НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1115
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1115
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Орехът и орехчето. Вода и пара. Слизане, хлъзгане и падане
,
МОК
, София, 19.10.1934г.,
И тогава между ореха и водата какво е сравнението?
Нагоре-надолу, не може така всичко под един знаменател. Всичките еднакви права трябва да имат, да не е едното място по-високо, другото по-ниско. Питам: с това свое желание водата постигнала ли е своя идеал? – Постигнала е нещо. Образувала е моретата, езерата, образувала е океана, големи пространства е образувала.
И тогава между ореха и водата какво е сравнението?
Какво общо има между малкия орех и големия орех и водата, навеждам ви на връзката. Казвате: "Какво общо може за има между орехите и водата? "- Водата е приготвила плоските места за орехите. Само при влага могат да растат тия орехи, без нея не може. Тя дава топлина на природата.
към беседата >>
Налети ви една тъмна мисъл.
Няма какво. Можете да теглите същата аналогия. С парите е лошо, но без тях – два пъти по-лошо. Сега къде седи злото? Когато имате едно страдание, вие не мислите за туй страдание, че е временно, а казвате: "Няма да престане." Там е всичката ви вина.
Налети ви една тъмна мисъл.
Вие мислите: "Тази мисъл дойде и завзе голяма площ." Мислите, че навсякъде е тъмнина. В това седи вашето заблуждение. То е един малък район, влизате в една тъмна изба, която е само на 4-5 м, а навънка е светло.
към беседата >>
Какво общо има между малкия орех и големия орех и водата, навеждам ви на връзката.
Всичките еднакви права трябва да имат, да не е едното място по-високо, другото по-ниско. Питам: с това свое желание водата постигнала ли е своя идеал? – Постигнала е нещо. Образувала е моретата, езерата, образувала е океана, големи пространства е образувала. И тогава между ореха и водата какво е сравнението?
Какво общо има между малкия орех и големия орех и водата, навеждам ви на връзката.
Казвате: "Какво общо може за има между орехите и водата? "- Водата е приготвила плоските места за орехите. Само при влага могат да растат тия орехи, без нея не може. Тя дава топлина на природата. Водата дава тон на живота.
към беседата >>
Вие мислите: "Тази мисъл дойде и завзе голяма площ." Мислите, че навсякъде е тъмнина.
Можете да теглите същата аналогия. С парите е лошо, но без тях – два пъти по-лошо. Сега къде седи злото? Когато имате едно страдание, вие не мислите за туй страдание, че е временно, а казвате: "Няма да престане." Там е всичката ви вина. Налети ви една тъмна мисъл.
Вие мислите: "Тази мисъл дойде и завзе голяма площ." Мислите, че навсякъде е тъмнина.
В това седи вашето заблуждение. То е един малък район, влизате в една тъмна изба, която е само на 4-5 м, а навънка е светло.
към беседата >>
Казвате: "Какво общо може за има между орехите и водата?
Питам: с това свое желание водата постигнала ли е своя идеал? – Постигнала е нещо. Образувала е моретата, езерата, образувала е океана, големи пространства е образувала. И тогава между ореха и водата какво е сравнението? Какво общо има между малкия орех и големия орех и водата, навеждам ви на връзката.
Казвате: "Какво общо може за има между орехите и водата?
"- Водата е приготвила плоските места за орехите. Само при влага могат да растат тия орехи, без нея не може. Тя дава топлина на природата. Водата дава тон на живота. Но само ако присъства в малко количество.
към беседата >>
В това седи вашето заблуждение.
С парите е лошо, но без тях – два пъти по-лошо. Сега къде седи злото? Когато имате едно страдание, вие не мислите за туй страдание, че е временно, а казвате: "Няма да престане." Там е всичката ви вина. Налети ви една тъмна мисъл. Вие мислите: "Тази мисъл дойде и завзе голяма площ." Мислите, че навсякъде е тъмнина.
В това седи вашето заблуждение.
То е един малък район, влизате в една тъмна изба, която е само на 4-5 м, а навънка е светло.
към беседата >>
"- Водата е приготвила плоските места за орехите.
– Постигнала е нещо. Образувала е моретата, езерата, образувала е океана, големи пространства е образувала. И тогава между ореха и водата какво е сравнението? Какво общо има между малкия орех и големия орех и водата, навеждам ви на връзката. Казвате: "Какво общо може за има между орехите и водата?
"- Водата е приготвила плоските места за орехите.
Само при влага могат да растат тия орехи, без нея не може. Тя дава топлина на природата. Водата дава тон на живота. Но само ако присъства в малко количество. Само тогава може да израсне орехът.
към беседата >>
То е един малък район, влизате в една тъмна изба, която е само на 4-5 м, а навънка е светло.
Сега къде седи злото? Когато имате едно страдание, вие не мислите за туй страдание, че е временно, а казвате: "Няма да престане." Там е всичката ви вина. Налети ви една тъмна мисъл. Вие мислите: "Тази мисъл дойде и завзе голяма площ." Мислите, че навсякъде е тъмнина. В това седи вашето заблуждение.
То е един малък район, влизате в една тъмна изба, която е само на 4-5 м, а навънка е светло.
към беседата >>
Само при влага могат да растат тия орехи, без нея не може.
Образувала е моретата, езерата, образувала е океана, големи пространства е образувала. И тогава между ореха и водата какво е сравнението? Какво общо има между малкия орех и големия орех и водата, навеждам ви на връзката. Казвате: "Какво общо може за има между орехите и водата? "- Водата е приготвила плоските места за орехите.
Само при влага могат да растат тия орехи, без нея не може.
Тя дава топлина на природата. Водата дава тон на живота. Но само ако присъства в малко количество. Само тогава може да израсне орехът. Ако водата присъства в голямо количество, никакъв орех не може да изникне.
към беседата >>
Или завали или има тъмни облаци, но не на голямо пространство, може на 100, на 500 км далеч, но вън от това времето е хубаво.
Или завали или има тъмни облаци, но не на голямо пространство, може на 100, на 500 км далеч, но вън от това времето е хубаво.
Или вие имате един малък неуспех. Той обхваща един малък район. Дето няма успех, значи има неблагоприятни условия, затова страдате. Но ако чакате, ще се изменят условията, пък ако не се изменят, вие трябва да измените мястото си.
към беседата >>
Тя дава топлина на природата.
И тогава между ореха и водата какво е сравнението? Какво общо има между малкия орех и големия орех и водата, навеждам ви на връзката. Казвате: "Какво общо може за има между орехите и водата? "- Водата е приготвила плоските места за орехите. Само при влага могат да растат тия орехи, без нея не може.
Тя дава топлина на природата.
Водата дава тон на живота. Но само ако присъства в малко количество. Само тогава може да израсне орехът. Ако водата присъства в голямо количество, никакъв орех не може да изникне. Какво правило сега можем да извадим?
към беседата >>
Или вие имате един малък неуспех.
Или завали или има тъмни облаци, но не на голямо пространство, може на 100, на 500 км далеч, но вън от това времето е хубаво.
Или вие имате един малък неуспех.
Той обхваща един малък район. Дето няма успех, значи има неблагоприятни условия, затова страдате. Но ако чакате, ще се изменят условията, пък ако не се изменят, вие трябва да измените мястото си.
към беседата >>
Водата дава тон на живота.
Какво общо има между малкия орех и големия орех и водата, навеждам ви на връзката. Казвате: "Какво общо може за има между орехите и водата? "- Водата е приготвила плоските места за орехите. Само при влага могат да растат тия орехи, без нея не може. Тя дава топлина на природата.
Водата дава тон на живота.
Но само ако присъства в малко количество. Само тогава може да израсне орехът. Ако водата присъства в голямо количество, никакъв орех не може да изникне. Какво правило сега можем да извадим? Какво заключение бихте извадили от това?
към беседата >>
Той обхваща един малък район.
Или завали или има тъмни облаци, но не на голямо пространство, може на 100, на 500 км далеч, но вън от това времето е хубаво. Или вие имате един малък неуспех.
Той обхваща един малък район.
Дето няма успех, значи има неблагоприятни условия, затова страдате. Но ако чакате, ще се изменят условията, пък ако не се изменят, вие трябва да измените мястото си.
към беседата >>
Но само ако присъства в малко количество.
Казвате: "Какво общо може за има между орехите и водата? "- Водата е приготвила плоските места за орехите. Само при влага могат да растат тия орехи, без нея не може. Тя дава топлина на природата. Водата дава тон на живота.
Но само ако присъства в малко количество.
Само тогава може да израсне орехът. Ако водата присъства в голямо количество, никакъв орех не може да изникне. Какво правило сега можем да извадим? Какво заключение бихте извадили от това?
към беседата >>
Дето няма успех, значи има неблагоприятни условия, затова страдате.
Или завали или има тъмни облаци, но не на голямо пространство, може на 100, на 500 км далеч, но вън от това времето е хубаво. Или вие имате един малък неуспех. Той обхваща един малък район.
Дето няма успех, значи има неблагоприятни условия, затова страдате.
Но ако чакате, ще се изменят условията, пък ако не се изменят, вие трябва да измените мястото си.
към беседата >>
Само тогава може да израсне орехът.
"- Водата е приготвила плоските места за орехите. Само при влага могат да растат тия орехи, без нея не може. Тя дава топлина на природата. Водата дава тон на живота. Но само ако присъства в малко количество.
Само тогава може да израсне орехът.
Ако водата присъства в голямо количество, никакъв орех не може да изникне. Какво правило сега можем да извадим? Какво заключение бихте извадили от това?
към беседата >>
Но ако чакате, ще се изменят условията, пък ако не се изменят, вие трябва да измените мястото си.
Или завали или има тъмни облаци, но не на голямо пространство, може на 100, на 500 км далеч, но вън от това времето е хубаво. Или вие имате един малък неуспех. Той обхваща един малък район. Дето няма успех, значи има неблагоприятни условия, затова страдате.
Но ако чакате, ще се изменят условията, пък ако не се изменят, вие трябва да измените мястото си.
към беседата >>
Ако водата присъства в голямо количество, никакъв орех не може да изникне.
Само при влага могат да растат тия орехи, без нея не може. Тя дава топлина на природата. Водата дава тон на живота. Но само ако присъства в малко количество. Само тогава може да израсне орехът.
Ако водата присъства в голямо количество, никакъв орех не може да изникне.
Какво правило сега можем да извадим? Какво заключение бихте извадили от това?
към беседата >>
А сега, да чуя как ще изпеете: "В пустинята на живота, де скръб цари".
А сега, да чуя как ще изпеете: "В пустинята на живота, де скръб цари".
Сега всички се срамувате, нали така? Срамувате се, страхувате се, че могат да ви се посмеят. Сега ще опитам, докъде може да стигне туй стеснително състояние. Давам ви една английска лира стерлинга. Не пеете.
към беседата >>
Какво правило сега можем да извадим?
Тя дава топлина на природата. Водата дава тон на живота. Но само ако присъства в малко количество. Само тогава може да израсне орехът. Ако водата присъства в голямо количество, никакъв орех не може да изникне.
Какво правило сега можем да извадим?
Какво заключение бихте извадили от това?
към беседата >>
Сега всички се срамувате, нали така?
А сега, да чуя как ще изпеете: "В пустинята на живота, де скръб цари".
Сега всички се срамувате, нали така?
Срамувате се, страхувате се, че могат да ви се посмеят. Сега ще опитам, докъде може да стигне туй стеснително състояние. Давам ви една английска лира стерлинга. Не пеете. Давам две, три – пак не пеете, 4, 5, 6, 10, 15, 20, 100, 200, 300, 400, 500.
към беседата >>
Какво заключение бихте извадили от това?
Водата дава тон на живота. Но само ако присъства в малко количество. Само тогава може да израсне орехът. Ако водата присъства в голямо количество, никакъв орех не може да изникне. Какво правило сега можем да извадим?
Какво заключение бихте извадили от това?
към беседата >>
Срамувате се, страхувате се, че могат да ви се посмеят.
А сега, да чуя как ще изпеете: "В пустинята на живота, де скръб цари". Сега всички се срамувате, нали така?
Срамувате се, страхувате се, че могат да ви се посмеят.
Сега ще опитам, докъде може да стигне туй стеснително състояние. Давам ви една английска лира стерлинга. Не пеете. Давам две, три – пак не пеете, 4, 5, 6, 10, 15, 20, 100, 200, 300, 400, 500. Почва да ви тупти сърцето.
към беседата >>
Сега ще мина към друга една тема.
Сега ще мина към друга една тема.
Още едно изяснение. "Пей, казва поетът, в пустинята на живота, де скръб и мъчение цари" и спирам там. Тъй пее един поет. Друг поет пък пее тъй: "По зелените полета, де цветя цъфтят, де планински извори възбог се въздигат, де птички пеят, там моята душа се весели! " Питам сега: защо единият поет пее за пустинята на живота, а другият пее за зелените полета, де цветя цъфтят?
към беседата >>
Сега ще опитам, докъде може да стигне туй стеснително състояние.
А сега, да чуя как ще изпеете: "В пустинята на живота, де скръб цари". Сега всички се срамувате, нали така? Срамувате се, страхувате се, че могат да ви се посмеят.
Сега ще опитам, докъде може да стигне туй стеснително състояние.
Давам ви една английска лира стерлинга. Не пеете. Давам две, три – пак не пеете, 4, 5, 6, 10, 15, 20, 100, 200, 300, 400, 500. Почва да ви тупти сърцето. – "Май че, пак ще пропея!
към беседата >>
Още едно изяснение.
Сега ще мина към друга една тема.
Още едно изяснение.
"Пей, казва поетът, в пустинята на живота, де скръб и мъчение цари" и спирам там. Тъй пее един поет. Друг поет пък пее тъй: "По зелените полета, де цветя цъфтят, де планински извори възбог се въздигат, де птички пеят, там моята душа се весели! " Питам сега: защо единият поет пее за пустинята на живота, а другият пее за зелените полета, де цветя цъфтят? Сега музикантите трябва да дадат израз на тези думи.
към беседата >>
Давам ви една английска лира стерлинга.
А сега, да чуя как ще изпеете: "В пустинята на живота, де скръб цари". Сега всички се срамувате, нали така? Срамувате се, страхувате се, че могат да ви се посмеят. Сега ще опитам, докъде може да стигне туй стеснително състояние.
Давам ви една английска лира стерлинга.
Не пеете. Давам две, три – пак не пеете, 4, 5, 6, 10, 15, 20, 100, 200, 300, 400, 500. Почва да ви тупти сърцето. – "Май че, пак ще пропея! " – Хиляда, две, три хиляди, четири, пет хиляди – веднага се въодушевявате, всякакъв страх изчезва.
към беседата >>
"Пей, казва поетът, в пустинята на живота, де скръб и мъчение цари" и спирам там.
Сега ще мина към друга една тема. Още едно изяснение.
"Пей, казва поетът, в пустинята на живота, де скръб и мъчение цари" и спирам там.
Тъй пее един поет. Друг поет пък пее тъй: "По зелените полета, де цветя цъфтят, де планински извори възбог се въздигат, де птички пеят, там моята душа се весели! " Питам сега: защо единият поет пее за пустинята на живота, а другият пее за зелените полета, де цветя цъфтят? Сега музикантите трябва да дадат израз на тези думи. Как ще изпеете това?
към беседата >>
Не пеете.
А сега, да чуя как ще изпеете: "В пустинята на живота, де скръб цари". Сега всички се срамувате, нали така? Срамувате се, страхувате се, че могат да ви се посмеят. Сега ще опитам, докъде може да стигне туй стеснително състояние. Давам ви една английска лира стерлинга.
Не пеете.
Давам две, три – пак не пеете, 4, 5, 6, 10, 15, 20, 100, 200, 300, 400, 500. Почва да ви тупти сърцето. – "Май че, пак ще пропея! " – Хиляда, две, три хиляди, четири, пет хиляди – веднага се въодушевявате, всякакъв страх изчезва. Значи всякога в живота там, дето има страх, трябва да се тури един стимул – златото.
към беседата >>
Тъй пее един поет.
Сега ще мина към друга една тема. Още едно изяснение. "Пей, казва поетът, в пустинята на живота, де скръб и мъчение цари" и спирам там.
Тъй пее един поет.
Друг поет пък пее тъй: "По зелените полета, де цветя цъфтят, де планински извори възбог се въздигат, де птички пеят, там моята душа се весели! " Питам сега: защо единият поет пее за пустинята на живота, а другият пее за зелените полета, де цветя цъфтят? Сега музикантите трябва да дадат израз на тези думи. Как ще изпеете това? Изпейте първото: "В пустинята на живота".
към беседата >>
Давам две, три – пак не пеете, 4, 5, 6, 10, 15, 20, 100, 200, 300, 400, 500.
Сега всички се срамувате, нали така? Срамувате се, страхувате се, че могат да ви се посмеят. Сега ще опитам, докъде може да стигне туй стеснително състояние. Давам ви една английска лира стерлинга. Не пеете.
Давам две, три – пак не пеете, 4, 5, 6, 10, 15, 20, 100, 200, 300, 400, 500.
Почва да ви тупти сърцето. – "Май че, пак ще пропея! " – Хиляда, две, три хиляди, четири, пет хиляди – веднага се въодушевявате, всякакъв страх изчезва. Значи всякога в живота там, дето има страх, трябва да се тури един стимул – златото. В един човек, дето има голям страх, златото като дойде, може да махне страха.
към беседата >>
Друг поет пък пее тъй: "По зелените полета, де цветя цъфтят, де планински извори възбог се въздигат, де птички пеят, там моята душа се весели!
Сега ще мина към друга една тема. Още едно изяснение. "Пей, казва поетът, в пустинята на живота, де скръб и мъчение цари" и спирам там. Тъй пее един поет.
Друг поет пък пее тъй: "По зелените полета, де цветя цъфтят, де планински извори възбог се въздигат, де птички пеят, там моята душа се весели!
" Питам сега: защо единият поет пее за пустинята на живота, а другият пее за зелените полета, де цветя цъфтят? Сега музикантите трябва да дадат израз на тези думи. Как ще изпеете това? Изпейте първото: "В пустинята на живота". Ще каже някой: "Тъжна музика е това". Не.
към беседата >>
Почва да ви тупти сърцето.
Срамувате се, страхувате се, че могат да ви се посмеят. Сега ще опитам, докъде може да стигне туй стеснително състояние. Давам ви една английска лира стерлинга. Не пеете. Давам две, три – пак не пеете, 4, 5, 6, 10, 15, 20, 100, 200, 300, 400, 500.
Почва да ви тупти сърцето.
– "Май че, пак ще пропея! " – Хиляда, две, три хиляди, четири, пет хиляди – веднага се въодушевявате, всякакъв страх изчезва. Значи всякога в живота там, дето има страх, трябва да се тури един стимул – златото. В един човек, дето има голям страх, златото като дойде, може да махне страха. И ти казваш: "Ще пея!
към беседата >>
" Питам сега: защо единият поет пее за пустинята на живота, а другият пее за зелените полета, де цветя цъфтят?
Сега ще мина към друга една тема. Още едно изяснение. "Пей, казва поетът, в пустинята на живота, де скръб и мъчение цари" и спирам там. Тъй пее един поет. Друг поет пък пее тъй: "По зелените полета, де цветя цъфтят, де планински извори възбог се въздигат, де птички пеят, там моята душа се весели!
" Питам сега: защо единият поет пее за пустинята на живота, а другият пее за зелените полета, де цветя цъфтят?
Сега музикантите трябва да дадат израз на тези думи. Как ще изпеете това? Изпейте първото: "В пустинята на живота". Ще каже някой: "Тъжна музика е това". Не. Музиката никога не може да тъжи, в музиката няма тъжност.
към беседата >>
– "Май че, пак ще пропея!
Сега ще опитам, докъде може да стигне туй стеснително състояние. Давам ви една английска лира стерлинга. Не пеете. Давам две, три – пак не пеете, 4, 5, 6, 10, 15, 20, 100, 200, 300, 400, 500. Почва да ви тупти сърцето.
– "Май че, пак ще пропея!
" – Хиляда, две, три хиляди, четири, пет хиляди – веднага се въодушевявате, всякакъв страх изчезва. Значи всякога в живота там, дето има страх, трябва да се тури един стимул – златото. В един човек, дето има голям страх, златото като дойде, може да махне страха. И ти казваш: "Ще пея! " Защо?
към беседата >>
Сега музикантите трябва да дадат израз на тези думи.
Още едно изяснение. "Пей, казва поетът, в пустинята на живота, де скръб и мъчение цари" и спирам там. Тъй пее един поет. Друг поет пък пее тъй: "По зелените полета, де цветя цъфтят, де планински извори възбог се въздигат, де птички пеят, там моята душа се весели! " Питам сега: защо единият поет пее за пустинята на живота, а другият пее за зелените полета, де цветя цъфтят?
Сега музикантите трябва да дадат израз на тези думи.
Как ще изпеете това? Изпейте първото: "В пустинята на живота". Ще каже някой: "Тъжна музика е това". Не. Музиката никога не може да тъжи, в музиката няма тъжност. Там има слаби и силни тонове.
към беседата >>
" – Хиляда, две, три хиляди, четири, пет хиляди – веднага се въодушевявате, всякакъв страх изчезва.
Давам ви една английска лира стерлинга. Не пеете. Давам две, три – пак не пеете, 4, 5, 6, 10, 15, 20, 100, 200, 300, 400, 500. Почва да ви тупти сърцето. – "Май че, пак ще пропея!
" – Хиляда, две, три хиляди, четири, пет хиляди – веднага се въодушевявате, всякакъв страх изчезва.
Значи всякога в живота там, дето има страх, трябва да се тури един стимул – златото. В един човек, дето има голям страх, златото като дойде, може да махне страха. И ти казваш: "Ще пея! " Защо? — "Хиляда лири дават, ще пея!
към беседата >>
Как ще изпеете това?
"Пей, казва поетът, в пустинята на живота, де скръб и мъчение цари" и спирам там. Тъй пее един поет. Друг поет пък пее тъй: "По зелените полета, де цветя цъфтят, де планински извори възбог се въздигат, де птички пеят, там моята душа се весели! " Питам сега: защо единият поет пее за пустинята на живота, а другият пее за зелените полета, де цветя цъфтят? Сега музикантите трябва да дадат израз на тези думи.
Как ще изпеете това?
Изпейте първото: "В пустинята на живота". Ще каже някой: "Тъжна музика е това". Не. Музиката никога не може да тъжи, в музиката няма тъжност. Там има слаби и силни тонове. А силните тонове произвеждат в човека едно състояние – скръб.
към беседата >>
Значи всякога в живота там, дето има страх, трябва да се тури един стимул – златото.
Не пеете. Давам две, три – пак не пеете, 4, 5, 6, 10, 15, 20, 100, 200, 300, 400, 500. Почва да ви тупти сърцето. – "Май че, пак ще пропея! " – Хиляда, две, три хиляди, четири, пет хиляди – веднага се въодушевявате, всякакъв страх изчезва.
Значи всякога в живота там, дето има страх, трябва да се тури един стимул – златото.
В един човек, дето има голям страх, златото като дойде, може да махне страха. И ти казваш: "Ще пея! " Защо? — "Хиляда лири дават, ще пея! " Е, хайде сега да видим за хиляда може ли да пеете?
към беседата >>
Изпейте първото: "В пустинята на живота".
Тъй пее един поет. Друг поет пък пее тъй: "По зелените полета, де цветя цъфтят, де планински извори възбог се въздигат, де птички пеят, там моята душа се весели! " Питам сега: защо единият поет пее за пустинята на живота, а другият пее за зелените полета, де цветя цъфтят? Сега музикантите трябва да дадат израз на тези думи. Как ще изпеете това?
Изпейте първото: "В пустинята на живота".
Ще каже някой: "Тъжна музика е това". Не. Музиката никога не може да тъжи, в музиката няма тъжност. Там има слаби и силни тонове. А силните тонове произвеждат в човека едно състояние – скръб. Кой тон запример е скръбен?
към беседата >>
В един човек, дето има голям страх, златото като дойде, може да махне страха.
Давам две, три – пак не пеете, 4, 5, 6, 10, 15, 20, 100, 200, 300, 400, 500. Почва да ви тупти сърцето. – "Май че, пак ще пропея! " – Хиляда, две, три хиляди, четири, пет хиляди – веднага се въодушевявате, всякакъв страх изчезва. Значи всякога в живота там, дето има страх, трябва да се тури един стимул – златото.
В един човек, дето има голям страх, златото като дойде, може да махне страха.
И ти казваш: "Ще пея! " Защо? — "Хиляда лири дават, ще пея! " Е, хайде сега да видим за хиляда може ли да пеете? Ама вие искате да видите парите.
към беседата >>
Ще каже някой: "Тъжна музика е това". Не.
