НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1881
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1881
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Единицата
,
МОК
, София, 8.5.1942г.,
Първият път ще бъде интересно, но втория, третия, десетия път какво ще ти донесе месечината?
То са идеални превозни средства. Всички други са помагала. Един човек на въображението ще има живота на месечината. Цялата вечер ще гледаш само месечината, какво ще се ползуваш? Какво ще ти даде месечината, тя изгряла много хубаво.
Първият път ще бъде интересно, но втория, третия, десетия път какво ще ти донесе месечината?
Нищо няма да ти донесе. Всички ония неща, които се опитват, те са полезни неща в живота; всичко онова, което не си опитал, то не е полезно. Онова, което си опитал, придобил си нещо от него, то е полезно. Онова, което не си опитал, то за тебе е неполезно. Човек трябва да влезе в онзи порядък на нещата, в който провидението го е турило.
към беседата >>
Приятността не седи в доброто.
Казвам: Всички съвременни хора имат много повърхностни понятия за нещата. Казва: „Той не пее.“ В музикалния свят, тъй както обикновено се разбира, то са две различни идеи. Ние понякой път схващаме доброто не като добро, но като нещо приятно.
Приятността не седи в доброто.
Не всички приятни работи са добри. Някой казва: „Добре е, приятно ми е.“ Добрият човек няма да те нагруби, няма да ти каже лоша дума, ще мълчи. Туриш си ръката към собата, гледа те, опариш се, той мълчи. Направиш една погрешка, той мълчи. Вървиш по пътя, той не ти казва: „Там има дупка, ще паднеш.“ Когато ядеш, в яденето има турени горчиви или сладки работи, той си мълчи.
към беседата >>
Нищо няма да ти донесе.
Всички други са помагала. Един човек на въображението ще има живота на месечината. Цялата вечер ще гледаш само месечината, какво ще се ползуваш? Какво ще ти даде месечината, тя изгряла много хубаво. Първият път ще бъде интересно, но втория, третия, десетия път какво ще ти донесе месечината?
Нищо няма да ти донесе.
Всички ония неща, които се опитват, те са полезни неща в живота; всичко онова, което не си опитал, то не е полезно. Онова, което си опитал, придобил си нещо от него, то е полезно. Онова, което не си опитал, то за тебе е неполезно. Човек трябва да влезе в онзи порядък на нещата, в който провидението го е турило. Всеки човек трябва да зачита порядъка, в който той живее.
към беседата >>
Не всички приятни работи са добри.
Казвам: Всички съвременни хора имат много повърхностни понятия за нещата. Казва: „Той не пее.“ В музикалния свят, тъй както обикновено се разбира, то са две различни идеи. Ние понякой път схващаме доброто не като добро, но като нещо приятно. Приятността не седи в доброто.
Не всички приятни работи са добри.
Някой казва: „Добре е, приятно ми е.“ Добрият човек няма да те нагруби, няма да ти каже лоша дума, ще мълчи. Туриш си ръката към собата, гледа те, опариш се, той мълчи. Направиш една погрешка, той мълчи. Вървиш по пътя, той не ти казва: „Там има дупка, ще паднеш.“ Когато ядеш, в яденето има турени горчиви или сладки работи, той си мълчи. Да не обиждаш никого.
към беседата >>
Всички ония неща, които се опитват, те са полезни неща в живота; всичко онова, което не си опитал, то не е полезно.
Един човек на въображението ще има живота на месечината. Цялата вечер ще гледаш само месечината, какво ще се ползуваш? Какво ще ти даде месечината, тя изгряла много хубаво. Първият път ще бъде интересно, но втория, третия, десетия път какво ще ти донесе месечината? Нищо няма да ти донесе.
Всички ония неща, които се опитват, те са полезни неща в живота; всичко онова, което не си опитал, то не е полезно.
Онова, което си опитал, придобил си нещо от него, то е полезно. Онова, което не си опитал, то за тебе е неполезно. Човек трябва да влезе в онзи порядък на нещата, в който провидението го е турило. Всеки човек трябва да зачита порядъка, в който той живее. Всичките хора не живеят в един и същ порядък.
към беседата >>
Някой казва: „Добре е, приятно ми е.“ Добрият човек няма да те нагруби, няма да ти каже лоша дума, ще мълчи.
Казвам: Всички съвременни хора имат много повърхностни понятия за нещата. Казва: „Той не пее.“ В музикалния свят, тъй както обикновено се разбира, то са две различни идеи. Ние понякой път схващаме доброто не като добро, но като нещо приятно. Приятността не седи в доброто. Не всички приятни работи са добри.
Някой казва: „Добре е, приятно ми е.“ Добрият човек няма да те нагруби, няма да ти каже лоша дума, ще мълчи.
Туриш си ръката към собата, гледа те, опариш се, той мълчи. Направиш една погрешка, той мълчи. Вървиш по пътя, той не ти казва: „Там има дупка, ще паднеш.“ Когато ядеш, в яденето има турени горчиви или сладки работи, той си мълчи. Да не обиждаш никого. Ако не обиждаш никого, светът ще бъде ли по-добър?
към беседата >>
Онова, което си опитал, придобил си нещо от него, то е полезно.
Цялата вечер ще гледаш само месечината, какво ще се ползуваш? Какво ще ти даде месечината, тя изгряла много хубаво. Първият път ще бъде интересно, но втория, третия, десетия път какво ще ти донесе месечината? Нищо няма да ти донесе. Всички ония неща, които се опитват, те са полезни неща в живота; всичко онова, което не си опитал, то не е полезно.
Онова, което си опитал, придобил си нещо от него, то е полезно.
Онова, което не си опитал, то за тебе е неполезно. Човек трябва да влезе в онзи порядък на нещата, в който провидението го е турило. Всеки човек трябва да зачита порядъка, в който той живее. Всичките хора не живеят в един и същ порядък. Различават се.
към беседата >>
Туриш си ръката към собата, гледа те, опариш се, той мълчи.
Казва: „Той не пее.“ В музикалния свят, тъй както обикновено се разбира, то са две различни идеи. Ние понякой път схващаме доброто не като добро, но като нещо приятно. Приятността не седи в доброто. Не всички приятни работи са добри. Някой казва: „Добре е, приятно ми е.“ Добрият човек няма да те нагруби, няма да ти каже лоша дума, ще мълчи.
Туриш си ръката към собата, гледа те, опариш се, той мълчи.
Направиш една погрешка, той мълчи. Вървиш по пътя, той не ти казва: „Там има дупка, ще паднеш.“ Когато ядеш, в яденето има турени горчиви или сладки работи, той си мълчи. Да не обиждаш никого. Ако не обиждаш никого, светът ще бъде ли по-добър?
към беседата >>
Онова, което не си опитал, то за тебе е неполезно.
Какво ще ти даде месечината, тя изгряла много хубаво. Първият път ще бъде интересно, но втория, третия, десетия път какво ще ти донесе месечината? Нищо няма да ти донесе. Всички ония неща, които се опитват, те са полезни неща в живота; всичко онова, което не си опитал, то не е полезно. Онова, което си опитал, придобил си нещо от него, то е полезно.
Онова, което не си опитал, то за тебе е неполезно.
Човек трябва да влезе в онзи порядък на нещата, в който провидението го е турило. Всеки човек трябва да зачита порядъка, в който той живее. Всичките хора не живеят в един и същ порядък. Различават се. Никой човек не си мяза по нищо.
към беседата >>
Направиш една погрешка, той мълчи.
Ние понякой път схващаме доброто не като добро, но като нещо приятно. Приятността не седи в доброто. Не всички приятни работи са добри. Някой казва: „Добре е, приятно ми е.“ Добрият човек няма да те нагруби, няма да ти каже лоша дума, ще мълчи. Туриш си ръката към собата, гледа те, опариш се, той мълчи.
Направиш една погрешка, той мълчи.
Вървиш по пътя, той не ти казва: „Там има дупка, ще паднеш.“ Когато ядеш, в яденето има турени горчиви или сладки работи, той си мълчи. Да не обиждаш никого. Ако не обиждаш никого, светът ще бъде ли по-добър?
към беседата >>
Човек трябва да влезе в онзи порядък на нещата, в който провидението го е турило.
Първият път ще бъде интересно, но втория, третия, десетия път какво ще ти донесе месечината? Нищо няма да ти донесе. Всички ония неща, които се опитват, те са полезни неща в живота; всичко онова, което не си опитал, то не е полезно. Онова, което си опитал, придобил си нещо от него, то е полезно. Онова, което не си опитал, то за тебе е неполезно.
Човек трябва да влезе в онзи порядък на нещата, в който провидението го е турило.
Всеки човек трябва да зачита порядъка, в който той живее. Всичките хора не живеят в един и същ порядък. Различават се. Никой човек не си мяза по нищо. Казва: „Мязат си хората.“ По яденето не си мязат, по желанието за пари не си мязат, по желанието за наука не си мязат, по избиране на свои професори не си мязат, по облекло не си мязат, един обича един цвят, друг обича друг цвят.
към беседата >>
Вървиш по пътя, той не ти казва: „Там има дупка, ще паднеш.“ Когато ядеш, в яденето има турени горчиви или сладки работи, той си мълчи.
Приятността не седи в доброто. Не всички приятни работи са добри. Някой казва: „Добре е, приятно ми е.“ Добрият човек няма да те нагруби, няма да ти каже лоша дума, ще мълчи. Туриш си ръката към собата, гледа те, опариш се, той мълчи. Направиш една погрешка, той мълчи.
Вървиш по пътя, той не ти казва: „Там има дупка, ще паднеш.“ Когато ядеш, в яденето има турени горчиви или сладки работи, той си мълчи.
Да не обиждаш никого. Ако не обиждаш никого, светът ще бъде ли по-добър?
към беседата >>
Всеки човек трябва да зачита порядъка, в който той живее.
Нищо няма да ти донесе. Всички ония неща, които се опитват, те са полезни неща в живота; всичко онова, което не си опитал, то не е полезно. Онова, което си опитал, придобил си нещо от него, то е полезно. Онова, което не си опитал, то за тебе е неполезно. Човек трябва да влезе в онзи порядък на нещата, в който провидението го е турило.
Всеки човек трябва да зачита порядъка, в който той живее.
Всичките хора не живеят в един и същ порядък. Различават се. Никой човек не си мяза по нищо. Казва: „Мязат си хората.“ По яденето не си мязат, по желанието за пари не си мязат, по желанието за наука не си мязат, по избиране на свои професори не си мязат, по облекло не си мязат, един обича един цвят, друг обича друг цвят. Хората не си мязат, много се различават хората.
към беседата >>
Да не обиждаш никого.
Не всички приятни работи са добри. Някой казва: „Добре е, приятно ми е.“ Добрият човек няма да те нагруби, няма да ти каже лоша дума, ще мълчи. Туриш си ръката към собата, гледа те, опариш се, той мълчи. Направиш една погрешка, той мълчи. Вървиш по пътя, той не ти казва: „Там има дупка, ще паднеш.“ Когато ядеш, в яденето има турени горчиви или сладки работи, той си мълчи.
Да не обиждаш никого.
Ако не обиждаш никого, светът ще бъде ли по-добър?
към беседата >>
Всичките хора не живеят в един и същ порядък.
Всички ония неща, които се опитват, те са полезни неща в живота; всичко онова, което не си опитал, то не е полезно. Онова, което си опитал, придобил си нещо от него, то е полезно. Онова, което не си опитал, то за тебе е неполезно. Човек трябва да влезе в онзи порядък на нещата, в който провидението го е турило. Всеки човек трябва да зачита порядъка, в който той живее.
Всичките хора не живеят в един и същ порядък.
Различават се. Никой човек не си мяза по нищо. Казва: „Мязат си хората.“ По яденето не си мязат, по желанието за пари не си мязат, по желанието за наука не си мязат, по избиране на свои професори не си мязат, по облекло не си мязат, един обича един цвят, друг обича друг цвят. Хората не си мязат, много се различават хората. Привидно имат една външна форма, но вътрешното съдържание на тази форма се крайно различава.
към беседата >>
Ако не обиждаш никого, светът ще бъде ли по-добър?
Някой казва: „Добре е, приятно ми е.“ Добрият човек няма да те нагруби, няма да ти каже лоша дума, ще мълчи. Туриш си ръката към собата, гледа те, опариш се, той мълчи. Направиш една погрешка, той мълчи. Вървиш по пътя, той не ти казва: „Там има дупка, ще паднеш.“ Когато ядеш, в яденето има турени горчиви или сладки работи, той си мълчи. Да не обиждаш никого.
Ако не обиждаш никого, светът ще бъде ли по-добър?
към беседата >>
Различават се.
Онова, което си опитал, придобил си нещо от него, то е полезно. Онова, което не си опитал, то за тебе е неполезно. Човек трябва да влезе в онзи порядък на нещата, в който провидението го е турило. Всеки човек трябва да зачита порядъка, в който той живее. Всичките хора не живеят в един и същ порядък.
Различават се.
Никой човек не си мяза по нищо. Казва: „Мязат си хората.“ По яденето не си мязат, по желанието за пари не си мязат, по желанието за наука не си мязат, по избиране на свои професори не си мязат, по облекло не си мязат, един обича един цвят, друг обича друг цвят. Хората не си мязат, много се различават хората. Привидно имат една външна форма, но вътрешното съдържание на тази форма се крайно различава. Казвам: В дадения случай човек трябва да поддържа един порядък, който природата е създала.
към беседата >>
Допуснете, че светът е направен само от светлина.
Допуснете, че светът е направен само от светлина.
Ако съществуваше в света само светлината, само белия цвят, какъв щеше да бъде светът? Без светли краски, червено, зелено, портокалено. Вие понякой път не искате да работите, не искате да си донесете вода. Искате други да ви донесат. Изключвате страданието за вас, налагате страданието на други.
към беседата >>
Никой човек не си мяза по нищо.
Онова, което не си опитал, то за тебе е неполезно. Човек трябва да влезе в онзи порядък на нещата, в който провидението го е турило. Всеки човек трябва да зачита порядъка, в който той живее. Всичките хора не живеят в един и същ порядък. Различават се.
Никой човек не си мяза по нищо.
Казва: „Мязат си хората.“ По яденето не си мязат, по желанието за пари не си мязат, по желанието за наука не си мязат, по избиране на свои професори не си мязат, по облекло не си мязат, един обича един цвят, друг обича друг цвят. Хората не си мязат, много се различават хората. Привидно имат една външна форма, но вътрешното съдържание на тази форма се крайно различава. Казвам: В дадения случай човек трябва да поддържа един порядък, който природата е създала. Ако вие нямате никакви дарби и ви турят професор да преподавате математика или не сте музикант, как ще преподавате музика?
към беседата >>
Ако съществуваше в света само светлината, само белия цвят, какъв щеше да бъде светът?
Допуснете, че светът е направен само от светлина.
Ако съществуваше в света само светлината, само белия цвят, какъв щеше да бъде светът?
Без светли краски, червено, зелено, портокалено. Вие понякой път не искате да работите, не искате да си донесете вода. Искате други да ви донесат. Изключвате страданието за вас, налагате страданието на други. Вие сами не искате да си донесете вода.
към беседата >>
Казва: „Мязат си хората.“ По яденето не си мязат, по желанието за пари не си мязат, по желанието за наука не си мязат, по избиране на свои професори не си мязат, по облекло не си мязат, един обича един цвят, друг обича друг цвят.
Човек трябва да влезе в онзи порядък на нещата, в който провидението го е турило. Всеки човек трябва да зачита порядъка, в който той живее. Всичките хора не живеят в един и същ порядък. Различават се. Никой човек не си мяза по нищо.
Казва: „Мязат си хората.“ По яденето не си мязат, по желанието за пари не си мязат, по желанието за наука не си мязат, по избиране на свои професори не си мязат, по облекло не си мязат, един обича един цвят, друг обича друг цвят.
Хората не си мязат, много се различават хората. Привидно имат една външна форма, но вътрешното съдържание на тази форма се крайно различава. Казвам: В дадения случай човек трябва да поддържа един порядък, който природата е създала. Ако вие нямате никакви дарби и ви турят професор да преподавате математика или не сте музикант, как ще преподавате музика? То ще бъде най-голямото мъчение да преподавате музика, без да сте даровит музикант; да преподавате математика, без да сте даровит математик.
към беседата >>
Без светли краски, червено, зелено, портокалено.
Допуснете, че светът е направен само от светлина. Ако съществуваше в света само светлината, само белия цвят, какъв щеше да бъде светът?
Без светли краски, червено, зелено, портокалено.
Вие понякой път не искате да работите, не искате да си донесете вода. Искате други да ви донесат. Изключвате страданието за вас, налагате страданието на други. Вие сами не искате да си донесете вода. Ти сам не искаш да бъдеш добър, искаш другите хора да бъдат добри.
към беседата >>
Хората не си мязат, много се различават хората.
Всеки човек трябва да зачита порядъка, в който той живее. Всичките хора не живеят в един и същ порядък. Различават се. Никой човек не си мяза по нищо. Казва: „Мязат си хората.“ По яденето не си мязат, по желанието за пари не си мязат, по желанието за наука не си мязат, по избиране на свои професори не си мязат, по облекло не си мязат, един обича един цвят, друг обича друг цвят.
Хората не си мязат, много се различават хората.
Привидно имат една външна форма, но вътрешното съдържание на тази форма се крайно различава. Казвам: В дадения случай човек трябва да поддържа един порядък, който природата е създала. Ако вие нямате никакви дарби и ви турят професор да преподавате математика или не сте музикант, как ще преподавате музика? То ще бъде най-голямото мъчение да преподавате музика, без да сте даровит музикант; да преподавате математика, без да сте даровит математик. Да накараш болният да работи или да накараш ленивият да работи.
към беседата >>
Вие понякой път не искате да работите, не искате да си донесете вода.
Допуснете, че светът е направен само от светлина. Ако съществуваше в света само светлината, само белия цвят, какъв щеше да бъде светът? Без светли краски, червено, зелено, портокалено.
Вие понякой път не искате да работите, не искате да си донесете вода.
Искате други да ви донесат. Изключвате страданието за вас, налагате страданието на други. Вие сами не искате да си донесете вода. Ти сам не искаш да бъдеш добър, искаш другите хора да бъдат добри. Ти сам не искаш да дадеш, искаш другите да ти дадат.
към беседата >>
Привидно имат една външна форма, но вътрешното съдържание на тази форма се крайно различава.
Всичките хора не живеят в един и същ порядък. Различават се. Никой човек не си мяза по нищо. Казва: „Мязат си хората.“ По яденето не си мязат, по желанието за пари не си мязат, по желанието за наука не си мязат, по избиране на свои професори не си мязат, по облекло не си мязат, един обича един цвят, друг обича друг цвят. Хората не си мязат, много се различават хората.
Привидно имат една външна форма, но вътрешното съдържание на тази форма се крайно различава.
Казвам: В дадения случай човек трябва да поддържа един порядък, който природата е създала. Ако вие нямате никакви дарби и ви турят професор да преподавате математика или не сте музикант, как ще преподавате музика? То ще бъде най-голямото мъчение да преподавате музика, без да сте даровит музикант; да преподавате математика, без да сте даровит математик. Да накараш болният да работи или да накараш ленивият да работи. От какво е произлязла леността?
към беседата >>
Искате други да ви донесат.
Допуснете, че светът е направен само от светлина. Ако съществуваше в света само светлината, само белия цвят, какъв щеше да бъде светът? Без светли краски, червено, зелено, портокалено. Вие понякой път не искате да работите, не искате да си донесете вода.
Искате други да ви донесат.
Изключвате страданието за вас, налагате страданието на други. Вие сами не искате да си донесете вода. Ти сам не искаш да бъдеш добър, искаш другите хора да бъдат добри. Ти сам не искаш да дадеш, искаш другите да ти дадат. Искаш другите да ти направят някоя къща.
към беседата >>
Казвам: В дадения случай човек трябва да поддържа един порядък, който природата е създала.
Различават се. Никой човек не си мяза по нищо. Казва: „Мязат си хората.“ По яденето не си мязат, по желанието за пари не си мязат, по желанието за наука не си мязат, по избиране на свои професори не си мязат, по облекло не си мязат, един обича един цвят, друг обича друг цвят. Хората не си мязат, много се различават хората. Привидно имат една външна форма, но вътрешното съдържание на тази форма се крайно различава.
Казвам: В дадения случай човек трябва да поддържа един порядък, който природата е създала.
Ако вие нямате никакви дарби и ви турят професор да преподавате математика или не сте музикант, как ще преподавате музика? То ще бъде най-голямото мъчение да преподавате музика, без да сте даровит музикант; да преподавате математика, без да сте даровит математик. Да накараш болният да работи или да накараш ленивият да работи. От какво е произлязла леността? Леността се създала от богатите.
към беседата >>
Изключвате страданието за вас, налагате страданието на други.
Допуснете, че светът е направен само от светлина. Ако съществуваше в света само светлината, само белия цвят, какъв щеше да бъде светът? Без светли краски, червено, зелено, портокалено. Вие понякой път не искате да работите, не искате да си донесете вода. Искате други да ви донесат.
Изключвате страданието за вас, налагате страданието на други.
Вие сами не искате да си донесете вода. Ти сам не искаш да бъдеш добър, искаш другите хора да бъдат добри. Ти сам не искаш да дадеш, искаш другите да ти дадат. Искаш другите да ти направят някоя къща. Защо ще ти правят къща?
към беседата >>
Ако вие нямате никакви дарби и ви турят професор да преподавате математика или не сте музикант, как ще преподавате музика?
Никой човек не си мяза по нищо. Казва: „Мязат си хората.“ По яденето не си мязат, по желанието за пари не си мязат, по желанието за наука не си мязат, по избиране на свои професори не си мязат, по облекло не си мязат, един обича един цвят, друг обича друг цвят. Хората не си мязат, много се различават хората. Привидно имат една външна форма, но вътрешното съдържание на тази форма се крайно различава. Казвам: В дадения случай човек трябва да поддържа един порядък, който природата е създала.
Ако вие нямате никакви дарби и ви турят професор да преподавате математика или не сте музикант, как ще преподавате музика?
То ще бъде най-голямото мъчение да преподавате музика, без да сте даровит музикант; да преподавате математика, без да сте даровит математик. Да накараш болният да работи или да накараш ленивият да работи. От какво е произлязла леността? Леността се създала от богатите. Какво създадоха богатите?
към беседата >>
Вие сами не искате да си донесете вода.
Ако съществуваше в света само светлината, само белия цвят, какъв щеше да бъде светът? Без светли краски, червено, зелено, портокалено. Вие понякой път не искате да работите, не искате да си донесете вода. Искате други да ви донесат. Изключвате страданието за вас, налагате страданието на други.
Вие сами не искате да си донесете вода.
Ти сам не искаш да бъдеш добър, искаш другите хора да бъдат добри. Ти сам не искаш да дадеш, искаш другите да ти дадат. Искаш другите да ти направят някоя къща. Защо ще ти правят къща? Представете си, че вие сте пътник в живота, защо ти е къща?
към беседата >>
То ще бъде най-голямото мъчение да преподавате музика, без да сте даровит музикант; да преподавате математика, без да сте даровит математик.
Казва: „Мязат си хората.“ По яденето не си мязат, по желанието за пари не си мязат, по желанието за наука не си мязат, по избиране на свои професори не си мязат, по облекло не си мязат, един обича един цвят, друг обича друг цвят. Хората не си мязат, много се различават хората. Привидно имат една външна форма, но вътрешното съдържание на тази форма се крайно различава. Казвам: В дадения случай човек трябва да поддържа един порядък, който природата е създала. Ако вие нямате никакви дарби и ви турят професор да преподавате математика или не сте музикант, как ще преподавате музика?
То ще бъде най-голямото мъчение да преподавате музика, без да сте даровит музикант; да преподавате математика, без да сте даровит математик.
Да накараш болният да работи или да накараш ленивият да работи. От какво е произлязла леността? Леността се създала от богатите. Какво създадоха богатите? – Леността.
към беседата >>
Ти сам не искаш да бъдеш добър, искаш другите хора да бъдат добри.
Без светли краски, червено, зелено, портокалено. Вие понякой път не искате да работите, не искате да си донесете вода. Искате други да ви донесат. Изключвате страданието за вас, налагате страданието на други. Вие сами не искате да си донесете вода.
Ти сам не искаш да бъдеш добър, искаш другите хора да бъдат добри.
Ти сам не искаш да дадеш, искаш другите да ти дадат. Искаш другите да ти направят някоя къща. Защо ще ти правят къща? Представете си, че вие сте пътник в живота, защо ти е къща? Днес спираш тук за половин час, съградиш къща.
към беседата >>
Да накараш болният да работи или да накараш ленивият да работи.
Хората не си мязат, много се различават хората. Привидно имат една външна форма, но вътрешното съдържание на тази форма се крайно различава. Казвам: В дадения случай човек трябва да поддържа един порядък, който природата е създала. Ако вие нямате никакви дарби и ви турят професор да преподавате математика или не сте музикант, как ще преподавате музика? То ще бъде най-голямото мъчение да преподавате музика, без да сте даровит музикант; да преподавате математика, без да сте даровит математик.
Да накараш болният да работи или да накараш ленивият да работи.
От какво е произлязла леността? Леността се създала от богатите. Какво създадоха богатите? – Леността. Какво създадоха бедните хора?
към беседата >>
Ти сам не искаш да дадеш, искаш другите да ти дадат.
Вие понякой път не искате да работите, не искате да си донесете вода. Искате други да ви донесат. Изключвате страданието за вас, налагате страданието на други. Вие сами не искате да си донесете вода. Ти сам не искаш да бъдеш добър, искаш другите хора да бъдат добри.
Ти сам не искаш да дадеш, искаш другите да ти дадат.
Искаш другите да ти направят някоя къща. Защо ще ти правят къща? Представете си, че вие сте пътник в живота, защо ти е къща? Днес спираш тук за половин час, съградиш къща. За друг половин час друга къща съградиш.
към беседата >>
От какво е произлязла леността?
Привидно имат една външна форма, но вътрешното съдържание на тази форма се крайно различава. Казвам: В дадения случай човек трябва да поддържа един порядък, който природата е създала. Ако вие нямате никакви дарби и ви турят професор да преподавате математика или не сте музикант, как ще преподавате музика? То ще бъде най-голямото мъчение да преподавате музика, без да сте даровит музикант; да преподавате математика, без да сте даровит математик. Да накараш болният да работи или да накараш ленивият да работи.
От какво е произлязла леността?
Леността се създала от богатите. Какво създадоха богатите? – Леността. Какво създадоха бедните хора? – Труда.
към беседата >>
Искаш другите да ти направят някоя къща.
Искате други да ви донесат. Изключвате страданието за вас, налагате страданието на други. Вие сами не искате да си донесете вода. Ти сам не искаш да бъдеш добър, искаш другите хора да бъдат добри. Ти сам не искаш да дадеш, искаш другите да ти дадат.
Искаш другите да ти направят някоя къща.
Защо ще ти правят къща? Представете си, че вие сте пътник в живота, защо ти е къща? Днес спираш тук за половин час, съградиш къща. За друг половин час друга къща съградиш. Представете си, че всеки половин час градите по една къща.
към беседата >>
Леността се създала от богатите.
Казвам: В дадения случай човек трябва да поддържа един порядък, който природата е създала. Ако вие нямате никакви дарби и ви турят професор да преподавате математика или не сте музикант, как ще преподавате музика? То ще бъде най-голямото мъчение да преподавате музика, без да сте даровит музикант; да преподавате математика, без да сте даровит математик. Да накараш болният да работи или да накараш ленивият да работи. От какво е произлязла леността?
Леността се създала от богатите.
Какво създадоха богатите? – Леността. Какво създадоха бедните хора? – Труда. Доброто на леността кое е?
към беседата >>
Защо ще ти правят къща?
Изключвате страданието за вас, налагате страданието на други. Вие сами не искате да си донесете вода. Ти сам не искаш да бъдеш добър, искаш другите хора да бъдат добри. Ти сам не искаш да дадеш, искаш другите да ти дадат. Искаш другите да ти направят някоя къща.
Защо ще ти правят къща?
Представете си, че вие сте пътник в живота, защо ти е къща? Днес спираш тук за половин час, съградиш къща. За друг половин час друга къща съградиш. Представете си, че всеки половин час градите по една къща. Или ще кажеш: „Да си направя по една хижа.“ Това са желанията на хората.
към беседата >>
Какво създадоха богатите?
Ако вие нямате никакви дарби и ви турят професор да преподавате математика или не сте музикант, как ще преподавате музика? То ще бъде най-голямото мъчение да преподавате музика, без да сте даровит музикант; да преподавате математика, без да сте даровит математик. Да накараш болният да работи или да накараш ленивият да работи. От какво е произлязла леността? Леността се създала от богатите.
Какво създадоха богатите?
– Леността. Какво създадоха бедните хора? – Труда. Доброто на леността кое е? В леността се образуваха потенциалните, положителните енергии, а в сиромашията се образуваха кинетичните енергии.
към беседата >>
Представете си, че вие сте пътник в живота, защо ти е къща?
Вие сами не искате да си донесете вода. Ти сам не искаш да бъдеш добър, искаш другите хора да бъдат добри. Ти сам не искаш да дадеш, искаш другите да ти дадат. Искаш другите да ти направят някоя къща. Защо ще ти правят къща?
Представете си, че вие сте пътник в живота, защо ти е къща?
Днес спираш тук за половин час, съградиш къща. За друг половин час друга къща съградиш. Представете си, че всеки половин час градите по една къща. Или ще кажеш: „Да си направя по една хижа.“ Това са желанията на хората. Тези въпроси, които хората разрешават, имат разрешения.
към беседата >>
– Леността.
То ще бъде най-голямото мъчение да преподавате музика, без да сте даровит музикант; да преподавате математика, без да сте даровит математик. Да накараш болният да работи или да накараш ленивият да работи. От какво е произлязла леността? Леността се създала от богатите. Какво създадоха богатите?
– Леността.
Какво създадоха бедните хора? – Труда. Доброто на леността кое е? В леността се образуваха потенциалните, положителните енергии, а в сиромашията се образуваха кинетичните енергии. Кинетичните енергии постоянно вземат от потенциалните.
към беседата >>
Днес спираш тук за половин час, съградиш къща.
Ти сам не искаш да бъдеш добър, искаш другите хора да бъдат добри. Ти сам не искаш да дадеш, искаш другите да ти дадат. Искаш другите да ти направят някоя къща. Защо ще ти правят къща? Представете си, че вие сте пътник в живота, защо ти е къща?
Днес спираш тук за половин час, съградиш къща.
За друг половин час друга къща съградиш. Представете си, че всеки половин час градите по една къща. Или ще кажеш: „Да си направя по една хижа.“ Това са желанията на хората. Тези въпроси, които хората разрешават, имат разрешения. Всичките хора искат да бъдат добри.
към беседата >>
Какво създадоха бедните хора?
Да накараш болният да работи или да накараш ленивият да работи. От какво е произлязла леността? Леността се създала от богатите. Какво създадоха богатите? – Леността.
Какво създадоха бедните хора?
– Труда. Доброто на леността кое е? В леността се образуваха потенциалните, положителните енергии, а в сиромашията се образуваха кинетичните енергии. Кинетичните енергии постоянно вземат от потенциалните. Става движение.
към беседата >>
За друг половин час друга къща съградиш.
Ти сам не искаш да дадеш, искаш другите да ти дадат. Искаш другите да ти направят някоя къща. Защо ще ти правят къща? Представете си, че вие сте пътник в живота, защо ти е къща? Днес спираш тук за половин час, съградиш къща.
За друг половин час друга къща съградиш.
Представете си, че всеки половин час градите по една къща. Или ще кажеш: „Да си направя по една хижа.“ Това са желанията на хората. Тези въпроси, които хората разрешават, имат разрешения. Всичките хора искат да бъдат добри. Казваме, че не са добри хората.
към беседата >>
– Труда.
От какво е произлязла леността? Леността се създала от богатите. Какво създадоха богатите? – Леността. Какво създадоха бедните хора?
– Труда.
Доброто на леността кое е? В леността се образуваха потенциалните, положителните енергии, а в сиромашията се образуваха кинетичните енергии. Кинетичните енергии постоянно вземат от потенциалните. Става движение. Богатите хора създадоха условията, бедните ги използуваха.
към беседата >>
Представете си, че всеки половин час градите по една къща.
Искаш другите да ти направят някоя къща. Защо ще ти правят къща? Представете си, че вие сте пътник в живота, защо ти е къща? Днес спираш тук за половин час, съградиш къща. За друг половин час друга къща съградиш.
Представете си, че всеки половин час градите по една къща.
Или ще кажеш: „Да си направя по една хижа.“ Това са желанията на хората. Тези въпроси, които хората разрешават, имат разрешения. Всичките хора искат да бъдат добри. Казваме, че не са добри хората. Защо не са добри?
към беседата >>
Доброто на леността кое е?
Леността се създала от богатите. Какво създадоха богатите? – Леността. Какво създадоха бедните хора? – Труда.
Доброто на леността кое е?
В леността се образуваха потенциалните, положителните енергии, а в сиромашията се образуваха кинетичните енергии. Кинетичните енергии постоянно вземат от потенциалните. Става движение. Богатите хора създадоха условията, бедните ги използуваха. Това вече има смисъл.
към беседата >>
Или ще кажеш: „Да си направя по една хижа.“ Това са желанията на хората.
Защо ще ти правят къща? Представете си, че вие сте пътник в живота, защо ти е къща? Днес спираш тук за половин час, съградиш къща. За друг половин час друга къща съградиш. Представете си, че всеки половин час градите по една къща.
Или ще кажеш: „Да си направя по една хижа.“ Това са желанията на хората.
Тези въпроси, които хората разрешават, имат разрешения. Всичките хора искат да бъдат добри. Казваме, че не са добри хората. Защо не са добри? Представете си, че пътувате в океана, имате жито с килограми.
към беседата >>
В леността се образуваха потенциалните, положителните енергии, а в сиромашията се образуваха кинетичните енергии.
Какво създадоха богатите? – Леността. Какво създадоха бедните хора? – Труда. Доброто на леността кое е?
В леността се образуваха потенциалните, положителните енергии, а в сиромашията се образуваха кинетичните енергии.
Кинетичните енергии постоянно вземат от потенциалните. Става движение. Богатите хора създадоха условията, бедните ги използуваха. Това вече има смисъл. Богатството само по себе си е безсмислено.
към беседата >>
Тези въпроси, които хората разрешават, имат разрешения.
Представете си, че вие сте пътник в живота, защо ти е къща? Днес спираш тук за половин час, съградиш къща. За друг половин час друга къща съградиш. Представете си, че всеки половин час градите по една къща. Или ще кажеш: „Да си направя по една хижа.“ Това са желанията на хората.
Тези въпроси, които хората разрешават, имат разрешения.
Всичките хора искат да бъдат добри. Казваме, че не са добри хората. Защо не са добри? Представете си, че пътувате в океана, имате жито с килограми. Къде ще го стоварите, в морето не може.
към беседата >>
Кинетичните енергии постоянно вземат от потенциалните.
– Леността. Какво създадоха бедните хора? – Труда. Доброто на леността кое е? В леността се образуваха потенциалните, положителните енергии, а в сиромашията се образуваха кинетичните енергии.
Кинетичните енергии постоянно вземат от потенциалните.
Става движение. Богатите хора създадоха условията, бедните ги използуваха. Това вече има смисъл. Богатството само по себе си е безсмислено. Сиромашията сама по себе си е безсмислена.
към беседата >>
Всичките хора искат да бъдат добри.
Днес спираш тук за половин час, съградиш къща. За друг половин час друга къща съградиш. Представете си, че всеки половин час градите по една къща. Или ще кажеш: „Да си направя по една хижа.“ Това са желанията на хората. Тези въпроси, които хората разрешават, имат разрешения.
Всичките хора искат да бъдат добри.
Казваме, че не са добри хората. Защо не са добри? Представете си, че пътувате в океана, имате жито с килограми. Къде ще го стоварите, в морето не може. Допуснете, че вие сте на сушата, имате жито, но никаква влага няма.
към беседата >>
Става движение.
Какво създадоха бедните хора? – Труда. Доброто на леността кое е? В леността се образуваха потенциалните, положителните енергии, а в сиромашията се образуваха кинетичните енергии. Кинетичните енергии постоянно вземат от потенциалните.
Става движение.
Богатите хора създадоха условията, бедните ги използуваха. Това вече има смисъл. Богатството само по себе си е безсмислено. Сиромашията сама по себе си е безсмислена. Богатството и сиромашията, съединени в едно движение в природата имат смисъл.
към беседата >>
Казваме, че не са добри хората.
За друг половин час друга къща съградиш. Представете си, че всеки половин час градите по една къща. Или ще кажеш: „Да си направя по една хижа.“ Това са желанията на хората. Тези въпроси, които хората разрешават, имат разрешения. Всичките хора искат да бъдат добри.
Казваме, че не са добри хората.
Защо не са добри? Представете си, че пътувате в океана, имате жито с килограми. Къде ще го стоварите, в морето не може. Допуснете, че вие сте на сушата, имате жито, но никаква влага няма. Как ще употребите житото?
към беседата >>
Богатите хора създадоха условията, бедните ги използуваха.
– Труда. Доброто на леността кое е? В леността се образуваха потенциалните, положителните енергии, а в сиромашията се образуваха кинетичните енергии. Кинетичните енергии постоянно вземат от потенциалните. Става движение.
Богатите хора създадоха условията, бедните ги използуваха.
Това вече има смисъл. Богатството само по себе си е безсмислено. Сиромашията сама по себе си е безсмислена. Богатството и сиромашията, съединени в едно движение в природата имат смисъл. Те са полюси.
към беседата >>
Защо не са добри?
Представете си, че всеки половин час градите по една къща. Или ще кажеш: „Да си направя по една хижа.“ Това са желанията на хората. Тези въпроси, които хората разрешават, имат разрешения. Всичките хора искат да бъдат добри. Казваме, че не са добри хората.
Защо не са добри?
Представете си, че пътувате в океана, имате жито с килограми. Къде ще го стоварите, в морето не може. Допуснете, че вие сте на сушата, имате жито, но никаква влага няма. Как ще употребите житото? В океана има повече влага, отколкото трябва, на земята не може да го оставите, има повече суша, отколкото трябва.
към беседата >>
Това вече има смисъл.
Доброто на леността кое е? В леността се образуваха потенциалните, положителните енергии, а в сиромашията се образуваха кинетичните енергии. Кинетичните енергии постоянно вземат от потенциалните. Става движение. Богатите хора създадоха условията, бедните ги използуваха.
Това вече има смисъл.
Богатството само по себе си е безсмислено. Сиромашията сама по себе си е безсмислена. Богатството и сиромашията, съединени в едно движение в природата имат смисъл. Те са полюси. Богатството като полюс има смисъл.
към беседата >>
Представете си, че пътувате в океана, имате жито с килограми.
Или ще кажеш: „Да си направя по една хижа.“ Това са желанията на хората. Тези въпроси, които хората разрешават, имат разрешения. Всичките хора искат да бъдат добри. Казваме, че не са добри хората. Защо не са добри?
Представете си, че пътувате в океана, имате жито с килограми.
Къде ще го стоварите, в морето не може. Допуснете, че вие сте на сушата, имате жито, но никаква влага няма. Как ще употребите житото? В океана има повече влага, отколкото трябва, на земята не може да го оставите, има повече суша, отколкото трябва. Житото пак не може да го употребите, какво трябва да правите?
към беседата >>
Богатството само по себе си е безсмислено.
В леността се образуваха потенциалните, положителните енергии, а в сиромашията се образуваха кинетичните енергии. Кинетичните енергии постоянно вземат от потенциалните. Става движение. Богатите хора създадоха условията, бедните ги използуваха. Това вече има смисъл.
Богатството само по себе си е безсмислено.
Сиромашията сама по себе си е безсмислена. Богатството и сиромашията, съединени в едно движение в природата имат смисъл. Те са полюси. Богатството като полюс има смисъл. Няма по-лошо нещо от едно богатство в статично положение.
към беседата >>
Къде ще го стоварите, в морето не може.
Тези въпроси, които хората разрешават, имат разрешения. Всичките хора искат да бъдат добри. Казваме, че не са добри хората. Защо не са добри? Представете си, че пътувате в океана, имате жито с килограми.
Къде ще го стоварите, в морето не може.
Допуснете, че вие сте на сушата, имате жито, но никаква влага няма. Как ще употребите житото? В океана има повече влага, отколкото трябва, на земята не може да го оставите, има повече суша, отколкото трябва. Житото пак не може да го употребите, какво трябва да правите? Искате някой човек да ви обича.
към беседата >>
Сиромашията сама по себе си е безсмислена.
Кинетичните енергии постоянно вземат от потенциалните. Става движение. Богатите хора създадоха условията, бедните ги използуваха. Това вече има смисъл. Богатството само по себе си е безсмислено.
Сиромашията сама по себе си е безсмислена.
Богатството и сиромашията, съединени в едно движение в природата имат смисъл. Те са полюси. Богатството като полюс има смисъл. Няма по-лошо нещо от едно богатство в статично положение. Мисълта може да бъде като полюс на човека.
към беседата >>
Допуснете, че вие сте на сушата, имате жито, но никаква влага няма.
Всичките хора искат да бъдат добри. Казваме, че не са добри хората. Защо не са добри? Представете си, че пътувате в океана, имате жито с килограми. Къде ще го стоварите, в морето не може.
Допуснете, че вие сте на сушата, имате жито, но никаква влага няма.
Как ще употребите житото? В океана има повече влага, отколкото трябва, на земята не може да го оставите, има повече суша, отколкото трябва. Житото пак не може да го употребите, какво трябва да правите? Искате някой човек да ви обича. В обичта има даване, трябва да дадеш нещо.
към беседата >>
Богатството и сиромашията, съединени в едно движение в природата имат смисъл.
Става движение. Богатите хора създадоха условията, бедните ги използуваха. Това вече има смисъл. Богатството само по себе си е безсмислено. Сиромашията сама по себе си е безсмислена.
Богатството и сиромашията, съединени в едно движение в природата имат смисъл.
Те са полюси. Богатството като полюс има смисъл. Няма по-лошо нещо от едно богатство в статично положение. Мисълта може да бъде като полюс на човека. Една мисъл без да е полюс е най-голямото нещастие.
към беседата >>
Как ще употребите житото?
Казваме, че не са добри хората. Защо не са добри? Представете си, че пътувате в океана, имате жито с килограми. Къде ще го стоварите, в морето не може. Допуснете, че вие сте на сушата, имате жито, но никаква влага няма.
Как ще употребите житото?
В океана има повече влага, отколкото трябва, на земята не може да го оставите, има повече суша, отколкото трябва. Житото пак не може да го употребите, какво трябва да правите? Искате някой човек да ви обича. В обичта има даване, трябва да дадеш нещо. Но ти даваш това, което е непотребно за тебе, което е потребно за тебе го задържаш.
към беседата >>
Те са полюси.
Богатите хора създадоха условията, бедните ги използуваха. Това вече има смисъл. Богатството само по себе си е безсмислено. Сиромашията сама по себе си е безсмислена. Богатството и сиромашията, съединени в едно движение в природата имат смисъл.
Те са полюси.
Богатството като полюс има смисъл. Няма по-лошо нещо от едно богатство в статично положение. Мисълта може да бъде като полюс на човека. Една мисъл без да е полюс е най-голямото нещастие. Мисъл, която може да впрегнете в работа е потребна; чувство, което може да впрегнете на работа е потребно.
към беседата >>
В океана има повече влага, отколкото трябва, на земята не може да го оставите, има повече суша, отколкото трябва.
Защо не са добри? Представете си, че пътувате в океана, имате жито с килограми. Къде ще го стоварите, в морето не може. Допуснете, че вие сте на сушата, имате жито, но никаква влага няма. Как ще употребите житото?
В океана има повече влага, отколкото трябва, на земята не може да го оставите, има повече суша, отколкото трябва.
Житото пак не може да го употребите, какво трябва да правите? Искате някой човек да ви обича. В обичта има даване, трябва да дадеш нещо. Но ти даваш това, което е непотребно за тебе, което е потребно за тебе го задържаш. Запример, един вълк остава овцата да пасе тревата, защото тревата е непотребна за него.
към беседата >>
Богатството като полюс има смисъл.
Това вече има смисъл. Богатството само по себе си е безсмислено. Сиромашията сама по себе си е безсмислена. Богатството и сиромашията, съединени в едно движение в природата имат смисъл. Те са полюси.
Богатството като полюс има смисъл.
Няма по-лошо нещо от едно богатство в статично положение. Мисълта може да бъде като полюс на човека. Една мисъл без да е полюс е най-голямото нещастие. Мисъл, която може да впрегнете в работа е потребна; чувство, което може да впрегнете на работа е потребно. Две неща.
към беседата >>
Житото пак не може да го употребите, какво трябва да правите?
Представете си, че пътувате в океана, имате жито с килограми. Къде ще го стоварите, в морето не може. Допуснете, че вие сте на сушата, имате жито, но никаква влага няма. Как ще употребите житото? В океана има повече влага, отколкото трябва, на земята не може да го оставите, има повече суша, отколкото трябва.
Житото пак не може да го употребите, какво трябва да правите?
Искате някой човек да ви обича. В обичта има даване, трябва да дадеш нещо. Но ти даваш това, което е непотребно за тебе, което е потребно за тебе го задържаш. Запример, един вълк остава овцата да пасе тревата, защото тревата е непотребна за него. Обаче вълкът никога не остава овцата.
към беседата >>
Няма по-лошо нещо от едно богатство в статично положение.
Богатството само по себе си е безсмислено. Сиромашията сама по себе си е безсмислена. Богатството и сиромашията, съединени в едно движение в природата имат смисъл. Те са полюси. Богатството като полюс има смисъл.
Няма по-лошо нещо от едно богатство в статично положение.
Мисълта може да бъде като полюс на човека. Една мисъл без да е полюс е най-голямото нещастие. Мисъл, която може да впрегнете в работа е потребна; чувство, което може да впрегнете на работа е потребно. Две неща. Едно чувство трябва да бъде богато, трябва да има условия.
към беседата >>
Искате някой човек да ви обича.
Къде ще го стоварите, в морето не може. Допуснете, че вие сте на сушата, имате жито, но никаква влага няма. Как ще употребите житото? В океана има повече влага, отколкото трябва, на земята не може да го оставите, има повече суша, отколкото трябва. Житото пак не може да го употребите, какво трябва да правите?
Искате някой човек да ви обича.
В обичта има даване, трябва да дадеш нещо. Но ти даваш това, което е непотребно за тебе, което е потребно за тебе го задържаш. Запример, един вълк остава овцата да пасе тревата, защото тревата е непотребна за него. Обаче вълкът никога не остава овцата. Като мине покрай тревата, оставя я, но като дойде до овцата, взема я.
към беседата >>
Мисълта може да бъде като полюс на човека.
Сиромашията сама по себе си е безсмислена. Богатството и сиромашията, съединени в едно движение в природата имат смисъл. Те са полюси. Богатството като полюс има смисъл. Няма по-лошо нещо от едно богатство в статично положение.
Мисълта може да бъде като полюс на човека.
Една мисъл без да е полюс е най-голямото нещастие. Мисъл, която може да впрегнете в работа е потребна; чувство, което може да впрегнете на работа е потребно. Две неща. Едно чувство трябва да бъде богато, трябва да има условия. Сега енергичните хора са сиромаси.
към беседата >>
В обичта има даване, трябва да дадеш нещо.
Допуснете, че вие сте на сушата, имате жито, но никаква влага няма. Как ще употребите житото? В океана има повече влага, отколкото трябва, на земята не може да го оставите, има повече суша, отколкото трябва. Житото пак не може да го употребите, какво трябва да правите? Искате някой човек да ви обича.
В обичта има даване, трябва да дадеш нещо.
Но ти даваш това, което е непотребно за тебе, което е потребно за тебе го задържаш. Запример, един вълк остава овцата да пасе тревата, защото тревата е непотребна за него. Обаче вълкът никога не остава овцата. Като мине покрай тревата, оставя я, но като дойде до овцата, взема я. Като дойде до тревата, казва: „Не ми трябва тревата.“ Като види една овца, казва: „Тази овца е за мене.“ Защо вълкът в дадения случай предпочита овцата пред тревата?
към беседата >>
Една мисъл без да е полюс е най-голямото нещастие.
Богатството и сиромашията, съединени в едно движение в природата имат смисъл. Те са полюси. Богатството като полюс има смисъл. Няма по-лошо нещо от едно богатство в статично положение. Мисълта може да бъде като полюс на човека.
Една мисъл без да е полюс е най-голямото нещастие.
Мисъл, която може да впрегнете в работа е потребна; чувство, което може да впрегнете на работа е потребно. Две неща. Едно чувство трябва да бъде богато, трябва да има условия. Сега енергичните хора са сиромаси. Думата „сиромашия“ ще преведете с енергичен човек.
към беседата >>
Но ти даваш това, което е непотребно за тебе, което е потребно за тебе го задържаш.
Как ще употребите житото? В океана има повече влага, отколкото трябва, на земята не може да го оставите, има повече суша, отколкото трябва. Житото пак не може да го употребите, какво трябва да правите? Искате някой човек да ви обича. В обичта има даване, трябва да дадеш нещо.
Но ти даваш това, което е непотребно за тебе, което е потребно за тебе го задържаш.
Запример, един вълк остава овцата да пасе тревата, защото тревата е непотребна за него. Обаче вълкът никога не остава овцата. Като мине покрай тревата, оставя я, но като дойде до овцата, взема я. Като дойде до тревата, казва: „Не ми трябва тревата.“ Като види една овца, казва: „Тази овца е за мене.“ Защо вълкът в дадения случай предпочита овцата пред тревата? От гледището на овцата кое е по-хубаво – да те предпочете ли вълкът или да не те предпочита?
към беседата >>
Мисъл, която може да впрегнете в работа е потребна; чувство, което може да впрегнете на работа е потребно.
Те са полюси. Богатството като полюс има смисъл. Няма по-лошо нещо от едно богатство в статично положение. Мисълта може да бъде като полюс на човека. Една мисъл без да е полюс е най-голямото нещастие.
Мисъл, която може да впрегнете в работа е потребна; чувство, което може да впрегнете на работа е потребно.
Две неща. Едно чувство трябва да бъде богато, трябва да има условия. Сега енергичните хора са сиромаси. Думата „сиромашия“ ще преведете с енергичен човек. Всеки, който е енергичен, е сиромах.
към беседата >>
Запример, един вълк остава овцата да пасе тревата, защото тревата е непотребна за него.
В океана има повече влага, отколкото трябва, на земята не може да го оставите, има повече суша, отколкото трябва. Житото пак не може да го употребите, какво трябва да правите? Искате някой човек да ви обича. В обичта има даване, трябва да дадеш нещо. Но ти даваш това, което е непотребно за тебе, което е потребно за тебе го задържаш.
Запример, един вълк остава овцата да пасе тревата, защото тревата е непотребна за него.
Обаче вълкът никога не остава овцата. Като мине покрай тревата, оставя я, но като дойде до овцата, взема я. Като дойде до тревата, казва: „Не ми трябва тревата.“ Като види една овца, казва: „Тази овца е за мене.“ Защо вълкът в дадения случай предпочита овцата пред тревата? От гледището на овцата кое е по-хубаво – да те предпочете ли вълкът или да не те предпочита? Философия сега трябва.
към беседата >>
Две неща.
Богатството като полюс има смисъл. Няма по-лошо нещо от едно богатство в статично положение. Мисълта може да бъде като полюс на човека. Една мисъл без да е полюс е най-голямото нещастие. Мисъл, която може да впрегнете в работа е потребна; чувство, което може да впрегнете на работа е потребно.
Две неща.
Едно чувство трябва да бъде богато, трябва да има условия. Сега енергичните хора са сиромаси. Думата „сиромашия“ ще преведете с енергичен човек. Всеки, който е енергичен, е сиромах. Кой е енергичен – наяденият или гладният?
към беседата >>
Обаче вълкът никога не остава овцата.
Житото пак не може да го употребите, какво трябва да правите? Искате някой човек да ви обича. В обичта има даване, трябва да дадеш нещо. Но ти даваш това, което е непотребно за тебе, което е потребно за тебе го задържаш. Запример, един вълк остава овцата да пасе тревата, защото тревата е непотребна за него.
Обаче вълкът никога не остава овцата.
Като мине покрай тревата, оставя я, но като дойде до овцата, взема я. Като дойде до тревата, казва: „Не ми трябва тревата.“ Като види една овца, казва: „Тази овца е за мене.“ Защо вълкът в дадения случай предпочита овцата пред тревата? От гледището на овцата кое е по-хубаво – да те предпочете ли вълкът или да не те предпочита? Философия сега трябва. Сега един вълк да те предпочита ли или да не те предпочита?
към беседата >>
Едно чувство трябва да бъде богато, трябва да има условия.
Няма по-лошо нещо от едно богатство в статично положение. Мисълта може да бъде като полюс на човека. Една мисъл без да е полюс е най-голямото нещастие. Мисъл, която може да впрегнете в работа е потребна; чувство, което може да впрегнете на работа е потребно. Две неща.
Едно чувство трябва да бъде богато, трябва да има условия.
Сега енергичните хора са сиромаси. Думата „сиромашия“ ще преведете с енергичен човек. Всеки, който е енергичен, е сиромах. Кой е енергичен – наяденият или гладният? Гладният търси навсякъде.
към беседата >>
Като мине покрай тревата, оставя я, но като дойде до овцата, взема я.
Искате някой човек да ви обича. В обичта има даване, трябва да дадеш нещо. Но ти даваш това, което е непотребно за тебе, което е потребно за тебе го задържаш. Запример, един вълк остава овцата да пасе тревата, защото тревата е непотребна за него. Обаче вълкът никога не остава овцата.
Като мине покрай тревата, оставя я, но като дойде до овцата, взема я.
Като дойде до тревата, казва: „Не ми трябва тревата.“ Като види една овца, казва: „Тази овца е за мене.“ Защо вълкът в дадения случай предпочита овцата пред тревата? От гледището на овцата кое е по-хубаво – да те предпочете ли вълкът или да не те предпочита? Философия сега трябва. Сега един вълк да те предпочита ли или да не те предпочита? Той тревата оставя, а овцата предпочита.
към беседата >>
Сега енергичните хора са сиромаси.
Мисълта може да бъде като полюс на човека. Една мисъл без да е полюс е най-голямото нещастие. Мисъл, която може да впрегнете в работа е потребна; чувство, което може да впрегнете на работа е потребно. Две неща. Едно чувство трябва да бъде богато, трябва да има условия.
Сега енергичните хора са сиромаси.
Думата „сиромашия“ ще преведете с енергичен човек. Всеки, който е енергичен, е сиромах. Кой е енергичен – наяденият или гладният? Гладният търси навсякъде. Който е наситен, търси да си почине.
към беседата >>
Като дойде до тревата, казва: „Не ми трябва тревата.“ Като види една овца, казва: „Тази овца е за мене.“ Защо вълкът в дадения случай предпочита овцата пред тревата?
В обичта има даване, трябва да дадеш нещо. Но ти даваш това, което е непотребно за тебе, което е потребно за тебе го задържаш. Запример, един вълк остава овцата да пасе тревата, защото тревата е непотребна за него. Обаче вълкът никога не остава овцата. Като мине покрай тревата, оставя я, но като дойде до овцата, взема я.
Като дойде до тревата, казва: „Не ми трябва тревата.“ Като види една овца, казва: „Тази овца е за мене.“ Защо вълкът в дадения случай предпочита овцата пред тревата?
От гледището на овцата кое е по-хубаво – да те предпочете ли вълкът или да не те предпочита? Философия сега трябва. Сега един вълк да те предпочита ли или да не те предпочита? Той тревата оставя, а овцата предпочита. Хване я за врата, казва: „Ще си поговорим, стойте малко.“ Казва: „Да си поговорим за новите идеи, които съществуват в света, за морал, за всичко туй.“ Ако сте една риба, кое бихте предпочели: да бъдете в мрежата на рибаря или да бъдете извън мрежата?
към беседата >>
Думата „сиромашия“ ще преведете с енергичен човек.
Една мисъл без да е полюс е най-голямото нещастие. Мисъл, която може да впрегнете в работа е потребна; чувство, което може да впрегнете на работа е потребно. Две неща. Едно чувство трябва да бъде богато, трябва да има условия. Сега енергичните хора са сиромаси.
Думата „сиромашия“ ще преведете с енергичен човек.
Всеки, който е енергичен, е сиромах. Кой е енергичен – наяденият или гладният? Гладният търси навсякъде. Който е наситен, търси да си почине. Богатият не е енергичен, той вече е придобил.
към беседата >>
От гледището на овцата кое е по-хубаво – да те предпочете ли вълкът или да не те предпочита?
Но ти даваш това, което е непотребно за тебе, което е потребно за тебе го задържаш. Запример, един вълк остава овцата да пасе тревата, защото тревата е непотребна за него. Обаче вълкът никога не остава овцата. Като мине покрай тревата, оставя я, но като дойде до овцата, взема я. Като дойде до тревата, казва: „Не ми трябва тревата.“ Като види една овца, казва: „Тази овца е за мене.“ Защо вълкът в дадения случай предпочита овцата пред тревата?
От гледището на овцата кое е по-хубаво – да те предпочете ли вълкът или да не те предпочита?
Философия сега трябва. Сега един вълк да те предпочита ли или да не те предпочита? Той тревата оставя, а овцата предпочита. Хване я за врата, казва: „Ще си поговорим, стойте малко.“ Казва: „Да си поговорим за новите идеи, които съществуват в света, за морал, за всичко туй.“ Ако сте една риба, кое бихте предпочели: да бъдете в мрежата на рибаря или да бъдете извън мрежата? Човекът иска добро да направи на рибата, той си хвърля мрежата да извади рибата от гъстата материя в по-рядката.
към беседата >>
Всеки, който е енергичен, е сиромах.
Мисъл, която може да впрегнете в работа е потребна; чувство, което може да впрегнете на работа е потребно. Две неща. Едно чувство трябва да бъде богато, трябва да има условия. Сега енергичните хора са сиромаси. Думата „сиромашия“ ще преведете с енергичен човек.
Всеки, който е енергичен, е сиромах.
Кой е енергичен – наяденият или гладният? Гладният търси навсякъде. Който е наситен, търси да си почине. Богатият не е енергичен, той вече е придобил. Гладният, сиромахът е енергичен.
към беседата >>
Философия сега трябва.
Запример, един вълк остава овцата да пасе тревата, защото тревата е непотребна за него. Обаче вълкът никога не остава овцата. Като мине покрай тревата, оставя я, но като дойде до овцата, взема я. Като дойде до тревата, казва: „Не ми трябва тревата.“ Като види една овца, казва: „Тази овца е за мене.“ Защо вълкът в дадения случай предпочита овцата пред тревата? От гледището на овцата кое е по-хубаво – да те предпочете ли вълкът или да не те предпочита?
Философия сега трябва.
Сега един вълк да те предпочита ли или да не те предпочита? Той тревата оставя, а овцата предпочита. Хване я за врата, казва: „Ще си поговорим, стойте малко.“ Казва: „Да си поговорим за новите идеи, които съществуват в света, за морал, за всичко туй.“ Ако сте една риба, кое бихте предпочели: да бъдете в мрежата на рибаря или да бъдете извън мрежата? Човекът иска добро да направи на рибата, той си хвърля мрежата да извади рибата от гъстата материя в по-рядката. Хвърля мрежата, извади рибата.
към беседата >>
Кой е енергичен – наяденият или гладният?
Две неща. Едно чувство трябва да бъде богато, трябва да има условия. Сега енергичните хора са сиромаси. Думата „сиромашия“ ще преведете с енергичен човек. Всеки, който е енергичен, е сиромах.
Кой е енергичен – наяденият или гладният?
Гладният търси навсякъде. Който е наситен, търси да си почине. Богатият не е енергичен, той вече е придобил. Гладният, сиромахът е енергичен. Думата „гладен“ показва, че му липсва нещо.
към беседата >>
Сега един вълк да те предпочита ли или да не те предпочита?
Обаче вълкът никога не остава овцата. Като мине покрай тревата, оставя я, но като дойде до овцата, взема я. Като дойде до тревата, казва: „Не ми трябва тревата.“ Като види една овца, казва: „Тази овца е за мене.“ Защо вълкът в дадения случай предпочита овцата пред тревата? От гледището на овцата кое е по-хубаво – да те предпочете ли вълкът или да не те предпочита? Философия сега трябва.
Сега един вълк да те предпочита ли или да не те предпочита?
Той тревата оставя, а овцата предпочита. Хване я за врата, казва: „Ще си поговорим, стойте малко.“ Казва: „Да си поговорим за новите идеи, които съществуват в света, за морал, за всичко туй.“ Ако сте една риба, кое бихте предпочели: да бъдете в мрежата на рибаря или да бъдете извън мрежата? Човекът иска добро да направи на рибата, той си хвърля мрежата да извади рибата от гъстата материя в по-рядката. Хвърля мрежата, извади рибата. Защо рибите са недоволни, искат да влязат пак във водата?
към беседата >>
Гладният търси навсякъде.
Едно чувство трябва да бъде богато, трябва да има условия. Сега енергичните хора са сиромаси. Думата „сиромашия“ ще преведете с енергичен човек. Всеки, който е енергичен, е сиромах. Кой е енергичен – наяденият или гладният?
Гладният търси навсякъде.
Който е наситен, търси да си почине. Богатият не е енергичен, той вече е придобил. Гладният, сиромахът е енергичен. Думата „гладен“ показва, че му липсва нещо. Енергичният начин, по който сиромахът може да придобие онова, което богатият има.
към беседата >>
Той тревата оставя, а овцата предпочита.
Като мине покрай тревата, оставя я, но като дойде до овцата, взема я. Като дойде до тревата, казва: „Не ми трябва тревата.“ Като види една овца, казва: „Тази овца е за мене.“ Защо вълкът в дадения случай предпочита овцата пред тревата? От гледището на овцата кое е по-хубаво – да те предпочете ли вълкът или да не те предпочита? Философия сега трябва. Сега един вълк да те предпочита ли или да не те предпочита?
Той тревата оставя, а овцата предпочита.
Хване я за врата, казва: „Ще си поговорим, стойте малко.“ Казва: „Да си поговорим за новите идеи, които съществуват в света, за морал, за всичко туй.“ Ако сте една риба, кое бихте предпочели: да бъдете в мрежата на рибаря или да бъдете извън мрежата? Човекът иска добро да направи на рибата, той си хвърля мрежата да извади рибата от гъстата материя в по-рядката. Хвърля мрежата, извади рибата. Защо рибите са недоволни, искат да влязат пак във водата?
към беседата >>
Който е наситен, търси да си почине.
Сега енергичните хора са сиромаси. Думата „сиромашия“ ще преведете с енергичен човек. Всеки, който е енергичен, е сиромах. Кой е енергичен – наяденият или гладният? Гладният търси навсякъде.
Който е наситен, търси да си почине.
Богатият не е енергичен, той вече е придобил. Гладният, сиромахът е енергичен. Думата „гладен“ показва, че му липсва нещо. Енергичният начин, по който сиромахът може да придобие онова, което богатият има. Щом говорим за богатство, искаш да се освободиш от богатството.
към беседата >>
Хване я за врата, казва: „Ще си поговорим, стойте малко.“ Казва: „Да си поговорим за новите идеи, които съществуват в света, за морал, за всичко туй.“ Ако сте една риба, кое бихте предпочели: да бъдете в мрежата на рибаря или да бъдете извън мрежата?
Като дойде до тревата, казва: „Не ми трябва тревата.“ Като види една овца, казва: „Тази овца е за мене.“ Защо вълкът в дадения случай предпочита овцата пред тревата? От гледището на овцата кое е по-хубаво – да те предпочете ли вълкът или да не те предпочита? Философия сега трябва. Сега един вълк да те предпочита ли или да не те предпочита? Той тревата оставя, а овцата предпочита.
Хване я за врата, казва: „Ще си поговорим, стойте малко.“ Казва: „Да си поговорим за новите идеи, които съществуват в света, за морал, за всичко туй.“ Ако сте една риба, кое бихте предпочели: да бъдете в мрежата на рибаря или да бъдете извън мрежата?
Човекът иска добро да направи на рибата, той си хвърля мрежата да извади рибата от гъстата материя в по-рядката. Хвърля мрежата, извади рибата. Защо рибите са недоволни, искат да влязат пак във водата?
към беседата >>
Богатият не е енергичен, той вече е придобил.
Думата „сиромашия“ ще преведете с енергичен човек. Всеки, който е енергичен, е сиромах. Кой е енергичен – наяденият или гладният? Гладният търси навсякъде. Който е наситен, търси да си почине.
Богатият не е енергичен, той вече е придобил.
Гладният, сиромахът е енергичен. Думата „гладен“ показва, че му липсва нещо. Енергичният начин, по който сиромахът може да придобие онова, което богатият има. Щом говорим за богатство, искаш да се освободиш от богатството. Само сиромашията може да те освободи от богатството.
към беседата >>
Човекът иска добро да направи на рибата, той си хвърля мрежата да извади рибата от гъстата материя в по-рядката.
От гледището на овцата кое е по-хубаво – да те предпочете ли вълкът или да не те предпочита? Философия сега трябва. Сега един вълк да те предпочита ли или да не те предпочита? Той тревата оставя, а овцата предпочита. Хване я за врата, казва: „Ще си поговорим, стойте малко.“ Казва: „Да си поговорим за новите идеи, които съществуват в света, за морал, за всичко туй.“ Ако сте една риба, кое бихте предпочели: да бъдете в мрежата на рибаря или да бъдете извън мрежата?
Човекът иска добро да направи на рибата, той си хвърля мрежата да извади рибата от гъстата материя в по-рядката.
Хвърля мрежата, извади рибата. Защо рибите са недоволни, искат да влязат пак във водата?
към беседата >>
Гладният, сиромахът е енергичен.
Всеки, който е енергичен, е сиромах. Кой е енергичен – наяденият или гладният? Гладният търси навсякъде. Който е наситен, търси да си почине. Богатият не е енергичен, той вече е придобил.
Гладният, сиромахът е енергичен.
Думата „гладен“ показва, че му липсва нещо. Енергичният начин, по който сиромахът може да придобие онова, което богатият има. Щом говорим за богатство, искаш да се освободиш от богатството. Само сиромашията може да те освободи от богатството. Никой в света не е в състояние да те направи сиромах, освен сиромашията.
към беседата >>
Хвърля мрежата, извади рибата.
Философия сега трябва. Сега един вълк да те предпочита ли или да не те предпочита? Той тревата оставя, а овцата предпочита. Хване я за врата, казва: „Ще си поговорим, стойте малко.“ Казва: „Да си поговорим за новите идеи, които съществуват в света, за морал, за всичко туй.“ Ако сте една риба, кое бихте предпочели: да бъдете в мрежата на рибаря или да бъдете извън мрежата? Човекът иска добро да направи на рибата, той си хвърля мрежата да извади рибата от гъстата материя в по-рядката.
Хвърля мрежата, извади рибата.
Защо рибите са недоволни, искат да влязат пак във водата?
към беседата >>
Думата „гладен“ показва, че му липсва нещо.
Кой е енергичен – наяденият или гладният? Гладният търси навсякъде. Който е наситен, търси да си почине. Богатият не е енергичен, той вече е придобил. Гладният, сиромахът е енергичен.
Думата „гладен“ показва, че му липсва нещо.
Енергичният начин, по който сиромахът може да придобие онова, което богатият има. Щом говорим за богатство, искаш да се освободиш от богатството. Само сиромашията може да те освободи от богатството. Никой в света не е в състояние да те направи сиромах, освен сиромашията. Никой не може да задоволи сиромашията освен богатия.
към беседата >>
Защо рибите са недоволни, искат да влязат пак във водата?
Сега един вълк да те предпочита ли или да не те предпочита? Той тревата оставя, а овцата предпочита. Хване я за врата, казва: „Ще си поговорим, стойте малко.“ Казва: „Да си поговорим за новите идеи, които съществуват в света, за морал, за всичко туй.“ Ако сте една риба, кое бихте предпочели: да бъдете в мрежата на рибаря или да бъдете извън мрежата? Човекът иска добро да направи на рибата, той си хвърля мрежата да извади рибата от гъстата материя в по-рядката. Хвърля мрежата, извади рибата.
Защо рибите са недоволни, искат да влязат пак във водата?
към беседата >>
Енергичният начин, по който сиромахът може да придобие онова, което богатият има.
Гладният търси навсякъде. Който е наситен, търси да си почине. Богатият не е енергичен, той вече е придобил. Гладният, сиромахът е енергичен. Думата „гладен“ показва, че му липсва нещо.
Енергичният начин, по който сиромахът може да придобие онова, което богатият има.
Щом говорим за богатство, искаш да се освободиш от богатството. Само сиромашията може да те освободи от богатството. Никой в света не е в състояние да те направи сиромах, освен сиромашията. Никой не може да задоволи сиромашията освен богатия. Богатият е, който може да те изведе из областта на сиромашията.
към беседата >>
Вие не искате да бъдете болни.
Вие не искате да бъдете болни.
Много добре. На какво почива здравето? Имате единица светлина, две единици слух, 3 единици ухание, 4 единици вкус, 5 единици осезание. Представете си, че на всяко число прибавите по още една нула и стане 10, 20, 30, 40, 50, какво добивате? Вас ви трябва единица, увеличавате с десет, девет е непотребно за вас.
към беседата >>
Щом говорим за богатство, искаш да се освободиш от богатството.
Който е наситен, търси да си почине. Богатият не е енергичен, той вече е придобил. Гладният, сиромахът е енергичен. Думата „гладен“ показва, че му липсва нещо. Енергичният начин, по който сиромахът може да придобие онова, което богатият има.
Щом говорим за богатство, искаш да се освободиш от богатството.
Само сиромашията може да те освободи от богатството. Никой в света не е в състояние да те направи сиромах, освен сиромашията. Никой не може да задоволи сиромашията освен богатия. Богатият е, който може да те изведе из областта на сиромашията. Сиромашията е единствената, която може да те изведе из областта на богатството.
към беседата >>
Много добре.
Вие не искате да бъдете болни.
Много добре.
На какво почива здравето? Имате единица светлина, две единици слух, 3 единици ухание, 4 единици вкус, 5 единици осезание. Представете си, че на всяко число прибавите по още една нула и стане 10, 20, 30, 40, 50, какво добивате? Вас ви трябва единица, увеличавате с десет, девет е непотребно за вас. Няма къде да ги употребите.
към беседата >>
Само сиромашията може да те освободи от богатството.
Богатият не е енергичен, той вече е придобил. Гладният, сиромахът е енергичен. Думата „гладен“ показва, че му липсва нещо. Енергичният начин, по който сиромахът може да придобие онова, което богатият има. Щом говорим за богатство, искаш да се освободиш от богатството.
Само сиромашията може да те освободи от богатството.
Никой в света не е в състояние да те направи сиромах, освен сиромашията. Никой не може да задоволи сиромашията освен богатия. Богатият е, който може да те изведе из областта на сиромашията. Сиромашията е единствената, която може да те изведе из областта на богатството. Аз разсъждавам другояче: ако си потънал в дъното на океана, кой ще те избави?
към беседата >>
На какво почива здравето?
Вие не искате да бъдете болни. Много добре.
На какво почива здравето?
Имате единица светлина, две единици слух, 3 единици ухание, 4 единици вкус, 5 единици осезание. Представете си, че на всяко число прибавите по още една нула и стане 10, 20, 30, 40, 50, какво добивате? Вас ви трябва единица, увеличавате с десет, девет е непотребно за вас. Няма къде да ги употребите. Една лампа, която има една свещ, вечерно време имате полза от нея.
към беседата >>
Никой в света не е в състояние да те направи сиромах, освен сиромашията.
Гладният, сиромахът е енергичен. Думата „гладен“ показва, че му липсва нещо. Енергичният начин, по който сиромахът може да придобие онова, което богатият има. Щом говорим за богатство, искаш да се освободиш от богатството. Само сиромашията може да те освободи от богатството.
Никой в света не е в състояние да те направи сиромах, освен сиромашията.
Никой не може да задоволи сиромашията освен богатия. Богатият е, който може да те изведе из областта на сиромашията. Сиромашията е единствената, която може да те изведе из областта на богатството. Аз разсъждавам другояче: ако си потънал в дъното на океана, кой ще те избави? Трябва да те освободят от богатството, за да излезеш.
към беседата >>
Имате единица светлина, две единици слух, 3 единици ухание, 4 единици вкус, 5 единици осезание.
Вие не искате да бъдете болни. Много добре. На какво почива здравето?
Имате единица светлина, две единици слух, 3 единици ухание, 4 единици вкус, 5 единици осезание.
Представете си, че на всяко число прибавите по още една нула и стане 10, 20, 30, 40, 50, какво добивате? Вас ви трябва единица, увеличавате с десет, девет е непотребно за вас. Няма къде да ги употребите. Една лампа, която има една свещ, вечерно време имате полза от нея. Но представете си, че ходите денем, имате лампа от десет свещи, при дневната светлина какво ще ви ползува свещта?
към беседата >>
Никой не може да задоволи сиромашията освен богатия.
Думата „гладен“ показва, че му липсва нещо. Енергичният начин, по който сиромахът може да придобие онова, което богатият има. Щом говорим за богатство, искаш да се освободиш от богатството. Само сиромашията може да те освободи от богатството. Никой в света не е в състояние да те направи сиромах, освен сиромашията.
Никой не може да задоволи сиромашията освен богатия.
Богатият е, който може да те изведе из областта на сиромашията. Сиромашията е единствената, която може да те изведе из областта на богатството. Аз разсъждавам другояче: ако си потънал в дъното на океана, кой ще те избави? Трябва да те освободят от богатството, за да излезеш. За да се спасиш, ще оставиш богатството на дъното, ти горе като човек ще излезеш.
към беседата >>
Представете си, че на всяко число прибавите по още една нула и стане 10, 20, 30, 40, 50, какво добивате?
Вие не искате да бъдете болни. Много добре. На какво почива здравето? Имате единица светлина, две единици слух, 3 единици ухание, 4 единици вкус, 5 единици осезание.
Представете си, че на всяко число прибавите по още една нула и стане 10, 20, 30, 40, 50, какво добивате?
Вас ви трябва единица, увеличавате с десет, девет е непотребно за вас. Няма къде да ги употребите. Една лампа, която има една свещ, вечерно време имате полза от нея. Но представете си, че ходите денем, имате лампа от десет свещи, при дневната светлина какво ще ви ползува свещта? Казваш: „Имам една лампа от десет свещи.“ Не е практично.
към беседата >>
Богатият е, който може да те изведе из областта на сиромашията.
Енергичният начин, по който сиромахът може да придобие онова, което богатият има. Щом говорим за богатство, искаш да се освободиш от богатството. Само сиромашията може да те освободи от богатството. Никой в света не е в състояние да те направи сиромах, освен сиромашията. Никой не може да задоволи сиромашията освен богатия.
Богатият е, който може да те изведе из областта на сиромашията.
Сиромашията е единствената, която може да те изведе из областта на богатството. Аз разсъждавам другояче: ако си потънал в дъното на океана, кой ще те избави? Трябва да те освободят от богатството, за да излезеш. За да се спасиш, ще оставиш богатството на дъното, ти горе като човек ще излезеш. Сиромашията ще те избави.
към беседата >>
Вас ви трябва единица, увеличавате с десет, девет е непотребно за вас.
Вие не искате да бъдете болни. Много добре. На какво почива здравето? Имате единица светлина, две единици слух, 3 единици ухание, 4 единици вкус, 5 единици осезание. Представете си, че на всяко число прибавите по още една нула и стане 10, 20, 30, 40, 50, какво добивате?
Вас ви трябва единица, увеличавате с десет, девет е непотребно за вас.
Няма къде да ги употребите. Една лампа, която има една свещ, вечерно време имате полза от нея. Но представете си, че ходите денем, имате лампа от десет свещи, при дневната светлина какво ще ви ползува свещта? Казваш: „Имам една лампа от десет свещи.“ Не е практично. Единица светлина навсякъде може да я намерите.
към беседата >>
Сиромашията е единствената, която може да те изведе из областта на богатството.
Щом говорим за богатство, искаш да се освободиш от богатството. Само сиромашията може да те освободи от богатството. Никой в света не е в състояние да те направи сиромах, освен сиромашията. Никой не може да задоволи сиромашията освен богатия. Богатият е, който може да те изведе из областта на сиромашията.
Сиромашията е единствената, която може да те изведе из областта на богатството.
Аз разсъждавам другояче: ако си потънал в дъното на океана, кой ще те избави? Трябва да те освободят от богатството, за да излезеш. За да се спасиш, ще оставиш богатството на дъното, ти горе като човек ще излезеш. Сиромашията ще те избави. Това са сега положения.
към беседата >>
Няма къде да ги употребите.
Много добре. На какво почива здравето? Имате единица светлина, две единици слух, 3 единици ухание, 4 единици вкус, 5 единици осезание. Представете си, че на всяко число прибавите по още една нула и стане 10, 20, 30, 40, 50, какво добивате? Вас ви трябва единица, увеличавате с десет, девет е непотребно за вас.
Няма къде да ги употребите.
Една лампа, която има една свещ, вечерно време имате полза от нея. Но представете си, че ходите денем, имате лампа от десет свещи, при дневната светлина какво ще ви ползува свещта? Казваш: „Имам една лампа от десет свещи.“ Не е практично. Единица светлина навсякъде може да я намерите. Щом увеличите десет пъти, мъчнотията идва.
към беседата >>
Аз разсъждавам другояче: ако си потънал в дъното на океана, кой ще те избави?
Само сиромашията може да те освободи от богатството. Никой в света не е в състояние да те направи сиромах, освен сиромашията. Никой не може да задоволи сиромашията освен богатия. Богатият е, който може да те изведе из областта на сиромашията. Сиромашията е единствената, която може да те изведе из областта на богатството.
Аз разсъждавам другояче: ако си потънал в дъното на океана, кой ще те избави?
Трябва да те освободят от богатството, за да излезеш. За да се спасиш, ще оставиш богатството на дъното, ти горе като човек ще излезеш. Сиромашията ще те избави. Това са сега положения. Богатство на човека се подразбира неговия ум.
към беседата >>
Една лампа, която има една свещ, вечерно време имате полза от нея.
На какво почива здравето? Имате единица светлина, две единици слух, 3 единици ухание, 4 единици вкус, 5 единици осезание. Представете си, че на всяко число прибавите по още една нула и стане 10, 20, 30, 40, 50, какво добивате? Вас ви трябва единица, увеличавате с десет, девет е непотребно за вас. Няма къде да ги употребите.
Една лампа, която има една свещ, вечерно време имате полза от нея.
Но представете си, че ходите денем, имате лампа от десет свещи, при дневната светлина какво ще ви ползува свещта? Казваш: „Имам една лампа от десет свещи.“ Не е практично. Единица светлина навсякъде може да я намерите. Щом увеличите десет пъти, мъчнотията идва. С една свещ можеш лесно да се справиш, но с десет свещи не можеш лесно да се справиш.
към беседата >>
Трябва да те освободят от богатството, за да излезеш.
Никой в света не е в състояние да те направи сиромах, освен сиромашията. Никой не може да задоволи сиромашията освен богатия. Богатият е, който може да те изведе из областта на сиромашията. Сиромашията е единствената, която може да те изведе из областта на богатството. Аз разсъждавам другояче: ако си потънал в дъното на океана, кой ще те избави?
Трябва да те освободят от богатството, за да излезеш.
За да се спасиш, ще оставиш богатството на дъното, ти горе като човек ще излезеш. Сиромашията ще те избави. Това са сега положения. Богатство на човека се подразбира неговия ум. Богатство на човека се подразбира неговото сърце.
към беседата >>
Но представете си, че ходите денем, имате лампа от десет свещи, при дневната светлина какво ще ви ползува свещта?
Имате единица светлина, две единици слух, 3 единици ухание, 4 единици вкус, 5 единици осезание. Представете си, че на всяко число прибавите по още една нула и стане 10, 20, 30, 40, 50, какво добивате? Вас ви трябва единица, увеличавате с десет, девет е непотребно за вас. Няма къде да ги употребите. Една лампа, която има една свещ, вечерно време имате полза от нея.
Но представете си, че ходите денем, имате лампа от десет свещи, при дневната светлина какво ще ви ползува свещта?
Казваш: „Имам една лампа от десет свещи.“ Не е практично. Единица светлина навсякъде може да я намерите. Щом увеличите десет пъти, мъчнотията идва. С една свещ можеш лесно да се справиш, но с десет свещи не можеш лесно да се справиш. Хората са свещи.
към беседата >>
За да се спасиш, ще оставиш богатството на дъното, ти горе като човек ще излезеш.
Никой не може да задоволи сиромашията освен богатия. Богатият е, който може да те изведе из областта на сиромашията. Сиромашията е единствената, която може да те изведе из областта на богатството. Аз разсъждавам другояче: ако си потънал в дъното на океана, кой ще те избави? Трябва да те освободят от богатството, за да излезеш.
За да се спасиш, ще оставиш богатството на дъното, ти горе като човек ще излезеш.
Сиромашията ще те избави. Това са сега положения. Богатство на човека се подразбира неговия ум. Богатство на човека се подразбира неговото сърце. Богатство на човека се подразбира неговата сила.
