НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1149
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1149
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Здравословното положение на човешката душа
,
ООК
, София, 13.2.1935г.,
Ти казваш, Христос се пожертва за тебе.
Но казвам, Христос се пожертва. Христос не се пожертва за хората, Той се пожертва за Бога.
Ти казваш, Христос се пожертва за тебе.
Това е второстепенно. Христос казва: „Отец Ми Ме е пратил и Аз дойдох да изпълня волята Му.” А ти казваш след две хиляди години: „Христос за мен умря.” Той умря за Бога, а пък второстепенното е, че Неговата смърт косвено засяга и тебе. То е друг въпрос. А пък ти казваш: „Христос за мен умря.”
към беседата >>
Ти казваш: „Онзи не ме поздрави.” Онзи ще ти каже: „Ще ме извините.
Сега аз изключвам морализирането. Някой казва: „Мисля, че онзи е по-добър, а този е по-лош.” Това са относителни неща, да кажеш, че човек е по-добър или по-лош. За мен може да е много лош, а пък за друг може да е много добър.” Някой казва: „Онзи не ми дава, много лош е.” А пък за друг човек казваш: „Този ми дава, много е добър.” Един учител пише двойка на един ученик и казва: „Този е много лош.” Учителят пише на ученика шесторка и казва: „Този е много добър.” Това са относителни работи. И между вас - същите правила. Някоя сестра отишла при някого, отнесли се добре и казва за нея: „Много добра е сестрата.” Някой човек минал край тебе неглиже и ти казваш: „Съвсем се изменил той.” Вие сте като малките деца, за малките работи си изменяте разположението.
Ти казваш: „Онзи не ме поздрави.” Онзи ще ти каже: „Ще ме извините.
Вън има 45 градуса студ, толкова е студено, че като си отворя устата, ще замръзне устата ми.”
към беседата >>
Това е второстепенно.
Но казвам, Христос се пожертва. Христос не се пожертва за хората, Той се пожертва за Бога. Ти казваш, Христос се пожертва за тебе.
Това е второстепенно.
Христос казва: „Отец Ми Ме е пратил и Аз дойдох да изпълня волята Му.” А ти казваш след две хиляди години: „Христос за мен умря.” Той умря за Бога, а пък второстепенното е, че Неговата смърт косвено засяга и тебе. То е друг въпрос. А пък ти казваш: „Христос за мен умря.”
към беседата >>
Вън има 45 градуса студ, толкова е студено, че като си отворя устата, ще замръзне устата ми.”
Някой казва: „Мисля, че онзи е по-добър, а този е по-лош.” Това са относителни неща, да кажеш, че човек е по-добър или по-лош. За мен може да е много лош, а пък за друг може да е много добър.” Някой казва: „Онзи не ми дава, много лош е.” А пък за друг човек казваш: „Този ми дава, много е добър.” Един учител пише двойка на един ученик и казва: „Този е много лош.” Учителят пише на ученика шесторка и казва: „Този е много добър.” Това са относителни работи. И между вас - същите правила. Някоя сестра отишла при някого, отнесли се добре и казва за нея: „Много добра е сестрата.” Някой човек минал край тебе неглиже и ти казваш: „Съвсем се изменил той.” Вие сте като малките деца, за малките работи си изменяте разположението. Ти казваш: „Онзи не ме поздрави.” Онзи ще ти каже: „Ще ме извините.
Вън има 45 градуса студ, толкова е студено, че като си отворя устата, ще замръзне устата ми.”
към беседата >>
Христос казва: „Отец Ми Ме е пратил и Аз дойдох да изпълня волята Му.” А ти казваш след две хиляди години: „Христос за мен умря.” Той умря за Бога, а пък второстепенното е, че Неговата смърт косвено засяга и тебе.
Но казвам, Христос се пожертва. Христос не се пожертва за хората, Той се пожертва за Бога. Ти казваш, Христос се пожертва за тебе. Това е второстепенно.
Христос казва: „Отец Ми Ме е пратил и Аз дойдох да изпълня волята Му.” А ти казваш след две хиляди години: „Христос за мен умря.” Той умря за Бога, а пък второстепенното е, че Неговата смърт косвено засяга и тебе.
То е друг въпрос. А пък ти казваш: „Христос за мен умря.”
към беседата >>
Сега вие искате да кажете: „Ние сме окултисти, ние сме чада Божии.
Сега вие искате да кажете: „Ние сме окултисти, ние сме чада Божии.
Десет години сме в Школата.” И казвате какво е казал Учителят. Че вие например още не знаете. Например вие казвате: „Днес Учителят е неразположен.” Казвам: „Има 100 градуса студ.” Или аз те срещам - ти си неразположен, имаш 120 градуса студ има. Измерим температурата - имаш 120 градуса студ. Пращам ти подарък още един кожух.
към беседата >>
В живота има два вида мъчнотии.
В живота има два вида мъчнотии.
Едните аз ги наричам механически, а другите - органически мъчнотии.
към беседата >>
То е друг въпрос.
Но казвам, Христос се пожертва. Христос не се пожертва за хората, Той се пожертва за Бога. Ти казваш, Христос се пожертва за тебе. Това е второстепенно. Христос казва: „Отец Ми Ме е пратил и Аз дойдох да изпълня волята Му.” А ти казваш след две хиляди години: „Христос за мен умря.” Той умря за Бога, а пък второстепенното е, че Неговата смърт косвено засяга и тебе.
То е друг въпрос.
А пък ти казваш: „Христос за мен умря.”
към беседата >>
Десет години сме в Школата.” И казвате какво е казал Учителят.
Сега вие искате да кажете: „Ние сме окултисти, ние сме чада Божии.
Десет години сме в Школата.” И казвате какво е казал Учителят.
Че вие например още не знаете. Например вие казвате: „Днес Учителят е неразположен.” Казвам: „Има 100 градуса студ.” Или аз те срещам - ти си неразположен, имаш 120 градуса студ има. Измерим температурата - имаш 120 градуса студ. Пращам ти подарък още един кожух. Така разбирам аз, докато излезем от сегашните условия.
към беседата >>
Едните аз ги наричам механически, а другите - органически мъчнотии.
В живота има два вида мъчнотии.
Едните аз ги наричам механически, а другите - органически мъчнотии.
към беседата >>
А пък ти казваш: „Христос за мен умря.”
Христос не се пожертва за хората, Той се пожертва за Бога. Ти казваш, Христос се пожертва за тебе. Това е второстепенно. Христос казва: „Отец Ми Ме е пратил и Аз дойдох да изпълня волята Му.” А ти казваш след две хиляди години: „Христос за мен умря.” Той умря за Бога, а пък второстепенното е, че Неговата смърт косвено засяга и тебе. То е друг въпрос.
А пък ти казваш: „Христос за мен умря.”
към беседата >>
Че вие например още не знаете.
Сега вие искате да кажете: „Ние сме окултисти, ние сме чада Божии. Десет години сме в Школата.” И казвате какво е казал Учителят.
Че вие например още не знаете.
Например вие казвате: „Днес Учителят е неразположен.” Казвам: „Има 100 градуса студ.” Или аз те срещам - ти си неразположен, имаш 120 градуса студ има. Измерим температурата - имаш 120 градуса студ. Пращам ти подарък още един кожух. Така разбирам аз, докато излезем от сегашните условия.
към беседата >>
Ще прочета част от десета глава от Евангелието на Матей, от шестнайсети до трийсет и първи стих.
Ще прочета част от десета глава от Евангелието на Матей, от шестнайсети до трийсет и първи стих.
Това, което ще ви чета, това не се отнася до обикновените хора. То се отнася до един, който е възлезнал вече в пътя на посвещението.
към беседата >>
Сега тълкувателите ще кажат: „Знаете ли, че Христос за тебе умря.” Казвам, там е жалкото.
Сега тълкувателите ще кажат: „Знаете ли, че Христос за тебе умря.” Казвам, там е жалкото.
Той не говори истината. Той иска да ме убеди, че Христос за тебе умря, следователно ти не трябва да грешиш и трябва да се обърнеш към Бога. Аз поставям въпроса другояче сега. Поставям въпроса така. Аз давам друго тълкувание и казвам: „Христос е бил син Божи и Той е умрял, за да се изпълни волята на Бога.” Това показва Неговото синовно отношение, което е имал.
към беседата >>
Например вие казвате: „Днес Учителят е неразположен.” Казвам: „Има 100 градуса студ.” Или аз те срещам - ти си неразположен, имаш 120 градуса студ има.
Сега вие искате да кажете: „Ние сме окултисти, ние сме чада Божии. Десет години сме в Школата.” И казвате какво е казал Учителят. Че вие например още не знаете.
Например вие казвате: „Днес Учителят е неразположен.” Казвам: „Има 100 градуса студ.” Или аз те срещам - ти си неразположен, имаш 120 градуса студ има.
Измерим температурата - имаш 120 градуса студ. Пращам ти подарък още един кожух. Така разбирам аз, докато излезем от сегашните условия.
към беседата >>
Това, което ще ви чета, това не се отнася до обикновените хора.
Ще прочета част от десета глава от Евангелието на Матей, от шестнайсети до трийсет и първи стих.
Това, което ще ви чета, това не се отнася до обикновените хора.
То се отнася до един, който е възлезнал вече в пътя на посвещението.
към беседата >>
Той не говори истината.
Сега тълкувателите ще кажат: „Знаете ли, че Христос за тебе умря.” Казвам, там е жалкото.
Той не говори истината.
Той иска да ме убеди, че Христос за тебе умря, следователно ти не трябва да грешиш и трябва да се обърнеш към Бога. Аз поставям въпроса другояче сега. Поставям въпроса така. Аз давам друго тълкувание и казвам: „Христос е бил син Божи и Той е умрял, за да се изпълни волята на Бога.” Това показва Неговото синовно отношение, което е имал. Ние казваме: „Аз имам синовно отношение към Бога.” Ако Христос е умрял, за да изпълни волята Му, и ако аз имам синовно отношение, следователно и аз трябва да бъда готов да умра.” За кого?
към беседата >>
Измерим температурата - имаш 120 градуса студ.
Сега вие искате да кажете: „Ние сме окултисти, ние сме чада Божии. Десет години сме в Школата.” И казвате какво е казал Учителят. Че вие например още не знаете. Например вие казвате: „Днес Учителят е неразположен.” Казвам: „Има 100 градуса студ.” Или аз те срещам - ти си неразположен, имаш 120 градуса студ има.
Измерим температурата - имаш 120 градуса студ.
Пращам ти подарък още един кожух. Така разбирам аз, докато излезем от сегашните условия.
към беседата >>
То се отнася до един, който е възлезнал вече в пътя на посвещението.
Ще прочета част от десета глава от Евангелието на Матей, от шестнайсети до трийсет и първи стих. Това, което ще ви чета, това не се отнася до обикновените хора.
То се отнася до един, който е възлезнал вече в пътя на посвещението.
към беседата >>
Той иска да ме убеди, че Христос за тебе умря, следователно ти не трябва да грешиш и трябва да се обърнеш към Бога.
Сега тълкувателите ще кажат: „Знаете ли, че Христос за тебе умря.” Казвам, там е жалкото. Той не говори истината.
Той иска да ме убеди, че Христос за тебе умря, следователно ти не трябва да грешиш и трябва да се обърнеш към Бога.
Аз поставям въпроса другояче сега. Поставям въпроса така. Аз давам друго тълкувание и казвам: „Христос е бил син Божи и Той е умрял, за да се изпълни волята на Бога.” Това показва Неговото синовно отношение, което е имал. Ние казваме: „Аз имам синовно отношение към Бога.” Ако Христос е умрял, за да изпълни волята Му, и ако аз имам синовно отношение, следователно и аз трябва да бъда готов да умра.” За кого? „За Бога.
към беседата >>
Пращам ти подарък още един кожух.
Сега вие искате да кажете: „Ние сме окултисти, ние сме чада Божии. Десет години сме в Школата.” И казвате какво е казал Учителят. Че вие например още не знаете. Например вие казвате: „Днес Учителят е неразположен.” Казвам: „Има 100 градуса студ.” Или аз те срещам - ти си неразположен, имаш 120 градуса студ има. Измерим температурата - имаш 120 градуса студ.
Пращам ти подарък още един кожух.
Така разбирам аз, докато излезем от сегашните условия.
към беседата >>
Погрешката, в която всички пропадат, е следната.
Погрешката, в която всички пропадат, е следната.
Вие искате Христовото учение да се приложи за всички хора. При сегашните условия това е несъвместимо, каквото и да се говори. Като казвам, че Христовото учение трябва да се приложи между всички хора, трябва да разбираме онези хора, които са дошли, както се казва, до това място, че съзнанието им вече е станало готово за възприемане на истината. А истината е това, чрез което човек може да се освободи. Например вие още не сте свободни.
към беседата >>
Аз поставям въпроса другояче сега.
Сега тълкувателите ще кажат: „Знаете ли, че Христос за тебе умря.” Казвам, там е жалкото. Той не говори истината. Той иска да ме убеди, че Христос за тебе умря, следователно ти не трябва да грешиш и трябва да се обърнеш към Бога.
Аз поставям въпроса другояче сега.
Поставям въпроса така. Аз давам друго тълкувание и казвам: „Христос е бил син Божи и Той е умрял, за да се изпълни волята на Бога.” Това показва Неговото синовно отношение, което е имал. Ние казваме: „Аз имам синовно отношение към Бога.” Ако Христос е умрял, за да изпълни волята Му, и ако аз имам синовно отношение, следователно и аз трябва да бъда готов да умра.” За кого? „За Бога. За да изпълня волята Му.” Можем да кажем така: „Христос умря за тебе, и ти трябва да умреш за Христа.” Някой път за вярата да те разпнат на кръст и ти да умреш.
към беседата >>
Така разбирам аз, докато излезем от сегашните условия.
Десет години сме в Школата.” И казвате какво е казал Учителят. Че вие например още не знаете. Например вие казвате: „Днес Учителят е неразположен.” Казвам: „Има 100 градуса студ.” Или аз те срещам - ти си неразположен, имаш 120 градуса студ има. Измерим температурата - имаш 120 градуса студ. Пращам ти подарък още един кожух.
Така разбирам аз, докато излезем от сегашните условия.
към беседата >>
Вие искате Христовото учение да се приложи за всички хора.
Погрешката, в която всички пропадат, е следната.
Вие искате Христовото учение да се приложи за всички хора.
При сегашните условия това е несъвместимо, каквото и да се говори. Като казвам, че Христовото учение трябва да се приложи между всички хора, трябва да разбираме онези хора, които са дошли, както се казва, до това място, че съзнанието им вече е станало готово за възприемане на истината. А истината е това, чрез което човек може да се освободи. Например вие още не сте свободни. Човек на земята се страхува.
към беседата >>
Поставям въпроса така.
Сега тълкувателите ще кажат: „Знаете ли, че Христос за тебе умря.” Казвам, там е жалкото. Той не говори истината. Той иска да ме убеди, че Христос за тебе умря, следователно ти не трябва да грешиш и трябва да се обърнеш към Бога. Аз поставям въпроса другояче сега.
Поставям въпроса така.
Аз давам друго тълкувание и казвам: „Христос е бил син Божи и Той е умрял, за да се изпълни волята на Бога.” Това показва Неговото синовно отношение, което е имал. Ние казваме: „Аз имам синовно отношение към Бога.” Ако Христос е умрял, за да изпълни волята Му, и ако аз имам синовно отношение, следователно и аз трябва да бъда готов да умра.” За кого? „За Бога. За да изпълня волята Му.” Можем да кажем така: „Христос умря за тебе, и ти трябва да умреш за Христа.” Някой път за вярата да те разпнат на кръст и ти да умреш. Лесно се казва: „Аз ще умра за Христа.” Аз съм чувал - мнозина умират за Христа, без да умират.
към беседата >>
При сегашните условия, не създавайте неприятности и нещастия на нашия сегашен живот, понеже ние имаме повече нещастие, отколкото трябва.
При сегашните условия, не създавайте неприятности и нещастия на нашия сегашен живот, понеже ние имаме повече нещастие, отколкото трябва.
Ако можем да се поосвободим малко тук - добре, но ако не можем, ще благодарим и ще чакаме един ден по-добрите условя. Оптимистично трябва да гледате на работите. Механическият живот изисква сега тези условия. И те са нужни на всинца ни, без разлика на просветени и непросветени. Само че просветеният знае.
към беседата >>
При сегашните условия това е несъвместимо, каквото и да се говори.
Погрешката, в която всички пропадат, е следната. Вие искате Христовото учение да се приложи за всички хора.
При сегашните условия това е несъвместимо, каквото и да се говори.
Като казвам, че Христовото учение трябва да се приложи между всички хора, трябва да разбираме онези хора, които са дошли, както се казва, до това място, че съзнанието им вече е станало готово за възприемане на истината. А истината е това, чрез което човек може да се освободи. Например вие още не сте свободни. Човек на земята се страхува. И вярващият, и невярващият имат известен страх, от който не са освободени.
към беседата >>
Аз давам друго тълкувание и казвам: „Христос е бил син Божи и Той е умрял, за да се изпълни волята на Бога.” Това показва Неговото синовно отношение, което е имал.
Сега тълкувателите ще кажат: „Знаете ли, че Христос за тебе умря.” Казвам, там е жалкото. Той не говори истината. Той иска да ме убеди, че Христос за тебе умря, следователно ти не трябва да грешиш и трябва да се обърнеш към Бога. Аз поставям въпроса другояче сега. Поставям въпроса така.
Аз давам друго тълкувание и казвам: „Христос е бил син Божи и Той е умрял, за да се изпълни волята на Бога.” Това показва Неговото синовно отношение, което е имал.
Ние казваме: „Аз имам синовно отношение към Бога.” Ако Христос е умрял, за да изпълни волята Му, и ако аз имам синовно отношение, следователно и аз трябва да бъда готов да умра.” За кого? „За Бога. За да изпълня волята Му.” Можем да кажем така: „Христос умря за тебе, и ти трябва да умреш за Христа.” Някой път за вярата да те разпнат на кръст и ти да умреш. Лесно се казва: „Аз ще умра за Христа.” Аз съм чувал - мнозина умират за Христа, без да умират.
към беседата >>
Ако можем да се поосвободим малко тук - добре, но ако не можем, ще благодарим и ще чакаме един ден по-добрите условя.
При сегашните условия, не създавайте неприятности и нещастия на нашия сегашен живот, понеже ние имаме повече нещастие, отколкото трябва.
Ако можем да се поосвободим малко тук - добре, но ако не можем, ще благодарим и ще чакаме един ден по-добрите условя.
Оптимистично трябва да гледате на работите. Механическият живот изисква сега тези условия. И те са нужни на всинца ни, без разлика на просветени и непросветени. Само че просветеният знае.
към беседата >>
Като казвам, че Христовото учение трябва да се приложи между всички хора, трябва да разбираме онези хора, които са дошли, както се казва, до това място, че съзнанието им вече е станало готово за възприемане на истината.
Погрешката, в която всички пропадат, е следната. Вие искате Христовото учение да се приложи за всички хора. При сегашните условия това е несъвместимо, каквото и да се говори.
Като казвам, че Христовото учение трябва да се приложи между всички хора, трябва да разбираме онези хора, които са дошли, както се казва, до това място, че съзнанието им вече е станало готово за възприемане на истината.
А истината е това, чрез което човек може да се освободи. Например вие още не сте свободни. Човек на земята се страхува. И вярващият, и невярващият имат известен страх, от който не са освободени. Има едно различие - онзи, който вярва, има по-малък страх, а който не вярва, има по-голям страх, но все пак имат нещо, от което трябва да се освобождават.
към беседата >>
Ние казваме: „Аз имам синовно отношение към Бога.” Ако Христос е умрял, за да изпълни волята Му, и ако аз имам синовно отношение, следователно и аз трябва да бъда готов да умра.” За кого?
Той не говори истината. Той иска да ме убеди, че Христос за тебе умря, следователно ти не трябва да грешиш и трябва да се обърнеш към Бога. Аз поставям въпроса другояче сега. Поставям въпроса така. Аз давам друго тълкувание и казвам: „Христос е бил син Божи и Той е умрял, за да се изпълни волята на Бога.” Това показва Неговото синовно отношение, което е имал.
Ние казваме: „Аз имам синовно отношение към Бога.” Ако Христос е умрял, за да изпълни волята Му, и ако аз имам синовно отношение, следователно и аз трябва да бъда готов да умра.” За кого?
„За Бога. За да изпълня волята Му.” Можем да кажем така: „Христос умря за тебе, и ти трябва да умреш за Христа.” Някой път за вярата да те разпнат на кръст и ти да умреш. Лесно се казва: „Аз ще умра за Христа.” Аз съм чувал - мнозина умират за Христа, без да умират.
към беседата >>
Оптимистично трябва да гледате на работите.
При сегашните условия, не създавайте неприятности и нещастия на нашия сегашен живот, понеже ние имаме повече нещастие, отколкото трябва. Ако можем да се поосвободим малко тук - добре, но ако не можем, ще благодарим и ще чакаме един ден по-добрите условя.
Оптимистично трябва да гледате на работите.
Механическият живот изисква сега тези условия. И те са нужни на всинца ни, без разлика на просветени и непросветени. Само че просветеният знае.
към беседата >>
А истината е това, чрез което човек може да се освободи.
Погрешката, в която всички пропадат, е следната. Вие искате Христовото учение да се приложи за всички хора. При сегашните условия това е несъвместимо, каквото и да се говори. Като казвам, че Христовото учение трябва да се приложи между всички хора, трябва да разбираме онези хора, които са дошли, както се казва, до това място, че съзнанието им вече е станало готово за възприемане на истината.
А истината е това, чрез което човек може да се освободи.
Например вие още не сте свободни. Човек на земята се страхува. И вярващият, и невярващият имат известен страх, от който не са освободени. Има едно различие - онзи, който вярва, има по-малък страх, а който не вярва, има по-голям страх, но все пак имат нещо, от което трябва да се освобождават. Не са свободни.
към беседата >>
„За Бога.
Той иска да ме убеди, че Христос за тебе умря, следователно ти не трябва да грешиш и трябва да се обърнеш към Бога. Аз поставям въпроса другояче сега. Поставям въпроса така. Аз давам друго тълкувание и казвам: „Христос е бил син Божи и Той е умрял, за да се изпълни волята на Бога.” Това показва Неговото синовно отношение, което е имал. Ние казваме: „Аз имам синовно отношение към Бога.” Ако Христос е умрял, за да изпълни волята Му, и ако аз имам синовно отношение, следователно и аз трябва да бъда готов да умра.” За кого?
„За Бога.
За да изпълня волята Му.” Можем да кажем така: „Христос умря за тебе, и ти трябва да умреш за Христа.” Някой път за вярата да те разпнат на кръст и ти да умреш. Лесно се казва: „Аз ще умра за Христа.” Аз съм чувал - мнозина умират за Христа, без да умират.
към беседата >>
Механическият живот изисква сега тези условия.
При сегашните условия, не създавайте неприятности и нещастия на нашия сегашен живот, понеже ние имаме повече нещастие, отколкото трябва. Ако можем да се поосвободим малко тук - добре, но ако не можем, ще благодарим и ще чакаме един ден по-добрите условя. Оптимистично трябва да гледате на работите.
Механическият живот изисква сега тези условия.
И те са нужни на всинца ни, без разлика на просветени и непросветени. Само че просветеният знае.
към беседата >>
Например вие още не сте свободни.
Погрешката, в която всички пропадат, е следната. Вие искате Христовото учение да се приложи за всички хора. При сегашните условия това е несъвместимо, каквото и да се говори. Като казвам, че Христовото учение трябва да се приложи между всички хора, трябва да разбираме онези хора, които са дошли, както се казва, до това място, че съзнанието им вече е станало готово за възприемане на истината. А истината е това, чрез което човек може да се освободи.
Например вие още не сте свободни.
Човек на земята се страхува. И вярващият, и невярващият имат известен страх, от който не са освободени. Има едно различие - онзи, който вярва, има по-малък страх, а който не вярва, има по-голям страх, но все пак имат нещо, от което трябва да се освобождават. Не са свободни. Някой казва: „Аз съм свободен.” Това абсолютно не трябва да се разбира така.
към беседата >>
За да изпълня волята Му.” Можем да кажем така: „Христос умря за тебе, и ти трябва да умреш за Христа.” Някой път за вярата да те разпнат на кръст и ти да умреш.
Аз поставям въпроса другояче сега. Поставям въпроса така. Аз давам друго тълкувание и казвам: „Христос е бил син Божи и Той е умрял, за да се изпълни волята на Бога.” Това показва Неговото синовно отношение, което е имал. Ние казваме: „Аз имам синовно отношение към Бога.” Ако Христос е умрял, за да изпълни волята Му, и ако аз имам синовно отношение, следователно и аз трябва да бъда готов да умра.” За кого? „За Бога.
За да изпълня волята Му.” Можем да кажем така: „Христос умря за тебе, и ти трябва да умреш за Христа.” Някой път за вярата да те разпнат на кръст и ти да умреш.
Лесно се казва: „Аз ще умра за Христа.” Аз съм чувал - мнозина умират за Христа, без да умират.
към беседата >>
И те са нужни на всинца ни, без разлика на просветени и непросветени.
При сегашните условия, не създавайте неприятности и нещастия на нашия сегашен живот, понеже ние имаме повече нещастие, отколкото трябва. Ако можем да се поосвободим малко тук - добре, но ако не можем, ще благодарим и ще чакаме един ден по-добрите условя. Оптимистично трябва да гледате на работите. Механическият живот изисква сега тези условия.
И те са нужни на всинца ни, без разлика на просветени и непросветени.
Само че просветеният знае.
към беседата >>
Човек на земята се страхува.
Вие искате Христовото учение да се приложи за всички хора. При сегашните условия това е несъвместимо, каквото и да се говори. Като казвам, че Христовото учение трябва да се приложи между всички хора, трябва да разбираме онези хора, които са дошли, както се казва, до това място, че съзнанието им вече е станало готово за възприемане на истината. А истината е това, чрез което човек може да се освободи. Например вие още не сте свободни.
Човек на земята се страхува.
И вярващият, и невярващият имат известен страх, от който не са освободени. Има едно различие - онзи, който вярва, има по-малък страх, а който не вярва, има по-голям страх, но все пак имат нещо, от което трябва да се освобождават. Не са свободни. Някой казва: „Аз съм свободен.” Това абсолютно не трябва да се разбира така. В сегашния ред хората търсят своето освобождаване по един външен начин - аз го наричам механическо освобождение.
към беседата >>
Лесно се казва: „Аз ще умра за Христа.” Аз съм чувал - мнозина умират за Христа, без да умират.
Поставям въпроса така. Аз давам друго тълкувание и казвам: „Христос е бил син Божи и Той е умрял, за да се изпълни волята на Бога.” Това показва Неговото синовно отношение, което е имал. Ние казваме: „Аз имам синовно отношение към Бога.” Ако Христос е умрял, за да изпълни волята Му, и ако аз имам синовно отношение, следователно и аз трябва да бъда готов да умра.” За кого? „За Бога. За да изпълня волята Му.” Можем да кажем така: „Христос умря за тебе, и ти трябва да умреш за Христа.” Някой път за вярата да те разпнат на кръст и ти да умреш.
Лесно се казва: „Аз ще умра за Христа.” Аз съм чувал - мнозина умират за Христа, без да умират.
към беседата >>
Само че просветеният знае.
При сегашните условия, не създавайте неприятности и нещастия на нашия сегашен живот, понеже ние имаме повече нещастие, отколкото трябва. Ако можем да се поосвободим малко тук - добре, но ако не можем, ще благодарим и ще чакаме един ден по-добрите условя. Оптимистично трябва да гледате на работите. Механическият живот изисква сега тези условия. И те са нужни на всинца ни, без разлика на просветени и непросветени.
Само че просветеният знае.
към беседата >>
И вярващият, и невярващият имат известен страх, от който не са освободени.
При сегашните условия това е несъвместимо, каквото и да се говори. Като казвам, че Христовото учение трябва да се приложи между всички хора, трябва да разбираме онези хора, които са дошли, както се казва, до това място, че съзнанието им вече е станало готово за възприемане на истината. А истината е това, чрез което човек може да се освободи. Например вие още не сте свободни. Човек на земята се страхува.
И вярващият, и невярващият имат известен страх, от който не са освободени.
Има едно различие - онзи, който вярва, има по-малък страх, а който не вярва, има по-голям страх, но все пак имат нещо, от което трябва да се освобождават. Не са свободни. Някой казва: „Аз съм свободен.” Това абсолютно не трябва да се разбира така. В сегашния ред хората търсят своето освобождаване по един външен начин - аз го наричам механическо освобождение. Ти имаш пари, ти механически си свободен от сиромашията.
към беседата >>
Един американски проповедник много пъти събирал пари и отишъл в една богата църква – там имало много големи богаташи, които били стиснати, не давали.
Един американски проповедник много пъти събирал пари и отишъл в една богата църква – там имало много големи богаташи, които били стиснати, не давали.
Проповедникът държал своята проповед, че трябва да бъдат щедри за мисионерската работа и трябва пари, за да се печатат книги. Богаташът казал: „Не е необходимо това. Разбойникът, без да дава пари, се спасил.” Онзи проповедник му казал: „Той беше един умиращ разбойник, нямаше условия какво да дава. А пък ти си сега един жив разбойник.” С умиращите по-лесно човек може да се справи, отколкото с живите разбойници. Живите разбойници сме ние.
към беседата >>
Има едно различие - онзи, който вярва, има по-малък страх, а който не вярва, има по-голям страх, но все пак имат нещо, от което трябва да се освобождават.
Като казвам, че Христовото учение трябва да се приложи между всички хора, трябва да разбираме онези хора, които са дошли, както се казва, до това място, че съзнанието им вече е станало готово за възприемане на истината. А истината е това, чрез което човек може да се освободи. Например вие още не сте свободни. Човек на земята се страхува. И вярващият, и невярващият имат известен страх, от който не са освободени.
Има едно различие - онзи, който вярва, има по-малък страх, а който не вярва, има по-голям страх, но все пак имат нещо, от което трябва да се освобождават.
Не са свободни. Някой казва: „Аз съм свободен.” Това абсолютно не трябва да се разбира така. В сегашния ред хората търсят своето освобождаване по един външен начин - аз го наричам механическо освобождение. Ти имаш пари, ти механически си свободен от сиромашията. Нямаш пари - механически си заробен.
към беседата >>
Проповедникът държал своята проповед, че трябва да бъдат щедри за мисионерската работа и трябва пари, за да се печатат книги.
Един американски проповедник много пъти събирал пари и отишъл в една богата църква – там имало много големи богаташи, които били стиснати, не давали.
Проповедникът държал своята проповед, че трябва да бъдат щедри за мисионерската работа и трябва пари, за да се печатат книги.
Богаташът казал: „Не е необходимо това. Разбойникът, без да дава пари, се спасил.” Онзи проповедник му казал: „Той беше един умиращ разбойник, нямаше условия какво да дава. А пък ти си сега един жив разбойник.” С умиращите по-лесно човек може да се справи, отколкото с живите разбойници. Живите разбойници сме ние. Що е разбойничество?
към беседата >>
Не са свободни.
А истината е това, чрез което човек може да се освободи. Например вие още не сте свободни. Човек на земята се страхува. И вярващият, и невярващият имат известен страх, от който не са освободени. Има едно различие - онзи, който вярва, има по-малък страх, а който не вярва, има по-голям страх, но все пак имат нещо, от което трябва да се освобождават.
Не са свободни.
Някой казва: „Аз съм свободен.” Това абсолютно не трябва да се разбира така. В сегашния ред хората търсят своето освобождаване по един външен начин - аз го наричам механическо освобождение. Ти имаш пари, ти механически си свободен от сиромашията. Нямаш пари - механически си заробен. Даже и най-учен да си, ще станеш прост, щом нямаш пари.
към беседата >>
Богаташът казал: „Не е необходимо това.
Един американски проповедник много пъти събирал пари и отишъл в една богата църква – там имало много големи богаташи, които били стиснати, не давали. Проповедникът държал своята проповед, че трябва да бъдат щедри за мисионерската работа и трябва пари, за да се печатат книги.
Богаташът казал: „Не е необходимо това.
Разбойникът, без да дава пари, се спасил.” Онзи проповедник му казал: „Той беше един умиращ разбойник, нямаше условия какво да дава. А пък ти си сега един жив разбойник.” С умиращите по-лесно човек може да се справи, отколкото с живите разбойници. Живите разбойници сме ние. Що е разбойничество? Ти не искаш да изпълниш волята на Бога, така както я разбираш.
към беседата >>
Някой казва: „Аз съм свободен.” Това абсолютно не трябва да се разбира така.
Например вие още не сте свободни. Човек на земята се страхува. И вярващият, и невярващият имат известен страх, от който не са освободени. Има едно различие - онзи, който вярва, има по-малък страх, а който не вярва, има по-голям страх, но все пак имат нещо, от което трябва да се освобождават. Не са свободни.
Някой казва: „Аз съм свободен.” Това абсолютно не трябва да се разбира така.
В сегашния ред хората търсят своето освобождаване по един външен начин - аз го наричам механическо освобождение. Ти имаш пари, ти механически си свободен от сиромашията. Нямаш пари - механически си заробен. Даже и най-учен да си, ще станеш прост, щом нямаш пари.
към беседата >>
Разбойникът, без да дава пари, се спасил.” Онзи проповедник му казал: „Той беше един умиращ разбойник, нямаше условия какво да дава.
Един американски проповедник много пъти събирал пари и отишъл в една богата църква – там имало много големи богаташи, които били стиснати, не давали. Проповедникът държал своята проповед, че трябва да бъдат щедри за мисионерската работа и трябва пари, за да се печатат книги. Богаташът казал: „Не е необходимо това.
Разбойникът, без да дава пари, се спасил.” Онзи проповедник му казал: „Той беше един умиращ разбойник, нямаше условия какво да дава.
А пък ти си сега един жив разбойник.” С умиращите по-лесно човек може да се справи, отколкото с живите разбойници. Живите разбойници сме ние. Що е разбойничество? Ти не искаш да изпълниш волята на Бога, така както я разбираш. Това вече е разбойничество.
към беседата >>
В сегашния ред хората търсят своето освобождаване по един външен начин - аз го наричам механическо освобождение.
Човек на земята се страхува. И вярващият, и невярващият имат известен страх, от който не са освободени. Има едно различие - онзи, който вярва, има по-малък страх, а който не вярва, има по-голям страх, но все пак имат нещо, от което трябва да се освобождават. Не са свободни. Някой казва: „Аз съм свободен.” Това абсолютно не трябва да се разбира така.
В сегашния ред хората търсят своето освобождаване по един външен начин - аз го наричам механическо освобождение.
Ти имаш пари, ти механически си свободен от сиромашията. Нямаш пари - механически си заробен. Даже и най-учен да си, ще станеш прост, щом нямаш пари.
към беседата >>
А пък ти си сега един жив разбойник.” С умиращите по-лесно човек може да се справи, отколкото с живите разбойници.
Един американски проповедник много пъти събирал пари и отишъл в една богата църква – там имало много големи богаташи, които били стиснати, не давали. Проповедникът държал своята проповед, че трябва да бъдат щедри за мисионерската работа и трябва пари, за да се печатат книги. Богаташът казал: „Не е необходимо това. Разбойникът, без да дава пари, се спасил.” Онзи проповедник му казал: „Той беше един умиращ разбойник, нямаше условия какво да дава.
А пък ти си сега един жив разбойник.” С умиращите по-лесно човек може да се справи, отколкото с живите разбойници.
Живите разбойници сме ние. Що е разбойничество? Ти не искаш да изпълниш волята на Бога, така както я разбираш. Това вече е разбойничество. Разбойник е човек, който не се подчинява на закона и при .и каквото иска.
към беседата >>
Ти имаш пари, ти механически си свободен от сиромашията.
И вярващият, и невярващият имат известен страх, от който не са освободени. Има едно различие - онзи, който вярва, има по-малък страх, а който не вярва, има по-голям страх, но все пак имат нещо, от което трябва да се освобождават. Не са свободни. Някой казва: „Аз съм свободен.” Това абсолютно не трябва да се разбира така. В сегашния ред хората търсят своето освобождаване по един външен начин - аз го наричам механическо освобождение.
Ти имаш пари, ти механически си свободен от сиромашията.
Нямаш пари - механически си заробен. Даже и най-учен да си, ще станеш прост, щом нямаш пари.
към беседата >>
Живите разбойници сме ние.
Един американски проповедник много пъти събирал пари и отишъл в една богата църква – там имало много големи богаташи, които били стиснати, не давали. Проповедникът държал своята проповед, че трябва да бъдат щедри за мисионерската работа и трябва пари, за да се печатат книги. Богаташът казал: „Не е необходимо това. Разбойникът, без да дава пари, се спасил.” Онзи проповедник му казал: „Той беше един умиращ разбойник, нямаше условия какво да дава. А пък ти си сега един жив разбойник.” С умиращите по-лесно човек може да се справи, отколкото с живите разбойници.
Живите разбойници сме ние.
Що е разбойничество? Ти не искаш да изпълниш волята на Бога, така както я разбираш. Това вече е разбойничество. Разбойник е човек, който не се подчинява на закона и при .и каквото иска. Ние седим в живота, който Бог ни дал, и искаме да правим това, каквото ние искаме.
към беседата >>
Нямаш пари - механически си заробен.
Има едно различие - онзи, който вярва, има по-малък страх, а който не вярва, има по-голям страх, но все пак имат нещо, от което трябва да се освобождават. Не са свободни. Някой казва: „Аз съм свободен.” Това абсолютно не трябва да се разбира така. В сегашния ред хората търсят своето освобождаване по един външен начин - аз го наричам механическо освобождение. Ти имаш пари, ти механически си свободен от сиромашията.
Нямаш пари - механически си заробен.
Даже и най-учен да си, ще станеш прост, щом нямаш пари.
към беседата >>
Що е разбойничество?
Проповедникът държал своята проповед, че трябва да бъдат щедри за мисионерската работа и трябва пари, за да се печатат книги. Богаташът казал: „Не е необходимо това. Разбойникът, без да дава пари, се спасил.” Онзи проповедник му казал: „Той беше един умиращ разбойник, нямаше условия какво да дава. А пък ти си сега един жив разбойник.” С умиращите по-лесно човек може да се справи, отколкото с живите разбойници. Живите разбойници сме ние.
Що е разбойничество?
Ти не искаш да изпълниш волята на Бога, така както я разбираш. Това вече е разбойничество. Разбойник е човек, който не се подчинява на закона и при .и каквото иска. Ние седим в живота, който Бог ни дал, и искаме да правим това, каквото ние искаме. Можем да го направим, но последствията са лоши.
към беседата >>
Даже и най-учен да си, ще станеш прост, щом нямаш пари.
Не са свободни. Някой казва: „Аз съм свободен.” Това абсолютно не трябва да се разбира така. В сегашния ред хората търсят своето освобождаване по един външен начин - аз го наричам механическо освобождение. Ти имаш пари, ти механически си свободен от сиромашията. Нямаш пари - механически си заробен.
Даже и най-учен да си, ще станеш прост, щом нямаш пари.
към беседата >>
Ти не искаш да изпълниш волята на Бога, така както я разбираш.
Богаташът казал: „Не е необходимо това. Разбойникът, без да дава пари, се спасил.” Онзи проповедник му казал: „Той беше един умиращ разбойник, нямаше условия какво да дава. А пък ти си сега един жив разбойник.” С умиращите по-лесно човек може да се справи, отколкото с живите разбойници. Живите разбойници сме ние. Що е разбойничество?
Ти не искаш да изпълниш волята на Бога, така както я разбираш.
Това вече е разбойничество. Разбойник е човек, който не се подчинява на закона и при .и каквото иска. Ние седим в живота, който Бог ни дал, и искаме да правим това, каквото ние искаме. Можем да го направим, но последствията са лоши. Всеки един, който има съзнание, да изпълнява волята Божия, така както я разбира.
към беседата >>
При сегашната култура и даже при сегашното разбиране много пъти свещеници, които влизат в църквата и следват в Духовната академия, като правят погрешка, пострадват.
При сегашната култура и даже при сегашното разбиране много пъти свещеници, които влизат в църквата и следват в Духовната академия, като правят погрешка, пострадват.
Много пъти някои свещеници за една служба пострадват. Те мислят, че свещеник е онзи, който знае как да изпълни службата си. Всеки чиновник, който добре служи на държавата, минава за добър чиновник. Значи неговият живот минава за осигурен. Но ти можеш добре да изпълняваш службата си, но това ни най-малко не показва, че можеш да влезеш в Царството Божие.
към беседата >>
Това вече е разбойничество.
Разбойникът, без да дава пари, се спасил.” Онзи проповедник му казал: „Той беше един умиращ разбойник, нямаше условия какво да дава. А пък ти си сега един жив разбойник.” С умиращите по-лесно човек може да се справи, отколкото с живите разбойници. Живите разбойници сме ние. Що е разбойничество? Ти не искаш да изпълниш волята на Бога, така както я разбираш.
Това вече е разбойничество.
Разбойник е човек, който не се подчинява на закона и при .и каквото иска. Ние седим в живота, който Бог ни дал, и искаме да правим това, каквото ние искаме. Можем да го направим, но последствията са лоши. Всеки един, който има съзнание, да изпълнява волята Божия, така както я разбира. Никой не може да изпълни волята Божия, така като я разбира, а всеки ще я изпълни така, както Той я разбира.
към беседата >>
Много пъти някои свещеници за една служба пострадват.
При сегашната култура и даже при сегашното разбиране много пъти свещеници, които влизат в църквата и следват в Духовната академия, като правят погрешка, пострадват.
Много пъти някои свещеници за една служба пострадват.
Те мислят, че свещеник е онзи, който знае как да изпълни службата си. Всеки чиновник, който добре служи на държавата, минава за добър чиновник. Значи неговият живот минава за осигурен. Но ти можеш добре да изпълняваш службата си, но това ни най-малко не показва, че можеш да влезеш в Царството Божие. И можеш да бъдеш най-добрият свещеник, но въпрос е дали ще влезеш в Царството Божие и въпрос е какво ще бъде твоето положение за в бъдеще.
към беседата >>
Разбойник е човек, който не се подчинява на закона и при .и каквото иска.
А пък ти си сега един жив разбойник.” С умиращите по-лесно човек може да се справи, отколкото с живите разбойници. Живите разбойници сме ние. Що е разбойничество? Ти не искаш да изпълниш волята на Бога, така както я разбираш. Това вече е разбойничество.
Разбойник е човек, който не се подчинява на закона и при .и каквото иска.
Ние седим в живота, който Бог ни дал, и искаме да правим това, каквото ние искаме. Можем да го направим, но последствията са лоши. Всеки един, който има съзнание, да изпълнява волята Божия, така както я разбира. Никой не може да изпълни волята Божия, така като я разбира, а всеки ще я изпълни така, както Той я разбира. Дотолкова, доколкото човек може да разбере волята Божия, и да я изпълни.
към беседата >>
Те мислят, че свещеник е онзи, който знае как да изпълни службата си.
При сегашната култура и даже при сегашното разбиране много пъти свещеници, които влизат в църквата и следват в Духовната академия, като правят погрешка, пострадват. Много пъти някои свещеници за една служба пострадват.
Те мислят, че свещеник е онзи, който знае как да изпълни службата си.
Всеки чиновник, който добре служи на държавата, минава за добър чиновник. Значи неговият живот минава за осигурен. Но ти можеш добре да изпълняваш службата си, но това ни най-малко не показва, че можеш да влезеш в Царството Божие. И можеш да бъдеш най-добрият свещеник, но въпрос е дали ще влезеш в Царството Божие и въпрос е какво ще бъде твоето положение за в бъдеще. Аз това го наричам механическо освобождение.
към беседата >>
Ние седим в живота, който Бог ни дал, и искаме да правим това, каквото ние искаме.
Живите разбойници сме ние. Що е разбойничество? Ти не искаш да изпълниш волята на Бога, така както я разбираш. Това вече е разбойничество. Разбойник е човек, който не се подчинява на закона и при .и каквото иска.
Ние седим в живота, който Бог ни дал, и искаме да правим това, каквото ние искаме.
Можем да го направим, но последствията са лоши. Всеки един, който има съзнание, да изпълнява волята Божия, така както я разбира. Никой не може да изпълни волята Божия, така като я разбира, а всеки ще я изпълни така, както Той я разбира. Дотолкова, доколкото човек може да разбере волята Божия, и да я изпълни. Защото, ако не може да я разбере, той няма да я изпълни.
към беседата >>
Всеки чиновник, който добре служи на държавата, минава за добър чиновник.
При сегашната култура и даже при сегашното разбиране много пъти свещеници, които влизат в църквата и следват в Духовната академия, като правят погрешка, пострадват. Много пъти някои свещеници за една служба пострадват. Те мислят, че свещеник е онзи, който знае как да изпълни службата си.
Всеки чиновник, който добре служи на държавата, минава за добър чиновник.
Значи неговият живот минава за осигурен. Но ти можеш добре да изпълняваш службата си, но това ни най-малко не показва, че можеш да влезеш в Царството Божие. И можеш да бъдеш най-добрият свещеник, но въпрос е дали ще влезеш в Царството Божие и въпрос е какво ще бъде твоето положение за в бъдеще. Аз това го наричам механическо освобождение. В органическо отношение имаме вътрешни лични мъчнотии.
към беседата >>
Можем да го направим, но последствията са лоши.
Що е разбойничество? Ти не искаш да изпълниш волята на Бога, така както я разбираш. Това вече е разбойничество. Разбойник е човек, който не се подчинява на закона и при .и каквото иска. Ние седим в живота, който Бог ни дал, и искаме да правим това, каквото ние искаме.
Можем да го направим, но последствията са лоши.
Всеки един, който има съзнание, да изпълнява волята Божия, така както я разбира. Никой не може да изпълни волята Божия, така като я разбира, а всеки ще я изпълни така, както Той я разбира. Дотолкова, доколкото човек може да разбере волята Божия, и да я изпълни. Защото, ако не може да я разбере, той няма да я изпълни.
към беседата >>
Значи неговият живот минава за осигурен.
При сегашната култура и даже при сегашното разбиране много пъти свещеници, които влизат в църквата и следват в Духовната академия, като правят погрешка, пострадват. Много пъти някои свещеници за една служба пострадват. Те мислят, че свещеник е онзи, който знае как да изпълни службата си. Всеки чиновник, който добре служи на държавата, минава за добър чиновник.
Значи неговият живот минава за осигурен.
Но ти можеш добре да изпълняваш службата си, но това ни най-малко не показва, че можеш да влезеш в Царството Божие. И можеш да бъдеш най-добрият свещеник, но въпрос е дали ще влезеш в Царството Божие и въпрос е какво ще бъде твоето положение за в бъдеще. Аз това го наричам механическо освобождение. В органическо отношение имаме вътрешни лични мъчнотии. Механически са външни, а органически са вътрешни мъчнотии.
към беседата >>
Всеки един, който има съзнание, да изпълнява волята Божия, така както я разбира.
Ти не искаш да изпълниш волята на Бога, така както я разбираш. Това вече е разбойничество. Разбойник е човек, който не се подчинява на закона и при .и каквото иска. Ние седим в живота, който Бог ни дал, и искаме да правим това, каквото ние искаме. Можем да го направим, но последствията са лоши.
Всеки един, който има съзнание, да изпълнява волята Божия, така както я разбира.
Никой не може да изпълни волята Божия, така като я разбира, а всеки ще я изпълни така, както Той я разбира. Дотолкова, доколкото човек може да разбере волята Божия, и да я изпълни. Защото, ако не може да я разбере, той няма да я изпълни.
към беседата >>
Но ти можеш добре да изпълняваш службата си, но това ни най-малко не показва, че можеш да влезеш в Царството Божие.
При сегашната култура и даже при сегашното разбиране много пъти свещеници, които влизат в църквата и следват в Духовната академия, като правят погрешка, пострадват. Много пъти някои свещеници за една служба пострадват. Те мислят, че свещеник е онзи, който знае как да изпълни службата си. Всеки чиновник, който добре служи на държавата, минава за добър чиновник. Значи неговият живот минава за осигурен.
Но ти можеш добре да изпълняваш службата си, но това ни най-малко не показва, че можеш да влезеш в Царството Божие.
И можеш да бъдеш най-добрият свещеник, но въпрос е дали ще влезеш в Царството Божие и въпрос е какво ще бъде твоето положение за в бъдеще. Аз това го наричам механическо освобождение. В органическо отношение имаме вътрешни лични мъчнотии. Механически са външни, а органически са вътрешни мъчнотии. Някой път човек има някое малко неразположение и не знае произхода им.
към беседата >>
Никой не може да изпълни волята Божия, така като я разбира, а всеки ще я изпълни така, както Той я разбира.
Това вече е разбойничество. Разбойник е човек, който не се подчинява на закона и при .и каквото иска. Ние седим в живота, който Бог ни дал, и искаме да правим това, каквото ние искаме. Можем да го направим, но последствията са лоши. Всеки един, който има съзнание, да изпълнява волята Божия, така както я разбира.
Никой не може да изпълни волята Божия, така като я разбира, а всеки ще я изпълни така, както Той я разбира.
Дотолкова, доколкото човек може да разбере волята Божия, и да я изпълни. Защото, ако не може да я разбере, той няма да я изпълни.
към беседата >>
И можеш да бъдеш най-добрият свещеник, но въпрос е дали ще влезеш в Царството Божие и въпрос е какво ще бъде твоето положение за в бъдеще.
Много пъти някои свещеници за една служба пострадват. Те мислят, че свещеник е онзи, който знае как да изпълни службата си. Всеки чиновник, който добре служи на държавата, минава за добър чиновник. Значи неговият живот минава за осигурен. Но ти можеш добре да изпълняваш службата си, но това ни най-малко не показва, че можеш да влезеш в Царството Божие.
И можеш да бъдеш най-добрият свещеник, но въпрос е дали ще влезеш в Царството Божие и въпрос е какво ще бъде твоето положение за в бъдеще.
Аз това го наричам механическо освобождение. В органическо отношение имаме вътрешни лични мъчнотии. Механически са външни, а органически са вътрешни мъчнотии. Някой път човек има някое малко неразположение и не знае произхода им. Казва: „Не съм разположен.” Щом не е разположен, той не иска да работи.
към беседата >>
Дотолкова, доколкото човек може да разбере волята Божия, и да я изпълни.
Разбойник е човек, който не се подчинява на закона и при .и каквото иска. Ние седим в живота, който Бог ни дал, и искаме да правим това, каквото ние искаме. Можем да го направим, но последствията са лоши. Всеки един, който има съзнание, да изпълнява волята Божия, така както я разбира. Никой не може да изпълни волята Божия, така като я разбира, а всеки ще я изпълни така, както Той я разбира.
Дотолкова, доколкото човек може да разбере волята Божия, и да я изпълни.
Защото, ако не може да я разбере, той няма да я изпълни.
към беседата >>
Аз това го наричам механическо освобождение.
Те мислят, че свещеник е онзи, който знае как да изпълни службата си. Всеки чиновник, който добре служи на държавата, минава за добър чиновник. Значи неговият живот минава за осигурен. Но ти можеш добре да изпълняваш службата си, но това ни най-малко не показва, че можеш да влезеш в Царството Божие. И можеш да бъдеш най-добрият свещеник, но въпрос е дали ще влезеш в Царството Божие и въпрос е какво ще бъде твоето положение за в бъдеще.
Аз това го наричам механическо освобождение.
В органическо отношение имаме вътрешни лични мъчнотии. Механически са външни, а органически са вътрешни мъчнотии. Някой път човек има някое малко неразположение и не знае произхода им. Казва: „Не съм разположен.” Щом не е разположен, той не иска да работи. Да кажем, че имаш едно малко съмнение.
към беседата >>
Защото, ако не може да я разбере, той няма да я изпълни.
Ние седим в живота, който Бог ни дал, и искаме да правим това, каквото ние искаме. Можем да го направим, но последствията са лоши. Всеки един, който има съзнание, да изпълнява волята Божия, така както я разбира. Никой не може да изпълни волята Божия, така като я разбира, а всеки ще я изпълни така, както Той я разбира. Дотолкова, доколкото човек може да разбере волята Божия, и да я изпълни.
Защото, ако не може да я разбере, той няма да я изпълни.
към беседата >>
В органическо отношение имаме вътрешни лични мъчнотии.
Всеки чиновник, който добре служи на държавата, минава за добър чиновник. Значи неговият живот минава за осигурен. Но ти можеш добре да изпълняваш службата си, но това ни най-малко не показва, че можеш да влезеш в Царството Божие. И можеш да бъдеш най-добрият свещеник, но въпрос е дали ще влезеш в Царството Божие и въпрос е какво ще бъде твоето положение за в бъдеще. Аз това го наричам механическо освобождение.
В органическо отношение имаме вътрешни лични мъчнотии.
Механически са външни, а органически са вътрешни мъчнотии. Някой път човек има някое малко неразположение и не знае произхода им. Казва: „Не съм разположен.” Щом не е разположен, той не иска да работи. Да кажем, че имаш едно малко съмнение. То се отнася до органическите мъчнотии.
към беседата >>
Ти ще ядеш толкова, колкото си гладен.
Ти ще ядеш толкова, колкото си гладен.
Никога не се пресищай. Не гладът определя. Като вземеш първата хапка, не вземай последната хапка, от която да се преситиш. Това е едно неестествено положение. Най-малко прекъсни десет-петнайсет хапки преди да се наядеш.
към беседата >>
Механически са външни, а органически са вътрешни мъчнотии.
Значи неговият живот минава за осигурен. Но ти можеш добре да изпълняваш службата си, но това ни най-малко не показва, че можеш да влезеш в Царството Божие. И можеш да бъдеш най-добрият свещеник, но въпрос е дали ще влезеш в Царството Божие и въпрос е какво ще бъде твоето положение за в бъдеще. Аз това го наричам механическо освобождение. В органическо отношение имаме вътрешни лични мъчнотии.
Механически са външни, а органически са вътрешни мъчнотии.
Някой път човек има някое малко неразположение и не знае произхода им. Казва: „Не съм разположен.” Щом не е разположен, той не иска да работи. Да кажем, че имаш едно малко съмнение. То се отнася до органическите мъчнотии. Поражда се идеята в тебе, дали Бог е обърнал внимание към тебе, или не.
към беседата >>
Никога не се пресищай.
Ти ще ядеш толкова, колкото си гладен.
Никога не се пресищай.
Не гладът определя. Като вземеш първата хапка, не вземай последната хапка, от която да се преситиш. Това е едно неестествено положение. Най-малко прекъсни десет-петнайсет хапки преди да се наядеш. Яж, докато си гладен.
към беседата >>
Някой път човек има някое малко неразположение и не знае произхода им.
Но ти можеш добре да изпълняваш службата си, но това ни най-малко не показва, че можеш да влезеш в Царството Божие. И можеш да бъдеш най-добрият свещеник, но въпрос е дали ще влезеш в Царството Божие и въпрос е какво ще бъде твоето положение за в бъдеще. Аз това го наричам механическо освобождение. В органическо отношение имаме вътрешни лични мъчнотии. Механически са външни, а органически са вътрешни мъчнотии.
Някой път човек има някое малко неразположение и не знае произхода им.
Казва: „Не съм разположен.” Щом не е разположен, той не иска да работи. Да кажем, че имаш едно малко съмнение. То се отнася до органическите мъчнотии. Поражда се идеята в тебе, дали Бог е обърнал внимание към тебе, или не. Това е органическа мъчнотия вътре, искаш Бог да обърне внимание.
към беседата >>
Не гладът определя.
Ти ще ядеш толкова, колкото си гладен. Никога не се пресищай.
Не гладът определя.
Като вземеш първата хапка, не вземай последната хапка, от която да се преситиш. Това е едно неестествено положение. Най-малко прекъсни десет-петнайсет хапки преди да се наядеш. Яж, докато си гладен. Изпълни нещо, докато имаш едно вътрешно подбуждане, и щом нямаш вътрешно подбуждане, не го прави.
към беседата >>
Казва: „Не съм разположен.” Щом не е разположен, той не иска да работи.
И можеш да бъдеш най-добрият свещеник, но въпрос е дали ще влезеш в Царството Божие и въпрос е какво ще бъде твоето положение за в бъдеще. Аз това го наричам механическо освобождение. В органическо отношение имаме вътрешни лични мъчнотии. Механически са външни, а органически са вътрешни мъчнотии. Някой път човек има някое малко неразположение и не знае произхода им.
Казва: „Не съм разположен.” Щом не е разположен, той не иска да работи.
Да кажем, че имаш едно малко съмнение. То се отнася до органическите мъчнотии. Поражда се идеята в тебе, дали Бог е обърнал внимание към тебе, или не. Това е органическа мъчнотия вътре, искаш Бог да обърне внимание. Този живот нито си го виждал, нито гласа си му чул - на този живот, а не за в бъдеще - а пък при това се мъчиш дали имаш ти Божието благословение, или не.
към беседата >>
Като вземеш първата хапка, не вземай последната хапка, от която да се преситиш.
Ти ще ядеш толкова, колкото си гладен. Никога не се пресищай. Не гладът определя.
Като вземеш първата хапка, не вземай последната хапка, от която да се преситиш.
Това е едно неестествено положение. Най-малко прекъсни десет-петнайсет хапки преди да се наядеш. Яж, докато си гладен. Изпълни нещо, докато имаш едно вътрешно подбуждане, и щом нямаш вътрешно подбуждане, не го прави. Ти не си го проучил.
към беседата >>
Да кажем, че имаш едно малко съмнение.
Аз това го наричам механическо освобождение. В органическо отношение имаме вътрешни лични мъчнотии. Механически са външни, а органически са вътрешни мъчнотии. Някой път човек има някое малко неразположение и не знае произхода им. Казва: „Не съм разположен.” Щом не е разположен, той не иска да работи.
Да кажем, че имаш едно малко съмнение.
То се отнася до органическите мъчнотии. Поражда се идеята в тебе, дали Бог е обърнал внимание към тебе, или не. Това е органическа мъчнотия вътре, искаш Бог да обърне внимание. Този живот нито си го виждал, нито гласа си му чул - на този живот, а не за в бъдеще - а пък при това се мъчиш дали имаш ти Божието благословение, или не. Значи, ако имаш Божието благословение, вървял си по волята Му, вършил си волята Му.
към беседата >>
Това е едно неестествено положение.
Ти ще ядеш толкова, колкото си гладен. Никога не се пресищай. Не гладът определя. Като вземеш първата хапка, не вземай последната хапка, от която да се преситиш.
Това е едно неестествено положение.
Най-малко прекъсни десет-петнайсет хапки преди да се наядеш. Яж, докато си гладен. Изпълни нещо, докато имаш едно вътрешно подбуждане, и щом нямаш вътрешно подбуждане, не го прави. Ти не си го проучил.
към беседата >>
То се отнася до органическите мъчнотии.
В органическо отношение имаме вътрешни лични мъчнотии. Механически са външни, а органически са вътрешни мъчнотии. Някой път човек има някое малко неразположение и не знае произхода им. Казва: „Не съм разположен.” Щом не е разположен, той не иска да работи. Да кажем, че имаш едно малко съмнение.
То се отнася до органическите мъчнотии.
Поражда се идеята в тебе, дали Бог е обърнал внимание към тебе, или не. Това е органическа мъчнотия вътре, искаш Бог да обърне внимание. Този живот нито си го виждал, нито гласа си му чул - на този живот, а не за в бъдеще - а пък при това се мъчиш дали имаш ти Божието благословение, или не. Значи, ако имаш Божието благословение, вървял си по волята Му, вършил си волята Му. Щом нямаш Божието благословение, значи не си вършил волята Му.
към беседата >>
Най-малко прекъсни десет-петнайсет хапки преди да се наядеш.
Ти ще ядеш толкова, колкото си гладен. Никога не се пресищай. Не гладът определя. Като вземеш първата хапка, не вземай последната хапка, от която да се преситиш. Това е едно неестествено положение.
Най-малко прекъсни десет-петнайсет хапки преди да се наядеш.
Яж, докато си гладен. Изпълни нещо, докато имаш едно вътрешно подбуждане, и щом нямаш вътрешно подбуждане, не го прави. Ти не си го проучил.
към беседата >>
Поражда се идеята в тебе, дали Бог е обърнал внимание към тебе, или не.
Механически са външни, а органически са вътрешни мъчнотии. Някой път човек има някое малко неразположение и не знае произхода им. Казва: „Не съм разположен.” Щом не е разположен, той не иска да работи. Да кажем, че имаш едно малко съмнение. То се отнася до органическите мъчнотии.
Поражда се идеята в тебе, дали Бог е обърнал внимание към тебе, или не.
Това е органическа мъчнотия вътре, искаш Бог да обърне внимание. Този живот нито си го виждал, нито гласа си му чул - на този живот, а не за в бъдеще - а пък при това се мъчиш дали имаш ти Божието благословение, или не. Значи, ако имаш Божието благословение, вървял си по волята Му, вършил си волята Му. Щом нямаш Божието благословение, значи не си вършил волята Му. А пък въпреки това ти желаеш Бог да има благоволение към тебе.
към беседата >>
Яж, докато си гладен.
Никога не се пресищай. Не гладът определя. Като вземеш първата хапка, не вземай последната хапка, от която да се преситиш. Това е едно неестествено положение. Най-малко прекъсни десет-петнайсет хапки преди да се наядеш.
Яж, докато си гладен.
Изпълни нещо, докато имаш едно вътрешно подбуждане, и щом нямаш вътрешно подбуждане, не го прави. Ти не си го проучил.
към беседата >>
Това е органическа мъчнотия вътре, искаш Бог да обърне внимание.
Някой път човек има някое малко неразположение и не знае произхода им. Казва: „Не съм разположен.” Щом не е разположен, той не иска да работи. Да кажем, че имаш едно малко съмнение. То се отнася до органическите мъчнотии. Поражда се идеята в тебе, дали Бог е обърнал внимание към тебе, или не.
Това е органическа мъчнотия вътре, искаш Бог да обърне внимание.
Този живот нито си го виждал, нито гласа си му чул - на този живот, а не за в бъдеще - а пък при това се мъчиш дали имаш ти Божието благословение, или не. Значи, ако имаш Божието благословение, вървял си по волята Му, вършил си волята Му. Щом нямаш Божието благословение, значи не си вършил волята Му. А пък въпреки това ти желаеш Бог да има благоволение към тебе. Това произтича от онзи момент, че когато имаш баща и ти направиш една погрешка към баща си, ти искаш той да не скъса своята бащинска връзка с тебе и казваш: „Най-после любовта на баща ми толкова слаба ли ще бъде, че да ме лиши от всички блага?
към беседата >>
Изпълни нещо, докато имаш едно вътрешно подбуждане, и щом нямаш вътрешно подбуждане, не го прави.
Не гладът определя. Като вземеш първата хапка, не вземай последната хапка, от която да се преситиш. Това е едно неестествено положение. Най-малко прекъсни десет-петнайсет хапки преди да се наядеш. Яж, докато си гладен.
Изпълни нещо, докато имаш едно вътрешно подбуждане, и щом нямаш вътрешно подбуждане, не го прави.
Ти не си го проучил.
към беседата >>
Този живот нито си го виждал, нито гласа си му чул - на този живот, а не за в бъдеще - а пък при това се мъчиш дали имаш ти Божието благословение, или не.
Казва: „Не съм разположен.” Щом не е разположен, той не иска да работи. Да кажем, че имаш едно малко съмнение. То се отнася до органическите мъчнотии. Поражда се идеята в тебе, дали Бог е обърнал внимание към тебе, или не. Това е органическа мъчнотия вътре, искаш Бог да обърне внимание.
Този живот нито си го виждал, нито гласа си му чул - на този живот, а не за в бъдеще - а пък при това се мъчиш дали имаш ти Божието благословение, или не.
Значи, ако имаш Божието благословение, вървял си по волята Му, вършил си волята Му. Щом нямаш Божието благословение, значи не си вършил волята Му. А пък въпреки това ти желаеш Бог да има благоволение към тебе. Това произтича от онзи момент, че когато имаш баща и ти направиш една погрешка към баща си, ти искаш той да не скъса своята бащинска връзка с тебе и казваш: „Най-после любовта на баща ми толкова слаба ли ще бъде, че да ме лиши от всички блага? ” От чисто човешко гледище.
към беседата >>
Ти не си го проучил.
Като вземеш първата хапка, не вземай последната хапка, от която да се преситиш. Това е едно неестествено положение. Най-малко прекъсни десет-петнайсет хапки преди да се наядеш. Яж, докато си гладен. Изпълни нещо, докато имаш едно вътрешно подбуждане, и щом нямаш вътрешно подбуждане, не го прави.
Ти не си го проучил.
към беседата >>
Значи, ако имаш Божието благословение, вървял си по волята Му, вършил си волята Му.
Да кажем, че имаш едно малко съмнение. То се отнася до органическите мъчнотии. Поражда се идеята в тебе, дали Бог е обърнал внимание към тебе, или не. Това е органическа мъчнотия вътре, искаш Бог да обърне внимание. Този живот нито си го виждал, нито гласа си му чул - на този живот, а не за в бъдеще - а пък при това се мъчиш дали имаш ти Божието благословение, или не.
Значи, ако имаш Божието благословение, вървял си по волята Му, вършил си волята Му.
Щом нямаш Божието благословение, значи не си вършил волята Му. А пък въпреки това ти желаеш Бог да има благоволение към тебе. Това произтича от онзи момент, че когато имаш баща и ти направиш една погрешка към баща си, ти искаш той да не скъса своята бащинска връзка с тебе и казваш: „Най-после любовта на баща ми толкова слаба ли ще бъде, че да ме лиши от всички блага? ” От чисто човешко гледище. Та при всичките терзания, през които минаваме, имаме доста човешки съображения и не може човек да се освободи от тях.
към беседата >>
Някой път казваме: „Да направим това, онова”, но нямаме вътрешно побуждение и нямаме ясна представа как да го направим.
Някой път казваме: „Да направим това, онова”, но нямаме вътрешно побуждение и нямаме ясна представа как да го направим.
към беседата >>
Щом нямаш Божието благословение, значи не си вършил волята Му.
То се отнася до органическите мъчнотии. Поражда се идеята в тебе, дали Бог е обърнал внимание към тебе, или не. Това е органическа мъчнотия вътре, искаш Бог да обърне внимание. Този живот нито си го виждал, нито гласа си му чул - на този живот, а не за в бъдеще - а пък при това се мъчиш дали имаш ти Божието благословение, или не. Значи, ако имаш Божието благословение, вървял си по волята Му, вършил си волята Му.
Щом нямаш Божието благословение, значи не си вършил волята Му.
А пък въпреки това ти желаеш Бог да има благоволение към тебе. Това произтича от онзи момент, че когато имаш баща и ти направиш една погрешка към баща си, ти искаш той да не скъса своята бащинска връзка с тебе и казваш: „Най-после любовта на баща ми толкова слаба ли ще бъде, че да ме лиши от всички блага? ” От чисто човешко гледище. Та при всичките терзания, през които минаваме, имаме доста човешки съображения и не може човек да се освободи от тях.
към беседата >>
Колко положения има в миналата лекция?
Колко положения има в миналата лекция?
Каква беше миналата лекция? (Любовта е здравословното състояние на душата.) Когато ние се боим от любовта, това здравословно състояние ли е? Тази любов, от която ние се боим, има един неестествен примес. Значи любовта най-първо трябва да обедини в самия човек неговите мисли и чувства, и след това ще се роди неговата постъпка. Само при обединението на човешките мисли и чувства ще се роди една права постъпка.
към беседата >>
А пък въпреки това ти желаеш Бог да има благоволение към тебе.
Поражда се идеята в тебе, дали Бог е обърнал внимание към тебе, или не. Това е органическа мъчнотия вътре, искаш Бог да обърне внимание. Този живот нито си го виждал, нито гласа си му чул - на този живот, а не за в бъдеще - а пък при това се мъчиш дали имаш ти Божието благословение, или не. Значи, ако имаш Божието благословение, вървял си по волята Му, вършил си волята Му. Щом нямаш Божието благословение, значи не си вършил волята Му.
А пък въпреки това ти желаеш Бог да има благоволение към тебе.
Това произтича от онзи момент, че когато имаш баща и ти направиш една погрешка към баща си, ти искаш той да не скъса своята бащинска връзка с тебе и казваш: „Най-после любовта на баща ми толкова слаба ли ще бъде, че да ме лиши от всички блага? ” От чисто човешко гледище. Та при всичките терзания, през които минаваме, имаме доста човешки съображения и не може човек да се освободи от тях.
към беседата >>
Каква беше миналата лекция?
Колко положения има в миналата лекция?
Каква беше миналата лекция?
(Любовта е здравословното състояние на душата.) Когато ние се боим от любовта, това здравословно състояние ли е? Тази любов, от която ние се боим, има един неестествен примес. Значи любовта най-първо трябва да обедини в самия човек неговите мисли и чувства, и след това ще се роди неговата постъпка. Само при обединението на човешките мисли и чувства ще се роди една права постъпка. Значи дълго време човек трябва да живее в любовта, в това естествено положение, за да намери себе си.
към беседата >>
Това произтича от онзи момент, че когато имаш баща и ти направиш една погрешка към баща си, ти искаш той да не скъса своята бащинска връзка с тебе и казваш: „Най-после любовта на баща ми толкова слаба ли ще бъде, че да ме лиши от всички блага?
Това е органическа мъчнотия вътре, искаш Бог да обърне внимание. Този живот нито си го виждал, нито гласа си му чул - на този живот, а не за в бъдеще - а пък при това се мъчиш дали имаш ти Божието благословение, или не. Значи, ако имаш Божието благословение, вървял си по волята Му, вършил си волята Му. Щом нямаш Божието благословение, значи не си вършил волята Му. А пък въпреки това ти желаеш Бог да има благоволение към тебе.
Това произтича от онзи момент, че когато имаш баща и ти направиш една погрешка към баща си, ти искаш той да не скъса своята бащинска връзка с тебе и казваш: „Най-после любовта на баща ми толкова слаба ли ще бъде, че да ме лиши от всички блага?
” От чисто човешко гледище. Та при всичките терзания, през които минаваме, имаме доста човешки съображения и не може човек да се освободи от тях.
към беседата >>
(Любовта е здравословното състояние на душата.) Когато ние се боим от любовта, това здравословно състояние ли е?
Колко положения има в миналата лекция? Каква беше миналата лекция?
(Любовта е здравословното състояние на душата.) Когато ние се боим от любовта, това здравословно състояние ли е?
Тази любов, от която ние се боим, има един неестествен примес. Значи любовта най-първо трябва да обедини в самия човек неговите мисли и чувства, и след това ще се роди неговата постъпка. Само при обединението на човешките мисли и чувства ще се роди една права постъпка. Значи дълго време човек трябва да живее в любовта, в това естествено положение, за да намери себе си. И в любовта именно човек ще се опознае.
към беседата >>
” От чисто човешко гледище.
Този живот нито си го виждал, нито гласа си му чул - на този живот, а не за в бъдеще - а пък при това се мъчиш дали имаш ти Божието благословение, или не. Значи, ако имаш Божието благословение, вървял си по волята Му, вършил си волята Му. Щом нямаш Божието благословение, значи не си вършил волята Му. А пък въпреки това ти желаеш Бог да има благоволение към тебе. Това произтича от онзи момент, че когато имаш баща и ти направиш една погрешка към баща си, ти искаш той да не скъса своята бащинска връзка с тебе и казваш: „Най-после любовта на баща ми толкова слаба ли ще бъде, че да ме лиши от всички блага?
” От чисто човешко гледище.
Та при всичките терзания, през които минаваме, имаме доста човешки съображения и не може човек да се освободи от тях.
към беседата >>
Тази любов, от която ние се боим, има един неестествен примес.
Колко положения има в миналата лекция? Каква беше миналата лекция? (Любовта е здравословното състояние на душата.) Когато ние се боим от любовта, това здравословно състояние ли е?
Тази любов, от която ние се боим, има един неестествен примес.
Значи любовта най-първо трябва да обедини в самия човек неговите мисли и чувства, и след това ще се роди неговата постъпка. Само при обединението на човешките мисли и чувства ще се роди една права постъпка. Значи дълго време човек трябва да живее в любовта, в това естествено положение, за да намери себе си. И в любовта именно човек ще се опознае. Без любовта той ще бъде в едно болезнено състояние.
към беседата >>
Та при всичките терзания, през които минаваме, имаме доста човешки съображения и не може човек да се освободи от тях.
Значи, ако имаш Божието благословение, вървял си по волята Му, вършил си волята Му. Щом нямаш Божието благословение, значи не си вършил волята Му. А пък въпреки това ти желаеш Бог да има благоволение към тебе. Това произтича от онзи момент, че когато имаш баща и ти направиш една погрешка към баща си, ти искаш той да не скъса своята бащинска връзка с тебе и казваш: „Най-после любовта на баща ми толкова слаба ли ще бъде, че да ме лиши от всички блага? ” От чисто човешко гледище.
Та при всичките терзания, през които минаваме, имаме доста човешки съображения и не може човек да се освободи от тях.
към беседата >>
Значи любовта най-първо трябва да обедини в самия човек неговите мисли и чувства, и след това ще се роди неговата постъпка.
Колко положения има в миналата лекция? Каква беше миналата лекция? (Любовта е здравословното състояние на душата.) Когато ние се боим от любовта, това здравословно състояние ли е? Тази любов, от която ние се боим, има един неестествен примес.
Значи любовта най-първо трябва да обедини в самия човек неговите мисли и чувства, и след това ще се роди неговата постъпка.
Само при обединението на човешките мисли и чувства ще се роди една права постъпка. Значи дълго време човек трябва да живее в любовта, в това естествено положение, за да намери себе си. И в любовта именно човек ще се опознае. Без любовта той ще бъде в едно болезнено състояние. Следователно целият му живот ще бъде разхвърлян.
към беседата >>
Някой казва: „Не се плаши.” Лесна работа е това да се каже.
Някой казва: „Не се плаши.” Лесна работа е това да се каже.
Някой казва: „Избягвай мъчнотиите.” Лесна работа е да се каже това. Една мъчнотия да я видиш, преди да е дошла в тебе. Щом налети в тебе една мъчнотия, как ще я избегнеш? Например налетиш на мечка, какво ще правиш? Може да имаш много теории да не налетяваш на мечка.
към беседата >>
Само при обединението на човешките мисли и чувства ще се роди една права постъпка.
Колко положения има в миналата лекция? Каква беше миналата лекция? (Любовта е здравословното състояние на душата.) Когато ние се боим от любовта, това здравословно състояние ли е? Тази любов, от която ние се боим, има един неестествен примес. Значи любовта най-първо трябва да обедини в самия човек неговите мисли и чувства, и след това ще се роди неговата постъпка.
Само при обединението на човешките мисли и чувства ще се роди една права постъпка.
Значи дълго време човек трябва да живее в любовта, в това естествено положение, за да намери себе си. И в любовта именно човек ще се опознае. Без любовта той ще бъде в едно болезнено състояние. Следователно целият му живот ще бъде разхвърлян. Какво разбирате вие под думите „животът е разхвърлян”?
към беседата >>
Някой казва: „Избягвай мъчнотиите.” Лесна работа е да се каже това.
Някой казва: „Не се плаши.” Лесна работа е това да се каже.
Някой казва: „Избягвай мъчнотиите.” Лесна работа е да се каже това.
Една мъчнотия да я видиш, преди да е дошла в тебе. Щом налети в тебе една мъчнотия, как ще я избегнеш? Например налетиш на мечка, какво ще правиш? Може да имаш много теории да не налетяваш на мечка. Ще ви дам друг въпрос: защо човека го е страх от мечка?
към беседата >>
Значи дълго време човек трябва да живее в любовта, в това естествено положение, за да намери себе си.
Каква беше миналата лекция? (Любовта е здравословното състояние на душата.) Когато ние се боим от любовта, това здравословно състояние ли е? Тази любов, от която ние се боим, има един неестествен примес. Значи любовта най-първо трябва да обедини в самия човек неговите мисли и чувства, и след това ще се роди неговата постъпка. Само при обединението на човешките мисли и чувства ще се роди една права постъпка.
Значи дълго време човек трябва да живее в любовта, в това естествено положение, за да намери себе си.
И в любовта именно човек ще се опознае. Без любовта той ще бъде в едно болезнено състояние. Следователно целият му живот ще бъде разхвърлян. Какво разбирате вие под думите „животът е разхвърлян”? Разхвърляните неща не са построени на своите места, и нещата са турени там, дето не трябва - няма никаква връзка.
към беседата >>
Една мъчнотия да я видиш, преди да е дошла в тебе.
Някой казва: „Не се плаши.” Лесна работа е това да се каже. Някой казва: „Избягвай мъчнотиите.” Лесна работа е да се каже това.
Една мъчнотия да я видиш, преди да е дошла в тебе.
Щом налети в тебе една мъчнотия, как ще я избегнеш? Например налетиш на мечка, какво ще правиш? Може да имаш много теории да не налетяваш на мечка. Ще ви дам друг въпрос: защо човека го е страх от мечка? Много естествено, човекът е живял при мечките.
към беседата >>
И в любовта именно човек ще се опознае.
(Любовта е здравословното състояние на душата.) Когато ние се боим от любовта, това здравословно състояние ли е? Тази любов, от която ние се боим, има един неестествен примес. Значи любовта най-първо трябва да обедини в самия човек неговите мисли и чувства, и след това ще се роди неговата постъпка. Само при обединението на човешките мисли и чувства ще се роди една права постъпка. Значи дълго време човек трябва да живее в любовта, в това естествено положение, за да намери себе си.
И в любовта именно човек ще се опознае.
Без любовта той ще бъде в едно болезнено състояние. Следователно целият му живот ще бъде разхвърлян. Какво разбирате вие под думите „животът е разхвърлян”? Разхвърляните неща не са построени на своите места, и нещата са турени там, дето не трябва - няма никаква връзка.
към беседата >>
Щом налети в тебе една мъчнотия, как ще я избегнеш?
Някой казва: „Не се плаши.” Лесна работа е това да се каже. Някой казва: „Избягвай мъчнотиите.” Лесна работа е да се каже това. Една мъчнотия да я видиш, преди да е дошла в тебе.
Щом налети в тебе една мъчнотия, как ще я избегнеш?
Например налетиш на мечка, какво ще правиш? Може да имаш много теории да не налетяваш на мечка. Ще ви дам друг въпрос: защо човека го е страх от мечка? Много естествено, човекът е живял при мечките. Мечката е била едно време негов господар и сега човек се наплашил, и казва: „Старият господар.” Има едно възпоменание в човека.
към беседата >>
Без любовта той ще бъде в едно болезнено състояние.
Тази любов, от която ние се боим, има един неестествен примес. Значи любовта най-първо трябва да обедини в самия човек неговите мисли и чувства, и след това ще се роди неговата постъпка. Само при обединението на човешките мисли и чувства ще се роди една права постъпка. Значи дълго време човек трябва да живее в любовта, в това естествено положение, за да намери себе си. И в любовта именно човек ще се опознае.
Без любовта той ще бъде в едно болезнено състояние.
Следователно целият му живот ще бъде разхвърлян. Какво разбирате вие под думите „животът е разхвърлян”? Разхвърляните неща не са построени на своите места, и нещата са турени там, дето не трябва - няма никаква връзка.
към беседата >>
Например налетиш на мечка, какво ще правиш?
Някой казва: „Не се плаши.” Лесна работа е това да се каже. Някой казва: „Избягвай мъчнотиите.” Лесна работа е да се каже това. Една мъчнотия да я видиш, преди да е дошла в тебе. Щом налети в тебе една мъчнотия, как ще я избегнеш?
Например налетиш на мечка, какво ще правиш?
Може да имаш много теории да не налетяваш на мечка. Ще ви дам друг въпрос: защо човека го е страх от мечка? Много естествено, човекът е живял при мечките. Мечката е била едно време негов господар и сега човек се наплашил, и казва: „Старият господар.” Има едно възпоменание в човека. Тази мечка е била господар.
към беседата >>
Следователно целият му живот ще бъде разхвърлян.
Значи любовта най-първо трябва да обедини в самия човек неговите мисли и чувства, и след това ще се роди неговата постъпка. Само при обединението на човешките мисли и чувства ще се роди една права постъпка. Значи дълго време човек трябва да живее в любовта, в това естествено положение, за да намери себе си. И в любовта именно човек ще се опознае. Без любовта той ще бъде в едно болезнено състояние.
Следователно целият му живот ще бъде разхвърлян.
Какво разбирате вие под думите „животът е разхвърлян”? Разхвърляните неща не са построени на своите места, и нещата са турени там, дето не трябва - няма никаква връзка.
към беседата >>
Може да имаш много теории да не налетяваш на мечка.
Някой казва: „Не се плаши.” Лесна работа е това да се каже. Някой казва: „Избягвай мъчнотиите.” Лесна работа е да се каже това. Една мъчнотия да я видиш, преди да е дошла в тебе. Щом налети в тебе една мъчнотия, как ще я избегнеш? Например налетиш на мечка, какво ще правиш?
Може да имаш много теории да не налетяваш на мечка.
Ще ви дам друг въпрос: защо човека го е страх от мечка? Много естествено, човекът е живял при мечките. Мечката е била едно време негов господар и сега човек се наплашил, и казва: „Старият господар.” Има едно възпоменание в човека. Тази мечка е била господар. И това, от което те е страх, то е било твой господар и ти си му слугувал, и не си забравил този еврейски страх.
към беседата >>
Какво разбирате вие под думите „животът е разхвърлян”?
Само при обединението на човешките мисли и чувства ще се роди една права постъпка. Значи дълго време човек трябва да живее в любовта, в това естествено положение, за да намери себе си. И в любовта именно човек ще се опознае. Без любовта той ще бъде в едно болезнено състояние. Следователно целият му живот ще бъде разхвърлян.
Какво разбирате вие под думите „животът е разхвърлян”?
Разхвърляните неща не са построени на своите места, и нещата са турени там, дето не трябва - няма никаква връзка.
към беседата >>
Ще ви дам друг въпрос: защо човека го е страх от мечка?
Някой казва: „Избягвай мъчнотиите.” Лесна работа е да се каже това. Една мъчнотия да я видиш, преди да е дошла в тебе. Щом налети в тебе една мъчнотия, как ще я избегнеш? Например налетиш на мечка, какво ще правиш? Може да имаш много теории да не налетяваш на мечка.
Ще ви дам друг въпрос: защо човека го е страх от мечка?
Много естествено, човекът е живял при мечките. Мечката е била едно време негов господар и сега човек се наплашил, и казва: „Старият господар.” Има едно възпоменание в човека. Тази мечка е била господар. И това, от което те е страх, то е било твой господар и ти си му слугувал, и не си забравил този еврейски страх. Евреите, като живяха в Египет, наплашиха се от египтяните и четирийсет години Мойсей трябваше да ги води в пустинята, за да се освободят от еврейския страх.
към беседата >>
Разхвърляните неща не са построени на своите места, и нещата са турени там, дето не трябва - няма никаква връзка.
Значи дълго време човек трябва да живее в любовта, в това естествено положение, за да намери себе си. И в любовта именно човек ще се опознае. Без любовта той ще бъде в едно болезнено състояние. Следователно целият му живот ще бъде разхвърлян. Какво разбирате вие под думите „животът е разхвърлян”?
Разхвърляните неща не са построени на своите места, и нещата са турени там, дето не трябва - няма никаква връзка.
към беседата >>
Много естествено, човекът е живял при мечките.
Една мъчнотия да я видиш, преди да е дошла в тебе. Щом налети в тебе една мъчнотия, как ще я избегнеш? Например налетиш на мечка, какво ще правиш? Може да имаш много теории да не налетяваш на мечка. Ще ви дам друг въпрос: защо човека го е страх от мечка?
Много естествено, човекът е живял при мечките.
Мечката е била едно време негов господар и сега човек се наплашил, и казва: „Старият господар.” Има едно възпоменание в човека. Тази мечка е била господар. И това, от което те е страх, то е било твой господар и ти си му слугувал, и не си забравил този еврейски страх. Евреите, като живяха в Египет, наплашиха се от египтяните и четирийсет години Мойсей трябваше да ги води в пустинята, за да се освободят от еврейския страх.
към беседата >>
Сега се говори за живота.
Сега се говори за живота.
Когато говорим за любовта, трябва да знаем, че любовта е едно положение на посветените. Любовта не е за всички хора, любовта е само за посветените. Те я разбират. А пък другите хора имат само сянката на любовта. Чудят се хората, че любовта на земята е кратковременна.
към беседата >>
Мечката е била едно време негов господар и сега човек се наплашил, и казва: „Старият господар.” Има едно възпоменание в човека.
Щом налети в тебе една мъчнотия, как ще я избегнеш? Например налетиш на мечка, какво ще правиш? Може да имаш много теории да не налетяваш на мечка. Ще ви дам друг въпрос: защо човека го е страх от мечка? Много естествено, човекът е живял при мечките.
Мечката е била едно време негов господар и сега човек се наплашил, и казва: „Старият господар.” Има едно възпоменание в човека.
Тази мечка е била господар. И това, от което те е страх, то е било твой господар и ти си му слугувал, и не си забравил този еврейски страх. Евреите, като живяха в Египет, наплашиха се от египтяните и четирийсет години Мойсей трябваше да ги води в пустинята, за да се освободят от еврейския страх.
към беседата >>
Когато говорим за любовта, трябва да знаем, че любовта е едно положение на посветените.
Сега се говори за живота.
Когато говорим за любовта, трябва да знаем, че любовта е едно положение на посветените.
Любовта не е за всички хора, любовта е само за посветените. Те я разбират. А пък другите хора имат само сянката на любовта. Чудят се хората, че любовта на земята е кратковременна. Че тя е за посветените.
