НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1886
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1886
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Любов, вяра и надежда
,
УС
, София, 24.5.1942г.,
Забогатял – носи тежък товар.
Щом човек служи на себе си, наричаме го зло. Какво лошо има, че служи на себе си? Няма нищо лошо. Ако той забогатее, какво лошо има? Че много яде, какво има – много работи човекът.
Забогатял – носи тежък товар.
Народили му се много деца, какво лошо има – носи тяжест. Че не е родил никакви деца – почива си човекът, работното време минало. Та ние разглеждаме много повърхностно някой път. Казва: „Деца няма той.“ Вие не разбирате този човек има ли деца. Как нямал?
към беседата >>
Бог което дава, считаме за любов, ние което вземаме, считаме за любов.
Тия, които обичат, то сме ние хората, и ангелите са същества на обичта. Ние вземаме, и туй, което сме взели, тогава се явява любовта. В Бога любовта се изявява естествено. Туй, което човек дава от себе си, е любов. В нас туй, което сме взели, е любов.
Бог което дава, считаме за любов, ние което вземаме, считаме за любов.
към беседата >>
Народили му се много деца, какво лошо има – носи тяжест.
Какво лошо има, че служи на себе си? Няма нищо лошо. Ако той забогатее, какво лошо има? Че много яде, какво има – много работи човекът. Забогатял – носи тежък товар.
Народили му се много деца, какво лошо има – носи тяжест.
Че не е родил никакви деца – почива си човекът, работното време минало. Та ние разглеждаме много повърхностно някой път. Казва: „Деца няма той.“ Вие не разбирате този човек има ли деца. Как нямал? Едно време, като беше риба, по триста хиляди ги раждаше.
към беседата >>
Та сега всички вие живеете в любовта, от която вземате.
Та сега всички вие живеете в любовта, от която вземате.
Дотолкоз сте добри, доколкото ви дават. Като ви дадат повече, добри сте, любят ви повече, добри сте. Щом започнат да ви дават по-малко, по-малко добри сте. Като ви дадат най-малката любов, най-малко любите. Сега смесвате любов и обич.
към беседата >>
Че не е родил никакви деца – почива си човекът, работното време минало.
Няма нищо лошо. Ако той забогатее, какво лошо има? Че много яде, какво има – много работи човекът. Забогатял – носи тежък товар. Народили му се много деца, какво лошо има – носи тяжест.
Че не е родил никакви деца – почива си човекът, работното време минало.
Та ние разглеждаме много повърхностно някой път. Казва: „Деца няма той.“ Вие не разбирате този човек има ли деца. Как нямал? Едно време, като беше риба, по триста хиляди ги раждаше. Аз виждам този големия сом.
към беседата >>
Дотолкоз сте добри, доколкото ви дават.
Та сега всички вие живеете в любовта, от която вземате.
Дотолкоз сте добри, доколкото ви дават.
Като ви дадат повече, добри сте, любят ви повече, добри сте. Щом започнат да ви дават по-малко, по-малко добри сте. Като ви дадат най-малката любов, най-малко любите. Сега смесвате любов и обич. Любовта е едно, тя е проявление на Бога, то е великото в света, което дава възможност за всички постижения.
към беседата >>
Та ние разглеждаме много повърхностно някой път.
Ако той забогатее, какво лошо има? Че много яде, какво има – много работи човекът. Забогатял – носи тежък товар. Народили му се много деца, какво лошо има – носи тяжест. Че не е родил никакви деца – почива си човекът, работното време минало.
Та ние разглеждаме много повърхностно някой път.
Казва: „Деца няма той.“ Вие не разбирате този човек има ли деца. Как нямал? Едно време, като беше риба, по триста хиляди ги раждаше. Аз виждам този големия сом. Някои големи хора виждам като сомове, някои виждам като китове, някои като акули, някои като мечоносци, живи са във водата вътре.
към беседата >>
Като ви дадат повече, добри сте, любят ви повече, добри сте.
Та сега всички вие живеете в любовта, от която вземате. Дотолкоз сте добри, доколкото ви дават.
Като ви дадат повече, добри сте, любят ви повече, добри сте.
Щом започнат да ви дават по-малко, по-малко добри сте. Като ви дадат най-малката любов, най-малко любите. Сега смесвате любов и обич. Любовта е едно, тя е проявление на Бога, то е великото в света, което дава възможност за всички постижения. Човек трябва да изучава законите на любовта.
към беседата >>
Казва: „Деца няма той.“ Вие не разбирате този човек има ли деца.
Че много яде, какво има – много работи човекът. Забогатял – носи тежък товар. Народили му се много деца, какво лошо има – носи тяжест. Че не е родил никакви деца – почива си човекът, работното време минало. Та ние разглеждаме много повърхностно някой път.
Казва: „Деца няма той.“ Вие не разбирате този човек има ли деца.
Как нямал? Едно време, като беше риба, по триста хиляди ги раждаше. Аз виждам този големия сом. Някои големи хора виждам като сомове, някои виждам като китове, някои като акули, някои като мечоносци, живи са във водата вътре.
към беседата >>
Щом започнат да ви дават по-малко, по-малко добри сте.
Та сега всички вие живеете в любовта, от която вземате. Дотолкоз сте добри, доколкото ви дават. Като ви дадат повече, добри сте, любят ви повече, добри сте.
Щом започнат да ви дават по-малко, по-малко добри сте.
Като ви дадат най-малката любов, най-малко любите. Сега смесвате любов и обич. Любовта е едно, тя е проявление на Бога, то е великото в света, което дава възможност за всички постижения. Човек трябва да изучава законите на любовта. После, трябва да изучава законите на обичта.
към беседата >>
Как нямал?
Забогатял – носи тежък товар. Народили му се много деца, какво лошо има – носи тяжест. Че не е родил никакви деца – почива си човекът, работното време минало. Та ние разглеждаме много повърхностно някой път. Казва: „Деца няма той.“ Вие не разбирате този човек има ли деца.
Как нямал?
Едно време, като беше риба, по триста хиляди ги раждаше. Аз виждам този големия сом. Някои големи хора виждам като сомове, някои виждам като китове, някои като акули, някои като мечоносци, живи са във водата вътре.
към беседата >>
Като ви дадат най-малката любов, най-малко любите.
Та сега всички вие живеете в любовта, от която вземате. Дотолкоз сте добри, доколкото ви дават. Като ви дадат повече, добри сте, любят ви повече, добри сте. Щом започнат да ви дават по-малко, по-малко добри сте.
Като ви дадат най-малката любов, най-малко любите.
Сега смесвате любов и обич. Любовта е едно, тя е проявление на Бога, то е великото в света, което дава възможност за всички постижения. Човек трябва да изучава законите на любовта. После, трябва да изучава законите на обичта. То е множеството.
към беседата >>
Едно време, като беше риба, по триста хиляди ги раждаше.
Народили му се много деца, какво лошо има – носи тяжест. Че не е родил никакви деца – почива си човекът, работното време минало. Та ние разглеждаме много повърхностно някой път. Казва: „Деца няма той.“ Вие не разбирате този човек има ли деца. Как нямал?
Едно време, като беше риба, по триста хиляди ги раждаше.
Аз виждам този големия сом. Някои големи хора виждам като сомове, някои виждам като китове, някои като акули, някои като мечоносци, живи са във водата вътре.
към беседата >>
Сега смесвате любов и обич.
Та сега всички вие живеете в любовта, от която вземате. Дотолкоз сте добри, доколкото ви дават. Като ви дадат повече, добри сте, любят ви повече, добри сте. Щом започнат да ви дават по-малко, по-малко добри сте. Като ви дадат най-малката любов, най-малко любите.
Сега смесвате любов и обич.
Любовта е едно, тя е проявление на Бога, то е великото в света, което дава възможност за всички постижения. Човек трябва да изучава законите на любовта. После, трябва да изучава законите на обичта. То е множеството. Обичта е външно разнообразие.
към беседата >>
Аз виждам този големия сом.
Че не е родил никакви деца – почива си човекът, работното време минало. Та ние разглеждаме много повърхностно някой път. Казва: „Деца няма той.“ Вие не разбирате този човек има ли деца. Как нямал? Едно време, като беше риба, по триста хиляди ги раждаше.
Аз виждам този големия сом.
Някои големи хора виждам като сомове, някои виждам като китове, някои като акули, някои като мечоносци, живи са във водата вътре.
към беседата >>
Любовта е едно, тя е проявление на Бога, то е великото в света, което дава възможност за всички постижения.
Дотолкоз сте добри, доколкото ви дават. Като ви дадат повече, добри сте, любят ви повече, добри сте. Щом започнат да ви дават по-малко, по-малко добри сте. Като ви дадат най-малката любов, най-малко любите. Сега смесвате любов и обич.
Любовта е едно, тя е проявление на Бога, то е великото в света, което дава възможност за всички постижения.
Човек трябва да изучава законите на любовта. После, трябва да изучава законите на обичта. То е множеството. Обичта е външно разнообразие. Любовта е вътрешно разнообразие.
към беседата >>
Някои големи хора виждам като сомове, някои виждам като китове, някои като акули, някои като мечоносци, живи са във водата вътре.
Та ние разглеждаме много повърхностно някой път. Казва: „Деца няма той.“ Вие не разбирате този човек има ли деца. Как нямал? Едно време, като беше риба, по триста хиляди ги раждаше. Аз виждам този големия сом.
Някои големи хора виждам като сомове, някои виждам като китове, някои като акули, някои като мечоносци, живи са във водата вътре.
към беседата >>
Човек трябва да изучава законите на любовта.
Като ви дадат повече, добри сте, любят ви повече, добри сте. Щом започнат да ви дават по-малко, по-малко добри сте. Като ви дадат най-малката любов, най-малко любите. Сега смесвате любов и обич. Любовта е едно, тя е проявление на Бога, то е великото в света, което дава възможност за всички постижения.
Човек трябва да изучава законите на любовта.
После, трябва да изучава законите на обичта. То е множеството. Обичта е външно разнообразие. Любовта е вътрешно разнообразие.
към беседата >>
Като казвам, че виждам човека като риба, аз го представям като актьор, каква роля играе.
Като казвам, че виждам човека като риба, аз го представям като актьор, каква роля играе.
Някой на сцената играе царска роля. Всички царски роли може ли да играят? Някой играе ролята на царица, някой играе ролята на съдия, друг играе ролята на поет, философ, обикновен слуга, някой играе ролята на някой крадец. Неприятно е да играеш ролята на един крадец на сцената: крадеш, гледат те няколко хиляди хора. Като краде, неприятно му е на човека.
към беседата >>
После, трябва да изучава законите на обичта.
Щом започнат да ви дават по-малко, по-малко добри сте. Като ви дадат най-малката любов, най-малко любите. Сега смесвате любов и обич. Любовта е едно, тя е проявление на Бога, то е великото в света, което дава възможност за всички постижения. Човек трябва да изучава законите на любовта.
После, трябва да изучава законите на обичта.
То е множеството. Обичта е външно разнообразие. Любовта е вътрешно разнообразие.
към беседата >>
Някой на сцената играе царска роля.
Като казвам, че виждам човека като риба, аз го представям като актьор, каква роля играе.
Някой на сцената играе царска роля.
Всички царски роли може ли да играят? Някой играе ролята на царица, някой играе ролята на съдия, друг играе ролята на поет, философ, обикновен слуга, някой играе ролята на някой крадец. Неприятно е да играеш ролята на един крадец на сцената: крадеш, гледат те няколко хиляди хора. Като краде, неприятно му е на човека. Той иска майсторски да открадне, че другите хора да го похвалят.
към беседата >>
То е множеството.
Като ви дадат най-малката любов, най-малко любите. Сега смесвате любов и обич. Любовта е едно, тя е проявление на Бога, то е великото в света, което дава възможност за всички постижения. Човек трябва да изучава законите на любовта. После, трябва да изучава законите на обичта.
То е множеството.
Обичта е външно разнообразие. Любовта е вътрешно разнообразие.
към беседата >>
Всички царски роли може ли да играят?
Като казвам, че виждам човека като риба, аз го представям като актьор, каква роля играе. Някой на сцената играе царска роля.
Всички царски роли може ли да играят?
Някой играе ролята на царица, някой играе ролята на съдия, друг играе ролята на поет, философ, обикновен слуга, някой играе ролята на някой крадец. Неприятно е да играеш ролята на един крадец на сцената: крадеш, гледат те няколко хиляди хора. Като краде, неприятно му е на човека. Той иска майсторски да открадне, че другите хора да го похвалят. Казва: „Как, играх ли хубаво?
към беседата >>
Обичта е външно разнообразие.
Сега смесвате любов и обич. Любовта е едно, тя е проявление на Бога, то е великото в света, което дава възможност за всички постижения. Човек трябва да изучава законите на любовта. После, трябва да изучава законите на обичта. То е множеството.
Обичта е външно разнообразие.
Любовта е вътрешно разнообразие.
към беседата >>
Някой играе ролята на царица, някой играе ролята на съдия, друг играе ролята на поет, философ, обикновен слуга, някой играе ролята на някой крадец.
Като казвам, че виждам човека като риба, аз го представям като актьор, каква роля играе. Някой на сцената играе царска роля. Всички царски роли може ли да играят?
Някой играе ролята на царица, някой играе ролята на съдия, друг играе ролята на поет, философ, обикновен слуга, някой играе ролята на някой крадец.
Неприятно е да играеш ролята на един крадец на сцената: крадеш, гледат те няколко хиляди хора. Като краде, неприятно му е на човека. Той иска майсторски да открадне, че другите хора да го похвалят. Казва: „Как, играх ли хубаво? “ Иска да измами съдията.
към беседата >>
Любовта е вътрешно разнообразие.
Любовта е едно, тя е проявление на Бога, то е великото в света, което дава възможност за всички постижения. Човек трябва да изучава законите на любовта. После, трябва да изучава законите на обичта. То е множеството. Обичта е външно разнообразие.
Любовта е вътрешно разнообразие.
към беседата >>
Неприятно е да играеш ролята на един крадец на сцената: крадеш, гледат те няколко хиляди хора.
Като казвам, че виждам човека като риба, аз го представям като актьор, каква роля играе. Някой на сцената играе царска роля. Всички царски роли може ли да играят? Някой играе ролята на царица, някой играе ролята на съдия, друг играе ролята на поет, философ, обикновен слуга, някой играе ролята на някой крадец.
Неприятно е да играеш ролята на един крадец на сцената: крадеш, гледат те няколко хиляди хора.
Като краде, неприятно му е на човека. Той иска майсторски да открадне, че другите хора да го похвалят. Казва: „Как, играх ли хубаво? “ Иска да измами съдията.
към беседата >>
Запример един човек, който ви обича, той иска да ви види.
Запример един човек, който ви обича, той иска да ви види.
Един човек, който ви люби, той не иска да ви види, той не иска да ви смущава, отдалече ще ви зърне. Онзи, който ви обича, се интересува, иска да се срещне с вас, казва: „Много ми е приятно да ви срещна.“ Най-после ти каже: „Няма ли да ми платиш? “ – и тебе те жегне. Една полица има. Най-първо казва: „Много ми е приятно“, но после казва: „Ти си говорил нещо лошо за мене, това си казал.“ Тия работи са познаване.
към беседата >>
Като краде, неприятно му е на човека.
Като казвам, че виждам човека като риба, аз го представям като актьор, каква роля играе. Някой на сцената играе царска роля. Всички царски роли може ли да играят? Някой играе ролята на царица, някой играе ролята на съдия, друг играе ролята на поет, философ, обикновен слуга, някой играе ролята на някой крадец. Неприятно е да играеш ролята на един крадец на сцената: крадеш, гледат те няколко хиляди хора.
Като краде, неприятно му е на човека.
Той иска майсторски да открадне, че другите хора да го похвалят. Казва: „Как, играх ли хубаво? “ Иска да измами съдията.
към беседата >>
Един човек, който ви люби, той не иска да ви види, той не иска да ви смущава, отдалече ще ви зърне.
Запример един човек, който ви обича, той иска да ви види.
Един човек, който ви люби, той не иска да ви види, той не иска да ви смущава, отдалече ще ви зърне.
Онзи, който ви обича, се интересува, иска да се срещне с вас, казва: „Много ми е приятно да ви срещна.“ Най-после ти каже: „Няма ли да ми платиш? “ – и тебе те жегне. Една полица има. Най-първо казва: „Много ми е приятно“, но после казва: „Ти си говорил нещо лошо за мене, това си казал.“ Тия работи са познаване. Един човек, който е говорил: опознаваме се.
към беседата >>
Той иска майсторски да открадне, че другите хора да го похвалят.
Някой на сцената играе царска роля. Всички царски роли може ли да играят? Някой играе ролята на царица, някой играе ролята на съдия, друг играе ролята на поет, философ, обикновен слуга, някой играе ролята на някой крадец. Неприятно е да играеш ролята на един крадец на сцената: крадеш, гледат те няколко хиляди хора. Като краде, неприятно му е на човека.
Той иска майсторски да открадне, че другите хора да го похвалят.
Казва: „Как, играх ли хубаво? “ Иска да измами съдията.
към беседата >>
Онзи, който ви обича, се интересува, иска да се срещне с вас, казва: „Много ми е приятно да ви срещна.“ Най-после ти каже: „Няма ли да ми платиш?
Запример един човек, който ви обича, той иска да ви види. Един човек, който ви люби, той не иска да ви види, той не иска да ви смущава, отдалече ще ви зърне.
Онзи, който ви обича, се интересува, иска да се срещне с вас, казва: „Много ми е приятно да ви срещна.“ Най-после ти каже: „Няма ли да ми платиш?
“ – и тебе те жегне. Една полица има. Най-първо казва: „Много ми е приятно“, но после казва: „Ти си говорил нещо лошо за мене, това си казал.“ Тия работи са познаване. Един човек, който е говорил: опознаваме се. Ако е говорил истината, тази истина остава за негова сметка, той печели.
към беседата >>
Казва: „Как, играх ли хубаво?
Всички царски роли може ли да играят? Някой играе ролята на царица, някой играе ролята на съдия, друг играе ролята на поет, философ, обикновен слуга, някой играе ролята на някой крадец. Неприятно е да играеш ролята на един крадец на сцената: крадеш, гледат те няколко хиляди хора. Като краде, неприятно му е на човека. Той иска майсторски да открадне, че другите хора да го похвалят.
Казва: „Как, играх ли хубаво?
“ Иска да измами съдията.
към беседата >>
“ – и тебе те жегне.
Запример един човек, който ви обича, той иска да ви види. Един човек, който ви люби, той не иска да ви види, той не иска да ви смущава, отдалече ще ви зърне. Онзи, който ви обича, се интересува, иска да се срещне с вас, казва: „Много ми е приятно да ви срещна.“ Най-после ти каже: „Няма ли да ми платиш?
“ – и тебе те жегне.
Една полица има. Най-първо казва: „Много ми е приятно“, но после казва: „Ти си говорил нещо лошо за мене, това си казал.“ Тия работи са познаване. Един човек, който е говорил: опознаваме се. Ако е говорил истината, тази истина остава за негова сметка, той печели. Ако е говорил нещо хубаво заради мене, той печели.
към беседата >>
“ Иска да измами съдията.
Някой играе ролята на царица, някой играе ролята на съдия, друг играе ролята на поет, философ, обикновен слуга, някой играе ролята на някой крадец. Неприятно е да играеш ролята на един крадец на сцената: крадеш, гледат те няколко хиляди хора. Като краде, неприятно му е на човека. Той иска майсторски да открадне, че другите хора да го похвалят. Казва: „Как, играх ли хубаво?
“ Иска да измами съдията.
към беседата >>
Една полица има.
Запример един човек, който ви обича, той иска да ви види. Един човек, който ви люби, той не иска да ви види, той не иска да ви смущава, отдалече ще ви зърне. Онзи, който ви обича, се интересува, иска да се срещне с вас, казва: „Много ми е приятно да ви срещна.“ Най-после ти каже: „Няма ли да ми платиш? “ – и тебе те жегне.
Една полица има.
Най-първо казва: „Много ми е приятно“, но после казва: „Ти си говорил нещо лошо за мене, това си казал.“ Тия работи са познаване. Един човек, който е говорил: опознаваме се. Ако е говорил истината, тази истина остава за негова сметка, той печели. Ако е говорил нещо хубаво заради мене, той печели. Ако е тъй, както е говорил, той се ползва.
към беседата >>
Значи на сцената да краде го наричаме в реда на нещата, а в живота не е в реда на нещата.
Значи на сцената да краде го наричаме в реда на нещата, а в живота не е в реда на нещата.
Защо на сцената е в реда на нещата?
към беседата >>
Най-първо казва: „Много ми е приятно“, но после казва: „Ти си говорил нещо лошо за мене, това си казал.“ Тия работи са познаване.
Запример един човек, който ви обича, той иска да ви види. Един човек, който ви люби, той не иска да ви види, той не иска да ви смущава, отдалече ще ви зърне. Онзи, който ви обича, се интересува, иска да се срещне с вас, казва: „Много ми е приятно да ви срещна.“ Най-после ти каже: „Няма ли да ми платиш? “ – и тебе те жегне. Една полица има.
Най-първо казва: „Много ми е приятно“, но после казва: „Ти си говорил нещо лошо за мене, това си казал.“ Тия работи са познаване.
Един човек, който е говорил: опознаваме се. Ако е говорил истината, тази истина остава за негова сметка, той печели. Ако е говорил нещо хубаво заради мене, той печели. Ако е тъй, както е говорил, той се ползва. Ако е говорил нещо лошо, пак е за негова сметка.
към беседата >>
Защо на сцената е в реда на нещата?
Значи на сцената да краде го наричаме в реда на нещата, а в живота не е в реда на нещата.
Защо на сцената е в реда на нещата?
към беседата >>
Един човек, който е говорил: опознаваме се.
Един човек, който ви люби, той не иска да ви види, той не иска да ви смущава, отдалече ще ви зърне. Онзи, който ви обича, се интересува, иска да се срещне с вас, казва: „Много ми е приятно да ви срещна.“ Най-после ти каже: „Няма ли да ми платиш? “ – и тебе те жегне. Една полица има. Най-първо казва: „Много ми е приятно“, но после казва: „Ти си говорил нещо лошо за мене, това си казал.“ Тия работи са познаване.
Един човек, който е говорил: опознаваме се.
Ако е говорил истината, тази истина остава за негова сметка, той печели. Ако е говорил нещо хубаво заради мене, той печели. Ако е тъй, както е говорил, той се ползва. Ако е говорил нещо лошо, пак е за негова сметка.
към беседата >>
Сега аз разглеждам нещата от Божествено гледище.
Сега аз разглеждам нещата от Божествено гледище.
Всичко онова, което Бог е създал, е добро в света. Злото е нещо, което не съответства на нас. Ако огънят е по-силен, изгаря. Казва: „Лош е огънят.“ Огънят е на място, върши много големи добрини. Понеже аз не съм приспособен за огъня, да издържам неговата сила, трябва да имам предвид какво мога да издържам.
към беседата >>
Ако е говорил истината, тази истина остава за негова сметка, той печели.
Онзи, който ви обича, се интересува, иска да се срещне с вас, казва: „Много ми е приятно да ви срещна.“ Най-после ти каже: „Няма ли да ми платиш? “ – и тебе те жегне. Една полица има. Най-първо казва: „Много ми е приятно“, но после казва: „Ти си говорил нещо лошо за мене, това си казал.“ Тия работи са познаване. Един човек, който е говорил: опознаваме се.
Ако е говорил истината, тази истина остава за негова сметка, той печели.
Ако е говорил нещо хубаво заради мене, той печели. Ако е тъй, както е говорил, той се ползва. Ако е говорил нещо лошо, пак е за негова сметка.
към беседата >>
Всичко онова, което Бог е създал, е добро в света.
Сега аз разглеждам нещата от Божествено гледище.
Всичко онова, което Бог е създал, е добро в света.
Злото е нещо, което не съответства на нас. Ако огънят е по-силен, изгаря. Казва: „Лош е огънят.“ Огънят е на място, върши много големи добрини. Понеже аз не съм приспособен за огъня, да издържам неговата сила, трябва да имам предвид какво мога да издържам.
към беседата >>
Ако е говорил нещо хубаво заради мене, той печели.
“ – и тебе те жегне. Една полица има. Най-първо казва: „Много ми е приятно“, но после казва: „Ти си говорил нещо лошо за мене, това си казал.“ Тия работи са познаване. Един човек, който е говорил: опознаваме се. Ако е говорил истината, тази истина остава за негова сметка, той печели.
Ако е говорил нещо хубаво заради мене, той печели.
Ако е тъй, както е говорил, той се ползва. Ако е говорил нещо лошо, пак е за негова сметка.
към беседата >>
Злото е нещо, което не съответства на нас.
Сега аз разглеждам нещата от Божествено гледище. Всичко онова, което Бог е създал, е добро в света.
Злото е нещо, което не съответства на нас.
Ако огънят е по-силен, изгаря. Казва: „Лош е огънят.“ Огънят е на място, върши много големи добрини. Понеже аз не съм приспособен за огъня, да издържам неговата сила, трябва да имам предвид какво мога да издържам.
към беседата >>
Ако е тъй, както е говорил, той се ползва.
Една полица има. Най-първо казва: „Много ми е приятно“, но после казва: „Ти си говорил нещо лошо за мене, това си казал.“ Тия работи са познаване. Един човек, който е говорил: опознаваме се. Ако е говорил истината, тази истина остава за негова сметка, той печели. Ако е говорил нещо хубаво заради мене, той печели.
Ако е тъй, както е говорил, той се ползва.
Ако е говорил нещо лошо, пак е за негова сметка.
към беседата >>
Ако огънят е по-силен, изгаря.
Сега аз разглеждам нещата от Божествено гледище. Всичко онова, което Бог е създал, е добро в света. Злото е нещо, което не съответства на нас.
Ако огънят е по-силен, изгаря.
Казва: „Лош е огънят.“ Огънят е на място, върши много големи добрини. Понеже аз не съм приспособен за огъня, да издържам неговата сила, трябва да имам предвид какво мога да издържам.
към беседата >>
Ако е говорил нещо лошо, пак е за негова сметка.
Най-първо казва: „Много ми е приятно“, но после казва: „Ти си говорил нещо лошо за мене, това си казал.“ Тия работи са познаване. Един човек, който е говорил: опознаваме се. Ако е говорил истината, тази истина остава за негова сметка, той печели. Ако е говорил нещо хубаво заради мене, той печели. Ако е тъй, както е говорил, той се ползва.
Ако е говорил нещо лошо, пак е за негова сметка.
към беседата >>
Казва: „Лош е огънят.“ Огънят е на място, върши много големи добрини.
Сега аз разглеждам нещата от Божествено гледище. Всичко онова, което Бог е създал, е добро в света. Злото е нещо, което не съответства на нас. Ако огънят е по-силен, изгаря.
Казва: „Лош е огънят.“ Огънят е на място, върши много големи добрини.
Понеже аз не съм приспособен за огъня, да издържам неговата сила, трябва да имам предвид какво мога да издържам.
към беседата >>
Закон има, че всеки, който говори за престъпленията на хората, половината взема, Господ ги туря на негова сметка.
Закон има, че всеки, който говори за престъпленията на хората, половината взема, Господ ги туря на негова сметка.
Ти говориш за дълговете, Той казва: „Половината тѝ плащаш.“ Ти говориш за доброто, Той казва: „Половината тѝ вземаш.“ Като говорите за доброто, печелите. Като говорите за лошото, плащате. Не е практично. Виждам добрата страна. Като говорите лошото за другите, ставате щедри.
към беседата >>
Понеже аз не съм приспособен за огъня, да издържам неговата сила, трябва да имам предвид какво мога да издържам.
Сега аз разглеждам нещата от Божествено гледище. Всичко онова, което Бог е създал, е добро в света. Злото е нещо, което не съответства на нас. Ако огънят е по-силен, изгаря. Казва: „Лош е огънят.“ Огънят е на място, върши много големи добрини.
Понеже аз не съм приспособен за огъня, да издържам неговата сила, трябва да имам предвид какво мога да издържам.
към беседата >>
Ти говориш за дълговете, Той казва: „Половината тѝ плащаш.“ Ти говориш за доброто, Той казва: „Половината тѝ вземаш.“ Като говорите за доброто, печелите.
Закон има, че всеки, който говори за престъпленията на хората, половината взема, Господ ги туря на негова сметка.
Ти говориш за дълговете, Той казва: „Половината тѝ плащаш.“ Ти говориш за доброто, Той казва: „Половината тѝ вземаш.“ Като говорите за доброто, печелите.
Като говорите за лошото, плащате. Не е практично. Виждам добрата страна. Като говорите лошото за другите, ставате щедри. За този говорите лошо, за онзи говорите лошо, щедри ставате.
към беседата >>
Та казвам, при мене са идвали да ми говорят как живеят тук, на Изгрева.
Та казвам, при мене са идвали да ми говорят как живеят тук, на Изгрева.
Казва изгревчани какви са, очакват много нещо от тях. Запример изгревци имат една похвална черта, не са много лакоми хора, а се задоволяват с триста метра, казват: достатъчно е. След като имат триста метра, заградят ги с телени мрежи, че ако минаваш вечерно време, може да си съдереш дрехите. Тук преди години си съдрах палтото. Минавам, едно ново палто се съдра, като ме хвана, отвори се една малка дупчица.
към беседата >>
Като говорите за лошото, плащате.
Закон има, че всеки, който говори за престъпленията на хората, половината взема, Господ ги туря на негова сметка. Ти говориш за дълговете, Той казва: „Половината тѝ плащаш.“ Ти говориш за доброто, Той казва: „Половината тѝ вземаш.“ Като говорите за доброто, печелите.
Като говорите за лошото, плащате.
Не е практично. Виждам добрата страна. Като говорите лошото за другите, ставате щедри. За този говорите лошо, за онзи говорите лошо, щедри ставате. Всичките хора са станали щедри от говоренето на злото.
към беседата >>
Казва изгревчани какви са, очакват много нещо от тях.
Та казвам, при мене са идвали да ми говорят как живеят тук, на Изгрева.
Казва изгревчани какви са, очакват много нещо от тях.
Запример изгревци имат една похвална черта, не са много лакоми хора, а се задоволяват с триста метра, казват: достатъчно е. След като имат триста метра, заградят ги с телени мрежи, че ако минаваш вечерно време, може да си съдереш дрехите. Тук преди години си съдрах палтото. Минавам, едно ново палто се съдра, като ме хвана, отвори се една малка дупчица. Виновен ли е този човек, който турил тела?
към беседата >>
Не е практично.
Закон има, че всеки, който говори за престъпленията на хората, половината взема, Господ ги туря на негова сметка. Ти говориш за дълговете, Той казва: „Половината тѝ плащаш.“ Ти говориш за доброто, Той казва: „Половината тѝ вземаш.“ Като говорите за доброто, печелите. Като говорите за лошото, плащате.
Не е практично.
Виждам добрата страна. Като говорите лошото за другите, ставате щедри. За този говорите лошо, за онзи говорите лошо, щедри ставате. Всичките хора са станали щедри от говоренето на злото. Законът ги научил да дават.
към беседата >>
Запример изгревци имат една похвална черта, не са много лакоми хора, а се задоволяват с триста метра, казват: достатъчно е.
Та казвам, при мене са идвали да ми говорят как живеят тук, на Изгрева. Казва изгревчани какви са, очакват много нещо от тях.
Запример изгревци имат една похвална черта, не са много лакоми хора, а се задоволяват с триста метра, казват: достатъчно е.
След като имат триста метра, заградят ги с телени мрежи, че ако минаваш вечерно време, може да си съдереш дрехите. Тук преди години си съдрах палтото. Минавам, едно ново палто се съдра, като ме хвана, отвори се една малка дупчица. Виновен ли е този човек, който турил тела? Не е виноват.
към беседата >>
Виждам добрата страна.
Закон има, че всеки, който говори за престъпленията на хората, половината взема, Господ ги туря на негова сметка. Ти говориш за дълговете, Той казва: „Половината тѝ плащаш.“ Ти говориш за доброто, Той казва: „Половината тѝ вземаш.“ Като говорите за доброто, печелите. Като говорите за лошото, плащате. Не е практично.
Виждам добрата страна.
Като говорите лошото за другите, ставате щедри. За този говорите лошо, за онзи говорите лошо, щедри ставате. Всичките хора са станали щедри от говоренето на злото. Законът ги научил да дават. Всички онези, които са много пестеливи, са били много лоши.
към беседата >>
След като имат триста метра, заградят ги с телени мрежи, че ако минаваш вечерно време, може да си съдереш дрехите.
Та казвам, при мене са идвали да ми говорят как живеят тук, на Изгрева. Казва изгревчани какви са, очакват много нещо от тях. Запример изгревци имат една похвална черта, не са много лакоми хора, а се задоволяват с триста метра, казват: достатъчно е.
След като имат триста метра, заградят ги с телени мрежи, че ако минаваш вечерно време, може да си съдереш дрехите.
Тук преди години си съдрах палтото. Минавам, едно ново палто се съдра, като ме хвана, отвори се една малка дупчица. Виновен ли е този човек, който турил тела? Не е виноват. Никой не ме кара да ходя там вечерно време.
към беседата >>
Като говорите лошото за другите, ставате щедри.
Закон има, че всеки, който говори за престъпленията на хората, половината взема, Господ ги туря на негова сметка. Ти говориш за дълговете, Той казва: „Половината тѝ плащаш.“ Ти говориш за доброто, Той казва: „Половината тѝ вземаш.“ Като говорите за доброто, печелите. Като говорите за лошото, плащате. Не е практично. Виждам добрата страна.
Като говорите лошото за другите, ставате щедри.
За този говорите лошо, за онзи говорите лошо, щедри ставате. Всичките хора са станали щедри от говоренето на злото. Законът ги научил да дават. Всички онези, които са много пестеливи, са били много лоши. За никого нищо не са дали.
към беседата >>
Тук преди години си съдрах палтото.
Та казвам, при мене са идвали да ми говорят как живеят тук, на Изгрева. Казва изгревчани какви са, очакват много нещо от тях. Запример изгревци имат една похвална черта, не са много лакоми хора, а се задоволяват с триста метра, казват: достатъчно е. След като имат триста метра, заградят ги с телени мрежи, че ако минаваш вечерно време, може да си съдереш дрехите.
Тук преди години си съдрах палтото.
Минавам, едно ново палто се съдра, като ме хвана, отвори се една малка дупчица. Виновен ли е този човек, който турил тела? Не е виноват. Никой не ме кара да ходя там вечерно време. Като има тел, да не ходя да си дера палтото, да ходя денем.
към беседата >>
За този говорите лошо, за онзи говорите лошо, щедри ставате.
Ти говориш за дълговете, Той казва: „Половината тѝ плащаш.“ Ти говориш за доброто, Той казва: „Половината тѝ вземаш.“ Като говорите за доброто, печелите. Като говорите за лошото, плащате. Не е практично. Виждам добрата страна. Като говорите лошото за другите, ставате щедри.
За този говорите лошо, за онзи говорите лошо, щедри ставате.
Всичките хора са станали щедри от говоренето на злото. Законът ги научил да дават. Всички онези, които са много пестеливи, са били много лоши. За никого нищо не са дали. Търпеливите са минали през дисциплината.
към беседата >>
Минавам, едно ново палто се съдра, като ме хвана, отвори се една малка дупчица.
Та казвам, при мене са идвали да ми говорят как живеят тук, на Изгрева. Казва изгревчани какви са, очакват много нещо от тях. Запример изгревци имат една похвална черта, не са много лакоми хора, а се задоволяват с триста метра, казват: достатъчно е. След като имат триста метра, заградят ги с телени мрежи, че ако минаваш вечерно време, може да си съдереш дрехите. Тук преди години си съдрах палтото.
Минавам, едно ново палто се съдра, като ме хвана, отвори се една малка дупчица.
Виновен ли е този човек, който турил тела? Не е виноват. Никой не ме кара да ходя там вечерно време. Като има тел, да не ходя да си дера палтото, да ходя денем. Виноват съм аз.
към беседата >>
Всичките хора са станали щедри от говоренето на злото.
Като говорите за лошото, плащате. Не е практично. Виждам добрата страна. Като говорите лошото за другите, ставате щедри. За този говорите лошо, за онзи говорите лошо, щедри ставате.
Всичките хора са станали щедри от говоренето на злото.
Законът ги научил да дават. Всички онези, които са много пестеливи, са били много лоши. За никого нищо не са дали. Търпеливите са минали през дисциплината.
към беседата >>
Виновен ли е този човек, който турил тела?
Казва изгревчани какви са, очакват много нещо от тях. Запример изгревци имат една похвална черта, не са много лакоми хора, а се задоволяват с триста метра, казват: достатъчно е. След като имат триста метра, заградят ги с телени мрежи, че ако минаваш вечерно време, може да си съдереш дрехите. Тук преди години си съдрах палтото. Минавам, едно ново палто се съдра, като ме хвана, отвори се една малка дупчица.
Виновен ли е този човек, който турил тела?
Не е виноват. Никой не ме кара да ходя там вечерно време. Като има тел, да не ходя да си дера палтото, да ходя денем. Виноват съм аз. Казвам: вечерно време не ти трябва да ходиш, дето има телове.
към беседата >>
Законът ги научил да дават.
Не е практично. Виждам добрата страна. Като говорите лошото за другите, ставате щедри. За този говорите лошо, за онзи говорите лошо, щедри ставате. Всичките хора са станали щедри от говоренето на злото.
Законът ги научил да дават.
Всички онези, които са много пестеливи, са били много лоши. За никого нищо не са дали. Търпеливите са минали през дисциплината.
към беседата >>
Не е виноват.
Запример изгревци имат една похвална черта, не са много лакоми хора, а се задоволяват с триста метра, казват: достатъчно е. След като имат триста метра, заградят ги с телени мрежи, че ако минаваш вечерно време, може да си съдереш дрехите. Тук преди години си съдрах палтото. Минавам, едно ново палто се съдра, като ме хвана, отвори се една малка дупчица. Виновен ли е този човек, който турил тела?
Не е виноват.
Никой не ме кара да ходя там вечерно време. Като има тел, да не ходя да си дера палтото, да ходя денем. Виноват съм аз. Казвам: вечерно време не ти трябва да ходиш, дето има телове. Казах на себе си, че си отворих една малка дупчица.
към беседата >>
Всички онези, които са много пестеливи, са били много лоши.
Виждам добрата страна. Като говорите лошото за другите, ставате щедри. За този говорите лошо, за онзи говорите лошо, щедри ставате. Всичките хора са станали щедри от говоренето на злото. Законът ги научил да дават.
Всички онези, които са много пестеливи, са били много лоши.
За никого нищо не са дали. Търпеливите са минали през дисциплината.
към беседата >>
Никой не ме кара да ходя там вечерно време.
След като имат триста метра, заградят ги с телени мрежи, че ако минаваш вечерно време, може да си съдереш дрехите. Тук преди години си съдрах палтото. Минавам, едно ново палто се съдра, като ме хвана, отвори се една малка дупчица. Виновен ли е този човек, който турил тела? Не е виноват.
Никой не ме кара да ходя там вечерно време.
Като има тел, да не ходя да си дера палтото, да ходя денем. Виноват съм аз. Казвам: вечерно време не ти трябва да ходиш, дето има телове. Казах на себе си, че си отворих една малка дупчица.
към беседата >>
За никого нищо не са дали.
Като говорите лошото за другите, ставате щедри. За този говорите лошо, за онзи говорите лошо, щедри ставате. Всичките хора са станали щедри от говоренето на злото. Законът ги научил да дават. Всички онези, които са много пестеливи, са били много лоши.
За никого нищо не са дали.
Търпеливите са минали през дисциплината.
към беседата >>
Като има тел, да не ходя да си дера палтото, да ходя денем.
Тук преди години си съдрах палтото. Минавам, едно ново палто се съдра, като ме хвана, отвори се една малка дупчица. Виновен ли е този човек, който турил тела? Не е виноват. Никой не ме кара да ходя там вечерно време.
Като има тел, да не ходя да си дера палтото, да ходя денем.
Виноват съм аз. Казвам: вечерно време не ти трябва да ходиш, дето има телове. Казах на себе си, че си отворих една малка дупчица.
към беседата >>
Търпеливите са минали през дисциплината.
За този говорите лошо, за онзи говорите лошо, щедри ставате. Всичките хора са станали щедри от говоренето на злото. Законът ги научил да дават. Всички онези, които са много пестеливи, са били много лоши. За никого нищо не са дали.
Търпеливите са минали през дисциплината.
към беседата >>
Виноват съм аз.
Минавам, едно ново палто се съдра, като ме хвана, отвори се една малка дупчица. Виновен ли е този човек, който турил тела? Не е виноват. Никой не ме кара да ходя там вечерно време. Като има тел, да не ходя да си дера палтото, да ходя денем.
Виноват съм аз.
Казвам: вечерно време не ти трябва да ходиш, дето има телове. Казах на себе си, че си отворих една малка дупчица.
към беседата >>
Та казвам, трябва да гледаме на нещата от Божествено гледище.
Та казвам, трябва да гледаме на нещата от Божествено гледище.
Не е приятно. Няма нито един човек, на когото да кажеш нещо лошо, и то той да не се обиди. Някой път казвате: „Много лош си.“ Защо му казвате? След като му кажеш, че е много лош, започваш да загазваш. Аз ги наричам тия белите лъжи.
към беседата >>
Казвам: вечерно време не ти трябва да ходиш, дето има телове.
Виновен ли е този човек, който турил тела? Не е виноват. Никой не ме кара да ходя там вечерно време. Като има тел, да не ходя да си дера палтото, да ходя денем. Виноват съм аз.
Казвам: вечерно време не ти трябва да ходиш, дето има телове.
Казах на себе си, че си отворих една малка дупчица.
към беседата >>
Не е приятно.
Та казвам, трябва да гледаме на нещата от Божествено гледище.
Не е приятно.
Няма нито един човек, на когото да кажеш нещо лошо, и то той да не се обиди. Някой път казвате: „Много лош си.“ Защо му казвате? След като му кажеш, че е много лош, започваш да загазваш. Аз ги наричам тия белите лъжи. Аз бих му казал така: „Ти си много добър, като тебе друг няма.
към беседата >>
Казах на себе си, че си отворих една малка дупчица.
Не е виноват. Никой не ме кара да ходя там вечерно време. Като има тел, да не ходя да си дера палтото, да ходя денем. Виноват съм аз. Казвам: вечерно време не ти трябва да ходиш, дето има телове.
Казах на себе си, че си отворих една малка дупчица.
към беседата >>
Няма нито един човек, на когото да кажеш нещо лошо, и то той да не се обиди.
Та казвам, трябва да гледаме на нещата от Божествено гледище. Не е приятно.
Няма нито един човек, на когото да кажеш нещо лошо, и то той да не се обиди.
Някой път казвате: „Много лош си.“ Защо му казвате? След като му кажеш, че е много лош, започваш да загазваш. Аз ги наричам тия белите лъжи. Аз бих му казал така: „Ти си много добър, като тебе друг няма. Много добър човек си.“ Тогава той казва: „Много лош съм, аз не съм така добър, ти не ме познаваш, не съм цвете за мирисане.“ Мислите ли, че ако вие се усъмните в Бога, че Той не ви направил така, както трябва, вие печелите?
към беседата >>
Та казвам, сега както е, не вземайте това върху себе си.
Та казвам, сега както е, не вземайте това върху себе си.
Вие мислите, че лошото е отвън. Светът е вътре във вас. Вие нямате една ясна представа за живота, че търсите причините в живота. Всичката причина сте вие. Всеки човек е причина за своето щастие и нещастие в себе си.
към беседата >>
Някой път казвате: „Много лош си.“ Защо му казвате?
Та казвам, трябва да гледаме на нещата от Божествено гледище. Не е приятно. Няма нито един човек, на когото да кажеш нещо лошо, и то той да не се обиди.
Някой път казвате: „Много лош си.“ Защо му казвате?
След като му кажеш, че е много лош, започваш да загазваш. Аз ги наричам тия белите лъжи. Аз бих му казал така: „Ти си много добър, като тебе друг няма. Много добър човек си.“ Тогава той казва: „Много лош съм, аз не съм така добър, ти не ме познаваш, не съм цвете за мирисане.“ Мислите ли, че ако вие се усъмните в Бога, че Той не ви направил така, както трябва, вие печелите?
към беседата >>
Вие мислите, че лошото е отвън.
Та казвам, сега както е, не вземайте това върху себе си.
Вие мислите, че лошото е отвън.
Светът е вътре във вас. Вие нямате една ясна представа за живота, че търсите причините в живота. Всичката причина сте вие. Всеки човек е причина за своето щастие и нещастие в себе си. Някой човек те мрази.
към беседата >>
След като му кажеш, че е много лош, започваш да загазваш.
Та казвам, трябва да гледаме на нещата от Божествено гледище. Не е приятно. Няма нито един човек, на когото да кажеш нещо лошо, и то той да не се обиди. Някой път казвате: „Много лош си.“ Защо му казвате?
След като му кажеш, че е много лош, започваш да загазваш.
Аз ги наричам тия белите лъжи. Аз бих му казал така: „Ти си много добър, като тебе друг няма. Много добър човек си.“ Тогава той казва: „Много лош съм, аз не съм така добър, ти не ме познаваш, не съм цвете за мирисане.“ Мислите ли, че ако вие се усъмните в Бога, че Той не ви направил така, както трябва, вие печелите?
към беседата >>
Светът е вътре във вас.
Та казвам, сега както е, не вземайте това върху себе си. Вие мислите, че лошото е отвън.
Светът е вътре във вас.
Вие нямате една ясна представа за живота, че търсите причините в живота. Всичката причина сте вие. Всеки човек е причина за своето щастие и нещастие в себе си. Някой човек те мрази. Не си ли ти причината?
към беседата >>
Аз ги наричам тия белите лъжи.
Та казвам, трябва да гледаме на нещата от Божествено гледище. Не е приятно. Няма нито един човек, на когото да кажеш нещо лошо, и то той да не се обиди. Някой път казвате: „Много лош си.“ Защо му казвате? След като му кажеш, че е много лош, започваш да загазваш.
Аз ги наричам тия белите лъжи.
Аз бих му казал така: „Ти си много добър, като тебе друг няма. Много добър човек си.“ Тогава той казва: „Много лош съм, аз не съм така добър, ти не ме познаваш, не съм цвете за мирисане.“ Мислите ли, че ако вие се усъмните в Бога, че Той не ви направил така, както трябва, вие печелите?
към беседата >>
Вие нямате една ясна представа за живота, че търсите причините в живота.
Та казвам, сега както е, не вземайте това върху себе си. Вие мислите, че лошото е отвън. Светът е вътре във вас.
Вие нямате една ясна представа за живота, че търсите причините в живота.
Всичката причина сте вие. Всеки човек е причина за своето щастие и нещастие в себе си. Някой човек те мрази. Не си ли ти причината? Обясняват. Може да ви дам много обяснения.
към беседата >>
Аз бих му казал така: „Ти си много добър, като тебе друг няма.
Не е приятно. Няма нито един човек, на когото да кажеш нещо лошо, и то той да не се обиди. Някой път казвате: „Много лош си.“ Защо му казвате? След като му кажеш, че е много лош, започваш да загазваш. Аз ги наричам тия белите лъжи.
Аз бих му казал така: „Ти си много добър, като тебе друг няма.
Много добър човек си.“ Тогава той казва: „Много лош съм, аз не съм така добър, ти не ме познаваш, не съм цвете за мирисане.“ Мислите ли, че ако вие се усъмните в Бога, че Той не ви направил така, както трябва, вие печелите?
към беседата >>
Всичката причина сте вие.
Та казвам, сега както е, не вземайте това върху себе си. Вие мислите, че лошото е отвън. Светът е вътре във вас. Вие нямате една ясна представа за живота, че търсите причините в живота.
Всичката причина сте вие.
Всеки човек е причина за своето щастие и нещастие в себе си. Някой човек те мрази. Не си ли ти причината? Обясняват. Може да ви дам много обяснения. Защо те мрази някой?
към беседата >>
Много добър човек си.“ Тогава той казва: „Много лош съм, аз не съм така добър, ти не ме познаваш, не съм цвете за мирисане.“ Мислите ли, че ако вие се усъмните в Бога, че Той не ви направил така, както трябва, вие печелите?
Няма нито един човек, на когото да кажеш нещо лошо, и то той да не се обиди. Някой път казвате: „Много лош си.“ Защо му казвате? След като му кажеш, че е много лош, започваш да загазваш. Аз ги наричам тия белите лъжи. Аз бих му казал така: „Ти си много добър, като тебе друг няма.
Много добър човек си.“ Тогава той казва: „Много лош съм, аз не съм така добър, ти не ме познаваш, не съм цвете за мирисане.“ Мислите ли, че ако вие се усъмните в Бога, че Той не ви направил така, както трябва, вие печелите?
към беседата >>
Всеки човек е причина за своето щастие и нещастие в себе си.
Та казвам, сега както е, не вземайте това върху себе си. Вие мислите, че лошото е отвън. Светът е вътре във вас. Вие нямате една ясна представа за живота, че търсите причините в живота. Всичката причина сте вие.
Всеки човек е причина за своето щастие и нещастие в себе си.
Някой човек те мрази. Не си ли ти причината? Обясняват. Може да ви дам много обяснения. Защо те мрази някой? Той в миналото ти е бил слуга, работил двайсет години, ти нищо не си му дал.
към беседата >>
Някои от вас казвате: защо не сте красиви, защо Господ не ви направил красиви.
Някои от вас казвате: защо не сте красиви, защо Господ не ви направил красиви.
Аз да ви кажа съображенията: Господ не иска да се мъчите. „Защо не съм богат? “ Не иска за богатство да се мъчите, вие няма да може да спите. Богатите хора са нещастни, те нямат доверие в никого. Сиромахът има голямо нещастие, но той никога не се страхува.
към беседата >>
Някой човек те мрази.
Вие мислите, че лошото е отвън. Светът е вътре във вас. Вие нямате една ясна представа за живота, че търсите причините в живота. Всичката причина сте вие. Всеки човек е причина за своето щастие и нещастие в себе си.
Някой човек те мрази.
Не си ли ти причината? Обясняват. Може да ви дам много обяснения. Защо те мрази някой? Той в миналото ти е бил слуга, работил двайсет години, ти нищо не си му дал. Този човек помни, като види, и те мрази.
към беседата >>
Аз да ви кажа съображенията: Господ не иска да се мъчите.
Някои от вас казвате: защо не сте красиви, защо Господ не ви направил красиви.
Аз да ви кажа съображенията: Господ не иска да се мъчите.
„Защо не съм богат? “ Не иска за богатство да се мъчите, вие няма да може да спите. Богатите хора са нещастни, те нямат доверие в никого. Сиромахът има голямо нещастие, но той никога не се страхува. Какво ще му оберат?
към беседата >>
Не си ли ти причината?
Светът е вътре във вас. Вие нямате една ясна представа за живота, че търсите причините в живота. Всичката причина сте вие. Всеки човек е причина за своето щастие и нещастие в себе си. Някой човек те мрази.
Не си ли ти причината?
Обясняват. Може да ви дам много обяснения. Защо те мрази някой? Той в миналото ти е бил слуга, работил двайсет години, ти нищо не си му дал. Този човек помни, като види, и те мрази. Казваш: „Той ме мрази.“ Ти си забравил, той не е забравил.
към беседата >>
„Защо не съм богат?
Някои от вас казвате: защо не сте красиви, защо Господ не ви направил красиви. Аз да ви кажа съображенията: Господ не иска да се мъчите.
„Защо не съм богат?
“ Не иска за богатство да се мъчите, вие няма да може да спите. Богатите хора са нещастни, те нямат доверие в никого. Сиромахът има голямо нещастие, но той никога не се страхува. Какво ще му оберат?
към беседата >>
Обясняват. Може да ви дам много обяснения.
Вие нямате една ясна представа за живота, че търсите причините в живота. Всичката причина сте вие. Всеки човек е причина за своето щастие и нещастие в себе си. Някой човек те мрази. Не си ли ти причината?
Обясняват. Може да ви дам много обяснения.
Защо те мрази някой? Той в миналото ти е бил слуга, работил двайсет години, ти нищо не си му дал. Този човек помни, като види, и те мрази. Казваш: „Той ме мрази.“ Ти си забравил, той не е забравил. Мъчно се забравя.
към беседата >>
“ Не иска за богатство да се мъчите, вие няма да може да спите.
Някои от вас казвате: защо не сте красиви, защо Господ не ви направил красиви. Аз да ви кажа съображенията: Господ не иска да се мъчите. „Защо не съм богат?
“ Не иска за богатство да се мъчите, вие няма да може да спите.
Богатите хора са нещастни, те нямат доверие в никого. Сиромахът има голямо нещастие, но той никога не се страхува. Какво ще му оберат?
към беседата >>
Защо те мрази някой?
Всичката причина сте вие. Всеки човек е причина за своето щастие и нещастие в себе си. Някой човек те мрази. Не си ли ти причината? Обясняват. Може да ви дам много обяснения.
Защо те мрази някой?
Той в миналото ти е бил слуга, работил двайсет години, ти нищо не си му дал. Този човек помни, като види, и те мрази. Казваш: „Той ме мрази.“ Ти си забравил, той не е забравил. Мъчно се забравя. Къде е причината?
към беседата >>
Богатите хора са нещастни, те нямат доверие в никого.
Някои от вас казвате: защо не сте красиви, защо Господ не ви направил красиви. Аз да ви кажа съображенията: Господ не иска да се мъчите. „Защо не съм богат? “ Не иска за богатство да се мъчите, вие няма да може да спите.
Богатите хора са нещастни, те нямат доверие в никого.
Сиромахът има голямо нещастие, но той никога не се страхува. Какво ще му оберат?
към беседата >>
Той в миналото ти е бил слуга, работил двайсет години, ти нищо не си му дал.
Всеки човек е причина за своето щастие и нещастие в себе си. Някой човек те мрази. Не си ли ти причината? Обясняват. Може да ви дам много обяснения. Защо те мрази някой?
Той в миналото ти е бил слуга, работил двайсет години, ти нищо не си му дал.
Този човек помни, като види, и те мрази. Казваш: „Той ме мрази.“ Ти си забравил, той не е забравил. Мъчно се забравя. Къде е причината? Казваш: не е добър човек.
към беседата >>
Сиромахът има голямо нещастие, но той никога не се страхува.
Някои от вас казвате: защо не сте красиви, защо Господ не ви направил красиви. Аз да ви кажа съображенията: Господ не иска да се мъчите. „Защо не съм богат? “ Не иска за богатство да се мъчите, вие няма да може да спите. Богатите хора са нещастни, те нямат доверие в никого.
Сиромахът има голямо нещастие, но той никога не се страхува.
Какво ще му оберат?
към беседата >>
Този човек помни, като види, и те мрази.
Някой човек те мрази. Не си ли ти причината? Обясняват. Може да ви дам много обяснения. Защо те мрази някой? Той в миналото ти е бил слуга, работил двайсет години, ти нищо не си му дал.
Този човек помни, като види, и те мрази.
Казваш: „Той ме мрази.“ Ти си забравил, той не е забравил. Мъчно се забравя. Къде е причината? Казваш: не е добър човек. Че ти не си добър, ти го направи лош този човек.
към беседата >>
Какво ще му оберат?
Аз да ви кажа съображенията: Господ не иска да се мъчите. „Защо не съм богат? “ Не иска за богатство да се мъчите, вие няма да може да спите. Богатите хора са нещастни, те нямат доверие в никого. Сиромахът има голямо нещастие, но той никога не се страхува.
Какво ще му оберат?
към беседата >>
Казваш: „Той ме мрази.“ Ти си забравил, той не е забравил.
Не си ли ти причината? Обясняват. Може да ви дам много обяснения. Защо те мрази някой? Той в миналото ти е бил слуга, работил двайсет години, ти нищо не си му дал. Този човек помни, като види, и те мрази.
Казваш: „Той ме мрази.“ Ти си забравил, той не е забравил.
Мъчно се забравя. Къде е причината? Казваш: не е добър човек. Че ти не си добър, ти го направи лош този човек. В този живот повикай го, направи го наследник, завещай му нещо, осинови го.
към беседата >>
Лъжа е да мислим, че сме сиромаси.
Лъжа е да мислим, че сме сиромаси.
Изхвърлете из ума си мисълта, че сте сиромаси. Не говорете, че сте сиромаси, защото човек, който има отличен ум, който има отлично сърце и който има отлична воля, той от всяка банка, отвсякъде може да вземе. Един цигулар, който знае да свири, ще ходи ли да проси? Един човек, който знае сладко да говори, ще ходи ли да проси? Един човек, който знае как да работи, ще проси ли?
към беседата >>
Мъчно се забравя.
Обясняват. Може да ви дам много обяснения. Защо те мрази някой? Той в миналото ти е бил слуга, работил двайсет години, ти нищо не си му дал. Този човек помни, като види, и те мрази. Казваш: „Той ме мрази.“ Ти си забравил, той не е забравил.
Мъчно се забравя.
Къде е причината? Казваш: не е добър човек. Че ти не си добър, ти го направи лош този човек. В този живот повикай го, направи го наследник, завещай му нещо, осинови го.
към беседата >>
Изхвърлете из ума си мисълта, че сте сиромаси.
Лъжа е да мислим, че сме сиромаси.
Изхвърлете из ума си мисълта, че сте сиромаси.
Не говорете, че сте сиромаси, защото човек, който има отличен ум, който има отлично сърце и който има отлична воля, той от всяка банка, отвсякъде може да вземе. Един цигулар, който знае да свири, ще ходи ли да проси? Един човек, който знае сладко да говори, ще ходи ли да проси? Един човек, който знае как да работи, ще проси ли? Не съжалявайте, че не сте като другите.
към беседата >>
Къде е причината?
Защо те мрази някой? Той в миналото ти е бил слуга, работил двайсет години, ти нищо не си му дал. Този човек помни, като види, и те мрази. Казваш: „Той ме мрази.“ Ти си забравил, той не е забравил. Мъчно се забравя.
Къде е причината?
Казваш: не е добър човек. Че ти не си добър, ти го направи лош този човек. В този живот повикай го, направи го наследник, завещай му нещо, осинови го.
към беседата >>
Не говорете, че сте сиромаси, защото човек, който има отличен ум, който има отлично сърце и който има отлична воля, той от всяка банка, отвсякъде може да вземе.
Лъжа е да мислим, че сме сиромаси. Изхвърлете из ума си мисълта, че сте сиромаси.
Не говорете, че сте сиромаси, защото човек, който има отличен ум, който има отлично сърце и който има отлична воля, той от всяка банка, отвсякъде може да вземе.
Един цигулар, който знае да свири, ще ходи ли да проси? Един човек, който знае сладко да говори, ще ходи ли да проси? Един човек, който знае как да работи, ще проси ли? Не съжалявайте, че не сте като другите. Искате някой път път да бъдете като другите.
към беседата >>
Казваш: не е добър човек.
Той в миналото ти е бил слуга, работил двайсет години, ти нищо не си му дал. Този човек помни, като види, и те мрази. Казваш: „Той ме мрази.“ Ти си забравил, той не е забравил. Мъчно се забравя. Къде е причината?
Казваш: не е добър човек.
Че ти не си добър, ти го направи лош този човек. В този живот повикай го, направи го наследник, завещай му нещо, осинови го.
към беседата >>
Един цигулар, който знае да свири, ще ходи ли да проси?
Лъжа е да мислим, че сме сиромаси. Изхвърлете из ума си мисълта, че сте сиромаси. Не говорете, че сте сиромаси, защото човек, който има отличен ум, който има отлично сърце и който има отлична воля, той от всяка банка, отвсякъде може да вземе.
Един цигулар, който знае да свири, ще ходи ли да проси?
Един човек, който знае сладко да говори, ще ходи ли да проси? Един човек, който знае как да работи, ще проси ли? Не съжалявайте, че не сте като другите. Искате някой път път да бъдете като другите. Не, ползвайте се от стремежа на учените хора, не искайте да бъдете като учените.
към беседата >>
Сега, като четем, малко по-другояче ще го разберете.
Сега, като четем, малко по-другояче ще го разберете.
Като чете човек едно и също нещо, не го разбира по един и същ начин.
към беседата >>
Че ти не си добър, ти го направи лош този човек.
Този човек помни, като види, и те мрази. Казваш: „Той ме мрази.“ Ти си забравил, той не е забравил. Мъчно се забравя. Къде е причината? Казваш: не е добър човек.
Че ти не си добър, ти го направи лош този човек.
В този живот повикай го, направи го наследник, завещай му нещо, осинови го.
към беседата >>
Един човек, който знае сладко да говори, ще ходи ли да проси?
Лъжа е да мислим, че сме сиромаси. Изхвърлете из ума си мисълта, че сте сиромаси. Не говорете, че сте сиромаси, защото човек, който има отличен ум, който има отлично сърце и който има отлична воля, той от всяка банка, отвсякъде може да вземе. Един цигулар, който знае да свири, ще ходи ли да проси?
Един човек, който знае сладко да говори, ще ходи ли да проси?
Един човек, който знае как да работи, ще проси ли? Не съжалявайте, че не сте като другите. Искате някой път път да бъдете като другите. Не, ползвайте се от стремежа на учените хора, не искайте да бъдете като учените.
към беседата >>
Като чете човек едно и също нещо, не го разбира по един и същ начин.
Сега, като четем, малко по-другояче ще го разберете.
Като чете човек едно и също нещо, не го разбира по един и същ начин.
към беседата >>
В този живот повикай го, направи го наследник, завещай му нещо, осинови го.
Казваш: „Той ме мрази.“ Ти си забравил, той не е забравил. Мъчно се забравя. Къде е причината? Казваш: не е добър човек. Че ти не си добър, ти го направи лош този човек.
В този живот повикай го, направи го наследник, завещай му нещо, осинови го.
към беседата >>
Един човек, който знае как да работи, ще проси ли?
Лъжа е да мислим, че сме сиромаси. Изхвърлете из ума си мисълта, че сте сиромаси. Не говорете, че сте сиромаси, защото човек, който има отличен ум, който има отлично сърце и който има отлична воля, той от всяка банка, отвсякъде може да вземе. Един цигулар, който знае да свири, ще ходи ли да проси? Един човек, който знае сладко да говори, ще ходи ли да проси?
Един човек, който знае как да работи, ще проси ли?
Не съжалявайте, че не сте като другите. Искате някой път път да бъдете като другите. Не, ползвайте се от стремежа на учените хора, не искайте да бъдете като учените.
към беседата >>
„Ако говоря с човешки и с ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти или кимвал, що дрънка.“ Значи, външно положение.
„Ако говоря с човешки и с ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти или кимвал, що дрънка.“ Значи, външно положение.
Ако говори по човешки човек, даже по ангелски да говори, без любов говорът няма смисъл в себе си. Та по някой път ние по човешки говорим. И по ангелски да говорим, понеже няма любов, работата не върви. Казват: „Ангел да си.“ Човек, и ангел да е, без любов не върви. И човек да си, без любов не върви.
към беседата >>
Много хора сега осиновяват чужди деца, осиновяват своите слуги, които в миналото са ги изтезавали.
Много хора сега осиновяват чужди деца, осиновяват своите слуги, които в миналото са ги изтезавали.
Хубаво правят. Човек, който нагрубява хората, Господ не му дава деца, само слуги му дава Господ, да ги осиновява. Сега дали вярвате, не е въпрос за вяра, то е въпрос за знание.
към беседата >>
Не съжалявайте, че не сте като другите.
Изхвърлете из ума си мисълта, че сте сиромаси. Не говорете, че сте сиромаси, защото човек, който има отличен ум, който има отлично сърце и който има отлична воля, той от всяка банка, отвсякъде може да вземе. Един цигулар, който знае да свири, ще ходи ли да проси? Един човек, който знае сладко да говори, ще ходи ли да проси? Един човек, който знае как да работи, ще проси ли?
Не съжалявайте, че не сте като другите.
Искате някой път път да бъдете като другите. Не, ползвайте се от стремежа на учените хора, не искайте да бъдете като учените.
към беседата >>
Ако говори по човешки човек, даже по ангелски да говори, без любов говорът няма смисъл в себе си.
„Ако говоря с човешки и с ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти или кимвал, що дрънка.“ Значи, външно положение.
Ако говори по човешки човек, даже по ангелски да говори, без любов говорът няма смисъл в себе си.
Та по някой път ние по човешки говорим. И по ангелски да говорим, понеже няма любов, работата не върви. Казват: „Ангел да си.“ Човек, и ангел да е, без любов не върви. И човек да си, без любов не върви.
към беседата >>
Хубаво правят.
Много хора сега осиновяват чужди деца, осиновяват своите слуги, които в миналото са ги изтезавали.
Хубаво правят.
Човек, който нагрубява хората, Господ не му дава деца, само слуги му дава Господ, да ги осиновява. Сега дали вярвате, не е въпрос за вяра, то е въпрос за знание.
към беседата >>
Искате някой път път да бъдете като другите.
Не говорете, че сте сиромаси, защото човек, който има отличен ум, който има отлично сърце и който има отлична воля, той от всяка банка, отвсякъде може да вземе. Един цигулар, който знае да свири, ще ходи ли да проси? Един човек, който знае сладко да говори, ще ходи ли да проси? Един човек, който знае как да работи, ще проси ли? Не съжалявайте, че не сте като другите.
Искате някой път път да бъдете като другите.
Не, ползвайте се от стремежа на учените хора, не искайте да бъдете като учените.
към беседата >>
Та по някой път ние по човешки говорим.
„Ако говоря с човешки и с ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти или кимвал, що дрънка.“ Значи, външно положение. Ако говори по човешки човек, даже по ангелски да говори, без любов говорът няма смисъл в себе си.
Та по някой път ние по човешки говорим.
И по ангелски да говорим, понеже няма любов, работата не върви. Казват: „Ангел да си.“ Човек, и ангел да е, без любов не върви. И човек да си, без любов не върви.
към беседата >>
Човек, който нагрубява хората, Господ не му дава деца, само слуги му дава Господ, да ги осиновява.
Много хора сега осиновяват чужди деца, осиновяват своите слуги, които в миналото са ги изтезавали. Хубаво правят.
Човек, който нагрубява хората, Господ не му дава деца, само слуги му дава Господ, да ги осиновява.
Сега дали вярвате, не е въпрос за вяра, то е въпрос за знание.
към беседата >>
Не, ползвайте се от стремежа на учените хора, не искайте да бъдете като учените.
Един цигулар, който знае да свири, ще ходи ли да проси? Един човек, който знае сладко да говори, ще ходи ли да проси? Един човек, който знае как да работи, ще проси ли? Не съжалявайте, че не сте като другите. Искате някой път път да бъдете като другите.
Не, ползвайте се от стремежа на учените хора, не искайте да бъдете като учените.
към беседата >>
И по ангелски да говорим, понеже няма любов, работата не върви.
„Ако говоря с човешки и с ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти или кимвал, що дрънка.“ Значи, външно положение. Ако говори по човешки човек, даже по ангелски да говори, без любов говорът няма смисъл в себе си. Та по някой път ние по човешки говорим.
И по ангелски да говорим, понеже няма любов, работата не върви.
Казват: „Ангел да си.“ Човек, и ангел да е, без любов не върви. И човек да си, без любов не върви.
към беседата >>
Сега дали вярвате, не е въпрос за вяра, то е въпрос за знание.
Много хора сега осиновяват чужди деца, осиновяват своите слуги, които в миналото са ги изтезавали. Хубаво правят. Човек, който нагрубява хората, Господ не му дава деца, само слуги му дава Господ, да ги осиновява.
Сега дали вярвате, не е въпрос за вяра, то е въпрос за знание.
към беседата >>
Писанието казва, че ние сме направени по образ и подобие Божие.
Писанието казва, че ние сме направени по образ и подобие Божие.
Защо искаме да бъдем други? Защо ще желая да бъда като другите хора? Да бъда по образ и подобие Божие, разбирам, защото Бог ме е направил, то е в реда на нещата, но да бъда като другите хора, то е безпредметно. Ако всичките хора искаха да се усъвършенстват, то е образ и подобие; те да усъвършенстват ума и сърцето си, там е целта. Казва: „Аз искам да бъда като Него, да бъда по образ и подобие, да бъда като Господа.“ Искаш да бъдеш щедър, бъди, както Господ е щедър.
към беседата >>
Казват: „Ангел да си.“ Човек, и ангел да е, без любов не върви.
„Ако говоря с човешки и с ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти или кимвал, що дрънка.“ Значи, външно положение. Ако говори по човешки човек, даже по ангелски да говори, без любов говорът няма смисъл в себе си. Та по някой път ние по човешки говорим. И по ангелски да говорим, понеже няма любов, работата не върви.
Казват: „Ангел да си.“ Човек, и ангел да е, без любов не върви.
И човек да си, без любов не върви.
към беседата >>
Другите цитират какво казал Христос.
Другите цитират какво казал Христос.
За дадения случай известно изречение имате: „Бъди търпелив.“ Хубаво, търпението какво е? Като си при лошите хора, търпението е необходимо, но като си при добрите хора, няма нужда от търпение. Като се намира пред добрите хора, човек трябва да бъде благ с тях. Ако те са добри, човек трябва да бъде благ. Ако хората са добри, аз трябва да бъда благ.
към беседата >>
Защо искаме да бъдем други?
Писанието казва, че ние сме направени по образ и подобие Божие.
Защо искаме да бъдем други?
Защо ще желая да бъда като другите хора? Да бъда по образ и подобие Божие, разбирам, защото Бог ме е направил, то е в реда на нещата, но да бъда като другите хора, то е безпредметно. Ако всичките хора искаха да се усъвършенстват, то е образ и подобие; те да усъвършенстват ума и сърцето си, там е целта. Казва: „Аз искам да бъда като Него, да бъда по образ и подобие, да бъда като Господа.“ Искаш да бъдеш щедър, бъди, както Господ е щедър. Бъди благ, както Господ е добър.
към беседата >>
И човек да си, без любов не върви.
„Ако говоря с човешки и с ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти или кимвал, що дрънка.“ Значи, външно положение. Ако говори по човешки човек, даже по ангелски да говори, без любов говорът няма смисъл в себе си. Та по някой път ние по човешки говорим. И по ангелски да говорим, понеже няма любов, работата не върви. Казват: „Ангел да си.“ Човек, и ангел да е, без любов не върви.
И човек да си, без любов не върви.
към беседата >>
За дадения случай известно изречение имате: „Бъди търпелив.“ Хубаво, търпението какво е?
Другите цитират какво казал Христос.
За дадения случай известно изречение имате: „Бъди търпелив.“ Хубаво, търпението какво е?
Като си при лошите хора, търпението е необходимо, но като си при добрите хора, няма нужда от търпение. Като се намира пред добрите хора, човек трябва да бъде благ с тях. Ако те са добри, човек трябва да бъде благ. Ако хората са добри, аз трябва да бъда благ. Като се намеря между невежите хора, аз не трябва да бъда невежа.
към беседата >>
Защо ще желая да бъда като другите хора?
Писанието казва, че ние сме направени по образ и подобие Божие. Защо искаме да бъдем други?
Защо ще желая да бъда като другите хора?
Да бъда по образ и подобие Божие, разбирам, защото Бог ме е направил, то е в реда на нещата, но да бъда като другите хора, то е безпредметно. Ако всичките хора искаха да се усъвършенстват, то е образ и подобие; те да усъвършенстват ума и сърцето си, там е целта. Казва: „Аз искам да бъда като Него, да бъда по образ и подобие, да бъда като Господа.“ Искаш да бъдеш щедър, бъди, както Господ е щедър. Бъди благ, както Господ е добър. Бъди разумен, както Бог е разумен.
към беседата >>
„И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да преместям, а любов нямам, нищо не съм.“ Сега хората много знания имат, имат вяра, може и да предсказват.
„И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да преместям, а любов нямам, нищо не съм.“ Сега хората много знания имат, имат вяра, може и да предсказват.
Всичките тия неща не ползват човека. Това аз уподобявам на цял хамбар пълен със злато, но ако нямаш хлебец, нищо не се ползваш. Златото не се яде. Цял хамбар със злато, но хамбарът не се яде.
към беседата >>
Като си при лошите хора, търпението е необходимо, но като си при добрите хора, няма нужда от търпение.
Другите цитират какво казал Христос. За дадения случай известно изречение имате: „Бъди търпелив.“ Хубаво, търпението какво е?
Като си при лошите хора, търпението е необходимо, но като си при добрите хора, няма нужда от търпение.
Като се намира пред добрите хора, човек трябва да бъде благ с тях. Ако те са добри, човек трябва да бъде благ. Ако хората са добри, аз трябва да бъда благ. Като се намеря между невежите хора, аз не трябва да бъда невежа. Като се намеря между учени хора, какъв трябва да бъда?
към беседата >>
Да бъда по образ и подобие Божие, разбирам, защото Бог ме е направил, то е в реда на нещата, но да бъда като другите хора, то е безпредметно.
Писанието казва, че ние сме направени по образ и подобие Божие. Защо искаме да бъдем други? Защо ще желая да бъда като другите хора?
Да бъда по образ и подобие Божие, разбирам, защото Бог ме е направил, то е в реда на нещата, но да бъда като другите хора, то е безпредметно.
Ако всичките хора искаха да се усъвършенстват, то е образ и подобие; те да усъвършенстват ума и сърцето си, там е целта. Казва: „Аз искам да бъда като Него, да бъда по образ и подобие, да бъда като Господа.“ Искаш да бъдеш щедър, бъди, както Господ е щедър. Бъди благ, както Господ е добър. Бъди разумен, както Бог е разумен. Във всичките постъпки постъпвай тъй, както Бог постъпва.
към беседата >>
Всичките тия неща не ползват човека.
„И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да преместям, а любов нямам, нищо не съм.“ Сега хората много знания имат, имат вяра, може и да предсказват.
Всичките тия неща не ползват човека.
Това аз уподобявам на цял хамбар пълен със злато, но ако нямаш хлебец, нищо не се ползваш. Златото не се яде. Цял хамбар със злато, но хамбарът не се яде.
