НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
59
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
59
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Двата полюса
,
НБ
, София, 13.10.1918г.,
Христосъ ще му каже: „Стани, вдигни одъра си и ходи.” Това значи: бѫди честенъ, добъръ, уменъ и справедливъ!
(втори вариант)
Такъвъ човѣкъ самъ разрушава живота си. Христосъ хлопа вече на всички кѫщи. Готови ли сте да Го приемете? Като влѣзе, Той ще ви запита: „Искашъ ли да оздравѣешъ? ” — Искамъ, Господи, но нѣма кой да ме тури въ кѫпалнята.
Христосъ ще му каже: „Стани, вдигни одъра си и ходи.” Това значи: бѫди честенъ, добъръ, уменъ и справедливъ!
Който носи тѣзи качества въ себе си, той ще вдигне одъра си и ще тръгне самъ за дома си.
към втори вариант >>
Отъ първия до деветия месецъ то е на различни възрасти и въ различни форми: въ форма на глистъ, на малка рибка, на малко жабче и най-после приема човѣшка форма и излиза на бѣлъ свѣтъ.
(втори вариант)
Ще кажете: Какъ е възможно да сме на различни духовни възрасти, когато е казано за човѣка, че билъ създаденъ по образъ и подобие на Бога? За първия човѣкъ е казано, че е създаденъ по образъ и подобие на Бога, но що се отнася до хората, които населили земята следъ грѣхопадането, въпросътъ е съвсемъ другъ. Тѣ не сѫ на еднакъвъ уровенъ на развитие съ своя пръвъ баща, следователно, тѣ сѫ на различни физически и духовни възрасти. Сѫщото можемъ да кажемъ и за детето, което прекарва цѣли деветь месеца въ утробата на майка си, докато се развие въ човѣшка форма.
Отъ първия до деветия месецъ то е на различни възрасти и въ различни форми: въ форма на глистъ, на малка рибка, на малко жабче и най-после приема човѣшка форма и излиза на бѣлъ свѣтъ.
Ако затворите човѣшкого съзнание въ една риба, той ще живѣе като риба: цѣлъ день ще плава въ водата и ще мисли само за храна; ако го затворите въ формата на птица, той ще живѣе и ще мисли като птицата. Виждате, какъ лѣстовичката подскача отъ едно дърво на друго и казвате, че е безгрижна, весела. Не е безгрижна тя. Подскача, наистина, хвърчи отъ клонъ на клонъ, но си търси храна. Отъ зори до вечерь все храна си търси и, като задоволи глада си, спира се за моментъ на едно клонче, благодари на Бога и пакъ хвърка да си търси храна.
към втори вариант >>
Който носи тѣзи качества въ себе си, той ще вдигне одъра си и ще тръгне самъ за дома си.
(втори вариант)
Христосъ хлопа вече на всички кѫщи. Готови ли сте да Го приемете? Като влѣзе, Той ще ви запита: „Искашъ ли да оздравѣешъ? ” — Искамъ, Господи, но нѣма кой да ме тури въ кѫпалнята. Христосъ ще му каже: „Стани, вдигни одъра си и ходи.” Това значи: бѫди честенъ, добъръ, уменъ и справедливъ!
Който носи тѣзи качества въ себе си, той ще вдигне одъра си и ще тръгне самъ за дома си.
към втори вариант >>
Ако затворите човѣшкого съзнание въ една риба, той ще живѣе като риба: цѣлъ день ще плава въ водата и ще мисли само за храна; ако го затворите въ формата на птица, той ще живѣе и ще мисли като птицата.
(втори вариант)
Ще кажете: Какъ е възможно да сме на различни духовни възрасти, когато е казано за човѣка, че билъ създаденъ по образъ и подобие на Бога? За първия човѣкъ е казано, че е създаденъ по образъ и подобие на Бога, но що се отнася до хората, които населили земята следъ грѣхопадането, въпросътъ е съвсемъ другъ. Тѣ не сѫ на еднакъвъ уровенъ на развитие съ своя пръвъ баща, следователно, тѣ сѫ на различни физически и духовни възрасти. Сѫщото можемъ да кажемъ и за детето, което прекарва цѣли деветь месеца въ утробата на майка си, докато се развие въ човѣшка форма. Отъ първия до деветия месецъ то е на различни възрасти и въ различни форми: въ форма на глистъ, на малка рибка, на малко жабче и най-после приема човѣшка форма и излиза на бѣлъ свѣтъ.
Ако затворите човѣшкого съзнание въ една риба, той ще живѣе като риба: цѣлъ день ще плава въ водата и ще мисли само за храна; ако го затворите въ формата на птица, той ще живѣе и ще мисли като птицата.
Виждате, какъ лѣстовичката подскача отъ едно дърво на друго и казвате, че е безгрижна, весела. Не е безгрижна тя. Подскача, наистина, хвърчи отъ клонъ на клонъ, но си търси храна. Отъ зори до вечерь все храна си търси и, като задоволи глада си, спира се за моментъ на едно клонче, благодари на Бога и пакъ хвърка да си търси храна. Не правятъ ли сѫщото учители, професори, адвокати, сѫдии, свещеници?
към втори вариант >>
Като разглеждате човѣшкото лице, виждате, че Богъ е написалъ числото 38 на него.
(втори вариант)
Като разглеждате човѣшкото лице, виждате, че Богъ е написалъ числото 38 на него.
Осморката сѫ човѣшкитѣ очи, а тройката — носътъ съ дветѣ ноздри. Очитѣ и носътъ представятъ ангелския свѣтъ, ушитѣ и челото — Божествения свѣтъ, а устата — човѣшкия. Значи, да чувствувашъ и да вкусвашъ, това е човѣшко; да се възприема благоуханието на нѣщата, това е достояние на ангелитѣ, а виждането и слушането е достояние на сѫществата отъ Божествения свѣтъ. Осморката и тройката представятъ виждането и слушането, т. е. очитѣ и ушитѣ, или числото 38; носътъ, единицата е Христосъ, Който казва на болния да мисли, за да не грѣши повече.
към втори вариант >>
Виждате, какъ лѣстовичката подскача отъ едно дърво на друго и казвате, че е безгрижна, весела.
(втори вариант)
За първия човѣкъ е казано, че е създаденъ по образъ и подобие на Бога, но що се отнася до хората, които населили земята следъ грѣхопадането, въпросътъ е съвсемъ другъ. Тѣ не сѫ на еднакъвъ уровенъ на развитие съ своя пръвъ баща, следователно, тѣ сѫ на различни физически и духовни възрасти. Сѫщото можемъ да кажемъ и за детето, което прекарва цѣли деветь месеца въ утробата на майка си, докато се развие въ човѣшка форма. Отъ първия до деветия месецъ то е на различни възрасти и въ различни форми: въ форма на глистъ, на малка рибка, на малко жабче и най-после приема човѣшка форма и излиза на бѣлъ свѣтъ. Ако затворите човѣшкого съзнание въ една риба, той ще живѣе като риба: цѣлъ день ще плава въ водата и ще мисли само за храна; ако го затворите въ формата на птица, той ще живѣе и ще мисли като птицата.
Виждате, какъ лѣстовичката подскача отъ едно дърво на друго и казвате, че е безгрижна, весела.
Не е безгрижна тя. Подскача, наистина, хвърчи отъ клонъ на клонъ, но си търси храна. Отъ зори до вечерь все храна си търси и, като задоволи глада си, спира се за моментъ на едно клонче, благодари на Бога и пакъ хвърка да си търси храна. Не правятъ ли сѫщото учители, професори, адвокати, сѫдии, свещеници? Всички тичатъ, търсятъ работа, да изкаратъ повече пари, да подобрятъ живота си.
към втори вариант >>
Осморката сѫ човѣшкитѣ очи, а тройката — носътъ съ дветѣ ноздри.
(втори вариант)
Като разглеждате човѣшкото лице, виждате, че Богъ е написалъ числото 38 на него.
Осморката сѫ човѣшкитѣ очи, а тройката — носътъ съ дветѣ ноздри.
Очитѣ и носътъ представятъ ангелския свѣтъ, ушитѣ и челото — Божествения свѣтъ, а устата — човѣшкия. Значи, да чувствувашъ и да вкусвашъ, това е човѣшко; да се възприема благоуханието на нѣщата, това е достояние на ангелитѣ, а виждането и слушането е достояние на сѫществата отъ Божествения свѣтъ. Осморката и тройката представятъ виждането и слушането, т. е. очитѣ и ушитѣ, или числото 38; носътъ, единицата е Христосъ, Който казва на болния да мисли, за да не грѣши повече.
към втори вариант >>
Не е безгрижна тя.
(втори вариант)
Тѣ не сѫ на еднакъвъ уровенъ на развитие съ своя пръвъ баща, следователно, тѣ сѫ на различни физически и духовни възрасти. Сѫщото можемъ да кажемъ и за детето, което прекарва цѣли деветь месеца въ утробата на майка си, докато се развие въ човѣшка форма. Отъ първия до деветия месецъ то е на различни възрасти и въ различни форми: въ форма на глистъ, на малка рибка, на малко жабче и най-после приема човѣшка форма и излиза на бѣлъ свѣтъ. Ако затворите човѣшкого съзнание въ една риба, той ще живѣе като риба: цѣлъ день ще плава въ водата и ще мисли само за храна; ако го затворите въ формата на птица, той ще живѣе и ще мисли като птицата. Виждате, какъ лѣстовичката подскача отъ едно дърво на друго и казвате, че е безгрижна, весела.
Не е безгрижна тя.
Подскача, наистина, хвърчи отъ клонъ на клонъ, но си търси храна. Отъ зори до вечерь все храна си търси и, като задоволи глада си, спира се за моментъ на едно клонче, благодари на Бога и пакъ хвърка да си търси храна. Не правятъ ли сѫщото учители, професори, адвокати, сѫдии, свещеници? Всички тичатъ, търсятъ работа, да изкаратъ повече пари, да подобрятъ живота си. Вижте, колко красноречиво говори адвокатътъ?
към втори вариант >>
Очитѣ и носътъ представятъ ангелския свѣтъ, ушитѣ и челото — Божествения свѣтъ, а устата — човѣшкия.
(втори вариант)
Като разглеждате човѣшкото лице, виждате, че Богъ е написалъ числото 38 на него. Осморката сѫ човѣшкитѣ очи, а тройката — носътъ съ дветѣ ноздри.
Очитѣ и носътъ представятъ ангелския свѣтъ, ушитѣ и челото — Божествения свѣтъ, а устата — човѣшкия.
Значи, да чувствувашъ и да вкусвашъ, това е човѣшко; да се възприема благоуханието на нѣщата, това е достояние на ангелитѣ, а виждането и слушането е достояние на сѫществата отъ Божествения свѣтъ. Осморката и тройката представятъ виждането и слушането, т. е. очитѣ и ушитѣ, или числото 38; носътъ, единицата е Христосъ, Който казва на болния да мисли, за да не грѣши повече.
към втори вариант >>
Подскача, наистина, хвърчи отъ клонъ на клонъ, но си търси храна.
(втори вариант)
Сѫщото можемъ да кажемъ и за детето, което прекарва цѣли деветь месеца въ утробата на майка си, докато се развие въ човѣшка форма. Отъ първия до деветия месецъ то е на различни възрасти и въ различни форми: въ форма на глистъ, на малка рибка, на малко жабче и най-после приема човѣшка форма и излиза на бѣлъ свѣтъ. Ако затворите човѣшкого съзнание въ една риба, той ще живѣе като риба: цѣлъ день ще плава въ водата и ще мисли само за храна; ако го затворите въ формата на птица, той ще живѣе и ще мисли като птицата. Виждате, какъ лѣстовичката подскача отъ едно дърво на друго и казвате, че е безгрижна, весела. Не е безгрижна тя.
Подскача, наистина, хвърчи отъ клонъ на клонъ, но си търси храна.
Отъ зори до вечерь все храна си търси и, като задоволи глада си, спира се за моментъ на едно клонче, благодари на Бога и пакъ хвърка да си търси храна. Не правятъ ли сѫщото учители, професори, адвокати, сѫдии, свещеници? Всички тичатъ, търсятъ работа, да изкаратъ повече пари, да подобрятъ живота си. Вижте, колко красноречиво говори адвокатътъ? Колкото по-добре му платятъ, толкова по-красноречивъ става, защищава каузата на своя клиентъ.
към втори вариант >>
Значи, да чувствувашъ и да вкусвашъ, това е човѣшко; да се възприема благоуханието на нѣщата, това е достояние на ангелитѣ, а виждането и слушането е достояние на сѫществата отъ Божествения свѣтъ.
(втори вариант)
Като разглеждате човѣшкото лице, виждате, че Богъ е написалъ числото 38 на него. Осморката сѫ човѣшкитѣ очи, а тройката — носътъ съ дветѣ ноздри. Очитѣ и носътъ представятъ ангелския свѣтъ, ушитѣ и челото — Божествения свѣтъ, а устата — човѣшкия.
Значи, да чувствувашъ и да вкусвашъ, това е човѣшко; да се възприема благоуханието на нѣщата, това е достояние на ангелитѣ, а виждането и слушането е достояние на сѫществата отъ Божествения свѣтъ.
Осморката и тройката представятъ виждането и слушането, т. е. очитѣ и ушитѣ, или числото 38; носътъ, единицата е Христосъ, Който казва на болния да мисли, за да не грѣши повече.
към втори вариант >>
Отъ зори до вечерь все храна си търси и, като задоволи глада си, спира се за моментъ на едно клонче, благодари на Бога и пакъ хвърка да си търси храна.
(втори вариант)
Отъ първия до деветия месецъ то е на различни възрасти и въ различни форми: въ форма на глистъ, на малка рибка, на малко жабче и най-после приема човѣшка форма и излиза на бѣлъ свѣтъ. Ако затворите човѣшкого съзнание въ една риба, той ще живѣе като риба: цѣлъ день ще плава въ водата и ще мисли само за храна; ако го затворите въ формата на птица, той ще живѣе и ще мисли като птицата. Виждате, какъ лѣстовичката подскача отъ едно дърво на друго и казвате, че е безгрижна, весела. Не е безгрижна тя. Подскача, наистина, хвърчи отъ клонъ на клонъ, но си търси храна.
Отъ зори до вечерь все храна си търси и, като задоволи глада си, спира се за моментъ на едно клонче, благодари на Бога и пакъ хвърка да си търси храна.
Не правятъ ли сѫщото учители, професори, адвокати, сѫдии, свещеници? Всички тичатъ, търсятъ работа, да изкаратъ повече пари, да подобрятъ живота си. Вижте, колко красноречиво говори адвокатътъ? Колкото по-добре му платятъ, толкова по-красноречивъ става, защищава каузата на своя клиентъ. Ако му платятъ малко, красноречието му изчезва.
към втори вариант >>
Осморката и тройката представятъ виждането и слушането, т. е.
(втори вариант)
Като разглеждате човѣшкото лице, виждате, че Богъ е написалъ числото 38 на него. Осморката сѫ човѣшкитѣ очи, а тройката — носътъ съ дветѣ ноздри. Очитѣ и носътъ представятъ ангелския свѣтъ, ушитѣ и челото — Божествения свѣтъ, а устата — човѣшкия. Значи, да чувствувашъ и да вкусвашъ, това е човѣшко; да се възприема благоуханието на нѣщата, това е достояние на ангелитѣ, а виждането и слушането е достояние на сѫществата отъ Божествения свѣтъ.
Осморката и тройката представятъ виждането и слушането, т. е.
очитѣ и ушитѣ, или числото 38; носътъ, единицата е Христосъ, Който казва на болния да мисли, за да не грѣши повече.
към втори вариант >>
Не правятъ ли сѫщото учители, професори, адвокати, сѫдии, свещеници?
(втори вариант)
Ако затворите човѣшкого съзнание въ една риба, той ще живѣе като риба: цѣлъ день ще плава въ водата и ще мисли само за храна; ако го затворите въ формата на птица, той ще живѣе и ще мисли като птицата. Виждате, какъ лѣстовичката подскача отъ едно дърво на друго и казвате, че е безгрижна, весела. Не е безгрижна тя. Подскача, наистина, хвърчи отъ клонъ на клонъ, но си търси храна. Отъ зори до вечерь все храна си търси и, като задоволи глада си, спира се за моментъ на едно клонче, благодари на Бога и пакъ хвърка да си търси храна.
Не правятъ ли сѫщото учители, професори, адвокати, сѫдии, свещеници?
Всички тичатъ, търсятъ работа, да изкаратъ повече пари, да подобрятъ живота си. Вижте, колко красноречиво говори адвокатътъ? Колкото по-добре му платятъ, толкова по-красноречивъ става, защищава каузата на своя клиентъ. Ако му платятъ малко, красноречието му изчезва. Не е лошо това, но виждате, че навсѣкѫде паритѣ играятъ важна роля.
към втори вариант >>
очитѣ и ушитѣ, или числото 38; носътъ, единицата е Христосъ, Който казва на болния да мисли, за да не грѣши повече.
(втори вариант)
Като разглеждате човѣшкото лице, виждате, че Богъ е написалъ числото 38 на него. Осморката сѫ човѣшкитѣ очи, а тройката — носътъ съ дветѣ ноздри. Очитѣ и носътъ представятъ ангелския свѣтъ, ушитѣ и челото — Божествения свѣтъ, а устата — човѣшкия. Значи, да чувствувашъ и да вкусвашъ, това е човѣшко; да се възприема благоуханието на нѣщата, това е достояние на ангелитѣ, а виждането и слушането е достояние на сѫществата отъ Божествения свѣтъ. Осморката и тройката представятъ виждането и слушането, т. е.
очитѣ и ушитѣ, или числото 38; носътъ, единицата е Христосъ, Който казва на болния да мисли, за да не грѣши повече.
към втори вариант >>
Всички тичатъ, търсятъ работа, да изкаратъ повече пари, да подобрятъ живота си.
(втори вариант)
Виждате, какъ лѣстовичката подскача отъ едно дърво на друго и казвате, че е безгрижна, весела. Не е безгрижна тя. Подскача, наистина, хвърчи отъ клонъ на клонъ, но си търси храна. Отъ зори до вечерь все храна си търси и, като задоволи глада си, спира се за моментъ на едно клонче, благодари на Бога и пакъ хвърка да си търси храна. Не правятъ ли сѫщото учители, професори, адвокати, сѫдии, свещеници?
Всички тичатъ, търсятъ работа, да изкаратъ повече пари, да подобрятъ живота си.
Вижте, колко красноречиво говори адвокатътъ? Колкото по-добре му платятъ, толкова по-красноречивъ става, защищава каузата на своя клиентъ. Ако му платятъ малко, красноречието му изчезва. Не е лошо това, но виждате, че навсѣкѫде паритѣ играятъ важна роля.
към втори вариант >>
Кога ще започнатъ хората да мислятъ правилно?
(втори вариант)
Кога ще започнатъ хората да мислятъ правилно?
— Когато влѣзе Христосъ въ тѣхъ, т. е. когато придобиятъ любовьта. Наистина, докато не е влюбенъ, младиятъ момъкъ, си позволява понѣкога да пие, да пуши — живѣе на широко. Щомъ се влюби, той се отказва отъ пиене, отъ пушене. Каквото каже възлюбената му, той е готовъ всичко да изпълни.
към втори вариант >>
Вижте, колко красноречиво говори адвокатътъ?
(втори вариант)
Не е безгрижна тя. Подскача, наистина, хвърчи отъ клонъ на клонъ, но си търси храна. Отъ зори до вечерь все храна си търси и, като задоволи глада си, спира се за моментъ на едно клонче, благодари на Бога и пакъ хвърка да си търси храна. Не правятъ ли сѫщото учители, професори, адвокати, сѫдии, свещеници? Всички тичатъ, търсятъ работа, да изкаратъ повече пари, да подобрятъ живота си.
Вижте, колко красноречиво говори адвокатътъ?
Колкото по-добре му платятъ, толкова по-красноречивъ става, защищава каузата на своя клиентъ. Ако му платятъ малко, красноречието му изчезва. Не е лошо това, но виждате, че навсѣкѫде паритѣ играятъ важна роля.
към втори вариант >>
— Когато влѣзе Христосъ въ тѣхъ, т. е.
(втори вариант)
Кога ще започнатъ хората да мислятъ правилно?
— Когато влѣзе Христосъ въ тѣхъ, т. е.
когато придобиятъ любовьта. Наистина, докато не е влюбенъ, младиятъ момъкъ, си позволява понѣкога да пие, да пуши — живѣе на широко. Щомъ се влюби, той се отказва отъ пиене, отъ пушене. Каквото каже възлюбената му, той е готовъ всичко да изпълни. Всички се питатъ, какво стана съ този момъкъ, че се измѣни изведнъжъ?
към втори вариант >>
Колкото по-добре му платятъ, толкова по-красноречивъ става, защищава каузата на своя клиентъ.
(втори вариант)
Подскача, наистина, хвърчи отъ клонъ на клонъ, но си търси храна. Отъ зори до вечерь все храна си търси и, като задоволи глада си, спира се за моментъ на едно клонче, благодари на Бога и пакъ хвърка да си търси храна. Не правятъ ли сѫщото учители, професори, адвокати, сѫдии, свещеници? Всички тичатъ, търсятъ работа, да изкаратъ повече пари, да подобрятъ живота си. Вижте, колко красноречиво говори адвокатътъ?
Колкото по-добре му платятъ, толкова по-красноречивъ става, защищава каузата на своя клиентъ.
Ако му платятъ малко, красноречието му изчезва. Не е лошо това, но виждате, че навсѣкѫде паритѣ играятъ важна роля.
към втори вариант >>
когато придобиятъ любовьта.
(втори вариант)
Кога ще започнатъ хората да мислятъ правилно? — Когато влѣзе Христосъ въ тѣхъ, т. е.
когато придобиятъ любовьта.
Наистина, докато не е влюбенъ, младиятъ момъкъ, си позволява понѣкога да пие, да пуши — живѣе на широко. Щомъ се влюби, той се отказва отъ пиене, отъ пушене. Каквото каже възлюбената му, той е готовъ всичко да изпълни. Всички се питатъ, какво стана съ този момъкъ, че се измѣни изведнъжъ? — Много просто, неговиятъ Христосъ е дошълъ.
към втори вариант >>
Ако му платятъ малко, красноречието му изчезва.
(втори вариант)
Отъ зори до вечерь все храна си търси и, като задоволи глада си, спира се за моментъ на едно клонче, благодари на Бога и пакъ хвърка да си търси храна. Не правятъ ли сѫщото учители, професори, адвокати, сѫдии, свещеници? Всички тичатъ, търсятъ работа, да изкаратъ повече пари, да подобрятъ живота си. Вижте, колко красноречиво говори адвокатътъ? Колкото по-добре му платятъ, толкова по-красноречивъ става, защищава каузата на своя клиентъ.
Ако му платятъ малко, красноречието му изчезва.
Не е лошо това, но виждате, че навсѣкѫде паритѣ играятъ важна роля.
към втори вариант >>
Наистина, докато не е влюбенъ, младиятъ момъкъ, си позволява понѣкога да пие, да пуши — живѣе на широко.
(втори вариант)
Кога ще започнатъ хората да мислятъ правилно? — Когато влѣзе Христосъ въ тѣхъ, т. е. когато придобиятъ любовьта.
Наистина, докато не е влюбенъ, младиятъ момъкъ, си позволява понѣкога да пие, да пуши — живѣе на широко.
Щомъ се влюби, той се отказва отъ пиене, отъ пушене. Каквото каже възлюбената му, той е готовъ всичко да изпълни. Всички се питатъ, какво стана съ този момъкъ, че се измѣни изведнъжъ? — Много просто, неговиятъ Христосъ е дошълъ. И съ момата става такава промѣна.
към втори вариант >>
Не е лошо това, но виждате, че навсѣкѫде паритѣ играятъ важна роля.
(втори вариант)
Не правятъ ли сѫщото учители, професори, адвокати, сѫдии, свещеници? Всички тичатъ, търсятъ работа, да изкаратъ повече пари, да подобрятъ живота си. Вижте, колко красноречиво говори адвокатътъ? Колкото по-добре му платятъ, толкова по-красноречивъ става, защищава каузата на своя клиентъ. Ако му платятъ малко, красноречието му изчезва.
Не е лошо това, но виждате, че навсѣкѫде паритѣ играятъ важна роля.
към втори вариант >>
Щомъ се влюби, той се отказва отъ пиене, отъ пушене.
(втори вариант)
Кога ще започнатъ хората да мислятъ правилно? — Когато влѣзе Христосъ въ тѣхъ, т. е. когато придобиятъ любовьта. Наистина, докато не е влюбенъ, младиятъ момъкъ, си позволява понѣкога да пие, да пуши — живѣе на широко.
Щомъ се влюби, той се отказва отъ пиене, отъ пушене.
Каквото каже възлюбената му, той е готовъ всичко да изпълни. Всички се питатъ, какво стана съ този момъкъ, че се измѣни изведнъжъ? — Много просто, неговиятъ Христосъ е дошълъ. И съ момата става такава промѣна. Докато не се е влюбила, тя е нервна, сприхава, кара се съ братята и сестритѣ си, не слуша родителитѣ си.
към втори вариант >>
„Имаше нѣкой си человѣкъ, боленъ отъ тридесеть и осемь години.” Числото осемь е най-строгиять сѫдия въ свѣта.
(втори вариант)
„Имаше нѣкой си человѣкъ, боленъ отъ тридесеть и осемь години.” Числото осемь е най-строгиять сѫдия въ свѣта.
Съвременната култура минава тази година презъ сѫщото число. На очитѣ си имаме пакъ числото осемь. Презъ това число трѣбва да виждаме нѣщата. Който гледа, боледува; който вижда, всѣкога е здравъ. Числото 38 означава голѣми противоречия.
към втори вариант >>
Каквото каже възлюбената му, той е готовъ всичко да изпълни.
(втори вариант)
Кога ще започнатъ хората да мислятъ правилно? — Когато влѣзе Христосъ въ тѣхъ, т. е. когато придобиятъ любовьта. Наистина, докато не е влюбенъ, младиятъ момъкъ, си позволява понѣкога да пие, да пуши — живѣе на широко. Щомъ се влюби, той се отказва отъ пиене, отъ пушене.
Каквото каже възлюбената му, той е готовъ всичко да изпълни.
Всички се питатъ, какво стана съ този момъкъ, че се измѣни изведнъжъ? — Много просто, неговиятъ Христосъ е дошълъ. И съ момата става такава промѣна. Докато не се е влюбила, тя е нервна, сприхава, кара се съ братята и сестритѣ си, не слуша родителитѣ си. Щомъ се влюби, тя става тиха, спокойна, работлива, съ никого не се кара.
към втори вариант >>
Съвременната култура минава тази година презъ сѫщото число.
(втори вариант)
„Имаше нѣкой си человѣкъ, боленъ отъ тридесеть и осемь години.” Числото осемь е най-строгиять сѫдия въ свѣта.
Съвременната култура минава тази година презъ сѫщото число.
На очитѣ си имаме пакъ числото осемь. Презъ това число трѣбва да виждаме нѣщата. Който гледа, боледува; който вижда, всѣкога е здравъ. Числото 38 означава голѣми противоречия. Като съберете цифритѣ му, получавате 11, което число у евреитѣ е така фатално, както за насъ е числото 13.
към втори вариант >>
Всички се питатъ, какво стана съ този момъкъ, че се измѣни изведнъжъ?
(втори вариант)
— Когато влѣзе Христосъ въ тѣхъ, т. е. когато придобиятъ любовьта. Наистина, докато не е влюбенъ, младиятъ момъкъ, си позволява понѣкога да пие, да пуши — живѣе на широко. Щомъ се влюби, той се отказва отъ пиене, отъ пушене. Каквото каже възлюбената му, той е готовъ всичко да изпълни.
Всички се питатъ, какво стана съ този момъкъ, че се измѣни изведнъжъ?
— Много просто, неговиятъ Христосъ е дошълъ. И съ момата става такава промѣна. Докато не се е влюбила, тя е нервна, сприхава, кара се съ братята и сестритѣ си, не слуша родителитѣ си. Щомъ се влюби, тя става тиха, спокойна, работлива, съ никого не се кара. Защо се измѣни тази мома?
към втори вариант >>
На очитѣ си имаме пакъ числото осемь.
(втори вариант)
„Имаше нѣкой си человѣкъ, боленъ отъ тридесеть и осемь години.” Числото осемь е най-строгиять сѫдия въ свѣта. Съвременната култура минава тази година презъ сѫщото число.
На очитѣ си имаме пакъ числото осемь.
Презъ това число трѣбва да виждаме нѣщата. Който гледа, боледува; който вижда, всѣкога е здравъ. Числото 38 означава голѣми противоречия. Като съберете цифритѣ му, получавате 11, което число у евреитѣ е така фатално, както за насъ е числото 13. Сборътъ отъ единицитѣ въ числото 11 представя борба между доброто и злото.
към втори вариант >>
— Много просто, неговиятъ Христосъ е дошълъ.
(втори вариант)
когато придобиятъ любовьта. Наистина, докато не е влюбенъ, младиятъ момъкъ, си позволява понѣкога да пие, да пуши — живѣе на широко. Щомъ се влюби, той се отказва отъ пиене, отъ пушене. Каквото каже възлюбената му, той е готовъ всичко да изпълни. Всички се питатъ, какво стана съ този момъкъ, че се измѣни изведнъжъ?
— Много просто, неговиятъ Христосъ е дошълъ.
И съ момата става такава промѣна. Докато не се е влюбила, тя е нервна, сприхава, кара се съ братята и сестритѣ си, не слуша родителитѣ си. Щомъ се влюби, тя става тиха, спокойна, работлива, съ никого не се кара. Защо се измѣни тази мома? — Нейниятъ Христосъ е дошълъ.
към втори вариант >>
Презъ това число трѣбва да виждаме нѣщата.
(втори вариант)
„Имаше нѣкой си человѣкъ, боленъ отъ тридесеть и осемь години.” Числото осемь е най-строгиять сѫдия въ свѣта. Съвременната култура минава тази година презъ сѫщото число. На очитѣ си имаме пакъ числото осемь.
Презъ това число трѣбва да виждаме нѣщата.
Който гледа, боледува; който вижда, всѣкога е здравъ. Числото 38 означава голѣми противоречия. Като съберете цифритѣ му, получавате 11, което число у евреитѣ е така фатално, както за насъ е числото 13. Сборътъ отъ единицитѣ въ числото 11 представя борба между доброто и злото. Наистина, като се събератъ мѫжъ и жена да живѣятъ заедно, тѣ започватъ да се каратъ, да спорятъ, докато дойде числото три — детето, т.
към втори вариант >>
И съ момата става такава промѣна.
(втори вариант)
Наистина, докато не е влюбенъ, младиятъ момъкъ, си позволява понѣкога да пие, да пуши — живѣе на широко. Щомъ се влюби, той се отказва отъ пиене, отъ пушене. Каквото каже възлюбената му, той е готовъ всичко да изпълни. Всички се питатъ, какво стана съ този момъкъ, че се измѣни изведнъжъ? — Много просто, неговиятъ Христосъ е дошълъ.
И съ момата става такава промѣна.
Докато не се е влюбила, тя е нервна, сприхава, кара се съ братята и сестритѣ си, не слуша родителитѣ си. Щомъ се влюби, тя става тиха, спокойна, работлива, съ никого не се кара. Защо се измѣни тази мома? — Нейниятъ Христосъ е дошълъ. Христосъ ще дойде за всѣки човѣкъ на своето време.
към втори вариант >>
Който гледа, боледува; който вижда, всѣкога е здравъ.
(втори вариант)
„Имаше нѣкой си человѣкъ, боленъ отъ тридесеть и осемь години.” Числото осемь е най-строгиять сѫдия въ свѣта. Съвременната култура минава тази година презъ сѫщото число. На очитѣ си имаме пакъ числото осемь. Презъ това число трѣбва да виждаме нѣщата.
Който гледа, боледува; който вижда, всѣкога е здравъ.
Числото 38 означава голѣми противоречия. Като съберете цифритѣ му, получавате 11, което число у евреитѣ е така фатално, както за насъ е числото 13. Сборътъ отъ единицитѣ въ числото 11 представя борба между доброто и злото. Наистина, като се събератъ мѫжъ и жена да живѣятъ заедно, тѣ започватъ да се каратъ, да спорятъ, докато дойде числото три — детето, т. е. резултатъ.
към втори вариант >>
Докато не се е влюбила, тя е нервна, сприхава, кара се съ братята и сестритѣ си, не слуша родителитѣ си.
(втори вариант)
Щомъ се влюби, той се отказва отъ пиене, отъ пушене. Каквото каже възлюбената му, той е готовъ всичко да изпълни. Всички се питатъ, какво стана съ този момъкъ, че се измѣни изведнъжъ? — Много просто, неговиятъ Христосъ е дошълъ. И съ момата става такава промѣна.
Докато не се е влюбила, тя е нервна, сприхава, кара се съ братята и сестритѣ си, не слуша родителитѣ си.
Щомъ се влюби, тя става тиха, спокойна, работлива, съ никого не се кара. Защо се измѣни тази мома? — Нейниятъ Христосъ е дошълъ. Христосъ ще дойде за всѣки човѣкъ на своето време. Чрезъ кого ще дойде, не е важно.
към втори вариант >>
Числото 38 означава голѣми противоречия.
(втори вариант)
„Имаше нѣкой си человѣкъ, боленъ отъ тридесеть и осемь години.” Числото осемь е най-строгиять сѫдия въ свѣта. Съвременната култура минава тази година презъ сѫщото число. На очитѣ си имаме пакъ числото осемь. Презъ това число трѣбва да виждаме нѣщата. Който гледа, боледува; който вижда, всѣкога е здравъ.
Числото 38 означава голѣми противоречия.
Като съберете цифритѣ му, получавате 11, което число у евреитѣ е така фатално, както за насъ е числото 13. Сборътъ отъ единицитѣ въ числото 11 представя борба между доброто и злото. Наистина, като се събератъ мѫжъ и жена да живѣятъ заедно, тѣ започватъ да се каратъ, да спорятъ, докато дойде числото три — детето, т. е. резултатъ. Ако детето е момиче, майката е доволна; ако е момче, бащата е доволенъ.
към втори вариант >>
Щомъ се влюби, тя става тиха, спокойна, работлива, съ никого не се кара.
(втори вариант)
Каквото каже възлюбената му, той е готовъ всичко да изпълни. Всички се питатъ, какво стана съ този момъкъ, че се измѣни изведнъжъ? — Много просто, неговиятъ Христосъ е дошълъ. И съ момата става такава промѣна. Докато не се е влюбила, тя е нервна, сприхава, кара се съ братята и сестритѣ си, не слуша родителитѣ си.
Щомъ се влюби, тя става тиха, спокойна, работлива, съ никого не се кара.
Защо се измѣни тази мома? — Нейниятъ Христосъ е дошълъ. Христосъ ще дойде за всѣки човѣкъ на своето време. Чрезъ кого ще дойде, не е важно. Може да дойде чрезъ нѣкое дете, чрезъ нѣкоя жена или чрезъ нѣкой мѫжъ — важно е да внесе потикъ въ душата ви, да се стремите къмъ доброто, да развивате своитѣ добродетели и способности.
към втори вариант >>
Като съберете цифритѣ му, получавате 11, което число у евреитѣ е така фатално, както за насъ е числото 13.
(втори вариант)
Съвременната култура минава тази година презъ сѫщото число. На очитѣ си имаме пакъ числото осемь. Презъ това число трѣбва да виждаме нѣщата. Който гледа, боледува; който вижда, всѣкога е здравъ. Числото 38 означава голѣми противоречия.
Като съберете цифритѣ му, получавате 11, което число у евреитѣ е така фатално, както за насъ е числото 13.
Сборътъ отъ единицитѣ въ числото 11 представя борба между доброто и злото. Наистина, като се събератъ мѫжъ и жена да живѣятъ заедно, тѣ започватъ да се каратъ, да спорятъ, докато дойде числото три — детето, т. е. резултатъ. Ако детето е момиче, майката е доволна; ако е момче, бащата е доволенъ. Като се роди второто дете, числото четири, настѫпва равновесие въ дома.
към втори вариант >>
Защо се измѣни тази мома?
(втори вариант)
Всички се питатъ, какво стана съ този момъкъ, че се измѣни изведнъжъ? — Много просто, неговиятъ Христосъ е дошълъ. И съ момата става такава промѣна. Докато не се е влюбила, тя е нервна, сприхава, кара се съ братята и сестритѣ си, не слуша родителитѣ си. Щомъ се влюби, тя става тиха, спокойна, работлива, съ никого не се кара.
Защо се измѣни тази мома?
— Нейниятъ Христосъ е дошълъ. Христосъ ще дойде за всѣки човѣкъ на своето време. Чрезъ кого ще дойде, не е важно. Може да дойде чрезъ нѣкое дете, чрезъ нѣкоя жена или чрезъ нѣкой мѫжъ — важно е да внесе потикъ въ душата ви, да се стремите къмъ доброто, да развивате своитѣ добродетели и способности. Отъ това гледище, не презирайте никого, защото не знаете, чрезъ кого ще ви се откриятъ тайнитѣ на живота.
към втори вариант >>
Сборътъ отъ единицитѣ въ числото 11 представя борба между доброто и злото.
(втори вариант)
На очитѣ си имаме пакъ числото осемь. Презъ това число трѣбва да виждаме нѣщата. Който гледа, боледува; който вижда, всѣкога е здравъ. Числото 38 означава голѣми противоречия. Като съберете цифритѣ му, получавате 11, което число у евреитѣ е така фатално, както за насъ е числото 13.
Сборътъ отъ единицитѣ въ числото 11 представя борба между доброто и злото.
Наистина, като се събератъ мѫжъ и жена да живѣятъ заедно, тѣ започватъ да се каратъ, да спорятъ, докато дойде числото три — детето, т. е. резултатъ. Ако детето е момиче, майката е доволна; ако е момче, бащата е доволенъ. Като се роди второто дете, числото четири, настѫпва равновесие въ дома. Четворката е спасително число. Защо?
към втори вариант >>
— Нейниятъ Христосъ е дошълъ.
(втори вариант)
— Много просто, неговиятъ Христосъ е дошълъ. И съ момата става такава промѣна. Докато не се е влюбила, тя е нервна, сприхава, кара се съ братята и сестритѣ си, не слуша родителитѣ си. Щомъ се влюби, тя става тиха, спокойна, работлива, съ никого не се кара. Защо се измѣни тази мома?
— Нейниятъ Христосъ е дошълъ.
Христосъ ще дойде за всѣки човѣкъ на своето време. Чрезъ кого ще дойде, не е важно. Може да дойде чрезъ нѣкое дете, чрезъ нѣкоя жена или чрезъ нѣкой мѫжъ — важно е да внесе потикъ въ душата ви, да се стремите къмъ доброто, да развивате своитѣ добродетели и способности. Отъ това гледище, не презирайте никого, защото не знаете, чрезъ кого ще ви се откриятъ тайнитѣ на живота. Когато дойде Христосъ между хората, Той ще разкрие живота, Той ще оживи и одухотвори цѣлата природа, която ще оживѣе и ще ни проговори.
към втори вариант >>
Наистина, като се събератъ мѫжъ и жена да живѣятъ заедно, тѣ започватъ да се каратъ, да спорятъ, докато дойде числото три — детето, т.
(втори вариант)
Презъ това число трѣбва да виждаме нѣщата. Който гледа, боледува; който вижда, всѣкога е здравъ. Числото 38 означава голѣми противоречия. Като съберете цифритѣ му, получавате 11, което число у евреитѣ е така фатално, както за насъ е числото 13. Сборътъ отъ единицитѣ въ числото 11 представя борба между доброто и злото.
Наистина, като се събератъ мѫжъ и жена да живѣятъ заедно, тѣ започватъ да се каратъ, да спорятъ, докато дойде числото три — детето, т.
е. резултатъ. Ако детето е момиче, майката е доволна; ако е момче, бащата е доволенъ. Като се роди второто дете, числото четири, настѫпва равновесие въ дома. Четворката е спасително число. Защо? — Защото то представя центъръ, въ който равновесието никога не се нарушава.
към втори вариант >>
Христосъ ще дойде за всѣки човѣкъ на своето време.
(втори вариант)
И съ момата става такава промѣна. Докато не се е влюбила, тя е нервна, сприхава, кара се съ братята и сестритѣ си, не слуша родителитѣ си. Щомъ се влюби, тя става тиха, спокойна, работлива, съ никого не се кара. Защо се измѣни тази мома? — Нейниятъ Христосъ е дошълъ.
Христосъ ще дойде за всѣки човѣкъ на своето време.
Чрезъ кого ще дойде, не е важно. Може да дойде чрезъ нѣкое дете, чрезъ нѣкоя жена или чрезъ нѣкой мѫжъ — важно е да внесе потикъ въ душата ви, да се стремите къмъ доброто, да развивате своитѣ добродетели и способности. Отъ това гледище, не презирайте никого, защото не знаете, чрезъ кого ще ви се откриятъ тайнитѣ на живота. Когато дойде Христосъ между хората, Той ще разкрие живота, Той ще оживи и одухотвори цѣлата природа, която ще оживѣе и ще ни проговори. Ние ще възкръснемъ, и тя ще възкръсне заедно съ насъ.
към втори вариант >>
е. резултатъ.
(втори вариант)
Който гледа, боледува; който вижда, всѣкога е здравъ. Числото 38 означава голѣми противоречия. Като съберете цифритѣ му, получавате 11, което число у евреитѣ е така фатално, както за насъ е числото 13. Сборътъ отъ единицитѣ въ числото 11 представя борба между доброто и злото. Наистина, като се събератъ мѫжъ и жена да живѣятъ заедно, тѣ започватъ да се каратъ, да спорятъ, докато дойде числото три — детето, т.
е. резултатъ.
Ако детето е момиче, майката е доволна; ако е момче, бащата е доволенъ. Като се роди второто дете, числото четири, настѫпва равновесие въ дома. Четворката е спасително число. Защо? — Защото то представя центъръ, въ който равновесието никога не се нарушава. За да се наруши равновесието, човѣкъ трѣбва да излѣзе отъ състоянието на покой и да влѣзе въ движение.
към втори вариант >>
Чрезъ кого ще дойде, не е важно.
(втори вариант)
Докато не се е влюбила, тя е нервна, сприхава, кара се съ братята и сестритѣ си, не слуша родителитѣ си. Щомъ се влюби, тя става тиха, спокойна, работлива, съ никого не се кара. Защо се измѣни тази мома? — Нейниятъ Христосъ е дошълъ. Христосъ ще дойде за всѣки човѣкъ на своето време.
Чрезъ кого ще дойде, не е важно.
Може да дойде чрезъ нѣкое дете, чрезъ нѣкоя жена или чрезъ нѣкой мѫжъ — важно е да внесе потикъ въ душата ви, да се стремите къмъ доброто, да развивате своитѣ добродетели и способности. Отъ това гледище, не презирайте никого, защото не знаете, чрезъ кого ще ви се откриятъ тайнитѣ на живота. Когато дойде Христосъ между хората, Той ще разкрие живота, Той ще оживи и одухотвори цѣлата природа, която ще оживѣе и ще ни проговори. Ние ще възкръснемъ, и тя ще възкръсне заедно съ насъ. Тогава и животнитѣ, и растенията ще проговорятъ.
към втори вариант >>
Ако детето е момиче, майката е доволна; ако е момче, бащата е доволенъ.
(втори вариант)
Числото 38 означава голѣми противоречия. Като съберете цифритѣ му, получавате 11, което число у евреитѣ е така фатално, както за насъ е числото 13. Сборътъ отъ единицитѣ въ числото 11 представя борба между доброто и злото. Наистина, като се събератъ мѫжъ и жена да живѣятъ заедно, тѣ започватъ да се каратъ, да спорятъ, докато дойде числото три — детето, т. е. резултатъ.
Ако детето е момиче, майката е доволна; ако е момче, бащата е доволенъ.
Като се роди второто дете, числото четири, настѫпва равновесие въ дома. Четворката е спасително число. Защо? — Защото то представя центъръ, въ който равновесието никога не се нарушава. За да се наруши равновесието, човѣкъ трѣбва да излѣзе отъ състоянието на покой и да влѣзе въ движение. Докато е въ течно състояние, водата е въ покой, т. е.
към втори вариант >>
Може да дойде чрезъ нѣкое дете, чрезъ нѣкоя жена или чрезъ нѣкой мѫжъ — важно е да внесе потикъ въ душата ви, да се стремите къмъ доброто, да развивате своитѣ добродетели и способности.
(втори вариант)
Щомъ се влюби, тя става тиха, спокойна, работлива, съ никого не се кара. Защо се измѣни тази мома? — Нейниятъ Христосъ е дошълъ. Христосъ ще дойде за всѣки човѣкъ на своето време. Чрезъ кого ще дойде, не е важно.
Може да дойде чрезъ нѣкое дете, чрезъ нѣкоя жена или чрезъ нѣкой мѫжъ — важно е да внесе потикъ въ душата ви, да се стремите къмъ доброто, да развивате своитѣ добродетели и способности.
Отъ това гледище, не презирайте никого, защото не знаете, чрезъ кого ще ви се откриятъ тайнитѣ на живота. Когато дойде Христосъ между хората, Той ще разкрие живота, Той ще оживи и одухотвори цѣлата природа, която ще оживѣе и ще ни проговори. Ние ще възкръснемъ, и тя ще възкръсне заедно съ насъ. Тогава и животнитѣ, и растенията ще проговорятъ.
към втори вариант >>
Като се роди второто дете, числото четири, настѫпва равновесие въ дома.
(втори вариант)
Като съберете цифритѣ му, получавате 11, което число у евреитѣ е така фатално, както за насъ е числото 13. Сборътъ отъ единицитѣ въ числото 11 представя борба между доброто и злото. Наистина, като се събератъ мѫжъ и жена да живѣятъ заедно, тѣ започватъ да се каратъ, да спорятъ, докато дойде числото три — детето, т. е. резултатъ. Ако детето е момиче, майката е доволна; ако е момче, бащата е доволенъ.
Като се роди второто дете, числото четири, настѫпва равновесие въ дома.
Четворката е спасително число. Защо? — Защото то представя центъръ, въ който равновесието никога не се нарушава. За да се наруши равновесието, човѣкъ трѣбва да излѣзе отъ състоянието на покой и да влѣзе въ движение. Докато е въ течно състояние, водата е въ покой, т. е. въ равновесие.
към втори вариант >>
Отъ това гледище, не презирайте никого, защото не знаете, чрезъ кого ще ви се откриятъ тайнитѣ на живота.
(втори вариант)
Защо се измѣни тази мома? — Нейниятъ Христосъ е дошълъ. Христосъ ще дойде за всѣки човѣкъ на своето време. Чрезъ кого ще дойде, не е важно. Може да дойде чрезъ нѣкое дете, чрезъ нѣкоя жена или чрезъ нѣкой мѫжъ — важно е да внесе потикъ въ душата ви, да се стремите къмъ доброто, да развивате своитѣ добродетели и способности.
Отъ това гледище, не презирайте никого, защото не знаете, чрезъ кого ще ви се откриятъ тайнитѣ на живота.
Когато дойде Христосъ между хората, Той ще разкрие живота, Той ще оживи и одухотвори цѣлата природа, която ще оживѣе и ще ни проговори. Ние ще възкръснемъ, и тя ще възкръсне заедно съ насъ. Тогава и животнитѣ, и растенията ще проговорятъ.
към втори вариант >>
Четворката е спасително число. Защо?
(втори вариант)
Сборътъ отъ единицитѣ въ числото 11 представя борба между доброто и злото. Наистина, като се събератъ мѫжъ и жена да живѣятъ заедно, тѣ започватъ да се каратъ, да спорятъ, докато дойде числото три — детето, т. е. резултатъ. Ако детето е момиче, майката е доволна; ако е момче, бащата е доволенъ. Като се роди второто дете, числото четири, настѫпва равновесие въ дома.
Четворката е спасително число. Защо?
— Защото то представя центъръ, въ който равновесието никога не се нарушава. За да се наруши равновесието, човѣкъ трѣбва да излѣзе отъ състоянието на покой и да влѣзе въ движение. Докато е въ течно състояние, водата е въ покой, т. е. въ равновесие. Щомъ се нагрѣе, тя губи равновесието си и се превръща въ пара.
към втори вариант >>
Когато дойде Христосъ между хората, Той ще разкрие живота, Той ще оживи и одухотвори цѣлата природа, която ще оживѣе и ще ни проговори.
(втори вариант)
— Нейниятъ Христосъ е дошълъ. Христосъ ще дойде за всѣки човѣкъ на своето време. Чрезъ кого ще дойде, не е важно. Може да дойде чрезъ нѣкое дете, чрезъ нѣкоя жена или чрезъ нѣкой мѫжъ — важно е да внесе потикъ въ душата ви, да се стремите къмъ доброто, да развивате своитѣ добродетели и способности. Отъ това гледище, не презирайте никого, защото не знаете, чрезъ кого ще ви се откриятъ тайнитѣ на живота.
Когато дойде Христосъ между хората, Той ще разкрие живота, Той ще оживи и одухотвори цѣлата природа, която ще оживѣе и ще ни проговори.
Ние ще възкръснемъ, и тя ще възкръсне заедно съ насъ. Тогава и животнитѣ, и растенията ще проговорятъ.
към втори вариант >>
— Защото то представя центъръ, въ който равновесието никога не се нарушава.
(втори вариант)
Наистина, като се събератъ мѫжъ и жена да живѣятъ заедно, тѣ започватъ да се каратъ, да спорятъ, докато дойде числото три — детето, т. е. резултатъ. Ако детето е момиче, майката е доволна; ако е момче, бащата е доволенъ. Като се роди второто дете, числото четири, настѫпва равновесие въ дома. Четворката е спасително число. Защо?
— Защото то представя центъръ, въ който равновесието никога не се нарушава.
За да се наруши равновесието, човѣкъ трѣбва да излѣзе отъ състоянието на покой и да влѣзе въ движение. Докато е въ течно състояние, водата е въ покой, т. е. въ равновесие. Щомъ се нагрѣе, тя губи равновесието си и се превръща въ пара. Въ този моментъ, именно, тя се използува за работа.
към втори вариант >>
Ние ще възкръснемъ, и тя ще възкръсне заедно съ насъ.
(втори вариант)
Христосъ ще дойде за всѣки човѣкъ на своето време. Чрезъ кого ще дойде, не е важно. Може да дойде чрезъ нѣкое дете, чрезъ нѣкоя жена или чрезъ нѣкой мѫжъ — важно е да внесе потикъ въ душата ви, да се стремите къмъ доброто, да развивате своитѣ добродетели и способности. Отъ това гледище, не презирайте никого, защото не знаете, чрезъ кого ще ви се откриятъ тайнитѣ на живота. Когато дойде Христосъ между хората, Той ще разкрие живота, Той ще оживи и одухотвори цѣлата природа, която ще оживѣе и ще ни проговори.
Ние ще възкръснемъ, и тя ще възкръсне заедно съ насъ.
Тогава и животнитѣ, и растенията ще проговорятъ.
към втори вариант >>
За да се наруши равновесието, човѣкъ трѣбва да излѣзе отъ състоянието на покой и да влѣзе въ движение.
(втори вариант)
е. резултатъ. Ако детето е момиче, майката е доволна; ако е момче, бащата е доволенъ. Като се роди второто дете, числото четири, настѫпва равновесие въ дома. Четворката е спасително число. Защо? — Защото то представя центъръ, въ който равновесието никога не се нарушава.
За да се наруши равновесието, човѣкъ трѣбва да излѣзе отъ състоянието на покой и да влѣзе въ движение.
Докато е въ течно състояние, водата е въ покой, т. е. въ равновесие. Щомъ се нагрѣе, тя губи равновесието си и се превръща въ пара. Въ този моментъ, именно, тя се използува за работа. Понеже болниятъ, който лежеше при кѫпалнята, бѣше изгубилъ равновесието си, трѣбваше да дойде Христосъ, да възстанови равновесието му съ думитѣ: „Стани, вдигни одъра си и ходи!
към втори вариант >>
Тогава и животнитѣ, и растенията ще проговорятъ.
(втори вариант)
Чрезъ кого ще дойде, не е важно. Може да дойде чрезъ нѣкое дете, чрезъ нѣкоя жена или чрезъ нѣкой мѫжъ — важно е да внесе потикъ въ душата ви, да се стремите къмъ доброто, да развивате своитѣ добродетели и способности. Отъ това гледище, не презирайте никого, защото не знаете, чрезъ кого ще ви се откриятъ тайнитѣ на живота. Когато дойде Христосъ между хората, Той ще разкрие живота, Той ще оживи и одухотвори цѣлата природа, която ще оживѣе и ще ни проговори. Ние ще възкръснемъ, и тя ще възкръсне заедно съ насъ.
Тогава и животнитѣ, и растенията ще проговорятъ.
към втори вариант >>
Докато е въ течно състояние, водата е въ покой, т. е.
(втори вариант)
Ако детето е момиче, майката е доволна; ако е момче, бащата е доволенъ. Като се роди второто дете, числото четири, настѫпва равновесие въ дома. Четворката е спасително число. Защо? — Защото то представя центъръ, въ който равновесието никога не се нарушава. За да се наруши равновесието, човѣкъ трѣбва да излѣзе отъ състоянието на покой и да влѣзе въ движение.
Докато е въ течно състояние, водата е въ покой, т. е.
въ равновесие. Щомъ се нагрѣе, тя губи равновесието си и се превръща въ пара. Въ този моментъ, именно, тя се използува за работа. Понеже болниятъ, който лежеше при кѫпалнята, бѣше изгубилъ равновесието си, трѣбваше да дойде Христосъ, да възстанови равновесието му съ думитѣ: „Стани, вдигни одъра си и ходи! ” Христосъ казва на хората да вдигнатъ одъра си и да се изправятъ.
към втори вариант >>
Ще се запитате, какво отношение иматъ тѣзи нѣща къмъ васъ.
(втори вариант)
Ще се запитате, какво отношение иматъ тѣзи нѣща къмъ васъ.
Какво отношение има болниятъ отъ 38 години къмъ васъ? Азъ говоря за болестьта като за временно състояние. Здравето е постоянно явление въ човѣшкия животъ, то е нагласяване на силитѣ въ човѣшкия организъмъ, а болестьта е сѣнка на живота. Цигуларьтъ свири само на здрава, добре нагласена цигулка. И Духътъ се проявява само чрезъ онзи, на когото умътъ, сърдцето и волята сѫ здрави и добре нагласени.
към втори вариант >>
въ равновесие.
(втори вариант)
Като се роди второто дете, числото четири, настѫпва равновесие въ дома. Четворката е спасително число. Защо? — Защото то представя центъръ, въ който равновесието никога не се нарушава. За да се наруши равновесието, човѣкъ трѣбва да излѣзе отъ състоянието на покой и да влѣзе въ движение. Докато е въ течно състояние, водата е въ покой, т. е.
въ равновесие.
Щомъ се нагрѣе, тя губи равновесието си и се превръща въ пара. Въ този моментъ, именно, тя се използува за работа. Понеже болниятъ, който лежеше при кѫпалнята, бѣше изгубилъ равновесието си, трѣбваше да дойде Христосъ, да възстанови равновесието му съ думитѣ: „Стани, вдигни одъра си и ходи! ” Христосъ казва на хората да вдигнатъ одъра си и да се изправятъ. Дяволътъ, обаче, всѣкога работи съ противоположни методи.
към втори вариант >>
Какво отношение има болниятъ отъ 38 години къмъ васъ?
(втори вариант)
Ще се запитате, какво отношение иматъ тѣзи нѣща къмъ васъ.
Какво отношение има болниятъ отъ 38 години къмъ васъ?
Азъ говоря за болестьта като за временно състояние. Здравето е постоянно явление въ човѣшкия животъ, то е нагласяване на силитѣ въ човѣшкия организъмъ, а болестьта е сѣнка на живота. Цигуларьтъ свири само на здрава, добре нагласена цигулка. И Духътъ се проявява само чрезъ онзи, на когото умътъ, сърдцето и волята сѫ здрави и добре нагласени. Стремете се да придобиете здравето си още днесъ, въ този животъ.
към втори вариант >>
Щомъ се нагрѣе, тя губи равновесието си и се превръща въ пара.
(втори вариант)
Четворката е спасително число. Защо? — Защото то представя центъръ, въ който равновесието никога не се нарушава. За да се наруши равновесието, човѣкъ трѣбва да излѣзе отъ състоянието на покой и да влѣзе въ движение. Докато е въ течно състояние, водата е въ покой, т. е. въ равновесие.
Щомъ се нагрѣе, тя губи равновесието си и се превръща въ пара.
Въ този моментъ, именно, тя се използува за работа. Понеже болниятъ, който лежеше при кѫпалнята, бѣше изгубилъ равновесието си, трѣбваше да дойде Христосъ, да възстанови равновесието му съ думитѣ: „Стани, вдигни одъра си и ходи! ” Христосъ казва на хората да вдигнатъ одъра си и да се изправятъ. Дяволътъ, обаче, всѣкога работи съ противоположни методи. Той съветва хората да лежатъ, да не ставатъ отъ леглата си, да не се простудятъ.
към втори вариант >>
Азъ говоря за болестьта като за временно състояние.
(втори вариант)
Ще се запитате, какво отношение иматъ тѣзи нѣща къмъ васъ. Какво отношение има болниятъ отъ 38 години къмъ васъ?
Азъ говоря за болестьта като за временно състояние.
Здравето е постоянно явление въ човѣшкия животъ, то е нагласяване на силитѣ въ човѣшкия организъмъ, а болестьта е сѣнка на живота. Цигуларьтъ свири само на здрава, добре нагласена цигулка. И Духътъ се проявява само чрезъ онзи, на когото умътъ, сърдцето и волята сѫ здрави и добре нагласени. Стремете се да придобиете здравето си още днесъ, въ този животъ. Не отлагайте нѣщата за другъ животъ.
към втори вариант >>
Въ този моментъ, именно, тя се използува за работа.
(втори вариант)
— Защото то представя центъръ, въ който равновесието никога не се нарушава. За да се наруши равновесието, човѣкъ трѣбва да излѣзе отъ състоянието на покой и да влѣзе въ движение. Докато е въ течно състояние, водата е въ покой, т. е. въ равновесие. Щомъ се нагрѣе, тя губи равновесието си и се превръща въ пара.
Въ този моментъ, именно, тя се използува за работа.
Понеже болниятъ, който лежеше при кѫпалнята, бѣше изгубилъ равновесието си, трѣбваше да дойде Христосъ, да възстанови равновесието му съ думитѣ: „Стани, вдигни одъра си и ходи! ” Христосъ казва на хората да вдигнатъ одъра си и да се изправятъ. Дяволътъ, обаче, всѣкога работи съ противоположни методи. Той съветва хората да лежатъ, да не ставатъ отъ леглата си, да не се простудятъ. Като види нѣкой правъ, той го бутне и го повали на земята.
към втори вариант >>
Здравето е постоянно явление въ човѣшкия животъ, то е нагласяване на силитѣ въ човѣшкия организъмъ, а болестьта е сѣнка на живота.
(втори вариант)
Ще се запитате, какво отношение иматъ тѣзи нѣща къмъ васъ. Какво отношение има болниятъ отъ 38 години къмъ васъ? Азъ говоря за болестьта като за временно състояние.
Здравето е постоянно явление въ човѣшкия животъ, то е нагласяване на силитѣ въ човѣшкия организъмъ, а болестьта е сѣнка на живота.
Цигуларьтъ свири само на здрава, добре нагласена цигулка. И Духътъ се проявява само чрезъ онзи, на когото умътъ, сърдцето и волята сѫ здрави и добре нагласени. Стремете се да придобиете здравето си още днесъ, въ този животъ. Не отлагайте нѣщата за другъ животъ. Въ днешния день, въ сегашния животъ сѫ вложени условията за вашето повдигане.
към втори вариант >>
Понеже болниятъ, който лежеше при кѫпалнята, бѣше изгубилъ равновесието си, трѣбваше да дойде Христосъ, да възстанови равновесието му съ думитѣ: „Стани, вдигни одъра си и ходи!
(втори вариант)
За да се наруши равновесието, човѣкъ трѣбва да излѣзе отъ състоянието на покой и да влѣзе въ движение. Докато е въ течно състояние, водата е въ покой, т. е. въ равновесие. Щомъ се нагрѣе, тя губи равновесието си и се превръща въ пара. Въ този моментъ, именно, тя се използува за работа.
Понеже болниятъ, който лежеше при кѫпалнята, бѣше изгубилъ равновесието си, трѣбваше да дойде Христосъ, да възстанови равновесието му съ думитѣ: „Стани, вдигни одъра си и ходи!
” Христосъ казва на хората да вдигнатъ одъра си и да се изправятъ. Дяволътъ, обаче, всѣкога работи съ противоположни методи. Той съветва хората да лежатъ, да не ставатъ отъ леглата си, да не се простудятъ. Като види нѣкой правъ, той го бутне и го повали на земята. Въ това време той ще го обере и ще избѣга.
към втори вариант >>
Цигуларьтъ свири само на здрава, добре нагласена цигулка.
(втори вариант)
Ще се запитате, какво отношение иматъ тѣзи нѣща къмъ васъ. Какво отношение има болниятъ отъ 38 години къмъ васъ? Азъ говоря за болестьта като за временно състояние. Здравето е постоянно явление въ човѣшкия животъ, то е нагласяване на силитѣ въ човѣшкия организъмъ, а болестьта е сѣнка на живота.
Цигуларьтъ свири само на здрава, добре нагласена цигулка.
И Духътъ се проявява само чрезъ онзи, на когото умътъ, сърдцето и волята сѫ здрави и добре нагласени. Стремете се да придобиете здравето си още днесъ, въ този животъ. Не отлагайте нѣщата за другъ животъ. Въ днешния день, въ сегашния животъ сѫ вложени условията за вашето повдигане. Вложете въ ума си мисъльта да станете добри, честни, умни и справедливи, и ще станете такива.
към втори вариант >>
” Христосъ казва на хората да вдигнатъ одъра си и да се изправятъ.
(втори вариант)
Докато е въ течно състояние, водата е въ покой, т. е. въ равновесие. Щомъ се нагрѣе, тя губи равновесието си и се превръща въ пара. Въ този моментъ, именно, тя се използува за работа. Понеже болниятъ, който лежеше при кѫпалнята, бѣше изгубилъ равновесието си, трѣбваше да дойде Христосъ, да възстанови равновесието му съ думитѣ: „Стани, вдигни одъра си и ходи!
” Христосъ казва на хората да вдигнатъ одъра си и да се изправятъ.
Дяволътъ, обаче, всѣкога работи съ противоположни методи. Той съветва хората да лежатъ, да не ставатъ отъ леглата си, да не се простудятъ. Като види нѣкой правъ, той го бутне и го повали на земята. Въ това време той ще го обере и ще избѣга.
към втори вариант >>
И Духътъ се проявява само чрезъ онзи, на когото умътъ, сърдцето и волята сѫ здрави и добре нагласени.
(втори вариант)
Ще се запитате, какво отношение иматъ тѣзи нѣща къмъ васъ. Какво отношение има болниятъ отъ 38 години къмъ васъ? Азъ говоря за болестьта като за временно състояние. Здравето е постоянно явление въ човѣшкия животъ, то е нагласяване на силитѣ въ човѣшкия организъмъ, а болестьта е сѣнка на живота. Цигуларьтъ свири само на здрава, добре нагласена цигулка.
И Духътъ се проявява само чрезъ онзи, на когото умътъ, сърдцето и волята сѫ здрави и добре нагласени.
Стремете се да придобиете здравето си още днесъ, въ този животъ. Не отлагайте нѣщата за другъ животъ. Въ днешния день, въ сегашния животъ сѫ вложени условията за вашето повдигане. Вложете въ ума си мисъльта да станете добри, честни, умни и справедливи, и ще станете такива. Каквото човѣкъ мисли и желее, такъвъ става.
към втори вариант >>
Дяволътъ, обаче, всѣкога работи съ противоположни методи.
(втори вариант)
въ равновесие. Щомъ се нагрѣе, тя губи равновесието си и се превръща въ пара. Въ този моментъ, именно, тя се използува за работа. Понеже болниятъ, който лежеше при кѫпалнята, бѣше изгубилъ равновесието си, трѣбваше да дойде Христосъ, да възстанови равновесието му съ думитѣ: „Стани, вдигни одъра си и ходи! ” Христосъ казва на хората да вдигнатъ одъра си и да се изправятъ.
Дяволътъ, обаче, всѣкога работи съ противоположни методи.
Той съветва хората да лежатъ, да не ставатъ отъ леглата си, да не се простудятъ. Като види нѣкой правъ, той го бутне и го повали на земята. Въ това време той ще го обере и ще избѣга.
към втори вариант >>
Стремете се да придобиете здравето си още днесъ, въ този животъ.
(втори вариант)
Какво отношение има болниятъ отъ 38 години къмъ васъ? Азъ говоря за болестьта като за временно състояние. Здравето е постоянно явление въ човѣшкия животъ, то е нагласяване на силитѣ въ човѣшкия организъмъ, а болестьта е сѣнка на живота. Цигуларьтъ свири само на здрава, добре нагласена цигулка. И Духътъ се проявява само чрезъ онзи, на когото умътъ, сърдцето и волята сѫ здрави и добре нагласени.
Стремете се да придобиете здравето си още днесъ, въ този животъ.
Не отлагайте нѣщата за другъ животъ. Въ днешния день, въ сегашния животъ сѫ вложени условията за вашето повдигане. Вложете въ ума си мисъльта да станете добри, честни, умни и справедливи, и ще станете такива. Каквото човѣкъ мисли и желее, такъвъ става. Обаче, за това е нуждно постоянство.
към втори вариант >>
Той съветва хората да лежатъ, да не ставатъ отъ леглата си, да не се простудятъ.
(втори вариант)
Щомъ се нагрѣе, тя губи равновесието си и се превръща въ пара. Въ този моментъ, именно, тя се използува за работа. Понеже болниятъ, който лежеше при кѫпалнята, бѣше изгубилъ равновесието си, трѣбваше да дойде Христосъ, да възстанови равновесието му съ думитѣ: „Стани, вдигни одъра си и ходи! ” Христосъ казва на хората да вдигнатъ одъра си и да се изправятъ. Дяволътъ, обаче, всѣкога работи съ противоположни методи.
Той съветва хората да лежатъ, да не ставатъ отъ леглата си, да не се простудятъ.
Като види нѣкой правъ, той го бутне и го повали на земята. Въ това време той ще го обере и ще избѣга.
към втори вариант >>
Не отлагайте нѣщата за другъ животъ.
(втори вариант)
Азъ говоря за болестьта като за временно състояние. Здравето е постоянно явление въ човѣшкия животъ, то е нагласяване на силитѣ въ човѣшкия организъмъ, а болестьта е сѣнка на живота. Цигуларьтъ свири само на здрава, добре нагласена цигулка. И Духътъ се проявява само чрезъ онзи, на когото умътъ, сърдцето и волята сѫ здрави и добре нагласени. Стремете се да придобиете здравето си още днесъ, въ този животъ.
Не отлагайте нѣщата за другъ животъ.
Въ днешния день, въ сегашния животъ сѫ вложени условията за вашето повдигане. Вложете въ ума си мисъльта да станете добри, честни, умни и справедливи, и ще станете такива. Каквото човѣкъ мисли и желее, такъвъ става. Обаче, за това е нуждно постоянство.
към втори вариант >>
Като види нѣкой правъ, той го бутне и го повали на земята.
(втори вариант)
Въ този моментъ, именно, тя се използува за работа. Понеже болниятъ, който лежеше при кѫпалнята, бѣше изгубилъ равновесието си, трѣбваше да дойде Христосъ, да възстанови равновесието му съ думитѣ: „Стани, вдигни одъра си и ходи! ” Христосъ казва на хората да вдигнатъ одъра си и да се изправятъ. Дяволътъ, обаче, всѣкога работи съ противоположни методи. Той съветва хората да лежатъ, да не ставатъ отъ леглата си, да не се простудятъ.
Като види нѣкой правъ, той го бутне и го повали на земята.
Въ това време той ще го обере и ще избѣга.
към втори вариант >>
Въ днешния день, въ сегашния животъ сѫ вложени условията за вашето повдигане.
(втори вариант)
Здравето е постоянно явление въ човѣшкия животъ, то е нагласяване на силитѣ въ човѣшкия организъмъ, а болестьта е сѣнка на живота. Цигуларьтъ свири само на здрава, добре нагласена цигулка. И Духътъ се проявява само чрезъ онзи, на когото умътъ, сърдцето и волята сѫ здрави и добре нагласени. Стремете се да придобиете здравето си още днесъ, въ този животъ. Не отлагайте нѣщата за другъ животъ.
Въ днешния день, въ сегашния животъ сѫ вложени условията за вашето повдигане.
Вложете въ ума си мисъльта да станете добри, честни, умни и справедливи, и ще станете такива. Каквото човѣкъ мисли и желее, такъвъ става. Обаче, за това е нуждно постоянство.
към втори вариант >>
Въ това време той ще го обере и ще избѣга.
(втори вариант)
Понеже болниятъ, който лежеше при кѫпалнята, бѣше изгубилъ равновесието си, трѣбваше да дойде Христосъ, да възстанови равновесието му съ думитѣ: „Стани, вдигни одъра си и ходи! ” Христосъ казва на хората да вдигнатъ одъра си и да се изправятъ. Дяволътъ, обаче, всѣкога работи съ противоположни методи. Той съветва хората да лежатъ, да не ставатъ отъ леглата си, да не се простудятъ. Като види нѣкой правъ, той го бутне и го повали на земята.
Въ това време той ще го обере и ще избѣга.
към втори вариант >>
Вложете въ ума си мисъльта да станете добри, честни, умни и справедливи, и ще станете такива.
(втори вариант)
Цигуларьтъ свири само на здрава, добре нагласена цигулка. И Духътъ се проявява само чрезъ онзи, на когото умътъ, сърдцето и волята сѫ здрави и добре нагласени. Стремете се да придобиете здравето си още днесъ, въ този животъ. Не отлагайте нѣщата за другъ животъ. Въ днешния день, въ сегашния животъ сѫ вложени условията за вашето повдигане.
Вложете въ ума си мисъльта да станете добри, честни, умни и справедливи, и ще станете такива.
Каквото човѣкъ мисли и желее, такъвъ става. Обаче, за това е нуждно постоянство.
към втори вариант >>
Като виждатъ противоречията въ живота, хората се отегчаватъ, искатъ да се освободятъ отъ тѣхъ.
(втори вариант)
Като виждатъ противоречията въ живота, хората се отегчаватъ, искатъ да се освободятъ отъ тѣхъ.
Божествениятъ животъ е изправенъ, но човѣшкиятъ не е. Ако се намирате предъ водопадъ, задъ който свири оркестъръ, ще чуете ли нѣщо отъ това, което свирятъ? Ако и въ душата ви има подобенъ водопадъ, ще чуете ли нѣщо отъ нейната хармонична музика? Божественъ е животътъ на душата, но нищо не можете да разберете отъ него, защото предъ нея има водопадъ, който бучи, вдига шумъ наоколо. Ще кажете, че и водопадътъ е необходимъ.
към втори вариант >>
Каквото човѣкъ мисли и желее, такъвъ става.
(втори вариант)
И Духътъ се проявява само чрезъ онзи, на когото умътъ, сърдцето и волята сѫ здрави и добре нагласени. Стремете се да придобиете здравето си още днесъ, въ този животъ. Не отлагайте нѣщата за другъ животъ. Въ днешния день, въ сегашния животъ сѫ вложени условията за вашето повдигане. Вложете въ ума си мисъльта да станете добри, честни, умни и справедливи, и ще станете такива.
Каквото човѣкъ мисли и желее, такъвъ става.
Обаче, за това е нуждно постоянство.
към втори вариант >>
Божествениятъ животъ е изправенъ, но човѣшкиятъ не е.
(втори вариант)
Като виждатъ противоречията въ живота, хората се отегчаватъ, искатъ да се освободятъ отъ тѣхъ.
Божествениятъ животъ е изправенъ, но човѣшкиятъ не е.
Ако се намирате предъ водопадъ, задъ който свири оркестъръ, ще чуете ли нѣщо отъ това, което свирятъ? Ако и въ душата ви има подобенъ водопадъ, ще чуете ли нѣщо отъ нейната хармонична музика? Божественъ е животътъ на душата, но нищо не можете да разберете отъ него, защото предъ нея има водопадъ, който бучи, вдига шумъ наоколо. Ще кажете, че и водопадътъ е необходимъ. — Необходимъ е, но когато изучава Божествения животъ, човѣкъ трѣбва да бѫде далечъ отъ всѣкакви водопади.
към втори вариант >>
Обаче, за това е нуждно постоянство.
(втори вариант)
Стремете се да придобиете здравето си още днесъ, въ този животъ. Не отлагайте нѣщата за другъ животъ. Въ днешния день, въ сегашния животъ сѫ вложени условията за вашето повдигане. Вложете въ ума си мисъльта да станете добри, честни, умни и справедливи, и ще станете такива. Каквото човѣкъ мисли и желее, такъвъ става.
Обаче, за това е нуждно постоянство.
към втори вариант >>
Ако се намирате предъ водопадъ, задъ който свири оркестъръ, ще чуете ли нѣщо отъ това, което свирятъ?
(втори вариант)
Като виждатъ противоречията въ живота, хората се отегчаватъ, искатъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Божествениятъ животъ е изправенъ, но човѣшкиятъ не е.
Ако се намирате предъ водопадъ, задъ който свири оркестъръ, ще чуете ли нѣщо отъ това, което свирятъ?
Ако и въ душата ви има подобенъ водопадъ, ще чуете ли нѣщо отъ нейната хармонична музика? Божественъ е животътъ на душата, но нищо не можете да разберете отъ него, защото предъ нея има водопадъ, който бучи, вдига шумъ наоколо. Ще кажете, че и водопадътъ е необходимъ. — Необходимъ е, но когато изучава Божествения животъ, човѣкъ трѣбва да бѫде далечъ отъ всѣкакви водопади. Влѣзъ въ душата си, въ хармонията на живота и ще видишъ, че свѣтътъ е оправенъ.
към втори вариант >>
Една жена боледувала цѣли 28 години отъ припадъци.
(втори вариант)
Една жена боледувала цѣли 28 години отъ припадъци.
Тя излизала вечерь отъ кѫщата си и отивала нѣколко километра далечъ отъ града и тамъ, отъ умора, припадала. Мѫжътъ ѝ ималъ търпение и постоянство да я следи всѣка вечерь, въ продължение на толкова години и да я връща вкѫщи. Следъ изтичане на 28та година, тя оздравѣла напълно. Защо и вие да нѣмате търпението и постоянството на този мѫжъ, да носите въ ума си вашитѣ добродетели 28 години, докато най-после се реализиратъ? Който прояви това постоянство, той ще оздравѣе.
към втори вариант >>
Ако и въ душата ви има подобенъ водопадъ, ще чуете ли нѣщо отъ нейната хармонична музика?
(втори вариант)
Като виждатъ противоречията въ живота, хората се отегчаватъ, искатъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Божествениятъ животъ е изправенъ, но човѣшкиятъ не е. Ако се намирате предъ водопадъ, задъ който свири оркестъръ, ще чуете ли нѣщо отъ това, което свирятъ?
Ако и въ душата ви има подобенъ водопадъ, ще чуете ли нѣщо отъ нейната хармонична музика?
Божественъ е животътъ на душата, но нищо не можете да разберете отъ него, защото предъ нея има водопадъ, който бучи, вдига шумъ наоколо. Ще кажете, че и водопадътъ е необходимъ. — Необходимъ е, но когато изучава Божествения животъ, човѣкъ трѣбва да бѫде далечъ отъ всѣкакви водопади. Влѣзъ въ душата си, въ хармонията на живота и ще видишъ, че свѣтътъ е оправенъ. Влѣзъ въ нѣкоя цвѣтна или, въ нѣкоя овощна градина, да видишъ, каква красота, какви блага сѫществуватъ въ природата.
към втори вариант >>
Тя излизала вечерь отъ кѫщата си и отивала нѣколко километра далечъ отъ града и тамъ, отъ умора, припадала.
(втори вариант)
Една жена боледувала цѣли 28 години отъ припадъци.
Тя излизала вечерь отъ кѫщата си и отивала нѣколко километра далечъ отъ града и тамъ, отъ умора, припадала.
Мѫжътъ ѝ ималъ търпение и постоянство да я следи всѣка вечерь, въ продължение на толкова години и да я връща вкѫщи. Следъ изтичане на 28та година, тя оздравѣла напълно. Защо и вие да нѣмате търпението и постоянството на този мѫжъ, да носите въ ума си вашитѣ добродетели 28 години, докато най-после се реализиратъ? Който прояви това постоянство, той ще оздравѣе. Числото 28 е епохално.
към втори вариант >>
Божественъ е животътъ на душата, но нищо не можете да разберете отъ него, защото предъ нея има водопадъ, който бучи, вдига шумъ наоколо.
(втори вариант)
Като виждатъ противоречията въ живота, хората се отегчаватъ, искатъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Божествениятъ животъ е изправенъ, но човѣшкиятъ не е. Ако се намирате предъ водопадъ, задъ който свири оркестъръ, ще чуете ли нѣщо отъ това, което свирятъ? Ако и въ душата ви има подобенъ водопадъ, ще чуете ли нѣщо отъ нейната хармонична музика?
Божественъ е животътъ на душата, но нищо не можете да разберете отъ него, защото предъ нея има водопадъ, който бучи, вдига шумъ наоколо.
Ще кажете, че и водопадътъ е необходимъ. — Необходимъ е, но когато изучава Божествения животъ, човѣкъ трѣбва да бѫде далечъ отъ всѣкакви водопади. Влѣзъ въ душата си, въ хармонията на живота и ще видишъ, че свѣтътъ е оправенъ. Влѣзъ въ нѣкоя цвѣтна или, въ нѣкоя овощна градина, да видишъ, каква красота, какви блага сѫществуватъ въ природата. Качи се на високъ планински връхъ и оттамъ разглеждай величието на природата.
към втори вариант >>
Мѫжътъ ѝ ималъ търпение и постоянство да я следи всѣка вечерь, въ продължение на толкова години и да я връща вкѫщи.
(втори вариант)
Една жена боледувала цѣли 28 години отъ припадъци. Тя излизала вечерь отъ кѫщата си и отивала нѣколко километра далечъ отъ града и тамъ, отъ умора, припадала.
Мѫжътъ ѝ ималъ търпение и постоянство да я следи всѣка вечерь, въ продължение на толкова години и да я връща вкѫщи.
Следъ изтичане на 28та година, тя оздравѣла напълно. Защо и вие да нѣмате търпението и постоянството на този мѫжъ, да носите въ ума си вашитѣ добродетели 28 години, докато най-после се реализиратъ? Който прояви това постоянство, той ще оздравѣе. Числото 28 е епохално. Приложете постоянството си и не се страхувайте, какво ще стане съ васъ.
към втори вариант >>
Ще кажете, че и водопадътъ е необходимъ.
(втори вариант)
Като виждатъ противоречията въ живота, хората се отегчаватъ, искатъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Божествениятъ животъ е изправенъ, но човѣшкиятъ не е. Ако се намирате предъ водопадъ, задъ който свири оркестъръ, ще чуете ли нѣщо отъ това, което свирятъ? Ако и въ душата ви има подобенъ водопадъ, ще чуете ли нѣщо отъ нейната хармонична музика? Божественъ е животътъ на душата, но нищо не можете да разберете отъ него, защото предъ нея има водопадъ, който бучи, вдига шумъ наоколо.
Ще кажете, че и водопадътъ е необходимъ.
— Необходимъ е, но когато изучава Божествения животъ, човѣкъ трѣбва да бѫде далечъ отъ всѣкакви водопади. Влѣзъ въ душата си, въ хармонията на живота и ще видишъ, че свѣтътъ е оправенъ. Влѣзъ въ нѣкоя цвѣтна или, въ нѣкоя овощна градина, да видишъ, каква красота, какви блага сѫществуватъ въ природата. Качи се на високъ планински връхъ и оттамъ разглеждай величието на природата.
към втори вариант >>
Следъ изтичане на 28та година, тя оздравѣла напълно.
(втори вариант)
Една жена боледувала цѣли 28 години отъ припадъци. Тя излизала вечерь отъ кѫщата си и отивала нѣколко километра далечъ отъ града и тамъ, отъ умора, припадала. Мѫжътъ ѝ ималъ търпение и постоянство да я следи всѣка вечерь, въ продължение на толкова години и да я връща вкѫщи.
Следъ изтичане на 28та година, тя оздравѣла напълно.
Защо и вие да нѣмате търпението и постоянството на този мѫжъ, да носите въ ума си вашитѣ добродетели 28 години, докато най-после се реализиратъ? Който прояви това постоянство, той ще оздравѣе. Числото 28 е епохално. Приложете постоянството си и не се страхувайте, какво ще стане съ васъ. Днешнитѣ времена сѫ много добри, — Каль, дъждъ, снѣгъ има, ще развали новитѣ ни дрехи и обуща.
към втори вариант >>
— Необходимъ е, но когато изучава Божествения животъ, човѣкъ трѣбва да бѫде далечъ отъ всѣкакви водопади.
(втори вариант)
Божествениятъ животъ е изправенъ, но човѣшкиятъ не е. Ако се намирате предъ водопадъ, задъ който свири оркестъръ, ще чуете ли нѣщо отъ това, което свирятъ? Ако и въ душата ви има подобенъ водопадъ, ще чуете ли нѣщо отъ нейната хармонична музика? Божественъ е животътъ на душата, но нищо не можете да разберете отъ него, защото предъ нея има водопадъ, който бучи, вдига шумъ наоколо. Ще кажете, че и водопадътъ е необходимъ.
— Необходимъ е, но когато изучава Божествения животъ, човѣкъ трѣбва да бѫде далечъ отъ всѣкакви водопади.
Влѣзъ въ душата си, въ хармонията на живота и ще видишъ, че свѣтътъ е оправенъ. Влѣзъ въ нѣкоя цвѣтна или, въ нѣкоя овощна градина, да видишъ, каква красота, какви блага сѫществуватъ въ природата. Качи се на високъ планински връхъ и оттамъ разглеждай величието на природата.
към втори вариант >>
Защо и вие да нѣмате търпението и постоянството на този мѫжъ, да носите въ ума си вашитѣ добродетели 28 години, докато най-после се реализиратъ?
(втори вариант)
Една жена боледувала цѣли 28 години отъ припадъци. Тя излизала вечерь отъ кѫщата си и отивала нѣколко километра далечъ отъ града и тамъ, отъ умора, припадала. Мѫжътъ ѝ ималъ търпение и постоянство да я следи всѣка вечерь, въ продължение на толкова години и да я връща вкѫщи. Следъ изтичане на 28та година, тя оздравѣла напълно.
Защо и вие да нѣмате търпението и постоянството на този мѫжъ, да носите въ ума си вашитѣ добродетели 28 години, докато най-после се реализиратъ?
Който прояви това постоянство, той ще оздравѣе. Числото 28 е епохално. Приложете постоянството си и не се страхувайте, какво ще стане съ васъ. Днешнитѣ времена сѫ много добри, — Каль, дъждъ, снѣгъ има, ще развали новитѣ ни дрехи и обуща. — Кальта, дъждътъ и снѣгътъ сѫ благоприятни условия за житото — плодородие ще има.
към втори вариант >>
Влѣзъ въ душата си, въ хармонията на живота и ще видишъ, че свѣтътъ е оправенъ.
(втори вариант)
Ако се намирате предъ водопадъ, задъ който свири оркестъръ, ще чуете ли нѣщо отъ това, което свирятъ? Ако и въ душата ви има подобенъ водопадъ, ще чуете ли нѣщо отъ нейната хармонична музика? Божественъ е животътъ на душата, но нищо не можете да разберете отъ него, защото предъ нея има водопадъ, който бучи, вдига шумъ наоколо. Ще кажете, че и водопадътъ е необходимъ. — Необходимъ е, но когато изучава Божествения животъ, човѣкъ трѣбва да бѫде далечъ отъ всѣкакви водопади.
Влѣзъ въ душата си, въ хармонията на живота и ще видишъ, че свѣтътъ е оправенъ.
Влѣзъ въ нѣкоя цвѣтна или, въ нѣкоя овощна градина, да видишъ, каква красота, какви блага сѫществуватъ въ природата. Качи се на високъ планински връхъ и оттамъ разглеждай величието на природата.
към втори вариант >>
Който прояви това постоянство, той ще оздравѣе.
(втори вариант)
Една жена боледувала цѣли 28 години отъ припадъци. Тя излизала вечерь отъ кѫщата си и отивала нѣколко километра далечъ отъ града и тамъ, отъ умора, припадала. Мѫжътъ ѝ ималъ търпение и постоянство да я следи всѣка вечерь, въ продължение на толкова години и да я връща вкѫщи. Следъ изтичане на 28та година, тя оздравѣла напълно. Защо и вие да нѣмате търпението и постоянството на този мѫжъ, да носите въ ума си вашитѣ добродетели 28 години, докато най-после се реализиратъ?
Който прояви това постоянство, той ще оздравѣе.
Числото 28 е епохално. Приложете постоянството си и не се страхувайте, какво ще стане съ васъ. Днешнитѣ времена сѫ много добри, — Каль, дъждъ, снѣгъ има, ще развали новитѣ ни дрехи и обуща. — Кальта, дъждътъ и снѣгътъ сѫ благоприятни условия за житото — плодородие ще има. И топлината разваля плодоветѣ и хранитѣ, но сѫщевременно тя носи животъ.
към втори вариант >>
Влѣзъ въ нѣкоя цвѣтна или, въ нѣкоя овощна градина, да видишъ, каква красота, какви блага сѫществуватъ въ природата.
(втори вариант)
Ако и въ душата ви има подобенъ водопадъ, ще чуете ли нѣщо отъ нейната хармонична музика? Божественъ е животътъ на душата, но нищо не можете да разберете отъ него, защото предъ нея има водопадъ, който бучи, вдига шумъ наоколо. Ще кажете, че и водопадътъ е необходимъ. — Необходимъ е, но когато изучава Божествения животъ, човѣкъ трѣбва да бѫде далечъ отъ всѣкакви водопади. Влѣзъ въ душата си, въ хармонията на живота и ще видишъ, че свѣтътъ е оправенъ.
Влѣзъ въ нѣкоя цвѣтна или, въ нѣкоя овощна градина, да видишъ, каква красота, какви блага сѫществуватъ въ природата.
Качи се на високъ планински връхъ и оттамъ разглеждай величието на природата.
към втори вариант >>
Числото 28 е епохално.
(втори вариант)
Тя излизала вечерь отъ кѫщата си и отивала нѣколко километра далечъ отъ града и тамъ, отъ умора, припадала. Мѫжътъ ѝ ималъ търпение и постоянство да я следи всѣка вечерь, въ продължение на толкова години и да я връща вкѫщи. Следъ изтичане на 28та година, тя оздравѣла напълно. Защо и вие да нѣмате търпението и постоянството на този мѫжъ, да носите въ ума си вашитѣ добродетели 28 години, докато най-после се реализиратъ? Който прояви това постоянство, той ще оздравѣе.
Числото 28 е епохално.
Приложете постоянството си и не се страхувайте, какво ще стане съ васъ. Днешнитѣ времена сѫ много добри, — Каль, дъждъ, снѣгъ има, ще развали новитѣ ни дрехи и обуща. — Кальта, дъждътъ и снѣгътъ сѫ благоприятни условия за житото — плодородие ще има. И топлината разваля плодоветѣ и хранитѣ, но сѫщевременно тя носи животъ. И противоречията смущаватъ човѣшкия умъ, но чрезъ тѣхъ се кали волята.
към втори вариант >>
Качи се на високъ планински връхъ и оттамъ разглеждай величието на природата.
(втори вариант)
Божественъ е животътъ на душата, но нищо не можете да разберете отъ него, защото предъ нея има водопадъ, който бучи, вдига шумъ наоколо. Ще кажете, че и водопадътъ е необходимъ. — Необходимъ е, но когато изучава Божествения животъ, човѣкъ трѣбва да бѫде далечъ отъ всѣкакви водопади. Влѣзъ въ душата си, въ хармонията на живота и ще видишъ, че свѣтътъ е оправенъ. Влѣзъ въ нѣкоя цвѣтна или, въ нѣкоя овощна градина, да видишъ, каква красота, какви блага сѫществуватъ въ природата.
Качи се на високъ планински връхъ и оттамъ разглеждай величието на природата.
към втори вариант >>
Приложете постоянството си и не се страхувайте, какво ще стане съ васъ.
(втори вариант)
Мѫжътъ ѝ ималъ търпение и постоянство да я следи всѣка вечерь, въ продължение на толкова години и да я връща вкѫщи. Следъ изтичане на 28та година, тя оздравѣла напълно. Защо и вие да нѣмате търпението и постоянството на този мѫжъ, да носите въ ума си вашитѣ добродетели 28 години, докато най-после се реализиратъ? Който прояви това постоянство, той ще оздравѣе. Числото 28 е епохално.
Приложете постоянството си и не се страхувайте, какво ще стане съ васъ.
Днешнитѣ времена сѫ много добри, — Каль, дъждъ, снѣгъ има, ще развали новитѣ ни дрехи и обуща. — Кальта, дъждътъ и снѣгътъ сѫ благоприятни условия за житото — плодородие ще има. И топлината разваля плодоветѣ и хранитѣ, но сѫщевременно тя носи животъ. И противоречията смущаватъ човѣшкия умъ, но чрезъ тѣхъ се кали волята. И страданията смущаватъ сърдцето, но тѣ носятъ благословение за човѣка.
към втори вариант >>
Потърсете Христа, да възстанови изгубеното равновесие на ума и на сърдцето ви.
(втори вариант)
Потърсете Христа, да възстанови изгубеното равновесие на ума и на сърдцето ви.
Привидно хората сѫ уравновесени, но наблюдавайте, какво правятъ гладнитѣ, когато очакватъ да имъ сипятъ ядене. Тѣ седатъ съ празднитѣ си чинии и само следятъ, на кого по-рано сипватъ ядене и на кого повече даватъ. Докато задоволятъ глада си, въ тѣхъ се забелязва вѫтрешно неспокойствие. Щомъ се нахранятъ, тѣ се успокояватъ, въ тѣхъ настава миръ и тишина. Въ това отношение, храненето представя методъ за лѣкуване.
към втори вариант >>
Днешнитѣ времена сѫ много добри, — Каль, дъждъ, снѣгъ има, ще развали новитѣ ни дрехи и обуща.
(втори вариант)
Следъ изтичане на 28та година, тя оздравѣла напълно. Защо и вие да нѣмате търпението и постоянството на този мѫжъ, да носите въ ума си вашитѣ добродетели 28 години, докато най-после се реализиратъ? Който прояви това постоянство, той ще оздравѣе. Числото 28 е епохално. Приложете постоянството си и не се страхувайте, какво ще стане съ васъ.
Днешнитѣ времена сѫ много добри, — Каль, дъждъ, снѣгъ има, ще развали новитѣ ни дрехи и обуща.
— Кальта, дъждътъ и снѣгътъ сѫ благоприятни условия за житото — плодородие ще има. И топлината разваля плодоветѣ и хранитѣ, но сѫщевременно тя носи животъ. И противоречията смущаватъ човѣшкия умъ, но чрезъ тѣхъ се кали волята. И страданията смущаватъ сърдцето, но тѣ носятъ благословение за човѣка.
към втори вариант >>
Привидно хората сѫ уравновесени, но наблюдавайте, какво правятъ гладнитѣ, когато очакватъ да имъ сипятъ ядене.
(втори вариант)
Потърсете Христа, да възстанови изгубеното равновесие на ума и на сърдцето ви.
Привидно хората сѫ уравновесени, но наблюдавайте, какво правятъ гладнитѣ, когато очакватъ да имъ сипятъ ядене.
Тѣ седатъ съ празднитѣ си чинии и само следятъ, на кого по-рано сипватъ ядене и на кого повече даватъ. Докато задоволятъ глада си, въ тѣхъ се забелязва вѫтрешно неспокойствие. Щомъ се нахранятъ, тѣ се успокояватъ, въ тѣхъ настава миръ и тишина. Въ това отношение, храненето представя методъ за лѣкуване. По-добъръ методъ отъ него нѣма, но трѣбва да се знае, каква храна да се употрѣбява и кога да се храни човѣкъ.
към втори вариант >>
— Кальта, дъждътъ и снѣгътъ сѫ благоприятни условия за житото — плодородие ще има.
(втори вариант)
Защо и вие да нѣмате търпението и постоянството на този мѫжъ, да носите въ ума си вашитѣ добродетели 28 години, докато най-после се реализиратъ? Който прояви това постоянство, той ще оздравѣе. Числото 28 е епохално. Приложете постоянството си и не се страхувайте, какво ще стане съ васъ. Днешнитѣ времена сѫ много добри, — Каль, дъждъ, снѣгъ има, ще развали новитѣ ни дрехи и обуща.
— Кальта, дъждътъ и снѣгътъ сѫ благоприятни условия за житото — плодородие ще има.
И топлината разваля плодоветѣ и хранитѣ, но сѫщевременно тя носи животъ. И противоречията смущаватъ човѣшкия умъ, но чрезъ тѣхъ се кали волята. И страданията смущаватъ сърдцето, но тѣ носятъ благословение за човѣка.
към втори вариант >>
Тѣ седатъ съ празднитѣ си чинии и само следятъ, на кого по-рано сипватъ ядене и на кого повече даватъ.
(втори вариант)
Потърсете Христа, да възстанови изгубеното равновесие на ума и на сърдцето ви. Привидно хората сѫ уравновесени, но наблюдавайте, какво правятъ гладнитѣ, когато очакватъ да имъ сипятъ ядене.
Тѣ седатъ съ празднитѣ си чинии и само следятъ, на кого по-рано сипватъ ядене и на кого повече даватъ.
Докато задоволятъ глада си, въ тѣхъ се забелязва вѫтрешно неспокойствие. Щомъ се нахранятъ, тѣ се успокояватъ, въ тѣхъ настава миръ и тишина. Въ това отношение, храненето представя методъ за лѣкуване. По-добъръ методъ отъ него нѣма, но трѣбва да се знае, каква храна да се употрѣбява и кога да се храни човѣкъ. Напримѣръ, сега върлува „испанската болесть”.
към втори вариант >>
И топлината разваля плодоветѣ и хранитѣ, но сѫщевременно тя носи животъ.
(втори вариант)
Който прояви това постоянство, той ще оздравѣе. Числото 28 е епохално. Приложете постоянството си и не се страхувайте, какво ще стане съ васъ. Днешнитѣ времена сѫ много добри, — Каль, дъждъ, снѣгъ има, ще развали новитѣ ни дрехи и обуща. — Кальта, дъждътъ и снѣгътъ сѫ благоприятни условия за житото — плодородие ще има.
И топлината разваля плодоветѣ и хранитѣ, но сѫщевременно тя носи животъ.
И противоречията смущаватъ човѣшкия умъ, но чрезъ тѣхъ се кали волята. И страданията смущаватъ сърдцето, но тѣ носятъ благословение за човѣка.
към втори вариант >>
Докато задоволятъ глада си, въ тѣхъ се забелязва вѫтрешно неспокойствие.
(втори вариант)
Потърсете Христа, да възстанови изгубеното равновесие на ума и на сърдцето ви. Привидно хората сѫ уравновесени, но наблюдавайте, какво правятъ гладнитѣ, когато очакватъ да имъ сипятъ ядене. Тѣ седатъ съ празднитѣ си чинии и само следятъ, на кого по-рано сипватъ ядене и на кого повече даватъ.
Докато задоволятъ глада си, въ тѣхъ се забелязва вѫтрешно неспокойствие.
Щомъ се нахранятъ, тѣ се успокояватъ, въ тѣхъ настава миръ и тишина. Въ това отношение, храненето представя методъ за лѣкуване. По-добъръ методъ отъ него нѣма, но трѣбва да се знае, каква храна да се употрѣбява и кога да се храни човѣкъ. Напримѣръ, сега върлува „испанската болесть”. Ако болниятъ яде месо или друга тежкосмилаема храна, ще отиде на онзи свѣтъ.
към втори вариант >>
И противоречията смущаватъ човѣшкия умъ, но чрезъ тѣхъ се кали волята.
(втори вариант)
Числото 28 е епохално. Приложете постоянството си и не се страхувайте, какво ще стане съ васъ. Днешнитѣ времена сѫ много добри, — Каль, дъждъ, снѣгъ има, ще развали новитѣ ни дрехи и обуща. — Кальта, дъждътъ и снѣгътъ сѫ благоприятни условия за житото — плодородие ще има. И топлината разваля плодоветѣ и хранитѣ, но сѫщевременно тя носи животъ.
И противоречията смущаватъ човѣшкия умъ, но чрезъ тѣхъ се кали волята.
И страданията смущаватъ сърдцето, но тѣ носятъ благословение за човѣка.
към втори вариант >>
Щомъ се нахранятъ, тѣ се успокояватъ, въ тѣхъ настава миръ и тишина.
(втори вариант)
Потърсете Христа, да възстанови изгубеното равновесие на ума и на сърдцето ви. Привидно хората сѫ уравновесени, но наблюдавайте, какво правятъ гладнитѣ, когато очакватъ да имъ сипятъ ядене. Тѣ седатъ съ празднитѣ си чинии и само следятъ, на кого по-рано сипватъ ядене и на кого повече даватъ. Докато задоволятъ глада си, въ тѣхъ се забелязва вѫтрешно неспокойствие.
Щомъ се нахранятъ, тѣ се успокояватъ, въ тѣхъ настава миръ и тишина.
Въ това отношение, храненето представя методъ за лѣкуване. По-добъръ методъ отъ него нѣма, но трѣбва да се знае, каква храна да се употрѣбява и кога да се храни човѣкъ. Напримѣръ, сега върлува „испанската болесть”. Ако болниятъ яде месо или друга тежкосмилаема храна, ще отиде на онзи свѣтъ. Като лѣкъ противъ тази болесть азъ препорѫчвамъ да се пие гореща вода и да се ядатъ варени картофи, по три-четири най-много.
към втори вариант >>
И страданията смущаватъ сърдцето, но тѣ носятъ благословение за човѣка.
(втори вариант)
Приложете постоянството си и не се страхувайте, какво ще стане съ васъ. Днешнитѣ времена сѫ много добри, — Каль, дъждъ, снѣгъ има, ще развали новитѣ ни дрехи и обуща. — Кальта, дъждътъ и снѣгътъ сѫ благоприятни условия за житото — плодородие ще има. И топлината разваля плодоветѣ и хранитѣ, но сѫщевременно тя носи животъ. И противоречията смущаватъ човѣшкия умъ, но чрезъ тѣхъ се кали волята.
И страданията смущаватъ сърдцето, но тѣ носятъ благословение за човѣка.
към втори вариант >>
Въ това отношение, храненето представя методъ за лѣкуване.
(втори вариант)
Потърсете Христа, да възстанови изгубеното равновесие на ума и на сърдцето ви. Привидно хората сѫ уравновесени, но наблюдавайте, какво правятъ гладнитѣ, когато очакватъ да имъ сипятъ ядене. Тѣ седатъ съ празднитѣ си чинии и само следятъ, на кого по-рано сипватъ ядене и на кого повече даватъ. Докато задоволятъ глада си, въ тѣхъ се забелязва вѫтрешно неспокойствие. Щомъ се нахранятъ, тѣ се успокояватъ, въ тѣхъ настава миръ и тишина.
Въ това отношение, храненето представя методъ за лѣкуване.