към беседата >>
Тази мечка е била господар.
Например налетиш на мечка, какво ще правиш? Може да имаш много теории да не налетяваш на мечка. Ще ви дам друг въпрос: защо човека го е страх от мечка? Много естествено, човекът е живял при мечките. Мечката е била едно време негов господар и сега човек се наплашил, и казва: „Старият господар.” Има едно възпоменание в човека.
Тази мечка е била господар.
И това, от което те е страх, то е било твой господар и ти си му слугувал, и не си забравил този еврейски страх. Евреите, като живяха в Египет, наплашиха се от египтяните и четирийсет години Мойсей трябваше да ги води в пустинята, за да се освободят от еврейския страх.
към беседата >>
Любовта не е за всички хора, любовта е само за посветените.
Сега се говори за живота. Когато говорим за любовта, трябва да знаем, че любовта е едно положение на посветените.
Любовта не е за всички хора, любовта е само за посветените.
Те я разбират. А пък другите хора имат само сянката на любовта. Чудят се хората, че любовта на земята е кратковременна. Че тя е за посветените. В света на посветените, тя е естественото здравословно състояние на душата.
към беседата >>
И това, от което те е страх, то е било твой господар и ти си му слугувал, и не си забравил този еврейски страх.
Може да имаш много теории да не налетяваш на мечка. Ще ви дам друг въпрос: защо човека го е страх от мечка? Много естествено, човекът е живял при мечките. Мечката е била едно време негов господар и сега човек се наплашил, и казва: „Старият господар.” Има едно възпоменание в човека. Тази мечка е била господар.
И това, от което те е страх, то е било твой господар и ти си му слугувал, и не си забравил този еврейски страх.
Евреите, като живяха в Египет, наплашиха се от египтяните и четирийсет години Мойсей трябваше да ги води в пустинята, за да се освободят от еврейския страх.
към беседата >>
Те я разбират.
Сега се говори за живота. Когато говорим за любовта, трябва да знаем, че любовта е едно положение на посветените. Любовта не е за всички хора, любовта е само за посветените.
Те я разбират.
А пък другите хора имат само сянката на любовта. Чудят се хората, че любовта на земята е кратковременна. Че тя е за посветените. В света на посветените, тя е естественото здравословно състояние на душата. А пък в света, в такъв един свят, както земята, тя много рядко се проявява и после изчезва.
към беседата >>
Евреите, като живяха в Египет, наплашиха се от египтяните и четирийсет години Мойсей трябваше да ги води в пустинята, за да се освободят от еврейския страх.
Ще ви дам друг въпрос: защо човека го е страх от мечка? Много естествено, човекът е живял при мечките. Мечката е била едно време негов господар и сега човек се наплашил, и казва: „Старият господар.” Има едно възпоменание в човека. Тази мечка е била господар. И това, от което те е страх, то е било твой господар и ти си му слугувал, и не си забравил този еврейски страх.
Евреите, като живяха в Египет, наплашиха се от египтяните и четирийсет години Мойсей трябваше да ги води в пустинята, за да се освободят от еврейския страх.
към беседата >>
А пък другите хора имат само сянката на любовта.
Сега се говори за живота. Когато говорим за любовта, трябва да знаем, че любовта е едно положение на посветените. Любовта не е за всички хора, любовта е само за посветените. Те я разбират.
А пък другите хора имат само сянката на любовта.
Чудят се хората, че любовта на земята е кратковременна. Че тя е за посветените. В света на посветените, тя е естественото здравословно състояние на душата. А пък в света, в такъв един свят, както земята, тя много рядко се проявява и после изчезва. Тогава тя е сянка на живота.
към беседата >>
Да кажем, че тебе не те е страх от змията.
Да кажем, че тебе не те е страх от змията.
А пък това, от което не те е страх, ти си му бил господар. Това, от което те е страх, то е било твой господар. Значи за да се избавиш от страха, изискват се психологически съвсем други методи. Да допуснем, че ти си слуга при един господар, който е строг, лош, лъже човека на общо основание. В сегашния живот да вземем някой строг генерал, някой строг фелдфебел или строг учител.
към беседата >>
Чудят се хората, че любовта на земята е кратковременна.
Сега се говори за живота. Когато говорим за любовта, трябва да знаем, че любовта е едно положение на посветените. Любовта не е за всички хора, любовта е само за посветените. Те я разбират. А пък другите хора имат само сянката на любовта.
Чудят се хората, че любовта на земята е кратковременна.
Че тя е за посветените. В света на посветените, тя е естественото здравословно състояние на душата. А пък в света, в такъв един свят, както земята, тя много рядко се проявява и после изчезва. Тогава тя е сянка на живота. И казват, че любовта не съществува.
към беседата >>
А пък това, от което не те е страх, ти си му бил господар.
Да кажем, че тебе не те е страх от змията.
А пък това, от което не те е страх, ти си му бил господар.
Това, от което те е страх, то е било твой господар. Значи за да се избавиш от страха, изискват се психологически съвсем други методи. Да допуснем, че ти си слуга при един господар, който е строг, лош, лъже човека на общо основание. В сегашния живот да вземем някой строг генерал, някой строг фелдфебел или строг учител. Ти ще изпълниш закона, но както и да изпълниш закона, той все ще ти намери някоя погрешка.
към беседата >>
Че тя е за посветените.
Когато говорим за любовта, трябва да знаем, че любовта е едно положение на посветените. Любовта не е за всички хора, любовта е само за посветените. Те я разбират. А пък другите хора имат само сянката на любовта. Чудят се хората, че любовта на земята е кратковременна.
Че тя е за посветените.
В света на посветените, тя е естественото здравословно състояние на душата. А пък в света, в такъв един свят, както земята, тя много рядко се проявява и после изчезва. Тогава тя е сянка на живота. И казват, че любовта не съществува. Тук не съществува. Да.
към беседата >>
Това, от което те е страх, то е било твой господар.
Да кажем, че тебе не те е страх от змията. А пък това, от което не те е страх, ти си му бил господар.
Това, от което те е страх, то е било твой господар.
Значи за да се избавиш от страха, изискват се психологически съвсем други методи. Да допуснем, че ти си слуга при един господар, който е строг, лош, лъже човека на общо основание. В сегашния живот да вземем някой строг генерал, някой строг фелдфебел или строг учител. Ти ще изпълниш закона, но както и да изпълниш закона, той все ще ти намери някоя погрешка. Има учители, че както и да напише ученикът, учителят все ще намери да пише с червено мастило, ще намери една малка погрешка - не си турил запетайка, после погрешка има в местоименията, в глаголите, в техните времена някъде.
към беседата >>
В света на посветените, тя е естественото здравословно състояние на душата.
Любовта не е за всички хора, любовта е само за посветените. Те я разбират. А пък другите хора имат само сянката на любовта. Чудят се хората, че любовта на земята е кратковременна. Че тя е за посветените.
В света на посветените, тя е естественото здравословно състояние на душата.
А пък в света, в такъв един свят, както земята, тя много рядко се проявява и после изчезва. Тогава тя е сянка на живота. И казват, че любовта не съществува. Тук не съществува. Да. Идването на Христа е, за да влязат хората в пътя на любовта, тоест в това здравословното състояние.
към беседата >>
Значи за да се избавиш от страха, изискват се психологически съвсем други методи.
Да кажем, че тебе не те е страх от змията. А пък това, от което не те е страх, ти си му бил господар. Това, от което те е страх, то е било твой господар.
Значи за да се избавиш от страха, изискват се психологически съвсем други методи.
Да допуснем, че ти си слуга при един господар, който е строг, лош, лъже човека на общо основание. В сегашния живот да вземем някой строг генерал, някой строг фелдфебел или строг учител. Ти ще изпълниш закона, но както и да изпълниш закона, той все ще ти намери някоя погрешка. Има учители, че както и да напише ученикът, учителят все ще намери да пише с червено мастило, ще намери една малка погрешка - не си турил запетайка, после погрешка има в местоименията, в глаголите, в техните времена някъде. Ако български пишеш, ще има едни мъчнотии, ако пишеш на английски, ще имаш други мъчнотии.
към беседата >>
А пък в света, в такъв един свят, както земята, тя много рядко се проявява и после изчезва.
Те я разбират. А пък другите хора имат само сянката на любовта. Чудят се хората, че любовта на земята е кратковременна. Че тя е за посветените. В света на посветените, тя е естественото здравословно състояние на душата.
А пък в света, в такъв един свят, както земята, тя много рядко се проявява и после изчезва.
Тогава тя е сянка на живота. И казват, че любовта не съществува. Тук не съществува. Да. Идването на Христа е, за да влязат хората в пътя на любовта, тоест в това здравословното състояние. За да можем да обикнем хората, Бог създаде семейството -баща, майка, братя, сестри, и като обичаш тези видимите форми, ти ще се научиш да манипулираш със законите на любовта.
към беседата >>
Да допуснем, че ти си слуга при един господар, който е строг, лош, лъже човека на общо основание.
Да кажем, че тебе не те е страх от змията. А пък това, от което не те е страх, ти си му бил господар. Това, от което те е страх, то е било твой господар. Значи за да се избавиш от страха, изискват се психологически съвсем други методи.
Да допуснем, че ти си слуга при един господар, който е строг, лош, лъже човека на общо основание.
В сегашния живот да вземем някой строг генерал, някой строг фелдфебел или строг учител. Ти ще изпълниш закона, но както и да изпълниш закона, той все ще ти намери някоя погрешка. Има учители, че както и да напише ученикът, учителят все ще намери да пише с червено мастило, ще намери една малка погрешка - не си турил запетайка, после погрешка има в местоименията, в глаголите, в техните времена някъде. Ако български пишеш, ще има едни мъчнотии, ако пишеш на английски, ще имаш други мъчнотии.
към беседата >>
Тогава тя е сянка на живота.
А пък другите хора имат само сянката на любовта. Чудят се хората, че любовта на земята е кратковременна. Че тя е за посветените. В света на посветените, тя е естественото здравословно състояние на душата. А пък в света, в такъв един свят, както земята, тя много рядко се проявява и после изчезва.
Тогава тя е сянка на живота.
И казват, че любовта не съществува. Тук не съществува. Да. Идването на Христа е, за да влязат хората в пътя на любовта, тоест в това здравословното състояние. За да можем да обикнем хората, Бог създаде семейството -баща, майка, братя, сестри, и като обичаш тези видимите форми, ти ще се научиш да манипулираш със законите на любовта. Имаш един син, и той утре умре.
към беседата >>
В сегашния живот да вземем някой строг генерал, някой строг фелдфебел или строг учител.
Да кажем, че тебе не те е страх от змията. А пък това, от което не те е страх, ти си му бил господар. Това, от което те е страх, то е било твой господар. Значи за да се избавиш от страха, изискват се психологически съвсем други методи. Да допуснем, че ти си слуга при един господар, който е строг, лош, лъже човека на общо основание.
В сегашния живот да вземем някой строг генерал, някой строг фелдфебел или строг учител.
Ти ще изпълниш закона, но както и да изпълниш закона, той все ще ти намери някоя погрешка. Има учители, че както и да напише ученикът, учителят все ще намери да пише с червено мастило, ще намери една малка погрешка - не си турил запетайка, после погрешка има в местоименията, в глаголите, в техните времена някъде. Ако български пишеш, ще има едни мъчнотии, ако пишеш на английски, ще имаш други мъчнотии.
към беседата >>
И казват, че любовта не съществува.
Чудят се хората, че любовта на земята е кратковременна. Че тя е за посветените. В света на посветените, тя е естественото здравословно състояние на душата. А пък в света, в такъв един свят, както земята, тя много рядко се проявява и после изчезва. Тогава тя е сянка на живота.
И казват, че любовта не съществува.
Тук не съществува. Да. Идването на Христа е, за да влязат хората в пътя на любовта, тоест в това здравословното състояние. За да можем да обикнем хората, Бог създаде семейството -баща, майка, братя, сестри, и като обичаш тези видимите форми, ти ще се научиш да манипулираш със законите на любовта. Имаш един син, и той утре умре. Къде отиде той?
към беседата >>
Ти ще изпълниш закона, но както и да изпълниш закона, той все ще ти намери някоя погрешка.
А пък това, от което не те е страх, ти си му бил господар. Това, от което те е страх, то е било твой господар. Значи за да се избавиш от страха, изискват се психологически съвсем други методи. Да допуснем, че ти си слуга при един господар, който е строг, лош, лъже човека на общо основание. В сегашния живот да вземем някой строг генерал, някой строг фелдфебел или строг учител.
Ти ще изпълниш закона, но както и да изпълниш закона, той все ще ти намери някоя погрешка.
Има учители, че както и да напише ученикът, учителят все ще намери да пише с червено мастило, ще намери една малка погрешка - не си турил запетайка, после погрешка има в местоименията, в глаголите, в техните времена някъде. Ако български пишеш, ще има едни мъчнотии, ако пишеш на английски, ще имаш други мъчнотии.
към беседата >>
Тук не съществува. Да.
Че тя е за посветените. В света на посветените, тя е естественото здравословно състояние на душата. А пък в света, в такъв един свят, както земята, тя много рядко се проявява и после изчезва. Тогава тя е сянка на живота. И казват, че любовта не съществува.
Тук не съществува. Да.
Идването на Христа е, за да влязат хората в пътя на любовта, тоест в това здравословното състояние. За да можем да обикнем хората, Бог създаде семейството -баща, майка, братя, сестри, и като обичаш тези видимите форми, ти ще се научиш да манипулираш със законите на любовта. Имаш един син, и той утре умре. Къде отиде той? Човек, който е в тялото си, е като водата, която е в чашата.
към беседата >>
Има учители, че както и да напише ученикът, учителят все ще намери да пише с червено мастило, ще намери една малка погрешка - не си турил запетайка, после погрешка има в местоименията, в глаголите, в техните времена някъде.
Това, от което те е страх, то е било твой господар. Значи за да се избавиш от страха, изискват се психологически съвсем други методи. Да допуснем, че ти си слуга при един господар, който е строг, лош, лъже човека на общо основание. В сегашния живот да вземем някой строг генерал, някой строг фелдфебел или строг учител. Ти ще изпълниш закона, но както и да изпълниш закона, той все ще ти намери някоя погрешка.
Има учители, че както и да напише ученикът, учителят все ще намери да пише с червено мастило, ще намери една малка погрешка - не си турил запетайка, после погрешка има в местоименията, в глаголите, в техните времена някъде.
Ако български пишеш, ще има едни мъчнотии, ако пишеш на английски, ще имаш други мъчнотии.
към беседата >>
Идването на Христа е, за да влязат хората в пътя на любовта, тоест в това здравословното състояние.
В света на посветените, тя е естественото здравословно състояние на душата. А пък в света, в такъв един свят, както земята, тя много рядко се проявява и после изчезва. Тогава тя е сянка на живота. И казват, че любовта не съществува. Тук не съществува. Да.
Идването на Христа е, за да влязат хората в пътя на любовта, тоест в това здравословното състояние.
За да можем да обикнем хората, Бог създаде семейството -баща, майка, братя, сестри, и като обичаш тези видимите форми, ти ще се научиш да манипулираш със законите на любовта. Имаш един син, и той утре умре. Къде отиде той? Човек, който е в тялото си, е като водата, която е в чашата. Но излееш водата, и тя се погълне в земята.
към беседата >>
Ако български пишеш, ще има едни мъчнотии, ако пишеш на английски, ще имаш други мъчнотии.
Значи за да се избавиш от страха, изискват се психологически съвсем други методи. Да допуснем, че ти си слуга при един господар, който е строг, лош, лъже човека на общо основание. В сегашния живот да вземем някой строг генерал, някой строг фелдфебел или строг учител. Ти ще изпълниш закона, но както и да изпълниш закона, той все ще ти намери някоя погрешка. Има учители, че както и да напише ученикът, учителят все ще намери да пише с червено мастило, ще намери една малка погрешка - не си турил запетайка, после погрешка има в местоименията, в глаголите, в техните времена някъде.
Ако български пишеш, ще има едни мъчнотии, ако пишеш на английски, ще имаш други мъчнотии.
към беседата >>
За да можем да обикнем хората, Бог създаде семейството -баща, майка, братя, сестри, и като обичаш тези видимите форми, ти ще се научиш да манипулираш със законите на любовта.
А пък в света, в такъв един свят, както земята, тя много рядко се проявява и после изчезва. Тогава тя е сянка на живота. И казват, че любовта не съществува. Тук не съществува. Да. Идването на Христа е, за да влязат хората в пътя на любовта, тоест в това здравословното състояние.
За да можем да обикнем хората, Бог създаде семейството -баща, майка, братя, сестри, и като обичаш тези видимите форми, ти ще се научиш да манипулираш със законите на любовта.
Имаш един син, и той утре умре. Къде отиде той? Човек, който е в тялото си, е като водата, която е в чашата. Но излееш водата, и тя се погълне в земята. И един милион години да чакаш, тази вода няма да се върне.
към беседата >>
Някой може да обича музика, но казва: „Да напишеш нещо музикално, мъчна работа е това.” Някой може да преподава по музика, но да направи една музикална тема, колко е мъчно да определиш времето.
Някой може да обича музика, но казва: „Да напишеш нещо музикално, мъчна работа е това.” Някой може да преподава по музика, но да направи една музикална тема, колко е мъчно да определиш времето.
Например пее се една песен. Трябва да знаеш качествата на основните седем тона. Например вземете основния тон „до”. Аз го наричам основното поле, откъдето ти започваш, най-ниското поле, на което ти се намираш. Ти ще започнеш да се качваш.
към беседата >>
Имаш един син, и той утре умре.
Тогава тя е сянка на живота. И казват, че любовта не съществува. Тук не съществува. Да. Идването на Христа е, за да влязат хората в пътя на любовта, тоест в това здравословното състояние. За да можем да обикнем хората, Бог създаде семейството -баща, майка, братя, сестри, и като обичаш тези видимите форми, ти ще се научиш да манипулираш със законите на любовта.
Имаш един син, и той утре умре.
Къде отиде той? Човек, който е в тялото си, е като водата, която е в чашата. Но излееш водата, и тя се погълне в земята. И един милион години да чакаш, тази вода няма да се върне. Тази вода ще се върне ли в чашата?
към беседата >>
Например пее се една песен.
Някой може да обича музика, но казва: „Да напишеш нещо музикално, мъчна работа е това.” Някой може да преподава по музика, но да направи една музикална тема, колко е мъчно да определиш времето.
Например пее се една песен.
Трябва да знаеш качествата на основните седем тона. Например вземете основния тон „до”. Аз го наричам основното поле, откъдето ти започваш, най-ниското поле, на което ти се намираш. Ти ще започнеш да се качваш. После иде второто поле, третото, четвъртото, до седмото поле.
към беседата >>
Къде отиде той?
И казват, че любовта не съществува. Тук не съществува. Да. Идването на Христа е, за да влязат хората в пътя на любовта, тоест в това здравословното състояние. За да можем да обикнем хората, Бог създаде семейството -баща, майка, братя, сестри, и като обичаш тези видимите форми, ти ще се научиш да манипулираш със законите на любовта. Имаш един син, и той утре умре.
Къде отиде той?
Човек, който е в тялото си, е като водата, която е в чашата. Но излееш водата, и тя се погълне в земята. И един милион години да чакаш, тази вода няма да се върне. Тази вода ще се върне ли в чашата? Няма да се върне.
към беседата >>
Трябва да знаеш качествата на основните седем тона.
Някой може да обича музика, но казва: „Да напишеш нещо музикално, мъчна работа е това.” Някой може да преподава по музика, но да направи една музикална тема, колко е мъчно да определиш времето. Например пее се една песен.
Трябва да знаеш качествата на основните седем тона.
Например вземете основния тон „до”. Аз го наричам основното поле, откъдето ти започваш, най-ниското поле, на което ти се намираш. Ти ще започнеш да се качваш. После иде второто поле, третото, четвъртото, до седмото поле. Но не само една октава ще се качиш, но после ще се качиш още по-високо - във втората октава, в трета октава, в осмата октава.
към беседата >>
Човек, който е в тялото си, е като водата, която е в чашата.
Тук не съществува. Да. Идването на Христа е, за да влязат хората в пътя на любовта, тоест в това здравословното състояние. За да можем да обикнем хората, Бог създаде семейството -баща, майка, братя, сестри, и като обичаш тези видимите форми, ти ще се научиш да манипулираш със законите на любовта. Имаш един син, и той утре умре. Къде отиде той?
Човек, който е в тялото си, е като водата, която е в чашата.
Но излееш водата, и тя се погълне в земята. И един милион години да чакаш, тази вода няма да се върне. Тази вода ще се върне ли в чашата? Няма да се върне. В света има едно противоречие.
към беседата >>
Например вземете основния тон „до”.
Някой може да обича музика, но казва: „Да напишеш нещо музикално, мъчна работа е това.” Някой може да преподава по музика, но да направи една музикална тема, колко е мъчно да определиш времето. Например пее се една песен. Трябва да знаеш качествата на основните седем тона.
Например вземете основния тон „до”.
Аз го наричам основното поле, откъдето ти започваш, най-ниското поле, на което ти се намираш. Ти ще започнеш да се качваш. После иде второто поле, третото, четвъртото, до седмото поле. Но не само една октава ще се качиш, но после ще се качиш още по-високо - във втората октава, в трета октава, в осмата октава. От онзи, който не разбира, от обикновения човек, не се изисква от него да пее, но от просветения човек се изисква.
към беседата >>
Но излееш водата, и тя се погълне в земята.
Идването на Христа е, за да влязат хората в пътя на любовта, тоест в това здравословното състояние. За да можем да обикнем хората, Бог създаде семейството -баща, майка, братя, сестри, и като обичаш тези видимите форми, ти ще се научиш да манипулираш със законите на любовта. Имаш един син, и той утре умре. Къде отиде той? Човек, който е в тялото си, е като водата, която е в чашата.
Но излееш водата, и тя се погълне в земята.
И един милион години да чакаш, тази вода няма да се върне. Тази вода ще се върне ли в чашата? Няма да се върне. В света има едно противоречие. И след сто, двеста хиляди години или милиони години има едно съчетание такова, че тази вода ще бъде пак в тази чаша.
към беседата >>
Аз го наричам основното поле, откъдето ти започваш, най-ниското поле, на което ти се намираш.
Някой може да обича музика, но казва: „Да напишеш нещо музикално, мъчна работа е това.” Някой може да преподава по музика, но да направи една музикална тема, колко е мъчно да определиш времето. Например пее се една песен. Трябва да знаеш качествата на основните седем тона. Например вземете основния тон „до”.
Аз го наричам основното поле, откъдето ти започваш, най-ниското поле, на което ти се намираш.
Ти ще започнеш да се качваш. После иде второто поле, третото, четвъртото, до седмото поле. Но не само една октава ще се качиш, но после ще се качиш още по-високо - във втората октава, в трета октава, в осмата октава. От онзи, който не разбира, от обикновения човек, не се изисква от него да пее, но от просветения човек се изисква. Когато аз разбирам за музика, разбирам, че просветеният трябва да пее.
към беседата >>
И един милион години да чакаш, тази вода няма да се върне.
За да можем да обикнем хората, Бог създаде семейството -баща, майка, братя, сестри, и като обичаш тези видимите форми, ти ще се научиш да манипулираш със законите на любовта. Имаш един син, и той утре умре. Къде отиде той? Човек, който е в тялото си, е като водата, която е в чашата. Но излееш водата, и тя се погълне в земята.
И един милион години да чакаш, тази вода няма да се върне.
Тази вода ще се върне ли в чашата? Няма да се върне. В света има едно противоречие. И след сто, двеста хиляди години или милиони години има едно съчетание такова, че тази вода ще бъде пак в тази чаша. Това е моето разбиране.
към беседата >>
Ти ще започнеш да се качваш.
Някой може да обича музика, но казва: „Да напишеш нещо музикално, мъчна работа е това.” Някой може да преподава по музика, но да направи една музикална тема, колко е мъчно да определиш времето. Например пее се една песен. Трябва да знаеш качествата на основните седем тона. Например вземете основния тон „до”. Аз го наричам основното поле, откъдето ти започваш, най-ниското поле, на което ти се намираш.
Ти ще започнеш да се качваш.
После иде второто поле, третото, четвъртото, до седмото поле. Но не само една октава ще се качиш, но после ще се качиш още по-високо - във втората октава, в трета октава, в осмата октава. От онзи, който не разбира, от обикновения човек, не се изисква от него да пее, но от просветения човек се изисква. Когато аз разбирам за музика, разбирам, че просветеният трябва да пее. Какво ще караш рибата да пее?
към беседата >>
Тази вода ще се върне ли в чашата?
Имаш един син, и той утре умре. Къде отиде той? Човек, който е в тялото си, е като водата, която е в чашата. Но излееш водата, и тя се погълне в земята. И един милион години да чакаш, тази вода няма да се върне.
Тази вода ще се върне ли в чашата?
Няма да се върне. В света има едно противоречие. И след сто, двеста хиляди години или милиони години има едно съчетание такова, че тази вода ще бъде пак в тази чаша. Това е моето разбиране. И сега вие седите и сте отделени един от друг и казваш: „Този не мога да го търпя.” Турете две чаши на масата отдалечени, и те не могат да се търпят.
към беседата >>
После иде второто поле, третото, четвъртото, до седмото поле.
Например пее се една песен. Трябва да знаеш качествата на основните седем тона. Например вземете основния тон „до”. Аз го наричам основното поле, откъдето ти започваш, най-ниското поле, на което ти се намираш. Ти ще започнеш да се качваш.
После иде второто поле, третото, четвъртото, до седмото поле.
Но не само една октава ще се качиш, но после ще се качиш още по-високо - във втората октава, в трета октава, в осмата октава. От онзи, който не разбира, от обикновения човек, не се изисква от него да пее, но от просветения човек се изисква. Когато аз разбирам за музика, разбирам, че просветеният трябва да пее. Какво ще караш рибата да пее? И да иска рибата да пее, не може.
към беседата >>
Няма да се върне.
Къде отиде той? Човек, който е в тялото си, е като водата, която е в чашата. Но излееш водата, и тя се погълне в земята. И един милион години да чакаш, тази вода няма да се върне. Тази вода ще се върне ли в чашата?
Няма да се върне.
В света има едно противоречие. И след сто, двеста хиляди години или милиони години има едно съчетание такова, че тази вода ще бъде пак в тази чаша. Това е моето разбиране. И сега вие седите и сте отделени един от друг и казваш: „Този не мога да го търпя.” Турете две чаши на масата отдалечени, и те не могат да се търпят. Едната чаша казва на другата: „Аз не мога да я търпя, да се махне!
към беседата >>
Но не само една октава ще се качиш, но после ще се качиш още по-високо - във втората октава, в трета октава, в осмата октава.
Трябва да знаеш качествата на основните седем тона. Например вземете основния тон „до”. Аз го наричам основното поле, откъдето ти започваш, най-ниското поле, на което ти се намираш. Ти ще започнеш да се качваш. После иде второто поле, третото, четвъртото, до седмото поле.
Но не само една октава ще се качиш, но после ще се качиш още по-високо - във втората октава, в трета октава, в осмата октава.
От онзи, който не разбира, от обикновения човек, не се изисква от него да пее, но от просветения човек се изисква. Когато аз разбирам за музика, разбирам, че просветеният трябва да пее. Какво ще караш рибата да пее? И да иска рибата да пее, не може. Какво ще я караш да пее?
към беседата >>
В света има едно противоречие.
Човек, който е в тялото си, е като водата, която е в чашата. Но излееш водата, и тя се погълне в земята. И един милион години да чакаш, тази вода няма да се върне. Тази вода ще се върне ли в чашата? Няма да се върне.
В света има едно противоречие.
И след сто, двеста хиляди години или милиони години има едно съчетание такова, че тази вода ще бъде пак в тази чаша. Това е моето разбиране. И сега вие седите и сте отделени един от друг и казваш: „Този не мога да го търпя.” Турете две чаши на масата отдалечени, и те не могат да се търпят. Едната чаша казва на другата: „Аз не мога да я търпя, да се махне! ” Кое е онова, което ние не можем да го търпим?
към беседата >>
От онзи, който не разбира, от обикновения човек, не се изисква от него да пее, но от просветения човек се изисква.
Например вземете основния тон „до”. Аз го наричам основното поле, откъдето ти започваш, най-ниското поле, на което ти се намираш. Ти ще започнеш да се качваш. После иде второто поле, третото, четвъртото, до седмото поле. Но не само една октава ще се качиш, но после ще се качиш още по-високо - във втората октава, в трета октава, в осмата октава.
От онзи, който не разбира, от обикновения човек, не се изисква от него да пее, но от просветения човек се изисква.
Когато аз разбирам за музика, разбирам, че просветеният трябва да пее. Какво ще караш рибата да пее? И да иска рибата да пее, не може. Какво ще я караш да пее? Тя е във водата вътре.
към беседата >>
И след сто, двеста хиляди години или милиони години има едно съчетание такова, че тази вода ще бъде пак в тази чаша.
Но излееш водата, и тя се погълне в земята. И един милион години да чакаш, тази вода няма да се върне. Тази вода ще се върне ли в чашата? Няма да се върне. В света има едно противоречие.
И след сто, двеста хиляди години или милиони години има едно съчетание такова, че тази вода ще бъде пак в тази чаша.
Това е моето разбиране. И сега вие седите и сте отделени един от друг и казваш: „Този не мога да го търпя.” Турете две чаши на масата отдалечени, и те не могат да се търпят. Едната чаша казва на другата: „Аз не мога да я търпя, да се махне! ” Кое е онова, което ние не можем да го търпим? Вие трябва да си отговорите сами на този въпрос.
към беседата >>
Когато аз разбирам за музика, разбирам, че просветеният трябва да пее.
Аз го наричам основното поле, откъдето ти започваш, най-ниското поле, на което ти се намираш. Ти ще започнеш да се качваш. После иде второто поле, третото, четвъртото, до седмото поле. Но не само една октава ще се качиш, но после ще се качиш още по-високо - във втората октава, в трета октава, в осмата октава. От онзи, който не разбира, от обикновения човек, не се изисква от него да пее, но от просветения човек се изисква.
Когато аз разбирам за музика, разбирам, че просветеният трябва да пее.
Какво ще караш рибата да пее? И да иска рибата да пее, не може. Какво ще я караш да пее? Тя е във водата вътре. Най-първо трябва да излезеш от известни състояния.
към беседата >>
Това е моето разбиране.
И един милион години да чакаш, тази вода няма да се върне. Тази вода ще се върне ли в чашата? Няма да се върне. В света има едно противоречие. И след сто, двеста хиляди години или милиони години има едно съчетание такова, че тази вода ще бъде пак в тази чаша.
Това е моето разбиране.
И сега вие седите и сте отделени един от друг и казваш: „Този не мога да го търпя.” Турете две чаши на масата отдалечени, и те не могат да се търпят. Едната чаша казва на другата: „Аз не мога да я търпя, да се махне! ” Кое е онова, което ние не можем да го търпим? Вие трябва да си отговорите сами на този въпрос. Някой път човек и себе си не може да търпи, не само че хората не може да търпи, но и себе си не може да търпи.
към беседата >>
Какво ще караш рибата да пее?
Ти ще започнеш да се качваш. После иде второто поле, третото, четвъртото, до седмото поле. Но не само една октава ще се качиш, но после ще се качиш още по-високо - във втората октава, в трета октава, в осмата октава. От онзи, който не разбира, от обикновения човек, не се изисква от него да пее, но от просветения човек се изисква. Когато аз разбирам за музика, разбирам, че просветеният трябва да пее.
Какво ще караш рибата да пее?
И да иска рибата да пее, не може. Какво ще я караш да пее? Тя е във водата вътре. Най-първо трябва да излезеш от известни състояния. Рибата се намира във водата вътре, какво ще пее?
към беседата >>
И сега вие седите и сте отделени един от друг и казваш: „Този не мога да го търпя.” Турете две чаши на масата отдалечени, и те не могат да се търпят.
Тази вода ще се върне ли в чашата? Няма да се върне. В света има едно противоречие. И след сто, двеста хиляди години или милиони години има едно съчетание такова, че тази вода ще бъде пак в тази чаша. Това е моето разбиране.
И сега вие седите и сте отделени един от друг и казваш: „Този не мога да го търпя.” Турете две чаши на масата отдалечени, и те не могат да се търпят.
Едната чаша казва на другата: „Аз не мога да я търпя, да се махне! ” Кое е онова, което ние не можем да го търпим? Вие трябва да си отговорите сами на този въпрос. Някой път човек и себе си не може да търпи, не само че хората не може да търпи, но и себе си не може да търпи. Имаш известни състояния, които не можеш да търпиш и не знаеш как да се отървеш от тях.
към беседата >>
И да иска рибата да пее, не може.
После иде второто поле, третото, четвъртото, до седмото поле. Но не само една октава ще се качиш, но после ще се качиш още по-високо - във втората октава, в трета октава, в осмата октава. От онзи, който не разбира, от обикновения човек, не се изисква от него да пее, но от просветения човек се изисква. Когато аз разбирам за музика, разбирам, че просветеният трябва да пее. Какво ще караш рибата да пее?
И да иска рибата да пее, не може.
Какво ще я караш да пее? Тя е във водата вътре. Най-първо трябва да излезеш от известни състояния. Рибата се намира във водата вътре, какво ще пее? Тя казва: „Не ми е за пеене.” Когато се говори за музика, и ние подразбираме едно специфично състояние.
към беседата >>
Едната чаша казва на другата: „Аз не мога да я търпя, да се махне!
Няма да се върне. В света има едно противоречие. И след сто, двеста хиляди години или милиони години има едно съчетание такова, че тази вода ще бъде пак в тази чаша. Това е моето разбиране. И сега вие седите и сте отделени един от друг и казваш: „Този не мога да го търпя.” Турете две чаши на масата отдалечени, и те не могат да се търпят.
Едната чаша казва на другата: „Аз не мога да я търпя, да се махне!
” Кое е онова, което ние не можем да го търпим? Вие трябва да си отговорите сами на този въпрос. Някой път човек и себе си не може да търпи, не само че хората не може да търпи, но и себе си не може да търпи. Имаш известни състояния, които не можеш да търпиш и не знаеш как да се отървеш от тях. Натрупали са се някои лоши състояния и не можеш да се освободиш от тях, и тогава какво ще правиш?
към беседата >>
Какво ще я караш да пее?
Но не само една октава ще се качиш, но после ще се качиш още по-високо - във втората октава, в трета октава, в осмата октава. От онзи, който не разбира, от обикновения човек, не се изисква от него да пее, но от просветения човек се изисква. Когато аз разбирам за музика, разбирам, че просветеният трябва да пее. Какво ще караш рибата да пее? И да иска рибата да пее, не може.
Какво ще я караш да пее?
Тя е във водата вътре. Най-първо трябва да излезеш от известни състояния. Рибата се намира във водата вътре, какво ще пее? Тя казва: „Не ми е за пеене.” Когато се говори за музика, и ние подразбираме едно специфично състояние. Трябва да разбирате това, за да си изясните работите.
към беседата >>
” Кое е онова, което ние не можем да го търпим?
В света има едно противоречие. И след сто, двеста хиляди години или милиони години има едно съчетание такова, че тази вода ще бъде пак в тази чаша. Това е моето разбиране. И сега вие седите и сте отделени един от друг и казваш: „Този не мога да го търпя.” Турете две чаши на масата отдалечени, и те не могат да се търпят. Едната чаша казва на другата: „Аз не мога да я търпя, да се махне!
” Кое е онова, което ние не можем да го търпим?
Вие трябва да си отговорите сами на този въпрос. Някой път човек и себе си не може да търпи, не само че хората не може да търпи, но и себе си не може да търпи. Имаш известни състояния, които не можеш да търпиш и не знаеш как да се отървеш от тях. Натрупали са се някои лоши състояния и не можеш да се освободиш от тях, и тогава какво ще правиш? Сега да ви представя в преносен смисъл въпроса.
към беседата >>
Тя е във водата вътре.
От онзи, който не разбира, от обикновения човек, не се изисква от него да пее, но от просветения човек се изисква. Когато аз разбирам за музика, разбирам, че просветеният трябва да пее. Какво ще караш рибата да пее? И да иска рибата да пее, не може. Какво ще я караш да пее?
Тя е във водата вътре.
Най-първо трябва да излезеш от известни състояния. Рибата се намира във водата вътре, какво ще пее? Тя казва: „Не ми е за пеене.” Когато се говори за музика, и ние подразбираме едно специфично състояние. Трябва да разбирате това, за да си изясните работите. Вие мислите някой път, че да разбирате окултните науки, че знаете всичко.
към беседата >>
Вие трябва да си отговорите сами на този въпрос.
И след сто, двеста хиляди години или милиони години има едно съчетание такова, че тази вода ще бъде пак в тази чаша. Това е моето разбиране. И сега вие седите и сте отделени един от друг и казваш: „Този не мога да го търпя.” Турете две чаши на масата отдалечени, и те не могат да се търпят. Едната чаша казва на другата: „Аз не мога да я търпя, да се махне! ” Кое е онова, което ние не можем да го търпим?
Вие трябва да си отговорите сами на този въпрос.
Някой път човек и себе си не може да търпи, не само че хората не може да търпи, но и себе си не може да търпи. Имаш известни състояния, които не можеш да търпиш и не знаеш как да се отървеш от тях. Натрупали са се някои лоши състояния и не можеш да се освободиш от тях, и тогава какво ще правиш? Сега да ви представя в преносен смисъл въпроса. Представете си, че вие носите една отлична бяла дреха.
към беседата >>
Най-първо трябва да излезеш от известни състояния.
Когато аз разбирам за музика, разбирам, че просветеният трябва да пее. Какво ще караш рибата да пее? И да иска рибата да пее, не може. Какво ще я караш да пее? Тя е във водата вътре.
Най-първо трябва да излезеш от известни състояния.
Рибата се намира във водата вътре, какво ще пее? Тя казва: „Не ми е за пеене.” Когато се говори за музика, и ние подразбираме едно специфично състояние. Трябва да разбирате това, за да си изясните работите. Вие мислите някой път, че да разбирате окултните науки, че знаете всичко. Какво знаете вие?
към беседата >>
Някой път човек и себе си не може да търпи, не само че хората не може да търпи, но и себе си не може да търпи.
Това е моето разбиране. И сега вие седите и сте отделени един от друг и казваш: „Този не мога да го търпя.” Турете две чаши на масата отдалечени, и те не могат да се търпят. Едната чаша казва на другата: „Аз не мога да я търпя, да се махне! ” Кое е онова, което ние не можем да го търпим? Вие трябва да си отговорите сами на този въпрос.
Някой път човек и себе си не може да търпи, не само че хората не може да търпи, но и себе си не може да търпи.
Имаш известни състояния, които не можеш да търпиш и не знаеш как да се отървеш от тях. Натрупали са се някои лоши състояния и не можеш да се освободиш от тях, и тогава какво ще правиш? Сега да ви представя в преносен смисъл въпроса. Представете си, че вие носите една отлична бяла дреха. Искате тази дреха да бъде чиста.
към беседата >>
Рибата се намира във водата вътре, какво ще пее?
Какво ще караш рибата да пее? И да иска рибата да пее, не може. Какво ще я караш да пее? Тя е във водата вътре. Най-първо трябва да излезеш от известни състояния.
Рибата се намира във водата вътре, какво ще пее?
Тя казва: „Не ми е за пеене.” Когато се говори за музика, и ние подразбираме едно специфично състояние. Трябва да разбирате това, за да си изясните работите. Вие мислите някой път, че да разбирате окултните науки, че знаете всичко. Какво знаете вие? Не да ви доказвам какво не знаете и какво не може да направите.
към беседата >>
Имаш известни състояния, които не можеш да търпиш и не знаеш как да се отървеш от тях.
И сега вие седите и сте отделени един от друг и казваш: „Този не мога да го търпя.” Турете две чаши на масата отдалечени, и те не могат да се търпят. Едната чаша казва на другата: „Аз не мога да я търпя, да се махне! ” Кое е онова, което ние не можем да го търпим? Вие трябва да си отговорите сами на този въпрос. Някой път човек и себе си не може да търпи, не само че хората не може да търпи, но и себе си не може да търпи.
Имаш известни състояния, които не можеш да търпиш и не знаеш как да се отървеш от тях.
Натрупали са се някои лоши състояния и не можеш да се освободиш от тях, и тогава какво ще правиш? Сега да ви представя в преносен смисъл въпроса. Представете си, че вие носите една отлична бяла дреха. Искате тази дреха да бъде чиста. Има закон, че дрехата не трябва да има никакво петно.
към беседата >>
Тя казва: „Не ми е за пеене.” Когато се говори за музика, и ние подразбираме едно специфично състояние.
И да иска рибата да пее, не може. Какво ще я караш да пее? Тя е във водата вътре. Най-първо трябва да излезеш от известни състояния. Рибата се намира във водата вътре, какво ще пее?
Тя казва: „Не ми е за пеене.” Когато се говори за музика, и ние подразбираме едно специфично състояние.
Трябва да разбирате това, за да си изясните работите. Вие мислите някой път, че да разбирате окултните науки, че знаете всичко. Какво знаете вие? Не да ви доказвам какво не знаете и какво не може да направите. Защото човек може да знае, и да не може да го направи.
към беседата >>
Натрупали са се някои лоши състояния и не можеш да се освободиш от тях, и тогава какво ще правиш?
Едната чаша казва на другата: „Аз не мога да я търпя, да се махне! ” Кое е онова, което ние не можем да го търпим? Вие трябва да си отговорите сами на този въпрос. Някой път човек и себе си не може да търпи, не само че хората не може да търпи, но и себе си не може да търпи. Имаш известни състояния, които не можеш да търпиш и не знаеш как да се отървеш от тях.
Натрупали са се някои лоши състояния и не можеш да се освободиш от тях, и тогава какво ще правиш?
Сега да ви представя в преносен смисъл въпроса. Представете си, че вие носите една отлична бяла дреха. Искате тази дреха да бъде чиста. Има закон, че дрехата не трябва да има никакво петно. Представете си, че един ден вие се облечете с вашите хубави бели дрехи и излезете вън.
към беседата >>
Трябва да разбирате това, за да си изясните работите.
Какво ще я караш да пее? Тя е във водата вътре. Най-първо трябва да излезеш от известни състояния. Рибата се намира във водата вътре, какво ще пее? Тя казва: „Не ми е за пеене.” Когато се говори за музика, и ние подразбираме едно специфично състояние.
Трябва да разбирате това, за да си изясните работите.
Вие мислите някой път, че да разбирате окултните науки, че знаете всичко. Какво знаете вие? Не да ви доказвам какво не знаете и какво не може да направите. Защото човек може да знае, и да не може да го направи.
към беседата >>
Сега да ви представя в преносен смисъл въпроса.
” Кое е онова, което ние не можем да го търпим? Вие трябва да си отговорите сами на този въпрос. Някой път човек и себе си не може да търпи, не само че хората не може да търпи, но и себе си не може да търпи. Имаш известни състояния, които не можеш да търпиш и не знаеш как да се отървеш от тях. Натрупали са се някои лоши състояния и не можеш да се освободиш от тях, и тогава какво ще правиш?
Сега да ви представя в преносен смисъл въпроса.
Представете си, че вие носите една отлична бяла дреха. Искате тази дреха да бъде чиста. Има закон, че дрехата не трябва да има никакво петно. Представете си, че един ден вие се облечете с вашите хубави бели дрехи и излезете вън. Честолюбив сте.
към беседата >>
Вие мислите някой път, че да разбирате окултните науки, че знаете всичко.
Тя е във водата вътре. Най-първо трябва да излезеш от известни състояния. Рибата се намира във водата вътре, какво ще пее? Тя казва: „Не ми е за пеене.” Когато се говори за музика, и ние подразбираме едно специфично състояние. Трябва да разбирате това, за да си изясните работите.
Вие мислите някой път, че да разбирате окултните науки, че знаете всичко.
Какво знаете вие? Не да ви доказвам какво не знаете и какво не може да направите. Защото човек може да знае, и да не може да го направи.
към беседата >>
Представете си, че вие носите една отлична бяла дреха.
Вие трябва да си отговорите сами на този въпрос. Някой път човек и себе си не може да търпи, не само че хората не може да търпи, но и себе си не може да търпи. Имаш известни състояния, които не можеш да търпиш и не знаеш как да се отървеш от тях. Натрупали са се някои лоши състояния и не можеш да се освободиш от тях, и тогава какво ще правиш? Сега да ви представя в преносен смисъл въпроса.
Представете си, че вие носите една отлична бяла дреха.
Искате тази дреха да бъде чиста. Има закон, че дрехата не трябва да има никакво петно. Представете си, че един ден вие се облечете с вашите хубави бели дрехи и излезете вън. Честолюбив сте. И една птица, която хвърчи, цвъкне отгоре ти, и твоите бели дрехи се оцапат.
към беседата >>
Какво знаете вие?
Най-първо трябва да излезеш от известни състояния. Рибата се намира във водата вътре, какво ще пее? Тя казва: „Не ми е за пеене.” Когато се говори за музика, и ние подразбираме едно специфично състояние. Трябва да разбирате това, за да си изясните работите. Вие мислите някой път, че да разбирате окултните науки, че знаете всичко.
Какво знаете вие?
Не да ви доказвам какво не знаете и какво не може да направите. Защото човек може да знае, и да не може да го направи.
към беседата >>
Искате тази дреха да бъде чиста.
Някой път човек и себе си не може да търпи, не само че хората не може да търпи, но и себе си не може да търпи. Имаш известни състояния, които не можеш да търпиш и не знаеш как да се отървеш от тях. Натрупали са се някои лоши състояния и не можеш да се освободиш от тях, и тогава какво ще правиш? Сега да ви представя в преносен смисъл въпроса. Представете си, че вие носите една отлична бяла дреха.
Искате тази дреха да бъде чиста.
Има закон, че дрехата не трябва да има никакво петно. Представете си, че един ден вие се облечете с вашите хубави бели дрехи и излезете вън. Честолюбив сте. И една птица, която хвърчи, цвъкне отгоре ти, и твоите бели дрехи се оцапат. Върнеш се, мъчно се чистят сега.
към беседата >>
Не да ви доказвам какво не знаете и какво не може да направите.
Рибата се намира във водата вътре, какво ще пее? Тя казва: „Не ми е за пеене.” Когато се говори за музика, и ние подразбираме едно специфично състояние. Трябва да разбирате това, за да си изясните работите. Вие мислите някой път, че да разбирате окултните науки, че знаете всичко. Какво знаете вие?
Не да ви доказвам какво не знаете и какво не може да направите.
Защото човек може да знае, и да не може да го направи.
към беседата >>
Има закон, че дрехата не трябва да има никакво петно.
Имаш известни състояния, които не можеш да търпиш и не знаеш как да се отървеш от тях. Натрупали са се някои лоши състояния и не можеш да се освободиш от тях, и тогава какво ще правиш? Сега да ви представя в преносен смисъл въпроса. Представете си, че вие носите една отлична бяла дреха. Искате тази дреха да бъде чиста.
Има закон, че дрехата не трябва да има никакво петно.
Представете си, че един ден вие се облечете с вашите хубави бели дрехи и излезете вън. Честолюбив сте. И една птица, която хвърчи, цвъкне отгоре ти, и твоите бели дрехи се оцапат. Върнеш се, мъчно се чистят сега. Върнете се с оцапаните дрехи.
към беседата >>
Защото човек може да знае, и да не може да го направи.
Тя казва: „Не ми е за пеене.” Когато се говори за музика, и ние подразбираме едно специфично състояние. Трябва да разбирате това, за да си изясните работите. Вие мислите някой път, че да разбирате окултните науки, че знаете всичко. Какво знаете вие? Не да ви доказвам какво не знаете и какво не може да направите.
Защото човек може да знае, и да не може да го направи.
към беседата >>
Представете си, че един ден вие се облечете с вашите хубави бели дрехи и излезете вън.
Натрупали са се някои лоши състояния и не можеш да се освободиш от тях, и тогава какво ще правиш? Сега да ви представя в преносен смисъл въпроса. Представете си, че вие носите една отлична бяла дреха. Искате тази дреха да бъде чиста. Има закон, че дрехата не трябва да има никакво петно.
Представете си, че един ден вие се облечете с вашите хубави бели дрехи и излезете вън.
Честолюбив сте. И една птица, която хвърчи, цвъкне отгоре ти, и твоите бели дрехи се оцапат. Върнеш се, мъчно се чистят сега. Върнете се с оцапаните дрехи. Вие не сте поискали това, не сте го чакали, от невиделица е дошло това отгоре.
към беседата >>
Например да допуснем, че аз ви говоря върху изкуството.
Например да допуснем, че аз ви говоря върху изкуството.
Мога да ви разправям за рисуването, но трябва да зная да рисувам човешкото ухо. Колко мъчно да нарисуваш един нос, но това не е нос. Това не е нос още, това нищо не значи. Това са съвсем детински работи. На този нос трябва да му туриш основните качества на носа и трябва да знаеш как да ги туриш.
към беседата >>
Честолюбив сте.
Сега да ви представя в преносен смисъл въпроса. Представете си, че вие носите една отлична бяла дреха. Искате тази дреха да бъде чиста. Има закон, че дрехата не трябва да има никакво петно. Представете си, че един ден вие се облечете с вашите хубави бели дрехи и излезете вън.
Честолюбив сте.
И една птица, която хвърчи, цвъкне отгоре ти, и твоите бели дрехи се оцапат. Върнеш се, мъчно се чистят сега. Върнете се с оцапаните дрехи. Вие не сте поискали това, не сте го чакали, от невиделица е дошло това отгоре. Трябва да имате омбрела, или чадър, че като видиш птицата, да туриш омбрелата и нечистотията да падне на омбрелата.
към беседата >>
Мога да ви разправям за рисуването, но трябва да зная да рисувам човешкото ухо.
Например да допуснем, че аз ви говоря върху изкуството.
Мога да ви разправям за рисуването, но трябва да зная да рисувам човешкото ухо.
Колко мъчно да нарисуваш един нос, но това не е нос. Това не е нос още, това нищо не значи. Това са съвсем детински работи. На този нос трябва да му туриш основните качества на носа и трябва да знаеш как да ги туриш. Мъчно е това, понеже ти рисуваш на една плоскост.
към беседата >>
И една птица, която хвърчи, цвъкне отгоре ти, и твоите бели дрехи се оцапат.
Представете си, че вие носите една отлична бяла дреха. Искате тази дреха да бъде чиста. Има закон, че дрехата не трябва да има никакво петно. Представете си, че един ден вие се облечете с вашите хубави бели дрехи и излезете вън. Честолюбив сте.
И една птица, която хвърчи, цвъкне отгоре ти, и твоите бели дрехи се оцапат.
Върнеш се, мъчно се чистят сега. Върнете се с оцапаните дрехи. Вие не сте поискали това, не сте го чакали, от невиделица е дошло това отгоре. Трябва да имате омбрела, или чадър, че като видиш птицата, да туриш омбрелата и нечистотията да падне на омбрелата. Това е морал.
към беседата >>
Колко мъчно да нарисуваш един нос, но това не е нос.
Например да допуснем, че аз ви говоря върху изкуството. Мога да ви разправям за рисуването, но трябва да зная да рисувам човешкото ухо.
Колко мъчно да нарисуваш един нос, но това не е нос.
Това не е нос още, това нищо не значи. Това са съвсем детински работи. На този нос трябва да му туриш основните качества на носа и трябва да знаеш как да ги туриш. Мъчно е това, понеже ти рисуваш на една плоскост. Ти като нарисуваш една книга, ние сме в света на двете измерения, а трябва да представите тяло с три измерения.
към беседата >>
Върнеш се, мъчно се чистят сега.
Искате тази дреха да бъде чиста. Има закон, че дрехата не трябва да има никакво петно. Представете си, че един ден вие се облечете с вашите хубави бели дрехи и излезете вън. Честолюбив сте. И една птица, която хвърчи, цвъкне отгоре ти, и твоите бели дрехи се оцапат.
Върнеш се, мъчно се чистят сега.
Върнете се с оцапаните дрехи. Вие не сте поискали това, не сте го чакали, от невиделица е дошло това отгоре. Трябва да имате омбрела, или чадър, че като видиш птицата, да туриш омбрелата и нечистотията да падне на омбрелата. Това е морал. Морал значи да имаш омбрела, че като видите птицата, да турите омбрелата, че да събереш нечистотията.
към беседата >>
Това не е нос още, това нищо не значи.
Например да допуснем, че аз ви говоря върху изкуството. Мога да ви разправям за рисуването, но трябва да зная да рисувам човешкото ухо. Колко мъчно да нарисуваш един нос, но това не е нос.
Това не е нос още, това нищо не значи.
Това са съвсем детински работи. На този нос трябва да му туриш основните качества на носа и трябва да знаеш как да ги туриш. Мъчно е това, понеже ти рисуваш на една плоскост. Ти като нарисуваш една книга, ние сме в света на двете измерения, а трябва да представите тяло с три измерения. Един нос е създаден от третото измерение, как ще го проектираш?
към беседата >>
Върнете се с оцапаните дрехи.
Има закон, че дрехата не трябва да има никакво петно. Представете си, че един ден вие се облечете с вашите хубави бели дрехи и излезете вън. Честолюбив сте. И една птица, която хвърчи, цвъкне отгоре ти, и твоите бели дрехи се оцапат. Върнеш се, мъчно се чистят сега.
Върнете се с оцапаните дрехи.
Вие не сте поискали това, не сте го чакали, от невиделица е дошло това отгоре. Трябва да имате омбрела, или чадър, че като видиш птицата, да туриш омбрелата и нечистотията да падне на омбрелата. Това е морал. Морал значи да имаш омбрела, че като видите птицата, да турите омбрелата, че да събереш нечистотията.
към беседата >>
Това са съвсем детински работи.
Например да допуснем, че аз ви говоря върху изкуството. Мога да ви разправям за рисуването, но трябва да зная да рисувам човешкото ухо. Колко мъчно да нарисуваш един нос, но това не е нос. Това не е нос още, това нищо не значи.
Това са съвсем детински работи.
На този нос трябва да му туриш основните качества на носа и трябва да знаеш как да ги туриш. Мъчно е това, понеже ти рисуваш на една плоскост. Ти като нарисуваш една книга, ние сме в света на двете измерения, а трябва да представите тяло с три измерения. Един нос е създаден от третото измерение, как ще го проектираш?
към беседата >>
Вие не сте поискали това, не сте го чакали, от невиделица е дошло това отгоре.
Представете си, че един ден вие се облечете с вашите хубави бели дрехи и излезете вън. Честолюбив сте. И една птица, която хвърчи, цвъкне отгоре ти, и твоите бели дрехи се оцапат. Върнеш се, мъчно се чистят сега. Върнете се с оцапаните дрехи.
Вие не сте поискали това, не сте го чакали, от невиделица е дошло това отгоре.
Трябва да имате омбрела, или чадър, че като видиш птицата, да туриш омбрелата и нечистотията да падне на омбрелата. Това е морал. Морал значи да имаш омбрела, че като видите птицата, да турите омбрелата, че да събереш нечистотията.
към беседата >>
На този нос трябва да му туриш основните качества на носа и трябва да знаеш как да ги туриш.
Например да допуснем, че аз ви говоря върху изкуството. Мога да ви разправям за рисуването, но трябва да зная да рисувам човешкото ухо. Колко мъчно да нарисуваш един нос, но това не е нос. Това не е нос още, това нищо не значи. Това са съвсем детински работи.
На този нос трябва да му туриш основните качества на носа и трябва да знаеш как да ги туриш.
Мъчно е това, понеже ти рисуваш на една плоскост. Ти като нарисуваш една книга, ние сме в света на двете измерения, а трябва да представите тяло с три измерения. Един нос е създаден от третото измерение, как ще го проектираш?
към беседата >>
Трябва да имате омбрела, или чадър, че като видиш птицата, да туриш омбрелата и нечистотията да падне на омбрелата.
Честолюбив сте. И една птица, която хвърчи, цвъкне отгоре ти, и твоите бели дрехи се оцапат. Върнеш се, мъчно се чистят сега. Върнете се с оцапаните дрехи. Вие не сте поискали това, не сте го чакали, от невиделица е дошло това отгоре.
Трябва да имате омбрела, или чадър, че като видиш птицата, да туриш омбрелата и нечистотията да падне на омбрелата.
Това е морал. Морал значи да имаш омбрела, че като видите птицата, да турите омбрелата, че да събереш нечистотията.
към беседата >>
Мъчно е това, понеже ти рисуваш на една плоскост.
Мога да ви разправям за рисуването, но трябва да зная да рисувам човешкото ухо. Колко мъчно да нарисуваш един нос, но това не е нос. Това не е нос още, това нищо не значи. Това са съвсем детински работи. На този нос трябва да му туриш основните качества на носа и трябва да знаеш как да ги туриш.
Мъчно е това, понеже ти рисуваш на една плоскост.
Ти като нарисуваш една книга, ние сме в света на двете измерения, а трябва да представите тяло с три измерения. Един нос е създаден от третото измерение, как ще го проектираш?
към беседата >>
Това е морал.
И една птица, която хвърчи, цвъкне отгоре ти, и твоите бели дрехи се оцапат. Върнеш се, мъчно се чистят сега. Върнете се с оцапаните дрехи. Вие не сте поискали това, не сте го чакали, от невиделица е дошло това отгоре. Трябва да имате омбрела, или чадър, че като видиш птицата, да туриш омбрелата и нечистотията да падне на омбрелата.
Това е морал.
Морал значи да имаш омбрела, че като видите птицата, да турите омбрелата, че да събереш нечистотията.
към беседата >>
Ти като нарисуваш една книга, ние сме в света на двете измерения, а трябва да представите тяло с три измерения.
Колко мъчно да нарисуваш един нос, но това не е нос. Това не е нос още, това нищо не значи. Това са съвсем детински работи. На този нос трябва да му туриш основните качества на носа и трябва да знаеш как да ги туриш. Мъчно е това, понеже ти рисуваш на една плоскост.
Ти като нарисуваш една книга, ние сме в света на двете измерения, а трябва да представите тяло с три измерения.
Един нос е създаден от третото измерение, как ще го проектираш?
към беседата >>
Морал значи да имаш омбрела, че като видите птицата, да турите омбрелата, че да събереш нечистотията.
Върнеш се, мъчно се чистят сега. Върнете се с оцапаните дрехи. Вие не сте поискали това, не сте го чакали, от невиделица е дошло това отгоре. Трябва да имате омбрела, или чадър, че като видиш птицата, да туриш омбрелата и нечистотията да падне на омбрелата. Това е морал.
Морал значи да имаш омбрела, че като видите птицата, да турите омбрелата, че да събереш нечистотията.
към беседата >>
Един нос е създаден от третото измерение, как ще го проектираш?
Това не е нос още, това нищо не значи. Това са съвсем детински работи. На този нос трябва да му туриш основните качества на носа и трябва да знаеш как да ги туриш. Мъчно е това, понеже ти рисуваш на една плоскост. Ти като нарисуваш една книга, ние сме в света на двете измерения, а трябва да представите тяло с три измерения.
Един нос е създаден от третото измерение, как ще го проектираш?
към беседата >>
Има известни положения, които не можем да си ги обясним Ти казваш: „Направил съм погрешка.” Не си я направил, съществува тая погрешка, направена е тази погрешка.
Има известни положения, които не можем да си ги обясним Ти казваш: „Направил съм погрешка.” Не си я направил, съществува тая погрешка, направена е тази погрешка.
Не си ти причината. Слабостта е била там - като се накичите с вашите бели дрехи, вие сте били крайно тщеславни, искате да се покажете на света. Тогава тези птици ще дойдат и ще ви оцапат дрехите. Ти, като излезеш със своята чиста дреха, ще туриш отгоре една скръбна обикновена дреха и няма да се обличаш със своята бяла дреха. Чистотата ще бъде отвътре, а не отвън.
към беседата >>
Например вие мислите, че онзи свят съществува, но колко мъчно и да си представиш оня свят, понеже в сравнение с онзи свят ние сме на земята в една плоскост.
Например вие мислите, че онзи свят съществува, но колко мъчно и да си представиш оня свят, понеже в сравнение с онзи свят ние сме на земята в една плоскост.
Нашият свят - отвсякъде отворен - ние го считаме, че е затворен. Например ти седиш в стаята си вечерно време, събличаш се и се обличаш. Погледнеш тавана, вратата и виждаш, че навсякъде е затворено, има завеси и прочее, и казваш: „Няма кой да ме гледа.” И ти спокойно можеш да вършиш всичко. А пък в дадения случай има същества, които те гледат, а пък ти казваш, че е затворено. Изваждаш парите си и ги броиш и казваш: „Никой не ме вижда.” А каквото преброиш, те го виждат.
към беседата >>
Не си ти причината.
Има известни положения, които не можем да си ги обясним Ти казваш: „Направил съм погрешка.” Не си я направил, съществува тая погрешка, направена е тази погрешка.
Не си ти причината.
Слабостта е била там - като се накичите с вашите бели дрехи, вие сте били крайно тщеславни, искате да се покажете на света. Тогава тези птици ще дойдат и ще ви оцапат дрехите. Ти, като излезеш със своята чиста дреха, ще туриш отгоре една скръбна обикновена дреха и няма да се обличаш със своята бяла дреха. Чистотата ще бъде отвътре, а не отвън. Ние на земята не можем да бъдем чисти.
към беседата >>
Нашият свят - отвсякъде отворен - ние го считаме, че е затворен.
Например вие мислите, че онзи свят съществува, но колко мъчно и да си представиш оня свят, понеже в сравнение с онзи свят ние сме на земята в една плоскост.
Нашият свят - отвсякъде отворен - ние го считаме, че е затворен.
Например ти седиш в стаята си вечерно време, събличаш се и се обличаш. Погледнеш тавана, вратата и виждаш, че навсякъде е затворено, има завеси и прочее, и казваш: „Няма кой да ме гледа.” И ти спокойно можеш да вършиш всичко. А пък в дадения случай има същества, които те гледат, а пък ти казваш, че е затворено. Изваждаш парите си и ги броиш и казваш: „Никой не ме вижда.” А каквото преброиш, те го виждат. Ти извадиш едно скрито писмо и го четеш.
към беседата >>
Слабостта е била там - като се накичите с вашите бели дрехи, вие сте били крайно тщеславни, искате да се покажете на света.
Има известни положения, които не можем да си ги обясним Ти казваш: „Направил съм погрешка.” Не си я направил, съществува тая погрешка, направена е тази погрешка. Не си ти причината.
Слабостта е била там - като се накичите с вашите бели дрехи, вие сте били крайно тщеславни, искате да се покажете на света.
Тогава тези птици ще дойдат и ще ви оцапат дрехите. Ти, като излезеш със своята чиста дреха, ще туриш отгоре една скръбна обикновена дреха и няма да се обличаш със своята бяла дреха. Чистотата ще бъде отвътре, а не отвън. Ние на земята не можем да бъдем чисти. Нито по чувство, нито по мисъл не можем да бъдем чисти.
към беседата >>
Например ти седиш в стаята си вечерно време, събличаш се и се обличаш.
Например вие мислите, че онзи свят съществува, но колко мъчно и да си представиш оня свят, понеже в сравнение с онзи свят ние сме на земята в една плоскост. Нашият свят - отвсякъде отворен - ние го считаме, че е затворен.
Например ти седиш в стаята си вечерно време, събличаш се и се обличаш.
Погледнеш тавана, вратата и виждаш, че навсякъде е затворено, има завеси и прочее, и казваш: „Няма кой да ме гледа.” И ти спокойно можеш да вършиш всичко. А пък в дадения случай има същества, които те гледат, а пък ти казваш, че е затворено. Изваждаш парите си и ги броиш и казваш: „Никой не ме вижда.” А каквото преброиш, те го виждат. Ти извадиш едно скрито писмо и го четеш. И те го виждат.
към беседата >>
Тогава тези птици ще дойдат и ще ви оцапат дрехите.
Има известни положения, които не можем да си ги обясним Ти казваш: „Направил съм погрешка.” Не си я направил, съществува тая погрешка, направена е тази погрешка. Не си ти причината. Слабостта е била там - като се накичите с вашите бели дрехи, вие сте били крайно тщеславни, искате да се покажете на света.
Тогава тези птици ще дойдат и ще ви оцапат дрехите.
Ти, като излезеш със своята чиста дреха, ще туриш отгоре една скръбна обикновена дреха и няма да се обличаш със своята бяла дреха. Чистотата ще бъде отвътре, а не отвън. Ние на земята не можем да бъдем чисти. Нито по чувство, нито по мисъл не можем да бъдем чисти. Виждаш, че някой човек се самоубива, виждаш, че някой човек извършва престъпление.
към беседата >>
Погледнеш тавана, вратата и виждаш, че навсякъде е затворено, има завеси и прочее, и казваш: „Няма кой да ме гледа.” И ти спокойно можеш да вършиш всичко.
Например вие мислите, че онзи свят съществува, но колко мъчно и да си представиш оня свят, понеже в сравнение с онзи свят ние сме на земята в една плоскост. Нашият свят - отвсякъде отворен - ние го считаме, че е затворен. Например ти седиш в стаята си вечерно време, събличаш се и се обличаш.
Погледнеш тавана, вратата и виждаш, че навсякъде е затворено, има завеси и прочее, и казваш: „Няма кой да ме гледа.” И ти спокойно можеш да вършиш всичко.
А пък в дадения случай има същества, които те гледат, а пък ти казваш, че е затворено. Изваждаш парите си и ги броиш и казваш: „Никой не ме вижда.” А каквото преброиш, те го виждат. Ти извадиш едно скрито писмо и го четеш. И те го виждат. Та има същества, които виждат всичко това, което ти четеш.
към беседата >>
Ти, като излезеш със своята чиста дреха, ще туриш отгоре една скръбна обикновена дреха и няма да се обличаш със своята бяла дреха.
Има известни положения, които не можем да си ги обясним Ти казваш: „Направил съм погрешка.” Не си я направил, съществува тая погрешка, направена е тази погрешка. Не си ти причината. Слабостта е била там - като се накичите с вашите бели дрехи, вие сте били крайно тщеславни, искате да се покажете на света. Тогава тези птици ще дойдат и ще ви оцапат дрехите.
Ти, като излезеш със своята чиста дреха, ще туриш отгоре една скръбна обикновена дреха и няма да се обличаш със своята бяла дреха.
Чистотата ще бъде отвътре, а не отвън. Ние на земята не можем да бъдем чисти. Нито по чувство, нито по мисъл не можем да бъдем чисти. Виждаш, че някой човек се самоубива, виждаш, че някой човек извършва престъпление. Четеш във вестниците, че някой е извършил престъпление.
към беседата >>
А пък в дадения случай има същества, които те гледат, а пък ти казваш, че е затворено.
Например вие мислите, че онзи свят съществува, но колко мъчно и да си представиш оня свят, понеже в сравнение с онзи свят ние сме на земята в една плоскост. Нашият свят - отвсякъде отворен - ние го считаме, че е затворен. Например ти седиш в стаята си вечерно време, събличаш се и се обличаш. Погледнеш тавана, вратата и виждаш, че навсякъде е затворено, има завеси и прочее, и казваш: „Няма кой да ме гледа.” И ти спокойно можеш да вършиш всичко.
А пък в дадения случай има същества, които те гледат, а пък ти казваш, че е затворено.
Изваждаш парите си и ги броиш и казваш: „Никой не ме вижда.” А каквото преброиш, те го виждат. Ти извадиш едно скрито писмо и го четеш. И те го виждат. Та има същества, които виждат всичко това, което ти четеш. Даже най-потайните ни желания и мисли, всичко това оставя известни отпечатъци отвън и го четат.
към беседата >>
Чистотата ще бъде отвътре, а не отвън.
Има известни положения, които не можем да си ги обясним Ти казваш: „Направил съм погрешка.” Не си я направил, съществува тая погрешка, направена е тази погрешка. Не си ти причината. Слабостта е била там - като се накичите с вашите бели дрехи, вие сте били крайно тщеславни, искате да се покажете на света. Тогава тези птици ще дойдат и ще ви оцапат дрехите. Ти, като излезеш със своята чиста дреха, ще туриш отгоре една скръбна обикновена дреха и няма да се обличаш със своята бяла дреха.
Чистотата ще бъде отвътре, а не отвън.
Ние на земята не можем да бъдем чисти. Нито по чувство, нито по мисъл не можем да бъдем чисти. Виждаш, че някой човек се самоубива, виждаш, че някой човек извършва престъпление. Четеш във вестниците, че някой е извършил престъпление. Така се опетнява човекът.
към беседата >>
Изваждаш парите си и ги броиш и казваш: „Никой не ме вижда.” А каквото преброиш, те го виждат.
Например вие мислите, че онзи свят съществува, но колко мъчно и да си представиш оня свят, понеже в сравнение с онзи свят ние сме на земята в една плоскост. Нашият свят - отвсякъде отворен - ние го считаме, че е затворен. Например ти седиш в стаята си вечерно време, събличаш се и се обличаш. Погледнеш тавана, вратата и виждаш, че навсякъде е затворено, има завеси и прочее, и казваш: „Няма кой да ме гледа.” И ти спокойно можеш да вършиш всичко. А пък в дадения случай има същества, които те гледат, а пък ти казваш, че е затворено.
Изваждаш парите си и ги броиш и казваш: „Никой не ме вижда.” А каквото преброиш, те го виждат.
Ти извадиш едно скрито писмо и го четеш. И те го виждат. Та има същества, които виждат всичко това, което ти четеш. Даже най-потайните ни желания и мисли, всичко това оставя известни отпечатъци отвън и го четат. Скрити са нещата за по-нисши същества, които са по-ниско от нас.
към беседата >>
Ние на земята не можем да бъдем чисти.
Не си ти причината. Слабостта е била там - като се накичите с вашите бели дрехи, вие сте били крайно тщеславни, искате да се покажете на света. Тогава тези птици ще дойдат и ще ви оцапат дрехите. Ти, като излезеш със своята чиста дреха, ще туриш отгоре една скръбна обикновена дреха и няма да се обличаш със своята бяла дреха. Чистотата ще бъде отвътре, а не отвън.
Ние на земята не можем да бъдем чисти.
Нито по чувство, нито по мисъл не можем да бъдем чисти. Виждаш, че някой човек се самоубива, виждаш, че някой човек извършва престъпление. Четеш във вестниците, че някой е извършил престъпление. Така се опетнява човекът. Като се върнеш вечерно време, главата ти е напълнена със сума нечистотии.
към беседата >>
Ти извадиш едно скрито писмо и го четеш.
Нашият свят - отвсякъде отворен - ние го считаме, че е затворен. Например ти седиш в стаята си вечерно време, събличаш се и се обличаш. Погледнеш тавана, вратата и виждаш, че навсякъде е затворено, има завеси и прочее, и казваш: „Няма кой да ме гледа.” И ти спокойно можеш да вършиш всичко. А пък в дадения случай има същества, които те гледат, а пък ти казваш, че е затворено. Изваждаш парите си и ги броиш и казваш: „Никой не ме вижда.” А каквото преброиш, те го виждат.
Ти извадиш едно скрито писмо и го четеш.
И те го виждат. Та има същества, които виждат всичко това, което ти четеш. Даже най-потайните ни желания и мисли, всичко това оставя известни отпечатъци отвън и го четат. Скрити са нещата за по-нисши същества, които са по-ниско от нас. Те нищо не разбират.
към беседата >>
Нито по чувство, нито по мисъл не можем да бъдем чисти.
Слабостта е била там - като се накичите с вашите бели дрехи, вие сте били крайно тщеславни, искате да се покажете на света. Тогава тези птици ще дойдат и ще ви оцапат дрехите. Ти, като излезеш със своята чиста дреха, ще туриш отгоре една скръбна обикновена дреха и няма да се обличаш със своята бяла дреха. Чистотата ще бъде отвътре, а не отвън. Ние на земята не можем да бъдем чисти.
Нито по чувство, нито по мисъл не можем да бъдем чисти.
Виждаш, че някой човек се самоубива, виждаш, че някой човек извършва престъпление. Четеш във вестниците, че някой е извършил престъпление. Така се опетнява човекът. Като се върнеш вечерно време, главата ти е напълнена със сума нечистотии. Трябва да седнеш и да очистиш ума си от всички непотребни мисли и тъжби.
към беседата >>
И те го виждат.
Например ти седиш в стаята си вечерно време, събличаш се и се обличаш. Погледнеш тавана, вратата и виждаш, че навсякъде е затворено, има завеси и прочее, и казваш: „Няма кой да ме гледа.” И ти спокойно можеш да вършиш всичко. А пък в дадения случай има същества, които те гледат, а пък ти казваш, че е затворено. Изваждаш парите си и ги броиш и казваш: „Никой не ме вижда.” А каквото преброиш, те го виждат. Ти извадиш едно скрито писмо и го четеш.
И те го виждат.
Та има същества, които виждат всичко това, което ти четеш. Даже най-потайните ни желания и мисли, всичко това оставя известни отпечатъци отвън и го четат. Скрити са нещата за по-нисши същества, които са по-ниско от нас. Те нищо не разбират. Но онези, което седят над нас, те ни разбират много добре, понеже те са минали по този път.
към беседата >>
Виждаш, че някой човек се самоубива, виждаш, че някой човек извършва престъпление.
Тогава тези птици ще дойдат и ще ви оцапат дрехите. Ти, като излезеш със своята чиста дреха, ще туриш отгоре една скръбна обикновена дреха и няма да се обличаш със своята бяла дреха. Чистотата ще бъде отвътре, а не отвън. Ние на земята не можем да бъдем чисти. Нито по чувство, нито по мисъл не можем да бъдем чисти.
Виждаш, че някой човек се самоубива, виждаш, че някой човек извършва престъпление.
Четеш във вестниците, че някой е извършил престъпление. Така се опетнява човекът. Като се върнеш вечерно време, главата ти е напълнена със сума нечистотии. Трябва да седнеш и да очистиш ума си от всички непотребни мисли и тъжби.
към беседата >>
Та има същества, които виждат всичко това, което ти четеш.
Погледнеш тавана, вратата и виждаш, че навсякъде е затворено, има завеси и прочее, и казваш: „Няма кой да ме гледа.” И ти спокойно можеш да вършиш всичко. А пък в дадения случай има същества, които те гледат, а пък ти казваш, че е затворено. Изваждаш парите си и ги броиш и казваш: „Никой не ме вижда.” А каквото преброиш, те го виждат. Ти извадиш едно скрито писмо и го четеш. И те го виждат.
Та има същества, които виждат всичко това, което ти четеш.
Даже най-потайните ни желания и мисли, всичко това оставя известни отпечатъци отвън и го четат. Скрити са нещата за по-нисши същества, които са по-ниско от нас. Те нищо не разбират. Но онези, което седят над нас, те ни разбират много добре, понеже те са минали по този път. И ние много мъчно можем да ги разберем.
към беседата >>
Четеш във вестниците, че някой е извършил престъпление.
Ти, като излезеш със своята чиста дреха, ще туриш отгоре една скръбна обикновена дреха и няма да се обличаш със своята бяла дреха. Чистотата ще бъде отвътре, а не отвън. Ние на земята не можем да бъдем чисти. Нито по чувство, нито по мисъл не можем да бъдем чисти. Виждаш, че някой човек се самоубива, виждаш, че някой човек извършва престъпление.
Четеш във вестниците, че някой е извършил престъпление.
Така се опетнява човекът. Като се върнеш вечерно време, главата ти е напълнена със сума нечистотии. Трябва да седнеш и да очистиш ума си от всички непотребни мисли и тъжби.
към беседата >>
Даже най-потайните ни желания и мисли, всичко това оставя известни отпечатъци отвън и го четат.
А пък в дадения случай има същества, които те гледат, а пък ти казваш, че е затворено. Изваждаш парите си и ги броиш и казваш: „Никой не ме вижда.” А каквото преброиш, те го виждат. Ти извадиш едно скрито писмо и го четеш. И те го виждат. Та има същества, които виждат всичко това, което ти четеш.
Даже най-потайните ни желания и мисли, всичко това оставя известни отпечатъци отвън и го четат.
Скрити са нещата за по-нисши същества, които са по-ниско от нас. Те нищо не разбират. Но онези, което седят над нас, те ни разбират много добре, понеже те са минали по този път. И ние много мъчно можем да ги разберем. Мъчно е да ви се представят някои идеи, за които не сте готови.
към беседата >>
Така се опетнява човекът.
Чистотата ще бъде отвътре, а не отвън. Ние на земята не можем да бъдем чисти. Нито по чувство, нито по мисъл не можем да бъдем чисти. Виждаш, че някой човек се самоубива, виждаш, че някой човек извършва престъпление. Четеш във вестниците, че някой е извършил престъпление.
Така се опетнява човекът.
Като се върнеш вечерно време, главата ти е напълнена със сума нечистотии. Трябва да седнеш и да очистиш ума си от всички непотребни мисли и тъжби.
към беседата >>
Скрити са нещата за по-нисши същества, които са по-ниско от нас.
Изваждаш парите си и ги броиш и казваш: „Никой не ме вижда.” А каквото преброиш, те го виждат. Ти извадиш едно скрито писмо и го четеш. И те го виждат. Та има същества, които виждат всичко това, което ти четеш. Даже най-потайните ни желания и мисли, всичко това оставя известни отпечатъци отвън и го четат.
Скрити са нещата за по-нисши същества, които са по-ниско от нас.
Те нищо не разбират. Но онези, което седят над нас, те ни разбират много добре, понеже те са минали по този път. И ние много мъчно можем да ги разберем. Мъчно е да ви се представят някои идеи, за които не сте готови.
към беседата >>
Като се върнеш вечерно време, главата ти е напълнена със сума нечистотии.
Ние на земята не можем да бъдем чисти. Нито по чувство, нито по мисъл не можем да бъдем чисти. Виждаш, че някой човек се самоубива, виждаш, че някой човек извършва престъпление. Четеш във вестниците, че някой е извършил престъпление. Така се опетнява човекът.
Като се върнеш вечерно време, главата ти е напълнена със сума нечистотии.
Трябва да седнеш и да очистиш ума си от всички непотребни мисли и тъжби.
към беседата >>
Те нищо не разбират.
Ти извадиш едно скрито писмо и го четеш. И те го виждат. Та има същества, които виждат всичко това, което ти четеш. Даже най-потайните ни желания и мисли, всичко това оставя известни отпечатъци отвън и го четат. Скрити са нещата за по-нисши същества, които са по-ниско от нас.
Те нищо не разбират.
Но онези, което седят над нас, те ни разбират много добре, понеже те са минали по този път. И ние много мъчно можем да ги разберем. Мъчно е да ви се представят някои идеи, за които не сте готови.
към беседата >>
Трябва да седнеш и да очистиш ума си от всички непотребни мисли и тъжби.
Нито по чувство, нито по мисъл не можем да бъдем чисти. Виждаш, че някой човек се самоубива, виждаш, че някой човек извършва престъпление. Четеш във вестниците, че някой е извършил престъпление. Така се опетнява човекът. Като се върнеш вечерно време, главата ти е напълнена със сума нечистотии.
Трябва да седнеш и да очистиш ума си от всички непотребни мисли и тъжби.
към беседата >>
Но онези, което седят над нас, те ни разбират много добре, понеже те са минали по този път.
И те го виждат. Та има същества, които виждат всичко това, което ти четеш. Даже най-потайните ни желания и мисли, всичко това оставя известни отпечатъци отвън и го четат. Скрити са нещата за по-нисши същества, които са по-ниско от нас. Те нищо не разбират.
Но онези, което седят над нас, те ни разбират много добре, понеже те са минали по този път.
И ние много мъчно можем да ги разберем. Мъчно е да ви се представят някои идеи, за които не сте готови.
към беседата >>
Допуснете, че вие сте един учител.
Допуснете, че вие сте един учител.
Залегнала е в ума ви мисълта, че тези ученици лъжат. Или да допуснем, че вие сте господар и залегнала е в тебе мисълта, че твоите слуги те крадат. А пък факт няма налице. И пуснал си четири-пет детектива да ги хванат. При такова състояние ти не можеш да бъдеш чист.
към беседата >>
И ние много мъчно можем да ги разберем.
Та има същества, които виждат всичко това, което ти четеш. Даже най-потайните ни желания и мисли, всичко това оставя известни отпечатъци отвън и го четат. Скрити са нещата за по-нисши същества, които са по-ниско от нас. Те нищо не разбират. Но онези, което седят над нас, те ни разбират много добре, понеже те са минали по този път.
И ние много мъчно можем да ги разберем.
Мъчно е да ви се представят някои идеи, за които не сте готови.
към беседата >>
Залегнала е в ума ви мисълта, че тези ученици лъжат.
Допуснете, че вие сте един учител.
Залегнала е в ума ви мисълта, че тези ученици лъжат.
Или да допуснем, че вие сте господар и залегнала е в тебе мисълта, че твоите слуги те крадат. А пък факт няма налице. И пуснал си четири-пет детектива да ги хванат. При такова състояние ти не можеш да бъдеш чист.
към беседата >>
Мъчно е да ви се представят някои идеи, за които не сте готови.
Даже най-потайните ни желания и мисли, всичко това оставя известни отпечатъци отвън и го четат. Скрити са нещата за по-нисши същества, които са по-ниско от нас. Те нищо не разбират. Но онези, което седят над нас, те ни разбират много добре, понеже те са минали по този път. И ние много мъчно можем да ги разберем.
Мъчно е да ви се представят някои идеи, за които не сте готови.
към беседата >>
Или да допуснем, че вие сте господар и залегнала е в тебе мисълта, че твоите слуги те крадат.
Допуснете, че вие сте един учител. Залегнала е в ума ви мисълта, че тези ученици лъжат.
Или да допуснем, че вие сте господар и залегнала е в тебе мисълта, че твоите слуги те крадат.
А пък факт няма налице. И пуснал си четири-пет детектива да ги хванат. При такова състояние ти не можеш да бъдеш чист.
към беседата >>
Ще ви приведа един контраст.
Ще ви приведа един контраст.
Представете си, че на една лекция вие сте гладни. Аз ви държа една реч. Към обед е вече и вие сте гладен, пукат ви ушите. Аз ви занимавам с една много важна лекция, но вие вече помирисвате яденето, което е някъде наготвено и почва едно малко движение. Аз ви разправям, а вие си казвате: „Да се свърши тази работа.
към беседата >>
А пък факт няма налице.
Допуснете, че вие сте един учител. Залегнала е в ума ви мисълта, че тези ученици лъжат. Или да допуснем, че вие сте господар и залегнала е в тебе мисълта, че твоите слуги те крадат.
А пък факт няма налице.
И пуснал си четири-пет детектива да ги хванат. При такова състояние ти не можеш да бъдеш чист.
към беседата >>
Представете си, че на една лекция вие сте гладни.
Ще ви приведа един контраст.
Представете си, че на една лекция вие сте гладни.
Аз ви държа една реч. Към обед е вече и вие сте гладен, пукат ви ушите. Аз ви занимавам с една много важна лекция, но вие вече помирисвате яденето, което е някъде наготвено и почва едно малко движение. Аз ви разправям, а вие си казвате: „Да се свърши тази работа. Сега яденето.” В дадения случай онази потребната храна е по-важна, отколкото речта, която държа.
към беседата >>
И пуснал си четири-пет детектива да ги хванат.
Допуснете, че вие сте един учител. Залегнала е в ума ви мисълта, че тези ученици лъжат. Или да допуснем, че вие сте господар и залегнала е в тебе мисълта, че твоите слуги те крадат. А пък факт няма налице.
И пуснал си четири-пет детектива да ги хванат.
При такова състояние ти не можеш да бъдеш чист.
към беседата >>
Аз ви държа една реч.
Ще ви приведа един контраст. Представете си, че на една лекция вие сте гладни.
Аз ви държа една реч.
Към обед е вече и вие сте гладен, пукат ви ушите. Аз ви занимавам с една много важна лекция, но вие вече помирисвате яденето, което е някъде наготвено и почва едно малко движение. Аз ви разправям, а вие си казвате: „Да се свърши тази работа. Сега яденето.” В дадения случай онази потребната храна е по-важна, отколкото речта, която държа.
към беседата >>
При такова състояние ти не можеш да бъдеш чист.
Допуснете, че вие сте един учител. Залегнала е в ума ви мисълта, че тези ученици лъжат. Или да допуснем, че вие сте господар и залегнала е в тебе мисълта, че твоите слуги те крадат. А пък факт няма налице. И пуснал си четири-пет детектива да ги хванат.
При такова състояние ти не можеш да бъдеш чист.
към беседата >>
Към обед е вече и вие сте гладен, пукат ви ушите.
Ще ви приведа един контраст. Представете си, че на една лекция вие сте гладни. Аз ви държа една реч.
Към обед е вече и вие сте гладен, пукат ви ушите.
Аз ви занимавам с една много важна лекция, но вие вече помирисвате яденето, което е някъде наготвено и почва едно малко движение. Аз ви разправям, а вие си казвате: „Да се свърши тази работа. Сега яденето.” В дадения случай онази потребната храна е по-важна, отколкото речта, която държа.
към беседата >>
Та казвам сега, при условията на живота ние сега се намираме в най-големи противоречия.
Та казвам сега, при условията на живота ние сега се намираме в най-големи противоречия.
Вие се намирате при най-големите противоречия и трябва да знаете как да се справите с тях. Вие например седите и сте нещастен, че баща ви не ви обича, че майка ви не ви обича, че жена ви не ви обича. Утре мъжът като си замине за другия свят, жената няма вече да го обича. Това е временно. Ти казваш: „В онзи свят ще се познаваме ли?
към беседата >>
Аз ви занимавам с една много важна лекция, но вие вече помирисвате яденето, което е някъде наготвено и почва едно малко движение.
