободи от кривите понятия за добро и за зло, човек трябва да постави буквата „а“ — живота — на своето място. Злото и доброто в света съществуват като възможности, като пермутации в математиката. Ако не знае къде кой тон да постави, музикантът може да направи такива погрешки, че да го свалят от сцената. Има известни тонове, от съчетанието на които се образуват хармонични акорди. Обаче има тонове, които, както и да ги съчетавате, по никой начин не могат да образуват хармонични акорди.
Те всякога образуват дисонанси.
към беседата >>
Тъй щото, като ученици, вие трябва да схващате живота в неговата чистота, като основна буква на Божествената азбука.
Тъй щото, като ученици, вие трябва да схващате живота в неговата чистота, като основна буква на Божествената азбука.
Живот има само в съзнанието. Живот има само там, дето съзнанието е пробудено. Следователно, само онзи човек живее, който има пробудено съзнание. Онзи, на когото съзнанието не е пробудено, живее механически. Механическите процеси, обаче, са лишени от съзнание.
към беседата >>
Живот има само в съзнанието.
Тъй щото, като ученици, вие трябва да схващате живота в неговата чистота, като основна буква на Божествената азбука.
Живот има само в съзнанието.
Живот има само там, дето съзнанието е пробудено. Следователно, само онзи човек живее, който има пробудено съзнание. Онзи, на когото съзнанието не е пробудено, живее механически. Механическите процеси, обаче, са лишени от съзнание. Когато говорим за живот, ние разбираме съзнание не в обикновен смисъл на думата, но в широк смисъл.
към беседата >>
Живот има само там, дето съзнанието е пробудено.
Тъй щото, като ученици, вие трябва да схващате живота в неговата чистота, като основна буква на Божествената азбука. Живот има само в съзнанието.
Живот има само там, дето съзнанието е пробудено.
Следователно, само онзи човек живее, който има пробудено съзнание. Онзи, на когото съзнанието не е пробудено, живее механически. Механическите процеси, обаче, са лишени от съзнание. Когато говорим за живот, ние разбираме съзнание не в обикновен смисъл на думата, но в широк смисъл. При обикновеното съзнание човек се терзае, но живее ли във висшето, в Божественото съзнание, той има възможност да постигне най-големите височини и най-големите дълбочини.
към беседата >>
Следователно, само онзи човек живее, който има пробудено съзнание.
Тъй щото, като ученици, вие трябва да схващате живота в неговата чистота, като основна буква на Божествената азбука. Живот има само в съзнанието. Живот има само там, дето съзнанието е пробудено.
Следователно, само онзи човек живее, който има пробудено съзнание.
Онзи, на когото съзнанието не е пробудено, живее механически. Механическите процеси, обаче, са лишени от съзнание. Когато говорим за живот, ние разбираме съзнание не в обикновен смисъл на думата, но в широк смисъл. При обикновеното съзнание човек се терзае, но живее ли във висшето, в Божественото съзнание, той има възможност да постигне най-големите височини и най-големите дълбочини. Какво по-велико нещо може да очаква човек от това, да се качи на най-високата планина и да слезе в най-дълбоката долина?
към беседата >>
Онзи, на когото съзнанието не е пробудено, живее механически.
Тъй щото, като ученици, вие трябва да схващате живота в неговата чистота, като основна буква на Божествената азбука. Живот има само в съзнанието. Живот има само там, дето съзнанието е пробудено. Следователно, само онзи човек живее, който има пробудено съзнание.
Онзи, на когото съзнанието не е пробудено, живее механически.
Механическите процеси, обаче, са лишени от съзнание. Когато говорим за живот, ние разбираме съзнание не в обикновен смисъл на думата, но в широк смисъл. При обикновеното съзнание човек се терзае, но живее ли във висшето, в Божественото съзнание, той има възможност да постигне най-големите височини и най-големите дълбочини. Какво по-велико нещо може да очаква човек от това, да се качи на най-високата планина и да слезе в най-дълбоката долина? Качването и слизането са състояния на съзнанието.
към беседата >>
Механическите процеси, обаче, са лишени от съзнание.
Тъй щото, като ученици, вие трябва да схващате живота в неговата чистота, като основна буква на Божествената азбука. Живот има само в съзнанието. Живот има само там, дето съзнанието е пробудено. Следователно, само онзи човек живее, който има пробудено съзнание. Онзи, на когото съзнанието не е пробудено, живее механически.
Механическите процеси, обаче, са лишени от съзнание.
Когато говорим за живот, ние разбираме съзнание не в обикновен смисъл на думата, но в широк смисъл. При обикновеното съзнание човек се терзае, но живее ли във висшето, в Божественото съзнание, той има възможност да постигне най-големите височини и най-големите дълбочини. Какво по-велико нещо може да очаква човек от това, да се качи на най-високата планина и да слезе в най-дълбоката долина? Качването и слизането са състояния на съзнанието. Някой казва, че се е качил много високо.
към беседата >>
Когато говорим за живот, ние разбираме съзнание не в обикновен смисъл на думата, но в широк смисъл.
Живот има само в съзнанието. Живот има само там, дето съзнанието е пробудено. Следователно, само онзи човек живее, който има пробудено съзнание. Онзи, на когото съзнанието не е пробудено, живее механически. Механическите процеси, обаче, са лишени от съзнание.
Когато говорим за живот, ние разбираме съзнание не в обикновен смисъл на думата, но в широк смисъл.
При обикновеното съзнание човек се терзае, но живее ли във висшето, в Божественото съзнание, той има възможност да постигне най-големите височини и най-големите дълбочини. Какво по-велико нещо може да очаква човек от това, да се качи на най-високата планина и да слезе в най-дълбоката долина? Качването и слизането са състояния на съзнанието. Някой казва, че се е качил много високо. Друг пък казва, че е слязъл много ниско.
към беседата >>
При обикновеното съзнание човек се терзае, но живее ли във висшето, в Божественото съзнание, той има възможност да постигне най-големите височини и най-големите дълбочини.
Живот има само там, дето съзнанието е пробудено. Следователно, само онзи човек живее, който има пробудено съзнание. Онзи, на когото съзнанието не е пробудено, живее механически. Механическите процеси, обаче, са лишени от съзнание. Когато говорим за живот, ние разбираме съзнание не в обикновен смисъл на думата, но в широк смисъл.
При обикновеното съзнание човек се терзае, но живее ли във висшето, в Божественото съзнание, той има възможност да постигне най-големите височини и най-големите дълбочини.
Какво по-велико нещо може да очаква човек от това, да се качи на най-високата планина и да слезе в най-дълбоката долина? Качването и слизането са състояния на съзнанието. Някой казва, че се е качил много високо. Друг пък казва, че е слязъл много ниско. И едното е добро, и другото е добро.
към беседата >>
Какво по-велико нещо може да очаква човек от това, да се качи на най-високата планина и да слезе в най-дълбоката долина?
Следователно, само онзи човек живее, който има пробудено съзнание. Онзи, на когото съзнанието не е пробудено, живее механически. Механическите процеси, обаче, са лишени от съзнание. Когато говорим за живот, ние разбираме съзнание не в обикновен смисъл на думата, но в широк смисъл. При обикновеното съзнание човек се терзае, но живее ли във висшето, в Божественото съзнание, той има възможност да постигне най-големите височини и най-големите дълбочини.
Какво по-велико нещо може да очаква човек от това, да се качи на най-високата планина и да слезе в най-дълбоката долина?
Качването и слизането са състояния на съзнанието. Някой казва, че се е качил много високо. Друг пък казва, че е слязъл много ниско. И едното е добро, и другото е добро. Дали се е качил високо или е слязъл ниско, човек не става по-добър или по-лош, отколкото е всъщност.
към беседата >>
Качването и слизането са състояния на съзнанието.
Онзи, на когото съзнанието не е пробудено, живее механически. Механическите процеси, обаче, са лишени от съзнание. Когато говорим за живот, ние разбираме съзнание не в обикновен смисъл на думата, но в широк смисъл. При обикновеното съзнание човек се терзае, но живее ли във висшето, в Божественото съзнание, той има възможност да постигне най-големите височини и най-големите дълбочини. Какво по-велико нещо може да очаква човек от това, да се качи на най-високата планина и да слезе в най-дълбоката долина?
Качването и слизането са състояния на съзнанието.
Някой казва, че се е качил много високо. Друг пък казва, че е слязъл много ниско. И едното е добро, и другото е добро. Дали се е качил високо или е слязъл ниско, човек не става по-добър или по-лош, отколкото е всъщност. Ако разбойникът се качи на някоя висока планина, той пак разбойник ще си остане.
към беседата >>
Някой казва, че се е качил много високо.
Механическите процеси, обаче, са лишени от съзнание. Когато говорим за живот, ние разбираме съзнание не в обикновен смисъл на думата, но в широк смисъл. При обикновеното съзнание човек се терзае, но живее ли във висшето, в Божественото съзнание, той има възможност да постигне най-големите височини и най-големите дълбочини. Какво по-велико нещо може да очаква човек от това, да се качи на най-високата планина и да слезе в най-дълбоката долина? Качването и слизането са състояния на съзнанието.
Някой казва, че се е качил много високо.
Друг пък казва, че е слязъл много ниско. И едното е добро, и другото е добро. Дали се е качил високо или е слязъл ниско, човек не става по-добър или по-лош, отколкото е всъщност. Ако разбойникът се качи на някоя висока планина, той пак разбойник ще си остане. И ако светията слезе в най-голямата долина, пак светия ще си остане.
към беседата >>
Друг пък казва, че е слязъл много ниско.
Когато говорим за живот, ние разбираме съзнание не в обикновен смисъл на думата, но в широк смисъл. При обикновеното съзнание човек се терзае, но живее ли във висшето, в Божественото съзнание, той има възможност да постигне най-големите височини и най-големите дълбочини. Какво по-велико нещо може да очаква човек от това, да се качи на най-високата планина и да слезе в най-дълбоката долина? Качването и слизането са състояния на съзнанието. Някой казва, че се е качил много високо.
Друг пък казва, че е слязъл много ниско.
И едното е добро, и другото е добро. Дали се е качил високо или е слязъл ниско, човек не става по-добър или по-лош, отколкото е всъщност. Ако разбойникът се качи на някоя висока планина, той пак разбойник ще си остане. И ако светията слезе в най-голямата долина, пак светия ще си остане. Където и да поставяте нещата, те не изменят същината си.
към беседата >>
И едното е добро, и другото е добро.
При обикновеното съзнание човек се терзае, но живее ли във висшето, в Божественото съзнание, той има възможност да постигне най-големите височини и най-големите дълбочини. Какво по-велико нещо може да очаква човек от това, да се качи на най-високата планина и да слезе в най-дълбоката долина? Качването и слизането са състояния на съзнанието. Някой казва, че се е качил много високо. Друг пък казва, че е слязъл много ниско.
И едното е добро, и другото е добро.
Дали се е качил високо или е слязъл ниско, човек не става по-добър или по-лош, отколкото е всъщност. Ако разбойникът се качи на някоя висока планина, той пак разбойник ще си остане. И ако светията слезе в най-голямата долина, пак светия ще си остане. Където и да поставяте нещата, те не изменят същината си. И животът сам по себе си е неизменен.
към беседата >>
Дали се е качил високо или е слязъл ниско, човек не става по-добър или по-лош, отколкото е всъщност.
Какво по-велико нещо може да очаква човек от това, да се качи на най-високата планина и да слезе в най-дълбоката долина? Качването и слизането са състояния на съзнанието. Някой казва, че се е качил много високо. Друг пък казва, че е слязъл много ниско. И едното е добро, и другото е добро.
Дали се е качил високо или е слязъл ниско, човек не става по-добър или по-лош, отколкото е всъщност.
Ако разбойникът се качи на някоя висока планина, той пак разбойник ще си остане. И ако светията слезе в най-голямата долина, пак светия ще си остане. Където и да поставяте нещата, те не изменят същината си. И животът сам по себе си е неизменен. Той представя една основна буква — буквата „а“ — първата буква на Божествения език.
към беседата >>
Ако разбойникът се качи на някоя висока планина, той пак разбойник ще си остане.
Качването и слизането са състояния на съзнанието. Някой казва, че се е качил много високо. Друг пък казва, че е слязъл много ниско. И едното е добро, и другото е добро. Дали се е качил високо или е слязъл ниско, човек не става по-добър или по-лош, отколкото е всъщност.
Ако разбойникът се качи на някоя висока планина, той пак разбойник ще си остане.
И ако светията слезе в най-голямата долина, пак светия ще си остане. Където и да поставяте нещата, те не изменят същината си. И животът сам по себе си е неизменен. Той представя една основна буква — буквата „а“ — първата буква на Божествения език.
към беседата >>
И ако светията слезе в най-голямата долина, пак светия ще си остане.
Някой казва, че се е качил много високо. Друг пък казва, че е слязъл много ниско. И едното е добро, и другото е добро. Дали се е качил високо или е слязъл ниско, човек не става по-добър или по-лош, отколкото е всъщност. Ако разбойникът се качи на някоя висока планина, той пак разбойник ще си остане.
И ако светията слезе в най-голямата долина, пак светия ще си остане.
Където и да поставяте нещата, те не изменят същината си. И животът сам по себе си е неизменен. Той представя една основна буква — буквата „а“ — първата буква на Божествения език.
към беседата >>
Където и да поставяте нещата, те не изменят същината си.
Друг пък казва, че е слязъл много ниско. И едното е добро, и другото е добро. Дали се е качил високо или е слязъл ниско, човек не става по-добър или по-лош, отколкото е всъщност. Ако разбойникът се качи на някоя висока планина, той пак разбойник ще си остане. И ако светията слезе в най-голямата долина, пак светия ще си остане.
Където и да поставяте нещата, те не изменят същината си.
И животът сам по себе си е неизменен. Той представя една основна буква — буквата „а“ — първата буква на Божествения език.
към беседата >>
И животът сам по себе си е неизменен.
И едното е добро, и другото е добро. Дали се е качил високо или е слязъл ниско, човек не става по-добър или по-лош, отколкото е всъщност. Ако разбойникът се качи на някоя висока планина, той пак разбойник ще си остане. И ако светията слезе в най-голямата долина, пак светия ще си остане. Където и да поставяте нещата, те не изменят същината си.
И животът сам по себе си е неизменен.
Той представя една основна буква — буквата „а“ — първата буква на Божествения език.
към беседата >>
Той представя една основна буква — буквата „а“ — първата буква на Божествения език.
Дали се е качил високо или е слязъл ниско, човек не става по-добър или по-лош, отколкото е всъщност. Ако разбойникът се качи на някоя висока планина, той пак разбойник ще си остане. И ако светията слезе в най-голямата долина, пак светия ще си остане. Където и да поставяте нещата, те не изменят същината си. И животът сам по себе си е неизменен.
Той представя една основна буква — буквата „а“ — първата буква на Божествения език.
към беседата >>
Като се говори за живота, мнозина се запитват какво представя той.
Като се говори за живота, мнозина се запитват какво представя той.
Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Следователно, когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, ние казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние. Каквито и определения да се дават за живота, в края на краищата тази идея пак остава неизяснена. За понятието живот има богата литература. Каквато биография и да четете, навсякъде ще срещнете нещо особено върху понятието живот.
към беседата >>
Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията.
Като се говори за живота, мнозина се запитват какво представя той.
Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията.
Следователно, когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, ние казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние. Каквито и определения да се дават за живота, в края на краищата тази идея пак остава неизяснена. За понятието живот има богата литература. Каквато биография и да четете, навсякъде ще срещнете нещо особено върху понятието живот. Идеята за живота прониква цялото Битие.
към беседата >>
Следователно, когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, ние казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние.
Като се говори за живота, мнозина се запитват какво представя той. Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията.
Следователно, когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, ние казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние.
Каквито и определения да се дават за живота, в края на краищата тази идея пак остава неизяснена. За понятието живот има богата литература. Каквато биография и да четете, навсякъде ще срещнете нещо особено върху понятието живот. Идеята за живота прониква цялото Битие. Като се намерят пред някакви мъчнотии, хората търсят начин да изменят живота си, да внесат известно подобрение в него.
към беседата >>
Каквито и определения да се дават за живота, в края на краищата тази идея пак остава неизяснена.
Като се говори за живота, мнозина се запитват какво представя той. Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Следователно, когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, ние казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние.
Каквито и определения да се дават за живота, в края на краищата тази идея пак остава неизяснена.
За понятието живот има богата литература. Каквато биография и да четете, навсякъде ще срещнете нещо особено върху понятието живот. Идеята за живота прониква цялото Битие. Като се намерят пред някакви мъчнотии, хората търсят начин да изменят живота си, да внесат известно подобрение в него. Обаче, каквото и да правят, те няма да изменят живота.
към беседата >>
За понятието живот има богата литература.
Като се говори за живота, мнозина се запитват какво представя той. Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Следователно, когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, ние казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние. Каквито и определения да се дават за живота, в края на краищата тази идея пак остава неизяснена.
За понятието живот има богата литература.
Каквато биография и да четете, навсякъде ще срещнете нещо особено върху понятието живот. Идеята за живота прониква цялото Битие. Като се намерят пред някакви мъчнотии, хората търсят начин да изменят живота си, да внесат известно подобрение в него. Обаче, каквото и да правят, те няма да изменят живота. — Защо?
към беседата >>
Каквато биография и да четете, навсякъде ще срещнете нещо особено върху понятието живот.
Като се говори за живота, мнозина се запитват какво представя той. Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Следователно, когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, ние казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние. Каквито и определения да се дават за живота, в края на краищата тази идея пак остава неизяснена. За понятието живот има богата литература.
Каквато биография и да четете, навсякъде ще срещнете нещо особено върху понятието живот.
Идеята за живота прониква цялото Битие. Като се намерят пред някакви мъчнотии, хората търсят начин да изменят живота си, да внесат известно подобрение в него. Обаче, каквото и да правят, те няма да изменят живота. — Защо? — Защото животът е неизменен.
към беседата >>
Идеята за живота прониква цялото Битие.
Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Следователно, когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, ние казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние. Каквито и определения да се дават за живота, в края на краищата тази идея пак остава неизяснена. За понятието живот има богата литература. Каквато биография и да четете, навсякъде ще срещнете нещо особено върху понятието живот.
Идеята за живота прониква цялото Битие.
Като се намерят пред някакви мъчнотии, хората търсят начин да изменят живота си, да внесат известно подобрение в него. Обаче, каквото и да правят, те няма да изменят живота. — Защо? — Защото животът е неизменен. Както и да пишете буквата „а“, с каквито и знаци да я изразявате, тя се изговаря по един и същ начин.
към беседата >>
Като се намерят пред някакви мъчнотии, хората търсят начин да изменят живота си, да внесат известно подобрение в него.
Следователно, когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, ние казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние. Каквито и определения да се дават за живота, в края на краищата тази идея пак остава неизяснена. За понятието живот има богата литература. Каквато биография и да четете, навсякъде ще срещнете нещо особено върху понятието живот. Идеята за живота прониква цялото Битие.
Като се намерят пред някакви мъчнотии, хората търсят начин да изменят живота си, да внесат известно подобрение в него.
Обаче, каквото и да правят, те няма да изменят живота. — Защо? — Защото животът е неизменен. Както и да пишете буквата „а“, с каквито и знаци да я изразявате, тя се изговаря по един и същ начин. Тъй щото, когато се казва, че животът може да се подобри, това е крива идея.
към беседата >>
Обаче, каквото и да правят, те няма да изменят живота.
Каквито и определения да се дават за живота, в края на краищата тази идея пак остава неизяснена. За понятието живот има богата литература. Каквато биография и да четете, навсякъде ще срещнете нещо особено върху понятието живот. Идеята за живота прониква цялото Битие. Като се намерят пред някакви мъчнотии, хората търсят начин да изменят живота си, да внесат известно подобрение в него.
Обаче, каквото и да правят, те няма да изменят живота.
— Защо? — Защото животът е неизменен. Както и да пишете буквата „а“, с каквито и знаци да я изразявате, тя се изговаря по един и същ начин. Тъй щото, когато се казва, че животът може да се подобри, това е крива идея. Сам за себе си животът не е нито добър, нито лош.
към беседата >>
— Защо?
За понятието живот има богата литература. Каквато биография и да четете, навсякъде ще срещнете нещо особено върху понятието живот. Идеята за живота прониква цялото Битие. Като се намерят пред някакви мъчнотии, хората търсят начин да изменят живота си, да внесат известно подобрение в него. Обаче, каквото и да правят, те няма да изменят живота.
— Защо?
— Защото животът е неизменен. Както и да пишете буквата „а“, с каквито и знаци да я изразявате, тя се изговаря по един и същ начин. Тъй щото, когато се казва, че животът може да се подобри, това е крива идея. Сам за себе си животът не е нито добър, нито лош. В живота може да има примеси само, но той нито се подобрява, нито се влошава.
към беседата >>
— Защото животът е неизменен.
Каквато биография и да четете, навсякъде ще срещнете нещо особено върху понятието живот. Идеята за живота прониква цялото Битие. Като се намерят пред някакви мъчнотии, хората търсят начин да изменят живота си, да внесат известно подобрение в него. Обаче, каквото и да правят, те няма да изменят живота. — Защо?
— Защото животът е неизменен.
Както и да пишете буквата „а“, с каквито и знаци да я изразявате, тя се изговаря по един и същ начин. Тъй щото, когато се казва, че животът може да се подобри, това е крива идея. Сам за себе си животът не е нито добър, нито лош. В живота може да има примеси само, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се връща към Него, затова по същина той е абсолютно чист.
към беседата >>
Както и да пишете буквата „а“, с каквито и знаци да я изразявате, тя се изговаря по един и същ начин.
Идеята за живота прониква цялото Битие. Като се намерят пред някакви мъчнотии, хората търсят начин да изменят живота си, да внесат известно подобрение в него. Обаче, каквото и да правят, те няма да изменят живота. — Защо? — Защото животът е неизменен.
Както и да пишете буквата „а“, с каквито и знаци да я изразявате, тя се изговаря по един и същ начин.
Тъй щото, когато се казва, че животът може да се подобри, това е крива идея. Сам за себе си животът не е нито добър, нито лош. В живота може да има примеси само, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се връща към Него, затова по същина той е абсолютно чист.
към беседата >>
Тъй щото, когато се казва, че животът може да се подобри, това е крива идея.
Като се намерят пред някакви мъчнотии, хората търсят начин да изменят живота си, да внесат известно подобрение в него. Обаче, каквото и да правят, те няма да изменят живота. — Защо? — Защото животът е неизменен. Както и да пишете буквата „а“, с каквито и знаци да я изразявате, тя се изговаря по един и същ начин.
Тъй щото, когато се казва, че животът може да се подобри, това е крива идея.
Сам за себе си животът не е нито добър, нито лош. В живота може да има примеси само, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се връща към Него, затова по същина той е абсолютно чист.
към беседата >>
Сам за себе си животът не е нито добър, нито лош.
Обаче, каквото и да правят, те няма да изменят живота. — Защо? — Защото животът е неизменен. Както и да пишете буквата „а“, с каквито и знаци да я изразявате, тя се изговаря по един и същ начин. Тъй щото, когато се казва, че животът може да се подобри, това е крива идея.
Сам за себе си животът не е нито добър, нито лош.
В живота може да има примеси само, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се връща към Него, затова по същина той е абсолютно чист.
към беседата >>
В живота може да има примеси само, но той нито се подобрява, нито се влошава.
— Защо? — Защото животът е неизменен. Както и да пишете буквата „а“, с каквито и знаци да я изразявате, тя се изговаря по един и същ начин. Тъй щото, когато се казва, че животът може да се подобри, това е крива идея. Сам за себе си животът не е нито добър, нито лош.
В живота може да има примеси само, но той нито се подобрява, нито се влошава.
Животът излиза от Бога и се връща към Него, затова по същина той е абсолютно чист.
към беседата >>
Животът излиза от Бога и се връща към Него, затова по същина той е абсолютно чист.
— Защото животът е неизменен. Както и да пишете буквата „а“, с каквито и знаци да я изразявате, тя се изговаря по един и същ начин. Тъй щото, когато се казва, че животът може да се подобри, това е крива идея. Сам за себе си животът не е нито добър, нито лош. В живота може да има примеси само, но той нито се подобрява, нито се влошава.
Животът излиза от Бога и се връща към Него, затова по същина той е абсолютно чист.
към беседата >>
Като окултни ученици, вие трябва да имате определени идеи за нещата.
Като окултни ученици, вие трябва да имате определени идеи за нещата.
Нямате ли определени понятия за нещата, вие не сте окултни ученици. Окултен ученик е онзи, който разполага с всички окултни науки. Само онзи човек разполага с известна наука, който познава основните й белези, които се групират помежду си в едно ядро, в една ядка. Може ли от тази ядка да извади живот, човек може да се ползва от тази наука. Наистина, докато познава условията, при които яйцето може да прояви своя живот, човек знае какво нещо е яйце.
към беседата >>
Нямате ли определени понятия за нещата, вие не сте окултни ученици.
Като окултни ученици, вие трябва да имате определени идеи за нещата.
Нямате ли определени понятия за нещата, вие не сте окултни ученици.
Окултен ученик е онзи, който разполага с всички окултни науки. Само онзи човек разполага с известна наука, който познава основните й белези, които се групират помежду си в едно ядро, в една ядка. Може ли от тази ядка да извади живот, човек може да се ползва от тази наука. Наистина, докато познава условията, при които яйцето може да прояви своя живот, човек знае какво нещо е яйце. Не може ли да изкара живот от яйцето, човек не знае какво нещо е яйце.
към беседата >>
Окултен ученик е онзи, който разполага с всички окултни науки.
Като окултни ученици, вие трябва да имате определени идеи за нещата. Нямате ли определени понятия за нещата, вие не сте окултни ученици.
Окултен ученик е онзи, който разполага с всички окултни науки.
Само онзи човек разполага с известна наука, който познава основните й белези, които се групират помежду си в едно ядро, в една ядка. Може ли от тази ядка да извади живот, човек може да се ползва от тази наука. Наистина, докато познава условията, при които яйцето може да прояви своя живот, човек знае какво нещо е яйце. Не може ли да изкара живот от яйцето, човек не знае какво нещо е яйце. Щом не познава яйцето, човек го лишава от условията да прояви живота си, вследствие на което в скоро време то се разваля.
към беседата >>
Само онзи човек разполага с известна наука, който познава основните й белези, които се групират помежду си в едно ядро, в една ядка.
Като окултни ученици, вие трябва да имате определени идеи за нещата. Нямате ли определени понятия за нещата, вие не сте окултни ученици. Окултен ученик е онзи, който разполага с всички окултни науки.
Само онзи човек разполага с известна наука, който познава основните й белези, които се групират помежду си в едно ядро, в една ядка.
Може ли от тази ядка да извади живот, човек може да се ползва от тази наука. Наистина, докато познава условията, при които яйцето може да прояви своя живот, човек знае какво нещо е яйце. Не може ли да изкара живот от яйцето, човек не знае какво нещо е яйце. Щом не познава яйцето, човек го лишава от условията да прояви живота си, вследствие на което в скоро време то се разваля. Човешките яйца, които могат да се уподобят на човешки идеи, лесно се развалят.
към беседата >>
Може ли от тази ядка да извади живот, човек може да се ползва от тази наука.
Като окултни ученици, вие трябва да имате определени идеи за нещата. Нямате ли определени понятия за нещата, вие не сте окултни ученици. Окултен ученик е онзи, който разполага с всички окултни науки. Само онзи човек разполага с известна наука, който познава основните й белези, които се групират помежду си в едно ядро, в една ядка.
Може ли от тази ядка да извади живот, човек може да се ползва от тази наука.
Наистина, докато познава условията, при които яйцето може да прояви своя живот, човек знае какво нещо е яйце. Не може ли да изкара живот от яйцето, човек не знае какво нещо е яйце. Щом не познава яйцето, човек го лишава от условията да прояви живота си, вследствие на което в скоро време то се разваля. Човешките яйца, които могат да се уподобят на човешки идеи, лесно се развалят. Те носят живот в себе си, но нетраен.
към беседата >>
Наистина, докато познава условията, при които яйцето може да прояви своя живот, човек знае какво нещо е яйце.