към беседата >>
Казваш: „Имам една лампа от десет свещи.“ Не е практично.
Представете си, че на всяко число прибавите по още една нула и стане 10, 20, 30, 40, 50, какво добивате? Вас ви трябва единица, увеличавате с десет, девет е непотребно за вас. Няма къде да ги употребите. Една лампа, която има една свещ, вечерно време имате полза от нея. Но представете си, че ходите денем, имате лампа от десет свещи, при дневната светлина какво ще ви ползува свещта?
Казваш: „Имам една лампа от десет свещи.“ Не е практично.
Единица светлина навсякъде може да я намерите. Щом увеличите десет пъти, мъчнотията идва. С една свещ можеш лесно да се справиш, но с десет свещи не можеш лесно да се справиш. Хората са свещи. Но светлината се движи.
към беседата >>
Сиромашията ще те избави.
Богатият е, който може да те изведе из областта на сиромашията. Сиромашията е единствената, която може да те изведе из областта на богатството. Аз разсъждавам другояче: ако си потънал в дъното на океана, кой ще те избави? Трябва да те освободят от богатството, за да излезеш. За да се спасиш, ще оставиш богатството на дъното, ти горе като човек ще излезеш.
Сиромашията ще те избави.
Това са сега положения. Богатство на човека се подразбира неговия ум. Богатство на човека се подразбира неговото сърце. Богатство на човека се подразбира неговата сила. Ако е богат, той ще излезе из каквото и да е положение.
към беседата >>
Единица светлина навсякъде може да я намерите.
Вас ви трябва единица, увеличавате с десет, девет е непотребно за вас. Няма къде да ги употребите. Една лампа, която има една свещ, вечерно време имате полза от нея. Но представете си, че ходите денем, имате лампа от десет свещи, при дневната светлина какво ще ви ползува свещта? Казваш: „Имам една лампа от десет свещи.“ Не е практично.
Единица светлина навсякъде може да я намерите.
Щом увеличите десет пъти, мъчнотията идва. С една свещ можеш лесно да се справиш, но с десет свещи не можеш лесно да се справиш. Хората са свещи. Но светлината се движи. Ако имате десет свещи, те се движат в разни направления, всички са в движение.
към беседата >>
Това са сега положения.
Сиромашията е единствената, която може да те изведе из областта на богатството. Аз разсъждавам другояче: ако си потънал в дъното на океана, кой ще те избави? Трябва да те освободят от богатството, за да излезеш. За да се спасиш, ще оставиш богатството на дъното, ти горе като човек ще излезеш. Сиромашията ще те избави.
Това са сега положения.
Богатство на човека се подразбира неговия ум. Богатство на човека се подразбира неговото сърце. Богатство на човека се подразбира неговата сила. Ако е богат, той ще излезе из каквото и да е положение. Всеки един човек на земята има една задача да разрешава: да развие ума си, да развие сърцето си, да развие волята си.
към беседата >>
Щом увеличите десет пъти, мъчнотията идва.
Няма къде да ги употребите. Една лампа, която има една свещ, вечерно време имате полза от нея. Но представете си, че ходите денем, имате лампа от десет свещи, при дневната светлина какво ще ви ползува свещта? Казваш: „Имам една лампа от десет свещи.“ Не е практично. Единица светлина навсякъде може да я намерите.
Щом увеличите десет пъти, мъчнотията идва.
С една свещ можеш лесно да се справиш, но с десет свещи не можеш лесно да се справиш. Хората са свещи. Но светлината се движи. Ако имате десет свещи, те се движат в разни направления, всички са в движение. Как ще ги задържите?
към беседата >>
Богатство на човека се подразбира неговия ум.
Аз разсъждавам другояче: ако си потънал в дъното на океана, кой ще те избави? Трябва да те освободят от богатството, за да излезеш. За да се спасиш, ще оставиш богатството на дъното, ти горе като човек ще излезеш. Сиромашията ще те избави. Това са сега положения.
Богатство на човека се подразбира неговия ум.
Богатство на човека се подразбира неговото сърце. Богатство на човека се подразбира неговата сила. Ако е богат, той ще излезе из каквото и да е положение. Всеки един човек на земята има една задача да разрешава: да развие ума си, да развие сърцето си, да развие волята си. Щом не развива ума си, щом не развива сърцето си, щом не развива волята си, той е осъден на страдание.
към беседата >>
С една свещ можеш лесно да се справиш, но с десет свещи не можеш лесно да се справиш.
Една лампа, която има една свещ, вечерно време имате полза от нея. Но представете си, че ходите денем, имате лампа от десет свещи, при дневната светлина какво ще ви ползува свещта? Казваш: „Имам една лампа от десет свещи.“ Не е практично. Единица светлина навсякъде може да я намерите. Щом увеличите десет пъти, мъчнотията идва.
С една свещ можеш лесно да се справиш, но с десет свещи не можеш лесно да се справиш.
Хората са свещи. Но светлината се движи. Ако имате десет свещи, те се движат в разни направления, всички са в движение. Как ще ги задържите? Тази свещ, която държите в ръката, то не е свещ.
към беседата >>
Богатство на човека се подразбира неговото сърце.
Трябва да те освободят от богатството, за да излезеш. За да се спасиш, ще оставиш богатството на дъното, ти горе като човек ще излезеш. Сиромашията ще те избави. Това са сега положения. Богатство на човека се подразбира неговия ум.
Богатство на човека се подразбира неговото сърце.
Богатство на човека се подразбира неговата сила. Ако е богат, той ще излезе из каквото и да е положение. Всеки един човек на земята има една задача да разрешава: да развие ума си, да развие сърцето си, да развие волята си. Щом не развива ума си, щом не развива сърцето си, щом не развива волята си, той е осъден на страдание. Следователно страданието остава, което те подтиква да развиваш ума си.
към беседата >>
Хората са свещи.
Но представете си, че ходите денем, имате лампа от десет свещи, при дневната светлина какво ще ви ползува свещта? Казваш: „Имам една лампа от десет свещи.“ Не е практично. Единица светлина навсякъде може да я намерите. Щом увеличите десет пъти, мъчнотията идва. С една свещ можеш лесно да се справиш, но с десет свещи не можеш лесно да се справиш.
Хората са свещи.
Но светлината се движи. Ако имате десет свещи, те се движат в разни направления, всички са в движение. Как ще ги задържите? Тази свещ, която държите в ръката, то не е свещ. И при това може би вашето око не е навикнало на десет свещи.
към беседата >>
Богатство на човека се подразбира неговата сила.
За да се спасиш, ще оставиш богатството на дъното, ти горе като човек ще излезеш. Сиромашията ще те избави. Това са сега положения. Богатство на човека се подразбира неговия ум. Богатство на човека се подразбира неговото сърце.
Богатство на човека се подразбира неговата сила.
Ако е богат, той ще излезе из каквото и да е положение. Всеки един човек на земята има една задача да разрешава: да развие ума си, да развие сърцето си, да развие волята си. Щом не развива ума си, щом не развива сърцето си, щом не развива волята си, той е осъден на страдание. Следователно страданието остава, което те подтиква да развиваш ума си. Страдание е, което те подтиква да развиваш сърцето си.
към беседата >>
Но светлината се движи.
Казваш: „Имам една лампа от десет свещи.“ Не е практично. Единица светлина навсякъде може да я намерите. Щом увеличите десет пъти, мъчнотията идва. С една свещ можеш лесно да се справиш, но с десет свещи не можеш лесно да се справиш. Хората са свещи.
Но светлината се движи.
Ако имате десет свещи, те се движат в разни направления, всички са в движение. Как ще ги задържите? Тази свещ, която държите в ръката, то не е свещ. И при това може би вашето око не е навикнало на десет свещи. Засега единица светлина значи толкоз светлина е потребна за окото да се нахрани.
към беседата >>
Ако е богат, той ще излезе из каквото и да е положение.
Сиромашията ще те избави. Това са сега положения. Богатство на човека се подразбира неговия ум. Богатство на човека се подразбира неговото сърце. Богатство на човека се подразбира неговата сила.
Ако е богат, той ще излезе из каквото и да е положение.
Всеки един човек на земята има една задача да разрешава: да развие ума си, да развие сърцето си, да развие волята си. Щом не развива ума си, щом не развива сърцето си, щом не развива волята си, той е осъден на страдание. Следователно страданието остава, което те подтиква да развиваш ума си. Страдание е, което те подтиква да развиваш сърцето си. Щом не развиваш ума си, страдание ще има; щом развиваш ума си, страданието изчезва.
към беседата >>
Ако имате десет свещи, те се движат в разни направления, всички са в движение.
Единица светлина навсякъде може да я намерите. Щом увеличите десет пъти, мъчнотията идва. С една свещ можеш лесно да се справиш, но с десет свещи не можеш лесно да се справиш. Хората са свещи. Но светлината се движи.
Ако имате десет свещи, те се движат в разни направления, всички са в движение.
Как ще ги задържите? Тази свещ, която държите в ръката, то не е свещ. И при това може би вашето око не е навикнало на десет свещи. Засега единица светлина значи толкоз светлина е потребна за окото да се нахрани. Тази единица е храна за окото.
към беседата >>
Всеки един човек на земята има една задача да разрешава: да развие ума си, да развие сърцето си, да развие волята си.
Това са сега положения. Богатство на човека се подразбира неговия ум. Богатство на човека се подразбира неговото сърце. Богатство на човека се подразбира неговата сила. Ако е богат, той ще излезе из каквото и да е положение.
Всеки един човек на земята има една задача да разрешава: да развие ума си, да развие сърцето си, да развие волята си.
Щом не развива ума си, щом не развива сърцето си, щом не развива волята си, той е осъден на страдание. Следователно страданието остава, което те подтиква да развиваш ума си. Страдание е, което те подтиква да развиваш сърцето си. Щом не развиваш ума си, страдание ще има; щом развиваш ума си, страданието изчезва. Като развиеш ума си, страданието ще престане.
към беседата >>
Как ще ги задържите?
Щом увеличите десет пъти, мъчнотията идва. С една свещ можеш лесно да се справиш, но с десет свещи не можеш лесно да се справиш. Хората са свещи. Но светлината се движи. Ако имате десет свещи, те се движат в разни направления, всички са в движение.
Как ще ги задържите?
Тази свещ, която държите в ръката, то не е свещ. И при това може би вашето око не е навикнало на десет свещи. Засега единица светлина значи толкоз светлина е потребна за окото да се нахрани. Тази единица е храна за окото. Вие увеличавате вашите дажби десет пъти.
към беседата >>
Щом не развива ума си, щом не развива сърцето си, щом не развива волята си, той е осъден на страдание.
Богатство на човека се подразбира неговия ум. Богатство на човека се подразбира неговото сърце. Богатство на човека се подразбира неговата сила. Ако е богат, той ще излезе из каквото и да е положение. Всеки един човек на земята има една задача да разрешава: да развие ума си, да развие сърцето си, да развие волята си.
Щом не развива ума си, щом не развива сърцето си, щом не развива волята си, той е осъден на страдание.
Следователно страданието остава, което те подтиква да развиваш ума си. Страдание е, което те подтиква да развиваш сърцето си. Щом не развиваш ума си, страдание ще има; щом развиваш ума си, страданието изчезва. Като развиеш ума си, страданието ще престане. Като развиеш сърцето си, страданието ще престане.
към беседата >>
Тази свещ, която държите в ръката, то не е свещ.
С една свещ можеш лесно да се справиш, но с десет свещи не можеш лесно да се справиш. Хората са свещи. Но светлината се движи. Ако имате десет свещи, те се движат в разни направления, всички са в движение. Как ще ги задържите?
Тази свещ, която държите в ръката, то не е свещ.
И при това може би вашето око не е навикнало на десет свещи. Засега единица светлина значи толкоз светлина е потребна за окото да се нахрани. Тази единица е храна за окото. Вие увеличавате вашите дажби десет пъти. Защо ви е, непотребно е.
към беседата >>
Следователно страданието остава, което те подтиква да развиваш ума си.
Богатство на човека се подразбира неговото сърце. Богатство на човека се подразбира неговата сила. Ако е богат, той ще излезе из каквото и да е положение. Всеки един човек на земята има една задача да разрешава: да развие ума си, да развие сърцето си, да развие волята си. Щом не развива ума си, щом не развива сърцето си, щом не развива волята си, той е осъден на страдание.
Следователно страданието остава, което те подтиква да развиваш ума си.
Страдание е, което те подтиква да развиваш сърцето си. Щом не развиваш ума си, страдание ще има; щом развиваш ума си, страданието изчезва. Като развиеш ума си, страданието ще престане. Като развиеш сърцето си, страданието ще престане. Като развиеш силата си, страданието ще престане.
към беседата >>
И при това може би вашето око не е навикнало на десет свещи.
Хората са свещи. Но светлината се движи. Ако имате десет свещи, те се движат в разни направления, всички са в движение. Как ще ги задържите? Тази свещ, която държите в ръката, то не е свещ.
И при това може би вашето око не е навикнало на десет свещи.
Засега единица светлина значи толкоз светлина е потребна за окото да се нахрани. Тази единица е храна за окото. Вие увеличавате вашите дажби десет пъти. Защо ви е, непотребно е. Единицата е потребна, но девет е непотребно, излишно е.
към беседата >>
Страдание е, което те подтиква да развиваш сърцето си.
Богатство на човека се подразбира неговата сила. Ако е богат, той ще излезе из каквото и да е положение. Всеки един човек на земята има една задача да разрешава: да развие ума си, да развие сърцето си, да развие волята си. Щом не развива ума си, щом не развива сърцето си, щом не развива волята си, той е осъден на страдание. Следователно страданието остава, което те подтиква да развиваш ума си.
Страдание е, което те подтиква да развиваш сърцето си.
Щом не развиваш ума си, страдание ще има; щом развиваш ума си, страданието изчезва. Като развиеш ума си, страданието ще престане. Като развиеш сърцето си, страданието ще престане. Като развиеш силата си, страданието ще престане. Значи развивайте ума си, развивайте сърцето си, да престане страданието.
към беседата >>
Засега единица светлина значи толкоз светлина е потребна за окото да се нахрани.
Но светлината се движи. Ако имате десет свещи, те се движат в разни направления, всички са в движение. Как ще ги задържите? Тази свещ, която държите в ръката, то не е свещ. И при това може би вашето око не е навикнало на десет свещи.
Засега единица светлина значи толкоз светлина е потребна за окото да се нахрани.
Тази единица е храна за окото. Вие увеличавате вашите дажби десет пъти. Защо ви е, непотребно е. Единицата е потребна, но девет е непотребно, излишно е. Казвате: „Да има по-голяма светлина.“ Защо ви е по-голямата светлина?
към беседата >>
Щом не развиваш ума си, страдание ще има; щом развиваш ума си, страданието изчезва.
Ако е богат, той ще излезе из каквото и да е положение. Всеки един човек на земята има една задача да разрешава: да развие ума си, да развие сърцето си, да развие волята си. Щом не развива ума си, щом не развива сърцето си, щом не развива волята си, той е осъден на страдание. Следователно страданието остава, което те подтиква да развиваш ума си. Страдание е, което те подтиква да развиваш сърцето си.
Щом не развиваш ума си, страдание ще има; щом развиваш ума си, страданието изчезва.
Като развиеш ума си, страданието ще престане. Като развиеш сърцето си, страданието ще престане. Като развиеш силата си, страданието ще престане. Значи развивайте ума си, развивайте сърцето си, да престане страданието. Туй е всичкото.
към беседата >>
Тази единица е храна за окото.
Ако имате десет свещи, те се движат в разни направления, всички са в движение. Как ще ги задържите? Тази свещ, която държите в ръката, то не е свещ. И при това може би вашето око не е навикнало на десет свещи. Засега единица светлина значи толкоз светлина е потребна за окото да се нахрани.
Тази единица е храна за окото.
Вие увеличавате вашите дажби десет пъти. Защо ви е, непотребно е. Единицата е потребна, но девет е непотребно, излишно е. Казвате: „Да има по-голяма светлина.“ Защо ви е по-голямата светлина? Ако на земята увеличим светлината десет пъти, какво ще стане със слънчевата светлина?
към беседата >>
Като развиеш ума си, страданието ще престане.
Всеки един човек на земята има една задача да разрешава: да развие ума си, да развие сърцето си, да развие волята си. Щом не развива ума си, щом не развива сърцето си, щом не развива волята си, той е осъден на страдание. Следователно страданието остава, което те подтиква да развиваш ума си. Страдание е, което те подтиква да развиваш сърцето си. Щом не развиваш ума си, страдание ще има; щом развиваш ума си, страданието изчезва.
Като развиеш ума си, страданието ще престане.
Като развиеш сърцето си, страданието ще престане. Като развиеш силата си, страданието ще престане. Значи развивайте ума си, развивайте сърцето си, да престане страданието. Туй е всичкото.
към беседата >>
Вие увеличавате вашите дажби десет пъти.
Как ще ги задържите? Тази свещ, която държите в ръката, то не е свещ. И при това може би вашето око не е навикнало на десет свещи. Засега единица светлина значи толкоз светлина е потребна за окото да се нахрани. Тази единица е храна за окото.
Вие увеличавате вашите дажби десет пъти.
Защо ви е, непотребно е. Единицата е потребна, но девет е непотребно, излишно е. Казвате: „Да има по-голяма светлина.“ Защо ви е по-голямата светлина? Ако на земята увеличим светлината десет пъти, какво ще стане със слънчевата светлина? Природата, след като правила дълги опити, тя милиони и милиарди опити е правила.
към беседата >>
Като развиеш сърцето си, страданието ще престане.
Щом не развива ума си, щом не развива сърцето си, щом не развива волята си, той е осъден на страдание. Следователно страданието остава, което те подтиква да развиваш ума си. Страдание е, което те подтиква да развиваш сърцето си. Щом не развиваш ума си, страдание ще има; щом развиваш ума си, страданието изчезва. Като развиеш ума си, страданието ще престане.
Като развиеш сърцето си, страданието ще престане.
Като развиеш силата си, страданието ще престане. Значи развивайте ума си, развивайте сърцето си, да престане страданието. Туй е всичкото.
към беседата >>
Защо ви е, непотребно е.
Тази свещ, която държите в ръката, то не е свещ. И при това може би вашето око не е навикнало на десет свещи. Засега единица светлина значи толкоз светлина е потребна за окото да се нахрани. Тази единица е храна за окото. Вие увеличавате вашите дажби десет пъти.
Защо ви е, непотребно е.
Единицата е потребна, но девет е непотребно, излишно е. Казвате: „Да има по-голяма светлина.“ Защо ви е по-голямата светлина? Ако на земята увеличим светлината десет пъти, какво ще стане със слънчевата светлина? Природата, след като правила дълги опити, тя милиони и милиарди опити е правила. Ние трябва да бъдем на такова разстояние, за да можем да възприемем светлината.
към беседата >>
Като развиеш силата си, страданието ще престане.
Следователно страданието остава, което те подтиква да развиваш ума си. Страдание е, което те подтиква да развиваш сърцето си. Щом не развиваш ума си, страдание ще има; щом развиваш ума си, страданието изчезва. Като развиеш ума си, страданието ще престане. Като развиеш сърцето си, страданието ще престане.
Като развиеш силата си, страданието ще престане.
Значи развивайте ума си, развивайте сърцето си, да престане страданието. Туй е всичкото.
към беседата >>
Единицата е потребна, но девет е непотребно, излишно е.
И при това може би вашето око не е навикнало на десет свещи. Засега единица светлина значи толкоз светлина е потребна за окото да се нахрани. Тази единица е храна за окото. Вие увеличавате вашите дажби десет пъти. Защо ви е, непотребно е.
Единицата е потребна, но девет е непотребно, излишно е.
Казвате: „Да има по-голяма светлина.“ Защо ви е по-голямата светлина? Ако на земята увеличим светлината десет пъти, какво ще стане със слънчевата светлина? Природата, след като правила дълги опити, тя милиони и милиарди опити е правила. Ние трябва да бъдем на такова разстояние, за да можем да възприемем светлината. Ако ние увеличим тази светлина, ще стане един преврат вътре.
към беседата >>
Значи развивайте ума си, развивайте сърцето си, да престане страданието.
Страдание е, което те подтиква да развиваш сърцето си. Щом не развиваш ума си, страдание ще има; щом развиваш ума си, страданието изчезва. Като развиеш ума си, страданието ще престане. Като развиеш сърцето си, страданието ще престане. Като развиеш силата си, страданието ще престане.
Значи развивайте ума си, развивайте сърцето си, да престане страданието.
Туй е всичкото.
към беседата >>
Казвате: „Да има по-голяма светлина.“ Защо ви е по-голямата светлина?
Засега единица светлина значи толкоз светлина е потребна за окото да се нахрани. Тази единица е храна за окото. Вие увеличавате вашите дажби десет пъти. Защо ви е, непотребно е. Единицата е потребна, но девет е непотребно, излишно е.
Казвате: „Да има по-голяма светлина.“ Защо ви е по-голямата светлина?
Ако на земята увеличим светлината десет пъти, какво ще стане със слънчевата светлина? Природата, след като правила дълги опити, тя милиони и милиарди опити е правила. Ние трябва да бъдем на такова разстояние, за да можем да възприемем светлината. Ако ние увеличим тази светлина, ще стане един преврат вътре. Сега да ви преведа един пример.
към беседата >>
Туй е всичкото.
Щом не развиваш ума си, страдание ще има; щом развиваш ума си, страданието изчезва. Като развиеш ума си, страданието ще престане. Като развиеш сърцето си, страданието ще престане. Като развиеш силата си, страданието ще престане. Значи развивайте ума си, развивайте сърцето си, да престане страданието.
Туй е всичкото.
към беседата >>
Ако на земята увеличим светлината десет пъти, какво ще стане със слънчевата светлина?
Тази единица е храна за окото. Вие увеличавате вашите дажби десет пъти. Защо ви е, непотребно е. Единицата е потребна, но девет е непотребно, излишно е. Казвате: „Да има по-голяма светлина.“ Защо ви е по-голямата светлина?
Ако на земята увеличим светлината десет пъти, какво ще стане със слънчевата светлина?
Природата, след като правила дълги опити, тя милиони и милиарди опити е правила. Ние трябва да бъдем на такова разстояние, за да можем да възприемем светлината. Ако ние увеличим тази светлина, ще стане един преврат вътре. Сега да ви преведа един пример. Какво се ползува една кокошка, че е тлъста?
към беседата >>
Един лист може ли да бъде по-голям от цялото дърво?
Един лист може ли да бъде по-голям от цялото дърво?
Той си има определена големина. Всеки човек в природата има определена големина. Той трябва да остане на тази големина, която природата му е дала. Листата трябва да бъдат малки. Тогава са на място.
към беседата >>
Природата, след като правила дълги опити, тя милиони и милиарди опити е правила.
Вие увеличавате вашите дажби десет пъти. Защо ви е, непотребно е. Единицата е потребна, но девет е непотребно, излишно е. Казвате: „Да има по-голяма светлина.“ Защо ви е по-голямата светлина? Ако на земята увеличим светлината десет пъти, какво ще стане със слънчевата светлина?
Природата, след като правила дълги опити, тя милиони и милиарди опити е правила.
Ние трябва да бъдем на такова разстояние, за да можем да възприемем светлината. Ако ние увеличим тази светлина, ще стане един преврат вътре. Сега да ви преведа един пример. Какво се ползува една кокошка, че е тлъста? Една кокошка, която е тлъста в курника, какво се ползува?
към беседата >>
Той си има определена големина.
Един лист може ли да бъде по-голям от цялото дърво?
Той си има определена големина.
Всеки човек в природата има определена големина. Той трябва да остане на тази големина, която природата му е дала. Листата трябва да бъдат малки. Тогава са на място. Ние искаме да бъдем много големи листа.
към беседата >>
Ние трябва да бъдем на такова разстояние, за да можем да възприемем светлината.
Защо ви е, непотребно е. Единицата е потребна, но девет е непотребно, излишно е. Казвате: „Да има по-голяма светлина.“ Защо ви е по-голямата светлина? Ако на земята увеличим светлината десет пъти, какво ще стане със слънчевата светлина? Природата, след като правила дълги опити, тя милиони и милиарди опити е правила.
Ние трябва да бъдем на такова разстояние, за да можем да възприемем светлината.
Ако ние увеличим тази светлина, ще стане един преврат вътре. Сега да ви преведа един пример. Какво се ползува една кокошка, че е тлъста? Една кокошка, която е тлъста в курника, какво се ползува? Това съкратява живота ѝ.
към беседата >>
Всеки човек в природата има определена големина.
Един лист може ли да бъде по-голям от цялото дърво? Той си има определена големина.
Всеки човек в природата има определена големина.
Той трябва да остане на тази големина, която природата му е дала. Листата трябва да бъдат малки. Тогава са на място. Ние искаме да бъдем много големи листа. Някой път искаме да бъдем много големи плодове.
към беседата >>
Ако ние увеличим тази светлина, ще стане един преврат вътре.
Единицата е потребна, но девет е непотребно, излишно е. Казвате: „Да има по-голяма светлина.“ Защо ви е по-голямата светлина? Ако на земята увеличим светлината десет пъти, какво ще стане със слънчевата светлина? Природата, след като правила дълги опити, тя милиони и милиарди опити е правила. Ние трябва да бъдем на такова разстояние, за да можем да възприемем светлината.
Ако ние увеличим тази светлина, ще стане един преврат вътре.
Сега да ви преведа един пример. Какво се ползува една кокошка, че е тлъста? Една кокошка, която е тлъста в курника, какво се ползува? Това съкратява живота ѝ. Когато дойде господарят ѝ, ще я пипне, ще я хване.
към беседата >>
Той трябва да остане на тази големина, която природата му е дала.
Един лист може ли да бъде по-голям от цялото дърво? Той си има определена големина. Всеки човек в природата има определена големина.
Той трябва да остане на тази големина, която природата му е дала.
Листата трябва да бъдат малки. Тогава са на място. Ние искаме да бъдем много големи листа. Някой път искаме да бъдем много големи плодове. Ако дините турим на една круша, какво ще бъде?
към беседата >>
Сега да ви преведа един пример.
Казвате: „Да има по-голяма светлина.“ Защо ви е по-голямата светлина? Ако на земята увеличим светлината десет пъти, какво ще стане със слънчевата светлина? Природата, след като правила дълги опити, тя милиони и милиарди опити е правила. Ние трябва да бъдем на такова разстояние, за да можем да възприемем светлината. Ако ние увеличим тази светлина, ще стане един преврат вътре.
Сега да ви преведа един пример.
Какво се ползува една кокошка, че е тлъста? Една кокошка, която е тлъста в курника, какво се ползува? Това съкратява живота ѝ. Когато дойде господарят ѝ, ще я пипне, ще я хване. А пък, ако е малко слабичка, ако ѝ се четат ребрата, ще я остави по-дълго време да живее.
към беседата >>
Листата трябва да бъдат малки.
Един лист може ли да бъде по-голям от цялото дърво? Той си има определена големина. Всеки човек в природата има определена големина. Той трябва да остане на тази големина, която природата му е дала.
Листата трябва да бъдат малки.
Тогава са на място. Ние искаме да бъдем много големи листа. Някой път искаме да бъдем много големи плодове. Ако дините турим на една круша, какво ще бъде? За предпочитане е малките плодове, пред големите дини на крушата.
към беседата >>
Какво се ползува една кокошка, че е тлъста?
Ако на земята увеличим светлината десет пъти, какво ще стане със слънчевата светлина? Природата, след като правила дълги опити, тя милиони и милиарди опити е правила. Ние трябва да бъдем на такова разстояние, за да можем да възприемем светлината. Ако ние увеличим тази светлина, ще стане един преврат вътре. Сега да ви преведа един пример.
Какво се ползува една кокошка, че е тлъста?
Една кокошка, която е тлъста в курника, какво се ползува? Това съкратява живота ѝ. Когато дойде господарят ѝ, ще я пипне, ще я хване. А пък, ако е малко слабичка, ако ѝ се четат ребрата, ще я остави по-дълго време да живее. Слабите кокошки живеят по-дълго време, отколкото тлъстите.
към беседата >>
Тогава са на място.
Един лист може ли да бъде по-голям от цялото дърво? Той си има определена големина. Всеки човек в природата има определена големина. Той трябва да остане на тази големина, която природата му е дала. Листата трябва да бъдат малки.
Тогава са на място.
Ние искаме да бъдем много големи листа. Някой път искаме да бъдем много големи плодове. Ако дините турим на една круша, какво ще бъде? За предпочитане е малките плодове, пред големите дини на крушата. Всяко нещо, което не можете да го реализирате, е голямо.
към беседата >>
Една кокошка, която е тлъста в курника, какво се ползува?
Природата, след като правила дълги опити, тя милиони и милиарди опити е правила. Ние трябва да бъдем на такова разстояние, за да можем да възприемем светлината. Ако ние увеличим тази светлина, ще стане един преврат вътре. Сега да ви преведа един пример. Какво се ползува една кокошка, че е тлъста?
Една кокошка, която е тлъста в курника, какво се ползува?
Това съкратява живота ѝ. Когато дойде господарят ѝ, ще я пипне, ще я хване. А пък, ако е малко слабичка, ако ѝ се четат ребрата, ще я остави по-дълго време да живее. Слабите кокошки живеят по-дълго време, отколкото тлъстите. Един сокол, когато хваща каквато да е птица, отдалече вижда кои са мазните птици, тях ги гони.
към беседата >>
Ние искаме да бъдем много големи листа.
Той си има определена големина. Всеки човек в природата има определена големина. Той трябва да остане на тази големина, която природата му е дала. Листата трябва да бъдат малки. Тогава са на място.
Ние искаме да бъдем много големи листа.
Някой път искаме да бъдем много големи плодове. Ако дините турим на една круша, какво ще бъде? За предпочитане е малките плодове, пред големите дини на крушата. Всяко нещо, което не можете да го реализирате, е голямо. Всичките неща, които се реализират, са малки.
към беседата >>
Това съкратява живота ѝ.
Ние трябва да бъдем на такова разстояние, за да можем да възприемем светлината. Ако ние увеличим тази светлина, ще стане един преврат вътре. Сега да ви преведа един пример. Какво се ползува една кокошка, че е тлъста? Една кокошка, която е тлъста в курника, какво се ползува?
Това съкратява живота ѝ.
Когато дойде господарят ѝ, ще я пипне, ще я хване. А пък, ако е малко слабичка, ако ѝ се четат ребрата, ще я остави по-дълго време да живее. Слабите кокошки живеят по-дълго време, отколкото тлъстите. Един сокол, когато хваща каквато да е птица, отдалече вижда кои са мазните птици, тях ги гони. Той не хваща всяка.
към беседата >>
Някой път искаме да бъдем много големи плодове.
Всеки човек в природата има определена големина. Той трябва да остане на тази големина, която природата му е дала. Листата трябва да бъдат малки. Тогава са на място. Ние искаме да бъдем много големи листа.
Някой път искаме да бъдем много големи плодове.
Ако дините турим на една круша, какво ще бъде? За предпочитане е малките плодове, пред големите дини на крушата. Всяко нещо, което не можете да го реализирате, е голямо. Всичките неща, които се реализират, са малки. Големите работи никой не може да ги реализира в света.
към беседата >>
Когато дойде господарят ѝ, ще я пипне, ще я хване.
Ако ние увеличим тази светлина, ще стане един преврат вътре. Сега да ви преведа един пример. Какво се ползува една кокошка, че е тлъста? Една кокошка, която е тлъста в курника, какво се ползува? Това съкратява живота ѝ.
Когато дойде господарят ѝ, ще я пипне, ще я хване.
А пък, ако е малко слабичка, ако ѝ се четат ребрата, ще я остави по-дълго време да живее. Слабите кокошки живеят по-дълго време, отколкото тлъстите. Един сокол, когато хваща каквато да е птица, отдалече вижда кои са мазните птици, тях ги гони. Той не хваща всяка. Лисицата, като дойде в курника, обира най-тлъстите кокошки.
към беседата >>
Ако дините турим на една круша, какво ще бъде?
Той трябва да остане на тази големина, която природата му е дала. Листата трябва да бъдат малки. Тогава са на място. Ние искаме да бъдем много големи листа. Някой път искаме да бъдем много големи плодове.
Ако дините турим на една круша, какво ще бъде?
За предпочитане е малките плодове, пред големите дини на крушата. Всяко нещо, което не можете да го реализирате, е голямо. Всичките неща, които се реализират, са малки. Големите работи никой не може да ги реализира в света.
към беседата >>
А пък, ако е малко слабичка, ако ѝ се четат ребрата, ще я остави по-дълго време да живее.
Сега да ви преведа един пример. Какво се ползува една кокошка, че е тлъста? Една кокошка, която е тлъста в курника, какво се ползува? Това съкратява живота ѝ. Когато дойде господарят ѝ, ще я пипне, ще я хване.
А пък, ако е малко слабичка, ако ѝ се четат ребрата, ще я остави по-дълго време да живее.
Слабите кокошки живеят по-дълго време, отколкото тлъстите. Един сокол, когато хваща каквато да е птица, отдалече вижда кои са мазните птици, тях ги гони. Той не хваща всяка. Лисицата, като дойде в курника, обира най-тлъстите кокошки. Как ги вижда вечерно време, като ги вижда наредени, взема най-тлъстите.
към беседата >>
За предпочитане е малките плодове, пред големите дини на крушата.
Листата трябва да бъдат малки. Тогава са на място. Ние искаме да бъдем много големи листа. Някой път искаме да бъдем много големи плодове. Ако дините турим на една круша, какво ще бъде?
За предпочитане е малките плодове, пред големите дини на крушата.
Всяко нещо, което не можете да го реализирате, е голямо. Всичките неща, които се реализират, са малки. Големите работи никой не може да ги реализира в света.
към беседата >>
Слабите кокошки живеят по-дълго време, отколкото тлъстите.
Какво се ползува една кокошка, че е тлъста? Една кокошка, която е тлъста в курника, какво се ползува? Това съкратява живота ѝ. Когато дойде господарят ѝ, ще я пипне, ще я хване. А пък, ако е малко слабичка, ако ѝ се четат ребрата, ще я остави по-дълго време да живее.
Слабите кокошки живеят по-дълго време, отколкото тлъстите.
Един сокол, когато хваща каквато да е птица, отдалече вижда кои са мазните птици, тях ги гони. Той не хваща всяка. Лисицата, като дойде в курника, обира най-тлъстите кокошки. Как ги вижда вечерно време, като ги вижда наредени, взема най-тлъстите. Аз предполагам, че тлъстите кокошки са много страхливи.
към беседата >>
Всяко нещо, което не можете да го реализирате, е голямо.
Тогава са на място. Ние искаме да бъдем много големи листа. Някой път искаме да бъдем много големи плодове. Ако дините турим на една круша, какво ще бъде? За предпочитане е малките плодове, пред големите дини на крушата.
Всяко нещо, което не можете да го реализирате, е голямо.
Всичките неща, които се реализират, са малки. Големите работи никой не може да ги реализира в света.
към беседата >>
Един сокол, когато хваща каквато да е птица, отдалече вижда кои са мазните птици, тях ги гони.
Една кокошка, която е тлъста в курника, какво се ползува? Това съкратява живота ѝ. Когато дойде господарят ѝ, ще я пипне, ще я хване. А пък, ако е малко слабичка, ако ѝ се четат ребрата, ще я остави по-дълго време да живее. Слабите кокошки живеят по-дълго време, отколкото тлъстите.
Един сокол, когато хваща каквато да е птица, отдалече вижда кои са мазните птици, тях ги гони.
Той не хваща всяка. Лисицата, като дойде в курника, обира най-тлъстите кокошки. Как ги вижда вечерно време, като ги вижда наредени, взема най-тлъстите. Аз предполагам, че тлъстите кокошки са много страхливи. Като види страхливите кокошки, ги гледа, тлъстите падат долу.
към беседата >>
Всичките неща, които се реализират, са малки.
Ние искаме да бъдем много големи листа. Някой път искаме да бъдем много големи плодове. Ако дините турим на една круша, какво ще бъде? За предпочитане е малките плодове, пред големите дини на крушата. Всяко нещо, което не можете да го реализирате, е голямо.
Всичките неща, които се реализират, са малки.
Големите работи никой не може да ги реализира в света.
към беседата >>
Той не хваща всяка.
Това съкратява живота ѝ. Когато дойде господарят ѝ, ще я пипне, ще я хване. А пък, ако е малко слабичка, ако ѝ се четат ребрата, ще я остави по-дълго време да живее. Слабите кокошки живеят по-дълго време, отколкото тлъстите. Един сокол, когато хваща каквато да е птица, отдалече вижда кои са мазните птици, тях ги гони.
Той не хваща всяка.
Лисицата, като дойде в курника, обира най-тлъстите кокошки. Как ги вижда вечерно време, като ги вижда наредени, взема най-тлъстите. Аз предполагам, че тлъстите кокошки са много страхливи. Като види страхливите кокошки, ги гледа, тлъстите падат долу. От страх които падат, са тлъсти, които остават горе, държат се за дървото, не са тлъсти.
към беседата >>
Големите работи никой не може да ги реализира в света.
Някой път искаме да бъдем много големи плодове. Ако дините турим на една круша, какво ще бъде? За предпочитане е малките плодове, пред големите дини на крушата. Всяко нещо, което не можете да го реализирате, е голямо. Всичките неща, които се реализират, са малки.
Големите работи никой не може да ги реализира в света.
към беседата >>
Лисицата, като дойде в курника, обира най-тлъстите кокошки.
Когато дойде господарят ѝ, ще я пипне, ще я хване. А пък, ако е малко слабичка, ако ѝ се четат ребрата, ще я остави по-дълго време да живее. Слабите кокошки живеят по-дълго време, отколкото тлъстите. Един сокол, когато хваща каквато да е птица, отдалече вижда кои са мазните птици, тях ги гони. Той не хваща всяка.
Лисицата, като дойде в курника, обира най-тлъстите кокошки.
Как ги вижда вечерно време, като ги вижда наредени, взема най-тлъстите. Аз предполагам, че тлъстите кокошки са много страхливи. Като види страхливите кокошки, ги гледа, тлъстите падат долу. От страх които падат, са тлъсти, които остават горе, държат се за дървото, не са тлъсти. То е една теория непроверена, трябва да я проверите.
към беседата >>
Как ги вижда вечерно време, като ги вижда наредени, взема най-тлъстите.
А пък, ако е малко слабичка, ако ѝ се четат ребрата, ще я остави по-дълго време да живее. Слабите кокошки живеят по-дълго време, отколкото тлъстите. Един сокол, когато хваща каквато да е птица, отдалече вижда кои са мазните птици, тях ги гони. Той не хваща всяка. Лисицата, като дойде в курника, обира най-тлъстите кокошки.
Как ги вижда вечерно време, като ги вижда наредени, взема най-тлъстите.
Аз предполагам, че тлъстите кокошки са много страхливи. Като види страхливите кокошки, ги гледа, тлъстите падат долу. От страх които падат, са тлъсти, които остават горе, държат се за дървото, не са тлъсти. То е една теория непроверена, трябва да я проверите. Като влезе лисицата в курника, хваща тлъстите кокошки, взема ги, нарежда ги на кръст пет–шест кокошки, нареди ги и ги носи.
към беседата >>
Аз предполагам, че тлъстите кокошки са много страхливи.
Слабите кокошки живеят по-дълго време, отколкото тлъстите. Един сокол, когато хваща каквато да е птица, отдалече вижда кои са мазните птици, тях ги гони. Той не хваща всяка. Лисицата, като дойде в курника, обира най-тлъстите кокошки. Как ги вижда вечерно време, като ги вижда наредени, взема най-тлъстите.
Аз предполагам, че тлъстите кокошки са много страхливи.
Като види страхливите кокошки, ги гледа, тлъстите падат долу. От страх които падат, са тлъсти, които остават горе, държат се за дървото, не са тлъсти. То е една теория непроверена, трябва да я проверите. Като влезе лисицата в курника, хваща тлъстите кокошки, взема ги, нарежда ги на кръст пет–шест кокошки, нареди ги и ги носи. Три кокошки от едната страна, три от другата, носи ги.
към беседата >>
Като види страхливите кокошки, ги гледа, тлъстите падат долу.
Един сокол, когато хваща каквато да е птица, отдалече вижда кои са мазните птици, тях ги гони. Той не хваща всяка. Лисицата, като дойде в курника, обира най-тлъстите кокошки. Как ги вижда вечерно време, като ги вижда наредени, взема най-тлъстите. Аз предполагам, че тлъстите кокошки са много страхливи.
Като види страхливите кокошки, ги гледа, тлъстите падат долу.
От страх които падат, са тлъсти, които остават горе, държат се за дървото, не са тлъсти. То е една теория непроверена, трябва да я проверите. Като влезе лисицата в курника, хваща тлъстите кокошки, взема ги, нарежда ги на кръст пет–шест кокошки, нареди ги и ги носи. Три кокошки от едната страна, три от другата, носи ги. Сега какво се ползува една кокошка, че е тлъста?
към беседата >>
От страх които падат, са тлъсти, които остават горе, държат се за дървото, не са тлъсти.
Той не хваща всяка. Лисицата, като дойде в курника, обира най-тлъстите кокошки. Как ги вижда вечерно време, като ги вижда наредени, взема най-тлъстите. Аз предполагам, че тлъстите кокошки са много страхливи. Като види страхливите кокошки, ги гледа, тлъстите падат долу.
От страх които падат, са тлъсти, които остават горе, държат се за дървото, не са тлъсти.
То е една теория непроверена, трябва да я проверите. Като влезе лисицата в курника, хваща тлъстите кокошки, взема ги, нарежда ги на кръст пет–шест кокошки, нареди ги и ги носи. Три кокошки от едната страна, три от другата, носи ги. Сега какво се ползува една кокошка, че е тлъста? Представете си, че кокошките бяха научили един морал.
към беседата >>
То е една теория непроверена, трябва да я проверите.
Лисицата, като дойде в курника, обира най-тлъстите кокошки. Как ги вижда вечерно време, като ги вижда наредени, взема най-тлъстите. Аз предполагам, че тлъстите кокошки са много страхливи. Като види страхливите кокошки, ги гледа, тлъстите падат долу. От страх които падат, са тлъсти, които остават горе, държат се за дървото, не са тлъсти.
То е една теория непроверена, трябва да я проверите.
Като влезе лисицата в курника, хваща тлъстите кокошки, взема ги, нарежда ги на кръст пет–шест кокошки, нареди ги и ги носи. Три кокошки от едната страна, три от другата, носи ги. Сега какво се ползува една кокошка, че е тлъста? Представете си, че кокошките бяха научили един морал. Господарят обича тлъстите кокошки, не тия, на които се четат ребрата, едва преживяват или понякой път да бъдат малко болнички.
към беседата >>
Като влезе лисицата в курника, хваща тлъстите кокошки, взема ги, нарежда ги на кръст пет–шест кокошки, нареди ги и ги носи.
Как ги вижда вечерно време, като ги вижда наредени, взема най-тлъстите. Аз предполагам, че тлъстите кокошки са много страхливи. Като види страхливите кокошки, ги гледа, тлъстите падат долу. От страх които падат, са тлъсти, които остават горе, държат се за дървото, не са тлъсти. То е една теория непроверена, трябва да я проверите.
Като влезе лисицата в курника, хваща тлъстите кокошки, взема ги, нарежда ги на кръст пет–шест кокошки, нареди ги и ги носи.
Три кокошки от едната страна, три от другата, носи ги. Сега какво се ползува една кокошка, че е тлъста? Представете си, че кокошките бяха научили един морал. Господарят обича тлъстите кокошки, не тия, на които се четат ребрата, едва преживяват или понякой път да бъдат малко болнички. Болните кокошки по-дълго време живеят.
към беседата >>
Три кокошки от едната страна, три от другата, носи ги.
Аз предполагам, че тлъстите кокошки са много страхливи. Като види страхливите кокошки, ги гледа, тлъстите падат долу. От страх които падат, са тлъсти, които остават горе, държат се за дървото, не са тлъсти. То е една теория непроверена, трябва да я проверите. Като влезе лисицата в курника, хваща тлъстите кокошки, взема ги, нарежда ги на кръст пет–шест кокошки, нареди ги и ги носи.
Три кокошки от едната страна, три от другата, носи ги.
Сега какво се ползува една кокошка, че е тлъста? Представете си, че кокошките бяха научили един морал. Господарят обича тлъстите кокошки, не тия, на които се четат ребрата, едва преживяват или понякой път да бъдат малко болнички. Болните кокошки по-дълго време живеят. Тъй се преподава учението.
към беседата >>
Сега какво се ползува една кокошка, че е тлъста?
Като види страхливите кокошки, ги гледа, тлъстите падат долу. От страх които падат, са тлъсти, които остават горе, държат се за дървото, не са тлъсти. То е една теория непроверена, трябва да я проверите. Като влезе лисицата в курника, хваща тлъстите кокошки, взема ги, нарежда ги на кръст пет–шест кокошки, нареди ги и ги носи. Три кокошки от едната страна, три от другата, носи ги.
Сега какво се ползува една кокошка, че е тлъста?
Представете си, че кокошките бяха научили един морал. Господарят обича тлъстите кокошки, не тия, на които се четат ребрата, едва преживяват или понякой път да бъдат малко болнички. Болните кокошки по-дълго време живеят. Тъй се преподава учението. Че това е учението, което се преподава на земята.
към беседата >>
Представете си, че кокошките бяха научили един морал.
От страх които падат, са тлъсти, които остават горе, държат се за дървото, не са тлъсти. То е една теория непроверена, трябва да я проверите. Като влезе лисицата в курника, хваща тлъстите кокошки, взема ги, нарежда ги на кръст пет–шест кокошки, нареди ги и ги носи. Три кокошки от едната страна, три от другата, носи ги. Сега какво се ползува една кокошка, че е тлъста?
Представете си, че кокошките бяха научили един морал.
Господарят обича тлъстите кокошки, не тия, на които се четат ребрата, едва преживяват или понякой път да бъдат малко болнички. Болните кокошки по-дълго време живеят. Тъй се преподава учението. Че това е учението, което се преподава на земята. Не трябва да бъдеш богат.
към беседата >>
Господарят обича тлъстите кокошки, не тия, на които се четат ребрата, едва преживяват или понякой път да бъдат малко болнички.
То е една теория непроверена, трябва да я проверите. Като влезе лисицата в курника, хваща тлъстите кокошки, взема ги, нарежда ги на кръст пет–шест кокошки, нареди ги и ги носи. Три кокошки от едната страна, три от другата, носи ги. Сега какво се ползува една кокошка, че е тлъста? Представете си, че кокошките бяха научили един морал.
Господарят обича тлъстите кокошки, не тия, на които се четат ребрата, едва преживяват или понякой път да бъдат малко болнички.
Болните кокошки по-дълго време живеят. Тъй се преподава учението. Че това е учението, което се преподава на земята. Не трябва да бъдеш богат. Щом си богат, ще те претрепат.
към беседата >>
Болните кокошки по-дълго време живеят.
Като влезе лисицата в курника, хваща тлъстите кокошки, взема ги, нарежда ги на кръст пет–шест кокошки, нареди ги и ги носи. Три кокошки от едната страна, три от другата, носи ги. Сега какво се ползува една кокошка, че е тлъста? Представете си, че кокошките бяха научили един морал. Господарят обича тлъстите кокошки, не тия, на които се четат ребрата, едва преживяват или понякой път да бъдат малко болнички.
Болните кокошки по-дълго време живеят.
Тъй се преподава учението. Че това е учението, което се преподава на земята. Не трябва да бъдеш богат. Щом си богат, ще те претрепат. Разбойниците кого търсят?
към беседата >>
Тъй се преподава учението.
Три кокошки от едната страна, три от другата, носи ги. Сега какво се ползува една кокошка, че е тлъста? Представете си, че кокошките бяха научили един морал. Господарят обича тлъстите кокошки, не тия, на които се четат ребрата, едва преживяват или понякой път да бъдат малко болнички. Болните кокошки по-дълго време живеят.
Тъй се преподава учението.
Че това е учението, което се преподава на земята. Не трябва да бъдеш богат. Щом си богат, ще те претрепат. Разбойниците кого търсят? Един разбойник пита: „Ти ли си най-богатият?
към беседата >>
Че това е учението, което се преподава на земята.
Сега какво се ползува една кокошка, че е тлъста? Представете си, че кокошките бяха научили един морал. Господарят обича тлъстите кокошки, не тия, на които се четат ребрата, едва преживяват или понякой път да бъдат малко болнички. Болните кокошки по-дълго време живеят. Тъй се преподава учението.
Че това е учението, което се преподава на земята.
Не трябва да бъдеш богат. Щом си богат, ще те претрепат. Разбойниците кого търсят? Един разбойник пита: „Ти ли си най-богатият? Много ми е приятно“ – казва.
към беседата >>
Не трябва да бъдеш богат.
Представете си, че кокошките бяха научили един морал. Господарят обича тлъстите кокошки, не тия, на които се четат ребрата, едва преживяват или понякой път да бъдат малко болнички. Болните кокошки по-дълго време живеят. Тъй се преподава учението. Че това е учението, което се преподава на земята.
Не трябва да бъдеш богат.
Щом си богат, ще те претрепат. Разбойниците кого търсят? Един разбойник пита: „Ти ли си най-богатият? Много ми е приятно“ – казва. Той има съображения.
към беседата >>
Щом си богат, ще те претрепат.
Господарят обича тлъстите кокошки, не тия, на които се четат ребрата, едва преживяват или понякой път да бъдат малко болнички. Болните кокошки по-дълго време живеят. Тъй се преподава учението. Че това е учението, което се преподава на земята. Не трябва да бъдеш богат.
Щом си богат, ще те претрепат.
Разбойниците кого търсят? Един разбойник пита: „Ти ли си най-богатият? Много ми е приятно“ – казва. Той има съображения. Сиромаха не иска да го знае.
към беседата >>
Разбойниците кого търсят?
Болните кокошки по-дълго време живеят. Тъй се преподава учението. Че това е учението, което се преподава на земята. Не трябва да бъдеш богат. Щом си богат, ще те претрепат.
Разбойниците кого търсят?
Един разбойник пита: „Ти ли си най-богатият? Много ми е приятно“ – казва. Той има съображения. Сиромаха не иска да го знае. Как като богат бихте ли обичали да ви посещават разбойници търговци?
към беседата >>
Един разбойник пита: „Ти ли си най-богатият?
Тъй се преподава учението. Че това е учението, което се преподава на земята. Не трябва да бъдеш богат. Щом си богат, ще те претрепат. Разбойниците кого търсят?
Един разбойник пита: „Ти ли си най-богатият?
Много ми е приятно“ – казва. Той има съображения. Сиромаха не иска да го знае. Как като богат бихте ли обичали да ви посещават разбойници търговци?
към беседата >>
Много ми е приятно“ – казва.
Че това е учението, което се преподава на земята. Не трябва да бъдеш богат. Щом си богат, ще те претрепат. Разбойниците кого търсят? Един разбойник пита: „Ти ли си най-богатият?
Много ми е приятно“ – казва.
Той има съображения. Сиромаха не иска да го знае. Как като богат бихте ли обичали да ви посещават разбойници търговци?
към беседата >>
Той има съображения.
Не трябва да бъдеш богат. Щом си богат, ще те претрепат. Разбойниците кого търсят? Един разбойник пита: „Ти ли си най-богатият? Много ми е приятно“ – казва.
Той има съображения.
Сиромаха не иска да го знае. Как като богат бихте ли обичали да ви посещават разбойници търговци?
към беседата >>
Сиромаха не иска да го знае.
Щом си богат, ще те претрепат. Разбойниците кого търсят? Един разбойник пита: „Ти ли си най-богатият? Много ми е приятно“ – казва. Той има съображения.
Сиромаха не иска да го знае.
Как като богат бихте ли обичали да ви посещават разбойници търговци?
към беседата >>
Как като богат бихте ли обичали да ви посещават разбойници търговци?
Разбойниците кого търсят? Един разбойник пита: „Ти ли си най-богатият? Много ми е приятно“ – казва. Той има съображения. Сиромаха не иска да го знае.
Как като богат бихте ли обичали да ви посещават разбойници търговци?
към беседата >>
Какво разбирате под думата „единица“?
Какво разбирате под думата „единица“?
Слънцето винаги дава единици. То е семката. Ако идеш на слънцето, единици дава. Ако си на земята, посей това семе. От тази единица може да изкараш колкото единици искаш, но сам ще ги изкараш.
към беседата >>
Слънцето винаги дава единици.
Какво разбирате под думата „единица“?
Слънцето винаги дава единици.
То е семката. Ако идеш на слънцето, единици дава. Ако си на земята, посей това семе. От тази единица може да изкараш колкото единици искаш, но сам ще ги изкараш. Законът е: Вас ще ви дойде една идея, искаш втора, трета.
към беседата >>
То е семката.
Какво разбирате под думата „единица“? Слънцето винаги дава единици.
То е семката.
Ако идеш на слънцето, единици дава. Ако си на земята, посей това семе. От тази единица може да изкараш колкото единици искаш, но сам ще ги изкараш. Законът е: Вас ще ви дойде една идея, искаш втора, трета. Не, че на човека Господ даде една идея, човек трябва да я вложи в себе си, да се размножи.
към беседата >>
Ако идеш на слънцето, единици дава.
Какво разбирате под думата „единица“? Слънцето винаги дава единици. То е семката.
Ако идеш на слънцето, единици дава.
Ако си на земята, посей това семе. От тази единица може да изкараш колкото единици искаш, но сам ще ги изкараш. Законът е: Вас ще ви дойде една идея, искаш втора, трета. Не, че на човека Господ даде една идея, човек трябва да я вложи в себе си, да се размножи. Вие искате всеки ден да ви иде по една нова идея.
към беседата >>
Ако си на земята, посей това семе.
Какво разбирате под думата „единица“? Слънцето винаги дава единици. То е семката. Ако идеш на слънцето, единици дава.
Ако си на земята, посей това семе.
От тази единица може да изкараш колкото единици искаш, но сам ще ги изкараш. Законът е: Вас ще ви дойде една идея, искаш втора, трета. Не, че на човека Господ даде една идея, човек трябва да я вложи в себе си, да се размножи. Вие искате всеки ден да ви иде по една нова идея. Тогава вие сте търтей, човек, който не употребява единицата.
към беседата >>
От тази единица може да изкараш колкото единици искаш, но сам ще ги изкараш.
Какво разбирате под думата „единица“? Слънцето винаги дава единици. То е семката. Ако идеш на слънцето, единици дава. Ако си на земята, посей това семе.
От тази единица може да изкараш колкото единици искаш, но сам ще ги изкараш.
Законът е: Вас ще ви дойде една идея, искаш втора, трета. Не, че на човека Господ даде една идея, човек трябва да я вложи в себе си, да се размножи. Вие искате всеки ден да ви иде по една нова идея. Тогава вие сте търтей, човек, който не употребява единицата. Той седи в първия клас, дали му единица, във втория, в третия му дали единица.
към беседата >>
Законът е: Вас ще ви дойде една идея, искаш втора, трета.
Слънцето винаги дава единици. То е семката. Ако идеш на слънцето, единици дава. Ако си на земята, посей това семе. От тази единица може да изкараш колкото единици искаш, но сам ще ги изкараш.
Законът е: Вас ще ви дойде една идея, искаш втора, трета.
Не, че на човека Господ даде една идея, човек трябва да я вложи в себе си, да се размножи. Вие искате всеки ден да ви иде по една нова идея. Тогава вие сте търтей, човек, който не употребява единицата. Той седи в първия клас, дали му единица, във втория, в третия му дали единица. Казвам: Ако вие не приложите идеята, че единицата винаги е един зародиш, в който се крие цялото.
към беседата >>
Не, че на човека Господ даде една идея, човек трябва да я вложи в себе си, да се размножи.
То е семката. Ако идеш на слънцето, единици дава. Ако си на земята, посей това семе. От тази единица може да изкараш колкото единици искаш, но сам ще ги изкараш. Законът е: Вас ще ви дойде една идея, искаш втора, трета.
Не, че на човека Господ даде една идея, човек трябва да я вложи в себе си, да се размножи.
Вие искате всеки ден да ви иде по една нова идея. Тогава вие сте търтей, човек, който не употребява единицата. Той седи в първия клас, дали му единица, във втория, в третия му дали единица. Казвам: Ако вие не приложите идеята, че единицата винаги е един зародиш, в който се крие цялото. Да кажем, имате едно житено зърно и имате 20 житени зърна.
към беседата >>
Вие искате всеки ден да ви иде по една нова идея.
Ако идеш на слънцето, единици дава. Ако си на земята, посей това семе. От тази единица може да изкараш колкото единици искаш, но сам ще ги изкараш. Законът е: Вас ще ви дойде една идея, искаш втора, трета. Не, че на човека Господ даде една идея, човек трябва да я вложи в себе си, да се размножи.
Вие искате всеки ден да ви иде по една нова идея.
Тогава вие сте търтей, човек, който не употребява единицата. Той седи в първия клас, дали му единица, във втория, в третия му дали единица. Казвам: Ако вие не приложите идеята, че единицата винаги е един зародиш, в който се крие цялото. Да кажем, имате едно житено зърно и имате 20 житени зърна. По какво се отличават 20-те житени зърна?
към беседата >>
Тогава вие сте търтей, човек, който не употребява единицата.
Ако си на земята, посей това семе. От тази единица може да изкараш колкото единици искаш, но сам ще ги изкараш. Законът е: Вас ще ви дойде една идея, искаш втора, трета. Не, че на човека Господ даде една идея, човек трябва да я вложи в себе си, да се размножи. Вие искате всеки ден да ви иде по една нова идея.
Тогава вие сте търтей, човек, който не употребява единицата.
Той седи в първия клас, дали му единица, във втория, в третия му дали единица. Казвам: Ако вие не приложите идеята, че единицата винаги е един зародиш, в който се крие цялото. Да кажем, имате едно житено зърно и имате 20 житени зърна. По какво се отличават 20-те житени зърна? Както единицата има сила, така и 20-те житени зърна имат същата сила.
към беседата >>
Той седи в първия клас, дали му единица, във втория, в третия му дали единица.
От тази единица може да изкараш колкото единици искаш, но сам ще ги изкараш. Законът е: Вас ще ви дойде една идея, искаш втора, трета. Не, че на човека Господ даде една идея, човек трябва да я вложи в себе си, да се размножи. Вие искате всеки ден да ви иде по една нова идея. Тогава вие сте търтей, човек, който не употребява единицата.
Той седи в първия клас, дали му единица, във втория, в третия му дали единица.
Казвам: Ако вие не приложите идеята, че единицата винаги е един зародиш, в който се крие цялото. Да кажем, имате едно житено зърно и имате 20 житени зърна. По какво се отличават 20-те житени зърна? Както единицата има сила, така и 20-те житени зърна имат същата сила. Да допуснем, че вие сте един човек.
към беседата >>
Казвам: Ако вие не приложите идеята, че единицата винаги е един зародиш, в който се крие цялото.
Законът е: Вас ще ви дойде една идея, искаш втора, трета. Не, че на човека Господ даде една идея, човек трябва да я вложи в себе си, да се размножи. Вие искате всеки ден да ви иде по една нова идея. Тогава вие сте търтей, човек, който не употребява единицата. Той седи в първия клас, дали му единица, във втория, в третия му дали единица.
Казвам: Ако вие не приложите идеята, че единицата винаги е един зародиш, в който се крие цялото.
Да кажем, имате едно житено зърно и имате 20 житени зърна. По какво се отличават 20-те житени зърна? Както единицата има сила, така и 20-те житени зърна имат същата сила. Да допуснем, че вие сте един човек. Защо на човека не са направени стотина крака, не е ли по-хубаво, ще ходи по-бързо.
към беседата >>
Да кажем, имате едно житено зърно и имате 20 житени зърна.
Не, че на човека Господ даде една идея, човек трябва да я вложи в себе си, да се размножи. Вие искате всеки ден да ви иде по една нова идея. Тогава вие сте търтей, човек, който не употребява единицата. Той седи в първия клас, дали му единица, във втория, в третия му дали единица. Казвам: Ако вие не приложите идеята, че единицата винаги е един зародиш, в който се крие цялото.
Да кажем, имате едно житено зърно и имате 20 житени зърна.
По какво се отличават 20-те житени зърна? Както единицата има сила, така и 20-те житени зърна имат същата сила. Да допуснем, че вие сте един човек. Защо на човека не са направени стотина крака, не е ли по-хубаво, ще ходи по-бързо. Ако вие бихте имали стотина крака, какво щяхте да направите?
към беседата >>
По какво се отличават 20-те житени зърна?
Вие искате всеки ден да ви иде по една нова идея. Тогава вие сте търтей, човек, който не употребява единицата. Той седи в първия клас, дали му единица, във втория, в третия му дали единица. Казвам: Ако вие не приложите идеята, че единицата винаги е един зародиш, в който се крие цялото. Да кажем, имате едно житено зърно и имате 20 житени зърна.
По какво се отличават 20-те житени зърна?
Както единицата има сила, така и 20-те житени зърна имат същата сила. Да допуснем, че вие сте един човек. Защо на човека не са направени стотина крака, не е ли по-хубаво, ще ходи по-бързо. Ако вие бихте имали стотина крака, какво щяхте да направите? Какво ще свършите със стоте крака?
към беседата >>
Както единицата има сила, така и 20-те житени зърна имат същата сила.
Тогава вие сте търтей, човек, който не употребява единицата. Той седи в първия клас, дали му единица, във втория, в третия му дали единица. Казвам: Ако вие не приложите идеята, че единицата винаги е един зародиш, в който се крие цялото. Да кажем, имате едно житено зърно и имате 20 житени зърна. По какво се отличават 20-те житени зърна?
Както единицата има сила, така и 20-те житени зърна имат същата сила.
Да допуснем, че вие сте един човек. Защо на човека не са направени стотина крака, не е ли по-хубаво, ще ходи по-бързо. Ако вие бихте имали стотина крака, какво щяхте да направите? Какво ще свършите със стоте крака? Природата е правила вече опити.
към беседата >>
Да допуснем, че вие сте един човек.
Той седи в първия клас, дали му единица, във втория, в третия му дали единица. Казвам: Ако вие не приложите идеята, че единицата винаги е един зародиш, в който се крие цялото. Да кажем, имате едно житено зърно и имате 20 житени зърна. По какво се отличават 20-те житени зърна? Както единицата има сила, така и 20-те житени зърна имат същата сила.
Да допуснем, че вие сте един човек.
Защо на човека не са направени стотина крака, не е ли по-хубаво, ще ходи по-бързо. Ако вие бихте имали стотина крака, какво щяхте да направите? Какво ще свършите със стоте крака? Природата е правила вече опити. Сега в науката прилагат, те са взели единица конска сила и може да прекарат на такова разстояние, както сто конски сили.
към беседата >>
Защо на човека не са направени стотина крака, не е ли по-хубаво, ще ходи по-бързо.
Казвам: Ако вие не приложите идеята, че единицата винаги е един зародиш, в който се крие цялото. Да кажем, имате едно житено зърно и имате 20 житени зърна. По какво се отличават 20-те житени зърна? Както единицата има сила, така и 20-те житени зърна имат същата сила. Да допуснем, че вие сте един човек.
Защо на човека не са направени стотина крака, не е ли по-хубаво, ще ходи по-бързо.
Ако вие бихте имали стотина крака, какво щяхте да направите? Какво ще свършите със стоте крака? Природата е правила вече опити. Сега в науката прилагат, те са взели единица конска сила и може да прекарат на такова разстояние, както сто конски сили. Единицата конска сила съдържа толкоз сила, колкото сто конски сили.
към беседата >>
Ако вие бихте имали стотина крака, какво щяхте да направите?
Да кажем, имате едно житено зърно и имате 20 житени зърна. По какво се отличават 20-те житени зърна? Както единицата има сила, така и 20-те житени зърна имат същата сила. Да допуснем, че вие сте един човек. Защо на човека не са направени стотина крака, не е ли по-хубаво, ще ходи по-бързо.
Ако вие бихте имали стотина крака, какво щяхте да направите?
Какво ще свършите със стоте крака? Природата е правила вече опити. Сега в науката прилагат, те са взели единица конска сила и може да прекарат на такова разстояние, както сто конски сили. Единицата конска сила съдържа толкоз сила, колкото сто конски сили. Единицата конска сила съдържа толкоз енергия, колкото сто конски сили.
към беседата >>
Какво ще свършите със стоте крака?
По какво се отличават 20-те житени зърна? Както единицата има сила, така и 20-те житени зърна имат същата сила. Да допуснем, че вие сте един човек. Защо на човека не са направени стотина крака, не е ли по-хубаво, ще ходи по-бързо. Ако вие бихте имали стотина крака, какво щяхте да направите?
Какво ще свършите със стоте крака?
Природата е правила вече опити. Сега в науката прилагат, те са взели единица конска сила и може да прекарат на такова разстояние, както сто конски сили. Единицата конска сила съдържа толкоз сила, колкото сто конски сили. Единицата конска сила съдържа толкоз енергия, колкото сто конски сили. Вземете един органически закон.
към беседата >>
Природата е правила вече опити.
Както единицата има сила, така и 20-те житени зърна имат същата сила. Да допуснем, че вие сте един човек. Защо на човека не са направени стотина крака, не е ли по-хубаво, ще ходи по-бързо. Ако вие бихте имали стотина крака, какво щяхте да направите? Какво ще свършите със стоте крака?
Природата е правила вече опити.
Сега в науката прилагат, те са взели единица конска сила и може да прекарат на такова разстояние, както сто конски сили. Единицата конска сила съдържа толкоз сила, колкото сто конски сили. Единицата конска сила съдържа толкоз енергия, колкото сто конски сили. Вземете един органически закон. Казва: „Човек като яде, се поправя.“
към беседата >>
Сега в науката прилагат, те са взели единица конска сила и може да прекарат на такова разстояние, както сто конски сили.
Да допуснем, че вие сте един човек. Защо на човека не са направени стотина крака, не е ли по-хубаво, ще ходи по-бързо. Ако вие бихте имали стотина крака, какво щяхте да направите? Какво ще свършите със стоте крака? Природата е правила вече опити.
Сега в науката прилагат, те са взели единица конска сила и може да прекарат на такова разстояние, както сто конски сили.
Единицата конска сила съдържа толкоз сила, колкото сто конски сили. Единицата конска сила съдържа толкоз енергия, колкото сто конски сили. Вземете един органически закон. Казва: „Човек като яде, се поправя.“
към беседата >>
Единицата конска сила съдържа толкоз сила, колкото сто конски сили.
Защо на човека не са направени стотина крака, не е ли по-хубаво, ще ходи по-бързо. Ако вие бихте имали стотина крака, какво щяхте да направите? Какво ще свършите със стоте крака? Природата е правила вече опити. Сега в науката прилагат, те са взели единица конска сила и може да прекарат на такова разстояние, както сто конски сили.
Единицата конска сила съдържа толкоз сила, колкото сто конски сили.
Единицата конска сила съдържа толкоз енергия, колкото сто конски сили. Вземете един органически закон. Казва: „Човек като яде, се поправя.“
към беседата >>
Единицата конска сила съдържа толкоз енергия, колкото сто конски сили.
Ако вие бихте имали стотина крака, какво щяхте да направите? Какво ще свършите със стоте крака? Природата е правила вече опити. Сега в науката прилагат, те са взели единица конска сила и може да прекарат на такова разстояние, както сто конски сили. Единицата конска сила съдържа толкоз сила, колкото сто конски сили.
Единицата конска сила съдържа толкоз енергия, колкото сто конски сили.
Вземете един органически закон. Казва: „Човек като яде, се поправя.“
към беседата >>
Вземете един органически закон.
Какво ще свършите със стоте крака? Природата е правила вече опити. Сега в науката прилагат, те са взели единица конска сила и може да прекарат на такова разстояние, както сто конски сили. Единицата конска сила съдържа толкоз сила, колкото сто конски сили. Единицата конска сила съдържа толкоз енергия, колкото сто конски сили.
Вземете един органически закон.
Казва: „Човек като яде, се поправя.“
към беседата >>
Казва: „Човек като яде, се поправя.“
Природата е правила вече опити. Сега в науката прилагат, те са взели единица конска сила и може да прекарат на такова разстояние, както сто конски сили. Единицата конска сила съдържа толкоз сила, колкото сто конски сили. Единицата конска сила съдържа толкоз енергия, колкото сто конски сили. Вземете един органически закон.
Казва: „Човек като яде, се поправя.“
към беседата >>
Кое е онова, което поправя децата?
Кое е онова, което поправя децата?
До 45 години расте човек, до 45 години като яде, печели, а от 45 до 90 години, губи. Колкото и да туриш, всякога губи. От едно до 45 тялото се увеличава, от 45 започва да намалява. При 45 смаляването е много малко, колкото отиваш до 90, повече единици излизат (Фиг. 1). Защо става така?
към беседата >>
До 45 години расте човек, до 45 години като яде, печели, а от 45 до 90 години, губи.
Кое е онова, което поправя децата?
До 45 години расте човек, до 45 години като яде, печели, а от 45 до 90 години, губи.
Колкото и да туриш, всякога губи. От едно до 45 тялото се увеличава, от 45 започва да намалява. При 45 смаляването е много малко, колкото отиваш до 90, повече единици излизат (Фиг. 1). Защо става така? Защо става туй изменение?
към беседата >>
Колкото и да туриш, всякога губи.
Кое е онова, което поправя децата? До 45 години расте човек, до 45 години като яде, печели, а от 45 до 90 години, губи.
Колкото и да туриш, всякога губи.
От едно до 45 тялото се увеличава, от 45 започва да намалява. При 45 смаляването е много малко, колкото отиваш до 90, повече единици излизат (Фиг. 1). Защо става така? Защо става туй изменение? Сега не ви иде наум защо става това нещо.
към беседата >>
От едно до 45 тялото се увеличава, от 45 започва да намалява.
Кое е онова, което поправя децата? До 45 години расте човек, до 45 години като яде, печели, а от 45 до 90 години, губи. Колкото и да туриш, всякога губи.
От едно до 45 тялото се увеличава, от 45 започва да намалява.
При 45 смаляването е много малко, колкото отиваш до 90, повече единици излизат (Фиг. 1). Защо става така? Защо става туй изменение? Сега не ви иде наум защо става това нещо. Вие искате да намерите много дълбока философия.
към беседата >>
При 45 смаляването е много малко, колкото отиваш до 90, повече единици излизат (Фиг. 1).
Кое е онова, което поправя децата? До 45 години расте човек, до 45 години като яде, печели, а от 45 до 90 години, губи. Колкото и да туриш, всякога губи. От едно до 45 тялото се увеличава, от 45 започва да намалява.
При 45 смаляването е много малко, колкото отиваш до 90, повече единици излизат (Фиг. 1).
Защо става така? Защо става туй изменение? Сега не ви иде наум защо става това нещо. Вие искате да намерите много дълбока философия. Тя е много проста идея.
към беседата >>
Защо става така?
Кое е онова, което поправя децата? До 45 години расте човек, до 45 години като яде, печели, а от 45 до 90 години, губи. Колкото и да туриш, всякога губи. От едно до 45 тялото се увеличава, от 45 започва да намалява. При 45 смаляването е много малко, колкото отиваш до 90, повече единици излизат (Фиг. 1).
Защо става така?
Защо става туй изменение? Сега не ви иде наум защо става това нещо. Вие искате да намерите много дълбока философия. Тя е много проста идея. Вие мислите, че е много сложна работа.
към беседата >>
Защо става туй изменение?
До 45 години расте човек, до 45 години като яде, печели, а от 45 до 90 години, губи. Колкото и да туриш, всякога губи. От едно до 45 тялото се увеличава, от 45 започва да намалява. При 45 смаляването е много малко, колкото отиваш до 90, повече единици излизат (Фиг. 1). Защо става така?
Защо става туй изменение?
Сега не ви иде наум защо става това нещо. Вие искате да намерите много дълбока философия. Тя е много проста идея. Вие мислите, че е много сложна работа. Представете си една единица – дете на една година, две единици – на две години, три единици – на три години и до 45 расте, оттам насетне не расте.
към беседата >>
Сега не ви иде наум защо става това нещо.
Колкото и да туриш, всякога губи. От едно до 45 тялото се увеличава, от 45 започва да намалява. При 45 смаляването е много малко, колкото отиваш до 90, повече единици излизат (Фиг. 1). Защо става така? Защо става туй изменение?
Сега не ви иде наум защо става това нещо.
Вие искате да намерите много дълбока философия. Тя е много проста идея. Вие мислите, че е много сложна работа. Представете си една единица – дете на една година, две единици – на две години, три единици – на три години и до 45 расте, оттам насетне не расте. На първата година с много малко храна се задоволява това дете, на 45 години с повече храна се задоволява.
към беседата >>
Вие искате да намерите много дълбока философия.
От едно до 45 тялото се увеличава, от 45 започва да намалява. При 45 смаляването е много малко, колкото отиваш до 90, повече единици излизат (Фиг. 1). Защо става така? Защо става туй изменение? Сега не ви иде наум защо става това нещо.
Вие искате да намерите много дълбока философия.
Тя е много проста идея. Вие мислите, че е много сложна работа. Представете си една единица – дете на една година, две единици – на две години, три единици – на три години и до 45 расте, оттам насетне не расте. На първата година с много малко храна се задоволява това дете, на 45 години с повече храна се задоволява. Да допуснем, че детето на една година носи едно кило – това сравнение е малко несъобразно, на две години – две кила, на 45 години – 45 кила.
към беседата >>
Тя е много проста идея.
При 45 смаляването е много малко, колкото отиваш до 90, повече единици излизат (Фиг. 1). Защо става така? Защо става туй изменение? Сега не ви иде наум защо става това нещо. Вие искате да намерите много дълбока философия.
Тя е много проста идея.
Вие мислите, че е много сложна работа. Представете си една единица – дете на една година, две единици – на две години, три единици – на три години и до 45 расте, оттам насетне не расте. На първата година с много малко храна се задоволява това дете, на 45 години с повече храна се задоволява. Да допуснем, че детето на една година носи едно кило – това сравнение е малко несъобразно, на две години – две кила, на 45 години – 45 кила. Ти на 90 години трябва да носиш товара на 90 кила.
към беседата >>
Вие мислите, че е много сложна работа.
Защо става така? Защо става туй изменение? Сега не ви иде наум защо става това нещо. Вие искате да намерите много дълбока философия. Тя е много проста идея.
Вие мислите, че е много сложна работа.
Представете си една единица – дете на една година, две единици – на две години, три единици – на три години и до 45 расте, оттам насетне не расте. На първата година с много малко храна се задоволява това дете, на 45 години с повече храна се задоволява. Да допуснем, че детето на една година носи едно кило – това сравнение е малко несъобразно, на две години – две кила, на 45 години – 45 кила. Ти на 90 години трябва да носиш товара на 90 кила. Ще бъде ли приятно?
към беседата >>
Представете си една единица – дете на една година, две единици – на две години, три единици – на три години и до 45 расте, оттам насетне не расте.
Защо става туй изменение? Сега не ви иде наум защо става това нещо. Вие искате да намерите много дълбока философия. Тя е много проста идея. Вие мислите, че е много сложна работа.
Представете си една единица – дете на една година, две единици – на две години, три единици – на три години и до 45 расте, оттам насетне не расте.
На първата година с много малко храна се задоволява това дете, на 45 години с повече храна се задоволява. Да допуснем, че детето на една година носи едно кило – това сравнение е малко несъобразно, на две години – две кила, на 45 години – 45 кила. Ти на 90 години трябва да носиш товара на 90 кила. Ще бъде ли приятно? Ако ти туриш единицата на гърба, лесно е, но носиш 45 кила, ти ще се намериш в трудно положение.
към беседата >>
На първата година с много малко храна се задоволява това дете, на 45 години с повече храна се задоволява.
Сега не ви иде наум защо става това нещо. Вие искате да намерите много дълбока философия. Тя е много проста идея. Вие мислите, че е много сложна работа. Представете си една единица – дете на една година, две единици – на две години, три единици – на три години и до 45 расте, оттам насетне не расте.
На първата година с много малко храна се задоволява това дете, на 45 години с повече храна се задоволява.
Да допуснем, че детето на една година носи едно кило – това сравнение е малко несъобразно, на две години – две кила, на 45 години – 45 кила. Ти на 90 години трябва да носиш товара на 90 кила. Ще бъде ли приятно? Ако ти туриш единицата на гърба, лесно е, но носиш 45 кила, ти ще се намериш в трудно положение.
към беседата >>
Да допуснем, че детето на една година носи едно кило – това сравнение е малко несъобразно, на две години – две кила, на 45 години – 45 кила.
Вие искате да намерите много дълбока философия. Тя е много проста идея. Вие мислите, че е много сложна работа. Представете си една единица – дете на една година, две единици – на две години, три единици – на три години и до 45 расте, оттам насетне не расте. На първата година с много малко храна се задоволява това дете, на 45 години с повече храна се задоволява.
Да допуснем, че детето на една година носи едно кило – това сравнение е малко несъобразно, на две години – две кила, на 45 години – 45 кила.
Ти на 90 години трябва да носиш товара на 90 кила. Ще бъде ли приятно? Ако ти туриш единицата на гърба, лесно е, но носиш 45 кила, ти ще се намериш в трудно положение.
към беседата >>
Ти на 90 години трябва да носиш товара на 90 кила.
Тя е много проста идея. Вие мислите, че е много сложна работа. Представете си една единица – дете на една година, две единици – на две години, три единици – на три години и до 45 расте, оттам насетне не расте. На първата година с много малко храна се задоволява това дете, на 45 години с повече храна се задоволява. Да допуснем, че детето на една година носи едно кило – това сравнение е малко несъобразно, на две години – две кила, на 45 години – 45 кила.
Ти на 90 години трябва да носиш товара на 90 кила.
Ще бъде ли приятно? Ако ти туриш единицата на гърба, лесно е, но носиш 45 кила, ти ще се намериш в трудно положение.
към беседата >>
Ще бъде ли приятно?
Вие мислите, че е много сложна работа. Представете си една единица – дете на една година, две единици – на две години, три единици – на три години и до 45 расте, оттам насетне не расте. На първата година с много малко храна се задоволява това дете, на 45 години с повече храна се задоволява. Да допуснем, че детето на една година носи едно кило – това сравнение е малко несъобразно, на две години – две кила, на 45 години – 45 кила. Ти на 90 години трябва да носиш товара на 90 кила.
Ще бъде ли приятно?
Ако ти туриш единицата на гърба, лесно е, но носиш 45 кила, ти ще се намериш в трудно положение.
към беседата >>
Ако ти туриш единицата на гърба, лесно е, но носиш 45 кила, ти ще се намериш в трудно положение.
Представете си една единица – дете на една година, две единици – на две години, три единици – на три години и до 45 расте, оттам насетне не расте. На първата година с много малко храна се задоволява това дете, на 45 години с повече храна се задоволява. Да допуснем, че детето на една година носи едно кило – това сравнение е малко несъобразно, на две години – две кила, на 45 години – 45 кила. Ти на 90 години трябва да носиш товара на 90 кила. Ще бъде ли приятно?
Ако ти туриш единицата на гърба, лесно е, но носиш 45 кила, ти ще се намериш в трудно положение.
към беседата >>
Та казвам: В природата, когато се казва „икономия“, се подразбира да прекараш един живот с най-малката материя.
Та казвам: В природата, когато се казва „икономия“, се подразбира да прекараш един живот с най-малката материя.
Като намаляваш материята, трябва да увеличаваш силата. Човек, който иска да бъде голям по количество, ще увеличава материята, но ще намалява своята сила. Тия, големите хора са много неподвижни. Да кажем, имате един слон за големи работи, но за малките работи какво ще прави слонът? Отде ще го прекарате?
към беседата >>
Като намаляваш материята, трябва да увеличаваш силата.
Та казвам: В природата, когато се казва „икономия“, се подразбира да прекараш един живот с най-малката материя.
Като намаляваш материята, трябва да увеличаваш силата.
Човек, който иска да бъде голям по количество, ще увеличава материята, но ще намалява своята сила. Тия, големите хора са много неподвижни. Да кажем, имате един слон за големи работи, но за малките работи какво ще прави слонът? Отде ще го прекарате? Казвам: Трябва да се повърнем към ония норми, които природата създала.
към беседата >>
Човек, който иска да бъде голям по количество, ще увеличава материята, но ще намалява своята сила.
Та казвам: В природата, когато се казва „икономия“, се подразбира да прекараш един живот с най-малката материя. Като намаляваш материята, трябва да увеличаваш силата.
Човек, който иска да бъде голям по количество, ще увеличава материята, но ще намалява своята сила.
Тия, големите хора са много неподвижни. Да кажем, имате един слон за големи работи, но за малките работи какво ще прави слонът? Отде ще го прекарате? Казвам: Трябва да се повърнем към ония норми, които природата създала. Единица светлина подразбира един зародиш, който носи цялото в себе си.
към беседата >>
Тия, големите хора са много неподвижни.
Та казвам: В природата, когато се казва „икономия“, се подразбира да прекараш един живот с най-малката материя. Като намаляваш материята, трябва да увеличаваш силата. Човек, който иска да бъде голям по количество, ще увеличава материята, но ще намалява своята сила.
Тия, големите хора са много неподвижни.
Да кажем, имате един слон за големи работи, но за малките работи какво ще прави слонът? Отде ще го прекарате? Казвам: Трябва да се повърнем към ония норми, които природата създала. Единица светлина подразбира един зародиш, който носи цялото в себе си. Единицата винаги разбира, което може да произведе множество.