По-добъръ методъ отъ него нѣма, но трѣбва да се знае, каква храна да се употрѣбява и кога да се храни човѣкъ. Напримѣръ, сега върлува „испанската болесть”. Ако болниятъ яде месо или друга тежкосмилаема храна, ще отиде на онзи свѣтъ. Като лѣкъ противъ тази болесть азъ препорѫчвамъ да се пие гореща вода и да се ядатъ варени картофи, по три-четири най-много. И при висока температура не е опасно да се ядатъ варени картофи.
към втори вариант >>
Сега е краятъ на вѣка, и ние влизаме вече въ новия животъ.
(втори вариант)
Сега е краятъ на вѣка, и ние влизаме вече въ новия животъ.
— Какво ще стане съ онѣзи, които идатъ последни? — И тѣ ще влѣзатъ въ новия животъ, но по-късно. Който излиза рано, рано пристига. Той ще запали свѣщьта си да свѣти на онзи, който излиза вече отъ морето. Той напуща бурното море и следва онѣзи, които сѫ предъ него.
към втори вариант >>
По-добъръ методъ отъ него нѣма, но трѣбва да се знае, каква храна да се употрѣбява и кога да се храни човѣкъ.
(втори вариант)
Привидно хората сѫ уравновесени, но наблюдавайте, какво правятъ гладнитѣ, когато очакватъ да имъ сипятъ ядене. Тѣ седатъ съ празднитѣ си чинии и само следятъ, на кого по-рано сипватъ ядене и на кого повече даватъ. Докато задоволятъ глада си, въ тѣхъ се забелязва вѫтрешно неспокойствие. Щомъ се нахранятъ, тѣ се успокояватъ, въ тѣхъ настава миръ и тишина. Въ това отношение, храненето представя методъ за лѣкуване.
По-добъръ методъ отъ него нѣма, но трѣбва да се знае, каква храна да се употрѣбява и кога да се храни човѣкъ.
Напримѣръ, сега върлува „испанската болесть”. Ако болниятъ яде месо или друга тежкосмилаема храна, ще отиде на онзи свѣтъ. Като лѣкъ противъ тази болесть азъ препорѫчвамъ да се пие гореща вода и да се ядатъ варени картофи, по три-четири най-много. И при висока температура не е опасно да се ядатъ варени картофи. Тѣ намаляватъ температурата, действуватъ благотворно върху мозъка, понеже съдържатъ мозъченъ екстрактъ.
към втори вариант >>
— Какво ще стане съ онѣзи, които идатъ последни?
(втори вариант)
Сега е краятъ на вѣка, и ние влизаме вече въ новия животъ.
— Какво ще стане съ онѣзи, които идатъ последни?
— И тѣ ще влѣзатъ въ новия животъ, но по-късно. Който излиза рано, рано пристига. Той ще запали свѣщьта си да свѣти на онзи, който излиза вече отъ морето. Той напуща бурното море и следва онѣзи, които сѫ предъ него. Видишъ ли, че братъ ти се дави, ще му подадешъ рѫката си, да излѣзе навънъ.
към втори вариант >>
Напримѣръ, сега върлува „испанската болесть”.
(втори вариант)
Тѣ седатъ съ празднитѣ си чинии и само следятъ, на кого по-рано сипватъ ядене и на кого повече даватъ. Докато задоволятъ глада си, въ тѣхъ се забелязва вѫтрешно неспокойствие. Щомъ се нахранятъ, тѣ се успокояватъ, въ тѣхъ настава миръ и тишина. Въ това отношение, храненето представя методъ за лѣкуване. По-добъръ методъ отъ него нѣма, но трѣбва да се знае, каква храна да се употрѣбява и кога да се храни човѣкъ.
Напримѣръ, сега върлува „испанската болесть”.
Ако болниятъ яде месо или друга тежкосмилаема храна, ще отиде на онзи свѣтъ. Като лѣкъ противъ тази болесть азъ препорѫчвамъ да се пие гореща вода и да се ядатъ варени картофи, по три-четири най-много. И при висока температура не е опасно да се ядатъ варени картофи. Тѣ намаляватъ температурата, действуватъ благотворно върху мозъка, понеже съдържатъ мозъченъ екстрактъ. Испанската болесть се отразява вредно главно върху стомаха и бѣлия дробъ; разстройството на тѣзи органи се отразява върху нервната система.
към втори вариант >>
— И тѣ ще влѣзатъ въ новия животъ, но по-късно.
(втори вариант)
Сега е краятъ на вѣка, и ние влизаме вече въ новия животъ. — Какво ще стане съ онѣзи, които идатъ последни?
— И тѣ ще влѣзатъ въ новия животъ, но по-късно.
Който излиза рано, рано пристига. Той ще запали свѣщьта си да свѣти на онзи, който излиза вече отъ морето. Той напуща бурното море и следва онѣзи, които сѫ предъ него. Видишъ ли, че братъ ти се дави, ще му подадешъ рѫката си, да излѣзе навънъ. Както на тебе сѫ подали рѫка, така и ти ще подадешъ рѫката си на давещия се, да го спасишъ.
към втори вариант >>
Ако болниятъ яде месо или друга тежкосмилаема храна, ще отиде на онзи свѣтъ.
(втори вариант)
Докато задоволятъ глада си, въ тѣхъ се забелязва вѫтрешно неспокойствие. Щомъ се нахранятъ, тѣ се успокояватъ, въ тѣхъ настава миръ и тишина. Въ това отношение, храненето представя методъ за лѣкуване. По-добъръ методъ отъ него нѣма, но трѣбва да се знае, каква храна да се употрѣбява и кога да се храни човѣкъ. Напримѣръ, сега върлува „испанската болесть”.
Ако болниятъ яде месо или друга тежкосмилаема храна, ще отиде на онзи свѣтъ.
Като лѣкъ противъ тази болесть азъ препорѫчвамъ да се пие гореща вода и да се ядатъ варени картофи, по три-четири най-много. И при висока температура не е опасно да се ядатъ варени картофи. Тѣ намаляватъ температурата, действуватъ благотворно върху мозъка, понеже съдържатъ мозъченъ екстрактъ. Испанската болесть се отразява вредно главно върху стомаха и бѣлия дробъ; разстройството на тѣзи органи се отразява върху нервната система. За успокояването ѝ, лѣкаритѣ препорѫчватъ на болния да яде мозъкъ.
към втори вариант >>
Който излиза рано, рано пристига.
(втори вариант)
Сега е краятъ на вѣка, и ние влизаме вече въ новия животъ. — Какво ще стане съ онѣзи, които идатъ последни? — И тѣ ще влѣзатъ въ новия животъ, но по-късно.
Който излиза рано, рано пристига.
Той ще запали свѣщьта си да свѣти на онзи, който излиза вече отъ морето. Той напуща бурното море и следва онѣзи, които сѫ предъ него. Видишъ ли, че братъ ти се дави, ще му подадешъ рѫката си, да излѣзе навънъ. Както на тебе сѫ подали рѫка, така и ти ще подадешъ рѫката си на давещия се, да го спасишъ. Това иска днесъ новата наука и култура отъ всички хора.
към втори вариант >>
Като лѣкъ противъ тази болесть азъ препорѫчвамъ да се пие гореща вода и да се ядатъ варени картофи, по три-четири най-много.
(втори вариант)
Щомъ се нахранятъ, тѣ се успокояватъ, въ тѣхъ настава миръ и тишина. Въ това отношение, храненето представя методъ за лѣкуване. По-добъръ методъ отъ него нѣма, но трѣбва да се знае, каква храна да се употрѣбява и кога да се храни човѣкъ. Напримѣръ, сега върлува „испанската болесть”. Ако болниятъ яде месо или друга тежкосмилаема храна, ще отиде на онзи свѣтъ.
Като лѣкъ противъ тази болесть азъ препорѫчвамъ да се пие гореща вода и да се ядатъ варени картофи, по три-четири най-много.
И при висока температура не е опасно да се ядатъ варени картофи. Тѣ намаляватъ температурата, действуватъ благотворно върху мозъка, понеже съдържатъ мозъченъ екстрактъ. Испанската болесть се отразява вредно главно върху стомаха и бѣлия дробъ; разстройството на тѣзи органи се отразява върху нервната система. За успокояването ѝ, лѣкаритѣ препорѫчватъ на болния да яде мозъкъ. Защо тогава да не се употрѣбяватъ варени картофи, които съдържатъ мозъченъ екстрактъ?
към втори вариант >>
Той ще запали свѣщьта си да свѣти на онзи, който излиза вече отъ морето.
(втори вариант)
Сега е краятъ на вѣка, и ние влизаме вече въ новия животъ. — Какво ще стане съ онѣзи, които идатъ последни? — И тѣ ще влѣзатъ въ новия животъ, но по-късно. Който излиза рано, рано пристига.
Той ще запали свѣщьта си да свѣти на онзи, който излиза вече отъ морето.
Той напуща бурното море и следва онѣзи, които сѫ предъ него. Видишъ ли, че братъ ти се дави, ще му подадешъ рѫката си, да излѣзе навънъ. Както на тебе сѫ подали рѫка, така и ти ще подадешъ рѫката си на давещия се, да го спасишъ. Това иска днесъ новата наука и култура отъ всички хора. Старата философия отстѫпва вече мѣстото си на новата.
към втори вариант >>
И при висока температура не е опасно да се ядатъ варени картофи.
(втори вариант)
Въ това отношение, храненето представя методъ за лѣкуване. По-добъръ методъ отъ него нѣма, но трѣбва да се знае, каква храна да се употрѣбява и кога да се храни човѣкъ. Напримѣръ, сега върлува „испанската болесть”. Ако болниятъ яде месо или друга тежкосмилаема храна, ще отиде на онзи свѣтъ. Като лѣкъ противъ тази болесть азъ препорѫчвамъ да се пие гореща вода и да се ядатъ варени картофи, по три-четири най-много.
И при висока температура не е опасно да се ядатъ варени картофи.
Тѣ намаляватъ температурата, действуватъ благотворно върху мозъка, понеже съдържатъ мозъченъ екстрактъ. Испанската болесть се отразява вредно главно върху стомаха и бѣлия дробъ; разстройството на тѣзи органи се отразява върху нервната система. За успокояването ѝ, лѣкаритѣ препорѫчватъ на болния да яде мозъкъ. Защо тогава да не се употрѣбяватъ варени картофи, които съдържатъ мозъченъ екстрактъ? Тѣ сѫ готовъ естественъ екстрактъ противъ испанската болесть.
към втори вариант >>
Той напуща бурното море и следва онѣзи, които сѫ предъ него.
(втори вариант)
Сега е краятъ на вѣка, и ние влизаме вече въ новия животъ. — Какво ще стане съ онѣзи, които идатъ последни? — И тѣ ще влѣзатъ въ новия животъ, но по-късно. Който излиза рано, рано пристига. Той ще запали свѣщьта си да свѣти на онзи, който излиза вече отъ морето.
Той напуща бурното море и следва онѣзи, които сѫ предъ него.
Видишъ ли, че братъ ти се дави, ще му подадешъ рѫката си, да излѣзе навънъ. Както на тебе сѫ подали рѫка, така и ти ще подадешъ рѫката си на давещия се, да го спасишъ. Това иска днесъ новата наука и култура отъ всички хора. Старата философия отстѫпва вече мѣстото си на новата. Започнете да изучавате новата наука, азбуката на новия животъ.
към втори вариант >>
Тѣ намаляватъ температурата, действуватъ благотворно върху мозъка, понеже съдържатъ мозъченъ екстрактъ.
(втори вариант)
По-добъръ методъ отъ него нѣма, но трѣбва да се знае, каква храна да се употрѣбява и кога да се храни човѣкъ. Напримѣръ, сега върлува „испанската болесть”. Ако болниятъ яде месо или друга тежкосмилаема храна, ще отиде на онзи свѣтъ. Като лѣкъ противъ тази болесть азъ препорѫчвамъ да се пие гореща вода и да се ядатъ варени картофи, по три-четири най-много. И при висока температура не е опасно да се ядатъ варени картофи.
Тѣ намаляватъ температурата, действуватъ благотворно върху мозъка, понеже съдържатъ мозъченъ екстрактъ.
Испанската болесть се отразява вредно главно върху стомаха и бѣлия дробъ; разстройството на тѣзи органи се отразява върху нервната система. За успокояването ѝ, лѣкаритѣ препорѫчватъ на болния да яде мозъкъ. Защо тогава да не се употрѣбяватъ варени картофи, които съдържатъ мозъченъ екстрактъ? Тѣ сѫ готовъ естественъ екстрактъ противъ испанската болесть. Приложете този лѣкъ и ще се увѣрите въ неговото действие.
към втори вариант >>
Видишъ ли, че братъ ти се дави, ще му подадешъ рѫката си, да излѣзе навънъ.
(втори вариант)
— Какво ще стане съ онѣзи, които идатъ последни? — И тѣ ще влѣзатъ въ новия животъ, но по-късно. Който излиза рано, рано пристига. Той ще запали свѣщьта си да свѣти на онзи, който излиза вече отъ морето. Той напуща бурното море и следва онѣзи, които сѫ предъ него.
Видишъ ли, че братъ ти се дави, ще му подадешъ рѫката си, да излѣзе навънъ.
Както на тебе сѫ подали рѫка, така и ти ще подадешъ рѫката си на давещия се, да го спасишъ. Това иска днесъ новата наука и култура отъ всички хора. Старата философия отстѫпва вече мѣстото си на новата. Започнете да изучавате новата наука, азбуката на новия животъ. Започнете съ буквата
към втори вариант >>
Испанската болесть се отразява вредно главно върху стомаха и бѣлия дробъ; разстройството на тѣзи органи се отразява върху нервната система.
(втори вариант)
Напримѣръ, сега върлува „испанската болесть”. Ако болниятъ яде месо или друга тежкосмилаема храна, ще отиде на онзи свѣтъ. Като лѣкъ противъ тази болесть азъ препорѫчвамъ да се пие гореща вода и да се ядатъ варени картофи, по три-четири най-много. И при висока температура не е опасно да се ядатъ варени картофи. Тѣ намаляватъ температурата, действуватъ благотворно върху мозъка, понеже съдържатъ мозъченъ екстрактъ.
Испанската болесть се отразява вредно главно върху стомаха и бѣлия дробъ; разстройството на тѣзи органи се отразява върху нервната система.
За успокояването ѝ, лѣкаритѣ препорѫчватъ на болния да яде мозъкъ. Защо тогава да не се употрѣбяватъ варени картофи, които съдържатъ мозъченъ екстрактъ? Тѣ сѫ готовъ естественъ екстрактъ противъ испанската болесть. Приложете този лѣкъ и ще се увѣрите въ неговото действие. Всѣко учение, което не се прилага, остава само теория.
към втори вариант >>
Както на тебе сѫ подали рѫка, така и ти ще подадешъ рѫката си на давещия се, да го спасишъ.
(втори вариант)
— И тѣ ще влѣзатъ въ новия животъ, но по-късно. Който излиза рано, рано пристига. Той ще запали свѣщьта си да свѣти на онзи, който излиза вече отъ морето. Той напуща бурното море и следва онѣзи, които сѫ предъ него. Видишъ ли, че братъ ти се дави, ще му подадешъ рѫката си, да излѣзе навънъ.
Както на тебе сѫ подали рѫка, така и ти ще подадешъ рѫката си на давещия се, да го спасишъ.
Това иска днесъ новата наука и култура отъ всички хора. Старата философия отстѫпва вече мѣстото си на новата. Започнете да изучавате новата наука, азбуката на новия животъ. Започнете съ буквата
към втори вариант >>
За успокояването ѝ, лѣкаритѣ препорѫчватъ на болния да яде мозъкъ.
(втори вариант)
Ако болниятъ яде месо или друга тежкосмилаема храна, ще отиде на онзи свѣтъ. Като лѣкъ противъ тази болесть азъ препорѫчвамъ да се пие гореща вода и да се ядатъ варени картофи, по три-четири най-много. И при висока температура не е опасно да се ядатъ варени картофи. Тѣ намаляватъ температурата, действуватъ благотворно върху мозъка, понеже съдържатъ мозъченъ екстрактъ. Испанската болесть се отразява вредно главно върху стомаха и бѣлия дробъ; разстройството на тѣзи органи се отразява върху нервната система.
За успокояването ѝ, лѣкаритѣ препорѫчватъ на болния да яде мозъкъ.
Защо тогава да не се употрѣбяватъ варени картофи, които съдържатъ мозъченъ екстрактъ? Тѣ сѫ готовъ естественъ екстрактъ противъ испанската болесть. Приложете този лѣкъ и ще се увѣрите въ неговото действие. Всѣко учение, което не се прилага, остава само теория.
към втори вариант >>
Това иска днесъ новата наука и култура отъ всички хора.
(втори вариант)
Който излиза рано, рано пристига. Той ще запали свѣщьта си да свѣти на онзи, който излиза вече отъ морето. Той напуща бурното море и следва онѣзи, които сѫ предъ него. Видишъ ли, че братъ ти се дави, ще му подадешъ рѫката си, да излѣзе навънъ. Както на тебе сѫ подали рѫка, така и ти ще подадешъ рѫката си на давещия се, да го спасишъ.
Това иска днесъ новата наука и култура отъ всички хора.
Старата философия отстѫпва вече мѣстото си на новата. Започнете да изучавате новата наука, азбуката на новия животъ. Започнете съ буквата
към втори вариант >>
Защо тогава да не се употрѣбяватъ варени картофи, които съдържатъ мозъченъ екстрактъ?
(втори вариант)
Като лѣкъ противъ тази болесть азъ препорѫчвамъ да се пие гореща вода и да се ядатъ варени картофи, по три-четири най-много. И при висока температура не е опасно да се ядатъ варени картофи. Тѣ намаляватъ температурата, действуватъ благотворно върху мозъка, понеже съдържатъ мозъченъ екстрактъ. Испанската болесть се отразява вредно главно върху стомаха и бѣлия дробъ; разстройството на тѣзи органи се отразява върху нервната система. За успокояването ѝ, лѣкаритѣ препорѫчватъ на болния да яде мозъкъ.
Защо тогава да не се употрѣбяватъ варени картофи, които съдържатъ мозъченъ екстрактъ?
Тѣ сѫ готовъ естественъ екстрактъ противъ испанската болесть. Приложете този лѣкъ и ще се увѣрите въ неговото действие. Всѣко учение, което не се прилага, остава само теория.
към втори вариант >>
Старата философия отстѫпва вече мѣстото си на новата.
(втори вариант)
Той ще запали свѣщьта си да свѣти на онзи, който излиза вече отъ морето. Той напуща бурното море и следва онѣзи, които сѫ предъ него. Видишъ ли, че братъ ти се дави, ще му подадешъ рѫката си, да излѣзе навънъ. Както на тебе сѫ подали рѫка, така и ти ще подадешъ рѫката си на давещия се, да го спасишъ. Това иска днесъ новата наука и култура отъ всички хора.
Старата философия отстѫпва вече мѣстото си на новата.
Започнете да изучавате новата наука, азбуката на новия животъ. Започнете съ буквата
към втори вариант >>
Тѣ сѫ готовъ естественъ екстрактъ противъ испанската болесть.
(втори вариант)
И при висока температура не е опасно да се ядатъ варени картофи. Тѣ намаляватъ температурата, действуватъ благотворно върху мозъка, понеже съдържатъ мозъченъ екстрактъ. Испанската болесть се отразява вредно главно върху стомаха и бѣлия дробъ; разстройството на тѣзи органи се отразява върху нервната система. За успокояването ѝ, лѣкаритѣ препорѫчватъ на болния да яде мозъкъ. Защо тогава да не се употрѣбяватъ варени картофи, които съдържатъ мозъченъ екстрактъ?
Тѣ сѫ готовъ естественъ екстрактъ противъ испанската болесть.
Приложете този лѣкъ и ще се увѣрите въ неговото действие. Всѣко учение, което не се прилага, остава само теория.
към втори вариант >>
Започнете да изучавате новата наука, азбуката на новия животъ.
(втори вариант)
Той напуща бурното море и следва онѣзи, които сѫ предъ него. Видишъ ли, че братъ ти се дави, ще му подадешъ рѫката си, да излѣзе навънъ. Както на тебе сѫ подали рѫка, така и ти ще подадешъ рѫката си на давещия се, да го спасишъ. Това иска днесъ новата наука и култура отъ всички хора. Старата философия отстѫпва вече мѣстото си на новата.
Започнете да изучавате новата наука, азбуката на новия животъ.
Започнете съ буквата
към втори вариант >>
Приложете този лѣкъ и ще се увѣрите въ неговото действие.
(втори вариант)
Тѣ намаляватъ температурата, действуватъ благотворно върху мозъка, понеже съдържатъ мозъченъ екстрактъ. Испанската болесть се отразява вредно главно върху стомаха и бѣлия дробъ; разстройството на тѣзи органи се отразява върху нервната система. За успокояването ѝ, лѣкаритѣ препорѫчватъ на болния да яде мозъкъ. Защо тогава да не се употрѣбяватъ варени картофи, които съдържатъ мозъченъ екстрактъ? Тѣ сѫ готовъ естественъ екстрактъ противъ испанската болесть.
Приложете този лѣкъ и ще се увѣрите въ неговото действие.
Всѣко учение, което не се прилага, остава само теория.
към втори вариант >>
Започнете съ буквата
(втори вариант)
Видишъ ли, че братъ ти се дави, ще му подадешъ рѫката си, да излѣзе навънъ. Както на тебе сѫ подали рѫка, така и ти ще подадешъ рѫката си на давещия се, да го спасишъ. Това иска днесъ новата наука и култура отъ всички хора. Старата философия отстѫпва вече мѣстото си на новата. Започнете да изучавате новата наука, азбуката на новия животъ.
Започнете съ буквата
към втори вариант >>
Всѣко учение, което не се прилага, остава само теория.
(втори вариант)
Испанската болесть се отразява вредно главно върху стомаха и бѣлия дробъ; разстройството на тѣзи органи се отразява върху нервната система. За успокояването ѝ, лѣкаритѣ препорѫчватъ на болния да яде мозъкъ. Защо тогава да не се употрѣбяватъ варени картофи, които съдържатъ мозъченъ екстрактъ? Тѣ сѫ готовъ естественъ екстрактъ противъ испанската болесть. Приложете този лѣкъ и ще се увѣрите въ неговото действие.
Всѣко учение, което не се прилага, остава само теория.
към втори вариант >>
„а” и постепенно ще ви се откриватъ останалитѣ букви.
(втори вариант)
„а” и постепенно ще ви се откриватъ останалитѣ букви.
към втори вариант >>
Христосъ влѣзе въ притвора на кѫпалнята, дето лежаха множество болни.
(втори вариант)
Христосъ влѣзе въ притвора на кѫпалнята, дето лежаха множество болни.
Кѫпалнята представя свѣта. Тамъ е дохождалъ болниятъ 38 години наредъ, да влѣзе въ кѫпалнята и да се окѫпе, но други сѫ го изпреваряли. Единъ ангелъ слизалъ въ кѫпалнята да раздвижи водата, а не да я размѫти. Размѫтване става тамъ, дето има утайки, примѣси отъ неразтворими вещества. Христосъ представя Духа, Който дошълъ въ свѣта, да помогне на страдащитѣ и вѣрващитѣ, които Го очакватъ.
към втори вариант >>
Единъ младъ българинъ отишълъ да учи грънчарство.
(втори вариант)
Единъ младъ българинъ отишълъ да учи грънчарство.
Той попадналъ при добъръ майсторъ и стоялъ при него цѣли три години. Презъ това време младежътъ научилъ, какъ се мѣси глиненото тѣсто, какъ се приготвятъ грънцитѣ и какъ се пекатъ. На края на третата година той се почувствувалъ майсторъ въ изкуството, почти като господаря си, и затова се осмѣлилъ да му каже: Господарю, понеже научихъ вече занаята, моля те да ме произведешъ майсторъ. Искамъ да работя свободно, да помисля и за себе си. Време е вече да се задомя.
към втори вариант >>
Кѫпалнята представя свѣта.
(втори вариант)
Христосъ влѣзе въ притвора на кѫпалнята, дето лежаха множество болни.
Кѫпалнята представя свѣта.
Тамъ е дохождалъ болниятъ 38 години наредъ, да влѣзе въ кѫпалнята и да се окѫпе, но други сѫ го изпреваряли. Единъ ангелъ слизалъ въ кѫпалнята да раздвижи водата, а не да я размѫти. Размѫтване става тамъ, дето има утайки, примѣси отъ неразтворими вещества. Христосъ представя Духа, Който дошълъ въ свѣта, да помогне на страдащитѣ и вѣрващитѣ, които Го очакватъ.
към втори вариант >>
Той попадналъ при добъръ майсторъ и стоялъ при него цѣли три години.
(втори вариант)
Единъ младъ българинъ отишълъ да учи грънчарство.
Той попадналъ при добъръ майсторъ и стоялъ при него цѣли три години.
Презъ това време младежътъ научилъ, какъ се мѣси глиненото тѣсто, какъ се приготвятъ грънцитѣ и какъ се пекатъ. На края на третата година той се почувствувалъ майсторъ въ изкуството, почти като господаря си, и затова се осмѣлилъ да му каже: Господарю, понеже научихъ вече занаята, моля те да ме произведешъ майсторъ. Искамъ да работя свободно, да помисля и за себе си. Време е вече да се задомя. Господарьтъ му се съгласилъ, произвелъ го майсторъ и го пусналъ на свобода.
към втори вариант >>
Тамъ е дохождалъ болниятъ 38 години наредъ, да влѣзе въ кѫпалнята и да се окѫпе, но други сѫ го изпреваряли.
(втори вариант)
Христосъ влѣзе въ притвора на кѫпалнята, дето лежаха множество болни. Кѫпалнята представя свѣта.
Тамъ е дохождалъ болниятъ 38 години наредъ, да влѣзе въ кѫпалнята и да се окѫпе, но други сѫ го изпреваряли.
Единъ ангелъ слизалъ въ кѫпалнята да раздвижи водата, а не да я размѫти. Размѫтване става тамъ, дето има утайки, примѣси отъ неразтворими вещества. Христосъ представя Духа, Който дошълъ въ свѣта, да помогне на страдащитѣ и вѣрващитѣ, които Го очакватъ.
към втори вариант >>
Презъ това време младежътъ научилъ, какъ се мѣси глиненото тѣсто, какъ се приготвятъ грънцитѣ и какъ се пекатъ.
(втори вариант)
Единъ младъ българинъ отишълъ да учи грънчарство. Той попадналъ при добъръ майсторъ и стоялъ при него цѣли три години.
Презъ това време младежътъ научилъ, какъ се мѣси глиненото тѣсто, какъ се приготвятъ грънцитѣ и какъ се пекатъ.
На края на третата година той се почувствувалъ майсторъ въ изкуството, почти като господаря си, и затова се осмѣлилъ да му каже: Господарю, понеже научихъ вече занаята, моля те да ме произведешъ майсторъ. Искамъ да работя свободно, да помисля и за себе си. Време е вече да се задомя. Господарьтъ му се съгласилъ, произвелъ го майсторъ и го пусналъ на свобода. Младежътъ си купилъ нужднитѣ инструменти и материали, самъ си построилъ пещьта и започналъ самостоятелна работа.
към втори вариант >>
Единъ ангелъ слизалъ въ кѫпалнята да раздвижи водата, а не да я размѫти.
(втори вариант)
Христосъ влѣзе въ притвора на кѫпалнята, дето лежаха множество болни. Кѫпалнята представя свѣта. Тамъ е дохождалъ болниятъ 38 години наредъ, да влѣзе въ кѫпалнята и да се окѫпе, но други сѫ го изпреваряли.
Единъ ангелъ слизалъ въ кѫпалнята да раздвижи водата, а не да я размѫти.
Размѫтване става тамъ, дето има утайки, примѣси отъ неразтворими вещества. Христосъ представя Духа, Който дошълъ въ свѣта, да помогне на страдащитѣ и вѣрващитѣ, които Го очакватъ.
към втори вариант >>
На края на третата година той се почувствувалъ майсторъ въ изкуството, почти като господаря си, и затова се осмѣлилъ да му каже: Господарю, понеже научихъ вече занаята, моля те да ме произведешъ майсторъ.
(втори вариант)
Единъ младъ българинъ отишълъ да учи грънчарство. Той попадналъ при добъръ майсторъ и стоялъ при него цѣли три години. Презъ това време младежътъ научилъ, какъ се мѣси глиненото тѣсто, какъ се приготвятъ грънцитѣ и какъ се пекатъ.
На края на третата година той се почувствувалъ майсторъ въ изкуството, почти като господаря си, и затова се осмѣлилъ да му каже: Господарю, понеже научихъ вече занаята, моля те да ме произведешъ майсторъ.
Искамъ да работя свободно, да помисля и за себе си. Време е вече да се задомя. Господарьтъ му се съгласилъ, произвелъ го майсторъ и го пусналъ на свобода. Младежътъ си купилъ нужднитѣ инструменти и материали, самъ си построилъ пещьта и започналъ самостоятелна работа. Всичко вървѣло добре, но като дошълъ до печенето на грънцитѣ, останалъ изненаданъ, че всички грънци се пукали още въ пещьта.
към втори вариант >>
Размѫтване става тамъ, дето има утайки, примѣси отъ неразтворими вещества.
(втори вариант)
Христосъ влѣзе въ притвора на кѫпалнята, дето лежаха множество болни. Кѫпалнята представя свѣта. Тамъ е дохождалъ болниятъ 38 години наредъ, да влѣзе въ кѫпалнята и да се окѫпе, но други сѫ го изпреваряли. Единъ ангелъ слизалъ въ кѫпалнята да раздвижи водата, а не да я размѫти.
Размѫтване става тамъ, дето има утайки, примѣси отъ неразтворими вещества.
Христосъ представя Духа, Който дошълъ въ свѣта, да помогне на страдащитѣ и вѣрващитѣ, които Го очакватъ.
към втори вариант >>
Искамъ да работя свободно, да помисля и за себе си.
(втори вариант)
Единъ младъ българинъ отишълъ да учи грънчарство. Той попадналъ при добъръ майсторъ и стоялъ при него цѣли три години. Презъ това време младежътъ научилъ, какъ се мѣси глиненото тѣсто, какъ се приготвятъ грънцитѣ и какъ се пекатъ. На края на третата година той се почувствувалъ майсторъ въ изкуството, почти като господаря си, и затова се осмѣлилъ да му каже: Господарю, понеже научихъ вече занаята, моля те да ме произведешъ майсторъ.
Искамъ да работя свободно, да помисля и за себе си.
Време е вече да се задомя. Господарьтъ му се съгласилъ, произвелъ го майсторъ и го пусналъ на свобода. Младежътъ си купилъ нужднитѣ инструменти и материали, самъ си построилъ пещьта и започналъ самостоятелна работа. Всичко вървѣло добре, но като дошълъ до печенето на грънцитѣ, останалъ изненаданъ, че всички грънци се пукали още въ пещьта. Разочарованъ отъ работата си, той отишълъ при господаря си да го пита, защо грънцитѣ му се пукали въ пещьта.
към втори вариант >>
Христосъ представя Духа, Който дошълъ въ свѣта, да помогне на страдащитѣ и вѣрващитѣ, които Го очакватъ.
(втори вариант)
Христосъ влѣзе въ притвора на кѫпалнята, дето лежаха множество болни. Кѫпалнята представя свѣта. Тамъ е дохождалъ болниятъ 38 години наредъ, да влѣзе въ кѫпалнята и да се окѫпе, но други сѫ го изпреваряли. Единъ ангелъ слизалъ въ кѫпалнята да раздвижи водата, а не да я размѫти. Размѫтване става тамъ, дето има утайки, примѣси отъ неразтворими вещества.
Христосъ представя Духа, Който дошълъ въ свѣта, да помогне на страдащитѣ и вѣрващитѣ, които Го очакватъ.
към втори вариант >>
Време е вече да се задомя.
(втори вариант)
Единъ младъ българинъ отишълъ да учи грънчарство. Той попадналъ при добъръ майсторъ и стоялъ при него цѣли три години. Презъ това време младежътъ научилъ, какъ се мѣси глиненото тѣсто, какъ се приготвятъ грънцитѣ и какъ се пекатъ. На края на третата година той се почувствувалъ майсторъ въ изкуството, почти като господаря си, и затова се осмѣлилъ да му каже: Господарю, понеже научихъ вече занаята, моля те да ме произведешъ майсторъ. Искамъ да работя свободно, да помисля и за себе си.
Време е вече да се задомя.
Господарьтъ му се съгласилъ, произвелъ го майсторъ и го пусналъ на свобода. Младежътъ си купилъ нужднитѣ инструменти и материали, самъ си построилъ пещьта и започналъ самостоятелна работа. Всичко вървѣло добре, но като дошълъ до печенето на грънцитѣ, останалъ изненаданъ, че всички грънци се пукали още въ пещьта. Разочарованъ отъ работата си, той отишълъ при господаря си да го пита, защо грънцитѣ му се пукали въ пещьта. Господарьтъ му го погледналъ и спокойно отговорилъ: За да научишъ и това последно изкуство, трѣбва да останешъ при мене още три години.
към втори вариант >>
И доднесъ още предъ кѫпалнята стоятъ множество болни, на различни възрасти, които очакватъ да слѣзе ангелътъ отъ небето и да раздвижи водата.
(втори вариант)
И доднесъ още предъ кѫпалнята стоятъ множество болни, на различни възрасти, които очакватъ да слѣзе ангелътъ отъ небето и да раздвижи водата.
Азъ не разглеждамъ болеститѣ, както днесъ ги разглеждатъ, но ги взимамъ като състояния, които могатъ моментално да се измѣнятъ. Достатъчно е да поставите здравъ човѣкъ въ магнетиченъ сънь и да му внушите, че е боленъ, за да се почувствува, наистина, боленъ следъ събуждането си. По сѫщия начинъ можете да поставите въ магнетиченъ сънь единъ боленъ и да му внушите, че е здравъ. Следъ събуждането си, той ще се почувствува съвършено здравъ. Това направи Христосъ съ болния отъ тридесеть и осемь години.
към втори вариант >>
Господарьтъ му се съгласилъ, произвелъ го майсторъ и го пусналъ на свобода.
(втори вариант)
Той попадналъ при добъръ майсторъ и стоялъ при него цѣли три години. Презъ това време младежътъ научилъ, какъ се мѣси глиненото тѣсто, какъ се приготвятъ грънцитѣ и какъ се пекатъ. На края на третата година той се почувствувалъ майсторъ въ изкуството, почти като господаря си, и затова се осмѣлилъ да му каже: Господарю, понеже научихъ вече занаята, моля те да ме произведешъ майсторъ. Искамъ да работя свободно, да помисля и за себе си. Време е вече да се задомя.
Господарьтъ му се съгласилъ, произвелъ го майсторъ и го пусналъ на свобода.
Младежътъ си купилъ нужднитѣ инструменти и материали, самъ си построилъ пещьта и започналъ самостоятелна работа. Всичко вървѣло добре, но като дошълъ до печенето на грънцитѣ, останалъ изненаданъ, че всички грънци се пукали още въ пещьта. Разочарованъ отъ работата си, той отишълъ при господаря си да го пита, защо грънцитѣ му се пукали въ пещьта. Господарьтъ му го погледналъ и спокойно отговорилъ: За да научишъ и това последно изкуство, трѣбва да останешъ при мене още три години. Работилъ той още толкова време при господаря си и какво забелязалъ?
към втори вариант >>
Азъ не разглеждамъ болеститѣ, както днесъ ги разглеждатъ, но ги взимамъ като състояния, които могатъ моментално да се измѣнятъ.
(втори вариант)
И доднесъ още предъ кѫпалнята стоятъ множество болни, на различни възрасти, които очакватъ да слѣзе ангелътъ отъ небето и да раздвижи водата.
Азъ не разглеждамъ болеститѣ, както днесъ ги разглеждатъ, но ги взимамъ като състояния, които могатъ моментално да се измѣнятъ.
Достатъчно е да поставите здравъ човѣкъ въ магнетиченъ сънь и да му внушите, че е боленъ, за да се почувствува, наистина, боленъ следъ събуждането си. По сѫщия начинъ можете да поставите въ магнетиченъ сънь единъ боленъ и да му внушите, че е здравъ. Следъ събуждането си, той ще се почувствува съвършено здравъ. Това направи Христосъ съ болния отъ тридесеть и осемь години. Той му каза: „Стани, вдигни одъра си и ходи!
към втори вариант >>
Младежътъ си купилъ нужднитѣ инструменти и материали, самъ си построилъ пещьта и започналъ самостоятелна работа.
(втори вариант)
Презъ това време младежътъ научилъ, какъ се мѣси глиненото тѣсто, какъ се приготвятъ грънцитѣ и какъ се пекатъ. На края на третата година той се почувствувалъ майсторъ въ изкуството, почти като господаря си, и затова се осмѣлилъ да му каже: Господарю, понеже научихъ вече занаята, моля те да ме произведешъ майсторъ. Искамъ да работя свободно, да помисля и за себе си. Време е вече да се задомя. Господарьтъ му се съгласилъ, произвелъ го майсторъ и го пусналъ на свобода.
Младежътъ си купилъ нужднитѣ инструменти и материали, самъ си построилъ пещьта и започналъ самостоятелна работа.
Всичко вървѣло добре, но като дошълъ до печенето на грънцитѣ, останалъ изненаданъ, че всички грънци се пукали още въ пещьта. Разочарованъ отъ работата си, той отишълъ при господаря си да го пита, защо грънцитѣ му се пукали въ пещьта. Господарьтъ му го погледналъ и спокойно отговорилъ: За да научишъ и това последно изкуство, трѣбва да останешъ при мене още три години. Работилъ той още толкова време при господаря си и какво забелязалъ? Преди да тури гърнето въ пещьта, господарьтъ му духалъ въ него и се чувалъ звукътъ „ху”.
към втори вариант >>
Достатъчно е да поставите здравъ човѣкъ въ магнетиченъ сънь и да му внушите, че е боленъ, за да се почувствува, наистина, боленъ следъ събуждането си.
(втори вариант)
И доднесъ още предъ кѫпалнята стоятъ множество болни, на различни възрасти, които очакватъ да слѣзе ангелътъ отъ небето и да раздвижи водата. Азъ не разглеждамъ болеститѣ, както днесъ ги разглеждатъ, но ги взимамъ като състояния, които могатъ моментално да се измѣнятъ.
Достатъчно е да поставите здравъ човѣкъ въ магнетиченъ сънь и да му внушите, че е боленъ, за да се почувствува, наистина, боленъ следъ събуждането си.
По сѫщия начинъ можете да поставите въ магнетиченъ сънь единъ боленъ и да му внушите, че е здравъ. Следъ събуждането си, той ще се почувствува съвършено здравъ. Това направи Христосъ съ болния отъ тридесеть и осемь години. Той му каза: „Стани, вдигни одъра си и ходи! ” — Отде дойде тази сила въ болния?
към втори вариант >>
Всичко вървѣло добре, но като дошълъ до печенето на грънцитѣ, останалъ изненаданъ, че всички грънци се пукали още въ пещьта.
(втори вариант)
На края на третата година той се почувствувалъ майсторъ въ изкуството, почти като господаря си, и затова се осмѣлилъ да му каже: Господарю, понеже научихъ вече занаята, моля те да ме произведешъ майсторъ. Искамъ да работя свободно, да помисля и за себе си. Време е вече да се задомя. Господарьтъ му се съгласилъ, произвелъ го майсторъ и го пусналъ на свобода. Младежътъ си купилъ нужднитѣ инструменти и материали, самъ си построилъ пещьта и започналъ самостоятелна работа.
Всичко вървѣло добре, но като дошълъ до печенето на грънцитѣ, останалъ изненаданъ, че всички грънци се пукали още въ пещьта.
Разочарованъ отъ работата си, той отишълъ при господаря си да го пита, защо грънцитѣ му се пукали въ пещьта. Господарьтъ му го погледналъ и спокойно отговорилъ: За да научишъ и това последно изкуство, трѣбва да останешъ при мене още три години. Работилъ той още толкова време при господаря си и какво забелязалъ? Преди да тури гърнето въ пещьта, господарьтъ му духалъ въ него и се чувалъ звукътъ „ху”. Следъ изтичане на тритѣ години, майсторътъ казалъ: Сега вече можешъ да излѣзешъ на самостоятелна работа, ще бѫдешъ добъръ майсторъ.
към втори вариант >>
По сѫщия начинъ можете да поставите въ магнетиченъ сънь единъ боленъ и да му внушите, че е здравъ.
(втори вариант)
И доднесъ още предъ кѫпалнята стоятъ множество болни, на различни възрасти, които очакватъ да слѣзе ангелътъ отъ небето и да раздвижи водата. Азъ не разглеждамъ болеститѣ, както днесъ ги разглеждатъ, но ги взимамъ като състояния, които могатъ моментално да се измѣнятъ. Достатъчно е да поставите здравъ човѣкъ въ магнетиченъ сънь и да му внушите, че е боленъ, за да се почувствува, наистина, боленъ следъ събуждането си.
По сѫщия начинъ можете да поставите въ магнетиченъ сънь единъ боленъ и да му внушите, че е здравъ.
Следъ събуждането си, той ще се почувствува съвършено здравъ. Това направи Христосъ съ болния отъ тридесеть и осемь години. Той му каза: „Стани, вдигни одъра си и ходи! ” — Отде дойде тази сила въ болния? — Тя се криеше въ него.
към втори вариант >>
Разочарованъ отъ работата си, той отишълъ при господаря си да го пита, защо грънцитѣ му се пукали въ пещьта.
(втори вариант)
Искамъ да работя свободно, да помисля и за себе си. Време е вече да се задомя. Господарьтъ му се съгласилъ, произвелъ го майсторъ и го пусналъ на свобода. Младежътъ си купилъ нужднитѣ инструменти и материали, самъ си построилъ пещьта и започналъ самостоятелна работа. Всичко вървѣло добре, но като дошълъ до печенето на грънцитѣ, останалъ изненаданъ, че всички грънци се пукали още въ пещьта.
Разочарованъ отъ работата си, той отишълъ при господаря си да го пита, защо грънцитѣ му се пукали въ пещьта.
Господарьтъ му го погледналъ и спокойно отговорилъ: За да научишъ и това последно изкуство, трѣбва да останешъ при мене още три години. Работилъ той още толкова време при господаря си и какво забелязалъ? Преди да тури гърнето въ пещьта, господарьтъ му духалъ въ него и се чувалъ звукътъ „ху”. Следъ изтичане на тритѣ години, майсторътъ казалъ: Сега вече можешъ да излѣзешъ на самостоятелна работа, ще бѫдешъ добъръ майсторъ. Младежътъ благодарилъ на господаря си за последното изкуство, на което го научилъ, и казалъ: Чудна работа, за едно „ху”, за едно духане въ гърнето, трѣбваше да уча още три години!
към втори вариант >>
Следъ събуждането си, той ще се почувствува съвършено здравъ.
(втори вариант)
И доднесъ още предъ кѫпалнята стоятъ множество болни, на различни възрасти, които очакватъ да слѣзе ангелътъ отъ небето и да раздвижи водата. Азъ не разглеждамъ болеститѣ, както днесъ ги разглеждатъ, но ги взимамъ като състояния, които могатъ моментално да се измѣнятъ. Достатъчно е да поставите здравъ човѣкъ въ магнетиченъ сънь и да му внушите, че е боленъ, за да се почувствува, наистина, боленъ следъ събуждането си. По сѫщия начинъ можете да поставите въ магнетиченъ сънь единъ боленъ и да му внушите, че е здравъ.
Следъ събуждането си, той ще се почувствува съвършено здравъ.
Това направи Христосъ съ болния отъ тридесеть и осемь години. Той му каза: „Стани, вдигни одъра си и ходи! ” — Отде дойде тази сила въ болния? — Тя се криеше въ него. Когато туряте дърва на огнището и съ една клечка кибритъ запалите голѣмъ огънь, въ кибритената клечка ли се крие енергията?
към втори вариант >>
Господарьтъ му го погледналъ и спокойно отговорилъ: За да научишъ и това последно изкуство, трѣбва да останешъ при мене още три години.
(втори вариант)
Време е вече да се задомя. Господарьтъ му се съгласилъ, произвелъ го майсторъ и го пусналъ на свобода. Младежътъ си купилъ нужднитѣ инструменти и материали, самъ си построилъ пещьта и започналъ самостоятелна работа. Всичко вървѣло добре, но като дошълъ до печенето на грънцитѣ, останалъ изненаданъ, че всички грънци се пукали още въ пещьта. Разочарованъ отъ работата си, той отишълъ при господаря си да го пита, защо грънцитѣ му се пукали въ пещьта.
Господарьтъ му го погледналъ и спокойно отговорилъ: За да научишъ и това последно изкуство, трѣбва да останешъ при мене още три години.
Работилъ той още толкова време при господаря си и какво забелязалъ? Преди да тури гърнето въ пещьта, господарьтъ му духалъ въ него и се чувалъ звукътъ „ху”. Следъ изтичане на тритѣ години, майсторътъ казалъ: Сега вече можешъ да излѣзешъ на самостоятелна работа, ще бѫдешъ добъръ майсторъ. Младежътъ благодарилъ на господаря си за последното изкуство, на което го научилъ, и казалъ: Чудна работа, за едно „ху”, за едно духане въ гърнето, трѣбваше да уча още три години!
към втори вариант >>
Това направи Христосъ съ болния отъ тридесеть и осемь години.
(втори вариант)
И доднесъ още предъ кѫпалнята стоятъ множество болни, на различни възрасти, които очакватъ да слѣзе ангелътъ отъ небето и да раздвижи водата. Азъ не разглеждамъ болеститѣ, както днесъ ги разглеждатъ, но ги взимамъ като състояния, които могатъ моментално да се измѣнятъ. Достатъчно е да поставите здравъ човѣкъ въ магнетиченъ сънь и да му внушите, че е боленъ, за да се почувствува, наистина, боленъ следъ събуждането си. По сѫщия начинъ можете да поставите въ магнетиченъ сънь единъ боленъ и да му внушите, че е здравъ. Следъ събуждането си, той ще се почувствува съвършено здравъ.
Това направи Христосъ съ болния отъ тридесеть и осемь години.
Той му каза: „Стани, вдигни одъра си и ходи! ” — Отде дойде тази сила въ болния? — Тя се криеше въ него. Когато туряте дърва на огнището и съ една клечка кибритъ запалите голѣмъ огънь, въ кибритената клечка ли се крие енергията? — Въ дървата.
към втори вариант >>
Работилъ той още толкова време при господаря си и какво забелязалъ?
(втори вариант)
Господарьтъ му се съгласилъ, произвелъ го майсторъ и го пусналъ на свобода. Младежътъ си купилъ нужднитѣ инструменти и материали, самъ си построилъ пещьта и започналъ самостоятелна работа. Всичко вървѣло добре, но като дошълъ до печенето на грънцитѣ, останалъ изненаданъ, че всички грънци се пукали още въ пещьта. Разочарованъ отъ работата си, той отишълъ при господаря си да го пита, защо грънцитѣ му се пукали въ пещьта. Господарьтъ му го погледналъ и спокойно отговорилъ: За да научишъ и това последно изкуство, трѣбва да останешъ при мене още три години.
Работилъ той още толкова време при господаря си и какво забелязалъ?
Преди да тури гърнето въ пещьта, господарьтъ му духалъ въ него и се чувалъ звукътъ „ху”. Следъ изтичане на тритѣ години, майсторътъ казалъ: Сега вече можешъ да излѣзешъ на самостоятелна работа, ще бѫдешъ добъръ майсторъ. Младежътъ благодарилъ на господаря си за последното изкуство, на което го научилъ, и казалъ: Чудна работа, за едно „ху”, за едно духане въ гърнето, трѣбваше да уча още три години!
към втори вариант >>
Той му каза: „Стани, вдигни одъра си и ходи!
(втори вариант)
Азъ не разглеждамъ болеститѣ, както днесъ ги разглеждатъ, но ги взимамъ като състояния, които могатъ моментално да се измѣнятъ. Достатъчно е да поставите здравъ човѣкъ въ магнетиченъ сънь и да му внушите, че е боленъ, за да се почувствува, наистина, боленъ следъ събуждането си. По сѫщия начинъ можете да поставите въ магнетиченъ сънь единъ боленъ и да му внушите, че е здравъ. Следъ събуждането си, той ще се почувствува съвършено здравъ. Това направи Христосъ съ болния отъ тридесеть и осемь години.
Той му каза: „Стани, вдигни одъра си и ходи!
” — Отде дойде тази сила въ болния? — Тя се криеше въ него. Когато туряте дърва на огнището и съ една клечка кибритъ запалите голѣмъ огънь, въ кибритената клечка ли се крие енергията? — Въ дървата. Кибритената клечка е само условие за проява на енергията.
към втори вариант >>
Преди да тури гърнето въ пещьта, господарьтъ му духалъ въ него и се чувалъ звукътъ „ху”.
(втори вариант)
Младежътъ си купилъ нужднитѣ инструменти и материали, самъ си построилъ пещьта и започналъ самостоятелна работа. Всичко вървѣло добре, но като дошълъ до печенето на грънцитѣ, останалъ изненаданъ, че всички грънци се пукали още въ пещьта. Разочарованъ отъ работата си, той отишълъ при господаря си да го пита, защо грънцитѣ му се пукали въ пещьта. Господарьтъ му го погледналъ и спокойно отговорилъ: За да научишъ и това последно изкуство, трѣбва да останешъ при мене още три години. Работилъ той още толкова време при господаря си и какво забелязалъ?
Преди да тури гърнето въ пещьта, господарьтъ му духалъ въ него и се чувалъ звукътъ „ху”.
Следъ изтичане на тритѣ години, майсторътъ казалъ: Сега вече можешъ да излѣзешъ на самостоятелна работа, ще бѫдешъ добъръ майсторъ. Младежътъ благодарилъ на господаря си за последното изкуство, на което го научилъ, и казалъ: Чудна работа, за едно „ху”, за едно духане въ гърнето, трѣбваше да уча още три години!
към втори вариант >>
” — Отде дойде тази сила въ болния?
(втори вариант)
Достатъчно е да поставите здравъ човѣкъ въ магнетиченъ сънь и да му внушите, че е боленъ, за да се почувствува, наистина, боленъ следъ събуждането си. По сѫщия начинъ можете да поставите въ магнетиченъ сънь единъ боленъ и да му внушите, че е здравъ. Следъ събуждането си, той ще се почувствува съвършено здравъ. Това направи Христосъ съ болния отъ тридесеть и осемь години. Той му каза: „Стани, вдигни одъра си и ходи!
” — Отде дойде тази сила въ болния?
— Тя се криеше въ него. Когато туряте дърва на огнището и съ една клечка кибритъ запалите голѣмъ огънь, въ кибритената клечка ли се крие енергията? — Въ дървата. Кибритената клечка е само условие за проява на енергията. Значи, има условия и причини вънъ оть човѣка, които служатъ като потикъ за проява на енергията, скрита въ него.
към втори вариант >>
Следъ изтичане на тритѣ години, майсторътъ казалъ: Сега вече можешъ да излѣзешъ на самостоятелна работа, ще бѫдешъ добъръ майсторъ.
(втори вариант)
Всичко вървѣло добре, но като дошълъ до печенето на грънцитѣ, останалъ изненаданъ, че всички грънци се пукали още въ пещьта. Разочарованъ отъ работата си, той отишълъ при господаря си да го пита, защо грънцитѣ му се пукали въ пещьта. Господарьтъ му го погледналъ и спокойно отговорилъ: За да научишъ и това последно изкуство, трѣбва да останешъ при мене още три години. Работилъ той още толкова време при господаря си и какво забелязалъ? Преди да тури гърнето въ пещьта, господарьтъ му духалъ въ него и се чувалъ звукътъ „ху”.
Следъ изтичане на тритѣ години, майсторътъ казалъ: Сега вече можешъ да излѣзешъ на самостоятелна работа, ще бѫдешъ добъръ майсторъ.
Младежътъ благодарилъ на господаря си за последното изкуство, на което го научилъ, и казалъ: Чудна работа, за едно „ху”, за едно духане въ гърнето, трѣбваше да уча още три години!
към втори вариант >>
— Тя се криеше въ него.
(втори вариант)
По сѫщия начинъ можете да поставите въ магнетиченъ сънь единъ боленъ и да му внушите, че е здравъ. Следъ събуждането си, той ще се почувствува съвършено здравъ. Това направи Христосъ съ болния отъ тридесеть и осемь години. Той му каза: „Стани, вдигни одъра си и ходи! ” — Отде дойде тази сила въ болния?
— Тя се криеше въ него.
Когато туряте дърва на огнището и съ една клечка кибритъ запалите голѣмъ огънь, въ кибритената клечка ли се крие енергията? — Въ дървата. Кибритената клечка е само условие за проява на енергията. Значи, има условия и причини вънъ оть човѣка, които служатъ като потикъ за проява на енергията, скрита въ него. Когато влѣзе въ кѫпалнята, дето имаше множество болни, Христосъ спре вниманието си върху болния отъ тридесеть и осемь години.
към втори вариант >>
Младежътъ благодарилъ на господаря си за последното изкуство, на което го научилъ, и казалъ: Чудна работа, за едно „ху”, за едно духане въ гърнето, трѣбваше да уча още три години!
(втори вариант)
Разочарованъ отъ работата си, той отишълъ при господаря си да го пита, защо грънцитѣ му се пукали въ пещьта. Господарьтъ му го погледналъ и спокойно отговорилъ: За да научишъ и това последно изкуство, трѣбва да останешъ при мене още три години. Работилъ той още толкова време при господаря си и какво забелязалъ? Преди да тури гърнето въ пещьта, господарьтъ му духалъ въ него и се чувалъ звукътъ „ху”. Следъ изтичане на тритѣ години, майсторътъ казалъ: Сега вече можешъ да излѣзешъ на самостоятелна работа, ще бѫдешъ добъръ майсторъ.
Младежътъ благодарилъ на господаря си за последното изкуство, на което го научилъ, и казалъ: Чудна работа, за едно „ху”, за едно духане въ гърнето, трѣбваше да уча още три години!
към втори вариант >>
Когато туряте дърва на огнището и съ една клечка кибритъ запалите голѣмъ огънь, въ кибритената клечка ли се крие енергията?
(втори вариант)
Следъ събуждането си, той ще се почувствува съвършено здравъ. Това направи Христосъ съ болния отъ тридесеть и осемь години. Той му каза: „Стани, вдигни одъра си и ходи! ” — Отде дойде тази сила въ болния? — Тя се криеше въ него.
Когато туряте дърва на огнището и съ една клечка кибритъ запалите голѣмъ огънь, въ кибритената клечка ли се крие енергията?
— Въ дървата. Кибритената клечка е само условие за проява на енергията. Значи, има условия и причини вънъ оть човѣка, които служатъ като потикъ за проява на енергията, скрита въ него. Когато влѣзе въ кѫпалнята, дето имаше множество болни, Христосъ спре вниманието си върху болния отъ тридесеть и осемь години. Защо този боленъ му обърна вниманне?
към втори вариант >>
Сега и вие ще започнете съ буквата „а”, ще духате въ всички грънци, да вложите новия животъ въ себе си.
(втори вариант)
Сега и вие ще започнете съ буквата „а”, ще духате въ всички грънци, да вложите новия животъ въ себе си.
Само така грънцить ви нѣма да се пукатъ. Когато новороденото дете духне въ гърнето на своя животъ, то започва да живѣе; не духне ли, гърнето му се пука. Който може да изговори буквата „а” правилно, работитѣ му се нареждатъ добре. Той се радва на здравъ умъ, на здраво сърдце и на силна воля. Не може ли да изговори буквата „а” превилно, гърнето му се пука.
към втори вариант >>
— Въ дървата.
(втори вариант)
Това направи Христосъ съ болния отъ тридесеть и осемь години. Той му каза: „Стани, вдигни одъра си и ходи! ” — Отде дойде тази сила въ болния? — Тя се криеше въ него. Когато туряте дърва на огнището и съ една клечка кибритъ запалите голѣмъ огънь, въ кибритената клечка ли се крие енергията?
— Въ дървата.
Кибритената клечка е само условие за проява на енергията. Значи, има условия и причини вънъ оть човѣка, които служатъ като потикъ за проява на енергията, скрита въ него. Когато влѣзе въ кѫпалнята, дето имаше множество болни, Христосъ спре вниманието си върху болния отъ тридесеть и осемь години. Защо този боленъ му обърна вниманне? — Защото числото три е символъ на Сина, т. е.
към втори вариант >>
Само така грънцить ви нѣма да се пукатъ.
(втори вариант)
Сега и вие ще започнете съ буквата „а”, ще духате въ всички грънци, да вложите новия животъ въ себе си.
Само така грънцить ви нѣма да се пукатъ.
Когато новороденото дете духне въ гърнето на своя животъ, то започва да живѣе; не духне ли, гърнето му се пука. Който може да изговори буквата „а” правилно, работитѣ му се нареждатъ добре. Той се радва на здравъ умъ, на здраво сърдце и на силна воля. Не може ли да изговори буквата „а” превилно, гърнето му се пука. Следователно, Христовото учение се заключава, именно, въ правилното изговаряне на буквата „а”.
към втори вариант >>
Кибритената клечка е само условие за проява на енергията.
(втори вариант)
Той му каза: „Стани, вдигни одъра си и ходи! ” — Отде дойде тази сила въ болния? — Тя се криеше въ него. Когато туряте дърва на огнището и съ една клечка кибритъ запалите голѣмъ огънь, въ кибритената клечка ли се крие енергията? — Въ дървата.
Кибритената клечка е само условие за проява на енергията.
Значи, има условия и причини вънъ оть човѣка, които служатъ като потикъ за проява на енергията, скрита въ него. Когато влѣзе въ кѫпалнята, дето имаше множество болни, Христосъ спре вниманието си върху болния отъ тридесеть и осемь години. Защо този боленъ му обърна вниманне? — Защото числото три е символъ на Сина, т. е. на Христа, а осемь — на Божествената майка.
към втори вариант >>
Когато новороденото дете духне въ гърнето на своя животъ, то започва да живѣе; не духне ли, гърнето му се пука.
(втори вариант)
Сега и вие ще започнете съ буквата „а”, ще духате въ всички грънци, да вложите новия животъ въ себе си. Само така грънцить ви нѣма да се пукатъ.
Когато новороденото дете духне въ гърнето на своя животъ, то започва да живѣе; не духне ли, гърнето му се пука.
Който може да изговори буквата „а” правилно, работитѣ му се нареждатъ добре. Той се радва на здравъ умъ, на здраво сърдце и на силна воля. Не може ли да изговори буквата „а” превилно, гърнето му се пука. Следователно, Христовото учение се заключава, именно, въ правилното изговаряне на буквата „а”. Това значи, да владѣе човѣкъ изкуството да пече грънцитѣ си безъ да се пукатъ.
към втори вариант >>
Значи, има условия и причини вънъ оть човѣка, които служатъ като потикъ за проява на енергията, скрита въ него.
(втори вариант)
” — Отде дойде тази сила въ болния? — Тя се криеше въ него. Когато туряте дърва на огнището и съ една клечка кибритъ запалите голѣмъ огънь, въ кибритената клечка ли се крие енергията? — Въ дървата. Кибритената клечка е само условие за проява на енергията.
Значи, има условия и причини вънъ оть човѣка, които служатъ като потикъ за проява на енергията, скрита въ него.
Когато влѣзе въ кѫпалнята, дето имаше множество болни, Христосъ спре вниманието си върху болния отъ тридесеть и осемь години. Защо този боленъ му обърна вниманне? — Защото числото три е символъ на Сина, т. е. на Христа, а осемь — на Божествената майка. Отъ Божествено гледище и дветѣ числа сѫ строги и взискателни.
към втори вариант >>
Който може да изговори буквата „а” правилно, работитѣ му се нареждатъ добре.
(втори вариант)
Сега и вие ще започнете съ буквата „а”, ще духате въ всички грънци, да вложите новия животъ въ себе си. Само така грънцить ви нѣма да се пукатъ. Когато новороденото дете духне въ гърнето на своя животъ, то започва да живѣе; не духне ли, гърнето му се пука.
Който може да изговори буквата „а” правилно, работитѣ му се нареждатъ добре.
Той се радва на здравъ умъ, на здраво сърдце и на силна воля. Не може ли да изговори буквата „а” превилно, гърнето му се пука. Следователно, Христовото учение се заключава, именно, въ правилното изговаряне на буквата „а”. Това значи, да владѣе човѣкъ изкуството да пече грънцитѣ си безъ да се пукатъ. Всичко зависи отъ духането въ гърнето.
към втори вариант >>
Когато влѣзе въ кѫпалнята, дето имаше множество болни, Христосъ спре вниманието си върху болния отъ тридесеть и осемь години.
(втори вариант)
— Тя се криеше въ него. Когато туряте дърва на огнището и съ една клечка кибритъ запалите голѣмъ огънь, въ кибритената клечка ли се крие енергията? — Въ дървата. Кибритената клечка е само условие за проява на енергията. Значи, има условия и причини вънъ оть човѣка, които служатъ като потикъ за проява на енергията, скрита въ него.
Когато влѣзе въ кѫпалнята, дето имаше множество болни, Христосъ спре вниманието си върху болния отъ тридесеть и осемь години.
Защо този боленъ му обърна вниманне? — Защото числото три е символъ на Сина, т. е. на Христа, а осемь — на Божествената майка. Отъ Божествено гледище и дветѣ числа сѫ строги и взискателни. Тройката осмисля живота, къмъ който се стреми човѣшката душа, а осморката съдържа благоприятнитѣ условия, при които тя може да се развива сега и въ бѫдеще.
към втори вариант >>
Той се радва на здравъ умъ, на здраво сърдце и на силна воля.
(втори вариант)
Сега и вие ще започнете съ буквата „а”, ще духате въ всички грънци, да вложите новия животъ въ себе си. Само така грънцить ви нѣма да се пукатъ. Когато новороденото дете духне въ гърнето на своя животъ, то започва да живѣе; не духне ли, гърнето му се пука. Който може да изговори буквата „а” правилно, работитѣ му се нареждатъ добре.
Той се радва на здравъ умъ, на здраво сърдце и на силна воля.
Не може ли да изговори буквата „а” превилно, гърнето му се пука. Следователно, Христовото учение се заключава, именно, въ правилното изговаряне на буквата „а”. Това значи, да владѣе човѣкъ изкуството да пече грънцитѣ си безъ да се пукатъ. Всичко зависи отъ духането въ гърнето. Много пѫти ще духашъ, много пѫти ще казвашъ „ху”, но, въ края на краищата, грънцитѣ ви ще бѫдатъ здрави.
към втори вариант >>
Защо този боленъ му обърна вниманне?
(втори вариант)
Когато туряте дърва на огнището и съ една клечка кибритъ запалите голѣмъ огънь, въ кибритената клечка ли се крие енергията? — Въ дървата. Кибритената клечка е само условие за проява на енергията. Значи, има условия и причини вънъ оть човѣка, които служатъ като потикъ за проява на енергията, скрита въ него. Когато влѣзе въ кѫпалнята, дето имаше множество болни, Христосъ спре вниманието си върху болния отъ тридесеть и осемь години.
Защо този боленъ му обърна вниманне?
— Защото числото три е символъ на Сина, т. е. на Христа, а осемь — на Божествената майка. Отъ Божествено гледище и дветѣ числа сѫ строги и взискателни. Тройката осмисля живота, къмъ който се стреми човѣшката душа, а осморката съдържа благоприятнитѣ условия, при които тя може да се развива сега и въ бѫдеще. Влѣзе ли въ свѣта, или въ човѣшката душа, Божествената майка не сѫди, но постѫпва строго, никого не извинява.
към втори вариант >>
Не може ли да изговори буквата „а” превилно, гърнето му се пука.
(втори вариант)
Сега и вие ще започнете съ буквата „а”, ще духате въ всички грънци, да вложите новия животъ въ себе си. Само така грънцить ви нѣма да се пукатъ. Когато новороденото дете духне въ гърнето на своя животъ, то започва да живѣе; не духне ли, гърнето му се пука. Който може да изговори буквата „а” правилно, работитѣ му се нареждатъ добре. Той се радва на здравъ умъ, на здраво сърдце и на силна воля.
Не може ли да изговори буквата „а” превилно, гърнето му се пука.
Следователно, Христовото учение се заключава, именно, въ правилното изговаряне на буквата „а”. Това значи, да владѣе човѣкъ изкуството да пече грънцитѣ си безъ да се пукатъ. Всичко зависи отъ духането въ гърнето. Много пѫти ще духашъ, много пѫти ще казвашъ „ху”, но, въ края на краищата, грънцитѣ ви ще бѫдатъ здрави. Много пѫти ще грѣшите, но гърнето ви ще се кали.
към втори вариант >>
— Защото числото три е символъ на Сина, т. е.
(втори вариант)
— Въ дървата. Кибритената клечка е само условие за проява на енергията. Значи, има условия и причини вънъ оть човѣка, които служатъ като потикъ за проява на енергията, скрита въ него. Когато влѣзе въ кѫпалнята, дето имаше множество болни, Христосъ спре вниманието си върху болния отъ тридесеть и осемь години. Защо този боленъ му обърна вниманне?
— Защото числото три е символъ на Сина, т. е.
на Христа, а осемь — на Божествената майка. Отъ Божествено гледище и дветѣ числа сѫ строги и взискателни. Тройката осмисля живота, къмъ който се стреми човѣшката душа, а осморката съдържа благоприятнитѣ условия, при които тя може да се развива сега и въ бѫдеще. Влѣзе ли въ свѣта, или въ човѣшката душа, Божествената майка не сѫди, но постѫпва строго, никого не извинява. Нѣкой се извинява предъ нея, че не може да направи това или онова.
към втори вариант >>
Следователно, Христовото учение се заключава, именно, въ правилното изговаряне на буквата „а”.
(втори вариант)
Само така грънцить ви нѣма да се пукатъ. Когато новороденото дете духне въ гърнето на своя животъ, то започва да живѣе; не духне ли, гърнето му се пука. Който може да изговори буквата „а” правилно, работитѣ му се нареждатъ добре. Той се радва на здравъ умъ, на здраво сърдце и на силна воля. Не може ли да изговори буквата „а” превилно, гърнето му се пука.
Следователно, Христовото учение се заключава, именно, въ правилното изговаряне на буквата „а”.
Това значи, да владѣе човѣкъ изкуството да пече грънцитѣ си безъ да се пукатъ. Всичко зависи отъ духането въ гърнето. Много пѫти ще духашъ, много пѫти ще казвашъ „ху”, но, въ края на краищата, грънцитѣ ви ще бѫдатъ здрави. Много пѫти ще грѣшите, но гърнето ви ще се кали. Най-после ще дойдете до положение да издържате и на най-голѣми бури и вѣтрове, на голѣми мѫчнотии и изпитания — грънцитѣ ви ще оцѣлѣятъ.
към втори вариант >>
на Христа, а осемь — на Божествената майка.
(втори вариант)
Кибритената клечка е само условие за проява на енергията. Значи, има условия и причини вънъ оть човѣка, които служатъ като потикъ за проява на енергията, скрита въ него. Когато влѣзе въ кѫпалнята, дето имаше множество болни, Христосъ спре вниманието си върху болния отъ тридесеть и осемь години. Защо този боленъ му обърна вниманне? — Защото числото три е символъ на Сина, т. е.
на Христа, а осемь — на Божествената майка.
Отъ Божествено гледище и дветѣ числа сѫ строги и взискателни. Тройката осмисля живота, къмъ който се стреми човѣшката душа, а осморката съдържа благоприятнитѣ условия, при които тя може да се развива сега и въ бѫдеще. Влѣзе ли въ свѣта, или въ човѣшката душа, Божествената майка не сѫди, но постѫпва строго, никого не извинява. Нѣкой се извинява предъ нея, че не може да направи това или онова. — Можешъ да го направишъ.
към втори вариант >>
Това значи, да владѣе човѣкъ изкуството да пече грънцитѣ си безъ да се пукатъ.
(втори вариант)
Когато новороденото дете духне въ гърнето на своя животъ, то започва да живѣе; не духне ли, гърнето му се пука. Който може да изговори буквата „а” правилно, работитѣ му се нареждатъ добре. Той се радва на здравъ умъ, на здраво сърдце и на силна воля. Не може ли да изговори буквата „а” превилно, гърнето му се пука. Следователно, Христовото учение се заключава, именно, въ правилното изговаряне на буквата „а”.
Това значи, да владѣе човѣкъ изкуството да пече грънцитѣ си безъ да се пукатъ.
Всичко зависи отъ духането въ гърнето. Много пѫти ще духашъ, много пѫти ще казвашъ „ху”, но, въ края на краищата, грънцитѣ ви ще бѫдатъ здрави. Много пѫти ще грѣшите, но гърнето ви ще се кали. Най-после ще дойдете до положение да издържате и на най-голѣми бури и вѣтрове, на голѣми мѫчнотии и изпитания — грънцитѣ ви ще оцѣлѣятъ.
към втори вариант >>
Отъ Божествено гледище и дветѣ числа сѫ строги и взискателни.
(втори вариант)
Значи, има условия и причини вънъ оть човѣка, които служатъ като потикъ за проява на енергията, скрита въ него. Когато влѣзе въ кѫпалнята, дето имаше множество болни, Христосъ спре вниманието си върху болния отъ тридесеть и осемь години. Защо този боленъ му обърна вниманне? — Защото числото три е символъ на Сина, т. е. на Христа, а осемь — на Божествената майка.
Отъ Божествено гледище и дветѣ числа сѫ строги и взискателни.
Тройката осмисля живота, къмъ който се стреми човѣшката душа, а осморката съдържа благоприятнитѣ условия, при които тя може да се развива сега и въ бѫдеще. Влѣзе ли въ свѣта, или въ човѣшката душа, Божествената майка не сѫди, но постѫпва строго, никого не извинява. Нѣкой се извинява предъ нея, че не може да направи това или онова. — Можешъ да го направишъ. Стани, вземи одъра си и ходи!
към втори вариант >>
Всичко зависи отъ духането въ гърнето.
(втори вариант)
Който може да изговори буквата „а” правилно, работитѣ му се нареждатъ добре. Той се радва на здравъ умъ, на здраво сърдце и на силна воля. Не може ли да изговори буквата „а” превилно, гърнето му се пука. Следователно, Христовото учение се заключава, именно, въ правилното изговаряне на буквата „а”. Това значи, да владѣе човѣкъ изкуството да пече грънцитѣ си безъ да се пукатъ.
Всичко зависи отъ духането въ гърнето.
Много пѫти ще духашъ, много пѫти ще казвашъ „ху”, но, въ края на краищата, грънцитѣ ви ще бѫдатъ здрави. Много пѫти ще грѣшите, но гърнето ви ще се кали. Най-после ще дойдете до положение да издържате и на най-голѣми бури и вѣтрове, на голѣми мѫчнотии и изпитания — грънцитѣ ви ще оцѣлѣятъ.
към втори вариант >>
Тройката осмисля живота, къмъ който се стреми човѣшката душа, а осморката съдържа благоприятнитѣ условия, при които тя може да се развива сега и въ бѫдеще.
(втори вариант)
Когато влѣзе въ кѫпалнята, дето имаше множество болни, Христосъ спре вниманието си върху болния отъ тридесеть и осемь години. Защо този боленъ му обърна вниманне? — Защото числото три е символъ на Сина, т. е. на Христа, а осемь — на Божествената майка. Отъ Божествено гледище и дветѣ числа сѫ строги и взискателни.
Тройката осмисля живота, къмъ който се стреми човѣшката душа, а осморката съдържа благоприятнитѣ условия, при които тя може да се развива сега и въ бѫдеще.
Влѣзе ли въ свѣта, или въ човѣшката душа, Божествената майка не сѫди, но постѫпва строго, никого не извинява. Нѣкой се извинява предъ нея, че не може да направи това или онова. — Можешъ да го направишъ. Стани, вземи одъра си и ходи! Одърътъ представя кѫщата на човѣка, която построилъ на чуждо мѣсто, дето съ години стои и се кара съ съседитѣ си.
към втори вариант >>
Много пѫти ще духашъ, много пѫти ще казвашъ „ху”, но, въ края на краищата, грънцитѣ ви ще бѫдатъ здрави.
(втори вариант)
Той се радва на здравъ умъ, на здраво сърдце и на силна воля. Не може ли да изговори буквата „а” превилно, гърнето му се пука. Следователно, Христовото учение се заключава, именно, въ правилното изговаряне на буквата „а”. Това значи, да владѣе човѣкъ изкуството да пече грънцитѣ си безъ да се пукатъ. Всичко зависи отъ духането въ гърнето.
Много пѫти ще духашъ, много пѫти ще казвашъ „ху”, но, въ края на краищата, грънцитѣ ви ще бѫдатъ здрави.
Много пѫти ще грѣшите, но гърнето ви ще се кали. Най-после ще дойдете до положение да издържате и на най-голѣми бури и вѣтрове, на голѣми мѫчнотии и изпитания — грънцитѣ ви ще оцѣлѣятъ.
към втори вариант >>
Влѣзе ли въ свѣта, или въ човѣшката душа, Божествената майка не сѫди, но постѫпва строго, никого не извинява.
(втори вариант)
Защо този боленъ му обърна вниманне? — Защото числото три е символъ на Сина, т. е. на Христа, а осемь — на Божествената майка. Отъ Божествено гледище и дветѣ числа сѫ строги и взискателни. Тройката осмисля живота, къмъ който се стреми човѣшката душа, а осморката съдържа благоприятнитѣ условия, при които тя може да се развива сега и въ бѫдеще.
Влѣзе ли въ свѣта, или въ човѣшката душа, Божествената майка не сѫди, но постѫпва строго, никого не извинява.
Нѣкой се извинява предъ нея, че не може да направи това или онова. — Можешъ да го направишъ. Стани, вземи одъра си и ходи! Одърътъ представя кѫщата на човѣка, която построилъ на чуждо мѣсто, дето съ години стои и се кара съ съседитѣ си. Кѫщата е човѣшкото тѣло.
към втори вариант >>
Много пѫти ще грѣшите, но гърнето ви ще се кали.
(втори вариант)
Не може ли да изговори буквата „а” превилно, гърнето му се пука. Следователно, Христовото учение се заключава, именно, въ правилното изговаряне на буквата „а”. Това значи, да владѣе човѣкъ изкуството да пече грънцитѣ си безъ да се пукатъ. Всичко зависи отъ духането въ гърнето. Много пѫти ще духашъ, много пѫти ще казвашъ „ху”, но, въ края на краищата, грънцитѣ ви ще бѫдатъ здрави.
Много пѫти ще грѣшите, но гърнето ви ще се кали.
Най-после ще дойдете до положение да издържате и на най-голѣми бури и вѣтрове, на голѣми мѫчнотии и изпитания — грънцитѣ ви ще оцѣлѣятъ.
към втори вариант >>
Нѣкой се извинява предъ нея, че не може да направи това или онова.
(втори вариант)
— Защото числото три е символъ на Сина, т. е. на Христа, а осемь — на Божествената майка. Отъ Божествено гледище и дветѣ числа сѫ строги и взискателни. Тройката осмисля живота, къмъ който се стреми човѣшката душа, а осморката съдържа благоприятнитѣ условия, при които тя може да се развива сега и въ бѫдеще. Влѣзе ли въ свѣта, или въ човѣшката душа, Божествената майка не сѫди, но постѫпва строго, никого не извинява.
Нѣкой се извинява предъ нея, че не може да направи това или онова.
— Можешъ да го направишъ. Стани, вземи одъра си и ходи! Одърътъ представя кѫщата на човѣка, която построилъ на чуждо мѣсто, дето съ години стои и се кара съ съседитѣ си. Кѫщата е човѣшкото тѣло. Ползувай се отъ своитѣ условия за развитието си, не търси чуждитѣ.
към втори вариант >>
Най-после ще дойдете до положение да издържате и на най-голѣми бури и вѣтрове, на голѣми мѫчнотии и изпитания — грънцитѣ ви ще оцѣлѣятъ.
(втори вариант)
Следователно, Христовото учение се заключава, именно, въ правилното изговаряне на буквата „а”. Това значи, да владѣе човѣкъ изкуството да пече грънцитѣ си безъ да се пукатъ. Всичко зависи отъ духането въ гърнето. Много пѫти ще духашъ, много пѫти ще казвашъ „ху”, но, въ края на краищата, грънцитѣ ви ще бѫдатъ здрави. Много пѫти ще грѣшите, но гърнето ви ще се кали.
Най-после ще дойдете до положение да издържате и на най-голѣми бури и вѣтрове, на голѣми мѫчнотии и изпитания — грънцитѣ ви ще оцѣлѣятъ.
към втори вариант >>
— Можешъ да го направишъ.
(втори вариант)
на Христа, а осемь — на Божествената майка. Отъ Божествено гледище и дветѣ числа сѫ строги и взискателни. Тройката осмисля живота, къмъ който се стреми човѣшката душа, а осморката съдържа благоприятнитѣ условия, при които тя може да се развива сега и въ бѫдеще. Влѣзе ли въ свѣта, или въ човѣшката душа, Божествената майка не сѫди, но постѫпва строго, никого не извинява. Нѣкой се извинява предъ нея, че не може да направи това или онова.
— Можешъ да го направишъ.
Стани, вземи одъра си и ходи! Одърътъ представя кѫщата на човѣка, която построилъ на чуждо мѣсто, дето съ години стои и се кара съ съседитѣ си. Кѫщата е човѣшкото тѣло. Ползувай се отъ своитѣ условия за развитието си, не търси чуждитѣ. Ако не си доволенъ отъ своето, и него ще изгубишъ.
към втори вариант >>
Изучавайте законитѣ на числото три — на Христа, т. е.
(втори вариант)
Изучавайте законитѣ на числото три — на Христа, т. е.
на вашия умъ. Изучавайте законитѣ на числото осемь на Божествената майка, т. е. на вашата душа. Изучавайте законитѣ и на единицата, на Духа, Който е свързанъ съ човѣшката воля. Само така човѣкъ може да бѫде свободенъ.
към втори вариант >>
Стани, вземи одъра си и ходи!
(втори вариант)
Отъ Божествено гледище и дветѣ числа сѫ строги и взискателни. Тройката осмисля живота, къмъ който се стреми човѣшката душа, а осморката съдържа благоприятнитѣ условия, при които тя може да се развива сега и въ бѫдеще. Влѣзе ли въ свѣта, или въ човѣшката душа, Божествената майка не сѫди, но постѫпва строго, никого не извинява. Нѣкой се извинява предъ нея, че не може да направи това или онова. — Можешъ да го направишъ.
Стани, вземи одъра си и ходи!
Одърътъ представя кѫщата на човѣка, която построилъ на чуждо мѣсто, дето съ години стои и се кара съ съседитѣ си. Кѫщата е човѣшкото тѣло. Ползувай се отъ своитѣ условия за развитието си, не търси чуждитѣ. Ако не си доволенъ отъ своето, и него ще изгубишъ.
към втори вариант >>
на вашия умъ.
(втори вариант)
Изучавайте законитѣ на числото три — на Христа, т. е.
на вашия умъ.
Изучавайте законитѣ на числото осемь на Божествената майка, т. е. на вашата душа. Изучавайте законитѣ и на единицата, на Духа, Който е свързанъ съ човѣшката воля. Само така човѣкъ може да бѫде свободенъ.
към втори вариант >>
Одърътъ представя кѫщата на човѣка, която построилъ на чуждо мѣсто, дето съ години стои и се кара съ съседитѣ си.
(втори вариант)
Тройката осмисля живота, къмъ който се стреми човѣшката душа, а осморката съдържа благоприятнитѣ условия, при които тя може да се развива сега и въ бѫдеще. Влѣзе ли въ свѣта, или въ човѣшката душа, Божествената майка не сѫди, но постѫпва строго, никого не извинява. Нѣкой се извинява предъ нея, че не може да направи това или онова. — Можешъ да го направишъ. Стани, вземи одъра си и ходи!
Одърътъ представя кѫщата на човѣка, която построилъ на чуждо мѣсто, дето съ години стои и се кара съ съседитѣ си.
Кѫщата е човѣшкото тѣло. Ползувай се отъ своитѣ условия за развитието си, не търси чуждитѣ. Ако не си доволенъ отъ своето, и него ще изгубишъ.
към втори вариант >>
Изучавайте законитѣ на числото осемь на Божествената майка, т. е.
(втори вариант)
Изучавайте законитѣ на числото три — на Христа, т. е. на вашия умъ.
Изучавайте законитѣ на числото осемь на Божествената майка, т. е.
на вашата душа. Изучавайте законитѣ и на единицата, на Духа, Който е свързанъ съ човѣшката воля. Само така човѣкъ може да бѫде свободенъ.
към втори вариант >>
Кѫщата е човѣшкото тѣло.
(втори вариант)
Влѣзе ли въ свѣта, или въ човѣшката душа, Божествената майка не сѫди, но постѫпва строго, никого не извинява. Нѣкой се извинява предъ нея, че не може да направи това или онова. — Можешъ да го направишъ. Стани, вземи одъра си и ходи! Одърътъ представя кѫщата на човѣка, която построилъ на чуждо мѣсто, дето съ години стои и се кара съ съседитѣ си.
Кѫщата е човѣшкото тѣло.
Ползувай се отъ своитѣ условия за развитието си, не търси чуждитѣ. Ако не си доволенъ отъ своето, и него ще изгубишъ.
към втори вариант >>
на вашата душа.
(втори вариант)
Изучавайте законитѣ на числото три — на Христа, т. е. на вашия умъ. Изучавайте законитѣ на числото осемь на Божествената майка, т. е.
на вашата душа.
Изучавайте законитѣ и на единицата, на Духа, Който е свързанъ съ човѣшката воля. Само така човѣкъ може да бѫде свободенъ.
към втори вариант >>
Ползувай се отъ своитѣ условия за развитието си, не търси чуждитѣ.
(втори вариант)
Нѣкой се извинява предъ нея, че не може да направи това или онова. — Можешъ да го направишъ. Стани, вземи одъра си и ходи! Одърътъ представя кѫщата на човѣка, която построилъ на чуждо мѣсто, дето съ години стои и се кара съ съседитѣ си. Кѫщата е човѣшкото тѣло.
Ползувай се отъ своитѣ условия за развитието си, не търси чуждитѣ.
Ако не си доволенъ отъ своето, и него ще изгубишъ.
към втори вариант >>
Изучавайте законитѣ и на единицата, на Духа, Който е свързанъ съ човѣшката воля.
(втори вариант)
Изучавайте законитѣ на числото три — на Христа, т. е. на вашия умъ. Изучавайте законитѣ на числото осемь на Божествената майка, т. е. на вашата душа.
Изучавайте законитѣ и на единицата, на Духа, Който е свързанъ съ човѣшката воля.
Само така човѣкъ може да бѫде свободенъ.
към втори вариант >>
Ако не си доволенъ отъ своето, и него ще изгубишъ.
(втори вариант)
— Можешъ да го направишъ. Стани, вземи одъра си и ходи! Одърътъ представя кѫщата на човѣка, която построилъ на чуждо мѣсто, дето съ години стои и се кара съ съседитѣ си. Кѫщата е човѣшкото тѣло. Ползувай се отъ своитѣ условия за развитието си, не търси чуждитѣ.
Ако не си доволенъ отъ своето, и него ще изгубишъ.
към втори вариант >>
Само така човѣкъ може да бѫде свободенъ.
(втори вариант)
Изучавайте законитѣ на числото три — на Христа, т. е. на вашия умъ. Изучавайте законитѣ на числото осемь на Божествената майка, т. е. на вашата душа. Изучавайте законитѣ и на единицата, на Духа, Който е свързанъ съ човѣшката воля.
Само така човѣкъ може да бѫде свободенъ.
към втори вариант >>
Трима братя получили голѣмо наследство отъ баща си, но не могли да го раздѣлятъ, затова постоянно се карали.
(втори вариант)
Трима братя получили голѣмо наследство отъ баща си, но не могли да го раздѣлятъ, затова постоянно се карали.
Единъ отъ тѣхъ билъ евангелистъ, а другитѣ — православни. Евангелистътъ се оженилъ и пожелалъ да раздѣлятъ богатството си, но двамата не се съгласявали, искали да въртятъ търговия. Тѣ му дали най-после 20,000 лв., но той не приемалъ, искалъ да получи равенъ дѣлъ. Започнали да се сѫдятъ. Отъ страхъ да не изгуби и това, което има, евангелистътъ преписалъ всичко на жена си.
към втори вариант >>
Следователно, свободенъ е онзи, който може да превръща отрицателнитѣ сили въ положителни.
(втори вариант)
Следователно, свободенъ е онзи, който може да превръща отрицателнитѣ сили въ положителни.
Свободенъ е онзи, който може да омѣси глината, да направи отъ нея грънци и да ги опече, безъ да се пукатъ. Свободенъ е онзи, който може да изправи живота си, а следъ това да помага на ближнитѣ си, да изправятъ и тѣ своя животъ. Това означава мисъльта, която Христосъ е вложилъ въ стиха: „Стани, вдигни одъра си и ходи! ”
към втори вариант >>
Единъ отъ тѣхъ билъ евангелистъ, а другитѣ — православни.
(втори вариант)
Трима братя получили голѣмо наследство отъ баща си, но не могли да го раздѣлятъ, затова постоянно се карали.
Единъ отъ тѣхъ билъ евангелистъ, а другитѣ — православни.
Евангелистътъ се оженилъ и пожелалъ да раздѣлятъ богатството си, но двамата не се съгласявали, искали да въртятъ търговия. Тѣ му дали най-после 20,000 лв., но той не приемалъ, искалъ да получи равенъ дѣлъ. Започнали да се сѫдятъ. Отъ страхъ да не изгуби и това, което има, евангелистътъ преписалъ всичко на жена си. Обаче, единъ день тя го изпѫдила отъ кѫщата му.
към втори вариант >>
Свободенъ е онзи, който може да омѣси глината, да направи отъ нея грънци и да ги опече, безъ да се пукатъ.
(втори вариант)
Следователно, свободенъ е онзи, който може да превръща отрицателнитѣ сили въ положителни.
Свободенъ е онзи, който може да омѣси глината, да направи отъ нея грънци и да ги опече, безъ да се пукатъ.
Свободенъ е онзи, който може да изправи живота си, а следъ това да помага на ближнитѣ си, да изправятъ и тѣ своя животъ. Това означава мисъльта, която Христосъ е вложилъ въ стиха: „Стани, вдигни одъра си и ходи! ”
към втори вариант >>
Евангелистътъ се оженилъ и пожелалъ да раздѣлятъ богатството си, но двамата не се съгласявали, искали да въртятъ търговия.
(втори вариант)
Трима братя получили голѣмо наследство отъ баща си, но не могли да го раздѣлятъ, затова постоянно се карали. Единъ отъ тѣхъ билъ евангелистъ, а другитѣ — православни.
Евангелистътъ се оженилъ и пожелалъ да раздѣлятъ богатството си, но двамата не се съгласявали, искали да въртятъ търговия.
Тѣ му дали най-после 20,000 лв., но той не приемалъ, искалъ да получи равенъ дѣлъ. Започнали да се сѫдятъ. Отъ страхъ да не изгуби и това, което има, евангелистътъ преписалъ всичко на жена си. Обаче, единъ день тя го изпѫдила отъ кѫщата му. Като се намѣрилъ на пѫтя, той решилъ да отиде при братята си, да се помирятъ.
към втори вариант >>
Свободенъ е онзи, който може да изправи живота си, а следъ това да помага на ближнитѣ си, да изправятъ и тѣ своя животъ.
(втори вариант)
Следователно, свободенъ е онзи, който може да превръща отрицателнитѣ сили въ положителни. Свободенъ е онзи, който може да омѣси глината, да направи отъ нея грънци и да ги опече, безъ да се пукатъ.
Свободенъ е онзи, който може да изправи живота си, а следъ това да помага на ближнитѣ си, да изправятъ и тѣ своя животъ.
Това означава мисъльта, която Христосъ е вложилъ въ стиха: „Стани, вдигни одъра си и ходи! ”
към втори вариант >>
Тѣ му дали най-после 20,000 лв., но той не приемалъ, искалъ да получи равенъ дѣлъ.
(втори вариант)
Трима братя получили голѣмо наследство отъ баща си, но не могли да го раздѣлятъ, затова постоянно се карали. Единъ отъ тѣхъ билъ евангелистъ, а другитѣ — православни. Евангелистътъ се оженилъ и пожелалъ да раздѣлятъ богатството си, но двамата не се съгласявали, искали да въртятъ търговия.
Тѣ му дали най-после 20,000 лв., но той не приемалъ, искалъ да получи равенъ дѣлъ.
Започнали да се сѫдятъ. Отъ страхъ да не изгуби и това, което има, евангелистътъ преписалъ всичко на жена си. Обаче, единъ день тя го изпѫдила отъ кѫщата му. Като се намѣрилъ на пѫтя, той решилъ да отиде при братята си, да се помирятъ. Двамата братя водѣли дѣла, въртѣли търговия, докато и тѣ се опропастили.
към втори вариант >>
Това означава мисъльта, която Христосъ е вложилъ въ стиха: „Стани, вдигни одъра си и ходи!
(втори вариант)
Следователно, свободенъ е онзи, който може да превръща отрицателнитѣ сили въ положителни. Свободенъ е онзи, който може да омѣси глината, да направи отъ нея грънци и да ги опече, безъ да се пукатъ. Свободенъ е онзи, който може да изправи живота си, а следъ това да помага на ближнитѣ си, да изправятъ и тѣ своя животъ.
Това означава мисъльта, която Христосъ е вложилъ въ стиха: „Стани, вдигни одъра си и ходи!
”
към втори вариант >>
Започнали да се сѫдятъ.
(втори вариант)
Трима братя получили голѣмо наследство отъ баща си, но не могли да го раздѣлятъ, затова постоянно се карали. Единъ отъ тѣхъ билъ евангелистъ, а другитѣ — православни. Евангелистътъ се оженилъ и пожелалъ да раздѣлятъ богатството си, но двамата не се съгласявали, искали да въртятъ търговия. Тѣ му дали най-после 20,000 лв., но той не приемалъ, искалъ да получи равенъ дѣлъ.
Започнали да се сѫдятъ.
Отъ страхъ да не изгуби и това, което има, евангелистътъ преписалъ всичко на жена си. Обаче, единъ день тя го изпѫдила отъ кѫщата му. Като се намѣрилъ на пѫтя, той решилъ да отиде при братята си, да се помирятъ. Двамата братя водѣли дѣла, въртѣли търговия, докато и тѣ се опропастили. Помирили се, най-после, но било вече късно.
към втори вариант >>
”
(втори вариант)
Следователно, свободенъ е онзи, който може да превръща отрицателнитѣ сили въ положителни. Свободенъ е онзи, който може да омѣси глината, да направи отъ нея грънци и да ги опече, безъ да се пукатъ. Свободенъ е онзи, който може да изправи живота си, а следъ това да помага на ближнитѣ си, да изправятъ и тѣ своя животъ. Това означава мисъльта, която Христосъ е вложилъ въ стиха: „Стани, вдигни одъра си и ходи!
”
към втори вариант >>
Отъ страхъ да не изгуби и това, което има, евангелистътъ преписалъ всичко на жена си.
(втори вариант)
Трима братя получили голѣмо наследство отъ баща си, но не могли да го раздѣлятъ, затова постоянно се карали. Единъ отъ тѣхъ билъ евангелистъ, а другитѣ — православни. Евангелистътъ се оженилъ и пожелалъ да раздѣлятъ богатството си, но двамата не се съгласявали, искали да въртятъ търговия. Тѣ му дали най-после 20,000 лв., но той не приемалъ, искалъ да получи равенъ дѣлъ. Започнали да се сѫдятъ.
Отъ страхъ да не изгуби и това, което има, евангелистътъ преписалъ всичко на жена си.
Обаче, единъ день тя го изпѫдила отъ кѫщата му. Като се намѣрилъ на пѫтя, той решилъ да отиде при братята си, да се помирятъ. Двамата братя водѣли дѣла, въртѣли търговия, докато и тѣ се опропастили. Помирили се, най-после, но било вече късно. Каквото имали, всичко изгубили.
към втори вариант >>
Желая още днесъ да дойде Христосъ между васъ и да остане за вѣчни времена въ вашитѣ умове и сърдца.
(втори вариант)
Желая още днесъ да дойде Христосъ между васъ и да остане за вѣчни времена въ вашитѣ умове и сърдца.
към втори вариант >>
Обаче, единъ день тя го изпѫдила отъ кѫщата му.
(втори вариант)
Единъ отъ тѣхъ билъ евангелистъ, а другитѣ — православни. Евангелистътъ се оженилъ и пожелалъ да раздѣлятъ богатството си, но двамата не се съгласявали, искали да въртятъ търговия. Тѣ му дали най-после 20,000 лв., но той не приемалъ, искалъ да получи равенъ дѣлъ. Започнали да се сѫдятъ. Отъ страхъ да не изгуби и това, което има, евангелистътъ преписалъ всичко на жена си.
Обаче, единъ день тя го изпѫдила отъ кѫщата му.
Като се намѣрилъ на пѫтя, той решилъ да отиде при братята си, да се помирятъ. Двамата братя водѣли дѣла, въртѣли търговия, докато и тѣ се опропастили. Помирили се, най-после, но било вече късно. Каквото имали, всичко изгубили. И малкото се благославя, както голѣмото.
към втори вариант >>
Желая всички да бѫдете честни, справедливи, умни и добри и да приложите тѣзи качества въ живота си.
(втори вариант)
Желая всички да бѫдете честни, справедливи, умни и добри и да приложите тѣзи качества въ живота си.
към втори вариант >>
Като се намѣрилъ на пѫтя, той решилъ да отиде при братята си, да се помирятъ.
(втори вариант)
Евангелистътъ се оженилъ и пожелалъ да раздѣлятъ богатството си, но двамата не се съгласявали, искали да въртятъ търговия. Тѣ му дали най-после 20,000 лв., но той не приемалъ, искалъ да получи равенъ дѣлъ. Започнали да се сѫдятъ. Отъ страхъ да не изгуби и това, което има, евангелистътъ преписалъ всичко на жена си. Обаче, единъ день тя го изпѫдила отъ кѫщата му.
Като се намѣрилъ на пѫтя, той решилъ да отиде при братята си, да се помирятъ.
Двамата братя водѣли дѣла, въртѣли търговия, докато и тѣ се опропастили. Помирили се, най-после, но било вече късно. Каквото имали, всичко изгубили. И малкото се благославя, както голѣмото. Ако имашъ въ себе си условия за животъ и за развитие, нищо друго не ти трѣбва.
към втори вариант >>
Двамата братя водѣли дѣла, въртѣли търговия, докато и тѣ се опропастили.
(втори вариант)
Тѣ му дали най-после 20,000 лв., но той не приемалъ, искалъ да получи равенъ дѣлъ. Започнали да се сѫдятъ. Отъ страхъ да не изгуби и това, което има, евангелистътъ преписалъ всичко на жена си. Обаче, единъ день тя го изпѫдила отъ кѫщата му. Като се намѣрилъ на пѫтя, той решилъ да отиде при братята си, да се помирятъ.
Двамата братя водѣли дѣла, въртѣли търговия, докато и тѣ се опропастили.
Помирили се, най-после, но било вече късно. Каквото имали, всичко изгубили. И малкото се благославя, както голѣмото. Ако имашъ въ себе си условия за животъ и за развитие, нищо друго не ти трѣбва. Отъ баща си трѣбва да имашъ само една клечка кибритъ, чифтъ волове, рало и остенъ.
към втори вариант >>
Помирили се, най-после, но било вече късно.
(втори вариант)
Започнали да се сѫдятъ. Отъ страхъ да не изгуби и това, което има, евангелистътъ преписалъ всичко на жена си. Обаче, единъ день тя го изпѫдила отъ кѫщата му. Като се намѣрилъ на пѫтя, той решилъ да отиде при братята си, да се помирятъ. Двамата братя водѣли дѣла, въртѣли търговия, докато и тѣ се опропастили.
Помирили се, най-после, но било вече късно.
Каквото имали, всичко изгубили. И малкото се благославя, както голѣмото. Ако имашъ въ себе си условия за животъ и за развитие, нищо друго не ти трѣбва. Отъ баща си трѣбва да имашъ само една клечка кибритъ, чифтъ волове, рало и остенъ. Имашъ ли това, нищо друго не ти трѣбва.
към втори вариант >>
Каквото имали, всичко изгубили.
(втори вариант)
Отъ страхъ да не изгуби и това, което има, евангелистътъ преписалъ всичко на жена си. Обаче, единъ день тя го изпѫдила отъ кѫщата му. Като се намѣрилъ на пѫтя, той решилъ да отиде при братята си, да се помирятъ. Двамата братя водѣли дѣла, въртѣли търговия, докато и тѣ се опропастили. Помирили се, най-после, но било вече късно.
Каквото имали, всичко изгубили.
И малкото се благославя, както голѣмото. Ако имашъ въ себе си условия за животъ и за развитие, нищо друго не ти трѣбва. Отъ баща си трѣбва да имашъ само една клечка кибритъ, чифтъ волове, рало и остенъ. Имашъ ли това, нищо друго не ти трѣбва. Воловетѣ представятъ живота, ралото — човѣшкото тѣло, остенътъ — законитѣ, които управляватъ свѣта, а кибритената клечка — външната причина или потикъ, който заставя силитѣ да се проявятъ.
към втори вариант >>
И малкото се благославя, както голѣмото.
(втори вариант)
Обаче, единъ день тя го изпѫдила отъ кѫщата му. Като се намѣрилъ на пѫтя, той решилъ да отиде при братята си, да се помирятъ. Двамата братя водѣли дѣла, въртѣли търговия, докато и тѣ се опропастили. Помирили се, най-после, но било вече късно. Каквото имали, всичко изгубили.
И малкото се благославя, както голѣмото.
Ако имашъ въ себе си условия за животъ и за развитие, нищо друго не ти трѣбва. Отъ баща си трѣбва да имашъ само една клечка кибритъ, чифтъ волове, рало и остенъ. Имашъ ли това, нищо друго не ти трѣбва. Воловетѣ представятъ живота, ралото — човѣшкото тѣло, остенътъ — законитѣ, които управляватъ свѣта, а кибритената клечка — външната причина или потикъ, който заставя силитѣ да се проявятъ. Ще кажете, че не може безъ закони.
към втори вариант >>
Ако имашъ въ себе си условия за животъ и за развитие, нищо друго не ти трѣбва.
(втори вариант)
Като се намѣрилъ на пѫтя, той решилъ да отиде при братята си, да се помирятъ. Двамата братя водѣли дѣла, въртѣли търговия, докато и тѣ се опропастили. Помирили се, най-после, но било вече късно. Каквото имали, всичко изгубили. И малкото се благославя, както голѣмото.
Ако имашъ въ себе си условия за животъ и за развитие, нищо друго не ти трѣбва.
Отъ баща си трѣбва да имашъ само една клечка кибритъ, чифтъ волове, рало и остенъ. Имашъ ли това, нищо друго не ти трѣбва. Воловетѣ представятъ живота, ралото — човѣшкото тѣло, остенътъ — законитѣ, които управляватъ свѣта, а кибритената клечка — външната причина или потикъ, който заставя силитѣ да се проявятъ. Ще кажете, че не може безъ закони. Воловетѣ не могатъ безъ законъ, т. е.
към втори вариант >>
Отъ баща си трѣбва да имашъ само една клечка кибритъ, чифтъ волове, рало и остенъ.