към беседата >>
Като се намира пред добрите хора, човек трябва да бъде благ с тях.
Другите цитират какво казал Христос. За дадения случай известно изречение имате: „Бъди търпелив.“ Хубаво, търпението какво е? Като си при лошите хора, търпението е необходимо, но като си при добрите хора, няма нужда от търпение.
Като се намира пред добрите хора, човек трябва да бъде благ с тях.
Ако те са добри, човек трябва да бъде благ. Ако хората са добри, аз трябва да бъда благ. Като се намеря между невежите хора, аз не трябва да бъда невежа. Като се намеря между учени хора, какъв трябва да бъда? Ако те са учени, аз трябва да бъда мъдър.
към беседата >>
Ако всичките хора искаха да се усъвършенстват, то е образ и подобие; те да усъвършенстват ума и сърцето си, там е целта.
Писанието казва, че ние сме направени по образ и подобие Божие. Защо искаме да бъдем други? Защо ще желая да бъда като другите хора? Да бъда по образ и подобие Божие, разбирам, защото Бог ме е направил, то е в реда на нещата, но да бъда като другите хора, то е безпредметно.
Ако всичките хора искаха да се усъвършенстват, то е образ и подобие; те да усъвършенстват ума и сърцето си, там е целта.
Казва: „Аз искам да бъда като Него, да бъда по образ и подобие, да бъда като Господа.“ Искаш да бъдеш щедър, бъди, както Господ е щедър. Бъди благ, както Господ е добър. Бъди разумен, както Бог е разумен. Във всичките постъпки постъпвай тъй, както Бог постъпва.
към беседата >>
Това аз уподобявам на цял хамбар пълен със злато, но ако нямаш хлебец, нищо не се ползваш.
„И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да преместям, а любов нямам, нищо не съм.“ Сега хората много знания имат, имат вяра, може и да предсказват. Всичките тия неща не ползват човека.
Това аз уподобявам на цял хамбар пълен със злато, но ако нямаш хлебец, нищо не се ползваш.
Златото не се яде. Цял хамбар със злато, но хамбарът не се яде.
към беседата >>
Ако те са добри, човек трябва да бъде благ.
Другите цитират какво казал Христос. За дадения случай известно изречение имате: „Бъди търпелив.“ Хубаво, търпението какво е? Като си при лошите хора, търпението е необходимо, но като си при добрите хора, няма нужда от търпение. Като се намира пред добрите хора, човек трябва да бъде благ с тях.
Ако те са добри, човек трябва да бъде благ.
Ако хората са добри, аз трябва да бъда благ. Като се намеря между невежите хора, аз не трябва да бъда невежа. Като се намеря между учени хора, какъв трябва да бъда? Ако те са учени, аз трябва да бъда мъдър. Защото учението дава ровкия материал, мъдростта използва този материал.
към беседата >>
Казва: „Аз искам да бъда като Него, да бъда по образ и подобие, да бъда като Господа.“ Искаш да бъдеш щедър, бъди, както Господ е щедър.
Писанието казва, че ние сме направени по образ и подобие Божие. Защо искаме да бъдем други? Защо ще желая да бъда като другите хора? Да бъда по образ и подобие Божие, разбирам, защото Бог ме е направил, то е в реда на нещата, но да бъда като другите хора, то е безпредметно. Ако всичките хора искаха да се усъвършенстват, то е образ и подобие; те да усъвършенстват ума и сърцето си, там е целта.
Казва: „Аз искам да бъда като Него, да бъда по образ и подобие, да бъда като Господа.“ Искаш да бъдеш щедър, бъди, както Господ е щедър.
Бъди благ, както Господ е добър. Бъди разумен, както Бог е разумен. Във всичките постъпки постъпвай тъй, както Бог постъпва.
към беседата >>
Златото не се яде.
„И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да преместям, а любов нямам, нищо не съм.“ Сега хората много знания имат, имат вяра, може и да предсказват. Всичките тия неща не ползват човека. Това аз уподобявам на цял хамбар пълен със злато, но ако нямаш хлебец, нищо не се ползваш.
Златото не се яде.
Цял хамбар със злато, но хамбарът не се яде.
към беседата >>
Ако хората са добри, аз трябва да бъда благ.
Другите цитират какво казал Христос. За дадения случай известно изречение имате: „Бъди търпелив.“ Хубаво, търпението какво е? Като си при лошите хора, търпението е необходимо, но като си при добрите хора, няма нужда от търпение. Като се намира пред добрите хора, човек трябва да бъде благ с тях. Ако те са добри, човек трябва да бъде благ.
Ако хората са добри, аз трябва да бъда благ.
Като се намеря между невежите хора, аз не трябва да бъда невежа. Като се намеря между учени хора, какъв трябва да бъда? Ако те са учени, аз трябва да бъда мъдър. Защото учението дава ровкия материал, мъдростта използва този материал. Казва: „Той е мъдър човек, той е учен човек.“ Ученият човек има материал, събира.
към беседата >>
Бъди благ, както Господ е добър.
Защо искаме да бъдем други? Защо ще желая да бъда като другите хора? Да бъда по образ и подобие Божие, разбирам, защото Бог ме е направил, то е в реда на нещата, но да бъда като другите хора, то е безпредметно. Ако всичките хора искаха да се усъвършенстват, то е образ и подобие; те да усъвършенстват ума и сърцето си, там е целта. Казва: „Аз искам да бъда като Него, да бъда по образ и подобие, да бъда като Господа.“ Искаш да бъдеш щедър, бъди, както Господ е щедър.
Бъди благ, както Господ е добър.
Бъди разумен, както Бог е разумен. Във всичките постъпки постъпвай тъй, както Бог постъпва.
към беседата >>
Цял хамбар със злато, но хамбарът не се яде.
„И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да преместям, а любов нямам, нищо не съм.“ Сега хората много знания имат, имат вяра, може и да предсказват. Всичките тия неща не ползват човека. Това аз уподобявам на цял хамбар пълен със злато, но ако нямаш хлебец, нищо не се ползваш. Златото не се яде.
Цял хамбар със злато, но хамбарът не се яде.
към беседата >>
Като се намеря между невежите хора, аз не трябва да бъда невежа.
За дадения случай известно изречение имате: „Бъди търпелив.“ Хубаво, търпението какво е? Като си при лошите хора, търпението е необходимо, но като си при добрите хора, няма нужда от търпение. Като се намира пред добрите хора, човек трябва да бъде благ с тях. Ако те са добри, човек трябва да бъде благ. Ако хората са добри, аз трябва да бъда благ.
Като се намеря между невежите хора, аз не трябва да бъда невежа.
Като се намеря между учени хора, какъв трябва да бъда? Ако те са учени, аз трябва да бъда мъдър. Защото учението дава ровкия материал, мъдростта използва този материал. Казва: „Той е мъдър човек, той е учен човек.“ Ученият човек има материал, събира. Мъдрият човек използва, обработва този материал.
към беседата >>
Бъди разумен, както Бог е разумен.
Защо ще желая да бъда като другите хора? Да бъда по образ и подобие Божие, разбирам, защото Бог ме е направил, то е в реда на нещата, но да бъда като другите хора, то е безпредметно. Ако всичките хора искаха да се усъвършенстват, то е образ и подобие; те да усъвършенстват ума и сърцето си, там е целта. Казва: „Аз искам да бъда като Него, да бъда по образ и подобие, да бъда като Господа.“ Искаш да бъдеш щедър, бъди, както Господ е щедър. Бъди благ, както Господ е добър.
Бъди разумен, както Бог е разумен.
Във всичките постъпки постъпвай тъй, както Бог постъпва.
към беседата >>
„И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползвам.“ Някои искат да кажат, че трябва да се ползват.
„И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползвам.“ Някои искат да кажат, че трябва да се ползват.
Жертвата нищо не се ползва. Дал си един, два, три, четири хляба, много си жертвал. Какво си жертвал? Нищо не жертваш. Всичките сме пълни с неща, които не притежаваме.
към беседата >>
Като се намеря между учени хора, какъв трябва да бъда?
Като си при лошите хора, търпението е необходимо, но като си при добрите хора, няма нужда от търпение. Като се намира пред добрите хора, човек трябва да бъде благ с тях. Ако те са добри, човек трябва да бъде благ. Ако хората са добри, аз трябва да бъда благ. Като се намеря между невежите хора, аз не трябва да бъда невежа.
Като се намеря между учени хора, какъв трябва да бъда?
Ако те са учени, аз трябва да бъда мъдър. Защото учението дава ровкия материал, мъдростта използва този материал. Казва: „Той е мъдър човек, той е учен човек.“ Ученият човек има материал, събира. Мъдрият човек използва, обработва този материал.
към беседата >>
Във всичките постъпки постъпвай тъй, както Бог постъпва.
Да бъда по образ и подобие Божие, разбирам, защото Бог ме е направил, то е в реда на нещата, но да бъда като другите хора, то е безпредметно. Ако всичките хора искаха да се усъвършенстват, то е образ и подобие; те да усъвършенстват ума и сърцето си, там е целта. Казва: „Аз искам да бъда като Него, да бъда по образ и подобие, да бъда като Господа.“ Искаш да бъдеш щедър, бъди, както Господ е щедър. Бъди благ, както Господ е добър. Бъди разумен, както Бог е разумен.
Във всичките постъпки постъпвай тъй, както Бог постъпва.
към беседата >>
Жертвата нищо не се ползва.
„И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползвам.“ Някои искат да кажат, че трябва да се ползват.
Жертвата нищо не се ползва.
Дал си един, два, три, четири хляба, много си жертвал. Какво си жертвал? Нищо не жертваш. Всичките сме пълни с неща, които не притежаваме. Казва: „Много зная, много добро съм правил.“
към беседата >>
Ако те са учени, аз трябва да бъда мъдър.
Като се намира пред добрите хора, човек трябва да бъде благ с тях. Ако те са добри, човек трябва да бъде благ. Ако хората са добри, аз трябва да бъда благ. Като се намеря между невежите хора, аз не трябва да бъда невежа. Като се намеря между учени хора, какъв трябва да бъда?
Ако те са учени, аз трябва да бъда мъдър.
Защото учението дава ровкия материал, мъдростта използва този материал. Казва: „Той е мъдър човек, той е учен човек.“ Ученият човек има материал, събира. Мъдрият човек използва, обработва този материал.
към беседата >>
Много добър морал може да имаме.
Много добър морал може да имаме.
Единственият морал е вътре в нас. Щом направиш нещо, казваш: „Туй не го правя.“ Че как не го правиш? Ти пишеш на книгата едри букви. Някой път пишеш ситни букви, казваш: „Аз тъй съм навикнал.“ Защо пишеш едро или защо пишеш дребно? Пишеш ситно, малко харчиш.
към беседата >>
Дал си един, два, три, четири хляба, много си жертвал.
„И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползвам.“ Някои искат да кажат, че трябва да се ползват. Жертвата нищо не се ползва.
Дал си един, два, три, четири хляба, много си жертвал.
Какво си жертвал? Нищо не жертваш. Всичките сме пълни с неща, които не притежаваме. Казва: „Много зная, много добро съм правил.“
към беседата >>
Защото учението дава ровкия материал, мъдростта използва този материал.
Ако те са добри, човек трябва да бъде благ. Ако хората са добри, аз трябва да бъда благ. Като се намеря между невежите хора, аз не трябва да бъда невежа. Като се намеря между учени хора, какъв трябва да бъда? Ако те са учени, аз трябва да бъда мъдър.
Защото учението дава ровкия материал, мъдростта използва този материал.
Казва: „Той е мъдър човек, той е учен човек.“ Ученият човек има материал, събира. Мъдрият човек използва, обработва този материал.
към беседата >>
Единственият морал е вътре в нас.
Много добър морал може да имаме.
Единственият морал е вътре в нас.
Щом направиш нещо, казваш: „Туй не го правя.“ Че как не го правиш? Ти пишеш на книгата едри букви. Някой път пишеш ситни букви, казваш: „Аз тъй съм навикнал.“ Защо пишеш едро или защо пишеш дребно? Пишеш ситно, малко харчиш. Пишеш едро, много харчиш.
към беседата >>
Какво си жертвал?
„И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползвам.“ Някои искат да кажат, че трябва да се ползват. Жертвата нищо не се ползва. Дал си един, два, три, четири хляба, много си жертвал.
Какво си жертвал?
Нищо не жертваш. Всичките сме пълни с неща, които не притежаваме. Казва: „Много зная, много добро съм правил.“
към беседата >>
Казва: „Той е мъдър човек, той е учен човек.“ Ученият човек има материал, събира.
Ако хората са добри, аз трябва да бъда благ. Като се намеря между невежите хора, аз не трябва да бъда невежа. Като се намеря между учени хора, какъв трябва да бъда? Ако те са учени, аз трябва да бъда мъдър. Защото учението дава ровкия материал, мъдростта използва този материал.
Казва: „Той е мъдър човек, той е учен човек.“ Ученият човек има материал, събира.
Мъдрият човек използва, обработва този материал.
към беседата >>
Щом направиш нещо, казваш: „Туй не го правя.“ Че как не го правиш?
Много добър морал може да имаме. Единственият морал е вътре в нас.
Щом направиш нещо, казваш: „Туй не го правя.“ Че как не го правиш?
Ти пишеш на книгата едри букви. Някой път пишеш ситни букви, казваш: „Аз тъй съм навикнал.“ Защо пишеш едро или защо пишеш дребно? Пишеш ситно, малко харчиш. Пишеш едро, много харчиш. Защо харчиш много?
към беседата >>
Нищо не жертваш.
„И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползвам.“ Някои искат да кажат, че трябва да се ползват. Жертвата нищо не се ползва. Дал си един, два, три, четири хляба, много си жертвал. Какво си жертвал?
Нищо не жертваш.
Всичките сме пълни с неща, които не притежаваме. Казва: „Много зная, много добро съм правил.“
към беседата >>
Мъдрият човек използва, обработва този материал.
Като се намеря между невежите хора, аз не трябва да бъда невежа. Като се намеря между учени хора, какъв трябва да бъда? Ако те са учени, аз трябва да бъда мъдър. Защото учението дава ровкия материал, мъдростта използва този материал. Казва: „Той е мъдър човек, той е учен човек.“ Ученият човек има материал, събира.
Мъдрият човек използва, обработва този материал.
към беседата >>
Ти пишеш на книгата едри букви.
Много добър морал може да имаме. Единственият морал е вътре в нас. Щом направиш нещо, казваш: „Туй не го правя.“ Че как не го правиш?
Ти пишеш на книгата едри букви.
Някой път пишеш ситни букви, казваш: „Аз тъй съм навикнал.“ Защо пишеш едро или защо пишеш дребно? Пишеш ситно, малко харчиш. Пишеш едро, много харчиш. Защо харчиш много? Много ядеш.
към беседата >>
Всичките сме пълни с неща, които не притежаваме.
„И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползвам.“ Някои искат да кажат, че трябва да се ползват. Жертвата нищо не се ползва. Дал си един, два, три, четири хляба, много си жертвал. Какво си жертвал? Нищо не жертваш.
Всичките сме пълни с неща, които не притежаваме.
Казва: „Много зная, много добро съм правил.“
към беседата >>
Някои считат умния човек, че обработва.
Някои считат умния човек, че обработва.
Умният само събира материала. Един учен човек, като го питаш колко тежи земята, може да ти каже, изчислявали са, и то е едно число с близо двайсет и четири цифри. Защо изчислявали колко тежи земята? Учени хора сега има, които изчислявали къде се намира най-гъстата материя. Намерили някаква звезда, материята на която е толкова тежка, че един тон от тази материя може да се събере в един лешник.
към беседата >>
Някой път пишеш ситни букви, казваш: „Аз тъй съм навикнал.“ Защо пишеш едро или защо пишеш дребно?
Много добър морал може да имаме. Единственият морал е вътре в нас. Щом направиш нещо, казваш: „Туй не го правя.“ Че как не го правиш? Ти пишеш на книгата едри букви.
Някой път пишеш ситни букви, казваш: „Аз тъй съм навикнал.“ Защо пишеш едро или защо пишеш дребно?
Пишеш ситно, малко харчиш. Пишеш едро, много харчиш. Защо харчиш много? Много ядеш. Защо пишеш дребно?
към беседата >>
Казва: „Много зная, много добро съм правил.“
Жертвата нищо не се ползва. Дал си един, два, три, четири хляба, много си жертвал. Какво си жертвал? Нищо не жертваш. Всичките сме пълни с неща, които не притежаваме.
Казва: „Много зная, много добро съм правил.“
към беседата >>
Умният само събира материала.
Някои считат умния човек, че обработва.
Умният само събира материала.
Един учен човек, като го питаш колко тежи земята, може да ти каже, изчислявали са, и то е едно число с близо двайсет и четири цифри. Защо изчислявали колко тежи земята? Учени хора сега има, които изчислявали къде се намира най-гъстата материя. Намерили някаква звезда, материята на която е толкова тежка, че един тон от тази материя може да се събере в един лешник. Един лешник от тази материя ще тежи един тон, как ще си го представите сега?
към беседата >>
Пишеш ситно, малко харчиш.
Много добър морал може да имаме. Единственият морал е вътре в нас. Щом направиш нещо, казваш: „Туй не го правя.“ Че как не го правиш? Ти пишеш на книгата едри букви. Някой път пишеш ситни букви, казваш: „Аз тъй съм навикнал.“ Защо пишеш едро или защо пишеш дребно?
Пишеш ситно, малко харчиш.
Пишеш едро, много харчиш. Защо харчиш много? Много ядеш. Защо пишеш дребно? Защото малко ядеш.
към беседата >>
„Любовта дълго търпи, благосклонна е.“ Търпиш, ден не си ял, два, три, четири, пет, седем, осем, девет, десет, единайсет, дванайсет, четирийсет дена търпиш.
„Любовта дълго търпи, благосклонна е.“ Търпиш, ден не си ял, два, три, четири, пет, седем, осем, девет, десет, единайсет, дванайсет, четирийсет дена търпиш.
Тук между вас има до десет дена търпение. На някои търпението на седмия ден изчезва, припадат. Един брат беше постил десет дена и на десетия ден припадна, не може да търпи. Що е десет дена постене? Една дървеница пости шест месеца, ако е за пост, повече пости от човека, шест месеца нищо не яде, светица.
към беседата >>
Един учен човек, като го питаш колко тежи земята, може да ти каже, изчислявали са, и то е едно число с близо двайсет и четири цифри.
Някои считат умния човек, че обработва. Умният само събира материала.
Един учен човек, като го питаш колко тежи земята, може да ти каже, изчислявали са, и то е едно число с близо двайсет и четири цифри.
Защо изчислявали колко тежи земята? Учени хора сега има, които изчислявали къде се намира най-гъстата материя. Намерили някаква звезда, материята на която е толкова тежка, че един тон от тази материя може да се събере в един лешник. Един лешник от тази материя ще тежи един тон, как ще си го представите сега? Най-тежката материя.
към беседата >>
Пишеш едро, много харчиш.
Единственият морал е вътре в нас. Щом направиш нещо, казваш: „Туй не го правя.“ Че как не го правиш? Ти пишеш на книгата едри букви. Някой път пишеш ситни букви, казваш: „Аз тъй съм навикнал.“ Защо пишеш едро или защо пишеш дребно? Пишеш ситно, малко харчиш.
Пишеш едро, много харчиш.
Защо харчиш много? Много ядеш. Защо пишеш дребно? Защото малко ядеш. Дребни букви, дребни чувства.
към беседата >>
Тук между вас има до десет дена търпение.
„Любовта дълго търпи, благосклонна е.“ Търпиш, ден не си ял, два, три, четири, пет, седем, осем, девет, десет, единайсет, дванайсет, четирийсет дена търпиш.
Тук между вас има до десет дена търпение.
На някои търпението на седмия ден изчезва, припадат. Един брат беше постил десет дена и на десетия ден припадна, не може да търпи. Що е десет дена постене? Една дървеница пости шест месеца, ако е за пост, повече пости от човека, шест месеца нищо не яде, светица.
към беседата >>
Защо изчислявали колко тежи земята?
Някои считат умния човек, че обработва. Умният само събира материала. Един учен човек, като го питаш колко тежи земята, може да ти каже, изчислявали са, и то е едно число с близо двайсет и четири цифри.
Защо изчислявали колко тежи земята?
Учени хора сега има, които изчислявали къде се намира най-гъстата материя. Намерили някаква звезда, материята на която е толкова тежка, че един тон от тази материя може да се събере в един лешник. Един лешник от тази материя ще тежи един тон, как ще си го представите сега? Най-тежката материя. Ще кажеш: „Какво ме ползва това знание?
към беседата >>
Защо харчиш много?
Щом направиш нещо, казваш: „Туй не го правя.“ Че как не го правиш? Ти пишеш на книгата едри букви. Някой път пишеш ситни букви, казваш: „Аз тъй съм навикнал.“ Защо пишеш едро или защо пишеш дребно? Пишеш ситно, малко харчиш. Пишеш едро, много харчиш.
Защо харчиш много?
Много ядеш. Защо пишеш дребно? Защото малко ядеш. Дребни букви, дребни чувства. Този човек със ситните букви, на него не можеш да разчиташ.
към беседата >>
На някои търпението на седмия ден изчезва, припадат.
„Любовта дълго търпи, благосклонна е.“ Търпиш, ден не си ял, два, три, четири, пет, седем, осем, девет, десет, единайсет, дванайсет, четирийсет дена търпиш. Тук между вас има до десет дена търпение.
На някои търпението на седмия ден изчезва, припадат.
Един брат беше постил десет дена и на десетия ден припадна, не може да търпи. Що е десет дена постене? Една дървеница пости шест месеца, ако е за пост, повече пости от човека, шест месеца нищо не яде, светица.
към беседата >>
Учени хора сега има, които изчислявали къде се намира най-гъстата материя.
Някои считат умния човек, че обработва. Умният само събира материала. Един учен човек, като го питаш колко тежи земята, може да ти каже, изчислявали са, и то е едно число с близо двайсет и четири цифри. Защо изчислявали колко тежи земята?
Учени хора сега има, които изчислявали къде се намира най-гъстата материя.
Намерили някаква звезда, материята на която е толкова тежка, че един тон от тази материя може да се събере в един лешник. Един лешник от тази материя ще тежи един тон, как ще си го представите сега? Най-тежката материя. Ще кажеш: „Какво ме ползва това знание? “
към беседата >>
Много ядеш.
Ти пишеш на книгата едри букви. Някой път пишеш ситни букви, казваш: „Аз тъй съм навикнал.“ Защо пишеш едро или защо пишеш дребно? Пишеш ситно, малко харчиш. Пишеш едро, много харчиш. Защо харчиш много?
Много ядеш.
Защо пишеш дребно? Защото малко ядеш. Дребни букви, дребни чувства. Този човек със ситните букви, на него не можеш да разчиташ. Съотношение има на нещата.
към беседата >>
Един брат беше постил десет дена и на десетия ден припадна, не може да търпи.
„Любовта дълго търпи, благосклонна е.“ Търпиш, ден не си ял, два, три, четири, пет, седем, осем, девет, десет, единайсет, дванайсет, четирийсет дена търпиш. Тук между вас има до десет дена търпение. На някои търпението на седмия ден изчезва, припадат.
Един брат беше постил десет дена и на десетия ден припадна, не може да търпи.
Що е десет дена постене? Една дървеница пости шест месеца, ако е за пост, повече пости от човека, шест месеца нищо не яде, светица.
към беседата >>
Намерили някаква звезда, материята на която е толкова тежка, че един тон от тази материя може да се събере в един лешник.
Някои считат умния човек, че обработва. Умният само събира материала. Един учен човек, като го питаш колко тежи земята, може да ти каже, изчислявали са, и то е едно число с близо двайсет и четири цифри. Защо изчислявали колко тежи земята? Учени хора сега има, които изчислявали къде се намира най-гъстата материя.
Намерили някаква звезда, материята на която е толкова тежка, че един тон от тази материя може да се събере в един лешник.
Един лешник от тази материя ще тежи един тон, как ще си го представите сега? Най-тежката материя. Ще кажеш: „Какво ме ползва това знание? “
към беседата >>
Защо пишеш дребно?
Някой път пишеш ситни букви, казваш: „Аз тъй съм навикнал.“ Защо пишеш едро или защо пишеш дребно? Пишеш ситно, малко харчиш. Пишеш едро, много харчиш. Защо харчиш много? Много ядеш.
Защо пишеш дребно?
Защото малко ядеш. Дребни букви, дребни чувства. Този човек със ситните букви, на него не можеш да разчиташ. Съотношение има на нещата. Не може на една страница само една буква да напишеш, не е практично.
към беседата >>
Що е десет дена постене?
„Любовта дълго търпи, благосклонна е.“ Търпиш, ден не си ял, два, три, четири, пет, седем, осем, девет, десет, единайсет, дванайсет, четирийсет дена търпиш. Тук между вас има до десет дена търпение. На някои търпението на седмия ден изчезва, припадат. Един брат беше постил десет дена и на десетия ден припадна, не може да търпи.
Що е десет дена постене?
Една дървеница пости шест месеца, ако е за пост, повече пости от човека, шест месеца нищо не яде, светица.
към беседата >>
Един лешник от тази материя ще тежи един тон, как ще си го представите сега?
Умният само събира материала. Един учен човек, като го питаш колко тежи земята, може да ти каже, изчислявали са, и то е едно число с близо двайсет и четири цифри. Защо изчислявали колко тежи земята? Учени хора сега има, които изчислявали къде се намира най-гъстата материя. Намерили някаква звезда, материята на която е толкова тежка, че един тон от тази материя може да се събере в един лешник.
Един лешник от тази материя ще тежи един тон, как ще си го представите сега?
Най-тежката материя. Ще кажеш: „Какво ме ползва това знание? “
към беседата >>
Защото малко ядеш.
Пишеш ситно, малко харчиш. Пишеш едро, много харчиш. Защо харчиш много? Много ядеш. Защо пишеш дребно?
Защото малко ядеш.
Дребни букви, дребни чувства. Този човек със ситните букви, на него не можеш да разчиташ. Съотношение има на нещата. Не може на една страница само една буква да напишеш, не е практично. Може буквите да са едри, но има един закон, който регулира доколко буквите могат да бъдат едри.
към беседата >>
Една дървеница пости шест месеца, ако е за пост, повече пости от човека, шест месеца нищо не яде, светица.
„Любовта дълго търпи, благосклонна е.“ Търпиш, ден не си ял, два, три, четири, пет, седем, осем, девет, десет, единайсет, дванайсет, четирийсет дена търпиш. Тук между вас има до десет дена търпение. На някои търпението на седмия ден изчезва, припадат. Един брат беше постил десет дена и на десетия ден припадна, не може да търпи. Що е десет дена постене?
Една дървеница пости шест месеца, ако е за пост, повече пости от човека, шест месеца нищо не яде, светица.
към беседата >>
Най-тежката материя.
Един учен човек, като го питаш колко тежи земята, може да ти каже, изчислявали са, и то е едно число с близо двайсет и четири цифри. Защо изчислявали колко тежи земята? Учени хора сега има, които изчислявали къде се намира най-гъстата материя. Намерили някаква звезда, материята на която е толкова тежка, че един тон от тази материя може да се събере в един лешник. Един лешник от тази материя ще тежи един тон, как ще си го представите сега?
Най-тежката материя.
Ще кажеш: „Какво ме ползва това знание? “
към беседата >>
Дребни букви, дребни чувства.
Пишеш едро, много харчиш. Защо харчиш много? Много ядеш. Защо пишеш дребно? Защото малко ядеш.
Дребни букви, дребни чувства.
Този човек със ситните букви, на него не можеш да разчиташ. Съотношение има на нещата. Не може на една страница само една буква да напишеш, не е практично. Може буквите да са едри, но има един закон, който регулира доколко буквите могат да бъдат едри. Човек не може да направи буква по-голяма от себе си.
към беседата >>
„Любовта не завижда.“ Малцина са онези, които не завиждат; като видят нещо, казват: „Да го имам.“ Видиш богатия, казваш: „Да имам туй богатство, да имам тия дрехи, да имам тази шапка, обуща, да имам власт.“ Всички завиждат.
„Любовта не завижда.“ Малцина са онези, които не завиждат; като видят нещо, казват: „Да го имам.“ Видиш богатия, казваш: „Да имам туй богатство, да имам тия дрехи, да имам тази шапка, обуща, да имам власт.“ Всички завиждат.
Мислят, като имат всичко в ръцете си, ще оправят света. То е кракът да мисли, че като стане човек, ще оправи света. Той като крак нищо не е направил, че човек да стане; той като крак не знае как да ходи, мисли света да оправи. По някой път мислят хората, че ако всичко имат, много работи може да направят. Човек трябва да стане светия, за да види какво нещо е светия.
към беседата >>
Ще кажеш: „Какво ме ползва това знание?
Защо изчислявали колко тежи земята? Учени хора сега има, които изчислявали къде се намира най-гъстата материя. Намерили някаква звезда, материята на която е толкова тежка, че един тон от тази материя може да се събере в един лешник. Един лешник от тази материя ще тежи един тон, как ще си го представите сега? Най-тежката материя.
Ще кажеш: „Какво ме ползва това знание?
“
към беседата >>
Този човек със ситните букви, на него не можеш да разчиташ.
Защо харчиш много? Много ядеш. Защо пишеш дребно? Защото малко ядеш. Дребни букви, дребни чувства.
Този човек със ситните букви, на него не можеш да разчиташ.
Съотношение има на нещата. Не може на една страница само една буква да напишеш, не е практично. Може буквите да са едри, но има един закон, който регулира доколко буквите могат да бъдат едри. Човек не може да направи буква по-голяма от себе си.
към беседата >>
Мислят, като имат всичко в ръцете си, ще оправят света.
„Любовта не завижда.“ Малцина са онези, които не завиждат; като видят нещо, казват: „Да го имам.“ Видиш богатия, казваш: „Да имам туй богатство, да имам тия дрехи, да имам тази шапка, обуща, да имам власт.“ Всички завиждат.
Мислят, като имат всичко в ръцете си, ще оправят света.
То е кракът да мисли, че като стане човек, ще оправи света. Той като крак нищо не е направил, че човек да стане; той като крак не знае как да ходи, мисли света да оправи. По някой път мислят хората, че ако всичко имат, много работи може да направят. Човек трябва да стане светия, за да види какво нещо е светия. Той отвън е светия, отвътре не е светия.
към беседата >>
“
Учени хора сега има, които изчислявали къде се намира най-гъстата материя. Намерили някаква звезда, материята на която е толкова тежка, че един тон от тази материя може да се събере в един лешник. Един лешник от тази материя ще тежи един тон, как ще си го представите сега? Най-тежката материя. Ще кажеш: „Какво ме ползва това знание?
“
към беседата >>
Съотношение има на нещата.
Много ядеш. Защо пишеш дребно? Защото малко ядеш. Дребни букви, дребни чувства. Този човек със ситните букви, на него не можеш да разчиташ.
Съотношение има на нещата.
Не може на една страница само една буква да напишеш, не е практично. Може буквите да са едри, но има един закон, който регулира доколко буквите могат да бъдат едри. Човек не може да направи буква по-голяма от себе си.
към беседата >>
То е кракът да мисли, че като стане човек, ще оправи света.
„Любовта не завижда.“ Малцина са онези, които не завиждат; като видят нещо, казват: „Да го имам.“ Видиш богатия, казваш: „Да имам туй богатство, да имам тия дрехи, да имам тази шапка, обуща, да имам власт.“ Всички завиждат. Мислят, като имат всичко в ръцете си, ще оправят света.
То е кракът да мисли, че като стане човек, ще оправи света.
Той като крак нищо не е направил, че човек да стане; той като крак не знае как да ходи, мисли света да оправи. По някой път мислят хората, че ако всичко имат, много работи може да направят. Човек трябва да стане светия, за да види какво нещо е светия. Той отвън е светия, отвътре не е светия. Докато стане светия, колко грехове ще направи?
към беседата >>
Аз ви питам, всеки ден като се тревожите, какво се ползвате?
Аз ви питам, всеки ден като се тревожите, какво се ползвате?
Казвате: „Той не живее по Бога, той не е вярващ, той няма знание.“ Какво те ползва има ли знание, или не? Радвай се, че е будала. Ако имаше знание, ако беше учен, той щеше да говори. Ти искаш да говори, радвай се, будала е. Ако ти си невежа, радвай се, че си срещнал учени хора, от които ще се научиш.
към беседата >>
Не може на една страница само една буква да напишеш, не е практично.
Защо пишеш дребно? Защото малко ядеш. Дребни букви, дребни чувства. Този човек със ситните букви, на него не можеш да разчиташ. Съотношение има на нещата.
Не може на една страница само една буква да напишеш, не е практично.
Може буквите да са едри, но има един закон, който регулира доколко буквите могат да бъдат едри. Човек не може да направи буква по-голяма от себе си.
към беседата >>
Той като крак нищо не е направил, че човек да стане; той като крак не знае как да ходи, мисли света да оправи.
„Любовта не завижда.“ Малцина са онези, които не завиждат; като видят нещо, казват: „Да го имам.“ Видиш богатия, казваш: „Да имам туй богатство, да имам тия дрехи, да имам тази шапка, обуща, да имам власт.“ Всички завиждат. Мислят, като имат всичко в ръцете си, ще оправят света. То е кракът да мисли, че като стане човек, ще оправи света.
Той като крак нищо не е направил, че човек да стане; той като крак не знае как да ходи, мисли света да оправи.
По някой път мислят хората, че ако всичко имат, много работи може да направят. Човек трябва да стане светия, за да види какво нещо е светия. Той отвън е светия, отвътре не е светия. Докато стане светия, колко грехове ще направи? Казва: „Много грехове.“
към беседата >>
Казвате: „Той не живее по Бога, той не е вярващ, той няма знание.“ Какво те ползва има ли знание, или не?
Аз ви питам, всеки ден като се тревожите, какво се ползвате?
Казвате: „Той не живее по Бога, той не е вярващ, той няма знание.“ Какво те ползва има ли знание, или не?
Радвай се, че е будала. Ако имаше знание, ако беше учен, той щеше да говори. Ти искаш да говори, радвай се, будала е. Ако ти си невежа, радвай се, че си срещнал учени хора, от които ще се научиш.
към беседата >>
Може буквите да са едри, но има един закон, който регулира доколко буквите могат да бъдат едри.
Защото малко ядеш. Дребни букви, дребни чувства. Този човек със ситните букви, на него не можеш да разчиташ. Съотношение има на нещата. Не може на една страница само една буква да напишеш, не е практично.
Може буквите да са едри, но има един закон, който регулира доколко буквите могат да бъдат едри.
Човек не може да направи буква по-голяма от себе си.
към беседата >>
По някой път мислят хората, че ако всичко имат, много работи може да направят.
„Любовта не завижда.“ Малцина са онези, които не завиждат; като видят нещо, казват: „Да го имам.“ Видиш богатия, казваш: „Да имам туй богатство, да имам тия дрехи, да имам тази шапка, обуща, да имам власт.“ Всички завиждат. Мислят, като имат всичко в ръцете си, ще оправят света. То е кракът да мисли, че като стане човек, ще оправи света. Той като крак нищо не е направил, че човек да стане; той като крак не знае как да ходи, мисли света да оправи.
По някой път мислят хората, че ако всичко имат, много работи може да направят.
Човек трябва да стане светия, за да види какво нещо е светия. Той отвън е светия, отвътре не е светия. Докато стане светия, колко грехове ще направи? Казва: „Много грехове.“
към беседата >>
Радвай се, че е будала.
Аз ви питам, всеки ден като се тревожите, какво се ползвате? Казвате: „Той не живее по Бога, той не е вярващ, той няма знание.“ Какво те ползва има ли знание, или не?
Радвай се, че е будала.
Ако имаше знание, ако беше учен, той щеше да говори. Ти искаш да говори, радвай се, будала е. Ако ти си невежа, радвай се, че си срещнал учени хора, от които ще се научиш.
към беседата >>
Човек не може да направи буква по-голяма от себе си.
Дребни букви, дребни чувства. Този човек със ситните букви, на него не можеш да разчиташ. Съотношение има на нещата. Не може на една страница само една буква да напишеш, не е практично. Може буквите да са едри, но има един закон, който регулира доколко буквите могат да бъдат едри.
Човек не може да направи буква по-голяма от себе си.
към беседата >>
Човек трябва да стане светия, за да види какво нещо е светия.
„Любовта не завижда.“ Малцина са онези, които не завиждат; като видят нещо, казват: „Да го имам.“ Видиш богатия, казваш: „Да имам туй богатство, да имам тия дрехи, да имам тази шапка, обуща, да имам власт.“ Всички завиждат. Мислят, като имат всичко в ръцете си, ще оправят света. То е кракът да мисли, че като стане човек, ще оправи света. Той като крак нищо не е направил, че човек да стане; той като крак не знае как да ходи, мисли света да оправи. По някой път мислят хората, че ако всичко имат, много работи може да направят.
Човек трябва да стане светия, за да види какво нещо е светия.
Той отвън е светия, отвътре не е светия. Докато стане светия, колко грехове ще направи? Казва: „Много грехове.“
към беседата >>
Ако имаше знание, ако беше учен, той щеше да говори.
Аз ви питам, всеки ден като се тревожите, какво се ползвате? Казвате: „Той не живее по Бога, той не е вярващ, той няма знание.“ Какво те ползва има ли знание, или не? Радвай се, че е будала.
Ако имаше знание, ако беше учен, той щеше да говори.
Ти искаш да говори, радвай се, будала е. Ако ти си невежа, радвай се, че си срещнал учени хора, от които ще се научиш.
към беседата >>
Та казвам, нашият идеал трябва да бъде да бъдем по образ и подобие на Бога.
Та казвам, нашият идеал трябва да бъде да бъдем по образ и подобие на Бога.
Аз съм правил често опити. Дойде някой много развълнуван, започне да говори, иска да ме убеди, че са го обидили, иска да му взема страната. Изслушвам го спокойно, разсъждавам по Бога. Той започва да се извинява, казва: „Извинете, малко прекалих.“ Казвам: „И аз, ако бях на твоето място, щях да направя същото.“ Ти си ударен, боли те, ти чувстваш болката. Аз не съм ударен, нямам същата опитност.
към беседата >>
Той отвън е светия, отвътре не е светия.
Мислят, като имат всичко в ръцете си, ще оправят света. То е кракът да мисли, че като стане човек, ще оправи света. Той като крак нищо не е направил, че човек да стане; той като крак не знае как да ходи, мисли света да оправи. По някой път мислят хората, че ако всичко имат, много работи може да направят. Човек трябва да стане светия, за да види какво нещо е светия.
Той отвън е светия, отвътре не е светия.
Докато стане светия, колко грехове ще направи? Казва: „Много грехове.“
към беседата >>
Ти искаш да говори, радвай се, будала е.
Аз ви питам, всеки ден като се тревожите, какво се ползвате? Казвате: „Той не живее по Бога, той не е вярващ, той няма знание.“ Какво те ползва има ли знание, или не? Радвай се, че е будала. Ако имаше знание, ако беше учен, той щеше да говори.
Ти искаш да говори, радвай се, будала е.
Ако ти си невежа, радвай се, че си срещнал учени хора, от които ще се научиш.
към беседата >>
Аз съм правил често опити.
Та казвам, нашият идеал трябва да бъде да бъдем по образ и подобие на Бога.
Аз съм правил често опити.
Дойде някой много развълнуван, започне да говори, иска да ме убеди, че са го обидили, иска да му взема страната. Изслушвам го спокойно, разсъждавам по Бога. Той започва да се извинява, казва: „Извинете, малко прекалих.“ Казвам: „И аз, ако бях на твоето място, щях да направя същото.“ Ти си ударен, боли те, ти чувстваш болката. Аз не съм ударен, нямам същата опитност. И мене, ако ударят, и аз ще чувствам същото.
към беседата >>
Докато стане светия, колко грехове ще направи?
То е кракът да мисли, че като стане човек, ще оправи света. Той като крак нищо не е направил, че човек да стане; той като крак не знае как да ходи, мисли света да оправи. По някой път мислят хората, че ако всичко имат, много работи може да направят. Човек трябва да стане светия, за да види какво нещо е светия. Той отвън е светия, отвътре не е светия.
Докато стане светия, колко грехове ще направи?
Казва: „Много грехове.“
към беседата >>
Ако ти си невежа, радвай се, че си срещнал учени хора, от които ще се научиш.
Аз ви питам, всеки ден като се тревожите, какво се ползвате? Казвате: „Той не живее по Бога, той не е вярващ, той няма знание.“ Какво те ползва има ли знание, или не? Радвай се, че е будала. Ако имаше знание, ако беше учен, той щеше да говори. Ти искаш да говори, радвай се, будала е.
Ако ти си невежа, радвай се, че си срещнал учени хора, от които ще се научиш.
към беседата >>
Дойде някой много развълнуван, започне да говори, иска да ме убеди, че са го обидили, иска да му взема страната.
Та казвам, нашият идеал трябва да бъде да бъдем по образ и подобие на Бога. Аз съм правил често опити.
Дойде някой много развълнуван, започне да говори, иска да ме убеди, че са го обидили, иска да му взема страната.
Изслушвам го спокойно, разсъждавам по Бога. Той започва да се извинява, казва: „Извинете, малко прекалих.“ Казвам: „И аз, ако бях на твоето място, щях да направя същото.“ Ти си ударен, боли те, ти чувстваш болката. Аз не съм ударен, нямам същата опитност. И мене, ако ударят, и аз ще чувствам същото. Всичките хора чувстват по същия начин.
към беседата >>
Казва: „Много грехове.“
Той като крак нищо не е направил, че човек да стане; той като крак не знае как да ходи, мисли света да оправи. По някой път мислят хората, че ако всичко имат, много работи може да направят. Човек трябва да стане светия, за да види какво нещо е светия. Той отвън е светия, отвътре не е светия. Докато стане светия, колко грехове ще направи?
Казва: „Много грехове.“
към беседата >>
Мислите ли, ако човек срещне една мечка, че я заобиколи, че той е от смелите хора?
Мислите ли, ако човек срещне една мечка, че я заобиколи, че той е от смелите хора?
Ти, като срещнеш мечката, ще я спреш да се разговаряш с нея. Аз в живота си веднъж съм срещал мечка. Зная характерът ѝ какъв е, не знаех походката каква е, как ходи. Връщахме се през Маричината долина. Вървя, нося чадър, и на чадъра една кърпа с малко хляб.
към беседата >>
Изслушвам го спокойно, разсъждавам по Бога.
Та казвам, нашият идеал трябва да бъде да бъдем по образ и подобие на Бога. Аз съм правил често опити. Дойде някой много развълнуван, започне да говори, иска да ме убеди, че са го обидили, иска да му взема страната.
Изслушвам го спокойно, разсъждавам по Бога.
Той започва да се извинява, казва: „Извинете, малко прекалих.“ Казвам: „И аз, ако бях на твоето място, щях да направя същото.“ Ти си ударен, боли те, ти чувстваш болката. Аз не съм ударен, нямам същата опитност. И мене, ако ударят, и аз ще чувствам същото. Всичките хора чувстват по същия начин. Докато ние не чувстваме болката, нямаме ясна представа какво нещо е болка.
към беседата >>
Представете си, че вие шиете копчета и дупките.
Представете си, че вие шиете копчета и дупките.
Изисква се три бода да боднеш с иглата, за да стане копчето яко, да се държи. Ти вместо три бода боднеш два, казваш: „И с два бода може, няма престъпление.“ Не е два бода, но ти, като извадиш единия бод, ти създаваш една вреда на себе си. Днес оставяш един бод, утре втори, трети, четвърти. Питам: „Колко бода? “ „Три бода.“ Той ме лъже.
към беседата >>
Ти, като срещнеш мечката, ще я спреш да се разговаряш с нея.
Мислите ли, ако човек срещне една мечка, че я заобиколи, че той е от смелите хора?
Ти, като срещнеш мечката, ще я спреш да се разговаряш с нея.
Аз в живота си веднъж съм срещал мечка. Зная характерът ѝ какъв е, не знаех походката каква е, как ходи. Връщахме се през Маричината долина. Вървя, нося чадър, и на чадъра една кърпа с малко хляб. Гледам, от лявата ми страна от баира слиза една мечка.
към беседата >>
Той започва да се извинява, казва: „Извинете, малко прекалих.“ Казвам: „И аз, ако бях на твоето място, щях да направя същото.“ Ти си ударен, боли те, ти чувстваш болката.
Та казвам, нашият идеал трябва да бъде да бъдем по образ и подобие на Бога. Аз съм правил често опити. Дойде някой много развълнуван, започне да говори, иска да ме убеди, че са го обидили, иска да му взема страната. Изслушвам го спокойно, разсъждавам по Бога.
Той започва да се извинява, казва: „Извинете, малко прекалих.“ Казвам: „И аз, ако бях на твоето място, щях да направя същото.“ Ти си ударен, боли те, ти чувстваш болката.
Аз не съм ударен, нямам същата опитност. И мене, ако ударят, и аз ще чувствам същото. Всичките хора чувстват по същия начин. Докато ние не чувстваме болката, нямаме ясна представа какво нещо е болка. Гледайте другояче.
към беседата >>
Изисква се три бода да боднеш с иглата, за да стане копчето яко, да се държи.
Представете си, че вие шиете копчета и дупките.
Изисква се три бода да боднеш с иглата, за да стане копчето яко, да се държи.
Ти вместо три бода боднеш два, казваш: „И с два бода може, няма престъпление.“ Не е два бода, но ти, като извадиш единия бод, ти създаваш една вреда на себе си. Днес оставяш един бод, утре втори, трети, четвърти. Питам: „Колко бода? “ „Три бода.“ Той ме лъже. Защо да не ми каже: два бода.
към беседата >>
Аз в живота си веднъж съм срещал мечка.
Мислите ли, ако човек срещне една мечка, че я заобиколи, че той е от смелите хора? Ти, като срещнеш мечката, ще я спреш да се разговаряш с нея.
Аз в живота си веднъж съм срещал мечка.
Зная характерът ѝ какъв е, не знаех походката каква е, как ходи. Връщахме се през Маричината долина. Вървя, нося чадър, и на чадъра една кърпа с малко хляб. Гледам, от лявата ми страна от баира слиза една мечка. Върви напреко и ще ни попречи пътя.
към беседата >>
Аз не съм ударен, нямам същата опитност.
Та казвам, нашият идеал трябва да бъде да бъдем по образ и подобие на Бога. Аз съм правил често опити. Дойде някой много развълнуван, започне да говори, иска да ме убеди, че са го обидили, иска да му взема страната. Изслушвам го спокойно, разсъждавам по Бога. Той започва да се извинява, казва: „Извинете, малко прекалих.“ Казвам: „И аз, ако бях на твоето място, щях да направя същото.“ Ти си ударен, боли те, ти чувстваш болката.
Аз не съм ударен, нямам същата опитност.
И мене, ако ударят, и аз ще чувствам същото. Всичките хора чувстват по същия начин. Докато ние не чувстваме болката, нямаме ясна представа какво нещо е болка. Гледайте другояче.
към беседата >>
Ти вместо три бода боднеш два, казваш: „И с два бода може, няма престъпление.“ Не е два бода, но ти, като извадиш единия бод, ти създаваш една вреда на себе си.
Представете си, че вие шиете копчета и дупките. Изисква се три бода да боднеш с иглата, за да стане копчето яко, да се държи.
Ти вместо три бода боднеш два, казваш: „И с два бода може, няма престъпление.“ Не е два бода, но ти, като извадиш единия бод, ти създаваш една вреда на себе си.
Днес оставяш един бод, утре втори, трети, четвърти. Питам: „Колко бода? “ „Три бода.“ Той ме лъже. Защо да не ми каже: два бода. Лъжата е вътре в съзнанието.
към беседата >>
Зная характерът ѝ какъв е, не знаех походката каква е, как ходи.
Мислите ли, ако човек срещне една мечка, че я заобиколи, че той е от смелите хора? Ти, като срещнеш мечката, ще я спреш да се разговаряш с нея. Аз в живота си веднъж съм срещал мечка.
Зная характерът ѝ какъв е, не знаех походката каква е, как ходи.
Връщахме се през Маричината долина. Вървя, нося чадър, и на чадъра една кърпа с малко хляб. Гледам, от лявата ми страна от баира слиза една мечка. Върви напреко и ще ни попречи пътя. Замислила се тъй, полека върви, турила главата си към земята, върви бавно.
към беседата >>
И мене, ако ударят, и аз ще чувствам същото.
Аз съм правил често опити. Дойде някой много развълнуван, започне да говори, иска да ме убеди, че са го обидили, иска да му взема страната. Изслушвам го спокойно, разсъждавам по Бога. Той започва да се извинява, казва: „Извинете, малко прекалих.“ Казвам: „И аз, ако бях на твоето място, щях да направя същото.“ Ти си ударен, боли те, ти чувстваш болката. Аз не съм ударен, нямам същата опитност.
И мене, ако ударят, и аз ще чувствам същото.
Всичките хора чувстват по същия начин. Докато ние не чувстваме болката, нямаме ясна представа какво нещо е болка. Гледайте другояче.
към беседата >>
Днес оставяш един бод, утре втори, трети, четвърти.
Представете си, че вие шиете копчета и дупките. Изисква се три бода да боднеш с иглата, за да стане копчето яко, да се държи. Ти вместо три бода боднеш два, казваш: „И с два бода може, няма престъпление.“ Не е два бода, но ти, като извадиш единия бод, ти създаваш една вреда на себе си.
Днес оставяш един бод, утре втори, трети, четвърти.
Питам: „Колко бода? “ „Три бода.“ Той ме лъже. Защо да не ми каже: два бода. Лъжата е вътре в съзнанието. Той турил два бода, иска да ме убеди, че са три; турил два бода, иска да каже, че конците били яки, затова замества трите бода с два.
към беседата >>
Връщахме се през Маричината долина.
Мислите ли, ако човек срещне една мечка, че я заобиколи, че той е от смелите хора? Ти, като срещнеш мечката, ще я спреш да се разговаряш с нея. Аз в живота си веднъж съм срещал мечка. Зная характерът ѝ какъв е, не знаех походката каква е, как ходи.
Връщахме се през Маричината долина.
Вървя, нося чадър, и на чадъра една кърпа с малко хляб. Гледам, от лявата ми страна от баира слиза една мечка. Върви напреко и ще ни попречи пътя. Замислила се тъй, полека върви, турила главата си към земята, върви бавно. Наближи колкото тия братя до вратата там (Учителят показва в салона), замислила се и не ни вижда.
към беседата >>
Всичките хора чувстват по същия начин.
Дойде някой много развълнуван, започне да говори, иска да ме убеди, че са го обидили, иска да му взема страната. Изслушвам го спокойно, разсъждавам по Бога. Той започва да се извинява, казва: „Извинете, малко прекалих.“ Казвам: „И аз, ако бях на твоето място, щях да направя същото.“ Ти си ударен, боли те, ти чувстваш болката. Аз не съм ударен, нямам същата опитност. И мене, ако ударят, и аз ще чувствам същото.
Всичките хора чувстват по същия начин.
Докато ние не чувстваме болката, нямаме ясна представа какво нещо е болка. Гледайте другояче.
към беседата >>
Питам: „Колко бода?
Представете си, че вие шиете копчета и дупките. Изисква се три бода да боднеш с иглата, за да стане копчето яко, да се държи. Ти вместо три бода боднеш два, казваш: „И с два бода може, няма престъпление.“ Не е два бода, но ти, като извадиш единия бод, ти създаваш една вреда на себе си. Днес оставяш един бод, утре втори, трети, четвърти.
Питам: „Колко бода?
“ „Три бода.“ Той ме лъже. Защо да не ми каже: два бода. Лъжата е вътре в съзнанието. Той турил два бода, иска да ме убеди, че са три; турил два бода, иска да каже, че конците били яки, затова замества трите бода с два. Ако туриш един бод, но конецът е още по-дебел, може да замени трите бода с дебелия конец.
към беседата >>
Вървя, нося чадър, и на чадъра една кърпа с малко хляб.
Мислите ли, ако човек срещне една мечка, че я заобиколи, че той е от смелите хора? Ти, като срещнеш мечката, ще я спреш да се разговаряш с нея. Аз в живота си веднъж съм срещал мечка. Зная характерът ѝ какъв е, не знаех походката каква е, как ходи. Връщахме се през Маричината долина.
Вървя, нося чадър, и на чадъра една кърпа с малко хляб.
Гледам, от лявата ми страна от баира слиза една мечка. Върви напреко и ще ни попречи пътя. Замислила се тъй, полека върви, турила главата си към земята, върви бавно. Наближи колкото тия братя до вратата там (Учителят показва в салона), замислила се и не ни вижда.
към беседата >>
Докато ние не чувстваме болката, нямаме ясна представа какво нещо е болка.
Изслушвам го спокойно, разсъждавам по Бога. Той започва да се извинява, казва: „Извинете, малко прекалих.“ Казвам: „И аз, ако бях на твоето място, щях да направя същото.“ Ти си ударен, боли те, ти чувстваш болката. Аз не съм ударен, нямам същата опитност. И мене, ако ударят, и аз ще чувствам същото. Всичките хора чувстват по същия начин.
Докато ние не чувстваме болката, нямаме ясна представа какво нещо е болка.
Гледайте другояче.
към беседата >>
“ „Три бода.“ Той ме лъже.
Представете си, че вие шиете копчета и дупките. Изисква се три бода да боднеш с иглата, за да стане копчето яко, да се държи. Ти вместо три бода боднеш два, казваш: „И с два бода може, няма престъпление.“ Не е два бода, но ти, като извадиш единия бод, ти създаваш една вреда на себе си. Днес оставяш един бод, утре втори, трети, четвърти. Питам: „Колко бода?
“ „Три бода.“ Той ме лъже.
Защо да не ми каже: два бода. Лъжата е вътре в съзнанието. Той турил два бода, иска да ме убеди, че са три; турил два бода, иска да каже, че конците били яки, затова замества трите бода с два. Ако туриш един бод, но конецът е още по-дебел, може да замени трите бода с дебелия конец. Но ако туриш един бод и не туриш дебел конец, но тънък, пък иска да го прекара за дебел, говори лъжата.
към беседата >>
Гледам, от лявата ми страна от баира слиза една мечка.
Ти, като срещнеш мечката, ще я спреш да се разговаряш с нея. Аз в живота си веднъж съм срещал мечка. Зная характерът ѝ какъв е, не знаех походката каква е, как ходи. Връщахме се през Маричината долина. Вървя, нося чадър, и на чадъра една кърпа с малко хляб.
Гледам, от лявата ми страна от баира слиза една мечка.
Върви напреко и ще ни попречи пътя. Замислила се тъй, полека върви, турила главата си към земята, върви бавно. Наближи колкото тия братя до вратата там (Учителят показва в салона), замислила се и не ни вижда.
към беседата >>
Гледайте другояче.
Той започва да се извинява, казва: „Извинете, малко прекалих.“ Казвам: „И аз, ако бях на твоето място, щях да направя същото.“ Ти си ударен, боли те, ти чувстваш болката. Аз не съм ударен, нямам същата опитност. И мене, ако ударят, и аз ще чувствам същото. Всичките хора чувстват по същия начин. Докато ние не чувстваме болката, нямаме ясна представа какво нещо е болка.
Гледайте другояче.
към беседата >>
Защо да не ми каже: два бода.
Изисква се три бода да боднеш с иглата, за да стане копчето яко, да се държи. Ти вместо три бода боднеш два, казваш: „И с два бода може, няма престъпление.“ Не е два бода, но ти, като извадиш единия бод, ти създаваш една вреда на себе си. Днес оставяш един бод, утре втори, трети, четвърти. Питам: „Колко бода? “ „Три бода.“ Той ме лъже.
Защо да не ми каже: два бода.
Лъжата е вътре в съзнанието. Той турил два бода, иска да ме убеди, че са три; турил два бода, иска да каже, че конците били яки, затова замества трите бода с два. Ако туриш един бод, но конецът е още по-дебел, може да замени трите бода с дебелия конец. Но ако туриш един бод и не туриш дебел конец, но тънък, пък иска да го прекара за дебел, говори лъжата.
към беседата >>
Върви напреко и ще ни попречи пътя.
Аз в живота си веднъж съм срещал мечка. Зная характерът ѝ какъв е, не знаех походката каква е, как ходи. Връщахме се през Маричината долина. Вървя, нося чадър, и на чадъра една кърпа с малко хляб. Гледам, от лявата ми страна от баира слиза една мечка.
Върви напреко и ще ни попречи пътя.
Замислила се тъй, полека върви, турила главата си към земята, върви бавно. Наближи колкото тия братя до вратата там (Учителят показва в салона), замислила се и не ни вижда.
към беседата >>
Хората са незавършени картини, не се произнасяйте.
Хората са незавършени картини, не се произнасяйте.
Не се произнасяйте за хората, понеже са незавършена работа на Бога. Проект има да станат по образ и подобие, но тия хора още не са станали по образ и подобие. Ние, хората, не сме завършени картини. Не сме завършени картини на Бога. Гледаш един скулптор, едва сега направил първите черти.
към беседата >>
Лъжата е вътре в съзнанието.
Ти вместо три бода боднеш два, казваш: „И с два бода може, няма престъпление.“ Не е два бода, но ти, като извадиш единия бод, ти създаваш една вреда на себе си. Днес оставяш един бод, утре втори, трети, четвърти. Питам: „Колко бода? “ „Три бода.“ Той ме лъже. Защо да не ми каже: два бода.
Лъжата е вътре в съзнанието.
Той турил два бода, иска да ме убеди, че са три; турил два бода, иска да каже, че конците били яки, затова замества трите бода с два. Ако туриш един бод, но конецът е още по-дебел, може да замени трите бода с дебелия конец. Но ако туриш един бод и не туриш дебел конец, но тънък, пък иска да го прекара за дебел, говори лъжата.
към беседата >>
Замислила се тъй, полека върви, турила главата си към земята, върви бавно.
Зная характерът ѝ какъв е, не знаех походката каква е, как ходи. Връщахме се през Маричината долина. Вървя, нося чадър, и на чадъра една кърпа с малко хляб. Гледам, от лявата ми страна от баира слиза една мечка. Върви напреко и ще ни попречи пътя.
Замислила се тъй, полека върви, турила главата си към земята, върви бавно.
Наближи колкото тия братя до вратата там (Учителят показва в салона), замислила се и не ни вижда.
към беседата >>
Не се произнасяйте за хората, понеже са незавършена работа на Бога.
Хората са незавършени картини, не се произнасяйте.
Не се произнасяйте за хората, понеже са незавършена работа на Бога.
Проект има да станат по образ и подобие, но тия хора още не са станали по образ и подобие. Ние, хората, не сме завършени картини. Не сме завършени картини на Бога. Гледаш един скулптор, едва сега направил първите черти. Или някой художник рисува, турил някои линии, има много да работи още, да се турят сенки на лицето, после, да се даде образ на очите, да се направи положението на веждите, на носа, на устата, да се даде един израз.
към беседата >>
Той турил два бода, иска да ме убеди, че са три; турил два бода, иска да каже, че конците били яки, затова замества трите бода с два.
Днес оставяш един бод, утре втори, трети, четвърти. Питам: „Колко бода? “ „Три бода.“ Той ме лъже. Защо да не ми каже: два бода. Лъжата е вътре в съзнанието.
Той турил два бода, иска да ме убеди, че са три; турил два бода, иска да каже, че конците били яки, затова замества трите бода с два.
Ако туриш един бод, но конецът е още по-дебел, може да замени трите бода с дебелия конец. Но ако туриш един бод и не туриш дебел конец, но тънък, пък иска да го прекара за дебел, говори лъжата.
към беседата >>
Наближи колкото тия братя до вратата там (Учителят показва в салона), замислила се и не ни вижда.
Връщахме се през Маричината долина. Вървя, нося чадър, и на чадъра една кърпа с малко хляб. Гледам, от лявата ми страна от баира слиза една мечка. Върви напреко и ще ни попречи пътя. Замислила се тъй, полека върви, турила главата си към земята, върви бавно.
Наближи колкото тия братя до вратата там (Учителят показва в салона), замислила се и не ни вижда.
към беседата >>
Проект има да станат по образ и подобие, но тия хора още не са станали по образ и подобие.
Хората са незавършени картини, не се произнасяйте. Не се произнасяйте за хората, понеже са незавършена работа на Бога.
Проект има да станат по образ и подобие, но тия хора още не са станали по образ и подобие.
Ние, хората, не сме завършени картини. Не сме завършени картини на Бога. Гледаш един скулптор, едва сега направил първите черти. Или някой художник рисува, турил някои линии, има много да работи още, да се турят сенки на лицето, после, да се даде образ на очите, да се направи положението на веждите, на носа, на устата, да се даде един израз.
към беседата >>
Ако туриш един бод, но конецът е още по-дебел, може да замени трите бода с дебелия конец.
Питам: „Колко бода? “ „Три бода.“ Той ме лъже. Защо да не ми каже: два бода. Лъжата е вътре в съзнанието. Той турил два бода, иска да ме убеди, че са три; турил два бода, иска да каже, че конците били яки, затова замества трите бода с два.
Ако туриш един бод, но конецът е още по-дебел, може да замени трите бода с дебелия конец.
Но ако туриш един бод и не туриш дебел конец, но тънък, пък иска да го прекара за дебел, говори лъжата.
към беседата >>
Зад мене върви един евангелски проповедник, обръщам му вниманието, показвам мечката, казвам: „Виж тук една приятелка, трябва да я срещнем.
Зад мене върви един евангелски проповедник, обръщам му вниманието, показвам мечката, казвам: „Виж тук една приятелка, трябва да я срещнем.
Добър ден ще кажем.“ Като му казах, той погледна мечката, на пътя му имало едно дърво, той иска да вземе мерки, но се спъва на дървото и пада. Като падна, вдигне си главата срещу мечката. Тази мечка едва тогава ни забеляза, че като хукна, бяга направо нагоре. Казвам на проповедника: „Благодарение, че падна, та сплаши мечката.“ Малко хумор. Мечката каза: „Не искам да срещам проповедници, понеже те не говорят истината.“ И тази мечка се върна по стръмнината.
към беседата >>
Ние, хората, не сме завършени картини.
Хората са незавършени картини, не се произнасяйте. Не се произнасяйте за хората, понеже са незавършена работа на Бога. Проект има да станат по образ и подобие, но тия хора още не са станали по образ и подобие.
Ние, хората, не сме завършени картини.
Не сме завършени картини на Бога. Гледаш един скулптор, едва сега направил първите черти. Или някой художник рисува, турил някои линии, има много да работи още, да се турят сенки на лицето, после, да се даде образ на очите, да се направи положението на веждите, на носа, на устата, да се даде един израз.
към беседата >>
Но ако туриш един бод и не туриш дебел конец, но тънък, пък иска да го прекара за дебел, говори лъжата.
“ „Три бода.“ Той ме лъже. Защо да не ми каже: два бода. Лъжата е вътре в съзнанието. Той турил два бода, иска да ме убеди, че са три; турил два бода, иска да каже, че конците били яки, затова замества трите бода с два. Ако туриш един бод, но конецът е още по-дебел, може да замени трите бода с дебелия конец.
Но ако туриш един бод и не туриш дебел конец, но тънък, пък иска да го прекара за дебел, говори лъжата.
към беседата >>
Добър ден ще кажем.“ Като му казах, той погледна мечката, на пътя му имало едно дърво, той иска да вземе мерки, но се спъва на дървото и пада.
Зад мене върви един евангелски проповедник, обръщам му вниманието, показвам мечката, казвам: „Виж тук една приятелка, трябва да я срещнем.
Добър ден ще кажем.“ Като му казах, той погледна мечката, на пътя му имало едно дърво, той иска да вземе мерки, но се спъва на дървото и пада.
Като падна, вдигне си главата срещу мечката. Тази мечка едва тогава ни забеляза, че като хукна, бяга направо нагоре. Казвам на проповедника: „Благодарение, че падна, та сплаши мечката.“ Малко хумор. Мечката каза: „Не искам да срещам проповедници, понеже те не говорят истината.“ И тази мечка се върна по стръмнината. Надолу повече не слезе, но нагоре бяга.
към беседата >>
Не сме завършени картини на Бога.
Хората са незавършени картини, не се произнасяйте. Не се произнасяйте за хората, понеже са незавършена работа на Бога. Проект има да станат по образ и подобие, но тия хора още не са станали по образ и подобие. Ние, хората, не сме завършени картини.
Не сме завършени картини на Бога.
Гледаш един скулптор, едва сега направил първите черти. Или някой художник рисува, турил някои линии, има много да работи още, да се турят сенки на лицето, после, да се даде образ на очите, да се направи положението на веждите, на носа, на устата, да се даде един израз.
към беседата >>
Колко светии има, които са прекарали единия бод за три бода?
Колко светии има, които са прекарали единия бод за три бода?
Той ще се представя такъв, какъвто не е. Като дойде до тебе – мазна Гана, светия. Той ще се представя за много добър, ще премигва, особено туй е свойствено на жените, на сестрите. Но го виждам, зад очите има съвсем друга политика. Преди да се е оженил, той е светия, и тя е светия.
към беседата >>
Като падна, вдигне си главата срещу мечката.
Зад мене върви един евангелски проповедник, обръщам му вниманието, показвам мечката, казвам: „Виж тук една приятелка, трябва да я срещнем. Добър ден ще кажем.“ Като му казах, той погледна мечката, на пътя му имало едно дърво, той иска да вземе мерки, но се спъва на дървото и пада.
Като падна, вдигне си главата срещу мечката.
Тази мечка едва тогава ни забеляза, че като хукна, бяга направо нагоре. Казвам на проповедника: „Благодарение, че падна, та сплаши мечката.“ Малко хумор. Мечката каза: „Не искам да срещам проповедници, понеже те не говорят истината.“ И тази мечка се върна по стръмнината. Надолу повече не слезе, но нагоре бяга.
към беседата >>
Гледаш един скулптор, едва сега направил първите черти.
Хората са незавършени картини, не се произнасяйте. Не се произнасяйте за хората, понеже са незавършена работа на Бога. Проект има да станат по образ и подобие, но тия хора още не са станали по образ и подобие. Ние, хората, не сме завършени картини. Не сме завършени картини на Бога.
Гледаш един скулптор, едва сега направил първите черти.
Или някой художник рисува, турил някои линии, има много да работи още, да се турят сенки на лицето, после, да се даде образ на очите, да се направи положението на веждите, на носа, на устата, да се даде един израз.
към беседата >>
Той ще се представя такъв, какъвто не е.
Колко светии има, които са прекарали единия бод за три бода?
Той ще се представя такъв, какъвто не е.
Като дойде до тебе – мазна Гана, светия. Той ще се представя за много добър, ще премигва, особено туй е свойствено на жените, на сестрите. Но го виждам, зад очите има съвсем друга политика. Преди да се е оженил, той е светия, и тя е светия. Но като се оженят, обърнат друго лице, вкъщи започне да се дига прах.
към беседата >>
Тази мечка едва тогава ни забеляза, че като хукна, бяга направо нагоре.
Зад мене върви един евангелски проповедник, обръщам му вниманието, показвам мечката, казвам: „Виж тук една приятелка, трябва да я срещнем. Добър ден ще кажем.“ Като му казах, той погледна мечката, на пътя му имало едно дърво, той иска да вземе мерки, но се спъва на дървото и пада. Като падна, вдигне си главата срещу мечката.
Тази мечка едва тогава ни забеляза, че като хукна, бяга направо нагоре.
Казвам на проповедника: „Благодарение, че падна, та сплаши мечката.“ Малко хумор. Мечката каза: „Не искам да срещам проповедници, понеже те не говорят истината.“ И тази мечка се върна по стръмнината. Надолу повече не слезе, но нагоре бяга.
към беседата >>
Или някой художник рисува, турил някои линии, има много да работи още, да се турят сенки на лицето, после, да се даде образ на очите, да се направи положението на веждите, на носа, на устата, да се даде един израз.
Не се произнасяйте за хората, понеже са незавършена работа на Бога. Проект има да станат по образ и подобие, но тия хора още не са станали по образ и подобие. Ние, хората, не сме завършени картини. Не сме завършени картини на Бога. Гледаш един скулптор, едва сега направил първите черти.
Или някой художник рисува, турил някои линии, има много да работи още, да се турят сенки на лицето, после, да се даде образ на очите, да се направи положението на веждите, на носа, на устата, да се даде един израз.
към беседата >>
Като дойде до тебе – мазна Гана, светия.
Колко светии има, които са прекарали единия бод за три бода? Той ще се представя такъв, какъвто не е.
Като дойде до тебе – мазна Гана, светия.
Той ще се представя за много добър, ще премигва, особено туй е свойствено на жените, на сестрите. Но го виждам, зад очите има съвсем друга политика. Преди да се е оженил, той е светия, и тя е светия. Но като се оженят, обърнат друго лице, вкъщи започне да се дига прах. Че ако ти не знаеш как да ходиш, дигаш прах.
към беседата >>
Казвам на проповедника: „Благодарение, че падна, та сплаши мечката.“ Малко хумор.
Зад мене върви един евангелски проповедник, обръщам му вниманието, показвам мечката, казвам: „Виж тук една приятелка, трябва да я срещнем. Добър ден ще кажем.“ Като му казах, той погледна мечката, на пътя му имало едно дърво, той иска да вземе мерки, но се спъва на дървото и пада. Като падна, вдигне си главата срещу мечката. Тази мечка едва тогава ни забеляза, че като хукна, бяга направо нагоре.
Казвам на проповедника: „Благодарение, че падна, та сплаши мечката.“ Малко хумор.
Мечката каза: „Не искам да срещам проповедници, понеже те не говорят истината.“ И тази мечка се върна по стръмнината. Надолу повече не слезе, но нагоре бяга.
към беседата >>
Казвам, не се произнасяйте за една картина, която не е завършена.
Казвам, не се произнасяйте за една картина, която не е завършена.
И за себе си не се произнасяйте. Дръжте за себе си идеята, че един ден Този, Който работи върху вас, ще извади една от най-отличните картини, които някога сте виждали. Като идем на небето, това ще бъде щастието. С всяко отиване в небето ние ще се погледнем и виждаме, че не сме завършени, трябва да се върнем пак на земята. Един ден, когато се завърши картината, ние на земята няма да се връщаме; като се завърши картината, ще идем горе.
към беседата >>
Той ще се представя за много добър, ще премигва, особено туй е свойствено на жените, на сестрите.
Колко светии има, които са прекарали единия бод за три бода? Той ще се представя такъв, какъвто не е. Като дойде до тебе – мазна Гана, светия.
Той ще се представя за много добър, ще премигва, особено туй е свойствено на жените, на сестрите.
Но го виждам, зад очите има съвсем друга политика. Преди да се е оженил, той е светия, и тя е светия. Но като се оженят, обърнат друго лице, вкъщи започне да се дига прах. Че ако ти не знаеш как да ходиш, дигаш прах. Къща, в която се дига прах, какво показва?
към беседата >>
Мечката каза: „Не искам да срещам проповедници, понеже те не говорят истината.“ И тази мечка се върна по стръмнината.
Зад мене върви един евангелски проповедник, обръщам му вниманието, показвам мечката, казвам: „Виж тук една приятелка, трябва да я срещнем. Добър ден ще кажем.“ Като му казах, той погледна мечката, на пътя му имало едно дърво, той иска да вземе мерки, но се спъва на дървото и пада. Като падна, вдигне си главата срещу мечката. Тази мечка едва тогава ни забеляза, че като хукна, бяга направо нагоре. Казвам на проповедника: „Благодарение, че падна, та сплаши мечката.“ Малко хумор.
Мечката каза: „Не искам да срещам проповедници, понеже те не говорят истината.“ И тази мечка се върна по стръмнината.
Надолу повече не слезе, но нагоре бяга.
към беседата >>
И за себе си не се произнасяйте.
Казвам, не се произнасяйте за една картина, която не е завършена.
И за себе си не се произнасяйте.
Дръжте за себе си идеята, че един ден Този, Който работи върху вас, ще извади една от най-отличните картини, които някога сте виждали. Като идем на небето, това ще бъде щастието. С всяко отиване в небето ние ще се погледнем и виждаме, че не сме завършени, трябва да се върнем пак на земята. Един ден, когато се завърши картината, ние на земята няма да се връщаме; като се завърши картината, ще идем горе. Дотогава, докато се завърши картината, ще слизаме да добиваме образ.
към беседата >>
Но го виждам, зад очите има съвсем друга политика.
Колко светии има, които са прекарали единия бод за три бода? Той ще се представя такъв, какъвто не е. Като дойде до тебе – мазна Гана, светия. Той ще се представя за много добър, ще премигва, особено туй е свойствено на жените, на сестрите.
Но го виждам, зад очите има съвсем друга политика.
Преди да се е оженил, той е светия, и тя е светия. Но като се оженят, обърнат друго лице, вкъщи започне да се дига прах. Че ако ти не знаеш как да ходиш, дигаш прах. Къща, в която се дига прах, какво показва?
към беседата >>
Надолу повече не слезе, но нагоре бяга.
Добър ден ще кажем.“ Като му казах, той погледна мечката, на пътя му имало едно дърво, той иска да вземе мерки, но се спъва на дървото и пада. Като падна, вдигне си главата срещу мечката. Тази мечка едва тогава ни забеляза, че като хукна, бяга направо нагоре. Казвам на проповедника: „Благодарение, че падна, та сплаши мечката.“ Малко хумор. Мечката каза: „Не искам да срещам проповедници, понеже те не говорят истината.“ И тази мечка се върна по стръмнината.
Надолу повече не слезе, но нагоре бяга.
към беседата >>
Дръжте за себе си идеята, че един ден Този, Който работи върху вас, ще извади една от най-отличните картини, които някога сте виждали.
Казвам, не се произнасяйте за една картина, която не е завършена. И за себе си не се произнасяйте.
Дръжте за себе си идеята, че един ден Този, Който работи върху вас, ще извади една от най-отличните картини, които някога сте виждали.