към беседата >>
Да кажем, имате един слон за големи работи, но за малките работи какво ще прави слонът?
Та казвам: В природата, когато се казва „икономия“, се подразбира да прекараш един живот с най-малката материя. Като намаляваш материята, трябва да увеличаваш силата. Човек, който иска да бъде голям по количество, ще увеличава материята, но ще намалява своята сила. Тия, големите хора са много неподвижни.
Да кажем, имате един слон за големи работи, но за малките работи какво ще прави слонът?
Отде ще го прекарате? Казвам: Трябва да се повърнем към ония норми, които природата създала. Единица светлина подразбира един зародиш, който носи цялото в себе си. Единицата винаги разбира, което може да произведе множество. Единицата цяло е зародиш, което може да произведе множество.
към беседата >>
Отде ще го прекарате?
Та казвам: В природата, когато се казва „икономия“, се подразбира да прекараш един живот с най-малката материя. Като намаляваш материята, трябва да увеличаваш силата. Човек, който иска да бъде голям по количество, ще увеличава материята, но ще намалява своята сила. Тия, големите хора са много неподвижни. Да кажем, имате един слон за големи работи, но за малките работи какво ще прави слонът?
Отде ще го прекарате?
Казвам: Трябва да се повърнем към ония норми, които природата създала. Единица светлина подразбира един зародиш, който носи цялото в себе си. Единицата винаги разбира, което може да произведе множество. Единицата цяло е зародиш, което може да произведе множество. Множеството е качество на единицата, че единицата може да се размножава, множеството да се дели.
към беседата >>
Казвам: Трябва да се повърнем към ония норми, които природата създала.
Като намаляваш материята, трябва да увеличаваш силата. Човек, който иска да бъде голям по количество, ще увеличава материята, но ще намалява своята сила. Тия, големите хора са много неподвижни. Да кажем, имате един слон за големи работи, но за малките работи какво ще прави слонът? Отде ще го прекарате?
Казвам: Трябва да се повърнем към ония норми, които природата създала.
Единица светлина подразбира един зародиш, който носи цялото в себе си. Единицата винаги разбира, което може да произведе множество. Единицата цяло е зародиш, което може да произведе множество. Множеството е качество на единицата, че единицата може да се размножава, множеството да се дели. Туй, което наричат части на единицата, то е безброй частици, които се съдържат в единицата.
към беседата >>
Какви бяха положенията на миналата лекция?
Какви бяха положенията на миналата лекция?
към беседата >>
Единица светлина подразбира един зародиш, който носи цялото в себе си.
Човек, който иска да бъде голям по количество, ще увеличава материята, но ще намалява своята сила. Тия, големите хора са много неподвижни. Да кажем, имате един слон за големи работи, но за малките работи какво ще прави слонът? Отде ще го прекарате? Казвам: Трябва да се повърнем към ония норми, които природата създала.
Единица светлина подразбира един зародиш, който носи цялото в себе си.
Единицата винаги разбира, което може да произведе множество. Единицата цяло е зародиш, което може да произведе множество. Множеството е качество на единицата, че единицата може да се размножава, множеството да се дели. Туй, което наричат части на единицата, то е безброй частици, които се съдържат в единицата. То са възможности, при които цялото се развива.
към беседата >>
Кое е онова, което заставя хората да слизат надолу?
Кое е онова, което заставя хората да слизат надолу?
Кое кара хората да слизат в земята, да се задълбочават? Доброволно ли става? Какво разбирате под думата „мъчение“? В обикновения смисъл какво схващате, когато човек се мъчи? Колко неща има в мъчението?
към беседата >>
Единицата винаги разбира, което може да произведе множество.
Тия, големите хора са много неподвижни. Да кажем, имате един слон за големи работи, но за малките работи какво ще прави слонът? Отде ще го прекарате? Казвам: Трябва да се повърнем към ония норми, които природата създала. Единица светлина подразбира един зародиш, който носи цялото в себе си.
Единицата винаги разбира, което може да произведе множество.
Единицата цяло е зародиш, което може да произведе множество. Множеството е качество на единицата, че единицата може да се размножава, множеството да се дели. Туй, което наричат части на единицата, то е безброй частици, които се съдържат в единицата. То са възможности, при които цялото се развива. То е закон на човешкото развитие.
към беседата >>
Кое кара хората да слизат в земята, да се задълбочават?
Кое е онова, което заставя хората да слизат надолу?
Кое кара хората да слизат в земята, да се задълбочават?
Доброволно ли става? Какво разбирате под думата „мъчение“? В обикновения смисъл какво схващате, когато човек се мъчи? Колко неща има в мъчението? Искаш да извадиш нещо отдолу нагоре или снемеш нещо отгоре надолу.
към беседата >>
Единицата цяло е зародиш, което може да произведе множество.
Да кажем, имате един слон за големи работи, но за малките работи какво ще прави слонът? Отде ще го прекарате? Казвам: Трябва да се повърнем към ония норми, които природата създала. Единица светлина подразбира един зародиш, който носи цялото в себе си. Единицата винаги разбира, което може да произведе множество.
Единицата цяло е зародиш, което може да произведе множество.
Множеството е качество на единицата, че единицата може да се размножава, множеството да се дели. Туй, което наричат части на единицата, то е безброй частици, които се съдържат в единицата. То са възможности, при които цялото се развива. То е закон на човешкото развитие. Когато ние искаме да бъдем по-големи, ние трябва да желаем само единицата да се прояви в своите вътрешни качества, които са скрити в нея.
към беседата >>
Доброволно ли става?
Кое е онова, което заставя хората да слизат надолу? Кое кара хората да слизат в земята, да се задълбочават?
Доброволно ли става?
Какво разбирате под думата „мъчение“? В обикновения смисъл какво схващате, когато човек се мъчи? Колко неща има в мъчението? Искаш да извадиш нещо отдолу нагоре или снемеш нещо отгоре надолу. Мъчиш се или да го дигнеш, или да го снемеш.
към беседата >>
Множеството е качество на единицата, че единицата може да се размножава, множеството да се дели.
Отде ще го прекарате? Казвам: Трябва да се повърнем към ония норми, които природата създала. Единица светлина подразбира един зародиш, който носи цялото в себе си. Единицата винаги разбира, което може да произведе множество. Единицата цяло е зародиш, което може да произведе множество.
Множеството е качество на единицата, че единицата може да се размножава, множеството да се дели.
Туй, което наричат части на единицата, то е безброй частици, които се съдържат в единицата. То са възможности, при които цялото се развива. То е закон на човешкото развитие. Когато ние искаме да бъдем по-големи, ние трябва да желаем само единицата да се прояви в своите вътрешни качества, които са скрити в нея. Тази единица става цяло дърво.
към беседата >>
Какво разбирате под думата „мъчение“?
Кое е онова, което заставя хората да слизат надолу? Кое кара хората да слизат в земята, да се задълбочават? Доброволно ли става?
Какво разбирате под думата „мъчение“?
В обикновения смисъл какво схващате, когато човек се мъчи? Колко неща има в мъчението? Искаш да извадиш нещо отдолу нагоре или снемеш нещо отгоре надолу. Мъчиш се или да го дигнеш, или да го снемеш. Запример, една мишка излиза из дупката, намери нещо отвън, задигне го и хайде в дупката, скрие се.
към беседата >>
Туй, което наричат части на единицата, то е безброй частици, които се съдържат в единицата.
Казвам: Трябва да се повърнем към ония норми, които природата създала. Единица светлина подразбира един зародиш, който носи цялото в себе си. Единицата винаги разбира, което може да произведе множество. Единицата цяло е зародиш, което може да произведе множество. Множеството е качество на единицата, че единицата може да се размножава, множеството да се дели.
Туй, което наричат части на единицата, то е безброй частици, които се съдържат в единицата.
То са възможности, при които цялото се развива. То е закон на човешкото развитие. Когато ние искаме да бъдем по-големи, ние трябва да желаем само единицата да се прояви в своите вътрешни качества, които са скрити в нея. Тази единица става цяло дърво. После единицата е практична.
към беседата >>
В обикновения смисъл какво схващате, когато човек се мъчи?
Кое е онова, което заставя хората да слизат надолу? Кое кара хората да слизат в земята, да се задълбочават? Доброволно ли става? Какво разбирате под думата „мъчение“?
В обикновения смисъл какво схващате, когато човек се мъчи?
Колко неща има в мъчението? Искаш да извадиш нещо отдолу нагоре или снемеш нещо отгоре надолу. Мъчиш се или да го дигнеш, или да го снемеш. Запример, една мишка излиза из дупката, намери нещо отвън, задигне го и хайде в дупката, скрие се. Някой път ония хора, които се мъчат, подаръци им дават.
към беседата >>
То са възможности, при които цялото се развива.
Единица светлина подразбира един зародиш, който носи цялото в себе си. Единицата винаги разбира, което може да произведе множество. Единицата цяло е зародиш, което може да произведе множество. Множеството е качество на единицата, че единицата може да се размножава, множеството да се дели. Туй, което наричат части на единицата, то е безброй частици, които се съдържат в единицата.
То са възможности, при които цялото се развива.
То е закон на човешкото развитие. Когато ние искаме да бъдем по-големи, ние трябва да желаем само единицата да се прояви в своите вътрешни качества, които са скрити в нея. Тази единица става цяло дърво. После единицата е практична. След като завърши целия процес, се смалява.
към беседата >>
Колко неща има в мъчението?
Кое е онова, което заставя хората да слизат надолу? Кое кара хората да слизат в земята, да се задълбочават? Доброволно ли става? Какво разбирате под думата „мъчение“? В обикновения смисъл какво схващате, когато човек се мъчи?
Колко неща има в мъчението?
Искаш да извадиш нещо отдолу нагоре или снемеш нещо отгоре надолу. Мъчиш се или да го дигнеш, или да го снемеш. Запример, една мишка излиза из дупката, намери нещо отвън, задигне го и хайде в дупката, скрие се. Някой път ония хора, които се мъчат, подаръци им дават. Защо не сте доволни от подаръците на един, който се мъчи?
към беседата >>
То е закон на човешкото развитие.
Единицата винаги разбира, което може да произведе множество. Единицата цяло е зародиш, което може да произведе множество. Множеството е качество на единицата, че единицата може да се размножава, множеството да се дели. Туй, което наричат части на единицата, то е безброй частици, които се съдържат в единицата. То са възможности, при които цялото се развива.
То е закон на човешкото развитие.
Когато ние искаме да бъдем по-големи, ние трябва да желаем само единицата да се прояви в своите вътрешни качества, които са скрити в нея. Тази единица става цяло дърво. После единицата е практична. След като завърши целия процес, се смалява. Всичките свои части ги смали, стават достъпни.
към беседата >>
Искаш да извадиш нещо отдолу нагоре или снемеш нещо отгоре надолу.
Кое кара хората да слизат в земята, да се задълбочават? Доброволно ли става? Какво разбирате под думата „мъчение“? В обикновения смисъл какво схващате, когато човек се мъчи? Колко неща има в мъчението?
Искаш да извадиш нещо отдолу нагоре или снемеш нещо отгоре надолу.
Мъчиш се или да го дигнеш, или да го снемеш. Запример, една мишка излиза из дупката, намери нещо отвън, задигне го и хайде в дупката, скрие се. Някой път ония хора, които се мъчат, подаръци им дават. Защо не сте доволни от подаръците на един, който се мъчи? Запример, един разбойник, когото преследват, започва да дава подаръци.
към беседата >>
Когато ние искаме да бъдем по-големи, ние трябва да желаем само единицата да се прояви в своите вътрешни качества, които са скрити в нея.
Единицата цяло е зародиш, което може да произведе множество. Множеството е качество на единицата, че единицата може да се размножава, множеството да се дели. Туй, което наричат части на единицата, то е безброй частици, които се съдържат в единицата. То са възможности, при които цялото се развива. То е закон на човешкото развитие.
Когато ние искаме да бъдем по-големи, ние трябва да желаем само единицата да се прояви в своите вътрешни качества, които са скрити в нея.
Тази единица става цяло дърво. После единицата е практична. След като завърши целия процес, се смалява. Всичките свои части ги смали, стават достъпни. Може да се увеличава, колкото иска и може да се намалява, колкото си иска.
към беседата >>
Мъчиш се или да го дигнеш, или да го снемеш.
Доброволно ли става? Какво разбирате под думата „мъчение“? В обикновения смисъл какво схващате, когато човек се мъчи? Колко неща има в мъчението? Искаш да извадиш нещо отдолу нагоре или снемеш нещо отгоре надолу.
Мъчиш се или да го дигнеш, или да го снемеш.
Запример, една мишка излиза из дупката, намери нещо отвън, задигне го и хайде в дупката, скрие се. Някой път ония хора, които се мъчат, подаръци им дават. Защо не сте доволни от подаръците на един, който се мъчи? Запример, един разбойник, когото преследват, започва да дава подаръци. Защо хората ги е страх от подаръците на разбойниците?
към беседата >>
Тази единица става цяло дърво.
Множеството е качество на единицата, че единицата може да се размножава, множеството да се дели. Туй, което наричат части на единицата, то е безброй частици, които се съдържат в единицата. То са възможности, при които цялото се развива. То е закон на човешкото развитие. Когато ние искаме да бъдем по-големи, ние трябва да желаем само единицата да се прояви в своите вътрешни качества, които са скрити в нея.
Тази единица става цяло дърво.
После единицата е практична. След като завърши целия процес, се смалява. Всичките свои части ги смали, стават достъпни. Може да се увеличава, колкото иска и може да се намалява, колкото си иска. Туй, което се увеличава, е множество.
към беседата >>
Запример, една мишка излиза из дупката, намери нещо отвън, задигне го и хайде в дупката, скрие се.
Какво разбирате под думата „мъчение“? В обикновения смисъл какво схващате, когато човек се мъчи? Колко неща има в мъчението? Искаш да извадиш нещо отдолу нагоре или снемеш нещо отгоре надолу. Мъчиш се или да го дигнеш, или да го снемеш.
Запример, една мишка излиза из дупката, намери нещо отвън, задигне го и хайде в дупката, скрие се.
Някой път ония хора, които се мъчат, подаръци им дават. Защо не сте доволни от подаръците на един, който се мъчи? Запример, един разбойник, когото преследват, започва да дава подаръци. Защо хората ги е страх от подаръците на разбойниците? И тия, които гонят разбойниците, и те им дават подаръци.
към беседата >>
После единицата е практична.
Туй, което наричат части на единицата, то е безброй частици, които се съдържат в единицата. То са възможности, при които цялото се развива. То е закон на човешкото развитие. Когато ние искаме да бъдем по-големи, ние трябва да желаем само единицата да се прояви в своите вътрешни качества, които са скрити в нея. Тази единица става цяло дърво.
После единицата е практична.
След като завърши целия процес, се смалява. Всичките свои части ги смали, стават достъпни. Може да се увеличава, колкото иска и може да се намалява, колкото си иска. Туй, което се увеличава, е множество. Когато един човек иска да стане виден, тогава не се увеличава единицата, увеличават се частите.
към беседата >>
Някой път ония хора, които се мъчат, подаръци им дават.
В обикновения смисъл какво схващате, когато човек се мъчи? Колко неща има в мъчението? Искаш да извадиш нещо отдолу нагоре или снемеш нещо отгоре надолу. Мъчиш се или да го дигнеш, или да го снемеш. Запример, една мишка излиза из дупката, намери нещо отвън, задигне го и хайде в дупката, скрие се.
Някой път ония хора, които се мъчат, подаръци им дават.
Защо не сте доволни от подаръците на един, който се мъчи? Запример, един разбойник, когото преследват, започва да дава подаръци. Защо хората ги е страх от подаръците на разбойниците? И тия, които гонят разбойниците, и те им дават подаръци.
към беседата >>
След като завърши целия процес, се смалява.
То са възможности, при които цялото се развива. То е закон на човешкото развитие. Когато ние искаме да бъдем по-големи, ние трябва да желаем само единицата да се прояви в своите вътрешни качества, които са скрити в нея. Тази единица става цяло дърво. После единицата е практична.
След като завърши целия процес, се смалява.
Всичките свои части ги смали, стават достъпни. Може да се увеличава, колкото иска и може да се намалява, колкото си иска. Туй, което се увеличава, е множество. Когато един човек иска да стане виден, тогава не се увеличава единицата, увеличават се частите. Единицата се увеличава, за да могат частите да се проявят.
към беседата >>
Защо не сте доволни от подаръците на един, който се мъчи?
Колко неща има в мъчението? Искаш да извадиш нещо отдолу нагоре или снемеш нещо отгоре надолу. Мъчиш се или да го дигнеш, или да го снемеш. Запример, една мишка излиза из дупката, намери нещо отвън, задигне го и хайде в дупката, скрие се. Някой път ония хора, които се мъчат, подаръци им дават.
Защо не сте доволни от подаръците на един, който се мъчи?
Запример, един разбойник, когото преследват, започва да дава подаръци. Защо хората ги е страх от подаръците на разбойниците? И тия, които гонят разбойниците, и те им дават подаръци.
към беседата >>
Всичките свои части ги смали, стават достъпни.
То е закон на човешкото развитие. Когато ние искаме да бъдем по-големи, ние трябва да желаем само единицата да се прояви в своите вътрешни качества, които са скрити в нея. Тази единица става цяло дърво. После единицата е практична. След като завърши целия процес, се смалява.
Всичките свои части ги смали, стават достъпни.
Може да се увеличава, колкото иска и може да се намалява, колкото си иска. Туй, което се увеличава, е множество. Когато един човек иска да стане виден, тогава не се увеличава единицата, увеличават се частите. Единицата се увеличава, за да могат частите да се проявят. Защото, ако единицата не се проявява, и частите не могат да се проявят.
към беседата >>
Запример, един разбойник, когото преследват, започва да дава подаръци.
Искаш да извадиш нещо отдолу нагоре или снемеш нещо отгоре надолу. Мъчиш се или да го дигнеш, или да го снемеш. Запример, една мишка излиза из дупката, намери нещо отвън, задигне го и хайде в дупката, скрие се. Някой път ония хора, които се мъчат, подаръци им дават. Защо не сте доволни от подаръците на един, който се мъчи?
Запример, един разбойник, когото преследват, започва да дава подаръци.
Защо хората ги е страх от подаръците на разбойниците? И тия, които гонят разбойниците, и те им дават подаръци.
към беседата >>
Може да се увеличава, колкото иска и може да се намалява, колкото си иска.
Когато ние искаме да бъдем по-големи, ние трябва да желаем само единицата да се прояви в своите вътрешни качества, които са скрити в нея. Тази единица става цяло дърво. После единицата е практична. След като завърши целия процес, се смалява. Всичките свои части ги смали, стават достъпни.
Може да се увеличава, колкото иска и може да се намалява, колкото си иска.
Туй, което се увеличава, е множество. Когато един човек иска да стане виден, тогава не се увеличава единицата, увеличават се частите. Единицата се увеличава, за да могат частите да се проявят. Защото, ако единицата не се проявява, и частите не могат да се проявят. Ако тя не се увеличава, и частите остават неизменни.
към беседата >>
Защо хората ги е страх от подаръците на разбойниците?
Мъчиш се или да го дигнеш, или да го снемеш. Запример, една мишка излиза из дупката, намери нещо отвън, задигне го и хайде в дупката, скрие се. Някой път ония хора, които се мъчат, подаръци им дават. Защо не сте доволни от подаръците на един, който се мъчи? Запример, един разбойник, когото преследват, започва да дава подаръци.
Защо хората ги е страх от подаръците на разбойниците?
И тия, които гонят разбойниците, и те им дават подаръци.
към беседата >>
Туй, което се увеличава, е множество.
Тази единица става цяло дърво. После единицата е практична. След като завърши целия процес, се смалява. Всичките свои части ги смали, стават достъпни. Може да се увеличава, колкото иска и може да се намалява, колкото си иска.
Туй, което се увеличава, е множество.
Когато един човек иска да стане виден, тогава не се увеличава единицата, увеличават се частите. Единицата се увеличава, за да могат частите да се проявят. Защото, ако единицата не се проявява, и частите не могат да се проявят. Ако тя не се увеличава, и частите остават неизменни.
към беседата >>
И тия, които гонят разбойниците, и те им дават подаръци.
Запример, една мишка излиза из дупката, намери нещо отвън, задигне го и хайде в дупката, скрие се. Някой път ония хора, които се мъчат, подаръци им дават. Защо не сте доволни от подаръците на един, който се мъчи? Запример, един разбойник, когото преследват, започва да дава подаръци. Защо хората ги е страх от подаръците на разбойниците?
И тия, които гонят разбойниците, и те им дават подаръци.
към беседата >>
Когато един човек иска да стане виден, тогава не се увеличава единицата, увеличават се частите.
После единицата е практична. След като завърши целия процес, се смалява. Всичките свои части ги смали, стават достъпни. Може да се увеличава, колкото иска и може да се намалява, колкото си иска. Туй, което се увеличава, е множество.
Когато един човек иска да стане виден, тогава не се увеличава единицата, увеличават се частите.
Единицата се увеличава, за да могат частите да се проявят. Защото, ако единицата не се проявява, и частите не могат да се проявят. Ако тя не се увеличава, и частите остават неизменни.
към беседата >>
Представете си, че беше ви дадена една лекция да развиете: „Основните черти на зрението, слуха, обонянието, вкуса и осезанието“, да дадете съществените различия.
Представете си, че беше ви дадена една лекция да развиете: „Основните черти на зрението, слуха, обонянието, вкуса и осезанието“, да дадете съществените различия.
По какво се отличава, запример, вкуса от осезанието. Запример, имате една идея, която е мъчна за разрешение, към коя категория спада? Или имате някои научни работи, мъчно постижими. Допуснете, че имате една мъчнотия. Имате замръзнала вода и имате една малка дупчица, дето да прекарате една игла.
към беседата >>
Единицата се увеличава, за да могат частите да се проявят.
След като завърши целия процес, се смалява. Всичките свои части ги смали, стават достъпни. Може да се увеличава, колкото иска и може да се намалява, колкото си иска. Туй, което се увеличава, е множество. Когато един човек иска да стане виден, тогава не се увеличава единицата, увеличават се частите.
Единицата се увеличава, за да могат частите да се проявят.
Защото, ако единицата не се проявява, и частите не могат да се проявят. Ако тя не се увеличава, и частите остават неизменни.
към беседата >>
По какво се отличава, запример, вкуса от осезанието.
Представете си, че беше ви дадена една лекция да развиете: „Основните черти на зрението, слуха, обонянието, вкуса и осезанието“, да дадете съществените различия.
По какво се отличава, запример, вкуса от осезанието.
Запример, имате една идея, която е мъчна за разрешение, към коя категория спада? Или имате някои научни работи, мъчно постижими. Допуснете, че имате една мъчнотия. Имате замръзнала вода и имате една малка дупчица, дето да прекарате една игла. Как ще прекарате замръзналата вода през тази малката дупчица?
към беседата >>
Защото, ако единицата не се проявява, и частите не могат да се проявят.
Всичките свои части ги смали, стават достъпни. Може да се увеличава, колкото иска и може да се намалява, колкото си иска. Туй, което се увеличава, е множество. Когато един човек иска да стане виден, тогава не се увеличава единицата, увеличават се частите. Единицата се увеличава, за да могат частите да се проявят.
Защото, ако единицата не се проявява, и частите не могат да се проявят.
Ако тя не се увеличава, и частите остават неизменни.
към беседата >>
Запример, имате една идея, която е мъчна за разрешение, към коя категория спада?
Представете си, че беше ви дадена една лекция да развиете: „Основните черти на зрението, слуха, обонянието, вкуса и осезанието“, да дадете съществените различия. По какво се отличава, запример, вкуса от осезанието.
Запример, имате една идея, която е мъчна за разрешение, към коя категория спада?
Или имате някои научни работи, мъчно постижими. Допуснете, че имате една мъчнотия. Имате замръзнала вода и имате една малка дупчица, дето да прекарате една игла. Как ще прекарате замръзналата вода през тази малката дупчица? Какво трябва да направите?
към беседата >>
Ако тя не се увеличава, и частите остават неизменни.
Може да се увеличава, колкото иска и може да се намалява, колкото си иска. Туй, което се увеличава, е множество. Когато един човек иска да стане виден, тогава не се увеличава единицата, увеличават се частите. Единицата се увеличава, за да могат частите да се проявят. Защото, ако единицата не се проявява, и частите не могат да се проявят.
Ако тя не се увеличава, и частите остават неизменни.
към беседата >>
Или имате някои научни работи, мъчно постижими.
Представете си, че беше ви дадена една лекция да развиете: „Основните черти на зрението, слуха, обонянието, вкуса и осезанието“, да дадете съществените различия. По какво се отличава, запример, вкуса от осезанието. Запример, имате една идея, която е мъчна за разрешение, към коя категория спада?
Или имате някои научни работи, мъчно постижими.
Допуснете, че имате една мъчнотия. Имате замръзнала вода и имате една малка дупчица, дето да прекарате една игла. Как ще прекарате замръзналата вода през тази малката дупчица? Какво трябва да направите? Трябва да разтопите водата, нищо повече.
към беседата >>
Сега допуснете, че вашето око ви е малко.
Сега допуснете, че вашето око ви е малко.
Защо ви е потребно голямо око? Природата не е турила голямо око като диня. Туй, малкото око, е толкоз практично, че вижда много работи. Яви се желание да бъде окото по-голямо или искате носът ви да бъде по-голям. Един нос може да бъде 6–7 сантиметра.
към беседата >>
Допуснете, че имате една мъчнотия.
Представете си, че беше ви дадена една лекция да развиете: „Основните черти на зрението, слуха, обонянието, вкуса и осезанието“, да дадете съществените различия. По какво се отличава, запример, вкуса от осезанието. Запример, имате една идея, която е мъчна за разрешение, към коя категория спада? Или имате някои научни работи, мъчно постижими.
Допуснете, че имате една мъчнотия.
Имате замръзнала вода и имате една малка дупчица, дето да прекарате една игла. Как ще прекарате замръзналата вода през тази малката дупчица? Какво трябва да направите? Трябва да разтопите водата, нищо повече.
към беседата >>
Защо ви е потребно голямо око?
Сега допуснете, че вашето око ви е малко.
Защо ви е потребно голямо око?
Природата не е турила голямо око като диня. Туй, малкото око, е толкоз практично, че вижда много работи. Яви се желание да бъде окото по-голямо или искате носът ви да бъде по-голям. Един нос може да бъде 6–7 сантиметра. Мерили ли сте си лицето колко е дълго?
към беседата >>
Имате замръзнала вода и имате една малка дупчица, дето да прекарате една игла.
Представете си, че беше ви дадена една лекция да развиете: „Основните черти на зрението, слуха, обонянието, вкуса и осезанието“, да дадете съществените различия. По какво се отличава, запример, вкуса от осезанието. Запример, имате една идея, която е мъчна за разрешение, към коя категория спада? Или имате някои научни работи, мъчно постижими. Допуснете, че имате една мъчнотия.
Имате замръзнала вода и имате една малка дупчица, дето да прекарате една игла.
Как ще прекарате замръзналата вода през тази малката дупчица? Какво трябва да направите? Трябва да разтопите водата, нищо повече.
към беседата >>
Природата не е турила голямо око като диня.
Сега допуснете, че вашето око ви е малко. Защо ви е потребно голямо око?
Природата не е турила голямо око като диня.
Туй, малкото око, е толкоз практично, че вижда много работи. Яви се желание да бъде окото по-голямо или искате носът ви да бъде по-голям. Един нос може да бъде 6–7 сантиметра. Мерили ли сте си лицето колко е дълго? Едно лице, което е дълго 19 сантиметра дължина, колко трябва да бъде носът?
към беседата >>
Как ще прекарате замръзналата вода през тази малката дупчица?
По какво се отличава, запример, вкуса от осезанието. Запример, имате една идея, която е мъчна за разрешение, към коя категория спада? Или имате някои научни работи, мъчно постижими. Допуснете, че имате една мъчнотия. Имате замръзнала вода и имате една малка дупчица, дето да прекарате една игла.
Как ще прекарате замръзналата вода през тази малката дупчица?
Какво трябва да направите? Трябва да разтопите водата, нищо повече.
към беседата >>
Туй, малкото око, е толкоз практично, че вижда много работи.
Сега допуснете, че вашето око ви е малко. Защо ви е потребно голямо око? Природата не е турила голямо око като диня.
Туй, малкото око, е толкоз практично, че вижда много работи.
Яви се желание да бъде окото по-голямо или искате носът ви да бъде по-голям. Един нос може да бъде 6–7 сантиметра. Мерили ли сте си лицето колко е дълго? Едно лице, което е дълго 19 сантиметра дължина, колко трябва да бъде носът? Да кажем, 15 сантиметра е дълго лицето, колко трябва да бъде носът?
към беседата >>
Какво трябва да направите?
Запример, имате една идея, която е мъчна за разрешение, към коя категория спада? Или имате някои научни работи, мъчно постижими. Допуснете, че имате една мъчнотия. Имате замръзнала вода и имате една малка дупчица, дето да прекарате една игла. Как ще прекарате замръзналата вода през тази малката дупчица?
Какво трябва да направите?
Трябва да разтопите водата, нищо повече.
към беседата >>
Яви се желание да бъде окото по-голямо или искате носът ви да бъде по-голям.
Сега допуснете, че вашето око ви е малко. Защо ви е потребно голямо око? Природата не е турила голямо око като диня. Туй, малкото око, е толкоз практично, че вижда много работи.
Яви се желание да бъде окото по-голямо или искате носът ви да бъде по-голям.
Един нос може да бъде 6–7 сантиметра. Мерили ли сте си лицето колко е дълго? Едно лице, което е дълго 19 сантиметра дължина, колко трябва да бъде носът? Да кажем, 15 сантиметра е дълго лицето, колко трябва да бъде носът? Челото пет сантиметра, носът пет сантиметра и брадата пет сантиметра.
към беседата >>
Трябва да разтопите водата, нищо повече.
Или имате някои научни работи, мъчно постижими. Допуснете, че имате една мъчнотия. Имате замръзнала вода и имате една малка дупчица, дето да прекарате една игла. Как ще прекарате замръзналата вода през тази малката дупчица? Какво трябва да направите?
Трябва да разтопите водата, нищо повече.
към беседата >>
Един нос може да бъде 6–7 сантиметра.
Сега допуснете, че вашето око ви е малко. Защо ви е потребно голямо око? Природата не е турила голямо око като диня. Туй, малкото око, е толкоз практично, че вижда много работи. Яви се желание да бъде окото по-голямо или искате носът ви да бъде по-голям.
Един нос може да бъде 6–7 сантиметра.
Мерили ли сте си лицето колко е дълго? Едно лице, което е дълго 19 сантиметра дължина, колко трябва да бъде носът? Да кажем, 15 сантиметра е дълго лицето, колко трябва да бъде носът? Челото пет сантиметра, носът пет сантиметра и брадата пет сантиметра. Или искате десет сантиметра нос.
към беседата >>
Допуснете сега, че един кръчмар има вино, хубаво вино.
Допуснете сега, че един кръчмар има вино, хубаво вино.
Защо обича той да кръщава виното си, защо обича да му туря вода, защо не оставя виното такова, каквото е по естество, но обича да туря вода във виното? Какви са съображенията му? От гледището на обществото, какво зло има? Той разредява виното, но го продава скъпо. Сега кое вино е по-вредно, разреденото вино или хас виното?
към беседата >>
Мерили ли сте си лицето колко е дълго?
Защо ви е потребно голямо око? Природата не е турила голямо око като диня. Туй, малкото око, е толкоз практично, че вижда много работи. Яви се желание да бъде окото по-голямо или искате носът ви да бъде по-голям. Един нос може да бъде 6–7 сантиметра.
Мерили ли сте си лицето колко е дълго?
Едно лице, което е дълго 19 сантиметра дължина, колко трябва да бъде носът? Да кажем, 15 сантиметра е дълго лицето, колко трябва да бъде носът? Челото пет сантиметра, носът пет сантиметра и брадата пет сантиметра. Или искате десет сантиметра нос. Защо ви е десет сантиметра нос?
към беседата >>
Защо обича той да кръщава виното си, защо обича да му туря вода, защо не оставя виното такова, каквото е по естество, но обича да туря вода във виното?
Допуснете сега, че един кръчмар има вино, хубаво вино.
Защо обича той да кръщава виното си, защо обича да му туря вода, защо не оставя виното такова, каквото е по естество, но обича да туря вода във виното?
Какви са съображенията му? От гледището на обществото, какво зло има? Той разредява виното, но го продава скъпо. Сега кое вино е по-вредно, разреденото вино или хас виното? Вие, запример, разрешавате социални въпроси и искате синца да нямате мъчнотии.
към беседата >>
Едно лице, което е дълго 19 сантиметра дължина, колко трябва да бъде носът?
Природата не е турила голямо око като диня. Туй, малкото око, е толкоз практично, че вижда много работи. Яви се желание да бъде окото по-голямо или искате носът ви да бъде по-голям. Един нос може да бъде 6–7 сантиметра. Мерили ли сте си лицето колко е дълго?
Едно лице, което е дълго 19 сантиметра дължина, колко трябва да бъде носът?
Да кажем, 15 сантиметра е дълго лицето, колко трябва да бъде носът? Челото пет сантиметра, носът пет сантиметра и брадата пет сантиметра. Или искате десет сантиметра нос. Защо ви е десет сантиметра нос? Ако вашият нос е два сантиметра, значи месечината ви повлияла.
към беседата >>
Какви са съображенията му?
Допуснете сега, че един кръчмар има вино, хубаво вино. Защо обича той да кръщава виното си, защо обича да му туря вода, защо не оставя виното такова, каквото е по естество, но обича да туря вода във виното?
Какви са съображенията му?
От гледището на обществото, какво зло има? Той разредява виното, но го продава скъпо. Сега кое вино е по-вредно, разреденото вино или хас виното? Вие, запример, разрешавате социални въпроси и искате синца да нямате мъчнотии. Представете си сега, че нямате мъчнотии.
към беседата >>
Да кажем, 15 сантиметра е дълго лицето, колко трябва да бъде носът?
Туй, малкото око, е толкоз практично, че вижда много работи. Яви се желание да бъде окото по-голямо или искате носът ви да бъде по-голям. Един нос може да бъде 6–7 сантиметра. Мерили ли сте си лицето колко е дълго? Едно лице, което е дълго 19 сантиметра дължина, колко трябва да бъде носът?
Да кажем, 15 сантиметра е дълго лицето, колко трябва да бъде носът?
Челото пет сантиметра, носът пет сантиметра и брадата пет сантиметра. Или искате десет сантиметра нос. Защо ви е десет сантиметра нос? Ако вашият нос е два сантиметра, значи месечината ви повлияла. Той останал в развитието на месечината.
към беседата >>
От гледището на обществото, какво зло има?
Допуснете сега, че един кръчмар има вино, хубаво вино. Защо обича той да кръщава виното си, защо обича да му туря вода, защо не оставя виното такова, каквото е по естество, но обича да туря вода във виното? Какви са съображенията му?
От гледището на обществото, какво зло има?
Той разредява виното, но го продава скъпо. Сега кое вино е по-вредно, разреденото вино или хас виното? Вие, запример, разрешавате социални въпроси и искате синца да нямате мъчнотии. Представете си сега, че нямате мъчнотии. Не искате да газите кал, искате времето да бъде сухо, дъжд да няма.
към беседата >>
Челото пет сантиметра, носът пет сантиметра и брадата пет сантиметра.
Яви се желание да бъде окото по-голямо или искате носът ви да бъде по-голям. Един нос може да бъде 6–7 сантиметра. Мерили ли сте си лицето колко е дълго? Едно лице, което е дълго 19 сантиметра дължина, колко трябва да бъде носът? Да кажем, 15 сантиметра е дълго лицето, колко трябва да бъде носът?
Челото пет сантиметра, носът пет сантиметра и брадата пет сантиметра.
Или искате десет сантиметра нос. Защо ви е десет сантиметра нос? Ако вашият нос е два сантиметра, значи месечината ви повлияла. Той останал в развитието на месечината. Казва: „Много ум не ти трябва“.
към беседата >>
Той разредява виното, но го продава скъпо.
Допуснете сега, че един кръчмар има вино, хубаво вино. Защо обича той да кръщава виното си, защо обича да му туря вода, защо не оставя виното такова, каквото е по естество, но обича да туря вода във виното? Какви са съображенията му? От гледището на обществото, какво зло има?
Той разредява виното, но го продава скъпо.
Сега кое вино е по-вредно, разреденото вино или хас виното? Вие, запример, разрешавате социални въпроси и искате синца да нямате мъчнотии. Представете си сега, че нямате мъчнотии. Не искате да газите кал, искате времето да бъде сухо, дъжд да няма. Щом има дъжд, ще има кал, ще залепне на обущата ви.
към беседата >>
Или искате десет сантиметра нос.
Един нос може да бъде 6–7 сантиметра. Мерили ли сте си лицето колко е дълго? Едно лице, което е дълго 19 сантиметра дължина, колко трябва да бъде носът? Да кажем, 15 сантиметра е дълго лицето, колко трябва да бъде носът? Челото пет сантиметра, носът пет сантиметра и брадата пет сантиметра.
Или искате десет сантиметра нос.
Защо ви е десет сантиметра нос? Ако вашият нос е два сантиметра, значи месечината ви повлияла. Той останал в развитието на месечината. Казва: „Много ум не ти трябва“. Дългият нос е крайно користолюбив, иска да бъде голям богаташ.
към беседата >>
Сега кое вино е по-вредно, разреденото вино или хас виното?
Допуснете сега, че един кръчмар има вино, хубаво вино. Защо обича той да кръщава виното си, защо обича да му туря вода, защо не оставя виното такова, каквото е по естество, но обича да туря вода във виното? Какви са съображенията му? От гледището на обществото, какво зло има? Той разредява виното, но го продава скъпо.
Сега кое вино е по-вредно, разреденото вино или хас виното?
Вие, запример, разрешавате социални въпроси и искате синца да нямате мъчнотии. Представете си сега, че нямате мъчнотии. Не искате да газите кал, искате времето да бъде сухо, дъжд да няма. Щом има дъжд, ще има кал, ще залепне на обущата ви. Вие искате да не се окалват обущата ви.
към беседата >>
Защо ви е десет сантиметра нос?
Мерили ли сте си лицето колко е дълго? Едно лице, което е дълго 19 сантиметра дължина, колко трябва да бъде носът? Да кажем, 15 сантиметра е дълго лицето, колко трябва да бъде носът? Челото пет сантиметра, носът пет сантиметра и брадата пет сантиметра. Или искате десет сантиметра нос.
Защо ви е десет сантиметра нос?
Ако вашият нос е два сантиметра, значи месечината ви повлияла. Той останал в развитието на месечината. Казва: „Много ум не ти трябва“. Дългият нос е крайно користолюбив, иска да бъде голям богаташ. Ако носът е три сантиметра, той е юпитеровски нос.
към беседата >>
Вие, запример, разрешавате социални въпроси и искате синца да нямате мъчнотии.
Защо обича той да кръщава виното си, защо обича да му туря вода, защо не оставя виното такова, каквото е по естество, но обича да туря вода във виното? Какви са съображенията му? От гледището на обществото, какво зло има? Той разредява виното, но го продава скъпо. Сега кое вино е по-вредно, разреденото вино или хас виното?
Вие, запример, разрешавате социални въпроси и искате синца да нямате мъчнотии.
Представете си сега, че нямате мъчнотии. Не искате да газите кал, искате времето да бъде сухо, дъжд да няма. Щом има дъжд, ще има кал, ще залепне на обущата ви. Вие искате да не се окалват обущата ви. Представете си, че няма никаква кал, какво ще стане?
към беседата >>
Ако вашият нос е два сантиметра, значи месечината ви повлияла.
Едно лице, което е дълго 19 сантиметра дължина, колко трябва да бъде носът? Да кажем, 15 сантиметра е дълго лицето, колко трябва да бъде носът? Челото пет сантиметра, носът пет сантиметра и брадата пет сантиметра. Или искате десет сантиметра нос. Защо ви е десет сантиметра нос?
Ако вашият нос е два сантиметра, значи месечината ви повлияла.
Той останал в развитието на месечината. Казва: „Много ум не ти трябва“. Дългият нос е крайно користолюбив, иска да бъде голям богаташ. Ако носът е три сантиметра, той е юпитеровски нос. Достойнство има.
към беседата >>
Представете си сега, че нямате мъчнотии.
Какви са съображенията му? От гледището на обществото, какво зло има? Той разредява виното, но го продава скъпо. Сега кое вино е по-вредно, разреденото вино или хас виното? Вие, запример, разрешавате социални въпроси и искате синца да нямате мъчнотии.
Представете си сега, че нямате мъчнотии.
Не искате да газите кал, искате времето да бъде сухо, дъжд да няма. Щом има дъжд, ще има кал, ще залепне на обущата ви. Вие искате да не се окалват обущата ви. Представете си, че няма никаква кал, какво ще стане? Ще дойде праха.
към беседата >>
Той останал в развитието на месечината.
Да кажем, 15 сантиметра е дълго лицето, колко трябва да бъде носът? Челото пет сантиметра, носът пет сантиметра и брадата пет сантиметра. Или искате десет сантиметра нос. Защо ви е десет сантиметра нос? Ако вашият нос е два сантиметра, значи месечината ви повлияла.
Той останал в развитието на месечината.
Казва: „Много ум не ти трябва“. Дългият нос е крайно користолюбив, иска да бъде голям богаташ. Ако носът е три сантиметра, той е юпитеровски нос. Достойнство има. Всичките носове, които искат да ги не обиждат, то е 3 сантиметра нос.
към беседата >>
Не искате да газите кал, искате времето да бъде сухо, дъжд да няма.
От гледището на обществото, какво зло има? Той разредява виното, но го продава скъпо. Сега кое вино е по-вредно, разреденото вино или хас виното? Вие, запример, разрешавате социални въпроси и искате синца да нямате мъчнотии. Представете си сега, че нямате мъчнотии.
Не искате да газите кал, искате времето да бъде сухо, дъжд да няма.
Щом има дъжд, ще има кал, ще залепне на обущата ви. Вие искате да не се окалват обущата ви. Представете си, че няма никаква кал, какво ще стане? Ще дойде праха. Калта се лепи по обущата, дойде прахът, не се лепи по обущата, но влиза в носа.
към беседата >>
Казва: „Много ум не ти трябва“.
Челото пет сантиметра, носът пет сантиметра и брадата пет сантиметра. Или искате десет сантиметра нос. Защо ви е десет сантиметра нос? Ако вашият нос е два сантиметра, значи месечината ви повлияла. Той останал в развитието на месечината.
Казва: „Много ум не ти трябва“.
Дългият нос е крайно користолюбив, иска да бъде голям богаташ. Ако носът е три сантиметра, той е юпитеровски нос. Достойнство има. Всичките носове, които искат да ги не обиждат, то е 3 сантиметра нос. Този, който иска много богатство да има, той е четири сантиметра.
към беседата >>
Щом има дъжд, ще има кал, ще залепне на обущата ви.
Той разредява виното, но го продава скъпо. Сега кое вино е по-вредно, разреденото вино или хас виното? Вие, запример, разрешавате социални въпроси и искате синца да нямате мъчнотии. Представете си сега, че нямате мъчнотии. Не искате да газите кал, искате времето да бъде сухо, дъжд да няма.
Щом има дъжд, ще има кал, ще залепне на обущата ви.
Вие искате да не се окалват обущата ви. Представете си, че няма никаква кал, какво ще стане? Ще дойде праха. Калта се лепи по обущата, дойде прахът, не се лепи по обущата, но влиза в носа. Какво сте спечелили – избавихте обущата от кал, но направихте вреда на носа си.
към беседата >>
Дългият нос е крайно користолюбив, иска да бъде голям богаташ.
Или искате десет сантиметра нос. Защо ви е десет сантиметра нос? Ако вашият нос е два сантиметра, значи месечината ви повлияла. Той останал в развитието на месечината. Казва: „Много ум не ти трябва“.
Дългият нос е крайно користолюбив, иска да бъде голям богаташ.
Ако носът е три сантиметра, той е юпитеровски нос. Достойнство има. Всичките носове, които искат да ги не обиждат, то е 3 сантиметра нос. Този, който иска много богатство да има, той е четири сантиметра. С търговия, който иска да се занимава, той е пет сантиметра.
към беседата >>
Вие искате да не се окалват обущата ви.
Сега кое вино е по-вредно, разреденото вино или хас виното? Вие, запример, разрешавате социални въпроси и искате синца да нямате мъчнотии. Представете си сега, че нямате мъчнотии. Не искате да газите кал, искате времето да бъде сухо, дъжд да няма. Щом има дъжд, ще има кал, ще залепне на обущата ви.
Вие искате да не се окалват обущата ви.
Представете си, че няма никаква кал, какво ще стане? Ще дойде праха. Калта се лепи по обущата, дойде прахът, не се лепи по обущата, но влиза в носа. Какво сте спечелили – избавихте обущата от кал, но направихте вреда на носа си. Кое за предпочитане, калта или праха, да избереш праха да се не окалят обущата и да увредиш носа или да окаляш краката си и носът да е свободен.
към беседата >>
Ако носът е три сантиметра, той е юпитеровски нос.
Защо ви е десет сантиметра нос? Ако вашият нос е два сантиметра, значи месечината ви повлияла. Той останал в развитието на месечината. Казва: „Много ум не ти трябва“. Дългият нос е крайно користолюбив, иска да бъде голям богаташ.
Ако носът е три сантиметра, той е юпитеровски нос.
Достойнство има. Всичките носове, които искат да ги не обиждат, то е 3 сантиметра нос. Този, който иска много богатство да има, той е четири сантиметра. С търговия, който иска да се занимава, той е пет сантиметра. Който се занимава с любовни работи, той е 6 сантиметра.
към беседата >>
Представете си, че няма никаква кал, какво ще стане?
Вие, запример, разрешавате социални въпроси и искате синца да нямате мъчнотии. Представете си сега, че нямате мъчнотии. Не искате да газите кал, искате времето да бъде сухо, дъжд да няма. Щом има дъжд, ще има кал, ще залепне на обущата ви. Вие искате да не се окалват обущата ви.
Представете си, че няма никаква кал, какво ще стане?
Ще дойде праха. Калта се лепи по обущата, дойде прахът, не се лепи по обущата, но влиза в носа. Какво сте спечелили – избавихте обущата от кал, но направихте вреда на носа си. Кое за предпочитане, калта или праха, да избереш праха да се не окалят обущата и да увредиш носа или да окаляш краката си и носът да е свободен. Алтернатива няма.
към беседата >>
Достойнство има.
Ако вашият нос е два сантиметра, значи месечината ви повлияла. Той останал в развитието на месечината. Казва: „Много ум не ти трябва“. Дългият нос е крайно користолюбив, иска да бъде голям богаташ. Ако носът е три сантиметра, той е юпитеровски нос.
Достойнство има.
Всичките носове, които искат да ги не обиждат, то е 3 сантиметра нос. Този, който иска много богатство да има, той е четири сантиметра. С търговия, който иска да се занимава, той е пет сантиметра. Който се занимава с любовни работи, той е 6 сантиметра. Който е 7 сантиметра, е на нещастие.
към беседата >>
Ще дойде праха.
Представете си сега, че нямате мъчнотии. Не искате да газите кал, искате времето да бъде сухо, дъжд да няма. Щом има дъжд, ще има кал, ще залепне на обущата ви. Вие искате да не се окалват обущата ви. Представете си, че няма никаква кал, какво ще стане?
Ще дойде праха.
Калта се лепи по обущата, дойде прахът, не се лепи по обущата, но влиза в носа. Какво сте спечелили – избавихте обущата от кал, но направихте вреда на носа си. Кое за предпочитане, калта или праха, да избереш праха да се не окалят обущата и да увредиш носа или да окаляш краката си и носът да е свободен. Алтернатива няма. Кое бихте предпочели?
към беседата >>
Всичките носове, които искат да ги не обиждат, то е 3 сантиметра нос.
Той останал в развитието на месечината. Казва: „Много ум не ти трябва“. Дългият нос е крайно користолюбив, иска да бъде голям богаташ. Ако носът е три сантиметра, той е юпитеровски нос. Достойнство има.
Всичките носове, които искат да ги не обиждат, то е 3 сантиметра нос.
Този, който иска много богатство да има, той е четири сантиметра. С търговия, който иска да се занимава, той е пет сантиметра. Който се занимава с любовни работи, той е 6 сантиметра. Който е 7 сантиметра, е на нещастие. Най-дългите носове носят нещастие.
към беседата >>
Калта се лепи по обущата, дойде прахът, не се лепи по обущата, но влиза в носа.
Не искате да газите кал, искате времето да бъде сухо, дъжд да няма. Щом има дъжд, ще има кал, ще залепне на обущата ви. Вие искате да не се окалват обущата ви. Представете си, че няма никаква кал, какво ще стане? Ще дойде праха.
Калта се лепи по обущата, дойде прахът, не се лепи по обущата, но влиза в носа.
Какво сте спечелили – избавихте обущата от кал, но направихте вреда на носа си. Кое за предпочитане, калта или праха, да избереш праха да се не окалят обущата и да увредиш носа или да окаляш краката си и носът да е свободен. Алтернатива няма. Кое бихте предпочели? Някой път разрешавате социални въпроси – да ви е добре да не се окаляте, да не си окаляте краката, не трябва да има дъжд.
към беседата >>
Този, който иска много богатство да има, той е четири сантиметра.
Казва: „Много ум не ти трябва“. Дългият нос е крайно користолюбив, иска да бъде голям богаташ. Ако носът е три сантиметра, той е юпитеровски нос. Достойнство има. Всичките носове, които искат да ги не обиждат, то е 3 сантиметра нос.
Този, който иска много богатство да има, той е четири сантиметра.
С търговия, който иска да се занимава, той е пет сантиметра. Който се занимава с любовни работи, той е 6 сантиметра. Който е 7 сантиметра, е на нещастие. Най-дългите носове носят нещастие. Човек със седем сантиметра нос е сатурнов тип, навсякъде вижда нещастие.
към беседата >>
Какво сте спечелили – избавихте обущата от кал, но направихте вреда на носа си.
Щом има дъжд, ще има кал, ще залепне на обущата ви. Вие искате да не се окалват обущата ви. Представете си, че няма никаква кал, какво ще стане? Ще дойде праха. Калта се лепи по обущата, дойде прахът, не се лепи по обущата, но влиза в носа.
Какво сте спечелили – избавихте обущата от кал, но направихте вреда на носа си.
Кое за предпочитане, калта или праха, да избереш праха да се не окалят обущата и да увредиш носа или да окаляш краката си и носът да е свободен. Алтернатива няма. Кое бихте предпочели? Някой път разрешавате социални въпроси – да ви е добре да не се окаляте, да не си окаляте краката, не трябва да има дъжд.
към беседата >>
С търговия, който иска да се занимава, той е пет сантиметра.
Дългият нос е крайно користолюбив, иска да бъде голям богаташ. Ако носът е три сантиметра, той е юпитеровски нос. Достойнство има. Всичките носове, които искат да ги не обиждат, то е 3 сантиметра нос. Този, който иска много богатство да има, той е четири сантиметра.
С търговия, който иска да се занимава, той е пет сантиметра.
Който се занимава с любовни работи, той е 6 сантиметра. Който е 7 сантиметра, е на нещастие. Най-дългите носове носят нещастие. Човек със седем сантиметра нос е сатурнов тип, навсякъде вижда нещастие. Казва: „Какво да се прави?
към беседата >>
Кое за предпочитане, калта или праха, да избереш праха да се не окалят обущата и да увредиш носа или да окаляш краката си и носът да е свободен.
Вие искате да не се окалват обущата ви. Представете си, че няма никаква кал, какво ще стане? Ще дойде праха. Калта се лепи по обущата, дойде прахът, не се лепи по обущата, но влиза в носа. Какво сте спечелили – избавихте обущата от кал, но направихте вреда на носа си.
Кое за предпочитане, калта или праха, да избереш праха да се не окалят обущата и да увредиш носа или да окаляш краката си и носът да е свободен.
Алтернатива няма. Кое бихте предпочели? Някой път разрешавате социални въпроси – да ви е добре да не се окаляте, да не си окаляте краката, не трябва да има дъжд.
към беседата >>
Който се занимава с любовни работи, той е 6 сантиметра.
Ако носът е три сантиметра, той е юпитеровски нос. Достойнство има. Всичките носове, които искат да ги не обиждат, то е 3 сантиметра нос. Този, който иска много богатство да има, той е четири сантиметра. С търговия, който иска да се занимава, той е пет сантиметра.
Който се занимава с любовни работи, той е 6 сантиметра.
Който е 7 сантиметра, е на нещастие. Най-дългите носове носят нещастие. Човек със седем сантиметра нос е сатурнов тип, навсякъде вижда нещастие. Казва: „Какво да се прави? “ Онзи с 6 сантиметра, той любовни работи търси.
към беседата >>
Алтернатива няма.
Представете си, че няма никаква кал, какво ще стане? Ще дойде праха. Калта се лепи по обущата, дойде прахът, не се лепи по обущата, но влиза в носа. Какво сте спечелили – избавихте обущата от кал, но направихте вреда на носа си. Кое за предпочитане, калта или праха, да избереш праха да се не окалят обущата и да увредиш носа или да окаляш краката си и носът да е свободен.
Алтернатива няма.
Кое бихте предпочели? Някой път разрешавате социални въпроси – да ви е добре да не се окаляте, да не си окаляте краката, не трябва да има дъжд.
към беседата >>
Който е 7 сантиметра, е на нещастие.
Достойнство има. Всичките носове, които искат да ги не обиждат, то е 3 сантиметра нос. Този, който иска много богатство да има, той е четири сантиметра. С търговия, който иска да се занимава, той е пет сантиметра. Който се занимава с любовни работи, той е 6 сантиметра.
Който е 7 сантиметра, е на нещастие.
Най-дългите носове носят нещастие. Човек със седем сантиметра нос е сатурнов тип, навсякъде вижда нещастие. Казва: „Какво да се прави? “ Онзи с 6 сантиметра, той любовни работи търси. Но любовните работи ги уподобявам като един, който се е научил да пие винце.
към беседата >>
Кое бихте предпочели?
Ще дойде праха. Калта се лепи по обущата, дойде прахът, не се лепи по обущата, но влиза в носа. Какво сте спечелили – избавихте обущата от кал, но направихте вреда на носа си. Кое за предпочитане, калта или праха, да избереш праха да се не окалят обущата и да увредиш носа или да окаляш краката си и носът да е свободен. Алтернатива няма.
Кое бихте предпочели?
Някой път разрешавате социални въпроси – да ви е добре да не се окаляте, да не си окаляте краката, не трябва да има дъжд.
към беседата >>
Най-дългите носове носят нещастие.
Всичките носове, които искат да ги не обиждат, то е 3 сантиметра нос. Този, който иска много богатство да има, той е четири сантиметра. С търговия, който иска да се занимава, той е пет сантиметра. Който се занимава с любовни работи, той е 6 сантиметра. Който е 7 сантиметра, е на нещастие.
Най-дългите носове носят нещастие.
Човек със седем сантиметра нос е сатурнов тип, навсякъде вижда нещастие. Казва: „Какво да се прави? “ Онзи с 6 сантиметра, той любовни работи търси. Но любовните работи ги уподобявам като един, който се е научил да пие винце. В една кръчма влезе да опита виното, в друга влезе.
към беседата >>
Някой път разрешавате социални въпроси – да ви е добре да не се окаляте, да не си окаляте краката, не трябва да има дъжд.
Калта се лепи по обущата, дойде прахът, не се лепи по обущата, но влиза в носа. Какво сте спечелили – избавихте обущата от кал, но направихте вреда на носа си. Кое за предпочитане, калта или праха, да избереш праха да се не окалят обущата и да увредиш носа или да окаляш краката си и носът да е свободен. Алтернатива няма. Кое бихте предпочели?
Някой път разрешавате социални въпроси – да ви е добре да не се окаляте, да не си окаляте краката, не трябва да има дъжд.
към беседата >>
Човек със седем сантиметра нос е сатурнов тип, навсякъде вижда нещастие.
Този, който иска много богатство да има, той е четири сантиметра. С търговия, който иска да се занимава, той е пет сантиметра. Който се занимава с любовни работи, той е 6 сантиметра. Който е 7 сантиметра, е на нещастие. Най-дългите носове носят нещастие.
Човек със седем сантиметра нос е сатурнов тип, навсякъде вижда нещастие.
Казва: „Какво да се прави? “ Онзи с 6 сантиметра, той любовни работи търси. Но любовните работи ги уподобявам като един, който се е научил да пие винце. В една кръчма влезе да опита виното, в друга влезе. Този с 6 сантиметра целият ден само опитва, специалист е по виното, при еди-кого си какво вино има, всичките вина 15-годишни, 10-годишни, 5-годишни, специалист е.
към беседата >>
Вземете сега хората нали разни идеи имат в света.
Вземете сега хората нали разни идеи имат в света.
Едни са въздържатели. В какво седи идеята на въздържанието? – Да не пиеш вино. Казват: „Да не пие човек нищо.“ Може ли човек да не пие нищо? Кое е по-хубаво, да не пие нищо или да пие нещо?
към беседата >>
Казва: „Какво да се прави?
С търговия, който иска да се занимава, той е пет сантиметра. Който се занимава с любовни работи, той е 6 сантиметра. Който е 7 сантиметра, е на нещастие. Най-дългите носове носят нещастие. Човек със седем сантиметра нос е сатурнов тип, навсякъде вижда нещастие.
Казва: „Какво да се прави?
“ Онзи с 6 сантиметра, той любовни работи търси. Но любовните работи ги уподобявам като един, който се е научил да пие винце. В една кръчма влезе да опита виното, в друга влезе. Този с 6 сантиметра целият ден само опитва, специалист е по виното, при еди-кого си какво вино има, всичките вина 15-годишни, 10-годишни, 5-годишни, специалист е. После специалист е по яденето, кои яденета са най-хубави.
към беседата >>
Едни са въздържатели.
Вземете сега хората нали разни идеи имат в света.
Едни са въздържатели.
В какво седи идеята на въздържанието? – Да не пиеш вино. Казват: „Да не пие човек нищо.“ Може ли човек да не пие нищо? Кое е по-хубаво, да не пие нищо или да пие нещо? Че какво лошо има, ако човек пие сладко вино?
към беседата >>
“ Онзи с 6 сантиметра, той любовни работи търси.
Който се занимава с любовни работи, той е 6 сантиметра. Който е 7 сантиметра, е на нещастие. Най-дългите носове носят нещастие. Човек със седем сантиметра нос е сатурнов тип, навсякъде вижда нещастие. Казва: „Какво да се прави?
“ Онзи с 6 сантиметра, той любовни работи търси.
Но любовните работи ги уподобявам като един, който се е научил да пие винце. В една кръчма влезе да опита виното, в друга влезе. Този с 6 сантиметра целият ден само опитва, специалист е по виното, при еди-кого си какво вино има, всичките вина 15-годишни, 10-годишни, 5-годишни, специалист е. После специалист е по яденето, кои яденета са най-хубави. С 6 сантиметра по любовните работи искат хубаво ядене.
към беседата >>
В какво седи идеята на въздържанието?
Вземете сега хората нали разни идеи имат в света. Едни са въздържатели.
В какво седи идеята на въздържанието?
– Да не пиеш вино. Казват: „Да не пие човек нищо.“ Може ли човек да не пие нищо? Кое е по-хубаво, да не пие нищо или да пие нещо? Че какво лошо има, ако човек пие сладко вино? Въздържанието в какво седи?
към беседата >>
Но любовните работи ги уподобявам като един, който се е научил да пие винце.
Който е 7 сантиметра, е на нещастие. Най-дългите носове носят нещастие. Човек със седем сантиметра нос е сатурнов тип, навсякъде вижда нещастие. Казва: „Какво да се прави? “ Онзи с 6 сантиметра, той любовни работи търси.
Но любовните работи ги уподобявам като един, който се е научил да пие винце.
В една кръчма влезе да опита виното, в друга влезе. Този с 6 сантиметра целият ден само опитва, специалист е по виното, при еди-кого си какво вино има, всичките вина 15-годишни, 10-годишни, 5-годишни, специалист е. После специалист е по яденето, кои яденета са най-хубави. С 6 сантиметра по любовните работи искат хубаво ядене. Хората на любовта са по-фини в яденето.
към беседата >>
– Да не пиеш вино.
Вземете сега хората нали разни идеи имат в света. Едни са въздържатели. В какво седи идеята на въздържанието?
– Да не пиеш вино.
Казват: „Да не пие човек нищо.“ Може ли човек да не пие нищо? Кое е по-хубаво, да не пие нищо или да пие нещо? Че какво лошо има, ако човек пие сладко вино? Въздържанието в какво седи? От опивателното вино да не пие.
към беседата >>
В една кръчма влезе да опита виното, в друга влезе.
Най-дългите носове носят нещастие. Човек със седем сантиметра нос е сатурнов тип, навсякъде вижда нещастие. Казва: „Какво да се прави? “ Онзи с 6 сантиметра, той любовни работи търси. Но любовните работи ги уподобявам като един, който се е научил да пие винце.
В една кръчма влезе да опита виното, в друга влезе.
Този с 6 сантиметра целият ден само опитва, специалист е по виното, при еди-кого си какво вино има, всичките вина 15-годишни, 10-годишни, 5-годишни, специалист е. После специалист е по яденето, кои яденета са най-хубави. С 6 сантиметра по любовните работи искат хубаво ядене. Хората на любовта са по-фини в яденето. Най-хубавото ядене на какво е, ще вземе малко, ще го опита, казва: „Този плод не е узрял.“ Стомахът му е много деликатен.
към беседата >>
Казват: „Да не пие човек нищо.“ Може ли човек да не пие нищо?
Вземете сега хората нали разни идеи имат в света. Едни са въздържатели. В какво седи идеята на въздържанието? – Да не пиеш вино.
Казват: „Да не пие човек нищо.“ Може ли човек да не пие нищо?
Кое е по-хубаво, да не пие нищо или да пие нещо? Че какво лошо има, ако човек пие сладко вино? Въздържанието в какво седи? От опивателното вино да не пие. Като пие човек от него, изгубва съзнанието си.
към беседата >>
Този с 6 сантиметра целият ден само опитва, специалист е по виното, при еди-кого си какво вино има, всичките вина 15-годишни, 10-годишни, 5-годишни, специалист е.
Човек със седем сантиметра нос е сатурнов тип, навсякъде вижда нещастие. Казва: „Какво да се прави? “ Онзи с 6 сантиметра, той любовни работи търси. Но любовните работи ги уподобявам като един, който се е научил да пие винце. В една кръчма влезе да опита виното, в друга влезе.
Този с 6 сантиметра целият ден само опитва, специалист е по виното, при еди-кого си какво вино има, всичките вина 15-годишни, 10-годишни, 5-годишни, специалист е.
После специалист е по яденето, кои яденета са най-хубави. С 6 сантиметра по любовните работи искат хубаво ядене. Хората на любовта са по-фини в яденето. Най-хубавото ядене на какво е, ще вземе малко, ще го опита, казва: „Този плод не е узрял.“ Стомахът му е много деликатен. Защо ти е един нос, който ще ти развали стомаха?
към беседата >>
Кое е по-хубаво, да не пие нищо или да пие нещо?
Вземете сега хората нали разни идеи имат в света. Едни са въздържатели. В какво седи идеята на въздържанието? – Да не пиеш вино. Казват: „Да не пие човек нищо.“ Може ли човек да не пие нищо?
Кое е по-хубаво, да не пие нищо или да пие нещо?
Че какво лошо има, ако човек пие сладко вино? Въздържанието в какво седи? От опивателното вино да не пие. Като пие човек от него, изгубва съзнанието си. Защото невъздържаният човек изгубва своето съзнание.
към беседата >>
После специалист е по яденето, кои яденета са най-хубави.
Казва: „Какво да се прави? “ Онзи с 6 сантиметра, той любовни работи търси. Но любовните работи ги уподобявам като един, който се е научил да пие винце. В една кръчма влезе да опита виното, в друга влезе. Този с 6 сантиметра целият ден само опитва, специалист е по виното, при еди-кого си какво вино има, всичките вина 15-годишни, 10-годишни, 5-годишни, специалист е.
После специалист е по яденето, кои яденета са най-хубави.
С 6 сантиметра по любовните работи искат хубаво ядене. Хората на любовта са по-фини в яденето. Най-хубавото ядене на какво е, ще вземе малко, ще го опита, казва: „Този плод не е узрял.“ Стомахът му е много деликатен. Защо ти е един нос, който ще ти развали стомаха? После с 6 сантиметра не иска да работи.
към беседата >>
Че какво лошо има, ако човек пие сладко вино?
Едни са въздържатели. В какво седи идеята на въздържанието? – Да не пиеш вино. Казват: „Да не пие човек нищо.“ Може ли човек да не пие нищо? Кое е по-хубаво, да не пие нищо или да пие нещо?
Че какво лошо има, ако човек пие сладко вино?
Въздържанието в какво седи? От опивателното вино да не пие. Като пие човек от него, изгубва съзнанието си. Защото невъздържаният човек изгубва своето съзнание. Пияният вече след като се напил, е по-умен.
към беседата >>
С 6 сантиметра по любовните работи искат хубаво ядене.
“ Онзи с 6 сантиметра, той любовни работи търси. Но любовните работи ги уподобявам като един, който се е научил да пие винце. В една кръчма влезе да опита виното, в друга влезе. Този с 6 сантиметра целият ден само опитва, специалист е по виното, при еди-кого си какво вино има, всичките вина 15-годишни, 10-годишни, 5-годишни, специалист е. После специалист е по яденето, кои яденета са най-хубави.
С 6 сантиметра по любовните работи искат хубаво ядене.
Хората на любовта са по-фини в яденето. Най-хубавото ядене на какво е, ще вземе малко, ще го опита, казва: „Този плод не е узрял.“ Стомахът му е много деликатен. Защо ти е един нос, който ще ти развали стомаха? После с 6 сантиметра не иска да работи. Седи, само се потрива, не иска много да диша, ще му се пръснат дробовете.
към беседата >>
Въздържанието в какво седи?
В какво седи идеята на въздържанието? – Да не пиеш вино. Казват: „Да не пие човек нищо.“ Може ли човек да не пие нищо? Кое е по-хубаво, да не пие нищо или да пие нещо? Че какво лошо има, ако човек пие сладко вино?
Въздържанието в какво седи?
От опивателното вино да не пие. Като пие човек от него, изгубва съзнанието си. Защото невъздържаният човек изгубва своето съзнание. Пияният вече след като се напил, е по-умен. Хубаво, някои от вас не искате да страдате.
към беседата >>
Хората на любовта са по-фини в яденето.
Но любовните работи ги уподобявам като един, който се е научил да пие винце. В една кръчма влезе да опита виното, в друга влезе. Този с 6 сантиметра целият ден само опитва, специалист е по виното, при еди-кого си какво вино има, всичките вина 15-годишни, 10-годишни, 5-годишни, специалист е. После специалист е по яденето, кои яденета са най-хубави. С 6 сантиметра по любовните работи искат хубаво ядене.
Хората на любовта са по-фини в яденето.
Най-хубавото ядене на какво е, ще вземе малко, ще го опита, казва: „Този плод не е узрял.“ Стомахът му е много деликатен. Защо ти е един нос, който ще ти развали стомаха? После с 6 сантиметра не иска да работи. Седи, само се потрива, не иска много да диша, ще му се пръснат дробовете. Не иска много да мисли, ще се пръсне мозъкът.
към беседата >>
От опивателното вино да не пие.
– Да не пиеш вино. Казват: „Да не пие човек нищо.“ Може ли човек да не пие нищо? Кое е по-хубаво, да не пие нищо или да пие нещо? Че какво лошо има, ако човек пие сладко вино? Въздържанието в какво седи?
От опивателното вино да не пие.
Като пие човек от него, изгубва съзнанието си. Защото невъздържаният човек изгубва своето съзнание. Пияният вече след като се напил, е по-умен. Хубаво, някои от вас не искате да страдате. Какво нещо е страданието?
към беседата >>
Най-хубавото ядене на какво е, ще вземе малко, ще го опита, казва: „Този плод не е узрял.“ Стомахът му е много деликатен.
В една кръчма влезе да опита виното, в друга влезе. Този с 6 сантиметра целият ден само опитва, специалист е по виното, при еди-кого си какво вино има, всичките вина 15-годишни, 10-годишни, 5-годишни, специалист е. После специалист е по яденето, кои яденета са най-хубави. С 6 сантиметра по любовните работи искат хубаво ядене. Хората на любовта са по-фини в яденето.
Най-хубавото ядене на какво е, ще вземе малко, ще го опита, казва: „Този плод не е узрял.“ Стомахът му е много деликатен.
Защо ти е един нос, който ще ти развали стомаха? После с 6 сантиметра не иска да работи. Седи, само се потрива, не иска много да диша, ще му се пръснат дробовете. Не иска много да мисли, ще се пръсне мозъкът. Всичко обича без труд.
към беседата >>
Като пие човек от него, изгубва съзнанието си.
Казват: „Да не пие човек нищо.“ Може ли човек да не пие нищо? Кое е по-хубаво, да не пие нищо или да пие нещо? Че какво лошо има, ако човек пие сладко вино? Въздържанието в какво седи? От опивателното вино да не пие.
Като пие човек от него, изгубва съзнанието си.
Защото невъздържаният човек изгубва своето съзнание. Пияният вече след като се напил, е по-умен. Хубаво, някои от вас не искате да страдате. Какво нещо е страданието? Досега някой от вас схванал ли е страданието да има някаква форма?
към беседата >>
Защо ти е един нос, който ще ти развали стомаха?
Този с 6 сантиметра целият ден само опитва, специалист е по виното, при еди-кого си какво вино има, всичките вина 15-годишни, 10-годишни, 5-годишни, специалист е. После специалист е по яденето, кои яденета са най-хубави. С 6 сантиметра по любовните работи искат хубаво ядене. Хората на любовта са по-фини в яденето. Най-хубавото ядене на какво е, ще вземе малко, ще го опита, казва: „Този плод не е узрял.“ Стомахът му е много деликатен.
Защо ти е един нос, който ще ти развали стомаха?
После с 6 сантиметра не иска да работи. Седи, само се потрива, не иска много да диша, ще му се пръснат дробовете. Не иска много да мисли, ще се пръсне мозъкът. Всичко обича без труд. Крайност е.
към беседата >>
Защото невъздържаният човек изгубва своето съзнание.
Кое е по-хубаво, да не пие нищо или да пие нещо? Че какво лошо има, ако човек пие сладко вино? Въздържанието в какво седи? От опивателното вино да не пие. Като пие човек от него, изгубва съзнанието си.
Защото невъздържаният човек изгубва своето съзнание.
Пияният вече след като се напил, е по-умен. Хубаво, някои от вас не искате да страдате. Какво нещо е страданието? Досега някой от вас схванал ли е страданието да има някаква форма? Страданието живо ли е?
към беседата >>
После с 6 сантиметра не иска да работи.
После специалист е по яденето, кои яденета са най-хубави. С 6 сантиметра по любовните работи искат хубаво ядене. Хората на любовта са по-фини в яденето. Най-хубавото ядене на какво е, ще вземе малко, ще го опита, казва: „Този плод не е узрял.“ Стомахът му е много деликатен. Защо ти е един нос, който ще ти развали стомаха?
После с 6 сантиметра не иска да работи.
Седи, само се потрива, не иска много да диша, ще му се пръснат дробовете. Не иска много да мисли, ще се пръсне мозъкът. Всичко обича без труд. Крайност е. Да допуснем, че ти имаш два сантиметра нос.
към беседата >>
Пияният вече след като се напил, е по-умен.
Че какво лошо има, ако човек пие сладко вино? Въздържанието в какво седи? От опивателното вино да не пие. Като пие човек от него, изгубва съзнанието си. Защото невъздържаният човек изгубва своето съзнание.
Пияният вече след като се напил, е по-умен.
Хубаво, някои от вас не искате да страдате. Какво нещо е страданието? Досега някой от вас схванал ли е страданието да има някаква форма? Страданието живо ли е? Някой казва, че го преследва някоя идея.
към беседата >>
Седи, само се потрива, не иска много да диша, ще му се пръснат дробовете.
С 6 сантиметра по любовните работи искат хубаво ядене. Хората на любовта са по-фини в яденето. Най-хубавото ядене на какво е, ще вземе малко, ще го опита, казва: „Този плод не е узрял.“ Стомахът му е много деликатен. Защо ти е един нос, който ще ти развали стомаха? После с 6 сантиметра не иска да работи.
Седи, само се потрива, не иска много да диша, ще му се пръснат дробовете.
Не иска много да мисли, ще се пръсне мозъкът. Всичко обича без труд. Крайност е. Да допуснем, че ти имаш два сантиметра нос. Той е на Месечината.
към беседата >>
Хубаво, някои от вас не искате да страдате.
Въздържанието в какво седи? От опивателното вино да не пие. Като пие човек от него, изгубва съзнанието си. Защото невъздържаният човек изгубва своето съзнание. Пияният вече след като се напил, е по-умен.
Хубаво, някои от вас не искате да страдате.
Какво нещо е страданието? Досега някой от вас схванал ли е страданието да има някаква форма? Страданието живо ли е? Някой казва, че го преследва някоя идея. Че как го преследва?
към беседата >>
Не иска много да мисли, ще се пръсне мозъкът.
Хората на любовта са по-фини в яденето. Най-хубавото ядене на какво е, ще вземе малко, ще го опита, казва: „Този плод не е узрял.“ Стомахът му е много деликатен. Защо ти е един нос, който ще ти развали стомаха? После с 6 сантиметра не иска да работи. Седи, само се потрива, не иска много да диша, ще му се пръснат дробовете.
Не иска много да мисли, ще се пръсне мозъкът.
Всичко обича без труд. Крайност е. Да допуснем, че ти имаш два сантиметра нос. Той е на Месечината. Имате три сантиметра на Юпитер, имате 4, 5, 6 сантиметра.
към беседата >>
Какво нещо е страданието?
От опивателното вино да не пие. Като пие човек от него, изгубва съзнанието си. Защото невъздържаният човек изгубва своето съзнание. Пияният вече след като се напил, е по-умен. Хубаво, някои от вас не искате да страдате.
Какво нещо е страданието?
Досега някой от вас схванал ли е страданието да има някаква форма? Страданието живо ли е? Някой казва, че го преследва някоя идея. Че как го преследва? Идея може ли да преследва?
към беседата >>
Всичко обича без труд.
Най-хубавото ядене на какво е, ще вземе малко, ще го опита, казва: „Този плод не е узрял.“ Стомахът му е много деликатен. Защо ти е един нос, който ще ти развали стомаха? После с 6 сантиметра не иска да работи. Седи, само се потрива, не иска много да диша, ще му се пръснат дробовете. Не иска много да мисли, ще се пръсне мозъкът.
Всичко обича без труд.
Крайност е. Да допуснем, че ти имаш два сантиметра нос. Той е на Месечината. Имате три сантиметра на Юпитер, имате 4, 5, 6 сантиметра. То са неестествени.
към беседата >>
Досега някой от вас схванал ли е страданието да има някаква форма?
Като пие човек от него, изгубва съзнанието си. Защото невъздържаният човек изгубва своето съзнание. Пияният вече след като се напил, е по-умен. Хубаво, някои от вас не искате да страдате. Какво нещо е страданието?
Досега някой от вас схванал ли е страданието да има някаква форма?
Страданието живо ли е? Някой казва, че го преследва някоя идея. Че как го преследва? Идея може ли да преследва? Някой път казвате: „Натрапва ми се някое чувство.“ Че как ще ви се натрапва някое чувство?
към беседата >>
Крайност е.
Защо ти е един нос, който ще ти развали стомаха? После с 6 сантиметра не иска да работи. Седи, само се потрива, не иска много да диша, ще му се пръснат дробовете. Не иска много да мисли, ще се пръсне мозъкът. Всичко обича без труд.
Крайност е.
Да допуснем, че ти имаш два сантиметра нос. Той е на Месечината. Имате три сантиметра на Юпитер, имате 4, 5, 6 сантиметра. То са неестествени. В този нос с два сантиметра, въображението е силно развито.
към беседата >>
Страданието живо ли е?
Защото невъздържаният човек изгубва своето съзнание. Пияният вече след като се напил, е по-умен. Хубаво, някои от вас не искате да страдате. Какво нещо е страданието? Досега някой от вас схванал ли е страданието да има някаква форма?
Страданието живо ли е?
Някой казва, че го преследва някоя идея. Че как го преследва? Идея може ли да преследва? Някой път казвате: „Натрапва ми се някое чувство.“ Че как ще ви се натрапва някое чувство? Сега имате известни понятия и казвате, че ви се натрапват.
към беседата >>
Да допуснем, че ти имаш два сантиметра нос.
После с 6 сантиметра не иска да работи. Седи, само се потрива, не иска много да диша, ще му се пръснат дробовете. Не иска много да мисли, ще се пръсне мозъкът. Всичко обича без труд. Крайност е.
Да допуснем, че ти имаш два сантиметра нос.
Той е на Месечината. Имате три сантиметра на Юпитер, имате 4, 5, 6 сантиметра. То са неестествени. В този нос с два сантиметра, въображението е силно развито. Няма да ти каже както е, но ще преувеличи.
към беседата >>
Някой казва, че го преследва някоя идея.
Пияният вече след като се напил, е по-умен. Хубаво, някои от вас не искате да страдате. Какво нещо е страданието? Досега някой от вас схванал ли е страданието да има някаква форма? Страданието живо ли е?
Някой казва, че го преследва някоя идея.
Че как го преследва? Идея може ли да преследва? Някой път казвате: „Натрапва ми се някое чувство.“ Че как ще ви се натрапва някое чувство? Сега имате известни понятия и казвате, че ви се натрапват. Какво разбирате под думата „натрапване“?
към беседата >>
Той е на Месечината.
Седи, само се потрива, не иска много да диша, ще му се пръснат дробовете. Не иска много да мисли, ще се пръсне мозъкът. Всичко обича без труд. Крайност е. Да допуснем, че ти имаш два сантиметра нос.
Той е на Месечината.
Имате три сантиметра на Юпитер, имате 4, 5, 6 сантиметра. То са неестествени. В този нос с два сантиметра, въображението е силно развито. Няма да ти каже както е, но ще преувеличи. И учен човек да е, малка работа свършил, но ще преувеличи.
към беседата >>
Че как го преследва?
Хубаво, някои от вас не искате да страдате. Какво нещо е страданието? Досега някой от вас схванал ли е страданието да има някаква форма? Страданието живо ли е? Някой казва, че го преследва някоя идея.
Че как го преследва?
Идея може ли да преследва? Някой път казвате: „Натрапва ми се някое чувство.“ Че как ще ви се натрапва някое чувство? Сега имате известни понятия и казвате, че ви се натрапват. Какво разбирате под думата „натрапване“? Нещо, което не го искаш, натрапва ви се.
към беседата >>
Имате три сантиметра на Юпитер, имате 4, 5, 6 сантиметра.
Не иска много да мисли, ще се пръсне мозъкът. Всичко обича без труд. Крайност е. Да допуснем, че ти имаш два сантиметра нос. Той е на Месечината.
Имате три сантиметра на Юпитер, имате 4, 5, 6 сантиметра.
То са неестествени. В този нос с два сантиметра, въображението е силно развито. Няма да ти каже както е, но ще преувеличи. И учен човек да е, малка работа свършил, но ще преувеличи. Този с три сантиметра обича скъпо да продава.
към беседата >>
Идея може ли да преследва?
Какво нещо е страданието? Досега някой от вас схванал ли е страданието да има някаква форма? Страданието живо ли е? Някой казва, че го преследва някоя идея. Че как го преследва?
Идея може ли да преследва?
Някой път казвате: „Натрапва ми се някое чувство.“ Че как ще ви се натрапва някое чувство? Сега имате известни понятия и казвате, че ви се натрапват. Какво разбирате под думата „натрапване“? Нещо, което не го искаш, натрапва ви се. Допуснете, вие сте млад, в държавата има закон, натрапват ви да станете войник.
към беседата >>
То са неестествени.
Всичко обича без труд. Крайност е. Да допуснем, че ти имаш два сантиметра нос. Той е на Месечината. Имате три сантиметра на Юпитер, имате 4, 5, 6 сантиметра.
То са неестествени.
В този нос с два сантиметра, въображението е силно развито. Няма да ти каже както е, но ще преувеличи. И учен човек да е, малка работа свършил, но ще преувеличи. Този с три сантиметра обича скъпо да продава. Което му струва пет лева, 150 иска да го продаде.
към беседата >>
Някой път казвате: „Натрапва ми се някое чувство.“ Че как ще ви се натрапва някое чувство?
Досега някой от вас схванал ли е страданието да има някаква форма? Страданието живо ли е? Някой казва, че го преследва някоя идея. Че как го преследва? Идея може ли да преследва?
Някой път казвате: „Натрапва ми се някое чувство.“ Че как ще ви се натрапва някое чувство?
Сега имате известни понятия и казвате, че ви се натрапват. Какво разбирате под думата „натрапване“? Нещо, което не го искаш, натрапва ви се. Допуснете, вие сте млад, в държавата има закон, натрапват ви да станете войник. Хвърлите вашите дрехи, турят ви военни дрехи.