Друг поет пък пее тъй: "По зелените полета, де цветя цъфтят, де планински извори възбог се въздигат, де птички пеят, там моята душа се весели! " Питам сега: защо единият поет пее за пустинята на живота, а другият пее за зелените полета, де цветя цъфтят? Сега музикантите трябва да дадат израз на тези думи. Как ще изпеете това? Изпейте първото: "В пустинята на живота".
Ще каже някой: "Тъжна музика е това". Не.
Музиката никога не може да тъжи, в музиката няма тъжност. Там има слаби и силни тонове. А силните тонове произвеждат в човека едно състояние – скръб. Кой тон запример е скръбен? "До" какво е?
към беседата >>
И ти казваш: "Ще пея!
Почва да ви тупти сърцето. – "Май че, пак ще пропея! " – Хиляда, две, три хиляди, четири, пет хиляди – веднага се въодушевявате, всякакъв страх изчезва. Значи всякога в живота там, дето има страх, трябва да се тури един стимул – златото. В един човек, дето има голям страх, златото като дойде, може да махне страха.
И ти казваш: "Ще пея!
" Защо? — "Хиляда лири дават, ще пея! " Е, хайде сега да видим за хиляда може ли да пеете? Ама вие искате да видите парите. Бихте пяли, но понеже не ги виждате – колебаете се.
към беседата >>
Музиката никога не може да тъжи, в музиката няма тъжност.
" Питам сега: защо единият поет пее за пустинята на живота, а другият пее за зелените полета, де цветя цъфтят? Сега музикантите трябва да дадат израз на тези думи. Как ще изпеете това? Изпейте първото: "В пустинята на живота". Ще каже някой: "Тъжна музика е това". Не.
Музиката никога не може да тъжи, в музиката няма тъжност.
Там има слаби и силни тонове. А силните тонове произвеждат в човека едно състояние – скръб. Кой тон запример е скръбен? "До" какво е? "Ре" – какъв е този тон?
към беседата >>
" Защо?
– "Май че, пак ще пропея! " – Хиляда, две, три хиляди, четири, пет хиляди – веднага се въодушевявате, всякакъв страх изчезва. Значи всякога в живота там, дето има страх, трябва да се тури един стимул – златото. В един човек, дето има голям страх, златото като дойде, може да махне страха. И ти казваш: "Ще пея!
" Защо?
— "Хиляда лири дават, ще пея! " Е, хайде сега да видим за хиляда може ли да пеете? Ама вие искате да видите парите. Бихте пяли, но понеже не ги виждате – колебаете се. Аз зная защо не искате да пеете.
към беседата >>
Там има слаби и силни тонове.
Сега музикантите трябва да дадат израз на тези думи. Как ще изпеете това? Изпейте първото: "В пустинята на живота". Ще каже някой: "Тъжна музика е това". Не. Музиката никога не може да тъжи, в музиката няма тъжност.
Там има слаби и силни тонове.
А силните тонове произвеждат в човека едно състояние – скръб. Кой тон запример е скръбен? "До" какво е? "Ре" – какъв е този тон? Ако вземете сега "До" в понижение, скръбен ли е този тон?
към беседата >>
— "Хиляда лири дават, ще пея!
" – Хиляда, две, три хиляди, четири, пет хиляди – веднага се въодушевявате, всякакъв страх изчезва. Значи всякога в живота там, дето има страх, трябва да се тури един стимул – златото. В един човек, дето има голям страх, златото като дойде, може да махне страха. И ти казваш: "Ще пея! " Защо?
— "Хиляда лири дават, ще пея!
" Е, хайде сега да видим за хиляда може ли да пеете? Ама вие искате да видите парите. Бихте пяли, но понеже не ги виждате – колебаете се. Аз зная защо не искате да пеете. Вие искате да кажете: "Не искаме нас да ни излъжат, да ни изпитат, че да пеем напразно." Не искате да пеете.
към беседата >>
А силните тонове произвеждат в човека едно състояние – скръб.
Как ще изпеете това? Изпейте първото: "В пустинята на живота". Ще каже някой: "Тъжна музика е това". Не. Музиката никога не може да тъжи, в музиката няма тъжност. Там има слаби и силни тонове.
А силните тонове произвеждат в човека едно състояние – скръб.
Кой тон запример е скръбен? "До" какво е? "Ре" – какъв е този тон? Ако вземете сега "До" в понижение, скръбен ли е този тон? – Никаква скръб не е това.
към беседата >>
" Е, хайде сега да видим за хиляда може ли да пеете?
Значи всякога в живота там, дето има страх, трябва да се тури един стимул – златото. В един човек, дето има голям страх, златото като дойде, може да махне страха. И ти казваш: "Ще пея! " Защо? — "Хиляда лири дават, ще пея!
" Е, хайде сега да видим за хиляда може ли да пеете?
Ама вие искате да видите парите. Бихте пяли, но понеже не ги виждате – колебаете се. Аз зная защо не искате да пеете. Вие искате да кажете: "Не искаме нас да ни излъжат, да ни изпитат, че да пеем напразно." Не искате да пеете. Казвате: "Да видим хилядата лири, тогава ще пеем, иначе не пеем." Сега трябва да пеете на пустинята, понеже ако пеете, от нея може да стане нещо.
към беседата >>
Кой тон запример е скръбен?
Изпейте първото: "В пустинята на живота". Ще каже някой: "Тъжна музика е това". Не. Музиката никога не може да тъжи, в музиката няма тъжност. Там има слаби и силни тонове. А силните тонове произвеждат в човека едно състояние – скръб.
Кой тон запример е скръбен?
"До" какво е? "Ре" – какъв е този тон? Ако вземете сега "До" в понижение, скръбен ли е този тон? – Никаква скръб не е това. Ако вие понижите тоновете, полутонието показва известна мекота.
към беседата >>
Ама вие искате да видите парите.
В един човек, дето има голям страх, златото като дойде, може да махне страха. И ти казваш: "Ще пея! " Защо? — "Хиляда лири дават, ще пея! " Е, хайде сега да видим за хиляда може ли да пеете?
Ама вие искате да видите парите.
Бихте пяли, но понеже не ги виждате – колебаете се. Аз зная защо не искате да пеете. Вие искате да кажете: "Не искаме нас да ни излъжат, да ни изпитат, че да пеем напразно." Не искате да пеете. Казвате: "Да видим хилядата лири, тогава ще пеем, иначе не пеем." Сега трябва да пеете на пустинята, понеже ако пеете, от нея може да стане нещо. На пустинята, ако не пеете, тя си остава все същата, каквато си е.
към беседата >>
"До" какво е?
Ще каже някой: "Тъжна музика е това". Не. Музиката никога не може да тъжи, в музиката няма тъжност. Там има слаби и силни тонове. А силните тонове произвеждат в човека едно състояние – скръб. Кой тон запример е скръбен?
"До" какво е?
"Ре" – какъв е този тон? Ако вземете сега "До" в понижение, скръбен ли е този тон? – Никаква скръб не е това. Ако вие понижите тоновете, полутонието показва известна мекота. Повишението показва усилване.
към беседата >>
Бихте пяли, но понеже не ги виждате – колебаете се.
И ти казваш: "Ще пея! " Защо? — "Хиляда лири дават, ще пея! " Е, хайде сега да видим за хиляда може ли да пеете? Ама вие искате да видите парите.
Бихте пяли, но понеже не ги виждате – колебаете се.
Аз зная защо не искате да пеете. Вие искате да кажете: "Не искаме нас да ни излъжат, да ни изпитат, че да пеем напразно." Не искате да пеете. Казвате: "Да видим хилядата лири, тогава ще пеем, иначе не пеем." Сега трябва да пеете на пустинята, понеже ако пеете, от нея може да стане нещо. На пустинята, ако не пеете, тя си остава все същата, каквато си е. Пък, като мине един и изпее една песен, че втори мине, трима, четирима души и всички пеят и току виж, тук ще започне тревица да израсне, че там друга тревица и цялата пустиня ще стане на благодатно поле.
към беседата >>
"Ре" – какъв е този тон?
Музиката никога не може да тъжи, в музиката няма тъжност. Там има слаби и силни тонове. А силните тонове произвеждат в човека едно състояние – скръб. Кой тон запример е скръбен? "До" какво е?
"Ре" – какъв е този тон?
Ако вземете сега "До" в понижение, скръбен ли е този тон? – Никаква скръб не е това. Ако вие понижите тоновете, полутонието показва известна мекота. Повишението показва усилване. При понижението тоновете добиват мекота, а при повишението, придобиват сила.
към беседата >>
Аз зная защо не искате да пеете.
" Защо? — "Хиляда лири дават, ще пея! " Е, хайде сега да видим за хиляда може ли да пеете? Ама вие искате да видите парите. Бихте пяли, но понеже не ги виждате – колебаете се.
Аз зная защо не искате да пеете.
Вие искате да кажете: "Не искаме нас да ни излъжат, да ни изпитат, че да пеем напразно." Не искате да пеете. Казвате: "Да видим хилядата лири, тогава ще пеем, иначе не пеем." Сега трябва да пеете на пустинята, понеже ако пеете, от нея може да стане нещо. На пустинята, ако не пеете, тя си остава все същата, каквато си е. Пък, като мине един и изпее една песен, че втори мине, трима, четирима души и всички пеят и току виж, тук ще започне тревица да израсне, че там друга тревица и цялата пустиня ще стане на благодатно поле. Какъв тон ще дадете на песента "В пустинята на живота"?
към беседата >>
Ако вземете сега "До" в понижение, скръбен ли е този тон?
Там има слаби и силни тонове. А силните тонове произвеждат в човека едно състояние – скръб. Кой тон запример е скръбен? "До" какво е? "Ре" – какъв е този тон?
Ако вземете сега "До" в понижение, скръбен ли е този тон?
– Никаква скръб не е това. Ако вие понижите тоновете, полутонието показва известна мекота. Повишението показва усилване. При понижението тоновете добиват мекота, а при повишението, придобиват сила. А силата е, която произвежда тъга.
към беседата >>
Вие искате да кажете: "Не искаме нас да ни излъжат, да ни изпитат, че да пеем напразно." Не искате да пеете.
— "Хиляда лири дават, ще пея! " Е, хайде сега да видим за хиляда може ли да пеете? Ама вие искате да видите парите. Бихте пяли, но понеже не ги виждате – колебаете се. Аз зная защо не искате да пеете.
Вие искате да кажете: "Не искаме нас да ни излъжат, да ни изпитат, че да пеем напразно." Не искате да пеете.
Казвате: "Да видим хилядата лири, тогава ще пеем, иначе не пеем." Сега трябва да пеете на пустинята, понеже ако пеете, от нея може да стане нещо. На пустинята, ако не пеете, тя си остава все същата, каквато си е. Пък, като мине един и изпее една песен, че втори мине, трима, четирима души и всички пеят и току виж, тук ще започне тревица да израсне, че там друга тревица и цялата пустиня ще стане на благодатно поле. Какъв тон ще дадете на песента "В пустинята на живота"? Най-първо пустинята ще даде импулс, но същевременно ще ви стесни.
към беседата >>
– Никаква скръб не е това.
А силните тонове произвеждат в човека едно състояние – скръб. Кой тон запример е скръбен? "До" какво е? "Ре" – какъв е този тон? Ако вземете сега "До" в понижение, скръбен ли е този тон?
– Никаква скръб не е това.
Ако вие понижите тоновете, полутонието показва известна мекота. Повишението показва усилване. При понижението тоновете добиват мекота, а при повишението, придобиват сила. А силата е, която произвежда тъга. Някой казва: "Той пее меланхолично." В музиката ли е меланхолията?
към беседата >>
Казвате: "Да видим хилядата лири, тогава ще пеем, иначе не пеем." Сега трябва да пеете на пустинята, понеже ако пеете, от нея може да стане нещо.
" Е, хайде сега да видим за хиляда може ли да пеете? Ама вие искате да видите парите. Бихте пяли, но понеже не ги виждате – колебаете се. Аз зная защо не искате да пеете. Вие искате да кажете: "Не искаме нас да ни излъжат, да ни изпитат, че да пеем напразно." Не искате да пеете.
Казвате: "Да видим хилядата лири, тогава ще пеем, иначе не пеем." Сега трябва да пеете на пустинята, понеже ако пеете, от нея може да стане нещо.
На пустинята, ако не пеете, тя си остава все същата, каквато си е. Пък, като мине един и изпее една песен, че втори мине, трима, четирима души и всички пеят и току виж, тук ще започне тревица да израсне, че там друга тревица и цялата пустиня ще стане на благодатно поле. Какъв тон ще дадете на песента "В пустинята на живота"? Най-първо пустинята ще даде импулс, но същевременно ще ви стесни. Грандиозна е тя, като я погледнете, произвежда страх, но същевременно ще се съберете в себе си и ще кажете: "Тази работа е сериозна".
към беседата >>
Ако вие понижите тоновете, полутонието показва известна мекота.
Кой тон запример е скръбен? "До" какво е? "Ре" – какъв е този тон? Ако вземете сега "До" в понижение, скръбен ли е този тон? – Никаква скръб не е това.
Ако вие понижите тоновете, полутонието показва известна мекота.
Повишението показва усилване. При понижението тоновете добиват мекота, а при повишението, придобиват сила. А силата е, която произвежда тъга. Някой казва: "Той пее меланхолично." В музиката ли е меланхолията? В самия човек е меланхолията и то когато вземеш известен тон, неверен тон.
към беседата >>
На пустинята, ако не пеете, тя си остава все същата, каквато си е.
Ама вие искате да видите парите. Бихте пяли, но понеже не ги виждате – колебаете се. Аз зная защо не искате да пеете. Вие искате да кажете: "Не искаме нас да ни излъжат, да ни изпитат, че да пеем напразно." Не искате да пеете. Казвате: "Да видим хилядата лири, тогава ще пеем, иначе не пеем." Сега трябва да пеете на пустинята, понеже ако пеете, от нея може да стане нещо.
На пустинята, ако не пеете, тя си остава все същата, каквато си е.
Пък, като мине един и изпее една песен, че втори мине, трима, четирима души и всички пеят и току виж, тук ще започне тревица да израсне, че там друга тревица и цялата пустиня ще стане на благодатно поле. Какъв тон ще дадете на песента "В пустинята на живота"? Най-първо пустинята ще даде импулс, но същевременно ще ви стесни. Грандиозна е тя, като я погледнете, произвежда страх, но същевременно ще се съберете в себе си и ще кажете: "Тази работа е сериозна". Пък може и да платите с живота си в тази пустиня.
към беседата >>
“ Право е.
(втори вариант)
(Учителя разтваря ръцете си надолу и се навежда напред.) „В пустинята на живота.“ − Тази пустиня не е нагоре, тя е долу. По някой път и вие като малките деца декламирате „в пустинята“ и сочите ръцете нагоре. Аз искам да ви наведа на следното: трябва да проучвате качествата на нещата. Ти може да вземеш един орех и да кажеш: “Малка работа е тази. С орехи ли ще се занимаваме?
“ Право е.
При известни условия големите неща и малките неща имат съвсем същите резултати.
към втори вариант >>
Значи то изпраща всички неща нагоре, около себе си, по повърхността.
(втори вариант)
Сега ще преведете: пътят на сърцето е пътят на слизане; пътят на ума е пътят на възлизане. Умствено човек възлиза, а по сърцето си винаги слиза. Със сърцето си винаги човек слиза надолу. Може ли човек със сърцето си да се качи нагоре? Виждаме, че ако вземете сърцето, то нагоре не се качва, но в него се образува една топлина, с която сърцето винаги изпраща кръвта по повърхността на тялото.
Значи то изпраща всички неща нагоре, около себе си, по повърхността.
Желанията, които има сърцето на човека, е център, откъдето силите могат да се изпратят по повърхността. Защото без сърцето вашият живот ще остане безсмислен. Ако в тялото не циркулира кръв към повърхността, тогава то не може да живее.
към втори вариант >>
При известни условия големите неща и малките неща имат съвсем същите резултати.
(втори вариант)
По някой път и вие като малките деца декламирате „в пустинята“ и сочите ръцете нагоре. Аз искам да ви наведа на следното: трябва да проучвате качествата на нещата. Ти може да вземеш един орех и да кажеш: “Малка работа е тази. С орехи ли ще се занимаваме? “ Право е.
При известни условия големите неща и малките неща имат съвсем същите резултати.
към втори вариант >>
Желанията, които има сърцето на човека, е център, откъдето силите могат да се изпратят по повърхността.
(втори вариант)
Умствено човек възлиза, а по сърцето си винаги слиза. Със сърцето си винаги човек слиза надолу. Може ли човек със сърцето си да се качи нагоре? Виждаме, че ако вземете сърцето, то нагоре не се качва, но в него се образува една топлина, с която сърцето винаги изпраща кръвта по повърхността на тялото. Значи то изпраща всички неща нагоре, около себе си, по повърхността.
Желанията, които има сърцето на човека, е център, откъдето силите могат да се изпратят по повърхността.
Защото без сърцето вашият живот ще остане безсмислен. Ако в тялото не циркулира кръв към повърхността, тогава то не може да живее.
към втори вариант >>
Сега на предмета.
(втори вариант)
Сега на предмета.
Защо именно водата има туй желание да слиза надолу? Вие вървите по пътя. Да кажем вие сте един аристократ, вървите, като че искате да покажете, че сте нещо. Но във вас няма нищо определено. Вървите така.
към втори вариант >>
Защото без сърцето вашият живот ще остане безсмислен.
(втори вариант)
Със сърцето си винаги човек слиза надолу. Може ли човек със сърцето си да се качи нагоре? Виждаме, че ако вземете сърцето, то нагоре не се качва, но в него се образува една топлина, с която сърцето винаги изпраща кръвта по повърхността на тялото. Значи то изпраща всички неща нагоре, около себе си, по повърхността. Желанията, които има сърцето на човека, е център, откъдето силите могат да се изпратят по повърхността.
Защото без сърцето вашият живот ще остане безсмислен.
Ако в тялото не циркулира кръв към повърхността, тогава то не може да живее.
към втори вариант >>
Защо именно водата има туй желание да слиза надолу?
(втори вариант)
Сега на предмета.
Защо именно водата има туй желание да слиза надолу?
Вие вървите по пътя. Да кажем вие сте един аристократ, вървите, като че искате да покажете, че сте нещо. Но във вас няма нищо определено. Вървите така. (Учителя върви бавно, важно, с достойнство, умерено.) За професора казвате: „Но този професор, който върви така, бавно, бавно, той мисли, че няма да има пари утре.
към втори вариант >>
Ако в тялото не циркулира кръв към повърхността, тогава то не може да живее.
(втори вариант)
Може ли човек със сърцето си да се качи нагоре? Виждаме, че ако вземете сърцето, то нагоре не се качва, но в него се образува една топлина, с която сърцето винаги изпраща кръвта по повърхността на тялото. Значи то изпраща всички неща нагоре, около себе си, по повърхността. Желанията, които има сърцето на човека, е център, откъдето силите могат да се изпратят по повърхността. Защото без сърцето вашият живот ще остане безсмислен.
Ако в тялото не циркулира кръв към повърхността, тогава то не може да живее.
към втори вариант >>
Вие вървите по пътя.
(втори вариант)
Сега на предмета. Защо именно водата има туй желание да слиза надолу?
Вие вървите по пътя.
Да кажем вие сте един аристократ, вървите, като че искате да покажете, че сте нещо. Но във вас няма нищо определено. Вървите така. (Учителя върви бавно, важно, с достойнство, умерено.) За професора казвате: „Но този професор, който върви така, бавно, бавно, той мисли, че няма да има пари утре. А на пътя има паднало злато.“ Този професор, който се движи така, изведнъж се наведе и вземе парите.
към втори вариант >>
Та казвам: Пътят на слизането са човешките желания.
(втори вариант)
Та казвам: Пътят на слизането са човешките желания.
Пътят на възлизането, това са човешките мисли. Тогава къде препятствията са по-големи: в слизането или във възлизането? − Почти са едни. Сега да обясним това научно − когато един човек се качва на планината, ако го претеглим в полите на планината, докато се качи към върха, ще забележим, че той е изгубил сили. Като слезе от планината, долу законът е друг.
към втори вариант >>
Да кажем вие сте един аристократ, вървите, като че искате да покажете, че сте нещо.
(втори вариант)
Сега на предмета. Защо именно водата има туй желание да слиза надолу? Вие вървите по пътя.
Да кажем вие сте един аристократ, вървите, като че искате да покажете, че сте нещо.
Но във вас няма нищо определено. Вървите така. (Учителя върви бавно, важно, с достойнство, умерено.) За професора казвате: „Но този професор, който върви така, бавно, бавно, той мисли, че няма да има пари утре. А на пътя има паднало злато.“ Този професор, който се движи така, изведнъж се наведе и вземе парите. Питам: Защо този професор се навежда и защо на този професор главата му слиза надолу?
към втори вариант >>
Пътят на възлизането, това са човешките мисли.
(втори вариант)
Та казвам: Пътят на слизането са човешките желания.
Пътят на възлизането, това са човешките мисли.
Тогава къде препятствията са по-големи: в слизането или във възлизането? − Почти са едни. Сега да обясним това научно − когато един човек се качва на планината, ако го претеглим в полите на планината, докато се качи към върха, ще забележим, че той е изгубил сили. Като слезе от планината, долу законът е друг. Ако пак го претеглим, предполага се, че този човек при слизането, ще е наваксал силите, които е изразходвал.
към втори вариант >>
Но във вас няма нищо определено.
(втори вариант)
Сега на предмета. Защо именно водата има туй желание да слиза надолу? Вие вървите по пътя. Да кажем вие сте един аристократ, вървите, като че искате да покажете, че сте нещо.
Но във вас няма нищо определено.
Вървите така. (Учителя върви бавно, важно, с достойнство, умерено.) За професора казвате: „Но този професор, който върви така, бавно, бавно, той мисли, че няма да има пари утре. А на пътя има паднало злато.“ Този професор, който се движи така, изведнъж се наведе и вземе парите. Питам: Защо този професор се навежда и защо на този професор главата му слиза надолу? Туй, което взема, разумно ли е?
към втори вариант >>
Тогава къде препятствията са по-големи: в слизането или във възлизането?
(втори вариант)
Та казвам: Пътят на слизането са човешките желания. Пътят на възлизането, това са човешките мисли.
Тогава къде препятствията са по-големи: в слизането или във възлизането?
− Почти са едни. Сега да обясним това научно − когато един човек се качва на планината, ако го претеглим в полите на планината, докато се качи към върха, ще забележим, че той е изгубил сили. Като слезе от планината, долу законът е друг. Ако пак го претеглим, предполага се, че този човек при слизането, ще е наваксал силите, които е изразходвал. Теоретически е така.
към втори вариант >>
Вървите така.
(втори вариант)
Сега на предмета. Защо именно водата има туй желание да слиза надолу? Вие вървите по пътя. Да кажем вие сте един аристократ, вървите, като че искате да покажете, че сте нещо. Но във вас няма нищо определено.
Вървите така.
(Учителя върви бавно, важно, с достойнство, умерено.) За професора казвате: „Но този професор, който върви така, бавно, бавно, той мисли, че няма да има пари утре. А на пътя има паднало злато.“ Този професор, който се движи така, изведнъж се наведе и вземе парите. Питам: Защо този професор се навежда и защо на този професор главата му слиза надолу? Туй, което взема, разумно ли е? − Ценно е.
към втори вариант >>
− Почти са едни.
(втори вариант)
Та казвам: Пътят на слизането са човешките желания. Пътят на възлизането, това са човешките мисли. Тогава къде препятствията са по-големи: в слизането или във възлизането?
− Почти са едни.
Сега да обясним това научно − когато един човек се качва на планината, ако го претеглим в полите на планината, докато се качи към върха, ще забележим, че той е изгубил сили. Като слезе от планината, долу законът е друг. Ако пак го претеглим, предполага се, че този човек при слизането, ще е наваксал силите, които е изразходвал. Теоретически е така. Нали, ако хвърлите едно тяло на известна площ, туй тяло ще достигне до известно място и ще спре.
към втори вариант >>
(Учителя върви бавно, важно, с достойнство, умерено.) За професора казвате: „Но този професор, който върви така, бавно, бавно, той мисли, че няма да има пари утре.
(втори вариант)
Защо именно водата има туй желание да слиза надолу? Вие вървите по пътя. Да кажем вие сте един аристократ, вървите, като че искате да покажете, че сте нещо. Но във вас няма нищо определено. Вървите така.
(Учителя върви бавно, важно, с достойнство, умерено.) За професора казвате: „Но този професор, който върви така, бавно, бавно, той мисли, че няма да има пари утре.