(втори вариант)
Двамата братя водѣли дѣла, въртѣли търговия, докато и тѣ се опропастили. Помирили се, най-после, но било вече късно. Каквото имали, всичко изгубили. И малкото се благославя, както голѣмото. Ако имашъ въ себе си условия за животъ и за развитие, нищо друго не ти трѣбва.
Отъ баща си трѣбва да имашъ само една клечка кибритъ, чифтъ волове, рало и остенъ.
Имашъ ли това, нищо друго не ти трѣбва. Воловетѣ представятъ живота, ралото — човѣшкото тѣло, остенътъ — законитѣ, които управляватъ свѣта, а кибритената клечка — външната причина или потикъ, който заставя силитѣ да се проявятъ. Ще кажете, че не може безъ закони. Воловетѣ не могатъ безъ законъ, т. е. безъ остенъ, но защо е нуженъ остенъ за човѣка, който си знае работата.
към втори вариант >>
Имашъ ли това, нищо друго не ти трѣбва.
(втори вариант)
Помирили се, най-после, но било вече късно. Каквото имали, всичко изгубили. И малкото се благославя, както голѣмото. Ако имашъ въ себе си условия за животъ и за развитие, нищо друго не ти трѣбва. Отъ баща си трѣбва да имашъ само една клечка кибритъ, чифтъ волове, рало и остенъ.
Имашъ ли това, нищо друго не ти трѣбва.
Воловетѣ представятъ живота, ралото — човѣшкото тѣло, остенътъ — законитѣ, които управляватъ свѣта, а кибритената клечка — външната причина или потикъ, който заставя силитѣ да се проявятъ. Ще кажете, че не може безъ закони. Воловетѣ не могатъ безъ законъ, т. е. безъ остенъ, но защо е нуженъ остенъ за човѣка, който си знае работата. По отношение на човѣка, остенътъ играе роля на символъ.
към втори вариант >>
Воловетѣ представятъ живота, ралото — човѣшкото тѣло, остенътъ — законитѣ, които управляватъ свѣта, а кибритената клечка — външната причина или потикъ, който заставя силитѣ да се проявятъ.
(втори вариант)
Каквото имали, всичко изгубили. И малкото се благославя, както голѣмото. Ако имашъ въ себе си условия за животъ и за развитие, нищо друго не ти трѣбва. Отъ баща си трѣбва да имашъ само една клечка кибритъ, чифтъ волове, рало и остенъ. Имашъ ли това, нищо друго не ти трѣбва.
Воловетѣ представятъ живота, ралото — човѣшкото тѣло, остенътъ — законитѣ, които управляватъ свѣта, а кибритената клечка — външната причина или потикъ, който заставя силитѣ да се проявятъ.
Ще кажете, че не може безъ закони. Воловетѣ не могатъ безъ законъ, т. е. безъ остенъ, но защо е нуженъ остенъ за човѣка, който си знае работата. По отношение на човѣка, остенътъ играе роля на символъ.
към втори вариант >>
Ще кажете, че не може безъ закони.
(втори вариант)
И малкото се благославя, както голѣмото. Ако имашъ въ себе си условия за животъ и за развитие, нищо друго не ти трѣбва. Отъ баща си трѣбва да имашъ само една клечка кибритъ, чифтъ волове, рало и остенъ. Имашъ ли това, нищо друго не ти трѣбва. Воловетѣ представятъ живота, ралото — човѣшкото тѣло, остенътъ — законитѣ, които управляватъ свѣта, а кибритената клечка — външната причина или потикъ, който заставя силитѣ да се проявятъ.
Ще кажете, че не може безъ закони.
Воловетѣ не могатъ безъ законъ, т. е. безъ остенъ, но защо е нуженъ остенъ за човѣка, който си знае работата. По отношение на човѣка, остенътъ играе роля на символъ.
към втори вариант >>
Воловетѣ не могатъ безъ законъ, т. е.
(втори вариант)
Ако имашъ въ себе си условия за животъ и за развитие, нищо друго не ти трѣбва. Отъ баща си трѣбва да имашъ само една клечка кибритъ, чифтъ волове, рало и остенъ. Имашъ ли това, нищо друго не ти трѣбва. Воловетѣ представятъ живота, ралото — човѣшкото тѣло, остенътъ — законитѣ, които управляватъ свѣта, а кибритената клечка — външната причина или потикъ, който заставя силитѣ да се проявятъ. Ще кажете, че не може безъ закони.
Воловетѣ не могатъ безъ законъ, т. е.
безъ остенъ, но защо е нуженъ остенъ за човѣка, който си знае работата. По отношение на човѣка, остенътъ играе роля на символъ.
към втори вариант >>
безъ остенъ, но защо е нуженъ остенъ за човѣка, който си знае работата.
(втори вариант)
Отъ баща си трѣбва да имашъ само една клечка кибритъ, чифтъ волове, рало и остенъ. Имашъ ли това, нищо друго не ти трѣбва. Воловетѣ представятъ живота, ралото — човѣшкото тѣло, остенътъ — законитѣ, които управляватъ свѣта, а кибритената клечка — външната причина или потикъ, който заставя силитѣ да се проявятъ. Ще кажете, че не може безъ закони. Воловетѣ не могатъ безъ законъ, т. е.
безъ остенъ, но защо е нуженъ остенъ за човѣка, който си знае работата.
По отношение на човѣка, остенътъ играе роля на символъ.
към втори вариант >>
По отношение на човѣка, остенътъ играе роля на символъ.
(втори вариант)
Имашъ ли това, нищо друго не ти трѣбва. Воловетѣ представятъ живота, ралото — човѣшкото тѣло, остенътъ — законитѣ, които управляватъ свѣта, а кибритената клечка — външната причина или потикъ, който заставя силитѣ да се проявятъ. Ще кажете, че не може безъ закони. Воловетѣ не могатъ безъ законъ, т. е. безъ остенъ, но защо е нуженъ остенъ за човѣка, който си знае работата.
По отношение на човѣка, остенътъ играе роля на символъ.
към втори вариант >>
„Тамъ имаше нѣкой си человѣкъ, боленъ отъ тридесеть и осемь години.” Какво очаквалъ той предъ кѫпалнята?
(втори вариант)
„Тамъ имаше нѣкой си человѣкъ, боленъ отъ тридесеть и осемь години.” Какво очаквалъ той предъ кѫпалнята?
— Да слѣзе ангелътъ, да раздвижи водата, за да влѣзе той пръвъ и да се окѫпе. Движението на водата представя идването на новия животъ, който има за цель да раздвижи човѣшкия умъ, човѣшкото сърдце и човѣшката воля. Умътъ, сърдцето и волята на мнозина сѫ парализирани, т. е. не могатъ свободно да се проявяватъ. Кои хора не сѫ свободни днесъ?
към втори вариант >>
— Да слѣзе ангелътъ, да раздвижи водата, за да влѣзе той пръвъ и да се окѫпе.
(втори вариант)
„Тамъ имаше нѣкой си человѣкъ, боленъ отъ тридесеть и осемь години.” Какво очаквалъ той предъ кѫпалнята?
— Да слѣзе ангелътъ, да раздвижи водата, за да влѣзе той пръвъ и да се окѫпе.
Движението на водата представя идването на новия животъ, който има за цель да раздвижи човѣшкия умъ, човѣшкото сърдце и човѣшката воля. Умътъ, сърдцето и волята на мнозина сѫ парализирани, т. е. не могатъ свободно да се проявяватъ. Кои хора не сѫ свободни днесъ? — Които последваха Адама.
към втори вариант >>
Движението на водата представя идването на новия животъ, който има за цель да раздвижи човѣшкия умъ, човѣшкото сърдце и човѣшката воля.
(втори вариант)
„Тамъ имаше нѣкой си человѣкъ, боленъ отъ тридесеть и осемь години.” Какво очаквалъ той предъ кѫпалнята? — Да слѣзе ангелътъ, да раздвижи водата, за да влѣзе той пръвъ и да се окѫпе.
Движението на водата представя идването на новия животъ, който има за цель да раздвижи човѣшкия умъ, човѣшкото сърдце и човѣшката воля.
Умътъ, сърдцето и волята на мнозина сѫ парализирани, т. е. не могатъ свободно да се проявяватъ. Кои хора не сѫ свободни днесъ? — Които последваха Адама. Тѣ, именно, обикалятъ вече кѫпалнята, искатъ да се освободятъ отъ животинското си естество, което ги ограничава, и да влѣзатъ въ водата да се излѣкуватъ.
към втори вариант >>
Умътъ, сърдцето и волята на мнозина сѫ парализирани, т. е.
(втори вариант)
„Тамъ имаше нѣкой си человѣкъ, боленъ отъ тридесеть и осемь години.” Какво очаквалъ той предъ кѫпалнята? — Да слѣзе ангелътъ, да раздвижи водата, за да влѣзе той пръвъ и да се окѫпе. Движението на водата представя идването на новия животъ, който има за цель да раздвижи човѣшкия умъ, човѣшкото сърдце и човѣшката воля.
Умътъ, сърдцето и волята на мнозина сѫ парализирани, т. е.
не могатъ свободно да се проявяватъ. Кои хора не сѫ свободни днесъ? — Които последваха Адама. Тѣ, именно, обикалятъ вече кѫпалнята, искатъ да се освободятъ отъ животинското си естество, което ги ограничава, и да влѣзатъ въ водата да се излѣкуватъ.
към втори вариант >>
не могатъ свободно да се проявяватъ.
(втори вариант)
„Тамъ имаше нѣкой си человѣкъ, боленъ отъ тридесеть и осемь години.” Какво очаквалъ той предъ кѫпалнята? — Да слѣзе ангелътъ, да раздвижи водата, за да влѣзе той пръвъ и да се окѫпе. Движението на водата представя идването на новия животъ, който има за цель да раздвижи човѣшкия умъ, човѣшкото сърдце и човѣшката воля. Умътъ, сърдцето и волята на мнозина сѫ парализирани, т. е.
не могатъ свободно да се проявяватъ.
Кои хора не сѫ свободни днесъ? — Които последваха Адама. Тѣ, именно, обикалятъ вече кѫпалнята, искатъ да се освободятъ отъ животинското си естество, което ги ограничава, и да влѣзатъ въ водата да се излѣкуватъ.
към втори вариант >>
Кои хора не сѫ свободни днесъ?
(втори вариант)
„Тамъ имаше нѣкой си человѣкъ, боленъ отъ тридесеть и осемь години.” Какво очаквалъ той предъ кѫпалнята? — Да слѣзе ангелътъ, да раздвижи водата, за да влѣзе той пръвъ и да се окѫпе. Движението на водата представя идването на новия животъ, който има за цель да раздвижи човѣшкия умъ, човѣшкото сърдце и човѣшката воля. Умътъ, сърдцето и волята на мнозина сѫ парализирани, т. е. не могатъ свободно да се проявяватъ.
Кои хора не сѫ свободни днесъ?
— Които последваха Адама. Тѣ, именно, обикалятъ вече кѫпалнята, искатъ да се освободятъ отъ животинското си естество, което ги ограничава, и да влѣзатъ въ водата да се излѣкуватъ.
към втори вариант >>
— Които последваха Адама.
(втори вариант)
— Да слѣзе ангелътъ, да раздвижи водата, за да влѣзе той пръвъ и да се окѫпе. Движението на водата представя идването на новия животъ, който има за цель да раздвижи човѣшкия умъ, човѣшкото сърдце и човѣшката воля. Умътъ, сърдцето и волята на мнозина сѫ парализирани, т. е. не могатъ свободно да се проявяватъ. Кои хора не сѫ свободни днесъ?
— Които последваха Адама.
Тѣ, именно, обикалятъ вече кѫпалнята, искатъ да се освободятъ отъ животинското си естество, което ги ограничава, и да влѣзатъ въ водата да се излѣкуватъ.
към втори вариант >>
Тѣ, именно, обикалятъ вече кѫпалнята, искатъ да се освободятъ отъ животинското си естество, което ги ограничава, и да влѣзатъ въ водата да се излѣкуватъ.
(втори вариант)
Движението на водата представя идването на новия животъ, който има за цель да раздвижи човѣшкия умъ, човѣшкото сърдце и човѣшката воля. Умътъ, сърдцето и волята на мнозина сѫ парализирани, т. е. не могатъ свободно да се проявяватъ. Кои хора не сѫ свободни днесъ? — Които последваха Адама.
Тѣ, именно, обикалятъ вече кѫпалнята, искатъ да се освободятъ отъ животинското си естество, което ги ограничава, и да влѣзатъ въ водата да се излѣкуватъ.
към втори вариант >>
Ние не говоримъ за животнитѣ вънъ отъ човѣка, които иматъ своето велико предназначение; ние говоримъ за животинското естество въ човѣка, което трѣбва да се подчини на Божественото въ него.
(втори вариант)
Ние не говоримъ за животнитѣ вънъ отъ човѣка, които иматъ своето велико предназначение; ние говоримъ за животинското естество въ човѣка, което трѣбва да се подчини на Божественото въ него.
Всѣко животно е символъ на нѣщо. Напримѣръ, волътъ е символъ на търпението, но той има рога, съ които разрешава социалнитѣ въпроси. Когато той яде и пие вода, никой не трѣбва да се приближава до него. Който се осмѣли да застане предъ него, той го мушне въ слабинитѣ и казва: Когато азъ пася трева, или пия вода, ще стоишъ далечъ отъ мене. Като те бутне, ще научишъ философията на вола, но не знаешъ още философията на коня.
към втори вариант >>
Всѣко животно е символъ на нѣщо.
(втори вариант)
Ние не говоримъ за животнитѣ вънъ отъ човѣка, които иматъ своето велико предназначение; ние говоримъ за животинското естество въ човѣка, което трѣбва да се подчини на Божественото въ него.
Всѣко животно е символъ на нѣщо.
Напримѣръ, волътъ е символъ на търпението, но той има рога, съ които разрешава социалнитѣ въпроси. Когато той яде и пие вода, никой не трѣбва да се приближава до него. Който се осмѣли да застане предъ него, той го мушне въ слабинитѣ и казва: Когато азъ пася трева, или пия вода, ще стоишъ далечъ отъ мене. Като те бутне, ще научишъ философията на вола, но не знаешъ още философията на коня. Ако нѣкой дойде близо до коня, особено когато яде, коньтъ се дразни и рита съ краката си.
към втори вариант >>
Напримѣръ, волътъ е символъ на търпението, но той има рога, съ които разрешава социалнитѣ въпроси.
(втори вариант)
Ние не говоримъ за животнитѣ вънъ отъ човѣка, които иматъ своето велико предназначение; ние говоримъ за животинското естество въ човѣка, което трѣбва да се подчини на Божественото въ него. Всѣко животно е символъ на нѣщо.
Напримѣръ, волътъ е символъ на търпението, но той има рога, съ които разрешава социалнитѣ въпроси.
Когато той яде и пие вода, никой не трѣбва да се приближава до него. Който се осмѣли да застане предъ него, той го мушне въ слабинитѣ и казва: Когато азъ пася трева, или пия вода, ще стоишъ далечъ отъ мене. Като те бутне, ще научишъ философията на вола, но не знаешъ още философията на коня. Ако нѣкой дойде близо до коня, особено когато яде, коньтъ се дразни и рита съ краката си. Той казва: Никой нѣма право да стои задъ мене.
към втори вариант >>
Когато той яде и пие вода, никой не трѣбва да се приближава до него.
(втори вариант)
Ние не говоримъ за животнитѣ вънъ отъ човѣка, които иматъ своето велико предназначение; ние говоримъ за животинското естество въ човѣка, което трѣбва да се подчини на Божественото въ него. Всѣко животно е символъ на нѣщо. Напримѣръ, волътъ е символъ на търпението, но той има рога, съ които разрешава социалнитѣ въпроси.
Когато той яде и пие вода, никой не трѣбва да се приближава до него.
Който се осмѣли да застане предъ него, той го мушне въ слабинитѣ и казва: Когато азъ пася трева, или пия вода, ще стоишъ далечъ отъ мене. Като те бутне, ще научишъ философията на вола, но не знаешъ още философията на коня. Ако нѣкой дойде близо до коня, особено когато яде, коньтъ се дразни и рита съ краката си. Той казва: Никой нѣма право да стои задъ мене. Защо волътъ боде, а коньтъ рита?
към втори вариант >>
Който се осмѣли да застане предъ него, той го мушне въ слабинитѣ и казва: Когато азъ пася трева, или пия вода, ще стоишъ далечъ отъ мене.
(втори вариант)
Ние не говоримъ за животнитѣ вънъ отъ човѣка, които иматъ своето велико предназначение; ние говоримъ за животинското естество въ човѣка, което трѣбва да се подчини на Божественото въ него. Всѣко животно е символъ на нѣщо. Напримѣръ, волътъ е символъ на търпението, но той има рога, съ които разрешава социалнитѣ въпроси. Когато той яде и пие вода, никой не трѣбва да се приближава до него.
Който се осмѣли да застане предъ него, той го мушне въ слабинитѣ и казва: Когато азъ пася трева, или пия вода, ще стоишъ далечъ отъ мене.
Като те бутне, ще научишъ философията на вола, но не знаешъ още философията на коня. Ако нѣкой дойде близо до коня, особено когато яде, коньтъ се дразни и рита съ краката си. Той казва: Никой нѣма право да стои задъ мене. Защо волътъ боде, а коньтъ рита? Като научишъ философията на коня, ще дойдешъ до орела, и отъ него да научишъ нѣщо.
към втори вариант >>
Като те бутне, ще научишъ философията на вола, но не знаешъ още философията на коня.
(втори вариант)
Ние не говоримъ за животнитѣ вънъ отъ човѣка, които иматъ своето велико предназначение; ние говоримъ за животинското естество въ човѣка, което трѣбва да се подчини на Божественото въ него. Всѣко животно е символъ на нѣщо. Напримѣръ, волътъ е символъ на търпението, но той има рога, съ които разрешава социалнитѣ въпроси. Когато той яде и пие вода, никой не трѣбва да се приближава до него. Който се осмѣли да застане предъ него, той го мушне въ слабинитѣ и казва: Когато азъ пася трева, или пия вода, ще стоишъ далечъ отъ мене.
Като те бутне, ще научишъ философията на вола, но не знаешъ още философията на коня.
Ако нѣкой дойде близо до коня, особено когато яде, коньтъ се дразни и рита съ краката си. Той казва: Никой нѣма право да стои задъ мене. Защо волътъ боде, а коньтъ рита? Като научишъ философията на коня, ще дойдешъ до орела, и отъ него да научишъ нѣщо. Той може да те сграбчи и да те понесе въ въздуха.
към втори вариант >>
Ако нѣкой дойде близо до коня, особено когато яде, коньтъ се дразни и рита съ краката си.
(втори вариант)
Всѣко животно е символъ на нѣщо. Напримѣръ, волътъ е символъ на търпението, но той има рога, съ които разрешава социалнитѣ въпроси. Когато той яде и пие вода, никой не трѣбва да се приближава до него. Който се осмѣли да застане предъ него, той го мушне въ слабинитѣ и казва: Когато азъ пася трева, или пия вода, ще стоишъ далечъ отъ мене. Като те бутне, ще научишъ философията на вола, но не знаешъ още философията на коня.
Ако нѣкой дойде близо до коня, особено когато яде, коньтъ се дразни и рита съ краката си.
Той казва: Никой нѣма право да стои задъ мене. Защо волътъ боде, а коньтъ рита? Като научишъ философията на коня, ще дойдешъ до орела, и отъ него да научишъ нѣщо. Той може да те сграбчи и да те понесе въ въздуха. Така орелътъ иска да каже: Когато хвърча високо въ въздуха, на никого не позволявамъ да се движи подъ краката ми.
към втори вариант >>
Той казва: Никой нѣма право да стои задъ мене.
(втори вариант)
Напримѣръ, волътъ е символъ на търпението, но той има рога, съ които разрешава социалнитѣ въпроси. Когато той яде и пие вода, никой не трѣбва да се приближава до него. Който се осмѣли да застане предъ него, той го мушне въ слабинитѣ и казва: Когато азъ пася трева, или пия вода, ще стоишъ далечъ отъ мене. Като те бутне, ще научишъ философията на вола, но не знаешъ още философията на коня. Ако нѣкой дойде близо до коня, особено когато яде, коньтъ се дразни и рита съ краката си.
Той казва: Никой нѣма право да стои задъ мене.
Защо волътъ боде, а коньтъ рита? Като научишъ философията на коня, ще дойдешъ до орела, и отъ него да научишъ нѣщо. Той може да те сграбчи и да те понесе въ въздуха. Така орелътъ иска да каже: Когато хвърча високо въ въздуха, на никого не позволявамъ да се движи подъ краката ми.
към втори вариант >>
Защо волътъ боде, а коньтъ рита?
(втори вариант)
Когато той яде и пие вода, никой не трѣбва да се приближава до него. Който се осмѣли да застане предъ него, той го мушне въ слабинитѣ и казва: Когато азъ пася трева, или пия вода, ще стоишъ далечъ отъ мене. Като те бутне, ще научишъ философията на вола, но не знаешъ още философията на коня. Ако нѣкой дойде близо до коня, особено когато яде, коньтъ се дразни и рита съ краката си. Той казва: Никой нѣма право да стои задъ мене.
Защо волътъ боде, а коньтъ рита?
Като научишъ философията на коня, ще дойдешъ до орела, и отъ него да научишъ нѣщо. Той може да те сграбчи и да те понесе въ въздуха. Така орелътъ иска да каже: Когато хвърча високо въ въздуха, на никого не позволявамъ да се движи подъ краката ми.
към втори вариант >>
Като научишъ философията на коня, ще дойдешъ до орела, и отъ него да научишъ нѣщо.
(втори вариант)
Който се осмѣли да застане предъ него, той го мушне въ слабинитѣ и казва: Когато азъ пася трева, или пия вода, ще стоишъ далечъ отъ мене. Като те бутне, ще научишъ философията на вола, но не знаешъ още философията на коня. Ако нѣкой дойде близо до коня, особено когато яде, коньтъ се дразни и рита съ краката си. Той казва: Никой нѣма право да стои задъ мене. Защо волътъ боде, а коньтъ рита?
Като научишъ философията на коня, ще дойдешъ до орела, и отъ него да научишъ нѣщо.
Той може да те сграбчи и да те понесе въ въздуха. Така орелътъ иска да каже: Когато хвърча високо въ въздуха, на никого не позволявамъ да се движи подъ краката ми.
към втори вариант >>
Той може да те сграбчи и да те понесе въ въздуха.
(втори вариант)
Като те бутне, ще научишъ философията на вола, но не знаешъ още философията на коня. Ако нѣкой дойде близо до коня, особено когато яде, коньтъ се дразни и рита съ краката си. Той казва: Никой нѣма право да стои задъ мене. Защо волътъ боде, а коньтъ рита? Като научишъ философията на коня, ще дойдешъ до орела, и отъ него да научишъ нѣщо.
Той може да те сграбчи и да те понесе въ въздуха.
Така орелътъ иска да каже: Когато хвърча високо въ въздуха, на никого не позволявамъ да се движи подъ краката ми.
към втори вариант >>
Така орелътъ иска да каже: Когато хвърча високо въ въздуха, на никого не позволявамъ да се движи подъ краката ми.
(втори вариант)
Ако нѣкой дойде близо до коня, особено когато яде, коньтъ се дразни и рита съ краката си. Той казва: Никой нѣма право да стои задъ мене. Защо волътъ боде, а коньтъ рита? Като научишъ философията на коня, ще дойдешъ до орела, и отъ него да научишъ нѣщо. Той може да те сграбчи и да те понесе въ въздуха.
Така орелътъ иска да каже: Когато хвърча високо въ въздуха, на никого не позволявамъ да се движи подъ краката ми.
към втори вариант >>
Каква философия има въ това, да се пазишъ отъ рогата на вола, отъ заднитѣ крака на коня и отъ краката на орела?
(втори вариант)
Каква философия има въ това, да се пазишъ отъ рогата на вола, отъ заднитѣ крака на коня и отъ краката на орела?
Това сѫ разсѫжденията на Адамовитѣ хора, които се индивидуализирали, поради което всѣки търси щастието само за себе си. При такова щастие Божествената хармония се нарушава. Невъзможно е всѣки да бѫде щастливъ само за себе си. Богъ е създалъ материалъ и блага за всички ни, а не за едного или за малцина. Ако човѣкъ не се противопоставя на Божественото, ще бѫде, ако не блаженъ и щастливъ, поне доволенъ.
към втори вариант >>
Това сѫ разсѫжденията на Адамовитѣ хора, които се индивидуализирали, поради което всѣки търси щастието само за себе си.
(втори вариант)
Каква философия има въ това, да се пазишъ отъ рогата на вола, отъ заднитѣ крака на коня и отъ краката на орела?
Това сѫ разсѫжденията на Адамовитѣ хора, които се индивидуализирали, поради което всѣки търси щастието само за себе си.
При такова щастие Божествената хармония се нарушава. Невъзможно е всѣки да бѫде щастливъ само за себе си. Богъ е създалъ материалъ и блага за всички ни, а не за едного или за малцина. Ако човѣкъ не се противопоставя на Божественото, ще бѫде, ако не блаженъ и щастливъ, поне доволенъ. Ако внушишъ една лоша мисъль въ ума на своя ближенъ, все едно, че го мушкашъ съ рогата си.
към втори вариант >>
При такова щастие Божествената хармония се нарушава.
(втори вариант)
Каква философия има въ това, да се пазишъ отъ рогата на вола, отъ заднитѣ крака на коня и отъ краката на орела? Това сѫ разсѫжденията на Адамовитѣ хора, които се индивидуализирали, поради което всѣки търси щастието само за себе си.
При такова щастие Божествената хармония се нарушава.
Невъзможно е всѣки да бѫде щастливъ само за себе си. Богъ е създалъ материалъ и блага за всички ни, а не за едного или за малцина. Ако човѣкъ не се противопоставя на Божественото, ще бѫде, ако не блаженъ и щастливъ, поне доволенъ. Ако внушишъ една лоша мисъль въ ума на своя ближенъ, все едно, че го мушкашъ съ рогата си. Така и волътъ мушка.
към втори вариант >>
Невъзможно е всѣки да бѫде щастливъ само за себе си.
(втори вариант)
Каква философия има въ това, да се пазишъ отъ рогата на вола, отъ заднитѣ крака на коня и отъ краката на орела? Това сѫ разсѫжденията на Адамовитѣ хора, които се индивидуализирали, поради което всѣки търси щастието само за себе си. При такова щастие Божествената хармония се нарушава.
Невъзможно е всѣки да бѫде щастливъ само за себе си.
Богъ е създалъ материалъ и блага за всички ни, а не за едного или за малцина. Ако човѣкъ не се противопоставя на Божественото, ще бѫде, ако не блаженъ и щастливъ, поне доволенъ. Ако внушишъ една лоша мисъль въ ума на своя ближенъ, все едно, че го мушкашъ съ рогата си. Така и волътъ мушка. Когато се защищава, волътъ се облѣга съ задницата си на нѣкое дърво и мушка съ рогата си.
към втори вариант >>
Богъ е създалъ материалъ и блага за всички ни, а не за едного или за малцина.
(втори вариант)
Каква философия има въ това, да се пазишъ отъ рогата на вола, отъ заднитѣ крака на коня и отъ краката на орела? Това сѫ разсѫжденията на Адамовитѣ хора, които се индивидуализирали, поради което всѣки търси щастието само за себе си. При такова щастие Божествената хармония се нарушава. Невъзможно е всѣки да бѫде щастливъ само за себе си.
Богъ е създалъ материалъ и блага за всички ни, а не за едного или за малцина.
Ако човѣкъ не се противопоставя на Божественото, ще бѫде, ако не блаженъ и щастливъ, поне доволенъ. Ако внушишъ една лоша мисъль въ ума на своя ближенъ, все едно, че го мушкашъ съ рогата си. Така и волътъ мушка. Когато се защищава, волътъ се облѣга съ задницата си на нѣкое дърво и мушка съ рогата си. Коньтъ постѫпва точно обратно: главата си облѣга на дърво, а съ заднитѣ си крака рита.
към втори вариант >>
Ако човѣкъ не се противопоставя на Божественото, ще бѫде, ако не блаженъ и щастливъ, поне доволенъ.
(втори вариант)
Каква философия има въ това, да се пазишъ отъ рогата на вола, отъ заднитѣ крака на коня и отъ краката на орела? Това сѫ разсѫжденията на Адамовитѣ хора, които се индивидуализирали, поради което всѣки търси щастието само за себе си. При такова щастие Божествената хармония се нарушава. Невъзможно е всѣки да бѫде щастливъ само за себе си. Богъ е създалъ материалъ и блага за всички ни, а не за едного или за малцина.
Ако човѣкъ не се противопоставя на Божественото, ще бѫде, ако не блаженъ и щастливъ, поне доволенъ.
Ако внушишъ една лоша мисъль въ ума на своя ближенъ, все едно, че го мушкашъ съ рогата си. Така и волътъ мушка. Когато се защищава, волътъ се облѣга съ задницата си на нѣкое дърво и мушка съ рогата си. Коньтъ постѫпва точно обратно: главата си облѣга на дърво, а съ заднитѣ си крака рита. Орелътъ пъкъ сграбчва съ краката си.
към втори вариант >>
Ако внушишъ една лоша мисъль въ ума на своя ближенъ, все едно, че го мушкашъ съ рогата си.
(втори вариант)
Това сѫ разсѫжденията на Адамовитѣ хора, които се индивидуализирали, поради което всѣки търси щастието само за себе си. При такова щастие Божествената хармония се нарушава. Невъзможно е всѣки да бѫде щастливъ само за себе си. Богъ е създалъ материалъ и блага за всички ни, а не за едного или за малцина. Ако човѣкъ не се противопоставя на Божественото, ще бѫде, ако не блаженъ и щастливъ, поне доволенъ.
Ако внушишъ една лоша мисъль въ ума на своя ближенъ, все едно, че го мушкашъ съ рогата си.
Така и волътъ мушка. Когато се защищава, волътъ се облѣга съ задницата си на нѣкое дърво и мушка съ рогата си. Коньтъ постѫпва точно обратно: главата си облѣга на дърво, а съ заднитѣ си крака рита. Орелътъ пъкъ сграбчва съ краката си. Това сѫ методи, съ които си служатъ и хората.
към втори вариант >>
Така и волътъ мушка.
(втори вариант)
При такова щастие Божествената хармония се нарушава. Невъзможно е всѣки да бѫде щастливъ само за себе си. Богъ е създалъ материалъ и блага за всички ни, а не за едного или за малцина. Ако човѣкъ не се противопоставя на Божественото, ще бѫде, ако не блаженъ и щастливъ, поне доволенъ. Ако внушишъ една лоша мисъль въ ума на своя ближенъ, все едно, че го мушкашъ съ рогата си.
Така и волътъ мушка.
Когато се защищава, волътъ се облѣга съ задницата си на нѣкое дърво и мушка съ рогата си. Коньтъ постѫпва точно обратно: главата си облѣга на дърво, а съ заднитѣ си крака рита. Орелътъ пъкъ сграбчва съ краката си. Това сѫ методи, съ които си служатъ и хората. Въ тази борба се случва, противникътъ да излѣзе по-силенъ, и тогава причината ще пострада отъ последствието; нѣкога се случва обратното: последствието пострадва отъ причината.
към втори вариант >>
Когато се защищава, волътъ се облѣга съ задницата си на нѣкое дърво и мушка съ рогата си.
(втори вариант)
Невъзможно е всѣки да бѫде щастливъ само за себе си. Богъ е създалъ материалъ и блага за всички ни, а не за едного или за малцина. Ако човѣкъ не се противопоставя на Божественото, ще бѫде, ако не блаженъ и щастливъ, поне доволенъ. Ако внушишъ една лоша мисъль въ ума на своя ближенъ, все едно, че го мушкашъ съ рогата си. Така и волътъ мушка.
Когато се защищава, волътъ се облѣга съ задницата си на нѣкое дърво и мушка съ рогата си.
Коньтъ постѫпва точно обратно: главата си облѣга на дърво, а съ заднитѣ си крака рита. Орелътъ пъкъ сграбчва съ краката си. Това сѫ методи, съ които си служатъ и хората. Въ тази борба се случва, противникътъ да излѣзе по-силенъ, и тогава причината ще пострада отъ последствието; нѣкога се случва обратното: последствието пострадва отъ причината. Когато се борятъ причина и последствие, всѣкога се създаватъ болезнени състояния.
към втори вариант >>
Коньтъ постѫпва точно обратно: главата си облѣга на дърво, а съ заднитѣ си крака рита.
(втори вариант)
Богъ е създалъ материалъ и блага за всички ни, а не за едного или за малцина. Ако човѣкъ не се противопоставя на Божественото, ще бѫде, ако не блаженъ и щастливъ, поне доволенъ. Ако внушишъ една лоша мисъль въ ума на своя ближенъ, все едно, че го мушкашъ съ рогата си. Така и волътъ мушка. Когато се защищава, волътъ се облѣга съ задницата си на нѣкое дърво и мушка съ рогата си.
Коньтъ постѫпва точно обратно: главата си облѣга на дърво, а съ заднитѣ си крака рита.
Орелътъ пъкъ сграбчва съ краката си. Това сѫ методи, съ които си служатъ и хората. Въ тази борба се случва, противникътъ да излѣзе по-силенъ, и тогава причината ще пострада отъ последствието; нѣкога се случва обратното: последствието пострадва отъ причината. Когато се борятъ причина и последствие, всѣкога се създаватъ болезнени състояния. Какво става съ топката, която се удря въ твърда преграда?
към втори вариант >>
Орелътъ пъкъ сграбчва съ краката си.
(втори вариант)
Ако човѣкъ не се противопоставя на Божественото, ще бѫде, ако не блаженъ и щастливъ, поне доволенъ. Ако внушишъ една лоша мисъль въ ума на своя ближенъ, все едно, че го мушкашъ съ рогата си. Така и волътъ мушка. Когато се защищава, волътъ се облѣга съ задницата си на нѣкое дърво и мушка съ рогата си. Коньтъ постѫпва точно обратно: главата си облѣга на дърво, а съ заднитѣ си крака рита.
Орелътъ пъкъ сграбчва съ краката си.
Това сѫ методи, съ които си служатъ и хората. Въ тази борба се случва, противникътъ да излѣзе по-силенъ, и тогава причината ще пострада отъ последствието; нѣкога се случва обратното: последствието пострадва отъ причината. Когато се борятъ причина и последствие, всѣкога се създаватъ болезнени състояния. Какво става съ топката, която се удря въ твърда преграда? — Отскача и се връща назадъ.
към втори вариант >>
Това сѫ методи, съ които си служатъ и хората.
(втори вариант)
Ако внушишъ една лоша мисъль въ ума на своя ближенъ, все едно, че го мушкашъ съ рогата си. Така и волътъ мушка. Когато се защищава, волътъ се облѣга съ задницата си на нѣкое дърво и мушка съ рогата си. Коньтъ постѫпва точно обратно: главата си облѣга на дърво, а съ заднитѣ си крака рита. Орелътъ пъкъ сграбчва съ краката си.
Това сѫ методи, съ които си служатъ и хората.
Въ тази борба се случва, противникътъ да излѣзе по-силенъ, и тогава причината ще пострада отъ последствието; нѣкога се случва обратното: последствието пострадва отъ причината. Когато се борятъ причина и последствие, всѣкога се създаватъ болезнени състояния. Какво става съ топката, която се удря въ твърда преграда? — Отскача и се връща назадъ. Енергията, която се развива при удара, се превръща въ топлина.
към втори вариант >>
Въ тази борба се случва, противникътъ да излѣзе по-силенъ, и тогава причината ще пострада отъ последствието; нѣкога се случва обратното: последствието пострадва отъ причината.
(втори вариант)
Така и волътъ мушка. Когато се защищава, волътъ се облѣга съ задницата си на нѣкое дърво и мушка съ рогата си. Коньтъ постѫпва точно обратно: главата си облѣга на дърво, а съ заднитѣ си крака рита. Орелътъ пъкъ сграбчва съ краката си. Това сѫ методи, съ които си служатъ и хората.
Въ тази борба се случва, противникътъ да излѣзе по-силенъ, и тогава причината ще пострада отъ последствието; нѣкога се случва обратното: последствието пострадва отъ причината.
Когато се борятъ причина и последствие, всѣкога се създаватъ болезнени състояния. Какво става съ топката, която се удря въ твърда преграда? — Отскача и се връща назадъ. Енергията, която се развива при удара, се превръща въ топлина. Сѫщото става и съ човѣка.
към втори вариант >>
Когато се борятъ причина и последствие, всѣкога се създаватъ болезнени състояния.
(втори вариант)
Когато се защищава, волътъ се облѣга съ задницата си на нѣкое дърво и мушка съ рогата си. Коньтъ постѫпва точно обратно: главата си облѣга на дърво, а съ заднитѣ си крака рита. Орелътъ пъкъ сграбчва съ краката си. Това сѫ методи, съ които си служатъ и хората. Въ тази борба се случва, противникътъ да излѣзе по-силенъ, и тогава причината ще пострада отъ последствието; нѣкога се случва обратното: последствието пострадва отъ причината.
Когато се борятъ причина и последствие, всѣкога се създаватъ болезнени състояния.
Какво става съ топката, която се удря въ твърда преграда? — Отскача и се връща назадъ. Енергията, която се развива при удара, се превръща въ топлина. Сѫщото става и съ човѣка. Той е топка, която се засилва да извърши нѣкаква работа.
към втори вариант >>
Какво става съ топката, която се удря въ твърда преграда?
(втори вариант)
Коньтъ постѫпва точно обратно: главата си облѣга на дърво, а съ заднитѣ си крака рита. Орелътъ пъкъ сграбчва съ краката си. Това сѫ методи, съ които си служатъ и хората. Въ тази борба се случва, противникътъ да излѣзе по-силенъ, и тогава причината ще пострада отъ последствието; нѣкога се случва обратното: последствието пострадва отъ причината. Когато се борятъ причина и последствие, всѣкога се създаватъ болезнени състояния.
Какво става съ топката, която се удря въ твърда преграда?
— Отскача и се връща назадъ. Енергията, която се развива при удара, се превръща въ топлина. Сѫщото става и съ човѣка. Той е топка, която се засилва да извърши нѣкаква работа. На пѫтя си срѣща препятствие, което го връща назадъ.
към втори вариант >>
— Отскача и се връща назадъ.
(втори вариант)
Орелътъ пъкъ сграбчва съ краката си. Това сѫ методи, съ които си служатъ и хората. Въ тази борба се случва, противникътъ да излѣзе по-силенъ, и тогава причината ще пострада отъ последствието; нѣкога се случва обратното: последствието пострадва отъ причината. Когато се борятъ причина и последствие, всѣкога се създаватъ болезнени състояния. Какво става съ топката, която се удря въ твърда преграда?
— Отскача и се връща назадъ.
Енергията, която се развива при удара, се превръща въ топлина. Сѫщото става и съ човѣка. Той е топка, която се засилва да извърши нѣкаква работа. На пѫтя си срѣща препятствие, което го връща назадъ. Той започва да се гнѣви, развива топлина, която не знае, какъ и кѫде да пласира.
към втори вариант >>
Енергията, която се развива при удара, се превръща въ топлина.
(втори вариант)
Това сѫ методи, съ които си служатъ и хората. Въ тази борба се случва, противникътъ да излѣзе по-силенъ, и тогава причината ще пострада отъ последствието; нѣкога се случва обратното: последствието пострадва отъ причината. Когато се борятъ причина и последствие, всѣкога се създаватъ болезнени състояния. Какво става съ топката, която се удря въ твърда преграда? — Отскача и се връща назадъ.
Енергията, която се развива при удара, се превръща въ топлина.
Сѫщото става и съ човѣка. Той е топка, която се засилва да извърши нѣкаква работа. На пѫтя си срѣща препятствие, което го връща назадъ. Той започва да се гнѣви, развива топлина, която не знае, какъ и кѫде да пласира. Човѣкъ се гнѣви, когато се връща назадъ къмъ своя стремежъ.
към втори вариант >>
Сѫщото става и съ човѣка.
(втори вариант)
Въ тази борба се случва, противникътъ да излѣзе по-силенъ, и тогава причината ще пострада отъ последствието; нѣкога се случва обратното: последствието пострадва отъ причината. Когато се борятъ причина и последствие, всѣкога се създаватъ болезнени състояния. Какво става съ топката, която се удря въ твърда преграда? — Отскача и се връща назадъ. Енергията, която се развива при удара, се превръща въ топлина.
Сѫщото става и съ човѣка.
Той е топка, която се засилва да извърши нѣкаква работа. На пѫтя си срѣща препятствие, което го връща назадъ. Той започва да се гнѣви, развива топлина, която не знае, какъ и кѫде да пласира. Човѣкъ се гнѣви, когато се връща назадъ къмъ своя стремежъ. Така се връщатъ всички хора, които не вѣрватъ въ сѫществуването на Бога.
към втори вариант >>
Той е топка, която се засилва да извърши нѣкаква работа.
(втори вариант)
Когато се борятъ причина и последствие, всѣкога се създаватъ болезнени състояния. Какво става съ топката, която се удря въ твърда преграда? — Отскача и се връща назадъ. Енергията, която се развива при удара, се превръща въ топлина. Сѫщото става и съ човѣка.
Той е топка, която се засилва да извърши нѣкаква работа.
На пѫтя си срѣща препятствие, което го връща назадъ. Той започва да се гнѣви, развива топлина, която не знае, какъ и кѫде да пласира. Човѣкъ се гнѣви, когато се връща назадъ къмъ своя стремежъ. Така се връщатъ всички хора, които не вѣрватъ въ сѫществуването на Бога. Тѣ ставатъ гнѣвни, раздразнителни, неспокойни.
към втори вариант >>
На пѫтя си срѣща препятствие, което го връща назадъ.
(втори вариант)
Какво става съ топката, която се удря въ твърда преграда? — Отскача и се връща назадъ. Енергията, която се развива при удара, се превръща въ топлина. Сѫщото става и съ човѣка. Той е топка, която се засилва да извърши нѣкаква работа.
На пѫтя си срѣща препятствие, което го връща назадъ.
Той започва да се гнѣви, развива топлина, която не знае, какъ и кѫде да пласира. Човѣкъ се гнѣви, когато се връща назадъ къмъ своя стремежъ. Така се връщатъ всички хора, които не вѣрватъ въ сѫществуването на Бога. Тѣ ставатъ гнѣвни, раздразнителни, неспокойни.
към втори вариант >>
Той започва да се гнѣви, развива топлина, която не знае, какъ и кѫде да пласира.
(втори вариант)
— Отскача и се връща назадъ. Енергията, която се развива при удара, се превръща въ топлина. Сѫщото става и съ човѣка. Той е топка, която се засилва да извърши нѣкаква работа. На пѫтя си срѣща препятствие, което го връща назадъ.
Той започва да се гнѣви, развива топлина, която не знае, какъ и кѫде да пласира.
Човѣкъ се гнѣви, когато се връща назадъ къмъ своя стремежъ. Така се връщатъ всички хора, които не вѣрватъ въ сѫществуването на Бога. Тѣ ставатъ гнѣвни, раздразнителни, неспокойни.
към втори вариант >>
Човѣкъ се гнѣви, когато се връща назадъ къмъ своя стремежъ.
(втори вариант)
Енергията, която се развива при удара, се превръща въ топлина. Сѫщото става и съ човѣка. Той е топка, която се засилва да извърши нѣкаква работа. На пѫтя си срѣща препятствие, което го връща назадъ. Той започва да се гнѣви, развива топлина, която не знае, какъ и кѫде да пласира.
Човѣкъ се гнѣви, когато се връща назадъ къмъ своя стремежъ.
Така се връщатъ всички хора, които не вѣрватъ въ сѫществуването на Бога. Тѣ ставатъ гнѣвни, раздразнителни, неспокойни.
към втори вариант >>
Така се връщатъ всички хора, които не вѣрватъ въ сѫществуването на Бога.
(втори вариант)
Сѫщото става и съ човѣка. Той е топка, която се засилва да извърши нѣкаква работа. На пѫтя си срѣща препятствие, което го връща назадъ. Той започва да се гнѣви, развива топлина, която не знае, какъ и кѫде да пласира. Човѣкъ се гнѣви, когато се връща назадъ къмъ своя стремежъ.
Така се връщатъ всички хора, които не вѣрватъ въ сѫществуването на Бога.
Тѣ ставатъ гнѣвни, раздразнителни, неспокойни.
към втори вариант >>
Тѣ ставатъ гнѣвни, раздразнителни, неспокойни.
(втори вариант)
Той е топка, която се засилва да извърши нѣкаква работа. На пѫтя си срѣща препятствие, което го връща назадъ. Той започва да се гнѣви, развива топлина, която не знае, какъ и кѫде да пласира. Човѣкъ се гнѣви, когато се връща назадъ къмъ своя стремежъ. Така се връщатъ всички хора, които не вѣрватъ въ сѫществуването на Бога.
Тѣ ставатъ гнѣвни, раздразнителни, неспокойни.
към втори вариант >>
Всички хора се страхуватъ за живота си. Всички.
(втори вариант)
Всички хора се страхуватъ за живота си. Всички.
се питатъ, какво ще стане съ тѣхъ, въпрѣки това, всички знаятъ, какво ще стане. Ще изгубите това, което имате днесъ, но тази загуба е въ сѫщность печалба — ще се освободите отъ едно голѣмо бреме — отъ грѣха, т. е. отъ нечистата материя. Кое предпочитате: сто килограма товаръ на гърба си, или единъ грамъ диамантъ въ джоба си? — Диамантътъ.
към втори вариант >>
се питатъ, какво ще стане съ тѣхъ, въпрѣки това, всички знаятъ, какво ще стане.
(втори вариант)
Всички хора се страхуватъ за живота си. Всички.
се питатъ, какво ще стане съ тѣхъ, въпрѣки това, всички знаятъ, какво ще стане.
Ще изгубите това, което имате днесъ, но тази загуба е въ сѫщность печалба — ще се освободите отъ едно голѣмо бреме — отъ грѣха, т. е. отъ нечистата материя. Кое предпочитате: сто килограма товаръ на гърба си, или единъ грамъ диамантъ въ джоба си? — Диамантътъ. За предпочитане е единъ грамъ злато въ кръвьта, отколкото десеть милиона лева въ джоба.
към втори вариант >>
Ще изгубите това, което имате днесъ, но тази загуба е въ сѫщность печалба — ще се освободите отъ едно голѣмо бреме — отъ грѣха, т. е.
(втори вариант)
Всички хора се страхуватъ за живота си. Всички. се питатъ, какво ще стане съ тѣхъ, въпрѣки това, всички знаятъ, какво ще стане.
Ще изгубите това, което имате днесъ, но тази загуба е въ сѫщность печалба — ще се освободите отъ едно голѣмо бреме — отъ грѣха, т. е.
отъ нечистата материя. Кое предпочитате: сто килограма товаръ на гърба си, или единъ грамъ диамантъ въ джоба си? — Диамантътъ. За предпочитане е единъ грамъ злато въ кръвьта, отколкото десеть милиона лева въ джоба. Съ злато въ кръвьта, което прави човѣка добъръ и благороденъ, можете да вършите подвизи и добри дѣла, а съ паритѣ ще създадете нещастия и на себе си, и на своитѣ близки.
към втори вариант >>
отъ нечистата материя.
(втори вариант)
Всички хора се страхуватъ за живота си. Всички. се питатъ, какво ще стане съ тѣхъ, въпрѣки това, всички знаятъ, какво ще стане. Ще изгубите това, което имате днесъ, но тази загуба е въ сѫщность печалба — ще се освободите отъ едно голѣмо бреме — отъ грѣха, т. е.
отъ нечистата материя.
Кое предпочитате: сто килограма товаръ на гърба си, или единъ грамъ диамантъ въ джоба си? — Диамантътъ. За предпочитане е единъ грамъ злато въ кръвьта, отколкото десеть милиона лева въ джоба. Съ злато въ кръвьта, което прави човѣка добъръ и благороденъ, можете да вършите подвизи и добри дѣла, а съ паритѣ ще създадете нещастия и на себе си, и на своитѣ близки. Затова Христосъ казва на болния: „Вдигни одъра си и ходи, не лежи повече”.
към втори вариант >>
Кое предпочитате: сто килограма товаръ на гърба си, или единъ грамъ диамантъ въ джоба си?
(втори вариант)
Всички хора се страхуватъ за живота си. Всички. се питатъ, какво ще стане съ тѣхъ, въпрѣки това, всички знаятъ, какво ще стане. Ще изгубите това, което имате днесъ, но тази загуба е въ сѫщность печалба — ще се освободите отъ едно голѣмо бреме — отъ грѣха, т. е. отъ нечистата материя.
Кое предпочитате: сто килограма товаръ на гърба си, или единъ грамъ диамантъ въ джоба си?
— Диамантътъ. За предпочитане е единъ грамъ злато въ кръвьта, отколкото десеть милиона лева въ джоба. Съ злато въ кръвьта, което прави човѣка добъръ и благороденъ, можете да вършите подвизи и добри дѣла, а съ паритѣ ще създадете нещастия и на себе си, и на своитѣ близки. Затова Христосъ казва на болния: „Вдигни одъра си и ходи, не лежи повече”. Който има пари, лежи върху тѣхъ, не иска да стане и си казва: Пари имамъ.
към втори вариант >>
— Диамантътъ.
(втори вариант)
Всички хора се страхуватъ за живота си. Всички. се питатъ, какво ще стане съ тѣхъ, въпрѣки това, всички знаятъ, какво ще стане. Ще изгубите това, което имате днесъ, но тази загуба е въ сѫщность печалба — ще се освободите отъ едно голѣмо бреме — отъ грѣха, т. е. отъ нечистата материя. Кое предпочитате: сто килограма товаръ на гърба си, или единъ грамъ диамантъ въ джоба си?
— Диамантътъ.
За предпочитане е единъ грамъ злато въ кръвьта, отколкото десеть милиона лева въ джоба. Съ злато въ кръвьта, което прави човѣка добъръ и благороденъ, можете да вършите подвизи и добри дѣла, а съ паритѣ ще създадете нещастия и на себе си, и на своитѣ близки. Затова Христосъ казва на болния: „Вдигни одъра си и ходи, не лежи повече”. Който има пари, лежи върху тѣхъ, не иска да стане и си казва: Пари имамъ. — Имашъ пари, но и съ тѣхъ си боленъ.
към втори вариант >>
За предпочитане е единъ грамъ злато въ кръвьта, отколкото десеть милиона лева въ джоба.
(втори вариант)
се питатъ, какво ще стане съ тѣхъ, въпрѣки това, всички знаятъ, какво ще стане. Ще изгубите това, което имате днесъ, но тази загуба е въ сѫщность печалба — ще се освободите отъ едно голѣмо бреме — отъ грѣха, т. е. отъ нечистата материя. Кое предпочитате: сто килограма товаръ на гърба си, или единъ грамъ диамантъ въ джоба си? — Диамантътъ.
За предпочитане е единъ грамъ злато въ кръвьта, отколкото десеть милиона лева въ джоба.
Съ злато въ кръвьта, което прави човѣка добъръ и благороденъ, можете да вършите подвизи и добри дѣла, а съ паритѣ ще създадете нещастия и на себе си, и на своитѣ близки. Затова Христосъ казва на болния: „Вдигни одъра си и ходи, не лежи повече”. Който има пари, лежи върху тѣхъ, не иска да стане и си казва: Пари имамъ. — Имашъ пари, но и съ тѣхъ си боленъ.
към втори вариант >>
Съ злато въ кръвьта, което прави човѣка добъръ и благороденъ, можете да вършите подвизи и добри дѣла, а съ паритѣ ще създадете нещастия и на себе си, и на своитѣ близки.
(втори вариант)
Ще изгубите това, което имате днесъ, но тази загуба е въ сѫщность печалба — ще се освободите отъ едно голѣмо бреме — отъ грѣха, т. е. отъ нечистата материя. Кое предпочитате: сто килограма товаръ на гърба си, или единъ грамъ диамантъ въ джоба си? — Диамантътъ. За предпочитане е единъ грамъ злато въ кръвьта, отколкото десеть милиона лева въ джоба.
Съ злато въ кръвьта, което прави човѣка добъръ и благороденъ, можете да вършите подвизи и добри дѣла, а съ паритѣ ще създадете нещастия и на себе си, и на своитѣ близки.
Затова Христосъ казва на болния: „Вдигни одъра си и ходи, не лежи повече”. Който има пари, лежи върху тѣхъ, не иска да стане и си казва: Пари имамъ. — Имашъ пари, но и съ тѣхъ си боленъ.
към втори вариант >>
Затова Христосъ казва на болния: „Вдигни одъра си и ходи, не лежи повече”.
(втори вариант)
отъ нечистата материя. Кое предпочитате: сто килограма товаръ на гърба си, или единъ грамъ диамантъ въ джоба си? — Диамантътъ. За предпочитане е единъ грамъ злато въ кръвьта, отколкото десеть милиона лева въ джоба. Съ злато въ кръвьта, което прави човѣка добъръ и благороденъ, можете да вършите подвизи и добри дѣла, а съ паритѣ ще създадете нещастия и на себе си, и на своитѣ близки.
Затова Христосъ казва на болния: „Вдигни одъра си и ходи, не лежи повече”.
Който има пари, лежи върху тѣхъ, не иска да стане и си казва: Пари имамъ. — Имашъ пари, но и съ тѣхъ си боленъ.
към втори вариант >>
Който има пари, лежи върху тѣхъ, не иска да стане и си казва: Пари имамъ.
(втори вариант)
Кое предпочитате: сто килограма товаръ на гърба си, или единъ грамъ диамантъ въ джоба си? — Диамантътъ. За предпочитане е единъ грамъ злато въ кръвьта, отколкото десеть милиона лева въ джоба. Съ злато въ кръвьта, което прави човѣка добъръ и благороденъ, можете да вършите подвизи и добри дѣла, а съ паритѣ ще създадете нещастия и на себе си, и на своитѣ близки. Затова Христосъ казва на болния: „Вдигни одъра си и ходи, не лежи повече”.
Който има пари, лежи върху тѣхъ, не иска да стане и си казва: Пари имамъ.
— Имашъ пари, но и съ тѣхъ си боленъ.
към втори вариант >>
— Имашъ пари, но и съ тѣхъ си боленъ.
(втори вариант)
— Диамантътъ. За предпочитане е единъ грамъ злато въ кръвьта, отколкото десеть милиона лева въ джоба. Съ злато въ кръвьта, което прави човѣка добъръ и благороденъ, можете да вършите подвизи и добри дѣла, а съ паритѣ ще създадете нещастия и на себе си, и на своитѣ близки. Затова Христосъ казва на болния: „Вдигни одъра си и ходи, не лежи повече”. Който има пари, лежи върху тѣхъ, не иска да стане и си казва: Пари имамъ.
— Имашъ пари, но и съ тѣхъ си боленъ.
към втори вариант >>
Единъ господинъ казваше: Имамъ 60 хиляди лева, осигуренъ съмъ вече.
(втори вариант)
Единъ господинъ казваше: Имамъ 60 хиляди лева, осигуренъ съмъ вече.
Колкото време да продължава войната, за нищо нѣма да мисля. Какво се случва съ него? — Следъ 24 часа той внезапно умрѣлъ. Кѫде остана сигурностьта му? Това не е християнска философия, нито разбиране на живота.
към втори вариант >>
Колкото време да продължава войната, за нищо нѣма да мисля.
(втори вариант)
Единъ господинъ казваше: Имамъ 60 хиляди лева, осигуренъ съмъ вече.
Колкото време да продължава войната, за нищо нѣма да мисля.
Какво се случва съ него? — Следъ 24 часа той внезапно умрѣлъ. Кѫде остана сигурностьта му? Това не е християнска философия, нито разбиране на живота.
към втори вариант >>
Какво се случва съ него?
(втори вариант)
Единъ господинъ казваше: Имамъ 60 хиляди лева, осигуренъ съмъ вече. Колкото време да продължава войната, за нищо нѣма да мисля.
Какво се случва съ него?
— Следъ 24 часа той внезапно умрѣлъ. Кѫде остана сигурностьта му? Това не е християнска философия, нито разбиране на живота.
към втори вариант >>
— Следъ 24 часа той внезапно умрѣлъ.
(втори вариант)
Единъ господинъ казваше: Имамъ 60 хиляди лева, осигуренъ съмъ вече. Колкото време да продължава войната, за нищо нѣма да мисля. Какво се случва съ него?
— Следъ 24 часа той внезапно умрѣлъ.
Кѫде остана сигурностьта му? Това не е християнска философия, нито разбиране на живота.
към втори вариант >>
Кѫде остана сигурностьта му?
(втори вариант)
Единъ господинъ казваше: Имамъ 60 хиляди лева, осигуренъ съмъ вече. Колкото време да продължава войната, за нищо нѣма да мисля. Какво се случва съ него? — Следъ 24 часа той внезапно умрѣлъ.
Кѫде остана сигурностьта му?
Това не е християнска философия, нито разбиране на живота.
към втори вариант >>
Това не е християнска философия, нито разбиране на живота.
(втори вариант)
Единъ господинъ казваше: Имамъ 60 хиляди лева, осигуренъ съмъ вече. Колкото време да продължава войната, за нищо нѣма да мисля. Какво се случва съ него? — Следъ 24 часа той внезапно умрѣлъ. Кѫде остана сигурностьта му?
Това не е християнска философия, нито разбиране на живота.
към втори вариант >>
Болесть и здраве, това сѫ два полюса на живота, или две различни състояния на човѣшкия духъ.
(втори вариант)
Болесть и здраве, това сѫ два полюса на живота, или две различни състояния на човѣшкия духъ.
Тѣ се опредѣлятъ по приятнитѣ или неприятнитѣ състояния, които произвеждатъ въ човѣка. Здравето е приятно състояние, болестьта — неприятно. Такива състояния сѫществуватъ въ физическия, въ духовния и въ умствения свѣтъ на човѣка. Тѣ се дължатъ на причини, които произлизатъ отъ противоположни сили. Значи, когато въ човѣка действуватъ едновременно две противоположни сили, едната отъ тѣхъ ще вземе надмощие, и той ще бѫде или здравъ, или боленъ.
към втори вариант >>
„Събирайте съкровища за небето, дето нито молецъ ги изяжда, нито ръжда ги руши.” Време е вече да работите за развиване на ума и на сърдцето си, да възприемате чрезъ тѣхъ възвишени мисли и чувства, да извлѣчете и отъ най-голѣмитѣ страдания елементи, необходими за изтъкаване на здравото и ценно платно на живота.
(втори вариант)
„Събирайте съкровища за небето, дето нито молецъ ги изяжда, нито ръжда ги руши.” Време е вече да работите за развиване на ума и на сърдцето си, да възприемате чрезъ тѣхъ възвишени мисли и чувства, да извлѣчете и отъ най-голѣмитѣ страдания елементи, необходими за изтъкаване на здравото и ценно платно на живота.
— Какъ ще постигнемъ това, чрезъ обичь ли? — Любовьта и обичьта сѫ условия за постигане на всички човѣшки желания. — Тогава, да се обичаме! — Само българитѣ ли трѣбва да се обичатъ? Любовьта включва всички хора, всички живи сѫщества на земята.
към втори вариант >>
Тѣ се опредѣлятъ по приятнитѣ или неприятнитѣ състояния, които произвеждатъ въ човѣка.
(втори вариант)
Болесть и здраве, това сѫ два полюса на живота, или две различни състояния на човѣшкия духъ.
Тѣ се опредѣлятъ по приятнитѣ или неприятнитѣ състояния, които произвеждатъ въ човѣка.
Здравето е приятно състояние, болестьта — неприятно. Такива състояния сѫществуватъ въ физическия, въ духовния и въ умствения свѣтъ на човѣка. Тѣ се дължатъ на причини, които произлизатъ отъ противоположни сили. Значи, когато въ човѣка действуватъ едновременно две противоположни сили, едната отъ тѣхъ ще вземе надмощие, и той ще бѫде или здравъ, или боленъ. Защо Богъ създаде болеститѣ?
към втори вариант >>
— Какъ ще постигнемъ това, чрезъ обичь ли?
(втори вариант)
„Събирайте съкровища за небето, дето нито молецъ ги изяжда, нито ръжда ги руши.” Време е вече да работите за развиване на ума и на сърдцето си, да възприемате чрезъ тѣхъ възвишени мисли и чувства, да извлѣчете и отъ най-голѣмитѣ страдания елементи, необходими за изтъкаване на здравото и ценно платно на живота.
— Какъ ще постигнемъ това, чрезъ обичь ли?
— Любовьта и обичьта сѫ условия за постигане на всички човѣшки желания. — Тогава, да се обичаме! — Само българитѣ ли трѣбва да се обичатъ? Любовьта включва всички хора, всички живи сѫщества на земята.
към втори вариант >>
Здравето е приятно състояние, болестьта — неприятно.
(втори вариант)
Болесть и здраве, това сѫ два полюса на живота, или две различни състояния на човѣшкия духъ. Тѣ се опредѣлятъ по приятнитѣ или неприятнитѣ състояния, които произвеждатъ въ човѣка.
Здравето е приятно състояние, болестьта — неприятно.
Такива състояния сѫществуватъ въ физическия, въ духовния и въ умствения свѣтъ на човѣка. Тѣ се дължатъ на причини, които произлизатъ отъ противоположни сили. Значи, когато въ човѣка действуватъ едновременно две противоположни сили, едната отъ тѣхъ ще вземе надмощие, и той ще бѫде или здравъ, или боленъ. Защо Богъ създаде болеститѣ? — Не ги създаде Богъ, но колективниятъ човѣкъ, т. е.
към втори вариант >>
— Любовьта и обичьта сѫ условия за постигане на всички човѣшки желания.
(втори вариант)
„Събирайте съкровища за небето, дето нито молецъ ги изяжда, нито ръжда ги руши.” Време е вече да работите за развиване на ума и на сърдцето си, да възприемате чрезъ тѣхъ възвишени мисли и чувства, да извлѣчете и отъ най-голѣмитѣ страдания елементи, необходими за изтъкаване на здравото и ценно платно на живота. — Какъ ще постигнемъ това, чрезъ обичь ли?
— Любовьта и обичьта сѫ условия за постигане на всички човѣшки желания.
— Тогава, да се обичаме! — Само българитѣ ли трѣбва да се обичатъ? Любовьта включва всички хора, всички живи сѫщества на земята.
към втори вариант >>
Такива състояния сѫществуватъ въ физическия, въ духовния и въ умствения свѣтъ на човѣка.
(втори вариант)
Болесть и здраве, това сѫ два полюса на живота, или две различни състояния на човѣшкия духъ. Тѣ се опредѣлятъ по приятнитѣ или неприятнитѣ състояния, които произвеждатъ въ човѣка. Здравето е приятно състояние, болестьта — неприятно.
Такива състояния сѫществуватъ въ физическия, въ духовния и въ умствения свѣтъ на човѣка.
Тѣ се дължатъ на причини, които произлизатъ отъ противоположни сили. Значи, когато въ човѣка действуватъ едновременно две противоположни сили, едната отъ тѣхъ ще вземе надмощие, и той ще бѫде или здравъ, или боленъ. Защо Богъ създаде болеститѣ? — Не ги създаде Богъ, но колективниятъ човѣкъ, т. е. човѣкътъ въ своето колективно съзнание.
към втори вариант >>
— Тогава, да се обичаме!
(втори вариант)
„Събирайте съкровища за небето, дето нито молецъ ги изяжда, нито ръжда ги руши.” Време е вече да работите за развиване на ума и на сърдцето си, да възприемате чрезъ тѣхъ възвишени мисли и чувства, да извлѣчете и отъ най-голѣмитѣ страдания елементи, необходими за изтъкаване на здравото и ценно платно на живота. — Какъ ще постигнемъ това, чрезъ обичь ли? — Любовьта и обичьта сѫ условия за постигане на всички човѣшки желания.
— Тогава, да се обичаме!
— Само българитѣ ли трѣбва да се обичатъ? Любовьта включва всички хора, всички живи сѫщества на земята.
към втори вариант >>
Тѣ се дължатъ на причини, които произлизатъ отъ противоположни сили.
(втори вариант)
Болесть и здраве, това сѫ два полюса на живота, или две различни състояния на човѣшкия духъ. Тѣ се опредѣлятъ по приятнитѣ или неприятнитѣ състояния, които произвеждатъ въ човѣка. Здравето е приятно състояние, болестьта — неприятно. Такива състояния сѫществуватъ въ физическия, въ духовния и въ умствения свѣтъ на човѣка.
Тѣ се дължатъ на причини, които произлизатъ отъ противоположни сили.
Значи, когато въ човѣка действуватъ едновременно две противоположни сили, едната отъ тѣхъ ще вземе надмощие, и той ще бѫде или здравъ, или боленъ. Защо Богъ създаде болеститѣ? — Не ги създаде Богъ, но колективниятъ човѣкъ, т. е. човѣкътъ въ своето колективно съзнание.
към втори вариант >>
— Само българитѣ ли трѣбва да се обичатъ?
(втори вариант)
„Събирайте съкровища за небето, дето нито молецъ ги изяжда, нито ръжда ги руши.” Време е вече да работите за развиване на ума и на сърдцето си, да възприемате чрезъ тѣхъ възвишени мисли и чувства, да извлѣчете и отъ най-голѣмитѣ страдания елементи, необходими за изтъкаване на здравото и ценно платно на живота. — Какъ ще постигнемъ това, чрезъ обичь ли? — Любовьта и обичьта сѫ условия за постигане на всички човѣшки желания. — Тогава, да се обичаме!
— Само българитѣ ли трѣбва да се обичатъ?
Любовьта включва всички хора, всички живи сѫщества на земята.
към втори вариант >>
Значи, когато въ човѣка действуватъ едновременно две противоположни сили, едната отъ тѣхъ ще вземе надмощие, и той ще бѫде или здравъ, или боленъ.
(втори вариант)
Болесть и здраве, това сѫ два полюса на живота, или две различни състояния на човѣшкия духъ. Тѣ се опредѣлятъ по приятнитѣ или неприятнитѣ състояния, които произвеждатъ въ човѣка. Здравето е приятно състояние, болестьта — неприятно. Такива състояния сѫществуватъ въ физическия, въ духовния и въ умствения свѣтъ на човѣка. Тѣ се дължатъ на причини, които произлизатъ отъ противоположни сили.
Значи, когато въ човѣка действуватъ едновременно две противоположни сили, едната отъ тѣхъ ще вземе надмощие, и той ще бѫде или здравъ, или боленъ.
Защо Богъ създаде болеститѣ? — Не ги създаде Богъ, но колективниятъ човѣкъ, т. е. човѣкътъ въ своето колективно съзнание.
към втори вариант >>
Любовьта включва всички хора, всички живи сѫщества на земята.
(втори вариант)
„Събирайте съкровища за небето, дето нито молецъ ги изяжда, нито ръжда ги руши.” Време е вече да работите за развиване на ума и на сърдцето си, да възприемате чрезъ тѣхъ възвишени мисли и чувства, да извлѣчете и отъ най-голѣмитѣ страдания елементи, необходими за изтъкаване на здравото и ценно платно на живота. — Какъ ще постигнемъ това, чрезъ обичь ли? — Любовьта и обичьта сѫ условия за постигане на всички човѣшки желания. — Тогава, да се обичаме! — Само българитѣ ли трѣбва да се обичатъ?
Любовьта включва всички хора, всички живи сѫщества на земята.
към втори вариант >>
Защо Богъ създаде болеститѣ?
(втори вариант)
Тѣ се опредѣлятъ по приятнитѣ или неприятнитѣ състояния, които произвеждатъ въ човѣка. Здравето е приятно състояние, болестьта — неприятно. Такива състояния сѫществуватъ въ физическия, въ духовния и въ умствения свѣтъ на човѣка. Тѣ се дължатъ на причини, които произлизатъ отъ противоположни сили. Значи, когато въ човѣка действуватъ едновременно две противоположни сили, едната отъ тѣхъ ще вземе надмощие, и той ще бѫде или здравъ, или боленъ.
Защо Богъ създаде болеститѣ?
— Не ги създаде Богъ, но колективниятъ човѣкъ, т. е. човѣкътъ въ своето колективно съзнание.
към втори вариант >>
Кой човѣкъ е българинъ?
(втори вариант)
Кой човѣкъ е българинъ?
— Който носи въ себе си следнитѣ четири качества: честность, справедливость, разумность и доброта. Който е честенъ, справедливъ, уменъ и добъръ, той е и англичанинъ, и французинъ, и германецъ, и руснакъ, и сърбинъ, и гръкъ и т. н. Тъй щото, не е достатъчно да се обичате само като българи, но всички хора на земята трѣбва да се обичате като братя. Всѣки народъ трѣбва да постави любовьта за основа на живота и въ нейно име да върши всичко. Ако Христосъ нѣмаше любовь въ себе си, не би изцѣрилъ болния.
към втори вариант >>
— Не ги създаде Богъ, но колективниятъ човѣкъ, т. е.
(втори вариант)
Здравето е приятно състояние, болестьта — неприятно. Такива състояния сѫществуватъ въ физическия, въ духовния и въ умствения свѣтъ на човѣка. Тѣ се дължатъ на причини, които произлизатъ отъ противоположни сили. Значи, когато въ човѣка действуватъ едновременно две противоположни сили, едната отъ тѣхъ ще вземе надмощие, и той ще бѫде или здравъ, или боленъ. Защо Богъ създаде болеститѣ?
— Не ги създаде Богъ, но колективниятъ човѣкъ, т. е.
човѣкътъ въ своето колективно съзнание.
към втори вариант >>
— Който носи въ себе си следнитѣ четири качества: честность, справедливость, разумность и доброта.
(втори вариант)
Кой човѣкъ е българинъ?
— Който носи въ себе си следнитѣ четири качества: честность, справедливость, разумность и доброта.
Който е честенъ, справедливъ, уменъ и добъръ, той е и англичанинъ, и французинъ, и германецъ, и руснакъ, и сърбинъ, и гръкъ и т. н. Тъй щото, не е достатъчно да се обичате само като българи, но всички хора на земята трѣбва да се обичате като братя. Всѣки народъ трѣбва да постави любовьта за основа на живота и въ нейно име да върши всичко. Ако Христосъ нѣмаше любовь въ себе си, не би изцѣрилъ болния. Съ думитѣ, които му каза, Той му предаде часть отъ своята енергия.
към втори вариант >>
човѣкътъ въ своето колективно съзнание.
(втори вариант)
Такива състояния сѫществуватъ въ физическия, въ духовния и въ умствения свѣтъ на човѣка. Тѣ се дължатъ на причини, които произлизатъ отъ противоположни сили. Значи, когато въ човѣка действуватъ едновременно две противоположни сили, едната отъ тѣхъ ще вземе надмощие, и той ще бѫде или здравъ, или боленъ. Защо Богъ създаде болеститѣ? — Не ги създаде Богъ, но колективниятъ човѣкъ, т. е.
човѣкътъ въ своето колективно съзнание.
към втори вариант >>
Който е честенъ, справедливъ, уменъ и добъръ, той е и англичанинъ, и французинъ, и германецъ, и руснакъ, и сърбинъ, и гръкъ и т. н.
(втори вариант)
Кой човѣкъ е българинъ? — Който носи въ себе си следнитѣ четири качества: честность, справедливость, разумность и доброта.
Който е честенъ, справедливъ, уменъ и добъръ, той е и англичанинъ, и французинъ, и германецъ, и руснакъ, и сърбинъ, и гръкъ и т. н.
Тъй щото, не е достатъчно да се обичате само като българи, но всички хора на земята трѣбва да се обичате като братя. Всѣки народъ трѣбва да постави любовьта за основа на живота и въ нейно име да върши всичко. Ако Христосъ нѣмаше любовь въ себе си, не би изцѣрилъ болния. Съ думитѣ, които му каза, Той му предаде часть отъ своята енергия. Христосъ му каза: „Стани, вдигни одъра си и ходи!
към втори вариант >>
Представете си, че нѣкой седи на брѣга на една буйна рѣка и тихо си припѣва.
(втори вариант)
Представете си, че нѣкой седи на брѣга на една буйна рѣка и тихо си припѣва.
Той наблюдава бързото течение на рѣката и се любува на пѣнливата ѝ вода. По едно време въ него се явява желание да преброди рѣката и се впуща по течението ѝ, безъ да познава силитѣ си, може ли да издържи на вълнитѣ ѝ. Водата го повлича и си играе съ него. Като не може да плава, нито да се бори съ вълнитѣ, той започва да се моли на Господа и Го запитва: Защо допусна това, Господи? Защо позволявашъ на рѣката да ме влѣче по течението си?
към втори вариант >>
Тъй щото, не е достатъчно да се обичате само като българи, но всички хора на земята трѣбва да се обичате като братя.
(втори вариант)
Кой човѣкъ е българинъ? — Който носи въ себе си следнитѣ четири качества: честность, справедливость, разумность и доброта. Който е честенъ, справедливъ, уменъ и добъръ, той е и англичанинъ, и французинъ, и германецъ, и руснакъ, и сърбинъ, и гръкъ и т. н.
Тъй щото, не е достатъчно да се обичате само като българи, но всички хора на земята трѣбва да се обичате като братя.
Всѣки народъ трѣбва да постави любовьта за основа на живота и въ нейно име да върши всичко. Ако Христосъ нѣмаше любовь въ себе си, не би изцѣрилъ болния. Съ думитѣ, които му каза, Той му предаде часть отъ своята енергия. Христосъ му каза: „Стани, вдигни одъра си и ходи! ” Одърътъ, на който болниятъ лежалъ 38 години, представя велика книга, въ която сѫ написани Божественитѣ закони.
към втори вариант >>
Той наблюдава бързото течение на рѣката и се любува на пѣнливата ѝ вода.
(втори вариант)
Представете си, че нѣкой седи на брѣга на една буйна рѣка и тихо си припѣва.
Той наблюдава бързото течение на рѣката и се любува на пѣнливата ѝ вода.
По едно време въ него се явява желание да преброди рѣката и се впуща по течението ѝ, безъ да познава силитѣ си, може ли да издържи на вълнитѣ ѝ. Водата го повлича и си играе съ него. Като не може да плава, нито да се бори съ вълнитѣ, той започва да се моли на Господа и Го запитва: Защо допусна това, Господи? Защо позволявашъ на рѣката да ме влѣче по течението си? — Ти защо влѣзе въ рѣката?
към втори вариант >>
Всѣки народъ трѣбва да постави любовьта за основа на живота и въ нейно име да върши всичко.
(втори вариант)
Кой човѣкъ е българинъ? — Който носи въ себе си следнитѣ четири качества: честность, справедливость, разумность и доброта. Който е честенъ, справедливъ, уменъ и добъръ, той е и англичанинъ, и французинъ, и германецъ, и руснакъ, и сърбинъ, и гръкъ и т. н. Тъй щото, не е достатъчно да се обичате само като българи, но всички хора на земята трѣбва да се обичате като братя.
Всѣки народъ трѣбва да постави любовьта за основа на живота и въ нейно име да върши всичко.
Ако Христосъ нѣмаше любовь въ себе си, не би изцѣрилъ болния. Съ думитѣ, които му каза, Той му предаде часть отъ своята енергия. Христосъ му каза: „Стани, вдигни одъра си и ходи! ” Одърътъ, на който болниятъ лежалъ 38 години, представя велика книга, въ която сѫ написани Божественитѣ закони. Той лежалъ 38 години върху нея, безъ да я отвори, безъ да прочете нѣщо.
към втори вариант >>
По едно време въ него се явява желание да преброди рѣката и се впуща по течението ѝ, безъ да познава силитѣ си, може ли да издържи на вълнитѣ ѝ.
(втори вариант)
Представете си, че нѣкой седи на брѣга на една буйна рѣка и тихо си припѣва. Той наблюдава бързото течение на рѣката и се любува на пѣнливата ѝ вода.
По едно време въ него се явява желание да преброди рѣката и се впуща по течението ѝ, безъ да познава силитѣ си, може ли да издържи на вълнитѣ ѝ.
Водата го повлича и си играе съ него. Като не може да плава, нито да се бори съ вълнитѣ, той започва да се моли на Господа и Го запитва: Защо допусна това, Господи? Защо позволявашъ на рѣката да ме влѣче по течението си? — Ти защо влѣзе въ рѣката? — Искахъ да опитамъ, каква сила иматъ вълнитѣ.
към втори вариант >>
Ако Христосъ нѣмаше любовь въ себе си, не би изцѣрилъ болния.
(втори вариант)
Кой човѣкъ е българинъ? — Който носи въ себе си следнитѣ четири качества: честность, справедливость, разумность и доброта. Който е честенъ, справедливъ, уменъ и добъръ, той е и англичанинъ, и французинъ, и германецъ, и руснакъ, и сърбинъ, и гръкъ и т. н. Тъй щото, не е достатъчно да се обичате само като българи, но всички хора на земята трѣбва да се обичате като братя. Всѣки народъ трѣбва да постави любовьта за основа на живота и въ нейно име да върши всичко.
Ако Христосъ нѣмаше любовь въ себе си, не би изцѣрилъ болния.
Съ думитѣ, които му каза, Той му предаде часть отъ своята енергия. Христосъ му каза: „Стани, вдигни одъра си и ходи! ” Одърътъ, на който болниятъ лежалъ 38 години, представя велика книга, въ която сѫ написани Божественитѣ закони. Той лежалъ 38 години върху нея, безъ да я отвори, безъ да прочете нѣщо. Тамъ е писано: За да се излѣкува, човѣкъ трѣбва да стане и да ходи, т. е.
към втори вариант >>
Водата го повлича и си играе съ него.
(втори вариант)
Представете си, че нѣкой седи на брѣга на една буйна рѣка и тихо си припѣва. Той наблюдава бързото течение на рѣката и се любува на пѣнливата ѝ вода. По едно време въ него се явява желание да преброди рѣката и се впуща по течението ѝ, безъ да познава силитѣ си, може ли да издържи на вълнитѣ ѝ.
Водата го повлича и си играе съ него.
Като не може да плава, нито да се бори съ вълнитѣ, той започва да се моли на Господа и Го запитва: Защо допусна това, Господи? Защо позволявашъ на рѣката да ме влѣче по течението си? — Ти защо влѣзе въ рѣката? — Искахъ да опитамъ, каква сила иматъ вълнитѣ. — Щомъ самъ пожела да влѣзешъ въ водата, ще чакашъ, докато дойде нѣкой отвънъ и ти помогне да излѣзешъ.
към втори вариант >>
Съ думитѣ, които му каза, Той му предаде часть отъ своята енергия.
(втори вариант)
— Който носи въ себе си следнитѣ четири качества: честность, справедливость, разумность и доброта. Който е честенъ, справедливъ, уменъ и добъръ, той е и англичанинъ, и французинъ, и германецъ, и руснакъ, и сърбинъ, и гръкъ и т. н. Тъй щото, не е достатъчно да се обичате само като българи, но всички хора на земята трѣбва да се обичате като братя. Всѣки народъ трѣбва да постави любовьта за основа на живота и въ нейно име да върши всичко. Ако Христосъ нѣмаше любовь въ себе си, не би изцѣрилъ болния.
Съ думитѣ, които му каза, Той му предаде часть отъ своята енергия.
Христосъ му каза: „Стани, вдигни одъра си и ходи! ” Одърътъ, на който болниятъ лежалъ 38 години, представя велика книга, въ която сѫ написани Божественитѣ закони. Той лежалъ 38 години върху нея, безъ да я отвори, безъ да прочете нѣщо. Тамъ е писано: За да се излѣкува, човѣкъ трѣбва да стане и да ходи, т. е. да постави за основа на живота си великитѣ добродетели.
към втори вариант >>
Като не може да плава, нито да се бори съ вълнитѣ, той започва да се моли на Господа и Го запитва: Защо допусна това, Господи?
(втори вариант)
Представете си, че нѣкой седи на брѣга на една буйна рѣка и тихо си припѣва. Той наблюдава бързото течение на рѣката и се любува на пѣнливата ѝ вода. По едно време въ него се явява желание да преброди рѣката и се впуща по течението ѝ, безъ да познава силитѣ си, може ли да издържи на вълнитѣ ѝ. Водата го повлича и си играе съ него.
Като не може да плава, нито да се бори съ вълнитѣ, той започва да се моли на Господа и Го запитва: Защо допусна това, Господи?
Защо позволявашъ на рѣката да ме влѣче по течението си? — Ти защо влѣзе въ рѣката? — Искахъ да опитамъ, каква сила иматъ вълнитѣ. — Щомъ самъ пожела да влѣзешъ въ водата, ще чакашъ, докато дойде нѣкой отвънъ и ти помогне да излѣзешъ. Като опиташъ силата на течението, ще станешъ философъ, ще придобиешъ знание и опитность и ще разказвашъ на хората, какво значи, да те влѣче рѣка.
към втори вариант >>
Христосъ му каза: „Стани, вдигни одъра си и ходи!
(втори вариант)
Който е честенъ, справедливъ, уменъ и добъръ, той е и англичанинъ, и французинъ, и германецъ, и руснакъ, и сърбинъ, и гръкъ и т. н. Тъй щото, не е достатъчно да се обичате само като българи, но всички хора на земята трѣбва да се обичате като братя. Всѣки народъ трѣбва да постави любовьта за основа на живота и въ нейно име да върши всичко. Ако Христосъ нѣмаше любовь въ себе си, не би изцѣрилъ болния. Съ думитѣ, които му каза, Той му предаде часть отъ своята енергия.
Христосъ му каза: „Стани, вдигни одъра си и ходи!
” Одърътъ, на който болниятъ лежалъ 38 години, представя велика книга, въ която сѫ написани Божественитѣ закони. Той лежалъ 38 години върху нея, безъ да я отвори, безъ да прочете нѣщо. Тамъ е писано: За да се излѣкува, човѣкъ трѣбва да стане и да ходи, т. е. да постави за основа на живота си великитѣ добродетели.
към втори вариант >>
Защо позволявашъ на рѣката да ме влѣче по течението си?
(втори вариант)
Представете си, че нѣкой седи на брѣга на една буйна рѣка и тихо си припѣва. Той наблюдава бързото течение на рѣката и се любува на пѣнливата ѝ вода. По едно време въ него се явява желание да преброди рѣката и се впуща по течението ѝ, безъ да познава силитѣ си, може ли да издържи на вълнитѣ ѝ. Водата го повлича и си играе съ него. Като не може да плава, нито да се бори съ вълнитѣ, той започва да се моли на Господа и Го запитва: Защо допусна това, Господи?
Защо позволявашъ на рѣката да ме влѣче по течението си?
— Ти защо влѣзе въ рѣката? — Искахъ да опитамъ, каква сила иматъ вълнитѣ. — Щомъ самъ пожела да влѣзешъ въ водата, ще чакашъ, докато дойде нѣкой отвънъ и ти помогне да излѣзешъ. Като опиташъ силата на течението, ще станешъ философъ, ще придобиешъ знание и опитность и ще разказвашъ на хората, какво значи, да те влѣче рѣка.
към втори вариант >>
” Одърътъ, на който болниятъ лежалъ 38 години, представя велика книга, въ която сѫ написани Божественитѣ закони.
(втори вариант)
Тъй щото, не е достатъчно да се обичате само като българи, но всички хора на земята трѣбва да се обичате като братя. Всѣки народъ трѣбва да постави любовьта за основа на живота и въ нейно име да върши всичко. Ако Христосъ нѣмаше любовь въ себе си, не би изцѣрилъ болния. Съ думитѣ, които му каза, Той му предаде часть отъ своята енергия. Христосъ му каза: „Стани, вдигни одъра си и ходи!
” Одърътъ, на който болниятъ лежалъ 38 години, представя велика книга, въ която сѫ написани Божественитѣ закони.
Той лежалъ 38 години върху нея, безъ да я отвори, безъ да прочете нѣщо. Тамъ е писано: За да се излѣкува, човѣкъ трѣбва да стане и да ходи, т. е. да постави за основа на живота си великитѣ добродетели.
към втори вариант >>
— Ти защо влѣзе въ рѣката?
(втори вариант)
Той наблюдава бързото течение на рѣката и се любува на пѣнливата ѝ вода. По едно време въ него се явява желание да преброди рѣката и се впуща по течението ѝ, безъ да познава силитѣ си, може ли да издържи на вълнитѣ ѝ. Водата го повлича и си играе съ него. Като не може да плава, нито да се бори съ вълнитѣ, той започва да се моли на Господа и Го запитва: Защо допусна това, Господи? Защо позволявашъ на рѣката да ме влѣче по течението си?
— Ти защо влѣзе въ рѣката?
— Искахъ да опитамъ, каква сила иматъ вълнитѣ. — Щомъ самъ пожела да влѣзешъ въ водата, ще чакашъ, докато дойде нѣкой отвънъ и ти помогне да излѣзешъ. Като опиташъ силата на течението, ще станешъ философъ, ще придобиешъ знание и опитность и ще разказвашъ на хората, какво значи, да те влѣче рѣка.
към втори вариант >>
Той лежалъ 38 години върху нея, безъ да я отвори, безъ да прочете нѣщо.
(втори вариант)
Всѣки народъ трѣбва да постави любовьта за основа на живота и въ нейно име да върши всичко. Ако Христосъ нѣмаше любовь въ себе си, не би изцѣрилъ болния. Съ думитѣ, които му каза, Той му предаде часть отъ своята енергия. Христосъ му каза: „Стани, вдигни одъра си и ходи! ” Одърътъ, на който болниятъ лежалъ 38 години, представя велика книга, въ която сѫ написани Божественитѣ закони.
Той лежалъ 38 години върху нея, безъ да я отвори, безъ да прочете нѣщо.
Тамъ е писано: За да се излѣкува, човѣкъ трѣбва да стане и да ходи, т. е. да постави за основа на живота си великитѣ добродетели.
към втори вариант >>
— Искахъ да опитамъ, каква сила иматъ вълнитѣ.
(втори вариант)
По едно време въ него се явява желание да преброди рѣката и се впуща по течението ѝ, безъ да познава силитѣ си, може ли да издържи на вълнитѣ ѝ. Водата го повлича и си играе съ него. Като не може да плава, нито да се бори съ вълнитѣ, той започва да се моли на Господа и Го запитва: Защо допусна това, Господи? Защо позволявашъ на рѣката да ме влѣче по течението си? — Ти защо влѣзе въ рѣката?
— Искахъ да опитамъ, каква сила иматъ вълнитѣ.
— Щомъ самъ пожела да влѣзешъ въ водата, ще чакашъ, докато дойде нѣкой отвънъ и ти помогне да излѣзешъ. Като опиташъ силата на течението, ще станешъ философъ, ще придобиешъ знание и опитность и ще разказвашъ на хората, какво значи, да те влѣче рѣка.
към втори вариант >>
Тамъ е писано: За да се излѣкува, човѣкъ трѣбва да стане и да ходи, т. е.
(втори вариант)
Ако Христосъ нѣмаше любовь въ себе си, не би изцѣрилъ болния. Съ думитѣ, които му каза, Той му предаде часть отъ своята енергия. Христосъ му каза: „Стани, вдигни одъра си и ходи! ” Одърътъ, на който болниятъ лежалъ 38 години, представя велика книга, въ която сѫ написани Божественитѣ закони. Той лежалъ 38 години върху нея, безъ да я отвори, безъ да прочете нѣщо.
Тамъ е писано: За да се излѣкува, човѣкъ трѣбва да стане и да ходи, т. е.
да постави за основа на живота си великитѣ добродетели.
към втори вариант >>
— Щомъ самъ пожела да влѣзешъ въ водата, ще чакашъ, докато дойде нѣкой отвънъ и ти помогне да излѣзешъ.
(втори вариант)
Водата го повлича и си играе съ него. Като не може да плава, нито да се бори съ вълнитѣ, той започва да се моли на Господа и Го запитва: Защо допусна това, Господи? Защо позволявашъ на рѣката да ме влѣче по течението си? — Ти защо влѣзе въ рѣката? — Искахъ да опитамъ, каква сила иматъ вълнитѣ.
— Щомъ самъ пожела да влѣзешъ въ водата, ще чакашъ, докато дойде нѣкой отвънъ и ти помогне да излѣзешъ.
Като опиташъ силата на течението, ще станешъ философъ, ще придобиешъ знание и опитность и ще разказвашъ на хората, какво значи, да те влѣче рѣка.
към втори вариант >>
да постави за основа на живота си великитѣ добродетели.
(втори вариант)
Съ думитѣ, които му каза, Той му предаде часть отъ своята енергия. Христосъ му каза: „Стани, вдигни одъра си и ходи! ” Одърътъ, на който болниятъ лежалъ 38 години, представя велика книга, въ която сѫ написани Божественитѣ закони. Той лежалъ 38 години върху нея, безъ да я отвори, безъ да прочете нѣщо. Тамъ е писано: За да се излѣкува, човѣкъ трѣбва да стане и да ходи, т. е.
да постави за основа на живота си великитѣ добродетели.
към втори вариант >>
Като опиташъ силата на течението, ще станешъ философъ, ще придобиешъ знание и опитность и ще разказвашъ на хората, какво значи, да те влѣче рѣка.
(втори вариант)
Като не може да плава, нито да се бори съ вълнитѣ, той започва да се моли на Господа и Го запитва: Защо допусна това, Господи? Защо позволявашъ на рѣката да ме влѣче по течението си? — Ти защо влѣзе въ рѣката? — Искахъ да опитамъ, каква сила иматъ вълнитѣ. — Щомъ самъ пожела да влѣзешъ въ водата, ще чакашъ, докато дойде нѣкой отвънъ и ти помогне да излѣзешъ.
Като опиташъ силата на течението, ще станешъ философъ, ще придобиешъ знание и опитность и ще разказвашъ на хората, какво значи, да те влѣче рѣка.
към втори вариант >>
Единъ търговецъ си купилъ една Библия, турилъ я подъ възглавницата си, дано търговията му върви добре.
(втори вариант)
Единъ търговецъ си купилъ една Библия, турилъ я подъ възглавницата си, дано търговията му върви добре.
Цѣли 20 години седѣла Библията подъ възглавницата му, безъ да я отвори, да прочете, какво пише въ нея. Работитѣ му, както и по-рано, не вървѣли добре. Недоволенъ отъ търговията си, единъ день той се ядосалъ толкова много, че започналъ да хвърля, да чупи, каквото му попаднало подъ рѫка. Спомнилъ си за Библията, на която много разчиталъ. Махналъ възглавницата, взелъ Библията, турилъ я направо въ огъня и си казалъ: Нека изгори, нищо не ми помогна.
към втори вариант >>
Следователно, човѣкъ самъ може да попадне по течението на водата, но може и другъ нѣкой да го тласне.
(втори вариант)
Следователно, човѣкъ самъ може да попадне по течението на водата, но може и другъ нѣкой да го тласне.
Сѫщиятъ човѣкъ се е каралъ съ нѣкого и следъ това отива на рѣката да се успокои, но въ това време къмъ него се приближава онзи, съ когото се каралъ, и го блъска въ рѣката. Той търси причината отвънъ, а въ сѫщность тя се крие въ самия него. Ако не се карате съ хората, нѣма да имате неприятели, които да ви създаватъ мѫчнотии. Въ единия и въ другия случай човѣкъ самъ е причина за своето нещастие. Има и трета причина, която може да бутне човѣка въ водата — вѣтърътъ или бурята.
към втори вариант >>
Цѣли 20 години седѣла Библията подъ възглавницата му, безъ да я отвори, да прочете, какво пише въ нея.
(втори вариант)
Единъ търговецъ си купилъ една Библия, турилъ я подъ възглавницата си, дано търговията му върви добре.
Цѣли 20 години седѣла Библията подъ възглавницата му, безъ да я отвори, да прочете, какво пише въ нея.
Работитѣ му, както и по-рано, не вървѣли добре. Недоволенъ отъ търговията си, единъ день той се ядосалъ толкова много, че започналъ да хвърля, да чупи, каквото му попаднало подъ рѫка. Спомнилъ си за Библията, на която много разчиталъ. Махналъ възглавницата, взелъ Библията, турилъ я направо въ огъня и си казалъ: Нека изгори, нищо не ми помогна. Вмѣсто да се подобри положението ми, повече се влоши.
към втори вариант >>
Сѫщиятъ човѣкъ се е каралъ съ нѣкого и следъ това отива на рѣката да се успокои, но въ това време къмъ него се приближава онзи, съ когото се каралъ, и го блъска въ рѣката.
(втори вариант)
Следователно, човѣкъ самъ може да попадне по течението на водата, но може и другъ нѣкой да го тласне.
Сѫщиятъ човѣкъ се е каралъ съ нѣкого и следъ това отива на рѣката да се успокои, но въ това време къмъ него се приближава онзи, съ когото се каралъ, и го блъска въ рѣката.
Той търси причината отвънъ, а въ сѫщность тя се крие въ самия него. Ако не се карате съ хората, нѣма да имате неприятели, които да ви създаватъ мѫчнотии. Въ единия и въ другия случай човѣкъ самъ е причина за своето нещастие. Има и трета причина, която може да бутне човѣка въ водата — вѣтърътъ или бурята. Вѣтърътъ представя умствения свѣтъ.
към втори вариант >>
Работитѣ му, както и по-рано, не вървѣли добре.
(втори вариант)
Единъ търговецъ си купилъ една Библия, турилъ я подъ възглавницата си, дано търговията му върви добре. Цѣли 20 години седѣла Библията подъ възглавницата му, безъ да я отвори, да прочете, какво пише въ нея.
Работитѣ му, както и по-рано, не вървѣли добре.
Недоволенъ отъ търговията си, единъ день той се ядосалъ толкова много, че започналъ да хвърля, да чупи, каквото му попаднало подъ рѫка. Спомнилъ си за Библията, на която много разчиталъ. Махналъ възглавницата, взелъ Библията, турилъ я направо въ огъня и си казалъ: Нека изгори, нищо не ми помогна. Вмѣсто да се подобри положението ми, повече се влоши. Той наблюдавалъ, какъ гори Библията.
към втори вариант >>
Той търси причината отвънъ, а въ сѫщность тя се крие въ самия него.
(втори вариант)
Следователно, човѣкъ самъ може да попадне по течението на водата, но може и другъ нѣкой да го тласне. Сѫщиятъ човѣкъ се е каралъ съ нѣкого и следъ това отива на рѣката да се успокои, но въ това време къмъ него се приближава онзи, съ когото се каралъ, и го блъска въ рѣката.
Той търси причината отвънъ, а въ сѫщность тя се крие въ самия него.
Ако не се карате съ хората, нѣма да имате неприятели, които да ви създаватъ мѫчнотии. Въ единия и въ другия случай човѣкъ самъ е причина за своето нещастие. Има и трета причина, която може да бутне човѣка въ водата — вѣтърътъ или бурята. Вѣтърътъ представя умствения свѣтъ. Значи, третата причина за падането на човѣка въ рѣката се крие въ умствения свѣтъ.
към втори вариант >>
Недоволенъ отъ търговията си, единъ день той се ядосалъ толкова много, че започналъ да хвърля, да чупи, каквото му попаднало подъ рѫка.
(втори вариант)
Единъ търговецъ си купилъ една Библия, турилъ я подъ възглавницата си, дано търговията му върви добре. Цѣли 20 години седѣла Библията подъ възглавницата му, безъ да я отвори, да прочете, какво пише въ нея. Работитѣ му, както и по-рано, не вървѣли добре.
Недоволенъ отъ търговията си, единъ день той се ядосалъ толкова много, че започналъ да хвърля, да чупи, каквото му попаднало подъ рѫка.
Спомнилъ си за Библията, на която много разчиталъ. Махналъ възглавницата, взелъ Библията, турилъ я направо въ огъня и си казалъ: Нека изгори, нищо не ми помогна. Вмѣсто да се подобри положението ми, повече се влоши. Той наблюдавалъ, какъ гори Библията. Забелязалъ, че едно крайче отъ единъ листъ не могло да изгори, и си казалъ: Да видя, какво пише на това листче.
към втори вариант >>
Ако не се карате съ хората, нѣма да имате неприятели, които да ви създаватъ мѫчнотии.
(втори вариант)
Следователно, човѣкъ самъ може да попадне по течението на водата, но може и другъ нѣкой да го тласне. Сѫщиятъ човѣкъ се е каралъ съ нѣкого и следъ това отива на рѣката да се успокои, но въ това време къмъ него се приближава онзи, съ когото се каралъ, и го блъска въ рѣката. Той търси причината отвънъ, а въ сѫщность тя се крие въ самия него.
Ако не се карате съ хората, нѣма да имате неприятели, които да ви създаватъ мѫчнотии.
Въ единия и въ другия случай човѣкъ самъ е причина за своето нещастие. Има и трета причина, която може да бутне човѣка въ водата — вѣтърътъ или бурята. Вѣтърътъ представя умствения свѣтъ. Значи, третата причина за падането на човѣка въ рѣката се крие въ умствения свѣтъ. Въ първия случай, самъ човѣкъ си е причина; въ втория случай — неговиятъ неприятель, а въ третия случай — вѣтърътъ.
към втори вариант >>
Спомнилъ си за Библията, на която много разчиталъ.
(втори вариант)
Единъ търговецъ си купилъ една Библия, турилъ я подъ възглавницата си, дано търговията му върви добре. Цѣли 20 години седѣла Библията подъ възглавницата му, безъ да я отвори, да прочете, какво пише въ нея. Работитѣ му, както и по-рано, не вървѣли добре. Недоволенъ отъ търговията си, единъ день той се ядосалъ толкова много, че започналъ да хвърля, да чупи, каквото му попаднало подъ рѫка.
Спомнилъ си за Библията, на която много разчиталъ.
Махналъ възглавницата, взелъ Библията, турилъ я направо въ огъня и си казалъ: Нека изгори, нищо не ми помогна. Вмѣсто да се подобри положението ми, повече се влоши. Той наблюдавалъ, какъ гори Библията. Забелязалъ, че едно крайче отъ единъ листъ не могло да изгори, и си казалъ: Да видя, какво пише на това листче. Той прочелъ: Богъ е Любовь.
към втори вариант >>
Въ единия и въ другия случай човѣкъ самъ е причина за своето нещастие.
(втори вариант)
Следователно, човѣкъ самъ може да попадне по течението на водата, но може и другъ нѣкой да го тласне. Сѫщиятъ човѣкъ се е каралъ съ нѣкого и следъ това отива на рѣката да се успокои, но въ това време къмъ него се приближава онзи, съ когото се каралъ, и го блъска въ рѣката. Той търси причината отвънъ, а въ сѫщность тя се крие въ самия него. Ако не се карате съ хората, нѣма да имате неприятели, които да ви създаватъ мѫчнотии.
Въ единия и въ другия случай човѣкъ самъ е причина за своето нещастие.
Има и трета причина, която може да бутне човѣка въ водата — вѣтърътъ или бурята. Вѣтърътъ представя умствения свѣтъ. Значи, третата причина за падането на човѣка въ рѣката се крие въ умствения свѣтъ. Въ първия случай, самъ човѣкъ си е причина; въ втория случай — неговиятъ неприятель, а въ третия случай — вѣтърътъ. Мома или момъкъ чете нѣкаква философска книга, харесва принципитѣ, които философътъ изнася, и желае Да ги приложи въ живота си.
към втори вариант >>
Махналъ възглавницата, взелъ Библията, турилъ я направо въ огъня и си казалъ: Нека изгори, нищо не ми помогна.
(втори вариант)
Единъ търговецъ си купилъ една Библия, турилъ я подъ възглавницата си, дано търговията му върви добре. Цѣли 20 години седѣла Библията подъ възглавницата му, безъ да я отвори, да прочете, какво пише въ нея. Работитѣ му, както и по-рано, не вървѣли добре. Недоволенъ отъ търговията си, единъ день той се ядосалъ толкова много, че започналъ да хвърля, да чупи, каквото му попаднало подъ рѫка. Спомнилъ си за Библията, на която много разчиталъ.