към беседата >>
В този нос с два сантиметра, въображението е силно развито.
Крайност е. Да допуснем, че ти имаш два сантиметра нос. Той е на Месечината. Имате три сантиметра на Юпитер, имате 4, 5, 6 сантиметра. То са неестествени.
В този нос с два сантиметра, въображението е силно развито.
Няма да ти каже както е, но ще преувеличи. И учен човек да е, малка работа свършил, но ще преувеличи. Този с три сантиметра обича скъпо да продава. Което му струва пет лева, 150 иска да го продаде. Този с 4 сантиметра като тръгне някъде на гости, най-малко десет каруци ще теглят с нея, ще натовари багаж.
към беседата >>
Сега имате известни понятия и казвате, че ви се натрапват.
Страданието живо ли е? Някой казва, че го преследва някоя идея. Че как го преследва? Идея може ли да преследва? Някой път казвате: „Натрапва ми се някое чувство.“ Че как ще ви се натрапва някое чувство?
Сега имате известни понятия и казвате, че ви се натрапват.
Какво разбирате под думата „натрапване“? Нещо, което не го искаш, натрапва ви се. Допуснете, вие сте млад, в държавата има закон, натрапват ви да станете войник. Хвърлите вашите дрехи, турят ви военни дрехи. Искате, не искате, като стане война, мобилизират хората, натрапват се известни неща, които не ги искате.
към беседата >>
Няма да ти каже както е, но ще преувеличи.
Да допуснем, че ти имаш два сантиметра нос. Той е на Месечината. Имате три сантиметра на Юпитер, имате 4, 5, 6 сантиметра. То са неестествени. В този нос с два сантиметра, въображението е силно развито.
Няма да ти каже както е, но ще преувеличи.
И учен човек да е, малка работа свършил, но ще преувеличи. Този с три сантиметра обича скъпо да продава. Което му струва пет лева, 150 иска да го продаде. Този с 4 сантиметра като тръгне някъде на гости, най-малко десет каруци ще теглят с нея, ще натовари багаж. Които искат 100, 200 милиона да имат, те са на 4-те.
към беседата >>
Какво разбирате под думата „натрапване“?
Някой казва, че го преследва някоя идея. Че как го преследва? Идея може ли да преследва? Някой път казвате: „Натрапва ми се някое чувство.“ Че как ще ви се натрапва някое чувство? Сега имате известни понятия и казвате, че ви се натрапват.
Какво разбирате под думата „натрапване“?
Нещо, което не го искаш, натрапва ви се. Допуснете, вие сте млад, в държавата има закон, натрапват ви да станете войник. Хвърлите вашите дрехи, турят ви военни дрехи. Искате, не искате, като стане война, мобилизират хората, натрапват се известни неща, които не ги искате. Какво трябва да правите в дадения случай за неща, които ви натрапват?
към беседата >>
И учен човек да е, малка работа свършил, но ще преувеличи.
Той е на Месечината. Имате три сантиметра на Юпитер, имате 4, 5, 6 сантиметра. То са неестествени. В този нос с два сантиметра, въображението е силно развито. Няма да ти каже както е, но ще преувеличи.
И учен човек да е, малка работа свършил, но ще преувеличи.
Този с три сантиметра обича скъпо да продава. Което му струва пет лева, 150 иска да го продаде. Този с 4 сантиметра като тръгне някъде на гости, най-малко десет каруци ще теглят с нея, ще натовари багаж. Които искат 100, 200 милиона да имат, те са на 4-те. Този с 5-те като тръгне на разходка, той ще има цял екскорд, десетина души да го придружават.
към беседата >>
Нещо, което не го искаш, натрапва ви се.
Че как го преследва? Идея може ли да преследва? Някой път казвате: „Натрапва ми се някое чувство.“ Че как ще ви се натрапва някое чувство? Сега имате известни понятия и казвате, че ви се натрапват. Какво разбирате под думата „натрапване“?
Нещо, което не го искаш, натрапва ви се.
Допуснете, вие сте млад, в държавата има закон, натрапват ви да станете войник. Хвърлите вашите дрехи, турят ви военни дрехи. Искате, не искате, като стане война, мобилизират хората, натрапват се известни неща, които не ги искате. Какво трябва да правите в дадения случай за неща, които ви натрапват? Допуснете сега, че ви се натрапва калта.
към беседата >>
Този с три сантиметра обича скъпо да продава.
Имате три сантиметра на Юпитер, имате 4, 5, 6 сантиметра. То са неестествени. В този нос с два сантиметра, въображението е силно развито. Няма да ти каже както е, но ще преувеличи. И учен човек да е, малка работа свършил, но ще преувеличи.
Този с три сантиметра обича скъпо да продава.
Което му струва пет лева, 150 иска да го продаде. Този с 4 сантиметра като тръгне някъде на гости, най-малко десет каруци ще теглят с нея, ще натовари багаж. Които искат 100, 200 милиона да имат, те са на 4-те. Този с 5-те като тръгне на разходка, той ще има цял екскорд, десетина души да го придружават. Един екипаж от сто души какъв прах дигат, какво удобство има?
към беседата >>
Допуснете, вие сте млад, в държавата има закон, натрапват ви да станете войник.
Идея може ли да преследва? Някой път казвате: „Натрапва ми се някое чувство.“ Че как ще ви се натрапва някое чувство? Сега имате известни понятия и казвате, че ви се натрапват. Какво разбирате под думата „натрапване“? Нещо, което не го искаш, натрапва ви се.
Допуснете, вие сте млад, в държавата има закон, натрапват ви да станете войник.
Хвърлите вашите дрехи, турят ви военни дрехи. Искате, не искате, като стане война, мобилизират хората, натрапват се известни неща, които не ги искате. Какво трябва да правите в дадения случай за неща, които ви натрапват? Допуснете сега, че ви се натрапва калта. Какво трябва да правите?
към беседата >>
Което му струва пет лева, 150 иска да го продаде.
То са неестествени. В този нос с два сантиметра, въображението е силно развито. Няма да ти каже както е, но ще преувеличи. И учен човек да е, малка работа свършил, но ще преувеличи. Този с три сантиметра обича скъпо да продава.
Което му струва пет лева, 150 иска да го продаде.
Този с 4 сантиметра като тръгне някъде на гости, най-малко десет каруци ще теглят с нея, ще натовари багаж. Които искат 100, 200 милиона да имат, те са на 4-те. Този с 5-те като тръгне на разходка, той ще има цял екскорд, десетина души да го придружават. Един екипаж от сто души какъв прах дигат, какво удобство има? Всичките тия противоречия се дължат на вашите носове.
към беседата >>
Хвърлите вашите дрехи, турят ви военни дрехи.
Някой път казвате: „Натрапва ми се някое чувство.“ Че как ще ви се натрапва някое чувство? Сега имате известни понятия и казвате, че ви се натрапват. Какво разбирате под думата „натрапване“? Нещо, което не го искаш, натрапва ви се. Допуснете, вие сте млад, в държавата има закон, натрапват ви да станете войник.
Хвърлите вашите дрехи, турят ви военни дрехи.
Искате, не искате, като стане война, мобилизират хората, натрапват се известни неща, които не ги искате. Какво трябва да правите в дадения случай за неща, които ви натрапват? Допуснете сега, че ви се натрапва калта. Какво трябва да правите? Сега вие разрешавате въпроса да бъдем ние добри, да се даде добър строй, да знаете да пеете.
към беседата >>
Този с 4 сантиметра като тръгне някъде на гости, най-малко десет каруци ще теглят с нея, ще натовари багаж.
В този нос с два сантиметра, въображението е силно развито. Няма да ти каже както е, но ще преувеличи. И учен човек да е, малка работа свършил, но ще преувеличи. Този с три сантиметра обича скъпо да продава. Което му струва пет лева, 150 иска да го продаде.
Този с 4 сантиметра като тръгне някъде на гости, най-малко десет каруци ще теглят с нея, ще натовари багаж.
Които искат 100, 200 милиона да имат, те са на 4-те. Този с 5-те като тръгне на разходка, той ще има цял екскорд, десетина души да го придружават. Един екипаж от сто души какъв прах дигат, какво удобство има? Всичките тия противоречия се дължат на вашите носове. Вие казвате: „Животът да е лесен.“ Този с двата сантиметра казва: „Тъй да седи човек само да мечтае.“ Двете е на мечтанието.
към беседата >>
2.
Без сол
,
УС
, София, 10.5.1942г.,
“ – казва.
Дете съм, искам да взема от бялата пита; хич не ми иде наум, че има пчели там, вземам ножчето и режа. Като се натрупаха пчелите отгоре ми, пуснах тръвната. Пчелите нахапаха ме по лицето, поду ми се лицето. Баща ми ме пита и аз лъжа баща си. „Какво ти стана?
“ – казва.
Казвам: „Минах покрай пчелите, и те се нахвърлиха.“ Казва: „Те, пчелите, са работливи, ти да не си ги бутал? “ „Не, не.“ Баща ми отива при кошерите, и който кошер съм го бутал, се обърнал. Вика ме баща ми и ми казва: „Тази тръвна кой я бутнал на земята? “ Та казва: „Баща ми – с доказателства. Трябваше да призная, че съм бутал.
към беседата >>
Казвам: „Минах покрай пчелите, и те се нахвърлиха.“ Казва: „Те, пчелите, са работливи, ти да не си ги бутал?
Като се натрупаха пчелите отгоре ми, пуснах тръвната. Пчелите нахапаха ме по лицето, поду ми се лицето. Баща ми ме пита и аз лъжа баща си. „Какво ти стана? “ – казва.
Казвам: „Минах покрай пчелите, и те се нахвърлиха.“ Казва: „Те, пчелите, са работливи, ти да не си ги бутал?
“ „Не, не.“ Баща ми отива при кошерите, и който кошер съм го бутал, се обърнал. Вика ме баща ми и ми казва: „Тази тръвна кой я бутнал на земята? “ Та казва: „Баща ми – с доказателства. Трябваше да призная, че съм бутал. Яви се желанието в мене, и не искам от баща ми мед, да ми даде колкото искам.“
към беседата >>
“ „Не, не.“ Баща ми отива при кошерите, и който кошер съм го бутал, се обърнал.
Пчелите нахапаха ме по лицето, поду ми се лицето. Баща ми ме пита и аз лъжа баща си. „Какво ти стана? “ – казва. Казвам: „Минах покрай пчелите, и те се нахвърлиха.“ Казва: „Те, пчелите, са работливи, ти да не си ги бутал?
“ „Не, не.“ Баща ми отива при кошерите, и който кошер съм го бутал, се обърнал.
Вика ме баща ми и ми казва: „Тази тръвна кой я бутнал на земята? “ Та казва: „Баща ми – с доказателства. Трябваше да призная, че съм бутал. Яви се желанието в мене, и не искам от баща ми мед, да ми даде колкото искам.“
към беседата >>
Вика ме баща ми и ми казва: „Тази тръвна кой я бутнал на земята?
Баща ми ме пита и аз лъжа баща си. „Какво ти стана? “ – казва. Казвам: „Минах покрай пчелите, и те се нахвърлиха.“ Казва: „Те, пчелите, са работливи, ти да не си ги бутал? “ „Не, не.“ Баща ми отива при кошерите, и който кошер съм го бутал, се обърнал.
Вика ме баща ми и ми казва: „Тази тръвна кой я бутнал на земята?
“ Та казва: „Баща ми – с доказателства. Трябваше да призная, че съм бутал. Яви се желанието в мене, и не искам от баща ми мед, да ми даде колкото искам.“
към беседата >>
“ Та казва: „Баща ми – с доказателства.
„Какво ти стана? “ – казва. Казвам: „Минах покрай пчелите, и те се нахвърлиха.“ Казва: „Те, пчелите, са работливи, ти да не си ги бутал? “ „Не, не.“ Баща ми отива при кошерите, и който кошер съм го бутал, се обърнал. Вика ме баща ми и ми казва: „Тази тръвна кой я бутнал на земята?
“ Та казва: „Баща ми – с доказателства.
Трябваше да призная, че съм бутал. Яви се желанието в мене, и не искам от баща ми мед, да ми даде колкото искам.“
към беседата >>
Трябваше да призная, че съм бутал.
“ – казва. Казвам: „Минах покрай пчелите, и те се нахвърлиха.“ Казва: „Те, пчелите, са работливи, ти да не си ги бутал? “ „Не, не.“ Баща ми отива при кошерите, и който кошер съм го бутал, се обърнал. Вика ме баща ми и ми казва: „Тази тръвна кой я бутнал на земята? “ Та казва: „Баща ми – с доказателства.
Трябваше да призная, че съм бутал.
Яви се желанието в мене, и не искам от баща ми мед, да ми даде колкото искам.“
към беседата >>
Яви се желанието в мене, и не искам от баща ми мед, да ми даде колкото искам.“
Казвам: „Минах покрай пчелите, и те се нахвърлиха.“ Казва: „Те, пчелите, са работливи, ти да не си ги бутал? “ „Не, не.“ Баща ми отива при кошерите, и който кошер съм го бутал, се обърнал. Вика ме баща ми и ми казва: „Тази тръвна кой я бутнал на земята? “ Та казва: „Баща ми – с доказателства. Трябваше да призная, че съм бутал.
Яви се желанието в мене, и не искам от баща ми мед, да ми даде колкото искам.“
към беседата >>
Та и ние в света скришно искаме от тръвните да си извадим малко медец.
Та и ние в света скришно искаме от тръвните да си извадим малко медец.
Който от вас иска да си вземе медец, пчелите се нахвърлят, тогава носим своите подутини по себе си. Някой път зароди се желанието, някой иска да се жени. Хубаво, защо иска да се жени? Момъкът или момата искат да се женят, защо? Искаш да носиш сабя.
към беседата >>
Който от вас иска да си вземе медец, пчелите се нахвърлят, тогава носим своите подутини по себе си.
Та и ние в света скришно искаме от тръвните да си извадим малко медец.
Който от вас иска да си вземе медец, пчелите се нахвърлят, тогава носим своите подутини по себе си.
Някой път зароди се желанието, някой иска да се жени. Хубаво, защо иска да се жени? Момъкът или момата искат да се женят, защо? Искаш да носиш сабя. Защо искаш да носиш сабя?
към беседата >>
Някой път зароди се желанието, някой иска да се жени.
Та и ние в света скришно искаме от тръвните да си извадим малко медец. Който от вас иска да си вземе медец, пчелите се нахвърлят, тогава носим своите подутини по себе си.
Някой път зароди се желанието, някой иска да се жени.
Хубаво, защо иска да се жени? Момъкът или момата искат да се женят, защо? Искаш да носиш сабя. Защо искаш да носиш сабя? „Ама искам да свиря.“ Защо?
към беседата >>
Хубаво, защо иска да се жени?
Та и ние в света скришно искаме от тръвните да си извадим малко медец. Който от вас иска да си вземе медец, пчелите се нахвърлят, тогава носим своите подутини по себе си. Някой път зароди се желанието, някой иска да се жени.
Хубаво, защо иска да се жени?
Момъкът или момата искат да се женят, защо? Искаш да носиш сабя. Защо искаш да носиш сабя? „Ама искам да свиря.“ Защо? „Ама искам да говоря.“ Защо?
към беседата >>
Момъкът или момата искат да се женят, защо?
Та и ние в света скришно искаме от тръвните да си извадим малко медец. Който от вас иска да си вземе медец, пчелите се нахвърлят, тогава носим своите подутини по себе си. Някой път зароди се желанието, някой иска да се жени. Хубаво, защо иска да се жени?
Момъкът или момата искат да се женят, защо?
Искаш да носиш сабя. Защо искаш да носиш сабя? „Ама искам да свиря.“ Защо? „Ама искам да говоря.“ Защо? Хубаво е, не е лошо да говориш, но защо?
към беседата >>
Искаш да носиш сабя.
Та и ние в света скришно искаме от тръвните да си извадим малко медец. Който от вас иска да си вземе медец, пчелите се нахвърлят, тогава носим своите подутини по себе си. Някой път зароди се желанието, някой иска да се жени. Хубаво, защо иска да се жени? Момъкът или момата искат да се женят, защо?
Искаш да носиш сабя.
Защо искаш да носиш сабя? „Ама искам да свиря.“ Защо? „Ама искам да говоря.“ Защо? Хубаво е, не е лошо да говориш, но защо? Които се сподобят с онзи век, нито се женят, нито за мъж отиват.
към беседата >>
Защо искаш да носиш сабя?
Който от вас иска да си вземе медец, пчелите се нахвърлят, тогава носим своите подутини по себе си. Някой път зароди се желанието, някой иска да се жени. Хубаво, защо иска да се жени? Момъкът или момата искат да се женят, защо? Искаш да носиш сабя.
Защо искаш да носиш сабя?
„Ама искам да свиря.“ Защо? „Ама искам да говоря.“ Защо? Хубаво е, не е лошо да говориш, но защо? Които се сподобят с онзи век, нито се женят, нито за мъж отиват. Казва: „Човек трябва да се жени.“
към беседата >>
„Ама искам да свиря.“ Защо?
Някой път зароди се желанието, някой иска да се жени. Хубаво, защо иска да се жени? Момъкът или момата искат да се женят, защо? Искаш да носиш сабя. Защо искаш да носиш сабя?
„Ама искам да свиря.“ Защо?
„Ама искам да говоря.“ Защо? Хубаво е, не е лошо да говориш, но защо? Които се сподобят с онзи век, нито се женят, нито за мъж отиват. Казва: „Човек трябва да се жени.“
към беседата >>
„Ама искам да говоря.“ Защо?
Хубаво, защо иска да се жени? Момъкът или момата искат да се женят, защо? Искаш да носиш сабя. Защо искаш да носиш сабя? „Ама искам да свиря.“ Защо?
„Ама искам да говоря.“ Защо?
Хубаво е, не е лошо да говориш, но защо? Които се сподобят с онзи век, нито се женят, нито за мъж отиват. Казва: „Човек трябва да се жени.“
към беседата >>
Хубаво е, не е лошо да говориш, но защо?
Момъкът или момата искат да се женят, защо? Искаш да носиш сабя. Защо искаш да носиш сабя? „Ама искам да свиря.“ Защо? „Ама искам да говоря.“ Защо?
Хубаво е, не е лошо да говориш, но защо?
Които се сподобят с онзи век, нито се женят, нито за мъж отиват. Казва: „Човек трябва да се жени.“
към беседата >>
Които се сподобят с онзи век, нито се женят, нито за мъж отиват.
Искаш да носиш сабя. Защо искаш да носиш сабя? „Ама искам да свиря.“ Защо? „Ама искам да говоря.“ Защо? Хубаво е, не е лошо да говориш, но защо?
Които се сподобят с онзи век, нито се женят, нито за мъж отиват.
Казва: „Човек трябва да се жени.“
към беседата >>
Казва: „Човек трябва да се жени.“
Защо искаш да носиш сабя? „Ама искам да свиря.“ Защо? „Ама искам да говоря.“ Защо? Хубаво е, не е лошо да говориш, но защо? Които се сподобят с онзи век, нито се женят, нито за мъж отиват.
Казва: „Човек трябва да се жени.“
към беседата >>
Женитбата е един процес, но жененето е извън рая.
Женитбата е един процес, но жененето е извън рая.
Докога ще се женят хората? Докато са извън рая. Щом се върнат в рая, никаква женитба няма. Казва: „Да направя нещо.“ Аз ще ви представя. Когато един грънчар направи петдесет–шейсет хиляди гърнета, защо ги прави, каква услуга принася на човечеството?
към беседата >>
Докога ще се женят хората?
Женитбата е един процес, но жененето е извън рая.
Докога ще се женят хората?
Докато са извън рая. Щом се върнат в рая, никаква женитба няма. Казва: „Да направя нещо.“ Аз ще ви представя. Когато един грънчар направи петдесет–шейсет хиляди гърнета, защо ги прави, каква услуга принася на човечеството? Петдесет–шейсет хиляди гърнета опекъл, продаде ги.
към беседата >>
Докато са извън рая.
Женитбата е един процес, но жененето е извън рая. Докога ще се женят хората?
Докато са извън рая.
Щом се върнат в рая, никаква женитба няма. Казва: „Да направя нещо.“ Аз ще ви представя. Когато един грънчар направи петдесет–шейсет хиляди гърнета, защо ги прави, каква услуга принася на човечеството? Петдесет–шейсет хиляди гърнета опекъл, продаде ги. Разправят за един грънчар в турско време, в Балчик.
към беседата >>
Щом се върнат в рая, никаква женитба няма.
Женитбата е един процес, но жененето е извън рая. Докога ще се женят хората? Докато са извън рая.
Щом се върнат в рая, никаква женитба няма.
Казва: „Да направя нещо.“ Аз ще ви представя. Когато един грънчар направи петдесет–шейсет хиляди гърнета, защо ги прави, каква услуга принася на човечеството? Петдесет–шейсет хиляди гърнета опекъл, продаде ги. Разправят за един грънчар в турско време, в Балчик. Опекъл петдесет хиляди гърнета.
към беседата >>
Казва: „Да направя нещо.“ Аз ще ви представя.
Женитбата е един процес, но жененето е извън рая. Докога ще се женят хората? Докато са извън рая. Щом се върнат в рая, никаква женитба няма.
Казва: „Да направя нещо.“ Аз ще ви представя.
Когато един грънчар направи петдесет–шейсет хиляди гърнета, защо ги прави, каква услуга принася на човечеството? Петдесет–шейсет хиляди гърнета опекъл, продаде ги. Разправят за един грънчар в турско време, в Балчик. Опекъл петдесет хиляди гърнета. Дошло му наум, стотина от тях напълнил с краве масло, а другите останали празни.
към беседата >>
Когато един грънчар направи петдесет–шейсет хиляди гърнета, защо ги прави, каква услуга принася на човечеството?
Женитбата е един процес, но жененето е извън рая. Докога ще се женят хората? Докато са извън рая. Щом се върнат в рая, никаква женитба няма. Казва: „Да направя нещо.“ Аз ще ви представя.
Когато един грънчар направи петдесет–шейсет хиляди гърнета, защо ги прави, каква услуга принася на човечеството?
Петдесет–шейсет хиляди гърнета опекъл, продаде ги. Разправят за един грънчар в турско време, в Балчик. Опекъл петдесет хиляди гърнета. Дошло му наум, стотина от тях напълнил с краве масло, а другите останали празни. Иде една светкавица и пада върху гърнетата, и му пробива всичките петдесет хиляди празни гърнета.
към беседата >>
Петдесет–шейсет хиляди гърнета опекъл, продаде ги.
Докога ще се женят хората? Докато са извън рая. Щом се върнат в рая, никаква женитба няма. Казва: „Да направя нещо.“ Аз ще ви представя. Когато един грънчар направи петдесет–шейсет хиляди гърнета, защо ги прави, каква услуга принася на човечеството?
Петдесет–шейсет хиляди гърнета опекъл, продаде ги.
Разправят за един грънчар в турско време, в Балчик. Опекъл петдесет хиляди гърнета. Дошло му наум, стотина от тях напълнил с краве масло, а другите останали празни. Иде една светкавица и пада върху гърнетата, и му пробива всичките петдесет хиляди празни гърнета. Само стотината гърнета, пълни с маслото, остават здрави.
към беседата >>
Разправят за един грънчар в турско време, в Балчик.
Докато са извън рая. Щом се върнат в рая, никаква женитба няма. Казва: „Да направя нещо.“ Аз ще ви представя. Когато един грънчар направи петдесет–шейсет хиляди гърнета, защо ги прави, каква услуга принася на човечеството? Петдесет–шейсет хиляди гърнета опекъл, продаде ги.
Разправят за един грънчар в турско време, в Балчик.
Опекъл петдесет хиляди гърнета. Дошло му наум, стотина от тях напълнил с краве масло, а другите останали празни. Иде една светкавица и пада върху гърнетата, и му пробива всичките петдесет хиляди празни гърнета. Само стотината гърнета, пълни с маслото, остават здрави.
към беседата >>
Опекъл петдесет хиляди гърнета.
Щом се върнат в рая, никаква женитба няма. Казва: „Да направя нещо.“ Аз ще ви представя. Когато един грънчар направи петдесет–шейсет хиляди гърнета, защо ги прави, каква услуга принася на човечеството? Петдесет–шейсет хиляди гърнета опекъл, продаде ги. Разправят за един грънчар в турско време, в Балчик.
Опекъл петдесет хиляди гърнета.
Дошло му наум, стотина от тях напълнил с краве масло, а другите останали празни. Иде една светкавица и пада върху гърнетата, и му пробива всичките петдесет хиляди празни гърнета. Само стотината гърнета, пълни с маслото, остават здрави.
към беседата >>
Дошло му наум, стотина от тях напълнил с краве масло, а другите останали празни.
Казва: „Да направя нещо.“ Аз ще ви представя. Когато един грънчар направи петдесет–шейсет хиляди гърнета, защо ги прави, каква услуга принася на човечеството? Петдесет–шейсет хиляди гърнета опекъл, продаде ги. Разправят за един грънчар в турско време, в Балчик. Опекъл петдесет хиляди гърнета.
Дошло му наум, стотина от тях напълнил с краве масло, а другите останали празни.
Иде една светкавица и пада върху гърнетата, и му пробива всичките петдесет хиляди празни гърнета. Само стотината гърнета, пълни с маслото, остават здрави.
към беседата >>
Иде една светкавица и пада върху гърнетата, и му пробива всичките петдесет хиляди празни гърнета.
Когато един грънчар направи петдесет–шейсет хиляди гърнета, защо ги прави, каква услуга принася на човечеството? Петдесет–шейсет хиляди гърнета опекъл, продаде ги. Разправят за един грънчар в турско време, в Балчик. Опекъл петдесет хиляди гърнета. Дошло му наум, стотина от тях напълнил с краве масло, а другите останали празни.
Иде една светкавица и пада върху гърнетата, и му пробива всичките петдесет хиляди празни гърнета.
Само стотината гърнета, пълни с маслото, остават здрави.
към беседата >>
Само стотината гърнета, пълни с маслото, остават здрави.
Петдесет–шейсет хиляди гърнета опекъл, продаде ги. Разправят за един грънчар в турско време, в Балчик. Опекъл петдесет хиляди гърнета. Дошло му наум, стотина от тях напълнил с краве масло, а другите останали празни. Иде една светкавица и пада върху гърнетата, и му пробива всичките петдесет хиляди празни гърнета.
Само стотината гърнета, пълни с маслото, остават здрави.
към беседата >>
Злото, всичките ваши празни мисли, светкавицата ще ги надупчи.
Злото, всичките ваши празни мисли, светкавицата ще ги надупчи.
Ще останат само пълните шишета с масло. Доброто в света е, което нас ни ползва. Един момък се жени, защо? Една мома се жени, защо? Момъкът се жени или да люби, или да го любят.
към беседата >>
Ще останат само пълните шишета с масло.
Злото, всичките ваши празни мисли, светкавицата ще ги надупчи.
Ще останат само пълните шишета с масло.
Доброто в света е, което нас ни ползва. Един момък се жени, защо? Една мома се жени, защо? Момъкът се жени или да люби, или да го любят. Момата се жени или да люби, или да я любят.
към беседата >>
Доброто в света е, което нас ни ползва.
Злото, всичките ваши празни мисли, светкавицата ще ги надупчи. Ще останат само пълните шишета с масло.
Доброто в света е, което нас ни ползва.
Един момък се жени, защо? Една мома се жени, защо? Момъкът се жени или да люби, или да го любят. Момата се жени или да люби, или да я любят. Те едновременно не може да се любят, невъзможно е двама души едновременно да се любят.
към беседата >>
Един момък се жени, защо?
Злото, всичките ваши празни мисли, светкавицата ще ги надупчи. Ще останат само пълните шишета с масло. Доброто в света е, което нас ни ползва.
Един момък се жени, защо?
Една мома се жени, защо? Момъкът се жени или да люби, или да го любят. Момата се жени или да люби, или да я любят. Те едновременно не може да се любят, невъзможно е двама души едновременно да се любят. Законът на любовта е закон на даване.
към беседата >>
Една мома се жени, защо?
Злото, всичките ваши празни мисли, светкавицата ще ги надупчи. Ще останат само пълните шишета с масло. Доброто в света е, което нас ни ползва. Един момък се жени, защо?
Една мома се жени, защо?
Момъкът се жени или да люби, или да го любят. Момата се жени или да люби, или да я любят. Те едновременно не може да се любят, невъзможно е двама души едновременно да се любят. Законът на любовта е закон на даване. Ако всички дават, кой ще взема?
към беседата >>
Момъкът се жени или да люби, или да го любят.
Злото, всичките ваши празни мисли, светкавицата ще ги надупчи. Ще останат само пълните шишета с масло. Доброто в света е, което нас ни ползва. Един момък се жени, защо? Една мома се жени, защо?
Момъкът се жени или да люби, или да го любят.
Момата се жени или да люби, или да я любят. Те едновременно не може да се любят, невъзможно е двама души едновременно да се любят. Законът на любовта е закон на даване. Ако всички дават, кой ще взема? Трябва да има някой да взема.
към беседата >>
Момата се жени или да люби, или да я любят.
Ще останат само пълните шишета с масло. Доброто в света е, което нас ни ползва. Един момък се жени, защо? Една мома се жени, защо? Момъкът се жени или да люби, или да го любят.
Момата се жени или да люби, или да я любят.
Те едновременно не може да се любят, невъзможно е двама души едновременно да се любят. Законът на любовта е закон на даване. Ако всички дават, кой ще взема? Трябва да има някой да взема. Водата, която се дава, трябва да има поле, да влиза някъде на работа.
към беседата >>
Те едновременно не може да се любят, невъзможно е двама души едновременно да се любят.
Доброто в света е, което нас ни ползва. Един момък се жени, защо? Една мома се жени, защо? Момъкът се жени или да люби, или да го любят. Момата се жени или да люби, или да я любят.
Те едновременно не може да се любят, невъзможно е двама души едновременно да се любят.
Законът на любовта е закон на даване. Ако всички дават, кой ще взема? Трябва да има някой да взема. Водата, която се дава, трябва да има поле, да влиза някъде на работа. Или вие искате да вземате.
към беседата >>
Законът на любовта е закон на даване.
Един момък се жени, защо? Една мома се жени, защо? Момъкът се жени или да люби, или да го любят. Момата се жени или да люби, или да я любят. Те едновременно не може да се любят, невъзможно е двама души едновременно да се любят.
Законът на любовта е закон на даване.
Ако всички дават, кой ще взема? Трябва да има някой да взема. Водата, която се дава, трябва да има поле, да влиза някъде на работа. Или вие искате да вземате. Но ако няма кой да ви дава, кой ще взема?
към беседата >>
Ако всички дават, кой ще взема?
Една мома се жени, защо? Момъкът се жени или да люби, или да го любят. Момата се жени или да люби, или да я любят. Те едновременно не може да се любят, невъзможно е двама души едновременно да се любят. Законът на любовта е закон на даване.
Ако всички дават, кой ще взема?
Трябва да има някой да взема. Водата, която се дава, трябва да има поле, да влиза някъде на работа. Или вие искате да вземате. Но ако няма кой да ви дава, кой ще взема? Даването и вземането произтичат от любовта.
към беседата >>
Трябва да има някой да взема.
Момъкът се жени или да люби, или да го любят. Момата се жени или да люби, или да я любят. Те едновременно не може да се любят, невъзможно е двама души едновременно да се любят. Законът на любовта е закон на даване. Ако всички дават, кой ще взема?
Трябва да има някой да взема.
Водата, която се дава, трябва да има поле, да влиза някъде на работа. Или вие искате да вземате. Но ако няма кой да ви дава, кой ще взема? Даването и вземането произтичат от любовта. Даването е процес на изобилие, излиза нещо от Бога, то е даване.
към беседата >>
Водата, която се дава, трябва да има поле, да влиза някъде на работа.
Момата се жени или да люби, или да я любят. Те едновременно не може да се любят, невъзможно е двама души едновременно да се любят. Законът на любовта е закон на даване. Ако всички дават, кой ще взема? Трябва да има някой да взема.
Водата, която се дава, трябва да има поле, да влиза някъде на работа.
Или вие искате да вземате. Но ако няма кой да ви дава, кой ще взема? Даването и вземането произтичат от любовта. Даването е процес на изобилие, излиза нещо от Бога, то е даване. Приемането е това, което Бог дава да приемем, да го турим в работа.
към беседата >>
Или вие искате да вземате.
Те едновременно не може да се любят, невъзможно е двама души едновременно да се любят. Законът на любовта е закон на даване. Ако всички дават, кой ще взема? Трябва да има някой да взема. Водата, която се дава, трябва да има поле, да влиза някъде на работа.
Или вие искате да вземате.
Но ако няма кой да ви дава, кой ще взема? Даването и вземането произтичат от любовта. Даването е процес на изобилие, излиза нещо от Бога, то е даване. Приемането е това, което Бог дава да приемем, да го турим в работа. Ако ние не дадем ход на Божественото, благото се спира.
към беседата >>
Но ако няма кой да ви дава, кой ще взема?
Законът на любовта е закон на даване. Ако всички дават, кой ще взема? Трябва да има някой да взема. Водата, която се дава, трябва да има поле, да влиза някъде на работа. Или вие искате да вземате.
Но ако няма кой да ви дава, кой ще взема?
Даването и вземането произтичат от любовта. Даването е процес на изобилие, излиза нещо от Бога, то е даване. Приемането е това, което Бог дава да приемем, да го турим в работа. Ако ние не дадем ход на Божественото, благото се спира. Аз наричам туй подпушване закона на любовта.
към беседата >>
Даването и вземането произтичат от любовта.
Ако всички дават, кой ще взема? Трябва да има някой да взема. Водата, която се дава, трябва да има поле, да влиза някъде на работа. Или вие искате да вземате. Но ако няма кой да ви дава, кой ще взема?
Даването и вземането произтичат от любовта.
Даването е процес на изобилие, излиза нещо от Бога, то е даване. Приемането е това, което Бог дава да приемем, да го турим в работа. Ако ние не дадем ход на Божественото, благото се спира. Аз наричам туй подпушване закона на любовта.
към беседата >>
Даването е процес на изобилие, излиза нещо от Бога, то е даване.
Трябва да има някой да взема. Водата, която се дава, трябва да има поле, да влиза някъде на работа. Или вие искате да вземате. Но ако няма кой да ви дава, кой ще взема? Даването и вземането произтичат от любовта.
Даването е процес на изобилие, излиза нещо от Бога, то е даване.
Приемането е това, което Бог дава да приемем, да го турим в работа. Ако ние не дадем ход на Божественото, благото се спира. Аз наричам туй подпушване закона на любовта.
към беседата >>
Приемането е това, което Бог дава да приемем, да го турим в работа.
Водата, която се дава, трябва да има поле, да влиза някъде на работа. Или вие искате да вземате. Но ако няма кой да ви дава, кой ще взема? Даването и вземането произтичат от любовта. Даването е процес на изобилие, излиза нещо от Бога, то е даване.
Приемането е това, което Бог дава да приемем, да го турим в работа.
Ако ние не дадем ход на Божественото, благото се спира. Аз наричам туй подпушване закона на любовта.
към беседата >>
Ако ние не дадем ход на Божественото, благото се спира.
Или вие искате да вземате. Но ако няма кой да ви дава, кой ще взема? Даването и вземането произтичат от любовта. Даването е процес на изобилие, излиза нещо от Бога, то е даване. Приемането е това, което Бог дава да приемем, да го турим в работа.
Ако ние не дадем ход на Божественото, благото се спира.
Аз наричам туй подпушване закона на любовта.
към беседата >>
Аз наричам туй подпушване закона на любовта.
Но ако няма кой да ви дава, кой ще взема? Даването и вземането произтичат от любовта. Даването е процес на изобилие, излиза нещо от Бога, то е даване. Приемането е това, което Бог дава да приемем, да го турим в работа. Ако ние не дадем ход на Божественото, благото се спира.
Аз наричам туй подпушване закона на любовта.
към беседата >>
Казва: „Мене не ме обичат хората.“ Защо да не те обичат?
Казва: „Мене не ме обичат хората.“ Защо да не те обичат?
Иска някой зимно време от мене да стопля стаята. Нямам никакво гориво, как ще го стопля, кажете ми, нямам горивен материал? Най-първо, трябва да имаш горивен материал в ума си, с който да създадеш една любовна форма. Трябва да имаш горивен материал в сърцето си, с който да създадеш едно любовно желание. Трябва да имаш горивен материал във волята си, да приложиш любовта.
към беседата >>
Иска някой зимно време от мене да стопля стаята.
Казва: „Мене не ме обичат хората.“ Защо да не те обичат?
Иска някой зимно време от мене да стопля стаята.
Нямам никакво гориво, как ще го стопля, кажете ми, нямам горивен материал? Най-първо, трябва да имаш горивен материал в ума си, с който да създадеш една любовна форма. Трябва да имаш горивен материал в сърцето си, с който да създадеш едно любовно желание. Трябва да имаш горивен материал във волята си, да приложиш любовта. Любов, която не може да излезе из човешкия ум, любов, която не може да излезе из човешкото сърце, и любов, която не може да излезе из човешката воля – това не е любов.
към беседата >>
Нямам никакво гориво, как ще го стопля, кажете ми, нямам горивен материал?
Казва: „Мене не ме обичат хората.“ Защо да не те обичат? Иска някой зимно време от мене да стопля стаята.
Нямам никакво гориво, как ще го стопля, кажете ми, нямам горивен материал?
Най-първо, трябва да имаш горивен материал в ума си, с който да създадеш една любовна форма. Трябва да имаш горивен материал в сърцето си, с който да създадеш едно любовно желание. Трябва да имаш горивен материал във волята си, да приложиш любовта. Любов, която не може да излезе из човешкия ум, любов, която не може да излезе из човешкото сърце, и любов, която не може да излезе из човешката воля – това не е любов. Трябва да потече този извор, силен е.
към беседата >>
Най-първо, трябва да имаш горивен материал в ума си, с който да създадеш една любовна форма.
Казва: „Мене не ме обичат хората.“ Защо да не те обичат? Иска някой зимно време от мене да стопля стаята. Нямам никакво гориво, как ще го стопля, кажете ми, нямам горивен материал?
Най-първо, трябва да имаш горивен материал в ума си, с който да създадеш една любовна форма.
Трябва да имаш горивен материал в сърцето си, с който да създадеш едно любовно желание. Трябва да имаш горивен материал във волята си, да приложиш любовта. Любов, която не може да излезе из човешкия ум, любов, която не може да излезе из човешкото сърце, и любов, която не може да излезе из човешката воля – това не е любов. Трябва да потече този извор, силен е. После ум, който не може да възприеме любовта, и сърце, което не може да възприеме любовта, и воля, която не може да приеме любовта, това не е ум, сърце и воля.
към беседата >>
Трябва да имаш горивен материал в сърцето си, с който да създадеш едно любовно желание.
Казва: „Мене не ме обичат хората.“ Защо да не те обичат? Иска някой зимно време от мене да стопля стаята. Нямам никакво гориво, как ще го стопля, кажете ми, нямам горивен материал? Най-първо, трябва да имаш горивен материал в ума си, с който да създадеш една любовна форма.
Трябва да имаш горивен материал в сърцето си, с който да създадеш едно любовно желание.
Трябва да имаш горивен материал във волята си, да приложиш любовта. Любов, която не може да излезе из човешкия ум, любов, която не може да излезе из човешкото сърце, и любов, която не може да излезе из човешката воля – това не е любов. Трябва да потече този извор, силен е. После ум, който не може да възприеме любовта, и сърце, което не може да възприеме любовта, и воля, която не може да приеме любовта, това не е ум, сърце и воля. Ум е, който може да произведе любовта и ум е, който може да възприеме любовта.
към беседата >>
Трябва да имаш горивен материал във волята си, да приложиш любовта.
Казва: „Мене не ме обичат хората.“ Защо да не те обичат? Иска някой зимно време от мене да стопля стаята. Нямам никакво гориво, как ще го стопля, кажете ми, нямам горивен материал? Най-първо, трябва да имаш горивен материал в ума си, с който да създадеш една любовна форма. Трябва да имаш горивен материал в сърцето си, с който да създадеш едно любовно желание.
Трябва да имаш горивен материал във волята си, да приложиш любовта.
Любов, която не може да излезе из човешкия ум, любов, която не може да излезе из човешкото сърце, и любов, която не може да излезе из човешката воля – това не е любов. Трябва да потече този извор, силен е. После ум, който не може да възприеме любовта, и сърце, което не може да възприеме любовта, и воля, която не може да приеме любовта, това не е ум, сърце и воля. Ум е, който може да произведе любовта и ум е, който може да възприеме любовта. Сърце е това, което може да произведе любовта и което може да възприеме любовта.
към беседата >>
Любов, която не може да излезе из човешкия ум, любов, която не може да излезе из човешкото сърце, и любов, която не може да излезе из човешката воля – това не е любов.
Иска някой зимно време от мене да стопля стаята. Нямам никакво гориво, как ще го стопля, кажете ми, нямам горивен материал? Най-първо, трябва да имаш горивен материал в ума си, с който да създадеш една любовна форма. Трябва да имаш горивен материал в сърцето си, с който да създадеш едно любовно желание. Трябва да имаш горивен материал във волята си, да приложиш любовта.
Любов, която не може да излезе из човешкия ум, любов, която не може да излезе из човешкото сърце, и любов, която не може да излезе из човешката воля – това не е любов.
Трябва да потече този извор, силен е. После ум, който не може да възприеме любовта, и сърце, което не може да възприеме любовта, и воля, която не може да приеме любовта, това не е ум, сърце и воля. Ум е, който може да произведе любовта и ум е, който може да възприеме любовта. Сърце е това, което може да произведе любовта и което може да възприеме любовта. И воля е туй, в даден случай, което може да предаде любовта и което може да възприеме любовта.
към беседата >>
Трябва да потече този извор, силен е.
Нямам никакво гориво, как ще го стопля, кажете ми, нямам горивен материал? Най-първо, трябва да имаш горивен материал в ума си, с който да създадеш една любовна форма. Трябва да имаш горивен материал в сърцето си, с който да създадеш едно любовно желание. Трябва да имаш горивен материал във волята си, да приложиш любовта. Любов, която не може да излезе из човешкия ум, любов, която не може да излезе из човешкото сърце, и любов, която не може да излезе из човешката воля – това не е любов.
Трябва да потече този извор, силен е.
После ум, който не може да възприеме любовта, и сърце, което не може да възприеме любовта, и воля, която не може да приеме любовта, това не е ум, сърце и воля. Ум е, който може да произведе любовта и ум е, който може да възприеме любовта. Сърце е това, което може да произведе любовта и което може да възприеме любовта. И воля е туй, в даден случай, което може да предаде любовта и което може да възприеме любовта.
към беседата >>
После ум, който не може да възприеме любовта, и сърце, което не може да възприеме любовта, и воля, която не може да приеме любовта, това не е ум, сърце и воля.
Най-първо, трябва да имаш горивен материал в ума си, с който да създадеш една любовна форма. Трябва да имаш горивен материал в сърцето си, с който да създадеш едно любовно желание. Трябва да имаш горивен материал във волята си, да приложиш любовта. Любов, която не може да излезе из човешкия ум, любов, която не може да излезе из човешкото сърце, и любов, която не може да излезе из човешката воля – това не е любов. Трябва да потече този извор, силен е.
После ум, който не може да възприеме любовта, и сърце, което не може да възприеме любовта, и воля, която не може да приеме любовта, това не е ум, сърце и воля.
Ум е, който може да произведе любовта и ум е, който може да възприеме любовта. Сърце е това, което може да произведе любовта и което може да възприеме любовта. И воля е туй, в даден случай, което може да предаде любовта и което може да възприеме любовта.
към беседата >>
Ум е, който може да произведе любовта и ум е, който може да възприеме любовта.
Трябва да имаш горивен материал в сърцето си, с който да създадеш едно любовно желание. Трябва да имаш горивен материал във волята си, да приложиш любовта. Любов, която не може да излезе из човешкия ум, любов, която не може да излезе из човешкото сърце, и любов, която не може да излезе из човешката воля – това не е любов. Трябва да потече този извор, силен е. После ум, който не може да възприеме любовта, и сърце, което не може да възприеме любовта, и воля, която не може да приеме любовта, това не е ум, сърце и воля.
Ум е, който може да произведе любовта и ум е, който може да възприеме любовта.
Сърце е това, което може да произведе любовта и което може да възприеме любовта. И воля е туй, в даден случай, което може да предаде любовта и което може да възприеме любовта.
към беседата >>
Сърце е това, което може да произведе любовта и което може да възприеме любовта.
Трябва да имаш горивен материал във волята си, да приложиш любовта. Любов, която не може да излезе из човешкия ум, любов, която не може да излезе из човешкото сърце, и любов, която не може да излезе из човешката воля – това не е любов. Трябва да потече този извор, силен е. После ум, който не може да възприеме любовта, и сърце, което не може да възприеме любовта, и воля, която не може да приеме любовта, това не е ум, сърце и воля. Ум е, който може да произведе любовта и ум е, който може да възприеме любовта.
Сърце е това, което може да произведе любовта и което може да възприеме любовта.
И воля е туй, в даден случай, което може да предаде любовта и което може да възприеме любовта.
към беседата >>
И воля е туй, в даден случай, което може да предаде любовта и което може да възприеме любовта.
Любов, която не може да излезе из човешкия ум, любов, която не може да излезе из човешкото сърце, и любов, която не може да излезе из човешката воля – това не е любов. Трябва да потече този извор, силен е. После ум, който не може да възприеме любовта, и сърце, което не може да възприеме любовта, и воля, която не може да приеме любовта, това не е ум, сърце и воля. Ум е, който може да произведе любовта и ум е, който може да възприеме любовта. Сърце е това, което може да произведе любовта и което може да възприеме любовта.
И воля е туй, в даден случай, което може да предаде любовта и което може да възприеме любовта.
към беседата >>
Тези са нови понятия.
Тези са нови понятия.
Казвате: „Любов.“ Най-първо, всеки в себе си ще каже: „Аз може ли да предам Божията любов и може ли да възприема Божията любов? “ То са елементарни работи, от които ние сега се спъваме.
към беседата >>
Казвате: „Любов.“ Най-първо, всеки в себе си ще каже: „Аз може ли да предам Божията любов и може ли да възприема Божията любов?
Тези са нови понятия.
Казвате: „Любов.“ Най-първо, всеки в себе си ще каже: „Аз може ли да предам Божията любов и може ли да възприема Божията любов?
“ То са елементарни работи, от които ние сега се спъваме.
към беседата >>
“ То са елементарни работи, от които ние сега се спъваме.
Тези са нови понятия. Казвате: „Любов.“ Най-първо, всеки в себе си ще каже: „Аз може ли да предам Божията любов и може ли да възприема Божията любов?
“ То са елементарни работи, от които ние сега се спъваме.
към беседата >>
Не само ние, но целият свят иска да тури един нов ред.
Не само ние, но целият свят иска да тури един нов ред.
Новият ред седи в любовта. Ако умовете на хората се отворят да дойде Божията любов и да я предадат, ако умовете на хората се отворят да възприемат Божията любов, ако сърцата се отворят да предадат Божията любов, ако сърцата се отворят да приемат любовта и ако техните воли се отворят да предадат и да възприемат любовта, вече имаме един нов порядък на нещата. Сега оставете старите разбирания: „Да умрем, да идем в оня свят да видим какво има.“ Питам, ако някой иде в Германия, той германец ще стане ли? Ще добие ли всичкото знание? Ако иде и каже само: „ку-ку“, ще се запознае ли с науките на германците, с индустрията, която те имат, ще научим ли нещо?
към беседата >>
Новият ред седи в любовта.
Не само ние, но целият свят иска да тури един нов ред.
Новият ред седи в любовта.
Ако умовете на хората се отворят да дойде Божията любов и да я предадат, ако умовете на хората се отворят да възприемат Божията любов, ако сърцата се отворят да предадат Божията любов, ако сърцата се отворят да приемат любовта и ако техните воли се отворят да предадат и да възприемат любовта, вече имаме един нов порядък на нещата. Сега оставете старите разбирания: „Да умрем, да идем в оня свят да видим какво има.“ Питам, ако някой иде в Германия, той германец ще стане ли? Ще добие ли всичкото знание? Ако иде и каже само: „ку-ку“, ще се запознае ли с науките на германците, с индустрията, която те имат, ще научим ли нещо?
към беседата >>
Ако умовете на хората се отворят да дойде Божията любов и да я предадат, ако умовете на хората се отворят да възприемат Божията любов, ако сърцата се отворят да предадат Божията любов, ако сърцата се отворят да приемат любовта и ако техните воли се отворят да предадат и да възприемат любовта, вече имаме един нов порядък на нещата.
Не само ние, но целият свят иска да тури един нов ред. Новият ред седи в любовта.
Ако умовете на хората се отворят да дойде Божията любов и да я предадат, ако умовете на хората се отворят да възприемат Божията любов, ако сърцата се отворят да предадат Божията любов, ако сърцата се отворят да приемат любовта и ако техните воли се отворят да предадат и да възприемат любовта, вече имаме един нов порядък на нещата.
Сега оставете старите разбирания: „Да умрем, да идем в оня свят да видим какво има.“ Питам, ако някой иде в Германия, той германец ще стане ли? Ще добие ли всичкото знание? Ако иде и каже само: „ку-ку“, ще се запознае ли с науките на германците, с индустрията, която те имат, ще научим ли нещо?
към беседата >>
Сега оставете старите разбирания: „Да умрем, да идем в оня свят да видим какво има.“ Питам, ако някой иде в Германия, той германец ще стане ли?
Не само ние, но целият свят иска да тури един нов ред. Новият ред седи в любовта. Ако умовете на хората се отворят да дойде Божията любов и да я предадат, ако умовете на хората се отворят да възприемат Божията любов, ако сърцата се отворят да предадат Божията любов, ако сърцата се отворят да приемат любовта и ако техните воли се отворят да предадат и да възприемат любовта, вече имаме един нов порядък на нещата.
Сега оставете старите разбирания: „Да умрем, да идем в оня свят да видим какво има.“ Питам, ако някой иде в Германия, той германец ще стане ли?
Ще добие ли всичкото знание? Ако иде и каже само: „ку-ку“, ще се запознае ли с науките на германците, с индустрията, която те имат, ще научим ли нещо?
към беседата >>
Ще добие ли всичкото знание?
Не само ние, но целият свят иска да тури един нов ред. Новият ред седи в любовта. Ако умовете на хората се отворят да дойде Божията любов и да я предадат, ако умовете на хората се отворят да възприемат Божията любов, ако сърцата се отворят да предадат Божията любов, ако сърцата се отворят да приемат любовта и ако техните воли се отворят да предадат и да възприемат любовта, вече имаме един нов порядък на нещата. Сега оставете старите разбирания: „Да умрем, да идем в оня свят да видим какво има.“ Питам, ако някой иде в Германия, той германец ще стане ли?
Ще добие ли всичкото знание?
Ако иде и каже само: „ку-ку“, ще се запознае ли с науките на германците, с индустрията, която те имат, ще научим ли нещо?
към беседата >>
Ако иде и каже само: „ку-ку“, ще се запознае ли с науките на германците, с индустрията, която те имат, ще научим ли нещо?
Не само ние, но целият свят иска да тури един нов ред. Новият ред седи в любовта. Ако умовете на хората се отворят да дойде Божията любов и да я предадат, ако умовете на хората се отворят да възприемат Божията любов, ако сърцата се отворят да предадат Божията любов, ако сърцата се отворят да приемат любовта и ако техните воли се отворят да предадат и да възприемат любовта, вече имаме един нов порядък на нещата. Сега оставете старите разбирания: „Да умрем, да идем в оня свят да видим какво има.“ Питам, ако някой иде в Германия, той германец ще стане ли? Ще добие ли всичкото знание?
Ако иде и каже само: „ку-ку“, ще се запознае ли с науките на германците, с индустрията, която те имат, ще научим ли нещо?
към беседата >>
Ние искаме да идем в оня свят, в Божествения свят – умът трябва да бъде готов да предаде Божията любов, сърцето трябва да бъде готово да предаде Божията любов.
Ние искаме да идем в оня свят, в Божествения свят – умът трябва да бъде готов да предаде Божията любов, сърцето трябва да бъде готово да предаде Божията любов.
Сега думата предаде има двоен смисъл, разбираме предател да стане, да те изнуди, и да предаде нещо. Аз предаване ще го туря другояче: човек, който не е готов да стане слуга на любовта и да иде да слугува на любовта. Ако човешкият ум не е готов да стане слуга на любовта и да иде да ѝ слугува, това не е ум, ако човешкото сърце не е готово да стане слуга на любовта, да иде да ѝ слугува, това не е сърце и ако човешката воля не стане слуга на любовта, да иде да ѝ слугува, това не е воля.
към беседата >>
Сега думата предаде има двоен смисъл, разбираме предател да стане, да те изнуди, и да предаде нещо.
Ние искаме да идем в оня свят, в Божествения свят – умът трябва да бъде готов да предаде Божията любов, сърцето трябва да бъде готово да предаде Божията любов.
Сега думата предаде има двоен смисъл, разбираме предател да стане, да те изнуди, и да предаде нещо.
Аз предаване ще го туря другояче: човек, който не е готов да стане слуга на любовта и да иде да слугува на любовта. Ако човешкият ум не е готов да стане слуга на любовта и да иде да ѝ слугува, това не е ум, ако човешкото сърце не е готово да стане слуга на любовта, да иде да ѝ слугува, това не е сърце и ако човешката воля не стане слуга на любовта, да иде да ѝ слугува, това не е воля.
към беседата >>
Аз предаване ще го туря другояче: човек, който не е готов да стане слуга на любовта и да иде да слугува на любовта.
Ние искаме да идем в оня свят, в Божествения свят – умът трябва да бъде готов да предаде Божията любов, сърцето трябва да бъде готово да предаде Божията любов. Сега думата предаде има двоен смисъл, разбираме предател да стане, да те изнуди, и да предаде нещо.
Аз предаване ще го туря другояче: човек, който не е готов да стане слуга на любовта и да иде да слугува на любовта.
Ако човешкият ум не е готов да стане слуга на любовта и да иде да ѝ слугува, това не е ум, ако човешкото сърце не е готово да стане слуга на любовта, да иде да ѝ слугува, това не е сърце и ако човешката воля не стане слуга на любовта, да иде да ѝ слугува, това не е воля.
към беседата >>
Ако човешкият ум не е готов да стане слуга на любовта и да иде да ѝ слугува, това не е ум, ако човешкото сърце не е готово да стане слуга на любовта, да иде да ѝ слугува, това не е сърце и ако човешката воля не стане слуга на любовта, да иде да ѝ слугува, това не е воля.
Ние искаме да идем в оня свят, в Божествения свят – умът трябва да бъде готов да предаде Божията любов, сърцето трябва да бъде готово да предаде Божията любов. Сега думата предаде има двоен смисъл, разбираме предател да стане, да те изнуди, и да предаде нещо. Аз предаване ще го туря другояче: човек, който не е готов да стане слуга на любовта и да иде да слугува на любовта.
Ако човешкият ум не е готов да стане слуга на любовта и да иде да ѝ слугува, това не е ум, ако човешкото сърце не е готово да стане слуга на любовта, да иде да ѝ слугува, това не е сърце и ако човешката воля не стане слуга на любовта, да иде да ѝ слугува, това не е воля.
към беседата >>
Казвам: „В нас новият порядък е готовността да възприемем Божията любов и да идем да слугуваме в света.“ Как да идете да слугувате на Господа?
Казвам: „В нас новият порядък е готовността да възприемем Божията любов и да идем да слугуваме в света.“ Как да идете да слугувате на Господа?
Тъй както разбирате. Няма никакви правила, за обичането на любовта няма никакви правила. „Как? “ – някой ме пита как ще люби. Как ще любите, кажете ми? Ако ме пита конят: „Обичаш ли ме“, казвам: „Обичам те“, и се качвам на гърба му.
към беседата >>
Тъй както разбирате.
Казвам: „В нас новият порядък е готовността да възприемем Божията любов и да идем да слугуваме в света.“ Как да идете да слугувате на Господа?
Тъй както разбирате.
Няма никакви правила, за обичането на любовта няма никакви правила. „Как? “ – някой ме пита как ще люби. Как ще любите, кажете ми? Ако ме пита конят: „Обичаш ли ме“, казвам: „Обичам те“, и се качвам на гърба му. Той ще ме носи.
към беседата >>
Няма никакви правила, за обичането на любовта няма никакви правила. „Как?
Казвам: „В нас новият порядък е готовността да възприемем Божията любов и да идем да слугуваме в света.“ Как да идете да слугувате на Господа? Тъй както разбирате.
Няма никакви правила, за обичането на любовта няма никакви правила. „Как?
“ – някой ме пита как ще люби. Как ще любите, кажете ми? Ако ме пита конят: „Обичаш ли ме“, казвам: „Обичам те“, и се качвам на гърба му. Той ще ме носи. Ако ме пита каруцата: „Обичаш ли ме“, кача се отгоре на нея и ще си туря товара на каруцата.
към беседата >>
“ – някой ме пита как ще люби.
Казвам: „В нас новият порядък е готовността да възприемем Божията любов и да идем да слугуваме в света.“ Как да идете да слугувате на Господа? Тъй както разбирате. Няма никакви правила, за обичането на любовта няма никакви правила. „Как?
“ – някой ме пита как ще люби.
Как ще любите, кажете ми? Ако ме пита конят: „Обичаш ли ме“, казвам: „Обичам те“, и се качвам на гърба му. Той ще ме носи. Ако ме пита каруцата: „Обичаш ли ме“, кача се отгоре на нея и ще си туря товара на каруцата. Каруцата е туй, на което може да се кача; кон е туй, на което може да се кача; череша е това, на което може да се кача и да взема плод.
към беседата >>
Как ще любите, кажете ми?
Казвам: „В нас новият порядък е готовността да възприемем Божията любов и да идем да слугуваме в света.“ Как да идете да слугувате на Господа? Тъй както разбирате. Няма никакви правила, за обичането на любовта няма никакви правила. „Как? “ – някой ме пита как ще люби.
Как ще любите, кажете ми?
Ако ме пита конят: „Обичаш ли ме“, казвам: „Обичам те“, и се качвам на гърба му. Той ще ме носи. Ако ме пита каруцата: „Обичаш ли ме“, кача се отгоре на нея и ще си туря товара на каруцата. Каруцата е туй, на което може да се кача; кон е туй, на което може да се кача; череша е това, на което може да се кача и да взема плод. Като ида при черешата, ще ям череши, няма да я гледам, да я милвам, целувам.
към беседата >>
Ако ме пита конят: „Обичаш ли ме“, казвам: „Обичам те“, и се качвам на гърба му.
Казвам: „В нас новият порядък е готовността да възприемем Божията любов и да идем да слугуваме в света.“ Как да идете да слугувате на Господа? Тъй както разбирате. Няма никакви правила, за обичането на любовта няма никакви правила. „Как? “ – някой ме пита как ще люби. Как ще любите, кажете ми?
Ако ме пита конят: „Обичаш ли ме“, казвам: „Обичам те“, и се качвам на гърба му.
Той ще ме носи. Ако ме пита каруцата: „Обичаш ли ме“, кача се отгоре на нея и ще си туря товара на каруцата. Каруцата е туй, на което може да се кача; кон е туй, на което може да се кача; череша е това, на което може да се кача и да взема плод. Като ида при черешата, ще ям череши, няма да я гледам, да я милвам, целувам. Ще целувам плодовете.
към беседата >>
Той ще ме носи.
Тъй както разбирате. Няма никакви правила, за обичането на любовта няма никакви правила. „Как? “ – някой ме пита как ще люби. Как ще любите, кажете ми? Ако ме пита конят: „Обичаш ли ме“, казвам: „Обичам те“, и се качвам на гърба му.
Той ще ме носи.
Ако ме пита каруцата: „Обичаш ли ме“, кача се отгоре на нея и ще си туря товара на каруцата. Каруцата е туй, на което може да се кача; кон е туй, на което може да се кача; череша е това, на което може да се кача и да взема плод. Като ида при черешата, ще ям череши, няма да я гледам, да я милвам, целувам. Ще целувам плодовете. За всяка целувка трябва да ми даде.
към беседата >>
Ако ме пита каруцата: „Обичаш ли ме“, кача се отгоре на нея и ще си туря товара на каруцата.
Няма никакви правила, за обичането на любовта няма никакви правила. „Как? “ – някой ме пита как ще люби. Как ще любите, кажете ми? Ако ме пита конят: „Обичаш ли ме“, казвам: „Обичам те“, и се качвам на гърба му. Той ще ме носи.
Ако ме пита каруцата: „Обичаш ли ме“, кача се отгоре на нея и ще си туря товара на каруцата.
Каруцата е туй, на което може да се кача; кон е туй, на което може да се кача; череша е това, на което може да се кача и да взема плод. Като ида при черешата, ще ям череши, няма да я гледам, да я милвам, целувам. Ще целувам плодовете. За всяка целувка трябва да ми даде. „Такива празни работи, ние сме реалисти.“ Целувам черешата за черешите.
към беседата >>
Каруцата е туй, на което може да се кача; кон е туй, на което може да се кача; череша е това, на което може да се кача и да взема плод.
“ – някой ме пита как ще люби. Как ще любите, кажете ми? Ако ме пита конят: „Обичаш ли ме“, казвам: „Обичам те“, и се качвам на гърба му. Той ще ме носи. Ако ме пита каруцата: „Обичаш ли ме“, кача се отгоре на нея и ще си туря товара на каруцата.
Каруцата е туй, на което може да се кача; кон е туй, на което може да се кача; череша е това, на което може да се кача и да взема плод.
Като ида при черешата, ще ям череши, няма да я гледам, да я милвам, целувам. Ще целувам плодовете. За всяка целувка трябва да ми даде. „Такива празни работи, ние сме реалисти.“ Целувам черешата за черешите. Ти целуваш водата за самата вода, която влиза в тебе.
към беседата >>
Като ида при черешата, ще ям череши, няма да я гледам, да я милвам, целувам.
Как ще любите, кажете ми? Ако ме пита конят: „Обичаш ли ме“, казвам: „Обичам те“, и се качвам на гърба му. Той ще ме носи. Ако ме пита каруцата: „Обичаш ли ме“, кача се отгоре на нея и ще си туря товара на каруцата. Каруцата е туй, на което може да се кача; кон е туй, на което може да се кача; череша е това, на което може да се кача и да взема плод.
Като ида при черешата, ще ям череши, няма да я гледам, да я милвам, целувам.
Ще целувам плодовете. За всяка целувка трябва да ми даде. „Такива празни работи, ние сме реалисти.“ Целувам черешата за черешите. Ти целуваш водата за самата вода, която влиза в тебе. Вода, която не влиза – никаква целувка не давам.
към беседата >>
Ще целувам плодовете.
Ако ме пита конят: „Обичаш ли ме“, казвам: „Обичам те“, и се качвам на гърба му. Той ще ме носи. Ако ме пита каруцата: „Обичаш ли ме“, кача се отгоре на нея и ще си туря товара на каруцата. Каруцата е туй, на което може да се кача; кон е туй, на което може да се кача; череша е това, на което може да се кача и да взема плод. Като ида при черешата, ще ям череши, няма да я гледам, да я милвам, целувам.
Ще целувам плодовете.
За всяка целувка трябва да ми даде. „Такива празни работи, ние сме реалисти.“ Целувам черешата за черешите. Ти целуваш водата за самата вода, която влиза в тебе. Вода, която не влиза – никаква целувка не давам. Целувам хляб, който става жертва.
към беседата >>
За всяка целувка трябва да ми даде.
Той ще ме носи. Ако ме пита каруцата: „Обичаш ли ме“, кача се отгоре на нея и ще си туря товара на каруцата. Каруцата е туй, на което може да се кача; кон е туй, на което може да се кача; череша е това, на което може да се кача и да взема плод. Като ида при черешата, ще ям череши, няма да я гледам, да я милвам, целувам. Ще целувам плодовете.
За всяка целувка трябва да ми даде.
„Такива празни работи, ние сме реалисти.“ Целувам черешата за черешите. Ти целуваш водата за самата вода, която влиза в тебе. Вода, която не влиза – никаква целувка не давам. Целувам хляб, който става жертва. Един човек, който не може да се жертва, никаква целувка не може да му се даде, то е закон.
към беседата >>
„Такива празни работи, ние сме реалисти.“ Целувам черешата за черешите.
Ако ме пита каруцата: „Обичаш ли ме“, кача се отгоре на нея и ще си туря товара на каруцата. Каруцата е туй, на което може да се кача; кон е туй, на което може да се кача; череша е това, на което може да се кача и да взема плод. Като ида при черешата, ще ям череши, няма да я гледам, да я милвам, целувам. Ще целувам плодовете. За всяка целувка трябва да ми даде.
„Такива празни работи, ние сме реалисти.“ Целувам черешата за черешите.
Ти целуваш водата за самата вода, която влиза в тебе. Вода, която не влиза – никаква целувка не давам. Целувам хляб, който става жертва. Един човек, който не може да се жертва, никаква целувка не може да му се даде, то е закон.
към беседата >>
Ти целуваш водата за самата вода, която влиза в тебе.
Каруцата е туй, на което може да се кача; кон е туй, на което може да се кача; череша е това, на което може да се кача и да взема плод. Като ида при черешата, ще ям череши, няма да я гледам, да я милвам, целувам. Ще целувам плодовете. За всяка целувка трябва да ми даде. „Такива празни работи, ние сме реалисти.“ Целувам черешата за черешите.
Ти целуваш водата за самата вода, която влиза в тебе.
Вода, която не влиза – никаква целувка не давам. Целувам хляб, който става жертва. Един човек, който не може да се жертва, никаква целувка не може да му се даде, то е закон.
към беседата >>
Вода, която не влиза – никаква целувка не давам.
Като ида при черешата, ще ям череши, няма да я гледам, да я милвам, целувам. Ще целувам плодовете. За всяка целувка трябва да ми даде. „Такива празни работи, ние сме реалисти.“ Целувам черешата за черешите. Ти целуваш водата за самата вода, която влиза в тебе.
Вода, която не влиза – никаква целувка не давам.
Целувам хляб, който става жертва. Един човек, който не може да се жертва, никаква целувка не може да му се даде, то е закон.
към беседата >>
Целувам хляб, който става жертва.
Ще целувам плодовете. За всяка целувка трябва да ми даде. „Такива празни работи, ние сме реалисти.“ Целувам черешата за черешите. Ти целуваш водата за самата вода, която влиза в тебе. Вода, която не влиза – никаква целувка не давам.
Целувам хляб, който става жертва.
Един човек, който не може да се жертва, никаква целувка не може да му се даде, то е закон.
към беседата >>
Един човек, който не може да се жертва, никаква целувка не може да му се даде, то е закон.
За всяка целувка трябва да ми даде. „Такива празни работи, ние сме реалисти.“ Целувам черешата за черешите. Ти целуваш водата за самата вода, която влиза в тебе. Вода, която не влиза – никаква целувка не давам. Целувам хляб, който става жертва.
Един човек, който не може да се жертва, никаква целувка не може да му се даде, то е закон.
към беседата >>
Нас, съвременните хора, ни е страх от жертвата.
Нас, съвременните хора, ни е страх от жертвата.
Жертвата е свободен билет, отвор в човешкото сърце да влезеш. Ти, като се жертваш, ще влезеш в Божествения свят. Без жертва не може. Сега жертва се Христос. Христос се жертва, за да влезе в Божествения свят, да може да въведе всичките души, да им даде пример, че и те по същия закон на жертвата да влязат.
към беседата >>
Жертвата е свободен билет, отвор в човешкото сърце да влезеш.
Нас, съвременните хора, ни е страх от жертвата.
Жертвата е свободен билет, отвор в човешкото сърце да влезеш.
Ти, като се жертваш, ще влезеш в Божествения свят. Без жертва не може. Сега жертва се Христос. Христос се жертва, за да влезе в Божествения свят, да може да въведе всичките души, да им даде пример, че и те по същия закон на жертвата да влязат. Ако ние не мислим, че можем да се жертваме като Христос, да влезем в Божествения свят, безпредметно е.
към беседата >>
Ти, като се жертваш, ще влезеш в Божествения свят.
Нас, съвременните хора, ни е страх от жертвата. Жертвата е свободен билет, отвор в човешкото сърце да влезеш.
Ти, като се жертваш, ще влезеш в Божествения свят.
Без жертва не може. Сега жертва се Христос. Христос се жертва, за да влезе в Божествения свят, да може да въведе всичките души, да им даде пример, че и те по същия закон на жертвата да влязат. Ако ние не мислим, че можем да се жертваме като Христос, да влезем в Божествения свят, безпредметно е. Казват: „Христос умря заради нас.“ Христос умря заради нас, и ние трябва да умрем заради Него.
към беседата >>
Без жертва не може.
Нас, съвременните хора, ни е страх от жертвата. Жертвата е свободен билет, отвор в човешкото сърце да влезеш. Ти, като се жертваш, ще влезеш в Божествения свят.
Без жертва не може.
Сега жертва се Христос. Христос се жертва, за да влезе в Божествения свят, да може да въведе всичките души, да им даде пример, че и те по същия закон на жертвата да влязат. Ако ние не мислим, че можем да се жертваме като Христос, да влезем в Божествения свят, безпредметно е. Казват: „Христос умря заради нас.“ Христос умря заради нас, и ние трябва да умрем заради Него. Умира човек заради мене, и аз ще умра заради него.
към беседата >>
Сега жертва се Христос.
Нас, съвременните хора, ни е страх от жертвата. Жертвата е свободен билет, отвор в човешкото сърце да влезеш. Ти, като се жертваш, ще влезеш в Божествения свят. Без жертва не може.
Сега жертва се Христос.
Христос се жертва, за да влезе в Божествения свят, да може да въведе всичките души, да им даде пример, че и те по същия закон на жертвата да влязат. Ако ние не мислим, че можем да се жертваме като Христос, да влезем в Божествения свят, безпредметно е. Казват: „Христос умря заради нас.“ Христос умря заради нас, и ние трябва да умрем заради Него. Умира човек заради мене, и аз ще умра заради него. На думата умира вие туряте съвсем друг смисъл.
към беседата >>
Христос се жертва, за да влезе в Божествения свят, да може да въведе всичките души, да им даде пример, че и те по същия закон на жертвата да влязат.
Нас, съвременните хора, ни е страх от жертвата. Жертвата е свободен билет, отвор в човешкото сърце да влезеш. Ти, като се жертваш, ще влезеш в Божествения свят. Без жертва не може. Сега жертва се Христос.
Христос се жертва, за да влезе в Божествения свят, да може да въведе всичките души, да им даде пример, че и те по същия закон на жертвата да влязат.
Ако ние не мислим, че можем да се жертваме като Христос, да влезем в Божествения свят, безпредметно е. Казват: „Христос умря заради нас.“ Христос умря заради нас, и ние трябва да умрем заради Него. Умира човек заради мене, и аз ще умра заради него. На думата умира вие туряте съвсем друг смисъл. Умира значи: у, мира – след у турете запетая, значи въвежда ме, умира Христос заради мене, въвежда ме в друг свят.
към беседата >>
Ако ние не мислим, че можем да се жертваме като Христос, да влезем в Божествения свят, безпредметно е.
Жертвата е свободен билет, отвор в човешкото сърце да влезеш. Ти, като се жертваш, ще влезеш в Божествения свят. Без жертва не може. Сега жертва се Христос. Христос се жертва, за да влезе в Божествения свят, да може да въведе всичките души, да им даде пример, че и те по същия закон на жертвата да влязат.
Ако ние не мислим, че можем да се жертваме като Христос, да влезем в Божествения свят, безпредметно е.
Казват: „Христос умря заради нас.“ Христос умря заради нас, и ние трябва да умрем заради Него. Умира човек заради мене, и аз ще умра заради него. На думата умира вие туряте съвсем друг смисъл. Умира значи: у, мира – след у турете запетая, значи въвежда ме, умира Христос заради мене, въвежда ме в друг свят. Тъй го турям умира: у, мира.
към беседата >>
Казват: „Христос умря заради нас.“ Христос умря заради нас, и ние трябва да умрем заради Него.
Ти, като се жертваш, ще влезеш в Божествения свят. Без жертва не може. Сега жертва се Христос. Христос се жертва, за да влезе в Божествения свят, да може да въведе всичките души, да им даде пример, че и те по същия закон на жертвата да влязат. Ако ние не мислим, че можем да се жертваме като Христос, да влезем в Божествения свят, безпредметно е.
Казват: „Христос умря заради нас.“ Христос умря заради нас, и ние трябва да умрем заради Него.
Умира човек заради мене, и аз ще умра заради него. На думата умира вие туряте съвсем друг смисъл. Умира значи: у, мира – след у турете запетая, значи въвежда ме, умира Христос заради мене, въвежда ме в друг свят. Тъй го турям умира: у, мира.
към беседата >>
Умира човек заради мене, и аз ще умра заради него.
Без жертва не може. Сега жертва се Христос. Христос се жертва, за да влезе в Божествения свят, да може да въведе всичките души, да им даде пример, че и те по същия закон на жертвата да влязат. Ако ние не мислим, че можем да се жертваме като Христос, да влезем в Божествения свят, безпредметно е. Казват: „Христос умря заради нас.“ Христос умря заради нас, и ние трябва да умрем заради Него.
Умира човек заради мене, и аз ще умра заради него.
На думата умира вие туряте съвсем друг смисъл. Умира значи: у, мира – след у турете запетая, значи въвежда ме, умира Христос заради мене, въвежда ме в друг свят. Тъй го турям умира: у, мира.
към беседата >>
На думата умира вие туряте съвсем друг смисъл.
Сега жертва се Христос. Христос се жертва, за да влезе в Божествения свят, да може да въведе всичките души, да им даде пример, че и те по същия закон на жертвата да влязат. Ако ние не мислим, че можем да се жертваме като Христос, да влезем в Божествения свят, безпредметно е. Казват: „Христос умря заради нас.“ Христос умря заради нас, и ние трябва да умрем заради Него. Умира човек заради мене, и аз ще умра заради него.
На думата умира вие туряте съвсем друг смисъл.
Умира значи: у, мира – след у турете запетая, значи въвежда ме, умира Христос заради мене, въвежда ме в друг свят. Тъй го турям умира: у, мира.
към беседата >>
Умира значи: у, мира – след у турете запетая, значи въвежда ме, умира Христос заради мене, въвежда ме в друг свят.
Христос се жертва, за да влезе в Божествения свят, да може да въведе всичките души, да им даде пример, че и те по същия закон на жертвата да влязат. Ако ние не мислим, че можем да се жертваме като Христос, да влезем в Божествения свят, безпредметно е. Казват: „Христос умря заради нас.“ Христос умря заради нас, и ние трябва да умрем заради Него. Умира човек заради мене, и аз ще умра заради него. На думата умира вие туряте съвсем друг смисъл.
Умира значи: у, мира – след у турете запетая, значи въвежда ме, умира Христос заради мене, въвежда ме в друг свят.
Тъй го турям умира: у, мира.
към беседата >>
Тъй го турям умира: у, мира.
Ако ние не мислим, че можем да се жертваме като Христос, да влезем в Божествения свят, безпредметно е. Казват: „Христос умря заради нас.“ Христос умря заради нас, и ние трябва да умрем заради Него. Умира човек заради мене, и аз ще умра заради него. На думата умира вие туряте съвсем друг смисъл. Умира значи: у, мира – след у турете запетая, значи въвежда ме, умира Христос заради мене, въвежда ме в друг свят.
Тъй го турям умира: у, мира.
към беседата >>
Ние сами разваляме живота.
Ние сами разваляме живота.
Знаеш колко лесно се разваля животът? Оженили се двама млади. И религиозните хора се женят, всичките хора се женят на земята, няма никой, който да не се жени. Те си писали много сладки любовни писма, все хубави писма. А пък тя не знаела да готви.
към беседата >>
Знаеш колко лесно се разваля животът?
Ние сами разваляме живота.
Знаеш колко лесно се разваля животът?
Оженили се двама млади. И религиозните хора се женят, всичките хора се женят на земята, няма никой, който да не се жени. Те си писали много сладки любовни писма, все хубави писма. А пък тя не знаела да готви. Сварила боб и цяла шепа сол турила.
към беседата >>
Оженили се двама млади.
Ние сами разваляме живота. Знаеш колко лесно се разваля животът?
Оженили се двама млади.
И религиозните хора се женят, всичките хора се женят на земята, няма никой, който да не се жени. Те си писали много сладки любовни писма, все хубави писма. А пък тя не знаела да готви. Сварила боб и цяла шепа сол турила. Дошъл той, почнал да яде – солено.
към беседата >>
И религиозните хора се женят, всичките хора се женят на земята, няма никой, който да не се жени.
Ние сами разваляме живота. Знаеш колко лесно се разваля животът? Оженили се двама млади.
И религиозните хора се женят, всичките хора се женят на земята, няма никой, който да не се жени.
Те си писали много сладки любовни писма, все хубави писма. А пък тя не знаела да готви. Сварила боб и цяла шепа сол турила. Дошъл той, почнал да яде – солено. Не турила сол с трите пръста, но цяла шепа.
към беседата >>
Те си писали много сладки любовни писма, все хубави писма.
Ние сами разваляме живота. Знаеш колко лесно се разваля животът? Оженили се двама млади. И религиозните хора се женят, всичките хора се женят на земята, няма никой, който да не се жени.
Те си писали много сладки любовни писма, все хубави писма.
А пък тя не знаела да готви. Сварила боб и цяла шепа сол турила. Дошъл той, почнал да яде – солено. Не турила сол с трите пръста, но цяла шепа. Защо е турила повече сол?
към беседата >>
А пък тя не знаела да готви.
Ние сами разваляме живота. Знаеш колко лесно се разваля животът? Оженили се двама млади. И религиозните хора се женят, всичките хора се женят на земята, няма никой, който да не се жени. Те си писали много сладки любовни писма, все хубави писма.
А пък тя не знаела да готви.
Сварила боб и цяла шепа сол турила. Дошъл той, почнал да яде – солено. Не турила сол с трите пръста, но цяла шепа. Защо е турила повече сол? Казва ѝ: „Моля ти се, по-малко сол туряй.“ Ами ние, съвременните хора, много сол туряме.
към беседата >>
Сварила боб и цяла шепа сол турила.
Знаеш колко лесно се разваля животът? Оженили се двама млади. И религиозните хора се женят, всичките хора се женят на земята, няма никой, който да не се жени. Те си писали много сладки любовни писма, все хубави писма. А пък тя не знаела да готви.
Сварила боб и цяла шепа сол турила.
Дошъл той, почнал да яде – солено. Не турила сол с трите пръста, но цяла шепа. Защо е турила повече сол? Казва ѝ: „Моля ти се, по-малко сол туряй.“ Ами ние, съвременните хора, много сол туряме. Срещнем някого, казваме: „То добре трябва да се живее“ – сол.
към беседата >>
Дошъл той, почнал да яде – солено.
Оженили се двама млади. И религиозните хора се женят, всичките хора се женят на земята, няма никой, който да не се жени. Те си писали много сладки любовни писма, все хубави писма. А пък тя не знаела да готви. Сварила боб и цяла шепа сол турила.
Дошъл той, почнал да яде – солено.
Не турила сол с трите пръста, но цяла шепа. Защо е турила повече сол? Казва ѝ: „Моля ти се, по-малко сол туряй.“ Ами ние, съвременните хора, много сол туряме. Срещнем някого, казваме: „То добре трябва да се живее“ – сол. „Ти, казва, не мислиш“ – сол.
към беседата >>
Не турила сол с трите пръста, но цяла шепа.
И религиозните хора се женят, всичките хора се женят на земята, няма никой, който да не се жени. Те си писали много сладки любовни писма, все хубави писма. А пък тя не знаела да готви. Сварила боб и цяла шепа сол турила. Дошъл той, почнал да яде – солено.
Не турила сол с трите пръста, но цяла шепа.
Защо е турила повече сол? Казва ѝ: „Моля ти се, по-малко сол туряй.“ Ами ние, съвременните хора, много сол туряме. Срещнем някого, казваме: „То добре трябва да се живее“ – сол. „Ти, казва, не мислиш“ – сол. „Сърцето ти е такова“ – сол.
към беседата >>
Защо е турила повече сол?
Те си писали много сладки любовни писма, все хубави писма. А пък тя не знаела да готви. Сварила боб и цяла шепа сол турила. Дошъл той, почнал да яде – солено. Не турила сол с трите пръста, но цяла шепа.
Защо е турила повече сол?
Казва ѝ: „Моля ти се, по-малко сол туряй.“ Ами ние, съвременните хора, много сол туряме. Срещнем някого, казваме: „То добре трябва да се живее“ – сол. „Ти, казва, не мислиш“ – сол. „Сърцето ти е такова“ – сол. „Волята ти е такава“ – сол.
към беседата >>
Казва ѝ: „Моля ти се, по-малко сол туряй.“ Ами ние, съвременните хора, много сол туряме.
А пък тя не знаела да готви. Сварила боб и цяла шепа сол турила. Дошъл той, почнал да яде – солено. Не турила сол с трите пръста, но цяла шепа. Защо е турила повече сол?
Казва ѝ: „Моля ти се, по-малко сол туряй.“ Ами ние, съвременните хора, много сол туряме.