А на пътя има паднало злато.“ Този професор, който се движи така, изведнъж се наведе и вземе парите. Питам: Защо този професор се навежда и защо на този професор главата му слиза надолу? Туй, което взема, разумно ли е? − Ценно е. Може да го срещне някое дете или някой детектив, да го спре и да му каже нещо.
към втори вариант >>
Сега да обясним това научно − когато един човек се качва на планината, ако го претеглим в полите на планината, докато се качи към върха, ще забележим, че той е изгубил сили.
(втори вариант)
Та казвам: Пътят на слизането са човешките желания. Пътят на възлизането, това са човешките мисли. Тогава къде препятствията са по-големи: в слизането или във възлизането? − Почти са едни.
Сега да обясним това научно − когато един човек се качва на планината, ако го претеглим в полите на планината, докато се качи към върха, ще забележим, че той е изгубил сили.
Като слезе от планината, долу законът е друг. Ако пак го претеглим, предполага се, че този човек при слизането, ще е наваксал силите, които е изразходвал. Теоретически е така. Нали, ако хвърлите едно тяло на известна площ, туй тяло ще достигне до известно място и ще спре. И ще се образува първият процес − тялото отгоре ще започне постепенно да слиза.
към втори вариант >>
А на пътя има паднало злато.“ Този професор, който се движи така, изведнъж се наведе и вземе парите.
(втори вариант)
Вие вървите по пътя. Да кажем вие сте един аристократ, вървите, като че искате да покажете, че сте нещо. Но във вас няма нищо определено. Вървите така. (Учителя върви бавно, важно, с достойнство, умерено.) За професора казвате: „Но този професор, който върви така, бавно, бавно, той мисли, че няма да има пари утре.
А на пътя има паднало злато.“ Този професор, който се движи така, изведнъж се наведе и вземе парите.
Питам: Защо този професор се навежда и защо на този професор главата му слиза надолу? Туй, което взема, разумно ли е? − Ценно е. Може да го срещне някое дете или някой детектив, да го спре и да му каже нещо. Професорът си отваря път, не иска да му говори.
към втори вариант >>
Като слезе от планината, долу законът е друг.
(втори вариант)
Та казвам: Пътят на слизането са човешките желания. Пътят на възлизането, това са човешките мисли. Тогава къде препятствията са по-големи: в слизането или във възлизането? − Почти са едни. Сега да обясним това научно − когато един човек се качва на планината, ако го претеглим в полите на планината, докато се качи към върха, ще забележим, че той е изгубил сили.
Като слезе от планината, долу законът е друг.
Ако пак го претеглим, предполага се, че този човек при слизането, ще е наваксал силите, които е изразходвал. Теоретически е така. Нали, ако хвърлите едно тяло на известна площ, туй тяло ще достигне до известно място и ще спре. И ще се образува първият процес − тялото отгоре ще започне постепенно да слиза. Най-първо падането ще бъде по-слабо, а после ще се усили.
към втори вариант >>
Питам: Защо този професор се навежда и защо на този професор главата му слиза надолу?
(втори вариант)
Да кажем вие сте един аристократ, вървите, като че искате да покажете, че сте нещо. Но във вас няма нищо определено. Вървите така. (Учителя върви бавно, важно, с достойнство, умерено.) За професора казвате: „Но този професор, който върви така, бавно, бавно, той мисли, че няма да има пари утре. А на пътя има паднало злато.“ Този професор, който се движи така, изведнъж се наведе и вземе парите.
Питам: Защо този професор се навежда и защо на този професор главата му слиза надолу?
Туй, което взема, разумно ли е? − Ценно е. Може да го срещне някое дете или някой детектив, да го спре и да му каже нещо. Професорът си отваря път, не иска да му говори. Навежда се, туря парите в джоба си и върви по пътя.
към втори вариант >>
Ако пак го претеглим, предполага се, че този човек при слизането, ще е наваксал силите, които е изразходвал.
(втори вариант)
Пътят на възлизането, това са човешките мисли. Тогава къде препятствията са по-големи: в слизането или във възлизането? − Почти са едни. Сега да обясним това научно − когато един човек се качва на планината, ако го претеглим в полите на планината, докато се качи към върха, ще забележим, че той е изгубил сили. Като слезе от планината, долу законът е друг.
Ако пак го претеглим, предполага се, че този човек при слизането, ще е наваксал силите, които е изразходвал.
Теоретически е така. Нали, ако хвърлите едно тяло на известна площ, туй тяло ще достигне до известно място и ще спре. И ще се образува първият процес − тялото отгоре ще започне постепенно да слиза. Най-първо падането ще бъде по-слабо, а после ще се усили. Следователно туй ядро ще се върне отгоре и при последния момент ще бъде в бързината си толкова силно − с каквато бързина е слязло и излязло от началото.
към втори вариант >>
Туй, което взема, разумно ли е?
(втори вариант)
Но във вас няма нищо определено. Вървите така. (Учителя върви бавно, важно, с достойнство, умерено.) За професора казвате: „Но този професор, който върви така, бавно, бавно, той мисли, че няма да има пари утре. А на пътя има паднало злато.“ Този професор, който се движи така, изведнъж се наведе и вземе парите. Питам: Защо този професор се навежда и защо на този професор главата му слиза надолу?
Туй, което взема, разумно ли е?
− Ценно е. Може да го срещне някое дете или някой детектив, да го спре и да му каже нещо. Професорът си отваря път, не иска да му говори. Навежда се, туря парите в джоба си и върви по пътя. Какви са съображенията на професора?
към втори вариант >>
Теоретически е така.
(втори вариант)
Тогава къде препятствията са по-големи: в слизането или във възлизането? − Почти са едни. Сега да обясним това научно − когато един човек се качва на планината, ако го претеглим в полите на планината, докато се качи към върха, ще забележим, че той е изгубил сили. Като слезе от планината, долу законът е друг. Ако пак го претеглим, предполага се, че този човек при слизането, ще е наваксал силите, които е изразходвал.
Теоретически е така.
Нали, ако хвърлите едно тяло на известна площ, туй тяло ще достигне до известно място и ще спре. И ще се образува първият процес − тялото отгоре ще започне постепенно да слиза. Най-първо падането ще бъде по-слабо, а после ще се усили. Следователно туй ядро ще се върне отгоре и при последния момент ще бъде в бързината си толкова силно − с каквато бързина е слязло и излязло от началото. Следователно при връщането то ще се върне със същата бързина, с която е излязло.
към втори вариант >>
− Ценно е.
(втори вариант)
Вървите така. (Учителя върви бавно, важно, с достойнство, умерено.) За професора казвате: „Но този професор, който върви така, бавно, бавно, той мисли, че няма да има пари утре. А на пътя има паднало злато.“ Този професор, който се движи така, изведнъж се наведе и вземе парите. Питам: Защо този професор се навежда и защо на този професор главата му слиза надолу? Туй, което взема, разумно ли е?
− Ценно е.
Може да го срещне някое дете или някой детектив, да го спре и да му каже нещо. Професорът си отваря път, не иска да му говори. Навежда се, туря парите в джоба си и върви по пътя. Какви са съображенията на професора? Имаше ли професорът някаква възвишена идея, когато взе парите?
към втори вариант >>
Нали, ако хвърлите едно тяло на известна площ, туй тяло ще достигне до известно място и ще спре.
(втори вариант)
− Почти са едни. Сега да обясним това научно − когато един човек се качва на планината, ако го претеглим в полите на планината, докато се качи към върха, ще забележим, че той е изгубил сили. Като слезе от планината, долу законът е друг. Ако пак го претеглим, предполага се, че този човек при слизането, ще е наваксал силите, които е изразходвал. Теоретически е така.
Нали, ако хвърлите едно тяло на известна площ, туй тяло ще достигне до известно място и ще спре.
И ще се образува първият процес − тялото отгоре ще започне постепенно да слиза. Най-първо падането ще бъде по-слабо, а после ще се усили. Следователно туй ядро ще се върне отгоре и при последния момент ще бъде в бързината си толкова силно − с каквато бързина е слязло и излязло от началото. Следователно при връщането то ще се върне със същата бързина, с която е излязло. Сега какво може да извадите от туй знание?
към втори вариант >>
Може да го срещне някое дете или някой детектив, да го спре и да му каже нещо.
(втори вариант)
(Учителя върви бавно, важно, с достойнство, умерено.) За професора казвате: „Но този професор, който върви така, бавно, бавно, той мисли, че няма да има пари утре. А на пътя има паднало злато.“ Този професор, който се движи така, изведнъж се наведе и вземе парите. Питам: Защо този професор се навежда и защо на този професор главата му слиза надолу? Туй, което взема, разумно ли е? − Ценно е.
Може да го срещне някое дете или някой детектив, да го спре и да му каже нещо.
Професорът си отваря път, не иска да му говори. Навежда се, туря парите в джоба си и върви по пътя. Какви са съображенията на професора? Имаше ли професорът някаква възвишена идея, когато взе парите? Ако на този професор бяха му казали тъй: „Заради Господа, наведи си малко главата.“ − „Как ще си наведа главата заради Господа?
към втори вариант >>
И ще се образува първият процес − тялото отгоре ще започне постепенно да слиза.
(втори вариант)
Сега да обясним това научно − когато един човек се качва на планината, ако го претеглим в полите на планината, докато се качи към върха, ще забележим, че той е изгубил сили. Като слезе от планината, долу законът е друг. Ако пак го претеглим, предполага се, че този човек при слизането, ще е наваксал силите, които е изразходвал. Теоретически е така. Нали, ако хвърлите едно тяло на известна площ, туй тяло ще достигне до известно място и ще спре.
И ще се образува първият процес − тялото отгоре ще започне постепенно да слиза.
Най-първо падането ще бъде по-слабо, а после ще се усили. Следователно туй ядро ще се върне отгоре и при последния момент ще бъде в бързината си толкова силно − с каквато бързина е слязло и излязло от началото. Следователно при връщането то ще се върне със същата бързина, с която е излязло. Сега какво може да извадите от туй знание? Това опитали ли сте го?
към втори вариант >>
Професорът си отваря път, не иска да му говори.
(втори вариант)
А на пътя има паднало злато.“ Този професор, който се движи така, изведнъж се наведе и вземе парите. Питам: Защо този професор се навежда и защо на този професор главата му слиза надолу? Туй, което взема, разумно ли е? − Ценно е. Може да го срещне някое дете или някой детектив, да го спре и да му каже нещо.
Професорът си отваря път, не иска да му говори.
Навежда се, туря парите в джоба си и върви по пътя. Какви са съображенията на професора? Имаше ли професорът някаква възвишена идея, когато взе парите? Ако на този професор бяха му казали тъй: „Заради Господа, наведи си малко главата.“ − „Как ще си наведа главата заради Господа? Аз не се навеждам заради Господа.
към втори вариант >>
Най-първо падането ще бъде по-слабо, а после ще се усили.
(втори вариант)
Като слезе от планината, долу законът е друг. Ако пак го претеглим, предполага се, че този човек при слизането, ще е наваксал силите, които е изразходвал. Теоретически е така. Нали, ако хвърлите едно тяло на известна площ, туй тяло ще достигне до известно място и ще спре. И ще се образува първият процес − тялото отгоре ще започне постепенно да слиза.
Най-първо падането ще бъде по-слабо, а после ще се усили.
Следователно туй ядро ще се върне отгоре и при последния момент ще бъде в бързината си толкова силно − с каквато бързина е слязло и излязло от началото. Следователно при връщането то ще се върне със същата бързина, с която е излязло. Сега какво може да извадите от туй знание? Това опитали ли сте го? Това е теория.
към втори вариант >>
Навежда се, туря парите в джоба си и върви по пътя.
(втори вариант)
Питам: Защо този професор се навежда и защо на този професор главата му слиза надолу? Туй, което взема, разумно ли е? − Ценно е. Може да го срещне някое дете или някой детектив, да го спре и да му каже нещо. Професорът си отваря път, не иска да му говори.
Навежда се, туря парите в джоба си и върви по пътя.
Какви са съображенията на професора? Имаше ли професорът някаква възвишена идея, когато взе парите? Ако на този професор бяха му казали тъй: „Заради Господа, наведи си малко главата.“ − „Как ще си наведа главата заради Господа? Аз не се навеждам заради Господа. Това е заблуждение.“ Че когато искаш заради Господа, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре трябва да се повдигнеш?
към втори вариант >>
Следователно туй ядро ще се върне отгоре и при последния момент ще бъде в бързината си толкова силно − с каквато бързина е слязло и излязло от началото.
(втори вариант)
Ако пак го претеглим, предполага се, че този човек при слизането, ще е наваксал силите, които е изразходвал. Теоретически е така. Нали, ако хвърлите едно тяло на известна площ, туй тяло ще достигне до известно място и ще спре. И ще се образува първият процес − тялото отгоре ще започне постепенно да слиза. Най-първо падането ще бъде по-слабо, а после ще се усили.
Следователно туй ядро ще се върне отгоре и при последния момент ще бъде в бързината си толкова силно − с каквато бързина е слязло и излязло от началото.
Следователно при връщането то ще се върне със същата бързина, с която е излязло. Сега какво може да извадите от туй знание? Това опитали ли сте го? Това е теория. Някой от вас опитал ли е с каквато бързина е излязъл, с такава бързина да се върне назад?
към втори вариант >>
Какви са съображенията на професора?
(втори вариант)
Туй, което взема, разумно ли е? − Ценно е. Може да го срещне някое дете или някой детектив, да го спре и да му каже нещо. Професорът си отваря път, не иска да му говори. Навежда се, туря парите в джоба си и върви по пътя.
Какви са съображенията на професора?
Имаше ли професорът някаква възвишена идея, когато взе парите? Ако на този професор бяха му казали тъй: „Заради Господа, наведи си малко главата.“ − „Как ще си наведа главата заради Господа? Аз не се навеждам заради Господа. Това е заблуждение.“ Че когато искаш заради Господа, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре трябва да се повдигнеш? Когато се молиш, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре?
към втори вариант >>
Следователно при връщането то ще се върне със същата бързина, с която е излязло.
(втори вариант)
Теоретически е така. Нали, ако хвърлите едно тяло на известна площ, туй тяло ще достигне до известно място и ще спре. И ще се образува първият процес − тялото отгоре ще започне постепенно да слиза. Най-първо падането ще бъде по-слабо, а после ще се усили. Следователно туй ядро ще се върне отгоре и при последния момент ще бъде в бързината си толкова силно − с каквато бързина е слязло и излязло от началото.
Следователно при връщането то ще се върне със същата бързина, с която е излязло.
Сега какво може да извадите от туй знание? Това опитали ли сте го? Това е теория. Някой от вас опитал ли е с каквато бързина е излязъл, с такава бързина да се върне назад? В живота колкото повече се приближаваме към мястото, отдето сме излезли, толкова по-полека се движим, не бързаме.
към втори вариант >>
Казват, че едно тяло е голямо или малко.
(втори вариант)
Казват, че едно тяло е голямо или малко.
По какво се отличават голямото и малкото тяло? (По пространството.) Добре! Каква е съществената разлика между един голям орех и едно малко орехче? Под думата „орех“ вие някой път означавате и самия плод орех и самото дърво орех. Право ли е това?
към втори вариант >>
Имаше ли професорът някаква възвишена идея, когато взе парите?
(втори вариант)
− Ценно е. Може да го срещне някое дете или някой детектив, да го спре и да му каже нещо. Професорът си отваря път, не иска да му говори. Навежда се, туря парите в джоба си и върви по пътя. Какви са съображенията на професора?
Имаше ли професорът някаква възвишена идея, когато взе парите?
Ако на този професор бяха му казали тъй: „Заради Господа, наведи си малко главата.“ − „Как ще си наведа главата заради Господа? Аз не се навеждам заради Господа. Това е заблуждение.“ Че когато искаш заради Господа, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре трябва да се повдигнеш? Когато се молиш, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре? Кое положени трябва да вземеш, когато се молиш?
към втори вариант >>
Сега какво може да извадите от туй знание?
(втори вариант)
Нали, ако хвърлите едно тяло на известна площ, туй тяло ще достигне до известно място и ще спре. И ще се образува първият процес − тялото отгоре ще започне постепенно да слиза. Най-първо падането ще бъде по-слабо, а после ще се усили. Следователно туй ядро ще се върне отгоре и при последния момент ще бъде в бързината си толкова силно − с каквато бързина е слязло и излязло от началото. Следователно при връщането то ще се върне със същата бързина, с която е излязло.
Сега какво може да извадите от туй знание?
Това опитали ли сте го? Това е теория. Някой от вас опитал ли е с каквато бързина е излязъл, с такава бързина да се върне назад? В живота колкото повече се приближаваме към мястото, отдето сме излезли, толкова по-полека се движим, не бързаме. Да допуснем, че къщата ви гори, нали вие ще избягате някъде, но след като изгасне огънят, като се връщате, как ще се върнете?
към втори вариант >>
По какво се отличават голямото и малкото тяло?
(втори вариант)
Казват, че едно тяло е голямо или малко.
По какво се отличават голямото и малкото тяло?
(По пространството.) Добре! Каква е съществената разлика между един голям орех и едно малко орехче? Под думата „орех“ вие някой път означавате и самия плод орех и самото дърво орех. Право ли е това? Малкият плод може ли да бъде орех?
към втори вариант >>
Ако на този професор бяха му казали тъй: „Заради Господа, наведи си малко главата.“ − „Как ще си наведа главата заради Господа?
(втори вариант)
Може да го срещне някое дете или някой детектив, да го спре и да му каже нещо. Професорът си отваря път, не иска да му говори. Навежда се, туря парите в джоба си и върви по пътя. Какви са съображенията на професора? Имаше ли професорът някаква възвишена идея, когато взе парите?
Ако на този професор бяха му казали тъй: „Заради Господа, наведи си малко главата.“ − „Как ще си наведа главата заради Господа?
Аз не се навеждам заради Господа. Това е заблуждение.“ Че когато искаш заради Господа, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре трябва да се повдигнеш? Когато се молиш, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре? Кое положени трябва да вземеш, когато се молиш? (Нагоре.) Сега да оставим молитвата.
към втори вариант >>
Това опитали ли сте го?
(втори вариант)
И ще се образува първият процес − тялото отгоре ще започне постепенно да слиза. Най-първо падането ще бъде по-слабо, а после ще се усили. Следователно туй ядро ще се върне отгоре и при последния момент ще бъде в бързината си толкова силно − с каквато бързина е слязло и излязло от началото. Следователно при връщането то ще се върне със същата бързина, с която е излязло. Сега какво може да извадите от туй знание?
Това опитали ли сте го?
Това е теория. Някой от вас опитал ли е с каквато бързина е излязъл, с такава бързина да се върне назад? В живота колкото повече се приближаваме към мястото, отдето сме излезли, толкова по-полека се движим, не бързаме. Да допуснем, че къщата ви гори, нали вие ще избягате някъде, но след като изгасне огънят, като се връщате, как ще се върнете? Бързо ли ще се върнете или полека?
към втори вариант >>
(По пространството.) Добре!
(втори вариант)
Казват, че едно тяло е голямо или малко. По какво се отличават голямото и малкото тяло?
(По пространството.) Добре!
Каква е съществената разлика между един голям орех и едно малко орехче? Под думата „орех“ вие някой път означавате и самия плод орех и самото дърво орех. Право ли е това? Малкият плод може ли да бъде орех? И дървото може ли да бъде орех?
към втори вариант >>
Аз не се навеждам заради Господа.
(втори вариант)
Професорът си отваря път, не иска да му говори. Навежда се, туря парите в джоба си и върви по пътя. Какви са съображенията на професора? Имаше ли професорът някаква възвишена идея, когато взе парите? Ако на този професор бяха му казали тъй: „Заради Господа, наведи си малко главата.“ − „Как ще си наведа главата заради Господа?
Аз не се навеждам заради Господа.
Това е заблуждение.“ Че когато искаш заради Господа, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре трябва да се повдигнеш? Когато се молиш, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре? Кое положени трябва да вземеш, когато се молиш? (Нагоре.) Сега да оставим молитвата. Когато ядеш, кое положение трябва да вземеш?
към втори вариант >>
Това е теория.
(втори вариант)
Най-първо падането ще бъде по-слабо, а после ще се усили. Следователно туй ядро ще се върне отгоре и при последния момент ще бъде в бързината си толкова силно − с каквато бързина е слязло и излязло от началото. Следователно при връщането то ще се върне със същата бързина, с която е излязло. Сега какво може да извадите от туй знание? Това опитали ли сте го?
Това е теория.
Някой от вас опитал ли е с каквато бързина е излязъл, с такава бързина да се върне назад? В живота колкото повече се приближаваме към мястото, отдето сме излезли, толкова по-полека се движим, не бързаме. Да допуснем, че къщата ви гори, нали вие ще избягате някъде, но след като изгасне огънят, като се връщате, как ще се върнете? Бързо ли ще се върнете или полека?
към втори вариант >>
Каква е съществената разлика между един голям орех и едно малко орехче?
(втори вариант)
Казват, че едно тяло е голямо или малко. По какво се отличават голямото и малкото тяло? (По пространството.) Добре!
Каква е съществената разлика между един голям орех и едно малко орехче?
Под думата „орех“ вие някой път означавате и самия плод орех и самото дърво орех. Право ли е това? Малкият плод може ли да бъде орех? И дървото може ли да бъде орех? От малкия орех все таки има нещо, което може да ядете, а от големия орех има ли нещо, което може да ядете.
към втори вариант >>
Това е заблуждение.“ Че когато искаш заради Господа, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре трябва да се повдигнеш?
(втори вариант)
Навежда се, туря парите в джоба си и върви по пътя. Какви са съображенията на професора? Имаше ли професорът някаква възвишена идея, когато взе парите? Ако на този професор бяха му казали тъй: „Заради Господа, наведи си малко главата.“ − „Как ще си наведа главата заради Господа? Аз не се навеждам заради Господа.
Това е заблуждение.“ Че когато искаш заради Господа, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре трябва да се повдигнеш?
Когато се молиш, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре? Кое положени трябва да вземеш, когато се молиш? (Нагоре.) Сега да оставим молитвата. Когато ядеш, кое положение трябва да вземеш? Когато искаш да вземеш нещо, ти трябва да се наведеш.
към втори вариант >>
Някой от вас опитал ли е с каквато бързина е излязъл, с такава бързина да се върне назад?
(втори вариант)
Следователно туй ядро ще се върне отгоре и при последния момент ще бъде в бързината си толкова силно − с каквато бързина е слязло и излязло от началото. Следователно при връщането то ще се върне със същата бързина, с която е излязло. Сега какво може да извадите от туй знание? Това опитали ли сте го? Това е теория.
Някой от вас опитал ли е с каквато бързина е излязъл, с такава бързина да се върне назад?
В живота колкото повече се приближаваме към мястото, отдето сме излезли, толкова по-полека се движим, не бързаме. Да допуснем, че къщата ви гори, нали вие ще избягате някъде, но след като изгасне огънят, като се връщате, как ще се върнете? Бързо ли ще се върнете или полека?
към втори вариант >>
Под думата „орех“ вие някой път означавате и самия плод орех и самото дърво орех.
(втори вариант)
Казват, че едно тяло е голямо или малко. По какво се отличават голямото и малкото тяло? (По пространството.) Добре! Каква е съществената разлика между един голям орех и едно малко орехче?
Под думата „орех“ вие някой път означавате и самия плод орех и самото дърво орех.
Право ли е това? Малкият плод може ли да бъде орех? И дървото може ли да бъде орех? От малкия орех все таки има нещо, което може да ядете, а от големия орех има ли нещо, което може да ядете. Значи малкият орех и големият орех приличат ли си по нещо?
към втори вариант >>
Когато се молиш, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре?
(втори вариант)
Какви са съображенията на професора? Имаше ли професорът някаква възвишена идея, когато взе парите? Ако на този професор бяха му казали тъй: „Заради Господа, наведи си малко главата.“ − „Как ще си наведа главата заради Господа? Аз не се навеждам заради Господа. Това е заблуждение.“ Че когато искаш заради Господа, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре трябва да се повдигнеш?
Когато се молиш, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре?
Кое положени трябва да вземеш, когато се молиш? (Нагоре.) Сега да оставим молитвата. Когато ядеш, кое положение трябва да вземеш? Когато искаш да вземеш нещо, ти трябва да се наведеш. Професорът се навел надолу, за да вземе тези пари.
към втори вариант >>
В живота колкото повече се приближаваме към мястото, отдето сме излезли, толкова по-полека се движим, не бързаме.
(втори вариант)
Следователно при връщането то ще се върне със същата бързина, с която е излязло. Сега какво може да извадите от туй знание? Това опитали ли сте го? Това е теория. Някой от вас опитал ли е с каквато бързина е излязъл, с такава бързина да се върне назад?