Като окултни ученици, вие трябва да имате определени идеи за нещата. Нямате ли определени понятия за нещата, вие не сте окултни ученици. Окултен ученик е онзи, който разполага с всички окултни науки. Само онзи човек разполага с известна наука, който познава основните й белези, които се групират помежду си в едно ядро, в една ядка. Може ли от тази ядка да извади живот, човек може да се ползва от тази наука.
Наистина, докато познава условията, при които яйцето може да прояви своя живот, човек знае какво нещо е яйце.
Не може ли да изкара живот от яйцето, човек не знае какво нещо е яйце. Щом не познава яйцето, човек го лишава от условията да прояви живота си, вследствие на което в скоро време то се разваля. Човешките яйца, които могат да се уподобят на човешки идеи, лесно се развалят. Те носят живот в себе си, но нетраен. Божествените яйца, обаче, са подобни на Божествените идеи, вследствие на което не се развалят и са вечни.
към беседата >>
Не може ли да изкара живот от яйцето, човек не знае какво нещо е яйце.
Нямате ли определени понятия за нещата, вие не сте окултни ученици. Окултен ученик е онзи, който разполага с всички окултни науки. Само онзи човек разполага с известна наука, който познава основните й белези, които се групират помежду си в едно ядро, в една ядка. Може ли от тази ядка да извади живот, човек може да се ползва от тази наука. Наистина, докато познава условията, при които яйцето може да прояви своя живот, човек знае какво нещо е яйце.
Не може ли да изкара живот от яйцето, човек не знае какво нещо е яйце.
Щом не познава яйцето, човек го лишава от условията да прояви живота си, вследствие на което в скоро време то се разваля. Човешките яйца, които могат да се уподобят на човешки идеи, лесно се развалят. Те носят живот в себе си, но нетраен. Божествените яйца, обаче, са подобни на Божествените идеи, вследствие на което не се развалят и са вечни. Оттук вадим заключението: животът, като Божествена проява, никога не се разваля.
към беседата >>
Щом не познава яйцето, човек го лишава от условията да прояви живота си, вследствие на което в скоро време то се разваля.
Окултен ученик е онзи, който разполага с всички окултни науки. Само онзи човек разполага с известна наука, който познава основните й белези, които се групират помежду си в едно ядро, в една ядка. Може ли от тази ядка да извади живот, човек може да се ползва от тази наука. Наистина, докато познава условията, при които яйцето може да прояви своя живот, човек знае какво нещо е яйце. Не може ли да изкара живот от яйцето, човек не знае какво нещо е яйце.
Щом не познава яйцето, човек го лишава от условията да прояви живота си, вследствие на което в скоро време то се разваля.
Човешките яйца, които могат да се уподобят на човешки идеи, лесно се развалят. Те носят живот в себе си, но нетраен. Божествените яйца, обаче, са подобни на Божествените идеи, вследствие на което не се развалят и са вечни. Оттук вадим заключението: животът, като Божествена проява, никога не се разваля. Докато отношенията на човека към Бога и към ближните му са постоянни, неизменни и животът му не се изменя.
към беседата >>
Човешките яйца, които могат да се уподобят на човешки идеи, лесно се развалят.
Само онзи човек разполага с известна наука, който познава основните й белези, които се групират помежду си в едно ядро, в една ядка. Може ли от тази ядка да извади живот, човек може да се ползва от тази наука. Наистина, докато познава условията, при които яйцето може да прояви своя живот, човек знае какво нещо е яйце. Не може ли да изкара живот от яйцето, човек не знае какво нещо е яйце. Щом не познава яйцето, човек го лишава от условията да прояви живота си, вследствие на което в скоро време то се разваля.
Човешките яйца, които могат да се уподобят на човешки идеи, лесно се развалят.
Те носят живот в себе си, но нетраен. Божествените яйца, обаче, са подобни на Божествените идеи, вследствие на което не се развалят и са вечни. Оттук вадим заключението: животът, като Божествена проява, никога не се разваля. Докато отношенията на човека към Бога и към ближните му са постоянни, неизменни и животът му не се изменя. Измени ли той отношенията си към Бога и към ближните си и животът му се изменя, в смисъл, приема чужди елементи в себе си, които намаляват неговата чистота.
към беседата >>
Те носят живот в себе си, но нетраен.
Може ли от тази ядка да извади живот, човек може да се ползва от тази наука. Наистина, докато познава условията, при които яйцето може да прояви своя живот, човек знае какво нещо е яйце. Не може ли да изкара живот от яйцето, човек не знае какво нещо е яйце. Щом не познава яйцето, човек го лишава от условията да прояви живота си, вследствие на което в скоро време то се разваля. Човешките яйца, които могат да се уподобят на човешки идеи, лесно се развалят.
Те носят живот в себе си, но нетраен.
Божествените яйца, обаче, са подобни на Божествените идеи, вследствие на което не се развалят и са вечни. Оттук вадим заключението: животът, като Божествена проява, никога не се разваля. Докато отношенията на човека към Бога и към ближните му са постоянни, неизменни и животът му не се изменя. Измени ли той отношенията си към Бога и към ближните си и животът му се изменя, в смисъл, приема чужди елементи в себе си, които намаляват неговата чистота. При това положение човек приема в себе си повече или по-малко живот.
към беседата >>
Божествените яйца, обаче, са подобни на Божествените идеи, вследствие на което не се развалят и са вечни.
Наистина, докато познава условията, при които яйцето може да прояви своя живот, човек знае какво нещо е яйце. Не може ли да изкара живот от яйцето, човек не знае какво нещо е яйце. Щом не познава яйцето, човек го лишава от условията да прояви живота си, вследствие на което в скоро време то се разваля. Човешките яйца, които могат да се уподобят на човешки идеи, лесно се развалят. Те носят живот в себе си, но нетраен.
Божествените яйца, обаче, са подобни на Божествените идеи, вследствие на което не се развалят и са вечни.
Оттук вадим заключението: животът, като Божествена проява, никога не се разваля. Докато отношенията на човека към Бога и към ближните му са постоянни, неизменни и животът му не се изменя. Измени ли той отношенията си към Бога и към ближните си и животът му се изменя, в смисъл, приема чужди елементи в себе си, които намаляват неговата чистота. При това положение човек приема в себе си повече или по-малко живот.
към беседата >>
Оттук вадим заключението: животът, като Божествена проява, никога не се разваля.
Не може ли да изкара живот от яйцето, човек не знае какво нещо е яйце. Щом не познава яйцето, човек го лишава от условията да прояви живота си, вследствие на което в скоро време то се разваля. Човешките яйца, които могат да се уподобят на човешки идеи, лесно се развалят. Те носят живот в себе си, но нетраен. Божествените яйца, обаче, са подобни на Божествените идеи, вследствие на което не се развалят и са вечни.
Оттук вадим заключението: животът, като Божествена проява, никога не се разваля.
Докато отношенията на човека към Бога и към ближните му са постоянни, неизменни и животът му не се изменя. Измени ли той отношенията си към Бога и към ближните си и животът му се изменя, в смисъл, приема чужди елементи в себе си, които намаляват неговата чистота. При това положение човек приема в себе си повече или по-малко живот.
към беседата >>
Докато отношенията на човека към Бога и към ближните му са постоянни, неизменни и животът му не се изменя.
Щом не познава яйцето, човек го лишава от условията да прояви живота си, вследствие на което в скоро време то се разваля. Човешките яйца, които могат да се уподобят на човешки идеи, лесно се развалят. Те носят живот в себе си, но нетраен. Божествените яйца, обаче, са подобни на Божествените идеи, вследствие на което не се развалят и са вечни. Оттук вадим заключението: животът, като Божествена проява, никога не се разваля.
Докато отношенията на човека към Бога и към ближните му са постоянни, неизменни и животът му не се изменя.
Измени ли той отношенията си към Бога и към ближните си и животът му се изменя, в смисъл, приема чужди елементи в себе си, които намаляват неговата чистота. При това положение човек приема в себе си повече или по-малко живот.
към беседата >>
Измени ли той отношенията си към Бога и към ближните си и животът му се изменя, в смисъл, приема чужди елементи в себе си, които намаляват неговата чистота.
Човешките яйца, които могат да се уподобят на човешки идеи, лесно се развалят. Те носят живот в себе си, но нетраен. Божествените яйца, обаче, са подобни на Божествените идеи, вследствие на което не се развалят и са вечни. Оттук вадим заключението: животът, като Божествена проява, никога не се разваля. Докато отношенията на човека към Бога и към ближните му са постоянни, неизменни и животът му не се изменя.
Измени ли той отношенията си към Бога и към ближните си и животът му се изменя, в смисъл, приема чужди елементи в себе си, които намаляват неговата чистота.
При това положение човек приема в себе си повече или по-малко живот.
към беседата >>
При това положение човек приема в себе си повече или по-малко живот.
Те носят живот в себе си, но нетраен. Божествените яйца, обаче, са подобни на Божествените идеи, вследствие на което не се развалят и са вечни. Оттук вадим заключението: животът, като Божествена проява, никога не се разваля. Докато отношенията на човека към Бога и към ближните му са постоянни, неизменни и животът му не се изменя. Измени ли той отношенията си към Бога и към ближните си и животът му се изменя, в смисъл, приема чужди елементи в себе си, които намаляват неговата чистота.
При това положение човек приема в себе си повече или по-малко живот.
към беседата >>
И тъй, когато човек приема в себе си по-малко живот, отколкото трябва, явява се злото в света.
И тъй, когато човек приема в себе си по-малко живот, отколкото трябва, явява се злото в света.
Когато приема повече живот, отколкото трябва, явява се пресищане. Приеме ли човек в себе си толкова живот, колкото трябва, явява се доброто в света. Доброто пък причинява радост за човека. Изобилието също причинява радост. Кой дава всичко в изобилие?
към беседата >>
Когато приема повече живот, отколкото трябва, явява се пресищане.
И тъй, когато човек приема в себе си по-малко живот, отколкото трябва, явява се злото в света.
Когато приема повече живот, отколкото трябва, явява се пресищане.
Приеме ли човек в себе си толкова живот, колкото трябва, явява се доброто в света. Доброто пък причинява радост за човека. Изобилието също причинява радост. Кой дава всичко в изобилие? — Природата.
към беседата >>
Приеме ли човек в себе си толкова живот, колкото трябва, явява се доброто в света.
И тъй, когато човек приема в себе си по-малко живот, отколкото трябва, явява се злото в света. Когато приема повече живот, отколкото трябва, явява се пресищане.
Приеме ли човек в себе си толкова живот, колкото трябва, явява се доброто в света.
Доброто пък причинява радост за човека. Изобилието също причинява радост. Кой дава всичко в изобилие? — Природата. Запример, ако отивате с шише или със стомна за вода на извора, водата прелива навън, но човек взима от изобилието толкова, колкото му е потребно.
към беседата >>
Доброто пък причинява радост за човека.
И тъй, когато човек приема в себе си по-малко живот, отколкото трябва, явява се злото в света. Когато приема повече живот, отколкото трябва, явява се пресищане. Приеме ли човек в себе си толкова живот, колкото трябва, явява се доброто в света.
Доброто пък причинява радост за човека.
Изобилието също причинява радост. Кой дава всичко в изобилие? — Природата. Запример, ако отивате с шише или със стомна за вода на извора, водата прелива навън, но човек взима от изобилието толкова, колкото му е потребно. Тъй щото, отивате ли на извора, напълнете шишето си догоре и чакайте да прелее, да се измие отвън.
към беседата >>
Изобилието също причинява радост.
И тъй, когато човек приема в себе си по-малко живот, отколкото трябва, явява се злото в света. Когато приема повече живот, отколкото трябва, явява се пресищане. Приеме ли човек в себе си толкова живот, колкото трябва, явява се доброто в света. Доброто пък причинява радост за човека.
Изобилието също причинява радост.
Кой дава всичко в изобилие? — Природата. Запример, ако отивате с шише или със стомна за вода на извора, водата прелива навън, но човек взима от изобилието толкова, колкото му е потребно. Тъй щото, отивате ли на извора, напълнете шишето си догоре и чакайте да прелее, да се измие отвън. Никога не оставяйте шишето си недопълнено.
към беседата >>
Кой дава всичко в изобилие?
И тъй, когато човек приема в себе си по-малко живот, отколкото трябва, явява се злото в света. Когато приема повече живот, отколкото трябва, явява се пресищане. Приеме ли човек в себе си толкова живот, колкото трябва, явява се доброто в света. Доброто пък причинява радост за човека. Изобилието също причинява радост.
Кой дава всичко в изобилие?
— Природата. Запример, ако отивате с шише или със стомна за вода на извора, водата прелива навън, но човек взима от изобилието толкова, колкото му е потребно. Тъй щото, отивате ли на извора, напълнете шишето си догоре и чакайте да прелее, да се измие отвън. Никога не оставяйте шишето си недопълнено. Мнозина отиват на чешмата с празна стомна и като я напълнят, гледат да не прелее навън.
към беседата >>
— Природата.
Когато приема повече живот, отколкото трябва, явява се пресищане. Приеме ли човек в себе си толкова живот, колкото трябва, явява се доброто в света. Доброто пък причинява радост за човека. Изобилието също причинява радост. Кой дава всичко в изобилие?
— Природата.
Запример, ако отивате с шише или със стомна за вода на извора, водата прелива навън, но човек взима от изобилието толкова, колкото му е потребно. Тъй щото, отивате ли на извора, напълнете шишето си догоре и чакайте да прелее, да се измие отвън. Никога не оставяйте шишето си недопълнено. Мнозина отиват на чешмата с празна стомна и като я напълнят, гледат да не прелее навън. Това говори за скъперничеството на човека.
към беседата >>
Запример, ако отивате с шише или със стомна за вода на извора, водата прелива навън, но човек взима от изобилието толкова, колкото му е потребно.
Приеме ли човек в себе си толкова живот, колкото трябва, явява се доброто в света. Доброто пък причинява радост за човека. Изобилието също причинява радост. Кой дава всичко в изобилие? — Природата.
Запример, ако отивате с шише или със стомна за вода на извора, водата прелива навън, но човек взима от изобилието толкова, колкото му е потребно.
Тъй щото, отивате ли на извора, напълнете шишето си догоре и чакайте да прелее, да се измие отвън. Никога не оставяйте шишето си недопълнено. Мнозина отиват на чешмата с празна стомна и като я напълнят, гледат да не прелее навън. Това говори за скъперничеството на човека. — Не, наливате ли вода, оставете я свободно да тече, даже и да прелее.
към беседата >>
Тъй щото, отивате ли на извора, напълнете шишето си догоре и чакайте да прелее, да се измие отвън.
Доброто пък причинява радост за човека. Изобилието също причинява радост. Кой дава всичко в изобилие? — Природата. Запример, ако отивате с шише или със стомна за вода на извора, водата прелива навън, но човек взима от изобилието толкова, колкото му е потребно.
Тъй щото, отивате ли на извора, напълнете шишето си догоре и чакайте да прелее, да се измие отвън.
Никога не оставяйте шишето си недопълнено. Мнозина отиват на чешмата с празна стомна и като я напълнят, гледат да не прелее навън. Това говори за скъперничеството на човека. — Не, наливате ли вода, оставете я свободно да тече, даже и да прелее. Човек трябва да бъде широк във възгледите си, да не се страхува, че водата ще прелее.
към беседата >>
Никога не оставяйте шишето си недопълнено.
Изобилието също причинява радост. Кой дава всичко в изобилие? — Природата. Запример, ако отивате с шише или със стомна за вода на извора, водата прелива навън, но човек взима от изобилието толкова, колкото му е потребно. Тъй щото, отивате ли на извора, напълнете шишето си догоре и чакайте да прелее, да се измие отвън.
Никога не оставяйте шишето си недопълнено.
Мнозина отиват на чешмата с празна стомна и като я напълнят, гледат да не прелее навън. Това говори за скъперничеството на човека. — Не, наливате ли вода, оставете я свободно да тече, даже и да прелее. Човек трябва да бъде широк във възгледите си, да не се страхува, че водата ще прелее. — Ама стомната щяла да се изтърка.
към беседата >>
Мнозина отиват на чешмата с празна стомна и като я напълнят, гледат да не прелее навън.
Кой дава всичко в изобилие? — Природата. Запример, ако отивате с шише или със стомна за вода на извора, водата прелива навън, но човек взима от изобилието толкова, колкото му е потребно. Тъй щото, отивате ли на извора, напълнете шишето си догоре и чакайте да прелее, да се измие отвън. Никога не оставяйте шишето си недопълнено.
Мнозина отиват на чешмата с празна стомна и като я напълнят, гледат да не прелее навън.
Това говори за скъперничеството на човека. — Не, наливате ли вода, оставете я свободно да тече, даже и да прелее. Човек трябва да бъде широк във възгледите си, да не се страхува, че водата ще прелее. — Ама стомната щяла да се изтърка. — Смешна работа!
към беседата >>
Това говори за скъперничеството на човека.
— Природата. Запример, ако отивате с шише или със стомна за вода на извора, водата прелива навън, но човек взима от изобилието толкова, колкото му е потребно. Тъй щото, отивате ли на извора, напълнете шишето си догоре и чакайте да прелее, да се измие отвън. Никога не оставяйте шишето си недопълнено. Мнозина отиват на чешмата с празна стомна и като я напълнят, гледат да не прелее навън.
Това говори за скъперничеството на човека.
— Не, наливате ли вода, оставете я свободно да тече, даже и да прелее. Човек трябва да бъде широк във възгледите си, да не се страхува, че водата ще прелее. — Ама стомната щяла да се изтърка. — Смешна работа! Стомната ще се изтърка толкова, колкото можете да обръснете едно яйце.
към беседата >>
— Не, наливате ли вода, оставете я свободно да тече, даже и да прелее.
Запример, ако отивате с шише или със стомна за вода на извора, водата прелива навън, но човек взима от изобилието толкова, колкото му е потребно. Тъй щото, отивате ли на извора, напълнете шишето си догоре и чакайте да прелее, да се измие отвън. Никога не оставяйте шишето си недопълнено. Мнозина отиват на чешмата с празна стомна и като я напълнят, гледат да не прелее навън. Това говори за скъперничеството на човека.
— Не, наливате ли вода, оставете я свободно да тече, даже и да прелее.
Човек трябва да бъде широк във възгледите си, да не се страхува, че водата ще прелее. — Ама стомната щяла да се изтърка. — Смешна работа! Стомната ще се изтърка толкова, колкото можете да обръснете едно яйце. Един бръснар се наел да бръсне яйце.
към беседата >>
Човек трябва да бъде широк във възгледите си, да не се страхува, че водата ще прелее.
Тъй щото, отивате ли на извора, напълнете шишето си догоре и чакайте да прелее, да се измие отвън. Никога не оставяйте шишето си недопълнено. Мнозина отиват на чешмата с празна стомна и като я напълнят, гледат да не прелее навън. Това говори за скъперничеството на човека. — Не, наливате ли вода, оставете я свободно да тече, даже и да прелее.
Човек трябва да бъде широк във възгледите си, да не се страхува, че водата ще прелее.
— Ама стомната щяла да се изтърка. — Смешна работа! Стомната ще се изтърка толкова, колкото можете да обръснете едно яйце. Един бръснар се наел да бръсне яйце. — Това е заблуждение.
към беседата >>
— Ама стомната щяла да се изтърка.
Никога не оставяйте шишето си недопълнено. Мнозина отиват на чешмата с празна стомна и като я напълнят, гледат да не прелее навън. Това говори за скъперничеството на човека. — Не, наливате ли вода, оставете я свободно да тече, даже и да прелее. Човек трябва да бъде широк във възгледите си, да не се страхува, че водата ще прелее.
— Ама стомната щяла да се изтърка.
— Смешна работа! Стомната ще се изтърка толкова, колкото можете да обръснете едно яйце. Един бръснар се наел да бръсне яйце. — Това е заблуждение. Каквото върши, човек трябва да мисли може ли да очаква някакъв резултат или не може.
към беседата >>
— Смешна работа!
Мнозина отиват на чешмата с празна стомна и като я напълнят, гледат да не прелее навън. Това говори за скъперничеството на човека. — Не, наливате ли вода, оставете я свободно да тече, даже и да прелее. Човек трябва да бъде широк във възгледите си, да не се страхува, че водата ще прелее. — Ама стомната щяла да се изтърка.
— Смешна работа!
Стомната ще се изтърка толкова, колкото можете да обръснете едно яйце. Един бръснар се наел да бръсне яйце. — Това е заблуждение. Каквото върши, човек трябва да мисли може ли да очаква някакъв резултат или не може.
към беседата >>
Стомната ще се изтърка толкова, колкото можете да обръснете едно яйце.
Това говори за скъперничеството на човека. — Не, наливате ли вода, оставете я свободно да тече, даже и да прелее. Човек трябва да бъде широк във възгледите си, да не се страхува, че водата ще прелее. — Ама стомната щяла да се изтърка. — Смешна работа!
Стомната ще се изтърка толкова, колкото можете да обръснете едно яйце.
Един бръснар се наел да бръсне яйце. — Това е заблуждение. Каквото върши, човек трябва да мисли може ли да очаква някакъв резултат или не може.
към беседата >>
Един бръснар се наел да бръсне яйце.
— Не, наливате ли вода, оставете я свободно да тече, даже и да прелее. Човек трябва да бъде широк във възгледите си, да не се страхува, че водата ще прелее. — Ама стомната щяла да се изтърка. — Смешна работа! Стомната ще се изтърка толкова, колкото можете да обръснете едно яйце.
Един бръснар се наел да бръсне яйце.
— Това е заблуждение. Каквото върши, човек трябва да мисли може ли да очаква някакъв резултат или не може.
към беседата >>
— Това е заблуждение.
Човек трябва да бъде широк във възгледите си, да не се страхува, че водата ще прелее. — Ама стомната щяла да се изтърка. — Смешна работа! Стомната ще се изтърка толкова, колкото можете да обръснете едно яйце. Един бръснар се наел да бръсне яйце.
— Това е заблуждение.
Каквото върши, човек трябва да мисли може ли да очаква някакъв резултат или не може.
към беседата >>
Каквото върши, човек трябва да мисли може ли да очаква някакъв резултат или не може.
— Ама стомната щяла да се изтърка. — Смешна работа! Стомната ще се изтърка толкова, колкото можете да обръснете едно яйце. Един бръснар се наел да бръсне яйце. — Това е заблуждение.
Каквото върши, човек трябва да мисли може ли да очаква някакъв резултат или не може.
към беседата >>
И тъй, всяка сутрин, като става от леглото си, човек трябва да благодари за първата буква, за живота, който му е даден.
И тъй, всяка сутрин, като става от леглото си, човек трябва да благодари за първата буква, за живота, който му е даден.
Ще кажете: Коя е втората буква? — Това не е важно. Първата буква е важна. Животът е важен, като реалност, която няма нито начало, нито край. Когато се намери при неблагоприятни условия на живота, човек казва: Дотегна ми вече да живея.
към беседата >>
Ще кажете: Коя е втората буква?
И тъй, всяка сутрин, като става от леглото си, човек трябва да благодари за първата буква, за живота, който му е даден.
Ще кажете: Коя е втората буква?
— Това не е важно. Първата буква е важна. Животът е важен, като реалност, която няма нито начало, нито край. Когато се намери при неблагоприятни условия на живота, човек казва: Дотегна ми вече да живея. Изпадне ли в това положение, човек е на крив път.
към беседата >>
— Това не е важно.
И тъй, всяка сутрин, като става от леглото си, човек трябва да благодари за първата буква, за живота, който му е даден. Ще кажете: Коя е втората буква?
— Това не е важно.
Първата буква е важна. Животът е важен, като реалност, която няма нито начало, нито край. Когато се намери при неблагоприятни условия на живота, човек казва: Дотегна ми вече да живея. Изпадне ли в това положение, човек е на крив път. Заради условията, той не трябва да се отказва от живота.
към беседата >>
Първата буква е важна.
И тъй, всяка сутрин, като става от леглото си, човек трябва да благодари за първата буква, за живота, който му е даден. Ще кажете: Коя е втората буква? — Това не е важно.
Първата буква е важна.
Животът е важен, като реалност, която няма нито начало, нито край. Когато се намери при неблагоприятни условия на живота, човек казва: Дотегна ми вече да живея. Изпадне ли в това положение, човек е на крив път. Заради условията, той не трябва да се отказва от живота. Запример, когато изпадне в общество на хора, които не обича, човек казва, че не му се живее.
към беседата >>
Животът е важен, като реалност, която няма нито начало, нито край.
И тъй, всяка сутрин, като става от леглото си, човек трябва да благодари за първата буква, за живота, който му е даден. Ще кажете: Коя е втората буква? — Това не е важно. Първата буква е важна.
Животът е важен, като реалност, която няма нито начало, нито край.
Когато се намери при неблагоприятни условия на живота, човек казва: Дотегна ми вече да живея. Изпадне ли в това положение, човек е на крив път. Заради условията, той не трябва да се отказва от живота. Запример, когато изпадне в общество на хора, които не обича, човек казва, че не му се живее. — Щом не обича тия хора, нищо друго не му остава, освен да напусне това общество.
към беседата >>
Когато се намери при неблагоприятни условия на живота, човек казва: Дотегна ми вече да живея.
И тъй, всяка сутрин, като става от леглото си, човек трябва да благодари за първата буква, за живота, който му е даден. Ще кажете: Коя е втората буква? — Това не е важно. Първата буква е важна. Животът е важен, като реалност, която няма нито начало, нито край.
Когато се намери при неблагоприятни условия на живота, човек казва: Дотегна ми вече да живея.
Изпадне ли в това положение, човек е на крив път. Заради условията, той не трябва да се отказва от живота. Запример, когато изпадне в общество на хора, които не обича, човек казва, че не му се живее. — Щом не обича тия хора, нищо друго не му остава, освен да напусне това общество. Обаче, не е право да се отказва от живота си заради известна обстановка на нещата или заради лошите условия, в които е попаднал.
към беседата >>
Изпадне ли в това положение, човек е на крив път.
Ще кажете: Коя е втората буква? — Това не е важно. Първата буква е важна. Животът е важен, като реалност, която няма нито начало, нито край. Когато се намери при неблагоприятни условия на живота, човек казва: Дотегна ми вече да живея.
Изпадне ли в това положение, човек е на крив път.
Заради условията, той не трябва да се отказва от живота. Запример, когато изпадне в общество на хора, които не обича, човек казва, че не му се живее. — Щом не обича тия хора, нищо друго не му остава, освен да напусне това общество. Обаче, не е право да се отказва от живота си заради известна обстановка на нещата или заради лошите условия, в които е попаднал. Сам по себе си животът е движение, което не трябва да се спира.
към беседата >>
Заради условията, той не трябва да се отказва от живота.
— Това не е важно. Първата буква е важна. Животът е важен, като реалност, която няма нито начало, нито край. Когато се намери при неблагоприятни условия на живота, човек казва: Дотегна ми вече да живея. Изпадне ли в това положение, човек е на крив път.
Заради условията, той не трябва да се отказва от живота.
Запример, когато изпадне в общество на хора, които не обича, човек казва, че не му се живее. — Щом не обича тия хора, нищо друго не му остава, освен да напусне това общество. Обаче, не е право да се отказва от живота си заради известна обстановка на нещата или заради лошите условия, в които е попаднал. Сам по себе си животът е движение, което не трябва да се спира. Когато слиза от височина, планинският извор непрестанно се движи, като извива на една и на друга страна, напоява всичко, каквото срещне на пътя си, но по никой начин не спира движението си в зависимост от това, какви предмети среща.
към беседата >>
Запример, когато изпадне в общество на хора, които не обича, човек казва, че не му се живее.
Първата буква е важна. Животът е важен, като реалност, която няма нито начало, нито край. Когато се намери при неблагоприятни условия на живота, човек казва: Дотегна ми вече да живея. Изпадне ли в това положение, човек е на крив път. Заради условията, той не трябва да се отказва от живота.
Запример, когато изпадне в общество на хора, които не обича, човек казва, че не му се живее.
— Щом не обича тия хора, нищо друго не му остава, освен да напусне това общество. Обаче, не е право да се отказва от живота си заради известна обстановка на нещата или заради лошите условия, в които е попаднал. Сам по себе си животът е движение, което не трябва да се спира. Когато слиза от височина, планинският извор непрестанно се движи, като извива на една и на друга страна, напоява всичко, каквото срещне на пътя си, но по никой начин не спира движението си в зависимост от това, какви предмети среща. Някъде изворът се движи по-бързо, някъде по-бавно, но непрестанно се движи.
към беседата >>
— Щом не обича тия хора, нищо друго не му остава, освен да напусне това общество.