Срещнем някого, казваме: „То добре трябва да се живее“ – сол. „Ти, казва, не мислиш“ – сол. „Сърцето ти е такова“ – сол. „Волята ти е такава“ – сол. Дойде свекървата – една шепа сол, дойде зълвата – една шепа сол, дойде снахата – една шепа сол.
към беседата >>
Срещнем някого, казваме: „То добре трябва да се живее“ – сол.
Сварила боб и цяла шепа сол турила. Дошъл той, почнал да яде – солено. Не турила сол с трите пръста, но цяла шепа. Защо е турила повече сол? Казва ѝ: „Моля ти се, по-малко сол туряй.“ Ами ние, съвременните хора, много сол туряме.
Срещнем някого, казваме: „То добре трябва да се живее“ – сол.
„Ти, казва, не мислиш“ – сол. „Сърцето ти е такова“ – сол. „Волята ти е такава“ – сол. Дойде свекървата – една шепа сол, дойде зълвата – една шепа сол, дойде снахата – една шепа сол. Яде ли се ядене с три шепи сол?
към беседата >>
„Ти, казва, не мислиш“ – сол.
Дошъл той, почнал да яде – солено. Не турила сол с трите пръста, но цяла шепа. Защо е турила повече сол? Казва ѝ: „Моля ти се, по-малко сол туряй.“ Ами ние, съвременните хора, много сол туряме. Срещнем някого, казваме: „То добре трябва да се живее“ – сол.
„Ти, казва, не мислиш“ – сол.
„Сърцето ти е такова“ – сол. „Волята ти е такава“ – сол. Дойде свекървата – една шепа сол, дойде зълвата – една шепа сол, дойде снахата – една шепа сол. Яде ли се ядене с три шепи сол? Като тури в ума, в сърцето и във волята, яде ли се този боб?
към беседата >>
Бог е любов.
Бог е любов.
Под думата Бог е любов какво разбирате? Какво нещо е Бог е любов? Туй, което постоянно дава и никога не взема, това е любовта. Вие се намирате в едно противоречие, понеже любите, и искате да вземете. То е обратният закон.
към беседата >>
„Сърцето ти е такова“ – сол.
Не турила сол с трите пръста, но цяла шепа. Защо е турила повече сол? Казва ѝ: „Моля ти се, по-малко сол туряй.“ Ами ние, съвременните хора, много сол туряме. Срещнем някого, казваме: „То добре трябва да се живее“ – сол. „Ти, казва, не мислиш“ – сол.
„Сърцето ти е такова“ – сол.
„Волята ти е такава“ – сол. Дойде свекървата – една шепа сол, дойде зълвата – една шепа сол, дойде снахата – една шепа сол. Яде ли се ядене с три шепи сол? Като тури в ума, в сърцето и във волята, яде ли се този боб?
към беседата >>
Под думата Бог е любов какво разбирате?
Бог е любов.
Под думата Бог е любов какво разбирате?
Какво нещо е Бог е любов? Туй, което постоянно дава и никога не взема, това е любовта. Вие се намирате в едно противоречие, понеже любите, и искате да вземете. То е обратният закон. Щом даваш и вземаш, то е търговия, то не е любов.
към беседата >>
„Волята ти е такава“ – сол.
Защо е турила повече сол? Казва ѝ: „Моля ти се, по-малко сол туряй.“ Ами ние, съвременните хора, много сол туряме. Срещнем някого, казваме: „То добре трябва да се живее“ – сол. „Ти, казва, не мислиш“ – сол. „Сърцето ти е такова“ – сол.
„Волята ти е такава“ – сол.
Дойде свекървата – една шепа сол, дойде зълвата – една шепа сол, дойде снахата – една шепа сол. Яде ли се ядене с три шепи сол? Като тури в ума, в сърцето и във волята, яде ли се този боб?
към беседата >>
Какво нещо е Бог е любов?
Бог е любов. Под думата Бог е любов какво разбирате?
Какво нещо е Бог е любов?
Туй, което постоянно дава и никога не взема, това е любовта. Вие се намирате в едно противоречие, понеже любите, и искате да вземете. То е обратният закон. Щом даваш и вземаш, то е търговия, то не е любов. Любовта е това, което всякога дава, без да очаква нещо.
към беседата >>
Дойде свекървата – една шепа сол, дойде зълвата – една шепа сол, дойде снахата – една шепа сол.
Казва ѝ: „Моля ти се, по-малко сол туряй.“ Ами ние, съвременните хора, много сол туряме. Срещнем някого, казваме: „То добре трябва да се живее“ – сол. „Ти, казва, не мислиш“ – сол. „Сърцето ти е такова“ – сол. „Волята ти е такава“ – сол.
Дойде свекървата – една шепа сол, дойде зълвата – една шепа сол, дойде снахата – една шепа сол.
Яде ли се ядене с три шепи сол? Като тури в ума, в сърцето и във волята, яде ли се този боб?
към беседата >>
Туй, което постоянно дава и никога не взема, това е любовта.
Бог е любов. Под думата Бог е любов какво разбирате? Какво нещо е Бог е любов?
Туй, което постоянно дава и никога не взема, това е любовта.
Вие се намирате в едно противоречие, понеже любите, и искате да вземете. То е обратният закон. Щом даваш и вземаш, то е търговия, то не е любов. Любовта е това, което всякога дава, без да очаква нещо. Щом речеш да очакваш нещо, което си дал, влизаш в противоречие със себе си.
към беседата >>
Яде ли се ядене с три шепи сол?
Срещнем някого, казваме: „То добре трябва да се живее“ – сол. „Ти, казва, не мислиш“ – сол. „Сърцето ти е такова“ – сол. „Волята ти е такава“ – сол. Дойде свекървата – една шепа сол, дойде зълвата – една шепа сол, дойде снахата – една шепа сол.
Яде ли се ядене с три шепи сол?
Като тури в ума, в сърцето и във волята, яде ли се този боб?
към беседата >>
Вие се намирате в едно противоречие, понеже любите, и искате да вземете.
Бог е любов. Под думата Бог е любов какво разбирате? Какво нещо е Бог е любов? Туй, което постоянно дава и никога не взема, това е любовта.
Вие се намирате в едно противоречие, понеже любите, и искате да вземете.
То е обратният закон. Щом даваш и вземаш, то е търговия, то не е любов. Любовта е това, което всякога дава, без да очаква нещо. Щом речеш да очакваш нещо, което си дал, влизаш в противоречие със себе си. Гледам някой казва: „Аз ви любя, казва, вие любите ли ме?
към беседата >>
Като тури в ума, в сърцето и във волята, яде ли се този боб?
„Ти, казва, не мислиш“ – сол. „Сърцето ти е такова“ – сол. „Волята ти е такава“ – сол. Дойде свекървата – една шепа сол, дойде зълвата – една шепа сол, дойде снахата – една шепа сол. Яде ли се ядене с три шепи сол?
Като тури в ума, в сърцето и във волята, яде ли се този боб?
към беседата >>
То е обратният закон.
Бог е любов. Под думата Бог е любов какво разбирате? Какво нещо е Бог е любов? Туй, което постоянно дава и никога не взема, това е любовта. Вие се намирате в едно противоречие, понеже любите, и искате да вземете.
То е обратният закон.
Щом даваш и вземаш, то е търговия, то не е любов. Любовта е това, което всякога дава, без да очаква нещо. Щом речеш да очакваш нещо, което си дал, влизаш в противоречие със себе си. Гледам някой казва: „Аз ви любя, казва, вие любите ли ме? “ То е вече търговия, иска търговско отношение.
към беседата >>
Аз съм дошъл до едно заключение: свекървата никаква сол да не туря, зълвата никаква сол да не туря и снахата никаква сол да не туря.
Аз съм дошъл до едно заключение: свекървата никаква сол да не туря, зълвата никаква сол да не туря и снахата никаква сол да не туря.
Да сварят боба без сол. Като дойде възлюбленият, той да си тури сол колкото иска. Казвам сега, без сол ще готвите. Едно правило: без сол ще приготовляваме. Всичките яденета оставете хората да си ги посоляват.
към беседата >>
Щом даваш и вземаш, то е търговия, то не е любов.
Под думата Бог е любов какво разбирате? Какво нещо е Бог е любов? Туй, което постоянно дава и никога не взема, това е любовта. Вие се намирате в едно противоречие, понеже любите, и искате да вземете. То е обратният закон.
Щом даваш и вземаш, то е търговия, то не е любов.
Любовта е това, което всякога дава, без да очаква нещо. Щом речеш да очакваш нещо, което си дал, влизаш в противоречие със себе си. Гледам някой казва: „Аз ви любя, казва, вие любите ли ме? “ То е вече търговия, иска търговско отношение. Щом той е продавач, аз трябва да бъда купувач; щом аз съм продавач, той трябва да е купувач.
към беседата >>
Да сварят боба без сол.
Аз съм дошъл до едно заключение: свекървата никаква сол да не туря, зълвата никаква сол да не туря и снахата никаква сол да не туря.
Да сварят боба без сол.
Като дойде възлюбленият, той да си тури сол колкото иска. Казвам сега, без сол ще готвите. Едно правило: без сол ще приготовляваме. Всичките яденета оставете хората да си ги посоляват. Пригответе ги по всичките правила, но за сол – всеки сам да си туря.
към беседата >>
Любовта е това, което всякога дава, без да очаква нещо.
Какво нещо е Бог е любов? Туй, което постоянно дава и никога не взема, това е любовта. Вие се намирате в едно противоречие, понеже любите, и искате да вземете. То е обратният закон. Щом даваш и вземаш, то е търговия, то не е любов.
Любовта е това, което всякога дава, без да очаква нещо.
Щом речеш да очакваш нещо, което си дал, влизаш в противоречие със себе си. Гледам някой казва: „Аз ви любя, казва, вие любите ли ме? “ То е вече търговия, иска търговско отношение. Щом той е продавач, аз трябва да бъда купувач; щом аз съм продавач, той трябва да е купувач.
към беседата >>
Като дойде възлюбленият, той да си тури сол колкото иска.
Аз съм дошъл до едно заключение: свекървата никаква сол да не туря, зълвата никаква сол да не туря и снахата никаква сол да не туря. Да сварят боба без сол.
Като дойде възлюбленият, той да си тури сол колкото иска.
Казвам сега, без сол ще готвите. Едно правило: без сол ще приготовляваме. Всичките яденета оставете хората да си ги посоляват. Пригответе ги по всичките правила, но за сол – всеки сам да си туря. После и масло не туряйте на боба.
към беседата >>
Щом речеш да очакваш нещо, което си дал, влизаш в противоречие със себе си.
Туй, което постоянно дава и никога не взема, това е любовта. Вие се намирате в едно противоречие, понеже любите, и искате да вземете. То е обратният закон. Щом даваш и вземаш, то е търговия, то не е любов. Любовта е това, което всякога дава, без да очаква нещо.
Щом речеш да очакваш нещо, което си дал, влизаш в противоречие със себе си.
Гледам някой казва: „Аз ви любя, казва, вие любите ли ме? “ То е вече търговия, иска търговско отношение. Щом той е продавач, аз трябва да бъда купувач; щом аз съм продавач, той трябва да е купувач.
към беседата >>
Казвам сега, без сол ще готвите.
Аз съм дошъл до едно заключение: свекървата никаква сол да не туря, зълвата никаква сол да не туря и снахата никаква сол да не туря. Да сварят боба без сол. Като дойде възлюбленият, той да си тури сол колкото иска.
Казвам сега, без сол ще готвите.
Едно правило: без сол ще приготовляваме. Всичките яденета оставете хората да си ги посоляват. Пригответе ги по всичките правила, но за сол – всеки сам да си туря. После и масло не туряйте на боба. Сипете боба и турете масло – всеки да си тури колкото иска.
към беседата >>
Гледам някой казва: „Аз ви любя, казва, вие любите ли ме?
Вие се намирате в едно противоречие, понеже любите, и искате да вземете. То е обратният закон. Щом даваш и вземаш, то е търговия, то не е любов. Любовта е това, което всякога дава, без да очаква нещо. Щом речеш да очакваш нещо, което си дал, влизаш в противоречие със себе си.
Гледам някой казва: „Аз ви любя, казва, вие любите ли ме?
“ То е вече търговия, иска търговско отношение. Щом той е продавач, аз трябва да бъда купувач; щом аз съм продавач, той трябва да е купувач.
към беседата >>
Едно правило: без сол ще приготовляваме.
Аз съм дошъл до едно заключение: свекървата никаква сол да не туря, зълвата никаква сол да не туря и снахата никаква сол да не туря. Да сварят боба без сол. Като дойде възлюбленият, той да си тури сол колкото иска. Казвам сега, без сол ще готвите.
Едно правило: без сол ще приготовляваме.
Всичките яденета оставете хората да си ги посоляват. Пригответе ги по всичките правила, но за сол – всеки сам да си туря. После и масло не туряйте на боба. Сипете боба и турете масло – всеки да си тури колкото иска. И пипер не му туряйте, оставете всеки да си тури пипер.
към беседата >>
“ То е вече търговия, иска търговско отношение.
То е обратният закон. Щом даваш и вземаш, то е търговия, то не е любов. Любовта е това, което всякога дава, без да очаква нещо. Щом речеш да очакваш нещо, което си дал, влизаш в противоречие със себе си. Гледам някой казва: „Аз ви любя, казва, вие любите ли ме?
“ То е вече търговия, иска търговско отношение.
Щом той е продавач, аз трябва да бъда купувач; щом аз съм продавач, той трябва да е купувач.
към беседата >>
Всичките яденета оставете хората да си ги посоляват.
Аз съм дошъл до едно заключение: свекървата никаква сол да не туря, зълвата никаква сол да не туря и снахата никаква сол да не туря. Да сварят боба без сол. Като дойде възлюбленият, той да си тури сол колкото иска. Казвам сега, без сол ще готвите. Едно правило: без сол ще приготовляваме.
Всичките яденета оставете хората да си ги посоляват.
Пригответе ги по всичките правила, но за сол – всеки сам да си туря. После и масло не туряйте на боба. Сипете боба и турете масло – всеки да си тури колкото иска. И пипер не му туряйте, оставете всеки да си тури пипер. Аз съм ял тази попара, благодарение, че обичам лютите работи.
към беседата >>
Щом той е продавач, аз трябва да бъда купувач; щом аз съм продавач, той трябва да е купувач.
Щом даваш и вземаш, то е търговия, то не е любов. Любовта е това, което всякога дава, без да очаква нещо. Щом речеш да очакваш нещо, което си дал, влизаш в противоречие със себе си. Гледам някой казва: „Аз ви любя, казва, вие любите ли ме? “ То е вече търговия, иска търговско отношение.
Щом той е продавач, аз трябва да бъда купувач; щом аз съм продавач, той трябва да е купувач.
към беседата >>
Пригответе ги по всичките правила, но за сол – всеки сам да си туря.
Да сварят боба без сол. Като дойде възлюбленият, той да си тури сол колкото иска. Казвам сега, без сол ще готвите. Едно правило: без сол ще приготовляваме. Всичките яденета оставете хората да си ги посоляват.
Пригответе ги по всичките правила, но за сол – всеки сам да си туря.
После и масло не туряйте на боба. Сипете боба и турете масло – всеки да си тури колкото иска. И пипер не му туряйте, оставете всеки да си тури пипер. Аз съм ял тази попара, благодарение, че обичам лютите работи. По някой път, когато съм се простудявал, ходил съм да ям люто ядене, що съм се изпотявал.
към беседата >>
Мъжът дава, а жената взема, нищо повече.
Мъжът дава, а жената взема, нищо повече.
Жената постоянно взема, тя е отворена дупка, в която всичко се втича. Той сега мисли: като се ожени, ще бъде щастлив. Щастието подразбира: мисълта трябва да му донесе нещо. Какво ще му донесе? Сега, когато говоря за жена, не разбирам само жената.
към беседата >>
После и масло не туряйте на боба.
Като дойде възлюбленият, той да си тури сол колкото иска. Казвам сега, без сол ще готвите. Едно правило: без сол ще приготовляваме. Всичките яденета оставете хората да си ги посоляват. Пригответе ги по всичките правила, но за сол – всеки сам да си туря.
После и масло не туряйте на боба.
Сипете боба и турете масло – всеки да си тури колкото иска. И пипер не му туряйте, оставете всеки да си тури пипер. Аз съм ял тази попара, благодарение, че обичам лютите работи. По някой път, когато съм се простудявал, ходил съм да ям люто ядене, що съм се изпотявал. Но оздравявам, но то е лекуване.
към беседата >>
Жената постоянно взема, тя е отворена дупка, в която всичко се втича.
Мъжът дава, а жената взема, нищо повече.
Жената постоянно взема, тя е отворена дупка, в която всичко се втича.
Той сега мисли: като се ожени, ще бъде щастлив. Щастието подразбира: мисълта трябва да му донесе нещо. Какво ще му донесе? Сега, когато говоря за жена, не разбирам само жената. Под жена разбирам: всеки човек в даден случай може да бъде или мъж, или жена.
към беседата >>
Сипете боба и турете масло – всеки да си тури колкото иска.
Казвам сега, без сол ще готвите. Едно правило: без сол ще приготовляваме. Всичките яденета оставете хората да си ги посоляват. Пригответе ги по всичките правила, но за сол – всеки сам да си туря. После и масло не туряйте на боба.
Сипете боба и турете масло – всеки да си тури колкото иска.
И пипер не му туряйте, оставете всеки да си тури пипер. Аз съм ял тази попара, благодарение, че обичам лютите работи. По някой път, когато съм се простудявал, ходил съм да ям люто ядене, що съм се изпотявал. Но оздравявам, но то е лекуване. Боба сварете с проста вода, с вода, каквато Бог дал, оставете онзи, който ще яде, сам да си тури сол, пипер, масло, ако искате главата ви да бъде мирна.
към беседата >>
Той сега мисли: като се ожени, ще бъде щастлив.
Мъжът дава, а жената взема, нищо повече. Жената постоянно взема, тя е отворена дупка, в която всичко се втича.
Той сега мисли: като се ожени, ще бъде щастлив.
Щастието подразбира: мисълта трябва да му донесе нещо. Какво ще му донесе? Сега, когато говоря за жена, не разбирам само жената. Под жена разбирам: всеки човек в даден случай може да бъде или мъж, или жена. Казва: „Какъв си?
към беседата >>
И пипер не му туряйте, оставете всеки да си тури пипер.
Едно правило: без сол ще приготовляваме. Всичките яденета оставете хората да си ги посоляват. Пригответе ги по всичките правила, но за сол – всеки сам да си туря. После и масло не туряйте на боба. Сипете боба и турете масло – всеки да си тури колкото иска.
И пипер не му туряйте, оставете всеки да си тури пипер.
Аз съм ял тази попара, благодарение, че обичам лютите работи. По някой път, когато съм се простудявал, ходил съм да ям люто ядене, що съм се изпотявал. Но оздравявам, но то е лекуване. Боба сварете с проста вода, с вода, каквато Бог дал, оставете онзи, който ще яде, сам да си тури сол, пипер, масло, ако искате главата ви да бъде мирна. Доста е да се солим.
към беседата >>
Щастието подразбира: мисълта трябва да му донесе нещо.
Мъжът дава, а жената взема, нищо повече. Жената постоянно взема, тя е отворена дупка, в която всичко се втича. Той сега мисли: като се ожени, ще бъде щастлив.
Щастието подразбира: мисълта трябва да му донесе нещо.
Какво ще му донесе? Сега, когато говоря за жена, не разбирам само жената. Под жена разбирам: всеки човек в даден случай може да бъде или мъж, или жена. Казва: „Какъв си? “ „Мъж?
към беседата >>
Аз съм ял тази попара, благодарение, че обичам лютите работи.
Всичките яденета оставете хората да си ги посоляват. Пригответе ги по всичките правила, но за сол – всеки сам да си туря. После и масло не туряйте на боба. Сипете боба и турете масло – всеки да си тури колкото иска. И пипер не му туряйте, оставете всеки да си тури пипер.
Аз съм ял тази попара, благодарение, че обичам лютите работи.
По някой път, когато съм се простудявал, ходил съм да ям люто ядене, що съм се изпотявал. Но оздравявам, но то е лекуване. Боба сварете с проста вода, с вода, каквато Бог дал, оставете онзи, който ще яде, сам да си тури сол, пипер, масло, ако искате главата ви да бъде мирна. Доста е да се солим. Сега ние постоянно се солим.
към беседата >>
Какво ще му донесе?
Мъжът дава, а жената взема, нищо повече. Жената постоянно взема, тя е отворена дупка, в която всичко се втича. Той сега мисли: като се ожени, ще бъде щастлив. Щастието подразбира: мисълта трябва да му донесе нещо.
Какво ще му донесе?
Сега, когато говоря за жена, не разбирам само жената. Под жена разбирам: всеки човек в даден случай може да бъде или мъж, или жена. Казва: „Какъв си? “ „Мъж? “ „Хубаво, даваш ли?
към беседата >>
По някой път, когато съм се простудявал, ходил съм да ям люто ядене, що съм се изпотявал.
Пригответе ги по всичките правила, но за сол – всеки сам да си туря. После и масло не туряйте на боба. Сипете боба и турете масло – всеки да си тури колкото иска. И пипер не му туряйте, оставете всеки да си тури пипер. Аз съм ял тази попара, благодарение, че обичам лютите работи.
По някой път, когато съм се простудявал, ходил съм да ям люто ядене, що съм се изпотявал.
Но оздравявам, но то е лекуване. Боба сварете с проста вода, с вода, каквато Бог дал, оставете онзи, който ще яде, сам да си тури сол, пипер, масло, ако искате главата ви да бъде мирна. Доста е да се солим. Сега ние постоянно се солим. Без сол.
към беседата >>
Сега, когато говоря за жена, не разбирам само жената.
Мъжът дава, а жената взема, нищо повече. Жената постоянно взема, тя е отворена дупка, в която всичко се втича. Той сега мисли: като се ожени, ще бъде щастлив. Щастието подразбира: мисълта трябва да му донесе нещо. Какво ще му донесе?
Сега, когато говоря за жена, не разбирам само жената.
Под жена разбирам: всеки човек в даден случай може да бъде или мъж, или жена. Казва: „Какъв си? “ „Мъж? “ „Хубаво, даваш ли? “ „Не давам.“ „Не си мъж.“ „Аз съм жена.“ „Ами ти каква жена си, когато си подпушена и през тебе нищо не може да мине?
към беседата >>
Но оздравявам, но то е лекуване.
После и масло не туряйте на боба. Сипете боба и турете масло – всеки да си тури колкото иска. И пипер не му туряйте, оставете всеки да си тури пипер. Аз съм ял тази попара, благодарение, че обичам лютите работи. По някой път, когато съм се простудявал, ходил съм да ям люто ядене, що съм се изпотявал.
Но оздравявам, но то е лекуване.
Боба сварете с проста вода, с вода, каквато Бог дал, оставете онзи, който ще яде, сам да си тури сол, пипер, масло, ако искате главата ви да бъде мирна. Доста е да се солим. Сега ние постоянно се солим. Без сол.
към беседата >>
Под жена разбирам: всеки човек в даден случай може да бъде или мъж, или жена.
Жената постоянно взема, тя е отворена дупка, в която всичко се втича. Той сега мисли: като се ожени, ще бъде щастлив. Щастието подразбира: мисълта трябва да му донесе нещо. Какво ще му донесе? Сега, когато говоря за жена, не разбирам само жената.
Под жена разбирам: всеки човек в даден случай може да бъде или мъж, или жена.
Казва: „Какъв си? “ „Мъж? “ „Хубаво, даваш ли? “ „Не давам.“ „Не си мъж.“ „Аз съм жена.“ „Ами ти каква жена си, когато си подпушена и през тебе нищо не може да мине? “ Вземеш, пълен си.
към беседата >>
Боба сварете с проста вода, с вода, каквато Бог дал, оставете онзи, който ще яде, сам да си тури сол, пипер, масло, ако искате главата ви да бъде мирна.
Сипете боба и турете масло – всеки да си тури колкото иска. И пипер не му туряйте, оставете всеки да си тури пипер. Аз съм ял тази попара, благодарение, че обичам лютите работи. По някой път, когато съм се простудявал, ходил съм да ям люто ядене, що съм се изпотявал. Но оздравявам, но то е лекуване.
Боба сварете с проста вода, с вода, каквато Бог дал, оставете онзи, който ще яде, сам да си тури сол, пипер, масло, ако искате главата ви да бъде мирна.
Доста е да се солим. Сега ние постоянно се солим. Без сол.
към беседата >>
Казва: „Какъв си?
Той сега мисли: като се ожени, ще бъде щастлив. Щастието подразбира: мисълта трябва да му донесе нещо. Какво ще му донесе? Сега, когато говоря за жена, не разбирам само жената. Под жена разбирам: всеки човек в даден случай може да бъде или мъж, или жена.
Казва: „Какъв си?
“ „Мъж? “ „Хубаво, даваш ли? “ „Не давам.“ „Не си мъж.“ „Аз съм жена.“ „Ами ти каква жена си, когато си подпушена и през тебе нищо не може да мине? “ Вземеш, пълен си. Една жена е пълна.
към беседата >>
Доста е да се солим.
И пипер не му туряйте, оставете всеки да си тури пипер. Аз съм ял тази попара, благодарение, че обичам лютите работи. По някой път, когато съм се простудявал, ходил съм да ям люто ядене, що съм се изпотявал. Но оздравявам, но то е лекуване. Боба сварете с проста вода, с вода, каквато Бог дал, оставете онзи, който ще яде, сам да си тури сол, пипер, масло, ако искате главата ви да бъде мирна.
Доста е да се солим.
Сега ние постоянно се солим. Без сол.
към беседата >>
“ „Мъж?
Щастието подразбира: мисълта трябва да му донесе нещо. Какво ще му донесе? Сега, когато говоря за жена, не разбирам само жената. Под жена разбирам: всеки човек в даден случай може да бъде или мъж, или жена. Казва: „Какъв си?
“ „Мъж?
“ „Хубаво, даваш ли? “ „Не давам.“ „Не си мъж.“ „Аз съм жена.“ „Ами ти каква жена си, когато си подпушена и през тебе нищо не може да мине? “ Вземеш, пълен си. Една жена е пълна. Пълната жена не е жена, празната жена е жена.
към беседата >>
Сега ние постоянно се солим.
Аз съм ял тази попара, благодарение, че обичам лютите работи. По някой път, когато съм се простудявал, ходил съм да ям люто ядене, що съм се изпотявал. Но оздравявам, но то е лекуване. Боба сварете с проста вода, с вода, каквато Бог дал, оставете онзи, който ще яде, сам да си тури сол, пипер, масло, ако искате главата ви да бъде мирна. Доста е да се солим.
Сега ние постоянно се солим.
Без сол.
към беседата >>
“ „Хубаво, даваш ли?
Какво ще му донесе? Сега, когато говоря за жена, не разбирам само жената. Под жена разбирам: всеки човек в даден случай може да бъде или мъж, или жена. Казва: „Какъв си? “ „Мъж?
“ „Хубаво, даваш ли?
“ „Не давам.“ „Не си мъж.“ „Аз съм жена.“ „Ами ти каква жена си, когато си подпушена и през тебе нищо не може да мине? “ Вземеш, пълен си. Една жена е пълна. Пълната жена не е жена, празната жена е жена. Аз наричам всички празни шишета жени, а пък наричам мъже всички пълни шишета.
към беседата >>
Без сол.
По някой път, когато съм се простудявал, ходил съм да ям люто ядене, що съм се изпотявал. Но оздравявам, но то е лекуване. Боба сварете с проста вода, с вода, каквато Бог дал, оставете онзи, който ще яде, сам да си тури сол, пипер, масло, ако искате главата ви да бъде мирна. Доста е да се солим. Сега ние постоянно се солим.
Без сол.
към беседата >>
“ „Не давам.“ „Не си мъж.“ „Аз съм жена.“ „Ами ти каква жена си, когато си подпушена и през тебе нищо не може да мине?
Сега, когато говоря за жена, не разбирам само жената. Под жена разбирам: всеки човек в даден случай може да бъде или мъж, или жена. Казва: „Какъв си? “ „Мъж? “ „Хубаво, даваш ли?
“ „Не давам.“ „Не си мъж.“ „Аз съм жена.“ „Ами ти каква жена си, когато си подпушена и през тебе нищо не може да мине?
“ Вземеш, пълен си. Една жена е пълна. Пълната жена не е жена, празната жена е жена. Аз наричам всички празни шишета жени, а пък наричам мъже всички пълни шишета. Празните и пълните шишета не разрешават въпроса, това е консервиране – ние имаме съдържание консервирано.
към беседата >>
Бог е любов.
Бог е любов.
Трябва да носиш едно качество. Досега Бог никому не е казал: „Ти защо направи това? “ Никой не Му чул гласа. Хората казват, че някога Господ казал. Господ те погледнал, и никога Господ не соли нещата.
към беседата >>
“ Вземеш, пълен си.
Под жена разбирам: всеки човек в даден случай може да бъде или мъж, или жена. Казва: „Какъв си? “ „Мъж? “ „Хубаво, даваш ли? “ „Не давам.“ „Не си мъж.“ „Аз съм жена.“ „Ами ти каква жена си, когато си подпушена и през тебе нищо не може да мине?
“ Вземеш, пълен си.
Една жена е пълна. Пълната жена не е жена, празната жена е жена. Аз наричам всички празни шишета жени, а пък наричам мъже всички пълни шишета. Празните и пълните шишета не разрешават въпроса, това е консервиране – ние имаме съдържание консервирано.
към беседата >>
Трябва да носиш едно качество.
Бог е любов.
Трябва да носиш едно качество.
Досега Бог никому не е казал: „Ти защо направи това? “ Никой не Му чул гласа. Хората казват, че някога Господ казал. Господ те погледнал, и никога Господ не соли нещата. Той ти оставя черешата, тъй както е сварена, на дървото.
към беседата >>
Една жена е пълна.
Казва: „Какъв си? “ „Мъж? “ „Хубаво, даваш ли? “ „Не давам.“ „Не си мъж.“ „Аз съм жена.“ „Ами ти каква жена си, когато си подпушена и през тебе нищо не може да мине? “ Вземеш, пълен си.
Една жена е пълна.
Пълната жена не е жена, празната жена е жена. Аз наричам всички празни шишета жени, а пък наричам мъже всички пълни шишета. Празните и пълните шишета не разрешават въпроса, това е консервиране – ние имаме съдържание консервирано.
към беседата >>
Досега Бог никому не е казал: „Ти защо направи това?
Бог е любов. Трябва да носиш едно качество.
Досега Бог никому не е казал: „Ти защо направи това?
“ Никой не Му чул гласа. Хората казват, че някога Господ казал. Господ те погледнал, и никога Господ не соли нещата. Той ти оставя черешата, тъй както е сварена, на дървото. Ако искаш, я вари, ако не може да я употребиш.
към беседата >>
Пълната жена не е жена, празната жена е жена.
“ „Мъж? “ „Хубаво, даваш ли? “ „Не давам.“ „Не си мъж.“ „Аз съм жена.“ „Ами ти каква жена си, когато си подпушена и през тебе нищо не може да мине? “ Вземеш, пълен си. Една жена е пълна.
Пълната жена не е жена, празната жена е жена.
Аз наричам всички празни шишета жени, а пък наричам мъже всички пълни шишета. Празните и пълните шишета не разрешават въпроса, това е консервиране – ние имаме съдържание консервирано.
към беседата >>
“ Никой не Му чул гласа.
Бог е любов. Трябва да носиш едно качество. Досега Бог никому не е казал: „Ти защо направи това?
“ Никой не Му чул гласа.
Хората казват, че някога Господ казал. Господ те погледнал, и никога Господ не соли нещата. Той ти оставя черешата, тъй както е сварена, на дървото. Ако искаш, я вари, ако не може да я употребиш. Щом ти я консервираш, то е човешка работа, тя изгубва своята хранителност.
към беседата >>
Аз наричам всички празни шишета жени, а пък наричам мъже всички пълни шишета.
“ „Хубаво, даваш ли? “ „Не давам.“ „Не си мъж.“ „Аз съм жена.“ „Ами ти каква жена си, когато си подпушена и през тебе нищо не може да мине? “ Вземеш, пълен си. Една жена е пълна. Пълната жена не е жена, празната жена е жена.
Аз наричам всички празни шишета жени, а пък наричам мъже всички пълни шишета.
Празните и пълните шишета не разрешават въпроса, това е консервиране – ние имаме съдържание консервирано.
към беседата >>
Хората казват, че някога Господ казал.
Бог е любов. Трябва да носиш едно качество. Досега Бог никому не е казал: „Ти защо направи това? “ Никой не Му чул гласа.
Хората казват, че някога Господ казал.
Господ те погледнал, и никога Господ не соли нещата. Той ти оставя черешата, тъй както е сварена, на дървото. Ако искаш, я вари, ако не може да я употребиш. Щом ти я консервираш, то е човешка работа, тя изгубва своята хранителност. Аз бих желал да ям череши, които са на дървото, отколкото онези, които са консервирани.
към беседата >>
Празните и пълните шишета не разрешават въпроса, това е консервиране – ние имаме съдържание консервирано.
“ „Не давам.“ „Не си мъж.“ „Аз съм жена.“ „Ами ти каква жена си, когато си подпушена и през тебе нищо не може да мине? “ Вземеш, пълен си. Една жена е пълна. Пълната жена не е жена, празната жена е жена. Аз наричам всички празни шишета жени, а пък наричам мъже всички пълни шишета.
Празните и пълните шишета не разрешават въпроса, това е консервиране – ние имаме съдържание консервирано.
към беседата >>
Господ те погледнал, и никога Господ не соли нещата.
Бог е любов. Трябва да носиш едно качество. Досега Бог никому не е казал: „Ти защо направи това? “ Никой не Му чул гласа. Хората казват, че някога Господ казал.
Господ те погледнал, и никога Господ не соли нещата.
Той ти оставя черешата, тъй както е сварена, на дървото. Ако искаш, я вари, ако не може да я употребиш. Щом ти я консервираш, то е човешка работа, тя изгубва своята хранителност. Аз бих желал да ям череши, които са на дървото, отколкото онези, които са консервирани. Бих предпочел да ям един боб неосолен, неопиперен, без да му е турено масло, защото бобът сам има достатъчно масло.
към беседата >>
Щом консервираме нещата, ние влизаме в стария порядък, започваме да се осигуряваме за зимата, когато няма плодове.
Щом консервираме нещата, ние влизаме в стария порядък, започваме да се осигуряваме за зимата, когато няма плодове.
Представете си, че живеем в един свят, дето по дърветата има постоянно плодове. Що ще правите консерви? Има консервирано знание. Наследствените знания са консервирани. Ти си наследил някое качество на баща си.
към беседата >>
Той ти оставя черешата, тъй както е сварена, на дървото.
Трябва да носиш едно качество. Досега Бог никому не е казал: „Ти защо направи това? “ Никой не Му чул гласа. Хората казват, че някога Господ казал. Господ те погледнал, и никога Господ не соли нещата.
Той ти оставя черешата, тъй както е сварена, на дървото.
Ако искаш, я вари, ако не може да я употребиш. Щом ти я консервираш, то е човешка работа, тя изгубва своята хранителност. Аз бих желал да ям череши, които са на дървото, отколкото онези, които са консервирани. Бих предпочел да ям един боб неосолен, неопиперен, без да му е турено масло, защото бобът сам има достатъчно масло.
към беседата >>
Представете си, че живеем в един свят, дето по дърветата има постоянно плодове.
Щом консервираме нещата, ние влизаме в стария порядък, започваме да се осигуряваме за зимата, когато няма плодове.
Представете си, че живеем в един свят, дето по дърветата има постоянно плодове.
Що ще правите консерви? Има консервирано знание. Наследствените знания са консервирани. Ти си наследил някое качество на баща си. Баща ти обичал парите, и ти ги обичаш, мязаш на баща си.
към беседата >>
Ако искаш, я вари, ако не може да я употребиш.
Досега Бог никому не е казал: „Ти защо направи това? “ Никой не Му чул гласа. Хората казват, че някога Господ казал. Господ те погледнал, и никога Господ не соли нещата. Той ти оставя черешата, тъй както е сварена, на дървото.
Ако искаш, я вари, ако не може да я употребиш.
Щом ти я консервираш, то е човешка работа, тя изгубва своята хранителност. Аз бих желал да ям череши, които са на дървото, отколкото онези, които са консервирани. Бих предпочел да ям един боб неосолен, неопиперен, без да му е турено масло, защото бобът сам има достатъчно масло.
към беседата >>
Що ще правите консерви?
Щом консервираме нещата, ние влизаме в стария порядък, започваме да се осигуряваме за зимата, когато няма плодове. Представете си, че живеем в един свят, дето по дърветата има постоянно плодове.
Що ще правите консерви?
Има консервирано знание. Наследствените знания са консервирани. Ти си наследил някое качество на баща си. Баща ти обичал парите, и ти ги обичаш, мязаш на баща си. След като обичаш парите, какво могат да ти дадат?
към беседата >>
Щом ти я консервираш, то е човешка работа, тя изгубва своята хранителност.
“ Никой не Му чул гласа. Хората казват, че някога Господ казал. Господ те погледнал, и никога Господ не соли нещата. Той ти оставя черешата, тъй както е сварена, на дървото. Ако искаш, я вари, ако не може да я употребиш.
Щом ти я консервираш, то е човешка работа, тя изгубва своята хранителност.
Аз бих желал да ям череши, които са на дървото, отколкото онези, които са консервирани. Бих предпочел да ям един боб неосолен, неопиперен, без да му е турено масло, защото бобът сам има достатъчно масло.
към беседата >>
Има консервирано знание.
Щом консервираме нещата, ние влизаме в стария порядък, започваме да се осигуряваме за зимата, когато няма плодове. Представете си, че живеем в един свят, дето по дърветата има постоянно плодове. Що ще правите консерви?
Има консервирано знание.
Наследствените знания са консервирани. Ти си наследил някое качество на баща си. Баща ти обичал парите, и ти ги обичаш, мязаш на баща си. След като обичаш парите, какво могат да ти дадат? Обичаш парите, парите не могат да отговорят на твоята любов.
към беседата >>
Аз бих желал да ям череши, които са на дървото, отколкото онези, които са консервирани.
Хората казват, че някога Господ казал. Господ те погледнал, и никога Господ не соли нещата. Той ти оставя черешата, тъй както е сварена, на дървото. Ако искаш, я вари, ако не може да я употребиш. Щом ти я консервираш, то е човешка работа, тя изгубва своята хранителност.
Аз бих желал да ям череши, които са на дървото, отколкото онези, които са консервирани.
Бих предпочел да ям един боб неосолен, неопиперен, без да му е турено масло, защото бобът сам има достатъчно масло.
към беседата >>
Наследствените знания са консервирани.
Щом консервираме нещата, ние влизаме в стария порядък, започваме да се осигуряваме за зимата, когато няма плодове. Представете си, че живеем в един свят, дето по дърветата има постоянно плодове. Що ще правите консерви? Има консервирано знание.
Наследствените знания са консервирани.
Ти си наследил някое качество на баща си. Баща ти обичал парите, и ти ги обичаш, мязаш на баща си. След като обичаш парите, какво могат да ти дадат? Обичаш парите, парите не могат да отговорят на твоята любов. Ти ги обичаш, но те не могат да отговорят на твоята любов.
към беседата >>
Бих предпочел да ям един боб неосолен, неопиперен, без да му е турено масло, защото бобът сам има достатъчно масло.
Господ те погледнал, и никога Господ не соли нещата. Той ти оставя черешата, тъй както е сварена, на дървото. Ако искаш, я вари, ако не може да я употребиш. Щом ти я консервираш, то е човешка работа, тя изгубва своята хранителност. Аз бих желал да ям череши, които са на дървото, отколкото онези, които са консервирани.
Бих предпочел да ям един боб неосолен, неопиперен, без да му е турено масло, защото бобът сам има достатъчно масло.
към беседата >>
Ти си наследил някое качество на баща си.
Щом консервираме нещата, ние влизаме в стария порядък, започваме да се осигуряваме за зимата, когато няма плодове. Представете си, че живеем в един свят, дето по дърветата има постоянно плодове. Що ще правите консерви? Има консервирано знание. Наследствените знания са консервирани.
Ти си наследил някое качество на баща си.
Баща ти обичал парите, и ти ги обичаш, мязаш на баща си. След като обичаш парите, какво могат да ти дадат? Обичаш парите, парите не могат да отговорят на твоята любов. Ти ги обичаш, но те не могат да отговорят на твоята любов. Какво ще ти дадат парите?
към беседата >>
Чудно е, че ние мислим, че като сме пратени в света, като прокурори, като съдии да разрешим въпросите.
Чудно е, че ние мислим, че като сме пратени в света, като прокурори, като съдии да разрешим въпросите.
Най-първо, човек трябва да смята. Ти, най-първо, започваш да градиш една къща, ще пресметнеш колко пари ти трябват. После, трябва да знаеш времето ще бъде ли хубаво. Защото, когато градиш къщата, ако времето не е хубаво, ще съградиш една къща неестествена. После, една къща когато се гради, не трябва да плачеш: този да е умрял, онзи да е умрял.
към беседата >>
Баща ти обичал парите, и ти ги обичаш, мязаш на баща си.
Представете си, че живеем в един свят, дето по дърветата има постоянно плодове. Що ще правите консерви? Има консервирано знание. Наследствените знания са консервирани. Ти си наследил някое качество на баща си.
Баща ти обичал парите, и ти ги обичаш, мязаш на баща си.
След като обичаш парите, какво могат да ти дадат? Обичаш парите, парите не могат да отговорят на твоята любов. Ти ги обичаш, но те не могат да отговорят на твоята любов. Какво ще ти дадат парите? Няма по-невярно нещо от парите: в който джоб ги туриш, вървят – никакъв морал; който ги вземе, с него отиват.
към беседата >>
Най-първо, човек трябва да смята.
Чудно е, че ние мислим, че като сме пратени в света, като прокурори, като съдии да разрешим въпросите.
Най-първо, човек трябва да смята.
Ти, най-първо, започваш да градиш една къща, ще пресметнеш колко пари ти трябват. После, трябва да знаеш времето ще бъде ли хубаво. Защото, когато градиш къщата, ако времето не е хубаво, ще съградиш една къща неестествена. После, една къща когато се гради, не трябва да плачеш: този да е умрял, онзи да е умрял. После, цялото време, когато се гради къщата, да пееш, да си весел.
към беседата >>
След като обичаш парите, какво могат да ти дадат?
Що ще правите консерви? Има консервирано знание. Наследствените знания са консервирани. Ти си наследил някое качество на баща си. Баща ти обичал парите, и ти ги обичаш, мязаш на баща си.
След като обичаш парите, какво могат да ти дадат?
Обичаш парите, парите не могат да отговорят на твоята любов. Ти ги обичаш, но те не могат да отговорят на твоята любов. Какво ще ти дадат парите? Няма по-невярно нещо от парите: в който джоб ги туриш, вървят – никакъв морал; който ги вземе, с него отиват. Турците казват: „С деветдесет народа мир правят.“
към беседата >>
Ти, най-първо, започваш да градиш една къща, ще пресметнеш колко пари ти трябват.
Чудно е, че ние мислим, че като сме пратени в света, като прокурори, като съдии да разрешим въпросите. Най-първо, човек трябва да смята.
Ти, най-първо, започваш да градиш една къща, ще пресметнеш колко пари ти трябват.
После, трябва да знаеш времето ще бъде ли хубаво. Защото, когато градиш къщата, ако времето не е хубаво, ще съградиш една къща неестествена. После, една къща когато се гради, не трябва да плачеш: този да е умрял, онзи да е умрял. После, цялото време, когато се гради къщата, да пееш, да си весел. В такава къща ти можеш добре да живееш.
към беседата >>
Обичаш парите, парите не могат да отговорят на твоята любов.
Има консервирано знание. Наследствените знания са консервирани. Ти си наследил някое качество на баща си. Баща ти обичал парите, и ти ги обичаш, мязаш на баща си. След като обичаш парите, какво могат да ти дадат?
Обичаш парите, парите не могат да отговорят на твоята любов.
Ти ги обичаш, но те не могат да отговорят на твоята любов. Какво ще ти дадат парите? Няма по-невярно нещо от парите: в който джоб ги туриш, вървят – никакъв морал; който ги вземе, с него отиват. Турците казват: „С деветдесет народа мир правят.“
към беседата >>
После, трябва да знаеш времето ще бъде ли хубаво.
Чудно е, че ние мислим, че като сме пратени в света, като прокурори, като съдии да разрешим въпросите. Най-първо, човек трябва да смята. Ти, най-първо, започваш да градиш една къща, ще пресметнеш колко пари ти трябват.
После, трябва да знаеш времето ще бъде ли хубаво.
Защото, когато градиш къщата, ако времето не е хубаво, ще съградиш една къща неестествена. После, една къща когато се гради, не трябва да плачеш: този да е умрял, онзи да е умрял. После, цялото време, когато се гради къщата, да пееш, да си весел. В такава къща ти можеш добре да живееш. Когато времето е било сухо, когато всичко е взето предвид да направиш къщата – всичко има вкъщи, което ти е потребно.
към беседата >>
Ти ги обичаш, но те не могат да отговорят на твоята любов.
Наследствените знания са консервирани. Ти си наследил някое качество на баща си. Баща ти обичал парите, и ти ги обичаш, мязаш на баща си. След като обичаш парите, какво могат да ти дадат? Обичаш парите, парите не могат да отговорят на твоята любов.
Ти ги обичаш, но те не могат да отговорят на твоята любов.
Какво ще ти дадат парите? Няма по-невярно нещо от парите: в който джоб ги туриш, вървят – никакъв морал; който ги вземе, с него отиват. Турците казват: „С деветдесет народа мир правят.“
към беседата >>
Защото, когато градиш къщата, ако времето не е хубаво, ще съградиш една къща неестествена.
Чудно е, че ние мислим, че като сме пратени в света, като прокурори, като съдии да разрешим въпросите. Най-първо, човек трябва да смята. Ти, най-първо, започваш да градиш една къща, ще пресметнеш колко пари ти трябват. После, трябва да знаеш времето ще бъде ли хубаво.
Защото, когато градиш къщата, ако времето не е хубаво, ще съградиш една къща неестествена.
После, една къща когато се гради, не трябва да плачеш: този да е умрял, онзи да е умрял. После, цялото време, когато се гради къщата, да пееш, да си весел. В такава къща ти можеш добре да живееш. Когато времето е било сухо, когато всичко е взето предвид да направиш къщата – всичко има вкъщи, което ти е потребно. Най-после, има достатъчно светлина, прозорци има, не да влезеш в една къща, която е затвор.
към беседата >>
Какво ще ти дадат парите?
Ти си наследил някое качество на баща си. Баща ти обичал парите, и ти ги обичаш, мязаш на баща си. След като обичаш парите, какво могат да ти дадат? Обичаш парите, парите не могат да отговорят на твоята любов. Ти ги обичаш, но те не могат да отговорят на твоята любов.
Какво ще ти дадат парите?
Няма по-невярно нещо от парите: в който джоб ги туриш, вървят – никакъв морал; който ги вземе, с него отиват. Турците казват: „С деветдесет народа мир правят.“
към беседата >>
После, една къща когато се гради, не трябва да плачеш: този да е умрял, онзи да е умрял.
Чудно е, че ние мислим, че като сме пратени в света, като прокурори, като съдии да разрешим въпросите. Най-първо, човек трябва да смята. Ти, най-първо, започваш да градиш една къща, ще пресметнеш колко пари ти трябват. После, трябва да знаеш времето ще бъде ли хубаво. Защото, когато градиш къщата, ако времето не е хубаво, ще съградиш една къща неестествена.
После, една къща когато се гради, не трябва да плачеш: този да е умрял, онзи да е умрял.
После, цялото време, когато се гради къщата, да пееш, да си весел. В такава къща ти можеш добре да живееш. Когато времето е било сухо, когато всичко е взето предвид да направиш къщата – всичко има вкъщи, което ти е потребно. Най-после, има достатъчно светлина, прозорци има, не да влезеш в една къща, която е затвор.
към беседата >>
Няма по-невярно нещо от парите: в който джоб ги туриш, вървят – никакъв морал; който ги вземе, с него отиват.
Баща ти обичал парите, и ти ги обичаш, мязаш на баща си. След като обичаш парите, какво могат да ти дадат? Обичаш парите, парите не могат да отговорят на твоята любов. Ти ги обичаш, но те не могат да отговорят на твоята любов. Какво ще ти дадат парите?
Няма по-невярно нещо от парите: в който джоб ги туриш, вървят – никакъв морал; който ги вземе, с него отиват.
Турците казват: „С деветдесет народа мир правят.“
към беседата >>
После, цялото време, когато се гради къщата, да пееш, да си весел.
Най-първо, човек трябва да смята. Ти, най-първо, започваш да градиш една къща, ще пресметнеш колко пари ти трябват. После, трябва да знаеш времето ще бъде ли хубаво. Защото, когато градиш къщата, ако времето не е хубаво, ще съградиш една къща неестествена. После, една къща когато се гради, не трябва да плачеш: този да е умрял, онзи да е умрял.
После, цялото време, когато се гради къщата, да пееш, да си весел.
В такава къща ти можеш добре да живееш. Когато времето е било сухо, когато всичко е взето предвид да направиш къщата – всичко има вкъщи, което ти е потребно. Най-после, има достатъчно светлина, прозорци има, не да влезеш в една къща, която е затвор.
към беседата >>
Турците казват: „С деветдесет народа мир правят.“
След като обичаш парите, какво могат да ти дадат? Обичаш парите, парите не могат да отговорят на твоята любов. Ти ги обичаш, но те не могат да отговорят на твоята любов. Какво ще ти дадат парите? Няма по-невярно нещо от парите: в който джоб ги туриш, вървят – никакъв морал; който ги вземе, с него отиват.
Турците казват: „С деветдесет народа мир правят.“
към беседата >>
В такава къща ти можеш добре да живееш.
Ти, най-първо, започваш да градиш една къща, ще пресметнеш колко пари ти трябват. После, трябва да знаеш времето ще бъде ли хубаво. Защото, когато градиш къщата, ако времето не е хубаво, ще съградиш една къща неестествена. После, една къща когато се гради, не трябва да плачеш: този да е умрял, онзи да е умрял. После, цялото време, когато се гради къщата, да пееш, да си весел.
В такава къща ти можеш добре да живееш.
Когато времето е било сухо, когато всичко е взето предвид да направиш къщата – всичко има вкъщи, което ти е потребно. Най-после, има достатъчно светлина, прозорци има, не да влезеш в една къща, която е затвор.
към беседата >>
Когато ти имаш една мисъл, която е от женски характер, трябва да я видиш, най-първо, има ли канал, изтича ли: шише или цев е.
Когато ти имаш една мисъл, която е от женски характер, трябва да я видиш, най-първо, има ли канал, изтича ли: шише или цев е.
Ако е шише, което събира едно кило, ти трябва да знаеш, че след като туриш едно кило, ще бъде недоволно, всичко друго, което туриш, ще се излива навън. Какво може да донесе такава жена? Представете си: една жена се оженила, първата година мъжът ѝ направил памучена рокля, втората година – вълнена, третата година – копринена. Каква по-хубава рокля от копринената може да ѝ се вземе? Питам сега: ако жената носи памучена рокля, какво ще добие; ако носи вълнена, какво ще добие и ако носи копринена, какво ще добие?
към беседата >>
Когато времето е било сухо, когато всичко е взето предвид да направиш къщата – всичко има вкъщи, което ти е потребно.
После, трябва да знаеш времето ще бъде ли хубаво. Защото, когато градиш къщата, ако времето не е хубаво, ще съградиш една къща неестествена. После, една къща когато се гради, не трябва да плачеш: този да е умрял, онзи да е умрял. После, цялото време, когато се гради къщата, да пееш, да си весел. В такава къща ти можеш добре да живееш.
Когато времето е било сухо, когато всичко е взето предвид да направиш къщата – всичко има вкъщи, което ти е потребно.
Най-после, има достатъчно светлина, прозорци има, не да влезеш в една къща, която е затвор.
към беседата >>
Ако е шише, което събира едно кило, ти трябва да знаеш, че след като туриш едно кило, ще бъде недоволно, всичко друго, което туриш, ще се излива навън.
Когато ти имаш една мисъл, която е от женски характер, трябва да я видиш, най-първо, има ли канал, изтича ли: шише или цев е.
Ако е шише, което събира едно кило, ти трябва да знаеш, че след като туриш едно кило, ще бъде недоволно, всичко друго, което туриш, ще се излива навън.
Какво може да донесе такава жена? Представете си: една жена се оженила, първата година мъжът ѝ направил памучена рокля, втората година – вълнена, третата година – копринена. Каква по-хубава рокля от копринената може да ѝ се вземе? Питам сега: ако жената носи памучена рокля, какво ще добие; ако носи вълнена, какво ще добие и ако носи копринена, какво ще добие? Памукът е добър проводник на топлината, коприната е лош проводник на топлината.
към беседата >>
Най-после, има достатъчно светлина, прозорци има, не да влезеш в една къща, която е затвор.
Защото, когато градиш къщата, ако времето не е хубаво, ще съградиш една къща неестествена. После, една къща когато се гради, не трябва да плачеш: този да е умрял, онзи да е умрял. После, цялото време, когато се гради къщата, да пееш, да си весел. В такава къща ти можеш добре да живееш. Когато времето е било сухо, когато всичко е взето предвид да направиш къщата – всичко има вкъщи, което ти е потребно.
Най-после, има достатъчно светлина, прозорци има, не да влезеш в една къща, която е затвор.
към беседата >>
Какво може да донесе такава жена?
Когато ти имаш една мисъл, която е от женски характер, трябва да я видиш, най-първо, има ли канал, изтича ли: шише или цев е. Ако е шише, което събира едно кило, ти трябва да знаеш, че след като туриш едно кило, ще бъде недоволно, всичко друго, което туриш, ще се излива навън.
Какво може да донесе такава жена?
Представете си: една жена се оженила, първата година мъжът ѝ направил памучена рокля, втората година – вълнена, третата година – копринена. Каква по-хубава рокля от копринената може да ѝ се вземе? Питам сега: ако жената носи памучена рокля, какво ще добие; ако носи вълнена, какво ще добие и ако носи копринена, какво ще добие? Памукът е добър проводник на топлината, коприната е лош проводник на топлината. Следователно мъжът иска да ѝ каже: „Едно ще даваш, две ще задържиш.
към беседата >>
Всяка аналогия трябва да е вярна.
Всяка аналогия трябва да е вярна.
Ако ти създадеш в себе си свои възгледи всеки да има оформен възглед, знаеш какъв възглед. Казва: „Характерът ми е такъв.“ Аз не зная дали един характер може да се създаде за един живот, или за два, или за три. Под думата характер аз разбирам човек във всичките свои прояви да постъпва разумно. Аз считам един художник, като те види, да ти нарисува носа точно: ни по-дълъг, ни по-къс, изведнъж да даде характерната черта. Ако основата на моя нос показва, че съм умен човек, ако средата на носа показва, че съм деятелен и ако краят на носа показва, че съм щедър човек.
към беседата >>
Представете си: една жена се оженила, първата година мъжът ѝ направил памучена рокля, втората година – вълнена, третата година – копринена.
Когато ти имаш една мисъл, която е от женски характер, трябва да я видиш, най-първо, има ли канал, изтича ли: шише или цев е. Ако е шише, което събира едно кило, ти трябва да знаеш, че след като туриш едно кило, ще бъде недоволно, всичко друго, което туриш, ще се излива навън. Какво може да донесе такава жена?
Представете си: една жена се оженила, първата година мъжът ѝ направил памучена рокля, втората година – вълнена, третата година – копринена.
Каква по-хубава рокля от копринената може да ѝ се вземе? Питам сега: ако жената носи памучена рокля, какво ще добие; ако носи вълнена, какво ще добие и ако носи копринена, какво ще добие? Памукът е добър проводник на топлината, коприната е лош проводник на топлината. Следователно мъжът иска да ѝ каже: „Едно ще даваш, две ще задържиш. Евтино ще купуваш, но два пъти по-скъпо за него ще вземеш.“
към беседата >>
Ако ти създадеш в себе си свои възгледи всеки да има оформен възглед, знаеш какъв възглед.
Всяка аналогия трябва да е вярна.
Ако ти създадеш в себе си свои възгледи всеки да има оформен възглед, знаеш какъв възглед.
Казва: „Характерът ми е такъв.“ Аз не зная дали един характер може да се създаде за един живот, или за два, или за три. Под думата характер аз разбирам човек във всичките свои прояви да постъпва разумно. Аз считам един художник, като те види, да ти нарисува носа точно: ни по-дълъг, ни по-къс, изведнъж да даде характерната черта. Ако основата на моя нос показва, че съм умен човек, ако средата на носа показва, че съм деятелен и ако краят на носа показва, че съм щедър човек. Тази именно линия като се тури, показва активност, щедрост.
към беседата >>
Каква по-хубава рокля от копринената може да ѝ се вземе?
Когато ти имаш една мисъл, която е от женски характер, трябва да я видиш, най-първо, има ли канал, изтича ли: шише или цев е. Ако е шише, което събира едно кило, ти трябва да знаеш, че след като туриш едно кило, ще бъде недоволно, всичко друго, което туриш, ще се излива навън. Какво може да донесе такава жена? Представете си: една жена се оженила, първата година мъжът ѝ направил памучена рокля, втората година – вълнена, третата година – копринена.
Каква по-хубава рокля от копринената може да ѝ се вземе?
Питам сега: ако жената носи памучена рокля, какво ще добие; ако носи вълнена, какво ще добие и ако носи копринена, какво ще добие? Памукът е добър проводник на топлината, коприната е лош проводник на топлината. Следователно мъжът иска да ѝ каже: „Едно ще даваш, две ще задържиш. Евтино ще купуваш, но два пъти по-скъпо за него ще вземеш.“
към беседата >>
Казва: „Характерът ми е такъв.“ Аз не зная дали един характер може да се създаде за един живот, или за два, или за три.
Всяка аналогия трябва да е вярна. Ако ти създадеш в себе си свои възгледи всеки да има оформен възглед, знаеш какъв възглед.
Казва: „Характерът ми е такъв.“ Аз не зная дали един характер може да се създаде за един живот, или за два, или за три.
Под думата характер аз разбирам човек във всичките свои прояви да постъпва разумно. Аз считам един художник, като те види, да ти нарисува носа точно: ни по-дълъг, ни по-къс, изведнъж да даде характерната черта. Ако основата на моя нос показва, че съм умен човек, ако средата на носа показва, че съм деятелен и ако краят на носа показва, че съм щедър човек. Тази именно линия като се тури, показва активност, щедрост. Но той нарисува и тури носа прав: нищо не показва, няма никакво качество този, правият, нос.
към беседата >>
Питам сега: ако жената носи памучена рокля, какво ще добие; ако носи вълнена, какво ще добие и ако носи копринена, какво ще добие?
Когато ти имаш една мисъл, която е от женски характер, трябва да я видиш, най-първо, има ли канал, изтича ли: шише или цев е. Ако е шише, което събира едно кило, ти трябва да знаеш, че след като туриш едно кило, ще бъде недоволно, всичко друго, което туриш, ще се излива навън. Какво може да донесе такава жена? Представете си: една жена се оженила, първата година мъжът ѝ направил памучена рокля, втората година – вълнена, третата година – копринена. Каква по-хубава рокля от копринената може да ѝ се вземе?
Питам сега: ако жената носи памучена рокля, какво ще добие; ако носи вълнена, какво ще добие и ако носи копринена, какво ще добие?
Памукът е добър проводник на топлината, коприната е лош проводник на топлината. Следователно мъжът иска да ѝ каже: „Едно ще даваш, две ще задържиш. Евтино ще купуваш, но два пъти по-скъпо за него ще вземеш.“
към беседата >>
Под думата характер аз разбирам човек във всичките свои прояви да постъпва разумно.
Всяка аналогия трябва да е вярна. Ако ти създадеш в себе си свои възгледи всеки да има оформен възглед, знаеш какъв възглед. Казва: „Характерът ми е такъв.“ Аз не зная дали един характер може да се създаде за един живот, или за два, или за три.
Под думата характер аз разбирам човек във всичките свои прояви да постъпва разумно.
Аз считам един художник, като те види, да ти нарисува носа точно: ни по-дълъг, ни по-къс, изведнъж да даде характерната черта. Ако основата на моя нос показва, че съм умен човек, ако средата на носа показва, че съм деятелен и ако краят на носа показва, че съм щедър човек. Тази именно линия като се тури, показва активност, щедрост. Но той нарисува и тури носа прав: нищо не показва, няма никакво качество този, правият, нос.
към беседата >>
Памукът е добър проводник на топлината, коприната е лош проводник на топлината.
Ако е шише, което събира едно кило, ти трябва да знаеш, че след като туриш едно кило, ще бъде недоволно, всичко друго, което туриш, ще се излива навън. Какво може да донесе такава жена? Представете си: една жена се оженила, първата година мъжът ѝ направил памучена рокля, втората година – вълнена, третата година – копринена. Каква по-хубава рокля от копринената може да ѝ се вземе? Питам сега: ако жената носи памучена рокля, какво ще добие; ако носи вълнена, какво ще добие и ако носи копринена, какво ще добие?
Памукът е добър проводник на топлината, коприната е лош проводник на топлината.
Следователно мъжът иска да ѝ каже: „Едно ще даваш, две ще задържиш. Евтино ще купуваш, но два пъти по-скъпо за него ще вземеш.“
към беседата >>
Аз считам един художник, като те види, да ти нарисува носа точно: ни по-дълъг, ни по-къс, изведнъж да даде характерната черта.
Всяка аналогия трябва да е вярна. Ако ти създадеш в себе си свои възгледи всеки да има оформен възглед, знаеш какъв възглед. Казва: „Характерът ми е такъв.“ Аз не зная дали един характер може да се създаде за един живот, или за два, или за три. Под думата характер аз разбирам човек във всичките свои прояви да постъпва разумно.
Аз считам един художник, като те види, да ти нарисува носа точно: ни по-дълъг, ни по-къс, изведнъж да даде характерната черта.
Ако основата на моя нос показва, че съм умен човек, ако средата на носа показва, че съм деятелен и ако краят на носа показва, че съм щедър човек. Тази именно линия като се тури, показва активност, щедрост. Но той нарисува и тури носа прав: нищо не показва, няма никакво качество този, правият, нос.
към беседата >>
Следователно мъжът иска да ѝ каже: „Едно ще даваш, две ще задържиш.
Какво може да донесе такава жена? Представете си: една жена се оженила, първата година мъжът ѝ направил памучена рокля, втората година – вълнена, третата година – копринена. Каква по-хубава рокля от копринената може да ѝ се вземе? Питам сега: ако жената носи памучена рокля, какво ще добие; ако носи вълнена, какво ще добие и ако носи копринена, какво ще добие? Памукът е добър проводник на топлината, коприната е лош проводник на топлината.
Следователно мъжът иска да ѝ каже: „Едно ще даваш, две ще задържиш.
Евтино ще купуваш, но два пъти по-скъпо за него ще вземеш.“
към беседата >>
Ако основата на моя нос показва, че съм умен човек, ако средата на носа показва, че съм деятелен и ако краят на носа показва, че съм щедър човек.
Всяка аналогия трябва да е вярна. Ако ти създадеш в себе си свои възгледи всеки да има оформен възглед, знаеш какъв възглед. Казва: „Характерът ми е такъв.“ Аз не зная дали един характер може да се създаде за един живот, или за два, или за три. Под думата характер аз разбирам човек във всичките свои прояви да постъпва разумно. Аз считам един художник, като те види, да ти нарисува носа точно: ни по-дълъг, ни по-къс, изведнъж да даде характерната черта.
Ако основата на моя нос показва, че съм умен човек, ако средата на носа показва, че съм деятелен и ако краят на носа показва, че съм щедър човек.
Тази именно линия като се тури, показва активност, щедрост. Но той нарисува и тури носа прав: нищо не показва, няма никакво качество този, правият, нос.
към беседата >>
Евтино ще купуваш, но два пъти по-скъпо за него ще вземеш.“
Представете си: една жена се оженила, първата година мъжът ѝ направил памучена рокля, втората година – вълнена, третата година – копринена. Каква по-хубава рокля от копринената може да ѝ се вземе? Питам сега: ако жената носи памучена рокля, какво ще добие; ако носи вълнена, какво ще добие и ако носи копринена, какво ще добие? Памукът е добър проводник на топлината, коприната е лош проводник на топлината. Следователно мъжът иска да ѝ каже: „Едно ще даваш, две ще задържиш.
Евтино ще купуваш, но два пъти по-скъпо за него ще вземеш.“
към беседата >>
Тази именно линия като се тури, показва активност, щедрост.
Ако ти създадеш в себе си свои възгледи всеки да има оформен възглед, знаеш какъв възглед. Казва: „Характерът ми е такъв.“ Аз не зная дали един характер може да се създаде за един живот, или за два, или за три. Под думата характер аз разбирам човек във всичките свои прояви да постъпва разумно. Аз считам един художник, като те види, да ти нарисува носа точно: ни по-дълъг, ни по-къс, изведнъж да даде характерната черта. Ако основата на моя нос показва, че съм умен човек, ако средата на носа показва, че съм деятелен и ако краят на носа показва, че съм щедър човек.
Тази именно линия като се тури, показва активност, щедрост.
Но той нарисува и тури носа прав: нищо не показва, няма никакво качество този, правият, нос.
към беседата >>
Та казвам, изясняват закона за наследствеността.
Та казвам, изясняват закона за наследствеността.
Всичките нещастия днес, които съществуват в света, на какво се дължат? На една неразбранщина. Колко му трябва на един човек да живее? Защото в Божествения свят човек е осигурен за един ден: откакто изгрее слънцето, докато залезе. Ти искаш да се осигуриш за милиони дни.
към беседата >>
Но той нарисува и тури носа прав: нищо не показва, няма никакво качество този, правият, нос.
Казва: „Характерът ми е такъв.“ Аз не зная дали един характер може да се създаде за един живот, или за два, или за три. Под думата характер аз разбирам човек във всичките свои прояви да постъпва разумно. Аз считам един художник, като те види, да ти нарисува носа точно: ни по-дълъг, ни по-къс, изведнъж да даде характерната черта. Ако основата на моя нос показва, че съм умен човек, ако средата на носа показва, че съм деятелен и ако краят на носа показва, че съм щедър човек. Тази именно линия като се тури, показва активност, щедрост.
Но той нарисува и тури носа прав: нищо не показва, няма никакво качество този, правият, нос.
към беседата >>
Всичките нещастия днес, които съществуват в света, на какво се дължат?
Та казвам, изясняват закона за наследствеността.
Всичките нещастия днес, които съществуват в света, на какво се дължат?
На една неразбранщина. Колко му трябва на един човек да живее? Защото в Божествения свят човек е осигурен за един ден: откакто изгрее слънцето, докато залезе. Ти искаш да се осигуриш за милиони дни. В Божествения свят за един ден щом си осигурен, ти си осигурен завсякога; щом за един ден не си осигурен, оставаш неосигурен и за другите дни.
към беседата >>
Ако на любовта ние предадем нейните качества, ако на ума предадем неговите качества да има светлина, ако на сърцето предадем неговите качества да има топлина и ако на човешката воля предадем нейните качества да има сила, тогава ние разбираме свойствата им.
Ако на любовта ние предадем нейните качества, ако на ума предадем неговите качества да има светлина, ако на сърцето предадем неговите качества да има топлина и ако на човешката воля предадем нейните качества да има сила, тогава ние разбираме свойствата им.
Умът без светлина не може да бъде полезен, сърцето без топлина не може да бъде полезно и волята без сила не може да бъде полезна. Казвате: „Откъде да ги вземем? “ Тия неща Бог ни ги е дал. Бог, като ни дал ума, научил ни как да възприемаме топлината. Като създал в нас волята, научил ни как да възприемаме силата.
към беседата >>
На една неразбранщина.
Та казвам, изясняват закона за наследствеността. Всичките нещастия днес, които съществуват в света, на какво се дължат?
На една неразбранщина.
Колко му трябва на един човек да живее? Защото в Божествения свят човек е осигурен за един ден: откакто изгрее слънцето, докато залезе. Ти искаш да се осигуриш за милиони дни. В Божествения свят за един ден щом си осигурен, ти си осигурен завсякога; щом за един ден не си осигурен, оставаш неосигурен и за другите дни. Най-първо, ако ние се осигуряваме, ние нямаме вече доверие в онзи Божествен промисъл, който съществува в света.
към беседата >>
Умът без светлина не може да бъде полезен, сърцето без топлина не може да бъде полезно и волята без сила не може да бъде полезна.
Ако на любовта ние предадем нейните качества, ако на ума предадем неговите качества да има светлина, ако на сърцето предадем неговите качества да има топлина и ако на човешката воля предадем нейните качества да има сила, тогава ние разбираме свойствата им.
Умът без светлина не може да бъде полезен, сърцето без топлина не може да бъде полезно и волята без сила не може да бъде полезна.
Казвате: „Откъде да ги вземем? “ Тия неща Бог ни ги е дал. Бог, като ни дал ума, научил ни как да възприемаме топлината. Като създал в нас волята, научил ни как да възприемаме силата. Всички трябва да се върнем към туй първично послушание, да можем да възприемем Божествената светлина, да възприемем Божествената сила, от която всички сега имаме нужда.
към беседата >>
Колко му трябва на един човек да живее?
Та казвам, изясняват закона за наследствеността. Всичките нещастия днес, които съществуват в света, на какво се дължат? На една неразбранщина.
Колко му трябва на един човек да живее?
Защото в Божествения свят човек е осигурен за един ден: откакто изгрее слънцето, докато залезе. Ти искаш да се осигуриш за милиони дни. В Божествения свят за един ден щом си осигурен, ти си осигурен завсякога; щом за един ден не си осигурен, оставаш неосигурен и за другите дни. Най-първо, ако ние се осигуряваме, ние нямаме вече доверие в онзи Божествен промисъл, който съществува в света. Казва: „Кой ще се грижи за мене?
към беседата >>
Казвате: „Откъде да ги вземем?
Ако на любовта ние предадем нейните качества, ако на ума предадем неговите качества да има светлина, ако на сърцето предадем неговите качества да има топлина и ако на човешката воля предадем нейните качества да има сила, тогава ние разбираме свойствата им. Умът без светлина не може да бъде полезен, сърцето без топлина не може да бъде полезно и волята без сила не може да бъде полезна.
Казвате: „Откъде да ги вземем?
“ Тия неща Бог ни ги е дал. Бог, като ни дал ума, научил ни как да възприемаме топлината. Като създал в нас волята, научил ни как да възприемаме силата. Всички трябва да се върнем към туй първично послушание, да можем да възприемем Божествената светлина, да възприемем Божествената сила, от която всички сега имаме нужда.
към беседата >>
Защото в Божествения свят човек е осигурен за един ден: откакто изгрее слънцето, докато залезе.
Та казвам, изясняват закона за наследствеността. Всичките нещастия днес, които съществуват в света, на какво се дължат? На една неразбранщина. Колко му трябва на един човек да живее?
Защото в Божествения свят човек е осигурен за един ден: откакто изгрее слънцето, докато залезе.
Ти искаш да се осигуриш за милиони дни. В Божествения свят за един ден щом си осигурен, ти си осигурен завсякога; щом за един ден не си осигурен, оставаш неосигурен и за другите дни. Най-първо, ако ние се осигуряваме, ние нямаме вече доверие в онзи Божествен промисъл, който съществува в света. Казва: „Кой ще се грижи за мене? Аз ще се грижа.“ Щом ти се грижиш за себе си, ти си излязъл от Божествения порядък.
към беседата >>
“ Тия неща Бог ни ги е дал.
Ако на любовта ние предадем нейните качества, ако на ума предадем неговите качества да има светлина, ако на сърцето предадем неговите качества да има топлина и ако на човешката воля предадем нейните качества да има сила, тогава ние разбираме свойствата им. Умът без светлина не може да бъде полезен, сърцето без топлина не може да бъде полезно и волята без сила не може да бъде полезна. Казвате: „Откъде да ги вземем?
“ Тия неща Бог ни ги е дал.
Бог, като ни дал ума, научил ни как да възприемаме топлината. Като създал в нас волята, научил ни как да възприемаме силата. Всички трябва да се върнем към туй първично послушание, да можем да възприемем Божествената светлина, да възприемем Божествената сила, от която всички сега имаме нужда.
към беседата >>
Ти искаш да се осигуриш за милиони дни.
Та казвам, изясняват закона за наследствеността. Всичките нещастия днес, които съществуват в света, на какво се дължат? На една неразбранщина. Колко му трябва на един човек да живее? Защото в Божествения свят човек е осигурен за един ден: откакто изгрее слънцето, докато залезе.
Ти искаш да се осигуриш за милиони дни.
В Божествения свят за един ден щом си осигурен, ти си осигурен завсякога; щом за един ден не си осигурен, оставаш неосигурен и за другите дни. Най-първо, ако ние се осигуряваме, ние нямаме вече доверие в онзи Божествен промисъл, който съществува в света. Казва: „Кой ще се грижи за мене? Аз ще се грижа.“ Щом ти се грижиш за себе си, ти си излязъл от Божествения порядък. Казва: „Трябва да помислим за себе си.“
към беседата >>
Бог, като ни дал ума, научил ни как да възприемаме топлината.
Ако на любовта ние предадем нейните качества, ако на ума предадем неговите качества да има светлина, ако на сърцето предадем неговите качества да има топлина и ако на човешката воля предадем нейните качества да има сила, тогава ние разбираме свойствата им. Умът без светлина не може да бъде полезен, сърцето без топлина не може да бъде полезно и волята без сила не може да бъде полезна. Казвате: „Откъде да ги вземем? “ Тия неща Бог ни ги е дал.
Бог, като ни дал ума, научил ни как да възприемаме топлината.
Като създал в нас волята, научил ни как да възприемаме силата. Всички трябва да се върнем към туй първично послушание, да можем да възприемем Божествената светлина, да възприемем Божествената сила, от която всички сега имаме нужда.
към беседата >>
В Божествения свят за един ден щом си осигурен, ти си осигурен завсякога; щом за един ден не си осигурен, оставаш неосигурен и за другите дни.
Всичките нещастия днес, които съществуват в света, на какво се дължат? На една неразбранщина. Колко му трябва на един човек да живее? Защото в Божествения свят човек е осигурен за един ден: откакто изгрее слънцето, докато залезе. Ти искаш да се осигуриш за милиони дни.
В Божествения свят за един ден щом си осигурен, ти си осигурен завсякога; щом за един ден не си осигурен, оставаш неосигурен и за другите дни.
Най-първо, ако ние се осигуряваме, ние нямаме вече доверие в онзи Божествен промисъл, който съществува в света. Казва: „Кой ще се грижи за мене? Аз ще се грижа.“ Щом ти се грижиш за себе си, ти си излязъл от Божествения порядък. Казва: „Трябва да помислим за себе си.“
към беседата >>
Като създал в нас волята, научил ни как да възприемаме силата.
Ако на любовта ние предадем нейните качества, ако на ума предадем неговите качества да има светлина, ако на сърцето предадем неговите качества да има топлина и ако на човешката воля предадем нейните качества да има сила, тогава ние разбираме свойствата им. Умът без светлина не може да бъде полезен, сърцето без топлина не може да бъде полезно и волята без сила не може да бъде полезна. Казвате: „Откъде да ги вземем? “ Тия неща Бог ни ги е дал. Бог, като ни дал ума, научил ни как да възприемаме топлината.
Като създал в нас волята, научил ни как да възприемаме силата.
Всички трябва да се върнем към туй първично послушание, да можем да възприемем Божествената светлина, да възприемем Божествената сила, от която всички сега имаме нужда.
към беседата >>
Най-първо, ако ние се осигуряваме, ние нямаме вече доверие в онзи Божествен промисъл, който съществува в света.
На една неразбранщина. Колко му трябва на един човек да живее? Защото в Божествения свят човек е осигурен за един ден: откакто изгрее слънцето, докато залезе. Ти искаш да се осигуриш за милиони дни. В Божествения свят за един ден щом си осигурен, ти си осигурен завсякога; щом за един ден не си осигурен, оставаш неосигурен и за другите дни.
Най-първо, ако ние се осигуряваме, ние нямаме вече доверие в онзи Божествен промисъл, който съществува в света.
Казва: „Кой ще се грижи за мене? Аз ще се грижа.“ Щом ти се грижиш за себе си, ти си излязъл от Божествения порядък. Казва: „Трябва да помислим за себе си.“
към беседата >>
Всички трябва да се върнем към туй първично послушание, да можем да възприемем Божествената светлина, да възприемем Божествената сила, от която всички сега имаме нужда.
Умът без светлина не може да бъде полезен, сърцето без топлина не може да бъде полезно и волята без сила не може да бъде полезна. Казвате: „Откъде да ги вземем? “ Тия неща Бог ни ги е дал. Бог, като ни дал ума, научил ни как да възприемаме топлината. Като създал в нас волята, научил ни как да възприемаме силата.
Всички трябва да се върнем към туй първично послушание, да можем да възприемем Божествената светлина, да възприемем Божествената сила, от която всички сега имаме нужда.
към беседата >>
Казва: „Кой ще се грижи за мене?
Колко му трябва на един човек да живее? Защото в Божествения свят човек е осигурен за един ден: откакто изгрее слънцето, докато залезе. Ти искаш да се осигуриш за милиони дни. В Божествения свят за един ден щом си осигурен, ти си осигурен завсякога; щом за един ден не си осигурен, оставаш неосигурен и за другите дни. Най-първо, ако ние се осигуряваме, ние нямаме вече доверие в онзи Божествен промисъл, който съществува в света.
Казва: „Кой ще се грижи за мене?
Аз ще се грижа.“ Щом ти се грижиш за себе си, ти си излязъл от Божествения порядък. Казва: „Трябва да помислим за себе си.“
към беседата >>
Аз намирам: всички хора се нуждаят от светлина.
Аз намирам: всички хора се нуждаят от светлина.
Те не може да мислят, понеже нямат светлина, не може да чувстват топлината. Най-първо, слаби са, хилави са, сили нямат, казват: „Така Господ ни е направил. Господ направил ангелите да пътуват по цялата вселена, нас ни оставил хилави деца.“ Не. Ние сме на земята от непослушните деца. Аз наричам земните жители своенравни деца.
към беседата >>
Аз ще се грижа.“ Щом ти се грижиш за себе си, ти си излязъл от Божествения порядък.
Защото в Божествения свят човек е осигурен за един ден: откакто изгрее слънцето, докато залезе. Ти искаш да се осигуриш за милиони дни. В Божествения свят за един ден щом си осигурен, ти си осигурен завсякога; щом за един ден не си осигурен, оставаш неосигурен и за другите дни. Най-първо, ако ние се осигуряваме, ние нямаме вече доверие в онзи Божествен промисъл, който съществува в света. Казва: „Кой ще се грижи за мене?
Аз ще се грижа.“ Щом ти се грижиш за себе си, ти си излязъл от Божествения порядък.
Казва: „Трябва да помислим за себе си.“
към беседата >>
Те не може да мислят, понеже нямат светлина, не може да чувстват топлината.
Аз намирам: всички хора се нуждаят от светлина.
Те не може да мислят, понеже нямат светлина, не може да чувстват топлината.
Най-първо, слаби са, хилави са, сили нямат, казват: „Така Господ ни е направил. Господ направил ангелите да пътуват по цялата вселена, нас ни оставил хилави деца.“ Не. Ние сме на земята от непослушните деца. Аз наричам земните жители своенравни деца. Земята е един приют за поправка на своенравните деца.
към беседата >>
Казва: „Трябва да помислим за себе си.“
Ти искаш да се осигуриш за милиони дни. В Божествения свят за един ден щом си осигурен, ти си осигурен завсякога; щом за един ден не си осигурен, оставаш неосигурен и за другите дни. Най-първо, ако ние се осигуряваме, ние нямаме вече доверие в онзи Божествен промисъл, който съществува в света. Казва: „Кой ще се грижи за мене? Аз ще се грижа.“ Щом ти се грижиш за себе си, ти си излязъл от Божествения порядък.
Казва: „Трябва да помислим за себе си.“
към беседата >>
Най-първо, слаби са, хилави са, сили нямат, казват: „Така Господ ни е направил.
Аз намирам: всички хора се нуждаят от светлина. Те не може да мислят, понеже нямат светлина, не може да чувстват топлината.
Най-първо, слаби са, хилави са, сили нямат, казват: „Така Господ ни е направил.
Господ направил ангелите да пътуват по цялата вселена, нас ни оставил хилави деца.“ Не. Ние сме на земята от непослушните деца. Аз наричам земните жители своенравни деца. Земята е един приют за поправка на своенравните деца. Та вие сте от своенравните.
към беседата >>
Аз трябва ли да мисля кога ще дойде пролетта, трябва ли да мисля кога ще дойде лятото, кога ще дойде есента, зимата?
Аз трябва ли да мисля кога ще дойде пролетта, трябва ли да мисля кога ще дойде лятото, кога ще дойде есента, зимата?