Като идем на небето, това ще бъде щастието. С всяко отиване в небето ние ще се погледнем и виждаме, че не сме завършени, трябва да се върнем пак на земята. Един ден, когато се завърши картината, ние на земята няма да се връщаме; като се завърши картината, ще идем горе. Дотогава, докато се завърши картината, ще слизаме да добиваме образ. Като се свърши, ще останем в онзи свят да живеем, ще се радваме на онази картина, по която сме направени.
към беседата >>
Преди да се е оженил, той е светия, и тя е светия.
Колко светии има, които са прекарали единия бод за три бода? Той ще се представя такъв, какъвто не е. Като дойде до тебе – мазна Гана, светия. Той ще се представя за много добър, ще премигва, особено туй е свойствено на жените, на сестрите. Но го виждам, зад очите има съвсем друга политика.
Преди да се е оженил, той е светия, и тя е светия.
Но като се оженят, обърнат друго лице, вкъщи започне да се дига прах. Че ако ти не знаеш как да ходиш, дигаш прах. Къща, в която се дига прах, какво показва?
към беседата >>
Казват ми: „Не се ли уплаши?
Казват ми: „Не се ли уплаши?
“ Възможно е, може да съм се уплашил, може да не съм се уплашил. Наблюдавах мечката, като иде. Ако бях сам, щях да се разговарям. Съжалявам, че проповедникът я уплаши. Една среща ми се представи да се разговарям с мечката, и не можах.
към беседата >>
Като идем на небето, това ще бъде щастието.
Казвам, не се произнасяйте за една картина, която не е завършена. И за себе си не се произнасяйте. Дръжте за себе си идеята, че един ден Този, Който работи върху вас, ще извади една от най-отличните картини, които някога сте виждали.
Като идем на небето, това ще бъде щастието.
С всяко отиване в небето ние ще се погледнем и виждаме, че не сме завършени, трябва да се върнем пак на земята. Един ден, когато се завърши картината, ние на земята няма да се връщаме; като се завърши картината, ще идем горе. Дотогава, докато се завърши картината, ще слизаме да добиваме образ. Като се свърши, ще останем в онзи свят да живеем, ще се радваме на онази картина, по която сме направени.
към беседата >>
Но като се оженят, обърнат друго лице, вкъщи започне да се дига прах.
Той ще се представя такъв, какъвто не е. Като дойде до тебе – мазна Гана, светия. Той ще се представя за много добър, ще премигва, особено туй е свойствено на жените, на сестрите. Но го виждам, зад очите има съвсем друга политика. Преди да се е оженил, той е светия, и тя е светия.
Но като се оженят, обърнат друго лице, вкъщи започне да се дига прах.
Че ако ти не знаеш как да ходиш, дигаш прах. Къща, в която се дига прах, какво показва?
към беседата >>
“ Възможно е, може да съм се уплашил, може да не съм се уплашил.
Казват ми: „Не се ли уплаши?
“ Възможно е, може да съм се уплашил, може да не съм се уплашил.
Наблюдавах мечката, като иде. Ако бях сам, щях да се разговарям. Съжалявам, че проповедникът я уплаши. Една среща ми се представи да се разговарям с мечката, и не можах. Този проповедник ми развали срещата, като двама момци, които се влюбили в една мома.
към беседата >>
С всяко отиване в небето ние ще се погледнем и виждаме, че не сме завършени, трябва да се върнем пак на земята.
Казвам, не се произнасяйте за една картина, която не е завършена. И за себе си не се произнасяйте. Дръжте за себе си идеята, че един ден Този, Който работи върху вас, ще извади една от най-отличните картини, които някога сте виждали. Като идем на небето, това ще бъде щастието.
С всяко отиване в небето ние ще се погледнем и виждаме, че не сме завършени, трябва да се върнем пак на земята.
Един ден, когато се завърши картината, ние на земята няма да се връщаме; като се завърши картината, ще идем горе. Дотогава, докато се завърши картината, ще слизаме да добиваме образ. Като се свърши, ще останем в онзи свят да живеем, ще се радваме на онази картина, по която сме направени.
към беседата >>
Че ако ти не знаеш как да ходиш, дигаш прах.
Като дойде до тебе – мазна Гана, светия. Той ще се представя за много добър, ще премигва, особено туй е свойствено на жените, на сестрите. Но го виждам, зад очите има съвсем друга политика. Преди да се е оженил, той е светия, и тя е светия. Но като се оженят, обърнат друго лице, вкъщи започне да се дига прах.
Че ако ти не знаеш как да ходиш, дигаш прах.
Къща, в която се дига прах, какво показва?
към беседата >>
Наблюдавах мечката, като иде.
Казват ми: „Не се ли уплаши? “ Възможно е, може да съм се уплашил, може да не съм се уплашил.
Наблюдавах мечката, като иде.
Ако бях сам, щях да се разговарям. Съжалявам, че проповедникът я уплаши. Една среща ми се представи да се разговарям с мечката, и не можах. Този проповедник ми развали срещата, като двама момци, които се влюбили в една мома. Таман бях срещнал една красива мечка, да ми разправи историята си: защо живее в гората.
към беседата >>
Един ден, когато се завърши картината, ние на земята няма да се връщаме; като се завърши картината, ще идем горе.
Казвам, не се произнасяйте за една картина, която не е завършена. И за себе си не се произнасяйте. Дръжте за себе си идеята, че един ден Този, Който работи върху вас, ще извади една от най-отличните картини, които някога сте виждали. Като идем на небето, това ще бъде щастието. С всяко отиване в небето ние ще се погледнем и виждаме, че не сме завършени, трябва да се върнем пак на земята.
Един ден, когато се завърши картината, ние на земята няма да се връщаме; като се завърши картината, ще идем горе.
Дотогава, докато се завърши картината, ще слизаме да добиваме образ. Като се свърши, ще останем в онзи свят да живеем, ще се радваме на онази картина, по която сме направени.
към беседата >>
Къща, в която се дига прах, какво показва?
Той ще се представя за много добър, ще премигва, особено туй е свойствено на жените, на сестрите. Но го виждам, зад очите има съвсем друга политика. Преди да се е оженил, той е светия, и тя е светия. Но като се оженят, обърнат друго лице, вкъщи започне да се дига прах. Че ако ти не знаеш как да ходиш, дигаш прах.
Къща, в която се дига прах, какво показва?
към беседата >>
Ако бях сам, щях да се разговарям.
Казват ми: „Не се ли уплаши? “ Възможно е, може да съм се уплашил, може да не съм се уплашил. Наблюдавах мечката, като иде.
Ако бях сам, щях да се разговарям.
Съжалявам, че проповедникът я уплаши. Една среща ми се представи да се разговарям с мечката, и не можах. Този проповедник ми развали срещата, като двама момци, които се влюбили в една мома. Таман бях срещнал една красива мечка, да ми разправи историята си: защо живее в гората. Виждам, че не е толкоз грозна.
към беседата >>
Дотогава, докато се завърши картината, ще слизаме да добиваме образ.
И за себе си не се произнасяйте. Дръжте за себе си идеята, че един ден Този, Който работи върху вас, ще извади една от най-отличните картини, които някога сте виждали. Като идем на небето, това ще бъде щастието. С всяко отиване в небето ние ще се погледнем и виждаме, че не сме завършени, трябва да се върнем пак на земята. Един ден, когато се завърши картината, ние на земята няма да се връщаме; като се завърши картината, ще идем горе.
Дотогава, докато се завърши картината, ще слизаме да добиваме образ.
Като се свърши, ще останем в онзи свят да живеем, ще се радваме на онази картина, по която сме направени.
към беседата >>
Сега не е хубаво да се изнасят погрешките, не е хигиенично.
Сега не е хубаво да се изнасят погрешките, не е хигиенично.
Даже аз, като засягам тия работи, аз подигам една воня, умствена воня. Като говоря за някои недъзи, не е в мой интерес, защото езика си цапам. Що ме интересува? Някой поизлъгвал. Що ме интересува?
към беседата >>
Съжалявам, че проповедникът я уплаши.
Казват ми: „Не се ли уплаши? “ Възможно е, може да съм се уплашил, може да не съм се уплашил. Наблюдавах мечката, като иде. Ако бях сам, щях да се разговарям.
Съжалявам, че проповедникът я уплаши.
Една среща ми се представи да се разговарям с мечката, и не можах. Този проповедник ми развали срещата, като двама момци, които се влюбили в една мома. Таман бях срещнал една красива мечка, да ми разправи историята си: защо живее в гората. Виждам, че не е толкоз грозна. Отвън е обвита с кожа, но вътре е красива.
към беседата >>
Като се свърши, ще останем в онзи свят да живеем, ще се радваме на онази картина, по която сме направени.
Дръжте за себе си идеята, че един ден Този, Който работи върху вас, ще извади една от най-отличните картини, които някога сте виждали. Като идем на небето, това ще бъде щастието. С всяко отиване в небето ние ще се погледнем и виждаме, че не сме завършени, трябва да се върнем пак на земята. Един ден, когато се завърши картината, ние на земята няма да се връщаме; като се завърши картината, ще идем горе. Дотогава, докато се завърши картината, ще слизаме да добиваме образ.
Като се свърши, ще останем в онзи свят да живеем, ще се радваме на онази картина, по която сме направени.
към беседата >>
Даже аз, като засягам тия работи, аз подигам една воня, умствена воня.
Сега не е хубаво да се изнасят погрешките, не е хигиенично.
Даже аз, като засягам тия работи, аз подигам една воня, умствена воня.
Като говоря за някои недъзи, не е в мой интерес, защото езика си цапам. Що ме интересува? Някой поизлъгвал. Що ме интересува? Що ме интересува една риба, която плава във водата?
към беседата >>
Една среща ми се представи да се разговарям с мечката, и не можах.
Казват ми: „Не се ли уплаши? “ Възможно е, може да съм се уплашил, може да не съм се уплашил. Наблюдавах мечката, като иде. Ако бях сам, щях да се разговарям. Съжалявам, че проповедникът я уплаши.
Една среща ми се представи да се разговарям с мечката, и не можах.
Този проповедник ми развали срещата, като двама момци, които се влюбили в една мома. Таман бях срещнал една красива мечка, да ми разправи историята си: защо живее в гората. Виждам, че не е толкоз грозна. Отвън е обвита с кожа, но вътре е красива. Но избяга момата, тази мечка избяга.
към беседата >>
Някои от вас казват: „Не искам да се връщам на земята.“ Вие, които ме слушате, сте от тези, които ще слизате на земята, вашите картини не са завършени.
Някои от вас казват: „Не искам да се връщам на земята.“ Вие, които ме слушате, сте от тези, които ще слизате на земята, вашите картини не са завършени.
Що е възкресението? Завършена картина. Вие не сте възкръснали. Ще ми кажете, че сте възкръснали. Вие имате болка в крака.
към беседата >>
Като говоря за някои недъзи, не е в мой интерес, защото езика си цапам.
Сега не е хубаво да се изнасят погрешките, не е хигиенично. Даже аз, като засягам тия работи, аз подигам една воня, умствена воня.
Като говоря за някои недъзи, не е в мой интерес, защото езика си цапам.
Що ме интересува? Някой поизлъгвал. Що ме интересува? Що ме интересува една риба, която плава във водата? Не знаела къде, в мътната вода била.
към беседата >>
Този проповедник ми развали срещата, като двама момци, които се влюбили в една мома.
“ Възможно е, може да съм се уплашил, може да не съм се уплашил. Наблюдавах мечката, като иде. Ако бях сам, щях да се разговарям. Съжалявам, че проповедникът я уплаши. Една среща ми се представи да се разговарям с мечката, и не можах.
Този проповедник ми развали срещата, като двама момци, които се влюбили в една мома.
Таман бях срещнал една красива мечка, да ми разправи историята си: защо живее в гората. Виждам, че не е толкоз грозна. Отвън е обвита с кожа, но вътре е красива. Но избяга момата, тази мечка избяга.
към беседата >>
Що е възкресението?
Някои от вас казват: „Не искам да се връщам на земята.“ Вие, които ме слушате, сте от тези, които ще слизате на земята, вашите картини не са завършени.
Що е възкресението?
Завършена картина. Вие не сте възкръснали. Ще ми кажете, че сте възкръснали. Вие имате болка в крака. Възкръсналите нямат болка.
към беседата >>
Що ме интересува?
Сега не е хубаво да се изнасят погрешките, не е хигиенично. Даже аз, като засягам тия работи, аз подигам една воня, умствена воня. Като говоря за някои недъзи, не е в мой интерес, защото езика си цапам.
Що ме интересува?
Някой поизлъгвал. Що ме интересува? Що ме интересува една риба, която плава във водата? Не знаела къде, в мътната вода била. В мътната?
към беседата >>
Таман бях срещнал една красива мечка, да ми разправи историята си: защо живее в гората.
Наблюдавах мечката, като иде. Ако бях сам, щях да се разговарям. Съжалявам, че проповедникът я уплаши. Една среща ми се представи да се разговарям с мечката, и не можах. Този проповедник ми развали срещата, като двама момци, които се влюбили в една мома.
Таман бях срещнал една красива мечка, да ми разправи историята си: защо живее в гората.
Виждам, че не е толкоз грозна. Отвън е обвита с кожа, но вътре е красива. Но избяга момата, тази мечка избяга.
към беседата >>
Завършена картина.
Някои от вас казват: „Не искам да се връщам на земята.“ Вие, които ме слушате, сте от тези, които ще слизате на земята, вашите картини не са завършени. Що е възкресението?
Завършена картина.
Вие не сте възкръснали. Ще ми кажете, че сте възкръснали. Вие имате болка в крака. Възкръсналите нямат болка. Как ще оправдаете?
към беседата >>
Някой поизлъгвал.
Сега не е хубаво да се изнасят погрешките, не е хигиенично. Даже аз, като засягам тия работи, аз подигам една воня, умствена воня. Като говоря за някои недъзи, не е в мой интерес, защото езика си цапам. Що ме интересува?
Някой поизлъгвал.
Що ме интересува? Що ме интересува една риба, която плава във водата? Не знаела къде, в мътната вода била. В мътната? Ама в бистрата.
към беседата >>
Виждам, че не е толкоз грозна.
Ако бях сам, щях да се разговарям. Съжалявам, че проповедникът я уплаши. Една среща ми се представи да се разговарям с мечката, и не можах. Този проповедник ми развали срещата, като двама момци, които се влюбили в една мома. Таман бях срещнал една красива мечка, да ми разправи историята си: защо живее в гората.
Виждам, че не е толкоз грозна.
Отвън е обвита с кожа, но вътре е красива. Но избяга момата, тази мечка избяга.
към беседата >>
Вие не сте възкръснали.
Някои от вас казват: „Не искам да се връщам на земята.“ Вие, които ме слушате, сте от тези, които ще слизате на земята, вашите картини не са завършени. Що е възкресението? Завършена картина.
Вие не сте възкръснали.
Ще ми кажете, че сте възкръснали. Вие имате болка в крака. Възкръсналите нямат болка. Как ще оправдаете? Имате гурели, не сте завършени.
към беседата >>
Що ме интересува?
Сега не е хубаво да се изнасят погрешките, не е хигиенично. Даже аз, като засягам тия работи, аз подигам една воня, умствена воня. Като говоря за някои недъзи, не е в мой интерес, защото езика си цапам. Що ме интересува? Някой поизлъгвал.
Що ме интересува?
Що ме интересува една риба, която плава във водата? Не знаела къде, в мътната вода била. В мътната? Ама в бистрата. В бистрата?
към беседата >>
Отвън е обвита с кожа, но вътре е красива.
Съжалявам, че проповедникът я уплаши. Една среща ми се представи да се разговарям с мечката, и не можах. Този проповедник ми развали срещата, като двама момци, които се влюбили в една мома. Таман бях срещнал една красива мечка, да ми разправи историята си: защо живее в гората. Виждам, че не е толкоз грозна.
Отвън е обвита с кожа, но вътре е красива.
Но избяга момата, тази мечка избяга.
към беседата >>
Ще ми кажете, че сте възкръснали.
Някои от вас казват: „Не искам да се връщам на земята.“ Вие, които ме слушате, сте от тези, които ще слизате на земята, вашите картини не са завършени. Що е възкресението? Завършена картина. Вие не сте възкръснали.
Ще ми кажете, че сте възкръснали.
Вие имате болка в крака. Възкръсналите нямат болка. Как ще оправдаете? Имате гурели, не сте завършени.
към беседата >>
Що ме интересува една риба, която плава във водата?
Даже аз, като засягам тия работи, аз подигам една воня, умствена воня. Като говоря за някои недъзи, не е в мой интерес, защото езика си цапам. Що ме интересува? Някой поизлъгвал. Що ме интересува?
Що ме интересува една риба, която плава във водата?
Не знаела къде, в мътната вода била. В мътната? Ама в бистрата. В бистрата? Що ме интересува дали е в мътната, или в бистрата.
към беседата >>
Но избяга момата, тази мечка избяга.
Една среща ми се представи да се разговарям с мечката, и не можах. Този проповедник ми развали срещата, като двама момци, които се влюбили в една мома. Таман бях срещнал една красива мечка, да ми разправи историята си: защо живее в гората. Виждам, че не е толкоз грозна. Отвън е обвита с кожа, но вътре е красива.
Но избяга момата, тази мечка избяга.
към беседата >>
Вие имате болка в крака.
Някои от вас казват: „Не искам да се връщам на земята.“ Вие, които ме слушате, сте от тези, които ще слизате на земята, вашите картини не са завършени. Що е възкресението? Завършена картина. Вие не сте възкръснали. Ще ми кажете, че сте възкръснали.
Вие имате болка в крака.
Възкръсналите нямат болка. Как ще оправдаете? Имате гурели, не сте завършени.
към беседата >>
2.
Координиране
,
ООК
, София, 27.5.1942г.,
Ти ще дадеш една малка услуга, тогава вземаш и туй число работи.
Не мислете, че числата, с които боравят в една лотария, са произволни. Има един закон, който регулира числата, не е нещо произволно.
Ти ще дадеш една малка услуга, тогава вземаш и туй число работи.
Късметът е на тази вдовица. Този лист на земята е числото. Провидението опитва. Ако дигнеш листа и [го] туриш на мястото, Провидението казва: „Ти си човек, който ще спечелиш.“
към беседата >>
Късметът е на тази вдовица.
Не мислете, че числата, с които боравят в една лотария, са произволни. Има един закон, който регулира числата, не е нещо произволно. Ти ще дадеш една малка услуга, тогава вземаш и туй число работи.
Късметът е на тази вдовица.
Този лист на земята е числото. Провидението опитва. Ако дигнеш листа и [го] туриш на мястото, Провидението казва: „Ти си човек, който ще спечелиш.“
към беседата >>
Този лист на земята е числото.
Не мислете, че числата, с които боравят в една лотария, са произволни. Има един закон, който регулира числата, не е нещо произволно. Ти ще дадеш една малка услуга, тогава вземаш и туй число работи. Късметът е на тази вдовица.
Този лист на земята е числото.
Провидението опитва. Ако дигнеш листа и [го] туриш на мястото, Провидението казва: „Ти си човек, който ще спечелиш.“
към беседата >>
Провидението опитва.
Не мислете, че числата, с които боравят в една лотария, са произволни. Има един закон, който регулира числата, не е нещо произволно. Ти ще дадеш една малка услуга, тогава вземаш и туй число работи. Късметът е на тази вдовица. Този лист на земята е числото.
Провидението опитва.
Ако дигнеш листа и [го] туриш на мястото, Провидението казва: „Ти си човек, който ще спечелиш.“
към беседата >>
Ако дигнеш листа и [го] туриш на мястото, Провидението казва: „Ти си човек, който ще спечелиш.“
Има един закон, който регулира числата, не е нещо произволно. Ти ще дадеш една малка услуга, тогава вземаш и туй число работи. Късметът е на тази вдовица. Този лист на земята е числото. Провидението опитва.
Ако дигнеш листа и [го] туриш на мястото, Провидението казва: „Ти си човек, който ще спечелиш.“
към беседата >>
Или, да ви обясня по-добре.
Или, да ви обясня по-добре.
Един художник, на който умът е мрачен, сърцето е мрачно, песимистично, и волята му, той не може да рисува хубаво. Трябва да имате светъл ум, вдъхновено сърце и воля, да не трепери ръката. Само тогава може да рисува хубаво. Казва: „Аз не мога да рисувам.“ Има той един ум мрачен, не може да рисува. Или ръката му трепери, той няма самообладание.
към беседата >>
Един художник, на който умът е мрачен, сърцето е мрачно, песимистично, и волята му, той не може да рисува хубаво.
Или, да ви обясня по-добре.
Един художник, на който умът е мрачен, сърцето е мрачно, песимистично, и волята му, той не може да рисува хубаво.
Трябва да имате светъл ум, вдъхновено сърце и воля, да не трепери ръката. Само тогава може да рисува хубаво. Казва: „Аз не мога да рисувам.“ Има той един ум мрачен, не може да рисува. Или ръката му трепери, той няма самообладание.
към беседата >>
Трябва да имате светъл ум, вдъхновено сърце и воля, да не трепери ръката.
Или, да ви обясня по-добре. Един художник, на който умът е мрачен, сърцето е мрачно, песимистично, и волята му, той не може да рисува хубаво.
Трябва да имате светъл ум, вдъхновено сърце и воля, да не трепери ръката.
Само тогава може да рисува хубаво. Казва: „Аз не мога да рисувам.“ Има той един ум мрачен, не може да рисува. Или ръката му трепери, той няма самообладание.
към беседата >>
Само тогава може да рисува хубаво.
Или, да ви обясня по-добре. Един художник, на който умът е мрачен, сърцето е мрачно, песимистично, и волята му, той не може да рисува хубаво. Трябва да имате светъл ум, вдъхновено сърце и воля, да не трепери ръката.
Само тогава може да рисува хубаво.
Казва: „Аз не мога да рисувам.“ Има той един ум мрачен, не може да рисува. Или ръката му трепери, той няма самообладание.
към беседата >>
Казва: „Аз не мога да рисувам.“ Има той един ум мрачен, не може да рисува.
Или, да ви обясня по-добре. Един художник, на който умът е мрачен, сърцето е мрачно, песимистично, и волята му, той не може да рисува хубаво. Трябва да имате светъл ум, вдъхновено сърце и воля, да не трепери ръката. Само тогава може да рисува хубаво.
Казва: „Аз не мога да рисувам.“ Има той един ум мрачен, не може да рисува.
Или ръката му трепери, той няма самообладание.
към беседата >>
Или ръката му трепери, той няма самообладание.
Или, да ви обясня по-добре. Един художник, на който умът е мрачен, сърцето е мрачно, песимистично, и волята му, той не може да рисува хубаво. Трябва да имате светъл ум, вдъхновено сърце и воля, да не трепери ръката. Само тогава може да рисува хубаво. Казва: „Аз не мога да рисувам.“ Има той един ум мрачен, не може да рисува.
Или ръката му трепери, той няма самообладание.
към беседата >>
Първото нещо, вие искате богатство.
Първото нещо, вие искате богатство.
Богатството, то не е толкоз важно. Ние при това сме богати вътре. Тук, от Изгрева, на двама души им провървя, по 250 000 им се паднаха. 500 000 им се паднаха. На вас да се паднат на всичките, най-малко трябват 10 000 години.
към беседата >>
Богатството, то не е толкоз важно.
Първото нещо, вие искате богатство.
Богатството, то не е толкоз важно.
Ние при това сме богати вътре. Тук, от Изгрева, на двама души им провървя, по 250 000 им се паднаха. 500 000 им се паднаха. На вас да се паднат на всичките, най-малко трябват 10 000 години. Не само човек да иска от лотария да спечели.
към беседата >>
Ние при това сме богати вътре.
Първото нещо, вие искате богатство. Богатството, то не е толкоз важно.
Ние при това сме богати вътре.
Тук, от Изгрева, на двама души им провървя, по 250 000 им се паднаха. 500 000 им се паднаха. На вас да се паднат на всичките, най-малко трябват 10 000 години. Не само човек да иска от лотария да спечели. Той да иска да има дарби; или [да бъде] поет, или музикант, или художник.
към беседата >>
Тук, от Изгрева, на двама души им провървя, по 250 000 им се паднаха.
Първото нещо, вие искате богатство. Богатството, то не е толкоз важно. Ние при това сме богати вътре.
Тук, от Изгрева, на двама души им провървя, по 250 000 им се паднаха.
500 000 им се паднаха. На вас да се паднат на всичките, най-малко трябват 10 000 години. Не само човек да иска от лотария да спечели. Той да иска да има дарби; или [да бъде] поет, или музикант, или художник. Защо да не развие тия дарби?
към беседата >>
500 000 им се паднаха.
Първото нещо, вие искате богатство. Богатството, то не е толкоз важно. Ние при това сме богати вътре. Тук, от Изгрева, на двама души им провървя, по 250 000 им се паднаха.
500 000 им се паднаха.
На вас да се паднат на всичките, най-малко трябват 10 000 години. Не само човек да иска от лотария да спечели. Той да иска да има дарби; или [да бъде] поет, или музикант, или художник. Защо да не развие тия дарби? Сиромашията е много по-голяма подбудителна причина, отколкото богатството.
към беседата >>
На вас да се паднат на всичките, най-малко трябват 10 000 години.
Първото нещо, вие искате богатство. Богатството, то не е толкоз важно. Ние при това сме богати вътре. Тук, от Изгрева, на двама души им провървя, по 250 000 им се паднаха. 500 000 им се паднаха.
На вас да се паднат на всичките, най-малко трябват 10 000 години.
Не само човек да иска от лотария да спечели. Той да иска да има дарби; или [да бъде] поет, или музикант, или художник. Защо да не развие тия дарби? Сиромашията е много по-голяма подбудителна причина, отколкото богатството. Аз съм привеждал онзи пример за един германски проповедник, който бил много красноречив оратор, че отишъл императорът да го слуша.
към беседата >>
Не само човек да иска от лотария да спечели.
Богатството, то не е толкоз важно. Ние при това сме богати вътре. Тук, от Изгрева, на двама души им провървя, по 250 000 им се паднаха. 500 000 им се паднаха. На вас да се паднат на всичките, най-малко трябват 10 000 години.
Не само човек да иска от лотария да спечели.
Той да иска да има дарби; или [да бъде] поет, или музикант, или художник. Защо да не развие тия дарби? Сиромашията е много по-голяма подбудителна причина, отколкото богатството. Аз съм привеждал онзи пример за един германски проповедник, който бил много красноречив оратор, че отишъл императорът да го слуша. Като го слушал, казал на своя министър да му се увеличи заплатата.
към беседата >>
Той да иска да има дарби; или [да бъде] поет, или музикант, или художник.
Ние при това сме богати вътре. Тук, от Изгрева, на двама души им провървя, по 250 000 им се паднаха. 500 000 им се паднаха. На вас да се паднат на всичките, най-малко трябват 10 000 години. Не само човек да иска от лотария да спечели.
Той да иска да има дарби; или [да бъде] поет, или музикант, или художник.
Защо да не развие тия дарби? Сиромашията е много по-голяма подбудителна причина, отколкото богатството. Аз съм привеждал онзи пример за един германски проповедник, който бил много красноречив оратор, че отишъл императорът да го слуша. Като го слушал, казал на своя министър да му се увеличи заплатата. След 5–6 години не се слушал вече проповедникът така красиво да говори.
към беседата >>
Защо да не развие тия дарби?
Тук, от Изгрева, на двама души им провървя, по 250 000 им се паднаха. 500 000 им се паднаха. На вас да се паднат на всичките, най-малко трябват 10 000 години. Не само човек да иска от лотария да спечели. Той да иска да има дарби; или [да бъде] поет, или музикант, или художник.
Защо да не развие тия дарби?
Сиромашията е много по-голяма подбудителна причина, отколкото богатството. Аз съм привеждал онзи пример за един германски проповедник, който бил много красноречив оратор, че отишъл императорът да го слуша. Като го слушал, казал на своя министър да му се увеличи заплатата. След 5–6 години не се слушал вече проповедникът така красиво да говори. Питал императорът: „Защо не се чува гласът на нашия проповедник?
към беседата >>
Сиромашията е много по-голяма подбудителна причина, отколкото богатството.
500 000 им се паднаха. На вас да се паднат на всичките, най-малко трябват 10 000 години. Не само човек да иска от лотария да спечели. Той да иска да има дарби; или [да бъде] поет, или музикант, или художник. Защо да не развие тия дарби?
Сиромашията е много по-голяма подбудителна причина, отколкото богатството.
Аз съм привеждал онзи пример за един германски проповедник, който бил много красноречив оратор, че отишъл императорът да го слуша. Като го слушал, казал на своя министър да му се увеличи заплатата. След 5–6 години не се слушал вече проповедникът така красиво да говори. Питал императорът: „Защо не се чува гласът на нашия проповедник? “ Министърът казал: „Петелът когато затлъстее, не пее.“ Вярно е.
към беседата >>
Аз съм привеждал онзи пример за един германски проповедник, който бил много красноречив оратор, че отишъл императорът да го слуша.
На вас да се паднат на всичките, най-малко трябват 10 000 години. Не само човек да иска от лотария да спечели. Той да иска да има дарби; или [да бъде] поет, или музикант, или художник. Защо да не развие тия дарби? Сиромашията е много по-голяма подбудителна причина, отколкото богатството.
Аз съм привеждал онзи пример за един германски проповедник, който бил много красноречив оратор, че отишъл императорът да го слуша.
Като го слушал, казал на своя министър да му се увеличи заплатата. След 5–6 години не се слушал вече проповедникът така красиво да говори. Питал императорът: „Защо не се чува гласът на нашия проповедник? “ Министърът казал: „Петелът когато затлъстее, не пее.“ Вярно е. Когато храниш един петел много, той не пее.
към беседата >>
Като го слушал, казал на своя министър да му се увеличи заплатата.
Не само човек да иска от лотария да спечели. Той да иска да има дарби; или [да бъде] поет, или музикант, или художник. Защо да не развие тия дарби? Сиромашията е много по-голяма подбудителна причина, отколкото богатството. Аз съм привеждал онзи пример за един германски проповедник, който бил много красноречив оратор, че отишъл императорът да го слуша.
Като го слушал, казал на своя министър да му се увеличи заплатата.
След 5–6 години не се слушал вече проповедникът така красиво да говори. Питал императорът: „Защо не се чува гласът на нашия проповедник? “ Министърът казал: „Петелът когато затлъстее, не пее.“ Вярно е. Когато храниш един петел много, той не пее. Като е малко гладен, много кукурига.
към беседата >>
След 5–6 години не се слушал вече проповедникът така красиво да говори.
Той да иска да има дарби; или [да бъде] поет, или музикант, или художник. Защо да не развие тия дарби? Сиромашията е много по-голяма подбудителна причина, отколкото богатството. Аз съм привеждал онзи пример за един германски проповедник, който бил много красноречив оратор, че отишъл императорът да го слуша. Като го слушал, казал на своя министър да му се увеличи заплатата.
След 5–6 години не се слушал вече проповедникът така красиво да говори.
Питал императорът: „Защо не се чува гласът на нашия проповедник? “ Министърът казал: „Петелът когато затлъстее, не пее.“ Вярно е. Когато храниш един петел много, той не пее. Като е малко гладен, много кукурига. Гладните петли пеят по-хубаво, отколкото ситите петли.
към беседата >>
Питал императорът: „Защо не се чува гласът на нашия проповедник?
Защо да не развие тия дарби? Сиромашията е много по-голяма подбудителна причина, отколкото богатството. Аз съм привеждал онзи пример за един германски проповедник, който бил много красноречив оратор, че отишъл императорът да го слуша. Като го слушал, казал на своя министър да му се увеличи заплатата. След 5–6 години не се слушал вече проповедникът така красиво да говори.
Питал императорът: „Защо не се чува гласът на нашия проповедник?
“ Министърът казал: „Петелът когато затлъстее, не пее.“ Вярно е. Когато храниш един петел много, той не пее. Като е малко гладен, много кукурига. Гладните петли пеят по-хубаво, отколкото ситите петли.
към беседата >>
“ Министърът казал: „Петелът когато затлъстее, не пее.“ Вярно е.
Сиромашията е много по-голяма подбудителна причина, отколкото богатството. Аз съм привеждал онзи пример за един германски проповедник, който бил много красноречив оратор, че отишъл императорът да го слуша. Като го слушал, казал на своя министър да му се увеличи заплатата. След 5–6 години не се слушал вече проповедникът така красиво да говори. Питал императорът: „Защо не се чува гласът на нашия проповедник?
“ Министърът казал: „Петелът когато затлъстее, не пее.“ Вярно е.
Когато храниш един петел много, той не пее. Като е малко гладен, много кукурига. Гладните петли пеят по-хубаво, отколкото ситите петли.
към беседата >>
Когато храниш един петел много, той не пее.
Аз съм привеждал онзи пример за един германски проповедник, който бил много красноречив оратор, че отишъл императорът да го слуша. Като го слушал, казал на своя министър да му се увеличи заплатата. След 5–6 години не се слушал вече проповедникът така красиво да говори. Питал императорът: „Защо не се чува гласът на нашия проповедник? “ Министърът казал: „Петелът когато затлъстее, не пее.“ Вярно е.
Когато храниш един петел много, той не пее.
Като е малко гладен, много кукурига. Гладните петли пеят по-хубаво, отколкото ситите петли.
към беседата >>
Като е малко гладен, много кукурига.
Като го слушал, казал на своя министър да му се увеличи заплатата. След 5–6 години не се слушал вече проповедникът така красиво да говори. Питал императорът: „Защо не се чува гласът на нашия проповедник? “ Министърът казал: „Петелът когато затлъстее, не пее.“ Вярно е. Когато храниш един петел много, той не пее.
Като е малко гладен, много кукурига.
Гладните петли пеят по-хубаво, отколкото ситите петли.
към беседата >>
Гладните петли пеят по-хубаво, отколкото ситите петли.
След 5–6 години не се слушал вече проповедникът така красиво да говори. Питал императорът: „Защо не се чува гласът на нашия проповедник? “ Министърът казал: „Петелът когато затлъстее, не пее.“ Вярно е. Когато храниш един петел много, той не пее. Като е малко гладен, много кукурига.
Гладните петли пеят по-хубаво, отколкото ситите петли.
към беседата >>
Вие искате да бъдете богати.
Вие искате да бъдете богати.
Това е второстепенно, третостепенно. То не е толкоз важно. Най-първо, има толкоз работи в човека, които трябва да се развият. Умът трябва да се развие. Защото подбудителната причина за богатството е в слепите очи.
към беседата >>
Това е второстепенно, третостепенно.
Вие искате да бъдете богати.
Това е второстепенно, третостепенно.
То не е толкоз важно. Най-първо, има толкоз работи в човека, които трябва да се развият. Умът трябва да се развие. Защото подбудителната причина за богатството е в слепите очи. Там са полуинтелектуалните чувства.
към беседата >>
То не е толкоз важно.
Вие искате да бъдете богати. Това е второстепенно, третостепенно.
То не е толкоз важно.
Най-първо, има толкоз работи в човека, които трябва да се развият. Умът трябва да се развие. Защото подбудителната причина за богатството е в слепите очи. Там са полуинтелектуалните чувства. То е един свят не много възвишен.
към беседата >>
Най-първо, има толкоз работи в човека, които трябва да се развият.
Вие искате да бъдете богати. Това е второстепенно, третостепенно. То не е толкоз важно.
Най-първо, има толкоз работи в човека, които трябва да се развият.
Умът трябва да се развие. Защото подбудителната причина за богатството е в слепите очи. Там са полуинтелектуалните чувства. То е един свят не много възвишен. Да бъдеш милосърден е много по-хубаво.
към беседата >>
Умът трябва да се развие.
Вие искате да бъдете богати. Това е второстепенно, третостепенно. То не е толкоз важно. Най-първо, има толкоз работи в човека, които трябва да се развият.
Умът трябва да се развие.
Защото подбудителната причина за богатството е в слепите очи. Там са полуинтелектуалните чувства. То е един свят не много възвишен. Да бъдеш милосърден е много по-хубаво. Той не иска да стане милосърден, иска да стане богат.
към беседата >>
Защото подбудителната причина за богатството е в слепите очи.
Вие искате да бъдете богати. Това е второстепенно, третостепенно. То не е толкоз важно. Най-първо, има толкоз работи в човека, които трябва да се развият. Умът трябва да се развие.
Защото подбудителната причина за богатството е в слепите очи.
Там са полуинтелектуалните чувства. То е един свят не много възвишен. Да бъдеш милосърден е много по-хубаво. Той не иска да стане милосърден, иска да стане богат. Не да стане богат, но по-напред да бъде милосърд, че после богат.
към беседата >>
Там са полуинтелектуалните чувства.
Това е второстепенно, третостепенно. То не е толкоз важно. Най-първо, има толкоз работи в човека, които трябва да се развият. Умът трябва да се развие. Защото подбудителната причина за богатството е в слепите очи.
Там са полуинтелектуалните чувства.
То е един свят не много възвишен. Да бъдеш милосърден е много по-хубаво. Той не иска да стане милосърден, иска да стане богат. Не да стане богат, но по-напред да бъде милосърд, че после богат. Не да стане богат, че после – милосърд.
към беседата >>
То е един свят не много възвишен.
То не е толкоз важно. Най-първо, има толкоз работи в човека, които трябва да се развият. Умът трябва да се развие. Защото подбудителната причина за богатството е в слепите очи. Там са полуинтелектуалните чувства.
То е един свят не много възвишен.
Да бъдеш милосърден е много по-хубаво. Той не иска да стане милосърден, иска да стане богат. Не да стане богат, но по-напред да бъде милосърд, че после богат. Не да стане богат, че после – милосърд. Защото водата слиза най-първо от високите места, не от низините.
към беседата >>
Да бъдеш милосърден е много по-хубаво.
Най-първо, има толкоз работи в човека, които трябва да се развият. Умът трябва да се развие. Защото подбудителната причина за богатството е в слепите очи. Там са полуинтелектуалните чувства. То е един свят не много възвишен.
Да бъдеш милосърден е много по-хубаво.
Той не иска да стане милосърден, иска да стане богат. Не да стане богат, но по-напред да бъде милосърд, че после богат. Не да стане богат, че после – милосърд. Защото водата слиза най-първо от високите места, не от низините. Та, богатството за да придобиеш, трябва да имаш един подтик.
към беседата >>
Той не иска да стане милосърден, иска да стане богат.
Умът трябва да се развие. Защото подбудителната причина за богатството е в слепите очи. Там са полуинтелектуалните чувства. То е един свят не много възвишен. Да бъдеш милосърден е много по-хубаво.
Той не иска да стане милосърден, иска да стане богат.
Не да стане богат, но по-напред да бъде милосърд, че после богат. Не да стане богат, че после – милосърд. Защото водата слиза най-първо от високите места, не от низините. Та, богатството за да придобиеш, трябва да имаш един подтик. От всичко трябва да слиза.
към беседата >>
Не да стане богат, но по-напред да бъде милосърд, че после богат.
Защото подбудителната причина за богатството е в слепите очи. Там са полуинтелектуалните чувства. То е един свят не много възвишен. Да бъдеш милосърден е много по-хубаво. Той не иска да стане милосърден, иска да стане богат.
Не да стане богат, но по-напред да бъде милосърд, че после богат.
Не да стане богат, че после – милосърд. Защото водата слиза най-първо от високите места, не от низините. Та, богатството за да придобиеш, трябва да имаш един подтик. От всичко трябва да слиза.
към беседата >>
Не да стане богат, че после – милосърд.
Там са полуинтелектуалните чувства. То е един свят не много възвишен. Да бъдеш милосърден е много по-хубаво. Той не иска да стане милосърден, иска да стане богат. Не да стане богат, но по-напред да бъде милосърд, че после богат.
Не да стане богат, че после – милосърд.
Защото водата слиза най-първо от високите места, не от низините. Та, богатството за да придобиеш, трябва да имаш един подтик. От всичко трябва да слиза.
към беседата >>
Защото водата слиза най-първо от високите места, не от низините.
То е един свят не много възвишен. Да бъдеш милосърден е много по-хубаво. Той не иска да стане милосърден, иска да стане богат. Не да стане богат, но по-напред да бъде милосърд, че после богат. Не да стане богат, че после – милосърд.
Защото водата слиза най-първо от високите места, не от низините.
Та, богатството за да придобиеш, трябва да имаш един подтик. От всичко трябва да слиза.
към беседата >>
Та, богатството за да придобиеш, трябва да имаш един подтик.
Да бъдеш милосърден е много по-хубаво. Той не иска да стане милосърден, иска да стане богат. Не да стане богат, но по-напред да бъде милосърд, че после богат. Не да стане богат, че после – милосърд. Защото водата слиза най-първо от високите места, не от низините.
Та, богатството за да придобиеш, трябва да имаш един подтик.
От всичко трябва да слиза.
към беседата >>
От всичко трябва да слиза.
Той не иска да стане милосърден, иска да стане богат. Не да стане богат, но по-напред да бъде милосърд, че после богат. Не да стане богат, че после – милосърд. Защото водата слиза най-първо от високите места, не от низините. Та, богатството за да придобиеш, трябва да имаш един подтик.
От всичко трябва да слиза.
към беседата >>
Човек трябва да бъде верен.
Човек трябва да бъде верен.
Обещаеш някои работи, после не ги изпълняваш. Всичките хора страдат от обещания, които не ги изпълняват. Всичко онова, което обещаваш, изпълни го. Не обещавайте големи работи. Ще станеш в четири и половина – стани.
към беседата >>
Обещаеш някои работи, после не ги изпълняваш.
Човек трябва да бъде верен.
Обещаеш някои работи, после не ги изпълняваш.
Всичките хора страдат от обещания, които не ги изпълняват. Всичко онова, което обещаваш, изпълни го. Не обещавайте големи работи. Ще станеш в четири и половина – стани. Кажеш, че ще направиш нещо – направи го.
към беседата >>
Всичките хора страдат от обещания, които не ги изпълняват.
Човек трябва да бъде верен. Обещаеш някои работи, после не ги изпълняваш.
Всичките хора страдат от обещания, които не ги изпълняват.
Всичко онова, което обещаваш, изпълни го. Не обещавайте големи работи. Ще станеш в четири и половина – стани. Кажеш, че ще направиш нещо – направи го. Каквото кажеш, че ще направиш, направи го, не отлагай.
към беседата >>
Всичко онова, което обещаваш, изпълни го.
Човек трябва да бъде верен. Обещаеш някои работи, после не ги изпълняваш. Всичките хора страдат от обещания, които не ги изпълняват.
Всичко онова, което обещаваш, изпълни го.
Не обещавайте големи работи. Ще станеш в четири и половина – стани. Кажеш, че ще направиш нещо – направи го. Каквото кажеш, че ще направиш, направи го, не отлагай. Една добра мисъл или едно добро чувство или една добра постъпка.
към беседата >>
Не обещавайте големи работи.
Човек трябва да бъде верен. Обещаеш някои работи, после не ги изпълняваш. Всичките хора страдат от обещания, които не ги изпълняват. Всичко онова, което обещаваш, изпълни го.
Не обещавайте големи работи.
Ще станеш в четири и половина – стани. Кажеш, че ще направиш нещо – направи го. Каквото кажеш, че ще направиш, направи го, не отлагай. Една добра мисъл или едно добро чувство или една добра постъпка. Не се обленявайте.
към беседата >>
Ще станеш в четири и половина – стани.
Човек трябва да бъде верен. Обещаеш някои работи, после не ги изпълняваш. Всичките хора страдат от обещания, които не ги изпълняват. Всичко онова, което обещаваш, изпълни го. Не обещавайте големи работи.
Ще станеш в четири и половина – стани.
Кажеш, че ще направиш нещо – направи го. Каквото кажеш, че ще направиш, направи го, не отлагай. Една добра мисъл или едно добро чувство или една добра постъпка. Не се обленявайте. Малко кажи, но го направи.
към беседата >>
Кажеш, че ще направиш нещо – направи го.
Обещаеш някои работи, после не ги изпълняваш. Всичките хора страдат от обещания, които не ги изпълняват. Всичко онова, което обещаваш, изпълни го. Не обещавайте големи работи. Ще станеш в четири и половина – стани.
Кажеш, че ще направиш нещо – направи го.
Каквото кажеш, че ще направиш, направи го, не отлагай. Една добра мисъл или едно добро чувство или една добра постъпка. Не се обленявайте. Малко кажи, но го направи.
към беседата >>
Каквото кажеш, че ще направиш, направи го, не отлагай.
Всичките хора страдат от обещания, които не ги изпълняват. Всичко онова, което обещаваш, изпълни го. Не обещавайте големи работи. Ще станеш в четири и половина – стани. Кажеш, че ще направиш нещо – направи го.
Каквото кажеш, че ще направиш, направи го, не отлагай.
Една добра мисъл или едно добро чувство или една добра постъпка. Не се обленявайте. Малко кажи, но го направи.
към беседата >>
Една добра мисъл или едно добро чувство или една добра постъпка.
Всичко онова, което обещаваш, изпълни го. Не обещавайте големи работи. Ще станеш в четири и половина – стани. Кажеш, че ще направиш нещо – направи го. Каквото кажеш, че ще направиш, направи го, не отлагай.
Една добра мисъл или едно добро чувство или една добра постъпка.
Не се обленявайте. Малко кажи, но го направи.
към беседата >>
Не се обленявайте.
Не обещавайте големи работи. Ще станеш в четири и половина – стани. Кажеш, че ще направиш нещо – направи го. Каквото кажеш, че ще направиш, направи го, не отлагай. Една добра мисъл или едно добро чувство или една добра постъпка.
Не се обленявайте.
Малко кажи, но го направи.
към беседата >>
Малко кажи, но го направи.
Ще станеш в четири и половина – стани. Кажеш, че ще направиш нещо – направи го. Каквото кажеш, че ще направиш, направи го, не отлагай. Една добра мисъл или едно добро чувство или една добра постъпка. Не се обленявайте.
Малко кажи, но го направи.
към беседата >>
За пример, често казваме: „Да се подмлади човек.“ Че сега учените хора ако вземат от кръвта на един млад човек и я цръкнат на стария, веднага ще се подмлади най-малко с 5 години.
За пример, често казваме: „Да се подмлади човек.“ Че сега учените хора ако вземат от кръвта на един млад човек и я цръкнат на стария, веднага ще се подмлади най-малко с 5 години.
Значи няколко капки от кръвта може да подмладят човека. Една цяла реакция образува. Усилването на един атавистичен процес, атавизъм значи.
към беседата >>
Значи няколко капки от кръвта може да подмладят човека.
За пример, често казваме: „Да се подмлади човек.“ Че сега учените хора ако вземат от кръвта на един млад човек и я цръкнат на стария, веднага ще се подмлади най-малко с 5 години.
Значи няколко капки от кръвта може да подмладят човека.
Една цяла реакция образува. Усилването на един атавистичен процес, атавизъм значи.
към беседата >>
Една цяла реакция образува.
За пример, често казваме: „Да се подмлади човек.“ Че сега учените хора ако вземат от кръвта на един млад човек и я цръкнат на стария, веднага ще се подмлади най-малко с 5 години. Значи няколко капки от кръвта може да подмладят човека.
Една цяла реакция образува.
Усилването на един атавистичен процес, атавизъм значи.
към беседата >>
Усилването на един атавистичен процес, атавизъм значи.
За пример, често казваме: „Да се подмлади човек.“ Че сега учените хора ако вземат от кръвта на един млад човек и я цръкнат на стария, веднага ще се подмлади най-малко с 5 години. Значи няколко капки от кръвта може да подмладят човека. Една цяла реакция образува.
Усилването на един атавистичен процес, атавизъм значи.
към беседата >>
Постоянните терзания остаряват човека.
Постоянните терзания остаряват човека.
Ти се ожениш, главоболие с жената, главоболие с децата, че с техните деца главоболие, терзания. Занимаваш ума си с чужди работи – остаряваш. Вземете хора, които имат да плащат някои големи дългове, остаряват. Ако са големи и не може да ги платят, ако има 100–200 000, но може да има 500 000, 1, 2, 3 милиона. Погледнеш, този човек се състарил.
към беседата >>
Ти се ожениш, главоболие с жената, главоболие с децата, че с техните деца главоболие, терзания.
Постоянните терзания остаряват човека.
Ти се ожениш, главоболие с жената, главоболие с децата, че с техните деца главоболие, терзания.
Занимаваш ума си с чужди работи – остаряваш. Вземете хора, които имат да плащат някои големи дългове, остаряват. Ако са големи и не може да ги платят, ако има 100–200 000, но може да има 500 000, 1, 2, 3 милиона. Погледнеш, този човек се състарил.
към беседата >>
Занимаваш ума си с чужди работи – остаряваш.
Постоянните терзания остаряват човека. Ти се ожениш, главоболие с жената, главоболие с децата, че с техните деца главоболие, терзания.
Занимаваш ума си с чужди работи – остаряваш.
Вземете хора, които имат да плащат някои големи дългове, остаряват. Ако са големи и не може да ги платят, ако има 100–200 000, но може да има 500 000, 1, 2, 3 милиона. Погледнеш, този човек се състарил.
към беседата >>
Вземете хора, които имат да плащат някои големи дългове, остаряват.
Постоянните терзания остаряват човека. Ти се ожениш, главоболие с жената, главоболие с децата, че с техните деца главоболие, терзания. Занимаваш ума си с чужди работи – остаряваш.
Вземете хора, които имат да плащат някои големи дългове, остаряват.
Ако са големи и не може да ги платят, ако има 100–200 000, но може да има 500 000, 1, 2, 3 милиона. Погледнеш, този човек се състарил.
към беседата >>
Ако са големи и не може да ги платят, ако има 100–200 000, но може да има 500 000, 1, 2, 3 милиона.
Постоянните терзания остаряват човека. Ти се ожениш, главоболие с жената, главоболие с децата, че с техните деца главоболие, терзания. Занимаваш ума си с чужди работи – остаряваш. Вземете хора, които имат да плащат някои големи дългове, остаряват.
Ако са големи и не може да ги платят, ако има 100–200 000, но може да има 500 000, 1, 2, 3 милиона.
Погледнеш, този човек се състарил.
към беседата >>
Погледнеш, този човек се състарил.
Постоянните терзания остаряват човека. Ти се ожениш, главоболие с жената, главоболие с децата, че с техните деца главоболие, терзания. Занимаваш ума си с чужди работи – остаряваш. Вземете хора, които имат да плащат някои големи дългове, остаряват. Ако са големи и не може да ги платят, ако има 100–200 000, но може да има 500 000, 1, 2, 3 милиона.
Погледнеш, този човек се състарил.
към беседата >>
Състаряват се хората и от любовни работи.
Състаряват се хората и от любовни работи.
Една мома залюбила един овчар, че по-лесно може да се ожени за него. Но ако се влюби в някой княз? Пък има традиции, тя е бедна мома. Тя мисли, че князът няма да я вземе. Състарява се тази мома.
към беседата >>
Една мома залюбила един овчар, че по-лесно може да се ожени за него.
Състаряват се хората и от любовни работи.
Една мома залюбила един овчар, че по-лесно може да се ожени за него.
Но ако се влюби в някой княз? Пък има традиции, тя е бедна мома. Тя мисли, че князът няма да я вземе. Състарява се тази мома. Защо се е влюбила?
към беседата >>
Но ако се влюби в някой княз?
Състаряват се хората и от любовни работи. Една мома залюбила един овчар, че по-лесно може да се ожени за него.
Но ако се влюби в някой княз?
Пък има традиции, тя е бедна мома. Тя мисли, че князът няма да я вземе. Състарява се тази мома. Защо се е влюбила? Невъзможно е да се ожени заради него.
към беседата >>
Пък има традиции, тя е бедна мома.
Състаряват се хората и от любовни работи. Една мома залюбила един овчар, че по-лесно може да се ожени за него. Но ако се влюби в някой княз?
Пък има традиции, тя е бедна мома.
Тя мисли, че князът няма да я вземе. Състарява се тази мома. Защо се е влюбила? Невъзможно е да се ожени заради него.
към беседата >>
Тя мисли, че князът няма да я вземе.
Състаряват се хората и от любовни работи. Една мома залюбила един овчар, че по-лесно може да се ожени за него. Но ако се влюби в някой княз? Пък има традиции, тя е бедна мома.
Тя мисли, че князът няма да я вземе.
Състарява се тази мома. Защо се е влюбила? Невъзможно е да се ожени заради него.
към беседата >>
Състарява се тази мома.
Състаряват се хората и от любовни работи. Една мома залюбила един овчар, че по-лесно може да се ожени за него. Но ако се влюби в някой княз? Пък има традиции, тя е бедна мома. Тя мисли, че князът няма да я вземе.
Състарява се тази мома.
Защо се е влюбила? Невъзможно е да се ожени заради него.
към беседата >>
Защо се е влюбила?
Една мома залюбила един овчар, че по-лесно може да се ожени за него. Но ако се влюби в някой княз? Пък има традиции, тя е бедна мома. Тя мисли, че князът няма да я вземе. Състарява се тази мома.
Защо се е влюбила?
Невъзможно е да се ожени заради него.
към беседата >>
Невъзможно е да се ожени заради него.
Но ако се влюби в някой княз? Пък има традиции, тя е бедна мома. Тя мисли, че князът няма да я вземе. Състарява се тази мома. Защо се е влюбила?
Невъзможно е да се ожени заради него.
към беседата >>
Някой път вие искате неща, в които има големи работи.
Някой път вие искате неща, в които има големи работи.
Не искайте големи работи. Сега защо иска тази мома да се ожени за княза? Най-първо, подбужденията ѝ не са чисти. Тя мисли, че ще има удобства, че ще бъде добре облечена, ще я уважават, ще я почитат. Женитбата съвсем друг закон е.
към беседата >>
Има въпроси, на които човек лесно може да отговори.
Има въпроси, на които човек лесно може да отговори.
Сега ако ви зададат въпроса защо човек остарява, как ще отговорите? Да ви дадат като научна тема този въпрос: „Защо човек остарява? “ Какво разбирате под думата остаряване? Или за пример, ако запитаме защо човек огладнява. Да кажем, ако пишете една теза „Защо човек огладнява?
към беседата >>
Не искайте големи работи.
Някой път вие искате неща, в които има големи работи.
Не искайте големи работи.
Сега защо иска тази мома да се ожени за княза? Най-първо, подбужденията ѝ не са чисти. Тя мисли, че ще има удобства, че ще бъде добре облечена, ще я уважават, ще я почитат. Женитбата съвсем друг закон е. В женитбата мъже и жени са пратени от Бога да проправят път, че напредналите души да дойдат по един уреден път.
към беседата >>
Сега ако ви зададат въпроса защо човек остарява, как ще отговорите?
Има въпроси, на които човек лесно може да отговори.
Сега ако ви зададат въпроса защо човек остарява, как ще отговорите?
Да ви дадат като научна тема този въпрос: „Защо човек остарява? “ Какво разбирате под думата остаряване? Или за пример, ако запитаме защо човек огладнява. Да кажем, ако пишете една теза „Защо човек огладнява? “, как ще отговорите?
към беседата >>
Сега защо иска тази мома да се ожени за княза?
Някой път вие искате неща, в които има големи работи. Не искайте големи работи.
Сега защо иска тази мома да се ожени за княза?
Най-първо, подбужденията ѝ не са чисти. Тя мисли, че ще има удобства, че ще бъде добре облечена, ще я уважават, ще я почитат. Женитбата съвсем друг закон е. В женитбата мъже и жени са пратени от Бога да проправят път, че напредналите души да дойдат по един уреден път. Ако двама не могат да станат проводници да слезе някоя душа, защо ще се женят?
към беседата >>
Да ви дадат като научна тема този въпрос: „Защо човек остарява?
Има въпроси, на които човек лесно може да отговори. Сега ако ви зададат въпроса защо човек остарява, как ще отговорите?
Да ви дадат като научна тема този въпрос: „Защо човек остарява?
“ Какво разбирате под думата остаряване? Или за пример, ако запитаме защо човек огладнява. Да кажем, ако пишете една теза „Защо човек огладнява? “, как ще отговорите? Или може да се пита защо човек е добър и защо е лош.
към беседата >>
Най-първо, подбужденията ѝ не са чисти.
Някой път вие искате неща, в които има големи работи. Не искайте големи работи. Сега защо иска тази мома да се ожени за княза?
Най-първо, подбужденията ѝ не са чисти.
Тя мисли, че ще има удобства, че ще бъде добре облечена, ще я уважават, ще я почитат. Женитбата съвсем друг закон е. В женитбата мъже и жени са пратени от Бога да проправят път, че напредналите души да дойдат по един уреден път. Ако двама не могат да станат проводници да слезе някоя душа, защо ще се женят? Женитбата е отваряне на небесната врата, че оттам ще посрещнат онези, които ще дойдат на Земята.
към беседата >>
“ Какво разбирате под думата остаряване?
Има въпроси, на които човек лесно може да отговори. Сега ако ви зададат въпроса защо човек остарява, как ще отговорите? Да ви дадат като научна тема този въпрос: „Защо човек остарява?
“ Какво разбирате под думата остаряване?
Или за пример, ако запитаме защо човек огладнява. Да кажем, ако пишете една теза „Защо човек огладнява? “, как ще отговорите? Или може да се пита защо човек е добър и защо е лош. Как ще разберете?
към беседата >>
Тя мисли, че ще има удобства, че ще бъде добре облечена, ще я уважават, ще я почитат.
Някой път вие искате неща, в които има големи работи. Не искайте големи работи. Сега защо иска тази мома да се ожени за княза? Най-първо, подбужденията ѝ не са чисти.
Тя мисли, че ще има удобства, че ще бъде добре облечена, ще я уважават, ще я почитат.
Женитбата съвсем друг закон е. В женитбата мъже и жени са пратени от Бога да проправят път, че напредналите души да дойдат по един уреден път. Ако двама не могат да станат проводници да слезе някоя душа, защо ще се женят? Женитбата е отваряне на небесната врата, че оттам ще посрещнат онези, които ще дойдат на Земята. Казва: „Аз го обичам.“ Вие се обичате.
към беседата >>
Или за пример, ако запитаме защо човек огладнява.
Има въпроси, на които човек лесно може да отговори. Сега ако ви зададат въпроса защо човек остарява, как ще отговорите? Да ви дадат като научна тема този въпрос: „Защо човек остарява? “ Какво разбирате под думата остаряване?
Или за пример, ако запитаме защо човек огладнява.
Да кажем, ако пишете една теза „Защо човек огладнява? “, как ще отговорите? Или може да се пита защо човек е добър и защо е лош. Как ще разберете? За пример, кое дава повод на човека да стане добър и кое му дава повод да стане лош?
към беседата >>
Женитбата съвсем друг закон е.
Някой път вие искате неща, в които има големи работи. Не искайте големи работи. Сега защо иска тази мома да се ожени за княза? Най-първо, подбужденията ѝ не са чисти. Тя мисли, че ще има удобства, че ще бъде добре облечена, ще я уважават, ще я почитат.
Женитбата съвсем друг закон е.
В женитбата мъже и жени са пратени от Бога да проправят път, че напредналите души да дойдат по един уреден път. Ако двама не могат да станат проводници да слезе някоя душа, защо ще се женят? Женитбата е отваряне на небесната врата, че оттам ще посрещнат онези, които ще дойдат на Земята. Казва: „Аз го обичам.“ Вие се обичате. Двамата може да бъдете врата да дойде трети.
към беседата >>
Да кажем, ако пишете една теза „Защо човек огладнява?
Има въпроси, на които човек лесно може да отговори. Сега ако ви зададат въпроса защо човек остарява, как ще отговорите? Да ви дадат като научна тема този въпрос: „Защо човек остарява? “ Какво разбирате под думата остаряване? Или за пример, ако запитаме защо човек огладнява.
Да кажем, ако пишете една теза „Защо човек огладнява?
“, как ще отговорите? Или може да се пита защо човек е добър и защо е лош. Как ще разберете? За пример, кое дава повод на човека да стане добър и кое му дава повод да стане лош? Някой път вие си задавате въпроса защо страдате, защо не ви върви в живота.
към беседата >>
В женитбата мъже и жени са пратени от Бога да проправят път, че напредналите души да дойдат по един уреден път.
Не искайте големи работи. Сега защо иска тази мома да се ожени за княза? Най-първо, подбужденията ѝ не са чисти. Тя мисли, че ще има удобства, че ще бъде добре облечена, ще я уважават, ще я почитат. Женитбата съвсем друг закон е.
В женитбата мъже и жени са пратени от Бога да проправят път, че напредналите души да дойдат по един уреден път.
Ако двама не могат да станат проводници да слезе някоя душа, защо ще се женят? Женитбата е отваряне на небесната врата, че оттам ще посрещнат онези, които ще дойдат на Земята. Казва: „Аз го обичам.“ Вие се обичате. Двамата може да бъдете врата да дойде трети. Кой е този трети?
към беседата >>
“, как ще отговорите?
Сега ако ви зададат въпроса защо човек остарява, как ще отговорите? Да ви дадат като научна тема този въпрос: „Защо човек остарява? “ Какво разбирате под думата остаряване? Или за пример, ако запитаме защо човек огладнява. Да кажем, ако пишете една теза „Защо човек огладнява?
“, как ще отговорите?
Или може да се пита защо човек е добър и защо е лош. Как ще разберете? За пример, кое дава повод на човека да стане добър и кое му дава повод да стане лош? Някой път вие си задавате въпроса защо страдате, защо не ви върви в живота. Задавате си въпроса и не може да си отговорите защо не ви върви.
към беседата >>
Ако двама не могат да станат проводници да слезе някоя душа, защо ще се женят?
Сега защо иска тази мома да се ожени за княза? Най-първо, подбужденията ѝ не са чисти. Тя мисли, че ще има удобства, че ще бъде добре облечена, ще я уважават, ще я почитат. Женитбата съвсем друг закон е. В женитбата мъже и жени са пратени от Бога да проправят път, че напредналите души да дойдат по един уреден път.
Ако двама не могат да станат проводници да слезе някоя душа, защо ще се женят?
Женитбата е отваряне на небесната врата, че оттам ще посрещнат онези, които ще дойдат на Земята. Казва: „Аз го обичам.“ Вие се обичате. Двамата може да бъдете врата да дойде трети. Кой е този трети? Той Господ знае, нищо повече.
към беседата >>
Или може да се пита защо човек е добър и защо е лош.
Да ви дадат като научна тема този въпрос: „Защо човек остарява? “ Какво разбирате под думата остаряване? Или за пример, ако запитаме защо човек огладнява. Да кажем, ако пишете една теза „Защо човек огладнява? “, как ще отговорите?
Или може да се пита защо човек е добър и защо е лош.
Как ще разберете? За пример, кое дава повод на човека да стане добър и кое му дава повод да стане лош? Някой път вие си задавате въпроса защо страдате, защо не ви върви в живота. Задавате си въпроса и не може да си отговорите защо не ви върви. Мислиш нещо, не става.
към беседата >>
Женитбата е отваряне на небесната врата, че оттам ще посрещнат онези, които ще дойдат на Земята.
Най-първо, подбужденията ѝ не са чисти. Тя мисли, че ще има удобства, че ще бъде добре облечена, ще я уважават, ще я почитат. Женитбата съвсем друг закон е. В женитбата мъже и жени са пратени от Бога да проправят път, че напредналите души да дойдат по един уреден път. Ако двама не могат да станат проводници да слезе някоя душа, защо ще се женят?
Женитбата е отваряне на небесната врата, че оттам ще посрещнат онези, които ще дойдат на Земята.
Казва: „Аз го обичам.“ Вие се обичате. Двамата може да бъдете врата да дойде трети. Кой е този трети? Той Господ знае, нищо повече.
към беседата >>
Как ще разберете?
“ Какво разбирате под думата остаряване? Или за пример, ако запитаме защо човек огладнява. Да кажем, ако пишете една теза „Защо човек огладнява? “, как ще отговорите? Или може да се пита защо човек е добър и защо е лош.
Как ще разберете?
За пример, кое дава повод на човека да стане добър и кое му дава повод да стане лош? Някой път вие си задавате въпроса защо страдате, защо не ви върви в живота. Задавате си въпроса и не може да си отговорите защо не ви върви. Мислиш нещо, не става. Вземеш един билет от лотария, мислиш, че ще спечелиш, обаче не върви.
към беседата >>
Казва: „Аз го обичам.“ Вие се обичате.
Тя мисли, че ще има удобства, че ще бъде добре облечена, ще я уважават, ще я почитат. Женитбата съвсем друг закон е. В женитбата мъже и жени са пратени от Бога да проправят път, че напредналите души да дойдат по един уреден път. Ако двама не могат да станат проводници да слезе някоя душа, защо ще се женят? Женитбата е отваряне на небесната врата, че оттам ще посрещнат онези, които ще дойдат на Земята.
Казва: „Аз го обичам.“ Вие се обичате.
Двамата може да бъдете врата да дойде трети. Кой е този трети? Той Господ знае, нищо повече.
към беседата >>
За пример, кое дава повод на човека да стане добър и кое му дава повод да стане лош?
Или за пример, ако запитаме защо човек огладнява. Да кажем, ако пишете една теза „Защо човек огладнява? “, как ще отговорите? Или може да се пита защо човек е добър и защо е лош. Как ще разберете?
За пример, кое дава повод на човека да стане добър и кое му дава повод да стане лош?
Някой път вие си задавате въпроса защо страдате, защо не ви върви в живота. Задавате си въпроса и не може да си отговорите защо не ви върви. Мислиш нещо, не става. Вземеш един билет от лотария, мислиш, че ще спечелиш, обаче не върви. Но най-лесният въпрос: защо си го взел?
към беседата >>
Двамата може да бъдете врата да дойде трети.
Женитбата съвсем друг закон е. В женитбата мъже и жени са пратени от Бога да проправят път, че напредналите души да дойдат по един уреден път. Ако двама не могат да станат проводници да слезе някоя душа, защо ще се женят? Женитбата е отваряне на небесната врата, че оттам ще посрещнат онези, които ще дойдат на Земята. Казва: „Аз го обичам.“ Вие се обичате.
Двамата може да бъдете врата да дойде трети.
Кой е този трети? Той Господ знае, нищо повече.
към беседата >>
Някой път вие си задавате въпроса защо страдате, защо не ви върви в живота.
Да кажем, ако пишете една теза „Защо човек огладнява? “, как ще отговорите? Или може да се пита защо човек е добър и защо е лош. Как ще разберете? За пример, кое дава повод на човека да стане добър и кое му дава повод да стане лош?
Някой път вие си задавате въпроса защо страдате, защо не ви върви в живота.
Задавате си въпроса и не може да си отговорите защо не ви върви. Мислиш нещо, не става. Вземеш един билет от лотария, мислиш, че ще спечелиш, обаче не върви. Но най-лесният въпрос: защо си го взел? Защото набързо си го взел.
към беседата >>
Кой е този трети?
В женитбата мъже и жени са пратени от Бога да проправят път, че напредналите души да дойдат по един уреден път. Ако двама не могат да станат проводници да слезе някоя душа, защо ще се женят? Женитбата е отваряне на небесната врата, че оттам ще посрещнат онези, които ще дойдат на Земята. Казва: „Аз го обичам.“ Вие се обичате. Двамата може да бъдете врата да дойде трети.
Кой е този трети?
Той Господ знае, нищо повече.
към беседата >>
Задавате си въпроса и не може да си отговорите защо не ви върви.
“, как ще отговорите? Или може да се пита защо човек е добър и защо е лош. Как ще разберете? За пример, кое дава повод на човека да стане добър и кое му дава повод да стане лош? Някой път вие си задавате въпроса защо страдате, защо не ви върви в живота.
Задавате си въпроса и не може да си отговорите защо не ви върви.
Мислиш нещо, не става. Вземеш един билет от лотария, мислиш, че ще спечелиш, обаче не върви. Но най-лесният въпрос: защо си го взел? Защото набързо си го взел. Защо не върви?
към беседата >>
Той Господ знае, нищо повече.
Ако двама не могат да станат проводници да слезе някоя душа, защо ще се женят? Женитбата е отваряне на небесната врата, че оттам ще посрещнат онези, които ще дойдат на Земята. Казва: „Аз го обичам.“ Вие се обичате. Двамата може да бъдете врата да дойде трети. Кой е този трети?
Той Господ знае, нищо повече.
към беседата >>
Мислиш нещо, не става.
Или може да се пита защо човек е добър и защо е лош. Как ще разберете? За пример, кое дава повод на човека да стане добър и кое му дава повод да стане лош? Някой път вие си задавате въпроса защо страдате, защо не ви върви в живота. Задавате си въпроса и не може да си отговорите защо не ви върви.
Мислиш нещо, не става.
Вземеш един билет от лотария, мислиш, че ще спечелиш, обаче не върви. Но най-лесният въпрос: защо си го взел? Защото набързо си го взел. Защо не върви? Не ти върви, защото си бил последен, че не върви.
към беседата >>
Двама души се обичат, за да дойде Господ между тях.
Двама души се обичат, за да дойде Господ между тях.
Ако Господ не дойде, женитбата не е законна. Ако дойде Господ, тя е законна. Ако искате вие идейно, трети трябва да дойде. Тогава между тия, които така се обичат, любовта е постоянна. Когато Господ не дойде, погрешка е.
към беседата >>
Вземеш един билет от лотария, мислиш, че ще спечелиш, обаче не върви.
Как ще разберете? За пример, кое дава повод на човека да стане добър и кое му дава повод да стане лош? Някой път вие си задавате въпроса защо страдате, защо не ви върви в живота. Задавате си въпроса и не може да си отговорите защо не ви върви. Мислиш нещо, не става.
Вземеш един билет от лотария, мислиш, че ще спечелиш, обаче не върви.
Но най-лесният въпрос: защо си го взел? Защото набързо си го взел. Защо не върви? Не ти върви, защото си бил последен, че не върви.
към беседата >>
Ако Господ не дойде, женитбата не е законна.
Двама души се обичат, за да дойде Господ между тях.
Ако Господ не дойде, женитбата не е законна.
Ако дойде Господ, тя е законна. Ако искате вие идейно, трети трябва да дойде. Тогава между тия, които така се обичат, любовта е постоянна. Когато Господ не дойде, погрешка е. Той казва: „Аз мислех, че ти си красива.“ Като Го няма Господа, той казва: „Аз мислех, че си красива.“ Той няма това, онова, и тя няма това, онова, всичко се смалява.
към беседата >>
Но най-лесният въпрос: защо си го взел?
За пример, кое дава повод на човека да стане добър и кое му дава повод да стане лош? Някой път вие си задавате въпроса защо страдате, защо не ви върви в живота. Задавате си въпроса и не може да си отговорите защо не ви върви. Мислиш нещо, не става. Вземеш един билет от лотария, мислиш, че ще спечелиш, обаче не върви.
Но най-лесният въпрос: защо си го взел?
Защото набързо си го взел. Защо не върви? Не ти върви, защото си бил последен, че не върви.
към беседата >>
Ако дойде Господ, тя е законна.
Двама души се обичат, за да дойде Господ между тях. Ако Господ не дойде, женитбата не е законна.
Ако дойде Господ, тя е законна.
Ако искате вие идейно, трети трябва да дойде. Тогава между тия, които така се обичат, любовта е постоянна. Когато Господ не дойде, погрешка е. Той казва: „Аз мислех, че ти си красива.“ Като Го няма Господа, той казва: „Аз мислех, че си красива.“ Той няма това, онова, и тя няма това, онова, всичко се смалява. Като дойде Господ, всичко е наред.
към беседата >>
Защото набързо си го взел.
Някой път вие си задавате въпроса защо страдате, защо не ви върви в живота. Задавате си въпроса и не може да си отговорите защо не ви върви. Мислиш нещо, не става. Вземеш един билет от лотария, мислиш, че ще спечелиш, обаче не върви. Но най-лесният въпрос: защо си го взел?
Защото набързо си го взел.
Защо не върви? Не ти върви, защото си бил последен, че не върви.
към беседата >>
Ако искате вие идейно, трети трябва да дойде.
Двама души се обичат, за да дойде Господ между тях. Ако Господ не дойде, женитбата не е законна. Ако дойде Господ, тя е законна.
Ако искате вие идейно, трети трябва да дойде.
Тогава между тия, които така се обичат, любовта е постоянна. Когато Господ не дойде, погрешка е. Той казва: „Аз мислех, че ти си красива.“ Като Го няма Господа, той казва: „Аз мислех, че си красива.“ Той няма това, онова, и тя няма това, онова, всичко се смалява. Като дойде Господ, всичко е наред. И той е красив, и тя е красива.
към беседата >>
Защо не върви?
Задавате си въпроса и не може да си отговорите защо не ви върви. Мислиш нещо, не става. Вземеш един билет от лотария, мислиш, че ще спечелиш, обаче не върви. Но най-лесният въпрос: защо си го взел? Защото набързо си го взел.
Защо не върви?
Не ти върви, защото си бил последен, че не върви.
към беседата >>
Тогава между тия, които така се обичат, любовта е постоянна.
Двама души се обичат, за да дойде Господ между тях. Ако Господ не дойде, женитбата не е законна. Ако дойде Господ, тя е законна. Ако искате вие идейно, трети трябва да дойде.
Тогава между тия, които така се обичат, любовта е постоянна.
Когато Господ не дойде, погрешка е. Той казва: „Аз мислех, че ти си красива.“ Като Го няма Господа, той казва: „Аз мислех, че си красива.“ Той няма това, онова, и тя няма това, онова, всичко се смалява. Като дойде Господ, всичко е наред. И той е красив, и тя е красива.
към беседата >>
Не ти върви, защото си бил последен, че не върви.
Мислиш нещо, не става. Вземеш един билет от лотария, мислиш, че ще спечелиш, обаче не върви. Но най-лесният въпрос: защо си го взел? Защото набързо си го взел. Защо не върви?
Не ти върви, защото си бил последен, че не върви.
към беседата >>
Когато Господ не дойде, погрешка е.
Двама души се обичат, за да дойде Господ между тях. Ако Господ не дойде, женитбата не е законна. Ако дойде Господ, тя е законна. Ако искате вие идейно, трети трябва да дойде. Тогава между тия, които така се обичат, любовта е постоянна.
Когато Господ не дойде, погрешка е.