В живота колкото повече се приближаваме към мястото, отдето сме излезли, толкова по-полека се движим, не бързаме.
Да допуснем, че къщата ви гори, нали вие ще избягате някъде, но след като изгасне огънят, като се връщате, как ще се върнете? Бързо ли ще се върнете или полека?
към втори вариант >>
Право ли е това?
(втори вариант)
Казват, че едно тяло е голямо или малко. По какво се отличават голямото и малкото тяло? (По пространството.) Добре! Каква е съществената разлика между един голям орех и едно малко орехче? Под думата „орех“ вие някой път означавате и самия плод орех и самото дърво орех.
Право ли е това?
Малкият плод може ли да бъде орех? И дървото може ли да бъде орех? От малкия орех все таки има нещо, което може да ядете, а от големия орех има ли нещо, което може да ядете. Значи малкият орех и големият орех приличат ли си по нещо? Сега по обикновената ваша стара мисъл вие ще се намерите в чудо.
към втори вариант >>
Кое положени трябва да вземеш, когато се молиш?
(втори вариант)
Имаше ли професорът някаква възвишена идея, когато взе парите? Ако на този професор бяха му казали тъй: „Заради Господа, наведи си малко главата.“ − „Как ще си наведа главата заради Господа? Аз не се навеждам заради Господа. Това е заблуждение.“ Че когато искаш заради Господа, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре трябва да се повдигнеш? Когато се молиш, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре?
Кое положени трябва да вземеш, когато се молиш?
(Нагоре.) Сега да оставим молитвата. Когато ядеш, кое положение трябва да вземеш? Когато искаш да вземеш нещо, ти трябва да се наведеш. Професорът се навел надолу, за да вземе тези пари. Ако професорът мине покрай някое дърво, ни най-малко няма да си повдигне ръката сам да откъсне плода.
към втори вариант >>
Да допуснем, че къщата ви гори, нали вие ще избягате някъде, но след като изгасне огънят, като се връщате, как ще се върнете?
(втори вариант)
Сега какво може да извадите от туй знание? Това опитали ли сте го? Това е теория. Някой от вас опитал ли е с каквато бързина е излязъл, с такава бързина да се върне назад? В живота колкото повече се приближаваме към мястото, отдето сме излезли, толкова по-полека се движим, не бързаме.
Да допуснем, че къщата ви гори, нали вие ще избягате някъде, но след като изгасне огънят, като се връщате, как ще се върнете?
Бързо ли ще се върнете или полека?
към втори вариант >>
Малкият плод може ли да бъде орех?
(втори вариант)
По какво се отличават голямото и малкото тяло? (По пространството.) Добре! Каква е съществената разлика между един голям орех и едно малко орехче? Под думата „орех“ вие някой път означавате и самия плод орех и самото дърво орех. Право ли е това?
Малкият плод може ли да бъде орех?
И дървото може ли да бъде орех? От малкия орех все таки има нещо, което може да ядете, а от големия орех има ли нещо, което може да ядете. Значи малкият орех и големият орех приличат ли си по нещо? Сега по обикновената ваша стара мисъл вие ще се намерите в чудо. По форма не си приличат, но има нещо съществено, по което те си приличат.
към втори вариант >>
(Нагоре.) Сега да оставим молитвата.
(втори вариант)
Ако на този професор бяха му казали тъй: „Заради Господа, наведи си малко главата.“ − „Как ще си наведа главата заради Господа? Аз не се навеждам заради Господа. Това е заблуждение.“ Че когато искаш заради Господа, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре трябва да се повдигнеш? Когато се молиш, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре? Кое положени трябва да вземеш, когато се молиш?
(Нагоре.) Сега да оставим молитвата.
Когато ядеш, кое положение трябва да вземеш? Когато искаш да вземеш нещо, ти трябва да се наведеш. Професорът се навел надолу, за да вземе тези пари. Ако професорът мине покрай някое дърво, ни най-малко няма да си повдигне ръката сам да откъсне плода. Той ще погледне нагоре и ще си върви.
към втори вариант >>
Бързо ли ще се върнете или полека?
(втори вариант)
Това опитали ли сте го? Това е теория. Някой от вас опитал ли е с каквато бързина е излязъл, с такава бързина да се върне назад? В живота колкото повече се приближаваме към мястото, отдето сме излезли, толкова по-полека се движим, не бързаме. Да допуснем, че къщата ви гори, нали вие ще избягате някъде, но след като изгасне огънят, като се връщате, как ще се върнете?
Бързо ли ще се върнете или полека?
към втори вариант >>
И дървото може ли да бъде орех?
(втори вариант)
(По пространството.) Добре! Каква е съществената разлика между един голям орех и едно малко орехче? Под думата „орех“ вие някой път означавате и самия плод орех и самото дърво орех. Право ли е това? Малкият плод може ли да бъде орех?
И дървото може ли да бъде орех?
От малкия орех все таки има нещо, което може да ядете, а от големия орех има ли нещо, което може да ядете. Значи малкият орех и големият орех приличат ли си по нещо? Сега по обикновената ваша стара мисъл вие ще се намерите в чудо. По форма не си приличат, но има нещо съществено, по което те си приличат. Големият орех може да създаде малкото орехче и малкото орехче може да създаде големия орех.
към втори вариант >>
Когато ядеш, кое положение трябва да вземеш?
(втори вариант)
Аз не се навеждам заради Господа. Това е заблуждение.“ Че когато искаш заради Господа, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре трябва да се повдигнеш? Когато се молиш, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре? Кое положени трябва да вземеш, когато се молиш? (Нагоре.) Сега да оставим молитвата.
Когато ядеш, кое положение трябва да вземеш?
Когато искаш да вземеш нещо, ти трябва да се наведеш. Професорът се навел надолу, за да вземе тези пари. Ако професорът мине покрай някое дърво, ни най-малко няма да си повдигне ръката сам да откъсне плода. Той ще погледне нагоре и ще си върви. Но ако мине някое дете, което е малко по-демократ, то ще си дигне ръката и ще откъсне от плода.
към втори вариант >>
Какъв ще бъде импулсът?
(втори вариант)
Какъв ще бъде импулсът?
Бързината винаги подразбира интензивността на едно желание. Колкото повече бързаш, това показва, че в тебе желанието е силно, интензивно. Следователно има нещо, което те поощрява. И когато някой върви бързо, подразбира желания и мисли, които са интензивни. Според интензивността на туй желание и тази мисъл и бързината на движението е голяма.
към втори вариант >>
От малкия орех все таки има нещо, което може да ядете, а от големия орех има ли нещо, което може да ядете.
(втори вариант)
Каква е съществената разлика между един голям орех и едно малко орехче? Под думата „орех“ вие някой път означавате и самия плод орех и самото дърво орех. Право ли е това? Малкият плод може ли да бъде орех? И дървото може ли да бъде орех?
От малкия орех все таки има нещо, което може да ядете, а от големия орех има ли нещо, което може да ядете.
Значи малкият орех и големият орех приличат ли си по нещо? Сега по обикновената ваша стара мисъл вие ще се намерите в чудо. По форма не си приличат, но има нещо съществено, по което те си приличат. Големият орех може да създаде малкото орехче и малкото орехче може да създаде големия орех. Направете възражение, че не е така.
към втори вариант >>
Когато искаш да вземеш нещо, ти трябва да се наведеш.
(втори вариант)
Това е заблуждение.“ Че когато искаш заради Господа, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре трябва да се повдигнеш? Когато се молиш, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре? Кое положени трябва да вземеш, когато се молиш? (Нагоре.) Сега да оставим молитвата. Когато ядеш, кое положение трябва да вземеш?
Когато искаш да вземеш нещо, ти трябва да се наведеш.
Професорът се навел надолу, за да вземе тези пари. Ако професорът мине покрай някое дърво, ни най-малко няма да си повдигне ръката сам да откъсне плода. Той ще погледне нагоре и ще си върви. Но ако мине някое дете, което е малко по-демократ, то ще си дигне ръката и ще откъсне от плода. Детето има положението на професора, отдолу взема и отгоре снема.
към втори вариант >>
Бързината винаги подразбира интензивността на едно желание.
(втори вариант)
Какъв ще бъде импулсът?
Бързината винаги подразбира интензивността на едно желание.
Колкото повече бързаш, това показва, че в тебе желанието е силно, интензивно. Следователно има нещо, което те поощрява. И когато някой върви бързо, подразбира желания и мисли, които са интензивни. Според интензивността на туй желание и тази мисъл и бързината на движението е голяма. Колкото повече отслабва интензивността и желанията отслабват, толкова повече се намалява и бързината, докато желанията и мислите съвсем спрат и човек се спре на едно място.
към втори вариант >>
Значи малкият орех и големият орех приличат ли си по нещо?
(втори вариант)
Под думата „орех“ вие някой път означавате и самия плод орех и самото дърво орех. Право ли е това? Малкият плод може ли да бъде орех? И дървото може ли да бъде орех? От малкия орех все таки има нещо, което може да ядете, а от големия орех има ли нещо, което може да ядете.
Значи малкият орех и големият орех приличат ли си по нещо?
Сега по обикновената ваша стара мисъл вие ще се намерите в чудо. По форма не си приличат, но има нещо съществено, по което те си приличат. Големият орех може да създаде малкото орехче и малкото орехче може да създаде големия орех. Направете възражение, че не е така. Кажете сега едно възражение!
към втори вариант >>
Професорът се навел надолу, за да вземе тези пари.
(втори вариант)
Когато се молиш, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре? Кое положени трябва да вземеш, когато се молиш? (Нагоре.) Сега да оставим молитвата. Когато ядеш, кое положение трябва да вземеш? Когато искаш да вземеш нещо, ти трябва да се наведеш.
Професорът се навел надолу, за да вземе тези пари.
Ако професорът мине покрай някое дърво, ни най-малко няма да си повдигне ръката сам да откъсне плода. Той ще погледне нагоре и ще си върви. Но ако мине някое дете, което е малко по-демократ, то ще си дигне ръката и ще откъсне от плода. Детето има положението на професора, отдолу взема и отгоре снема. А професорът ще каже: „Това не е за мене.“ А като види парите, той ги взема.
към втори вариант >>
Колкото повече бързаш, това показва, че в тебе желанието е силно, интензивно.
(втори вариант)
Какъв ще бъде импулсът? Бързината винаги подразбира интензивността на едно желание.
Колкото повече бързаш, това показва, че в тебе желанието е силно, интензивно.
Следователно има нещо, което те поощрява. И когато някой върви бързо, подразбира желания и мисли, които са интензивни. Според интензивността на туй желание и тази мисъл и бързината на движението е голяма. Колкото повече отслабва интензивността и желанията отслабват, толкова повече се намалява и бързината, докато желанията и мислите съвсем спрат и човек се спре на едно място. Когато тази интензивна мисъл или желание дойде до своята основна точка, и човек се спре на едно място.
към втори вариант >>
Сега по обикновената ваша стара мисъл вие ще се намерите в чудо.
(втори вариант)
Право ли е това? Малкият плод може ли да бъде орех? И дървото може ли да бъде орех? От малкия орех все таки има нещо, което може да ядете, а от големия орех има ли нещо, което може да ядете. Значи малкият орех и големият орех приличат ли си по нещо?
Сега по обикновената ваша стара мисъл вие ще се намерите в чудо.
По форма не си приличат, но има нещо съществено, по което те си приличат. Големият орех може да създаде малкото орехче и малкото орехче може да създаде големия орех. Направете възражение, че не е така. Кажете сега едно възражение! Не може да се образува там възражение.
към втори вариант >>
Ако професорът мине покрай някое дърво, ни най-малко няма да си повдигне ръката сам да откъсне плода.
(втори вариант)
Кое положени трябва да вземеш, когато се молиш? (Нагоре.) Сега да оставим молитвата. Когато ядеш, кое положение трябва да вземеш? Когато искаш да вземеш нещо, ти трябва да се наведеш. Професорът се навел надолу, за да вземе тези пари.
Ако професорът мине покрай някое дърво, ни най-малко няма да си повдигне ръката сам да откъсне плода.
Той ще погледне нагоре и ще си върви. Но ако мине някое дете, което е малко по-демократ, то ще си дигне ръката и ще откъсне от плода. Детето има положението на професора, отдолу взема и отгоре снема. А професорът ще каже: „Това не е за мене.“ А като види парите, той ги взема. Детето и парите ще вземе отдолу, а плода ще откъсне отгоре.
към втори вариант >>
Следователно има нещо, което те поощрява.
(втори вариант)
Какъв ще бъде импулсът? Бързината винаги подразбира интензивността на едно желание. Колкото повече бързаш, това показва, че в тебе желанието е силно, интензивно.
Следователно има нещо, което те поощрява.
И когато някой върви бързо, подразбира желания и мисли, които са интензивни. Според интензивността на туй желание и тази мисъл и бързината на движението е голяма. Колкото повече отслабва интензивността и желанията отслабват, толкова повече се намалява и бързината, докато желанията и мислите съвсем спрат и човек се спре на едно място. Когато тази интензивна мисъл или желание дойде до своята основна точка, и човек се спре на едно място. Добре, след като се спре човек на едно място, какво трябва да прави?
към втори вариант >>
По форма не си приличат, но има нещо съществено, по което те си приличат.
(втори вариант)
Малкият плод може ли да бъде орех? И дървото може ли да бъде орех? От малкия орех все таки има нещо, което може да ядете, а от големия орех има ли нещо, което може да ядете. Значи малкият орех и големият орех приличат ли си по нещо? Сега по обикновената ваша стара мисъл вие ще се намерите в чудо.
По форма не си приличат, но има нещо съществено, по което те си приличат.
Големият орех може да създаде малкото орехче и малкото орехче може да създаде големия орех. Направете възражение, че не е така. Кажете сега едно възражение! Не може да се образува там възражение. При други условия може, но в дадения случай не може да има възражение.
към втори вариант >>
Той ще погледне нагоре и ще си върви.
(втори вариант)
(Нагоре.) Сега да оставим молитвата. Когато ядеш, кое положение трябва да вземеш? Когато искаш да вземеш нещо, ти трябва да се наведеш. Професорът се навел надолу, за да вземе тези пари. Ако професорът мине покрай някое дърво, ни най-малко няма да си повдигне ръката сам да откъсне плода.
Той ще погледне нагоре и ще си върви.
Но ако мине някое дете, което е малко по-демократ, то ще си дигне ръката и ще откъсне от плода. Детето има положението на професора, отдолу взема и отгоре снема. А професорът ще каже: „Това не е за мене.“ А като види парите, той ги взема. Детето и парите ще вземе отдолу, а плода ще откъсне отгоре. Кой е на правия път − професорът или детето?
към втори вариант >>
И когато някой върви бързо, подразбира желания и мисли, които са интензивни.
(втори вариант)
Какъв ще бъде импулсът? Бързината винаги подразбира интензивността на едно желание. Колкото повече бързаш, това показва, че в тебе желанието е силно, интензивно. Следователно има нещо, което те поощрява.
И когато някой върви бързо, подразбира желания и мисли, които са интензивни.
Според интензивността на туй желание и тази мисъл и бързината на движението е голяма. Колкото повече отслабва интензивността и желанията отслабват, толкова повече се намалява и бързината, докато желанията и мислите съвсем спрат и човек се спре на едно място. Когато тази интензивна мисъл или желание дойде до своята основна точка, и човек се спре на едно място. Добре, след като се спре човек на едно място, какво трябва да прави? − Той не може да се спре, в него ще се зароди едно желание, една мисъл в движение.
към втори вариант >>
Големият орех може да създаде малкото орехче и малкото орехче може да създаде големия орех.
(втори вариант)
И дървото може ли да бъде орех? От малкия орех все таки има нещо, което може да ядете, а от големия орех има ли нещо, което може да ядете. Значи малкият орех и големият орех приличат ли си по нещо? Сега по обикновената ваша стара мисъл вие ще се намерите в чудо. По форма не си приличат, но има нещо съществено, по което те си приличат.
Големият орех може да създаде малкото орехче и малкото орехче може да създаде големия орех.
Направете възражение, че не е така. Кажете сега едно възражение! Не може да се образува там възражение. При други условия може, но в дадения случай не може да има възражение.
към втори вариант >>
Но ако мине някое дете, което е малко по-демократ, то ще си дигне ръката и ще откъсне от плода.
(втори вариант)
Когато ядеш, кое положение трябва да вземеш? Когато искаш да вземеш нещо, ти трябва да се наведеш. Професорът се навел надолу, за да вземе тези пари. Ако професорът мине покрай някое дърво, ни най-малко няма да си повдигне ръката сам да откъсне плода. Той ще погледне нагоре и ще си върви.
Но ако мине някое дете, което е малко по-демократ, то ще си дигне ръката и ще откъсне от плода.
Детето има положението на професора, отдолу взема и отгоре снема. А професорът ще каже: „Това не е за мене.“ А като види парите, той ги взема. Детето и парите ще вземе отдолу, а плода ще откъсне отгоре. Кой е на правия път − професорът или детето? − Детето, което и парите вдига и орехите снема, когато професорът вдига парите, а ореха не снема.
към втори вариант >>
Според интензивността на туй желание и тази мисъл и бързината на движението е голяма.
(втори вариант)
Какъв ще бъде импулсът? Бързината винаги подразбира интензивността на едно желание. Колкото повече бързаш, това показва, че в тебе желанието е силно, интензивно. Следователно има нещо, което те поощрява. И когато някой върви бързо, подразбира желания и мисли, които са интензивни.
Според интензивността на туй желание и тази мисъл и бързината на движението е голяма.
Колкото повече отслабва интензивността и желанията отслабват, толкова повече се намалява и бързината, докато желанията и мислите съвсем спрат и човек се спре на едно място. Когато тази интензивна мисъл или желание дойде до своята основна точка, и човек се спре на едно място. Добре, след като се спре човек на едно място, какво трябва да прави? − Той не може да се спре, в него ще се зароди едно желание, една мисъл в движение. И пак ще дойде движението.
към втори вариант >>
Направете възражение, че не е така.
(втори вариант)
От малкия орех все таки има нещо, което може да ядете, а от големия орех има ли нещо, което може да ядете. Значи малкият орех и големият орех приличат ли си по нещо? Сега по обикновената ваша стара мисъл вие ще се намерите в чудо. По форма не си приличат, но има нещо съществено, по което те си приличат. Големият орех може да създаде малкото орехче и малкото орехче може да създаде големия орех.
Направете възражение, че не е така.
Кажете сега едно възражение! Не може да се образува там възражение. При други условия може, но в дадения случай не може да има възражение.
към втори вариант >>
Детето има положението на професора, отдолу взема и отгоре снема.
(втори вариант)
Когато искаш да вземеш нещо, ти трябва да се наведеш. Професорът се навел надолу, за да вземе тези пари. Ако професорът мине покрай някое дърво, ни най-малко няма да си повдигне ръката сам да откъсне плода. Той ще погледне нагоре и ще си върви. Но ако мине някое дете, което е малко по-демократ, то ще си дигне ръката и ще откъсне от плода.
Детето има положението на професора, отдолу взема и отгоре снема.
А професорът ще каже: „Това не е за мене.“ А като види парите, той ги взема. Детето и парите ще вземе отдолу, а плода ще откъсне отгоре. Кой е на правия път − професорът или детето? − Детето, което и парите вдига и орехите снема, когато професорът вдига парите, а ореха не снема. И вие по някой път парите вдигате, а орехите не снемате.
към втори вариант >>
Колкото повече отслабва интензивността и желанията отслабват, толкова повече се намалява и бързината, докато желанията и мислите съвсем спрат и човек се спре на едно място.
(втори вариант)
Бързината винаги подразбира интензивността на едно желание. Колкото повече бързаш, това показва, че в тебе желанието е силно, интензивно. Следователно има нещо, което те поощрява. И когато някой върви бързо, подразбира желания и мисли, които са интензивни. Според интензивността на туй желание и тази мисъл и бързината на движението е голяма.
Колкото повече отслабва интензивността и желанията отслабват, толкова повече се намалява и бързината, докато желанията и мислите съвсем спрат и човек се спре на едно място.
Когато тази интензивна мисъл или желание дойде до своята основна точка, и човек се спре на едно място. Добре, след като се спре човек на едно място, какво трябва да прави? − Той не може да се спре, в него ще се зароди едно желание, една мисъл в движение. И пак ще дойде движението. После пак ще дойде прекъсване и пак движение.
към втори вариант >>
Кажете сега едно възражение!
(втори вариант)
Значи малкият орех и големият орех приличат ли си по нещо? Сега по обикновената ваша стара мисъл вие ще се намерите в чудо. По форма не си приличат, но има нещо съществено, по което те си приличат. Големият орех може да създаде малкото орехче и малкото орехче може да създаде големия орех. Направете възражение, че не е така.
Кажете сега едно възражение!
Не може да се образува там възражение. При други условия може, но в дадения случай не може да има възражение.
към втори вариант >>
А професорът ще каже: „Това не е за мене.“ А като види парите, той ги взема.
(втори вариант)
Професорът се навел надолу, за да вземе тези пари. Ако професорът мине покрай някое дърво, ни най-малко няма да си повдигне ръката сам да откъсне плода. Той ще погледне нагоре и ще си върви. Но ако мине някое дете, което е малко по-демократ, то ще си дигне ръката и ще откъсне от плода. Детето има положението на професора, отдолу взема и отгоре снема.
А професорът ще каже: „Това не е за мене.“ А като види парите, той ги взема.
Детето и парите ще вземе отдолу, а плода ще откъсне отгоре. Кой е на правия път − професорът или детето? − Детето, което и парите вдига и орехите снема, когато професорът вдига парите, а ореха не снема. И вие по някой път парите вдигате, а орехите не снемате. А детето без разлика парите ще вдигне и орехите ще снеме.
към втори вариант >>
Когато тази интензивна мисъл или желание дойде до своята основна точка, и човек се спре на едно място.
(втори вариант)
Колкото повече бързаш, това показва, че в тебе желанието е силно, интензивно. Следователно има нещо, което те поощрява. И когато някой върви бързо, подразбира желания и мисли, които са интензивни. Според интензивността на туй желание и тази мисъл и бързината на движението е голяма. Колкото повече отслабва интензивността и желанията отслабват, толкова повече се намалява и бързината, докато желанията и мислите съвсем спрат и човек се спре на едно място.
Когато тази интензивна мисъл или желание дойде до своята основна точка, и човек се спре на едно място.
Добре, след като се спре човек на едно място, какво трябва да прави? − Той не може да се спре, в него ще се зароди едно желание, една мисъл в движение. И пак ще дойде движението. После пак ще дойде прекъсване и пак движение. След всяко едно прекъсване на една мисъл и едно желание, се дава тоя подтик.
към втори вариант >>
Не може да се образува там възражение.
(втори вариант)
Сега по обикновената ваша стара мисъл вие ще се намерите в чудо. По форма не си приличат, но има нещо съществено, по което те си приличат. Големият орех може да създаде малкото орехче и малкото орехче може да създаде големия орех. Направете възражение, че не е така. Кажете сега едно възражение!
Не може да се образува там възражение.
При други условия може, но в дадения случай не може да има възражение.
към втори вариант >>
Детето и парите ще вземе отдолу, а плода ще откъсне отгоре.
(втори вариант)
Ако професорът мине покрай някое дърво, ни най-малко няма да си повдигне ръката сам да откъсне плода. Той ще погледне нагоре и ще си върви. Но ако мине някое дете, което е малко по-демократ, то ще си дигне ръката и ще откъсне от плода. Детето има положението на професора, отдолу взема и отгоре снема. А професорът ще каже: „Това не е за мене.“ А като види парите, той ги взема.
Детето и парите ще вземе отдолу, а плода ще откъсне отгоре.
Кой е на правия път − професорът или детето? − Детето, което и парите вдига и орехите снема, когато професорът вдига парите, а ореха не снема. И вие по някой път парите вдигате, а орехите не снемате. А детето без разлика парите ще вдигне и орехите ще снеме. Кой е на правата страна?
към втори вариант >>
Добре, след като се спре човек на едно място, какво трябва да прави?
(втори вариант)
Следователно има нещо, което те поощрява. И когато някой върви бързо, подразбира желания и мисли, които са интензивни. Според интензивността на туй желание и тази мисъл и бързината на движението е голяма. Колкото повече отслабва интензивността и желанията отслабват, толкова повече се намалява и бързината, докато желанията и мислите съвсем спрат и човек се спре на едно място. Когато тази интензивна мисъл или желание дойде до своята основна точка, и човек се спре на едно място.
Добре, след като се спре човек на едно място, какво трябва да прави?