Или трябва да ли се тревожа дали дърветата ще цъфнат, или няма да цъфнат, дали ще дадат плод, или не? Или трябва ли да се тревожа дали слънцето ще изгрее, или няма да изгрее? Сегашният порядък, в който живеем, е извън Божествения порядък на нещата. Какво човек е добил, когато живял извън Божествения порядък? Щом живее извън Божествения порядък, всичките нещастия ще дойдат отгоре му, няма да остане някое нещастие, което да не опиташ, никакво благо няма да дойде.
към беседата >>
Господ направил ангелите да пътуват по цялата вселена, нас ни оставил хилави деца.“ Не.
Аз намирам: всички хора се нуждаят от светлина. Те не може да мислят, понеже нямат светлина, не може да чувстват топлината. Най-първо, слаби са, хилави са, сили нямат, казват: „Така Господ ни е направил.
Господ направил ангелите да пътуват по цялата вселена, нас ни оставил хилави деца.“ Не.
Ние сме на земята от непослушните деца. Аз наричам земните жители своенравни деца. Земята е един приют за поправка на своенравните деца. Та вие сте от своенравните. Казвате: „След като напуснем своенравието, ще бъдем като ангели.“ Ние сме своенравни ангелчета.
към беседата >>
Или трябва да ли се тревожа дали дърветата ще цъфнат, или няма да цъфнат, дали ще дадат плод, или не?
Аз трябва ли да мисля кога ще дойде пролетта, трябва ли да мисля кога ще дойде лятото, кога ще дойде есента, зимата?
Или трябва да ли се тревожа дали дърветата ще цъфнат, или няма да цъфнат, дали ще дадат плод, или не?
Или трябва ли да се тревожа дали слънцето ще изгрее, или няма да изгрее? Сегашният порядък, в който живеем, е извън Божествения порядък на нещата. Какво човек е добил, когато живял извън Божествения порядък? Щом живее извън Божествения порядък, всичките нещастия ще дойдат отгоре му, няма да остане някое нещастие, което да не опиташ, никакво благо няма да дойде. Щом влезеш в Божествения порядък, всичките блага у тебе ще дойдат, всичките страдания ще си заминат.
към беседата >>
Ние сме на земята от непослушните деца.
Аз намирам: всички хора се нуждаят от светлина. Те не може да мислят, понеже нямат светлина, не може да чувстват топлината. Най-първо, слаби са, хилави са, сили нямат, казват: „Така Господ ни е направил. Господ направил ангелите да пътуват по цялата вселена, нас ни оставил хилави деца.“ Не.
Ние сме на земята от непослушните деца.
Аз наричам земните жители своенравни деца. Земята е един приют за поправка на своенравните деца. Та вие сте от своенравните. Казвате: „След като напуснем своенравието, ще бъдем като ангели.“ Ние сме своенравни ангелчета.
към беседата >>
Или трябва ли да се тревожа дали слънцето ще изгрее, или няма да изгрее?
Аз трябва ли да мисля кога ще дойде пролетта, трябва ли да мисля кога ще дойде лятото, кога ще дойде есента, зимата? Или трябва да ли се тревожа дали дърветата ще цъфнат, или няма да цъфнат, дали ще дадат плод, или не?
Или трябва ли да се тревожа дали слънцето ще изгрее, или няма да изгрее?
Сегашният порядък, в който живеем, е извън Божествения порядък на нещата. Какво човек е добил, когато живял извън Божествения порядък? Щом живее извън Божествения порядък, всичките нещастия ще дойдат отгоре му, няма да остане някое нещастие, което да не опиташ, никакво благо няма да дойде. Щом влезеш в Божествения порядък, всичките блага у тебе ще дойдат, всичките страдания ще си заминат.
към беседата >>
Аз наричам земните жители своенравни деца.
Аз намирам: всички хора се нуждаят от светлина. Те не може да мислят, понеже нямат светлина, не може да чувстват топлината. Най-първо, слаби са, хилави са, сили нямат, казват: „Така Господ ни е направил. Господ направил ангелите да пътуват по цялата вселена, нас ни оставил хилави деца.“ Не. Ние сме на земята от непослушните деца.
Аз наричам земните жители своенравни деца.
Земята е един приют за поправка на своенравните деца. Та вие сте от своенравните. Казвате: „След като напуснем своенравието, ще бъдем като ангели.“ Ние сме своенравни ангелчета.
към беседата >>
Сегашният порядък, в който живеем, е извън Божествения порядък на нещата.
Аз трябва ли да мисля кога ще дойде пролетта, трябва ли да мисля кога ще дойде лятото, кога ще дойде есента, зимата? Или трябва да ли се тревожа дали дърветата ще цъфнат, или няма да цъфнат, дали ще дадат плод, или не? Или трябва ли да се тревожа дали слънцето ще изгрее, или няма да изгрее?
Сегашният порядък, в който живеем, е извън Божествения порядък на нещата.
Какво човек е добил, когато живял извън Божествения порядък? Щом живее извън Божествения порядък, всичките нещастия ще дойдат отгоре му, няма да остане някое нещастие, което да не опиташ, никакво благо няма да дойде. Щом влезеш в Божествения порядък, всичките блага у тебе ще дойдат, всичките страдания ще си заминат.
към беседата >>
Земята е един приют за поправка на своенравните деца.
Те не може да мислят, понеже нямат светлина, не може да чувстват топлината. Най-първо, слаби са, хилави са, сили нямат, казват: „Така Господ ни е направил. Господ направил ангелите да пътуват по цялата вселена, нас ни оставил хилави деца.“ Не. Ние сме на земята от непослушните деца. Аз наричам земните жители своенравни деца.
Земята е един приют за поправка на своенравните деца.
Та вие сте от своенравните. Казвате: „След като напуснем своенравието, ще бъдем като ангели.“ Ние сме своенравни ангелчета.
към беседата >>
Какво човек е добил, когато живял извън Божествения порядък?
Аз трябва ли да мисля кога ще дойде пролетта, трябва ли да мисля кога ще дойде лятото, кога ще дойде есента, зимата? Или трябва да ли се тревожа дали дърветата ще цъфнат, или няма да цъфнат, дали ще дадат плод, или не? Или трябва ли да се тревожа дали слънцето ще изгрее, или няма да изгрее? Сегашният порядък, в който живеем, е извън Божествения порядък на нещата.
Какво човек е добил, когато живял извън Божествения порядък?
Щом живее извън Божествения порядък, всичките нещастия ще дойдат отгоре му, няма да остане някое нещастие, което да не опиташ, никакво благо няма да дойде. Щом влезеш в Божествения порядък, всичките блага у тебе ще дойдат, всичките страдания ще си заминат.
към беседата >>
Та вие сте от своенравните.
Най-първо, слаби са, хилави са, сили нямат, казват: „Така Господ ни е направил. Господ направил ангелите да пътуват по цялата вселена, нас ни оставил хилави деца.“ Не. Ние сме на земята от непослушните деца. Аз наричам земните жители своенравни деца. Земята е един приют за поправка на своенравните деца.
Та вие сте от своенравните.
Казвате: „След като напуснем своенравието, ще бъдем като ангели.“ Ние сме своенравни ангелчета.
към беседата >>
Щом живее извън Божествения порядък, всичките нещастия ще дойдат отгоре му, няма да остане някое нещастие, което да не опиташ, никакво благо няма да дойде.
Аз трябва ли да мисля кога ще дойде пролетта, трябва ли да мисля кога ще дойде лятото, кога ще дойде есента, зимата? Или трябва да ли се тревожа дали дърветата ще цъфнат, или няма да цъфнат, дали ще дадат плод, или не? Или трябва ли да се тревожа дали слънцето ще изгрее, или няма да изгрее? Сегашният порядък, в който живеем, е извън Божествения порядък на нещата. Какво човек е добил, когато живял извън Божествения порядък?
Щом живее извън Божествения порядък, всичките нещастия ще дойдат отгоре му, няма да остане някое нещастие, което да не опиташ, никакво благо няма да дойде.
Щом влезеш в Божествения порядък, всичките блага у тебе ще дойдат, всичките страдания ще си заминат.
към беседата >>
Казвате: „След като напуснем своенравието, ще бъдем като ангели.“ Ние сме своенравни ангелчета.
Господ направил ангелите да пътуват по цялата вселена, нас ни оставил хилави деца.“ Не. Ние сме на земята от непослушните деца. Аз наричам земните жители своенравни деца. Земята е един приют за поправка на своенравните деца. Та вие сте от своенравните.
Казвате: „След като напуснем своенравието, ще бъдем като ангели.“ Ние сме своенравни ангелчета.
към беседата >>
Щом влезеш в Божествения порядък, всичките блага у тебе ще дойдат, всичките страдания ще си заминат.
Или трябва да ли се тревожа дали дърветата ще цъфнат, или няма да цъфнат, дали ще дадат плод, или не? Или трябва ли да се тревожа дали слънцето ще изгрее, или няма да изгрее? Сегашният порядък, в който живеем, е извън Божествения порядък на нещата. Какво човек е добил, когато живял извън Божествения порядък? Щом живее извън Божествения порядък, всичките нещастия ще дойдат отгоре му, няма да остане някое нещастие, което да не опиташ, никакво благо няма да дойде.
Щом влезеш в Божествения порядък, всичките блага у тебе ще дойдат, всичките страдания ще си заминат.
към беседата >>
Аз гледам по някой път колко се безпокоят хората.
Аз гледам по някой път колко се безпокоят хората.
Като дойде някой човек до мене, чувствам неговата болка. Него го боли коремът. Той дойде при мене, и мене ме заболи. Той страда на място, аз страдам по симпатия. Него го боли главата, и мене ме заболи главата.
към беседата >>
Вие страдате.
Вие страдате.
Кажете защо са тия страдания? Те са извън Божествения порядък. Христос беше в небето и Му се поревна да дойде в човешкия порядък. Той опита какъв е човешкият порядък. Казват Му: „Ако идеш извън Божествения порядък, ще изпиташ всичките страдания.“ Втори път като Му кажат за човешкия порядък, казва: „Отсега, и цялото човечество да плаче, кракът Ми няма да стъпи в човешкия порядък.“ Казват Му: „Гладуват хората.“ „Хич не гладуват.“ Казват: „Има хора, които умират от глад.“ „Да се хранят със Словото Божие.“ Хранят се с хляб – човешкия порядък.
към беседата >>
Като дойде някой човек до мене, чувствам неговата болка.
Аз гледам по някой път колко се безпокоят хората.
Като дойде някой човек до мене, чувствам неговата болка.
Него го боли коремът. Той дойде при мене, и мене ме заболи. Той страда на място, аз страдам по симпатия. Него го боли главата, и мене ме заболи главата. Че го боли главата, на място е, че моята глава ме боли, то е по симпатия.
към беседата >>
Кажете защо са тия страдания?
Вие страдате.
Кажете защо са тия страдания?
Те са извън Божествения порядък. Христос беше в небето и Му се поревна да дойде в човешкия порядък. Той опита какъв е човешкият порядък. Казват Му: „Ако идеш извън Божествения порядък, ще изпиташ всичките страдания.“ Втори път като Му кажат за човешкия порядък, казва: „Отсега, и цялото човечество да плаче, кракът Ми няма да стъпи в човешкия порядък.“ Казват Му: „Гладуват хората.“ „Хич не гладуват.“ Казват: „Има хора, които умират от глад.“ „Да се хранят със Словото Божие.“ Хранят се с хляб – човешкия порядък. Хранят се със Словото Божие – Божествения порядък.
към беседата >>
Него го боли коремът.
Аз гледам по някой път колко се безпокоят хората. Като дойде някой човек до мене, чувствам неговата болка.
Него го боли коремът.
Той дойде при мене, и мене ме заболи. Той страда на място, аз страдам по симпатия. Него го боли главата, и мене ме заболи главата. Че го боли главата, на място е, че моята глава ме боли, то е по симпатия. Него го боли кръстът, и моят кръст ме заболи.
към беседата >>
Те са извън Божествения порядък.
Вие страдате. Кажете защо са тия страдания?
Те са извън Божествения порядък.
Христос беше в небето и Му се поревна да дойде в човешкия порядък. Той опита какъв е човешкият порядък. Казват Му: „Ако идеш извън Божествения порядък, ще изпиташ всичките страдания.“ Втори път като Му кажат за човешкия порядък, казва: „Отсега, и цялото човечество да плаче, кракът Ми няма да стъпи в човешкия порядък.“ Казват Му: „Гладуват хората.“ „Хич не гладуват.“ Казват: „Има хора, които умират от глад.“ „Да се хранят със Словото Божие.“ Хранят се с хляб – човешкия порядък. Хранят се със Словото Божие – Божествения порядък.
към беседата >>
Той дойде при мене, и мене ме заболи.
Аз гледам по някой път колко се безпокоят хората. Като дойде някой човек до мене, чувствам неговата болка. Него го боли коремът.
Той дойде при мене, и мене ме заболи.
Той страда на място, аз страдам по симпатия. Него го боли главата, и мене ме заболи главата. Че го боли главата, на място е, че моята глава ме боли, то е по симпатия. Него го боли кръстът, и моят кръст ме заболи. Но аз се уча от това.
към беседата >>
Христос беше в небето и Му се поревна да дойде в човешкия порядък.
Вие страдате. Кажете защо са тия страдания? Те са извън Божествения порядък.
Христос беше в небето и Му се поревна да дойде в човешкия порядък.
Той опита какъв е човешкият порядък. Казват Му: „Ако идеш извън Божествения порядък, ще изпиташ всичките страдания.“ Втори път като Му кажат за човешкия порядък, казва: „Отсега, и цялото човечество да плаче, кракът Ми няма да стъпи в човешкия порядък.“ Казват Му: „Гладуват хората.“ „Хич не гладуват.“ Казват: „Има хора, които умират от глад.“ „Да се хранят със Словото Божие.“ Хранят се с хляб – човешкия порядък. Хранят се със Словото Божие – Божествения порядък.
към беседата >>
Той страда на място, аз страдам по симпатия.
Аз гледам по някой път колко се безпокоят хората. Като дойде някой човек до мене, чувствам неговата болка. Него го боли коремът. Той дойде при мене, и мене ме заболи.
Той страда на място, аз страдам по симпатия.
Него го боли главата, и мене ме заболи главата. Че го боли главата, на място е, че моята глава ме боли, то е по симпатия. Него го боли кръстът, и моят кръст ме заболи. Но аз се уча от това. Казвам: защо го боли коремът?
към беседата >>
Той опита какъв е човешкият порядък.
Вие страдате. Кажете защо са тия страдания? Те са извън Божествения порядък. Христос беше в небето и Му се поревна да дойде в човешкия порядък.
Той опита какъв е човешкият порядък.
Казват Му: „Ако идеш извън Божествения порядък, ще изпиташ всичките страдания.“ Втори път като Му кажат за човешкия порядък, казва: „Отсега, и цялото човечество да плаче, кракът Ми няма да стъпи в човешкия порядък.“ Казват Му: „Гладуват хората.“ „Хич не гладуват.“ Казват: „Има хора, които умират от глад.“ „Да се хранят със Словото Божие.“ Хранят се с хляб – човешкия порядък. Хранят се със Словото Божие – Божествения порядък.
към беседата >>
Него го боли главата, и мене ме заболи главата.
Аз гледам по някой път колко се безпокоят хората. Като дойде някой човек до мене, чувствам неговата болка. Него го боли коремът. Той дойде при мене, и мене ме заболи. Той страда на място, аз страдам по симпатия.
Него го боли главата, и мене ме заболи главата.
Че го боли главата, на място е, че моята глава ме боли, то е по симпатия. Него го боли кръстът, и моят кръст ме заболи. Но аз се уча от това. Казвам: защо го боли коремът? Защото яде повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Казват Му: „Ако идеш извън Божествения порядък, ще изпиташ всичките страдания.“ Втори път като Му кажат за човешкия порядък, казва: „Отсега, и цялото човечество да плаче, кракът Ми няма да стъпи в човешкия порядък.“ Казват Му: „Гладуват хората.“ „Хич не гладуват.“ Казват: „Има хора, които умират от глад.“ „Да се хранят със Словото Божие.“ Хранят се с хляб – човешкия порядък.
Вие страдате. Кажете защо са тия страдания? Те са извън Божествения порядък. Христос беше в небето и Му се поревна да дойде в човешкия порядък. Той опита какъв е човешкият порядък.
Казват Му: „Ако идеш извън Божествения порядък, ще изпиташ всичките страдания.“ Втори път като Му кажат за човешкия порядък, казва: „Отсега, и цялото човечество да плаче, кракът Ми няма да стъпи в човешкия порядък.“ Казват Му: „Гладуват хората.“ „Хич не гладуват.“ Казват: „Има хора, които умират от глад.“ „Да се хранят със Словото Божие.“ Хранят се с хляб – човешкия порядък.
Хранят се със Словото Божие – Божествения порядък.
към беседата >>
Че го боли главата, на място е, че моята глава ме боли, то е по симпатия.
Като дойде някой човек до мене, чувствам неговата болка. Него го боли коремът. Той дойде при мене, и мене ме заболи. Той страда на място, аз страдам по симпатия. Него го боли главата, и мене ме заболи главата.
Че го боли главата, на място е, че моята глава ме боли, то е по симпатия.
Него го боли кръстът, и моят кръст ме заболи. Но аз се уча от това. Казвам: защо го боли коремът? Защото яде повече, отколкото трябва. Защо го боли главата?
към беседата >>
Хранят се със Словото Божие – Божествения порядък.
Кажете защо са тия страдания? Те са извън Божествения порядък. Христос беше в небето и Му се поревна да дойде в човешкия порядък. Той опита какъв е човешкият порядък. Казват Му: „Ако идеш извън Божествения порядък, ще изпиташ всичките страдания.“ Втори път като Му кажат за човешкия порядък, казва: „Отсега, и цялото човечество да плаче, кракът Ми няма да стъпи в човешкия порядък.“ Казват Му: „Гладуват хората.“ „Хич не гладуват.“ Казват: „Има хора, които умират от глад.“ „Да се хранят със Словото Божие.“ Хранят се с хляб – човешкия порядък.
Хранят се със Словото Божие – Божествения порядък.
към беседата >>
Него го боли кръстът, и моят кръст ме заболи.
Него го боли коремът. Той дойде при мене, и мене ме заболи. Той страда на място, аз страдам по симпатия. Него го боли главата, и мене ме заболи главата. Че го боли главата, на място е, че моята глава ме боли, то е по симпатия.
Него го боли кръстът, и моят кръст ме заболи.
Но аз се уча от това. Казвам: защо го боли коремът? Защото яде повече, отколкото трябва. Защо го боли главата? Защото не мисли както трябва.
към беседата >>
Сега казвате: „Да обърнем света“, всинца се въодушевлявате да обърнем света.
Сега казвате: „Да обърнем света“, всинца се въодушевлявате да обърнем света.
Чудни са хората, които не са се научили да обръщат своите кесии, а искат да обръщат чуждите кесии. Кесията трябва по някой път да я обърнеш, да я опереш, понеже, след като туряш пари, се оцапва. Едно шише, след като наливаш дълго време вода в него, трябва да го измиеш, доста тиня оставя водата, трябва да го измиеш това шише. Обърнеш го надолу. Шишето, като държиш нагоре, нищо не дава.
към беседата >>
Но аз се уча от това.
Той дойде при мене, и мене ме заболи. Той страда на място, аз страдам по симпатия. Него го боли главата, и мене ме заболи главата. Че го боли главата, на място е, че моята глава ме боли, то е по симпатия. Него го боли кръстът, и моят кръст ме заболи.
Но аз се уча от това.
Казвам: защо го боли коремът? Защото яде повече, отколкото трябва. Защо го боли главата? Защото не мисли както трябва. Тогава спра се при него и започна да го уча, казвам: „Слушай, ти имаш коремоболие.“ „Да, да, много ме боли.“ „За да не те боли коремът, много ще дъвчеш, добра храна ще ядеш.
към беседата >>
Чудни са хората, които не са се научили да обръщат своите кесии, а искат да обръщат чуждите кесии.
Сега казвате: „Да обърнем света“, всинца се въодушевлявате да обърнем света.
Чудни са хората, които не са се научили да обръщат своите кесии, а искат да обръщат чуждите кесии.
Кесията трябва по някой път да я обърнеш, да я опереш, понеже, след като туряш пари, се оцапва. Едно шише, след като наливаш дълго време вода в него, трябва да го измиеш, доста тиня оставя водата, трябва да го измиеш това шише. Обърнеш го надолу. Шишето, като държиш нагоре, нищо не дава. Шишето, като има, като го обърнеш надолу, тогава пуща нещо.
към беседата >>
Казвам: защо го боли коремът?
Той страда на място, аз страдам по симпатия. Него го боли главата, и мене ме заболи главата. Че го боли главата, на място е, че моята глава ме боли, то е по симпатия. Него го боли кръстът, и моят кръст ме заболи. Но аз се уча от това.
Казвам: защо го боли коремът?
Защото яде повече, отколкото трябва. Защо го боли главата? Защото не мисли както трябва. Тогава спра се при него и започна да го уча, казвам: „Слушай, ти имаш коремоболие.“ „Да, да, много ме боли.“ „За да не те боли коремът, много ще дъвчеш, добра храна ще ядеш. Храната с любов ще ядеш.
към беседата >>
Кесията трябва по някой път да я обърнеш, да я опереш, понеже, след като туряш пари, се оцапва.
Сега казвате: „Да обърнем света“, всинца се въодушевлявате да обърнем света. Чудни са хората, които не са се научили да обръщат своите кесии, а искат да обръщат чуждите кесии.
Кесията трябва по някой път да я обърнеш, да я опереш, понеже, след като туряш пари, се оцапва.
Едно шише, след като наливаш дълго време вода в него, трябва да го измиеш, доста тиня оставя водата, трябва да го измиеш това шише. Обърнеш го надолу. Шишето, като държиш нагоре, нищо не дава. Шишето, като има, като го обърнеш надолу, тогава пуща нещо. Ако човек седи нагоре, не страда.
към беседата >>
Защото яде повече, отколкото трябва.
Него го боли главата, и мене ме заболи главата. Че го боли главата, на място е, че моята глава ме боли, то е по симпатия. Него го боли кръстът, и моят кръст ме заболи. Но аз се уча от това. Казвам: защо го боли коремът?
Защото яде повече, отколкото трябва.
Защо го боли главата? Защото не мисли както трябва. Тогава спра се при него и започна да го уча, казвам: „Слушай, ти имаш коремоболие.“ „Да, да, много ме боли.“ „За да не те боли коремът, много ще дъвчеш, добра храна ще ядеш. Храната с любов ще ядеш. Никога няма да ядеш, когато нямаш желание да ядеш.
към беседата >>
Едно шише, след като наливаш дълго време вода в него, трябва да го измиеш, доста тиня оставя водата, трябва да го измиеш това шише.
Сега казвате: „Да обърнем света“, всинца се въодушевлявате да обърнем света. Чудни са хората, които не са се научили да обръщат своите кесии, а искат да обръщат чуждите кесии. Кесията трябва по някой път да я обърнеш, да я опереш, понеже, след като туряш пари, се оцапва.
Едно шише, след като наливаш дълго време вода в него, трябва да го измиеш, доста тиня оставя водата, трябва да го измиеш това шише.
Обърнеш го надолу. Шишето, като държиш нагоре, нищо не дава. Шишето, като има, като го обърнеш надолу, тогава пуща нещо. Ако човек седи нагоре, не страда. Ще обърнеш с главата надолу, казва: страда.
към беседата >>
Защо го боли главата?
Че го боли главата, на място е, че моята глава ме боли, то е по симпатия. Него го боли кръстът, и моят кръст ме заболи. Но аз се уча от това. Казвам: защо го боли коремът? Защото яде повече, отколкото трябва.
Защо го боли главата?
Защото не мисли както трябва. Тогава спра се при него и започна да го уча, казвам: „Слушай, ти имаш коремоболие.“ „Да, да, много ме боли.“ „За да не те боли коремът, много ще дъвчеш, добра храна ще ядеш. Храната с любов ще ядеш. Никога няма да ядеш, когато нямаш желание да ядеш. Щом си разтревожен, не яж.“ Има едно ядене за лекуване, то е друго.
към беседата >>
Обърнеш го надолу.
Сега казвате: „Да обърнем света“, всинца се въодушевлявате да обърнем света. Чудни са хората, които не са се научили да обръщат своите кесии, а искат да обръщат чуждите кесии. Кесията трябва по някой път да я обърнеш, да я опереш, понеже, след като туряш пари, се оцапва. Едно шише, след като наливаш дълго време вода в него, трябва да го измиеш, доста тиня оставя водата, трябва да го измиеш това шише.
Обърнеш го надолу.
Шишето, като държиш нагоре, нищо не дава. Шишето, като има, като го обърнеш надолу, тогава пуща нещо. Ако човек седи нагоре, не страда. Ще обърнеш с главата надолу, казва: страда. Докато не дойде страданието, той нищо не дава.
към беседата >>
Защото не мисли както трябва.
Него го боли кръстът, и моят кръст ме заболи. Но аз се уча от това. Казвам: защо го боли коремът? Защото яде повече, отколкото трябва. Защо го боли главата?
Защото не мисли както трябва.
Тогава спра се при него и започна да го уча, казвам: „Слушай, ти имаш коремоболие.“ „Да, да, много ме боли.“ „За да не те боли коремът, много ще дъвчеш, добра храна ще ядеш. Храната с любов ще ядеш. Никога няма да ядеш, когато нямаш желание да ядеш. Щом си разтревожен, не яж.“ Има едно ядене за лекуване, то е друго. Но човек, за да бъде здрав, винаги с любов трябва да яде.
към беседата >>
Шишето, като държиш нагоре, нищо не дава.
Сега казвате: „Да обърнем света“, всинца се въодушевлявате да обърнем света. Чудни са хората, които не са се научили да обръщат своите кесии, а искат да обръщат чуждите кесии. Кесията трябва по някой път да я обърнеш, да я опереш, понеже, след като туряш пари, се оцапва. Едно шише, след като наливаш дълго време вода в него, трябва да го измиеш, доста тиня оставя водата, трябва да го измиеш това шише. Обърнеш го надолу.
Шишето, като държиш нагоре, нищо не дава.
Шишето, като има, като го обърнеш надолу, тогава пуща нещо. Ако човек седи нагоре, не страда. Ще обърнеш с главата надолу, казва: страда. Докато не дойде страданието, той нищо не дава.
към беседата >>
Тогава спра се при него и започна да го уча, казвам: „Слушай, ти имаш коремоболие.“ „Да, да, много ме боли.“ „За да не те боли коремът, много ще дъвчеш, добра храна ще ядеш.
Но аз се уча от това. Казвам: защо го боли коремът? Защото яде повече, отколкото трябва. Защо го боли главата? Защото не мисли както трябва.
Тогава спра се при него и започна да го уча, казвам: „Слушай, ти имаш коремоболие.“ „Да, да, много ме боли.“ „За да не те боли коремът, много ще дъвчеш, добра храна ще ядеш.
Храната с любов ще ядеш. Никога няма да ядеш, когато нямаш желание да ядеш. Щом си разтревожен, не яж.“ Има едно ядене за лекуване, то е друго. Но човек, за да бъде здрав, винаги с любов трябва да яде. Като погледнеш хляба, да го обичаш, че като влезе в тебе, и той да е доволен.
към беседата >>
Шишето, като има, като го обърнеш надолу, тогава пуща нещо.
Чудни са хората, които не са се научили да обръщат своите кесии, а искат да обръщат чуждите кесии. Кесията трябва по някой път да я обърнеш, да я опереш, понеже, след като туряш пари, се оцапва. Едно шише, след като наливаш дълго време вода в него, трябва да го измиеш, доста тиня оставя водата, трябва да го измиеш това шише. Обърнеш го надолу. Шишето, като държиш нагоре, нищо не дава.
Шишето, като има, като го обърнеш надолу, тогава пуща нещо.
Ако човек седи нагоре, не страда. Ще обърнеш с главата надолу, казва: страда. Докато не дойде страданието, той нищо не дава.
към беседата >>
Храната с любов ще ядеш.
Казвам: защо го боли коремът? Защото яде повече, отколкото трябва. Защо го боли главата? Защото не мисли както трябва. Тогава спра се при него и започна да го уча, казвам: „Слушай, ти имаш коремоболие.“ „Да, да, много ме боли.“ „За да не те боли коремът, много ще дъвчеш, добра храна ще ядеш.
Храната с любов ще ядеш.
Никога няма да ядеш, когато нямаш желание да ядеш. Щом си разтревожен, не яж.“ Има едно ядене за лекуване, то е друго. Но човек, за да бъде здрав, винаги с любов трябва да яде. Като погледнеш хляба, да го обичаш, че като влезе в тебе, и той да е доволен. Ние, съвременните хора, ядем без любов, спим без любов, ставаме без любов, учим без любов.
към беседата >>
Ако човек седи нагоре, не страда.
Кесията трябва по някой път да я обърнеш, да я опереш, понеже, след като туряш пари, се оцапва. Едно шише, след като наливаш дълго време вода в него, трябва да го измиеш, доста тиня оставя водата, трябва да го измиеш това шише. Обърнеш го надолу. Шишето, като държиш нагоре, нищо не дава. Шишето, като има, като го обърнеш надолу, тогава пуща нещо.
Ако човек седи нагоре, не страда.
Ще обърнеш с главата надолу, казва: страда. Докато не дойде страданието, той нищо не дава.
към беседата >>
Никога няма да ядеш, когато нямаш желание да ядеш.
Защото яде повече, отколкото трябва. Защо го боли главата? Защото не мисли както трябва. Тогава спра се при него и започна да го уча, казвам: „Слушай, ти имаш коремоболие.“ „Да, да, много ме боли.“ „За да не те боли коремът, много ще дъвчеш, добра храна ще ядеш. Храната с любов ще ядеш.
Никога няма да ядеш, когато нямаш желание да ядеш.
Щом си разтревожен, не яж.“ Има едно ядене за лекуване, то е друго. Но човек, за да бъде здрав, винаги с любов трябва да яде. Като погледнеш хляба, да го обичаш, че като влезе в тебе, и той да е доволен. Ние, съвременните хора, ядем без любов, спим без любов, ставаме без любов, учим без любов. Казва: „Не върви тази работа.“ Бог е любов, станете като Него, давайте.
към беседата >>
Ще обърнеш с главата надолу, казва: страда.
Едно шише, след като наливаш дълго време вода в него, трябва да го измиеш, доста тиня оставя водата, трябва да го измиеш това шише. Обърнеш го надолу. Шишето, като държиш нагоре, нищо не дава. Шишето, като има, като го обърнеш надолу, тогава пуща нещо. Ако човек седи нагоре, не страда.
Ще обърнеш с главата надолу, казва: страда.
Докато не дойде страданието, той нищо не дава.
към беседата >>
Щом си разтревожен, не яж.“ Има едно ядене за лекуване, то е друго.
Защо го боли главата? Защото не мисли както трябва. Тогава спра се при него и започна да го уча, казвам: „Слушай, ти имаш коремоболие.“ „Да, да, много ме боли.“ „За да не те боли коремът, много ще дъвчеш, добра храна ще ядеш. Храната с любов ще ядеш. Никога няма да ядеш, когато нямаш желание да ядеш.
Щом си разтревожен, не яж.“ Има едно ядене за лекуване, то е друго.
Но човек, за да бъде здрав, винаги с любов трябва да яде. Като погледнеш хляба, да го обичаш, че като влезе в тебе, и той да е доволен. Ние, съвременните хора, ядем без любов, спим без любов, ставаме без любов, учим без любов. Казва: „Не върви тази работа.“ Бог е любов, станете като Него, давайте. Сега не искам да ви кажа: давайте.
към беседата >>
Докато не дойде страданието, той нищо не дава.
Обърнеш го надолу. Шишето, като държиш нагоре, нищо не дава. Шишето, като има, като го обърнеш надолу, тогава пуща нещо. Ако човек седи нагоре, не страда. Ще обърнеш с главата надолу, казва: страда.
Докато не дойде страданието, той нищо не дава.
към беседата >>
Но човек, за да бъде здрав, винаги с любов трябва да яде.
Защото не мисли както трябва. Тогава спра се при него и започна да го уча, казвам: „Слушай, ти имаш коремоболие.“ „Да, да, много ме боли.“ „За да не те боли коремът, много ще дъвчеш, добра храна ще ядеш. Храната с любов ще ядеш. Никога няма да ядеш, когато нямаш желание да ядеш. Щом си разтревожен, не яж.“ Има едно ядене за лекуване, то е друго.
Но човек, за да бъде здрав, винаги с любов трябва да яде.
Като погледнеш хляба, да го обичаш, че като влезе в тебе, и той да е доволен. Ние, съвременните хора, ядем без любов, спим без любов, ставаме без любов, учим без любов. Казва: „Не върви тази работа.“ Бог е любов, станете като Него, давайте. Сега не искам да ви кажа: давайте. Вие сте давали.
към беседата >>
Всякога страданието има предвид да изкрънка нещо от тебе.
Всякога страданието има предвид да изкрънка нещо от тебе.
Аз съм гледал някой път майката дойде, даде една ябълка на детето. После поиска ябълката от детето, то не я дава. Заражда се борба, майката го хване, вземе ябълката. Или хване го за ухото – то стиска и тя стиска, който стиска повече, надвие. Детето почне да плаче, че майката му взема ябълката.
към беседата >>
Като погледнеш хляба, да го обичаш, че като влезе в тебе, и той да е доволен.
Тогава спра се при него и започна да го уча, казвам: „Слушай, ти имаш коремоболие.“ „Да, да, много ме боли.“ „За да не те боли коремът, много ще дъвчеш, добра храна ще ядеш. Храната с любов ще ядеш. Никога няма да ядеш, когато нямаш желание да ядеш. Щом си разтревожен, не яж.“ Има едно ядене за лекуване, то е друго. Но човек, за да бъде здрав, винаги с любов трябва да яде.
Като погледнеш хляба, да го обичаш, че като влезе в тебе, и той да е доволен.
Ние, съвременните хора, ядем без любов, спим без любов, ставаме без любов, учим без любов. Казва: „Не върви тази работа.“ Бог е любов, станете като Него, давайте. Сега не искам да ви кажа: давайте. Вие сте давали. Но погрешката ви къде е?
към беседата >>
Аз съм гледал някой път майката дойде, даде една ябълка на детето.
Всякога страданието има предвид да изкрънка нещо от тебе.
Аз съм гледал някой път майката дойде, даде една ябълка на детето.
После поиска ябълката от детето, то не я дава. Заражда се борба, майката го хване, вземе ябълката. Или хване го за ухото – то стиска и тя стиска, който стиска повече, надвие. Детето почне да плаче, че майката му взема ябълката. Защо плаче детето?
към беседата >>
Ние, съвременните хора, ядем без любов, спим без любов, ставаме без любов, учим без любов.
Храната с любов ще ядеш. Никога няма да ядеш, когато нямаш желание да ядеш. Щом си разтревожен, не яж.“ Има едно ядене за лекуване, то е друго. Но човек, за да бъде здрав, винаги с любов трябва да яде. Като погледнеш хляба, да го обичаш, че като влезе в тебе, и той да е доволен.
Ние, съвременните хора, ядем без любов, спим без любов, ставаме без любов, учим без любов.
Казва: „Не върви тази работа.“ Бог е любов, станете като Него, давайте. Сега не искам да ви кажа: давайте. Вие сте давали. Но погрешката ви къде е?
към беседата >>
После поиска ябълката от детето, то не я дава.
Всякога страданието има предвид да изкрънка нещо от тебе. Аз съм гледал някой път майката дойде, даде една ябълка на детето.
После поиска ябълката от детето, то не я дава.
Заражда се борба, майката го хване, вземе ябълката. Или хване го за ухото – то стиска и тя стиска, който стиска повече, надвие. Детето почне да плаче, че майката му взема ябълката. Защо плаче детето? Майката вижда, че тази ябълка не е хубава, взема я, за да му даде по-хубава.
към беседата >>
Казва: „Не върви тази работа.“ Бог е любов, станете като Него, давайте.
Никога няма да ядеш, когато нямаш желание да ядеш. Щом си разтревожен, не яж.“ Има едно ядене за лекуване, то е друго. Но човек, за да бъде здрав, винаги с любов трябва да яде. Като погледнеш хляба, да го обичаш, че като влезе в тебе, и той да е доволен. Ние, съвременните хора, ядем без любов, спим без любов, ставаме без любов, учим без любов.
Казва: „Не върви тази работа.“ Бог е любов, станете като Него, давайте.
Сега не искам да ви кажа: давайте. Вие сте давали. Но погрешката ви къде е?
към беседата >>
Заражда се борба, майката го хване, вземе ябълката.
Всякога страданието има предвид да изкрънка нещо от тебе. Аз съм гледал някой път майката дойде, даде една ябълка на детето. После поиска ябълката от детето, то не я дава.
Заражда се борба, майката го хване, вземе ябълката.
Или хване го за ухото – то стиска и тя стиска, който стиска повече, надвие. Детето почне да плаче, че майката му взема ябълката. Защо плаче детето? Майката вижда, че тази ябълка не е хубава, взема я, за да му даде по-хубава. Него го е страх, казва: „Не давам, в света има само една ябълка.“
към беседата >>
Сега не искам да ви кажа: давайте.
Щом си разтревожен, не яж.“ Има едно ядене за лекуване, то е друго. Но човек, за да бъде здрав, винаги с любов трябва да яде. Като погледнеш хляба, да го обичаш, че като влезе в тебе, и той да е доволен. Ние, съвременните хора, ядем без любов, спим без любов, ставаме без любов, учим без любов. Казва: „Не върви тази работа.“ Бог е любов, станете като Него, давайте.
Сега не искам да ви кажа: давайте.
Вие сте давали. Но погрешката ви къде е?
към беседата >>
Или хване го за ухото – то стиска и тя стиска, който стиска повече, надвие.
Всякога страданието има предвид да изкрънка нещо от тебе. Аз съм гледал някой път майката дойде, даде една ябълка на детето. После поиска ябълката от детето, то не я дава. Заражда се борба, майката го хване, вземе ябълката.
Или хване го за ухото – то стиска и тя стиска, който стиска повече, надвие.
Детето почне да плаче, че майката му взема ябълката. Защо плаче детето? Майката вижда, че тази ябълка не е хубава, взема я, за да му даде по-хубава. Него го е страх, казва: „Не давам, в света има само една ябълка.“
към беседата >>
Вие сте давали.
Но човек, за да бъде здрав, винаги с любов трябва да яде. Като погледнеш хляба, да го обичаш, че като влезе в тебе, и той да е доволен. Ние, съвременните хора, ядем без любов, спим без любов, ставаме без любов, учим без любов. Казва: „Не върви тази работа.“ Бог е любов, станете като Него, давайте. Сега не искам да ви кажа: давайте.
Вие сте давали.
Но погрешката ви къде е?
към беседата >>
Детето почне да плаче, че майката му взема ябълката.
Всякога страданието има предвид да изкрънка нещо от тебе. Аз съм гледал някой път майката дойде, даде една ябълка на детето. После поиска ябълката от детето, то не я дава. Заражда се борба, майката го хване, вземе ябълката. Или хване го за ухото – то стиска и тя стиска, който стиска повече, надвие.
Детето почне да плаче, че майката му взема ябълката.
Защо плаче детето? Майката вижда, че тази ябълка не е хубава, взема я, за да му даде по-хубава. Него го е страх, казва: „Не давам, в света има само една ябълка.“
към беседата >>
Но погрешката ви къде е?
Като погледнеш хляба, да го обичаш, че като влезе в тебе, и той да е доволен. Ние, съвременните хора, ядем без любов, спим без любов, ставаме без любов, учим без любов. Казва: „Не върви тази работа.“ Бог е любов, станете като Него, давайте. Сега не искам да ви кажа: давайте. Вие сте давали.
Но погрешката ви къде е?
към беседата >>
Защо плаче детето?
Аз съм гледал някой път майката дойде, даде една ябълка на детето. После поиска ябълката от детето, то не я дава. Заражда се борба, майката го хване, вземе ябълката. Или хване го за ухото – то стиска и тя стиска, който стиска повече, надвие. Детето почне да плаче, че майката му взема ябълката.
Защо плаче детето?
Майката вижда, че тази ябълка не е хубава, взема я, за да му даде по-хубава. Него го е страх, казва: „Не давам, в света има само една ябълка.“
към беседата >>
И аз давам по някой път.
И аз давам по някой път.
Вчера бях на лозето, искам да помагам на ягодите. Защо им помагам? Защото са ангелски деца, гледам да помогна на децата на ангелите. Гледам, идат двама души: един мъж и една жена. Казват: „Господин Дънов, искаме да ви видим по много важна работа.“ „Извинете нямам време, имам работа.“ „Искаме да ви видим.“ „Че защо, тук на лозето може да ме видите.“ Изваждат квитанция за слепите, искат да им помогна.
към беседата >>
Майката вижда, че тази ябълка не е хубава, взема я, за да му даде по-хубава.
После поиска ябълката от детето, то не я дава. Заражда се борба, майката го хване, вземе ябълката. Или хване го за ухото – то стиска и тя стиска, който стиска повече, надвие. Детето почне да плаче, че майката му взема ябълката. Защо плаче детето?
Майката вижда, че тази ябълка не е хубава, взема я, за да му даде по-хубава.
Него го е страх, казва: „Не давам, в света има само една ябълка.“
към беседата >>
Вчера бях на лозето, искам да помагам на ягодите.
И аз давам по някой път.
Вчера бях на лозето, искам да помагам на ягодите.
Защо им помагам? Защото са ангелски деца, гледам да помогна на децата на ангелите. Гледам, идат двама души: един мъж и една жена. Казват: „Господин Дънов, искаме да ви видим по много важна работа.“ „Извинете нямам време, имам работа.“ „Искаме да ви видим.“ „Че защо, тук на лозето може да ме видите.“ Изваждат квитанция за слепите, искат да им помогна. Казвам: „Тази работа за слепите хора е на държавата.“ Да ме викат за слепите да помогна, да им отворя очите, разбирам, но да ме викат на слепите да им помагам с пари, не разбирам.
към беседата >>
Него го е страх, казва: „Не давам, в света има само една ябълка.“
Заражда се борба, майката го хване, вземе ябълката. Или хване го за ухото – то стиска и тя стиска, който стиска повече, надвие. Детето почне да плаче, че майката му взема ябълката. Защо плаче детето? Майката вижда, че тази ябълка не е хубава, взема я, за да му даде по-хубава.
Него го е страх, казва: „Не давам, в света има само една ябълка.“
към беседата >>
Защо им помагам?
И аз давам по някой път. Вчера бях на лозето, искам да помагам на ягодите.
Защо им помагам?
Защото са ангелски деца, гледам да помогна на децата на ангелите. Гледам, идат двама души: един мъж и една жена. Казват: „Господин Дънов, искаме да ви видим по много важна работа.“ „Извинете нямам време, имам работа.“ „Искаме да ви видим.“ „Че защо, тук на лозето може да ме видите.“ Изваждат квитанция за слепите, искат да им помогна. Казвам: „Тази работа за слепите хора е на държавата.“ Да ме викат за слепите да помогна, да им отворя очите, разбирам, но да ме викат на слепите да им помагам с пари, не разбирам. Казвам: „Нямам пари.“ „Ако искате, може да оставим квитанцията.
към беседата >>
Ти си загубил хиляда лева.
Ти си загубил хиляда лева.
Господ помислил да ти даде две хиляди. Казваш: „Защо ми вземаха парите? “ Да ти дадат две хиляди. Вземат ти двете хиляди, които имаш. Казваш: „Защо ми взема парите?
към беседата >>
Защото са ангелски деца, гледам да помогна на децата на ангелите.
И аз давам по някой път. Вчера бях на лозето, искам да помагам на ягодите. Защо им помагам?
Защото са ангелски деца, гледам да помогна на децата на ангелите.
Гледам, идат двама души: един мъж и една жена. Казват: „Господин Дънов, искаме да ви видим по много важна работа.“ „Извинете нямам време, имам работа.“ „Искаме да ви видим.“ „Че защо, тук на лозето може да ме видите.“ Изваждат квитанция за слепите, искат да им помогна. Казвам: „Тази работа за слепите хора е на държавата.“ Да ме викат за слепите да помогна, да им отворя очите, разбирам, но да ме викат на слепите да им помагам с пари, не разбирам. Казвам: „Нямам пари.“ „Ако искате, може да оставим квитанцията. Нямаме време.“ Рекох: „Че и аз нямам време.“ Казвам им: „Елате в неделя.“ Казват: „Хубаво е да дойдем, понеже сега няма ядене в града, при вас като дойдем, ще се наядем.“ Иде една сестра, учителка, помага.
към беседата >>
Господ помислил да ти даде две хиляди.
Ти си загубил хиляда лева.
Господ помислил да ти даде две хиляди.
Казваш: „Защо ми вземаха парите? “ Да ти дадат две хиляди. Вземат ти двете хиляди, които имаш. Казваш: „Защо ми взема парите? “ Да ти дадат четири хиляди.
към беседата >>
Гледам, идат двама души: един мъж и една жена.
И аз давам по някой път. Вчера бях на лозето, искам да помагам на ягодите. Защо им помагам? Защото са ангелски деца, гледам да помогна на децата на ангелите.
Гледам, идат двама души: един мъж и една жена.
Казват: „Господин Дънов, искаме да ви видим по много важна работа.“ „Извинете нямам време, имам работа.“ „Искаме да ви видим.“ „Че защо, тук на лозето може да ме видите.“ Изваждат квитанция за слепите, искат да им помогна. Казвам: „Тази работа за слепите хора е на държавата.“ Да ме викат за слепите да помогна, да им отворя очите, разбирам, но да ме викат на слепите да им помагам с пари, не разбирам. Казвам: „Нямам пари.“ „Ако искате, може да оставим квитанцията. Нямаме време.“ Рекох: „Че и аз нямам време.“ Казвам им: „Елате в неделя.“ Казват: „Хубаво е да дойдем, понеже сега няма ядене в града, при вас като дойдем, ще се наядем.“ Иде една сестра, учителка, помага. Извадиха квитанцията, искат да пишат: „Доктор Дънов даде сто лева.“ Рекох: „Не, не искам да ми туряте името.
към беседата >>
Казваш: „Защо ми вземаха парите?
Ти си загубил хиляда лева. Господ помислил да ти даде две хиляди.
Казваш: „Защо ми вземаха парите?
“ Да ти дадат две хиляди. Вземат ти двете хиляди, които имаш. Казваш: „Защо ми взема парите? “ Да ти дадат четири хиляди. Вземат ти четирите хиляди, за да ти дадат десет.
към беседата >>
Казват: „Господин Дънов, искаме да ви видим по много важна работа.“ „Извинете нямам време, имам работа.“ „Искаме да ви видим.“ „Че защо, тук на лозето може да ме видите.“ Изваждат квитанция за слепите, искат да им помогна.
И аз давам по някой път. Вчера бях на лозето, искам да помагам на ягодите. Защо им помагам? Защото са ангелски деца, гледам да помогна на децата на ангелите. Гледам, идат двама души: един мъж и една жена.
Казват: „Господин Дънов, искаме да ви видим по много важна работа.“ „Извинете нямам време, имам работа.“ „Искаме да ви видим.“ „Че защо, тук на лозето може да ме видите.“ Изваждат квитанция за слепите, искат да им помогна.
Казвам: „Тази работа за слепите хора е на държавата.“ Да ме викат за слепите да помогна, да им отворя очите, разбирам, но да ме викат на слепите да им помагам с пари, не разбирам. Казвам: „Нямам пари.“ „Ако искате, може да оставим квитанцията. Нямаме време.“ Рекох: „Че и аз нямам време.“ Казвам им: „Елате в неделя.“ Казват: „Хубаво е да дойдем, понеже сега няма ядене в града, при вас като дойдем, ще се наядем.“ Иде една сестра, учителка, помага. Извадиха квитанцията, искат да пишат: „Доктор Дънов даде сто лева.“ Рекох: „Не, не искам да ми туряте името. Турете името на тази сестра.“ Рекох: „Имаш ли пари?
към беседата >>
“ Да ти дадат две хиляди.
Ти си загубил хиляда лева. Господ помислил да ти даде две хиляди. Казваш: „Защо ми вземаха парите?
“ Да ти дадат две хиляди.
Вземат ти двете хиляди, които имаш. Казваш: „Защо ми взема парите? “ Да ти дадат четири хиляди. Вземат ти четирите хиляди, за да ти дадат десет. Или вземат ти десет хиляди, за да ти дадат двайсет хиляди.
към беседата >>
Казвам: „Тази работа за слепите хора е на държавата.“ Да ме викат за слепите да помогна, да им отворя очите, разбирам, но да ме викат на слепите да им помагам с пари, не разбирам.
Вчера бях на лозето, искам да помагам на ягодите. Защо им помагам? Защото са ангелски деца, гледам да помогна на децата на ангелите. Гледам, идат двама души: един мъж и една жена. Казват: „Господин Дънов, искаме да ви видим по много важна работа.“ „Извинете нямам време, имам работа.“ „Искаме да ви видим.“ „Че защо, тук на лозето може да ме видите.“ Изваждат квитанция за слепите, искат да им помогна.
Казвам: „Тази работа за слепите хора е на държавата.“ Да ме викат за слепите да помогна, да им отворя очите, разбирам, но да ме викат на слепите да им помагам с пари, не разбирам.
Казвам: „Нямам пари.“ „Ако искате, може да оставим квитанцията. Нямаме време.“ Рекох: „Че и аз нямам време.“ Казвам им: „Елате в неделя.“ Казват: „Хубаво е да дойдем, понеже сега няма ядене в града, при вас като дойдем, ще се наядем.“ Иде една сестра, учителка, помага. Извадиха квитанцията, искат да пишат: „Доктор Дънов даде сто лева.“ Рекох: „Не, не искам да ми туряте името. Турете името на тази сестра.“ Рекох: „Имаш ли пари? “ „Имам.“ Тя даде парите, аз се освободих, туриха нейното име.
към беседата >>
Вземат ти двете хиляди, които имаш.
Ти си загубил хиляда лева. Господ помислил да ти даде две хиляди. Казваш: „Защо ми вземаха парите? “ Да ти дадат две хиляди.
Вземат ти двете хиляди, които имаш.
Казваш: „Защо ми взема парите? “ Да ти дадат четири хиляди. Вземат ти четирите хиляди, за да ти дадат десет. Или вземат ти десет хиляди, за да ти дадат двайсет хиляди. Казвате: „Защо ми вземат това?
към беседата >>
Казвам: „Нямам пари.“ „Ако искате, може да оставим квитанцията.
Защо им помагам? Защото са ангелски деца, гледам да помогна на децата на ангелите. Гледам, идат двама души: един мъж и една жена. Казват: „Господин Дънов, искаме да ви видим по много важна работа.“ „Извинете нямам време, имам работа.“ „Искаме да ви видим.“ „Че защо, тук на лозето може да ме видите.“ Изваждат квитанция за слепите, искат да им помогна. Казвам: „Тази работа за слепите хора е на държавата.“ Да ме викат за слепите да помогна, да им отворя очите, разбирам, но да ме викат на слепите да им помагам с пари, не разбирам.
Казвам: „Нямам пари.“ „Ако искате, може да оставим квитанцията.
Нямаме време.“ Рекох: „Че и аз нямам време.“ Казвам им: „Елате в неделя.“ Казват: „Хубаво е да дойдем, понеже сега няма ядене в града, при вас като дойдем, ще се наядем.“ Иде една сестра, учителка, помага. Извадиха квитанцията, искат да пишат: „Доктор Дънов даде сто лева.“ Рекох: „Не, не искам да ми туряте името. Турете името на тази сестра.“ Рекох: „Имаш ли пари? “ „Имам.“ Тя даде парите, аз се освободих, туриха нейното име. Ако ми турят името, трябва да плащам.
към беседата >>
Казваш: „Защо ми взема парите?
Ти си загубил хиляда лева. Господ помислил да ти даде две хиляди. Казваш: „Защо ми вземаха парите? “ Да ти дадат две хиляди. Вземат ти двете хиляди, които имаш.
Казваш: „Защо ми взема парите?
“ Да ти дадат четири хиляди. Вземат ти четирите хиляди, за да ти дадат десет. Или вземат ти десет хиляди, за да ти дадат двайсет хиляди. Казвате: „Защо ми вземат това? “
към беседата >>
Нямаме време.“ Рекох: „Че и аз нямам време.“ Казвам им: „Елате в неделя.“ Казват: „Хубаво е да дойдем, понеже сега няма ядене в града, при вас като дойдем, ще се наядем.“ Иде една сестра, учителка, помага.
Защото са ангелски деца, гледам да помогна на децата на ангелите. Гледам, идат двама души: един мъж и една жена. Казват: „Господин Дънов, искаме да ви видим по много важна работа.“ „Извинете нямам време, имам работа.“ „Искаме да ви видим.“ „Че защо, тук на лозето може да ме видите.“ Изваждат квитанция за слепите, искат да им помогна. Казвам: „Тази работа за слепите хора е на държавата.“ Да ме викат за слепите да помогна, да им отворя очите, разбирам, но да ме викат на слепите да им помагам с пари, не разбирам. Казвам: „Нямам пари.“ „Ако искате, може да оставим квитанцията.
Нямаме време.“ Рекох: „Че и аз нямам време.“ Казвам им: „Елате в неделя.“ Казват: „Хубаво е да дойдем, понеже сега няма ядене в града, при вас като дойдем, ще се наядем.“ Иде една сестра, учителка, помага.
Извадиха квитанцията, искат да пишат: „Доктор Дънов даде сто лева.“ Рекох: „Не, не искам да ми туряте името. Турете името на тази сестра.“ Рекох: „Имаш ли пари? “ „Имам.“ Тя даде парите, аз се освободих, туриха нейното име. Ако ми турят името, трябва да плащам. Подписаха, заминаха си.
към беседата >>
“ Да ти дадат четири хиляди.
Господ помислил да ти даде две хиляди. Казваш: „Защо ми вземаха парите? “ Да ти дадат две хиляди. Вземат ти двете хиляди, които имаш. Казваш: „Защо ми взема парите?
“ Да ти дадат четири хиляди.
Вземат ти четирите хиляди, за да ти дадат десет. Или вземат ти десет хиляди, за да ти дадат двайсет хиляди. Казвате: „Защо ми вземат това? “
към беседата >>
Извадиха квитанцията, искат да пишат: „Доктор Дънов даде сто лева.“ Рекох: „Не, не искам да ми туряте името.
Гледам, идат двама души: един мъж и една жена. Казват: „Господин Дънов, искаме да ви видим по много важна работа.“ „Извинете нямам време, имам работа.“ „Искаме да ви видим.“ „Че защо, тук на лозето може да ме видите.“ Изваждат квитанция за слепите, искат да им помогна. Казвам: „Тази работа за слепите хора е на държавата.“ Да ме викат за слепите да помогна, да им отворя очите, разбирам, но да ме викат на слепите да им помагам с пари, не разбирам. Казвам: „Нямам пари.“ „Ако искате, може да оставим квитанцията. Нямаме време.“ Рекох: „Че и аз нямам време.“ Казвам им: „Елате в неделя.“ Казват: „Хубаво е да дойдем, понеже сега няма ядене в града, при вас като дойдем, ще се наядем.“ Иде една сестра, учителка, помага.
Извадиха квитанцията, искат да пишат: „Доктор Дънов даде сто лева.“ Рекох: „Не, не искам да ми туряте името.
Турете името на тази сестра.“ Рекох: „Имаш ли пари? “ „Имам.“ Тя даде парите, аз се освободих, туриха нейното име. Ако ми турят името, трябва да плащам. Подписаха, заминаха си. Не идат да ме питат какъв начин има тия слепи да прогледнат, ами пари искат.
към беседата >>
Вземат ти четирите хиляди, за да ти дадат десет.
Казваш: „Защо ми вземаха парите? “ Да ти дадат две хиляди. Вземат ти двете хиляди, които имаш. Казваш: „Защо ми взема парите? “ Да ти дадат четири хиляди.
Вземат ти четирите хиляди, за да ти дадат десет.
Или вземат ти десет хиляди, за да ти дадат двайсет хиляди. Казвате: „Защо ми вземат това? “
към беседата >>
Турете името на тази сестра.“ Рекох: „Имаш ли пари?
Казват: „Господин Дънов, искаме да ви видим по много важна работа.“ „Извинете нямам време, имам работа.“ „Искаме да ви видим.“ „Че защо, тук на лозето може да ме видите.“ Изваждат квитанция за слепите, искат да им помогна. Казвам: „Тази работа за слепите хора е на държавата.“ Да ме викат за слепите да помогна, да им отворя очите, разбирам, но да ме викат на слепите да им помагам с пари, не разбирам. Казвам: „Нямам пари.“ „Ако искате, може да оставим квитанцията. Нямаме време.“ Рекох: „Че и аз нямам време.“ Казвам им: „Елате в неделя.“ Казват: „Хубаво е да дойдем, понеже сега няма ядене в града, при вас като дойдем, ще се наядем.“ Иде една сестра, учителка, помага. Извадиха квитанцията, искат да пишат: „Доктор Дънов даде сто лева.“ Рекох: „Не, не искам да ми туряте името.
Турете името на тази сестра.“ Рекох: „Имаш ли пари?
“ „Имам.“ Тя даде парите, аз се освободих, туриха нейното име. Ако ми турят името, трябва да плащам. Подписаха, заминаха си. Не идат да ме питат какъв начин има тия слепи да прогледнат, ами пари искат. Хиляди пари да им дадат, слепите пак слепи остават.
към беседата >>
Или вземат ти десет хиляди, за да ти дадат двайсет хиляди.
“ Да ти дадат две хиляди. Вземат ти двете хиляди, които имаш. Казваш: „Защо ми взема парите? “ Да ти дадат четири хиляди. Вземат ти четирите хиляди, за да ти дадат десет.
Или вземат ти десет хиляди, за да ти дадат двайсет хиляди.
Казвате: „Защо ми вземат това? “
към беседата >>
“ „Имам.“ Тя даде парите, аз се освободих, туриха нейното име.
Казвам: „Тази работа за слепите хора е на държавата.“ Да ме викат за слепите да помогна, да им отворя очите, разбирам, но да ме викат на слепите да им помагам с пари, не разбирам. Казвам: „Нямам пари.“ „Ако искате, може да оставим квитанцията. Нямаме време.“ Рекох: „Че и аз нямам време.“ Казвам им: „Елате в неделя.“ Казват: „Хубаво е да дойдем, понеже сега няма ядене в града, при вас като дойдем, ще се наядем.“ Иде една сестра, учителка, помага. Извадиха квитанцията, искат да пишат: „Доктор Дънов даде сто лева.“ Рекох: „Не, не искам да ми туряте името. Турете името на тази сестра.“ Рекох: „Имаш ли пари?
“ „Имам.“ Тя даде парите, аз се освободих, туриха нейното име.
Ако ми турят името, трябва да плащам. Подписаха, заминаха си. Не идат да ме питат какъв начин има тия слепи да прогледнат, ами пари искат. Хиляди пари да им дадат, слепите пак слепи остават. Та казвам, на слепи хора пари не давам.
към беседата >>
Казвате: „Защо ми вземат това?
Вземат ти двете хиляди, които имаш. Казваш: „Защо ми взема парите? “ Да ти дадат четири хиляди. Вземат ти четирите хиляди, за да ти дадат десет. Или вземат ти десет хиляди, за да ти дадат двайсет хиляди.
Казвате: „Защо ми вземат това?
“
към беседата >>
Ако ми турят името, трябва да плащам.
Казвам: „Нямам пари.“ „Ако искате, може да оставим квитанцията. Нямаме време.“ Рекох: „Че и аз нямам време.“ Казвам им: „Елате в неделя.“ Казват: „Хубаво е да дойдем, понеже сега няма ядене в града, при вас като дойдем, ще се наядем.“ Иде една сестра, учителка, помага. Извадиха квитанцията, искат да пишат: „Доктор Дънов даде сто лева.“ Рекох: „Не, не искам да ми туряте името. Турете името на тази сестра.“ Рекох: „Имаш ли пари? “ „Имам.“ Тя даде парите, аз се освободих, туриха нейното име.
Ако ми турят името, трябва да плащам.
Подписаха, заминаха си. Не идат да ме питат какъв начин има тия слепи да прогледнат, ами пари искат. Хиляди пари да им дадат, слепите пак слепи остават. Та казвам, на слепи хора пари не давам.
към беседата >>
“
Казваш: „Защо ми взема парите? “ Да ти дадат четири хиляди. Вземат ти четирите хиляди, за да ти дадат десет. Или вземат ти десет хиляди, за да ти дадат двайсет хиляди. Казвате: „Защо ми вземат това?
“
към беседата >>
Подписаха, заминаха си.
Нямаме време.“ Рекох: „Че и аз нямам време.“ Казвам им: „Елате в неделя.“ Казват: „Хубаво е да дойдем, понеже сега няма ядене в града, при вас като дойдем, ще се наядем.“ Иде една сестра, учителка, помага. Извадиха квитанцията, искат да пишат: „Доктор Дънов даде сто лева.“ Рекох: „Не, не искам да ми туряте името. Турете името на тази сестра.“ Рекох: „Имаш ли пари? “ „Имам.“ Тя даде парите, аз се освободих, туриха нейното име. Ако ми турят името, трябва да плащам.
Подписаха, заминаха си.
Не идат да ме питат какъв начин има тия слепи да прогледнат, ами пари искат. Хиляди пари да им дадат, слепите пак слепи остават. Та казвам, на слепи хора пари не давам.
към беседата >>
Любовта ти взема, но ще ти даде по-хубаво.
Любовта ти взема, но ще ти даде по-хубаво.
Първата жена ти взели, ще ти дадат втора. С първата се пържеше. Казват: „Еднобрачие има в света.“ В света не съществува никакво еднобрачие. Прераждал си се петдесет–шейсет пъти. Казва: „Аз съм еднобрачен.
към беседата >>
Не идат да ме питат какъв начин има тия слепи да прогледнат, ами пари искат.
Извадиха квитанцията, искат да пишат: „Доктор Дънов даде сто лева.“ Рекох: „Не, не искам да ми туряте името. Турете името на тази сестра.“ Рекох: „Имаш ли пари? “ „Имам.“ Тя даде парите, аз се освободих, туриха нейното име. Ако ми турят името, трябва да плащам. Подписаха, заминаха си.
Не идат да ме питат какъв начин има тия слепи да прогледнат, ами пари искат.
Хиляди пари да им дадат, слепите пак слепи остават. Та казвам, на слепи хора пари не давам.
към беседата >>
Първата жена ти взели, ще ти дадат втора.
Любовта ти взема, но ще ти даде по-хубаво.
Първата жена ти взели, ще ти дадат втора.
С първата се пържеше. Казват: „Еднобрачие има в света.“ В света не съществува никакво еднобрачие. Прераждал си се петдесет–шейсет пъти. Казва: „Аз съм еднобрачен. Според теорията, казва, мъжът има само една жена.“ Това е Божественият порядък.
към беседата >>
Хиляди пари да им дадат, слепите пак слепи остават.
Турете името на тази сестра.“ Рекох: „Имаш ли пари? “ „Имам.“ Тя даде парите, аз се освободих, туриха нейното име. Ако ми турят името, трябва да плащам. Подписаха, заминаха си. Не идат да ме питат какъв начин има тия слепи да прогледнат, ами пари искат.
Хиляди пари да им дадат, слепите пак слепи остават.
Та казвам, на слепи хора пари не давам.
към беседата >>
С първата се пържеше.
Любовта ти взема, но ще ти даде по-хубаво. Първата жена ти взели, ще ти дадат втора.
С първата се пържеше.
Казват: „Еднобрачие има в света.“ В света не съществува никакво еднобрачие. Прераждал си се петдесет–шейсет пъти. Казва: „Аз съм еднобрачен. Според теорията, казва, мъжът има само една жена.“ Това е Божественият порядък. В човешкия порядък е винаги многоженство.
към беседата >>
Та казвам, на слепи хора пари не давам.
“ „Имам.“ Тя даде парите, аз се освободих, туриха нейното име. Ако ми турят името, трябва да плащам. Подписаха, заминаха си. Не идат да ме питат какъв начин има тия слепи да прогледнат, ами пари искат. Хиляди пари да им дадат, слепите пак слепи остават.
Та казвам, на слепи хора пари не давам.
към беседата >>
Казват: „Еднобрачие има в света.“ В света не съществува никакво еднобрачие.
Любовта ти взема, но ще ти даде по-хубаво. Първата жена ти взели, ще ти дадат втора. С първата се пържеше.
Казват: „Еднобрачие има в света.“ В света не съществува никакво еднобрачие.
Прераждал си се петдесет–шейсет пъти. Казва: „Аз съм еднобрачен. Според теорията, казва, мъжът има само една жена.“ Това е Божественият порядък. В човешкия порядък е винаги многоженство. Соломон имаше триста жени и шестстотин наложници – деветстотин.
към беседата >>
Казвам, на сляп човек знание не се дава, на сляп човек любов не се дава, на сляп човек сила не се дава.
Казвам, на сляп човек знание не се дава, на сляп човек любов не се дава, на сляп човек сила не се дава.
На слепия трябва да му се отворят очите, той да мисли. На слепия трябва да се отвори сърцето, да мисли. Трябва да се отвори волята, да мисли. Тогава ще му дадеш любовта, Божественото знание, истината. Слепите трябва да прогледнат, от пари не се нуждаят.
към беседата >>
Прераждал си се петдесет–шейсет пъти.
Любовта ти взема, но ще ти даде по-хубаво. Първата жена ти взели, ще ти дадат втора. С първата се пържеше. Казват: „Еднобрачие има в света.“ В света не съществува никакво еднобрачие.
Прераждал си се петдесет–шейсет пъти.
Казва: „Аз съм еднобрачен. Според теорията, казва, мъжът има само една жена.“ Това е Божественият порядък. В човешкия порядък е винаги многоженство. Соломон имаше триста жени и шестстотин наложници – деветстотин. Четете, да видите какъв морал дава един еврейски цар?
към беседата >>
На слепия трябва да му се отворят очите, той да мисли.
Казвам, на сляп човек знание не се дава, на сляп човек любов не се дава, на сляп човек сила не се дава.
На слепия трябва да му се отворят очите, той да мисли.
На слепия трябва да се отвори сърцето, да мисли. Трябва да се отвори волята, да мисли. Тогава ще му дадеш любовта, Божественото знание, истината. Слепите трябва да прогледнат, от пари не се нуждаят. От знание, от любов, от свобода се нуждаем всички.
към беседата >>
Казва: „Аз съм еднобрачен.
Любовта ти взема, но ще ти даде по-хубаво. Първата жена ти взели, ще ти дадат втора. С първата се пържеше. Казват: „Еднобрачие има в света.“ В света не съществува никакво еднобрачие. Прераждал си се петдесет–шейсет пъти.
Казва: „Аз съм еднобрачен.
Според теорията, казва, мъжът има само една жена.“ Това е Божественият порядък. В човешкия порядък е винаги многоженство. Соломон имаше триста жени и шестстотин наложници – деветстотин. Четете, да видите какъв морал дава един еврейски цар? Защо е писано така?
към беседата >>
На слепия трябва да се отвори сърцето, да мисли.
Казвам, на сляп човек знание не се дава, на сляп човек любов не се дава, на сляп човек сила не се дава. На слепия трябва да му се отворят очите, той да мисли.
На слепия трябва да се отвори сърцето, да мисли.
Трябва да се отвори волята, да мисли. Тогава ще му дадеш любовта, Божественото знание, истината. Слепите трябва да прогледнат, от пари не се нуждаят. От знание, от любов, от свобода се нуждаем всички.
към беседата >>
Според теорията, казва, мъжът има само една жена.“ Това е Божественият порядък.
Първата жена ти взели, ще ти дадат втора. С първата се пържеше. Казват: „Еднобрачие има в света.“ В света не съществува никакво еднобрачие. Прераждал си се петдесет–шейсет пъти. Казва: „Аз съм еднобрачен.
Според теорията, казва, мъжът има само една жена.“ Това е Божественият порядък.
В човешкия порядък е винаги многоженство. Соломон имаше триста жени и шестстотин наложници – деветстотин. Четете, да видите какъв морал дава един еврейски цар? Защо е писано така? Защо му бяха тия много жени на Соломона?
към беседата >>
Трябва да се отвори волята, да мисли.
Казвам, на сляп човек знание не се дава, на сляп човек любов не се дава, на сляп човек сила не се дава. На слепия трябва да му се отворят очите, той да мисли. На слепия трябва да се отвори сърцето, да мисли.
Трябва да се отвори волята, да мисли.
Тогава ще му дадеш любовта, Божественото знание, истината. Слепите трябва да прогледнат, от пари не се нуждаят. От знание, от любов, от свобода се нуждаем всички.
към беседата >>
В човешкия порядък е винаги многоженство.
С първата се пържеше. Казват: „Еднобрачие има в света.“ В света не съществува никакво еднобрачие. Прераждал си се петдесет–шейсет пъти. Казва: „Аз съм еднобрачен. Според теорията, казва, мъжът има само една жена.“ Това е Божественият порядък.
В човешкия порядък е винаги многоженство.
Соломон имаше триста жени и шестстотин наложници – деветстотин. Четете, да видите какъв морал дава един еврейски цар? Защо е писано така? Защо му бяха тия много жени на Соломона? Баща му взе чуждата жена, лакомия е това – и такъв син се роди, взе много жени.
към беседата >>
Тогава ще му дадеш любовта, Божественото знание, истината.
Казвам, на сляп човек знание не се дава, на сляп човек любов не се дава, на сляп човек сила не се дава. На слепия трябва да му се отворят очите, той да мисли. На слепия трябва да се отвори сърцето, да мисли. Трябва да се отвори волята, да мисли.
Тогава ще му дадеш любовта, Божественото знание, истината.
Слепите трябва да прогледнат, от пари не се нуждаят. От знание, от любов, от свобода се нуждаем всички.
към беседата >>
Соломон имаше триста жени и шестстотин наложници – деветстотин.
Казват: „Еднобрачие има в света.“ В света не съществува никакво еднобрачие. Прераждал си се петдесет–шейсет пъти. Казва: „Аз съм еднобрачен. Според теорията, казва, мъжът има само една жена.“ Това е Божественият порядък. В човешкия порядък е винаги многоженство.
Соломон имаше триста жени и шестстотин наложници – деветстотин.
Четете, да видите какъв морал дава един еврейски цар? Защо е писано така? Защо му бяха тия много жени на Соломона? Баща му взе чуждата жена, лакомия е това – и такъв син се роди, взе много жени. Всеки, който взема чуждата жена, ще роди син, който ще има деветстотин жени.
към беседата >>
Слепите трябва да прогледнат, от пари не се нуждаят.
Казвам, на сляп човек знание не се дава, на сляп човек любов не се дава, на сляп човек сила не се дава. На слепия трябва да му се отворят очите, той да мисли. На слепия трябва да се отвори сърцето, да мисли. Трябва да се отвори волята, да мисли. Тогава ще му дадеш любовта, Божественото знание, истината.
Слепите трябва да прогледнат, от пари не се нуждаят.
От знание, от любов, от свобода се нуждаем всички.
към беседата >>
Четете, да видите какъв морал дава един еврейски цар?
Прераждал си се петдесет–шейсет пъти. Казва: „Аз съм еднобрачен. Според теорията, казва, мъжът има само една жена.“ Това е Божественият порядък. В човешкия порядък е винаги многоженство. Соломон имаше триста жени и шестстотин наложници – деветстотин.
Четете, да видите какъв морал дава един еврейски цар?
Защо е писано така? Защо му бяха тия много жени на Соломона? Баща му взе чуждата жена, лакомия е това – и такъв син се роди, взе много жени. Всеки, който взема чуждата жена, ще роди син, който ще има деветстотин жени. Питам сега, в нашите времена как ще отгледаш толкова жени?
към беседата >>
От знание, от любов, от свобода се нуждаем всички.
На слепия трябва да му се отворят очите, той да мисли. На слепия трябва да се отвори сърцето, да мисли. Трябва да се отвори волята, да мисли. Тогава ще му дадеш любовта, Божественото знание, истината. Слепите трябва да прогледнат, от пари не се нуждаят.
От знание, от любов, от свобода се нуждаем всички.
към беседата >>
Защо е писано така?
Казва: „Аз съм еднобрачен. Според теорията, казва, мъжът има само една жена.“ Това е Божественият порядък. В човешкия порядък е винаги многоженство. Соломон имаше триста жени и шестстотин наложници – деветстотин. Четете, да видите какъв морал дава един еврейски цар?
Защо е писано така?
Защо му бяха тия много жени на Соломона? Баща му взе чуждата жена, лакомия е това – и такъв син се роди, взе много жени. Всеки, който взема чуждата жена, ще роди син, който ще има деветстотин жени. Питам сега, в нашите времена как ще отгледаш толкова жени? Ако си цар, можеш, но ако си беден човек и имаш деветстотин жени, какво ще ги правиш?
към беседата >>
С отворени очи възприемете любовта.
С отворени очи възприемете любовта.
С отворени уши възприемете любовта. С отворени уста възприемете любовта.
към беседата >>
Защо му бяха тия много жени на Соломона?
Според теорията, казва, мъжът има само една жена.“ Това е Божественият порядък. В човешкия порядък е винаги многоженство. Соломон имаше триста жени и шестстотин наложници – деветстотин. Четете, да видите какъв морал дава един еврейски цар? Защо е писано така?
Защо му бяха тия много жени на Соломона?
Баща му взе чуждата жена, лакомия е това – и такъв син се роди, взе много жени. Всеки, който взема чуждата жена, ще роди син, който ще има деветстотин жени. Питам сега, в нашите времена как ще отгледаш толкова жени? Ако си цар, можеш, но ако си беден човек и имаш деветстотин жени, какво ще ги правиш? На годината деветстотин рокли по хиляда лева, колко правят?
към беседата >>
С отворени уши възприемете любовта.
С отворени очи възприемете любовта.
С отворени уши възприемете любовта.
С отворени уста възприемете любовта.
към беседата >>
Баща му взе чуждата жена, лакомия е това – и такъв син се роди, взе много жени.
В човешкия порядък е винаги многоженство. Соломон имаше триста жени и шестстотин наложници – деветстотин. Четете, да видите какъв морал дава един еврейски цар? Защо е писано така? Защо му бяха тия много жени на Соломона?
Баща му взе чуждата жена, лакомия е това – и такъв син се роди, взе много жени.
Всеки, който взема чуждата жена, ще роди син, който ще има деветстотин жени. Питам сега, в нашите времена как ще отгледаш толкова жени? Ако си цар, можеш, но ако си беден човек и имаш деветстотин жени, какво ще ги правиш? На годината деветстотин рокли по хиляда лева, колко правят? Деветстотин обяда по сто лева, колко струват?
към беседата >>
С отворени уста възприемете любовта.
С отворени очи възприемете любовта. С отворени уши възприемете любовта.
С отворени уста възприемете любовта.
към беседата >>
Всеки, който взема чуждата жена, ще роди син, който ще има деветстотин жени.
Соломон имаше триста жени и шестстотин наложници – деветстотин. Четете, да видите какъв морал дава един еврейски цар? Защо е писано така? Защо му бяха тия много жени на Соломона? Баща му взе чуждата жена, лакомия е това – и такъв син се роди, взе много жени.
Всеки, който взема чуждата жена, ще роди син, който ще има деветстотин жени.
Питам сега, в нашите времена как ще отгледаш толкова жени? Ако си цар, можеш, но ако си беден човек и имаш деветстотин жени, какво ще ги правиш? На годината деветстотин рокли по хиляда лева, колко правят? Деветстотин обяда по сто лева, колко струват? Ами обуща, ами шапки?
към беседата >>
Питам сега, в нашите времена как ще отгледаш толкова жени?
Четете, да видите какъв морал дава един еврейски цар? Защо е писано така? Защо му бяха тия много жени на Соломона? Баща му взе чуждата жена, лакомия е това – и такъв син се роди, взе много жени. Всеки, който взема чуждата жена, ще роди син, който ще има деветстотин жени.
Питам сега, в нашите времена как ще отгледаш толкова жени?
Ако си цар, можеш, но ако си беден човек и имаш деветстотин жени, какво ще ги правиш? На годината деветстотин рокли по хиляда лева, колко правят? Деветстотин обяда по сто лева, колко струват? Ами обуща, ами шапки? Ако всичките тия народят деца, по три–четири?
към беседата >>
Ако си цар, можеш, но ако си беден човек и имаш деветстотин жени, какво ще ги правиш?
Защо е писано така? Защо му бяха тия много жени на Соломона? Баща му взе чуждата жена, лакомия е това – и такъв син се роди, взе много жени. Всеки, който взема чуждата жена, ще роди син, който ще има деветстотин жени. Питам сега, в нашите времена как ще отгледаш толкова жени?
Ако си цар, можеш, но ако си беден човек и имаш деветстотин жени, какво ще ги правиш?
На годината деветстотин рокли по хиляда лева, колко правят? Деветстотин обяда по сто лева, колко струват? Ами обуща, ами шапки? Ако всичките тия народят деца, по три–четири?
към беседата >>
На годината деветстотин рокли по хиляда лева, колко правят?
Защо му бяха тия много жени на Соломона? Баща му взе чуждата жена, лакомия е това – и такъв син се роди, взе много жени. Всеки, който взема чуждата жена, ще роди син, който ще има деветстотин жени. Питам сега, в нашите времена как ще отгледаш толкова жени? Ако си цар, можеш, но ако си беден човек и имаш деветстотин жени, какво ще ги правиш?
На годината деветстотин рокли по хиляда лева, колко правят?
Деветстотин обяда по сто лева, колко струват? Ами обуща, ами шапки? Ако всичките тия народят деца, по три–четири?
към беседата >>
Деветстотин обяда по сто лева, колко струват?
Баща му взе чуждата жена, лакомия е това – и такъв син се роди, взе много жени. Всеки, който взема чуждата жена, ще роди син, който ще има деветстотин жени. Питам сега, в нашите времена как ще отгледаш толкова жени? Ако си цар, можеш, но ако си беден човек и имаш деветстотин жени, какво ще ги правиш? На годината деветстотин рокли по хиляда лева, колко правят?
Деветстотин обяда по сто лева, колко струват?
Ами обуща, ами шапки? Ако всичките тия народят деца, по три–четири?
към беседата >>
Ами обуща, ами шапки?
Всеки, който взема чуждата жена, ще роди син, който ще има деветстотин жени. Питам сега, в нашите времена как ще отгледаш толкова жени? Ако си цар, можеш, но ако си беден човек и имаш деветстотин жени, какво ще ги правиш? На годината деветстотин рокли по хиляда лева, колко правят? Деветстотин обяда по сто лева, колко струват?
Ами обуща, ами шапки?
Ако всичките тия народят деца, по три–четири?
към беседата >>
Ако всичките тия народят деца, по три–четири?
Питам сега, в нашите времена как ще отгледаш толкова жени? Ако си цар, можеш, но ако си беден човек и имаш деветстотин жени, какво ще ги правиш? На годината деветстотин рокли по хиляда лева, колко правят? Деветстотин обяда по сто лева, колко струват? Ами обуща, ами шапки?
Ако всичките тия народят деца, по три–четири?
към беседата >>
Имаме един закон.
Имаме един закон.
Опасно е, когато умът стане многоженствен, сърцето като стане многоженствено, опасна работа. Трябва да се разбира законът. Единствено Божественото е в света, което хармонира всичките противоречия. Извън Божествения порядък съществуват всички нещастия. Казват: „Защо Господ направил света така?
към беседата >>
Опасно е, когато умът стане многоженствен, сърцето като стане многоженствено, опасна работа.
Имаме един закон.
Опасно е, когато умът стане многоженствен, сърцето като стане многоженствено, опасна работа.
Трябва да се разбира законът. Единствено Божественото е в света, което хармонира всичките противоречия. Извън Божествения порядък съществуват всички нещастия. Казват: „Защо Господ направил света така? “ Ние си правим този свят.
към беседата >>
Трябва да се разбира законът.
Имаме един закон. Опасно е, когато умът стане многоженствен, сърцето като стане многоженствено, опасна работа.
Трябва да се разбира законът.
Единствено Божественото е в света, което хармонира всичките противоречия. Извън Божествения порядък съществуват всички нещастия. Казват: „Защо Господ направил света така? “ Ние си правим този свят. Разправяше ми един попски син, казва: „Баща ми имаше стотина кошери, тръвни.
към беседата >>
Единствено Божественото е в света, което хармонира всичките противоречия.
Имаме един закон. Опасно е, когато умът стане многоженствен, сърцето като стане многоженствено, опасна работа. Трябва да се разбира законът.
Единствено Божественото е в света, което хармонира всичките противоречия.
Извън Божествения порядък съществуват всички нещастия. Казват: „Защо Господ направил света така? “ Ние си правим този свят. Разправяше ми един попски син, казва: „Баща ми имаше стотина кошери, тръвни. Гледам една бяла пита, турил я отдолу.
към беседата >>
Извън Божествения порядък съществуват всички нещастия.
Имаме един закон. Опасно е, когато умът стане многоженствен, сърцето като стане многоженствено, опасна работа. Трябва да се разбира законът. Единствено Божественото е в света, което хармонира всичките противоречия.
Извън Божествения порядък съществуват всички нещастия.
Казват: „Защо Господ направил света така? “ Ние си правим този свят. Разправяше ми един попски син, казва: „Баща ми имаше стотина кошери, тръвни. Гледам една бяла пита, турил я отдолу. Дете съм, искам да взема от бялата пита; хич не ми иде наум, че има пчели там, вземам ножчето и режа.