Животът е важен, като реалност, която няма нито начало, нито край. Когато се намери при неблагоприятни условия на живота, човек казва: Дотегна ми вече да живея. Изпадне ли в това положение, човек е на крив път. Заради условията, той не трябва да се отказва от живота. Запример, когато изпадне в общество на хора, които не обича, човек казва, че не му се живее.
— Щом не обича тия хора, нищо друго не му остава, освен да напусне това общество.
Обаче, не е право да се отказва от живота си заради известна обстановка на нещата или заради лошите условия, в които е попаднал. Сам по себе си животът е движение, което не трябва да се спира. Когато слиза от височина, планинският извор непрестанно се движи, като извива на една и на друга страна, напоява всичко, каквото срещне на пътя си, но по никой начин не спира движението си в зависимост от това, какви предмети среща. Някъде изворът се движи по-бързо, някъде по-бавно, но непрестанно се движи. Следователно, каквото и да срещнете на пътя си, не се отбивайте, нито спирайте движението си.
към беседата >>
Обаче, не е право да се отказва от живота си заради известна обстановка на нещата или заради лошите условия, в които е попаднал.
Когато се намери при неблагоприятни условия на живота, човек казва: Дотегна ми вече да живея. Изпадне ли в това положение, човек е на крив път. Заради условията, той не трябва да се отказва от живота. Запример, когато изпадне в общество на хора, които не обича, човек казва, че не му се живее. — Щом не обича тия хора, нищо друго не му остава, освен да напусне това общество.
Обаче, не е право да се отказва от живота си заради известна обстановка на нещата или заради лошите условия, в които е попаднал.
Сам по себе си животът е движение, което не трябва да се спира. Когато слиза от височина, планинският извор непрестанно се движи, като извива на една и на друга страна, напоява всичко, каквото срещне на пътя си, но по никой начин не спира движението си в зависимост от това, какви предмети среща. Някъде изворът се движи по-бързо, някъде по-бавно, но непрестанно се движи. Следователно, каквото и да срещнете на пътя си, не се отбивайте, нито спирайте движението си. Спрете ли се на едно място, има опасност във вас да се образува блато или да стане голямо бълникане, вълнение, каквото става в морето.
към беседата >>
Сам по себе си животът е движение, което не трябва да се спира.
Изпадне ли в това положение, човек е на крив път. Заради условията, той не трябва да се отказва от живота. Запример, когато изпадне в общество на хора, които не обича, човек казва, че не му се живее. — Щом не обича тия хора, нищо друго не му остава, освен да напусне това общество. Обаче, не е право да се отказва от живота си заради известна обстановка на нещата или заради лошите условия, в които е попаднал.
Сам по себе си животът е движение, което не трябва да се спира.
Когато слиза от височина, планинският извор непрестанно се движи, като извива на една и на друга страна, напоява всичко, каквото срещне на пътя си, но по никой начин не спира движението си в зависимост от това, какви предмети среща. Някъде изворът се движи по-бързо, някъде по-бавно, но непрестанно се движи. Следователно, каквото и да срещнете на пътя си, не се отбивайте, нито спирайте движението си. Спрете ли се на едно място, има опасност във вас да се образува блато или да стане голямо бълникане, вълнение, каквото става в морето. Тогава нищо друго не ви остава, освен да потърсите някой учен човек да пробие някъде дупка, да отвори пътя ви, отново да почнете да се движите.
към беседата >>
Когато слиза от височина, планинският извор непрестанно се движи, като извива на една и на друга страна, напоява всичко, каквото срещне на пътя си, но по никой начин не спира движението си в зависимост от това, какви предмети среща.
Заради условията, той не трябва да се отказва от живота. Запример, когато изпадне в общество на хора, които не обича, човек казва, че не му се живее. — Щом не обича тия хора, нищо друго не му остава, освен да напусне това общество. Обаче, не е право да се отказва от живота си заради известна обстановка на нещата или заради лошите условия, в които е попаднал. Сам по себе си животът е движение, което не трябва да се спира.
Когато слиза от височина, планинският извор непрестанно се движи, като извива на една и на друга страна, напоява всичко, каквото срещне на пътя си, но по никой начин не спира движението си в зависимост от това, какви предмети среща.
Някъде изворът се движи по-бързо, някъде по-бавно, но непрестанно се движи. Следователно, каквото и да срещнете на пътя си, не се отбивайте, нито спирайте движението си. Спрете ли се на едно място, има опасност във вас да се образува блато или да стане голямо бълникане, вълнение, каквото става в морето. Тогава нищо друго не ви остава, освен да потърсите някой учен човек да пробие някъде дупка, да отвори пътя ви, отново да почнете да се движите.
към беседата >>
Някъде изворът се движи по-бързо, някъде по-бавно, но непрестанно се движи.
Запример, когато изпадне в общество на хора, които не обича, човек казва, че не му се живее. — Щом не обича тия хора, нищо друго не му остава, освен да напусне това общество. Обаче, не е право да се отказва от живота си заради известна обстановка на нещата или заради лошите условия, в които е попаднал. Сам по себе си животът е движение, което не трябва да се спира. Когато слиза от височина, планинският извор непрестанно се движи, като извива на една и на друга страна, напоява всичко, каквото срещне на пътя си, но по никой начин не спира движението си в зависимост от това, какви предмети среща.
Някъде изворът се движи по-бързо, някъде по-бавно, но непрестанно се движи.
Следователно, каквото и да срещнете на пътя си, не се отбивайте, нито спирайте движението си. Спрете ли се на едно място, има опасност във вас да се образува блато или да стане голямо бълникане, вълнение, каквото става в морето. Тогава нищо друго не ви остава, освен да потърсите някой учен човек да пробие някъде дупка, да отвори пътя ви, отново да почнете да се движите.
към беседата >>
Следователно, каквото и да срещнете на пътя си, не се отбивайте, нито спирайте движението си.
— Щом не обича тия хора, нищо друго не му остава, освен да напусне това общество. Обаче, не е право да се отказва от живота си заради известна обстановка на нещата или заради лошите условия, в които е попаднал. Сам по себе си животът е движение, което не трябва да се спира. Когато слиза от височина, планинският извор непрестанно се движи, като извива на една и на друга страна, напоява всичко, каквото срещне на пътя си, но по никой начин не спира движението си в зависимост от това, какви предмети среща. Някъде изворът се движи по-бързо, някъде по-бавно, но непрестанно се движи.
Следователно, каквото и да срещнете на пътя си, не се отбивайте, нито спирайте движението си.
Спрете ли се на едно място, има опасност във вас да се образува блато или да стане голямо бълникане, вълнение, каквото става в морето. Тогава нищо друго не ви остава, освен да потърсите някой учен човек да пробие някъде дупка, да отвори пътя ви, отново да почнете да се движите.
към беседата >>
Спрете ли се на едно място, има опасност във вас да се образува блато или да стане голямо бълникане, вълнение, каквото става в морето.
Обаче, не е право да се отказва от живота си заради известна обстановка на нещата или заради лошите условия, в които е попаднал. Сам по себе си животът е движение, което не трябва да се спира. Когато слиза от височина, планинският извор непрестанно се движи, като извива на една и на друга страна, напоява всичко, каквото срещне на пътя си, но по никой начин не спира движението си в зависимост от това, какви предмети среща. Някъде изворът се движи по-бързо, някъде по-бавно, но непрестанно се движи. Следователно, каквото и да срещнете на пътя си, не се отбивайте, нито спирайте движението си.
Спрете ли се на едно място, има опасност във вас да се образува блато или да стане голямо бълникане, вълнение, каквото става в морето.
Тогава нищо друго не ви остава, освен да потърсите някой учен човек да пробие някъде дупка, да отвори пътя ви, отново да почнете да се движите.
към беседата >>
Тогава нищо друго не ви остава, освен да потърсите някой учен човек да пробие някъде дупка, да отвори пътя ви, отново да почнете да се движите.
Сам по себе си животът е движение, което не трябва да се спира. Когато слиза от височина, планинският извор непрестанно се движи, като извива на една и на друга страна, напоява всичко, каквото срещне на пътя си, но по никой начин не спира движението си в зависимост от това, какви предмети среща. Някъде изворът се движи по-бързо, някъде по-бавно, но непрестанно се движи. Следователно, каквото и да срещнете на пътя си, не се отбивайте, нито спирайте движението си. Спрете ли се на едно място, има опасност във вас да се образува блато или да стане голямо бълникане, вълнение, каквото става в морето.
Тогава нищо друго не ви остава, освен да потърсите някой учен човек да пробие някъде дупка, да отвори пътя ви, отново да почнете да се движите.
към беседата >>
Сега, каквото и да правите, колкото и да не желаете, все ще има спирания, отклонявания в живота ви, докато най-после дойдете до първичния живот, от който някога сте се отклонили.
Сега, каквото и да правите, колкото и да не желаете, все ще има спирания, отклонявания в живота ви, докато най-после дойдете до първичния живот, от който някога сте се отклонили.
Влезете ли в Божествения път, от който сте се отклонили, вие ще се освободите от всички мъчнотии и страдания. — Какъв е Божественият живот? Как се живее в този възвишен свят? — Докато човек задава такива въпроси, той не може да се ползва от този живот. Той е в положението на ученик, който едва е влязъл в училище и започва да пита кога ще свърши.
към беседата >>
Влезете ли в Божествения път, от който сте се отклонили, вие ще се освободите от всички мъчнотии и страдания.
Сега, каквото и да правите, колкото и да не желаете, все ще има спирания, отклонявания в живота ви, докато най-после дойдете до първичния живот, от който някога сте се отклонили.
Влезете ли в Божествения път, от който сте се отклонили, вие ще се освободите от всички мъчнотии и страдания.
— Какъв е Божественият живот? Как се живее в този възвишен свят? — Докато човек задава такива въпроси, той не може да се ползва от този живот. Той е в положението на ученик, който едва е влязъл в училище и започва да пита кога ще свърши. Щом задава този въпрос, той не е ученик и не може да бъде ученик.
към беседата >>
— Какъв е Божественият живот?
Сега, каквото и да правите, колкото и да не желаете, все ще има спирания, отклонявания в живота ви, докато най-после дойдете до първичния живот, от който някога сте се отклонили. Влезете ли в Божествения път, от който сте се отклонили, вие ще се освободите от всички мъчнотии и страдания.
— Какъв е Божественият живот?
Как се живее в този възвишен свят? — Докато човек задава такива въпроси, той не може да се ползва от този живот. Той е в положението на ученик, който едва е влязъл в училище и започва да пита кога ще свърши. Щом задава този въпрос, той не е ученик и не може да бъде ученик. Щом влезе в училището, ученикът трябва да има само една основна идея — да се учи.
към беседата >>
Как се живее в този възвишен свят?
Сега, каквото и да правите, колкото и да не желаете, все ще има спирания, отклонявания в живота ви, докато най-после дойдете до първичния живот, от който някога сте се отклонили. Влезете ли в Божествения път, от който сте се отклонили, вие ще се освободите от всички мъчнотии и страдания. — Какъв е Божественият живот?
Как се живее в този възвишен свят?
— Докато човек задава такива въпроси, той не може да се ползва от този живот. Той е в положението на ученик, който едва е влязъл в училище и започва да пита кога ще свърши. Щом задава този въпрос, той не е ученик и не може да бъде ученик. Щом влезе в училището, ученикът трябва да има само една основна идея — да се учи. Кога ще свърши и как ще свърши, това не трябва да го интересува.
към беседата >>
— Докато човек задава такива въпроси, той не може да се ползва от този живот.
Сега, каквото и да правите, колкото и да не желаете, все ще има спирания, отклонявания в живота ви, докато най-после дойдете до първичния живот, от който някога сте се отклонили. Влезете ли в Божествения път, от който сте се отклонили, вие ще се освободите от всички мъчнотии и страдания. — Какъв е Божественият живот? Как се живее в този възвишен свят?
— Докато човек задава такива въпроси, той не може да се ползва от този живот.
Той е в положението на ученик, който едва е влязъл в училище и започва да пита кога ще свърши. Щом задава този въпрос, той не е ученик и не може да бъде ученик. Щом влезе в училището, ученикът трябва да има само една основна идея — да се учи. Кога ще свърши и как ще свърши, това не трябва да го интересува. Това са човешки работи.
към беседата >>
Той е в положението на ученик, който едва е влязъл в училище и започва да пита кога ще свърши.
Сега, каквото и да правите, колкото и да не желаете, все ще има спирания, отклонявания в живота ви, докато най-после дойдете до първичния живот, от който някога сте се отклонили. Влезете ли в Божествения път, от който сте се отклонили, вие ще се освободите от всички мъчнотии и страдания. — Какъв е Божественият живот? Как се живее в този възвишен свят? — Докато човек задава такива въпроси, той не може да се ползва от този живот.
Той е в положението на ученик, който едва е влязъл в училище и започва да пита кога ще свърши.
Щом задава този въпрос, той не е ученик и не може да бъде ученик. Щом влезе в училището, ученикът трябва да има само една основна идея — да се учи. Кога ще свърши и как ще свърши, това не трябва да го интересува. Това са човешки работи. Като ученик той не трябва да се стреми към отличие, но към съвършенство.
към беседата >>
Щом задава този въпрос, той не е ученик и не може да бъде ученик.
Влезете ли в Божествения път, от който сте се отклонили, вие ще се освободите от всички мъчнотии и страдания. — Какъв е Божественият живот? Как се живее в този възвишен свят? — Докато човек задава такива въпроси, той не може да се ползва от този живот. Той е в положението на ученик, който едва е влязъл в училище и започва да пита кога ще свърши.
Щом задава този въпрос, той не е ученик и не може да бъде ученик.
Щом влезе в училището, ученикът трябва да има само една основна идея — да се учи. Кога ще свърши и как ще свърши, това не трябва да го интересува. Това са човешки работи. Като ученик той не трябва да се стреми към отличие, но към съвършенство. Каквото знае, да го знае в съвършенство, да може да го прилага.
към беседата >>
Щом влезе в училището, ученикът трябва да има само една основна идея — да се учи.
— Какъв е Божественият живот? Как се живее в този възвишен свят? — Докато човек задава такива въпроси, той не може да се ползва от този живот. Той е в положението на ученик, който едва е влязъл в училище и започва да пита кога ще свърши. Щом задава този въпрос, той не е ученик и не може да бъде ученик.
Щом влезе в училището, ученикът трябва да има само една основна идея — да се учи.
Кога ще свърши и как ще свърши, това не трябва да го интересува. Това са човешки работи. Като ученик той не трябва да се стреми към отличие, но към съвършенство. Каквото знае, да го знае в съвършенство, да може да го прилага. Да изучаваш живота, това значи да изучаваш първата буква, която ще ти помага да се справяш с всички мъчнотии, с всички болести.
към беседата >>
Кога ще свърши и как ще свърши, това не трябва да го интересува.
Как се живее в този възвишен свят? — Докато човек задава такива въпроси, той не може да се ползва от този живот. Той е в положението на ученик, който едва е влязъл в училище и започва да пита кога ще свърши. Щом задава този въпрос, той не е ученик и не може да бъде ученик. Щом влезе в училището, ученикът трябва да има само една основна идея — да се учи.
Кога ще свърши и как ще свърши, това не трябва да го интересува.
Това са човешки работи. Като ученик той не трябва да се стреми към отличие, но към съвършенство. Каквото знае, да го знае в съвършенство, да може да го прилага. Да изучаваш живота, това значи да изучаваш първата буква, която ще ти помага да се справяш с всички мъчнотии, с всички болести. Запример, хората често страдат от хрема и не могат да си помогнат.
към беседата >>
Това са човешки работи.
— Докато човек задава такива въпроси, той не може да се ползва от този живот. Той е в положението на ученик, който едва е влязъл в училище и започва да пита кога ще свърши. Щом задава този въпрос, той не е ученик и не може да бъде ученик. Щом влезе в училището, ученикът трябва да има само една основна идея — да се учи. Кога ще свърши и как ще свърши, това не трябва да го интересува.
Това са човешки работи.
Като ученик той не трябва да се стреми към отличие, но към съвършенство. Каквото знае, да го знае в съвършенство, да може да го прилага. Да изучаваш живота, това значи да изучаваш първата буква, която ще ти помага да се справяш с всички мъчнотии, с всички болести. Запример, хората често страдат от хрема и не могат да си помогнат.
към беседата >>
Като ученик той не трябва да се стреми към отличие, но към съвършенство.
Той е в положението на ученик, който едва е влязъл в училище и започва да пита кога ще свърши. Щом задава този въпрос, той не е ученик и не може да бъде ученик. Щом влезе в училището, ученикът трябва да има само една основна идея — да се учи. Кога ще свърши и как ще свърши, това не трябва да го интересува. Това са човешки работи.
Като ученик той не трябва да се стреми към отличие, но към съвършенство.
Каквото знае, да го знае в съвършенство, да може да го прилага. Да изучаваш живота, това значи да изучаваш първата буква, която ще ти помага да се справяш с всички мъчнотии, с всички болести. Запример, хората често страдат от хрема и не могат да си помогнат.
към беседата >>
Каквото знае, да го знае в съвършенство, да може да го прилага.
Щом задава този въпрос, той не е ученик и не може да бъде ученик. Щом влезе в училището, ученикът трябва да има само една основна идея — да се учи. Кога ще свърши и как ще свърши, това не трябва да го интересува. Това са човешки работи. Като ученик той не трябва да се стреми към отличие, но към съвършенство.
Каквото знае, да го знае в съвършенство, да може да го прилага.
Да изучаваш живота, това значи да изучаваш първата буква, която ще ти помага да се справяш с всички мъчнотии, с всички болести. Запример, хората често страдат от хрема и не могат да си помогнат.
към беседата >>
Да изучаваш живота, това значи да изучаваш първата буква, която ще ти помага да се справяш с всички мъчнотии, с всички болести.
Щом влезе в училището, ученикът трябва да има само една основна идея — да се учи. Кога ще свърши и как ще свърши, това не трябва да го интересува. Това са човешки работи. Като ученик той не трябва да се стреми към отличие, но към съвършенство. Каквото знае, да го знае в съвършенство, да може да го прилага.
Да изучаваш живота, това значи да изучаваш първата буква, която ще ти помага да се справяш с всички мъчнотии, с всички болести.
Запример, хората често страдат от хрема и не могат да си помогнат.
към беседата >>
Щом идеш до една наука, идеите, които влагаш, трябва да бъдат основни.
(втори вариант)
То е понятието на онзи, който бръснал яйцето. Той наточил бръснача, ще бръсне яйцето. "Какво правиш? " "Бръсна яйцето." Ще бръсне яйцето, то са залъгвания. Може да се правят упражнения, то е друг въпрос.
Щом идеш до една наука, идеите, които влагаш, трябва да бъдат основни.
Да бъдеш като вечната канара, да кажеш: "Не може другояче."
към втори вариант >>
Да бъдеш като вечната канара, да кажеш: "Не може другояче."
(втори вариант)
Той наточил бръснача, ще бръсне яйцето. "Какво правиш? " "Бръсна яйцето." Ще бръсне яйцето, то са залъгвания. Може да се правят упражнения, то е друг въпрос. Щом идеш до една наука, идеите, които влагаш, трябва да бъдат основни.
Да бъдеш като вечната канара, да кажеш: "Не може другояче."
към втори вариант >>
Сега животът сам по себе си е чист.
(втори вариант)
Сега животът сам по себе си е чист.
Като станеш сутрин, помисли за живота, за първата буква. Порадвай се, че Бог ти е разкрил, дал ти една основна идея. Цяла наука се крие в тази идея.
към втори вариант >>
Като станеш сутрин, помисли за живота, за първата буква.
(втори вариант)
Сега животът сам по себе си е чист.
Като станеш сутрин, помисли за живота, за първата буква.
Порадвай се, че Бог ти е разкрил, дал ти една основна идея. Цяла наука се крие в тази идея.
към втори вариант >>
Порадвай се, че Бог ти е разкрил, дал ти една основна идея.
(втори вариант)
Сега животът сам по себе си е чист. Като станеш сутрин, помисли за живота, за първата буква.
Порадвай се, че Бог ти е разкрил, дал ти една основна идея.
Цяла наука се крие в тази идея.
към втори вариант >>
Цяла наука се крие в тази идея.
(втори вариант)
Сега животът сам по себе си е чист. Като станеш сутрин, помисли за живота, за първата буква. Порадвай се, че Бог ти е разкрил, дал ти една основна идея.
Цяла наука се крие в тази идея.
към втори вариант >>
Първата буква е животът.
(втори вариант)
Първата буква е животът.
Втората буква? Първата буква трябва. Едната е достатъчна за живота.
към втори вариант >>
Втората буква?
(втори вариант)
Първата буква е животът.
Втората буква?
Първата буква трябва. Едната е достатъчна за живота.
към втори вариант >>
Първата буква трябва.
(втори вариант)
Първата буква е животът. Втората буква?
Първата буква трябва.
Едната е достатъчна за живота.
към втори вариант >>
Едната е достатъчна за живота.
(втори вариант)
Първата буква е животът. Втората буква? Първата буква трябва.
Едната е достатъчна за живота.
към втори вариант >>
Сега може да дойдем до произхода на живота, как е произлязъл животът, как се е явила тази идея.
(втори вариант)
Сега може да дойдем до произхода на живота, как е произлязъл животът, как се е явила тази идея.
Питам, кога се е явил в света животът? Във време и пространство животът се е явил някога, но животът в своето проявление няма нито начало, нито край. Единственото реално нещо, което ние знаем, то е животът. Ние се намираме при известна обстановка, заобикалят ни известни предмети и някой път те започват да ни безпокоят. Казваме: "Нас не ни се живее, нас ни дотегна да живеем." Обстановката, предметите, които ни заобикалят, ни безпокоят и ние не искаме да живеем заради тези предмети.
към втори вариант >>
Питам, кога се е явил в света животът?
(втори вариант)
Сега може да дойдем до произхода на живота, как е произлязъл животът, как се е явила тази идея.
Питам, кога се е явил в света животът?
Във време и пространство животът се е явил някога, но животът в своето проявление няма нито начало, нито край. Единственото реално нещо, което ние знаем, то е животът. Ние се намираме при известна обстановка, заобикалят ни известни предмети и някой път те започват да ни безпокоят. Казваме: "Нас не ни се живее, нас ни дотегна да живеем." Обстановката, предметите, които ни заобикалят, ни безпокоят и ние не искаме да живеем заради тези предмети.
към втори вариант >>
Във време и пространство животът се е явил някога, но животът в своето проявление няма нито начало, нито край.
(втори вариант)
Сега може да дойдем до произхода на живота, как е произлязъл животът, как се е явила тази идея. Питам, кога се е явил в света животът?
Във време и пространство животът се е явил някога, но животът в своето проявление няма нито начало, нито край.
Единственото реално нещо, което ние знаем, то е животът. Ние се намираме при известна обстановка, заобикалят ни известни предмети и някой път те започват да ни безпокоят. Казваме: "Нас не ни се живее, нас ни дотегна да живеем." Обстановката, предметите, които ни заобикалят, ни безпокоят и ние не искаме да живеем заради тези предмети.
към втори вариант >>
Единственото реално нещо, което ние знаем, то е животът.
(втори вариант)
Сега може да дойдем до произхода на живота, как е произлязъл животът, как се е явила тази идея. Питам, кога се е явил в света животът? Във време и пространство животът се е явил някога, но животът в своето проявление няма нито начало, нито край.
Единственото реално нещо, което ние знаем, то е животът.
Ние се намираме при известна обстановка, заобикалят ни известни предмети и някой път те започват да ни безпокоят. Казваме: "Нас не ни се живее, нас ни дотегна да живеем." Обстановката, предметите, които ни заобикалят, ни безпокоят и ние не искаме да живеем заради тези предмети.
към втори вариант >>
Ние се намираме при известна обстановка, заобикалят ни известни предмети и някой път те започват да ни безпокоят.
(втори вариант)
Сега може да дойдем до произхода на живота, как е произлязъл животът, как се е явила тази идея. Питам, кога се е явил в света животът? Във време и пространство животът се е явил някога, но животът в своето проявление няма нито начало, нито край. Единственото реално нещо, което ние знаем, то е животът.
Ние се намираме при известна обстановка, заобикалят ни известни предмети и някой път те започват да ни безпокоят.
Казваме: "Нас не ни се живее, нас ни дотегна да живеем." Обстановката, предметите, които ни заобикалят, ни безпокоят и ние не искаме да живеем заради тези предмети.
към втори вариант >>
Казваме: "Нас не ни се живее, нас ни дотегна да живеем." Обстановката, предметите, които ни заобикалят, ни безпокоят и ние не искаме да живеем заради тези предмети.
(втори вариант)
Сега може да дойдем до произхода на живота, как е произлязъл животът, как се е явила тази идея. Питам, кога се е явил в света животът? Във време и пространство животът се е явил някога, но животът в своето проявление няма нито начало, нито край. Единственото реално нещо, което ние знаем, то е животът. Ние се намираме при известна обстановка, заобикалят ни известни предмети и някой път те започват да ни безпокоят.
Казваме: "Нас не ни се живее, нас ни дотегна да живеем." Обстановката, предметите, които ни заобикалят, ни безпокоят и ние не искаме да живеем заради тези предмети.
към втори вариант >>
Запример намираш се в едно общество, не обичаш хората.
(втори вариант)
Запример намираш се в едно общество, не обичаш хората.
Те са предметите. Казваш: "Не искам да живея."Ама ще кажеш: "Не искам да бъда във връзка с тези предмети." Тогава кое те е спряло, да живееш при тях? Какъв е законът на живота? Животът е първият подтик на движение.
към втори вариант >>
Те са предметите.
(втори вариант)
Запример намираш се в едно общество, не обичаш хората.
Те са предметите.
Казваш: "Не искам да живея."Ама ще кажеш: "Не искам да бъда във връзка с тези предмети." Тогава кое те е спряло, да живееш при тях? Какъв е законът на живота? Животът е първият подтик на движение.
към втори вариант >>
Казваш: "Не искам да живея."Ама ще кажеш: "Не искам да бъда във връзка с тези предмети." Тогава кое те е спряло, да живееш при тях?
(втори вариант)
Запример намираш се в едно общество, не обичаш хората. Те са предметите.
Казваш: "Не искам да живея."Ама ще кажеш: "Не искам да бъда във връзка с тези предмети." Тогава кое те е спряло, да живееш при тях?
Какъв е законът на живота? Животът е първият подтик на движение.
към втори вариант >>
Какъв е законът на живота?
(втори вариант)
Запример намираш се в едно общество, не обичаш хората. Те са предметите. Казваш: "Не искам да живея."Ама ще кажеш: "Не искам да бъда във връзка с тези предмети." Тогава кое те е спряло, да живееш при тях?
Какъв е законът на живота?
Животът е първият подтик на движение.
към втори вариант >>
Животът е първият подтик на движение.
(втори вариант)
Запример намираш се в едно общество, не обичаш хората. Те са предметите. Казваш: "Не искам да живея."Ама ще кажеш: "Не искам да бъда във връзка с тези предмети." Тогава кое те е спряло, да живееш при тях? Какъв е законът на живота?
Животът е първият подтик на движение.
към втори вариант >>
Тогава имаме следната идея.
(втори вариант)
Тогава имаме следната идея.
Това е планински връх. Имате един извор, който слиза. Питам, тази вода, която слиза, трябва ли да се спира по пътя и да приказва с този, с онзи. Тя минава покрай различни предмети, и колкото и да са красиви, тя върви по своята работа. Някъде върви по-бързо, някъде по-по- лека, както иска, но върви.
към втори вариант >>
Това е планински връх.
(втори вариант)
Тогава имаме следната идея.
Това е планински връх.
Имате един извор, който слиза. Питам, тази вода, която слиза, трябва ли да се спира по пътя и да приказва с този, с онзи. Тя минава покрай различни предмети, и колкото и да са красиви, тя върви по своята работа. Някъде върви по-бързо, някъде по-по- лека, както иска, но върви.
към втори вариант >>
Имате един извор, който слиза.
(втори вариант)
Тогава имаме следната идея. Това е планински връх.
Имате един извор, който слиза.
Питам, тази вода, която слиза, трябва ли да се спира по пътя и да приказва с този, с онзи. Тя минава покрай различни предмети, и колкото и да са красиви, тя върви по своята работа. Някъде върви по-бързо, някъде по-по- лека, както иска, но върви.