− Той не може да се спре, в него ще се зароди едно желание, една мисъл в движение. И пак ще дойде движението. После пак ще дойде прекъсване и пак движение. След всяко едно прекъсване на една мисъл и едно желание, се дава тоя подтик. Някой път вие сте инертни, казвате: „Няма какво да правя, нищо не ме интересува.“ Значи няма никакви желания и мисли, които да вървят в дадения случай по известна посока.
към втори вариант >>
При други условия може, но в дадения случай не може да има възражение.
(втори вариант)
По форма не си приличат, но има нещо съществено, по което те си приличат. Големият орех може да създаде малкото орехче и малкото орехче може да създаде големия орех. Направете възражение, че не е така. Кажете сега едно възражение! Не може да се образува там възражение.
При други условия може, но в дадения случай не може да има възражение.
към втори вариант >>
Кой е на правия път − професорът или детето?
(втори вариант)
Той ще погледне нагоре и ще си върви. Но ако мине някое дете, което е малко по-демократ, то ще си дигне ръката и ще откъсне от плода. Детето има положението на професора, отдолу взема и отгоре снема. А професорът ще каже: „Това не е за мене.“ А като види парите, той ги взема. Детето и парите ще вземе отдолу, а плода ще откъсне отгоре.
Кой е на правия път − професорът или детето?
− Детето, което и парите вдига и орехите снема, когато професорът вдига парите, а ореха не снема. И вие по някой път парите вдигате, а орехите не снемате. А детето без разлика парите ще вдигне и орехите ще снеме. Кой е на правата страна? Сега от две страни може да коментирате.
към втори вариант >>
− Той не може да се спре, в него ще се зароди едно желание, една мисъл в движение.
(втори вариант)
И когато някой върви бързо, подразбира желания и мисли, които са интензивни. Според интензивността на туй желание и тази мисъл и бързината на движението е голяма. Колкото повече отслабва интензивността и желанията отслабват, толкова повече се намалява и бързината, докато желанията и мислите съвсем спрат и човек се спре на едно място. Когато тази интензивна мисъл или желание дойде до своята основна точка, и човек се спре на едно място. Добре, след като се спре човек на едно място, какво трябва да прави?
− Той не може да се спре, в него ще се зароди едно желание, една мисъл в движение.
И пак ще дойде движението. После пак ще дойде прекъсване и пак движение. След всяко едно прекъсване на една мисъл и едно желание, се дава тоя подтик. Някой път вие сте инертни, казвате: „Няма какво да правя, нищо не ме интересува.“ Значи няма никакви желания и мисли, които да вървят в дадения случай по известна посока. Вие сте в едно пасивно състояние.
към втори вариант >>
Да допуснем, че падате от някоя височина.
(втори вариант)
Да допуснем, че падате от някоя височина.
Какво възражение ще дадете? Може ли да кажете, че не падате? Можеш да кажеш, но като паднеш, ще се понатъртиш и ще видиш, че си паднал. Тогава ще възприемеш истината, че си паднал. В какво седи падането?
към втори вариант >>
− Детето, което и парите вдига и орехите снема, когато професорът вдига парите, а ореха не снема.
(втори вариант)
Но ако мине някое дете, което е малко по-демократ, то ще си дигне ръката и ще откъсне от плода. Детето има положението на професора, отдолу взема и отгоре снема. А професорът ще каже: „Това не е за мене.“ А като види парите, той ги взема. Детето и парите ще вземе отдолу, а плода ще откъсне отгоре. Кой е на правия път − професорът или детето?
− Детето, което и парите вдига и орехите снема, когато професорът вдига парите, а ореха не снема.
И вие по някой път парите вдигате, а орехите не снемате. А детето без разлика парите ще вдигне и орехите ще снеме. Кой е на правата страна? Сега от две страни може да коментирате. Трябва да се научите да разбирате.
към втори вариант >>
И пак ще дойде движението.
(втори вариант)
Според интензивността на туй желание и тази мисъл и бързината на движението е голяма. Колкото повече отслабва интензивността и желанията отслабват, толкова повече се намалява и бързината, докато желанията и мислите съвсем спрат и човек се спре на едно място. Когато тази интензивна мисъл или желание дойде до своята основна точка, и човек се спре на едно място. Добре, след като се спре човек на едно място, какво трябва да прави? − Той не може да се спре, в него ще се зароди едно желание, една мисъл в движение.
И пак ще дойде движението.
После пак ще дойде прекъсване и пак движение. След всяко едно прекъсване на една мисъл и едно желание, се дава тоя подтик. Някой път вие сте инертни, казвате: „Няма какво да правя, нищо не ме интересува.“ Значи няма никакви желания и мисли, които да вървят в дадения случай по известна посока. Вие сте в едно пасивно състояние. Тогава трябва да се явят някои планети, някои звезди.
към втори вариант >>
Какво възражение ще дадете?
(втори вариант)
Да допуснем, че падате от някоя височина.
Какво възражение ще дадете?
Може ли да кажете, че не падате? Можеш да кажеш, но като паднеш, ще се понатъртиш и ще видиш, че си паднал. Тогава ще възприемеш истината, че си паднал. В какво седи падането? Кое пада?
към втори вариант >>
И вие по някой път парите вдигате, а орехите не снемате.
(втори вариант)
Детето има положението на професора, отдолу взема и отгоре снема. А професорът ще каже: „Това не е за мене.“ А като види парите, той ги взема. Детето и парите ще вземе отдолу, а плода ще откъсне отгоре. Кой е на правия път − професорът или детето? − Детето, което и парите вдига и орехите снема, когато професорът вдига парите, а ореха не снема.
И вие по някой път парите вдигате, а орехите не снемате.
А детето без разлика парите ще вдигне и орехите ще снеме. Кой е на правата страна? Сега от две страни може да коментирате. Трябва да се научите да разбирате. Водата, която слиза надолу, това са парите, които са долу.
към втори вариант >>
После пак ще дойде прекъсване и пак движение.
(втори вариант)
Колкото повече отслабва интензивността и желанията отслабват, толкова повече се намалява и бързината, докато желанията и мислите съвсем спрат и човек се спре на едно място. Когато тази интензивна мисъл или желание дойде до своята основна точка, и човек се спре на едно място. Добре, след като се спре човек на едно място, какво трябва да прави? − Той не може да се спре, в него ще се зароди едно желание, една мисъл в движение. И пак ще дойде движението.
После пак ще дойде прекъсване и пак движение.
След всяко едно прекъсване на една мисъл и едно желание, се дава тоя подтик. Някой път вие сте инертни, казвате: „Няма какво да правя, нищо не ме интересува.“ Значи няма никакви желания и мисли, които да вървят в дадения случай по известна посока. Вие сте в едно пасивно състояние. Тогава трябва да се явят някои планети, някои звезди. Те са причина за стимула у вас.
към втори вариант >>
Може ли да кажете, че не падате?
(втори вариант)
Да допуснем, че падате от някоя височина. Какво възражение ще дадете?
Може ли да кажете, че не падате?
Можеш да кажеш, но като паднеш, ще се понатъртиш и ще видиш, че си паднал. Тогава ще възприемеш истината, че си паднал. В какво седи падането? Кое пада? Там, дето човек пада, птицата може ли да падне?
към втори вариант >>
А детето без разлика парите ще вдигне и орехите ще снеме.
(втори вариант)
А професорът ще каже: „Това не е за мене.“ А като види парите, той ги взема. Детето и парите ще вземе отдолу, а плода ще откъсне отгоре. Кой е на правия път − професорът или детето? − Детето, което и парите вдига и орехите снема, когато професорът вдига парите, а ореха не снема. И вие по някой път парите вдигате, а орехите не снемате.
А детето без разлика парите ще вдигне и орехите ще снеме.
Кой е на правата страна? Сега от две страни може да коментирате. Трябва да се научите да разбирате. Водата, която слиза надолу, това са парите, които са долу. Това е професорът, който се навел.
към втори вариант >>
След всяко едно прекъсване на една мисъл и едно желание, се дава тоя подтик.
(втори вариант)
Когато тази интензивна мисъл или желание дойде до своята основна точка, и човек се спре на едно място. Добре, след като се спре човек на едно място, какво трябва да прави? − Той не може да се спре, в него ще се зароди едно желание, една мисъл в движение. И пак ще дойде движението. После пак ще дойде прекъсване и пак движение.
След всяко едно прекъсване на една мисъл и едно желание, се дава тоя подтик.
Някой път вие сте инертни, казвате: „Няма какво да правя, нищо не ме интересува.“ Значи няма никакви желания и мисли, които да вървят в дадения случай по известна посока. Вие сте в едно пасивно състояние. Тогава трябва да се явят някои планети, някои звезди. Те са причина за стимула у вас. Те стимулират нещата у вас, служат като запалки.
към втори вариант >>
Можеш да кажеш, но като паднеш, ще се понатъртиш и ще видиш, че си паднал.
(втори вариант)
Да допуснем, че падате от някоя височина. Какво възражение ще дадете? Може ли да кажете, че не падате?
Можеш да кажеш, но като паднеш, ще се понатъртиш и ще видиш, че си паднал.
Тогава ще възприемеш истината, че си паднал. В какво седи падането? Кое пада? Там, дето човек пада, птицата може ли да падне? − Не може.
към втори вариант >>
Кой е на правата страна?
(втори вариант)
Детето и парите ще вземе отдолу, а плода ще откъсне отгоре. Кой е на правия път − професорът или детето? − Детето, което и парите вдига и орехите снема, когато професорът вдига парите, а ореха не снема. И вие по някой път парите вдигате, а орехите не снемате. А детето без разлика парите ще вдигне и орехите ще снеме.
Кой е на правата страна?
Сега от две страни може да коментирате. Трябва да се научите да разбирате. Водата, която слиза надолу, това са парите, които са долу. Това е професорът, който се навел. Това е едно състояние.
към втори вариант >>
Някой път вие сте инертни, казвате: „Няма какво да правя, нищо не ме интересува.“ Значи няма никакви желания и мисли, които да вървят в дадения случай по известна посока.
(втори вариант)
Добре, след като се спре човек на едно място, какво трябва да прави? − Той не може да се спре, в него ще се зароди едно желание, една мисъл в движение. И пак ще дойде движението. После пак ще дойде прекъсване и пак движение. След всяко едно прекъсване на една мисъл и едно желание, се дава тоя подтик.
Някой път вие сте инертни, казвате: „Няма какво да правя, нищо не ме интересува.“ Значи няма никакви желания и мисли, които да вървят в дадения случай по известна посока.
Вие сте в едно пасивно състояние. Тогава трябва да се явят някои планети, някои звезди. Те са причина за стимула у вас. Те стимулират нещата у вас, служат като запалки. Някой се спре, някоя планета или звезда дойде, запали го, той тръгне и след туй пак се спре.
към втори вариант >>
Тогава ще възприемеш истината, че си паднал.
(втори вариант)
Да допуснем, че падате от някоя височина. Какво възражение ще дадете? Може ли да кажете, че не падате? Можеш да кажеш, но като паднеш, ще се понатъртиш и ще видиш, че си паднал.
Тогава ще възприемеш истината, че си паднал.
В какво седи падането? Кое пада? Там, дето човек пада, птицата може ли да падне? − Не може. Но при известни условия и птиците падат. Кога?
към втори вариант >>
Сега от две страни може да коментирате.
(втори вариант)
Кой е на правия път − професорът или детето? − Детето, което и парите вдига и орехите снема, когато професорът вдига парите, а ореха не снема. И вие по някой път парите вдигате, а орехите не снемате. А детето без разлика парите ще вдигне и орехите ще снеме. Кой е на правата страна?
Сега от две страни може да коментирате.
Трябва да се научите да разбирате. Водата, която слиза надолу, това са парите, които са долу. Това е професорът, който се навел. Това е едно състояние. Парата, която се вдига нагоре, това е детето, което снема орехите.
към втори вариант >>
Вие сте в едно пасивно състояние.
(втори вариант)
− Той не може да се спре, в него ще се зароди едно желание, една мисъл в движение. И пак ще дойде движението. После пак ще дойде прекъсване и пак движение. След всяко едно прекъсване на една мисъл и едно желание, се дава тоя подтик. Някой път вие сте инертни, казвате: „Няма какво да правя, нищо не ме интересува.“ Значи няма никакви желания и мисли, които да вървят в дадения случай по известна посока.
Вие сте в едно пасивно състояние.
Тогава трябва да се явят някои планети, някои звезди. Те са причина за стимула у вас. Те стимулират нещата у вас, служат като запалки. Някой се спре, някоя планета или звезда дойде, запали го, той тръгне и след туй пак се спре. Дойде друга някоя звезда, друга планета, пак го запали, пак тръгне.
към втори вариант >>
В какво седи падането?
(втори вариант)
Да допуснем, че падате от някоя височина. Какво възражение ще дадете? Може ли да кажете, че не падате? Можеш да кажеш, но като паднеш, ще се понатъртиш и ще видиш, че си паднал. Тогава ще възприемеш истината, че си паднал.
В какво седи падането?
Кое пада? Там, дето човек пада, птицата може ли да падне? − Не може. Но при известни условия и птиците падат. Кога? − Когато се изгуби равновесието на техните крила, те веднага падат.
към втори вариант >>
Трябва да се научите да разбирате.
(втори вариант)
− Детето, което и парите вдига и орехите снема, когато професорът вдига парите, а ореха не снема. И вие по някой път парите вдигате, а орехите не снемате. А детето без разлика парите ще вдигне и орехите ще снеме. Кой е на правата страна? Сега от две страни може да коментирате.
Трябва да се научите да разбирате.
Водата, която слиза надолу, това са парите, които са долу. Това е професорът, който се навел. Това е едно състояние. Парата, която се вдига нагоре, това е детето, което снема орехите. Но ако тази пара не се вдига, тази вода няма да слиза надолу.
към втори вариант >>
Тогава трябва да се явят някои планети, някои звезди.
(втори вариант)
И пак ще дойде движението. После пак ще дойде прекъсване и пак движение. След всяко едно прекъсване на една мисъл и едно желание, се дава тоя подтик. Някой път вие сте инертни, казвате: „Няма какво да правя, нищо не ме интересува.“ Значи няма никакви желания и мисли, които да вървят в дадения случай по известна посока. Вие сте в едно пасивно състояние.
Тогава трябва да се явят някои планети, някои звезди.
Те са причина за стимула у вас. Те стимулират нещата у вас, служат като запалки. Някой се спре, някоя планета или звезда дойде, запали го, той тръгне и след туй пак се спре. Дойде друга някоя звезда, друга планета, пак го запали, пак тръгне. За пример, ако те запали Венера, какво ще стане?
към втори вариант >>
Кое пада?
(втори вариант)
Какво възражение ще дадете? Може ли да кажете, че не падате? Можеш да кажеш, но като паднеш, ще се понатъртиш и ще видиш, че си паднал. Тогава ще възприемеш истината, че си паднал. В какво седи падането?
Кое пада?
Там, дето човек пада, птицата може ли да падне? − Не може. Но при известни условия и птиците падат. Кога? − Когато се изгуби равновесието на техните крила, те веднага падат. Но сега тези въпроси за ореха са посторонни.
към втори вариант >>
Водата, която слиза надолу, това са парите, които са долу.
(втори вариант)
И вие по някой път парите вдигате, а орехите не снемате. А детето без разлика парите ще вдигне и орехите ще снеме. Кой е на правата страна? Сега от две страни може да коментирате. Трябва да се научите да разбирате.
Водата, която слиза надолу, това са парите, които са долу.
Това е професорът, който се навел. Това е едно състояние. Парата, която се вдига нагоре, това е детето, което снема орехите. Но ако тази пара не се вдига, тази вода няма да слиза надолу. Защото парата се превръща във вода и във водата има същото желание.
към втори вариант >>
Те са причина за стимула у вас.
(втори вариант)
После пак ще дойде прекъсване и пак движение. След всяко едно прекъсване на една мисъл и едно желание, се дава тоя подтик. Някой път вие сте инертни, казвате: „Няма какво да правя, нищо не ме интересува.“ Значи няма никакви желания и мисли, които да вървят в дадения случай по известна посока. Вие сте в едно пасивно състояние. Тогава трябва да се явят някои планети, някои звезди.
Те са причина за стимула у вас.
Те стимулират нещата у вас, служат като запалки. Някой се спре, някоя планета или звезда дойде, запали го, той тръгне и след туй пак се спре. Дойде друга някоя звезда, друга планета, пак го запали, пак тръгне. За пример, ако те запали Венера, какво ще стане? Ако те запали Меркурий, какво ще стане?
към втори вариант >>
Там, дето човек пада, птицата може ли да падне?
(втори вариант)
Може ли да кажете, че не падате? Можеш да кажеш, но като паднеш, ще се понатъртиш и ще видиш, че си паднал. Тогава ще възприемеш истината, че си паднал. В какво седи падането? Кое пада?
Там, дето човек пада, птицата може ли да падне?
− Не може. Но при известни условия и птиците падат. Кога? − Когато се изгуби равновесието на техните крила, те веднага падат. Но сега тези въпроси за ореха са посторонни. По какво се отличават малките и големите неща?
към втори вариант >>
Това е професорът, който се навел.
(втори вариант)
А детето без разлика парите ще вдигне и орехите ще снеме. Кой е на правата страна? Сега от две страни може да коментирате. Трябва да се научите да разбирате. Водата, която слиза надолу, това са парите, които са долу.
Това е професорът, който се навел.
Това е едно състояние. Парата, която се вдига нагоре, това е детето, което снема орехите. Но ако тази пара не се вдига, тази вода няма да слиза надолу. Защото парата се превръща във вода и във водата има същото желание. А в нагорещената вода се заражда обратното желание.
към втори вариант >>
Те стимулират нещата у вас, служат като запалки.
(втори вариант)
След всяко едно прекъсване на една мисъл и едно желание, се дава тоя подтик. Някой път вие сте инертни, казвате: „Няма какво да правя, нищо не ме интересува.“ Значи няма никакви желания и мисли, които да вървят в дадения случай по известна посока. Вие сте в едно пасивно състояние. Тогава трябва да се явят някои планети, някои звезди. Те са причина за стимула у вас.
Те стимулират нещата у вас, служат като запалки.
Някой се спре, някоя планета или звезда дойде, запали го, той тръгне и след туй пак се спре. Дойде друга някоя звезда, друга планета, пак го запали, пак тръгне. За пример, ако те запали Венера, какво ще стане? Ако те запали Меркурий, какво ще стане? Ако те запали Юпитер, Сатурн, какво ще стане?
към втори вариант >>
− Не може.
(втори вариант)
Можеш да кажеш, но като паднеш, ще се понатъртиш и ще видиш, че си паднал. Тогава ще възприемеш истината, че си паднал. В какво седи падането? Кое пада? Там, дето човек пада, птицата може ли да падне?
− Не може.
Но при известни условия и птиците падат. Кога? − Когато се изгуби равновесието на техните крила, те веднага падат. Но сега тези въпроси за ореха са посторонни. По какво се отличават малките и големите неща? − Малкият орех и големият се различават по това, че големият орех може да произведе малкия орех, но и малкият орех може да произведе големия.
към втори вариант >>
Това е едно състояние.
(втори вариант)
Кой е на правата страна? Сега от две страни може да коментирате. Трябва да се научите да разбирате. Водата, която слиза надолу, това са парите, които са долу. Това е професорът, който се навел.
Това е едно състояние.
Парата, която се вдига нагоре, това е детето, което снема орехите. Но ако тази пара не се вдига, тази вода няма да слиза надолу. Защото парата се превръща във вода и във водата има същото желание. А в нагорещената вода се заражда обратното желание. Вие имате желание да откъснете един орех.
към втори вариант >>
Някой се спре, някоя планета или звезда дойде, запали го, той тръгне и след туй пак се спре.
(втори вариант)
Някой път вие сте инертни, казвате: „Няма какво да правя, нищо не ме интересува.“ Значи няма никакви желания и мисли, които да вървят в дадения случай по известна посока. Вие сте в едно пасивно състояние. Тогава трябва да се явят някои планети, някои звезди. Те са причина за стимула у вас. Те стимулират нещата у вас, служат като запалки.
Някой се спре, някоя планета или звезда дойде, запали го, той тръгне и след туй пак се спре.
Дойде друга някоя звезда, друга планета, пак го запали, пак тръгне. За пример, ако те запали Венера, какво ще стане? Ако те запали Меркурий, какво ще стане? Ако те запали Юпитер, Сатурн, какво ще стане? Месечината ако те запали, Слънцето?
към втори вариант >>
Но при известни условия и птиците падат. Кога?
(втори вариант)
Тогава ще възприемеш истината, че си паднал. В какво седи падането? Кое пада? Там, дето човек пада, птицата може ли да падне? − Не може.
Но при известни условия и птиците падат. Кога?
− Когато се изгуби равновесието на техните крила, те веднага падат. Но сега тези въпроси за ореха са посторонни. По какво се отличават малките и големите неща? − Малкият орех и големият се различават по това, че големият орех може да произведе малкия орех, но и малкият орех може да произведе големия. Тогава как наричат първия процес?
към втори вариант >>
Парата, която се вдига нагоре, това е детето, което снема орехите.
(втори вариант)
Сега от две страни може да коментирате. Трябва да се научите да разбирате. Водата, която слиза надолу, това са парите, които са долу. Това е професорът, който се навел. Това е едно състояние.
Парата, която се вдига нагоре, това е детето, което снема орехите.
Но ако тази пара не се вдига, тази вода няма да слиза надолу. Защото парата се превръща във вода и във водата има същото желание. А в нагорещената вода се заражда обратното желание. Вие имате желание да откъснете един орех. Какво сте в дадения случай?
към втори вариант >>
Дойде друга някоя звезда, друга планета, пак го запали, пак тръгне.
(втори вариант)
Вие сте в едно пасивно състояние. Тогава трябва да се явят някои планети, някои звезди. Те са причина за стимула у вас. Те стимулират нещата у вас, служат като запалки. Някой се спре, някоя планета или звезда дойде, запали го, той тръгне и след туй пак се спре.
Дойде друга някоя звезда, друга планета, пак го запали, пак тръгне.
За пример, ако те запали Венера, какво ще стане? Ако те запали Меркурий, какво ще стане? Ако те запали Юпитер, Сатурн, какво ще стане? Месечината ако те запали, Слънцето? − Те палят, как не.
към втори вариант >>
− Когато се изгуби равновесието на техните крила, те веднага падат.
(втори вариант)
В какво седи падането? Кое пада? Там, дето човек пада, птицата може ли да падне? − Не може. Но при известни условия и птиците падат. Кога?
− Когато се изгуби равновесието на техните крила, те веднага падат.
Но сега тези въпроси за ореха са посторонни. По какво се отличават малките и големите неща? − Малкият орех и големият се различават по това, че големият орех може да произведе малкия орех, но и малкият орех може да произведе големия. Тогава как наричат първия процес? От малкото орехче израства големият орех.
към втори вариант >>
Но ако тази пара не се вдига, тази вода няма да слиза надолу.
(втори вариант)
Трябва да се научите да разбирате. Водата, която слиза надолу, това са парите, които са долу. Това е професорът, който се навел. Това е едно състояние. Парата, която се вдига нагоре, това е детето, което снема орехите.
Но ако тази пара не се вдига, тази вода няма да слиза надолу.
Защото парата се превръща във вода и във водата има същото желание. А в нагорещената вода се заражда обратното желание. Вие имате желание да откъснете един орех. Какво сте в дадения случай? (Дете.) Дете, но не сте вода.
към втори вариант >>
За пример, ако те запали Венера, какво ще стане?
(втори вариант)
Тогава трябва да се явят някои планети, някои звезди. Те са причина за стимула у вас. Те стимулират нещата у вас, служат като запалки. Някой се спре, някоя планета или звезда дойде, запали го, той тръгне и след туй пак се спре. Дойде друга някоя звезда, друга планета, пак го запали, пак тръгне.
За пример, ако те запали Венера, какво ще стане?
Ако те запали Меркурий, какво ще стане? Ако те запали Юпитер, Сатурн, какво ще стане? Месечината ако те запали, Слънцето? − Те палят, как не. Палят, само че се различават.
към втори вариант >>
Но сега тези въпроси за ореха са посторонни.
(втори вариант)
Кое пада? Там, дето човек пада, птицата може ли да падне? − Не може. Но при известни условия и птиците падат. Кога? − Когато се изгуби равновесието на техните крила, те веднага падат.
Но сега тези въпроси за ореха са посторонни.
По какво се отличават малките и големите неща? − Малкият орех и големият се различават по това, че големият орех може да произведе малкия орех, но и малкият орех може да произведе големия. Тогава как наричат първия процес? От малкото орехче израства големият орех. А от големия орех се ражда малкият орех.
към втори вариант >>
Защото парата се превръща във вода и във водата има същото желание.