Ще ви приведа един контраст. Представете си, че на една лекция вие сте гладни. Аз ви държа една реч. Към обед е вече и вие сте гладен, пукат ви ушите.
Аз ви занимавам с една много важна лекция, но вие вече помирисвате яденето, което е някъде наготвено и почва едно малко движение.
Аз ви разправям, а вие си казвате: „Да се свърши тази работа. Сега яденето.” В дадения случай онази потребната храна е по-важна, отколкото речта, която държа.
към беседата >>
Вие се намирате при най-големите противоречия и трябва да знаете как да се справите с тях.
Та казвам сега, при условията на живота ние сега се намираме в най-големи противоречия.
Вие се намирате при най-големите противоречия и трябва да знаете как да се справите с тях.
Вие например седите и сте нещастен, че баща ви не ви обича, че майка ви не ви обича, че жена ви не ви обича. Утре мъжът като си замине за другия свят, жената няма вече да го обича. Това е временно. Ти казваш: „В онзи свят ще се познаваме ли? ” Няма да се познавате в онзи свят.
към беседата >>
Аз ви разправям, а вие си казвате: „Да се свърши тази работа.
Ще ви приведа един контраст. Представете си, че на една лекция вие сте гладни. Аз ви държа една реч. Към обед е вече и вие сте гладен, пукат ви ушите. Аз ви занимавам с една много важна лекция, но вие вече помирисвате яденето, което е някъде наготвено и почва едно малко движение.
Аз ви разправям, а вие си казвате: „Да се свърши тази работа.
Сега яденето.” В дадения случай онази потребната храна е по-важна, отколкото речта, която държа.
към беседата >>
Вие например седите и сте нещастен, че баща ви не ви обича, че майка ви не ви обича, че жена ви не ви обича.
Та казвам сега, при условията на живота ние сега се намираме в най-големи противоречия. Вие се намирате при най-големите противоречия и трябва да знаете как да се справите с тях.
Вие например седите и сте нещастен, че баща ви не ви обича, че майка ви не ви обича, че жена ви не ви обича.
Утре мъжът като си замине за другия свят, жената няма вече да го обича. Това е временно. Ти казваш: „В онзи свят ще се познаваме ли? ” Няма да се познавате в онзи свят. Да ви познавам в онзи свят, че десет пъти сте ме излъгали ли, че десет пъти сте ми изневерили ли?
към беседата >>
Сега яденето.” В дадения случай онази потребната храна е по-важна, отколкото речта, която държа.
Представете си, че на една лекция вие сте гладни. Аз ви държа една реч. Към обед е вече и вие сте гладен, пукат ви ушите. Аз ви занимавам с една много важна лекция, но вие вече помирисвате яденето, което е някъде наготвено и почва едно малко движение. Аз ви разправям, а вие си казвате: „Да се свърши тази работа.
Сега яденето.” В дадения случай онази потребната храна е по-важна, отколкото речта, която държа.
към беседата >>
Утре мъжът като си замине за другия свят, жената няма вече да го обича.
Та казвам сега, при условията на живота ние сега се намираме в най-големи противоречия. Вие се намирате при най-големите противоречия и трябва да знаете как да се справите с тях. Вие например седите и сте нещастен, че баща ви не ви обича, че майка ви не ви обича, че жена ви не ви обича.
Утре мъжът като си замине за другия свят, жената няма вече да го обича.
Това е временно. Ти казваш: „В онзи свят ще се познаваме ли? ” Няма да се познавате в онзи свят. Да ви познавам в онзи свят, че десет пъти сте ме излъгали ли, че десет пъти сте ми изневерили ли? Ние пренасяме нещата в другия свят.
към беседата >>
Кои са основите на човешката свобода, на човешките права?
Кои са основите на човешката свобода, на човешките права?
Човешки права има само за посветения, а за непосветения няма никакви права. Правото търси кой? Аз, който имам майка, братя, баща, сестри, аз мога да търся права между тях. Имам дълг. А пък ти си слуга в дома, какви права търсиш?
към беседата >>
Това е временно.
Та казвам сега, при условията на живота ние сега се намираме в най-големи противоречия. Вие се намирате при най-големите противоречия и трябва да знаете как да се справите с тях. Вие например седите и сте нещастен, че баща ви не ви обича, че майка ви не ви обича, че жена ви не ви обича. Утре мъжът като си замине за другия свят, жената няма вече да го обича.
Това е временно.
Ти казваш: „В онзи свят ще се познаваме ли? ” Няма да се познавате в онзи свят. Да ви познавам в онзи свят, че десет пъти сте ме излъгали ли, че десет пъти сте ми изневерили ли? Ние пренасяме нещата в другия свят. Ние сме в света на противоречията - в една болница.
към беседата >>
Човешки права има само за посветения, а за непосветения няма никакви права.
Кои са основите на човешката свобода, на човешките права?
Човешки права има само за посветения, а за непосветения няма никакви права.
Правото търси кой? Аз, който имам майка, братя, баща, сестри, аз мога да търся права между тях. Имам дълг. А пък ти си слуга в дома, какви права търсиш? Могат да ти платят, но нямаш нищо друго.
към беседата >>
Ти казваш: „В онзи свят ще се познаваме ли?
Та казвам сега, при условията на живота ние сега се намираме в най-големи противоречия. Вие се намирате при най-големите противоречия и трябва да знаете как да се справите с тях. Вие например седите и сте нещастен, че баща ви не ви обича, че майка ви не ви обича, че жена ви не ви обича. Утре мъжът като си замине за другия свят, жената няма вече да го обича. Това е временно.
Ти казваш: „В онзи свят ще се познаваме ли?
” Няма да се познавате в онзи свят. Да ви познавам в онзи свят, че десет пъти сте ме излъгали ли, че десет пъти сте ми изневерили ли? Ние пренасяме нещата в другия свят. Ние сме в света на противоречията - в една болница. Тези положения, които влизат в обикновения живот, там не съществуват.
към беседата >>
Правото търси кой?
Кои са основите на човешката свобода, на човешките права? Човешки права има само за посветения, а за непосветения няма никакви права.
Правото търси кой?
Аз, който имам майка, братя, баща, сестри, аз мога да търся права между тях. Имам дълг. А пък ти си слуга в дома, какви права търсиш? Могат да ти платят, но нямаш нищо друго. Вие сте като онзи слуга, но сте присвоили правото да казвате: „Аз имам право.” Ти имаш правото да си вземеш парите и да си заминеш.
към беседата >>
” Няма да се познавате в онзи свят.
Вие се намирате при най-големите противоречия и трябва да знаете как да се справите с тях. Вие например седите и сте нещастен, че баща ви не ви обича, че майка ви не ви обича, че жена ви не ви обича. Утре мъжът като си замине за другия свят, жената няма вече да го обича. Това е временно. Ти казваш: „В онзи свят ще се познаваме ли?
” Няма да се познавате в онзи свят.
Да ви познавам в онзи свят, че десет пъти сте ме излъгали ли, че десет пъти сте ми изневерили ли? Ние пренасяме нещата в другия свят. Ние сме в света на противоречията - в една болница. Тези положения, които влизат в обикновения живот, там не съществуват. В една болница ще ви съблекат голи, сестрите ще ви съблекат и няма да бъде вашата воля - ще ви събличат, ще ви измият и ще ви облекат.
към беседата >>
Аз, който имам майка, братя, баща, сестри, аз мога да търся права между тях.
Кои са основите на човешката свобода, на човешките права? Човешки права има само за посветения, а за непосветения няма никакви права. Правото търси кой?
Аз, който имам майка, братя, баща, сестри, аз мога да търся права между тях.
Имам дълг. А пък ти си слуга в дома, какви права търсиш? Могат да ти платят, но нямаш нищо друго. Вие сте като онзи слуга, но сте присвоили правото да казвате: „Аз имам право.” Ти имаш правото да си вземеш парите и да си заминеш. Нямаш никакво право да вземеш дял.
към беседата >>
Да ви познавам в онзи свят, че десет пъти сте ме излъгали ли, че десет пъти сте ми изневерили ли?
Вие например седите и сте нещастен, че баща ви не ви обича, че майка ви не ви обича, че жена ви не ви обича. Утре мъжът като си замине за другия свят, жената няма вече да го обича. Това е временно. Ти казваш: „В онзи свят ще се познаваме ли? ” Няма да се познавате в онзи свят.
Да ви познавам в онзи свят, че десет пъти сте ме излъгали ли, че десет пъти сте ми изневерили ли?
Ние пренасяме нещата в другия свят. Ние сме в света на противоречията - в една болница. Тези положения, които влизат в обикновения живот, там не съществуват. В една болница ще ви съблекат голи, сестрите ще ви съблекат и няма да бъде вашата воля - ще ви събличат, ще ви измият и ще ви облекат. Пък когато сте здрави, вие сами се събличате и обличате.
към беседата >>
Имам дълг.
Кои са основите на човешката свобода, на човешките права? Човешки права има само за посветения, а за непосветения няма никакви права. Правото търси кой? Аз, който имам майка, братя, баща, сестри, аз мога да търся права между тях.
Имам дълг.
А пък ти си слуга в дома, какви права търсиш? Могат да ти платят, но нямаш нищо друго. Вие сте като онзи слуга, но сте присвоили правото да казвате: „Аз имам право.” Ти имаш правото да си вземеш парите и да си заминеш. Нямаш никакво право да вземеш дял.
към беседата >>
Ние пренасяме нещата в другия свят.
Утре мъжът като си замине за другия свят, жената няма вече да го обича. Това е временно. Ти казваш: „В онзи свят ще се познаваме ли? ” Няма да се познавате в онзи свят. Да ви познавам в онзи свят, че десет пъти сте ме излъгали ли, че десет пъти сте ми изневерили ли?
Ние пренасяме нещата в другия свят.
Ние сме в света на противоречията - в една болница. Тези положения, които влизат в обикновения живот, там не съществуват. В една болница ще ви съблекат голи, сестрите ще ви съблекат и няма да бъде вашата воля - ще ви събличат, ще ви измият и ще ви облекат. Пък когато сте здрави, вие сами се събличате и обличате. И вашата голота никой няма да вижда.
към беседата >>
А пък ти си слуга в дома, какви права търсиш?
Кои са основите на човешката свобода, на човешките права? Човешки права има само за посветения, а за непосветения няма никакви права. Правото търси кой? Аз, който имам майка, братя, баща, сестри, аз мога да търся права между тях. Имам дълг.
А пък ти си слуга в дома, какви права търсиш?
Могат да ти платят, но нямаш нищо друго. Вие сте като онзи слуга, но сте присвоили правото да казвате: „Аз имам право.” Ти имаш правото да си вземеш парите и да си заминеш. Нямаш никакво право да вземеш дял.
към беседата >>
Ние сме в света на противоречията - в една болница.
Това е временно. Ти казваш: „В онзи свят ще се познаваме ли? ” Няма да се познавате в онзи свят. Да ви познавам в онзи свят, че десет пъти сте ме излъгали ли, че десет пъти сте ми изневерили ли? Ние пренасяме нещата в другия свят.
Ние сме в света на противоречията - в една болница.
Тези положения, които влизат в обикновения живот, там не съществуват. В една болница ще ви съблекат голи, сестрите ще ви съблекат и няма да бъде вашата воля - ще ви събличат, ще ви измият и ще ви облекат. Пък когато сте здрави, вие сами се събличате и обличате. И вашата голота никой няма да вижда. Щом вашата голота виждат другите, вие не сте здрав човек.
към беседата >>
Могат да ти платят, но нямаш нищо друго.
Човешки права има само за посветения, а за непосветения няма никакви права. Правото търси кой? Аз, който имам майка, братя, баща, сестри, аз мога да търся права между тях. Имам дълг. А пък ти си слуга в дома, какви права търсиш?
Могат да ти платят, но нямаш нищо друго.
Вие сте като онзи слуга, но сте присвоили правото да казвате: „Аз имам право.” Ти имаш правото да си вземеш парите и да си заминеш. Нямаш никакво право да вземеш дял.
към беседата >>
Тези положения, които влизат в обикновения живот, там не съществуват.
Ти казваш: „В онзи свят ще се познаваме ли? ” Няма да се познавате в онзи свят. Да ви познавам в онзи свят, че десет пъти сте ме излъгали ли, че десет пъти сте ми изневерили ли? Ние пренасяме нещата в другия свят. Ние сме в света на противоречията - в една болница.
Тези положения, които влизат в обикновения живот, там не съществуват.
В една болница ще ви съблекат голи, сестрите ще ви съблекат и няма да бъде вашата воля - ще ви събличат, ще ви измият и ще ви облекат. Пък когато сте здрави, вие сами се събличате и обличате. И вашата голота никой няма да вижда. Щом вашата голота виждат другите, вие не сте здрав човек.
към беседата >>
Вие сте като онзи слуга, но сте присвоили правото да казвате: „Аз имам право.” Ти имаш правото да си вземеш парите и да си заминеш.
Правото търси кой? Аз, който имам майка, братя, баща, сестри, аз мога да търся права между тях. Имам дълг. А пък ти си слуга в дома, какви права търсиш? Могат да ти платят, но нямаш нищо друго.
Вие сте като онзи слуга, но сте присвоили правото да казвате: „Аз имам право.” Ти имаш правото да си вземеш парите и да си заминеш.
Нямаш никакво право да вземеш дял.
към беседата >>
В една болница ще ви съблекат голи, сестрите ще ви съблекат и няма да бъде вашата воля - ще ви събличат, ще ви измият и ще ви облекат.
” Няма да се познавате в онзи свят. Да ви познавам в онзи свят, че десет пъти сте ме излъгали ли, че десет пъти сте ми изневерили ли? Ние пренасяме нещата в другия свят. Ние сме в света на противоречията - в една болница. Тези положения, които влизат в обикновения живот, там не съществуват.
В една болница ще ви съблекат голи, сестрите ще ви съблекат и няма да бъде вашата воля - ще ви събличат, ще ви измият и ще ви облекат.
Пък когато сте здрави, вие сами се събличате и обличате. И вашата голота никой няма да вижда. Щом вашата голота виждат другите, вие не сте здрав човек.
към беседата >>
Нямаш никакво право да вземеш дял.
Аз, който имам майка, братя, баща, сестри, аз мога да търся права между тях. Имам дълг. А пък ти си слуга в дома, какви права търсиш? Могат да ти платят, но нямаш нищо друго. Вие сте като онзи слуга, но сте присвоили правото да казвате: „Аз имам право.” Ти имаш правото да си вземеш парите и да си заминеш.
Нямаш никакво право да вземеш дял.
към беседата >>
Пък когато сте здрави, вие сами се събличате и обличате.
Да ви познавам в онзи свят, че десет пъти сте ме излъгали ли, че десет пъти сте ми изневерили ли? Ние пренасяме нещата в другия свят. Ние сме в света на противоречията - в една болница. Тези положения, които влизат в обикновения живот, там не съществуват. В една болница ще ви съблекат голи, сестрите ще ви съблекат и няма да бъде вашата воля - ще ви събличат, ще ви измият и ще ви облекат.
Пък когато сте здрави, вие сами се събличате и обличате.
И вашата голота никой няма да вижда. Щом вашата голота виждат другите, вие не сте здрав човек.
към беседата >>
Казвам, трябва ви едно дълбоко разбиране.
Казвам, трябва ви едно дълбоко разбиране.
Вие някой път се намирате в положението на слуги и казвате: „Нали аз съм чадо Божие.” Ти дал ли си? Взел ли си? Какво нещо значи да бъдеш чадо Божие? Ти казваш: „Аз мисля за Бога.” И слугата мисли за господаря си, но като мисли за господаря си, ни най-малко няма да стане негов син. Ти казваш: „Аз върша волята Му.” Това нищо не значи още.
към беседата >>
И вашата голота никой няма да вижда.
Ние пренасяме нещата в другия свят. Ние сме в света на противоречията - в една болница. Тези положения, които влизат в обикновения живот, там не съществуват. В една болница ще ви съблекат голи, сестрите ще ви съблекат и няма да бъде вашата воля - ще ви събличат, ще ви измият и ще ви облекат. Пък когато сте здрави, вие сами се събличате и обличате.
И вашата голота никой няма да вижда.
Щом вашата голота виждат другите, вие не сте здрав човек.
към беседата >>
Вие някой път се намирате в положението на слуги и казвате: „Нали аз съм чадо Божие.” Ти дал ли си?
Казвам, трябва ви едно дълбоко разбиране.
Вие някой път се намирате в положението на слуги и казвате: „Нали аз съм чадо Божие.” Ти дал ли си?
Взел ли си? Какво нещо значи да бъдеш чадо Божие? Ти казваш: „Аз мисля за Бога.” И слугата мисли за господаря си, но като мисли за господаря си, ни най-малко няма да стане негов син. Ти казваш: „Аз върша волята Му.” Това нищо не значи още. И слугата върши волята, и синът върши волята на бащата, но единият - като върши волята на господаря си, а другият - като върши волята на баща си.
към беседата >>
Щом вашата голота виждат другите, вие не сте здрав човек.
Ние сме в света на противоречията - в една болница. Тези положения, които влизат в обикновения живот, там не съществуват. В една болница ще ви съблекат голи, сестрите ще ви съблекат и няма да бъде вашата воля - ще ви събличат, ще ви измият и ще ви облекат. Пък когато сте здрави, вие сами се събличате и обличате. И вашата голота никой няма да вижда.
Щом вашата голота виждат другите, вие не сте здрав човек.
към беседата >>
Взел ли си?
Казвам, трябва ви едно дълбоко разбиране. Вие някой път се намирате в положението на слуги и казвате: „Нали аз съм чадо Божие.” Ти дал ли си?
Взел ли си?
Какво нещо значи да бъдеш чадо Божие? Ти казваш: „Аз мисля за Бога.” И слугата мисли за господаря си, но като мисли за господаря си, ни най-малко няма да стане негов син. Ти казваш: „Аз върша волята Му.” Това нищо не значи още. И слугата върши волята, и синът върши волята на бащата, но единият - като върши волята на господаря си, а другият - като върши волята на баща си.
към беседата >>
Адам беше гол в рая, понеже не разбираше.
Адам беше гол в рая, понеже не разбираше.
Той не беше в любовта. Че не беше в любовта, се вижда от това, че той престъпи Божия закон. Ако любовта ги управляваше, нито Адам, нито Ева щяха да съгрешат. Любовта не беше здравословното състояние на тяхната душа, нищо повече. И Писанието казва, че бяха голи.
към беседата >>
Какво нещо значи да бъдеш чадо Божие?
Казвам, трябва ви едно дълбоко разбиране. Вие някой път се намирате в положението на слуги и казвате: „Нали аз съм чадо Божие.” Ти дал ли си? Взел ли си?
Какво нещо значи да бъдеш чадо Божие?
Ти казваш: „Аз мисля за Бога.” И слугата мисли за господаря си, но като мисли за господаря си, ни най-малко няма да стане негов син. Ти казваш: „Аз върша волята Му.” Това нищо не значи още. И слугата върши волята, и синът върши волята на бащата, но единият - като върши волята на господаря си, а другият - като върши волята на баща си.
към беседата >>
Той не беше в любовта.
Адам беше гол в рая, понеже не разбираше.
Той не беше в любовта.
Че не беше в любовта, се вижда от това, че той престъпи Божия закон. Ако любовта ги управляваше, нито Адам, нито Ева щяха да съгрешат. Любовта не беше здравословното състояние на тяхната душа, нищо повече. И Писанието казва, че бяха голи. А човек, който има любов, той е облечен - това е здравословното състояние на човека.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз мисля за Бога.” И слугата мисли за господаря си, но като мисли за господаря си, ни най-малко няма да стане негов син.
Казвам, трябва ви едно дълбоко разбиране. Вие някой път се намирате в положението на слуги и казвате: „Нали аз съм чадо Божие.” Ти дал ли си? Взел ли си? Какво нещо значи да бъдеш чадо Божие?
Ти казваш: „Аз мисля за Бога.” И слугата мисли за господаря си, но като мисли за господаря си, ни най-малко няма да стане негов син.
Ти казваш: „Аз върша волята Му.” Това нищо не значи още. И слугата върши волята, и синът върши волята на бащата, но единият - като върши волята на господаря си, а другият - като върши волята на баща си.
към беседата >>
Че не беше в любовта, се вижда от това, че той престъпи Божия закон.
Адам беше гол в рая, понеже не разбираше. Той не беше в любовта.
Че не беше в любовта, се вижда от това, че той престъпи Божия закон.
Ако любовта ги управляваше, нито Адам, нито Ева щяха да съгрешат. Любовта не беше здравословното състояние на тяхната душа, нищо повече. И Писанието казва, че бяха голи. А човек, който има любов, той е облечен - това е здравословното състояние на човека.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз върша волята Му.” Това нищо не значи още.
Казвам, трябва ви едно дълбоко разбиране. Вие някой път се намирате в положението на слуги и казвате: „Нали аз съм чадо Божие.” Ти дал ли си? Взел ли си? Какво нещо значи да бъдеш чадо Божие? Ти казваш: „Аз мисля за Бога.” И слугата мисли за господаря си, но като мисли за господаря си, ни най-малко няма да стане негов син.
Ти казваш: „Аз върша волята Му.” Това нищо не значи още.
И слугата върши волята, и синът върши волята на бащата, но единият - като върши волята на господаря си, а другият - като върши волята на баща си.
към беседата >>
Ако любовта ги управляваше, нито Адам, нито Ева щяха да съгрешат.
Адам беше гол в рая, понеже не разбираше. Той не беше в любовта. Че не беше в любовта, се вижда от това, че той престъпи Божия закон.
Ако любовта ги управляваше, нито Адам, нито Ева щяха да съгрешат.
Любовта не беше здравословното състояние на тяхната душа, нищо повече. И Писанието казва, че бяха голи. А човек, който има любов, той е облечен - това е здравословното състояние на човека.
към беседата >>
И слугата върши волята, и синът върши волята на бащата, но единият - като върши волята на господаря си, а другият - като върши волята на баща си.
Вие някой път се намирате в положението на слуги и казвате: „Нали аз съм чадо Божие.” Ти дал ли си? Взел ли си? Какво нещо значи да бъдеш чадо Божие? Ти казваш: „Аз мисля за Бога.” И слугата мисли за господаря си, но като мисли за господаря си, ни най-малко няма да стане негов син. Ти казваш: „Аз върша волята Му.” Това нищо не значи още.
И слугата върши волята, и синът върши волята на бащата, но единият - като върши волята на господаря си, а другият - като върши волята на баща си.
към беседата >>
Любовта не беше здравословното състояние на тяхната душа, нищо повече.
Адам беше гол в рая, понеже не разбираше. Той не беше в любовта. Че не беше в любовта, се вижда от това, че той престъпи Божия закон. Ако любовта ги управляваше, нито Адам, нито Ева щяха да съгрешат.
Любовта не беше здравословното състояние на тяхната душа, нищо повече.
И Писанието казва, че бяха голи. А човек, който има любов, той е облечен - това е здравословното състояние на човека.
към беседата >>
Та казвам, ние вземаме основни положения.
Та казвам, ние вземаме основни положения.
Ние вземаме положението, че ти си син - имаш баща. А пък щом не си син, то е друго. Кое е по-добро, който има баща или който има господар? Който има баща, то е най-хубавото положение. След това иде да имаш господар.
към беседата >>
И Писанието казва, че бяха голи.
Адам беше гол в рая, понеже не разбираше. Той не беше в любовта. Че не беше в любовта, се вижда от това, че той престъпи Божия закон. Ако любовта ги управляваше, нито Адам, нито Ева щяха да съгрешат. Любовта не беше здравословното състояние на тяхната душа, нищо повече.
И Писанието казва, че бяха голи.
А човек, който има любов, той е облечен - това е здравословното състояние на човека.
към беседата >>
Ние вземаме положението, че ти си син - имаш баща.
Та казвам, ние вземаме основни положения.
Ние вземаме положението, че ти си син - имаш баща.
А пък щом не си син, то е друго. Кое е по-добро, който има баща или който има господар? Който има баща, то е най-хубавото положение. След това иде да имаш господар. А пък някой казва: „И без господар може.” Без господар, това е най-лошото положение.
към беседата >>
А човек, който има любов, той е облечен - това е здравословното състояние на човека.
Той не беше в любовта. Че не беше в любовта, се вижда от това, че той престъпи Божия закон. Ако любовта ги управляваше, нито Адам, нито Ева щяха да съгрешат. Любовта не беше здравословното състояние на тяхната душа, нищо повече. И Писанието казва, че бяха голи.
А човек, който има любов, той е облечен - това е здравословното състояние на човека.
към беседата >>
А пък щом не си син, то е друго.
Та казвам, ние вземаме основни положения. Ние вземаме положението, че ти си син - имаш баща.
А пък щом не си син, то е друго.
Кое е по-добро, който има баща или който има господар? Който има баща, то е най-хубавото положение. След това иде да имаш господар. А пък някой казва: „И без господар може.” Без господар, това е най-лошото положение. Баща ти ще се грижи за тебе, и господарят ти ще се грижи за тебе.
към беседата >>
Може да остане мисълта: „Какво да правим ние?
Може да остане мисълта: „Какво да правим ние?
” Няма какво да правим. Напиши ти главната буква „М” и виж как я пишеш. И после напиши главната буква „Л” и виж как я пишеш. После виж как пишеш главна буква „Р”, и после - малката буква „р”. И като пишеш буквите, като пишеш азбуката, ти ще намериш какво е твоето състояние.
към беседата >>
Кое е по-добро, който има баща или който има господар?
Та казвам, ние вземаме основни положения. Ние вземаме положението, че ти си син - имаш баща. А пък щом не си син, то е друго.
Кое е по-добро, който има баща или който има господар?
Който има баща, то е най-хубавото положение. След това иде да имаш господар. А пък някой казва: „И без господар може.” Без господар, това е най-лошото положение. Баща ти ще се грижи за тебе, и господарят ти ще се грижи за тебе. А пък като нямаш господар, никой не се грижи за тебе, ти ще се грижиш сам.
към беседата >>
” Няма какво да правим.
Може да остане мисълта: „Какво да правим ние?
” Няма какво да правим.
Напиши ти главната буква „М” и виж как я пишеш. И после напиши главната буква „Л” и виж как я пишеш. После виж как пишеш главна буква „Р”, и после - малката буква „р”. И като пишеш буквите, като пишеш азбуката, ти ще намериш какво е твоето състояние. Ти трябва да имаш ясна представа.
към беседата >>
Който има баща, то е най-хубавото положение.
Та казвам, ние вземаме основни положения. Ние вземаме положението, че ти си син - имаш баща. А пък щом не си син, то е друго. Кое е по-добро, който има баща или който има господар?
Който има баща, то е най-хубавото положение.
След това иде да имаш господар. А пък някой казва: „И без господар може.” Без господар, това е най-лошото положение. Баща ти ще се грижи за тебе, и господарят ти ще се грижи за тебе. А пък като нямаш господар, никой не се грижи за тебе, ти ще се грижиш сам. Знаете ли какво значи сам да се грижиш за себе си?
към беседата >>
Напиши ти главната буква „М” и виж как я пишеш.
Може да остане мисълта: „Какво да правим ние? ” Няма какво да правим.
Напиши ти главната буква „М” и виж как я пишеш.
И после напиши главната буква „Л” и виж как я пишеш. После виж как пишеш главна буква „Р”, и после - малката буква „р”. И като пишеш буквите, като пишеш азбуката, ти ще намериш какво е твоето състояние. Ти трябва да имаш ясна представа. Всеки ден трябва да знаеш до каква степен си дошъл, до какви възможности си дошъл, каква е степента на онова, което ти можеш да пожертваш на другите хора, доколко ти можеш да обичаш Бога, доколко сърцето ти може да бъде изпълнено с Неговата любов, доколко умът ти може да бъде зает с Божията любов, доколко силите си можеш да впрегнеш на работа.
към беседата >>
След това иде да имаш господар.
Та казвам, ние вземаме основни положения. Ние вземаме положението, че ти си син - имаш баща. А пък щом не си син, то е друго. Кое е по-добро, който има баща или който има господар? Който има баща, то е най-хубавото положение.
След това иде да имаш господар.
А пък някой казва: „И без господар може.” Без господар, това е най-лошото положение. Баща ти ще се грижи за тебе, и господарят ти ще се грижи за тебе. А пък като нямаш господар, никой не се грижи за тебе, ти ще се грижиш сам. Знаете ли какво значи сам да се грижиш за себе си? Няма по-тежка работа от това сам да се грижи човек за всичко.
към беседата >>
И после напиши главната буква „Л” и виж как я пишеш.
Може да остане мисълта: „Какво да правим ние? ” Няма какво да правим. Напиши ти главната буква „М” и виж как я пишеш.
И после напиши главната буква „Л” и виж как я пишеш.
После виж как пишеш главна буква „Р”, и после - малката буква „р”. И като пишеш буквите, като пишеш азбуката, ти ще намериш какво е твоето състояние. Ти трябва да имаш ясна представа. Всеки ден трябва да знаеш до каква степен си дошъл, до какви възможности си дошъл, каква е степента на онова, което ти можеш да пожертваш на другите хора, доколко ти можеш да обичаш Бога, доколко сърцето ти може да бъде изпълнено с Неговата любов, доколко умът ти може да бъде зает с Божията любов, доколко силите си можеш да впрегнеш на работа.
към беседата >>
А пък някой казва: „И без господар може.” Без господар, това е най-лошото положение.
Ние вземаме положението, че ти си син - имаш баща. А пък щом не си син, то е друго. Кое е по-добро, който има баща или който има господар? Който има баща, то е най-хубавото положение. След това иде да имаш господар.
А пък някой казва: „И без господар може.” Без господар, това е най-лошото положение.
Баща ти ще се грижи за тебе, и господарят ти ще се грижи за тебе. А пък като нямаш господар, никой не се грижи за тебе, ти ще се грижиш сам. Знаете ли какво значи сам да се грижиш за себе си? Няма по-тежка работа от това сам да се грижи човек за всичко. Но в тази грижа ние включваме грижата на хиляди и милиони същества, които живеят и се грижат.
към беседата >>
После виж как пишеш главна буква „Р”, и после - малката буква „р”.
Може да остане мисълта: „Какво да правим ние? ” Няма какво да правим. Напиши ти главната буква „М” и виж как я пишеш. И после напиши главната буква „Л” и виж как я пишеш.
После виж как пишеш главна буква „Р”, и после - малката буква „р”.
И като пишеш буквите, като пишеш азбуката, ти ще намериш какво е твоето състояние. Ти трябва да имаш ясна представа. Всеки ден трябва да знаеш до каква степен си дошъл, до какви възможности си дошъл, каква е степента на онова, което ти можеш да пожертваш на другите хора, доколко ти можеш да обичаш Бога, доколко сърцето ти може да бъде изпълнено с Неговата любов, доколко умът ти може да бъде зает с Божията любов, доколко силите си можеш да впрегнеш на работа.
към беседата >>
Баща ти ще се грижи за тебе, и господарят ти ще се грижи за тебе.
А пък щом не си син, то е друго. Кое е по-добро, който има баща или който има господар? Който има баща, то е най-хубавото положение. След това иде да имаш господар. А пък някой казва: „И без господар може.” Без господар, това е най-лошото положение.
Баща ти ще се грижи за тебе, и господарят ти ще се грижи за тебе.
А пък като нямаш господар, никой не се грижи за тебе, ти ще се грижиш сам. Знаете ли какво значи сам да се грижиш за себе си? Няма по-тежка работа от това сам да се грижи човек за всичко. Но в тази грижа ние включваме грижата на хиляди и милиони същества, които живеят и се грижат.
към беседата >>
И като пишеш буквите, като пишеш азбуката, ти ще намериш какво е твоето състояние.
Може да остане мисълта: „Какво да правим ние? ” Няма какво да правим. Напиши ти главната буква „М” и виж как я пишеш. И после напиши главната буква „Л” и виж как я пишеш. После виж как пишеш главна буква „Р”, и после - малката буква „р”.
И като пишеш буквите, като пишеш азбуката, ти ще намериш какво е твоето състояние.
Ти трябва да имаш ясна представа. Всеки ден трябва да знаеш до каква степен си дошъл, до какви възможности си дошъл, каква е степента на онова, което ти можеш да пожертваш на другите хора, доколко ти можеш да обичаш Бога, доколко сърцето ти може да бъде изпълнено с Неговата любов, доколко умът ти може да бъде зает с Божията любов, доколко силите си можеш да впрегнеш на работа.
към беседата >>
А пък като нямаш господар, никой не се грижи за тебе, ти ще се грижиш сам.
Кое е по-добро, който има баща или който има господар? Който има баща, то е най-хубавото положение. След това иде да имаш господар. А пък някой казва: „И без господар може.” Без господар, това е най-лошото положение. Баща ти ще се грижи за тебе, и господарят ти ще се грижи за тебе.
А пък като нямаш господар, никой не се грижи за тебе, ти ще се грижиш сам.
Знаете ли какво значи сам да се грижиш за себе си? Няма по-тежка работа от това сам да се грижи човек за всичко. Но в тази грижа ние включваме грижата на хиляди и милиони същества, които живеят и се грижат.
към беседата >>
Ти трябва да имаш ясна представа.
” Няма какво да правим. Напиши ти главната буква „М” и виж как я пишеш. И после напиши главната буква „Л” и виж как я пишеш. После виж как пишеш главна буква „Р”, и после - малката буква „р”. И като пишеш буквите, като пишеш азбуката, ти ще намериш какво е твоето състояние.
Ти трябва да имаш ясна представа.
Всеки ден трябва да знаеш до каква степен си дошъл, до какви възможности си дошъл, каква е степента на онова, което ти можеш да пожертваш на другите хора, доколко ти можеш да обичаш Бога, доколко сърцето ти може да бъде изпълнено с Неговата любов, доколко умът ти може да бъде зает с Божията любов, доколко силите си можеш да впрегнеш на работа.
към беседата >>
Знаете ли какво значи сам да се грижиш за себе си?
Който има баща, то е най-хубавото положение. След това иде да имаш господар. А пък някой казва: „И без господар може.” Без господар, това е най-лошото положение. Баща ти ще се грижи за тебе, и господарят ти ще се грижи за тебе. А пък като нямаш господар, никой не се грижи за тебе, ти ще се грижиш сам.
Знаете ли какво значи сам да се грижиш за себе си?
Няма по-тежка работа от това сам да се грижи човек за всичко. Но в тази грижа ние включваме грижата на хиляди и милиони същества, които живеят и се грижат.
към беседата >>
Всеки ден трябва да знаеш до каква степен си дошъл, до какви възможности си дошъл, каква е степента на онова, което ти можеш да пожертваш на другите хора, доколко ти можеш да обичаш Бога, доколко сърцето ти може да бъде изпълнено с Неговата любов, доколко умът ти може да бъде зает с Божията любов, доколко силите си можеш да впрегнеш на работа.
Напиши ти главната буква „М” и виж как я пишеш. И после напиши главната буква „Л” и виж как я пишеш. После виж как пишеш главна буква „Р”, и после - малката буква „р”. И като пишеш буквите, като пишеш азбуката, ти ще намериш какво е твоето състояние. Ти трябва да имаш ясна представа.
Всеки ден трябва да знаеш до каква степен си дошъл, до какви възможности си дошъл, каква е степента на онова, което ти можеш да пожертваш на другите хора, доколко ти можеш да обичаш Бога, доколко сърцето ти може да бъде изпълнено с Неговата любов, доколко умът ти може да бъде зает с Божията любов, доколко силите си можеш да впрегнеш на работа.
към беседата >>
Няма по-тежка работа от това сам да се грижи човек за всичко.
След това иде да имаш господар. А пък някой казва: „И без господар може.” Без господар, това е най-лошото положение. Баща ти ще се грижи за тебе, и господарят ти ще се грижи за тебе. А пък като нямаш господар, никой не се грижи за тебе, ти ще се грижиш сам. Знаете ли какво значи сам да се грижиш за себе си?
Няма по-тежка работа от това сам да се грижи човек за всичко.
Но в тази грижа ние включваме грижата на хиляди и милиони същества, които живеят и се грижат.
към беседата >>
Нали има три неща - първо да възлюбиш Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила.
Нали има три неща - първо да възлюбиш Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила.
Силата е вече в изпълнението. Второ - да възлюбиш ближния си като себе си. Това, което можеш да направиш и за другите. Тази черта през средата показва едно неестествено положение. Тази хоризонтална черта показва неестественото противоречие, което съществува в гъстата материя.
към беседата >>
Но в тази грижа ние включваме грижата на хиляди и милиони същества, които живеят и се грижат.
А пък някой казва: „И без господар може.” Без господар, това е най-лошото положение. Баща ти ще се грижи за тебе, и господарят ти ще се грижи за тебе. А пък като нямаш господар, никой не се грижи за тебе, ти ще се грижиш сам. Знаете ли какво значи сам да се грижиш за себе си? Няма по-тежка работа от това сам да се грижи човек за всичко.
Но в тази грижа ние включваме грижата на хиляди и милиони същества, които живеят и се грижат.
към беседата >>
Силата е вече в изпълнението.
Нали има три неща - първо да възлюбиш Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила.
Силата е вече в изпълнението.
Второ - да възлюбиш ближния си като себе си. Това, което можеш да направиш и за другите. Тази черта през средата показва едно неестествено положение. Тази хоризонтална черта показва неестественото противоречие, което съществува в гъстата материя. Тази хоризонтална плоскост показва, че има две противоречия.
към беседата >>
Ние живеем сега в един свят, не разбираме дълбоката философия и вследствие на тези разбирания ние влизаме в едно голямо вътрешно противоречие.
Ние живеем сега в един свят, не разбираме дълбоката философия и вследствие на тези разбирания ние влизаме в едно голямо вътрешно противоречие.
Има една вътрешна тъга, която имат и други същества, много по-напреднали. Има една вътрешна тъга, неразположение. Повод няма. Да си болен, не си болен. Да ти е казал някой някоя обидна дума, не ти е казал.
към беседата >>
Второ - да възлюбиш ближния си като себе си.
Нали има три неща - първо да възлюбиш Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила. Силата е вече в изпълнението.
Второ - да възлюбиш ближния си като себе си.
Това, което можеш да направиш и за другите. Тази черта през средата показва едно неестествено положение. Тази хоризонтална черта показва неестественото противоречие, което съществува в гъстата материя. Тази хоризонтална плоскост показва, че има две противоречия. Онези, които слизат отгоре, искат да я пробият, като дойдат до нея, искат да влязат в гъстата материя.
към беседата >>
Има една вътрешна тъга, която имат и други същества, много по-напреднали.
Ние живеем сега в един свят, не разбираме дълбоката философия и вследствие на тези разбирания ние влизаме в едно голямо вътрешно противоречие.
Има една вътрешна тъга, която имат и други същества, много по-напреднали.
Има една вътрешна тъга, неразположение. Повод няма. Да си болен, не си болен. Да ти е казал някой някоя обидна дума, не ти е казал. Да не те обичат, не е вярно, обичат те.
към беседата >>
Това, което можеш да направиш и за другите.
Нали има три неща - първо да възлюбиш Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила. Силата е вече в изпълнението. Второ - да възлюбиш ближния си като себе си.
Това, което можеш да направиш и за другите.
Тази черта през средата показва едно неестествено положение. Тази хоризонтална черта показва неестественото противоречие, което съществува в гъстата материя. Тази хоризонтална плоскост показва, че има две противоречия. Онези, които слизат отгоре, искат да я пробият, като дойдат до нея, искат да влязат в гъстата материя. Този знак, който е много разширен горе, ще се стесни и ще бъде много тесен долу.
към беседата >>
Има една вътрешна тъга, неразположение.
Ние живеем сега в един свят, не разбираме дълбоката философия и вследствие на тези разбирания ние влизаме в едно голямо вътрешно противоречие. Има една вътрешна тъга, която имат и други същества, много по-напреднали.
Има една вътрешна тъга, неразположение.
Повод няма. Да си болен, не си болен. Да ти е казал някой някоя обидна дума, не ти е казал. Да не те обичат, не е вярно, обичат те. Къща имаш, баща, майка, всичко имаш, а пък имаш неразположение.
към беседата >>
Тази черта през средата показва едно неестествено положение.
Нали има три неща - първо да възлюбиш Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила. Силата е вече в изпълнението. Второ - да възлюбиш ближния си като себе си. Това, което можеш да направиш и за другите.
Тази черта през средата показва едно неестествено положение.
Тази хоризонтална черта показва неестественото противоречие, което съществува в гъстата материя. Тази хоризонтална плоскост показва, че има две противоречия. Онези, които слизат отгоре, искат да я пробият, като дойдат до нея, искат да влязат в гъстата материя. Този знак, който е много разширен горе, ще се стесни и ще бъде много тесен долу. А пък тези, които идат отдолу, те, като минават през плоскостта, ще имат друго противоречие.
към беседата >>
Повод няма.
Ние живеем сега в един свят, не разбираме дълбоката философия и вследствие на тези разбирания ние влизаме в едно голямо вътрешно противоречие. Има една вътрешна тъга, която имат и други същества, много по-напреднали. Има една вътрешна тъга, неразположение.
Повод няма.
Да си болен, не си болен. Да ти е казал някой някоя обидна дума, не ти е казал. Да не те обичат, не е вярно, обичат те. Къща имаш, баща, майка, всичко имаш, а пък имаш неразположение. Как ще го обясниш?
към беседата >>
Тази хоризонтална черта показва неестественото противоречие, което съществува в гъстата материя.
Нали има три неща - първо да възлюбиш Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила. Силата е вече в изпълнението. Второ - да възлюбиш ближния си като себе си. Това, което можеш да направиш и за другите. Тази черта през средата показва едно неестествено положение.
Тази хоризонтална черта показва неестественото противоречие, което съществува в гъстата материя.
Тази хоризонтална плоскост показва, че има две противоречия. Онези, които слизат отгоре, искат да я пробият, като дойдат до нея, искат да влязат в гъстата материя. Този знак, който е много разширен горе, ще се стесни и ще бъде много тесен долу. А пък тези, които идат отдолу, те, като минават през плоскостта, ще имат друго противоречие. Едни, които слизат, ще се ограничават, като слизат от тази плоскост на по-гъста материя.
към беседата >>
Да си болен, не си болен.
Ние живеем сега в един свят, не разбираме дълбоката философия и вследствие на тези разбирания ние влизаме в едно голямо вътрешно противоречие. Има една вътрешна тъга, която имат и други същества, много по-напреднали. Има една вътрешна тъга, неразположение. Повод няма.
Да си болен, не си болен.
Да ти е казал някой някоя обидна дума, не ти е казал. Да не те обичат, не е вярно, обичат те. Къща имаш, баща, майка, всичко имаш, а пък имаш неразположение. Как ще го обясниш? Турците казват: „Кефе кедер.” Но това са състояния на онези напредналите души.
към беседата >>
Тази хоризонтална плоскост показва, че има две противоречия.
Силата е вече в изпълнението. Второ - да възлюбиш ближния си като себе си. Това, което можеш да направиш и за другите. Тази черта през средата показва едно неестествено положение. Тази хоризонтална черта показва неестественото противоречие, което съществува в гъстата материя.
Тази хоризонтална плоскост показва, че има две противоречия.
Онези, които слизат отгоре, искат да я пробият, като дойдат до нея, искат да влязат в гъстата материя. Този знак, който е много разширен горе, ще се стесни и ще бъде много тесен долу. А пък тези, които идат отдолу, те, като минават през плоскостта, ще имат друго противоречие. Едни, които слизат, ще се ограничават, като слизат от тази плоскост на по-гъста материя. А други, като се качват нагоре от плоскостта, отдолу нагоре, ще се освобождават.
към беседата >>
Да ти е казал някой някоя обидна дума, не ти е казал.
Ние живеем сега в един свят, не разбираме дълбоката философия и вследствие на тези разбирания ние влизаме в едно голямо вътрешно противоречие. Има една вътрешна тъга, която имат и други същества, много по-напреднали. Има една вътрешна тъга, неразположение. Повод няма. Да си болен, не си болен.
Да ти е казал някой някоя обидна дума, не ти е казал.
Да не те обичат, не е вярно, обичат те. Къща имаш, баща, майка, всичко имаш, а пък имаш неразположение. Как ще го обясниш? Турците казват: „Кефе кедер.” Но това са състояния на онези напредналите души. Някой път питат някого: „Какво ти е?
към беседата >>
Онези, които слизат отгоре, искат да я пробият, като дойдат до нея, искат да влязат в гъстата материя.
Второ - да възлюбиш ближния си като себе си. Това, което можеш да направиш и за другите. Тази черта през средата показва едно неестествено положение. Тази хоризонтална черта показва неестественото противоречие, което съществува в гъстата материя. Тази хоризонтална плоскост показва, че има две противоречия.
Онези, които слизат отгоре, искат да я пробият, като дойдат до нея, искат да влязат в гъстата материя.
Този знак, който е много разширен горе, ще се стесни и ще бъде много тесен долу. А пък тези, които идат отдолу, те, като минават през плоскостта, ще имат друго противоречие. Едни, които слизат, ще се ограничават, като слизат от тази плоскост на по-гъста материя. А други, като се качват нагоре от плоскостта, отдолу нагоре, ще се освобождават.
към беседата >>
Да не те обичат, не е вярно, обичат те.
Има една вътрешна тъга, която имат и други същества, много по-напреднали. Има една вътрешна тъга, неразположение. Повод няма. Да си болен, не си болен. Да ти е казал някой някоя обидна дума, не ти е казал.
Да не те обичат, не е вярно, обичат те.
Къща имаш, баща, майка, всичко имаш, а пък имаш неразположение. Как ще го обясниш? Турците казват: „Кефе кедер.” Но това са състояния на онези напредналите души. Някой път питат някого: „Какво ти е? ” „Кефе кедер.” Неразположен си.
към беседата >>
Този знак, който е много разширен горе, ще се стесни и ще бъде много тесен долу.
Това, което можеш да направиш и за другите. Тази черта през средата показва едно неестествено положение. Тази хоризонтална черта показва неестественото противоречие, което съществува в гъстата материя. Тази хоризонтална плоскост показва, че има две противоречия. Онези, които слизат отгоре, искат да я пробият, като дойдат до нея, искат да влязат в гъстата материя.
Този знак, който е много разширен горе, ще се стесни и ще бъде много тесен долу.
А пък тези, които идат отдолу, те, като минават през плоскостта, ще имат друго противоречие. Едни, които слизат, ще се ограничават, като слизат от тази плоскост на по-гъста материя. А други, като се качват нагоре от плоскостта, отдолу нагоре, ще се освобождават.
към беседата >>
Къща имаш, баща, майка, всичко имаш, а пък имаш неразположение.
Има една вътрешна тъга, неразположение. Повод няма. Да си болен, не си болен. Да ти е казал някой някоя обидна дума, не ти е казал. Да не те обичат, не е вярно, обичат те.
Къща имаш, баща, майка, всичко имаш, а пък имаш неразположение.
Как ще го обясниш? Турците казват: „Кефе кедер.” Но това са състояния на онези напредналите души. Някой път питат някого: „Какво ти е? ” „Кефе кедер.” Неразположен си. Онзи ти казва: „Няма какво да му мислиш.” Чудни са хората.
към беседата >>
А пък тези, които идат отдолу, те, като минават през плоскостта, ще имат друго противоречие.
Тази черта през средата показва едно неестествено положение. Тази хоризонтална черта показва неестественото противоречие, което съществува в гъстата материя. Тази хоризонтална плоскост показва, че има две противоречия. Онези, които слизат отгоре, искат да я пробият, като дойдат до нея, искат да влязат в гъстата материя. Този знак, който е много разширен горе, ще се стесни и ще бъде много тесен долу.
А пък тези, които идат отдолу, те, като минават през плоскостта, ще имат друго противоречие.
Едни, които слизат, ще се ограничават, като слизат от тази плоскост на по-гъста материя. А други, като се качват нагоре от плоскостта, отдолу нагоре, ще се освобождават.
към беседата >>
Как ще го обясниш?
Повод няма. Да си болен, не си болен. Да ти е казал някой някоя обидна дума, не ти е казал. Да не те обичат, не е вярно, обичат те. Къща имаш, баща, майка, всичко имаш, а пък имаш неразположение.
Как ще го обясниш?
Турците казват: „Кефе кедер.” Но това са състояния на онези напредналите души. Някой път питат някого: „Какво ти е? ” „Кефе кедер.” Неразположен си. Онзи ти казва: „Няма какво да му мислиш.” Чудни са хората.
към беседата >>
Едни, които слизат, ще се ограничават, като слизат от тази плоскост на по-гъста материя.
Тази хоризонтална черта показва неестественото противоречие, което съществува в гъстата материя. Тази хоризонтална плоскост показва, че има две противоречия. Онези, които слизат отгоре, искат да я пробият, като дойдат до нея, искат да влязат в гъстата материя. Този знак, който е много разширен горе, ще се стесни и ще бъде много тесен долу. А пък тези, които идат отдолу, те, като минават през плоскостта, ще имат друго противоречие.
Едни, които слизат, ще се ограничават, като слизат от тази плоскост на по-гъста материя.
А други, като се качват нагоре от плоскостта, отдолу нагоре, ще се освобождават.
към беседата >>
Турците казват: „Кефе кедер.” Но това са състояния на онези напредналите души.
Да си болен, не си болен. Да ти е казал някой някоя обидна дума, не ти е казал. Да не те обичат, не е вярно, обичат те. Къща имаш, баща, майка, всичко имаш, а пък имаш неразположение. Как ще го обясниш?
Турците казват: „Кефе кедер.” Но това са състояния на онези напредналите души.
Някой път питат някого: „Какво ти е? ” „Кефе кедер.” Неразположен си. Онзи ти казва: „Няма какво да му мислиш.” Чудни са хората.
към беседата >>
А други, като се качват нагоре от плоскостта, отдолу нагоре, ще се освобождават.
Тази хоризонтална плоскост показва, че има две противоречия. Онези, които слизат отгоре, искат да я пробият, като дойдат до нея, искат да влязат в гъстата материя. Този знак, който е много разширен горе, ще се стесни и ще бъде много тесен долу. А пък тези, които идат отдолу, те, като минават през плоскостта, ще имат друго противоречие. Едни, които слизат, ще се ограничават, като слизат от тази плоскост на по-гъста материя.
А други, като се качват нагоре от плоскостта, отдолу нагоре, ще се освобождават.
към беседата >>
Някой път питат някого: „Какво ти е?
Да ти е казал някой някоя обидна дума, не ти е казал. Да не те обичат, не е вярно, обичат те. Къща имаш, баща, майка, всичко имаш, а пък имаш неразположение. Как ще го обясниш? Турците казват: „Кефе кедер.” Но това са състояния на онези напредналите души.
Някой път питат някого: „Какво ти е?
” „Кефе кедер.” Неразположен си. Онзи ти казва: „Няма какво да му мислиш.” Чудни са хората.
към беседата >>
Пресечната на главната буква „М” с напречна черта е същата хоризонтална черта.
Пресечната на главната буква „М” с напречна черта е същата хоризонтална черта.
Този, който пише така, иска да каже: „Най-първо аз имам да уреждам своите интереси, своите работи, и след това другите работи. Аз мисля дотолкова за тебе, колкото да мога да уредя своите работи.” Аз те обичам дотолкова, доколкото мога чрез това да уредя своите работи. Тази напречна черта това показва. А той си мисли, че тази напречна черта показва благородство, а пък това е егоизъм от единия до другия край. Това е правилно геометрично тълкуване.
към беседата >>
” „Кефе кедер.” Неразположен си.
Да не те обичат, не е вярно, обичат те. Къща имаш, баща, майка, всичко имаш, а пък имаш неразположение. Как ще го обясниш? Турците казват: „Кефе кедер.” Но това са състояния на онези напредналите души. Някой път питат някого: „Какво ти е?
” „Кефе кедер.” Неразположен си.
Онзи ти казва: „Няма какво да му мислиш.” Чудни са хората.
към беседата >>
Този, който пише така, иска да каже: „Най-първо аз имам да уреждам своите интереси, своите работи, и след това другите работи.
Пресечната на главната буква „М” с напречна черта е същата хоризонтална черта.
Този, който пише така, иска да каже: „Най-първо аз имам да уреждам своите интереси, своите работи, и след това другите работи.
Аз мисля дотолкова за тебе, колкото да мога да уредя своите работи.” Аз те обичам дотолкова, доколкото мога чрез това да уредя своите работи. Тази напречна черта това показва. А той си мисли, че тази напречна черта показва благородство, а пък това е егоизъм от единия до другия край. Това е правилно геометрично тълкуване. Аз разглеждам нещата от друго гледище.
към беседата >>
Онзи ти казва: „Няма какво да му мислиш.” Чудни са хората.
Къща имаш, баща, майка, всичко имаш, а пък имаш неразположение. Как ще го обясниш? Турците казват: „Кефе кедер.” Но това са състояния на онези напредналите души. Някой път питат някого: „Какво ти е? ” „Кефе кедер.” Неразположен си.
Онзи ти казва: „Няма какво да му мислиш.” Чудни са хората.
към беседата >>
Аз мисля дотолкова за тебе, колкото да мога да уредя своите работи.” Аз те обичам дотолкова, доколкото мога чрез това да уредя своите работи.
Пресечната на главната буква „М” с напречна черта е същата хоризонтална черта. Този, който пише така, иска да каже: „Най-първо аз имам да уреждам своите интереси, своите работи, и след това другите работи.
Аз мисля дотолкова за тебе, колкото да мога да уредя своите работи.” Аз те обичам дотолкова, доколкото мога чрез това да уредя своите работи.
Тази напречна черта това показва. А той си мисли, че тази напречна черта показва благородство, а пък това е егоизъм от единия до другия край. Това е правилно геометрично тълкуване. Аз разглеждам нещата от друго гледище. Разглеждам живота по отношение на Божествения живот, за да видя има ли известно несъответствие между моя живот и Божествения живот.
към беседата >>
Вие се прозявате някой път, но не знаете какво нещо е прозявката, не знаете философията на прозявката.
Вие се прозявате някой път, но не знаете какво нещо е прозявката, не знаете философията на прозявката.
Или пък някой киха. Прозявката е архаически някакъв остатък у човека, едно неестествено положение. Като седиш и нямаш какво да правиш, прозявай се. Като мислиш, мислиш, и виждаш, че работите остават неразрешени, ти се прозяваш. Прозяваш се веднъж, дваж, триж, и или ще станеш да работиш, или ще отидеш да спиш.
към беседата >>
Тази напречна черта това показва.
Пресечната на главната буква „М” с напречна черта е същата хоризонтална черта. Този, който пише така, иска да каже: „Най-първо аз имам да уреждам своите интереси, своите работи, и след това другите работи. Аз мисля дотолкова за тебе, колкото да мога да уредя своите работи.” Аз те обичам дотолкова, доколкото мога чрез това да уредя своите работи.
Тази напречна черта това показва.
А той си мисли, че тази напречна черта показва благородство, а пък това е егоизъм от единия до другия край. Това е правилно геометрично тълкуване. Аз разглеждам нещата от друго гледище. Разглеждам живота по отношение на Божествения живот, за да видя има ли известно несъответствие между моя живот и Божествения живот. Божественият живот е една идея, която трябва да се постигне, и трябва да се работи дълго време за това.
към беседата >>
Или пък някой киха.
Вие се прозявате някой път, но не знаете какво нещо е прозявката, не знаете философията на прозявката.
Или пък някой киха.
Прозявката е архаически някакъв остатък у човека, едно неестествено положение. Като седиш и нямаш какво да правиш, прозявай се. Като мислиш, мислиш, и виждаш, че работите остават неразрешени, ти се прозяваш. Прозяваш се веднъж, дваж, триж, и или ще станеш да работиш, или ще отидеш да спиш. Някой път, след като се е събудил някой от сън, той се прозява, не знае какво да прави.
към беседата >>
А той си мисли, че тази напречна черта показва благородство, а пък това е егоизъм от единия до другия край.
Пресечната на главната буква „М” с напречна черта е същата хоризонтална черта. Този, който пише така, иска да каже: „Най-първо аз имам да уреждам своите интереси, своите работи, и след това другите работи. Аз мисля дотолкова за тебе, колкото да мога да уредя своите работи.” Аз те обичам дотолкова, доколкото мога чрез това да уредя своите работи. Тази напречна черта това показва.
А той си мисли, че тази напречна черта показва благородство, а пък това е егоизъм от единия до другия край.
Това е правилно геометрично тълкуване. Аз разглеждам нещата от друго гледище. Разглеждам живота по отношение на Божествения живот, за да видя има ли известно несъответствие между моя живот и Божествения живот. Божественият живот е една идея, която трябва да се постигне, и трябва да се работи дълго време за това. И ако вие не разбирате закона, вие постоянно се безпокоите.
към беседата >>
Прозявката е архаически някакъв остатък у човека, едно неестествено положение.
Вие се прозявате някой път, но не знаете какво нещо е прозявката, не знаете философията на прозявката. Или пък някой киха.
Прозявката е архаически някакъв остатък у човека, едно неестествено положение.
Като седиш и нямаш какво да правиш, прозявай се. Като мислиш, мислиш, и виждаш, че работите остават неразрешени, ти се прозяваш. Прозяваш се веднъж, дваж, триж, и или ще станеш да работиш, или ще отидеш да спиш. Някой път, след като се е събудил някой от сън, той се прозява, не знае какво да прави. Ти станеш сутринта, искаш да се молиш, и се прозяваш, молитвата ти не върви.
към беседата >>
Това е правилно геометрично тълкуване.
Пресечната на главната буква „М” с напречна черта е същата хоризонтална черта. Този, който пише така, иска да каже: „Най-първо аз имам да уреждам своите интереси, своите работи, и след това другите работи. Аз мисля дотолкова за тебе, колкото да мога да уредя своите работи.” Аз те обичам дотолкова, доколкото мога чрез това да уредя своите работи. Тази напречна черта това показва. А той си мисли, че тази напречна черта показва благородство, а пък това е егоизъм от единия до другия край.
Това е правилно геометрично тълкуване.
Аз разглеждам нещата от друго гледище. Разглеждам живота по отношение на Божествения живот, за да видя има ли известно несъответствие между моя живот и Божествения живот. Божественият живот е една идея, която трябва да се постигне, и трябва да се работи дълго време за това. И ако вие не разбирате закона, вие постоянно се безпокоите. Ще кажете: „Това не съм постигнал, онова не съм постигнал.” Постижението в живота не става така лесно.
към беседата >>
Като седиш и нямаш какво да правиш, прозявай се.
Вие се прозявате някой път, но не знаете какво нещо е прозявката, не знаете философията на прозявката. Или пък някой киха. Прозявката е архаически някакъв остатък у човека, едно неестествено положение.
Като седиш и нямаш какво да правиш, прозявай се.
Като мислиш, мислиш, и виждаш, че работите остават неразрешени, ти се прозяваш. Прозяваш се веднъж, дваж, триж, и или ще станеш да работиш, или ще отидеш да спиш. Някой път, след като се е събудил някой от сън, той се прозява, не знае какво да прави. Ти станеш сутринта, искаш да се молиш, и се прозяваш, молитвата ти не върви. С прозявка тази работа не става.
към беседата >>
Аз разглеждам нещата от друго гледище.
Този, който пише така, иска да каже: „Най-първо аз имам да уреждам своите интереси, своите работи, и след това другите работи. Аз мисля дотолкова за тебе, колкото да мога да уредя своите работи.” Аз те обичам дотолкова, доколкото мога чрез това да уредя своите работи. Тази напречна черта това показва. А той си мисли, че тази напречна черта показва благородство, а пък това е егоизъм от единия до другия край. Това е правилно геометрично тълкуване.
Аз разглеждам нещата от друго гледище.
Разглеждам живота по отношение на Божествения живот, за да видя има ли известно несъответствие между моя живот и Божествения живот. Божественият живот е една идея, която трябва да се постигне, и трябва да се работи дълго време за това. И ако вие не разбирате закона, вие постоянно се безпокоите. Ще кажете: „Това не съм постигнал, онова не съм постигнал.” Постижението в живота не става така лесно. Това постижение е възможно само при следното условие.
към беседата >>
Като мислиш, мислиш, и виждаш, че работите остават неразрешени, ти се прозяваш.
Вие се прозявате някой път, но не знаете какво нещо е прозявката, не знаете философията на прозявката. Или пък някой киха. Прозявката е архаически някакъв остатък у човека, едно неестествено положение. Като седиш и нямаш какво да правиш, прозявай се.
Като мислиш, мислиш, и виждаш, че работите остават неразрешени, ти се прозяваш.
Прозяваш се веднъж, дваж, триж, и или ще станеш да работиш, или ще отидеш да спиш. Някой път, след като се е събудил някой от сън, той се прозява, не знае какво да прави. Ти станеш сутринта, искаш да се молиш, и се прозяваш, молитвата ти не върви. С прозявка тази работа не става. Прозявката, това е едно неестествено състояние в човека.
към беседата >>
Разглеждам живота по отношение на Божествения живот, за да видя има ли известно несъответствие между моя живот и Божествения живот.
Аз мисля дотолкова за тебе, колкото да мога да уредя своите работи.” Аз те обичам дотолкова, доколкото мога чрез това да уредя своите работи. Тази напречна черта това показва. А той си мисли, че тази напречна черта показва благородство, а пък това е егоизъм от единия до другия край. Това е правилно геометрично тълкуване. Аз разглеждам нещата от друго гледище.
Разглеждам живота по отношение на Божествения живот, за да видя има ли известно несъответствие между моя живот и Божествения живот.
Божественият живот е една идея, която трябва да се постигне, и трябва да се работи дълго време за това. И ако вие не разбирате закона, вие постоянно се безпокоите. Ще кажете: „Това не съм постигнал, онова не съм постигнал.” Постижението в живота не става така лесно. Това постижение е възможно само при следното условие. Писанието казва: „Аз ще изпратя Духа Си и Той ще ви научи.” А това изпращане на Духа, това е благоволението на Бога.
към беседата >>
Прозяваш се веднъж, дваж, триж, и или ще станеш да работиш, или ще отидеш да спиш.
Вие се прозявате някой път, но не знаете какво нещо е прозявката, не знаете философията на прозявката. Или пък някой киха. Прозявката е архаически някакъв остатък у човека, едно неестествено положение. Като седиш и нямаш какво да правиш, прозявай се. Като мислиш, мислиш, и виждаш, че работите остават неразрешени, ти се прозяваш.
Прозяваш се веднъж, дваж, триж, и или ще станеш да работиш, или ще отидеш да спиш.
Някой път, след като се е събудил някой от сън, той се прозява, не знае какво да прави. Ти станеш сутринта, искаш да се молиш, и се прозяваш, молитвата ти не върви. С прозявка тази работа не става. Прозявката, това е едно неестествено състояние в човека. Кихането, и това е едно неестествено състояние.
към беседата >>
Божественият живот е една идея, която трябва да се постигне, и трябва да се работи дълго време за това.
Тази напречна черта това показва. А той си мисли, че тази напречна черта показва благородство, а пък това е егоизъм от единия до другия край. Това е правилно геометрично тълкуване. Аз разглеждам нещата от друго гледище. Разглеждам живота по отношение на Божествения живот, за да видя има ли известно несъответствие между моя живот и Божествения живот.
Божественият живот е една идея, която трябва да се постигне, и трябва да се работи дълго време за това.
И ако вие не разбирате закона, вие постоянно се безпокоите. Ще кажете: „Това не съм постигнал, онова не съм постигнал.” Постижението в живота не става така лесно. Това постижение е възможно само при следното условие. Писанието казва: „Аз ще изпратя Духа Си и Той ще ви научи.” А това изпращане на Духа, това е благоволението на Бога. Използвайте ония условия, които Бог е създал за тебе.
към беседата >>
Някой път, след като се е събудил някой от сън, той се прозява, не знае какво да прави.
Или пък някой киха. Прозявката е архаически някакъв остатък у човека, едно неестествено положение. Като седиш и нямаш какво да правиш, прозявай се. Като мислиш, мислиш, и виждаш, че работите остават неразрешени, ти се прозяваш. Прозяваш се веднъж, дваж, триж, и или ще станеш да работиш, или ще отидеш да спиш.
Някой път, след като се е събудил някой от сън, той се прозява, не знае какво да прави.
Ти станеш сутринта, искаш да се молиш, и се прозяваш, молитвата ти не върви. С прозявка тази работа не става. Прозявката, това е едно неестествено състояние в човека. Кихането, и това е едно неестествено състояние. Всички онези положения, в които се нарушава вътрешната хармония на живота, са неестествени.
към беседата >>
И ако вие не разбирате закона, вие постоянно се безпокоите.
А той си мисли, че тази напречна черта показва благородство, а пък това е егоизъм от единия до другия край. Това е правилно геометрично тълкуване. Аз разглеждам нещата от друго гледище. Разглеждам живота по отношение на Божествения живот, за да видя има ли известно несъответствие между моя живот и Божествения живот. Божественият живот е една идея, която трябва да се постигне, и трябва да се работи дълго време за това.
И ако вие не разбирате закона, вие постоянно се безпокоите.
Ще кажете: „Това не съм постигнал, онова не съм постигнал.” Постижението в живота не става така лесно. Това постижение е възможно само при следното условие. Писанието казва: „Аз ще изпратя Духа Си и Той ще ви научи.” А това изпращане на Духа, това е благоволението на Бога. Използвайте ония условия, които Бог е създал за тебе. Не искай повече.
към беседата >>
Ти станеш сутринта, искаш да се молиш, и се прозяваш, молитвата ти не върви.
Прозявката е архаически някакъв остатък у човека, едно неестествено положение. Като седиш и нямаш какво да правиш, прозявай се. Като мислиш, мислиш, и виждаш, че работите остават неразрешени, ти се прозяваш. Прозяваш се веднъж, дваж, триж, и или ще станеш да работиш, или ще отидеш да спиш. Някой път, след като се е събудил някой от сън, той се прозява, не знае какво да прави.
Ти станеш сутринта, искаш да се молиш, и се прозяваш, молитвата ти не върви.
С прозявка тази работа не става. Прозявката, това е едно неестествено състояние в човека. Кихането, и това е едно неестествено състояние. Всички онези положения, в които се нарушава вътрешната хармония на живота, са неестествени. Вметнати положения са те, от които човек трябва да се очисти.
към беседата >>
Ще кажете: „Това не съм постигнал, онова не съм постигнал.” Постижението в живота не става така лесно.
Това е правилно геометрично тълкуване. Аз разглеждам нещата от друго гледище. Разглеждам живота по отношение на Божествения живот, за да видя има ли известно несъответствие между моя живот и Божествения живот. Божественият живот е една идея, която трябва да се постигне, и трябва да се работи дълго време за това. И ако вие не разбирате закона, вие постоянно се безпокоите.
Ще кажете: „Това не съм постигнал, онова не съм постигнал.” Постижението в живота не става така лесно.
Това постижение е възможно само при следното условие. Писанието казва: „Аз ще изпратя Духа Си и Той ще ви научи.” А това изпращане на Духа, това е благоволението на Бога. Използвайте ония условия, които Бог е създал за тебе. Не искай повече. Използвай тия положения, които съществуват вече.
към беседата >>
С прозявка тази работа не става.
Като седиш и нямаш какво да правиш, прозявай се. Като мислиш, мислиш, и виждаш, че работите остават неразрешени, ти се прозяваш. Прозяваш се веднъж, дваж, триж, и или ще станеш да работиш, или ще отидеш да спиш. Някой път, след като се е събудил някой от сън, той се прозява, не знае какво да прави. Ти станеш сутринта, искаш да се молиш, и се прозяваш, молитвата ти не върви.
С прозявка тази работа не става.
Прозявката, това е едно неестествено състояние в човека. Кихането, и това е едно неестествено състояние. Всички онези положения, в които се нарушава вътрешната хармония на живота, са неестествени. Вметнати положения са те, от които човек трябва да се очисти.
към беседата >>
Това постижение е възможно само при следното условие.
Аз разглеждам нещата от друго гледище. Разглеждам живота по отношение на Божествения живот, за да видя има ли известно несъответствие между моя живот и Божествения живот. Божественият живот е една идея, която трябва да се постигне, и трябва да се работи дълго време за това. И ако вие не разбирате закона, вие постоянно се безпокоите. Ще кажете: „Това не съм постигнал, онова не съм постигнал.” Постижението в живота не става така лесно.
Това постижение е възможно само при следното условие.
Писанието казва: „Аз ще изпратя Духа Си и Той ще ви научи.” А това изпращане на Духа, това е благоволението на Бога. Използвайте ония условия, които Бог е създал за тебе. Не искай повече. Използвай тия положения, които съществуват вече. Ако сегашното, което ни е дадено, ако го използваме, тогава можем да използваме и бъдещите положения, ако сме готови за тях.
към беседата >>
Прозявката, това е едно неестествено състояние в човека.
Като мислиш, мислиш, и виждаш, че работите остават неразрешени, ти се прозяваш. Прозяваш се веднъж, дваж, триж, и или ще станеш да работиш, или ще отидеш да спиш. Някой път, след като се е събудил някой от сън, той се прозява, не знае какво да прави. Ти станеш сутринта, искаш да се молиш, и се прозяваш, молитвата ти не върви. С прозявка тази работа не става.
Прозявката, това е едно неестествено състояние в човека.
Кихането, и това е едно неестествено състояние. Всички онези положения, в които се нарушава вътрешната хармония на живота, са неестествени. Вметнати положения са те, от които човек трябва да се очисти.
към беседата >>
Писанието казва: „Аз ще изпратя Духа Си и Той ще ви научи.” А това изпращане на Духа, това е благоволението на Бога.
Разглеждам живота по отношение на Божествения живот, за да видя има ли известно несъответствие между моя живот и Божествения живот. Божественият живот е една идея, която трябва да се постигне, и трябва да се работи дълго време за това. И ако вие не разбирате закона, вие постоянно се безпокоите. Ще кажете: „Това не съм постигнал, онова не съм постигнал.” Постижението в живота не става така лесно. Това постижение е възможно само при следното условие.
Писанието казва: „Аз ще изпратя Духа Си и Той ще ви научи.” А това изпращане на Духа, това е благоволението на Бога.
Използвайте ония условия, които Бог е създал за тебе. Не искай повече. Използвай тия положения, които съществуват вече. Ако сегашното, което ни е дадено, ако го използваме, тогава можем да използваме и бъдещите положения, ако сме готови за тях. Ако сегашните положения не можем да ги използваме, тогава и другите постижения не можем да ги използваме.
към беседата >>
Кихането, и това е едно неестествено състояние.
Прозяваш се веднъж, дваж, триж, и или ще станеш да работиш, или ще отидеш да спиш. Някой път, след като се е събудил някой от сън, той се прозява, не знае какво да прави. Ти станеш сутринта, искаш да се молиш, и се прозяваш, молитвата ти не върви. С прозявка тази работа не става. Прозявката, това е едно неестествено състояние в човека.
Кихането, и това е едно неестествено състояние.
Всички онези положения, в които се нарушава вътрешната хармония на живота, са неестествени. Вметнати положения са те, от които човек трябва да се очисти.
към беседата >>
Използвайте ония условия, които Бог е създал за тебе.
Божественият живот е една идея, която трябва да се постигне, и трябва да се работи дълго време за това. И ако вие не разбирате закона, вие постоянно се безпокоите. Ще кажете: „Това не съм постигнал, онова не съм постигнал.” Постижението в живота не става така лесно. Това постижение е възможно само при следното условие. Писанието казва: „Аз ще изпратя Духа Си и Той ще ви научи.” А това изпращане на Духа, това е благоволението на Бога.
Използвайте ония условия, които Бог е създал за тебе.
Не искай повече. Използвай тия положения, които съществуват вече. Ако сегашното, което ни е дадено, ако го използваме, тогава можем да използваме и бъдещите положения, ако сме готови за тях. Ако сегашните положения не можем да ги използваме, тогава и другите постижения не можем да ги използваме.
към беседата >>
Всички онези положения, в които се нарушава вътрешната хармония на живота, са неестествени.
Някой път, след като се е събудил някой от сън, той се прозява, не знае какво да прави. Ти станеш сутринта, искаш да се молиш, и се прозяваш, молитвата ти не върви. С прозявка тази работа не става. Прозявката, това е едно неестествено състояние в човека. Кихането, и това е едно неестествено състояние.
Всички онези положения, в които се нарушава вътрешната хармония на живота, са неестествени.
Вметнати положения са те, от които човек трябва да се очисти.
към беседата >>
Не искай повече.
И ако вие не разбирате закона, вие постоянно се безпокоите. Ще кажете: „Това не съм постигнал, онова не съм постигнал.” Постижението в живота не става така лесно. Това постижение е възможно само при следното условие. Писанието казва: „Аз ще изпратя Духа Си и Той ще ви научи.” А това изпращане на Духа, това е благоволението на Бога. Използвайте ония условия, които Бог е създал за тебе.
Не искай повече.
Използвай тия положения, които съществуват вече. Ако сегашното, което ни е дадено, ако го използваме, тогава можем да използваме и бъдещите положения, ако сме готови за тях. Ако сегашните положения не можем да ги използваме, тогава и другите постижения не можем да ги използваме.
към беседата >>
Вметнати положения са те, от които човек трябва да се очисти.
Ти станеш сутринта, искаш да се молиш, и се прозяваш, молитвата ти не върви. С прозявка тази работа не става. Прозявката, това е едно неестествено състояние в човека. Кихането, и това е едно неестествено състояние. Всички онези положения, в които се нарушава вътрешната хармония на живота, са неестествени.
Вметнати положения са те, от които човек трябва да се очисти.
към беседата >>
Използвай тия положения, които съществуват вече.
Ще кажете: „Това не съм постигнал, онова не съм постигнал.” Постижението в живота не става така лесно. Това постижение е възможно само при следното условие. Писанието казва: „Аз ще изпратя Духа Си и Той ще ви научи.” А това изпращане на Духа, това е благоволението на Бога. Използвайте ония условия, които Бог е създал за тебе. Не искай повече.
Използвай тия положения, които съществуват вече.
Ако сегашното, което ни е дадено, ако го използваме, тогава можем да използваме и бъдещите положения, ако сме готови за тях. Ако сегашните положения не можем да ги използваме, тогава и другите постижения не можем да ги използваме.
към беседата >>
Та казвам, при сегашното състояние, след като сте слушали много лекции, някой казва така: „Човек трябва да има морал.”
Та казвам, при сегашното състояние, след като сте слушали много лекции, някой казва така: „Човек трябва да има морал.”
към беседата >>
Ако сегашното, което ни е дадено, ако го използваме, тогава можем да използваме и бъдещите положения, ако сме готови за тях.
Това постижение е възможно само при следното условие. Писанието казва: „Аз ще изпратя Духа Си и Той ще ви научи.” А това изпращане на Духа, това е благоволението на Бога. Използвайте ония условия, които Бог е създал за тебе. Не искай повече. Използвай тия положения, които съществуват вече.
Ако сегашното, което ни е дадено, ако го използваме, тогава можем да използваме и бъдещите положения, ако сме готови за тях.
Ако сегашните положения не можем да ги използваме, тогава и другите постижения не можем да ги използваме.
към беседата >>
Какво разбирате вие под думата морал?
Какво разбирате вие под думата морал?
Има едно съвпадение. „Мор” на английски значи „повече”, а на турски „ал” значи „вземай”. Значи „морал” - „вземай повече”. Някой казва: „Той няма морал”, значи - не знае какво да взема. „М” е съставена от две „л”.
към беседата >>
Ако сегашните положения не можем да ги използваме, тогава и другите постижения не можем да ги използваме.
Писанието казва: „Аз ще изпратя Духа Си и Той ще ви научи.” А това изпращане на Духа, това е благоволението на Бога. Използвайте ония условия, които Бог е създал за тебе. Не искай повече. Използвай тия положения, които съществуват вече. Ако сегашното, което ни е дадено, ако го използваме, тогава можем да използваме и бъдещите положения, ако сме готови за тях.
Ако сегашните положения не можем да ги използваме, тогава и другите постижения не можем да ги използваме.
към беседата >>
Има едно съвпадение.
Какво разбирате вие под думата морал?
Има едно съвпадение.
„Мор” на английски значи „повече”, а на турски „ал” значи „вземай”. Значи „морал” - „вземай повече”. Някой казва: „Той няма морал”, значи - не знае какво да взема. „М” е съставена от две „л”. „Л”, турена два пъти, става „м”.
към беседата >>
Та най-първо вие имате да се борите с известни мъчнотии.
Та най-първо вие имате да се борите с известни мъчнотии.
Две желания има - едно желание да влезнете в света и другото желание да излезете вън от света. Първото желание е да използвате самия свят. Едното желание е всички да излезете навън. И туй е право. При първото желание, като влезнете в света, искате да използвате света.
към беседата >>
„Мор” на английски значи „повече”, а на турски „ал” значи „вземай”.
Какво разбирате вие под думата морал? Има едно съвпадение.
„Мор” на английски значи „повече”, а на турски „ал” значи „вземай”.
Значи „морал” - „вземай повече”. Някой казва: „Той няма морал”, значи - не знае какво да взема. „М” е съставена от две „л”. „Л”, турена два пъти, става „м”. В латинската азбука „м” е направено от две „у”.
към беседата >>
Две желания има - едно желание да влезнете в света и другото желание да излезете вън от света.
Та най-първо вие имате да се борите с известни мъчнотии.
Две желания има - едно желание да влезнете в света и другото желание да излезете вън от света.
Първото желание е да използвате самия свят. Едното желание е всички да излезете навън. И туй е право. При първото желание, като влезнете в света, искате да използвате света. А пък трябва да знаете, че и светът иска да ви използва.
към беседата >>
Значи „морал” - „вземай повече”.
Какво разбирате вие под думата морал? Има едно съвпадение. „Мор” на английски значи „повече”, а на турски „ал” значи „вземай”.
Значи „морал” - „вземай повече”.
Някой казва: „Той няма морал”, значи - не знае какво да взема. „М” е съставена от две „л”. „Л”, турена два пъти, става „м”. В латинската азбука „м” е направено от две „у”. Тяхното „v” е нашето „л” обърнато.
към беседата >>
Първото желание е да използвате самия свят.
Та най-първо вие имате да се борите с известни мъчнотии. Две желания има - едно желание да влезнете в света и другото желание да излезете вън от света.
Първото желание е да използвате самия свят.
Едното желание е всички да излезете навън. И туй е право. При първото желание, като влезнете в света, искате да използвате света. А пък трябва да знаете, че и светът иска да ви използва. И тогава се намирате в едно противоречие.
към беседата >>
Някой казва: „Той няма морал”, значи - не знае какво да взема.
Какво разбирате вие под думата морал? Има едно съвпадение. „Мор” на английски значи „повече”, а на турски „ал” значи „вземай”. Значи „морал” - „вземай повече”.
Някой казва: „Той няма морал”, значи - не знае какво да взема.
„М” е съставена от две „л”. „Л”, турена два пъти, става „м”. В латинската азбука „м” е направено от две „у”. Тяхното „v” е нашето „л” обърнато. [...] И нашето „л”, обърнато нагоре, е тяхното „v”.
към беседата >>
Едното желание е всички да излезете навън.
Та най-първо вие имате да се борите с известни мъчнотии. Две желания има - едно желание да влезнете в света и другото желание да излезете вън от света. Първото желание е да използвате самия свят.
Едното желание е всички да излезете навън.
И туй е право. При първото желание, като влезнете в света, искате да използвате света. А пък трябва да знаете, че и светът иска да ви използва. И тогава се намирате в едно противоречие. Щом влезнете в света, ще се запознаете с хората, ще използвате света и светът ще ви използва.
към беседата >>
„М” е съставена от две „л”.
Какво разбирате вие под думата морал? Има едно съвпадение. „Мор” на английски значи „повече”, а на турски „ал” значи „вземай”. Значи „морал” - „вземай повече”. Някой казва: „Той няма морал”, значи - не знае какво да взема.
„М” е съставена от две „л”.
„Л”, турена два пъти, става „м”. В латинската азбука „м” е направено от две „у”. Тяхното „v” е нашето „л” обърнато. [...] И нашето „л”, обърнато нагоре, е тяхното „v”. А буквата „v” в мистическата наука, както се пише, е едно противоречие.
към беседата >>
И туй е право.
Та най-първо вие имате да се борите с известни мъчнотии. Две желания има - едно желание да влезнете в света и другото желание да излезете вън от света. Първото желание е да използвате самия свят. Едното желание е всички да излезете навън.
И туй е право.
При първото желание, като влезнете в света, искате да използвате света. А пък трябва да знаете, че и светът иска да ви използва. И тогава се намирате в едно противоречие. Щом влезнете в света, ще се запознаете с хората, ще използвате света и светът ще ви използва. В сегашния порядък, който е установен, вие ще живеете в него, както някои наематели живеят в някоя къща.
към беседата >>
„Л”, турена два пъти, става „м”.
Има едно съвпадение. „Мор” на английски значи „повече”, а на турски „ал” значи „вземай”. Значи „морал” - „вземай повече”. Някой казва: „Той няма морал”, значи - не знае какво да взема. „М” е съставена от две „л”.
„Л”, турена два пъти, става „м”.
В латинската азбука „м” е направено от две „у”. Тяхното „v” е нашето „л” обърнато. [...] И нашето „л”, обърнато нагоре, е тяхното „v”. А буквата „v” в мистическата наука, както се пише, е едно противоречие. „V” има в рогата на козела.
към беседата >>
При първото желание, като влезнете в света, искате да използвате света.
Та най-първо вие имате да се борите с известни мъчнотии. Две желания има - едно желание да влезнете в света и другото желание да излезете вън от света. Първото желание е да използвате самия свят. Едното желание е всички да излезете навън. И туй е право.
При първото желание, като влезнете в света, искате да използвате света.
А пък трябва да знаете, че и светът иска да ви използва. И тогава се намирате в едно противоречие. Щом влезнете в света, ще се запознаете с хората, ще използвате света и светът ще ви използва. В сегашния порядък, който е установен, вие ще живеете в него, както някои наематели живеят в някоя къща. Тази къща има определена височина, широчина.
към беседата >>
В латинската азбука „м” е направено от две „у”.
„Мор” на английски значи „повече”, а на турски „ал” значи „вземай”. Значи „морал” - „вземай повече”. Някой казва: „Той няма морал”, значи - не знае какво да взема. „М” е съставена от две „л”. „Л”, турена два пъти, става „м”.
В латинската азбука „м” е направено от две „у”.
Тяхното „v” е нашето „л” обърнато. [...] И нашето „л”, обърнато нагоре, е тяхното „v”. А буквата „v” в мистическата наука, както се пише, е едно противоречие. „V” има в рогата на козела. Едно противоречие е то.
към беседата >>
А пък трябва да знаете, че и светът иска да ви използва.
Две желания има - едно желание да влезнете в света и другото желание да излезете вън от света. Първото желание е да използвате самия свят. Едното желание е всички да излезете навън. И туй е право. При първото желание, като влезнете в света, искате да използвате света.
А пък трябва да знаете, че и светът иска да ви използва.
И тогава се намирате в едно противоречие. Щом влезнете в света, ще се запознаете с хората, ще използвате света и светът ще ви използва. В сегашния порядък, който е установен, вие ще живеете в него, както някои наематели живеят в някоя къща. Тази къща има определена височина, широчина. Не можеш да я ремонтираш, ще я приемеш такава, каквато си е.
към беседата >>
Тяхното „v” е нашето „л” обърнато.
Значи „морал” - „вземай повече”. Някой казва: „Той няма морал”, значи - не знае какво да взема. „М” е съставена от две „л”. „Л”, турена два пъти, става „м”. В латинската азбука „м” е направено от две „у”.
Тяхното „v” е нашето „л” обърнато.
[...] И нашето „л”, обърнато нагоре, е тяхното „v”. А буквата „v” в мистическата наука, както се пише, е едно противоречие. „V” има в рогата на козела. Едно противоречие е то. А пък щом се пише като българското „л”, тогава има друго значение.
към беседата >>
И тогава се намирате в едно противоречие.
Първото желание е да използвате самия свят. Едното желание е всички да излезете навън. И туй е право. При първото желание, като влезнете в света, искате да използвате света. А пък трябва да знаете, че и светът иска да ви използва.
И тогава се намирате в едно противоречие.
Щом влезнете в света, ще се запознаете с хората, ще използвате света и светът ще ви използва. В сегашния порядък, който е установен, вие ще живеете в него, както някои наематели живеят в някоя къща. Тази къща има определена височина, широчина. Не можеш да я ремонтираш, ще я приемеш такава, каквато си е. И след това, като забогатееш след една-две години, ще намериш по-хубава къща.
към беседата >>
[...] И нашето „л”, обърнато нагоре, е тяхното „v”.
Някой казва: „Той няма морал”, значи - не знае какво да взема. „М” е съставена от две „л”. „Л”, турена два пъти, става „м”. В латинската азбука „м” е направено от две „у”. Тяхното „v” е нашето „л” обърнато.
[...] И нашето „л”, обърнато нагоре, е тяхното „v”.
А буквата „v” в мистическата наука, както се пише, е едно противоречие. „V” има в рогата на козела. Едно противоречие е то. А пък щом се пише като българското „л”, тогава има друго значение.
към беседата >>
Щом влезнете в света, ще се запознаете с хората, ще използвате света и светът ще ви използва.
Едното желание е всички да излезете навън. И туй е право. При първото желание, като влезнете в света, искате да използвате света. А пък трябва да знаете, че и светът иска да ви използва. И тогава се намирате в едно противоречие.
Щом влезнете в света, ще се запознаете с хората, ще използвате света и светът ще ви използва.