Той казва: „Аз мислех, че ти си красива.“ Като Го няма Господа, той казва: „Аз мислех, че си красива.“ Той няма това, онова, и тя няма това, онова, всичко се смалява. Като дойде Господ, всичко е наред. И той е красив, и тя е красива.
към беседата >>
(фиг. 35.1) Ако ви попитат от чисто научно гледище, къде падането е най-голямо?
(фиг. 35.1) Ако ви попитат от чисто научно гледище, къде падането е най-голямо?
Колкото е по-близо до перпендикуляра, падането е по-силно; колкото е по-полегато, съобразно с това и силата на падането се намалява.
към беседата >>
Той казва: „Аз мислех, че ти си красива.“ Като Го няма Господа, той казва: „Аз мислех, че си красива.“ Той няма това, онова, и тя няма това, онова, всичко се смалява.
Ако Господ не дойде, женитбата не е законна. Ако дойде Господ, тя е законна. Ако искате вие идейно, трети трябва да дойде. Тогава между тия, които така се обичат, любовта е постоянна. Когато Господ не дойде, погрешка е.
Той казва: „Аз мислех, че ти си красива.“ Като Го няма Господа, той казва: „Аз мислех, че си красива.“ Той няма това, онова, и тя няма това, онова, всичко се смалява.
Като дойде Господ, всичко е наред. И той е красив, и тя е красива.
към беседата >>
Колкото е по-близо до перпендикуляра, падането е по-силно; колкото е по-полегато, съобразно с това и силата на падането се намалява.
(фиг. 35.1) Ако ви попитат от чисто научно гледище, къде падането е най-голямо?
Колкото е по-близо до перпендикуляра, падането е по-силно; колкото е по-полегато, съобразно с това и силата на падането се намалява.
към беседата >>
Като дойде Господ, всичко е наред.
Ако дойде Господ, тя е законна. Ако искате вие идейно, трети трябва да дойде. Тогава между тия, които така се обичат, любовта е постоянна. Когато Господ не дойде, погрешка е. Той казва: „Аз мислех, че ти си красива.“ Като Го няма Господа, той казва: „Аз мислех, че си красива.“ Той няма това, онова, и тя няма това, онова, всичко се смалява.
Като дойде Господ, всичко е наред.
И той е красив, и тя е красива.
към беседата >>
Сега има друг въпрос.
Сега има друг въпрос.
Може някой път да питате тъй: „Защо хората не ме обичат? “ Или: „Защо ме обичат? “ За да не те обичат, има някаква причина. Но каква е причината? Тя може да е от три характера.
към беседата >>
И той е красив, и тя е красива.
Ако искате вие идейно, трети трябва да дойде. Тогава между тия, които така се обичат, любовта е постоянна. Когато Господ не дойде, погрешка е. Той казва: „Аз мислех, че ти си красива.“ Като Го няма Господа, той казва: „Аз мислех, че си красива.“ Той няма това, онова, и тя няма това, онова, всичко се смалява. Като дойде Господ, всичко е наред.
И той е красив, и тя е красива.
към беседата >>
Може някой път да питате тъй: „Защо хората не ме обичат?
Сега има друг въпрос.
Може някой път да питате тъй: „Защо хората не ме обичат?
“ Или: „Защо ме обичат? “ За да не те обичат, има някаква причина. Но каква е причината? Тя може да е от три характера. Причината може да бъде умствена, причината може да бъде сърдечна или причината може да бъде волева.
към беседата >>
Когато говорим за човешкото сърце и за човешкия ум, те трябва да станат, че да дойде Божествената мисъл, Бог трябва да дойде, светлината трябва да дойде.
Когато говорим за човешкото сърце и за човешкия ум, те трябва да станат, че да дойде Божествената мисъл, Бог трябва да дойде, светлината трябва да дойде.
Ако в човешкия ум не иде светлина, Господ [да] дойде със светлината; ако в човешкото сърце Господ не дойде, топлината да дойде; ако в човешкото [тяло] Господ не дойде, сила да дойде, Господ не е посетил човека. Светлината разбирам Господ да дойде; топлината разбирам Господ трябва да дойде и силата разбирам Господ да дойде. Трябва да бъда силен – разбирам Господ трябва да дойде при мене. Ако искам сила без Бог, за мене животът няма никакъв смисъл. Казвам: Бог като иде в света, всичко иде с Него заедно.
към беседата >>
“ Или: „Защо ме обичат?
Сега има друг въпрос. Може някой път да питате тъй: „Защо хората не ме обичат?
“ Или: „Защо ме обичат?
“ За да не те обичат, има някаква причина. Но каква е причината? Тя може да е от три характера. Причината може да бъде умствена, причината може да бъде сърдечна или причината може да бъде волева. Значи някой път волята ти отблъсква хората, някой път сърцето ти ги отблъсква, някой път – умът.
към беседата >>
Ако в човешкия ум не иде светлина, Господ [да] дойде със светлината; ако в човешкото сърце Господ не дойде, топлината да дойде; ако в човешкото [тяло] Господ не дойде, сила да дойде, Господ не е посетил човека.
Когато говорим за човешкото сърце и за човешкия ум, те трябва да станат, че да дойде Божествената мисъл, Бог трябва да дойде, светлината трябва да дойде.
Ако в човешкия ум не иде светлина, Господ [да] дойде със светлината; ако в човешкото сърце Господ не дойде, топлината да дойде; ако в човешкото [тяло] Господ не дойде, сила да дойде, Господ не е посетил човека.
Светлината разбирам Господ да дойде; топлината разбирам Господ трябва да дойде и силата разбирам Господ да дойде. Трябва да бъда силен – разбирам Господ трябва да дойде при мене. Ако искам сила без Бог, за мене животът няма никакъв смисъл. Казвам: Бог като иде в света, всичко иде с Него заедно. Нещата имат отношение към Бога.
към беседата >>
“ За да не те обичат, има някаква причина.
Сега има друг въпрос. Може някой път да питате тъй: „Защо хората не ме обичат? “ Или: „Защо ме обичат?
“ За да не те обичат, има някаква причина.
Но каква е причината? Тя може да е от три характера. Причината може да бъде умствена, причината може да бъде сърдечна или причината може да бъде волева. Значи някой път волята ти отблъсква хората, някой път сърцето ти ги отблъсква, някой път – умът. Защо не ви върви?
към беседата >>
Светлината разбирам Господ да дойде; топлината разбирам Господ трябва да дойде и силата разбирам Господ да дойде.
Когато говорим за човешкото сърце и за човешкия ум, те трябва да станат, че да дойде Божествената мисъл, Бог трябва да дойде, светлината трябва да дойде. Ако в човешкия ум не иде светлина, Господ [да] дойде със светлината; ако в човешкото сърце Господ не дойде, топлината да дойде; ако в човешкото [тяло] Господ не дойде, сила да дойде, Господ не е посетил човека.
Светлината разбирам Господ да дойде; топлината разбирам Господ трябва да дойде и силата разбирам Господ да дойде.
Трябва да бъда силен – разбирам Господ трябва да дойде при мене. Ако искам сила без Бог, за мене животът няма никакъв смисъл. Казвам: Бог като иде в света, всичко иде с Него заедно. Нещата имат отношение към Бога. Той направил света така, че дето Той отива, и благословенията отиват.
към беседата >>
Но каква е причината?
Сега има друг въпрос. Може някой път да питате тъй: „Защо хората не ме обичат? “ Или: „Защо ме обичат? “ За да не те обичат, има някаква причина.
Но каква е причината?
Тя може да е от три характера. Причината може да бъде умствена, причината може да бъде сърдечна или причината може да бъде волева. Значи някой път волята ти отблъсква хората, някой път сърцето ти ги отблъсква, някой път – умът. Защо не ви върви? Причината е умът, че не ти върви.
към беседата >>
Трябва да бъда силен – разбирам Господ трябва да дойде при мене.
Когато говорим за човешкото сърце и за човешкия ум, те трябва да станат, че да дойде Божествената мисъл, Бог трябва да дойде, светлината трябва да дойде. Ако в човешкия ум не иде светлина, Господ [да] дойде със светлината; ако в човешкото сърце Господ не дойде, топлината да дойде; ако в човешкото [тяло] Господ не дойде, сила да дойде, Господ не е посетил човека. Светлината разбирам Господ да дойде; топлината разбирам Господ трябва да дойде и силата разбирам Господ да дойде.
Трябва да бъда силен – разбирам Господ трябва да дойде при мене.
Ако искам сила без Бог, за мене животът няма никакъв смисъл. Казвам: Бог като иде в света, всичко иде с Него заедно. Нещата имат отношение към Бога. Той направил света така, че дето Той отива, и благословенията отиват. Оттам, отдето Бог се дига, всичко се дига; дето отива, всичко с Него иде.
към беседата >>
Тя може да е от три характера.
Сега има друг въпрос. Може някой път да питате тъй: „Защо хората не ме обичат? “ Или: „Защо ме обичат? “ За да не те обичат, има някаква причина. Но каква е причината?
Тя може да е от три характера.
Причината може да бъде умствена, причината може да бъде сърдечна или причината може да бъде волева. Значи някой път волята ти отблъсква хората, някой път сърцето ти ги отблъсква, някой път – умът. Защо не ви върви? Причината е умът, че не ти върви. „Не ми върви.“ Причината е сърцето, че не ти върви.
към беседата >>
Ако искам сила без Бог, за мене животът няма никакъв смисъл.
Когато говорим за човешкото сърце и за човешкия ум, те трябва да станат, че да дойде Божествената мисъл, Бог трябва да дойде, светлината трябва да дойде. Ако в човешкия ум не иде светлина, Господ [да] дойде със светлината; ако в човешкото сърце Господ не дойде, топлината да дойде; ако в човешкото [тяло] Господ не дойде, сила да дойде, Господ не е посетил човека. Светлината разбирам Господ да дойде; топлината разбирам Господ трябва да дойде и силата разбирам Господ да дойде. Трябва да бъда силен – разбирам Господ трябва да дойде при мене.
Ако искам сила без Бог, за мене животът няма никакъв смисъл.
Казвам: Бог като иде в света, всичко иде с Него заедно. Нещата имат отношение към Бога. Той направил света така, че дето Той отива, и благословенията отиват. Оттам, отдето Бог се дига, всичко се дига; дето отива, всичко с Него иде.
към беседата >>
Причината може да бъде умствена, причината може да бъде сърдечна или причината може да бъде волева.
Може някой път да питате тъй: „Защо хората не ме обичат? “ Или: „Защо ме обичат? “ За да не те обичат, има някаква причина. Но каква е причината? Тя може да е от три характера.
Причината може да бъде умствена, причината може да бъде сърдечна или причината може да бъде волева.
Значи някой път волята ти отблъсква хората, някой път сърцето ти ги отблъсква, някой път – умът. Защо не ви върви? Причината е умът, че не ти върви. „Не ми върви.“ Причината е сърцето, че не ти върви.
към беседата >>
Казвам: Бог като иде в света, всичко иде с Него заедно.
Когато говорим за човешкото сърце и за човешкия ум, те трябва да станат, че да дойде Божествената мисъл, Бог трябва да дойде, светлината трябва да дойде. Ако в човешкия ум не иде светлина, Господ [да] дойде със светлината; ако в човешкото сърце Господ не дойде, топлината да дойде; ако в човешкото [тяло] Господ не дойде, сила да дойде, Господ не е посетил човека. Светлината разбирам Господ да дойде; топлината разбирам Господ трябва да дойде и силата разбирам Господ да дойде. Трябва да бъда силен – разбирам Господ трябва да дойде при мене. Ако искам сила без Бог, за мене животът няма никакъв смисъл.
Казвам: Бог като иде в света, всичко иде с Него заедно.
Нещата имат отношение към Бога. Той направил света така, че дето Той отива, и благословенията отиват. Оттам, отдето Бог се дига, всичко се дига; дето отива, всичко с Него иде.
към беседата >>
Значи някой път волята ти отблъсква хората, някой път сърцето ти ги отблъсква, някой път – умът.
“ Или: „Защо ме обичат? “ За да не те обичат, има някаква причина. Но каква е причината? Тя може да е от три характера. Причината може да бъде умствена, причината може да бъде сърдечна или причината може да бъде волева.
Значи някой път волята ти отблъсква хората, някой път сърцето ти ги отблъсква, някой път – умът.
Защо не ви върви? Причината е умът, че не ти върви. „Не ми върви.“ Причината е сърцето, че не ти върви.
към беседата >>
Нещата имат отношение към Бога.
Ако в човешкия ум не иде светлина, Господ [да] дойде със светлината; ако в човешкото сърце Господ не дойде, топлината да дойде; ако в човешкото [тяло] Господ не дойде, сила да дойде, Господ не е посетил човека. Светлината разбирам Господ да дойде; топлината разбирам Господ трябва да дойде и силата разбирам Господ да дойде. Трябва да бъда силен – разбирам Господ трябва да дойде при мене. Ако искам сила без Бог, за мене животът няма никакъв смисъл. Казвам: Бог като иде в света, всичко иде с Него заедно.
Нещата имат отношение към Бога.
Той направил света така, че дето Той отива, и благословенията отиват. Оттам, отдето Бог се дига, всичко се дига; дето отива, всичко с Него иде.
към беседата >>
Защо не ви върви?
“ За да не те обичат, има някаква причина. Но каква е причината? Тя може да е от три характера. Причината може да бъде умствена, причината може да бъде сърдечна или причината може да бъде волева. Значи някой път волята ти отблъсква хората, някой път сърцето ти ги отблъсква, някой път – умът.
Защо не ви върви?
Причината е умът, че не ти върви. „Не ми върви.“ Причината е сърцето, че не ти върви.
към беседата >>
Той направил света така, че дето Той отива, и благословенията отиват.
Светлината разбирам Господ да дойде; топлината разбирам Господ трябва да дойде и силата разбирам Господ да дойде. Трябва да бъда силен – разбирам Господ трябва да дойде при мене. Ако искам сила без Бог, за мене животът няма никакъв смисъл. Казвам: Бог като иде в света, всичко иде с Него заедно. Нещата имат отношение към Бога.
Той направил света така, че дето Той отива, и благословенията отиват.
Оттам, отдето Бог се дига, всичко се дига; дето отива, всичко с Него иде.
към беседата >>
Причината е умът, че не ти върви.
Но каква е причината? Тя може да е от три характера. Причината може да бъде умствена, причината може да бъде сърдечна или причината може да бъде волева. Значи някой път волята ти отблъсква хората, някой път сърцето ти ги отблъсква, някой път – умът. Защо не ви върви?
Причината е умът, че не ти върви.
„Не ми върви.“ Причината е сърцето, че не ти върви.
към беседата >>
Оттам, отдето Бог се дига, всичко се дига; дето отива, всичко с Него иде.
Трябва да бъда силен – разбирам Господ трябва да дойде при мене. Ако искам сила без Бог, за мене животът няма никакъв смисъл. Казвам: Бог като иде в света, всичко иде с Него заедно. Нещата имат отношение към Бога. Той направил света така, че дето Той отива, и благословенията отиват.
Оттам, отдето Бог се дига, всичко се дига; дето отива, всичко с Него иде.
към беседата >>
„Не ми върви.“ Причината е сърцето, че не ти върви.
Тя може да е от три характера. Причината може да бъде умствена, причината може да бъде сърдечна или причината може да бъде волева. Значи някой път волята ти отблъсква хората, някой път сърцето ти ги отблъсква, някой път – умът. Защо не ви върви? Причината е умът, че не ти върви.
„Не ми върви.“ Причината е сърцето, че не ти върви.
към беседата >>
Сега, хубавото сте го опитали.
Сега, хубавото сте го опитали.
Ще ви приведа един пример. И друг път съм го привеждал. Ной имал една дъщеря. В нея се влюбили трима момци. Тъй я обичат, че всеки я иска.
към беседата >>
Преди 2–3, или повече години може би, дойде при мене един господин, казва: „Искам много да Ви видя.“ Аз седя, разглеждам го, защо той иска да ме види?
Преди 2–3, или повече години може би, дойде при мене един господин, казва: „Искам много да Ви видя.“ Аз седя, разглеждам го, защо той иска да ме види?
Аз се интересувам. Казва: „Много искам да Ви видя.“ Той само казва, че иска да ме види. Рекох: „Защо искаш да ме видиш? “ Казва: „Чувал съм, че много знаеш.“ Рекох: „Не разбирам този въпрос. Че много зная, какво от това?
към беседата >>
Ще ви приведа един пример.
Сега, хубавото сте го опитали.
Ще ви приведа един пример.
И друг път съм го привеждал. Ной имал една дъщеря. В нея се влюбили трима момци. Тъй я обичат, че всеки я иска. Ако не се оженят, пакост ще направят.
към беседата >>
Аз се интересувам.
Преди 2–3, или повече години може би, дойде при мене един господин, казва: „Искам много да Ви видя.“ Аз седя, разглеждам го, защо той иска да ме види?
Аз се интересувам.
Казва: „Много искам да Ви видя.“ Той само казва, че иска да ме види. Рекох: „Защо искаш да ме видиш? “ Казва: „Чувал съм, че много знаеш.“ Рекох: „Не разбирам този въпрос. Че много зная, какво от това? “ Този човек бил малджия, търси пари.
към беседата >>
И друг път съм го привеждал.
Сега, хубавото сте го опитали. Ще ви приведа един пример.
И друг път съм го привеждал.
Ной имал една дъщеря. В нея се влюбили трима момци. Тъй я обичат, че всеки я иска. Ако не се оженят, пакост ще направят. Искал той да ги примири.
към беседата >>
Казва: „Много искам да Ви видя.“ Той само казва, че иска да ме види.
Преди 2–3, или повече години може би, дойде при мене един господин, казва: „Искам много да Ви видя.“ Аз седя, разглеждам го, защо той иска да ме види? Аз се интересувам.
Казва: „Много искам да Ви видя.“ Той само казва, че иска да ме види.
Рекох: „Защо искаш да ме видиш? “ Казва: „Чувал съм, че много знаеш.“ Рекох: „Не разбирам този въпрос. Че много зная, какво от това? “ Този човек бил малджия, търси пари. От 25 години търси едно богатство, голямо имане, навсякъде ходил да копае.
към беседата >>
Ной имал една дъщеря.
Сега, хубавото сте го опитали. Ще ви приведа един пример. И друг път съм го привеждал.
Ной имал една дъщеря.
В нея се влюбили трима момци. Тъй я обичат, че всеки я иска. Ако не се оженят, пакост ще направят. Искал той да ги примири. Една дъщеря на трима души не може.
към беседата >>
Рекох: „Защо искаш да ме видиш?
Преди 2–3, или повече години може би, дойде при мене един господин, казва: „Искам много да Ви видя.“ Аз седя, разглеждам го, защо той иска да ме види? Аз се интересувам. Казва: „Много искам да Ви видя.“ Той само казва, че иска да ме види.
Рекох: „Защо искаш да ме видиш?
“ Казва: „Чувал съм, че много знаеш.“ Рекох: „Не разбирам този въпрос. Че много зная, какво от това? “ Този човек бил малджия, търси пари. От 25 години търси едно богатство, голямо имане, навсякъде ходил да копае. Казвам: „Какво те ползува?
към беседата >>
В нея се влюбили трима момци.
Сега, хубавото сте го опитали. Ще ви приведа един пример. И друг път съм го привеждал. Ной имал една дъщеря.
В нея се влюбили трима момци.
Тъй я обичат, че всеки я иска. Ако не се оженят, пакост ще направят. Искал той да ги примири. Една дъщеря на трима души не може. Имал той едно магаре и имал и една котка.
към беседата >>
“ Казва: „Чувал съм, че много знаеш.“ Рекох: „Не разбирам този въпрос.
Преди 2–3, или повече години може би, дойде при мене един господин, казва: „Искам много да Ви видя.“ Аз седя, разглеждам го, защо той иска да ме види? Аз се интересувам. Казва: „Много искам да Ви видя.“ Той само казва, че иска да ме види. Рекох: „Защо искаш да ме видиш?
“ Казва: „Чувал съм, че много знаеш.“ Рекох: „Не разбирам този въпрос.
Че много зная, какво от това? “ Този човек бил малджия, търси пари. От 25 години търси едно богатство, голямо имане, навсякъде ходил да копае. Казвам: „Какво те ползува? “ Казва: „Туй засяга живота ми.“ Много знание засягало живота му.
към беседата >>
Тъй я обичат, че всеки я иска.
Сега, хубавото сте го опитали. Ще ви приведа един пример. И друг път съм го привеждал. Ной имал една дъщеря. В нея се влюбили трима момци.
Тъй я обичат, че всеки я иска.
Ако не се оженят, пакост ще направят. Искал той да ги примири. Една дъщеря на трима души не може. Имал той едно магаре и имал и една котка. Направил магарето мома и направил и котката мома, красиви моми ги направил.
към беседата >>
Че много зная, какво от това?
Преди 2–3, или повече години може би, дойде при мене един господин, казва: „Искам много да Ви видя.“ Аз седя, разглеждам го, защо той иска да ме види? Аз се интересувам. Казва: „Много искам да Ви видя.“ Той само казва, че иска да ме види. Рекох: „Защо искаш да ме видиш? “ Казва: „Чувал съм, че много знаеш.“ Рекох: „Не разбирам този въпрос.
Че много зная, какво от това?
“ Този човек бил малджия, търси пари. От 25 години търси едно богатство, голямо имане, навсякъде ходил да копае. Казвам: „Какво те ползува? “ Казва: „Туй засяга живота ми.“ Много знание засягало живота му. Гледам го.
към беседата >>
Ако не се оженят, пакост ще направят.
Ще ви приведа един пример. И друг път съм го привеждал. Ной имал една дъщеря. В нея се влюбили трима момци. Тъй я обичат, че всеки я иска.
Ако не се оженят, пакост ще направят.
Искал той да ги примири. Една дъщеря на трима души не може. Имал той едно магаре и имал и една котка. Направил магарето мома и направил и котката мома, красиви моми ги направил. Явили се тия трима души и всеки се оженил за една.
към беседата >>
“ Този човек бил малджия, търси пари.
Аз се интересувам. Казва: „Много искам да Ви видя.“ Той само казва, че иска да ме види. Рекох: „Защо искаш да ме видиш? “ Казва: „Чувал съм, че много знаеш.“ Рекох: „Не разбирам този въпрос. Че много зная, какво от това?
“ Този човек бил малджия, търси пари.
От 25 години търси едно богатство, голямо имане, навсякъде ходил да копае. Казвам: „Какво те ползува? “ Казва: „Туй засяга живота ми.“ Много знание засягало живота му. Гледам го. Казва: „25 години търся едно имане и не може да го намеря.
към беседата >>
Искал той да ги примири.
И друг път съм го привеждал. Ной имал една дъщеря. В нея се влюбили трима момци. Тъй я обичат, че всеки я иска. Ако не се оженят, пакост ще направят.
Искал той да ги примири.
Една дъщеря на трима души не може. Имал той едно магаре и имал и една котка. Направил магарето мома и направил и котката мома, красиви моми ги направил. Явили се тия трима души и всеки се оженил за една. Един се оженил за магарето, друг – за котката и само един се оженил за същинската дъщеря.
към беседата >>
От 25 години търси едно богатство, голямо имане, навсякъде ходил да копае.
Казва: „Много искам да Ви видя.“ Той само казва, че иска да ме види. Рекох: „Защо искаш да ме видиш? “ Казва: „Чувал съм, че много знаеш.“ Рекох: „Не разбирам този въпрос. Че много зная, какво от това? “ Този човек бил малджия, търси пари.
От 25 години търси едно богатство, голямо имане, навсякъде ходил да копае.
Казвам: „Какво те ползува? “ Казва: „Туй засяга живота ми.“ Много знание засягало живота му. Гледам го. Казва: „25 години търся едно имане и не може да го намеря. Изкопал съм досега един трап на цял километър дължина.“ Рекох: „Защо търсиш туй богатство?
към беседата >>
Една дъщеря на трима души не може.
Ной имал една дъщеря. В нея се влюбили трима момци. Тъй я обичат, че всеки я иска. Ако не се оженят, пакост ще направят. Искал той да ги примири.
Една дъщеря на трима души не може.
Имал той едно магаре и имал и една котка. Направил магарето мома и направил и котката мома, красиви моми ги направил. Явили се тия трима души и всеки се оженил за една. Един се оженил за магарето, друг – за котката и само един се оженил за същинската дъщеря. Те на знаят, казват: „Отде дойдоха другите му дъщери?
към беседата >>
Казвам: „Какво те ползува?
Рекох: „Защо искаш да ме видиш? “ Казва: „Чувал съм, че много знаеш.“ Рекох: „Не разбирам този въпрос. Че много зная, какво от това? “ Този човек бил малджия, търси пари. От 25 години търси едно богатство, голямо имане, навсякъде ходил да копае.
Казвам: „Какво те ползува?
“ Казва: „Туй засяга живота ми.“ Много знание засягало живота му. Гледам го. Казва: „25 години търся едно имане и не може да го намеря. Изкопал съм досега един трап на цял километър дължина.“ Рекох: „Защо търсиш туй богатство? “ Той търси това богатство да си уреди работите.
към беседата >>
Имал той едно магаре и имал и една котка.
В нея се влюбили трима момци. Тъй я обичат, че всеки я иска. Ако не се оженят, пакост ще направят. Искал той да ги примири. Една дъщеря на трима души не може.
Имал той едно магаре и имал и една котка.
Направил магарето мома и направил и котката мома, красиви моми ги направил. Явили се тия трима души и всеки се оженил за една. Един се оженил за магарето, друг – за котката и само един се оженил за същинската дъщеря. Те на знаят, казват: „Отде дойдоха другите му дъщери? “ След като се оженили, започнал да ги посещава.
към беседата >>
“ Казва: „Туй засяга живота ми.“ Много знание засягало живота му.
“ Казва: „Чувал съм, че много знаеш.“ Рекох: „Не разбирам този въпрос. Че много зная, какво от това? “ Този човек бил малджия, търси пари. От 25 години търси едно богатство, голямо имане, навсякъде ходил да копае. Казвам: „Какво те ползува?
“ Казва: „Туй засяга живота ми.“ Много знание засягало живота му.
Гледам го. Казва: „25 години търся едно имане и не може да го намеря. Изкопал съм досега един трап на цял километър дължина.“ Рекох: „Защо търсиш туй богатство? “ Той търси това богатство да си уреди работите. Голямо имане било.
към беседата >>
Направил магарето мома и направил и котката мома, красиви моми ги направил.
Тъй я обичат, че всеки я иска. Ако не се оженят, пакост ще направят. Искал той да ги примири. Една дъщеря на трима души не може. Имал той едно магаре и имал и една котка.
Направил магарето мома и направил и котката мома, красиви моми ги направил.
Явили се тия трима души и всеки се оженил за една. Един се оженил за магарето, друг – за котката и само един се оженил за същинската дъщеря. Те на знаят, казват: „Отде дойдоха другите му дъщери? “ След като се оженили, започнал да ги посещава. Посетил единия, който се оженил за котката, и казва: „Как ви се вижда?
към беседата >>
Гледам го.
Че много зная, какво от това? “ Този човек бил малджия, търси пари. От 25 години търси едно богатство, голямо имане, навсякъде ходил да копае. Казвам: „Какво те ползува? “ Казва: „Туй засяга живота ми.“ Много знание засягало живота му.
Гледам го.
Казва: „25 години търся едно имане и не може да го намеря. Изкопал съм досега един трап на цял километър дължина.“ Рекох: „Защо търсиш туй богатство? “ Той търси това богатство да си уреди работите. Голямо имане било. Ако го намери, на моето знание отговаря.
към беседата >>
Явили се тия трима души и всеки се оженил за една.
Ако не се оженят, пакост ще направят. Искал той да ги примири. Една дъщеря на трима души не може. Имал той едно магаре и имал и една котка. Направил магарето мома и направил и котката мома, красиви моми ги направил.
Явили се тия трима души и всеки се оженил за една.
Един се оженил за магарето, друг – за котката и само един се оженил за същинската дъщеря. Те на знаят, казват: „Отде дойдоха другите му дъщери? “ След като се оженили, започнал да ги посещава. Посетил единия, който се оженил за котката, и казва: „Как ви се вижда? “ Казва: „Много е добра, но по някой път дращи.
към беседата >>
Казва: „25 години търся едно имане и не може да го намеря.
“ Този човек бил малджия, търси пари. От 25 години търси едно богатство, голямо имане, навсякъде ходил да копае. Казвам: „Какво те ползува? “ Казва: „Туй засяга живота ми.“ Много знание засягало живота му. Гледам го.
Казва: „25 години търся едно имане и не може да го намеря.
Изкопал съм досега един трап на цял километър дължина.“ Рекох: „Защо търсиш туй богатство? “ Той търси това богатство да си уреди работите. Голямо имане било. Ако го намери, на моето знание отговаря. Рекох: „25 години ако беше посял едно лозе и го обработваше, досега щеше да имаш 500 000 лева в банката на разположение.
към беседата >>
Един се оженил за магарето, друг – за котката и само един се оженил за същинската дъщеря.
Искал той да ги примири. Една дъщеря на трима души не може. Имал той едно магаре и имал и една котка. Направил магарето мома и направил и котката мома, красиви моми ги направил. Явили се тия трима души и всеки се оженил за една.
Един се оженил за магарето, друг – за котката и само един се оженил за същинската дъщеря.
Те на знаят, казват: „Отде дойдоха другите му дъщери? “ След като се оженили, започнал да ги посещава. Посетил единия, който се оженил за котката, и казва: „Как ви се вижда? “ Казва: „Много е добра, но по някой път дращи. Като кипне, дращи.
към беседата >>
Изкопал съм досега един трап на цял километър дължина.“ Рекох: „Защо търсиш туй богатство?
От 25 години търси едно богатство, голямо имане, навсякъде ходил да копае. Казвам: „Какво те ползува? “ Казва: „Туй засяга живота ми.“ Много знание засягало живота му. Гледам го. Казва: „25 години търся едно имане и не може да го намеря.
Изкопал съм досега един трап на цял километър дължина.“ Рекох: „Защо търсиш туй богатство?
“ Той търси това богатство да си уреди работите. Голямо имане било. Ако го намери, на моето знание отговаря. Рекох: „25 години ако беше посял едно лозе и го обработваше, досега щеше да имаш 500 000 лева в банката на разположение. Пък толкоз години търсиш и пет пари нямаш.“ Рекох: „Каква е причината, която те заставя да го търсиш?
към беседата >>
Те на знаят, казват: „Отде дойдоха другите му дъщери?
Една дъщеря на трима души не може. Имал той едно магаре и имал и една котка. Направил магарето мома и направил и котката мома, красиви моми ги направил. Явили се тия трима души и всеки се оженил за една. Един се оженил за магарето, друг – за котката и само един се оженил за същинската дъщеря.
Те на знаят, казват: „Отде дойдоха другите му дъщери?
“ След като се оженили, започнал да ги посещава. Посетил единия, който се оженил за котката, и казва: „Как ви се вижда? “ Казва: „Много е добра, но по някой път дращи. Като кипне, дращи. Ако не е това драскане, много добра, много сладка.“ Той казва: „Такъв е родът ѝ.“ Отишъл при другия, който се оженил за магарето.
към беседата >>
“ Той търси това богатство да си уреди работите.
Казвам: „Какво те ползува? “ Казва: „Туй засяга живота ми.“ Много знание засягало живота му. Гледам го. Казва: „25 години търся едно имане и не може да го намеря. Изкопал съм досега един трап на цял километър дължина.“ Рекох: „Защо търсиш туй богатство?
“ Той търси това богатство да си уреди работите.
Голямо имане било. Ако го намери, на моето знание отговаря. Рекох: „25 години ако беше посял едно лозе и го обработваше, досега щеше да имаш 500 000 лева в банката на разположение. Пък толкоз години търсиш и пет пари нямаш.“ Рекох: „Каква е причината, която те заставя да го търсиш? “ Казва: „Това богатство почти го бях намерил, че го изгубих.
към беседата >>
“ След като се оженили, започнал да ги посещава.
Имал той едно магаре и имал и една котка. Направил магарето мома и направил и котката мома, красиви моми ги направил. Явили се тия трима души и всеки се оженил за една. Един се оженил за магарето, друг – за котката и само един се оженил за същинската дъщеря. Те на знаят, казват: „Отде дойдоха другите му дъщери?
“ След като се оженили, започнал да ги посещава.
Посетил единия, който се оженил за котката, и казва: „Как ви се вижда? “ Казва: „Много е добра, но по някой път дращи. Като кипне, дращи. Ако не е това драскане, много добра, много сладка.“ Той казва: „Такъв е родът ѝ.“ Отишъл при другия, който се оженил за магарето. Той казва: „Много е добра, но рита по някой път.
към беседата >>
Голямо имане било.
“ Казва: „Туй засяга живота ми.“ Много знание засягало живота му. Гледам го. Казва: „25 години търся едно имане и не може да го намеря. Изкопал съм досега един трап на цял километър дължина.“ Рекох: „Защо търсиш туй богатство? “ Той търси това богатство да си уреди работите.
Голямо имане било.
Ако го намери, на моето знание отговаря. Рекох: „25 години ако беше посял едно лозе и го обработваше, досега щеше да имаш 500 000 лева в банката на разположение. Пък толкоз години търсиш и пет пари нямаш.“ Рекох: „Каква е причината, която те заставя да го търсиш? “ Казва: „Това богатство почти го бях намерил, че го изгубих. Една вечер заспах, дойде един ходжа турчин и казва: „Ела да ти кажа къде са парите, да не ходиш да се луташ.“ Тръгнах с ходжата да ми покаже къде е мястото, че като стана, да зная мястото.“ То тамън щял да му покаже мястото, ето иде един Иван Пенджурски (това не е същинското му име), казва: „На него имах да му давам.“ „Иде насреща ми и казва: „Ти кога ще ми платиш туй, което имаш да ми даваш?
към беседата >>
Посетил единия, който се оженил за котката, и казва: „Как ви се вижда?
Направил магарето мома и направил и котката мома, красиви моми ги направил. Явили се тия трима души и всеки се оженил за една. Един се оженил за магарето, друг – за котката и само един се оженил за същинската дъщеря. Те на знаят, казват: „Отде дойдоха другите му дъщери? “ След като се оженили, започнал да ги посещава.
Посетил единия, който се оженил за котката, и казва: „Как ви се вижда?
“ Казва: „Много е добра, но по някой път дращи. Като кипне, дращи. Ако не е това драскане, много добра, много сладка.“ Той казва: „Такъв е родът ѝ.“ Отишъл при другия, който се оженил за магарето. Той казва: „Много е добра, но рита по някой път. Ако не е това ритане, другото е много добро.“ Той казва: „Родът ѝ такъв.“ Онзи нищо не знае.
към беседата >>
Ако го намери, на моето знание отговаря.
Гледам го. Казва: „25 години търся едно имане и не може да го намеря. Изкопал съм досега един трап на цял километър дължина.“ Рекох: „Защо търсиш туй богатство? “ Той търси това богатство да си уреди работите. Голямо имане било.
Ако го намери, на моето знание отговаря.
Рекох: „25 години ако беше посял едно лозе и го обработваше, досега щеше да имаш 500 000 лева в банката на разположение. Пък толкоз години търсиш и пет пари нямаш.“ Рекох: „Каква е причината, която те заставя да го търсиш? “ Казва: „Това богатство почти го бях намерил, че го изгубих. Една вечер заспах, дойде един ходжа турчин и казва: „Ела да ти кажа къде са парите, да не ходиш да се луташ.“ Тръгнах с ходжата да ми покаже къде е мястото, че като стана, да зная мястото.“ То тамън щял да му покаже мястото, ето иде един Иван Пенджурски (това не е същинското му име), казва: „На него имах да му давам.“ „Иде насреща ми и казва: „Ти кога ще ми платиш туй, което имаш да ми даваш? “ – „Чакай, човекът ме води да ми покаже къде има голямо богатство.“ – „Мене не ме интересува.
към беседата >>
“ Казва: „Много е добра, но по някой път дращи.
Явили се тия трима души и всеки се оженил за една. Един се оженил за магарето, друг – за котката и само един се оженил за същинската дъщеря. Те на знаят, казват: „Отде дойдоха другите му дъщери? “ След като се оженили, започнал да ги посещава. Посетил единия, който се оженил за котката, и казва: „Как ви се вижда?
“ Казва: „Много е добра, но по някой път дращи.
Като кипне, дращи. Ако не е това драскане, много добра, много сладка.“ Той казва: „Такъв е родът ѝ.“ Отишъл при другия, който се оженил за магарето. Той казва: „Много е добра, но рита по някой път. Ако не е това ритане, другото е много добро.“ Той казва: „Родът ѝ такъв.“ Онзи нищо не знае. Отива при третия, пита: „Как си?
към беседата >>
Рекох: „25 години ако беше посял едно лозе и го обработваше, досега щеше да имаш 500 000 лева в банката на разположение.
Казва: „25 години търся едно имане и не може да го намеря. Изкопал съм досега един трап на цял километър дължина.“ Рекох: „Защо търсиш туй богатство? “ Той търси това богатство да си уреди работите. Голямо имане било. Ако го намери, на моето знание отговаря.
Рекох: „25 години ако беше посял едно лозе и го обработваше, досега щеше да имаш 500 000 лева в банката на разположение.
Пък толкоз години търсиш и пет пари нямаш.“ Рекох: „Каква е причината, която те заставя да го търсиш? “ Казва: „Това богатство почти го бях намерил, че го изгубих. Една вечер заспах, дойде един ходжа турчин и казва: „Ела да ти кажа къде са парите, да не ходиш да се луташ.“ Тръгнах с ходжата да ми покаже къде е мястото, че като стана, да зная мястото.“ То тамън щял да му покаже мястото, ето иде един Иван Пенджурски (това не е същинското му име), казва: „На него имах да му давам.“ „Иде насреща ми и казва: „Ти кога ще ми платиш туй, което имаш да ми даваш? “ – „Чакай, човекът ме води да ми покаже къде има голямо богатство.“ – „Мене не ме интересува. Ти да ми платиш, две години стана, се матахараш.“ – „Остави ме, сериозна е работата.“ Но той не ме пуща и като се борихме, събудих се и отиде ходжата.“ „Сега – казва –, може ли да ми покажеш на кое място щеше да ме заведе ходжата?
към беседата >>
Като кипне, дращи.
Един се оженил за магарето, друг – за котката и само един се оженил за същинската дъщеря. Те на знаят, казват: „Отде дойдоха другите му дъщери? “ След като се оженили, започнал да ги посещава. Посетил единия, който се оженил за котката, и казва: „Как ви се вижда? “ Казва: „Много е добра, но по някой път дращи.
Като кипне, дращи.
Ако не е това драскане, много добра, много сладка.“ Той казва: „Такъв е родът ѝ.“ Отишъл при другия, който се оженил за магарето. Той казва: „Много е добра, но рита по някой път. Ако не е това ритане, другото е много добро.“ Той казва: „Родът ѝ такъв.“ Онзи нищо не знае. Отива при третия, пита: „Как си? “ – „Много добра е, ангел.“ Тя е същинската.
към беседата >>
Пък толкоз години търсиш и пет пари нямаш.“ Рекох: „Каква е причината, която те заставя да го търсиш?
Изкопал съм досега един трап на цял километър дължина.“ Рекох: „Защо търсиш туй богатство? “ Той търси това богатство да си уреди работите. Голямо имане било. Ако го намери, на моето знание отговаря. Рекох: „25 години ако беше посял едно лозе и го обработваше, досега щеше да имаш 500 000 лева в банката на разположение.
Пък толкоз години търсиш и пет пари нямаш.“ Рекох: „Каква е причината, която те заставя да го търсиш?
“ Казва: „Това богатство почти го бях намерил, че го изгубих. Една вечер заспах, дойде един ходжа турчин и казва: „Ела да ти кажа къде са парите, да не ходиш да се луташ.“ Тръгнах с ходжата да ми покаже къде е мястото, че като стана, да зная мястото.“ То тамън щял да му покаже мястото, ето иде един Иван Пенджурски (това не е същинското му име), казва: „На него имах да му давам.“ „Иде насреща ми и казва: „Ти кога ще ми платиш туй, което имаш да ми даваш? “ – „Чакай, човекът ме води да ми покаже къде има голямо богатство.“ – „Мене не ме интересува. Ти да ми платиш, две години стана, се матахараш.“ – „Остави ме, сериозна е работата.“ Но той не ме пуща и като се борихме, събудих се и отиде ходжата.“ „Сега – казва –, може ли да ми покажеш на кое място щеше да ме заведе ходжата? “ – „Виж, аз не мога да свърша тази работа на ходжата.“ Сега той ме търси да му покажа къде е мястото на парите.
към беседата >>
Ако не е това драскане, много добра, много сладка.“ Той казва: „Такъв е родът ѝ.“ Отишъл при другия, който се оженил за магарето.
Те на знаят, казват: „Отде дойдоха другите му дъщери? “ След като се оженили, започнал да ги посещава. Посетил единия, който се оженил за котката, и казва: „Как ви се вижда? “ Казва: „Много е добра, но по някой път дращи. Като кипне, дращи.
Ако не е това драскане, много добра, много сладка.“ Той казва: „Такъв е родът ѝ.“ Отишъл при другия, който се оженил за магарето.
Той казва: „Много е добра, но рита по някой път. Ако не е това ритане, другото е много добро.“ Той казва: „Родът ѝ такъв.“ Онзи нищо не знае. Отива при третия, пита: „Как си? “ – „Много добра е, ангел.“ Тя е същинската.
към беседата >>
“ Казва: „Това богатство почти го бях намерил, че го изгубих.
“ Той търси това богатство да си уреди работите. Голямо имане било. Ако го намери, на моето знание отговаря. Рекох: „25 години ако беше посял едно лозе и го обработваше, досега щеше да имаш 500 000 лева в банката на разположение. Пък толкоз години търсиш и пет пари нямаш.“ Рекох: „Каква е причината, която те заставя да го търсиш?
“ Казва: „Това богатство почти го бях намерил, че го изгубих.
Една вечер заспах, дойде един ходжа турчин и казва: „Ела да ти кажа къде са парите, да не ходиш да се луташ.“ Тръгнах с ходжата да ми покаже къде е мястото, че като стана, да зная мястото.“ То тамън щял да му покаже мястото, ето иде един Иван Пенджурски (това не е същинското му име), казва: „На него имах да му давам.“ „Иде насреща ми и казва: „Ти кога ще ми платиш туй, което имаш да ми даваш? “ – „Чакай, човекът ме води да ми покаже къде има голямо богатство.“ – „Мене не ме интересува. Ти да ми платиш, две години стана, се матахараш.“ – „Остави ме, сериозна е работата.“ Но той не ме пуща и като се борихме, събудих се и отиде ходжата.“ „Сега – казва –, може ли да ми покажеш на кое място щеше да ме заведе ходжата? “ – „Виж, аз не мога да свърша тази работа на ходжата.“ Сега той ме търси да му покажа къде е мястото на парите. Аз ако зная мястото, на него ли ще му покажа?
към беседата >>
Той казва: „Много е добра, но рита по някой път.
“ След като се оженили, започнал да ги посещава. Посетил единия, който се оженил за котката, и казва: „Как ви се вижда? “ Казва: „Много е добра, но по някой път дращи. Като кипне, дращи. Ако не е това драскане, много добра, много сладка.“ Той казва: „Такъв е родът ѝ.“ Отишъл при другия, който се оженил за магарето.
Той казва: „Много е добра, но рита по някой път.
Ако не е това ритане, другото е много добро.“ Той казва: „Родът ѝ такъв.“ Онзи нищо не знае. Отива при третия, пита: „Как си? “ – „Много добра е, ангел.“ Тя е същинската.
към беседата >>
Една вечер заспах, дойде един ходжа турчин и казва: „Ела да ти кажа къде са парите, да не ходиш да се луташ.“ Тръгнах с ходжата да ми покаже къде е мястото, че като стана, да зная мястото.“ То тамън щял да му покаже мястото, ето иде един Иван Пенджурски (това не е същинското му име), казва: „На него имах да му давам.“ „Иде насреща ми и казва: „Ти кога ще ми платиш туй, което имаш да ми даваш?
Голямо имане било. Ако го намери, на моето знание отговаря. Рекох: „25 години ако беше посял едно лозе и го обработваше, досега щеше да имаш 500 000 лева в банката на разположение. Пък толкоз години търсиш и пет пари нямаш.“ Рекох: „Каква е причината, която те заставя да го търсиш? “ Казва: „Това богатство почти го бях намерил, че го изгубих.
Една вечер заспах, дойде един ходжа турчин и казва: „Ела да ти кажа къде са парите, да не ходиш да се луташ.“ Тръгнах с ходжата да ми покаже къде е мястото, че като стана, да зная мястото.“ То тамън щял да му покаже мястото, ето иде един Иван Пенджурски (това не е същинското му име), казва: „На него имах да му давам.“ „Иде насреща ми и казва: „Ти кога ще ми платиш туй, което имаш да ми даваш?
“ – „Чакай, човекът ме води да ми покаже къде има голямо богатство.“ – „Мене не ме интересува. Ти да ми платиш, две години стана, се матахараш.“ – „Остави ме, сериозна е работата.“ Но той не ме пуща и като се борихме, събудих се и отиде ходжата.“ „Сега – казва –, може ли да ми покажеш на кое място щеше да ме заведе ходжата? “ – „Виж, аз не мога да свърша тази работа на ходжата.“ Сега той ме търси да му покажа къде е мястото на парите. Аз ако зная мястото, на него ли ще му покажа? Сега да бъда искрен.
към беседата >>
Ако не е това ритане, другото е много добро.“ Той казва: „Родът ѝ такъв.“ Онзи нищо не знае.
Посетил единия, който се оженил за котката, и казва: „Как ви се вижда? “ Казва: „Много е добра, но по някой път дращи. Като кипне, дращи. Ако не е това драскане, много добра, много сладка.“ Той казва: „Такъв е родът ѝ.“ Отишъл при другия, който се оженил за магарето. Той казва: „Много е добра, но рита по някой път.
Ако не е това ритане, другото е много добро.“ Той казва: „Родът ѝ такъв.“ Онзи нищо не знае.
Отива при третия, пита: „Как си? “ – „Много добра е, ангел.“ Тя е същинската.
към беседата >>
“ – „Чакай, човекът ме води да ми покаже къде има голямо богатство.“ – „Мене не ме интересува.
Ако го намери, на моето знание отговаря. Рекох: „25 години ако беше посял едно лозе и го обработваше, досега щеше да имаш 500 000 лева в банката на разположение. Пък толкоз години търсиш и пет пари нямаш.“ Рекох: „Каква е причината, която те заставя да го търсиш? “ Казва: „Това богатство почти го бях намерил, че го изгубих. Една вечер заспах, дойде един ходжа турчин и казва: „Ела да ти кажа къде са парите, да не ходиш да се луташ.“ Тръгнах с ходжата да ми покаже къде е мястото, че като стана, да зная мястото.“ То тамън щял да му покаже мястото, ето иде един Иван Пенджурски (това не е същинското му име), казва: „На него имах да му давам.“ „Иде насреща ми и казва: „Ти кога ще ми платиш туй, което имаш да ми даваш?
“ – „Чакай, човекът ме води да ми покаже къде има голямо богатство.“ – „Мене не ме интересува.
Ти да ми платиш, две години стана, се матахараш.“ – „Остави ме, сериозна е работата.“ Но той не ме пуща и като се борихме, събудих се и отиде ходжата.“ „Сега – казва –, може ли да ми покажеш на кое място щеше да ме заведе ходжата? “ – „Виж, аз не мога да свърша тази работа на ходжата.“ Сега той ме търси да му покажа къде е мястото на парите. Аз ако зная мястото, на него ли ще му покажа? Сега да бъда искрен. Аз ако зная, не е в мой интерес да му кажа това.
към беседата >>
Отива при третия, пита: „Как си?
“ Казва: „Много е добра, но по някой път дращи. Като кипне, дращи. Ако не е това драскане, много добра, много сладка.“ Той казва: „Такъв е родът ѝ.“ Отишъл при другия, който се оженил за магарето. Той казва: „Много е добра, но рита по някой път. Ако не е това ритане, другото е много добро.“ Той казва: „Родът ѝ такъв.“ Онзи нищо не знае.
Отива при третия, пита: „Как си?
“ – „Много добра е, ангел.“ Тя е същинската.
към беседата >>
Ти да ми платиш, две години стана, се матахараш.“ – „Остави ме, сериозна е работата.“ Но той не ме пуща и като се борихме, събудих се и отиде ходжата.“ „Сега – казва –, може ли да ми покажеш на кое място щеше да ме заведе ходжата?
Рекох: „25 години ако беше посял едно лозе и го обработваше, досега щеше да имаш 500 000 лева в банката на разположение. Пък толкоз години търсиш и пет пари нямаш.“ Рекох: „Каква е причината, която те заставя да го търсиш? “ Казва: „Това богатство почти го бях намерил, че го изгубих. Една вечер заспах, дойде един ходжа турчин и казва: „Ела да ти кажа къде са парите, да не ходиш да се луташ.“ Тръгнах с ходжата да ми покаже къде е мястото, че като стана, да зная мястото.“ То тамън щял да му покаже мястото, ето иде един Иван Пенджурски (това не е същинското му име), казва: „На него имах да му давам.“ „Иде насреща ми и казва: „Ти кога ще ми платиш туй, което имаш да ми даваш? “ – „Чакай, човекът ме води да ми покаже къде има голямо богатство.“ – „Мене не ме интересува.
Ти да ми платиш, две години стана, се матахараш.“ – „Остави ме, сериозна е работата.“ Но той не ме пуща и като се борихме, събудих се и отиде ходжата.“ „Сега – казва –, може ли да ми покажеш на кое място щеше да ме заведе ходжата?
“ – „Виж, аз не мога да свърша тази работа на ходжата.“ Сега той ме търси да му покажа къде е мястото на парите. Аз ако зная мястото, на него ли ще му покажа? Сега да бъда искрен. Аз ако зная, не е в мой интерес да му кажа това.
към беседата >>
“ – „Много добра е, ангел.“ Тя е същинската.
Като кипне, дращи. Ако не е това драскане, много добра, много сладка.“ Той казва: „Такъв е родът ѝ.“ Отишъл при другия, който се оженил за магарето. Той казва: „Много е добра, но рита по някой път. Ако не е това ритане, другото е много добро.“ Той казва: „Родът ѝ такъв.“ Онзи нищо не знае. Отива при третия, пита: „Как си?
“ – „Много добра е, ангел.“ Тя е същинската.
към беседата >>
“ – „Виж, аз не мога да свърша тази работа на ходжата.“ Сега той ме търси да му покажа къде е мястото на парите.
Пък толкоз години търсиш и пет пари нямаш.“ Рекох: „Каква е причината, която те заставя да го търсиш? “ Казва: „Това богатство почти го бях намерил, че го изгубих. Една вечер заспах, дойде един ходжа турчин и казва: „Ела да ти кажа къде са парите, да не ходиш да се луташ.“ Тръгнах с ходжата да ми покаже къде е мястото, че като стана, да зная мястото.“ То тамън щял да му покаже мястото, ето иде един Иван Пенджурски (това не е същинското му име), казва: „На него имах да му давам.“ „Иде насреща ми и казва: „Ти кога ще ми платиш туй, което имаш да ми даваш? “ – „Чакай, човекът ме води да ми покаже къде има голямо богатство.“ – „Мене не ме интересува. Ти да ми платиш, две години стана, се матахараш.“ – „Остави ме, сериозна е работата.“ Но той не ме пуща и като се борихме, събудих се и отиде ходжата.“ „Сега – казва –, може ли да ми покажеш на кое място щеше да ме заведе ходжата?
“ – „Виж, аз не мога да свърша тази работа на ходжата.“ Сега той ме търси да му покажа къде е мястото на парите.
Аз ако зная мястото, на него ли ще му покажа? Сега да бъда искрен. Аз ако зная, не е в мой интерес да му кажа това.
към беседата >>
Ти когато имаш една способност, която дращи, тя е котешка; когато имаш една способност, която рита, тя е от магарето; когато имаш една способност, която нито рита, нито дращи, тя е същинската.
Ти когато имаш една способност, която дращи, тя е котешка; когато имаш една способност, която рита, тя е от магарето; когато имаш една способност, която нито рита, нито дращи, тя е същинската.
Когато имаш едно чувство благородно, че ни дращи, ни рита, то е същинското. Приложението е това, много вярно е.
към беседата >>
Аз ако зная мястото, на него ли ще му покажа?
“ Казва: „Това богатство почти го бях намерил, че го изгубих. Една вечер заспах, дойде един ходжа турчин и казва: „Ела да ти кажа къде са парите, да не ходиш да се луташ.“ Тръгнах с ходжата да ми покаже къде е мястото, че като стана, да зная мястото.“ То тамън щял да му покаже мястото, ето иде един Иван Пенджурски (това не е същинското му име), казва: „На него имах да му давам.“ „Иде насреща ми и казва: „Ти кога ще ми платиш туй, което имаш да ми даваш? “ – „Чакай, човекът ме води да ми покаже къде има голямо богатство.“ – „Мене не ме интересува. Ти да ми платиш, две години стана, се матахараш.“ – „Остави ме, сериозна е работата.“ Но той не ме пуща и като се борихме, събудих се и отиде ходжата.“ „Сега – казва –, може ли да ми покажеш на кое място щеше да ме заведе ходжата? “ – „Виж, аз не мога да свърша тази работа на ходжата.“ Сега той ме търси да му покажа къде е мястото на парите.
Аз ако зная мястото, на него ли ще му покажа?
Сега да бъда искрен. Аз ако зная, не е в мой интерес да му кажа това.
към беседата >>
Когато имаш едно чувство благородно, че ни дращи, ни рита, то е същинското.
Ти когато имаш една способност, която дращи, тя е котешка; когато имаш една способност, която рита, тя е от магарето; когато имаш една способност, която нито рита, нито дращи, тя е същинската.
Когато имаш едно чувство благородно, че ни дращи, ни рита, то е същинското.
Приложението е това, много вярно е.
към беседата >>
Сега да бъда искрен.
Една вечер заспах, дойде един ходжа турчин и казва: „Ела да ти кажа къде са парите, да не ходиш да се луташ.“ Тръгнах с ходжата да ми покаже къде е мястото, че като стана, да зная мястото.“ То тамън щял да му покаже мястото, ето иде един Иван Пенджурски (това не е същинското му име), казва: „На него имах да му давам.“ „Иде насреща ми и казва: „Ти кога ще ми платиш туй, което имаш да ми даваш? “ – „Чакай, човекът ме води да ми покаже къде има голямо богатство.“ – „Мене не ме интересува. Ти да ми платиш, две години стана, се матахараш.“ – „Остави ме, сериозна е работата.“ Но той не ме пуща и като се борихме, събудих се и отиде ходжата.“ „Сега – казва –, може ли да ми покажеш на кое място щеше да ме заведе ходжата? “ – „Виж, аз не мога да свърша тази работа на ходжата.“ Сега той ме търси да му покажа къде е мястото на парите. Аз ако зная мястото, на него ли ще му покажа?
Сега да бъда искрен.
Аз ако зная, не е в мой интерес да му кажа това.
към беседата >>
Приложението е това, много вярно е.
Ти когато имаш една способност, която дращи, тя е котешка; когато имаш една способност, която рита, тя е от магарето; когато имаш една способност, която нито рита, нито дращи, тя е същинската. Когато имаш едно чувство благородно, че ни дращи, ни рита, то е същинското.
Приложението е това, много вярно е.
към беседата >>
Аз ако зная, не е в мой интерес да му кажа това.
“ – „Чакай, човекът ме води да ми покаже къде има голямо богатство.“ – „Мене не ме интересува. Ти да ми платиш, две години стана, се матахараш.“ – „Остави ме, сериозна е работата.“ Но той не ме пуща и като се борихме, събудих се и отиде ходжата.“ „Сега – казва –, може ли да ми покажеш на кое място щеше да ме заведе ходжата? “ – „Виж, аз не мога да свърша тази работа на ходжата.“ Сега той ме търси да му покажа къде е мястото на парите. Аз ако зная мястото, на него ли ще му покажа? Сега да бъда искрен.
Аз ако зная, не е в мой интерес да му кажа това.
към беседата >>
Да кажем, ако ядете месо, приложили сте.
Да кажем, ако ядете месо, приложили сте.
Малцина от вас сте родени вегетарианци. Някои сте минали към месния режим по неволя [от] вегетарианския режим. Ти месото не би го ял, но като му турят масло, после опържат лук… След като си ял месо, много вкусно е, но после усещаш нещо лошо в стомаха. Много сладко в устата, но стомахът познава, че това, гниещото месо не е добре сготвено.
към беседата >>
Та, по някой път някои казват, че са ясновидци.
Та, по някой път някои казват, че са ясновидци.
Но е много мъчно да видиш, само при едно условие. Той трябва да развие уханието, защото златото има ухание. Ако обонянието е развито, като вървиш, ще намериш златото, както намираш цветето по уханието. Но най-първо човек трябва да ви убеди, че златото мирише. Като видиш златото, току изведнъж една усмивка се явява.
към беседата >>
Малцина от вас сте родени вегетарианци.
Да кажем, ако ядете месо, приложили сте.
Малцина от вас сте родени вегетарианци.
Някои сте минали към месния режим по неволя [от] вегетарианския режим. Ти месото не би го ял, но като му турят масло, после опържат лук… След като си ял месо, много вкусно е, но после усещаш нещо лошо в стомаха. Много сладко в устата, но стомахът познава, че това, гниещото месо не е добре сготвено.
към беседата >>
Но е много мъчно да видиш, само при едно условие.
Та, по някой път някои казват, че са ясновидци.
Но е много мъчно да видиш, само при едно условие.
Той трябва да развие уханието, защото златото има ухание. Ако обонянието е развито, като вървиш, ще намериш златото, както намираш цветето по уханието. Но най-първо човек трябва да ви убеди, че златото мирише. Като видиш златото, току изведнъж една усмивка се явява. Стои човек спокоен, крайните ъгли на устата са обърнати така […], надолу.
към беседата >>
Някои сте минали към месния режим по неволя [от] вегетарианския режим.
Да кажем, ако ядете месо, приложили сте. Малцина от вас сте родени вегетарианци.
Някои сте минали към месния режим по неволя [от] вегетарианския режим.
Ти месото не би го ял, но като му турят масло, после опържат лук… След като си ял месо, много вкусно е, но после усещаш нещо лошо в стомаха. Много сладко в устата, но стомахът познава, че това, гниещото месо не е добре сготвено.
към беседата >>
Той трябва да развие уханието, защото златото има ухание.
Та, по някой път някои казват, че са ясновидци. Но е много мъчно да видиш, само при едно условие.
Той трябва да развие уханието, защото златото има ухание.
Ако обонянието е развито, като вървиш, ще намериш златото, както намираш цветето по уханието. Но най-първо човек трябва да ви убеди, че златото мирише. Като видиш златото, току изведнъж една усмивка се явява. Стои човек спокоен, крайните ъгли на устата са обърнати така […], надолу. Щом се заговори за парите, образува се една гънка в ъглите на устата.
към беседата >>
Ти месото не би го ял, но като му турят масло, после опържат лук… След като си ял месо, много вкусно е, но после усещаш нещо лошо в стомаха.
Да кажем, ако ядете месо, приложили сте. Малцина от вас сте родени вегетарианци. Някои сте минали към месния режим по неволя [от] вегетарианския режим.
Ти месото не би го ял, но като му турят масло, после опържат лук… След като си ял месо, много вкусно е, но после усещаш нещо лошо в стомаха.
Много сладко в устата, но стомахът познава, че това, гниещото месо не е добре сготвено.
към беседата >>
Ако обонянието е развито, като вървиш, ще намериш златото, както намираш цветето по уханието.
Та, по някой път някои казват, че са ясновидци. Но е много мъчно да видиш, само при едно условие. Той трябва да развие уханието, защото златото има ухание.
Ако обонянието е развито, като вървиш, ще намериш златото, както намираш цветето по уханието.
Но най-първо човек трябва да ви убеди, че златото мирише. Като видиш златото, току изведнъж една усмивка се явява. Стои човек спокоен, крайните ъгли на устата са обърнати така […], надолу. Щом се заговори за парите, образува се една гънка в ъглите на устата. Може да направите един опит.
към беседата >>
Много сладко в устата, но стомахът познава, че това, гниещото месо не е добре сготвено.
Да кажем, ако ядете месо, приложили сте. Малцина от вас сте родени вегетарианци. Някои сте минали към месния режим по неволя [от] вегетарианския режим. Ти месото не би го ял, но като му турят масло, после опържат лук… След като си ял месо, много вкусно е, но после усещаш нещо лошо в стомаха.
Много сладко в устата, но стомахът познава, че това, гниещото месо не е добре сготвено.
към беседата >>
Но най-първо човек трябва да ви убеди, че златото мирише.
Та, по някой път някои казват, че са ясновидци. Но е много мъчно да видиш, само при едно условие. Той трябва да развие уханието, защото златото има ухание. Ако обонянието е развито, като вървиш, ще намериш златото, както намираш цветето по уханието.
Но най-първо човек трябва да ви убеди, че златото мирише.
Като видиш златото, току изведнъж една усмивка се явява. Стои човек спокоен, крайните ъгли на устата са обърнати така […], надолу. Щом се заговори за парите, образува се една гънка в ъглите на устата. Може да направите един опит. Заговори за парите и изведнъж ще се усмихнат.
към беседата >>
Често в нашия ум влезе една мисъл, която не е била добре сготвена, причини неприятност.
Често в нашия ум влезе една мисъл, която не е била добре сготвена, причини неприятност.
Има мисли, които не са добре сготвени, има чувства, които не са добре сготвени.
към беседата >>
Като видиш златото, току изведнъж една усмивка се явява.
Та, по някой път някои казват, че са ясновидци. Но е много мъчно да видиш, само при едно условие. Той трябва да развие уханието, защото златото има ухание. Ако обонянието е развито, като вървиш, ще намериш златото, както намираш цветето по уханието. Но най-първо човек трябва да ви убеди, че златото мирише.
Като видиш златото, току изведнъж една усмивка се явява.
Стои човек спокоен, крайните ъгли на устата са обърнати така […], надолу. Щом се заговори за парите, образува се една гънка в ъглите на устата. Може да направите един опит. Заговори за парите и изведнъж ще се усмихнат. По геометрически начин може да съдиш, по този ъгъл, колко е заинтересован.
към беседата >>
Има мисли, които не са добре сготвени, има чувства, които не са добре сготвени.
Често в нашия ум влезе една мисъл, която не е била добре сготвена, причини неприятност.
Има мисли, които не са добре сготвени, има чувства, които не са добре сготвени.
към беседата >>
Стои човек спокоен, крайните ъгли на устата са обърнати така […], надолу.
Но е много мъчно да видиш, само при едно условие. Той трябва да развие уханието, защото златото има ухание. Ако обонянието е развито, като вървиш, ще намериш златото, както намираш цветето по уханието. Но най-първо човек трябва да ви убеди, че златото мирише. Като видиш златото, току изведнъж една усмивка се явява.
Стои човек спокоен, крайните ъгли на устата са обърнати така […], надолу.
Щом се заговори за парите, образува се една гънка в ъглите на устата. Може да направите един опит. Заговори за парите и изведнъж ще се усмихнат. По геометрически начин може да съдиш, по този ъгъл, колко е заинтересован. Колкото повече е заинтересован, ъгълът става по-голям; колкото е по-малко заинтересован, ъгълът е по-малък.
към беседата >>
Всеки един от вас има едно чувство, има една способност в човека, която определя коя мисъл е права.
Всеки един от вас има едно чувство, има една способност в човека, която определя коя мисъл е права.
Ако наблюдавате, даже в умствено отношение вие искате да възприемете една мисъл, ако тази мисъл носи светлина, тя е светла. Ще видите, че когато възприемате една мисъл, тя е светла. Щом пристъпи във вас, веднага се изменя вашето състояние. Представете си, че срещате един ваш приятел, който ви обича, мисли най-хубаво за вас. Щом го срещнете, разтваря се умът и светлина прониква във вас.
към беседата >>
Щом се заговори за парите, образува се една гънка в ъглите на устата.
Той трябва да развие уханието, защото златото има ухание. Ако обонянието е развито, като вървиш, ще намериш златото, както намираш цветето по уханието. Но най-първо човек трябва да ви убеди, че златото мирише. Като видиш златото, току изведнъж една усмивка се явява. Стои човек спокоен, крайните ъгли на устата са обърнати така […], надолу.
Щом се заговори за парите, образува се една гънка в ъглите на устата.
Може да направите един опит. Заговори за парите и изведнъж ще се усмихнат. По геометрически начин може да съдиш, по този ъгъл, колко е заинтересован. Колкото повече е заинтересован, ъгълът става по-голям; колкото е по-малко заинтересован, ъгълът е по-малък. Някой път само ще трепне, малък е ъгълът, който се образува.
към беседата >>
Ако наблюдавате, даже в умствено отношение вие искате да възприемете една мисъл, ако тази мисъл носи светлина, тя е светла.
Всеки един от вас има едно чувство, има една способност в човека, която определя коя мисъл е права.
Ако наблюдавате, даже в умствено отношение вие искате да възприемете една мисъл, ако тази мисъл носи светлина, тя е светла.
Ще видите, че когато възприемате една мисъл, тя е светла. Щом пристъпи във вас, веднага се изменя вашето състояние. Представете си, че срещате един ваш приятел, който ви обича, мисли най-хубаво за вас. Щом го срещнете, разтваря се умът и светлина прониква във вас. Срещате един човек, който ви мрази – веднага чувствуваш, че тъмнина влиза в ума ви.
към беседата >>
Може да направите един опит.
Ако обонянието е развито, като вървиш, ще намериш златото, както намираш цветето по уханието. Но най-първо човек трябва да ви убеди, че златото мирише. Като видиш златото, току изведнъж една усмивка се явява. Стои човек спокоен, крайните ъгли на устата са обърнати така […], надолу. Щом се заговори за парите, образува се една гънка в ъглите на устата.
Може да направите един опит.
Заговори за парите и изведнъж ще се усмихнат. По геометрически начин може да съдиш, по този ъгъл, колко е заинтересован. Колкото повече е заинтересован, ъгълът става по-голям; колкото е по-малко заинтересован, ъгълът е по-малък. Някой път само ще трепне, малък е ъгълът, който се образува. Че ти си станал песимист.
към беседата >>
Ще видите, че когато възприемате една мисъл, тя е светла.
Всеки един от вас има едно чувство, има една способност в човека, която определя коя мисъл е права. Ако наблюдавате, даже в умствено отношение вие искате да възприемете една мисъл, ако тази мисъл носи светлина, тя е светла.
Ще видите, че когато възприемате една мисъл, тя е светла.
Щом пристъпи във вас, веднага се изменя вашето състояние. Представете си, че срещате един ваш приятел, който ви обича, мисли най-хубаво за вас. Щом го срещнете, разтваря се умът и светлина прониква във вас. Срещате един човек, който ви мрази – веднага чувствуваш, че тъмнина влиза в ума ви.
към беседата >>
Заговори за парите и изведнъж ще се усмихнат.
Но най-първо човек трябва да ви убеди, че златото мирише. Като видиш златото, току изведнъж една усмивка се явява. Стои човек спокоен, крайните ъгли на устата са обърнати така […], надолу. Щом се заговори за парите, образува се една гънка в ъглите на устата. Може да направите един опит.
Заговори за парите и изведнъж ще се усмихнат.
По геометрически начин може да съдиш, по този ъгъл, колко е заинтересован. Колкото повече е заинтересован, ъгълът става по-голям; колкото е по-малко заинтересован, ъгълът е по-малък. Някой път само ще трепне, малък е ъгълът, който се образува. Че ти си станал песимист.
към беседата >>
Щом пристъпи във вас, веднага се изменя вашето състояние.
Всеки един от вас има едно чувство, има една способност в човека, която определя коя мисъл е права. Ако наблюдавате, даже в умствено отношение вие искате да възприемете една мисъл, ако тази мисъл носи светлина, тя е светла. Ще видите, че когато възприемате една мисъл, тя е светла.
Щом пристъпи във вас, веднага се изменя вашето състояние.
Представете си, че срещате един ваш приятел, който ви обича, мисли най-хубаво за вас. Щом го срещнете, разтваря се умът и светлина прониква във вас. Срещате един човек, който ви мрази – веднага чувствуваш, че тъмнина влиза в ума ви.
към беседата >>
По геометрически начин може да съдиш, по този ъгъл, колко е заинтересован.
Като видиш златото, току изведнъж една усмивка се явява. Стои човек спокоен, крайните ъгли на устата са обърнати така […], надолу. Щом се заговори за парите, образува се една гънка в ъглите на устата. Може да направите един опит. Заговори за парите и изведнъж ще се усмихнат.
По геометрически начин може да съдиш, по този ъгъл, колко е заинтересован.
Колкото повече е заинтересован, ъгълът става по-голям; колкото е по-малко заинтересован, ъгълът е по-малък. Някой път само ще трепне, малък е ъгълът, който се образува. Че ти си станал песимист.
към беседата >>
Представете си, че срещате един ваш приятел, който ви обича, мисли най-хубаво за вас.
Всеки един от вас има едно чувство, има една способност в човека, която определя коя мисъл е права. Ако наблюдавате, даже в умствено отношение вие искате да възприемете една мисъл, ако тази мисъл носи светлина, тя е светла. Ще видите, че когато възприемате една мисъл, тя е светла. Щом пристъпи във вас, веднага се изменя вашето състояние.
Представете си, че срещате един ваш приятел, който ви обича, мисли най-хубаво за вас.
Щом го срещнете, разтваря се умът и светлина прониква във вас. Срещате един човек, който ви мрази – веднага чувствуваш, че тъмнина влиза в ума ви.
към беседата >>
Колкото повече е заинтересован, ъгълът става по-голям; колкото е по-малко заинтересован, ъгълът е по-малък.
Стои човек спокоен, крайните ъгли на устата са обърнати така […], надолу. Щом се заговори за парите, образува се една гънка в ъглите на устата. Може да направите един опит. Заговори за парите и изведнъж ще се усмихнат. По геометрически начин може да съдиш, по този ъгъл, колко е заинтересован.
Колкото повече е заинтересован, ъгълът става по-голям; колкото е по-малко заинтересован, ъгълът е по-малък.
Някой път само ще трепне, малък е ъгълът, който се образува. Че ти си станал песимист.
към беседата >>
Щом го срещнете, разтваря се умът и светлина прониква във вас.
Всеки един от вас има едно чувство, има една способност в човека, която определя коя мисъл е права. Ако наблюдавате, даже в умствено отношение вие искате да възприемете една мисъл, ако тази мисъл носи светлина, тя е светла. Ще видите, че когато възприемате една мисъл, тя е светла. Щом пристъпи във вас, веднага се изменя вашето състояние. Представете си, че срещате един ваш приятел, който ви обича, мисли най-хубаво за вас.
Щом го срещнете, разтваря се умът и светлина прониква във вас.
Срещате един човек, който ви мрази – веднага чувствуваш, че тъмнина влиза в ума ви.
към беседата >>
Някой път само ще трепне, малък е ъгълът, който се образува.
Щом се заговори за парите, образува се една гънка в ъглите на устата. Може да направите един опит. Заговори за парите и изведнъж ще се усмихнат. По геометрически начин може да съдиш, по този ъгъл, колко е заинтересован. Колкото повече е заинтересован, ъгълът става по-голям; колкото е по-малко заинтересован, ъгълът е по-малък.
Някой път само ще трепне, малък е ъгълът, който се образува.
Че ти си станал песимист.
към беседата >>
Срещате един човек, който ви мрази – веднага чувствуваш, че тъмнина влиза в ума ви.
Ако наблюдавате, даже в умствено отношение вие искате да възприемете една мисъл, ако тази мисъл носи светлина, тя е светла. Ще видите, че когато възприемате една мисъл, тя е светла. Щом пристъпи във вас, веднага се изменя вашето състояние. Представете си, че срещате един ваш приятел, който ви обича, мисли най-хубаво за вас. Щом го срещнете, разтваря се умът и светлина прониква във вас.
Срещате един човек, който ви мрази – веднага чувствуваш, че тъмнина влиза в ума ви.
към беседата >>
Че ти си станал песимист.
Може да направите един опит. Заговори за парите и изведнъж ще се усмихнат. По геометрически начин може да съдиш, по този ъгъл, колко е заинтересован. Колкото повече е заинтересован, ъгълът става по-голям; колкото е по-малко заинтересован, ъгълът е по-малък. Някой път само ще трепне, малък е ъгълът, който се образува.
Че ти си станал песимист.
към беседата >>
Казвам: В света няма скрито-покрито.
Казвам: В света няма скрито-покрито.
Че ти отиваш при Господа, искаш от Него един милион. Че то е играчка. Той ти дал неща, които струват милиарди. Ти за тях не благодариш, искаш един милион да ти даде. То е нищо, то е играчка.
към беседата >>
Тези малджии много добро принасят на хората.
Тези малджии много добро принасят на хората.
Те усилват вярата на човека. Те са вярващи хора. 25 години той копал. Питам го: „Не намери ли нищо? “ Казва: „Само 2500.“ 25 години работил, само 2500.
към беседата >>
Че ти отиваш при Господа, искаш от Него един милион.
Казвам: В света няма скрито-покрито.
Че ти отиваш при Господа, искаш от Него един милион.
Че то е играчка. Той ти дал неща, които струват милиарди. Ти за тях не благодариш, искаш един милион да ти даде. То е нищо, то е играчка. Господ вижда, че ако за голямото не благодариш, като получиш един милион, ще кажеш: „То е случайност.“
към беседата >>
Те усилват вярата на човека.
Тези малджии много добро принасят на хората.
Те усилват вярата на човека.
Те са вярващи хора. 25 години той копал. Питам го: „Не намери ли нищо? “ Казва: „Само 2500.“ 25 години работил, само 2500. Безкористно работил човекът и присърце.
към беседата >>
Че то е играчка.
Казвам: В света няма скрито-покрито. Че ти отиваш при Господа, искаш от Него един милион.
Че то е играчка.