(втори вариант)
Водата, която слиза надолу, това са парите, които са долу. Това е професорът, който се навел. Това е едно състояние. Парата, която се вдига нагоре, това е детето, което снема орехите. Но ако тази пара не се вдига, тази вода няма да слиза надолу.
Защото парата се превръща във вода и във водата има същото желание.
А в нагорещената вода се заражда обратното желание. Вие имате желание да откъснете един орех. Какво сте в дадения случай? (Дете.) Дете, но не сте вода. Пара сте в дадения случай.
към втори вариант >>
Ако те запали Меркурий, какво ще стане?
(втори вариант)
Те са причина за стимула у вас. Те стимулират нещата у вас, служат като запалки. Някой се спре, някоя планета или звезда дойде, запали го, той тръгне и след туй пак се спре. Дойде друга някоя звезда, друга планета, пак го запали, пак тръгне. За пример, ако те запали Венера, какво ще стане?
Ако те запали Меркурий, какво ще стане?
Ако те запали Юпитер, Сатурн, какво ще стане? Месечината ако те запали, Слънцето? − Те палят, как не. Палят, само че се различават. Най-горещ е огънят на Венера, а на месечината е много слаб, едва можеш да си стоплиш ръцете.
към втори вариант >>
По какво се отличават малките и големите неща?
(втори вариант)
Там, дето човек пада, птицата може ли да падне? − Не може. Но при известни условия и птиците падат. Кога? − Когато се изгуби равновесието на техните крила, те веднага падат. Но сега тези въпроси за ореха са посторонни.
По какво се отличават малките и големите неща?
− Малкият орех и големият се различават по това, че големият орех може да произведе малкия орех, но и малкият орех може да произведе големия. Тогава как наричат първия процес? От малкото орехче израства големият орех. А от големия орех се ражда малкият орех. Големият орех отдолу, от малкото орехче израства.
към втори вариант >>
А в нагорещената вода се заражда обратното желание.
(втори вариант)
Това е професорът, който се навел. Това е едно състояние. Парата, която се вдига нагоре, това е детето, което снема орехите. Но ако тази пара не се вдига, тази вода няма да слиза надолу. Защото парата се превръща във вода и във водата има същото желание.
А в нагорещената вода се заражда обратното желание.
Вие имате желание да откъснете един орех. Какво сте в дадения случай? (Дете.) Дете, но не сте вода. Пара сте в дадения случай. Туй движение нагоре отива.
към втори вариант >>
Ако те запали Юпитер, Сатурн, какво ще стане?
(втори вариант)
Те стимулират нещата у вас, служат като запалки. Някой се спре, някоя планета или звезда дойде, запали го, той тръгне и след туй пак се спре. Дойде друга някоя звезда, друга планета, пак го запали, пак тръгне. За пример, ако те запали Венера, какво ще стане? Ако те запали Меркурий, какво ще стане?
Ако те запали Юпитер, Сатурн, какво ще стане?
Месечината ако те запали, Слънцето? − Те палят, как не. Палят, само че се различават. Най-горещ е огънят на Венера, а на месечината е много слаб, едва можеш да си стоплиш ръцете. А Венера гори, гори и там трябва да имаш да моделираш.
към втори вариант >>
− Малкият орех и големият се различават по това, че големият орех може да произведе малкия орех, но и малкият орех може да произведе големия.
(втори вариант)
− Не може. Но при известни условия и птиците падат. Кога? − Когато се изгуби равновесието на техните крила, те веднага падат. Но сега тези въпроси за ореха са посторонни. По какво се отличават малките и големите неща?
− Малкият орех и големият се различават по това, че големият орех може да произведе малкия орех, но и малкият орех може да произведе големия.
Тогава как наричат първия процес? От малкото орехче израства големият орех. А от големия орех се ражда малкият орех. Големият орех отдолу, от малкото орехче израства. А от големия орех малкият, от горе слиза.
към втори вариант >>
Вие имате желание да откъснете един орех.
(втори вариант)
Това е едно състояние. Парата, която се вдига нагоре, това е детето, което снема орехите. Но ако тази пара не се вдига, тази вода няма да слиза надолу. Защото парата се превръща във вода и във водата има същото желание. А в нагорещената вода се заражда обратното желание.
Вие имате желание да откъснете един орех.
Какво сте в дадения случай? (Дете.) Дете, но не сте вода. Пара сте в дадения случай. Туй движение нагоре отива. И само едно дете може да снеме орехите отгоре.
към втори вариант >>
Месечината ако те запали, Слънцето?
(втори вариант)
Някой се спре, някоя планета или звезда дойде, запали го, той тръгне и след туй пак се спре. Дойде друга някоя звезда, друга планета, пак го запали, пак тръгне. За пример, ако те запали Венера, какво ще стане? Ако те запали Меркурий, какво ще стане? Ако те запали Юпитер, Сатурн, какво ще стане?
Месечината ако те запали, Слънцето?
− Те палят, как не. Палят, само че се различават. Най-горещ е огънят на Венера, а на месечината е много слаб, едва можеш да си стоплиш ръцете. А Венера гори, гори и там трябва да имаш да моделираш. Огънят разтопява всички работи.
към втори вариант >>
Тогава как наричат първия процес?
(втори вариант)
Но при известни условия и птиците падат. Кога? − Когато се изгуби равновесието на техните крила, те веднага падат. Но сега тези въпроси за ореха са посторонни. По какво се отличават малките и големите неща? − Малкият орех и големият се различават по това, че големият орех може да произведе малкия орех, но и малкият орех може да произведе големия.
Тогава как наричат първия процес?
От малкото орехче израства големият орех. А от големия орех се ражда малкият орех. Големият орех отдолу, от малкото орехче израства. А от големия орех малкият, от горе слиза. Ти малкия орех трябва да го посееш долу, в земята, тогава ще израсне големият орех.
към втори вариант >>
Какво сте в дадения случай?
(втори вариант)
Парата, която се вдига нагоре, това е детето, което снема орехите. Но ако тази пара не се вдига, тази вода няма да слиза надолу. Защото парата се превръща във вода и във водата има същото желание. А в нагорещената вода се заражда обратното желание. Вие имате желание да откъснете един орех.
Какво сте в дадения случай?
(Дете.) Дете, но не сте вода. Пара сте в дадения случай. Туй движение нагоре отива. И само едно дете може да снеме орехите отгоре. Само детето може да си позволи това.
към втори вариант >>
− Те палят, как не.
(втори вариант)
Дойде друга някоя звезда, друга планета, пак го запали, пак тръгне. За пример, ако те запали Венера, какво ще стане? Ако те запали Меркурий, какво ще стане? Ако те запали Юпитер, Сатурн, какво ще стане? Месечината ако те запали, Слънцето?
− Те палят, как не.
Палят, само че се различават. Най-горещ е огънят на Венера, а на месечината е много слаб, едва можеш да си стоплиш ръцете. А Венера гори, гори и там трябва да имаш да моделираш. Огънят разтопява всички работи. После огънят на Юпитер, като гори, изсушава и вследствие на туй предметите стават прави.
към втори вариант >>
От малкото орехче израства големият орех.
(втори вариант)
− Когато се изгуби равновесието на техните крила, те веднага падат. Но сега тези въпроси за ореха са посторонни. По какво се отличават малките и големите неща? − Малкият орех и големият се различават по това, че големият орех може да произведе малкия орех, но и малкият орех може да произведе големия. Тогава как наричат първия процес?
От малкото орехче израства големият орех.
А от големия орех се ражда малкият орех. Големият орех отдолу, от малкото орехче израства. А от големия орех малкият, от горе слиза. Ти малкия орех трябва да го посееш долу, в земята, тогава ще израсне големият орех. А при големия орех?
към втори вариант >>
(Дете.) Дете, но не сте вода.
(втори вариант)
Но ако тази пара не се вдига, тази вода няма да слиза надолу. Защото парата се превръща във вода и във водата има същото желание. А в нагорещената вода се заражда обратното желание. Вие имате желание да откъснете един орех. Какво сте в дадения случай?
(Дете.) Дете, но не сте вода.
Пара сте в дадения случай. Туй движение нагоре отива. И само едно дете може да снеме орехите отгоре. Само детето може да си позволи това. В ума на стария това го няма.
към втори вариант >>
Палят, само че се различават.
(втори вариант)
За пример, ако те запали Венера, какво ще стане? Ако те запали Меркурий, какво ще стане? Ако те запали Юпитер, Сатурн, какво ще стане? Месечината ако те запали, Слънцето? − Те палят, как не.
Палят, само че се различават.
Най-горещ е огънят на Венера, а на месечината е много слаб, едва можеш да си стоплиш ръцете. А Венера гори, гори и там трябва да имаш да моделираш. Огънят разтопява всички работи. После огънят на Юпитер, като гори, изсушава и вследствие на туй предметите стават прави. Човек е вече прав.
към втори вариант >>
А от големия орех се ражда малкият орех.
(втори вариант)
Но сега тези въпроси за ореха са посторонни. По какво се отличават малките и големите неща? − Малкият орех и големият се различават по това, че големият орех може да произведе малкия орех, но и малкият орех може да произведе големия. Тогава как наричат първия процес? От малкото орехче израства големият орех.
А от големия орех се ражда малкият орех.
Големият орех отдолу, от малкото орехче израства. А от големия орех малкият, от горе слиза. Ти малкия орех трябва да го посееш долу, в земята, тогава ще израсне големият орех. А при големия орех? − Сега трябва една мисъл, за да теглите една аналогия, за да се ползувате от закона.
към втори вариант >>
Пара сте в дадения случай.
(втори вариант)
Защото парата се превръща във вода и във водата има същото желание. А в нагорещената вода се заражда обратното желание. Вие имате желание да откъснете един орех. Какво сте в дадения случай? (Дете.) Дете, но не сте вода.
Пара сте в дадения случай.
Туй движение нагоре отива. И само едно дете може да снеме орехите отгоре. Само детето може да си позволи това. В ума на стария това го няма. Той, като погледне ореха, казва: „Този орех принадлежи на друг.“ − И ще си наложи известно въздържание.
към втори вариант >>
Най-горещ е огънят на Венера, а на месечината е много слаб, едва можеш да си стоплиш ръцете.
(втори вариант)
Ако те запали Меркурий, какво ще стане? Ако те запали Юпитер, Сатурн, какво ще стане? Месечината ако те запали, Слънцето? − Те палят, как не. Палят, само че се различават.
Най-горещ е огънят на Венера, а на месечината е много слаб, едва можеш да си стоплиш ръцете.
А Венера гори, гори и там трябва да имаш да моделираш. Огънят разтопява всички работи. После огънят на Юпитер, като гори, изсушава и вследствие на туй предметите стават прави. Човек е вече прав. При Юпитер се нагорещил и изсъхнал.
към втори вариант >>
Големият орех отдолу, от малкото орехче израства.
(втори вариант)
По какво се отличават малките и големите неща? − Малкият орех и големият се различават по това, че големият орех може да произведе малкия орех, но и малкият орех може да произведе големия. Тогава как наричат първия процес? От малкото орехче израства големият орех. А от големия орех се ражда малкият орех.
Големият орех отдолу, от малкото орехче израства.
А от големия орех малкият, от горе слиза. Ти малкия орех трябва да го посееш долу, в земята, тогава ще израсне големият орех. А при големия орех? − Сега трябва една мисъл, за да теглите една аналогия, за да се ползувате от закона. Казвате: „Аз не искам да бъда дребен човек.“ Че какъв?
към втори вариант >>
Туй движение нагоре отива.
(втори вариант)
А в нагорещената вода се заражда обратното желание. Вие имате желание да откъснете един орех. Какво сте в дадения случай? (Дете.) Дете, но не сте вода. Пара сте в дадения случай.
Туй движение нагоре отива.
И само едно дете може да снеме орехите отгоре. Само детето може да си позволи това. В ума на стария това го няма. Той, като погледне ореха, казва: „Този орех принадлежи на друг.“ − И ще си наложи известно въздържание. Той няма да откъсне орехите, само ще ги погледне, но няма да си простре ръката да откъсне.
към втори вариант >>
А Венера гори, гори и там трябва да имаш да моделираш.
(втори вариант)
Ако те запали Юпитер, Сатурн, какво ще стане? Месечината ако те запали, Слънцето? − Те палят, как не. Палят, само че се различават. Най-горещ е огънят на Венера, а на месечината е много слаб, едва можеш да си стоплиш ръцете.
А Венера гори, гори и там трябва да имаш да моделираш.
Огънят разтопява всички работи. После огънят на Юпитер, като гори, изсушава и вследствие на туй предметите стават прави. Човек е вече прав. При Юпитер се нагорещил и изсъхнал. А този на Сатурн има доста влага, натрупва те отгоре, не изсушава; като вървиш, турил ти е една раница на гърба.
към втори вариант >>
А от големия орех малкият, от горе слиза.
(втори вариант)
− Малкият орех и големият се различават по това, че големият орех може да произведе малкия орех, но и малкият орех може да произведе големия. Тогава как наричат първия процес? От малкото орехче израства големият орех. А от големия орех се ражда малкият орех. Големият орех отдолу, от малкото орехче израства.
А от големия орех малкият, от горе слиза.
Ти малкия орех трябва да го посееш долу, в земята, тогава ще израсне големият орех. А при големия орех? − Сега трябва една мисъл, за да теглите една аналогия, за да се ползувате от закона. Казвате: „Аз не искам да бъда дребен човек.“ Че какъв? Голям човек искаш да бъдеш.
към втори вариант >>
И само едно дете може да снеме орехите отгоре.
(втори вариант)
Вие имате желание да откъснете един орех. Какво сте в дадения случай? (Дете.) Дете, но не сте вода. Пара сте в дадения случай. Туй движение нагоре отива.
И само едно дете може да снеме орехите отгоре.
Само детето може да си позволи това. В ума на стария това го няма. Той, като погледне ореха, казва: „Този орех принадлежи на друг.“ − И ще си наложи известно въздържание. Той няма да откъсне орехите, само ще ги погледне, но няма да си простре ръката да откъсне. Сега говорим за старите хора.
към втори вариант >>
Огънят разтопява всички работи.
(втори вариант)
Месечината ако те запали, Слънцето? − Те палят, как не. Палят, само че се различават. Най-горещ е огънят на Венера, а на месечината е много слаб, едва можеш да си стоплиш ръцете. А Венера гори, гори и там трябва да имаш да моделираш.
Огънят разтопява всички работи.
После огънят на Юпитер, като гори, изсушава и вследствие на туй предметите стават прави. Човек е вече прав. При Юпитер се нагорещил и изсъхнал. А този на Сатурн има доста влага, натрупва те отгоре, не изсушава; като вървиш, турил ти е една раница на гърба. Богат е Сатурн, много дава.
към втори вариант >>
Ти малкия орех трябва да го посееш долу, в земята, тогава ще израсне големият орех.
(втори вариант)
Тогава как наричат първия процес? От малкото орехче израства големият орех. А от големия орех се ражда малкият орех. Големият орех отдолу, от малкото орехче израства. А от големия орех малкият, от горе слиза.
Ти малкия орех трябва да го посееш долу, в земята, тогава ще израсне големият орех.
А при големия орех? − Сега трябва една мисъл, за да теглите една аналогия, за да се ползувате от закона. Казвате: „Аз не искам да бъда дребен човек.“ Че какъв? Голям човек искаш да бъдеш. При известни условия дребният човек е намясто.
към втори вариант >>
Само детето може да си позволи това.
(втори вариант)
Какво сте в дадения случай? (Дете.) Дете, но не сте вода. Пара сте в дадения случай. Туй движение нагоре отива. И само едно дете може да снеме орехите отгоре.
Само детето може да си позволи това.
В ума на стария това го няма. Той, като погледне ореха, казва: „Този орех принадлежи на друг.“ − И ще си наложи известно въздържание. Той няма да откъсне орехите, само ще ги погледне, но няма да си простре ръката да откъсне. Сега говорим за старите хора.
към втори вариант >>
После огънят на Юпитер, като гори, изсушава и вследствие на туй предметите стават прави.
(втори вариант)
− Те палят, как не. Палят, само че се различават. Най-горещ е огънят на Венера, а на месечината е много слаб, едва можеш да си стоплиш ръцете. А Венера гори, гори и там трябва да имаш да моделираш. Огънят разтопява всички работи.
После огънят на Юпитер, като гори, изсушава и вследствие на туй предметите стават прави.
Човек е вече прав. При Юпитер се нагорещил и изсъхнал. А този на Сатурн има доста влага, натрупва те отгоре, не изсушава; като вървиш, турил ти е една раница на гърба. Богат е Сатурн, много дава. Той дава повече, отколкото трябва.
към втори вариант >>
А при големия орех?
(втори вариант)
От малкото орехче израства големият орех. А от големия орех се ражда малкият орех. Големият орех отдолу, от малкото орехче израства. А от големия орех малкият, от горе слиза. Ти малкия орех трябва да го посееш долу, в земята, тогава ще израсне големият орех.
А при големия орех?
− Сега трябва една мисъл, за да теглите една аналогия, за да се ползувате от закона. Казвате: „Аз не искам да бъда дребен човек.“ Че какъв? Голям човек искаш да бъдеш. При известни условия дребният човек е намясто. Но при известни условия, ако се намериш на тясно в един затвор и имаш само една малка дупка, нямаш никакво сечиво, кое е по-хубаво: голям ли да бъдеш или малък, за да се освободиш.
към втори вариант >>
В ума на стария това го няма.
(втори вариант)
(Дете.) Дете, но не сте вода. Пара сте в дадения случай. Туй движение нагоре отива. И само едно дете може да снеме орехите отгоре. Само детето може да си позволи това.
В ума на стария това го няма.
Той, като погледне ореха, казва: „Този орех принадлежи на друг.“ − И ще си наложи известно въздържание. Той няма да откъсне орехите, само ще ги погледне, но няма да си простре ръката да откъсне. Сега говорим за старите хора.
към втори вариант >>
Човек е вече прав.
(втори вариант)
Палят, само че се различават. Най-горещ е огънят на Венера, а на месечината е много слаб, едва можеш да си стоплиш ръцете. А Венера гори, гори и там трябва да имаш да моделираш. Огънят разтопява всички работи. После огънят на Юпитер, като гори, изсушава и вследствие на туй предметите стават прави.
Човек е вече прав.
При Юпитер се нагорещил и изсъхнал. А този на Сатурн има доста влага, натрупва те отгоре, не изсушава; като вървиш, турил ти е една раница на гърба. Богат е Сатурн, много дава. Той дава повече, отколкото трябва. Той е щедър и, като те натовари, ти се прегърбиш.
към втори вариант >>
− Сега трябва една мисъл, за да теглите една аналогия, за да се ползувате от закона.
(втори вариант)
А от големия орех се ражда малкият орех. Големият орех отдолу, от малкото орехче израства. А от големия орех малкият, от горе слиза. Ти малкия орех трябва да го посееш долу, в земята, тогава ще израсне големият орех. А при големия орех?
− Сега трябва една мисъл, за да теглите една аналогия, за да се ползувате от закона.
Казвате: „Аз не искам да бъда дребен човек.“ Че какъв? Голям човек искаш да бъдеш. При известни условия дребният човек е намясто. Но при известни условия, ако се намериш на тясно в един затвор и имаш само една малка дупка, нямаш никакво сечиво, кое е по-хубаво: голям ли да бъдеш или малък, за да се освободиш. Сега защо някой път вие казвате, че човек трябва да бъде едър, голям, снажен?
към втори вариант >>
Той, като погледне ореха, казва: „Този орех принадлежи на друг.“ − И ще си наложи известно въздържание.
(втори вариант)
Пара сте в дадения случай. Туй движение нагоре отива. И само едно дете може да снеме орехите отгоре. Само детето може да си позволи това. В ума на стария това го няма.
Той, като погледне ореха, казва: „Този орех принадлежи на друг.“ − И ще си наложи известно въздържание.
Той няма да откъсне орехите, само ще ги погледне, но няма да си простре ръката да откъсне. Сега говорим за старите хора.
към втори вариант >>
При Юпитер се нагорещил и изсъхнал.
(втори вариант)
Най-горещ е огънят на Венера, а на месечината е много слаб, едва можеш да си стоплиш ръцете. А Венера гори, гори и там трябва да имаш да моделираш. Огънят разтопява всички работи. После огънят на Юпитер, като гори, изсушава и вследствие на туй предметите стават прави. Човек е вече прав.
При Юпитер се нагорещил и изсъхнал.
А този на Сатурн има доста влага, натрупва те отгоре, не изсушава; като вървиш, турил ти е една раница на гърба. Богат е Сатурн, много дава. Той дава повече, отколкото трябва. Той е щедър и, като те натовари, ти се прегърбиш. Сатурн казва: „Аз се чудя на тия хора, давам много изобилие, а той се изгърбва.“ После, онзи като не разбира, Сатурн му казва: „Можеш ли да носиш?
към втори вариант >>
Казвате: „Аз не искам да бъда дребен човек.“ Че какъв?
(втори вариант)
Големият орех отдолу, от малкото орехче израства. А от големия орех малкият, от горе слиза. Ти малкия орех трябва да го посееш долу, в земята, тогава ще израсне големият орех. А при големия орех? − Сега трябва една мисъл, за да теглите една аналогия, за да се ползувате от закона.
Казвате: „Аз не искам да бъда дребен човек.“ Че какъв?
Голям човек искаш да бъдеш. При известни условия дребният човек е намясто. Но при известни условия, ако се намериш на тясно в един затвор и имаш само една малка дупка, нямаш никакво сечиво, кое е по-хубаво: голям ли да бъдеш или малък, за да се освободиш. Сега защо някой път вие казвате, че човек трябва да бъде едър, голям, снажен? Каква е идеята?
към втори вариант >>
Той няма да откъсне орехите, само ще ги погледне, но няма да си простре ръката да откъсне.
(втори вариант)
Туй движение нагоре отива. И само едно дете може да снеме орехите отгоре. Само детето може да си позволи това. В ума на стария това го няма. Той, като погледне ореха, казва: „Този орех принадлежи на друг.“ − И ще си наложи известно въздържание.
Той няма да откъсне орехите, само ще ги погледне, но няма да си простре ръката да откъсне.
Сега говорим за старите хора.
към втори вариант >>
А този на Сатурн има доста влага, натрупва те отгоре, не изсушава; като вървиш, турил ти е една раница на гърба.
(втори вариант)
А Венера гори, гори и там трябва да имаш да моделираш. Огънят разтопява всички работи. После огънят на Юпитер, като гори, изсушава и вследствие на туй предметите стават прави. Човек е вече прав. При Юпитер се нагорещил и изсъхнал.
А този на Сатурн има доста влага, натрупва те отгоре, не изсушава; като вървиш, турил ти е една раница на гърба.
Богат е Сатурн, много дава. Той дава повече, отколкото трябва. Той е щедър и, като те натовари, ти се прегърбиш. Сатурн казва: „Аз се чудя на тия хора, давам много изобилие, а той се изгърбва.“ После, онзи като не разбира, Сатурн му казва: „Можеш ли да носиш? “ − „Мога.“ − И Сатурн туря, туря.
към втори вариант >>
Голям човек искаш да бъдеш.
(втори вариант)
А от големия орех малкият, от горе слиза. Ти малкия орех трябва да го посееш долу, в земята, тогава ще израсне големият орех. А при големия орех? − Сега трябва една мисъл, за да теглите една аналогия, за да се ползувате от закона. Казвате: „Аз не искам да бъда дребен човек.“ Че какъв?
Голям човек искаш да бъдеш.
При известни условия дребният човек е намясто. Но при известни условия, ако се намериш на тясно в един затвор и имаш само една малка дупка, нямаш никакво сечиво, кое е по-хубаво: голям ли да бъдеш или малък, за да се освободиш. Сега защо някой път вие казвате, че човек трябва да бъде едър, голям, снажен? Каква е идеята? Тази идея ваша ли е или чужда.
към втори вариант >>
Сега говорим за старите хора.
(втори вариант)
И само едно дете може да снеме орехите отгоре. Само детето може да си позволи това. В ума на стария това го няма. Той, като погледне ореха, казва: „Този орех принадлежи на друг.“ − И ще си наложи известно въздържание. Той няма да откъсне орехите, само ще ги погледне, но няма да си простре ръката да откъсне.
Сега говорим за старите хора.
към втори вариант >>
Богат е Сатурн, много дава.
(втори вариант)
Огънят разтопява всички работи. После огънят на Юпитер, като гори, изсушава и вследствие на туй предметите стават прави. Човек е вече прав. При Юпитер се нагорещил и изсъхнал. А този на Сатурн има доста влага, натрупва те отгоре, не изсушава; като вървиш, турил ти е една раница на гърба.