В сегашния порядък, който е установен, вие ще живеете в него, както някои наематели живеят в някоя къща. Тази къща има определена височина, широчина. Не можеш да я ремонтираш, ще я приемеш такава, каквато си е. И след това, като забогатееш след една-две години, ще намериш по-хубава къща. И след като забогатееш още повече, ще преминеш в друга, още по-хубава къща.
към беседата >>
А буквата „v” в мистическата наука, както се пише, е едно противоречие.
„М” е съставена от две „л”. „Л”, турена два пъти, става „м”. В латинската азбука „м” е направено от две „у”. Тяхното „v” е нашето „л” обърнато. [...] И нашето „л”, обърнато нагоре, е тяхното „v”.
А буквата „v” в мистическата наука, както се пише, е едно противоречие.
„V” има в рогата на козела. Едно противоречие е то. А пък щом се пише като българското „л”, тогава има друго значение.
към беседата >>
В сегашния порядък, който е установен, вие ще живеете в него, както някои наематели живеят в някоя къща.
И туй е право. При първото желание, като влезнете в света, искате да използвате света. А пък трябва да знаете, че и светът иска да ви използва. И тогава се намирате в едно противоречие. Щом влезнете в света, ще се запознаете с хората, ще използвате света и светът ще ви използва.
В сегашния порядък, който е установен, вие ще живеете в него, както някои наематели живеят в някоя къща.
Тази къща има определена височина, широчина. Не можеш да я ремонтираш, ще я приемеш такава, каквато си е. И след това, като забогатееш след една-две години, ще намериш по-хубава къща. И след като забогатееш още повече, ще преминеш в друга, още по-хубава къща. Та сега като наематели ще минавате от една къща в друга, докато си създадете сами своя къща.
към беседата >>
„V” има в рогата на козела.
„Л”, турена два пъти, става „м”. В латинската азбука „м” е направено от две „у”. Тяхното „v” е нашето „л” обърнато. [...] И нашето „л”, обърнато нагоре, е тяхното „v”. А буквата „v” в мистическата наука, както се пише, е едно противоречие.
„V” има в рогата на козела.
Едно противоречие е то. А пък щом се пише като българското „л”, тогава има друго значение.
към беседата >>
Тази къща има определена височина, широчина.
При първото желание, като влезнете в света, искате да използвате света. А пък трябва да знаете, че и светът иска да ви използва. И тогава се намирате в едно противоречие. Щом влезнете в света, ще се запознаете с хората, ще използвате света и светът ще ви използва. В сегашния порядък, който е установен, вие ще живеете в него, както някои наематели живеят в някоя къща.
Тази къща има определена височина, широчина.
Не можеш да я ремонтираш, ще я приемеш такава, каквато си е. И след това, като забогатееш след една-две години, ще намериш по-хубава къща. И след като забогатееш още повече, ще преминеш в друга, още по-хубава къща. Та сега като наематели ще минавате от една къща в друга, докато си създадете сами своя къща. Това значи да живеем добре.
към беседата >>
Едно противоречие е то.
В латинската азбука „м” е направено от две „у”. Тяхното „v” е нашето „л” обърнато. [...] И нашето „л”, обърнато нагоре, е тяхното „v”. А буквата „v” в мистическата наука, както се пише, е едно противоречие. „V” има в рогата на козела.
Едно противоречие е то.
А пък щом се пише като българското „л”, тогава има друго значение.
към беседата >>
Не можеш да я ремонтираш, ще я приемеш такава, каквато си е.
А пък трябва да знаете, че и светът иска да ви използва. И тогава се намирате в едно противоречие. Щом влезнете в света, ще се запознаете с хората, ще използвате света и светът ще ви използва. В сегашния порядък, който е установен, вие ще живеете в него, както някои наематели живеят в някоя къща. Тази къща има определена височина, широчина.
Не можеш да я ремонтираш, ще я приемеш такава, каквато си е.
И след това, като забогатееш след една-две години, ще намериш по-хубава къща. И след като забогатееш още повече, ще преминеш в друга, още по-хубава къща. Та сега като наематели ще минавате от една къща в друга, докато си създадете сами своя къща. Това значи да живеем добре. Ние искаме да живеем добре, но при сегашните условия невъзможно е да живеем добре, както трябва, понеже живеем в чужди къщи.
към беседата >>
А пък щом се пише като българското „л”, тогава има друго значение.
Тяхното „v” е нашето „л” обърнато. [...] И нашето „л”, обърнато нагоре, е тяхното „v”. А буквата „v” в мистическата наука, както се пише, е едно противоречие. „V” има в рогата на козела. Едно противоречие е то.
А пък щом се пише като българското „л”, тогава има друго значение.
към беседата >>
И след това, като забогатееш след една-две години, ще намериш по-хубава къща.
И тогава се намирате в едно противоречие. Щом влезнете в света, ще се запознаете с хората, ще използвате света и светът ще ви използва. В сегашния порядък, който е установен, вие ще живеете в него, както някои наематели живеят в някоя къща. Тази къща има определена височина, широчина. Не можеш да я ремонтираш, ще я приемеш такава, каквато си е.
И след това, като забогатееш след една-две години, ще намериш по-хубава къща.
И след като забогатееш още повече, ще преминеш в друга, още по-хубава къща. Та сега като наематели ще минавате от една къща в друга, докато си създадете сами своя къща. Това значи да живеем добре. Ние искаме да живеем добре, но при сегашните условия невъзможно е да живеем добре, както трябва, понеже живеем в чужди къщи. Тогава ще използваме тези чужди жилища разумно.
към беседата >>
Думата „любов” започва с буквата „л”.
Думата „любов” започва с буквата „л”.
Буквата „л”, обърната с върха нагоре, показва единството на двата принципа. Що е любов? Обединение на живота. Значи щом се обедини разумното в човека, щом човек мисли и чувства правилно, тези два принципа се обединяват, и това обединение е за да служат на общ принцип. Това е правилото на любовта.
към беседата >>
И след като забогатееш още повече, ще преминеш в друга, още по-хубава къща.
Щом влезнете в света, ще се запознаете с хората, ще използвате света и светът ще ви използва. В сегашния порядък, който е установен, вие ще живеете в него, както някои наематели живеят в някоя къща. Тази къща има определена височина, широчина. Не можеш да я ремонтираш, ще я приемеш такава, каквато си е. И след това, като забогатееш след една-две години, ще намериш по-хубава къща.
И след като забогатееш още повече, ще преминеш в друга, още по-хубава къща.
Та сега като наематели ще минавате от една къща в друга, докато си създадете сами своя къща. Това значи да живеем добре. Ние искаме да живеем добре, но при сегашните условия невъзможно е да живеем добре, както трябва, понеже живеем в чужди къщи. Тогава ще използваме тези чужди жилища разумно.
към беседата >>
Буквата „л”, обърната с върха нагоре, показва единството на двата принципа.
Думата „любов” започва с буквата „л”.
Буквата „л”, обърната с върха нагоре, показва единството на двата принципа.
Що е любов? Обединение на живота. Значи щом се обедини разумното в човека, щом човек мисли и чувства правилно, тези два принципа се обединяват, и това обединение е за да служат на общ принцип. Това е правилото на любовта. Що е любов?
към беседата >>
Та сега като наематели ще минавате от една къща в друга, докато си създадете сами своя къща.
В сегашния порядък, който е установен, вие ще живеете в него, както някои наематели живеят в някоя къща. Тази къща има определена височина, широчина. Не можеш да я ремонтираш, ще я приемеш такава, каквато си е. И след това, като забогатееш след една-две години, ще намериш по-хубава къща. И след като забогатееш още повече, ще преминеш в друга, още по-хубава къща.
Та сега като наематели ще минавате от една къща в друга, докато си създадете сами своя къща.
Това значи да живеем добре. Ние искаме да живеем добре, но при сегашните условия невъзможно е да живеем добре, както трябва, понеже живеем в чужди къщи. Тогава ще използваме тези чужди жилища разумно.
към беседата >>
Що е любов?
Думата „любов” започва с буквата „л”. Буквата „л”, обърната с върха нагоре, показва единството на двата принципа.
Що е любов?
Обединение на живота. Значи щом се обедини разумното в човека, щом човек мисли и чувства правилно, тези два принципа се обединяват, и това обединение е за да служат на общ принцип. Това е правилото на любовта. Що е любов? Това, което обединява чувствата и мисълта на човека в една посока.
към беседата >>
Това значи да живеем добре.
Тази къща има определена височина, широчина. Не можеш да я ремонтираш, ще я приемеш такава, каквато си е. И след това, като забогатееш след една-две години, ще намериш по-хубава къща. И след като забогатееш още повече, ще преминеш в друга, още по-хубава къща. Та сега като наематели ще минавате от една къща в друга, докато си създадете сами своя къща.
Това значи да живеем добре.
Ние искаме да живеем добре, но при сегашните условия невъзможно е да живеем добре, както трябва, понеже живеем в чужди къщи. Тогава ще използваме тези чужди жилища разумно.
към беседата >>
Обединение на живота.
Думата „любов” започва с буквата „л”. Буквата „л”, обърната с върха нагоре, показва единството на двата принципа. Що е любов?
Обединение на живота.
Значи щом се обедини разумното в човека, щом човек мисли и чувства правилно, тези два принципа се обединяват, и това обединение е за да служат на общ принцип. Това е правилото на любовта. Що е любов? Това, което обединява чувствата и мисълта на човека в една посока. Това направление в дадения случай ние наричаме едно любовно направление.
към беседата >>
Ние искаме да живеем добре, но при сегашните условия невъзможно е да живеем добре, както трябва, понеже живеем в чужди къщи.
Не можеш да я ремонтираш, ще я приемеш такава, каквато си е. И след това, като забогатееш след една-две години, ще намериш по-хубава къща. И след като забогатееш още повече, ще преминеш в друга, още по-хубава къща. Та сега като наематели ще минавате от една къща в друга, докато си създадете сами своя къща. Това значи да живеем добре.
Ние искаме да живеем добре, но при сегашните условия невъзможно е да живеем добре, както трябва, понеже живеем в чужди къщи.
Тогава ще използваме тези чужди жилища разумно.
към беседата >>
Значи щом се обедини разумното в човека, щом човек мисли и чувства правилно, тези два принципа се обединяват, и това обединение е за да служат на общ принцип.
Думата „любов” започва с буквата „л”. Буквата „л”, обърната с върха нагоре, показва единството на двата принципа. Що е любов? Обединение на живота.
Значи щом се обедини разумното в човека, щом човек мисли и чувства правилно, тези два принципа се обединяват, и това обединение е за да служат на общ принцип.
Това е правилото на любовта. Що е любов? Това, което обединява чувствата и мисълта на човека в една посока. Това направление в дадения случай ние наричаме едно любовно направление.
към беседата >>
Тогава ще използваме тези чужди жилища разумно.
И след това, като забогатееш след една-две години, ще намериш по-хубава къща. И след като забогатееш още повече, ще преминеш в друга, още по-хубава къща. Та сега като наематели ще минавате от една къща в друга, докато си създадете сами своя къща. Това значи да живеем добре. Ние искаме да живеем добре, но при сегашните условия невъзможно е да живеем добре, както трябва, понеже живеем в чужди къщи.
Тогава ще използваме тези чужди жилища разумно.
към беседата >>
Това е правилото на любовта.
Думата „любов” започва с буквата „л”. Буквата „л”, обърната с върха нагоре, показва единството на двата принципа. Що е любов? Обединение на живота. Значи щом се обедини разумното в човека, щом човек мисли и чувства правилно, тези два принципа се обединяват, и това обединение е за да служат на общ принцип.
Това е правилото на любовта.
Що е любов? Това, което обединява чувствата и мисълта на човека в една посока. Това направление в дадения случай ние наричаме едно любовно направление.
към беседата >>
Изпейте сега някоя песен, която никак не сте пели наскоро.
Изпейте сега някоя песен, която никак не сте пели наскоро.
към беседата >>
Що е любов?
Буквата „л”, обърната с върха нагоре, показва единството на двата принципа. Що е любов? Обединение на живота. Значи щом се обедини разумното в човека, щом човек мисли и чувства правилно, тези два принципа се обединяват, и това обединение е за да служат на общ принцип. Това е правилото на любовта.
Що е любов?
Това, което обединява чувствата и мисълта на човека в една посока. Това направление в дадения случай ние наричаме едно любовно направление.
към беседата >>
„Киамет зену”
„Киамет зену”
към беседата >>
Това, което обединява чувствата и мисълта на човека в една посока.
Що е любов? Обединение на живота. Значи щом се обедини разумното в човека, щом човек мисли и чувства правилно, тези два принципа се обединяват, и това обединение е за да служат на общ принцип. Това е правилото на любовта. Що е любов?
Това, което обединява чувствата и мисълта на човека в една посока.
Това направление в дадения случай ние наричаме едно любовно направление.
към беседата >>
Трябват ви някои практически правила за сегашния живот.
Трябват ви някои практически правила за сегашния живот.
Човек ще си остане такъв, какъвто си е. Никак не може да се измени човек. Промяната, която ще стане с човека, то е чисто Божествен процес. Ние ще се видоизменим в нещо. Една малка промяна ще стане, но това видоизменение, което очаквате, нито ние можем да го направим, нито външните условия могат да го направят.
към беседата >>
Това направление в дадения случай ние наричаме едно любовно направление.
Обединение на живота. Значи щом се обедини разумното в човека, щом човек мисли и чувства правилно, тези два принципа се обединяват, и това обединение е за да служат на общ принцип. Това е правилото на любовта. Що е любов? Това, което обединява чувствата и мисълта на човека в една посока.
Това направление в дадения случай ние наричаме едно любовно направление.
към беседата >>
Човек ще си остане такъв, какъвто си е.
Трябват ви някои практически правила за сегашния живот.
Човек ще си остане такъв, какъвто си е.
Никак не може да се измени човек. Промяната, която ще стане с човека, то е чисто Божествен процес. Ние ще се видоизменим в нещо. Една малка промяна ще стане, но това видоизменение, което очаквате, нито ние можем да го направим, нито външните условия могат да го направят. Това, дето хората наричат, че ще се изменят, това е една геометрическа перспектива в геометрията.
към беседата >>
В българската дума „любов” втората буква е „ю”.
В българската дума „любов” втората буква е „ю”.
„Ю” в началото има отвесна линийка, която по-рано е била i . Това е онзи Божествен принцип. То съществува и в английската, и в латинската азбука. Една линия отвесна, с точка отгоре, ни показва Божествения принцип. Втората част на „ю” е „о”.
към беседата >>
Никак не може да се измени човек.
Трябват ви някои практически правила за сегашния живот. Човек ще си остане такъв, какъвто си е.
Никак не може да се измени човек.
Промяната, която ще стане с човека, то е чисто Божествен процес. Ние ще се видоизменим в нещо. Една малка промяна ще стане, но това видоизменение, което очаквате, нито ние можем да го направим, нито външните условия могат да го направят. Това, дето хората наричат, че ще се изменят, това е една геометрическа перспектива в геометрията. Например, както ще ме гледате вие в лицето или отстрани, това е само положение на гледане.
към беседата >>
„Ю” в началото има отвесна линийка, която по-рано е била i .
В българската дума „любов” втората буква е „ю”.
„Ю” в началото има отвесна линийка, която по-рано е била i .
Това е онзи Божествен принцип. То съществува и в английската, и в латинската азбука. Една линия отвесна, с точка отгоре, ни показва Божествения принцип. Втората част на „ю” е „о”. Това са условията вече, при които любовта може да се прояви.
към беседата >>
Промяната, която ще стане с човека, то е чисто Божествен процес.
Трябват ви някои практически правила за сегашния живот. Човек ще си остане такъв, какъвто си е. Никак не може да се измени човек.
Промяната, която ще стане с човека, то е чисто Божествен процес.
Ние ще се видоизменим в нещо. Една малка промяна ще стане, но това видоизменение, което очаквате, нито ние можем да го направим, нито външните условия могат да го направят. Това, дето хората наричат, че ще се изменят, това е една геометрическа перспектива в геометрията. Например, както ще ме гледате вие в лицето или отстрани, това е само положение на гледане. Аз съм се изменил само външно.
към беседата >>
Това е онзи Божествен принцип.
В българската дума „любов” втората буква е „ю”. „Ю” в началото има отвесна линийка, която по-рано е била i .
Това е онзи Божествен принцип.
То съществува и в английската, и в латинската азбука. Една линия отвесна, с точка отгоре, ни показва Божествения принцип. Втората част на „ю” е „о”. Това са условията вече, при които любовта може да се прояви. Това върви геометрически по един естествен път.
към беседата >>
Ние ще се видоизменим в нещо.
Трябват ви някои практически правила за сегашния живот. Човек ще си остане такъв, какъвто си е. Никак не може да се измени човек. Промяната, която ще стане с човека, то е чисто Божествен процес.
Ние ще се видоизменим в нещо.
Една малка промяна ще стане, но това видоизменение, което очаквате, нито ние можем да го направим, нито външните условия могат да го направят. Това, дето хората наричат, че ще се изменят, това е една геометрическа перспектива в геометрията. Например, както ще ме гледате вие в лицето или отстрани, това е само положение на гледане. Аз съм се изменил само външно. Човек ще си остане такъв, какъвто си е.
към беседата >>
То съществува и в английската, и в латинската азбука.
В българската дума „любов” втората буква е „ю”. „Ю” в началото има отвесна линийка, която по-рано е била i . Това е онзи Божествен принцип.
То съществува и в английската, и в латинската азбука.
Една линия отвесна, с точка отгоре, ни показва Божествения принцип. Втората част на „ю” е „о”. Това са условията вече, при които любовта може да се прояви. Това върви геометрически по един естествен път. Тази чертичка, която свързва „i” с „о”, това са противоречия, човешкото, което свързва условията.
към беседата >>
Една малка промяна ще стане, но това видоизменение, което очаквате, нито ние можем да го направим, нито външните условия могат да го направят.
Трябват ви някои практически правила за сегашния живот. Човек ще си остане такъв, какъвто си е. Никак не може да се измени човек. Промяната, която ще стане с човека, то е чисто Божествен процес. Ние ще се видоизменим в нещо.
Една малка промяна ще стане, но това видоизменение, което очаквате, нито ние можем да го направим, нито външните условия могат да го направят.
Това, дето хората наричат, че ще се изменят, това е една геометрическа перспектива в геометрията. Например, както ще ме гледате вие в лицето или отстрани, това е само положение на гледане. Аз съм се изменил само външно. Човек ще си остане такъв, какъвто си е. И ако някой мисли, че ще се измени - не.
към беседата >>
Една линия отвесна, с точка отгоре, ни показва Божествения принцип.
В българската дума „любов” втората буква е „ю”. „Ю” в началото има отвесна линийка, която по-рано е била i . Това е онзи Божествен принцип. То съществува и в английската, и в латинската азбука.
Една линия отвесна, с точка отгоре, ни показва Божествения принцип.
Втората част на „ю” е „о”. Това са условията вече, при които любовта може да се прояви. Това върви геометрически по един естествен път. Тази чертичка, която свързва „i” с „о”, това са противоречия, човешкото, което свързва условията. Извън човешкия живот противоречия не съществуват.
към беседата >>
Това, дето хората наричат, че ще се изменят, това е една геометрическа перспектива в геометрията.
Човек ще си остане такъв, какъвто си е. Никак не може да се измени човек. Промяната, която ще стане с човека, то е чисто Божествен процес. Ние ще се видоизменим в нещо. Една малка промяна ще стане, но това видоизменение, което очаквате, нито ние можем да го направим, нито външните условия могат да го направят.
Това, дето хората наричат, че ще се изменят, това е една геометрическа перспектива в геометрията.
Например, както ще ме гледате вие в лицето или отстрани, това е само положение на гледане. Аз съм се изменил само външно. Човек ще си остане такъв, какъвто си е. И ако някой мисли, че ще се измени - не. Човек не може да се измени така доброволно, той не може да се измени.
към беседата >>
Втората част на „ю” е „о”.
В българската дума „любов” втората буква е „ю”. „Ю” в началото има отвесна линийка, която по-рано е била i . Това е онзи Божествен принцип. То съществува и в английската, и в латинската азбука. Една линия отвесна, с точка отгоре, ни показва Божествения принцип.
Втората част на „ю” е „о”.
Това са условията вече, при които любовта може да се прояви. Това върви геометрически по един естествен път. Тази чертичка, която свързва „i” с „о”, това са противоречия, човешкото, което свързва условията. Извън човешкия живот противоречия не съществуват. Самият човек при сегашните условия е противоречив.
към беседата >>
Например, както ще ме гледате вие в лицето или отстрани, това е само положение на гледане.
Никак не може да се измени човек. Промяната, която ще стане с човека, то е чисто Божествен процес. Ние ще се видоизменим в нещо. Една малка промяна ще стане, но това видоизменение, което очаквате, нито ние можем да го направим, нито външните условия могат да го направят. Това, дето хората наричат, че ще се изменят, това е една геометрическа перспектива в геометрията.
Например, както ще ме гледате вие в лицето или отстрани, това е само положение на гледане.
Аз съм се изменил само външно. Човек ще си остане такъв, какъвто си е. И ако някой мисли, че ще се измени - не. Човек не може да се измени така доброволно, той не може да се измени. Може да се измени, но то е един Божествен процес вътре в него.
към беседата >>
Това са условията вече, при които любовта може да се прояви.
„Ю” в началото има отвесна линийка, която по-рано е била i . Това е онзи Божествен принцип. То съществува и в английската, и в латинската азбука. Една линия отвесна, с точка отгоре, ни показва Божествения принцип. Втората част на „ю” е „о”.
Това са условията вече, при които любовта може да се прояви.
Това върви геометрически по един естествен път. Тази чертичка, която свързва „i” с „о”, това са противоречия, човешкото, което свързва условията. Извън човешкия живот противоречия не съществуват. Самият човек при сегашните условия е противоречив. Тази чертичка (i-о), тази чертичка е противоречие.
към беседата >>
Аз съм се изменил само външно.
Промяната, която ще стане с човека, то е чисто Божествен процес. Ние ще се видоизменим в нещо. Една малка промяна ще стане, но това видоизменение, което очаквате, нито ние можем да го направим, нито външните условия могат да го направят. Това, дето хората наричат, че ще се изменят, това е една геометрическа перспектива в геометрията. Например, както ще ме гледате вие в лицето или отстрани, това е само положение на гледане.
Аз съм се изменил само външно.
Човек ще си остане такъв, какъвто си е. И ако някой мисли, че ще се измени - не. Човек не може да се измени така доброволно, той не може да се измени. Може да се измени, но то е един Божествен процес вътре в него. Да се роди съвършено отново.
към беседата >>
Това върви геометрически по един естествен път.
Това е онзи Божествен принцип. То съществува и в английската, и в латинската азбука. Една линия отвесна, с точка отгоре, ни показва Божествения принцип. Втората част на „ю” е „о”. Това са условията вече, при които любовта може да се прояви.
Това върви геометрически по един естествен път.
Тази чертичка, която свързва „i” с „о”, това са противоречия, човешкото, което свързва условията. Извън човешкия живот противоречия не съществуват. Самият човек при сегашните условия е противоречив. Тази чертичка (i-о), тази чертичка е противоречие. Едно упорито същество е човекът.
към беседата >>
Човек ще си остане такъв, какъвто си е.
Ние ще се видоизменим в нещо. Една малка промяна ще стане, но това видоизменение, което очаквате, нито ние можем да го направим, нито външните условия могат да го направят. Това, дето хората наричат, че ще се изменят, това е една геометрическа перспектива в геометрията. Например, както ще ме гледате вие в лицето или отстрани, това е само положение на гледане. Аз съм се изменил само външно.
Човек ще си остане такъв, какъвто си е.
И ако някой мисли, че ще се измени - не. Човек не може да се измени така доброволно, той не може да се измени. Може да се измени, но то е един Божествен процес вътре в него. Да се роди съвършено отново. Но при обикновеното положение аз говоря, че човек ще си остане такъв, какъвто си е.
към беседата >>
Тази чертичка, която свързва „i” с „о”, това са противоречия, човешкото, което свързва условията.
То съществува и в английската, и в латинската азбука. Една линия отвесна, с точка отгоре, ни показва Божествения принцип. Втората част на „ю” е „о”. Това са условията вече, при които любовта може да се прояви. Това върви геометрически по един естествен път.
Тази чертичка, която свързва „i” с „о”, това са противоречия, човешкото, което свързва условията.
Извън човешкия живот противоречия не съществуват. Самият човек при сегашните условия е противоречив. Тази чертичка (i-о), тази чертичка е противоречие. Едно упорито същество е човекът. Такова упорито същество, каквото светът не е виждал досега.
към беседата >>
И ако някой мисли, че ще се измени - не.
Една малка промяна ще стане, но това видоизменение, което очаквате, нито ние можем да го направим, нито външните условия могат да го направят. Това, дето хората наричат, че ще се изменят, това е една геометрическа перспектива в геометрията. Например, както ще ме гледате вие в лицето или отстрани, това е само положение на гледане. Аз съм се изменил само външно. Човек ще си остане такъв, какъвто си е.
И ако някой мисли, че ще се измени - не.
Човек не може да се измени така доброволно, той не може да се измени. Може да се измени, но то е един Божествен процес вътре в него. Да се роди съвършено отново. Но при обикновеното положение аз говоря, че човек ще си остане такъв, какъвто си е.
към беседата >>
Извън човешкия живот противоречия не съществуват.
Една линия отвесна, с точка отгоре, ни показва Божествения принцип. Втората част на „ю” е „о”. Това са условията вече, при които любовта може да се прояви. Това върви геометрически по един естествен път. Тази чертичка, която свързва „i” с „о”, това са противоречия, човешкото, което свързва условията.
Извън човешкия живот противоречия не съществуват.
Самият човек при сегашните условия е противоречив. Тази чертичка (i-о), тази чертичка е противоречие. Едно упорито същество е човекът. Такова упорито същество, каквото светът не е виждал досега.
към беседата >>
Човек не може да се измени така доброволно, той не може да се измени.
Това, дето хората наричат, че ще се изменят, това е една геометрическа перспектива в геометрията. Например, както ще ме гледате вие в лицето или отстрани, това е само положение на гледане. Аз съм се изменил само външно. Човек ще си остане такъв, какъвто си е. И ако някой мисли, че ще се измени - не.
Човек не може да се измени така доброволно, той не може да се измени.
Може да се измени, но то е един Божествен процес вътре в него. Да се роди съвършено отново. Но при обикновеното положение аз говоря, че човек ще си остане такъв, какъвто си е.
към беседата >>
Самият човек при сегашните условия е противоречив.
Втората част на „ю” е „о”. Това са условията вече, при които любовта може да се прояви. Това върви геометрически по един естествен път. Тази чертичка, която свързва „i” с „о”, това са противоречия, човешкото, което свързва условията. Извън човешкия живот противоречия не съществуват.
Самият човек при сегашните условия е противоречив.
Тази чертичка (i-о), тази чертичка е противоречие. Едно упорито същество е човекът. Такова упорито същество, каквото светът не е виждал досега.
към беседата >>
Може да се измени, но то е един Божествен процес вътре в него.
Например, както ще ме гледате вие в лицето или отстрани, това е само положение на гледане. Аз съм се изменил само външно. Човек ще си остане такъв, какъвто си е. И ако някой мисли, че ще се измени - не. Човек не може да се измени така доброволно, той не може да се измени.
Може да се измени, но то е един Божествен процес вътре в него.
Да се роди съвършено отново. Но при обикновеното положение аз говоря, че човек ще си остане такъв, какъвто си е.
към беседата >>
Тази чертичка (i-о), тази чертичка е противоречие.
Това са условията вече, при които любовта може да се прояви. Това върви геометрически по един естествен път. Тази чертичка, която свързва „i” с „о”, това са противоречия, човешкото, което свързва условията. Извън човешкия живот противоречия не съществуват. Самият човек при сегашните условия е противоречив.
Тази чертичка (i-о), тази чертичка е противоречие.
Едно упорито същество е човекът. Такова упорито същество, каквото светът не е виждал досега.
към беседата >>
Да се роди съвършено отново.
Аз съм се изменил само външно. Човек ще си остане такъв, какъвто си е. И ако някой мисли, че ще се измени - не. Човек не може да се измени така доброволно, той не може да се измени. Може да се измени, но то е един Божествен процес вътре в него.
Да се роди съвършено отново.
Но при обикновеното положение аз говоря, че човек ще си остане такъв, какъвто си е.
към беседата >>
Едно упорито същество е човекът.
Това върви геометрически по един естествен път. Тази чертичка, която свързва „i” с „о”, това са противоречия, човешкото, което свързва условията. Извън човешкия живот противоречия не съществуват. Самият човек при сегашните условия е противоречив. Тази чертичка (i-о), тази чертичка е противоречие.
Едно упорито същество е човекът.
Такова упорито същество, каквото светът не е виждал досега.
към беседата >>
Но при обикновеното положение аз говоря, че човек ще си остане такъв, какъвто си е.
Човек ще си остане такъв, какъвто си е. И ако някой мисли, че ще се измени - не. Човек не може да се измени така доброволно, той не може да се измени. Може да се измени, но то е един Божествен процес вътре в него. Да се роди съвършено отново.
Но при обикновеното положение аз говоря, че човек ще си остане такъв, какъвто си е.
към беседата >>
Такова упорито същество, каквото светът не е виждал досега.
Тази чертичка, която свързва „i” с „о”, това са противоречия, човешкото, което свързва условията. Извън човешкия живот противоречия не съществуват. Самият човек при сегашните условия е противоречив. Тази чертичка (i-о), тази чертичка е противоречие. Едно упорито същество е човекът.
Такова упорито същество, каквото светът не е виждал досега.
към беседата >>
Аз гледам музикантите - има голямо честолюбие между тях.
Аз гледам музикантите - има голямо честолюбие между тях.
Какъв ли не шум се вдига между тях за някой си въпрос, за някой такт, за някое си силно или слабо време. Хубаво. Кое е хубавото време в музиката. Кое е силно време? Да кажем „любов” как ще го пеете? Я, Олге, изпей думата „любов”.
към беседата >>
По-добър език от геометрията няма.
По-добър език от геометрията няма.
И човек първоначално е построен геометрически. Това е езикът на невидимия свят.
към беседата >>
Какъв ли не шум се вдига между тях за някой си въпрос, за някой такт, за някое си силно или слабо време. Хубаво.
Аз гледам музикантите - има голямо честолюбие между тях.
Какъв ли не шум се вдига между тях за някой си въпрос, за някой такт, за някое си силно или слабо време. Хубаво.
Кое е хубавото време в музиката. Кое е силно време? Да кажем „любов” как ще го пеете? Я, Олге, изпей думата „любов”. (Олга изпя: „Бог е любов”.)
към беседата >>
И човек първоначално е построен геометрически.
По-добър език от геометрията няма.
И човек първоначално е построен геометрически.
Това е езикът на невидимия свят.
към беседата >>
Кое е хубавото време в музиката.
Аз гледам музикантите - има голямо честолюбие между тях. Какъв ли не шум се вдига между тях за някой си въпрос, за някой такт, за някое си силно или слабо време. Хубаво.
Кое е хубавото време в музиката.
Кое е силно време? Да кажем „любов” как ще го пеете? Я, Олге, изпей думата „любов”. (Олга изпя: „Бог е любов”.)
към беседата >>
Това е езикът на невидимия свят.
По-добър език от геометрията няма. И човек първоначално е построен геометрически.
Това е езикът на невидимия свят.
към беседата >>
Кое е силно време?
Аз гледам музикантите - има голямо честолюбие между тях. Какъв ли не шум се вдига между тях за някой си въпрос, за някой такт, за някое си силно или слабо време. Хубаво. Кое е хубавото време в музиката.
Кое е силно време?
Да кажем „любов” как ще го пеете? Я, Олге, изпей думата „любов”. (Олга изпя: „Бог е любов”.)
към беседата >>
Значи в латинската азбука „v” означава слизане.
Значи в латинската азбука „v” означава слизане.
В славянската азбука „л” означава обратния процес, процес на възлизането. Това става перспективно гледане на въпроса. При закона на слизането „v” е обърнато с върха надолу, а при закона на възлизането „л” е обърнато нагоре с върха - ние сме се обърнали в своето движение. Когато две линии геометрически ги пресичат, то горната част е френското „в”, а долната е българското „л”. В латинския език както се пише, „l”, за нас е българското „е” - по същия начин пишем „е”, само че в по-малка форма.
към беседата >>
Да кажем „любов” как ще го пеете?
Аз гледам музикантите - има голямо честолюбие между тях. Какъв ли не шум се вдига между тях за някой си въпрос, за някой такт, за някое си силно или слабо време. Хубаво. Кое е хубавото време в музиката. Кое е силно време?
Да кажем „любов” как ще го пеете?
Я, Олге, изпей думата „любов”. (Олга изпя: „Бог е любов”.)
към беседата >>
В славянската азбука „л” означава обратния процес, процес на възлизането.
Значи в латинската азбука „v” означава слизане.
В славянската азбука „л” означава обратния процес, процес на възлизането.
Това става перспективно гледане на въпроса. При закона на слизането „v” е обърнато с върха надолу, а при закона на възлизането „л” е обърнато нагоре с върха - ние сме се обърнали в своето движение. Когато две линии геометрически ги пресичат, то горната част е френското „в”, а долната е българското „л”. В латинския език както се пише, „l”, за нас е българското „е” - по същия начин пишем „е”, само че в по-малка форма.
към беседата >>
Я, Олге, изпей думата „любов”.
Аз гледам музикантите - има голямо честолюбие между тях. Какъв ли не шум се вдига между тях за някой си въпрос, за някой такт, за някое си силно или слабо време. Хубаво. Кое е хубавото време в музиката. Кое е силно време? Да кажем „любов” как ще го пеете?
Я, Олге, изпей думата „любов”.
(Олга изпя: „Бог е любов”.)
към беседата >>
Това става перспективно гледане на въпроса.
Значи в латинската азбука „v” означава слизане. В славянската азбука „л” означава обратния процес, процес на възлизането.
Това става перспективно гледане на въпроса.
При закона на слизането „v” е обърнато с върха надолу, а при закона на възлизането „л” е обърнато нагоре с върха - ние сме се обърнали в своето движение. Когато две линии геометрически ги пресичат, то горната част е френското „в”, а долната е българското „л”. В латинския език както се пише, „l”, за нас е българското „е” - по същия начин пишем „е”, само че в по-малка форма.
към беседата >>
(Олга изпя: „Бог е любов”.)
Какъв ли не шум се вдига между тях за някой си въпрос, за някой такт, за някое си силно или слабо време. Хубаво. Кое е хубавото време в музиката. Кое е силно време? Да кажем „любов” как ще го пеете? Я, Олге, изпей думата „любов”.
(Олга изпя: „Бог е любов”.)
към беседата >>
При закона на слизането „v” е обърнато с върха надолу, а при закона на възлизането „л” е обърнато нагоре с върха - ние сме се обърнали в своето движение.
Значи в латинската азбука „v” означава слизане. В славянската азбука „л” означава обратния процес, процес на възлизането. Това става перспективно гледане на въпроса.
При закона на слизането „v” е обърнато с върха надолу, а при закона на възлизането „л” е обърнато нагоре с върха - ние сме се обърнали в своето движение.
Когато две линии геометрически ги пресичат, то горната част е френското „в”, а долната е българското „л”. В латинския език както се пише, „l”, за нас е българското „е” - по същия начин пишем „е”, само че в по-малка форма.
към беседата >>
Някой пее думите: „Не знаеш ли ти, че аз те обичам?
Някой пее думите: „Не знаеш ли ти, че аз те обичам?
” (Учителят изпя тези думи много високо и след това ги изпя с много нисък глас.)
към беседата >>
Когато две линии геометрически ги пресичат, то горната част е френското „в”, а долната е българското „л”.
Значи в латинската азбука „v” означава слизане. В славянската азбука „л” означава обратния процес, процес на възлизането. Това става перспективно гледане на въпроса. При закона на слизането „v” е обърнато с върха надолу, а при закона на възлизането „л” е обърнато нагоре с върха - ние сме се обърнали в своето движение.
Когато две линии геометрически ги пресичат, то горната част е френското „в”, а долната е българското „л”.
В латинския език както се пише, „l”, за нас е българското „е” - по същия начин пишем „е”, само че в по-малка форма.
към беседата >>
” (Учителят изпя тези думи много високо и след това ги изпя с много нисък глас.)
Някой пее думите: „Не знаеш ли ти, че аз те обичам?
” (Учителят изпя тези думи много високо и след това ги изпя с много нисък глас.)
към беседата >>
В латинския език както се пише, „l”, за нас е българското „е” - по същия начин пишем „е”, само че в по-малка форма.
Значи в латинската азбука „v” означава слизане. В славянската азбука „л” означава обратния процес, процес на възлизането. Това става перспективно гледане на въпроса. При закона на слизането „v” е обърнато с върха надолу, а при закона на възлизането „л” е обърнато нагоре с върха - ние сме се обърнали в своето движение. Когато две линии геометрически ги пресичат, то горната част е френското „в”, а долната е българското „л”.
В латинския език както се пише, „l”, за нас е българското „е” - по същия начин пишем „е”, само че в по-малка форма.
към беседата >>
Човек, за да може правилно да пее, не трябва да се безпокои.
Човек, за да може правилно да пее, не трябва да се безпокои.
Вниманието на човека може да е разпокъсано. Да допуснем, че искам да ви кажа, че ви обичам, но за да ви покажа, че ви обичам, мога да ви го кажа. Но и без да ви кажа, пак мога да може да ви кажа, че ви обичам. Например идвам при вас и ви подарявам една хубава книжка, която вие сте чакали с години. Това е обич.
към беседата >>
Аз не искам сега да ви обясня причините.
Аз не искам сега да ви обясня причините.
За мен са ясни тези неща, как са минали геометрически те форми. Това е начин на съзнанието. Така както е направена латинската азбука, вземе те например „p”. Това на български е „р”, а на латински е „п”, а пък българското „н” е латинското „n”. Българската буква „т” у латинците е „m”.
към беседата >>
Вниманието на човека може да е разпокъсано.
Човек, за да може правилно да пее, не трябва да се безпокои.
Вниманието на човека може да е разпокъсано.
Да допуснем, че искам да ви кажа, че ви обичам, но за да ви покажа, че ви обичам, мога да ви го кажа. Но и без да ви кажа, пак мога да може да ви кажа, че ви обичам. Например идвам при вас и ви подарявам една хубава книжка, която вие сте чакали с години. Това е обич. И пиша на книгата: „На моя обичен приятел.” И свършен е въпросът.
към беседата >>
За мен са ясни тези неща, как са минали геометрически те форми.
Аз не искам сега да ви обясня причините.
За мен са ясни тези неща, как са минали геометрически те форми.
Това е начин на съзнанието. Така както е направена латинската азбука, вземе те например „p”. Това на български е „р”, а на латински е „п”, а пък българското „н” е латинското „n”. Българската буква „т” у латинците е „m”. Това са сега външни знаци.
към беседата >>
Да допуснем, че искам да ви кажа, че ви обичам, но за да ви покажа, че ви обичам, мога да ви го кажа.
Човек, за да може правилно да пее, не трябва да се безпокои. Вниманието на човека може да е разпокъсано.
Да допуснем, че искам да ви кажа, че ви обичам, но за да ви покажа, че ви обичам, мога да ви го кажа.
Но и без да ви кажа, пак мога да може да ви кажа, че ви обичам. Например идвам при вас и ви подарявам една хубава книжка, която вие сте чакали с години. Това е обич. И пиша на книгата: „На моя обичен приятел.” И свършен е въпросът.
към беседата >>
Това е начин на съзнанието.
Аз не искам сега да ви обясня причините. За мен са ясни тези неща, как са минали геометрически те форми.
Това е начин на съзнанието.
Така както е направена латинската азбука, вземе те например „p”. Това на български е „р”, а на латински е „п”, а пък българското „н” е латинското „n”. Българската буква „т” у латинците е „m”. Това са сега външни знаци.
към беседата >>
Но и без да ви кажа, пак мога да може да ви кажа, че ви обичам.
Човек, за да може правилно да пее, не трябва да се безпокои. Вниманието на човека може да е разпокъсано. Да допуснем, че искам да ви кажа, че ви обичам, но за да ви покажа, че ви обичам, мога да ви го кажа.
Но и без да ви кажа, пак мога да може да ви кажа, че ви обичам.
Например идвам при вас и ви подарявам една хубава книжка, която вие сте чакали с години. Това е обич. И пиша на книгата: „На моя обичен приятел.” И свършен е въпросът.
към беседата >>
Така както е направена латинската азбука, вземе те например „p”.
Аз не искам сега да ви обясня причините. За мен са ясни тези неща, как са минали геометрически те форми. Това е начин на съзнанието.
Така както е направена латинската азбука, вземе те например „p”.
Това на български е „р”, а на латински е „п”, а пък българското „н” е латинското „n”. Българската буква „т” у латинците е „m”. Това са сега външни знаци.
към беседата >>
Например идвам при вас и ви подарявам една хубава книжка, която вие сте чакали с години.
Човек, за да може правилно да пее, не трябва да се безпокои. Вниманието на човека може да е разпокъсано. Да допуснем, че искам да ви кажа, че ви обичам, но за да ви покажа, че ви обичам, мога да ви го кажа. Но и без да ви кажа, пак мога да може да ви кажа, че ви обичам.
Например идвам при вас и ви подарявам една хубава книжка, която вие сте чакали с години.
Това е обич. И пиша на книгата: „На моя обичен приятел.” И свършен е въпросът.
към беседата >>
Това на български е „р”, а на латински е „п”, а пък българското „н” е латинското „n”.
Аз не искам сега да ви обясня причините. За мен са ясни тези неща, как са минали геометрически те форми. Това е начин на съзнанието. Така както е направена латинската азбука, вземе те например „p”.
Това на български е „р”, а на латински е „п”, а пък българското „н” е латинското „n”.
Българската буква „т” у латинците е „m”. Това са сега външни знаци.
към беседата >>
Това е обич.
Човек, за да може правилно да пее, не трябва да се безпокои. Вниманието на човека може да е разпокъсано. Да допуснем, че искам да ви кажа, че ви обичам, но за да ви покажа, че ви обичам, мога да ви го кажа. Но и без да ви кажа, пак мога да може да ви кажа, че ви обичам. Например идвам при вас и ви подарявам една хубава книжка, която вие сте чакали с години.
Това е обич.
И пиша на книгата: „На моя обичен приятел.” И свършен е въпросът.
към беседата >>
Българската буква „т” у латинците е „m”.
Аз не искам сега да ви обясня причините. За мен са ясни тези неща, как са минали геометрически те форми. Това е начин на съзнанието. Така както е направена латинската азбука, вземе те например „p”. Това на български е „р”, а на латински е „п”, а пък българското „н” е латинското „n”.
Българската буква „т” у латинците е „m”.
Това са сега външни знаци.
към беседата >>
И пиша на книгата: „На моя обичен приятел.” И свършен е въпросът.
Вниманието на човека може да е разпокъсано. Да допуснем, че искам да ви кажа, че ви обичам, но за да ви покажа, че ви обичам, мога да ви го кажа. Но и без да ви кажа, пак мога да може да ви кажа, че ви обичам. Например идвам при вас и ви подарявам една хубава книжка, която вие сте чакали с години. Това е обич.
И пиша на книгата: „На моя обичен приятел.” И свършен е въпросът.
към беседата >>
Това са сега външни знаци.
За мен са ясни тези неща, как са минали геометрически те форми. Това е начин на съзнанието. Така както е направена латинската азбука, вземе те например „p”. Това на български е „р”, а на латински е „п”, а пък българското „н” е латинското „n”. Българската буква „т” у латинците е „m”.
Това са сега външни знаци.
към беседата >>
Пишеш едно писмо: „Аз ви обичам и съм готов да направя всичко заради вас, да се жертвам за вас и да ви бъда верен докрай.” Могат да се говорят тези работи, аз ги наричам дребни работи.
Пишеш едно писмо: „Аз ви обичам и съм готов да направя всичко заради вас, да се жертвам за вас и да ви бъда верен докрай.” Могат да се говорят тези работи, аз ги наричам дребни работи.
Хубаво е да се турят в една гозба червен пипер, черен пипер, лук, но това са външни процеси. Досега вие се познавате много малко. Вие си познавате само вашите външни дрехи. Вие носите един кожух. Този кожух не може да го оставите, понеже вън има 40, 50, 60 градуса студ.
към беседата >>
2.
Първото и последното място
,
МОК
, София, 15.2.1935г.,
Това е една философия, ако си ученик, но ако си един обикновен човек, това са празни работи за тебе.
Чашата е яйцето, от което е излязъл. И пие от нея. Искам да ви кажа: От онези ваши черупки, които са останали безполезни, направете си поне чаши, от които да можете да пиете вода. Единствената философия е това. Другояче то ще ви спъне.
Това е една философия, ако си ученик, но ако си един обикновен човек, това са празни работи за тебе.
Тези неща не са за обикновения човек. На обикновените хора няма какво да се разправя. Конят, който е турен да тегли каруцата, докато е кон, ще тегли каруцата. Ако иска да се освободи, трябва да стане човек. Дотогава, докогато ти в себе си, не можеш да разрешиш една мъчнотия, ти си един кон.
към беседата >>
Онзи, който е взел двата таланта, той не живее вече за себе си.
Защо именно онзи, който имал единия талант, защо у него не се е зародило желание да работи. Кой е единият талант, не ви ли е идвало на ума. Човек, който живее само за себе си, той е единият талант. Друго разрешение няма. Той живее само за себе си.
Онзи, който е взел двата таланта, той не живее вече за себе си.
Онзи, който е взел петте таланта, има по-широко разбиране. Онзи, който има само един талант, той е с много ограничени разбирания за живота. Той казва: „Аз нямам никакви дарби, аз не искам да уча. Нека се учат другите, поп няма да ставам.“ А пък човек не трябва да разбира така. Всеки един човек най-малко никога не оперира само с един талант.
към беседата >>
Тези неща не са за обикновения човек.
И пие от нея. Искам да ви кажа: От онези ваши черупки, които са останали безполезни, направете си поне чаши, от които да можете да пиете вода. Единствената философия е това. Другояче то ще ви спъне. Това е една философия, ако си ученик, но ако си един обикновен човек, това са празни работи за тебе.
Тези неща не са за обикновения човек.
На обикновените хора няма какво да се разправя. Конят, който е турен да тегли каруцата, докато е кон, ще тегли каруцата. Ако иска да се освободи, трябва да стане човек. Дотогава, докогато ти в себе си, не можеш да разрешиш една мъчнотия, ти си един кон. След като разрешиш тази мъчнотия и разбереш законите, то ставаш човек.
към беседата >>
Онзи, който е взел петте таланта, има по-широко разбиране.
Кой е единият талант, не ви ли е идвало на ума. Човек, който живее само за себе си, той е единият талант. Друго разрешение няма. Той живее само за себе си. Онзи, който е взел двата таланта, той не живее вече за себе си.
Онзи, който е взел петте таланта, има по-широко разбиране.
Онзи, който има само един талант, той е с много ограничени разбирания за живота. Той казва: „Аз нямам никакви дарби, аз не искам да уча. Нека се учат другите, поп няма да ставам.“ А пък човек не трябва да разбира така. Всеки един човек най-малко никога не оперира само с един талант. И къде седеше погрешката му?
към беседата >>
На обикновените хора няма какво да се разправя.
Искам да ви кажа: От онези ваши черупки, които са останали безполезни, направете си поне чаши, от които да можете да пиете вода. Единствената философия е това. Другояче то ще ви спъне. Това е една философия, ако си ученик, но ако си един обикновен човек, това са празни работи за тебе. Тези неща не са за обикновения човек.
На обикновените хора няма какво да се разправя.
Конят, който е турен да тегли каруцата, докато е кон, ще тегли каруцата. Ако иска да се освободи, трябва да стане човек. Дотогава, докогато ти в себе си, не можеш да разрешиш една мъчнотия, ти си един кон. След като разрешиш тази мъчнотия и разбереш законите, то ставаш човек. Ти си вече над мъчнотиите.
към беседата >>
Онзи, който има само един талант, той е с много ограничени разбирания за живота.
Човек, който живее само за себе си, той е единият талант. Друго разрешение няма. Той живее само за себе си. Онзи, който е взел двата таланта, той не живее вече за себе си. Онзи, който е взел петте таланта, има по-широко разбиране.
Онзи, който има само един талант, той е с много ограничени разбирания за живота.
Той казва: „Аз нямам никакви дарби, аз не искам да уча. Нека се учат другите, поп няма да ставам.“ А пък човек не трябва да разбира така. Всеки един човек най-малко никога не оперира само с един талант. И къде седеше погрешката му? Той трябваше да се помоли на господаря и да каже: „Дай ми още един талант.“ Той опитваше и умовете.
към беседата >>
Конят, който е турен да тегли каруцата, докато е кон, ще тегли каруцата.
Единствената философия е това. Другояче то ще ви спъне. Това е една философия, ако си ученик, но ако си един обикновен човек, това са празни работи за тебе. Тези неща не са за обикновения човек. На обикновените хора няма какво да се разправя.
Конят, който е турен да тегли каруцата, докато е кон, ще тегли каруцата.
Ако иска да се освободи, трябва да стане човек. Дотогава, докогато ти в себе си, не можеш да разрешиш една мъчнотия, ти си един кон. След като разрешиш тази мъчнотия и разбереш законите, то ставаш човек. Ти си вече над мъчнотиите. Сега не съжалявай, че теглиш каруцата.
към беседата >>
Той казва: „Аз нямам никакви дарби, аз не искам да уча.
Друго разрешение няма. Той живее само за себе си. Онзи, който е взел двата таланта, той не живее вече за себе си. Онзи, който е взел петте таланта, има по-широко разбиране. Онзи, който има само един талант, той е с много ограничени разбирания за живота.
Той казва: „Аз нямам никакви дарби, аз не искам да уча.
Нека се учат другите, поп няма да ставам.“ А пък човек не трябва да разбира така. Всеки един човек най-малко никога не оперира само с един талант. И къде седеше погрешката му? Той трябваше да се помоли на господаря и да каже: „Дай ми още един талант.“ Той опитваше и умовете. Онзи, който взе единия талант, казва: „Аз ще го заровя.“ Той не мислеше да го употреби за добро, а за себе си.
към беседата >>
Ако иска да се освободи, трябва да стане човек.
Другояче то ще ви спъне. Това е една философия, ако си ученик, но ако си един обикновен човек, това са празни работи за тебе. Тези неща не са за обикновения човек. На обикновените хора няма какво да се разправя. Конят, който е турен да тегли каруцата, докато е кон, ще тегли каруцата.
Ако иска да се освободи, трябва да стане човек.
Дотогава, докогато ти в себе си, не можеш да разрешиш една мъчнотия, ти си един кон. След като разрешиш тази мъчнотия и разбереш законите, то ставаш човек. Ти си вече над мъчнотиите. Сега не съжалявай, че теглиш каруцата. Съзнай факта, че си кон.
към беседата >>
Нека се учат другите, поп няма да ставам.“ А пък човек не трябва да разбира така.
Той живее само за себе си. Онзи, който е взел двата таланта, той не живее вече за себе си. Онзи, който е взел петте таланта, има по-широко разбиране. Онзи, който има само един талант, той е с много ограничени разбирания за живота. Той казва: „Аз нямам никакви дарби, аз не искам да уча.
Нека се учат другите, поп няма да ставам.“ А пък човек не трябва да разбира така.
Всеки един човек най-малко никога не оперира само с един талант. И къде седеше погрешката му? Той трябваше да се помоли на господаря и да каже: „Дай ми още един талант.“ Той опитваше и умовете. Онзи, който взе единия талант, казва: „Аз ще го заровя.“ Той не мислеше да го употреби за добро, а за себе си. Зарови го в земята и, като дойде господарят му, онзи каза: „Понеже зная, че си жесток човек и жънеш, дето не си сял, аз зарових таланта.“ Господарят каза: „Лукави рабе, защо не го даде поне на някой банкер?
към беседата >>
Дотогава, докогато ти в себе си, не можеш да разрешиш една мъчнотия, ти си един кон.
Това е една философия, ако си ученик, но ако си един обикновен човек, това са празни работи за тебе. Тези неща не са за обикновения човек. На обикновените хора няма какво да се разправя. Конят, който е турен да тегли каруцата, докато е кон, ще тегли каруцата. Ако иска да се освободи, трябва да стане човек.
Дотогава, докогато ти в себе си, не можеш да разрешиш една мъчнотия, ти си един кон.
След като разрешиш тази мъчнотия и разбереш законите, то ставаш човек. Ти си вече над мъчнотиите. Сега не съжалявай, че теглиш каруцата. Съзнай факта, че си кон. Щом превъзмогнеш мъчнотията, ще признаеш факта, че си човек; ако можеш да се освободиш от тази каруца, ако не можеш да се освободиш от каруцата, кон си.
към беседата >>
Всеки един човек най-малко никога не оперира само с един талант.
Онзи, който е взел двата таланта, той не живее вече за себе си. Онзи, който е взел петте таланта, има по-широко разбиране. Онзи, който има само един талант, той е с много ограничени разбирания за живота. Той казва: „Аз нямам никакви дарби, аз не искам да уча. Нека се учат другите, поп няма да ставам.“ А пък човек не трябва да разбира така.
Всеки един човек най-малко никога не оперира само с един талант.
И къде седеше погрешката му? Той трябваше да се помоли на господаря и да каже: „Дай ми още един талант.“ Той опитваше и умовете. Онзи, който взе единия талант, казва: „Аз ще го заровя.“ Той не мислеше да го употреби за добро, а за себе си. Зарови го в земята и, като дойде господарят му, онзи каза: „Понеже зная, че си жесток човек и жънеш, дето не си сял, аз зарових таланта.“ Господарят каза: „Лукави рабе, защо не го даде поне на някой банкер? Та ако не можеш да го използуваш, да даде някой приход.“ Това има дълбок смисъл.
към беседата >>
След като разрешиш тази мъчнотия и разбереш законите, то ставаш човек.
Тези неща не са за обикновения човек. На обикновените хора няма какво да се разправя. Конят, който е турен да тегли каруцата, докато е кон, ще тегли каруцата. Ако иска да се освободи, трябва да стане човек. Дотогава, докогато ти в себе си, не можеш да разрешиш една мъчнотия, ти си един кон.
След като разрешиш тази мъчнотия и разбереш законите, то ставаш човек.
Ти си вече над мъчнотиите. Сега не съжалявай, че теглиш каруцата. Съзнай факта, че си кон. Щом превъзмогнеш мъчнотията, ще признаеш факта, че си човек; ако можеш да се освободиш от тази каруца, ако не можеш да се освободиш от каруцата, кон си. Сега знаете ли какъв е произходът на думата кон на български?
към беседата >>
И къде седеше погрешката му?
Онзи, който е взел петте таланта, има по-широко разбиране. Онзи, който има само един талант, той е с много ограничени разбирания за живота. Той казва: „Аз нямам никакви дарби, аз не искам да уча. Нека се учат другите, поп няма да ставам.“ А пък човек не трябва да разбира така. Всеки един човек най-малко никога не оперира само с един талант.
И къде седеше погрешката му?
Той трябваше да се помоли на господаря и да каже: „Дай ми още един талант.“ Той опитваше и умовете. Онзи, който взе единия талант, казва: „Аз ще го заровя.“ Той не мислеше да го употреби за добро, а за себе си. Зарови го в земята и, като дойде господарят му, онзи каза: „Понеже зная, че си жесток човек и жънеш, дето не си сял, аз зарових таланта.“ Господарят каза: „Лукави рабе, защо не го даде поне на някой банкер? Та ако не можеш да го използуваш, да даде някой приход.“ Това има дълбок смисъл. Някой казва: „За себе си трябва да живее човек.“ Ако ти употребиш числото 5, няма ли да живееш за себе си?
към беседата >>
Ти си вече над мъчнотиите.
На обикновените хора няма какво да се разправя. Конят, който е турен да тегли каруцата, докато е кон, ще тегли каруцата. Ако иска да се освободи, трябва да стане човек. Дотогава, докогато ти в себе си, не можеш да разрешиш една мъчнотия, ти си един кон. След като разрешиш тази мъчнотия и разбереш законите, то ставаш човек.
Ти си вече над мъчнотиите.
Сега не съжалявай, че теглиш каруцата. Съзнай факта, че си кон. Щом превъзмогнеш мъчнотията, ще признаеш факта, че си човек; ако можеш да се освободиш от тази каруца, ако не можеш да се освободиш от каруцата, кон си. Сега знаете ли какъв е произходът на думата кон на български? Тя е една българска дума.
към беседата >>
Той трябваше да се помоли на господаря и да каже: „Дай ми още един талант.“ Той опитваше и умовете.
Онзи, който има само един талант, той е с много ограничени разбирания за живота. Той казва: „Аз нямам никакви дарби, аз не искам да уча. Нека се учат другите, поп няма да ставам.“ А пък човек не трябва да разбира така. Всеки един човек най-малко никога не оперира само с един талант. И къде седеше погрешката му?
Той трябваше да се помоли на господаря и да каже: „Дай ми още един талант.“ Той опитваше и умовете.
Онзи, който взе единия талант, казва: „Аз ще го заровя.“ Той не мислеше да го употреби за добро, а за себе си. Зарови го в земята и, като дойде господарят му, онзи каза: „Понеже зная, че си жесток човек и жънеш, дето не си сял, аз зарових таланта.“ Господарят каза: „Лукави рабе, защо не го даде поне на някой банкер? Та ако не можеш да го използуваш, да даде някой приход.“ Това има дълбок смисъл. Някой казва: „За себе си трябва да живее човек.“ Ако ти употребиш числото 5, няма ли да живееш за себе си? Много по-добре може да живееш за себе си.
към беседата >>
Сега не съжалявай, че теглиш каруцата.
Конят, който е турен да тегли каруцата, докато е кон, ще тегли каруцата. Ако иска да се освободи, трябва да стане човек. Дотогава, докогато ти в себе си, не можеш да разрешиш една мъчнотия, ти си един кон. След като разрешиш тази мъчнотия и разбереш законите, то ставаш човек. Ти си вече над мъчнотиите.
Сега не съжалявай, че теглиш каруцата.
Съзнай факта, че си кон. Щом превъзмогнеш мъчнотията, ще признаеш факта, че си човек; ако можеш да се освободиш от тази каруца, ако не можеш да се освободиш от каруцата, кон си. Сега знаете ли какъв е произходът на думата кон на български? Тя е една българска дума. Вие искате да си установите известно убеждение.
към беседата >>
Онзи, който взе единия талант, казва: „Аз ще го заровя.“ Той не мислеше да го употреби за добро, а за себе си.
Той казва: „Аз нямам никакви дарби, аз не искам да уча. Нека се учат другите, поп няма да ставам.“ А пък човек не трябва да разбира така. Всеки един човек най-малко никога не оперира само с един талант. И къде седеше погрешката му? Той трябваше да се помоли на господаря и да каже: „Дай ми още един талант.“ Той опитваше и умовете.
Онзи, който взе единия талант, казва: „Аз ще го заровя.“ Той не мислеше да го употреби за добро, а за себе си.
Зарови го в земята и, като дойде господарят му, онзи каза: „Понеже зная, че си жесток човек и жънеш, дето не си сял, аз зарових таланта.“ Господарят каза: „Лукави рабе, защо не го даде поне на някой банкер? Та ако не можеш да го използуваш, да даде някой приход.“ Това има дълбок смисъл. Някой казва: „За себе си трябва да живее човек.“ Ако ти употребиш числото 5, няма ли да живееш за себе си? Много по-добре може да живееш за себе си. Човек, който живее за другите, много по-добре може да живее за себе си.
към беседата >>
Съзнай факта, че си кон.
Ако иска да се освободи, трябва да стане човек. Дотогава, докогато ти в себе си, не можеш да разрешиш една мъчнотия, ти си един кон. След като разрешиш тази мъчнотия и разбереш законите, то ставаш човек. Ти си вече над мъчнотиите. Сега не съжалявай, че теглиш каруцата.
Съзнай факта, че си кон.
Щом превъзмогнеш мъчнотията, ще признаеш факта, че си човек; ако можеш да се освободиш от тази каруца, ако не можеш да се освободиш от каруцата, кон си. Сега знаете ли какъв е произходът на думата кон на български? Тя е една българска дума. Вие искате да си установите известно убеждение. Кон трябва да станете.
към беседата >>
Зарови го в земята и, като дойде господарят му, онзи каза: „Понеже зная, че си жесток човек и жънеш, дето не си сял, аз зарових таланта.“ Господарят каза: „Лукави рабе, защо не го даде поне на някой банкер?
Нека се учат другите, поп няма да ставам.“ А пък човек не трябва да разбира така. Всеки един човек най-малко никога не оперира само с един талант. И къде седеше погрешката му? Той трябваше да се помоли на господаря и да каже: „Дай ми още един талант.“ Той опитваше и умовете. Онзи, който взе единия талант, казва: „Аз ще го заровя.“ Той не мислеше да го употреби за добро, а за себе си.
Зарови го в земята и, като дойде господарят му, онзи каза: „Понеже зная, че си жесток човек и жънеш, дето не си сял, аз зарових таланта.“ Господарят каза: „Лукави рабе, защо не го даде поне на някой банкер?
Та ако не можеш да го използуваш, да даде някой приход.“ Това има дълбок смисъл. Някой казва: „За себе си трябва да живее човек.“ Ако ти употребиш числото 5, няма ли да живееш за себе си? Много по-добре може да живееш за себе си. Човек, който живее за другите, много по-добре може да живее за себе си. Бог, Който е създал всичко, за себе си ли живее?
към беседата >>
Щом превъзмогнеш мъчнотията, ще признаеш факта, че си човек; ако можеш да се освободиш от тази каруца, ако не можеш да се освободиш от каруцата, кон си.
Дотогава, докогато ти в себе си, не можеш да разрешиш една мъчнотия, ти си един кон. След като разрешиш тази мъчнотия и разбереш законите, то ставаш човек. Ти си вече над мъчнотиите. Сега не съжалявай, че теглиш каруцата. Съзнай факта, че си кон.
Щом превъзмогнеш мъчнотията, ще признаеш факта, че си човек; ако можеш да се освободиш от тази каруца, ако не можеш да се освободиш от каруцата, кон си.
Сега знаете ли какъв е произходът на думата кон на български? Тя е една българска дума. Вие искате да си установите известно убеждение. Кон трябва да станете. Ако някой ти каже: „Ти си кон.“ Ти казваш: „Обиждате ме.“ Но в какво седи обидата, ако кажете на един човек, че е кон?
към беседата >>
Та ако не можеш да го използуваш, да даде някой приход.“ Това има дълбок смисъл.
Всеки един човек най-малко никога не оперира само с един талант. И къде седеше погрешката му? Той трябваше да се помоли на господаря и да каже: „Дай ми още един талант.“ Той опитваше и умовете. Онзи, който взе единия талант, казва: „Аз ще го заровя.“ Той не мислеше да го употреби за добро, а за себе си. Зарови го в земята и, като дойде господарят му, онзи каза: „Понеже зная, че си жесток човек и жънеш, дето не си сял, аз зарових таланта.“ Господарят каза: „Лукави рабе, защо не го даде поне на някой банкер?
Та ако не можеш да го използуваш, да даде някой приход.“ Това има дълбок смисъл.
Някой казва: „За себе си трябва да живее човек.“ Ако ти употребиш числото 5, няма ли да живееш за себе си? Много по-добре може да живееш за себе си. Човек, който живее за другите, много по-добре може да живее за себе си. Бог, Който е създал всичко, за себе си ли живее? Той живее за всички и за всички мисли.
към беседата >>
Сега знаете ли какъв е произходът на думата кон на български?
След като разрешиш тази мъчнотия и разбереш законите, то ставаш човек. Ти си вече над мъчнотиите. Сега не съжалявай, че теглиш каруцата. Съзнай факта, че си кон. Щом превъзмогнеш мъчнотията, ще признаеш факта, че си човек; ако можеш да се освободиш от тази каруца, ако не можеш да се освободиш от каруцата, кон си.
Сега знаете ли какъв е произходът на думата кон на български?
Тя е една българска дума. Вие искате да си установите известно убеждение. Кон трябва да станете. Ако някой ти каже: „Ти си кон.“ Ти казваш: „Обиждате ме.“ Но в какво седи обидата, ако кажете на един човек, че е кон? Ти се обиждаш да ти кажат, че си кон, а не се обиждаш да се качиш на един кон.
към беседата >>
Някой казва: „За себе си трябва да живее човек.“ Ако ти употребиш числото 5, няма ли да живееш за себе си?
И къде седеше погрешката му? Той трябваше да се помоли на господаря и да каже: „Дай ми още един талант.“ Той опитваше и умовете. Онзи, който взе единия талант, казва: „Аз ще го заровя.“ Той не мислеше да го употреби за добро, а за себе си. Зарови го в земята и, като дойде господарят му, онзи каза: „Понеже зная, че си жесток човек и жънеш, дето не си сял, аз зарових таланта.“ Господарят каза: „Лукави рабе, защо не го даде поне на някой банкер? Та ако не можеш да го използуваш, да даде някой приход.“ Това има дълбок смисъл.
Някой казва: „За себе си трябва да живее човек.“ Ако ти употребиш числото 5, няма ли да живееш за себе си?
Много по-добре може да живееш за себе си. Човек, който живее за другите, много по-добре може да живее за себе си. Бог, Който е създал всичко, за себе си ли живее? Той живее за всички и за всички мисли. Господ не мисли само за своето величие.
към беседата >>
Тя е една българска дума.
Ти си вече над мъчнотиите. Сега не съжалявай, че теглиш каруцата. Съзнай факта, че си кон. Щом превъзмогнеш мъчнотията, ще признаеш факта, че си човек; ако можеш да се освободиш от тази каруца, ако не можеш да се освободиш от каруцата, кон си. Сега знаете ли какъв е произходът на думата кон на български?
Тя е една българска дума.
Вие искате да си установите известно убеждение. Кон трябва да станете. Ако някой ти каже: „Ти си кон.“ Ти казваш: „Обиждате ме.“ Но в какво седи обидата, ако кажете на един човек, че е кон? Ти се обиждаш да ти кажат, че си кон, а не се обиждаш да се качиш на един кон. Че то е толкова обидно, колкото че си кон.
към беседата >>
Много по-добре може да живееш за себе си.
Той трябваше да се помоли на господаря и да каже: „Дай ми още един талант.“ Той опитваше и умовете. Онзи, който взе единия талант, казва: „Аз ще го заровя.“ Той не мислеше да го употреби за добро, а за себе си. Зарови го в земята и, като дойде господарят му, онзи каза: „Понеже зная, че си жесток човек и жънеш, дето не си сял, аз зарових таланта.“ Господарят каза: „Лукави рабе, защо не го даде поне на някой банкер? Та ако не можеш да го използуваш, да даде някой приход.“ Това има дълбок смисъл. Някой казва: „За себе си трябва да живее човек.“ Ако ти употребиш числото 5, няма ли да живееш за себе си?
Много по-добре може да живееш за себе си.
Човек, който живее за другите, много по-добре може да живее за себе си. Бог, Който е създал всичко, за себе си ли живее? Той живее за всички и за всички мисли. Господ не мисли само за своето величие.
към беседата >>
Вие искате да си установите известно убеждение.
Сега не съжалявай, че теглиш каруцата. Съзнай факта, че си кон. Щом превъзмогнеш мъчнотията, ще признаеш факта, че си човек; ако можеш да се освободиш от тази каруца, ако не можеш да се освободиш от каруцата, кон си. Сега знаете ли какъв е произходът на думата кон на български? Тя е една българска дума.
Вие искате да си установите известно убеждение.
Кон трябва да станете. Ако някой ти каже: „Ти си кон.“ Ти казваш: „Обиждате ме.“ Но в какво седи обидата, ако кажете на един човек, че е кон? Ти се обиждаш да ти кажат, че си кон, а не се обиждаш да се качиш на един кон. Че то е толкова обидно, колкото че си кон. Ти казваш: „Аз не искам да бъда кон.“ А имаш нужда конят да ти помага.
към беседата >>
Човек, който живее за другите, много по-добре може да живее за себе си.
Онзи, който взе единия талант, казва: „Аз ще го заровя.“ Той не мислеше да го употреби за добро, а за себе си. Зарови го в земята и, като дойде господарят му, онзи каза: „Понеже зная, че си жесток човек и жънеш, дето не си сял, аз зарових таланта.“ Господарят каза: „Лукави рабе, защо не го даде поне на някой банкер? Та ако не можеш да го използуваш, да даде някой приход.“ Това има дълбок смисъл. Някой казва: „За себе си трябва да живее човек.“ Ако ти употребиш числото 5, няма ли да живееш за себе си? Много по-добре може да живееш за себе си.
Човек, който живее за другите, много по-добре може да живее за себе си.
Бог, Който е създал всичко, за себе си ли живее? Той живее за всички и за всички мисли. Господ не мисли само за своето величие.
към беседата >>
Кон трябва да станете.
Съзнай факта, че си кон. Щом превъзмогнеш мъчнотията, ще признаеш факта, че си човек; ако можеш да се освободиш от тази каруца, ако не можеш да се освободиш от каруцата, кон си. Сега знаете ли какъв е произходът на думата кон на български? Тя е една българска дума. Вие искате да си установите известно убеждение.
Кон трябва да станете.
Ако някой ти каже: „Ти си кон.“ Ти казваш: „Обиждате ме.“ Но в какво седи обидата, ако кажете на един човек, че е кон? Ти се обиждаш да ти кажат, че си кон, а не се обиждаш да се качиш на един кон. Че то е толкова обидно, колкото че си кон. Ти казваш: „Аз не искам да бъда кон.“ А имаш нужда конят да ти помага. Ти го считаш глупав, а в единия случай искаш да се ползуваш от глупавия.
към беседата >>
Бог, Който е създал всичко, за себе си ли живее?
Зарови го в земята и, като дойде господарят му, онзи каза: „Понеже зная, че си жесток човек и жънеш, дето не си сял, аз зарових таланта.“ Господарят каза: „Лукави рабе, защо не го даде поне на някой банкер? Та ако не можеш да го използуваш, да даде някой приход.“ Това има дълбок смисъл. Някой казва: „За себе си трябва да живее човек.“ Ако ти употребиш числото 5, няма ли да живееш за себе си? Много по-добре може да живееш за себе си. Човек, който живее за другите, много по-добре може да живее за себе си.
Бог, Който е създал всичко, за себе си ли живее?
Той живее за всички и за всички мисли. Господ не мисли само за своето величие.
към беседата >>
Ако някой ти каже: „Ти си кон.“ Ти казваш: „Обиждате ме.“ Но в какво седи обидата, ако кажете на един човек, че е кон?
Щом превъзмогнеш мъчнотията, ще признаеш факта, че си човек; ако можеш да се освободиш от тази каруца, ако не можеш да се освободиш от каруцата, кон си. Сега знаете ли какъв е произходът на думата кон на български? Тя е една българска дума. Вие искате да си установите известно убеждение. Кон трябва да станете.
Ако някой ти каже: „Ти си кон.“ Ти казваш: „Обиждате ме.“ Но в какво седи обидата, ако кажете на един човек, че е кон?
Ти се обиждаш да ти кажат, че си кон, а не се обиждаш да се качиш на един кон. Че то е толкова обидно, колкото че си кон. Ти казваш: „Аз не искам да бъда кон.“ А имаш нужда конят да ти помага. Ти го считаш глупав, а в единия случай искаш да се ползуваш от глупавия. Значи глупавото е разумното.
към беседата >>
Той живее за всички и за всички мисли.
Та ако не можеш да го използуваш, да даде някой приход.“ Това има дълбок смисъл. Някой казва: „За себе си трябва да живее човек.“ Ако ти употребиш числото 5, няма ли да живееш за себе си? Много по-добре може да живееш за себе си. Човек, който живее за другите, много по-добре може да живее за себе си. Бог, Който е създал всичко, за себе си ли живее?
Той живее за всички и за всички мисли.
Господ не мисли само за своето величие.
към беседата >>
Ти се обиждаш да ти кажат, че си кон, а не се обиждаш да се качиш на един кон.
Сега знаете ли какъв е произходът на думата кон на български? Тя е една българска дума. Вие искате да си установите известно убеждение. Кон трябва да станете. Ако някой ти каже: „Ти си кон.“ Ти казваш: „Обиждате ме.“ Но в какво седи обидата, ако кажете на един човек, че е кон?
Ти се обиждаш да ти кажат, че си кон, а не се обиждаш да се качиш на един кон.
Че то е толкова обидно, колкото че си кон. Ти казваш: „Аз не искам да бъда кон.“ А имаш нужда конят да ти помага. Ти го считаш глупав, а в единия случай искаш да се ползуваш от глупавия. Значи глупавото е разумното. Сега това са изяснения.
към беседата >>
Господ не мисли само за своето величие.
Някой казва: „За себе си трябва да живее човек.“ Ако ти употребиш числото 5, няма ли да живееш за себе си? Много по-добре може да живееш за себе си. Човек, който живее за другите, много по-добре може да живее за себе си. Бог, Който е създал всичко, за себе си ли живее? Той живее за всички и за всички мисли.
Господ не мисли само за своето величие.
към беседата >>
Че то е толкова обидно, колкото че си кон.
Тя е една българска дума. Вие искате да си установите известно убеждение. Кон трябва да станете. Ако някой ти каже: „Ти си кон.“ Ти казваш: „Обиждате ме.“ Но в какво седи обидата, ако кажете на един човек, че е кон? Ти се обиждаш да ти кажат, че си кон, а не се обиждаш да се качиш на един кон.
Че то е толкова обидно, колкото че си кон.
Ти казваш: „Аз не искам да бъда кон.“ А имаш нужда конят да ти помага. Ти го считаш глупав, а в единия случай искаш да се ползуваш от глупавия. Значи глупавото е разумното. Сега това са изяснения. Думата кон не е толкоз обидна.
към беседата >>
Сега аз ви навеждам на следното: Вие сте със заровените таланти.
Сега аз ви навеждам на следното: Вие сте със заровените таланти.
Предупреждавам ви да ги извадите и да работите и с единия талант. Започнете сега да работите. Турете го в банката някъде, не го дръжте заровен. Турете го някъде да има лихва. Мнозина сега гледам, мнозина съм срещал даровити, които могат да станат отлични певци и казват: „Кой ще се занимава с пеене?
към беседата >>
Ти казваш: „Аз не искам да бъда кон.“ А имаш нужда конят да ти помага.
Вие искате да си установите известно убеждение. Кон трябва да станете. Ако някой ти каже: „Ти си кон.“ Ти казваш: „Обиждате ме.“ Но в какво седи обидата, ако кажете на един човек, че е кон? Ти се обиждаш да ти кажат, че си кон, а не се обиждаш да се качиш на един кон. Че то е толкова обидно, колкото че си кон.
Ти казваш: „Аз не искам да бъда кон.“ А имаш нужда конят да ти помага.
Ти го считаш глупав, а в единия случай искаш да се ползуваш от глупавия. Значи глупавото е разумното. Сега това са изяснения. Думата кон не е толкоз обидна. После казвате някому пиленце, гълъбчето ми.
към беседата >>
Предупреждавам ви да ги извадите и да работите и с единия талант.
Сега аз ви навеждам на следното: Вие сте със заровените таланти.
Предупреждавам ви да ги извадите и да работите и с единия талант.
Започнете сега да работите. Турете го в банката някъде, не го дръжте заровен. Турете го някъде да има лихва. Мнозина сега гледам, мнозина съм срещал даровити, които могат да станат отлични певци и казват: „Кой ще се занимава с пеене? “ Мнозина от вас сте даровити, оратори може да станете и казвате: „Кой ще се занимава, оратор няма да стана.“ Мнозина от вас могат поети да станат, могат да станат добри писатели.
към беседата >>
Ти го считаш глупав, а в единия случай искаш да се ползуваш от глупавия.
Кон трябва да станете. Ако някой ти каже: „Ти си кон.“ Ти казваш: „Обиждате ме.“ Но в какво седи обидата, ако кажете на един човек, че е кон? Ти се обиждаш да ти кажат, че си кон, а не се обиждаш да се качиш на един кон. Че то е толкова обидно, колкото че си кон. Ти казваш: „Аз не искам да бъда кон.“ А имаш нужда конят да ти помага.
Ти го считаш глупав, а в единия случай искаш да се ползуваш от глупавия.
Значи глупавото е разумното. Сега това са изяснения. Думата кон не е толкоз обидна. После казвате някому пиленце, гълъбчето ми. Всеки от вас може да носи, като му кажат гълъбче.
към беседата >>
Започнете сега да работите.
Сега аз ви навеждам на следното: Вие сте със заровените таланти. Предупреждавам ви да ги извадите и да работите и с единия талант.
Започнете сега да работите.
Турете го в банката някъде, не го дръжте заровен. Турете го някъде да има лихва. Мнозина сега гледам, мнозина съм срещал даровити, които могат да станат отлични певци и казват: „Кой ще се занимава с пеене? “ Мнозина от вас сте даровити, оратори може да станете и казвате: „Кой ще се занимава, оратор няма да стана.“ Мнозина от вас могат поети да станат, могат да станат добри писатели. И казват: „Писател, поет няма да ставам.“ С какво трябва да се занимавате най-после?
към беседата >>
Значи глупавото е разумното.
Ако някой ти каже: „Ти си кон.“ Ти казваш: „Обиждате ме.“ Но в какво седи обидата, ако кажете на един човек, че е кон? Ти се обиждаш да ти кажат, че си кон, а не се обиждаш да се качиш на един кон. Че то е толкова обидно, колкото че си кон. Ти казваш: „Аз не искам да бъда кон.“ А имаш нужда конят да ти помага. Ти го считаш глупав, а в единия случай искаш да се ползуваш от глупавия.
Значи глупавото е разумното.
Сега това са изяснения. Думата кон не е толкоз обидна. После казвате някому пиленце, гълъбчето ми. Всеки от вас може да носи, като му кажат гълъбче. Защо думата гълъбче не е обидна?
към беседата >>
Турете го в банката някъде, не го дръжте заровен.
Сега аз ви навеждам на следното: Вие сте със заровените таланти. Предупреждавам ви да ги извадите и да работите и с единия талант. Започнете сега да работите.
Турете го в банката някъде, не го дръжте заровен.
Турете го някъде да има лихва. Мнозина сега гледам, мнозина съм срещал даровити, които могат да станат отлични певци и казват: „Кой ще се занимава с пеене? “ Мнозина от вас сте даровити, оратори може да станете и казвате: „Кой ще се занимава, оратор няма да стана.“ Мнозина от вас могат поети да станат, могат да станат добри писатели. И казват: „Писател, поет няма да ставам.“ С какво трябва да се занимавате най-после? Соломон казва: „От многото говорене грехът е неизбежен.“
към беседата >>
Сега това са изяснения.
Ти се обиждаш да ти кажат, че си кон, а не се обиждаш да се качиш на един кон. Че то е толкова обидно, колкото че си кон. Ти казваш: „Аз не искам да бъда кон.“ А имаш нужда конят да ти помага. Ти го считаш глупав, а в единия случай искаш да се ползуваш от глупавия. Значи глупавото е разумното.
Сега това са изяснения.
Думата кон не е толкоз обидна. После казвате някому пиленце, гълъбчето ми. Всеки от вас може да носи, като му кажат гълъбче. Защо думата гълъбче не е обидна? Гълъбът е характерен.
към беседата >>
Турете го някъде да има лихва.
Сега аз ви навеждам на следното: Вие сте със заровените таланти. Предупреждавам ви да ги извадите и да работите и с единия талант. Започнете сега да работите. Турете го в банката някъде, не го дръжте заровен.
Турете го някъде да има лихва.
Мнозина сега гледам, мнозина съм срещал даровити, които могат да станат отлични певци и казват: „Кой ще се занимава с пеене? “ Мнозина от вас сте даровити, оратори може да станете и казвате: „Кой ще се занимава, оратор няма да стана.“ Мнозина от вас могат поети да станат, могат да станат добри писатели. И казват: „Писател, поет няма да ставам.“ С какво трябва да се занимавате най-после? Соломон казва: „От многото говорене грехът е неизбежен.“
към беседата >>
Думата кон не е толкоз обидна.
Че то е толкова обидно, колкото че си кон. Ти казваш: „Аз не искам да бъда кон.“ А имаш нужда конят да ти помага. Ти го считаш глупав, а в единия случай искаш да се ползуваш от глупавия. Значи глупавото е разумното. Сега това са изяснения.
Думата кон не е толкоз обидна.
После казвате някому пиленце, гълъбчето ми. Всеки от вас може да носи, като му кажат гълъбче. Защо думата гълъбче не е обидна? Гълъбът е характерен. В гълъба има нещо много характерно, не красиво, но характерно.
към беседата >>
Мнозина сега гледам, мнозина съм срещал даровити, които могат да станат отлични певци и казват: „Кой ще се занимава с пеене?
Сега аз ви навеждам на следното: Вие сте със заровените таланти. Предупреждавам ви да ги извадите и да работите и с единия талант. Започнете сега да работите. Турете го в банката някъде, не го дръжте заровен. Турете го някъде да има лихва.
Мнозина сега гледам, мнозина съм срещал даровити, които могат да станат отлични певци и казват: „Кой ще се занимава с пеене?
“ Мнозина от вас сте даровити, оратори може да станете и казвате: „Кой ще се занимава, оратор няма да стана.“ Мнозина от вас могат поети да станат, могат да станат добри писатели. И казват: „Писател, поет няма да ставам.“ С какво трябва да се занимавате най-после? Соломон казва: „От многото говорене грехът е неизбежен.“
към беседата >>
После казвате някому пиленце, гълъбчето ми.
Ти казваш: „Аз не искам да бъда кон.“ А имаш нужда конят да ти помага. Ти го считаш глупав, а в единия случай искаш да се ползуваш от глупавия. Значи глупавото е разумното. Сега това са изяснения. Думата кон не е толкоз обидна.
После казвате някому пиленце, гълъбчето ми.
Всеки от вас може да носи, като му кажат гълъбче. Защо думата гълъбче не е обидна? Гълъбът е характерен. В гълъба има нещо много характерно, не красиво, но характерно. Хиляди години при най-лоши условия той е останал вегетарианец, макар и условията да са били лоши.
към беседата >>
“ Мнозина от вас сте даровити, оратори може да станете и казвате: „Кой ще се занимава, оратор няма да стана.“ Мнозина от вас могат поети да станат, могат да станат добри писатели.
Предупреждавам ви да ги извадите и да работите и с единия талант. Започнете сега да работите. Турете го в банката някъде, не го дръжте заровен. Турете го някъде да има лихва. Мнозина сега гледам, мнозина съм срещал даровити, които могат да станат отлични певци и казват: „Кой ще се занимава с пеене?
“ Мнозина от вас сте даровити, оратори може да станете и казвате: „Кой ще се занимава, оратор няма да стана.“ Мнозина от вас могат поети да станат, могат да станат добри писатели.
И казват: „Писател, поет няма да ставам.“ С какво трябва да се занимавате най-после? Соломон казва: „От многото говорене грехът е неизбежен.“
към беседата >>
Всеки от вас може да носи, като му кажат гълъбче.
Ти го считаш глупав, а в единия случай искаш да се ползуваш от глупавия. Значи глупавото е разумното. Сега това са изяснения. Думата кон не е толкоз обидна. После казвате някому пиленце, гълъбчето ми.
Всеки от вас може да носи, като му кажат гълъбче.
Защо думата гълъбче не е обидна? Гълъбът е характерен. В гълъба има нещо много характерно, не красиво, но характерно. Хиляди години при най-лоши условия той е останал вегетарианец, макар и условията да са били лоши. Като ти кажат гълъб, значи ти имаш характера на гълъба.
към беседата >>
И казват: „Писател, поет няма да ставам.“ С какво трябва да се занимавате най-после?
Започнете сега да работите. Турете го в банката някъде, не го дръжте заровен. Турете го някъде да има лихва. Мнозина сега гледам, мнозина съм срещал даровити, които могат да станат отлични певци и казват: „Кой ще се занимава с пеене? “ Мнозина от вас сте даровити, оратори може да станете и казвате: „Кой ще се занимава, оратор няма да стана.“ Мнозина от вас могат поети да станат, могат да станат добри писатели.
И казват: „Писател, поет няма да ставам.“ С какво трябва да се занимавате най-после?
Соломон казва: „От многото говорене грехът е неизбежен.“
към беседата >>
Защо думата гълъбче не е обидна?
Значи глупавото е разумното. Сега това са изяснения. Думата кон не е толкоз обидна. После казвате някому пиленце, гълъбчето ми. Всеки от вас може да носи, като му кажат гълъбче.
Защо думата гълъбче не е обидна?
Гълъбът е характерен. В гълъба има нещо много характерно, не красиво, но характерно. Хиляди години при най-лоши условия той е останал вегетарианец, макар и условията да са били лоши. Като ти кажат гълъб, значи ти имаш характера на гълъба. А пък ако не можеш да победиш условията, не можеш да бъдеш гълъб.
към беседата >>
Соломон казва: „От многото говорене грехът е неизбежен.“
Турете го в банката някъде, не го дръжте заровен. Турете го някъде да има лихва. Мнозина сега гледам, мнозина съм срещал даровити, които могат да станат отлични певци и казват: „Кой ще се занимава с пеене? “ Мнозина от вас сте даровити, оратори може да станете и казвате: „Кой ще се занимава, оратор няма да стана.“ Мнозина от вас могат поети да станат, могат да станат добри писатели. И казват: „Писател, поет няма да ставам.“ С какво трябва да се занимавате най-после?
Соломон казва: „От многото говорене грехът е неизбежен.“
към беседата >>
Гълъбът е характерен.