Той ти дал неща, които струват милиарди. Ти за тях не благодариш, искаш един милион да ти даде. То е нищо, то е играчка. Господ вижда, че ако за голямото не благодариш, като получиш един милион, ще кажеш: „То е случайност.“
към беседата >>
Те са вярващи хора.
Тези малджии много добро принасят на хората. Те усилват вярата на човека.
Те са вярващи хора.
25 години той копал. Питам го: „Не намери ли нищо? “ Казва: „Само 2500.“ 25 години работил, само 2500. Безкористно работил човекът и присърце. Гледам, 25 години като работил, му е приятно.
към беседата >>
Той ти дал неща, които струват милиарди.
Казвам: В света няма скрито-покрито. Че ти отиваш при Господа, искаш от Него един милион. Че то е играчка.
Той ти дал неща, които струват милиарди.
Ти за тях не благодариш, искаш един милион да ти даде. То е нищо, то е играчка. Господ вижда, че ако за голямото не благодариш, като получиш един милион, ще кажеш: „То е случайност.“
към беседата >>
25 години той копал.
Тези малджии много добро принасят на хората. Те усилват вярата на човека. Те са вярващи хора.
25 години той копал.
Питам го: „Не намери ли нищо? “ Казва: „Само 2500.“ 25 години работил, само 2500. Безкористно работил човекът и присърце. Гледам, 25 години като работил, му е приятно. Казва ми: „Много добър човек си, благороден си, не ми отказвай, направи ми услуга, пък деца[та] ми, жена ми, всичко туй.“ Аз казвам: „Не е позволено онова заровено богатство да се изважда.“ – „Какво трябва да се прави?
към беседата >>
Ти за тях не благодариш, искаш един милион да ти даде.
Казвам: В света няма скрито-покрито. Че ти отиваш при Господа, искаш от Него един милион. Че то е играчка. Той ти дал неща, които струват милиарди.
Ти за тях не благодариш, искаш един милион да ти даде.
То е нищо, то е играчка. Господ вижда, че ако за голямото не благодариш, като получиш един милион, ще кажеш: „То е случайност.“
към беседата >>
Питам го: „Не намери ли нищо?
Тези малджии много добро принасят на хората. Те усилват вярата на човека. Те са вярващи хора. 25 години той копал.
Питам го: „Не намери ли нищо?
“ Казва: „Само 2500.“ 25 години работил, само 2500. Безкористно работил човекът и присърце. Гледам, 25 години като работил, му е приятно. Казва ми: „Много добър човек си, благороден си, не ми отказвай, направи ми услуга, пък деца[та] ми, жена ми, всичко туй.“ Аз казвам: „Не е позволено онова заровено богатство да се изважда.“ – „Какво трябва да се прави? “ – „Не е позволено.
към беседата >>
То е нищо, то е играчка.
Казвам: В света няма скрито-покрито. Че ти отиваш при Господа, искаш от Него един милион. Че то е играчка. Той ти дал неща, които струват милиарди. Ти за тях не благодариш, искаш един милион да ти даде.
То е нищо, то е играчка.
Господ вижда, че ако за голямото не благодариш, като получиш един милион, ще кажеш: „То е случайност.“
към беседата >>
“ Казва: „Само 2500.“ 25 години работил, само 2500.
Тези малджии много добро принасят на хората. Те усилват вярата на човека. Те са вярващи хора. 25 години той копал. Питам го: „Не намери ли нищо?
“ Казва: „Само 2500.“ 25 години работил, само 2500.
Безкористно работил човекът и присърце. Гледам, 25 години като работил, му е приятно. Казва ми: „Много добър човек си, благороден си, не ми отказвай, направи ми услуга, пък деца[та] ми, жена ми, всичко туй.“ Аз казвам: „Не е позволено онова заровено богатство да се изважда.“ – „Какво трябва да се прави? “ – „Не е позволено. Ще ме държат отговорен.
към беседата >>
Господ вижда, че ако за голямото не благодариш, като получиш един милион, ще кажеш: „То е случайност.“
Че ти отиваш при Господа, искаш от Него един милион. Че то е играчка. Той ти дал неща, които струват милиарди. Ти за тях не благодариш, искаш един милион да ти даде. То е нищо, то е играчка.
Господ вижда, че ако за голямото не благодариш, като получиш един милион, ще кажеш: „То е случайност.“
към беседата >>
Безкористно работил човекът и присърце.
Те усилват вярата на човека. Те са вярващи хора. 25 години той копал. Питам го: „Не намери ли нищо? “ Казва: „Само 2500.“ 25 години работил, само 2500.
Безкористно работил човекът и присърце.
Гледам, 25 години като работил, му е приятно. Казва ми: „Много добър човек си, благороден си, не ми отказвай, направи ми услуга, пък деца[та] ми, жена ми, всичко туй.“ Аз казвам: „Не е позволено онова заровено богатство да се изважда.“ – „Какво трябва да се прави? “ – „Не е позволено. Ще ме държат отговорен. То е в касата.
към беседата >>
Ние не се нуждаем от пари.
Ние не се нуждаем от пари.
Пари, които не носи любовта, пазете се от тях. Пари, които са от любов, приемете ги. Някой път вземете пари. Като туриш парите на ръката си, трябва да ги върнете назад, дайте ги на другите. Защо искаш един милион?
към беседата >>
Гледам, 25 години като работил, му е приятно.
Те са вярващи хора. 25 години той копал. Питам го: „Не намери ли нищо? “ Казва: „Само 2500.“ 25 години работил, само 2500. Безкористно работил човекът и присърце.
Гледам, 25 години като работил, му е приятно.
Казва ми: „Много добър човек си, благороден си, не ми отказвай, направи ми услуга, пък деца[та] ми, жена ми, всичко туй.“ Аз казвам: „Не е позволено онова заровено богатство да се изважда.“ – „Какво трябва да се прави? “ – „Не е позволено. Ще ме държат отговорен. То е в касата. В природата нещата са заровени.
към беседата >>
Пари, които не носи любовта, пазете се от тях.
Ние не се нуждаем от пари.
Пари, които не носи любовта, пазете се от тях.
Пари, които са от любов, приемете ги. Някой път вземете пари. Като туриш парите на ръката си, трябва да ги върнете назад, дайте ги на другите. Защо искаш един милион? Защо ще искаш от Господа един милион, а не поискаш един глас на 4–5 октави?
към беседата >>
Казва ми: „Много добър човек си, благороден си, не ми отказвай, направи ми услуга, пък деца[та] ми, жена ми, всичко туй.“ Аз казвам: „Не е позволено онова заровено богатство да се изважда.“ – „Какво трябва да се прави?
25 години той копал. Питам го: „Не намери ли нищо? “ Казва: „Само 2500.“ 25 години работил, само 2500. Безкористно работил човекът и присърце. Гледам, 25 години като работил, му е приятно.
Казва ми: „Много добър човек си, благороден си, не ми отказвай, направи ми услуга, пък деца[та] ми, жена ми, всичко туй.“ Аз казвам: „Не е позволено онова заровено богатство да се изважда.“ – „Какво трябва да се прави?
“ – „Не е позволено. Ще ме държат отговорен. То е в касата. В природата нещата са заровени. Каса има, закон има, не може тъй да се отваря.“ – „Че как, нали е заровено в земята?
към беседата >>
Пари, които са от любов, приемете ги.
Ние не се нуждаем от пари. Пари, които не носи любовта, пазете се от тях.
Пари, които са от любов, приемете ги.
Някой път вземете пари. Като туриш парите на ръката си, трябва да ги върнете назад, дайте ги на другите. Защо искаш един милион? Защо ще искаш от Господа един милион, а не поискаш един глас на 4–5 октави? Кое е по-хубаво: да имаш един милион или да имаш един ангелски глас, че като пееш, всички да те слушат?
към беседата >>
“ – „Не е позволено.
Питам го: „Не намери ли нищо? “ Казва: „Само 2500.“ 25 години работил, само 2500. Безкористно работил човекът и присърце. Гледам, 25 години като работил, му е приятно. Казва ми: „Много добър човек си, благороден си, не ми отказвай, направи ми услуга, пък деца[та] ми, жена ми, всичко туй.“ Аз казвам: „Не е позволено онова заровено богатство да се изважда.“ – „Какво трябва да се прави?
“ – „Не е позволено.
Ще ме държат отговорен. То е в касата. В природата нещата са заровени. Каса има, закон има, не може тъй да се отваря.“ – „Че как, нали е заровено в земята? “ – „Ще го извадя, но или мене ще теглят под отговорност, или тебе ще теглят.
към беседата >>
Някой път вземете пари.
Ние не се нуждаем от пари. Пари, които не носи любовта, пазете се от тях. Пари, които са от любов, приемете ги.
Някой път вземете пари.
Като туриш парите на ръката си, трябва да ги върнете назад, дайте ги на другите. Защо искаш един милион? Защо ще искаш от Господа един милион, а не поискаш един глас на 4–5 октави? Кое е по-хубаво: да имаш един милион или да имаш един ангелски глас, че като пееш, всички да те слушат? Защо да не поискаш един светъл ум, че като погледнеш, да виждаш нещата?
към беседата >>
Ще ме държат отговорен.
“ Казва: „Само 2500.“ 25 години работил, само 2500. Безкористно работил човекът и присърце. Гледам, 25 години като работил, му е приятно. Казва ми: „Много добър човек си, благороден си, не ми отказвай, направи ми услуга, пък деца[та] ми, жена ми, всичко туй.“ Аз казвам: „Не е позволено онова заровено богатство да се изважда.“ – „Какво трябва да се прави? “ – „Не е позволено.
Ще ме държат отговорен.
То е в касата. В природата нещата са заровени. Каса има, закон има, не може тъй да се отваря.“ – „Че как, нали е заровено в земята? “ – „Ще го извадя, но или мене ще теглят под отговорност, или тебе ще теглят. Мене ще викат: кой ми позволил аз да показвам как се отваря касата и защо съм дал ключа.
към беседата >>
Като туриш парите на ръката си, трябва да ги върнете назад, дайте ги на другите.
Ние не се нуждаем от пари. Пари, които не носи любовта, пазете се от тях. Пари, които са от любов, приемете ги. Някой път вземете пари.
Като туриш парите на ръката си, трябва да ги върнете назад, дайте ги на другите.
Защо искаш един милион? Защо ще искаш от Господа един милион, а не поискаш един глас на 4–5 октави? Кое е по-хубаво: да имаш един милион или да имаш един ангелски глас, че като пееш, всички да те слушат? Защо да не поискаш един светъл ум, че като погледнеш, да виждаш нещата? Може да виждаш нещата къде са.
към беседата >>
То е в касата.
Безкористно работил човекът и присърце. Гледам, 25 години като работил, му е приятно. Казва ми: „Много добър човек си, благороден си, не ми отказвай, направи ми услуга, пък деца[та] ми, жена ми, всичко туй.“ Аз казвам: „Не е позволено онова заровено богатство да се изважда.“ – „Какво трябва да се прави? “ – „Не е позволено. Ще ме държат отговорен.
То е в касата.
В природата нещата са заровени. Каса има, закон има, не може тъй да се отваря.“ – „Че как, нали е заровено в земята? “ – „Ще го извадя, но или мене ще теглят под отговорност, или тебе ще теглят. Мене ще викат: кой ми позволил аз да показвам как се отваря касата и защо съм дал ключа. Отде накъде ще дам този ключ, да отвори държавната каса?
към беседата >>
Защо искаш един милион?
Ние не се нуждаем от пари. Пари, които не носи любовта, пазете се от тях. Пари, които са от любов, приемете ги. Някой път вземете пари. Като туриш парите на ръката си, трябва да ги върнете назад, дайте ги на другите.
Защо искаш един милион?
Защо ще искаш от Господа един милион, а не поискаш един глас на 4–5 октави? Кое е по-хубаво: да имаш един милион или да имаш един ангелски глас, че като пееш, всички да те слушат? Защо да не поискаш един светъл ум, че като погледнеш, да виждаш нещата? Може да виждаш нещата къде са. Има случаи, виждат се.
към беседата >>
В природата нещата са заровени.
Гледам, 25 години като работил, му е приятно. Казва ми: „Много добър човек си, благороден си, не ми отказвай, направи ми услуга, пък деца[та] ми, жена ми, всичко туй.“ Аз казвам: „Не е позволено онова заровено богатство да се изважда.“ – „Какво трябва да се прави? “ – „Не е позволено. Ще ме държат отговорен. То е в касата.
В природата нещата са заровени.
Каса има, закон има, не може тъй да се отваря.“ – „Че как, нали е заровено в земята? “ – „Ще го извадя, но или мене ще теглят под отговорност, или тебе ще теглят. Мене ще викат: кой ми позволил аз да показвам как се отваря касата и защо съм дал ключа. Отде накъде ще дам този ключ, да отвори държавната каса? “ – „Остави, то държавната е друго, пък туй е заровено в земята.“ Аз му казвам: „Аз с такива работи не се занимавам.“ Казва: „Ти знаеш къде е.
към беседата >>
Защо ще искаш от Господа един милион, а не поискаш един глас на 4–5 октави?
Пари, които не носи любовта, пазете се от тях. Пари, които са от любов, приемете ги. Някой път вземете пари. Като туриш парите на ръката си, трябва да ги върнете назад, дайте ги на другите. Защо искаш един милион?
Защо ще искаш от Господа един милион, а не поискаш един глас на 4–5 октави?
Кое е по-хубаво: да имаш един милион или да имаш един ангелски глас, че като пееш, всички да те слушат? Защо да не поискаш един светъл ум, че като погледнеш, да виждаш нещата? Може да виждаш нещата къде са. Има случаи, виждат се. Има, които виждат, може да видят на 10 километра, на 20 километра.
към беседата >>
Каса има, закон има, не може тъй да се отваря.“ – „Че как, нали е заровено в земята?
Казва ми: „Много добър човек си, благороден си, не ми отказвай, направи ми услуга, пък деца[та] ми, жена ми, всичко туй.“ Аз казвам: „Не е позволено онова заровено богатство да се изважда.“ – „Какво трябва да се прави? “ – „Не е позволено. Ще ме държат отговорен. То е в касата. В природата нещата са заровени.
Каса има, закон има, не може тъй да се отваря.“ – „Че как, нали е заровено в земята?
“ – „Ще го извадя, но или мене ще теглят под отговорност, или тебе ще теглят. Мене ще викат: кой ми позволил аз да показвам как се отваря касата и защо съм дал ключа. Отде накъде ще дам този ключ, да отвори държавната каса? “ – „Остави, то държавната е друго, пък туй е заровено в земята.“ Аз му казвам: „Аз с такива работи не се занимавам.“ Казва: „Ти знаеш къде е. Ти го знаеш.
към беседата >>
Кое е по-хубаво: да имаш един милион или да имаш един ангелски глас, че като пееш, всички да те слушат?
Пари, които са от любов, приемете ги. Някой път вземете пари. Като туриш парите на ръката си, трябва да ги върнете назад, дайте ги на другите. Защо искаш един милион? Защо ще искаш от Господа един милион, а не поискаш един глас на 4–5 октави?
Кое е по-хубаво: да имаш един милион или да имаш един ангелски глас, че като пееш, всички да те слушат?
Защо да не поискаш един светъл ум, че като погледнеш, да виждаш нещата? Може да виждаш нещата къде са. Има случаи, виждат се. Има, които виждат, може да видят на 10 километра, на 20 километра. Туй пространство се сближава, той вижда предмета, като че има един далекоглед.
към беседата >>
“ – „Ще го извадя, но или мене ще теглят под отговорност, или тебе ще теглят.
“ – „Не е позволено. Ще ме държат отговорен. То е в касата. В природата нещата са заровени. Каса има, закон има, не може тъй да се отваря.“ – „Че как, нали е заровено в земята?
“ – „Ще го извадя, но или мене ще теглят под отговорност, или тебе ще теглят.
Мене ще викат: кой ми позволил аз да показвам как се отваря касата и защо съм дал ключа. Отде накъде ще дам този ключ, да отвори държавната каса? “ – „Остави, то държавната е друго, пък туй е заровено в земята.“ Аз му казвам: „Аз с такива работи не се занимавам.“ Казва: „Ти знаеш къде е. Ти го знаеш. Аз виждам по очите, че и ти познаваш, знаеш къде е.“ – Щом ме познаваш по очите, познаваш ли ще ти кажа или не?
към беседата >>
Защо да не поискаш един светъл ум, че като погледнеш, да виждаш нещата?
Някой път вземете пари. Като туриш парите на ръката си, трябва да ги върнете назад, дайте ги на другите. Защо искаш един милион? Защо ще искаш от Господа един милион, а не поискаш един глас на 4–5 октави? Кое е по-хубаво: да имаш един милион или да имаш един ангелски глас, че като пееш, всички да те слушат?
Защо да не поискаш един светъл ум, че като погледнеш, да виждаш нещата?
Може да виждаш нещата къде са. Има случаи, виждат се. Има, които виждат, може да видят на 10 километра, на 20 километра. Туй пространство се сближава, той вижда предмета, като че има един далекоглед. Този далекоглед скъсява пространството.
към беседата >>
Мене ще викат: кой ми позволил аз да показвам как се отваря касата и защо съм дал ключа.
Ще ме държат отговорен. То е в касата. В природата нещата са заровени. Каса има, закон има, не може тъй да се отваря.“ – „Че как, нали е заровено в земята? “ – „Ще го извадя, но или мене ще теглят под отговорност, или тебе ще теглят.
Мене ще викат: кой ми позволил аз да показвам как се отваря касата и защо съм дал ключа.
Отде накъде ще дам този ключ, да отвори държавната каса? “ – „Остави, то държавната е друго, пък туй е заровено в земята.“ Аз му казвам: „Аз с такива работи не се занимавам.“ Казва: „Ти знаеш къде е. Ти го знаеш. Аз виждам по очите, че и ти познаваш, знаеш къде е.“ – Щом ме познаваш по очите, познаваш ли ще ти кажа или не? Съмнявам се.
към беседата >>
Може да виждаш нещата къде са.
Като туриш парите на ръката си, трябва да ги върнете назад, дайте ги на другите. Защо искаш един милион? Защо ще искаш от Господа един милион, а не поискаш един глас на 4–5 октави? Кое е по-хубаво: да имаш един милион или да имаш един ангелски глас, че като пееш, всички да те слушат? Защо да не поискаш един светъл ум, че като погледнеш, да виждаш нещата?
Може да виждаш нещата къде са.
Има случаи, виждат се. Има, които виждат, може да видят на 10 километра, на 20 километра. Туй пространство се сближава, той вижда предмета, като че има един далекоглед. Този далекоглед скъсява пространството. Казва: „Как става това?
към беседата >>
Отде накъде ще дам този ключ, да отвори държавната каса?
То е в касата. В природата нещата са заровени. Каса има, закон има, не може тъй да се отваря.“ – „Че как, нали е заровено в земята? “ – „Ще го извадя, но или мене ще теглят под отговорност, или тебе ще теглят. Мене ще викат: кой ми позволил аз да показвам как се отваря касата и защо съм дал ключа.
Отде накъде ще дам този ключ, да отвори държавната каса?
“ – „Остави, то държавната е друго, пък туй е заровено в земята.“ Аз му казвам: „Аз с такива работи не се занимавам.“ Казва: „Ти знаеш къде е. Ти го знаеш. Аз виждам по очите, че и ти познаваш, знаеш къде е.“ – Щом ме познаваш по очите, познаваш ли ще ти кажа или не? Съмнявам се.
към беседата >>
Има случаи, виждат се.
Защо искаш един милион? Защо ще искаш от Господа един милион, а не поискаш един глас на 4–5 октави? Кое е по-хубаво: да имаш един милион или да имаш един ангелски глас, че като пееш, всички да те слушат? Защо да не поискаш един светъл ум, че като погледнеш, да виждаш нещата? Може да виждаш нещата къде са.
Има случаи, виждат се.
Има, които виждат, може да видят на 10 километра, на 20 километра. Туй пространство се сближава, той вижда предмета, като че има един далекоглед. Този далекоглед скъсява пространството. Казва: „Как става това? “ Ако вие идете в планината и сте изгубили една игла, вие не може да я намерите, но ако аз имам един голям магнит от половин метър, ще намеря иглата.
към беседата >>
“ – „Остави, то държавната е друго, пък туй е заровено в земята.“ Аз му казвам: „Аз с такива работи не се занимавам.“ Казва: „Ти знаеш къде е.
В природата нещата са заровени. Каса има, закон има, не може тъй да се отваря.“ – „Че как, нали е заровено в земята? “ – „Ще го извадя, но или мене ще теглят под отговорност, или тебе ще теглят. Мене ще викат: кой ми позволил аз да показвам как се отваря касата и защо съм дал ключа. Отде накъде ще дам този ключ, да отвори държавната каса?
“ – „Остави, то държавната е друго, пък туй е заровено в земята.“ Аз му казвам: „Аз с такива работи не се занимавам.“ Казва: „Ти знаеш къде е.
Ти го знаеш. Аз виждам по очите, че и ти познаваш, знаеш къде е.“ – Щом ме познаваш по очите, познаваш ли ще ти кажа или не? Съмнявам се.
към беседата >>
Има, които виждат, може да видят на 10 километра, на 20 километра.
Защо ще искаш от Господа един милион, а не поискаш един глас на 4–5 октави? Кое е по-хубаво: да имаш един милион или да имаш един ангелски глас, че като пееш, всички да те слушат? Защо да не поискаш един светъл ум, че като погледнеш, да виждаш нещата? Може да виждаш нещата къде са. Има случаи, виждат се.
Има, които виждат, може да видят на 10 километра, на 20 километра.
Туй пространство се сближава, той вижда предмета, като че има един далекоглед. Този далекоглед скъсява пространството. Казва: „Как става това? “ Ако вие идете в планината и сте изгубили една игла, вие не може да я намерите, но ако аз имам един голям магнит от половин метър, ще намеря иглата. Ако аз вярвам в Бога, ще намеря.
към беседата >>
Ти го знаеш.
Каса има, закон има, не може тъй да се отваря.“ – „Че как, нали е заровено в земята? “ – „Ще го извадя, но или мене ще теглят под отговорност, или тебе ще теглят. Мене ще викат: кой ми позволил аз да показвам как се отваря касата и защо съм дал ключа. Отде накъде ще дам този ключ, да отвори държавната каса? “ – „Остави, то държавната е друго, пък туй е заровено в земята.“ Аз му казвам: „Аз с такива работи не се занимавам.“ Казва: „Ти знаеш къде е.
Ти го знаеш.
Аз виждам по очите, че и ти познаваш, знаеш къде е.“ – Щом ме познаваш по очите, познаваш ли ще ти кажа или не? Съмнявам се.
към беседата >>
Туй пространство се сближава, той вижда предмета, като че има един далекоглед.
Кое е по-хубаво: да имаш един милион или да имаш един ангелски глас, че като пееш, всички да те слушат? Защо да не поискаш един светъл ум, че като погледнеш, да виждаш нещата? Може да виждаш нещата къде са. Има случаи, виждат се. Има, които виждат, може да видят на 10 километра, на 20 километра.
Туй пространство се сближава, той вижда предмета, като че има един далекоглед.
Този далекоглед скъсява пространството. Казва: „Как става това? “ Ако вие идете в планината и сте изгубили една игла, вие не може да я намерите, но ако аз имам един голям магнит от половин метър, ще намеря иглата. Ако аз вярвам в Бога, ще намеря. Ако иглата може да намери магнита, че се залепи за него, защо аз да не мога да го намеря по същия начин?
към беседата >>
Аз виждам по очите, че и ти познаваш, знаеш къде е.“ – Щом ме познаваш по очите, познаваш ли ще ти кажа или не?
“ – „Ще го извадя, но или мене ще теглят под отговорност, или тебе ще теглят. Мене ще викат: кой ми позволил аз да показвам как се отваря касата и защо съм дал ключа. Отде накъде ще дам този ключ, да отвори държавната каса? “ – „Остави, то държавната е друго, пък туй е заровено в земята.“ Аз му казвам: „Аз с такива работи не се занимавам.“ Казва: „Ти знаеш къде е. Ти го знаеш.
Аз виждам по очите, че и ти познаваш, знаеш къде е.“ – Щом ме познаваш по очите, познаваш ли ще ти кажа или не?
Съмнявам се.
към беседата >>
Този далекоглед скъсява пространството.
Защо да не поискаш един светъл ум, че като погледнеш, да виждаш нещата? Може да виждаш нещата къде са. Има случаи, виждат се. Има, които виждат, може да видят на 10 километра, на 20 километра. Туй пространство се сближава, той вижда предмета, като че има един далекоглед.
Този далекоглед скъсява пространството.
Казва: „Как става това? “ Ако вие идете в планината и сте изгубили една игла, вие не може да я намерите, но ако аз имам един голям магнит от половин метър, ще намеря иглата. Ако аз вярвам в Бога, ще намеря. Ако иглата може да намери магнита, че се залепи за него, защо аз да не мога да го намеря по същия начин?
към беседата >>
Съмнявам се.
Мене ще викат: кой ми позволил аз да показвам как се отваря касата и защо съм дал ключа. Отде накъде ще дам този ключ, да отвори държавната каса? “ – „Остави, то държавната е друго, пък туй е заровено в земята.“ Аз му казвам: „Аз с такива работи не се занимавам.“ Казва: „Ти знаеш къде е. Ти го знаеш. Аз виждам по очите, че и ти познаваш, знаеш къде е.“ – Щом ме познаваш по очите, познаваш ли ще ти кажа или не?
Съмнявам се.
към беседата >>
Казва: „Как става това?
Може да виждаш нещата къде са. Има случаи, виждат се. Има, които виждат, може да видят на 10 километра, на 20 километра. Туй пространство се сближава, той вижда предмета, като че има един далекоглед. Този далекоглед скъсява пространството.
Казва: „Как става това?
“ Ако вие идете в планината и сте изгубили една игла, вие не може да я намерите, но ако аз имам един голям магнит от половин метър, ще намеря иглата. Ако аз вярвам в Бога, ще намеря. Ако иглата може да намери магнита, че се залепи за него, защо аз да не мога да го намеря по същия начин?
към беседата >>
Сега поставям въпроса другояче, научно.
Сега поставям въпроса другояче, научно.
Представете си една красива мома, светлина излиза от лицето ѝ. Може да запали чергата комуто и да е. Тази мома тръгнала да търси богатство, като този. Ами че тя богатството може да го намери. Тя може да изкопае откъдето и да е пари.
към беседата >>
“ Ако вие идете в планината и сте изгубили една игла, вие не може да я намерите, но ако аз имам един голям магнит от половин метър, ще намеря иглата.
Има случаи, виждат се. Има, които виждат, може да видят на 10 километра, на 20 километра. Туй пространство се сближава, той вижда предмета, като че има един далекоглед. Този далекоглед скъсява пространството. Казва: „Как става това?
“ Ако вие идете в планината и сте изгубили една игла, вие не може да я намерите, но ако аз имам един голям магнит от половин метър, ще намеря иглата.
Ако аз вярвам в Бога, ще намеря. Ако иглата може да намери магнита, че се залепи за него, защо аз да не мога да го намеря по същия начин?
към беседата >>
Представете си една красива мома, светлина излиза от лицето ѝ.
Сега поставям въпроса другояче, научно.
Представете си една красива мома, светлина излиза от лицето ѝ.
Може да запали чергата комуто и да е. Тази мома тръгнала да търси богатство, като този. Ами че тя богатството може да го намери. Тя може да изкопае откъдето и да е пари. Като срещне някой банкер, само да го погледне веднъж и парите ще излязат оттам.
към беседата >>
Ако аз вярвам в Бога, ще намеря.
Има, които виждат, може да видят на 10 километра, на 20 километра. Туй пространство се сближава, той вижда предмета, като че има един далекоглед. Този далекоглед скъсява пространството. Казва: „Как става това? “ Ако вие идете в планината и сте изгубили една игла, вие не може да я намерите, но ако аз имам един голям магнит от половин метър, ще намеря иглата.
Ако аз вярвам в Бога, ще намеря.
Ако иглата може да намери магнита, че се залепи за него, защо аз да не мога да го намеря по същия начин?
към беседата >>
Може да запали чергата комуто и да е.
Сега поставям въпроса другояче, научно. Представете си една красива мома, светлина излиза от лицето ѝ.
Може да запали чергата комуто и да е.
Тази мома тръгнала да търси богатство, като този. Ами че тя богатството може да го намери. Тя може да изкопае откъдето и да е пари. Като срещне някой банкер, само да го погледне веднъж и парите ще излязат оттам. Когото и да погледне, парите ще излязат, защо ще ходи да търси заровените пари?
към беседата >>
Ако иглата може да намери магнита, че се залепи за него, защо аз да не мога да го намеря по същия начин?
Туй пространство се сближава, той вижда предмета, като че има един далекоглед. Този далекоглед скъсява пространството. Казва: „Как става това? “ Ако вие идете в планината и сте изгубили една игла, вие не може да я намерите, но ако аз имам един голям магнит от половин метър, ще намеря иглата. Ако аз вярвам в Бога, ще намеря.
Ако иглата може да намери магнита, че се залепи за него, защо аз да не мога да го намеря по същия начин?
към беседата >>
Тази мома тръгнала да търси богатство, като този.
Сега поставям въпроса другояче, научно. Представете си една красива мома, светлина излиза от лицето ѝ. Може да запали чергата комуто и да е.
Тази мома тръгнала да търси богатство, като този.
Ами че тя богатството може да го намери. Тя може да изкопае откъдето и да е пари. Като срещне някой банкер, само да го погледне веднъж и парите ще излязат оттам. Когото и да погледне, парите ще излязат, защо ще ходи да търси заровените пари? Богатството е заровено в сърцето на хората.
към беседата >>
Най-първо развивайте във вас способности, които Бог ви е дал.
Най-първо развивайте във вас способности, които Бог ви е дал.
Аз отказвам по две причини. Зная някоя работа – утре ще ме безпокоят пак. Да кажем, спечели 100 000 лева. Ще дойде втори път, трети път. И след като спечели, казва: „То е случайно.“ Не че го зная, случило се тъй.
към беседата >>
Ами че тя богатството може да го намери.
Сега поставям въпроса другояче, научно. Представете си една красива мома, светлина излиза от лицето ѝ. Може да запали чергата комуто и да е. Тази мома тръгнала да търси богатство, като този.
Ами че тя богатството може да го намери.
Тя може да изкопае откъдето и да е пари. Като срещне някой банкер, само да го погледне веднъж и парите ще излязат оттам. Когото и да погледне, парите ще излязат, защо ще ходи да търси заровените пари? Богатството е заровено в сърцето на хората. Защо именно богатите хора на красивите моми показват пари, готови са да направят една услуга?
към беседата >>
Аз отказвам по две причини.
Най-първо развивайте във вас способности, които Бог ви е дал.
Аз отказвам по две причини.
Зная някоя работа – утре ще ме безпокоят пак. Да кажем, спечели 100 000 лева. Ще дойде втори път, трети път. И след като спечели, казва: „То е случайно.“ Не че го зная, случило се тъй. При това, ако той спечели, веднага ще са роди користолюбие, иска да стане богат.
към беседата >>
Тя може да изкопае откъдето и да е пари.
Сега поставям въпроса другояче, научно. Представете си една красива мома, светлина излиза от лицето ѝ. Може да запали чергата комуто и да е. Тази мома тръгнала да търси богатство, като този. Ами че тя богатството може да го намери.
Тя може да изкопае откъдето и да е пари.
Като срещне някой банкер, само да го погледне веднъж и парите ще излязат оттам. Когото и да погледне, парите ще излязат, защо ще ходи да търси заровените пари? Богатството е заровено в сърцето на хората. Защо именно богатите хора на красивите моми показват пари, готови са да направят една услуга? Каква услуга?
към беседата >>
Зная някоя работа – утре ще ме безпокоят пак.
Най-първо развивайте във вас способности, които Бог ви е дал. Аз отказвам по две причини.
Зная някоя работа – утре ще ме безпокоят пак.
Да кажем, спечели 100 000 лева. Ще дойде втори път, трети път. И след като спечели, казва: „То е случайно.“ Не че го зная, случило се тъй. При това, ако той спечели, веднага ще са роди користолюбие, иска да стане богат. Вземе тия пари, вложи ги в банката.
към беседата >>
Като срещне някой банкер, само да го погледне веднъж и парите ще излязат оттам.
Представете си една красива мома, светлина излиза от лицето ѝ. Може да запали чергата комуто и да е. Тази мома тръгнала да търси богатство, като този. Ами че тя богатството може да го намери. Тя може да изкопае откъдето и да е пари.
Като срещне някой банкер, само да го погледне веднъж и парите ще излязат оттам.
Когото и да погледне, парите ще излязат, защо ще ходи да търси заровените пари? Богатството е заровено в сърцето на хората. Защо именно богатите хора на красивите моми показват пари, готови са да направят една услуга? Каква услуга? На красивата мома богатият човек не отказва.
към беседата >>
Да кажем, спечели 100 000 лева.
Най-първо развивайте във вас способности, които Бог ви е дал. Аз отказвам по две причини. Зная някоя работа – утре ще ме безпокоят пак.
Да кажем, спечели 100 000 лева.
Ще дойде втори път, трети път. И след като спечели, казва: „То е случайно.“ Не че го зная, случило се тъй. При това, ако той спечели, веднага ще са роди користолюбие, иска да стане богат. Вземе тия пари, вложи ги в банката. Дотогава той се молеше на Бога, сега 500-те хиляди, които внесъл в банката, седят в ума му.
към беседата >>
Когото и да погледне, парите ще излязат, защо ще ходи да търси заровените пари?
Може да запали чергата комуто и да е. Тази мома тръгнала да търси богатство, като този. Ами че тя богатството може да го намери. Тя може да изкопае откъдето и да е пари. Като срещне някой банкер, само да го погледне веднъж и парите ще излязат оттам.
Когото и да погледне, парите ще излязат, защо ще ходи да търси заровените пари?
Богатството е заровено в сърцето на хората. Защо именно богатите хора на красивите моми показват пари, готови са да направят една услуга? Каква услуга? На красивата мома богатият човек не отказва.
към беседата >>
Ще дойде втори път, трети път.
Най-първо развивайте във вас способности, които Бог ви е дал. Аз отказвам по две причини. Зная някоя работа – утре ще ме безпокоят пак. Да кажем, спечели 100 000 лева.
Ще дойде втори път, трети път.
И след като спечели, казва: „То е случайно.“ Не че го зная, случило се тъй. При това, ако той спечели, веднага ще са роди користолюбие, иска да стане богат. Вземе тия пари, вложи ги в банката. Дотогава той се молеше на Бога, сега 500-те хиляди, които внесъл в банката, седят в ума му. Неговият Господ е в банката, осигурил се.
към беседата >>
Богатството е заровено в сърцето на хората.
Тази мома тръгнала да търси богатство, като този. Ами че тя богатството може да го намери. Тя може да изкопае откъдето и да е пари. Като срещне някой банкер, само да го погледне веднъж и парите ще излязат оттам. Когото и да погледне, парите ще излязат, защо ще ходи да търси заровените пари?
Богатството е заровено в сърцето на хората.
Защо именно богатите хора на красивите моми показват пари, готови са да направят една услуга? Каква услуга? На красивата мома богатият човек не отказва.
към беседата >>
И след като спечели, казва: „То е случайно.“ Не че го зная, случило се тъй.
Най-първо развивайте във вас способности, които Бог ви е дал. Аз отказвам по две причини. Зная някоя работа – утре ще ме безпокоят пак. Да кажем, спечели 100 000 лева. Ще дойде втори път, трети път.
И след като спечели, казва: „То е случайно.“ Не че го зная, случило се тъй.
При това, ако той спечели, веднага ще са роди користолюбие, иска да стане богат. Вземе тия пари, вложи ги в банката. Дотогава той се молеше на Бога, сега 500-те хиляди, които внесъл в банката, седят в ума му. Неговият Господ е в банката, осигурил се. Аз го турих на кривия път.
към беседата >>
Защо именно богатите хора на красивите моми показват пари, готови са да направят една услуга?
Ами че тя богатството може да го намери. Тя може да изкопае откъдето и да е пари. Като срещне някой банкер, само да го погледне веднъж и парите ще излязат оттам. Когото и да погледне, парите ще излязат, защо ще ходи да търси заровените пари? Богатството е заровено в сърцето на хората.
Защо именно богатите хора на красивите моми показват пари, готови са да направят една услуга?
Каква услуга? На красивата мома богатият човек не отказва.
към беседата >>
При това, ако той спечели, веднага ще са роди користолюбие, иска да стане богат.
Аз отказвам по две причини. Зная някоя работа – утре ще ме безпокоят пак. Да кажем, спечели 100 000 лева. Ще дойде втори път, трети път. И след като спечели, казва: „То е случайно.“ Не че го зная, случило се тъй.
При това, ако той спечели, веднага ще са роди користолюбие, иска да стане богат.
Вземе тия пари, вложи ги в банката. Дотогава той се молеше на Бога, сега 500-те хиляди, които внесъл в банката, седят в ума му. Неговият Господ е в банката, осигурил се. Аз го турих на кривия път.
към беседата >>
Каква услуга?
Тя може да изкопае откъдето и да е пари. Като срещне някой банкер, само да го погледне веднъж и парите ще излязат оттам. Когото и да погледне, парите ще излязат, защо ще ходи да търси заровените пари? Богатството е заровено в сърцето на хората. Защо именно богатите хора на красивите моми показват пари, готови са да направят една услуга?
Каква услуга?
На красивата мома богатият човек не отказва.
към беседата >>
Вземе тия пари, вложи ги в банката.
Зная някоя работа – утре ще ме безпокоят пак. Да кажем, спечели 100 000 лева. Ще дойде втори път, трети път. И след като спечели, казва: „То е случайно.“ Не че го зная, случило се тъй. При това, ако той спечели, веднага ще са роди користолюбие, иска да стане богат.
Вземе тия пари, вложи ги в банката.
Дотогава той се молеше на Бога, сега 500-те хиляди, които внесъл в банката, седят в ума му. Неговият Господ е в банката, осигурил се. Аз го турих на кривия път.
към беседата >>
На красивата мома богатият човек не отказва.
Като срещне някой банкер, само да го погледне веднъж и парите ще излязат оттам. Когото и да погледне, парите ще излязат, защо ще ходи да търси заровените пари? Богатството е заровено в сърцето на хората. Защо именно богатите хора на красивите моми показват пари, готови са да направят една услуга? Каква услуга?
На красивата мома богатият човек не отказва.
към беседата >>
Дотогава той се молеше на Бога, сега 500-те хиляди, които внесъл в банката, седят в ума му.
Да кажем, спечели 100 000 лева. Ще дойде втори път, трети път. И след като спечели, казва: „То е случайно.“ Не че го зная, случило се тъй. При това, ако той спечели, веднага ще са роди користолюбие, иска да стане богат. Вземе тия пари, вложи ги в банката.
Дотогава той се молеше на Бога, сега 500-те хиляди, които внесъл в банката, седят в ума му.
Неговият Господ е в банката, осигурил се. Аз го турих на кривия път.
към беседата >>
Казвам: Защо вие да не разчитате на вашия ум?
Казвам: Защо вие да не разчитате на вашия ум?
Не е лошо да търсиш парите. В света има много заровено скрито богатство. Защо да не разчиташ на твоя ум, на твоето сърце, да разчиташ на твоята душа? Че в душата са заровени богатствата. Мъчно е да се обясни къде е заровено и какво богатство.
към беседата >>
Неговият Господ е в банката, осигурил се.
Ще дойде втори път, трети път. И след като спечели, казва: „То е случайно.“ Не че го зная, случило се тъй. При това, ако той спечели, веднага ще са роди користолюбие, иска да стане богат. Вземе тия пари, вложи ги в банката. Дотогава той се молеше на Бога, сега 500-те хиляди, които внесъл в банката, седят в ума му.
Неговият Господ е в банката, осигурил се.
Аз го турих на кривия път.
към беседата >>
Не е лошо да търсиш парите.
Казвам: Защо вие да не разчитате на вашия ум?
Не е лошо да търсиш парите.
В света има много заровено скрито богатство. Защо да не разчиташ на твоя ум, на твоето сърце, да разчиташ на твоята душа? Че в душата са заровени богатствата. Мъчно е да се обясни къде е заровено и какво богатство. Научно е мъчно да се обясни.
към беседата >>
Аз го турих на кривия път.
И след като спечели, казва: „То е случайно.“ Не че го зная, случило се тъй. При това, ако той спечели, веднага ще са роди користолюбие, иска да стане богат. Вземе тия пари, вложи ги в банката. Дотогава той се молеше на Бога, сега 500-те хиляди, които внесъл в банката, седят в ума му. Неговият Господ е в банката, осигурил се.
Аз го турих на кривия път.
към беседата >>
В света има много заровено скрито богатство.
Казвам: Защо вие да не разчитате на вашия ум? Не е лошо да търсиш парите.
В света има много заровено скрито богатство.
Защо да не разчиташ на твоя ум, на твоето сърце, да разчиташ на твоята душа? Че в душата са заровени богатствата. Мъчно е да се обясни къде е заровено и какво богатство. Научно е мъчно да се обясни.
към беседата >>
Сега вие ме слушате и не искам да ви заблуждавам, искам нещата да вървят по един правилен път.
Сега вие ме слушате и не искам да ви заблуждавам, искам нещата да вървят по един правилен път.
Отива един доста виден абаджия при един български чорбаджия да му крои дрехи. Той имал слуга на име Стоян. Те приготвили една печена кокошка за обед. Той им казва, че Стоян печена кокошка не яде, боб яде. Сварили боб на него.
към беседата >>
Защо да не разчиташ на твоя ум, на твоето сърце, да разчиташ на твоята душа?
Казвам: Защо вие да не разчитате на вашия ум? Не е лошо да търсиш парите. В света има много заровено скрито богатство.
Защо да не разчиташ на твоя ум, на твоето сърце, да разчиташ на твоята душа?
Че в душата са заровени богатствата. Мъчно е да се обясни къде е заровено и какво богатство. Научно е мъчно да се обясни.
към беседата >>
Отива един доста виден абаджия при един български чорбаджия да му крои дрехи.
Сега вие ме слушате и не искам да ви заблуждавам, искам нещата да вървят по един правилен път.
Отива един доста виден абаджия при един български чорбаджия да му крои дрехи.
Той имал слуга на име Стоян. Те приготвили една печена кокошка за обед. Той им казва, че Стоян печена кокошка не яде, боб яде. Сварили боб на него. „Кокошка аз не обичам, но понеже сте я опекли, ще ям.“ Слугата му чул това.
към беседата >>
Че в душата са заровени богатствата.
Казвам: Защо вие да не разчитате на вашия ум? Не е лошо да търсиш парите. В света има много заровено скрито богатство. Защо да не разчиташ на твоя ум, на твоето сърце, да разчиташ на твоята душа?
Че в душата са заровени богатствата.
Мъчно е да се обясни къде е заровено и какво богатство. Научно е мъчно да се обясни.
към беседата >>
Той имал слуга на име Стоян.
Сега вие ме слушате и не искам да ви заблуждавам, искам нещата да вървят по един правилен път. Отива един доста виден абаджия при един български чорбаджия да му крои дрехи.
Той имал слуга на име Стоян.
Те приготвили една печена кокошка за обед. Той им казва, че Стоян печена кокошка не яде, боб яде. Сварили боб на него. „Кокошка аз не обичам, но понеже сте я опекли, ще ям.“ Слугата му чул това. На обед господарят му яде кокошка, той яде боб.
към беседата >>
Мъчно е да се обясни къде е заровено и какво богатство.
Казвам: Защо вие да не разчитате на вашия ум? Не е лошо да търсиш парите. В света има много заровено скрито богатство. Защо да не разчиташ на твоя ум, на твоето сърце, да разчиташ на твоята душа? Че в душата са заровени богатствата.
Мъчно е да се обясни къде е заровено и какво богатство.
Научно е мъчно да се обясни.
към беседата >>
Те приготвили една печена кокошка за обед.
Сега вие ме слушате и не искам да ви заблуждавам, искам нещата да вървят по един правилен път. Отива един доста виден абаджия при един български чорбаджия да му крои дрехи. Той имал слуга на име Стоян.
Те приготвили една печена кокошка за обед.
Той им казва, че Стоян печена кокошка не яде, боб яде. Сварили боб на него. „Кокошка аз не обичам, но понеже сте я опекли, ще ям.“ Слугата му чул това. На обед господарят му яде кокошка, той яде боб. Той намислил да му създаде една неприятност.
към беседата >>
Научно е мъчно да се обясни.
Не е лошо да търсиш парите. В света има много заровено скрито богатство. Защо да не разчиташ на твоя ум, на твоето сърце, да разчиташ на твоята душа? Че в душата са заровени богатствата. Мъчно е да се обясни къде е заровено и какво богатство.
Научно е мъчно да се обясни.
към беседата >>
Той им казва, че Стоян печена кокошка не яде, боб яде.
Сега вие ме слушате и не искам да ви заблуждавам, искам нещата да вървят по един правилен път. Отива един доста виден абаджия при един български чорбаджия да му крои дрехи. Той имал слуга на име Стоян. Те приготвили една печена кокошка за обед.
Той им казва, че Стоян печена кокошка не яде, боб яде.
Сварили боб на него. „Кокошка аз не обичам, но понеже сте я опекли, ще ям.“ Слугата му чул това. На обед господарят му яде кокошка, той яде боб. Той намислил да му създаде една неприятност. Той казал на господарите: „Моят господар е много добър, но по някой път го прихваща нещо, започва да се озърта насам-натам.
към беседата >>
Имам няколко случаи.
Имам няколко случаи.
Иде някой и ми казва, че загубил нещо. Казвам: „Изгубеното е там.“ Не че го виждам, но в ума ми седи геометрически мястото; 15 крачки като четеш по права линия оттук, ще го намериш. Не че го виждам това. Някои мислят, че виждам. Предмета не виждам, но между този, изгубения предмет в дадения случай се образува връзка.
към беседата >>
Сварили боб на него.
Сега вие ме слушате и не искам да ви заблуждавам, искам нещата да вървят по един правилен път. Отива един доста виден абаджия при един български чорбаджия да му крои дрехи. Той имал слуга на име Стоян. Те приготвили една печена кокошка за обед. Той им казва, че Стоян печена кокошка не яде, боб яде.
Сварили боб на него.
„Кокошка аз не обичам, но понеже сте я опекли, ще ям.“ Слугата му чул това. На обед господарят му яде кокошка, той яде боб. Той намислил да му създаде една неприятност. Той казал на господарите: „Моят господар е много добър, но по някой път го прихваща нещо, започва да се озърта насам-натам. Моля, тогава вържете го, да не направи пакост.
към беседата >>
Иде някой и ми казва, че загубил нещо.
Имам няколко случаи.
Иде някой и ми казва, че загубил нещо.
Казвам: „Изгубеното е там.“ Не че го виждам, но в ума ми седи геометрически мястото; 15 крачки като четеш по права линия оттук, ще го намериш. Не че го виждам това. Някои мислят, че виждам. Предмета не виждам, но между този, изгубения предмет в дадения случай се образува връзка. Ето аз как го обяснявам.
към беседата >>
„Кокошка аз не обичам, но понеже сте я опекли, ще ям.“ Слугата му чул това.
Отива един доста виден абаджия при един български чорбаджия да му крои дрехи. Той имал слуга на име Стоян. Те приготвили една печена кокошка за обед. Той им казва, че Стоян печена кокошка не яде, боб яде. Сварили боб на него.
„Кокошка аз не обичам, но понеже сте я опекли, ще ям.“ Слугата му чул това.
На обед господарят му яде кокошка, той яде боб. Той намислил да му създаде една неприятност. Той казал на господарите: „Моят господар е много добър, но по някой път го прихваща нещо, започва да се озърта насам-натам. Моля, тогава вържете го, да не направи пакост. Като му мине, ще го развържете.“ Той му скрил напръстника.
към беседата >>
Казвам: „Изгубеното е там.“ Не че го виждам, но в ума ми седи геометрически мястото; 15 крачки като четеш по права линия оттук, ще го намериш.
Имам няколко случаи. Иде някой и ми казва, че загубил нещо.
Казвам: „Изгубеното е там.“ Не че го виждам, но в ума ми седи геометрически мястото; 15 крачки като четеш по права линия оттук, ще го намериш.
Не че го виждам това. Някои мислят, че виждам. Предмета не виждам, но между този, изгубения предмет в дадения случай се образува връзка. Ето аз как го обяснявам. Той имал едно перо, носил го в ръката, среща се с един свой приятел, тъй се увлича в разговор с него, че забравя, че перото е в ръката.
към беседата >>
На обед господарят му яде кокошка, той яде боб.
Той имал слуга на име Стоян. Те приготвили една печена кокошка за обед. Той им казва, че Стоян печена кокошка не яде, боб яде. Сварили боб на него. „Кокошка аз не обичам, но понеже сте я опекли, ще ям.“ Слугата му чул това.
На обед господарят му яде кокошка, той яде боб.
Той намислил да му създаде една неприятност. Той казал на господарите: „Моят господар е много добър, но по някой път го прихваща нещо, започва да се озърта насам-натам. Моля, тогава вържете го, да не направи пакост. Като му мине, ще го развържете.“ Той му скрил напръстника. Господарят му почнал да се озърта и да го търси.
към беседата >>
Не че го виждам това.
Имам няколко случаи. Иде някой и ми казва, че загубил нещо. Казвам: „Изгубеното е там.“ Не че го виждам, но в ума ми седи геометрически мястото; 15 крачки като четеш по права линия оттук, ще го намериш.
Не че го виждам това.
Някои мислят, че виждам. Предмета не виждам, но между този, изгубения предмет в дадения случай се образува връзка. Ето аз как го обяснявам. Той имал едно перо, носил го в ръката, среща се с един свой приятел, тъй се увлича в разговор с него, че забравя, че перото е в ръката. Толкоз се заинтересувал, че перото пада от ръката му.
към беседата >>
Той намислил да му създаде една неприятност.
Те приготвили една печена кокошка за обед. Той им казва, че Стоян печена кокошка не яде, боб яде. Сварили боб на него. „Кокошка аз не обичам, но понеже сте я опекли, ще ям.“ Слугата му чул това. На обед господарят му яде кокошка, той яде боб.
Той намислил да му създаде една неприятност.
Той казал на господарите: „Моят господар е много добър, но по някой път го прихваща нещо, започва да се озърта насам-натам. Моля, тогава вържете го, да не направи пакост. Като му мине, ще го развържете.“ Той му скрил напръстника. Господарят му почнал да се озърта и да го търси. Те го връзват.
към беседата >>
Някои мислят, че виждам.
Имам няколко случаи. Иде някой и ми казва, че загубил нещо. Казвам: „Изгубеното е там.“ Не че го виждам, но в ума ми седи геометрически мястото; 15 крачки като четеш по права линия оттук, ще го намериш. Не че го виждам това.
Някои мислят, че виждам.
Предмета не виждам, но между този, изгубения предмет в дадения случай се образува връзка. Ето аз как го обяснявам. Той имал едно перо, носил го в ръката, среща се с един свой приятел, тъй се увлича в разговор с него, че забравя, че перото е в ръката. Толкоз се заинтересувал, че перото пада от ръката му. Тръгнал с приятеля си, после разделят се.
към беседата >>
Той казал на господарите: „Моят господар е много добър, но по някой път го прихваща нещо, започва да се озърта насам-натам.
Той им казва, че Стоян печена кокошка не яде, боб яде. Сварили боб на него. „Кокошка аз не обичам, но понеже сте я опекли, ще ям.“ Слугата му чул това. На обед господарят му яде кокошка, той яде боб. Той намислил да му създаде една неприятност.
Той казал на господарите: „Моят господар е много добър, но по някой път го прихваща нещо, започва да се озърта насам-натам.
Моля, тогава вържете го, да не направи пакост. Като му мине, ще го развържете.“ Той му скрил напръстника. Господарят му почнал да се озърта и да го търси. Те го връзват. Седи той и му казва: „Стоян печена кокошка не яде, боб яде!
към беседата >>
Предмета не виждам, но между този, изгубения предмет в дадения случай се образува връзка.
Имам няколко случаи. Иде някой и ми казва, че загубил нещо. Казвам: „Изгубеното е там.“ Не че го виждам, но в ума ми седи геометрически мястото; 15 крачки като четеш по права линия оттук, ще го намериш. Не че го виждам това. Някои мислят, че виждам.
Предмета не виждам, но между този, изгубения предмет в дадения случай се образува връзка.
Ето аз как го обяснявам. Той имал едно перо, носил го в ръката, среща се с един свой приятел, тъй се увлича в разговор с него, че забравя, че перото е в ръката. Толкоз се заинтересувал, че перото пада от ръката му. Тръгнал с приятеля си, после разделят се. Сега той ми разправя.
към беседата >>
Моля, тогава вържете го, да не направи пакост.
Сварили боб на него. „Кокошка аз не обичам, но понеже сте я опекли, ще ям.“ Слугата му чул това. На обед господарят му яде кокошка, той яде боб. Той намислил да му създаде една неприятност. Той казал на господарите: „Моят господар е много добър, но по някой път го прихваща нещо, започва да се озърта насам-натам.
Моля, тогава вържете го, да не направи пакост.
Като му мине, ще го развържете.“ Той му скрил напръстника. Господарят му почнал да се озърта и да го търси. Те го връзват. Седи той и му казва: „Стоян печена кокошка не яде, боб яде! “ Иска да му каже: „Ти яде печена кокошка, вързаха те; аз ядох боб, свободен съм.
към беседата >>
Ето аз как го обяснявам.
Иде някой и ми казва, че загубил нещо. Казвам: „Изгубеното е там.“ Не че го виждам, но в ума ми седи геометрически мястото; 15 крачки като четеш по права линия оттук, ще го намериш. Не че го виждам това. Някои мислят, че виждам. Предмета не виждам, но между този, изгубения предмет в дадения случай се образува връзка.
Ето аз как го обяснявам.
Той имал едно перо, носил го в ръката, среща се с един свой приятел, тъй се увлича в разговор с него, че забравя, че перото е в ръката. Толкоз се заинтересувал, че перото пада от ръката му. Тръгнал с приятеля си, после разделят се. Сега той ми разправя. Казвам: На това място, дето ти намери перото, нали срещна приятеля си, с когото говори и ти държеше перото в ръката си.
към беседата >>
Като му мине, ще го развържете.“ Той му скрил напръстника.
„Кокошка аз не обичам, но понеже сте я опекли, ще ям.“ Слугата му чул това. На обед господарят му яде кокошка, той яде боб. Той намислил да му създаде една неприятност. Той казал на господарите: „Моят господар е много добър, но по някой път го прихваща нещо, започва да се озърта насам-натам. Моля, тогава вържете го, да не направи пакост.
Като му мине, ще го развържете.“ Той му скрил напръстника.
Господарят му почнал да се озърта и да го търси. Те го връзват. Седи той и му казва: „Стоян печена кокошка не яде, боб яде! “ Иска да му каже: „Ти яде печена кокошка, вързаха те; аз ядох боб, свободен съм. Ако ти беше ми дал от кокошката и аз от боба, и двама щяхме да бъдем свободни.“
към беседата >>
Той имал едно перо, носил го в ръката, среща се с един свой приятел, тъй се увлича в разговор с него, че забравя, че перото е в ръката.
Казвам: „Изгубеното е там.“ Не че го виждам, но в ума ми седи геометрически мястото; 15 крачки като четеш по права линия оттук, ще го намериш. Не че го виждам това. Някои мислят, че виждам. Предмета не виждам, но между този, изгубения предмет в дадения случай се образува връзка. Ето аз как го обяснявам.
Той имал едно перо, носил го в ръката, среща се с един свой приятел, тъй се увлича в разговор с него, че забравя, че перото е в ръката.
Толкоз се заинтересувал, че перото пада от ръката му. Тръгнал с приятеля си, после разделят се. Сега той ми разправя. Казвам: На това място, дето ти намери перото, нали срещна приятеля си, с когото говори и ти държеше перото в ръката си. Започва да си припомня, че приказвал с приятеля си и че перото може да е паднало там.
към беседата >>
Господарят му почнал да се озърта и да го търси.
На обед господарят му яде кокошка, той яде боб. Той намислил да му създаде една неприятност. Той казал на господарите: „Моят господар е много добър, но по някой път го прихваща нещо, започва да се озърта насам-натам. Моля, тогава вържете го, да не направи пакост. Като му мине, ще го развържете.“ Той му скрил напръстника.
Господарят му почнал да се озърта и да го търси.
Те го връзват. Седи той и му казва: „Стоян печена кокошка не яде, боб яде! “ Иска да му каже: „Ти яде печена кокошка, вързаха те; аз ядох боб, свободен съм. Ако ти беше ми дал от кокошката и аз от боба, и двама щяхме да бъдем свободни.“
към беседата >>
Толкоз се заинтересувал, че перото пада от ръката му.
Не че го виждам това. Някои мислят, че виждам. Предмета не виждам, но между този, изгубения предмет в дадения случай се образува връзка. Ето аз как го обяснявам. Той имал едно перо, носил го в ръката, среща се с един свой приятел, тъй се увлича в разговор с него, че забравя, че перото е в ръката.
Толкоз се заинтересувал, че перото пада от ръката му.
Тръгнал с приятеля си, после разделят се. Сега той ми разправя. Казвам: На това място, дето ти намери перото, нали срещна приятеля си, с когото говори и ти държеше перото в ръката си. Започва да си припомня, че приказвал с приятеля си и че перото може да е паднало там. Сега по някой път вие казвате: „Как стана тази работа?
към беседата >>
Те го връзват.
Той намислил да му създаде една неприятност. Той казал на господарите: „Моят господар е много добър, но по някой път го прихваща нещо, започва да се озърта насам-натам. Моля, тогава вържете го, да не направи пакост. Като му мине, ще го развържете.“ Той му скрил напръстника. Господарят му почнал да се озърта и да го търси.
Те го връзват.
Седи той и му казва: „Стоян печена кокошка не яде, боб яде! “ Иска да му каже: „Ти яде печена кокошка, вързаха те; аз ядох боб, свободен съм. Ако ти беше ми дал от кокошката и аз от боба, и двама щяхме да бъдем свободни.“
към беседата >>
Тръгнал с приятеля си, после разделят се.
Някои мислят, че виждам. Предмета не виждам, но между този, изгубения предмет в дадения случай се образува връзка. Ето аз как го обяснявам. Той имал едно перо, носил го в ръката, среща се с един свой приятел, тъй се увлича в разговор с него, че забравя, че перото е в ръката. Толкоз се заинтересувал, че перото пада от ръката му.
Тръгнал с приятеля си, после разделят се.
Сега той ми разправя. Казвам: На това място, дето ти намери перото, нали срещна приятеля си, с когото говори и ти държеше перото в ръката си. Започва да си припомня, че приказвал с приятеля си и че перото може да е паднало там. Сега по някой път вие казвате: „Как стана тази работа? “ Допуснете сега, че имате един предмет тук така поставен, че може да даде едно отражение.
към беседата >>
Седи той и му казва: „Стоян печена кокошка не яде, боб яде!
Той казал на господарите: „Моят господар е много добър, но по някой път го прихваща нещо, започва да се озърта насам-натам. Моля, тогава вържете го, да не направи пакост. Като му мине, ще го развържете.“ Той му скрил напръстника. Господарят му почнал да се озърта и да го търси. Те го връзват.
Седи той и му казва: „Стоян печена кокошка не яде, боб яде!
“ Иска да му каже: „Ти яде печена кокошка, вързаха те; аз ядох боб, свободен съм. Ако ти беше ми дал от кокошката и аз от боба, и двама щяхме да бъдем свободни.“
към беседата >>
Сега той ми разправя.
Предмета не виждам, но между този, изгубения предмет в дадения случай се образува връзка. Ето аз как го обяснявам. Той имал едно перо, носил го в ръката, среща се с един свой приятел, тъй се увлича в разговор с него, че забравя, че перото е в ръката. Толкоз се заинтересувал, че перото пада от ръката му. Тръгнал с приятеля си, после разделят се.
Сега той ми разправя.
Казвам: На това място, дето ти намери перото, нали срещна приятеля си, с когото говори и ти държеше перото в ръката си. Започва да си припомня, че приказвал с приятеля си и че перото може да е паднало там. Сега по някой път вие казвате: „Как стана тази работа? “ Допуснете сега, че имате един предмет тук така поставен, че може да даде едно отражение. Научно сега обяснявам.
към беседата >>
“ Иска да му каже: „Ти яде печена кокошка, вързаха те; аз ядох боб, свободен съм.
Моля, тогава вържете го, да не направи пакост. Като му мине, ще го развържете.“ Той му скрил напръстника. Господарят му почнал да се озърта и да го търси. Те го връзват. Седи той и му казва: „Стоян печена кокошка не яде, боб яде!
“ Иска да му каже: „Ти яде печена кокошка, вързаха те; аз ядох боб, свободен съм.
Ако ти беше ми дал от кокошката и аз от боба, и двама щяхме да бъдем свободни.“
към беседата >>
Казвам: На това място, дето ти намери перото, нали срещна приятеля си, с когото говори и ти държеше перото в ръката си.
Ето аз как го обяснявам. Той имал едно перо, носил го в ръката, среща се с един свой приятел, тъй се увлича в разговор с него, че забравя, че перото е в ръката. Толкоз се заинтересувал, че перото пада от ръката му. Тръгнал с приятеля си, после разделят се. Сега той ми разправя.
Казвам: На това място, дето ти намери перото, нали срещна приятеля си, с когото говори и ти държеше перото в ръката си.
Започва да си припомня, че приказвал с приятеля си и че перото може да е паднало там. Сега по някой път вие казвате: „Как стана тази работа? “ Допуснете сега, че имате един предмет тук така поставен, че може да даде едно отражение. Научно сега обяснявам. Може би е на 10, на 2, на 3 метра разстояние.
към беседата >>
Ако ти беше ми дал от кокошката и аз от боба, и двама щяхме да бъдем свободни.“
Като му мине, ще го развържете.“ Той му скрил напръстника. Господарят му почнал да се озърта и да го търси. Те го връзват. Седи той и му казва: „Стоян печена кокошка не яде, боб яде! “ Иска да му каже: „Ти яде печена кокошка, вързаха те; аз ядох боб, свободен съм.
Ако ти беше ми дал от кокошката и аз от боба, и двама щяхме да бъдем свободни.“
към беседата >>
Започва да си припомня, че приказвал с приятеля си и че перото може да е паднало там.
Той имал едно перо, носил го в ръката, среща се с един свой приятел, тъй се увлича в разговор с него, че забравя, че перото е в ръката. Толкоз се заинтересувал, че перото пада от ръката му. Тръгнал с приятеля си, после разделят се. Сега той ми разправя. Казвам: На това място, дето ти намери перото, нали срещна приятеля си, с когото говори и ти държеше перото в ръката си.
Започва да си припомня, че приказвал с приятеля си и че перото може да е паднало там.
Сега по някой път вие казвате: „Как стана тази работа? “ Допуснете сега, че имате един предмет тук така поставен, че може да даде едно отражение. Научно сега обяснявам. Може би е на 10, на 2, на 3 метра разстояние. Така сме поставили, че като погледнете отражението на светлината, виждате предмета.
към беседата >>
Казвам: Разделяйте богатствата: боба наполовина и кокошката наполовина.
Казвам: Разделяйте богатствата: боба наполовина и кокошката наполовина.
Не бъдете егоисти, да изядате кокошката, понеже ще бъдете вързани.
към беседата >>
Сега по някой път вие казвате: „Как стана тази работа?
Толкоз се заинтересувал, че перото пада от ръката му. Тръгнал с приятеля си, после разделят се. Сега той ми разправя. Казвам: На това място, дето ти намери перото, нали срещна приятеля си, с когото говори и ти държеше перото в ръката си. Започва да си припомня, че приказвал с приятеля си и че перото може да е паднало там.
Сега по някой път вие казвате: „Как стана тази работа?
“ Допуснете сега, че имате един предмет тук така поставен, че може да даде едно отражение. Научно сега обяснявам. Може би е на 10, на 2, на 3 метра разстояние. Така сме поставили, че като погледнете отражението на светлината, виждате предмета. Може да сме поставили на такова разстояние, че тази светлина не влиза.
към беседата >>
Не бъдете егоисти, да изядате кокошката, понеже ще бъдете вързани.
Казвам: Разделяйте богатствата: боба наполовина и кокошката наполовина.
Не бъдете егоисти, да изядате кокошката, понеже ще бъдете вързани.
към беседата >>
“ Допуснете сега, че имате един предмет тук така поставен, че може да даде едно отражение.
Тръгнал с приятеля си, после разделят се. Сега той ми разправя. Казвам: На това място, дето ти намери перото, нали срещна приятеля си, с когото говори и ти държеше перото в ръката си. Започва да си припомня, че приказвал с приятеля си и че перото може да е паднало там. Сега по някой път вие казвате: „Как стана тази работа?
“ Допуснете сега, че имате един предмет тук така поставен, че може да даде едно отражение.
Научно сега обяснявам. Може би е на 10, на 2, на 3 метра разстояние. Така сме поставили, че като погледнете отражението на светлината, виждате предмета. Може да сме поставили на такова разстояние, че тази светлина не влиза. Колкото сме по-близо, колкото условията са по-добри, светлината прониква.
към беседата >>
Всички започнете от точката.
Всички започнете от точката.
Имате едно желание, то не завзема никакво пространство. Най-първо ще му дадете един подтик на желанието по права линия. Но тази линия, тя има само дължина, няма никаква дебелина. То са безброй точки в правата линия. Едната точка станала причина да образува всичките точки.
към беседата >>
Научно сега обяснявам.
Сега той ми разправя. Казвам: На това място, дето ти намери перото, нали срещна приятеля си, с когото говори и ти държеше перото в ръката си. Започва да си припомня, че приказвал с приятеля си и че перото може да е паднало там. Сега по някой път вие казвате: „Как стана тази работа? “ Допуснете сега, че имате един предмет тук така поставен, че може да даде едно отражение.
Научно сега обяснявам.
Може би е на 10, на 2, на 3 метра разстояние. Така сме поставили, че като погледнете отражението на светлината, виждате предмета. Може да сме поставили на такова разстояние, че тази светлина не влиза. Колкото сме по-близо, колкото условията са по-добри, светлината прониква.
към беседата >>
Имате едно желание, то не завзема никакво пространство.
Всички започнете от точката.
Имате едно желание, то не завзема никакво пространство.
Най-първо ще му дадете един подтик на желанието по права линия. Но тази линия, тя има само дължина, няма никаква дебелина. То са безброй точки в правата линия. Едната точка станала причина да образува всичките точки. Правата линия е резултат на движението.
към беседата >>
Може би е на 10, на 2, на 3 метра разстояние.
Казвам: На това място, дето ти намери перото, нали срещна приятеля си, с когото говори и ти държеше перото в ръката си. Започва да си припомня, че приказвал с приятеля си и че перото може да е паднало там. Сега по някой път вие казвате: „Как стана тази работа? “ Допуснете сега, че имате един предмет тук така поставен, че може да даде едно отражение. Научно сега обяснявам.
Може би е на 10, на 2, на 3 метра разстояние.
Така сме поставили, че като погледнете отражението на светлината, виждате предмета. Може да сме поставили на такова разстояние, че тази светлина не влиза. Колкото сме по-близо, колкото условията са по-добри, светлината прониква.
към беседата >>
Най-първо ще му дадете един подтик на желанието по права линия.
Всички започнете от точката. Имате едно желание, то не завзема никакво пространство.
Най-първо ще му дадете един подтик на желанието по права линия.
Но тази линия, тя има само дължина, няма никаква дебелина. То са безброй точки в правата линия. Едната точка станала причина да образува всичките точки. Правата линия е резултат на движението. Ще подвижи всичките точки в съвсем друго направление, ще образува плоскост.
към беседата >>
Така сме поставили, че като погледнете отражението на светлината, виждате предмета.
Започва да си припомня, че приказвал с приятеля си и че перото може да е паднало там. Сега по някой път вие казвате: „Как стана тази работа? “ Допуснете сега, че имате един предмет тук така поставен, че може да даде едно отражение. Научно сега обяснявам. Може би е на 10, на 2, на 3 метра разстояние.
Така сме поставили, че като погледнете отражението на светлината, виждате предмета.
Може да сме поставили на такова разстояние, че тази светлина не влиза. Колкото сме по-близо, колкото условията са по-добри, светлината прониква.
към беседата >>
Но тази линия, тя има само дължина, няма никаква дебелина.
Всички започнете от точката. Имате едно желание, то не завзема никакво пространство. Най-първо ще му дадете един подтик на желанието по права линия.
Но тази линия, тя има само дължина, няма никаква дебелина.
То са безброй точки в правата линия. Едната точка станала причина да образува всичките точки. Правата линия е резултат на движението. Ще подвижи всичките точки в съвсем друго направление, ще образува плоскост. Ако вашият ум може от една точка да образува една права линия и от една права линия може да образува една плоскост и от една плоскост може да образува един куб или едно тяло, онова, което вие желаете, може да го постигнете.
към беседата >>
Може да сме поставили на такова разстояние, че тази светлина не влиза.
Сега по някой път вие казвате: „Как стана тази работа? “ Допуснете сега, че имате един предмет тук така поставен, че може да даде едно отражение. Научно сега обяснявам. Може би е на 10, на 2, на 3 метра разстояние. Така сме поставили, че като погледнете отражението на светлината, виждате предмета.
Може да сме поставили на такова разстояние, че тази светлина не влиза.
Колкото сме по-близо, колкото условията са по-добри, светлината прониква.
към беседата >>
То са безброй точки в правата линия.
Всички започнете от точката. Имате едно желание, то не завзема никакво пространство. Най-първо ще му дадете един подтик на желанието по права линия. Но тази линия, тя има само дължина, няма никаква дебелина.
То са безброй точки в правата линия.
Едната точка станала причина да образува всичките точки. Правата линия е резултат на движението. Ще подвижи всичките точки в съвсем друго направление, ще образува плоскост. Ако вашият ум може от една точка да образува една права линия и от една права линия може да образува една плоскост и от една плоскост може да образува един куб или едно тяло, онова, което вие желаете, може да го постигнете. То е постижение.
към беседата >>
Колкото сме по-близо, колкото условията са по-добри, светлината прониква.
“ Допуснете сега, че имате един предмет тук така поставен, че може да даде едно отражение. Научно сега обяснявам. Може би е на 10, на 2, на 3 метра разстояние. Така сме поставили, че като погледнете отражението на светлината, виждате предмета. Може да сме поставили на такова разстояние, че тази светлина не влиза.
Колкото сме по-близо, колкото условията са по-добри, светлината прониква.
към беседата >>
Едната точка станала причина да образува всичките точки.
Всички започнете от точката. Имате едно желание, то не завзема никакво пространство. Най-първо ще му дадете един подтик на желанието по права линия. Но тази линия, тя има само дължина, няма никаква дебелина. То са безброй точки в правата линия.
Едната точка станала причина да образува всичките точки.
Правата линия е резултат на движението. Ще подвижи всичките точки в съвсем друго направление, ще образува плоскост. Ако вашият ум може от една точка да образува една права линия и от една права линия може да образува една плоскост и от една плоскост може да образува един куб или едно тяло, онова, което вие желаете, може да го постигнете. То е постижение. Но ако желанието ви не може да се проектира, не може да се проектира в плоскост, то е невъзможно.
към беседата >>
Та, казвам: В дадения случай един изгубен предмет, той има свое отражение.
Та, казвам: В дадения случай един изгубен предмет, той има свое отражение.
Даже ако искате, вие направете научен опит. Може да знаеш, като вземеш един лотариен билет, ще спечелиш или няма да спечелиш. Ако ти мислиш, че ще спечелиш един милион, пропорцията е: на 10 000 случая една само възможност има да спечелиш. 10 000 опита като направиш, само една възможност има да спечелиш. Там, дето трябва да се координира умът, сърцето ти и душата ти, тогава пропорцията е 1 : 2.
към беседата >>
Правата линия е резултат на движението.
Имате едно желание, то не завзема никакво пространство. Най-първо ще му дадете един подтик на желанието по права линия. Но тази линия, тя има само дължина, няма никаква дебелина. То са безброй точки в правата линия. Едната точка станала причина да образува всичките точки.
Правата линия е резултат на движението.
Ще подвижи всичките точки в съвсем друго направление, ще образува плоскост. Ако вашият ум може от една точка да образува една права линия и от една права линия може да образува една плоскост и от една плоскост може да образува един куб или едно тяло, онова, което вие желаете, може да го постигнете. То е постижение. Но ако желанието ви не може да се проектира, не може да се проектира в плоскост, то е невъзможно. Всяко желание трябва да тръгне по права линия, правата линия – в плоскост и плоскостта – в третото измерение.
към беседата >>
Даже ако искате, вие направете научен опит.
Та, казвам: В дадения случай един изгубен предмет, той има свое отражение.
Даже ако искате, вие направете научен опит.
Може да знаеш, като вземеш един лотариен билет, ще спечелиш или няма да спечелиш. Ако ти мислиш, че ще спечелиш един милион, пропорцията е: на 10 000 случая една само възможност има да спечелиш. 10 000 опита като направиш, само една възможност има да спечелиш. Там, дето трябва да се координира умът, сърцето ти и душата ти, тогава пропорцията е 1 : 2. Но трябва да се координират.
към беседата >>
Ще подвижи всичките точки в съвсем друго направление, ще образува плоскост.
Най-първо ще му дадете един подтик на желанието по права линия. Но тази линия, тя има само дължина, няма никаква дебелина. То са безброй точки в правата линия. Едната точка станала причина да образува всичките точки. Правата линия е резултат на движението.
Ще подвижи всичките точки в съвсем друго направление, ще образува плоскост.
Ако вашият ум може от една точка да образува една права линия и от една права линия може да образува една плоскост и от една плоскост може да образува един куб или едно тяло, онова, което вие желаете, може да го постигнете. То е постижение. Но ако желанието ви не може да се проектира, не може да се проектира в плоскост, то е невъзможно. Всяко желание трябва да тръгне по права линия, правата линия – в плоскост и плоскостта – в третото измерение.
към беседата >>
Може да знаеш, като вземеш един лотариен билет, ще спечелиш или няма да спечелиш.