Махналъ възглавницата, взелъ Библията, турилъ я направо въ огъня и си казалъ: Нека изгори, нищо не ми помогна.
Вмѣсто да се подобри положението ми, повече се влоши. Той наблюдавалъ, какъ гори Библията. Забелязалъ, че едно крайче отъ единъ листъ не могло да изгори, и си казалъ: Да видя, какво пише на това листче. Той прочелъ: Богъ е Любовь. — Ще се опитамъ да приложа поне този стихъ, — си казалъ търговецътъ, да разбера, какво се крие въ него.
към втори вариант >>
Има и трета причина, която може да бутне човѣка въ водата — вѣтърътъ или бурята.
(втори вариант)
Следователно, човѣкъ самъ може да попадне по течението на водата, но може и другъ нѣкой да го тласне. Сѫщиятъ човѣкъ се е каралъ съ нѣкого и следъ това отива на рѣката да се успокои, но въ това време къмъ него се приближава онзи, съ когото се каралъ, и го блъска въ рѣката. Той търси причината отвънъ, а въ сѫщность тя се крие въ самия него. Ако не се карате съ хората, нѣма да имате неприятели, които да ви създаватъ мѫчнотии. Въ единия и въ другия случай човѣкъ самъ е причина за своето нещастие.
Има и трета причина, която може да бутне човѣка въ водата — вѣтърътъ или бурята.
Вѣтърътъ представя умствения свѣтъ. Значи, третата причина за падането на човѣка въ рѣката се крие въ умствения свѣтъ. Въ първия случай, самъ човѣкъ си е причина; въ втория случай — неговиятъ неприятель, а въ третия случай — вѣтърътъ. Мома или момъкъ чете нѣкаква философска книга, харесва принципитѣ, които философътъ изнася, и желае Да ги приложи въ живота си. Щомъ пожелае това, изведнъжъ се вдига буря, която го завлича въ водата.
към втори вариант >>
Вмѣсто да се подобри положението ми, повече се влоши.
(втори вариант)
Цѣли 20 години седѣла Библията подъ възглавницата му, безъ да я отвори, да прочете, какво пише въ нея. Работитѣ му, както и по-рано, не вървѣли добре. Недоволенъ отъ търговията си, единъ день той се ядосалъ толкова много, че започналъ да хвърля, да чупи, каквото му попаднало подъ рѫка. Спомнилъ си за Библията, на която много разчиталъ. Махналъ възглавницата, взелъ Библията, турилъ я направо въ огъня и си казалъ: Нека изгори, нищо не ми помогна.
Вмѣсто да се подобри положението ми, повече се влоши.
Той наблюдавалъ, какъ гори Библията. Забелязалъ, че едно крайче отъ единъ листъ не могло да изгори, и си казалъ: Да видя, какво пише на това листче. Той прочелъ: Богъ е Любовь. — Ще се опитамъ да приложа поне този стихъ, — си казалъ търговецътъ, да разбера, какво се крие въ него. Отъ този моментъ работитѣ му започнали да се поправятъ.
към втори вариант >>
Вѣтърътъ представя умствения свѣтъ.
(втори вариант)
Сѫщиятъ човѣкъ се е каралъ съ нѣкого и следъ това отива на рѣката да се успокои, но въ това време къмъ него се приближава онзи, съ когото се каралъ, и го блъска въ рѣката. Той търси причината отвънъ, а въ сѫщность тя се крие въ самия него. Ако не се карате съ хората, нѣма да имате неприятели, които да ви създаватъ мѫчнотии. Въ единия и въ другия случай човѣкъ самъ е причина за своето нещастие. Има и трета причина, която може да бутне човѣка въ водата — вѣтърътъ или бурята.
Вѣтърътъ представя умствения свѣтъ.
Значи, третата причина за падането на човѣка въ рѣката се крие въ умствения свѣтъ. Въ първия случай, самъ човѣкъ си е причина; въ втория случай — неговиятъ неприятель, а въ третия случай — вѣтърътъ. Мома или момъкъ чете нѣкаква философска книга, харесва принципитѣ, които философътъ изнася, и желае Да ги приложи въ живота си. Щомъ пожелае това, изведнъжъ се вдига буря, която го завлича въ водата. Човѣкъ трѣбва да бѫде философъ, въ широкъ смисълъ на думата, да прилага онѣзи принципи, които сѫ написани въ него, а не да подражава на философитѣ вънъ отъ себе си.
към втори вариант >>
Той наблюдавалъ, какъ гори Библията.
(втори вариант)
Работитѣ му, както и по-рано, не вървѣли добре. Недоволенъ отъ търговията си, единъ день той се ядосалъ толкова много, че започналъ да хвърля, да чупи, каквото му попаднало подъ рѫка. Спомнилъ си за Библията, на която много разчиталъ. Махналъ възглавницата, взелъ Библията, турилъ я направо въ огъня и си казалъ: Нека изгори, нищо не ми помогна. Вмѣсто да се подобри положението ми, повече се влоши.
Той наблюдавалъ, какъ гори Библията.
Забелязалъ, че едно крайче отъ единъ листъ не могло да изгори, и си казалъ: Да видя, какво пише на това листче. Той прочелъ: Богъ е Любовь. — Ще се опитамъ да приложа поне този стихъ, — си казалъ търговецътъ, да разбера, какво се крие въ него. Отъ този моментъ работитѣ му започнали да се поправятъ. И болниятъ, когото Христосъ излѣкувалъ, лежалъ цѣли 38 години върху великата книга на живота, безъ да разбере, че Богъ е Любовь.
към втори вариант >>
Значи, третата причина за падането на човѣка въ рѣката се крие въ умствения свѣтъ.
(втори вариант)
Той търси причината отвънъ, а въ сѫщность тя се крие въ самия него. Ако не се карате съ хората, нѣма да имате неприятели, които да ви създаватъ мѫчнотии. Въ единия и въ другия случай човѣкъ самъ е причина за своето нещастие. Има и трета причина, която може да бутне човѣка въ водата — вѣтърътъ или бурята. Вѣтърътъ представя умствения свѣтъ.
Значи, третата причина за падането на човѣка въ рѣката се крие въ умствения свѣтъ.
Въ първия случай, самъ човѣкъ си е причина; въ втория случай — неговиятъ неприятель, а въ третия случай — вѣтърътъ. Мома или момъкъ чете нѣкаква философска книга, харесва принципитѣ, които философътъ изнася, и желае Да ги приложи въ живота си. Щомъ пожелае това, изведнъжъ се вдига буря, която го завлича въ водата. Човѣкъ трѣбва да бѫде философъ, въ широкъ смисълъ на думата, да прилага онѣзи принципи, които сѫ написани въ него, а не да подражава на философитѣ вънъ отъ себе си. Какво ще кажете тогава за философията на епикурейцитѣ?
към втори вариант >>
Забелязалъ, че едно крайче отъ единъ листъ не могло да изгори, и си казалъ: Да видя, какво пише на това листче.
(втори вариант)
Недоволенъ отъ търговията си, единъ день той се ядосалъ толкова много, че започналъ да хвърля, да чупи, каквото му попаднало подъ рѫка. Спомнилъ си за Библията, на която много разчиталъ. Махналъ възглавницата, взелъ Библията, турилъ я направо въ огъня и си казалъ: Нека изгори, нищо не ми помогна. Вмѣсто да се подобри положението ми, повече се влоши. Той наблюдавалъ, какъ гори Библията.
Забелязалъ, че едно крайче отъ единъ листъ не могло да изгори, и си казалъ: Да видя, какво пише на това листче.
Той прочелъ: Богъ е Любовь. — Ще се опитамъ да приложа поне този стихъ, — си казалъ търговецътъ, да разбера, какво се крие въ него. Отъ този моментъ работитѣ му започнали да се поправятъ. И болниятъ, когото Христосъ излѣкувалъ, лежалъ цѣли 38 години върху великата книга на живота, безъ да разбере, че Богъ е Любовь. Думитѣ „Стани, вземи одъра си и ходи” означаватъ: Стани, вземи Свещената книга и чети!
към втори вариант >>
2.
Дух Господен
,
НБ
, София, 20.10.1918г.,
Преди всичко, вие не знаете какво, в същност, се разбира от думите на философа.
В който момент изневери на Божествения живот, човек става обикновен, като всички хора. Той е подобен на желязото: като се нагрява, ще бъде топъл; като се извади от огъня, изстива. За да не изпадате в това положение, бъдете верни на своите мисли и чувства, не се поддавайте на чужди мисли и разбирания. Че еди-кой си философ мислел така или иначе за Бога, това е негово разбиране. Важно е какво е вашето мнение.
Преди всичко, вие не знаете какво, в същност, се разбира от думите на философа.
към беседата >>
Трябва ли да вярвате на всеки, който казва, че ви обича?
Трябва ли да вярвате на всеки, който казва, че ви обича?
Преди да повярвате на думите му, опитайте го. Който люби, топлината му се повишава; същевременно той се разширява. Ако ръката му е по-топла и малко разширена, той, наистина, ви люби. Не казвам да бъде горещ, но топъл. Горещината е страст.
към беседата >>
Преди да повярвате на думите му, опитайте го.
Трябва ли да вярвате на всеки, който казва, че ви обича?
Преди да повярвате на думите му, опитайте го.
Който люби, топлината му се повишава; същевременно той се разширява. Ако ръката му е по-топла и малко разширена, той, наистина, ви люби. Не казвам да бъде горещ, но топъл. Горещината е страст. В тази Любов човек бързо се запалва и бързо изгасва.
към беседата >>
Който люби, топлината му се повишава; същевременно той се разширява.
Трябва ли да вярвате на всеки, който казва, че ви обича? Преди да повярвате на думите му, опитайте го.
Който люби, топлината му се повишава; същевременно той се разширява.
Ако ръката му е по-топла и малко разширена, той, наистина, ви люби. Не казвам да бъде горещ, но топъл. Горещината е страст. В тази Любов човек бързо се запалва и бързо изгасва. Как се проявява Любовта на физическия свят?
към беседата >>
Ако ръката му е по-топла и малко разширена, той, наистина, ви люби.
Трябва ли да вярвате на всеки, който казва, че ви обича? Преди да повярвате на думите му, опитайте го. Който люби, топлината му се повишава; същевременно той се разширява.
Ако ръката му е по-топла и малко разширена, той, наистина, ви люби.
Не казвам да бъде горещ, но топъл. Горещината е страст. В тази Любов човек бързо се запалва и бързо изгасва. Как се проявява Любовта на физическия свят? Като Топлина, която събужда благородни чувства в човека и помага за тяхното растене и развитие.
към беседата >>
Не казвам да бъде горещ, но топъл.
Трябва ли да вярвате на всеки, който казва, че ви обича? Преди да повярвате на думите му, опитайте го. Който люби, топлината му се повишава; същевременно той се разширява. Ако ръката му е по-топла и малко разширена, той, наистина, ви люби.
Не казвам да бъде горещ, но топъл.
Горещината е страст. В тази Любов човек бързо се запалва и бързо изгасва. Как се проявява Любовта на физическия свят? Като Топлина, която събужда благородни чувства в човека и помага за тяхното растене и развитие. Всеки огън, който изгаря и разрушава благородните чувства в човека наричаме страст.
към беседата >>
Горещината е страст.
Трябва ли да вярвате на всеки, който казва, че ви обича? Преди да повярвате на думите му, опитайте го. Който люби, топлината му се повишава; същевременно той се разширява. Ако ръката му е по-топла и малко разширена, той, наистина, ви люби. Не казвам да бъде горещ, но топъл.
Горещината е страст.
В тази Любов човек бързо се запалва и бързо изгасва. Как се проявява Любовта на физическия свят? Като Топлина, която събужда благородни чувства в човека и помага за тяхното растене и развитие. Всеки огън, който изгаря и разрушава благородните чувства в човека наричаме страст. Може ли без огън на земята?
към беседата >>
В тази Любов човек бързо се запалва и бързо изгасва.
Преди да повярвате на думите му, опитайте го. Който люби, топлината му се повишава; същевременно той се разширява. Ако ръката му е по-топла и малко разширена, той, наистина, ви люби. Не казвам да бъде горещ, но топъл. Горещината е страст.
В тази Любов човек бързо се запалва и бързо изгасва.
Как се проявява Любовта на физическия свят? Като Топлина, която събужда благородни чувства в човека и помага за тяхното растене и развитие. Всеки огън, който изгаря и разрушава благородните чувства в човека наричаме страст. Може ли без огън на земята? Не може, но той трябва да се употребява за нагряване на желязото до стопяване, да се кове.
към беседата >>
Как се проявява Любовта на физическия свят?
Който люби, топлината му се повишава; същевременно той се разширява. Ако ръката му е по-топла и малко разширена, той, наистина, ви люби. Не казвам да бъде горещ, но топъл. Горещината е страст. В тази Любов човек бързо се запалва и бързо изгасва.
Как се проявява Любовта на физическия свят?
Като Топлина, която събужда благородни чувства в човека и помага за тяхното растене и развитие. Всеки огън, който изгаря и разрушава благородните чувства в човека наричаме страст. Може ли без огън на земята? Не може, но той трябва да се употребява за нагряване на желязото до стопяване, да се кове. Колкото по-силни са страстите, толкова по-мъчнотопими метали ще се нагряват на тях.
към беседата >>
Като Топлина, която събужда благородни чувства в човека и помага за тяхното растене и развитие.
Ако ръката му е по-топла и малко разширена, той, наистина, ви люби. Не казвам да бъде горещ, но топъл. Горещината е страст. В тази Любов човек бързо се запалва и бързо изгасва. Как се проявява Любовта на физическия свят?
Като Топлина, която събужда благородни чувства в човека и помага за тяхното растене и развитие.
Всеки огън, който изгаря и разрушава благородните чувства в човека наричаме страст. Може ли без огън на земята? Не може, но той трябва да се употребява за нагряване на желязото до стопяване, да се кове. Колкото по-силни са страстите, толкова по-мъчнотопими метали ще се нагряват на тях. На място са страстите, когато се използват разумно.
към беседата >>
Христос казва за себе си: „Дух Господен е над мене." За учениците си Той казва: „Когато се намерите в затруднение, Духът ще ви помогне, Той ще ви научи в истия час, що трябва да речете." Носете тази Истина в ума си, за да разберете смисъла на своя живот.
Христос казва за себе си: „Дух Господен е над мене." За учениците си Той казва: „Когато се намерите в затруднение, Духът ще ви помогне, Той ще ви научи в истия час, що трябва да речете." Носете тази Истина в ума си, за да разберете смисъла на своя живот.
Щом разберете своя Живот, ще разберете Живота и на ближния си, както и на всички живи същества.
към беседата >>
Всеки огън, който изгаря и разрушава благородните чувства в човека наричаме страст.
Не казвам да бъде горещ, но топъл. Горещината е страст. В тази Любов човек бързо се запалва и бързо изгасва. Как се проявява Любовта на физическия свят? Като Топлина, която събужда благородни чувства в човека и помага за тяхното растене и развитие.
Всеки огън, който изгаря и разрушава благородните чувства в човека наричаме страст.
Може ли без огън на земята? Не може, но той трябва да се употребява за нагряване на желязото до стопяване, да се кове. Колкото по-силни са страстите, толкова по-мъчнотопими метали ще се нагряват на тях. На място са страстите, когато се използват разумно.
към беседата >>
Щом разберете своя Живот, ще разберете Живота и на ближния си, както и на всички живи същества.
Христос казва за себе си: „Дух Господен е над мене." За учениците си Той казва: „Когато се намерите в затруднение, Духът ще ви помогне, Той ще ви научи в истия час, що трябва да речете." Носете тази Истина в ума си, за да разберете смисъла на своя живот.
Щом разберете своя Живот, ще разберете Живота и на ближния си, както и на всички живи същества.
към беседата >>
Може ли без огън на земята?
Горещината е страст. В тази Любов човек бързо се запалва и бързо изгасва. Как се проявява Любовта на физическия свят? Като Топлина, която събужда благородни чувства в човека и помага за тяхното растене и развитие. Всеки огън, който изгаря и разрушава благородните чувства в човека наричаме страст.
Може ли без огън на земята?
Не може, но той трябва да се употребява за нагряване на желязото до стопяване, да се кове. Колкото по-силни са страстите, толкова по-мъчнотопими метали ще се нагряват на тях. На място са страстите, когато се използват разумно.
към беседата >>
Няма човек на земята, който не се стреми да разбере смисъла на Живота, но малцина спират вниманието си върху смисъла на яденето, на пиенето на вода и на дишането.
Няма човек на земята, който не се стреми да разбере смисъла на Живота, но малцина спират вниманието си върху смисъла на яденето, на пиенето на вода и на дишането.
Ако питате учените защо трябва да ядем, да пием вода и да дишаме, те ще кажат, че това е необходимо за набавяне на изразходваната енергия на организма. Що се отнася до вътрешната, духовна страна на тези процеси, те премълчават. Защо само някои частички от материята губят енергията си, която после се набавя отвън? Значи, и в организма на човека се извършват процесите печалба и загуба, както и в самия Живот. Домакинята туря дърва или въглища на огнището, които след време изгарят.
към беседата >>
Не може, но той трябва да се употребява за нагряване на желязото до стопяване, да се кове.
В тази Любов човек бързо се запалва и бързо изгасва. Как се проявява Любовта на физическия свят? Като Топлина, която събужда благородни чувства в човека и помага за тяхното растене и развитие. Всеки огън, който изгаря и разрушава благородните чувства в човека наричаме страст. Може ли без огън на земята?
Не може, но той трябва да се употребява за нагряване на желязото до стопяване, да се кове.
Колкото по-силни са страстите, толкова по-мъчнотопими метали ще се нагряват на тях. На място са страстите, когато се използват разумно.
към беседата >>
Ако питате учените защо трябва да ядем, да пием вода и да дишаме, те ще кажат, че това е необходимо за набавяне на изразходваната енергия на организма.
Няма човек на земята, който не се стреми да разбере смисъла на Живота, но малцина спират вниманието си върху смисъла на яденето, на пиенето на вода и на дишането.
Ако питате учените защо трябва да ядем, да пием вода и да дишаме, те ще кажат, че това е необходимо за набавяне на изразходваната енергия на организма.
Що се отнася до вътрешната, духовна страна на тези процеси, те премълчават. Защо само някои частички от материята губят енергията си, която после се набавя отвън? Значи, и в организма на човека се извършват процесите печалба и загуба, както и в самия Живот. Домакинята туря дърва или въглища на огнището, които след време изгарят. Енергията от горивото минава в яденето, което домакинята готви.
към беседата >>
Колкото по-силни са страстите, толкова по-мъчнотопими метали ще се нагряват на тях.
Как се проявява Любовта на физическия свят? Като Топлина, която събужда благородни чувства в човека и помага за тяхното растене и развитие. Всеки огън, който изгаря и разрушава благородните чувства в човека наричаме страст. Може ли без огън на земята? Не може, но той трябва да се употребява за нагряване на желязото до стопяване, да се кове.
Колкото по-силни са страстите, толкова по-мъчнотопими метали ще се нагряват на тях.
На място са страстите, когато се използват разумно.
към беседата >>
Що се отнася до вътрешната, духовна страна на тези процеси, те премълчават.
Няма човек на земята, който не се стреми да разбере смисъла на Живота, но малцина спират вниманието си върху смисъла на яденето, на пиенето на вода и на дишането. Ако питате учените защо трябва да ядем, да пием вода и да дишаме, те ще кажат, че това е необходимо за набавяне на изразходваната енергия на организма.
Що се отнася до вътрешната, духовна страна на тези процеси, те премълчават.
Защо само някои частички от материята губят енергията си, която после се набавя отвън? Значи, и в организма на човека се извършват процесите печалба и загуба, както и в самия Живот. Домакинята туря дърва или въглища на огнището, които след време изгарят. Енергията от горивото минава в яденето, което домакинята готви. Физиката ни учи, че енергията в Природата се трансформира, т.е.
към беседата >>
На място са страстите, когато се използват разумно.
Като Топлина, която събужда благородни чувства в човека и помага за тяхното растене и развитие. Всеки огън, който изгаря и разрушава благородните чувства в човека наричаме страст. Може ли без огън на земята? Не може, но той трябва да се употребява за нагряване на желязото до стопяване, да се кове. Колкото по-силни са страстите, толкова по-мъчнотопими метали ще се нагряват на тях.
На място са страстите, когато се използват разумно.
към беседата >>
Защо само някои частички от материята губят енергията си, която после се набавя отвън?
Няма човек на земята, който не се стреми да разбере смисъла на Живота, но малцина спират вниманието си върху смисъла на яденето, на пиенето на вода и на дишането. Ако питате учените защо трябва да ядем, да пием вода и да дишаме, те ще кажат, че това е необходимо за набавяне на изразходваната енергия на организма. Що се отнася до вътрешната, духовна страна на тези процеси, те премълчават.
Защо само някои частички от материята губят енергията си, която после се набавя отвън?
Значи, и в организма на човека се извършват процесите печалба и загуба, както и в самия Живот. Домакинята туря дърва или въглища на огнището, които след време изгарят. Енергията от горивото минава в яденето, което домакинята готви. Физиката ни учи, че енергията в Природата се трансформира, т.е. минава от едно състояние в друго, без да се губи или създава.
към беседата >>
Може ли религиозният и набожен човек да влезе в черква с нож?
Може ли религиозният и набожен човек да влезе в черква с нож?
В ръката на религиозния ножът не е нищо друго, освен омраза. Който влиза с такъв нож в черква, той не знае какво представлява тя и какво е нейното предназначение. Мястото на ножа е бойното поле, а не черквата. – "Искам да воювам! " – Щом искаш да воюваш, ще отидеш на бойното поле.
към беседата >>
Значи, и в организма на човека се извършват процесите печалба и загуба, както и в самия Живот.
Няма човек на земята, който не се стреми да разбере смисъла на Живота, но малцина спират вниманието си върху смисъла на яденето, на пиенето на вода и на дишането. Ако питате учените защо трябва да ядем, да пием вода и да дишаме, те ще кажат, че това е необходимо за набавяне на изразходваната енергия на организма. Що се отнася до вътрешната, духовна страна на тези процеси, те премълчават. Защо само някои частички от материята губят енергията си, която после се набавя отвън?
Значи, и в организма на човека се извършват процесите печалба и загуба, както и в самия Живот.
Домакинята туря дърва или въглища на огнището, които след време изгарят. Енергията от горивото минава в яденето, което домакинята готви. Физиката ни учи, че енергията в Природата се трансформира, т.е. минава от едно състояние в друго, без да се губи или създава. Значи, енергията само се видоизменя.
към беседата >>
В ръката на религиозния ножът не е нищо друго, освен омраза.
Може ли религиозният и набожен човек да влезе в черква с нож?
В ръката на религиозния ножът не е нищо друго, освен омраза.
Който влиза с такъв нож в черква, той не знае какво представлява тя и какво е нейното предназначение. Мястото на ножа е бойното поле, а не черквата. – "Искам да воювам! " – Щом искаш да воюваш, ще отидеш на бойното поле. Ако искаш да отидеш при Бога, ще носиш Божествената топлина в сърцето си.
към беседата >>
Домакинята туря дърва или въглища на огнището, които след време изгарят.
Няма човек на земята, който не се стреми да разбере смисъла на Живота, но малцина спират вниманието си върху смисъла на яденето, на пиенето на вода и на дишането. Ако питате учените защо трябва да ядем, да пием вода и да дишаме, те ще кажат, че това е необходимо за набавяне на изразходваната енергия на организма. Що се отнася до вътрешната, духовна страна на тези процеси, те премълчават. Защо само някои частички от материята губят енергията си, която после се набавя отвън? Значи, и в организма на човека се извършват процесите печалба и загуба, както и в самия Живот.
Домакинята туря дърва или въглища на огнището, които след време изгарят.
Енергията от горивото минава в яденето, което домакинята готви. Физиката ни учи, че енергията в Природата се трансформира, т.е. минава от едно състояние в друго, без да се губи или създава. Значи, енергията само се видоизменя. Каже ли някой, че е загубил нещо, ще знае, че то само се е видоизменило, минало е от едно състояние в друго.
към беседата >>
Който влиза с такъв нож в черква, той не знае какво представлява тя и какво е нейното предназначение.
Може ли религиозният и набожен човек да влезе в черква с нож? В ръката на религиозния ножът не е нищо друго, освен омраза.
Който влиза с такъв нож в черква, той не знае какво представлява тя и какво е нейното предназначение.
Мястото на ножа е бойното поле, а не черквата. – "Искам да воювам! " – Щом искаш да воюваш, ще отидеш на бойното поле. Ако искаш да отидеш при Бога, ще носиш Божествената топлина в сърцето си. Тури ли огън в сърцето си, човек преждевременно умира.
към беседата >>
Енергията от горивото минава в яденето, което домакинята готви.
Ако питате учените защо трябва да ядем, да пием вода и да дишаме, те ще кажат, че това е необходимо за набавяне на изразходваната енергия на организма. Що се отнася до вътрешната, духовна страна на тези процеси, те премълчават. Защо само някои частички от материята губят енергията си, която после се набавя отвън? Значи, и в организма на човека се извършват процесите печалба и загуба, както и в самия Живот. Домакинята туря дърва или въглища на огнището, които след време изгарят.
Енергията от горивото минава в яденето, което домакинята готви.
Физиката ни учи, че енергията в Природата се трансформира, т.е. минава от едно състояние в друго, без да се губи или създава. Значи, енергията само се видоизменя. Каже ли някой, че е загубил нещо, ще знае, че то само се е видоизменило, минало е от едно състояние в друго. Ще кажете, че сте изгубили радостта си.
към беседата >>
Мястото на ножа е бойното поле, а не черквата.
Може ли религиозният и набожен човек да влезе в черква с нож? В ръката на религиозния ножът не е нищо друго, освен омраза. Който влиза с такъв нож в черква, той не знае какво представлява тя и какво е нейното предназначение.
Мястото на ножа е бойното поле, а не черквата.
– "Искам да воювам! " – Щом искаш да воюваш, ще отидеш на бойното поле. Ако искаш да отидеш при Бога, ще носиш Божествената топлина в сърцето си. Тури ли огън в сърцето си, човек преждевременно умира. Такъв огън е гневът.
към беседата >>
Физиката ни учи, че енергията в Природата се трансформира, т.е.
Що се отнася до вътрешната, духовна страна на тези процеси, те премълчават. Защо само някои частички от материята губят енергията си, която после се набавя отвън? Значи, и в организма на човека се извършват процесите печалба и загуба, както и в самия Живот. Домакинята туря дърва или въглища на огнището, които след време изгарят. Енергията от горивото минава в яденето, което домакинята готви.
Физиката ни учи, че енергията в Природата се трансформира, т.е.
минава от едно състояние в друго, без да се губи или създава. Значи, енергията само се видоизменя. Каже ли някой, че е загубил нещо, ще знае, че то само се е видоизменило, минало е от едно състояние в друго. Ще кажете, че сте изгубили радостта си. Не сте я изгубили, но тя се е превърнала от горивен материал в топлинна енергия, с която сте сготвили яденето си.
към беседата >>
– "Искам да воювам!
Може ли религиозният и набожен човек да влезе в черква с нож? В ръката на религиозния ножът не е нищо друго, освен омраза. Който влиза с такъв нож в черква, той не знае какво представлява тя и какво е нейното предназначение. Мястото на ножа е бойното поле, а не черквата.
– "Искам да воювам!
" – Щом искаш да воюваш, ще отидеш на бойното поле. Ако искаш да отидеш при Бога, ще носиш Божествената топлина в сърцето си. Тури ли огън в сърцето си, човек преждевременно умира. Такъв огън е гневът. Ако всеки ден се гневи и не използва енергията му за работа, човек сам се разрушава.
към беседата >>
минава от едно състояние в друго, без да се губи или създава.
Защо само някои частички от материята губят енергията си, която после се набавя отвън? Значи, и в организма на човека се извършват процесите печалба и загуба, както и в самия Живот. Домакинята туря дърва или въглища на огнището, които след време изгарят. Енергията от горивото минава в яденето, което домакинята готви. Физиката ни учи, че енергията в Природата се трансформира, т.е.
минава от едно състояние в друго, без да се губи или създава.
Значи, енергията само се видоизменя. Каже ли някой, че е загубил нещо, ще знае, че то само се е видоизменило, минало е от едно състояние в друго. Ще кажете, че сте изгубили радостта си. Не сте я изгубили, но тя се е превърнала от горивен материал в топлинна енергия, с която сте сготвили яденето си.
към беседата >>
" – Щом искаш да воюваш, ще отидеш на бойното поле.
Може ли религиозният и набожен човек да влезе в черква с нож? В ръката на религиозния ножът не е нищо друго, освен омраза. Който влиза с такъв нож в черква, той не знае какво представлява тя и какво е нейното предназначение. Мястото на ножа е бойното поле, а не черквата. – "Искам да воювам!
" – Щом искаш да воюваш, ще отидеш на бойното поле.
Ако искаш да отидеш при Бога, ще носиш Божествената топлина в сърцето си. Тури ли огън в сърцето си, човек преждевременно умира. Такъв огън е гневът. Ако всеки ден се гневи и не използва енергията му за работа, човек сам се разрушава. Приятно е да влезете в дом, дето всички се обичат и взаимно уважават.
към беседата >>
Значи, енергията само се видоизменя.
Значи, и в организма на човека се извършват процесите печалба и загуба, както и в самия Живот. Домакинята туря дърва или въглища на огнището, които след време изгарят. Енергията от горивото минава в яденето, което домакинята готви. Физиката ни учи, че енергията в Природата се трансформира, т.е. минава от едно състояние в друго, без да се губи или създава.
Значи, енергията само се видоизменя.
Каже ли някой, че е загубил нещо, ще знае, че то само се е видоизменило, минало е от едно състояние в друго. Ще кажете, че сте изгубили радостта си. Не сте я изгубили, но тя се е превърнала от горивен материал в топлинна енергия, с която сте сготвили яденето си.
към беседата >>
Ако искаш да отидеш при Бога, ще носиш Божествената топлина в сърцето си.
В ръката на религиозния ножът не е нищо друго, освен омраза. Който влиза с такъв нож в черква, той не знае какво представлява тя и какво е нейното предназначение. Мястото на ножа е бойното поле, а не черквата. – "Искам да воювам! " – Щом искаш да воюваш, ще отидеш на бойното поле.
Ако искаш да отидеш при Бога, ще носиш Божествената топлина в сърцето си.
Тури ли огън в сърцето си, човек преждевременно умира. Такъв огън е гневът. Ако всеки ден се гневи и не използва енергията му за работа, човек сам се разрушава. Приятно е да влезете в дом, дето всички се обичат и взаимно уважават. Как ще се почувствате, ако, вместо Любов, между членовете на семейството съществува недоволство и недоразумение?
към беседата >>
Каже ли някой, че е загубил нещо, ще знае, че то само се е видоизменило, минало е от едно състояние в друго.
Домакинята туря дърва или въглища на огнището, които след време изгарят. Енергията от горивото минава в яденето, което домакинята готви. Физиката ни учи, че енергията в Природата се трансформира, т.е. минава от едно състояние в друго, без да се губи или създава. Значи, енергията само се видоизменя.
Каже ли някой, че е загубил нещо, ще знае, че то само се е видоизменило, минало е от едно състояние в друго.
Ще кажете, че сте изгубили радостта си. Не сте я изгубили, но тя се е превърнала от горивен материал в топлинна енергия, с която сте сготвили яденето си.
към беседата >>
Тури ли огън в сърцето си, човек преждевременно умира.
Който влиза с такъв нож в черква, той не знае какво представлява тя и какво е нейното предназначение. Мястото на ножа е бойното поле, а не черквата. – "Искам да воювам! " – Щом искаш да воюваш, ще отидеш на бойното поле. Ако искаш да отидеш при Бога, ще носиш Божествената топлина в сърцето си.
Тури ли огън в сърцето си, човек преждевременно умира.
Такъв огън е гневът. Ако всеки ден се гневи и не използва енергията му за работа, човек сам се разрушава. Приятно е да влезете в дом, дето всички се обичат и взаимно уважават. Как ще се почувствате, ако, вместо Любов, между членовете на семейството съществува недоволство и недоразумение?
към беседата >>
Ще кажете, че сте изгубили радостта си.
Енергията от горивото минава в яденето, което домакинята готви. Физиката ни учи, че енергията в Природата се трансформира, т.е. минава от едно състояние в друго, без да се губи или създава. Значи, енергията само се видоизменя. Каже ли някой, че е загубил нещо, ще знае, че то само се е видоизменило, минало е от едно състояние в друго.
Ще кажете, че сте изгубили радостта си.
Не сте я изгубили, но тя се е превърнала от горивен материал в топлинна енергия, с която сте сготвили яденето си.
към беседата >>
Такъв огън е гневът.
Мястото на ножа е бойното поле, а не черквата. – "Искам да воювам! " – Щом искаш да воюваш, ще отидеш на бойното поле. Ако искаш да отидеш при Бога, ще носиш Божествената топлина в сърцето си. Тури ли огън в сърцето си, човек преждевременно умира.
Такъв огън е гневът.
Ако всеки ден се гневи и не използва енергията му за работа, човек сам се разрушава. Приятно е да влезете в дом, дето всички се обичат и взаимно уважават. Как ще се почувствате, ако, вместо Любов, между членовете на семейството съществува недоволство и недоразумение?
към беседата >>
Не сте я изгубили, но тя се е превърнала от горивен материал в топлинна енергия, с която сте сготвили яденето си.
Физиката ни учи, че енергията в Природата се трансформира, т.е. минава от едно състояние в друго, без да се губи или създава. Значи, енергията само се видоизменя. Каже ли някой, че е загубил нещо, ще знае, че то само се е видоизменило, минало е от едно състояние в друго. Ще кажете, че сте изгубили радостта си.
Не сте я изгубили, но тя се е превърнала от горивен материал в топлинна енергия, с която сте сготвили яденето си.
към беседата >>
Ако всеки ден се гневи и не използва енергията му за работа, човек сам се разрушава.
– "Искам да воювам! " – Щом искаш да воюваш, ще отидеш на бойното поле. Ако искаш да отидеш при Бога, ще носиш Божествената топлина в сърцето си. Тури ли огън в сърцето си, човек преждевременно умира. Такъв огън е гневът.
Ако всеки ден се гневи и не използва енергията му за работа, човек сам се разрушава.
Приятно е да влезете в дом, дето всички се обичат и взаимно уважават. Как ще се почувствате, ако, вместо Любов, между членовете на семейството съществува недоволство и недоразумение?
към беседата >>
„Дух Господен е над мене." Радвайте се, че Духът ви е посетил, но пожелайте да посети и другите хора.
„Дух Господен е над мене." Радвайте се, че Духът ви е посетил, но пожелайте да посети и другите хора.
Духът се изявява чрез Христа, а Христос представлява цялото човечество. Той е едновременно индивидуално и колективно същество. Следователно, всеки може да каже за себе си: "Аз и Христос сме едно; аз и цялото човечество сме едно." Под колективност не разбирам еднаквост, но хармония, както в музиката. Много тонове, които си хармонират, съставят една песен. Липсва ли един тон от тях, хармонията е нарушена; връзката, отношението между отделните тонове е прекъснато.
към беседата >>
Приятно е да влезете в дом, дето всички се обичат и взаимно уважават.
" – Щом искаш да воюваш, ще отидеш на бойното поле. Ако искаш да отидеш при Бога, ще носиш Божествената топлина в сърцето си. Тури ли огън в сърцето си, човек преждевременно умира. Такъв огън е гневът. Ако всеки ден се гневи и не използва енергията му за работа, човек сам се разрушава.
Приятно е да влезете в дом, дето всички се обичат и взаимно уважават.
Как ще се почувствате, ако, вместо Любов, между членовете на семейството съществува недоволство и недоразумение?
към беседата >>
Духът се изявява чрез Христа, а Христос представлява цялото човечество.
„Дух Господен е над мене." Радвайте се, че Духът ви е посетил, но пожелайте да посети и другите хора.
Духът се изявява чрез Христа, а Христос представлява цялото човечество.
Той е едновременно индивидуално и колективно същество. Следователно, всеки може да каже за себе си: "Аз и Христос сме едно; аз и цялото човечество сме едно." Под колективност не разбирам еднаквост, но хармония, както в музиката. Много тонове, които си хармонират, съставят една песен. Липсва ли един тон от тях, хармонията е нарушена; връзката, отношението между отделните тонове е прекъснато. Организмът на всеки човек представлява отделна нота на Божествената песен.
към беседата >>
Как ще се почувствате, ако, вместо Любов, между членовете на семейството съществува недоволство и недоразумение?
Ако искаш да отидеш при Бога, ще носиш Божествената топлина в сърцето си. Тури ли огън в сърцето си, човек преждевременно умира. Такъв огън е гневът. Ако всеки ден се гневи и не използва енергията му за работа, човек сам се разрушава. Приятно е да влезете в дом, дето всички се обичат и взаимно уважават.
Как ще се почувствате, ако, вместо Любов, между членовете на семейството съществува недоволство и недоразумение?
към беседата >>
Той е едновременно индивидуално и колективно същество.
„Дух Господен е над мене." Радвайте се, че Духът ви е посетил, но пожелайте да посети и другите хора. Духът се изявява чрез Христа, а Христос представлява цялото човечество.
Той е едновременно индивидуално и колективно същество.
Следователно, всеки може да каже за себе си: "Аз и Христос сме едно; аз и цялото човечество сме едно." Под колективност не разбирам еднаквост, но хармония, както в музиката. Много тонове, които си хармонират, съставят една песен. Липсва ли един тон от тях, хармонията е нарушена; връзката, отношението между отделните тонове е прекъснато. Организмът на всеки човек представлява отделна нота на Божествената песен. Щом бутнете един от тези тонове, той издава специфичен звук.
към беседата >>
Днес всички хора се питат как ще се изправят семействата, обществата, народите.
Днес всички хора се питат как ще се изправят семействата, обществата, народите.
– Когато Бог влезе да живее в тях. – “Възможно ли е това? ” – Възможно е. Както днес донасят вода от планинските места в долините и превръщат неплодородните полета в плодородни, така Бог слиза в долините на живота, между хората, и ги напоява. Така днес прекарват вода в къщите.
към беседата >>
Следователно, всеки може да каже за себе си: "Аз и Христос сме едно; аз и цялото човечество сме едно." Под колективност не разбирам еднаквост, но хармония, както в музиката.
„Дух Господен е над мене." Радвайте се, че Духът ви е посетил, но пожелайте да посети и другите хора. Духът се изявява чрез Христа, а Христос представлява цялото човечество. Той е едновременно индивидуално и колективно същество.
Следователно, всеки може да каже за себе си: "Аз и Христос сме едно; аз и цялото човечество сме едно." Под колективност не разбирам еднаквост, но хармония, както в музиката.
Много тонове, които си хармонират, съставят една песен. Липсва ли един тон от тях, хармонията е нарушена; връзката, отношението между отделните тонове е прекъснато. Организмът на всеки човек представлява отделна нота на Божествената песен. Щом бутнете един от тези тонове, той издава специфичен звук. Достатъчно е да заставите нотите да звучат, за да се проявят Астралните тела на хората, които се характеризират с движение.
към беседата >>
– Когато Бог влезе да живее в тях.
Днес всички хора се питат как ще се изправят семействата, обществата, народите.
– Когато Бог влезе да живее в тях.
– “Възможно ли е това? ” – Възможно е. Както днес донасят вода от планинските места в долините и превръщат неплодородните полета в плодородни, така Бог слиза в долините на живота, между хората, и ги напоява. Така днес прекарват вода в къщите. Нервната система в човека е инсталацията, през която Божествената енергия се възприема и предава, като светлина и топлина, от един човек на друг.
към беседата >>
Много тонове, които си хармонират, съставят една песен.
„Дух Господен е над мене." Радвайте се, че Духът ви е посетил, но пожелайте да посети и другите хора. Духът се изявява чрез Христа, а Христос представлява цялото човечество. Той е едновременно индивидуално и колективно същество. Следователно, всеки може да каже за себе си: "Аз и Христос сме едно; аз и цялото човечество сме едно." Под колективност не разбирам еднаквост, но хармония, както в музиката.
Много тонове, които си хармонират, съставят една песен.
Липсва ли един тон от тях, хармонията е нарушена; връзката, отношението между отделните тонове е прекъснато. Организмът на всеки човек представлява отделна нота на Божествената песен. Щом бутнете един от тези тонове, той издава специфичен звук. Достатъчно е да заставите нотите да звучат, за да се проявят Астралните тела на хората, които се характеризират с движение. Нотата е знакът, т.е.
към беседата >>
– “Възможно ли е това?
Днес всички хора се питат как ще се изправят семействата, обществата, народите. – Когато Бог влезе да живее в тях.
– “Възможно ли е това?
” – Възможно е. Както днес донасят вода от планинските места в долините и превръщат неплодородните полета в плодородни, така Бог слиза в долините на живота, между хората, и ги напоява. Така днес прекарват вода в къщите. Нервната система в човека е инсталацията, през която Божествената енергия се възприема и предава, като светлина и топлина, от един човек на друг.
към беседата >>
Липсва ли един тон от тях, хармонията е нарушена; връзката, отношението между отделните тонове е прекъснато.
„Дух Господен е над мене." Радвайте се, че Духът ви е посетил, но пожелайте да посети и другите хора. Духът се изявява чрез Христа, а Христос представлява цялото човечество. Той е едновременно индивидуално и колективно същество. Следователно, всеки може да каже за себе си: "Аз и Христос сме едно; аз и цялото човечество сме едно." Под колективност не разбирам еднаквост, но хармония, както в музиката. Много тонове, които си хармонират, съставят една песен.
Липсва ли един тон от тях, хармонията е нарушена; връзката, отношението между отделните тонове е прекъснато.
Организмът на всеки човек представлява отделна нота на Божествената песен. Щом бутнете един от тези тонове, той издава специфичен звук. Достатъчно е да заставите нотите да звучат, за да се проявят Астралните тела на хората, които се характеризират с движение. Нотата е знакът, т.е. физическият човек, а тонът е знакът в движение – астралният човек.
към беседата >>
” – Възможно е.
Днес всички хора се питат как ще се изправят семействата, обществата, народите. – Когато Бог влезе да живее в тях. – “Възможно ли е това?
” – Възможно е.
Както днес донасят вода от планинските места в долините и превръщат неплодородните полета в плодородни, така Бог слиза в долините на живота, между хората, и ги напоява. Така днес прекарват вода в къщите. Нервната система в човека е инсталацията, през която Божествената енергия се възприема и предава, като светлина и топлина, от един човек на друг.
към беседата >>
Организмът на всеки човек представлява отделна нота на Божествената песен.
Духът се изявява чрез Христа, а Христос представлява цялото човечество. Той е едновременно индивидуално и колективно същество. Следователно, всеки може да каже за себе си: "Аз и Христос сме едно; аз и цялото човечество сме едно." Под колективност не разбирам еднаквост, но хармония, както в музиката. Много тонове, които си хармонират, съставят една песен. Липсва ли един тон от тях, хармонията е нарушена; връзката, отношението между отделните тонове е прекъснато.
Организмът на всеки човек представлява отделна нота на Божествената песен.
Щом бутнете един от тези тонове, той издава специфичен звук. Достатъчно е да заставите нотите да звучат, за да се проявят Астралните тела на хората, които се характеризират с движение. Нотата е знакът, т.е. физическият човек, а тонът е знакът в движение – астралният човек.
към беседата >>
Както днес донасят вода от планинските места в долините и превръщат неплодородните полета в плодородни, така Бог слиза в долините на живота, между хората, и ги напоява.
Днес всички хора се питат как ще се изправят семействата, обществата, народите. – Когато Бог влезе да живее в тях. – “Възможно ли е това? ” – Възможно е.
Както днес донасят вода от планинските места в долините и превръщат неплодородните полета в плодородни, така Бог слиза в долините на живота, между хората, и ги напоява.
Така днес прекарват вода в къщите. Нервната система в човека е инсталацията, през която Божествената енергия се възприема и предава, като светлина и топлина, от един човек на друг.
към беседата >>
Щом бутнете един от тези тонове, той издава специфичен звук.
Той е едновременно индивидуално и колективно същество. Следователно, всеки може да каже за себе си: "Аз и Христос сме едно; аз и цялото човечество сме едно." Под колективност не разбирам еднаквост, но хармония, както в музиката. Много тонове, които си хармонират, съставят една песен. Липсва ли един тон от тях, хармонията е нарушена; връзката, отношението между отделните тонове е прекъснато. Организмът на всеки човек представлява отделна нота на Божествената песен.
Щом бутнете един от тези тонове, той издава специфичен звук.
Достатъчно е да заставите нотите да звучат, за да се проявят Астралните тела на хората, които се характеризират с движение. Нотата е знакът, т.е. физическият човек, а тонът е знакът в движение – астралният човек.
към беседата >>
Така днес прекарват вода в къщите.
Днес всички хора се питат как ще се изправят семействата, обществата, народите. – Когато Бог влезе да живее в тях. – “Възможно ли е това? ” – Възможно е. Както днес донасят вода от планинските места в долините и превръщат неплодородните полета в плодородни, така Бог слиза в долините на живота, между хората, и ги напоява.
Така днес прекарват вода в къщите.
Нервната система в човека е инсталацията, през която Божествената енергия се възприема и предава, като светлина и топлина, от един човек на друг.
към беседата >>
Достатъчно е да заставите нотите да звучат, за да се проявят Астралните тела на хората, които се характеризират с движение.
Следователно, всеки може да каже за себе си: "Аз и Христос сме едно; аз и цялото човечество сме едно." Под колективност не разбирам еднаквост, но хармония, както в музиката. Много тонове, които си хармонират, съставят една песен. Липсва ли един тон от тях, хармонията е нарушена; връзката, отношението между отделните тонове е прекъснато. Организмът на всеки човек представлява отделна нота на Божествената песен. Щом бутнете един от тези тонове, той издава специфичен звук.
Достатъчно е да заставите нотите да звучат, за да се проявят Астралните тела на хората, които се характеризират с движение.
Нотата е знакът, т.е. физическият човек, а тонът е знакът в движение – астралният човек.
към беседата >>
Нервната система в човека е инсталацията, през която Божествената енергия се възприема и предава, като светлина и топлина, от един човек на друг.
– Когато Бог влезе да живее в тях. – “Възможно ли е това? ” – Възможно е. Както днес донасят вода от планинските места в долините и превръщат неплодородните полета в плодородни, така Бог слиза в долините на живота, между хората, и ги напоява. Така днес прекарват вода в къщите.
Нервната система в човека е инсталацията, през която Божествената енергия се възприема и предава, като светлина и топлина, от един човек на друг.
към беседата >>
Нотата е знакът, т.е.
Много тонове, които си хармонират, съставят една песен. Липсва ли един тон от тях, хармонията е нарушена; връзката, отношението между отделните тонове е прекъснато. Организмът на всеки човек представлява отделна нота на Божествената песен. Щом бутнете един от тези тонове, той издава специфичен звук. Достатъчно е да заставите нотите да звучат, за да се проявят Астралните тела на хората, които се характеризират с движение.
Нотата е знакът, т.е.
физическият човек, а тонът е знакът в движение – астралният човек.
към беседата >>
Как се познава кой човек възприема и предава Божията Любов?
Как се познава кой човек възприема и предава Божията Любов?
Ако челото на човека се повдига и разширява, ако главата му горе, на темето, се повдига, той е добър проводник на Любовта. Ако ръцете на човека не станат по-деликатни, и чертите на лицето му по-меки, той не е дал път на Божественото Начало в себе си. Ще кажете, че който работи физически, не може да има меки ръце. Така е, работникът има груби, корави ръце, но това не се позволява. Не е позволено на човека да злоупотребява със силите на своя организъм.
към беседата >>
физическият човек, а тонът е знакът в движение – астралният човек.
Липсва ли един тон от тях, хармонията е нарушена; връзката, отношението между отделните тонове е прекъснато. Организмът на всеки човек представлява отделна нота на Божествената песен. Щом бутнете един от тези тонове, той издава специфичен звук. Достатъчно е да заставите нотите да звучат, за да се проявят Астралните тела на хората, които се характеризират с движение. Нотата е знакът, т.е.
физическият човек, а тонът е знакът в движение – астралният човек.
към беседата >>
Ако челото на човека се повдига и разширява, ако главата му горе, на темето, се повдига, той е добър проводник на Любовта.
Как се познава кой човек възприема и предава Божията Любов?
Ако челото на човека се повдига и разширява, ако главата му горе, на темето, се повдига, той е добър проводник на Любовта.
Ако ръцете на човека не станат по-деликатни, и чертите на лицето му по-меки, той не е дал път на Божественото Начало в себе си. Ще кажете, че който работи физически, не може да има меки ръце. Така е, работникът има груби, корави ръце, но това не се позволява. Не е позволено на човека да злоупотребява със силите на своя организъм. В бъдеще, когато животът на хората се подобри, всички ще вземат участие и във физическата работа.
към беседата >>
"Дух Господен е над мене, защото ме помаза да благовествувам на сиромасите." Не е казано да се благовества на учените, на философите, на богатите, но на сиромасите.
"Дух Господен е над мене, защото ме помаза да благовествувам на сиромасите." Не е казано да се благовества на учените, на философите, на богатите, но на сиромасите.
Сегашните хора минават за учени, културни, набожни, които се молят по три пъти на ден. Горко на онзи, който не се моли! Той минава за безверник, за еретик. Долу старите вярвания на хората! Не ги туряйте за градеж, но за тор на вашите градини.
към беседата >>
Ако ръцете на човека не станат по-деликатни, и чертите на лицето му по-меки, той не е дал път на Божественото Начало в себе си.
Как се познава кой човек възприема и предава Божията Любов? Ако челото на човека се повдига и разширява, ако главата му горе, на темето, се повдига, той е добър проводник на Любовта.
Ако ръцете на човека не станат по-деликатни, и чертите на лицето му по-меки, той не е дал път на Божественото Начало в себе си.
Ще кажете, че който работи физически, не може да има меки ръце. Така е, работникът има груби, корави ръце, но това не се позволява. Не е позволено на човека да злоупотребява със силите на своя организъм. В бъдеще, когато животът на хората се подобри, всички ще вземат участие и във физическата работа. Тогава времето ще бъде така разпределено, че ще се застъпят всички сили; физически, сърдечни и умствени.
към беседата >>
Сегашните хора минават за учени, културни, набожни, които се молят по три пъти на ден.
"Дух Господен е над мене, защото ме помаза да благовествувам на сиромасите." Не е казано да се благовества на учените, на философите, на богатите, но на сиромасите.
Сегашните хора минават за учени, културни, набожни, които се молят по три пъти на ден.
Горко на онзи, който не се моли! Той минава за безверник, за еретик. Долу старите вярвания на хората! Не ги туряйте за градеж, но за тор на вашите градини. Ще кажете, че не трябва да се проповядват нови идеи.
към беседата >>
Ще кажете, че който работи физически, не може да има меки ръце.
Как се познава кой човек възприема и предава Божията Любов? Ако челото на човека се повдига и разширява, ако главата му горе, на темето, се повдига, той е добър проводник на Любовта. Ако ръцете на човека не станат по-деликатни, и чертите на лицето му по-меки, той не е дал път на Божественото Начало в себе си.
Ще кажете, че който работи физически, не може да има меки ръце.
Така е, работникът има груби, корави ръце, но това не се позволява. Не е позволено на човека да злоупотребява със силите на своя организъм. В бъдеще, когато животът на хората се подобри, всички ще вземат участие и във физическата работа. Тогава времето ще бъде така разпределено, че ще се застъпят всички сили; физически, сърдечни и умствени. Човек ще употребява три часа за физическа работа, три часа работа върху сърцето, три часа умствена работа, три часа за хранене, седем часа сън, т.е.
към беседата >>
Горко на онзи, който не се моли!
"Дух Господен е над мене, защото ме помаза да благовествувам на сиромасите." Не е казано да се благовества на учените, на философите, на богатите, но на сиромасите. Сегашните хора минават за учени, културни, набожни, които се молят по три пъти на ден.
Горко на онзи, който не се моли!
Той минава за безверник, за еретик. Долу старите вярвания на хората! Не ги туряйте за градеж, но за тор на вашите градини. Ще кажете, че не трябва да се проповядват нови идеи. Според мене, мъчно можете да определите кои идеи са стари и кои нови.
към беседата >>
Така е, работникът има груби, корави ръце, но това не се позволява.
Как се познава кой човек възприема и предава Божията Любов? Ако челото на човека се повдига и разширява, ако главата му горе, на темето, се повдига, той е добър проводник на Любовта. Ако ръцете на човека не станат по-деликатни, и чертите на лицето му по-меки, той не е дал път на Божественото Начало в себе си. Ще кажете, че който работи физически, не може да има меки ръце.
Така е, работникът има груби, корави ръце, но това не се позволява.
Не е позволено на човека да злоупотребява със силите на своя организъм. В бъдеще, когато животът на хората се подобри, всички ще вземат участие и във физическата работа. Тогава времето ще бъде така разпределено, че ще се застъпят всички сили; физически, сърдечни и умствени. Човек ще употребява три часа за физическа работа, три часа работа върху сърцето, три часа умствена работа, три часа за хранене, седем часа сън, т.е. за разходка от физическия в Духовния свят.
към беседата >>
Той минава за безверник, за еретик.
"Дух Господен е над мене, защото ме помаза да благовествувам на сиромасите." Не е казано да се благовества на учените, на философите, на богатите, но на сиромасите. Сегашните хора минават за учени, културни, набожни, които се молят по три пъти на ден. Горко на онзи, който не се моли!
Той минава за безверник, за еретик.
Долу старите вярвания на хората! Не ги туряйте за градеж, но за тор на вашите градини. Ще кажете, че не трябва да се проповядват нови идеи. Според мене, мъчно можете да определите кои идеи са стари и кои нови. Всяка идея, която произвежда растене, е нова.
към беседата >>
Не е позволено на човека да злоупотребява със силите на своя организъм.
Как се познава кой човек възприема и предава Божията Любов? Ако челото на човека се повдига и разширява, ако главата му горе, на темето, се повдига, той е добър проводник на Любовта. Ако ръцете на човека не станат по-деликатни, и чертите на лицето му по-меки, той не е дал път на Божественото Начало в себе си. Ще кажете, че който работи физически, не може да има меки ръце. Така е, работникът има груби, корави ръце, но това не се позволява.
Не е позволено на човека да злоупотребява със силите на своя организъм.
В бъдеще, когато животът на хората се подобри, всички ще вземат участие и във физическата работа. Тогава времето ще бъде така разпределено, че ще се застъпят всички сили; физически, сърдечни и умствени. Човек ще употребява три часа за физическа работа, три часа работа върху сърцето, три часа умствена работа, три часа за хранене, седем часа сън, т.е. за разходка от физическия в Духовния свят. Останалите пет часа са за благотворителни дела: садене на плодове, отглеждане на цветя, посещаване на болни и др.
към беседата >>
Долу старите вярвания на хората!
"Дух Господен е над мене, защото ме помаза да благовествувам на сиромасите." Не е казано да се благовества на учените, на философите, на богатите, но на сиромасите. Сегашните хора минават за учени, културни, набожни, които се молят по три пъти на ден. Горко на онзи, който не се моли! Той минава за безверник, за еретик.
Долу старите вярвания на хората!
Не ги туряйте за градеж, но за тор на вашите градини. Ще кажете, че не трябва да се проповядват нови идеи. Според мене, мъчно можете да определите кои идеи са стари и кои нови. Всяка идея, която произвежда растене, е нова. Дето няма растеж, там всичко е старо.
към беседата >>
В бъдеще, когато животът на хората се подобри, всички ще вземат участие и във физическата работа.
Ако челото на човека се повдига и разширява, ако главата му горе, на темето, се повдига, той е добър проводник на Любовта. Ако ръцете на човека не станат по-деликатни, и чертите на лицето му по-меки, той не е дал път на Божественото Начало в себе си. Ще кажете, че който работи физически, не може да има меки ръце. Така е, работникът има груби, корави ръце, но това не се позволява. Не е позволено на човека да злоупотребява със силите на своя организъм.
В бъдеще, когато животът на хората се подобри, всички ще вземат участие и във физическата работа.
Тогава времето ще бъде така разпределено, че ще се застъпят всички сили; физически, сърдечни и умствени. Човек ще употребява три часа за физическа работа, три часа работа върху сърцето, три часа умствена работа, три часа за хранене, седем часа сън, т.е. за разходка от физическия в Духовния свят. Останалите пет часа са за благотворителни дела: садене на плодове, отглеждане на цветя, посещаване на болни и др.
към беседата >>
Не ги туряйте за градеж, но за тор на вашите градини.
"Дух Господен е над мене, защото ме помаза да благовествувам на сиромасите." Не е казано да се благовества на учените, на философите, на богатите, но на сиромасите. Сегашните хора минават за учени, културни, набожни, които се молят по три пъти на ден. Горко на онзи, който не се моли! Той минава за безверник, за еретик. Долу старите вярвания на хората!
Не ги туряйте за градеж, но за тор на вашите градини.
Ще кажете, че не трябва да се проповядват нови идеи. Според мене, мъчно можете да определите кои идеи са стари и кои нови. Всяка идея, която произвежда растене, е нова. Дето няма растеж, там всичко е старо. Какво би казала майката за детето си, ако трябва да го носи десетки години на ръцете си?
към беседата >>
Тогава времето ще бъде така разпределено, че ще се застъпят всички сили; физически, сърдечни и умствени.
Ако ръцете на човека не станат по-деликатни, и чертите на лицето му по-меки, той не е дал път на Божественото Начало в себе си. Ще кажете, че който работи физически, не може да има меки ръце. Така е, работникът има груби, корави ръце, но това не се позволява. Не е позволено на човека да злоупотребява със силите на своя организъм. В бъдеще, когато животът на хората се подобри, всички ще вземат участие и във физическата работа.
Тогава времето ще бъде така разпределено, че ще се застъпят всички сили; физически, сърдечни и умствени.
Човек ще употребява три часа за физическа работа, три часа работа върху сърцето, три часа умствена работа, три часа за хранене, седем часа сън, т.е. за разходка от физическия в Духовния свят. Останалите пет часа са за благотворителни дела: садене на плодове, отглеждане на цветя, посещаване на болни и др.
към беседата >>
Ще кажете, че не трябва да се проповядват нови идеи.
Сегашните хора минават за учени, културни, набожни, които се молят по три пъти на ден. Горко на онзи, който не се моли! Той минава за безверник, за еретик. Долу старите вярвания на хората! Не ги туряйте за градеж, но за тор на вашите градини.
Ще кажете, че не трябва да се проповядват нови идеи.
Според мене, мъчно можете да определите кои идеи са стари и кои нови. Всяка идея, която произвежда растене, е нова. Дето няма растеж, там всичко е старо. Какво би казала майката за детето си, ако трябва да го носи десетки години на ръцете си? Да го държи две-три години на ръцете си, това е естествено.
към беседата >>
Човек ще употребява три часа за физическа работа, три часа работа върху сърцето, три часа умствена работа, три часа за хранене, седем часа сън, т.е.
Ще кажете, че който работи физически, не може да има меки ръце. Така е, работникът има груби, корави ръце, но това не се позволява. Не е позволено на човека да злоупотребява със силите на своя организъм. В бъдеще, когато животът на хората се подобри, всички ще вземат участие и във физическата работа. Тогава времето ще бъде така разпределено, че ще се застъпят всички сили; физически, сърдечни и умствени.
Човек ще употребява три часа за физическа работа, три часа работа върху сърцето, три часа умствена работа, три часа за хранене, седем часа сън, т.е.
за разходка от физическия в Духовния свят. Останалите пет часа са за благотворителни дела: садене на плодове, отглеждане на цветя, посещаване на болни и др.
към беседата >>
Според мене, мъчно можете да определите кои идеи са стари и кои нови.
Горко на онзи, който не се моли! Той минава за безверник, за еретик. Долу старите вярвания на хората! Не ги туряйте за градеж, но за тор на вашите градини. Ще кажете, че не трябва да се проповядват нови идеи.
Според мене, мъчно можете да определите кои идеи са стари и кои нови.
Всяка идея, която произвежда растене, е нова. Дето няма растеж, там всичко е старо. Какво би казала майката за детето си, ако трябва да го носи десетки години на ръцете си? Да го държи две-три години на ръцете си, това е естествено. Щом порасне детето, майката го сваля на земята и го оставя само да ходи.
към беседата >>
за разходка от физическия в Духовния свят.
Така е, работникът има груби, корави ръце, но това не се позволява. Не е позволено на човека да злоупотребява със силите на своя организъм. В бъдеще, когато животът на хората се подобри, всички ще вземат участие и във физическата работа. Тогава времето ще бъде така разпределено, че ще се застъпят всички сили; физически, сърдечни и умствени. Човек ще употребява три часа за физическа работа, три часа работа върху сърцето, три часа умствена работа, три часа за хранене, седем часа сън, т.е.
за разходка от физическия в Духовния свят.
Останалите пет часа са за благотворителни дела: садене на плодове, отглеждане на цветя, посещаване на болни и др.
към беседата >>
Всяка идея, която произвежда растене, е нова.
Той минава за безверник, за еретик. Долу старите вярвания на хората! Не ги туряйте за градеж, но за тор на вашите градини. Ще кажете, че не трябва да се проповядват нови идеи. Според мене, мъчно можете да определите кои идеи са стари и кои нови.
Всяка идея, която произвежда растене, е нова.
Дето няма растеж, там всичко е старо. Какво би казала майката за детето си, ако трябва да го носи десетки години на ръцете си? Да го държи две-три години на ръцете си, това е естествено. Щом порасне детето, майката го сваля на земята и го оставя само да ходи. Тъй щото, когато някой казва, че не приема никакви нови идеи, това значи, че той отрича растенето, като естествен процес.
към беседата >>
Останалите пет часа са за благотворителни дела: садене на плодове, отглеждане на цветя, посещаване на болни и др.
Не е позволено на човека да злоупотребява със силите на своя организъм. В бъдеще, когато животът на хората се подобри, всички ще вземат участие и във физическата работа. Тогава времето ще бъде така разпределено, че ще се застъпят всички сили; физически, сърдечни и умствени. Човек ще употребява три часа за физическа работа, три часа работа върху сърцето, три часа умствена работа, три часа за хранене, седем часа сън, т.е. за разходка от физическия в Духовния свят.
Останалите пет часа са за благотворителни дела: садене на плодове, отглеждане на цветя, посещаване на болни и др.
към беседата >>
Дето няма растеж, там всичко е старо.
Долу старите вярвания на хората! Не ги туряйте за градеж, но за тор на вашите градини. Ще кажете, че не трябва да се проповядват нови идеи. Според мене, мъчно можете да определите кои идеи са стари и кои нови. Всяка идея, която произвежда растене, е нова.
Дето няма растеж, там всичко е старо.
Какво би казала майката за детето си, ако трябва да го носи десетки години на ръцете си? Да го държи две-три години на ръцете си, това е естествено. Щом порасне детето, майката го сваля на земята и го оставя само да ходи. Тъй щото, когато някой казва, че не приема никакви нови идеи, това значи, че той отрича растенето, като естествен процес. Щом растеш, непременно ще приемаш нови идеи; останеш ли на едно място и не растеш, ти си в процесите на старото, дето няма втичане на чиста, прясна вода.
към беседата >>
„Дух Господен е над мене." Така казва Христос.
„Дух Господен е над мене." Така казва Христос.
– “Къде е Христос? ” – Навсякъде. – “Да знаем къде е, пеш ще тръгнем, да Го намерим.” – И да Го видите, няма да Го познаете. Преди две хиляди години Христос е бил на земята, между евреите, но и те не са Го познали. Той обиколил всички държави, бил между всички нации, но и до днес още не са Го познали.
към беседата >>
Какво би казала майката за детето си, ако трябва да го носи десетки години на ръцете си?
Не ги туряйте за градеж, но за тор на вашите градини. Ще кажете, че не трябва да се проповядват нови идеи. Според мене, мъчно можете да определите кои идеи са стари и кои нови. Всяка идея, която произвежда растене, е нова. Дето няма растеж, там всичко е старо.
Какво би казала майката за детето си, ако трябва да го носи десетки години на ръцете си?
Да го държи две-три години на ръцете си, това е естествено. Щом порасне детето, майката го сваля на земята и го оставя само да ходи. Тъй щото, когато някой казва, че не приема никакви нови идеи, това значи, че той отрича растенето, като естествен процес. Щом растеш, непременно ще приемаш нови идеи; останеш ли на едно място и не растеш, ти си в процесите на старото, дето няма втичане на чиста, прясна вода. Докато е малко, детето седи на майчините ръце.
към беседата >>
– “Къде е Христос?
„Дух Господен е над мене." Така казва Христос.
– “Къде е Христос?
” – Навсякъде. – “Да знаем къде е, пеш ще тръгнем, да Го намерим.” – И да Го видите, няма да Го познаете. Преди две хиляди години Христос е бил на земята, между евреите, но и те не са Го познали. Той обиколил всички държави, бил между всички нации, но и до днес още не са Го познали. Дето е ходил, навсякъде е бил гонен.
към беседата >>
Да го държи две-три години на ръцете си, това е естествено.
Ще кажете, че не трябва да се проповядват нови идеи. Според мене, мъчно можете да определите кои идеи са стари и кои нови. Всяка идея, която произвежда растене, е нова. Дето няма растеж, там всичко е старо. Какво би казала майката за детето си, ако трябва да го носи десетки години на ръцете си?
Да го държи две-три години на ръцете си, това е естествено.
Щом порасне детето, майката го сваля на земята и го оставя само да ходи. Тъй щото, когато някой казва, че не приема никакви нови идеи, това значи, че той отрича растенето, като естествен процес. Щом растеш, непременно ще приемаш нови идеи; останеш ли на едно място и не растеш, ти си в процесите на старото, дето няма втичане на чиста, прясна вода. Докато е малко, детето седи на майчините ръце. Като порасне, майката се радва, че е проходило.
към беседата >>
” – Навсякъде.
„Дух Господен е над мене." Така казва Христос. – “Къде е Христос?
” – Навсякъде.
– “Да знаем къде е, пеш ще тръгнем, да Го намерим.” – И да Го видите, няма да Го познаете. Преди две хиляди години Христос е бил на земята, между евреите, но и те не са Го познали. Той обиколил всички държави, бил между всички нации, но и до днес още не са Го познали. Дето е ходил, навсякъде е бил гонен. Наричали Го еретик, смахнат, луд, неуравновесен, човек с опасни идеи и т.н.
към беседата >>
Щом порасне детето, майката го сваля на земята и го оставя само да ходи.
Според мене, мъчно можете да определите кои идеи са стари и кои нови. Всяка идея, която произвежда растене, е нова. Дето няма растеж, там всичко е старо. Какво би казала майката за детето си, ако трябва да го носи десетки години на ръцете си? Да го държи две-три години на ръцете си, това е естествено.
Щом порасне детето, майката го сваля на земята и го оставя само да ходи.
Тъй щото, когато някой казва, че не приема никакви нови идеи, това значи, че той отрича растенето, като естествен процес. Щом растеш, непременно ще приемаш нови идеи; останеш ли на едно място и не растеш, ти си в процесите на старото, дето няма втичане на чиста, прясна вода. Докато е малко, детето седи на майчините ръце. Като порасне, майката се радва, че е проходило. Голяма е радостта в един дом, когато детето започне да се изправя на краката си и един ден проходи.
към беседата >>
– “Да знаем къде е, пеш ще тръгнем, да Го намерим.” – И да Го видите, няма да Го познаете.
„Дух Господен е над мене." Така казва Христос. – “Къде е Христос? ” – Навсякъде.
– “Да знаем къде е, пеш ще тръгнем, да Го намерим.” – И да Го видите, няма да Го познаете.
Преди две хиляди години Христос е бил на земята, между евреите, но и те не са Го познали. Той обиколил всички държави, бил между всички нации, но и до днес още не са Го познали. Дето е ходил, навсякъде е бил гонен. Наричали Го еретик, смахнат, луд, неуравновесен, човек с опасни идеи и т.н. Евреите даже Го разпнаха.
към беседата >>
Тъй щото, когато някой казва, че не приема никакви нови идеи, това значи, че той отрича растенето, като естествен процес.
Всяка идея, която произвежда растене, е нова. Дето няма растеж, там всичко е старо. Какво би казала майката за детето си, ако трябва да го носи десетки години на ръцете си? Да го държи две-три години на ръцете си, това е естествено. Щом порасне детето, майката го сваля на земята и го оставя само да ходи.
Тъй щото, когато някой казва, че не приема никакви нови идеи, това значи, че той отрича растенето, като естествен процес.
Щом растеш, непременно ще приемаш нови идеи; останеш ли на едно място и не растеш, ти си в процесите на старото, дето няма втичане на чиста, прясна вода. Докато е малко, детето седи на майчините ръце. Като порасне, майката се радва, че е проходило. Голяма е радостта в един дом, когато детето започне да се изправя на краката си и един ден проходи.
към беседата >>
Преди две хиляди години Христос е бил на земята, между евреите, но и те не са Го познали.
„Дух Господен е над мене." Така казва Христос. – “Къде е Христос? ” – Навсякъде. – “Да знаем къде е, пеш ще тръгнем, да Го намерим.” – И да Го видите, няма да Го познаете.
Преди две хиляди години Христос е бил на земята, между евреите, но и те не са Го познали.
Той обиколил всички държави, бил между всички нации, но и до днес още не са Го познали. Дето е ходил, навсякъде е бил гонен. Наричали Го еретик, смахнат, луд, неуравновесен, човек с опасни идеи и т.н. Евреите даже Го разпнаха. Как постъпват с Христа съвременните народи?
към беседата >>
Щом растеш, непременно ще приемаш нови идеи; останеш ли на едно място и не растеш, ти си в процесите на старото, дето няма втичане на чиста, прясна вода.
Дето няма растеж, там всичко е старо. Какво би казала майката за детето си, ако трябва да го носи десетки години на ръцете си? Да го държи две-три години на ръцете си, това е естествено. Щом порасне детето, майката го сваля на земята и го оставя само да ходи. Тъй щото, когато някой казва, че не приема никакви нови идеи, това значи, че той отрича растенето, като естествен процес.
Щом растеш, непременно ще приемаш нови идеи; останеш ли на едно място и не растеш, ти си в процесите на старото, дето няма втичане на чиста, прясна вода.
Докато е малко, детето седи на майчините ръце. Като порасне, майката се радва, че е проходило. Голяма е радостта в един дом, когато детето започне да се изправя на краката си и един ден проходи.
към беседата >>
Той обиколил всички държави, бил между всички нации, но и до днес още не са Го познали.
„Дух Господен е над мене." Така казва Христос. – “Къде е Христос? ” – Навсякъде. – “Да знаем къде е, пеш ще тръгнем, да Го намерим.” – И да Го видите, няма да Го познаете. Преди две хиляди години Христос е бил на земята, между евреите, но и те не са Го познали.
Той обиколил всички държави, бил между всички нации, но и до днес още не са Го познали.
Дето е ходил, навсякъде е бил гонен. Наричали Го еретик, смахнат, луд, неуравновесен, човек с опасни идеи и т.н. Евреите даже Го разпнаха. Как постъпват с Христа съвременните народи? Те му създадоха големи неприятности, избиха част от неговите последователи.
към беседата >>
Докато е малко, детето седи на майчините ръце.
Какво би казала майката за детето си, ако трябва да го носи десетки години на ръцете си? Да го държи две-три години на ръцете си, това е естествено. Щом порасне детето, майката го сваля на земята и го оставя само да ходи. Тъй щото, когато някой казва, че не приема никакви нови идеи, това значи, че той отрича растенето, като естествен процес. Щом растеш, непременно ще приемаш нови идеи; останеш ли на едно място и не растеш, ти си в процесите на старото, дето няма втичане на чиста, прясна вода.
Докато е малко, детето седи на майчините ръце.
Като порасне, майката се радва, че е проходило. Голяма е радостта в един дом, когато детето започне да се изправя на краката си и един ден проходи.
към беседата >>
Дето е ходил, навсякъде е бил гонен.
– “Къде е Христос? ” – Навсякъде. – “Да знаем къде е, пеш ще тръгнем, да Го намерим.” – И да Го видите, няма да Го познаете. Преди две хиляди години Христос е бил на земята, между евреите, но и те не са Го познали. Той обиколил всички държави, бил между всички нации, но и до днес още не са Го познали.
Дето е ходил, навсякъде е бил гонен.
Наричали Го еретик, смахнат, луд, неуравновесен, човек с опасни идеи и т.н. Евреите даже Го разпнаха. Как постъпват с Христа съвременните народи? Те му създадоха големи неприятности, избиха част от неговите последователи. Къде е днес Христос?
към беседата >>
Като порасне, майката се радва, че е проходило.
Да го държи две-три години на ръцете си, това е естествено. Щом порасне детето, майката го сваля на земята и го оставя само да ходи. Тъй щото, когато някой казва, че не приема никакви нови идеи, това значи, че той отрича растенето, като естествен процес. Щом растеш, непременно ще приемаш нови идеи; останеш ли на едно място и не растеш, ти си в процесите на старото, дето няма втичане на чиста, прясна вода. Докато е малко, детето седи на майчините ръце.
Като порасне, майката се радва, че е проходило.
Голяма е радостта в един дом, когато детето започне да се изправя на краката си и един ден проходи.
към беседата >>
Наричали Го еретик, смахнат, луд, неуравновесен, човек с опасни идеи и т.н.
” – Навсякъде. – “Да знаем къде е, пеш ще тръгнем, да Го намерим.” – И да Го видите, няма да Го познаете. Преди две хиляди години Христос е бил на земята, между евреите, но и те не са Го познали. Той обиколил всички държави, бил между всички нации, но и до днес още не са Го познали. Дето е ходил, навсякъде е бил гонен.
Наричали Го еретик, смахнат, луд, неуравновесен, човек с опасни идеи и т.н.
Евреите даже Го разпнаха. Как постъпват с Христа съвременните народи? Те му създадоха големи неприятности, избиха част от неговите последователи. Къде е днес Христос? Днес Той се проявява чрез своите идеи.
към беседата >>
Голяма е радостта в един дом, когато детето започне да се изправя на краката си и един ден проходи.
Щом порасне детето, майката го сваля на земята и го оставя само да ходи. Тъй щото, когато някой казва, че не приема никакви нови идеи, това значи, че той отрича растенето, като естествен процес. Щом растеш, непременно ще приемаш нови идеи; останеш ли на едно място и не растеш, ти си в процесите на старото, дето няма втичане на чиста, прясна вода. Докато е малко, детето седи на майчините ръце. Като порасне, майката се радва, че е проходило.
Голяма е радостта в един дом, когато детето започне да се изправя на краката си и един ден проходи.
към беседата >>
Евреите даже Го разпнаха.
– “Да знаем къде е, пеш ще тръгнем, да Го намерим.” – И да Го видите, няма да Го познаете. Преди две хиляди години Христос е бил на земята, между евреите, но и те не са Го познали. Той обиколил всички държави, бил между всички нации, но и до днес още не са Го познали. Дето е ходил, навсякъде е бил гонен. Наричали Го еретик, смахнат, луд, неуравновесен, човек с опасни идеи и т.н.
Евреите даже Го разпнаха.
Как постъпват с Христа съвременните народи? Те му създадоха големи неприятности, избиха част от неговите последователи. Къде е днес Христос? Днес Той се проявява чрез своите идеи. Идеите за братство, равенство и Свобода между народите са все Христови идеи.
към беседата >>
Какво представлява изправянето?
Какво представлява изправянето?
Борба на Духа с материята. Лазенето на детето показва, че животинското естество взема надмощие в него. Има големи хора, които още лазят на четири крака. Това е детинско състояние, но те няма да останат завинаги в него. Когато Христос казва, че е дошъл да благовества на сиромасите, Той има предвид истинските сиромаси, а не онези, които чрез внушение са станали такива.
към беседата >>
Как постъпват с Христа съвременните народи?
Преди две хиляди години Христос е бил на земята, между евреите, но и те не са Го познали. Той обиколил всички държави, бил между всички нации, но и до днес още не са Го познали. Дето е ходил, навсякъде е бил гонен. Наричали Го еретик, смахнат, луд, неуравновесен, човек с опасни идеи и т.н. Евреите даже Го разпнаха.
Как постъпват с Христа съвременните народи?
Те му създадоха големи неприятности, избиха част от неговите последователи. Къде е днес Христос? Днес Той се проявява чрез своите идеи. Идеите за братство, равенство и Свобода между народите са все Христови идеи.
към беседата >>
Борба на Духа с материята.
Какво представлява изправянето?
Борба на Духа с материята.
Лазенето на детето показва, че животинското естество взема надмощие в него. Има големи хора, които още лазят на четири крака. Това е детинско състояние, но те няма да останат завинаги в него. Когато Христос казва, че е дошъл да благовества на сиромасите, Той има предвид истинските сиромаси, а не онези, които чрез внушение са станали такива. Да внушиш на човека, че е сиромах, това не е истинското му положение; да хипнотизираш някого и да му предадеш една чужда мисъл, и това не е неговото естествено положение.
към беседата >>
Те му създадоха големи неприятности, избиха част от неговите последователи.
Той обиколил всички държави, бил между всички нации, но и до днес още не са Го познали. Дето е ходил, навсякъде е бил гонен. Наричали Го еретик, смахнат, луд, неуравновесен, човек с опасни идеи и т.н. Евреите даже Го разпнаха. Как постъпват с Христа съвременните народи?
Те му създадоха големи неприятности, избиха част от неговите последователи.
Къде е днес Христос? Днес Той се проявява чрез своите идеи. Идеите за братство, равенство и Свобода между народите са все Христови идеи.
към беседата >>
Лазенето на детето показва, че животинското естество взема надмощие в него.
Какво представлява изправянето? Борба на Духа с материята.
Лазенето на детето показва, че животинското естество взема надмощие в него.
Има големи хора, които още лазят на четири крака. Това е детинско състояние, но те няма да останат завинаги в него. Когато Христос казва, че е дошъл да благовества на сиромасите, Той има предвид истинските сиромаси, а не онези, които чрез внушение са станали такива. Да внушиш на човека, че е сиромах, това не е истинското му положение; да хипнотизираш някого и да му предадеш една чужда мисъл, и това не е неговото естествено положение. И децата прилагат хипнотизъма. Кога?
към беседата >>
Къде е днес Христос?
Дето е ходил, навсякъде е бил гонен. Наричали Го еретик, смахнат, луд, неуравновесен, човек с опасни идеи и т.н. Евреите даже Го разпнаха. Как постъпват с Христа съвременните народи? Те му създадоха големи неприятности, избиха част от неговите последователи.
Къде е днес Христос?
Днес Той се проявява чрез своите идеи. Идеите за братство, равенство и Свобода между народите са все Христови идеи.
към беседата >>
Има големи хора, които още лазят на четири крака.
Какво представлява изправянето? Борба на Духа с материята. Лазенето на детето показва, че животинското естество взема надмощие в него.
Има големи хора, които още лазят на четири крака.
Това е детинско състояние, но те няма да останат завинаги в него. Когато Христос казва, че е дошъл да благовества на сиромасите, Той има предвид истинските сиромаси, а не онези, които чрез внушение са станали такива. Да внушиш на човека, че е сиромах, това не е истинското му положение; да хипнотизираш някого и да му предадеш една чужда мисъл, и това не е неговото естествено положение. И децата прилагат хипнотизъма. Кога? Когато искат нещо от майка си.
към беседата >>
Днес Той се проявява чрез своите идеи.
Наричали Го еретик, смахнат, луд, неуравновесен, човек с опасни идеи и т.н. Евреите даже Го разпнаха. Как постъпват с Христа съвременните народи? Те му създадоха големи неприятности, избиха част от неговите последователи. Къде е днес Христос?
Днес Той се проявява чрез своите идеи.
Идеите за братство, равенство и Свобода между народите са все Христови идеи.
към беседата >>
Това е детинско състояние, но те няма да останат завинаги в него.
Какво представлява изправянето? Борба на Духа с материята. Лазенето на детето показва, че животинското естество взема надмощие в него. Има големи хора, които още лазят на четири крака.
Това е детинско състояние, но те няма да останат завинаги в него.
Когато Христос казва, че е дошъл да благовества на сиромасите, Той има предвид истинските сиромаси, а не онези, които чрез внушение са станали такива. Да внушиш на човека, че е сиромах, това не е истинското му положение; да хипнотизираш някого и да му предадеш една чужда мисъл, и това не е неговото естествено положение. И децата прилагат хипнотизъма. Кога? Когато искат нещо от майка си. Те повтарят, потретват това, което искат да получат, докато майката изпада в хипнотично състояние и задоволява желанието му.
към беседата >>
Идеите за братство, равенство и Свобода между народите са все Христови идеи.
Евреите даже Го разпнаха. Как постъпват с Христа съвременните народи? Те му създадоха големи неприятности, избиха част от неговите последователи. Къде е днес Христос? Днес Той се проявява чрез своите идеи.
Идеите за братство, равенство и Свобода между народите са все Христови идеи.
към беседата >>
Когато Христос казва, че е дошъл да благовества на сиромасите, Той има предвид истинските сиромаси, а не онези, които чрез внушение са станали такива.
Какво представлява изправянето? Борба на Духа с материята. Лазенето на детето показва, че животинското естество взема надмощие в него. Има големи хора, които още лазят на четири крака. Това е детинско състояние, но те няма да останат завинаги в него.
Когато Христос казва, че е дошъл да благовества на сиромасите, Той има предвид истинските сиромаси, а не онези, които чрез внушение са станали такива.
Да внушиш на човека, че е сиромах, това не е истинското му положение; да хипнотизираш някого и да му предадеш една чужда мисъл, и това не е неговото естествено положение. И децата прилагат хипнотизъма. Кога? Когато искат нещо от майка си. Те повтарят, потретват това, което искат да получат, докато майката изпада в хипнотично състояние и задоволява желанието му. Детето иска хляб от майка си неколкократно, и тя му дава.
към беседата >>
Големите народи са дванадесетте Божии синове, които имат свои деца и образуват малки народи.
Големите народи са дванадесетте Божии синове, които имат свои деца и образуват малки народи.
Славянството е един от големите синове на Бога, а ние сме негови деца. В това отношение, Бог е наш дядо. Обикновено, децата обичат дядо си повече от баща си. Те го наричат голям баща. Един ден, когато всички възприемем идеята, че сме синове на Бога Живаго, ще бъдем царе и свещеници на себе си.
към беседата >>
Да внушиш на човека, че е сиромах, това не е истинското му положение; да хипнотизираш някого и да му предадеш една чужда мисъл, и това не е неговото естествено положение.
Борба на Духа с материята. Лазенето на детето показва, че животинското естество взема надмощие в него. Има големи хора, които още лазят на четири крака. Това е детинско състояние, но те няма да останат завинаги в него. Когато Христос казва, че е дошъл да благовества на сиромасите, Той има предвид истинските сиромаси, а не онези, които чрез внушение са станали такива.
Да внушиш на човека, че е сиромах, това не е истинското му положение; да хипнотизираш някого и да му предадеш една чужда мисъл, и това не е неговото естествено положение.
И децата прилагат хипнотизъма. Кога? Когато искат нещо от майка си. Те повтарят, потретват това, което искат да получат, докато майката изпада в хипнотично състояние и задоволява желанието му. Детето иска хляб от майка си неколкократно, и тя му дава. Няма защо да искате хляб чрез хипнотизъм.
към беседата >>
Славянството е един от големите синове на Бога, а ние сме негови деца.
Големите народи са дванадесетте Божии синове, които имат свои деца и образуват малки народи.
Славянството е един от големите синове на Бога, а ние сме негови деца.
В това отношение, Бог е наш дядо. Обикновено, децата обичат дядо си повече от баща си. Те го наричат голям баща. Един ден, когато всички възприемем идеята, че сме синове на Бога Живаго, ще бъдем царе и свещеници на себе си.
към беседата >>
И децата прилагат хипнотизъма. Кога?
Лазенето на детето показва, че животинското естество взема надмощие в него. Има големи хора, които още лазят на четири крака. Това е детинско състояние, но те няма да останат завинаги в него. Когато Христос казва, че е дошъл да благовества на сиромасите, Той има предвид истинските сиромаси, а не онези, които чрез внушение са станали такива. Да внушиш на човека, че е сиромах, това не е истинското му положение; да хипнотизираш някого и да му предадеш една чужда мисъл, и това не е неговото естествено положение.
И децата прилагат хипнотизъма. Кога?
Когато искат нещо от майка си. Те повтарят, потретват това, което искат да получат, докато майката изпада в хипнотично състояние и задоволява желанието му. Детето иска хляб от майка си неколкократно, и тя му дава. Няма защо да искате хляб чрез хипнотизъм. Майката знае нуждите на детето, и сама ги задоволява.
към беседата >>
В това отношение, Бог е наш дядо.
Големите народи са дванадесетте Божии синове, които имат свои деца и образуват малки народи. Славянството е един от големите синове на Бога, а ние сме негови деца.
В това отношение, Бог е наш дядо.
Обикновено, децата обичат дядо си повече от баща си. Те го наричат голям баща. Един ден, когато всички възприемем идеята, че сме синове на Бога Живаго, ще бъдем царе и свещеници на себе си.
към беседата >>
Когато искат нещо от майка си.
Има големи хора, които още лазят на четири крака. Това е детинско състояние, но те няма да останат завинаги в него. Когато Христос казва, че е дошъл да благовества на сиромасите, Той има предвид истинските сиромаси, а не онези, които чрез внушение са станали такива. Да внушиш на човека, че е сиромах, това не е истинското му положение; да хипнотизираш някого и да му предадеш една чужда мисъл, и това не е неговото естествено положение. И децата прилагат хипнотизъма. Кога?
Когато искат нещо от майка си.
Те повтарят, потретват това, което искат да получат, докато майката изпада в хипнотично състояние и задоволява желанието му. Детето иска хляб от майка си неколкократно, и тя му дава. Няма защо да искате хляб чрез хипнотизъм. Майката знае нуждите на детето, и сама ги задоволява. Хлябът е необходим за човека; той всякога ще го получи, и то по естествен начин.
към беседата >>
Обикновено, децата обичат дядо си повече от баща си.
Големите народи са дванадесетте Божии синове, които имат свои деца и образуват малки народи. Славянството е един от големите синове на Бога, а ние сме негови деца. В това отношение, Бог е наш дядо.
Обикновено, децата обичат дядо си повече от баща си.
Те го наричат голям баща. Един ден, когато всички възприемем идеята, че сме синове на Бога Живаго, ще бъдем царе и свещеници на себе си.
към беседата >>
Те повтарят, потретват това, което искат да получат, докато майката изпада в хипнотично състояние и задоволява желанието му.
Това е детинско състояние, но те няма да останат завинаги в него. Когато Христос казва, че е дошъл да благовества на сиромасите, Той има предвид истинските сиромаси, а не онези, които чрез внушение са станали такива. Да внушиш на човека, че е сиромах, това не е истинското му положение; да хипнотизираш някого и да му предадеш една чужда мисъл, и това не е неговото естествено положение. И децата прилагат хипнотизъма. Кога? Когато искат нещо от майка си.
Те повтарят, потретват това, което искат да получат, докато майката изпада в хипнотично състояние и задоволява желанието му.
Детето иска хляб от майка си неколкократно, и тя му дава. Няма защо да искате хляб чрез хипнотизъм. Майката знае нуждите на детето, и сама ги задоволява. Хлябът е необходим за човека; той всякога ще го получи, и то по естествен начин.
към беседата >>
Те го наричат голям баща.
Големите народи са дванадесетте Божии синове, които имат свои деца и образуват малки народи. Славянството е един от големите синове на Бога, а ние сме негови деца. В това отношение, Бог е наш дядо. Обикновено, децата обичат дядо си повече от баща си.
Те го наричат голям баща.
Един ден, когато всички възприемем идеята, че сме синове на Бога Живаго, ще бъдем царе и свещеници на себе си.
към беседата >>
Детето иска хляб от майка си неколкократно, и тя му дава.
Когато Христос казва, че е дошъл да благовества на сиромасите, Той има предвид истинските сиромаси, а не онези, които чрез внушение са станали такива. Да внушиш на човека, че е сиромах, това не е истинското му положение; да хипнотизираш някого и да му предадеш една чужда мисъл, и това не е неговото естествено положение. И децата прилагат хипнотизъма. Кога? Когато искат нещо от майка си. Те повтарят, потретват това, което искат да получат, докато майката изпада в хипнотично състояние и задоволява желанието му.
Детето иска хляб от майка си неколкократно, и тя му дава.
Няма защо да искате хляб чрез хипнотизъм. Майката знае нуждите на детето, и сама ги задоволява. Хлябът е необходим за човека; той всякога ще го получи, и то по естествен начин.
към беседата >>
Един ден, когато всички възприемем идеята, че сме синове на Бога Живаго, ще бъдем царе и свещеници на себе си.
Големите народи са дванадесетте Божии синове, които имат свои деца и образуват малки народи. Славянството е един от големите синове на Бога, а ние сме негови деца. В това отношение, Бог е наш дядо. Обикновено, децата обичат дядо си повече от баща си. Те го наричат голям баща.
Един ден, когато всички възприемем идеята, че сме синове на Бога Живаго, ще бъдем царе и свещеници на себе си.
към беседата >>
Няма защо да искате хляб чрез хипнотизъм.
Да внушиш на човека, че е сиромах, това не е истинското му положение; да хипнотизираш някого и да му предадеш една чужда мисъл, и това не е неговото естествено положение. И децата прилагат хипнотизъма. Кога? Когато искат нещо от майка си. Те повтарят, потретват това, което искат да получат, докато майката изпада в хипнотично състояние и задоволява желанието му. Детето иска хляб от майка си неколкократно, и тя му дава.
Няма защо да искате хляб чрез хипнотизъм.
Майката знае нуждите на детето, и сама ги задоволява. Хлябът е необходим за човека; той всякога ще го получи, и то по естествен начин.
към беседата >>
Христос иде да освободи човечеството от затворите.
Христос иде да освободи човечеството от затворите.
Нехигиенични, опасни са затворите за човешката душа. Сегашните хора се нуждаят от идеи, в които да изобилства светлина, въздух, вода и храна. Те се нуждаят от Свобода, да могат по желание да посещават високите планински върхове, да се ползват от изобилието на светлина и въздух. Софиянци са близо до Витоша, до Черния връх, но малцина го посещават. Не може да бъде носител на светли и нови идеи онзи, който не посещава планинските върхове.
към беседата >>
Майката знае нуждите на детето, и сама ги задоволява.
И децата прилагат хипнотизъма. Кога? Когато искат нещо от майка си. Те повтарят, потретват това, което искат да получат, докато майката изпада в хипнотично състояние и задоволява желанието му. Детето иска хляб от майка си неколкократно, и тя му дава. Няма защо да искате хляб чрез хипнотизъм.
Майката знае нуждите на детето, и сама ги задоволява.
Хлябът е необходим за човека; той всякога ще го получи, и то по естествен начин.
към беседата >>
Нехигиенични, опасни са затворите за човешката душа.
Христос иде да освободи човечеството от затворите.
Нехигиенични, опасни са затворите за човешката душа.
Сегашните хора се нуждаят от идеи, в които да изобилства светлина, въздух, вода и храна. Те се нуждаят от Свобода, да могат по желание да посещават високите планински върхове, да се ползват от изобилието на светлина и въздух. Софиянци са близо до Витоша, до Черния връх, но малцина го посещават. Не може да бъде носител на светли и нови идеи онзи, който не посещава планинските върхове. На планинците, като носители на нови идеи, може да се разчита.
към беседата >>
Хлябът е необходим за човека; той всякога ще го получи, и то по естествен начин.
Когато искат нещо от майка си. Те повтарят, потретват това, което искат да получат, докато майката изпада в хипнотично състояние и задоволява желанието му. Детето иска хляб от майка си неколкократно, и тя му дава. Няма защо да искате хляб чрез хипнотизъм. Майката знае нуждите на детето, и сама ги задоволява.
Хлябът е необходим за човека; той всякога ще го получи, и то по естествен начин.
към беседата >>
Сегашните хора се нуждаят от идеи, в които да изобилства светлина, въздух, вода и храна.
Христос иде да освободи човечеството от затворите. Нехигиенични, опасни са затворите за човешката душа.
Сегашните хора се нуждаят от идеи, в които да изобилства светлина, въздух, вода и храна.
Те се нуждаят от Свобода, да могат по желание да посещават високите планински върхове, да се ползват от изобилието на светлина и въздух. Софиянци са близо до Витоша, до Черния връх, но малцина го посещават. Не може да бъде носител на светли и нови идеи онзи, който не посещава планинските върхове. На планинците, като носители на нови идеи, може да се разчита. Лек и приятен е животът на онзи, който се качва по планините.
към беседата >>
И тъй, в Живота има съществени и несъществени неща, необходими и потребни.
И тъй, в Живота има съществени и несъществени неща, необходими и потребни.
Водата е необходима, а тютюнът е потребен; храната е необходима, а виното – потребно; въздухът, светлината са необходими, а газовото и електрическото осветление – потребни. Ще кажете, че имате потреба от много неща. Ако ги даде Господ, добре; ако не ги даде, ще търсите необходимите. Както във физическия свят има необходими и потребни неща, така и в Духовния свят има необходими и потребни мисли и чувства. Без първите не може, а без вторите може.
към беседата >>
Те се нуждаят от Свобода, да могат по желание да посещават високите планински върхове, да се ползват от изобилието на светлина и въздух.
Христос иде да освободи човечеството от затворите. Нехигиенични, опасни са затворите за човешката душа. Сегашните хора се нуждаят от идеи, в които да изобилства светлина, въздух, вода и храна.
Те се нуждаят от Свобода, да могат по желание да посещават високите планински върхове, да се ползват от изобилието на светлина и въздух.
Софиянци са близо до Витоша, до Черния връх, но малцина го посещават. Не може да бъде носител на светли и нови идеи онзи, който не посещава планинските върхове. На планинците, като носители на нови идеи, може да се разчита. Лек и приятен е животът на онзи, който се качва по планините. Тежък е животът в долините, макар че външно изглежда лек.
към беседата >>
Водата е необходима, а тютюнът е потребен; храната е необходима, а виното – потребно; въздухът, светлината са необходими, а газовото и електрическото осветление – потребни.
И тъй, в Живота има съществени и несъществени неща, необходими и потребни.
Водата е необходима, а тютюнът е потребен; храната е необходима, а виното – потребно; въздухът, светлината са необходими, а газовото и електрическото осветление – потребни.
Ще кажете, че имате потреба от много неща. Ако ги даде Господ, добре; ако не ги даде, ще търсите необходимите. Както във физическия свят има необходими и потребни неща, така и в Духовния свят има необходими и потребни мисли и чувства. Без първите не може, а без вторите може. Нямам нищо против едните и другите, но нямате право да замествате реалните неща с временните и необходимите с потребните.
към беседата >>
Софиянци са близо до Витоша, до Черния връх, но малцина го посещават.
Христос иде да освободи човечеството от затворите. Нехигиенични, опасни са затворите за човешката душа. Сегашните хора се нуждаят от идеи, в които да изобилства светлина, въздух, вода и храна. Те се нуждаят от Свобода, да могат по желание да посещават високите планински върхове, да се ползват от изобилието на светлина и въздух.
Софиянци са близо до Витоша, до Черния връх, но малцина го посещават.
Не може да бъде носител на светли и нови идеи онзи, който не посещава планинските върхове. На планинците, като носители на нови идеи, може да се разчита. Лек и приятен е животът на онзи, който се качва по планините. Тежък е животът в долините, макар че външно изглежда лек. Всъщност, лекият и повърхностен живот е тежък и носи страшни последствия.
към беседата >>
Ще кажете, че имате потреба от много неща.
И тъй, в Живота има съществени и несъществени неща, необходими и потребни. Водата е необходима, а тютюнът е потребен; храната е необходима, а виното – потребно; въздухът, светлината са необходими, а газовото и електрическото осветление – потребни.
Ще кажете, че имате потреба от много неща.
Ако ги даде Господ, добре; ако не ги даде, ще търсите необходимите. Както във физическия свят има необходими и потребни неща, така и в Духовния свят има необходими и потребни мисли и чувства. Без първите не може, а без вторите може. Нямам нищо против едните и другите, но нямате право да замествате реалните неща с временните и необходимите с потребните. Глупаво е човек да изразходва парите си за вино и за тютюн, а да се лишава от хляб и вода.
към беседата >>
Не може да бъде носител на светли и нови идеи онзи, който не посещава планинските върхове.
Христос иде да освободи човечеството от затворите. Нехигиенични, опасни са затворите за човешката душа. Сегашните хора се нуждаят от идеи, в които да изобилства светлина, въздух, вода и храна. Те се нуждаят от Свобода, да могат по желание да посещават високите планински върхове, да се ползват от изобилието на светлина и въздух. Софиянци са близо до Витоша, до Черния връх, но малцина го посещават.
Не може да бъде носител на светли и нови идеи онзи, който не посещава планинските върхове.
На планинците, като носители на нови идеи, може да се разчита. Лек и приятен е животът на онзи, който се качва по планините. Тежък е животът в долините, макар че външно изглежда лек. Всъщност, лекият и повърхностен живот е тежък и носи страшни последствия. Той води към израждане.
към беседата >>
Ако ги даде Господ, добре; ако не ги даде, ще търсите необходимите.
И тъй, в Живота има съществени и несъществени неща, необходими и потребни. Водата е необходима, а тютюнът е потребен; храната е необходима, а виното – потребно; въздухът, светлината са необходими, а газовото и електрическото осветление – потребни. Ще кажете, че имате потреба от много неща.
Ако ги даде Господ, добре; ако не ги даде, ще търсите необходимите.
Както във физическия свят има необходими и потребни неща, така и в Духовния свят има необходими и потребни мисли и чувства. Без първите не може, а без вторите може. Нямам нищо против едните и другите, но нямате право да замествате реалните неща с временните и необходимите с потребните. Глупаво е човек да изразходва парите си за вино и за тютюн, а да се лишава от хляб и вода. Не е въпрос да упреквам хората; не съм дошъл да разрушавам, но да градя.
към беседата >>
На планинците, като носители на нови идеи, може да се разчита.
Нехигиенични, опасни са затворите за човешката душа. Сегашните хора се нуждаят от идеи, в които да изобилства светлина, въздух, вода и храна. Те се нуждаят от Свобода, да могат по желание да посещават високите планински върхове, да се ползват от изобилието на светлина и въздух. Софиянци са близо до Витоша, до Черния връх, но малцина го посещават. Не може да бъде носител на светли и нови идеи онзи, който не посещава планинските върхове.
На планинците, като носители на нови идеи, може да се разчита.
Лек и приятен е животът на онзи, който се качва по планините. Тежък е животът в долините, макар че външно изглежда лек. Всъщност, лекият и повърхностен живот е тежък и носи страшни последствия. Той води към израждане. И животните водят лек живот; на него, именно, се дължи деформирането им.
към беседата >>
Както във физическия свят има необходими и потребни неща, така и в Духовния свят има необходими и потребни мисли и чувства.
И тъй, в Живота има съществени и несъществени неща, необходими и потребни. Водата е необходима, а тютюнът е потребен; храната е необходима, а виното – потребно; въздухът, светлината са необходими, а газовото и електрическото осветление – потребни. Ще кажете, че имате потреба от много неща. Ако ги даде Господ, добре; ако не ги даде, ще търсите необходимите.
Както във физическия свят има необходими и потребни неща, така и в Духовния свят има необходими и потребни мисли и чувства.