към втори вариант >>
Питам, тази вода, която слиза, трябва ли да се спира по пътя и да приказва с този, с онзи.
(втори вариант)
Тогава имаме следната идея. Това е планински връх. Имате един извор, който слиза.
Питам, тази вода, която слиза, трябва ли да се спира по пътя и да приказва с този, с онзи.
Тя минава покрай различни предмети, и колкото и да са красиви, тя върви по своята работа. Някъде върви по-бързо, някъде по-по- лека, както иска, но върви.
към втори вариант >>
Тя минава покрай различни предмети, и колкото и да са красиви, тя върви по своята работа.
(втори вариант)
Тогава имаме следната идея. Това е планински връх. Имате един извор, който слиза. Питам, тази вода, която слиза, трябва ли да се спира по пътя и да приказва с този, с онзи.
Тя минава покрай различни предмети, и колкото и да са красиви, тя върви по своята работа.
Някъде върви по-бързо, някъде по-по- лека, както иска, но върви.
към втори вариант >>
Някъде върви по-бързо, някъде по-по- лека, както иска, но върви.
(втори вариант)
Тогава имаме следната идея. Това е планински връх. Имате един извор, който слиза. Питам, тази вода, която слиза, трябва ли да се спира по пътя и да приказва с този, с онзи. Тя минава покрай различни предмети, и колкото и да са красиви, тя върви по своята работа.
Някъде върви по-бързо, някъде по-по- лека, както иска, но върви.
към втори вариант >>
Та и ние в живота ще оставим тия предмети.
(втори вариант)
Та и ние в живота ще оставим тия предмети.
Няма какво да ни спъва Драган, Стоян, Петко. Ако те ни спъват, подразбира, че тази вода се е спряла в своя път на движение и образува какво? Някое блато (А). Отбила се е от пътя си и като дойде, какво ще прави тази вода? Спре се, но в нея има едно движение, бълникане.
към втори вариант >>
Няма какво да ни спъва Драган, Стоян, Петко.
(втори вариант)
Та и ние в живота ще оставим тия предмети.
Няма какво да ни спъва Драган, Стоян, Петко.
Ако те ни спъват, подразбира, че тази вода се е спряла в своя път на движение и образува какво? Някое блато (А). Отбила се е от пътя си и като дойде, какво ще прави тази вода? Спре се, но в нея има едно движение, бълникане. Тя ходи и си търси място, бълника се като морето, докато намери някъде път.
към втори вариант >>
Ако те ни спъват, подразбира, че тази вода се е спряла в своя път на движение и образува какво?
(втори вариант)
Та и ние в живота ще оставим тия предмети. Няма какво да ни спъва Драган, Стоян, Петко.
Ако те ни спъват, подразбира, че тази вода се е спряла в своя път на движение и образува какво?
Някое блато (А). Отбила се е от пътя си и като дойде, какво ще прави тази вода? Спре се, но в нея има едно движение, бълникане. Тя ходи и си търси място, бълника се като морето, докато намери някъде път. Дойде някой умен човек, и току отвори път на тази вода (В).
към втори вариант >>
Някое блато (А).
(втори вариант)
Та и ние в живота ще оставим тия предмети. Няма какво да ни спъва Драган, Стоян, Петко. Ако те ни спъват, подразбира, че тази вода се е спряла в своя път на движение и образува какво?
Някое блато (А).
Отбила се е от пътя си и като дойде, какво ще прави тази вода? Спре се, но в нея има едно движение, бълникане. Тя ходи и си търси място, бълника се като морето, докато намери някъде път. Дойде някой умен човек, и току отвори път на тази вода (В).
към втори вариант >>
Отбила се е от пътя си и като дойде, какво ще прави тази вода?
(втори вариант)
Та и ние в живота ще оставим тия предмети. Няма какво да ни спъва Драган, Стоян, Петко. Ако те ни спъват, подразбира, че тази вода се е спряла в своя път на движение и образува какво? Някое блато (А).
Отбила се е от пътя си и като дойде, какво ще прави тази вода?
Спре се, но в нея има едно движение, бълникане. Тя ходи и си търси място, бълника се като морето, докато намери някъде път. Дойде някой умен човек, и току отвори път на тази вода (В).
към втори вариант >>
Спре се, но в нея има едно движение, бълникане.
(втори вариант)
Та и ние в живота ще оставим тия предмети. Няма какво да ни спъва Драган, Стоян, Петко. Ако те ни спъват, подразбира, че тази вода се е спряла в своя път на движение и образува какво? Някое блато (А). Отбила се е от пътя си и като дойде, какво ще прави тази вода?
Спре се, но в нея има едно движение, бълникане.
Тя ходи и си търси място, бълника се като морето, докато намери някъде път. Дойде някой умен човек, и току отвори път на тази вода (В).
към втори вариант >>
Тя ходи и си търси място, бълника се като морето, докато намери някъде път.
(втори вариант)
Няма какво да ни спъва Драган, Стоян, Петко. Ако те ни спъват, подразбира, че тази вода се е спряла в своя път на движение и образува какво? Някое блато (А). Отбила се е от пътя си и като дойде, какво ще прави тази вода? Спре се, но в нея има едно движение, бълникане.
Тя ходи и си търси място, бълника се като морето, докато намери някъде път.
Дойде някой умен човек, и току отвори път на тази вода (В).
към втори вариант >>
Дойде някой умен човек, и току отвори път на тази вода (В).
(втори вариант)
Ако те ни спъват, подразбира, че тази вода се е спряла в своя път на движение и образува какво? Някое блато (А). Отбила се е от пътя си и като дойде, какво ще прави тази вода? Спре се, но в нея има едно движение, бълникане. Тя ходи и си търси място, бълника се като морето, докато намери някъде път.
Дойде някой умен човек, и току отвори път на тази вода (В).
към втори вариант >>
Възможно е в своя път да се отбиеш и да образуваш някое блато.
(втори вариант)
Възможно е в своя път да се отбиеш и да образуваш някое блато.
Спреш се и казваш: "Ограничи се животът ми." Първичната идея е да се движиш. Някъде може да спрем. Всичко в света е възможно при сегашните условия на живота.
към втори вариант >>
Спреш се и казваш: "Ограничи се животът ми." Първичната идея е да се движиш.
(втори вариант)
Възможно е в своя път да се отбиеш и да образуваш някое блато.
Спреш се и казваш: "Ограничи се животът ми." Първичната идея е да се движиш.
Някъде може да спрем. Всичко в света е възможно при сегашните условия на живота.
към втори вариант >>
Някъде може да спрем.
(втори вариант)
Възможно е в своя път да се отбиеш и да образуваш някое блато. Спреш се и казваш: "Ограничи се животът ми." Първичната идея е да се движиш.
Някъде може да спрем.
Всичко в света е възможно при сегашните условия на живота.
към втори вариант >>
Всичко в света е възможно при сегашните условия на живота.
(втори вариант)
Възможно е в своя път да се отбиеш и да образуваш някое блато. Спреш се и казваш: "Ограничи се животът ми." Първичната идея е да се движиш. Някъде може да спрем.
Всичко в света е възможно при сегашните условия на живота.
към втори вариант >>
Казвам, сега трябва да имате една ясна идея за това, което сега схващате.
(втори вариант)
Казвам, сега трябва да имате една ясна идея за това, което сега схващате.
Не да го отхвърляте. Защото в сегашните ви схващания, които имате, може да сте живели в някоя идея, може да има известно отклонение, докато дойдете да живеете в онзи естествен път, или в онзи Божествен път, от който първоначално сте тръгнали от високия връх. Щом влезете в естествения път или онзи Божествен път, вие ще се освободите от много терзания и мъчения.
към втори вариант >>
Не да го отхвърляте.
(втори вариант)
Казвам, сега трябва да имате една ясна идея за това, което сега схващате.
Не да го отхвърляте.
Защото в сегашните ви схващания, които имате, може да сте живели в някоя идея, може да има известно отклонение, докато дойдете да живеете в онзи естествен път, или в онзи Божествен път, от който първоначално сте тръгнали от високия връх. Щом влезете в естествения път или онзи Божествен път, вие ще се освободите от много терзания и мъчения.
към втори вариант >>
Защото в сегашните ви схващания, които имате, може да сте живели в някоя идея, може да има известно отклонение, докато дойдете да живеете в онзи естествен път, или в онзи Божествен път, от който първоначално сте тръгнали от високия връх.
(втори вариант)
Казвам, сега трябва да имате една ясна идея за това, което сега схващате. Не да го отхвърляте.
Защото в сегашните ви схващания, които имате, може да сте живели в някоя идея, може да има известно отклонение, докато дойдете да живеете в онзи естествен път, или в онзи Божествен път, от който първоначално сте тръгнали от високия връх.
Щом влезете в естествения път или онзи Божествен път, вие ще се освободите от много терзания и мъчения.
към втори вариант >>
Щом влезете в естествения път или онзи Божествен път, вие ще се освободите от много терзания и мъчения.
(втори вариант)
Казвам, сега трябва да имате една ясна идея за това, което сега схващате. Не да го отхвърляте. Защото в сегашните ви схващания, които имате, може да сте живели в някоя идея, може да има известно отклонение, докато дойдете да живеете в онзи естествен път, или в онзи Божествен път, от който първоначално сте тръгнали от високия връх.
Щом влезете в естествения път или онзи Божествен път, вие ще се освободите от много терзания и мъчения.
към втори вариант >>
Вие казвате: "Как може да живеем?
(втори вариант)
Вие казвате: "Как може да живеем?
" То е като онези ученици, които казват: "Как ще свършим училището? " Ученикът, който мисли как ще свърши училището, той не е отишъл да се учи, той не е ученик. Като влезе в училището, той трябва да има една основна идея да се учи. Кога ще свърши и как ще свърши, с отличие ли ще свърши, това са човешки работи. Той трябва да свърши не с отличие, но със съвършенство.
към втори вариант >>
" То е като онези ученици, които казват: "Как ще свършим училището?
(втори вариант)
Вие казвате: "Как може да живеем?
" То е като онези ученици, които казват: "Как ще свършим училището?
" Ученикът, който мисли как ще свърши училището, той не е отишъл да се учи, той не е ученик. Като влезе в училището, той трябва да има една основна идея да се учи. Кога ще свърши и как ще свърши, с отличие ли ще свърши, това са човешки работи. Той трябва да свърши не с отличие, но със съвършенство. Това, което знае, да го знае със съвършенство, опитно.
към втори вариант >>
" Ученикът, който мисли как ще свърши училището, той не е отишъл да се учи, той не е ученик.
(втори вариант)
Вие казвате: "Как може да живеем? " То е като онези ученици, които казват: "Как ще свършим училището?
" Ученикът, който мисли как ще свърши училището, той не е отишъл да се учи, той не е ученик.
Като влезе в училището, той трябва да има една основна идея да се учи. Кога ще свърши и как ще свърши, с отличие ли ще свърши, това са човешки работи. Той трябва да свърши не с отличие, но със съвършенство. Това, което знае, да го знае със съвършенство, опитно. Щом схванете тази идея в живота, изучете най-първата буква.
към втори вариант >>
Като влезе в училището, той трябва да има една основна идея да се учи.
(втори вариант)
Вие казвате: "Как може да живеем? " То е като онези ученици, които казват: "Как ще свършим училището? " Ученикът, който мисли как ще свърши училището, той не е отишъл да се учи, той не е ученик.
Като влезе в училището, той трябва да има една основна идея да се учи.
Кога ще свърши и как ще свърши, с отличие ли ще свърши, това са човешки работи. Той трябва да свърши не с отличие, но със съвършенство. Това, което знае, да го знае със съвършенство, опитно. Щом схванете тази идея в живота, изучете най-първата буква.
към втори вариант >>
Кога ще свърши и как ще свърши, с отличие ли ще свърши, това са човешки работи.
(втори вариант)
Вие казвате: "Как може да живеем? " То е като онези ученици, които казват: "Как ще свършим училището? " Ученикът, който мисли как ще свърши училището, той не е отишъл да се учи, той не е ученик. Като влезе в училището, той трябва да има една основна идея да се учи.
Кога ще свърши и как ще свърши, с отличие ли ще свърши, това са човешки работи.
Той трябва да свърши не с отличие, но със съвършенство. Това, което знае, да го знае със съвършенство, опитно. Щом схванете тази идея в живота, изучете най-първата буква.
към втори вариант >>
Той трябва да свърши не с отличие, но със съвършенство.
(втори вариант)
Вие казвате: "Как може да живеем? " То е като онези ученици, които казват: "Как ще свършим училището? " Ученикът, който мисли как ще свърши училището, той не е отишъл да се учи, той не е ученик. Като влезе в училището, той трябва да има една основна идея да се учи. Кога ще свърши и как ще свърши, с отличие ли ще свърши, това са човешки работи.
Той трябва да свърши не с отличие, но със съвършенство.
Това, което знае, да го знае със съвършенство, опитно. Щом схванете тази идея в живота, изучете най-първата буква.
към втори вариант >>
Това, което знае, да го знае със съвършенство, опитно.
(втори вариант)
" То е като онези ученици, които казват: "Как ще свършим училището? " Ученикът, който мисли как ще свърши училището, той не е отишъл да се учи, той не е ученик. Като влезе в училището, той трябва да има една основна идея да се учи. Кога ще свърши и как ще свърши, с отличие ли ще свърши, това са човешки работи. Той трябва да свърши не с отличие, но със съвършенство.
Това, което знае, да го знае със съвършенство, опитно.
Щом схванете тази идея в живота, изучете най-първата буква.
към втори вариант >>
Щом схванете тази идея в живота, изучете най-първата буква.
(втори вариант)
" Ученикът, който мисли как ще свърши училището, той не е отишъл да се учи, той не е ученик. Като влезе в училището, той трябва да има една основна идея да се учи. Кога ще свърши и как ще свърши, с отличие ли ще свърши, това са човешки работи. Той трябва да свърши не с отличие, но със съвършенство. Това, което знае, да го знае със съвършенство, опитно.
Щом схванете тази идея в живота, изучете най-първата буква.
към втори вариант >>
Дойде хрема.
(втори вариант)
Дойде хрема.
Хремата, това са гости, малки микроби, които се развиват. Като дойдат на гости, вие започвате да ки
към втори вариант >>
Хремата, това са гости, малки микроби, които се развиват.
(втори вариант)
Дойде хрема.
Хремата, това са гости, малки микроби, които се развиват.
Като дойдат на гости, вие започвате да ки
към втори вариант >>
Като дойдат на гости, вие започвате да ки
(втори вариант)
Дойде хрема. Хремата, това са гости, малки микроби, които се развиват.
Като дойдат на гости, вие започвате да ки
към втори вариант >>
хате. Тия гости нямат тези етикеции, те не си отиват, оставят своите нечистотии, както малките деца, че трябва да ги чистите.
(втори вариант)
хате. Тия гости нямат тези етикеции, те не си отиват, оставят своите нечистотии, както малките деца, че трябва да ги чистите.
Те оставят своите извержения, ти започваш да кихаш. Носът тече, то е изхвърляне на техните нечистотии. Какво е хремата? На турските башибозуци изхвърляте кокалите, които са яли. Като заминат тия башибозуци, трябва да [се] очисти къщата.
към втори вариант >>
Те оставят своите извержения, ти започваш да кихаш.
(втори вариант)
хате. Тия гости нямат тези етикеции, те не си отиват, оставят своите нечистотии, както малките деца, че трябва да ги чистите.
Те оставят своите извержения, ти започваш да кихаш.
Носът тече, то е изхвърляне на техните нечистотии. Какво е хремата? На турските башибозуци изхвърляте кокалите, които са яли. Като заминат тия башибозуци, трябва да [се] очисти къщата. Защо идват башибозуците?
към втори вариант >>
Носът тече, то е изхвърляне на техните нечистотии.
(втори вариант)
хате. Тия гости нямат тези етикеции, те не си отиват, оставят своите нечистотии, както малките деца, че трябва да ги чистите. Те оставят своите извержения, ти започваш да кихаш.
Носът тече, то е изхвърляне на техните нечистотии.
Какво е хремата? На турските башибозуци изхвърляте кокалите, които са яли. Като заминат тия башибозуци, трябва да [се] очисти къщата. Защо идват башибозуците? Ако кръвта ви е чиста, башибозуци няма да идват никога.
към втори вариант >>
Какво е хремата?
(втори вариант)
хате. Тия гости нямат тези етикеции, те не си отиват, оставят своите нечистотии, както малките деца, че трябва да ги чистите. Те оставят своите извержения, ти започваш да кихаш. Носът тече, то е изхвърляне на техните нечистотии.
Какво е хремата?
На турските башибозуци изхвърляте кокалите, които са яли. Като заминат тия башибозуци, трябва да [се] очисти къщата. Защо идват башибозуците? Ако кръвта ви е чиста, башибозуци няма да идват никога. В една чиста кръв турете каквато и да е микроба, тя умира, не може да живее.
към втори вариант >>
На турските башибозуци изхвърляте кокалите, които са яли.
(втори вариант)
хате. Тия гости нямат тези етикеции, те не си отиват, оставят своите нечистотии, както малките деца, че трябва да ги чистите. Те оставят своите извержения, ти започваш да кихаш. Носът тече, то е изхвърляне на техните нечистотии. Какво е хремата?
На турските башибозуци изхвърляте кокалите, които са яли.
Като заминат тия башибозуци, трябва да [се] очисти къщата. Защо идват башибозуците? Ако кръвта ви е чиста, башибозуци няма да идват никога. В една чиста кръв турете каквато и да е микроба, тя умира, не може да живее. Понеже трептенията на живата кръв са толкова силни, като мине една микроба, отскача.
към втори вариант >>
Като заминат тия башибозуци, трябва да [се] очисти къщата.
(втори вариант)
хате. Тия гости нямат тези етикеции, те не си отиват, оставят своите нечистотии, както малките деца, че трябва да ги чистите. Те оставят своите извержения, ти започваш да кихаш. Носът тече, то е изхвърляне на техните нечистотии. Какво е хремата? На турските башибозуци изхвърляте кокалите, които са яли.
Като заминат тия башибозуци, трябва да [се] очисти къщата.
Защо идват башибозуците? Ако кръвта ви е чиста, башибозуци няма да идват никога. В една чиста кръв турете каквато и да е микроба, тя умира, не може да живее. Понеже трептенията на живата кръв са толкова силни, като мине една микроба, отскача.
към втори вариант >>
Защо идват башибозуците?
(втори вариант)
Те оставят своите извержения, ти започваш да кихаш. Носът тече, то е изхвърляне на техните нечистотии. Какво е хремата? На турските башибозуци изхвърляте кокалите, които са яли. Като заминат тия башибозуци, трябва да [се] очисти къщата.
Защо идват башибозуците?
Ако кръвта ви е чиста, башибозуци няма да идват никога. В една чиста кръв турете каквато и да е микроба, тя умира, не може да живее. Понеже трептенията на живата кръв са толкова силни, като мине една микроба, отскача.
към втори вариант >>
Ако кръвта ви е чиста, башибозуци няма да идват никога.
(втори вариант)
Носът тече, то е изхвърляне на техните нечистотии. Какво е хремата? На турските башибозуци изхвърляте кокалите, които са яли. Като заминат тия башибозуци, трябва да [се] очисти къщата. Защо идват башибозуците?
Ако кръвта ви е чиста, башибозуци няма да идват никога.
В една чиста кръв турете каквато и да е микроба, тя умира, не може да живее. Понеже трептенията на живата кръв са толкова силни, като мине една микроба, отскача.
към втори вариант >>
В една чиста кръв турете каквато и да е микроба, тя умира, не може да живее.
(втори вариант)
Какво е хремата? На турските башибозуци изхвърляте кокалите, които са яли. Като заминат тия башибозуци, трябва да [се] очисти къщата. Защо идват башибозуците? Ако кръвта ви е чиста, башибозуци няма да идват никога.
В една чиста кръв турете каквато и да е микроба, тя умира, не може да живее.
Понеже трептенията на живата кръв са толкова силни, като мине една микроба, отскача.
към втори вариант >>
Понеже трептенията на живата кръв са толкова силни, като мине една микроба, отскача.
(втори вариант)
На турските башибозуци изхвърляте кокалите, които са яли. Като заминат тия башибозуци, трябва да [се] очисти къщата. Защо идват башибозуците? Ако кръвта ви е чиста, башибозуци няма да идват никога. В една чиста кръв турете каквато и да е микроба, тя умира, не може да живее.
Понеже трептенията на живата кръв са толкова силни, като мине една микроба, отскача.
към втори вариант >>
Ти ако биеш един барабан, прах може ли да остане?
(втори вариант)
Ти ако биеш един барабан, прах може ли да остане?
Щом барабанът стане кротък, идва прахът. Някой път казваме: "Да бъдем кротки." Никога не преставайте да си биете барабана. Кроткият трябва хубаво да бие барабана, музикално. И като спите, барабанът да не престава. Казвате: "Ще се повреди барабанът." Няма да се повреди.
към втори вариант >>
Щом барабанът стане кротък, идва прахът.
(втори вариант)
Ти ако биеш един барабан, прах може ли да остане?
Щом барабанът стане кротък, идва прахът.
Някой път казваме: "Да бъдем кротки." Никога не преставайте да си биете барабана. Кроткият трябва хубаво да бие барабана, музикално. И като спите, барабанът да не престава. Казвате: "Ще се повреди барабанът." Няма да се повреди.
към втори вариант >>
Някой път казваме: "Да бъдем кротки." Никога не преставайте да си биете барабана.
(втори вариант)
Ти ако биеш един барабан, прах може ли да остане? Щом барабанът стане кротък, идва прахът.
Някой път казваме: "Да бъдем кротки." Никога не преставайте да си биете барабана.
Кроткият трябва хубаво да бие барабана, музикално. И като спите, барабанът да не престава. Казвате: "Ще се повреди барабанът." Няма да се повреди.
към втори вариант >>
Кроткият трябва хубаво да бие барабана, музикално.
(втори вариант)
Ти ако биеш един барабан, прах може ли да остане? Щом барабанът стане кротък, идва прахът. Някой път казваме: "Да бъдем кротки." Никога не преставайте да си биете барабана.
Кроткият трябва хубаво да бие барабана, музикално.
И като спите, барабанът да не престава. Казвате: "Ще се повреди барабанът." Няма да се повреди.
към втори вариант >>
И като спите, барабанът да не престава.
(втори вариант)
Ти ако биеш един барабан, прах може ли да остане? Щом барабанът стане кротък, идва прахът. Някой път казваме: "Да бъдем кротки." Никога не преставайте да си биете барабана. Кроткият трябва хубаво да бие барабана, музикално.
И като спите, барабанът да не престава.
Казвате: "Ще се повреди барабанът." Няма да се повреди.
към втори вариант >>
Казвате: "Ще се повреди барабанът." Няма да се повреди.
(втори вариант)
Ти ако биеш един барабан, прах може ли да остане? Щом барабанът стане кротък, идва прахът. Някой път казваме: "Да бъдем кротки." Никога не преставайте да си биете барабана. Кроткият трябва хубаво да бие барабана, музикално. И като спите, барабанът да не престава.
Казвате: "Ще се повреди барабанът." Няма да се повреди.
към втори вариант >>
Сега кое е биенето на барабана?
(втори вариант)
Сега кое е биенето на барабана?
Това е човешкият ум, който постоянно трябва да мисли. Да се пази животът от своите нечистотии. Тогава вече иде умат като спомагателно средство, за да се даде едно упътване, дали да влизат тия чужди елементи, които може да спънат. То е граматика, да знаеш да поставяш думите намясто. Не знаеш ли да поставяш, и в обикновеното училище ще направиш погрешки, както децата правят.
към втори вариант >>
Това е човешкият ум, който постоянно трябва да мисли.
(втори вариант)
Сега кое е биенето на барабана?
Това е човешкият ум, който постоянно трябва да мисли.
Да се пази животът от своите нечистотии. Тогава вече иде умат като спомагателно средство, за да се даде едно упътване, дали да влизат тия чужди елементи, които може да спънат. То е граматика, да знаеш да поставяш думите намясто. Не знаеш ли да поставяш, и в обикновеното училище ще направиш погрешки, както децата правят.
към втори вариант >>
Да се пази животът от своите нечистотии.
(втори вариант)
Сега кое е биенето на барабана? Това е човешкият ум, който постоянно трябва да мисли.
Да се пази животът от своите нечистотии.
Тогава вече иде умат като спомагателно средство, за да се даде едно упътване, дали да влизат тия чужди елементи, които може да спънат. То е граматика, да знаеш да поставяш думите намясто. Не знаеш ли да поставяш, и в обикновеното училище ще направиш погрешки, както децата правят.
към втори вариант >>
Тогава вече иде умат като спомагателно средство, за да се даде едно упътване, дали да влизат тия чужди елементи, които може да спънат.
(втори вариант)
Сега кое е биенето на барабана? Това е човешкият ум, който постоянно трябва да мисли. Да се пази животът от своите нечистотии.
Тогава вече иде умат като спомагателно средство, за да се даде едно упътване, дали да влизат тия чужди елементи, които може да спънат.
То е граматика, да знаеш да поставяш думите намясто. Не знаеш ли да поставяш, и в обикновеното училище ще направиш погрешки, както децата правят.
към втори вариант >>
То е граматика, да знаеш да поставяш думите намясто.
(втори вариант)
Сега кое е биенето на барабана? Това е човешкият ум, който постоянно трябва да мисли. Да се пази животът от своите нечистотии. Тогава вече иде умат като спомагателно средство, за да се даде едно упътване, дали да влизат тия чужди елементи, които може да спънат.
То е граматика, да знаеш да поставяш думите намясто.
Не знаеш ли да поставяш, и в обикновеното училище ще направиш погрешки, както децата правят.
към втори вариант >>
Не знаеш ли да поставяш, и в обикновеното училище ще направиш погрешки, както децата правят.
(втори вариант)
Сега кое е биенето на барабана? Това е човешкият ум, който постоянно трябва да мисли. Да се пази животът от своите нечистотии. Тогава вече иде умат като спомагателно средство, за да се даде едно упътване, дали да влизат тия чужди елементи, които може да спънат. То е граматика, да знаеш да поставяш думите намясто.
Не знаеш ли да поставяш, и в обикновеното училище ще направиш погрешки, както децата правят.
към втори вариант >>
Живот. Сега направете една пермутация от тия букви и създайте една дума друга, хармонична. Витож.
(втори вариант)
Живот. Сега направете една пермутация от тия букви и създайте една дума друга, хармонична. Витож.
към втори вариант >>
Всяка една буква в латинската азбука или в славянската азбука може да я преведете в геометрическа форма.
(втори вариант)
Всяка една буква в латинската азбука или в славянската азбука може да я преведете в геометрическа форма.
Тогава тя добива смисъл. За да различавате сегашната писменост, трябва много добре да сте запознат с геометрията. Е, тази буква е чисто материалистическа. От нея е образувано М, W. W, то е същото, означава нещо, което е омотано в материята.
към втори вариант >>
Тогава тя добива смисъл.
(втори вариант)
Всяка една буква в латинската азбука или в славянската азбука може да я преведете в геометрическа форма.
Тогава тя добива смисъл.
За да различавате сегашната писменост, трябва много добре да сте запознат с геометрията. Е, тази буква е чисто материалистическа. От нея е образувано М, W. W, то е същото, означава нещо, което е омотано в материята. Материята служи като обвивка.
към втори вариант >>
За да различавате сегашната писменост, трябва много добре да сте запознат с геометрията.
(втори вариант)
Всяка една буква в латинската азбука или в славянската азбука може да я преведете в геометрическа форма. Тогава тя добива смисъл.
За да различавате сегашната писменост, трябва много добре да сте запознат с геометрията.
Е, тази буква е чисто материалистическа. От нея е образувано М, W. W, то е същото, означава нещо, което е омотано в материята. Материята служи като обвивка. в еврейски означава пак една материалистическа буква.
към втори вариант >>
Е, тази буква е чисто материалистическа.
(втори вариант)
Всяка една буква в латинската азбука или в славянската азбука може да я преведете в геометрическа форма. Тогава тя добива смисъл. За да различавате сегашната писменост, трябва много добре да сте запознат с геометрията.
Е, тази буква е чисто материалистическа.
От нея е образувано М, W. W, то е същото, означава нещо, което е омотано в материята. Материята служи като обвивка. в еврейски означава пак една материалистическа буква. Еврейският мем е обърнато а.
към втори вариант >>
От нея е образувано М, W.