Та, казвам: В дадения случай един изгубен предмет, той има свое отражение. Даже ако искате, вие направете научен опит.
Може да знаеш, като вземеш един лотариен билет, ще спечелиш или няма да спечелиш.
Ако ти мислиш, че ще спечелиш един милион, пропорцията е: на 10 000 случая една само възможност има да спечелиш. 10 000 опита като направиш, само една възможност има да спечелиш. Там, дето трябва да се координира умът, сърцето ти и душата ти, тогава пропорцията е 1 : 2. Но трябва да се координират. Сега този закон може да го приложите.
към беседата >>
Ако вашият ум може от една точка да образува една права линия и от една права линия може да образува една плоскост и от една плоскост може да образува един куб или едно тяло, онова, което вие желаете, може да го постигнете.
Но тази линия, тя има само дължина, няма никаква дебелина. То са безброй точки в правата линия. Едната точка станала причина да образува всичките точки. Правата линия е резултат на движението. Ще подвижи всичките точки в съвсем друго направление, ще образува плоскост.
Ако вашият ум може от една точка да образува една права линия и от една права линия може да образува една плоскост и от една плоскост може да образува един куб или едно тяло, онова, което вие желаете, може да го постигнете.
То е постижение. Но ако желанието ви не може да се проектира, не може да се проектира в плоскост, то е невъзможно. Всяко желание трябва да тръгне по права линия, правата линия – в плоскост и плоскостта – в третото измерение.
към беседата >>
Ако ти мислиш, че ще спечелиш един милион, пропорцията е: на 10 000 случая една само възможност има да спечелиш.
Та, казвам: В дадения случай един изгубен предмет, той има свое отражение. Даже ако искате, вие направете научен опит. Може да знаеш, като вземеш един лотариен билет, ще спечелиш или няма да спечелиш.
Ако ти мислиш, че ще спечелиш един милион, пропорцията е: на 10 000 случая една само възможност има да спечелиш.
10 000 опита като направиш, само една възможност има да спечелиш. Там, дето трябва да се координира умът, сърцето ти и душата ти, тогава пропорцията е 1 : 2. Но трябва да се координират. Сега този закон може да го приложите.
към беседата >>
То е постижение.
То са безброй точки в правата линия. Едната точка станала причина да образува всичките точки. Правата линия е резултат на движението. Ще подвижи всичките точки в съвсем друго направление, ще образува плоскост. Ако вашият ум може от една точка да образува една права линия и от една права линия може да образува една плоскост и от една плоскост може да образува един куб или едно тяло, онова, което вие желаете, може да го постигнете.
То е постижение.
Но ако желанието ви не може да се проектира, не може да се проектира в плоскост, то е невъзможно. Всяко желание трябва да тръгне по права линия, правата линия – в плоскост и плоскостта – в третото измерение.
към беседата >>
10 000 опита като направиш, само една възможност има да спечелиш.
Та, казвам: В дадения случай един изгубен предмет, той има свое отражение. Даже ако искате, вие направете научен опит. Може да знаеш, като вземеш един лотариен билет, ще спечелиш или няма да спечелиш. Ако ти мислиш, че ще спечелиш един милион, пропорцията е: на 10 000 случая една само възможност има да спечелиш.
10 000 опита като направиш, само една възможност има да спечелиш.
Там, дето трябва да се координира умът, сърцето ти и душата ти, тогава пропорцията е 1 : 2. Но трябва да се координират. Сега този закон може да го приложите.
към беседата >>
Но ако желанието ви не може да се проектира, не може да се проектира в плоскост, то е невъзможно.
Едната точка станала причина да образува всичките точки. Правата линия е резултат на движението. Ще подвижи всичките точки в съвсем друго направление, ще образува плоскост. Ако вашият ум може от една точка да образува една права линия и от една права линия може да образува една плоскост и от една плоскост може да образува един куб или едно тяло, онова, което вие желаете, може да го постигнете. То е постижение.
Но ако желанието ви не може да се проектира, не може да се проектира в плоскост, то е невъзможно.
Всяко желание трябва да тръгне по права линия, правата линия – в плоскост и плоскостта – в третото измерение.
към беседата >>
Там, дето трябва да се координира умът, сърцето ти и душата ти, тогава пропорцията е 1 : 2.
Та, казвам: В дадения случай един изгубен предмет, той има свое отражение. Даже ако искате, вие направете научен опит. Може да знаеш, като вземеш един лотариен билет, ще спечелиш или няма да спечелиш. Ако ти мислиш, че ще спечелиш един милион, пропорцията е: на 10 000 случая една само възможност има да спечелиш. 10 000 опита като направиш, само една възможност има да спечелиш.
Там, дето трябва да се координира умът, сърцето ти и душата ти, тогава пропорцията е 1 : 2.
Но трябва да се координират. Сега този закон може да го приложите.
към беседата >>
Всяко желание трябва да тръгне по права линия, правата линия – в плоскост и плоскостта – в третото измерение.
Правата линия е резултат на движението. Ще подвижи всичките точки в съвсем друго направление, ще образува плоскост. Ако вашият ум може от една точка да образува една права линия и от една права линия може да образува една плоскост и от една плоскост може да образува един куб или едно тяло, онова, което вие желаете, може да го постигнете. То е постижение. Но ако желанието ви не може да се проектира, не може да се проектира в плоскост, то е невъзможно.
Всяко желание трябва да тръгне по права линия, правата линия – в плоскост и плоскостта – в третото измерение.
към беседата >>
Но трябва да се координират.
Даже ако искате, вие направете научен опит. Може да знаеш, като вземеш един лотариен билет, ще спечелиш или няма да спечелиш. Ако ти мислиш, че ще спечелиш един милион, пропорцията е: на 10 000 случая една само възможност има да спечелиш. 10 000 опита като направиш, само една възможност има да спечелиш. Там, дето трябва да се координира умът, сърцето ти и душата ти, тогава пропорцията е 1 : 2.
Но трябва да се координират.
Сега този закон може да го приложите.
към беседата >>
Има един закон: първо ще работите с ума си, ще работите със сърцето си, ще изпълните работите си с волята си.
Има един закон: първо ще работите с ума си, ще работите със сърцето си, ще изпълните работите си с волята си.
Има закон, който определя. Умът е подтик. Умът ще направи правите линии, сърцето ще направи плоскостите, волята ще направи тялото. След туй, щом се създаде едно тяло, нещата стават възможни. Когато казваме, че някои неща се невъзможни, разбираме: невъзможно е да стане едно нещо, в което умът не е взел участие, сърцето и волята не са взели участие.
към беседата >>
Сега този закон може да го приложите.
Може да знаеш, като вземеш един лотариен билет, ще спечелиш или няма да спечелиш. Ако ти мислиш, че ще спечелиш един милион, пропорцията е: на 10 000 случая една само възможност има да спечелиш. 10 000 опита като направиш, само една възможност има да спечелиш. Там, дето трябва да се координира умът, сърцето ти и душата ти, тогава пропорцията е 1 : 2. Но трябва да се координират.
Сега този закон може да го приложите.
към беседата >>
Има закон, който определя.
Има един закон: първо ще работите с ума си, ще работите със сърцето си, ще изпълните работите си с волята си.
Има закон, който определя.
Умът е подтик. Умът ще направи правите линии, сърцето ще направи плоскостите, волята ще направи тялото. След туй, щом се създаде едно тяло, нещата стават възможни. Когато казваме, че някои неща се невъзможни, разбираме: невъзможно е да стане едно нещо, в което умът не е взел участие, сърцето и волята не са взели участие. Разбирам концентриране на човешките закони.
към беседата >>
Ако координираш ума, сърцето си и душата си и волята си, тогава всичко е постижимо в света.
Ако координираш ума, сърцето си и душата си и волята си, тогава всичко е постижимо в света.
Има неща невъзможни, има неща непостижими. Има неща непостижими. Не може да ви дам крепостен акт за Месечината. Няма такова правителство, което да санкционира. Да кажем, че ви завещая Месечината.
към беседата >>
Умът е подтик.
Има един закон: първо ще работите с ума си, ще работите със сърцето си, ще изпълните работите си с волята си. Има закон, който определя.
Умът е подтик.
Умът ще направи правите линии, сърцето ще направи плоскостите, волята ще направи тялото. След туй, щом се създаде едно тяло, нещата стават възможни. Когато казваме, че някои неща се невъзможни, разбираме: невъзможно е да стане едно нещо, в което умът не е взел участие, сърцето и волята не са взели участие. Разбирам концентриране на човешките закони. Дето човешкото сърце и човешката воля взема участие без противоречие, всички неща възможно постижими стават.
към беседата >>
Има неща невъзможни, има неща непостижими.
Ако координираш ума, сърцето си и душата си и волята си, тогава всичко е постижимо в света.
Има неща невъзможни, има неща непостижими.
Има неща непостижими. Не може да ви дам крепостен акт за Месечината. Няма такова правителство, което да санкционира. Да кажем, че ви завещая Месечината. Кое правителство ще санкционира, че ви давам Месечината?
към беседата >>
Умът ще направи правите линии, сърцето ще направи плоскостите, волята ще направи тялото.
Има един закон: първо ще работите с ума си, ще работите със сърцето си, ще изпълните работите си с волята си. Има закон, който определя. Умът е подтик.
Умът ще направи правите линии, сърцето ще направи плоскостите, волята ще направи тялото.
След туй, щом се създаде едно тяло, нещата стават възможни. Когато казваме, че някои неща се невъзможни, разбираме: невъзможно е да стане едно нещо, в което умът не е взел участие, сърцето и волята не са взели участие. Разбирам концентриране на човешките закони. Дето човешкото сърце и човешката воля взема участие без противоречие, всички неща възможно постижими стават. Има неща, колкото да ги желаем, не са постижими.
към беседата >>
Има неща непостижими.
Ако координираш ума, сърцето си и душата си и волята си, тогава всичко е постижимо в света. Има неща невъзможни, има неща непостижими.
Има неща непостижими.
Не може да ви дам крепостен акт за Месечината. Няма такова правителство, което да санкционира. Да кажем, че ви завещая Месечината. Кое правителство ще санкционира, че ви давам Месечината? Правителството разбира, че не е компетентно.
към беседата >>
След туй, щом се създаде едно тяло, нещата стават възможни.
Има един закон: първо ще работите с ума си, ще работите със сърцето си, ще изпълните работите си с волята си. Има закон, който определя. Умът е подтик. Умът ще направи правите линии, сърцето ще направи плоскостите, волята ще направи тялото.
След туй, щом се създаде едно тяло, нещата стават възможни.
Когато казваме, че някои неща се невъзможни, разбираме: невъзможно е да стане едно нещо, в което умът не е взел участие, сърцето и волята не са взели участие. Разбирам концентриране на човешките закони. Дето човешкото сърце и човешката воля взема участие без противоречие, всички неща възможно постижими стават. Има неща, колкото да ги желаем, не са постижими. Искайте нещата, които са възможни за вашия ум.
към беседата >>
Не може да ви дам крепостен акт за Месечината.
Ако координираш ума, сърцето си и душата си и волята си, тогава всичко е постижимо в света. Има неща невъзможни, има неща непостижими. Има неща непостижими.
Не може да ви дам крепостен акт за Месечината.
Няма такова правителство, което да санкционира. Да кажем, че ви завещая Месечината. Кое правителство ще санкционира, че ви давам Месечината? Правителството разбира, че не е компетентно. Месечината принадлежи на друг свят.
към беседата >>
Когато казваме, че някои неща се невъзможни, разбираме: невъзможно е да стане едно нещо, в което умът не е взел участие, сърцето и волята не са взели участие.
Има един закон: първо ще работите с ума си, ще работите със сърцето си, ще изпълните работите си с волята си. Има закон, който определя. Умът е подтик. Умът ще направи правите линии, сърцето ще направи плоскостите, волята ще направи тялото. След туй, щом се създаде едно тяло, нещата стават възможни.
Когато казваме, че някои неща се невъзможни, разбираме: невъзможно е да стане едно нещо, в което умът не е взел участие, сърцето и волята не са взели участие.
Разбирам концентриране на човешките закони. Дето човешкото сърце и човешката воля взема участие без противоречие, всички неща възможно постижими стават. Има неща, колкото да ги желаем, не са постижими. Искайте нещата, които са възможни за вашия ум.
към беседата >>
Няма такова правителство, което да санкционира.
Ако координираш ума, сърцето си и душата си и волята си, тогава всичко е постижимо в света. Има неща невъзможни, има неща непостижими. Има неща непостижими. Не може да ви дам крепостен акт за Месечината.
Няма такова правителство, което да санкционира.
Да кажем, че ви завещая Месечината. Кое правителство ще санкционира, че ви давам Месечината? Правителството разбира, че не е компетентно. Месечината принадлежи на друг свят. По някой път вие искате да ви дадат Месечината.
към беседата >>
Разбирам концентриране на човешките закони.
Има закон, който определя. Умът е подтик. Умът ще направи правите линии, сърцето ще направи плоскостите, волята ще направи тялото. След туй, щом се създаде едно тяло, нещата стават възможни. Когато казваме, че някои неща се невъзможни, разбираме: невъзможно е да стане едно нещо, в което умът не е взел участие, сърцето и волята не са взели участие.
Разбирам концентриране на човешките закони.
Дето човешкото сърце и човешката воля взема участие без противоречие, всички неща възможно постижими стават. Има неща, колкото да ги желаем, не са постижими. Искайте нещата, които са възможни за вашия ум.
към беседата >>
Да кажем, че ви завещая Месечината.
Ако координираш ума, сърцето си и душата си и волята си, тогава всичко е постижимо в света. Има неща невъзможни, има неща непостижими. Има неща непостижими. Не може да ви дам крепостен акт за Месечината. Няма такова правителство, което да санкционира.
Да кажем, че ви завещая Месечината.
Кое правителство ще санкционира, че ви давам Месечината? Правителството разбира, че не е компетентно. Месечината принадлежи на друг свят. По някой път вие искате да ви дадат Месечината. То е невъзможно.
към беседата >>
Дето човешкото сърце и човешката воля взема участие без противоречие, всички неща възможно постижими стават.
Умът е подтик. Умът ще направи правите линии, сърцето ще направи плоскостите, волята ще направи тялото. След туй, щом се създаде едно тяло, нещата стават възможни. Когато казваме, че някои неща се невъзможни, разбираме: невъзможно е да стане едно нещо, в което умът не е взел участие, сърцето и волята не са взели участие. Разбирам концентриране на човешките закони.
Дето човешкото сърце и човешката воля взема участие без противоречие, всички неща възможно постижими стават.
Има неща, колкото да ги желаем, не са постижими. Искайте нещата, които са възможни за вашия ум.
към беседата >>
Кое правителство ще санкционира, че ви давам Месечината?
Има неща невъзможни, има неща непостижими. Има неща непостижими. Не може да ви дам крепостен акт за Месечината. Няма такова правителство, което да санкционира. Да кажем, че ви завещая Месечината.
Кое правителство ще санкционира, че ви давам Месечината?
Правителството разбира, че не е компетентно. Месечината принадлежи на друг свят. По някой път вие искате да ви дадат Месечината. То е невъзможно.
към беседата >>
Има неща, колкото да ги желаем, не са постижими.
Умът ще направи правите линии, сърцето ще направи плоскостите, волята ще направи тялото. След туй, щом се създаде едно тяло, нещата стават възможни. Когато казваме, че някои неща се невъзможни, разбираме: невъзможно е да стане едно нещо, в което умът не е взел участие, сърцето и волята не са взели участие. Разбирам концентриране на човешките закони. Дето човешкото сърце и човешката воля взема участие без противоречие, всички неща възможно постижими стават.
Има неща, колкото да ги желаем, не са постижими.
Искайте нещата, които са възможни за вашия ум.
към беседата >>
Правителството разбира, че не е компетентно.
Има неща непостижими. Не може да ви дам крепостен акт за Месечината. Няма такова правителство, което да санкционира. Да кажем, че ви завещая Месечината. Кое правителство ще санкционира, че ви давам Месечината?
Правителството разбира, че не е компетентно.
Месечината принадлежи на друг свят. По някой път вие искате да ви дадат Месечината. То е невъзможно.
към беседата >>
Искайте нещата, които са възможни за вашия ум.
След туй, щом се създаде едно тяло, нещата стават възможни. Когато казваме, че някои неща се невъзможни, разбираме: невъзможно е да стане едно нещо, в което умът не е взел участие, сърцето и волята не са взели участие. Разбирам концентриране на човешките закони. Дето човешкото сърце и човешката воля взема участие без противоречие, всички неща възможно постижими стават. Има неща, колкото да ги желаем, не са постижими.
Искайте нещата, които са възможни за вашия ум.
към беседата >>
Месечината принадлежи на друг свят.
Не може да ви дам крепостен акт за Месечината. Няма такова правителство, което да санкционира. Да кажем, че ви завещая Месечината. Кое правителство ще санкционира, че ви давам Месечината? Правителството разбира, че не е компетентно.
Месечината принадлежи на друг свят.
По някой път вие искате да ви дадат Месечината. То е невъзможно.
към беседата >>
Сега какво правило ще извлечете за себе си?
Сега какво правило ще извлечете за себе си?
Между две красиви моми има две възможности, има три възможности, но три, по които се отличават и двете да бъдат доволни. Едната може да представя изгряващото Слънце, другата – когато залязва. И двете не може да представят едновременно Слънцето, което изгрява. Едната ако е първа, другата трябва да бъде последна. Ако едната може да вземе първото място, другата – второто.
към беседата >>
По някой път вие искате да ви дадат Месечината.
Няма такова правителство, което да санкционира. Да кажем, че ви завещая Месечината. Кое правителство ще санкционира, че ви давам Месечината? Правителството разбира, че не е компетентно. Месечината принадлежи на друг свят.
По някой път вие искате да ви дадат Месечината.
То е невъзможно.
към беседата >>
Между две красиви моми има две възможности, има три възможности, но три, по които се отличават и двете да бъдат доволни.
Сега какво правило ще извлечете за себе си?
Между две красиви моми има две възможности, има три възможности, но три, по които се отличават и двете да бъдат доволни.
Едната може да представя изгряващото Слънце, другата – когато залязва. И двете не може да представят едновременно Слънцето, което изгрява. Едната ако е първа, другата трябва да бъде последна. Ако едната може да вземе първото място, другата – второто. Третото положение е най-високата точка, дето могат да се съединят и да образуват един триъгълник.
към беседата >>
То е невъзможно.
Да кажем, че ви завещая Месечината. Кое правителство ще санкционира, че ви давам Месечината? Правителството разбира, че не е компетентно. Месечината принадлежи на друг свят. По някой път вие искате да ви дадат Месечината.
То е невъзможно.
към беседата >>
Едната може да представя изгряващото Слънце, другата – когато залязва.
Сега какво правило ще извлечете за себе си? Между две красиви моми има две възможности, има три възможности, но три, по които се отличават и двете да бъдат доволни.
Едната може да представя изгряващото Слънце, другата – когато залязва.
И двете не може да представят едновременно Слънцето, което изгрява. Едната ако е първа, другата трябва да бъде последна. Ако едната може да вземе първото място, другата – второто. Третото положение е най-високата точка, дето могат да се съединят и да образуват един триъгълник. В точката С е щастието на човека.
към беседата >>
Та, казвам: При възможните работи вие може да постигнете нещата.
Та, казвам: При възможните работи вие може да постигнете нещата.
Вие искате да спечелите от лотарията един милион. Защо искате да спечелите? Вие казвате, че като спечелите, ще направите това или онова. Ни най-малко няма да направите. То са залъгалки.
към беседата >>
И двете не може да представят едновременно Слънцето, което изгрява.
Сега какво правило ще извлечете за себе си? Между две красиви моми има две възможности, има три възможности, но три, по които се отличават и двете да бъдат доволни. Едната може да представя изгряващото Слънце, другата – когато залязва.
И двете не може да представят едновременно Слънцето, което изгрява.
Едната ако е първа, другата трябва да бъде последна. Ако едната може да вземе първото място, другата – второто. Третото положение е най-високата точка, дето могат да се съединят и да образуват един триъгълник. В точката С е щастието на човека.
към беседата >>
Вие искате да спечелите от лотарията един милион.
Та, казвам: При възможните работи вие може да постигнете нещата.
Вие искате да спечелите от лотарията един милион.
Защо искате да спечелите? Вие казвате, че като спечелите, ще направите това или онова. Ни най-малко няма да направите. То са залъгалки. Идва един и ме пита, казва: „Моля, кажи ми кой билет ще спечели.
към беседата >>
Едната ако е първа, другата трябва да бъде последна.
Сега какво правило ще извлечете за себе си? Между две красиви моми има две възможности, има три възможности, но три, по които се отличават и двете да бъдат доволни. Едната може да представя изгряващото Слънце, другата – когато залязва. И двете не може да представят едновременно Слънцето, което изгрява.
Едната ако е първа, другата трябва да бъде последна.
Ако едната може да вземе първото място, другата – второто. Третото положение е най-високата точка, дето могат да се съединят и да образуват един триъгълник. В точката С е щастието на човека.
към беседата >>
Защо искате да спечелите?
Та, казвам: При възможните работи вие може да постигнете нещата. Вие искате да спечелите от лотарията един милион.
Защо искате да спечелите?
Вие казвате, че като спечелите, ще направите това или онова. Ни най-малко няма да направите. То са залъгалки. Идва един и ме пита, казва: „Моля, кажи ми кой билет ще спечели. Аз не искам много, кажи ми кой билет ще спечели 100 000 лева; 50 000 ще дам на братството.“ Защо ще ти кажа да спечелиш 100 000 лева и да дадеш на братството 50 000 лева?
към беседата >>
Ако едната може да вземе първото място, другата – второто.
Сега какво правило ще извлечете за себе си? Между две красиви моми има две възможности, има три възможности, но три, по които се отличават и двете да бъдат доволни. Едната може да представя изгряващото Слънце, другата – когато залязва. И двете не може да представят едновременно Слънцето, което изгрява. Едната ако е първа, другата трябва да бъде последна.
Ако едната може да вземе първото място, другата – второто.
Третото положение е най-високата точка, дето могат да се съединят и да образуват един триъгълник. В точката С е щастието на човека.
към беседата >>
Вие казвате, че като спечелите, ще направите това или онова.
Та, казвам: При възможните работи вие може да постигнете нещата. Вие искате да спечелите от лотарията един милион. Защо искате да спечелите?
Вие казвате, че като спечелите, ще направите това или онова.
Ни най-малко няма да направите. То са залъгалки. Идва един и ме пита, казва: „Моля, кажи ми кой билет ще спечели. Аз не искам много, кажи ми кой билет ще спечели 100 000 лева; 50 000 ще дам на братството.“ Защо ще ти кажа да спечелиш 100 000 лева и да дадеш на братството 50 000 лева? Аз ако зная кой билет ще спечели и искам пари, аз ще взема парите.
към беседата >>
Третото положение е най-високата точка, дето могат да се съединят и да образуват един триъгълник.
Между две красиви моми има две възможности, има три възможности, но три, по които се отличават и двете да бъдат доволни. Едната може да представя изгряващото Слънце, другата – когато залязва. И двете не може да представят едновременно Слънцето, което изгрява. Едната ако е първа, другата трябва да бъде последна. Ако едната може да вземе първото място, другата – второто.
Третото положение е най-високата точка, дето могат да се съединят и да образуват един триъгълник.
В точката С е щастието на човека.
към беседата >>
Ни най-малко няма да направите.
Та, казвам: При възможните работи вие може да постигнете нещата. Вие искате да спечелите от лотарията един милион. Защо искате да спечелите? Вие казвате, че като спечелите, ще направите това или онова.
Ни най-малко няма да направите.
То са залъгалки. Идва един и ме пита, казва: „Моля, кажи ми кой билет ще спечели. Аз не искам много, кажи ми кой билет ще спечели 100 000 лева; 50 000 ще дам на братството.“ Защо ще ти кажа да спечелиш 100 000 лева и да дадеш на братството 50 000 лева? Аз ако зная кой билет ще спечели и искам пари, аз ще взема парите. Защо ще ти казвам кой билет печели, че ти да дадеш 50 000 и да кажеш, че си дал 50 000 на братството?
към беседата >>
В точката С е щастието на човека.
Едната може да представя изгряващото Слънце, другата – когато залязва. И двете не може да представят едновременно Слънцето, което изгрява. Едната ако е първа, другата трябва да бъде последна. Ако едната може да вземе първото място, другата – второто. Третото положение е най-високата точка, дето могат да се съединят и да образуват един триъгълник.
В точката С е щастието на човека.
към беседата >>
То са залъгалки.
Та, казвам: При възможните работи вие може да постигнете нещата. Вие искате да спечелите от лотарията един милион. Защо искате да спечелите? Вие казвате, че като спечелите, ще направите това или онова. Ни най-малко няма да направите.
То са залъгалки.
Идва един и ме пита, казва: „Моля, кажи ми кой билет ще спечели. Аз не искам много, кажи ми кой билет ще спечели 100 000 лева; 50 000 ще дам на братството.“ Защо ще ти кажа да спечелиш 100 000 лева и да дадеш на братството 50 000 лева? Аз ако зная кой билет ще спечели и искам пари, аз ще взема парите. Защо ще ти казвам кой билет печели, че ти да дадеш 50 000 и да кажеш, че си дал 50 000 на братството? Не ти казвам.
към беседата >>
Дето се обединяват умът и сърцето, то е най-високото положение.
Дето се обединяват умът и сърцето, то е най-високото положение.
Щом се обединят умът и сърцето, то е човешката душа, то е волята. Дето има хармония между ума и сърцето, всичко се постига. Вие постоянно се борите със себе си. Казвате: „Аз не съм добър, не съм умен“, че това-онова. Тези неща ги изхвърлете, те са неща на миналото.
към беседата >>
Идва един и ме пита, казва: „Моля, кажи ми кой билет ще спечели.
Вие искате да спечелите от лотарията един милион. Защо искате да спечелите? Вие казвате, че като спечелите, ще направите това или онова. Ни най-малко няма да направите. То са залъгалки.
Идва един и ме пита, казва: „Моля, кажи ми кой билет ще спечели.
Аз не искам много, кажи ми кой билет ще спечели 100 000 лева; 50 000 ще дам на братството.“ Защо ще ти кажа да спечелиш 100 000 лева и да дадеш на братството 50 000 лева? Аз ако зная кой билет ще спечели и искам пари, аз ще взема парите. Защо ще ти казвам кой билет печели, че ти да дадеш 50 000 и да кажеш, че си дал 50 000 на братството? Не ти казвам. Аз го виждам, че неговият ум не е координиран.
към беседата >>
Щом се обединят умът и сърцето, то е човешката душа, то е волята.
Дето се обединяват умът и сърцето, то е най-високото положение.
Щом се обединят умът и сърцето, то е човешката душа, то е волята.
Дето има хармония между ума и сърцето, всичко се постига. Вие постоянно се борите със себе си. Казвате: „Аз не съм добър, не съм умен“, че това-онова. Тези неща ги изхвърлете, те са неща на миналото. Ако дойде един човек и ви нашари с черно, черен ли сте?
към беседата >>
Аз не искам много, кажи ми кой билет ще спечели 100 000 лева; 50 000 ще дам на братството.“ Защо ще ти кажа да спечелиш 100 000 лева и да дадеш на братството 50 000 лева?
Защо искате да спечелите? Вие казвате, че като спечелите, ще направите това или онова. Ни най-малко няма да направите. То са залъгалки. Идва един и ме пита, казва: „Моля, кажи ми кой билет ще спечели.
Аз не искам много, кажи ми кой билет ще спечели 100 000 лева; 50 000 ще дам на братството.“ Защо ще ти кажа да спечелиш 100 000 лева и да дадеш на братството 50 000 лева?
Аз ако зная кой билет ще спечели и искам пари, аз ще взема парите. Защо ще ти казвам кой билет печели, че ти да дадеш 50 000 и да кажеш, че си дал 50 000 на братството? Не ти казвам. Аз го виждам, че неговият ум не е координиран. И да му кажа, той няма да спечели нищо.
към беседата >>
Дето има хармония между ума и сърцето, всичко се постига.
Дето се обединяват умът и сърцето, то е най-високото положение. Щом се обединят умът и сърцето, то е човешката душа, то е волята.
Дето има хармония между ума и сърцето, всичко се постига.
Вие постоянно се борите със себе си. Казвате: „Аз не съм добър, не съм умен“, че това-онова. Тези неща ги изхвърлете, те са неща на миналото. Ако дойде един човек и ви нашари с черно, черен ли сте? Вземете, че се умийте.
към беседата >>
Аз ако зная кой билет ще спечели и искам пари, аз ще взема парите.
Вие казвате, че като спечелите, ще направите това или онова. Ни най-малко няма да направите. То са залъгалки. Идва един и ме пита, казва: „Моля, кажи ми кой билет ще спечели. Аз не искам много, кажи ми кой билет ще спечели 100 000 лева; 50 000 ще дам на братството.“ Защо ще ти кажа да спечелиш 100 000 лева и да дадеш на братството 50 000 лева?
Аз ако зная кой билет ще спечели и искам пари, аз ще взема парите.
Защо ще ти казвам кой билет печели, че ти да дадеш 50 000 и да кажеш, че си дал 50 000 на братството? Не ти казвам. Аз го виждам, че неговият ум не е координиран. И да му кажа, той няма да спечели нищо.
към беседата >>
Вие постоянно се борите със себе си.
Дето се обединяват умът и сърцето, то е най-високото положение. Щом се обединят умът и сърцето, то е човешката душа, то е волята. Дето има хармония между ума и сърцето, всичко се постига.
Вие постоянно се борите със себе си.
Казвате: „Аз не съм добър, не съм умен“, че това-онова. Тези неща ги изхвърлете, те са неща на миналото. Ако дойде един човек и ви нашари с черно, черен ли сте? Вземете, че се умийте. Що ще оставяте черните линии?
към беседата >>
Защо ще ти казвам кой билет печели, че ти да дадеш 50 000 и да кажеш, че си дал 50 000 на братството?
Ни най-малко няма да направите. То са залъгалки. Идва един и ме пита, казва: „Моля, кажи ми кой билет ще спечели. Аз не искам много, кажи ми кой билет ще спечели 100 000 лева; 50 000 ще дам на братството.“ Защо ще ти кажа да спечелиш 100 000 лева и да дадеш на братството 50 000 лева? Аз ако зная кой билет ще спечели и искам пари, аз ще взема парите.
Защо ще ти казвам кой билет печели, че ти да дадеш 50 000 и да кажеш, че си дал 50 000 на братството?
Не ти казвам. Аз го виждам, че неговият ум не е координиран. И да му кажа, той няма да спечели нищо.
към беседата >>
Казвате: „Аз не съм добър, не съм умен“, че това-онова.
Дето се обединяват умът и сърцето, то е най-високото положение. Щом се обединят умът и сърцето, то е човешката душа, то е волята. Дето има хармония между ума и сърцето, всичко се постига. Вие постоянно се борите със себе си.
Казвате: „Аз не съм добър, не съм умен“, че това-онова.
Тези неща ги изхвърлете, те са неща на миналото. Ако дойде един човек и ви нашари с черно, черен ли сте? Вземете, че се умийте. Що ще оставяте черните линии? Казвате: „Нацапан съм.“ Очистете лицето.
към беседата >>
Не ти казвам.
То са залъгалки. Идва един и ме пита, казва: „Моля, кажи ми кой билет ще спечели. Аз не искам много, кажи ми кой билет ще спечели 100 000 лева; 50 000 ще дам на братството.“ Защо ще ти кажа да спечелиш 100 000 лева и да дадеш на братството 50 000 лева? Аз ако зная кой билет ще спечели и искам пари, аз ще взема парите. Защо ще ти казвам кой билет печели, че ти да дадеш 50 000 и да кажеш, че си дал 50 000 на братството?
Не ти казвам.
Аз го виждам, че неговият ум не е координиран. И да му кажа, той няма да спечели нищо.
към беседата >>
Тези неща ги изхвърлете, те са неща на миналото.
Дето се обединяват умът и сърцето, то е най-високото положение. Щом се обединят умът и сърцето, то е човешката душа, то е волята. Дето има хармония между ума и сърцето, всичко се постига. Вие постоянно се борите със себе си. Казвате: „Аз не съм добър, не съм умен“, че това-онова.
Тези неща ги изхвърлете, те са неща на миналото.
Ако дойде един човек и ви нашари с черно, черен ли сте? Вземете, че се умийте. Що ще оставяте черните линии? Казвате: „Нацапан съм.“ Очистете лицето. Трябва да се очистим от надрасканията на миналите поколения и миналите векове, защото човешкият ум е чист, човешкото сърце и чисто и човешката душа е чиста.
към беседата >>
Аз го виждам, че неговият ум не е координиран.
Идва един и ме пита, казва: „Моля, кажи ми кой билет ще спечели. Аз не искам много, кажи ми кой билет ще спечели 100 000 лева; 50 000 ще дам на братството.“ Защо ще ти кажа да спечелиш 100 000 лева и да дадеш на братството 50 000 лева? Аз ако зная кой билет ще спечели и искам пари, аз ще взема парите. Защо ще ти казвам кой билет печели, че ти да дадеш 50 000 и да кажеш, че си дал 50 000 на братството? Не ти казвам.
Аз го виждам, че неговият ум не е координиран.
И да му кажа, той няма да спечели нищо.
към беседата >>
Ако дойде един човек и ви нашари с черно, черен ли сте?
Щом се обединят умът и сърцето, то е човешката душа, то е волята. Дето има хармония между ума и сърцето, всичко се постига. Вие постоянно се борите със себе си. Казвате: „Аз не съм добър, не съм умен“, че това-онова. Тези неща ги изхвърлете, те са неща на миналото.
Ако дойде един човек и ви нашари с черно, черен ли сте?
Вземете, че се умийте. Що ще оставяте черните линии? Казвате: „Нацапан съм.“ Очистете лицето. Трябва да се очистим от надрасканията на миналите поколения и миналите векове, защото човешкият ум е чист, човешкото сърце и чисто и човешката душа е чиста. Разчитайте на чистотата на вашия ум, която Бог ви дал, разчитайте на чистотата на вашето сърце, която Бог ви дал и разчитайте на чистотата на вашата душа, която Бог ви дал.
към беседата >>
И да му кажа, той няма да спечели нищо.
Аз не искам много, кажи ми кой билет ще спечели 100 000 лева; 50 000 ще дам на братството.“ Защо ще ти кажа да спечелиш 100 000 лева и да дадеш на братството 50 000 лева? Аз ако зная кой билет ще спечели и искам пари, аз ще взема парите. Защо ще ти казвам кой билет печели, че ти да дадеш 50 000 и да кажеш, че си дал 50 000 на братството? Не ти казвам. Аз го виждам, че неговият ум не е координиран.
И да му кажа, той няма да спечели нищо.
към беседата >>
Вземете, че се умийте.
Дето има хармония между ума и сърцето, всичко се постига. Вие постоянно се борите със себе си. Казвате: „Аз не съм добър, не съм умен“, че това-онова. Тези неща ги изхвърлете, те са неща на миналото. Ако дойде един човек и ви нашари с черно, черен ли сте?
Вземете, че се умийте.
Що ще оставяте черните линии? Казвате: „Нацапан съм.“ Очистете лицето. Трябва да се очистим от надрасканията на миналите поколения и миналите векове, защото човешкият ум е чист, човешкото сърце и чисто и човешката душа е чиста. Разчитайте на чистотата на вашия ум, която Бог ви дал, разчитайте на чистотата на вашето сърце, която Бог ви дал и разчитайте на чистотата на вашата душа, която Бог ви дал. Те са първите Божествени блага.
към беседата >>
Ако дойде при мене един човек, по какво се познава дали е координиран?
Ако дойде при мене един човек, по какво се познава дали е координиран?
Ще ви приведа този пример. На един американски милионер дошло му на ума да има един млад секретар на 21–25 години. Явяват се много младежи с препоръчителни писма. Окото му не хваща нито един. Влиза един млад момък и като влиза още в кантората, вижда една книжка паднала, дига листенцето.
към беседата >>
Що ще оставяте черните линии?
Вие постоянно се борите със себе си. Казвате: „Аз не съм добър, не съм умен“, че това-онова. Тези неща ги изхвърлете, те са неща на миналото. Ако дойде един човек и ви нашари с черно, черен ли сте? Вземете, че се умийте.
Що ще оставяте черните линии?
Казвате: „Нацапан съм.“ Очистете лицето. Трябва да се очистим от надрасканията на миналите поколения и миналите векове, защото човешкият ум е чист, човешкото сърце и чисто и човешката душа е чиста. Разчитайте на чистотата на вашия ум, която Бог ви дал, разчитайте на чистотата на вашето сърце, която Бог ви дал и разчитайте на чистотата на вашата душа, която Бог ви дал. Те са първите Божествени блага. Не разчитайте на онова, което вашият ум е изгубил.
към беседата >>
Ще ви приведа този пример.
Ако дойде при мене един човек, по какво се познава дали е координиран?
Ще ви приведа този пример.
На един американски милионер дошло му на ума да има един млад секретар на 21–25 години. Явяват се много младежи с препоръчителни писма. Окото му не хваща нито един. Влиза един млад момък и като влиза още в кантората, вижда една книжка паднала, дига листенцето. Казва: „Господине, нямам никакво препоръчително писмо, четох във вестниците, че търсите.“ Казва му: „Вие носите най-добрата препоръка.“ Вземането на този лист е препоръка.
към беседата >>
Казвате: „Нацапан съм.“ Очистете лицето.
Казвате: „Аз не съм добър, не съм умен“, че това-онова. Тези неща ги изхвърлете, те са неща на миналото. Ако дойде един човек и ви нашари с черно, черен ли сте? Вземете, че се умийте. Що ще оставяте черните линии?
Казвате: „Нацапан съм.“ Очистете лицето.
Трябва да се очистим от надрасканията на миналите поколения и миналите векове, защото човешкият ум е чист, човешкото сърце и чисто и човешката душа е чиста. Разчитайте на чистотата на вашия ум, която Бог ви дал, разчитайте на чистотата на вашето сърце, която Бог ви дал и разчитайте на чистотата на вашата душа, която Бог ви дал. Те са първите Божествени блага. Не разчитайте на онова, което вашият ум е изгубил. Вината не е негова.
към беседата >>
На един американски милионер дошло му на ума да има един млад секретар на 21–25 години.
Ако дойде при мене един човек, по какво се познава дали е координиран? Ще ви приведа този пример.
На един американски милионер дошло му на ума да има един млад секретар на 21–25 години.
Явяват се много младежи с препоръчителни писма. Окото му не хваща нито един. Влиза един млад момък и като влиза още в кантората, вижда една книжка паднала, дига листенцето. Казва: „Господине, нямам никакво препоръчително писмо, четох във вестниците, че търсите.“ Казва му: „Вие носите най-добрата препоръка.“ Вземането на този лист е препоръка. Веднага като влиза, вижда един безпорядък и поставя ред и тогава говори.
към беседата >>
Трябва да се очистим от надрасканията на миналите поколения и миналите векове, защото човешкият ум е чист, човешкото сърце и чисто и човешката душа е чиста.
Тези неща ги изхвърлете, те са неща на миналото. Ако дойде един човек и ви нашари с черно, черен ли сте? Вземете, че се умийте. Що ще оставяте черните линии? Казвате: „Нацапан съм.“ Очистете лицето.
Трябва да се очистим от надрасканията на миналите поколения и миналите векове, защото човешкият ум е чист, човешкото сърце и чисто и човешката душа е чиста.
Разчитайте на чистотата на вашия ум, която Бог ви дал, разчитайте на чистотата на вашето сърце, която Бог ви дал и разчитайте на чистотата на вашата душа, която Бог ви дал. Те са първите Божествени блага. Не разчитайте на онова, което вашият ум е изгубил. Вината не е негова. То е нещо външно.
към беседата >>
Явяват се много младежи с препоръчителни писма.
Ако дойде при мене един човек, по какво се познава дали е координиран? Ще ви приведа този пример. На един американски милионер дошло му на ума да има един млад секретар на 21–25 години.
Явяват се много младежи с препоръчителни писма.
Окото му не хваща нито един. Влиза един млад момък и като влиза още в кантората, вижда една книжка паднала, дига листенцето. Казва: „Господине, нямам никакво препоръчително писмо, четох във вестниците, че търсите.“ Казва му: „Вие носите най-добрата препоръка.“ Вземането на този лист е препоръка. Веднага като влиза, вижда един безпорядък и поставя ред и тогава говори. Другите вървят, не гледат какво има на земята, имат препоръчителни писма.
към беседата >>
Разчитайте на чистотата на вашия ум, която Бог ви дал, разчитайте на чистотата на вашето сърце, която Бог ви дал и разчитайте на чистотата на вашата душа, която Бог ви дал.
Ако дойде един човек и ви нашари с черно, черен ли сте? Вземете, че се умийте. Що ще оставяте черните линии? Казвате: „Нацапан съм.“ Очистете лицето. Трябва да се очистим от надрасканията на миналите поколения и миналите векове, защото човешкият ум е чист, човешкото сърце и чисто и човешката душа е чиста.
Разчитайте на чистотата на вашия ум, която Бог ви дал, разчитайте на чистотата на вашето сърце, която Бог ви дал и разчитайте на чистотата на вашата душа, която Бог ви дал.
Те са първите Божествени блага. Не разчитайте на онова, което вашият ум е изгубил. Вината не е негова. То е нещо външно.
към беседата >>
Окото му не хваща нито един.
Ако дойде при мене един човек, по какво се познава дали е координиран? Ще ви приведа този пример. На един американски милионер дошло му на ума да има един млад секретар на 21–25 години. Явяват се много младежи с препоръчителни писма.
Окото му не хваща нито един.
Влиза един млад момък и като влиза още в кантората, вижда една книжка паднала, дига листенцето. Казва: „Господине, нямам никакво препоръчително писмо, четох във вестниците, че търсите.“ Казва му: „Вие носите най-добрата препоръка.“ Вземането на този лист е препоръка. Веднага като влиза, вижда един безпорядък и поставя ред и тогава говори. Другите вървят, не гледат какво има на земята, имат препоръчителни писма.
към беседата >>
Те са първите Божествени блага.
Вземете, че се умийте. Що ще оставяте черните линии? Казвате: „Нацапан съм.“ Очистете лицето. Трябва да се очистим от надрасканията на миналите поколения и миналите векове, защото човешкият ум е чист, човешкото сърце и чисто и човешката душа е чиста. Разчитайте на чистотата на вашия ум, която Бог ви дал, разчитайте на чистотата на вашето сърце, която Бог ви дал и разчитайте на чистотата на вашата душа, която Бог ви дал.
Те са първите Божествени блага.
Не разчитайте на онова, което вашият ум е изгубил. Вината не е негова. То е нещо външно.
към беседата >>
Влиза един млад момък и като влиза още в кантората, вижда една книжка паднала, дига листенцето.
Ако дойде при мене един човек, по какво се познава дали е координиран? Ще ви приведа този пример. На един американски милионер дошло му на ума да има един млад секретар на 21–25 години. Явяват се много младежи с препоръчителни писма. Окото му не хваща нито един.
Влиза един млад момък и като влиза още в кантората, вижда една книжка паднала, дига листенцето.
Казва: „Господине, нямам никакво препоръчително писмо, четох във вестниците, че търсите.“ Казва му: „Вие носите най-добрата препоръка.“ Вземането на този лист е препоръка. Веднага като влиза, вижда един безпорядък и поставя ред и тогава говори. Другите вървят, не гледат какво има на земята, имат препоръчителни писма.
към беседата >>
Не разчитайте на онова, което вашият ум е изгубил.
Що ще оставяте черните линии? Казвате: „Нацапан съм.“ Очистете лицето. Трябва да се очистим от надрасканията на миналите поколения и миналите векове, защото човешкият ум е чист, човешкото сърце и чисто и човешката душа е чиста. Разчитайте на чистотата на вашия ум, която Бог ви дал, разчитайте на чистотата на вашето сърце, която Бог ви дал и разчитайте на чистотата на вашата душа, която Бог ви дал. Те са първите Божествени блага.
Не разчитайте на онова, което вашият ум е изгубил.
Вината не е негова. То е нещо външно.
към беседата >>
Казва: „Господине, нямам никакво препоръчително писмо, четох във вестниците, че търсите.“ Казва му: „Вие носите най-добрата препоръка.“ Вземането на този лист е препоръка.
Ще ви приведа този пример. На един американски милионер дошло му на ума да има един млад секретар на 21–25 години. Явяват се много младежи с препоръчителни писма. Окото му не хваща нито един. Влиза един млад момък и като влиза още в кантората, вижда една книжка паднала, дига листенцето.
Казва: „Господине, нямам никакво препоръчително писмо, четох във вестниците, че търсите.“ Казва му: „Вие носите най-добрата препоръка.“ Вземането на този лист е препоръка.
Веднага като влиза, вижда един безпорядък и поставя ред и тогава говори. Другите вървят, не гледат какво има на земята, имат препоръчителни писма.
към беседата >>
Вината не е негова.
Казвате: „Нацапан съм.“ Очистете лицето. Трябва да се очистим от надрасканията на миналите поколения и миналите векове, защото човешкият ум е чист, човешкото сърце и чисто и човешката душа е чиста. Разчитайте на чистотата на вашия ум, която Бог ви дал, разчитайте на чистотата на вашето сърце, която Бог ви дал и разчитайте на чистотата на вашата душа, която Бог ви дал. Те са първите Божествени блага. Не разчитайте на онова, което вашият ум е изгубил.
Вината не е негова.
То е нещо външно.
към беседата >>
Веднага като влиза, вижда един безпорядък и поставя ред и тогава говори.
На един американски милионер дошло му на ума да има един млад секретар на 21–25 години. Явяват се много младежи с препоръчителни писма. Окото му не хваща нито един. Влиза един млад момък и като влиза още в кантората, вижда една книжка паднала, дига листенцето. Казва: „Господине, нямам никакво препоръчително писмо, четох във вестниците, че търсите.“ Казва му: „Вие носите най-добрата препоръка.“ Вземането на този лист е препоръка.
Веднага като влиза, вижда един безпорядък и поставя ред и тогава говори.
Другите вървят, не гледат какво има на земята, имат препоръчителни писма.
към беседата >>
То е нещо външно.
Трябва да се очистим от надрасканията на миналите поколения и миналите векове, защото човешкият ум е чист, човешкото сърце и чисто и човешката душа е чиста. Разчитайте на чистотата на вашия ум, която Бог ви дал, разчитайте на чистотата на вашето сърце, която Бог ви дал и разчитайте на чистотата на вашата душа, която Бог ви дал. Те са първите Божествени блага. Не разчитайте на онова, което вашият ум е изгубил. Вината не е негова.
То е нещо външно.
към беседата >>
Другите вървят, не гледат какво има на земята, имат препоръчителни писма.
Явяват се много младежи с препоръчителни писма. Окото му не хваща нито един. Влиза един млад момък и като влиза още в кантората, вижда една книжка паднала, дига листенцето. Казва: „Господине, нямам никакво препоръчително писмо, четох във вестниците, че търсите.“ Казва му: „Вие носите най-добрата препоръка.“ Вземането на този лист е препоръка. Веднага като влиза, вижда един безпорядък и поставя ред и тогава говори.
Другите вървят, не гледат какво има на земята, имат препоръчителни писма.
към беседата >>
Не разчитайте на външни неща, но на вътрешните неща, които Бог е вложил в ума, в сърцето.
Не разчитайте на външни неща, но на вътрешните неща, които Бог е вложил в ума, в сърцето.
Постижими неща са, които Бог е вложил в ума, в сърцето и в човешката душа. Писанието казва: Ходенето е от Бога. Желанието е от Бога. Туй, да искаш, е от Бога. Всичките желания: искаш да се учиш – от Бога е, искаш да бъдеш свободен – от Бога е, искаш любов – от Бога е, искаш знание – от Бога е.
към беседата >>
Провидението в света обръща внимание на този лист, който ще дигнеш.
Провидението в света обръща внимание на този лист, който ще дигнеш.
Тебе ще ти се паднат на билета 100 000 лева. Ти вървиш по пътя. Кога ще ти се паднат парите? Когато числото работи. Срещнеш една бедна вдовица, която иска да ѝ помогнеш.
към беседата >>
Постижими неща са, които Бог е вложил в ума, в сърцето и в човешката душа.
Не разчитайте на външни неща, но на вътрешните неща, които Бог е вложил в ума, в сърцето.
Постижими неща са, които Бог е вложил в ума, в сърцето и в човешката душа.
Писанието казва: Ходенето е от Бога. Желанието е от Бога. Туй, да искаш, е от Бога. Всичките желания: искаш да се учиш – от Бога е, искаш да бъдеш свободен – от Бога е, искаш любов – от Бога е, искаш знание – от Бога е. Всичко, което Бог е вложил в сърцето, приемете го.
към беседата >>
Тебе ще ти се паднат на билета 100 000 лева.
Провидението в света обръща внимание на този лист, който ще дигнеш.
Тебе ще ти се паднат на билета 100 000 лева.
Ти вървиш по пътя. Кога ще ти се паднат парите? Когато числото работи. Срещнеш една бедна вдовица, която иска да ѝ помогнеш. Ти се залавяш и ѝ помагаш.
към беседата >>
Писанието казва: Ходенето е от Бога.
Не разчитайте на външни неща, но на вътрешните неща, които Бог е вложил в ума, в сърцето. Постижими неща са, които Бог е вложил в ума, в сърцето и в човешката душа.
Писанието казва: Ходенето е от Бога.
Желанието е от Бога. Туй, да искаш, е от Бога. Всичките желания: искаш да се учиш – от Бога е, искаш да бъдеш свободен – от Бога е, искаш любов – от Бога е, искаш знание – от Бога е. Всичко, което Бог е вложил в сърцето, приемете го. Вървете по пътя на постижението.
към беседата >>
Ти вървиш по пътя.
Провидението в света обръща внимание на този лист, който ще дигнеш. Тебе ще ти се паднат на билета 100 000 лева.
Ти вървиш по пътя.
Кога ще ти се паднат парите? Когато числото работи. Срещнеш една бедна вдовица, която иска да ѝ помогнеш. Ти се залавяш и ѝ помагаш. Като срещнеш билета, този билет работи.
към беседата >>
Желанието е от Бога.
Не разчитайте на външни неща, но на вътрешните неща, които Бог е вложил в ума, в сърцето. Постижими неща са, които Бог е вложил в ума, в сърцето и в човешката душа. Писанието казва: Ходенето е от Бога.
Желанието е от Бога.
Туй, да искаш, е от Бога. Всичките желания: искаш да се учиш – от Бога е, искаш да бъдеш свободен – от Бога е, искаш любов – от Бога е, искаш знание – от Бога е. Всичко, което Бог е вложил в сърцето, приемете го. Вървете по пътя на постижението.
към беседата >>
Кога ще ти се паднат парите?
Провидението в света обръща внимание на този лист, който ще дигнеш. Тебе ще ти се паднат на билета 100 000 лева. Ти вървиш по пътя.
Кога ще ти се паднат парите?
Когато числото работи. Срещнеш една бедна вдовица, която иска да ѝ помогнеш. Ти се залавяш и ѝ помагаш. Като срещнеш билета, този билет работи.
към беседата >>
Туй, да искаш, е от Бога.
Не разчитайте на външни неща, но на вътрешните неща, които Бог е вложил в ума, в сърцето. Постижими неща са, които Бог е вложил в ума, в сърцето и в човешката душа. Писанието казва: Ходенето е от Бога. Желанието е от Бога.
Туй, да искаш, е от Бога.
Всичките желания: искаш да се учиш – от Бога е, искаш да бъдеш свободен – от Бога е, искаш любов – от Бога е, искаш знание – от Бога е. Всичко, което Бог е вложил в сърцето, приемете го. Вървете по пътя на постижението.
към беседата >>
Когато числото работи.
Провидението в света обръща внимание на този лист, който ще дигнеш. Тебе ще ти се паднат на билета 100 000 лева. Ти вървиш по пътя. Кога ще ти се паднат парите?
Когато числото работи.
Срещнеш една бедна вдовица, която иска да ѝ помогнеш. Ти се залавяш и ѝ помагаш. Като срещнеш билета, този билет работи.
към беседата >>
Всичките желания: искаш да се учиш – от Бога е, искаш да бъдеш свободен – от Бога е, искаш любов – от Бога е, искаш знание – от Бога е.
Не разчитайте на външни неща, но на вътрешните неща, които Бог е вложил в ума, в сърцето. Постижими неща са, които Бог е вложил в ума, в сърцето и в човешката душа. Писанието казва: Ходенето е от Бога. Желанието е от Бога. Туй, да искаш, е от Бога.
Всичките желания: искаш да се учиш – от Бога е, искаш да бъдеш свободен – от Бога е, искаш любов – от Бога е, искаш знание – от Бога е.
Всичко, което Бог е вложил в сърцето, приемете го. Вървете по пътя на постижението.
към беседата >>
Срещнеш една бедна вдовица, която иска да ѝ помогнеш.
Провидението в света обръща внимание на този лист, който ще дигнеш. Тебе ще ти се паднат на билета 100 000 лева. Ти вървиш по пътя. Кога ще ти се паднат парите? Когато числото работи.
Срещнеш една бедна вдовица, която иска да ѝ помогнеш.
Ти се залавяш и ѝ помагаш. Като срещнеш билета, този билет работи.
към беседата >>
Всичко, което Бог е вложил в сърцето, приемете го.
Постижими неща са, които Бог е вложил в ума, в сърцето и в човешката душа. Писанието казва: Ходенето е от Бога. Желанието е от Бога. Туй, да искаш, е от Бога. Всичките желания: искаш да се учиш – от Бога е, искаш да бъдеш свободен – от Бога е, искаш любов – от Бога е, искаш знание – от Бога е.
Всичко, което Бог е вложил в сърцето, приемете го.
Вървете по пътя на постижението.
към беседата >>
Ти се залавяш и ѝ помагаш.
Тебе ще ти се паднат на билета 100 000 лева. Ти вървиш по пътя. Кога ще ти се паднат парите? Когато числото работи. Срещнеш една бедна вдовица, която иска да ѝ помогнеш.
Ти се залавяш и ѝ помагаш.
Като срещнеш билета, този билет работи.
към беседата >>
Вървете по пътя на постижението.
Писанието казва: Ходенето е от Бога. Желанието е от Бога. Туй, да искаш, е от Бога. Всичките желания: искаш да се учиш – от Бога е, искаш да бъдеш свободен – от Бога е, искаш любов – от Бога е, искаш знание – от Бога е. Всичко, което Бог е вложил в сърцето, приемете го.
Вървете по пътя на постижението.
към беседата >>
Като срещнеш билета, този билет работи.
Ти вървиш по пътя. Кога ще ти се паднат парите? Когато числото работи. Срещнеш една бедна вдовица, която иска да ѝ помогнеш. Ти се залавяш и ѝ помагаш.
Като срещнеш билета, този билет работи.
към беседата >>
Розовото масло отворено не се държи.
Розовото масло отворено не се държи.
Шишето, в което е затворен умът, не трябва да го отпушвате. Сърцето трябва да бъде запушено, да се не изпарява.
към беседата >>
Не мислете, че числата, с които боравят в една лотария, са произволни.
Не мислете, че числата, с които боравят в една лотария, са произволни.
Има един закон, който регулира числата, не е нещо произволно. Ти ще дадеш една малка услуга, тогава вземаш и туй число работи. Късметът е на тази вдовица. Този лист на земята е числото. Провидението опитва.
към беседата >>
Шишето, в което е затворен умът, не трябва да го отпушвате.
Розовото масло отворено не се държи.
Шишето, в което е затворен умът, не трябва да го отпушвате.
Сърцето трябва да бъде запушено, да се не изпарява.
към беседата >>
Има един закон, който регулира числата, не е нещо произволно.
Не мислете, че числата, с които боравят в една лотария, са произволни.
Има един закон, който регулира числата, не е нещо произволно.
Ти ще дадеш една малка услуга, тогава вземаш и туй число работи. Късметът е на тази вдовица. Този лист на земята е числото. Провидението опитва. Ако дигнеш листа и [го] туриш на мястото, Провидението казва: „Ти си човек, който ще спечелиш.“
към беседата >>
Сърцето трябва да бъде запушено, да се не изпарява.
Розовото масло отворено не се държи. Шишето, в което е затворен умът, не трябва да го отпушвате.
Сърцето трябва да бъде запушено, да се не изпарява.
към беседата >>
3.
Тон и техника
,
МОК
, София, 29.5.1942г.,
Между тия две песни има нещо общо.
Между тия две песни има нещо общо.
Кога може да ходи човек? Само в светъл ден. Човек без елементите на азбуката може ли да чете? Не може да чете. Без елементите на слоговете, на буквите, може ли да чете?
към беседата >>
Ние се движим по подбуждението на сърцето или на ума.
В дадения случай коя е подбудителната причина, че аз се движа. Три подбудителни причини има. Може да ме застави стомахът да се движа, може да ме заставят дробовете ми, може да ме застави и дихателната ми система, може да ме застави и сърцето ми. Или мисълта, или волята, или душата заставят човека да се движи. Или сърцето, или умът стават причина да се движи.
Ние се движим по подбуждението на сърцето или на ума.
Резултатът ще бъде един, когато подбуждението на движението е сърцето. Когато подбуждението е умът, резултатите са други. Когато става по причина на душата, пак резултатите са други. Всяко движение, което извършваме, трябва да знаем към коя категория спада. Махаш ръката си, към коя категория спада това движение?
към беседата >>
Кога може да ходи човек?
Между тия две песни има нещо общо.
Кога може да ходи човек?
Само в светъл ден. Човек без елементите на азбуката може ли да чете? Не може да чете. Без елементите на слоговете, на буквите, може ли да чете? От елементите на буквите може да се образува един слог.
към беседата >>
Резултатът ще бъде един, когато подбуждението на движението е сърцето.
Три подбудителни причини има. Може да ме застави стомахът да се движа, може да ме заставят дробовете ми, може да ме застави и дихателната ми система, може да ме застави и сърцето ми. Или мисълта, или волята, или душата заставят човека да се движи. Или сърцето, или умът стават причина да се движи. Ние се движим по подбуждението на сърцето или на ума.
Резултатът ще бъде един, когато подбуждението на движението е сърцето.
Когато подбуждението е умът, резултатите са други. Когато става по причина на душата, пак резултатите са други. Всяко движение, което извършваме, трябва да знаем към коя категория спада. Махаш ръката си, към коя категория спада това движение? Направиш една крива линия с ръката си.
към беседата >>
Само в светъл ден.
Между тия две песни има нещо общо. Кога може да ходи човек?
Само в светъл ден.
Човек без елементите на азбуката може ли да чете? Не може да чете. Без елементите на слоговете, на буквите, може ли да чете? От елементите на буквите може да се образува един слог. Една буква е елемент.
към беседата >>
Когато подбуждението е умът, резултатите са други.
Може да ме застави стомахът да се движа, може да ме заставят дробовете ми, може да ме застави и дихателната ми система, може да ме застави и сърцето ми. Или мисълта, или волята, или душата заставят човека да се движи. Или сърцето, или умът стават причина да се движи. Ние се движим по подбуждението на сърцето или на ума. Резултатът ще бъде един, когато подбуждението на движението е сърцето.
Когато подбуждението е умът, резултатите са други.
Когато става по причина на душата, пак резултатите са други. Всяко движение, което извършваме, трябва да знаем към коя категория спада. Махаш ръката си, към коя категория спада това движение? Направиш една крива линия с ръката си. Каква е подбудителната причина за тази крива линия?
към беседата >>
Човек без елементите на азбуката може ли да чете?
Между тия две песни има нещо общо. Кога може да ходи човек? Само в светъл ден.
Човек без елементите на азбуката може ли да чете?
Не може да чете. Без елементите на слоговете, на буквите, може ли да чете? От елементите на буквите може да се образува един слог. Една буква е елемент. Буквата е емблем.
към беседата >>
Когато става по причина на душата, пак резултатите са други.
Или мисълта, или волята, или душата заставят човека да се движи. Или сърцето, или умът стават причина да се движи. Ние се движим по подбуждението на сърцето или на ума. Резултатът ще бъде един, когато подбуждението на движението е сърцето. Когато подбуждението е умът, резултатите са други.
Когато става по причина на душата, пак резултатите са други.
Всяко движение, което извършваме, трябва да знаем към коя категория спада. Махаш ръката си, към коя категория спада това движение? Направиш една крива линия с ръката си. Каква е подбудителната причина за тази крива линия? Представете си, че имате един лък или имате една стрела.
към беседата >>
Не може да чете.
Между тия две песни има нещо общо. Кога може да ходи човек? Само в светъл ден. Човек без елементите на азбуката може ли да чете?
Не може да чете.
Без елементите на слоговете, на буквите, може ли да чете? От елементите на буквите може да се образува един слог. Една буква е елемент. Буквата е емблем. Някой път една дума може да съдържа един слог, може да съдържа един звук, а може да съдържа два или три слога.
към беседата >>
Всяко движение, което извършваме, трябва да знаем към коя категория спада.
Или сърцето, или умът стават причина да се движи. Ние се движим по подбуждението на сърцето или на ума. Резултатът ще бъде един, когато подбуждението на движението е сърцето. Когато подбуждението е умът, резултатите са други. Когато става по причина на душата, пак резултатите са други.
Всяко движение, което извършваме, трябва да знаем към коя категория спада.
Махаш ръката си, към коя категория спада това движение? Направиш една крива линия с ръката си. Каква е подбудителната причина за тази крива линия? Представете си, че имате един лък или имате една стрела. Пушката е направена по същите закони, само че затягането е на друго място.
към беседата >>
Без елементите на слоговете, на буквите, може ли да чете?
Между тия две песни има нещо общо. Кога може да ходи човек? Само в светъл ден. Човек без елементите на азбуката може ли да чете? Не може да чете.
Без елементите на слоговете, на буквите, може ли да чете?
От елементите на буквите може да се образува един слог. Една буква е елемент. Буквата е емблем. Някой път една дума може да съдържа един слог, може да съдържа един звук, а може да съдържа два или три слога. Всички се спъват и казват: „Тия елементи не са потребни.“ Има една азбука, която всички същества имат в своето подсъзнание.
към беседата >>
Махаш ръката си, към коя категория спада това движение?
Ние се движим по подбуждението на сърцето или на ума. Резултатът ще бъде един, когато подбуждението на движението е сърцето. Когато подбуждението е умът, резултатите са други. Когато става по причина на душата, пак резултатите са други. Всяко движение, което извършваме, трябва да знаем към коя категория спада.
Махаш ръката си, към коя категория спада това движение?
Направиш една крива линия с ръката си. Каква е подбудителната причина за тази крива линия? Представете си, че имате един лък или имате една стрела. Пушката е направена по същите закони, само че затягането е на друго място. Коя е причината за образуването на една стрела?
към беседата >>
От елементите на буквите може да се образува един слог.
Кога може да ходи човек? Само в светъл ден. Човек без елементите на азбуката може ли да чете? Не може да чете. Без елементите на слоговете, на буквите, може ли да чете?
От елементите на буквите може да се образува един слог.
Една буква е елемент. Буквата е емблем. Някой път една дума може да съдържа един слог, може да съдържа един звук, а може да съдържа два или три слога. Всички се спъват и казват: „Тия елементи не са потребни.“ Има една азбука, която всички същества имат в своето подсъзнание. Тя е природна азбука.
към беседата >>
Направиш една крива линия с ръката си.
Резултатът ще бъде един, когато подбуждението на движението е сърцето. Когато подбуждението е умът, резултатите са други. Когато става по причина на душата, пак резултатите са други. Всяко движение, което извършваме, трябва да знаем към коя категория спада. Махаш ръката си, към коя категория спада това движение?
Направиш една крива линия с ръката си.
Каква е подбудителната причина за тази крива линия? Представете си, че имате един лък или имате една стрела. Пушката е направена по същите закони, само че затягането е на друго място. Коя е причината за образуването на една стрела? Онзи, който е направил стрелата, иска да си услужи да убие някой дивеч.
към беседата >>
Една буква е елемент.
Само в светъл ден. Човек без елементите на азбуката може ли да чете? Не може да чете. Без елементите на слоговете, на буквите, може ли да чете? От елементите на буквите може да се образува един слог.
Една буква е елемент.
Буквата е емблем. Някой път една дума може да съдържа един слог, може да съдържа един звук, а може да съдържа два или три слога. Всички се спъват и казват: „Тия елементи не са потребни.“ Има една азбука, която всички същества имат в своето подсъзнание. Тя е природна азбука. Много от противоречията в живота се явяват от липсата на някои външни елементи на азбуката.
към беседата >>
Каква е подбудителната причина за тази крива линия?
Когато подбуждението е умът, резултатите са други. Когато става по причина на душата, пак резултатите са други. Всяко движение, което извършваме, трябва да знаем към коя категория спада. Махаш ръката си, към коя категория спада това движение? Направиш една крива линия с ръката си.
Каква е подбудителната причина за тази крива линия?
Представете си, че имате един лък или имате една стрела. Пушката е направена по същите закони, само че затягането е на друго място. Коя е причината за образуването на една стрела? Онзи, който е направил стрелата, иска да си услужи да убие някой дивеч. А пък причината за тази линия може да е, че иска да се покаже.
към беседата >>
Буквата е емблем.
Човек без елементите на азбуката може ли да чете? Не може да чете. Без елементите на слоговете, на буквите, може ли да чете? От елементите на буквите може да се образува един слог. Една буква е елемент.
Буквата е емблем.
Някой път една дума може да съдържа един слог, може да съдържа един звук, а може да съдържа два или три слога. Всички се спъват и казват: „Тия елементи не са потребни.“ Има една азбука, която всички същества имат в своето подсъзнание. Тя е природна азбука. Много от противоречията в живота се явяват от липсата на някои външни елементи на азбуката. М. Ч. С.
към беседата >>
Представете си, че имате един лък или имате една стрела.
Когато става по причина на душата, пак резултатите са други. Всяко движение, което извършваме, трябва да знаем към коя категория спада. Махаш ръката си, към коя категория спада това движение? Направиш една крива линия с ръката си. Каква е подбудителната причина за тази крива линия?
Представете си, че имате един лък или имате една стрела.
Пушката е направена по същите закони, само че затягането е на друго място. Коя е причината за образуването на една стрела? Онзи, който е направил стрелата, иска да си услужи да убие някой дивеч. А пък причината за тази линия може да е, че иска да се покаже. Тщеславието може да е причината.
към беседата >>
Някой път една дума може да съдържа един слог, може да съдържа един звук, а може да съдържа два или три слога.
Не може да чете. Без елементите на слоговете, на буквите, може ли да чете? От елементите на буквите може да се образува един слог. Една буква е елемент. Буквата е емблем.
Някой път една дума може да съдържа един слог, може да съдържа един звук, а може да съдържа два или три слога.
Всички се спъват и казват: „Тия елементи не са потребни.“ Има една азбука, която всички същества имат в своето подсъзнание. Тя е природна азбука. Много от противоречията в живота се явяват от липсата на някои външни елементи на азбуката. М. Ч. С. – какви букви имате?
към беседата >>
Пушката е направена по същите закони, само че затягането е на друго място.
Всяко движение, което извършваме, трябва да знаем към коя категория спада. Махаш ръката си, към коя категория спада това движение? Направиш една крива линия с ръката си. Каква е подбудителната причина за тази крива линия? Представете си, че имате един лък или имате една стрела.
Пушката е направена по същите закони, само че затягането е на друго място.
Коя е причината за образуването на една стрела? Онзи, който е направил стрелата, иска да си услужи да убие някой дивеч. А пък причината за тази линия може да е, че иска да се покаже. Тщеславието може да е причината. Някой иска да се покаже.
към беседата >>
Всички се спъват и казват: „Тия елементи не са потребни.“ Има една азбука, която всички същества имат в своето подсъзнание.
Без елементите на слоговете, на буквите, може ли да чете? От елементите на буквите може да се образува един слог. Една буква е елемент. Буквата е емблем. Някой път една дума може да съдържа един слог, може да съдържа един звук, а може да съдържа два или три слога.
Всички се спъват и казват: „Тия елементи не са потребни.“ Има една азбука, която всички същества имат в своето подсъзнание.
Тя е природна азбука. Много от противоречията в живота се явяват от липсата на някои външни елементи на азбуката. М. Ч. С. – какви букви имате? Първата буква представя мисловния свят.
към беседата >>
Коя е причината за образуването на една стрела?
Махаш ръката си, към коя категория спада това движение? Направиш една крива линия с ръката си. Каква е подбудителната причина за тази крива линия? Представете си, че имате един лък или имате една стрела. Пушката е направена по същите закони, само че затягането е на друго място.
Коя е причината за образуването на една стрела?
Онзи, който е направил стрелата, иска да си услужи да убие някой дивеч. А пък причината за тази линия може да е, че иска да се покаже. Тщеславието може да е причината. Някой иска да се покаже. Тщеславието е причина.
към беседата >>
Тя е природна азбука.
От елементите на буквите може да се образува един слог. Една буква е елемент. Буквата е емблем. Някой път една дума може да съдържа един слог, може да съдържа един звук, а може да съдържа два или три слога. Всички се спъват и казват: „Тия елементи не са потребни.“ Има една азбука, която всички същества имат в своето подсъзнание.
Тя е природна азбука.
Много от противоречията в живота се явяват от липсата на някои външни елементи на азбуката. М. Ч. С. – какви букви имате? Първата буква представя мисловния свят. Втората буква представя чувствения свят.
към беседата >>
Онзи, който е направил стрелата, иска да си услужи да убие някой дивеч.
Направиш една крива линия с ръката си. Каква е подбудителната причина за тази крива линия? Представете си, че имате един лък или имате една стрела. Пушката е направена по същите закони, само че затягането е на друго място. Коя е причината за образуването на една стрела?
Онзи, който е направил стрелата, иска да си услужи да убие някой дивеч.
А пък причината за тази линия може да е, че иска да се покаже. Тщеславието може да е причината. Някой иска да се покаже. Тщеславието е причина. Но пък този, който пише скромно, той е горделив.
към беседата >>
Много от противоречията в живота се явяват от липсата на някои външни елементи на азбуката.
Една буква е елемент. Буквата е емблем. Някой път една дума може да съдържа един слог, може да съдържа един звук, а може да съдържа два или три слога. Всички се спъват и казват: „Тия елементи не са потребни.“ Има една азбука, която всички същества имат в своето подсъзнание. Тя е природна азбука.
Много от противоречията в живота се явяват от липсата на някои външни елементи на азбуката.
М. Ч. С. – какви букви имате? Първата буква представя мисловния свят. Втората буква представя чувствения свят. Третата – силовия свят.
към беседата >>
А пък причината за тази линия може да е, че иска да се покаже.
Каква е подбудителната причина за тази крива линия? Представете си, че имате един лък или имате една стрела. Пушката е направена по същите закони, само че затягането е на друго място. Коя е причината за образуването на една стрела? Онзи, който е направил стрелата, иска да си услужи да убие някой дивеч.
А пък причината за тази линия може да е, че иска да се покаже.
Тщеславието може да е причината. Някой иска да се покаже. Тщеславието е причина. Но пък този, който пише скромно, той е горделив. Онзи, който пише много хубаво е тщеславен.
към беседата >>
М. Ч. С.
Буквата е емблем. Някой път една дума може да съдържа един слог, може да съдържа един звук, а може да съдържа два или три слога. Всички се спъват и казват: „Тия елементи не са потребни.“ Има една азбука, която всички същества имат в своето подсъзнание. Тя е природна азбука. Много от противоречията в живота се явяват от липсата на някои външни елементи на азбуката.
М. Ч. С.
– какви букви имате? Първата буква представя мисловния свят. Втората буква представя чувствения свят. Третата – силовия свят. Или казваме – материалния свят – М.
към беседата >>
Тщеславието може да е причината.
Представете си, че имате един лък или имате една стрела. Пушката е направена по същите закони, само че затягането е на друго място. Коя е причината за образуването на една стрела? Онзи, който е направил стрелата, иска да си услужи да убие някой дивеч. А пък причината за тази линия може да е, че иска да се покаже.
Тщеславието може да е причината.
Някой иска да се покаже. Тщеславието е причина. Но пък този, който пише скромно, той е горделив. Онзи, който пише много хубаво е тщеславен. Онзи, който е немарлив, той е горделив.
към беседата >>
– какви букви имате?
Някой път една дума може да съдържа един слог, може да съдържа един звук, а може да съдържа два или три слога. Всички се спъват и казват: „Тия елементи не са потребни.“ Има една азбука, която всички същества имат в своето подсъзнание. Тя е природна азбука. Много от противоречията в живота се явяват от липсата на някои външни елементи на азбуката. М. Ч. С.
– какви букви имате?
Първата буква представя мисловния свят. Втората буква представя чувствения свят. Третата – силовия свят. Или казваме – материалния свят – М. Да кажем, вие сте в една тъмна стая.
към беседата >>
Някой иска да се покаже.
Пушката е направена по същите закони, само че затягането е на друго място. Коя е причината за образуването на една стрела? Онзи, който е направил стрелата, иска да си услужи да убие някой дивеч. А пък причината за тази линия може да е, че иска да се покаже. Тщеславието може да е причината.
Някой иска да се покаже.
Тщеславието е причина. Но пък този, който пише скромно, той е горделив. Онзи, който пише много хубаво е тщеславен. Онзи, който е немарлив, той е горделив. Немарливите хора са крайно горделиви.
към беседата >>
Първата буква представя мисловния свят.
Всички се спъват и казват: „Тия елементи не са потребни.“ Има една азбука, която всички същества имат в своето подсъзнание. Тя е природна азбука. Много от противоречията в живота се явяват от липсата на някои външни елементи на азбуката. М. Ч. С. – какви букви имате?
Първата буква представя мисловния свят.
Втората буква представя чувствения свят. Третата – силовия свят. Или казваме – материалния свят – М. Да кажем, вие сте в една тъмна стая. Вие сте в положението на една буква, на един елемент, на един слог, на една дума.
към беседата >>
Тщеславието е причина.