Без първите не може, а без вторите може. Нямам нищо против едните и другите, но нямате право да замествате реалните неща с временните и необходимите с потребните. Глупаво е човек да изразходва парите си за вино и за тютюн, а да се лишава от хляб и вода. Не е въпрос да упреквам хората; не съм дошъл да разрушавам, но да градя. Понякога се позволява разрушението, но когато трябва да се премахнат лошите мисли и чувства, да не гният и заразяват организма.
към беседата >>
Лек и приятен е животът на онзи, който се качва по планините.
Сегашните хора се нуждаят от идеи, в които да изобилства светлина, въздух, вода и храна. Те се нуждаят от Свобода, да могат по желание да посещават високите планински върхове, да се ползват от изобилието на светлина и въздух. Софиянци са близо до Витоша, до Черния връх, но малцина го посещават. Не може да бъде носител на светли и нови идеи онзи, който не посещава планинските върхове. На планинците, като носители на нови идеи, може да се разчита.
Лек и приятен е животът на онзи, който се качва по планините.
Тежък е животът в долините, макар че външно изглежда лек. Всъщност, лекият и повърхностен живот е тежък и носи страшни последствия. Той води към израждане. И животните водят лек живот; на него, именно, се дължи деформирането им. И животните ще се повдигнат, ще излязат от сегашната си еволюция.
към беседата >>
Без първите не може, а без вторите може.
И тъй, в Живота има съществени и несъществени неща, необходими и потребни. Водата е необходима, а тютюнът е потребен; храната е необходима, а виното – потребно; въздухът, светлината са необходими, а газовото и електрическото осветление – потребни. Ще кажете, че имате потреба от много неща. Ако ги даде Господ, добре; ако не ги даде, ще търсите необходимите. Както във физическия свят има необходими и потребни неща, така и в Духовния свят има необходими и потребни мисли и чувства.
Без първите не може, а без вторите може.
Нямам нищо против едните и другите, но нямате право да замествате реалните неща с временните и необходимите с потребните. Глупаво е човек да изразходва парите си за вино и за тютюн, а да се лишава от хляб и вода. Не е въпрос да упреквам хората; не съм дошъл да разрушавам, но да градя. Понякога се позволява разрушението, но когато трябва да се премахнат лошите мисли и чувства, да не гният и заразяват организма.
към беседата >>
Тежък е животът в долините, макар че външно изглежда лек.
Те се нуждаят от Свобода, да могат по желание да посещават високите планински върхове, да се ползват от изобилието на светлина и въздух. Софиянци са близо до Витоша, до Черния връх, но малцина го посещават. Не може да бъде носител на светли и нови идеи онзи, който не посещава планинските върхове. На планинците, като носители на нови идеи, може да се разчита. Лек и приятен е животът на онзи, който се качва по планините.
Тежък е животът в долините, макар че външно изглежда лек.
Всъщност, лекият и повърхностен живот е тежък и носи страшни последствия. Той води към израждане. И животните водят лек живот; на него, именно, се дължи деформирането им. И животните ще се повдигнат, ще излязат от сегашната си еволюция. Кога ще бъде това?
към беседата >>
Нямам нищо против едните и другите, но нямате право да замествате реалните неща с временните и необходимите с потребните.
Водата е необходима, а тютюнът е потребен; храната е необходима, а виното – потребно; въздухът, светлината са необходими, а газовото и електрическото осветление – потребни. Ще кажете, че имате потреба от много неща. Ако ги даде Господ, добре; ако не ги даде, ще търсите необходимите. Както във физическия свят има необходими и потребни неща, така и в Духовния свят има необходими и потребни мисли и чувства. Без първите не може, а без вторите може.
Нямам нищо против едните и другите, но нямате право да замествате реалните неща с временните и необходимите с потребните.
Глупаво е човек да изразходва парите си за вино и за тютюн, а да се лишава от хляб и вода. Не е въпрос да упреквам хората; не съм дошъл да разрушавам, но да градя. Понякога се позволява разрушението, но когато трябва да се премахнат лошите мисли и чувства, да не гният и заразяват организма.
към беседата >>
Всъщност, лекият и повърхностен живот е тежък и носи страшни последствия.
Софиянци са близо до Витоша, до Черния връх, но малцина го посещават. Не може да бъде носител на светли и нови идеи онзи, който не посещава планинските върхове. На планинците, като носители на нови идеи, може да се разчита. Лек и приятен е животът на онзи, който се качва по планините. Тежък е животът в долините, макар че външно изглежда лек.
Всъщност, лекият и повърхностен живот е тежък и носи страшни последствия.
Той води към израждане. И животните водят лек живот; на него, именно, се дължи деформирането им. И животните ще се повдигнат, ще излязат от сегашната си еволюция. Кога ще бъде това? Когато дойде Христос на земята.
към беседата >>
Глупаво е човек да изразходва парите си за вино и за тютюн, а да се лишава от хляб и вода.
Ще кажете, че имате потреба от много неща. Ако ги даде Господ, добре; ако не ги даде, ще търсите необходимите. Както във физическия свят има необходими и потребни неща, така и в Духовния свят има необходими и потребни мисли и чувства. Без първите не може, а без вторите може. Нямам нищо против едните и другите, но нямате право да замествате реалните неща с временните и необходимите с потребните.
Глупаво е човек да изразходва парите си за вино и за тютюн, а да се лишава от хляб и вода.
Не е въпрос да упреквам хората; не съм дошъл да разрушавам, но да градя. Понякога се позволява разрушението, но когато трябва да се премахнат лошите мисли и чувства, да не гният и заразяват организма.
към беседата >>
Той води към израждане.
Не може да бъде носител на светли и нови идеи онзи, който не посещава планинските върхове. На планинците, като носители на нови идеи, може да се разчита. Лек и приятен е животът на онзи, който се качва по планините. Тежък е животът в долините, макар че външно изглежда лек. Всъщност, лекият и повърхностен живот е тежък и носи страшни последствия.
Той води към израждане.
И животните водят лек живот; на него, именно, се дължи деформирането им. И животните ще се повдигнат, ще излязат от сегашната си еволюция. Кога ще бъде това? Когато дойде Христос на земята. Той ще призове всички живи същества към повдигане.
към беседата >>
Не е въпрос да упреквам хората; не съм дошъл да разрушавам, но да градя.
Ако ги даде Господ, добре; ако не ги даде, ще търсите необходимите. Както във физическия свят има необходими и потребни неща, така и в Духовния свят има необходими и потребни мисли и чувства. Без първите не може, а без вторите може. Нямам нищо против едните и другите, но нямате право да замествате реалните неща с временните и необходимите с потребните. Глупаво е човек да изразходва парите си за вино и за тютюн, а да се лишава от хляб и вода.
Не е въпрос да упреквам хората; не съм дошъл да разрушавам, но да градя.
Понякога се позволява разрушението, но когато трябва да се премахнат лошите мисли и чувства, да не гният и заразяват организма.
към беседата >>
И животните водят лек живот; на него, именно, се дължи деформирането им.
На планинците, като носители на нови идеи, може да се разчита. Лек и приятен е животът на онзи, който се качва по планините. Тежък е животът в долините, макар че външно изглежда лек. Всъщност, лекият и повърхностен живот е тежък и носи страшни последствия. Той води към израждане.
И животните водят лек живот; на него, именно, се дължи деформирането им.
И животните ще се повдигнат, ще излязат от сегашната си еволюция. Кога ще бъде това? Когато дойде Христос на земята. Той ще призове всички живи същества към повдигане. Те ще чуят гласа Му и ще престанат да се карат и бият, да мушкат, да ритат, да ровят.
към беседата >>
Понякога се позволява разрушението, но когато трябва да се премахнат лошите мисли и чувства, да не гният и заразяват организма.
Както във физическия свят има необходими и потребни неща, така и в Духовния свят има необходими и потребни мисли и чувства. Без първите не може, а без вторите може. Нямам нищо против едните и другите, но нямате право да замествате реалните неща с временните и необходимите с потребните. Глупаво е човек да изразходва парите си за вино и за тютюн, а да се лишава от хляб и вода. Не е въпрос да упреквам хората; не съм дошъл да разрушавам, но да градя.
Понякога се позволява разрушението, но когато трябва да се премахнат лошите мисли и чувства, да не гният и заразяват организма.
към беседата >>
И животните ще се повдигнат, ще излязат от сегашната си еволюция.
Лек и приятен е животът на онзи, който се качва по планините. Тежък е животът в долините, макар че външно изглежда лек. Всъщност, лекият и повърхностен живот е тежък и носи страшни последствия. Той води към израждане. И животните водят лек живот; на него, именно, се дължи деформирането им.
И животните ще се повдигнат, ще излязат от сегашната си еволюция.
Кога ще бъде това? Когато дойде Христос на земята. Той ще призове всички живи същества към повдигане. Те ще чуят гласа Му и ще престанат да се карат и бият, да мушкат, да ритат, да ровят. Свинята ще каже: “Досега ровех, но разбрах, че и по друг начин може да се живее, и от днес преставам да ровя.” Волът ще каже: “Досега мушках, но отсега нататък преставам да мушкам.” Конят ще се откаже от ритането.
към беседата >>
Понякога се позволява и бялата лъжа, но само за опаковка на Истината.
Понякога се позволява и бялата лъжа, но само за опаковка на Истината.
Когато някой иска да знае Истината, казвам му: извади опаковката на това, което ти е казано, и сам ще намериш Истината. Лъжата може да бъде необходима, може да бъде и потребна. Същото се отнася и до Истината. Необходимата Истина изисква необходима лъжа; потребната Истина изисква потребна лъжа. Как ще разберете тази мисъл?
към беседата >>
Кога ще бъде това?
Тежък е животът в долините, макар че външно изглежда лек. Всъщност, лекият и повърхностен живот е тежък и носи страшни последствия. Той води към израждане. И животните водят лек живот; на него, именно, се дължи деформирането им. И животните ще се повдигнат, ще излязат от сегашната си еволюция.
Кога ще бъде това?
Когато дойде Христос на земята. Той ще призове всички живи същества към повдигане. Те ще чуят гласа Му и ще престанат да се карат и бият, да мушкат, да ритат, да ровят. Свинята ще каже: “Досега ровех, но разбрах, че и по друг начин може да се живее, и от днес преставам да ровя.” Волът ще каже: “Досега мушках, но отсега нататък преставам да мушкам.” Конят ще се откаже от ритането. Изобщо, всички животни ще се повдигнат на по-високо стъпало и ще започнат да мислят.
към беседата >>
Когато някой иска да знае Истината, казвам му: извади опаковката на това, което ти е казано, и сам ще намериш Истината.
Понякога се позволява и бялата лъжа, но само за опаковка на Истината.
Когато някой иска да знае Истината, казвам му: извади опаковката на това, което ти е казано, и сам ще намериш Истината.
Лъжата може да бъде необходима, може да бъде и потребна. Същото се отнася и до Истината. Необходимата Истина изисква необходима лъжа; потребната Истина изисква потребна лъжа. Как ще разберете тази мисъл? Представете си, че детето рисува баща си.
към беседата >>
Когато дойде Христос на земята.
Всъщност, лекият и повърхностен живот е тежък и носи страшни последствия. Той води към израждане. И животните водят лек живот; на него, именно, се дължи деформирането им. И животните ще се повдигнат, ще излязат от сегашната си еволюция. Кога ще бъде това?
Когато дойде Христос на земята.
Той ще призове всички живи същества към повдигане. Те ще чуят гласа Му и ще престанат да се карат и бият, да мушкат, да ритат, да ровят. Свинята ще каже: “Досега ровех, но разбрах, че и по друг начин може да се живее, и от днес преставам да ровя.” Волът ще каже: “Досега мушках, но отсега нататък преставам да мушкам.” Конят ще се откаже от ритането. Изобщо, всички животни ще се повдигнат на по-високо стъпало и ще започнат да мислят. И днес има животни, които мислят по-добре от някои хора, макар че не говорят.
към беседата >>
Лъжата може да бъде необходима, може да бъде и потребна.
Понякога се позволява и бялата лъжа, но само за опаковка на Истината. Когато някой иска да знае Истината, казвам му: извади опаковката на това, което ти е казано, и сам ще намериш Истината.
Лъжата може да бъде необходима, може да бъде и потребна.
Същото се отнася и до Истината. Необходимата Истина изисква необходима лъжа; потребната Истина изисква потребна лъжа. Как ще разберете тази мисъл? Представете си, че детето рисува баща си. Майката поглежда рисунката и казва: "Само носът напомня образа на баща ти." Детето иска да поправи образа, но изкривява носа.
към беседата >>
Той ще призове всички живи същества към повдигане.
Той води към израждане. И животните водят лек живот; на него, именно, се дължи деформирането им. И животните ще се повдигнат, ще излязат от сегашната си еволюция. Кога ще бъде това? Когато дойде Христос на земята.
Той ще призове всички живи същества към повдигане.
Те ще чуят гласа Му и ще престанат да се карат и бият, да мушкат, да ритат, да ровят. Свинята ще каже: “Досега ровех, но разбрах, че и по друг начин може да се живее, и от днес преставам да ровя.” Волът ще каже: “Досега мушках, но отсега нататък преставам да мушкам.” Конят ще се откаже от ритането. Изобщо, всички животни ще се повдигнат на по-високо стъпало и ще започнат да мислят. И днес има животни, които мислят по-добре от някои хора, макар че не говорят.
към беседата >>
Същото се отнася и до Истината.
Понякога се позволява и бялата лъжа, но само за опаковка на Истината. Когато някой иска да знае Истината, казвам му: извади опаковката на това, което ти е казано, и сам ще намериш Истината. Лъжата може да бъде необходима, може да бъде и потребна.
Същото се отнася и до Истината.
Необходимата Истина изисква необходима лъжа; потребната Истина изисква потребна лъжа. Как ще разберете тази мисъл? Представете си, че детето рисува баща си. Майката поглежда рисунката и казва: "Само носът напомня образа на баща ти." Детето иска да поправи образа, но изкривява носа. Майката казва: "Сега само ухото на образа е верен." Детето рисува, поправя, но нито една рисунка не прилича на бащата.
към беседата >>
Те ще чуят гласа Му и ще престанат да се карат и бият, да мушкат, да ритат, да ровят.
И животните водят лек живот; на него, именно, се дължи деформирането им. И животните ще се повдигнат, ще излязат от сегашната си еволюция. Кога ще бъде това? Когато дойде Христос на земята. Той ще призове всички живи същества към повдигане.
Те ще чуят гласа Му и ще престанат да се карат и бият, да мушкат, да ритат, да ровят.
Свинята ще каже: “Досега ровех, но разбрах, че и по друг начин може да се живее, и от днес преставам да ровя.” Волът ще каже: “Досега мушках, но отсега нататък преставам да мушкам.” Конят ще се откаже от ритането. Изобщо, всички животни ще се повдигнат на по-високо стъпало и ще започнат да мислят. И днес има животни, които мислят по-добре от някои хора, макар че не говорят.
към беседата >>
Необходимата Истина изисква необходима лъжа; потребната Истина изисква потребна лъжа.
Понякога се позволява и бялата лъжа, но само за опаковка на Истината. Когато някой иска да знае Истината, казвам му: извади опаковката на това, което ти е казано, и сам ще намериш Истината. Лъжата може да бъде необходима, може да бъде и потребна. Същото се отнася и до Истината.
Необходимата Истина изисква необходима лъжа; потребната Истина изисква потребна лъжа.
Как ще разберете тази мисъл? Представете си, че детето рисува баща си. Майката поглежда рисунката и казва: "Само носът напомня образа на баща ти." Детето иска да поправи образа, но изкривява носа. Майката казва: "Сега само ухото на образа е верен." Детето рисува, поправя, но нито една рисунка не прилича на бащата. От всички образи няма нито един истински.
към беседата >>
Свинята ще каже: “Досега ровех, но разбрах, че и по друг начин може да се живее, и от днес преставам да ровя.” Волът ще каже: “Досега мушках, но отсега нататък преставам да мушкам.” Конят ще се откаже от ритането.
И животните ще се повдигнат, ще излязат от сегашната си еволюция. Кога ще бъде това? Когато дойде Христос на земята. Той ще призове всички живи същества към повдигане. Те ще чуят гласа Му и ще престанат да се карат и бият, да мушкат, да ритат, да ровят.
Свинята ще каже: “Досега ровех, но разбрах, че и по друг начин може да се живее, и от днес преставам да ровя.” Волът ще каже: “Досега мушках, но отсега нататък преставам да мушкам.” Конят ще се откаже от ритането.
Изобщо, всички животни ще се повдигнат на по-високо стъпало и ще започнат да мислят. И днес има животни, които мислят по-добре от някои хора, макар че не говорят.
към беседата >>
Как ще разберете тази мисъл?
Понякога се позволява и бялата лъжа, но само за опаковка на Истината. Когато някой иска да знае Истината, казвам му: извади опаковката на това, което ти е казано, и сам ще намериш Истината. Лъжата може да бъде необходима, може да бъде и потребна. Същото се отнася и до Истината. Необходимата Истина изисква необходима лъжа; потребната Истина изисква потребна лъжа.
Как ще разберете тази мисъл?
Представете си, че детето рисува баща си. Майката поглежда рисунката и казва: "Само носът напомня образа на баща ти." Детето иска да поправи образа, но изкривява носа. Майката казва: "Сега само ухото на образа е верен." Детето рисува, поправя, но нито една рисунка не прилича на бащата. От всички образи няма нито един истински. Това показва, че, като се стреми да изнесе Истината, човек попада на лъжата.
към беседата >>
Изобщо, всички животни ще се повдигнат на по-високо стъпало и ще започнат да мислят.
Кога ще бъде това? Когато дойде Христос на земята. Той ще призове всички живи същества към повдигане. Те ще чуят гласа Му и ще престанат да се карат и бият, да мушкат, да ритат, да ровят. Свинята ще каже: “Досега ровех, но разбрах, че и по друг начин може да се живее, и от днес преставам да ровя.” Волът ще каже: “Досега мушках, но отсега нататък преставам да мушкам.” Конят ще се откаже от ритането.
Изобщо, всички животни ще се повдигнат на по-високо стъпало и ще започнат да мислят.
И днес има животни, които мислят по-добре от някои хора, макар че не говорят.
към беседата >>
Представете си, че детето рисува баща си.
Когато някой иска да знае Истината, казвам му: извади опаковката на това, което ти е казано, и сам ще намериш Истината. Лъжата може да бъде необходима, може да бъде и потребна. Същото се отнася и до Истината. Необходимата Истина изисква необходима лъжа; потребната Истина изисква потребна лъжа. Как ще разберете тази мисъл?
Представете си, че детето рисува баща си.
Майката поглежда рисунката и казва: "Само носът напомня образа на баща ти." Детето иска да поправи образа, но изкривява носа. Майката казва: "Сега само ухото на образа е верен." Детето рисува, поправя, но нито една рисунка не прилича на бащата. От всички образи няма нито един истински. Това показва, че, като се стреми да изнесе Истината, човек попада на лъжата. Значи, формата, чрез които човек иска да изнесе Истината, излиза лъжлива.
към беседата >>
И днес има животни, които мислят по-добре от някои хора, макар че не говорят.
Когато дойде Христос на земята. Той ще призове всички живи същества към повдигане. Те ще чуят гласа Му и ще престанат да се карат и бият, да мушкат, да ритат, да ровят. Свинята ще каже: “Досега ровех, но разбрах, че и по друг начин може да се живее, и от днес преставам да ровя.” Волът ще каже: “Досега мушках, но отсега нататък преставам да мушкам.” Конят ще се откаже от ритането. Изобщо, всички животни ще се повдигнат на по-високо стъпало и ще започнат да мислят.
И днес има животни, които мислят по-добре от някои хора, макар че не говорят.
към беседата >>
Майката поглежда рисунката и казва: "Само носът напомня образа на баща ти." Детето иска да поправи образа, но изкривява носа.
Лъжата може да бъде необходима, може да бъде и потребна. Същото се отнася и до Истината. Необходимата Истина изисква необходима лъжа; потребната Истина изисква потребна лъжа. Как ще разберете тази мисъл? Представете си, че детето рисува баща си.
Майката поглежда рисунката и казва: "Само носът напомня образа на баща ти." Детето иска да поправи образа, но изкривява носа.
Майката казва: "Сега само ухото на образа е верен." Детето рисува, поправя, но нито една рисунка не прилича на бащата. От всички образи няма нито един истински. Това показва, че, като се стреми да изнесе Истината, човек попада на лъжата. Значи, формата, чрез които човек иска да изнесе Истината, излиза лъжлива. Лъжата пък представлява карикатура на Истината.
към беседата >>
Един пътник минавал на кон през една гора.
Един пътник минавал на кон през една гора.
Кучето му вървяло след него. По едно време пътникът слязъл от коня и седнал на една полянка да си почине и похапне. След това пак възседнал коня и продължил пътя си. Кучето забелязало, че господарят му забравил торбата с храната и парите и започнало да лае. Господарят му се обърнал няколко пъти, но нищо не видял.
към беседата >>
Майката казва: "Сега само ухото на образа е верен." Детето рисува, поправя, но нито една рисунка не прилича на бащата.
Същото се отнася и до Истината. Необходимата Истина изисква необходима лъжа; потребната Истина изисква потребна лъжа. Как ще разберете тази мисъл? Представете си, че детето рисува баща си. Майката поглежда рисунката и казва: "Само носът напомня образа на баща ти." Детето иска да поправи образа, но изкривява носа.
Майката казва: "Сега само ухото на образа е верен." Детето рисува, поправя, но нито една рисунка не прилича на бащата.
От всички образи няма нито един истински. Това показва, че, като се стреми да изнесе Истината, човек попада на лъжата. Значи, формата, чрез които човек иска да изнесе Истината, излиза лъжлива. Лъжата пък представлява карикатура на Истината.
към беседата >>
Кучето му вървяло след него.
Един пътник минавал на кон през една гора.
Кучето му вървяло след него.
По едно време пътникът слязъл от коня и седнал на една полянка да си почине и похапне. След това пак възседнал коня и продължил пътя си. Кучето забелязало, че господарят му забравил торбата с храната и парите и започнало да лае. Господарят му се обърнал няколко пъти, но нищо не видял. Кучето продължавало да лае.
към беседата >>
От всички образи няма нито един истински.
Необходимата Истина изисква необходима лъжа; потребната Истина изисква потребна лъжа. Как ще разберете тази мисъл? Представете си, че детето рисува баща си. Майката поглежда рисунката и казва: "Само носът напомня образа на баща ти." Детето иска да поправи образа, но изкривява носа. Майката казва: "Сега само ухото на образа е верен." Детето рисува, поправя, но нито една рисунка не прилича на бащата.
От всички образи няма нито един истински.
Това показва, че, като се стреми да изнесе Истината, човек попада на лъжата. Значи, формата, чрез които човек иска да изнесе Истината, излиза лъжлива. Лъжата пък представлява карикатура на Истината.
към беседата >>
По едно време пътникът слязъл от коня и седнал на една полянка да си почине и похапне.
Един пътник минавал на кон през една гора. Кучето му вървяло след него.
По едно време пътникът слязъл от коня и седнал на една полянка да си почине и похапне.
След това пак възседнал коня и продължил пътя си. Кучето забелязало, че господарят му забравил торбата с храната и парите и започнало да лае. Господарят му се обърнал няколко пъти, но нищо не видял. Кучето продължавало да лае. Най-после господарят му си помислил, че кучето е побесняло, извадил револвера си и го застрелял.
към беседата >>
Това показва, че, като се стреми да изнесе Истината, човек попада на лъжата.
Как ще разберете тази мисъл? Представете си, че детето рисува баща си. Майката поглежда рисунката и казва: "Само носът напомня образа на баща ти." Детето иска да поправи образа, но изкривява носа. Майката казва: "Сега само ухото на образа е верен." Детето рисува, поправя, но нито една рисунка не прилича на бащата. От всички образи няма нито един истински.
Това показва, че, като се стреми да изнесе Истината, човек попада на лъжата.
Значи, формата, чрез които човек иска да изнесе Истината, излиза лъжлива. Лъжата пък представлява карикатура на Истината.
към беседата >>
След това пак възседнал коня и продължил пътя си.
Един пътник минавал на кон през една гора. Кучето му вървяло след него. По едно време пътникът слязъл от коня и седнал на една полянка да си почине и похапне.
След това пак възседнал коня и продължил пътя си.
Кучето забелязало, че господарят му забравил торбата с храната и парите и започнало да лае. Господарят му се обърнал няколко пъти, но нищо не видял. Кучето продължавало да лае. Най-после господарят му си помислил, че кучето е побесняло, извадил револвера си и го застрелял. Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало.
към беседата >>
Значи, формата, чрез които човек иска да изнесе Истината, излиза лъжлива.
Представете си, че детето рисува баща си. Майката поглежда рисунката и казва: "Само носът напомня образа на баща ти." Детето иска да поправи образа, но изкривява носа. Майката казва: "Сега само ухото на образа е верен." Детето рисува, поправя, но нито една рисунка не прилича на бащата. От всички образи няма нито един истински. Това показва, че, като се стреми да изнесе Истината, човек попада на лъжата.
Значи, формата, чрез които човек иска да изнесе Истината, излиза лъжлива.
Лъжата пък представлява карикатура на Истината.
към беседата >>
Кучето забелязало, че господарят му забравил торбата с храната и парите и започнало да лае.
Един пътник минавал на кон през една гора. Кучето му вървяло след него. По едно време пътникът слязъл от коня и седнал на една полянка да си почине и похапне. След това пак възседнал коня и продължил пътя си.
Кучето забелязало, че господарят му забравил торбата с храната и парите и започнало да лае.
Господарят му се обърнал няколко пъти, но нищо не видял. Кучето продължавало да лае. Най-после господарят му си помислил, че кучето е побесняло, извадил револвера си и го застрелял. Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало. Господарят му слязъл от коня и отишъл да види какво станало с кучето.
към беседата >>
Лъжата пък представлява карикатура на Истината.
Майката поглежда рисунката и казва: "Само носът напомня образа на баща ти." Детето иска да поправи образа, но изкривява носа. Майката казва: "Сега само ухото на образа е верен." Детето рисува, поправя, но нито една рисунка не прилича на бащата. От всички образи няма нито един истински. Това показва, че, като се стреми да изнесе Истината, човек попада на лъжата. Значи, формата, чрез които човек иска да изнесе Истината, излиза лъжлива.
Лъжата пък представлява карикатура на Истината.
към беседата >>
Господарят му се обърнал няколко пъти, но нищо не видял.
Един пътник минавал на кон през една гора. Кучето му вървяло след него. По едно време пътникът слязъл от коня и седнал на една полянка да си почине и похапне. След това пак възседнал коня и продължил пътя си. Кучето забелязало, че господарят му забравил торбата с храната и парите и започнало да лае.
Господарят му се обърнал няколко пъти, но нищо не видял.
Кучето продължавало да лае. Най-после господарят му си помислил, че кучето е побесняло, извадил револвера си и го застрелял. Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало. Господарят му слязъл от коня и отишъл да види какво станало с кучето. Върнал се няколко крачки назад и видял кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравил.
към беседата >>
Хората не могат още да прилагат Истината.
Хората не могат още да прилагат Истината.
Някой казва, че обича някого, а всъщност не го обича. Той не знае как се изявява Обичта. Изобщо, хората говорят за Любов, за Милосърдие, за Добро, без да изявяват това, за което говорят. Че си дал на някого пари, това не значи, че го обичаш. Кажеш ли аз любя, трябва да имаш отношение към цялото човечество, към всички живи същества.
към беседата >>
Кучето продължавало да лае.
Кучето му вървяло след него. По едно време пътникът слязъл от коня и седнал на една полянка да си почине и похапне. След това пак възседнал коня и продължил пътя си. Кучето забелязало, че господарят му забравил торбата с храната и парите и започнало да лае. Господарят му се обърнал няколко пъти, но нищо не видял.
Кучето продължавало да лае.
Най-после господарят му си помислил, че кучето е побесняло, извадил револвера си и го застрелял. Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало. Господарят му слязъл от коня и отишъл да види какво станало с кучето. Върнал се няколко крачки назад и видял кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравил. Едва сега той разбрал причината за лаенето на кучето.
към беседата >>
Някой казва, че обича някого, а всъщност не го обича.
Хората не могат още да прилагат Истината.
Някой казва, че обича някого, а всъщност не го обича.
Той не знае как се изявява Обичта. Изобщо, хората говорят за Любов, за Милосърдие, за Добро, без да изявяват това, за което говорят. Че си дал на някого пари, това не значи, че го обичаш. Кажеш ли аз любя, трябва да имаш отношение към цялото човечество, към всички живи същества. Човек проявява Любовта си, само когато тя го посети.
към беседата >>
Най-после господарят му си помислил, че кучето е побесняло, извадил револвера си и го застрелял.
По едно време пътникът слязъл от коня и седнал на една полянка да си почине и похапне. След това пак възседнал коня и продължил пътя си. Кучето забелязало, че господарят му забравил торбата с храната и парите и започнало да лае. Господарят му се обърнал няколко пъти, но нищо не видял. Кучето продължавало да лае.
Най-после господарят му си помислил, че кучето е побесняло, извадил револвера си и го застрелял.
Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало. Господарят му слязъл от коня и отишъл да види какво станало с кучето. Върнал се няколко крачки назад и видял кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравил. Едва сега той разбрал причината за лаенето на кучето. Благодарил, тежко въздъхнал и сам продължил пътя си.
към беседата >>
Той не знае как се изявява Обичта.
Хората не могат още да прилагат Истината. Някой казва, че обича някого, а всъщност не го обича.
Той не знае как се изявява Обичта.
Изобщо, хората говорят за Любов, за Милосърдие, за Добро, без да изявяват това, за което говорят. Че си дал на някого пари, това не значи, че го обичаш. Кажеш ли аз любя, трябва да имаш отношение към цялото човечество, към всички живи същества. Човек проявява Любовта си, само когато тя го посети. Следователно, момата проявява Любовта си, когато срещне момъка.
към беседата >>
Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало.
След това пак възседнал коня и продължил пътя си. Кучето забелязало, че господарят му забравил торбата с храната и парите и започнало да лае. Господарят му се обърнал няколко пъти, но нищо не видял. Кучето продължавало да лае. Най-после господарят му си помислил, че кучето е побесняло, извадил револвера си и го застрелял.
Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало.
Господарят му слязъл от коня и отишъл да види какво станало с кучето. Върнал се няколко крачки назад и видял кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравил. Едва сега той разбрал причината за лаенето на кучето. Благодарил, тежко въздъхнал и сам продължил пътя си. Ето едно куче, което ще се освободи от своя затвор.
към беседата >>
Изобщо, хората говорят за Любов, за Милосърдие, за Добро, без да изявяват това, за което говорят.
Хората не могат още да прилагат Истината. Някой казва, че обича някого, а всъщност не го обича. Той не знае как се изявява Обичта.
Изобщо, хората говорят за Любов, за Милосърдие, за Добро, без да изявяват това, за което говорят.
Че си дал на някого пари, това не значи, че го обичаш. Кажеш ли аз любя, трябва да имаш отношение към цялото човечество, към всички живи същества. Човек проявява Любовта си, само когато тя го посети. Следователно, момата проявява Любовта си, когато срещне момъка. И момъкът проявява Любовта си, когато срещне момата.
към беседата >>
Господарят му слязъл от коня и отишъл да види какво станало с кучето.
Кучето забелязало, че господарят му забравил торбата с храната и парите и започнало да лае. Господарят му се обърнал няколко пъти, но нищо не видял. Кучето продължавало да лае. Най-после господарят му си помислил, че кучето е побесняло, извадил револвера си и го застрелял. Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало.
Господарят му слязъл от коня и отишъл да види какво станало с кучето.
Върнал се няколко крачки назад и видял кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравил. Едва сега той разбрал причината за лаенето на кучето. Благодарил, тежко въздъхнал и сам продължил пътя си. Ето едно куче, което ще се освободи от своя затвор.
към беседата >>
Че си дал на някого пари, това не значи, че го обичаш.
Хората не могат още да прилагат Истината. Някой казва, че обича някого, а всъщност не го обича. Той не знае как се изявява Обичта. Изобщо, хората говорят за Любов, за Милосърдие, за Добро, без да изявяват това, за което говорят.
Че си дал на някого пари, това не значи, че го обичаш.
Кажеш ли аз любя, трябва да имаш отношение към цялото човечество, към всички живи същества. Човек проявява Любовта си, само когато тя го посети. Следователно, момата проявява Любовта си, когато срещне момъка. И момъкът проявява Любовта си, когато срещне момата. Като казвам, че човек трябва да обича цялото човечество, разбирам колективния човек, т.е.
към беседата >>
Върнал се няколко крачки назад и видял кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравил.
Господарят му се обърнал няколко пъти, но нищо не видял. Кучето продължавало да лае. Най-после господарят му си помислил, че кучето е побесняло, извадил револвера си и го застрелял. Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало. Господарят му слязъл от коня и отишъл да види какво станало с кучето.
Върнал се няколко крачки назад и видял кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравил.
Едва сега той разбрал причината за лаенето на кучето. Благодарил, тежко въздъхнал и сам продължил пътя си. Ето едно куче, което ще се освободи от своя затвор.
към беседата >>
Кажеш ли аз любя, трябва да имаш отношение към цялото човечество, към всички живи същества.
Хората не могат още да прилагат Истината. Някой казва, че обича някого, а всъщност не го обича. Той не знае как се изявява Обичта. Изобщо, хората говорят за Любов, за Милосърдие, за Добро, без да изявяват това, за което говорят. Че си дал на някого пари, това не значи, че го обичаш.
Кажеш ли аз любя, трябва да имаш отношение към цялото човечество, към всички живи същества.
Човек проявява Любовта си, само когато тя го посети. Следователно, момата проявява Любовта си, когато срещне момъка. И момъкът проявява Любовта си, когато срещне момата. Като казвам, че човек трябва да обича цялото човечество, разбирам колективния човек, т.е. Божествения Адам.
към беседата >>
Едва сега той разбрал причината за лаенето на кучето.
Кучето продължавало да лае. Най-после господарят му си помислил, че кучето е побесняло, извадил револвера си и го застрелял. Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало. Господарят му слязъл от коня и отишъл да види какво станало с кучето. Върнал се няколко крачки назад и видял кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравил.
Едва сега той разбрал причината за лаенето на кучето.
Благодарил, тежко въздъхнал и сам продължил пътя си. Ето едно куче, което ще се освободи от своя затвор.
към беседата >>
Човек проявява Любовта си, само когато тя го посети.
Някой казва, че обича някого, а всъщност не го обича. Той не знае как се изявява Обичта. Изобщо, хората говорят за Любов, за Милосърдие, за Добро, без да изявяват това, за което говорят. Че си дал на някого пари, това не значи, че го обичаш. Кажеш ли аз любя, трябва да имаш отношение към цялото човечество, към всички живи същества.
Човек проявява Любовта си, само когато тя го посети.
Следователно, момата проявява Любовта си, когато срещне момъка. И момъкът проявява Любовта си, когато срещне момата. Като казвам, че човек трябва да обича цялото човечество, разбирам колективния човек, т.е. Божествения Адам. Всички хора са деца на този Адам.
към беседата >>
Благодарил, тежко въздъхнал и сам продължил пътя си.
Най-после господарят му си помислил, че кучето е побесняло, извадил револвера си и го застрелял. Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало. Господарят му слязъл от коня и отишъл да види какво станало с кучето. Върнал се няколко крачки назад и видял кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравил. Едва сега той разбрал причината за лаенето на кучето.
Благодарил, тежко въздъхнал и сам продължил пътя си.
Ето едно куче, което ще се освободи от своя затвор.
към беседата >>
Следователно, момата проявява Любовта си, когато срещне момъка.
Той не знае как се изявява Обичта. Изобщо, хората говорят за Любов, за Милосърдие, за Добро, без да изявяват това, за което говорят. Че си дал на някого пари, това не значи, че го обичаш. Кажеш ли аз любя, трябва да имаш отношение към цялото човечество, към всички живи същества. Човек проявява Любовта си, само когато тя го посети.
Следователно, момата проявява Любовта си, когато срещне момъка.
И момъкът проявява Любовта си, когато срещне момата. Като казвам, че човек трябва да обича цялото човечество, разбирам колективния човек, т.е. Божествения Адам. Всички хора са деца на този Адам. Един ден и те ще бъдат големи като баща си.
към беседата >>
Ето едно куче, което ще се освободи от своя затвор.
Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало. Господарят му слязъл от коня и отишъл да види какво станало с кучето. Върнал се няколко крачки назад и видял кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравил. Едва сега той разбрал причината за лаенето на кучето. Благодарил, тежко въздъхнал и сам продължил пътя си.
Ето едно куче, което ще се освободи от своя затвор.
към беседата >>
И момъкът проявява Любовта си, когато срещне момата.
Изобщо, хората говорят за Любов, за Милосърдие, за Добро, без да изявяват това, за което говорят. Че си дал на някого пари, това не значи, че го обичаш. Кажеш ли аз любя, трябва да имаш отношение към цялото човечество, към всички живи същества. Човек проявява Любовта си, само когато тя го посети. Следователно, момата проявява Любовта си, когато срещне момъка.
И момъкът проявява Любовта си, когато срещне момата.
Като казвам, че човек трябва да обича цялото човечество, разбирам колективния човек, т.е. Божествения Адам. Всички хора са деца на този Адам. Един ден и те ще бъдат големи като баща си.
към беседата >>
Ще кажете, че човек трябва да мисли, да се повдигне по-високо от сегашното си положение.
Ще кажете, че човек трябва да мисли, да се повдигне по-високо от сегашното си положение.
Ако и животните мислят, колко повече човек трябва да мисли! Виждам птички, които, като срещнат човека, запитват го: “От кое учение си, от старото или от новото? Обичаш ли да режеш глави, или си забравил този занаят? Ако си от старото учение, ще хвръкна далеч от тебе; ако си от новото учение, ще ти попея.” Много птички пеят днес за идването на новото време, за освобождаването им от затвора. Когато някоя птичка пее пред прозореца ви, или кацне на рамото ви, знайте, че това е някой ваш близък, който ви навестява и ви пее за новия живот.
към беседата >>
Като казвам, че човек трябва да обича цялото човечество, разбирам колективния човек, т.е.
Че си дал на някого пари, това не значи, че го обичаш. Кажеш ли аз любя, трябва да имаш отношение към цялото човечество, към всички живи същества. Човек проявява Любовта си, само когато тя го посети. Следователно, момата проявява Любовта си, когато срещне момъка. И момъкът проявява Любовта си, когато срещне момата.
Като казвам, че човек трябва да обича цялото човечество, разбирам колективния човек, т.е.
Божествения Адам. Всички хора са деца на този Адам. Един ден и те ще бъдат големи като баща си.
към беседата >>
Ако и животните мислят, колко повече човек трябва да мисли!
Ще кажете, че човек трябва да мисли, да се повдигне по-високо от сегашното си положение.
Ако и животните мислят, колко повече човек трябва да мисли!
Виждам птички, които, като срещнат човека, запитват го: “От кое учение си, от старото или от новото? Обичаш ли да режеш глави, или си забравил този занаят? Ако си от старото учение, ще хвръкна далеч от тебе; ако си от новото учение, ще ти попея.” Много птички пеят днес за идването на новото време, за освобождаването им от затвора. Когато някоя птичка пее пред прозореца ви, или кацне на рамото ви, знайте, че това е някой ваш близък, който ви навестява и ви пее за новия живот. Ще кажете, че не може да се говори така, това е еретическо учение.
към беседата >>
Божествения Адам.
Кажеш ли аз любя, трябва да имаш отношение към цялото човечество, към всички живи същества. Човек проявява Любовта си, само когато тя го посети. Следователно, момата проявява Любовта си, когато срещне момъка. И момъкът проявява Любовта си, когато срещне момата. Като казвам, че човек трябва да обича цялото човечество, разбирам колективния човек, т.е.
Божествения Адам.
Всички хора са деца на този Адам. Един ден и те ще бъдат големи като баща си.
към беседата >>
Виждам птички, които, като срещнат човека, запитват го: “От кое учение си, от старото или от новото?
Ще кажете, че човек трябва да мисли, да се повдигне по-високо от сегашното си положение. Ако и животните мислят, колко повече човек трябва да мисли!
Виждам птички, които, като срещнат човека, запитват го: “От кое учение си, от старото или от новото?
Обичаш ли да режеш глави, или си забравил този занаят? Ако си от старото учение, ще хвръкна далеч от тебе; ако си от новото учение, ще ти попея.” Много птички пеят днес за идването на новото време, за освобождаването им от затвора. Когато някоя птичка пее пред прозореца ви, или кацне на рамото ви, знайте, че това е някой ваш близък, който ви навестява и ви пее за новия живот. Ще кажете, че не може да се говори така, това е еретическо учение. Радвайте се, че вашият близък се е приютил в къщичката на птичката, а не е някъде в ада, на по-големи мъчения.
към беседата >>
Всички хора са деца на този Адам.
Човек проявява Любовта си, само когато тя го посети. Следователно, момата проявява Любовта си, когато срещне момъка. И момъкът проявява Любовта си, когато срещне момата. Като казвам, че човек трябва да обича цялото човечество, разбирам колективния човек, т.е. Божествения Адам.
Всички хора са деца на този Адам.
Един ден и те ще бъдат големи като баща си.
към беседата >>
Обичаш ли да режеш глави, или си забравил този занаят?
Ще кажете, че човек трябва да мисли, да се повдигне по-високо от сегашното си положение. Ако и животните мислят, колко повече човек трябва да мисли! Виждам птички, които, като срещнат човека, запитват го: “От кое учение си, от старото или от новото?
Обичаш ли да режеш глави, или си забравил този занаят?
Ако си от старото учение, ще хвръкна далеч от тебе; ако си от новото учение, ще ти попея.” Много птички пеят днес за идването на новото време, за освобождаването им от затвора. Когато някоя птичка пее пред прозореца ви, или кацне на рамото ви, знайте, че това е някой ваш близък, който ви навестява и ви пее за новия живот. Ще кажете, че не може да се говори така, това е еретическо учение. Радвайте се, че вашият близък се е приютил в къщичката на птичката, а не е някъде в ада, на по-големи мъчения. Ако това е ерес, какво ще кажете за онзи, който краде, лъже и прелъстява?
към беседата >>
Един ден и те ще бъдат големи като баща си.
Следователно, момата проявява Любовта си, когато срещне момъка. И момъкът проявява Любовта си, когато срещне момата. Като казвам, че човек трябва да обича цялото човечество, разбирам колективния човек, т.е. Божествения Адам. Всички хора са деца на този Адам.
Един ден и те ще бъдат големи като баща си.
към беседата >>
Ако си от старото учение, ще хвръкна далеч от тебе; ако си от новото учение, ще ти попея.” Много птички пеят днес за идването на новото време, за освобождаването им от затвора.
Ще кажете, че човек трябва да мисли, да се повдигне по-високо от сегашното си положение. Ако и животните мислят, колко повече човек трябва да мисли! Виждам птички, които, като срещнат човека, запитват го: “От кое учение си, от старото или от новото? Обичаш ли да режеш глави, или си забравил този занаят?
Ако си от старото учение, ще хвръкна далеч от тебе; ако си от новото учение, ще ти попея.” Много птички пеят днес за идването на новото време, за освобождаването им от затвора.
Когато някоя птичка пее пред прозореца ви, или кацне на рамото ви, знайте, че това е някой ваш близък, който ви навестява и ви пее за новия живот. Ще кажете, че не може да се говори така, това е еретическо учение. Радвайте се, че вашият близък се е приютил в къщичката на птичката, а не е някъде в ада, на по-големи мъчения. Ако това е ерес, какво ще кажете за онзи, който краде, лъже и прелъстява? Можете ли да го наречете човек?
към беседата >>
"Дух Господен." Когато Духът влезе в човека, той ще има желание да благовества над сиромасите.
"Дух Господен." Когато Духът влезе в човека, той ще има желание да благовества над сиромасите.
Да бъде човек сиромах, това е една от най-почетните служби и положения. Когато писателите искат да издигнат героите си, те ги поставят в бедни условия. Когато искат да понижат някой от героите си, те му дават власт, богатство. Искат ли да представят благородник, те го изпразват, като шише, за да могат да влеят в него чиста, свежа планинска вода. Ако шишето на човека е пълно, никога не може да се сипе в него чиста вода.
към беседата >>
Когато някоя птичка пее пред прозореца ви, или кацне на рамото ви, знайте, че това е някой ваш близък, който ви навестява и ви пее за новия живот.
Ще кажете, че човек трябва да мисли, да се повдигне по-високо от сегашното си положение. Ако и животните мислят, колко повече човек трябва да мисли! Виждам птички, които, като срещнат човека, запитват го: “От кое учение си, от старото или от новото? Обичаш ли да режеш глави, или си забравил този занаят? Ако си от старото учение, ще хвръкна далеч от тебе; ако си от новото учение, ще ти попея.” Много птички пеят днес за идването на новото време, за освобождаването им от затвора.
Когато някоя птичка пее пред прозореца ви, или кацне на рамото ви, знайте, че това е някой ваш близък, който ви навестява и ви пее за новия живот.
Ще кажете, че не може да се говори така, това е еретическо учение. Радвайте се, че вашият близък се е приютил в къщичката на птичката, а не е някъде в ада, на по-големи мъчения. Ако това е ерес, какво ще кажете за онзи, който краде, лъже и прелъстява? Можете ли да го наречете човек? Какво ще кажете за онази жена, която прелъстява мъжа на своята сестра, приятелка, или позната?
към беседата >>
Да бъде човек сиромах, това е една от най-почетните служби и положения.
"Дух Господен." Когато Духът влезе в човека, той ще има желание да благовества над сиромасите.
Да бъде човек сиромах, това е една от най-почетните служби и положения.
Когато писателите искат да издигнат героите си, те ги поставят в бедни условия. Когато искат да понижат някой от героите си, те му дават власт, богатство. Искат ли да представят благородник, те го изпразват, като шише, за да могат да влеят в него чиста, свежа планинска вода. Ако шишето на човека е пълно, никога не може да се сипе в него чиста вода. Чистата вода представлява възвишен, чист живот, който се възприема само от чисти, празни шишета.
към беседата >>
Ще кажете, че не може да се говори така, това е еретическо учение.
Ако и животните мислят, колко повече човек трябва да мисли! Виждам птички, които, като срещнат човека, запитват го: “От кое учение си, от старото или от новото? Обичаш ли да режеш глави, или си забравил този занаят? Ако си от старото учение, ще хвръкна далеч от тебе; ако си от новото учение, ще ти попея.” Много птички пеят днес за идването на новото време, за освобождаването им от затвора. Когато някоя птичка пее пред прозореца ви, или кацне на рамото ви, знайте, че това е някой ваш близък, който ви навестява и ви пее за новия живот.
Ще кажете, че не може да се говори така, това е еретическо учение.
Радвайте се, че вашият близък се е приютил в къщичката на птичката, а не е някъде в ада, на по-големи мъчения. Ако това е ерес, какво ще кажете за онзи, който краде, лъже и прелъстява? Можете ли да го наречете човек? Какво ще кажете за онази жена, която прелъстява мъжа на своята сестра, приятелка, или позната? Ще кажете, че трябва да си прощаваме.
към беседата >>
Когато писателите искат да издигнат героите си, те ги поставят в бедни условия.
"Дух Господен." Когато Духът влезе в човека, той ще има желание да благовества над сиромасите. Да бъде човек сиромах, това е една от най-почетните служби и положения.
Когато писателите искат да издигнат героите си, те ги поставят в бедни условия.
Когато искат да понижат някой от героите си, те му дават власт, богатство. Искат ли да представят благородник, те го изпразват, като шише, за да могат да влеят в него чиста, свежа планинска вода. Ако шишето на човека е пълно, никога не може да се сипе в него чиста вода. Чистата вода представлява възвишен, чист живот, който се възприема само от чисти, празни шишета. Ако не можеш да възприемеш този живот, вината е в тебе.
към беседата >>
Радвайте се, че вашият близък се е приютил в къщичката на птичката, а не е някъде в ада, на по-големи мъчения.
Виждам птички, които, като срещнат човека, запитват го: “От кое учение си, от старото или от новото? Обичаш ли да режеш глави, или си забравил този занаят? Ако си от старото учение, ще хвръкна далеч от тебе; ако си от новото учение, ще ти попея.” Много птички пеят днес за идването на новото време, за освобождаването им от затвора. Когато някоя птичка пее пред прозореца ви, или кацне на рамото ви, знайте, че това е някой ваш близък, който ви навестява и ви пее за новия живот. Ще кажете, че не може да се говори така, това е еретическо учение.
Радвайте се, че вашият близък се е приютил в къщичката на птичката, а не е някъде в ада, на по-големи мъчения.
Ако това е ерес, какво ще кажете за онзи, който краде, лъже и прелъстява? Можете ли да го наречете човек? Какво ще кажете за онази жена, която прелъстява мъжа на своята сестра, приятелка, или позната? Ще кажете, че трябва да си прощаваме. Не е въпрос за прощаване, но мъжът трябва да каже на жена си: “Жено, ти трябва да се поправиш, да живееш по новия начин – в Чистота.” И жената трябва да каже на мъжа си същото.
към беседата >>
Когато искат да понижат някой от героите си, те му дават власт, богатство.
"Дух Господен." Когато Духът влезе в човека, той ще има желание да благовества над сиромасите. Да бъде човек сиромах, това е една от най-почетните служби и положения. Когато писателите искат да издигнат героите си, те ги поставят в бедни условия.
Когато искат да понижат някой от героите си, те му дават власт, богатство.
Искат ли да представят благородник, те го изпразват, като шише, за да могат да влеят в него чиста, свежа планинска вода. Ако шишето на човека е пълно, никога не може да се сипе в него чиста вода. Чистата вода представлява възвишен, чист живот, който се възприема само от чисти, празни шишета. Ако не можеш да възприемеш този живот, вината е в тебе. Изпразни шишето си, и сам иди на извора да го напълниш.
към беседата >>
Ако това е ерес, какво ще кажете за онзи, който краде, лъже и прелъстява?
Обичаш ли да режеш глави, или си забравил този занаят? Ако си от старото учение, ще хвръкна далеч от тебе; ако си от новото учение, ще ти попея.” Много птички пеят днес за идването на новото време, за освобождаването им от затвора. Когато някоя птичка пее пред прозореца ви, или кацне на рамото ви, знайте, че това е някой ваш близък, който ви навестява и ви пее за новия живот. Ще кажете, че не може да се говори така, това е еретическо учение. Радвайте се, че вашият близък се е приютил в къщичката на птичката, а не е някъде в ада, на по-големи мъчения.
Ако това е ерес, какво ще кажете за онзи, който краде, лъже и прелъстява?
Можете ли да го наречете човек? Какво ще кажете за онази жена, която прелъстява мъжа на своята сестра, приятелка, или позната? Ще кажете, че трябва да си прощаваме. Не е въпрос за прощаване, но мъжът трябва да каже на жена си: “Жено, ти трябва да се поправиш, да живееш по новия начин – в Чистота.” И жената трябва да каже на мъжа си същото.
към беседата >>
Искат ли да представят благородник, те го изпразват, като шише, за да могат да влеят в него чиста, свежа планинска вода.
"Дух Господен." Когато Духът влезе в човека, той ще има желание да благовества над сиромасите. Да бъде човек сиромах, това е една от най-почетните служби и положения. Когато писателите искат да издигнат героите си, те ги поставят в бедни условия. Когато искат да понижат някой от героите си, те му дават власт, богатство.
Искат ли да представят благородник, те го изпразват, като шише, за да могат да влеят в него чиста, свежа планинска вода.
Ако шишето на човека е пълно, никога не може да се сипе в него чиста вода. Чистата вода представлява възвишен, чист живот, който се възприема само от чисти, празни шишета. Ако не можеш да възприемеш този живот, вината е в тебе. Изпразни шишето си, и сам иди на извора да го напълниш. Не чакай други да ти го напълнят и донесат.
към беседата >>
Можете ли да го наречете човек?
Ако си от старото учение, ще хвръкна далеч от тебе; ако си от новото учение, ще ти попея.” Много птички пеят днес за идването на новото време, за освобождаването им от затвора. Когато някоя птичка пее пред прозореца ви, или кацне на рамото ви, знайте, че това е някой ваш близък, който ви навестява и ви пее за новия живот. Ще кажете, че не може да се говори така, това е еретическо учение. Радвайте се, че вашият близък се е приютил в къщичката на птичката, а не е някъде в ада, на по-големи мъчения. Ако това е ерес, какво ще кажете за онзи, който краде, лъже и прелъстява?
Можете ли да го наречете човек?
Какво ще кажете за онази жена, която прелъстява мъжа на своята сестра, приятелка, или позната? Ще кажете, че трябва да си прощаваме. Не е въпрос за прощаване, но мъжът трябва да каже на жена си: “Жено, ти трябва да се поправиш, да живееш по новия начин – в Чистота.” И жената трябва да каже на мъжа си същото.
към беседата >>
Ако шишето на човека е пълно, никога не може да се сипе в него чиста вода.
"Дух Господен." Когато Духът влезе в човека, той ще има желание да благовества над сиромасите. Да бъде човек сиромах, това е една от най-почетните служби и положения. Когато писателите искат да издигнат героите си, те ги поставят в бедни условия. Когато искат да понижат някой от героите си, те му дават власт, богатство. Искат ли да представят благородник, те го изпразват, като шише, за да могат да влеят в него чиста, свежа планинска вода.
Ако шишето на човека е пълно, никога не може да се сипе в него чиста вода.
Чистата вода представлява възвишен, чист живот, който се възприема само от чисти, празни шишета. Ако не можеш да възприемеш този живот, вината е в тебе. Изпразни шишето си, и сам иди на извора да го напълниш. Не чакай други да ти го напълнят и донесат.
към беседата >>
Какво ще кажете за онази жена, която прелъстява мъжа на своята сестра, приятелка, или позната?
Когато някоя птичка пее пред прозореца ви, или кацне на рамото ви, знайте, че това е някой ваш близък, който ви навестява и ви пее за новия живот. Ще кажете, че не може да се говори така, това е еретическо учение. Радвайте се, че вашият близък се е приютил в къщичката на птичката, а не е някъде в ада, на по-големи мъчения. Ако това е ерес, какво ще кажете за онзи, който краде, лъже и прелъстява? Можете ли да го наречете човек?
Какво ще кажете за онази жена, която прелъстява мъжа на своята сестра, приятелка, или позната?
Ще кажете, че трябва да си прощаваме. Не е въпрос за прощаване, но мъжът трябва да каже на жена си: “Жено, ти трябва да се поправиш, да живееш по новия начин – в Чистота.” И жената трябва да каже на мъжа си същото.
към беседата >>
Чистата вода представлява възвишен, чист живот, който се възприема само от чисти, празни шишета.
Да бъде човек сиромах, това е една от най-почетните служби и положения. Когато писателите искат да издигнат героите си, те ги поставят в бедни условия. Когато искат да понижат някой от героите си, те му дават власт, богатство. Искат ли да представят благородник, те го изпразват, като шише, за да могат да влеят в него чиста, свежа планинска вода. Ако шишето на човека е пълно, никога не може да се сипе в него чиста вода.
Чистата вода представлява възвишен, чист живот, който се възприема само от чисти, празни шишета.
Ако не можеш да възприемеш този живот, вината е в тебе. Изпразни шишето си, и сам иди на извора да го напълниш. Не чакай други да ти го напълнят и донесат.
към беседата >>
Ще кажете, че трябва да си прощаваме.
Ще кажете, че не може да се говори така, това е еретическо учение. Радвайте се, че вашият близък се е приютил в къщичката на птичката, а не е някъде в ада, на по-големи мъчения. Ако това е ерес, какво ще кажете за онзи, който краде, лъже и прелъстява? Можете ли да го наречете човек? Какво ще кажете за онази жена, която прелъстява мъжа на своята сестра, приятелка, или позната?
Ще кажете, че трябва да си прощаваме.
Не е въпрос за прощаване, но мъжът трябва да каже на жена си: “Жено, ти трябва да се поправиш, да живееш по новия начин – в Чистота.” И жената трябва да каже на мъжа си същото.
към беседата >>
Ако не можеш да възприемеш този живот, вината е в тебе.
Когато писателите искат да издигнат героите си, те ги поставят в бедни условия. Когато искат да понижат някой от героите си, те му дават власт, богатство. Искат ли да представят благородник, те го изпразват, като шише, за да могат да влеят в него чиста, свежа планинска вода. Ако шишето на човека е пълно, никога не може да се сипе в него чиста вода. Чистата вода представлява възвишен, чист живот, който се възприема само от чисти, празни шишета.
Ако не можеш да възприемеш този живот, вината е в тебе.
Изпразни шишето си, и сам иди на извора да го напълниш. Не чакай други да ти го напълнят и донесат.
към беседата >>
Не е въпрос за прощаване, но мъжът трябва да каже на жена си: “Жено, ти трябва да се поправиш, да живееш по новия начин – в Чистота.” И жената трябва да каже на мъжа си същото.
Радвайте се, че вашият близък се е приютил в къщичката на птичката, а не е някъде в ада, на по-големи мъчения. Ако това е ерес, какво ще кажете за онзи, който краде, лъже и прелъстява? Можете ли да го наречете човек? Какво ще кажете за онази жена, която прелъстява мъжа на своята сестра, приятелка, или позната? Ще кажете, че трябва да си прощаваме.
Не е въпрос за прощаване, но мъжът трябва да каже на жена си: “Жено, ти трябва да се поправиш, да живееш по новия начин – в Чистота.” И жената трябва да каже на мъжа си същото.
към беседата >>
Изпразни шишето си, и сам иди на извора да го напълниш.
Когато искат да понижат някой от героите си, те му дават власт, богатство. Искат ли да представят благородник, те го изпразват, като шише, за да могат да влеят в него чиста, свежа планинска вода. Ако шишето на човека е пълно, никога не може да се сипе в него чиста вода. Чистата вода представлява възвишен, чист живот, който се възприема само от чисти, празни шишета. Ако не можеш да възприемеш този живот, вината е в тебе.
Изпразни шишето си, и сам иди на извора да го напълниш.
Не чакай други да ти го напълнят и донесат.
към беседата >>
Новото учение изисква от всички хора – от майки и бащи, от братя и сестри, от учители и ученици, от проповедници и свещеници – живот на Абсолютна Чистота.
Новото учение изисква от всички хора – от майки и бащи, от братя и сестри, от учители и ученици, от проповедници и свещеници – живот на Абсолютна Чистота.
Ако работиш в света и вадиш давещите се от водата, грешниците от тинята, ти ще се окаляш и измокриш, но това каляне се прощава. Страшна е вътрешната, моралната нечистота и кал. От нея трябва да се чистите. Който се каля, когато спасява грешници и давещи се, той заслужава кръст за храброст. Разумният свят определя един милион златни лева на онзи, който притежава най-високи Добродетели.
към беседата >>
Не чакай други да ти го напълнят и донесат.
Искат ли да представят благородник, те го изпразват, като шише, за да могат да влеят в него чиста, свежа планинска вода. Ако шишето на човека е пълно, никога не може да се сипе в него чиста вода. Чистата вода представлява възвишен, чист живот, който се възприема само от чисти, празни шишета. Ако не можеш да възприемеш този живот, вината е в тебе. Изпразни шишето си, и сам иди на извора да го напълниш.
Не чакай други да ти го напълнят и донесат.
към беседата >>
Ако работиш в света и вадиш давещите се от водата, грешниците от тинята, ти ще се окаляш и измокриш, но това каляне се прощава.
Новото учение изисква от всички хора – от майки и бащи, от братя и сестри, от учители и ученици, от проповедници и свещеници – живот на Абсолютна Чистота.
Ако работиш в света и вадиш давещите се от водата, грешниците от тинята, ти ще се окаляш и измокриш, но това каляне се прощава.
Страшна е вътрешната, моралната нечистота и кал. От нея трябва да се чистите. Който се каля, когато спасява грешници и давещи се, той заслужава кръст за храброст. Разумният свят определя един милион златни лева на онзи, който притежава най-високи Добродетели. Всеки човек, всеки българин трябва да бъде честен, поне колкото онзи турчин, който продавал салеп.
към беседата >>
Какво трябва да направите, за да възприемете чистия и възвишен живот?
Какво трябва да направите, за да възприемете чистия и възвишен живот?
Да се покаете, т.е. да изпразните шишето си и сами да отидете при Великия Извор да го напълните. Всички учени и философи, майки и бащи, учители и свещеници трябва да обърнат шишета га си, да излеят водата и с празни шишета да отидат на Извора, да ги напълнят. Само така ще възприемат Новото учение и новите идеи. – “Какво ще стане със старото учение?
към беседата >>
Страшна е вътрешната, моралната нечистота и кал.
Новото учение изисква от всички хора – от майки и бащи, от братя и сестри, от учители и ученици, от проповедници и свещеници – живот на Абсолютна Чистота. Ако работиш в света и вадиш давещите се от водата, грешниците от тинята, ти ще се окаляш и измокриш, но това каляне се прощава.
Страшна е вътрешната, моралната нечистота и кал.
От нея трябва да се чистите. Който се каля, когато спасява грешници и давещи се, той заслужава кръст за храброст. Разумният свят определя един милион златни лева на онзи, който притежава най-високи Добродетели. Всеки човек, всеки българин трябва да бъде честен, поне колкото онзи турчин, който продавал салеп.
към беседата >>
Да се покаете, т.е.
Какво трябва да направите, за да възприемете чистия и възвишен живот?
Да се покаете, т.е.
да изпразните шишето си и сами да отидете при Великия Извор да го напълните. Всички учени и философи, майки и бащи, учители и свещеници трябва да обърнат шишета га си, да излеят водата и с празни шишета да отидат на Извора, да ги напълнят. Само така ще възприемат Новото учение и новите идеи. – “Какво ще стане със старото учение? ” – Турете го около корените на дърветата и не мислете за него.
към беседата >>
От нея трябва да се чистите.
Новото учение изисква от всички хора – от майки и бащи, от братя и сестри, от учители и ученици, от проповедници и свещеници – живот на Абсолютна Чистота. Ако работиш в света и вадиш давещите се от водата, грешниците от тинята, ти ще се окаляш и измокриш, но това каляне се прощава. Страшна е вътрешната, моралната нечистота и кал.
От нея трябва да се чистите.
Който се каля, когато спасява грешници и давещи се, той заслужава кръст за храброст. Разумният свят определя един милион златни лева на онзи, който притежава най-високи Добродетели. Всеки човек, всеки българин трябва да бъде честен, поне колкото онзи турчин, който продавал салеп.
към беседата >>
да изпразните шишето си и сами да отидете при Великия Извор да го напълните.
Какво трябва да направите, за да възприемете чистия и възвишен живот? Да се покаете, т.е.
да изпразните шишето си и сами да отидете при Великия Извор да го напълните.
Всички учени и философи, майки и бащи, учители и свещеници трябва да обърнат шишета га си, да излеят водата и с празни шишета да отидат на Извора, да ги напълнят. Само така ще възприемат Новото учение и новите идеи. – “Какво ще стане със старото учение? ” – Турете го около корените на дърветата и не мислете за него.
към беседата >>
Който се каля, когато спасява грешници и давещи се, той заслужава кръст за храброст.
Новото учение изисква от всички хора – от майки и бащи, от братя и сестри, от учители и ученици, от проповедници и свещеници – живот на Абсолютна Чистота. Ако работиш в света и вадиш давещите се от водата, грешниците от тинята, ти ще се окаляш и измокриш, но това каляне се прощава. Страшна е вътрешната, моралната нечистота и кал. От нея трябва да се чистите.
Който се каля, когато спасява грешници и давещи се, той заслужава кръст за храброст.
Разумният свят определя един милион златни лева на онзи, който притежава най-високи Добродетели. Всеки човек, всеки българин трябва да бъде честен, поне колкото онзи турчин, който продавал салеп.
към беседата >>
Всички учени и философи, майки и бащи, учители и свещеници трябва да обърнат шишета га си, да излеят водата и с празни шишета да отидат на Извора, да ги напълнят.
Какво трябва да направите, за да възприемете чистия и възвишен живот? Да се покаете, т.е. да изпразните шишето си и сами да отидете при Великия Извор да го напълните.
Всички учени и философи, майки и бащи, учители и свещеници трябва да обърнат шишета га си, да излеят водата и с празни шишета да отидат на Извора, да ги напълнят.
Само така ще възприемат Новото учение и новите идеи. – “Какво ще стане със старото учение? ” – Турете го около корените на дърветата и не мислете за него.
към беседата >>
Разумният свят определя един милион златни лева на онзи, който притежава най-високи Добродетели.
Новото учение изисква от всички хора – от майки и бащи, от братя и сестри, от учители и ученици, от проповедници и свещеници – живот на Абсолютна Чистота. Ако работиш в света и вадиш давещите се от водата, грешниците от тинята, ти ще се окаляш и измокриш, но това каляне се прощава. Страшна е вътрешната, моралната нечистота и кал. От нея трябва да се чистите. Който се каля, когато спасява грешници и давещи се, той заслужава кръст за храброст.
Разумният свят определя един милион златни лева на онзи, който притежава най-високи Добродетели.
Всеки човек, всеки българин трябва да бъде честен, поне колкото онзи турчин, който продавал салеп.
към беседата >>
Само така ще възприемат Новото учение и новите идеи.
Какво трябва да направите, за да възприемете чистия и възвишен живот? Да се покаете, т.е. да изпразните шишето си и сами да отидете при Великия Извор да го напълните. Всички учени и философи, майки и бащи, учители и свещеници трябва да обърнат шишета га си, да излеят водата и с празни шишета да отидат на Извора, да ги напълнят.
Само така ще възприемат Новото учение и новите идеи.
– “Какво ще стане със старото учение? ” – Турете го около корените на дърветата и не мислете за него.
към беседата >>
Всеки човек, всеки българин трябва да бъде честен, поне колкото онзи турчин, който продавал салеп.
Ако работиш в света и вадиш давещите се от водата, грешниците от тинята, ти ще се окаляш и измокриш, но това каляне се прощава. Страшна е вътрешната, моралната нечистота и кал. От нея трябва да се чистите. Който се каля, когато спасява грешници и давещи се, той заслужава кръст за храброст. Разумният свят определя един милион златни лева на онзи, който притежава най-високи Добродетели.
Всеки човек, всеки българин трябва да бъде честен, поне колкото онзи турчин, който продавал салеп.
към беседата >>
– “Какво ще стане със старото учение?
Какво трябва да направите, за да възприемете чистия и възвишен живот? Да се покаете, т.е. да изпразните шишето си и сами да отидете при Великия Извор да го напълните. Всички учени и философи, майки и бащи, учители и свещеници трябва да обърнат шишета га си, да излеят водата и с празни шишета да отидат на Извора, да ги напълнят. Само така ще възприемат Новото учение и новите идеи.
– “Какво ще стане със старото учение?
” – Турете го около корените на дърветата и не мислете за него.
към беседата >>
Един млад турчин продавал салеп по улиците и викал: “Салеп, горещ салеп!
Един млад турчин продавал салеп по улиците и викал: “Салеп, горещ салеп!
” Погледнал към земята и видял една кесия с банкнота, около десет хиляди лева. Огледал се наоколо, не видял човек, на когото да принадлежи кесията, и я турил в джоба си, като продължил да вика: “Салеп, салеп! ” Настигнал го един господин и го запитал:
към беседата >>
” – Турете го около корените на дърветата и не мислете за него.
Да се покаете, т.е. да изпразните шишето си и сами да отидете при Великия Извор да го напълните. Всички учени и философи, майки и бащи, учители и свещеници трябва да обърнат шишета га си, да излеят водата и с празни шишета да отидат на Извора, да ги напълнят. Само така ще възприемат Новото учение и новите идеи. – “Какво ще стане със старото учение?
” – Турете го около корените на дърветата и не мислете за него.
към беседата >>
” Погледнал към земята и видял една кесия с банкнота, около десет хиляди лева.
Един млад турчин продавал салеп по улиците и викал: “Салеп, горещ салеп!
” Погледнал към земята и видял една кесия с банкнота, около десет хиляди лева.
Огледал се наоколо, не видял човек, на когото да принадлежи кесията, и я турил в джоба си, като продължил да вика: “Салеп, салеп! ” Настигнал го един господин и го запитал:
към беседата >>
„Да благовествам на сиромасите." Желая всички хора да бъдат сиромаси, в широк смисъл на думата, за да им се благовества.
„Да благовествам на сиромасите." Желая всички хора да бъдат сиромаси, в широк смисъл на думата, за да им се благовества.
Желая всички хора да обърнат кесиите си надолу и да ги изпразнят. Някои казват, че заради Бога са готови на всякакви жертви. Животът ще изпита тяхната готовност. Да говориш нещо, и да го изпълниш, това са две различни положения. Да гледаш нарисуван плод, и да вкусиш от него, това са две различни неща.
към беседата >>
Огледал се наоколо, не видял човек, на когото да принадлежи кесията, и я турил в джоба си, като продължил да вика: “Салеп, салеп!
Един млад турчин продавал салеп по улиците и викал: “Салеп, горещ салеп! ” Погледнал към земята и видял една кесия с банкнота, около десет хиляди лева.
Огледал се наоколо, не видял човек, на когото да принадлежи кесията, и я турил в джоба си, като продължил да вика: “Салеп, салеп!
” Настигнал го един господин и го запитал:
към беседата >>
Желая всички хора да обърнат кесиите си надолу и да ги изпразнят.
„Да благовествам на сиромасите." Желая всички хора да бъдат сиромаси, в широк смисъл на думата, за да им се благовества.
Желая всички хора да обърнат кесиите си надолу и да ги изпразнят.
Някои казват, че заради Бога са готови на всякакви жертви. Животът ще изпита тяхната готовност. Да говориш нещо, и да го изпълниш, това са две различни положения. Да гледаш нарисуван плод, и да вкусиш от него, това са две различни неща. Намислите ли да направите някакво добро, не го отлагайте, веднага пристъпете към реализиране.
към беседата >>
” Настигнал го един господин и го запитал:
Един млад турчин продавал салеп по улиците и викал: “Салеп, горещ салеп! ” Погледнал към земята и видял една кесия с банкнота, около десет хиляди лева. Огледал се наоколо, не видял човек, на когото да принадлежи кесията, и я турил в джоба си, като продължил да вика: “Салеп, салеп!
” Настигнал го един господин и го запитал:
към беседата >>
Някои казват, че заради Бога са готови на всякакви жертви.
„Да благовествам на сиромасите." Желая всички хора да бъдат сиромаси, в широк смисъл на думата, за да им се благовества. Желая всички хора да обърнат кесиите си надолу и да ги изпразнят.
Някои казват, че заради Бога са готови на всякакви жертви.
Животът ще изпита тяхната готовност. Да говориш нещо, и да го изпълниш, това са две различни положения. Да гледаш нарисуван плод, и да вкусиш от него, това са две различни неща. Намислите ли да направите някакво добро, не го отлагайте, веднага пристъпете към реализиране.
към беседата >>
- Намерил ли си една кесия с банкноти, на стойност десет хиляди лева?
- Намерил ли си една кесия с банкноти, на стойност десет хиляди лева?
към беседата >>
Животът ще изпита тяхната готовност.
„Да благовествам на сиромасите." Желая всички хора да бъдат сиромаси, в широк смисъл на думата, за да им се благовества. Желая всички хора да обърнат кесиите си надолу и да ги изпразнят. Някои казват, че заради Бога са готови на всякакви жертви.
Животът ще изпита тяхната готовност.
Да говориш нещо, и да го изпълниш, това са две различни положения. Да гледаш нарисуван плод, и да вкусиш от него, това са две различни неща. Намислите ли да направите някакво добро, не го отлагайте, веднага пристъпете към реализиране.
към беседата >>
– Намерих, ето, вземи кесията си.
– Намерих, ето, вземи кесията си.
към беседата >>
Да говориш нещо, и да го изпълниш, това са две различни положения.
„Да благовествам на сиромасите." Желая всички хора да бъдат сиромаси, в широк смисъл на думата, за да им се благовества. Желая всички хора да обърнат кесиите си надолу и да ги изпразнят. Някои казват, че заради Бога са готови на всякакви жертви. Животът ще изпита тяхната готовност.
Да говориш нещо, и да го изпълниш, това са две различни положения.
Да гледаш нарисуван плод, и да вкусиш от него, това са две различни неща. Намислите ли да направите някакво добро, не го отлагайте, веднага пристъпете към реализиране.
към беседата >>
И след това спокойно продължил да вика: “Салеп, салеп!
И след това спокойно продължил да вика: “Салеп, салеп!
” Колко хора днес биха постъпили като този турчин? Мнозина ще вземат кесията и ще се простят със занаята си. Турчинът, обаче, не се изкусил от парите. Той си казал: “Имам си занаят, на който, за нищо в света, не изменям.” Колко благочестиви мъже и жени продават днес салеп по улиците, но като срещнат някой богат човек, тръгват подир него и се отказват от своя салеп. Колко добри моми, с Вяра в Бога, се излъгват в някой момък, който минава за богат, учен, и тръгват след него.
към беседата >>
Да гледаш нарисуван плод, и да вкусиш от него, това са две различни неща.
„Да благовествам на сиромасите." Желая всички хора да бъдат сиромаси, в широк смисъл на думата, за да им се благовества. Желая всички хора да обърнат кесиите си надолу и да ги изпразнят. Някои казват, че заради Бога са готови на всякакви жертви. Животът ще изпита тяхната готовност. Да говориш нещо, и да го изпълниш, това са две различни положения.
Да гледаш нарисуван плод, и да вкусиш от него, това са две различни неща.
Намислите ли да направите някакво добро, не го отлагайте, веднага пристъпете към реализиране.
към беседата >>
” Колко хора днес биха постъпили като този турчин?
И след това спокойно продължил да вика: “Салеп, салеп!
” Колко хора днес биха постъпили като този турчин?
Мнозина ще вземат кесията и ще се простят със занаята си. Турчинът, обаче, не се изкусил от парите. Той си казал: “Имам си занаят, на който, за нищо в света, не изменям.” Колко благочестиви мъже и жени продават днес салеп по улиците, но като срещнат някой богат човек, тръгват подир него и се отказват от своя салеп. Колко добри моми, с Вяра в Бога, се излъгват в някой момък, който минава за богат, учен, и тръгват след него. Отказват се от Бога, от идеите си, от занаята си, но, в края на краищата, виждат заблуждението си.
към беседата >>
Намислите ли да направите някакво добро, не го отлагайте, веднага пристъпете към реализиране.
Желая всички хора да обърнат кесиите си надолу и да ги изпразнят. Някои казват, че заради Бога са готови на всякакви жертви. Животът ще изпита тяхната готовност. Да говориш нещо, и да го изпълниш, това са две различни положения. Да гледаш нарисуван плод, и да вкусиш от него, това са две различни неща.
Намислите ли да направите някакво добро, не го отлагайте, веднага пристъпете към реализиране.
към беседата >>
Мнозина ще вземат кесията и ще се простят със занаята си.
И след това спокойно продължил да вика: “Салеп, салеп! ” Колко хора днес биха постъпили като този турчин?
Мнозина ще вземат кесията и ще се простят със занаята си.
Турчинът, обаче, не се изкусил от парите. Той си казал: “Имам си занаят, на който, за нищо в света, не изменям.” Колко благочестиви мъже и жени продават днес салеп по улиците, но като срещнат някой богат човек, тръгват подир него и се отказват от своя салеп. Колко добри моми, с Вяра в Бога, се излъгват в някой момък, който минава за богат, учен, и тръгват след него. Отказват се от Бога, от идеите си, от занаята си, но, в края на краищата, виждат заблуждението си. Истинската женитба е съединяване, съчетание, не между мъже и жени, но между човека и неговите идеи.
към беседата >>
„Проводи ме да изцеля съкрушените по сърце." Съкрушените по сърце са болни, защото болестите имат отношение към човешкото сърце.
„Проводи ме да изцеля съкрушените по сърце." Съкрушените по сърце са болни, защото болестите имат отношение към човешкото сърце.
Кой човек не е болен днес? На земята няма абсолютно здрави хора. На земята няма и щастливи хора. Защо? Защото болестите отнемат соковете на техния физически живот. Противоречията, недоразуменията, неразбирането, гневът, омразата, завистта отнемат соковете на техните чувства и мисли.
към беседата >>
Турчинът, обаче, не се изкусил от парите.
И след това спокойно продължил да вика: “Салеп, салеп! ” Колко хора днес биха постъпили като този турчин? Мнозина ще вземат кесията и ще се простят със занаята си.
Турчинът, обаче, не се изкусил от парите.
Той си казал: “Имам си занаят, на който, за нищо в света, не изменям.” Колко благочестиви мъже и жени продават днес салеп по улиците, но като срещнат някой богат човек, тръгват подир него и се отказват от своя салеп. Колко добри моми, с Вяра в Бога, се излъгват в някой момък, който минава за богат, учен, и тръгват след него. Отказват се от Бога, от идеите си, от занаята си, но, в края на краищата, виждат заблуждението си. Истинската женитба е съединяване, съчетание, не между мъже и жени, но между човека и неговите идеи. Идеите са вашите деца, за които трябва да се жертвате.
към беседата >>
Кой човек не е болен днес?
„Проводи ме да изцеля съкрушените по сърце." Съкрушените по сърце са болни, защото болестите имат отношение към човешкото сърце.
Кой човек не е болен днес?
На земята няма абсолютно здрави хора. На земята няма и щастливи хора. Защо? Защото болестите отнемат соковете на техния физически живот. Противоречията, недоразуменията, неразбирането, гневът, омразата, завистта отнемат соковете на техните чувства и мисли. Физическите и психическите болести са малки вълчета, които нападат овцете в човешкия живот.
към беседата >>
Той си казал: “Имам си занаят, на който, за нищо в света, не изменям.” Колко благочестиви мъже и жени продават днес салеп по улиците, но като срещнат някой богат човек, тръгват подир него и се отказват от своя салеп.
И след това спокойно продължил да вика: “Салеп, салеп! ” Колко хора днес биха постъпили като този турчин? Мнозина ще вземат кесията и ще се простят със занаята си. Турчинът, обаче, не се изкусил от парите.
Той си казал: “Имам си занаят, на който, за нищо в света, не изменям.” Колко благочестиви мъже и жени продават днес салеп по улиците, но като срещнат някой богат човек, тръгват подир него и се отказват от своя салеп.
Колко добри моми, с Вяра в Бога, се излъгват в някой момък, който минава за богат, учен, и тръгват след него. Отказват се от Бога, от идеите си, от занаята си, но, в края на краищата, виждат заблуждението си. Истинската женитба е съединяване, съчетание, не между мъже и жени, но между човека и неговите идеи. Идеите са вашите деца, за които трябва да се жертвате. Ако родителите не се жертвуват за децата си, и децата – за родителите, не може да се говори за истински родители, нито за истински синове и дъщери.
към беседата >>
На земята няма абсолютно здрави хора.
„Проводи ме да изцеля съкрушените по сърце." Съкрушените по сърце са болни, защото болестите имат отношение към човешкото сърце. Кой човек не е болен днес?
На земята няма абсолютно здрави хора.
На земята няма и щастливи хора. Защо? Защото болестите отнемат соковете на техния физически живот. Противоречията, недоразуменията, неразбирането, гневът, омразата, завистта отнемат соковете на техните чувства и мисли. Физическите и психическите болести са малки вълчета, които нападат овцете в човешкия живот. Какво печели вълкът, като дави овцете?
към беседата >>
Колко добри моми, с Вяра в Бога, се излъгват в някой момък, който минава за богат, учен, и тръгват след него.
И след това спокойно продължил да вика: “Салеп, салеп! ” Колко хора днес биха постъпили като този турчин? Мнозина ще вземат кесията и ще се простят със занаята си. Турчинът, обаче, не се изкусил от парите. Той си казал: “Имам си занаят, на който, за нищо в света, не изменям.” Колко благочестиви мъже и жени продават днес салеп по улиците, но като срещнат някой богат човек, тръгват подир него и се отказват от своя салеп.
Колко добри моми, с Вяра в Бога, се излъгват в някой момък, който минава за богат, учен, и тръгват след него.
Отказват се от Бога, от идеите си, от занаята си, но, в края на краищата, виждат заблуждението си. Истинската женитба е съединяване, съчетание, не между мъже и жени, но между човека и неговите идеи. Идеите са вашите деца, за които трябва да се жертвате. Ако родителите не се жертвуват за децата си, и децата – за родителите, не може да се говори за истински родители, нито за истински синове и дъщери. Това проповядва Христос на съвременните хора, не като закон, който трябва да мине през камарата, но като закон на сърцето – вътрешната камара в човека.
към беседата >>
На земята няма и щастливи хора. Защо?
„Проводи ме да изцеля съкрушените по сърце." Съкрушените по сърце са болни, защото болестите имат отношение към човешкото сърце. Кой човек не е болен днес? На земята няма абсолютно здрави хора.
На земята няма и щастливи хора. Защо?
Защото болестите отнемат соковете на техния физически живот. Противоречията, недоразуменията, неразбирането, гневът, омразата, завистта отнемат соковете на техните чувства и мисли. Физическите и психическите болести са малки вълчета, които нападат овцете в човешкия живот. Какво печели вълкът, като дави овцете? Става майстор в давенето, но това не е култура.
към беседата >>
Отказват се от Бога, от идеите си, от занаята си, но, в края на краищата, виждат заблуждението си.
” Колко хора днес биха постъпили като този турчин? Мнозина ще вземат кесията и ще се простят със занаята си. Турчинът, обаче, не се изкусил от парите. Той си казал: “Имам си занаят, на който, за нищо в света, не изменям.” Колко благочестиви мъже и жени продават днес салеп по улиците, но като срещнат някой богат човек, тръгват подир него и се отказват от своя салеп. Колко добри моми, с Вяра в Бога, се излъгват в някой момък, който минава за богат, учен, и тръгват след него.
Отказват се от Бога, от идеите си, от занаята си, но, в края на краищата, виждат заблуждението си.
Истинската женитба е съединяване, съчетание, не между мъже и жени, но между човека и неговите идеи. Идеите са вашите деца, за които трябва да се жертвате. Ако родителите не се жертвуват за децата си, и децата – за родителите, не може да се говори за истински родители, нито за истински синове и дъщери. Това проповядва Христос на съвременните хора, не като закон, който трябва да мине през камарата, но като закон на сърцето – вътрешната камара в човека. Когато Христос напише този закон в човешката камара, всички ще Го познаят, от малко до голямо.
към беседата >>
Защото болестите отнемат соковете на техния физически живот.
„Проводи ме да изцеля съкрушените по сърце." Съкрушените по сърце са болни, защото болестите имат отношение към човешкото сърце. Кой човек не е болен днес? На земята няма абсолютно здрави хора. На земята няма и щастливи хора. Защо?
Защото болестите отнемат соковете на техния физически живот.
Противоречията, недоразуменията, неразбирането, гневът, омразата, завистта отнемат соковете на техните чувства и мисли. Физическите и психическите болести са малки вълчета, които нападат овцете в човешкия живот. Какво печели вълкът, като дави овцете? Става майстор в давенето, но това не е култура. Ако е въпрос за култура, овцата е по-културна от вълка.
към беседата >>
Истинската женитба е съединяване, съчетание, не между мъже и жени, но между човека и неговите идеи.
Мнозина ще вземат кесията и ще се простят със занаята си. Турчинът, обаче, не се изкусил от парите. Той си казал: “Имам си занаят, на който, за нищо в света, не изменям.” Колко благочестиви мъже и жени продават днес салеп по улиците, но като срещнат някой богат човек, тръгват подир него и се отказват от своя салеп. Колко добри моми, с Вяра в Бога, се излъгват в някой момък, който минава за богат, учен, и тръгват след него. Отказват се от Бога, от идеите си, от занаята си, но, в края на краищата, виждат заблуждението си.
Истинската женитба е съединяване, съчетание, не между мъже и жени, но между човека и неговите идеи.
Идеите са вашите деца, за които трябва да се жертвате. Ако родителите не се жертвуват за децата си, и децата – за родителите, не може да се говори за истински родители, нито за истински синове и дъщери. Това проповядва Христос на съвременните хора, не като закон, който трябва да мине през камарата, но като закон на сърцето – вътрешната камара в човека. Когато Христос напише този закон в човешката камара, всички ще Го познаят, от малко до голямо.
към беседата >>
Противоречията, недоразуменията, неразбирането, гневът, омразата, завистта отнемат соковете на техните чувства и мисли.
„Проводи ме да изцеля съкрушените по сърце." Съкрушените по сърце са болни, защото болестите имат отношение към човешкото сърце. Кой човек не е болен днес? На земята няма абсолютно здрави хора. На земята няма и щастливи хора. Защо? Защото болестите отнемат соковете на техния физически живот.
Противоречията, недоразуменията, неразбирането, гневът, омразата, завистта отнемат соковете на техните чувства и мисли.
Физическите и психическите болести са малки вълчета, които нападат овцете в човешкия живот. Какво печели вълкът, като дави овцете? Става майстор в давенето, но това не е култура. Ако е въпрос за култура, овцата е по-културна от вълка. Като пасе трева, тя не я скубе с корен, но й дава възможност отново да поникне.
към беседата >>
Идеите са вашите деца, за които трябва да се жертвате.
Турчинът, обаче, не се изкусил от парите. Той си казал: “Имам си занаят, на който, за нищо в света, не изменям.” Колко благочестиви мъже и жени продават днес салеп по улиците, но като срещнат някой богат човек, тръгват подир него и се отказват от своя салеп. Колко добри моми, с Вяра в Бога, се излъгват в някой момък, който минава за богат, учен, и тръгват след него. Отказват се от Бога, от идеите си, от занаята си, но, в края на краищата, виждат заблуждението си. Истинската женитба е съединяване, съчетание, не между мъже и жени, но между човека и неговите идеи.
Идеите са вашите деца, за които трябва да се жертвате.
Ако родителите не се жертвуват за децата си, и децата – за родителите, не може да се говори за истински родители, нито за истински синове и дъщери. Това проповядва Христос на съвременните хора, не като закон, който трябва да мине през камарата, но като закон на сърцето – вътрешната камара в човека. Когато Христос напише този закон в човешката камара, всички ще Го познаят, от малко до голямо.
към беседата >>
Физическите и психическите болести са малки вълчета, които нападат овцете в човешкия живот.
Кой човек не е болен днес? На земята няма абсолютно здрави хора. На земята няма и щастливи хора. Защо? Защото болестите отнемат соковете на техния физически живот. Противоречията, недоразуменията, неразбирането, гневът, омразата, завистта отнемат соковете на техните чувства и мисли.
Физическите и психическите болести са малки вълчета, които нападат овцете в човешкия живот.
Какво печели вълкът, като дави овцете? Става майстор в давенето, но това не е култура. Ако е въпрос за култура, овцата е по-културна от вълка. Като пасе трева, тя не я скубе с корен, но й дава възможност отново да поникне. Понякога и овцата изскубва тревата с корените, за което ще отговаря.
към беседата >>
Ако родителите не се жертвуват за децата си, и децата – за родителите, не може да се говори за истински родители, нито за истински синове и дъщери.
Той си казал: “Имам си занаят, на който, за нищо в света, не изменям.” Колко благочестиви мъже и жени продават днес салеп по улиците, но като срещнат някой богат човек, тръгват подир него и се отказват от своя салеп. Колко добри моми, с Вяра в Бога, се излъгват в някой момък, който минава за богат, учен, и тръгват след него. Отказват се от Бога, от идеите си, от занаята си, но, в края на краищата, виждат заблуждението си. Истинската женитба е съединяване, съчетание, не между мъже и жени, но между човека и неговите идеи. Идеите са вашите деца, за които трябва да се жертвате.
Ако родителите не се жертвуват за децата си, и децата – за родителите, не може да се говори за истински родители, нито за истински синове и дъщери.
Това проповядва Христос на съвременните хора, не като закон, който трябва да мине през камарата, но като закон на сърцето – вътрешната камара в човека. Когато Христос напише този закон в човешката камара, всички ще Го познаят, от малко до голямо.
към беседата >>
Какво печели вълкът, като дави овцете?
На земята няма абсолютно здрави хора. На земята няма и щастливи хора. Защо? Защото болестите отнемат соковете на техния физически живот. Противоречията, недоразуменията, неразбирането, гневът, омразата, завистта отнемат соковете на техните чувства и мисли. Физическите и психическите болести са малки вълчета, които нападат овцете в човешкия живот.
Какво печели вълкът, като дави овцете?
Става майстор в давенето, но това не е култура. Ако е въпрос за култура, овцата е по-културна от вълка. Като пасе трева, тя не я скубе с корен, но й дава възможност отново да поникне. Понякога и овцата изскубва тревата с корените, за което ще отговаря. За предпочитане е човешкият живот да бъде като този на овцата, отколкото като на вълка.
към беседата >>
Това проповядва Христос на съвременните хора, не като закон, който трябва да мине през камарата, но като закон на сърцето – вътрешната камара в човека.
Колко добри моми, с Вяра в Бога, се излъгват в някой момък, който минава за богат, учен, и тръгват след него. Отказват се от Бога, от идеите си, от занаята си, но, в края на краищата, виждат заблуждението си. Истинската женитба е съединяване, съчетание, не между мъже и жени, но между човека и неговите идеи. Идеите са вашите деца, за които трябва да се жертвате. Ако родителите не се жертвуват за децата си, и децата – за родителите, не може да се говори за истински родители, нито за истински синове и дъщери.
Това проповядва Христос на съвременните хора, не като закон, който трябва да мине през камарата, но като закон на сърцето – вътрешната камара в човека.
Когато Христос напише този закон в човешката камара, всички ще Го познаят, от малко до голямо.
към беседата >>
Става майстор в давенето, но това не е култура.
На земята няма и щастливи хора. Защо? Защото болестите отнемат соковете на техния физически живот. Противоречията, недоразуменията, неразбирането, гневът, омразата, завистта отнемат соковете на техните чувства и мисли. Физическите и психическите болести са малки вълчета, които нападат овцете в човешкия живот. Какво печели вълкът, като дави овцете?
Става майстор в давенето, но това не е култура.
Ако е въпрос за култура, овцата е по-културна от вълка. Като пасе трева, тя не я скубе с корен, но й дава възможност отново да поникне. Понякога и овцата изскубва тревата с корените, за което ще отговаря. За предпочитане е човешкият живот да бъде като този на овцата, отколкото като на вълка.
към беседата >>
Когато Христос напише този закон в човешката камара, всички ще Го познаят, от малко до голямо.
Отказват се от Бога, от идеите си, от занаята си, но, в края на краищата, виждат заблуждението си. Истинската женитба е съединяване, съчетание, не между мъже и жени, но между човека и неговите идеи. Идеите са вашите деца, за които трябва да се жертвате. Ако родителите не се жертвуват за децата си, и децата – за родителите, не може да се говори за истински родители, нито за истински синове и дъщери. Това проповядва Христос на съвременните хора, не като закон, който трябва да мине през камарата, но като закон на сърцето – вътрешната камара в човека.
Когато Христос напише този закон в човешката камара, всички ще Го познаят, от малко до голямо.
към беседата >>
Ако е въпрос за култура, овцата е по-културна от вълка.
Защото болестите отнемат соковете на техния физически живот. Противоречията, недоразуменията, неразбирането, гневът, омразата, завистта отнемат соковете на техните чувства и мисли. Физическите и психическите болести са малки вълчета, които нападат овцете в човешкия живот. Какво печели вълкът, като дави овцете? Става майстор в давенето, но това не е култура.
Ако е въпрос за култура, овцата е по-културна от вълка.
Като пасе трева, тя не я скубе с корен, но й дава възможност отново да поникне. Понякога и овцата изскубва тревата с корените, за което ще отговаря. За предпочитане е човешкият живот да бъде като този на овцата, отколкото като на вълка.
към беседата >>
Павел казва: „Ще Го познаем, както сме познати.” Истинско познаване става само чрез Любовта.
Павел казва: „Ще Го познаем, както сме познати.” Истинско познаване става само чрез Любовта.
Любовта пък се изпитва чрез страданията. Бог заповядва да вземат от човека всичко, както постъпиха с Йов, да го изпита как ще прояви Любовта си. Като се говори за Любовта, подразбираме абсолютна, безкористна Любов. Нека всеки от вас даде място на новите идеи в себе си, на абсолютната, безкористна Любов и, когато види резултат, тогава да говори. Докато не видите плод от работата си, нищо не говорете.
към беседата >>
Като пасе трева, тя не я скубе с корен, но й дава възможност отново да поникне.
Противоречията, недоразуменията, неразбирането, гневът, омразата, завистта отнемат соковете на техните чувства и мисли. Физическите и психическите болести са малки вълчета, които нападат овцете в човешкия живот. Какво печели вълкът, като дави овцете? Става майстор в давенето, но това не е култура. Ако е въпрос за култура, овцата е по-културна от вълка.
Като пасе трева, тя не я скубе с корен, но й дава възможност отново да поникне.
Понякога и овцата изскубва тревата с корените, за което ще отговаря. За предпочитане е човешкият живот да бъде като този на овцата, отколкото като на вълка.
към беседата >>
Любовта пък се изпитва чрез страданията.
Павел казва: „Ще Го познаем, както сме познати.” Истинско познаване става само чрез Любовта.
Любовта пък се изпитва чрез страданията.
Бог заповядва да вземат от човека всичко, както постъпиха с Йов, да го изпита как ще прояви Любовта си. Като се говори за Любовта, подразбираме абсолютна, безкористна Любов. Нека всеки от вас даде място на новите идеи в себе си, на абсолютната, безкористна Любов и, когато види резултат, тогава да говори. Докато не видите плод от работата си, нищо не говорете. Какъв смисъл има да говорите на хората за Дух и за душа, когато и на вас още не са ясни тези понятия?
към беседата >>
Понякога и овцата изскубва тревата с корените, за което ще отговаря.
Физическите и психическите болести са малки вълчета, които нападат овцете в човешкия живот. Какво печели вълкът, като дави овцете? Става майстор в давенето, но това не е култура. Ако е въпрос за култура, овцата е по-културна от вълка. Като пасе трева, тя не я скубе с корен, но й дава възможност отново да поникне.
Понякога и овцата изскубва тревата с корените, за което ще отговаря.
За предпочитане е човешкият живот да бъде като този на овцата, отколкото като на вълка.
към беседата >>
Бог заповядва да вземат от човека всичко, както постъпиха с Йов, да го изпита как ще прояви Любовта си.
Павел казва: „Ще Го познаем, както сме познати.” Истинско познаване става само чрез Любовта. Любовта пък се изпитва чрез страданията.
Бог заповядва да вземат от човека всичко, както постъпиха с Йов, да го изпита как ще прояви Любовта си.
Като се говори за Любовта, подразбираме абсолютна, безкористна Любов. Нека всеки от вас даде място на новите идеи в себе си, на абсолютната, безкористна Любов и, когато види резултат, тогава да говори. Докато не видите плод от работата си, нищо не говорете. Какъв смисъл има да говорите на хората за Дух и за душа, когато и на вас още не са ясни тези понятия? Човек не познава още и тялото си, с което работи.
към беседата >>
За предпочитане е човешкият живот да бъде като този на овцата, отколкото като на вълка.
Какво печели вълкът, като дави овцете? Става майстор в давенето, но това не е култура. Ако е въпрос за култура, овцата е по-културна от вълка. Като пасе трева, тя не я скубе с корен, но й дава възможност отново да поникне. Понякога и овцата изскубва тревата с корените, за което ще отговаря.
За предпочитане е човешкият живот да бъде като този на овцата, отколкото като на вълка.
към беседата >>
Като се говори за Любовта, подразбираме абсолютна, безкористна Любов.
Павел казва: „Ще Го познаем, както сме познати.” Истинско познаване става само чрез Любовта. Любовта пък се изпитва чрез страданията. Бог заповядва да вземат от човека всичко, както постъпиха с Йов, да го изпита как ще прояви Любовта си.
Като се говори за Любовта, подразбираме абсолютна, безкористна Любов.
Нека всеки от вас даде място на новите идеи в себе си, на абсолютната, безкористна Любов и, когато види резултат, тогава да говори. Докато не видите плод от работата си, нищо не говорете. Какъв смисъл има да говорите на хората за Дух и за душа, когато и на вас още не са ясни тези понятия? Човек не познава още и тялото си, с което работи. Сегашното тяло на човека е скелет на бъдещето тяло, което сега се създава.
към беседата >>
Едно трябва да знаете: няма същество на земята, малко или голямо, което да не носи отговорност за делата си.
Едно трябва да знаете: няма същество на земята, малко или голямо, което да не носи отговорност за делата си.
Болестите, които нападат хората, се дължат на техни минали и сегашни прегрешения. Нищо не остава безнаказано. Микробите, които днес тровят човешкия организъм, не са нищо друго, освен отровата на страха, на омразата, които говедата, кокошките, агънцата са изпитали към човека, когато ги е клал и убивал. Възможно ли е това? Възможно е.
към беседата >>
Нека всеки от вас даде място на новите идеи в себе си, на абсолютната, безкористна Любов и, когато види резултат, тогава да говори.
Павел казва: „Ще Го познаем, както сме познати.” Истинско познаване става само чрез Любовта. Любовта пък се изпитва чрез страданията. Бог заповядва да вземат от човека всичко, както постъпиха с Йов, да го изпита как ще прояви Любовта си. Като се говори за Любовта, подразбираме абсолютна, безкористна Любов.
Нека всеки от вас даде място на новите идеи в себе си, на абсолютната, безкористна Любов и, когато види резултат, тогава да говори.
Докато не видите плод от работата си, нищо не говорете. Какъв смисъл има да говорите на хората за Дух и за душа, когато и на вас още не са ясни тези понятия? Човек не познава още и тялото си, с което работи. Сегашното тяло на човека е скелет на бъдещето тяло, което сега се създава. Един ден, когато се облече в ново тяло, тогава може да говори за тяло, за душа и за Дух.
към беседата >>
Болестите, които нападат хората, се дължат на техни минали и сегашни прегрешения.
Едно трябва да знаете: няма същество на земята, малко или голямо, което да не носи отговорност за делата си.
Болестите, които нападат хората, се дължат на техни минали и сегашни прегрешения.
Нищо не остава безнаказано. Микробите, които днес тровят човешкия организъм, не са нищо друго, освен отровата на страха, на омразата, които говедата, кокошките, агънцата са изпитали към човека, когато ги е клал и убивал. Възможно ли е това? Възможно е. Както една обидна дума може да отрови и разруши човешкия организъм, така страхът и омразата на животните, които човек коли, тровят неговия организъм.
към беседата >>
Докато не видите плод от работата си, нищо не говорете.
Павел казва: „Ще Го познаем, както сме познати.” Истинско познаване става само чрез Любовта. Любовта пък се изпитва чрез страданията. Бог заповядва да вземат от човека всичко, както постъпиха с Йов, да го изпита как ще прояви Любовта си. Като се говори за Любовта, подразбираме абсолютна, безкористна Любов. Нека всеки от вас даде място на новите идеи в себе си, на абсолютната, безкористна Любов и, когато види резултат, тогава да говори.
Докато не видите плод от работата си, нищо не говорете.
Какъв смисъл има да говорите на хората за Дух и за душа, когато и на вас още не са ясни тези понятия? Човек не познава още и тялото си, с което работи. Сегашното тяло на човека е скелет на бъдещето тяло, което сега се създава. Един ден, когато се облече в ново тяло, тогава може да говори за тяло, за душа и за Дух.
към беседата >>
Нищо не остава безнаказано.
Едно трябва да знаете: няма същество на земята, малко или голямо, което да не носи отговорност за делата си. Болестите, които нападат хората, се дължат на техни минали и сегашни прегрешения.
Нищо не остава безнаказано.