Сега това са изяснения. Думата кон не е толкоз обидна. После казвате някому пиленце, гълъбчето ми. Всеки от вас може да носи, като му кажат гълъбче. Защо думата гълъбче не е обидна?
Гълъбът е характерен.
В гълъба има нещо много характерно, не красиво, но характерно. Хиляди години при най-лоши условия той е останал вегетарианец, макар и условията да са били лоши. Като ти кажат гълъб, значи ти имаш характера на гълъба. А пък ако не можеш да победиш условията, не можеш да бъдеш гълъб. Гълъб значи нещо устойчиво в характера.
към беседата >>
Сега вие какво разбрахте от казаното?
Сега вие какво разбрахте от казаното?
Вие сте музиканти, нали? Всички имате понятие от музиката. Какво иска да каже музикантът, като е турил една осминка с точка и после подир нея една половина нота? При половината нота това е любовна работа. Това е рандеву.
към беседата >>
В гълъба има нещо много характерно, не красиво, но характерно.
Думата кон не е толкоз обидна. После казвате някому пиленце, гълъбчето ми. Всеки от вас може да носи, като му кажат гълъбче. Защо думата гълъбче не е обидна? Гълъбът е характерен.
В гълъба има нещо много характерно, не красиво, но характерно.
Хиляди години при най-лоши условия той е останал вегетарианец, макар и условията да са били лоши. Като ти кажат гълъб, значи ти имаш характера на гълъба. А пък ако не можеш да победиш условията, не можеш да бъдеш гълъб. Гълъб значи нещо устойчиво в характера. А пък като кажем, че е кон, разбираме, че той се е загнездил в някое място и казва: „Не се мърдам оттука“.
към беседата >>
Вие сте музиканти, нали?
Сега вие какво разбрахте от казаното?
Вие сте музиканти, нали?
Всички имате понятие от музиката. Какво иска да каже музикантът, като е турил една осминка с точка и после подир нея една половина нота? При половината нота това е любовна работа. Това е рандеву. Трябва да се срещне с някого.
към беседата >>
Хиляди години при най-лоши условия той е останал вегетарианец, макар и условията да са били лоши.
После казвате някому пиленце, гълъбчето ми. Всеки от вас може да носи, като му кажат гълъбче. Защо думата гълъбче не е обидна? Гълъбът е характерен. В гълъба има нещо много характерно, не красиво, но характерно.
Хиляди години при най-лоши условия той е останал вегетарианец, макар и условията да са били лоши.
Като ти кажат гълъб, значи ти имаш характера на гълъба. А пък ако не можеш да победиш условията, не можеш да бъдеш гълъб. Гълъб значи нещо устойчиво в характера. А пък като кажем, че е кон, разбираме, че той се е загнездил в някое място и казва: „Не се мърдам оттука“. Знаете ли колко упорито същество е конят?
към беседата >>
Всички имате понятие от музиката.
Сега вие какво разбрахте от казаното? Вие сте музиканти, нали?
Всички имате понятие от музиката.
Какво иска да каже музикантът, като е турил една осминка с точка и после подир нея една половина нота? При половината нота това е любовна работа. Това е рандеву. Трябва да се срещне с някого. А пък първите две работи, това са бързи работи.
към беседата >>
Като ти кажат гълъб, значи ти имаш характера на гълъба.
Всеки от вас може да носи, като му кажат гълъбче. Защо думата гълъбче не е обидна? Гълъбът е характерен. В гълъба има нещо много характерно, не красиво, но характерно. Хиляди години при най-лоши условия той е останал вегетарианец, макар и условията да са били лоши.
Като ти кажат гълъб, значи ти имаш характера на гълъба.
А пък ако не можеш да победиш условията, не можеш да бъдеш гълъб. Гълъб значи нещо устойчиво в характера. А пък като кажем, че е кон, разбираме, че той се е загнездил в някое място и казва: „Не се мърдам оттука“. Знаете ли колко упорито същество е конят? Той е по-упорит от човека.
към беседата >>
Какво иска да каже музикантът, като е турил една осминка с точка и после подир нея една половина нота?
Сега вие какво разбрахте от казаното? Вие сте музиканти, нали? Всички имате понятие от музиката.
Какво иска да каже музикантът, като е турил една осминка с точка и после подир нея една половина нота?
При половината нота това е любовна работа. Това е рандеву. Трябва да се срещне с някого. А пък първите две работи, това са бързи работи. При тях бързо трябва да станат нещата.
към беседата >>
А пък ако не можеш да победиш условията, не можеш да бъдеш гълъб.
Защо думата гълъбче не е обидна? Гълъбът е характерен. В гълъба има нещо много характерно, не красиво, но характерно. Хиляди години при най-лоши условия той е останал вегетарианец, макар и условията да са били лоши. Като ти кажат гълъб, значи ти имаш характера на гълъба.
А пък ако не можеш да победиш условията, не можеш да бъдеш гълъб.
Гълъб значи нещо устойчиво в характера. А пък като кажем, че е кон, разбираме, че той се е загнездил в някое място и казва: „Не се мърдам оттука“. Знаете ли колко упорито същество е конят? Той е по-упорит от човека. Аз имах един случай.
към беседата >>
При половината нота това е любовна работа.
Сега вие какво разбрахте от казаното? Вие сте музиканти, нали? Всички имате понятие от музиката. Какво иска да каже музикантът, като е турил една осминка с точка и после подир нея една половина нота?
При половината нота това е любовна работа.
Това е рандеву. Трябва да се срещне с някого. А пък първите две работи, това са бързи работи. При тях бързо трябва да станат нещата. И казва човек: „Изведнъж, бързо, бързо трябва да станат работите.“ А после, като дойде до рандевуто, има достатъчоно време, докато чака.
към беседата >>
Гълъб значи нещо устойчиво в характера.
Гълъбът е характерен. В гълъба има нещо много характерно, не красиво, но характерно. Хиляди години при най-лоши условия той е останал вегетарианец, макар и условията да са били лоши. Като ти кажат гълъб, значи ти имаш характера на гълъба. А пък ако не можеш да победиш условията, не можеш да бъдеш гълъб.
Гълъб значи нещо устойчиво в характера.
А пък като кажем, че е кон, разбираме, че той се е загнездил в някое място и казва: „Не се мърдам оттука“. Знаете ли колко упорито същество е конят? Той е по-упорит от човека. Аз имах един случай. Идвам от града към Изгрева.
към беседата >>
Това е рандеву.
Сега вие какво разбрахте от казаното? Вие сте музиканти, нали? Всички имате понятие от музиката. Какво иска да каже музикантът, като е турил една осминка с точка и после подир нея една половина нота? При половината нота това е любовна работа.
Това е рандеву.
Трябва да се срещне с някого. А пък първите две работи, това са бързи работи. При тях бързо трябва да станат нещата. И казва човек: „Изведнъж, бързо, бързо трябва да станат работите.“ А после, като дойде до рандевуто, има достатъчоно време, докато чака. Та по някой път, когато слушам бързо свирене, казвам: Бърза той, любовната работа идва.
към беседата >>
А пък като кажем, че е кон, разбираме, че той се е загнездил в някое място и казва: „Не се мърдам оттука“.
В гълъба има нещо много характерно, не красиво, но характерно. Хиляди години при най-лоши условия той е останал вегетарианец, макар и условията да са били лоши. Като ти кажат гълъб, значи ти имаш характера на гълъба. А пък ако не можеш да победиш условията, не можеш да бъдеш гълъб. Гълъб значи нещо устойчиво в характера.
А пък като кажем, че е кон, разбираме, че той се е загнездил в някое място и казва: „Не се мърдам оттука“.
Знаете ли колко упорито същество е конят? Той е по-упорит от човека. Аз имах един случай. Идвам от града към Изгрева. Минавам по главната улица „Граф Игнатиев“ и после по шосето нагоре.
към беседата >>
Трябва да се срещне с някого.
Вие сте музиканти, нали? Всички имате понятие от музиката. Какво иска да каже музикантът, като е турил една осминка с точка и после подир нея една половина нота? При половината нота това е любовна работа. Това е рандеву.
Трябва да се срещне с някого.
А пък първите две работи, това са бързи работи. При тях бързо трябва да станат нещата. И казва човек: „Изведнъж, бързо, бързо трябва да станат работите.“ А после, като дойде до рандевуто, има достатъчоно време, докато чака. Та по някой път, когато слушам бързо свирене, казвам: Бърза той, любовната работа идва. А пък някъде свири бавно.
към беседата >>
Знаете ли колко упорито същество е конят?
Хиляди години при най-лоши условия той е останал вегетарианец, макар и условията да са били лоши. Като ти кажат гълъб, значи ти имаш характера на гълъба. А пък ако не можеш да победиш условията, не можеш да бъдеш гълъб. Гълъб значи нещо устойчиво в характера. А пък като кажем, че е кон, разбираме, че той се е загнездил в някое място и казва: „Не се мърдам оттука“.
Знаете ли колко упорито същество е конят?
Той е по-упорит от човека. Аз имах един случай. Идвам от града към Изгрева. Минавам по главната улица „Граф Игнатиев“ и после по шосето нагоре. Гледам един полковник, качил се на файтон с два хубави черни коня, с вестовоя си.
към беседата >>
А пък първите две работи, това са бързи работи.
Всички имате понятие от музиката. Какво иска да каже музикантът, като е турил една осминка с точка и после подир нея една половина нота? При половината нота това е любовна работа. Това е рандеву. Трябва да се срещне с някого.
А пък първите две работи, това са бързи работи.
При тях бързо трябва да станат нещата. И казва човек: „Изведнъж, бързо, бързо трябва да станат работите.“ А после, като дойде до рандевуто, има достатъчоно време, докато чака. Та по някой път, когато слушам бързо свирене, казвам: Бърза той, любовната работа идва. А пък някъде свири бавно. Казвам: Те се разговарят вече.
към беседата >>
Той е по-упорит от човека.
Като ти кажат гълъб, значи ти имаш характера на гълъба. А пък ако не можеш да победиш условията, не можеш да бъдеш гълъб. Гълъб значи нещо устойчиво в характера. А пък като кажем, че е кон, разбираме, че той се е загнездил в някое място и казва: „Не се мърдам оттука“. Знаете ли колко упорито същество е конят?
Той е по-упорит от човека.
Аз имах един случай. Идвам от града към Изгрева. Минавам по главната улица „Граф Игнатиев“ и после по шосето нагоре. Гледам един полковник, качил се на файтон с два хубави черни коня, с вестовоя си. Там дето е стражарят, дето пази стражарят и почва наклонът, единият кон се спира.
към беседата >>
При тях бързо трябва да станат нещата.
Какво иска да каже музикантът, като е турил една осминка с точка и после подир нея една половина нота? При половината нота това е любовна работа. Това е рандеву. Трябва да се срещне с някого. А пък първите две работи, това са бързи работи.
При тях бързо трябва да станат нещата.
И казва човек: „Изведнъж, бързо, бързо трябва да станат работите.“ А после, като дойде до рандевуто, има достатъчоно време, докато чака. Та по някой път, когато слушам бързо свирене, казвам: Бърза той, любовната работа идва. А пък някъде свири бавно. Казвам: Те се разговарят вече. Идеята е следната: Когато се тури бързо време, първите ноти показват, че след бързите ноти иде това нещо, към което се стремим.
към беседата >>
Аз имах един случай.
А пък ако не можеш да победиш условията, не можеш да бъдеш гълъб. Гълъб значи нещо устойчиво в характера. А пък като кажем, че е кон, разбираме, че той се е загнездил в някое място и казва: „Не се мърдам оттука“. Знаете ли колко упорито същество е конят? Той е по-упорит от човека.
Аз имах един случай.
Идвам от града към Изгрева. Минавам по главната улица „Граф Игнатиев“ и после по шосето нагоре. Гледам един полковник, качил се на файтон с два хубави черни коня, с вестовоя си. Там дето е стражарят, дето пази стражарят и почва наклонът, единият кон се спира. Аз се заинтересувах защо единият кон не иска да върви.
към беседата >>
И казва човек: „Изведнъж, бързо, бързо трябва да станат работите.“ А после, като дойде до рандевуто, има достатъчоно време, докато чака.
При половината нота това е любовна работа. Това е рандеву. Трябва да се срещне с някого. А пък първите две работи, това са бързи работи. При тях бързо трябва да станат нещата.
И казва човек: „Изведнъж, бързо, бързо трябва да станат работите.“ А после, като дойде до рандевуто, има достатъчоно време, докато чака.
Та по някой път, когато слушам бързо свирене, казвам: Бърза той, любовната работа идва. А пък някъде свири бавно. Казвам: Те се разговарят вече. Идеята е следната: Когато се тури бързо време, първите ноти показват, че след бързите ноти иде това нещо, към което се стремим. Бързите ноти показват, че целта, към която се стремим, е далече.
към беседата >>
Идвам от града към Изгрева.
Гълъб значи нещо устойчиво в характера. А пък като кажем, че е кон, разбираме, че той се е загнездил в някое място и казва: „Не се мърдам оттука“. Знаете ли колко упорито същество е конят? Той е по-упорит от човека. Аз имах един случай.
Идвам от града към Изгрева.
Минавам по главната улица „Граф Игнатиев“ и после по шосето нагоре. Гледам един полковник, качил се на файтон с два хубави черни коня, с вестовоя си. Там дето е стражарят, дето пази стражарят и почва наклонът, единият кон се спира. Аз се заинтересувах защо единият кон не иска да върви. Войникът го бие, не се мърда този кон.
към беседата >>
Та по някой път, когато слушам бързо свирене, казвам: Бърза той, любовната работа идва.
Това е рандеву. Трябва да се срещне с някого. А пък първите две работи, това са бързи работи. При тях бързо трябва да станат нещата. И казва човек: „Изведнъж, бързо, бързо трябва да станат работите.“ А после, като дойде до рандевуто, има достатъчоно време, докато чака.
Та по някой път, когато слушам бързо свирене, казвам: Бърза той, любовната работа идва.
А пък някъде свири бавно. Казвам: Те се разговарят вече. Идеята е следната: Когато се тури бързо време, първите ноти показват, че след бързите ноти иде това нещо, към което се стремим. Бързите ноти показват, че целта, към която се стремим, е далече. Ударенията в музиката, това са силните положения.
към беседата >>
Минавам по главната улица „Граф Игнатиев“ и после по шосето нагоре.
А пък като кажем, че е кон, разбираме, че той се е загнездил в някое място и казва: „Не се мърдам оттука“. Знаете ли колко упорито същество е конят? Той е по-упорит от човека. Аз имах един случай. Идвам от града към Изгрева.
Минавам по главната улица „Граф Игнатиев“ и после по шосето нагоре.
Гледам един полковник, качил се на файтон с два хубави черни коня, с вестовоя си. Там дето е стражарят, дето пази стражарят и почва наклонът, единият кон се спира. Аз се заинтересувах защо единият кон не иска да върви. Войникът го бие, не се мърда този кон. Слезе полковникът до файтона, конят върви.
към беседата >>
А пък някъде свири бавно.
Трябва да се срещне с някого. А пък първите две работи, това са бързи работи. При тях бързо трябва да станат нещата. И казва човек: „Изведнъж, бързо, бързо трябва да станат работите.“ А после, като дойде до рандевуто, има достатъчоно време, докато чака. Та по някой път, когато слушам бързо свирене, казвам: Бърза той, любовната работа идва.
А пък някъде свири бавно.
Казвам: Те се разговарят вече. Идеята е следната: Когато се тури бързо време, първите ноти показват, че след бързите ноти иде това нещо, към което се стремим. Бързите ноти показват, че целта, към която се стремим, е далече. Ударенията в музиката, това са силните положения. Ние сме сега близо до целта, която искаме да реализираме.
към беседата >>
Гледам един полковник, качил се на файтон с два хубави черни коня, с вестовоя си.
Знаете ли колко упорито същество е конят? Той е по-упорит от човека. Аз имах един случай. Идвам от града към Изгрева. Минавам по главната улица „Граф Игнатиев“ и после по шосето нагоре.
Гледам един полковник, качил се на файтон с два хубави черни коня, с вестовоя си.
Там дето е стражарят, дето пази стражарят и почва наклонът, единият кон се спира. Аз се заинтересувах защо единият кон не иска да върви. Войникът го бие, не се мърда този кон. Слезе полковникът до файтона, конят върви. Спре войникът файтона, качи се полковникът, конят не върви.
към беседата >>
Казвам: Те се разговарят вече.
А пък първите две работи, това са бързи работи. При тях бързо трябва да станат нещата. И казва човек: „Изведнъж, бързо, бързо трябва да станат работите.“ А после, като дойде до рандевуто, има достатъчоно време, докато чака. Та по някой път, когато слушам бързо свирене, казвам: Бърза той, любовната работа идва. А пък някъде свири бавно.
Казвам: Те се разговарят вече.
Идеята е следната: Когато се тури бързо време, първите ноти показват, че след бързите ноти иде това нещо, към което се стремим. Бързите ноти показват, че целта, към която се стремим, е далече. Ударенията в музиката, това са силните положения. Ние сме сега близо до целта, която искаме да реализираме. Та някъде трябва да бързате, някъде човек трябва да се потрива.
към беседата >>
Там дето е стражарят, дето пази стражарят и почва наклонът, единият кон се спира.
Той е по-упорит от човека. Аз имах един случай. Идвам от града към Изгрева. Минавам по главната улица „Граф Игнатиев“ и после по шосето нагоре. Гледам един полковник, качил се на файтон с два хубави черни коня, с вестовоя си.
Там дето е стражарят, дето пази стражарят и почва наклонът, единият кон се спира.
Аз се заинтересувах защо единият кон не иска да върви. Войникът го бие, не се мърда този кон. Слезе полковникът до файтона, конят върви. Спре войникът файтона, качи се полковникът, конят не върви. Слезе той, конят върви, качи се, пак не върви.
към беседата >>
Идеята е следната: Когато се тури бързо време, първите ноти показват, че след бързите ноти иде това нещо, към което се стремим.
При тях бързо трябва да станат нещата. И казва човек: „Изведнъж, бързо, бързо трябва да станат работите.“ А после, като дойде до рандевуто, има достатъчоно време, докато чака. Та по някой път, когато слушам бързо свирене, казвам: Бърза той, любовната работа идва. А пък някъде свири бавно. Казвам: Те се разговарят вече.
Идеята е следната: Когато се тури бързо време, първите ноти показват, че след бързите ноти иде това нещо, към което се стремим.
Бързите ноти показват, че целта, към която се стремим, е далече. Ударенията в музиката, това са силните положения. Ние сме сега близо до целта, която искаме да реализираме. Та някъде трябва да бързате, някъде човек трябва да се потрива. Да кажем един човек, който знае да свири, той може осминките да ги направи като четвъртинки, шестнайсетинки.
към беседата >>
Аз се заинтересувах защо единият кон не иска да върви.
Аз имах един случай. Идвам от града към Изгрева. Минавам по главната улица „Граф Игнатиев“ и после по шосето нагоре. Гледам един полковник, качил се на файтон с два хубави черни коня, с вестовоя си. Там дето е стражарят, дето пази стражарят и почва наклонът, единият кон се спира.
Аз се заинтересувах защо единият кон не иска да върви.
Войникът го бие, не се мърда този кон. Слезе полковникът до файтона, конят върви. Спре войникът файтона, качи се полковникът, конят не върви. Слезе той, конят върви, качи се, пак не върви. И най-после полковникът, като се качи и слезе 4-5 пъти, каза на войника: „Ти карай, пък аз ще вървя пеш.“ И досега аз разсъждавам, защо конят не искаше да носи полковника?
към беседата >>
Бързите ноти показват, че целта, към която се стремим, е далече.
И казва човек: „Изведнъж, бързо, бързо трябва да станат работите.“ А после, като дойде до рандевуто, има достатъчоно време, докато чака. Та по някой път, когато слушам бързо свирене, казвам: Бърза той, любовната работа идва. А пък някъде свири бавно. Казвам: Те се разговарят вече. Идеята е следната: Когато се тури бързо време, първите ноти показват, че след бързите ноти иде това нещо, към което се стремим.
Бързите ноти показват, че целта, към която се стремим, е далече.
Ударенията в музиката, това са силните положения. Ние сме сега близо до целта, която искаме да реализираме. Та някъде трябва да бързате, някъде човек трябва да се потрива. Да кажем един човек, който знае да свири, той може осминките да ги направи като четвъртинки, шестнайсетинки. Той може да продължи времето.
към беседата >>
Войникът го бие, не се мърда този кон.
Идвам от града към Изгрева. Минавам по главната улица „Граф Игнатиев“ и после по шосето нагоре. Гледам един полковник, качил се на файтон с два хубави черни коня, с вестовоя си. Там дето е стражарят, дето пази стражарят и почва наклонът, единият кон се спира. Аз се заинтересувах защо единият кон не иска да върви.
Войникът го бие, не се мърда този кон.
Слезе полковникът до файтона, конят върви. Спре войникът файтона, качи се полковникът, конят не върви. Слезе той, конят върви, качи се, пак не върви. И най-после полковникът, като се качи и слезе 4-5 пъти, каза на войника: „Ти карай, пък аз ще вървя пеш.“ И досега аз разсъждавам, защо конят не искаше да носи полковника? Дали е едно съвпадение.
към беседата >>
Ударенията в музиката, това са силните положения.
Та по някой път, когато слушам бързо свирене, казвам: Бърза той, любовната работа идва. А пък някъде свири бавно. Казвам: Те се разговарят вече. Идеята е следната: Когато се тури бързо време, първите ноти показват, че след бързите ноти иде това нещо, към което се стремим. Бързите ноти показват, че целта, към която се стремим, е далече.
Ударенията в музиката, това са силните положения.
Ние сме сега близо до целта, която искаме да реализираме. Та някъде трябва да бързате, някъде човек трябва да се потрива. Да кажем един човек, който знае да свири, той може осминките да ги направи като четвъртинки, шестнайсетинки. Той може да продължи времето. Но в музиката си има относително определено време, което трябва да се спазва.
към беседата >>
Слезе полковникът до файтона, конят върви.
Минавам по главната улица „Граф Игнатиев“ и после по шосето нагоре. Гледам един полковник, качил се на файтон с два хубави черни коня, с вестовоя си. Там дето е стражарят, дето пази стражарят и почва наклонът, единият кон се спира. Аз се заинтересувах защо единият кон не иска да върви. Войникът го бие, не се мърда този кон.
Слезе полковникът до файтона, конят върви.
Спре войникът файтона, качи се полковникът, конят не върви. Слезе той, конят върви, качи се, пак не върви. И най-после полковникът, като се качи и слезе 4-5 пъти, каза на войника: „Ти карай, пък аз ще вървя пеш.“ И досега аз разсъждавам, защо конят не искаше да носи полковника? Дали е едно съвпадение. Сега аз мисля какви са съображенията.
към беседата >>
Ние сме сега близо до целта, която искаме да реализираме.
А пък някъде свири бавно. Казвам: Те се разговарят вече. Идеята е следната: Когато се тури бързо време, първите ноти показват, че след бързите ноти иде това нещо, към което се стремим. Бързите ноти показват, че целта, към която се стремим, е далече. Ударенията в музиката, това са силните положения.
Ние сме сега близо до целта, която искаме да реализираме.
Та някъде трябва да бързате, някъде човек трябва да се потрива. Да кажем един човек, който знае да свири, той може осминките да ги направи като четвъртинки, шестнайсетинки. Той може да продължи времето. Но в музиката си има относително определено време, което трябва да се спазва. Има един вътрешен ритъм.
към беседата >>
Тези неща се отнасят само за тези, които искат да учат.
Тези неща се отнасят само за тези, които искат да учат.
Не е за обикновените хора. (Учителя прочете от посочената глава от 5 стих до 12 включително.) Всеки човек се спъва в себе си от своите садукеи и фарисеи. Човек, който разбира, разрешава добре въпроса, но който не разбира, нищо не разрешава.
към беседата >>
Спре войникът файтона, качи се полковникът, конят не върви.
Гледам един полковник, качил се на файтон с два хубави черни коня, с вестовоя си. Там дето е стражарят, дето пази стражарят и почва наклонът, единият кон се спира. Аз се заинтересувах защо единият кон не иска да върви. Войникът го бие, не се мърда този кон. Слезе полковникът до файтона, конят върви.
Спре войникът файтона, качи се полковникът, конят не върви.
Слезе той, конят върви, качи се, пак не върви. И най-после полковникът, като се качи и слезе 4-5 пъти, каза на войника: „Ти карай, пък аз ще вървя пеш.“ И досега аз разсъждавам, защо конят не искаше да носи полковника? Дали е едно съвпадение. Сега аз мисля какви са съображенията. Като се качи полковникът, не мърда конят.
към беседата >>
Та някъде трябва да бързате, някъде човек трябва да се потрива.
Казвам: Те се разговарят вече. Идеята е следната: Когато се тури бързо време, първите ноти показват, че след бързите ноти иде това нещо, към което се стремим. Бързите ноти показват, че целта, към която се стремим, е далече. Ударенията в музиката, това са силните положения. Ние сме сега близо до целта, която искаме да реализираме.
Та някъде трябва да бързате, някъде човек трябва да се потрива.
Да кажем един човек, който знае да свири, той може осминките да ги направи като четвъртинки, шестнайсетинки. Той може да продължи времето. Но в музиката си има относително определено време, което трябва да се спазва. Има един вътрешен ритъм. Някой път наблюдавай.
към беседата >>
Не е за обикновените хора.
Тези неща се отнасят само за тези, които искат да учат.
Не е за обикновените хора.
(Учителя прочете от посочената глава от 5 стих до 12 включително.) Всеки човек се спъва в себе си от своите садукеи и фарисеи. Човек, който разбира, разрешава добре въпроса, но който не разбира, нищо не разрешава.
към беседата >>
Слезе той, конят върви, качи се, пак не върви.
Там дето е стражарят, дето пази стражарят и почва наклонът, единият кон се спира. Аз се заинтересувах защо единият кон не иска да върви. Войникът го бие, не се мърда този кон. Слезе полковникът до файтона, конят върви. Спре войникът файтона, качи се полковникът, конят не върви.
Слезе той, конят върви, качи се, пак не върви.
И най-после полковникът, като се качи и слезе 4-5 пъти, каза на войника: „Ти карай, пък аз ще вървя пеш.“ И досега аз разсъждавам, защо конят не искаше да носи полковника? Дали е едно съвпадение. Сега аз мисля какви са съображенията. Като се качи полковникът, не мърда конят. Слиза полковникът, върви конят.
към беседата >>
Да кажем един човек, който знае да свири, той може осминките да ги направи като четвъртинки, шестнайсетинки.
Идеята е следната: Когато се тури бързо време, първите ноти показват, че след бързите ноти иде това нещо, към което се стремим. Бързите ноти показват, че целта, към която се стремим, е далече. Ударенията в музиката, това са силните положения. Ние сме сега близо до целта, която искаме да реализираме. Та някъде трябва да бързате, някъде човек трябва да се потрива.
Да кажем един човек, който знае да свири, той може осминките да ги направи като четвъртинки, шестнайсетинки.
Той може да продължи времето. Но в музиката си има относително определено време, което трябва да се спазва. Има един вътрешен ритъм. Някой път наблюдавай. Ти свириш само някое парче, не ти е приятно. Защо?
към беседата >>
(Учителя прочете от посочената глава от 5 стих до 12 включително.) Всеки човек се спъва в себе си от своите садукеи и фарисеи.
Тези неща се отнасят само за тези, които искат да учат. Не е за обикновените хора.
(Учителя прочете от посочената глава от 5 стих до 12 включително.) Всеки човек се спъва в себе си от своите садукеи и фарисеи.
Човек, който разбира, разрешава добре въпроса, но който не разбира, нищо не разрешава.
към беседата >>
И най-после полковникът, като се качи и слезе 4-5 пъти, каза на войника: „Ти карай, пък аз ще вървя пеш.“ И досега аз разсъждавам, защо конят не искаше да носи полковника?
Аз се заинтересувах защо единият кон не иска да върви. Войникът го бие, не се мърда този кон. Слезе полковникът до файтона, конят върви. Спре войникът файтона, качи се полковникът, конят не върви. Слезе той, конят върви, качи се, пак не върви.
И най-после полковникът, като се качи и слезе 4-5 пъти, каза на войника: „Ти карай, пък аз ще вървя пеш.“ И досега аз разсъждавам, защо конят не искаше да носи полковника?
Дали е едно съвпадение. Сега аз мисля какви са съображенията. Като се качи полковникът, не мърда конят. Слиза полковникът, върви конят. Този полковник по-лесно се справя с войниците, отколкото с конете.
към беседата >>
Той може да продължи времето.
Бързите ноти показват, че целта, към която се стремим, е далече. Ударенията в музиката, това са силните положения. Ние сме сега близо до целта, която искаме да реализираме. Та някъде трябва да бързате, някъде човек трябва да се потрива. Да кажем един човек, който знае да свири, той може осминките да ги направи като четвъртинки, шестнайсетинки.
Той може да продължи времето.
Но в музиката си има относително определено време, което трябва да се спазва. Има един вътрешен ритъм. Някой път наблюдавай. Ти свириш само някое парче, не ти е приятно. Защо? Защото ритъмът на това парче, времето, което е определено, не е в хармония с онези трептения, които са вътре в твоя организъм.
към беседата >>
Човек, който разбира, разрешава добре въпроса, но който не разбира, нищо не разрешава.
Тези неща се отнасят само за тези, които искат да учат. Не е за обикновените хора. (Учителя прочете от посочената глава от 5 стих до 12 включително.) Всеки човек се спъва в себе си от своите садукеи и фарисеи.
Човек, който разбира, разрешава добре въпроса, но който не разбира, нищо не разрешава.
към беседата >>
Дали е едно съвпадение.
Войникът го бие, не се мърда този кон. Слезе полковникът до файтона, конят върви. Спре войникът файтона, качи се полковникът, конят не върви. Слезе той, конят върви, качи се, пак не върви. И най-после полковникът, като се качи и слезе 4-5 пъти, каза на войника: „Ти карай, пък аз ще вървя пеш.“ И досега аз разсъждавам, защо конят не искаше да носи полковника?
Дали е едно съвпадение.
Сега аз мисля какви са съображенията. Като се качи полковникът, не мърда конят. Слиза полковникът, върви конят. Този полковник по-лесно се справя с войниците, отколкото с конете. С коня по никой начин не може да се справи.
към беседата >>
Но в музиката си има относително определено време, което трябва да се спазва.
Ударенията в музиката, това са силните положения. Ние сме сега близо до целта, която искаме да реализираме. Та някъде трябва да бързате, някъде човек трябва да се потрива. Да кажем един човек, който знае да свири, той може осминките да ги направи като четвъртинки, шестнайсетинки. Той може да продължи времето.
Но в музиката си има относително определено време, което трябва да се спазва.
Има един вътрешен ритъм. Някой път наблюдавай. Ти свириш само някое парче, не ти е приятно. Защо? Защото ритъмът на това парче, времето, което е определено, не е в хармония с онези трептения, които са вътре в твоя организъм. Има дисонанс в тебе.
към беседата >>
Вие всички сте запознати с числата, нали?
Вие всички сте запознати с числата, нали?
1 − това е единица. Това число, единицата, може да представя една сянка. А може да представя и една реалност. Едното може да представя едно пясъчно зърно, което както и да го въртиш, от него нищо не може да направиш. А пък единицата може да представя една клечка, една възможност, с която вие при известни условия може да запалите огъня.
към беседата >>
Сега аз мисля какви са съображенията.
Слезе полковникът до файтона, конят върви. Спре войникът файтона, качи се полковникът, конят не върви. Слезе той, конят върви, качи се, пак не върви. И най-после полковникът, като се качи и слезе 4-5 пъти, каза на войника: „Ти карай, пък аз ще вървя пеш.“ И досега аз разсъждавам, защо конят не искаше да носи полковника? Дали е едно съвпадение.
Сега аз мисля какви са съображенията.
Като се качи полковникът, не мърда конят. Слиза полковникът, върви конят. Този полковник по-лесно се справя с войниците, отколкото с конете. С коня по никой начин не може да се справи.
към беседата >>
Има един вътрешен ритъм.
Ние сме сега близо до целта, която искаме да реализираме. Та някъде трябва да бързате, някъде човек трябва да се потрива. Да кажем един човек, който знае да свири, той може осминките да ги направи като четвъртинки, шестнайсетинки. Той може да продължи времето. Но в музиката си има относително определено време, което трябва да се спазва.
Има един вътрешен ритъм.
Някой път наблюдавай. Ти свириш само някое парче, не ти е приятно. Защо? Защото ритъмът на това парче, времето, което е определено, не е в хармония с онези трептения, които са вътре в твоя организъм. Има дисонанс в тебе. А някой път музиката ви допада, понеже трептенията съответствуват на трептенията на вашето тяло.
към беседата >>
1 − това е единица.
Вие всички сте запознати с числата, нали?
1 − това е единица.
Това число, единицата, може да представя една сянка. А може да представя и една реалност. Едното може да представя едно пясъчно зърно, което както и да го въртиш, от него нищо не може да направиш. А пък единицата може да представя една клечка, една възможност, с която вие при известни условия може да запалите огъня. А пък огънят ви е потребен.
към беседата >>
Като се качи полковникът, не мърда конят.
Спре войникът файтона, качи се полковникът, конят не върви. Слезе той, конят върви, качи се, пак не върви. И най-после полковникът, като се качи и слезе 4-5 пъти, каза на войника: „Ти карай, пък аз ще вървя пеш.“ И досега аз разсъждавам, защо конят не искаше да носи полковника? Дали е едно съвпадение. Сега аз мисля какви са съображенията.
Като се качи полковникът, не мърда конят.
Слиза полковникът, върви конят. Този полковник по-лесно се справя с войниците, отколкото с конете. С коня по никой начин не може да се справи.
към беседата >>
Някой път наблюдавай.
Та някъде трябва да бързате, някъде човек трябва да се потрива. Да кажем един човек, който знае да свири, той може осминките да ги направи като четвъртинки, шестнайсетинки. Той може да продължи времето. Но в музиката си има относително определено време, което трябва да се спазва. Има един вътрешен ритъм.
Някой път наблюдавай.
Ти свириш само някое парче, не ти е приятно. Защо? Защото ритъмът на това парче, времето, което е определено, не е в хармония с онези трептения, които са вътре в твоя организъм. Има дисонанс в тебе. А някой път музиката ви допада, понеже трептенията съответствуват на трептенията на вашето тяло. Понеже нашето тяло има музикални трептения и нашата мисъл, и нашите чувства са музикални.
към беседата >>
Това число, единицата, може да представя една сянка.
Вие всички сте запознати с числата, нали? 1 − това е единица.
Това число, единицата, може да представя една сянка.
А може да представя и една реалност. Едното може да представя едно пясъчно зърно, което както и да го въртиш, от него нищо не може да направиш. А пък единицата може да представя една клечка, една възможност, с която вие при известни условия може да запалите огъня. А пък огънят ви е потребен. Значи в даден случай едното може да ви помогне, а в друг случай не може да ви помогне.
към беседата >>
Слиза полковникът, върви конят.
Слезе той, конят върви, качи се, пак не върви. И най-после полковникът, като се качи и слезе 4-5 пъти, каза на войника: „Ти карай, пък аз ще вървя пеш.“ И досега аз разсъждавам, защо конят не искаше да носи полковника? Дали е едно съвпадение. Сега аз мисля какви са съображенията. Като се качи полковникът, не мърда конят.
Слиза полковникът, върви конят.
Този полковник по-лесно се справя с войниците, отколкото с конете. С коня по никой начин не може да се справи.
към беседата >>
Ти свириш само някое парче, не ти е приятно. Защо?
Да кажем един човек, който знае да свири, той може осминките да ги направи като четвъртинки, шестнайсетинки. Той може да продължи времето. Но в музиката си има относително определено време, което трябва да се спазва. Има един вътрешен ритъм. Някой път наблюдавай.
Ти свириш само някое парче, не ти е приятно. Защо?
Защото ритъмът на това парче, времето, което е определено, не е в хармония с онези трептения, които са вътре в твоя организъм. Има дисонанс в тебе. А някой път музиката ви допада, понеже трептенията съответствуват на трептенията на вашето тяло. Понеже нашето тяло има музикални трептения и нашата мисъл, и нашите чувства са музикални. Те идат от един музикален свят.
към беседата >>
А може да представя и една реалност.
Вие всички сте запознати с числата, нали? 1 − това е единица. Това число, единицата, може да представя една сянка.
А може да представя и една реалност.
Едното може да представя едно пясъчно зърно, което както и да го въртиш, от него нищо не може да направиш. А пък единицата може да представя една клечка, една възможност, с която вие при известни условия може да запалите огъня. А пък огънят ви е потребен. Значи в даден случай едното може да ви помогне, а в друг случай не може да ви помогне. Но това едно може да се измени.
към беседата >>
Този полковник по-лесно се справя с войниците, отколкото с конете.
И най-после полковникът, като се качи и слезе 4-5 пъти, каза на войника: „Ти карай, пък аз ще вървя пеш.“ И досега аз разсъждавам, защо конят не искаше да носи полковника? Дали е едно съвпадение. Сега аз мисля какви са съображенията. Като се качи полковникът, не мърда конят. Слиза полковникът, върви конят.
Този полковник по-лесно се справя с войниците, отколкото с конете.
С коня по никой начин не може да се справи.
към беседата >>
Защото ритъмът на това парче, времето, което е определено, не е в хармония с онези трептения, които са вътре в твоя организъм.
Той може да продължи времето. Но в музиката си има относително определено време, което трябва да се спазва. Има един вътрешен ритъм. Някой път наблюдавай. Ти свириш само някое парче, не ти е приятно. Защо?
Защото ритъмът на това парче, времето, което е определено, не е в хармония с онези трептения, които са вътре в твоя организъм.
Има дисонанс в тебе. А някой път музиката ви допада, понеже трептенията съответствуват на трептенията на вашето тяло. Понеже нашето тяло има музикални трептения и нашата мисъл, и нашите чувства са музикални. Те идат от един музикален свят. Ако ние свирим нещо, чиито трептения не съвпадат с трептенията на нашите мисли и чувства, те са ни неприятни.
към беседата >>
Едното може да представя едно пясъчно зърно, което както и да го въртиш, от него нищо не може да направиш.
Вие всички сте запознати с числата, нали? 1 − това е единица. Това число, единицата, може да представя една сянка. А може да представя и една реалност.
Едното може да представя едно пясъчно зърно, което както и да го въртиш, от него нищо не може да направиш.
А пък единицата може да представя една клечка, една възможност, с която вие при известни условия може да запалите огъня. А пък огънят ви е потребен. Значи в даден случай едното може да ви помогне, а в друг случай не може да ви помогне. Но това едно може да се измени. Да допуснем, че турям знака плюс с единицата и след това туряме друга единица и туряме едно равенство 1 + 1 = 2.
към беседата >>
С коня по никой начин не може да се справи.
Дали е едно съвпадение. Сега аз мисля какви са съображенията. Като се качи полковникът, не мърда конят. Слиза полковникът, върви конят. Този полковник по-лесно се справя с войниците, отколкото с конете.
С коня по никой начин не може да се справи.
към беседата >>
Има дисонанс в тебе.
Но в музиката си има относително определено време, което трябва да се спазва. Има един вътрешен ритъм. Някой път наблюдавай. Ти свириш само някое парче, не ти е приятно. Защо? Защото ритъмът на това парче, времето, което е определено, не е в хармония с онези трептения, които са вътре в твоя организъм.
Има дисонанс в тебе.
А някой път музиката ви допада, понеже трептенията съответствуват на трептенията на вашето тяло. Понеже нашето тяло има музикални трептения и нашата мисъл, и нашите чувства са музикални. Те идат от един музикален свят. Ако ние свирим нещо, чиито трептения не съвпадат с трептенията на нашите мисли и чувства, те са ни неприятни. Трябва да мислиш право, да имаш музикален ритъм.
към беседата >>
А пък единицата може да представя една клечка, една възможност, с която вие при известни условия може да запалите огъня.
Вие всички сте запознати с числата, нали? 1 − това е единица. Това число, единицата, може да представя една сянка. А може да представя и една реалност. Едното може да представя едно пясъчно зърно, което както и да го въртиш, от него нищо не може да направиш.
А пък единицата може да представя една клечка, една възможност, с която вие при известни условия може да запалите огъня.
А пък огънят ви е потребен. Значи в даден случай едното може да ви помогне, а в друг случай не може да ви помогне. Но това едно може да се измени. Да допуснем, че турям знака плюс с единицата и след това туряме друга единица и туряме едно равенство 1 + 1 = 2. Като притурите на това число една единица, стават две.
към беседата >>
Щом не обичаш някого, ти вече имаш характера на коня.
Щом не обичаш някого, ти вече имаш характера на коня.
Не искаш да го носиш, нищо повече. Не можеш да заставиш един човек да извърши една работа, когато той не обича, Да кажем, че вие имате отвращение от известна храна. По никой начин не може да заставите човек да яде известна храна, към която има отвращение. За него тя е цяла отрова. Има нещо, което за нас е толкова отвратително, че човек даже ще предпочете смъртта, отколкото това, към което има отвращение.
към беседата >>
А някой път музиката ви допада, понеже трептенията съответствуват на трептенията на вашето тяло.
Има един вътрешен ритъм. Някой път наблюдавай. Ти свириш само някое парче, не ти е приятно. Защо? Защото ритъмът на това парче, времето, което е определено, не е в хармония с онези трептения, които са вътре в твоя организъм. Има дисонанс в тебе.
А някой път музиката ви допада, понеже трептенията съответствуват на трептенията на вашето тяло.
Понеже нашето тяло има музикални трептения и нашата мисъл, и нашите чувства са музикални. Те идат от един музикален свят. Ако ние свирим нещо, чиито трептения не съвпадат с трептенията на нашите мисли и чувства, те са ни неприятни. Трябва да мислиш право, да имаш музикален ритъм. Ти някой път имаш известна мисъл, от която не можеш да се освободиш.
към беседата >>
А пък огънят ви е потребен.
1 − това е единица. Това число, единицата, може да представя една сянка. А може да представя и една реалност. Едното може да представя едно пясъчно зърно, което както и да го въртиш, от него нищо не може да направиш. А пък единицата може да представя една клечка, една възможност, с която вие при известни условия може да запалите огъня.
А пък огънят ви е потребен.
Значи в даден случай едното може да ви помогне, а в друг случай не може да ви помогне. Но това едно може да се измени. Да допуснем, че турям знака плюс с единицата и след това туряме друга единица и туряме едно равенство 1 + 1 = 2. Като притурите на това число една единица, стават две. Но числото 2 в единия случай в известно отношение е изгубило от своите качества.
към беседата >>
Не искаш да го носиш, нищо повече.
Щом не обичаш някого, ти вече имаш характера на коня.
Не искаш да го носиш, нищо повече.
Не можеш да заставиш един човек да извърши една работа, когато той не обича, Да кажем, че вие имате отвращение от известна храна. По никой начин не може да заставите човек да яде известна храна, към която има отвращение. За него тя е цяла отрова. Има нещо, което за нас е толкова отвратително, че човек даже ще предпочете смъртта, отколкото това, към което има отвращение. Сега има два вида отвращение.
към беседата >>
Понеже нашето тяло има музикални трептения и нашата мисъл, и нашите чувства са музикални.
Някой път наблюдавай. Ти свириш само някое парче, не ти е приятно. Защо? Защото ритъмът на това парче, времето, което е определено, не е в хармония с онези трептения, които са вътре в твоя организъм. Има дисонанс в тебе. А някой път музиката ви допада, понеже трептенията съответствуват на трептенията на вашето тяло.
Понеже нашето тяло има музикални трептения и нашата мисъл, и нашите чувства са музикални.
Те идат от един музикален свят. Ако ние свирим нещо, чиито трептения не съвпадат с трептенията на нашите мисли и чувства, те са ни неприятни. Трябва да мислиш право, да имаш музикален ритъм. Ти някой път имаш известна мисъл, от която не можеш да се освободиш. Седиш, имаш мисълта, че някой не те обича.
към беседата >>
Значи в даден случай едното може да ви помогне, а в друг случай не може да ви помогне.
Това число, единицата, може да представя една сянка. А може да представя и една реалност. Едното може да представя едно пясъчно зърно, което както и да го въртиш, от него нищо не може да направиш. А пък единицата може да представя една клечка, една възможност, с която вие при известни условия може да запалите огъня. А пък огънят ви е потребен.
Значи в даден случай едното може да ви помогне, а в друг случай не може да ви помогне.
Но това едно може да се измени. Да допуснем, че турям знака плюс с единицата и след това туряме друга единица и туряме едно равенство 1 + 1 = 2. Като притурите на това число една единица, стават две. Но числото 2 в единия случай в известно отношение е изгубило от своите качества. Двете вече не е едно, а пък какво е сега?
към беседата >>
Не можеш да заставиш един човек да извърши една работа, когато той не обича, Да кажем, че вие имате отвращение от известна храна.
Щом не обичаш някого, ти вече имаш характера на коня. Не искаш да го носиш, нищо повече.
Не можеш да заставиш един човек да извърши една работа, когато той не обича, Да кажем, че вие имате отвращение от известна храна.
По никой начин не може да заставите човек да яде известна храна, към която има отвращение. За него тя е цяла отрова. Има нещо, което за нас е толкова отвратително, че човек даже ще предпочете смъртта, отколкото това, към което има отвращение. Сега има два вида отвращение. Някой път имаш отвращение от човек, който не те обича, а някой път имаш отвращение от човек, който те обича.
към беседата >>
Те идат от един музикален свят.
Ти свириш само някое парче, не ти е приятно. Защо? Защото ритъмът на това парче, времето, което е определено, не е в хармония с онези трептения, които са вътре в твоя организъм. Има дисонанс в тебе. А някой път музиката ви допада, понеже трептенията съответствуват на трептенията на вашето тяло. Понеже нашето тяло има музикални трептения и нашата мисъл, и нашите чувства са музикални.
Те идат от един музикален свят.
Ако ние свирим нещо, чиито трептения не съвпадат с трептенията на нашите мисли и чувства, те са ни неприятни. Трябва да мислиш право, да имаш музикален ритъм. Ти някой път имаш известна мисъл, от която не можеш да се освободиш. Седиш, имаш мисълта, че някой не те обича. Какви са аргументите, какви са доказателствата, че той не те обича.
към беседата >>
Но това едно може да се измени.
А може да представя и една реалност. Едното може да представя едно пясъчно зърно, което както и да го въртиш, от него нищо не може да направиш. А пък единицата може да представя една клечка, една възможност, с която вие при известни условия може да запалите огъня. А пък огънят ви е потребен. Значи в даден случай едното може да ви помогне, а в друг случай не може да ви помогне.
Но това едно може да се измени.
Да допуснем, че турям знака плюс с единицата и след това туряме друга единица и туряме едно равенство 1 + 1 = 2. Като притурите на това число една единица, стават две. Но числото 2 в единия случай в известно отношение е изгубило от своите качества. Двете вече не е едно, а пък какво е сега? Само ще ви обясня малко.
към беседата >>
По никой начин не може да заставите човек да яде известна храна, към която има отвращение.
Щом не обичаш някого, ти вече имаш характера на коня. Не искаш да го носиш, нищо повече. Не можеш да заставиш един човек да извърши една работа, когато той не обича, Да кажем, че вие имате отвращение от известна храна.
По никой начин не може да заставите човек да яде известна храна, към която има отвращение.
За него тя е цяла отрова. Има нещо, което за нас е толкова отвратително, че човек даже ще предпочете смъртта, отколкото това, към което има отвращение. Сега има два вида отвращение. Някой път имаш отвращение от човек, който не те обича, а някой път имаш отвращение от човек, който те обича. Тогава какво трябва да правиш?
към беседата >>
Ако ние свирим нещо, чиито трептения не съвпадат с трептенията на нашите мисли и чувства, те са ни неприятни.
Защото ритъмът на това парче, времето, което е определено, не е в хармония с онези трептения, които са вътре в твоя организъм. Има дисонанс в тебе. А някой път музиката ви допада, понеже трептенията съответствуват на трептенията на вашето тяло. Понеже нашето тяло има музикални трептения и нашата мисъл, и нашите чувства са музикални. Те идат от един музикален свят.
Ако ние свирим нещо, чиито трептения не съвпадат с трептенията на нашите мисли и чувства, те са ни неприятни.
Трябва да мислиш право, да имаш музикален ритъм. Ти някой път имаш известна мисъл, от която не можеш да се освободиш. Седиш, имаш мисълта, че някой не те обича. Какви са аргументите, какви са доказателствата, че той не те обича. Ще кажеш: „Той не ме поглежда.“ Нима поглеждането е доказателство?
към беседата >>
Да допуснем, че турям знака плюс с единицата и след това туряме друга единица и туряме едно равенство 1 + 1 = 2.
Едното може да представя едно пясъчно зърно, което както и да го въртиш, от него нищо не може да направиш. А пък единицата може да представя една клечка, една възможност, с която вие при известни условия може да запалите огъня. А пък огънят ви е потребен. Значи в даден случай едното може да ви помогне, а в друг случай не може да ви помогне. Но това едно може да се измени.
Да допуснем, че турям знака плюс с единицата и след това туряме друга единица и туряме едно равенство 1 + 1 = 2.
Като притурите на това число една единица, стават две. Но числото 2 в единия случай в известно отношение е изгубило от своите качества. Двете вече не е едно, а пък какво е сега? Само ще ви обясня малко. Яйцето, след като го турите под кокошката, това яйце, след като излезе пилето, остава две.
към беседата >>
За него тя е цяла отрова.
Щом не обичаш някого, ти вече имаш характера на коня. Не искаш да го носиш, нищо повече. Не можеш да заставиш един човек да извърши една работа, когато той не обича, Да кажем, че вие имате отвращение от известна храна. По никой начин не може да заставите човек да яде известна храна, към която има отвращение.
За него тя е цяла отрова.
Има нещо, което за нас е толкова отвратително, че човек даже ще предпочете смъртта, отколкото това, към което има отвращение. Сега има два вида отвращение. Някой път имаш отвращение от човек, който не те обича, а някой път имаш отвращение от човек, който те обича. Тогава какво трябва да правиш? Когато имаш отвращение от погрешките, ще ги изправиш.
към беседата >>
Трябва да мислиш право, да имаш музикален ритъм.
Има дисонанс в тебе. А някой път музиката ви допада, понеже трептенията съответствуват на трептенията на вашето тяло. Понеже нашето тяло има музикални трептения и нашата мисъл, и нашите чувства са музикални. Те идат от един музикален свят. Ако ние свирим нещо, чиито трептения не съвпадат с трептенията на нашите мисли и чувства, те са ни неприятни.
Трябва да мислиш право, да имаш музикален ритъм.
Ти някой път имаш известна мисъл, от която не можеш да се освободиш. Седиш, имаш мисълта, че някой не те обича. Какви са аргументите, какви са доказателствата, че той не те обича. Ще кажеш: „Той не ме поглежда.“ Нима поглеждането е доказателство? Ако те поглежда, казваш: „Той не ми говори.“ После казваш: „Той никаква услуга не иска да ми направи.“ Но това още не значи, че той не те обича.
към беседата >>
Като притурите на това число една единица, стават две.
А пък единицата може да представя една клечка, една възможност, с която вие при известни условия може да запалите огъня. А пък огънят ви е потребен. Значи в даден случай едното може да ви помогне, а в друг случай не може да ви помогне. Но това едно може да се измени. Да допуснем, че турям знака плюс с единицата и след това туряме друга единица и туряме едно равенство 1 + 1 = 2.
Като притурите на това число една единица, стават две.
Но числото 2 в единия случай в известно отношение е изгубило от своите качества. Двете вече не е едно, а пък какво е сега? Само ще ви обясня малко. Яйцето, след като го турите под кокошката, това яйце, след като излезе пилето, остава две. Черупката остава отвън, то е 1, а пилето 2.
към беседата >>
Има нещо, което за нас е толкова отвратително, че човек даже ще предпочете смъртта, отколкото това, към което има отвращение.
Щом не обичаш някого, ти вече имаш характера на коня. Не искаш да го носиш, нищо повече. Не можеш да заставиш един човек да извърши една работа, когато той не обича, Да кажем, че вие имате отвращение от известна храна. По никой начин не може да заставите човек да яде известна храна, към която има отвращение. За него тя е цяла отрова.
Има нещо, което за нас е толкова отвратително, че човек даже ще предпочете смъртта, отколкото това, към което има отвращение.
Сега има два вида отвращение. Някой път имаш отвращение от човек, който не те обича, а някой път имаш отвращение от човек, който те обича. Тогава какво трябва да правиш? Когато имаш отвращение от погрешките, ще ги изправиш. Когато имаш отвращение от своите добродетели, какво трябва да направиш?
към беседата >>
Ти някой път имаш известна мисъл, от която не можеш да се освободиш.
А някой път музиката ви допада, понеже трептенията съответствуват на трептенията на вашето тяло. Понеже нашето тяло има музикални трептения и нашата мисъл, и нашите чувства са музикални. Те идат от един музикален свят. Ако ние свирим нещо, чиито трептения не съвпадат с трептенията на нашите мисли и чувства, те са ни неприятни. Трябва да мислиш право, да имаш музикален ритъм.
Ти някой път имаш известна мисъл, от която не можеш да се освободиш.
Седиш, имаш мисълта, че някой не те обича. Какви са аргументите, какви са доказателствата, че той не те обича. Ще кажеш: „Той не ме поглежда.“ Нима поглеждането е доказателство? Ако те поглежда, казваш: „Той не ми говори.“ После казваш: „Той никаква услуга не иска да ми направи.“ Но това още не значи, че той не те обича. Че този човек, който ви обича, той знае, че вие имате един слаб характер, той не ви дава, защото, ако ви даде пари, вие ще отидете да се напиете.
към беседата >>
Но числото 2 в единия случай в известно отношение е изгубило от своите качества.
А пък огънят ви е потребен. Значи в даден случай едното може да ви помогне, а в друг случай не може да ви помогне. Но това едно може да се измени. Да допуснем, че турям знака плюс с единицата и след това туряме друга единица и туряме едно равенство 1 + 1 = 2. Като притурите на това число една единица, стават две.
Но числото 2 в единия случай в известно отношение е изгубило от своите качества.
Двете вече не е едно, а пък какво е сега? Само ще ви обясня малко. Яйцето, след като го турите под кокошката, това яйце, след като излезе пилето, остава две. Черупката остава отвън, то е 1, а пилето 2. Преди да се е излюпило пилето, яйцето беше по-силно от пилето.
към беседата >>
Сега има два вида отвращение.
Не искаш да го носиш, нищо повече. Не можеш да заставиш един човек да извърши една работа, когато той не обича, Да кажем, че вие имате отвращение от известна храна. По никой начин не може да заставите човек да яде известна храна, към която има отвращение. За него тя е цяла отрова. Има нещо, което за нас е толкова отвратително, че човек даже ще предпочете смъртта, отколкото това, към което има отвращение.
Сега има два вида отвращение.
Някой път имаш отвращение от човек, който не те обича, а някой път имаш отвращение от човек, който те обича. Тогава какво трябва да правиш? Когато имаш отвращение от погрешките, ще ги изправиш. Когато имаш отвращение от своите добродетели, какво трябва да направиш? Или някой път вие не разчитате на някоя способност, която имате.
към беседата >>
Седиш, имаш мисълта, че някой не те обича.
Понеже нашето тяло има музикални трептения и нашата мисъл, и нашите чувства са музикални. Те идат от един музикален свят. Ако ние свирим нещо, чиито трептения не съвпадат с трептенията на нашите мисли и чувства, те са ни неприятни. Трябва да мислиш право, да имаш музикален ритъм. Ти някой път имаш известна мисъл, от която не можеш да се освободиш.
Седиш, имаш мисълта, че някой не те обича.
Какви са аргументите, какви са доказателствата, че той не те обича. Ще кажеш: „Той не ме поглежда.“ Нима поглеждането е доказателство? Ако те поглежда, казваш: „Той не ми говори.“ После казваш: „Той никаква услуга не иска да ми направи.“ Но това още не значи, че той не те обича. Че този човек, който ви обича, той знае, че вие имате един слаб характер, той не ви дава, защото, ако ви даде пари, вие ще отидете да се напиете. Вие казвате: „Той ме измъчва.“ Ако ви каже една дума, вие криво ще я разберете.
към беседата >>
Двете вече не е едно, а пък какво е сега?
Значи в даден случай едното може да ви помогне, а в друг случай не може да ви помогне. Но това едно може да се измени. Да допуснем, че турям знака плюс с единицата и след това туряме друга единица и туряме едно равенство 1 + 1 = 2. Като притурите на това число една единица, стават две. Но числото 2 в единия случай в известно отношение е изгубило от своите качества.
Двете вече не е едно, а пък какво е сега?
Само ще ви обясня малко. Яйцето, след като го турите под кокошката, това яйце, след като излезе пилето, остава две. Черупката остава отвън, то е 1, а пилето 2. Преди да се е излюпило пилето, яйцето беше по-силно от пилето. А пък след като се е излюпило пилето, пилето е по-силно от яйцето.
към беседата >>
Някой път имаш отвращение от човек, който не те обича, а някой път имаш отвращение от човек, който те обича.
Не можеш да заставиш един човек да извърши една работа, когато той не обича, Да кажем, че вие имате отвращение от известна храна. По никой начин не може да заставите човек да яде известна храна, към която има отвращение. За него тя е цяла отрова. Има нещо, което за нас е толкова отвратително, че човек даже ще предпочете смъртта, отколкото това, към което има отвращение. Сега има два вида отвращение.
Някой път имаш отвращение от човек, който не те обича, а някой път имаш отвращение от човек, който те обича.
Тогава какво трябва да правиш? Когато имаш отвращение от погрешките, ще ги изправиш. Когато имаш отвращение от своите добродетели, какво трябва да направиш? Или някой път вие не разчитате на някоя способност, която имате. Казвате: „Ти имаш нещо.“ Или: „Не разчитам на него.“ Някой път си казвате: „Аз съм първокласен невежа.“ Благодарете за това, защото само невежите хора се учат.
към беседата >>
Какви са аргументите, какви са доказателствата, че той не те обича.
Те идат от един музикален свят. Ако ние свирим нещо, чиито трептения не съвпадат с трептенията на нашите мисли и чувства, те са ни неприятни. Трябва да мислиш право, да имаш музикален ритъм. Ти някой път имаш известна мисъл, от която не можеш да се освободиш. Седиш, имаш мисълта, че някой не те обича.
Какви са аргументите, какви са доказателствата, че той не те обича.
Ще кажеш: „Той не ме поглежда.“ Нима поглеждането е доказателство? Ако те поглежда, казваш: „Той не ми говори.“ После казваш: „Той никаква услуга не иска да ми направи.“ Но това още не значи, че той не те обича. Че този човек, който ви обича, той знае, че вие имате един слаб характер, той не ви дава, защото, ако ви даде пари, вие ще отидете да се напиете. Вие казвате: „Той ме измъчва.“ Ако ви каже една дума, вие криво ще я разберете. Ако ви кажа че сте даровит, вие ще разберете криво това.
към беседата >>
Само ще ви обясня малко.
Но това едно може да се измени. Да допуснем, че турям знака плюс с единицата и след това туряме друга единица и туряме едно равенство 1 + 1 = 2. Като притурите на това число една единица, стават две. Но числото 2 в единия случай в известно отношение е изгубило от своите качества. Двете вече не е едно, а пък какво е сега?
Само ще ви обясня малко.
Яйцето, след като го турите под кокошката, това яйце, след като излезе пилето, остава две. Черупката остава отвън, то е 1, а пилето 2. Преди да се е излюпило пилето, яйцето беше по-силно от пилето. А пък след като се е излюпило пилето, пилето е по-силно от яйцето. Това са сега ред разсъждения в живота, които трябва да ги приложите, за да разбирате същността.
към беседата >>
Тогава какво трябва да правиш?
По никой начин не може да заставите човек да яде известна храна, към която има отвращение. За него тя е цяла отрова. Има нещо, което за нас е толкова отвратително, че човек даже ще предпочете смъртта, отколкото това, към което има отвращение. Сега има два вида отвращение. Някой път имаш отвращение от човек, който не те обича, а някой път имаш отвращение от човек, който те обича.
Тогава какво трябва да правиш?
Когато имаш отвращение от погрешките, ще ги изправиш. Когато имаш отвращение от своите добродетели, какво трябва да направиш? Или някой път вие не разчитате на някоя способност, която имате. Казвате: „Ти имаш нещо.“ Или: „Не разчитам на него.“ Някой път си казвате: „Аз съм първокласен невежа.“ Благодарете за това, защото само невежите хора се учат. Всички деца, които се раждат, не са ли невежи?
към беседата >>
Ще кажеш: „Той не ме поглежда.“ Нима поглеждането е доказателство?
Ако ние свирим нещо, чиито трептения не съвпадат с трептенията на нашите мисли и чувства, те са ни неприятни. Трябва да мислиш право, да имаш музикален ритъм. Ти някой път имаш известна мисъл, от която не можеш да се освободиш. Седиш, имаш мисълта, че някой не те обича. Какви са аргументите, какви са доказателствата, че той не те обича.
Ще кажеш: „Той не ме поглежда.“ Нима поглеждането е доказателство?
Ако те поглежда, казваш: „Той не ми говори.“ После казваш: „Той никаква услуга не иска да ми направи.“ Но това още не значи, че той не те обича. Че този човек, който ви обича, той знае, че вие имате един слаб характер, той не ви дава, защото, ако ви даде пари, вие ще отидете да се напиете. Вие казвате: „Той ме измъчва.“ Ако ви каже една дума, вие криво ще я разберете. Ако ви кажа че сте даровит, вие ще разберете криво това. Като се каже, че си даровит, то се разбира, че трябва да учиш.
към беседата >>
Яйцето, след като го турите под кокошката, това яйце, след като излезе пилето, остава две.
Да допуснем, че турям знака плюс с единицата и след това туряме друга единица и туряме едно равенство 1 + 1 = 2. Като притурите на това число една единица, стават две. Но числото 2 в единия случай в известно отношение е изгубило от своите качества. Двете вече не е едно, а пък какво е сега? Само ще ви обясня малко.
Яйцето, след като го турите под кокошката, това яйце, след като излезе пилето, остава две.
Черупката остава отвън, то е 1, а пилето 2. Преди да се е излюпило пилето, яйцето беше по-силно от пилето. А пък след като се е излюпило пилето, пилето е по-силно от яйцето. Това са сега ред разсъждения в живота, които трябва да ги приложите, за да разбирате същността. Вие казвате: „Говорете нещо реално.“ Някой може да говори нещо реално и, ако ти си сянка, а пък другият е реалност, то как ще говори реалността на сянката?
към беседата >>
Когато имаш отвращение от погрешките, ще ги изправиш.
За него тя е цяла отрова. Има нещо, което за нас е толкова отвратително, че човек даже ще предпочете смъртта, отколкото това, към което има отвращение. Сега има два вида отвращение. Някой път имаш отвращение от човек, който не те обича, а някой път имаш отвращение от човек, който те обича. Тогава какво трябва да правиш?
Когато имаш отвращение от погрешките, ще ги изправиш.
Когато имаш отвращение от своите добродетели, какво трябва да направиш? Или някой път вие не разчитате на някоя способност, която имате. Казвате: „Ти имаш нещо.“ Или: „Не разчитам на него.“ Някой път си казвате: „Аз съм първокласен невежа.“ Благодарете за това, защото само невежите хора се учат. Всички деца, които се раждат, не са ли невежи? Знаят ли да говорят?
към беседата >>
Ако те поглежда, казваш: „Той не ми говори.“ После казваш: „Той никаква услуга не иска да ми направи.“ Но това още не значи, че той не те обича.
Трябва да мислиш право, да имаш музикален ритъм. Ти някой път имаш известна мисъл, от която не можеш да се освободиш. Седиш, имаш мисълта, че някой не те обича. Какви са аргументите, какви са доказателствата, че той не те обича. Ще кажеш: „Той не ме поглежда.“ Нима поглеждането е доказателство?
Ако те поглежда, казваш: „Той не ми говори.“ После казваш: „Той никаква услуга не иска да ми направи.“ Но това още не значи, че той не те обича.
Че този човек, който ви обича, той знае, че вие имате един слаб характер, той не ви дава, защото, ако ви даде пари, вие ще отидете да се напиете. Вие казвате: „Той ме измъчва.“ Ако ви каже една дума, вие криво ще я разберете. Ако ви кажа че сте даровит, вие ще разберете криво това. Като се каже, че си даровит, то се разбира, че трябва да учиш. Ако свиря, тогава съм даровит.
към беседата >>
Черупката остава отвън, то е 1, а пилето 2.
Като притурите на това число една единица, стават две. Но числото 2 в единия случай в известно отношение е изгубило от своите качества. Двете вече не е едно, а пък какво е сега? Само ще ви обясня малко. Яйцето, след като го турите под кокошката, това яйце, след като излезе пилето, остава две.
Черупката остава отвън, то е 1, а пилето 2.
Преди да се е излюпило пилето, яйцето беше по-силно от пилето. А пък след като се е излюпило пилето, пилето е по-силно от яйцето. Това са сега ред разсъждения в живота, които трябва да ги приложите, за да разбирате същността. Вие казвате: „Говорете нещо реално.“ Някой може да говори нещо реално и, ако ти си сянка, а пък другият е реалност, то как ще говори реалността на сянката? Може ли сянката да говори на реалността?
към беседата >>
Когато имаш отвращение от своите добродетели, какво трябва да направиш?
Има нещо, което за нас е толкова отвратително, че човек даже ще предпочете смъртта, отколкото това, към което има отвращение. Сега има два вида отвращение. Някой път имаш отвращение от човек, който не те обича, а някой път имаш отвращение от човек, който те обича. Тогава какво трябва да правиш? Когато имаш отвращение от погрешките, ще ги изправиш.
Когато имаш отвращение от своите добродетели, какво трябва да направиш?
Или някой път вие не разчитате на някоя способност, която имате. Казвате: „Ти имаш нещо.“ Или: „Не разчитам на него.“ Някой път си казвате: „Аз съм първокласен невежа.“ Благодарете за това, защото само невежите хора се учат. Всички деца, които се раждат, не са ли невежи? Знаят ли да говорят? Всички музиканти не бяха ли невежи?
към беседата >>
Че този човек, който ви обича, той знае, че вие имате един слаб характер, той не ви дава, защото, ако ви даде пари, вие ще отидете да се напиете.
Ти някой път имаш известна мисъл, от която не можеш да се освободиш. Седиш, имаш мисълта, че някой не те обича. Какви са аргументите, какви са доказателствата, че той не те обича. Ще кажеш: „Той не ме поглежда.“ Нима поглеждането е доказателство? Ако те поглежда, казваш: „Той не ми говори.“ После казваш: „Той никаква услуга не иска да ми направи.“ Но това още не значи, че той не те обича.
Че този човек, който ви обича, той знае, че вие имате един слаб характер, той не ви дава, защото, ако ви даде пари, вие ще отидете да се напиете.
Вие казвате: „Той ме измъчва.“ Ако ви каже една дума, вие криво ще я разберете. Ако ви кажа че сте даровит, вие ще разберете криво това. Като се каже, че си даровит, то се разбира, че трябва да учиш. Ако свиря, тогава съм даровит. Ако се упражнявам да свиря, но ако само мисля, че съм даровит, тогава?
към беседата >>
Преди да се е излюпило пилето, яйцето беше по-силно от пилето.
Но числото 2 в единия случай в известно отношение е изгубило от своите качества. Двете вече не е едно, а пък какво е сега? Само ще ви обясня малко. Яйцето, след като го турите под кокошката, това яйце, след като излезе пилето, остава две. Черупката остава отвън, то е 1, а пилето 2.
Преди да се е излюпило пилето, яйцето беше по-силно от пилето.
А пък след като се е излюпило пилето, пилето е по-силно от яйцето. Това са сега ред разсъждения в живота, които трябва да ги приложите, за да разбирате същността. Вие казвате: „Говорете нещо реално.“ Някой може да говори нещо реално и, ако ти си сянка, а пък другият е реалност, то как ще говори реалността на сянката? Може ли сянката да говори на реалността? Светлината е за всички, но има нещо в светлината, което не е за всички.
към беседата >>
Или някой път вие не разчитате на някоя способност, която имате.
Сега има два вида отвращение. Някой път имаш отвращение от човек, който не те обича, а някой път имаш отвращение от човек, който те обича. Тогава какво трябва да правиш? Когато имаш отвращение от погрешките, ще ги изправиш. Когато имаш отвращение от своите добродетели, какво трябва да направиш?
Или някой път вие не разчитате на някоя способност, която имате.
Казвате: „Ти имаш нещо.“ Или: „Не разчитам на него.“ Някой път си казвате: „Аз съм първокласен невежа.“ Благодарете за това, защото само невежите хора се учат. Всички деца, които се раждат, не са ли невежи? Знаят ли да говорят? Всички музиканти не бяха ли невежи? Всички оратори не бяха ли невежи?
към беседата >>
Вие казвате: „Той ме измъчва.“ Ако ви каже една дума, вие криво ще я разберете.
Седиш, имаш мисълта, че някой не те обича. Какви са аргументите, какви са доказателствата, че той не те обича. Ще кажеш: „Той не ме поглежда.“ Нима поглеждането е доказателство? Ако те поглежда, казваш: „Той не ми говори.“ После казваш: „Той никаква услуга не иска да ми направи.“ Но това още не значи, че той не те обича. Че този човек, който ви обича, той знае, че вие имате един слаб характер, той не ви дава, защото, ако ви даде пари, вие ще отидете да се напиете.
Вие казвате: „Той ме измъчва.“ Ако ви каже една дума, вие криво ще я разберете.
Ако ви кажа че сте даровит, вие ще разберете криво това. Като се каже, че си даровит, то се разбира, че трябва да учиш. Ако свиря, тогава съм даровит. Ако се упражнявам да свиря, но ако само мисля, че съм даровит, тогава? Семената, колкото и да са даровити, ние не можем да проявим тяхното естество, но ако ги посеем, естеството им ще се изяви.
към беседата >>
А пък след като се е излюпило пилето, пилето е по-силно от яйцето.
Двете вече не е едно, а пък какво е сега? Само ще ви обясня малко. Яйцето, след като го турите под кокошката, това яйце, след като излезе пилето, остава две. Черупката остава отвън, то е 1, а пилето 2. Преди да се е излюпило пилето, яйцето беше по-силно от пилето.
А пък след като се е излюпило пилето, пилето е по-силно от яйцето.
Това са сега ред разсъждения в живота, които трябва да ги приложите, за да разбирате същността. Вие казвате: „Говорете нещо реално.“ Някой може да говори нещо реално и, ако ти си сянка, а пък другият е реалност, то как ще говори реалността на сянката? Може ли сянката да говори на реалността? Светлината е за всички, но има нещо в светлината, което не е за всички. Животът е за всички, а любовта не е за всички.
към беседата >>
Казвате: „Ти имаш нещо.“ Или: „Не разчитам на него.“ Някой път си казвате: „Аз съм първокласен невежа.“ Благодарете за това, защото само невежите хора се учат.
Някой път имаш отвращение от човек, който не те обича, а някой път имаш отвращение от човек, който те обича. Тогава какво трябва да правиш? Когато имаш отвращение от погрешките, ще ги изправиш. Когато имаш отвращение от своите добродетели, какво трябва да направиш? Или някой път вие не разчитате на някоя способност, която имате.
Казвате: „Ти имаш нещо.“ Или: „Не разчитам на него.“ Някой път си казвате: „Аз съм първокласен невежа.“ Благодарете за това, защото само невежите хора се учат.
Всички деца, които се раждат, не са ли невежи? Знаят ли да говорят? Всички музиканти не бяха ли невежи? Всички оратори не бяха ли невежи? Всичките хора, чрез използуване на заложбите, които имат у себе си, имат това състояние.
към беседата >>
Ако ви кажа че сте даровит, вие ще разберете криво това.
Какви са аргументите, какви са доказателствата, че той не те обича. Ще кажеш: „Той не ме поглежда.“ Нима поглеждането е доказателство? Ако те поглежда, казваш: „Той не ми говори.“ После казваш: „Той никаква услуга не иска да ми направи.“ Но това още не значи, че той не те обича. Че този човек, който ви обича, той знае, че вие имате един слаб характер, той не ви дава, защото, ако ви даде пари, вие ще отидете да се напиете. Вие казвате: „Той ме измъчва.“ Ако ви каже една дума, вие криво ще я разберете.
Ако ви кажа че сте даровит, вие ще разберете криво това.
Като се каже, че си даровит, то се разбира, че трябва да учиш. Ако свиря, тогава съм даровит. Ако се упражнявам да свиря, но ако само мисля, че съм даровит, тогава? Семената, колкото и да са даровити, ние не можем да проявим тяхното естество, но ако ги посеем, естеството им ще се изяви. Една дарба, ако я туриш в почвата, тази дарба ще бъде полезна, а иначе, ако остане в хамбара, ще бъде безполезна.
към беседата >>
Това са сега ред разсъждения в живота, които трябва да ги приложите, за да разбирате същността.
Само ще ви обясня малко. Яйцето, след като го турите под кокошката, това яйце, след като излезе пилето, остава две. Черупката остава отвън, то е 1, а пилето 2. Преди да се е излюпило пилето, яйцето беше по-силно от пилето. А пък след като се е излюпило пилето, пилето е по-силно от яйцето.
Това са сега ред разсъждения в живота, които трябва да ги приложите, за да разбирате същността.
Вие казвате: „Говорете нещо реално.“ Някой може да говори нещо реално и, ако ти си сянка, а пък другият е реалност, то как ще говори реалността на сянката? Може ли сянката да говори на реалността? Светлината е за всички, но има нещо в светлината, което не е за всички. Животът е за всички, а любовта не е за всички. Да ви изясня малко това.
към беседата >>
Всички деца, които се раждат, не са ли невежи?
Тогава какво трябва да правиш? Когато имаш отвращение от погрешките, ще ги изправиш. Когато имаш отвращение от своите добродетели, какво трябва да направиш? Или някой път вие не разчитате на някоя способност, която имате. Казвате: „Ти имаш нещо.“ Или: „Не разчитам на него.“ Някой път си казвате: „Аз съм първокласен невежа.“ Благодарете за това, защото само невежите хора се учат.
Всички деца, които се раждат, не са ли невежи?
Знаят ли да говорят? Всички музиканти не бяха ли невежи? Всички оратори не бяха ли невежи? Всичките хора, чрез използуване на заложбите, които имат у себе си, имат това състояние.
към беседата >>
Като се каже, че си даровит, то се разбира, че трябва да учиш.
Ще кажеш: „Той не ме поглежда.“ Нима поглеждането е доказателство? Ако те поглежда, казваш: „Той не ми говори.“ После казваш: „Той никаква услуга не иска да ми направи.“ Но това още не значи, че той не те обича. Че този човек, който ви обича, той знае, че вие имате един слаб характер, той не ви дава, защото, ако ви даде пари, вие ще отидете да се напиете. Вие казвате: „Той ме измъчва.“ Ако ви каже една дума, вие криво ще я разберете. Ако ви кажа че сте даровит, вие ще разберете криво това.
Като се каже, че си даровит, то се разбира, че трябва да учиш.
Ако свиря, тогава съм даровит. Ако се упражнявам да свиря, но ако само мисля, че съм даровит, тогава? Семената, колкото и да са даровити, ние не можем да проявим тяхното естество, но ако ги посеем, естеството им ще се изяви. Една дарба, ако я туриш в почвата, тази дарба ще бъде полезна, а иначе, ако остане в хамбара, ще бъде безполезна. Дарбите трябва да ги турим на работа.
към беседата >>
Вие казвате: „Говорете нещо реално.“ Някой може да говори нещо реално и, ако ти си сянка, а пък другият е реалност, то как ще говори реалността на сянката?
Яйцето, след като го турите под кокошката, това яйце, след като излезе пилето, остава две. Черупката остава отвън, то е 1, а пилето 2. Преди да се е излюпило пилето, яйцето беше по-силно от пилето. А пък след като се е излюпило пилето, пилето е по-силно от яйцето. Това са сега ред разсъждения в живота, които трябва да ги приложите, за да разбирате същността.
Вие казвате: „Говорете нещо реално.“ Някой може да говори нещо реално и, ако ти си сянка, а пък другият е реалност, то как ще говори реалността на сянката?
Може ли сянката да говори на реалността? Светлината е за всички, но има нещо в светлината, което не е за всички. Животът е за всички, а любовта не е за всички. Да ви изясня малко това. Вие имате една свещ.
към беседата >>
Знаят ли да говорят?
Когато имаш отвращение от погрешките, ще ги изправиш. Когато имаш отвращение от своите добродетели, какво трябва да направиш? Или някой път вие не разчитате на някоя способност, която имате. Казвате: „Ти имаш нещо.“ Или: „Не разчитам на него.“ Някой път си казвате: „Аз съм първокласен невежа.“ Благодарете за това, защото само невежите хора се учат. Всички деца, които се раждат, не са ли невежи?
Знаят ли да говорят?
Всички музиканти не бяха ли невежи? Всички оратори не бяха ли невежи? Всичките хора, чрез използуване на заложбите, които имат у себе си, имат това състояние.
към беседата >>
Ако свиря, тогава съм даровит.
Ако те поглежда, казваш: „Той не ми говори.“ После казваш: „Той никаква услуга не иска да ми направи.“ Но това още не значи, че той не те обича. Че този човек, който ви обича, той знае, че вие имате един слаб характер, той не ви дава, защото, ако ви даде пари, вие ще отидете да се напиете. Вие казвате: „Той ме измъчва.“ Ако ви каже една дума, вие криво ще я разберете. Ако ви кажа че сте даровит, вие ще разберете криво това. Като се каже, че си даровит, то се разбира, че трябва да учиш.
Ако свиря, тогава съм даровит.
Ако се упражнявам да свиря, но ако само мисля, че съм даровит, тогава? Семената, колкото и да са даровити, ние не можем да проявим тяхното естество, но ако ги посеем, естеството им ще се изяви. Една дарба, ако я туриш в почвата, тази дарба ще бъде полезна, а иначе, ако остане в хамбара, ще бъде безполезна. Дарбите трябва да ги турим на работа. За пример, за да бъдеш търпелив, ти трябва да се упражняваш.
към беседата >>
Може ли сянката да говори на реалността?
Черупката остава отвън, то е 1, а пилето 2. Преди да се е излюпило пилето, яйцето беше по-силно от пилето. А пък след като се е излюпило пилето, пилето е по-силно от яйцето. Това са сега ред разсъждения в живота, които трябва да ги приложите, за да разбирате същността. Вие казвате: „Говорете нещо реално.“ Някой може да говори нещо реално и, ако ти си сянка, а пък другият е реалност, то как ще говори реалността на сянката?
Може ли сянката да говори на реалността?
Светлината е за всички, но има нещо в светлината, което не е за всички. Животът е за всички, а любовта не е за всички. Да ви изясня малко това. Вие имате една свещ. Тази свещ не е за всички, всички не могат в дадения случай да имат тази свещ.
към беседата >>
Всички музиканти не бяха ли невежи?
Когато имаш отвращение от своите добродетели, какво трябва да направиш? Или някой път вие не разчитате на някоя способност, която имате. Казвате: „Ти имаш нещо.“ Или: „Не разчитам на него.“ Някой път си казвате: „Аз съм първокласен невежа.“ Благодарете за това, защото само невежите хора се учат. Всички деца, които се раждат, не са ли невежи? Знаят ли да говорят?
Всички музиканти не бяха ли невежи?
Всички оратори не бяха ли невежи? Всичките хора, чрез използуване на заложбите, които имат у себе си, имат това състояние.
към беседата >>
Ако се упражнявам да свиря, но ако само мисля, че съм даровит, тогава?
Че този човек, който ви обича, той знае, че вие имате един слаб характер, той не ви дава, защото, ако ви даде пари, вие ще отидете да се напиете. Вие казвате: „Той ме измъчва.“ Ако ви каже една дума, вие криво ще я разберете. Ако ви кажа че сте даровит, вие ще разберете криво това. Като се каже, че си даровит, то се разбира, че трябва да учиш. Ако свиря, тогава съм даровит.
Ако се упражнявам да свиря, но ако само мисля, че съм даровит, тогава?
Семената, колкото и да са даровити, ние не можем да проявим тяхното естество, но ако ги посеем, естеството им ще се изяви. Една дарба, ако я туриш в почвата, тази дарба ще бъде полезна, а иначе, ако остане в хамбара, ще бъде безполезна. Дарбите трябва да ги турим на работа. За пример, за да бъдеш търпелив, ти трябва да се упражняваш. Ти казваш: „Дотегна ми търпението.“ За да търпиш, трябва да разсъждаваш.
към беседата >>
Светлината е за всички, но има нещо в светлината, което не е за всички.
Преди да се е излюпило пилето, яйцето беше по-силно от пилето. А пък след като се е излюпило пилето, пилето е по-силно от яйцето. Това са сега ред разсъждения в живота, които трябва да ги приложите, за да разбирате същността. Вие казвате: „Говорете нещо реално.“ Някой може да говори нещо реално и, ако ти си сянка, а пък другият е реалност, то как ще говори реалността на сянката? Може ли сянката да говори на реалността?
Светлината е за всички, но има нещо в светлината, което не е за всички.
Животът е за всички, а любовта не е за всички. Да ви изясня малко това. Вие имате една свещ. Тази свещ не е за всички, всички не могат в дадения случай да имат тази свещ. Вие всички не може да имате свещта, но всички може да имате нейната топлина.
към беседата >>
Всички оратори не бяха ли невежи?
Или някой път вие не разчитате на някоя способност, която имате. Казвате: „Ти имаш нещо.“ Или: „Не разчитам на него.“ Някой път си казвате: „Аз съм първокласен невежа.“ Благодарете за това, защото само невежите хора се учат. Всички деца, които се раждат, не са ли невежи? Знаят ли да говорят? Всички музиканти не бяха ли невежи?
Всички оратори не бяха ли невежи?
Всичките хора, чрез използуване на заложбите, които имат у себе си, имат това състояние.
към беседата >>
Семената, колкото и да са даровити, ние не можем да проявим тяхното естество, но ако ги посеем, естеството им ще се изяви.
Вие казвате: „Той ме измъчва.“ Ако ви каже една дума, вие криво ще я разберете. Ако ви кажа че сте даровит, вие ще разберете криво това. Като се каже, че си даровит, то се разбира, че трябва да учиш. Ако свиря, тогава съм даровит. Ако се упражнявам да свиря, но ако само мисля, че съм даровит, тогава?
Семената, колкото и да са даровити, ние не можем да проявим тяхното естество, но ако ги посеем, естеството им ще се изяви.
Една дарба, ако я туриш в почвата, тази дарба ще бъде полезна, а иначе, ако остане в хамбара, ще бъде безполезна. Дарбите трябва да ги турим на работа. За пример, за да бъдеш търпелив, ти трябва да се упражняваш. Ти казваш: „Дотегна ми търпението.“ За да търпиш, трябва да разсъждаваш. Защо трябва да търпиш?
към беседата >>
Животът е за всички, а любовта не е за всички.
А пък след като се е излюпило пилето, пилето е по-силно от яйцето. Това са сега ред разсъждения в живота, които трябва да ги приложите, за да разбирате същността. Вие казвате: „Говорете нещо реално.“ Някой може да говори нещо реално и, ако ти си сянка, а пък другият е реалност, то как ще говори реалността на сянката? Може ли сянката да говори на реалността? Светлината е за всички, но има нещо в светлината, което не е за всички.
Животът е за всички, а любовта не е за всички.
Да ви изясня малко това. Вие имате една свещ. Тази свещ не е за всички, всички не могат в дадения случай да имат тази свещ. Вие всички не може да имате свещта, но всички може да имате нейната топлина. Вие, десетте, в дадения случай, не може да имате в ръцете си тази свещ.
към беседата >>
Всичките хора, чрез използуване на заложбите, които имат у себе си, имат това състояние.
Казвате: „Ти имаш нещо.“ Или: „Не разчитам на него.“ Някой път си казвате: „Аз съм първокласен невежа.“ Благодарете за това, защото само невежите хора се учат. Всички деца, които се раждат, не са ли невежи? Знаят ли да говорят? Всички музиканти не бяха ли невежи? Всички оратори не бяха ли невежи?
Всичките хора, чрез използуване на заложбите, които имат у себе си, имат това състояние.
към беседата >>
Една дарба, ако я туриш в почвата, тази дарба ще бъде полезна, а иначе, ако остане в хамбара, ще бъде безполезна.
Ако ви кажа че сте даровит, вие ще разберете криво това. Като се каже, че си даровит, то се разбира, че трябва да учиш. Ако свиря, тогава съм даровит. Ако се упражнявам да свиря, но ако само мисля, че съм даровит, тогава? Семената, колкото и да са даровити, ние не можем да проявим тяхното естество, но ако ги посеем, естеството им ще се изяви.
Една дарба, ако я туриш в почвата, тази дарба ще бъде полезна, а иначе, ако остане в хамбара, ще бъде безполезна.
Дарбите трябва да ги турим на работа. За пример, за да бъдеш търпелив, ти трябва да се упражняваш. Ти казваш: „Дотегна ми търпението.“ За да търпиш, трябва да разсъждаваш. Защо трябва да търпиш? За да търпиш, трябва да правиш сравнения, трябва да предвиждаш бъдещето.
към беседата >>
Да ви изясня малко това.
Това са сега ред разсъждения в живота, които трябва да ги приложите, за да разбирате същността. Вие казвате: „Говорете нещо реално.“ Някой може да говори нещо реално и, ако ти си сянка, а пък другият е реалност, то как ще говори реалността на сянката? Може ли сянката да говори на реалността? Светлината е за всички, но има нещо в светлината, което не е за всички. Животът е за всички, а любовта не е за всички.