Богат е Сатурн, много дава.
Той дава повече, отколкото трябва. Той е щедър и, като те натовари, ти се прегърбиш. Сатурн казва: „Аз се чудя на тия хора, давам много изобилие, а той се изгърбва.“ После, онзи като не разбира, Сатурн му казва: „Можеш ли да носиш? “ − „Мога.“ − И Сатурн туря, туря. А онзи казва: „Беля имам на главата!
към втори вариант >>
При известни условия дребният човек е намясто.
(втори вариант)
Ти малкия орех трябва да го посееш долу, в земята, тогава ще израсне големият орех. А при големия орех? − Сега трябва една мисъл, за да теглите една аналогия, за да се ползувате от закона. Казвате: „Аз не искам да бъда дребен човек.“ Че какъв? Голям човек искаш да бъдеш.
При известни условия дребният човек е намясто.
Но при известни условия, ако се намериш на тясно в един затвор и имаш само една малка дупка, нямаш никакво сечиво, кое е по-хубаво: голям ли да бъдеш или малък, за да се освободиш. Сега защо някой път вие казвате, че човек трябва да бъде едър, голям, снажен? Каква е идеята? Тази идея ваша ли е или чужда. Едновременно човек трябва да бъде и малък, и голям.
към втори вариант >>
Защо детето вдига парите и простира ръцете нагоре за орехите?
(втори вариант)
Защо детето вдига парите и простира ръцете нагоре за орехите?
Но има деца, които няма да вдигнат парите, защото нямат понятие за пари. Има деца, които са възпитани така, че имат понятие от пари. Но едно дете, като го пуснете, по-лесно ще снеме орехите, отколкото да вдигне парите. Сега направете извод. От туй, което ви изнесох, какъв извод може да направите?
към втори вариант >>
Той дава повече, отколкото трябва.
(втори вариант)
После огънят на Юпитер, като гори, изсушава и вследствие на туй предметите стават прави. Човек е вече прав. При Юпитер се нагорещил и изсъхнал. А този на Сатурн има доста влага, натрупва те отгоре, не изсушава; като вървиш, турил ти е една раница на гърба. Богат е Сатурн, много дава.
Той дава повече, отколкото трябва.
Той е щедър и, като те натовари, ти се прегърбиш. Сатурн казва: „Аз се чудя на тия хора, давам много изобилие, а той се изгърбва.“ После, онзи като не разбира, Сатурн му казва: „Можеш ли да носиш? “ − „Мога.“ − И Сатурн туря, туря. А онзи казва: „Беля имам на главата! “ Сега астролозите казват: „Лоши влияния на Сатурн.“ Много са несправедливи.
към втори вариант >>
Но при известни условия, ако се намериш на тясно в един затвор и имаш само една малка дупка, нямаш никакво сечиво, кое е по-хубаво: голям ли да бъдеш или малък, за да се освободиш.
(втори вариант)
А при големия орех? − Сега трябва една мисъл, за да теглите една аналогия, за да се ползувате от закона. Казвате: „Аз не искам да бъда дребен човек.“ Че какъв? Голям човек искаш да бъдеш. При известни условия дребният човек е намясто.
Но при известни условия, ако се намериш на тясно в един затвор и имаш само една малка дупка, нямаш никакво сечиво, кое е по-хубаво: голям ли да бъдеш или малък, за да се освободиш.
Сега защо някой път вие казвате, че човек трябва да бъде едър, голям, снажен? Каква е идеята? Тази идея ваша ли е или чужда. Едновременно човек трябва да бъде и малък, и голям. Голямото ражда нещата, а от малкото изникват нещата.
към втори вариант >>
Но има деца, които няма да вдигнат парите, защото нямат понятие за пари.
(втори вариант)
Защо детето вдига парите и простира ръцете нагоре за орехите?
Но има деца, които няма да вдигнат парите, защото нямат понятие за пари.
Има деца, които са възпитани така, че имат понятие от пари. Но едно дете, като го пуснете, по-лесно ще снеме орехите, отколкото да вдигне парите. Сега направете извод. От туй, което ви изнесох, какъв извод може да направите? Какъв закон извличате?
към втори вариант >>
Той е щедър и, като те натовари, ти се прегърбиш.
(втори вариант)
Човек е вече прав. При Юпитер се нагорещил и изсъхнал. А този на Сатурн има доста влага, натрупва те отгоре, не изсушава; като вървиш, турил ти е една раница на гърба. Богат е Сатурн, много дава. Той дава повече, отколкото трябва.
Той е щедър и, като те натовари, ти се прегърбиш.
Сатурн казва: „Аз се чудя на тия хора, давам много изобилие, а той се изгърбва.“ После, онзи като не разбира, Сатурн му казва: „Можеш ли да носиш? “ − „Мога.“ − И Сатурн туря, туря. А онзи казва: „Беля имам на главата! “ Сега астролозите казват: „Лоши влияния на Сатурн.“ Много са несправедливи. Прави са в едно отношение.
към втори вариант >>
Сега защо някой път вие казвате, че човек трябва да бъде едър, голям, снажен?
(втори вариант)
− Сега трябва една мисъл, за да теглите една аналогия, за да се ползувате от закона. Казвате: „Аз не искам да бъда дребен човек.“ Че какъв? Голям човек искаш да бъдеш. При известни условия дребният човек е намясто. Но при известни условия, ако се намериш на тясно в един затвор и имаш само една малка дупка, нямаш никакво сечиво, кое е по-хубаво: голям ли да бъдеш или малък, за да се освободиш.
Сега защо някой път вие казвате, че човек трябва да бъде едър, голям, снажен?
Каква е идеята? Тази идея ваша ли е или чужда. Едновременно човек трябва да бъде и малък, и голям. Голямото ражда нещата, а от малкото изникват нещата. От малките работи изникват много бели, много противоречия изникват.
към втори вариант >>
Има деца, които са възпитани така, че имат понятие от пари.
(втори вариант)
Защо детето вдига парите и простира ръцете нагоре за орехите? Но има деца, които няма да вдигнат парите, защото нямат понятие за пари.
Има деца, които са възпитани така, че имат понятие от пари.
Но едно дете, като го пуснете, по-лесно ще снеме орехите, отколкото да вдигне парите. Сега направете извод. От туй, което ви изнесох, какъв извод може да направите? Какъв закон извличате? Нали някой учен човек, след като изследва известни явления, втори, трети, четвърти, ще изведе един закон?
към втори вариант >>
Сатурн казва: „Аз се чудя на тия хора, давам много изобилие, а той се изгърбва.“ После, онзи като не разбира, Сатурн му казва: „Можеш ли да носиш?
(втори вариант)
При Юпитер се нагорещил и изсъхнал. А този на Сатурн има доста влага, натрупва те отгоре, не изсушава; като вървиш, турил ти е една раница на гърба. Богат е Сатурн, много дава. Той дава повече, отколкото трябва. Той е щедър и, като те натовари, ти се прегърбиш.
Сатурн казва: „Аз се чудя на тия хора, давам много изобилие, а той се изгърбва.“ После, онзи като не разбира, Сатурн му казва: „Можеш ли да носиш?
“ − „Мога.“ − И Сатурн туря, туря. А онзи казва: „Беля имам на главата! “ Сега астролозите казват: „Лоши влияния на Сатурн.“ Много са несправедливи. Прави са в едно отношение. Но влиянията на Сатурн ни най-малко не са лоши.
към втори вариант >>
Каква е идеята?
(втори вариант)
Казвате: „Аз не искам да бъда дребен човек.“ Че какъв? Голям човек искаш да бъдеш. При известни условия дребният човек е намясто. Но при известни условия, ако се намериш на тясно в един затвор и имаш само една малка дупка, нямаш никакво сечиво, кое е по-хубаво: голям ли да бъдеш или малък, за да се освободиш. Сега защо някой път вие казвате, че човек трябва да бъде едър, голям, снажен?
Каква е идеята?
Тази идея ваша ли е или чужда. Едновременно човек трябва да бъде и малък, и голям. Голямото ражда нещата, а от малкото изникват нещата. От малките работи изникват много бели, много противоречия изникват. От големите неща се раждат пак много страдания и много радости се раждат.
към втори вариант >>
Но едно дете, като го пуснете, по-лесно ще снеме орехите, отколкото да вдигне парите.
(втори вариант)
Защо детето вдига парите и простира ръцете нагоре за орехите? Но има деца, които няма да вдигнат парите, защото нямат понятие за пари. Има деца, които са възпитани така, че имат понятие от пари.
Но едно дете, като го пуснете, по-лесно ще снеме орехите, отколкото да вдигне парите.
Сега направете извод. От туй, което ви изнесох, какъв извод може да направите? Какъв закон извличате? Нали някой учен човек, след като изследва известни явления, втори, трети, четвърти, ще изведе един закон? Кои тела падат?
към втори вариант >>
“ − „Мога.“ − И Сатурн туря, туря.
(втори вариант)
А този на Сатурн има доста влага, натрупва те отгоре, не изсушава; като вървиш, турил ти е една раница на гърба. Богат е Сатурн, много дава. Той дава повече, отколкото трябва. Той е щедър и, като те натовари, ти се прегърбиш. Сатурн казва: „Аз се чудя на тия хора, давам много изобилие, а той се изгърбва.“ После, онзи като не разбира, Сатурн му казва: „Можеш ли да носиш?
“ − „Мога.“ − И Сатурн туря, туря.
А онзи казва: „Беля имам на главата! “ Сега астролозите казват: „Лоши влияния на Сатурн.“ Много са несправедливи. Прави са в едно отношение. Но влиянията на Сатурн ни най-малко не са лоши. Понеже той е голям философ, като дойде, не си губи времето, казва: „Може ли да носиш?
към втори вариант >>
Тази идея ваша ли е или чужда.
(втори вариант)
Голям човек искаш да бъдеш. При известни условия дребният човек е намясто. Но при известни условия, ако се намериш на тясно в един затвор и имаш само една малка дупка, нямаш никакво сечиво, кое е по-хубаво: голям ли да бъдеш или малък, за да се освободиш. Сега защо някой път вие казвате, че човек трябва да бъде едър, голям, снажен? Каква е идеята?
Тази идея ваша ли е или чужда.
Едновременно човек трябва да бъде и малък, и голям. Голямото ражда нещата, а от малкото изникват нещата. От малките работи изникват много бели, много противоречия изникват. От големите неща се раждат пак много страдания и много радости се раждат. Но и много страдания се раждат от големите работи.
към втори вариант >>
Сега направете извод.
(втори вариант)
Защо детето вдига парите и простира ръцете нагоре за орехите? Но има деца, които няма да вдигнат парите, защото нямат понятие за пари. Има деца, които са възпитани така, че имат понятие от пари. Но едно дете, като го пуснете, по-лесно ще снеме орехите, отколкото да вдигне парите.
Сега направете извод.
От туй, което ви изнесох, какъв извод може да направите? Какъв закон извличате? Нали някой учен човек, след като изследва известни явления, втори, трети, четвърти, ще изведе един закон? Кои тела падат? − Падането в природата не е толкова научен въпрос.
към втори вариант >>
А онзи казва: „Беля имам на главата!
(втори вариант)
Богат е Сатурн, много дава. Той дава повече, отколкото трябва. Той е щедър и, като те натовари, ти се прегърбиш. Сатурн казва: „Аз се чудя на тия хора, давам много изобилие, а той се изгърбва.“ После, онзи като не разбира, Сатурн му казва: „Можеш ли да носиш? “ − „Мога.“ − И Сатурн туря, туря.
А онзи казва: „Беля имам на главата!
“ Сега астролозите казват: „Лоши влияния на Сатурн.“ Много са несправедливи. Прави са в едно отношение. Но влиянията на Сатурн ни най-малко не са лоши. Понеже той е голям философ, като дойде, не си губи времето, казва: „Може ли да носиш? “ − „Мога.“ − Туря му един чувал и казва: „Да прави каквото иска!
към втори вариант >>
Едновременно човек трябва да бъде и малък, и голям.
(втори вариант)
При известни условия дребният човек е намясто. Но при известни условия, ако се намериш на тясно в един затвор и имаш само една малка дупка, нямаш никакво сечиво, кое е по-хубаво: голям ли да бъдеш или малък, за да се освободиш. Сега защо някой път вие казвате, че човек трябва да бъде едър, голям, снажен? Каква е идеята? Тази идея ваша ли е или чужда.
Едновременно човек трябва да бъде и малък, и голям.
Голямото ражда нещата, а от малкото изникват нещата. От малките работи изникват много бели, много противоречия изникват. От големите неща се раждат пак много страдания и много радости се раждат. Но и много страдания се раждат от големите работи. Дадат ви едно голямо предприятие, вие сте били почтен човек, но започвате една голяма търговия, опропастите няколко хиляди души и всички вие ги направите неприятели.
към втори вариант >>
От туй, което ви изнесох, какъв извод може да направите?
(втори вариант)
Защо детето вдига парите и простира ръцете нагоре за орехите? Но има деца, които няма да вдигнат парите, защото нямат понятие за пари. Има деца, които са възпитани така, че имат понятие от пари. Но едно дете, като го пуснете, по-лесно ще снеме орехите, отколкото да вдигне парите. Сега направете извод.
От туй, което ви изнесох, какъв извод може да направите?
Какъв закон извличате? Нали някой учен човек, след като изследва известни явления, втори, трети, четвърти, ще изведе един закон? Кои тела падат? − Падането в природата не е толкова научен въпрос. Телата не падат; телата в пространството не могат да падат.
към втори вариант >>
“ Сега астролозите казват: „Лоши влияния на Сатурн.“ Много са несправедливи.
(втори вариант)
Той дава повече, отколкото трябва. Той е щедър и, като те натовари, ти се прегърбиш. Сатурн казва: „Аз се чудя на тия хора, давам много изобилие, а той се изгърбва.“ После, онзи като не разбира, Сатурн му казва: „Можеш ли да носиш? “ − „Мога.“ − И Сатурн туря, туря. А онзи казва: „Беля имам на главата!
“ Сега астролозите казват: „Лоши влияния на Сатурн.“ Много са несправедливи.
Прави са в едно отношение. Но влиянията на Сатурн ни най-малко не са лоши. Понеже той е голям философ, като дойде, не си губи времето, казва: „Може ли да носиш? “ − „Мога.“ − Туря му един чувал и казва: „Да прави каквото иска! “ И онзи, като вземе чувала, почва да мърмори и казва: „Тури ми чувала, а не ми даде превозни средства.“ А Сатурн никакви превозни средства не дава.
към втори вариант >>
Голямото ражда нещата, а от малкото изникват нещата.
(втори вариант)
Но при известни условия, ако се намериш на тясно в един затвор и имаш само една малка дупка, нямаш никакво сечиво, кое е по-хубаво: голям ли да бъдеш или малък, за да се освободиш. Сега защо някой път вие казвате, че човек трябва да бъде едър, голям, снажен? Каква е идеята? Тази идея ваша ли е или чужда. Едновременно човек трябва да бъде и малък, и голям.
Голямото ражда нещата, а от малкото изникват нещата.
От малките работи изникват много бели, много противоречия изникват. От големите неща се раждат пак много страдания и много радости се раждат. Но и много страдания се раждат от големите работи. Дадат ви едно голямо предприятие, вие сте били почтен човек, но започвате една голяма търговия, опропастите няколко хиляди души и всички вие ги направите неприятели. Може да сте честен търговец, но външни условия дошли, хората не искат да ви вземат, казват: „Като сте били толкова глупав, защо предприехте тази работа?
към втори вариант >>
Какъв закон извличате?
(втори вариант)
Но има деца, които няма да вдигнат парите, защото нямат понятие за пари. Има деца, които са възпитани така, че имат понятие от пари. Но едно дете, като го пуснете, по-лесно ще снеме орехите, отколкото да вдигне парите. Сега направете извод. От туй, което ви изнесох, какъв извод може да направите?
Какъв закон извличате?
Нали някой учен човек, след като изследва известни явления, втори, трети, четвърти, ще изведе един закон? Кои тела падат? − Падането в природата не е толкова научен въпрос. Телата не падат; телата в пространството не могат да падат. Падането е само едно изключително условие.
към втори вариант >>
Прави са в едно отношение.
(втори вариант)
Той е щедър и, като те натовари, ти се прегърбиш. Сатурн казва: „Аз се чудя на тия хора, давам много изобилие, а той се изгърбва.“ После, онзи като не разбира, Сатурн му казва: „Можеш ли да носиш? “ − „Мога.“ − И Сатурн туря, туря. А онзи казва: „Беля имам на главата! “ Сега астролозите казват: „Лоши влияния на Сатурн.“ Много са несправедливи.
Прави са в едно отношение.
Но влиянията на Сатурн ни най-малко не са лоши. Понеже той е голям философ, като дойде, не си губи времето, казва: „Може ли да носиш? “ − „Мога.“ − Туря му един чувал и казва: „Да прави каквото иска! “ И онзи, като вземе чувала, почва да мърмори и казва: „Тури ми чувала, а не ми даде превозни средства.“ А Сатурн никакви превозни средства не дава.
към втори вариант >>
От малките работи изникват много бели, много противоречия изникват.
(втори вариант)
Сега защо някой път вие казвате, че човек трябва да бъде едър, голям, снажен? Каква е идеята? Тази идея ваша ли е или чужда. Едновременно човек трябва да бъде и малък, и голям. Голямото ражда нещата, а от малкото изникват нещата.
От малките работи изникват много бели, много противоречия изникват.
От големите неща се раждат пак много страдания и много радости се раждат. Но и много страдания се раждат от големите работи. Дадат ви едно голямо предприятие, вие сте били почтен човек, но започвате една голяма търговия, опропастите няколко хиляди души и всички вие ги направите неприятели. Може да сте честен търговец, но външни условия дошли, хората не искат да ви вземат, казват: „Като сте били толкова глупав, защо предприехте тази работа? “ Много пъти и малките работи могат да предизвикат големи пакости.
към втори вариант >>
Нали някой учен човек, след като изследва известни явления, втори, трети, четвърти, ще изведе един закон?
(втори вариант)
Има деца, които са възпитани така, че имат понятие от пари. Но едно дете, като го пуснете, по-лесно ще снеме орехите, отколкото да вдигне парите. Сега направете извод. От туй, което ви изнесох, какъв извод може да направите? Какъв закон извличате?
Нали някой учен човек, след като изследва известни явления, втори, трети, четвърти, ще изведе един закон?
Кои тела падат? − Падането в природата не е толкова научен въпрос. Телата не падат; телата в пространството не могат да падат. Падането е само едно изключително условие. Ние казваме така.
към втори вариант >>
Но влиянията на Сатурн ни най-малко не са лоши.
(втори вариант)
Сатурн казва: „Аз се чудя на тия хора, давам много изобилие, а той се изгърбва.“ После, онзи като не разбира, Сатурн му казва: „Можеш ли да носиш? “ − „Мога.“ − И Сатурн туря, туря. А онзи казва: „Беля имам на главата! “ Сега астролозите казват: „Лоши влияния на Сатурн.“ Много са несправедливи. Прави са в едно отношение.
Но влиянията на Сатурн ни най-малко не са лоши.
Понеже той е голям философ, като дойде, не си губи времето, казва: „Може ли да носиш? “ − „Мога.“ − Туря му един чувал и казва: „Да прави каквото иска! “ И онзи, като вземе чувала, почва да мърмори и казва: „Тури ми чувала, а не ми даде превозни средства.“ А Сатурн никакви превозни средства не дава.
към втори вариант >>
От големите неща се раждат пак много страдания и много радости се раждат.
(втори вариант)
Каква е идеята? Тази идея ваша ли е или чужда. Едновременно човек трябва да бъде и малък, и голям. Голямото ражда нещата, а от малкото изникват нещата. От малките работи изникват много бели, много противоречия изникват.
От големите неща се раждат пак много страдания и много радости се раждат.
Но и много страдания се раждат от големите работи. Дадат ви едно голямо предприятие, вие сте били почтен човек, но започвате една голяма търговия, опропастите няколко хиляди души и всички вие ги направите неприятели. Може да сте честен търговец, но външни условия дошли, хората не искат да ви вземат, казват: „Като сте били толкова глупав, защо предприехте тази работа? “ Много пъти и малките работи могат да предизвикат големи пакости. Нима една малка кибритена клечка не може да направи за милиони лева загуба?
към втори вариант >>
Кои тела падат?
(втори вариант)
Но едно дете, като го пуснете, по-лесно ще снеме орехите, отколкото да вдигне парите. Сега направете извод. От туй, което ви изнесох, какъв извод може да направите? Какъв закон извличате? Нали някой учен човек, след като изследва известни явления, втори, трети, четвърти, ще изведе един закон?
Кои тела падат?
− Падането в природата не е толкова научен въпрос. Телата не падат; телата в пространството не могат да падат. Падането е само едно изключително условие. Ние казваме така. Аз искам да зная слизаш ли, хлъзгаш ли се или падаш?
към втори вариант >>
Понеже той е голям философ, като дойде, не си губи времето, казва: „Може ли да носиш?
(втори вариант)
“ − „Мога.“ − И Сатурн туря, туря. А онзи казва: „Беля имам на главата! “ Сега астролозите казват: „Лоши влияния на Сатурн.“ Много са несправедливи. Прави са в едно отношение. Но влиянията на Сатурн ни най-малко не са лоши.
Понеже той е голям философ, като дойде, не си губи времето, казва: „Може ли да носиш?
“ − „Мога.“ − Туря му един чувал и казва: „Да прави каквото иска! “ И онзи, като вземе чувала, почва да мърмори и казва: „Тури ми чувала, а не ми даде превозни средства.“ А Сатурн никакви превозни средства не дава.
към втори вариант >>
Но и много страдания се раждат от големите работи.
(втори вариант)
Тази идея ваша ли е или чужда. Едновременно човек трябва да бъде и малък, и голям. Голямото ражда нещата, а от малкото изникват нещата. От малките работи изникват много бели, много противоречия изникват. От големите неща се раждат пак много страдания и много радости се раждат.
Но и много страдания се раждат от големите работи.
Дадат ви едно голямо предприятие, вие сте били почтен човек, но започвате една голяма търговия, опропастите няколко хиляди души и всички вие ги направите неприятели. Може да сте честен търговец, но външни условия дошли, хората не искат да ви вземат, казват: „Като сте били толкова глупав, защо предприехте тази работа? “ Много пъти и малките работи могат да предизвикат големи пакости. Нима една малка кибритена клечка не може да направи за милиони лева загуба? В Чикаго в миналия век, през 73 − 74 година, една крава ритна свещ и целият град изгоря.
към втори вариант >>
− Падането в природата не е толкова научен въпрос.
(втори вариант)
Сега направете извод. От туй, което ви изнесох, какъв извод може да направите? Какъв закон извличате? Нали някой учен човек, след като изследва известни явления, втори, трети, четвърти, ще изведе един закон? Кои тела падат?
− Падането в природата не е толкова научен въпрос.
Телата не падат; телата в пространството не могат да падат. Падането е само едно изключително условие. Ние казваме така. Аз искам да зная слизаш ли, хлъзгаш ли се или падаш? Слизаш ли, слизането е надолу и хлъзгането е надолу, и падането е надолу.
към втори вариант >>
“ − „Мога.“ − Туря му един чувал и казва: „Да прави каквото иска!
(втори вариант)
А онзи казва: „Беля имам на главата! “ Сега астролозите казват: „Лоши влияния на Сатурн.“ Много са несправедливи. Прави са в едно отношение. Но влиянията на Сатурн ни най-малко не са лоши. Понеже той е голям философ, като дойде, не си губи времето, казва: „Може ли да носиш?
“ − „Мога.“ − Туря му един чувал и казва: „Да прави каквото иска!
“ И онзи, като вземе чувала, почва да мърмори и казва: „Тури ми чувала, а не ми даде превозни средства.“ А Сатурн никакви превозни средства не дава.
към втори вариант >>
Дадат ви едно голямо предприятие, вие сте били почтен човек, но започвате една голяма търговия, опропастите няколко хиляди души и всички вие ги направите неприятели.
(втори вариант)
Едновременно човек трябва да бъде и малък, и голям. Голямото ражда нещата, а от малкото изникват нещата. От малките работи изникват много бели, много противоречия изникват. От големите неща се раждат пак много страдания и много радости се раждат. Но и много страдания се раждат от големите работи.
Дадат ви едно голямо предприятие, вие сте били почтен човек, но започвате една голяма търговия, опропастите няколко хиляди души и всички вие ги направите неприятели.
Може да сте честен търговец, но външни условия дошли, хората не искат да ви вземат, казват: „Като сте били толкова глупав, защо предприехте тази работа? “ Много пъти и малките работи могат да предизвикат големи пакости. Нима една малка кибритена клечка не може да направи за милиони лева загуба? В Чикаго в миналия век, през 73 − 74 година, една крава ритна свещ и целият град изгоря. Градът пак се съгради.