Микробите, които днес тровят човешкия организъм, не са нищо друго, освен отровата на страха, на омразата, които говедата, кокошките, агънцата са изпитали към човека, когато ги е клал и убивал. Възможно ли е това? Възможно е. Както една обидна дума може да отрови и разруши човешкия организъм, така страхът и омразата на животните, които човек коли, тровят неговия организъм. В този смисъл, и човек има възможност да руши, но има възможност и да гради.
към беседата >>
Какъв смисъл има да говорите на хората за Дух и за душа, когато и на вас още не са ясни тези понятия?
Любовта пък се изпитва чрез страданията. Бог заповядва да вземат от човека всичко, както постъпиха с Йов, да го изпита как ще прояви Любовта си. Като се говори за Любовта, подразбираме абсолютна, безкористна Любов. Нека всеки от вас даде място на новите идеи в себе си, на абсолютната, безкористна Любов и, когато види резултат, тогава да говори. Докато не видите плод от работата си, нищо не говорете.
Какъв смисъл има да говорите на хората за Дух и за душа, когато и на вас още не са ясни тези понятия?
Човек не познава още и тялото си, с което работи. Сегашното тяло на човека е скелет на бъдещето тяло, което сега се създава. Един ден, когато се облече в ново тяло, тогава може да говори за тяло, за душа и за Дух.
към беседата >>
Микробите, които днес тровят човешкия организъм, не са нищо друго, освен отровата на страха, на омразата, които говедата, кокошките, агънцата са изпитали към човека, когато ги е клал и убивал.
Едно трябва да знаете: няма същество на земята, малко или голямо, което да не носи отговорност за делата си. Болестите, които нападат хората, се дължат на техни минали и сегашни прегрешения. Нищо не остава безнаказано.
Микробите, които днес тровят човешкия организъм, не са нищо друго, освен отровата на страха, на омразата, които говедата, кокошките, агънцата са изпитали към човека, когато ги е клал и убивал.
Възможно ли е това? Възможно е. Както една обидна дума може да отрови и разруши човешкия организъм, така страхът и омразата на животните, които човек коли, тровят неговия организъм. В този смисъл, и човек има възможност да руши, но има възможност и да гради. Ще кажете, че някой проповедник подронва основите на църквата.
към беседата >>
Човек не познава още и тялото си, с което работи.
Бог заповядва да вземат от човека всичко, както постъпиха с Йов, да го изпита как ще прояви Любовта си. Като се говори за Любовта, подразбираме абсолютна, безкористна Любов. Нека всеки от вас даде място на новите идеи в себе си, на абсолютната, безкористна Любов и, когато види резултат, тогава да говори. Докато не видите плод от работата си, нищо не говорете. Какъв смисъл има да говорите на хората за Дух и за душа, когато и на вас още не са ясни тези понятия?
Човек не познава още и тялото си, с което работи.
Сегашното тяло на човека е скелет на бъдещето тяло, което сега се създава. Един ден, когато се облече в ново тяло, тогава може да говори за тяло, за душа и за Дух.
към беседата >>
Възможно ли е това?
Едно трябва да знаете: няма същество на земята, малко или голямо, което да не носи отговорност за делата си. Болестите, които нападат хората, се дължат на техни минали и сегашни прегрешения. Нищо не остава безнаказано. Микробите, които днес тровят човешкия организъм, не са нищо друго, освен отровата на страха, на омразата, които говедата, кокошките, агънцата са изпитали към човека, когато ги е клал и убивал.
Възможно ли е това?
Възможно е. Както една обидна дума може да отрови и разруши човешкия организъм, така страхът и омразата на животните, които човек коли, тровят неговия организъм. В този смисъл, и човек има възможност да руши, но има възможност и да гради. Ще кажете, че някой проповедник подронва основите на църквата. Ако проповедникът е клон на едно дърво, а хората – плодове, които черпят сокове от клона, те нямат право да вадят криви заключения.
към беседата >>
Сегашното тяло на човека е скелет на бъдещето тяло, което сега се създава.
Като се говори за Любовта, подразбираме абсолютна, безкористна Любов. Нека всеки от вас даде място на новите идеи в себе си, на абсолютната, безкористна Любов и, когато види резултат, тогава да говори. Докато не видите плод от работата си, нищо не говорете. Какъв смисъл има да говорите на хората за Дух и за душа, когато и на вас още не са ясни тези понятия? Човек не познава още и тялото си, с което работи.
Сегашното тяло на човека е скелет на бъдещето тяло, което сега се създава.
Един ден, когато се облече в ново тяло, тогава може да говори за тяло, за душа и за Дух.
към беседата >>
Възможно е.
Едно трябва да знаете: няма същество на земята, малко или голямо, което да не носи отговорност за делата си. Болестите, които нападат хората, се дължат на техни минали и сегашни прегрешения. Нищо не остава безнаказано. Микробите, които днес тровят човешкия организъм, не са нищо друго, освен отровата на страха, на омразата, които говедата, кокошките, агънцата са изпитали към човека, когато ги е клал и убивал. Възможно ли е това?
Възможно е.
Както една обидна дума може да отрови и разруши човешкия организъм, така страхът и омразата на животните, които човек коли, тровят неговия организъм. В този смисъл, и човек има възможност да руши, но има възможност и да гради. Ще кажете, че някой проповедник подронва основите на църквата. Ако проповедникът е клон на едно дърво, а хората – плодове, които черпят сокове от клона, те нямат право да вадят криви заключения. Кривите заключения са нож или трион в ръката на неразумния, който отсича клона, на който е стъпил.
към беседата >>
Един ден, когато се облече в ново тяло, тогава може да говори за тяло, за душа и за Дух.
Нека всеки от вас даде място на новите идеи в себе си, на абсолютната, безкористна Любов и, когато види резултат, тогава да говори. Докато не видите плод от работата си, нищо не говорете. Какъв смисъл има да говорите на хората за Дух и за душа, когато и на вас още не са ясни тези понятия? Човек не познава още и тялото си, с което работи. Сегашното тяло на човека е скелет на бъдещето тяло, което сега се създава.
Един ден, когато се облече в ново тяло, тогава може да говори за тяло, за душа и за Дух.
към беседата >>
Както една обидна дума може да отрови и разруши човешкия организъм, така страхът и омразата на животните, които човек коли, тровят неговия организъм.
Болестите, които нападат хората, се дължат на техни минали и сегашни прегрешения. Нищо не остава безнаказано. Микробите, които днес тровят човешкия организъм, не са нищо друго, освен отровата на страха, на омразата, които говедата, кокошките, агънцата са изпитали към човека, когато ги е клал и убивал. Възможно ли е това? Възможно е.
Както една обидна дума може да отрови и разруши човешкия организъм, така страхът и омразата на животните, които човек коли, тровят неговия организъм.
В този смисъл, и човек има възможност да руши, но има възможност и да гради. Ще кажете, че някой проповедник подронва основите на църквата. Ако проповедникът е клон на едно дърво, а хората – плодове, които черпят сокове от клона, те нямат право да вадят криви заключения. Кривите заключения са нож или трион в ръката на неразумния, който отсича клона, на който е стъпил.
към беседата >>
Какво отношение има Христовото учение към всеки човек индивидуално?
Какво отношение има Христовото учение към всеки човек индивидуално?
То има отношение първо към Духа, после към душата и най-после към ума, сърцето и волята. Ако тялото ви е здраво, Духът ви може направо да му въздейства и помогне; ако тялото не е здраво, Духът трябва да търси посредници, да ви въздейства. Като посредници между Духа и тялото служат душата, умът, сърцето и волята. Чрез ума и сърцето си човек се убеждава, че за здравето му са нужни чист въздух, чиста вода, изобилна светлина и чиста, здравословна храна. Така той ще пречисти кръвта си, ще усили своя организъм и ще възприеме онова, което Духът и душата му нашепват.
към беседата >>
В този смисъл, и човек има възможност да руши, но има възможност и да гради.
Нищо не остава безнаказано. Микробите, които днес тровят човешкия организъм, не са нищо друго, освен отровата на страха, на омразата, които говедата, кокошките, агънцата са изпитали към човека, когато ги е клал и убивал. Възможно ли е това? Възможно е. Както една обидна дума може да отрови и разруши човешкия организъм, така страхът и омразата на животните, които човек коли, тровят неговия организъм.
В този смисъл, и човек има възможност да руши, но има възможност и да гради.
Ще кажете, че някой проповедник подронва основите на църквата. Ако проповедникът е клон на едно дърво, а хората – плодове, които черпят сокове от клона, те нямат право да вадят криви заключения. Кривите заключения са нож или трион в ръката на неразумния, който отсича клона, на който е стъпил.
към беседата >>
То има отношение първо към Духа, после към душата и най-после към ума, сърцето и волята.
Какво отношение има Христовото учение към всеки човек индивидуално?
То има отношение първо към Духа, после към душата и най-после към ума, сърцето и волята.
Ако тялото ви е здраво, Духът ви може направо да му въздейства и помогне; ако тялото не е здраво, Духът трябва да търси посредници, да ви въздейства. Като посредници между Духа и тялото служат душата, умът, сърцето и волята. Чрез ума и сърцето си човек се убеждава, че за здравето му са нужни чист въздух, чиста вода, изобилна светлина и чиста, здравословна храна. Така той ще пречисти кръвта си, ще усили своя организъм и ще възприеме онова, което Духът и душата му нашепват.
към беседата >>
Ще кажете, че някой проповедник подронва основите на църквата.
Микробите, които днес тровят човешкия организъм, не са нищо друго, освен отровата на страха, на омразата, които говедата, кокошките, агънцата са изпитали към човека, когато ги е клал и убивал. Възможно ли е това? Възможно е. Както една обидна дума може да отрови и разруши човешкия организъм, така страхът и омразата на животните, които човек коли, тровят неговия организъм. В този смисъл, и човек има възможност да руши, но има възможност и да гради.
Ще кажете, че някой проповедник подронва основите на църквата.
Ако проповедникът е клон на едно дърво, а хората – плодове, които черпят сокове от клона, те нямат право да вадят криви заключения. Кривите заключения са нож или трион в ръката на неразумния, който отсича клона, на който е стъпил.
към беседата >>
Ако тялото ви е здраво, Духът ви може направо да му въздейства и помогне; ако тялото не е здраво, Духът трябва да търси посредници, да ви въздейства.
Какво отношение има Христовото учение към всеки човек индивидуално? То има отношение първо към Духа, после към душата и най-после към ума, сърцето и волята.
Ако тялото ви е здраво, Духът ви може направо да му въздейства и помогне; ако тялото не е здраво, Духът трябва да търси посредници, да ви въздейства.
Като посредници между Духа и тялото служат душата, умът, сърцето и волята. Чрез ума и сърцето си човек се убеждава, че за здравето му са нужни чист въздух, чиста вода, изобилна светлина и чиста, здравословна храна. Така той ще пречисти кръвта си, ще усили своя организъм и ще възприеме онова, което Духът и душата му нашепват.
към беседата >>
Ако проповедникът е клон на едно дърво, а хората – плодове, които черпят сокове от клона, те нямат право да вадят криви заключения.
Възможно ли е това? Възможно е. Както една обидна дума може да отрови и разруши човешкия организъм, така страхът и омразата на животните, които човек коли, тровят неговия организъм. В този смисъл, и човек има възможност да руши, но има възможност и да гради. Ще кажете, че някой проповедник подронва основите на църквата.
Ако проповедникът е клон на едно дърво, а хората – плодове, които черпят сокове от клона, те нямат право да вадят криви заключения.
Кривите заключения са нож или трион в ръката на неразумния, който отсича клона, на който е стъпил.
към беседата >>
Като посредници между Духа и тялото служат душата, умът, сърцето и волята.
Какво отношение има Христовото учение към всеки човек индивидуално? То има отношение първо към Духа, после към душата и най-после към ума, сърцето и волята. Ако тялото ви е здраво, Духът ви може направо да му въздейства и помогне; ако тялото не е здраво, Духът трябва да търси посредници, да ви въздейства.
Като посредници между Духа и тялото служат душата, умът, сърцето и волята.
Чрез ума и сърцето си човек се убеждава, че за здравето му са нужни чист въздух, чиста вода, изобилна светлина и чиста, здравословна храна. Така той ще пречисти кръвта си, ще усили своя организъм и ще възприеме онова, което Духът и душата му нашепват.
към беседата >>
Кривите заключения са нож или трион в ръката на неразумния, който отсича клона, на който е стъпил.
Възможно е. Както една обидна дума може да отрови и разруши човешкия организъм, така страхът и омразата на животните, които човек коли, тровят неговия организъм. В този смисъл, и човек има възможност да руши, но има възможност и да гради. Ще кажете, че някой проповедник подронва основите на църквата. Ако проповедникът е клон на едно дърво, а хората – плодове, които черпят сокове от клона, те нямат право да вадят криви заключения.
Кривите заключения са нож или трион в ръката на неразумния, който отсича клона, на който е стъпил.
към беседата >>
Чрез ума и сърцето си човек се убеждава, че за здравето му са нужни чист въздух, чиста вода, изобилна светлина и чиста, здравословна храна.
Какво отношение има Христовото учение към всеки човек индивидуално? То има отношение първо към Духа, после към душата и най-после към ума, сърцето и волята. Ако тялото ви е здраво, Духът ви може направо да му въздейства и помогне; ако тялото не е здраво, Духът трябва да търси посредници, да ви въздейства. Като посредници между Духа и тялото служат душата, умът, сърцето и волята.
Чрез ума и сърцето си човек се убеждава, че за здравето му са нужни чист въздух, чиста вода, изобилна светлина и чиста, здравословна храна.
Така той ще пречисти кръвта си, ще усили своя организъм и ще възприеме онова, което Духът и душата му нашепват.
към беседата >>
Един ден Настрадин Ходжа се качил на едно дърво и започнал да сече клона, на който стъпил.
Един ден Настрадин Ходжа се качил на едно дърво и започнал да сече клона, на който стъпил.
Един минувач забелязал това и казал:
към беседата >>
Така той ще пречисти кръвта си, ще усили своя организъм и ще възприеме онова, което Духът и душата му нашепват.
Какво отношение има Христовото учение към всеки човек индивидуално? То има отношение първо към Духа, после към душата и най-после към ума, сърцето и волята. Ако тялото ви е здраво, Духът ви може направо да му въздейства и помогне; ако тялото не е здраво, Духът трябва да търси посредници, да ви въздейства. Като посредници между Духа и тялото служат душата, умът, сърцето и волята. Чрез ума и сърцето си човек се убеждава, че за здравето му са нужни чист въздух, чиста вода, изобилна светлина и чиста, здравословна храна.
Така той ще пречисти кръвта си, ще усили своя организъм и ще възприеме онова, което Духът и душата му нашепват.
към беседата >>
Един минувач забелязал това и казал:
Един ден Настрадин Ходжа се качил на едно дърво и започнал да сече клона, на който стъпил.
Един минувач забелязал това и казал:
към беседата >>
Стойте далеч от онзи, с когото сте в дисхармония.
Стойте далеч от онзи, с когото сте в дисхармония.
Не се стремете вълка да направите овца, с нищо не можете да го укротите. Не топлете змията в пазвата си, защото ще се обърне и ще ви ухапе. Пазвата ви е дадена за вашите деца, а не за змията.
към беседата >>
– Ходжа, не сечи клона, на който си стъпил, защото ще паднеш.
– Ходжа, не сечи клона, на който си стъпил, защото ще паднеш.
към беседата >>
Не се стремете вълка да направите овца, с нищо не можете да го укротите.
Стойте далеч от онзи, с когото сте в дисхармония.
Не се стремете вълка да направите овца, с нищо не можете да го укротите.
Не топлете змията в пазвата си, защото ще се обърне и ще ви ухапе. Пазвата ви е дадена за вашите деца, а не за змията.
към беседата >>
– Не е твоя работа!
– Не е твоя работа!
– отговорил Ходжата, – аз зная какво правя.
към беседата >>
Не топлете змията в пазвата си, защото ще се обърне и ще ви ухапе.
Стойте далеч от онзи, с когото сте в дисхармония. Не се стремете вълка да направите овца, с нищо не можете да го укротите.
Не топлете змията в пазвата си, защото ще се обърне и ще ви ухапе.
Пазвата ви е дадена за вашите деца, а не за змията.
към беседата >>
– отговорил Ходжата, – аз зная какво правя.
– Не е твоя работа!
– отговорил Ходжата, – аз зная какво правя.
към беседата >>
Пазвата ви е дадена за вашите деца, а не за змията.
Стойте далеч от онзи, с когото сте в дисхармония. Не се стремете вълка да направите овца, с нищо не можете да го укротите. Не топлете змията в пазвата си, защото ще се обърне и ще ви ухапе.
Пазвата ви е дадена за вашите деца, а не за змията.
към беседата >>
Ако и съвременните хора стъпят на един клон и започнат да го секат, сами ще си напакостят.
Ако и съвременните хора стъпят на един клон и започнат да го секат, сами ще си напакостят.
Тъй щото, слушайте този, който проповядва Истината. Не е важно, кой е той и отде е дошъл. Докато Христос живее във вас, и вие ще живеете. Разпнете ли вашия Христос, и себе си разпъвате. Няма по-голямо нещастие за човека от това, сам да затвори прозорците на своя ум и на своето сърце, да не влиза Светлина отвън.
към беседата >>
“Какво да правим с дълговете си?
“Какво да правим с дълговете си?
” – Ще ги платите, и след това ще бъдете спокойни. – “Какво да правим с онези, които не ни обичат? ” – Ще гледате по някакъв начин да се помирите. Докато постигнете това, ще минете през големи мъчнотии; постигнете ли го, добре ще ви бъде. Оставете се на влиянието на Разумните същества, които работят днес в света.
към беседата >>
Тъй щото, слушайте този, който проповядва Истината.
Ако и съвременните хора стъпят на един клон и започнат да го секат, сами ще си напакостят.
Тъй щото, слушайте този, който проповядва Истината.
Не е важно, кой е той и отде е дошъл. Докато Христос живее във вас, и вие ще живеете. Разпнете ли вашия Христос, и себе си разпъвате. Няма по-голямо нещастие за човека от това, сам да затвори прозорците на своя ум и на своето сърце, да не влиза Светлина отвън.
към беседата >>
” – Ще ги платите, и след това ще бъдете спокойни.
“Какво да правим с дълговете си?
” – Ще ги платите, и след това ще бъдете спокойни.
– “Какво да правим с онези, които не ни обичат? ” – Ще гледате по някакъв начин да се помирите. Докато постигнете това, ще минете през големи мъчнотии; постигнете ли го, добре ще ви бъде. Оставете се на влиянието на Разумните същества, които работят днес в света. Те правят преврат в човешките умове.
към беседата >>
Не е важно, кой е той и отде е дошъл.
Ако и съвременните хора стъпят на един клон и започнат да го секат, сами ще си напакостят. Тъй щото, слушайте този, който проповядва Истината.
Не е важно, кой е той и отде е дошъл.
Докато Христос живее във вас, и вие ще живеете. Разпнете ли вашия Христос, и себе си разпъвате. Няма по-голямо нещастие за човека от това, сам да затвори прозорците на своя ум и на своето сърце, да не влиза Светлина отвън.
към беседата >>
– “Какво да правим с онези, които не ни обичат?
“Какво да правим с дълговете си? ” – Ще ги платите, и след това ще бъдете спокойни.
– “Какво да правим с онези, които не ни обичат?
” – Ще гледате по някакъв начин да се помирите. Докато постигнете това, ще минете през големи мъчнотии; постигнете ли го, добре ще ви бъде. Оставете се на влиянието на Разумните същества, които работят днес в света. Те правят преврат в човешките умове. Те носят великите, Божествени идеи за братство, равенство и Свобода.
към беседата >>
Докато Христос живее във вас, и вие ще живеете.
Ако и съвременните хора стъпят на един клон и започнат да го секат, сами ще си напакостят. Тъй щото, слушайте този, който проповядва Истината. Не е важно, кой е той и отде е дошъл.
Докато Христос живее във вас, и вие ще живеете.
Разпнете ли вашия Христос, и себе си разпъвате. Няма по-голямо нещастие за човека от това, сам да затвори прозорците на своя ум и на своето сърце, да не влиза Светлина отвън.
към беседата >>
” – Ще гледате по някакъв начин да се помирите.
“Какво да правим с дълговете си? ” – Ще ги платите, и след това ще бъдете спокойни. – “Какво да правим с онези, които не ни обичат?
” – Ще гледате по някакъв начин да се помирите.
Докато постигнете това, ще минете през големи мъчнотии; постигнете ли го, добре ще ви бъде. Оставете се на влиянието на Разумните същества, които работят днес в света. Те правят преврат в човешките умове. Те носят великите, Божествени идеи за братство, равенство и Свобода. Онези, които са готови по ум и по сърце, ще приемат техните идеи и ще ги реализират най-много след десет години; други ще ги реализират след сто години, а някои – след хиляда години.
към беседата >>
Разпнете ли вашия Христос, и себе си разпъвате.
Ако и съвременните хора стъпят на един клон и започнат да го секат, сами ще си напакостят. Тъй щото, слушайте този, който проповядва Истината. Не е важно, кой е той и отде е дошъл. Докато Христос живее във вас, и вие ще живеете.
Разпнете ли вашия Христос, и себе си разпъвате.
Няма по-голямо нещастие за човека от това, сам да затвори прозорците на своя ум и на своето сърце, да не влиза Светлина отвън.
към беседата >>
Докато постигнете това, ще минете през големи мъчнотии; постигнете ли го, добре ще ви бъде.
“Какво да правим с дълговете си? ” – Ще ги платите, и след това ще бъдете спокойни. – “Какво да правим с онези, които не ни обичат? ” – Ще гледате по някакъв начин да се помирите.
Докато постигнете това, ще минете през големи мъчнотии; постигнете ли го, добре ще ви бъде.
Оставете се на влиянието на Разумните същества, които работят днес в света. Те правят преврат в човешките умове. Те носят великите, Божествени идеи за братство, равенство и Свобода. Онези, които са готови по ум и по сърце, ще приемат техните идеи и ще ги реализират най-много след десет години; други ще ги реализират след сто години, а някои – след хиляда години. Тогава всички хора ще разберат, че Животът има смисъл при всички условия – при скърби и радости, при богатство и сиромашия.
към беседата >>
Няма по-голямо нещастие за човека от това, сам да затвори прозорците на своя ум и на своето сърце, да не влиза Светлина отвън.
Ако и съвременните хора стъпят на един клон и започнат да го секат, сами ще си напакостят. Тъй щото, слушайте този, който проповядва Истината. Не е важно, кой е той и отде е дошъл. Докато Христос живее във вас, и вие ще живеете. Разпнете ли вашия Христос, и себе си разпъвате.
Няма по-голямо нещастие за човека от това, сам да затвори прозорците на своя ум и на своето сърце, да не влиза Светлина отвън.
към беседата >>
Оставете се на влиянието на Разумните същества, които работят днес в света.
“Какво да правим с дълговете си? ” – Ще ги платите, и след това ще бъдете спокойни. – “Какво да правим с онези, които не ни обичат? ” – Ще гледате по някакъв начин да се помирите. Докато постигнете това, ще минете през големи мъчнотии; постигнете ли го, добре ще ви бъде.
Оставете се на влиянието на Разумните същества, които работят днес в света.
Те правят преврат в човешките умове. Те носят великите, Божествени идеи за братство, равенство и Свобода. Онези, които са готови по ум и по сърце, ще приемат техните идеи и ще ги реализират най-много след десет години; други ще ги реализират след сто години, а някои – след хиляда години. Тогава всички хора ще разберат, че Животът има смисъл при всички условия – при скърби и радости, при богатство и сиромашия. Радвайте се, че имате скърби, защото те предхождат идването на Любовта.
към беседата >>
Сега ние сме си поставили за задача, да превърнем всички бацили-вълци в кротки овце.
Сега ние сме си поставили за задача, да превърнем всички бацили-вълци в кротки овце.
В бъдеще няма да съществуват лъжа, кражба, завист, омраза, безлюбие. Тогава Любовта ще царува между хората. – Коя Любов? Любовта е една – Божията Любов. Всичко останало – чувства, настроения, разположения, не е Любов.
към беседата >>
Те правят преврат в човешките умове.
” – Ще ги платите, и след това ще бъдете спокойни. – “Какво да правим с онези, които не ни обичат? ” – Ще гледате по някакъв начин да се помирите. Докато постигнете това, ще минете през големи мъчнотии; постигнете ли го, добре ще ви бъде. Оставете се на влиянието на Разумните същества, които работят днес в света.
Те правят преврат в човешките умове.
Те носят великите, Божествени идеи за братство, равенство и Свобода. Онези, които са готови по ум и по сърце, ще приемат техните идеи и ще ги реализират най-много след десет години; други ще ги реализират след сто години, а някои – след хиляда години. Тогава всички хора ще разберат, че Животът има смисъл при всички условия – при скърби и радости, при богатство и сиромашия. Радвайте се, че имате скърби, защото те предхождат идването на Любовта.
към беседата >>
В бъдеще няма да съществуват лъжа, кражба, завист, омраза, безлюбие.
Сега ние сме си поставили за задача, да превърнем всички бацили-вълци в кротки овце.
В бъдеще няма да съществуват лъжа, кражба, завист, омраза, безлюбие.
Тогава Любовта ще царува между хората. – Коя Любов? Любовта е една – Божията Любов. Всичко останало – чувства, настроения, разположения, не е Любов.
към беседата >>
Те носят великите, Божествени идеи за братство, равенство и Свобода.
– “Какво да правим с онези, които не ни обичат? ” – Ще гледате по някакъв начин да се помирите. Докато постигнете това, ще минете през големи мъчнотии; постигнете ли го, добре ще ви бъде. Оставете се на влиянието на Разумните същества, които работят днес в света. Те правят преврат в човешките умове.
Те носят великите, Божествени идеи за братство, равенство и Свобода.
Онези, които са готови по ум и по сърце, ще приемат техните идеи и ще ги реализират най-много след десет години; други ще ги реализират след сто години, а някои – след хиляда години. Тогава всички хора ще разберат, че Животът има смисъл при всички условия – при скърби и радости, при богатство и сиромашия. Радвайте се, че имате скърби, защото те предхождат идването на Любовта.
към беседата >>
Тогава Любовта ще царува между хората.
Сега ние сме си поставили за задача, да превърнем всички бацили-вълци в кротки овце. В бъдеще няма да съществуват лъжа, кражба, завист, омраза, безлюбие.
Тогава Любовта ще царува между хората.
– Коя Любов? Любовта е една – Божията Любов. Всичко останало – чувства, настроения, разположения, не е Любов.
към беседата >>
Онези, които са готови по ум и по сърце, ще приемат техните идеи и ще ги реализират най-много след десет години; други ще ги реализират след сто години, а някои – след хиляда години.
” – Ще гледате по някакъв начин да се помирите. Докато постигнете това, ще минете през големи мъчнотии; постигнете ли го, добре ще ви бъде. Оставете се на влиянието на Разумните същества, които работят днес в света. Те правят преврат в човешките умове. Те носят великите, Божествени идеи за братство, равенство и Свобода.
Онези, които са готови по ум и по сърце, ще приемат техните идеи и ще ги реализират най-много след десет години; други ще ги реализират след сто години, а някои – след хиляда години.
Тогава всички хора ще разберат, че Животът има смисъл при всички условия – при скърби и радости, при богатство и сиромашия. Радвайте се, че имате скърби, защото те предхождат идването на Любовта.
към беседата >>
– Коя Любов?
Сега ние сме си поставили за задача, да превърнем всички бацили-вълци в кротки овце. В бъдеще няма да съществуват лъжа, кражба, завист, омраза, безлюбие. Тогава Любовта ще царува между хората.
– Коя Любов?
Любовта е една – Божията Любов. Всичко останало – чувства, настроения, разположения, не е Любов.
към беседата >>
Тогава всички хора ще разберат, че Животът има смисъл при всички условия – при скърби и радости, при богатство и сиромашия.
Докато постигнете това, ще минете през големи мъчнотии; постигнете ли го, добре ще ви бъде. Оставете се на влиянието на Разумните същества, които работят днес в света. Те правят преврат в човешките умове. Те носят великите, Божествени идеи за братство, равенство и Свобода. Онези, които са готови по ум и по сърце, ще приемат техните идеи и ще ги реализират най-много след десет години; други ще ги реализират след сто години, а някои – след хиляда години.
Тогава всички хора ще разберат, че Животът има смисъл при всички условия – при скърби и радости, при богатство и сиромашия.
Радвайте се, че имате скърби, защото те предхождат идването на Любовта.
към беседата >>
Любовта е една – Божията Любов.
Сега ние сме си поставили за задача, да превърнем всички бацили-вълци в кротки овце. В бъдеще няма да съществуват лъжа, кражба, завист, омраза, безлюбие. Тогава Любовта ще царува между хората. – Коя Любов?
Любовта е една – Божията Любов.
Всичко останало – чувства, настроения, разположения, не е Любов.
към беседата >>
Радвайте се, че имате скърби, защото те предхождат идването на Любовта.
Оставете се на влиянието на Разумните същества, които работят днес в света. Те правят преврат в човешките умове. Те носят великите, Божествени идеи за братство, равенство и Свобода. Онези, които са готови по ум и по сърце, ще приемат техните идеи и ще ги реализират най-много след десет години; други ще ги реализират след сто години, а някои – след хиляда години. Тогава всички хора ще разберат, че Животът има смисъл при всички условия – при скърби и радости, при богатство и сиромашия.
Радвайте се, че имате скърби, защото те предхождат идването на Любовта.
към беседата >>
Всичко останало – чувства, настроения, разположения, не е Любов.
Сега ние сме си поставили за задача, да превърнем всички бацили-вълци в кротки овце. В бъдеще няма да съществуват лъжа, кражба, завист, омраза, безлюбие. Тогава Любовта ще царува между хората. – Коя Любов? Любовта е една – Божията Любов.
Всичко останало – чувства, настроения, разположения, не е Любов.
към беседата >>
Чрез страдания и скърби човек се чисти и приготвя за великия Божествен живот, който иде на земята.
Чрез страдания и скърби човек се чисти и приготвя за великия Божествен живот, който иде на земята.
Който се домогне до този Живот, ще благодари на Бога за благото, което му е дал, и ще си отиде от този свят доволен и сит. Близките му няма да го оплакват, няма да му четат надгробни речи. Преди да си замине, той ще ги извика при себе си, ще се сбогува, ще остави къщата и нивата си, те да я обработват и ще каже: “Отивам при Господа. Пожелайте ми добър път.” Щом стигне на определеното за него място, ще пише писмо на близките си, че е пристигнал благополучно, че е добре. Само така ще разберете какво представлява онзи свят.
към беседата >>
Съвременните лекари са забелязали, че всяка болест изисква специална храна.
Съвременните лекари са забелязали, че всяка болест изисква специална храна.
Във време на боледуване и след оздравяване от дадена болест, човек се нуждае от специфична храна. Например, който е боледувал от треска, иска да яде кисело; при друга болест човек се нуждае от сладка храна. Болестите произвеждат неестествени състояния в човека, което показва, че той носи последствията на своя неестествен живот от миналото. Когато придобие Божествения живот, човек ще употребява естествена, чиста храна. Днес хората страдат физически и душевно, по причина на неправилно хранене.
към беседата >>
Който се домогне до този Живот, ще благодари на Бога за благото, което му е дал, и ще си отиде от този свят доволен и сит.
Чрез страдания и скърби човек се чисти и приготвя за великия Божествен живот, който иде на земята.
Който се домогне до този Живот, ще благодари на Бога за благото, което му е дал, и ще си отиде от този свят доволен и сит.
Близките му няма да го оплакват, няма да му четат надгробни речи. Преди да си замине, той ще ги извика при себе си, ще се сбогува, ще остави къщата и нивата си, те да я обработват и ще каже: “Отивам при Господа. Пожелайте ми добър път.” Щом стигне на определеното за него място, ще пише писмо на близките си, че е пристигнал благополучно, че е добре. Само така ще разберете какво представлява онзи свят.
към беседата >>
Във време на боледуване и след оздравяване от дадена болест, човек се нуждае от специфична храна.
Съвременните лекари са забелязали, че всяка болест изисква специална храна.
Във време на боледуване и след оздравяване от дадена болест, човек се нуждае от специфична храна.
Например, който е боледувал от треска, иска да яде кисело; при друга болест човек се нуждае от сладка храна. Болестите произвеждат неестествени състояния в човека, което показва, че той носи последствията на своя неестествен живот от миналото. Когато придобие Божествения живот, човек ще употребява естествена, чиста храна. Днес хората страдат физически и душевно, по причина на неправилно хранене. Те не знаят, каква храна да употребяват.
към беседата >>
Близките му няма да го оплакват, няма да му четат надгробни речи.
Чрез страдания и скърби човек се чисти и приготвя за великия Божествен живот, който иде на земята. Който се домогне до този Живот, ще благодари на Бога за благото, което му е дал, и ще си отиде от този свят доволен и сит.
Близките му няма да го оплакват, няма да му четат надгробни речи.
Преди да си замине, той ще ги извика при себе си, ще се сбогува, ще остави къщата и нивата си, те да я обработват и ще каже: “Отивам при Господа. Пожелайте ми добър път.” Щом стигне на определеното за него място, ще пише писмо на близките си, че е пристигнал благополучно, че е добре. Само така ще разберете какво представлява онзи свят.
към беседата >>
Например, който е боледувал от треска, иска да яде кисело; при друга болест човек се нуждае от сладка храна.
Съвременните лекари са забелязали, че всяка болест изисква специална храна. Във време на боледуване и след оздравяване от дадена болест, човек се нуждае от специфична храна.
Например, който е боледувал от треска, иска да яде кисело; при друга болест човек се нуждае от сладка храна.
Болестите произвеждат неестествени състояния в човека, което показва, че той носи последствията на своя неестествен живот от миналото. Когато придобие Божествения живот, човек ще употребява естествена, чиста храна. Днес хората страдат физически и душевно, по причина на неправилно хранене. Те не знаят, каква храна да употребяват. Ако искате стомахът ви да бъде в изправност, употребявайте само по едно ядене на ден и никога не преяждайте.
към беседата >>
Преди да си замине, той ще ги извика при себе си, ще се сбогува, ще остави къщата и нивата си, те да я обработват и ще каже: “Отивам при Господа.
Чрез страдания и скърби човек се чисти и приготвя за великия Божествен живот, който иде на земята. Който се домогне до този Живот, ще благодари на Бога за благото, което му е дал, и ще си отиде от този свят доволен и сит. Близките му няма да го оплакват, няма да му четат надгробни речи.
Преди да си замине, той ще ги извика при себе си, ще се сбогува, ще остави къщата и нивата си, те да я обработват и ще каже: “Отивам при Господа.
Пожелайте ми добър път.” Щом стигне на определеното за него място, ще пише писмо на близките си, че е пристигнал благополучно, че е добре. Само така ще разберете какво представлява онзи свят.
към беседата >>
Болестите произвеждат неестествени състояния в човека, което показва, че той носи последствията на своя неестествен живот от миналото.
Съвременните лекари са забелязали, че всяка болест изисква специална храна. Във време на боледуване и след оздравяване от дадена болест, човек се нуждае от специфична храна. Например, който е боледувал от треска, иска да яде кисело; при друга болест човек се нуждае от сладка храна.
Болестите произвеждат неестествени състояния в човека, което показва, че той носи последствията на своя неестествен живот от миналото.
Когато придобие Божествения живот, човек ще употребява естествена, чиста храна. Днес хората страдат физически и душевно, по причина на неправилно хранене. Те не знаят, каква храна да употребяват. Ако искате стомахът ви да бъде в изправност, употребявайте само по едно ядене на ден и никога не преяждайте. При това, за предпочитане е вегетарианската храна пред месната.
към беседата >>
Пожелайте ми добър път.” Щом стигне на определеното за него място, ще пише писмо на близките си, че е пристигнал благополучно, че е добре.
Чрез страдания и скърби човек се чисти и приготвя за великия Божествен живот, който иде на земята. Който се домогне до този Живот, ще благодари на Бога за благото, което му е дал, и ще си отиде от този свят доволен и сит. Близките му няма да го оплакват, няма да му четат надгробни речи. Преди да си замине, той ще ги извика при себе си, ще се сбогува, ще остави къщата и нивата си, те да я обработват и ще каже: “Отивам при Господа.
Пожелайте ми добър път.” Щом стигне на определеното за него място, ще пише писмо на близките си, че е пристигнал благополучно, че е добре.
Само така ще разберете какво представлява онзи свят.
към беседата >>
Когато придобие Божествения живот, човек ще употребява естествена, чиста храна.
Съвременните лекари са забелязали, че всяка болест изисква специална храна. Във време на боледуване и след оздравяване от дадена болест, човек се нуждае от специфична храна. Например, който е боледувал от треска, иска да яде кисело; при друга болест човек се нуждае от сладка храна. Болестите произвеждат неестествени състояния в човека, което показва, че той носи последствията на своя неестествен живот от миналото.
Когато придобие Божествения живот, човек ще употребява естествена, чиста храна.
Днес хората страдат физически и душевно, по причина на неправилно хранене. Те не знаят, каква храна да употребяват. Ако искате стомахът ви да бъде в изправност, употребявайте само по едно ядене на ден и никога не преяждайте. При това, за предпочитане е вегетарианската храна пред месната. От вегетарианската храна за предпочитане са плодовете.
към беседата >>
Само така ще разберете какво представлява онзи свят.
Чрез страдания и скърби човек се чисти и приготвя за великия Божествен живот, който иде на земята. Който се домогне до този Живот, ще благодари на Бога за благото, което му е дал, и ще си отиде от този свят доволен и сит. Близките му няма да го оплакват, няма да му четат надгробни речи. Преди да си замине, той ще ги извика при себе си, ще се сбогува, ще остави къщата и нивата си, те да я обработват и ще каже: “Отивам при Господа. Пожелайте ми добър път.” Щом стигне на определеното за него място, ще пише писмо на близките си, че е пристигнал благополучно, че е добре.
Само така ще разберете какво представлява онзи свят.
към беседата >>
Днес хората страдат физически и душевно, по причина на неправилно хранене.
Съвременните лекари са забелязали, че всяка болест изисква специална храна. Във време на боледуване и след оздравяване от дадена болест, човек се нуждае от специфична храна. Например, който е боледувал от треска, иска да яде кисело; при друга болест човек се нуждае от сладка храна. Болестите произвеждат неестествени състояния в човека, което показва, че той носи последствията на своя неестествен живот от миналото. Когато придобие Божествения живот, човек ще употребява естествена, чиста храна.
Днес хората страдат физически и душевно, по причина на неправилно хранене.
Те не знаят, каква храна да употребяват. Ако искате стомахът ви да бъде в изправност, употребявайте само по едно ядене на ден и никога не преяждайте. При това, за предпочитане е вегетарианската храна пред месната. От вегетарианската храна за предпочитане са плодовете.
към беседата >>
И днес има хора, които говорят с жителите на онзи свят.
И днес има хора, които говорят с жителите на онзи свят.
Голямо благо е за човека, да го посети някой велик Дух. При Аврама дойдоха трима Ангела – велики Духове, които му донесоха блага вест. Той закла едно теле и ги нагости. Когато ви посети някой велик Дух, постъпете и вие като Аврама, нахранете го и му благодарете за добрата вест, която ви носи. Ако не го нагостите, той ще си замине, без да ви даде нещо.
към беседата >>
Те не знаят, каква храна да употребяват.
Във време на боледуване и след оздравяване от дадена болест, човек се нуждае от специфична храна. Например, който е боледувал от треска, иска да яде кисело; при друга болест човек се нуждае от сладка храна. Болестите произвеждат неестествени състояния в човека, което показва, че той носи последствията на своя неестествен живот от миналото. Когато придобие Божествения живот, човек ще употребява естествена, чиста храна. Днес хората страдат физически и душевно, по причина на неправилно хранене.
Те не знаят, каква храна да употребяват.
Ако искате стомахът ви да бъде в изправност, употребявайте само по едно ядене на ден и никога не преяждайте. При това, за предпочитане е вегетарианската храна пред месната. От вегетарианската храна за предпочитане са плодовете.
към беседата >>
Голямо благо е за човека, да го посети някой велик Дух.
И днес има хора, които говорят с жителите на онзи свят.
Голямо благо е за човека, да го посети някой велик Дух.
При Аврама дойдоха трима Ангела – велики Духове, които му донесоха блага вест. Той закла едно теле и ги нагости. Когато ви посети някой велик Дух, постъпете и вие като Аврама, нахранете го и му благодарете за добрата вест, която ви носи. Ако не го нагостите, той ще си замине, без да ви даде нещо. Когото Духът е посетил, той става смел и решителен, готов на всякакви жертви.
към беседата >>
Ако искате стомахът ви да бъде в изправност, употребявайте само по едно ядене на ден и никога не преяждайте.
Например, който е боледувал от треска, иска да яде кисело; при друга болест човек се нуждае от сладка храна. Болестите произвеждат неестествени състояния в човека, което показва, че той носи последствията на своя неестествен живот от миналото. Когато придобие Божествения живот, човек ще употребява естествена, чиста храна. Днес хората страдат физически и душевно, по причина на неправилно хранене. Те не знаят, каква храна да употребяват.
Ако искате стомахът ви да бъде в изправност, употребявайте само по едно ядене на ден и никога не преяждайте.
При това, за предпочитане е вегетарианската храна пред месната. От вегетарианската храна за предпочитане са плодовете.
към беседата >>
При Аврама дойдоха трима Ангела – велики Духове, които му донесоха блага вест.
И днес има хора, които говорят с жителите на онзи свят. Голямо благо е за човека, да го посети някой велик Дух.
При Аврама дойдоха трима Ангела – велики Духове, които му донесоха блага вест.
Той закла едно теле и ги нагости. Когато ви посети някой велик Дух, постъпете и вие като Аврама, нахранете го и му благодарете за добрата вест, която ви носи. Ако не го нагостите, той ще си замине, без да ви даде нещо. Когото Духът е посетил, той става смел и решителен, готов на всякакви жертви. Мома, когато се влюби, също става смела – Духът я е посетил.
към беседата >>
При това, за предпочитане е вегетарианската храна пред месната.
Болестите произвеждат неестествени състояния в човека, което показва, че той носи последствията на своя неестествен живот от миналото. Когато придобие Божествения живот, човек ще употребява естествена, чиста храна. Днес хората страдат физически и душевно, по причина на неправилно хранене. Те не знаят, каква храна да употребяват. Ако искате стомахът ви да бъде в изправност, употребявайте само по едно ядене на ден и никога не преяждайте.
При това, за предпочитане е вегетарианската храна пред месната.
От вегетарианската храна за предпочитане са плодовете.
към беседата >>
Той закла едно теле и ги нагости.
И днес има хора, които говорят с жителите на онзи свят. Голямо благо е за човека, да го посети някой велик Дух. При Аврама дойдоха трима Ангела – велики Духове, които му донесоха блага вест.
Той закла едно теле и ги нагости.
Когато ви посети някой велик Дух, постъпете и вие като Аврама, нахранете го и му благодарете за добрата вест, която ви носи. Ако не го нагостите, той ще си замине, без да ви даде нещо. Когото Духът е посетил, той става смел и решителен, готов на всякакви жертви. Мома, когато се влюби, също става смела – Духът я е посетил. Ако знае как да Го посрещне, Той оставя добрата вест.
към беседата >>
От вегетарианската храна за предпочитане са плодовете.
Когато придобие Божествения живот, човек ще употребява естествена, чиста храна. Днес хората страдат физически и душевно, по причина на неправилно хранене. Те не знаят, каква храна да употребяват. Ако искате стомахът ви да бъде в изправност, употребявайте само по едно ядене на ден и никога не преяждайте. При това, за предпочитане е вегетарианската храна пред месната.
От вегетарианската храна за предпочитане са плодовете.
към беседата >>
Когато ви посети някой велик Дух, постъпете и вие като Аврама, нахранете го и му благодарете за добрата вест, която ви носи.
И днес има хора, които говорят с жителите на онзи свят. Голямо благо е за човека, да го посети някой велик Дух. При Аврама дойдоха трима Ангела – велики Духове, които му донесоха блага вест. Той закла едно теле и ги нагости.
Когато ви посети някой велик Дух, постъпете и вие като Аврама, нахранете го и му благодарете за добрата вест, която ви носи.
Ако не го нагостите, той ще си замине, без да ви даде нещо. Когото Духът е посетил, той става смел и решителен, готов на всякакви жертви. Мома, когато се влюби, също става смела – Духът я е посетил. Ако знае как да Го посрещне, Той оставя добрата вест. Не може ли да Го посрещне добре, Той си заминава.
към беседата >>
Както се храните физически, същите правила ще спазвате и при храненето на сърцето и на ума си.
Както се храните физически, същите правила ще спазвате и при храненето на сърцето и на ума си.
Всеки ден ще давате по едно чувство на сърцето и по една мисъл на ума си, да ги обработвате добре. Докато не ги обработите, не пристъпвайте към други. При това, никога не смесвайте чувствата си; не смесвайте и мислите си. Не се позволява никакво преяждане, нито на физическия свят, нито в Сърдечния и Умствения. Някой иска да преживява силни чувства, да трогват сърцето и душата му.
към беседата >>
Ако не го нагостите, той ще си замине, без да ви даде нещо.
И днес има хора, които говорят с жителите на онзи свят. Голямо благо е за човека, да го посети някой велик Дух. При Аврама дойдоха трима Ангела – велики Духове, които му донесоха блага вест. Той закла едно теле и ги нагости. Когато ви посети някой велик Дух, постъпете и вие като Аврама, нахранете го и му благодарете за добрата вест, която ви носи.
Ако не го нагостите, той ще си замине, без да ви даде нещо.
Когото Духът е посетил, той става смел и решителен, готов на всякакви жертви. Мома, когато се влюби, също става смела – Духът я е посетил. Ако знае как да Го посрещне, Той оставя добрата вест. Не може ли да Го посрещне добре, Той си заминава. Бъдете внимателни към Духа, да не Го огорчите.
към беседата >>
Всеки ден ще давате по едно чувство на сърцето и по една мисъл на ума си, да ги обработвате добре.
Както се храните физически, същите правила ще спазвате и при храненето на сърцето и на ума си.
Всеки ден ще давате по едно чувство на сърцето и по една мисъл на ума си, да ги обработвате добре.
Докато не ги обработите, не пристъпвайте към други. При това, никога не смесвайте чувствата си; не смесвайте и мислите си. Не се позволява никакво преяждане, нито на физическия свят, нито в Сърдечния и Умствения. Някой иска да преживява силни чувства, да трогват сърцето и душата му. Щом искате силни чувства, посещавайте болни и страдащи.
към беседата >>
Когото Духът е посетил, той става смел и решителен, готов на всякакви жертви.
Голямо благо е за човека, да го посети някой велик Дух. При Аврама дойдоха трима Ангела – велики Духове, които му донесоха блага вест. Той закла едно теле и ги нагости. Когато ви посети някой велик Дух, постъпете и вие като Аврама, нахранете го и му благодарете за добрата вест, която ви носи. Ако не го нагостите, той ще си замине, без да ви даде нещо.
Когото Духът е посетил, той става смел и решителен, готов на всякакви жертви.
Мома, когато се влюби, също става смела – Духът я е посетил. Ако знае как да Го посрещне, Той оставя добрата вест. Не може ли да Го посрещне добре, Той си заминава. Бъдете внимателни към Духа, да не Го огорчите.
към беседата >>
Докато не ги обработите, не пристъпвайте към други.
Както се храните физически, същите правила ще спазвате и при храненето на сърцето и на ума си. Всеки ден ще давате по едно чувство на сърцето и по една мисъл на ума си, да ги обработвате добре.
Докато не ги обработите, не пристъпвайте към други.
При това, никога не смесвайте чувствата си; не смесвайте и мислите си. Не се позволява никакво преяждане, нито на физическия свят, нито в Сърдечния и Умствения. Някой иска да преживява силни чувства, да трогват сърцето и душата му. Щом искате силни чувства, посещавайте болни и страдащи. Там ще изпитате различни чувства, но ще задържите едно и него ще обработите.
към беседата >>
Мома, когато се влюби, също става смела – Духът я е посетил.
При Аврама дойдоха трима Ангела – велики Духове, които му донесоха блага вест. Той закла едно теле и ги нагости. Когато ви посети някой велик Дух, постъпете и вие като Аврама, нахранете го и му благодарете за добрата вест, която ви носи. Ако не го нагостите, той ще си замине, без да ви даде нещо. Когото Духът е посетил, той става смел и решителен, готов на всякакви жертви.
Мома, когато се влюби, също става смела – Духът я е посетил.
Ако знае как да Го посрещне, Той оставя добрата вест. Не може ли да Го посрещне добре, Той си заминава. Бъдете внимателни към Духа, да не Го огорчите.
към беседата >>
При това, никога не смесвайте чувствата си; не смесвайте и мислите си.
Както се храните физически, същите правила ще спазвате и при храненето на сърцето и на ума си. Всеки ден ще давате по едно чувство на сърцето и по една мисъл на ума си, да ги обработвате добре. Докато не ги обработите, не пристъпвайте към други.
При това, никога не смесвайте чувствата си; не смесвайте и мислите си.
Не се позволява никакво преяждане, нито на физическия свят, нито в Сърдечния и Умствения. Някой иска да преживява силни чувства, да трогват сърцето и душата му. Щом искате силни чувства, посещавайте болни и страдащи. Там ще изпитате различни чувства, но ще задържите едно и него ще обработите. На другия ден ще работите с друго чувство.
към беседата >>
Ако знае как да Го посрещне, Той оставя добрата вест.
Той закла едно теле и ги нагости. Когато ви посети някой велик Дух, постъпете и вие като Аврама, нахранете го и му благодарете за добрата вест, която ви носи. Ако не го нагостите, той ще си замине, без да ви даде нещо. Когото Духът е посетил, той става смел и решителен, готов на всякакви жертви. Мома, когато се влюби, също става смела – Духът я е посетил.
Ако знае как да Го посрещне, Той оставя добрата вест.
Не може ли да Го посрещне добре, Той си заминава. Бъдете внимателни към Духа, да не Го огорчите.
към беседата >>
Не се позволява никакво преяждане, нито на физическия свят, нито в Сърдечния и Умствения.
Както се храните физически, същите правила ще спазвате и при храненето на сърцето и на ума си. Всеки ден ще давате по едно чувство на сърцето и по една мисъл на ума си, да ги обработвате добре. Докато не ги обработите, не пристъпвайте към други. При това, никога не смесвайте чувствата си; не смесвайте и мислите си.
Не се позволява никакво преяждане, нито на физическия свят, нито в Сърдечния и Умствения.
Някой иска да преживява силни чувства, да трогват сърцето и душата му. Щом искате силни чувства, посещавайте болни и страдащи. Там ще изпитате различни чувства, но ще задържите едно и него ще обработите. На другия ден ще работите с друго чувство. – "Искам да бъда щастлив." – Щом търсите щастие на земята, трябва да се свържете с хора, които ви разбират, на които можете всякога да разчитате, които могат да се жертват за вас и които заради вас са готови да се качат на Небето и да слязат на земята.
към беседата >>
Не може ли да Го посрещне добре, Той си заминава.
Когато ви посети някой велик Дух, постъпете и вие като Аврама, нахранете го и му благодарете за добрата вест, която ви носи. Ако не го нагостите, той ще си замине, без да ви даде нещо. Когото Духът е посетил, той става смел и решителен, готов на всякакви жертви. Мома, когато се влюби, също става смела – Духът я е посетил. Ако знае как да Го посрещне, Той оставя добрата вест.
Не може ли да Го посрещне добре, Той си заминава.
Бъдете внимателни към Духа, да не Го огорчите.
към беседата >>
Някой иска да преживява силни чувства, да трогват сърцето и душата му.
Както се храните физически, същите правила ще спазвате и при храненето на сърцето и на ума си. Всеки ден ще давате по едно чувство на сърцето и по една мисъл на ума си, да ги обработвате добре. Докато не ги обработите, не пристъпвайте към други. При това, никога не смесвайте чувствата си; не смесвайте и мислите си. Не се позволява никакво преяждане, нито на физическия свят, нито в Сърдечния и Умствения.
Някой иска да преживява силни чувства, да трогват сърцето и душата му.
Щом искате силни чувства, посещавайте болни и страдащи. Там ще изпитате различни чувства, но ще задържите едно и него ще обработите. На другия ден ще работите с друго чувство. – "Искам да бъда щастлив." – Щом търсите щастие на земята, трябва да се свържете с хора, които ви разбират, на които можете всякога да разчитате, които могат да се жертват за вас и които заради вас са готови да се качат на Небето и да слязат на земята. – "Къде ще намеря такива хора?
към беседата >>
Бъдете внимателни към Духа, да не Го огорчите.
Ако не го нагостите, той ще си замине, без да ви даде нещо. Когото Духът е посетил, той става смел и решителен, готов на всякакви жертви. Мома, когато се влюби, също става смела – Духът я е посетил. Ако знае как да Го посрещне, Той оставя добрата вест. Не може ли да Го посрещне добре, Той си заминава.
Бъдете внимателни към Духа, да не Го огорчите.
към беседата >>
Щом искате силни чувства, посещавайте болни и страдащи.
Всеки ден ще давате по едно чувство на сърцето и по една мисъл на ума си, да ги обработвате добре. Докато не ги обработите, не пристъпвайте към други. При това, никога не смесвайте чувствата си; не смесвайте и мислите си. Не се позволява никакво преяждане, нито на физическия свят, нито в Сърдечния и Умствения. Някой иска да преживява силни чувства, да трогват сърцето и душата му.
Щом искате силни чувства, посещавайте болни и страдащи.
Там ще изпитате различни чувства, но ще задържите едно и него ще обработите. На другия ден ще работите с друго чувство. – "Искам да бъда щастлив." – Щом търсите щастие на земята, трябва да се свържете с хора, които ви разбират, на които можете всякога да разчитате, които могат да се жертват за вас и които заради вас са готови да се качат на Небето и да слязат на земята. – "Къде ще намеря такива хора? " – Не ги търси, нека всеки от вас бъде човекът, когото другите търсят.
към беседата >>
Сегашните хора са души без Духове, т.е.
Сегашните хора са души без Духове, т.е.
жени без мъже. Затова днес всички мъже и жени са недоволни от живота си, страдат, мъчат се. Не се мъчете, не страдайте, но бъдете готови да посрещнете вашия Дух. И като дойде, ценете го. Той може да дойде във форма на мъж, жена, или дете – безразлично; приемете го добре в дома си, за да остави добрата вест, която ви носи.
към беседата >>
Там ще изпитате различни чувства, но ще задържите едно и него ще обработите.
Докато не ги обработите, не пристъпвайте към други. При това, никога не смесвайте чувствата си; не смесвайте и мислите си. Не се позволява никакво преяждане, нито на физическия свят, нито в Сърдечния и Умствения. Някой иска да преживява силни чувства, да трогват сърцето и душата му. Щом искате силни чувства, посещавайте болни и страдащи.
Там ще изпитате различни чувства, но ще задържите едно и него ще обработите.
На другия ден ще работите с друго чувство. – "Искам да бъда щастлив." – Щом търсите щастие на земята, трябва да се свържете с хора, които ви разбират, на които можете всякога да разчитате, които могат да се жертват за вас и които заради вас са готови да се качат на Небето и да слязат на земята. – "Къде ще намеря такива хора? " – Не ги търси, нека всеки от вас бъде човекът, когото другите търсят. Нека всеки от вас се обяви доброволец за новия фронт – до воюва против злото, против отрицателните прояви в себе си.
към беседата >>
жени без мъже.
Сегашните хора са души без Духове, т.е.
жени без мъже.
Затова днес всички мъже и жени са недоволни от живота си, страдат, мъчат се. Не се мъчете, не страдайте, но бъдете готови да посрещнете вашия Дух. И като дойде, ценете го. Той може да дойде във форма на мъж, жена, или дете – безразлично; приемете го добре в дома си, за да остави добрата вест, която ви носи.
към беседата >>
На другия ден ще работите с друго чувство.
При това, никога не смесвайте чувствата си; не смесвайте и мислите си. Не се позволява никакво преяждане, нито на физическия свят, нито в Сърдечния и Умствения. Някой иска да преживява силни чувства, да трогват сърцето и душата му. Щом искате силни чувства, посещавайте болни и страдащи. Там ще изпитате различни чувства, но ще задържите едно и него ще обработите.
На другия ден ще работите с друго чувство.
– "Искам да бъда щастлив." – Щом търсите щастие на земята, трябва да се свържете с хора, които ви разбират, на които можете всякога да разчитате, които могат да се жертват за вас и които заради вас са готови да се качат на Небето и да слязат на земята. – "Къде ще намеря такива хора? " – Не ги търси, нека всеки от вас бъде човекът, когото другите търсят. Нека всеки от вас се обяви доброволец за новия фронт – до воюва против злото, против отрицателните прояви в себе си.
към беседата >>
Затова днес всички мъже и жени са недоволни от живота си, страдат, мъчат се.
Сегашните хора са души без Духове, т.е. жени без мъже.
Затова днес всички мъже и жени са недоволни от живота си, страдат, мъчат се.
Не се мъчете, не страдайте, но бъдете готови да посрещнете вашия Дух. И като дойде, ценете го. Той може да дойде във форма на мъж, жена, или дете – безразлично; приемете го добре в дома си, за да остави добрата вест, която ви носи.
към беседата >>
– "Искам да бъда щастлив." – Щом търсите щастие на земята, трябва да се свържете с хора, които ви разбират, на които можете всякога да разчитате, които могат да се жертват за вас и които заради вас са готови да се качат на Небето и да слязат на земята.
Не се позволява никакво преяждане, нито на физическия свят, нито в Сърдечния и Умствения. Някой иска да преживява силни чувства, да трогват сърцето и душата му. Щом искате силни чувства, посещавайте болни и страдащи. Там ще изпитате различни чувства, но ще задържите едно и него ще обработите. На другия ден ще работите с друго чувство.
– "Искам да бъда щастлив." – Щом търсите щастие на земята, трябва да се свържете с хора, които ви разбират, на които можете всякога да разчитате, които могат да се жертват за вас и които заради вас са готови да се качат на Небето и да слязат на земята.
– "Къде ще намеря такива хора? " – Не ги търси, нека всеки от вас бъде човекът, когото другите търсят. Нека всеки от вас се обяви доброволец за новия фронт – до воюва против злото, против отрицателните прояви в себе си.
към беседата >>
Не се мъчете, не страдайте, но бъдете готови да посрещнете вашия Дух.
Сегашните хора са души без Духове, т.е. жени без мъже. Затова днес всички мъже и жени са недоволни от живота си, страдат, мъчат се.
Не се мъчете, не страдайте, но бъдете готови да посрещнете вашия Дух.
И като дойде, ценете го. Той може да дойде във форма на мъж, жена, или дете – безразлично; приемете го добре в дома си, за да остави добрата вест, която ви носи.
към беседата >>
– "Къде ще намеря такива хора?
Някой иска да преживява силни чувства, да трогват сърцето и душата му. Щом искате силни чувства, посещавайте болни и страдащи. Там ще изпитате различни чувства, но ще задържите едно и него ще обработите. На другия ден ще работите с друго чувство. – "Искам да бъда щастлив." – Щом търсите щастие на земята, трябва да се свържете с хора, които ви разбират, на които можете всякога да разчитате, които могат да се жертват за вас и които заради вас са готови да се качат на Небето и да слязат на земята.
– "Къде ще намеря такива хора?
" – Не ги търси, нека всеки от вас бъде човекът, когото другите търсят. Нека всеки от вас се обяви доброволец за новия фронт – до воюва против злото, против отрицателните прояви в себе си.
към беседата >>
И като дойде, ценете го.
Сегашните хора са души без Духове, т.е. жени без мъже. Затова днес всички мъже и жени са недоволни от живота си, страдат, мъчат се. Не се мъчете, не страдайте, но бъдете готови да посрещнете вашия Дух.
И като дойде, ценете го.
Той може да дойде във форма на мъж, жена, или дете – безразлично; приемете го добре в дома си, за да остави добрата вест, която ви носи.
към беседата >>
" – Не ги търси, нека всеки от вас бъде човекът, когото другите търсят.
Щом искате силни чувства, посещавайте болни и страдащи. Там ще изпитате различни чувства, но ще задържите едно и него ще обработите. На другия ден ще работите с друго чувство. – "Искам да бъда щастлив." – Щом търсите щастие на земята, трябва да се свържете с хора, които ви разбират, на които можете всякога да разчитате, които могат да се жертват за вас и които заради вас са готови да се качат на Небето и да слязат на земята. – "Къде ще намеря такива хора?
" – Не ги търси, нека всеки от вас бъде човекът, когото другите търсят.
Нека всеки от вас се обяви доброволец за новия фронт – до воюва против злото, против отрицателните прояви в себе си.
към беседата >>
Той може да дойде във форма на мъж, жена, или дете – безразлично; приемете го добре в дома си, за да остави добрата вест, която ви носи.
Сегашните хора са души без Духове, т.е. жени без мъже. Затова днес всички мъже и жени са недоволни от живота си, страдат, мъчат се. Не се мъчете, не страдайте, но бъдете готови да посрещнете вашия Дух. И като дойде, ценете го.
Той може да дойде във форма на мъж, жена, или дете – безразлично; приемете го добре в дома си, за да остави добрата вест, която ви носи.
към беседата >>
Нека всеки от вас се обяви доброволец за новия фронт – до воюва против злото, против отрицателните прояви в себе си.
Там ще изпитате различни чувства, но ще задържите едно и него ще обработите. На другия ден ще работите с друго чувство. – "Искам да бъда щастлив." – Щом търсите щастие на земята, трябва да се свържете с хора, които ви разбират, на които можете всякога да разчитате, които могат да се жертват за вас и които заради вас са готови да се качат на Небето и да слязат на земята. – "Къде ще намеря такива хора? " – Не ги търси, нека всеки от вас бъде човекът, когото другите търсят.
Нека всеки от вас се обяви доброволец за новия фронт – до воюва против злото, против отрицателните прояви в себе си.
към беседата >>
Един разсилен, в едно от софийските министерства, се оплаквал често от положението си.
Един разсилен, в едно от софийските министерства, се оплаквал често от положението си.
Той бил женен и едва смогвал да прехранва семейството си. Един ден му се родило детенце. Видял се в чудо, отде ще вземе пари да кръстят детето. Като отивал на работа, той намерил на пътя сто лева. Взел парите и си казал: “Ето, нареди се въпросът с кръщението на детето.” Няколко дни след това го назначили на по-добра служба.
към беседата >>
Във войната, която днес обявявам, ще давам награди и кръстове на онези, които не лъжат и не крадат, които са честни, добри, умни и справедливи и които обичат цялото човечество.
Във войната, която днес обявявам, ще давам награди и кръстове на онези, които не лъжат и не крадат, които са честни, добри, умни и справедливи и които обичат цялото човечество.
Във войната, която днес обявявам, пак ще има топове и оръдия на Любовта, които няма да рушат и убиват, но ще повдигат хората. Те ще действат на грамадни разстояния. Дето падне гранатата на Любовта, всичко ще преобрази. След това ще се издигне паметник на тази граната, защото, вместо безлюбието, тя донесе Любовта, вместо невежеството – Знанието, вместо ограничението – Свободата и най-после, вместо смъртта – безсмъртието. Тази граната ще се различава от сегашната и по тежест.
към беседата >>
Той бил женен и едва смогвал да прехранва семейството си.
Един разсилен, в едно от софийските министерства, се оплаквал често от положението си.
Той бил женен и едва смогвал да прехранва семейството си.
Един ден му се родило детенце. Видял се в чудо, отде ще вземе пари да кръстят детето. Като отивал на работа, той намерил на пътя сто лева. Взел парите и си казал: “Ето, нареди се въпросът с кръщението на детето.” Няколко дни след това го назначили на по-добра служба. От ден на ден положението му се подобрявало.
към беседата >>
Във войната, която днес обявявам, пак ще има топове и оръдия на Любовта, които няма да рушат и убиват, но ще повдигат хората.
Във войната, която днес обявявам, ще давам награди и кръстове на онези, които не лъжат и не крадат, които са честни, добри, умни и справедливи и които обичат цялото човечество.
Във войната, която днес обявявам, пак ще има топове и оръдия на Любовта, които няма да рушат и убиват, но ще повдигат хората.
Те ще действат на грамадни разстояния. Дето падне гранатата на Любовта, всичко ще преобрази. След това ще се издигне паметник на тази граната, защото, вместо безлюбието, тя донесе Любовта, вместо невежеството – Знанието, вместо ограничението – Свободата и най-после, вместо смъртта – безсмъртието. Тази граната ще се различава от сегашната и по тежест. Тя ще тежи повече от нея, най-малко с хиляди килограми.
към беседата >>
Един ден му се родило детенце.
Един разсилен, в едно от софийските министерства, се оплаквал често от положението си. Той бил женен и едва смогвал да прехранва семейството си.
Един ден му се родило детенце.
Видял се в чудо, отде ще вземе пари да кръстят детето. Като отивал на работа, той намерил на пътя сто лева. Взел парите и си казал: “Ето, нареди се въпросът с кръщението на детето.” Няколко дни след това го назначили на по-добра служба. От ден на ден положението му се подобрявало. Детето расло, станало шестгодишно.
към беседата >>
Те ще действат на грамадни разстояния.
Във войната, която днес обявявам, ще давам награди и кръстове на онези, които не лъжат и не крадат, които са честни, добри, умни и справедливи и които обичат цялото човечество. Във войната, която днес обявявам, пак ще има топове и оръдия на Любовта, които няма да рушат и убиват, но ще повдигат хората.
Те ще действат на грамадни разстояния.
Дето падне гранатата на Любовта, всичко ще преобрази. След това ще се издигне паметник на тази граната, защото, вместо безлюбието, тя донесе Любовта, вместо невежеството – Знанието, вместо ограничението – Свободата и най-после, вместо смъртта – безсмъртието. Тази граната ще се различава от сегашната и по тежест. Тя ще тежи повече от нея, най-малко с хиляди килограми. Дето падне, тя ще произведе особен ефект.
към беседата >>
Видял се в чудо, отде ще вземе пари да кръстят детето.
Един разсилен, в едно от софийските министерства, се оплаквал често от положението си. Той бил женен и едва смогвал да прехранва семейството си. Един ден му се родило детенце.
Видял се в чудо, отде ще вземе пари да кръстят детето.
Като отивал на работа, той намерил на пътя сто лева. Взел парите и си казал: “Ето, нареди се въпросът с кръщението на детето.” Няколко дни след това го назначили на по-добра служба. От ден на ден положението му се подобрявало. Детето расло, станало шестгодишно. Случило се нещо, то заболяло и не могли да го спасят.
към беседата >>
Дето падне гранатата на Любовта, всичко ще преобрази.
Във войната, която днес обявявам, ще давам награди и кръстове на онези, които не лъжат и не крадат, които са честни, добри, умни и справедливи и които обичат цялото човечество. Във войната, която днес обявявам, пак ще има топове и оръдия на Любовта, които няма да рушат и убиват, но ще повдигат хората. Те ще действат на грамадни разстояния.
Дето падне гранатата на Любовта, всичко ще преобрази.
След това ще се издигне паметник на тази граната, защото, вместо безлюбието, тя донесе Любовта, вместо невежеството – Знанието, вместо ограничението – Свободата и най-после, вместо смъртта – безсмъртието. Тази граната ще се различава от сегашната и по тежест. Тя ще тежи повече от нея, най-малко с хиляди килограми. Дето падне, тя ще произведе особен ефект.
към беседата >>
Като отивал на работа, той намерил на пътя сто лева.
Един разсилен, в едно от софийските министерства, се оплаквал често от положението си. Той бил женен и едва смогвал да прехранва семейството си. Един ден му се родило детенце. Видял се в чудо, отде ще вземе пари да кръстят детето.
Като отивал на работа, той намерил на пътя сто лева.
Взел парите и си казал: “Ето, нареди се въпросът с кръщението на детето.” Няколко дни след това го назначили на по-добра служба. От ден на ден положението му се подобрявало. Детето расло, станало шестгодишно. Случило се нещо, то заболяло и не могли да го спасят. След смъртта на детето, материалното положение на бащата се влошило пак: уволнили го от служба, и той останал без пет пари в джоба.
към беседата >>
След това ще се издигне паметник на тази граната, защото, вместо безлюбието, тя донесе Любовта, вместо невежеството – Знанието, вместо ограничението – Свободата и най-после, вместо смъртта – безсмъртието.
Във войната, която днес обявявам, ще давам награди и кръстове на онези, които не лъжат и не крадат, които са честни, добри, умни и справедливи и които обичат цялото човечество. Във войната, която днес обявявам, пак ще има топове и оръдия на Любовта, които няма да рушат и убиват, но ще повдигат хората. Те ще действат на грамадни разстояния. Дето падне гранатата на Любовта, всичко ще преобрази.
След това ще се издигне паметник на тази граната, защото, вместо безлюбието, тя донесе Любовта, вместо невежеството – Знанието, вместо ограничението – Свободата и най-после, вместо смъртта – безсмъртието.
Тази граната ще се различава от сегашната и по тежест. Тя ще тежи повече от нея, най-малко с хиляди килограми. Дето падне, тя ще произведе особен ефект.
към беседата >>
Взел парите и си казал: “Ето, нареди се въпросът с кръщението на детето.” Няколко дни след това го назначили на по-добра служба.
Един разсилен, в едно от софийските министерства, се оплаквал често от положението си. Той бил женен и едва смогвал да прехранва семейството си. Един ден му се родило детенце. Видял се в чудо, отде ще вземе пари да кръстят детето. Като отивал на работа, той намерил на пътя сто лева.
Взел парите и си казал: “Ето, нареди се въпросът с кръщението на детето.” Няколко дни след това го назначили на по-добра служба.
От ден на ден положението му се подобрявало. Детето расло, станало шестгодишно. Случило се нещо, то заболяло и не могли да го спасят. След смъртта на детето, материалното положение на бащата се влошило пак: уволнили го от служба, и той останал без пет пари в джоба. Какво показва този пример?
към беседата >>
Тази граната ще се различава от сегашната и по тежест.
Във войната, която днес обявявам, ще давам награди и кръстове на онези, които не лъжат и не крадат, които са честни, добри, умни и справедливи и които обичат цялото човечество. Във войната, която днес обявявам, пак ще има топове и оръдия на Любовта, които няма да рушат и убиват, но ще повдигат хората. Те ще действат на грамадни разстояния. Дето падне гранатата на Любовта, всичко ще преобрази. След това ще се издигне паметник на тази граната, защото, вместо безлюбието, тя донесе Любовта, вместо невежеството – Знанието, вместо ограничението – Свободата и най-после, вместо смъртта – безсмъртието.
Тази граната ще се различава от сегашната и по тежест.
Тя ще тежи повече от нея, най-малко с хиляди килограми. Дето падне, тя ще произведе особен ефект.
към беседата >>
От ден на ден положението му се подобрявало.
Той бил женен и едва смогвал да прехранва семейството си. Един ден му се родило детенце. Видял се в чудо, отде ще вземе пари да кръстят детето. Като отивал на работа, той намерил на пътя сто лева. Взел парите и си казал: “Ето, нареди се въпросът с кръщението на детето.” Няколко дни след това го назначили на по-добра служба.
От ден на ден положението му се подобрявало.
Детето расло, станало шестгодишно. Случило се нещо, то заболяло и не могли да го спасят. След смъртта на детето, материалното положение на бащата се влошило пак: уволнили го от служба, и той останал без пет пари в джоба. Какво показва този пример? Когато Духът посети някой дом, всичко тръгва добре; щом Духът си замине, работите на този дом се объркват.
към беседата >>
Тя ще тежи повече от нея, най-малко с хиляди килограми.
Във войната, която днес обявявам, пак ще има топове и оръдия на Любовта, които няма да рушат и убиват, но ще повдигат хората. Те ще действат на грамадни разстояния. Дето падне гранатата на Любовта, всичко ще преобрази. След това ще се издигне паметник на тази граната, защото, вместо безлюбието, тя донесе Любовта, вместо невежеството – Знанието, вместо ограничението – Свободата и най-после, вместо смъртта – безсмъртието. Тази граната ще се различава от сегашната и по тежест.
Тя ще тежи повече от нея, най-малко с хиляди килограми.
Дето падне, тя ще произведе особен ефект.
към беседата >>
Детето расло, станало шестгодишно.
Един ден му се родило детенце. Видял се в чудо, отде ще вземе пари да кръстят детето. Като отивал на работа, той намерил на пътя сто лева. Взел парите и си казал: “Ето, нареди се въпросът с кръщението на детето.” Няколко дни след това го назначили на по-добра служба. От ден на ден положението му се подобрявало.
Детето расло, станало шестгодишно.
Случило се нещо, то заболяло и не могли да го спасят. След смъртта на детето, материалното положение на бащата се влошило пак: уволнили го от служба, и той останал без пет пари в джоба. Какво показва този пример? Когато Духът посети някой дом, всичко тръгва добре; щом Духът си замине, работите на този дом се объркват. Следователно, когато придобиете някакво благо, ще знаете, че Духът ви е посетил.
към беседата >>
Дето падне, тя ще произведе особен ефект.
Те ще действат на грамадни разстояния. Дето падне гранатата на Любовта, всичко ще преобрази. След това ще се издигне паметник на тази граната, защото, вместо безлюбието, тя донесе Любовта, вместо невежеството – Знанието, вместо ограничението – Свободата и най-после, вместо смъртта – безсмъртието. Тази граната ще се различава от сегашната и по тежест. Тя ще тежи повече от нея, най-малко с хиляди килограми.
Дето падне, тя ще произведе особен ефект.
към беседата >>
Случило се нещо, то заболяло и не могли да го спасят.
Видял се в чудо, отде ще вземе пари да кръстят детето. Като отивал на работа, той намерил на пътя сто лева. Взел парите и си казал: “Ето, нареди се въпросът с кръщението на детето.” Няколко дни след това го назначили на по-добра служба. От ден на ден положението му се подобрявало. Детето расло, станало шестгодишно.
Случило се нещо, то заболяло и не могли да го спасят.
След смъртта на детето, материалното положение на бащата се влошило пак: уволнили го от служба, и той останал без пет пари в джоба. Какво показва този пример? Когато Духът посети някой дом, всичко тръгва добре; щом Духът си замине, работите на този дом се объркват. Следователно, когато придобиете някакво благо, ще знаете, че Духът ви е посетил. Внимавайте да не Го огорчите, да напусне дома ви.
към беседата >>
Време е вече, човек да излезе от дребнавостите на своя живот и да се обърне към великото и възвишеното.
Време е вече, човек да излезе от дребнавостите на своя живот и да се обърне към великото и възвишеното.
Той трябва да си изработи една положителна философия за Живота. Казват за някого, че е лош човек, пък прави добрини. Не вярвам в това. Не може човек да бъде лош, да води нечист живот, а да подтиква хората към добър и чист живот. Защо е невъзможно?
към беседата >>
След смъртта на детето, материалното положение на бащата се влошило пак: уволнили го от служба, и той останал без пет пари в джоба.
Като отивал на работа, той намерил на пътя сто лева. Взел парите и си казал: “Ето, нареди се въпросът с кръщението на детето.” Няколко дни след това го назначили на по-добра служба. От ден на ден положението му се подобрявало. Детето расло, станало шестгодишно. Случило се нещо, то заболяло и не могли да го спасят.
След смъртта на детето, материалното положение на бащата се влошило пак: уволнили го от служба, и той останал без пет пари в джоба.
Какво показва този пример? Когато Духът посети някой дом, всичко тръгва добре; щом Духът си замине, работите на този дом се объркват. Следователно, когато придобиете някакво благо, ще знаете, че Духът ви е посетил. Внимавайте да не Го огорчите, да напусне дома ви. Напусне ли ви, сиромашията ще го замести.
към беседата >>
Той трябва да си изработи една положителна философия за Живота.
Време е вече, човек да излезе от дребнавостите на своя живот и да се обърне към великото и възвишеното.
Той трябва да си изработи една положителна философия за Живота.
Казват за някого, че е лош човек, пък прави добрини. Не вярвам в това. Не може човек да бъде лош, да води нечист живот, а да подтиква хората към добър и чист живот. Защо е невъзможно? Защото даже сухите дърва не могат да се запалят без огън или без клечка кибрит.
към беседата >>
Какво показва този пример?
Взел парите и си казал: “Ето, нареди се въпросът с кръщението на детето.” Няколко дни след това го назначили на по-добра служба. От ден на ден положението му се подобрявало. Детето расло, станало шестгодишно. Случило се нещо, то заболяло и не могли да го спасят. След смъртта на детето, материалното положение на бащата се влошило пак: уволнили го от служба, и той останал без пет пари в джоба.
Какво показва този пример?
Когато Духът посети някой дом, всичко тръгва добре; щом Духът си замине, работите на този дом се объркват. Следователно, когато придобиете някакво благо, ще знаете, че Духът ви е посетил. Внимавайте да не Го огорчите, да напусне дома ви. Напусне ли ви, сиромашията ще го замести.
към беседата >>
Казват за някого, че е лош човек, пък прави добрини.
Време е вече, човек да излезе от дребнавостите на своя живот и да се обърне към великото и възвишеното. Той трябва да си изработи една положителна философия за Живота.
Казват за някого, че е лош човек, пък прави добрини.
Не вярвам в това. Не може човек да бъде лош, да води нечист живот, а да подтиква хората към добър и чист живот. Защо е невъзможно? Защото даже сухите дърва не могат да се запалят без огън или без клечка кибрит. Следователно, за да подтикнете хората към добър и чист живот, преди всичко, вие трябва да носите в себе си огън, с който да произведете реакция.
към беседата >>
Когато Духът посети някой дом, всичко тръгва добре; щом Духът си замине, работите на този дом се объркват.
От ден на ден положението му се подобрявало. Детето расло, станало шестгодишно. Случило се нещо, то заболяло и не могли да го спасят. След смъртта на детето, материалното положение на бащата се влошило пак: уволнили го от служба, и той останал без пет пари в джоба. Какво показва този пример?
Когато Духът посети някой дом, всичко тръгва добре; щом Духът си замине, работите на този дом се объркват.
Следователно, когато придобиете някакво благо, ще знаете, че Духът ви е посетил. Внимавайте да не Го огорчите, да напусне дома ви. Напусне ли ви, сиромашията ще го замести.
към беседата >>
Не вярвам в това.
Време е вече, човек да излезе от дребнавостите на своя живот и да се обърне към великото и възвишеното. Той трябва да си изработи една положителна философия за Живота. Казват за някого, че е лош човек, пък прави добрини.
Не вярвам в това.
Не може човек да бъде лош, да води нечист живот, а да подтиква хората към добър и чист живот. Защо е невъзможно? Защото даже сухите дърва не могат да се запалят без огън или без клечка кибрит. Следователно, за да подтикнете хората към добър и чист живот, преди всичко, вие трябва да носите в себе си огън, с който да произведете реакция. Огънят се намира само в добрия човек.
към беседата >>
Следователно, когато придобиете някакво благо, ще знаете, че Духът ви е посетил.
Детето расло, станало шестгодишно. Случило се нещо, то заболяло и не могли да го спасят. След смъртта на детето, материалното положение на бащата се влошило пак: уволнили го от служба, и той останал без пет пари в джоба. Какво показва този пример? Когато Духът посети някой дом, всичко тръгва добре; щом Духът си замине, работите на този дом се объркват.
Следователно, когато придобиете някакво благо, ще знаете, че Духът ви е посетил.
Внимавайте да не Го огорчите, да напусне дома ви. Напусне ли ви, сиромашията ще го замести.
към беседата >>
Не може човек да бъде лош, да води нечист живот, а да подтиква хората към добър и чист живот.
Време е вече, човек да излезе от дребнавостите на своя живот и да се обърне към великото и възвишеното. Той трябва да си изработи една положителна философия за Живота. Казват за някого, че е лош човек, пък прави добрини. Не вярвам в това.
Не може човек да бъде лош, да води нечист живот, а да подтиква хората към добър и чист живот.
Защо е невъзможно? Защото даже сухите дърва не могат да се запалят без огън или без клечка кибрит. Следователно, за да подтикнете хората към добър и чист живот, преди всичко, вие трябва да носите в себе си огън, с който да произведете реакция. Огънят се намира само в добрия човек. Само той може да запали дървата, поставени на огнището.
към беседата >>
Внимавайте да не Го огорчите, да напусне дома ви.
Случило се нещо, то заболяло и не могли да го спасят. След смъртта на детето, материалното положение на бащата се влошило пак: уволнили го от служба, и той останал без пет пари в джоба. Какво показва този пример? Когато Духът посети някой дом, всичко тръгва добре; щом Духът си замине, работите на този дом се объркват. Следователно, когато придобиете някакво благо, ще знаете, че Духът ви е посетил.
Внимавайте да не Го огорчите, да напусне дома ви.
Напусне ли ви, сиромашията ще го замести.
към беседата >>
Защо е невъзможно?
Време е вече, човек да излезе от дребнавостите на своя живот и да се обърне към великото и възвишеното. Той трябва да си изработи една положителна философия за Живота. Казват за някого, че е лош човек, пък прави добрини. Не вярвам в това. Не може човек да бъде лош, да води нечист живот, а да подтиква хората към добър и чист живот.
Защо е невъзможно?
Защото даже сухите дърва не могат да се запалят без огън или без клечка кибрит. Следователно, за да подтикнете хората към добър и чист живот, преди всичко, вие трябва да носите в себе си огън, с който да произведете реакция. Огънят се намира само в добрия човек. Само той може да запали дървата, поставени на огнището. Огънят, който предавате на хората, внася сила в тях.
към беседата >>
Напусне ли ви, сиромашията ще го замести.
След смъртта на детето, материалното положение на бащата се влошило пак: уволнили го от служба, и той останал без пет пари в джоба. Какво показва този пример? Когато Духът посети някой дом, всичко тръгва добре; щом Духът си замине, работите на този дом се объркват. Следователно, когато придобиете някакво благо, ще знаете, че Духът ви е посетил. Внимавайте да не Го огорчите, да напусне дома ви.
Напусне ли ви, сиромашията ще го замести.
към беседата >>
Защото даже сухите дърва не могат да се запалят без огън или без клечка кибрит.
Той трябва да си изработи една положителна философия за Живота. Казват за някого, че е лош човек, пък прави добрини. Не вярвам в това. Не може човек да бъде лош, да води нечист живот, а да подтиква хората към добър и чист живот. Защо е невъзможно?
Защото даже сухите дърва не могат да се запалят без огън или без клечка кибрит.
Следователно, за да подтикнете хората към добър и чист живот, преди всичко, вие трябва да носите в себе си огън, с който да произведете реакция. Огънят се намира само в добрия човек. Само той може да запали дървата, поставени на огнището. Огънят, който предавате на хората, внася сила в тях. Колкото и да е слаб пламъкът на кибритената клечка, все пак тя върши работа.
към беседата >>
Сега всички хора очакват Христа, но не знаят, че Той е вече в преддверието.
Сега всички хора очакват Христа, но не знаят, че Той е вече в преддверието.
– “Не Го виждаме.” – И да Го видите, няма да Го познаете. Само онзи ще Го познае, който има Любов. Без Любов няма познаване. Това е вярно и за мене, и за вас. Любещият понася лесно страданията.
към беседата >>
Следователно, за да подтикнете хората към добър и чист живот, преди всичко, вие трябва да носите в себе си огън, с който да произведете реакция.
Казват за някого, че е лош човек, пък прави добрини. Не вярвам в това. Не може човек да бъде лош, да води нечист живот, а да подтиква хората към добър и чист живот. Защо е невъзможно? Защото даже сухите дърва не могат да се запалят без огън или без клечка кибрит.
Следователно, за да подтикнете хората към добър и чист живот, преди всичко, вие трябва да носите в себе си огън, с който да произведете реакция.
Огънят се намира само в добрия човек. Само той може да запали дървата, поставени на огнището. Огънят, който предавате на хората, внася сила в тях. Колкото и да е слаб пламъкът на кибритената клечка, все пак тя върши работа. Ако дървата са влажни, т.е.
към беседата >>
– “Не Го виждаме.” – И да Го видите, няма да Го познаете.
Сега всички хора очакват Христа, но не знаят, че Той е вече в преддверието.
– “Не Го виждаме.” – И да Го видите, няма да Го познаете.
Само онзи ще Го познае, който има Любов. Без Любов няма познаване. Това е вярно и за мене, и за вас. Любещият понася лесно страданията. Дали са големи, или малки, за него е безразлично.
към беседата >>
Огънят се намира само в добрия човек.
Не вярвам в това. Не може човек да бъде лош, да води нечист живот, а да подтиква хората към добър и чист живот. Защо е невъзможно? Защото даже сухите дърва не могат да се запалят без огън или без клечка кибрит. Следователно, за да подтикнете хората към добър и чист живот, преди всичко, вие трябва да носите в себе си огън, с който да произведете реакция.
Огънят се намира само в добрия човек.
Само той може да запали дървата, поставени на огнището. Огънят, който предавате на хората, внася сила в тях. Колкото и да е слаб пламъкът на кибритената клечка, все пак тя върши работа. Ако дървата са влажни, т.е. ако хората не се поддават на добър живот, по-добре, запазете си клечките.
към беседата >>
Само онзи ще Го познае, който има Любов.
Сега всички хора очакват Христа, но не знаят, че Той е вече в преддверието. – “Не Го виждаме.” – И да Го видите, няма да Го познаете.
Само онзи ще Го познае, който има Любов.
Без Любов няма познаване. Това е вярно и за мене, и за вас. Любещият понася лесно страданията. Дали са големи, или малки, за него е безразлично. Той не се запитва, обича ли го Бог, или не.
към беседата >>
Само той може да запали дървата, поставени на огнището.
Не може човек да бъде лош, да води нечист живот, а да подтиква хората към добър и чист живот. Защо е невъзможно? Защото даже сухите дърва не могат да се запалят без огън или без клечка кибрит. Следователно, за да подтикнете хората към добър и чист живот, преди всичко, вие трябва да носите в себе си огън, с който да произведете реакция. Огънят се намира само в добрия човек.
Само той може да запали дървата, поставени на огнището.
Огънят, който предавате на хората, внася сила в тях. Колкото и да е слаб пламъкът на кибритената клечка, все пак тя върши работа. Ако дървата са влажни, т.е. ако хората не се поддават на добър живот, по-добре, запазете си клечките. За влажните дърва са нужни силно нагорещени въглища, а не кибритени клечки.
към беседата >>
Без Любов няма познаване.
Сега всички хора очакват Христа, но не знаят, че Той е вече в преддверието. – “Не Го виждаме.” – И да Го видите, няма да Го познаете. Само онзи ще Го познае, който има Любов.
Без Любов няма познаване.
Това е вярно и за мене, и за вас. Любещият понася лесно страданията. Дали са големи, или малки, за него е безразлично. Той не се запитва, обича ли го Бог, или не. Той знае, че Бог обича всички хора, всички живи същества.
към беседата >>
Огънят, който предавате на хората, внася сила в тях.
Защо е невъзможно? Защото даже сухите дърва не могат да се запалят без огън или без клечка кибрит. Следователно, за да подтикнете хората към добър и чист живот, преди всичко, вие трябва да носите в себе си огън, с който да произведете реакция. Огънят се намира само в добрия човек. Само той може да запали дървата, поставени на огнището.
Огънят, който предавате на хората, внася сила в тях.
Колкото и да е слаб пламъкът на кибритената клечка, все пак тя върши работа. Ако дървата са влажни, т.е. ако хората не се поддават на добър живот, по-добре, запазете си клечките. За влажните дърва са нужни силно нагорещени въглища, а не кибритени клечки. Този е методът, по който човек може да повдигне сърцето си.
към беседата >>
Това е вярно и за мене, и за вас.
Сега всички хора очакват Христа, но не знаят, че Той е вече в преддверието. – “Не Го виждаме.” – И да Го видите, няма да Го познаете. Само онзи ще Го познае, който има Любов. Без Любов няма познаване.
Това е вярно и за мене, и за вас.
Любещият понася лесно страданията. Дали са големи, или малки, за него е безразлично. Той не се запитва, обича ли го Бог, или не. Той знае, че Бог обича всички хора, всички живи същества. Отворете се за Господа, както цветът се отваря за слънчевата Светлина.
към беседата >>
Колкото и да е слаб пламъкът на кибритената клечка, все пак тя върши работа.
Защото даже сухите дърва не могат да се запалят без огън или без клечка кибрит. Следователно, за да подтикнете хората към добър и чист живот, преди всичко, вие трябва да носите в себе си огън, с който да произведете реакция. Огънят се намира само в добрия човек. Само той може да запали дървата, поставени на огнището. Огънят, който предавате на хората, внася сила в тях.
Колкото и да е слаб пламъкът на кибритената клечка, все пак тя върши работа.
Ако дървата са влажни, т.е. ако хората не се поддават на добър живот, по-добре, запазете си клечките. За влажните дърва са нужни силно нагорещени въглища, а не кибритени клечки. Този е методът, по който човек може да повдигне сърцето си.
към беседата >>
Любещият понася лесно страданията.
Сега всички хора очакват Христа, но не знаят, че Той е вече в преддверието. – “Не Го виждаме.” – И да Го видите, няма да Го познаете. Само онзи ще Го познае, който има Любов. Без Любов няма познаване. Това е вярно и за мене, и за вас.
Любещият понася лесно страданията.
Дали са големи, или малки, за него е безразлично. Той не се запитва, обича ли го Бог, или не. Той знае, че Бог обича всички хора, всички живи същества. Отворете се за Господа, както цветът се отваря за слънчевата Светлина. Отворете умовете и сърцата си, да влезе Истината в тях.
към беседата >>
Ако дървата са влажни, т.е.
Следователно, за да подтикнете хората към добър и чист живот, преди всичко, вие трябва да носите в себе си огън, с който да произведете реакция. Огънят се намира само в добрия човек. Само той може да запали дървата, поставени на огнището. Огънят, който предавате на хората, внася сила в тях. Колкото и да е слаб пламъкът на кибритената клечка, все пак тя върши работа.
Ако дървата са влажни, т.е.
ако хората не се поддават на добър живот, по-добре, запазете си клечките. За влажните дърва са нужни силно нагорещени въглища, а не кибритени клечки. Този е методът, по който човек може да повдигне сърцето си.
към беседата >>
Дали са големи, или малки, за него е безразлично.
– “Не Го виждаме.” – И да Го видите, няма да Го познаете. Само онзи ще Го познае, който има Любов. Без Любов няма познаване. Това е вярно и за мене, и за вас. Любещият понася лесно страданията.
Дали са големи, или малки, за него е безразлично.
Той не се запитва, обича ли го Бог, или не. Той знае, че Бог обича всички хора, всички живи същества. Отворете се за Господа, както цветът се отваря за слънчевата Светлина. Отворете умовете и сърцата си, да влезе Истината в тях. Дайте Свобода на Господа да се прояви, не както в другите хора, но специфично за вас.
към беседата >>
ако хората не се поддават на добър живот, по-добре, запазете си клечките.
Огънят се намира само в добрия човек. Само той може да запали дървата, поставени на огнището. Огънят, който предавате на хората, внася сила в тях. Колкото и да е слаб пламъкът на кибритената клечка, все пак тя върши работа. Ако дървата са влажни, т.е.
ако хората не се поддават на добър живот, по-добре, запазете си клечките.
За влажните дърва са нужни силно нагорещени въглища, а не кибритени клечки. Този е методът, по който човек може да повдигне сърцето си.
към беседата >>
Той не се запитва, обича ли го Бог, или не.
Само онзи ще Го познае, който има Любов. Без Любов няма познаване. Това е вярно и за мене, и за вас. Любещият понася лесно страданията. Дали са големи, или малки, за него е безразлично.
Той не се запитва, обича ли го Бог, или не.
Той знае, че Бог обича всички хора, всички живи същества. Отворете се за Господа, както цветът се отваря за слънчевата Светлина. Отворете умовете и сърцата си, да влезе Истината в тях. Дайте Свобода на Господа да се прояви, не както в другите хора, но специфично за вас. Всеки да бъде оригинален в проявите си, на никого да не подражава.
към беседата >>
За влажните дърва са нужни силно нагорещени въглища, а не кибритени клечки.
Само той може да запали дървата, поставени на огнището. Огънят, който предавате на хората, внася сила в тях. Колкото и да е слаб пламъкът на кибритената клечка, все пак тя върши работа. Ако дървата са влажни, т.е. ако хората не се поддават на добър живот, по-добре, запазете си клечките.
За влажните дърва са нужни силно нагорещени въглища, а не кибритени клечки.
Този е методът, по който човек може да повдигне сърцето си.
към беседата >>
Той знае, че Бог обича всички хора, всички живи същества.
Без Любов няма познаване. Това е вярно и за мене, и за вас. Любещият понася лесно страданията. Дали са големи, или малки, за него е безразлично. Той не се запитва, обича ли го Бог, или не.
Той знае, че Бог обича всички хора, всички живи същества.
Отворете се за Господа, както цветът се отваря за слънчевата Светлина. Отворете умовете и сърцата си, да влезе Истината в тях. Дайте Свобода на Господа да се прояви, не както в другите хора, но специфично за вас. Всеки да бъде оригинален в проявите си, на никого да не подражава. Дръжте се за Бога.
към беседата >>
Този е методът, по който човек може да повдигне сърцето си.
Огънят, който предавате на хората, внася сила в тях. Колкото и да е слаб пламъкът на кибритената клечка, все пак тя върши работа. Ако дървата са влажни, т.е. ако хората не се поддават на добър живот, по-добре, запазете си клечките. За влажните дърва са нужни силно нагорещени въглища, а не кибритени клечки.
Този е методът, по който човек може да повдигне сърцето си.
към беседата >>
Отворете се за Господа, както цветът се отваря за слънчевата Светлина.
Това е вярно и за мене, и за вас. Любещият понася лесно страданията. Дали са големи, или малки, за него е безразлично. Той не се запитва, обича ли го Бог, или не. Той знае, че Бог обича всички хора, всички живи същества.
Отворете се за Господа, както цветът се отваря за слънчевата Светлина.
Отворете умовете и сърцата си, да влезе Истината в тях. Дайте Свобода на Господа да се прояви, не както в другите хора, но специфично за вас. Всеки да бъде оригинален в проявите си, на никого да не подражава. Дръжте се за Бога. Той ви е хванал с двете си ръце чрез Любовта си.
към беседата >>
Мнозина се интересуват от този свят, искат да знаят къде е той.
Мнозина се интересуват от този свят, искат да знаят къде е той.
Този свят е онзи свят. Следователно всички виждате онзи свят, който е добре уреден. Този свят, които ви плаши, който не е добре нареден, това е вашият вътрешен свят. Някой казва, че, като умре, тогава ще види другия свят. Ако сега, докато е на земята, не може да го види, никога няма да го види.
към беседата >>
Отворете умовете и сърцата си, да влезе Истината в тях.
Любещият понася лесно страданията. Дали са големи, или малки, за него е безразлично. Той не се запитва, обича ли го Бог, или не. Той знае, че Бог обича всички хора, всички живи същества. Отворете се за Господа, както цветът се отваря за слънчевата Светлина.
Отворете умовете и сърцата си, да влезе Истината в тях.
Дайте Свобода на Господа да се прояви, не както в другите хора, но специфично за вас. Всеки да бъде оригинален в проявите си, на никого да не подражава. Дръжте се за Бога. Той ви е хванал с двете си ръце чрез Любовта си. Дръжте се за Неговата Любов.
към беседата >>
Този свят е онзи свят.
Мнозина се интересуват от този свят, искат да знаят къде е той.
Този свят е онзи свят.
Следователно всички виждате онзи свят, който е добре уреден. Този свят, които ви плаши, който не е добре нареден, това е вашият вътрешен свят. Някой казва, че, като умре, тогава ще види другия свят. Ако сега, докато е на земята, не може да го види, никога няма да го види. Затова, по-добре е да живеете, отколкото да умрете.
към беседата >>
Дайте Свобода на Господа да се прояви, не както в другите хора, но специфично за вас.
Дали са големи, или малки, за него е безразлично. Той не се запитва, обича ли го Бог, или не. Той знае, че Бог обича всички хора, всички живи същества. Отворете се за Господа, както цветът се отваря за слънчевата Светлина. Отворете умовете и сърцата си, да влезе Истината в тях.
Дайте Свобода на Господа да се прояви, не както в другите хора, но специфично за вас.
Всеки да бъде оригинален в проявите си, на никого да не подражава. Дръжте се за Бога. Той ви е хванал с двете си ръце чрез Любовта си. Дръжте се за Неговата Любов. От Неговите ръце излизат нишки, които отиват до сърцето на всеки човек.
към беседата >>
Следователно всички виждате онзи свят, който е добре уреден.
Мнозина се интересуват от този свят, искат да знаят къде е той. Този свят е онзи свят.
Следователно всички виждате онзи свят, който е добре уреден.
Този свят, които ви плаши, който не е добре нареден, това е вашият вътрешен свят. Някой казва, че, като умре, тогава ще види другия свят. Ако сега, докато е на земята, не може да го види, никога няма да го види. Затова, по-добре е да живеете, отколкото да умрете. Понеже хората нямат ясна представа за смъртта, за онзи свят, чувате да казват за някого: “Умря млад и зелен, но поне се успокои.” Как може човек да умре и да се успокои?
към беседата >>
Всеки да бъде оригинален в проявите си, на никого да не подражава.
Той не се запитва, обича ли го Бог, или не. Той знае, че Бог обича всички хора, всички живи същества. Отворете се за Господа, както цветът се отваря за слънчевата Светлина. Отворете умовете и сърцата си, да влезе Истината в тях. Дайте Свобода на Господа да се прояви, не както в другите хора, но специфично за вас.
Всеки да бъде оригинален в проявите си, на никого да не подражава.
Дръжте се за Бога. Той ви е хванал с двете си ръце чрез Любовта си. Дръжте се за Неговата Любов. От Неговите ръце излизат нишки, които отиват до сърцето на всеки човек. Една нишка държи човека за Бога, но здрава е тя.
към беседата >>
Този свят, които ви плаши, който не е добре нареден, това е вашият вътрешен свят.
Мнозина се интересуват от този свят, искат да знаят къде е той. Този свят е онзи свят. Следователно всички виждате онзи свят, който е добре уреден.
Този свят, които ви плаши, който не е добре нареден, това е вашият вътрешен свят.
Някой казва, че, като умре, тогава ще види другия свят. Ако сега, докато е на земята, не може да го види, никога няма да го види. Затова, по-добре е да живеете, отколкото да умрете. Понеже хората нямат ясна представа за смъртта, за онзи свят, чувате да казват за някого: “Умря млад и зелен, но поне се успокои.” Как може човек да умре и да се успокои? Да се мисли така, това е все едно да казвате: “Колко е щастлива мухата, че е попаднала в мрежата на паяка!
към беседата >>
Дръжте се за Бога.
Той знае, че Бог обича всички хора, всички живи същества. Отворете се за Господа, както цветът се отваря за слънчевата Светлина. Отворете умовете и сърцата си, да влезе Истината в тях. Дайте Свобода на Господа да се прояви, не както в другите хора, но специфично за вас. Всеки да бъде оригинален в проявите си, на никого да не подражава.
Дръжте се за Бога.
Той ви е хванал с двете си ръце чрез Любовта си. Дръжте се за Неговата Любов. От Неговите ръце излизат нишки, които отиват до сърцето на всеки човек. Една нишка държи човека за Бога, но здрава е тя. Никой не е в състояние да скъса тази нишка, освен вие сами.
към беседата >>
Някой казва, че, като умре, тогава ще види другия свят.