към беседата >>
Казват: „Защо Господ направил света така?
Имаме един закон. Опасно е, когато умът стане многоженствен, сърцето като стане многоженствено, опасна работа. Трябва да се разбира законът. Единствено Божественото е в света, което хармонира всичките противоречия. Извън Божествения порядък съществуват всички нещастия.
Казват: „Защо Господ направил света така?
“ Ние си правим този свят. Разправяше ми един попски син, казва: „Баща ми имаше стотина кошери, тръвни. Гледам една бяла пита, турил я отдолу. Дете съм, искам да взема от бялата пита; хич не ми иде наум, че има пчели там, вземам ножчето и режа. Като се натрупаха пчелите отгоре ми, пуснах тръвната.
към беседата >>
“ Ние си правим този свят.
Опасно е, когато умът стане многоженствен, сърцето като стане многоженствено, опасна работа. Трябва да се разбира законът. Единствено Божественото е в света, което хармонира всичките противоречия. Извън Божествения порядък съществуват всички нещастия. Казват: „Защо Господ направил света така?
“ Ние си правим този свят.
Разправяше ми един попски син, казва: „Баща ми имаше стотина кошери, тръвни. Гледам една бяла пита, турил я отдолу. Дете съм, искам да взема от бялата пита; хич не ми иде наум, че има пчели там, вземам ножчето и режа. Като се натрупаха пчелите отгоре ми, пуснах тръвната. Пчелите нахапаха ме по лицето, поду ми се лицето.
към беседата >>
Разправяше ми един попски син, казва: „Баща ми имаше стотина кошери, тръвни.
Трябва да се разбира законът. Единствено Божественото е в света, което хармонира всичките противоречия. Извън Божествения порядък съществуват всички нещастия. Казват: „Защо Господ направил света така? “ Ние си правим този свят.
Разправяше ми един попски син, казва: „Баща ми имаше стотина кошери, тръвни.
Гледам една бяла пита, турил я отдолу. Дете съм, искам да взема от бялата пита; хич не ми иде наум, че има пчели там, вземам ножчето и режа. Като се натрупаха пчелите отгоре ми, пуснах тръвната. Пчелите нахапаха ме по лицето, поду ми се лицето. Баща ми ме пита и аз лъжа баща си.
към беседата >>
Гледам една бяла пита, турил я отдолу.
Единствено Божественото е в света, което хармонира всичките противоречия. Извън Божествения порядък съществуват всички нещастия. Казват: „Защо Господ направил света така? “ Ние си правим този свят. Разправяше ми един попски син, казва: „Баща ми имаше стотина кошери, тръвни.
Гледам една бяла пита, турил я отдолу.
Дете съм, искам да взема от бялата пита; хич не ми иде наум, че има пчели там, вземам ножчето и режа. Като се натрупаха пчелите отгоре ми, пуснах тръвната. Пчелите нахапаха ме по лицето, поду ми се лицето. Баща ми ме пита и аз лъжа баща си. „Какво ти стана?
към беседата >>
Дете съм, искам да взема от бялата пита; хич не ми иде наум, че има пчели там, вземам ножчето и режа.
Извън Божествения порядък съществуват всички нещастия. Казват: „Защо Господ направил света така? “ Ние си правим този свят. Разправяше ми един попски син, казва: „Баща ми имаше стотина кошери, тръвни. Гледам една бяла пита, турил я отдолу.
Дете съм, искам да взема от бялата пита; хич не ми иде наум, че има пчели там, вземам ножчето и режа.
Като се натрупаха пчелите отгоре ми, пуснах тръвната. Пчелите нахапаха ме по лицето, поду ми се лицето. Баща ми ме пита и аз лъжа баща си. „Какво ти стана? “ – казва.
към беседата >>
Като се натрупаха пчелите отгоре ми, пуснах тръвната.
Казват: „Защо Господ направил света така? “ Ние си правим този свят. Разправяше ми един попски син, казва: „Баща ми имаше стотина кошери, тръвни. Гледам една бяла пита, турил я отдолу. Дете съм, искам да взема от бялата пита; хич не ми иде наум, че има пчели там, вземам ножчето и режа.
Като се натрупаха пчелите отгоре ми, пуснах тръвната.
Пчелите нахапаха ме по лицето, поду ми се лицето. Баща ми ме пита и аз лъжа баща си. „Какво ти стана? “ – казва. Казвам: „Минах покрай пчелите, и те се нахвърлиха.“ Казва: „Те, пчелите, са работливи, ти да не си ги бутал?
към беседата >>
Пчелите нахапаха ме по лицето, поду ми се лицето.
“ Ние си правим този свят. Разправяше ми един попски син, казва: „Баща ми имаше стотина кошери, тръвни. Гледам една бяла пита, турил я отдолу. Дете съм, искам да взема от бялата пита; хич не ми иде наум, че има пчели там, вземам ножчето и режа. Като се натрупаха пчелите отгоре ми, пуснах тръвната.
Пчелите нахапаха ме по лицето, поду ми се лицето.
Баща ми ме пита и аз лъжа баща си. „Какво ти стана? “ – казва. Казвам: „Минах покрай пчелите, и те се нахвърлиха.“ Казва: „Те, пчелите, са работливи, ти да не си ги бутал? “ „Не, не.“ Баща ми отива при кошерите, и който кошер съм го бутал, се обърнал.
към беседата >>
Баща ми ме пита и аз лъжа баща си.
Разправяше ми един попски син, казва: „Баща ми имаше стотина кошери, тръвни. Гледам една бяла пита, турил я отдолу. Дете съм, искам да взема от бялата пита; хич не ми иде наум, че има пчели там, вземам ножчето и режа. Като се натрупаха пчелите отгоре ми, пуснах тръвната. Пчелите нахапаха ме по лицето, поду ми се лицето.
Баща ми ме пита и аз лъжа баща си.
„Какво ти стана? “ – казва. Казвам: „Минах покрай пчелите, и те се нахвърлиха.“ Казва: „Те, пчелите, са работливи, ти да не си ги бутал? “ „Не, не.“ Баща ми отива при кошерите, и който кошер съм го бутал, се обърнал. Вика ме баща ми и ми казва: „Тази тръвна кой я бутнал на земята?
към беседата >>
„Какво ти стана?
Гледам една бяла пита, турил я отдолу. Дете съм, искам да взема от бялата пита; хич не ми иде наум, че има пчели там, вземам ножчето и режа. Като се натрупаха пчелите отгоре ми, пуснах тръвната. Пчелите нахапаха ме по лицето, поду ми се лицето. Баща ми ме пита и аз лъжа баща си.
„Какво ти стана?
“ – казва. Казвам: „Минах покрай пчелите, и те се нахвърлиха.“ Казва: „Те, пчелите, са работливи, ти да не си ги бутал? “ „Не, не.“ Баща ми отива при кошерите, и който кошер съм го бутал, се обърнал. Вика ме баща ми и ми казва: „Тази тръвна кой я бутнал на земята? “ Та казва: „Баща ми – с доказателства.
към беседата >>
3.
Врата на Любовта
,
НБ
, София, 10.5.1942г.,
Големи герои в света са малките буболечици.
И от този знаменития философ, какъвто и да е, остава само един гол череп и голи кости. Казвате: Ето тука един герой. Какво ни ползува нас героят, който оставил костите си. Казвате: Да си оставим костите на бойното поле. Това не е свобода.
Големи герои в света са малките буболечици.
Всичките големи хора ги изпоядят. Те не умират, но големите умираме. Ние, съвременните хора, имаме едно изопачено понятие за живота. Забавляват ни с неща, забавляват ни с богатство. Казва: Богат ще станеш, учен ставаш.
към беседата >>
Него го интересува да остане даначето.
Отива един турчин да го съдят. Той направил една погрешка. Мировият съдия го съди. Той разбрал от съдията: Бир понеже, бир обаче, но отиде моето даначе. Какво го интересува една съдба, когато неговото даначе си отишло.
Него го интересува да остане даначето.
Щом се вземе даначето, какво ме интересува мене. Интересува ме животът, който живея. Мене ме интересува, туй, което имам да остане. Бъдещото човечество щяло да живее. Бъдещото човечество, подразбирам целокупния човек.
към беседата >>
Тя му се е понравила.
Сега сме слепи, с тия очи много малко можем да виждаме. Ще ме попитате как познавам? Ако ти си на „бал маске“, дето хората са облечени с разни маски, да може да проникне зад маската, които са скрити. Не да видиш маската, но човека, който е скрит под маската. Срещат се мъж и жена на един „бал маске“.
Тя му се е понравила.
Той казва, не може ли благородната маска да даде да ѝ видя лицето? Боя се, казва, усеща, че е мъжът ѝ. Да не би да ѝ каже: Ти на „бал маске“ ходиш. Не е лошо на „бал маске“ да се ходи. То е свобода.
към беседата >>
Всичките големи хора ги изпоядят.
Казвате: Ето тука един герой. Какво ни ползува нас героят, който оставил костите си. Казвате: Да си оставим костите на бойното поле. Това не е свобода. Големи герои в света са малките буболечици.
Всичките големи хора ги изпоядят.
Те не умират, но големите умираме. Ние, съвременните хора, имаме едно изопачено понятие за живота. Забавляват ни с неща, забавляват ни с богатство. Казва: Богат ще станеш, учен ставаш. Като станеш учен, ще бъдеш ли свободен?
към беседата >>
Щом се вземе даначето, какво ме интересува мене.
Той направил една погрешка. Мировият съдия го съди. Той разбрал от съдията: Бир понеже, бир обаче, но отиде моето даначе. Какво го интересува една съдба, когато неговото даначе си отишло. Него го интересува да остане даначето.
Щом се вземе даначето, какво ме интересува мене.
Интересува ме животът, който живея. Мене ме интересува, туй, което имам да остане. Бъдещото човечество щяло да живее. Бъдещото човечество, подразбирам целокупния човек. Под думата Бог аз разбирам, Бог е идеал за нас.
към беседата >>
Той казва, не може ли благородната маска да даде да ѝ видя лицето?
Ще ме попитате как познавам? Ако ти си на „бал маске“, дето хората са облечени с разни маски, да може да проникне зад маската, които са скрити. Не да видиш маската, но човека, който е скрит под маската. Срещат се мъж и жена на един „бал маске“. Тя му се е понравила.
Той казва, не може ли благородната маска да даде да ѝ видя лицето?
Боя се, казва, усеща, че е мъжът ѝ. Да не би да ѝ каже: Ти на „бал маске“ ходиш. Не е лошо на „бал маске“ да се ходи. То е свобода. Само в маскираните балове, ние сме свободни.
към беседата >>
Те не умират, но големите умираме.
Какво ни ползува нас героят, който оставил костите си. Казвате: Да си оставим костите на бойното поле. Това не е свобода. Големи герои в света са малките буболечици. Всичките големи хора ги изпоядят.
Те не умират, но големите умираме.
Ние, съвременните хора, имаме едно изопачено понятие за живота. Забавляват ни с неща, забавляват ни с богатство. Казва: Богат ще станеш, учен ставаш. Като станеш учен, ще бъдеш ли свободен? Доколко време ще бъдеш свободен?
към беседата >>
Интересува ме животът, който живея.
Мировият съдия го съди. Той разбрал от съдията: Бир понеже, бир обаче, но отиде моето даначе. Какво го интересува една съдба, когато неговото даначе си отишло. Него го интересува да остане даначето. Щом се вземе даначето, какво ме интересува мене.
Интересува ме животът, който живея.
Мене ме интересува, туй, което имам да остане. Бъдещото човечество щяло да живее. Бъдещото човечество, подразбирам целокупния човек. Под думата Бог аз разбирам, Бог е идеал за нас. Той като живее и ние ще живеем.
към беседата >>
Боя се, казва, усеща, че е мъжът ѝ.
Ако ти си на „бал маске“, дето хората са облечени с разни маски, да може да проникне зад маската, които са скрити. Не да видиш маската, но човека, който е скрит под маската. Срещат се мъж и жена на един „бал маске“. Тя му се е понравила. Той казва, не може ли благородната маска да даде да ѝ видя лицето?
Боя се, казва, усеща, че е мъжът ѝ.
Да не би да ѝ каже: Ти на „бал маске“ ходиш. Не е лошо на „бал маске“ да се ходи. То е свобода. Само в маскираните балове, ние сме свободни. Сега не сме свободни.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, имаме едно изопачено понятие за живота.
Казвате: Да си оставим костите на бойното поле. Това не е свобода. Големи герои в света са малките буболечици. Всичките големи хора ги изпоядят. Те не умират, но големите умираме.
Ние, съвременните хора, имаме едно изопачено понятие за живота.
Забавляват ни с неща, забавляват ни с богатство. Казва: Богат ще станеш, учен ставаш. Като станеш учен, ще бъдеш ли свободен? Доколко време ще бъдеш свободен? До 120 години.
към беседата >>
Мене ме интересува, туй, което имам да остане.
Той разбрал от съдията: Бир понеже, бир обаче, но отиде моето даначе. Какво го интересува една съдба, когато неговото даначе си отишло. Него го интересува да остане даначето. Щом се вземе даначето, какво ме интересува мене. Интересува ме животът, който живея.
Мене ме интересува, туй, което имам да остане.
Бъдещото човечество щяло да живее. Бъдещото човечество, подразбирам целокупния човек. Под думата Бог аз разбирам, Бог е идеал за нас. Той като живее и ние ще живеем. Докато Бог живее и ние живеем.
към беседата >>
Да не би да ѝ каже: Ти на „бал маске“ ходиш.
Не да видиш маската, но човека, който е скрит под маската. Срещат се мъж и жена на един „бал маске“. Тя му се е понравила. Той казва, не може ли благородната маска да даде да ѝ видя лицето? Боя се, казва, усеща, че е мъжът ѝ.
Да не би да ѝ каже: Ти на „бал маске“ ходиш.
Не е лошо на „бал маске“ да се ходи. То е свобода. Само в маскираните балове, ние сме свободни. Сега не сме свободни. В сегашния живот, не сме свободни, познават ни.
към беседата >>
Забавляват ни с неща, забавляват ни с богатство.
Това не е свобода. Големи герои в света са малките буболечици. Всичките големи хора ги изпоядят. Те не умират, но големите умираме. Ние, съвременните хора, имаме едно изопачено понятие за живота.
Забавляват ни с неща, забавляват ни с богатство.
Казва: Богат ще станеш, учен ставаш. Като станеш учен, ще бъдеш ли свободен? Доколко време ще бъдеш свободен? До 120 години. 120 години като минат, този големият герой, ученият човек остарява, и не може да се движи, трябва му трети крак, един бастун.
към беседата >>
Бъдещото човечество щяло да живее.
Какво го интересува една съдба, когато неговото даначе си отишло. Него го интересува да остане даначето. Щом се вземе даначето, какво ме интересува мене. Интересува ме животът, който живея. Мене ме интересува, туй, което имам да остане.
Бъдещото човечество щяло да живее.
Бъдещото човечество, подразбирам целокупния човек. Под думата Бог аз разбирам, Бог е идеал за нас. Той като живее и ние ще живеем. Докато Бог живее и ние живеем. Ако Той умре, с нас е свършено.
към беседата >>
Не е лошо на „бал маске“ да се ходи.
Срещат се мъж и жена на един „бал маске“. Тя му се е понравила. Той казва, не може ли благородната маска да даде да ѝ видя лицето? Боя се, казва, усеща, че е мъжът ѝ. Да не би да ѝ каже: Ти на „бал маске“ ходиш.
Не е лошо на „бал маске“ да се ходи.
То е свобода. Само в маскираните балове, ние сме свободни. Сега не сме свободни. В сегашния живот, не сме свободни, познават ни. Като туриш маската ти си свободен.
към беседата >>
Казва: Богат ще станеш, учен ставаш.
Големи герои в света са малките буболечици. Всичките големи хора ги изпоядят. Те не умират, но големите умираме. Ние, съвременните хора, имаме едно изопачено понятие за живота. Забавляват ни с неща, забавляват ни с богатство.
Казва: Богат ще станеш, учен ставаш.
Като станеш учен, ще бъдеш ли свободен? Доколко време ще бъдеш свободен? До 120 години. 120 години като минат, този големият герой, ученият човек остарява, и не може да се движи, трябва му трети крак, един бастун. Върви с бастуна си и казва: Остаряхме.
към беседата >>
Бъдещото човечество, подразбирам целокупния човек.
Него го интересува да остане даначето. Щом се вземе даначето, какво ме интересува мене. Интересува ме животът, който живея. Мене ме интересува, туй, което имам да остане. Бъдещото човечество щяло да живее.
Бъдещото човечество, подразбирам целокупния човек.
Под думата Бог аз разбирам, Бог е идеал за нас. Той като живее и ние ще живеем. Докато Бог живее и ние живеем. Ако Той умре, с нас е свършено. Аз се радвам, когато ни кажат.
към беседата >>
То е свобода.
Тя му се е понравила. Той казва, не може ли благородната маска да даде да ѝ видя лицето? Боя се, казва, усеща, че е мъжът ѝ. Да не би да ѝ каже: Ти на „бал маске“ ходиш. Не е лошо на „бал маске“ да се ходи.
То е свобода.
Само в маскираните балове, ние сме свободни. Сега не сме свободни. В сегашния живот, не сме свободни, познават ни. Като туриш маската ти си свободен. Няма да те познават, ще правиш каквото искаш.
към беседата >>
Като станеш учен, ще бъдеш ли свободен?
Всичките големи хора ги изпоядят. Те не умират, но големите умираме. Ние, съвременните хора, имаме едно изопачено понятие за живота. Забавляват ни с неща, забавляват ни с богатство. Казва: Богат ще станеш, учен ставаш.
Като станеш учен, ще бъдеш ли свободен?
Доколко време ще бъдеш свободен? До 120 години. 120 години като минат, този големият герой, ученият човек остарява, и не може да се движи, трябва му трети крак, един бастун. Върви с бастуна си и казва: Остаряхме. Какво е туй знание, което състарява човека?
към беседата >>
Под думата Бог аз разбирам, Бог е идеал за нас.
Щом се вземе даначето, какво ме интересува мене. Интересува ме животът, който живея. Мене ме интересува, туй, което имам да остане. Бъдещото човечество щяло да живее. Бъдещото човечество, подразбирам целокупния човек.
Под думата Бог аз разбирам, Бог е идеал за нас.
Той като живее и ние ще живеем. Докато Бог живее и ние живеем. Ако Той умре, с нас е свършено. Аз се радвам, когато ни кажат. Има един в света, на Когото може да се разчита.
към беседата >>
Само в маскираните балове, ние сме свободни.
Той казва, не може ли благородната маска да даде да ѝ видя лицето? Боя се, казва, усеща, че е мъжът ѝ. Да не би да ѝ каже: Ти на „бал маске“ ходиш. Не е лошо на „бал маске“ да се ходи. То е свобода.
Само в маскираните балове, ние сме свободни.
Сега не сме свободни. В сегашния живот, не сме свободни, познават ни. Като туриш маската ти си свободен. Няма да те познават, ще правиш каквото искаш. Сега искаш да правиш добро, страхуваш се.
към беседата >>
Доколко време ще бъдеш свободен?
Те не умират, но големите умираме. Ние, съвременните хора, имаме едно изопачено понятие за живота. Забавляват ни с неща, забавляват ни с богатство. Казва: Богат ще станеш, учен ставаш. Като станеш учен, ще бъдеш ли свободен?
Доколко време ще бъдеш свободен?
До 120 години. 120 години като минат, този големият герой, ученият човек остарява, и не може да се движи, трябва му трети крак, един бастун. Върви с бастуна си и казва: Остаряхме. Какво е туй знание, което състарява човека? Най-после какво е туй богатство, което състарява човека?
към беседата >>
Той като живее и ние ще живеем.
Интересува ме животът, който живея. Мене ме интересува, туй, което имам да остане. Бъдещото човечество щяло да живее. Бъдещото човечество, подразбирам целокупния човек. Под думата Бог аз разбирам, Бог е идеал за нас.
Той като живее и ние ще живеем.
Докато Бог живее и ние живеем. Ако Той умре, с нас е свършено. Аз се радвам, когато ни кажат. Има един в света, на Когото може да се разчита.
към беседата >>
Сега не сме свободни.
Боя се, казва, усеща, че е мъжът ѝ. Да не би да ѝ каже: Ти на „бал маске“ ходиш. Не е лошо на „бал маске“ да се ходи. То е свобода. Само в маскираните балове, ние сме свободни.
Сега не сме свободни.
В сегашния живот, не сме свободни, познават ни. Като туриш маската ти си свободен. Няма да те познават, ще правиш каквото искаш. Сега искаш да правиш добро, страхуваш се. Искаш да нарисуваш нещо, страхуваш се.
към беседата >>
До 120 години.
Ние, съвременните хора, имаме едно изопачено понятие за живота. Забавляват ни с неща, забавляват ни с богатство. Казва: Богат ще станеш, учен ставаш. Като станеш учен, ще бъдеш ли свободен? Доколко време ще бъдеш свободен?
До 120 години.
120 години като минат, този големият герой, ученият човек остарява, и не може да се движи, трябва му трети крак, един бастун. Върви с бастуна си и казва: Остаряхме. Какво е туй знание, което състарява човека? Най-после какво е туй богатство, което състарява човека? Казвате: Да вярваме в Бога.
към беседата >>
Докато Бог живее и ние живеем.
Мене ме интересува, туй, което имам да остане. Бъдещото човечество щяло да живее. Бъдещото човечество, подразбирам целокупния човек. Под думата Бог аз разбирам, Бог е идеал за нас. Той като живее и ние ще живеем.
Докато Бог живее и ние живеем.
Ако Той умре, с нас е свършено. Аз се радвам, когато ни кажат. Има един в света, на Когото може да се разчита.
към беседата >>
В сегашния живот, не сме свободни, познават ни.
Да не би да ѝ каже: Ти на „бал маске“ ходиш. Не е лошо на „бал маске“ да се ходи. То е свобода. Само в маскираните балове, ние сме свободни. Сега не сме свободни.
В сегашния живот, не сме свободни, познават ни.
Като туриш маската ти си свободен. Няма да те познават, ще правиш каквото искаш. Сега искаш да правиш добро, страхуваш се. Искаш да нарисуваш нещо, страхуваш се. Искаш да свириш нещо, страхуваш се.
към беседата >>
120 години като минат, този големият герой, ученият човек остарява, и не може да се движи, трябва му трети крак, един бастун.
Забавляват ни с неща, забавляват ни с богатство. Казва: Богат ще станеш, учен ставаш. Като станеш учен, ще бъдеш ли свободен? Доколко време ще бъдеш свободен? До 120 години.
120 години като минат, този големият герой, ученият човек остарява, и не може да се движи, трябва му трети крак, един бастун.
Върви с бастуна си и казва: Остаряхме. Какво е туй знание, което състарява човека? Най-после какво е туй богатство, което състарява човека? Казвате: Да вярваме в Бога. Защо ни е тази вяра, при която остаряваме?
към беседата >>
Ако Той умре, с нас е свършено.
Бъдещото човечество щяло да живее. Бъдещото човечество, подразбирам целокупния човек. Под думата Бог аз разбирам, Бог е идеал за нас. Той като живее и ние ще живеем. Докато Бог живее и ние живеем.
Ако Той умре, с нас е свършено.
Аз се радвам, когато ни кажат. Има един в света, на Когото може да се разчита.
към беседата >>
Като туриш маската ти си свободен.
Не е лошо на „бал маске“ да се ходи. То е свобода. Само в маскираните балове, ние сме свободни. Сега не сме свободни. В сегашния живот, не сме свободни, познават ни.
Като туриш маската ти си свободен.
Няма да те познават, ще правиш каквото искаш. Сега искаш да правиш добро, страхуваш се. Искаш да нарисуваш нещо, страхуваш се. Искаш да свириш нещо, страхуваш се. Искаш да направиш добро, да дадеш нещо.
към беседата >>
Върви с бастуна си и казва: Остаряхме.
Казва: Богат ще станеш, учен ставаш. Като станеш учен, ще бъдеш ли свободен? Доколко време ще бъдеш свободен? До 120 години. 120 години като минат, този големият герой, ученият човек остарява, и не може да се движи, трябва му трети крак, един бастун.
Върви с бастуна си и казва: Остаряхме.
Какво е туй знание, което състарява човека? Най-после какво е туй богатство, което състарява човека? Казвате: Да вярваме в Бога. Защо ни е тази вяра, при която остаряваме? Хората, които вярват в Бога, умират.
към беседата >>
Аз се радвам, когато ни кажат.
Бъдещото човечество, подразбирам целокупния човек. Под думата Бог аз разбирам, Бог е идеал за нас. Той като живее и ние ще живеем. Докато Бог живее и ние живеем. Ако Той умре, с нас е свършено.
Аз се радвам, когато ни кажат.
Има един в света, на Когото може да се разчита.
към беседата >>
Няма да те познават, ще правиш каквото искаш.
То е свобода. Само в маскираните балове, ние сме свободни. Сега не сме свободни. В сегашния живот, не сме свободни, познават ни. Като туриш маската ти си свободен.
Няма да те познават, ще правиш каквото искаш.
Сега искаш да правиш добро, страхуваш се. Искаш да нарисуваш нещо, страхуваш се. Искаш да свириш нещо, страхуваш се. Искаш да направиш добро, да дадеш нещо. Навсякъде страх, какъв е този живот, свобода ли е?
към беседата >>
Какво е туй знание, което състарява човека?
Като станеш учен, ще бъдеш ли свободен? Доколко време ще бъдеш свободен? До 120 години. 120 години като минат, този големият герой, ученият човек остарява, и не може да се движи, трябва му трети крак, един бастун. Върви с бастуна си и казва: Остаряхме.
Какво е туй знание, което състарява човека?
Най-после какво е туй богатство, което състарява човека? Казвате: Да вярваме в Бога. Защо ни е тази вяра, при която остаряваме? Хората, които вярват в Бога, умират. Защо ни е вяра, която уморява?
към беседата >>
Има един в света, на Когото може да се разчита.
Под думата Бог аз разбирам, Бог е идеал за нас. Той като живее и ние ще живеем. Докато Бог живее и ние живеем. Ако Той умре, с нас е свършено. Аз се радвам, когато ни кажат.
Има един в света, на Когото може да се разчита.
към беседата >>
Сега искаш да правиш добро, страхуваш се.
Само в маскираните балове, ние сме свободни. Сега не сме свободни. В сегашния живот, не сме свободни, познават ни. Като туриш маската ти си свободен. Няма да те познават, ще правиш каквото искаш.
Сега искаш да правиш добро, страхуваш се.
Искаш да нарисуваш нещо, страхуваш се. Искаш да свириш нещо, страхуваш се. Искаш да направиш добро, да дадеш нещо. Навсякъде страх, какъв е този живот, свобода ли е? Да принесеш дара си на човешкия олтар.
към беседата >>
Най-после какво е туй богатство, което състарява човека?
Доколко време ще бъдеш свободен? До 120 години. 120 години като минат, този големият герой, ученият човек остарява, и не може да се движи, трябва му трети крак, един бастун. Върви с бастуна си и казва: Остаряхме. Какво е туй знание, което състарява човека?
Най-после какво е туй богатство, което състарява човека?
Казвате: Да вярваме в Бога. Защо ни е тази вяра, при която остаряваме? Хората, които вярват в Бога, умират. Защо ни е вяра, която уморява? Казвате, като идем в оня свят.
към беседата >>
Истина, истина ви казвам: Който не влиза през вратата, който не влиза през закона на Любовта вътре в живота, той е крадец и разбойник.
Истина, истина ви казвам: Който не влиза през вратата, който не влиза през закона на Любовта вътре в живота, той е крадец и разбойник.
Сега туй го турете като едно правило. Всеки един от вас може да опита. Аз на младата мома бих ѝ препоръчал три неща, които ще я направят щастлива. Аз на момъка бих му препоръчал три неща, които ще го направят щастлив. Аз на майката бих ѝ препоръчал три неща, които ще я направят щастлива и на бащата бих препоръчал три неща, които ще го направят щастлив.
към беседата >>
Искаш да нарисуваш нещо, страхуваш се.
Сега не сме свободни. В сегашния живот, не сме свободни, познават ни. Като туриш маската ти си свободен. Няма да те познават, ще правиш каквото искаш. Сега искаш да правиш добро, страхуваш се.
Искаш да нарисуваш нещо, страхуваш се.
Искаш да свириш нещо, страхуваш се. Искаш да направиш добро, да дадеш нещо. Навсякъде страх, какъв е този живот, свобода ли е? Да принесеш дара си на човешкия олтар. Каквото Бог е вложил в тебе, изяви го, покажи се свободен.
към беседата >>
Казвате: Да вярваме в Бога.
До 120 години. 120 години като минат, този големият герой, ученият човек остарява, и не може да се движи, трябва му трети крак, един бастун. Върви с бастуна си и казва: Остаряхме. Какво е туй знание, което състарява човека? Най-после какво е туй богатство, което състарява човека?
Казвате: Да вярваме в Бога.
Защо ни е тази вяра, при която остаряваме? Хората, които вярват в Бога, умират. Защо ни е вяра, която уморява? Казвате, като идем в оня свят. Че как ще идете в оня свят?
към беседата >>
Сега туй го турете като едно правило.
Истина, истина ви казвам: Който не влиза през вратата, който не влиза през закона на Любовта вътре в живота, той е крадец и разбойник.
Сега туй го турете като едно правило.
Всеки един от вас може да опита. Аз на младата мома бих ѝ препоръчал три неща, които ще я направят щастлива. Аз на момъка бих му препоръчал три неща, които ще го направят щастлив. Аз на майката бих ѝ препоръчал три неща, които ще я направят щастлива и на бащата бих препоръчал три неща, които ще го направят щастлив. Ако младата мома люби и служи, ще бъде щастлива.
към беседата >>
Искаш да свириш нещо, страхуваш се.
В сегашния живот, не сме свободни, познават ни. Като туриш маската ти си свободен. Няма да те познават, ще правиш каквото искаш. Сега искаш да правиш добро, страхуваш се. Искаш да нарисуваш нещо, страхуваш се.
Искаш да свириш нещо, страхуваш се.
Искаш да направиш добро, да дадеш нещо. Навсякъде страх, какъв е този живот, свобода ли е? Да принесеш дара си на човешкия олтар. Каквото Бог е вложил в тебе, изяви го, покажи се свободен.
към беседата >>
Защо ни е тази вяра, при която остаряваме?
120 години като минат, този големият герой, ученият човек остарява, и не може да се движи, трябва му трети крак, един бастун. Върви с бастуна си и казва: Остаряхме. Какво е туй знание, което състарява човека? Най-после какво е туй богатство, което състарява човека? Казвате: Да вярваме в Бога.
Защо ни е тази вяра, при която остаряваме?
Хората, които вярват в Бога, умират. Защо ни е вяра, която уморява? Казвате, като идем в оня свят. Че как ще идете в оня свят? Ще идете в оня свят, без да знаете как се отива.
към беседата >>
Всеки един от вас може да опита.
Истина, истина ви казвам: Който не влиза през вратата, който не влиза през закона на Любовта вътре в живота, той е крадец и разбойник. Сега туй го турете като едно правило.
Всеки един от вас може да опита.
Аз на младата мома бих ѝ препоръчал три неща, които ще я направят щастлива. Аз на момъка бих му препоръчал три неща, които ще го направят щастлив. Аз на майката бих ѝ препоръчал три неща, които ще я направят щастлива и на бащата бих препоръчал три неща, които ще го направят щастлив. Ако младата мома люби и служи, ще бъде щастлива. Ако младата мома има знания и служи на знанието, ще бъде щастлива.
към беседата >>
Искаш да направиш добро, да дадеш нещо.
Като туриш маската ти си свободен. Няма да те познават, ще правиш каквото искаш. Сега искаш да правиш добро, страхуваш се. Искаш да нарисуваш нещо, страхуваш се. Искаш да свириш нещо, страхуваш се.
Искаш да направиш добро, да дадеш нещо.
Навсякъде страх, какъв е този живот, свобода ли е? Да принесеш дара си на човешкия олтар. Каквото Бог е вложил в тебе, изяви го, покажи се свободен.
към беседата >>
Хората, които вярват в Бога, умират.
Върви с бастуна си и казва: Остаряхме. Какво е туй знание, което състарява човека? Най-после какво е туй богатство, което състарява човека? Казвате: Да вярваме в Бога. Защо ни е тази вяра, при която остаряваме?
Хората, които вярват в Бога, умират.
Защо ни е вяра, която уморява? Казвате, като идем в оня свят. Че как ще идете в оня свят? Ще идете в оня свят, без да знаете как се отива. Че как ще отидете в оня свят?
към беседата >>
Аз на младата мома бих ѝ препоръчал три неща, които ще я направят щастлива.
Истина, истина ви казвам: Който не влиза през вратата, който не влиза през закона на Любовта вътре в живота, той е крадец и разбойник. Сега туй го турете като едно правило. Всеки един от вас може да опита.
Аз на младата мома бих ѝ препоръчал три неща, които ще я направят щастлива.
Аз на момъка бих му препоръчал три неща, които ще го направят щастлив. Аз на майката бих ѝ препоръчал три неща, които ще я направят щастлива и на бащата бих препоръчал три неща, които ще го направят щастлив. Ако младата мома люби и служи, ще бъде щастлива. Ако младата мома има знания и служи на знанието, ще бъде щастлива. Ако младата мома има здраве и служи на здравето си, тя ще бъде свободна и ще бъде щастлива.
към беседата >>
Навсякъде страх, какъв е този живот, свобода ли е?
Няма да те познават, ще правиш каквото искаш. Сега искаш да правиш добро, страхуваш се. Искаш да нарисуваш нещо, страхуваш се. Искаш да свириш нещо, страхуваш се. Искаш да направиш добро, да дадеш нещо.
Навсякъде страх, какъв е този живот, свобода ли е?
Да принесеш дара си на човешкия олтар. Каквото Бог е вложил в тебе, изяви го, покажи се свободен.
към беседата >>
Защо ни е вяра, която уморява?
Какво е туй знание, което състарява човека? Най-после какво е туй богатство, което състарява човека? Казвате: Да вярваме в Бога. Защо ни е тази вяра, при която остаряваме? Хората, които вярват в Бога, умират.
Защо ни е вяра, която уморява?
Казвате, като идем в оня свят. Че как ще идете в оня свят? Ще идете в оня свят, без да знаете как се отива. Че как ще отидете в оня свят? Имате този свят, който виждате.
към беседата >>
Аз на момъка бих му препоръчал три неща, които ще го направят щастлив.
Истина, истина ви казвам: Който не влиза през вратата, който не влиза през закона на Любовта вътре в живота, той е крадец и разбойник. Сега туй го турете като едно правило. Всеки един от вас може да опита. Аз на младата мома бих ѝ препоръчал три неща, които ще я направят щастлива.
Аз на момъка бих му препоръчал три неща, които ще го направят щастлив.
Аз на майката бих ѝ препоръчал три неща, които ще я направят щастлива и на бащата бих препоръчал три неща, които ще го направят щастлив. Ако младата мома люби и служи, ще бъде щастлива. Ако младата мома има знания и служи на знанието, ще бъде щастлива. Ако младата мома има здраве и служи на здравето си, тя ще бъде свободна и ще бъде щастлива. Щастието на света зависи от нашия ум.
към беседата >>
Да принесеш дара си на човешкия олтар.
Сега искаш да правиш добро, страхуваш се. Искаш да нарисуваш нещо, страхуваш се. Искаш да свириш нещо, страхуваш се. Искаш да направиш добро, да дадеш нещо. Навсякъде страх, какъв е този живот, свобода ли е?
Да принесеш дара си на човешкия олтар.
Каквото Бог е вложил в тебе, изяви го, покажи се свободен.
към беседата >>
Казвате, като идем в оня свят.
Най-после какво е туй богатство, което състарява човека? Казвате: Да вярваме в Бога. Защо ни е тази вяра, при която остаряваме? Хората, които вярват в Бога, умират. Защо ни е вяра, която уморява?
Казвате, като идем в оня свят.
Че как ще идете в оня свят? Ще идете в оня свят, без да знаете как се отива. Че как ще отидете в оня свят? Имате този свят, който виждате. Друг свят не съществува.
към беседата >>
Аз на майката бих ѝ препоръчал три неща, които ще я направят щастлива и на бащата бих препоръчал три неща, които ще го направят щастлив.
Истина, истина ви казвам: Който не влиза през вратата, който не влиза през закона на Любовта вътре в живота, той е крадец и разбойник. Сега туй го турете като едно правило. Всеки един от вас може да опита. Аз на младата мома бих ѝ препоръчал три неща, които ще я направят щастлива. Аз на момъка бих му препоръчал три неща, които ще го направят щастлив.
Аз на майката бих ѝ препоръчал три неща, които ще я направят щастлива и на бащата бих препоръчал три неща, които ще го направят щастлив.
Ако младата мома люби и служи, ще бъде щастлива. Ако младата мома има знания и служи на знанието, ще бъде щастлива. Ако младата мома има здраве и служи на здравето си, тя ще бъде свободна и ще бъде щастлива. Щастието на света зависи от нашия ум. Щастието на света зависи от нашето сърце.
към беседата >>
Каквото Бог е вложил в тебе, изяви го, покажи се свободен.
Искаш да нарисуваш нещо, страхуваш се. Искаш да свириш нещо, страхуваш се. Искаш да направиш добро, да дадеш нещо. Навсякъде страх, какъв е този живот, свобода ли е? Да принесеш дара си на човешкия олтар.
Каквото Бог е вложил в тебе, изяви го, покажи се свободен.
към беседата >>
Че как ще идете в оня свят?
Казвате: Да вярваме в Бога. Защо ни е тази вяра, при която остаряваме? Хората, които вярват в Бога, умират. Защо ни е вяра, която уморява? Казвате, като идем в оня свят.
Че как ще идете в оня свят?
Ще идете в оня свят, без да знаете как се отива. Че как ще отидете в оня свят? Имате този свят, който виждате. Друг свят не съществува. Аз ви казвам: Значи на слепите ние проповядваме, че има един свят, красив свят на красотата.
към беседата >>
Ако младата мома люби и служи, ще бъде щастлива.
Сега туй го турете като едно правило. Всеки един от вас може да опита. Аз на младата мома бих ѝ препоръчал три неща, които ще я направят щастлива. Аз на момъка бих му препоръчал три неща, които ще го направят щастлив. Аз на майката бих ѝ препоръчал три неща, които ще я направят щастлива и на бащата бих препоръчал три неща, които ще го направят щастлив.
Ако младата мома люби и служи, ще бъде щастлива.
Ако младата мома има знания и служи на знанието, ще бъде щастлива. Ако младата мома има здраве и служи на здравето си, тя ще бъде свободна и ще бъде щастлива. Щастието на света зависи от нашия ум. Щастието на света зависи от нашето сърце. Щастието на света зависи от нашата воля.
към беседата >>
Та първото нещо, „Истина, истина ви казвам, Който не влиза през врата на кошарата, той не (е) истинският човек“.
Та първото нещо, „Истина, истина ви казвам, Който не влиза през врата на кошарата, той не (е) истинският човек“.
Бъдещите хора, които ще дойдат, или сегашните хора, са пак същите. Сегашните хора трябва да станат врата за бъдещите, които ще дойдат. Значи те трябва да станат хора на Любовта, да отворят тия врати, за да може хората да влязат през тия врати, и тогава, които отворят Бог ще ги благослови, заедно с тия, които влязат.
към беседата >>
Ще идете в оня свят, без да знаете как се отива.
Защо ни е тази вяра, при която остаряваме? Хората, които вярват в Бога, умират. Защо ни е вяра, която уморява? Казвате, като идем в оня свят. Че как ще идете в оня свят?
Ще идете в оня свят, без да знаете как се отива.
Че как ще отидете в оня свят? Имате този свят, който виждате. Друг свят не съществува. Аз ви казвам: Значи на слепите ние проповядваме, че има един свят, красив свят на красотата. Той е някъде.
към беседата >>
Ако младата мома има знания и служи на знанието, ще бъде щастлива.
Всеки един от вас може да опита. Аз на младата мома бих ѝ препоръчал три неща, които ще я направят щастлива. Аз на момъка бих му препоръчал три неща, които ще го направят щастлив. Аз на майката бих ѝ препоръчал три неща, които ще я направят щастлива и на бащата бих препоръчал три неща, които ще го направят щастлив. Ако младата мома люби и служи, ще бъде щастлива.
Ако младата мома има знания и служи на знанието, ще бъде щастлива.
Ако младата мома има здраве и служи на здравето си, тя ще бъде свободна и ще бъде щастлива. Щастието на света зависи от нашия ум. Щастието на света зависи от нашето сърце. Щастието на света зависи от нашата воля. Бог е вложил щастието в ума ни.
към беседата >>
Бъдещите хора, които ще дойдат, или сегашните хора, са пак същите.
Та първото нещо, „Истина, истина ви казвам, Който не влиза през врата на кошарата, той не (е) истинският човек“.
Бъдещите хора, които ще дойдат, или сегашните хора, са пак същите.
Сегашните хора трябва да станат врата за бъдещите, които ще дойдат. Значи те трябва да станат хора на Любовта, да отворят тия врати, за да може хората да влязат през тия врати, и тогава, които отворят Бог ще ги благослови, заедно с тия, които влязат.
към беседата >>
Че как ще отидете в оня свят?
Хората, които вярват в Бога, умират. Защо ни е вяра, която уморява? Казвате, като идем в оня свят. Че как ще идете в оня свят? Ще идете в оня свят, без да знаете как се отива.
Че как ще отидете в оня свят?
Имате този свят, който виждате. Друг свят не съществува. Аз ви казвам: Значи на слепите ние проповядваме, че има един свят, красив свят на красотата. Той е някъде. Слепите живеят в този свят, но не го виждат.
към беседата >>
Ако младата мома има здраве и служи на здравето си, тя ще бъде свободна и ще бъде щастлива.
Аз на младата мома бих ѝ препоръчал три неща, които ще я направят щастлива. Аз на момъка бих му препоръчал три неща, които ще го направят щастлив. Аз на майката бих ѝ препоръчал три неща, които ще я направят щастлива и на бащата бих препоръчал три неща, които ще го направят щастлив. Ако младата мома люби и служи, ще бъде щастлива. Ако младата мома има знания и служи на знанието, ще бъде щастлива.
Ако младата мома има здраве и служи на здравето си, тя ще бъде свободна и ще бъде щастлива.
Щастието на света зависи от нашия ум. Щастието на света зависи от нашето сърце. Щастието на света зависи от нашата воля. Бог е вложил щастието в ума ни. Бог е вложил щастието в сърцето ни.
към беседата >>
Сегашните хора трябва да станат врата за бъдещите, които ще дойдат.
Та първото нещо, „Истина, истина ви казвам, Който не влиза през врата на кошарата, той не (е) истинският човек“. Бъдещите хора, които ще дойдат, или сегашните хора, са пак същите.
Сегашните хора трябва да станат врата за бъдещите, които ще дойдат.
Значи те трябва да станат хора на Любовта, да отворят тия врати, за да може хората да влязат през тия врати, и тогава, които отворят Бог ще ги благослови, заедно с тия, които влязат.
към беседата >>
Имате този свят, който виждате.
Защо ни е вяра, която уморява? Казвате, като идем в оня свят. Че как ще идете в оня свят? Ще идете в оня свят, без да знаете как се отива. Че как ще отидете в оня свят?
Имате този свят, който виждате.
Друг свят не съществува. Аз ви казвам: Значи на слепите ние проповядваме, че има един свят, красив свят на красотата. Той е някъде. Слепите живеят в този свят, но не го виждат. Ние живеем в Божествения свят, но не го виждаме, слепи сме.
към беседата >>
Щастието на света зависи от нашия ум.
Аз на момъка бих му препоръчал три неща, които ще го направят щастлив. Аз на майката бих ѝ препоръчал три неща, които ще я направят щастлива и на бащата бих препоръчал три неща, които ще го направят щастлив. Ако младата мома люби и служи, ще бъде щастлива. Ако младата мома има знания и служи на знанието, ще бъде щастлива. Ако младата мома има здраве и служи на здравето си, тя ще бъде свободна и ще бъде щастлива.
Щастието на света зависи от нашия ум.
Щастието на света зависи от нашето сърце. Щастието на света зависи от нашата воля. Бог е вложил щастието в ума ни. Бог е вложил щастието в сърцето ни. Бог е вложил щастието във волята ни.
към беседата >>
Значи те трябва да станат хора на Любовта, да отворят тия врати, за да може хората да влязат през тия врати, и тогава, които отворят Бог ще ги благослови, заедно с тия, които влязат.
Та първото нещо, „Истина, истина ви казвам, Който не влиза през врата на кошарата, той не (е) истинският човек“. Бъдещите хора, които ще дойдат, или сегашните хора, са пак същите. Сегашните хора трябва да станат врата за бъдещите, които ще дойдат.
Значи те трябва да станат хора на Любовта, да отворят тия врати, за да може хората да влязат през тия врати, и тогава, които отворят Бог ще ги благослови, заедно с тия, които влязат.
към беседата >>
Друг свят не съществува.
Казвате, като идем в оня свят. Че как ще идете в оня свят? Ще идете в оня свят, без да знаете как се отива. Че как ще отидете в оня свят? Имате този свят, който виждате.
Друг свят не съществува.
Аз ви казвам: Значи на слепите ние проповядваме, че има един свят, красив свят на красотата. Той е някъде. Слепите живеят в този свят, но не го виждат. Ние живеем в Божествения свят, но не го виждаме, слепи сме. Ние проповядваме едно учение, че като умрем, ще идем в оня свят, като че е далече някъде, пък той е тука.
към беседата >>
Щастието на света зависи от нашето сърце.
Аз на майката бих ѝ препоръчал три неща, които ще я направят щастлива и на бащата бих препоръчал три неща, които ще го направят щастлив. Ако младата мома люби и служи, ще бъде щастлива. Ако младата мома има знания и служи на знанието, ще бъде щастлива. Ако младата мома има здраве и служи на здравето си, тя ще бъде свободна и ще бъде щастлива. Щастието на света зависи от нашия ум.
Щастието на света зависи от нашето сърце.
Щастието на света зависи от нашата воля. Бог е вложил щастието в ума ни. Бог е вложил щастието в сърцето ни. Бог е вложил щастието във волята ни. Ние го търсим в оня свят.
към беседата >>
Желая българите да правят всяко нещо от Любов към Бога.
Желая българите да правят всяко нещо от Любов към Бога.
Всички каквото правят, да го правят от Любов. Майките да раждат от Любов. Бащите да отглеждат от Любов. Съдиите да съдят от Любов. Във всичко, навсякъде да царува Любовта.
към беседата >>
Аз ви казвам: Значи на слепите ние проповядваме, че има един свят, красив свят на красотата.
Че как ще идете в оня свят? Ще идете в оня свят, без да знаете как се отива. Че как ще отидете в оня свят? Имате този свят, който виждате. Друг свят не съществува.
Аз ви казвам: Значи на слепите ние проповядваме, че има един свят, красив свят на красотата.
Той е някъде. Слепите живеят в този свят, но не го виждат. Ние живеем в Божествения свят, но не го виждаме, слепи сме. Ние проповядваме едно учение, че като умрем, ще идем в оня свят, като че е далече някъде, пък той е тука. Доказват, че има оня свят.
към беседата >>
Щастието на света зависи от нашата воля.
Ако младата мома люби и служи, ще бъде щастлива. Ако младата мома има знания и служи на знанието, ще бъде щастлива. Ако младата мома има здраве и служи на здравето си, тя ще бъде свободна и ще бъде щастлива. Щастието на света зависи от нашия ум. Щастието на света зависи от нашето сърце.
Щастието на света зависи от нашата воля.
Бог е вложил щастието в ума ни. Бог е вложил щастието в сърцето ни. Бог е вложил щастието във волята ни. Ние го търсим в оня свят. Че де ще Го намерим.
към беседата >>
Всички каквото правят, да го правят от Любов.
Желая българите да правят всяко нещо от Любов към Бога.
Всички каквото правят, да го правят от Любов.
Майките да раждат от Любов. Бащите да отглеждат от Любов. Съдиите да съдят от Любов. Във всичко, навсякъде да царува Любовта. По този начин ще дойде Господ в света.
към беседата >>
Той е някъде.
Ще идете в оня свят, без да знаете как се отива. Че как ще отидете в оня свят? Имате този свят, който виждате. Друг свят не съществува. Аз ви казвам: Значи на слепите ние проповядваме, че има един свят, красив свят на красотата.
Той е някъде.
Слепите живеят в този свят, но не го виждат. Ние живеем в Божествения свят, но не го виждаме, слепи сме. Ние проповядваме едно учение, че като умрем, ще идем в оня свят, като че е далече някъде, пък той е тука. Доказват, че има оня свят. Единственото нещо, което виждаме, то е оня свят.
към беседата >>
Бог е вложил щастието в ума ни.
Ако младата мома има знания и служи на знанието, ще бъде щастлива. Ако младата мома има здраве и служи на здравето си, тя ще бъде свободна и ще бъде щастлива. Щастието на света зависи от нашия ум. Щастието на света зависи от нашето сърце. Щастието на света зависи от нашата воля.
Бог е вложил щастието в ума ни.
Бог е вложил щастието в сърцето ни. Бог е вложил щастието във волята ни. Ние го търсим в оня свят. Че де ще Го намерим. Мислите ли, че ако идете на гости в оня свят, колко деня ще ви държат.
към беседата >>
Майките да раждат от Любов.
Желая българите да правят всяко нещо от Любов към Бога. Всички каквото правят, да го правят от Любов.
Майките да раждат от Любов.
Бащите да отглеждат от Любов. Съдиите да съдят от Любов. Във всичко, навсякъде да царува Любовта. По този начин ще дойде Господ в света.
към беседата >>
Слепите живеят в този свят, но не го виждат.
Че как ще отидете в оня свят? Имате този свят, който виждате. Друг свят не съществува. Аз ви казвам: Значи на слепите ние проповядваме, че има един свят, красив свят на красотата. Той е някъде.
Слепите живеят в този свят, но не го виждат.
Ние живеем в Божествения свят, но не го виждаме, слепи сме. Ние проповядваме едно учение, че като умрем, ще идем в оня свят, като че е далече някъде, пък той е тука. Доказват, че има оня свят. Единственото нещо, което виждаме, то е оня свят. Ябълки, круши, сливи.
към беседата >>
Бог е вложил щастието в сърцето ни.
Ако младата мома има здраве и служи на здравето си, тя ще бъде свободна и ще бъде щастлива. Щастието на света зависи от нашия ум. Щастието на света зависи от нашето сърце. Щастието на света зависи от нашата воля. Бог е вложил щастието в ума ни.
Бог е вложил щастието в сърцето ни.
Бог е вложил щастието във волята ни. Ние го търсим в оня свят. Че де ще Го намерим. Мислите ли, че ако идете на гости в оня свят, колко деня ще ви държат. 3–4 деня и после ще ви питат, ще седите ли още?
към беседата >>
Бащите да отглеждат от Любов.
Желая българите да правят всяко нещо от Любов към Бога. Всички каквото правят, да го правят от Любов. Майките да раждат от Любов.
Бащите да отглеждат от Любов.
Съдиите да съдят от Любов. Във всичко, навсякъде да царува Любовта. По този начин ще дойде Господ в света.
към беседата >>
Ние живеем в Божествения свят, но не го виждаме, слепи сме.
Имате този свят, който виждате. Друг свят не съществува. Аз ви казвам: Значи на слепите ние проповядваме, че има един свят, красив свят на красотата. Той е някъде. Слепите живеят в този свят, но не го виждат.
Ние живеем в Божествения свят, но не го виждаме, слепи сме.
Ние проповядваме едно учение, че като умрем, ще идем в оня свят, като че е далече някъде, пък той е тука. Доказват, че има оня свят. Единственото нещо, което виждаме, то е оня свят. Ябълки, круши, сливи. Звезди, хора, да се движат, то е оня свят.
към беседата >>
Бог е вложил щастието във волята ни.
Щастието на света зависи от нашия ум. Щастието на света зависи от нашето сърце. Щастието на света зависи от нашата воля. Бог е вложил щастието в ума ни. Бог е вложил щастието в сърцето ни.
Бог е вложил щастието във волята ни.
Ние го търсим в оня свят. Че де ще Го намерим. Мислите ли, че ако идете на гости в оня свят, колко деня ще ви държат. 3–4 деня и после ще ви питат, ще седите ли още? Ще кажат: Малко тясно ми е, неразположен съм.
към беседата >>
Съдиите да съдят от Любов.
Желая българите да правят всяко нещо от Любов към Бога. Всички каквото правят, да го правят от Любов. Майките да раждат от Любов. Бащите да отглеждат от Любов.
Съдиите да съдят от Любов.
Във всичко, навсякъде да царува Любовта. По този начин ще дойде Господ в света.
към беседата >>
Ние проповядваме едно учение, че като умрем, ще идем в оня свят, като че е далече някъде, пък той е тука.
Друг свят не съществува. Аз ви казвам: Значи на слепите ние проповядваме, че има един свят, красив свят на красотата. Той е някъде. Слепите живеят в този свят, но не го виждат. Ние живеем в Божествения свят, но не го виждаме, слепи сме.
Ние проповядваме едно учение, че като умрем, ще идем в оня свят, като че е далече някъде, пък той е тука.
Доказват, че има оня свят. Единственото нещо, което виждаме, то е оня свят. Ябълки, круши, сливи. Звезди, хора, да се движат, то е оня свят. Че ангели между нас има.
към беседата >>
Ние го търсим в оня свят.
Щастието на света зависи от нашето сърце. Щастието на света зависи от нашата воля. Бог е вложил щастието в ума ни. Бог е вложил щастието в сърцето ни. Бог е вложил щастието във волята ни.
Ние го търсим в оня свят.
Че де ще Го намерим. Мислите ли, че ако идете на гости в оня свят, колко деня ще ви държат. 3–4 деня и после ще ви питат, ще седите ли още? Ще кажат: Малко тясно ми е, неразположен съм. После условията са лоши.
към беседата >>
Във всичко, навсякъде да царува Любовта.
Желая българите да правят всяко нещо от Любов към Бога. Всички каквото правят, да го правят от Любов. Майките да раждат от Любов. Бащите да отглеждат от Любов. Съдиите да съдят от Любов.
Във всичко, навсякъде да царува Любовта.
По този начин ще дойде Господ в света.
към беседата >>
Доказват, че има оня свят.
Аз ви казвам: Значи на слепите ние проповядваме, че има един свят, красив свят на красотата. Той е някъде. Слепите живеят в този свят, но не го виждат. Ние живеем в Божествения свят, но не го виждаме, слепи сме. Ние проповядваме едно учение, че като умрем, ще идем в оня свят, като че е далече някъде, пък той е тука.
Доказват, че има оня свят.
Единственото нещо, което виждаме, то е оня свят. Ябълки, круши, сливи. Звезди, хора, да се движат, то е оня свят. Че ангели между нас има. Всеки ден се движат между нас, не ги виждате.
към беседата >>
Че де ще Го намерим.
Щастието на света зависи от нашата воля. Бог е вложил щастието в ума ни. Бог е вложил щастието в сърцето ни. Бог е вложил щастието във волята ни. Ние го търсим в оня свят.
Че де ще Го намерим.
Мислите ли, че ако идете на гости в оня свят, колко деня ще ви държат. 3–4 деня и после ще ви питат, ще седите ли още? Ще кажат: Малко тясно ми е, неразположен съм. После условията са лоши. Значи трябва да разчитаме на онзи живот, на онова, което е в нас.
към беседата >>
По този начин ще дойде Господ в света.
Всички каквото правят, да го правят от Любов. Майките да раждат от Любов. Бащите да отглеждат от Любов. Съдиите да съдят от Любов. Във всичко, навсякъде да царува Любовта.
По този начин ще дойде Господ в света.
към беседата >>
Единственото нещо, което виждаме, то е оня свят.
Той е някъде. Слепите живеят в този свят, но не го виждат. Ние живеем в Божествения свят, но не го виждаме, слепи сме. Ние проповядваме едно учение, че като умрем, ще идем в оня свят, като че е далече някъде, пък той е тука. Доказват, че има оня свят.
Единственото нещо, което виждаме, то е оня свят.
Ябълки, круши, сливи. Звезди, хора, да се движат, то е оня свят. Че ангели между нас има. Всеки ден се движат между нас, не ги виждате. Малките буболечици, микробите, виждате ли ги?
към беседата >>
Мислите ли, че ако идете на гости в оня свят, колко деня ще ви държат.
Бог е вложил щастието в ума ни. Бог е вложил щастието в сърцето ни. Бог е вложил щастието във волята ни. Ние го търсим в оня свят. Че де ще Го намерим.
Мислите ли, че ако идете на гости в оня свят, колко деня ще ви държат.
3–4 деня и после ще ви питат, ще седите ли още? Ще кажат: Малко тясно ми е, неразположен съм. После условията са лоши. Значи трябва да разчитаме на онзи живот, на онова, което е в нас. Аз разчитам на онова, което Бог е вложил в моята душа.
към беседата >>
Ябълки, круши, сливи.
Слепите живеят в този свят, но не го виждат. Ние живеем в Божествения свят, но не го виждаме, слепи сме. Ние проповядваме едно учение, че като умрем, ще идем в оня свят, като че е далече някъде, пък той е тука. Доказват, че има оня свят. Единственото нещо, което виждаме, то е оня свят.
Ябълки, круши, сливи.
Звезди, хора, да се движат, то е оня свят. Че ангели между нас има. Всеки ден се движат между нас, не ги виждате. Малките буболечици, микробите, виждате ли ги? Ако в света на микробите, техните философии им разправят, че има грамадни същества, които са милиарди пъти по-големи от тях.
към беседата >>
3–4 деня и после ще ви питат, ще седите ли още?
Бог е вложил щастието в сърцето ни. Бог е вложил щастието във волята ни. Ние го търсим в оня свят. Че де ще Го намерим. Мислите ли, че ако идете на гости в оня свят, колко деня ще ви държат.
3–4 деня и после ще ви питат, ще седите ли още?
Ще кажат: Малко тясно ми е, неразположен съм. После условията са лоши. Значи трябва да разчитаме на онзи живот, на онова, което е в нас. Аз разчитам на онова, което Бог е вложил в моята душа. Разчитайте на онова, което постоянно ви говори във вас.
към беседата >>
Звезди, хора, да се движат, то е оня свят.
Ние живеем в Божествения свят, но не го виждаме, слепи сме. Ние проповядваме едно учение, че като умрем, ще идем в оня свят, като че е далече някъде, пък той е тука. Доказват, че има оня свят. Единственото нещо, което виждаме, то е оня свят. Ябълки, круши, сливи.
Звезди, хора, да се движат, то е оня свят.
Че ангели между нас има. Всеки ден се движат между нас, не ги виждате. Малките буболечици, микробите, виждате ли ги? Ако в света на микробите, техните философии им разправят, че има грамадни същества, които са милиарди пъти по-големи от тях. Те казват: Къде е една голяма микроба?
към беседата >>
Ще кажат: Малко тясно ми е, неразположен съм.
Бог е вложил щастието във волята ни. Ние го търсим в оня свят. Че де ще Го намерим. Мислите ли, че ако идете на гости в оня свят, колко деня ще ви държат. 3–4 деня и после ще ви питат, ще седите ли още?
Ще кажат: Малко тясно ми е, неразположен съм.
После условията са лоши. Значи трябва да разчитаме на онзи живот, на онова, което е в нас. Аз разчитам на онова, което Бог е вложил в моята душа. Разчитайте на онова, което постоянно ви говори във вас. Някои мислят, че само на един човек се говори.
към беседата >>
Че ангели между нас има.
Ние проповядваме едно учение, че като умрем, ще идем в оня свят, като че е далече някъде, пък той е тука. Доказват, че има оня свят. Единственото нещо, което виждаме, то е оня свят. Ябълки, круши, сливи. Звезди, хора, да се движат, то е оня свят.
Че ангели между нас има.
Всеки ден се движат между нас, не ги виждате. Малките буболечици, микробите, виждате ли ги? Ако в света на микробите, техните философии им разправят, че има грамадни същества, които са милиарди пъти по-големи от тях. Те казват: Къде е една голяма микроба? В същия свят, в който те живеят.
към беседата >>
После условията са лоши.
Ние го търсим в оня свят. Че де ще Го намерим. Мислите ли, че ако идете на гости в оня свят, колко деня ще ви държат. 3–4 деня и после ще ви питат, ще седите ли още? Ще кажат: Малко тясно ми е, неразположен съм.
После условията са лоши.
Значи трябва да разчитаме на онзи живот, на онова, което е в нас. Аз разчитам на онова, което Бог е вложил в моята душа. Разчитайте на онова, което постоянно ви говори във вас. Някои мислят, че само на един човек се говори. Питам: Когато младата мома се жени, кой ѝ говори?
към беседата >>
Всеки ден се движат между нас, не ги виждате.
Доказват, че има оня свят. Единственото нещо, което виждаме, то е оня свят. Ябълки, круши, сливи. Звезди, хора, да се движат, то е оня свят. Че ангели между нас има.
Всеки ден се движат между нас, не ги виждате.
Малките буболечици, микробите, виждате ли ги? Ако в света на микробите, техните философии им разправят, че има грамадни същества, които са милиарди пъти по-големи от тях. Те казват: Къде е една голяма микроба? В същия свят, в който те живеят. И ние сме в света на ангелите.
към беседата >>
Значи трябва да разчитаме на онзи живот, на онова, което е в нас.
Че де ще Го намерим. Мислите ли, че ако идете на гости в оня свят, колко деня ще ви държат. 3–4 деня и после ще ви питат, ще седите ли още? Ще кажат: Малко тясно ми е, неразположен съм. После условията са лоши.
Значи трябва да разчитаме на онзи живот, на онова, което е в нас.
Аз разчитам на онова, което Бог е вложил в моята душа. Разчитайте на онова, което постоянно ви говори във вас. Някои мислят, че само на един човек се говори. Питам: Когато младата мома се жени, кой ѝ говори? Ще кажете: Майка ѝ.
към беседата >>
Малките буболечици, микробите, виждате ли ги?
Единственото нещо, което виждаме, то е оня свят. Ябълки, круши, сливи. Звезди, хора, да се движат, то е оня свят. Че ангели между нас има. Всеки ден се движат между нас, не ги виждате.
Малките буболечици, микробите, виждате ли ги?
Ако в света на микробите, техните философии им разправят, че има грамадни същества, които са милиарди пъти по-големи от тях. Те казват: Къде е една голяма микроба? В същия свят, в който те живеят. И ние сме в света на ангелите. Писанието казва: Движим се и живеем в Бога.
към беседата >>
Аз разчитам на онова, което Бог е вложил в моята душа.
Мислите ли, че ако идете на гости в оня свят, колко деня ще ви държат. 3–4 деня и после ще ви питат, ще седите ли още? Ще кажат: Малко тясно ми е, неразположен съм. После условията са лоши. Значи трябва да разчитаме на онзи живот, на онова, което е в нас.
Аз разчитам на онова, което Бог е вложил в моята душа.
Разчитайте на онова, което постоянно ви говори във вас. Някои мислят, че само на един човек се говори. Питам: Когато младата мома се жени, кой ѝ говори? Ще кажете: Майка ѝ. Майка ѝ, като се ожени, кой ѝ говореше?
към беседата >>
Ако в света на микробите, техните философии им разправят, че има грамадни същества, които са милиарди пъти по-големи от тях.
Ябълки, круши, сливи. Звезди, хора, да се движат, то е оня свят. Че ангели между нас има. Всеки ден се движат между нас, не ги виждате. Малките буболечици, микробите, виждате ли ги?
Ако в света на микробите, техните философии им разправят, че има грамадни същества, които са милиарди пъти по-големи от тях.
Те казват: Къде е една голяма микроба? В същия свят, в който те живеят. И ние сме в света на ангелите. Писанието казва: Движим се и живеем в Бога. Ние Го търсим някъде, искаме един Господ извън Него, извън Бога искаме да излезем.
към беседата >>
Разчитайте на онова, което постоянно ви говори във вас.
3–4 деня и после ще ви питат, ще седите ли още? Ще кажат: Малко тясно ми е, неразположен съм. После условията са лоши. Значи трябва да разчитаме на онзи живот, на онова, което е в нас. Аз разчитам на онова, което Бог е вложил в моята душа.
Разчитайте на онова, което постоянно ви говори във вас.
Някои мислят, че само на един човек се говори. Питам: Когато младата мома се жени, кой ѝ говори? Ще кажете: Майка ѝ. Майка ѝ, като се ожени, кой ѝ говореше? Баба ѝ.
към беседата >>
Те казват: Къде е една голяма микроба?
Звезди, хора, да се движат, то е оня свят. Че ангели между нас има. Всеки ден се движат между нас, не ги виждате. Малките буболечици, микробите, виждате ли ги? Ако в света на микробите, техните философии им разправят, че има грамадни същества, които са милиарди пъти по-големи от тях.
Те казват: Къде е една голяма микроба?
В същия свят, в който те живеят. И ние сме в света на ангелите. Писанието казва: Движим се и живеем в Бога. Ние Го търсим някъде, искаме един Господ извън Него, извън Бога искаме да излезем. Извън Бога нищо не съществува.
към беседата >>
Някои мислят, че само на един човек се говори.
Ще кажат: Малко тясно ми е, неразположен съм. После условията са лоши. Значи трябва да разчитаме на онзи живот, на онова, което е в нас. Аз разчитам на онова, което Бог е вложил в моята душа. Разчитайте на онова, което постоянно ви говори във вас.
Някои мислят, че само на един човек се говори.
Питам: Когато младата мома се жени, кой ѝ говори? Ще кажете: Майка ѝ. Майка ѝ, като се ожени, кой ѝ говореше? Баба ѝ. Ами най-първо кой ѝ говореше?
към беседата >>
В същия свят, в който те живеят.
Че ангели между нас има. Всеки ден се движат между нас, не ги виждате. Малките буболечици, микробите, виждате ли ги? Ако в света на микробите, техните философии им разправят, че има грамадни същества, които са милиарди пъти по-големи от тях. Те казват: Къде е една голяма микроба?
В същия свят, в който те живеят.
И ние сме в света на ангелите. Писанието казва: Движим се и живеем в Бога. Ние Го търсим някъде, искаме един Господ извън Него, извън Бога искаме да излезем. Извън Бога нищо не съществува. В Бога всичко съществува.
към беседата >>
Питам: Когато младата мома се жени, кой ѝ говори?
После условията са лоши. Значи трябва да разчитаме на онзи живот, на онова, което е в нас. Аз разчитам на онова, което Бог е вложил в моята душа. Разчитайте на онова, което постоянно ви говори във вас. Някои мислят, че само на един човек се говори.
Питам: Когато младата мома се жени, кой ѝ говори?
Ще кажете: Майка ѝ. Майка ѝ, като се ожени, кой ѝ говореше? Баба ѝ. Ами най-първо кой ѝ говореше? На Адама, кой му проговори да поиска Ева.
към беседата >>
И ние сме в света на ангелите.
Всеки ден се движат между нас, не ги виждате. Малките буболечици, микробите, виждате ли ги? Ако в света на микробите, техните философии им разправят, че има грамадни същества, които са милиарди пъти по-големи от тях. Те казват: Къде е една голяма микроба? В същия свят, в който те живеят.
И ние сме в света на ангелите.
Писанието казва: Движим се и живеем в Бога. Ние Го търсим някъде, искаме един Господ извън Него, извън Бога искаме да излезем. Извън Бога нищо не съществува. В Бога всичко съществува. Извън Бога нищо не съществува.
към беседата >>
Ще кажете: Майка ѝ.
Значи трябва да разчитаме на онзи живот, на онова, което е в нас. Аз разчитам на онова, което Бог е вложил в моята душа. Разчитайте на онова, което постоянно ви говори във вас. Някои мислят, че само на един човек се говори. Питам: Когато младата мома се жени, кой ѝ говори?
Ще кажете: Майка ѝ.
Майка ѝ, като се ожени, кой ѝ говореше? Баба ѝ. Ами най-първо кой ѝ говореше? На Адама, кой му проговори да поиска Ева. Той не я искаше.
към беседата >>
Писанието казва: Движим се и живеем в Бога.
Малките буболечици, микробите, виждате ли ги? Ако в света на микробите, техните философии им разправят, че има грамадни същества, които са милиарди пъти по-големи от тях. Те казват: Къде е една голяма микроба? В същия свят, в който те живеят. И ние сме в света на ангелите.
Писанието казва: Движим се и живеем в Бога.
Ние Го търсим някъде, искаме един Господ извън Него, извън Бога искаме да излезем. Извън Бога нищо не съществува. В Бога всичко съществува. Извън Бога нищо не съществува. Ние представяме щастието на живота като убеждават младата мома, казват: Този момък не го обичам.
към беседата >>
Майка ѝ, като се ожени, кой ѝ говореше?
Аз разчитам на онова, което Бог е вложил в моята душа. Разчитайте на онова, което постоянно ви говори във вас. Някои мислят, че само на един човек се говори. Питам: Когато младата мома се жени, кой ѝ говори? Ще кажете: Майка ѝ.
Майка ѝ, като се ожени, кой ѝ говореше?
Баба ѝ. Ами най-първо кой ѝ говореше? На Адама, кой му проговори да поиска Ева. Той не я искаше. Господ искаше да го направи учен човек, да добие живота извън света, изведе го из райската граница, че прекара всичките животни и му каза, ако живееш добре, всичките животни ще ги дам на твое разположение.
към беседата >>
Ние Го търсим някъде, искаме един Господ извън Него, извън Бога искаме да излезем.
Ако в света на микробите, техните философии им разправят, че има грамадни същества, които са милиарди пъти по-големи от тях. Те казват: Къде е една голяма микроба? В същия свят, в който те живеят. И ние сме в света на ангелите. Писанието казва: Движим се и живеем в Бога.
Ние Го търсим някъде, искаме един Господ извън Него, извън Бога искаме да излезем.
Извън Бога нищо не съществува. В Бога всичко съществува. Извън Бога нищо не съществува. Ние представяме щастието на живота като убеждават младата мома, казват: Този момък не го обичам. Казват ѝ, като се ожените вие ще се обикнете.
към беседата >>
Баба ѝ.
Разчитайте на онова, което постоянно ви говори във вас. Някои мислят, че само на един човек се говори. Питам: Когато младата мома се жени, кой ѝ говори? Ще кажете: Майка ѝ. Майка ѝ, като се ожени, кой ѝ говореше?
Баба ѝ.
Ами най-първо кой ѝ говореше? На Адама, кой му проговори да поиска Ева. Той не я искаше. Господ искаше да го направи учен човек, да добие живота извън света, изведе го из райската граница, че прекара всичките животни и му каза, ако живееш добре, всичките животни ще ги дам на твое разположение. И Адам имената им даде, кръсти ги.
към беседата >>
Извън Бога нищо не съществува.
Те казват: Къде е една голяма микроба? В същия свят, в който те живеят. И ние сме в света на ангелите. Писанието казва: Движим се и живеем в Бога. Ние Го търсим някъде, искаме един Господ извън Него, извън Бога искаме да излезем.
Извън Бога нищо не съществува.
В Бога всичко съществува. Извън Бога нищо не съществува. Ние представяме щастието на живота като убеждават младата мома, казват: Този момък не го обичам. Казват ѝ, като се ожените вие ще се обикнете. Аз да подпиша с двете ръце.
към беседата >>
Ами най-първо кой ѝ говореше?
Някои мислят, че само на един човек се говори. Питам: Когато младата мома се жени, кой ѝ говори? Ще кажете: Майка ѝ. Майка ѝ, като се ожени, кой ѝ говореше? Баба ѝ.
Ами най-първо кой ѝ говореше?
На Адама, кой му проговори да поиска Ева. Той не я искаше. Господ искаше да го направи учен човек, да добие живота извън света, изведе го из райската граница, че прекара всичките животни и му каза, ако живееш добре, всичките животни ще ги дам на твое разположение. И Адам имената им даде, кръсти ги. Той вижда, че във външния свят не са сами, по две ходят.
към беседата >>
В Бога всичко съществува.
В същия свят, в който те живеят. И ние сме в света на ангелите. Писанието казва: Движим се и живеем в Бога. Ние Го търсим някъде, искаме един Господ извън Него, извън Бога искаме да излезем. Извън Бога нищо не съществува.
В Бога всичко съществува.
Извън Бога нищо не съществува. Ние представяме щастието на живота като убеждават младата мома, казват: Този момък не го обичам. Казват ѝ, като се ожените вие ще се обикнете. Аз да подпиша с двете ръце. Че като се оженят двамата няма да се обикнат.
към беседата >>
На Адама, кой му проговори да поиска Ева.
Питам: Когато младата мома се жени, кой ѝ говори? Ще кажете: Майка ѝ. Майка ѝ, като се ожени, кой ѝ говореше? Баба ѝ. Ами най-първо кой ѝ говореше?
На Адама, кой му проговори да поиска Ева.
Той не я искаше. Господ искаше да го направи учен човек, да добие живота извън света, изведе го из райската граница, че прекара всичките животни и му каза, ако живееш добре, всичките животни ще ги дам на твое разположение. И Адам имената им даде, кръсти ги. Той вижда, че във външния свят не са сами, по две ходят. Казва си, че е на (каква) работа: Аз в рая съм, един съм, а те извън рая, по двама.
към беседата >>
Извън Бога нищо не съществува.
И ние сме в света на ангелите. Писанието казва: Движим се и живеем в Бога. Ние Го търсим някъде, искаме един Господ извън Него, извън Бога искаме да излезем. Извън Бога нищо не съществува. В Бога всичко съществува.
Извън Бога нищо не съществува.
Ние представяме щастието на живота като убеждават младата мома, казват: Този момък не го обичам. Казват ѝ, като се ожените вие ще се обикнете. Аз да подпиша с двете ръце. Че като се оженят двамата няма да се обикнат. Сега ѝ е неприятен, че като се ожени, ще ѝ стане враг.
към беседата >>
Той не я искаше.
Ще кажете: Майка ѝ. Майка ѝ, като се ожени, кой ѝ говореше? Баба ѝ. Ами най-първо кой ѝ говореше? На Адама, кой му проговори да поиска Ева.
Той не я искаше.
Господ искаше да го направи учен човек, да добие живота извън света, изведе го из райската граница, че прекара всичките животни и му каза, ако живееш добре, всичките животни ще ги дам на твое разположение. И Адам имената им даде, кръсти ги. Той вижда, че във външния свят не са сами, по две ходят. Казва си, че е на (каква) работа: Аз в рая съм, един съм, а те извън рая, по двама.
към беседата >>
Ние представяме щастието на живота като убеждават младата мома, казват: Този момък не го обичам.
Писанието казва: Движим се и живеем в Бога. Ние Го търсим някъде, искаме един Господ извън Него, извън Бога искаме да излезем. Извън Бога нищо не съществува. В Бога всичко съществува. Извън Бога нищо не съществува.
Ние представяме щастието на живота като убеждават младата мома, казват: Този момък не го обичам.
Казват ѝ, като се ожените вие ще се обикнете. Аз да подпиша с двете ръце. Че като се оженят двамата няма да се обикнат. Сега ѝ е неприятен, че като се ожени, ще ѝ стане враг. Търпи го, казва: Че тогава каква е идеята?
към беседата >>
Господ искаше да го направи учен човек, да добие живота извън света, изведе го из райската граница, че прекара всичките животни и му каза, ако живееш добре, всичките животни ще ги дам на твое разположение.
Майка ѝ, като се ожени, кой ѝ говореше? Баба ѝ. Ами най-първо кой ѝ говореше? На Адама, кой му проговори да поиска Ева. Той не я искаше.
Господ искаше да го направи учен човек, да добие живота извън света, изведе го из райската граница, че прекара всичките животни и му каза, ако живееш добре, всичките животни ще ги дам на твое разположение.
И Адам имената им даде, кръсти ги. Той вижда, че във външния свят не са сами, по две ходят. Казва си, че е на (каква) работа: Аз в рая съм, един съм, а те извън рая, по двама.
към беседата >>
Казват ѝ, като се ожените вие ще се обикнете.
Ние Го търсим някъде, искаме един Господ извън Него, извън Бога искаме да излезем. Извън Бога нищо не съществува. В Бога всичко съществува. Извън Бога нищо не съществува. Ние представяме щастието на живота като убеждават младата мома, казват: Този момък не го обичам.
Казват ѝ, като се ожените вие ще се обикнете.
Аз да подпиша с двете ръце. Че като се оженят двамата няма да се обикнат. Сега ѝ е неприятен, че като се ожени, ще ѝ стане враг. Търпи го, казва: Че тогава каква е идеята? Свободен ли е?
към беседата >>
И Адам имената им даде, кръсти ги.
Баба ѝ. Ами най-първо кой ѝ говореше? На Адама, кой му проговори да поиска Ева. Той не я искаше. Господ искаше да го направи учен човек, да добие живота извън света, изведе го из райската граница, че прекара всичките животни и му каза, ако живееш добре, всичките животни ще ги дам на твое разположение.
И Адам имената им даде, кръсти ги.
Той вижда, че във външния свят не са сами, по две ходят. Казва си, че е на (каква) работа: Аз в рая съм, един съм, а те извън рая, по двама.
към беседата >>
Аз да подпиша с двете ръце.
Извън Бога нищо не съществува. В Бога всичко съществува. Извън Бога нищо не съществува. Ние представяме щастието на живота като убеждават младата мома, казват: Този момък не го обичам. Казват ѝ, като се ожените вие ще се обикнете.
Аз да подпиша с двете ръце.
Че като се оженят двамата няма да се обикнат. Сега ѝ е неприятен, че като се ожени, ще ѝ стане враг. Търпи го, казва: Че тогава каква е идеята? Свободен ли е? Качи се една въшка на главата и чопли.
към беседата >>
Той вижда, че във външния свят не са сами, по две ходят.
Ами най-първо кой ѝ говореше? На Адама, кой му проговори да поиска Ева. Той не я искаше. Господ искаше да го направи учен човек, да добие живота извън света, изведе го из райската граница, че прекара всичките животни и му каза, ако живееш добре, всичките животни ще ги дам на твое разположение. И Адам имената им даде, кръсти ги.
Той вижда, че във външния свят не са сами, по две ходят.
Казва си, че е на (каква) работа: Аз в рая съм, един съм, а те извън рая, по двама.
към беседата >>
Че като се оженят двамата няма да се обикнат.
В Бога всичко съществува. Извън Бога нищо не съществува. Ние представяме щастието на живота като убеждават младата мома, казват: Този момък не го обичам. Казват ѝ, като се ожените вие ще се обикнете. Аз да подпиша с двете ръце.
Че като се оженят двамата няма да се обикнат.
Сега ѝ е неприятен, че като се ожени, ще ѝ стане враг. Търпи го, казва: Че тогава каква е идеята? Свободен ли е? Качи се една въшка на главата и чопли. Според Христовото учение: Не противи се злому, не я бутай.
към беседата >>
Казва си, че е на (каква) работа: Аз в рая съм, един съм, а те извън рая, по двама.
На Адама, кой му проговори да поиска Ева. Той не я искаше. Господ искаше да го направи учен човек, да добие живота извън света, изведе го из райската граница, че прекара всичките животни и му каза, ако живееш добре, всичките животни ще ги дам на твое разположение. И Адам имената им даде, кръсти ги. Той вижда, че във външния свят не са сами, по две ходят.
Казва си, че е на (каква) работа: Аз в рая съм, един съм, а те извън рая, по двама.
към беседата >>
Сега ѝ е неприятен, че като се ожени, ще ѝ стане враг.
Извън Бога нищо не съществува. Ние представяме щастието на живота като убеждават младата мома, казват: Този момък не го обичам. Казват ѝ, като се ожените вие ще се обикнете. Аз да подпиша с двете ръце. Че като се оженят двамата няма да се обикнат.
Сега ѝ е неприятен, че като се ожени, ще ѝ стане враг.
Търпи го, казва: Че тогава каква е идеята? Свободен ли е? Качи се една въшка на главата и чопли. Според Христовото учение: Не противи се злому, не я бутай. На една философска глава се е качила, нека чопли.
към беседата >>
Като дойде в рая, остана идеята за двама.
Като дойде в рая, остана идеята за двама.
Кръсти ги, но се зароди идеята на животните, че и той трябва да бъде двама. Сега като говоря по този начин, ще кажете какъв глупав човек е бил Адам. Че хубаво сега държавата ви дава по 300 грама хляб. Защо ви е 600 грама? Като дойде хлябът заповядайте му, кажете: Аз ти заповядвам да станеш 600 грама.
към беседата >>
Търпи го, казва: Че тогава каква е идеята?
Ние представяме щастието на живота като убеждават младата мома, казват: Този момък не го обичам. Казват ѝ, като се ожените вие ще се обикнете. Аз да подпиша с двете ръце. Че като се оженят двамата няма да се обикнат. Сега ѝ е неприятен, че като се ожени, ще ѝ стане враг.
Търпи го, казва: Че тогава каква е идеята?
Свободен ли е? Качи се една въшка на главата и чопли. Според Христовото учение: Не противи се злому, не я бутай. На една философска глава се е качила, нека чопли. Господ казва, че трябва да не се противим на злото, да не я бутаме тази кокона.
към беседата >>
Кръсти ги, но се зароди идеята на животните, че и той трябва да бъде двама.