Да ви изясня малко това.
Вие имате една свещ. Тази свещ не е за всички, всички не могат в дадения случай да имат тази свещ. Вие всички не може да имате свещта, но всички може да имате нейната топлина. Вие, десетте, в дадения случай, не може да имате в ръцете си тази свещ. Но от светлината всички може да се ползувате.
към беседата >>
Нека дойдем до неща, които са реални.
Нека дойдем до неща, които са реални.
Вие в дадения случай искате да поправите себе си. Да допуснем, че искате да поправите вашия живот. Представете си, че сте беден човек. Да ви приведа един пример. Един млад студент закъсал съвсем.
към беседата >>
Дарбите трябва да ги турим на работа.
Като се каже, че си даровит, то се разбира, че трябва да учиш. Ако свиря, тогава съм даровит. Ако се упражнявам да свиря, но ако само мисля, че съм даровит, тогава? Семената, колкото и да са даровити, ние не можем да проявим тяхното естество, но ако ги посеем, естеството им ще се изяви. Една дарба, ако я туриш в почвата, тази дарба ще бъде полезна, а иначе, ако остане в хамбара, ще бъде безполезна.
Дарбите трябва да ги турим на работа.
За пример, за да бъдеш търпелив, ти трябва да се упражняваш. Ти казваш: „Дотегна ми търпението.“ За да търпиш, трябва да разсъждаваш. Защо трябва да търпиш? За да търпиш, трябва да правиш сравнения, трябва да предвиждаш бъдещето. Ако кажеш нещо по един или друг начин, какви трябва да бъдат резултатите.
към беседата >>
Вие имате една свещ.
Вие казвате: „Говорете нещо реално.“ Някой може да говори нещо реално и, ако ти си сянка, а пък другият е реалност, то как ще говори реалността на сянката? Може ли сянката да говори на реалността? Светлината е за всички, но има нещо в светлината, което не е за всички. Животът е за всички, а любовта не е за всички. Да ви изясня малко това.
Вие имате една свещ.
Тази свещ не е за всички, всички не могат в дадения случай да имат тази свещ. Вие всички не може да имате свещта, но всички може да имате нейната топлина. Вие, десетте, в дадения случай, не може да имате в ръцете си тази свещ. Но от светлината всички може да се ползувате. Вие казвате: „Аз мога да имам тази свещ.“ Но щом можеш да имаш тази свещ, ще се роди спор между десетте души.
към беседата >>
Вие в дадения случай искате да поправите себе си.
Нека дойдем до неща, които са реални.
Вие в дадения случай искате да поправите себе си.
Да допуснем, че искате да поправите вашия живот. Представете си, че сте беден човек. Да ви приведа един пример. Един млад студент закъсал съвсем. Това било в странство, в Америка.
към беседата >>
За пример, за да бъдеш търпелив, ти трябва да се упражняваш.
Ако свиря, тогава съм даровит. Ако се упражнявам да свиря, но ако само мисля, че съм даровит, тогава? Семената, колкото и да са даровити, ние не можем да проявим тяхното естество, но ако ги посеем, естеството им ще се изяви. Една дарба, ако я туриш в почвата, тази дарба ще бъде полезна, а иначе, ако остане в хамбара, ще бъде безполезна. Дарбите трябва да ги турим на работа.
За пример, за да бъдеш търпелив, ти трябва да се упражняваш.
Ти казваш: „Дотегна ми търпението.“ За да търпиш, трябва да разсъждаваш. Защо трябва да търпиш? За да търпиш, трябва да правиш сравнения, трябва да предвиждаш бъдещето. Ако кажеш нещо по един или друг начин, какви трябва да бъдат резултатите. И да си музикант, ще излезеш на сцената, ще правиш един опит, втори, за да знаеш как трябва да свириш.
към беседата >>
Тази свещ не е за всички, всички не могат в дадения случай да имат тази свещ.
Може ли сянката да говори на реалността? Светлината е за всички, но има нещо в светлината, което не е за всички. Животът е за всички, а любовта не е за всички. Да ви изясня малко това. Вие имате една свещ.
Тази свещ не е за всички, всички не могат в дадения случай да имат тази свещ.
Вие всички не може да имате свещта, но всички може да имате нейната топлина. Вие, десетте, в дадения случай, не може да имате в ръцете си тази свещ. Но от светлината всички може да се ползувате. Вие казвате: „Аз мога да имам тази свещ.“ Но щом можеш да имаш тази свещ, ще се роди спор между десетте души. Десет души една свещ искат да я делят.
към беседата >>
Да допуснем, че искате да поправите вашия живот.
Нека дойдем до неща, които са реални. Вие в дадения случай искате да поправите себе си.
Да допуснем, че искате да поправите вашия живот.
Представете си, че сте беден човек. Да ви приведа един пример. Един млад студент закъсал съвсем. Това било в странство, в Америка. Като ходил навсякъде и избирал работите, отива в един ресторант и казва: „Ще ми направите голяма услуга, ако ми дадете да върша някоя работа.“ Притежателят му казал: „Нямам нужда от работник.
към беседата >>
Ти казваш: „Дотегна ми търпението.“ За да търпиш, трябва да разсъждаваш.
Ако се упражнявам да свиря, но ако само мисля, че съм даровит, тогава? Семената, колкото и да са даровити, ние не можем да проявим тяхното естество, но ако ги посеем, естеството им ще се изяви. Една дарба, ако я туриш в почвата, тази дарба ще бъде полезна, а иначе, ако остане в хамбара, ще бъде безполезна. Дарбите трябва да ги турим на работа. За пример, за да бъдеш търпелив, ти трябва да се упражняваш.
Ти казваш: „Дотегна ми търпението.“ За да търпиш, трябва да разсъждаваш.
Защо трябва да търпиш? За да търпиш, трябва да правиш сравнения, трябва да предвиждаш бъдещето. Ако кажеш нещо по един или друг начин, какви трябва да бъдат резултатите. И да си музикант, ще излезеш на сцената, ще правиш един опит, втори, за да знаеш как трябва да свириш. Защото свиренето трябва да бъде нагодено на трептенията на публиката.
към беседата >>
Вие всички не може да имате свещта, но всички може да имате нейната топлина.
Светлината е за всички, но има нещо в светлината, което не е за всички. Животът е за всички, а любовта не е за всички. Да ви изясня малко това. Вие имате една свещ. Тази свещ не е за всички, всички не могат в дадения случай да имат тази свещ.
Вие всички не може да имате свещта, но всички може да имате нейната топлина.
Вие, десетте, в дадения случай, не може да имате в ръцете си тази свещ. Но от светлината всички може да се ползувате. Вие казвате: „Аз мога да имам тази свещ.“ Но щом можеш да имаш тази свещ, ще се роди спор между десетте души. Десет души една свещ искат да я делят. А пък ако разделите тази свещ, вие ще я развалите.
към беседата >>
Представете си, че сте беден човек.
Нека дойдем до неща, които са реални. Вие в дадения случай искате да поправите себе си. Да допуснем, че искате да поправите вашия живот.
Представете си, че сте беден човек.
Да ви приведа един пример. Един млад студент закъсал съвсем. Това било в странство, в Америка. Като ходил навсякъде и избирал работите, отива в един ресторант и казва: „Ще ми направите голяма услуга, ако ми дадете да върша някоя работа.“ Притежателят му казал: „Нямам нужда от работник. Имаме толкова хора, колкото ни трябват, нямаме бюджет.“ Студентът казал: „Аз не искам никаква заплата.
към беседата >>
Защо трябва да търпиш?
Семената, колкото и да са даровити, ние не можем да проявим тяхното естество, но ако ги посеем, естеството им ще се изяви. Една дарба, ако я туриш в почвата, тази дарба ще бъде полезна, а иначе, ако остане в хамбара, ще бъде безполезна. Дарбите трябва да ги турим на работа. За пример, за да бъдеш търпелив, ти трябва да се упражняваш. Ти казваш: „Дотегна ми търпението.“ За да търпиш, трябва да разсъждаваш.
Защо трябва да търпиш?
За да търпиш, трябва да правиш сравнения, трябва да предвиждаш бъдещето. Ако кажеш нещо по един или друг начин, какви трябва да бъдат резултатите. И да си музикант, ще излезеш на сцената, ще правиш един опит, втори, за да знаеш как трябва да свириш. Защото свиренето трябва да бъде нагодено на трептенията на публиката. Музикалната публика има импулс.
към беседата >>
Вие, десетте, в дадения случай, не може да имате в ръцете си тази свещ.
Животът е за всички, а любовта не е за всички. Да ви изясня малко това. Вие имате една свещ. Тази свещ не е за всички, всички не могат в дадения случай да имат тази свещ. Вие всички не може да имате свещта, но всички може да имате нейната топлина.
Вие, десетте, в дадения случай, не може да имате в ръцете си тази свещ.
Но от светлината всички може да се ползувате. Вие казвате: „Аз мога да имам тази свещ.“ Но щом можеш да имаш тази свещ, ще се роди спор между десетте души. Десет души една свещ искат да я делят. А пък ако разделите тази свещ, вие ще я развалите. Реалността не се дели, реалното не се дели.
към беседата >>
Да ви приведа един пример.
Нека дойдем до неща, които са реални. Вие в дадения случай искате да поправите себе си. Да допуснем, че искате да поправите вашия живот. Представете си, че сте беден човек.
Да ви приведа един пример.
Един млад студент закъсал съвсем. Това било в странство, в Америка. Като ходил навсякъде и избирал работите, отива в един ресторант и казва: „Ще ми направите голяма услуга, ако ми дадете да върша някоя работа.“ Притежателят му казал: „Нямам нужда от работник. Имаме толкова хора, колкото ни трябват, нямаме бюджет.“ Студентът казал: „Аз не искам никаква заплата. Даром ще служа само за храната.
към беседата >>
За да търпиш, трябва да правиш сравнения, трябва да предвиждаш бъдещето.
Една дарба, ако я туриш в почвата, тази дарба ще бъде полезна, а иначе, ако остане в хамбара, ще бъде безполезна. Дарбите трябва да ги турим на работа. За пример, за да бъдеш търпелив, ти трябва да се упражняваш. Ти казваш: „Дотегна ми търпението.“ За да търпиш, трябва да разсъждаваш. Защо трябва да търпиш?
За да търпиш, трябва да правиш сравнения, трябва да предвиждаш бъдещето.
Ако кажеш нещо по един или друг начин, какви трябва да бъдат резултатите. И да си музикант, ще излезеш на сцената, ще правиш един опит, втори, за да знаеш как трябва да свириш. Защото свиренето трябва да бъде нагодено на трептенията на публиката. Музикалната публика има импулс. Ако ти схванеш този импулс, тогава твоето свирене ще бъде намясто.
към беседата >>
Но от светлината всички може да се ползувате.
Да ви изясня малко това. Вие имате една свещ. Тази свещ не е за всички, всички не могат в дадения случай да имат тази свещ. Вие всички не може да имате свещта, но всички може да имате нейната топлина. Вие, десетте, в дадения случай, не може да имате в ръцете си тази свещ.
Но от светлината всички може да се ползувате.
Вие казвате: „Аз мога да имам тази свещ.“ Но щом можеш да имаш тази свещ, ще се роди спор между десетте души. Десет души една свещ искат да я делят. А пък ако разделите тази свещ, вие ще я развалите. Реалността не се дели, реалното не се дели. Делят се сенките.
към беседата >>
Един млад студент закъсал съвсем.
Нека дойдем до неща, които са реални. Вие в дадения случай искате да поправите себе си. Да допуснем, че искате да поправите вашия живот. Представете си, че сте беден човек. Да ви приведа един пример.
Един млад студент закъсал съвсем.
Това било в странство, в Америка. Като ходил навсякъде и избирал работите, отива в един ресторант и казва: „Ще ми направите голяма услуга, ако ми дадете да върша някоя работа.“ Притежателят му казал: „Нямам нужда от работник. Имаме толкова хора, колкото ни трябват, нямаме бюджет.“ Студентът казал: „Аз не искам никаква заплата. Даром ще служа само за храната. Дай ми работа.
към беседата >>
Ако кажеш нещо по един или друг начин, какви трябва да бъдат резултатите.
Дарбите трябва да ги турим на работа. За пример, за да бъдеш търпелив, ти трябва да се упражняваш. Ти казваш: „Дотегна ми търпението.“ За да търпиш, трябва да разсъждаваш. Защо трябва да търпиш? За да търпиш, трябва да правиш сравнения, трябва да предвиждаш бъдещето.
Ако кажеш нещо по един или друг начин, какви трябва да бъдат резултатите.
И да си музикант, ще излезеш на сцената, ще правиш един опит, втори, за да знаеш как трябва да свириш. Защото свиренето трябва да бъде нагодено на трептенията на публиката. Музикалната публика има импулс. Ако ти схванеш този импулс, тогава твоето свирене ще бъде намясто. Някои птици 20 − 30 дена по-рано предчувствуват промяната на времето и отиват на топлите места.
към беседата >>
Вие казвате: „Аз мога да имам тази свещ.“ Но щом можеш да имаш тази свещ, ще се роди спор между десетте души.
Вие имате една свещ. Тази свещ не е за всички, всички не могат в дадения случай да имат тази свещ. Вие всички не може да имате свещта, но всички може да имате нейната топлина. Вие, десетте, в дадения случай, не може да имате в ръцете си тази свещ. Но от светлината всички може да се ползувате.
Вие казвате: „Аз мога да имам тази свещ.“ Но щом можеш да имаш тази свещ, ще се роди спор между десетте души.
Десет души една свещ искат да я делят. А пък ако разделите тази свещ, вие ще я развалите. Реалността не се дели, реалното не се дели. Делят се сенките. (Този, който е по-близо до свещта ще има повече светлина.) То е заблуждение − близо и далече.
към беседата >>
Това било в странство, в Америка.
Вие в дадения случай искате да поправите себе си. Да допуснем, че искате да поправите вашия живот. Представете си, че сте беден човек. Да ви приведа един пример. Един млад студент закъсал съвсем.
Това било в странство, в Америка.
Като ходил навсякъде и избирал работите, отива в един ресторант и казва: „Ще ми направите голяма услуга, ако ми дадете да върша някоя работа.“ Притежателят му казал: „Нямам нужда от работник. Имаме толкова хора, колкото ни трябват, нямаме бюджет.“ Студентът казал: „Аз не искам никаква заплата. Даром ще служа само за храната. Дай ми работа. Ще давам на клиентите само палтата.
към беседата >>
И да си музикант, ще излезеш на сцената, ще правиш един опит, втори, за да знаеш как трябва да свириш.
За пример, за да бъдеш търпелив, ти трябва да се упражняваш. Ти казваш: „Дотегна ми търпението.“ За да търпиш, трябва да разсъждаваш. Защо трябва да търпиш? За да търпиш, трябва да правиш сравнения, трябва да предвиждаш бъдещето. Ако кажеш нещо по един или друг начин, какви трябва да бъдат резултатите.
И да си музикант, ще излезеш на сцената, ще правиш един опит, втори, за да знаеш как трябва да свириш.
Защото свиренето трябва да бъде нагодено на трептенията на публиката. Музикалната публика има импулс. Ако ти схванеш този импулс, тогава твоето свирене ще бъде намясто. Някои птици 20 − 30 дена по-рано предчувствуват промяната на времето и отиват на топлите места. Един месец по-рано те я предчувствуват.
към беседата >>
Десет души една свещ искат да я делят.
Тази свещ не е за всички, всички не могат в дадения случай да имат тази свещ. Вие всички не може да имате свещта, но всички може да имате нейната топлина. Вие, десетте, в дадения случай, не може да имате в ръцете си тази свещ. Но от светлината всички може да се ползувате. Вие казвате: „Аз мога да имам тази свещ.“ Но щом можеш да имаш тази свещ, ще се роди спор между десетте души.
Десет души една свещ искат да я делят.
А пък ако разделите тази свещ, вие ще я развалите. Реалността не се дели, реалното не се дели. Делят се сенките. (Този, който е по-близо до свещта ще има повече светлина.) То е заблуждение − близо и далече. Че слепият може да е близо до свещта, а пък онзи, който гледа, може да е по-далеч.
към беседата >>
Като ходил навсякъде и избирал работите, отива в един ресторант и казва: „Ще ми направите голяма услуга, ако ми дадете да върша някоя работа.“ Притежателят му казал: „Нямам нужда от работник.
Да допуснем, че искате да поправите вашия живот. Представете си, че сте беден човек. Да ви приведа един пример. Един млад студент закъсал съвсем. Това било в странство, в Америка.
Като ходил навсякъде и избирал работите, отива в един ресторант и казва: „Ще ми направите голяма услуга, ако ми дадете да върша някоя работа.“ Притежателят му казал: „Нямам нужда от работник.
Имаме толкова хора, колкото ни трябват, нямаме бюджет.“ Студентът казал: „Аз не искам никаква заплата. Даром ще служа само за храната. Дай ми работа. Ще давам на клиентите само палтата. Поне тази работа да върша.
към беседата >>
Защото свиренето трябва да бъде нагодено на трептенията на публиката.
Ти казваш: „Дотегна ми търпението.“ За да търпиш, трябва да разсъждаваш. Защо трябва да търпиш? За да търпиш, трябва да правиш сравнения, трябва да предвиждаш бъдещето. Ако кажеш нещо по един или друг начин, какви трябва да бъдат резултатите. И да си музикант, ще излезеш на сцената, ще правиш един опит, втори, за да знаеш как трябва да свириш.
Защото свиренето трябва да бъде нагодено на трептенията на публиката.
Музикалната публика има импулс. Ако ти схванеш този импулс, тогава твоето свирене ще бъде намясто. Някои птици 20 − 30 дена по-рано предчувствуват промяната на времето и отиват на топлите места. Един месец по-рано те я предчувствуват. И човек има такива чувства, които показват, че условията на живот ще се изменят, и той трябва да вземе мярка.
към беседата >>
А пък ако разделите тази свещ, вие ще я развалите.
Вие всички не може да имате свещта, но всички може да имате нейната топлина. Вие, десетте, в дадения случай, не може да имате в ръцете си тази свещ. Но от светлината всички може да се ползувате. Вие казвате: „Аз мога да имам тази свещ.“ Но щом можеш да имаш тази свещ, ще се роди спор между десетте души. Десет души една свещ искат да я делят.
А пък ако разделите тази свещ, вие ще я развалите.
Реалността не се дели, реалното не се дели. Делят се сенките. (Този, който е по-близо до свещта ще има повече светлина.) То е заблуждение − близо и далече. Че слепият може да е близо до свещта, а пък онзи, който гледа, може да е по-далеч. Тогава кой ще гледа по-далеч?
към беседата >>
Имаме толкова хора, колкото ни трябват, нямаме бюджет.“ Студентът казал: „Аз не искам никаква заплата.
Представете си, че сте беден човек. Да ви приведа един пример. Един млад студент закъсал съвсем. Това било в странство, в Америка. Като ходил навсякъде и избирал работите, отива в един ресторант и казва: „Ще ми направите голяма услуга, ако ми дадете да върша някоя работа.“ Притежателят му казал: „Нямам нужда от работник.
Имаме толкова хора, колкото ни трябват, нямаме бюджет.“ Студентът казал: „Аз не искам никаква заплата.
Даром ще служа само за храната. Дай ми работа. Ще давам на клиентите само палтата. Поне тази работа да върша. Ще им давам да си обличат палтата без пари, само за храната.“ Всички се подсмиват: „Дошъл един, който работи без пари.
към беседата >>
Музикалната публика има импулс.
Защо трябва да търпиш? За да търпиш, трябва да правиш сравнения, трябва да предвиждаш бъдещето. Ако кажеш нещо по един или друг начин, какви трябва да бъдат резултатите. И да си музикант, ще излезеш на сцената, ще правиш един опит, втори, за да знаеш как трябва да свириш. Защото свиренето трябва да бъде нагодено на трептенията на публиката.
Музикалната публика има импулс.
Ако ти схванеш този импулс, тогава твоето свирене ще бъде намясто. Някои птици 20 − 30 дена по-рано предчувствуват промяната на времето и отиват на топлите места. Един месец по-рано те я предчувствуват. И човек има такива чувства, които показват, че условията на живот ще се изменят, и той трябва да вземе мярка. Щом условията се изменят и станат лоши, то ще измениш езика си.
към беседата >>
Реалността не се дели, реалното не се дели.
Вие, десетте, в дадения случай, не може да имате в ръцете си тази свещ. Но от светлината всички може да се ползувате. Вие казвате: „Аз мога да имам тази свещ.“ Но щом можеш да имаш тази свещ, ще се роди спор между десетте души. Десет души една свещ искат да я делят. А пък ако разделите тази свещ, вие ще я развалите.
Реалността не се дели, реалното не се дели.
Делят се сенките. (Този, който е по-близо до свещта ще има повече светлина.) То е заблуждение − близо и далече. Че слепият може да е близо до свещта, а пък онзи, който гледа, може да е по-далеч. Тогава кой ще гледа по-далеч? Възражението аз ви го давам.
към беседата >>
Даром ще служа само за храната.
Да ви приведа един пример. Един млад студент закъсал съвсем. Това било в странство, в Америка. Като ходил навсякъде и избирал работите, отива в един ресторант и казва: „Ще ми направите голяма услуга, ако ми дадете да върша някоя работа.“ Притежателят му казал: „Нямам нужда от работник. Имаме толкова хора, колкото ни трябват, нямаме бюджет.“ Студентът казал: „Аз не искам никаква заплата.
Даром ще служа само за храната.
Дай ми работа. Ще давам на клиентите само палтата. Поне тази работа да върша. Ще им давам да си обличат палтата без пари, само за храната.“ Всички се подсмиват: „Дошъл един, който работи без пари. Ще го видим какъв е този студент.“ Студентът, след като даде палтото на някой благородник, ще му каже някоя хубава дума.
към беседата >>
Ако ти схванеш този импулс, тогава твоето свирене ще бъде намясто.
За да търпиш, трябва да правиш сравнения, трябва да предвиждаш бъдещето. Ако кажеш нещо по един или друг начин, какви трябва да бъдат резултатите. И да си музикант, ще излезеш на сцената, ще правиш един опит, втори, за да знаеш как трябва да свириш. Защото свиренето трябва да бъде нагодено на трептенията на публиката. Музикалната публика има импулс.
Ако ти схванеш този импулс, тогава твоето свирене ще бъде намясто.
Някои птици 20 − 30 дена по-рано предчувствуват промяната на времето и отиват на топлите места. Един месец по-рано те я предчувствуват. И човек има такива чувства, които показват, че условията на живот ще се изменят, и той трябва да вземе мярка. Щом условията се изменят и станат лоши, то ще измениш езика си. Един пъдарин все биел хората.
към беседата >>
Делят се сенките.
Но от светлината всички може да се ползувате. Вие казвате: „Аз мога да имам тази свещ.“ Но щом можеш да имаш тази свещ, ще се роди спор между десетте души. Десет души една свещ искат да я делят. А пък ако разделите тази свещ, вие ще я развалите. Реалността не се дели, реалното не се дели.
Делят се сенките.
(Този, който е по-близо до свещта ще има повече светлина.) То е заблуждение − близо и далече. Че слепият може да е близо до свещта, а пък онзи, който гледа, може да е по-далеч. Тогава кой ще гледа по-далеч? Възражението аз ви го давам. Аз не искам да ви обера, но искам в дадения случай нещата да са поставени най-естествено.
към беседата >>
Дай ми работа.
Един млад студент закъсал съвсем. Това било в странство, в Америка. Като ходил навсякъде и избирал работите, отива в един ресторант и казва: „Ще ми направите голяма услуга, ако ми дадете да върша някоя работа.“ Притежателят му казал: „Нямам нужда от работник. Имаме толкова хора, колкото ни трябват, нямаме бюджет.“ Студентът казал: „Аз не искам никаква заплата. Даром ще служа само за храната.
Дай ми работа.
Ще давам на клиентите само палтата. Поне тази работа да върша. Ще им давам да си обличат палтата без пари, само за храната.“ Всички се подсмиват: „Дошъл един, който работи без пари. Ще го видим какъв е този студент.“ Студентът, след като даде палтото на някой благородник, ще му каже някоя хубава дума. Онзи го погледне, бърка и му даде нещо.
към беседата >>
Някои птици 20 − 30 дена по-рано предчувствуват промяната на времето и отиват на топлите места.
Ако кажеш нещо по един или друг начин, какви трябва да бъдат резултатите. И да си музикант, ще излезеш на сцената, ще правиш един опит, втори, за да знаеш как трябва да свириш. Защото свиренето трябва да бъде нагодено на трептенията на публиката. Музикалната публика има импулс. Ако ти схванеш този импулс, тогава твоето свирене ще бъде намясто.
Някои птици 20 − 30 дена по-рано предчувствуват промяната на времето и отиват на топлите места.
Един месец по-рано те я предчувствуват. И човек има такива чувства, които показват, че условията на живот ще се изменят, и той трябва да вземе мярка. Щом условията се изменят и станат лоши, то ще измениш езика си. Един пъдарин все биел хората. Идва един при него, а пъдаринът носи тоягата и е готов да бие.
към беседата >>
(Този, който е по-близо до свещта ще има повече светлина.) То е заблуждение − близо и далече.
Вие казвате: „Аз мога да имам тази свещ.“ Но щом можеш да имаш тази свещ, ще се роди спор между десетте души. Десет души една свещ искат да я делят. А пък ако разделите тази свещ, вие ще я развалите. Реалността не се дели, реалното не се дели. Делят се сенките.
(Този, който е по-близо до свещта ще има повече светлина.) То е заблуждение − близо и далече.
Че слепият може да е близо до свещта, а пък онзи, който гледа, може да е по-далеч. Тогава кой ще гледа по-далеч? Възражението аз ви го давам. Аз не искам да ви обера, но искам в дадения случай нещата да са поставени най-естествено. Някой казва: „Аз искам да бъда близо.“ Ти трябва да бъдеш реален, както и аз съм реален.
към беседата >>
Ще давам на клиентите само палтата.
Това било в странство, в Америка. Като ходил навсякъде и избирал работите, отива в един ресторант и казва: „Ще ми направите голяма услуга, ако ми дадете да върша някоя работа.“ Притежателят му казал: „Нямам нужда от работник. Имаме толкова хора, колкото ни трябват, нямаме бюджет.“ Студентът казал: „Аз не искам никаква заплата. Даром ще служа само за храната. Дай ми работа.
Ще давам на клиентите само палтата.
Поне тази работа да върша. Ще им давам да си обличат палтата без пари, само за храната.“ Всички се подсмиват: „Дошъл един, който работи без пари. Ще го видим какъв е този студент.“ Студентът, след като даде палтото на някой благородник, ще му каже някоя хубава дума. Онзи го погледне, бърка и му даде нещо. На друг американец клиент пак каже сладка дума, и той пак го погледне, бръкне и му даде нещо.
към беседата >>
Един месец по-рано те я предчувствуват.
И да си музикант, ще излезеш на сцената, ще правиш един опит, втори, за да знаеш как трябва да свириш. Защото свиренето трябва да бъде нагодено на трептенията на публиката. Музикалната публика има импулс. Ако ти схванеш този импулс, тогава твоето свирене ще бъде намясто. Някои птици 20 − 30 дена по-рано предчувствуват промяната на времето и отиват на топлите места.
Един месец по-рано те я предчувствуват.
И човек има такива чувства, които показват, че условията на живот ще се изменят, и той трябва да вземе мярка. Щом условията се изменят и станат лоши, то ще измениш езика си. Един пъдарин все биел хората. Идва един при него, а пъдаринът носи тоягата и е готов да бие. Онзи казва: „Нося ви едно писмо.
към беседата >>
Че слепият може да е близо до свещта, а пък онзи, който гледа, може да е по-далеч.
Десет души една свещ искат да я делят. А пък ако разделите тази свещ, вие ще я развалите. Реалността не се дели, реалното не се дели. Делят се сенките. (Този, който е по-близо до свещта ще има повече светлина.) То е заблуждение − близо и далече.
Че слепият може да е близо до свещта, а пък онзи, който гледа, може да е по-далеч.
Тогава кой ще гледа по-далеч? Възражението аз ви го давам. Аз не искам да ви обера, но искам в дадения случай нещата да са поставени най-естествено. Някой казва: „Аз искам да бъда близо.“ Ти трябва да бъдеш реален, както и аз съм реален. Това е близост.
към беседата >>
Поне тази работа да върша.
Като ходил навсякъде и избирал работите, отива в един ресторант и казва: „Ще ми направите голяма услуга, ако ми дадете да върша някоя работа.“ Притежателят му казал: „Нямам нужда от работник. Имаме толкова хора, колкото ни трябват, нямаме бюджет.“ Студентът казал: „Аз не искам никаква заплата. Даром ще служа само за храната. Дай ми работа. Ще давам на клиентите само палтата.
Поне тази работа да върша.
Ще им давам да си обличат палтата без пари, само за храната.“ Всички се подсмиват: „Дошъл един, който работи без пари. Ще го видим какъв е този студент.“ Студентът, след като даде палтото на някой благородник, ще му каже някоя хубава дума. Онзи го погледне, бърка и му даде нещо. На друг американец клиент пак каже сладка дума, и той пак го погледне, бръкне и му даде нещо. Накрая на първия месец той вижда, че има четири пъти по-голяма заплата, отколкото на онези, които са служили със заплата.
към беседата >>
И човек има такива чувства, които показват, че условията на живот ще се изменят, и той трябва да вземе мярка.
Защото свиренето трябва да бъде нагодено на трептенията на публиката. Музикалната публика има импулс. Ако ти схванеш този импулс, тогава твоето свирене ще бъде намясто. Някои птици 20 − 30 дена по-рано предчувствуват промяната на времето и отиват на топлите места. Един месец по-рано те я предчувствуват.
И човек има такива чувства, които показват, че условията на живот ще се изменят, и той трябва да вземе мярка.
Щом условията се изменят и станат лоши, то ще измениш езика си. Един пъдарин все биел хората. Идва един при него, а пъдаринът носи тоягата и е готов да бие. Онзи казва: „Нося ви едно писмо. Има един подарък за вас.“ Пъдаринът си слага тоягата, иска да се запознае с него.
към беседата >>
Тогава кой ще гледа по-далеч?
А пък ако разделите тази свещ, вие ще я развалите. Реалността не се дели, реалното не се дели. Делят се сенките. (Този, който е по-близо до свещта ще има повече светлина.) То е заблуждение − близо и далече. Че слепият може да е близо до свещта, а пък онзи, който гледа, може да е по-далеч.
Тогава кой ще гледа по-далеч?
Възражението аз ви го давам. Аз не искам да ви обера, но искам в дадения случай нещата да са поставени най-естествено. Някой казва: „Аз искам да бъда близо.“ Ти трябва да бъдеш реален, както и аз съм реален. Това е близост. Две реални същества са близо.
към беседата >>
Ще им давам да си обличат палтата без пари, само за храната.“ Всички се подсмиват: „Дошъл един, който работи без пари.
Имаме толкова хора, колкото ни трябват, нямаме бюджет.“ Студентът казал: „Аз не искам никаква заплата. Даром ще служа само за храната. Дай ми работа. Ще давам на клиентите само палтата. Поне тази работа да върша.
Ще им давам да си обличат палтата без пари, само за храната.“ Всички се подсмиват: „Дошъл един, който работи без пари.
Ще го видим какъв е този студент.“ Студентът, след като даде палтото на някой благородник, ще му каже някоя хубава дума. Онзи го погледне, бърка и му даде нещо. На друг американец клиент пак каже сладка дума, и той пак го погледне, бръкне и му даде нещо. Накрая на първия месец той вижда, че има четири пъти по-голяма заплата, отколкото на онези, които са служили със заплата. Неговата заплата е четири пъти по-голяма, отколкото заплатата на платените служители.
към беседата >>
Щом условията се изменят и станат лоши, то ще измениш езика си.
Музикалната публика има импулс. Ако ти схванеш този импулс, тогава твоето свирене ще бъде намясто. Някои птици 20 − 30 дена по-рано предчувствуват промяната на времето и отиват на топлите места. Един месец по-рано те я предчувствуват. И човек има такива чувства, които показват, че условията на живот ще се изменят, и той трябва да вземе мярка.
Щом условията се изменят и станат лоши, то ще измениш езика си.
Един пъдарин все биел хората. Идва един при него, а пъдаринът носи тоягата и е готов да бие. Онзи казва: „Нося ви едно писмо. Има един подарък за вас.“ Пъдаринът си слага тоягата, иска да се запознае с него. Почват да се разговарят и стават приятели.
към беседата >>
Възражението аз ви го давам.
Реалността не се дели, реалното не се дели. Делят се сенките. (Този, който е по-близо до свещта ще има повече светлина.) То е заблуждение − близо и далече. Че слепият може да е близо до свещта, а пък онзи, който гледа, може да е по-далеч. Тогава кой ще гледа по-далеч?
Възражението аз ви го давам.
Аз не искам да ви обера, но искам в дадения случай нещата да са поставени най-естествено. Някой казва: „Аз искам да бъда близо.“ Ти трябва да бъдеш реален, както и аз съм реален. Това е близост. Две реални същества са близо. А когато едно същество е реално, а другото не е, те не могат да бъдат близо.
към беседата >>
Ще го видим какъв е този студент.“ Студентът, след като даде палтото на някой благородник, ще му каже някоя хубава дума.
Даром ще служа само за храната. Дай ми работа. Ще давам на клиентите само палтата. Поне тази работа да върша. Ще им давам да си обличат палтата без пари, само за храната.“ Всички се подсмиват: „Дошъл един, който работи без пари.
Ще го видим какъв е този студент.“ Студентът, след като даде палтото на някой благородник, ще му каже някоя хубава дума.
Онзи го погледне, бърка и му даде нещо. На друг американец клиент пак каже сладка дума, и той пак го погледне, бръкне и му даде нещо. Накрая на първия месец той вижда, че има четири пъти по-голяма заплата, отколкото на онези, които са служили със заплата. Неговата заплата е четири пъти по-голяма, отколкото заплатата на платените служители.
към беседата >>
Един пъдарин все биел хората.
Ако ти схванеш този импулс, тогава твоето свирене ще бъде намясто. Някои птици 20 − 30 дена по-рано предчувствуват промяната на времето и отиват на топлите места. Един месец по-рано те я предчувствуват. И човек има такива чувства, които показват, че условията на живот ще се изменят, и той трябва да вземе мярка. Щом условията се изменят и станат лоши, то ще измениш езика си.
Един пъдарин все биел хората.
Идва един при него, а пъдаринът носи тоягата и е готов да бие. Онзи казва: „Нося ви едно писмо. Има един подарък за вас.“ Пъдаринът си слага тоягата, иска да се запознае с него. Почват да се разговарят и стават приятели. И малките деца казват: „Я ме удари веднъж, я още веднъж ме удари.“ Казва: „Ти като дойдеш в нашата махала, ще разбереш.“ Онзи му казва: „И във вашата махала, като дойда, пак ще те бия.“ Бъдете умни и разбирайте вътрешните условия.
към беседата >>
Аз не искам да ви обера, но искам в дадения случай нещата да са поставени най-естествено.
Делят се сенките. (Този, който е по-близо до свещта ще има повече светлина.) То е заблуждение − близо и далече. Че слепият може да е близо до свещта, а пък онзи, който гледа, може да е по-далеч. Тогава кой ще гледа по-далеч? Възражението аз ви го давам.
Аз не искам да ви обера, но искам в дадения случай нещата да са поставени най-естествено.
Някой казва: „Аз искам да бъда близо.“ Ти трябва да бъдеш реален, както и аз съм реален. Това е близост. Две реални същества са близо. А когато едно същество е реално, а другото не е, те не могат да бъдат близо. Те са толкова далече, колкото небето от земята.
към беседата >>
Онзи го погледне, бърка и му даде нещо.
Дай ми работа. Ще давам на клиентите само палтата. Поне тази работа да върша. Ще им давам да си обличат палтата без пари, само за храната.“ Всички се подсмиват: „Дошъл един, който работи без пари. Ще го видим какъв е този студент.“ Студентът, след като даде палтото на някой благородник, ще му каже някоя хубава дума.
Онзи го погледне, бърка и му даде нещо.
На друг американец клиент пак каже сладка дума, и той пак го погледне, бръкне и му даде нещо. Накрая на първия месец той вижда, че има четири пъти по-голяма заплата, отколкото на онези, които са служили със заплата. Неговата заплата е четири пъти по-голяма, отколкото заплатата на платените служители.
към беседата >>
Идва един при него, а пъдаринът носи тоягата и е готов да бие.
Някои птици 20 − 30 дена по-рано предчувствуват промяната на времето и отиват на топлите места. Един месец по-рано те я предчувствуват. И човек има такива чувства, които показват, че условията на живот ще се изменят, и той трябва да вземе мярка. Щом условията се изменят и станат лоши, то ще измениш езика си. Един пъдарин все биел хората.
Идва един при него, а пъдаринът носи тоягата и е готов да бие.
Онзи казва: „Нося ви едно писмо. Има един подарък за вас.“ Пъдаринът си слага тоягата, иска да се запознае с него. Почват да се разговарят и стават приятели. И малките деца казват: „Я ме удари веднъж, я още веднъж ме удари.“ Казва: „Ти като дойдеш в нашата махала, ще разбереш.“ Онзи му казва: „И във вашата махала, като дойда, пак ще те бия.“ Бъдете умни и разбирайте вътрешните условия. Сега трябва една практическа школа.
към беседата >>
Някой казва: „Аз искам да бъда близо.“ Ти трябва да бъдеш реален, както и аз съм реален.
(Този, който е по-близо до свещта ще има повече светлина.) То е заблуждение − близо и далече. Че слепият може да е близо до свещта, а пък онзи, който гледа, може да е по-далеч. Тогава кой ще гледа по-далеч? Възражението аз ви го давам. Аз не искам да ви обера, но искам в дадения случай нещата да са поставени най-естествено.
Някой казва: „Аз искам да бъда близо.“ Ти трябва да бъдеш реален, както и аз съм реален.
Това е близост. Две реални същества са близо. А когато едно същество е реално, а другото не е, те не могат да бъдат близо. Те са толкова далече, колкото небето от земята. Щом кажеш, че си далече от някого, ти си сянка.
към беседата >>
На друг американец клиент пак каже сладка дума, и той пак го погледне, бръкне и му даде нещо.
Ще давам на клиентите само палтата. Поне тази работа да върша. Ще им давам да си обличат палтата без пари, само за храната.“ Всички се подсмиват: „Дошъл един, който работи без пари. Ще го видим какъв е този студент.“ Студентът, след като даде палтото на някой благородник, ще му каже някоя хубава дума. Онзи го погледне, бърка и му даде нещо.
На друг американец клиент пак каже сладка дума, и той пак го погледне, бръкне и му даде нещо.
Накрая на първия месец той вижда, че има четири пъти по-голяма заплата, отколкото на онези, които са служили със заплата. Неговата заплата е четири пъти по-голяма, отколкото заплатата на платените служители.
към беседата >>
Онзи казва: „Нося ви едно писмо.
Един месец по-рано те я предчувствуват. И човек има такива чувства, които показват, че условията на живот ще се изменят, и той трябва да вземе мярка. Щом условията се изменят и станат лоши, то ще измениш езика си. Един пъдарин все биел хората. Идва един при него, а пъдаринът носи тоягата и е готов да бие.
Онзи казва: „Нося ви едно писмо.
Има един подарък за вас.“ Пъдаринът си слага тоягата, иска да се запознае с него. Почват да се разговарят и стават приятели. И малките деца казват: „Я ме удари веднъж, я още веднъж ме удари.“ Казва: „Ти като дойдеш в нашата махала, ще разбереш.“ Онзи му казва: „И във вашата махала, като дойда, пак ще те бия.“ Бъдете умни и разбирайте вътрешните условия. Сега трябва една практическа школа. Имате една мисъл, която ви мъчи.
към беседата >>
Това е близост.
Че слепият може да е близо до свещта, а пък онзи, който гледа, може да е по-далеч. Тогава кой ще гледа по-далеч? Възражението аз ви го давам. Аз не искам да ви обера, но искам в дадения случай нещата да са поставени най-естествено. Някой казва: „Аз искам да бъда близо.“ Ти трябва да бъдеш реален, както и аз съм реален.
Това е близост.
Две реални същества са близо. А когато едно същество е реално, а другото не е, те не могат да бъдат близо. Те са толкова далече, колкото небето от земята. Щом кажеш, че си далече от някого, ти си сянка. Щом кажеш, че си близо до него, то се подразбира, че си една реалност вече.
към беседата >>
Накрая на първия месец той вижда, че има четири пъти по-голяма заплата, отколкото на онези, които са служили със заплата.
Поне тази работа да върша. Ще им давам да си обличат палтата без пари, само за храната.“ Всички се подсмиват: „Дошъл един, който работи без пари. Ще го видим какъв е този студент.“ Студентът, след като даде палтото на някой благородник, ще му каже някоя хубава дума. Онзи го погледне, бърка и му даде нещо. На друг американец клиент пак каже сладка дума, и той пак го погледне, бръкне и му даде нещо.
Накрая на първия месец той вижда, че има четири пъти по-голяма заплата, отколкото на онези, които са служили със заплата.
Неговата заплата е четири пъти по-голяма, отколкото заплатата на платените служители.
към беседата >>
Има един подарък за вас.“ Пъдаринът си слага тоягата, иска да се запознае с него.
И човек има такива чувства, които показват, че условията на живот ще се изменят, и той трябва да вземе мярка. Щом условията се изменят и станат лоши, то ще измениш езика си. Един пъдарин все биел хората. Идва един при него, а пъдаринът носи тоягата и е готов да бие. Онзи казва: „Нося ви едно писмо.
Има един подарък за вас.“ Пъдаринът си слага тоягата, иска да се запознае с него.
Почват да се разговарят и стават приятели. И малките деца казват: „Я ме удари веднъж, я още веднъж ме удари.“ Казва: „Ти като дойдеш в нашата махала, ще разбереш.“ Онзи му казва: „И във вашата махала, като дойда, пак ще те бия.“ Бъдете умни и разбирайте вътрешните условия. Сега трябва една практическа школа. Имате една мисъл, която ви мъчи. Мислите, че е невъзможно да се смени мисълта.
към беседата >>
Две реални същества са близо.
Тогава кой ще гледа по-далеч? Възражението аз ви го давам. Аз не искам да ви обера, но искам в дадения случай нещата да са поставени най-естествено. Някой казва: „Аз искам да бъда близо.“ Ти трябва да бъдеш реален, както и аз съм реален. Това е близост.
Две реални същества са близо.
А когато едно същество е реално, а другото не е, те не могат да бъдат близо. Те са толкова далече, колкото небето от земята. Щом кажеш, че си далече от някого, ти си сянка. Щом кажеш, че си близо до него, то се подразбира, че си една реалност вече. Сега за двете.
към беседата >>
Неговата заплата е четири пъти по-голяма, отколкото заплатата на платените служители.
Ще им давам да си обличат палтата без пари, само за храната.“ Всички се подсмиват: „Дошъл един, който работи без пари. Ще го видим какъв е този студент.“ Студентът, след като даде палтото на някой благородник, ще му каже някоя хубава дума. Онзи го погледне, бърка и му даде нещо. На друг американец клиент пак каже сладка дума, и той пак го погледне, бръкне и му даде нещо. Накрая на първия месец той вижда, че има четири пъти по-голяма заплата, отколкото на онези, които са служили със заплата.
Неговата заплата е четири пъти по-голяма, отколкото заплатата на платените служители.
към беседата >>
Почват да се разговарят и стават приятели.
Щом условията се изменят и станат лоши, то ще измениш езика си. Един пъдарин все биел хората. Идва един при него, а пъдаринът носи тоягата и е готов да бие. Онзи казва: „Нося ви едно писмо. Има един подарък за вас.“ Пъдаринът си слага тоягата, иска да се запознае с него.
Почват да се разговарят и стават приятели.
И малките деца казват: „Я ме удари веднъж, я още веднъж ме удари.“ Казва: „Ти като дойдеш в нашата махала, ще разбереш.“ Онзи му казва: „И във вашата махала, като дойда, пак ще те бия.“ Бъдете умни и разбирайте вътрешните условия. Сега трябва една практическа школа. Имате една мисъл, която ви мъчи. Мислите, че е невъзможно да се смени мисълта. Представете си такъв случай.
към беседата >>
А когато едно същество е реално, а другото не е, те не могат да бъдат близо.
Възражението аз ви го давам. Аз не искам да ви обера, но искам в дадения случай нещата да са поставени най-естествено. Някой казва: „Аз искам да бъда близо.“ Ти трябва да бъдеш реален, както и аз съм реален. Това е близост. Две реални същества са близо.
А когато едно същество е реално, а другото не е, те не могат да бъдат близо.
Те са толкова далече, колкото небето от земята. Щом кажеш, че си далече от някого, ти си сянка. Щом кажеш, че си близо до него, то се подразбира, че си една реалност вече. Сега за двете. По какво се различават двете?
към беседата >>
Казвам сега: Вие поне толкова, колкото този студент, не може ли да направите?
Казвам сега: Вие поне толкова, колкото този студент, не може ли да направите?
Какво е казвал студентът не зная, но работата е, че всеки изваждал и давал. Американците не обичат прости думи, но ако му кажеш нещо, което му допада, той като погледне, поусмихне се и е готов да даде.
към беседата >>
И малките деца казват: „Я ме удари веднъж, я още веднъж ме удари.“ Казва: „Ти като дойдеш в нашата махала, ще разбереш.“ Онзи му казва: „И във вашата махала, като дойда, пак ще те бия.“ Бъдете умни и разбирайте вътрешните условия.
Един пъдарин все биел хората. Идва един при него, а пъдаринът носи тоягата и е готов да бие. Онзи казва: „Нося ви едно писмо. Има един подарък за вас.“ Пъдаринът си слага тоягата, иска да се запознае с него. Почват да се разговарят и стават приятели.
И малките деца казват: „Я ме удари веднъж, я още веднъж ме удари.“ Казва: „Ти като дойдеш в нашата махала, ще разбереш.“ Онзи му казва: „И във вашата махала, като дойда, пак ще те бия.“ Бъдете умни и разбирайте вътрешните условия.
Сега трябва една практическа школа. Имате една мисъл, която ви мъчи. Мислите, че е невъзможно да се смени мисълта. Представете си такъв случай. Вие сте дали хиляда лева някому.
към беседата >>
Те са толкова далече, колкото небето от земята.
Аз не искам да ви обера, но искам в дадения случай нещата да са поставени най-естествено. Някой казва: „Аз искам да бъда близо.“ Ти трябва да бъдеш реален, както и аз съм реален. Това е близост. Две реални същества са близо. А когато едно същество е реално, а другото не е, те не могат да бъдат близо.
Те са толкова далече, колкото небето от земята.
Щом кажеш, че си далече от някого, ти си сянка. Щом кажеш, че си близо до него, то се подразбира, че си една реалност вече. Сега за двете. По какво се различават двете? Представете си, че един литър вода напълва шише, голямо един килограм.
към беседата >>
Какво е казвал студентът не зная, но работата е, че всеки изваждал и давал.
Казвам сега: Вие поне толкова, колкото този студент, не може ли да направите?
Какво е казвал студентът не зная, но работата е, че всеки изваждал и давал.
Американците не обичат прости думи, но ако му кажеш нещо, което му допада, той като погледне, поусмихне се и е готов да даде.
към беседата >>
Сега трябва една практическа школа.
Идва един при него, а пъдаринът носи тоягата и е готов да бие. Онзи казва: „Нося ви едно писмо. Има един подарък за вас.“ Пъдаринът си слага тоягата, иска да се запознае с него. Почват да се разговарят и стават приятели. И малките деца казват: „Я ме удари веднъж, я още веднъж ме удари.“ Казва: „Ти като дойдеш в нашата махала, ще разбереш.“ Онзи му казва: „И във вашата махала, като дойда, пак ще те бия.“ Бъдете умни и разбирайте вътрешните условия.
Сега трябва една практическа школа.
Имате една мисъл, която ви мъчи. Мислите, че е невъзможно да се смени мисълта. Представете си такъв случай. Вие сте дали хиляда лева някому. Този човек е женен, има 4-5 деца.
към беседата >>
Щом кажеш, че си далече от някого, ти си сянка.
Някой казва: „Аз искам да бъда близо.“ Ти трябва да бъдеш реален, както и аз съм реален. Това е близост. Две реални същества са близо. А когато едно същество е реално, а другото не е, те не могат да бъдат близо. Те са толкова далече, колкото небето от земята.
Щом кажеш, че си далече от някого, ти си сянка.
Щом кажеш, че си близо до него, то се подразбира, че си една реалност вече. Сега за двете. По какво се различават двете? Представете си, че един литър вода напълва шише, голямо един килограм. Но допуснете, че ние увеличаваме шишето.
към беседата >>
Американците не обичат прости думи, но ако му кажеш нещо, което му допада, той като погледне, поусмихне се и е готов да даде.
Казвам сега: Вие поне толкова, колкото този студент, не може ли да направите? Какво е казвал студентът не зная, но работата е, че всеки изваждал и давал.
Американците не обичат прости думи, но ако му кажеш нещо, което му допада, той като погледне, поусмихне се и е готов да даде.
към беседата >>
Имате една мисъл, която ви мъчи.
Онзи казва: „Нося ви едно писмо. Има един подарък за вас.“ Пъдаринът си слага тоягата, иска да се запознае с него. Почват да се разговарят и стават приятели. И малките деца казват: „Я ме удари веднъж, я още веднъж ме удари.“ Казва: „Ти като дойдеш в нашата махала, ще разбереш.“ Онзи му казва: „И във вашата махала, като дойда, пак ще те бия.“ Бъдете умни и разбирайте вътрешните условия. Сега трябва една практическа школа.
Имате една мисъл, която ви мъчи.
Мислите, че е невъзможно да се смени мисълта. Представете си такъв случай. Вие сте дали хиляда лева някому. Този човек е женен, има 4-5 деца. Съвсем е загазил, обеднял е, няма нищо.
към беседата >>
Щом кажеш, че си близо до него, то се подразбира, че си една реалност вече.
Това е близост. Две реални същества са близо. А когато едно същество е реално, а другото не е, те не могат да бъдат близо. Те са толкова далече, колкото небето от земята. Щом кажеш, че си далече от някого, ти си сянка.
Щом кажеш, че си близо до него, то се подразбира, че си една реалност вече.
Сега за двете. По какво се различават двете? Представете си, че един литър вода напълва шише, голямо един килограм. Но допуснете, че ние увеличаваме шишето. Ако увеличим формата на шишето, да кажем, че направим шишето два килограма, а водата един килограм, то питам, след като вложите един литър вода в шишето, какво ще стане?
към беседата >>
Сега за трудните условия.
Сега за трудните условия.
Някой път вие се намирате в условията на този студент, че не можете да намерите работа, не ви върви в нищо. Поне намерете един ресторант и давайте палтата на хората, казвайте им по някоя хубава дума. Представете си, че вие имате една заложена дарба, дават ви една цигулка, с тази цигулка вие не може ли да изкарате вашата прехрана? Но вие можете да се спънете от мисълта какво ще кажат хората. Вас ви е срам отвън да свирите, а не ви е срам да излизате на сцената.
към беседата >>
Мислите, че е невъзможно да се смени мисълта.
Има един подарък за вас.“ Пъдаринът си слага тоягата, иска да се запознае с него. Почват да се разговарят и стават приятели. И малките деца казват: „Я ме удари веднъж, я още веднъж ме удари.“ Казва: „Ти като дойдеш в нашата махала, ще разбереш.“ Онзи му казва: „И във вашата махала, като дойда, пак ще те бия.“ Бъдете умни и разбирайте вътрешните условия. Сега трябва една практическа школа. Имате една мисъл, която ви мъчи.
Мислите, че е невъзможно да се смени мисълта.
Представете си такъв случай. Вие сте дали хиляда лева някому. Този човек е женен, има 4-5 деца. Съвсем е загазил, обеднял е, няма нищо. Той казва: „Нямам нищо, нямам пет пари.“ Ти казваш: „Защо бях толкова глупав?
към беседата >>
Сега за двете.
Две реални същества са близо. А когато едно същество е реално, а другото не е, те не могат да бъдат близо. Те са толкова далече, колкото небето от земята. Щом кажеш, че си далече от някого, ти си сянка. Щом кажеш, че си близо до него, то се подразбира, че си една реалност вече.
Сега за двете.
По какво се различават двете? Представете си, че един литър вода напълва шише, голямо един килограм. Но допуснете, че ние увеличаваме шишето. Ако увеличим формата на шишето, да кажем, че направим шишето два килограма, а водата един килограм, то питам, след като вложите един литър вода в шишето, какво ще стане? Водата може ли да запълни цялото шише?
към беседата >>
Някой път вие се намирате в условията на този студент, че не можете да намерите работа, не ви върви в нищо.
Сега за трудните условия.
Някой път вие се намирате в условията на този студент, че не можете да намерите работа, не ви върви в нищо.
Поне намерете един ресторант и давайте палтата на хората, казвайте им по някоя хубава дума. Представете си, че вие имате една заложена дарба, дават ви една цигулка, с тази цигулка вие не може ли да изкарате вашата прехрана? Но вие можете да се спънете от мисълта какво ще кажат хората. Вас ви е срам отвън да свирите, а не ви е срам да излизате на сцената. На сцената е друга обстановката.
към беседата >>
Представете си такъв случай.
Почват да се разговарят и стават приятели. И малките деца казват: „Я ме удари веднъж, я още веднъж ме удари.“ Казва: „Ти като дойдеш в нашата махала, ще разбереш.“ Онзи му казва: „И във вашата махала, като дойда, пак ще те бия.“ Бъдете умни и разбирайте вътрешните условия. Сега трябва една практическа школа. Имате една мисъл, която ви мъчи. Мислите, че е невъзможно да се смени мисълта.
Представете си такъв случай.
Вие сте дали хиляда лева някому. Този човек е женен, има 4-5 деца. Съвсем е загазил, обеднял е, няма нищо. Той казва: „Нямам нищо, нямам пет пари.“ Ти казваш: „Защо бях толкова глупав? “ Безпокоиш се ден, два и каква полза, че се безпокоиш, дето си дал хиляда лева.
към беседата >>
По какво се различават двете?
А когато едно същество е реално, а другото не е, те не могат да бъдат близо. Те са толкова далече, колкото небето от земята. Щом кажеш, че си далече от някого, ти си сянка. Щом кажеш, че си близо до него, то се подразбира, че си една реалност вече. Сега за двете.
По какво се различават двете?
Представете си, че един литър вода напълва шише, голямо един килограм. Но допуснете, че ние увеличаваме шишето. Ако увеличим формата на шишето, да кажем, че направим шишето два килограма, а водата един килограм, то питам, след като вложите един литър вода в шишето, какво ще стане? Водата може ли да запълни цялото шише? Не може.
към беседата >>
Поне намерете един ресторант и давайте палтата на хората, казвайте им по някоя хубава дума.
Сега за трудните условия. Някой път вие се намирате в условията на този студент, че не можете да намерите работа, не ви върви в нищо.
Поне намерете един ресторант и давайте палтата на хората, казвайте им по някоя хубава дума.
Представете си, че вие имате една заложена дарба, дават ви една цигулка, с тази цигулка вие не може ли да изкарате вашата прехрана? Но вие можете да се спънете от мисълта какво ще кажат хората. Вас ви е срам отвън да свирите, а не ви е срам да излизате на сцената. На сцената е друга обстановката. Ще се поклоните, ще свирите.
към беседата >>
Вие сте дали хиляда лева някому.
И малките деца казват: „Я ме удари веднъж, я още веднъж ме удари.“ Казва: „Ти като дойдеш в нашата махала, ще разбереш.“ Онзи му казва: „И във вашата махала, като дойда, пак ще те бия.“ Бъдете умни и разбирайте вътрешните условия. Сега трябва една практическа школа. Имате една мисъл, която ви мъчи. Мислите, че е невъзможно да се смени мисълта. Представете си такъв случай.
Вие сте дали хиляда лева някому.
Този човек е женен, има 4-5 деца. Съвсем е загазил, обеднял е, няма нищо. Той казва: „Нямам нищо, нямам пет пари.“ Ти казваш: „Защо бях толкова глупав? “ Безпокоиш се ден, два и каква полза, че се безпокоиш, дето си дал хиляда лева. Да допуснем, че си направил една погрешка, защо трябва да правиш втора погрешка и да губиш цял месец да мислиш защо си ги дал.
към беседата >>
Представете си, че един литър вода напълва шише, голямо един килограм.
Те са толкова далече, колкото небето от земята. Щом кажеш, че си далече от някого, ти си сянка. Щом кажеш, че си близо до него, то се подразбира, че си една реалност вече. Сега за двете. По какво се различават двете?
Представете си, че един литър вода напълва шише, голямо един килограм.
Но допуснете, че ние увеличаваме шишето. Ако увеличим формата на шишето, да кажем, че направим шишето два килограма, а водата един килограм, то питам, след като вложите един литър вода в шишето, какво ще стане? Водата може ли да запълни цялото шише? Не може. Какво е станало с водата?
към беседата >>
Представете си, че вие имате една заложена дарба, дават ви една цигулка, с тази цигулка вие не може ли да изкарате вашата прехрана?
Сега за трудните условия. Някой път вие се намирате в условията на този студент, че не можете да намерите работа, не ви върви в нищо. Поне намерете един ресторант и давайте палтата на хората, казвайте им по някоя хубава дума.
Представете си, че вие имате една заложена дарба, дават ви една цигулка, с тази цигулка вие не може ли да изкарате вашата прехрана?
Но вие можете да се спънете от мисълта какво ще кажат хората. Вас ви е срам отвън да свирите, а не ви е срам да излизате на сцената. На сцената е друга обстановката. Ще се поклоните, ще свирите. Считате това за чест, а отвън го считате за безчестие.
към беседата >>
Този човек е женен, има 4-5 деца.
Сега трябва една практическа школа. Имате една мисъл, която ви мъчи. Мислите, че е невъзможно да се смени мисълта. Представете си такъв случай. Вие сте дали хиляда лева някому.
Този човек е женен, има 4-5 деца.
Съвсем е загазил, обеднял е, няма нищо. Той казва: „Нямам нищо, нямам пет пари.“ Ти казваш: „Защо бях толкова глупав? “ Безпокоиш се ден, два и каква полза, че се безпокоиш, дето си дал хиляда лева. Да допуснем, че си направил една погрешка, защо трябва да правиш втора погрешка и да губиш цял месец да мислиш защо си ги дал. Първата погрешка си я направил, както и да е, защо сега ще правиш втората погрешка?
към беседата >>
Но допуснете, че ние увеличаваме шишето.
Щом кажеш, че си далече от някого, ти си сянка. Щом кажеш, че си близо до него, то се подразбира, че си една реалност вече. Сега за двете. По какво се различават двете? Представете си, че един литър вода напълва шише, голямо един килограм.
Но допуснете, че ние увеличаваме шишето.
Ако увеличим формата на шишето, да кажем, че направим шишето два килограма, а водата един килограм, то питам, след като вложите един литър вода в шишето, какво ще стане? Водата може ли да запълни цялото шише? Не може. Какво е станало с водата? Сега в дадения случай − да обясня повече.
към беседата >>
Но вие можете да се спънете от мисълта какво ще кажат хората.
Сега за трудните условия. Някой път вие се намирате в условията на този студент, че не можете да намерите работа, не ви върви в нищо. Поне намерете един ресторант и давайте палтата на хората, казвайте им по някоя хубава дума. Представете си, че вие имате една заложена дарба, дават ви една цигулка, с тази цигулка вие не може ли да изкарате вашата прехрана?
Но вие можете да се спънете от мисълта какво ще кажат хората.
Вас ви е срам отвън да свирите, а не ви е срам да излизате на сцената. На сцената е друга обстановката. Ще се поклоните, ще свирите. Считате това за чест, а отвън го считате за безчестие. Аз се чудя защо там, на сцената, е чест, а отвън е безчестие.
към беседата >>
Съвсем е загазил, обеднял е, няма нищо.
Имате една мисъл, която ви мъчи. Мислите, че е невъзможно да се смени мисълта. Представете си такъв случай. Вие сте дали хиляда лева някому. Този човек е женен, има 4-5 деца.
Съвсем е загазил, обеднял е, няма нищо.
Той казва: „Нямам нищо, нямам пет пари.“ Ти казваш: „Защо бях толкова глупав? “ Безпокоиш се ден, два и каква полза, че се безпокоиш, дето си дал хиляда лева. Да допуснем, че си направил една погрешка, защо трябва да правиш втора погрешка и да губиш цял месец да мислиш защо си ги дал. Първата погрешка си я направил, както и да е, защо сега ще правиш втората погрешка? Какво ще ти допринесе втората погрешка и какво трябва да правиш сега?
към беседата >>
Ако увеличим формата на шишето, да кажем, че направим шишето два килограма, а водата един килограм, то питам, след като вложите един литър вода в шишето, какво ще стане?
Щом кажеш, че си близо до него, то се подразбира, че си една реалност вече. Сега за двете. По какво се различават двете? Представете си, че един литър вода напълва шише, голямо един килограм. Но допуснете, че ние увеличаваме шишето.
Ако увеличим формата на шишето, да кажем, че направим шишето два килограма, а водата един килограм, то питам, след като вложите един литър вода в шишето, какво ще стане?
Водата може ли да запълни цялото шише? Не може. Какво е станало с водата? Сега в дадения случай − да обясня повече. Представете си, че имате една стая и да кажем, че на тая стая половината е отоплена с такава печка.
към беседата >>
Вас ви е срам отвън да свирите, а не ви е срам да излизате на сцената.
Сега за трудните условия. Някой път вие се намирате в условията на този студент, че не можете да намерите работа, не ви върви в нищо. Поне намерете един ресторант и давайте палтата на хората, казвайте им по някоя хубава дума. Представете си, че вие имате една заложена дарба, дават ви една цигулка, с тази цигулка вие не може ли да изкарате вашата прехрана? Но вие можете да се спънете от мисълта какво ще кажат хората.
Вас ви е срам отвън да свирите, а не ви е срам да излизате на сцената.
На сцената е друга обстановката. Ще се поклоните, ще свирите. Считате това за чест, а отвън го считате за безчестие. Аз се чудя защо там, на сцената, е чест, а отвън е безчестие. Съгласен съм с вас само при едно условие.
към беседата >>
Той казва: „Нямам нищо, нямам пет пари.“ Ти казваш: „Защо бях толкова глупав?
Мислите, че е невъзможно да се смени мисълта. Представете си такъв случай. Вие сте дали хиляда лева някому. Този човек е женен, има 4-5 деца. Съвсем е загазил, обеднял е, няма нищо.
Той казва: „Нямам нищо, нямам пет пари.“ Ти казваш: „Защо бях толкова глупав?
“ Безпокоиш се ден, два и каква полза, че се безпокоиш, дето си дал хиляда лева. Да допуснем, че си направил една погрешка, защо трябва да правиш втора погрешка и да губиш цял месец да мислиш защо си ги дал. Първата погрешка си я направил, както и да е, защо сега ще правиш втората погрешка? Какво ще ти допринесе втората погрешка и какво трябва да правиш сега? Нали учениците, като пишат и сбъркат, имат гуми.
към беседата >>
Водата може ли да запълни цялото шише?
Сега за двете. По какво се различават двете? Представете си, че един литър вода напълва шише, голямо един килограм. Но допуснете, че ние увеличаваме шишето. Ако увеличим формата на шишето, да кажем, че направим шишето два килограма, а водата един килограм, то питам, след като вложите един литър вода в шишето, какво ще стане?
Водата може ли да запълни цялото шише?
Не може. Какво е станало с водата? Сега в дадения случай − да обясня повече. Представете си, че имате една стая и да кажем, че на тая стая половината е отоплена с такава печка. Ако увеличим стаята, то може ли със същото гориво да стоплим стаята на същия градус?
към беседата >>
На сцената е друга обстановката.
Някой път вие се намирате в условията на този студент, че не можете да намерите работа, не ви върви в нищо. Поне намерете един ресторант и давайте палтата на хората, казвайте им по някоя хубава дума. Представете си, че вие имате една заложена дарба, дават ви една цигулка, с тази цигулка вие не може ли да изкарате вашата прехрана? Но вие можете да се спънете от мисълта какво ще кажат хората. Вас ви е срам отвън да свирите, а не ви е срам да излизате на сцената.
На сцената е друга обстановката.
Ще се поклоните, ще свирите. Считате това за чест, а отвън го считате за безчестие. Аз се чудя защо там, на сцената, е чест, а отвън е безчестие. Съгласен съм с вас само при едно условие. Ако ти на тази сцена излезеш като профан-цигулар, да те освиркат, тогава е срамота да излезеш на сцената и да свириш.
към беседата >>
“ Безпокоиш се ден, два и каква полза, че се безпокоиш, дето си дал хиляда лева.
Представете си такъв случай. Вие сте дали хиляда лева някому. Този човек е женен, има 4-5 деца. Съвсем е загазил, обеднял е, няма нищо. Той казва: „Нямам нищо, нямам пет пари.“ Ти казваш: „Защо бях толкова глупав?
“ Безпокоиш се ден, два и каква полза, че се безпокоиш, дето си дал хиляда лева.
Да допуснем, че си направил една погрешка, защо трябва да правиш втора погрешка и да губиш цял месец да мислиш защо си ги дал. Първата погрешка си я направил, както и да е, защо сега ще правиш втората погрешка? Какво ще ти допринесе втората погрешка и какво трябва да правиш сега? Нали учениците, като пишат и сбъркат, имат гуми. Като рисуват, изваждат си гумата и изтъркат погрешката.
към беседата >>
Не може.
По какво се различават двете? Представете си, че един литър вода напълва шише, голямо един килограм. Но допуснете, че ние увеличаваме шишето. Ако увеличим формата на шишето, да кажем, че направим шишето два килограма, а водата един килограм, то питам, след като вложите един литър вода в шишето, какво ще стане? Водата може ли да запълни цялото шише?
Не може.
Какво е станало с водата? Сега в дадения случай − да обясня повече. Представете си, че имате една стая и да кажем, че на тая стая половината е отоплена с такава печка. Ако увеличим стаята, то може ли със същото гориво да стоплим стаята на същия градус? Значи, ако увеличим формата, то единицата се е увеличила, станала е две.
към беседата >>
Ще се поклоните, ще свирите.
Поне намерете един ресторант и давайте палтата на хората, казвайте им по някоя хубава дума. Представете си, че вие имате една заложена дарба, дават ви една цигулка, с тази цигулка вие не може ли да изкарате вашата прехрана? Но вие можете да се спънете от мисълта какво ще кажат хората. Вас ви е срам отвън да свирите, а не ви е срам да излизате на сцената. На сцената е друга обстановката.
Ще се поклоните, ще свирите.
Считате това за чест, а отвън го считате за безчестие. Аз се чудя защо там, на сцената, е чест, а отвън е безчестие. Съгласен съм с вас само при едно условие. Ако ти на тази сцена излезеш като профан-цигулар, да те освиркат, тогава е срамота да излезеш на сцената и да свириш. Но ако си първокласен цигулар и излизаш на улицата да свириш, ти си един почтен цигулар, нищо повече.
към беседата >>
Да допуснем, че си направил една погрешка, защо трябва да правиш втора погрешка и да губиш цял месец да мислиш защо си ги дал.
Вие сте дали хиляда лева някому. Този човек е женен, има 4-5 деца. Съвсем е загазил, обеднял е, няма нищо. Той казва: „Нямам нищо, нямам пет пари.“ Ти казваш: „Защо бях толкова глупав? “ Безпокоиш се ден, два и каква полза, че се безпокоиш, дето си дал хиляда лева.
Да допуснем, че си направил една погрешка, защо трябва да правиш втора погрешка и да губиш цял месец да мислиш защо си ги дал.
Първата погрешка си я направил, както и да е, защо сега ще правиш втората погрешка? Какво ще ти допринесе втората погрешка и какво трябва да правиш сега? Нали учениците, като пишат и сбъркат, имат гуми. Като рисуват, изваждат си гумата и изтъркат погрешката. Никога не съжалявай, че си направил една услуга, макар и да не е дала някой резултат.
към беседата >>
Какво е станало с водата?
Представете си, че един литър вода напълва шише, голямо един килограм. Но допуснете, че ние увеличаваме шишето. Ако увеличим формата на шишето, да кажем, че направим шишето два килограма, а водата един килограм, то питам, след като вложите един литър вода в шишето, какво ще стане? Водата може ли да запълни цялото шише? Не може.
Какво е станало с водата?
Сега в дадения случай − да обясня повече. Представете си, че имате една стая и да кажем, че на тая стая половината е отоплена с такава печка. Ако увеличим стаята, то може ли със същото гориво да стоплим стаята на същия градус? Значи, ако увеличим формата, то единицата се е увеличила, станала е две. Но нейните качества се намалили.
към беседата >>
Считате това за чест, а отвън го считате за безчестие.
Представете си, че вие имате една заложена дарба, дават ви една цигулка, с тази цигулка вие не може ли да изкарате вашата прехрана? Но вие можете да се спънете от мисълта какво ще кажат хората. Вас ви е срам отвън да свирите, а не ви е срам да излизате на сцената. На сцената е друга обстановката. Ще се поклоните, ще свирите.
Считате това за чест, а отвън го считате за безчестие.
Аз се чудя защо там, на сцената, е чест, а отвън е безчестие. Съгласен съм с вас само при едно условие. Ако ти на тази сцена излезеш като профан-цигулар, да те освиркат, тогава е срамота да излезеш на сцената и да свириш. Но ако си първокласен цигулар и излизаш на улицата да свириш, ти си един почтен цигулар, нищо повече. Работата е да свириш.
към беседата >>
Първата погрешка си я направил, както и да е, защо сега ще правиш втората погрешка?
Този човек е женен, има 4-5 деца. Съвсем е загазил, обеднял е, няма нищо. Той казва: „Нямам нищо, нямам пет пари.“ Ти казваш: „Защо бях толкова глупав? “ Безпокоиш се ден, два и каква полза, че се безпокоиш, дето си дал хиляда лева. Да допуснем, че си направил една погрешка, защо трябва да правиш втора погрешка и да губиш цял месец да мислиш защо си ги дал.
Първата погрешка си я направил, както и да е, защо сега ще правиш втората погрешка?
Какво ще ти допринесе втората погрешка и какво трябва да правиш сега? Нали учениците, като пишат и сбъркат, имат гуми. Като рисуват, изваждат си гумата и изтъркат погрешката. Никога не съжалявай, че си направил една услуга, макар и да не е дала някой резултат. Когато и да е, резултатът ще дойде.
към беседата >>
Сега в дадения случай − да обясня повече.
Но допуснете, че ние увеличаваме шишето. Ако увеличим формата на шишето, да кажем, че направим шишето два килограма, а водата един килограм, то питам, след като вложите един литър вода в шишето, какво ще стане? Водата може ли да запълни цялото шише? Не може. Какво е станало с водата?
Сега в дадения случай − да обясня повече.
Представете си, че имате една стая и да кажем, че на тая стая половината е отоплена с такава печка. Ако увеличим стаята, то може ли със същото гориво да стоплим стаята на същия градус? Значи, ако увеличим формата, то единицата се е увеличила, станала е две. Но нейните качества се намалили. Две вече не е тъй силно както единицата.
към беседата >>
Аз се чудя защо там, на сцената, е чест, а отвън е безчестие.
Но вие можете да се спънете от мисълта какво ще кажат хората. Вас ви е срам отвън да свирите, а не ви е срам да излизате на сцената. На сцената е друга обстановката. Ще се поклоните, ще свирите. Считате това за чест, а отвън го считате за безчестие.
Аз се чудя защо там, на сцената, е чест, а отвън е безчестие.
Съгласен съм с вас само при едно условие. Ако ти на тази сцена излезеш като профан-цигулар, да те освиркат, тогава е срамота да излезеш на сцената и да свириш. Но ако си първокласен цигулар и излизаш на улицата да свириш, ти си един почтен цигулар, нищо повече. Работата е да свириш. Дали на улицата или на сцената, но да свириш.
към беседата >>
Какво ще ти допринесе втората погрешка и какво трябва да правиш сега?
Съвсем е загазил, обеднял е, няма нищо. Той казва: „Нямам нищо, нямам пет пари.“ Ти казваш: „Защо бях толкова глупав? “ Безпокоиш се ден, два и каква полза, че се безпокоиш, дето си дал хиляда лева. Да допуснем, че си направил една погрешка, защо трябва да правиш втора погрешка и да губиш цял месец да мислиш защо си ги дал. Първата погрешка си я направил, както и да е, защо сега ще правиш втората погрешка?
Какво ще ти допринесе втората погрешка и какво трябва да правиш сега?
Нали учениците, като пишат и сбъркат, имат гуми. Като рисуват, изваждат си гумата и изтъркат погрешката. Никога не съжалявай, че си направил една услуга, макар и да не е дала някой резултат. Когато и да е, резултатът ще дойде. Не считайте, че ще изгубите едно добро, което сте направили.
към беседата >>
Представете си, че имате една стая и да кажем, че на тая стая половината е отоплена с такава печка.
Ако увеличим формата на шишето, да кажем, че направим шишето два килограма, а водата един килограм, то питам, след като вложите един литър вода в шишето, какво ще стане? Водата може ли да запълни цялото шише? Не може. Какво е станало с водата? Сега в дадения случай − да обясня повече.
Представете си, че имате една стая и да кажем, че на тая стая половината е отоплена с такава печка.
Ако увеличим стаята, то може ли със същото гориво да стоплим стаята на същия градус? Значи, ако увеличим формата, то единицата се е увеличила, станала е две. Но нейните качества се намалили. Две вече не е тъй силно както единицата. Напрежението е по-слабо.
към беседата >>
Съгласен съм с вас само при едно условие.
Вас ви е срам отвън да свирите, а не ви е срам да излизате на сцената. На сцената е друга обстановката. Ще се поклоните, ще свирите. Считате това за чест, а отвън го считате за безчестие. Аз се чудя защо там, на сцената, е чест, а отвън е безчестие.
Съгласен съм с вас само при едно условие.
Ако ти на тази сцена излезеш като профан-цигулар, да те освиркат, тогава е срамота да излезеш на сцената и да свириш. Но ако си първокласен цигулар и излизаш на улицата да свириш, ти си един почтен цигулар, нищо повече. Работата е да свириш. Дали на улицата или на сцената, но да свириш.
към беседата >>
Нали учениците, като пишат и сбъркат, имат гуми.
Той казва: „Нямам нищо, нямам пет пари.“ Ти казваш: „Защо бях толкова глупав? “ Безпокоиш се ден, два и каква полза, че се безпокоиш, дето си дал хиляда лева. Да допуснем, че си направил една погрешка, защо трябва да правиш втора погрешка и да губиш цял месец да мислиш защо си ги дал. Първата погрешка си я направил, както и да е, защо сега ще правиш втората погрешка? Какво ще ти допринесе втората погрешка и какво трябва да правиш сега?
Нали учениците, като пишат и сбъркат, имат гуми.
Като рисуват, изваждат си гумата и изтъркат погрешката. Никога не съжалявай, че си направил една услуга, макар и да не е дала някой резултат. Когато и да е, резултатът ще дойде. Не считайте, че ще изгубите едно добро, което сте направили. Ще приведа един пример.
към беседата >>
Ако увеличим стаята, то може ли със същото гориво да стоплим стаята на същия градус?
Водата може ли да запълни цялото шише? Не може. Какво е станало с водата? Сега в дадения случай − да обясня повече. Представете си, че имате една стая и да кажем, че на тая стая половината е отоплена с такава печка.
Ако увеличим стаята, то може ли със същото гориво да стоплим стаята на същия градус?
Значи, ако увеличим формата, то единицата се е увеличила, станала е две. Но нейните качества се намалили. Две вече не е тъй силно както единицата. Напрежението е по-слабо. Сега да представим друго едно сравнение.
към беседата >>
Ако ти на тази сцена излезеш като профан-цигулар, да те освиркат, тогава е срамота да излезеш на сцената и да свириш.
На сцената е друга обстановката. Ще се поклоните, ще свирите. Считате това за чест, а отвън го считате за безчестие. Аз се чудя защо там, на сцената, е чест, а отвън е безчестие. Съгласен съм с вас само при едно условие.
Ако ти на тази сцена излезеш като профан-цигулар, да те освиркат, тогава е срамота да излезеш на сцената и да свириш.
Но ако си първокласен цигулар и излизаш на улицата да свириш, ти си един почтен цигулар, нищо повече. Работата е да свириш. Дали на улицата или на сцената, но да свириш.
към беседата >>
Като рисуват, изваждат си гумата и изтъркат погрешката.
“ Безпокоиш се ден, два и каква полза, че се безпокоиш, дето си дал хиляда лева. Да допуснем, че си направил една погрешка, защо трябва да правиш втора погрешка и да губиш цял месец да мислиш защо си ги дал. Първата погрешка си я направил, както и да е, защо сега ще правиш втората погрешка? Какво ще ти допринесе втората погрешка и какво трябва да правиш сега? Нали учениците, като пишат и сбъркат, имат гуми.
Като рисуват, изваждат си гумата и изтъркат погрешката.
Никога не съжалявай, че си направил една услуга, макар и да не е дала някой резултат. Когато и да е, резултатът ще дойде. Не считайте, че ще изгубите едно добро, което сте направили. Ще приведа един пример. Той се случил преди 70 − 80 години във Варна.
към беседата >>
Значи, ако увеличим формата, то единицата се е увеличила, станала е две.
Не може. Какво е станало с водата? Сега в дадения случай − да обясня повече. Представете си, че имате една стая и да кажем, че на тая стая половината е отоплена с такава печка. Ако увеличим стаята, то може ли със същото гориво да стоплим стаята на същия градус?
Значи, ако увеличим формата, то единицата се е увеличила, станала е две.
Но нейните качества се намалили. Две вече не е тъй силно както единицата. Напрежението е по-слабо. Сега да представим друго едно сравнение. Някой път вие чувствувате, че във вас е станала някаква промяна.
към беседата >>
Но ако си първокласен цигулар и излизаш на улицата да свириш, ти си един почтен цигулар, нищо повече.
Ще се поклоните, ще свирите. Считате това за чест, а отвън го считате за безчестие. Аз се чудя защо там, на сцената, е чест, а отвън е безчестие. Съгласен съм с вас само при едно условие. Ако ти на тази сцена излезеш като профан-цигулар, да те освиркат, тогава е срамота да излезеш на сцената и да свириш.
Но ако си първокласен цигулар и излизаш на улицата да свириш, ти си един почтен цигулар, нищо повече.
Работата е да свириш. Дали на улицата или на сцената, но да свириш.
към беседата >>
Никога не съжалявай, че си направил една услуга, макар и да не е дала някой резултат.
Да допуснем, че си направил една погрешка, защо трябва да правиш втора погрешка и да губиш цял месец да мислиш защо си ги дал. Първата погрешка си я направил, както и да е, защо сега ще правиш втората погрешка? Какво ще ти допринесе втората погрешка и какво трябва да правиш сега? Нали учениците, като пишат и сбъркат, имат гуми. Като рисуват, изваждат си гумата и изтъркат погрешката.
Никога не съжалявай, че си направил една услуга, макар и да не е дала някой резултат.
Когато и да е, резултатът ще дойде. Не считайте, че ще изгубите едно добро, което сте направили. Ще приведа един пример. Той се случил преди 70 − 80 години във Варна. Един българин свършил на Запад по музика.
към беседата >>
Но нейните качества се намалили.
Какво е станало с водата? Сега в дадения случай − да обясня повече. Представете си, че имате една стая и да кажем, че на тая стая половината е отоплена с такава печка. Ако увеличим стаята, то може ли със същото гориво да стоплим стаята на същия градус? Значи, ако увеличим формата, то единицата се е увеличила, станала е две.
Но нейните качества се намалили.
Две вече не е тъй силно както единицата. Напрежението е по-слабо. Сега да представим друго едно сравнение. Някой път вие чувствувате, че във вас е станала някаква промяна. Не сте така смели.
към беседата >>
Работата е да свириш.
Считате това за чест, а отвън го считате за безчестие. Аз се чудя защо там, на сцената, е чест, а отвън е безчестие. Съгласен съм с вас само при едно условие. Ако ти на тази сцена излезеш като профан-цигулар, да те освиркат, тогава е срамота да излезеш на сцената и да свириш. Но ако си първокласен цигулар и излизаш на улицата да свириш, ти си един почтен цигулар, нищо повече.
Работата е да свириш.
Дали на улицата или на сцената, но да свириш.
към беседата >>
Когато и да е, резултатът ще дойде.
Първата погрешка си я направил, както и да е, защо сега ще правиш втората погрешка? Какво ще ти допринесе втората погрешка и какво трябва да правиш сега? Нали учениците, като пишат и сбъркат, имат гуми. Като рисуват, изваждат си гумата и изтъркат погрешката. Никога не съжалявай, че си направил една услуга, макар и да не е дала някой резултат.
Когато и да е, резултатът ще дойде.
Не считайте, че ще изгубите едно добро, което сте направили. Ще приведа един пример. Той се случил преди 70 − 80 години във Варна. Един българин свършил на Запад по музика. Същевременно бил поет и философ.
към беседата >>
Две вече не е тъй силно както единицата.
Сега в дадения случай − да обясня повече. Представете си, че имате една стая и да кажем, че на тая стая половината е отоплена с такава печка. Ако увеличим стаята, то може ли със същото гориво да стоплим стаята на същия градус? Значи, ако увеличим формата, то единицата се е увеличила, станала е две. Но нейните качества се намалили.
Две вече не е тъй силно както единицата.
Напрежението е по-слабо. Сега да представим друго едно сравнение. Някой път вие чувствувате, че във вас е станала някаква промяна. Не сте така смели. Преди да обичате някого, вие сте много смели.
към беседата >>
Дали на улицата или на сцената, но да свириш.
Аз се чудя защо там, на сцената, е чест, а отвън е безчестие. Съгласен съм с вас само при едно условие. Ако ти на тази сцена излезеш като профан-цигулар, да те освиркат, тогава е срамота да излезеш на сцената и да свириш. Но ако си първокласен цигулар и излизаш на улицата да свириш, ти си един почтен цигулар, нищо повече. Работата е да свириш.
Дали на улицата или на сцената, но да свириш.
към беседата >>
Не считайте, че ще изгубите едно добро, което сте направили.
Какво ще ти допринесе втората погрешка и какво трябва да правиш сега? Нали учениците, като пишат и сбъркат, имат гуми. Като рисуват, изваждат си гумата и изтъркат погрешката. Никога не съжалявай, че си направил една услуга, макар и да не е дала някой резултат. Когато и да е, резултатът ще дойде.
Не считайте, че ще изгубите едно добро, което сте направили.
Ще приведа един пример. Той се случил преди 70 − 80 години във Варна. Един българин свършил на Запад по музика. Същевременно бил поет и философ. Идва във Варна и за известно време преподава френски език на дъщерите на варненските аристократи.
към беседата >>
Напрежението е по-слабо.
Представете си, че имате една стая и да кажем, че на тая стая половината е отоплена с такава печка. Ако увеличим стаята, то може ли със същото гориво да стоплим стаята на същия градус? Значи, ако увеличим формата, то единицата се е увеличила, станала е две. Но нейните качества се намалили. Две вече не е тъй силно както единицата.
Напрежението е по-слабо.
Сега да представим друго едно сравнение. Някой път вие чувствувате, че във вас е станала някаква промяна. Не сте така смели. Преди да обичате някого, вие сте много смели. Може да го нахокате, да му свиете вежди, но щом го обикнете, не може да си свиете веждите пред него.
към беседата >>
Сега аз съм съгласен с вас в едно отношение.
Сега аз съм съгласен с вас в едно отношение.
Аз разбирам по-дълбоко работите. Аз обяснявам сега от моето гледище. Онзи цигулар счита, че е за почит да свири в една зала. Аз считам, че залата, това са хубавите условия, това са разумните хора. Ако тези хора в залата са разумни, те го разбират и му дават вдъхновение.
към беседата >>
Ще приведа един пример.
Нали учениците, като пишат и сбъркат, имат гуми. Като рисуват, изваждат си гумата и изтъркат погрешката. Никога не съжалявай, че си направил една услуга, макар и да не е дала някой резултат. Когато и да е, резултатът ще дойде. Не считайте, че ще изгубите едно добро, което сте направили.
Ще приведа един пример.
Той се случил преди 70 − 80 години във Варна. Един българин свършил на Запад по музика. Същевременно бил поет и философ. Идва във Варна и за известно време преподава френски език на дъщерите на варненските аристократи. Скарва се с тях и така обеднял, че никъде не може да свири, нито да преподава нещо.
към беседата >>
Сега да представим друго едно сравнение.
Ако увеличим стаята, то може ли със същото гориво да стоплим стаята на същия градус? Значи, ако увеличим формата, то единицата се е увеличила, станала е две. Но нейните качества се намалили. Две вече не е тъй силно както единицата. Напрежението е по-слабо.
Сега да представим друго едно сравнение.
Някой път вие чувствувате, че във вас е станала някаква промяна. Не сте така смели. Преди да обичате някого, вие сте много смели. Може да го нахокате, да му свиете вежди, но щом го обикнете, не може да си свиете веждите пред него. Като ви се придаде едно качество на обич към известен предмет, този предмет вие не може да го нагрубите.
към беседата >>
Аз разбирам по-дълбоко работите.
Сега аз съм съгласен с вас в едно отношение.
Аз разбирам по-дълбоко работите.
Аз обяснявам сега от моето гледище. Онзи цигулар счита, че е за почит да свири в една зала. Аз считам, че залата, това са хубавите условия, това са разумните хора. Ако тези хора в залата са разумни, те го разбират и му дават вдъхновение. Те са му полезни и той им е полезен.