Мнозина се интересуват от този свят, искат да знаят къде е той. Този свят е онзи свят. Следователно всички виждате онзи свят, който е добре уреден. Този свят, които ви плаши, който не е добре нареден, това е вашият вътрешен свят.
Някой казва, че, като умре, тогава ще види другия свят.
Ако сега, докато е на земята, не може да го види, никога няма да го види. Затова, по-добре е да живеете, отколкото да умрете. Понеже хората нямат ясна представа за смъртта, за онзи свят, чувате да казват за някого: “Умря млад и зелен, но поне се успокои.” Как може човек да умре и да се успокои? Да се мисли така, това е все едно да казвате: “Колко е щастлива мухата, че е попаднала в мрежата на паяка! Или, колко е щастлива мишката, че е попаднала в лапите на котката!
към беседата >>
Той ви е хванал с двете си ръце чрез Любовта си.
Отворете се за Господа, както цветът се отваря за слънчевата Светлина. Отворете умовете и сърцата си, да влезе Истината в тях. Дайте Свобода на Господа да се прояви, не както в другите хора, но специфично за вас. Всеки да бъде оригинален в проявите си, на никого да не подражава. Дръжте се за Бога.
Той ви е хванал с двете си ръце чрез Любовта си.
Дръжте се за Неговата Любов. От Неговите ръце излизат нишки, които отиват до сърцето на всеки човек. Една нишка държи човека за Бога, но здрава е тя. Никой не е в състояние да скъса тази нишка, освен вие сами. Без нея не съществува никакво отношение между Бога и човешката душа.
към беседата >>
Ако сега, докато е на земята, не може да го види, никога няма да го види.
Мнозина се интересуват от този свят, искат да знаят къде е той. Този свят е онзи свят. Следователно всички виждате онзи свят, който е добре уреден. Този свят, които ви плаши, който не е добре нареден, това е вашият вътрешен свят. Някой казва, че, като умре, тогава ще види другия свят.
Ако сега, докато е на земята, не може да го види, никога няма да го види.
Затова, по-добре е да живеете, отколкото да умрете. Понеже хората нямат ясна представа за смъртта, за онзи свят, чувате да казват за някого: “Умря млад и зелен, но поне се успокои.” Как може човек да умре и да се успокои? Да се мисли така, това е все едно да казвате: “Колко е щастлива мухата, че е попаднала в мрежата на паяка! Или, колко е щастлива мишката, че е попаднала в лапите на котката! ” В този смисъл, и смъртта е най-голямото нещастие, което сполетява човека.
към беседата >>
Дръжте се за Неговата Любов.
Отворете умовете и сърцата си, да влезе Истината в тях. Дайте Свобода на Господа да се прояви, не както в другите хора, но специфично за вас. Всеки да бъде оригинален в проявите си, на никого да не подражава. Дръжте се за Бога. Той ви е хванал с двете си ръце чрез Любовта си.
Дръжте се за Неговата Любов.
От Неговите ръце излизат нишки, които отиват до сърцето на всеки човек. Една нишка държи човека за Бога, но здрава е тя. Никой не е в състояние да скъса тази нишка, освен вие сами. Без нея не съществува никакво отношение между Бога и човешката душа. Който се държи здраво за тази нишка, той е щастлив и лесно разрешава мъчнотиите си.
към беседата >>
Затова, по-добре е да живеете, отколкото да умрете.
Този свят е онзи свят. Следователно всички виждате онзи свят, който е добре уреден. Този свят, които ви плаши, който не е добре нареден, това е вашият вътрешен свят. Някой казва, че, като умре, тогава ще види другия свят. Ако сега, докато е на земята, не може да го види, никога няма да го види.
Затова, по-добре е да живеете, отколкото да умрете.
Понеже хората нямат ясна представа за смъртта, за онзи свят, чувате да казват за някого: “Умря млад и зелен, но поне се успокои.” Как може човек да умре и да се успокои? Да се мисли така, това е все едно да казвате: “Колко е щастлива мухата, че е попаднала в мрежата на паяка! Или, колко е щастлива мишката, че е попаднала в лапите на котката! ” В този смисъл, и смъртта е най-голямото нещастие, което сполетява човека. Тя обелва мускулите му и оставя само сухи кости.
към беседата >>
От Неговите ръце излизат нишки, които отиват до сърцето на всеки човек.
Дайте Свобода на Господа да се прояви, не както в другите хора, но специфично за вас. Всеки да бъде оригинален в проявите си, на никого да не подражава. Дръжте се за Бога. Той ви е хванал с двете си ръце чрез Любовта си. Дръжте се за Неговата Любов.
От Неговите ръце излизат нишки, които отиват до сърцето на всеки човек.
Една нишка държи човека за Бога, но здрава е тя. Никой не е в състояние да скъса тази нишка, освен вие сами. Без нея не съществува никакво отношение между Бога и човешката душа. Който се държи здраво за тази нишка, той е щастлив и лесно разрешава мъчнотиите си. По тази нишка Духът слиза и възлиза.
към беседата >>
Понеже хората нямат ясна представа за смъртта, за онзи свят, чувате да казват за някого: “Умря млад и зелен, но поне се успокои.” Как може човек да умре и да се успокои?
Следователно всички виждате онзи свят, който е добре уреден. Този свят, които ви плаши, който не е добре нареден, това е вашият вътрешен свят. Някой казва, че, като умре, тогава ще види другия свят. Ако сега, докато е на земята, не може да го види, никога няма да го види. Затова, по-добре е да живеете, отколкото да умрете.
Понеже хората нямат ясна представа за смъртта, за онзи свят, чувате да казват за някого: “Умря млад и зелен, но поне се успокои.” Как може човек да умре и да се успокои?
Да се мисли така, това е все едно да казвате: “Колко е щастлива мухата, че е попаднала в мрежата на паяка! Или, колко е щастлива мишката, че е попаднала в лапите на котката! ” В този смисъл, и смъртта е най-голямото нещастие, което сполетява човека. Тя обелва мускулите му и оставя само сухи кости. Тя е Луцифер, тя е крадец, който обира човека.
към беседата >>
Една нишка държи човека за Бога, но здрава е тя.
Всеки да бъде оригинален в проявите си, на никого да не подражава. Дръжте се за Бога. Той ви е хванал с двете си ръце чрез Любовта си. Дръжте се за Неговата Любов. От Неговите ръце излизат нишки, които отиват до сърцето на всеки човек.
Една нишка държи човека за Бога, но здрава е тя.
Никой не е в състояние да скъса тази нишка, освен вие сами. Без нея не съществува никакво отношение между Бога и човешката душа. Който се държи здраво за тази нишка, той е щастлив и лесно разрешава мъчнотиите си. По тази нишка Духът слиза и възлиза. Скъса ли се тя, душата е загубена.
към беседата >>
Да се мисли така, това е все едно да казвате: “Колко е щастлива мухата, че е попаднала в мрежата на паяка!
Този свят, които ви плаши, който не е добре нареден, това е вашият вътрешен свят. Някой казва, че, като умре, тогава ще види другия свят. Ако сега, докато е на земята, не може да го види, никога няма да го види. Затова, по-добре е да живеете, отколкото да умрете. Понеже хората нямат ясна представа за смъртта, за онзи свят, чувате да казват за някого: “Умря млад и зелен, но поне се успокои.” Как може човек да умре и да се успокои?
Да се мисли така, това е все едно да казвате: “Колко е щастлива мухата, че е попаднала в мрежата на паяка!
Или, колко е щастлива мишката, че е попаднала в лапите на котката! ” В този смисъл, и смъртта е най-голямото нещастие, което сполетява човека. Тя обелва мускулите му и оставя само сухи кости. Тя е Луцифер, тя е крадец, който обира човека. Като знаете какво нещо е смъртта, не казвайте, като умрем, но кажете в себе си: “Ще живеем, или ще възкръснем!
към беседата >>
Никой не е в състояние да скъса тази нишка, освен вие сами.
Дръжте се за Бога. Той ви е хванал с двете си ръце чрез Любовта си. Дръжте се за Неговата Любов. От Неговите ръце излизат нишки, които отиват до сърцето на всеки човек. Една нишка държи човека за Бога, но здрава е тя.
Никой не е в състояние да скъса тази нишка, освен вие сами.
Без нея не съществува никакво отношение между Бога и човешката душа. Който се държи здраво за тази нишка, той е щастлив и лесно разрешава мъчнотиите си. По тази нишка Духът слиза и възлиза. Скъса ли се тя, душата е загубена. Дълго време ще плаче и скърби тя, докато дойде някой Ангел от Небето и завърже скъсаната нишка.
към беседата >>
Или, колко е щастлива мишката, че е попаднала в лапите на котката!
Някой казва, че, като умре, тогава ще види другия свят. Ако сега, докато е на земята, не може да го види, никога няма да го види. Затова, по-добре е да живеете, отколкото да умрете. Понеже хората нямат ясна представа за смъртта, за онзи свят, чувате да казват за някого: “Умря млад и зелен, но поне се успокои.” Как може човек да умре и да се успокои? Да се мисли така, това е все едно да казвате: “Колко е щастлива мухата, че е попаднала в мрежата на паяка!
Или, колко е щастлива мишката, че е попаднала в лапите на котката!
” В този смисъл, и смъртта е най-голямото нещастие, което сполетява човека. Тя обелва мускулите му и оставя само сухи кости. Тя е Луцифер, тя е крадец, който обира човека. Като знаете какво нещо е смъртта, не казвайте, като умрем, но кажете в себе си: “Ще живеем, или ще възкръснем! ” Има смисъл човек да умре, но за лъжата, за кражбата, за омразата, за злобата, за всички отрицателни желания.
към беседата >>
Без нея не съществува никакво отношение между Бога и човешката душа.
Той ви е хванал с двете си ръце чрез Любовта си. Дръжте се за Неговата Любов. От Неговите ръце излизат нишки, които отиват до сърцето на всеки човек. Една нишка държи човека за Бога, но здрава е тя. Никой не е в състояние да скъса тази нишка, освен вие сами.
Без нея не съществува никакво отношение между Бога и човешката душа.
Който се държи здраво за тази нишка, той е щастлив и лесно разрешава мъчнотиите си. По тази нишка Духът слиза и възлиза. Скъса ли се тя, душата е загубена. Дълго време ще плаче и скърби тя, докато дойде някой Ангел от Небето и завърже скъсаната нишка. Свърже ли се с Бога, душата започва отново своето развитие.
към беседата >>
” В този смисъл, и смъртта е най-голямото нещастие, което сполетява човека.
Ако сега, докато е на земята, не може да го види, никога няма да го види. Затова, по-добре е да живеете, отколкото да умрете. Понеже хората нямат ясна представа за смъртта, за онзи свят, чувате да казват за някого: “Умря млад и зелен, но поне се успокои.” Как може човек да умре и да се успокои? Да се мисли така, това е все едно да казвате: “Колко е щастлива мухата, че е попаднала в мрежата на паяка! Или, колко е щастлива мишката, че е попаднала в лапите на котката!
” В този смисъл, и смъртта е най-голямото нещастие, което сполетява човека.
Тя обелва мускулите му и оставя само сухи кости. Тя е Луцифер, тя е крадец, който обира човека. Като знаете какво нещо е смъртта, не казвайте, като умрем, но кажете в себе си: “Ще живеем, или ще възкръснем! ” Има смисъл човек да умре, но за лъжата, за кражбата, за омразата, за злобата, за всички отрицателни желания. В това отношение, аз съм умрял човек, но същевременно съм и жив.
към беседата >>
Който се държи здраво за тази нишка, той е щастлив и лесно разрешава мъчнотиите си.
Дръжте се за Неговата Любов. От Неговите ръце излизат нишки, които отиват до сърцето на всеки човек. Една нишка държи човека за Бога, но здрава е тя. Никой не е в състояние да скъса тази нишка, освен вие сами. Без нея не съществува никакво отношение между Бога и човешката душа.
Който се държи здраво за тази нишка, той е щастлив и лесно разрешава мъчнотиите си.
По тази нишка Духът слиза и възлиза. Скъса ли се тя, душата е загубена. Дълго време ще плаче и скърби тя, докато дойде някой Ангел от Небето и завърже скъсаната нишка. Свърже ли се с Бога, душата започва отново своето развитие.
към беседата >>
Тя обелва мускулите му и оставя само сухи кости.
Затова, по-добре е да живеете, отколкото да умрете. Понеже хората нямат ясна представа за смъртта, за онзи свят, чувате да казват за някого: “Умря млад и зелен, но поне се успокои.” Как може човек да умре и да се успокои? Да се мисли така, това е все едно да казвате: “Колко е щастлива мухата, че е попаднала в мрежата на паяка! Или, колко е щастлива мишката, че е попаднала в лапите на котката! ” В този смисъл, и смъртта е най-голямото нещастие, което сполетява човека.
Тя обелва мускулите му и оставя само сухи кости.
Тя е Луцифер, тя е крадец, който обира човека. Като знаете какво нещо е смъртта, не казвайте, като умрем, но кажете в себе си: “Ще живеем, или ще възкръснем! ” Има смисъл човек да умре, но за лъжата, за кражбата, за омразата, за злобата, за всички отрицателни желания. В това отношение, аз съм умрял човек, но същевременно съм и жив. По-умрял човек от мене няма, но и по-жив няма.
към беседата >>
По тази нишка Духът слиза и възлиза.
От Неговите ръце излизат нишки, които отиват до сърцето на всеки човек. Една нишка държи човека за Бога, но здрава е тя. Никой не е в състояние да скъса тази нишка, освен вие сами. Без нея не съществува никакво отношение между Бога и човешката душа. Който се държи здраво за тази нишка, той е щастлив и лесно разрешава мъчнотиите си.
По тази нишка Духът слиза и възлиза.
Скъса ли се тя, душата е загубена. Дълго време ще плаче и скърби тя, докато дойде някой Ангел от Небето и завърже скъсаната нишка. Свърже ли се с Бога, душата започва отново своето развитие.
към беседата >>
Тя е Луцифер, тя е крадец, който обира човека.
Понеже хората нямат ясна представа за смъртта, за онзи свят, чувате да казват за някого: “Умря млад и зелен, но поне се успокои.” Как може човек да умре и да се успокои? Да се мисли така, това е все едно да казвате: “Колко е щастлива мухата, че е попаднала в мрежата на паяка! Или, колко е щастлива мишката, че е попаднала в лапите на котката! ” В този смисъл, и смъртта е най-голямото нещастие, което сполетява човека. Тя обелва мускулите му и оставя само сухи кости.
Тя е Луцифер, тя е крадец, който обира човека.
Като знаете какво нещо е смъртта, не казвайте, като умрем, но кажете в себе си: “Ще живеем, или ще възкръснем! ” Има смисъл човек да умре, но за лъжата, за кражбата, за омразата, за злобата, за всички отрицателни желания. В това отношение, аз съм умрял човек, но същевременно съм и жив. По-умрял човек от мене няма, но и по-жив няма. Можете да ме опитате, да видите, че е така.
към беседата >>
Скъса ли се тя, душата е загубена.
Една нишка държи човека за Бога, но здрава е тя. Никой не е в състояние да скъса тази нишка, освен вие сами. Без нея не съществува никакво отношение между Бога и човешката душа. Който се държи здраво за тази нишка, той е щастлив и лесно разрешава мъчнотиите си. По тази нишка Духът слиза и възлиза.
Скъса ли се тя, душата е загубена.
Дълго време ще плаче и скърби тя, докато дойде някой Ангел от Небето и завърже скъсаната нишка. Свърже ли се с Бога, душата започва отново своето развитие.
към беседата >>
Като знаете какво нещо е смъртта, не казвайте, като умрем, но кажете в себе си: “Ще живеем, или ще възкръснем!
Да се мисли така, това е все едно да казвате: “Колко е щастлива мухата, че е попаднала в мрежата на паяка! Или, колко е щастлива мишката, че е попаднала в лапите на котката! ” В този смисъл, и смъртта е най-голямото нещастие, което сполетява човека. Тя обелва мускулите му и оставя само сухи кости. Тя е Луцифер, тя е крадец, който обира човека.
Като знаете какво нещо е смъртта, не казвайте, като умрем, но кажете в себе си: “Ще живеем, или ще възкръснем!
” Има смисъл човек да умре, но за лъжата, за кражбата, за омразата, за злобата, за всички отрицателни желания. В това отношение, аз съм умрял човек, но същевременно съм и жив. По-умрял човек от мене няма, но и по-жив няма. Можете да ме опитате, да видите, че е така. Аз няма да постъпя, като Настрадин Ходжа, който казва едно нещо, а върши друго.
към беседата >>
Дълго време ще плаче и скърби тя, докато дойде някой Ангел от Небето и завърже скъсаната нишка.
Никой не е в състояние да скъса тази нишка, освен вие сами. Без нея не съществува никакво отношение между Бога и човешката душа. Който се държи здраво за тази нишка, той е щастлив и лесно разрешава мъчнотиите си. По тази нишка Духът слиза и възлиза. Скъса ли се тя, душата е загубена.
Дълго време ще плаче и скърби тя, докато дойде някой Ангел от Небето и завърже скъсаната нишка.
Свърже ли се с Бога, душата започва отново своето развитие.
към беседата >>
” Има смисъл човек да умре, но за лъжата, за кражбата, за омразата, за злобата, за всички отрицателни желания.
Или, колко е щастлива мишката, че е попаднала в лапите на котката! ” В този смисъл, и смъртта е най-голямото нещастие, което сполетява човека. Тя обелва мускулите му и оставя само сухи кости. Тя е Луцифер, тя е крадец, който обира човека. Като знаете какво нещо е смъртта, не казвайте, като умрем, но кажете в себе си: “Ще живеем, или ще възкръснем!
” Има смисъл човек да умре, но за лъжата, за кражбата, за омразата, за злобата, за всички отрицателни желания.
В това отношение, аз съм умрял човек, но същевременно съм и жив. По-умрял човек от мене няма, но и по-жив няма. Можете да ме опитате, да видите, че е така. Аз няма да постъпя, като Настрадин Ходжа, който казва едно нещо, а върши друго.
към беседата >>
Свърже ли се с Бога, душата започва отново своето развитие.
Без нея не съществува никакво отношение между Бога и човешката душа. Който се държи здраво за тази нишка, той е щастлив и лесно разрешава мъчнотиите си. По тази нишка Духът слиза и възлиза. Скъса ли се тя, душата е загубена. Дълго време ще плаче и скърби тя, докато дойде някой Ангел от Небето и завърже скъсаната нишка.
Свърже ли се с Бога, душата започва отново своето развитие.
към беседата >>
В това отношение, аз съм умрял човек, но същевременно съм и жив.
” В този смисъл, и смъртта е най-голямото нещастие, което сполетява човека. Тя обелва мускулите му и оставя само сухи кости. Тя е Луцифер, тя е крадец, който обира човека. Като знаете какво нещо е смъртта, не казвайте, като умрем, но кажете в себе си: “Ще живеем, или ще възкръснем! ” Има смисъл човек да умре, но за лъжата, за кражбата, за омразата, за злобата, за всички отрицателни желания.
В това отношение, аз съм умрял човек, но същевременно съм и жив.
По-умрял човек от мене няма, но и по-жив няма. Можете да ме опитате, да видите, че е така. Аз няма да постъпя, като Настрадин Ходжа, който казва едно нещо, а върши друго.
към беседата >>
"Дух Господен е над мене" – казва Христос.
"Дух Господен е над мене" – казва Христос.
Този Христос познава всички хора. Той познава и вас и носи белези на всичките ви съществувания. Колко пъти сте морализирали Христа защо не работи, а тръгнал да проповядва. Ще кажете, че не помните да сте постъпвали така с Христа. Това не помните, но помните как сте се отнасяли с някоя бедна жена, като сте й отказвали всякаква помощ и сте я морализирали, че трябва да работи, а не да проси от къща на къща.Това, което сте правили на бедни, на страдащи, на угнетени, на паднали души, това е вашето отношение към Христа.
към беседата >>
По-умрял човек от мене няма, но и по-жив няма.
Тя обелва мускулите му и оставя само сухи кости. Тя е Луцифер, тя е крадец, който обира човека. Като знаете какво нещо е смъртта, не казвайте, като умрем, но кажете в себе си: “Ще живеем, или ще възкръснем! ” Има смисъл човек да умре, но за лъжата, за кражбата, за омразата, за злобата, за всички отрицателни желания. В това отношение, аз съм умрял човек, но същевременно съм и жив.
По-умрял човек от мене няма, но и по-жив няма.
Можете да ме опитате, да видите, че е така. Аз няма да постъпя, като Настрадин Ходжа, който казва едно нещо, а върши друго.
към беседата >>
Този Христос познава всички хора.
"Дух Господен е над мене" – казва Христос.
Този Христос познава всички хора.
Той познава и вас и носи белези на всичките ви съществувания. Колко пъти сте морализирали Христа защо не работи, а тръгнал да проповядва. Ще кажете, че не помните да сте постъпвали така с Христа. Това не помните, но помните как сте се отнасяли с някоя бедна жена, като сте й отказвали всякаква помощ и сте я морализирали, че трябва да работи, а не да проси от къща на къща.Това, което сте правили на бедни, на страдащи, на угнетени, на паднали души, това е вашето отношение към Христа. Изправете отношенията си към Христа и към Бога, да благовествате на сиромасите.
към беседата >>
Можете да ме опитате, да видите, че е така.
Тя е Луцифер, тя е крадец, който обира човека. Като знаете какво нещо е смъртта, не казвайте, като умрем, но кажете в себе си: “Ще живеем, или ще възкръснем! ” Има смисъл човек да умре, но за лъжата, за кражбата, за омразата, за злобата, за всички отрицателни желания. В това отношение, аз съм умрял човек, но същевременно съм и жив. По-умрял човек от мене няма, но и по-жив няма.
Можете да ме опитате, да видите, че е така.
Аз няма да постъпя, като Настрадин Ходжа, който казва едно нещо, а върши друго.
към беседата >>
Той познава и вас и носи белези на всичките ви съществувания.
"Дух Господен е над мене" – казва Христос. Този Христос познава всички хора.
Той познава и вас и носи белези на всичките ви съществувания.
Колко пъти сте морализирали Христа защо не работи, а тръгнал да проповядва. Ще кажете, че не помните да сте постъпвали така с Христа. Това не помните, но помните как сте се отнасяли с някоя бедна жена, като сте й отказвали всякаква помощ и сте я морализирали, че трябва да работи, а не да проси от къща на къща.Това, което сте правили на бедни, на страдащи, на угнетени, на паднали души, това е вашето отношение към Христа. Изправете отношенията си към Христа и към Бога, да благовествате на сиромасите.
към беседата >>
Аз няма да постъпя, като Настрадин Ходжа, който казва едно нещо, а върши друго.
Като знаете какво нещо е смъртта, не казвайте, като умрем, но кажете в себе си: “Ще живеем, или ще възкръснем! ” Има смисъл човек да умре, но за лъжата, за кражбата, за омразата, за злобата, за всички отрицателни желания. В това отношение, аз съм умрял човек, но същевременно съм и жив. По-умрял човек от мене няма, но и по-жив няма. Можете да ме опитате, да видите, че е така.
Аз няма да постъпя, като Настрадин Ходжа, който казва едно нещо, а върши друго.
към беседата >>
Колко пъти сте морализирали Христа защо не работи, а тръгнал да проповядва.
"Дух Господен е над мене" – казва Христос. Този Христос познава всички хора. Той познава и вас и носи белези на всичките ви съществувания.
Колко пъти сте морализирали Христа защо не работи, а тръгнал да проповядва.
Ще кажете, че не помните да сте постъпвали така с Христа. Това не помните, но помните как сте се отнасяли с някоя бедна жена, като сте й отказвали всякаква помощ и сте я морализирали, че трябва да работи, а не да проси от къща на къща.Това, което сте правили на бедни, на страдащи, на угнетени, на паднали души, това е вашето отношение към Христа. Изправете отношенията си към Христа и към Бога, да благовествате на сиромасите.
към беседата >>
Един ден Настрадин Ходжа казвал на едного, че ако намери 99 лв., няма да ги вземе, щом не са сто.
Един ден Настрадин Ходжа казвал на едного, че ако намери 99 лв., няма да ги вземе, щом не са сто.
Като чул това, събеседникът му решил да го изпита. На другия ден той турил на пътя, дето Ходжата минавал, 99 лв. Като ги видял, Ходжата се навел и взел парите.
към беседата >>
Ще кажете, че не помните да сте постъпвали така с Христа.
"Дух Господен е над мене" – казва Христос. Този Христос познава всички хора. Той познава и вас и носи белези на всичките ви съществувания. Колко пъти сте морализирали Христа защо не работи, а тръгнал да проповядва.
Ще кажете, че не помните да сте постъпвали така с Христа.
Това не помните, но помните как сте се отнасяли с някоя бедна жена, като сте й отказвали всякаква помощ и сте я морализирали, че трябва да работи, а не да проси от къща на къща.Това, което сте правили на бедни, на страдащи, на угнетени, на паднали души, това е вашето отношение към Христа. Изправете отношенията си към Христа и към Бога, да благовествате на сиромасите.
към беседата >>
Като чул това, събеседникът му решил да го изпита.
Един ден Настрадин Ходжа казвал на едного, че ако намери 99 лв., няма да ги вземе, щом не са сто.
Като чул това, събеседникът му решил да го изпита.
На другия ден той турил на пътя, дето Ходжата минавал, 99 лв. Като ги видял, Ходжата се навел и взел парите.
към беседата >>
Това не помните, но помните как сте се отнасяли с някоя бедна жена, като сте й отказвали всякаква помощ и сте я морализирали, че трябва да работи, а не да проси от къща на къща.Това, което сте правили на бедни, на страдащи, на угнетени, на паднали души, това е вашето отношение към Христа.
"Дух Господен е над мене" – казва Христос. Този Христос познава всички хора. Той познава и вас и носи белези на всичките ви съществувания. Колко пъти сте морализирали Христа защо не работи, а тръгнал да проповядва. Ще кажете, че не помните да сте постъпвали така с Христа.
Това не помните, но помните как сте се отнасяли с някоя бедна жена, като сте й отказвали всякаква помощ и сте я морализирали, че трябва да работи, а не да проси от къща на къща.Това, което сте правили на бедни, на страдащи, на угнетени, на паднали души, това е вашето отношение към Христа.
Изправете отношенията си към Христа и към Бога, да благовествате на сиромасите.
към беседата >>
На другия ден той турил на пътя, дето Ходжата минавал, 99 лв.
Един ден Настрадин Ходжа казвал на едного, че ако намери 99 лв., няма да ги вземе, щом не са сто. Като чул това, събеседникът му решил да го изпита.
На другия ден той турил на пътя, дето Ходжата минавал, 99 лв.
Като ги видял, Ходжата се навел и взел парите.
към беседата >>
Изправете отношенията си към Христа и към Бога, да благовествате на сиромасите.
Този Христос познава всички хора. Той познава и вас и носи белези на всичките ви съществувания. Колко пъти сте морализирали Христа защо не работи, а тръгнал да проповядва. Ще кажете, че не помните да сте постъпвали така с Христа. Това не помните, но помните как сте се отнасяли с някоя бедна жена, като сте й отказвали всякаква помощ и сте я морализирали, че трябва да работи, а не да проси от къща на къща.Това, което сте правили на бедни, на страдащи, на угнетени, на паднали души, това е вашето отношение към Христа.
Изправете отношенията си към Христа и към Бога, да благовествате на сиромасите.
към беседата >>
Като ги видял, Ходжата се навел и взел парите.
Един ден Настрадин Ходжа казвал на едного, че ако намери 99 лв., няма да ги вземе, щом не са сто. Като чул това, събеседникът му решил да го изпита. На другия ден той турил на пътя, дето Ходжата минавал, 99 лв.
Като ги видял, Ходжата се навел и взел парите.
към беседата >>
– Какво намери?
– Какво намери?
– запитал го съседът му.
към беседата >>
– запитал го съседът му.
– Какво намери?
– запитал го съседът му.
към беседата >>
– Намерих 99 лв.
– Намерих 99 лв.
към беседата >>
– Нали каза, че и 99 лв.
– Нали каза, че и 99 лв.
да намериш, няма да ги вземеш, ако не са сто.
към беседата >>
да намериш, няма да ги вземеш, ако не са сто.
– Нали каза, че и 99 лв.
да намериш, няма да ги вземеш, ако не са сто.
към беседата >>
– Така е, но аз зная, че който е дал 99 лева, ще даде още един.
– Така е, но аз зная, че който е дал 99 лева, ще даде още един.
към беседата >>
Какво показва числото 99?
Какво показва числото 99?
То е мистично число, означава лош, грешен живот. С това Настрадин Ходжа искал да каже: “Ако водя лош живот, мога да живея и добър, и праведен.” Добрият, Божественият живот се заключава в единицата. Ако човек лъже, той може да говори и Истината; ако мрази, може и да обича; ако взема, може и да дава. Тъй щото, може да се говори за положителен живот, когато човек носи в себе си положителни качества. Тогава може да се говори за Божествена Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
към беседата >>
То е мистично число, означава лош, грешен живот.
Какво показва числото 99?
То е мистично число, означава лош, грешен живот.
С това Настрадин Ходжа искал да каже: “Ако водя лош живот, мога да живея и добър, и праведен.” Добрият, Божественият живот се заключава в единицата. Ако човек лъже, той може да говори и Истината; ако мрази, може и да обича; ако взема, може и да дава. Тъй щото, може да се говори за положителен живот, когато човек носи в себе си положителни качества. Тогава може да се говори за Божествена Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. В който момент изневери на Божествения живот, човек става обикновен, като всички хора.
към беседата >>
С това Настрадин Ходжа искал да каже: “Ако водя лош живот, мога да живея и добър, и праведен.” Добрият, Божественият живот се заключава в единицата.
Какво показва числото 99? То е мистично число, означава лош, грешен живот.
С това Настрадин Ходжа искал да каже: “Ако водя лош живот, мога да живея и добър, и праведен.” Добрият, Божественият живот се заключава в единицата.
Ако човек лъже, той може да говори и Истината; ако мрази, може и да обича; ако взема, може и да дава. Тъй щото, може да се говори за положителен живот, когато човек носи в себе си положителни качества. Тогава може да се говори за Божествена Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. В който момент изневери на Божествения живот, човек става обикновен, като всички хора. Той е подобен на желязото: като се нагрява, ще бъде топъл; като се извади от огъня, изстива.
към беседата >>
Ако човек лъже, той може да говори и Истината; ако мрази, може и да обича; ако взема, може и да дава.
Какво показва числото 99? То е мистично число, означава лош, грешен живот. С това Настрадин Ходжа искал да каже: “Ако водя лош живот, мога да живея и добър, и праведен.” Добрият, Божественият живот се заключава в единицата.
Ако човек лъже, той може да говори и Истината; ако мрази, може и да обича; ако взема, може и да дава.
Тъй щото, може да се говори за положителен живот, когато човек носи в себе си положителни качества. Тогава може да се говори за Божествена Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. В който момент изневери на Божествения живот, човек става обикновен, като всички хора. Той е подобен на желязото: като се нагрява, ще бъде топъл; като се извади от огъня, изстива. За да не изпадате в това положение, бъдете верни на своите мисли и чувства, не се поддавайте на чужди мисли и разбирания.
към беседата >>
Тъй щото, може да се говори за положителен живот, когато човек носи в себе си положителни качества.
Какво показва числото 99? То е мистично число, означава лош, грешен живот. С това Настрадин Ходжа искал да каже: “Ако водя лош живот, мога да живея и добър, и праведен.” Добрият, Божественият живот се заключава в единицата. Ако човек лъже, той може да говори и Истината; ако мрази, може и да обича; ако взема, може и да дава.
Тъй щото, може да се говори за положителен живот, когато човек носи в себе си положителни качества.
Тогава може да се говори за Божествена Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. В който момент изневери на Божествения живот, човек става обикновен, като всички хора. Той е подобен на желязото: като се нагрява, ще бъде топъл; като се извади от огъня, изстива. За да не изпадате в това положение, бъдете верни на своите мисли и чувства, не се поддавайте на чужди мисли и разбирания. Че еди-кой си философ мислел така или иначе за Бога, това е негово разбиране.
към беседата >>
Тогава може да се говори за Божествена Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
Какво показва числото 99? То е мистично число, означава лош, грешен живот. С това Настрадин Ходжа искал да каже: “Ако водя лош живот, мога да живея и добър, и праведен.” Добрият, Божественият живот се заключава в единицата. Ако човек лъже, той може да говори и Истината; ако мрази, може и да обича; ако взема, може и да дава. Тъй щото, може да се говори за положителен живот, когато човек носи в себе си положителни качества.
Тогава може да се говори за Божествена Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
В който момент изневери на Божествения живот, човек става обикновен, като всички хора. Той е подобен на желязото: като се нагрява, ще бъде топъл; като се извади от огъня, изстива. За да не изпадате в това положение, бъдете верни на своите мисли и чувства, не се поддавайте на чужди мисли и разбирания. Че еди-кой си философ мислел така или иначе за Бога, това е негово разбиране. Важно е какво е вашето мнение.
към беседата >>
В който момент изневери на Божествения живот, човек става обикновен, като всички хора.
То е мистично число, означава лош, грешен живот. С това Настрадин Ходжа искал да каже: “Ако водя лош живот, мога да живея и добър, и праведен.” Добрият, Божественият живот се заключава в единицата. Ако човек лъже, той може да говори и Истината; ако мрази, може и да обича; ако взема, може и да дава. Тъй щото, може да се говори за положителен живот, когато човек носи в себе си положителни качества. Тогава може да се говори за Божествена Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
В който момент изневери на Божествения живот, човек става обикновен, като всички хора.
Той е подобен на желязото: като се нагрява, ще бъде топъл; като се извади от огъня, изстива. За да не изпадате в това положение, бъдете верни на своите мисли и чувства, не се поддавайте на чужди мисли и разбирания. Че еди-кой си философ мислел така или иначе за Бога, това е негово разбиране. Важно е какво е вашето мнение. Преди всичко, вие не знаете какво, в същност, се разбира от думите на философа.
към беседата >>
Той е подобен на желязото: като се нагрява, ще бъде топъл; като се извади от огъня, изстива.
С това Настрадин Ходжа искал да каже: “Ако водя лош живот, мога да живея и добър, и праведен.” Добрият, Божественият живот се заключава в единицата. Ако човек лъже, той може да говори и Истината; ако мрази, може и да обича; ако взема, може и да дава. Тъй щото, може да се говори за положителен живот, когато човек носи в себе си положителни качества. Тогава може да се говори за Божествена Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. В който момент изневери на Божествения живот, човек става обикновен, като всички хора.
Той е подобен на желязото: като се нагрява, ще бъде топъл; като се извади от огъня, изстива.
За да не изпадате в това положение, бъдете верни на своите мисли и чувства, не се поддавайте на чужди мисли и разбирания. Че еди-кой си философ мислел така или иначе за Бога, това е негово разбиране. Важно е какво е вашето мнение. Преди всичко, вие не знаете какво, в същност, се разбира от думите на философа.
към беседата >>
За да не изпадате в това положение, бъдете верни на своите мисли и чувства, не се поддавайте на чужди мисли и разбирания.
Ако човек лъже, той може да говори и Истината; ако мрази, може и да обича; ако взема, може и да дава. Тъй щото, може да се говори за положителен живот, когато човек носи в себе си положителни качества. Тогава може да се говори за Божествена Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. В който момент изневери на Божествения живот, човек става обикновен, като всички хора. Той е подобен на желязото: като се нагрява, ще бъде топъл; като се извади от огъня, изстива.
За да не изпадате в това положение, бъдете верни на своите мисли и чувства, не се поддавайте на чужди мисли и разбирания.
Че еди-кой си философ мислел така или иначе за Бога, това е негово разбиране. Важно е какво е вашето мнение. Преди всичко, вие не знаете какво, в същност, се разбира от думите на философа.
към беседата >>
Че еди-кой си философ мислел така или иначе за Бога, това е негово разбиране.
Тъй щото, може да се говори за положителен живот, когато човек носи в себе си положителни качества. Тогава може да се говори за Божествена Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. В който момент изневери на Божествения живот, човек става обикновен, като всички хора. Той е подобен на желязото: като се нагрява, ще бъде топъл; като се извади от огъня, изстива. За да не изпадате в това положение, бъдете верни на своите мисли и чувства, не се поддавайте на чужди мисли и разбирания.
Че еди-кой си философ мислел така или иначе за Бога, това е негово разбиране.
Важно е какво е вашето мнение. Преди всичко, вие не знаете какво, в същност, се разбира от думите на философа.
към беседата >>
Важно е какво е вашето мнение.
Тогава може да се говори за Божествена Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. В който момент изневери на Божествения живот, човек става обикновен, като всички хора. Той е подобен на желязото: като се нагрява, ще бъде топъл; като се извади от огъня, изстива. За да не изпадате в това положение, бъдете верни на своите мисли и чувства, не се поддавайте на чужди мисли и разбирания. Че еди-кой си философ мислел така или иначе за Бога, това е негово разбиране.
Важно е какво е вашето мнение.
Преди всичко, вие не знаете какво, в същност, се разбира от думите на философа.
към беседата >>
Споредъ мене, мѫчно можете да опредѣлите, кои идеи сѫ стари и кои нови.
(втори вариант)
Горко на онзи, който не се моли! Той минава за безвѣрникъ, за еретикъ. Долу старитѣ вѣрвания на хората! Не ги туряйте за градежъ, но за торъ на вашитѣ градини. Ще кажете, че не трѣбва да се проповѣдватъ нови идеи.
Споредъ мене, мѫчно можете да опредѣлите, кои идеи сѫ стари и кои нови.
Всѣка идея, която произвежда растене, е нова. Дето нѣма растежъ, тамъ всичко е старо. Какво би казала майката за детето си, ако трѣбва да го носи десетки години на рѫцетѣ си? Да го държи две-три години на рѫцетѣ си, това е естествено. Щомъ порасне детето, майката го сваля на земята и го оставя само да ходи.
към втори вариант >>
Не е позволено на човѣка да злоупотрѣбява съ силитѣ на своя организъмъ.
(втори вариант)
Какъ се познава, кой човѣкъ възприема и предава Божията Любовь? Ако челото на човѣка се повдига и разширява, ако главата му горе, на темето, се повдига, той е добъръ проводникъ на любовьта. Ако рѫцетѣ на човѣка не станатъ по-деликатни, и чъртитѣ на лицето му по-меки, той не е далъ пѫть на Божественото Начало въ себе си. Ще кажете, че който работи физически, не може да има меки рѫце. Така е, работникътъ има груби, корави рѫце, но това не се позволява.
Не е позволено на човѣка да злоупотрѣбява съ силитѣ на своя организъмъ.
Въ бѫдеще, когато животътъ на хората се подобри, всички ще взиматъ участие и въ физическата работа. Тогава времето ще бѫде така разпредѣлено, че ще се застѫпятъ всички сили: физически, сърдечни и умствени. Човѣкъ ще употрѣбява три часа за физическа работа, три часа работа върху сърдцето, три часа умствена работа, три часа за хранене, седемь часа сънь, т. е. за разходка отъ физическия въ духовния свѣтъ. Останалитѣ петь часа сѫ за благотворителни дѣла: садене на плодове, отглеждане на цвѣтя, посещаване на болни и др.
към втори вариант >>
Всѣка идея, която произвежда растене, е нова.
(втори вариант)
Той минава за безвѣрникъ, за еретикъ. Долу старитѣ вѣрвания на хората! Не ги туряйте за градежъ, но за торъ на вашитѣ градини. Ще кажете, че не трѣбва да се проповѣдватъ нови идеи. Споредъ мене, мѫчно можете да опредѣлите, кои идеи сѫ стари и кои нови.
Всѣка идея, която произвежда растене, е нова.
Дето нѣма растежъ, тамъ всичко е старо. Какво би казала майката за детето си, ако трѣбва да го носи десетки години на рѫцетѣ си? Да го държи две-три години на рѫцетѣ си, това е естествено. Щомъ порасне детето, майката го сваля на земята и го оставя само да ходи. Тъй щото, когато нѣкой казва, че не приема никакви нови идеи, това значи, че той отрича растенето, като естественъ процесъ.
към втори вариант >>
Въ бѫдеще, когато животътъ на хората се подобри, всички ще взиматъ участие и въ физическата работа.
(втори вариант)
Ако челото на човѣка се повдига и разширява, ако главата му горе, на темето, се повдига, той е добъръ проводникъ на любовьта. Ако рѫцетѣ на човѣка не станатъ по-деликатни, и чъртитѣ на лицето му по-меки, той не е далъ пѫть на Божественото Начало въ себе си. Ще кажете, че който работи физически, не може да има меки рѫце. Така е, работникътъ има груби, корави рѫце, но това не се позволява. Не е позволено на човѣка да злоупотрѣбява съ силитѣ на своя организъмъ.
Въ бѫдеще, когато животътъ на хората се подобри, всички ще взиматъ участие и въ физическата работа.
Тогава времето ще бѫде така разпредѣлено, че ще се застѫпятъ всички сили: физически, сърдечни и умствени. Човѣкъ ще употрѣбява три часа за физическа работа, три часа работа върху сърдцето, три часа умствена работа, три часа за хранене, седемь часа сънь, т. е. за разходка отъ физическия въ духовния свѣтъ. Останалитѣ петь часа сѫ за благотворителни дѣла: садене на плодове, отглеждане на цвѣтя, посещаване на болни и др.
към втори вариант >>
Дето нѣма растежъ, тамъ всичко е старо.
(втори вариант)
Долу старитѣ вѣрвания на хората! Не ги туряйте за градежъ, но за торъ на вашитѣ градини. Ще кажете, че не трѣбва да се проповѣдватъ нови идеи. Споредъ мене, мѫчно можете да опредѣлите, кои идеи сѫ стари и кои нови. Всѣка идея, която произвежда растене, е нова.
Дето нѣма растежъ, тамъ всичко е старо.
Какво би казала майката за детето си, ако трѣбва да го носи десетки години на рѫцетѣ си? Да го държи две-три години на рѫцетѣ си, това е естествено. Щомъ порасне детето, майката го сваля на земята и го оставя само да ходи. Тъй щото, когато нѣкой казва, че не приема никакви нови идеи, това значи, че той отрича растенето, като естественъ процесъ. Щомъ растешъ, непремѣнно ще приемашъ нови идеи; останешъ ли на едно мѣсто и не растешъ, ти си въ процеситѣ на старото, дето нѣма втичане на чиста, прѣсна вода.
към втори вариант >>
Тогава времето ще бѫде така разпредѣлено, че ще се застѫпятъ всички сили: физически, сърдечни и умствени.
(втори вариант)
Ако рѫцетѣ на човѣка не станатъ по-деликатни, и чъртитѣ на лицето му по-меки, той не е далъ пѫть на Божественото Начало въ себе си. Ще кажете, че който работи физически, не може да има меки рѫце. Така е, работникътъ има груби, корави рѫце, но това не се позволява. Не е позволено на човѣка да злоупотрѣбява съ силитѣ на своя организъмъ. Въ бѫдеще, когато животътъ на хората се подобри, всички ще взиматъ участие и въ физическата работа.
Тогава времето ще бѫде така разпредѣлено, че ще се застѫпятъ всички сили: физически, сърдечни и умствени.
Човѣкъ ще употрѣбява три часа за физическа работа, три часа работа върху сърдцето, три часа умствена работа, три часа за хранене, седемь часа сънь, т. е. за разходка отъ физическия въ духовния свѣтъ. Останалитѣ петь часа сѫ за благотворителни дѣла: садене на плодове, отглеждане на цвѣтя, посещаване на болни и др.
към втори вариант >>
Какво би казала майката за детето си, ако трѣбва да го носи десетки години на рѫцетѣ си?
(втори вариант)
Не ги туряйте за градежъ, но за торъ на вашитѣ градини. Ще кажете, че не трѣбва да се проповѣдватъ нови идеи. Споредъ мене, мѫчно можете да опредѣлите, кои идеи сѫ стари и кои нови. Всѣка идея, която произвежда растене, е нова. Дето нѣма растежъ, тамъ всичко е старо.
Какво би казала майката за детето си, ако трѣбва да го носи десетки години на рѫцетѣ си?
Да го държи две-три години на рѫцетѣ си, това е естествено. Щомъ порасне детето, майката го сваля на земята и го оставя само да ходи. Тъй щото, когато нѣкой казва, че не приема никакви нови идеи, това значи, че той отрича растенето, като естественъ процесъ. Щомъ растешъ, непремѣнно ще приемашъ нови идеи; останешъ ли на едно мѣсто и не растешъ, ти си въ процеситѣ на старото, дето нѣма втичане на чиста, прѣсна вода. Докато е малко, детето седи на майчинитѣ рѫце.
към втори вариант >>
Човѣкъ ще употрѣбява три часа за физическа работа, три часа работа върху сърдцето, три часа умствена работа, три часа за хранене, седемь часа сънь, т. е.
(втори вариант)
Ще кажете, че който работи физически, не може да има меки рѫце. Така е, работникътъ има груби, корави рѫце, но това не се позволява. Не е позволено на човѣка да злоупотрѣбява съ силитѣ на своя организъмъ. Въ бѫдеще, когато животътъ на хората се подобри, всички ще взиматъ участие и въ физическата работа. Тогава времето ще бѫде така разпредѣлено, че ще се застѫпятъ всички сили: физически, сърдечни и умствени.
Човѣкъ ще употрѣбява три часа за физическа работа, три часа работа върху сърдцето, три часа умствена работа, три часа за хранене, седемь часа сънь, т. е.
за разходка отъ физическия въ духовния свѣтъ. Останалитѣ петь часа сѫ за благотворителни дѣла: садене на плодове, отглеждане на цвѣтя, посещаване на болни и др.
към втори вариант >>
Да го държи две-три години на рѫцетѣ си, това е естествено.
(втори вариант)
Ще кажете, че не трѣбва да се проповѣдватъ нови идеи. Споредъ мене, мѫчно можете да опредѣлите, кои идеи сѫ стари и кои нови. Всѣка идея, която произвежда растене, е нова. Дето нѣма растежъ, тамъ всичко е старо. Какво би казала майката за детето си, ако трѣбва да го носи десетки години на рѫцетѣ си?
Да го държи две-три години на рѫцетѣ си, това е естествено.
Щомъ порасне детето, майката го сваля на земята и го оставя само да ходи. Тъй щото, когато нѣкой казва, че не приема никакви нови идеи, това значи, че той отрича растенето, като естественъ процесъ. Щомъ растешъ, непремѣнно ще приемашъ нови идеи; останешъ ли на едно мѣсто и не растешъ, ти си въ процеситѣ на старото, дето нѣма втичане на чиста, прѣсна вода. Докато е малко, детето седи на майчинитѣ рѫце. Като порасне, майката се радва, че е проходило.
към втори вариант >>
за разходка отъ физическия въ духовния свѣтъ.
(втори вариант)
Така е, работникътъ има груби, корави рѫце, но това не се позволява. Не е позволено на човѣка да злоупотрѣбява съ силитѣ на своя организъмъ. Въ бѫдеще, когато животътъ на хората се подобри, всички ще взиматъ участие и въ физическата работа. Тогава времето ще бѫде така разпредѣлено, че ще се застѫпятъ всички сили: физически, сърдечни и умствени. Човѣкъ ще употрѣбява три часа за физическа работа, три часа работа върху сърдцето, три часа умствена работа, три часа за хранене, седемь часа сънь, т. е.
за разходка отъ физическия въ духовния свѣтъ.
Останалитѣ петь часа сѫ за благотворителни дѣла: садене на плодове, отглеждане на цвѣтя, посещаване на болни и др.
към втори вариант >>
Щомъ порасне детето, майката го сваля на земята и го оставя само да ходи.
(втори вариант)
Споредъ мене, мѫчно можете да опредѣлите, кои идеи сѫ стари и кои нови. Всѣка идея, която произвежда растене, е нова. Дето нѣма растежъ, тамъ всичко е старо. Какво би казала майката за детето си, ако трѣбва да го носи десетки години на рѫцетѣ си? Да го държи две-три години на рѫцетѣ си, това е естествено.
Щомъ порасне детето, майката го сваля на земята и го оставя само да ходи.
Тъй щото, когато нѣкой казва, че не приема никакви нови идеи, това значи, че той отрича растенето, като естественъ процесъ. Щомъ растешъ, непремѣнно ще приемашъ нови идеи; останешъ ли на едно мѣсто и не растешъ, ти си въ процеситѣ на старото, дето нѣма втичане на чиста, прѣсна вода. Докато е малко, детето седи на майчинитѣ рѫце. Като порасне, майката се радва, че е проходило. Голѣма е радостьта въ единъ домъ, когато детето започне да се изправя на краката си и единъ день проходи.
към втори вариант >>
Останалитѣ петь часа сѫ за благотворителни дѣла: садене на плодове, отглеждане на цвѣтя, посещаване на болни и др.
(втори вариант)
Не е позволено на човѣка да злоупотрѣбява съ силитѣ на своя организъмъ. Въ бѫдеще, когато животътъ на хората се подобри, всички ще взиматъ участие и въ физическата работа. Тогава времето ще бѫде така разпредѣлено, че ще се застѫпятъ всички сили: физически, сърдечни и умствени. Човѣкъ ще употрѣбява три часа за физическа работа, три часа работа върху сърдцето, три часа умствена работа, три часа за хранене, седемь часа сънь, т. е. за разходка отъ физическия въ духовния свѣтъ.
Останалитѣ петь часа сѫ за благотворителни дѣла: садене на плодове, отглеждане на цвѣтя, посещаване на болни и др.
към втори вариант >>
Тъй щото, когато нѣкой казва, че не приема никакви нови идеи, това значи, че той отрича растенето, като естественъ процесъ.
(втори вариант)
Всѣка идея, която произвежда растене, е нова. Дето нѣма растежъ, тамъ всичко е старо. Какво би казала майката за детето си, ако трѣбва да го носи десетки години на рѫцетѣ си? Да го държи две-три години на рѫцетѣ си, това е естествено. Щомъ порасне детето, майката го сваля на земята и го оставя само да ходи.
Тъй щото, когато нѣкой казва, че не приема никакви нови идеи, това значи, че той отрича растенето, като естественъ процесъ.
Щомъ растешъ, непремѣнно ще приемашъ нови идеи; останешъ ли на едно мѣсто и не растешъ, ти си въ процеситѣ на старото, дето нѣма втичане на чиста, прѣсна вода. Докато е малко, детето седи на майчинитѣ рѫце. Като порасне, майката се радва, че е проходило. Голѣма е радостьта въ единъ домъ, когато детето започне да се изправя на краката си и единъ день проходи.
към втори вариант >>
„Духъ Господенъ е надъ мене.” Така казва Христосъ.
(втори вариант)
„Духъ Господенъ е надъ мене.” Така казва Христосъ.
— Кѫде е Христосъ? — Навсѣкѫде. — Да знаемъ кѫде е, пешъ ще тръгнемъ, да Го намѣримъ. — И да Го видите, нѣма да Го познаете. Преди две хиляди години Христосъ е билъ на земята, между евреитѣ, но и тѣ не сѫ Го познали.
към втори вариант >>
Щомъ растешъ, непремѣнно ще приемашъ нови идеи; останешъ ли на едно мѣсто и не растешъ, ти си въ процеситѣ на старото, дето нѣма втичане на чиста, прѣсна вода.
(втори вариант)
Дето нѣма растежъ, тамъ всичко е старо. Какво би казала майката за детето си, ако трѣбва да го носи десетки години на рѫцетѣ си? Да го държи две-три години на рѫцетѣ си, това е естествено. Щомъ порасне детето, майката го сваля на земята и го оставя само да ходи. Тъй щото, когато нѣкой казва, че не приема никакви нови идеи, това значи, че той отрича растенето, като естественъ процесъ.
Щомъ растешъ, непремѣнно ще приемашъ нови идеи; останешъ ли на едно мѣсто и не растешъ, ти си въ процеситѣ на старото, дето нѣма втичане на чиста, прѣсна вода.
Докато е малко, детето седи на майчинитѣ рѫце. Като порасне, майката се радва, че е проходило. Голѣма е радостьта въ единъ домъ, когато детето започне да се изправя на краката си и единъ день проходи.
към втори вариант >>
— Кѫде е Христосъ?
(втори вариант)
„Духъ Господенъ е надъ мене.” Така казва Христосъ.
— Кѫде е Христосъ?
— Навсѣкѫде. — Да знаемъ кѫде е, пешъ ще тръгнемъ, да Го намѣримъ. — И да Го видите, нѣма да Го познаете. Преди две хиляди години Христосъ е билъ на земята, между евреитѣ, но и тѣ не сѫ Го познали. Той обиколилъ всички държави, билъ между всички нации, но и доднесъ още не сѫ Го познали.
към втори вариант >>
Докато е малко, детето седи на майчинитѣ рѫце.
(втори вариант)
Какво би казала майката за детето си, ако трѣбва да го носи десетки години на рѫцетѣ си? Да го държи две-три години на рѫцетѣ си, това е естествено. Щомъ порасне детето, майката го сваля на земята и го оставя само да ходи. Тъй щото, когато нѣкой казва, че не приема никакви нови идеи, това значи, че той отрича растенето, като естественъ процесъ. Щомъ растешъ, непремѣнно ще приемашъ нови идеи; останешъ ли на едно мѣсто и не растешъ, ти си въ процеситѣ на старото, дето нѣма втичане на чиста, прѣсна вода.
Докато е малко, детето седи на майчинитѣ рѫце.
Като порасне, майката се радва, че е проходило. Голѣма е радостьта въ единъ домъ, когато детето започне да се изправя на краката си и единъ день проходи.
към втори вариант >>
— Навсѣкѫде.
(втори вариант)
„Духъ Господенъ е надъ мене.” Така казва Христосъ. — Кѫде е Христосъ?
— Навсѣкѫде.
— Да знаемъ кѫде е, пешъ ще тръгнемъ, да Го намѣримъ. — И да Го видите, нѣма да Го познаете. Преди две хиляди години Христосъ е билъ на земята, между евреитѣ, но и тѣ не сѫ Го познали. Той обиколилъ всички държави, билъ между всички нации, но и доднесъ още не сѫ Го познали. Дето е ходилъ, навсѣкѫде е билъ гоненъ.
към втори вариант >>
Като порасне, майката се радва, че е проходило.
(втори вариант)
Да го държи две-три години на рѫцетѣ си, това е естествено. Щомъ порасне детето, майката го сваля на земята и го оставя само да ходи. Тъй щото, когато нѣкой казва, че не приема никакви нови идеи, това значи, че той отрича растенето, като естественъ процесъ. Щомъ растешъ, непремѣнно ще приемашъ нови идеи; останешъ ли на едно мѣсто и не растешъ, ти си въ процеситѣ на старото, дето нѣма втичане на чиста, прѣсна вода. Докато е малко, детето седи на майчинитѣ рѫце.
Като порасне, майката се радва, че е проходило.
Голѣма е радостьта въ единъ домъ, когато детето започне да се изправя на краката си и единъ день проходи.
към втори вариант >>
— Да знаемъ кѫде е, пешъ ще тръгнемъ, да Го намѣримъ.
(втори вариант)
„Духъ Господенъ е надъ мене.” Така казва Христосъ. — Кѫде е Христосъ? — Навсѣкѫде.
— Да знаемъ кѫде е, пешъ ще тръгнемъ, да Го намѣримъ.
— И да Го видите, нѣма да Го познаете. Преди две хиляди години Христосъ е билъ на земята, между евреитѣ, но и тѣ не сѫ Го познали. Той обиколилъ всички държави, билъ между всички нации, но и доднесъ още не сѫ Го познали. Дето е ходилъ, навсѣкѫде е билъ гоненъ. Наричали Го еретикъ, смахнатъ, лудъ, неуравновесенъ, човѣкъ съ опасни идеи и т. н.
към втори вариант >>
Голѣма е радостьта въ единъ домъ, когато детето започне да се изправя на краката си и единъ день проходи.
(втори вариант)
Щомъ порасне детето, майката го сваля на земята и го оставя само да ходи. Тъй щото, когато нѣкой казва, че не приема никакви нови идеи, това значи, че той отрича растенето, като естественъ процесъ. Щомъ растешъ, непремѣнно ще приемашъ нови идеи; останешъ ли на едно мѣсто и не растешъ, ти си въ процеситѣ на старото, дето нѣма втичане на чиста, прѣсна вода. Докато е малко, детето седи на майчинитѣ рѫце. Като порасне, майката се радва, че е проходило.
Голѣма е радостьта въ единъ домъ, когато детето започне да се изправя на краката си и единъ день проходи.
към втори вариант >>
— И да Го видите, нѣма да Го познаете.
(втори вариант)
„Духъ Господенъ е надъ мене.” Така казва Христосъ. — Кѫде е Христосъ? — Навсѣкѫде. — Да знаемъ кѫде е, пешъ ще тръгнемъ, да Го намѣримъ.
— И да Го видите, нѣма да Го познаете.
Преди две хиляди години Христосъ е билъ на земята, между евреитѣ, но и тѣ не сѫ Го познали. Той обиколилъ всички държави, билъ между всички нации, но и доднесъ още не сѫ Го познали. Дето е ходилъ, навсѣкѫде е билъ гоненъ. Наричали Го еретикъ, смахнатъ, лудъ, неуравновесенъ, човѣкъ съ опасни идеи и т. н. Евреитѣ даже Го разпнаха.
към втори вариант >>
Какво представя изправянето?
(втори вариант)
Какво представя изправянето?
— Борба на духа съ материята. Лазенето на детето показва, че животинското естество взима надмощие въ него. Има голѣми хора, които още лазятъ на четири крака. Това е детинско състояние, но тѣ нѣма да останатъ завинаги въ него. Когато Христосъ казва, че е дошълъ да благовествува на сиромаситѣ, Той има предъ видъ истинскитѣ сиромаси, а не онѣзи, които чрезъ внушение сѫ станали такива.
към втори вариант >>
Преди две хиляди години Христосъ е билъ на земята, между евреитѣ, но и тѣ не сѫ Го познали.
(втори вариант)
„Духъ Господенъ е надъ мене.” Така казва Христосъ. — Кѫде е Христосъ? — Навсѣкѫде. — Да знаемъ кѫде е, пешъ ще тръгнемъ, да Го намѣримъ. — И да Го видите, нѣма да Го познаете.
Преди две хиляди години Христосъ е билъ на земята, между евреитѣ, но и тѣ не сѫ Го познали.
Той обиколилъ всички държави, билъ между всички нации, но и доднесъ още не сѫ Го познали. Дето е ходилъ, навсѣкѫде е билъ гоненъ. Наричали Го еретикъ, смахнатъ, лудъ, неуравновесенъ, човѣкъ съ опасни идеи и т. н. Евреитѣ даже Го разпнаха. Какъ постѫпватъ съ Христа съвременнитѣ народи?
към втори вариант >>
— Борба на духа съ материята.
(втори вариант)
Какво представя изправянето?
— Борба на духа съ материята.
Лазенето на детето показва, че животинското естество взима надмощие въ него. Има голѣми хора, които още лазятъ на четири крака. Това е детинско състояние, но тѣ нѣма да останатъ завинаги въ него. Когато Христосъ казва, че е дошълъ да благовествува на сиромаситѣ, Той има предъ видъ истинскитѣ сиромаси, а не онѣзи, които чрезъ внушение сѫ станали такива. Да внушишъ на човѣка, че е сиромахъ, това не е истинското му положение; да хипнотизирашъ нѣкого и да му предадешъ една чужда мисъль, и това не е неговото естествено положение.
към втори вариант >>
Той обиколилъ всички държави, билъ между всички нации, но и доднесъ още не сѫ Го познали.
(втори вариант)
— Кѫде е Христосъ? — Навсѣкѫде. — Да знаемъ кѫде е, пешъ ще тръгнемъ, да Го намѣримъ. — И да Го видите, нѣма да Го познаете. Преди две хиляди години Христосъ е билъ на земята, между евреитѣ, но и тѣ не сѫ Го познали.
Той обиколилъ всички държави, билъ между всички нации, но и доднесъ още не сѫ Го познали.
Дето е ходилъ, навсѣкѫде е билъ гоненъ. Наричали Го еретикъ, смахнатъ, лудъ, неуравновесенъ, човѣкъ съ опасни идеи и т. н. Евреитѣ даже Го разпнаха. Какъ постѫпватъ съ Христа съвременнитѣ народи? — Тѣ му създадоха голѣми неприятности, избиха часть отъ неговитѣ последователи.
към втори вариант >>
Лазенето на детето показва, че животинското естество взима надмощие въ него.
(втори вариант)
Какво представя изправянето? — Борба на духа съ материята.
Лазенето на детето показва, че животинското естество взима надмощие въ него.
Има голѣми хора, които още лазятъ на четири крака. Това е детинско състояние, но тѣ нѣма да останатъ завинаги въ него. Когато Христосъ казва, че е дошълъ да благовествува на сиромаситѣ, Той има предъ видъ истинскитѣ сиромаси, а не онѣзи, които чрезъ внушение сѫ станали такива. Да внушишъ на човѣка, че е сиромахъ, това не е истинското му положение; да хипнотизирашъ нѣкого и да му предадешъ една чужда мисъль, и това не е неговото естествено положение. И децата прилагатъ хипнотизъма. Кога?
към втори вариант >>
Дето е ходилъ, навсѣкѫде е билъ гоненъ.
(втори вариант)
— Навсѣкѫде. — Да знаемъ кѫде е, пешъ ще тръгнемъ, да Го намѣримъ. — И да Го видите, нѣма да Го познаете. Преди две хиляди години Христосъ е билъ на земята, между евреитѣ, но и тѣ не сѫ Го познали. Той обиколилъ всички държави, билъ между всички нации, но и доднесъ още не сѫ Го познали.
Дето е ходилъ, навсѣкѫде е билъ гоненъ.
Наричали Го еретикъ, смахнатъ, лудъ, неуравновесенъ, човѣкъ съ опасни идеи и т. н. Евреитѣ даже Го разпнаха. Какъ постѫпватъ съ Христа съвременнитѣ народи? — Тѣ му създадоха голѣми неприятности, избиха часть отъ неговитѣ последователи. — Кѫде е днесъ Христосъ?
към втори вариант >>
Има голѣми хора, които още лазятъ на четири крака.
(втори вариант)
Какво представя изправянето? — Борба на духа съ материята. Лазенето на детето показва, че животинското естество взима надмощие въ него.
Има голѣми хора, които още лазятъ на четири крака.
Това е детинско състояние, но тѣ нѣма да останатъ завинаги въ него. Когато Христосъ казва, че е дошълъ да благовествува на сиромаситѣ, Той има предъ видъ истинскитѣ сиромаси, а не онѣзи, които чрезъ внушение сѫ станали такива. Да внушишъ на човѣка, че е сиромахъ, това не е истинското му положение; да хипнотизирашъ нѣкого и да му предадешъ една чужда мисъль, и това не е неговото естествено положение. И децата прилагатъ хипнотизъма. Кога? — Когато искатъ нѣщо отъ майка си.
към втори вариант >>
Наричали Го еретикъ, смахнатъ, лудъ, неуравновесенъ, човѣкъ съ опасни идеи и т. н.
(втори вариант)
— Да знаемъ кѫде е, пешъ ще тръгнемъ, да Го намѣримъ. — И да Го видите, нѣма да Го познаете. Преди две хиляди години Христосъ е билъ на земята, между евреитѣ, но и тѣ не сѫ Го познали. Той обиколилъ всички държави, билъ между всички нации, но и доднесъ още не сѫ Го познали. Дето е ходилъ, навсѣкѫде е билъ гоненъ.
Наричали Го еретикъ, смахнатъ, лудъ, неуравновесенъ, човѣкъ съ опасни идеи и т. н.
Евреитѣ даже Го разпнаха. Какъ постѫпватъ съ Христа съвременнитѣ народи? — Тѣ му създадоха голѣми неприятности, избиха часть отъ неговитѣ последователи. — Кѫде е днесъ Христосъ? — Днесъ Той се проявява чрезъ своитѣ идеи.
към втори вариант >>
Това е детинско състояние, но тѣ нѣма да останатъ завинаги въ него.
(втори вариант)
Какво представя изправянето? — Борба на духа съ материята. Лазенето на детето показва, че животинското естество взима надмощие въ него. Има голѣми хора, които още лазятъ на четири крака.
Това е детинско състояние, но тѣ нѣма да останатъ завинаги въ него.
Когато Христосъ казва, че е дошълъ да благовествува на сиромаситѣ, Той има предъ видъ истинскитѣ сиромаси, а не онѣзи, които чрезъ внушение сѫ станали такива. Да внушишъ на човѣка, че е сиромахъ, това не е истинското му положение; да хипнотизирашъ нѣкого и да му предадешъ една чужда мисъль, и това не е неговото естествено положение. И децата прилагатъ хипнотизъма. Кога? — Когато искатъ нѣщо отъ майка си. Тѣ повтарятъ, потретватъ това, което искатъ да получатъ, докато майката изпада въ хипнотично състояние и задоволява желанието му.
към втори вариант >>
Евреитѣ даже Го разпнаха.
(втори вариант)
— И да Го видите, нѣма да Го познаете. Преди две хиляди години Христосъ е билъ на земята, между евреитѣ, но и тѣ не сѫ Го познали. Той обиколилъ всички държави, билъ между всички нации, но и доднесъ още не сѫ Го познали. Дето е ходилъ, навсѣкѫде е билъ гоненъ. Наричали Го еретикъ, смахнатъ, лудъ, неуравновесенъ, човѣкъ съ опасни идеи и т. н.
Евреитѣ даже Го разпнаха.
Какъ постѫпватъ съ Христа съвременнитѣ народи? — Тѣ му създадоха голѣми неприятности, избиха часть отъ неговитѣ последователи. — Кѫде е днесъ Христосъ? — Днесъ Той се проявява чрезъ своитѣ идеи. Идеитѣ за братство, равенство и свобода между народитѣ сѫ все Христови идеи.
към втори вариант >>
Когато Христосъ казва, че е дошълъ да благовествува на сиромаситѣ, Той има предъ видъ истинскитѣ сиромаси, а не онѣзи, които чрезъ внушение сѫ станали такива.
(втори вариант)
Какво представя изправянето? — Борба на духа съ материята. Лазенето на детето показва, че животинското естество взима надмощие въ него. Има голѣми хора, които още лазятъ на четири крака. Това е детинско състояние, но тѣ нѣма да останатъ завинаги въ него.
Когато Христосъ казва, че е дошълъ да благовествува на сиромаситѣ, Той има предъ видъ истинскитѣ сиромаси, а не онѣзи, които чрезъ внушение сѫ станали такива.
Да внушишъ на човѣка, че е сиромахъ, това не е истинското му положение; да хипнотизирашъ нѣкого и да му предадешъ една чужда мисъль, и това не е неговото естествено положение. И децата прилагатъ хипнотизъма. Кога? — Когато искатъ нѣщо отъ майка си. Тѣ повтарятъ, потретватъ това, което искатъ да получатъ, докато майката изпада въ хипнотично състояние и задоволява желанието му. Детето иска хлѣбъ отъ майка си нѣколкократно, и тя му дава.
към втори вариант >>
Какъ постѫпватъ съ Христа съвременнитѣ народи?
(втори вариант)
Преди две хиляди години Христосъ е билъ на земята, между евреитѣ, но и тѣ не сѫ Го познали. Той обиколилъ всички държави, билъ между всички нации, но и доднесъ още не сѫ Го познали. Дето е ходилъ, навсѣкѫде е билъ гоненъ. Наричали Го еретикъ, смахнатъ, лудъ, неуравновесенъ, човѣкъ съ опасни идеи и т. н. Евреитѣ даже Го разпнаха.
Какъ постѫпватъ съ Христа съвременнитѣ народи?
— Тѣ му създадоха голѣми неприятности, избиха часть отъ неговитѣ последователи. — Кѫде е днесъ Христосъ? — Днесъ Той се проявява чрезъ своитѣ идеи. Идеитѣ за братство, равенство и свобода между народитѣ сѫ все Христови идеи.
към втори вариант >>
Да внушишъ на човѣка, че е сиромахъ, това не е истинското му положение; да хипнотизирашъ нѣкого и да му предадешъ една чужда мисъль, и това не е неговото естествено положение.
(втори вариант)
— Борба на духа съ материята. Лазенето на детето показва, че животинското естество взима надмощие въ него. Има голѣми хора, които още лазятъ на четири крака. Това е детинско състояние, но тѣ нѣма да останатъ завинаги въ него. Когато Христосъ казва, че е дошълъ да благовествува на сиромаситѣ, Той има предъ видъ истинскитѣ сиромаси, а не онѣзи, които чрезъ внушение сѫ станали такива.
Да внушишъ на човѣка, че е сиромахъ, това не е истинското му положение; да хипнотизирашъ нѣкого и да му предадешъ една чужда мисъль, и това не е неговото естествено положение.
И децата прилагатъ хипнотизъма. Кога? — Когато искатъ нѣщо отъ майка си. Тѣ повтарятъ, потретватъ това, което искатъ да получатъ, докато майката изпада въ хипнотично състояние и задоволява желанието му. Детето иска хлѣбъ отъ майка си нѣколкократно, и тя му дава. Нѣма защо да искате хлѣбъ чрезъ хипнотизъмъ.
към втори вариант >>
— Тѣ му създадоха голѣми неприятности, избиха часть отъ неговитѣ последователи.
(втори вариант)
Той обиколилъ всички държави, билъ между всички нации, но и доднесъ още не сѫ Го познали. Дето е ходилъ, навсѣкѫде е билъ гоненъ. Наричали Го еретикъ, смахнатъ, лудъ, неуравновесенъ, човѣкъ съ опасни идеи и т. н. Евреитѣ даже Го разпнаха. Какъ постѫпватъ съ Христа съвременнитѣ народи?
— Тѣ му създадоха голѣми неприятности, избиха часть отъ неговитѣ последователи.
— Кѫде е днесъ Христосъ? — Днесъ Той се проявява чрезъ своитѣ идеи. Идеитѣ за братство, равенство и свобода между народитѣ сѫ все Христови идеи.
към втори вариант >>
И децата прилагатъ хипнотизъма. Кога?
(втори вариант)
Лазенето на детето показва, че животинското естество взима надмощие въ него. Има голѣми хора, които още лазятъ на четири крака. Това е детинско състояние, но тѣ нѣма да останатъ завинаги въ него. Когато Христосъ казва, че е дошълъ да благовествува на сиромаситѣ, Той има предъ видъ истинскитѣ сиромаси, а не онѣзи, които чрезъ внушение сѫ станали такива. Да внушишъ на човѣка, че е сиромахъ, това не е истинското му положение; да хипнотизирашъ нѣкого и да му предадешъ една чужда мисъль, и това не е неговото естествено положение.
И децата прилагатъ хипнотизъма. Кога?
— Когато искатъ нѣщо отъ майка си. Тѣ повтарятъ, потретватъ това, което искатъ да получатъ, докато майката изпада въ хипнотично състояние и задоволява желанието му. Детето иска хлѣбъ отъ майка си нѣколкократно, и тя му дава. Нѣма защо да искате хлѣбъ чрезъ хипнотизъмъ. Майката знае нуждитѣ на детето, и сама ги задоволява.
към втори вариант >>
— Кѫде е днесъ Христосъ?
(втори вариант)
Дето е ходилъ, навсѣкѫде е билъ гоненъ. Наричали Го еретикъ, смахнатъ, лудъ, неуравновесенъ, човѣкъ съ опасни идеи и т. н. Евреитѣ даже Го разпнаха. Какъ постѫпватъ съ Христа съвременнитѣ народи? — Тѣ му създадоха голѣми неприятности, избиха часть отъ неговитѣ последователи.
— Кѫде е днесъ Христосъ?
— Днесъ Той се проявява чрезъ своитѣ идеи. Идеитѣ за братство, равенство и свобода между народитѣ сѫ все Христови идеи.
към втори вариант >>
— Когато искатъ нѣщо отъ майка си.
(втори вариант)
Има голѣми хора, които още лазятъ на четири крака. Това е детинско състояние, но тѣ нѣма да останатъ завинаги въ него. Когато Христосъ казва, че е дошълъ да благовествува на сиромаситѣ, Той има предъ видъ истинскитѣ сиромаси, а не онѣзи, които чрезъ внушение сѫ станали такива. Да внушишъ на човѣка, че е сиромахъ, това не е истинското му положение; да хипнотизирашъ нѣкого и да му предадешъ една чужда мисъль, и това не е неговото естествено положение. И децата прилагатъ хипнотизъма. Кога?
— Когато искатъ нѣщо отъ майка си.
Тѣ повтарятъ, потретватъ това, което искатъ да получатъ, докато майката изпада въ хипнотично състояние и задоволява желанието му. Детето иска хлѣбъ отъ майка си нѣколкократно, и тя му дава. Нѣма защо да искате хлѣбъ чрезъ хипнотизъмъ. Майката знае нуждитѣ на детето, и сама ги задоволява. Хлѣбътъ е необходимъ за човѣка; той всѣкога ще го получи, и то по естественъ начинъ.
към втори вариант >>
— Днесъ Той се проявява чрезъ своитѣ идеи.
(втори вариант)
Наричали Го еретикъ, смахнатъ, лудъ, неуравновесенъ, човѣкъ съ опасни идеи и т. н. Евреитѣ даже Го разпнаха. Какъ постѫпватъ съ Христа съвременнитѣ народи? — Тѣ му създадоха голѣми неприятности, избиха часть отъ неговитѣ последователи. — Кѫде е днесъ Христосъ?
— Днесъ Той се проявява чрезъ своитѣ идеи.
Идеитѣ за братство, равенство и свобода между народитѣ сѫ все Христови идеи.
към втори вариант >>
Тѣ повтарятъ, потретватъ това, което искатъ да получатъ, докато майката изпада въ хипнотично състояние и задоволява желанието му.
(втори вариант)
Това е детинско състояние, но тѣ нѣма да останатъ завинаги въ него. Когато Христосъ казва, че е дошълъ да благовествува на сиромаситѣ, Той има предъ видъ истинскитѣ сиромаси, а не онѣзи, които чрезъ внушение сѫ станали такива. Да внушишъ на човѣка, че е сиромахъ, това не е истинското му положение; да хипнотизирашъ нѣкого и да му предадешъ една чужда мисъль, и това не е неговото естествено положение. И децата прилагатъ хипнотизъма. Кога? — Когато искатъ нѣщо отъ майка си.
Тѣ повтарятъ, потретватъ това, което искатъ да получатъ, докато майката изпада въ хипнотично състояние и задоволява желанието му.
Детето иска хлѣбъ отъ майка си нѣколкократно, и тя му дава. Нѣма защо да искате хлѣбъ чрезъ хипнотизъмъ. Майката знае нуждитѣ на детето, и сама ги задоволява. Хлѣбътъ е необходимъ за човѣка; той всѣкога ще го получи, и то по естественъ начинъ.
към втори вариант >>
Идеитѣ за братство, равенство и свобода между народитѣ сѫ все Христови идеи.
(втори вариант)
Евреитѣ даже Го разпнаха. Какъ постѫпватъ съ Христа съвременнитѣ народи? — Тѣ му създадоха голѣми неприятности, избиха часть отъ неговитѣ последователи. — Кѫде е днесъ Христосъ? — Днесъ Той се проявява чрезъ своитѣ идеи.
Идеитѣ за братство, равенство и свобода между народитѣ сѫ все Христови идеи.
към втори вариант >>
Детето иска хлѣбъ отъ майка си нѣколкократно, и тя му дава.
(втори вариант)
Когато Христосъ казва, че е дошълъ да благовествува на сиромаситѣ, Той има предъ видъ истинскитѣ сиромаси, а не онѣзи, които чрезъ внушение сѫ станали такива. Да внушишъ на човѣка, че е сиромахъ, това не е истинското му положение; да хипнотизирашъ нѣкого и да му предадешъ една чужда мисъль, и това не е неговото естествено положение. И децата прилагатъ хипнотизъма. Кога? — Когато искатъ нѣщо отъ майка си. Тѣ повтарятъ, потретватъ това, което искатъ да получатъ, докато майката изпада въ хипнотично състояние и задоволява желанието му.
Детето иска хлѣбъ отъ майка си нѣколкократно, и тя му дава.
Нѣма защо да искате хлѣбъ чрезъ хипнотизъмъ. Майката знае нуждитѣ на детето, и сама ги задоволява. Хлѣбътъ е необходимъ за човѣка; той всѣкога ще го получи, и то по естественъ начинъ.
към втори вариант >>
Голѣмитѣ народи сѫ 12-тѣ Божии синове, които иматъ свои деца и образуватъ малки народи.
(втори вариант)
Голѣмитѣ народи сѫ 12-тѣ Божии синове, които иматъ свои деца и образуватъ малки народи.
Славянството е единъ отъ голѣмитѣ синове на Бога, а ние сме негови деца. Въ това отношение, Богъ е нашъ дѣдо. Обикновено, децата обичатъ дѣдо си повече отъ баща си. Тѣ го наричатъ „голѣмъ баща.” Единъ день, когато всички възприемемъ идеята, че сме синове на Бога Живаго, ще бѫдемъ царе и свещеници на себе си. Христосъ иде да освободи човѣчеството отъ затворитѣ.
към втори вариант >>
Нѣма защо да искате хлѣбъ чрезъ хипнотизъмъ.
(втори вариант)
Да внушишъ на човѣка, че е сиромахъ, това не е истинското му положение; да хипнотизирашъ нѣкого и да му предадешъ една чужда мисъль, и това не е неговото естествено положение. И децата прилагатъ хипнотизъма. Кога? — Когато искатъ нѣщо отъ майка си. Тѣ повтарятъ, потретватъ това, което искатъ да получатъ, докато майката изпада въ хипнотично състояние и задоволява желанието му. Детето иска хлѣбъ отъ майка си нѣколкократно, и тя му дава.
Нѣма защо да искате хлѣбъ чрезъ хипнотизъмъ.
Майката знае нуждитѣ на детето, и сама ги задоволява. Хлѣбътъ е необходимъ за човѣка; той всѣкога ще го получи, и то по естественъ начинъ.
към втори вариант >>
Славянството е единъ отъ голѣмитѣ синове на Бога, а ние сме негови деца.
(втори вариант)
Голѣмитѣ народи сѫ 12-тѣ Божии синове, които иматъ свои деца и образуватъ малки народи.
Славянството е единъ отъ голѣмитѣ синове на Бога, а ние сме негови деца.
Въ това отношение, Богъ е нашъ дѣдо. Обикновено, децата обичатъ дѣдо си повече отъ баща си. Тѣ го наричатъ „голѣмъ баща.” Единъ день, когато всички възприемемъ идеята, че сме синове на Бога Живаго, ще бѫдемъ царе и свещеници на себе си. Христосъ иде да освободи човѣчеството отъ затворитѣ. Нехигиенични, опасни сѫ затворитѣ за човѣшката душа.
към втори вариант >>
Майката знае нуждитѣ на детето, и сама ги задоволява.
(втори вариант)
И децата прилагатъ хипнотизъма. Кога? — Когато искатъ нѣщо отъ майка си. Тѣ повтарятъ, потретватъ това, което искатъ да получатъ, докато майката изпада въ хипнотично състояние и задоволява желанието му. Детето иска хлѣбъ отъ майка си нѣколкократно, и тя му дава. Нѣма защо да искате хлѣбъ чрезъ хипнотизъмъ.
Майката знае нуждитѣ на детето, и сама ги задоволява.
Хлѣбътъ е необходимъ за човѣка; той всѣкога ще го получи, и то по естественъ начинъ.
към втори вариант >>
Въ това отношение, Богъ е нашъ дѣдо.
(втори вариант)
Голѣмитѣ народи сѫ 12-тѣ Божии синове, които иматъ свои деца и образуватъ малки народи. Славянството е единъ отъ голѣмитѣ синове на Бога, а ние сме негови деца.
Въ това отношение, Богъ е нашъ дѣдо.
Обикновено, децата обичатъ дѣдо си повече отъ баща си. Тѣ го наричатъ „голѣмъ баща.” Единъ день, когато всички възприемемъ идеята, че сме синове на Бога Живаго, ще бѫдемъ царе и свещеници на себе си. Христосъ иде да освободи човѣчеството отъ затворитѣ. Нехигиенични, опасни сѫ затворитѣ за човѣшката душа. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ идеи, въ които да изобилствува свѣтлина, въздухъ, вода и храна.
към втори вариант >>
Хлѣбътъ е необходимъ за човѣка; той всѣкога ще го получи, и то по естественъ начинъ.
(втори вариант)
— Когато искатъ нѣщо отъ майка си. Тѣ повтарятъ, потретватъ това, което искатъ да получатъ, докато майката изпада въ хипнотично състояние и задоволява желанието му. Детето иска хлѣбъ отъ майка си нѣколкократно, и тя му дава. Нѣма защо да искате хлѣбъ чрезъ хипнотизъмъ. Майката знае нуждитѣ на детето, и сама ги задоволява.
Хлѣбътъ е необходимъ за човѣка; той всѣкога ще го получи, и то по естественъ начинъ.
към втори вариант >>
Обикновено, децата обичатъ дѣдо си повече отъ баща си.
(втори вариант)
Голѣмитѣ народи сѫ 12-тѣ Божии синове, които иматъ свои деца и образуватъ малки народи. Славянството е единъ отъ голѣмитѣ синове на Бога, а ние сме негови деца. Въ това отношение, Богъ е нашъ дѣдо.
Обикновено, децата обичатъ дѣдо си повече отъ баща си.
Тѣ го наричатъ „голѣмъ баща.” Единъ день, когато всички възприемемъ идеята, че сме синове на Бога Живаго, ще бѫдемъ царе и свещеници на себе си. Христосъ иде да освободи човѣчеството отъ затворитѣ. Нехигиенични, опасни сѫ затворитѣ за човѣшката душа. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ идеи, въ които да изобилствува свѣтлина, въздухъ, вода и храна. Тѣ се нуждаятъ отъ свобода, да могатъ по желание да посещаватъ високитѣ планински върхове, да се ползуватъ отъ изобилието на свѣтлина и въздухъ.
към втори вариант >>
И тъй, въ живота има сѫществени и несѫществени нѣща, необходими и потрѣбни.
(втори вариант)
И тъй, въ живота има сѫществени и несѫществени нѣща, необходими и потрѣбни.
Водата е необходима, а тютюнътъ е потрѣбенъ; храната е необходима, а виното — потрѣбно; въздухътъ, свѣтлината сѫ необходими, а газовото и електрическото освѣтление — потрѣбни. Ще кажете, че имате потрѣба отъ много нѣща. — Ако ги даде Господъ, добре; ако не ги даде, ще търсите необходимитѣ. Както въ физическия свѣтъ има необходими и потрѣбни нѣща, така и въ духовния свѣтъ има необходими и потрѣбни мисли и чувства. Безъ първитѣ не може, а безъ вторитѣ може.
към втори вариант >>
Тѣ го наричатъ „голѣмъ баща.” Единъ день, когато всички възприемемъ идеята, че сме синове на Бога Живаго, ще бѫдемъ царе и свещеници на себе си.
(втори вариант)
Голѣмитѣ народи сѫ 12-тѣ Божии синове, които иматъ свои деца и образуватъ малки народи. Славянството е единъ отъ голѣмитѣ синове на Бога, а ние сме негови деца. Въ това отношение, Богъ е нашъ дѣдо. Обикновено, децата обичатъ дѣдо си повече отъ баща си.
Тѣ го наричатъ „голѣмъ баща.” Единъ день, когато всички възприемемъ идеята, че сме синове на Бога Живаго, ще бѫдемъ царе и свещеници на себе си.
Христосъ иде да освободи човѣчеството отъ затворитѣ. Нехигиенични, опасни сѫ затворитѣ за човѣшката душа. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ идеи, въ които да изобилствува свѣтлина, въздухъ, вода и храна. Тѣ се нуждаятъ отъ свобода, да могатъ по желание да посещаватъ високитѣ планински върхове, да се ползуватъ отъ изобилието на свѣтлина и въздухъ. Софиянци сѫ близо до Витоша, до Черния връхъ, но малцина го посещаватъ.
към втори вариант >>
Водата е необходима, а тютюнътъ е потрѣбенъ; храната е необходима, а виното — потрѣбно; въздухътъ, свѣтлината сѫ необходими, а газовото и електрическото освѣтление — потрѣбни.
(втори вариант)
И тъй, въ живота има сѫществени и несѫществени нѣща, необходими и потрѣбни.
Водата е необходима, а тютюнътъ е потрѣбенъ; храната е необходима, а виното — потрѣбно; въздухътъ, свѣтлината сѫ необходими, а газовото и електрическото освѣтление — потрѣбни.
Ще кажете, че имате потрѣба отъ много нѣща. — Ако ги даде Господъ, добре; ако не ги даде, ще търсите необходимитѣ. Както въ физическия свѣтъ има необходими и потрѣбни нѣща, така и въ духовния свѣтъ има необходими и потрѣбни мисли и чувства. Безъ първитѣ не може, а безъ вторитѣ може. Нѣмамъ нищо противъ еднитѣ и другитѣ, но нѣмате право да замѣствате реалните нѣща съ временнитѣ и необходимитѣ съ потрѣбнитѣ.
към втори вариант >>
Христосъ иде да освободи човѣчеството отъ затворитѣ.
(втори вариант)
Голѣмитѣ народи сѫ 12-тѣ Божии синове, които иматъ свои деца и образуватъ малки народи. Славянството е единъ отъ голѣмитѣ синове на Бога, а ние сме негови деца. Въ това отношение, Богъ е нашъ дѣдо. Обикновено, децата обичатъ дѣдо си повече отъ баща си. Тѣ го наричатъ „голѣмъ баща.” Единъ день, когато всички възприемемъ идеята, че сме синове на Бога Живаго, ще бѫдемъ царе и свещеници на себе си.
Христосъ иде да освободи човѣчеството отъ затворитѣ.
Нехигиенични, опасни сѫ затворитѣ за човѣшката душа. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ идеи, въ които да изобилствува свѣтлина, въздухъ, вода и храна. Тѣ се нуждаятъ отъ свобода, да могатъ по желание да посещаватъ високитѣ планински върхове, да се ползуватъ отъ изобилието на свѣтлина и въздухъ. Софиянци сѫ близо до Витоша, до Черния връхъ, но малцина го посещаватъ. Не може да бѫде носитель на свѣтли и нови идеи онзи, който не посещава планинскитѣ върхове.
към втори вариант >>
Ще кажете, че имате потрѣба отъ много нѣща.
(втори вариант)
И тъй, въ живота има сѫществени и несѫществени нѣща, необходими и потрѣбни. Водата е необходима, а тютюнътъ е потрѣбенъ; храната е необходима, а виното — потрѣбно; въздухътъ, свѣтлината сѫ необходими, а газовото и електрическото освѣтление — потрѣбни.
Ще кажете, че имате потрѣба отъ много нѣща.
— Ако ги даде Господъ, добре; ако не ги даде, ще търсите необходимитѣ. Както въ физическия свѣтъ има необходими и потрѣбни нѣща, така и въ духовния свѣтъ има необходими и потрѣбни мисли и чувства. Безъ първитѣ не може, а безъ вторитѣ може. Нѣмамъ нищо противъ еднитѣ и другитѣ, но нѣмате право да замѣствате реалните нѣща съ временнитѣ и необходимитѣ съ потрѣбнитѣ. Глупаво е човѣкъ да изразходва паритѣ си за вино и за тютюнъ, а да се лишава отъ хлѣбъ и вода.
към втори вариант >>
Нехигиенични, опасни сѫ затворитѣ за човѣшката душа.
(втори вариант)
Славянството е единъ отъ голѣмитѣ синове на Бога, а ние сме негови деца. Въ това отношение, Богъ е нашъ дѣдо. Обикновено, децата обичатъ дѣдо си повече отъ баща си. Тѣ го наричатъ „голѣмъ баща.” Единъ день, когато всички възприемемъ идеята, че сме синове на Бога Живаго, ще бѫдемъ царе и свещеници на себе си. Христосъ иде да освободи човѣчеството отъ затворитѣ.
Нехигиенични, опасни сѫ затворитѣ за човѣшката душа.
Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ идеи, въ които да изобилствува свѣтлина, въздухъ, вода и храна. Тѣ се нуждаятъ отъ свобода, да могатъ по желание да посещаватъ високитѣ планински върхове, да се ползуватъ отъ изобилието на свѣтлина и въздухъ. Софиянци сѫ близо до Витоша, до Черния връхъ, но малцина го посещаватъ. Не може да бѫде носитель на свѣтли и нови идеи онзи, който не посещава планинскитѣ върхове. На планинцитѣ, като носители на нови идеи, може да се разчита.
към втори вариант >>
— Ако ги даде Господъ, добре; ако не ги даде, ще търсите необходимитѣ.
(втори вариант)
И тъй, въ живота има сѫществени и несѫществени нѣща, необходими и потрѣбни. Водата е необходима, а тютюнътъ е потрѣбенъ; храната е необходима, а виното — потрѣбно; въздухътъ, свѣтлината сѫ необходими, а газовото и електрическото освѣтление — потрѣбни. Ще кажете, че имате потрѣба отъ много нѣща.
— Ако ги даде Господъ, добре; ако не ги даде, ще търсите необходимитѣ.
Както въ физическия свѣтъ има необходими и потрѣбни нѣща, така и въ духовния свѣтъ има необходими и потрѣбни мисли и чувства. Безъ първитѣ не може, а безъ вторитѣ може. Нѣмамъ нищо противъ еднитѣ и другитѣ, но нѣмате право да замѣствате реалните нѣща съ временнитѣ и необходимитѣ съ потрѣбнитѣ. Глупаво е човѣкъ да изразходва паритѣ си за вино и за тютюнъ, а да се лишава отъ хлѣбъ и вода. Не е въпросъ да упрѣквамъ хората; не съмъ дошълъ да разрушавамъ, но да градя.
към втори вариант >>
Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ идеи, въ които да изобилствува свѣтлина, въздухъ, вода и храна.
(втори вариант)
Въ това отношение, Богъ е нашъ дѣдо. Обикновено, децата обичатъ дѣдо си повече отъ баща си. Тѣ го наричатъ „голѣмъ баща.” Единъ день, когато всички възприемемъ идеята, че сме синове на Бога Живаго, ще бѫдемъ царе и свещеници на себе си. Христосъ иде да освободи човѣчеството отъ затворитѣ. Нехигиенични, опасни сѫ затворитѣ за човѣшката душа.
Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ идеи, въ които да изобилствува свѣтлина, въздухъ, вода и храна.
Тѣ се нуждаятъ отъ свобода, да могатъ по желание да посещаватъ високитѣ планински върхове, да се ползуватъ отъ изобилието на свѣтлина и въздухъ. Софиянци сѫ близо до Витоша, до Черния връхъ, но малцина го посещаватъ. Не може да бѫде носитель на свѣтли и нови идеи онзи, който не посещава планинскитѣ върхове. На планинцитѣ, като носители на нови идеи, може да се разчита. Лекъ и приятенъ е животътъ на онзи, който се качва по планинитѣ.
към втори вариант >>
Както въ физическия свѣтъ има необходими и потрѣбни нѣща, така и въ духовния свѣтъ има необходими и потрѣбни мисли и чувства.
(втори вариант)
И тъй, въ живота има сѫществени и несѫществени нѣща, необходими и потрѣбни. Водата е необходима, а тютюнътъ е потрѣбенъ; храната е необходима, а виното — потрѣбно; въздухътъ, свѣтлината сѫ необходими, а газовото и електрическото освѣтление — потрѣбни. Ще кажете, че имате потрѣба отъ много нѣща. — Ако ги даде Господъ, добре; ако не ги даде, ще търсите необходимитѣ.
Както въ физическия свѣтъ има необходими и потрѣбни нѣща, така и въ духовния свѣтъ има необходими и потрѣбни мисли и чувства.
Безъ първитѣ не може, а безъ вторитѣ може. Нѣмамъ нищо противъ еднитѣ и другитѣ, но нѣмате право да замѣствате реалните нѣща съ временнитѣ и необходимитѣ съ потрѣбнитѣ. Глупаво е човѣкъ да изразходва паритѣ си за вино и за тютюнъ, а да се лишава отъ хлѣбъ и вода. Не е въпросъ да упрѣквамъ хората; не съмъ дошълъ да разрушавамъ, но да градя. Понѣкога се позволява разрушението, но когато трѣбва да се премахнатъ лошитѣ мисли и чувства, да не гниятъ и заразяватъ организма.
към втори вариант >>
Тѣ се нуждаятъ отъ свобода, да могатъ по желание да посещаватъ високитѣ планински върхове, да се ползуватъ отъ изобилието на свѣтлина и въздухъ.
(втори вариант)
Обикновено, децата обичатъ дѣдо си повече отъ баща си. Тѣ го наричатъ „голѣмъ баща.” Единъ день, когато всички възприемемъ идеята, че сме синове на Бога Живаго, ще бѫдемъ царе и свещеници на себе си. Христосъ иде да освободи човѣчеството отъ затворитѣ. Нехигиенични, опасни сѫ затворитѣ за човѣшката душа. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ идеи, въ които да изобилствува свѣтлина, въздухъ, вода и храна.
Тѣ се нуждаятъ отъ свобода, да могатъ по желание да посещаватъ високитѣ планински върхове, да се ползуватъ отъ изобилието на свѣтлина и въздухъ.
Софиянци сѫ близо до Витоша, до Черния връхъ, но малцина го посещаватъ. Не може да бѫде носитель на свѣтли и нови идеи онзи, който не посещава планинскитѣ върхове. На планинцитѣ, като носители на нови идеи, може да се разчита. Лекъ и приятенъ е животътъ на онзи, който се качва по планинитѣ. Тежъкъ е животътъ въ долинитѣ, макаръ че външно изглежда лекъ.
към втори вариант >>
Безъ първитѣ не може, а безъ вторитѣ може.
(втори вариант)
И тъй, въ живота има сѫществени и несѫществени нѣща, необходими и потрѣбни. Водата е необходима, а тютюнътъ е потрѣбенъ; храната е необходима, а виното — потрѣбно; въздухътъ, свѣтлината сѫ необходими, а газовото и електрическото освѣтление — потрѣбни. Ще кажете, че имате потрѣба отъ много нѣща. — Ако ги даде Господъ, добре; ако не ги даде, ще търсите необходимитѣ. Както въ физическия свѣтъ има необходими и потрѣбни нѣща, така и въ духовния свѣтъ има необходими и потрѣбни мисли и чувства.
Безъ първитѣ не може, а безъ вторитѣ може.
Нѣмамъ нищо противъ еднитѣ и другитѣ, но нѣмате право да замѣствате реалните нѣща съ временнитѣ и необходимитѣ съ потрѣбнитѣ. Глупаво е човѣкъ да изразходва паритѣ си за вино и за тютюнъ, а да се лишава отъ хлѣбъ и вода. Не е въпросъ да упрѣквамъ хората; не съмъ дошълъ да разрушавамъ, но да градя. Понѣкога се позволява разрушението, но когато трѣбва да се премахнатъ лошитѣ мисли и чувства, да не гниятъ и заразяватъ организма. Понѣкога се позволява и бѣлата лъжа, но само за опаковка на истината.
към втори вариант >>
Софиянци сѫ близо до Витоша, до Черния връхъ, но малцина го посещаватъ.
(втори вариант)
Тѣ го наричатъ „голѣмъ баща.” Единъ день, когато всички възприемемъ идеята, че сме синове на Бога Живаго, ще бѫдемъ царе и свещеници на себе си. Христосъ иде да освободи човѣчеството отъ затворитѣ. Нехигиенични, опасни сѫ затворитѣ за човѣшката душа. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ идеи, въ които да изобилствува свѣтлина, въздухъ, вода и храна. Тѣ се нуждаятъ отъ свобода, да могатъ по желание да посещаватъ високитѣ планински върхове, да се ползуватъ отъ изобилието на свѣтлина и въздухъ.
Софиянци сѫ близо до Витоша, до Черния връхъ, но малцина го посещаватъ.
Не може да бѫде носитель на свѣтли и нови идеи онзи, който не посещава планинскитѣ върхове. На планинцитѣ, като носители на нови идеи, може да се разчита. Лекъ и приятенъ е животътъ на онзи, който се качва по планинитѣ. Тежъкъ е животътъ въ долинитѣ, макаръ че външно изглежда лекъ. Въ сѫщность, лекиятъ и повръхностенъ животъ е тежъкъ и носи страшни последствия.
към втори вариант >>
Нѣмамъ нищо противъ еднитѣ и другитѣ, но нѣмате право да замѣствате реалните нѣща съ временнитѣ и необходимитѣ съ потрѣбнитѣ.
(втори вариант)
Водата е необходима, а тютюнътъ е потрѣбенъ; храната е необходима, а виното — потрѣбно; въздухътъ, свѣтлината сѫ необходими, а газовото и електрическото освѣтление — потрѣбни. Ще кажете, че имате потрѣба отъ много нѣща. — Ако ги даде Господъ, добре; ако не ги даде, ще търсите необходимитѣ. Както въ физическия свѣтъ има необходими и потрѣбни нѣща, така и въ духовния свѣтъ има необходими и потрѣбни мисли и чувства. Безъ първитѣ не може, а безъ вторитѣ може.
Нѣмамъ нищо противъ еднитѣ и другитѣ, но нѣмате право да замѣствате реалните нѣща съ временнитѣ и необходимитѣ съ потрѣбнитѣ.
Глупаво е човѣкъ да изразходва паритѣ си за вино и за тютюнъ, а да се лишава отъ хлѣбъ и вода. Не е въпросъ да упрѣквамъ хората; не съмъ дошълъ да разрушавамъ, но да градя. Понѣкога се позволява разрушението, но когато трѣбва да се премахнатъ лошитѣ мисли и чувства, да не гниятъ и заразяватъ организма. Понѣкога се позволява и бѣлата лъжа, но само за опаковка на истината. Когато нѣкой иска да знае истината, казвамъ му: Извади опаковката на това, което ти е казано, и самъ ще намѣришъ истината.
към втори вариант >>
Не може да бѫде носитель на свѣтли и нови идеи онзи, който не посещава планинскитѣ върхове.
(втори вариант)
Христосъ иде да освободи човѣчеството отъ затворитѣ. Нехигиенични, опасни сѫ затворитѣ за човѣшката душа. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ идеи, въ които да изобилствува свѣтлина, въздухъ, вода и храна. Тѣ се нуждаятъ отъ свобода, да могатъ по желание да посещаватъ високитѣ планински върхове, да се ползуватъ отъ изобилието на свѣтлина и въздухъ. Софиянци сѫ близо до Витоша, до Черния връхъ, но малцина го посещаватъ.
Не може да бѫде носитель на свѣтли и нови идеи онзи, който не посещава планинскитѣ върхове.
На планинцитѣ, като носители на нови идеи, може да се разчита. Лекъ и приятенъ е животътъ на онзи, който се качва по планинитѣ. Тежъкъ е животътъ въ долинитѣ, макаръ че външно изглежда лекъ. Въ сѫщность, лекиятъ и повръхностенъ животъ е тежъкъ и носи страшни последствия. Той води къмъ израждане.
към втори вариант >>
Глупаво е човѣкъ да изразходва паритѣ си за вино и за тютюнъ, а да се лишава отъ хлѣбъ и вода.
(втори вариант)
Ще кажете, че имате потрѣба отъ много нѣща. — Ако ги даде Господъ, добре; ако не ги даде, ще търсите необходимитѣ. Както въ физическия свѣтъ има необходими и потрѣбни нѣща, така и въ духовния свѣтъ има необходими и потрѣбни мисли и чувства. Безъ първитѣ не може, а безъ вторитѣ може. Нѣмамъ нищо противъ еднитѣ и другитѣ, но нѣмате право да замѣствате реалните нѣща съ временнитѣ и необходимитѣ съ потрѣбнитѣ.