Като дойде в рая, остана идеята за двама.
Кръсти ги, но се зароди идеята на животните, че и той трябва да бъде двама.
Сега като говоря по този начин, ще кажете какъв глупав човек е бил Адам. Че хубаво сега държавата ви дава по 300 грама хляб. Защо ви е 600 грама? Като дойде хлябът заповядайте му, кажете: Аз ти заповядвам да станеш 600 грама. Той ще стане и ще набъбне.
към беседата >>
Свободен ли е?
Казват ѝ, като се ожените вие ще се обикнете. Аз да подпиша с двете ръце. Че като се оженят двамата няма да се обикнат. Сега ѝ е неприятен, че като се ожени, ще ѝ стане враг. Търпи го, казва: Че тогава каква е идеята?
Свободен ли е?
Качи се една въшка на главата и чопли. Според Христовото учение: Не противи се злому, не я бутай. На една философска глава се е качила, нека чопли. Господ казва, че трябва да не се противим на злото, да не я бутаме тази кокона. Според Божия Закон да си стои в главата.
към беседата >>
Сега като говоря по този начин, ще кажете какъв глупав човек е бил Адам.
Като дойде в рая, остана идеята за двама. Кръсти ги, но се зароди идеята на животните, че и той трябва да бъде двама.
Сега като говоря по този начин, ще кажете какъв глупав човек е бил Адам.
Че хубаво сега държавата ви дава по 300 грама хляб. Защо ви е 600 грама? Като дойде хлябът заповядайте му, кажете: Аз ти заповядвам да станеш 600 грама. Той ще стане и ще набъбне. Искате ли да ви докажа.
към беседата >>
Качи се една въшка на главата и чопли.
Аз да подпиша с двете ръце. Че като се оженят двамата няма да се обикнат. Сега ѝ е неприятен, че като се ожени, ще ѝ стане враг. Търпи го, казва: Че тогава каква е идеята? Свободен ли е?
Качи се една въшка на главата и чопли.
Според Христовото учение: Не противи се злому, не я бутай. На една философска глава се е качила, нека чопли. Господ казва, че трябва да не се противим на злото, да не я бутаме тази кокона. Според Божия Закон да си стои в главата. Не е християнско туй учение.
към беседата >>
Че хубаво сега държавата ви дава по 300 грама хляб.
Като дойде в рая, остана идеята за двама. Кръсти ги, но се зароди идеята на животните, че и той трябва да бъде двама. Сега като говоря по този начин, ще кажете какъв глупав човек е бил Адам.
Че хубаво сега държавата ви дава по 300 грама хляб.
Защо ви е 600 грама? Като дойде хлябът заповядайте му, кажете: Аз ти заповядвам да станеш 600 грама. Той ще стане и ще набъбне. Искате ли да ви докажа. Като сееш малкото житено зърно, един малък плод, погледнеш голям става.
към беседата >>
Според Христовото учение: Не противи се злому, не я бутай.
Че като се оженят двамата няма да се обикнат. Сега ѝ е неприятен, че като се ожени, ще ѝ стане враг. Търпи го, казва: Че тогава каква е идеята? Свободен ли е? Качи се една въшка на главата и чопли.
Според Христовото учение: Не противи се злому, не я бутай.
На една философска глава се е качила, нека чопли. Господ казва, че трябва да не се противим на злото, да не я бутаме тази кокона. Според Божия Закон да си стои в главата. Не е християнско туй учение. Въшките нямат право да живеят в човешките глави.
към беседата >>
Защо ви е 600 грама?
Като дойде в рая, остана идеята за двама. Кръсти ги, но се зароди идеята на животните, че и той трябва да бъде двама. Сега като говоря по този начин, ще кажете какъв глупав човек е бил Адам. Че хубаво сега държавата ви дава по 300 грама хляб.
Защо ви е 600 грама?
Като дойде хлябът заповядайте му, кажете: Аз ти заповядвам да станеш 600 грама. Той ще стане и ще набъбне. Искате ли да ви докажа. Като сееш малкото житено зърно, един малък плод, погледнеш голям става. Ако малкото може да се увеличи, защо хлябът да не може да стане голям.
към беседата >>
На една философска глава се е качила, нека чопли.
Сега ѝ е неприятен, че като се ожени, ще ѝ стане враг. Търпи го, казва: Че тогава каква е идеята? Свободен ли е? Качи се една въшка на главата и чопли. Според Христовото учение: Не противи се злому, не я бутай.
На една философска глава се е качила, нека чопли.
Господ казва, че трябва да не се противим на злото, да не я бутаме тази кокона. Според Божия Закон да си стои в главата. Не е християнско туй учение. Въшките нямат право да живеят в човешките глави. На главата по някой път може да дойдат.
към беседата >>
Като дойде хлябът заповядайте му, кажете: Аз ти заповядвам да станеш 600 грама.
Като дойде в рая, остана идеята за двама. Кръсти ги, но се зароди идеята на животните, че и той трябва да бъде двама. Сега като говоря по този начин, ще кажете какъв глупав човек е бил Адам. Че хубаво сега държавата ви дава по 300 грама хляб. Защо ви е 600 грама?
Като дойде хлябът заповядайте му, кажете: Аз ти заповядвам да станеш 600 грама.
Той ще стане и ще набъбне. Искате ли да ви докажа. Като сееш малкото житено зърно, един малък плод, погледнеш голям става. Ако малкото може да се увеличи, защо хлябът да не може да стане голям. Ще стане.
към беседата >>
Господ казва, че трябва да не се противим на злото, да не я бутаме тази кокона.
Търпи го, казва: Че тогава каква е идеята? Свободен ли е? Качи се една въшка на главата и чопли. Според Христовото учение: Не противи се злому, не я бутай. На една философска глава се е качила, нека чопли.
Господ казва, че трябва да не се противим на злото, да не я бутаме тази кокона.
Според Божия Закон да си стои в главата. Не е християнско туй учение. Въшките нямат право да живеят в човешките глави. На главата по някой път може да дойдат. Сега аз засягам един въпрос, по който всички можем да бъдем свободни.
към беседата >>
Той ще стане и ще набъбне.
Кръсти ги, но се зароди идеята на животните, че и той трябва да бъде двама. Сега като говоря по този начин, ще кажете какъв глупав човек е бил Адам. Че хубаво сега държавата ви дава по 300 грама хляб. Защо ви е 600 грама? Като дойде хлябът заповядайте му, кажете: Аз ти заповядвам да станеш 600 грама.
Той ще стане и ще набъбне.
Искате ли да ви докажа. Като сееш малкото житено зърно, един малък плод, погледнеш голям става. Ако малкото може да се увеличи, защо хлябът да не може да стане голям. Ще стане. Дадат масло 10 грама.
към беседата >>
Според Божия Закон да си стои в главата.
Свободен ли е? Качи се една въшка на главата и чопли. Според Христовото учение: Не противи се злому, не я бутай. На една философска глава се е качила, нека чопли. Господ казва, че трябва да не се противим на злото, да не я бутаме тази кокона.
Според Божия Закон да си стои в главата.
Не е християнско туй учение. Въшките нямат право да живеят в човешките глави. На главата по някой път може да дойдат. Сега аз засягам един въпрос, по който всички можем да бъдем свободни. Свободата е достояние на Божествения свят.
към беседата >>
Искате ли да ви докажа.
Сега като говоря по този начин, ще кажете какъв глупав човек е бил Адам. Че хубаво сега държавата ви дава по 300 грама хляб. Защо ви е 600 грама? Като дойде хлябът заповядайте му, кажете: Аз ти заповядвам да станеш 600 грама. Той ще стане и ще набъбне.
Искате ли да ви докажа.
Като сееш малкото житено зърно, един малък плод, погледнеш голям става. Ако малкото може да се увеличи, защо хлябът да не може да стане голям. Ще стане. Дадат масло 10 грама. Кажи, заповядвам ти 100 грама да стане, и ще стане.
към беседата >>
Не е християнско туй учение.
Качи се една въшка на главата и чопли. Според Христовото учение: Не противи се злому, не я бутай. На една философска глава се е качила, нека чопли. Господ казва, че трябва да не се противим на злото, да не я бутаме тази кокона. Според Божия Закон да си стои в главата.
Не е християнско туй учение.
Въшките нямат право да живеят в човешките глави. На главата по някой път може да дойдат. Сега аз засягам един въпрос, по който всички можем да бъдем свободни. Свободата е достояние на Божествения свят. Свободата е право на всяко живо същество.
към беседата >>
Като сееш малкото житено зърно, един малък плод, погледнеш голям става.
Че хубаво сега държавата ви дава по 300 грама хляб. Защо ви е 600 грама? Като дойде хлябът заповядайте му, кажете: Аз ти заповядвам да станеш 600 грама. Той ще стане и ще набъбне. Искате ли да ви докажа.
Като сееш малкото житено зърно, един малък плод, погледнеш голям става.
Ако малкото може да се увеличи, защо хлябът да не може да стане голям. Ще стане. Дадат масло 10 грама. Кажи, заповядвам ти 100 грама да стане, и ще стане. Захарта дойде и на нея ще заповядаш.
към беседата >>
Въшките нямат право да живеят в човешките глави.
Според Христовото учение: Не противи се злому, не я бутай. На една философска глава се е качила, нека чопли. Господ казва, че трябва да не се противим на злото, да не я бутаме тази кокона. Според Божия Закон да си стои в главата. Не е християнско туй учение.
Въшките нямат право да живеят в човешките глави.
На главата по някой път може да дойдат. Сега аз засягам един въпрос, по който всички можем да бъдем свободни. Свободата е достояние на Божествения свят. Свободата е право на всяко живо същество. И от най-малките до най-големите, имат еднакво право да бъдат свободни.
към беседата >>
Ако малкото може да се увеличи, защо хлябът да не може да стане голям.
Защо ви е 600 грама? Като дойде хлябът заповядайте му, кажете: Аз ти заповядвам да станеш 600 грама. Той ще стане и ще набъбне. Искате ли да ви докажа. Като сееш малкото житено зърно, един малък плод, погледнеш голям става.
Ако малкото може да се увеличи, защо хлябът да не може да стане голям.
Ще стане. Дадат масло 10 грама. Кажи, заповядвам ти 100 грама да стане, и ще стане. Захарта дойде и на нея ще заповядаш. Имаш 100 грама, 1 кило искам, кажи.
към беседата >>
На главата по някой път може да дойдат.
На една философска глава се е качила, нека чопли. Господ казва, че трябва да не се противим на злото, да не я бутаме тази кокона. Според Божия Закон да си стои в главата. Не е християнско туй учение. Въшките нямат право да живеят в човешките глави.
На главата по някой път може да дойдат.
Сега аз засягам един въпрос, по който всички можем да бъдем свободни. Свободата е достояние на Божествения свят. Свободата е право на всяко живо същество. И от най-малките до най-големите, имат еднакво право да бъдат свободни. Значи да проявят живота, който Бог им е дал.
към беседата >>
Ще стане.
Като дойде хлябът заповядайте му, кажете: Аз ти заповядвам да станеш 600 грама. Той ще стане и ще набъбне. Искате ли да ви докажа. Като сееш малкото житено зърно, един малък плод, погледнеш голям става. Ако малкото може да се увеличи, защо хлябът да не може да стане голям.
Ще стане.
Дадат масло 10 грама. Кажи, заповядвам ти 100 грама да стане, и ще стане. Захарта дойде и на нея ще заповядаш. Имаш 100 грама, 1 кило искам, кажи. Сега тъй като ви говоря ви допада.
към беседата >>
Сега аз засягам един въпрос, по който всички можем да бъдем свободни.
Господ казва, че трябва да не се противим на злото, да не я бутаме тази кокона. Според Божия Закон да си стои в главата. Не е християнско туй учение. Въшките нямат право да живеят в човешките глави. На главата по някой път може да дойдат.
Сега аз засягам един въпрос, по който всички можем да бъдем свободни.
Свободата е достояние на Божествения свят. Свободата е право на всяко живо същество. И от най-малките до най-големите, имат еднакво право да бъдат свободни. Значи да проявят живота, който Бог им е дал. Ако вие бихте ме попитали защо светът е такъв, ще ви кажа, всички тия животни, които се проявяват, такива каквито не са, те не са свободни.
към беседата >>
Дадат масло 10 грама.
Той ще стане и ще набъбне. Искате ли да ви докажа. Като сееш малкото житено зърно, един малък плод, погледнеш голям става. Ако малкото може да се увеличи, защо хлябът да не може да стане голям. Ще стане.
Дадат масло 10 грама.
Кажи, заповядвам ти 100 грама да стане, и ще стане. Захарта дойде и на нея ще заповядаш. Имаш 100 грама, 1 кило искам, кажи. Сега тъй като ви говоря ви допада. Всичко туй може да стане, ако имаме онази безкористна любов, онова безкористно знание и оная безкористна свобода.
към беседата >>
Свободата е достояние на Божествения свят.
Според Божия Закон да си стои в главата. Не е християнско туй учение. Въшките нямат право да живеят в човешките глави. На главата по някой път може да дойдат. Сега аз засягам един въпрос, по който всички можем да бъдем свободни.
Свободата е достояние на Божествения свят.
Свободата е право на всяко живо същество. И от най-малките до най-големите, имат еднакво право да бъдат свободни. Значи да проявят живота, който Бог им е дал. Ако вие бихте ме попитали защо светът е такъв, ще ви кажа, всички тия животни, които се проявяват, такива каквито не са, те не са свободни. Те живеят по своему, те не живеят както Бог е определил.
към беседата >>
Кажи, заповядвам ти 100 грама да стане, и ще стане.
Искате ли да ви докажа. Като сееш малкото житено зърно, един малък плод, погледнеш голям става. Ако малкото може да се увеличи, защо хлябът да не може да стане голям. Ще стане. Дадат масло 10 грама.
Кажи, заповядвам ти 100 грама да стане, и ще стане.
Захарта дойде и на нея ще заповядаш. Имаш 100 грама, 1 кило искам, кажи. Сега тъй като ви говоря ви допада. Всичко туй може да стане, ако имаме онази безкористна любов, онова безкористно знание и оная безкористна свобода. Ако обичахме Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила.
към беседата >>
Свободата е право на всяко живо същество.
Не е християнско туй учение. Въшките нямат право да живеят в човешките глави. На главата по някой път може да дойдат. Сега аз засягам един въпрос, по който всички можем да бъдем свободни. Свободата е достояние на Божествения свят.
Свободата е право на всяко живо същество.
И от най-малките до най-големите, имат еднакво право да бъдат свободни. Значи да проявят живота, който Бог им е дал. Ако вие бихте ме попитали защо светът е такъв, ще ви кажа, всички тия животни, които се проявяват, такива каквито не са, те не са свободни. Те живеят по своему, те не живеят както Бог е определил. Каквото и да мислим по някой път, даже туй, което ние мислим за живота, на Господа на ум не му е идвало.
към беседата >>
Захарта дойде и на нея ще заповядаш.
Като сееш малкото житено зърно, един малък плод, погледнеш голям става. Ако малкото може да се увеличи, защо хлябът да не може да стане голям. Ще стане. Дадат масло 10 грама. Кажи, заповядвам ти 100 грама да стане, и ще стане.
Захарта дойде и на нея ще заповядаш.
Имаш 100 грама, 1 кило искам, кажи. Сега тъй като ви говоря ви допада. Всичко туй може да стане, ако имаме онази безкористна любов, онова безкористно знание и оная безкористна свобода. Ако обичахме Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила. Всичко туй щеше да бъде.
към беседата >>
И от най-малките до най-големите, имат еднакво право да бъдат свободни.
Въшките нямат право да живеят в човешките глави. На главата по някой път може да дойдат. Сега аз засягам един въпрос, по който всички можем да бъдем свободни. Свободата е достояние на Божествения свят. Свободата е право на всяко живо същество.
И от най-малките до най-големите, имат еднакво право да бъдат свободни.
Значи да проявят живота, който Бог им е дал. Ако вие бихте ме попитали защо светът е такъв, ще ви кажа, всички тия животни, които се проявяват, такива каквито не са, те не са свободни. Те живеят по своему, те не живеят както Бог е определил. Каквото и да мислим по някой път, даже туй, което ние мислим за живота, на Господа на ум не му е идвало. Ти искаш да станеш богат, за да те уважават хората.
към беседата >>
Имаш 100 грама, 1 кило искам, кажи.
Ако малкото може да се увеличи, защо хлябът да не може да стане голям. Ще стане. Дадат масло 10 грама. Кажи, заповядвам ти 100 грама да стане, и ще стане. Захарта дойде и на нея ще заповядаш.
Имаш 100 грама, 1 кило искам, кажи.
Сега тъй като ви говоря ви допада. Всичко туй може да стане, ако имаме онази безкористна любов, онова безкористно знание и оная безкористна свобода. Ако обичахме Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила. Всичко туй щеше да бъде. Писанието казва, че Господ казва.
към беседата >>
Значи да проявят живота, който Бог им е дал.
На главата по някой път може да дойдат. Сега аз засягам един въпрос, по който всички можем да бъдем свободни. Свободата е достояние на Божествения свят. Свободата е право на всяко живо същество. И от най-малките до най-големите, имат еднакво право да бъдат свободни.
Значи да проявят живота, който Бог им е дал.
Ако вие бихте ме попитали защо светът е такъв, ще ви кажа, всички тия животни, които се проявяват, такива каквито не са, те не са свободни. Те живеят по своему, те не живеят както Бог е определил. Каквото и да мислим по някой път, даже туй, което ние мислим за живота, на Господа на ум не му е идвало. Ти искаш да станеш богат, за да те уважават хората. Ти искаш да станеш учен човек, за да те уважават хората.
към беседата >>
Сега тъй като ви говоря ви допада.
Ще стане. Дадат масло 10 грама. Кажи, заповядвам ти 100 грама да стане, и ще стане. Захарта дойде и на нея ще заповядаш. Имаш 100 грама, 1 кило искам, кажи.
Сега тъй като ви говоря ви допада.
Всичко туй може да стане, ако имаме онази безкористна любов, онова безкористно знание и оная безкористна свобода. Ако обичахме Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила. Всичко туй щеше да бъде. Писанието казва, че Господ казва. Ако онези, които така ме обичат, преди още да са попросили ще им дам всичко и туй ще бъде на ваше разположение.
към беседата >>
Ако вие бихте ме попитали защо светът е такъв, ще ви кажа, всички тия животни, които се проявяват, такива каквито не са, те не са свободни.
Сега аз засягам един въпрос, по който всички можем да бъдем свободни. Свободата е достояние на Божествения свят. Свободата е право на всяко живо същество. И от най-малките до най-големите, имат еднакво право да бъдат свободни. Значи да проявят живота, който Бог им е дал.
Ако вие бихте ме попитали защо светът е такъв, ще ви кажа, всички тия животни, които се проявяват, такива каквито не са, те не са свободни.
Те живеят по своему, те не живеят както Бог е определил. Каквото и да мислим по някой път, даже туй, което ние мислим за живота, на Господа на ум не му е идвало. Ти искаш да станеш богат, за да те уважават хората. Ти искаш да станеш учен човек, за да те уважават хората. За три неща може да се уважава човек: Уважава се човек, който носи Любовта, уважава се човек, който носи Мъдростта.
към беседата >>
Всичко туй може да стане, ако имаме онази безкористна любов, онова безкористно знание и оная безкористна свобода.
Дадат масло 10 грама. Кажи, заповядвам ти 100 грама да стане, и ще стане. Захарта дойде и на нея ще заповядаш. Имаш 100 грама, 1 кило искам, кажи. Сега тъй като ви говоря ви допада.
Всичко туй може да стане, ако имаме онази безкористна любов, онова безкористно знание и оная безкористна свобода.
Ако обичахме Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила. Всичко туй щеше да бъде. Писанието казва, че Господ казва. Ако онези, които така ме обичат, преди още да са попросили ще им дам всичко и туй ще бъде на ваше разположение. Бог много хубави работи направил и понеже, вижда, че ние не сме готови за благата, затова той ги отлага.
към беседата >>
Те живеят по своему, те не живеят както Бог е определил.
Свободата е достояние на Божествения свят. Свободата е право на всяко живо същество. И от най-малките до най-големите, имат еднакво право да бъдат свободни. Значи да проявят живота, който Бог им е дал. Ако вие бихте ме попитали защо светът е такъв, ще ви кажа, всички тия животни, които се проявяват, такива каквито не са, те не са свободни.
Те живеят по своему, те не живеят както Бог е определил.
Каквото и да мислим по някой път, даже туй, което ние мислим за живота, на Господа на ум не му е идвало. Ти искаш да станеш богат, за да те уважават хората. Ти искаш да станеш учен човек, за да те уважават хората. За три неща може да се уважава човек: Уважава се човек, който носи Любовта, уважава се човек, който носи Мъдростта. Уважава се човек, който носи Истината.
към беседата >>
Ако обичахме Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила.
Кажи, заповядвам ти 100 грама да стане, и ще стане. Захарта дойде и на нея ще заповядаш. Имаш 100 грама, 1 кило искам, кажи. Сега тъй като ви говоря ви допада. Всичко туй може да стане, ако имаме онази безкористна любов, онова безкористно знание и оная безкористна свобода.
Ако обичахме Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила.
Всичко туй щеше да бъде. Писанието казва, че Господ казва. Ако онези, които така ме обичат, преди още да са попросили ще им дам всичко и туй ще бъде на ваше разположение. Бог много хубави работи направил и понеже, вижда, че ние не сме готови за благата, затова той ги отлага. Ние не знаем какво ще направим сега.
към беседата >>
Каквото и да мислим по някой път, даже туй, което ние мислим за живота, на Господа на ум не му е идвало.
Свободата е право на всяко живо същество. И от най-малките до най-големите, имат еднакво право да бъдат свободни. Значи да проявят живота, който Бог им е дал. Ако вие бихте ме попитали защо светът е такъв, ще ви кажа, всички тия животни, които се проявяват, такива каквито не са, те не са свободни. Те живеят по своему, те не живеят както Бог е определил.
Каквото и да мислим по някой път, даже туй, което ние мислим за живота, на Господа на ум не му е идвало.
Ти искаш да станеш богат, за да те уважават хората. Ти искаш да станеш учен човек, за да те уважават хората. За три неща може да се уважава човек: Уважава се човек, който носи Любовта, уважава се човек, който носи Мъдростта. Уважава се човек, който носи Истината. Вън от тия неща, човек не съществува.
към беседата >>
Всичко туй щеше да бъде.
Захарта дойде и на нея ще заповядаш. Имаш 100 грама, 1 кило искам, кажи. Сега тъй като ви говоря ви допада. Всичко туй може да стане, ако имаме онази безкористна любов, онова безкористно знание и оная безкористна свобода. Ако обичахме Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила.
Всичко туй щеше да бъде.
Писанието казва, че Господ казва. Ако онези, които така ме обичат, преди още да са попросили ще им дам всичко и туй ще бъде на ваше разположение. Бог много хубави работи направил и понеже, вижда, че ние не сме готови за благата, затова той ги отлага. Ние не знаем какво ще направим сега. Да кажем, ако вие сте богат, имате цял хамбар с жито, какво ще го направите?
към беседата >>
Ти искаш да станеш богат, за да те уважават хората.
И от най-малките до най-големите, имат еднакво право да бъдат свободни. Значи да проявят живота, който Бог им е дал. Ако вие бихте ме попитали защо светът е такъв, ще ви кажа, всички тия животни, които се проявяват, такива каквито не са, те не са свободни. Те живеят по своему, те не живеят както Бог е определил. Каквото и да мислим по някой път, даже туй, което ние мислим за живота, на Господа на ум не му е идвало.
Ти искаш да станеш богат, за да те уважават хората.
Ти искаш да станеш учен човек, за да те уважават хората. За три неща може да се уважава човек: Уважава се човек, който носи Любовта, уважава се човек, който носи Мъдростта. Уважава се човек, който носи Истината. Вън от тия неща, човек не съществува. Няма никаква свобода, той е роб на условията.
към беседата >>
Писанието казва, че Господ казва.
Имаш 100 грама, 1 кило искам, кажи. Сега тъй като ви говоря ви допада. Всичко туй може да стане, ако имаме онази безкористна любов, онова безкористно знание и оная безкористна свобода. Ако обичахме Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила. Всичко туй щеше да бъде.
Писанието казва, че Господ казва.
Ако онези, които така ме обичат, преди още да са попросили ще им дам всичко и туй ще бъде на ваше разположение. Бог много хубави работи направил и понеже, вижда, че ние не сме готови за благата, затова той ги отлага. Ние не знаем какво ще направим сега. Да кажем, ако вие сте богат, имате цял хамбар с жито, какво ще го направите? Ще кажете, осигурен съм.
към беседата >>
Ти искаш да станеш учен човек, за да те уважават хората.
Значи да проявят живота, който Бог им е дал. Ако вие бихте ме попитали защо светът е такъв, ще ви кажа, всички тия животни, които се проявяват, такива каквито не са, те не са свободни. Те живеят по своему, те не живеят както Бог е определил. Каквото и да мислим по някой път, даже туй, което ние мислим за живота, на Господа на ум не му е идвало. Ти искаш да станеш богат, за да те уважават хората.
Ти искаш да станеш учен човек, за да те уважават хората.
За три неща може да се уважава човек: Уважава се човек, който носи Любовта, уважава се човек, който носи Мъдростта. Уважава се човек, който носи Истината. Вън от тия неща, човек не съществува. Няма никаква свобода, той е роб на условията.
към беседата >>
Ако онези, които така ме обичат, преди още да са попросили ще им дам всичко и туй ще бъде на ваше разположение.
Сега тъй като ви говоря ви допада. Всичко туй може да стане, ако имаме онази безкористна любов, онова безкористно знание и оная безкористна свобода. Ако обичахме Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила. Всичко туй щеше да бъде. Писанието казва, че Господ казва.
Ако онези, които така ме обичат, преди още да са попросили ще им дам всичко и туй ще бъде на ваше разположение.
Бог много хубави работи направил и понеже, вижда, че ние не сме готови за благата, затова той ги отлага. Ние не знаем какво ще направим сега. Да кажем, ако вие сте богат, имате цял хамбар с жито, какво ще го направите? Ще кажете, осигурен съм. Ще замязате на онази притча, дето казва богатият напълнил хамбара и си казва: Има душо, за много години да ядеш и да пиеш.
към беседата >>
За три неща може да се уважава човек: Уважава се човек, който носи Любовта, уважава се човек, който носи Мъдростта.
Ако вие бихте ме попитали защо светът е такъв, ще ви кажа, всички тия животни, които се проявяват, такива каквито не са, те не са свободни. Те живеят по своему, те не живеят както Бог е определил. Каквото и да мислим по някой път, даже туй, което ние мислим за живота, на Господа на ум не му е идвало. Ти искаш да станеш богат, за да те уважават хората. Ти искаш да станеш учен човек, за да те уважават хората.
За три неща може да се уважава човек: Уважава се човек, който носи Любовта, уважава се човек, който носи Мъдростта.
Уважава се човек, който носи Истината. Вън от тия неща, човек не съществува. Няма никаква свобода, той е роб на условията.
към беседата >>
Бог много хубави работи направил и понеже, вижда, че ние не сме готови за благата, затова той ги отлага.
Всичко туй може да стане, ако имаме онази безкористна любов, онова безкористно знание и оная безкористна свобода. Ако обичахме Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила. Всичко туй щеше да бъде. Писанието казва, че Господ казва. Ако онези, които така ме обичат, преди още да са попросили ще им дам всичко и туй ще бъде на ваше разположение.
Бог много хубави работи направил и понеже, вижда, че ние не сме готови за благата, затова той ги отлага.
Ние не знаем какво ще направим сега. Да кажем, ако вие сте богат, имате цял хамбар с жито, какво ще го направите? Ще кажете, осигурен съм. Ще замязате на онази притча, дето казва богатият напълнил хамбара и си казва: Има душо, за много години да ядеш и да пиеш. Но Господ му казва, о безумни, тази вечер ще ти извадя душата и туй, което имаш, на кого ще го оставиш.
към беседата >>
Уважава се човек, който носи Истината.
Те живеят по своему, те не живеят както Бог е определил. Каквото и да мислим по някой път, даже туй, което ние мислим за живота, на Господа на ум не му е идвало. Ти искаш да станеш богат, за да те уважават хората. Ти искаш да станеш учен човек, за да те уважават хората. За три неща може да се уважава човек: Уважава се човек, който носи Любовта, уважава се човек, който носи Мъдростта.
Уважава се човек, който носи Истината.
Вън от тия неща, човек не съществува. Няма никаква свобода, той е роб на условията.
към беседата >>
Ние не знаем какво ще направим сега.
Ако обичахме Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила. Всичко туй щеше да бъде. Писанието казва, че Господ казва. Ако онези, които така ме обичат, преди още да са попросили ще им дам всичко и туй ще бъде на ваше разположение. Бог много хубави работи направил и понеже, вижда, че ние не сме готови за благата, затова той ги отлага.
Ние не знаем какво ще направим сега.
Да кажем, ако вие сте богат, имате цял хамбар с жито, какво ще го направите? Ще кажете, осигурен съм. Ще замязате на онази притча, дето казва богатият напълнил хамбара и си казва: Има душо, за много години да ядеш и да пиеш. Но Господ му казва, о безумни, тази вечер ще ти извадя душата и туй, което имаш, на кого ще го оставиш. Аз, ако бих проповядвал един нов порядък на света, щеше да бъде такъв.
към беседата >>
Вън от тия неща, човек не съществува.
Каквото и да мислим по някой път, даже туй, което ние мислим за живота, на Господа на ум не му е идвало. Ти искаш да станеш богат, за да те уважават хората. Ти искаш да станеш учен човек, за да те уважават хората. За три неща може да се уважава човек: Уважава се човек, който носи Любовта, уважава се човек, който носи Мъдростта. Уважава се човек, който носи Истината.
Вън от тия неща, човек не съществува.
Няма никаква свобода, той е роб на условията.
към беседата >>
Да кажем, ако вие сте богат, имате цял хамбар с жито, какво ще го направите?
Всичко туй щеше да бъде. Писанието казва, че Господ казва. Ако онези, които така ме обичат, преди още да са попросили ще им дам всичко и туй ще бъде на ваше разположение. Бог много хубави работи направил и понеже, вижда, че ние не сме готови за благата, затова той ги отлага. Ние не знаем какво ще направим сега.
Да кажем, ако вие сте богат, имате цял хамбар с жито, какво ще го направите?
Ще кажете, осигурен съм. Ще замязате на онази притча, дето казва богатият напълнил хамбара и си казва: Има душо, за много години да ядеш и да пиеш. Но Господ му казва, о безумни, тази вечер ще ти извадя душата и туй, което имаш, на кого ще го оставиш. Аз, ако бих проповядвал един нов порядък на света, щеше да бъде такъв. Една мома, когато иска да се жени, най-малко трябва 10 години да го наблюдава, вярва ли той в това и каквото казва, прави ли го.
към беседата >>
Няма никаква свобода, той е роб на условията.
Ти искаш да станеш богат, за да те уважават хората. Ти искаш да станеш учен човек, за да те уважават хората. За три неща може да се уважава човек: Уважава се човек, който носи Любовта, уважава се човек, който носи Мъдростта. Уважава се човек, който носи Истината. Вън от тия неща, човек не съществува.
Няма никаква свобода, той е роб на условията.
към беседата >>
Ще кажете, осигурен съм.
Писанието казва, че Господ казва. Ако онези, които така ме обичат, преди още да са попросили ще им дам всичко и туй ще бъде на ваше разположение. Бог много хубави работи направил и понеже, вижда, че ние не сме готови за благата, затова той ги отлага. Ние не знаем какво ще направим сега. Да кажем, ако вие сте богат, имате цял хамбар с жито, какво ще го направите?
Ще кажете, осигурен съм.
Ще замязате на онази притча, дето казва богатият напълнил хамбара и си казва: Има душо, за много години да ядеш и да пиеш. Но Господ му казва, о безумни, тази вечер ще ти извадя душата и туй, което имаш, на кого ще го оставиш. Аз, ако бих проповядвал един нов порядък на света, щеше да бъде такъв. Една мома, когато иска да се жени, най-малко трябва 10 години да го наблюдава, вярва ли той в това и каквото казва, прави ли го. Според мене, ако аз бих бил една млада мома, никога не бих се оженил за един момък, който носи пари в джоба си.
към беседата >>
Следователно, ако ние носим Любовта, ще бъдем безсмъртни.
Следователно, ако ние носим Любовта, ще бъдем безсмъртни.
Щом умираме, значи не сме разбрали закона на Любовта. Какво ще се заблуждаваме. Казва, ожени се за него, че ще го залюбиш. Аз вземам думата: Ожени се, в друг смисъл. Няма да ме разбирате криво.
към беседата >>
Ще замязате на онази притча, дето казва богатият напълнил хамбара и си казва: Има душо, за много години да ядеш и да пиеш.
Ако онези, които така ме обичат, преди още да са попросили ще им дам всичко и туй ще бъде на ваше разположение. Бог много хубави работи направил и понеже, вижда, че ние не сме готови за благата, затова той ги отлага. Ние не знаем какво ще направим сега. Да кажем, ако вие сте богат, имате цял хамбар с жито, какво ще го направите? Ще кажете, осигурен съм.
Ще замязате на онази притча, дето казва богатият напълнил хамбара и си казва: Има душо, за много години да ядеш и да пиеш.
Но Господ му казва, о безумни, тази вечер ще ти извадя душата и туй, което имаш, на кого ще го оставиш. Аз, ако бих проповядвал един нов порядък на света, щеше да бъде такъв. Една мома, когато иска да се жени, най-малко трябва 10 години да го наблюдава, вярва ли той в това и каквото казва, прави ли го. Според мене, ако аз бих бил една млада мома, никога не бих се оженил за един момък, който носи пари в джоба си. Никога не бих се оженил за един момък, който носи пръстен на ръката си.
към беседата >>
Щом умираме, значи не сме разбрали закона на Любовта.
Следователно, ако ние носим Любовта, ще бъдем безсмъртни.
Щом умираме, значи не сме разбрали закона на Любовта.
Какво ще се заблуждаваме. Казва, ожени се за него, че ще го залюбиш. Аз вземам думата: Ожени се, в друг смисъл. Няма да ме разбирате криво. Някой път ме разбирате криво.
към беседата >>
Но Господ му казва, о безумни, тази вечер ще ти извадя душата и туй, което имаш, на кого ще го оставиш.
Бог много хубави работи направил и понеже, вижда, че ние не сме готови за благата, затова той ги отлага. Ние не знаем какво ще направим сега. Да кажем, ако вие сте богат, имате цял хамбар с жито, какво ще го направите? Ще кажете, осигурен съм. Ще замязате на онази притча, дето казва богатият напълнил хамбара и си казва: Има душо, за много години да ядеш и да пиеш.
Но Господ му казва, о безумни, тази вечер ще ти извадя душата и туй, което имаш, на кого ще го оставиш.
Аз, ако бих проповядвал един нов порядък на света, щеше да бъде такъв. Една мома, когато иска да се жени, най-малко трябва 10 години да го наблюдава, вярва ли той в това и каквото казва, прави ли го. Според мене, ако аз бих бил една млада мома, никога не бих се оженил за един момък, който носи пари в джоба си. Никога не бих се оженил за един момък, който носи пръстен на ръката си. Що ми са неговите пари, що ми са неговите пръстени.
към беседата >>
Какво ще се заблуждаваме.
Следователно, ако ние носим Любовта, ще бъдем безсмъртни. Щом умираме, значи не сме разбрали закона на Любовта.
Какво ще се заблуждаваме.
Казва, ожени се за него, че ще го залюбиш. Аз вземам думата: Ожени се, в друг смисъл. Няма да ме разбирате криво. Някой път ме разбирате криво. Аз ни най-малко не разбирам човешкия порядък.
към беседата >>
Аз, ако бих проповядвал един нов порядък на света, щеше да бъде такъв.
Ние не знаем какво ще направим сега. Да кажем, ако вие сте богат, имате цял хамбар с жито, какво ще го направите? Ще кажете, осигурен съм. Ще замязате на онази притча, дето казва богатият напълнил хамбара и си казва: Има душо, за много години да ядеш и да пиеш. Но Господ му казва, о безумни, тази вечер ще ти извадя душата и туй, което имаш, на кого ще го оставиш.
Аз, ако бих проповядвал един нов порядък на света, щеше да бъде такъв.
Една мома, когато иска да се жени, най-малко трябва 10 години да го наблюдава, вярва ли той в това и каквото казва, прави ли го. Според мене, ако аз бих бил една млада мома, никога не бих се оженил за един момък, който носи пари в джоба си. Никога не бих се оженил за един момък, който носи пръстен на ръката си. Що ми са неговите пари, що ми са неговите пръстени. Мене ме интересува неговият ум, който Бог му е дал.
към беседата >>
Казва, ожени се за него, че ще го залюбиш.
Следователно, ако ние носим Любовта, ще бъдем безсмъртни. Щом умираме, значи не сме разбрали закона на Любовта. Какво ще се заблуждаваме.
Казва, ожени се за него, че ще го залюбиш.
Аз вземам думата: Ожени се, в друг смисъл. Няма да ме разбирате криво. Някой път ме разбирате криво. Аз ни най-малко не разбирам човешкия порядък. Когато говоря за изкуство, не разбирам карикатура.
към беседата >>
Една мома, когато иска да се жени, най-малко трябва 10 години да го наблюдава, вярва ли той в това и каквото казва, прави ли го.
Да кажем, ако вие сте богат, имате цял хамбар с жито, какво ще го направите? Ще кажете, осигурен съм. Ще замязате на онази притча, дето казва богатият напълнил хамбара и си казва: Има душо, за много години да ядеш и да пиеш. Но Господ му казва, о безумни, тази вечер ще ти извадя душата и туй, което имаш, на кого ще го оставиш. Аз, ако бих проповядвал един нов порядък на света, щеше да бъде такъв.
Една мома, когато иска да се жени, най-малко трябва 10 години да го наблюдава, вярва ли той в това и каквото казва, прави ли го.
Според мене, ако аз бих бил една млада мома, никога не бих се оженил за един момък, който носи пари в джоба си. Никога не бих се оженил за един момък, който носи пръстен на ръката си. Що ми са неговите пари, що ми са неговите пръстени. Мене ме интересува неговият ум, който Бог му е дал. Умът, който носи светлина в себе си.
към беседата >>
Аз вземам думата: Ожени се, в друг смисъл.
Следователно, ако ние носим Любовта, ще бъдем безсмъртни. Щом умираме, значи не сме разбрали закона на Любовта. Какво ще се заблуждаваме. Казва, ожени се за него, че ще го залюбиш.
Аз вземам думата: Ожени се, в друг смисъл.
Няма да ме разбирате криво. Някой път ме разбирате криво. Аз ни най-малко не разбирам човешкия порядък. Когато говоря за изкуство, не разбирам карикатура. Карикатурата не е художество.
към беседата >>
Според мене, ако аз бих бил една млада мома, никога не бих се оженил за един момък, който носи пари в джоба си.
Ще кажете, осигурен съм. Ще замязате на онази притча, дето казва богатият напълнил хамбара и си казва: Има душо, за много години да ядеш и да пиеш. Но Господ му казва, о безумни, тази вечер ще ти извадя душата и туй, което имаш, на кого ще го оставиш. Аз, ако бих проповядвал един нов порядък на света, щеше да бъде такъв. Една мома, когато иска да се жени, най-малко трябва 10 години да го наблюдава, вярва ли той в това и каквото казва, прави ли го.
Според мене, ако аз бих бил една млада мома, никога не бих се оженил за един момък, който носи пари в джоба си.
Никога не бих се оженил за един момък, който носи пръстен на ръката си. Що ми са неговите пари, що ми са неговите пръстени. Мене ме интересува неговият ум, който Бог му е дал. Умът, който носи светлина в себе си. Мене ме интересува неговото сърце, топлината, която е проводник на живота.
към беседата >>
Няма да ме разбирате криво.
Следователно, ако ние носим Любовта, ще бъдем безсмъртни. Щом умираме, значи не сме разбрали закона на Любовта. Какво ще се заблуждаваме. Казва, ожени се за него, че ще го залюбиш. Аз вземам думата: Ожени се, в друг смисъл.
Няма да ме разбирате криво.
Някой път ме разбирате криво. Аз ни най-малко не разбирам човешкия порядък. Когато говоря за изкуство, не разбирам карикатура. Карикатурата не е художество. Ако намеря някой човек, който изопачава истината, той е карикатурист.
към беседата >>
Никога не бих се оженил за един момък, който носи пръстен на ръката си.
Ще замязате на онази притча, дето казва богатият напълнил хамбара и си казва: Има душо, за много години да ядеш и да пиеш. Но Господ му казва, о безумни, тази вечер ще ти извадя душата и туй, което имаш, на кого ще го оставиш. Аз, ако бих проповядвал един нов порядък на света, щеше да бъде такъв. Една мома, когато иска да се жени, най-малко трябва 10 години да го наблюдава, вярва ли той в това и каквото казва, прави ли го. Според мене, ако аз бих бил една млада мома, никога не бих се оженил за един момък, който носи пари в джоба си.
Никога не бих се оженил за един момък, който носи пръстен на ръката си.
Що ми са неговите пари, що ми са неговите пръстени. Мене ме интересува неговият ум, който Бог му е дал. Умът, който носи светлина в себе си. Мене ме интересува неговото сърце, топлината, която е проводник на живота. Мене ме интересува неговото знание, в което е вложена Божествената сила.
към беседата >>
Някой път ме разбирате криво.
Щом умираме, значи не сме разбрали закона на Любовта. Какво ще се заблуждаваме. Казва, ожени се за него, че ще го залюбиш. Аз вземам думата: Ожени се, в друг смисъл. Няма да ме разбирате криво.
Някой път ме разбирате криво.
Аз ни най-малко не разбирам човешкия порядък. Когато говоря за изкуство, не разбирам карикатура. Карикатурата не е художество. Ако намеря някой човек, който изопачава истината, той е карикатурист. Ще направи човека с дълъг нос, изкривена уста, с изкривени уши, с изкривени очи, туй не е човекът.
към беседата >>
Що ми са неговите пари, що ми са неговите пръстени.
Но Господ му казва, о безумни, тази вечер ще ти извадя душата и туй, което имаш, на кого ще го оставиш. Аз, ако бих проповядвал един нов порядък на света, щеше да бъде такъв. Една мома, когато иска да се жени, най-малко трябва 10 години да го наблюдава, вярва ли той в това и каквото казва, прави ли го. Според мене, ако аз бих бил една млада мома, никога не бих се оженил за един момък, който носи пари в джоба си. Никога не бих се оженил за един момък, който носи пръстен на ръката си.
Що ми са неговите пари, що ми са неговите пръстени.
Мене ме интересува неговият ум, който Бог му е дал. Умът, който носи светлина в себе си. Мене ме интересува неговото сърце, топлината, която е проводник на живота. Мене ме интересува неговото знание, в което е вложена Божествената сила. Пръстените, тия неща са последни работи.
към беседата >>
Аз ни най-малко не разбирам човешкия порядък.
Какво ще се заблуждаваме. Казва, ожени се за него, че ще го залюбиш. Аз вземам думата: Ожени се, в друг смисъл. Няма да ме разбирате криво. Някой път ме разбирате криво.
Аз ни най-малко не разбирам човешкия порядък.
Когато говоря за изкуство, не разбирам карикатура. Карикатурата не е художество. Ако намеря някой човек, който изопачава истината, той е карикатурист. Ще направи човека с дълъг нос, изкривена уста, с изкривени уши, с изкривени очи, туй не е човекът. Човек, ни най-малко не е с дълъг нос.
към беседата >>
Мене ме интересува неговият ум, който Бог му е дал.
Аз, ако бих проповядвал един нов порядък на света, щеше да бъде такъв. Една мома, когато иска да се жени, най-малко трябва 10 години да го наблюдава, вярва ли той в това и каквото казва, прави ли го. Според мене, ако аз бих бил една млада мома, никога не бих се оженил за един момък, който носи пари в джоба си. Никога не бих се оженил за един момък, който носи пръстен на ръката си. Що ми са неговите пари, що ми са неговите пръстени.
Мене ме интересува неговият ум, който Бог му е дал.
Умът, който носи светлина в себе си. Мене ме интересува неговото сърце, топлината, която е проводник на живота. Мене ме интересува неговото знание, в което е вложена Божествената сила. Пръстените, тия неща са последни работи. Пръстенът всеки може да ти го вземе от ръката, парите всеки може да бръкне и да ги извади из джоба.
към беседата >>
Когато говоря за изкуство, не разбирам карикатура.
Казва, ожени се за него, че ще го залюбиш. Аз вземам думата: Ожени се, в друг смисъл. Няма да ме разбирате криво. Някой път ме разбирате криво. Аз ни най-малко не разбирам човешкия порядък.
Когато говоря за изкуство, не разбирам карикатура.
Карикатурата не е художество. Ако намеря някой човек, който изопачава истината, той е карикатурист. Ще направи човека с дълъг нос, изкривена уста, с изкривени уши, с изкривени очи, туй не е човекът. Човек, ни най-малко не е с дълъг нос. Вълнува ви дали тази година ще има плодородие.
към беседата >>
Умът, който носи светлина в себе си.
Една мома, когато иска да се жени, най-малко трябва 10 години да го наблюдава, вярва ли той в това и каквото казва, прави ли го. Според мене, ако аз бих бил една млада мома, никога не бих се оженил за един момък, който носи пари в джоба си. Никога не бих се оженил за един момък, който носи пръстен на ръката си. Що ми са неговите пари, що ми са неговите пръстени. Мене ме интересува неговият ум, който Бог му е дал.
Умът, който носи светлина в себе си.
Мене ме интересува неговото сърце, топлината, която е проводник на живота. Мене ме интересува неговото знание, в което е вложена Божествената сила. Пръстените, тия неща са последни работи. Пръстенът всеки може да ти го вземе от ръката, парите всеки може да бръкне и да ги извади из джоба. Не си господар на парите, не си господар на пръстените си.
към беседата >>
Карикатурата не е художество.
Аз вземам думата: Ожени се, в друг смисъл. Няма да ме разбирате криво. Някой път ме разбирате криво. Аз ни най-малко не разбирам човешкия порядък. Когато говоря за изкуство, не разбирам карикатура.
Карикатурата не е художество.
Ако намеря някой човек, който изопачава истината, той е карикатурист. Ще направи човека с дълъг нос, изкривена уста, с изкривени уши, с изкривени очи, туй не е човекът. Човек, ни най-малко не е с дълъг нос. Вълнува ви дали тази година ще има плодородие. Мене ми е чудно, когато питате, ще има ли плодородие.
към беседата >>
Мене ме интересува неговото сърце, топлината, която е проводник на живота.
Според мене, ако аз бих бил една млада мома, никога не бих се оженил за един момък, който носи пари в джоба си. Никога не бих се оженил за един момък, който носи пръстен на ръката си. Що ми са неговите пари, що ми са неговите пръстени. Мене ме интересува неговият ум, който Бог му е дал. Умът, който носи светлина в себе си.
Мене ме интересува неговото сърце, топлината, която е проводник на живота.
Мене ме интересува неговото знание, в което е вложена Божествената сила. Пръстените, тия неща са последни работи. Пръстенът всеки може да ти го вземе от ръката, парите всеки може да бръкне и да ги извади из джоба. Не си господар на парите, не си господар на пръстените си. Всеки е собственик на своя ум.
към беседата >>
Ако намеря някой човек, който изопачава истината, той е карикатурист.
Няма да ме разбирате криво. Някой път ме разбирате криво. Аз ни най-малко не разбирам човешкия порядък. Когато говоря за изкуство, не разбирам карикатура. Карикатурата не е художество.
Ако намеря някой човек, който изопачава истината, той е карикатурист.
Ще направи човека с дълъг нос, изкривена уста, с изкривени уши, с изкривени очи, туй не е човекът. Човек, ни най-малко не е с дълъг нос. Вълнува ви дали тази година ще има плодородие. Мене ми е чудно, когато питате, ще има ли плодородие. Кога не е имало плодородие.
към беседата >>
Мене ме интересува неговото знание, в което е вложена Божествената сила.
Никога не бих се оженил за един момък, който носи пръстен на ръката си. Що ми са неговите пари, що ми са неговите пръстени. Мене ме интересува неговият ум, който Бог му е дал. Умът, който носи светлина в себе си. Мене ме интересува неговото сърце, топлината, която е проводник на живота.
Мене ме интересува неговото знание, в което е вложена Божествената сила.
Пръстените, тия неща са последни работи. Пръстенът всеки може да ти го вземе от ръката, парите всеки може да бръкне и да ги извади из джоба. Не си господар на парите, не си господар на пръстените си. Всеки е собственик на своя ум. Ако нещо в света има, което трябва да пазим, това е нашият ум, да го не опетним.
към беседата >>
Ще направи човека с дълъг нос, изкривена уста, с изкривени уши, с изкривени очи, туй не е човекът.
Някой път ме разбирате криво. Аз ни най-малко не разбирам човешкия порядък. Когато говоря за изкуство, не разбирам карикатура. Карикатурата не е художество. Ако намеря някой човек, който изопачава истината, той е карикатурист.
Ще направи човека с дълъг нос, изкривена уста, с изкривени уши, с изкривени очи, туй не е човекът.
Човек, ни най-малко не е с дълъг нос. Вълнува ви дали тази година ще има плодородие. Мене ми е чудно, когато питате, ще има ли плодородие. Кога не е имало плодородие. Тази година какво ще бъде лятото?
към беседата >>
Пръстените, тия неща са последни работи.
Що ми са неговите пари, що ми са неговите пръстени. Мене ме интересува неговият ум, който Бог му е дал. Умът, който носи светлина в себе си. Мене ме интересува неговото сърце, топлината, която е проводник на живота. Мене ме интересува неговото знание, в което е вложена Божествената сила.
Пръстените, тия неща са последни работи.
Пръстенът всеки може да ти го вземе от ръката, парите всеки може да бръкне и да ги извади из джоба. Не си господар на парите, не си господар на пръстените си. Всеки е собственик на своя ум. Ако нещо в света има, което трябва да пазим, това е нашият ум, да го не опетним. Ако нещо в света, има, което трябва да пазим то е нашето сърце.
към беседата >>
Човек, ни най-малко не е с дълъг нос.
Аз ни най-малко не разбирам човешкия порядък. Когато говоря за изкуство, не разбирам карикатура. Карикатурата не е художество. Ако намеря някой човек, който изопачава истината, той е карикатурист. Ще направи човека с дълъг нос, изкривена уста, с изкривени уши, с изкривени очи, туй не е човекът.
Човек, ни най-малко не е с дълъг нос.
Вълнува ви дали тази година ще има плодородие. Мене ми е чудно, когато питате, ще има ли плодородие. Кога не е имало плодородие. Тази година какво ще бъде лятото? Че кога не е имало лято?
към беседата >>
Пръстенът всеки може да ти го вземе от ръката, парите всеки може да бръкне и да ги извади из джоба.
Мене ме интересува неговият ум, който Бог му е дал. Умът, който носи светлина в себе си. Мене ме интересува неговото сърце, топлината, която е проводник на живота. Мене ме интересува неговото знание, в което е вложена Божествената сила. Пръстените, тия неща са последни работи.
Пръстенът всеки може да ти го вземе от ръката, парите всеки може да бръкне и да ги извади из джоба.
Не си господар на парите, не си господар на пръстените си. Всеки е собственик на своя ум. Ако нещо в света има, което трябва да пазим, това е нашият ум, да го не опетним. Ако нещо в света, има, което трябва да пазим то е нашето сърце. Докато сърцето ти е чисто, ти си здрав.
към беседата >>
Вълнува ви дали тази година ще има плодородие.
Когато говоря за изкуство, не разбирам карикатура. Карикатурата не е художество. Ако намеря някой човек, който изопачава истината, той е карикатурист. Ще направи човека с дълъг нос, изкривена уста, с изкривени уши, с изкривени очи, туй не е човекът. Човек, ни най-малко не е с дълъг нос.
Вълнува ви дали тази година ще има плодородие.
Мене ми е чудно, когато питате, ще има ли плодородие. Кога не е имало плодородие. Тази година какво ще бъде лятото? Че кога не е имало лято? По някой път, ако има зима, хората правят зима.
към беседата >>
Не си господар на парите, не си господар на пръстените си.
Умът, който носи светлина в себе си. Мене ме интересува неговото сърце, топлината, която е проводник на живота. Мене ме интересува неговото знание, в което е вложена Божествената сила. Пръстените, тия неща са последни работи. Пръстенът всеки може да ти го вземе от ръката, парите всеки може да бръкне и да ги извади из джоба.
Не си господар на парите, не си господар на пръстените си.
Всеки е собственик на своя ум. Ако нещо в света има, което трябва да пазим, това е нашият ум, да го не опетним. Ако нещо в света, има, което трябва да пазим то е нашето сърце. Докато сърцето ти е чисто, ти си здрав. Щом започне да се опетнява сърцето, всички болести идат.
към беседата >>
Мене ми е чудно, когато питате, ще има ли плодородие.
Карикатурата не е художество. Ако намеря някой човек, който изопачава истината, той е карикатурист. Ще направи човека с дълъг нос, изкривена уста, с изкривени уши, с изкривени очи, туй не е човекът. Човек, ни най-малко не е с дълъг нос. Вълнува ви дали тази година ще има плодородие.
Мене ми е чудно, когато питате, ще има ли плодородие.
Кога не е имало плодородие. Тази година какво ще бъде лятото? Че кога не е имало лято? По някой път, ако има зима, хората правят зима. Ако някой път пролетта закъснява или се разваля, хората я развалят.
към беседата >>
Всеки е собственик на своя ум.
Мене ме интересува неговото сърце, топлината, която е проводник на живота. Мене ме интересува неговото знание, в което е вложена Божествената сила. Пръстените, тия неща са последни работи. Пръстенът всеки може да ти го вземе от ръката, парите всеки може да бръкне и да ги извади из джоба. Не си господар на парите, не си господар на пръстените си.
Всеки е собственик на своя ум.
Ако нещо в света има, което трябва да пазим, това е нашият ум, да го не опетним. Ако нещо в света, има, което трябва да пазим то е нашето сърце. Докато сърцето ти е чисто, ти си здрав. Щом започне да се опетнява сърцето, всички болести идат. Ако има нещо, което трябва да пазим, то е нашето тяло, да е чисто.
към беседата >>
Кога не е имало плодородие.
Ако намеря някой човек, който изопачава истината, той е карикатурист. Ще направи човека с дълъг нос, изкривена уста, с изкривени уши, с изкривени очи, туй не е човекът. Човек, ни най-малко не е с дълъг нос. Вълнува ви дали тази година ще има плодородие. Мене ми е чудно, когато питате, ще има ли плодородие.
Кога не е имало плодородие.
Тази година какво ще бъде лятото? Че кога не е имало лято? По някой път, ако има зима, хората правят зима. Ако някой път пролетта закъснява или се разваля, хората я развалят. Хората са майстори на едно нещо, зимата докарват, лятото развалят, плодородието намаляват.
към беседата >>
Ако нещо в света има, което трябва да пазим, това е нашият ум, да го не опетним.
Мене ме интересува неговото знание, в което е вложена Божествената сила. Пръстените, тия неща са последни работи. Пръстенът всеки може да ти го вземе от ръката, парите всеки може да бръкне и да ги извади из джоба. Не си господар на парите, не си господар на пръстените си. Всеки е собственик на своя ум.
Ако нещо в света има, което трябва да пазим, това е нашият ум, да го не опетним.
Ако нещо в света, има, което трябва да пазим то е нашето сърце. Докато сърцето ти е чисто, ти си здрав. Щом започне да се опетнява сърцето, всички болести идат. Ако има нещо, което трябва да пазим, то е нашето тяло, да е чисто. Ако храниш тялото си (с) нечиста храна, започваш да боледуваш.
към беседата >>
Тази година какво ще бъде лятото?
Ще направи човека с дълъг нос, изкривена уста, с изкривени уши, с изкривени очи, туй не е човекът. Човек, ни най-малко не е с дълъг нос. Вълнува ви дали тази година ще има плодородие. Мене ми е чудно, когато питате, ще има ли плодородие. Кога не е имало плодородие.
Тази година какво ще бъде лятото?
Че кога не е имало лято? По някой път, ако има зима, хората правят зима. Ако някой път пролетта закъснява или се разваля, хората я развалят. Хората са майстори на едно нещо, зимата докарват, лятото развалят, плодородието намаляват. Стават врата за смъртта.
към беседата >>
Ако нещо в света, има, което трябва да пазим то е нашето сърце.
Пръстените, тия неща са последни работи. Пръстенът всеки може да ти го вземе от ръката, парите всеки може да бръкне и да ги извади из джоба. Не си господар на парите, не си господар на пръстените си. Всеки е собственик на своя ум. Ако нещо в света има, което трябва да пазим, това е нашият ум, да го не опетним.
Ако нещо в света, има, което трябва да пазим то е нашето сърце.
Докато сърцето ти е чисто, ти си здрав. Щом започне да се опетнява сърцето, всички болести идат. Ако има нещо, което трябва да пазим, то е нашето тяло, да е чисто. Ако храниш тялото си (с) нечиста храна, започваш да боледуваш. Та проповядвам ви, искам да ви кажа просто една истина: Ако вие с Бога не може да живеете, как ще живеете с хората?
към беседата >>
Че кога не е имало лято?
Човек, ни най-малко не е с дълъг нос. Вълнува ви дали тази година ще има плодородие. Мене ми е чудно, когато питате, ще има ли плодородие. Кога не е имало плодородие. Тази година какво ще бъде лятото?
Че кога не е имало лято?
По някой път, ако има зима, хората правят зима. Ако някой път пролетта закъснява или се разваля, хората я развалят. Хората са майстори на едно нещо, зимата докарват, лятото развалят, плодородието намаляват. Стават врата за смъртта. Казват: Защо Господ направи света така?
към беседата >>
Докато сърцето ти е чисто, ти си здрав.
Пръстенът всеки може да ти го вземе от ръката, парите всеки може да бръкне и да ги извади из джоба. Не си господар на парите, не си господар на пръстените си. Всеки е собственик на своя ум. Ако нещо в света има, което трябва да пазим, това е нашият ум, да го не опетним. Ако нещо в света, има, което трябва да пазим то е нашето сърце.
Докато сърцето ти е чисто, ти си здрав.
Щом започне да се опетнява сърцето, всички болести идат. Ако има нещо, което трябва да пазим, то е нашето тяло, да е чисто. Ако храниш тялото си (с) нечиста храна, започваш да боледуваш. Та проповядвам ви, искам да ви кажа просто една истина: Ако вие с Бога не може да живеете, как ще живеете с хората? Питам сега нашите огньове ли създадоха слънцето или слънцето създаде нашите огньове?
към беседата >>
По някой път, ако има зима, хората правят зима.
Вълнува ви дали тази година ще има плодородие. Мене ми е чудно, когато питате, ще има ли плодородие. Кога не е имало плодородие. Тази година какво ще бъде лятото? Че кога не е имало лято?
По някой път, ако има зима, хората правят зима.
Ако някой път пролетта закъснява или се разваля, хората я развалят. Хората са майстори на едно нещо, зимата докарват, лятото развалят, плодородието намаляват. Стават врата за смъртта. Казват: Защо Господ направи света така? Ние сме най-големите критици, че Господ не го е направил.
към беседата >>
Щом започне да се опетнява сърцето, всички болести идат.
Не си господар на парите, не си господар на пръстените си. Всеки е собственик на своя ум. Ако нещо в света има, което трябва да пазим, това е нашият ум, да го не опетним. Ако нещо в света, има, което трябва да пазим то е нашето сърце. Докато сърцето ти е чисто, ти си здрав.
Щом започне да се опетнява сърцето, всички болести идат.
Ако има нещо, което трябва да пазим, то е нашето тяло, да е чисто. Ако храниш тялото си (с) нечиста храна, започваш да боледуваш. Та проповядвам ви, искам да ви кажа просто една истина: Ако вие с Бога не може да живеете, как ще живеете с хората? Питам сега нашите огньове ли създадоха слънцето или слънцето създаде нашите огньове? Нашите огньове стават причина за слънцето или слънцето е причина за огньовете.
към беседата >>
Ако някой път пролетта закъснява или се разваля, хората я развалят.
Мене ми е чудно, когато питате, ще има ли плодородие. Кога не е имало плодородие. Тази година какво ще бъде лятото? Че кога не е имало лято? По някой път, ако има зима, хората правят зима.
Ако някой път пролетта закъснява или се разваля, хората я развалят.
Хората са майстори на едно нещо, зимата докарват, лятото развалят, плодородието намаляват. Стават врата за смъртта. Казват: Защо Господ направи света така? Ние сме най-големите критици, че Господ не го е направил. Ние го правим.
към беседата >>
Ако има нещо, което трябва да пазим, то е нашето тяло, да е чисто.
Всеки е собственик на своя ум. Ако нещо в света има, което трябва да пазим, това е нашият ум, да го не опетним. Ако нещо в света, има, което трябва да пазим то е нашето сърце. Докато сърцето ти е чисто, ти си здрав. Щом започне да се опетнява сърцето, всички болести идат.
Ако има нещо, което трябва да пазим, то е нашето тяло, да е чисто.
Ако храниш тялото си (с) нечиста храна, започваш да боледуваш. Та проповядвам ви, искам да ви кажа просто една истина: Ако вие с Бога не може да живеете, как ще живеете с хората? Питам сега нашите огньове ли създадоха слънцето или слънцето създаде нашите огньове? Нашите огньове стават причина за слънцето или слънцето е причина за огньовете. Всичкият този порядък, който съществува, всичките блага, които съществуват, са по единствената причина на Божествената Любов в света, която слиза, на Божественото знание, което слиза, и на Божествената сила, която слиза.
към беседата >>
Хората са майстори на едно нещо, зимата докарват, лятото развалят, плодородието намаляват.
Кога не е имало плодородие. Тази година какво ще бъде лятото? Че кога не е имало лято? По някой път, ако има зима, хората правят зима. Ако някой път пролетта закъснява или се разваля, хората я развалят.
Хората са майстори на едно нещо, зимата докарват, лятото развалят, плодородието намаляват.
Стават врата за смъртта. Казват: Защо Господ направи света така? Ние сме най-големите критици, че Господ не го е направил. Ние го правим. Аз бих желал съвременните хора да дадат един план.
към беседата >>
Ако храниш тялото си (с) нечиста храна, започваш да боледуваш.
Ако нещо в света има, което трябва да пазим, това е нашият ум, да го не опетним. Ако нещо в света, има, което трябва да пазим то е нашето сърце. Докато сърцето ти е чисто, ти си здрав. Щом започне да се опетнява сърцето, всички болести идат. Ако има нещо, което трябва да пазим, то е нашето тяло, да е чисто.
Ако храниш тялото си (с) нечиста храна, започваш да боледуваш.
Та проповядвам ви, искам да ви кажа просто една истина: Ако вие с Бога не може да живеете, как ще живеете с хората? Питам сега нашите огньове ли създадоха слънцето или слънцето създаде нашите огньове? Нашите огньове стават причина за слънцето или слънцето е причина за огньовете. Всичкият този порядък, който съществува, всичките блага, които съществуват, са по единствената причина на Божествената Любов в света, която слиза, на Божественото знание, което слиза, и на Божествената сила, която слиза. Бог ни обкръжава със своята добрина.
към беседата >>
Стават врата за смъртта.
Тази година какво ще бъде лятото? Че кога не е имало лято? По някой път, ако има зима, хората правят зима. Ако някой път пролетта закъснява или се разваля, хората я развалят. Хората са майстори на едно нещо, зимата докарват, лятото развалят, плодородието намаляват.
Стават врата за смъртта.
Казват: Защо Господ направи света така? Ние сме най-големите критици, че Господ не го е направил. Ние го правим. Аз бих желал съвременните хора да дадат един план. Искат да бъдат щастливи.
към беседата >>
Та проповядвам ви, искам да ви кажа просто една истина: Ако вие с Бога не може да живеете, как ще живеете с хората?
Ако нещо в света, има, което трябва да пазим то е нашето сърце. Докато сърцето ти е чисто, ти си здрав. Щом започне да се опетнява сърцето, всички болести идат. Ако има нещо, което трябва да пазим, то е нашето тяло, да е чисто. Ако храниш тялото си (с) нечиста храна, започваш да боледуваш.
Та проповядвам ви, искам да ви кажа просто една истина: Ако вие с Бога не може да живеете, как ще живеете с хората?
Питам сега нашите огньове ли създадоха слънцето или слънцето създаде нашите огньове? Нашите огньове стават причина за слънцето или слънцето е причина за огньовете. Всичкият този порядък, който съществува, всичките блага, които съществуват, са по единствената причина на Божествената Любов в света, която слиза, на Божественото знание, което слиза, и на Божествената сила, която слиза. Бог ни обкръжава със своята добрина. Всичките нещастия в света идват от човешката светлина, от човешкото знание, от човешкия огън идат всичките нещастия.
към беседата >>
Казват: Защо Господ направи света така?
Че кога не е имало лято? По някой път, ако има зима, хората правят зима. Ако някой път пролетта закъснява или се разваля, хората я развалят. Хората са майстори на едно нещо, зимата докарват, лятото развалят, плодородието намаляват. Стават врата за смъртта.
Казват: Защо Господ направи света така?
Ние сме най-големите критици, че Господ не го е направил. Ние го правим. Аз бих желал съвременните хора да дадат един план. Искат да бъдат щастливи. По кой начин?
към беседата >>
Питам сега нашите огньове ли създадоха слънцето или слънцето създаде нашите огньове?
Докато сърцето ти е чисто, ти си здрав. Щом започне да се опетнява сърцето, всички болести идат. Ако има нещо, което трябва да пазим, то е нашето тяло, да е чисто. Ако храниш тялото си (с) нечиста храна, започваш да боледуваш. Та проповядвам ви, искам да ви кажа просто една истина: Ако вие с Бога не може да живеете, как ще живеете с хората?
Питам сега нашите огньове ли създадоха слънцето или слънцето създаде нашите огньове?
Нашите огньове стават причина за слънцето или слънцето е причина за огньовете. Всичкият този порядък, който съществува, всичките блага, които съществуват, са по единствената причина на Божествената Любов в света, която слиза, на Божественото знание, което слиза, и на Божествената сила, която слиза. Бог ни обкръжава със своята добрина. Всичките нещастия в света идват от човешката светлина, от човешкото знание, от човешкия огън идат всичките нещастия.
към беседата >>
Ние сме най-големите критици, че Господ не го е направил.
По някой път, ако има зима, хората правят зима. Ако някой път пролетта закъснява или се разваля, хората я развалят. Хората са майстори на едно нещо, зимата докарват, лятото развалят, плодородието намаляват. Стават врата за смъртта. Казват: Защо Господ направи света така?
Ние сме най-големите критици, че Господ не го е направил.
Ние го правим. Аз бих желал съвременните хора да дадат един план. Искат да бъдат щастливи. По кой начин? Как ще бъдат щастливи?
към беседата >>
Нашите огньове стават причина за слънцето или слънцето е причина за огньовете.
Щом започне да се опетнява сърцето, всички болести идат. Ако има нещо, което трябва да пазим, то е нашето тяло, да е чисто. Ако храниш тялото си (с) нечиста храна, започваш да боледуваш. Та проповядвам ви, искам да ви кажа просто една истина: Ако вие с Бога не може да живеете, как ще живеете с хората? Питам сега нашите огньове ли създадоха слънцето или слънцето създаде нашите огньове?
Нашите огньове стават причина за слънцето или слънцето е причина за огньовете.
Всичкият този порядък, който съществува, всичките блага, които съществуват, са по единствената причина на Божествената Любов в света, която слиза, на Божественото знание, което слиза, и на Божествената сила, която слиза. Бог ни обкръжава със своята добрина. Всичките нещастия в света идват от човешката светлина, от човешкото знание, от човешкия огън идат всичките нещастия.
към беседата >>
Ние го правим.
Ако някой път пролетта закъснява или се разваля, хората я развалят. Хората са майстори на едно нещо, зимата докарват, лятото развалят, плодородието намаляват. Стават врата за смъртта. Казват: Защо Господ направи света така? Ние сме най-големите критици, че Господ не го е направил.
Ние го правим.
Аз бих желал съвременните хора да дадат един план. Искат да бъдат щастливи. По кой начин? Как ще бъдат щастливи? Питам: Ако майката роди едно дете, даде го другите да го отхранват, тя не го е кърмила.
към беседата >>
Всичкият този порядък, който съществува, всичките блага, които съществуват, са по единствената причина на Божествената Любов в света, която слиза, на Божественото знание, което слиза, и на Божествената сила, която слиза.
Ако има нещо, което трябва да пазим, то е нашето тяло, да е чисто. Ако храниш тялото си (с) нечиста храна, започваш да боледуваш. Та проповядвам ви, искам да ви кажа просто една истина: Ако вие с Бога не може да живеете, как ще живеете с хората? Питам сега нашите огньове ли създадоха слънцето или слънцето създаде нашите огньове? Нашите огньове стават причина за слънцето или слънцето е причина за огньовете.
Всичкият този порядък, който съществува, всичките блага, които съществуват, са по единствената причина на Божествената Любов в света, която слиза, на Божественото знание, което слиза, и на Божествената сила, която слиза.
Бог ни обкръжава със своята добрина. Всичките нещастия в света идват от човешката светлина, от човешкото знание, от човешкия огън идат всичките нещастия.
към беседата >>
Аз бих желал съвременните хора да дадат един план.
Хората са майстори на едно нещо, зимата докарват, лятото развалят, плодородието намаляват. Стават врата за смъртта. Казват: Защо Господ направи света така? Ние сме най-големите критици, че Господ не го е направил. Ние го правим.
Аз бих желал съвременните хора да дадат един план.
Искат да бъдат щастливи. По кой начин? Как ще бъдат щастливи? Питам: Ако майката роди едно дете, даде го другите да го отхранват, тя не го е кърмила. Тя ще каже ли, че му е майка.
към беседата >>
Бог ни обкръжава със своята добрина.
Ако храниш тялото си (с) нечиста храна, започваш да боледуваш. Та проповядвам ви, искам да ви кажа просто една истина: Ако вие с Бога не може да живеете, как ще живеете с хората? Питам сега нашите огньове ли създадоха слънцето или слънцето създаде нашите огньове? Нашите огньове стават причина за слънцето или слънцето е причина за огньовете. Всичкият този порядък, който съществува, всичките блага, които съществуват, са по единствената причина на Божествената Любов в света, която слиза, на Божественото знание, което слиза, и на Божествената сила, която слиза.
Бог ни обкръжава със своята добрина.
Всичките нещастия в света идват от човешката светлина, от човешкото знание, от човешкия огън идат всичките нещастия.
към беседата >>
Искат да бъдат щастливи.
Стават врата за смъртта. Казват: Защо Господ направи света така? Ние сме най-големите критици, че Господ не го е направил. Ние го правим. Аз бих желал съвременните хора да дадат един план.
Искат да бъдат щастливи.
По кой начин? Как ще бъдат щастливи? Питам: Ако майката роди едно дете, даде го другите да го отхранват, тя не го е кърмила. Тя ще каже ли, че му е майка. Или мислите ли едно дете, което майка му го е пометнала, или като го е родила, че го е изоставила, тя му е майка?
към беседата >>
Всичките нещастия в света идват от човешката светлина, от човешкото знание, от човешкия огън идат всичките нещастия.
Та проповядвам ви, искам да ви кажа просто една истина: Ако вие с Бога не може да живеете, как ще живеете с хората? Питам сега нашите огньове ли създадоха слънцето или слънцето създаде нашите огньове? Нашите огньове стават причина за слънцето или слънцето е причина за огньовете. Всичкият този порядък, който съществува, всичките блага, които съществуват, са по единствената причина на Божествената Любов в света, която слиза, на Божественото знание, което слиза, и на Божествената сила, която слиза. Бог ни обкръжава със своята добрина.
Всичките нещастия в света идват от човешката светлина, от човешкото знание, от човешкия огън идат всичките нещастия.
към беседата >>
По кой начин?
Казват: Защо Господ направи света така? Ние сме най-големите критици, че Господ не го е направил. Ние го правим. Аз бих желал съвременните хора да дадат един план. Искат да бъдат щастливи.
По кой начин?
Как ще бъдат щастливи? Питам: Ако майката роди едно дете, даде го другите да го отхранват, тя не го е кърмила. Тя ще каже ли, че му е майка. Или мислите ли едно дете, което майка му го е пометнала, или като го е родила, че го е изоставила, тя му е майка? Сегашните хора страдаме от две неща: Помятане в широк смисъл.
към беседата >>
„Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата“.
„Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата“.
Единствената врата, която е отворена за хората, то е Любовта. Тази Любов, ако я приемат хората, веднага тя ще произведе цял преврат. Всичките хора ще бъдат добре организирани, ще има в домовете им мир и съгласие, навсякъде. В един народ ще има съгласие. Много малко стражари ще има, по-малко ще работят.
към беседата >>
Как ще бъдат щастливи?
Ние сме най-големите критици, че Господ не го е направил. Ние го правим. Аз бих желал съвременните хора да дадат един план. Искат да бъдат щастливи. По кой начин?
Как ще бъдат щастливи?
Питам: Ако майката роди едно дете, даде го другите да го отхранват, тя не го е кърмила. Тя ще каже ли, че му е майка. Или мислите ли едно дете, което майка му го е пометнала, или като го е родила, че го е изоставила, тя му е майка? Сегашните хора страдаме от две неща: Помятане в широк смисъл. Всяка хубава мисъл е помятане.
към беседата >>
Единствената врата, която е отворена за хората, то е Любовта.
„Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата“.
Единствената врата, която е отворена за хората, то е Любовта.
Тази Любов, ако я приемат хората, веднага тя ще произведе цял преврат. Всичките хора ще бъдат добре организирани, ще има в домовете им мир и съгласие, навсякъде. В един народ ще има съгласие. Много малко стражари ще има, по-малко ще работят. Сега сме роби на труда.
към беседата >>
Питам: Ако майката роди едно дете, даде го другите да го отхранват, тя не го е кърмила.
Ние го правим. Аз бих желал съвременните хора да дадат един план. Искат да бъдат щастливи. По кой начин? Как ще бъдат щастливи?
Питам: Ако майката роди едно дете, даде го другите да го отхранват, тя не го е кърмила.
Тя ще каже ли, че му е майка. Или мислите ли едно дете, което майка му го е пометнала, или като го е родила, че го е изоставила, тя му е майка? Сегашните хора страдаме от две неща: Помятане в широк смисъл. Всяка хубава мисъл е помятане. Казваме: Защо ни е тази мисъл?
към беседата >>
Тази Любов, ако я приемат хората, веднага тя ще произведе цял преврат.
„Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата“. Единствената врата, която е отворена за хората, то е Любовта.
Тази Любов, ако я приемат хората, веднага тя ще произведе цял преврат.
Всичките хора ще бъдат добре организирани, ще има в домовете им мир и съгласие, навсякъде. В един народ ще има съгласие. Много малко стражари ще има, по-малко ще работят. Сега сме роби на труда. Колко трябва на един човек да работи.
към беседата >>
Тя ще каже ли, че му е майка.
Аз бих желал съвременните хора да дадат един план. Искат да бъдат щастливи. По кой начин? Как ще бъдат щастливи? Питам: Ако майката роди едно дете, даде го другите да го отхранват, тя не го е кърмила.
Тя ще каже ли, че му е майка.
Или мислите ли едно дете, което майка му го е пометнала, или като го е родила, че го е изоставила, тя му е майка? Сегашните хора страдаме от две неща: Помятане в широк смисъл. Всяка хубава мисъл е помятане. Казваме: Защо ни е тази мисъл? Заченем това дете, страх ни е да го родим, понеже трябва да се възпитава, средства трябват.
към беседата >>
Всичките хора ще бъдат добре организирани, ще има в домовете им мир и съгласие, навсякъде.
„Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата“. Единствената врата, която е отворена за хората, то е Любовта. Тази Любов, ако я приемат хората, веднага тя ще произведе цял преврат.
Всичките хора ще бъдат добре организирани, ще има в домовете им мир и съгласие, навсякъде.
В един народ ще има съгласие. Много малко стражари ще има, по-малко ще работят. Сега сме роби на труда. Колко трябва на един човек да работи. Не му трябва много.
към беседата >>
Или мислите ли едно дете, което майка му го е пометнала, или като го е родила, че го е изоставила, тя му е майка?
Искат да бъдат щастливи. По кой начин? Как ще бъдат щастливи? Питам: Ако майката роди едно дете, даде го другите да го отхранват, тя не го е кърмила. Тя ще каже ли, че му е майка.
Или мислите ли едно дете, което майка му го е пометнала, или като го е родила, че го е изоставила, тя му е майка?
Сегашните хора страдаме от две неща: Помятане в широк смисъл. Всяка хубава мисъл е помятане. Казваме: Защо ни е тази мисъл? Заченем това дете, страх ни е да го родим, понеже трябва да се възпитава, средства трябват. Наскоро дойде при мене една госпожа с мъжа ѝ, при лоши условия.
към беседата >>
В един народ ще има съгласие.
„Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата“. Единствената врата, която е отворена за хората, то е Любовта. Тази Любов, ако я приемат хората, веднага тя ще произведе цял преврат. Всичките хора ще бъдат добре организирани, ще има в домовете им мир и съгласие, навсякъде.
В един народ ще има съгласие.
Много малко стражари ще има, по-малко ще работят. Сега сме роби на труда. Колко трябва на един човек да работи. Не му трябва много. Един декар земя му трябва за цялото семейство.
към беседата >>
Сегашните хора страдаме от две неща: Помятане в широк смисъл.
По кой начин? Как ще бъдат щастливи? Питам: Ако майката роди едно дете, даде го другите да го отхранват, тя не го е кърмила. Тя ще каже ли, че му е майка. Или мислите ли едно дете, което майка му го е пометнала, или като го е родила, че го е изоставила, тя му е майка?
Сегашните хора страдаме от две неща: Помятане в широк смисъл.
Всяка хубава мисъл е помятане. Казваме: Защо ни е тази мисъл? Заченем това дете, страх ни е да го родим, понеже трябва да се възпитава, средства трябват. Наскоро дойде при мене една госпожа с мъжа ѝ, при лоши условия. Тя забременяла, пита ме, да пометне ли детето или да го остави да живее.
към беседата >>
Много малко стражари ще има, по-малко ще работят.
„Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата“. Единствената врата, която е отворена за хората, то е Любовта. Тази Любов, ако я приемат хората, веднага тя ще произведе цял преврат. Всичките хора ще бъдат добре организирани, ще има в домовете им мир и съгласие, навсякъде. В един народ ще има съгласие.
Много малко стражари ще има, по-малко ще работят.
Сега сме роби на труда. Колко трябва на един човек да работи. Не му трябва много. Един декар земя му трябва за цялото семейство. Сега по 200–300 декара ще работиш, по 10–12 часа, къщи ще градим, камъни ще носим, остаряваме само с работа.
към беседата >>
Всяка хубава мисъл е помятане.
Как ще бъдат щастливи? Питам: Ако майката роди едно дете, даде го другите да го отхранват, тя не го е кърмила. Тя ще каже ли, че му е майка. Или мислите ли едно дете, което майка му го е пометнала, или като го е родила, че го е изоставила, тя му е майка? Сегашните хора страдаме от две неща: Помятане в широк смисъл.
Всяка хубава мисъл е помятане.
Казваме: Защо ни е тази мисъл? Заченем това дете, страх ни е да го родим, понеже трябва да се възпитава, средства трябват. Наскоро дойде при мене една госпожа с мъжа ѝ, при лоши условия. Тя забременяла, пита ме, да пометне ли детето или да го остави да живее. От чисто научно гледище доказва, че ако го пометне е по-добре.
към беседата >>
Сега сме роби на труда.
Единствената врата, която е отворена за хората, то е Любовта. Тази Любов, ако я приемат хората, веднага тя ще произведе цял преврат. Всичките хора ще бъдат добре организирани, ще има в домовете им мир и съгласие, навсякъде. В един народ ще има съгласие. Много малко стражари ще има, по-малко ще работят.
Сега сме роби на труда.
Колко трябва на един човек да работи. Не му трябва много. Един декар земя му трябва за цялото семейство. Сега по 200–300 декара ще работиш, по 10–12 часа, къщи ще градим, камъни ще носим, остаряваме само с работа. И градене ....... се препоръчва.
към беседата >>
Казваме: Защо ни е тази мисъл?
Питам: Ако майката роди едно дете, даде го другите да го отхранват, тя не го е кърмила. Тя ще каже ли, че му е майка. Или мислите ли едно дете, което майка му го е пометнала, или като го е родила, че го е изоставила, тя му е майка? Сегашните хора страдаме от две неща: Помятане в широк смисъл. Всяка хубава мисъл е помятане.
Казваме: Защо ни е тази мисъл?
Заченем това дете, страх ни е да го родим, понеже трябва да се възпитава, средства трябват. Наскоро дойде при мене една госпожа с мъжа ѝ, при лоши условия. Тя забременяла, пита ме, да пометне ли детето или да го остави да живее. От чисто научно гледище доказва, че ако го пометне е по-добре. Казвам: Мене ако питаш, ако го пометнеш, ще навлечеш своето нещастие на главата, ако родиш това дете, ще имаш едно благо.
към беседата >>
НАГОРЕ