Коя е причината за образуването на една стрела? Онзи, който е направил стрелата, иска да си услужи да убие някой дивеч. А пък причината за тази линия може да е, че иска да се покаже. Тщеславието може да е причината. Някой иска да се покаже.
Тщеславието е причина.
Но пък този, който пише скромно, той е горделив. Онзи, който пише много хубаво е тщеславен. Онзи, който е немарлив, той е горделив. Немарливите хора са крайно горделиви. Той мисли каквото и да пише, е авторитет.
към беседата >>
Втората буква представя чувствения свят.
Тя е природна азбука. Много от противоречията в живота се явяват от липсата на някои външни елементи на азбуката. М. Ч. С. – какви букви имате? Първата буква представя мисловния свят.
Втората буква представя чувствения свят.
Третата – силовия свят. Или казваме – материалния свят – М. Да кажем, вие сте в една тъмна стая. Вие сте в положението на една буква, на един елемент, на един слог, на една дума. Понякой път мислите, че някои неща са маловажни.
към беседата >>
Но пък този, който пише скромно, той е горделив.
Онзи, който е направил стрелата, иска да си услужи да убие някой дивеч. А пък причината за тази линия може да е, че иска да се покаже. Тщеславието може да е причината. Някой иска да се покаже. Тщеславието е причина.
Но пък този, който пише скромно, той е горделив.
Онзи, който пише много хубаво е тщеславен. Онзи, който е немарлив, той е горделив. Немарливите хора са крайно горделиви. Той мисли каквото и да пише, е авторитет. Като пише просташко писмо, струва отколкото техниката на писмото.
към беседата >>
Третата – силовия свят.
Много от противоречията в живота се явяват от липсата на някои външни елементи на азбуката. М. Ч. С. – какви букви имате? Първата буква представя мисловния свят. Втората буква представя чувствения свят.
Третата – силовия свят.
Или казваме – материалния свят – М. Да кажем, вие сте в една тъмна стая. Вие сте в положението на една буква, на един елемент, на един слог, на една дума. Понякой път мислите, че някои неща са маловажни. Не, най-малката светлина, която се явява в стаята, ви дава друго ориентиране.
към беседата >>
Онзи, който пише много хубаво е тщеславен.
А пък причината за тази линия може да е, че иска да се покаже. Тщеславието може да е причината. Някой иска да се покаже. Тщеславието е причина. Но пък този, който пише скромно, той е горделив.
Онзи, който пише много хубаво е тщеславен.
Онзи, който е немарлив, той е горделив. Немарливите хора са крайно горделиви. Той мисли каквото и да пише, е авторитет. Като пише просташко писмо, струва отколкото техниката на писмото.
към беседата >>
Или казваме – материалния свят – М.
М. Ч. С. – какви букви имате? Първата буква представя мисловния свят. Втората буква представя чувствения свят. Третата – силовия свят.
Или казваме – материалния свят – М.
Да кажем, вие сте в една тъмна стая. Вие сте в положението на една буква, на един елемент, на един слог, на една дума. Понякой път мислите, че някои неща са маловажни. Не, най-малката светлина, която се явява в стаята, ви дава друго ориентиране. Най-първо всички неща са непознати за вас.
към беседата >>
Онзи, който е немарлив, той е горделив.
Тщеславието може да е причината. Някой иска да се покаже. Тщеславието е причина. Но пък този, който пише скромно, той е горделив. Онзи, който пише много хубаво е тщеславен.
Онзи, който е немарлив, той е горделив.
Немарливите хора са крайно горделиви. Той мисли каквото и да пише, е авторитет. Като пише просташко писмо, струва отколкото техниката на писмото.
към беседата >>
Да кажем, вие сте в една тъмна стая.
– какви букви имате? Първата буква представя мисловния свят. Втората буква представя чувствения свят. Третата – силовия свят. Или казваме – материалния свят – М.
Да кажем, вие сте в една тъмна стая.
Вие сте в положението на една буква, на един елемент, на един слог, на една дума. Понякой път мислите, че някои неща са маловажни. Не, най-малката светлина, която се явява в стаята, ви дава друго ориентиране. Най-първо всички неща са непознати за вас. Най-малката светлина разкрива нещата.
към беседата >>
Немарливите хора са крайно горделиви.
Някой иска да се покаже. Тщеславието е причина. Но пък този, който пише скромно, той е горделив. Онзи, който пише много хубаво е тщеславен. Онзи, който е немарлив, той е горделив.
Немарливите хора са крайно горделиви.
Той мисли каквото и да пише, е авторитет. Като пише просташко писмо, струва отколкото техниката на писмото.
към беседата >>
Вие сте в положението на една буква, на един елемент, на един слог, на една дума.
Първата буква представя мисловния свят. Втората буква представя чувствения свят. Третата – силовия свят. Или казваме – материалния свят – М. Да кажем, вие сте в една тъмна стая.
Вие сте в положението на една буква, на един елемент, на един слог, на една дума.
Понякой път мислите, че някои неща са маловажни. Не, най-малката светлина, която се явява в стаята, ви дава друго ориентиране. Най-първо всички неща са непознати за вас. Най-малката светлина разкрива нещата. Щом говорим за материалния свят, това е светът на фактите.
към беседата >>
Той мисли каквото и да пише, е авторитет.
Тщеславието е причина. Но пък този, който пише скромно, той е горделив. Онзи, който пише много хубаво е тщеславен. Онзи, който е немарлив, той е горделив. Немарливите хора са крайно горделиви.
Той мисли каквото и да пише, е авторитет.
Като пише просташко писмо, струва отколкото техниката на писмото.
към беседата >>
Понякой път мислите, че някои неща са маловажни.
Втората буква представя чувствения свят. Третата – силовия свят. Или казваме – материалния свят – М. Да кажем, вие сте в една тъмна стая. Вие сте в положението на една буква, на един елемент, на един слог, на една дума.
Понякой път мислите, че някои неща са маловажни.
Не, най-малката светлина, която се явява в стаята, ви дава друго ориентиране. Най-първо всички неща са непознати за вас. Най-малката светлина разкрива нещата. Щом говорим за материалния свят, това е светът на фактите. Щом е духовния свят, той е светът на законите.
към беседата >>
Като пише просташко писмо, струва отколкото техниката на писмото.
Но пък този, който пише скромно, той е горделив. Онзи, който пише много хубаво е тщеславен. Онзи, който е немарлив, той е горделив. Немарливите хора са крайно горделиви. Той мисли каквото и да пише, е авторитет.
Като пише просташко писмо, струва отколкото техниката на писмото.
към беседата >>
Не, най-малката светлина, която се явява в стаята, ви дава друго ориентиране.
Третата – силовия свят. Или казваме – материалния свят – М. Да кажем, вие сте в една тъмна стая. Вие сте в положението на една буква, на един елемент, на един слог, на една дума. Понякой път мислите, че някои неща са маловажни.
Не, най-малката светлина, която се явява в стаята, ви дава друго ориентиране.
Най-първо всички неща са непознати за вас. Най-малката светлина разкрива нещата. Щом говорим за материалния свят, това е светът на фактите. Щом е духовния свят, той е светът на законите. Физическият свят е свят на фактите – материалният свят.
към беседата >>
Аз бих ви попитал как бихте убедили един човек, че го обичате?
Аз бих ви попитал как бихте убедили един човек, че го обичате?
Без да му говорите за обичта. Аз ще ви улесня. Най-първо ти искаш да го убедиш, че го обичаш. Носи две ябълки, едната по-малка, другата по-голяма. Като идеш при него, дай му по-голямата и остави за себе си по-малката, че той да види.
към беседата >>
Най-първо всички неща са непознати за вас.
Или казваме – материалния свят – М. Да кажем, вие сте в една тъмна стая. Вие сте в положението на една буква, на един елемент, на един слог, на една дума. Понякой път мислите, че някои неща са маловажни. Не, най-малката светлина, която се явява в стаята, ви дава друго ориентиране.
Най-първо всички неща са непознати за вас.
Най-малката светлина разкрива нещата. Щом говорим за материалния свят, това е светът на фактите. Щом е духовния свят, той е светът на законите. Физическият свят е свят на фактите – материалният свят. Духовният свят е на законите, а Божественият – на принципите.
към беседата >>
Без да му говорите за обичта.
Аз бих ви попитал как бихте убедили един човек, че го обичате?
Без да му говорите за обичта.
Аз ще ви улесня. Най-първо ти искаш да го убедиш, че го обичаш. Носи две ябълки, едната по-малка, другата по-голяма. Като идеш при него, дай му по-голямата и остави за себе си по-малката, че той да види. Носи два предмета, с един не става.
към беседата >>
Най-малката светлина разкрива нещата.
Да кажем, вие сте в една тъмна стая. Вие сте в положението на една буква, на един елемент, на един слог, на една дума. Понякой път мислите, че някои неща са маловажни. Не, най-малката светлина, която се явява в стаята, ви дава друго ориентиране. Най-първо всички неща са непознати за вас.
Най-малката светлина разкрива нещата.
Щом говорим за материалния свят, това е светът на фактите. Щом е духовния свят, той е светът на законите. Физическият свят е свят на фактите – материалният свят. Духовният свят е на законите, а Божественият – на принципите. Сега някой път вас не ви интересува нещо, защото живеете само в материалния свят.
към беседата >>
Аз ще ви улесня.
Аз бих ви попитал как бихте убедили един човек, че го обичате? Без да му говорите за обичта.
Аз ще ви улесня.
Най-първо ти искаш да го убедиш, че го обичаш. Носи две ябълки, едната по-малка, другата по-голяма. Като идеш при него, дай му по-голямата и остави за себе си по-малката, че той да види. Носи два предмета, с един не става. Искаш да подариш една шапка.
към беседата >>
Щом говорим за материалния свят, това е светът на фактите.
Вие сте в положението на една буква, на един елемент, на един слог, на една дума. Понякой път мислите, че някои неща са маловажни. Не, най-малката светлина, която се явява в стаята, ви дава друго ориентиране. Най-първо всички неща са непознати за вас. Най-малката светлина разкрива нещата.
Щом говорим за материалния свят, това е светът на фактите.
Щом е духовния свят, той е светът на законите. Физическият свят е свят на фактите – материалният свят. Духовният свят е на законите, а Божественият – на принципите. Сега някой път вас не ви интересува нещо, защото живеете само в материалния свят. Интересуват ви материални работи.
към беседата >>
Най-първо ти искаш да го убедиш, че го обичаш.
Аз бих ви попитал как бихте убедили един човек, че го обичате? Без да му говорите за обичта. Аз ще ви улесня.
Най-първо ти искаш да го убедиш, че го обичаш.
Носи две ябълки, едната по-малка, другата по-голяма. Като идеш при него, дай му по-голямата и остави за себе си по-малката, че той да види. Носи два предмета, с един не става. Искаш да подариш една шапка. Носи една смачкана, другата хубава, дай му по-хубавата.
към беседата >>
Щом е духовния свят, той е светът на законите.
Понякой път мислите, че някои неща са маловажни. Не, най-малката светлина, която се явява в стаята, ви дава друго ориентиране. Най-първо всички неща са непознати за вас. Най-малката светлина разкрива нещата. Щом говорим за материалния свят, това е светът на фактите.
Щом е духовния свят, той е светът на законите.
Физическият свят е свят на фактите – материалният свят. Духовният свят е на законите, а Божественият – на принципите. Сега някой път вас не ви интересува нещо, защото живеете само в материалния свят. Интересуват ви материални работи. Може да ви интересуват ябълки, сливи, круши, череши, малки изворчета, все материални работи ви интересуват.
към беседата >>
Носи две ябълки, едната по-малка, другата по-голяма.
Аз бих ви попитал как бихте убедили един човек, че го обичате? Без да му говорите за обичта. Аз ще ви улесня. Най-първо ти искаш да го убедиш, че го обичаш.
Носи две ябълки, едната по-малка, другата по-голяма.
Като идеш при него, дай му по-голямата и остави за себе си по-малката, че той да види. Носи два предмета, с един не става. Искаш да подариш една шапка. Носи една смачкана, другата хубава, дай му по-хубавата. Другата остави за себе си.
към беседата >>
Физическият свят е свят на фактите – материалният свят.
Не, най-малката светлина, която се явява в стаята, ви дава друго ориентиране. Най-първо всички неща са непознати за вас. Най-малката светлина разкрива нещата. Щом говорим за материалния свят, това е светът на фактите. Щом е духовния свят, той е светът на законите.
Физическият свят е свят на фактите – материалният свят.
Духовният свят е на законите, а Божественият – на принципите. Сега някой път вас не ви интересува нещо, защото живеете само в материалния свят. Интересуват ви материални работи. Може да ви интересуват ябълки, сливи, круши, череши, малки изворчета, все материални работи ви интересуват. Работите са свързани с храненето.
към беседата >>
Като идеш при него, дай му по-голямата и остави за себе си по-малката, че той да види.
Аз бих ви попитал как бихте убедили един човек, че го обичате? Без да му говорите за обичта. Аз ще ви улесня. Най-първо ти искаш да го убедиш, че го обичаш. Носи две ябълки, едната по-малка, другата по-голяма.
Като идеш при него, дай му по-голямата и остави за себе си по-малката, че той да види.
Носи два предмета, с един не става. Искаш да подариш една шапка. Носи една смачкана, другата хубава, дай му по-хубавата. Другата остави за себе си. Носиш два хляба, единият бял, другия чер.
към беседата >>
Духовният свят е на законите, а Божественият – на принципите.
Най-първо всички неща са непознати за вас. Най-малката светлина разкрива нещата. Щом говорим за материалния свят, това е светът на фактите. Щом е духовния свят, той е светът на законите. Физическият свят е свят на фактите – материалният свят.
Духовният свят е на законите, а Божественият – на принципите.
Сега някой път вас не ви интересува нещо, защото живеете само в материалния свят. Интересуват ви материални работи. Може да ви интересуват ябълки, сливи, круши, череши, малки изворчета, все материални работи ви интересуват. Работите са свързани с храненето. А пък материалните работи, които са свързани с очите ви, с носа, с ушите или пък материалните работи, които са свързани с ръцете, с краката, вие сте заставени да се интересувате от тях.
към беседата >>
Носи два предмета, с един не става.
Без да му говорите за обичта. Аз ще ви улесня. Най-първо ти искаш да го убедиш, че го обичаш. Носи две ябълки, едната по-малка, другата по-голяма. Като идеш при него, дай му по-голямата и остави за себе си по-малката, че той да види.
Носи два предмета, с един не става.
Искаш да подариш една шапка. Носи една смачкана, другата хубава, дай му по-хубавата. Другата остави за себе си. Носиш два хляба, единият бял, другия чер. Дай на него белия хляб, за себе си задръж черния.
към беседата >>
Сега някой път вас не ви интересува нещо, защото живеете само в материалния свят.
Най-малката светлина разкрива нещата. Щом говорим за материалния свят, това е светът на фактите. Щом е духовния свят, той е светът на законите. Физическият свят е свят на фактите – материалният свят. Духовният свят е на законите, а Божественият – на принципите.
Сега някой път вас не ви интересува нещо, защото живеете само в материалния свят.
Интересуват ви материални работи. Може да ви интересуват ябълки, сливи, круши, череши, малки изворчета, все материални работи ви интересуват. Работите са свързани с храненето. А пък материалните работи, които са свързани с очите ви, с носа, с ушите или пък материалните работи, които са свързани с ръцете, с краката, вие сте заставени да се интересувате от тях. Вас ви интересува материалния свят, понеже е по-близо до нас в дадения случай.
към беседата >>
Искаш да подариш една шапка.
Аз ще ви улесня. Най-първо ти искаш да го убедиш, че го обичаш. Носи две ябълки, едната по-малка, другата по-голяма. Като идеш при него, дай му по-голямата и остави за себе си по-малката, че той да види. Носи два предмета, с един не става.
Искаш да подариш една шапка.
Носи една смачкана, другата хубава, дай му по-хубавата. Другата остави за себе си. Носиш два хляба, единият бял, другия чер. Дай на него белия хляб, за себе си задръж черния. Ако така постъпиш, той вече може да направи един извод, че ти имаш предпочитание.
към беседата >>
Интересуват ви материални работи.
Щом говорим за материалния свят, това е светът на фактите. Щом е духовния свят, той е светът на законите. Физическият свят е свят на фактите – материалният свят. Духовният свят е на законите, а Божественият – на принципите. Сега някой път вас не ви интересува нещо, защото живеете само в материалния свят.
Интересуват ви материални работи.
Може да ви интересуват ябълки, сливи, круши, череши, малки изворчета, все материални работи ви интересуват. Работите са свързани с храненето. А пък материалните работи, които са свързани с очите ви, с носа, с ушите или пък материалните работи, които са свързани с ръцете, с краката, вие сте заставени да се интересувате от тях. Вас ви интересува материалния свят, понеже е по-близо до нас в дадения случай.
към беседата >>
Носи една смачкана, другата хубава, дай му по-хубавата.
Най-първо ти искаш да го убедиш, че го обичаш. Носи две ябълки, едната по-малка, другата по-голяма. Като идеш при него, дай му по-голямата и остави за себе си по-малката, че той да види. Носи два предмета, с един не става. Искаш да подариш една шапка.
Носи една смачкана, другата хубава, дай му по-хубавата.
Другата остави за себе си. Носиш два хляба, единият бял, другия чер. Дай на него белия хляб, за себе си задръж черния. Ако така постъпиш, той вече може да направи един извод, че ти имаш предпочитание. Ще каже: „Даде ми най-хубавата ябълка, даде ми най-хубавата шапка, даде ми белия хляб.“ Понякой път вие сте горделиви, има една гордост, която отблъсква хората.
към беседата >>
Може да ви интересуват ябълки, сливи, круши, череши, малки изворчета, все материални работи ви интересуват.
Щом е духовния свят, той е светът на законите. Физическият свят е свят на фактите – материалният свят. Духовният свят е на законите, а Божественият – на принципите. Сега някой път вас не ви интересува нещо, защото живеете само в материалния свят. Интересуват ви материални работи.
Може да ви интересуват ябълки, сливи, круши, череши, малки изворчета, все материални работи ви интересуват.
Работите са свързани с храненето. А пък материалните работи, които са свързани с очите ви, с носа, с ушите или пък материалните работи, които са свързани с ръцете, с краката, вие сте заставени да се интересувате от тях. Вас ви интересува материалния свят, понеже е по-близо до нас в дадения случай.
към беседата >>
Другата остави за себе си.
Носи две ябълки, едната по-малка, другата по-голяма. Като идеш при него, дай му по-голямата и остави за себе си по-малката, че той да види. Носи два предмета, с един не става. Искаш да подариш една шапка. Носи една смачкана, другата хубава, дай му по-хубавата.
Другата остави за себе си.
Носиш два хляба, единият бял, другия чер. Дай на него белия хляб, за себе си задръж черния. Ако така постъпиш, той вече може да направи един извод, че ти имаш предпочитание. Ще каже: „Даде ми най-хубавата ябълка, даде ми най-хубавата шапка, даде ми белия хляб.“ Понякой път вие сте горделиви, има една гордост, която отблъсква хората. Вие задържате хубавото за себе си, а лошото давате на другите.
към беседата >>
Работите са свързани с храненето.
Физическият свят е свят на фактите – материалният свят. Духовният свят е на законите, а Божественият – на принципите. Сега някой път вас не ви интересува нещо, защото живеете само в материалния свят. Интересуват ви материални работи. Може да ви интересуват ябълки, сливи, круши, череши, малки изворчета, все материални работи ви интересуват.
Работите са свързани с храненето.
А пък материалните работи, които са свързани с очите ви, с носа, с ушите или пък материалните работи, които са свързани с ръцете, с краката, вие сте заставени да се интересувате от тях. Вас ви интересува материалния свят, понеже е по-близо до нас в дадения случай.
към беседата >>
Носиш два хляба, единият бял, другия чер.
Като идеш при него, дай му по-голямата и остави за себе си по-малката, че той да види. Носи два предмета, с един не става. Искаш да подариш една шапка. Носи една смачкана, другата хубава, дай му по-хубавата. Другата остави за себе си.
Носиш два хляба, единият бял, другия чер.
Дай на него белия хляб, за себе си задръж черния. Ако така постъпиш, той вече може да направи един извод, че ти имаш предпочитание. Ще каже: „Даде ми най-хубавата ябълка, даде ми най-хубавата шапка, даде ми белия хляб.“ Понякой път вие сте горделиви, има една гордост, която отблъсква хората. Вие задържате хубавото за себе си, а лошото давате на другите. Във вас има желание да го заставите да ви обича.
към беседата >>
А пък материалните работи, които са свързани с очите ви, с носа, с ушите или пък материалните работи, които са свързани с ръцете, с краката, вие сте заставени да се интересувате от тях.
Духовният свят е на законите, а Божественият – на принципите. Сега някой път вас не ви интересува нещо, защото живеете само в материалния свят. Интересуват ви материални работи. Може да ви интересуват ябълки, сливи, круши, череши, малки изворчета, все материални работи ви интересуват. Работите са свързани с храненето.
А пък материалните работи, които са свързани с очите ви, с носа, с ушите или пък материалните работи, които са свързани с ръцете, с краката, вие сте заставени да се интересувате от тях.
Вас ви интересува материалния свят, понеже е по-близо до нас в дадения случай.
към беседата >>
Дай на него белия хляб, за себе си задръж черния.
Носи два предмета, с един не става. Искаш да подариш една шапка. Носи една смачкана, другата хубава, дай му по-хубавата. Другата остави за себе си. Носиш два хляба, единият бял, другия чер.
Дай на него белия хляб, за себе си задръж черния.
Ако така постъпиш, той вече може да направи един извод, че ти имаш предпочитание. Ще каже: „Даде ми най-хубавата ябълка, даде ми най-хубавата шапка, даде ми белия хляб.“ Понякой път вие сте горделиви, има една гордост, която отблъсква хората. Вие задържате хубавото за себе си, а лошото давате на другите. Във вас има желание да го заставите да ви обича. Никога един човек не може да ви обича, на когото даваш малка ябълка, никога не може да ви обича един човек, на когото даваш храна, която си ял, че ти му даваш да яде това, което ти е останало.
към беседата >>
Вас ви интересува материалния свят, понеже е по-близо до нас в дадения случай.
Сега някой път вас не ви интересува нещо, защото живеете само в материалния свят. Интересуват ви материални работи. Може да ви интересуват ябълки, сливи, круши, череши, малки изворчета, все материални работи ви интересуват. Работите са свързани с храненето. А пък материалните работи, които са свързани с очите ви, с носа, с ушите или пък материалните работи, които са свързани с ръцете, с краката, вие сте заставени да се интересувате от тях.
Вас ви интересува материалния свят, понеже е по-близо до нас в дадения случай.
към беседата >>
Ако така постъпиш, той вече може да направи един извод, че ти имаш предпочитание.
Искаш да подариш една шапка. Носи една смачкана, другата хубава, дай му по-хубавата. Другата остави за себе си. Носиш два хляба, единият бял, другия чер. Дай на него белия хляб, за себе си задръж черния.
Ако така постъпиш, той вече може да направи един извод, че ти имаш предпочитание.
Ще каже: „Даде ми най-хубавата ябълка, даде ми най-хубавата шапка, даде ми белия хляб.“ Понякой път вие сте горделиви, има една гордост, която отблъсква хората. Вие задържате хубавото за себе си, а лошото давате на другите. Във вас има желание да го заставите да ви обича. Никога един човек не може да ви обича, на когото даваш малка ябълка, никога не може да ви обича един човек, на когото даваш храна, която си ял, че ти му даваш да яде това, което ти е останало. За да те обича, ти трябва да му дадеш първокласно ядене, което никой не е бутал.
към беседата >>
Сега какви изводи може да извадите?
Сега какви изводи може да извадите?
Да кажем, имате идеята 1.2. 2 е два пъти по-голямо от единицата. 3 е три пъти по-голямо от единицата. 4 е четири пъти по-голямо, 5 е пет пъти по-голямо. Това са статистически положения на числата.
към беседата >>
Ще каже: „Даде ми най-хубавата ябълка, даде ми най-хубавата шапка, даде ми белия хляб.“ Понякой път вие сте горделиви, има една гордост, която отблъсква хората.
Носи една смачкана, другата хубава, дай му по-хубавата. Другата остави за себе си. Носиш два хляба, единият бял, другия чер. Дай на него белия хляб, за себе си задръж черния. Ако така постъпиш, той вече може да направи един извод, че ти имаш предпочитание.
Ще каже: „Даде ми най-хубавата ябълка, даде ми най-хубавата шапка, даде ми белия хляб.“ Понякой път вие сте горделиви, има една гордост, която отблъсква хората.
Вие задържате хубавото за себе си, а лошото давате на другите. Във вас има желание да го заставите да ви обича. Никога един човек не може да ви обича, на когото даваш малка ябълка, никога не може да ви обича един човек, на когото даваш храна, която си ял, че ти му даваш да яде това, което ти е останало. За да те обича, ти трябва да му дадеш първокласно ядене, което никой не е бутал. Щом дадеш скъсани дрехи, скъсани обуща на човека, той вече знае, че не го обичаш.
към беседата >>
Да кажем, имате идеята 1.2.
Сега какви изводи може да извадите?
Да кажем, имате идеята 1.2.
2 е два пъти по-голямо от единицата. 3 е три пъти по-голямо от единицата. 4 е четири пъти по-голямо, 5 е пет пъти по-голямо. Това са статистически положения на числата.
към беседата >>
Вие задържате хубавото за себе си, а лошото давате на другите.
Другата остави за себе си. Носиш два хляба, единият бял, другия чер. Дай на него белия хляб, за себе си задръж черния. Ако така постъпиш, той вече може да направи един извод, че ти имаш предпочитание. Ще каже: „Даде ми най-хубавата ябълка, даде ми най-хубавата шапка, даде ми белия хляб.“ Понякой път вие сте горделиви, има една гордост, която отблъсква хората.
Вие задържате хубавото за себе си, а лошото давате на другите.
Във вас има желание да го заставите да ви обича. Никога един човек не може да ви обича, на когото даваш малка ябълка, никога не може да ви обича един човек, на когото даваш храна, която си ял, че ти му даваш да яде това, което ти е останало. За да те обича, ти трябва да му дадеш първокласно ядене, което никой не е бутал. Щом дадеш скъсани дрехи, скъсани обуща на човека, той вече знае, че не го обичаш. Сега моралната страна на въпроса.
към беседата >>
2 е два пъти по-голямо от единицата.
Сега какви изводи може да извадите? Да кажем, имате идеята 1.2.
2 е два пъти по-голямо от единицата.
3 е три пъти по-голямо от единицата. 4 е четири пъти по-голямо, 5 е пет пъти по-голямо. Това са статистически положения на числата.
към беседата >>
Във вас има желание да го заставите да ви обича.
Носиш два хляба, единият бял, другия чер. Дай на него белия хляб, за себе си задръж черния. Ако така постъпиш, той вече може да направи един извод, че ти имаш предпочитание. Ще каже: „Даде ми най-хубавата ябълка, даде ми най-хубавата шапка, даде ми белия хляб.“ Понякой път вие сте горделиви, има една гордост, която отблъсква хората. Вие задържате хубавото за себе си, а лошото давате на другите.
Във вас има желание да го заставите да ви обича.
Никога един човек не може да ви обича, на когото даваш малка ябълка, никога не може да ви обича един човек, на когото даваш храна, която си ял, че ти му даваш да яде това, което ти е останало. За да те обича, ти трябва да му дадеш първокласно ядене, което никой не е бутал. Щом дадеш скъсани дрехи, скъсани обуща на човека, той вече знае, че не го обичаш. Сега моралната страна на въпроса. А богатите хора дават пет стотинки, един лев, три лева.
към беседата >>
3 е три пъти по-голямо от единицата.
Сега какви изводи може да извадите? Да кажем, имате идеята 1.2. 2 е два пъти по-голямо от единицата.
3 е три пъти по-голямо от единицата.
4 е четири пъти по-голямо, 5 е пет пъти по-голямо. Това са статистически положения на числата.
към беседата >>
Никога един човек не може да ви обича, на когото даваш малка ябълка, никога не може да ви обича един човек, на когото даваш храна, която си ял, че ти му даваш да яде това, което ти е останало.
Дай на него белия хляб, за себе си задръж черния. Ако така постъпиш, той вече може да направи един извод, че ти имаш предпочитание. Ще каже: „Даде ми най-хубавата ябълка, даде ми най-хубавата шапка, даде ми белия хляб.“ Понякой път вие сте горделиви, има една гордост, която отблъсква хората. Вие задържате хубавото за себе си, а лошото давате на другите. Във вас има желание да го заставите да ви обича.
Никога един човек не може да ви обича, на когото даваш малка ябълка, никога не може да ви обича един човек, на когото даваш храна, която си ял, че ти му даваш да яде това, което ти е останало.
За да те обича, ти трябва да му дадеш първокласно ядене, което никой не е бутал. Щом дадеш скъсани дрехи, скъсани обуща на човека, той вече знае, че не го обичаш. Сега моралната страна на въпроса. А богатите хора дават пет стотинки, един лев, три лева. Това са все скъсани обуща.
към беседата >>
4 е четири пъти по-голямо, 5 е пет пъти по-голямо.
Сега какви изводи може да извадите? Да кажем, имате идеята 1.2. 2 е два пъти по-голямо от единицата. 3 е три пъти по-голямо от единицата.
4 е четири пъти по-голямо, 5 е пет пъти по-голямо.
Това са статистически положения на числата.
към беседата >>
За да те обича, ти трябва да му дадеш първокласно ядене, което никой не е бутал.
Ако така постъпиш, той вече може да направи един извод, че ти имаш предпочитание. Ще каже: „Даде ми най-хубавата ябълка, даде ми най-хубавата шапка, даде ми белия хляб.“ Понякой път вие сте горделиви, има една гордост, която отблъсква хората. Вие задържате хубавото за себе си, а лошото давате на другите. Във вас има желание да го заставите да ви обича. Никога един човек не може да ви обича, на когото даваш малка ябълка, никога не може да ви обича един човек, на когото даваш храна, която си ял, че ти му даваш да яде това, което ти е останало.
За да те обича, ти трябва да му дадеш първокласно ядене, което никой не е бутал.
Щом дадеш скъсани дрехи, скъсани обуща на човека, той вече знае, че не го обичаш. Сега моралната страна на въпроса. А богатите хора дават пет стотинки, един лев, три лева. Това са все скъсани обуща. Дават десет лева, сто лева, хиляда лева, това са все скъсани обуща.
към беседата >>
Това са статистически положения на числата.
Сега какви изводи може да извадите? Да кажем, имате идеята 1.2. 2 е два пъти по-голямо от единицата. 3 е три пъти по-голямо от единицата. 4 е четири пъти по-голямо, 5 е пет пъти по-голямо.
Това са статистически положения на числата.
към беседата >>
Щом дадеш скъсани дрехи, скъсани обуща на човека, той вече знае, че не го обичаш.
Ще каже: „Даде ми най-хубавата ябълка, даде ми най-хубавата шапка, даде ми белия хляб.“ Понякой път вие сте горделиви, има една гордост, която отблъсква хората. Вие задържате хубавото за себе си, а лошото давате на другите. Във вас има желание да го заставите да ви обича. Никога един човек не може да ви обича, на когото даваш малка ябълка, никога не може да ви обича един човек, на когото даваш храна, която си ял, че ти му даваш да яде това, което ти е останало. За да те обича, ти трябва да му дадеш първокласно ядене, което никой не е бутал.
Щом дадеш скъсани дрехи, скъсани обуща на човека, той вече знае, че не го обичаш.
Сега моралната страна на въпроса. А богатите хора дават пет стотинки, един лев, три лева. Това са все скъсани обуща. Дават десет лева, сто лева, хиляда лева, това са все скъсани обуща. Каква е мярката на любовта?
към беседата >>
1. 2. 3.
1. 2. 3.
към беседата >>
Сега моралната страна на въпроса.
Вие задържате хубавото за себе си, а лошото давате на другите. Във вас има желание да го заставите да ви обича. Никога един човек не може да ви обича, на когото даваш малка ябълка, никога не може да ви обича един човек, на когото даваш храна, която си ял, че ти му даваш да яде това, което ти е останало. За да те обича, ти трябва да му дадеш първокласно ядене, което никой не е бутал. Щом дадеш скъсани дрехи, скъсани обуща на човека, той вече знае, че не го обичаш.
Сега моралната страна на въпроса.
А богатите хора дават пет стотинки, един лев, три лева. Това са все скъсани обуща. Дават десет лева, сто лева, хиляда лева, това са все скъсани обуща. Каква е мярката на любовта? Каква е единицата мярка на любовта?
към беседата >>
4. 5. 6.
4. 5. 6.
към беседата >>
А богатите хора дават пет стотинки, един лев, три лева.
Във вас има желание да го заставите да ви обича. Никога един човек не може да ви обича, на когото даваш малка ябълка, никога не може да ви обича един човек, на когото даваш храна, която си ял, че ти му даваш да яде това, което ти е останало. За да те обича, ти трябва да му дадеш първокласно ядене, което никой не е бутал. Щом дадеш скъсани дрехи, скъсани обуща на човека, той вече знае, че не го обичаш. Сега моралната страна на въпроса.
А богатите хора дават пет стотинки, един лев, три лева.
Това са все скъсани обуща. Дават десет лева, сто лева, хиляда лева, това са все скъсани обуща. Каква е мярката на любовта? Каква е единицата мярка на любовта? В съвременните учени хора, когато измерват разстоянието между небесните тела, за единица вземат една светлинна година, т.е.
към беседата >>
7. 8. 9.
7. 8. 9.
към беседата >>
Това са все скъсани обуща.
Никога един човек не може да ви обича, на когото даваш малка ябълка, никога не може да ви обича един човек, на когото даваш храна, която си ял, че ти му даваш да яде това, което ти е останало. За да те обича, ти трябва да му дадеш първокласно ядене, което никой не е бутал. Щом дадеш скъсани дрехи, скъсани обуща на човека, той вече знае, че не го обичаш. Сега моралната страна на въпроса. А богатите хора дават пет стотинки, един лев, три лева.
Това са все скъсани обуща.
Дават десет лева, сто лева, хиляда лева, това са все скъсани обуща. Каква е мярката на любовта? Каква е единицата мярка на любовта? В съвременните учени хора, когато измерват разстоянието между небесните тела, за единица вземат една светлинна година, т.е. пространството, което светлината изминава за една година, като изминава всяка секунда по 300 хиляди километра.
към беседата >>
Най-първо имате едно дърво, което дава две клончета (Фиг.1).
Най-първо имате едно дърво, което дава две клончета (Фиг.1).
Двете клончета два пъти ли са по-големи от дървото? Клончетата се разклоняват, дойдат до числото 10. 10 – по-голямо ли е от единицата? Ние вече влизаме в органичния свят. Щом влезете в Божествения свят, какво е отношението?
към беседата >>
Дават десет лева, сто лева, хиляда лева, това са все скъсани обуща.
За да те обича, ти трябва да му дадеш първокласно ядене, което никой не е бутал. Щом дадеш скъсани дрехи, скъсани обуща на човека, той вече знае, че не го обичаш. Сега моралната страна на въпроса. А богатите хора дават пет стотинки, един лев, три лева. Това са все скъсани обуща.
Дават десет лева, сто лева, хиляда лева, това са все скъсани обуща.
Каква е мярката на любовта? Каква е единицата мярка на любовта? В съвременните учени хора, когато измерват разстоянието между небесните тела, за единица вземат една светлинна година, т.е. пространството, което светлината изминава за една година, като изминава всяка секунда по 300 хиляди километра. Оказа се, че и тази мярка е малка.
към беседата >>
Двете клончета два пъти ли са по-големи от дървото?
Най-първо имате едно дърво, което дава две клончета (Фиг.1).
Двете клончета два пъти ли са по-големи от дървото?
Клончетата се разклоняват, дойдат до числото 10. 10 – по-голямо ли е от единицата? Ние вече влизаме в органичния свят. Щом влезете в Божествения свят, какво е отношението? Най-първо физическият свят определя мястото.
към беседата >>
Каква е мярката на любовта?
Щом дадеш скъсани дрехи, скъсани обуща на човека, той вече знае, че не го обичаш. Сега моралната страна на въпроса. А богатите хора дават пет стотинки, един лев, три лева. Това са все скъсани обуща. Дават десет лева, сто лева, хиляда лева, това са все скъсани обуща.
Каква е мярката на любовта?
Каква е единицата мярка на любовта? В съвременните учени хора, когато измерват разстоянието между небесните тела, за единица вземат една светлинна година, т.е. пространството, което светлината изминава за една година, като изминава всяка секунда по 300 хиляди километра. Оказа се, че и тази мярка е малка. Дошли са сега до Х мярка.
към беседата >>
Клончетата се разклоняват, дойдат до числото 10.
Най-първо имате едно дърво, което дава две клончета (Фиг.1). Двете клончета два пъти ли са по-големи от дървото?
Клончетата се разклоняват, дойдат до числото 10.
10 – по-голямо ли е от единицата? Ние вече влизаме в органичния свят. Щом влезете в Божествения свят, какво е отношението? Най-първо физическият свят определя мястото. Като един факт завземаш едно място.
към беседата >>
Каква е единицата мярка на любовта?
Сега моралната страна на въпроса. А богатите хора дават пет стотинки, един лев, три лева. Това са все скъсани обуща. Дават десет лева, сто лева, хиляда лева, това са все скъсани обуща. Каква е мярката на любовта?
Каква е единицата мярка на любовта?
В съвременните учени хора, когато измерват разстоянието между небесните тела, за единица вземат една светлинна година, т.е. пространството, което светлината изминава за една година, като изминава всяка секунда по 300 хиляди километра. Оказа се, че и тази мярка е малка. Дошли са сега до Х мярка. Любовта изисква много голяма мярка.
към беседата >>
10 – по-голямо ли е от единицата?
Най-първо имате едно дърво, което дава две клончета (Фиг.1). Двете клончета два пъти ли са по-големи от дървото? Клончетата се разклоняват, дойдат до числото 10.
10 – по-голямо ли е от единицата?
Ние вече влизаме в органичния свят. Щом влезете в Божествения свят, какво е отношението? Най-първо физическият свят определя мястото. Като един факт завземаш едно място. В органичния свят се определя движението къде може да се движиш от едно място на друго.
към беседата >>
В съвременните учени хора, когато измерват разстоянието между небесните тела, за единица вземат една светлинна година, т.е.
А богатите хора дават пет стотинки, един лев, три лева. Това са все скъсани обуща. Дават десет лева, сто лева, хиляда лева, това са все скъсани обуща. Каква е мярката на любовта? Каква е единицата мярка на любовта?
В съвременните учени хора, когато измерват разстоянието между небесните тела, за единица вземат една светлинна година, т.е.
пространството, което светлината изминава за една година, като изминава всяка секунда по 300 хиляди километра. Оказа се, че и тази мярка е малка. Дошли са сега до Х мярка. Любовта изисква много голяма мярка. Ако вие нямате тази мярка, вие областта на любовта не може да измерите.
към беседата >>
Ние вече влизаме в органичния свят.
Най-първо имате едно дърво, което дава две клончета (Фиг.1). Двете клончета два пъти ли са по-големи от дървото? Клончетата се разклоняват, дойдат до числото 10. 10 – по-голямо ли е от единицата?
Ние вече влизаме в органичния свят.
Щом влезете в Божествения свят, какво е отношението? Най-първо физическият свят определя мястото. Като един факт завземаш едно място. В органичния свят се определя движението къде може да се движиш от едно място на друго. В Божествения свят каква работа може да свършиш?
към беседата >>
пространството, което светлината изминава за една година, като изминава всяка секунда по 300 хиляди километра.
Това са все скъсани обуща. Дават десет лева, сто лева, хиляда лева, това са все скъсани обуща. Каква е мярката на любовта? Каква е единицата мярка на любовта? В съвременните учени хора, когато измерват разстоянието между небесните тела, за единица вземат една светлинна година, т.е.
пространството, което светлината изминава за една година, като изминава всяка секунда по 300 хиляди километра.
Оказа се, че и тази мярка е малка. Дошли са сега до Х мярка. Любовта изисква много голяма мярка. Ако вие нямате тази мярка, вие областта на любовта не може да измерите. У българина има една особена черта.
към беседата >>
Щом влезете в Божествения свят, какво е отношението?
Най-първо имате едно дърво, което дава две клончета (Фиг.1). Двете клончета два пъти ли са по-големи от дървото? Клончетата се разклоняват, дойдат до числото 10. 10 – по-голямо ли е от единицата? Ние вече влизаме в органичния свят.
Щом влезете в Божествения свят, какво е отношението?
Най-първо физическият свят определя мястото. Като един факт завземаш едно място. В органичния свят се определя движението къде може да се движиш от едно място на друго. В Божествения свят каква работа може да свършиш? Във физическия свят ние имаме фактите.
към беседата >>
Оказа се, че и тази мярка е малка.
Дават десет лева, сто лева, хиляда лева, това са все скъсани обуща. Каква е мярката на любовта? Каква е единицата мярка на любовта? В съвременните учени хора, когато измерват разстоянието между небесните тела, за единица вземат една светлинна година, т.е. пространството, което светлината изминава за една година, като изминава всяка секунда по 300 хиляди километра.
Оказа се, че и тази мярка е малка.
Дошли са сега до Х мярка. Любовта изисква много голяма мярка. Ако вие нямате тази мярка, вие областта на любовта не може да измерите. У българина има една особена черта. Бъгаринът за числото 2, 20, 200 има особено понятие.
към беседата >>
Най-първо физическият свят определя мястото.
Двете клончета два пъти ли са по-големи от дървото? Клончетата се разклоняват, дойдат до числото 10. 10 – по-голямо ли е от единицата? Ние вече влизаме в органичния свят. Щом влезете в Божествения свят, какво е отношението?
Най-първо физическият свят определя мястото.
Като един факт завземаш едно място. В органичния свят се определя движението къде може да се движиш от едно място на друго. В Божествения свят каква работа може да свършиш? Във физическия свят ние имаме фактите. То е мъчението.
към беседата >>
Дошли са сега до Х мярка.
Каква е мярката на любовта? Каква е единицата мярка на любовта? В съвременните учени хора, когато измерват разстоянието между небесните тела, за единица вземат една светлинна година, т.е. пространството, което светлината изминава за една година, като изминава всяка секунда по 300 хиляди километра. Оказа се, че и тази мярка е малка.
Дошли са сега до Х мярка.
Любовта изисква много голяма мярка. Ако вие нямате тази мярка, вие областта на любовта не може да измерите. У българина има една особена черта. Бъгаринът за числото 2, 20, 200 има особено понятие. И прав е българинът.
към беседата >>
Като един факт завземаш едно място.
Клончетата се разклоняват, дойдат до числото 10. 10 – по-голямо ли е от единицата? Ние вече влизаме в органичния свят. Щом влезете в Божествения свят, какво е отношението? Най-първо физическият свят определя мястото.
Като един факт завземаш едно място.
В органичния свят се определя движението къде може да се движиш от едно място на друго. В Божествения свят каква работа може да свършиш? Във физическия свят ние имаме фактите. То е мъчението. Някой казва: „Аз се мъча.“ Физическият свят е свързан с мъчението.
към беседата >>
Любовта изисква много голяма мярка.
Каква е единицата мярка на любовта? В съвременните учени хора, когато измерват разстоянието между небесните тела, за единица вземат една светлинна година, т.е. пространството, което светлината изминава за една година, като изминава всяка секунда по 300 хиляди километра. Оказа се, че и тази мярка е малка. Дошли са сега до Х мярка.
Любовта изисква много голяма мярка.
Ако вие нямате тази мярка, вие областта на любовта не може да измерите. У българина има една особена черта. Бъгаринът за числото 2, 20, 200 има особено понятие. И прав е българинът. Като каже 20, той мисли много.
към беседата >>
В органичния свят се определя движението къде може да се движиш от едно място на друго.
10 – по-голямо ли е от единицата? Ние вече влизаме в органичния свят. Щом влезете в Божествения свят, какво е отношението? Най-първо физическият свят определя мястото. Като един факт завземаш едно място.
В органичния свят се определя движението къде може да се движиш от едно място на друго.
В Божествения свят каква работа може да свършиш? Във физическия свят ние имаме фактите. То е мъчението. Някой казва: „Аз се мъча.“ Физическият свят е свързан с мъчението. Духовният свят – с труда.
към беседата >>
Ако вие нямате тази мярка, вие областта на любовта не може да измерите.
В съвременните учени хора, когато измерват разстоянието между небесните тела, за единица вземат една светлинна година, т.е. пространството, което светлината изминава за една година, като изминава всяка секунда по 300 хиляди километра. Оказа се, че и тази мярка е малка. Дошли са сега до Х мярка. Любовта изисква много голяма мярка.
Ако вие нямате тази мярка, вие областта на любовта не може да измерите.
У българина има една особена черта. Бъгаринът за числото 2, 20, 200 има особено понятие. И прав е българинът. Като каже 20, той мисли много. Числото 2, това е основа.
към беседата >>
В Божествения свят каква работа може да свършиш?
Ние вече влизаме в органичния свят. Щом влезете в Божествения свят, какво е отношението? Най-първо физическият свят определя мястото. Като един факт завземаш едно място. В органичния свят се определя движението къде може да се движиш от едно място на друго.
В Божествения свят каква работа може да свършиш?
Във физическия свят ние имаме фактите. То е мъчението. Някой казва: „Аз се мъча.“ Физическият свят е свързан с мъчението. Духовният свят – с труда. Божествения свят – с работата.
към беседата >>
У българина има една особена черта.
пространството, което светлината изминава за една година, като изминава всяка секунда по 300 хиляди километра. Оказа се, че и тази мярка е малка. Дошли са сега до Х мярка. Любовта изисква много голяма мярка. Ако вие нямате тази мярка, вие областта на любовта не може да измерите.
У българина има една особена черта.
Бъгаринът за числото 2, 20, 200 има особено понятие. И прав е българинът. Като каже 20, той мисли много. Числото 2, това е основа. 3 е резултат в дадения случай.
към беседата >>
Във физическия свят ние имаме фактите.
Щом влезете в Божествения свят, какво е отношението? Най-първо физическият свят определя мястото. Като един факт завземаш едно място. В органичния свят се определя движението къде може да се движиш от едно място на друго. В Божествения свят каква работа може да свършиш?
Във физическия свят ние имаме фактите.
То е мъчението. Някой казва: „Аз се мъча.“ Физическият свят е свързан с мъчението. Духовният свят – с труда. Божествения свят – с работата. Имаме една ясна представа: който се мъчи, във физическия свят е.
към беседата >>
Бъгаринът за числото 2, 20, 200 има особено понятие.
Оказа се, че и тази мярка е малка. Дошли са сега до Х мярка. Любовта изисква много голяма мярка. Ако вие нямате тази мярка, вие областта на любовта не може да измерите. У българина има една особена черта.
Бъгаринът за числото 2, 20, 200 има особено понятие.
И прав е българинът. Като каже 20, той мисли много. Числото 2, това е основа. 3 е резултат в дадения случай. Българинът като каже „двадесет лева“, в ума му стои идеята за голямо число.
към беседата >>
То е мъчението.
Най-първо физическият свят определя мястото. Като един факт завземаш едно място. В органичния свят се определя движението къде може да се движиш от едно място на друго. В Божествения свят каква работа може да свършиш? Във физическия свят ние имаме фактите.
То е мъчението.
Някой казва: „Аз се мъча.“ Физическият свят е свързан с мъчението. Духовният свят – с труда. Божествения свят – с работата. Имаме една ясна представа: който се мъчи, във физическия свят е. Мъчи се някой, предметът е по-голям, ти трябва да се приспособяваш на условията.
към беседата >>
И прав е българинът.
Дошли са сега до Х мярка. Любовта изисква много голяма мярка. Ако вие нямате тази мярка, вие областта на любовта не може да измерите. У българина има една особена черта. Бъгаринът за числото 2, 20, 200 има особено понятие.
И прав е българинът.
Като каже 20, той мисли много. Числото 2, това е основа. 3 е резултат в дадения случай. Българинът като каже „двадесет лева“, в ума му стои идеята за голямо число. Той го мисли за повече от 30.
към беседата >>
Някой казва: „Аз се мъча.“ Физическият свят е свързан с мъчението.
Като един факт завземаш едно място. В органичния свят се определя движението къде може да се движиш от едно място на друго. В Божествения свят каква работа може да свършиш? Във физическия свят ние имаме фактите. То е мъчението.
Някой казва: „Аз се мъча.“ Физическият свят е свързан с мъчението.
Духовният свят – с труда. Божествения свят – с работата. Имаме една ясна представа: който се мъчи, във физическия свят е. Мъчи се някой, предметът е по-голям, ти трябва да се приспособяваш на условията. Казваш: „Мъчен е животът“ – живееш на физическото поле.
към беседата >>
Като каже 20, той мисли много.
Любовта изисква много голяма мярка. Ако вие нямате тази мярка, вие областта на любовта не може да измерите. У българина има една особена черта. Бъгаринът за числото 2, 20, 200 има особено понятие. И прав е българинът.
Като каже 20, той мисли много.
Числото 2, това е основа. 3 е резултат в дадения случай. Българинът като каже „двадесет лева“, в ума му стои идеята за голямо число. Той го мисли за повече от 30. Българинът предпочита да му дадеш 20 лева злато, отколкото 30.
към беседата >>
Духовният свят – с труда.
В органичния свят се определя движението къде може да се движиш от едно място на друго. В Божествения свят каква работа може да свършиш? Във физическия свят ние имаме фактите. То е мъчението. Някой казва: „Аз се мъча.“ Физическият свят е свързан с мъчението.
Духовният свят – с труда.
Божествения свят – с работата. Имаме една ясна представа: който се мъчи, във физическия свят е. Мъчи се някой, предметът е по-голям, ти трябва да се приспособяваш на условията. Казваш: „Мъчен е животът“ – живееш на физическото поле. „Труден е животът“ – живееш в духовния свят.
към беседата >>
Числото 2, това е основа.
Ако вие нямате тази мярка, вие областта на любовта не може да измерите. У българина има една особена черта. Бъгаринът за числото 2, 20, 200 има особено понятие. И прав е българинът. Като каже 20, той мисли много.
Числото 2, това е основа.
3 е резултат в дадения случай. Българинът като каже „двадесет лева“, в ума му стои идеята за голямо число. Той го мисли за повече от 30. Българинът предпочита да му дадеш 20 лева злато, отколкото 30. Аз да ви кажа защо предпочитат 20 лева в злато, отколкото 30 книжни.
към беседата >>
Божествения свят – с работата.
В Божествения свят каква работа може да свършиш? Във физическия свят ние имаме фактите. То е мъчението. Някой казва: „Аз се мъча.“ Физическият свят е свързан с мъчението. Духовният свят – с труда.
Божествения свят – с работата.
Имаме една ясна представа: който се мъчи, във физическия свят е. Мъчи се някой, предметът е по-голям, ти трябва да се приспособяваш на условията. Казваш: „Мъчен е животът“ – живееш на физическото поле. „Труден е животът“ – живееш в духовния свят. „Приятен е животът“ – живееш в Божествения свят.
към беседата >>
3 е резултат в дадения случай.
У българина има една особена черта. Бъгаринът за числото 2, 20, 200 има особено понятие. И прав е българинът. Като каже 20, той мисли много. Числото 2, това е основа.
3 е резултат в дадения случай.
Българинът като каже „двадесет лева“, в ума му стои идеята за голямо число. Той го мисли за повече от 30. Българинът предпочита да му дадеш 20 лева злато, отколкото 30. Аз да ви кажа защо предпочитат 20 лева в злато, отколкото 30 книжни. Като каже 20, той мисли златни пари, а като каже 30, мисли книжни.
към беседата >>
Имаме една ясна представа: който се мъчи, във физическия свят е.
Във физическия свят ние имаме фактите. То е мъчението. Някой казва: „Аз се мъча.“ Физическият свят е свързан с мъчението. Духовният свят – с труда. Божествения свят – с работата.
Имаме една ясна представа: който се мъчи, във физическия свят е.
Мъчи се някой, предметът е по-голям, ти трябва да се приспособяваш на условията. Казваш: „Мъчен е животът“ – живееш на физическото поле. „Труден е животът“ – живееш в духовния свят. „Приятен е животът“ – живееш в Божествения свят. Казваш: „Мъча се.“ Не е лошо.
към беседата >>
Българинът като каже „двадесет лева“, в ума му стои идеята за голямо число.
Бъгаринът за числото 2, 20, 200 има особено понятие. И прав е българинът. Като каже 20, той мисли много. Числото 2, това е основа. 3 е резултат в дадения случай.
Българинът като каже „двадесет лева“, в ума му стои идеята за голямо число.
Той го мисли за повече от 30. Българинът предпочита да му дадеш 20 лева злато, отколкото 30. Аз да ви кажа защо предпочитат 20 лева в злато, отколкото 30 книжни. Като каже 20, той мисли златни пари, а като каже 30, мисли книжни. 20 златни струват повече от 30 книжни.
към беседата >>
Мъчи се някой, предметът е по-голям, ти трябва да се приспособяваш на условията.
То е мъчението. Някой казва: „Аз се мъча.“ Физическият свят е свързан с мъчението. Духовният свят – с труда. Божествения свят – с работата. Имаме една ясна представа: който се мъчи, във физическия свят е.
Мъчи се някой, предметът е по-голям, ти трябва да се приспособяваш на условията.
Казваш: „Мъчен е животът“ – живееш на физическото поле. „Труден е животът“ – живееш в духовния свят. „Приятен е животът“ – живееш в Божествения свят. Казваш: „Мъча се.“ Не е лошо. Не си запознат, сега за пръв път си влязъл във физическия свят, за пръв път сте дошли.
към беседата >>
Той го мисли за повече от 30.
И прав е българинът. Като каже 20, той мисли много. Числото 2, това е основа. 3 е резултат в дадения случай. Българинът като каже „двадесет лева“, в ума му стои идеята за голямо число.
Той го мисли за повече от 30.
Българинът предпочита да му дадеш 20 лева злато, отколкото 30. Аз да ви кажа защо предпочитат 20 лева в злато, отколкото 30 книжни. Като каже 20, той мисли златни пари, а като каже 30, мисли книжни. 20 златни струват повече от 30 книжни. Ако искаш да ти направят една услуга, от кого ще избереш?
към беседата >>
Казваш: „Мъчен е животът“ – живееш на физическото поле.
Някой казва: „Аз се мъча.“ Физическият свят е свързан с мъчението. Духовният свят – с труда. Божествения свят – с работата. Имаме една ясна представа: който се мъчи, във физическия свят е. Мъчи се някой, предметът е по-голям, ти трябва да се приспособяваш на условията.
Казваш: „Мъчен е животът“ – живееш на физическото поле.
„Труден е животът“ – живееш в духовния свят. „Приятен е животът“ – живееш в Божествения свят. Казваш: „Мъча се.“ Не е лошо. Не си запознат, сега за пръв път си влязъл във физическия свят, за пръв път сте дошли. Всяко нещо, което за пръв път употребяваш, то е мъчение.
към беседата >>
Българинът предпочита да му дадеш 20 лева злато, отколкото 30.
Като каже 20, той мисли много. Числото 2, това е основа. 3 е резултат в дадения случай. Българинът като каже „двадесет лева“, в ума му стои идеята за голямо число. Той го мисли за повече от 30.
Българинът предпочита да му дадеш 20 лева злато, отколкото 30.
Аз да ви кажа защо предпочитат 20 лева в злато, отколкото 30 книжни. Като каже 20, той мисли златни пари, а като каже 30, мисли книжни. 20 златни струват повече от 30 книжни. Ако искаш да ти направят една услуга, от кого ще избереш? От едно 5-годишно момиче или от една възрастна жена?
към беседата >>
„Труден е животът“ – живееш в духовния свят.
Духовният свят – с труда. Божествения свят – с работата. Имаме една ясна представа: който се мъчи, във физическия свят е. Мъчи се някой, предметът е по-голям, ти трябва да се приспособяваш на условията. Казваш: „Мъчен е животът“ – живееш на физическото поле.
„Труден е животът“ – живееш в духовния свят.
„Приятен е животът“ – живееш в Божествения свят. Казваш: „Мъча се.“ Не е лошо. Не си запознат, сега за пръв път си влязъл във физическия свят, за пръв път сте дошли. Всяко нещо, което за пръв път употребяваш, то е мъчение. Всяко нещо, което два пъти употребяваш, то е труд.
към беседата >>
Аз да ви кажа защо предпочитат 20 лева в злато, отколкото 30 книжни.
Числото 2, това е основа. 3 е резултат в дадения случай. Българинът като каже „двадесет лева“, в ума му стои идеята за голямо число. Той го мисли за повече от 30. Българинът предпочита да му дадеш 20 лева злато, отколкото 30.
Аз да ви кажа защо предпочитат 20 лева в злато, отколкото 30 книжни.
Като каже 20, той мисли златни пари, а като каже 30, мисли книжни. 20 златни струват повече от 30 книжни. Ако искаш да ти направят една услуга, от кого ще избереш? От едно 5-годишно момиче или от една възрастна жена? Например, искаш да ти операт дрехите.
към беседата >>
„Приятен е животът“ – живееш в Божествения свят.
Божествения свят – с работата. Имаме една ясна представа: който се мъчи, във физическия свят е. Мъчи се някой, предметът е по-голям, ти трябва да се приспособяваш на условията. Казваш: „Мъчен е животът“ – живееш на физическото поле. „Труден е животът“ – живееш в духовния свят.
„Приятен е животът“ – живееш в Божествения свят.
Казваш: „Мъча се.“ Не е лошо. Не си запознат, сега за пръв път си влязъл във физическия свят, за пръв път сте дошли. Всяко нещо, което за пръв път употребяваш, то е мъчение. Всяко нещо, което два пъти употребяваш, то е труд. Три пъти, което употребяваш, то е работа.
към беседата >>
Като каже 20, той мисли златни пари, а като каже 30, мисли книжни.
3 е резултат в дадения случай. Българинът като каже „двадесет лева“, в ума му стои идеята за голямо число. Той го мисли за повече от 30. Българинът предпочита да му дадеш 20 лева злато, отколкото 30. Аз да ви кажа защо предпочитат 20 лева в злато, отколкото 30 книжни.
Като каже 20, той мисли златни пари, а като каже 30, мисли книжни.
20 златни струват повече от 30 книжни. Ако искаш да ти направят една услуга, от кого ще избереш? От едно 5-годишно момиче или от една възрастна жена? Например, искаш да ти операт дрехите. Имате момиченце много хубаво, красиво, то представя числото 3.
към беседата >>
Казваш: „Мъча се.“ Не е лошо.
Имаме една ясна представа: който се мъчи, във физическия свят е. Мъчи се някой, предметът е по-голям, ти трябва да се приспособяваш на условията. Казваш: „Мъчен е животът“ – живееш на физическото поле. „Труден е животът“ – живееш в духовния свят. „Приятен е животът“ – живееш в Божествения свят.
Казваш: „Мъча се.“ Не е лошо.
Не си запознат, сега за пръв път си влязъл във физическия свят, за пръв път сте дошли. Всяко нещо, което за пръв път употребяваш, то е мъчение. Всяко нещо, което два пъти употребяваш, то е труд. Три пъти, което употребяваш, то е работа. Прогресът на числата.
към беседата >>
20 златни струват повече от 30 книжни.
Българинът като каже „двадесет лева“, в ума му стои идеята за голямо число. Той го мисли за повече от 30. Българинът предпочита да му дадеш 20 лева злато, отколкото 30. Аз да ви кажа защо предпочитат 20 лева в злато, отколкото 30 книжни. Като каже 20, той мисли златни пари, а като каже 30, мисли книжни.
20 златни струват повече от 30 книжни.
Ако искаш да ти направят една услуга, от кого ще избереш? От едно 5-годишно момиче или от една възрастна жена? Например, искаш да ти операт дрехите. Имате момиченце много хубаво, красиво, то представя числото 3. А онази, възрастната жена, представя числото 2.
към беседата >>
Не си запознат, сега за пръв път си влязъл във физическия свят, за пръв път сте дошли.
Мъчи се някой, предметът е по-голям, ти трябва да се приспособяваш на условията. Казваш: „Мъчен е животът“ – живееш на физическото поле. „Труден е животът“ – живееш в духовния свят. „Приятен е животът“ – живееш в Божествения свят. Казваш: „Мъча се.“ Не е лошо.
Не си запознат, сега за пръв път си влязъл във физическия свят, за пръв път сте дошли.
Всяко нещо, което за пръв път употребяваш, то е мъчение. Всяко нещо, което два пъти употребяваш, то е труд. Три пъти, което употребяваш, то е работа. Прогресът на числата. Числата оживяват.
към беседата >>
Ако искаш да ти направят една услуга, от кого ще избереш?
Той го мисли за повече от 30. Българинът предпочита да му дадеш 20 лева злато, отколкото 30. Аз да ви кажа защо предпочитат 20 лева в злато, отколкото 30 книжни. Като каже 20, той мисли златни пари, а като каже 30, мисли книжни. 20 златни струват повече от 30 книжни.
Ако искаш да ти направят една услуга, от кого ще избереш?
От едно 5-годишно момиче или от една възрастна жена? Например, искаш да ти операт дрехите. Имате момиченце много хубаво, красиво, то представя числото 3. А онази, възрастната жена, представя числото 2. Кому предпочиташ ти да дадеш да ти опере дрехата?
към беседата >>
Всяко нещо, което за пръв път употребяваш, то е мъчение.
Казваш: „Мъчен е животът“ – живееш на физическото поле. „Труден е животът“ – живееш в духовния свят. „Приятен е животът“ – живееш в Божествения свят. Казваш: „Мъча се.“ Не е лошо. Не си запознат, сега за пръв път си влязъл във физическия свят, за пръв път сте дошли.
Всяко нещо, което за пръв път употребяваш, то е мъчение.
Всяко нещо, което два пъти употребяваш, то е труд. Три пъти, което употребяваш, то е работа. Прогресът на числата. Числата оживяват. Най-първо имате едно статично положение.
към беседата >>
От едно 5-годишно момиче или от една възрастна жена?
Българинът предпочита да му дадеш 20 лева злато, отколкото 30. Аз да ви кажа защо предпочитат 20 лева в злато, отколкото 30 книжни. Като каже 20, той мисли златни пари, а като каже 30, мисли книжни. 20 златни струват повече от 30 книжни. Ако искаш да ти направят една услуга, от кого ще избереш?
От едно 5-годишно момиче или от една възрастна жена?
Например, искаш да ти операт дрехите. Имате момиченце много хубаво, красиво, то представя числото 3. А онази, възрастната жена, представя числото 2. Кому предпочиташ ти да дадеш да ти опере дрехата? Българинът е умен, предпочита числото 2.
към беседата >>
Всяко нещо, което два пъти употребяваш, то е труд.
„Труден е животът“ – живееш в духовния свят. „Приятен е животът“ – живееш в Божествения свят. Казваш: „Мъча се.“ Не е лошо. Не си запознат, сега за пръв път си влязъл във физическия свят, за пръв път сте дошли. Всяко нещо, което за пръв път употребяваш, то е мъчение.
Всяко нещо, което два пъти употребяваш, то е труд.
Три пъти, което употребяваш, то е работа. Прогресът на числата. Числата оживяват. Най-първо имате едно статично положение. Едно семе седи в хамбара.
към беседата >>
Например, искаш да ти операт дрехите.
Аз да ви кажа защо предпочитат 20 лева в злато, отколкото 30 книжни. Като каже 20, той мисли златни пари, а като каже 30, мисли книжни. 20 златни струват повече от 30 книжни. Ако искаш да ти направят една услуга, от кого ще избереш? От едно 5-годишно момиче или от една възрастна жена?
Например, искаш да ти операт дрехите.
Имате момиченце много хубаво, красиво, то представя числото 3. А онази, възрастната жена, представя числото 2. Кому предпочиташ ти да дадеш да ти опере дрехата? Българинът е умен, предпочита числото 2. Трите в ума на българина е нещо, което расте, то е в процес.
към беседата >>
Три пъти, което употребяваш, то е работа.
„Приятен е животът“ – живееш в Божествения свят. Казваш: „Мъча се.“ Не е лошо. Не си запознат, сега за пръв път си влязъл във физическия свят, за пръв път сте дошли. Всяко нещо, което за пръв път употребяваш, то е мъчение. Всяко нещо, което два пъти употребяваш, то е труд.
Три пъти, което употребяваш, то е работа.
Прогресът на числата. Числата оживяват. Най-първо имате едно статично положение. Едно семе седи в хамбара. То е първото положение.
към беседата >>
Имате момиченце много хубаво, красиво, то представя числото 3.
Като каже 20, той мисли златни пари, а като каже 30, мисли книжни. 20 златни струват повече от 30 книжни. Ако искаш да ти направят една услуга, от кого ще избереш? От едно 5-годишно момиче или от една възрастна жена? Например, искаш да ти операт дрехите.
Имате момиченце много хубаво, красиво, то представя числото 3.
А онази, възрастната жена, представя числото 2. Кому предпочиташ ти да дадеш да ти опере дрехата? Българинът е умен, предпочита числото 2. Трите в ума на българина е нещо, което расте, то е в процес. Него българинът не може да разбере.
към беседата >>
Прогресът на числата.
Казваш: „Мъча се.“ Не е лошо. Не си запознат, сега за пръв път си влязъл във физическия свят, за пръв път сте дошли. Всяко нещо, което за пръв път употребяваш, то е мъчение. Всяко нещо, което два пъти употребяваш, то е труд. Три пъти, което употребяваш, то е работа.
Прогресът на числата.
Числата оживяват. Най-първо имате едно статично положение. Едно семе седи в хамбара. То е първото положение. Ти го вземаш, дребно е, малко е, посаждаш го.
към беседата >>
А онази, възрастната жена, представя числото 2.
20 златни струват повече от 30 книжни. Ако искаш да ти направят една услуга, от кого ще избереш? От едно 5-годишно момиче или от една възрастна жена? Например, искаш да ти операт дрехите. Имате момиченце много хубаво, красиво, то представя числото 3.
А онази, възрастната жена, представя числото 2.
Кому предпочиташ ти да дадеш да ти опере дрехата? Българинът е умен, предпочита числото 2. Трите в ума на българина е нещо, което расте, то е в процес. Него българинът не може да разбере. Той е излязъл из положението на статистическите числа и е влязъл в положението на органическия свят.
към беседата >>
Числата оживяват.
Не си запознат, сега за пръв път си влязъл във физическия свят, за пръв път сте дошли. Всяко нещо, което за пръв път употребяваш, то е мъчение. Всяко нещо, което два пъти употребяваш, то е труд. Три пъти, което употребяваш, то е работа. Прогресът на числата.
Числата оживяват.
Най-първо имате едно статично положение. Едно семе седи в хамбара. То е първото положение. Ти го вземаш, дребно е, малко е, посаждаш го. Това семе се развива, става дърво.
към беседата >>
Кому предпочиташ ти да дадеш да ти опере дрехата?
Ако искаш да ти направят една услуга, от кого ще избереш? От едно 5-годишно момиче или от една възрастна жена? Например, искаш да ти операт дрехите. Имате момиченце много хубаво, красиво, то представя числото 3. А онази, възрастната жена, представя числото 2.
Кому предпочиташ ти да дадеш да ти опере дрехата?
Българинът е умен, предпочита числото 2. Трите в ума на българина е нещо, което расте, то е в процес. Него българинът не може да разбере. Той е излязъл из положението на статистическите числа и е влязъл в положението на органическия свят. Числото 2 е мощно, две за него е голямо.
към беседата >>
Най-първо имате едно статично положение.
Всяко нещо, което за пръв път употребяваш, то е мъчение. Всяко нещо, което два пъти употребяваш, то е труд. Три пъти, което употребяваш, то е работа. Прогресът на числата. Числата оживяват.
Най-първо имате едно статично положение.
Едно семе седи в хамбара. То е първото положение. Ти го вземаш, дребно е, малко е, посаждаш го. Това семе се развива, става дърво. Третото положение – вече имате плода на дървото, вкусвате го.
към беседата >>
Българинът е умен, предпочита числото 2.
От едно 5-годишно момиче или от една възрастна жена? Например, искаш да ти операт дрехите. Имате момиченце много хубаво, красиво, то представя числото 3. А онази, възрастната жена, представя числото 2. Кому предпочиташ ти да дадеш да ти опере дрехата?
Българинът е умен, предпочита числото 2.
Трите в ума на българина е нещо, което расте, то е в процес. Него българинът не може да разбере. Той е излязъл из положението на статистическите числа и е влязъл в положението на органическия свят. Числото 2 е мощно, две за него е голямо. Българинът под думата 2 разбира туй, което твори в света.
към беседата >>
Едно семе седи в хамбара.
Всяко нещо, което два пъти употребяваш, то е труд. Три пъти, което употребяваш, то е работа. Прогресът на числата. Числата оживяват. Най-първо имате едно статично положение.
Едно семе седи в хамбара.
То е първото положение. Ти го вземаш, дребно е, малко е, посаждаш го. Това семе се развива, става дърво. Третото положение – вече имате плода на дървото, вкусвате го. Кое положение е най-хубаво?
към беседата >>
Трите в ума на българина е нещо, което расте, то е в процес.
Например, искаш да ти операт дрехите. Имате момиченце много хубаво, красиво, то представя числото 3. А онази, възрастната жена, представя числото 2. Кому предпочиташ ти да дадеш да ти опере дрехата? Българинът е умен, предпочита числото 2.
Трите в ума на българина е нещо, което расте, то е в процес.
Него българинът не може да разбере. Той е излязъл из положението на статистическите числа и е влязъл в положението на органическия свят. Числото 2 е мощно, две за него е голямо. Българинът под думата 2 разбира туй, което твори в света. Той казва: „Две реки, два града, две лозя.“ Не казва „три лозя“, но казва „две лозя, но хубави“.
към беседата >>
То е първото положение.
Три пъти, което употребяваш, то е работа. Прогресът на числата. Числата оживяват. Най-първо имате едно статично положение. Едно семе седи в хамбара.
То е първото положение.
Ти го вземаш, дребно е, малко е, посаждаш го. Това семе се развива, става дърво. Третото положение – вече имате плода на дървото, вкусвате го. Кое положение е най-хубаво? В първото положение в хамбара е малко.
към беседата >>
Него българинът не може да разбере.
Имате момиченце много хубаво, красиво, то представя числото 3. А онази, възрастната жена, представя числото 2. Кому предпочиташ ти да дадеш да ти опере дрехата? Българинът е умен, предпочита числото 2. Трите в ума на българина е нещо, което расте, то е в процес.
Него българинът не може да разбере.
Той е излязъл из положението на статистическите числа и е влязъл в положението на органическия свят. Числото 2 е мощно, две за него е голямо. Българинът под думата 2 разбира туй, което твори в света. Той казва: „Две реки, два града, две лозя.“ Не казва „три лозя“, но казва „две лозя, но хубави“. Казва: „Да имаш две ниви.“ В света на природата щом се повтаряте с чувството, ще имате неразположение (в) духовния свят.
към беседата >>
Ти го вземаш, дребно е, малко е, посаждаш го.
Прогресът на числата. Числата оживяват. Най-първо имате едно статично положение. Едно семе седи в хамбара. То е първото положение.
Ти го вземаш, дребно е, малко е, посаждаш го.
Това семе се развива, става дърво. Третото положение – вече имате плода на дървото, вкусвате го. Кое положение е най-хубаво? В първото положение в хамбара е малко. Във второто положение израства, дърво става.
към беседата >>
Той е излязъл из положението на статистическите числа и е влязъл в положението на органическия свят.
А онази, възрастната жена, представя числото 2. Кому предпочиташ ти да дадеш да ти опере дрехата? Българинът е умен, предпочита числото 2. Трите в ума на българина е нещо, което расте, то е в процес. Него българинът не може да разбере.
Той е излязъл из положението на статистическите числа и е влязъл в положението на органическия свят.
Числото 2 е мощно, две за него е голямо. Българинът под думата 2 разбира туй, което твори в света. Той казва: „Две реки, два града, две лозя.“ Не казва „три лозя“, но казва „две лозя, но хубави“. Казва: „Да имаш две ниви.“ В света на природата щом се повтаряте с чувството, ще имате неразположение (в) духовния свят. Щом се повтаряте с мислите, ще имате неразположение в умствения свят.
към беседата >>
Това семе се развива, става дърво.
Числата оживяват. Най-първо имате едно статично положение. Едно семе седи в хамбара. То е първото положение. Ти го вземаш, дребно е, малко е, посаждаш го.
Това семе се развива, става дърво.
Третото положение – вече имате плода на дървото, вкусвате го. Кое положение е най-хубаво? В първото положение в хамбара е малко. Във второто положение израства, дърво става. В третото положение е най-интересното.
към беседата >>
Числото 2 е мощно, две за него е голямо.
Кому предпочиташ ти да дадеш да ти опере дрехата? Българинът е умен, предпочита числото 2. Трите в ума на българина е нещо, което расте, то е в процес. Него българинът не може да разбере. Той е излязъл из положението на статистическите числа и е влязъл в положението на органическия свят.
Числото 2 е мощно, две за него е голямо.
Българинът под думата 2 разбира туй, което твори в света. Той казва: „Две реки, два града, две лозя.“ Не казва „три лозя“, но казва „две лозя, но хубави“. Казва: „Да имаш две ниви.“ В света на природата щом се повтаряте с чувството, ще имате неразположение (в) духовния свят. Щом се повтаряте с мислите, ще имате неразположение в умствения свят. Щом се повтаряте с фактите, ще имате неразположение във физическия свят.
към беседата >>
Третото положение – вече имате плода на дървото, вкусвате го.
Най-първо имате едно статично положение. Едно семе седи в хамбара. То е първото положение. Ти го вземаш, дребно е, малко е, посаждаш го. Това семе се развива, става дърво.
Третото положение – вече имате плода на дървото, вкусвате го.
Кое положение е най-хубаво? В първото положение в хамбара е малко. Във второто положение израства, дърво става. В третото положение е най-интересното. То е принцип.
към беседата >>
Българинът под думата 2 разбира туй, което твори в света.