(втори вариант)
Всяка една буква в латинската азбука или в славянската азбука може да я преведете в геометрическа форма. Тогава тя добива смисъл. За да различавате сегашната писменост, трябва много добре да сте запознат с геометрията. Е, тази буква е чисто материалистическа.
От нея е образувано М, W.
W, то е същото, означава нещо, което е омотано в материята. Материята служи като обвивка. в еврейски означава пак една материалистическа буква. Еврейският мем е обърнато а. У еврейски движението започва надолу, движението на съзнанието е отгоре надолу.
към втори вариант >>
W, то е същото, означава нещо, което е омотано в материята.
(втори вариант)
Всяка една буква в латинската азбука или в славянската азбука може да я преведете в геометрическа форма. Тогава тя добива смисъл. За да различавате сегашната писменост, трябва много добре да сте запознат с геометрията. Е, тази буква е чисто материалистическа. От нея е образувано М, W.
W, то е същото, означава нещо, което е омотано в материята.
Материята служи като обвивка. в еврейски означава пак една материалистическа буква. Еврейският мем е обърнато а. У еврейски движението започва надолу, движението на съзнанието е отгоре надолу. Тук имате инволюция, слизане отгоре надолу.
към втори вариант >>
Материята служи като обвивка.
(втори вариант)
Тогава тя добива смисъл. За да различавате сегашната писменост, трябва много добре да сте запознат с геометрията. Е, тази буква е чисто материалистическа. От нея е образувано М, W. W, то е същото, означава нещо, което е омотано в материята.
Материята служи като обвивка.
в еврейски означава пак една материалистическа буква. Еврейският мем е обърнато а. У еврейски движението започва надолу, движението на съзнанието е отгоре надолу. Тук имате инволюция, слизане отгоре надолу. Понеже евреите са вървели по природата, по онова движение, по което човек е слизал, те са описвали, като един пътешественик, как върви.
към втори вариант >>
в еврейски означава пак една материалистическа буква.
(втори вариант)
За да различавате сегашната писменост, трябва много добре да сте запознат с геометрията. Е, тази буква е чисто материалистическа. От нея е образувано М, W. W, то е същото, означава нещо, което е омотано в материята. Материята служи като обвивка.
в еврейски означава пак една материалистическа буква.
Еврейският мем е обърнато а. У еврейски движението започва надолу, движението на съзнанието е отгоре надолу. Тук имате инволюция, слизане отгоре надолу. Понеже евреите са вървели по природата, по онова движение, по което човек е слизал, те са описвали, като един пътешественик, как върви.
към втори вариант >>
Еврейският мем е обърнато а.
(втори вариант)
Е, тази буква е чисто материалистическа. От нея е образувано М, W. W, то е същото, означава нещо, което е омотано в материята. Материята служи като обвивка. в еврейски означава пак една материалистическа буква.
Еврейският мем е обърнато а.
У еврейски движението започва надолу, движението на съзнанието е отгоре надолу. Тук имате инволюция, слизане отгоре надолу. Понеже евреите са вървели по природата, по онова движение, по което човек е слизал, те са описвали, като един пътешественик, как върви.
към втори вариант >>
У еврейски движението започва надолу, движението на съзнанието е отгоре надолу.
(втори вариант)
От нея е образувано М, W. W, то е същото, означава нещо, което е омотано в материята. Материята служи като обвивка. в еврейски означава пак една материалистическа буква. Еврейският мем е обърнато а.
У еврейски движението започва надолу, движението на съзнанието е отгоре надолу.
Тук имате инволюция, слизане отгоре надолу. Понеже евреите са вървели по природата, по онова движение, по което човек е слизал, те са описвали, като един пътешественик, как върви.
към втори вариант >>
Тук имате инволюция, слизане отгоре надолу.
(втори вариант)
W, то е същото, означава нещо, което е омотано в материята. Материята служи като обвивка. в еврейски означава пак една материалистическа буква. Еврейският мем е обърнато а. У еврейски движението започва надолу, движението на съзнанието е отгоре надолу.
Тук имате инволюция, слизане отгоре надолу.
Понеже евреите са вървели по природата, по онова движение, по което човек е слизал, те са описвали, като един пътешественик, как върви.
към втори вариант >>
Понеже евреите са вървели по природата, по онова движение, по което човек е слизал, те са описвали, като един пътешественик, как върви.
(втори вариант)
Материята служи като обвивка. в еврейски означава пак една материалистическа буква. Еврейският мем е обърнато а. У еврейски движението започва надолу, движението на съзнанието е отгоре надолу. Тук имате инволюция, слизане отгоре надолу.
Понеже евреите са вървели по природата, по онова движение, по което човек е слизал, те са описвали, като един пътешественик, как върви.
към втори вариант >>
Има голямо различие, ако пишеш по единия начин или по другия.
(втори вариант)
Има голямо различие, ако пишеш по единия начин или по другия.
При първата буква слизаш и се качваш, а при втората е обратно. Египтяните са го писали Тогава евреите са взели У египтяните е бил човекът, който тръгнал в своето движение. Ние имаме същото. Тази торбичка на а-то означава, че човек е бременен с някаква идея в себе си, съзнава откъде е излязъл и къде отива. Но то е съзнанието: излиза от Бога и се връща към Бога.
към втори вариант >>
При първата буква слизаш и се качваш, а при втората е обратно.
(втори вариант)
Има голямо различие, ако пишеш по единия начин или по другия.
При първата буква слизаш и се качваш, а при втората е обратно.
Египтяните са го писали Тогава евреите са взели У египтяните е бил човекът, който тръгнал в своето движение. Ние имаме същото. Тази торбичка на а-то означава, че човек е бременен с някаква идея в себе си, съзнава откъде е излязъл и къде отива. Но то е съзнанието: излиза от Бога и се връща към Бога. Не да разбираш Бога като една механическа сила, но да разбираш Онова Велико съзнание, в Което живееш и от Което си се отделил и работиш, и пак се връщаш.
към втори вариант >>
Египтяните са го писали Тогава евреите са взели У египтяните е бил човекът, който тръгнал в своето движение.
(втори вариант)
Има голямо различие, ако пишеш по единия начин или по другия. При първата буква слизаш и се качваш, а при втората е обратно.
Египтяните са го писали Тогава евреите са взели У египтяните е бил човекът, който тръгнал в своето движение.
Ние имаме същото. Тази торбичка на а-то означава, че човек е бременен с някаква идея в себе си, съзнава откъде е излязъл и къде отива. Но то е съзнанието: излиза от Бога и се връща към Бога. Не да разбираш Бога като една механическа сила, но да разбираш Онова Велико съзнание, в Което живееш и от Което си се отделил и работиш, и пак се връщаш.
към втори вариант >>
Ние имаме същото.
(втори вариант)
Има голямо различие, ако пишеш по единия начин или по другия. При първата буква слизаш и се качваш, а при втората е обратно. Египтяните са го писали Тогава евреите са взели У египтяните е бил човекът, който тръгнал в своето движение.
Ние имаме същото.
Тази торбичка на а-то означава, че човек е бременен с някаква идея в себе си, съзнава откъде е излязъл и къде отива. Но то е съзнанието: излиза от Бога и се връща към Бога. Не да разбираш Бога като една механическа сила, но да разбираш Онова Велико съзнание, в Което живееш и от Което си се отделил и работиш, и пак се връщаш.
към втори вариант >>
Тази торбичка на а-то означава, че човек е бременен с някаква идея в себе си, съзнава откъде е излязъл и къде отива.
(втори вариант)
Има голямо различие, ако пишеш по единия начин или по другия. При първата буква слизаш и се качваш, а при втората е обратно. Египтяните са го писали Тогава евреите са взели У египтяните е бил човекът, който тръгнал в своето движение. Ние имаме същото.
Тази торбичка на а-то означава, че човек е бременен с някаква идея в себе си, съзнава откъде е излязъл и къде отива.
Но то е съзнанието: излиза от Бога и се връща към Бога. Не да разбираш Бога като една механическа сила, но да разбираш Онова Велико съзнание, в Което живееш и от Което си се отделил и работиш, и пак се връщаш.
към втори вариант >>
Но то е съзнанието: излиза от Бога и се връща към Бога.
(втори вариант)
Има голямо различие, ако пишеш по единия начин или по другия. При първата буква слизаш и се качваш, а при втората е обратно. Египтяните са го писали Тогава евреите са взели У египтяните е бил човекът, който тръгнал в своето движение. Ние имаме същото. Тази торбичка на а-то означава, че човек е бременен с някаква идея в себе си, съзнава откъде е излязъл и къде отива.
Но то е съзнанието: излиза от Бога и се връща към Бога.
Не да разбираш Бога като една механическа сила, но да разбираш Онова Велико съзнание, в Което живееш и от Което си се отделил и работиш, и пак се връщаш.
към втори вариант >>
Не да разбираш Бога като една механическа сила, но да разбираш Онова Велико съзнание, в Което живееш и от Което си се отделил и работиш, и пак се връщаш.
(втори вариант)
При първата буква слизаш и се качваш, а при втората е обратно. Египтяните са го писали Тогава евреите са взели У египтяните е бил човекът, който тръгнал в своето движение. Ние имаме същото. Тази торбичка на а-то означава, че човек е бременен с някаква идея в себе си, съзнава откъде е излязъл и къде отива. Но то е съзнанието: излиза от Бога и се връща към Бога.
Не да разбираш Бога като една механическа сила, но да разбираш Онова Велико съзнание, в Което живееш и от Което си се отделил и работиш, и пак се връщаш.
към втори вариант >>
Когато човек разбира този закон, той не може да се безпокои.
(втори вариант)
Когато човек разбира този закон, той не може да се безпокои.
Щом не разбира закона, безпокойството иде. Когато разбираме някой свой приятел, ние не се безпокоим. Когато не го разбираме, всякога ще се яви едно безпокойство. Когато две души се разбират, безпокойство в тях не може да има. Когато не се разбират, има един елемент, който може да произведе едно криво разбиране.
към втори вариант >>
Щом не разбира закона, безпокойството иде.
(втори вариант)
Когато човек разбира този закон, той не може да се безпокои.
Щом не разбира закона, безпокойството иде.
Когато разбираме някой свой приятел, ние не се безпокоим. Когато не го разбираме, всякога ще се яви едно безпокойство. Когато две души се разбират, безпокойство в тях не може да има. Когато не се разбират, има един елемент, който може да произведе едно криво разбиране.
към втори вариант >>
Когато разбираме някой свой приятел, ние не се безпокоим.
(втори вариант)
Когато човек разбира този закон, той не може да се безпокои. Щом не разбира закона, безпокойството иде.
Когато разбираме някой свой приятел, ние не се безпокоим.
Когато не го разбираме, всякога ще се яви едно безпокойство. Когато две души се разбират, безпокойство в тях не може да има. Когато не се разбират, има един елемент, който може да произведе едно криво разбиране.
към втори вариант >>
Когато не го разбираме, всякога ще се яви едно безпокойство.
(втори вариант)
Когато човек разбира този закон, той не може да се безпокои. Щом не разбира закона, безпокойството иде. Когато разбираме някой свой приятел, ние не се безпокоим.
Когато не го разбираме, всякога ще се яви едно безпокойство.
Когато две души се разбират, безпокойство в тях не може да има. Когато не се разбират, има един елемент, който може да произведе едно криво разбиране.
към втори вариант >>
Когато две души се разбират, безпокойство в тях не може да има.
(втори вариант)
Когато човек разбира този закон, той не може да се безпокои. Щом не разбира закона, безпокойството иде. Когато разбираме някой свой приятел, ние не се безпокоим. Когато не го разбираме, всякога ще се яви едно безпокойство.
Когато две души се разбират, безпокойство в тях не може да има.
Когато не се разбират, има един елемент, който може да произведе едно криво разбиране.
към втори вариант >>
Когато не се разбират, има един елемент, който може да произведе едно криво разбиране.
(втори вариант)
Когато човек разбира този закон, той не може да се безпокои. Щом не разбира закона, безпокойството иде. Когато разбираме някой свой приятел, ние не се безпокоим. Когато не го разбираме, всякога ще се яви едно безпокойство. Когато две души се разбират, безпокойство в тях не може да има.
Когато не се разбират, има един елемент, който може да произведе едно криво разбиране.
към втори вариант >>
Когато вие взимате тази чистата идея в нейната първична проява, значи Бог ни е дал този живот, веднага в нас се зароди радост, както децата се радват.
(втори вариант)
Когато вие взимате тази чистата идея в нейната първична проява, значи Бог ни е дал този живот, веднага в нас се зароди радост, както децата се радват.
Те взимат, пишат една буква, пишат, докато я научат. То е опит не само на звуковете, но и ръката трябва да свикне. Живота не само ще го слушаш, но ще научиш и неговите основни положения.
към втори вариант >>
Те взимат, пишат една буква, пишат, докато я научат.
(втори вариант)
Когато вие взимате тази чистата идея в нейната първична проява, значи Бог ни е дал този живот, веднага в нас се зароди радост, както децата се радват.
Те взимат, пишат една буква, пишат, докато я научат.
То е опит не само на звуковете, но и ръката трябва да свикне. Живота не само ще го слушаш, но ще научиш и неговите основни положения.
към втори вариант >>
То е опит не само на звуковете, но и ръката трябва да свикне.
(втори вариант)
Когато вие взимате тази чистата идея в нейната първична проява, значи Бог ни е дал този живот, веднага в нас се зароди радост, както децата се радват. Те взимат, пишат една буква, пишат, докато я научат.
То е опит не само на звуковете, но и ръката трябва да свикне.
Живота не само ще го слушаш, но ще научиш и неговите основни положения.
към втори вариант >>
Живота не само ще го слушаш, но ще научиш и неговите основни положения.
(втори вариант)
Когато вие взимате тази чистата идея в нейната първична проява, значи Бог ни е дал този живот, веднага в нас се зароди радост, както децата се радват. Те взимат, пишат една буква, пишат, докато я научат. То е опит не само на звуковете, но и ръката трябва да свикне.
Живота не само ще го слушаш, но ще научиш и неговите основни положения.
към втори вариант >>
Тъй както е поставен славянският език, думата "живот", тя славянска дума ли е?
(втори вариант)
Тъй както е поставен славянският език, думата "живот", тя славянска дума ли е?
Този кръг е разделен. Единият полукръг, после другият, и двата диаметъра са взети. Значи животът, това е яйцето, което се е пропукало, [пилето] излязло, излюпило се. Така се е образувало Ж-то. И-то показва мястото, откъдето животът произтича.
към втори вариант >>
Този кръг е разделен.
(втори вариант)
Тъй както е поставен славянският език, думата "живот", тя славянска дума ли е?
Този кръг е разделен.
Единият полукръг, после другият, и двата диаметъра са взети. Значи животът, това е яйцето, което се е пропукало, [пилето] излязло, излюпило се. Така се е образувало Ж-то. И-то показва мястото, откъдето животът произтича. Значи слиза и се качва нагоре.
към втори вариант >>
Единият полукръг, после другият, и двата диаметъра са взети.
(втори вариант)
Тъй както е поставен славянският език, думата "живот", тя славянска дума ли е? Този кръг е разделен.
Единият полукръг, после другият, и двата диаметъра са взети.
Значи животът, това е яйцето, което се е пропукало, [пилето] излязло, излюпило се. Така се е образувало Ж-то. И-то показва мястото, откъдето животът произтича. Значи слиза и се качва нагоре. Животът сам по себе си, съзнанието на човека, знае откъде слиза и къде отива.
към втори вариант >>
Значи животът, това е яйцето, което се е пропукало, [пилето] излязло, излюпило се.
(втори вариант)
Тъй както е поставен славянският език, думата "живот", тя славянска дума ли е? Този кръг е разделен. Единият полукръг, после другият, и двата диаметъра са взети.
Значи животът, това е яйцето, което се е пропукало, [пилето] излязло, излюпило се.
Така се е образувало Ж-то. И-то показва мястото, откъдето животът произтича. Значи слиза и се качва нагоре. Животът сам по себе си, съзнанието на човека, знае откъде слиза и къде отива. Нагоре, то е посоката.
към втори вариант >>
Така се е образувало Ж-то.
(втори вариант)
Тъй както е поставен славянският език, думата "живот", тя славянска дума ли е? Този кръг е разделен. Единият полукръг, после другият, и двата диаметъра са взети. Значи животът, това е яйцето, което се е пропукало, [пилето] излязло, излюпило се.
Така се е образувало Ж-то.
И-то показва мястото, откъдето животът произтича. Значи слиза и се качва нагоре. Животът сам по себе си, съзнанието на човека, знае откъде слиза и къде отива. Нагоре, то е посоката. 5-то, това е проявление на кръга с единия диаметър.
към втори вариант >>
И-то показва мястото, откъдето животът произтича.
(втори вариант)
Тъй както е поставен славянският език, думата "живот", тя славянска дума ли е? Този кръг е разделен. Единият полукръг, после другият, и двата диаметъра са взети. Значи животът, това е яйцето, което се е пропукало, [пилето] излязло, излюпило се. Така се е образувало Ж-то.
И-то показва мястото, откъдето животът произтича.
Значи слиза и се качва нагоре. Животът сам по себе си, съзнанието на човека, знае откъде слиза и къде отива. Нагоре, то е посоката. 5-то, това е проявление на кръга с единия диаметър. Този кръг, О-то, показва първичното Божествено начало.
към втори вариант >>
Значи слиза и се качва нагоре.
(втори вариант)
Този кръг е разделен. Единият полукръг, после другият, и двата диаметъра са взети. Значи животът, това е яйцето, което се е пропукало, [пилето] излязло, излюпило се. Така се е образувало Ж-то. И-то показва мястото, откъдето животът произтича.
Значи слиза и се качва нагоре.
Животът сам по себе си, съзнанието на човека, знае откъде слиза и къде отива. Нагоре, то е посоката. 5-то, това е проявление на кръга с единия диаметър. Този кръг, О-то, показва първичното Божествено начало. Този живот, за да не се поквари, трябва да бъде свързан с единицата.
към втори вариант >>
Животът сам по себе си, съзнанието на човека, знае откъде слиза и къде отива.
(втори вариант)
Единият полукръг, после другият, и двата диаметъра са взети. Значи животът, това е яйцето, което се е пропукало, [пилето] излязло, излюпило се. Така се е образувало Ж-то. И-то показва мястото, откъдето животът произтича. Значи слиза и се качва нагоре.
Животът сам по себе си, съзнанието на човека, знае откъде слиза и къде отива.
Нагоре, то е посоката. 5-то, това е проявление на кръга с единия диаметър. Този кръг, О-то, показва първичното Божествено начало. Този живот, за да не се поквари, трябва да бъде свързан с единицата.
към втори вариант >>
Нагоре, то е посоката.
(втори вариант)
Значи животът, това е яйцето, което се е пропукало, [пилето] излязло, излюпило се. Така се е образувало Ж-то. И-то показва мястото, откъдето животът произтича. Значи слиза и се качва нагоре. Животът сам по себе си, съзнанието на човека, знае откъде слиза и къде отива.
Нагоре, то е посоката.
5-то, това е проявление на кръга с единия диаметър. Този кръг, О-то, показва първичното Божествено начало. Този живот, за да не се поквари, трябва да бъде свързан с единицата.
към втори вариант >>
5-то, това е проявление на кръга с единия диаметър.
(втори вариант)
Така се е образувало Ж-то. И-то показва мястото, откъдето животът произтича. Значи слиза и се качва нагоре. Животът сам по себе си, съзнанието на човека, знае откъде слиза и къде отива. Нагоре, то е посоката.
5-то, това е проявление на кръга с единия диаметър.
Този кръг, О-то, показва първичното Божествено начало. Този живот, за да не се поквари, трябва да бъде свързан с единицата.
към втори вариант >>
Всяка наука, която не се прилага, се вкисва.
(втори вариант)
Всяка наука, която не се прилага, се вкисва.
Тогава да ви кажа: с пари е лошо, без пари е по-лошо. С науката е лошо, без науката е още по-лошо. То са две максими. Казва някой: "Мъчна е науката, лошо е с науката." Трябва да се учи. Човек не разбира, трябва да се троши главата.
към втори вариант >>
Този кръг, О-то, показва първичното Божествено начало.
(втори вариант)
И-то показва мястото, откъдето животът произтича. Значи слиза и се качва нагоре. Животът сам по себе си, съзнанието на човека, знае откъде слиза и къде отива. Нагоре, то е посоката. 5-то, това е проявление на кръга с единия диаметър.
Този кръг, О-то, показва първичното Божествено начало.
Този живот, за да не се поквари, трябва да бъде свързан с единицата.
към втори вариант >>
Тогава да ви кажа: с пари е лошо, без пари е по-лошо.
(втори вариант)
Всяка наука, която не се прилага, се вкисва.
Тогава да ви кажа: с пари е лошо, без пари е по-лошо.
С науката е лошо, без науката е още по-лошо. То са две максими. Казва някой: "Мъчна е науката, лошо е с науката." Трябва да се учи. Човек не разбира, трябва да се троши главата. По-добре е ти да я трошиш, отколкото да я смачкат.
към втори вариант >>
Този живот, за да не се поквари, трябва да бъде свързан с единицата.
(втори вариант)
Значи слиза и се качва нагоре. Животът сам по себе си, съзнанието на човека, знае откъде слиза и къде отива. Нагоре, то е посоката. 5-то, това е проявление на кръга с единия диаметър. Този кръг, О-то, показва първичното Божествено начало.
Този живот, за да не се поквари, трябва да бъде свързан с единицата.
към втори вариант >>
С науката е лошо, без науката е още по-лошо.
(втори вариант)
Всяка наука, която не се прилага, се вкисва. Тогава да ви кажа: с пари е лошо, без пари е по-лошо.
С науката е лошо, без науката е още по-лошо.
То са две максими. Казва някой: "Мъчна е науката, лошо е с науката." Трябва да се учи. Човек не разбира, трябва да се троши главата. По-добре е ти да я трошиш, отколкото да я смачкат.
към втори вариант >>
Имате тогава живота, цял кръг, О-то, и двата диаметъра, Г-то.
(втори вариант)
Имате тогава живота, цял кръг, О-то, и двата диаметъра, Г-то.
Този, който писал буквите, е бил мъдрец. Те не са писани произволно, те са писани по един вътрешен закон. Този, който разбира дълбокия смисъл на азбуката, той пише смислено. Трябва да се работи.
към втори вариант >>
То са две максими.
(втори вариант)
Всяка наука, която не се прилага, се вкисва. Тогава да ви кажа: с пари е лошо, без пари е по-лошо. С науката е лошо, без науката е още по-лошо.
То са две максими.
Казва някой: "Мъчна е науката, лошо е с науката." Трябва да се учи. Човек не разбира, трябва да се троши главата. По-добре е ти да я трошиш, отколкото да я смачкат.
към втори вариант >>
Този, който писал буквите, е бил мъдрец.
(втори вариант)
Имате тогава живота, цял кръг, О-то, и двата диаметъра, Г-то.
Този, който писал буквите, е бил мъдрец.
Те не са писани произволно, те са писани по един вътрешен закон. Този, който разбира дълбокия смисъл на азбуката, той пише смислено. Трябва да се работи.
към втори вариант >>
Казва някой: "Мъчна е науката, лошо е с науката." Трябва да се учи.
(втори вариант)
Всяка наука, която не се прилага, се вкисва. Тогава да ви кажа: с пари е лошо, без пари е по-лошо. С науката е лошо, без науката е още по-лошо. То са две максими.
Казва някой: "Мъчна е науката, лошо е с науката." Трябва да се учи.
Човек не разбира, трябва да се троши главата. По-добре е ти да я трошиш, отколкото да я смачкат.
към втори вариант >>
Те не са писани произволно, те са писани по един вътрешен закон.
(втори вариант)
Имате тогава живота, цял кръг, О-то, и двата диаметъра, Г-то. Този, който писал буквите, е бил мъдрец.
Те не са писани произволно, те са писани по един вътрешен закон.
Този, който разбира дълбокия смисъл на азбуката, той пише смислено. Трябва да се работи.
към втори вариант >>
Човек не разбира, трябва да се троши главата.
(втори вариант)
Всяка наука, която не се прилага, се вкисва. Тогава да ви кажа: с пари е лошо, без пари е по-лошо. С науката е лошо, без науката е още по-лошо. То са две максими. Казва някой: "Мъчна е науката, лошо е с науката." Трябва да се учи.
Човек не разбира, трябва да се троши главата.
По-добре е ти да я трошиш, отколкото да я смачкат.
към втори вариант >>
Този, който разбира дълбокия смисъл на азбуката, той пише смислено.
(втори вариант)
Имате тогава живота, цял кръг, О-то, и двата диаметъра, Г-то. Този, който писал буквите, е бил мъдрец. Те не са писани произволно, те са писани по един вътрешен закон.
Този, който разбира дълбокия смисъл на азбуката, той пише смислено.
Трябва да се работи.
към втори вариант >>
По-добре е ти да я трошиш, отколкото да я смачкат.
(втори вариант)
Тогава да ви кажа: с пари е лошо, без пари е по-лошо. С науката е лошо, без науката е още по-лошо. То са две максими. Казва някой: "Мъчна е науката, лошо е с науката." Трябва да се учи. Човек не разбира, трябва да се троши главата.
По-добре е ти да я трошиш, отколкото да я смачкат.
към втори вариант >>
Трябва да се работи.
(втори вариант)
Имате тогава живота, цял кръг, О-то, и двата диаметъра, Г-то. Този, който писал буквите, е бил мъдрец. Те не са писани произволно, те са писани по един вътрешен закон. Този, който разбира дълбокия смисъл на азбуката, той пише смислено.
Трябва да се работи.
към втори вариант >>
Казвам сега, ако ние разучаваме нещата, на български думата "разучавам" се разбира и да отучи.
(втори вариант)
Казвам сега, ако ние разучаваме нещата, на български думата "разучавам" се разбира и да отучи.
Много хубаво трябва да се разучат нещата. Допуснете, че някой ви казва: "Аз, като бях дете, с тия малки работи се занимавах. Пишех: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9." Но питам, след като си станал възрастен математик, може ли да се освободиш от тези цифри? Или ако кажете: "Аз, като бях дете, пишех тия букви." Но като стана виден списател, можеш ли да се освободиш от тия букви? Само че като дете вие сте писали буквите по един начин, а като списател вие сте виртуоз да ги сменяте в разни пермутации, слогове, думи и тъй нататък.
към втори вариант >>
Сега някои неща не ги разбирате.
(втори вариант)
Сега някои неща не ги разбирате.
Тъй, както онзи учител, който преподава дескриптивна геометрия. Учителят разправя за плоскости, проектирани във въздуха, едно сечение, друго сечение, хоризонтална плоскост и тъй нататък. Някой ученик гледа, нищо не вижда, не разбира. Но учителят разбира, плоскостите са в неговия ум.
към втори вариант >>
Много хубаво трябва да се разучат нещата.
(втори вариант)
Казвам сега, ако ние разучаваме нещата, на български думата "разучавам" се разбира и да отучи.
Много хубаво трябва да се разучат нещата.
Допуснете, че някой ви казва: "Аз, като бях дете, с тия малки работи се занимавах. Пишех: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9." Но питам, след като си станал възрастен математик, може ли да се освободиш от тези цифри? Или ако кажете: "Аз, като бях дете, пишех тия букви." Но като стана виден списател, можеш ли да се освободиш от тия букви? Само че като дете вие сте писали буквите по един начин, а като списател вие сте виртуоз да ги сменяте в разни пермутации, слогове, думи и тъй нататък.
към втори вариант >>
Тъй, както онзи учител, който преподава дескриптивна геометрия.
(втори вариант)
Сега някои неща не ги разбирате.
Тъй, както онзи учител, който преподава дескриптивна геометрия.
Учителят разправя за плоскости, проектирани във въздуха, едно сечение, друго сечение, хоризонтална плоскост и тъй нататък. Някой ученик гледа, нищо не вижда, не разбира. Но учителят разбира, плоскостите са в неговия ум.
към втори вариант >>
Допуснете, че някой ви казва: "Аз, като бях дете, с тия малки работи се занимавах.
(втори вариант)
Казвам сега, ако ние разучаваме нещата, на български думата "разучавам" се разбира и да отучи. Много хубаво трябва да се разучат нещата.
Допуснете, че някой ви казва: "Аз, като бях дете, с тия малки работи се занимавах.