Глупаво е човѣкъ да изразходва паритѣ си за вино и за тютюнъ, а да се лишава отъ хлѣбъ и вода.
Не е въпросъ да упрѣквамъ хората; не съмъ дошълъ да разрушавамъ, но да градя. Понѣкога се позволява разрушението, но когато трѣбва да се премахнатъ лошитѣ мисли и чувства, да не гниятъ и заразяватъ организма. Понѣкога се позволява и бѣлата лъжа, но само за опаковка на истината. Когато нѣкой иска да знае истината, казвамъ му: Извади опаковката на това, което ти е казано, и самъ ще намѣришъ истината. Лъжата може да бѫде необходима, може да бѫде и потрѣбна.
към втори вариант >>
На планинцитѣ, като носители на нови идеи, може да се разчита.
(втори вариант)
Нехигиенични, опасни сѫ затворитѣ за човѣшката душа. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ идеи, въ които да изобилствува свѣтлина, въздухъ, вода и храна. Тѣ се нуждаятъ отъ свобода, да могатъ по желание да посещаватъ високитѣ планински върхове, да се ползуватъ отъ изобилието на свѣтлина и въздухъ. Софиянци сѫ близо до Витоша, до Черния връхъ, но малцина го посещаватъ. Не може да бѫде носитель на свѣтли и нови идеи онзи, който не посещава планинскитѣ върхове.
На планинцитѣ, като носители на нови идеи, може да се разчита.
Лекъ и приятенъ е животътъ на онзи, който се качва по планинитѣ. Тежъкъ е животътъ въ долинитѣ, макаръ че външно изглежда лекъ. Въ сѫщность, лекиятъ и повръхностенъ животъ е тежъкъ и носи страшни последствия. Той води къмъ израждане. И животнитѣ водятъ лекъ животъ; на него, именно, се дължи деформирането имъ.
към втори вариант >>
Не е въпросъ да упрѣквамъ хората; не съмъ дошълъ да разрушавамъ, но да градя.
(втори вариант)
— Ако ги даде Господъ, добре; ако не ги даде, ще търсите необходимитѣ. Както въ физическия свѣтъ има необходими и потрѣбни нѣща, така и въ духовния свѣтъ има необходими и потрѣбни мисли и чувства. Безъ първитѣ не може, а безъ вторитѣ може. Нѣмамъ нищо противъ еднитѣ и другитѣ, но нѣмате право да замѣствате реалните нѣща съ временнитѣ и необходимитѣ съ потрѣбнитѣ. Глупаво е човѣкъ да изразходва паритѣ си за вино и за тютюнъ, а да се лишава отъ хлѣбъ и вода.
Не е въпросъ да упрѣквамъ хората; не съмъ дошълъ да разрушавамъ, но да градя.
Понѣкога се позволява разрушението, но когато трѣбва да се премахнатъ лошитѣ мисли и чувства, да не гниятъ и заразяватъ организма. Понѣкога се позволява и бѣлата лъжа, но само за опаковка на истината. Когато нѣкой иска да знае истината, казвамъ му: Извади опаковката на това, което ти е казано, и самъ ще намѣришъ истината. Лъжата може да бѫде необходима, може да бѫде и потрѣбна. Сѫщото се отнася и до истината.
към втори вариант >>
Лекъ и приятенъ е животътъ на онзи, който се качва по планинитѣ.
(втори вариант)
Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ идеи, въ които да изобилствува свѣтлина, въздухъ, вода и храна. Тѣ се нуждаятъ отъ свобода, да могатъ по желание да посещаватъ високитѣ планински върхове, да се ползуватъ отъ изобилието на свѣтлина и въздухъ. Софиянци сѫ близо до Витоша, до Черния връхъ, но малцина го посещаватъ. Не може да бѫде носитель на свѣтли и нови идеи онзи, който не посещава планинскитѣ върхове. На планинцитѣ, като носители на нови идеи, може да се разчита.
Лекъ и приятенъ е животътъ на онзи, който се качва по планинитѣ.
Тежъкъ е животътъ въ долинитѣ, макаръ че външно изглежда лекъ. Въ сѫщность, лекиятъ и повръхностенъ животъ е тежъкъ и носи страшни последствия. Той води къмъ израждане. И животнитѣ водятъ лекъ животъ; на него, именно, се дължи деформирането имъ. И животнитѣ ще се повдигнатъ, ще излѣзатъ отъ сегашната си еволюция.
към втори вариант >>
Понѣкога се позволява разрушението, но когато трѣбва да се премахнатъ лошитѣ мисли и чувства, да не гниятъ и заразяватъ организма.
(втори вариант)
Както въ физическия свѣтъ има необходими и потрѣбни нѣща, така и въ духовния свѣтъ има необходими и потрѣбни мисли и чувства. Безъ първитѣ не може, а безъ вторитѣ може. Нѣмамъ нищо противъ еднитѣ и другитѣ, но нѣмате право да замѣствате реалните нѣща съ временнитѣ и необходимитѣ съ потрѣбнитѣ. Глупаво е човѣкъ да изразходва паритѣ си за вино и за тютюнъ, а да се лишава отъ хлѣбъ и вода. Не е въпросъ да упрѣквамъ хората; не съмъ дошълъ да разрушавамъ, но да градя.
Понѣкога се позволява разрушението, но когато трѣбва да се премахнатъ лошитѣ мисли и чувства, да не гниятъ и заразяватъ организма.
Понѣкога се позволява и бѣлата лъжа, но само за опаковка на истината. Когато нѣкой иска да знае истината, казвамъ му: Извади опаковката на това, което ти е казано, и самъ ще намѣришъ истината. Лъжата може да бѫде необходима, може да бѫде и потрѣбна. Сѫщото се отнася и до истината. Необходимата истина изисква необходима лъжа; потрѣбната истина изисква потрѣбна лъжа.
към втори вариант >>
Тежъкъ е животътъ въ долинитѣ, макаръ че външно изглежда лекъ.
(втори вариант)
Тѣ се нуждаятъ отъ свобода, да могатъ по желание да посещаватъ високитѣ планински върхове, да се ползуватъ отъ изобилието на свѣтлина и въздухъ. Софиянци сѫ близо до Витоша, до Черния връхъ, но малцина го посещаватъ. Не може да бѫде носитель на свѣтли и нови идеи онзи, който не посещава планинскитѣ върхове. На планинцитѣ, като носители на нови идеи, може да се разчита. Лекъ и приятенъ е животътъ на онзи, който се качва по планинитѣ.
Тежъкъ е животътъ въ долинитѣ, макаръ че външно изглежда лекъ.
Въ сѫщность, лекиятъ и повръхностенъ животъ е тежъкъ и носи страшни последствия. Той води къмъ израждане. И животнитѣ водятъ лекъ животъ; на него, именно, се дължи деформирането имъ. И животнитѣ ще се повдигнатъ, ще излѣзатъ отъ сегашната си еволюция. Кога ще бѫде това?
към втори вариант >>
Понѣкога се позволява и бѣлата лъжа, но само за опаковка на истината.
(втори вариант)
Безъ първитѣ не може, а безъ вторитѣ може. Нѣмамъ нищо противъ еднитѣ и другитѣ, но нѣмате право да замѣствате реалните нѣща съ временнитѣ и необходимитѣ съ потрѣбнитѣ. Глупаво е човѣкъ да изразходва паритѣ си за вино и за тютюнъ, а да се лишава отъ хлѣбъ и вода. Не е въпросъ да упрѣквамъ хората; не съмъ дошълъ да разрушавамъ, но да градя. Понѣкога се позволява разрушението, но когато трѣбва да се премахнатъ лошитѣ мисли и чувства, да не гниятъ и заразяватъ организма.
Понѣкога се позволява и бѣлата лъжа, но само за опаковка на истината.
Когато нѣкой иска да знае истината, казвамъ му: Извади опаковката на това, което ти е казано, и самъ ще намѣришъ истината. Лъжата може да бѫде необходима, може да бѫде и потрѣбна. Сѫщото се отнася и до истината. Необходимата истина изисква необходима лъжа; потрѣбната истина изисква потрѣбна лъжа. Какъ ще разберете тази мисъль?
към втори вариант >>
Въ сѫщность, лекиятъ и повръхностенъ животъ е тежъкъ и носи страшни последствия.
(втори вариант)
Софиянци сѫ близо до Витоша, до Черния връхъ, но малцина го посещаватъ. Не може да бѫде носитель на свѣтли и нови идеи онзи, който не посещава планинскитѣ върхове. На планинцитѣ, като носители на нови идеи, може да се разчита. Лекъ и приятенъ е животътъ на онзи, който се качва по планинитѣ. Тежъкъ е животътъ въ долинитѣ, макаръ че външно изглежда лекъ.
Въ сѫщность, лекиятъ и повръхностенъ животъ е тежъкъ и носи страшни последствия.
Той води къмъ израждане. И животнитѣ водятъ лекъ животъ; на него, именно, се дължи деформирането имъ. И животнитѣ ще се повдигнатъ, ще излѣзатъ отъ сегашната си еволюция. Кога ще бѫде това? — Когато дойде Христосъ на земята.
към втори вариант >>
Когато нѣкой иска да знае истината, казвамъ му: Извади опаковката на това, което ти е казано, и самъ ще намѣришъ истината.
(втори вариант)
Нѣмамъ нищо противъ еднитѣ и другитѣ, но нѣмате право да замѣствате реалните нѣща съ временнитѣ и необходимитѣ съ потрѣбнитѣ. Глупаво е човѣкъ да изразходва паритѣ си за вино и за тютюнъ, а да се лишава отъ хлѣбъ и вода. Не е въпросъ да упрѣквамъ хората; не съмъ дошълъ да разрушавамъ, но да градя. Понѣкога се позволява разрушението, но когато трѣбва да се премахнатъ лошитѣ мисли и чувства, да не гниятъ и заразяватъ организма. Понѣкога се позволява и бѣлата лъжа, но само за опаковка на истината.
Когато нѣкой иска да знае истината, казвамъ му: Извади опаковката на това, което ти е казано, и самъ ще намѣришъ истината.
Лъжата може да бѫде необходима, може да бѫде и потрѣбна. Сѫщото се отнася и до истината. Необходимата истина изисква необходима лъжа; потрѣбната истина изисква потрѣбна лъжа. Какъ ще разберете тази мисъль? Представете си, че детето рисува баща си.
към втори вариант >>
Той води къмъ израждане.
(втори вариант)
Не може да бѫде носитель на свѣтли и нови идеи онзи, който не посещава планинскитѣ върхове. На планинцитѣ, като носители на нови идеи, може да се разчита. Лекъ и приятенъ е животътъ на онзи, който се качва по планинитѣ. Тежъкъ е животътъ въ долинитѣ, макаръ че външно изглежда лекъ. Въ сѫщность, лекиятъ и повръхностенъ животъ е тежъкъ и носи страшни последствия.
Той води къмъ израждане.
И животнитѣ водятъ лекъ животъ; на него, именно, се дължи деформирането имъ. И животнитѣ ще се повдигнатъ, ще излѣзатъ отъ сегашната си еволюция. Кога ще бѫде това? — Когато дойде Христосъ на земята. Той ще призове всички живи сѫщества къмъ повдигане.
към втори вариант >>
Лъжата може да бѫде необходима, може да бѫде и потрѣбна.
(втори вариант)
Глупаво е човѣкъ да изразходва паритѣ си за вино и за тютюнъ, а да се лишава отъ хлѣбъ и вода. Не е въпросъ да упрѣквамъ хората; не съмъ дошълъ да разрушавамъ, но да градя. Понѣкога се позволява разрушението, но когато трѣбва да се премахнатъ лошитѣ мисли и чувства, да не гниятъ и заразяватъ организма. Понѣкога се позволява и бѣлата лъжа, но само за опаковка на истината. Когато нѣкой иска да знае истината, казвамъ му: Извади опаковката на това, което ти е казано, и самъ ще намѣришъ истината.
Лъжата може да бѫде необходима, може да бѫде и потрѣбна.
Сѫщото се отнася и до истината. Необходимата истина изисква необходима лъжа; потрѣбната истина изисква потрѣбна лъжа. Какъ ще разберете тази мисъль? Представете си, че детето рисува баща си. Майката поглежда рисунката и казва: Само носътъ напомня образа на баща ти.
към втори вариант >>
И животнитѣ водятъ лекъ животъ; на него, именно, се дължи деформирането имъ.
(втори вариант)
На планинцитѣ, като носители на нови идеи, може да се разчита. Лекъ и приятенъ е животътъ на онзи, който се качва по планинитѣ. Тежъкъ е животътъ въ долинитѣ, макаръ че външно изглежда лекъ. Въ сѫщность, лекиятъ и повръхностенъ животъ е тежъкъ и носи страшни последствия. Той води къмъ израждане.
И животнитѣ водятъ лекъ животъ; на него, именно, се дължи деформирането имъ.
И животнитѣ ще се повдигнатъ, ще излѣзатъ отъ сегашната си еволюция. Кога ще бѫде това? — Когато дойде Христосъ на земята. Той ще призове всички живи сѫщества къмъ повдигане. Тѣ ще чуятъ гласа Му и ще престанатъ да се каратъ и биятъ, да мушкатъ, да ритатъ, да ровятъ.
към втори вариант >>
Сѫщото се отнася и до истината.
(втори вариант)
Не е въпросъ да упрѣквамъ хората; не съмъ дошълъ да разрушавамъ, но да градя. Понѣкога се позволява разрушението, но когато трѣбва да се премахнатъ лошитѣ мисли и чувства, да не гниятъ и заразяватъ организма. Понѣкога се позволява и бѣлата лъжа, но само за опаковка на истината. Когато нѣкой иска да знае истината, казвамъ му: Извади опаковката на това, което ти е казано, и самъ ще намѣришъ истината. Лъжата може да бѫде необходима, може да бѫде и потрѣбна.
Сѫщото се отнася и до истината.
Необходимата истина изисква необходима лъжа; потрѣбната истина изисква потрѣбна лъжа. Какъ ще разберете тази мисъль? Представете си, че детето рисува баща си. Майката поглежда рисунката и казва: Само носътъ напомня образа на баща ти. Детето иска да поправи образа, но изкривява носа.
към втори вариант >>
И животнитѣ ще се повдигнатъ, ще излѣзатъ отъ сегашната си еволюция.
(втори вариант)
Лекъ и приятенъ е животътъ на онзи, който се качва по планинитѣ. Тежъкъ е животътъ въ долинитѣ, макаръ че външно изглежда лекъ. Въ сѫщность, лекиятъ и повръхностенъ животъ е тежъкъ и носи страшни последствия. Той води къмъ израждане. И животнитѣ водятъ лекъ животъ; на него, именно, се дължи деформирането имъ.
И животнитѣ ще се повдигнатъ, ще излѣзатъ отъ сегашната си еволюция.
Кога ще бѫде това? — Когато дойде Христосъ на земята. Той ще призове всички живи сѫщества къмъ повдигане. Тѣ ще чуятъ гласа Му и ще престанатъ да се каратъ и биятъ, да мушкатъ, да ритатъ, да ровятъ. Свинята ще каже: Досега ровѣхъ, но разбрахъ, че и по другъ начинъ може да се живѣе, и отднесъ преставамъ да ровя.
към втори вариант >>
Необходимата истина изисква необходима лъжа; потрѣбната истина изисква потрѣбна лъжа.
(втори вариант)
Понѣкога се позволява разрушението, но когато трѣбва да се премахнатъ лошитѣ мисли и чувства, да не гниятъ и заразяватъ организма. Понѣкога се позволява и бѣлата лъжа, но само за опаковка на истината. Когато нѣкой иска да знае истината, казвамъ му: Извади опаковката на това, което ти е казано, и самъ ще намѣришъ истината. Лъжата може да бѫде необходима, може да бѫде и потрѣбна. Сѫщото се отнася и до истината.
Необходимата истина изисква необходима лъжа; потрѣбната истина изисква потрѣбна лъжа.
Какъ ще разберете тази мисъль? Представете си, че детето рисува баща си. Майката поглежда рисунката и казва: Само носътъ напомня образа на баща ти. Детето иска да поправи образа, но изкривява носа. Майката казва: Сега само ухото на образа е вѣренъ.
към втори вариант >>
Кога ще бѫде това?
(втори вариант)
Тежъкъ е животътъ въ долинитѣ, макаръ че външно изглежда лекъ. Въ сѫщность, лекиятъ и повръхностенъ животъ е тежъкъ и носи страшни последствия. Той води къмъ израждане. И животнитѣ водятъ лекъ животъ; на него, именно, се дължи деформирането имъ. И животнитѣ ще се повдигнатъ, ще излѣзатъ отъ сегашната си еволюция.
Кога ще бѫде това?
— Когато дойде Христосъ на земята. Той ще призове всички живи сѫщества къмъ повдигане. Тѣ ще чуятъ гласа Му и ще престанатъ да се каратъ и биятъ, да мушкатъ, да ритатъ, да ровятъ. Свинята ще каже: Досега ровѣхъ, но разбрахъ, че и по другъ начинъ може да се живѣе, и отднесъ преставамъ да ровя. Волътъ ще каже: Досега мушкахъ, но отсега нататъкъ преставамъ да мушкамъ.
към втори вариант >>
Какъ ще разберете тази мисъль?
(втори вариант)
Понѣкога се позволява и бѣлата лъжа, но само за опаковка на истината. Когато нѣкой иска да знае истината, казвамъ му: Извади опаковката на това, което ти е казано, и самъ ще намѣришъ истината. Лъжата може да бѫде необходима, може да бѫде и потрѣбна. Сѫщото се отнася и до истината. Необходимата истина изисква необходима лъжа; потрѣбната истина изисква потрѣбна лъжа.
Какъ ще разберете тази мисъль?
Представете си, че детето рисува баща си. Майката поглежда рисунката и казва: Само носътъ напомня образа на баща ти. Детето иска да поправи образа, но изкривява носа. Майката казва: Сега само ухото на образа е вѣренъ. Детето рисува, поправя, но нито една рисунка не прилича на бащата.
към втори вариант >>
— Когато дойде Христосъ на земята.
(втори вариант)
Въ сѫщность, лекиятъ и повръхностенъ животъ е тежъкъ и носи страшни последствия. Той води къмъ израждане. И животнитѣ водятъ лекъ животъ; на него, именно, се дължи деформирането имъ. И животнитѣ ще се повдигнатъ, ще излѣзатъ отъ сегашната си еволюция. Кога ще бѫде това?
— Когато дойде Христосъ на земята.
Той ще призове всички живи сѫщества къмъ повдигане. Тѣ ще чуятъ гласа Му и ще престанатъ да се каратъ и биятъ, да мушкатъ, да ритатъ, да ровятъ. Свинята ще каже: Досега ровѣхъ, но разбрахъ, че и по другъ начинъ може да се живѣе, и отднесъ преставамъ да ровя. Волътъ ще каже: Досега мушкахъ, но отсега нататъкъ преставамъ да мушкамъ. Коньтъ ще се откаже отъ ритането Изобщо, всички животни ще се повдигнатъ на по високо стѫпало и ще започнатъ да мислятъ.
към втори вариант >>
Представете си, че детето рисува баща си.
(втори вариант)
Когато нѣкой иска да знае истината, казвамъ му: Извади опаковката на това, което ти е казано, и самъ ще намѣришъ истината. Лъжата може да бѫде необходима, може да бѫде и потрѣбна. Сѫщото се отнася и до истината. Необходимата истина изисква необходима лъжа; потрѣбната истина изисква потрѣбна лъжа. Какъ ще разберете тази мисъль?
Представете си, че детето рисува баща си.
Майката поглежда рисунката и казва: Само носътъ напомня образа на баща ти. Детето иска да поправи образа, но изкривява носа. Майката казва: Сега само ухото на образа е вѣренъ. Детето рисува, поправя, но нито една рисунка не прилича на бащата. Отъ всички образи нѣма нито единъ истински.
към втори вариант >>
Той ще призове всички живи сѫщества къмъ повдигане.
(втори вариант)
Той води къмъ израждане. И животнитѣ водятъ лекъ животъ; на него, именно, се дължи деформирането имъ. И животнитѣ ще се повдигнатъ, ще излѣзатъ отъ сегашната си еволюция. Кога ще бѫде това? — Когато дойде Христосъ на земята.
Той ще призове всички живи сѫщества къмъ повдигане.
Тѣ ще чуятъ гласа Му и ще престанатъ да се каратъ и биятъ, да мушкатъ, да ритатъ, да ровятъ. Свинята ще каже: Досега ровѣхъ, но разбрахъ, че и по другъ начинъ може да се живѣе, и отднесъ преставамъ да ровя. Волътъ ще каже: Досега мушкахъ, но отсега нататъкъ преставамъ да мушкамъ. Коньтъ ще се откаже отъ ритането Изобщо, всички животни ще се повдигнатъ на по високо стѫпало и ще започнатъ да мислятъ. И днесъ има животни, които мислятъ по добре отъ нѣкои хора, макаръ че не говорятъ.
към втори вариант >>
Майката поглежда рисунката и казва: Само носътъ напомня образа на баща ти.
(втори вариант)
Лъжата може да бѫде необходима, може да бѫде и потрѣбна. Сѫщото се отнася и до истината. Необходимата истина изисква необходима лъжа; потрѣбната истина изисква потрѣбна лъжа. Какъ ще разберете тази мисъль? Представете си, че детето рисува баща си.
Майката поглежда рисунката и казва: Само носътъ напомня образа на баща ти.
Детето иска да поправи образа, но изкривява носа. Майката казва: Сега само ухото на образа е вѣренъ. Детето рисува, поправя, но нито една рисунка не прилича на бащата. Отъ всички образи нѣма нито единъ истински. Това показва, че, като се стреми да изнесе истината, човѣкъ попада на лъжата.
към втори вариант >>
Тѣ ще чуятъ гласа Му и ще престанатъ да се каратъ и биятъ, да мушкатъ, да ритатъ, да ровятъ.
(втори вариант)
И животнитѣ водятъ лекъ животъ; на него, именно, се дължи деформирането имъ. И животнитѣ ще се повдигнатъ, ще излѣзатъ отъ сегашната си еволюция. Кога ще бѫде това? — Когато дойде Христосъ на земята. Той ще призове всички живи сѫщества къмъ повдигане.
Тѣ ще чуятъ гласа Му и ще престанатъ да се каратъ и биятъ, да мушкатъ, да ритатъ, да ровятъ.
Свинята ще каже: Досега ровѣхъ, но разбрахъ, че и по другъ начинъ може да се живѣе, и отднесъ преставамъ да ровя. Волътъ ще каже: Досега мушкахъ, но отсега нататъкъ преставамъ да мушкамъ. Коньтъ ще се откаже отъ ритането Изобщо, всички животни ще се повдигнатъ на по високо стѫпало и ще започнатъ да мислятъ. И днесъ има животни, които мислятъ по добре отъ нѣкои хора, макаръ че не говорятъ.
към втори вариант >>
Детето иска да поправи образа, но изкривява носа.
(втори вариант)
Сѫщото се отнася и до истината. Необходимата истина изисква необходима лъжа; потрѣбната истина изисква потрѣбна лъжа. Какъ ще разберете тази мисъль? Представете си, че детето рисува баща си. Майката поглежда рисунката и казва: Само носътъ напомня образа на баща ти.
Детето иска да поправи образа, но изкривява носа.
Майката казва: Сега само ухото на образа е вѣренъ. Детето рисува, поправя, но нито една рисунка не прилича на бащата. Отъ всички образи нѣма нито единъ истински. Това показва, че, като се стреми да изнесе истината, човѣкъ попада на лъжата. Значи, формата, чрезъ която човѣкъ иска да изнесе истината, излиза лъжлива.
към втори вариант >>
Свинята ще каже: Досега ровѣхъ, но разбрахъ, че и по другъ начинъ може да се живѣе, и отднесъ преставамъ да ровя.
(втори вариант)
И животнитѣ ще се повдигнатъ, ще излѣзатъ отъ сегашната си еволюция. Кога ще бѫде това? — Когато дойде Христосъ на земята. Той ще призове всички живи сѫщества къмъ повдигане. Тѣ ще чуятъ гласа Му и ще престанатъ да се каратъ и биятъ, да мушкатъ, да ритатъ, да ровятъ.
Свинята ще каже: Досега ровѣхъ, но разбрахъ, че и по другъ начинъ може да се живѣе, и отднесъ преставамъ да ровя.
Волътъ ще каже: Досега мушкахъ, но отсега нататъкъ преставамъ да мушкамъ. Коньтъ ще се откаже отъ ритането Изобщо, всички животни ще се повдигнатъ на по високо стѫпало и ще започнатъ да мислятъ. И днесъ има животни, които мислятъ по добре отъ нѣкои хора, макаръ че не говорятъ.
към втори вариант >>
Майката казва: Сега само ухото на образа е вѣренъ.
(втори вариант)
Необходимата истина изисква необходима лъжа; потрѣбната истина изисква потрѣбна лъжа. Какъ ще разберете тази мисъль? Представете си, че детето рисува баща си. Майката поглежда рисунката и казва: Само носътъ напомня образа на баща ти. Детето иска да поправи образа, но изкривява носа.
Майката казва: Сега само ухото на образа е вѣренъ.
Детето рисува, поправя, но нито една рисунка не прилича на бащата. Отъ всички образи нѣма нито единъ истински. Това показва, че, като се стреми да изнесе истината, човѣкъ попада на лъжата. Значи, формата, чрезъ която човѣкъ иска да изнесе истината, излиза лъжлива. Лъжата пъкъ представя карикатура на истината.
към втори вариант >>
Волътъ ще каже: Досега мушкахъ, но отсега нататъкъ преставамъ да мушкамъ.
(втори вариант)
Кога ще бѫде това? — Когато дойде Христосъ на земята. Той ще призове всички живи сѫщества къмъ повдигане. Тѣ ще чуятъ гласа Му и ще престанатъ да се каратъ и биятъ, да мушкатъ, да ритатъ, да ровятъ. Свинята ще каже: Досега ровѣхъ, но разбрахъ, че и по другъ начинъ може да се живѣе, и отднесъ преставамъ да ровя.
Волътъ ще каже: Досега мушкахъ, но отсега нататъкъ преставамъ да мушкамъ.
Коньтъ ще се откаже отъ ритането Изобщо, всички животни ще се повдигнатъ на по високо стѫпало и ще започнатъ да мислятъ. И днесъ има животни, които мислятъ по добре отъ нѣкои хора, макаръ че не говорятъ.
към втори вариант >>
Детето рисува, поправя, но нито една рисунка не прилича на бащата.
(втори вариант)
Какъ ще разберете тази мисъль? Представете си, че детето рисува баща си. Майката поглежда рисунката и казва: Само носътъ напомня образа на баща ти. Детето иска да поправи образа, но изкривява носа. Майката казва: Сега само ухото на образа е вѣренъ.
Детето рисува, поправя, но нито една рисунка не прилича на бащата.
Отъ всички образи нѣма нито единъ истински. Това показва, че, като се стреми да изнесе истината, човѣкъ попада на лъжата. Значи, формата, чрезъ която човѣкъ иска да изнесе истината, излиза лъжлива. Лъжата пъкъ представя карикатура на истината. Хората не могатъ още да прилагатъ истината.
към втори вариант >>
Коньтъ ще се откаже отъ ритането Изобщо, всички животни ще се повдигнатъ на по високо стѫпало и ще започнатъ да мислятъ.
(втори вариант)
— Когато дойде Христосъ на земята. Той ще призове всички живи сѫщества къмъ повдигане. Тѣ ще чуятъ гласа Му и ще престанатъ да се каратъ и биятъ, да мушкатъ, да ритатъ, да ровятъ. Свинята ще каже: Досега ровѣхъ, но разбрахъ, че и по другъ начинъ може да се живѣе, и отднесъ преставамъ да ровя. Волътъ ще каже: Досега мушкахъ, но отсега нататъкъ преставамъ да мушкамъ.
Коньтъ ще се откаже отъ ритането Изобщо, всички животни ще се повдигнатъ на по високо стѫпало и ще започнатъ да мислятъ.
И днесъ има животни, които мислятъ по добре отъ нѣкои хора, макаръ че не говорятъ.
към втори вариант >>
Отъ всички образи нѣма нито единъ истински.
(втори вариант)
Представете си, че детето рисува баща си. Майката поглежда рисунката и казва: Само носътъ напомня образа на баща ти. Детето иска да поправи образа, но изкривява носа. Майката казва: Сега само ухото на образа е вѣренъ. Детето рисува, поправя, но нито една рисунка не прилича на бащата.
Отъ всички образи нѣма нито единъ истински.
Това показва, че, като се стреми да изнесе истината, човѣкъ попада на лъжата. Значи, формата, чрезъ която човѣкъ иска да изнесе истината, излиза лъжлива. Лъжата пъкъ представя карикатура на истината. Хората не могатъ още да прилагатъ истината. Нѣкой казва, че обича нѣкого, а въ сѫщность не го обича.
към втори вариант >>
И днесъ има животни, които мислятъ по добре отъ нѣкои хора, макаръ че не говорятъ.
(втори вариант)
Той ще призове всички живи сѫщества къмъ повдигане. Тѣ ще чуятъ гласа Му и ще престанатъ да се каратъ и биятъ, да мушкатъ, да ритатъ, да ровятъ. Свинята ще каже: Досега ровѣхъ, но разбрахъ, че и по другъ начинъ може да се живѣе, и отднесъ преставамъ да ровя. Волътъ ще каже: Досега мушкахъ, но отсега нататъкъ преставамъ да мушкамъ. Коньтъ ще се откаже отъ ритането Изобщо, всички животни ще се повдигнатъ на по високо стѫпало и ще започнатъ да мислятъ.
И днесъ има животни, които мислятъ по добре отъ нѣкои хора, макаръ че не говорятъ.
към втори вариант >>
Това показва, че, като се стреми да изнесе истината, човѣкъ попада на лъжата.
(втори вариант)
Майката поглежда рисунката и казва: Само носътъ напомня образа на баща ти. Детето иска да поправи образа, но изкривява носа. Майката казва: Сега само ухото на образа е вѣренъ. Детето рисува, поправя, но нито една рисунка не прилича на бащата. Отъ всички образи нѣма нито единъ истински.
Това показва, че, като се стреми да изнесе истината, човѣкъ попада на лъжата.
Значи, формата, чрезъ която човѣкъ иска да изнесе истината, излиза лъжлива. Лъжата пъкъ представя карикатура на истината. Хората не могатъ още да прилагатъ истината. Нѣкой казва, че обича нѣкого, а въ сѫщность не го обича. Той не знае, какъ се изявява обичьта.
към втори вариант >>
Единъ пѫтникъ минавалъ на конь презъ една гора.
(втори вариант)
Единъ пѫтникъ минавалъ на конь презъ една гора.
Кучето му вървѣло следъ него. По едно време пѫтникътъ слѣзълъ отъ коня и седналъ на една полянка да си почине и похапне. Следъ това пакъ възседналъ коня и продължилъ пѫтя си. Кучето забелязало, че господарьтъ му забравилъ торбата съ храната и паритѣ и започнало да лае. Господарьтъ му се обърналъ нѣколко пѫти, но нищо не видѣлъ.
към втори вариант >>
Значи, формата, чрезъ която човѣкъ иска да изнесе истината, излиза лъжлива.
(втори вариант)
Детето иска да поправи образа, но изкривява носа. Майката казва: Сега само ухото на образа е вѣренъ. Детето рисува, поправя, но нито една рисунка не прилича на бащата. Отъ всички образи нѣма нито единъ истински. Това показва, че, като се стреми да изнесе истината, човѣкъ попада на лъжата.
Значи, формата, чрезъ която човѣкъ иска да изнесе истината, излиза лъжлива.
Лъжата пъкъ представя карикатура на истината. Хората не могатъ още да прилагатъ истината. Нѣкой казва, че обича нѣкого, а въ сѫщность не го обича. Той не знае, какъ се изявява обичьта. Изобщо, хората говорятъ за любовь, за милосърдие, за добро, безъ да изявяватъ това, за което говорятъ.
към втори вариант >>
Кучето му вървѣло следъ него.
(втори вариант)
Единъ пѫтникъ минавалъ на конь презъ една гора.
Кучето му вървѣло следъ него.
По едно време пѫтникътъ слѣзълъ отъ коня и седналъ на една полянка да си почине и похапне. Следъ това пакъ възседналъ коня и продължилъ пѫтя си. Кучето забелязало, че господарьтъ му забравилъ торбата съ храната и паритѣ и започнало да лае. Господарьтъ му се обърналъ нѣколко пѫти, но нищо не видѣлъ. Кучето продължавало да лае.
към втори вариант >>
Лъжата пъкъ представя карикатура на истината.
(втори вариант)
Майката казва: Сега само ухото на образа е вѣренъ. Детето рисува, поправя, но нито една рисунка не прилича на бащата. Отъ всички образи нѣма нито единъ истински. Това показва, че, като се стреми да изнесе истината, човѣкъ попада на лъжата. Значи, формата, чрезъ която човѣкъ иска да изнесе истината, излиза лъжлива.
Лъжата пъкъ представя карикатура на истината.
Хората не могатъ още да прилагатъ истината. Нѣкой казва, че обича нѣкого, а въ сѫщность не го обича. Той не знае, какъ се изявява обичьта. Изобщо, хората говорятъ за любовь, за милосърдие, за добро, безъ да изявяватъ това, за което говорятъ. Че си далъ на нѣкого пари, това не значи, че го обичашъ.
към втори вариант >>
По едно време пѫтникътъ слѣзълъ отъ коня и седналъ на една полянка да си почине и похапне.
(втори вариант)
Единъ пѫтникъ минавалъ на конь презъ една гора. Кучето му вървѣло следъ него.
По едно време пѫтникътъ слѣзълъ отъ коня и седналъ на една полянка да си почине и похапне.
Следъ това пакъ възседналъ коня и продължилъ пѫтя си. Кучето забелязало, че господарьтъ му забравилъ торбата съ храната и паритѣ и започнало да лае. Господарьтъ му се обърналъ нѣколко пѫти, но нищо не видѣлъ. Кучето продължавало да лае. Най-после господарьтъ му си помислилъ, че кучето е побѣснѣло, извадилъ револвера си и го застрелялъ.
към втори вариант >>
Хората не могатъ още да прилагатъ истината.
(втори вариант)
Детето рисува, поправя, но нито една рисунка не прилича на бащата. Отъ всички образи нѣма нито единъ истински. Това показва, че, като се стреми да изнесе истината, човѣкъ попада на лъжата. Значи, формата, чрезъ която човѣкъ иска да изнесе истината, излиза лъжлива. Лъжата пъкъ представя карикатура на истината.
Хората не могатъ още да прилагатъ истината.
Нѣкой казва, че обича нѣкого, а въ сѫщность не го обича. Той не знае, какъ се изявява обичьта. Изобщо, хората говорятъ за любовь, за милосърдие, за добро, безъ да изявяватъ това, за което говорятъ. Че си далъ на нѣкого пари, това не значи, че го обичашъ. Кажешъ ли „азъ любя”, трѣбва да имашъ отношение къмъ цѣлото човѣчество, къмъ всички живи сѫщества.
към втори вариант >>
Следъ това пакъ възседналъ коня и продължилъ пѫтя си.
(втори вариант)
Единъ пѫтникъ минавалъ на конь презъ една гора. Кучето му вървѣло следъ него. По едно време пѫтникътъ слѣзълъ отъ коня и седналъ на една полянка да си почине и похапне.
Следъ това пакъ възседналъ коня и продължилъ пѫтя си.
Кучето забелязало, че господарьтъ му забравилъ торбата съ храната и паритѣ и започнало да лае. Господарьтъ му се обърналъ нѣколко пѫти, но нищо не видѣлъ. Кучето продължавало да лае. Най-после господарьтъ му си помислилъ, че кучето е побѣснѣло, извадилъ револвера си и го застрелялъ. Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало.
към втори вариант >>
Нѣкой казва, че обича нѣкого, а въ сѫщность не го обича.
(втори вариант)
Отъ всички образи нѣма нито единъ истински. Това показва, че, като се стреми да изнесе истината, човѣкъ попада на лъжата. Значи, формата, чрезъ която човѣкъ иска да изнесе истината, излиза лъжлива. Лъжата пъкъ представя карикатура на истината. Хората не могатъ още да прилагатъ истината.
Нѣкой казва, че обича нѣкого, а въ сѫщность не го обича.
Той не знае, какъ се изявява обичьта. Изобщо, хората говорятъ за любовь, за милосърдие, за добро, безъ да изявяватъ това, за което говорятъ. Че си далъ на нѣкого пари, това не значи, че го обичашъ. Кажешъ ли „азъ любя”, трѣбва да имашъ отношение къмъ цѣлото човѣчество, къмъ всички живи сѫщества. Човѣкъ проявява любовьта си, само когато тя го посети.
към втори вариант >>
Кучето забелязало, че господарьтъ му забравилъ торбата съ храната и паритѣ и започнало да лае.
(втори вариант)
Единъ пѫтникъ минавалъ на конь презъ една гора. Кучето му вървѣло следъ него. По едно време пѫтникътъ слѣзълъ отъ коня и седналъ на една полянка да си почине и похапне. Следъ това пакъ възседналъ коня и продължилъ пѫтя си.
Кучето забелязало, че господарьтъ му забравилъ торбата съ храната и паритѣ и започнало да лае.
Господарьтъ му се обърналъ нѣколко пѫти, но нищо не видѣлъ. Кучето продължавало да лае. Най-после господарьтъ му си помислилъ, че кучето е побѣснѣло, извадилъ револвера си и го застрелялъ. Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало. Господарьтъ му слѣзълъ отъ коня и отишълъ да види, какво станало съ кучето.
към втори вариант >>
Той не знае, какъ се изявява обичьта.
(втори вариант)
Това показва, че, като се стреми да изнесе истината, човѣкъ попада на лъжата. Значи, формата, чрезъ която човѣкъ иска да изнесе истината, излиза лъжлива. Лъжата пъкъ представя карикатура на истината. Хората не могатъ още да прилагатъ истината. Нѣкой казва, че обича нѣкого, а въ сѫщность не го обича.
Той не знае, какъ се изявява обичьта.
Изобщо, хората говорятъ за любовь, за милосърдие, за добро, безъ да изявяватъ това, за което говорятъ. Че си далъ на нѣкого пари, това не значи, че го обичашъ. Кажешъ ли „азъ любя”, трѣбва да имашъ отношение къмъ цѣлото човѣчество, къмъ всички живи сѫщества. Човѣкъ проявява любовьта си, само когато тя го посети.
към втори вариант >>
Господарьтъ му се обърналъ нѣколко пѫти, но нищо не видѣлъ.
(втори вариант)
Единъ пѫтникъ минавалъ на конь презъ една гора. Кучето му вървѣло следъ него. По едно време пѫтникътъ слѣзълъ отъ коня и седналъ на една полянка да си почине и похапне. Следъ това пакъ възседналъ коня и продължилъ пѫтя си. Кучето забелязало, че господарьтъ му забравилъ торбата съ храната и паритѣ и започнало да лае.
Господарьтъ му се обърналъ нѣколко пѫти, но нищо не видѣлъ.
Кучето продължавало да лае. Най-после господарьтъ му си помислилъ, че кучето е побѣснѣло, извадилъ револвера си и го застрелялъ. Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало. Господарьтъ му слѣзълъ отъ коня и отишълъ да види, какво станало съ кучето. Върналъ се нѣколко крачки назадъ и видѣлъ кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравилъ.
към втори вариант >>
Изобщо, хората говорятъ за любовь, за милосърдие, за добро, безъ да изявяватъ това, за което говорятъ.
(втори вариант)
Значи, формата, чрезъ която човѣкъ иска да изнесе истината, излиза лъжлива. Лъжата пъкъ представя карикатура на истината. Хората не могатъ още да прилагатъ истината. Нѣкой казва, че обича нѣкого, а въ сѫщность не го обича. Той не знае, какъ се изявява обичьта.
Изобщо, хората говорятъ за любовь, за милосърдие, за добро, безъ да изявяватъ това, за което говорятъ.
Че си далъ на нѣкого пари, това не значи, че го обичашъ. Кажешъ ли „азъ любя”, трѣбва да имашъ отношение къмъ цѣлото човѣчество, къмъ всички живи сѫщества. Човѣкъ проявява любовьта си, само когато тя го посети.
към втори вариант >>
Кучето продължавало да лае.
(втори вариант)
Кучето му вървѣло следъ него. По едно време пѫтникътъ слѣзълъ отъ коня и седналъ на една полянка да си почине и похапне. Следъ това пакъ възседналъ коня и продължилъ пѫтя си. Кучето забелязало, че господарьтъ му забравилъ торбата съ храната и паритѣ и започнало да лае. Господарьтъ му се обърналъ нѣколко пѫти, но нищо не видѣлъ.
Кучето продължавало да лае.
Най-после господарьтъ му си помислилъ, че кучето е побѣснѣло, извадилъ револвера си и го застрелялъ. Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало. Господарьтъ му слѣзълъ отъ коня и отишълъ да види, какво станало съ кучето. Върналъ се нѣколко крачки назадъ и видѣлъ кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравилъ. Едва сега той разбралъ причината за лаенето на кучето.
към втори вариант >>
Че си далъ на нѣкого пари, това не значи, че го обичашъ.
(втори вариант)
Лъжата пъкъ представя карикатура на истината. Хората не могатъ още да прилагатъ истината. Нѣкой казва, че обича нѣкого, а въ сѫщность не го обича. Той не знае, какъ се изявява обичьта. Изобщо, хората говорятъ за любовь, за милосърдие, за добро, безъ да изявяватъ това, за което говорятъ.
Че си далъ на нѣкого пари, това не значи, че го обичашъ.
Кажешъ ли „азъ любя”, трѣбва да имашъ отношение къмъ цѣлото човѣчество, къмъ всички живи сѫщества. Човѣкъ проявява любовьта си, само когато тя го посети.
към втори вариант >>
Най-после господарьтъ му си помислилъ, че кучето е побѣснѣло, извадилъ револвера си и го застрелялъ.
(втори вариант)
По едно време пѫтникътъ слѣзълъ отъ коня и седналъ на една полянка да си почине и похапне. Следъ това пакъ възседналъ коня и продължилъ пѫтя си. Кучето забелязало, че господарьтъ му забравилъ торбата съ храната и паритѣ и започнало да лае. Господарьтъ му се обърналъ нѣколко пѫти, но нищо не видѣлъ. Кучето продължавало да лае.
Най-после господарьтъ му си помислилъ, че кучето е побѣснѣло, извадилъ револвера си и го застрелялъ.
Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало. Господарьтъ му слѣзълъ отъ коня и отишълъ да види, какво станало съ кучето. Върналъ се нѣколко крачки назадъ и видѣлъ кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравилъ. Едва сега той разбралъ причината за лаенето на кучето. Благодарилъ, тежко въздъхналъ и самъ продължилъ пѫтя си.
към втори вариант >>
Кажешъ ли „азъ любя”, трѣбва да имашъ отношение къмъ цѣлото човѣчество, къмъ всички живи сѫщества.
(втори вариант)
Хората не могатъ още да прилагатъ истината. Нѣкой казва, че обича нѣкого, а въ сѫщность не го обича. Той не знае, какъ се изявява обичьта. Изобщо, хората говорятъ за любовь, за милосърдие, за добро, безъ да изявяватъ това, за което говорятъ. Че си далъ на нѣкого пари, това не значи, че го обичашъ.
Кажешъ ли „азъ любя”, трѣбва да имашъ отношение къмъ цѣлото човѣчество, къмъ всички живи сѫщества.
Човѣкъ проявява любовьта си, само когато тя го посети.
към втори вариант >>
Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало.
(втори вариант)
Следъ това пакъ възседналъ коня и продължилъ пѫтя си. Кучето забелязало, че господарьтъ му забравилъ торбата съ храната и паритѣ и започнало да лае. Господарьтъ му се обърналъ нѣколко пѫти, но нищо не видѣлъ. Кучето продължавало да лае. Най-после господарьтъ му си помислилъ, че кучето е побѣснѣло, извадилъ револвера си и го застрелялъ.
Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало.
Господарьтъ му слѣзълъ отъ коня и отишълъ да види, какво станало съ кучето. Върналъ се нѣколко крачки назадъ и видѣлъ кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравилъ. Едва сега той разбралъ причината за лаенето на кучето. Благодарилъ, тежко въздъхналъ и самъ продължилъ пѫтя си. Ето едно куче, което ще се освободи отъ своя затворъ.
към втори вариант >>
Човѣкъ проявява любовьта си, само когато тя го посети.
(втори вариант)
Нѣкой казва, че обича нѣкого, а въ сѫщность не го обича. Той не знае, какъ се изявява обичьта. Изобщо, хората говорятъ за любовь, за милосърдие, за добро, безъ да изявяватъ това, за което говорятъ. Че си далъ на нѣкого пари, това не значи, че го обичашъ. Кажешъ ли „азъ любя”, трѣбва да имашъ отношение къмъ цѣлото човѣчество, къмъ всички живи сѫщества.
Човѣкъ проявява любовьта си, само когато тя го посети.
към втори вариант >>
Господарьтъ му слѣзълъ отъ коня и отишълъ да види, какво станало съ кучето.
(втори вариант)
Кучето забелязало, че господарьтъ му забравилъ торбата съ храната и паритѣ и започнало да лае. Господарьтъ му се обърналъ нѣколко пѫти, но нищо не видѣлъ. Кучето продължавало да лае. Най-после господарьтъ му си помислилъ, че кучето е побѣснѣло, извадилъ револвера си и го застрелялъ. Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало.
Господарьтъ му слѣзълъ отъ коня и отишълъ да види, какво станало съ кучето.
Върналъ се нѣколко крачки назадъ и видѣлъ кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравилъ. Едва сега той разбралъ причината за лаенето на кучето. Благодарилъ, тежко въздъхналъ и самъ продължилъ пѫтя си. Ето едно куче, което ще се освободи отъ своя затворъ.
към втори вариант >>
Следователно, момата проявява любовьта си, когато срещне момъка.
(втори вариант)
Следователно, момата проявява любовьта си, когато срещне момъка.
И момъкътъ проявява любовьта си, когато срещне момата. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да обича цѣлото човѣчество, разбирамъ колективния човѣкъ, т. е. Божествения Адамъ. Всички хора сѫ деца на този Адамъ. Единъ день и тѣ ще бѫдатъ голѣми като баща си.
към втори вариант >>
Върналъ се нѣколко крачки назадъ и видѣлъ кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравилъ.
(втори вариант)
Господарьтъ му се обърналъ нѣколко пѫти, но нищо не видѣлъ. Кучето продължавало да лае. Най-после господарьтъ му си помислилъ, че кучето е побѣснѣло, извадилъ револвера си и го застрелялъ. Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало. Господарьтъ му слѣзълъ отъ коня и отишълъ да види, какво станало съ кучето.
Върналъ се нѣколко крачки назадъ и видѣлъ кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравилъ.
Едва сега той разбралъ причината за лаенето на кучето. Благодарилъ, тежко въздъхналъ и самъ продължилъ пѫтя си. Ето едно куче, което ще се освободи отъ своя затворъ.
към втори вариант >>
И момъкътъ проявява любовьта си, когато срещне момата.
(втори вариант)
Следователно, момата проявява любовьта си, когато срещне момъка.
И момъкътъ проявява любовьта си, когато срещне момата.
Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да обича цѣлото човѣчество, разбирамъ колективния човѣкъ, т. е. Божествения Адамъ. Всички хора сѫ деца на този Адамъ. Единъ день и тѣ ще бѫдатъ голѣми като баща си.
към втори вариант >>
Едва сега той разбралъ причината за лаенето на кучето.
(втори вариант)
Кучето продължавало да лае. Най-после господарьтъ му си помислилъ, че кучето е побѣснѣло, извадилъ револвера си и го застрелялъ. Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало. Господарьтъ му слѣзълъ отъ коня и отишълъ да види, какво станало съ кучето. Върналъ се нѣколко крачки назадъ и видѣлъ кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравилъ.
Едва сега той разбралъ причината за лаенето на кучето.
Благодарилъ, тежко въздъхналъ и самъ продължилъ пѫтя си. Ето едно куче, което ще се освободи отъ своя затворъ.
към втори вариант >>
Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да обича цѣлото човѣчество, разбирамъ колективния човѣкъ, т. е.
(втори вариант)
Следователно, момата проявява любовьта си, когато срещне момъка. И момъкътъ проявява любовьта си, когато срещне момата.
Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да обича цѣлото човѣчество, разбирамъ колективния човѣкъ, т. е.
Божествения Адамъ. Всички хора сѫ деца на този Адамъ. Единъ день и тѣ ще бѫдатъ голѣми като баща си.
към втори вариант >>
Благодарилъ, тежко въздъхналъ и самъ продължилъ пѫтя си.
(втори вариант)
Най-после господарьтъ му си помислилъ, че кучето е побѣснѣло, извадилъ револвера си и го застрелялъ. Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало. Господарьтъ му слѣзълъ отъ коня и отишълъ да види, какво станало съ кучето. Върналъ се нѣколко крачки назадъ и видѣлъ кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравилъ. Едва сега той разбралъ причината за лаенето на кучето.
Благодарилъ, тежко въздъхналъ и самъ продължилъ пѫтя си.
Ето едно куче, което ще се освободи отъ своя затворъ.
към втори вариант >>
Божествения Адамъ.
(втори вариант)
Следователно, момата проявява любовьта си, когато срещне момъка. И момъкътъ проявява любовьта си, когато срещне момата. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да обича цѣлото човѣчество, разбирамъ колективния човѣкъ, т. е.
Божествения Адамъ.
Всички хора сѫ деца на този Адамъ. Единъ день и тѣ ще бѫдатъ голѣми като баща си.
към втори вариант >>
Ето едно куче, което ще се освободи отъ своя затворъ.
(втори вариант)
Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало. Господарьтъ му слѣзълъ отъ коня и отишълъ да види, какво станало съ кучето. Върналъ се нѣколко крачки назадъ и видѣлъ кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравилъ. Едва сега той разбралъ причината за лаенето на кучето. Благодарилъ, тежко въздъхналъ и самъ продължилъ пѫтя си.
Ето едно куче, което ще се освободи отъ своя затворъ.
към втори вариант >>
Всички хора сѫ деца на този Адамъ.
(втори вариант)
Следователно, момата проявява любовьта си, когато срещне момъка. И момъкътъ проявява любовьта си, когато срещне момата. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да обича цѣлото човѣчество, разбирамъ колективния човѣкъ, т. е. Божествения Адамъ.
Всички хора сѫ деца на този Адамъ.
Единъ день и тѣ ще бѫдатъ голѣми като баща си.
към втори вариант >>
Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да мисли, да се повдигне по-високо отъ сегашното си положение.
(втори вариант)
Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да мисли, да се повдигне по-високо отъ сегашното си положение.
Ако и животнитѣ мислятъ, колко повече човѣкъ трѣбва да мисли! Виждамъ птички, които, като срещнатъ човѣка, запитватъ го: Отъ кое учение си, отъ старото или отъ новото? Обичашъ ли да рѣжешъ глави, или си забравилъ този занаятъ? Ако си отъ старото учение, ще хвръкна далечъ отъ тебе; ако си отъ новото учение, ще ти попѣя. Много птички пѣятъ днесъ за идването на новото време, за освобождаването имъ отъ затвора.
към втори вариант >>
Единъ день и тѣ ще бѫдатъ голѣми като баща си.
(втори вариант)
Следователно, момата проявява любовьта си, когато срещне момъка. И момъкътъ проявява любовьта си, когато срещне момата. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да обича цѣлото човѣчество, разбирамъ колективния човѣкъ, т. е. Божествения Адамъ. Всички хора сѫ деца на този Адамъ.
Единъ день и тѣ ще бѫдатъ голѣми като баща си.
към втори вариант >>
Ако и животнитѣ мислятъ, колко повече човѣкъ трѣбва да мисли!
(втори вариант)
Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да мисли, да се повдигне по-високо отъ сегашното си положение.
Ако и животнитѣ мислятъ, колко повече човѣкъ трѣбва да мисли!
Виждамъ птички, които, като срещнатъ човѣка, запитватъ го: Отъ кое учение си, отъ старото или отъ новото? Обичашъ ли да рѣжешъ глави, или си забравилъ този занаятъ? Ако си отъ старото учение, ще хвръкна далечъ отъ тебе; ако си отъ новото учение, ще ти попѣя. Много птички пѣятъ днесъ за идването на новото време, за освобождаването имъ отъ затвора. Когато нѣкоя птичка пѣе предъ прозореца ви, или кацне на рамото ви, знайте, че това е нѣкой вашъ близъкъ, който ви навестява и ви пѣе за новия животъ.
към втори вариант >>
„Духъ Господенъ.” Когато Духътъ влѣзе въ човѣка, той ще има желание да благовествува надъ сиромаситѣ.
(втори вариант)
„Духъ Господенъ.” Когато Духътъ влѣзе въ човѣка, той ще има желание да благовествува надъ сиромаситѣ.
Да бѫде човѣкъ сиромахъ, това е една отъ най-почетнитѣ служби и положения. Когато писателитѣ искатъ да издигнатъ героитѣ си, тѣ ги поставятъ въ бедни условия. Когато искатъ да понижатъ нѣкой отъ героитѣ си, тѣ му даватъ власть, богатство. Искатъ ли да представятъ благородникъ, тѣ го изпразватъ, като шише, за да могатъ да влѣятъ въ него чиста, свежа планинска вода. Ако шишето на човѣка е пълно, никога не може да се сипе въ него чиста вода.
към втори вариант >>
Виждамъ птички, които, като срещнатъ човѣка, запитватъ го: Отъ кое учение си, отъ старото или отъ новото?
(втори вариант)
Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да мисли, да се повдигне по-високо отъ сегашното си положение. Ако и животнитѣ мислятъ, колко повече човѣкъ трѣбва да мисли!
Виждамъ птички, които, като срещнатъ човѣка, запитватъ го: Отъ кое учение си, отъ старото или отъ новото?
Обичашъ ли да рѣжешъ глави, или си забравилъ този занаятъ? Ако си отъ старото учение, ще хвръкна далечъ отъ тебе; ако си отъ новото учение, ще ти попѣя. Много птички пѣятъ днесъ за идването на новото време, за освобождаването имъ отъ затвора. Когато нѣкоя птичка пѣе предъ прозореца ви, или кацне на рамото ви, знайте, че това е нѣкой вашъ близъкъ, който ви навестява и ви пѣе за новия животъ. Ще кажете, че не може да се говори така, това е еретическо учение.
към втори вариант >>
Да бѫде човѣкъ сиромахъ, това е една отъ най-почетнитѣ служби и положения.
(втори вариант)
„Духъ Господенъ.” Когато Духътъ влѣзе въ човѣка, той ще има желание да благовествува надъ сиромаситѣ.
Да бѫде човѣкъ сиромахъ, това е една отъ най-почетнитѣ служби и положения.
Когато писателитѣ искатъ да издигнатъ героитѣ си, тѣ ги поставятъ въ бедни условия. Когато искатъ да понижатъ нѣкой отъ героитѣ си, тѣ му даватъ власть, богатство. Искатъ ли да представятъ благородникъ, тѣ го изпразватъ, като шише, за да могатъ да влѣятъ въ него чиста, свежа планинска вода. Ако шишето на човѣка е пълно, никога не може да се сипе въ него чиста вода. Чистата вода представя възвишенъ, чистъ животъ, който се възприема само отъ чисти, праздни шишета.
към втори вариант >>
Обичашъ ли да рѣжешъ глави, или си забравилъ този занаятъ?
(втори вариант)
Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да мисли, да се повдигне по-високо отъ сегашното си положение. Ако и животнитѣ мислятъ, колко повече човѣкъ трѣбва да мисли! Виждамъ птички, които, като срещнатъ човѣка, запитватъ го: Отъ кое учение си, отъ старото или отъ новото?
Обичашъ ли да рѣжешъ глави, или си забравилъ този занаятъ?
Ако си отъ старото учение, ще хвръкна далечъ отъ тебе; ако си отъ новото учение, ще ти попѣя. Много птички пѣятъ днесъ за идването на новото време, за освобождаването имъ отъ затвора. Когато нѣкоя птичка пѣе предъ прозореца ви, или кацне на рамото ви, знайте, че това е нѣкой вашъ близъкъ, който ви навестява и ви пѣе за новия животъ. Ще кажете, че не може да се говори така, това е еретическо учение. Радвайте се, че вашиятъ близъкъ се приютилъ въ кѫщичката на птичката, а не е нѣкѫде въ ада, на по-голѣми мѫчения.
към втори вариант >>
Когато писателитѣ искатъ да издигнатъ героитѣ си, тѣ ги поставятъ въ бедни условия.
(втори вариант)
„Духъ Господенъ.” Когато Духътъ влѣзе въ човѣка, той ще има желание да благовествува надъ сиромаситѣ. Да бѫде човѣкъ сиромахъ, това е една отъ най-почетнитѣ служби и положения.
Когато писателитѣ искатъ да издигнатъ героитѣ си, тѣ ги поставятъ въ бедни условия.
Когато искатъ да понижатъ нѣкой отъ героитѣ си, тѣ му даватъ власть, богатство. Искатъ ли да представятъ благородникъ, тѣ го изпразватъ, като шише, за да могатъ да влѣятъ въ него чиста, свежа планинска вода. Ако шишето на човѣка е пълно, никога не може да се сипе въ него чиста вода. Чистата вода представя възвишенъ, чистъ животъ, който се възприема само отъ чисти, праздни шишета. Ако не можешъ да възприемешъ този животъ, вината е въ тебе.
към втори вариант >>
Ако си отъ старото учение, ще хвръкна далечъ отъ тебе; ако си отъ новото учение, ще ти попѣя.
(втори вариант)
Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да мисли, да се повдигне по-високо отъ сегашното си положение. Ако и животнитѣ мислятъ, колко повече човѣкъ трѣбва да мисли! Виждамъ птички, които, като срещнатъ човѣка, запитватъ го: Отъ кое учение си, отъ старото или отъ новото? Обичашъ ли да рѣжешъ глави, или си забравилъ този занаятъ?
Ако си отъ старото учение, ще хвръкна далечъ отъ тебе; ако си отъ новото учение, ще ти попѣя.
Много птички пѣятъ днесъ за идването на новото време, за освобождаването имъ отъ затвора. Когато нѣкоя птичка пѣе предъ прозореца ви, или кацне на рамото ви, знайте, че това е нѣкой вашъ близъкъ, който ви навестява и ви пѣе за новия животъ. Ще кажете, че не може да се говори така, това е еретическо учение. Радвайте се, че вашиятъ близъкъ се приютилъ въ кѫщичката на птичката, а не е нѣкѫде въ ада, на по-голѣми мѫчения. Ако това е ересь, какво ще кажете за онзи, който краде, лъже и прелъстява?
към втори вариант >>
Когато искатъ да понижатъ нѣкой отъ героитѣ си, тѣ му даватъ власть, богатство.
(втори вариант)
„Духъ Господенъ.” Когато Духътъ влѣзе въ човѣка, той ще има желание да благовествува надъ сиромаситѣ. Да бѫде човѣкъ сиромахъ, това е една отъ най-почетнитѣ служби и положения. Когато писателитѣ искатъ да издигнатъ героитѣ си, тѣ ги поставятъ въ бедни условия.
Когато искатъ да понижатъ нѣкой отъ героитѣ си, тѣ му даватъ власть, богатство.
Искатъ ли да представятъ благородникъ, тѣ го изпразватъ, като шише, за да могатъ да влѣятъ въ него чиста, свежа планинска вода. Ако шишето на човѣка е пълно, никога не може да се сипе въ него чиста вода. Чистата вода представя възвишенъ, чистъ животъ, който се възприема само отъ чисти, праздни шишета. Ако не можешъ да възприемешъ този животъ, вината е въ тебе. Изпраздни шишето си, и самъ иди на извора да го напълнишъ.
към втори вариант >>
Много птички пѣятъ днесъ за идването на новото време, за освобождаването имъ отъ затвора.
(втори вариант)
Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да мисли, да се повдигне по-високо отъ сегашното си положение. Ако и животнитѣ мислятъ, колко повече човѣкъ трѣбва да мисли! Виждамъ птички, които, като срещнатъ човѣка, запитватъ го: Отъ кое учение си, отъ старото или отъ новото? Обичашъ ли да рѣжешъ глави, или си забравилъ този занаятъ? Ако си отъ старото учение, ще хвръкна далечъ отъ тебе; ако си отъ новото учение, ще ти попѣя.
Много птички пѣятъ днесъ за идването на новото време, за освобождаването имъ отъ затвора.
Когато нѣкоя птичка пѣе предъ прозореца ви, или кацне на рамото ви, знайте, че това е нѣкой вашъ близъкъ, който ви навестява и ви пѣе за новия животъ. Ще кажете, че не може да се говори така, това е еретическо учение. Радвайте се, че вашиятъ близъкъ се приютилъ въ кѫщичката на птичката, а не е нѣкѫде въ ада, на по-голѣми мѫчения. Ако това е ересь, какво ще кажете за онзи, който краде, лъже и прелъстява? Можете ли да го наречете човѣкъ?
към втори вариант >>
Искатъ ли да представятъ благородникъ, тѣ го изпразватъ, като шише, за да могатъ да влѣятъ въ него чиста, свежа планинска вода.
(втори вариант)
„Духъ Господенъ.” Когато Духътъ влѣзе въ човѣка, той ще има желание да благовествува надъ сиромаситѣ. Да бѫде човѣкъ сиромахъ, това е една отъ най-почетнитѣ служби и положения. Когато писателитѣ искатъ да издигнатъ героитѣ си, тѣ ги поставятъ въ бедни условия. Когато искатъ да понижатъ нѣкой отъ героитѣ си, тѣ му даватъ власть, богатство.
Искатъ ли да представятъ благородникъ, тѣ го изпразватъ, като шише, за да могатъ да влѣятъ въ него чиста, свежа планинска вода.
Ако шишето на човѣка е пълно, никога не може да се сипе въ него чиста вода. Чистата вода представя възвишенъ, чистъ животъ, който се възприема само отъ чисти, праздни шишета. Ако не можешъ да възприемешъ този животъ, вината е въ тебе. Изпраздни шишето си, и самъ иди на извора да го напълнишъ. Не чакай други да ти го напълнятъ и донесатъ.
към втори вариант >>
Когато нѣкоя птичка пѣе предъ прозореца ви, или кацне на рамото ви, знайте, че това е нѣкой вашъ близъкъ, който ви навестява и ви пѣе за новия животъ.
(втори вариант)
Ако и животнитѣ мислятъ, колко повече човѣкъ трѣбва да мисли! Виждамъ птички, които, като срещнатъ човѣка, запитватъ го: Отъ кое учение си, отъ старото или отъ новото? Обичашъ ли да рѣжешъ глави, или си забравилъ този занаятъ? Ако си отъ старото учение, ще хвръкна далечъ отъ тебе; ако си отъ новото учение, ще ти попѣя. Много птички пѣятъ днесъ за идването на новото време, за освобождаването имъ отъ затвора.
Когато нѣкоя птичка пѣе предъ прозореца ви, или кацне на рамото ви, знайте, че това е нѣкой вашъ близъкъ, който ви навестява и ви пѣе за новия животъ.
Ще кажете, че не може да се говори така, това е еретическо учение. Радвайте се, че вашиятъ близъкъ се приютилъ въ кѫщичката на птичката, а не е нѣкѫде въ ада, на по-голѣми мѫчения. Ако това е ересь, какво ще кажете за онзи, който краде, лъже и прелъстява? Можете ли да го наречете човѣкъ? Какво ще кажете за онази жена, която прелъстява мѫжа на своята сестра, приятелка, или позната?
към втори вариант >>
Ако шишето на човѣка е пълно, никога не може да се сипе въ него чиста вода.
(втори вариант)
„Духъ Господенъ.” Когато Духътъ влѣзе въ човѣка, той ще има желание да благовествува надъ сиромаситѣ. Да бѫде човѣкъ сиромахъ, това е една отъ най-почетнитѣ служби и положения. Когато писателитѣ искатъ да издигнатъ героитѣ си, тѣ ги поставятъ въ бедни условия. Когато искатъ да понижатъ нѣкой отъ героитѣ си, тѣ му даватъ власть, богатство. Искатъ ли да представятъ благородникъ, тѣ го изпразватъ, като шише, за да могатъ да влѣятъ въ него чиста, свежа планинска вода.
Ако шишето на човѣка е пълно, никога не може да се сипе въ него чиста вода.
Чистата вода представя възвишенъ, чистъ животъ, който се възприема само отъ чисти, праздни шишета. Ако не можешъ да възприемешъ този животъ, вината е въ тебе. Изпраздни шишето си, и самъ иди на извора да го напълнишъ. Не чакай други да ти го напълнятъ и донесатъ.
към втори вариант >>
Ще кажете, че не може да се говори така, това е еретическо учение.
(втори вариант)
Виждамъ птички, които, като срещнатъ човѣка, запитватъ го: Отъ кое учение си, отъ старото или отъ новото? Обичашъ ли да рѣжешъ глави, или си забравилъ този занаятъ? Ако си отъ старото учение, ще хвръкна далечъ отъ тебе; ако си отъ новото учение, ще ти попѣя. Много птички пѣятъ днесъ за идването на новото време, за освобождаването имъ отъ затвора. Когато нѣкоя птичка пѣе предъ прозореца ви, или кацне на рамото ви, знайте, че това е нѣкой вашъ близъкъ, който ви навестява и ви пѣе за новия животъ.
Ще кажете, че не може да се говори така, това е еретическо учение.
Радвайте се, че вашиятъ близъкъ се приютилъ въ кѫщичката на птичката, а не е нѣкѫде въ ада, на по-голѣми мѫчения. Ако това е ересь, какво ще кажете за онзи, който краде, лъже и прелъстява? Можете ли да го наречете човѣкъ? Какво ще кажете за онази жена, която прелъстява мѫжа на своята сестра, приятелка, или позната? Ще кажете, че трѣбва да си прощаваме.
към втори вариант >>
Чистата вода представя възвишенъ, чистъ животъ, който се възприема само отъ чисти, праздни шишета.
(втори вариант)
Да бѫде човѣкъ сиромахъ, това е една отъ най-почетнитѣ служби и положения. Когато писателитѣ искатъ да издигнатъ героитѣ си, тѣ ги поставятъ въ бедни условия. Когато искатъ да понижатъ нѣкой отъ героитѣ си, тѣ му даватъ власть, богатство. Искатъ ли да представятъ благородникъ, тѣ го изпразватъ, като шише, за да могатъ да влѣятъ въ него чиста, свежа планинска вода. Ако шишето на човѣка е пълно, никога не може да се сипе въ него чиста вода.
Чистата вода представя възвишенъ, чистъ животъ, който се възприема само отъ чисти, праздни шишета.
Ако не можешъ да възприемешъ този животъ, вината е въ тебе. Изпраздни шишето си, и самъ иди на извора да го напълнишъ. Не чакай други да ти го напълнятъ и донесатъ.
към втори вариант >>
Радвайте се, че вашиятъ близъкъ се приютилъ въ кѫщичката на птичката, а не е нѣкѫде въ ада, на по-голѣми мѫчения.
(втори вариант)
Обичашъ ли да рѣжешъ глави, или си забравилъ този занаятъ? Ако си отъ старото учение, ще хвръкна далечъ отъ тебе; ако си отъ новото учение, ще ти попѣя. Много птички пѣятъ днесъ за идването на новото време, за освобождаването имъ отъ затвора. Когато нѣкоя птичка пѣе предъ прозореца ви, или кацне на рамото ви, знайте, че това е нѣкой вашъ близъкъ, който ви навестява и ви пѣе за новия животъ. Ще кажете, че не може да се говори така, това е еретическо учение.
Радвайте се, че вашиятъ близъкъ се приютилъ въ кѫщичката на птичката, а не е нѣкѫде въ ада, на по-голѣми мѫчения.
Ако това е ересь, какво ще кажете за онзи, който краде, лъже и прелъстява? Можете ли да го наречете човѣкъ? Какво ще кажете за онази жена, която прелъстява мѫжа на своята сестра, приятелка, или позната? Ще кажете, че трѣбва да си прощаваме. Не е въпросъ за прощаване, но мѫжътъ трѣбва да каже на жена си: Жено, ти трѣбва да се поправишъ, да живѣешъ по новия начинъ — въ чистота.
към втори вариант >>
Ако не можешъ да възприемешъ този животъ, вината е въ тебе.
(втори вариант)
Когато писателитѣ искатъ да издигнатъ героитѣ си, тѣ ги поставятъ въ бедни условия. Когато искатъ да понижатъ нѣкой отъ героитѣ си, тѣ му даватъ власть, богатство. Искатъ ли да представятъ благородникъ, тѣ го изпразватъ, като шише, за да могатъ да влѣятъ въ него чиста, свежа планинска вода. Ако шишето на човѣка е пълно, никога не може да се сипе въ него чиста вода. Чистата вода представя възвишенъ, чистъ животъ, който се възприема само отъ чисти, праздни шишета.
Ако не можешъ да възприемешъ този животъ, вината е въ тебе.
Изпраздни шишето си, и самъ иди на извора да го напълнишъ. Не чакай други да ти го напълнятъ и донесатъ.
към втори вариант >>
Ако това е ересь, какво ще кажете за онзи, който краде, лъже и прелъстява?
(втори вариант)
Ако си отъ старото учение, ще хвръкна далечъ отъ тебе; ако си отъ новото учение, ще ти попѣя. Много птички пѣятъ днесъ за идването на новото време, за освобождаването имъ отъ затвора. Когато нѣкоя птичка пѣе предъ прозореца ви, или кацне на рамото ви, знайте, че това е нѣкой вашъ близъкъ, който ви навестява и ви пѣе за новия животъ. Ще кажете, че не може да се говори така, това е еретическо учение. Радвайте се, че вашиятъ близъкъ се приютилъ въ кѫщичката на птичката, а не е нѣкѫде въ ада, на по-голѣми мѫчения.
Ако това е ересь, какво ще кажете за онзи, който краде, лъже и прелъстява?
Можете ли да го наречете човѣкъ? Какво ще кажете за онази жена, която прелъстява мѫжа на своята сестра, приятелка, или позната? Ще кажете, че трѣбва да си прощаваме. Не е въпросъ за прощаване, но мѫжътъ трѣбва да каже на жена си: Жено, ти трѣбва да се поправишъ, да живѣешъ по новия начинъ — въ чистота. И жената трѣбва да каже на мѫжа си сѫщото.
към втори вариант >>
Изпраздни шишето си, и самъ иди на извора да го напълнишъ.
(втори вариант)
Когато искатъ да понижатъ нѣкой отъ героитѣ си, тѣ му даватъ власть, богатство. Искатъ ли да представятъ благородникъ, тѣ го изпразватъ, като шише, за да могатъ да влѣятъ въ него чиста, свежа планинска вода. Ако шишето на човѣка е пълно, никога не може да се сипе въ него чиста вода. Чистата вода представя възвишенъ, чистъ животъ, който се възприема само отъ чисти, праздни шишета. Ако не можешъ да възприемешъ този животъ, вината е въ тебе.
Изпраздни шишето си, и самъ иди на извора да го напълнишъ.
Не чакай други да ти го напълнятъ и донесатъ.
към втори вариант >>
Можете ли да го наречете човѣкъ?
(втори вариант)
Много птички пѣятъ днесъ за идването на новото време, за освобождаването имъ отъ затвора. Когато нѣкоя птичка пѣе предъ прозореца ви, или кацне на рамото ви, знайте, че това е нѣкой вашъ близъкъ, който ви навестява и ви пѣе за новия животъ. Ще кажете, че не може да се говори така, това е еретическо учение. Радвайте се, че вашиятъ близъкъ се приютилъ въ кѫщичката на птичката, а не е нѣкѫде въ ада, на по-голѣми мѫчения. Ако това е ересь, какво ще кажете за онзи, който краде, лъже и прелъстява?
Можете ли да го наречете човѣкъ?
Какво ще кажете за онази жена, която прелъстява мѫжа на своята сестра, приятелка, или позната? Ще кажете, че трѣбва да си прощаваме. Не е въпросъ за прощаване, но мѫжътъ трѣбва да каже на жена си: Жено, ти трѣбва да се поправишъ, да живѣешъ по новия начинъ — въ чистота. И жената трѣбва да каже на мѫжа си сѫщото.
към втори вариант >>
Не чакай други да ти го напълнятъ и донесатъ.
(втори вариант)
Искатъ ли да представятъ благородникъ, тѣ го изпразватъ, като шише, за да могатъ да влѣятъ въ него чиста, свежа планинска вода. Ако шишето на човѣка е пълно, никога не може да се сипе въ него чиста вода. Чистата вода представя възвишенъ, чистъ животъ, който се възприема само отъ чисти, праздни шишета. Ако не можешъ да възприемешъ този животъ, вината е въ тебе. Изпраздни шишето си, и самъ иди на извора да го напълнишъ.
Не чакай други да ти го напълнятъ и донесатъ.
към втори вариант >>
Какво ще кажете за онази жена, която прелъстява мѫжа на своята сестра, приятелка, или позната?
(втори вариант)
Когато нѣкоя птичка пѣе предъ прозореца ви, или кацне на рамото ви, знайте, че това е нѣкой вашъ близъкъ, който ви навестява и ви пѣе за новия животъ. Ще кажете, че не може да се говори така, това е еретическо учение. Радвайте се, че вашиятъ близъкъ се приютилъ въ кѫщичката на птичката, а не е нѣкѫде въ ада, на по-голѣми мѫчения. Ако това е ересь, какво ще кажете за онзи, който краде, лъже и прелъстява? Можете ли да го наречете човѣкъ?
Какво ще кажете за онази жена, която прелъстява мѫжа на своята сестра, приятелка, или позната?
Ще кажете, че трѣбва да си прощаваме. Не е въпросъ за прощаване, но мѫжътъ трѣбва да каже на жена си: Жено, ти трѣбва да се поправишъ, да живѣешъ по новия начинъ — въ чистота. И жената трѣбва да каже на мѫжа си сѫщото.
към втори вариант >>
Какво трѣбва да направите, за да възприемете чистия и възвишенъ животъ?
(втори вариант)
Какво трѣбва да направите, за да възприемете чистия и възвишенъ животъ?
— Да се покаете, т. е. да изпразните шишето си и сами да отидете при Великия Изворъ да го напълните. Всички учени и философи, майки и бащи, учители и свещеници трѣбва да обърнатъ шишетата си, да излѣятъ водата и съ праздни шишета да отидатъ на Извора, да ги напълнятъ. Само така ще възприематъ новото учение и новитѣ идеи. — Какво ще стане съ старото учение?
към втори вариант >>
Ще кажете, че трѣбва да си прощаваме.
(втори вариант)
Ще кажете, че не може да се говори така, това е еретическо учение. Радвайте се, че вашиятъ близъкъ се приютилъ въ кѫщичката на птичката, а не е нѣкѫде въ ада, на по-голѣми мѫчения. Ако това е ересь, какво ще кажете за онзи, който краде, лъже и прелъстява? Можете ли да го наречете човѣкъ? Какво ще кажете за онази жена, която прелъстява мѫжа на своята сестра, приятелка, или позната?
Ще кажете, че трѣбва да си прощаваме.
Не е въпросъ за прощаване, но мѫжътъ трѣбва да каже на жена си: Жено, ти трѣбва да се поправишъ, да живѣешъ по новия начинъ — въ чистота. И жената трѣбва да каже на мѫжа си сѫщото.
към втори вариант >>
— Да се покаете, т. е.
(втори вариант)
Какво трѣбва да направите, за да възприемете чистия и възвишенъ животъ?
— Да се покаете, т. е.
да изпразните шишето си и сами да отидете при Великия Изворъ да го напълните. Всички учени и философи, майки и бащи, учители и свещеници трѣбва да обърнатъ шишетата си, да излѣятъ водата и съ праздни шишета да отидатъ на Извора, да ги напълнятъ. Само така ще възприематъ новото учение и новитѣ идеи. — Какво ще стане съ старото учение? — Турете го около коренитѣ на дърветата и не мислете за него.
към втори вариант >>
Не е въпросъ за прощаване, но мѫжътъ трѣбва да каже на жена си: Жено, ти трѣбва да се поправишъ, да живѣешъ по новия начинъ — въ чистота.
(втори вариант)
Радвайте се, че вашиятъ близъкъ се приютилъ въ кѫщичката на птичката, а не е нѣкѫде въ ада, на по-голѣми мѫчения. Ако това е ересь, какво ще кажете за онзи, който краде, лъже и прелъстява? Можете ли да го наречете човѣкъ? Какво ще кажете за онази жена, която прелъстява мѫжа на своята сестра, приятелка, или позната? Ще кажете, че трѣбва да си прощаваме.
Не е въпросъ за прощаване, но мѫжътъ трѣбва да каже на жена си: Жено, ти трѣбва да се поправишъ, да живѣешъ по новия начинъ — въ чистота.
И жената трѣбва да каже на мѫжа си сѫщото.
към втори вариант >>
да изпразните шишето си и сами да отидете при Великия Изворъ да го напълните.
(втори вариант)
Какво трѣбва да направите, за да възприемете чистия и възвишенъ животъ? — Да се покаете, т. е.
да изпразните шишето си и сами да отидете при Великия Изворъ да го напълните.
Всички учени и философи, майки и бащи, учители и свещеници трѣбва да обърнатъ шишетата си, да излѣятъ водата и съ праздни шишета да отидатъ на Извора, да ги напълнятъ. Само така ще възприематъ новото учение и новитѣ идеи. — Какво ще стане съ старото учение? — Турете го около коренитѣ на дърветата и не мислете за него.
към втори вариант >>
И жената трѣбва да каже на мѫжа си сѫщото.
(втори вариант)
Ако това е ересь, какво ще кажете за онзи, който краде, лъже и прелъстява? Можете ли да го наречете човѣкъ? Какво ще кажете за онази жена, която прелъстява мѫжа на своята сестра, приятелка, или позната? Ще кажете, че трѣбва да си прощаваме. Не е въпросъ за прощаване, но мѫжътъ трѣбва да каже на жена си: Жено, ти трѣбва да се поправишъ, да живѣешъ по новия начинъ — въ чистота.
И жената трѣбва да каже на мѫжа си сѫщото.
към втори вариант >>
Всички учени и философи, майки и бащи, учители и свещеници трѣбва да обърнатъ шишетата си, да излѣятъ водата и съ праздни шишета да отидатъ на Извора, да ги напълнятъ.
(втори вариант)
Какво трѣбва да направите, за да възприемете чистия и възвишенъ животъ? — Да се покаете, т. е. да изпразните шишето си и сами да отидете при Великия Изворъ да го напълните.
Всички учени и философи, майки и бащи, учители и свещеници трѣбва да обърнатъ шишетата си, да излѣятъ водата и съ праздни шишета да отидатъ на Извора, да ги напълнятъ.
Само така ще възприематъ новото учение и новитѣ идеи. — Какво ще стане съ старото учение? — Турете го около коренитѣ на дърветата и не мислете за него.
към втори вариант >>
Новото учение изисква отъ всички хора — отъ майки и бащи, отъ братя и сестри, отъ учители и ученици, отъ проповѣдници и свещеници — животъ на абсолютна чистота.
(втори вариант)
Новото учение изисква отъ всички хора — отъ майки и бащи, отъ братя и сестри, отъ учители и ученици, отъ проповѣдници и свещеници — животъ на абсолютна чистота.
Ако работишъ въ свѣта и вадишъ давещитѣ се отъ водата, грѣшницитѣ отъ тинята, ти ще се окаляшъ и измокришъ, но това каляне се прощава. Страшна е вѫтрешната, моралната нечистота и каль. Отъ нея трѣбва да се чистите. Който се каля, когато спасява грѣшници и давещи се, той заслужава кръстъ за храбрость. Разумниятъ свѣтъ опредѣля единъ милионъ златни лева на онзи, който притежава най-високи добродетели.
към втори вариант >>
Само така ще възприематъ новото учение и новитѣ идеи.
(втори вариант)
Какво трѣбва да направите, за да възприемете чистия и възвишенъ животъ? — Да се покаете, т. е. да изпразните шишето си и сами да отидете при Великия Изворъ да го напълните. Всички учени и философи, майки и бащи, учители и свещеници трѣбва да обърнатъ шишетата си, да излѣятъ водата и съ праздни шишета да отидатъ на Извора, да ги напълнятъ.
Само така ще възприематъ новото учение и новитѣ идеи.
— Какво ще стане съ старото учение? — Турете го около коренитѣ на дърветата и не мислете за него.
към втори вариант >>
Ако работишъ въ свѣта и вадишъ давещитѣ се отъ водата, грѣшницитѣ отъ тинята, ти ще се окаляшъ и измокришъ, но това каляне се прощава.
(втори вариант)
Новото учение изисква отъ всички хора — отъ майки и бащи, отъ братя и сестри, отъ учители и ученици, отъ проповѣдници и свещеници — животъ на абсолютна чистота.
Ако работишъ въ свѣта и вадишъ давещитѣ се отъ водата, грѣшницитѣ отъ тинята, ти ще се окаляшъ и измокришъ, но това каляне се прощава.
Страшна е вѫтрешната, моралната нечистота и каль. Отъ нея трѣбва да се чистите. Който се каля, когато спасява грѣшници и давещи се, той заслужава кръстъ за храбрость. Разумниятъ свѣтъ опредѣля единъ милионъ златни лева на онзи, който притежава най-високи добродетели. Всѣки човѣкъ, всѣки българинъ трѣбва да бѫде честенъ, поне колкото онзи турчинъ, който продавалъ салепъ.
към втори вариант >>
— Какво ще стане съ старото учение?
(втори вариант)
Какво трѣбва да направите, за да възприемете чистия и възвишенъ животъ? — Да се покаете, т. е. да изпразните шишето си и сами да отидете при Великия Изворъ да го напълните. Всички учени и философи, майки и бащи, учители и свещеници трѣбва да обърнатъ шишетата си, да излѣятъ водата и съ праздни шишета да отидатъ на Извора, да ги напълнятъ. Само така ще възприематъ новото учение и новитѣ идеи.
— Какво ще стане съ старото учение?
— Турете го около коренитѣ на дърветата и не мислете за него.
към втори вариант >>
Страшна е вѫтрешната, моралната нечистота и каль.
(втори вариант)
Новото учение изисква отъ всички хора — отъ майки и бащи, отъ братя и сестри, отъ учители и ученици, отъ проповѣдници и свещеници — животъ на абсолютна чистота. Ако работишъ въ свѣта и вадишъ давещитѣ се отъ водата, грѣшницитѣ отъ тинята, ти ще се окаляшъ и измокришъ, но това каляне се прощава.
Страшна е вѫтрешната, моралната нечистота и каль.
Отъ нея трѣбва да се чистите. Който се каля, когато спасява грѣшници и давещи се, той заслужава кръстъ за храбрость. Разумниятъ свѣтъ опредѣля единъ милионъ златни лева на онзи, който притежава най-високи добродетели. Всѣки човѣкъ, всѣки българинъ трѣбва да бѫде честенъ, поне колкото онзи турчинъ, който продавалъ салепъ.
към втори вариант >>
— Турете го около коренитѣ на дърветата и не мислете за него.
(втори вариант)
— Да се покаете, т. е. да изпразните шишето си и сами да отидете при Великия Изворъ да го напълните. Всички учени и философи, майки и бащи, учители и свещеници трѣбва да обърнатъ шишетата си, да излѣятъ водата и съ праздни шишета да отидатъ на Извора, да ги напълнятъ. Само така ще възприематъ новото учение и новитѣ идеи. — Какво ще стане съ старото учение?
— Турете го около коренитѣ на дърветата и не мислете за него.
към втори вариант >>
Отъ нея трѣбва да се чистите.
(втори вариант)
Новото учение изисква отъ всички хора — отъ майки и бащи, отъ братя и сестри, отъ учители и ученици, отъ проповѣдници и свещеници — животъ на абсолютна чистота. Ако работишъ въ свѣта и вадишъ давещитѣ се отъ водата, грѣшницитѣ отъ тинята, ти ще се окаляшъ и измокришъ, но това каляне се прощава. Страшна е вѫтрешната, моралната нечистота и каль.
Отъ нея трѣбва да се чистите.
Който се каля, когато спасява грѣшници и давещи се, той заслужава кръстъ за храбрость. Разумниятъ свѣтъ опредѣля единъ милионъ златни лева на онзи, който притежава най-високи добродетели. Всѣки човѣкъ, всѣки българинъ трѣбва да бѫде честенъ, поне колкото онзи турчинъ, който продавалъ салепъ.
към втори вариант >>
„Да благовествувамъ на сиромаситѣ.” Желая всички хора да бѫдатъ сиромаси, въ широкъ смисълъ на думата, за да имъ се благовествува.
(втори вариант)
„Да благовествувамъ на сиромаситѣ.” Желая всички хора да бѫдатъ сиромаси, въ широкъ смисълъ на думата, за да имъ се благовествува.
Желая всички хора да обърнатъ кесиитѣ си надолу и да ги изпразнатъ. Нѣкои казватъ, че заради Бога сѫ готови на всѣкакви жертви. — Животътъ ще изпита тѣхната готовность. Да говоришъ нѣщо, и да го изпълнишъ, това сѫ две различни положения. Да гледашъ нарисуванъ плодъ, и да вкусишъ отъ него, това сѫ две различни нѣща.
към втори вариант >>
Който се каля, когато спасява грѣшници и давещи се, той заслужава кръстъ за храбрость.
(втори вариант)
Новото учение изисква отъ всички хора — отъ майки и бащи, отъ братя и сестри, отъ учители и ученици, отъ проповѣдници и свещеници — животъ на абсолютна чистота. Ако работишъ въ свѣта и вадишъ давещитѣ се отъ водата, грѣшницитѣ отъ тинята, ти ще се окаляшъ и измокришъ, но това каляне се прощава. Страшна е вѫтрешната, моралната нечистота и каль. Отъ нея трѣбва да се чистите.
Който се каля, когато спасява грѣшници и давещи се, той заслужава кръстъ за храбрость.
Разумниятъ свѣтъ опредѣля единъ милионъ златни лева на онзи, който притежава най-високи добродетели. Всѣки човѣкъ, всѣки българинъ трѣбва да бѫде честенъ, поне колкото онзи турчинъ, който продавалъ салепъ.
към втори вариант >>
Желая всички хора да обърнатъ кесиитѣ си надолу и да ги изпразнатъ.
(втори вариант)
„Да благовествувамъ на сиромаситѣ.” Желая всички хора да бѫдатъ сиромаси, въ широкъ смисълъ на думата, за да имъ се благовествува.
Желая всички хора да обърнатъ кесиитѣ си надолу и да ги изпразнатъ.
Нѣкои казватъ, че заради Бога сѫ готови на всѣкакви жертви. — Животътъ ще изпита тѣхната готовность. Да говоришъ нѣщо, и да го изпълнишъ, това сѫ две различни положения. Да гледашъ нарисуванъ плодъ, и да вкусишъ отъ него, това сѫ две различни нѣща. Намислите ли да направите нѣкакво добро, не го отлагайте, веднага пристѫпете къмъ реализиране.
към втори вариант >>
Разумниятъ свѣтъ опредѣля единъ милионъ златни лева на онзи, който притежава най-високи добродетели.
(втори вариант)
Новото учение изисква отъ всички хора — отъ майки и бащи, отъ братя и сестри, отъ учители и ученици, отъ проповѣдници и свещеници — животъ на абсолютна чистота. Ако работишъ въ свѣта и вадишъ давещитѣ се отъ водата, грѣшницитѣ отъ тинята, ти ще се окаляшъ и измокришъ, но това каляне се прощава. Страшна е вѫтрешната, моралната нечистота и каль. Отъ нея трѣбва да се чистите. Който се каля, когато спасява грѣшници и давещи се, той заслужава кръстъ за храбрость.
Разумниятъ свѣтъ опредѣля единъ милионъ златни лева на онзи, който притежава най-високи добродетели.
Всѣки човѣкъ, всѣки българинъ трѣбва да бѫде честенъ, поне колкото онзи турчинъ, който продавалъ салепъ.
към втори вариант >>
Нѣкои казватъ, че заради Бога сѫ готови на всѣкакви жертви.
(втори вариант)
„Да благовествувамъ на сиромаситѣ.” Желая всички хора да бѫдатъ сиромаси, въ широкъ смисълъ на думата, за да имъ се благовествува. Желая всички хора да обърнатъ кесиитѣ си надолу и да ги изпразнатъ.
Нѣкои казватъ, че заради Бога сѫ готови на всѣкакви жертви.
— Животътъ ще изпита тѣхната готовность. Да говоришъ нѣщо, и да го изпълнишъ, това сѫ две различни положения. Да гледашъ нарисуванъ плодъ, и да вкусишъ отъ него, това сѫ две различни нѣща. Намислите ли да направите нѣкакво добро, не го отлагайте, веднага пристѫпете къмъ реализиране.
към втори вариант >>
Всѣки човѣкъ, всѣки българинъ трѣбва да бѫде честенъ, поне колкото онзи турчинъ, който продавалъ салепъ.
(втори вариант)
Ако работишъ въ свѣта и вадишъ давещитѣ се отъ водата, грѣшницитѣ отъ тинята, ти ще се окаляшъ и измокришъ, но това каляне се прощава. Страшна е вѫтрешната, моралната нечистота и каль. Отъ нея трѣбва да се чистите. Който се каля, когато спасява грѣшници и давещи се, той заслужава кръстъ за храбрость. Разумниятъ свѣтъ опредѣля единъ милионъ златни лева на онзи, който притежава най-високи добродетели.
Всѣки човѣкъ, всѣки българинъ трѣбва да бѫде честенъ, поне колкото онзи турчинъ, който продавалъ салепъ.
към втори вариант >>
— Животътъ ще изпита тѣхната готовность.
(втори вариант)
„Да благовествувамъ на сиромаситѣ.” Желая всички хора да бѫдатъ сиромаси, въ широкъ смисълъ на думата, за да имъ се благовествува. Желая всички хора да обърнатъ кесиитѣ си надолу и да ги изпразнатъ. Нѣкои казватъ, че заради Бога сѫ готови на всѣкакви жертви.
— Животътъ ще изпита тѣхната готовность.
Да говоришъ нѣщо, и да го изпълнишъ, това сѫ две различни положения. Да гледашъ нарисуванъ плодъ, и да вкусишъ отъ него, това сѫ две различни нѣща. Намислите ли да направите нѣкакво добро, не го отлагайте, веднага пристѫпете къмъ реализиране.
към втори вариант >>
Единъ младъ турчинъ продавалъ салепъ по улицитѣ и викалъ: Салепъ, горещъ салепъ!
(втори вариант)
Единъ младъ турчинъ продавалъ салепъ по улицитѣ и викалъ: Салепъ, горещъ салепъ!
Погледналъ къмъ земята и видѣлъ една кесия съ банкноти, около десеть хиляди лева. Огледалъ се наоколо, не видѣлъ човѣкъ, на когото да принадлежи кесията, и я турилъ въ джоба си, като продължилъ да вика: Салепъ, салепъ! Настигналъ го единъ господинъ и го запиталъ: Намѣрилъ ли си една кесия съ банкноти, на стойность десеть хиляди лева? — Намѣрихъ, ето, вземи кесията си. И следъ това спокойно продължилъ да вика: Салепъ, салепъ!
към втори вариант >>
Да говоришъ нѣщо, и да го изпълнишъ, това сѫ две различни положения.
(втори вариант)
„Да благовествувамъ на сиромаситѣ.” Желая всички хора да бѫдатъ сиромаси, въ широкъ смисълъ на думата, за да имъ се благовествува. Желая всички хора да обърнатъ кесиитѣ си надолу и да ги изпразнатъ. Нѣкои казватъ, че заради Бога сѫ готови на всѣкакви жертви. — Животътъ ще изпита тѣхната готовность.
Да говоришъ нѣщо, и да го изпълнишъ, това сѫ две различни положения.
Да гледашъ нарисуванъ плодъ, и да вкусишъ отъ него, това сѫ две различни нѣща. Намислите ли да направите нѣкакво добро, не го отлагайте, веднага пристѫпете къмъ реализиране.
към втори вариант >>
Погледналъ къмъ земята и видѣлъ една кесия съ банкноти, около десеть хиляди лева.
(втори вариант)
Единъ младъ турчинъ продавалъ салепъ по улицитѣ и викалъ: Салепъ, горещъ салепъ!
Погледналъ къмъ земята и видѣлъ една кесия съ банкноти, около десеть хиляди лева.
Огледалъ се наоколо, не видѣлъ човѣкъ, на когото да принадлежи кесията, и я турилъ въ джоба си, като продължилъ да вика: Салепъ, салепъ! Настигналъ го единъ господинъ и го запиталъ: Намѣрилъ ли си една кесия съ банкноти, на стойность десеть хиляди лева? — Намѣрихъ, ето, вземи кесията си. И следъ това спокойно продължилъ да вика: Салепъ, салепъ! Колко хора днесъ биха постѫпили като този турчинъ?
към втори вариант >>
Да гледашъ нарисуванъ плодъ, и да вкусишъ отъ него, това сѫ две различни нѣща.
(втори вариант)
„Да благовествувамъ на сиромаситѣ.” Желая всички хора да бѫдатъ сиромаси, въ широкъ смисълъ на думата, за да имъ се благовествува. Желая всички хора да обърнатъ кесиитѣ си надолу и да ги изпразнатъ. Нѣкои казватъ, че заради Бога сѫ готови на всѣкакви жертви. — Животътъ ще изпита тѣхната готовность. Да говоришъ нѣщо, и да го изпълнишъ, това сѫ две различни положения.
Да гледашъ нарисуванъ плодъ, и да вкусишъ отъ него, това сѫ две различни нѣща.
Намислите ли да направите нѣкакво добро, не го отлагайте, веднага пристѫпете къмъ реализиране.
към втори вариант >>
Огледалъ се наоколо, не видѣлъ човѣкъ, на когото да принадлежи кесията, и я турилъ въ джоба си, като продължилъ да вика: Салепъ, салепъ!
(втори вариант)
Единъ младъ турчинъ продавалъ салепъ по улицитѣ и викалъ: Салепъ, горещъ салепъ! Погледналъ къмъ земята и видѣлъ една кесия съ банкноти, около десеть хиляди лева.
Огледалъ се наоколо, не видѣлъ човѣкъ, на когото да принадлежи кесията, и я турилъ въ джоба си, като продължилъ да вика: Салепъ, салепъ!
Настигналъ го единъ господинъ и го запиталъ: Намѣрилъ ли си една кесия съ банкноти, на стойность десеть хиляди лева? — Намѣрихъ, ето, вземи кесията си. И следъ това спокойно продължилъ да вика: Салепъ, салепъ! Колко хора днесъ биха постѫпили като този турчинъ? Мнозина ще взематъ кесията и ще се простятъ съ занаята си, Турчинътъ, обаче, не се изкусилъ отъ паритѣ.
към втори вариант >>
Намислите ли да направите нѣкакво добро, не го отлагайте, веднага пристѫпете къмъ реализиране.
(втори вариант)
Желая всички хора да обърнатъ кесиитѣ си надолу и да ги изпразнатъ. Нѣкои казватъ, че заради Бога сѫ готови на всѣкакви жертви. — Животътъ ще изпита тѣхната готовность. Да говоришъ нѣщо, и да го изпълнишъ, това сѫ две различни положения. Да гледашъ нарисуванъ плодъ, и да вкусишъ отъ него, това сѫ две различни нѣща.
Намислите ли да направите нѣкакво добро, не го отлагайте, веднага пристѫпете къмъ реализиране.
към втори вариант >>
Настигналъ го единъ господинъ и го запиталъ: Намѣрилъ ли си една кесия съ банкноти, на стойность десеть хиляди лева?
(втори вариант)
Единъ младъ турчинъ продавалъ салепъ по улицитѣ и викалъ: Салепъ, горещъ салепъ! Погледналъ къмъ земята и видѣлъ една кесия съ банкноти, около десеть хиляди лева. Огледалъ се наоколо, не видѣлъ човѣкъ, на когото да принадлежи кесията, и я турилъ въ джоба си, като продължилъ да вика: Салепъ, салепъ!
Настигналъ го единъ господинъ и го запиталъ: Намѣрилъ ли си една кесия съ банкноти, на стойность десеть хиляди лева?
— Намѣрихъ, ето, вземи кесията си. И следъ това спокойно продължилъ да вика: Салепъ, салепъ! Колко хора днесъ биха постѫпили като този турчинъ? Мнозина ще взематъ кесията и ще се простятъ съ занаята си, Турчинътъ, обаче, не се изкусилъ отъ паритѣ. Той си казалъ: Имамъ си занаятъ, на който, за нищо въ свѣта, не измѣнямъ.
към втори вариант >>
„Проводи ме да изцѣля съкрушенитѣ по сърдце.” Съкрушенитѣ по сърдце сѫ болни, защото болеститѣ иматъ отношение къмъ човѣшкото сърдце.
(втори вариант)
„Проводи ме да изцѣля съкрушенитѣ по сърдце.” Съкрушенитѣ по сърдце сѫ болни, защото болеститѣ иматъ отношение къмъ човѣшкото сърдце.
Кой човѣкъ не е боленъ днесъ? На земята нѣма абсолютно здрави хора. На земята нѣма и щастливи хора. Защо? — Защото болеститѣ отнематъ соковетѣ на тѣхния физически животъ. Противоречията, недоразуменията, неразбирането, гнѣвътъ, омразата, завистьта отнематъ соковетѣ на тѣхнитѣ чувства и мисли.
към втори вариант >>
— Намѣрихъ, ето, вземи кесията си.
(втори вариант)
Единъ младъ турчинъ продавалъ салепъ по улицитѣ и викалъ: Салепъ, горещъ салепъ! Погледналъ къмъ земята и видѣлъ една кесия съ банкноти, около десеть хиляди лева. Огледалъ се наоколо, не видѣлъ човѣкъ, на когото да принадлежи кесията, и я турилъ въ джоба си, като продължилъ да вика: Салепъ, салепъ! Настигналъ го единъ господинъ и го запиталъ: Намѣрилъ ли си една кесия съ банкноти, на стойность десеть хиляди лева?
— Намѣрихъ, ето, вземи кесията си.
И следъ това спокойно продължилъ да вика: Салепъ, салепъ! Колко хора днесъ биха постѫпили като този турчинъ? Мнозина ще взематъ кесията и ще се простятъ съ занаята си, Турчинътъ, обаче, не се изкусилъ отъ паритѣ. Той си казалъ: Имамъ си занаятъ, на който, за нищо въ свѣта, не измѣнямъ. Колко благочестиви мѫже и жени продаватъ днесъ салепъ по улицитѣ, но като срещнатъ нѣкой богатъ човѣкъ, тръгватъ подиръ него и се отказватъ отъ своя салепъ.
към втори вариант >>
Кой човѣкъ не е боленъ днесъ?
(втори вариант)
„Проводи ме да изцѣля съкрушенитѣ по сърдце.” Съкрушенитѣ по сърдце сѫ болни, защото болеститѣ иматъ отношение къмъ човѣшкото сърдце.
Кой човѣкъ не е боленъ днесъ?
На земята нѣма абсолютно здрави хора. На земята нѣма и щастливи хора. Защо? — Защото болеститѣ отнематъ соковетѣ на тѣхния физически животъ. Противоречията, недоразуменията, неразбирането, гнѣвътъ, омразата, завистьта отнематъ соковетѣ на тѣхнитѣ чувства и мисли. Физическитѣ и психическитѣ болести сѫ малки вълчета, които нападатъ овцетѣ въ човѣшкия животъ.
към втори вариант >>
НАГОРЕ