към беседата >>
Той се случил преди 70 − 80 години във Варна.
Като рисуват, изваждат си гумата и изтъркат погрешката. Никога не съжалявай, че си направил една услуга, макар и да не е дала някой резултат. Когато и да е, резултатът ще дойде. Не считайте, че ще изгубите едно добро, което сте направили. Ще приведа един пример.
Той се случил преди 70 − 80 години във Варна.
Един българин свършил на Запад по музика. Същевременно бил поет и философ. Идва във Варна и за известно време преподава френски език на дъщерите на варненските аристократи. Скарва се с тях и така обеднял, че никъде не може да свири, нито да преподава нещо. Обеднял е, честолюбив е и няма къде да иде.
към беседата >>
Някой път вие чувствувате, че във вас е станала някаква промяна.
Значи, ако увеличим формата, то единицата се е увеличила, станала е две. Но нейните качества се намалили. Две вече не е тъй силно както единицата. Напрежението е по-слабо. Сега да представим друго едно сравнение.
Някой път вие чувствувате, че във вас е станала някаква промяна.
Не сте така смели. Преди да обичате някого, вие сте много смели. Може да го нахокате, да му свиете вежди, но щом го обикнете, не може да си свиете веждите пред него. Като ви се придаде едно качество на обич към известен предмет, този предмет вие не може да го нагрубите. Да обясня малко, понеже сте реалност.
към беседата >>
Аз обяснявам сега от моето гледище.
Сега аз съм съгласен с вас в едно отношение. Аз разбирам по-дълбоко работите.
Аз обяснявам сега от моето гледище.
Онзи цигулар счита, че е за почит да свири в една зала. Аз считам, че залата, това са хубавите условия, това са разумните хора. Ако тези хора в залата са разумни, те го разбират и му дават вдъхновение. Те са му полезни и той им е полезен. А пък на улицата е срамота, понеже са простаци, никой не разбира музиката.
към беседата >>
Един българин свършил на Запад по музика.
Никога не съжалявай, че си направил една услуга, макар и да не е дала някой резултат. Когато и да е, резултатът ще дойде. Не считайте, че ще изгубите едно добро, което сте направили. Ще приведа един пример. Той се случил преди 70 − 80 години във Варна.
Един българин свършил на Запад по музика.
Същевременно бил поет и философ. Идва във Варна и за известно време преподава френски език на дъщерите на варненските аристократи. Скарва се с тях и така обеднял, че никъде не може да свири, нито да преподава нещо. Обеднял е, честолюбив е и няма къде да иде. И си казва: „Искам да се самоубия.
към беседата >>
Не сте така смели.
Но нейните качества се намалили. Две вече не е тъй силно както единицата. Напрежението е по-слабо. Сега да представим друго едно сравнение. Някой път вие чувствувате, че във вас е станала някаква промяна.
Не сте така смели.
Преди да обичате някого, вие сте много смели. Може да го нахокате, да му свиете вежди, но щом го обикнете, не може да си свиете веждите пред него. Като ви се придаде едно качество на обич към известен предмет, този предмет вие не може да го нагрубите. Да обясня малко, понеже сте реалност. Представете си, че вие имате такава една печка.
към беседата >>
Онзи цигулар счита, че е за почит да свири в една зала.
Сега аз съм съгласен с вас в едно отношение. Аз разбирам по-дълбоко работите. Аз обяснявам сега от моето гледище.
Онзи цигулар счита, че е за почит да свири в една зала.
Аз считам, че залата, това са хубавите условия, това са разумните хора. Ако тези хора в залата са разумни, те го разбират и му дават вдъхновение. Те са му полезни и той им е полезен. А пък на улицата е срамота, понеже са простаци, никой не разбира музиката. Да кажем, че всички, които са на улицата, са глухи, какво ще им свиря аз?
към беседата >>
Същевременно бил поет и философ.
Когато и да е, резултатът ще дойде. Не считайте, че ще изгубите едно добро, което сте направили. Ще приведа един пример. Той се случил преди 70 − 80 години във Варна. Един българин свършил на Запад по музика.
Същевременно бил поет и философ.
Идва във Варна и за известно време преподава френски език на дъщерите на варненските аристократи. Скарва се с тях и така обеднял, че никъде не може да свири, нито да преподава нещо. Обеднял е, честолюбив е и няма къде да иде. И си казва: „Искам да се самоубия. Така не може да се живее.“ Казва: „Няма работа за мен.“ Среща го един свещеник, един от добрите свещеници в града, и му казва: „От толкова време не съм те виждал.
към беседата >>
Преди да обичате някого, вие сте много смели.
Две вече не е тъй силно както единицата. Напрежението е по-слабо. Сега да представим друго едно сравнение. Някой път вие чувствувате, че във вас е станала някаква промяна. Не сте така смели.
Преди да обичате някого, вие сте много смели.
Може да го нахокате, да му свиете вежди, но щом го обикнете, не може да си свиете веждите пред него. Като ви се придаде едно качество на обич към известен предмет, този предмет вие не може да го нагрубите. Да обясня малко, понеже сте реалност. Представете си, че вие имате такава една печка. Студено е.
към беседата >>
Аз считам, че залата, това са хубавите условия, това са разумните хора.
Сега аз съм съгласен с вас в едно отношение. Аз разбирам по-дълбоко работите. Аз обяснявам сега от моето гледище. Онзи цигулар счита, че е за почит да свири в една зала.
Аз считам, че залата, това са хубавите условия, това са разумните хора.
Ако тези хора в залата са разумни, те го разбират и му дават вдъхновение. Те са му полезни и той им е полезен. А пък на улицата е срамота, понеже са простаци, никой не разбира музиката. Да кажем, че всички, които са на улицата, са глухи, какво ще им свиря аз? Ще ти кажат: „Не си хаби времето, глухи са тези хора.“ Нека прочуят.
към беседата >>
Идва във Варна и за известно време преподава френски език на дъщерите на варненските аристократи.
Не считайте, че ще изгубите едно добро, което сте направили. Ще приведа един пример. Той се случил преди 70 − 80 години във Варна. Един българин свършил на Запад по музика. Същевременно бил поет и философ.
Идва във Варна и за известно време преподава френски език на дъщерите на варненските аристократи.
Скарва се с тях и така обеднял, че никъде не може да свири, нито да преподава нещо. Обеднял е, честолюбив е и няма къде да иде. И си казва: „Искам да се самоубия. Така не може да се живее.“ Казва: „Няма работа за мен.“ Среща го един свещеник, един от добрите свещеници в града, и му казва: „От толкова време не съм те виждал. Ела ми на гости.“ Онзи три дена бил гладувал.
към беседата >>
Може да го нахокате, да му свиете вежди, но щом го обикнете, не може да си свиете веждите пред него.
Напрежението е по-слабо. Сега да представим друго едно сравнение. Някой път вие чувствувате, че във вас е станала някаква промяна. Не сте така смели. Преди да обичате някого, вие сте много смели.
Може да го нахокате, да му свиете вежди, но щом го обикнете, не може да си свиете веждите пред него.
Като ви се придаде едно качество на обич към известен предмет, този предмет вие не може да го нагрубите. Да обясня малко, понеже сте реалност. Представете си, че вие имате такава една печка. Студено е. Вие може да я пипате.
към беседата >>
Ако тези хора в залата са разумни, те го разбират и му дават вдъхновение.
Сега аз съм съгласен с вас в едно отношение. Аз разбирам по-дълбоко работите. Аз обяснявам сега от моето гледище. Онзи цигулар счита, че е за почит да свири в една зала. Аз считам, че залата, това са хубавите условия, това са разумните хора.
Ако тези хора в залата са разумни, те го разбират и му дават вдъхновение.
Те са му полезни и той им е полезен. А пък на улицата е срамота, понеже са простаци, никой не разбира музиката. Да кажем, че всички, които са на улицата, са глухи, какво ще им свиря аз? Ще ти кажат: „Не си хаби времето, глухи са тези хора.“ Нека прочуят. Ако мога да ги накарам да слушат, добре е.
към беседата >>
Скарва се с тях и така обеднял, че никъде не може да свири, нито да преподава нещо.
Ще приведа един пример. Той се случил преди 70 − 80 години във Варна. Един българин свършил на Запад по музика. Същевременно бил поет и философ. Идва във Варна и за известно време преподава френски език на дъщерите на варненските аристократи.
Скарва се с тях и така обеднял, че никъде не може да свири, нито да преподава нещо.
Обеднял е, честолюбив е и няма къде да иде. И си казва: „Искам да се самоубия. Така не може да се живее.“ Казва: „Няма работа за мен.“ Среща го един свещеник, един от добрите свещеници в града, и му казва: „От толкова време не съм те виждал. Ела ми на гости.“ Онзи три дена бил гладувал. Тръгва със свещеника.
към беседата >>
Като ви се придаде едно качество на обич към известен предмет, този предмет вие не може да го нагрубите.
Сега да представим друго едно сравнение. Някой път вие чувствувате, че във вас е станала някаква промяна. Не сте така смели. Преди да обичате някого, вие сте много смели. Може да го нахокате, да му свиете вежди, но щом го обикнете, не може да си свиете веждите пред него.
Като ви се придаде едно качество на обич към известен предмет, този предмет вие не може да го нагрубите.
Да обясня малко, понеже сте реалност. Представете си, че вие имате такава една печка. Студено е. Вие може да я пипате. Пипането е хокане.
към беседата >>
Те са му полезни и той им е полезен.
Аз разбирам по-дълбоко работите. Аз обяснявам сега от моето гледище. Онзи цигулар счита, че е за почит да свири в една зала. Аз считам, че залата, това са хубавите условия, това са разумните хора. Ако тези хора в залата са разумни, те го разбират и му дават вдъхновение.
Те са му полезни и той им е полезен.
А пък на улицата е срамота, понеже са простаци, никой не разбира музиката. Да кажем, че всички, които са на улицата, са глухи, какво ще им свиря аз? Ще ти кажат: „Не си хаби времето, глухи са тези хора.“ Нека прочуят. Ако мога да ги накарам да слушат, добре е. Но ако моето свирене не може да им отвори ушите, тогава, ако ви е срам да свирите на улицата, това показва едно от двете − или хората са глухи, или вие не разбирате какво нещо е свирене.
към беседата >>
Обеднял е, честолюбив е и няма къде да иде.
Той се случил преди 70 − 80 години във Варна. Един българин свършил на Запад по музика. Същевременно бил поет и философ. Идва във Варна и за известно време преподава френски език на дъщерите на варненските аристократи. Скарва се с тях и така обеднял, че никъде не може да свири, нито да преподава нещо.
Обеднял е, честолюбив е и няма къде да иде.
И си казва: „Искам да се самоубия. Така не може да се живее.“ Казва: „Няма работа за мен.“ Среща го един свещеник, един от добрите свещеници в града, и му казва: „От толкова време не съм те виждал. Ела ми на гости.“ Онзи три дена бил гладувал. Тръгва със свещеника. Свещеникът го разпитва и онзи му казва: „Случи ми се голяма неприятност с варненските чорбаджии.“ Свещеникът му казал: „Няма нищо.
към беседата >>
Да обясня малко, понеже сте реалност.
Някой път вие чувствувате, че във вас е станала някаква промяна. Не сте така смели. Преди да обичате някого, вие сте много смели. Може да го нахокате, да му свиете вежди, но щом го обикнете, не може да си свиете веждите пред него. Като ви се придаде едно качество на обич към известен предмет, този предмет вие не може да го нагрубите.
Да обясня малко, понеже сте реалност.
Представете си, че вие имате такава една печка. Студено е. Вие може да я пипате. Пипането е хокане. Но представете си, че я нагорещя на 200 градуса, може ли да я пипате?
към беседата >>
А пък на улицата е срамота, понеже са простаци, никой не разбира музиката.
Аз обяснявам сега от моето гледище. Онзи цигулар счита, че е за почит да свири в една зала. Аз считам, че залата, това са хубавите условия, това са разумните хора. Ако тези хора в залата са разумни, те го разбират и му дават вдъхновение. Те са му полезни и той им е полезен.
А пък на улицата е срамота, понеже са простаци, никой не разбира музиката.
Да кажем, че всички, които са на улицата, са глухи, какво ще им свиря аз? Ще ти кажат: „Не си хаби времето, глухи са тези хора.“ Нека прочуят. Ако мога да ги накарам да слушат, добре е. Но ако моето свирене не може да им отвори ушите, тогава, ако ви е срам да свирите на улицата, това показва едно от двете − или хората са глухи, или вие не разбирате какво нещо е свирене. Аз това го давам сега за обяснение, вземам го в широк смисъл.
към беседата >>
И си казва: „Искам да се самоубия.
Един българин свършил на Запад по музика. Същевременно бил поет и философ. Идва във Варна и за известно време преподава френски език на дъщерите на варненските аристократи. Скарва се с тях и така обеднял, че никъде не може да свири, нито да преподава нещо. Обеднял е, честолюбив е и няма къде да иде.
И си казва: „Искам да се самоубия.
Така не може да се живее.“ Казва: „Няма работа за мен.“ Среща го един свещеник, един от добрите свещеници в града, и му казва: „От толкова време не съм те виждал. Ела ми на гости.“ Онзи три дена бил гладувал. Тръгва със свещеника. Свещеникът го разпитва и онзи му казва: „Случи ми се голяма неприятност с варненските чорбаджии.“ Свещеникът му казал: „Няма нищо. Случват се такива работи.“ Онзи му разправил цяла история.
към беседата >>
Представете си, че вие имате такава една печка.
Не сте така смели. Преди да обичате някого, вие сте много смели. Може да го нахокате, да му свиете вежди, но щом го обикнете, не може да си свиете веждите пред него. Като ви се придаде едно качество на обич към известен предмет, този предмет вие не може да го нагрубите. Да обясня малко, понеже сте реалност.
Представете си, че вие имате такава една печка.
Студено е. Вие може да я пипате. Пипането е хокане. Но представете си, че я нагорещя на 200 градуса, може ли да я пипате? Ще кажете: „Защо не може да хокате, когото обичате?
към беседата >>
Да кажем, че всички, които са на улицата, са глухи, какво ще им свиря аз?
Онзи цигулар счита, че е за почит да свири в една зала. Аз считам, че залата, това са хубавите условия, това са разумните хора. Ако тези хора в залата са разумни, те го разбират и му дават вдъхновение. Те са му полезни и той им е полезен. А пък на улицата е срамота, понеже са простаци, никой не разбира музиката.
Да кажем, че всички, които са на улицата, са глухи, какво ще им свиря аз?
Ще ти кажат: „Не си хаби времето, глухи са тези хора.“ Нека прочуят. Ако мога да ги накарам да слушат, добре е. Но ако моето свирене не може да им отвори ушите, тогава, ако ви е срам да свирите на улицата, това показва едно от двете − или хората са глухи, или вие не разбирате какво нещо е свирене. Аз това го давам сега за обяснение, вземам го в широк смисъл. Вие казвате: „Трябва да се живее.“ Но разумно трябва да живеем.
към беседата >>
Така не може да се живее.“ Казва: „Няма работа за мен.“ Среща го един свещеник, един от добрите свещеници в града, и му казва: „От толкова време не съм те виждал.
Същевременно бил поет и философ. Идва във Варна и за известно време преподава френски език на дъщерите на варненските аристократи. Скарва се с тях и така обеднял, че никъде не може да свири, нито да преподава нещо. Обеднял е, честолюбив е и няма къде да иде. И си казва: „Искам да се самоубия.
Така не може да се живее.“ Казва: „Няма работа за мен.“ Среща го един свещеник, един от добрите свещеници в града, и му казва: „От толкова време не съм те виждал.
Ела ми на гости.“ Онзи три дена бил гладувал. Тръгва със свещеника. Свещеникът го разпитва и онзи му казва: „Случи ми се голяма неприятност с варненските чорбаджии.“ Свещеникът му казал: „Няма нищо. Случват се такива работи.“ Онзи му разправил цяла история. Свещеникът му казва: „Докато се оправят работите ти, всякога, щом се намираш в нужда, заповядай в моя дом.“ Изважда и му дава едно меджидие за харчлък.
към беседата >>
Студено е.
Преди да обичате някого, вие сте много смели. Може да го нахокате, да му свиете вежди, но щом го обикнете, не може да си свиете веждите пред него. Като ви се придаде едно качество на обич към известен предмет, този предмет вие не може да го нагрубите. Да обясня малко, понеже сте реалност. Представете си, че вие имате такава една печка.
Студено е.
Вие може да я пипате. Пипането е хокане. Но представете си, че я нагорещя на 200 градуса, може ли да я пипате? Ще кажете: „Защо не може да хокате, когото обичате? Защото е нагорещен.
към беседата >>
Ще ти кажат: „Не си хаби времето, глухи са тези хора.“ Нека прочуят.
Аз считам, че залата, това са хубавите условия, това са разумните хора. Ако тези хора в залата са разумни, те го разбират и му дават вдъхновение. Те са му полезни и той им е полезен. А пък на улицата е срамота, понеже са простаци, никой не разбира музиката. Да кажем, че всички, които са на улицата, са глухи, какво ще им свиря аз?
Ще ти кажат: „Не си хаби времето, глухи са тези хора.“ Нека прочуят.
Ако мога да ги накарам да слушат, добре е. Но ако моето свирене не може да им отвори ушите, тогава, ако ви е срам да свирите на улицата, това показва едно от двете − или хората са глухи, или вие не разбирате какво нещо е свирене. Аз това го давам сега за обяснение, вземам го в широк смисъл. Вие казвате: „Трябва да се живее.“ Но разумно трябва да живеем. Никога не се възмущавай от живота, който е вътре в тебе.
към беседата >>
Ела ми на гости.“ Онзи три дена бил гладувал.
Идва във Варна и за известно време преподава френски език на дъщерите на варненските аристократи. Скарва се с тях и така обеднял, че никъде не може да свири, нито да преподава нещо. Обеднял е, честолюбив е и няма къде да иде. И си казва: „Искам да се самоубия. Така не може да се живее.“ Казва: „Няма работа за мен.“ Среща го един свещеник, един от добрите свещеници в града, и му казва: „От толкова време не съм те виждал.
Ела ми на гости.“ Онзи три дена бил гладувал.
Тръгва със свещеника. Свещеникът го разпитва и онзи му казва: „Случи ми се голяма неприятност с варненските чорбаджии.“ Свещеникът му казал: „Няма нищо. Случват се такива работи.“ Онзи му разправил цяла история. Свещеникът му казва: „Докато се оправят работите ти, всякога, щом се намираш в нужда, заповядай в моя дом.“ Изважда и му дава едно меджидие за харчлък. След 4 − 5 месеца той става секретар на валията, на турския валия, понеже знаел френски.
към беседата >>
Вие може да я пипате.
Може да го нахокате, да му свиете вежди, но щом го обикнете, не може да си свиете веждите пред него. Като ви се придаде едно качество на обич към известен предмет, този предмет вие не може да го нагрубите. Да обясня малко, понеже сте реалност. Представете си, че вие имате такава една печка. Студено е.
Вие може да я пипате.
Пипането е хокане. Но представете си, че я нагорещя на 200 градуса, може ли да я пипате? Ще кажете: „Защо не може да хокате, когото обичате? Защото е нагорещен. Ти ще кажеш: „Аз не искам.“ Не, не.
към беседата >>
Ако мога да ги накарам да слушат, добре е.
Ако тези хора в залата са разумни, те го разбират и му дават вдъхновение. Те са му полезни и той им е полезен. А пък на улицата е срамота, понеже са простаци, никой не разбира музиката. Да кажем, че всички, които са на улицата, са глухи, какво ще им свиря аз? Ще ти кажат: „Не си хаби времето, глухи са тези хора.“ Нека прочуят.
Ако мога да ги накарам да слушат, добре е.
Но ако моето свирене не може да им отвори ушите, тогава, ако ви е срам да свирите на улицата, това показва едно от двете − или хората са глухи, или вие не разбирате какво нещо е свирене. Аз това го давам сега за обяснение, вземам го в широк смисъл. Вие казвате: „Трябва да се живее.“ Но разумно трябва да живеем. Никога не се възмущавай от живота, който е вътре в тебе. Не се възмущавай от условията, в които ти си поставен, понеже тези условия, при които ти си поставен, са една възможност за тебе, една малка възможност.
към беседата >>
Тръгва със свещеника.
Скарва се с тях и така обеднял, че никъде не може да свири, нито да преподава нещо. Обеднял е, честолюбив е и няма къде да иде. И си казва: „Искам да се самоубия. Така не може да се живее.“ Казва: „Няма работа за мен.“ Среща го един свещеник, един от добрите свещеници в града, и му казва: „От толкова време не съм те виждал. Ела ми на гости.“ Онзи три дена бил гладувал.
Тръгва със свещеника.
Свещеникът го разпитва и онзи му казва: „Случи ми се голяма неприятност с варненските чорбаджии.“ Свещеникът му казал: „Няма нищо. Случват се такива работи.“ Онзи му разправил цяла история. Свещеникът му казва: „Докато се оправят работите ти, всякога, щом се намираш в нужда, заповядай в моя дом.“ Изважда и му дава едно меджидие за харчлък. След 4 − 5 месеца той става секретар на валията, на турския валия, понеже знаел френски. Попът го наколадват, че бил някакъв си комита, че писма му носили.
към беседата >>
Пипането е хокане.
Като ви се придаде едно качество на обич към известен предмет, този предмет вие не може да го нагрубите. Да обясня малко, понеже сте реалност. Представете си, че вие имате такава една печка. Студено е. Вие може да я пипате.
Пипането е хокане.
Но представете си, че я нагорещя на 200 градуса, може ли да я пипате? Ще кажете: „Защо не може да хокате, когото обичате? Защото е нагорещен. Ти ще кажеш: „Аз не искам.“ Не, не. Не зависи от тебе.
към беседата >>
Но ако моето свирене не може да им отвори ушите, тогава, ако ви е срам да свирите на улицата, това показва едно от двете − или хората са глухи, или вие не разбирате какво нещо е свирене.
Те са му полезни и той им е полезен. А пък на улицата е срамота, понеже са простаци, никой не разбира музиката. Да кажем, че всички, които са на улицата, са глухи, какво ще им свиря аз? Ще ти кажат: „Не си хаби времето, глухи са тези хора.“ Нека прочуят. Ако мога да ги накарам да слушат, добре е.
Но ако моето свирене не може да им отвори ушите, тогава, ако ви е срам да свирите на улицата, това показва едно от двете − или хората са глухи, или вие не разбирате какво нещо е свирене.
Аз това го давам сега за обяснение, вземам го в широк смисъл. Вие казвате: „Трябва да се живее.“ Но разумно трябва да живеем. Никога не се възмущавай от живота, който е вътре в тебе. Не се възмущавай от условията, в които ти си поставен, понеже тези условия, при които ти си поставен, са една възможност за тебе, една малка възможност. Това няма да бъде за много.
към беседата >>
Свещеникът го разпитва и онзи му казва: „Случи ми се голяма неприятност с варненските чорбаджии.“ Свещеникът му казал: „Няма нищо.
Обеднял е, честолюбив е и няма къде да иде. И си казва: „Искам да се самоубия. Така не може да се живее.“ Казва: „Няма работа за мен.“ Среща го един свещеник, един от добрите свещеници в града, и му казва: „От толкова време не съм те виждал. Ела ми на гости.“ Онзи три дена бил гладувал. Тръгва със свещеника.
Свещеникът го разпитва и онзи му казва: „Случи ми се голяма неприятност с варненските чорбаджии.“ Свещеникът му казал: „Няма нищо.
Случват се такива работи.“ Онзи му разправил цяла история. Свещеникът му казва: „Докато се оправят работите ти, всякога, щом се намираш в нужда, заповядай в моя дом.“ Изважда и му дава едно меджидие за харчлък. След 4 − 5 месеца той става секретар на валията, на турския валия, понеже знаел френски. Попът го наколадват, че бил някакъв си комита, че писма му носили. Правят обиск и задигат всичките му книжа.
към беседата >>
Но представете си, че я нагорещя на 200 градуса, може ли да я пипате?
Да обясня малко, понеже сте реалност. Представете си, че вие имате такава една печка. Студено е. Вие може да я пипате. Пипането е хокане.
Но представете си, че я нагорещя на 200 градуса, може ли да я пипате?
Ще кажете: „Защо не може да хокате, когото обичате? Защото е нагорещен. Ти ще кажеш: „Аз не искам.“ Не, не. Не зависи от тебе. Ти не разсъждаваш правилно.
към беседата >>
Аз това го давам сега за обяснение, вземам го в широк смисъл.
А пък на улицата е срамота, понеже са простаци, никой не разбира музиката. Да кажем, че всички, които са на улицата, са глухи, какво ще им свиря аз? Ще ти кажат: „Не си хаби времето, глухи са тези хора.“ Нека прочуят. Ако мога да ги накарам да слушат, добре е. Но ако моето свирене не може да им отвори ушите, тогава, ако ви е срам да свирите на улицата, това показва едно от двете − или хората са глухи, или вие не разбирате какво нещо е свирене.
Аз това го давам сега за обяснение, вземам го в широк смисъл.
Вие казвате: „Трябва да се живее.“ Но разумно трябва да живеем. Никога не се възмущавай от живота, който е вътре в тебе. Не се възмущавай от условията, в които ти си поставен, понеже тези условия, при които ти си поставен, са една възможност за тебе, една малка възможност. Това няма да бъде за много. Може би си поставен да живееш при тези условия за един час, за един ден, за един месец.
към беседата >>
Случват се такива работи.“ Онзи му разправил цяла история.
И си казва: „Искам да се самоубия. Така не може да се живее.“ Казва: „Няма работа за мен.“ Среща го един свещеник, един от добрите свещеници в града, и му казва: „От толкова време не съм те виждал. Ела ми на гости.“ Онзи три дена бил гладувал. Тръгва със свещеника. Свещеникът го разпитва и онзи му казва: „Случи ми се голяма неприятност с варненските чорбаджии.“ Свещеникът му казал: „Няма нищо.
Случват се такива работи.“ Онзи му разправил цяла история.
Свещеникът му казва: „Докато се оправят работите ти, всякога, щом се намираш в нужда, заповядай в моя дом.“ Изважда и му дава едно меджидие за харчлък. След 4 − 5 месеца той става секретар на валията, на турския валия, понеже знаел френски. Попът го наколадват, че бил някакъв си комита, че писма му носили. Правят обиск и задигат всичките му книжа. А пък действително имало някои писма, които го компрометирали.
към беседата >>
Ще кажете: „Защо не може да хокате, когото обичате?
Представете си, че вие имате такава една печка. Студено е. Вие може да я пипате. Пипането е хокане. Но представете си, че я нагорещя на 200 градуса, може ли да я пипате?
Ще кажете: „Защо не може да хокате, когото обичате?
Защото е нагорещен. Ти ще кажеш: „Аз не искам.“ Не, не. Не зависи от тебе. Ти не разсъждаваш правилно. Ти казваш: „Аз не искам да го хокам.
към беседата >>
Вие казвате: „Трябва да се живее.“ Но разумно трябва да живеем.
Да кажем, че всички, които са на улицата, са глухи, какво ще им свиря аз? Ще ти кажат: „Не си хаби времето, глухи са тези хора.“ Нека прочуят. Ако мога да ги накарам да слушат, добре е. Но ако моето свирене не може да им отвори ушите, тогава, ако ви е срам да свирите на улицата, това показва едно от двете − или хората са глухи, или вие не разбирате какво нещо е свирене. Аз това го давам сега за обяснение, вземам го в широк смисъл.
Вие казвате: „Трябва да се живее.“ Но разумно трябва да живеем.
Никога не се възмущавай от живота, който е вътре в тебе. Не се възмущавай от условията, в които ти си поставен, понеже тези условия, при които ти си поставен, са една възможност за тебе, една малка възможност. Това няма да бъде за много. Може би си поставен да живееш при тези условия за един час, за един ден, за един месец. Тези условия ще се изменят, защото, ако ти не разбираш условията, че те са една възможност за тебе, ти ще попаднеш в една грешка.
към беседата >>
Свещеникът му казва: „Докато се оправят работите ти, всякога, щом се намираш в нужда, заповядай в моя дом.“ Изважда и му дава едно меджидие за харчлък.
Така не може да се живее.“ Казва: „Няма работа за мен.“ Среща го един свещеник, един от добрите свещеници в града, и му казва: „От толкова време не съм те виждал. Ела ми на гости.“ Онзи три дена бил гладувал. Тръгва със свещеника. Свещеникът го разпитва и онзи му казва: „Случи ми се голяма неприятност с варненските чорбаджии.“ Свещеникът му казал: „Няма нищо. Случват се такива работи.“ Онзи му разправил цяла история.
Свещеникът му казва: „Докато се оправят работите ти, всякога, щом се намираш в нужда, заповядай в моя дом.“ Изважда и му дава едно меджидие за харчлък.
След 4 − 5 месеца той става секретар на валията, на турския валия, понеже знаел френски. Попът го наколадват, че бил някакъв си комита, че писма му носили. Правят обиск и задигат всичките му книжа. А пък действително имало някои писма, които го компрометирали. Търсят един човек да прегледа книгите.
към беседата >>
Защото е нагорещен.
Студено е. Вие може да я пипате. Пипането е хокане. Но представете си, че я нагорещя на 200 градуса, може ли да я пипате? Ще кажете: „Защо не може да хокате, когото обичате?
Защото е нагорещен.
Ти ще кажеш: „Аз не искам.“ Не, не. Не зависи от тебе. Ти не разсъждаваш правилно. Ти казваш: „Аз не искам да го хокам. Пари.“ Пръстите ще изгорят.
към беседата >>
Никога не се възмущавай от живота, който е вътре в тебе.
Ще ти кажат: „Не си хаби времето, глухи са тези хора.“ Нека прочуят. Ако мога да ги накарам да слушат, добре е. Но ако моето свирене не може да им отвори ушите, тогава, ако ви е срам да свирите на улицата, това показва едно от двете − или хората са глухи, или вие не разбирате какво нещо е свирене. Аз това го давам сега за обяснение, вземам го в широк смисъл. Вие казвате: „Трябва да се живее.“ Но разумно трябва да живеем.
Никога не се възмущавай от живота, който е вътре в тебе.
Не се възмущавай от условията, в които ти си поставен, понеже тези условия, при които ти си поставен, са една възможност за тебе, една малка възможност. Това няма да бъде за много. Може би си поставен да живееш при тези условия за един час, за един ден, за един месец. Тези условия ще се изменят, защото, ако ти не разбираш условията, че те са една възможност за тебе, ти ще попаднеш в една грешка. И от там се явяват сегашните противоречия.
към беседата >>
След 4 − 5 месеца той става секретар на валията, на турския валия, понеже знаел френски.
Ела ми на гости.“ Онзи три дена бил гладувал. Тръгва със свещеника. Свещеникът го разпитва и онзи му казва: „Случи ми се голяма неприятност с варненските чорбаджии.“ Свещеникът му казал: „Няма нищо. Случват се такива работи.“ Онзи му разправил цяла история. Свещеникът му казва: „Докато се оправят работите ти, всякога, щом се намираш в нужда, заповядай в моя дом.“ Изважда и му дава едно меджидие за харчлък.
След 4 − 5 месеца той става секретар на валията, на турския валия, понеже знаел френски.
Попът го наколадват, че бил някакъв си комита, че писма му носили. Правят обиск и задигат всичките му книжа. А пък действително имало някои писма, които го компрометирали. Търсят един човек да прегледа книгите. Най-после намират този българин да му прегледа книгите.
към беседата >>
Ти ще кажеш: „Аз не искам.“ Не, не.
Вие може да я пипате. Пипането е хокане. Но представете си, че я нагорещя на 200 градуса, може ли да я пипате? Ще кажете: „Защо не може да хокате, когото обичате? Защото е нагорещен.
Ти ще кажеш: „Аз не искам.“ Не, не.
Не зависи от тебе. Ти не разсъждаваш правилно. Ти казваш: „Аз не искам да го хокам. Пари.“ Пръстите ще изгорят. Тогава този може да го буташ отдалече с дилафа.
към беседата >>
Не се възмущавай от условията, в които ти си поставен, понеже тези условия, при които ти си поставен, са една възможност за тебе, една малка възможност.
Ако мога да ги накарам да слушат, добре е. Но ако моето свирене не може да им отвори ушите, тогава, ако ви е срам да свирите на улицата, това показва едно от двете − или хората са глухи, или вие не разбирате какво нещо е свирене. Аз това го давам сега за обяснение, вземам го в широк смисъл. Вие казвате: „Трябва да се живее.“ Но разумно трябва да живеем. Никога не се възмущавай от живота, който е вътре в тебе.
Не се възмущавай от условията, в които ти си поставен, понеже тези условия, при които ти си поставен, са една възможност за тебе, една малка възможност.
Това няма да бъде за много. Може би си поставен да живееш при тези условия за един час, за един ден, за един месец. Тези условия ще се изменят, защото, ако ти не разбираш условията, че те са една възможност за тебе, ти ще попаднеш в една грешка. И от там се явяват сегашните противоречия. За пример вие искате да бъдете богати и едновременно да имате някои постижения.
към беседата >>
Попът го наколадват, че бил някакъв си комита, че писма му носили.
Тръгва със свещеника. Свещеникът го разпитва и онзи му казва: „Случи ми се голяма неприятност с варненските чорбаджии.“ Свещеникът му казал: „Няма нищо. Случват се такива работи.“ Онзи му разправил цяла история. Свещеникът му казва: „Докато се оправят работите ти, всякога, щом се намираш в нужда, заповядай в моя дом.“ Изважда и му дава едно меджидие за харчлък. След 4 − 5 месеца той става секретар на валията, на турския валия, понеже знаел френски.
Попът го наколадват, че бил някакъв си комита, че писма му носили.
Правят обиск и задигат всичките му книжа. А пък действително имало някои писма, които го компрометирали. Търсят един човек да прегледа книгите. Най-после намират този българин да му прегледа книгите. Той преглежда книгите и писмата му и тези, които компрометират свещеника, ги отделя.
към беседата >>
Не зависи от тебе.
Пипането е хокане. Но представете си, че я нагорещя на 200 градуса, може ли да я пипате? Ще кажете: „Защо не може да хокате, когото обичате? Защото е нагорещен. Ти ще кажеш: „Аз не искам.“ Не, не.
Не зависи от тебе.
Ти не разсъждаваш правилно. Ти казваш: „Аз не искам да го хокам. Пари.“ Пръстите ще изгорят. Тогава този може да го буташ отдалече с дилафа. Казвате за някого: „С дилаф го бутай.“ Хубаво, но представете си, че аз увелича тази топлина на 1000 − 2000 градуса.
към беседата >>
Това няма да бъде за много.
Но ако моето свирене не може да им отвори ушите, тогава, ако ви е срам да свирите на улицата, това показва едно от двете − или хората са глухи, или вие не разбирате какво нещо е свирене. Аз това го давам сега за обяснение, вземам го в широк смисъл. Вие казвате: „Трябва да се живее.“ Но разумно трябва да живеем. Никога не се възмущавай от живота, който е вътре в тебе. Не се възмущавай от условията, в които ти си поставен, понеже тези условия, при които ти си поставен, са една възможност за тебе, една малка възможност.
Това няма да бъде за много.
Може би си поставен да живееш при тези условия за един час, за един ден, за един месец. Тези условия ще се изменят, защото, ако ти не разбираш условията, че те са една възможност за тебе, ти ще попаднеш в една грешка. И от там се явяват сегашните противоречия. За пример вие искате да бъдете богати и едновременно да имате някои постижения. Богатството, това е един резултат.
към беседата >>
Правят обиск и задигат всичките му книжа.
Свещеникът го разпитва и онзи му казва: „Случи ми се голяма неприятност с варненските чорбаджии.“ Свещеникът му казал: „Няма нищо. Случват се такива работи.“ Онзи му разправил цяла история. Свещеникът му казва: „Докато се оправят работите ти, всякога, щом се намираш в нужда, заповядай в моя дом.“ Изважда и му дава едно меджидие за харчлък. След 4 − 5 месеца той става секретар на валията, на турския валия, понеже знаел френски. Попът го наколадват, че бил някакъв си комита, че писма му носили.
Правят обиск и задигат всичките му книжа.
А пък действително имало някои писма, които го компрометирали. Търсят един човек да прегледа книгите. Най-после намират този българин да му прегледа книгите. Той преглежда книгите и писмата му и тези, които компрометират свещеника, ги отделя. И като среща свещеника, му казва: „Дядо попе, ако не беше онзи обед, който ми даде, и онова меджидие, щяха да те закачат на въжето.“ Всички писма, които са били от характер да компрометират свещеника, онзи ги събира и му ги дава.
към беседата >>
Ти не разсъждаваш правилно.
Но представете си, че я нагорещя на 200 градуса, може ли да я пипате? Ще кажете: „Защо не може да хокате, когото обичате? Защото е нагорещен. Ти ще кажеш: „Аз не искам.“ Не, не. Не зависи от тебе.
Ти не разсъждаваш правилно.
Ти казваш: „Аз не искам да го хокам. Пари.“ Пръстите ще изгорят. Тогава този може да го буташ отдалече с дилафа. Казвате за някого: „С дилаф го бутай.“ Хубаво, но представете си, че аз увелича тази топлина на 1000 − 2000 градуса. Тогава как ще го буташ с дилафа?
към беседата >>
Може би си поставен да живееш при тези условия за един час, за един ден, за един месец.
Аз това го давам сега за обяснение, вземам го в широк смисъл. Вие казвате: „Трябва да се живее.“ Но разумно трябва да живеем. Никога не се възмущавай от живота, който е вътре в тебе. Не се възмущавай от условията, в които ти си поставен, понеже тези условия, при които ти си поставен, са една възможност за тебе, една малка възможност. Това няма да бъде за много.
Може би си поставен да живееш при тези условия за един час, за един ден, за един месец.
Тези условия ще се изменят, защото, ако ти не разбираш условията, че те са една възможност за тебе, ти ще попаднеш в една грешка. И от там се явяват сегашните противоречия. За пример вие искате да бъдете богати и едновременно да имате някои постижения. Богатството, това е един резултат. Ако една държава е богата, подразбираме, че тези хора са били честни ред поколения, 100, 200, 300 поколения са живели честен живот.
към беседата >>
А пък действително имало някои писма, които го компрометирали.
Случват се такива работи.“ Онзи му разправил цяла история. Свещеникът му казва: „Докато се оправят работите ти, всякога, щом се намираш в нужда, заповядай в моя дом.“ Изважда и му дава едно меджидие за харчлък. След 4 − 5 месеца той става секретар на валията, на турския валия, понеже знаел френски. Попът го наколадват, че бил някакъв си комита, че писма му носили. Правят обиск и задигат всичките му книжа.
А пък действително имало някои писма, които го компрометирали.
Търсят един човек да прегледа книгите. Най-после намират този българин да му прегледа книгите. Той преглежда книгите и писмата му и тези, които компрометират свещеника, ги отделя. И като среща свещеника, му казва: „Дядо попе, ако не беше онзи обед, който ми даде, и онова меджидие, щяха да те закачат на въжето.“ Всички писма, които са били от характер да компрометират свещеника, онзи ги събира и му ги дава. И казва на валията: „Няма нищо особено в книжата.“
към беседата >>
Ти казваш: „Аз не искам да го хокам.
Ще кажете: „Защо не може да хокате, когото обичате? Защото е нагорещен. Ти ще кажеш: „Аз не искам.“ Не, не. Не зависи от тебе. Ти не разсъждаваш правилно.
Ти казваш: „Аз не искам да го хокам.
Пари.“ Пръстите ще изгорят. Тогава този може да го буташ отдалече с дилафа. Казвате за някого: „С дилаф го бутай.“ Хубаво, но представете си, че аз увелича тази топлина на 1000 − 2000 градуса. Тогава как ще го буташ с дилафа? Казвам: Не го бутай, ще отиде дилафът.
към беседата >>
Тези условия ще се изменят, защото, ако ти не разбираш условията, че те са една възможност за тебе, ти ще попаднеш в една грешка.
Вие казвате: „Трябва да се живее.“ Но разумно трябва да живеем. Никога не се възмущавай от живота, който е вътре в тебе. Не се възмущавай от условията, в които ти си поставен, понеже тези условия, при които ти си поставен, са една възможност за тебе, една малка възможност. Това няма да бъде за много. Може би си поставен да живееш при тези условия за един час, за един ден, за един месец.
Тези условия ще се изменят, защото, ако ти не разбираш условията, че те са една възможност за тебе, ти ще попаднеш в една грешка.
И от там се явяват сегашните противоречия. За пример вие искате да бъдете богати и едновременно да имате някои постижения. Богатството, това е един резултат. Ако една държава е богата, подразбираме, че тези хора са били честни ред поколения, 100, 200, 300 поколения са живели честен живот. Богатството на тази държава е резултат на добрия живот, на всички членове на държавата.
към беседата >>
Търсят един човек да прегледа книгите.
Свещеникът му казва: „Докато се оправят работите ти, всякога, щом се намираш в нужда, заповядай в моя дом.“ Изважда и му дава едно меджидие за харчлък. След 4 − 5 месеца той става секретар на валията, на турския валия, понеже знаел френски. Попът го наколадват, че бил някакъв си комита, че писма му носили. Правят обиск и задигат всичките му книжа. А пък действително имало някои писма, които го компрометирали.
Търсят един човек да прегледа книгите.
Най-после намират този българин да му прегледа книгите. Той преглежда книгите и писмата му и тези, които компрометират свещеника, ги отделя. И като среща свещеника, му казва: „Дядо попе, ако не беше онзи обед, който ми даде, и онова меджидие, щяха да те закачат на въжето.“ Всички писма, които са били от характер да компрометират свещеника, онзи ги събира и му ги дава. И казва на валията: „Няма нищо особено в книжата.“
към беседата >>
Пари.“ Пръстите ще изгорят.
Защото е нагорещен. Ти ще кажеш: „Аз не искам.“ Не, не. Не зависи от тебе. Ти не разсъждаваш правилно. Ти казваш: „Аз не искам да го хокам.
Пари.“ Пръстите ще изгорят.
Тогава този може да го буташ отдалече с дилафа. Казвате за някого: „С дилаф го бутай.“ Хубаво, но представете си, че аз увелича тази топлина на 1000 − 2000 градуса. Тогава как ще го буташ с дилафа? Казвам: Не го бутай, ще отиде дилафът. Тогава какво трябва да правиш стопения дилаф.
към беседата >>
И от там се явяват сегашните противоречия.
Никога не се възмущавай от живота, който е вътре в тебе. Не се възмущавай от условията, в които ти си поставен, понеже тези условия, при които ти си поставен, са една възможност за тебе, една малка възможност. Това няма да бъде за много. Може би си поставен да живееш при тези условия за един час, за един ден, за един месец. Тези условия ще се изменят, защото, ако ти не разбираш условията, че те са една възможност за тебе, ти ще попаднеш в една грешка.
И от там се явяват сегашните противоречия.
За пример вие искате да бъдете богати и едновременно да имате някои постижения. Богатството, това е един резултат. Ако една държава е богата, подразбираме, че тези хора са били честни ред поколения, 100, 200, 300 поколения са живели честен живот. Богатството на тази държава е резултат на добрия живот, на всички членове на държавата. Следователно всеки член има право да използува това богатство, но никой няма право да обсебва.
към беседата >>
Най-после намират този българин да му прегледа книгите.
След 4 − 5 месеца той става секретар на валията, на турския валия, понеже знаел френски. Попът го наколадват, че бил някакъв си комита, че писма му носили. Правят обиск и задигат всичките му книжа. А пък действително имало някои писма, които го компрометирали. Търсят един човек да прегледа книгите.
Най-после намират този българин да му прегледа книгите.
Той преглежда книгите и писмата му и тези, които компрометират свещеника, ги отделя. И като среща свещеника, му казва: „Дядо попе, ако не беше онзи обед, който ми даде, и онова меджидие, щяха да те закачат на въжето.“ Всички писма, които са били от характер да компрометират свещеника, онзи ги събира и му ги дава. И казва на валията: „Няма нищо особено в книжата.“
към беседата >>
Тогава този може да го буташ отдалече с дилафа.
Ти ще кажеш: „Аз не искам.“ Не, не. Не зависи от тебе. Ти не разсъждаваш правилно. Ти казваш: „Аз не искам да го хокам. Пари.“ Пръстите ще изгорят.
Тогава този може да го буташ отдалече с дилафа.
Казвате за някого: „С дилаф го бутай.“ Хубаво, но представете си, че аз увелича тази топлина на 1000 − 2000 градуса. Тогава как ще го буташ с дилафа? Казвам: Не го бутай, ще отиде дилафът. Тогава какво трябва да правиш стопения дилаф. Това са неразрешените въпроси, мисли, желания и постъпки, които във вашия живот някога се случват.
към беседата >>
За пример вие искате да бъдете богати и едновременно да имате някои постижения.
Не се възмущавай от условията, в които ти си поставен, понеже тези условия, при които ти си поставен, са една възможност за тебе, една малка възможност. Това няма да бъде за много. Може би си поставен да живееш при тези условия за един час, за един ден, за един месец. Тези условия ще се изменят, защото, ако ти не разбираш условията, че те са една възможност за тебе, ти ще попаднеш в една грешка. И от там се явяват сегашните противоречия.
За пример вие искате да бъдете богати и едновременно да имате някои постижения.
Богатството, това е един резултат. Ако една държава е богата, подразбираме, че тези хора са били честни ред поколения, 100, 200, 300 поколения са живели честен живот. Богатството на тази държава е резултат на добрия живот, на всички членове на държавата. Следователно всеки член има право да използува това богатство, но никой няма право да обсебва. Същият закон съществува в природата.
към беседата >>
Той преглежда книгите и писмата му и тези, които компрометират свещеника, ги отделя.
Попът го наколадват, че бил някакъв си комита, че писма му носили. Правят обиск и задигат всичките му книжа. А пък действително имало някои писма, които го компрометирали. Търсят един човек да прегледа книгите. Най-после намират този българин да му прегледа книгите.
Той преглежда книгите и писмата му и тези, които компрометират свещеника, ги отделя.
И като среща свещеника, му казва: „Дядо попе, ако не беше онзи обед, който ми даде, и онова меджидие, щяха да те закачат на въжето.“ Всички писма, които са били от характер да компрометират свещеника, онзи ги събира и му ги дава. И казва на валията: „Няма нищо особено в книжата.“
към беседата >>
Казвате за някого: „С дилаф го бутай.“ Хубаво, но представете си, че аз увелича тази топлина на 1000 − 2000 градуса.
Не зависи от тебе. Ти не разсъждаваш правилно. Ти казваш: „Аз не искам да го хокам. Пари.“ Пръстите ще изгорят. Тогава този може да го буташ отдалече с дилафа.
Казвате за някого: „С дилаф го бутай.“ Хубаво, но представете си, че аз увелича тази топлина на 1000 − 2000 градуса.
Тогава как ще го буташ с дилафа? Казвам: Не го бутай, ще отиде дилафът. Тогава какво трябва да правиш стопения дилаф. Това са неразрешените въпроси, мисли, желания и постъпки, които във вашия живот някога се случват. Погледнеш нещо, стопи се, не става това, което желаеш.
към беседата >>
Богатството, това е един резултат.
Това няма да бъде за много. Може би си поставен да живееш при тези условия за един час, за един ден, за един месец. Тези условия ще се изменят, защото, ако ти не разбираш условията, че те са една възможност за тебе, ти ще попаднеш в една грешка. И от там се явяват сегашните противоречия. За пример вие искате да бъдете богати и едновременно да имате някои постижения.
Богатството, това е един резултат.
Ако една държава е богата, подразбираме, че тези хора са били честни ред поколения, 100, 200, 300 поколения са живели честен живот. Богатството на тази държава е резултат на добрия живот, на всички членове на държавата. Следователно всеки член има право да използува това богатство, но никой няма право да обсебва. Същият закон съществува в природата. Ние имаме право да използуваме въздуха, но нямаме право да го обсебим.
към беседата >>
И като среща свещеника, му казва: „Дядо попе, ако не беше онзи обед, който ми даде, и онова меджидие, щяха да те закачат на въжето.“ Всички писма, които са били от характер да компрометират свещеника, онзи ги събира и му ги дава.
Правят обиск и задигат всичките му книжа. А пък действително имало някои писма, които го компрометирали. Търсят един човек да прегледа книгите. Най-после намират този българин да му прегледа книгите. Той преглежда книгите и писмата му и тези, които компрометират свещеника, ги отделя.
И като среща свещеника, му казва: „Дядо попе, ако не беше онзи обед, който ми даде, и онова меджидие, щяха да те закачат на въжето.“ Всички писма, които са били от характер да компрометират свещеника, онзи ги събира и му ги дава.
И казва на валията: „Няма нищо особено в книжата.“
към беседата >>
Тогава как ще го буташ с дилафа?
Ти не разсъждаваш правилно. Ти казваш: „Аз не искам да го хокам. Пари.“ Пръстите ще изгорят. Тогава този може да го буташ отдалече с дилафа. Казвате за някого: „С дилаф го бутай.“ Хубаво, но представете си, че аз увелича тази топлина на 1000 − 2000 градуса.
Тогава как ще го буташ с дилафа?
Казвам: Не го бутай, ще отиде дилафът. Тогава какво трябва да правиш стопения дилаф. Това са неразрешените въпроси, мисли, желания и постъпки, които във вашия живот някога се случват. Погледнеш нещо, стопи се, не става това, което желаеш. И тогава казваш: „Това е съдба, несгода.“ Стопил се е дилафът.
към беседата >>
Ако една държава е богата, подразбираме, че тези хора са били честни ред поколения, 100, 200, 300 поколения са живели честен живот.
Може би си поставен да живееш при тези условия за един час, за един ден, за един месец. Тези условия ще се изменят, защото, ако ти не разбираш условията, че те са една възможност за тебе, ти ще попаднеш в една грешка. И от там се явяват сегашните противоречия. За пример вие искате да бъдете богати и едновременно да имате някои постижения. Богатството, това е един резултат.
Ако една държава е богата, подразбираме, че тези хора са били честни ред поколения, 100, 200, 300 поколения са живели честен живот.
Богатството на тази държава е резултат на добрия живот, на всички членове на държавата. Следователно всеки член има право да използува това богатство, но никой няма право да обсебва. Същият закон съществува в природата. Ние имаме право да използуваме въздуха, но нямаме право да го обсебим. Ти като излезеш вън, никой не ти забранява въздуха.
към беседата >>
И казва на валията: „Няма нищо особено в книжата.“
А пък действително имало някои писма, които го компрометирали. Търсят един човек да прегледа книгите. Най-после намират този българин да му прегледа книгите. Той преглежда книгите и писмата му и тези, които компрометират свещеника, ги отделя. И като среща свещеника, му казва: „Дядо попе, ако не беше онзи обед, който ми даде, и онова меджидие, щяха да те закачат на въжето.“ Всички писма, които са били от характер да компрометират свещеника, онзи ги събира и му ги дава.
И казва на валията: „Няма нищо особено в книжата.“
към беседата >>
Казвам: Не го бутай, ще отиде дилафът.
Ти казваш: „Аз не искам да го хокам. Пари.“ Пръстите ще изгорят. Тогава този може да го буташ отдалече с дилафа. Казвате за някого: „С дилаф го бутай.“ Хубаво, но представете си, че аз увелича тази топлина на 1000 − 2000 градуса. Тогава как ще го буташ с дилафа?
Казвам: Не го бутай, ще отиде дилафът.
Тогава какво трябва да правиш стопения дилаф. Това са неразрешените въпроси, мисли, желания и постъпки, които във вашия живот някога се случват. Погледнеш нещо, стопи се, не става това, което желаеш. И тогава казваш: „Това е съдба, несгода.“ Стопил се е дилафът. Топлината е голяма.
към беседата >>
Богатството на тази държава е резултат на добрия живот, на всички членове на държавата.
Тези условия ще се изменят, защото, ако ти не разбираш условията, че те са една възможност за тебе, ти ще попаднеш в една грешка. И от там се явяват сегашните противоречия. За пример вие искате да бъдете богати и едновременно да имате някои постижения. Богатството, това е един резултат. Ако една държава е богата, подразбираме, че тези хора са били честни ред поколения, 100, 200, 300 поколения са живели честен живот.
Богатството на тази държава е резултат на добрия живот, на всички членове на държавата.
Следователно всеки член има право да използува това богатство, но никой няма право да обсебва. Същият закон съществува в природата. Ние имаме право да използуваме въздуха, но нямаме право да го обсебим. Ти като излезеш вън, никой не ти забранява въздуха. Ако си умен, можеш да използуваш въздуха.
към беседата >>
Направи доброто, то е най-силното нещо за човека.
Направи доброто, то е най-силното нещо за човека.
Човек трябва да прави добро. Всички вие сте пратени на земята да извършите нещо. Не сте пратени да живеете за себе си. Човек за себе си трябва да вземе последното място. Когато мислите да живеете за себе си, вземете последното място.
към беседата >>
Тогава какво трябва да правиш стопения дилаф.
Пари.“ Пръстите ще изгорят. Тогава този може да го буташ отдалече с дилафа. Казвате за някого: „С дилаф го бутай.“ Хубаво, но представете си, че аз увелича тази топлина на 1000 − 2000 градуса. Тогава как ще го буташ с дилафа? Казвам: Не го бутай, ще отиде дилафът.
Тогава какво трябва да правиш стопения дилаф.
Това са неразрешените въпроси, мисли, желания и постъпки, които във вашия живот някога се случват. Погледнеш нещо, стопи се, не става това, което желаеш. И тогава казваш: „Това е съдба, несгода.“ Стопил се е дилафът. Топлината е голяма. Сега трябва ли всяко нещо, което човек мисли, да го постигне?
към беседата >>
Следователно всеки член има право да използува това богатство, но никой няма право да обсебва.
И от там се явяват сегашните противоречия. За пример вие искате да бъдете богати и едновременно да имате някои постижения. Богатството, това е един резултат. Ако една държава е богата, подразбираме, че тези хора са били честни ред поколения, 100, 200, 300 поколения са живели честен живот. Богатството на тази държава е резултат на добрия живот, на всички членове на държавата.
Следователно всеки член има право да използува това богатство, но никой няма право да обсебва.
Същият закон съществува в природата. Ние имаме право да използуваме въздуха, но нямаме право да го обсебим. Ти като излезеш вън, никой не ти забранява въздуха. Ако си умен, можеш да използуваш въздуха. Може да се качиш на планината или да идеш в полето, но този въздух не можеш да го обсебиш.
към беседата >>
Човек трябва да прави добро.
Направи доброто, то е най-силното нещо за човека.
Човек трябва да прави добро.
Всички вие сте пратени на земята да извършите нещо. Не сте пратени да живеете за себе си. Човек за себе си трябва да вземе последното място. Когато мислите да живеете за себе си, вземете последното място. А на първото място трябва да сложите идеята, да сложите това, за което сте дошли.
към беседата >>
Това са неразрешените въпроси, мисли, желания и постъпки, които във вашия живот някога се случват.
Тогава този може да го буташ отдалече с дилафа. Казвате за някого: „С дилаф го бутай.“ Хубаво, но представете си, че аз увелича тази топлина на 1000 − 2000 градуса. Тогава как ще го буташ с дилафа? Казвам: Не го бутай, ще отиде дилафът. Тогава какво трябва да правиш стопения дилаф.
Това са неразрешените въпроси, мисли, желания и постъпки, които във вашия живот някога се случват.
Погледнеш нещо, стопи се, не става това, което желаеш. И тогава казваш: „Това е съдба, несгода.“ Стопил се е дилафът. Топлината е голяма. Сега трябва ли всяко нещо, което човек мисли, да го постигне? − Не, защото радостта седи в непостиженията на нещата.
към беседата >>
Същият закон съществува в природата.
За пример вие искате да бъдете богати и едновременно да имате някои постижения. Богатството, това е един резултат. Ако една държава е богата, подразбираме, че тези хора са били честни ред поколения, 100, 200, 300 поколения са живели честен живот. Богатството на тази държава е резултат на добрия живот, на всички членове на държавата. Следователно всеки член има право да използува това богатство, но никой няма право да обсебва.
Същият закон съществува в природата.
Ние имаме право да използуваме въздуха, но нямаме право да го обсебим. Ти като излезеш вън, никой не ти забранява въздуха. Ако си умен, можеш да използуваш въздуха. Може да се качиш на планината или да идеш в полето, но този въздух не можеш да го обсебиш. Това, което приемеш, ще го пратиш вън и ще има обмяна между природата и тебе.
към беседата >>
Всички вие сте пратени на земята да извършите нещо.
Направи доброто, то е най-силното нещо за човека. Човек трябва да прави добро.
Всички вие сте пратени на земята да извършите нещо.
Не сте пратени да живеете за себе си. Човек за себе си трябва да вземе последното място. Когато мислите да живеете за себе си, вземете последното място. А на първото място трябва да сложите идеята, да сложите това, за което сте дошли. Само тогава човек няма да се обезсърчи в живота.
към беседата >>
Погледнеш нещо, стопи се, не става това, което желаеш.
Казвате за някого: „С дилаф го бутай.“ Хубаво, но представете си, че аз увелича тази топлина на 1000 − 2000 градуса. Тогава как ще го буташ с дилафа? Казвам: Не го бутай, ще отиде дилафът. Тогава какво трябва да правиш стопения дилаф. Това са неразрешените въпроси, мисли, желания и постъпки, които във вашия живот някога се случват.
Погледнеш нещо, стопи се, не става това, което желаеш.
И тогава казваш: „Това е съдба, несгода.“ Стопил се е дилафът. Топлината е голяма. Сега трябва ли всяко нещо, което човек мисли, да го постигне? − Не, защото радостта седи в непостиженията на нещата. Скръбта седи в постиженията.
към беседата >>
Ние имаме право да използуваме въздуха, но нямаме право да го обсебим.
Богатството, това е един резултат. Ако една държава е богата, подразбираме, че тези хора са били честни ред поколения, 100, 200, 300 поколения са живели честен живот. Богатството на тази държава е резултат на добрия живот, на всички членове на държавата. Следователно всеки член има право да използува това богатство, но никой няма право да обсебва. Същият закон съществува в природата.
Ние имаме право да използуваме въздуха, но нямаме право да го обсебим.
Ти като излезеш вън, никой не ти забранява въздуха. Ако си умен, можеш да използуваш въздуха. Може да се качиш на планината или да идеш в полето, но този въздух не можеш да го обсебиш. Това, което приемеш, ще го пратиш вън и ще има обмяна между природата и тебе. Хората говорят за условия.
към беседата >>
Не сте пратени да живеете за себе си.
Направи доброто, то е най-силното нещо за човека. Човек трябва да прави добро. Всички вие сте пратени на земята да извършите нещо.
Не сте пратени да живеете за себе си.
Човек за себе си трябва да вземе последното място. Когато мислите да живеете за себе си, вземете последното място. А на първото място трябва да сложите идеята, да сложите това, за което сте дошли. Само тогава човек няма да се обезсърчи в живота. Приложете сега онова, дето може да се приложи.
към беседата >>
И тогава казваш: „Това е съдба, несгода.“ Стопил се е дилафът.
Тогава как ще го буташ с дилафа? Казвам: Не го бутай, ще отиде дилафът. Тогава какво трябва да правиш стопения дилаф. Това са неразрешените въпроси, мисли, желания и постъпки, които във вашия живот някога се случват. Погледнеш нещо, стопи се, не става това, което желаеш.
И тогава казваш: „Това е съдба, несгода.“ Стопил се е дилафът.
Топлината е голяма. Сега трябва ли всяко нещо, което човек мисли, да го постигне? − Не, защото радостта седи в непостиженията на нещата. Скръбта седи в постиженията. Радостта седи в това, че не си постигнал някои работи, а скръбта седи в постиженията.
към беседата >>
Ти като излезеш вън, никой не ти забранява въздуха.
Ако една държава е богата, подразбираме, че тези хора са били честни ред поколения, 100, 200, 300 поколения са живели честен живот. Богатството на тази държава е резултат на добрия живот, на всички членове на държавата. Следователно всеки член има право да използува това богатство, но никой няма право да обсебва. Същият закон съществува в природата. Ние имаме право да използуваме въздуха, но нямаме право да го обсебим.
Ти като излезеш вън, никой не ти забранява въздуха.
Ако си умен, можеш да използуваш въздуха. Може да се качиш на планината или да идеш в полето, но този въздух не можеш да го обсебиш. Това, което приемеш, ще го пратиш вън и ще има обмяна между природата и тебе. Хората говорят за условия. Условията имат две страни.
към беседата >>
Човек за себе си трябва да вземе последното място.
Направи доброто, то е най-силното нещо за човека. Човек трябва да прави добро. Всички вие сте пратени на земята да извършите нещо. Не сте пратени да живеете за себе си.
Човек за себе си трябва да вземе последното място.
Когато мислите да живеете за себе си, вземете последното място. А на първото място трябва да сложите идеята, да сложите това, за което сте дошли. Само тогава човек няма да се обезсърчи в живота. Приложете сега онова, дето може да се приложи. Във всяка една лекция има някои неща от личен характер.
към беседата >>
Топлината е голяма.
Казвам: Не го бутай, ще отиде дилафът. Тогава какво трябва да правиш стопения дилаф. Това са неразрешените въпроси, мисли, желания и постъпки, които във вашия живот някога се случват. Погледнеш нещо, стопи се, не става това, което желаеш. И тогава казваш: „Това е съдба, несгода.“ Стопил се е дилафът.
Топлината е голяма.
Сега трябва ли всяко нещо, което човек мисли, да го постигне? − Не, защото радостта седи в непостиженията на нещата. Скръбта седи в постиженията. Радостта седи в това, че не си постигнал някои работи, а скръбта седи в постиженията. Двама души искат да си купят един кон, но без да знаят, че конят е сляп.
към беседата >>
Ако си умен, можеш да използуваш въздуха.
Богатството на тази държава е резултат на добрия живот, на всички членове на държавата. Следователно всеки член има право да използува това богатство, но никой няма право да обсебва. Същият закон съществува в природата. Ние имаме право да използуваме въздуха, но нямаме право да го обсебим. Ти като излезеш вън, никой не ти забранява въздуха.
Ако си умен, можеш да използуваш въздуха.
Може да се качиш на планината или да идеш в полето, но този въздух не можеш да го обсебиш. Това, което приемеш, ще го пратиш вън и ще има обмяна между природата и тебе. Хората говорят за условия. Условията имат две страни. Добрите условия за мене са във вдишката, която правя.
към беседата >>
Когато мислите да живеете за себе си, вземете последното място.
Направи доброто, то е най-силното нещо за човека. Човек трябва да прави добро. Всички вие сте пратени на земята да извършите нещо. Не сте пратени да живеете за себе си. Човек за себе си трябва да вземе последното място.
Когато мислите да живеете за себе си, вземете последното място.
А на първото място трябва да сложите идеята, да сложите това, за което сте дошли. Само тогава човек няма да се обезсърчи в живота. Приложете сега онова, дето може да се приложи. Във всяка една лекция има някои неща от личен характер. Те са като опаковка.
към беседата >>
Сега трябва ли всяко нещо, което човек мисли, да го постигне?
Тогава какво трябва да правиш стопения дилаф. Това са неразрешените въпроси, мисли, желания и постъпки, които във вашия живот някога се случват. Погледнеш нещо, стопи се, не става това, което желаеш. И тогава казваш: „Това е съдба, несгода.“ Стопил се е дилафът. Топлината е голяма.
Сега трябва ли всяко нещо, което човек мисли, да го постигне?
− Не, защото радостта седи в непостиженията на нещата. Скръбта седи в постиженията. Радостта седи в това, че не си постигнал някои работи, а скръбта седи в постиженията. Двама души искат да си купят един кон, но без да знаят, че конят е сляп. И двамата отиват.
към беседата >>
Може да се качиш на планината или да идеш в полето, но този въздух не можеш да го обсебиш.
Следователно всеки член има право да използува това богатство, но никой няма право да обсебва. Същият закон съществува в природата. Ние имаме право да използуваме въздуха, но нямаме право да го обсебим. Ти като излезеш вън, никой не ти забранява въздуха. Ако си умен, можеш да използуваш въздуха.
Може да се качиш на планината или да идеш в полето, но този въздух не можеш да го обсебиш.
Това, което приемеш, ще го пратиш вън и ще има обмяна между природата и тебе. Хората говорят за условия. Условията имат две страни. Добрите условия за мене са във вдишката, която правя. Но ако не зная как да дишам, то е безполезно.
към беседата >>
А на първото място трябва да сложите идеята, да сложите това, за което сте дошли.
Човек трябва да прави добро. Всички вие сте пратени на земята да извършите нещо. Не сте пратени да живеете за себе си. Човек за себе си трябва да вземе последното място. Когато мислите да живеете за себе си, вземете последното място.
А на първото място трябва да сложите идеята, да сложите това, за което сте дошли.
Само тогава човек няма да се обезсърчи в живота. Приложете сега онова, дето може да се приложи. Във всяка една лекция има някои неща от личен характер. Те са като опаковка. Не се обезсърчавайте, не се обезверявайте.
към беседата >>
− Не, защото радостта седи в непостиженията на нещата.
Това са неразрешените въпроси, мисли, желания и постъпки, които във вашия живот някога се случват. Погледнеш нещо, стопи се, не става това, което желаеш. И тогава казваш: „Това е съдба, несгода.“ Стопил се е дилафът. Топлината е голяма. Сега трябва ли всяко нещо, което човек мисли, да го постигне?
− Не, защото радостта седи в непостиженията на нещата.
Скръбта седи в постиженията. Радостта седи в това, че не си постигнал някои работи, а скръбта седи в постиженията. Двама души искат да си купят един кон, но без да знаят, че конят е сляп. И двамата отиват. Външната форма на коня е красива и най-после единият успява да купи коня.
към беседата >>
Това, което приемеш, ще го пратиш вън и ще има обмяна между природата и тебе.
Същият закон съществува в природата. Ние имаме право да използуваме въздуха, но нямаме право да го обсебим. Ти като излезеш вън, никой не ти забранява въздуха. Ако си умен, можеш да използуваш въздуха. Може да се качиш на планината или да идеш в полето, но този въздух не можеш да го обсебиш.
Това, което приемеш, ще го пратиш вън и ще има обмяна между природата и тебе.
Хората говорят за условия. Условията имат две страни. Добрите условия за мене са във вдишката, която правя. Но ако не зная как да дишам, то е безполезно. Ти седиш и издишаш, но този студент, който бил в ресторанта, той като издишал, казал тези думи на американеца.
към беседата >>
Само тогава човек няма да се обезсърчи в живота.
Всички вие сте пратени на земята да извършите нещо. Не сте пратени да живеете за себе си. Човек за себе си трябва да вземе последното място. Когато мислите да живеете за себе си, вземете последното място. А на първото място трябва да сложите идеята, да сложите това, за което сте дошли.
Само тогава човек няма да се обезсърчи в живота.
Приложете сега онова, дето може да се приложи. Във всяка една лекция има някои неща от личен характер. Те са като опаковка. Не се обезсърчавайте, не се обезверявайте. Някои ваши таланти не са заровени, а някои са заровени.
към беседата >>
Скръбта седи в постиженията.
Погледнеш нещо, стопи се, не става това, което желаеш. И тогава казваш: „Това е съдба, несгода.“ Стопил се е дилафът. Топлината е голяма. Сега трябва ли всяко нещо, което човек мисли, да го постигне? − Не, защото радостта седи в непостиженията на нещата.
Скръбта седи в постиженията.
Радостта седи в това, че не си постигнал някои работи, а скръбта седи в постиженията. Двама души искат да си купят един кон, но без да знаят, че конят е сляп. И двамата отиват. Външната форма на коня е красива и най-после единият успява да купи коня. Онзи, който го продава, не казва, че конят е сляп.
към беседата >>
Хората говорят за условия.
Ние имаме право да използуваме въздуха, но нямаме право да го обсебим. Ти като излезеш вън, никой не ти забранява въздуха. Ако си умен, можеш да използуваш въздуха. Може да се качиш на планината или да идеш в полето, но този въздух не можеш да го обсебиш. Това, което приемеш, ще го пратиш вън и ще има обмяна между природата и тебе.
Хората говорят за условия.
Условията имат две страни. Добрите условия за мене са във вдишката, която правя. Но ако не зная как да дишам, то е безполезно. Ти седиш и издишаш, но този студент, който бил в ресторанта, той като издишал, казал тези думи на американеца. Казал му една много сладка дума и тогава този американец бърка и туря нещо в джоба му.
към беседата >>
Приложете сега онова, дето може да се приложи.
Не сте пратени да живеете за себе си. Човек за себе си трябва да вземе последното място. Когато мислите да живеете за себе си, вземете последното място. А на първото място трябва да сложите идеята, да сложите това, за което сте дошли. Само тогава човек няма да се обезсърчи в живота.
Приложете сега онова, дето може да се приложи.
Във всяка една лекция има някои неща от личен характер. Те са като опаковка. Не се обезсърчавайте, не се обезверявайте. Някои ваши таланти не са заровени, а някои са заровени. Христос дава на някои от вас пет таланта, четирите сте разработили, а единия сте заровили, на някои дал два таланта, единия сте заровили, а другия сте разработили.
към беседата >>
Радостта седи в това, че не си постигнал някои работи, а скръбта седи в постиженията.
И тогава казваш: „Това е съдба, несгода.“ Стопил се е дилафът. Топлината е голяма. Сега трябва ли всяко нещо, което човек мисли, да го постигне? − Не, защото радостта седи в непостиженията на нещата. Скръбта седи в постиженията.
Радостта седи в това, че не си постигнал някои работи, а скръбта седи в постиженията.
Двама души искат да си купят един кон, но без да знаят, че конят е сляп. И двамата отиват. Външната форма на коня е красива и най-после единият успява да купи коня. Онзи, който го продава, не казва, че конят е сляп. Радва се човекът, че е купил коня.
към беседата >>
Условията имат две страни.
Ти като излезеш вън, никой не ти забранява въздуха. Ако си умен, можеш да използуваш въздуха. Може да се качиш на планината или да идеш в полето, но този въздух не можеш да го обсебиш. Това, което приемеш, ще го пратиш вън и ще има обмяна между природата и тебе. Хората говорят за условия.
Условията имат две страни.
Добрите условия за мене са във вдишката, която правя. Но ако не зная как да дишам, то е безполезно. Ти седиш и издишаш, но този студент, който бил в ресторанта, той като издишал, казал тези думи на американеца. Казал му една много сладка дума и тогава този американец бърка и туря нещо в джоба му. Ти, като издишаш, не знаеш как.
към беседата >>
Във всяка една лекция има някои неща от личен характер.
Човек за себе си трябва да вземе последното място. Когато мислите да живеете за себе си, вземете последното място. А на първото място трябва да сложите идеята, да сложите това, за което сте дошли. Само тогава човек няма да се обезсърчи в живота. Приложете сега онова, дето може да се приложи.
Във всяка една лекция има някои неща от личен характер.
Те са като опаковка. Не се обезсърчавайте, не се обезверявайте. Някои ваши таланти не са заровени, а някои са заровени. Христос дава на някои от вас пет таланта, четирите сте разработили, а единия сте заровили, на някои дал два таланта, единия сте заровили, а другия сте разработили. Всички таланти на работа!
към беседата >>
Двама души искат да си купят един кон, но без да знаят, че конят е сляп.
Топлината е голяма. Сега трябва ли всяко нещо, което човек мисли, да го постигне? − Не, защото радостта седи в непостиженията на нещата. Скръбта седи в постиженията. Радостта седи в това, че не си постигнал някои работи, а скръбта седи в постиженията.
Двама души искат да си купят един кон, но без да знаят, че конят е сляп.
И двамата отиват. Външната форма на коня е красива и най-после единият успява да купи коня. Онзи, който го продава, не казва, че конят е сляп. Радва се човекът, че е купил коня. А пък другият, който не могъл да го купи, скърбял, че нямал кон.
към беседата >>
Добрите условия за мене са във вдишката, която правя.
Ако си умен, можеш да използуваш въздуха. Може да се качиш на планината или да идеш в полето, но този въздух не можеш да го обсебиш. Това, което приемеш, ще го пратиш вън и ще има обмяна между природата и тебе. Хората говорят за условия. Условията имат две страни.
Добрите условия за мене са във вдишката, която правя.
Но ако не зная как да дишам, то е безполезно. Ти седиш и издишаш, но този студент, който бил в ресторанта, той като издишал, казал тези думи на американеца. Казал му една много сладка дума и тогава този американец бърка и туря нещо в джоба му. Ти, като издишаш, не знаеш как. Това твое издишане трябва да засегне някого.
към беседата >>
Те са като опаковка.
Когато мислите да живеете за себе си, вземете последното място. А на първото място трябва да сложите идеята, да сложите това, за което сте дошли. Само тогава човек няма да се обезсърчи в живота. Приложете сега онова, дето може да се приложи. Във всяка една лекция има някои неща от личен характер.
Те са като опаковка.
Не се обезсърчавайте, не се обезверявайте. Някои ваши таланти не са заровени, а някои са заровени. Христос дава на някои от вас пет таланта, четирите сте разработили, а единия сте заровили, на някои дал два таланта, единия сте заровили, а другия сте разработили. Всички таланти на работа!
към беседата >>
И двамата отиват.
Сега трябва ли всяко нещо, което човек мисли, да го постигне? − Не, защото радостта седи в непостиженията на нещата. Скръбта седи в постиженията. Радостта седи в това, че не си постигнал някои работи, а скръбта седи в постиженията. Двама души искат да си купят един кон, но без да знаят, че конят е сляп.
И двамата отиват.
Външната форма на коня е красива и най-после единият успява да купи коня. Онзи, който го продава, не казва, че конят е сляп. Радва се човекът, че е купил коня. А пък другият, който не могъл да го купи, скърбял, че нямал кон. Обаче когато онзи, който купил коня, разбрал, че конят е сляп, почнал да скърби, а пък онзи, който не го купил, като узнал това, почнал да се радва.
към беседата >>
Но ако не зная как да дишам, то е безполезно.
Може да се качиш на планината или да идеш в полето, но този въздух не можеш да го обсебиш. Това, което приемеш, ще го пратиш вън и ще има обмяна между природата и тебе. Хората говорят за условия. Условията имат две страни. Добрите условия за мене са във вдишката, която правя.
Но ако не зная как да дишам, то е безполезно.
Ти седиш и издишаш, но този студент, който бил в ресторанта, той като издишал, казал тези думи на американеца. Казал му една много сладка дума и тогава този американец бърка и туря нещо в джоба му. Ти, като издишаш, не знаеш как. Това твое издишане трябва да засегне някого. Всяка ваша издишка е много важна.
към беседата >>
Не се обезсърчавайте, не се обезверявайте.
А на първото място трябва да сложите идеята, да сложите това, за което сте дошли. Само тогава човек няма да се обезсърчи в живота. Приложете сега онова, дето може да се приложи. Във всяка една лекция има някои неща от личен характер. Те са като опаковка.
Не се обезсърчавайте, не се обезверявайте.
Някои ваши таланти не са заровени, а някои са заровени. Христос дава на някои от вас пет таланта, четирите сте разработили, а единия сте заровили, на някои дал два таланта, единия сте заровили, а другия сте разработили. Всички таланти на работа!
към беседата >>
Външната форма на коня е красива и най-после единият успява да купи коня.
− Не, защото радостта седи в непостиженията на нещата. Скръбта седи в постиженията. Радостта седи в това, че не си постигнал някои работи, а скръбта седи в постиженията. Двама души искат да си купят един кон, но без да знаят, че конят е сляп. И двамата отиват.
Външната форма на коня е красива и най-после единият успява да купи коня.
Онзи, който го продава, не казва, че конят е сляп. Радва се човекът, че е купил коня. А пък другият, който не могъл да го купи, скърбял, че нямал кон. Обаче когато онзи, който купил коня, разбрал, че конят е сляп, почнал да скърби, а пък онзи, който не го купил, като узнал това, почнал да се радва. Това са ред разсъждения.
към беседата >>
Ти седиш и издишаш, но този студент, който бил в ресторанта, той като издишал, казал тези думи на американеца.
Това, което приемеш, ще го пратиш вън и ще има обмяна между природата и тебе. Хората говорят за условия. Условията имат две страни. Добрите условия за мене са във вдишката, която правя. Но ако не зная как да дишам, то е безполезно.
Ти седиш и издишаш, но този студент, който бил в ресторанта, той като издишал, казал тези думи на американеца.
Казал му една много сладка дума и тогава този американец бърка и туря нещо в джоба му. Ти, като издишаш, не знаеш как. Това твое издишане трябва да засегне някого. Всяка ваша издишка е много важна. Сега само за обяснение ще ви кажа нещо, което прилича на 1001 нощ.
към беседата >>
Някои ваши таланти не са заровени, а някои са заровени.
Само тогава човек няма да се обезсърчи в живота. Приложете сега онова, дето може да се приложи. Във всяка една лекция има някои неща от личен характер. Те са като опаковка. Не се обезсърчавайте, не се обезверявайте.
Някои ваши таланти не са заровени, а някои са заровени.
Христос дава на някои от вас пет таланта, четирите сте разработили, а единия сте заровили, на някои дал два таланта, единия сте заровили, а другия сте разработили. Всички таланти на работа!
към беседата >>
Онзи, който го продава, не казва, че конят е сляп.
Скръбта седи в постиженията. Радостта седи в това, че не си постигнал някои работи, а скръбта седи в постиженията. Двама души искат да си купят един кон, но без да знаят, че конят е сляп. И двамата отиват. Външната форма на коня е красива и най-после единият успява да купи коня.
Онзи, който го продава, не казва, че конят е сляп.
Радва се човекът, че е купил коня. А пък другият, който не могъл да го купи, скърбял, че нямал кон. Обаче когато онзи, който купил коня, разбрал, че конят е сляп, почнал да скърби, а пък онзи, който не го купил, като узнал това, почнал да се радва. Това са ред разсъждения. Трябва да разсъждавате правилно.
към беседата >>
Казал му една много сладка дума и тогава този американец бърка и туря нещо в джоба му.
Хората говорят за условия. Условията имат две страни. Добрите условия за мене са във вдишката, която правя. Но ако не зная как да дишам, то е безполезно. Ти седиш и издишаш, но този студент, който бил в ресторанта, той като издишал, казал тези думи на американеца.
Казал му една много сладка дума и тогава този американец бърка и туря нещо в джоба му.
Ти, като издишаш, не знаеш как. Това твое издишане трябва да засегне някого. Всяка ваша издишка е много важна. Сега само за обяснение ще ви кажа нещо, което прилича на 1001 нощ. Има разумни същества, които стоят при вас и току хванат издишката ви и я носят.
към беседата >>
Христос дава на някои от вас пет таланта, четирите сте разработили, а единия сте заровили, на някои дал два таланта, единия сте заровили, а другия сте разработили.
Приложете сега онова, дето може да се приложи. Във всяка една лекция има някои неща от личен характер. Те са като опаковка. Не се обезсърчавайте, не се обезверявайте. Някои ваши таланти не са заровени, а някои са заровени.
Христос дава на някои от вас пет таланта, четирите сте разработили, а единия сте заровили, на някои дал два таланта, единия сте заровили, а другия сте разработили.
Всички таланти на работа!
към беседата >>
Радва се човекът, че е купил коня.
Радостта седи в това, че не си постигнал някои работи, а скръбта седи в постиженията. Двама души искат да си купят един кон, но без да знаят, че конят е сляп. И двамата отиват. Външната форма на коня е красива и най-после единият успява да купи коня. Онзи, който го продава, не казва, че конят е сляп.
Радва се човекът, че е купил коня.
А пък другият, който не могъл да го купи, скърбял, че нямал кон. Обаче когато онзи, който купил коня, разбрал, че конят е сляп, почнал да скърби, а пък онзи, който не го купил, като узнал това, почнал да се радва. Това са ред разсъждения. Трябва да разсъждавате правилно. (Това за коня е изключение.) В природата няма изключение.
към беседата >>
Ти, като издишаш, не знаеш как.
Условията имат две страни. Добрите условия за мене са във вдишката, която правя. Но ако не зная как да дишам, то е безполезно. Ти седиш и издишаш, но този студент, който бил в ресторанта, той като издишал, казал тези думи на американеца. Казал му една много сладка дума и тогава този американец бърка и туря нещо в джоба му.
Ти, като издишаш, не знаеш как.
Това твое издишане трябва да засегне някого. Всяка ваша издишка е много важна. Сега само за обяснение ще ви кажа нещо, което прилича на 1001 нощ. Има разумни същества, които стоят при вас и току хванат издишката ви и я носят. Считат за някоя привилегия да събират това, което вие издишвате.
към беседата >>
Всички таланти на работа!
Във всяка една лекция има някои неща от личен характер. Те са като опаковка. Не се обезсърчавайте, не се обезверявайте. Някои ваши таланти не са заровени, а някои са заровени. Христос дава на някои от вас пет таланта, четирите сте разработили, а единия сте заровили, на някои дал два таланта, единия сте заровили, а другия сте разработили.
Всички таланти на работа!
към беседата >>
А пък другият, който не могъл да го купи, скърбял, че нямал кон.
Двама души искат да си купят един кон, но без да знаят, че конят е сляп. И двамата отиват. Външната форма на коня е красива и най-после единият успява да купи коня. Онзи, който го продава, не казва, че конят е сляп. Радва се човекът, че е купил коня.
А пък другият, който не могъл да го купи, скърбял, че нямал кон.
Обаче когато онзи, който купил коня, разбрал, че конят е сляп, почнал да скърби, а пък онзи, който не го купил, като узнал това, почнал да се радва. Това са ред разсъждения. Трябва да разсъждавате правилно. (Това за коня е изключение.) В природата няма изключение. Да ви наведа какво означава изключението.
към беседата >>
Това твое издишане трябва да засегне някого.
Добрите условия за мене са във вдишката, която правя. Но ако не зная как да дишам, то е безполезно. Ти седиш и издишаш, но този студент, който бил в ресторанта, той като издишал, казал тези думи на американеца. Казал му една много сладка дума и тогава този американец бърка и туря нещо в джоба му. Ти, като издишаш, не знаеш как.
Това твое издишане трябва да засегне някого.
Всяка ваша издишка е много важна. Сега само за обяснение ще ви кажа нещо, което прилича на 1001 нощ. Има разумни същества, които стоят при вас и току хванат издишката ви и я носят. Считат за някоя привилегия да събират това, което вие издишвате. За тях вашето издишане е толкова важно, както за някого е важно да отива при извора със стомната си за водата, която тече.
към беседата >>
Обаче когато онзи, който купил коня, разбрал, че конят е сляп, почнал да скърби, а пък онзи, който не го купил, като узнал това, почнал да се радва.
И двамата отиват. Външната форма на коня е красива и най-после единият успява да купи коня. Онзи, който го продава, не казва, че конят е сляп. Радва се човекът, че е купил коня. А пък другият, който не могъл да го купи, скърбял, че нямал кон.
Обаче когато онзи, който купил коня, разбрал, че конят е сляп, почнал да скърби, а пък онзи, който не го купил, като узнал това, почнал да се радва.
Това са ред разсъждения. Трябва да разсъждавате правилно. (Това за коня е изключение.) В природата няма изключение. Да ви наведа какво означава изключението. В едно общество един човек го приемат, после го изключват.
към беседата >>
Всяка ваша издишка е много важна.
Но ако не зная как да дишам, то е безполезно. Ти седиш и издишаш, но този студент, който бил в ресторанта, той като издишал, казал тези думи на американеца. Казал му една много сладка дума и тогава този американец бърка и туря нещо в джоба му. Ти, като издишаш, не знаеш как. Това твое издишане трябва да засегне някого.
Всяка ваша издишка е много важна.
Сега само за обяснение ще ви кажа нещо, което прилича на 1001 нощ. Има разумни същества, които стоят при вас и току хванат издишката ви и я носят. Считат за някоя привилегия да събират това, което вие издишвате. За тях вашето издишане е толкова важно, както за някого е важно да отива при извора със стомната си за водата, която тече. Някое същество, което не разбира, ще се чуди защо този човек туря стомната там.
към беседата >>
Това са ред разсъждения.
Външната форма на коня е красива и най-после единият успява да купи коня. Онзи, който го продава, не казва, че конят е сляп. Радва се човекът, че е купил коня. А пък другият, който не могъл да го купи, скърбял, че нямал кон. Обаче когато онзи, който купил коня, разбрал, че конят е сляп, почнал да скърби, а пък онзи, който не го купил, като узнал това, почнал да се радва.
Това са ред разсъждения.
Трябва да разсъждавате правилно. (Това за коня е изключение.) В природата няма изключение. Да ви наведа какво означава изключението. В едно общество един човек го приемат, после го изключват. Ти сянката можеш да изключиш, но реалността никога.
към беседата >>
Сега само за обяснение ще ви кажа нещо, което прилича на 1001 нощ.
Ти седиш и издишаш, но този студент, който бил в ресторанта, той като издишал, казал тези думи на американеца. Казал му една много сладка дума и тогава този американец бърка и туря нещо в джоба му. Ти, като издишаш, не знаеш как. Това твое издишане трябва да засегне някого. Всяка ваша издишка е много важна.
Сега само за обяснение ще ви кажа нещо, което прилича на 1001 нощ.
Има разумни същества, които стоят при вас и току хванат издишката ви и я носят. Считат за някоя привилегия да събират това, което вие издишвате. За тях вашето издишане е толкова важно, както за някого е важно да отива при извора със стомната си за водата, която тече. Някое същество, което не разбира, ще се чуди защо този човек туря стомната там. Той налива вода в стомната.
към беседата >>
Трябва да разсъждавате правилно.