Пишех: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9." Но питам, след като си станал възрастен математик, може ли да се освободиш от тези цифри? Или ако кажете: "Аз, като бях дете, пишех тия букви." Но като стана виден списател, можеш ли да се освободиш от тия букви? Само че като дете вие сте писали буквите по един начин, а като списател вие сте виртуоз да ги сменяте в разни пермутации, слогове, думи и тъй нататък.
към втори вариант >>
Учителят разправя за плоскости, проектирани във въздуха, едно сечение, друго сечение, хоризонтална плоскост и тъй нататък.
(втори вариант)
Сега някои неща не ги разбирате. Тъй, както онзи учител, който преподава дескриптивна геометрия.
Учителят разправя за плоскости, проектирани във въздуха, едно сечение, друго сечение, хоризонтална плоскост и тъй нататък.
Някой ученик гледа, нищо не вижда, не разбира. Но учителят разбира, плоскостите са в неговия ум.
към втори вариант >>
Пишех: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9." Но питам, след като си станал възрастен математик, може ли да се освободиш от тези цифри?
(втори вариант)
Казвам сега, ако ние разучаваме нещата, на български думата "разучавам" се разбира и да отучи. Много хубаво трябва да се разучат нещата. Допуснете, че някой ви казва: "Аз, като бях дете, с тия малки работи се занимавах.
Пишех: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9." Но питам, след като си станал възрастен математик, може ли да се освободиш от тези цифри?
Или ако кажете: "Аз, като бях дете, пишех тия букви." Но като стана виден списател, можеш ли да се освободиш от тия букви? Само че като дете вие сте писали буквите по един начин, а като списател вие сте виртуоз да ги сменяте в разни пермутации, слогове, думи и тъй нататък.
към втори вариант >>
Някой ученик гледа, нищо не вижда, не разбира.
(втори вариант)
Сега някои неща не ги разбирате. Тъй, както онзи учител, който преподава дескриптивна геометрия. Учителят разправя за плоскости, проектирани във въздуха, едно сечение, друго сечение, хоризонтална плоскост и тъй нататък.
Някой ученик гледа, нищо не вижда, не разбира.
Но учителят разбира, плоскостите са в неговия ум.
към втори вариант >>
Или ако кажете: "Аз, като бях дете, пишех тия букви." Но като стана виден списател, можеш ли да се освободиш от тия букви?
(втори вариант)
Казвам сега, ако ние разучаваме нещата, на български думата "разучавам" се разбира и да отучи. Много хубаво трябва да се разучат нещата. Допуснете, че някой ви казва: "Аз, като бях дете, с тия малки работи се занимавах. Пишех: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9." Но питам, след като си станал възрастен математик, може ли да се освободиш от тези цифри?
Или ако кажете: "Аз, като бях дете, пишех тия букви." Но като стана виден списател, можеш ли да се освободиш от тия букви?
Само че като дете вие сте писали буквите по един начин, а като списател вие сте виртуоз да ги сменяте в разни пермутации, слогове, думи и тъй нататък.
към втори вариант >>
Но учителят разбира, плоскостите са в неговия ум.
(втори вариант)
Сега някои неща не ги разбирате. Тъй, както онзи учител, който преподава дескриптивна геометрия. Учителят разправя за плоскости, проектирани във въздуха, едно сечение, друго сечение, хоризонтална плоскост и тъй нататък. Някой ученик гледа, нищо не вижда, не разбира.
Но учителят разбира, плоскостите са в неговия ум.
към втори вариант >>
Само че като дете вие сте писали буквите по един начин, а като списател вие сте виртуоз да ги сменяте в разни пермутации, слогове, думи и тъй нататък.
(втори вариант)
Казвам сега, ако ние разучаваме нещата, на български думата "разучавам" се разбира и да отучи. Много хубаво трябва да се разучат нещата. Допуснете, че някой ви казва: "Аз, като бях дете, с тия малки работи се занимавах. Пишех: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9." Но питам, след като си станал възрастен математик, може ли да се освободиш от тези цифри? Или ако кажете: "Аз, като бях дете, пишех тия букви." Но като стана виден списател, можеш ли да се освободиш от тия букви?
Само че като дете вие сте писали буквите по един начин, а като списател вие сте виртуоз да ги сменяте в разни пермутации, слогове, думи и тъй нататък.
към втори вариант >>
Ако във вас въображението не може да работи, [няма как] да оживи тия букви.
(втори вариант)
Ако във вас въображението не може да работи, [няма как] да оживи тия букви.
И- да видиш някой извор, това течение на живота как слиза и как се качва като жива струя. Или Ото - да видиш това движение на този първичен зародиш, от който животът излиза навън.
към втори вариант >>
Казвам, простите идеи имат свое приложение.
(втори вариант)
Казвам, простите идеи имат свое приложение.
В умствения свят има известни мисли, които съставляват азбуката на Божествената наука. Ако вие тия основните мисли не знаете, как ще разберете Божествената наука? Основните мисли, това са азбуката. От азбуката вие никога не може да се освободите. Туй трябва да го знаете.
към втори вариант >>
И- да видиш някой извор, това течение на живота как слиза и как се качва като жива струя.
(втори вариант)
Ако във вас въображението не може да работи, [няма как] да оживи тия букви.
И- да видиш някой извор, това течение на живота как слиза и как се качва като жива струя.
Или Ото - да видиш това движение на този първичен зародиш, от който животът излиза навън.
към втори вариант >>
В умствения свят има известни мисли, които съставляват азбуката на Божествената наука.
(втори вариант)
Казвам, простите идеи имат свое приложение.
В умствения свят има известни мисли, които съставляват азбуката на Божествената наука.
Ако вие тия основните мисли не знаете, как ще разберете Божествената наука? Основните мисли, това са азбуката. От азбуката вие никога не може да се освободите. Туй трябва да го знаете.
към втори вариант >>
Или Ото - да видиш това движение на този първичен зародиш, от който животът излиза навън.
(втори вариант)
Ако във вас въображението не може да работи, [няма как] да оживи тия букви. И- да видиш някой извор, това течение на живота как слиза и как се качва като жива струя.
Или Ото - да видиш това движение на този първичен зародиш, от който животът излиза навън.
към втори вариант >>
Ако вие тия основните мисли не знаете, как ще разберете Божествената наука?
(втори вариант)
Казвам, простите идеи имат свое приложение. В умствения свят има известни мисли, които съставляват азбуката на Божествената наука.
Ако вие тия основните мисли не знаете, как ще разберете Божествената наука?
Основните мисли, това са азбуката. От азбуката вие никога не може да се освободите. Туй трябва да го знаете.
към втори вариант >>
Някой ще каже: "Те са празни работи, те са фантазии." Но животът с фантазии работи, без фантазии не работи.
(втори вариант)
Някой ще каже: "Те са празни работи, те са фантазии." Но животът с фантазии работи, без фантазии не работи.
Вашите знания за живота, това, което вие знаете, ще го пазите. Защото детето, като иде в училището, не оставя това, което са го учили баща му и майка му. Върне се от училището, разправя за А-то. Това е животът. Това А ни най-малко не трябва да бъде в стълкновение с живота.
към втори вариант >>
Основните мисли, това са азбуката.
(втори вариант)
Казвам, простите идеи имат свое приложение. В умствения свят има известни мисли, които съставляват азбуката на Божествената наука. Ако вие тия основните мисли не знаете, как ще разберете Божествената наука?
Основните мисли, това са азбуката.
От азбуката вие никога не може да се освободите. Туй трябва да го знаете.
към втори вариант >>
Вашите знания за живота, това, което вие знаете, ще го пазите.
(втори вариант)
Някой ще каже: "Те са празни работи, те са фантазии." Но животът с фантазии работи, без фантазии не работи.
Вашите знания за живота, това, което вие знаете, ще го пазите.
Защото детето, като иде в училището, не оставя това, което са го учили баща му и майка му. Върне се от училището, разправя за А-то. Това е животът. Това А ни най-малко не трябва да бъде в стълкновение с живота. Не вие да напуснете живота.
към втори вариант >>
От азбуката вие никога не може да се освободите.
(втори вариант)
Казвам, простите идеи имат свое приложение. В умствения свят има известни мисли, които съставляват азбуката на Божествената наука. Ако вие тия основните мисли не знаете, как ще разберете Божествената наука? Основните мисли, това са азбуката.
От азбуката вие никога не може да се освободите.
Туй трябва да го знаете.
към втори вариант >>
Защото детето, като иде в училището, не оставя това, което са го учили баща му и майка му.
(втори вариант)
Някой ще каже: "Те са празни работи, те са фантазии." Но животът с фантазии работи, без фантазии не работи. Вашите знания за живота, това, което вие знаете, ще го пазите.
Защото детето, като иде в училището, не оставя това, което са го учили баща му и майка му.
Върне се от училището, разправя за А-то. Това е животът. Това А ни най-малко не трябва да бъде в стълкновение с живота. Не вие да напуснете живота. Вашето разбиране вие ще го държите, то е
към втори вариант >>
Туй трябва да го знаете.
(втори вариант)
Казвам, простите идеи имат свое приложение. В умствения свят има известни мисли, които съставляват азбуката на Божествената наука. Ако вие тия основните мисли не знаете, как ще разберете Божествената наука? Основните мисли, това са азбуката. От азбуката вие никога не може да се освободите.
Туй трябва да го знаете.
към втори вариант >>
Върне се от училището, разправя за А-то.
(втори вариант)
Някой ще каже: "Те са празни работи, те са фантазии." Но животът с фантазии работи, без фантазии не работи. Вашите знания за живота, това, което вие знаете, ще го пазите. Защото детето, като иде в училището, не оставя това, което са го учили баща му и майка му.
Върне се от училището, разправя за А-то.
Това е животът. Това А ни най-малко не трябва да бъде в стълкновение с живота. Не вие да напуснете живота. Вашето разбиране вие ще го държите, то е
към втори вариант >>
Сега ние започваме с а.
(втори вариант)
Сега ние започваме с а.
Коя е основната мисъл, която съставлява нашето а? Живея. Следователно основната идея, това е животът. Това е равносилно на а. Онзи може да произнася а, когато той съзнава, че е а в света, той може да произнесе а. А и едното в света имат същото произхождение.
към втори вариант >>
Това е животът.
(втори вариант)
Някой ще каже: "Те са празни работи, те са фантазии." Но животът с фантазии работи, без фантазии не работи. Вашите знания за живота, това, което вие знаете, ще го пазите. Защото детето, като иде в училището, не оставя това, което са го учили баща му и майка му. Върне се от училището, разправя за А-то.
Това е животът.
Това А ни най-малко не трябва да бъде в стълкновение с живота. Не вие да напуснете живота. Вашето разбиране вие ще го държите, то е
към втори вариант >>
Коя е основната мисъл, която съставлява нашето а?
(втори вариант)
Сега ние започваме с а.
Коя е основната мисъл, която съставлява нашето а?
Живея. Следователно основната идея, това е животът. Това е равносилно на а. Онзи може да произнася а, когато той съзнава, че е а в света, той може да произнесе а. А и едното в света имат същото произхождение. Те са букви на човешкото съзнание.
към втори вариант >>
Това А ни най-малко не трябва да бъде в стълкновение с живота.
(втори вариант)
Някой ще каже: "Те са празни работи, те са фантазии." Но животът с фантазии работи, без фантазии не работи. Вашите знания за живота, това, което вие знаете, ще го пазите. Защото детето, като иде в училището, не оставя това, което са го учили баща му и майка му. Върне се от училището, разправя за А-то. Това е животът.
Това А ни най-малко не трябва да бъде в стълкновение с живота.
Не вие да напуснете живота. Вашето разбиране вие ще го държите, то е
към втори вариант >>
Живея. Следователно основната идея, това е животът.
(втори вариант)
Сега ние започваме с а. Коя е основната мисъл, която съставлява нашето а?
Живея. Следователно основната идея, това е животът.
Това е равносилно на а. Онзи може да произнася а, когато той съзнава, че е а в света, той може да произнесе а. А и едното в света имат същото произхождение. Те са букви на човешкото съзнание. Човек никога не може да произнесе буквата а или буквата "живот", или да му дойде мисъл за живота, ако няма съзнание.
към втори вариант >>
Не вие да напуснете живота.
(втори вариант)
Вашите знания за живота, това, което вие знаете, ще го пазите. Защото детето, като иде в училището, не оставя това, което са го учили баща му и майка му. Върне се от училището, разправя за А-то. Това е животът. Това А ни най-малко не трябва да бъде в стълкновение с живота.
Не вие да напуснете живота.
Вашето разбиране вие ще го държите, то е
към втори вариант >>
Това е равносилно на а.
(втори вариант)
Сега ние започваме с а. Коя е основната мисъл, която съставлява нашето а? Живея. Следователно основната идея, това е животът.
Това е равносилно на а.
Онзи може да произнася а, когато той съзнава, че е а в света, той може да произнесе а. А и едното в света имат същото произхождение. Те са букви на човешкото съзнание. Човек никога не може да произнесе буквата а или буквата "живот", или да му дойде мисъл за живота, ако няма съзнание.
към втори вариант >>
Вашето разбиране вие ще го държите, то е
(втори вариант)
Защото детето, като иде в училището, не оставя това, което са го учили баща му и майка му. Върне се от училището, разправя за А-то. Това е животът. Това А ни най-малко не трябва да бъде в стълкновение с живота. Не вие да напуснете живота.
Вашето разбиране вие ще го държите, то е
към втори вариант >>
Онзи може да произнася а, когато той съзнава, че е а в света, той може да произнесе а.
(втори вариант)
Сега ние започваме с а. Коя е основната мисъл, която съставлява нашето а? Живея. Следователно основната идея, това е животът. Това е равносилно на а.
Онзи може да произнася а, когато той съзнава, че е а в света, той може да произнесе а.
А и едното в света имат същото произхождение. Те са букви на човешкото съзнание. Човек никога не може да произнесе буквата а или буквата "живот", или да му дойде мисъл за живота, ако няма съзнание.
към втори вариант >>
ценно, но и новото, този новия живот, като влезе във вас, ще го пазите.
(втори вариант)
ценно, но и новото, този новия живот, като влезе във вас, ще го пазите.
към втори вариант >>
А и едното в света имат същото произхождение.
(втори вариант)
Сега ние започваме с а. Коя е основната мисъл, която съставлява нашето а? Живея. Следователно основната идея, това е животът. Това е равносилно на а. Онзи може да произнася а, когато той съзнава, че е а в света, той може да произнесе а.
А и едното в света имат същото произхождение.
Те са букви на човешкото съзнание. Човек никога не може да произнесе буквата а или буквата "живот", или да му дойде мисъл за живота, ако няма съзнание.
към втори вариант >>
Казвате: "Как ще живеем?
(втори вариант)
Казвате: "Как ще живеем?
" Човек в един ден може да стане светия. Аз вярвам, в един ден. И в един ден може да станеш голям грешник. От човека зависи. Моментално и светия може да станеш, и грешник да станеш.
към втори вариант >>
Те са букви на човешкото съзнание.
(втори вариант)
Коя е основната мисъл, която съставлява нашето а? Живея. Следователно основната идея, това е животът. Това е равносилно на а. Онзи може да произнася а, когато той съзнава, че е а в света, той може да произнесе а. А и едното в света имат същото произхождение.
Те са букви на човешкото съзнание.
Човек никога не може да произнесе буквата а или буквата "живот", или да му дойде мисъл за живота, ако няма съзнание.
към втори вариант >>
" Човек в един ден може да стане светия.
(втори вариант)
Казвате: "Как ще живеем?
" Човек в един ден може да стане светия.
Аз вярвам, в един ден. И в един ден може да станеш голям грешник. От човека зависи. Моментално и светия може да станеш, и грешник да станеш. Щом допуснеш едно съмнение в ума си, какво е направил Господ, може да съгрешиш.
към втори вариант >>
Човек никога не може да произнесе буквата а или буквата "живот", или да му дойде мисъл за живота, ако няма съзнание.
(втори вариант)
Живея. Следователно основната идея, това е животът. Това е равносилно на а. Онзи може да произнася а, когато той съзнава, че е а в света, той може да произнесе а. А и едното в света имат същото произхождение. Те са букви на човешкото съзнание.
Човек никога не може да произнесе буквата а или буквата "живот", или да му дойде мисъл за живота, ако няма съзнание.
към втори вариант >>
Аз вярвам, в един ден.
(втори вариант)
Казвате: "Как ще живеем? " Човек в един ден може да стане светия.
Аз вярвам, в един ден.
И в един ден може да станеш голям грешник. От човека зависи. Моментално и светия може да станеш, и грешник да станеш. Щом допуснеш едно съмнение в ума си, какво е направил Господ, може да съгрешиш. В дадения случай казваш: "Този живот, който аз живея." Влиза една идея, и веднага ти си светия, всичко се изменя.
към втори вариант >>
Сега аз вземам думата "съзнание" не в обикновения смисъл.
(втори вариант)
Сега аз вземам думата "съзнание" не в обикновения смисъл.
Защото, когато ние говорим за несъзнателно или безсъзнателно, ние разбираме, вън от нашето съзнание, едно по- широко съзнание. Казва: "Аз водя един несъзнателен живот."
към втори вариант >>
И в един ден може да станеш голям грешник.
(втори вариант)
Казвате: "Как ще живеем? " Човек в един ден може да стане светия. Аз вярвам, в един ден.
И в един ден може да станеш голям грешник.
От човека зависи. Моментално и светия може да станеш, и грешник да станеш. Щом допуснеш едно съмнение в ума си, какво е направил Господ, може да съгрешиш. В дадения случай казваш: "Този живот, който аз живея." Влиза една идея, и веднага ти си светия, всичко се изменя.
към втори вариант >>
Защото, когато ние говорим за несъзнателно или безсъзнателно, ние разбираме, вън от нашето съзнание, едно по- широко съзнание.
(втори вариант)
Сега аз вземам думата "съзнание" не в обикновения смисъл.
Защото, когато ние говорим за несъзнателно или безсъзнателно, ние разбираме, вън от нашето съзнание, едно по- широко съзнание.
Казва: "Аз водя един несъзнателен живот."
към втори вариант >>
От човека зависи.
(втори вариант)
Казвате: "Как ще живеем? " Човек в един ден може да стане светия. Аз вярвам, в един ден. И в един ден може да станеш голям грешник.
От човека зависи.
Моментално и светия може да станеш, и грешник да станеш. Щом допуснеш едно съмнение в ума си, какво е направил Господ, може да съгрешиш. В дадения случай казваш: "Този живот, който аз живея." Влиза една идея, и веднага ти си светия, всичко се изменя.
към втори вариант >>
Казва: "Аз водя един несъзнателен живот."
(втори вариант)
Сега аз вземам думата "съзнание" не в обикновения смисъл. Защото, когато ние говорим за несъзнателно или безсъзнателно, ние разбираме, вън от нашето съзнание, едно по- широко съзнание.
Казва: "Аз водя един несъзнателен живот."
към втори вариант >>
Моментално и светия може да станеш, и грешник да станеш.
(втори вариант)
Казвате: "Как ще живеем? " Човек в един ден може да стане светия. Аз вярвам, в един ден. И в един ден може да станеш голям грешник. От човека зависи.
Моментално и светия може да станеш, и грешник да станеш.
Щом допуснеш едно съмнение в ума си, какво е направил Господ, може да съгрешиш. В дадения случай казваш: "Този живот, който аз живея." Влиза една идея, и веднага ти си светия, всичко се изменя.
към втори вариант >>
Та основната буква е животът.
(втори вариант)
Та основната буква е животът.
Помнете, в Божествения свят, като кажеш "живот", ти си в първо отделение, но ти си вече един първокласен професор на земята. Ти ще разбираш живота като един елемент, ти ще възприемеш живота.
към втори вариант >>
Щом допуснеш едно съмнение в ума си, какво е направил Господ, може да съгрешиш.
(втори вариант)
" Човек в един ден може да стане светия. Аз вярвам, в един ден. И в един ден може да станеш голям грешник. От човека зависи. Моментално и светия може да станеш, и грешник да станеш.
Щом допуснеш едно съмнение в ума си, какво е направил Господ, може да съгрешиш.
В дадения случай казваш: "Този живот, който аз живея." Влиза една идея, и веднага ти си светия, всичко се изменя.
към втори вариант >>
Помнете, в Божествения свят, като кажеш "живот", ти си в първо отделение, но ти си вече един първокласен професор на земята.
(втори вариант)
Та основната буква е животът.
Помнете, в Божествения свят, като кажеш "живот", ти си в първо отделение, но ти си вече един първокласен професор на земята.
Ти ще разбираш живота като един елемент, ти ще възприемеш живота.
към втори вариант >>
В дадения случай казваш: "Този живот, който аз живея." Влиза една идея, и веднага ти си светия, всичко се изменя.
(втори вариант)
Аз вярвам, в един ден. И в един ден може да станеш голям грешник. От човека зависи. Моментално и светия може да станеш, и грешник да станеш. Щом допуснеш едно съмнение в ума си, какво е направил Господ, може да съгрешиш.
В дадения случай казваш: "Този живот, който аз живея." Влиза една идея, и веднага ти си светия, всичко се изменя.
към втори вариант >>
Ти ще разбираш живота като един елемент, ти ще възприемеш живота.
(втори вариант)
Та основната буква е животът. Помнете, в Божествения свят, като кажеш "живот", ти си в първо отделение, но ти си вече един първокласен професор на земята.
Ти ще разбираш живота като един елемент, ти ще възприемеш живота.
към втори вариант >>
Ние сега разбираме външно, щом дрехата се окаля.
(втори вариант)
Ние сега разбираме външно, щом дрехата се окаля.
То са външни залъгалки. В света, като повярваш в Бога, веднага ставаш чист, моментално.
към втори вариант >>
Ние казваме: "Трябва да живеем." Като изучаваш тази буква, трябва да се научиш да живееш.
(втори вариант)
Ние казваме: "Трябва да живеем." Като изучаваш тази буква, трябва да се научиш да живееш.
към втори вариант >>
То са външни залъгалки.
(втори вариант)
Ние сега разбираме външно, щом дрехата се окаля.
То са външни залъгалки.
В света, като повярваш в Бога, веднага ставаш чист, моментално.
към втори вариант >>
Сега вие може да схванете обикновеното схващане за живота, то е погрешно.
(втори вариант)
Сега вие може да схванете обикновеното схващане за живота, то е погрешно.
Казвате: "Аз да живея един добър живот." Никакъв добър живот. "Ама лош живот е." Никакъв лош живот. А-то е животът. Няма да туряш нито добрината, нито ло- шавина в живота. Добрината и лошавината се образуват, когато съпоставяте живота с друга идея.
към втори вариант >>
В света, като повярваш в Бога, веднага ставаш чист, моментално.
(втори вариант)
Ние сега разбираме външно, щом дрехата се окаля. То са външни залъгалки.
В света, като повярваш в Бога, веднага ставаш чист, моментално.
към втори вариант >>
Казвате: "Аз да живея един добър живот." Никакъв добър живот.
(втори вариант)
Сега вие може да схванете обикновеното схващане за живота, то е погрешно.
Казвате: "Аз да живея един добър живот." Никакъв добър живот.
"Ама лош живот е." Никакъв лош живот. А-то е животът. Няма да туряш нито добрината, нито ло- шавина в живота. Добрината и лошавината се образуват, когато съпоставяте живота с друга идея. А-то може да го туриш, че оскърбяваш някой човек, може да го туриш, че зарадваш някой човек.
към втори вариант >>
Това мяза на Едисоновия кръг.
(втори вариант)
Това мяза на Едисоновия кръг.
Едисон имал такъв кръг. След като работил целия ден в лабораторията, дрехата се опръскала с бои, той влизал при този кръг, пускал електричеството и в пет-десет секунди, една минута най-много, дрехата била чиста от праха и от лекетата. Като пуснеш Божествения кръг в себе си, всичките тия извержения на дявола, които те нацапали отгоре, той пратил една муха, втора, дрехата ти е прашна, веднага ще изчезнат.
към втори вариант >>
"Ама лош живот е." Никакъв лош живот.
(втори вариант)
Сега вие може да схванете обикновеното схващане за живота, то е погрешно. Казвате: "Аз да живея един добър живот." Никакъв добър живот.
"Ама лош живот е." Никакъв лош живот.
А-то е животът. Няма да туряш нито добрината, нито ло- шавина в живота. Добрината и лошавината се образуват, когато съпоставяте живота с друга идея. А-то може да го туриш, че оскърбяваш някой човек, може да го туриш, че зарадваш някой човек. Това ще зависи от вашето умение.
към втори вариант >>
Едисон имал такъв кръг.
(втори вариант)
Това мяза на Едисоновия кръг.
Едисон имал такъв кръг.
След като работил целия ден в лабораторията, дрехата се опръскала с бои, той влизал при този кръг, пускал електричеството и в пет-десет секунди, една минута най-много, дрехата била чиста от праха и от лекетата. Като пуснеш Божествения кръг в себе си, всичките тия извержения на дявола, които те нацапали отгоре, той пратил една муха, втора, дрехата ти е прашна, веднага ще изчезнат.
към втори вариант >>
А-то е животът.
(втори вариант)
Сега вие може да схванете обикновеното схващане за живота, то е погрешно. Казвате: "Аз да живея един добър живот." Никакъв добър живот. "Ама лош живот е." Никакъв лош живот.
А-то е животът.
Няма да туряш нито добрината, нито ло- шавина в живота. Добрината и лошавината се образуват, когато съпоставяте живота с друга идея. А-то може да го туриш, че оскърбяваш някой човек, може да го туриш, че зарадваш някой човек. Това ще зависи от вашето умение. Не е лошавината в буквата, лошавината е в човешкия ум, където ще туриш а-то в дадения случай.
към втори вариант >>
След като работил целия ден в лабораторията, дрехата се опръскала с бои, той влизал при този кръг, пускал електричеството и в пет-десет секунди, една минута най-много, дрехата била чиста от праха и от лекетата.
(втори вариант)
Това мяза на Едисоновия кръг. Едисон имал такъв кръг.
След като работил целия ден в лабораторията, дрехата се опръскала с бои, той влизал при този кръг, пускал електричеството и в пет-десет секунди, една минута най-много, дрехата била чиста от праха и от лекетата.
Като пуснеш Божествения кръг в себе си, всичките тия извержения на дявола, които те нацапали отгоре, той пратил една муха, втора, дрехата ти е прашна, веднага ще изчезнат.
към втори вариант >>
Няма да туряш нито добрината, нито ло- шавина в живота.
(втори вариант)
Сега вие може да схванете обикновеното схващане за живота, то е погрешно. Казвате: "Аз да живея един добър живот." Никакъв добър живот. "Ама лош живот е." Никакъв лош живот. А-то е животът.
Няма да туряш нито добрината, нито ло- шавина в живота.
Добрината и лошавината се образуват, когато съпоставяте живота с друга идея. А-то може да го туриш, че оскърбяваш някой човек, може да го туриш, че зарадваш някой човек. Това ще зависи от вашето умение. Не е лошавината в буквата, лошавината е в човешкия ум, където ще туриш а-то в дадения случай.
към втори вариант >>
Като пуснеш Божествения кръг в себе си, всичките тия извержения на дявола, които те нацапали отгоре, той пратил една муха, втора, дрехата ти е прашна, веднага ще изчезнат.
(втори вариант)
Това мяза на Едисоновия кръг. Едисон имал такъв кръг. След като работил целия ден в лабораторията, дрехата се опръскала с бои, той влизал при този кръг, пускал електричеството и в пет-десет секунди, една минута най-много, дрехата била чиста от праха и от лекетата.
Като пуснеш Божествения кръг в себе си, всичките тия извержения на дявола, които те нацапали отгоре, той пратил една муха, втора, дрехата ти е прашна, веднага ще изчезнат.
към втори вариант >>
Добрината и лошавината се образуват, когато съпоставяте живота с друга идея.
(втори вариант)
Сега вие може да схванете обикновеното схващане за живота, то е погрешно. Казвате: "Аз да живея един добър живот." Никакъв добър живот. "Ама лош живот е." Никакъв лош живот. А-то е животът. Няма да туряш нито добрината, нито ло- шавина в живота.
Добрината и лошавината се образуват, когато съпоставяте живота с друга идея.
А-то може да го туриш, че оскърбяваш някой човек, може да го туриш, че зарадваш някой човек. Това ще зависи от вашето умение. Не е лошавината в буквата, лошавината е в човешкия ум, където ще туриш а-то в дадения случай.
към втори вариант >>
Вярвате, че вие сте грешници, че трябва да се покае- те.