Българинът е умен, предпочита числото 2. Трите в ума на българина е нещо, което расте, то е в процес. Него българинът не може да разбере. Той е излязъл из положението на статистическите числа и е влязъл в положението на органическия свят. Числото 2 е мощно, две за него е голямо.
Българинът под думата 2 разбира туй, което твори в света.
Той казва: „Две реки, два града, две лозя.“ Не казва „три лозя“, но казва „две лозя, но хубави“. Казва: „Да имаш две ниви.“ В света на природата щом се повтаряте с чувството, ще имате неразположение (в) духовния свят. Щом се повтаряте с мислите, ще имате неразположение в умствения свят. Щом се повтаряте с фактите, ще имате неразположение във физическия свят. Що е един факт?
към беседата >>
Кое положение е най-хубаво?
Едно семе седи в хамбара. То е първото положение. Ти го вземаш, дребно е, малко е, посаждаш го. Това семе се развива, става дърво. Третото положение – вече имате плода на дървото, вкусвате го.
Кое положение е най-хубаво?
В първото положение в хамбара е малко. Във второто положение израства, дърво става. В третото положение е най-интересното. То е принцип. С принципите хората се хранят, със законите се учат, а пък с фактите събират знанието.
към беседата >>
Той казва: „Две реки, два града, две лозя.“ Не казва „три лозя“, но казва „две лозя, но хубави“.
Трите в ума на българина е нещо, което расте, то е в процес. Него българинът не може да разбере. Той е излязъл из положението на статистическите числа и е влязъл в положението на органическия свят. Числото 2 е мощно, две за него е голямо. Българинът под думата 2 разбира туй, което твори в света.
Той казва: „Две реки, два града, две лозя.“ Не казва „три лозя“, но казва „две лозя, но хубави“.
Казва: „Да имаш две ниви.“ В света на природата щом се повтаряте с чувството, ще имате неразположение (в) духовния свят. Щом се повтаряте с мислите, ще имате неразположение в умствения свят. Щом се повтаряте с фактите, ще имате неразположение във физическия свят. Що е един факт? Вземаш пари назаем.
към беседата >>
В първото положение в хамбара е малко.
То е първото положение. Ти го вземаш, дребно е, малко е, посаждаш го. Това семе се развива, става дърво. Третото положение – вече имате плода на дървото, вкусвате го. Кое положение е най-хубаво?
В първото положение в хамбара е малко.
Във второто положение израства, дърво става. В третото положение е най-интересното. То е принцип. С принципите хората се хранят, със законите се учат, а пък с фактите събират знанието. Понякой път вие не свързвате нещата във вашите умове, те седят разпокъсани.
към беседата >>
Казва: „Да имаш две ниви.“ В света на природата щом се повтаряте с чувството, ще имате неразположение (в) духовния свят.
Него българинът не може да разбере. Той е излязъл из положението на статистическите числа и е влязъл в положението на органическия свят. Числото 2 е мощно, две за него е голямо. Българинът под думата 2 разбира туй, което твори в света. Той казва: „Две реки, два града, две лозя.“ Не казва „три лозя“, но казва „две лозя, но хубави“.
Казва: „Да имаш две ниви.“ В света на природата щом се повтаряте с чувството, ще имате неразположение (в) духовния свят.
Щом се повтаряте с мислите, ще имате неразположение в умствения свят. Щом се повтаряте с фактите, ще имате неразположение във физическия свят. Що е един факт? Вземаш пари назаем. Правиш една осигуровка, втора, трета, четвърта.
към беседата >>
Във второто положение израства, дърво става.
Ти го вземаш, дребно е, малко е, посаждаш го. Това семе се развива, става дърво. Третото положение – вече имате плода на дървото, вкусвате го. Кое положение е най-хубаво? В първото положение в хамбара е малко.
Във второто положение израства, дърво става.
В третото положение е най-интересното. То е принцип. С принципите хората се хранят, със законите се учат, а пък с фактите събират знанието. Понякой път вие не свързвате нещата във вашите умове, те седят разпокъсани. Да кажем, ако пеете и бихте изпяли последователно седемте тона.
към беседата >>
Щом се повтаряте с мислите, ще имате неразположение в умствения свят.
Той е излязъл из положението на статистическите числа и е влязъл в положението на органическия свят. Числото 2 е мощно, две за него е голямо. Българинът под думата 2 разбира туй, което твори в света. Той казва: „Две реки, два града, две лозя.“ Не казва „три лозя“, но казва „две лозя, но хубави“. Казва: „Да имаш две ниви.“ В света на природата щом се повтаряте с чувството, ще имате неразположение (в) духовния свят.
Щом се повтаряте с мислите, ще имате неразположение в умствения свят.
Щом се повтаряте с фактите, ще имате неразположение във физическия свят. Що е един факт? Вземаш пари назаем. Правиш една осигуровка, втора, трета, четвърта. Двадесет заема имаш по 1,000,000 какво правят?
към беседата >>
В третото положение е най-интересното.
Това семе се развива, става дърво. Третото положение – вече имате плода на дървото, вкусвате го. Кое положение е най-хубаво? В първото положение в хамбара е малко. Във второто положение израства, дърво става.
В третото положение е най-интересното.
То е принцип. С принципите хората се хранят, със законите се учат, а пък с фактите събират знанието. Понякой път вие не свързвате нещата във вашите умове, те седят разпокъсани. Да кажем, ако пеете и бихте изпяли последователно седемте тона. Ако не знаете как да запознавате тоновете един с друг, не може да образувате нито една песен, а за да образувате една песен, седемте тона трябва да си дадат мнението.
към беседата >>
Щом се повтаряте с фактите, ще имате неразположение във физическия свят.
Числото 2 е мощно, две за него е голямо. Българинът под думата 2 разбира туй, което твори в света. Той казва: „Две реки, два града, две лозя.“ Не казва „три лозя“, но казва „две лозя, но хубави“. Казва: „Да имаш две ниви.“ В света на природата щом се повтаряте с чувството, ще имате неразположение (в) духовния свят. Щом се повтаряте с мислите, ще имате неразположение в умствения свят.
Щом се повтаряте с фактите, ще имате неразположение във физическия свят.
Що е един факт? Вземаш пари назаем. Правиш една осигуровка, втора, трета, четвърта. Двадесет заема имаш по 1,000,000 какво правят? Два милиона.
към беседата >>
То е принцип.
Третото положение – вече имате плода на дървото, вкусвате го. Кое положение е най-хубаво? В първото положение в хамбара е малко. Във второто положение израства, дърво става. В третото положение е най-интересното.
То е принцип.
С принципите хората се хранят, със законите се учат, а пък с фактите събират знанието. Понякой път вие не свързвате нещата във вашите умове, те седят разпокъсани. Да кажем, ако пеете и бихте изпяли последователно седемте тона. Ако не знаете как да запознавате тоновете един с друг, не може да образувате нито една песен, а за да образувате една песен, седемте тона трябва да си дадат мнението. Каква е разликата между тон и техника?
към беседата >>
Що е един факт?
Българинът под думата 2 разбира туй, което твори в света. Той казва: „Две реки, два града, две лозя.“ Не казва „три лозя“, но казва „две лозя, но хубави“. Казва: „Да имаш две ниви.“ В света на природата щом се повтаряте с чувството, ще имате неразположение (в) духовния свят. Щом се повтаряте с мислите, ще имате неразположение в умствения свят. Щом се повтаряте с фактите, ще имате неразположение във физическия свят.
Що е един факт?
Вземаш пари назаем. Правиш една осигуровка, втора, трета, четвърта. Двадесет заема имаш по 1,000,000 какво правят? Два милиона. Какво ще бъде вашето положение?
към беседата >>
С принципите хората се хранят, със законите се учат, а пък с фактите събират знанието.
Кое положение е най-хубаво? В първото положение в хамбара е малко. Във второто положение израства, дърво става. В третото положение е най-интересното. То е принцип.
С принципите хората се хранят, със законите се учат, а пък с фактите събират знанието.
Понякой път вие не свързвате нещата във вашите умове, те седят разпокъсани. Да кажем, ако пеете и бихте изпяли последователно седемте тона. Ако не знаете как да запознавате тоновете един с друг, не може да образувате нито една песен, а за да образувате една песен, седемте тона трябва да си дадат мнението. Каква е разликата между тон и техника? Каква е разликата между музикална техника и музикален тон?
към беседата >>
Вземаш пари назаем.
Той казва: „Две реки, два града, две лозя.“ Не казва „три лозя“, но казва „две лозя, но хубави“. Казва: „Да имаш две ниви.“ В света на природата щом се повтаряте с чувството, ще имате неразположение (в) духовния свят. Щом се повтаряте с мислите, ще имате неразположение в умствения свят. Щом се повтаряте с фактите, ще имате неразположение във физическия свят. Що е един факт?
Вземаш пари назаем.
Правиш една осигуровка, втора, трета, четвърта. Двадесет заема имаш по 1,000,000 какво правят? Два милиона. Какво ще бъде вашето положение? Имаш 20,000 заема, имаш два милиона да даваш.
към беседата >>
Понякой път вие не свързвате нещата във вашите умове, те седят разпокъсани.
В първото положение в хамбара е малко. Във второто положение израства, дърво става. В третото положение е най-интересното. То е принцип. С принципите хората се хранят, със законите се учат, а пък с фактите събират знанието.
Понякой път вие не свързвате нещата във вашите умове, те седят разпокъсани.
Да кажем, ако пеете и бихте изпяли последователно седемте тона. Ако не знаете как да запознавате тоновете един с друг, не може да образувате нито една песен, а за да образувате една песен, седемте тона трябва да си дадат мнението. Каква е разликата между тон и техника? Каква е разликата между музикална техника и музикален тон? Музикалната техника може да я добиеш, но с тона трябва да се родиш.
към беседата >>
Правиш една осигуровка, втора, трета, четвърта.
Казва: „Да имаш две ниви.“ В света на природата щом се повтаряте с чувството, ще имате неразположение (в) духовния свят. Щом се повтаряте с мислите, ще имате неразположение в умствения свят. Щом се повтаряте с фактите, ще имате неразположение във физическия свят. Що е един факт? Вземаш пари назаем.
Правиш една осигуровка, втора, трета, четвърта.
Двадесет заема имаш по 1,000,000 какво правят? Два милиона. Какво ще бъде вашето положение? Имаш 20,000 заема, имаш два милиона да даваш. Какво ще бъде вашето неразположение?
към беседата >>
Да кажем, ако пеете и бихте изпяли последователно седемте тона.
Във второто положение израства, дърво става. В третото положение е най-интересното. То е принцип. С принципите хората се хранят, със законите се учат, а пък с фактите събират знанието. Понякой път вие не свързвате нещата във вашите умове, те седят разпокъсани.
Да кажем, ако пеете и бихте изпяли последователно седемте тона.
Ако не знаете как да запознавате тоновете един с друг, не може да образувате нито една песен, а за да образувате една песен, седемте тона трябва да си дадат мнението. Каква е разликата между тон и техника? Каква е разликата между музикална техника и музикален тон? Музикалната техника може да я добиеш, но с тона трябва да се родиш. Тона никой учител не може да го създаде.
към беседата >>
Двадесет заема имаш по 1,000,000 какво правят?
Щом се повтаряте с мислите, ще имате неразположение в умствения свят. Щом се повтаряте с фактите, ще имате неразположение във физическия свят. Що е един факт? Вземаш пари назаем. Правиш една осигуровка, втора, трета, четвърта.
Двадесет заема имаш по 1,000,000 какво правят?
Два милиона. Какво ще бъде вашето положение? Имаш 20,000 заема, имаш два милиона да даваш. Какво ще бъде вашето неразположение? Аз както ви виждам, вие всички сте длъжници.
към беседата >>
Ако не знаете как да запознавате тоновете един с друг, не може да образувате нито една песен, а за да образувате една песен, седемте тона трябва да си дадат мнението.
В третото положение е най-интересното. То е принцип. С принципите хората се хранят, със законите се учат, а пък с фактите събират знанието. Понякой път вие не свързвате нещата във вашите умове, те седят разпокъсани. Да кажем, ако пеете и бихте изпяли последователно седемте тона.
Ако не знаете как да запознавате тоновете един с друг, не може да образувате нито една песен, а за да образувате една песен, седемте тона трябва да си дадат мнението.
Каква е разликата между тон и техника? Каква е разликата между музикална техника и музикален тон? Музикалната техника може да я добиеш, но с тона трябва да се родиш. Тона никой учител не може да го създаде. Музикалната техника може да придобиеш.
към беседата >>
Два милиона.
Щом се повтаряте с фактите, ще имате неразположение във физическия свят. Що е един факт? Вземаш пари назаем. Правиш една осигуровка, втора, трета, четвърта. Двадесет заема имаш по 1,000,000 какво правят?
Два милиона.
Какво ще бъде вашето положение? Имаш 20,000 заема, имаш два милиона да даваш. Какво ще бъде вашето неразположение? Аз както ви виждам, вие всички сте длъжници. Вас са ви кредитирали, един заем са ви дали.
към беседата >>
Каква е разликата между тон и техника?
То е принцип. С принципите хората се хранят, със законите се учат, а пък с фактите събират знанието. Понякой път вие не свързвате нещата във вашите умове, те седят разпокъсани. Да кажем, ако пеете и бихте изпяли последователно седемте тона. Ако не знаете как да запознавате тоновете един с друг, не може да образувате нито една песен, а за да образувате една песен, седемте тона трябва да си дадат мнението.
Каква е разликата между тон и техника?
Каква е разликата между музикална техника и музикален тон? Музикалната техника може да я добиеш, но с тона трябва да се родиш. Тона никой учител не може да го създаде. Музикалната техника може да придобиеш. Ти трябва да се родиш със закона на мисълта, да мислиш.
към беседата >>
Какво ще бъде вашето положение?
Що е един факт? Вземаш пари назаем. Правиш една осигуровка, втора, трета, четвърта. Двадесет заема имаш по 1,000,000 какво правят? Два милиона.
Какво ще бъде вашето положение?
Имаш 20,000 заема, имаш два милиона да даваш. Какво ще бъде вашето неразположение? Аз както ви виждам, вие всички сте длъжници. Вас са ви кредитирали, един заем са ви дали. Най-първо са ви дали живота.
към беседата >>
Каква е разликата между музикална техника и музикален тон?
С принципите хората се хранят, със законите се учат, а пък с фактите събират знанието. Понякой път вие не свързвате нещата във вашите умове, те седят разпокъсани. Да кажем, ако пеете и бихте изпяли последователно седемте тона. Ако не знаете как да запознавате тоновете един с друг, не може да образувате нито една песен, а за да образувате една песен, седемте тона трябва да си дадат мнението. Каква е разликата между тон и техника?
Каква е разликата между музикална техника и музикален тон?
Музикалната техника може да я добиеш, но с тона трябва да се родиш. Тона никой учител не може да го създаде. Музикалната техника може да придобиеш. Ти трябва да се родиш със закона на мисълта, да мислиш. Мисълта трябва да има тон.
към беседата >>
Имаш 20,000 заема, имаш два милиона да даваш.
Вземаш пари назаем. Правиш една осигуровка, втора, трета, четвърта. Двадесет заема имаш по 1,000,000 какво правят? Два милиона. Какво ще бъде вашето положение?
Имаш 20,000 заема, имаш два милиона да даваш.
Какво ще бъде вашето неразположение? Аз както ви виждам, вие всички сте длъжници. Вас са ви кредитирали, един заем са ви дали. Най-първо са ви дали живота. Най-първо е дадено тялото, даден е животът и в последните времена е даден умът на хората.
към беседата >>
Музикалната техника може да я добиеш, но с тона трябва да се родиш.
Понякой път вие не свързвате нещата във вашите умове, те седят разпокъсани. Да кажем, ако пеете и бихте изпяли последователно седемте тона. Ако не знаете как да запознавате тоновете един с друг, не може да образувате нито една песен, а за да образувате една песен, седемте тона трябва да си дадат мнението. Каква е разликата между тон и техника? Каква е разликата между музикална техника и музикален тон?
Музикалната техника може да я добиеш, но с тона трябва да се родиш.
Тона никой учител не може да го създаде. Музикалната техника може да придобиеш. Ти трябва да се родиш със закона на мисълта, да мислиш. Мисълта трябва да има тон. Начинът, по който мислиш, то е техника.
към беседата >>
Какво ще бъде вашето неразположение?
Правиш една осигуровка, втора, трета, четвърта. Двадесет заема имаш по 1,000,000 какво правят? Два милиона. Какво ще бъде вашето положение? Имаш 20,000 заема, имаш два милиона да даваш.
Какво ще бъде вашето неразположение?
Аз както ви виждам, вие всички сте длъжници. Вас са ви кредитирали, един заем са ви дали. Най-първо са ви дали живота. Най-първо е дадено тялото, даден е животът и в последните времена е даден умът на хората. Три заема имате.
към беседата >>
Тона никой учител не може да го създаде.
Да кажем, ако пеете и бихте изпяли последователно седемте тона. Ако не знаете как да запознавате тоновете един с друг, не може да образувате нито една песен, а за да образувате една песен, седемте тона трябва да си дадат мнението. Каква е разликата между тон и техника? Каква е разликата между музикална техника и музикален тон? Музикалната техника може да я добиеш, но с тона трябва да се родиш.
Тона никой учител не може да го създаде.
Музикалната техника може да придобиеш. Ти трябва да се родиш със закона на мисълта, да мислиш. Мисълта трябва да има тон. Начинът, по който мислиш, то е техника. Тона трябва да свържеш с мисълта.
към беседата >>
Аз както ви виждам, вие всички сте длъжници.
Двадесет заема имаш по 1,000,000 какво правят? Два милиона. Какво ще бъде вашето положение? Имаш 20,000 заема, имаш два милиона да даваш. Какво ще бъде вашето неразположение?
Аз както ви виждам, вие всички сте длъжници.
Вас са ви кредитирали, един заем са ви дали. Най-първо са ви дали живота. Най-първо е дадено тялото, даден е животът и в последните времена е даден умът на хората. Три заема имате. Умът ви работи да плаща лихвите.
към беседата >>
Музикалната техника може да придобиеш.
Ако не знаете как да запознавате тоновете един с друг, не може да образувате нито една песен, а за да образувате една песен, седемте тона трябва да си дадат мнението. Каква е разликата между тон и техника? Каква е разликата между музикална техника и музикален тон? Музикалната техника може да я добиеш, но с тона трябва да се родиш. Тона никой учител не може да го създаде.
Музикалната техника може да придобиеш.
Ти трябва да се родиш със закона на мисълта, да мислиш. Мисълта трябва да има тон. Начинът, по който мислиш, то е техника. Тона трябва да свържеш с мисълта. Тон да имаш в мисълта.
към беседата >>
Вас са ви кредитирали, един заем са ви дали.
Два милиона. Какво ще бъде вашето положение? Имаш 20,000 заема, имаш два милиона да даваш. Какво ще бъде вашето неразположение? Аз както ви виждам, вие всички сте длъжници.
Вас са ви кредитирали, един заем са ви дали.
Най-първо са ви дали живота. Най-първо е дадено тялото, даден е животът и в последните времена е даден умът на хората. Три заема имате. Умът ви работи да плаща лихвите. Сърцето трябва да работи, да плаща лихвите.
към беседата >>
Ти трябва да се родиш със закона на мисълта, да мислиш.
Каква е разликата между тон и техника? Каква е разликата между музикална техника и музикален тон? Музикалната техника може да я добиеш, но с тона трябва да се родиш. Тона никой учител не може да го създаде. Музикалната техника може да придобиеш.
Ти трябва да се родиш със закона на мисълта, да мислиш.
Мисълта трябва да има тон. Начинът, по който мислиш, то е техника. Тона трябва да свържеш с мисълта. Тон да имаш в мисълта.
към беседата >>
Най-първо са ви дали живота.
Какво ще бъде вашето положение? Имаш 20,000 заема, имаш два милиона да даваш. Какво ще бъде вашето неразположение? Аз както ви виждам, вие всички сте длъжници. Вас са ви кредитирали, един заем са ви дали.
Най-първо са ви дали живота.
Най-първо е дадено тялото, даден е животът и в последните времена е даден умът на хората. Три заема имате. Умът ви работи да плаща лихвите. Сърцето трябва да работи, да плаща лихвите. Под думата „лихви“ аз разбирам сърцето да поддържа своя живот и умът да поддържа своя живот, мисловния живот.
към беседата >>
Мисълта трябва да има тон.
Каква е разликата между музикална техника и музикален тон? Музикалната техника може да я добиеш, но с тона трябва да се родиш. Тона никой учител не може да го създаде. Музикалната техника може да придобиеш. Ти трябва да се родиш със закона на мисълта, да мислиш.
Мисълта трябва да има тон.
Начинът, по който мислиш, то е техника. Тона трябва да свържеш с мисълта. Тон да имаш в мисълта.
към беседата >>
Най-първо е дадено тялото, даден е животът и в последните времена е даден умът на хората.
Имаш 20,000 заема, имаш два милиона да даваш. Какво ще бъде вашето неразположение? Аз както ви виждам, вие всички сте длъжници. Вас са ви кредитирали, един заем са ви дали. Най-първо са ви дали живота.
Най-първо е дадено тялото, даден е животът и в последните времена е даден умът на хората.
Три заема имате. Умът ви работи да плаща лихвите. Сърцето трябва да работи, да плаща лихвите. Под думата „лихви“ аз разбирам сърцето да поддържа своя живот и умът да поддържа своя живот, мисловния живот. Душата и тя да поддържа своя душевен живот.
към беседата >>
Начинът, по който мислиш, то е техника.
Музикалната техника може да я добиеш, но с тона трябва да се родиш. Тона никой учител не може да го създаде. Музикалната техника може да придобиеш. Ти трябва да се родиш със закона на мисълта, да мислиш. Мисълта трябва да има тон.
Начинът, по който мислиш, то е техника.
Тона трябва да свържеш с мисълта. Тон да имаш в мисълта.
към беседата >>
Три заема имате.
Какво ще бъде вашето неразположение? Аз както ви виждам, вие всички сте длъжници. Вас са ви кредитирали, един заем са ви дали. Най-първо са ви дали живота. Най-първо е дадено тялото, даден е животът и в последните времена е даден умът на хората.
Три заема имате.
Умът ви работи да плаща лихвите. Сърцето трябва да работи, да плаща лихвите. Под думата „лихви“ аз разбирам сърцето да поддържа своя живот и умът да поддържа своя живот, мисловния живот. Душата и тя да поддържа своя душевен живот. Всеки един, който не поддържа живота на своята мисъл, умира.
към беседата >>
Тона трябва да свържеш с мисълта.
Тона никой учител не може да го създаде. Музикалната техника може да придобиеш. Ти трябва да се родиш със закона на мисълта, да мислиш. Мисълта трябва да има тон. Начинът, по който мислиш, то е техника.
Тона трябва да свържеш с мисълта.
Тон да имаш в мисълта.
към беседата >>
Умът ви работи да плаща лихвите.
Аз както ви виждам, вие всички сте длъжници. Вас са ви кредитирали, един заем са ви дали. Най-първо са ви дали живота. Най-първо е дадено тялото, даден е животът и в последните времена е даден умът на хората. Три заема имате.
Умът ви работи да плаща лихвите.
Сърцето трябва да работи, да плаща лихвите. Под думата „лихви“ аз разбирам сърцето да поддържа своя живот и умът да поддържа своя живот, мисловния живот. Душата и тя да поддържа своя душевен живот. Всеки един, който не поддържа живота на своята мисъл, умира. Всеки, който не поддържа живота на своето сърце и той умира.
към беседата >>
Тон да имаш в мисълта.
Музикалната техника може да придобиеш. Ти трябва да се родиш със закона на мисълта, да мислиш. Мисълта трябва да има тон. Начинът, по който мислиш, то е техника. Тона трябва да свържеш с мисълта.
Тон да имаш в мисълта.
към беседата >>
Сърцето трябва да работи, да плаща лихвите.
Вас са ви кредитирали, един заем са ви дали. Най-първо са ви дали живота. Най-първо е дадено тялото, даден е животът и в последните времена е даден умът на хората. Три заема имате. Умът ви работи да плаща лихвите.
Сърцето трябва да работи, да плаща лихвите.
Под думата „лихви“ аз разбирам сърцето да поддържа своя живот и умът да поддържа своя живот, мисловния живот. Душата и тя да поддържа своя душевен живот. Всеки един, който не поддържа живота на своята мисъл, умира. Всеки, който не поддържа живота на своето сърце и той умира. Всеки, който не поддържа живота на своето тяло, на своята душа и той умира.
към беседата >>
Представете си сега, че имате една струна.
Представете си сега, че имате една струна.
Тя е натегната. Щом я бутна, произвежда тон. Тази струна може да я скъсявате и да я удължавате и да образувате всичките тонове, но самата струна, която издава тона, вие трябва да се родите с нея. Струната трябва да я имате. Техниката, то е натягането.
към беседата >>
Под думата „лихви“ аз разбирам сърцето да поддържа своя живот и умът да поддържа своя живот, мисловния живот.
Най-първо са ви дали живота. Най-първо е дадено тялото, даден е животът и в последните времена е даден умът на хората. Три заема имате. Умът ви работи да плаща лихвите. Сърцето трябва да работи, да плаща лихвите.
Под думата „лихви“ аз разбирам сърцето да поддържа своя живот и умът да поддържа своя живот, мисловния живот.
Душата и тя да поддържа своя душевен живот. Всеки един, който не поддържа живота на своята мисъл, умира. Всеки, който не поддържа живота на своето сърце и той умира. Всеки, който не поддържа живота на своето тяло, на своята душа и той умира. Защо умират старите хора?
към беседата >>
Тя е натегната.
Представете си сега, че имате една струна.
Тя е натегната.
Щом я бутна, произвежда тон. Тази струна може да я скъсявате и да я удължавате и да образувате всичките тонове, но самата струна, която издава тона, вие трябва да се родите с нея. Струната трябва да я имате. Техниката, то е натягането. Разните натягания са лесни.
към беседата >>
Душата и тя да поддържа своя душевен живот.
Най-първо е дадено тялото, даден е животът и в последните времена е даден умът на хората. Три заема имате. Умът ви работи да плаща лихвите. Сърцето трябва да работи, да плаща лихвите. Под думата „лихви“ аз разбирам сърцето да поддържа своя живот и умът да поддържа своя живот, мисловния живот.
Душата и тя да поддържа своя душевен живот.
Всеки един, който не поддържа живота на своята мисъл, умира. Всеки, който не поддържа живота на своето сърце и той умира. Всеки, който не поддържа живота на своето тяло, на своята душа и той умира. Защо умират старите хора? Защото са изоставили своя живот.
към беседата >>
Щом я бутна, произвежда тон.
Представете си сега, че имате една струна. Тя е натегната.
Щом я бутна, произвежда тон.
Тази струна може да я скъсявате и да я удължавате и да образувате всичките тонове, но самата струна, която издава тона, вие трябва да се родите с нея. Струната трябва да я имате. Техниката, то е натягането. Разните натягания са лесни. Ако нямате тази струна, какво ще стягате?
към беседата >>
Всеки един, който не поддържа живота на своята мисъл, умира.
Три заема имате. Умът ви работи да плаща лихвите. Сърцето трябва да работи, да плаща лихвите. Под думата „лихви“ аз разбирам сърцето да поддържа своя живот и умът да поддържа своя живот, мисловния живот. Душата и тя да поддържа своя душевен живот.
Всеки един, който не поддържа живота на своята мисъл, умира.
Всеки, който не поддържа живота на своето сърце и той умира. Всеки, който не поддържа живота на своето тяло, на своята душа и той умира. Защо умират старите хора? Защото са изоставили своя живот. Като приемете тази храна в стомашната система, стомашната система изисква храната да я сдъвчите добре и стомахът да започне своята работа.
към беседата >>
Тази струна може да я скъсявате и да я удължавате и да образувате всичките тонове, но самата струна, която издава тона, вие трябва да се родите с нея.
Представете си сега, че имате една струна. Тя е натегната. Щом я бутна, произвежда тон.
Тази струна може да я скъсявате и да я удължавате и да образувате всичките тонове, но самата струна, която издава тона, вие трябва да се родите с нея.
Струната трябва да я имате. Техниката, то е натягането. Разните натягания са лесни. Ако нямате тази струна, какво ще стягате? Важното е да имаш музикални тонове.
към беседата >>
Всеки, който не поддържа живота на своето сърце и той умира.
Умът ви работи да плаща лихвите. Сърцето трябва да работи, да плаща лихвите. Под думата „лихви“ аз разбирам сърцето да поддържа своя живот и умът да поддържа своя живот, мисловния живот. Душата и тя да поддържа своя душевен живот. Всеки един, който не поддържа живота на своята мисъл, умира.
Всеки, който не поддържа живота на своето сърце и той умира.
Всеки, който не поддържа живота на своето тяло, на своята душа и той умира. Защо умират старите хора? Защото са изоставили своя живот. Като приемете тази храна в стомашната система, стомашната система изисква храната да я сдъвчите добре и стомахът да започне своята работа. Често вие нему давате работата на зъбите и следствие на това се разрушава.
към беседата >>
Струната трябва да я имате.
Представете си сега, че имате една струна. Тя е натегната. Щом я бутна, произвежда тон. Тази струна може да я скъсявате и да я удължавате и да образувате всичките тонове, но самата струна, която издава тона, вие трябва да се родите с нея.
Струната трябва да я имате.
Техниката, то е натягането. Разните натягания са лесни. Ако нямате тази струна, какво ще стягате? Важното е да имаш музикални тонове. Музикална мисъл трябва да имаш, музикално чувство трябва да имаш и музикални постъпки трябва да имаш.
към беседата >>
Всеки, който не поддържа живота на своето тяло, на своята душа и той умира.
Сърцето трябва да работи, да плаща лихвите. Под думата „лихви“ аз разбирам сърцето да поддържа своя живот и умът да поддържа своя живот, мисловния живот. Душата и тя да поддържа своя душевен живот. Всеки един, който не поддържа живота на своята мисъл, умира. Всеки, който не поддържа живота на своето сърце и той умира.
Всеки, който не поддържа живота на своето тяло, на своята душа и той умира.
Защо умират старите хора? Защото са изоставили своя живот. Като приемете тази храна в стомашната система, стомашната система изисква храната да я сдъвчите добре и стомахът да започне своята работа. Често вие нему давате работата на зъбите и следствие на това се разрушава. Хората без зъби по-скоро умират, отколкото със зъби.
към беседата >>
Техниката, то е натягането.
Представете си сега, че имате една струна. Тя е натегната. Щом я бутна, произвежда тон. Тази струна може да я скъсявате и да я удължавате и да образувате всичките тонове, но самата струна, която издава тона, вие трябва да се родите с нея. Струната трябва да я имате.
Техниката, то е натягането.
Разните натягания са лесни. Ако нямате тази струна, какво ще стягате? Важното е да имаш музикални тонове. Музикална мисъл трябва да имаш, музикално чувство трябва да имаш и музикални постъпки трябва да имаш. Тон на постъпките трябва да имаш.
към беседата >>
Защо умират старите хора?
Под думата „лихви“ аз разбирам сърцето да поддържа своя живот и умът да поддържа своя живот, мисловния живот. Душата и тя да поддържа своя душевен живот. Всеки един, който не поддържа живота на своята мисъл, умира. Всеки, който не поддържа живота на своето сърце и той умира. Всеки, който не поддържа живота на своето тяло, на своята душа и той умира.
Защо умират старите хора?
Защото са изоставили своя живот. Като приемете тази храна в стомашната система, стомашната система изисква храната да я сдъвчите добре и стомахът да започне своята работа. Често вие нему давате работата на зъбите и следствие на това се разрушава. Хората без зъби по-скоро умират, отколкото със зъби. Казвам: Когато ви дойде една мисъл, обмислете я, сдъвчете я в умствения свят.
към беседата >>
Разните натягания са лесни.
Тя е натегната. Щом я бутна, произвежда тон. Тази струна може да я скъсявате и да я удължавате и да образувате всичките тонове, но самата струна, която издава тона, вие трябва да се родите с нея. Струната трябва да я имате. Техниката, то е натягането.
Разните натягания са лесни.
Ако нямате тази струна, какво ще стягате? Важното е да имаш музикални тонове. Музикална мисъл трябва да имаш, музикално чувство трябва да имаш и музикални постъпки трябва да имаш. Тон на постъпките трябва да имаш. Техниката е друго.
към беседата >>
Защото са изоставили своя живот.
Душата и тя да поддържа своя душевен живот. Всеки един, който не поддържа живота на своята мисъл, умира. Всеки, който не поддържа живота на своето сърце и той умира. Всеки, който не поддържа живота на своето тяло, на своята душа и той умира. Защо умират старите хора?
Защото са изоставили своя живот.
Като приемете тази храна в стомашната система, стомашната система изисква храната да я сдъвчите добре и стомахът да започне своята работа. Често вие нему давате работата на зъбите и следствие на това се разрушава. Хората без зъби по-скоро умират, отколкото със зъби. Казвам: Когато ви дойде една мисъл, обмислете я, сдъвчете я в умствения свят. След туй я снемете в света на сърцето и там я сдъвчете хубаво.
към беседата >>
Ако нямате тази струна, какво ще стягате?
Щом я бутна, произвежда тон. Тази струна може да я скъсявате и да я удължавате и да образувате всичките тонове, но самата струна, която издава тона, вие трябва да се родите с нея. Струната трябва да я имате. Техниката, то е натягането. Разните натягания са лесни.
Ако нямате тази струна, какво ще стягате?
Важното е да имаш музикални тонове. Музикална мисъл трябва да имаш, музикално чувство трябва да имаш и музикални постъпки трябва да имаш. Тон на постъпките трябва да имаш. Техниката е друго. Трябва да правите разлика.
към беседата >>
Като приемете тази храна в стомашната система, стомашната система изисква храната да я сдъвчите добре и стомахът да започне своята работа.
Всеки един, който не поддържа живота на своята мисъл, умира. Всеки, който не поддържа живота на своето сърце и той умира. Всеки, който не поддържа живота на своето тяло, на своята душа и той умира. Защо умират старите хора? Защото са изоставили своя живот.
Като приемете тази храна в стомашната система, стомашната система изисква храната да я сдъвчите добре и стомахът да започне своята работа.
Често вие нему давате работата на зъбите и следствие на това се разрушава. Хората без зъби по-скоро умират, отколкото със зъби. Казвам: Когато ви дойде една мисъл, обмислете я, сдъвчете я в умствения свят. След туй я снемете в света на сърцето и там я сдъвчете хубаво. Смелете я и във физическия свят, и там я сдъвчете, ако искате да живеете.
към беседата >>
Важното е да имаш музикални тонове.
Тази струна може да я скъсявате и да я удължавате и да образувате всичките тонове, но самата струна, която издава тона, вие трябва да се родите с нея. Струната трябва да я имате. Техниката, то е натягането. Разните натягания са лесни. Ако нямате тази струна, какво ще стягате?
Важното е да имаш музикални тонове.
Музикална мисъл трябва да имаш, музикално чувство трябва да имаш и музикални постъпки трябва да имаш. Тон на постъпките трябва да имаш. Техниката е друго. Трябва да правите разлика. Казва: „Как трябва да постъпвам?
към беседата >>
Често вие нему давате работата на зъбите и следствие на това се разрушава.
Всеки, който не поддържа живота на своето сърце и той умира. Всеки, който не поддържа живота на своето тяло, на своята душа и той умира. Защо умират старите хора? Защото са изоставили своя живот. Като приемете тази храна в стомашната система, стомашната система изисква храната да я сдъвчите добре и стомахът да започне своята работа.
Често вие нему давате работата на зъбите и следствие на това се разрушава.
Хората без зъби по-скоро умират, отколкото със зъби. Казвам: Когато ви дойде една мисъл, обмислете я, сдъвчете я в умствения свят. След туй я снемете в света на сърцето и там я сдъвчете хубаво. Смелете я и във физическия свят, и там я сдъвчете, ако искате да живеете. Сега всичките хора умират по единствената причина, понеже храната не минава през техния ум, храната не минава през тяхното сърце, а направо.
към беседата >>
Музикална мисъл трябва да имаш, музикално чувство трябва да имаш и музикални постъпки трябва да имаш.
Струната трябва да я имате. Техниката, то е натягането. Разните натягания са лесни. Ако нямате тази струна, какво ще стягате? Важното е да имаш музикални тонове.
Музикална мисъл трябва да имаш, музикално чувство трябва да имаш и музикални постъпки трябва да имаш.
Тон на постъпките трябва да имаш. Техниката е друго. Трябва да правите разлика. Казва: „Как трябва да постъпвам? “ То е техника.
към беседата >>
Хората без зъби по-скоро умират, отколкото със зъби.
Всеки, който не поддържа живота на своето тяло, на своята душа и той умира. Защо умират старите хора? Защото са изоставили своя живот. Като приемете тази храна в стомашната система, стомашната система изисква храната да я сдъвчите добре и стомахът да започне своята работа. Често вие нему давате работата на зъбите и следствие на това се разрушава.
Хората без зъби по-скоро умират, отколкото със зъби.
Казвам: Когато ви дойде една мисъл, обмислете я, сдъвчете я в умствения свят. След туй я снемете в света на сърцето и там я сдъвчете хубаво. Смелете я и във физическия свят, и там я сдъвчете, ако искате да живеете. Сега всичките хора умират по единствената причина, понеже храната не минава през техния ум, храната не минава през тяхното сърце, а направо. Какво ще бъде вашето положение, ако вземете замръзнала вода, без да я разтопявате и я разтопявате в устата?
към беседата >>
Тон на постъпките трябва да имаш.
Техниката, то е натягането. Разните натягания са лесни. Ако нямате тази струна, какво ще стягате? Важното е да имаш музикални тонове. Музикална мисъл трябва да имаш, музикално чувство трябва да имаш и музикални постъпки трябва да имаш.
Тон на постъпките трябва да имаш.
Техниката е друго. Трябва да правите разлика. Казва: „Как трябва да постъпвам? “ То е техника. Желанието да постъпваш добре трябва да съществува.
към беседата >>
Казвам: Когато ви дойде една мисъл, обмислете я, сдъвчете я в умствения свят.
Защо умират старите хора? Защото са изоставили своя живот. Като приемете тази храна в стомашната система, стомашната система изисква храната да я сдъвчите добре и стомахът да започне своята работа. Често вие нему давате работата на зъбите и следствие на това се разрушава. Хората без зъби по-скоро умират, отколкото със зъби.
Казвам: Когато ви дойде една мисъл, обмислете я, сдъвчете я в умствения свят.
След туй я снемете в света на сърцето и там я сдъвчете хубаво. Смелете я и във физическия свят, и там я сдъвчете, ако искате да живеете. Сега всичките хора умират по единствената причина, понеже храната не минава през техния ум, храната не минава през тяхното сърце, а направо. Какво ще бъде вашето положение, ако вземете замръзнала вода, без да я разтопявате и я разтопявате в устата? Трябва да я разтопите на огъня и тогава да я приемете вътрешно.
към беседата >>
Техниката е друго.
Разните натягания са лесни. Ако нямате тази струна, какво ще стягате? Важното е да имаш музикални тонове. Музикална мисъл трябва да имаш, музикално чувство трябва да имаш и музикални постъпки трябва да имаш. Тон на постъпките трябва да имаш.
Техниката е друго.
Трябва да правите разлика. Казва: „Как трябва да постъпвам? “ То е техника. Желанието да постъпваш добре трябва да съществува. Ти трябва да го имаш.
към беседата >>
След туй я снемете в света на сърцето и там я сдъвчете хубаво.
Защото са изоставили своя живот. Като приемете тази храна в стомашната система, стомашната система изисква храната да я сдъвчите добре и стомахът да започне своята работа. Често вие нему давате работата на зъбите и следствие на това се разрушава. Хората без зъби по-скоро умират, отколкото със зъби. Казвам: Когато ви дойде една мисъл, обмислете я, сдъвчете я в умствения свят.
След туй я снемете в света на сърцето и там я сдъвчете хубаво.
Смелете я и във физическия свят, и там я сдъвчете, ако искате да живеете. Сега всичките хора умират по единствената причина, понеже храната не минава през техния ум, храната не минава през тяхното сърце, а направо. Какво ще бъде вашето положение, ако вземете замръзнала вода, без да я разтопявате и я разтопявате в устата? Трябва да я разтопите на огъня и тогава да я приемете вътрешно. Да кажем, имате едно състояние, неразположен сте.
към беседата >>
Трябва да правите разлика.
Ако нямате тази струна, какво ще стягате? Важното е да имаш музикални тонове. Музикална мисъл трябва да имаш, музикално чувство трябва да имаш и музикални постъпки трябва да имаш. Тон на постъпките трябва да имаш. Техниката е друго.
Трябва да правите разлика.
Казва: „Как трябва да постъпвам? “ То е техника. Желанието да постъпваш добре трябва да съществува. Ти трябва да го имаш. Ако туй желание го нямаш, никой не може да ти го предаде.
към беседата >>
Смелете я и във физическия свят, и там я сдъвчете, ако искате да живеете.
Като приемете тази храна в стомашната система, стомашната система изисква храната да я сдъвчите добре и стомахът да започне своята работа. Често вие нему давате работата на зъбите и следствие на това се разрушава. Хората без зъби по-скоро умират, отколкото със зъби. Казвам: Когато ви дойде една мисъл, обмислете я, сдъвчете я в умствения свят. След туй я снемете в света на сърцето и там я сдъвчете хубаво.
Смелете я и във физическия свят, и там я сдъвчете, ако искате да живеете.
Сега всичките хора умират по единствената причина, понеже храната не минава през техния ум, храната не минава през тяхното сърце, а направо. Какво ще бъде вашето положение, ако вземете замръзнала вода, без да я разтопявате и я разтопявате в устата? Трябва да я разтопите на огъня и тогава да я приемете вътрешно. Да кажем, имате едно състояние, неразположен сте. Взели сте „до“ с половин тон по-ниско.
към беседата >>
Казва: „Как трябва да постъпвам?
Важното е да имаш музикални тонове. Музикална мисъл трябва да имаш, музикално чувство трябва да имаш и музикални постъпки трябва да имаш. Тон на постъпките трябва да имаш. Техниката е друго. Трябва да правите разлика.
Казва: „Как трябва да постъпвам?
“ То е техника. Желанието да постъпваш добре трябва да съществува. Ти трябва да го имаш. Ако туй желание го нямаш, никой не може да ти го предаде. Ако желанието съществува, мнозина ще се явят да те поучат как трябва да постъпваш.
към беседата >>
Сега всичките хора умират по единствената причина, понеже храната не минава през техния ум, храната не минава през тяхното сърце, а направо.
Често вие нему давате работата на зъбите и следствие на това се разрушава. Хората без зъби по-скоро умират, отколкото със зъби. Казвам: Когато ви дойде една мисъл, обмислете я, сдъвчете я в умствения свят. След туй я снемете в света на сърцето и там я сдъвчете хубаво. Смелете я и във физическия свят, и там я сдъвчете, ако искате да живеете.
Сега всичките хора умират по единствената причина, понеже храната не минава през техния ум, храната не минава през тяхното сърце, а направо.
Какво ще бъде вашето положение, ако вземете замръзнала вода, без да я разтопявате и я разтопявате в устата? Трябва да я разтопите на огъня и тогава да я приемете вътрешно. Да кажем, имате едно състояние, неразположен сте. Взели сте „до“ с половин тон по-ниско. Какво трябва да правите?
към беседата >>
“ То е техника.
Музикална мисъл трябва да имаш, музикално чувство трябва да имаш и музикални постъпки трябва да имаш. Тон на постъпките трябва да имаш. Техниката е друго. Трябва да правите разлика. Казва: „Как трябва да постъпвам?
“ То е техника.
Желанието да постъпваш добре трябва да съществува. Ти трябва да го имаш. Ако туй желание го нямаш, никой не може да ти го предаде. Ако желанието съществува, мнозина ще се явят да те поучат как трябва да постъпваш.
към беседата >>
Какво ще бъде вашето положение, ако вземете замръзнала вода, без да я разтопявате и я разтопявате в устата?
Хората без зъби по-скоро умират, отколкото със зъби. Казвам: Когато ви дойде една мисъл, обмислете я, сдъвчете я в умствения свят. След туй я снемете в света на сърцето и там я сдъвчете хубаво. Смелете я и във физическия свят, и там я сдъвчете, ако искате да живеете. Сега всичките хора умират по единствената причина, понеже храната не минава през техния ум, храната не минава през тяхното сърце, а направо.
Какво ще бъде вашето положение, ако вземете замръзнала вода, без да я разтопявате и я разтопявате в устата?
Трябва да я разтопите на огъня и тогава да я приемете вътрешно. Да кажем, имате едно състояние, неразположен сте. Взели сте „до“ с половин тон по-ниско. Какво трябва да правите? Половин тон по-високо да го вземете.
към беседата >>
Желанието да постъпваш добре трябва да съществува.
Тон на постъпките трябва да имаш. Техниката е друго. Трябва да правите разлика. Казва: „Как трябва да постъпвам? “ То е техника.
Желанието да постъпваш добре трябва да съществува.
Ти трябва да го имаш. Ако туй желание го нямаш, никой не може да ти го предаде. Ако желанието съществува, мнозина ще се явят да те поучат как трябва да постъпваш.
към беседата >>
Трябва да я разтопите на огъня и тогава да я приемете вътрешно.
Казвам: Когато ви дойде една мисъл, обмислете я, сдъвчете я в умствения свят. След туй я снемете в света на сърцето и там я сдъвчете хубаво. Смелете я и във физическия свят, и там я сдъвчете, ако искате да живеете. Сега всичките хора умират по единствената причина, понеже храната не минава през техния ум, храната не минава през тяхното сърце, а направо. Какво ще бъде вашето положение, ако вземете замръзнала вода, без да я разтопявате и я разтопявате в устата?
Трябва да я разтопите на огъня и тогава да я приемете вътрешно.
Да кажем, имате едно състояние, неразположен сте. Взели сте „до“ с половин тон по-ниско. Какво трябва да правите? Половин тон по-високо да го вземете. Или взели сте го половин тон по-високо, пак не е естественото положение.
към беседата >>
Ти трябва да го имаш.
Техниката е друго. Трябва да правите разлика. Казва: „Как трябва да постъпвам? “ То е техника. Желанието да постъпваш добре трябва да съществува.
Ти трябва да го имаш.
Ако туй желание го нямаш, никой не може да ти го предаде. Ако желанието съществува, мнозина ще се явят да те поучат как трябва да постъпваш.
към беседата >>
Да кажем, имате едно състояние, неразположен сте.
След туй я снемете в света на сърцето и там я сдъвчете хубаво. Смелете я и във физическия свят, и там я сдъвчете, ако искате да живеете. Сега всичките хора умират по единствената причина, понеже храната не минава през техния ум, храната не минава през тяхното сърце, а направо. Какво ще бъде вашето положение, ако вземете замръзнала вода, без да я разтопявате и я разтопявате в устата? Трябва да я разтопите на огъня и тогава да я приемете вътрешно.
Да кажем, имате едно състояние, неразположен сте.
Взели сте „до“ с половин тон по-ниско. Какво трябва да правите? Половин тон по-високо да го вземете. Или взели сте го половин тон по-високо, пак не е естественото положение. Туй естественото положение има две свойства: значи може да се повиши и може да се понижи.
към беседата >>
Ако туй желание го нямаш, никой не може да ти го предаде.
Трябва да правите разлика. Казва: „Как трябва да постъпвам? “ То е техника. Желанието да постъпваш добре трябва да съществува. Ти трябва да го имаш.
Ако туй желание го нямаш, никой не може да ти го предаде.
Ако желанието съществува, мнозина ще се явят да те поучат как трябва да постъпваш.
към беседата >>
Взели сте „до“ с половин тон по-ниско.
Смелете я и във физическия свят, и там я сдъвчете, ако искате да живеете. Сега всичките хора умират по единствената причина, понеже храната не минава през техния ум, храната не минава през тяхното сърце, а направо. Какво ще бъде вашето положение, ако вземете замръзнала вода, без да я разтопявате и я разтопявате в устата? Трябва да я разтопите на огъня и тогава да я приемете вътрешно. Да кажем, имате едно състояние, неразположен сте.
Взели сте „до“ с половин тон по-ниско.
Какво трябва да правите? Половин тон по-високо да го вземете. Или взели сте го половин тон по-високо, пак не е естественото положение. Туй естественото положение има две свойства: значи може да се повиши и може да се понижи. Повишеният тон трябва да се понижи с половин тон, да дойде до естественото положение на тона.
към беседата >>
Ако желанието съществува, мнозина ще се явят да те поучат как трябва да постъпваш.
Казва: „Как трябва да постъпвам? “ То е техника. Желанието да постъпваш добре трябва да съществува. Ти трябва да го имаш. Ако туй желание го нямаш, никой не може да ти го предаде.
Ако желанието съществува, мнозина ще се явят да те поучат как трябва да постъпваш.
към беседата >>
Какво трябва да правите?
Сега всичките хора умират по единствената причина, понеже храната не минава през техния ум, храната не минава през тяхното сърце, а направо. Какво ще бъде вашето положение, ако вземете замръзнала вода, без да я разтопявате и я разтопявате в устата? Трябва да я разтопите на огъня и тогава да я приемете вътрешно. Да кажем, имате едно състояние, неразположен сте. Взели сте „до“ с половин тон по-ниско.
Какво трябва да правите?
Половин тон по-високо да го вземете. Или взели сте го половин тон по-високо, пак не е естественото положение. Туй естественото положение има две свойства: значи може да се повиши и може да се понижи. Повишеният тон трябва да се понижи с половин тон, да дойде до естественото положение на тона. Пониженият тон трябва да се повиши с половин тон нагоре, да дойде до естественото положение в музиката.
към беседата >>
Запример, задава се темата: „Защо човек трябва да яде?
Запример, задава се темата: „Защо човек трябва да яде?
“ Яденето е свързано с обновата. Трябва да имаш желание за обнова. Какво нещо е яденето? То е закон за обнова. То е тон на живота.
към беседата >>
Половин тон по-високо да го вземете.
Какво ще бъде вашето положение, ако вземете замръзнала вода, без да я разтопявате и я разтопявате в устата? Трябва да я разтопите на огъня и тогава да я приемете вътрешно. Да кажем, имате едно състояние, неразположен сте. Взели сте „до“ с половин тон по-ниско. Какво трябва да правите?
Половин тон по-високо да го вземете.
Или взели сте го половин тон по-високо, пак не е естественото положение. Туй естественото положение има две свойства: значи може да се повиши и може да се понижи. Повишеният тон трябва да се понижи с половин тон, да дойде до естественото положение на тона. Пониженият тон трябва да се повиши с половин тон нагоре, да дойде до естественото положение в музиката. Ако тонът е повишен, трябва да се понижава; ако е понижен, трябва да се повишава.
към беседата >>
“ Яденето е свързано с обновата.
Запример, задава се темата: „Защо човек трябва да яде?
“ Яденето е свързано с обновата.
Трябва да имаш желание за обнова. Какво нещо е яденето? То е закон за обнова. То е тон на живота. Да имаш желание да ядеш, то е тон.
към беседата >>
Или взели сте го половин тон по-високо, пак не е естественото положение.
Трябва да я разтопите на огъня и тогава да я приемете вътрешно. Да кажем, имате едно състояние, неразположен сте. Взели сте „до“ с половин тон по-ниско. Какво трябва да правите? Половин тон по-високо да го вземете.
Или взели сте го половин тон по-високо, пак не е естественото положение.
Туй естественото положение има две свойства: значи може да се повиши и може да се понижи. Повишеният тон трябва да се понижи с половин тон, да дойде до естественото положение на тона. Пониженият тон трябва да се повиши с половин тон нагоре, да дойде до естественото положение в музиката. Ако тонът е повишен, трябва да се понижава; ако е понижен, трябва да се повишава. За да сложите един диез до естествения тон, трябва да го повишите.
към беседата >>
Трябва да имаш желание за обнова.
Запример, задава се темата: „Защо човек трябва да яде? “ Яденето е свързано с обновата.
Трябва да имаш желание за обнова.
Какво нещо е яденето? То е закон за обнова. То е тон на живота. Да имаш желание да ядеш, то е тон. Ако нямаш желание да ядеш, ти нямаш тон.
към беседата >>
Туй естественото положение има две свойства: значи може да се повиши и може да се понижи.
Да кажем, имате едно състояние, неразположен сте. Взели сте „до“ с половин тон по-ниско. Какво трябва да правите? Половин тон по-високо да го вземете. Или взели сте го половин тон по-високо, пак не е естественото положение.
Туй естественото положение има две свойства: значи може да се повиши и може да се понижи.
Повишеният тон трябва да се понижи с половин тон, да дойде до естественото положение на тона. Пониженият тон трябва да се повиши с половин тон нагоре, да дойде до естественото положение в музиката. Ако тонът е повишен, трябва да се понижава; ако е понижен, трябва да се повишава. За да сложите един диез до естествения тон, трябва да го повишите. Ако турите бемол до естествения тон, трябва да го понижите.
към беседата >>
Какво нещо е яденето?
Запример, задава се темата: „Защо човек трябва да яде? “ Яденето е свързано с обновата. Трябва да имаш желание за обнова.
Какво нещо е яденето?
То е закон за обнова. То е тон на живота. Да имаш желание да ядеш, то е тон. Ако нямаш желание да ядеш, ти нямаш тон. Ти трябва да имаш желанието да ядеш и тогава ще дойде туй, което ще ядеш: сливи, череши.
към беседата >>
Повишеният тон трябва да се понижи с половин тон, да дойде до естественото положение на тона.
Взели сте „до“ с половин тон по-ниско. Какво трябва да правите? Половин тон по-високо да го вземете. Или взели сте го половин тон по-високо, пак не е естественото положение. Туй естественото положение има две свойства: значи може да се повиши и може да се понижи.
Повишеният тон трябва да се понижи с половин тон, да дойде до естественото положение на тона.
Пониженият тон трябва да се повиши с половин тон нагоре, да дойде до естественото положение в музиката. Ако тонът е повишен, трябва да се понижава; ако е понижен, трябва да се повишава. За да сложите един диез до естествения тон, трябва да го повишите. Ако турите бемол до естествения тон, трябва да го понижите. Следователно имаме понижение и повишение.
към беседата >>
То е закон за обнова.
Запример, задава се темата: „Защо човек трябва да яде? “ Яденето е свързано с обновата. Трябва да имаш желание за обнова. Какво нещо е яденето?
То е закон за обнова.
То е тон на живота. Да имаш желание да ядеш, то е тон. Ако нямаш желание да ядеш, ти нямаш тон. Ти трябва да имаш желанието да ядеш и тогава ще дойде туй, което ще ядеш: сливи, череши. Те са технически работи.
към беседата >>
Пониженият тон трябва да се повиши с половин тон нагоре, да дойде до естественото положение в музиката.
Какво трябва да правите? Половин тон по-високо да го вземете. Или взели сте го половин тон по-високо, пак не е естественото положение. Туй естественото положение има две свойства: значи може да се повиши и може да се понижи. Повишеният тон трябва да се понижи с половин тон, да дойде до естественото положение на тона.
Пониженият тон трябва да се повиши с половин тон нагоре, да дойде до естественото положение в музиката.
Ако тонът е повишен, трябва да се понижава; ако е понижен, трябва да се повишава. За да сложите един диез до естествения тон, трябва да го повишите. Ако турите бемол до естествения тон, трябва да го понижите. Следователно имаме понижение и повишение. В миньорните гами трябва да повишаваме, за да дойдем до естественото положение.
към беседата >>
То е тон на живота.
Запример, задава се темата: „Защо човек трябва да яде? “ Яденето е свързано с обновата. Трябва да имаш желание за обнова. Какво нещо е яденето? То е закон за обнова.
То е тон на живота.
Да имаш желание да ядеш, то е тон. Ако нямаш желание да ядеш, ти нямаш тон. Ти трябва да имаш желанието да ядеш и тогава ще дойде туй, което ще ядеш: сливи, череши. Те са технически работи. Ако нямаш желание да ядеш, техническите работи са безпредметни.
към беседата >>
Ако тонът е повишен, трябва да се понижава; ако е понижен, трябва да се повишава.
Половин тон по-високо да го вземете. Или взели сте го половин тон по-високо, пак не е естественото положение. Туй естественото положение има две свойства: значи може да се повиши и може да се понижи. Повишеният тон трябва да се понижи с половин тон, да дойде до естественото положение на тона. Пониженият тон трябва да се повиши с половин тон нагоре, да дойде до естественото положение в музиката.
Ако тонът е повишен, трябва да се понижава; ако е понижен, трябва да се повишава.
За да сложите един диез до естествения тон, трябва да го повишите. Ако турите бемол до естествения тон, трябва да го понижите. Следователно имаме понижение и повишение. В миньорните гами трябва да повишаваме, за да дойдем до естественото положение. В мажорните гами, за да дойдем до естественото положение, трябва да понижаваме.
към беседата >>
Да имаш желание да ядеш, то е тон.
“ Яденето е свързано с обновата. Трябва да имаш желание за обнова. Какво нещо е яденето? То е закон за обнова. То е тон на живота.
Да имаш желание да ядеш, то е тон.
Ако нямаш желание да ядеш, ти нямаш тон. Ти трябва да имаш желанието да ядеш и тогава ще дойде туй, което ще ядеш: сливи, череши. Те са технически работи. Ако нямаш желание да ядеш, техническите работи са безпредметни. Всичките работи, които ще ядеш, това е техника.
към беседата >>
За да сложите един диез до естествения тон, трябва да го повишите.
Или взели сте го половин тон по-високо, пак не е естественото положение. Туй естественото положение има две свойства: значи може да се повиши и може да се понижи. Повишеният тон трябва да се понижи с половин тон, да дойде до естественото положение на тона. Пониженият тон трябва да се повиши с половин тон нагоре, да дойде до естественото положение в музиката. Ако тонът е повишен, трябва да се понижава; ако е понижен, трябва да се повишава.
За да сложите един диез до естествения тон, трябва да го повишите.
Ако турите бемол до естествения тон, трябва да го понижите. Следователно имаме понижение и повишение. В миньорните гами трябва да повишаваме, за да дойдем до естественото положение. В мажорните гами, за да дойдем до естественото положение, трябва да понижаваме. Мажорните гами се превръщат в миньорни.
към беседата >>
Ако нямаш желание да ядеш, ти нямаш тон.
Трябва да имаш желание за обнова. Какво нещо е яденето? То е закон за обнова. То е тон на живота. Да имаш желание да ядеш, то е тон.
Ако нямаш желание да ядеш, ти нямаш тон.
Ти трябва да имаш желанието да ядеш и тогава ще дойде туй, което ще ядеш: сливи, череши. Те са технически работи. Ако нямаш желание да ядеш, техническите работи са безпредметни. Всичките работи, които ще ядеш, това е техника. Казваш: „Желая.“ Какво е туй желание да ям?
към беседата >>
Ако турите бемол до естествения тон, трябва да го понижите.
Туй естественото положение има две свойства: значи може да се повиши и може да се понижи. Повишеният тон трябва да се понижи с половин тон, да дойде до естественото положение на тона. Пониженият тон трябва да се повиши с половин тон нагоре, да дойде до естественото положение в музиката. Ако тонът е повишен, трябва да се понижава; ако е понижен, трябва да се повишава. За да сложите един диез до естествения тон, трябва да го повишите.
Ако турите бемол до естествения тон, трябва да го понижите.
Следователно имаме понижение и повишение. В миньорните гами трябва да повишаваме, за да дойдем до естественото положение. В мажорните гами, за да дойдем до естественото положение, трябва да понижаваме. Мажорните гами се превръщат в миньорни. Миньорните гами като ги повишаваме, стават мажорни.
към беседата >>
Ти трябва да имаш желанието да ядеш и тогава ще дойде туй, което ще ядеш: сливи, череши.
Какво нещо е яденето? То е закон за обнова. То е тон на живота. Да имаш желание да ядеш, то е тон. Ако нямаш желание да ядеш, ти нямаш тон.
Ти трябва да имаш желанието да ядеш и тогава ще дойде туй, което ще ядеш: сливи, череши.
Те са технически работи. Ако нямаш желание да ядеш, техническите работи са безпредметни. Всичките работи, които ще ядеш, това е техника. Казваш: „Желая.“ Какво е туй желание да ям? Желанието да ядете е тон.
към беседата >>
Следователно имаме понижение и повишение.
Повишеният тон трябва да се понижи с половин тон, да дойде до естественото положение на тона. Пониженият тон трябва да се повиши с половин тон нагоре, да дойде до естественото положение в музиката. Ако тонът е повишен, трябва да се понижава; ако е понижен, трябва да се повишава. За да сложите един диез до естествения тон, трябва да го повишите. Ако турите бемол до естествения тон, трябва да го понижите.
Следователно имаме понижение и повишение.
В миньорните гами трябва да повишаваме, за да дойдем до естественото положение. В мажорните гами, за да дойдем до естественото положение, трябва да понижаваме. Мажорните гами се превръщат в миньорни. Миньорните гами като ги повишаваме, стават мажорни. След като знаем свойствата на мажорните и миньорните гами, може да ги превръщаме една в друга.
към беседата >>
Те са технически работи.
То е закон за обнова. То е тон на живота. Да имаш желание да ядеш, то е тон. Ако нямаш желание да ядеш, ти нямаш тон. Ти трябва да имаш желанието да ядеш и тогава ще дойде туй, което ще ядеш: сливи, череши.
Те са технически работи.
Ако нямаш желание да ядеш, техническите работи са безпредметни. Всичките работи, които ще ядеш, това е техника. Казваш: „Желая.“ Какво е туй желание да ям? Желанието да ядете е тон. Всякога, когато изядеш една слива или една ягода, ти добиваш обнова.
към беседата >>
В миньорните гами трябва да повишаваме, за да дойдем до естественото положение.
Пониженият тон трябва да се повиши с половин тон нагоре, да дойде до естественото положение в музиката. Ако тонът е повишен, трябва да се понижава; ако е понижен, трябва да се повишава. За да сложите един диез до естествения тон, трябва да го повишите. Ако турите бемол до естествения тон, трябва да го понижите. Следователно имаме понижение и повишение.
В миньорните гами трябва да повишаваме, за да дойдем до естественото положение.
В мажорните гами, за да дойдем до естественото положение, трябва да понижаваме. Мажорните гами се превръщат в миньорни. Миньорните гами като ги повишаваме, стават мажорни. След като знаем свойствата на мажорните и миньорните гами, може да ги превръщаме една в друга. Те са два начина, по които може да намерим естественото положение, естествения тон.
към беседата >>
Ако нямаш желание да ядеш, техническите работи са безпредметни.
То е тон на живота. Да имаш желание да ядеш, то е тон. Ако нямаш желание да ядеш, ти нямаш тон. Ти трябва да имаш желанието да ядеш и тогава ще дойде туй, което ще ядеш: сливи, череши. Те са технически работи.
Ако нямаш желание да ядеш, техническите работи са безпредметни.
Всичките работи, които ще ядеш, това е техника. Казваш: „Желая.“ Какво е туй желание да ям? Желанието да ядете е тон. Всякога, когато изядеш една слива или една ягода, ти добиваш обнова. По същия начин желанието за зрение трябва да имаш.
към беседата >>
В мажорните гами, за да дойдем до естественото положение, трябва да понижаваме.
Ако тонът е повишен, трябва да се понижава; ако е понижен, трябва да се повишава. За да сложите един диез до естествения тон, трябва да го повишите. Ако турите бемол до естествения тон, трябва да го понижите. Следователно имаме понижение и повишение. В миньорните гами трябва да повишаваме, за да дойдем до естественото положение.
В мажорните гами, за да дойдем до естественото положение, трябва да понижаваме.
Мажорните гами се превръщат в миньорни. Миньорните гами като ги повишаваме, стават мажорни. След като знаем свойствата на мажорните и миньорните гами, може да ги превръщаме една в друга. Те са два начина, по които може да намерим естественото положение, естествения тон. „До“ в естествено положение може да го намериш от едно миньорно състояние.
към беседата >>
Всичките работи, които ще ядеш, това е техника.
Да имаш желание да ядеш, то е тон. Ако нямаш желание да ядеш, ти нямаш тон. Ти трябва да имаш желанието да ядеш и тогава ще дойде туй, което ще ядеш: сливи, череши. Те са технически работи. Ако нямаш желание да ядеш, техническите работи са безпредметни.
Всичките работи, които ще ядеш, това е техника.
Казваш: „Желая.“ Какво е туй желание да ям? Желанието да ядете е тон. Всякога, когато изядеш една слива или една ягода, ти добиваш обнова. По същия начин желанието за зрение трябва да имаш. Това са технически работи, които наслояват твоето зрение.
към беседата >>
Мажорните гами се превръщат в миньорни.
За да сложите един диез до естествения тон, трябва да го повишите. Ако турите бемол до естествения тон, трябва да го понижите. Следователно имаме понижение и повишение. В миньорните гами трябва да повишаваме, за да дойдем до естественото положение. В мажорните гами, за да дойдем до естественото положение, трябва да понижаваме.
Мажорните гами се превръщат в миньорни.
Миньорните гами като ги повишаваме, стават мажорни. След като знаем свойствата на мажорните и миньорните гами, може да ги превръщаме една в друга. Те са два начина, по които може да намерим естественото положение, естествения тон. „До“ в естествено положение може да го намериш от едно миньорно състояние. Като повишиш тона или като го понижиш, ще намериш естественото положение.
към беседата >>
Казваш: „Желая.“ Какво е туй желание да ям?
Ако нямаш желание да ядеш, ти нямаш тон. Ти трябва да имаш желанието да ядеш и тогава ще дойде туй, което ще ядеш: сливи, череши. Те са технически работи. Ако нямаш желание да ядеш, техническите работи са безпредметни. Всичките работи, които ще ядеш, това е техника.
Казваш: „Желая.“ Какво е туй желание да ям?
Желанието да ядете е тон. Всякога, когато изядеш една слива или една ягода, ти добиваш обнова. По същия начин желанието за зрение трябва да имаш. Това са технически работи, които наслояват твоето зрение. Сега онези, които разсъждават, казват: „Защо ми са тия работи, защо трябва да гледам?
към беседата >>
Миньорните гами като ги повишаваме, стават мажорни.
Ако турите бемол до естествения тон, трябва да го понижите. Следователно имаме понижение и повишение. В миньорните гами трябва да повишаваме, за да дойдем до естественото положение. В мажорните гами, за да дойдем до естественото положение, трябва да понижаваме. Мажорните гами се превръщат в миньорни.
Миньорните гами като ги повишаваме, стават мажорни.
След като знаем свойствата на мажорните и миньорните гами, може да ги превръщаме една в друга. Те са два начина, по които може да намерим естественото положение, естествения тон. „До“ в естествено положение може да го намериш от едно миньорно състояние. Като повишиш тона или като го понижиш, ще намериш естественото положение. Вие не може да си служите с повишение и понижение, не може да намерите естествения тон.
към беседата >>
Желанието да ядете е тон.
Ти трябва да имаш желанието да ядеш и тогава ще дойде туй, което ще ядеш: сливи, череши. Те са технически работи. Ако нямаш желание да ядеш, техническите работи са безпредметни. Всичките работи, които ще ядеш, това е техника. Казваш: „Желая.“ Какво е туй желание да ям?
Желанието да ядете е тон.
Всякога, когато изядеш една слива или една ягода, ти добиваш обнова. По същия начин желанието за зрение трябва да имаш. Това са технически работи, които наслояват твоето зрение. Сега онези, които разсъждават, казват: „Защо ми са тия работи, защо трябва да гледам? “ Какво представя човек?
към беседата >>
След като знаем свойствата на мажорните и миньорните гами, може да ги превръщаме една в друга.
Следователно имаме понижение и повишение. В миньорните гами трябва да повишаваме, за да дойдем до естественото положение. В мажорните гами, за да дойдем до естественото положение, трябва да понижаваме. Мажорните гами се превръщат в миньорни. Миньорните гами като ги повишаваме, стават мажорни.
След като знаем свойствата на мажорните и миньорните гами, може да ги превръщаме една в друга.
Те са два начина, по които може да намерим естественото положение, естествения тон. „До“ в естествено положение може да го намериш от едно миньорно състояние. Като повишиш тона или като го понижиш, ще намериш естественото положение. Вие не може да си служите с повишение и понижение, не може да намерите естествения тон. Силата на музиката седи в естествените тонове.
към беседата >>
Всякога, когато изядеш една слива или една ягода, ти добиваш обнова.
Те са технически работи. Ако нямаш желание да ядеш, техническите работи са безпредметни. Всичките работи, които ще ядеш, това е техника. Казваш: „Желая.“ Какво е туй желание да ям? Желанието да ядете е тон.
Всякога, когато изядеш една слива или една ягода, ти добиваш обнова.
По същия начин желанието за зрение трябва да имаш. Това са технически работи, които наслояват твоето зрение. Сега онези, които разсъждават, казват: „Защо ми са тия работи, защо трябва да гледам? “ Какво представя човек? Желание трябва да имаш за зрението.
към беседата >>
Те са два начина, по които може да намерим естественото положение, естествения тон.
В миньорните гами трябва да повишаваме, за да дойдем до естественото положение. В мажорните гами, за да дойдем до естественото положение, трябва да понижаваме. Мажорните гами се превръщат в миньорни. Миньорните гами като ги повишаваме, стават мажорни. След като знаем свойствата на мажорните и миньорните гами, може да ги превръщаме една в друга.
Те са два начина, по които може да намерим естественото положение, естествения тон.
„До“ в естествено положение може да го намериш от едно миньорно състояние. Като повишиш тона или като го понижиш, ще намериш естественото положение. Вие не може да си служите с повишение и понижение, не може да намерите естествения тон. Силата на музиката седи в естествените тонове. Понижението и повишението е обработване на тона.
към беседата >>
По същия начин желанието за зрение трябва да имаш.
Ако нямаш желание да ядеш, техническите работи са безпредметни. Всичките работи, които ще ядеш, това е техника. Казваш: „Желая.“ Какво е туй желание да ям? Желанието да ядете е тон. Всякога, когато изядеш една слива или една ягода, ти добиваш обнова.
По същия начин желанието за зрение трябва да имаш.
Това са технически работи, които наслояват твоето зрение. Сега онези, които разсъждават, казват: „Защо ми са тия работи, защо трябва да гледам? “ Какво представя човек? Желание трябва да имаш за зрението. Сега се обезсърчавате.
към беседата >>
„До“ в естествено положение може да го намериш от едно миньорно състояние.
В мажорните гами, за да дойдем до естественото положение, трябва да понижаваме. Мажорните гами се превръщат в миньорни. Миньорните гами като ги повишаваме, стават мажорни. След като знаем свойствата на мажорните и миньорните гами, може да ги превръщаме една в друга. Те са два начина, по които може да намерим естественото положение, естествения тон.
„До“ в естествено положение може да го намериш от едно миньорно състояние.
Като повишиш тона или като го понижиш, ще намериш естественото положение. Вие не може да си служите с повишение и понижение, не може да намерите естествения тон. Силата на музиката седи в естествените тонове. Понижението и повишението е обработване на тона. Хората, които са стабилни, в характера имат повече миньорни гами; които не са стабилни, в характера имат повече мажорни.
към беседата >>
Това са технически работи, които наслояват твоето зрение.
Всичките работи, които ще ядеш, това е техника. Казваш: „Желая.“ Какво е туй желание да ям? Желанието да ядете е тон. Всякога, когато изядеш една слива или една ягода, ти добиваш обнова. По същия начин желанието за зрение трябва да имаш.
Това са технически работи, които наслояват твоето зрение.
Сега онези, които разсъждават, казват: „Защо ми са тия работи, защо трябва да гледам? “ Какво представя човек? Желание трябва да имаш за зрението. Сега се обезсърчавате. Обезсърчението от новото гледище на живота какво подразбира?
към беседата >>
Като повишиш тона или като го понижиш, ще намериш естественото положение.
Мажорните гами се превръщат в миньорни. Миньорните гами като ги повишаваме, стават мажорни. След като знаем свойствата на мажорните и миньорните гами, може да ги превръщаме една в друга. Те са два начина, по които може да намерим естественото положение, естествения тон. „До“ в естествено положение може да го намериш от едно миньорно състояние.
Като повишиш тона или като го понижиш, ще намериш естественото положение.
Вие не може да си служите с повишение и понижение, не може да намерите естествения тон. Силата на музиката седи в естествените тонове. Понижението и повишението е обработване на тона. Хората, които са стабилни, в характера имат повече миньорни гами; които не са стабилни, в характера имат повече мажорни. Много малко певци има, които вземат естествените тонове.
към беседата >>
Сега онези, които разсъждават, казват: „Защо ми са тия работи, защо трябва да гледам?
Казваш: „Желая.“ Какво е туй желание да ям? Желанието да ядете е тон. Всякога, когато изядеш една слива или една ягода, ти добиваш обнова. По същия начин желанието за зрение трябва да имаш. Това са технически работи, които наслояват твоето зрение.
Сега онези, които разсъждават, казват: „Защо ми са тия работи, защо трябва да гледам?
“ Какво представя човек? Желание трябва да имаш за зрението. Сега се обезсърчавате. Обезсърчението от новото гледище на живота какво подразбира? Българинът е реалист.
към беседата >>
Вие не може да си служите с повишение и понижение, не може да намерите естествения тон.
Миньорните гами като ги повишаваме, стават мажорни. След като знаем свойствата на мажорните и миньорните гами, може да ги превръщаме една в друга. Те са два начина, по които може да намерим естественото положение, естествения тон. „До“ в естествено положение може да го намериш от едно миньорно състояние. Като повишиш тона или като го понижиш, ще намериш естественото положение.
Вие не може да си служите с повишение и понижение, не може да намерите естествения тон.
Силата на музиката седи в естествените тонове. Понижението и повишението е обработване на тона. Хората, които са стабилни, в характера имат повече миньорни гами; които не са стабилни, в характера имат повече мажорни. Много малко певци има, които вземат естествените тонове. Трябва да се намери естествения тон, за да знаеш доколко може да го повишиш.
към беседата >>
НАГОРЕ