Онзи, който го продава, не казва, че конят е сляп. Радва се човекът, че е купил коня. А пък другият, който не могъл да го купи, скърбял, че нямал кон. Обаче когато онзи, който купил коня, разбрал, че конят е сляп, почнал да скърби, а пък онзи, който не го купил, като узнал това, почнал да се радва. Това са ред разсъждения.
Трябва да разсъждавате правилно.
(Това за коня е изключение.) В природата няма изключение. Да ви наведа какво означава изключението. В едно общество един човек го приемат, после го изключват. Ти сянката можеш да изключиш, но реалността никога. Защото, ако можеш един човек да го изключиш, ти казваш: „Аз не искам да го държа в съзнанието си.
към беседата >>
Има разумни същества, които стоят при вас и току хванат издишката ви и я носят.
Казал му една много сладка дума и тогава този американец бърка и туря нещо в джоба му. Ти, като издишаш, не знаеш как. Това твое издишане трябва да засегне някого. Всяка ваша издишка е много важна. Сега само за обяснение ще ви кажа нещо, което прилича на 1001 нощ.
Има разумни същества, които стоят при вас и току хванат издишката ви и я носят.
Считат за някоя привилегия да събират това, което вие издишвате. За тях вашето издишане е толкова важно, както за някого е важно да отива при извора със стомната си за водата, която тече. Някое същество, което не разбира, ще се чуди защо този човек туря стомната там. Той налива вода в стомната. Вие издишате онзи въздух, който е излязъл от други същества.
към беседата >>
(Това за коня е изключение.) В природата няма изключение.
Радва се човекът, че е купил коня. А пък другият, който не могъл да го купи, скърбял, че нямал кон. Обаче когато онзи, който купил коня, разбрал, че конят е сляп, почнал да скърби, а пък онзи, който не го купил, като узнал това, почнал да се радва. Това са ред разсъждения. Трябва да разсъждавате правилно.
(Това за коня е изключение.) В природата няма изключение.
Да ви наведа какво означава изключението. В едно общество един човек го приемат, после го изключват. Ти сянката можеш да изключиш, но реалността никога. Защото, ако можеш един човек да го изключиш, ти казваш: „Аз не искам да го държа в съзнанието си. Аз ще го изхвърля из ума си.“ Мислиш ли, че, като го изхвърлиш от ума си, той не съществува?
към беседата >>
Считат за някоя привилегия да събират това, което вие издишвате.
Ти, като издишаш, не знаеш как. Това твое издишане трябва да засегне някого. Всяка ваша издишка е много важна. Сега само за обяснение ще ви кажа нещо, което прилича на 1001 нощ. Има разумни същества, които стоят при вас и току хванат издишката ви и я носят.
Считат за някоя привилегия да събират това, което вие издишвате.
За тях вашето издишане е толкова важно, както за някого е важно да отива при извора със стомната си за водата, която тече. Някое същество, което не разбира, ще се чуди защо този човек туря стомната там. Той налива вода в стомната. Вие издишате онзи въздух, който е излязъл от други същества. Чистият въздух е излязъл от по-висши същества, които го приемат по един начин, а ние го приемаме по друг начин.
към беседата >>
Да ви наведа какво означава изключението.
А пък другият, който не могъл да го купи, скърбял, че нямал кон. Обаче когато онзи, който купил коня, разбрал, че конят е сляп, почнал да скърби, а пък онзи, който не го купил, като узнал това, почнал да се радва. Това са ред разсъждения. Трябва да разсъждавате правилно. (Това за коня е изключение.) В природата няма изключение.
Да ви наведа какво означава изключението.
В едно общество един човек го приемат, после го изключват. Ти сянката можеш да изключиш, но реалността никога. Защото, ако можеш един човек да го изключиш, ти казваш: „Аз не искам да го държа в съзнанието си. Аз ще го изхвърля из ума си.“ Мислиш ли, че, като го изхвърлиш от ума си, той не съществува? Реалността не се изхвърля.
към беседата >>
За тях вашето издишане е толкова важно, както за някого е важно да отива при извора със стомната си за водата, която тече.
Това твое издишане трябва да засегне някого. Всяка ваша издишка е много важна. Сега само за обяснение ще ви кажа нещо, което прилича на 1001 нощ. Има разумни същества, които стоят при вас и току хванат издишката ви и я носят. Считат за някоя привилегия да събират това, което вие издишвате.
За тях вашето издишане е толкова важно, както за някого е важно да отива при извора със стомната си за водата, която тече.
Някое същество, което не разбира, ще се чуди защо този човек туря стомната там. Той налива вода в стомната. Вие издишате онзи въздух, който е излязъл от други същества. Чистият въздух е излязъл от по-висши същества, които го приемат по един начин, а ние го приемаме по друг начин. Ако дишаш правилно, ти трябва да влизаш във връзка със същества, от които този въздух е излязъл и той пак ще се върне към тях.
към беседата >>
В едно общество един човек го приемат, после го изключват.
Обаче когато онзи, който купил коня, разбрал, че конят е сляп, почнал да скърби, а пък онзи, който не го купил, като узнал това, почнал да се радва. Това са ред разсъждения. Трябва да разсъждавате правилно. (Това за коня е изключение.) В природата няма изключение. Да ви наведа какво означава изключението.
В едно общество един човек го приемат, после го изключват.
Ти сянката можеш да изключиш, но реалността никога. Защото, ако можеш един човек да го изключиш, ти казваш: „Аз не искам да го държа в съзнанието си. Аз ще го изхвърля из ума си.“ Мислиш ли, че, като го изхвърлиш от ума си, той не съществува? Реалността не се изхвърля. Ти казваш някой път: „Той изгубил любовта си.“ Това, което се губи, не е реално.
към беседата >>
Някое същество, което не разбира, ще се чуди защо този човек туря стомната там.
Всяка ваша издишка е много важна. Сега само за обяснение ще ви кажа нещо, което прилича на 1001 нощ. Има разумни същества, които стоят при вас и току хванат издишката ви и я носят. Считат за някоя привилегия да събират това, което вие издишвате. За тях вашето издишане е толкова важно, както за някого е важно да отива при извора със стомната си за водата, която тече.
Някое същество, което не разбира, ще се чуди защо този човек туря стомната там.
Той налива вода в стомната. Вие издишате онзи въздух, който е излязъл от други същества. Чистият въздух е излязъл от по-висши същества, които го приемат по един начин, а ние го приемаме по друг начин. Ако дишаш правилно, ти трябва да влизаш във връзка със същества, от които този въздух е излязъл и той пак ще се върне към тях. В природата има постоянен кръговрат.
към беседата >>
Ти сянката можеш да изключиш, но реалността никога.
Това са ред разсъждения. Трябва да разсъждавате правилно. (Това за коня е изключение.) В природата няма изключение. Да ви наведа какво означава изключението. В едно общество един човек го приемат, после го изключват.
Ти сянката можеш да изключиш, но реалността никога.
Защото, ако можеш един човек да го изключиш, ти казваш: „Аз не искам да го държа в съзнанието си. Аз ще го изхвърля из ума си.“ Мислиш ли, че, като го изхвърлиш от ума си, той не съществува? Реалността не се изхвърля. Ти казваш някой път: „Той изгубил любовта си.“ Това, което се губи, не е реално.
към беседата >>
Той налива вода в стомната.
Сега само за обяснение ще ви кажа нещо, което прилича на 1001 нощ. Има разумни същества, които стоят при вас и току хванат издишката ви и я носят. Считат за някоя привилегия да събират това, което вие издишвате. За тях вашето издишане е толкова важно, както за някого е важно да отива при извора със стомната си за водата, която тече. Някое същество, което не разбира, ще се чуди защо този човек туря стомната там.
Той налива вода в стомната.
Вие издишате онзи въздух, който е излязъл от други същества. Чистият въздух е излязъл от по-висши същества, които го приемат по един начин, а ние го приемаме по друг начин. Ако дишаш правилно, ти трябва да влизаш във връзка със същества, от които този въздух е излязъл и той пак ще се върне към тях. В природата има постоянен кръговрат. Никога не се смущавайте, че вашите работи няма да се оправят.
към беседата >>
Защото, ако можеш един човек да го изключиш, ти казваш: „Аз не искам да го държа в съзнанието си.
Трябва да разсъждавате правилно. (Това за коня е изключение.) В природата няма изключение. Да ви наведа какво означава изключението. В едно общество един човек го приемат, после го изключват. Ти сянката можеш да изключиш, но реалността никога.
Защото, ако можеш един човек да го изключиш, ти казваш: „Аз не искам да го държа в съзнанието си.
Аз ще го изхвърля из ума си.“ Мислиш ли, че, като го изхвърлиш от ума си, той не съществува? Реалността не се изхвърля. Ти казваш някой път: „Той изгубил любовта си.“ Това, което се губи, не е реално.
към беседата >>
Вие издишате онзи въздух, който е излязъл от други същества.
Има разумни същества, които стоят при вас и току хванат издишката ви и я носят. Считат за някоя привилегия да събират това, което вие издишвате. За тях вашето издишане е толкова важно, както за някого е важно да отива при извора със стомната си за водата, която тече. Някое същество, което не разбира, ще се чуди защо този човек туря стомната там. Той налива вода в стомната.
Вие издишате онзи въздух, който е излязъл от други същества.
Чистият въздух е излязъл от по-висши същества, които го приемат по един начин, а ние го приемаме по друг начин. Ако дишаш правилно, ти трябва да влизаш във връзка със същества, от които този въздух е излязъл и той пак ще се върне към тях. В природата има постоянен кръговрат. Никога не се смущавайте, че вашите работи няма да се оправят. Ако вие спазвате закона, онзи, разумния закон в света, вашите работи ще се оправят.
към беседата >>
Аз ще го изхвърля из ума си.“ Мислиш ли, че, като го изхвърлиш от ума си, той не съществува?
(Това за коня е изключение.) В природата няма изключение. Да ви наведа какво означава изключението. В едно общество един човек го приемат, после го изключват. Ти сянката можеш да изключиш, но реалността никога. Защото, ако можеш един човек да го изключиш, ти казваш: „Аз не искам да го държа в съзнанието си.
Аз ще го изхвърля из ума си.“ Мислиш ли, че, като го изхвърлиш от ума си, той не съществува?
Реалността не се изхвърля. Ти казваш някой път: „Той изгубил любовта си.“ Това, което се губи, не е реално.
към беседата >>
Чистият въздух е излязъл от по-висши същества, които го приемат по един начин, а ние го приемаме по друг начин.
Считат за някоя привилегия да събират това, което вие издишвате. За тях вашето издишане е толкова важно, както за някого е важно да отива при извора със стомната си за водата, която тече. Някое същество, което не разбира, ще се чуди защо този човек туря стомната там. Той налива вода в стомната. Вие издишате онзи въздух, който е излязъл от други същества.
Чистият въздух е излязъл от по-висши същества, които го приемат по един начин, а ние го приемаме по друг начин.
Ако дишаш правилно, ти трябва да влизаш във връзка със същества, от които този въздух е излязъл и той пак ще се върне към тях. В природата има постоянен кръговрат. Никога не се смущавайте, че вашите работи няма да се оправят. Ако вие спазвате закона, онзи, разумния закон в света, вашите работи ще се оправят. Ако седите на мястото, дето са ви поставили, добре, но ако си измените мястото, тогава работите ще закъснеят.
към беседата >>
Реалността не се изхвърля.
Да ви наведа какво означава изключението. В едно общество един човек го приемат, после го изключват. Ти сянката можеш да изключиш, но реалността никога. Защото, ако можеш един човек да го изключиш, ти казваш: „Аз не искам да го държа в съзнанието си. Аз ще го изхвърля из ума си.“ Мислиш ли, че, като го изхвърлиш от ума си, той не съществува?
Реалността не се изхвърля.
Ти казваш някой път: „Той изгубил любовта си.“ Това, което се губи, не е реално.
към беседата >>
Ако дишаш правилно, ти трябва да влизаш във връзка със същества, от които този въздух е излязъл и той пак ще се върне към тях.
За тях вашето издишане е толкова важно, както за някого е важно да отива при извора със стомната си за водата, която тече. Някое същество, което не разбира, ще се чуди защо този човек туря стомната там. Той налива вода в стомната. Вие издишате онзи въздух, който е излязъл от други същества. Чистият въздух е излязъл от по-висши същества, които го приемат по един начин, а ние го приемаме по друг начин.
Ако дишаш правилно, ти трябва да влизаш във връзка със същества, от които този въздух е излязъл и той пак ще се върне към тях.
В природата има постоянен кръговрат. Никога не се смущавайте, че вашите работи няма да се оправят. Ако вие спазвате закона, онзи, разумния закон в света, вашите работи ще се оправят. Ако седите на мястото, дето са ви поставили, добре, но ако си измените мястото, тогава работите ще закъснеят.
към беседата >>
Ти казваш някой път: „Той изгубил любовта си.“ Това, което се губи, не е реално.
В едно общество един човек го приемат, после го изключват. Ти сянката можеш да изключиш, но реалността никога. Защото, ако можеш един човек да го изключиш, ти казваш: „Аз не искам да го държа в съзнанието си. Аз ще го изхвърля из ума си.“ Мислиш ли, че, като го изхвърлиш от ума си, той не съществува? Реалността не се изхвърля.
Ти казваш някой път: „Той изгубил любовта си.“ Това, което се губи, не е реално.
към беседата >>
В природата има постоянен кръговрат.
Някое същество, което не разбира, ще се чуди защо този човек туря стомната там. Той налива вода в стомната. Вие издишате онзи въздух, който е излязъл от други същества. Чистият въздух е излязъл от по-висши същества, които го приемат по един начин, а ние го приемаме по друг начин. Ако дишаш правилно, ти трябва да влизаш във връзка със същества, от които този въздух е излязъл и той пак ще се върне към тях.
В природата има постоянен кръговрат.
Никога не се смущавайте, че вашите работи няма да се оправят. Ако вие спазвате закона, онзи, разумния закон в света, вашите работи ще се оправят. Ако седите на мястото, дето са ви поставили, добре, но ако си измените мястото, тогава работите ще закъснеят.
към беседата >>
Това, което изчезва, не е реално.
Това, което изчезва, не е реално.
То е сянката. Вие се мъчите някой път за сенките, а пък естеството на сенките е, че те се явяват и изчезват. Сега това е един закон за постижения в света. Постижението седи в разбирането на основните закони. Най-първо вие се смущавате за онова, което не разбирате.
към беседата >>
Никога не се смущавайте, че вашите работи няма да се оправят.
Той налива вода в стомната. Вие издишате онзи въздух, който е излязъл от други същества. Чистият въздух е излязъл от по-висши същества, които го приемат по един начин, а ние го приемаме по друг начин. Ако дишаш правилно, ти трябва да влизаш във връзка със същества, от които този въздух е излязъл и той пак ще се върне към тях. В природата има постоянен кръговрат.
Никога не се смущавайте, че вашите работи няма да се оправят.
Ако вие спазвате закона, онзи, разумния закон в света, вашите работи ще се оправят. Ако седите на мястото, дето са ви поставили, добре, но ако си измените мястото, тогава работите ще закъснеят.
към беседата >>
То е сянката.
Това, което изчезва, не е реално.
То е сянката.
Вие се мъчите някой път за сенките, а пък естеството на сенките е, че те се явяват и изчезват. Сега това е един закон за постижения в света. Постижението седи в разбирането на основните закони. Най-първо вие се смущавате за онова, което не разбирате. Вие се безпокоите, че нищо няма да постигнете в живота си.
към беседата >>
Ако вие спазвате закона, онзи, разумния закон в света, вашите работи ще се оправят.
Вие издишате онзи въздух, който е излязъл от други същества. Чистият въздух е излязъл от по-висши същества, които го приемат по един начин, а ние го приемаме по друг начин. Ако дишаш правилно, ти трябва да влизаш във връзка със същества, от които този въздух е излязъл и той пак ще се върне към тях. В природата има постоянен кръговрат. Никога не се смущавайте, че вашите работи няма да се оправят.
Ако вие спазвате закона, онзи, разумния закон в света, вашите работи ще се оправят.
Ако седите на мястото, дето са ви поставили, добре, но ако си измените мястото, тогава работите ще закъснеят.
към беседата >>
Вие се мъчите някой път за сенките, а пък естеството на сенките е, че те се явяват и изчезват.
Това, което изчезва, не е реално. То е сянката.
Вие се мъчите някой път за сенките, а пък естеството на сенките е, че те се явяват и изчезват.
Сега това е един закон за постижения в света. Постижението седи в разбирането на основните закони. Най-първо вие се смущавате за онова, което не разбирате. Вие се безпокоите, че нищо няма да постигнете в живота си. Това е едно заблуждение.
към беседата >>
Ако седите на мястото, дето са ви поставили, добре, но ако си измените мястото, тогава работите ще закъснеят.
Чистият въздух е излязъл от по-висши същества, които го приемат по един начин, а ние го приемаме по друг начин. Ако дишаш правилно, ти трябва да влизаш във връзка със същества, от които този въздух е излязъл и той пак ще се върне към тях. В природата има постоянен кръговрат. Никога не се смущавайте, че вашите работи няма да се оправят. Ако вие спазвате закона, онзи, разумния закон в света, вашите работи ще се оправят.
Ако седите на мястото, дето са ви поставили, добре, но ако си измените мястото, тогава работите ще закъснеят.
към беседата >>
Сега това е един закон за постижения в света.
Това, което изчезва, не е реално. То е сянката. Вие се мъчите някой път за сенките, а пък естеството на сенките е, че те се явяват и изчезват.
Сега това е един закон за постижения в света.
Постижението седи в разбирането на основните закони. Най-първо вие се смущавате за онова, което не разбирате. Вие се безпокоите, че нищо няма да постигнете в живота си. Това е едно заблуждение. Какво са постиженията на рибата?
към беседата >>
Сега, Олге, ти как римуваш твоите думи?
Сега, Олге, ти как римуваш твоите думи?
Я ми римувай думи. (Кои думи?) Каквито и да са думи, едносложни, двусложни. Ако имаш нещо в запас, кажи го. А пък ако нямаш, други думи намери. (Вие искате фраза ли само или рима?
към беседата >>
Постижението седи в разбирането на основните закони.
Това, което изчезва, не е реално. То е сянката. Вие се мъчите някой път за сенките, а пък естеството на сенките е, че те се явяват и изчезват. Сега това е един закон за постижения в света.
Постижението седи в разбирането на основните закони.
Най-първо вие се смущавате за онова, което не разбирате. Вие се безпокоите, че нищо няма да постигнете в живота си. Това е едно заблуждение. Какво са постиженията на рибата? Да гледа във водата, нищо повече!
към беседата >>
Я ми римувай думи.
Сега, Олге, ти как римуваш твоите думи?
Я ми римувай думи.
(Кои думи?) Каквито и да са думи, едносложни, двусложни. Ако имаш нещо в запас, кажи го. А пък ако нямаш, други думи намери. (Вие искате фраза ли само или рима? Когато имам идея идат римите, но когато нямам, не идат.) Нареждаш първия ред, втория ред; вторият ред може да римуваш с първия, а може през два реда.
към беседата >>
Най-първо вие се смущавате за онова, което не разбирате.
Това, което изчезва, не е реално. То е сянката. Вие се мъчите някой път за сенките, а пък естеството на сенките е, че те се явяват и изчезват. Сега това е един закон за постижения в света. Постижението седи в разбирането на основните закони.
Най-първо вие се смущавате за онова, което не разбирате.
Вие се безпокоите, че нищо няма да постигнете в живота си. Това е едно заблуждение. Какво са постиженията на рибата? Да гледа във водата, нищо повече! Ако тази риба почне да мисли, че иска да стане някоя птица, да лети във въздуха, тя се заблуждава.
към беседата >>
(Кои думи?) Каквито и да са думи, едносложни, двусложни.
Сега, Олге, ти как римуваш твоите думи? Я ми римувай думи.
(Кои думи?) Каквито и да са думи, едносложни, двусложни.
Ако имаш нещо в запас, кажи го. А пък ако нямаш, други думи намери. (Вие искате фраза ли само или рима? Когато имам идея идат римите, но когато нямам, не идат.) Нареждаш първия ред, втория ред; вторият ред може да римуваш с първия, а може през два реда. На вас е потребно следното: отношението, което съществува между вашите мисли и чувства.
към беседата >>
Вие се безпокоите, че нищо няма да постигнете в живота си.
То е сянката. Вие се мъчите някой път за сенките, а пък естеството на сенките е, че те се явяват и изчезват. Сега това е един закон за постижения в света. Постижението седи в разбирането на основните закони. Най-първо вие се смущавате за онова, което не разбирате.
Вие се безпокоите, че нищо няма да постигнете в живота си.
Това е едно заблуждение. Какво са постиженията на рибата? Да гледа във водата, нищо повече! Ако тази риба почне да мисли, че иска да стане някоя птица, да лети във въздуха, тя се заблуждава. Рибата да плува във водата.
към беседата >>
Ако имаш нещо в запас, кажи го.
Сега, Олге, ти как римуваш твоите думи? Я ми римувай думи. (Кои думи?) Каквито и да са думи, едносложни, двусложни.
Ако имаш нещо в запас, кажи го.
А пък ако нямаш, други думи намери. (Вие искате фраза ли само или рима? Когато имам идея идат римите, но когато нямам, не идат.) Нареждаш първия ред, втория ред; вторият ред може да римуваш с първия, а може през два реда. На вас е потребно следното: отношението, което съществува между вашите мисли и чувства. Може вашата мисъл да е реална, а може и да не е реална, да е сянка.
към беседата >>
Това е едно заблуждение.
Вие се мъчите някой път за сенките, а пък естеството на сенките е, че те се явяват и изчезват. Сега това е един закон за постижения в света. Постижението седи в разбирането на основните закони. Най-първо вие се смущавате за онова, което не разбирате. Вие се безпокоите, че нищо няма да постигнете в живота си.
Това е едно заблуждение.
Какво са постиженията на рибата? Да гледа във водата, нищо повече! Ако тази риба почне да мисли, че иска да стане някоя птица, да лети във въздуха, тя се заблуждава. Рибата да плува във водата. Какви са постиженията на птицата?
към беседата >>
А пък ако нямаш, други думи намери.
Сега, Олге, ти как римуваш твоите думи? Я ми римувай думи. (Кои думи?) Каквито и да са думи, едносложни, двусложни. Ако имаш нещо в запас, кажи го.
А пък ако нямаш, други думи намери.
(Вие искате фраза ли само или рима? Когато имам идея идат римите, но когато нямам, не идат.) Нареждаш първия ред, втория ред; вторият ред може да римуваш с първия, а може през два реда. На вас е потребно следното: отношението, което съществува между вашите мисли и чувства. Може вашата мисъл да е реална, а може и да не е реална, да е сянка. Може чувствата ви да са реални, а може и да не са реални.
към беседата >>
Какво са постиженията на рибата?
Сега това е един закон за постижения в света. Постижението седи в разбирането на основните закони. Най-първо вие се смущавате за онова, което не разбирате. Вие се безпокоите, че нищо няма да постигнете в живота си. Това е едно заблуждение.
Какво са постиженията на рибата?
Да гледа във водата, нищо повече! Ако тази риба почне да мисли, че иска да стане някоя птица, да лети във въздуха, тя се заблуждава. Рибата да плува във водата. Какви са постиженията на птицата? Да хвърка.
към беседата >>
(Вие искате фраза ли само или рима?
Сега, Олге, ти как римуваш твоите думи? Я ми римувай думи. (Кои думи?) Каквито и да са думи, едносложни, двусложни. Ако имаш нещо в запас, кажи го. А пък ако нямаш, други думи намери.
(Вие искате фраза ли само или рима?
Когато имам идея идат римите, но когато нямам, не идат.) Нареждаш първия ред, втория ред; вторият ред може да римуваш с първия, а може през два реда. На вас е потребно следното: отношението, което съществува между вашите мисли и чувства. Може вашата мисъл да е реална, а може и да не е реална, да е сянка. Може чувствата ви да са реални, а може и да не са реални. При съчетанията на мислите и чувствата ви някой път нещата са постижими.
към беседата >>
Да гледа във водата, нищо повече!
Постижението седи в разбирането на основните закони. Най-първо вие се смущавате за онова, което не разбирате. Вие се безпокоите, че нищо няма да постигнете в живота си. Това е едно заблуждение. Какво са постиженията на рибата?
Да гледа във водата, нищо повече!
Ако тази риба почне да мисли, че иска да стане някоя птица, да лети във въздуха, тя се заблуждава. Рибата да плува във водата. Какви са постиженията на птицата? Да хвърка. В дадения случай какви са възможностите на човека?
към беседата >>
Когато имам идея идат римите, но когато нямам, не идат.) Нареждаш първия ред, втория ред; вторият ред може да римуваш с първия, а може през два реда.
Я ми римувай думи. (Кои думи?) Каквито и да са думи, едносложни, двусложни. Ако имаш нещо в запас, кажи го. А пък ако нямаш, други думи намери. (Вие искате фраза ли само или рима?
Когато имам идея идат римите, но когато нямам, не идат.) Нареждаш първия ред, втория ред; вторият ред може да римуваш с първия, а може през два реда.
На вас е потребно следното: отношението, което съществува между вашите мисли и чувства. Може вашата мисъл да е реална, а може и да не е реална, да е сянка. Може чувствата ви да са реални, а може и да не са реални. При съчетанията на мислите и чувствата ви някой път нещата са постижими. Когато съчетавате една реална мисъл с едно нереално чувство, тогава не може да имате постижение.
към беседата >>
Ако тази риба почне да мисли, че иска да стане някоя птица, да лети във въздуха, тя се заблуждава.
Най-първо вие се смущавате за онова, което не разбирате. Вие се безпокоите, че нищо няма да постигнете в живота си. Това е едно заблуждение. Какво са постиженията на рибата? Да гледа във водата, нищо повече!
Ако тази риба почне да мисли, че иска да стане някоя птица, да лети във въздуха, тя се заблуждава.
Рибата да плува във водата. Какви са постиженията на птицата? Да хвърка. В дадения случай какви са възможностите на човека? Човек трябва да мисли.
към беседата >>
На вас е потребно следното: отношението, което съществува между вашите мисли и чувства.
(Кои думи?) Каквито и да са думи, едносложни, двусложни. Ако имаш нещо в запас, кажи го. А пък ако нямаш, други думи намери. (Вие искате фраза ли само или рима? Когато имам идея идат римите, но когато нямам, не идат.) Нареждаш първия ред, втория ред; вторият ред може да римуваш с първия, а може през два реда.
На вас е потребно следното: отношението, което съществува между вашите мисли и чувства.
Може вашата мисъл да е реална, а може и да не е реална, да е сянка. Може чувствата ви да са реални, а може и да не са реални. При съчетанията на мислите и чувствата ви някой път нещата са постижими. Когато съчетавате една реална мисъл с едно нереално чувство, тогава не може да имате постижение. Или съчетавате една нереална мисъл с реално чувство.
към беседата >>
Рибата да плува във водата.
Вие се безпокоите, че нищо няма да постигнете в живота си. Това е едно заблуждение. Какво са постиженията на рибата? Да гледа във водата, нищо повече! Ако тази риба почне да мисли, че иска да стане някоя птица, да лети във въздуха, тя се заблуждава.
Рибата да плува във водата.
Какви са постиженията на птицата? Да хвърка. В дадения случай какви са възможностите на човека? Човек трябва да мисли. Аз определих какво нещо е мисълта.
към беседата >>
Може вашата мисъл да е реална, а може и да не е реална, да е сянка.
Ако имаш нещо в запас, кажи го. А пък ако нямаш, други думи намери. (Вие искате фраза ли само или рима? Когато имам идея идат римите, но когато нямам, не идат.) Нареждаш първия ред, втория ред; вторият ред може да римуваш с първия, а може през два реда. На вас е потребно следното: отношението, което съществува между вашите мисли и чувства.
Може вашата мисъл да е реална, а може и да не е реална, да е сянка.
Може чувствата ви да са реални, а може и да не са реални. При съчетанията на мислите и чувствата ви някой път нещата са постижими. Когато съчетавате една реална мисъл с едно нереално чувство, тогава не може да имате постижение. Или съчетавате една нереална мисъл с реално чувство. И тогава нещата са непостижими.
към беседата >>
Какви са постиженията на птицата?
Това е едно заблуждение. Какво са постиженията на рибата? Да гледа във водата, нищо повече! Ако тази риба почне да мисли, че иска да стане някоя птица, да лети във въздуха, тя се заблуждава. Рибата да плува във водата.
Какви са постиженията на птицата?
Да хвърка. В дадения случай какви са възможностите на човека? Човек трябва да мисли. Аз определих какво нещо е мисълта. За какво е даден умът на човека?
към беседата >>
Може чувствата ви да са реални, а може и да не са реални.
А пък ако нямаш, други думи намери. (Вие искате фраза ли само или рима? Когато имам идея идат римите, но когато нямам, не идат.) Нареждаш първия ред, втория ред; вторият ред може да римуваш с първия, а може през два реда. На вас е потребно следното: отношението, което съществува между вашите мисли и чувства. Може вашата мисъл да е реална, а може и да не е реална, да е сянка.
Може чувствата ви да са реални, а може и да не са реални.
При съчетанията на мислите и чувствата ви някой път нещата са постижими. Когато съчетавате една реална мисъл с едно нереално чувство, тогава не може да имате постижение. Или съчетавате една нереална мисъл с реално чувство. И тогава нещата са непостижими. Ако съчетавате една реална мисъл с едно реално чувство, тогава нещата са постижими.
към беседата >>
Да хвърка.
Какво са постиженията на рибата? Да гледа във водата, нищо повече! Ако тази риба почне да мисли, че иска да стане някоя птица, да лети във въздуха, тя се заблуждава. Рибата да плува във водата. Какви са постиженията на птицата?
Да хвърка.
В дадения случай какви са възможностите на човека? Човек трябва да мисли. Аз определих какво нещо е мисълта. За какво е даден умът на човека? Какво ни ползува мисълта?
към беседата >>
При съчетанията на мислите и чувствата ви някой път нещата са постижими.
(Вие искате фраза ли само или рима? Когато имам идея идат римите, но когато нямам, не идат.) Нареждаш първия ред, втория ред; вторият ред може да римуваш с първия, а може през два реда. На вас е потребно следното: отношението, което съществува между вашите мисли и чувства. Може вашата мисъл да е реална, а може и да не е реална, да е сянка. Може чувствата ви да са реални, а може и да не са реални.
При съчетанията на мислите и чувствата ви някой път нещата са постижими.
Когато съчетавате една реална мисъл с едно нереално чувство, тогава не може да имате постижение. Или съчетавате една нереална мисъл с реално чувство. И тогава нещата са непостижими. Ако съчетавате една реална мисъл с едно реално чувство, тогава нещата са постижими. Законът на Любовта съединява мисълта с чувството.
към беседата >>
В дадения случай какви са възможностите на човека?
Да гледа във водата, нищо повече! Ако тази риба почне да мисли, че иска да стане някоя птица, да лети във въздуха, тя се заблуждава. Рибата да плува във водата. Какви са постиженията на птицата? Да хвърка.
В дадения случай какви са възможностите на човека?
Човек трябва да мисли. Аз определих какво нещо е мисълта. За какво е даден умът на човека? Какво ни ползува мисълта? (Олге, помниш ли?) Мисълта, умът на човека е даден, за да се избави той от своето животинско естество.
към беседата >>
Когато съчетавате една реална мисъл с едно нереално чувство, тогава не може да имате постижение.
Когато имам идея идат римите, но когато нямам, не идат.) Нареждаш първия ред, втория ред; вторият ред може да римуваш с първия, а може през два реда. На вас е потребно следното: отношението, което съществува между вашите мисли и чувства. Може вашата мисъл да е реална, а може и да не е реална, да е сянка. Може чувствата ви да са реални, а може и да не са реални. При съчетанията на мислите и чувствата ви някой път нещата са постижими.
Когато съчетавате една реална мисъл с едно нереално чувство, тогава не може да имате постижение.
Или съчетавате една нереална мисъл с реално чувство. И тогава нещата са непостижими. Ако съчетавате една реална мисъл с едно реално чувство, тогава нещата са постижими. Законът на Любовта съединява мисълта с чувството. Когато дойде Любовта, тя има условия да действува само при реални мисли и реални чувства.
към беседата >>
Човек трябва да мисли.
Ако тази риба почне да мисли, че иска да стане някоя птица, да лети във въздуха, тя се заблуждава. Рибата да плува във водата. Какви са постиженията на птицата? Да хвърка. В дадения случай какви са възможностите на човека?
Човек трябва да мисли.
Аз определих какво нещо е мисълта. За какво е даден умът на човека? Какво ни ползува мисълта? (Олге, помниш ли?) Мисълта, умът на човека е даден, за да се избави той от своето животинско естество. Сега да допуснем, да турим още един знак.
към беседата >>
Или съчетавате една нереална мисъл с реално чувство.
На вас е потребно следното: отношението, което съществува между вашите мисли и чувства. Може вашата мисъл да е реална, а може и да не е реална, да е сянка. Може чувствата ви да са реални, а може и да не са реални. При съчетанията на мислите и чувствата ви някой път нещата са постижими. Когато съчетавате една реална мисъл с едно нереално чувство, тогава не може да имате постижение.
Или съчетавате една нереална мисъл с реално чувство.
И тогава нещата са непостижими. Ако съчетавате една реална мисъл с едно реално чувство, тогава нещата са постижими. Законът на Любовта съединява мисълта с чувството. Когато дойде Любовта, тя има условия да действува само при реални мисли и реални чувства. Тя е сила, която гради.
към беседата >>
Аз определих какво нещо е мисълта.
Рибата да плува във водата. Какви са постиженията на птицата? Да хвърка. В дадения случай какви са възможностите на човека? Човек трябва да мисли.
Аз определих какво нещо е мисълта.
За какво е даден умът на човека? Какво ни ползува мисълта? (Олге, помниш ли?) Мисълта, умът на човека е даден, за да се избави той от своето животинско естество. Сега да допуснем, да турим още един знак. Това число го увеличаваме с още една единица.
към беседата >>
И тогава нещата са непостижими.
Може вашата мисъл да е реална, а може и да не е реална, да е сянка. Може чувствата ви да са реални, а може и да не са реални. При съчетанията на мислите и чувствата ви някой път нещата са постижими. Когато съчетавате една реална мисъл с едно нереално чувство, тогава не може да имате постижение. Или съчетавате една нереална мисъл с реално чувство.
И тогава нещата са непостижими.
Ако съчетавате една реална мисъл с едно реално чувство, тогава нещата са постижими. Законът на Любовта съединява мисълта с чувството. Когато дойде Любовта, тя има условия да действува само при реални мисли и реални чувства. Тя е сила, която гради. Ако вашият материал е здрав, Любовта ще гради.
към беседата >>
За какво е даден умът на човека?
Какви са постиженията на птицата? Да хвърка. В дадения случай какви са възможностите на човека? Човек трябва да мисли. Аз определих какво нещо е мисълта.
За какво е даден умът на човека?
Какво ни ползува мисълта? (Олге, помниш ли?) Мисълта, умът на човека е даден, за да се избави той от своето животинско естество. Сега да допуснем, да турим още един знак. Това число го увеличаваме с още една единица.
към беседата >>
Ако съчетавате една реална мисъл с едно реално чувство, тогава нещата са постижими.
Може чувствата ви да са реални, а може и да не са реални. При съчетанията на мислите и чувствата ви някой път нещата са постижими. Когато съчетавате една реална мисъл с едно нереално чувство, тогава не може да имате постижение. Или съчетавате една нереална мисъл с реално чувство. И тогава нещата са непостижими.
Ако съчетавате една реална мисъл с едно реално чувство, тогава нещата са постижими.
Законът на Любовта съединява мисълта с чувството. Когато дойде Любовта, тя има условия да действува само при реални мисли и реални чувства. Тя е сила, която гради. Ако вашият материал е здрав, Любовта ще гради. Ако ли не, тогава тя ще мине и тогава във вас ще остане една празнина.
към беседата >>
Какво ни ползува мисълта?
Да хвърка. В дадения случай какви са възможностите на човека? Човек трябва да мисли. Аз определих какво нещо е мисълта. За какво е даден умът на човека?
Какво ни ползува мисълта?
(Олге, помниш ли?) Мисълта, умът на човека е даден, за да се избави той от своето животинско естество. Сега да допуснем, да турим още един знак. Това число го увеличаваме с още една единица.
към беседата >>
Законът на Любовта съединява мисълта с чувството.
При съчетанията на мислите и чувствата ви някой път нещата са постижими. Когато съчетавате една реална мисъл с едно нереално чувство, тогава не може да имате постижение. Или съчетавате една нереална мисъл с реално чувство. И тогава нещата са непостижими. Ако съчетавате една реална мисъл с едно реално чувство, тогава нещата са постижими.
Законът на Любовта съединява мисълта с чувството.
Когато дойде Любовта, тя има условия да действува само при реални мисли и реални чувства. Тя е сила, която гради. Ако вашият материал е здрав, Любовта ще гради. Ако ли не, тогава тя ще мине и тогава във вас ще остане една празнина. Вие ще имате неразположение и ще кажете, че животът няма смисъл.
към беседата >>
(Олге, помниш ли?) Мисълта, умът на човека е даден, за да се избави той от своето животинско естество.
В дадения случай какви са възможностите на човека? Човек трябва да мисли. Аз определих какво нещо е мисълта. За какво е даден умът на човека? Какво ни ползува мисълта?
(Олге, помниш ли?) Мисълта, умът на човека е даден, за да се избави той от своето животинско естество.
Сега да допуснем, да турим още един знак. Това число го увеличаваме с още една единица.
към беседата >>
Когато дойде Любовта, тя има условия да действува само при реални мисли и реални чувства.
Когато съчетавате една реална мисъл с едно нереално чувство, тогава не може да имате постижение. Или съчетавате една нереална мисъл с реално чувство. И тогава нещата са непостижими. Ако съчетавате една реална мисъл с едно реално чувство, тогава нещата са постижими. Законът на Любовта съединява мисълта с чувството.
Когато дойде Любовта, тя има условия да действува само при реални мисли и реални чувства.
Тя е сила, която гради. Ако вашият материал е здрав, Любовта ще гради. Ако ли не, тогава тя ще мине и тогава във вас ще остане една празнина. Вие ще имате неразположение и ще кажете, че животът няма смисъл. Някой път животът ви е обезсмислен.
към беседата >>
Сега да допуснем, да турим още един знак.
Човек трябва да мисли. Аз определих какво нещо е мисълта. За какво е даден умът на човека? Какво ни ползува мисълта? (Олге, помниш ли?) Мисълта, умът на човека е даден, за да се избави той от своето животинско естество.
Сега да допуснем, да турим още един знак.
Това число го увеличаваме с още една единица.
към беседата >>
Тя е сила, която гради.
Или съчетавате една нереална мисъл с реално чувство. И тогава нещата са непостижими. Ако съчетавате една реална мисъл с едно реално чувство, тогава нещата са постижими. Законът на Любовта съединява мисълта с чувството. Когато дойде Любовта, тя има условия да действува само при реални мисли и реални чувства.
Тя е сила, която гради.
Ако вашият материал е здрав, Любовта ще гради. Ако ли не, тогава тя ще мине и тогава във вас ще остане една празнина. Вие ще имате неразположение и ще кажете, че животът няма смисъл. Някой път животът ви е обезсмислен. Защо е обезсмислен?
към беседата >>
Това число го увеличаваме с още една единица.
Аз определих какво нещо е мисълта. За какво е даден умът на човека? Какво ни ползува мисълта? (Олге, помниш ли?) Мисълта, умът на човека е даден, за да се избави той от своето животинско естество. Сега да допуснем, да турим още един знак.
Това число го увеличаваме с още една единица.
към беседата >>
Ако вашият материал е здрав, Любовта ще гради.
И тогава нещата са непостижими. Ако съчетавате една реална мисъл с едно реално чувство, тогава нещата са постижими. Законът на Любовта съединява мисълта с чувството. Когато дойде Любовта, тя има условия да действува само при реални мисли и реални чувства. Тя е сила, която гради.
Ако вашият материал е здрав, Любовта ще гради.
Ако ли не, тогава тя ще мине и тогава във вас ще остане една празнина. Вие ще имате неразположение и ще кажете, че животът няма смисъл. Някой път животът ви е обезсмислен. Защо е обезсмислен? От неразбиране.
към беседата >>
1 1-2
1 1-2
към беседата >>
Ако ли не, тогава тя ще мине и тогава във вас ще остане една празнина.
Ако съчетавате една реална мисъл с едно реално чувство, тогава нещата са постижими. Законът на Любовта съединява мисълта с чувството. Когато дойде Любовта, тя има условия да действува само при реални мисли и реални чувства. Тя е сила, която гради. Ако вашият материал е здрав, Любовта ще гради.
Ако ли не, тогава тя ще мине и тогава във вас ще остане една празнина.
Вие ще имате неразположение и ще кажете, че животът няма смисъл. Някой път животът ви е обезсмислен. Защо е обезсмислен? От неразбиране. Вие говорите за Бога.
към беседата >>
2 1-3
2 1-3
към беседата >>
Вие ще имате неразположение и ще кажете, че животът няма смисъл.
Законът на Любовта съединява мисълта с чувството. Когато дойде Любовта, тя има условия да действува само при реални мисли и реални чувства. Тя е сила, която гради. Ако вашият материал е здрав, Любовта ще гради. Ако ли не, тогава тя ще мине и тогава във вас ще остане една празнина.
Вие ще имате неразположение и ще кажете, че животът няма смисъл.
Някой път животът ви е обезсмислен. Защо е обезсмислен? От неразбиране. Вие говорите за Бога. Аз се чудя на хората.
към беседата >>
В първия случай, ако е по отношение на материалния свят, яйцето означава киселина, творческа сила.
В първия случай, ако е по отношение на материалния свят, яйцето означава киселина, творческа сила.
Двете е основа, а пък трите, това е един резултат. От киселината и от основата какво излиза? (Сол.) Трите е солта в дадения случай. Питам, след като се увеличи единицата, вие имате една основа. Сол е, като сте турили единица при двете, вие сте получили числото три, това е солта.
към беседата >>
Някой път животът ви е обезсмислен.
Когато дойде Любовта, тя има условия да действува само при реални мисли и реални чувства. Тя е сила, която гради. Ако вашият материал е здрав, Любовта ще гради. Ако ли не, тогава тя ще мине и тогава във вас ще остане една празнина. Вие ще имате неразположение и ще кажете, че животът няма смисъл.
Някой път животът ви е обезсмислен.
Защо е обезсмислен? От неразбиране. Вие говорите за Бога. Аз се чудя на хората. В моя ум и досега има един въпрос, който разрешавам.
към беседата >>
Двете е основа, а пък трите, това е един резултат.
В първия случай, ако е по отношение на материалния свят, яйцето означава киселина, творческа сила.
Двете е основа, а пък трите, това е един резултат.
От киселината и от основата какво излиза? (Сол.) Трите е солта в дадения случай. Питам, след като се увеличи единицата, вие имате една основа. Сол е, като сте турили единица при двете, вие сте получили числото три, това е солта. По какво се отличава киселината?
към беседата >>
Защо е обезсмислен?
Тя е сила, която гради. Ако вашият материал е здрав, Любовта ще гради. Ако ли не, тогава тя ще мине и тогава във вас ще остане една празнина. Вие ще имате неразположение и ще кажете, че животът няма смисъл. Някой път животът ви е обезсмислен.
Защо е обезсмислен?
От неразбиране. Вие говорите за Бога. Аз се чудя на хората. В моя ум и досега има един въпрос, който разрешавам. Хората ги обича едно същество, което ги е създало.
към беседата >>
От киселината и от основата какво излиза?
В първия случай, ако е по отношение на материалния свят, яйцето означава киселина, творческа сила. Двете е основа, а пък трите, това е един резултат.
От киселината и от основата какво излиза?
(Сол.) Трите е солта в дадения случай. Питам, след като се увеличи единицата, вие имате една основа. Сол е, като сте турили единица при двете, вие сте получили числото три, това е солта. По какво се отличава киселината? (Тя разяжда.) А основата?
към беседата >>
От неразбиране.
Ако вашият материал е здрав, Любовта ще гради. Ако ли не, тогава тя ще мине и тогава във вас ще остане една празнина. Вие ще имате неразположение и ще кажете, че животът няма смисъл. Някой път животът ви е обезсмислен. Защо е обезсмислен?
От неразбиране.
Вие говорите за Бога. Аз се чудя на хората. В моя ум и досега има един въпрос, който разрешавам. Хората ги обича едно същество, което ги е създало. То има любов към тях.
към беседата >>
(Сол.) Трите е солта в дадения случай.
В първия случай, ако е по отношение на материалния свят, яйцето означава киселина, творческа сила. Двете е основа, а пък трите, това е един резултат. От киселината и от основата какво излиза?
(Сол.) Трите е солта в дадения случай.
Питам, след като се увеличи единицата, вие имате една основа. Сол е, като сте турили единица при двете, вие сте получили числото три, това е солта. По какво се отличава киселината? (Тя разяжда.) А основата? (И основата разяжда, но по-малко.) А солта е неутрална.
към беседата >>
Вие говорите за Бога.
Ако ли не, тогава тя ще мине и тогава във вас ще остане една празнина. Вие ще имате неразположение и ще кажете, че животът няма смисъл. Някой път животът ви е обезсмислен. Защо е обезсмислен? От неразбиране.
Вие говорите за Бога.
Аз се чудя на хората. В моя ум и досега има един въпрос, който разрешавам. Хората ги обича едно същество, което ги е създало. То има любов към тях. При тази Божествена Любов, при всичката хубост, която природата е създала, тези хора са нещастни и казват: „Мене няма кой да ме обича.“ Хубаво, как могат да те обичат?
към беседата >>
Питам, след като се увеличи единицата, вие имате една основа.
В първия случай, ако е по отношение на материалния свят, яйцето означава киселина, творческа сила. Двете е основа, а пък трите, това е един резултат. От киселината и от основата какво излиза? (Сол.) Трите е солта в дадения случай.
Питам, след като се увеличи единицата, вие имате една основа.
Сол е, като сте турили единица при двете, вие сте получили числото три, това е солта. По какво се отличава киселината? (Тя разяжда.) А основата? (И основата разяжда, но по-малко.) А солта е неутрална. В дадения случай вие трябва да разбирате.
към беседата >>
Аз се чудя на хората.
Вие ще имате неразположение и ще кажете, че животът няма смисъл. Някой път животът ви е обезсмислен. Защо е обезсмислен? От неразбиране. Вие говорите за Бога.
Аз се чудя на хората.
В моя ум и досега има един въпрос, който разрешавам. Хората ги обича едно същество, което ги е създало. То има любов към тях. При тази Божествена Любов, при всичката хубост, която природата е създала, тези хора са нещастни и казват: „Мене няма кой да ме обича.“ Хубаво, как могат да те обичат? Ти трябва да имаш едно реално чувство, една реална мисъл, за да те обичат.
към беседата >>
Сол е, като сте турили единица при двете, вие сте получили числото три, това е солта.
В първия случай, ако е по отношение на материалния свят, яйцето означава киселина, творческа сила. Двете е основа, а пък трите, това е един резултат. От киселината и от основата какво излиза? (Сол.) Трите е солта в дадения случай. Питам, след като се увеличи единицата, вие имате една основа.
Сол е, като сте турили единица при двете, вие сте получили числото три, това е солта.
По какво се отличава киселината? (Тя разяжда.) А основата? (И основата разяжда, но по-малко.) А солта е неутрална. В дадения случай вие трябва да разбирате. Това е един процес във вас.
към беседата >>
В моя ум и досега има един въпрос, който разрешавам.
Някой път животът ви е обезсмислен. Защо е обезсмислен? От неразбиране. Вие говорите за Бога. Аз се чудя на хората.
В моя ум и досега има един въпрос, който разрешавам.
Хората ги обича едно същество, което ги е създало. То има любов към тях. При тази Божествена Любов, при всичката хубост, която природата е създала, тези хора са нещастни и казват: „Мене няма кой да ме обича.“ Хубаво, как могат да те обичат? Ти трябва да имаш едно реално чувство, една реална мисъл, за да те обичат. Ти не може да бъдеш обичан, ако нямаш реална мисъл.
към беседата >>
По какво се отличава киселината?
Двете е основа, а пък трите, това е един резултат. От киселината и от основата какво излиза? (Сол.) Трите е солта в дадения случай. Питам, след като се увеличи единицата, вие имате една основа. Сол е, като сте турили единица при двете, вие сте получили числото три, това е солта.
По какво се отличава киселината?
(Тя разяжда.) А основата? (И основата разяжда, но по-малко.) А солта е неутрална. В дадения случай вие трябва да разбирате. Това е един процес във вас. Някой път имате киселина, енергия имате.
към беседата >>
Хората ги обича едно същество, което ги е създало.
Защо е обезсмислен? От неразбиране. Вие говорите за Бога. Аз се чудя на хората. В моя ум и досега има един въпрос, който разрешавам.
Хората ги обича едно същество, което ги е създало.
То има любов към тях. При тази Божествена Любов, при всичката хубост, която природата е създала, тези хора са нещастни и казват: „Мене няма кой да ме обича.“ Хубаво, как могат да те обичат? Ти трябва да имаш едно реално чувство, една реална мисъл, за да те обичат. Ти не може да бъдеш обичан, ако нямаш реална мисъл. Ти не можеш да бъдеш обичан, ако нямаш реално чувство.
към беседата >>
(Тя разяжда.) А основата?
От киселината и от основата какво излиза? (Сол.) Трите е солта в дадения случай. Питам, след като се увеличи единицата, вие имате една основа. Сол е, като сте турили единица при двете, вие сте получили числото три, това е солта. По какво се отличава киселината?
(Тя разяжда.) А основата?
(И основата разяжда, но по-малко.) А солта е неутрална. В дадения случай вие трябва да разбирате. Това е един процес във вас. Някой път имате киселина, енергия имате. Искате да работите.
към беседата >>
То има любов към тях.
От неразбиране. Вие говорите за Бога. Аз се чудя на хората. В моя ум и досега има един въпрос, който разрешавам. Хората ги обича едно същество, което ги е създало.
То има любов към тях.
При тази Божествена Любов, при всичката хубост, която природата е създала, тези хора са нещастни и казват: „Мене няма кой да ме обича.“ Хубаво, как могат да те обичат? Ти трябва да имаш едно реално чувство, една реална мисъл, за да те обичат. Ти не може да бъдеш обичан, ако нямаш реална мисъл. Ти не можеш да бъдеш обичан, ако нямаш реално чувство. Сянката не може да се обича.
към беседата >>
(И основата разяжда, но по-малко.) А солта е неутрална.
(Сол.) Трите е солта в дадения случай. Питам, след като се увеличи единицата, вие имате една основа. Сол е, като сте турили единица при двете, вие сте получили числото три, това е солта. По какво се отличава киселината? (Тя разяжда.) А основата?
(И основата разяжда, но по-малко.) А солта е неутрална.
В дадения случай вие трябва да разбирате. Това е един процес във вас. Някой път имате киселина, енергия имате. Искате да работите. Казвате: „Киселина имаш.“ Сега ви трябва основа, как да увеличите вашата основа.
към беседата >>
При тази Божествена Любов, при всичката хубост, която природата е създала, тези хора са нещастни и казват: „Мене няма кой да ме обича.“ Хубаво, как могат да те обичат?
Вие говорите за Бога. Аз се чудя на хората. В моя ум и досега има един въпрос, който разрешавам. Хората ги обича едно същество, което ги е създало. То има любов към тях.
При тази Божествена Любов, при всичката хубост, която природата е създала, тези хора са нещастни и казват: „Мене няма кой да ме обича.“ Хубаво, как могат да те обичат?
Ти трябва да имаш едно реално чувство, една реална мисъл, за да те обичат. Ти не може да бъдеш обичан, ако нямаш реална мисъл. Ти не можеш да бъдеш обичан, ако нямаш реално чувство. Сянката не може да се обича. Ти сам ще се разочароваш от себе си.
към беседата >>
В дадения случай вие трябва да разбирате.
Питам, след като се увеличи единицата, вие имате една основа. Сол е, като сте турили единица при двете, вие сте получили числото три, това е солта. По какво се отличава киселината? (Тя разяжда.) А основата? (И основата разяжда, но по-малко.) А солта е неутрална.
В дадения случай вие трябва да разбирате.
Това е един процес във вас. Някой път имате киселина, енергия имате. Искате да работите. Казвате: „Киселина имаш.“ Сега ви трябва основа, как да увеличите вашата основа. Сега да допуснем, че имате повече основа, отколкото ви трябва, какво трябва да правите?
към беседата >>
Ти трябва да имаш едно реално чувство, една реална мисъл, за да те обичат.
Аз се чудя на хората. В моя ум и досега има един въпрос, който разрешавам. Хората ги обича едно същество, което ги е създало. То има любов към тях. При тази Божествена Любов, при всичката хубост, която природата е създала, тези хора са нещастни и казват: „Мене няма кой да ме обича.“ Хубаво, как могат да те обичат?
Ти трябва да имаш едно реално чувство, една реална мисъл, за да те обичат.
Ти не може да бъдеш обичан, ако нямаш реална мисъл. Ти не можеш да бъдеш обичан, ако нямаш реално чувство. Сянката не може да се обича. Ти сам ще се разочароваш от себе си. Реалността аз определям така: Човек, който живее в реалността, никога духом не пада.
към беседата >>
Това е един процес във вас.
Сол е, като сте турили единица при двете, вие сте получили числото три, това е солта. По какво се отличава киселината? (Тя разяжда.) А основата? (И основата разяжда, но по-малко.) А солта е неутрална. В дадения случай вие трябва да разбирате.
Това е един процес във вас.
Някой път имате киселина, енергия имате. Искате да работите. Казвате: „Киселина имаш.“ Сега ви трябва основа, как да увеличите вашата основа. Сега да допуснем, че имате повече основа, отколкото ви трябва, какво трябва да правите? Трябва да увеличите силите си.
към беседата >>
Ти не може да бъдеш обичан, ако нямаш реална мисъл.
В моя ум и досега има един въпрос, който разрешавам. Хората ги обича едно същество, което ги е създало. То има любов към тях. При тази Божествена Любов, при всичката хубост, която природата е създала, тези хора са нещастни и казват: „Мене няма кой да ме обича.“ Хубаво, как могат да те обичат? Ти трябва да имаш едно реално чувство, една реална мисъл, за да те обичат.
Ти не може да бъдеш обичан, ако нямаш реална мисъл.
Ти не можеш да бъдеш обичан, ако нямаш реално чувство. Сянката не може да се обича. Ти сам ще се разочароваш от себе си. Реалността аз определям така: Човек, който живее в реалността, никога духом не пада. Щом си духом съвършено паднал, трябва да констатираш факта, че си извън реалността и няма на какво да разчиташ.
към беседата >>
Някой път имате киселина, енергия имате.
По какво се отличава киселината? (Тя разяжда.) А основата? (И основата разяжда, но по-малко.) А солта е неутрална. В дадения случай вие трябва да разбирате. Това е един процес във вас.
Някой път имате киселина, енергия имате.
Искате да работите. Казвате: „Киселина имаш.“ Сега ви трябва основа, как да увеличите вашата основа. Сега да допуснем, че имате повече основа, отколкото ви трябва, какво трябва да правите? Трябва да увеличите силите си. Всякога, когато човек има повече, отколкото трябва, той усеща едно напрежение.
към беседата >>
Ти не можеш да бъдеш обичан, ако нямаш реално чувство.
Хората ги обича едно същество, което ги е създало. То има любов към тях. При тази Божествена Любов, при всичката хубост, която природата е създала, тези хора са нещастни и казват: „Мене няма кой да ме обича.“ Хубаво, как могат да те обичат? Ти трябва да имаш едно реално чувство, една реална мисъл, за да те обичат. Ти не може да бъдеш обичан, ако нямаш реална мисъл.
Ти не можеш да бъдеш обичан, ако нямаш реално чувство.
Сянката не може да се обича. Ти сам ще се разочароваш от себе си. Реалността аз определям така: Човек, който живее в реалността, никога духом не пада. Щом си духом съвършено паднал, трябва да констатираш факта, че си извън реалността и няма на какво да разчиташ. Обезсърчен си.
към беседата >>
Искате да работите.
(Тя разяжда.) А основата? (И основата разяжда, но по-малко.) А солта е неутрална. В дадения случай вие трябва да разбирате. Това е един процес във вас. Някой път имате киселина, енергия имате.
Искате да работите.
Казвате: „Киселина имаш.“ Сега ви трябва основа, как да увеличите вашата основа. Сега да допуснем, че имате повече основа, отколкото ви трябва, какво трябва да правите? Трябва да увеличите силите си. Всякога, когато човек има повече, отколкото трябва, той усеща едно напрежение. Например от това гледище какво нещо е скръбта?
към беседата >>
Сянката не може да се обича.
То има любов към тях. При тази Божествена Любов, при всичката хубост, която природата е създала, тези хора са нещастни и казват: „Мене няма кой да ме обича.“ Хубаво, как могат да те обичат? Ти трябва да имаш едно реално чувство, една реална мисъл, за да те обичат. Ти не може да бъдеш обичан, ако нямаш реална мисъл. Ти не можеш да бъдеш обичан, ако нямаш реално чувство.
Сянката не може да се обича.
Ти сам ще се разочароваш от себе си. Реалността аз определям така: Човек, който живее в реалността, никога духом не пада. Щом си духом съвършено паднал, трябва да констатираш факта, че си извън реалността и няма на какво да разчиташ. Обезсърчен си. Казваш: „Не струва да се живее.“ Не, ти се върни в живота.
към беседата >>
Казвате: „Киселина имаш.“ Сега ви трябва основа, как да увеличите вашата основа.
(И основата разяжда, но по-малко.) А солта е неутрална. В дадения случай вие трябва да разбирате. Това е един процес във вас. Някой път имате киселина, енергия имате. Искате да работите.
Казвате: „Киселина имаш.“ Сега ви трябва основа, как да увеличите вашата основа.
Сега да допуснем, че имате повече основа, отколкото ви трябва, какво трябва да правите? Трябва да увеличите силите си. Всякога, когато човек има повече, отколкото трябва, той усеща едно напрежение. Например от това гледище какво нещо е скръбта? Скръбта показва, че имаш повече киселина.
към беседата >>
Ти сам ще се разочароваш от себе си.
При тази Божествена Любов, при всичката хубост, която природата е създала, тези хора са нещастни и казват: „Мене няма кой да ме обича.“ Хубаво, как могат да те обичат? Ти трябва да имаш едно реално чувство, една реална мисъл, за да те обичат. Ти не може да бъдеш обичан, ако нямаш реална мисъл. Ти не можеш да бъдеш обичан, ако нямаш реално чувство. Сянката не може да се обича.
Ти сам ще се разочароваш от себе си.
Реалността аз определям така: Човек, който живее в реалността, никога духом не пада. Щом си духом съвършено паднал, трябва да констатираш факта, че си извън реалността и няма на какво да разчиташ. Обезсърчен си. Казваш: „Не струва да се живее.“ Не, ти се върни в живота. В това състояние, което имаш, не трябва да живееш, но се върни към реалността на живота.
към беседата >>
Сега да допуснем, че имате повече основа, отколкото ви трябва, какво трябва да правите?
В дадения случай вие трябва да разбирате. Това е един процес във вас. Някой път имате киселина, енергия имате. Искате да работите. Казвате: „Киселина имаш.“ Сега ви трябва основа, как да увеличите вашата основа.
Сега да допуснем, че имате повече основа, отколкото ви трябва, какво трябва да правите?
Трябва да увеличите силите си. Всякога, когато човек има повече, отколкото трябва, той усеща едно напрежение. Например от това гледище какво нещо е скръбта? Скръбта показва, че имаш повече киселина. Хората казват даже: „Кисел е станал той.“ Тези, които не разбират химия, казват така: „Кисел е, не го бутайте.“ А утре може да стане сладък.
към беседата >>
Реалността аз определям така: Човек, който живее в реалността, никога духом не пада.
Ти трябва да имаш едно реално чувство, една реална мисъл, за да те обичат. Ти не може да бъдеш обичан, ако нямаш реална мисъл. Ти не можеш да бъдеш обичан, ако нямаш реално чувство. Сянката не може да се обича. Ти сам ще се разочароваш от себе си.
Реалността аз определям така: Човек, който живее в реалността, никога духом не пада.
Щом си духом съвършено паднал, трябва да констатираш факта, че си извън реалността и няма на какво да разчиташ. Обезсърчен си. Казваш: „Не струва да се живее.“ Не, ти се върни в живота. В това състояние, което имаш, не трябва да живееш, но се върни към реалността на живота. Това разбиране, което имаш, не може да ти донесе едно благо.
към беседата >>
Трябва да увеличите силите си.
Това е един процес във вас. Някой път имате киселина, енергия имате. Искате да работите. Казвате: „Киселина имаш.“ Сега ви трябва основа, как да увеличите вашата основа. Сега да допуснем, че имате повече основа, отколкото ви трябва, какво трябва да правите?
Трябва да увеличите силите си.
Всякога, когато човек има повече, отколкото трябва, той усеща едно напрежение. Например от това гледище какво нещо е скръбта? Скръбта показва, че имаш повече киселина. Хората казват даже: „Кисел е станал той.“ Тези, които не разбират химия, казват така: „Кисел е, не го бутайте.“ А утре може да стане сладък. Виждам същия процес в природата.
към беседата >>
Щом си духом съвършено паднал, трябва да констатираш факта, че си извън реалността и няма на какво да разчиташ.
Ти не може да бъдеш обичан, ако нямаш реална мисъл. Ти не можеш да бъдеш обичан, ако нямаш реално чувство. Сянката не може да се обича. Ти сам ще се разочароваш от себе си. Реалността аз определям така: Човек, който живее в реалността, никога духом не пада.
Щом си духом съвършено паднал, трябва да констатираш факта, че си извън реалността и няма на какво да разчиташ.
Обезсърчен си. Казваш: „Не струва да се живее.“ Не, ти се върни в живота. В това състояние, което имаш, не трябва да живееш, но се върни към реалността на живота. Това разбиране, което имаш, не може да ти донесе едно благо.
към беседата >>
Всякога, когато човек има повече, отколкото трябва, той усеща едно напрежение.
Някой път имате киселина, енергия имате. Искате да работите. Казвате: „Киселина имаш.“ Сега ви трябва основа, как да увеличите вашата основа. Сега да допуснем, че имате повече основа, отколкото ви трябва, какво трябва да правите? Трябва да увеличите силите си.
Всякога, когато човек има повече, отколкото трябва, той усеща едно напрежение.
Например от това гледище какво нещо е скръбта? Скръбта показва, че имаш повече киселина. Хората казват даже: „Кисел е станал той.“ Тези, които не разбират химия, казват така: „Кисел е, не го бутайте.“ А утре може да стане сладък. Виждам същия процес в природата. Ние казваме, че слънцето не е разумно.
към беседата >>
Обезсърчен си.
Ти не можеш да бъдеш обичан, ако нямаш реално чувство. Сянката не може да се обича. Ти сам ще се разочароваш от себе си. Реалността аз определям така: Човек, който живее в реалността, никога духом не пада. Щом си духом съвършено паднал, трябва да констатираш факта, че си извън реалността и няма на какво да разчиташ.
Обезсърчен си.
Казваш: „Не струва да се живее.“ Не, ти се върни в живота. В това състояние, което имаш, не трябва да живееш, но се върни към реалността на живота. Това разбиране, което имаш, не може да ти донесе едно благо.
към беседата >>
Например от това гледище какво нещо е скръбта?
Искате да работите. Казвате: „Киселина имаш.“ Сега ви трябва основа, как да увеличите вашата основа. Сега да допуснем, че имате повече основа, отколкото ви трябва, какво трябва да правите? Трябва да увеличите силите си. Всякога, когато човек има повече, отколкото трябва, той усеща едно напрежение.
Например от това гледище какво нещо е скръбта?
Скръбта показва, че имаш повече киселина. Хората казват даже: „Кисел е станал той.“ Тези, които не разбират химия, казват така: „Кисел е, не го бутайте.“ А утре може да стане сладък. Виждам същия процес в природата. Ние казваме, че слънцето не е разумно. А пък това неразумно слънце, тази неразумна сила, след като дълго време грее един плод, който е кисел, превръща го в сладък.
към беседата >>
Казваш: „Не струва да се живее.“ Не, ти се върни в живота.
Сянката не може да се обича. Ти сам ще се разочароваш от себе си. Реалността аз определям така: Човек, който живее в реалността, никога духом не пада. Щом си духом съвършено паднал, трябва да констатираш факта, че си извън реалността и няма на какво да разчиташ. Обезсърчен си.
Казваш: „Не струва да се живее.“ Не, ти се върни в живота.
В това състояние, което имаш, не трябва да живееш, но се върни към реалността на живота. Това разбиране, което имаш, не може да ти донесе едно благо.
към беседата >>
Скръбта показва, че имаш повече киселина.
Казвате: „Киселина имаш.“ Сега ви трябва основа, как да увеличите вашата основа. Сега да допуснем, че имате повече основа, отколкото ви трябва, какво трябва да правите? Трябва да увеличите силите си. Всякога, когато човек има повече, отколкото трябва, той усеща едно напрежение. Например от това гледище какво нещо е скръбта?
Скръбта показва, че имаш повече киселина.
Хората казват даже: „Кисел е станал той.“ Тези, които не разбират химия, казват така: „Кисел е, не го бутайте.“ А утре може да стане сладък. Виждам същия процес в природата. Ние казваме, че слънцето не е разумно. А пък това неразумно слънце, тази неразумна сила, след като дълго време грее един плод, който е кисел, превръща го в сладък. Кое е онова, което е превърнало киселината в сладчина.
към беседата >>
В това състояние, което имаш, не трябва да живееш, но се върни към реалността на живота.
Ти сам ще се разочароваш от себе си. Реалността аз определям така: Човек, който живее в реалността, никога духом не пада. Щом си духом съвършено паднал, трябва да констатираш факта, че си извън реалността и няма на какво да разчиташ. Обезсърчен си. Казваш: „Не струва да се живее.“ Не, ти се върни в живота.
В това състояние, което имаш, не трябва да живееш, но се върни към реалността на живота.
Това разбиране, което имаш, не може да ти донесе едно благо.
към беседата >>
Хората казват даже: „Кисел е станал той.“ Тези, които не разбират химия, казват така: „Кисел е, не го бутайте.“ А утре може да стане сладък.
Сега да допуснем, че имате повече основа, отколкото ви трябва, какво трябва да правите? Трябва да увеличите силите си. Всякога, когато човек има повече, отколкото трябва, той усеща едно напрежение. Например от това гледище какво нещо е скръбта? Скръбта показва, че имаш повече киселина.
Хората казват даже: „Кисел е станал той.“ Тези, които не разбират химия, казват така: „Кисел е, не го бутайте.“ А утре може да стане сладък.
Виждам същия процес в природата. Ние казваме, че слънцето не е разумно. А пък това неразумно слънце, тази неразумна сила, след като дълго време грее един плод, който е кисел, превръща го в сладък. Кое е онова, което е превърнало киселината в сладчина. Тя, сладчината, дали се намира в слънчевите лъчи или в самото растение?
към беседата >>
Това разбиране, което имаш, не може да ти донесе едно благо.
Реалността аз определям така: Човек, който живее в реалността, никога духом не пада. Щом си духом съвършено паднал, трябва да констатираш факта, че си извън реалността и няма на какво да разчиташ. Обезсърчен си. Казваш: „Не струва да се живее.“ Не, ти се върни в живота. В това състояние, което имаш, не трябва да живееш, но се върни към реалността на живота.
Това разбиране, което имаш, не може да ти донесе едно благо.
към беседата >>
Виждам същия процес в природата.
Трябва да увеличите силите си. Всякога, когато човек има повече, отколкото трябва, той усеща едно напрежение. Например от това гледище какво нещо е скръбта? Скръбта показва, че имаш повече киселина. Хората казват даже: „Кисел е станал той.“ Тези, които не разбират химия, казват така: „Кисел е, не го бутайте.“ А утре може да стане сладък.
Виждам същия процес в природата.
Ние казваме, че слънцето не е разумно. А пък това неразумно слънце, тази неразумна сила, след като дълго време грее един плод, който е кисел, превръща го в сладък. Кое е онова, което е превърнало киселината в сладчина. Тя, сладчината, дали се намира в слънчевите лъчи или в самото растение? Сладчината в дадения случай е придала единица на растението, на плода.
към беседата >>
Питам сега кое е по-хубаво − да се влюбиш в една свещ или да се влюбиш в слънцето?
Питам сега кое е по-хубаво − да се влюбиш в една свещ или да се влюбиш в слънцето?
Аз не казвам, че е лошо да се влюбиш в свещта. Полезна е една свещ. Най-малко 4-5 часа ще ти свети. Въпрос не правя, че е глупаво да се влюбиш в една свещ. На място е.
към беседата >>
Ние казваме, че слънцето не е разумно.
Всякога, когато човек има повече, отколкото трябва, той усеща едно напрежение. Например от това гледище какво нещо е скръбта? Скръбта показва, че имаш повече киселина. Хората казват даже: „Кисел е станал той.“ Тези, които не разбират химия, казват така: „Кисел е, не го бутайте.“ А утре може да стане сладък. Виждам същия процес в природата.
Ние казваме, че слънцето не е разумно.
А пък това неразумно слънце, тази неразумна сила, след като дълго време грее един плод, който е кисел, превръща го в сладък. Кое е онова, което е превърнало киселината в сладчина. Тя, сладчината, дали се намира в слънчевите лъчи или в самото растение? Сладчината в дадения случай е придала единица на растението, на плода. Според вас вие как ще си образувате вашата захар?
към беседата >>
Аз не казвам, че е лошо да се влюбиш в свещта.
Питам сега кое е по-хубаво − да се влюбиш в една свещ или да се влюбиш в слънцето?
Аз не казвам, че е лошо да се влюбиш в свещта.
Полезна е една свещ. Най-малко 4-5 часа ще ти свети. Въпрос не правя, че е глупаво да се влюбиш в една свещ. На място е. Но кое е по-хубаво, да се влюбиш в слънцето или в свещта?
към беседата >>
А пък това неразумно слънце, тази неразумна сила, след като дълго време грее един плод, който е кисел, превръща го в сладък.
Например от това гледище какво нещо е скръбта? Скръбта показва, че имаш повече киселина. Хората казват даже: „Кисел е станал той.“ Тези, които не разбират химия, казват така: „Кисел е, не го бутайте.“ А утре може да стане сладък. Виждам същия процес в природата. Ние казваме, че слънцето не е разумно.
А пък това неразумно слънце, тази неразумна сила, след като дълго време грее един плод, който е кисел, превръща го в сладък.
Кое е онова, което е превърнало киселината в сладчина. Тя, сладчината, дали се намира в слънчевите лъчи или в самото растение? Сладчината в дадения случай е придала единица на растението, на плода. Според вас вие как ще си образувате вашата захар? Да ви кажа как.
към беседата >>
Полезна е една свещ.
Питам сега кое е по-хубаво − да се влюбиш в една свещ или да се влюбиш в слънцето? Аз не казвам, че е лошо да се влюбиш в свещта.
Полезна е една свещ.
Най-малко 4-5 часа ще ти свети. Въпрос не правя, че е глупаво да се влюбиш в една свещ. На място е. Но кое е по-хубаво, да се влюбиш в слънцето или в свещта? Аз по-рано съм се влюбил в слънцето, а после в свещта.
към беседата >>
Кое е онова, което е превърнало киселината в сладчина.
Скръбта показва, че имаш повече киселина. Хората казват даже: „Кисел е станал той.“ Тези, които не разбират химия, казват така: „Кисел е, не го бутайте.“ А утре може да стане сладък. Виждам същия процес в природата. Ние казваме, че слънцето не е разумно. А пък това неразумно слънце, тази неразумна сила, след като дълго време грее един плод, който е кисел, превръща го в сладък.
Кое е онова, което е превърнало киселината в сладчина.
Тя, сладчината, дали се намира в слънчевите лъчи или в самото растение? Сладчината в дадения случай е придала единица на растението, на плода. Според вас вие как ще си образувате вашата захар? Да ви кажа как. То е специална работа.
към беседата >>
Най-малко 4-5 часа ще ти свети.
Питам сега кое е по-хубаво − да се влюбиш в една свещ или да се влюбиш в слънцето? Аз не казвам, че е лошо да се влюбиш в свещта. Полезна е една свещ.
Най-малко 4-5 часа ще ти свети.
Въпрос не правя, че е глупаво да се влюбиш в една свещ. На място е. Но кое е по-хубаво, да се влюбиш в слънцето или в свещта? Аз по-рано съм се влюбил в слънцето, а после в свещта. Отначало в слънцето, а после постепенно се влюбвам в свещ.
към беседата >>
Тя, сладчината, дали се намира в слънчевите лъчи или в самото растение?
Хората казват даже: „Кисел е станал той.“ Тези, които не разбират химия, казват така: „Кисел е, не го бутайте.“ А утре може да стане сладък. Виждам същия процес в природата. Ние казваме, че слънцето не е разумно. А пък това неразумно слънце, тази неразумна сила, след като дълго време грее един плод, който е кисел, превръща го в сладък. Кое е онова, което е превърнало киселината в сладчина.
Тя, сладчината, дали се намира в слънчевите лъчи или в самото растение?
Сладчината в дадения случай е придала единица на растението, на плода. Според вас вие как ще си образувате вашата захар? Да ви кажа как. То е специална работа. Химиците знаят как се образува захарта.
към беседата >>
Въпрос не правя, че е глупаво да се влюбиш в една свещ.
Питам сега кое е по-хубаво − да се влюбиш в една свещ или да се влюбиш в слънцето? Аз не казвам, че е лошо да се влюбиш в свещта. Полезна е една свещ. Най-малко 4-5 часа ще ти свети.
Въпрос не правя, че е глупаво да се влюбиш в една свещ.
На място е. Но кое е по-хубаво, да се влюбиш в слънцето или в свещта? Аз по-рано съм се влюбил в слънцето, а после в свещта. Отначало в слънцето, а после постепенно се влюбвам в свещ. Според мен, от мое гледище, то е привилегия да се влюбиш.
към беседата >>
Сладчината в дадения случай е придала единица на растението, на плода.
Виждам същия процес в природата. Ние казваме, че слънцето не е разумно. А пък това неразумно слънце, тази неразумна сила, след като дълго време грее един плод, който е кисел, превръща го в сладък. Кое е онова, което е превърнало киселината в сладчина. Тя, сладчината, дали се намира в слънчевите лъчи или в самото растение?
Сладчината в дадения случай е придала единица на растението, на плода.
Според вас вие как ще си образувате вашата захар? Да ви кажа как. То е специална работа. Химиците знаят как се образува захарта. (От цвекло, от захарна тръстика чрез пресоване.) Значи сладчината съществува в природата.
към беседата >>
На място е.
Питам сега кое е по-хубаво − да се влюбиш в една свещ или да се влюбиш в слънцето? Аз не казвам, че е лошо да се влюбиш в свещта. Полезна е една свещ. Най-малко 4-5 часа ще ти свети. Въпрос не правя, че е глупаво да се влюбиш в една свещ.
На място е.
Но кое е по-хубаво, да се влюбиш в слънцето или в свещта? Аз по-рано съм се влюбил в слънцето, а после в свещта. Отначало в слънцето, а после постепенно се влюбвам в свещ. Според мен, от мое гледище, то е привилегия да се влюбиш. Когато се влюбиш, е щастие, но когато не можеш да се влюбиш, е нещастие.
към беседата >>
Според вас вие как ще си образувате вашата захар?
Ние казваме, че слънцето не е разумно. А пък това неразумно слънце, тази неразумна сила, след като дълго време грее един плод, който е кисел, превръща го в сладък. Кое е онова, което е превърнало киселината в сладчина. Тя, сладчината, дали се намира в слънчевите лъчи или в самото растение? Сладчината в дадения случай е придала единица на растението, на плода.
Според вас вие как ще си образувате вашата захар?
Да ви кажа как. То е специална работа. Химиците знаят как се образува захарта. (От цвекло, от захарна тръстика чрез пресоване.) Значи сладчината съществува в природата. Ние ли образуваме сладчината или съществува в природата?
към беседата >>
Но кое е по-хубаво, да се влюбиш в слънцето или в свещта?
Аз не казвам, че е лошо да се влюбиш в свещта. Полезна е една свещ. Най-малко 4-5 часа ще ти свети. Въпрос не правя, че е глупаво да се влюбиш в една свещ. На място е.
Но кое е по-хубаво, да се влюбиш в слънцето или в свещта?
Аз по-рано съм се влюбил в слънцето, а после в свещта. Отначало в слънцето, а после постепенно се влюбвам в свещ. Според мен, от мое гледище, то е привилегия да се влюбиш. Когато се влюбиш, е щастие, но когато не можеш да се влюбиш, е нещастие. И всички казват, че страдат, защото са се влюбили.
към беседата >>
Да ви кажа как.
А пък това неразумно слънце, тази неразумна сила, след като дълго време грее един плод, който е кисел, превръща го в сладък. Кое е онова, което е превърнало киселината в сладчина. Тя, сладчината, дали се намира в слънчевите лъчи или в самото растение? Сладчината в дадения случай е придала единица на растението, на плода. Според вас вие как ще си образувате вашата захар?
Да ви кажа как.
То е специална работа. Химиците знаят как се образува захарта. (От цвекло, от захарна тръстика чрез пресоване.) Значи сладчината съществува в природата. Ние ли образуваме сладчината или съществува в природата? − Съществува.
към беседата >>
Аз по-рано съм се влюбил в слънцето, а после в свещта.
Полезна е една свещ. Най-малко 4-5 часа ще ти свети. Въпрос не правя, че е глупаво да се влюбиш в една свещ. На място е. Но кое е по-хубаво, да се влюбиш в слънцето или в свещта?
Аз по-рано съм се влюбил в слънцето, а после в свещта.
Отначало в слънцето, а после постепенно се влюбвам в свещ. Според мен, от мое гледище, то е привилегия да се влюбиш. Когато се влюбиш, е щастие, но когато не можеш да се влюбиш, е нещастие. И всички казват, че страдат, защото са се влюбили. А всъщност той любовта не е сънувал.
към беседата >>
То е специална работа.
Кое е онова, което е превърнало киселината в сладчина. Тя, сладчината, дали се намира в слънчевите лъчи или в самото растение? Сладчината в дадения случай е придала единица на растението, на плода. Според вас вие как ще си образувате вашата захар? Да ви кажа как.
То е специална работа.
Химиците знаят как се образува захарта. (От цвекло, от захарна тръстика чрез пресоване.) Значи сладчината съществува в природата. Ние ли образуваме сладчината или съществува в природата? − Съществува. Съществува ли сладчината в природата или тя е наше понятие?
към беседата >>
Отначало в слънцето, а после постепенно се влюбвам в свещ.
Най-малко 4-5 часа ще ти свети. Въпрос не правя, че е глупаво да се влюбиш в една свещ. На място е. Но кое е по-хубаво, да се влюбиш в слънцето или в свещта? Аз по-рано съм се влюбил в слънцето, а после в свещта.
Отначало в слънцето, а после постепенно се влюбвам в свещ.
Според мен, от мое гледище, то е привилегия да се влюбиш. Когато се влюбиш, е щастие, но когато не можеш да се влюбиш, е нещастие. И всички казват, че страдат, защото са се влюбили. А всъщност той любовта не е сънувал. Той казва, че любовта е изгорила душата му.
към беседата >>
Химиците знаят как се образува захарта.
Тя, сладчината, дали се намира в слънчевите лъчи или в самото растение? Сладчината в дадения случай е придала единица на растението, на плода. Според вас вие как ще си образувате вашата захар? Да ви кажа как. То е специална работа.
Химиците знаят как се образува захарта.
(От цвекло, от захарна тръстика чрез пресоване.) Значи сладчината съществува в природата. Ние ли образуваме сладчината или съществува в природата? − Съществува. Съществува ли сладчината в природата или тя е наше понятие? (Съществува.) Възможността за сладчината съществува в природата.
към беседата >>
Според мен, от мое гледище, то е привилегия да се влюбиш.
Въпрос не правя, че е глупаво да се влюбиш в една свещ. На място е. Но кое е по-хубаво, да се влюбиш в слънцето или в свещта? Аз по-рано съм се влюбил в слънцето, а после в свещта. Отначало в слънцето, а после постепенно се влюбвам в свещ.
Според мен, от мое гледище, то е привилегия да се влюбиш.
Когато се влюбиш, е щастие, но когато не можеш да се влюбиш, е нещастие. И всички казват, че страдат, защото са се влюбили. А всъщност той любовта не е сънувал. Той казва, че любовта е изгорила душата му. Какво е изгорила?
към беседата >>
(От цвекло, от захарна тръстика чрез пресоване.) Значи сладчината съществува в природата.
Сладчината в дадения случай е придала единица на растението, на плода. Според вас вие как ще си образувате вашата захар? Да ви кажа как. То е специална работа. Химиците знаят как се образува захарта.
(От цвекло, от захарна тръстика чрез пресоване.) Значи сладчината съществува в природата.
Ние ли образуваме сладчината или съществува в природата? − Съществува. Съществува ли сладчината в природата или тя е наше понятие? (Съществува.) Възможността за сладчината съществува в природата. Но сладчината съществува в нас.
към беседата >>
Когато се влюбиш, е щастие, но когато не можеш да се влюбиш, е нещастие.
На място е. Но кое е по-хубаво, да се влюбиш в слънцето или в свещта? Аз по-рано съм се влюбил в слънцето, а после в свещта. Отначало в слънцето, а после постепенно се влюбвам в свещ. Според мен, от мое гледище, то е привилегия да се влюбиш.
Когато се влюбиш, е щастие, но когато не можеш да се влюбиш, е нещастие.
И всички казват, че страдат, защото са се влюбили. А всъщност той любовта не е сънувал. Той казва, че любовта е изгорила душата му. Какво е изгорила? Най-първо любовта не изгаря никого.
към беседата >>
Ние ли образуваме сладчината или съществува в природата?
Според вас вие как ще си образувате вашата захар? Да ви кажа как. То е специална работа. Химиците знаят как се образува захарта. (От цвекло, от захарна тръстика чрез пресоване.) Значи сладчината съществува в природата.
Ние ли образуваме сладчината или съществува в природата?
− Съществува. Съществува ли сладчината в природата или тя е наше понятие? (Съществува.) Възможността за сладчината съществува в природата. Но сладчината съществува в нас. Чрез сетивата, чрез усещанията.
към беседата >>
И всички казват, че страдат, защото са се влюбили.
Но кое е по-хубаво, да се влюбиш в слънцето или в свещта? Аз по-рано съм се влюбил в слънцето, а после в свещта. Отначало в слънцето, а после постепенно се влюбвам в свещ. Според мен, от мое гледище, то е привилегия да се влюбиш. Когато се влюбиш, е щастие, но когато не можеш да се влюбиш, е нещастие.
И всички казват, че страдат, защото са се влюбили.
А всъщност той любовта не е сънувал. Той казва, че любовта е изгорила душата му. Какво е изгорила? Най-първо любовта не изгаря никого. Тя действително запалва хората, гори ги, но да ги превърне в пепел − никога.
към беседата >>
− Съществува.
Да ви кажа как. То е специална работа. Химиците знаят как се образува захарта. (От цвекло, от захарна тръстика чрез пресоване.) Значи сладчината съществува в природата. Ние ли образуваме сладчината или съществува в природата?
− Съществува.
Съществува ли сладчината в природата или тя е наше понятие? (Съществува.) Възможността за сладчината съществува в природата. Но сладчината съществува в нас. Чрез сетивата, чрез усещанията. Две възможности има.
към беседата >>
А всъщност той любовта не е сънувал.
Аз по-рано съм се влюбил в слънцето, а после в свещта. Отначало в слънцето, а после постепенно се влюбвам в свещ. Според мен, от мое гледище, то е привилегия да се влюбиш. Когато се влюбиш, е щастие, но когато не можеш да се влюбиш, е нещастие. И всички казват, че страдат, защото са се влюбили.
А всъщност той любовта не е сънувал.
Той казва, че любовта е изгорила душата му. Какво е изгорила? Най-първо любовта не изгаря никого. Тя действително запалва хората, гори ги, но да ги превърне в пепел − никога. Любовта никога не ги превръща в пепел, но ги изгасва.
към беседата >>
Съществува ли сладчината в природата или тя е наше понятие?
То е специална работа. Химиците знаят как се образува захарта. (От цвекло, от захарна тръстика чрез пресоване.) Значи сладчината съществува в природата. Ние ли образуваме сладчината или съществува в природата? − Съществува.
Съществува ли сладчината в природата или тя е наше понятие?
(Съществува.) Възможността за сладчината съществува в природата. Но сладчината съществува в нас. Чрез сетивата, чрез усещанията. Две възможности има. Реалното е условие за реалното.
към беседата >>
Той казва, че любовта е изгорила душата му.
Отначало в слънцето, а после постепенно се влюбвам в свещ. Според мен, от мое гледище, то е привилегия да се влюбиш. Когато се влюбиш, е щастие, но когато не можеш да се влюбиш, е нещастие. И всички казват, че страдат, защото са се влюбили. А всъщност той любовта не е сънувал.
Той казва, че любовта е изгорила душата му.
Какво е изгорила? Най-първо любовта не изгаря никого. Тя действително запалва хората, гори ги, но да ги превърне в пепел − никога. Любовта никога не ги превръща в пепел, но ги изгасва. Не съм намерил досега нито една скара, направена от любовта; дето съм ходил, не съм намерил.
към беседата >>
НАГОРЕ