(втори вариант)
Вярвате, че вие сте грешници, че трябва да се покае- те.
Действително трябва да се покаем. То е изправление на живота. Трябва да знае човек как да се разкае. Някой път започваш оттам, отдето не може да се покаеш.
към втори вариант >>
А-то може да го туриш, че оскърбяваш някой човек, може да го туриш, че зарадваш някой човек.
(втори вариант)
Казвате: "Аз да живея един добър живот." Никакъв добър живот. "Ама лош живот е." Никакъв лош живот. А-то е животът. Няма да туряш нито добрината, нито ло- шавина в живота. Добрината и лошавината се образуват, когато съпоставяте живота с друга идея.
А-то може да го туриш, че оскърбяваш някой човек, може да го туриш, че зарадваш някой човек.
Това ще зависи от вашето умение. Не е лошавината в буквата, лошавината е в човешкия ум, където ще туриш а-то в дадения случай.
към втори вариант >>
Действително трябва да се покаем.
(втори вариант)
Вярвате, че вие сте грешници, че трябва да се покае- те.
Действително трябва да се покаем.
То е изправление на живота. Трябва да знае човек как да се разкае. Някой път започваш оттам, отдето не може да се покаеш.
към втори вариант >>
Това ще зависи от вашето умение.
(втори вариант)
"Ама лош живот е." Никакъв лош живот. А-то е животът. Няма да туряш нито добрината, нито ло- шавина в живота. Добрината и лошавината се образуват, когато съпоставяте живота с друга идея. А-то може да го туриш, че оскърбяваш някой човек, може да го туриш, че зарадваш някой човек.
Това ще зависи от вашето умение.
Не е лошавината в буквата, лошавината е в човешкия ум, където ще туриш а-то в дадения случай.
към втори вариант >>
То е изправление на живота.
(втори вариант)
Вярвате, че вие сте грешници, че трябва да се покае- те. Действително трябва да се покаем.
То е изправление на живота.
Трябва да знае човек как да се разкае. Някой път започваш оттам, отдето не може да се покаеш.
към втори вариант >>
Не е лошавината в буквата, лошавината е в човешкия ум, където ще туриш а-то в дадения случай.
(втори вариант)
А-то е животът. Няма да туряш нито добрината, нито ло- шавина в живота. Добрината и лошавината се образуват, когато съпоставяте живота с друга идея. А-то може да го туриш, че оскърбяваш някой човек, може да го туриш, че зарадваш някой човек. Това ще зависи от вашето умение.
Не е лошавината в буквата, лошавината е в човешкия ум, където ще туриш а-то в дадения случай.
към втори вариант >>
Трябва да знае човек как да се разкае.
(втори вариант)
Вярвате, че вие сте грешници, че трябва да се покае- те. Действително трябва да се покаем. То е изправление на живота.
Трябва да знае човек как да се разкае.
Някой път започваш оттам, отдето не може да се покаеш.
към втори вариант >>
Сега ще се освободите от ония понятия за доброто и злото, които имат обикновените хора.
(втори вариант)
Сега ще се освободите от ония понятия за доброто и злото, които имат обикновените хора.
Злото съществува само като една пермутация в нашата мисъл. Един музикант може да направи една погрешка, ако не знае как да съпостави тоновете.
към втори вариант >>
Някой път започваш оттам, отдето не може да се покаеш.
(втори вариант)
Вярвате, че вие сте грешници, че трябва да се покае- те. Действително трябва да се покаем. То е изправление на живота. Трябва да знае човек как да се разкае.
Някой път започваш оттам, отдето не може да се покаеш.
към втори вариант >>
Злото съществува само като една пермутация в нашата мисъл.
(втори вариант)
Сега ще се освободите от ония понятия за доброто и злото, които имат обикновените хора.
Злото съществува само като една пермутация в нашата мисъл.
Един музикант може да направи една погрешка, ако не знае как да съпостави тоновете.
към втори вариант >>
Но сега да оставим.
(втори вариант)
Но сега да оставим.
Това са старите работи. Да не говорим за старите дългове. Аз взимам това в своята чистота, пък какво има да плащате, това е ваша работа. Кой какво има да плаща, то е негова работа.
към втори вариант >>
Един музикант може да направи една погрешка, ако не знае как да съпостави тоновете.
(втори вариант)
Сега ще се освободите от ония понятия за доброто и злото, които имат обикновените хора. Злото съществува само като една пермутация в нашата мисъл.
Един музикант може да направи една погрешка, ако не знае как да съпостави тоновете.
към втори вариант >>
Това са старите работи.
(втори вариант)
Но сега да оставим.
Това са старите работи.
Да не говорим за старите дългове. Аз взимам това в своята чистота, пък какво има да плащате, това е ваша работа. Кой какво има да плаща, то е негова работа.
към втори вариант >>
Има известни тонове, които образуват акорди.
(втори вариант)
Има известни тонове, които образуват акорди.
Има други тонове, които не образуват акорди. Както и да ги туряш, както и да ги произнасяш обаче, все се явява един дисонанс.
към втори вариант >>
Да не говорим за старите дългове.
(втори вариант)
Но сега да оставим. Това са старите работи.
Да не говорим за старите дългове.
Аз взимам това в своята чистота, пък какво има да плащате, това е ваша работа. Кой какво има да плаща, то е негова работа.
към втори вариант >>
Има други тонове, които не образуват акорди.
(втори вариант)
Има известни тонове, които образуват акорди.
Има други тонове, които не образуват акорди.
Както и да ги туряш, както и да ги произнасяш обаче, все се явява един дисонанс.
към втори вариант >>
Аз взимам това в своята чистота, пък какво има да плащате, това е ваша работа.
(втори вариант)
Но сега да оставим. Това са старите работи. Да не говорим за старите дългове.
Аз взимам това в своята чистота, пък какво има да плащате, това е ваша работа.
Кой какво има да плаща, то е негова работа.
към втори вариант >>
Както и да ги туряш, както и да ги произнасяш обаче, все се явява един дисонанс.
(втори вариант)
Има известни тонове, които образуват акорди. Има други тонове, които не образуват акорди.
Както и да ги туряш, както и да ги произнасяш обаче, все се явява един дисонанс.
към втори вариант >>
Кой какво има да плаща, то е негова работа.
(втори вариант)
Но сега да оставим. Това са старите работи. Да не говорим за старите дългове. Аз взимам това в своята чистота, пък какво има да плащате, това е ваша работа.
Кой какво има да плаща, то е негова работа.
към втори вариант >>
Казвам сега, живота вие ще го схванете в неговата чистота като една основна буква.
(втори вариант)
Казвам сега, живота вие ще го схванете в неговата чистота като една основна буква.
Това е а-то. Живот има само в съзнанието. Когато съзнанието се пробуди, там има живот. Там, дето съзнанието не е пробудено, там никакъв живот не съществува. Там има само един механически процес.
към втори вариант >>
Ако човек има да плаща, то е много приятна работа.
(втори вариант)
Ако човек има да плаща, то е много приятна работа.
Че много приятно е да даваш. Че какво лошо има, ако имаш да даваш? На български, да даваш има двояко значение. Да даваш, значи да имаш дълг и да даваш от себе си.
към втори вариант >>
Това е а-то.
(втори вариант)
Казвам сега, живота вие ще го схванете в неговата чистота като една основна буква.
Това е а-то.
Живот има само в съзнанието. Когато съзнанието се пробуди, там има живот. Там, дето съзнанието не е пробудено, там никакъв живот не съществува. Там има само един механически процес. Когато ние говорим за живота, ние всякога разбираме съзнанието.
към втори вариант >>
Че много приятно е да даваш.
(втори вариант)
Ако човек има да плаща, то е много приятна работа.
Че много приятно е да даваш.
Че какво лошо има, ако имаш да даваш? На български, да даваш има двояко значение. Да даваш, значи да имаш дълг и да даваш от себе си.
към втори вариант >>
Живот има само в съзнанието.
(втори вариант)
Казвам сега, живота вие ще го схванете в неговата чистота като една основна буква. Това е а-то.
Живот има само в съзнанието.
Когато съзнанието се пробуди, там има живот. Там, дето съзнанието не е пробудено, там никакъв живот не съществува. Там има само един механически процес. Когато ние говорим за живота, ние всякога разбираме съзнанието. Не вашето обикновено съзнание, с което се терзаем, но да съзнаваш, че си в един свят, дето имаш привилегии, дето имаш възможности да достигнеш най-големите висини и най-големите дълбочини.
към втори вариант >>
Че какво лошо има, ако имаш да даваш?
(втори вариант)
Ако човек има да плаща, то е много приятна работа. Че много приятно е да даваш.
Че какво лошо има, ако имаш да даваш?
На български, да даваш има двояко значение. Да даваш, значи да имаш дълг и да даваш от себе си.
към втори вариант >>
Когато съзнанието се пробуди, там има живот.
(втори вариант)
Казвам сега, живота вие ще го схванете в неговата чистота като една основна буква. Това е а-то. Живот има само в съзнанието.
Когато съзнанието се пробуди, там има живот.
Там, дето съзнанието не е пробудено, там никакъв живот не съществува. Там има само един механически процес. Когато ние говорим за живота, ние всякога разбираме съзнанието. Не вашето обикновено съзнание, с което се терзаем, но да съзнаваш, че си в един свят, дето имаш привилегии, дето имаш възможности да достигнеш най-големите висини и най-големите дълбочини.
към втори вариант >>
На български, да даваш има двояко значение.
(втори вариант)
Ако човек има да плаща, то е много приятна работа. Че много приятно е да даваш. Че какво лошо има, ако имаш да даваш?
На български, да даваш има двояко значение.
Да даваш, значи да имаш дълг и да даваш от себе си.
към втори вариант >>
Там, дето съзнанието не е пробудено, там никакъв живот не съществува.
(втори вариант)
Казвам сега, живота вие ще го схванете в неговата чистота като една основна буква. Това е а-то. Живот има само в съзнанието. Когато съзнанието се пробуди, там има живот.
Там, дето съзнанието не е пробудено, там никакъв живот не съществува.
Там има само един механически процес. Когато ние говорим за живота, ние всякога разбираме съзнанието. Не вашето обикновено съзнание, с което се терзаем, но да съзнаваш, че си в един свят, дето имаш привилегии, дето имаш възможности да достигнеш най-големите висини и най-големите дълбочини.
към втори вариант >>
Да даваш, значи да имаш дълг и да даваш от себе си.
(втори вариант)
Ако човек има да плаща, то е много приятна работа. Че много приятно е да даваш. Че какво лошо има, ако имаш да даваш? На български, да даваш има двояко значение.
Да даваш, значи да имаш дълг и да даваш от себе си.
към втори вариант >>
Там има само един механически процес.
(втори вариант)
Казвам сега, живота вие ще го схванете в неговата чистота като една основна буква. Това е а-то. Живот има само в съзнанието. Когато съзнанието се пробуди, там има живот. Там, дето съзнанието не е пробудено, там никакъв живот не съществува.
Там има само един механически процес.
Когато ние говорим за живота, ние всякога разбираме съзнанието. Не вашето обикновено съзнание, с което се терзаем, но да съзнаваш, че си в един свят, дето имаш привилегии, дето имаш възможности да достигнеш най-големите висини и най-големите дълбочини.
към втори вариант >>
Но казвам, хубаво е да имаш да даваш в какъвто и да е смисъл.
(втори вариант)
Но казвам, хубаво е да имаш да даваш в какъвто и да е смисъл.
Защото, като кажеш, че няма кой да те обича в света, ако имаш да даваш някому, той веднага ще те търси. Казва: "Почитаеми господине, падежът на вашата полица наближи." Веднага ще получиш любовно писмо: "Почитаеми господине, дрехите, които заръчахте, са готови. Елате да ги вземете."
към втори вариант >>
Когато ние говорим за живота, ние всякога разбираме съзнанието.
(втори вариант)
Това е а-то. Живот има само в съзнанието. Когато съзнанието се пробуди, там има живот. Там, дето съзнанието не е пробудено, там никакъв живот не съществува. Там има само един механически процес.
Когато ние говорим за живота, ние всякога разбираме съзнанието.
Не вашето обикновено съзнание, с което се терзаем, но да съзнаваш, че си в един свят, дето имаш привилегии, дето имаш възможности да достигнеш най-големите висини и най-големите дълбочини.
към втори вариант >>
Защото, като кажеш, че няма кой да те обича в света, ако имаш да даваш някому, той веднага ще те търси.
(втори вариант)
Но казвам, хубаво е да имаш да даваш в какъвто и да е смисъл.
Защото, като кажеш, че няма кой да те обича в света, ако имаш да даваш някому, той веднага ще те търси.
Казва: "Почитаеми господине, падежът на вашата полица наближи." Веднага ще получиш любовно писмо: "Почитаеми господине, дрехите, които заръчахте, са готови. Елате да ги вземете."
към втори вариант >>
Не вашето обикновено съзнание, с което се терзаем, но да съзнаваш, че си в един свят, дето имаш привилегии, дето имаш възможности да достигнеш най-големите висини и най-големите дълбочини.
(втори вариант)
Живот има само в съзнанието. Когато съзнанието се пробуди, там има живот. Там, дето съзнанието не е пробудено, там никакъв живот не съществува. Там има само един механически процес. Когато ние говорим за живота, ние всякога разбираме съзнанието.
Не вашето обикновено съзнание, с което се терзаем, но да съзнаваш, че си в един свят, дето имаш привилегии, дето имаш възможности да достигнеш най-големите висини и най-големите дълбочини.
към втори вариант >>
Казва: "Почитаеми господине, падежът на вашата полица наближи." Веднага ще получиш любовно писмо: "Почитаеми господине, дрехите, които заръчахте, са готови.
(втори вариант)
Но казвам, хубаво е да имаш да даваш в какъвто и да е смисъл. Защото, като кажеш, че няма кой да те обича в света, ако имаш да даваш някому, той веднага ще те търси.
Казва: "Почитаеми господине, падежът на вашата полица наближи." Веднага ще получиш любовно писмо: "Почитаеми господине, дрехите, които заръчахте, са готови.
Елате да ги вземете."
към втори вариант >>
Какво лошо има, че си се качил на планината или си слязъл в долината?
(втори вариант)
Какво лошо има, че си се качил на планината или си слязъл в долината?
То са само понятия. Казва: "Аз много високо се качих." Или: "Аз много ниско слязох." Какво лошо има в това, че си слязъл много ниско? Ако вземете един разбойник и го качите на една висока планина, той ще стане ли светия? Или ако вземете един светия и го снемете в най-дълбоката долина, той ще стане ли разбойник? Казвате: "Аз искам да се кача на планината, може да стана светия." Може да станеш светия, ако искаш.
към втори вариант >>
Елате да ги вземете."
(втори вариант)
Но казвам, хубаво е да имаш да даваш в какъвто и да е смисъл. Защото, като кажеш, че няма кой да те обича в света, ако имаш да даваш някому, той веднага ще те търси. Казва: "Почитаеми господине, падежът на вашата полица наближи." Веднага ще получиш любовно писмо: "Почитаеми господине, дрехите, които заръчахте, са готови.
Елате да ги вземете."
към втори вариант >>
То са само понятия.
(втори вариант)
Какво лошо има, че си се качил на планината или си слязъл в долината?
То са само понятия.
Казва: "Аз много високо се качих." Или: "Аз много ниско слязох." Какво лошо има в това, че си слязъл много ниско? Ако вземете един разбойник и го качите на една висока планина, той ще стане ли светия? Или ако вземете един светия и го снемете в най-дълбоката долина, той ще стане ли разбойник? Казвате: "Аз искам да се кача на планината, може да стана светия." Може да станеш светия, ако искаш. Ако [си разбойник и] те изнесат с един аероплан на планината, ще станеш ли светия?
към втори вариант >>
Хубаво е това.
(втори вариант)
Хубаво е това.
към втори вариант >>
Казва: "Аз много високо се качих." Или: "Аз много ниско слязох." Какво лошо има в това, че си слязъл много ниско?
(втори вариант)
Какво лошо има, че си се качил на планината или си слязъл в долината? То са само понятия.
Казва: "Аз много високо се качих." Или: "Аз много ниско слязох." Какво лошо има в това, че си слязъл много ниско?
Ако вземете един разбойник и го качите на една висока планина, той ще стане ли светия? Или ако вземете един светия и го снемете в най-дълбоката долина, той ще стане ли разбойник? Казвате: "Аз искам да се кача на планината, може да стана светия." Може да станеш светия, ако искаш. Ако [си разбойник и] те изнесат с един аероплан на планината, ще станеш ли светия? Не, ще останеш разбойник.
към втори вариант >>
Ако вземете един разбойник и го качите на една висока планина, той ще стане ли светия?
(втори вариант)
Какво лошо има, че си се качил на планината или си слязъл в долината? То са само понятия. Казва: "Аз много високо се качих." Или: "Аз много ниско слязох." Какво лошо има в това, че си слязъл много ниско?
Ако вземете един разбойник и го качите на една висока планина, той ще стане ли светия?
Или ако вземете един светия и го снемете в най-дълбоката долина, той ще стане ли разбойник? Казвате: "Аз искам да се кача на планината, може да стана светия." Може да станеш светия, ако искаш. Ако [си разбойник и] те изнесат с един аероплан на планината, ще станеш ли светия? Не, ще останеш разбойник. Ако [си светия и] те снемат долу, в най-дълбоката низина, пак светия ще останеш.
към втори вариант >>
Или ако вземете един светия и го снемете в най-дълбоката долина, той ще стане ли разбойник?
(втори вариант)
Какво лошо има, че си се качил на планината или си слязъл в долината? То са само понятия. Казва: "Аз много високо се качих." Или: "Аз много ниско слязох." Какво лошо има в това, че си слязъл много ниско? Ако вземете един разбойник и го качите на една висока планина, той ще стане ли светия?
Или ако вземете един светия и го снемете в най-дълбоката долина, той ще стане ли разбойник?
Казвате: "Аз искам да се кача на планината, може да стана светия." Може да станеш светия, ако искаш. Ако [си разбойник и] те изнесат с един аероплан на планината, ще станеш ли светия? Не, ще останеш разбойник. Ако [си светия и] те снемат долу, в най-дълбоката низина, пак светия ще останеш. Нещата, където и да ги туриш, остават неизменни.
към втори вариант >>
Казвате: "Аз искам да се кача на планината, може да стана светия." Може да станеш светия, ако искаш.
(втори вариант)
Какво лошо има, че си се качил на планината или си слязъл в долината? То са само понятия. Казва: "Аз много високо се качих." Или: "Аз много ниско слязох." Какво лошо има в това, че си слязъл много ниско? Ако вземете един разбойник и го качите на една висока планина, той ще стане ли светия? Или ако вземете един светия и го снемете в най-дълбоката долина, той ще стане ли разбойник?
Казвате: "Аз искам да се кача на планината, може да стана светия." Може да станеш светия, ако искаш.
Ако [си разбойник и] те изнесат с един аероплан на планината, ще станеш ли светия? Не, ще останеш разбойник. Ако [си светия и] те снемат долу, в най-дълбоката низина, пак светия ще останеш. Нещата, където и да ги туриш, остават неизменни. Животът съм по себе си не може да се измени.
към втори вариант >>
Ако [си разбойник и] те изнесат с един аероплан на планината, ще станеш ли светия?
(втори вариант)
То са само понятия. Казва: "Аз много високо се качих." Или: "Аз много ниско слязох." Какво лошо има в това, че си слязъл много ниско? Ако вземете един разбойник и го качите на една висока планина, той ще стане ли светия? Или ако вземете един светия и го снемете в най-дълбоката долина, той ще стане ли разбойник? Казвате: "Аз искам да се кача на планината, може да стана светия." Може да станеш светия, ако искаш.
Ако [си разбойник и] те изнесат с един аероплан на планината, ще станеш ли светия?
Не, ще останеш разбойник. Ако [си светия и] те снемат долу, в най-дълбоката низина, пак светия ще останеш. Нещата, където и да ги туриш, остават неизменни. Животът съм по себе си не може да се измени. Той е една основна буква.
към втори вариант >>
Не, ще останеш разбойник.
(втори вариант)
Казва: "Аз много високо се качих." Или: "Аз много ниско слязох." Какво лошо има в това, че си слязъл много ниско? Ако вземете един разбойник и го качите на една висока планина, той ще стане ли светия? Или ако вземете един светия и го снемете в най-дълбоката долина, той ще стане ли разбойник? Казвате: "Аз искам да се кача на планината, може да стана светия." Може да станеш светия, ако искаш. Ако [си разбойник и] те изнесат с един аероплан на планината, ще станеш ли светия?
Не, ще останеш разбойник.
Ако [си светия и] те снемат долу, в най-дълбоката низина, пак светия ще останеш. Нещата, където и да ги туриш, остават неизменни. Животът съм по себе си не може да се измени. Той е една основна буква.
към втори вариант >>
Ако [си светия и] те снемат долу, в най-дълбоката низина, пак светия ще останеш.
(втори вариант)
Ако вземете един разбойник и го качите на една висока планина, той ще стане ли светия? Или ако вземете един светия и го снемете в най-дълбоката долина, той ще стане ли разбойник? Казвате: "Аз искам да се кача на планината, може да стана светия." Може да станеш светия, ако искаш. Ако [си разбойник и] те изнесат с един аероплан на планината, ще станеш ли светия? Не, ще останеш разбойник.
Ако [си светия и] те снемат долу, в най-дълбоката низина, пак светия ще останеш.
Нещата, където и да ги туриш, остават неизменни. Животът съм по себе си не може да се измени. Той е една основна буква.
към втори вариант >>
Нещата, където и да ги туриш, остават неизменни.
(втори вариант)
Или ако вземете един светия и го снемете в най-дълбоката долина, той ще стане ли разбойник? Казвате: "Аз искам да се кача на планината, може да стана светия." Може да станеш светия, ако искаш. Ако [си разбойник и] те изнесат с един аероплан на планината, ще станеш ли светия? Не, ще останеш разбойник. Ако [си светия и] те снемат долу, в най-дълбоката низина, пак светия ще останеш.
Нещата, където и да ги туриш, остават неизменни.
Животът съм по себе си не може да се измени. Той е една основна буква.
към втори вариант >>
Животът съм по себе си не може да се измени.
(втори вариант)
Казвате: "Аз искам да се кача на планината, може да стана светия." Може да станеш светия, ако искаш. Ако [си разбойник и] те изнесат с един аероплан на планината, ще станеш ли светия? Не, ще останеш разбойник. Ако [си светия и] те снемат долу, в най-дълбоката низина, пак светия ще останеш. Нещата, където и да ги туриш, остават неизменни.
Животът съм по себе си не може да се измени.
Той е една основна буква.
към втори вариант >>
Той е една основна буква.
(втори вариант)
Ако [си разбойник и] те изнесат с един аероплан на планината, ще станеш ли светия? Не, ще останеш разбойник. Ако [си светия и] те снемат долу, в най-дълбоката низина, пак светия ще останеш. Нещата, където и да ги туриш, остават неизменни. Животът съм по себе си не може да се измени.
Той е една основна буква.
към втори вариант >>
Сега във вашия ум ще се роди мисълта, каква е втората буква, каква е втората основна идея.
(втори вариант)
Сега във вашия ум ще се роди мисълта, каква е втората буква, каква е втората основна идея.
Първата основна идея колко време трябва да учите. Като извадите на български ъ, колко букви остават [в думата "живот"]? Пет. На английски колко букви съдържа думата "живот"? Четири. На френски? Три. На гръцки?
към втори вариант >>
Първата основна идея колко време трябва да учите.
(втори вариант)
Сега във вашия ум ще се роди мисълта, каква е втората буква, каква е втората основна идея.
Първата основна идея колко време трябва да учите.
Като извадите на български ъ, колко букви остават [в думата "живот"]? Пет. На английски колко букви съдържа думата "живот"? Четири. На френски? Три. На гръцки? Три.
към втори вариант >>
Като извадите на български ъ, колко букви остават [в думата "живот"]?
(втори вариант)
Сега във вашия ум ще се роди мисълта, каква е втората буква, каква е втората основна идея. Първата основна идея колко време трябва да учите.
Като извадите на български ъ, колко букви остават [в думата "живот"]?
Пет. На английски колко букви съдържа думата "живот"? Четири. На френски? Три. На гръцки? Три.
към втори вариант >>
Пет. На английски колко букви съдържа думата "живот"?
(втори вариант)
Сега във вашия ум ще се роди мисълта, каква е втората буква, каква е втората основна идея. Първата основна идея колко време трябва да учите. Като извадите на български ъ, колко букви остават [в думата "живот"]?
Пет. На английски колко букви съдържа думата "живот"?
Четири. На френски? Три. На гръцки? Три.
към втори вариант >>
Четири. На френски?
(втори вариант)
Сега във вашия ум ще се роди мисълта, каква е втората буква, каква е втората основна идея. Първата основна идея колко време трябва да учите. Като извадите на български ъ, колко букви остават [в думата "живот"]? Пет. На английски колко букви съдържа думата "живот"?
Четири. На френски?
Три. На гръцки? Три.
към втори вариант >>
Три. На гръцки?
(втори вариант)
Сега във вашия ум ще се роди мисълта, каква е втората буква, каква е втората основна идея. Първата основна идея колко време трябва да учите. Като извадите на български ъ, колко букви остават [в думата "живот"]? Пет. На английски колко букви съдържа думата "живот"? Четири. На френски?
Три. На гръцки?
Три.
към втори вариант >>
Три.
(втори вариант)
Първата основна идея колко време трябва да учите. Като извадите на български ъ, колко букви остават [в думата "живот"]? Пет. На английски колко букви съдържа думата "живот"? Четири. На френски? Три. На гръцки?
Три.
към втори вариант >>
Животът, това е първото усилие на Духа да се прояви във външния свят.
(втори вариант)
Животът, това е първото усилие на Духа да се прояви във външния свят.
Този подтик да се прояви към периферията,
към втори вариант >>
Този подтик да се прояви към периферията,
(втори вариант)
Животът, това е първото усилие на Духа да се прояви във външния свят.
Този подтик да се прояви към периферията,
към втори вариант >>
той се нарича живот.
(втори вариант)
той се нарича живот.
Значи, когато Духът излиза на периферията и започва Своята работа, това е вътрешният подтик, започва животът в неговото елементарно проявление.
към втори вариант >>
Значи, когато Духът излиза на периферията и започва Своята работа, това е вътрешният подтик, започва животът в неговото елементарно проявление.
(втори вариант)
той се нарича живот.
Значи, когато Духът излиза на периферията и започва Своята работа, това е вътрешният подтик, започва животът в неговото елементарно проявление.
към втори вариант >>
Сега онези от вас, които сте учители, какви приказки давате на децата за буквата А?
(втори вариант)
Сега онези от вас, които сте учители, какви приказки давате на децата за буквата А?
За живота има толкова богата литература, има почти хиляди приказки за идеята живот. Адам как е живял, Ева как е живяла, всичките философи как са живели. Биографиите, това са все [приказки] за живота, за тази основна идея. Животът на еди-коя си красива мома, животът на еди-коя си грозна мома, еди-кой си вълк, еди-коя си Кума Лиса и тъй нататък.
към втори вариант >>
За живота има толкова богата литература, има почти хиляди приказки за идеята живот.
(втори вариант)
Сега онези от вас, които сте учители, какви приказки давате на децата за буквата А?
За живота има толкова богата литература, има почти хиляди приказки за идеята живот.
Адам как е живял, Ева как е живяла, всичките философи как са живели. Биографиите, това са все [приказки] за живота, за тази основна идея. Животът на еди-коя си красива мома, животът на еди-коя си грозна мома, еди-кой си вълк, еди-коя си Кума Лиса и тъй нататък.
към втори вариант >>
Адам как е живял, Ева как е живяла, всичките философи как са живели.
(втори вариант)
Сега онези от вас, които сте учители, какви приказки давате на децата за буквата А? За живота има толкова богата литература, има почти хиляди приказки за идеята живот.
Адам как е живял, Ева как е живяла, всичките философи как са живели.
Биографиите, това са все [приказки] за живота, за тази основна идея. Животът на еди-коя си красива мома, животът на еди-коя си грозна мома, еди-кой си вълк, еди-коя си Кума Лиса и тъй нататък.
към втори вариант >>
Биографиите, това са все [приказки] за живота, за тази основна идея.
(втори вариант)
Сега онези от вас, които сте учители, какви приказки давате на децата за буквата А? За живота има толкова богата литература, има почти хиляди приказки за идеята живот. Адам как е живял, Ева как е живяла, всичките философи как са живели.
Биографиите, това са все [приказки] за живота, за тази основна идея.
Животът на еди-коя си красива мома, животът на еди-коя си грозна мома, еди-кой си вълк, еди-коя си Кума Лиса и тъй нататък.
към втори вариант >>
Животът на еди-коя си красива мома, животът на еди-коя си грозна мома, еди-кой си вълк, еди-коя си Кума Лиса и тъй нататък.
(втори вариант)
Сега онези от вас, които сте учители, какви приказки давате на децата за буквата А? За живота има толкова богата литература, има почти хиляди приказки за идеята живот. Адам как е живял, Ева как е живяла, всичките философи как са живели. Биографиите, това са все [приказки] за живота, за тази основна идея.
Животът на еди-коя си красива мома, животът на еди-коя си грозна мома, еди-кой си вълк, еди-коя си Кума Лиса и тъй нататък.
към втори вариант >>
Сега тази основна идея прониква, понеже по някой път има един вътрешен дисонанс, който сега се проявява в живота.
(втори вариант)
Сега тази основна идея прониква, понеже по някой път има един вътрешен дисонанс, който сега се проявява в живота.
Ние не знаем какво трябва да правим с живота и търсим да го изменим. Чудни са хората, когато искат да изменят живота, аз да изменя а-то запример.
към втори вариант >>
Ние не знаем какво трябва да правим с живота и търсим да го изменим.
(втори вариант)
Сега тази основна идея прониква, понеже по някой път има един вътрешен дисонанс, който сега се проявява в живота.
Ние не знаем какво трябва да правим с живота и търсим да го изменим.
Чудни са хората, когато искат да изменят живота, аз да изменя а-то запример.
към втори вариант >>
Чудни са хората, когато искат да изменят живота, аз да изменя а-то запример.
(втори вариант)
Сега тази основна идея прониква, понеже по някой път има един вътрешен дисонанс, който сега се проявява в живота. Ние не знаем какво трябва да правим с живота и търсим да го изменим.
Чудни са хората, когато искат да изменят живота, аз да изменя а-то запример.
към втори вариант >>
Ще започна от това, което е понятно.
(втори вариант)
Ще започна от това, което е понятно.
към втори вариант >>
Всичките тия знаци изменят ли звука а?
(втори вариант)
Всичките тия знаци изменят ли звука а?
Няма да измениш живота, както и да го пишеш. Тази идея, както и да я схванеш, животът остава живот, той не може да се измени. Той е един елемент, вътре не може да се измени. Ние казваме: "Да подобрим живота." Не можеш да подобриш живота. "Ама животът станал лош." Фалшива е тази идея.
към втори вариант >>
Няма да измениш живота, както и да го пишеш.
(втори вариант)
Всичките тия знаци изменят ли звука а?
Няма да измениш живота, както и да го пишеш.
Тази идея, както и да я схванеш, животът остава живот, той не може да се измени. Той е един елемент, вътре не може да се измени. Ние казваме: "Да подобрим живота." Не можеш да подобриш живота. "Ама животът станал лош." Фалшива е тази идея. Животът лош не може да стане.
към втори вариант >>
Тази идея, както и да я схванеш, животът остава живот, той не може да се измени.
(втори вариант)
Всичките тия знаци изменят ли звука а? Няма да измениш живота, както и да го пишеш.
Тази идея, както и да я схванеш, животът остава живот, той не може да се измени.
Той е един елемент, вътре не може да се измени. Ние казваме: "Да подобрим живота." Не можеш да подобриш живота. "Ама животът станал лош." Фалшива е тази идея. Животът лош не може да стане. То са само такива понятия, че животът бил лош или добър.
към втори вариант >>
Той е един елемент, вътре не може да се измени.
(втори вариант)
Всичките тия знаци изменят ли звука а? Няма да измениш живота, както и да го пишеш. Тази идея, както и да я схванеш, животът остава живот, той не може да се измени.
Той е един елемент, вътре не може да се измени.
Ние казваме: "Да подобрим живота." Не можеш да подобриш живота. "Ама животът станал лош." Фалшива е тази идея. Животът лош не може да стане. То са само такива понятия, че животът бил лош или добър. Животът не може да се поквари по никой начин.
към втори вариант >>
Ние казваме: "Да подобрим живота." Не можеш да подобриш живота.
(втори вариант)
Всичките тия знаци изменят ли звука а? Няма да измениш живота, както и да го пишеш. Тази идея, както и да я схванеш, животът остава живот, той не може да се измени. Той е един елемент, вътре не може да се измени.
Ние казваме: "Да подобрим живота." Не можеш да подобриш живота.
"Ама животът станал лош." Фалшива е тази идея. Животът лош не може да стане. То са само такива понятия, че животът бил лош или добър. Животът не може да се поквари по никой начин. Животът излиза от Бога и се връща към Бога в своята чистота.
към втори вариант >>
"Ама животът станал лош." Фалшива е тази идея.
(втори вариант)
Всичките тия знаци изменят ли звука а? Няма да измениш живота, както и да го пишеш. Тази идея, както и да я схванеш, животът остава живот, той не може да се измени. Той е един елемент, вътре не може да се измени. Ние казваме: "Да подобрим живота." Не можеш да подобриш живота.
"Ама животът станал лош." Фалшива е тази идея.
Животът лош не може да стане. То са само такива понятия, че животът бил лош или добър. Животът не може да се поквари по никой начин. Животът излиза от Бога и се връща към Бога в своята чистота. В живота може да има само примеси, но че животът може да се разваля и подобрява, това не съставлява никаква основна идея, няма защо да го търсим.
към втори вариант >>
Животът лош не може да стане.
(втори вариант)
Няма да измениш живота, както и да го пишеш. Тази идея, както и да я схванеш, животът остава живот, той не може да се измени. Той е един елемент, вътре не може да се измени. Ние казваме: "Да подобрим живота." Не можеш да подобриш живота. "Ама животът станал лош." Фалшива е тази идея.
Животът лош не може да стане.
То са само такива понятия, че животът бил лош или добър. Животът не може да се поквари по никой начин. Животът излиза от Бога и се връща към Бога в своята чистота. В живота може да има само примеси, но че животът може да се разваля и подобрява, това не съставлява никаква основна идея, няма защо да го търсим.
към втори вариант >>
То са само такива понятия, че животът бил лош или добър.
(втори вариант)
Тази идея, както и да я схванеш, животът остава живот, той не може да се измени. Той е един елемент, вътре не може да се измени. Ние казваме: "Да подобрим живота." Не можеш да подобриш живота. "Ама животът станал лош." Фалшива е тази идея. Животът лош не може да стане.
То са само такива понятия, че животът бил лош или добър.
Животът не може да се поквари по никой начин. Животът излиза от Бога и се връща към Бога в своята чистота. В живота може да има само примеси, но че животът може да се разваля и подобрява, това не съставлява никаква основна идея, няма защо да го търсим.
към втори вариант >>
Животът не може да се поквари по никой начин.
(втори вариант)
Той е един елемент, вътре не може да се измени. Ние казваме: "Да подобрим живота." Не можеш да подобриш живота. "Ама животът станал лош." Фалшива е тази идея. Животът лош не може да стане. То са само такива понятия, че животът бил лош или добър.
Животът не може да се поквари по никой начин.
Животът излиза от Бога и се връща към Бога в своята чистота. В живота може да има само примеси, но че животът може да се разваля и подобрява, това не съставлява никаква основна идея, няма защо да го търсим.
към втори вариант >>
Животът излиза от Бога и се връща към Бога в своята чистота.
(втори вариант)
Ние казваме: "Да подобрим живота." Не можеш да подобриш живота. "Ама животът станал лош." Фалшива е тази идея. Животът лош не може да стане. То са само такива понятия, че животът бил лош или добър. Животът не може да се поквари по никой начин.
Животът излиза от Бога и се връща към Бога в своята чистота.
В живота може да има само примеси, но че животът може да се разваля и подобрява, това не съставлява никаква основна идея, няма защо да го търсим.
към втори вариант >>
В живота може да има само примеси, но че животът може да се разваля и подобрява, това не съставлява никаква основна идея, няма защо да го търсим.
(втори вариант)
"Ама животът станал лош." Фалшива е тази идея. Животът лош не може да стане. То са само такива понятия, че животът бил лош или добър. Животът не може да се поквари по никой начин. Животът излиза от Бога и се връща към Бога в своята чистота.
В живота може да има само примеси, но че животът може да се разваля и подобрява, това не съставлява никаква основна идея, няма защо да го търсим.
към втори вариант >>
Това, което разваля живота, то е извън живота.
(втори вариант)
Това, което разваля живота, то е извън живота.
Тази мисъл трябва да седи в ума ви, ако искате като окултни ученици да работите. Не като окултни ученици. Не зная дали мога да ви нарека окултни ученици, понеже какво знаете от окултните науки, какво знаете от хиромантия, какво знаете от френология.
към втори вариант >>
Тази мисъл трябва да седи в ума ви, ако искате като окултни ученици да работите.
(втори вариант)
Това, което разваля живота, то е извън живота.
Тази мисъл трябва да седи в ума ви, ако искате като окултни ученици да работите.
Не като окултни ученици. Не зная дали мога да ви нарека окултни ученици, понеже какво знаете от окултните науки, какво знаете от хиромантия, какво знаете от френология.
към втори вариант >>
Не като окултни ученици.
(втори вариант)
Това, което разваля живота, то е извън живота. Тази мисъл трябва да седи в ума ви, ако искате като окултни ученици да работите.
Не като окултни ученици.
Не зная дали мога да ви нарека окултни ученици, понеже какво знаете от окултните науки, какво знаете от хиромантия, какво знаете от френология.
към втори вариант >>
Не зная дали мога да ви нарека окултни ученици, понеже какво знаете от окултните науки, какво знаете от хиромантия, какво знаете от френология.
(втори вариант)
Това, което разваля живота, то е извън живота. Тази мисъл трябва да седи в ума ви, ако искате като окултни ученици да работите. Не като окултни ученици.
Не зная дали мога да ви нарека окултни ученици, понеже какво знаете от окултните науки, какво знаете от хиромантия, какво знаете от френология.
към втори вариант >>
Не казвам, че не знаете, но [знаете ли] коя е основната черта на хиромантията, коя е основната черта на физиогномията, каква е основната черта на графологията, каква е основната черта на астрологията.
(втори вариант)
Не казвам, че не знаете, но [знаете ли] коя е основната черта на хиромантията, коя е основната черта на физиогномията, каква е основната черта на графологията, каква е основната черта на астрологията.
Те си имат основна идея, върху която всичко се групира, имат своя ядка.
към втори вариант >>
Те си имат основна идея, върху която всичко се групира, имат своя ядка.
(втори вариант)
Не казвам, че не знаете, но [знаете ли] коя е основната черта на хиромантията, коя е основната черта на физиогномията, каква е основната черта на графологията, каква е основната черта на астрологията.
Те си имат основна идея, върху която всичко се групира, имат своя ядка.
към втори вариант >>
Вие вземете едно яйце, то си има една ядка, около която всичките части се намират в съотношение.
(втори вариант)
Вие вземете едно яйце, то си има една ядка, около която всичките части се намират в съотношение.
Ако туриш това яйце при известни условия, може да излезе пиле. Но ако това яйце няма тази основната идея, тази ядка, тогава яйцето само по себе си се разваля. Ще кажете: "Яйцата в този свят се развалят." Защо се развалят? Божественото яйце с милиони, с милиарди години седи в пространството, без да се развали. Какво ще кажете?
към втори вариант >>
Ако туриш това яйце при известни условия, може да излезе пиле.
(втори вариант)
Вие вземете едно яйце, то си има една ядка, около която всичките части се намират в съотношение.
Ако туриш това яйце при известни условия, може да излезе пиле.
Но ако това яйце няма тази основната идея, тази ядка, тогава яйцето само по себе си се разваля. Ще кажете: "Яйцата в този свят се развалят." Защо се развалят? Божественото яйце с милиони, с милиарди години седи в пространството, без да се развали. Какво ще кажете? Една идея като зародиш, то е едно яйце, не се разваля като кокоше яйце, нито като паче яйце.
към втори вариант >>
Но ако това яйце няма тази основната идея, тази ядка, тогава яйцето само по себе си се разваля.
(втори вариант)
Вие вземете едно яйце, то си има една ядка, около която всичките части се намират в съотношение. Ако туриш това яйце при известни условия, може да излезе пиле.
Но ако това яйце няма тази основната идея, тази ядка, тогава яйцето само по себе си се разваля.
Ще кажете: "Яйцата в този свят се развалят." Защо се развалят? Божественото яйце с милиони, с милиарди години седи в пространството, без да се развали. Какво ще кажете? Една идея като зародиш, то е едно яйце, не се разваля като кокоше яйце, нито като паче яйце.
към втори вариант >>
Ще кажете: "Яйцата в този свят се развалят." Защо се развалят?
(втори вариант)
Вие вземете едно яйце, то си има една ядка, около която всичките части се намират в съотношение. Ако туриш това яйце при известни условия, може да излезе пиле. Но ако това яйце няма тази основната идея, тази ядка, тогава яйцето само по себе си се разваля.
Ще кажете: "Яйцата в този свят се развалят." Защо се развалят?
Божественото яйце с милиони, с милиарди години седи в пространството, без да се развали. Какво ще кажете? Една идея като зародиш, то е едно яйце, не се разваля като кокоше яйце, нито като паче яйце.
към втори вариант >>
Божественото яйце с милиони, с милиарди години седи в пространството, без да се развали.
(втори вариант)
Вие вземете едно яйце, то си има една ядка, около която всичките части се намират в съотношение. Ако туриш това яйце при известни условия, може да излезе пиле. Но ако това яйце няма тази основната идея, тази ядка, тогава яйцето само по себе си се разваля. Ще кажете: "Яйцата в този свят се развалят." Защо се развалят?
Божественото яйце с милиони, с милиарди години седи в пространството, без да се развали.
Какво ще кажете? Една идея като зародиш, то е едно яйце, не се разваля като кокоше яйце, нито като паче яйце.
към втори вариант >>
Какво ще кажете?
(втори вариант)
Вие вземете едно яйце, то си има една ядка, около която всичките части се намират в съотношение. Ако туриш това яйце при известни условия, може да излезе пиле. Но ако това яйце няма тази основната идея, тази ядка, тогава яйцето само по себе си се разваля. Ще кажете: "Яйцата в този свят се развалят." Защо се развалят? Божественото яйце с милиони, с милиарди години седи в пространството, без да се развали.
Какво ще кажете?
Една идея като зародиш, то е едно яйце, не се разваля като кокоше яйце, нито като паче яйце.
към втори вариант >>
Една идея като зародиш, то е едно яйце, не се разваля като кокоше яйце, нито като паче яйце.
(втори вариант)
Ако туриш това яйце при известни условия, може да излезе пиле. Но ако това яйце няма тази основната идея, тази ядка, тогава яйцето само по себе си се разваля. Ще кажете: "Яйцата в този свят се развалят." Защо се развалят? Божественото яйце с милиони, с милиарди години седи в пространството, без да се развали. Какво ще кажете?
Една идея като зародиш, то е едно яйце, не се разваля като кокоше яйце, нито като паче яйце.
към втори вариант >>
Сега може да кажете: "Животът може да се развали." Откъде допущате, защо животът ви може да се развали?
(втори вариант)
Сега може да кажете: "Животът може да се развали." Откъде допущате, защо животът ви може да се развали?
Животът може да се развали, само ако вашите отношения към Бога се изменят, ако вашите отношения към вашите ближни се изменят. Тогава в живота ви ще се яви един малък дисонас, ще приемете или по-малко, или повече. Всякога, когато ние приемаме по- малко живот, отколкото трябва, то е едно зло. Всякога, когато приемаме повече живот, може да се яви пресищане. Когато приемем толкова, колкото трябва, това е радостта на човешкия дух.
към втори вариант >>
Животът може да се развали, само ако вашите отношения към Бога се изменят, ако вашите отношения към вашите ближни се изменят.
(втори вариант)
Сега може да кажете: "Животът може да се развали." Откъде допущате, защо животът ви може да се развали?
Животът може да се развали, само ако вашите отношения към Бога се изменят, ако вашите отношения към вашите ближни се изменят.
Тогава в живота ви ще се яви един малък дисонас, ще приемете или по-малко, или повече. Всякога, когато ние приемаме по- малко живот, отколкото трябва, то е едно зло. Всякога, когато приемаме повече живот, може да се яви пресищане. Когато приемем толкова, колкото трябва, това е радостта на човешкия дух.
към втори вариант >>
Тогава в живота ви ще се яви един малък дисонас, ще приемете или по-малко, или повече.
(втори вариант)
Сега може да кажете: "Животът може да се развали." Откъде допущате, защо животът ви може да се развали? Животът може да се развали, само ако вашите отношения към Бога се изменят, ако вашите отношения към вашите ближни се изменят.
Тогава в живота ви ще се яви един малък дисонас, ще приемете или по-малко, или повече.
Всякога, когато ние приемаме по- малко живот, отколкото трябва, то е едно зло. Всякога, когато приемаме повече живот, може да се яви пресищане. Когато приемем толкова, колкото трябва, това е радостта на човешкия дух.
към втори вариант >>
Всякога, когато ние приемаме по- малко живот, отколкото трябва, то е едно зло.
(втори вариант)
Сега може да кажете: "Животът може да се развали." Откъде допущате, защо животът ви може да се развали? Животът може да се развали, само ако вашите отношения към Бога се изменят, ако вашите отношения към вашите ближни се изменят. Тогава в живота ви ще се яви един малък дисонас, ще приемете или по-малко, или повече.
Всякога, когато ние приемаме по- малко живот, отколкото трябва, то е едно зло.
Всякога, когато приемаме повече живот, може да се яви пресищане. Когато приемем толкова, колкото трябва, това е радостта на човешкия дух.
към втори вариант >>
Всякога, когато приемаме повече живот, може да се яви пресищане.
(втори вариант)
Сега може да кажете: "Животът може да се развали." Откъде допущате, защо животът ви може да се развали? Животът може да се развали, само ако вашите отношения към Бога се изменят, ако вашите отношения към вашите ближни се изменят. Тогава в живота ви ще се яви един малък дисонас, ще приемете или по-малко, или повече. Всякога, когато ние приемаме по- малко живот, отколкото трябва, то е едно зло.
Всякога, когато приемаме повече живот, може да се яви пресищане.
Когато приемем толкова, колкото трябва, това е радостта на човешкия дух.
към втори вариант >>
Когато приемем толкова, колкото трябва, това е радостта на човешкия дух.
(втори вариант)
Сега може да кажете: "Животът може да се развали." Откъде допущате, защо животът ви може да се развали? Животът може да се развали, само ако вашите отношения към Бога се изменят, ако вашите отношения към вашите ближни се изменят. Тогава в живота ви ще се яви един малък дисонас, ще приемете или по-малко, или повече. Всякога, когато ние приемаме по- малко живот, отколкото трябва, то е едно зло. Всякога, когато приемаме повече живот, може да се яви пресищане.
Когато приемем толкова, колкото трябва, това е радостта на човешкия дух.
към втори вариант >>
Природата дава изобилие, не те пита.
(втори вариант)
Природата дава изобилие, не те пита.
Като дойде, изобилието е както в едно шише, това, което е изобилно, трябва да прелее отвън. Остави да изтече, да се измие шишето. Никога не оставяй шишето празно един пръст. Като отидеш на чешмата, остави съда да прелее отвън. Вие, като идете на чешмата е вашата стомна, бързате да не протече отвън.
към втори вариант >>
Като дойде, изобилието е както в едно шише, това, което е изобилно, трябва да прелее отвън.
(втори вариант)
Природата дава изобилие, не те пита.
Като дойде, изобилието е както в едно шише, това, което е изобилно, трябва да прелее отвън.
Остави да изтече, да се измие шишето. Никога не оставяй шишето празно един пръст. Като отидеш на чешмата, остави съда да прелее отвън. Вие, като идете на чешмата е вашата стомна, бързате да не протече отвън. Това показва една скържавост във вас.
към втори вариант >>
Остави да изтече, да се измие шишето.
(втори вариант)
Природата дава изобилие, не те пита. Като дойде, изобилието е както в едно шише, това, което е изобилно, трябва да прелее отвън.
Остави да изтече, да се измие шишето.
Никога не оставяй шишето празно един пръст. Като отидеш на чешмата, остави съда да прелее отвън. Вие, като идете на чешмата е вашата стомна, бързате да не протече отвън. Това показва една скържавост във вас. Като че тази чешма е ваша, гледате да не капне една капка навън.
към втори вариант >>
Никога не оставяй шишето празно един пръст.
(втори вариант)
Природата дава изобилие, не те пита. Като дойде, изобилието е както в едно шише, това, което е изобилно, трябва да прелее отвън. Остави да изтече, да се измие шишето.
Никога не оставяй шишето празно един пръст.
Като отидеш на чешмата, остави съда да прелее отвън. Вие, като идете на чешмата е вашата стомна, бързате да не протече отвън. Това показва една скържавост във вас. Като че тази чешма е ваша, гледате да не капне една капка навън. Нищо, нека потече отвън.
към втори вариант >>
Като отидеш на чешмата, остави съда да прелее отвън.
(втори вариант)
Природата дава изобилие, не те пита. Като дойде, изобилието е както в едно шише, това, което е изобилно, трябва да прелее отвън. Остави да изтече, да се измие шишето. Никога не оставяй шишето празно един пръст.
Като отидеш на чешмата, остави съда да прелее отвън.
Вие, като идете на чешмата е вашата стомна, бързате да не протече отвън. Това показва една скържавост във вас. Като че тази чешма е ваша, гледате да не капне една капка навън. Нищо, нека потече отвън.
към втори вариант >>
Вие, като идете на чешмата е вашата стомна, бързате да не протече отвън.
(втори вариант)
Природата дава изобилие, не те пита. Като дойде, изобилието е както в едно шише, това, което е изобилно, трябва да прелее отвън. Остави да изтече, да се измие шишето. Никога не оставяй шишето празно един пръст. Като отидеш на чешмата, остави съда да прелее отвън.
Вие, като идете на чешмата е вашата стомна, бързате да не протече отвън.
Това показва една скържавост във вас. Като че тази чешма е ваша, гледате да не капне една капка навън. Нищо, нека потече отвън.
към втори вариант >>
Това показва една скържавост във вас.
(втори вариант)
Като дойде, изобилието е както в едно шише, това, което е изобилно, трябва да прелее отвън. Остави да изтече, да се измие шишето. Никога не оставяй шишето празно един пръст. Като отидеш на чешмата, остави съда да прелее отвън. Вие, като идете на чешмата е вашата стомна, бързате да не протече отвън.
Това показва една скържавост във вас.
Като че тази чешма е ваша, гледате да не капне една капка навън. Нищо, нека потече отвън.
към втори вариант >>
Като че тази чешма е ваша, гледате да не капне една капка навън.
(втори вариант)
Остави да изтече, да се измие шишето. Никога не оставяй шишето празно един пръст. Като отидеш на чешмата, остави съда да прелее отвън. Вие, като идете на чешмата е вашата стомна, бързате да не протече отвън. Това показва една скържавост във вас.
Като че тази чешма е ваша, гледате да не капне една капка навън.
Нищо, нека потече отвън.
към втори вариант >>
Нищо, нека потече отвън.
(втори вариант)
Никога не оставяй шишето празно един пръст. Като отидеш на чешмата, остави съда да прелее отвън. Вие, като идете на чешмата е вашата стомна, бързате да не протече отвън. Това показва една скържавост във вас. Като че тази чешма е ваша, гледате да не капне една капка навън.
Нищо, нека потече отвън.
към втори вариант >>
Във всичките неща трябва да имате широчина на вашите схващания.
(втори вариант)
Във всичките неща трябва да имате широчина на вашите схващания.
Ако водата прелее, какво ще стане, защо ще те е страх? Някой, като тури да налива, още празен извади своя съд. Питам: "Защо го изваждаш? Каква пакост ще направи водата,
към втори вариант >>
Ако водата прелее, какво ще стане, защо ще те е страх?
(втори вариант)
Във всичките неща трябва да имате широчина на вашите схващания.
Ако водата прелее, какво ще стане, защо ще те е страх?
Някой, като тури да налива, още празен извади своя съд. Питам: "Защо го изваждаш? Каква пакост ще направи водата,
към втори вариант >>
Някой, като тури да налива, още празен извади своя съд.
(втори вариант)
Във всичките неща трябва да имате широчина на вашите схващания. Ако водата прелее, какво ще стане, защо ще те е страх?
Някой, като тури да налива, още празен извади своя съд.
Питам: "Защо го изваждаш? Каква пакост ще направи водата,
към втори вариант >>
Питам: "Защо го изваждаш?
(втори вариант)
Във всичките неща трябва да имате широчина на вашите схващания. Ако водата прелее, какво ще стане, защо ще те е страх? Някой, като тури да налива, още празен извади своя съд.
Питам: "Защо го изваждаш?
Каква пакост ще направи водата,
към втори вариант >>
Каква пакост ще направи водата,
(втори вариант)
Във всичките неща трябва да имате широчина на вашите схващания. Ако водата прелее, какво ще стане, защо ще те е страх? Някой, като тури да налива, още празен извади своя съд. Питам: "Защо го изваждаш?
Каква пакост ще направи водата,
към втори вариант >>
ако прелее?
(втори вариант)
ако прелее?
" Той мисли, че като прелее водата, ще изтърка стомната. То е понятието на онзи, който бръснал яйцето. Той наточил бръснача, ще бръсне яйцето. "Какво правиш? " "Бръсна яйцето." Ще бръсне яйцето, то са залъгвания.
към втори вариант >>
" Той мисли, че като прелее водата, ще изтърка стомната.
(втори вариант)
ако прелее?
" Той мисли, че като прелее водата, ще изтърка стомната.
То е понятието на онзи, който бръснал яйцето. Той наточил бръснача, ще бръсне яйцето. "Какво правиш? " "Бръсна яйцето." Ще бръсне яйцето, то са залъгвания. Може да се правят упражнения, то е друг въпрос.
към втори вариант >>
То е понятието на онзи, който бръснал яйцето.
(втори вариант)
ако прелее? " Той мисли, че като прелее водата, ще изтърка стомната.
То е понятието на онзи, който бръснал яйцето.
Той наточил бръснача, ще бръсне яйцето. "Какво правиш? " "Бръсна яйцето." Ще бръсне яйцето, то са залъгвания. Може да се правят упражнения, то е друг въпрос. Щом идеш до една наука, идеите, които влагаш, трябва да бъдат основни.
към втори вариант >>
Той наточил бръснача, ще бръсне яйцето.
(втори вариант)
ако прелее? " Той мисли, че като прелее водата, ще изтърка стомната. То е понятието на онзи, който бръснал яйцето.
Той наточил бръснача, ще бръсне яйцето.
"Какво правиш? " "Бръсна яйцето." Ще бръсне яйцето, то са залъгвания. Може да се правят упражнения, то е друг въпрос. Щом идеш до една наука, идеите, които влагаш, трябва да бъдат основни. Да бъдеш като вечната канара, да кажеш: "Не може другояче."
към втори вариант >>
"Какво правиш?
(втори вариант)
ако прелее? " Той мисли, че като прелее водата, ще изтърка стомната. То е понятието на онзи, който бръснал яйцето. Той наточил бръснача, ще бръсне яйцето.
"Какво правиш?
" "Бръсна яйцето." Ще бръсне яйцето, то са залъгвания. Може да се правят упражнения, то е друг въпрос. Щом идеш до една наука, идеите, които влагаш, трябва да бъдат основни. Да бъдеш като вечната канара, да кажеш: "Не може другояче."
към втори вариант >>
" "Бръсна яйцето." Ще бръсне яйцето, то са залъгвания.
(втори вариант)
ако прелее? " Той мисли, че като прелее водата, ще изтърка стомната. То е понятието на онзи, който бръснал яйцето. Той наточил бръснача, ще бръсне яйцето. "Какво правиш?
" "Бръсна яйцето." Ще бръсне яйцето, то са залъгвания.
Може да се правят упражнения, то е друг въпрос. Щом идеш до една наука, идеите, които влагаш, трябва да бъдат основни. Да бъдеш като вечната канара, да кажеш: "Не може другояче."
към втори вариант >>
НАГОРЕ