към втори вариант >>
Телата не падат; телата в пространството не могат да падат.
(втори вариант)
От туй, което ви изнесох, какъв извод може да направите? Какъв закон извличате? Нали някой учен човек, след като изследва известни явления, втори, трети, четвърти, ще изведе един закон? Кои тела падат? − Падането в природата не е толкова научен въпрос.
Телата не падат; телата в пространството не могат да падат.
Падането е само едно изключително условие. Ние казваме така. Аз искам да зная слизаш ли, хлъзгаш ли се или падаш? Слизаш ли, слизането е надолу и хлъзгането е надолу, и падането е надолу. Ти казваш: „Падам“!
към втори вариант >>
“ И онзи, като вземе чувала, почва да мърмори и казва: „Тури ми чувала, а не ми даде превозни средства.“ А Сатурн никакви превозни средства не дава.
(втори вариант)
“ Сега астролозите казват: „Лоши влияния на Сатурн.“ Много са несправедливи. Прави са в едно отношение. Но влиянията на Сатурн ни най-малко не са лоши. Понеже той е голям философ, като дойде, не си губи времето, казва: „Може ли да носиш? “ − „Мога.“ − Туря му един чувал и казва: „Да прави каквото иска!
“ И онзи, като вземе чувала, почва да мърмори и казва: „Тури ми чувала, а не ми даде превозни средства.“ А Сатурн никакви превозни средства не дава.
към втори вариант >>
Може да сте честен търговец, но външни условия дошли, хората не искат да ви вземат, казват: „Като сте били толкова глупав, защо предприехте тази работа?
(втори вариант)
Голямото ражда нещата, а от малкото изникват нещата. От малките работи изникват много бели, много противоречия изникват. От големите неща се раждат пак много страдания и много радости се раждат. Но и много страдания се раждат от големите работи. Дадат ви едно голямо предприятие, вие сте били почтен човек, но започвате една голяма търговия, опропастите няколко хиляди души и всички вие ги направите неприятели.
Може да сте честен търговец, но външни условия дошли, хората не искат да ви вземат, казват: „Като сте били толкова глупав, защо предприехте тази работа?
“ Много пъти и малките работи могат да предизвикат големи пакости. Нима една малка кибритена клечка не може да направи за милиони лева загуба? В Чикаго в миналия век, през 73 − 74 година, една крава ритна свещ и целият град изгоря. Градът пак се съгради. − Но ние се отвличаме.
към втори вариант >>
Падането е само едно изключително условие.
(втори вариант)
Какъв закон извличате? Нали някой учен човек, след като изследва известни явления, втори, трети, четвърти, ще изведе един закон? Кои тела падат? − Падането в природата не е толкова научен въпрос. Телата не падат; телата в пространството не могат да падат.
Падането е само едно изключително условие.
Ние казваме така. Аз искам да зная слизаш ли, хлъзгаш ли се или падаш? Слизаш ли, слизането е надолу и хлъзгането е надолу, и падането е надолу. Ти казваш: „Падам“! Но то е изключително условие.
към втори вариант >>
Добре, кажете ми сега, какъв извод направихте?
(втори вариант)
Добре, кажете ми сега, какъв извод направихте?
От всичко туй, което нахвърлихме, какво си избрахте? Какво разбрахте? − Много работи разбрахте, но вие сте като големите търговци. Сега аз ви изпитвам, уж че нищо не сте разбрали. За пример търговецът иска да купи жито, дохожда до една кола с жито; тика си ръката в житото, извади малко жито, прави движение с лицето, че житото не е хубаво.
към втори вариант >>
“ Много пъти и малките работи могат да предизвикат големи пакости.
(втори вариант)
От малките работи изникват много бели, много противоречия изникват. От големите неща се раждат пак много страдания и много радости се раждат. Но и много страдания се раждат от големите работи. Дадат ви едно голямо предприятие, вие сте били почтен човек, но започвате една голяма търговия, опропастите няколко хиляди души и всички вие ги направите неприятели. Може да сте честен търговец, но външни условия дошли, хората не искат да ви вземат, казват: „Като сте били толкова глупав, защо предприехте тази работа?
“ Много пъти и малките работи могат да предизвикат големи пакости.
Нима една малка кибритена клечка не може да направи за милиони лева загуба? В Чикаго в миналия век, през 73 − 74 година, една крава ритна свещ и целият град изгоря. Градът пак се съгради. − Но ние се отвличаме. Че изгорял Чикаго, какво ви интересува вас?
към втори вариант >>
Ние казваме така.
(втори вариант)
Нали някой учен човек, след като изследва известни явления, втори, трети, четвърти, ще изведе един закон? Кои тела падат? − Падането в природата не е толкова научен въпрос. Телата не падат; телата в пространството не могат да падат. Падането е само едно изключително условие.
Ние казваме така.
Аз искам да зная слизаш ли, хлъзгаш ли се или падаш? Слизаш ли, слизането е надолу и хлъзгането е надолу, и падането е надолу. Ти казваш: „Падам“! Но то е изключително условие. Падането е последното в този процес.
към втори вариант >>
От всичко туй, което нахвърлихме, какво си избрахте?
(втори вариант)
Добре, кажете ми сега, какъв извод направихте?
От всичко туй, което нахвърлихме, какво си избрахте?
Какво разбрахте? − Много работи разбрахте, но вие сте като големите търговци. Сега аз ви изпитвам, уж че нищо не сте разбрали. За пример търговецът иска да купи жито, дохожда до една кола с жито; тика си ръката в житото, извади малко жито, прави движение с лицето, че житото не е хубаво. Казва: „Не е толкова хубаво, не струва.“
към втори вариант >>
Нима една малка кибритена клечка не може да направи за милиони лева загуба?
(втори вариант)
От големите неща се раждат пак много страдания и много радости се раждат. Но и много страдания се раждат от големите работи. Дадат ви едно голямо предприятие, вие сте били почтен човек, но започвате една голяма търговия, опропастите няколко хиляди души и всички вие ги направите неприятели. Може да сте честен търговец, но външни условия дошли, хората не искат да ви вземат, казват: „Като сте били толкова глупав, защо предприехте тази работа? “ Много пъти и малките работи могат да предизвикат големи пакости.
Нима една малка кибритена клечка не може да направи за милиони лева загуба?
В Чикаго в миналия век, през 73 − 74 година, една крава ритна свещ и целият град изгоря. Градът пак се съгради. − Но ние се отвличаме. Че изгорял Чикаго, какво ви интересува вас? Че кравата ритнала свещ, да не я е ритнала.
към втори вариант >>
Аз искам да зная слизаш ли, хлъзгаш ли се или падаш?
(втори вариант)
Кои тела падат? − Падането в природата не е толкова научен въпрос. Телата не падат; телата в пространството не могат да падат. Падането е само едно изключително условие. Ние казваме така.
Аз искам да зная слизаш ли, хлъзгаш ли се или падаш?
Слизаш ли, слизането е надолу и хлъзгането е надолу, и падането е надолу. Ти казваш: „Падам“! Но то е изключително условие. Падането е последното в този процес. Най-първото е слизането.
към втори вариант >>
Какво разбрахте?
(втори вариант)
Добре, кажете ми сега, какъв извод направихте? От всичко туй, което нахвърлихме, какво си избрахте?
Какво разбрахте?
− Много работи разбрахте, но вие сте като големите търговци. Сега аз ви изпитвам, уж че нищо не сте разбрали. За пример търговецът иска да купи жито, дохожда до една кола с жито; тика си ръката в житото, извади малко жито, прави движение с лицето, че житото не е хубаво. Казва: „Не е толкова хубаво, не струва.“
към втори вариант >>
В Чикаго в миналия век, през 73 − 74 година, една крава ритна свещ и целият град изгоря.
(втори вариант)
Но и много страдания се раждат от големите работи. Дадат ви едно голямо предприятие, вие сте били почтен човек, но започвате една голяма търговия, опропастите няколко хиляди души и всички вие ги направите неприятели. Може да сте честен търговец, но външни условия дошли, хората не искат да ви вземат, казват: „Като сте били толкова глупав, защо предприехте тази работа? “ Много пъти и малките работи могат да предизвикат големи пакости. Нима една малка кибритена клечка не може да направи за милиони лева загуба?
В Чикаго в миналия век, през 73 − 74 година, една крава ритна свещ и целият град изгоря.
Градът пак се съгради. − Но ние се отвличаме. Че изгорял Чикаго, какво ви интересува вас? Че кравата ритнала свещ, да не я е ритнала. Изгорял града, да не е изгорял.
към втори вариант >>
Слизаш ли, слизането е надолу и хлъзгането е надолу, и падането е надолу.
(втори вариант)
− Падането в природата не е толкова научен въпрос. Телата не падат; телата в пространството не могат да падат. Падането е само едно изключително условие. Ние казваме така. Аз искам да зная слизаш ли, хлъзгаш ли се или падаш?
Слизаш ли, слизането е надолу и хлъзгането е надолу, и падането е надолу.
Ти казваш: „Падам“! Но то е изключително условие. Падането е последното в този процес. Най-първото е слизането. Ти слизаш по стъпала някъде, докъдето искаш.
към втори вариант >>
− Много работи разбрахте, но вие сте като големите търговци.
(втори вариант)
Добре, кажете ми сега, какъв извод направихте? От всичко туй, което нахвърлихме, какво си избрахте? Какво разбрахте?
− Много работи разбрахте, но вие сте като големите търговци.
Сега аз ви изпитвам, уж че нищо не сте разбрали. За пример търговецът иска да купи жито, дохожда до една кола с жито; тика си ръката в житото, извади малко жито, прави движение с лицето, че житото не е хубаво. Казва: „Не е толкова хубаво, не струва.“
към втори вариант >>
Градът пак се съгради.
(втори вариант)
Дадат ви едно голямо предприятие, вие сте били почтен човек, но започвате една голяма търговия, опропастите няколко хиляди души и всички вие ги направите неприятели. Може да сте честен търговец, но външни условия дошли, хората не искат да ви вземат, казват: „Като сте били толкова глупав, защо предприехте тази работа? “ Много пъти и малките работи могат да предизвикат големи пакости. Нима една малка кибритена клечка не може да направи за милиони лева загуба? В Чикаго в миналия век, през 73 − 74 година, една крава ритна свещ и целият град изгоря.
Градът пак се съгради.
− Но ние се отвличаме. Че изгорял Чикаго, какво ви интересува вас? Че кравата ритнала свещ, да не я е ритнала. Изгорял града, да не е изгорял. Тъй ще си кажете.
към втори вариант >>
Ти казваш: „Падам“!
(втори вариант)
Телата не падат; телата в пространството не могат да падат. Падането е само едно изключително условие. Ние казваме така. Аз искам да зная слизаш ли, хлъзгаш ли се или падаш? Слизаш ли, слизането е надолу и хлъзгането е надолу, и падането е надолу.
Ти казваш: „Падам“!
Но то е изключително условие. Падането е последното в този процес. Най-първото е слизането. Ти слизаш по стъпала някъде, докъдето искаш. Ти можеш да слезеш.
към втори вариант >>
Сега аз ви изпитвам, уж че нищо не сте разбрали.
(втори вариант)
Добре, кажете ми сега, какъв извод направихте? От всичко туй, което нахвърлихме, какво си избрахте? Какво разбрахте? − Много работи разбрахте, но вие сте като големите търговци.
Сега аз ви изпитвам, уж че нищо не сте разбрали.
За пример търговецът иска да купи жито, дохожда до една кола с жито; тика си ръката в житото, извади малко жито, прави движение с лицето, че житото не е хубаво. Казва: „Не е толкова хубаво, не струва.“
към втори вариант >>
− Но ние се отвличаме.
(втори вариант)
Може да сте честен търговец, но външни условия дошли, хората не искат да ви вземат, казват: „Като сте били толкова глупав, защо предприехте тази работа? “ Много пъти и малките работи могат да предизвикат големи пакости. Нима една малка кибритена клечка не може да направи за милиони лева загуба? В Чикаго в миналия век, през 73 − 74 година, една крава ритна свещ и целият град изгоря. Градът пак се съгради.
− Но ние се отвличаме.
Че изгорял Чикаго, какво ви интересува вас? Че кравата ритнала свещ, да не я е ритнала. Изгорял града, да не е изгорял. Тъй ще си кажете. Най-после го написали, вие нищо не знаете, но историята описала това събитие.
към втори вариант >>
Но то е изключително условие.
(втори вариант)
Падането е само едно изключително условие. Ние казваме така. Аз искам да зная слизаш ли, хлъзгаш ли се или падаш? Слизаш ли, слизането е надолу и хлъзгането е надолу, и падането е надолу. Ти казваш: „Падам“!
Но то е изключително условие.
Падането е последното в този процес. Най-първото е слизането. Ти слизаш по стъпала някъде, докъдето искаш. Ти можеш да слезеш. Но като слезеш, по същия начин пак може нагоре да се качиш по стъпалата.
към втори вариант >>
За пример търговецът иска да купи жито, дохожда до една кола с жито; тика си ръката в житото, извади малко жито, прави движение с лицето, че житото не е хубаво.
(втори вариант)
Добре, кажете ми сега, какъв извод направихте? От всичко туй, което нахвърлихме, какво си избрахте? Какво разбрахте? − Много работи разбрахте, но вие сте като големите търговци. Сега аз ви изпитвам, уж че нищо не сте разбрали.
За пример търговецът иска да купи жито, дохожда до една кола с жито; тика си ръката в житото, извади малко жито, прави движение с лицето, че житото не е хубаво.
Казва: „Не е толкова хубаво, не струва.“
към втори вариант >>
Че изгорял Чикаго, какво ви интересува вас?
(втори вариант)
“ Много пъти и малките работи могат да предизвикат големи пакости. Нима една малка кибритена клечка не може да направи за милиони лева загуба? В Чикаго в миналия век, през 73 − 74 година, една крава ритна свещ и целият град изгоря. Градът пак се съгради. − Но ние се отвличаме.
Че изгорял Чикаго, какво ви интересува вас?
Че кравата ритнала свещ, да не я е ритнала. Изгорял града, да не е изгорял. Тъй ще си кажете. Най-после го написали, вие нищо не знаете, но историята описала това събитие. Вие четете това, че в еди-коя година изгорял Чикаго.
към втори вариант >>
Падането е последното в този процес.
(втори вариант)
Ние казваме така. Аз искам да зная слизаш ли, хлъзгаш ли се или падаш? Слизаш ли, слизането е надолу и хлъзгането е надолу, и падането е надолу. Ти казваш: „Падам“! Но то е изключително условие.
Падането е последното в този процес.
Най-първото е слизането. Ти слизаш по стъпала някъде, докъдето искаш. Ти можеш да слезеш. Но като слезеш, по същия начин пак може нагоре да се качиш по стъпалата. Обаче, ако се хлъзнеш надолу, там вече има една опасност.
към втори вариант >>
Казва: „Не е толкова хубаво, не струва.“
(втори вариант)
От всичко туй, което нахвърлихме, какво си избрахте? Какво разбрахте? − Много работи разбрахте, но вие сте като големите търговци. Сега аз ви изпитвам, уж че нищо не сте разбрали. За пример търговецът иска да купи жито, дохожда до една кола с жито; тика си ръката в житото, извади малко жито, прави движение с лицето, че житото не е хубаво.
Казва: „Не е толкова хубаво, не струва.“
към втори вариант >>
Че кравата ритнала свещ, да не я е ритнала.
(втори вариант)
Нима една малка кибритена клечка не може да направи за милиони лева загуба? В Чикаго в миналия век, през 73 − 74 година, една крава ритна свещ и целият град изгоря. Градът пак се съгради. − Но ние се отвличаме. Че изгорял Чикаго, какво ви интересува вас?
Че кравата ритнала свещ, да не я е ритнала.
Изгорял града, да не е изгорял. Тъй ще си кажете. Най-после го написали, вие нищо не знаете, но историята описала това събитие. Вие четете това, че в еди-коя година изгорял Чикаго. Питам: Тази история защо е описала изгарянето на Чикаго.
към втори вариант >>
Най-първото е слизането.
(втори вариант)
Аз искам да зная слизаш ли, хлъзгаш ли се или падаш? Слизаш ли, слизането е надолу и хлъзгането е надолу, и падането е надолу. Ти казваш: „Падам“! Но то е изключително условие. Падането е последното в този процес.
Най-първото е слизането.
Ти слизаш по стъпала някъде, докъдето искаш. Ти можеш да слезеш. Но като слезеш, по същия начин пак може нагоре да се качиш по стъпалата. Обаче, ако се хлъзнеш надолу, там вече има една опасност. Може да има шубрачки, все таки при някоя шубрачка можеш да се хванеш.
към втори вариант >>
Дойде при друга кола, направи същото, пак каже, че не струва житото.
(втори вариант)
Дойде при друга кола, направи същото, пак каже, че не струва житото.
Дразни, той не иска да каже истината. И най-после пита: „Колко искаш? Е, не ти струва житото, не е толкова хубаво.“ Той Най-първо гледа да купи евтино, а след като го купи, той го туря за продан. Казва: „Хей, виждаш ли туй жито, то е такова нещо! Вие не сте виждали такова жито!
към втори вариант >>
Изгорял града, да не е изгорял.
(втори вариант)
В Чикаго в миналия век, през 73 − 74 година, една крава ритна свещ и целият град изгоря. Градът пак се съгради. − Но ние се отвличаме. Че изгорял Чикаго, какво ви интересува вас? Че кравата ритнала свещ, да не я е ритнала.
Изгорял града, да не е изгорял.
Тъй ще си кажете. Най-после го написали, вие нищо не знаете, но историята описала това събитие. Вие четете това, че в еди-коя година изгорял Чикаго. Питам: Тази история защо е описала изгарянето на Чикаго. Или че станала една война преди хиляди години, че някой си Александър Велики воювал.
към втори вариант >>
Ти слизаш по стъпала някъде, докъдето искаш.
(втори вариант)
Слизаш ли, слизането е надолу и хлъзгането е надолу, и падането е надолу. Ти казваш: „Падам“! Но то е изключително условие. Падането е последното в този процес. Най-първото е слизането.
Ти слизаш по стъпала някъде, докъдето искаш.
Ти можеш да слезеш. Но като слезеш, по същия начин пак може нагоре да се качиш по стъпалата. Обаче, ако се хлъзнеш надолу, там вече има една опасност. Може да има шубрачки, все таки при някоя шубрачка можеш да се хванеш. Но ако паднеш, ти нямаш избор.
към втори вариант >>
Дразни, той не иска да каже истината.
(втори вариант)
Дойде при друга кола, направи същото, пак каже, че не струва житото.
Дразни, той не иска да каже истината.
И най-после пита: „Колко искаш? Е, не ти струва житото, не е толкова хубаво.“ Той Най-първо гледа да купи евтино, а след като го купи, той го туря за продан. Казва: „Хей, виждаш ли туй жито, то е такова нещо! Вие не сте виждали такова жито! “ Така и вие искате евтино да го купите от мене.
към втори вариант >>
Тъй ще си кажете.
(втори вариант)
Градът пак се съгради. − Но ние се отвличаме. Че изгорял Чикаго, какво ви интересува вас? Че кравата ритнала свещ, да не я е ритнала. Изгорял града, да не е изгорял.
Тъй ще си кажете.
Най-после го написали, вие нищо не знаете, но историята описала това събитие. Вие четете това, че в еди-коя година изгорял Чикаго. Питам: Тази история защо е описала изгарянето на Чикаго. Или че станала една война преди хиляди години, че някой си Александър Велики воювал. Вие четете в историята и след туй разправяте на майка си и на баща си как Александър Велики превземал със своите войски, това и онова направил.
към втори вариант >>
Ти можеш да слезеш.
(втори вариант)
Ти казваш: „Падам“! Но то е изключително условие. Падането е последното в този процес. Най-първото е слизането. Ти слизаш по стъпала някъде, докъдето искаш.
Ти можеш да слезеш.
Но като слезеш, по същия начин пак може нагоре да се качиш по стъпалата. Обаче, ако се хлъзнеш надолу, там вече има една опасност. Може да има шубрачки, все таки при някоя шубрачка можеш да се хванеш. Но ако паднеш, ти нямаш избор. При падането ти няма за какво да се заловиш.
към втори вариант >>
И най-после пита: „Колко искаш?
(втори вариант)
Дойде при друга кола, направи същото, пак каже, че не струва житото. Дразни, той не иска да каже истината.
И най-после пита: „Колко искаш?
Е, не ти струва житото, не е толкова хубаво.“ Той Най-първо гледа да купи евтино, а след като го купи, той го туря за продан. Казва: „Хей, виждаш ли туй жито, то е такова нещо! Вие не сте виждали такова жито! “ Така и вие искате евтино да го купите от мене. И аз ви намирам за такива търговци, как да ви нарека, каква дума да употребя, не зная.
към втори вариант >>
Най-после го написали, вие нищо не знаете, но историята описала това събитие.
(втори вариант)
− Но ние се отвличаме. Че изгорял Чикаго, какво ви интересува вас? Че кравата ритнала свещ, да не я е ритнала. Изгорял града, да не е изгорял. Тъй ще си кажете.
Най-после го написали, вие нищо не знаете, но историята описала това събитие.
Вие четете това, че в еди-коя година изгорял Чикаго. Питам: Тази история защо е описала изгарянето на Чикаго. Или че станала една война преди хиляди години, че някой си Александър Велики воювал. Вие четете в историята и след туй разправяте на майка си и на баща си как Александър Велики превземал със своите войски, това и онова направил. Какво се крие зад Александър Велики?
към втори вариант >>
Но като слезеш, по същия начин пак може нагоре да се качиш по стъпалата.
(втори вариант)
Но то е изключително условие. Падането е последното в този процес. Най-първото е слизането. Ти слизаш по стъпала някъде, докъдето искаш. Ти можеш да слезеш.
Но като слезеш, по същия начин пак може нагоре да се качиш по стъпалата.
Обаче, ако се хлъзнеш надолу, там вече има една опасност. Може да има шубрачки, все таки при някоя шубрачка можеш да се хванеш. Но ако паднеш, ти нямаш избор. При падането ти няма за какво да се заловиш. Само ако имаш знание, можеш да не паднеш.
към втори вариант >>
Е, не ти струва житото, не е толкова хубаво.“ Той Най-първо гледа да купи евтино, а след като го купи, той го туря за продан.
(втори вариант)
Дойде при друга кола, направи същото, пак каже, че не струва житото. Дразни, той не иска да каже истината. И най-после пита: „Колко искаш?
Е, не ти струва житото, не е толкова хубаво.“ Той Най-първо гледа да купи евтино, а след като го купи, той го туря за продан.
Казва: „Хей, виждаш ли туй жито, то е такова нещо! Вие не сте виждали такова жито! “ Така и вие искате евтино да го купите от мене. И аз ви намирам за такива търговци, как да ви нарека, каква дума да употребя, не зная. Да ви кажа, че не оценявате, оценявате.
към втори вариант >>
Вие четете това, че в еди-коя година изгорял Чикаго.
(втори вариант)
Че изгорял Чикаго, какво ви интересува вас? Че кравата ритнала свещ, да не я е ритнала. Изгорял града, да не е изгорял. Тъй ще си кажете. Най-после го написали, вие нищо не знаете, но историята описала това събитие.
Вие четете това, че в еди-коя година изгорял Чикаго.
Питам: Тази история защо е описала изгарянето на Чикаго. Или че станала една война преди хиляди години, че някой си Александър Велики воювал. Вие четете в историята и след туй разправяте на майка си и на баща си как Александър Велики превземал със своите войски, това и онова направил. Какво се крие зад Александър Велики? (Вчера, 18 октомври, се извърши погребението на сръбския крал Александър в Белград.) Въобще на Александровците не им върви много.
към втори вариант >>
Обаче, ако се хлъзнеш надолу, там вече има една опасност.
(втори вариант)
Падането е последното в този процес. Най-първото е слизането. Ти слизаш по стъпала някъде, докъдето искаш. Ти можеш да слезеш. Но като слезеш, по същия начин пак може нагоре да се качиш по стъпалата.
Обаче, ако се хлъзнеш надолу, там вече има една опасност.
Може да има шубрачки, все таки при някоя шубрачка можеш да се хванеш. Но ако паднеш, ти нямаш избор. При падането ти няма за какво да се заловиш. Само ако имаш знание, можеш да не паднеш. За да не паднеш, какво трябва да направиш?
към втори вариант >>
Казва: „Хей, виждаш ли туй жито, то е такова нещо!
(втори вариант)
Дойде при друга кола, направи същото, пак каже, че не струва житото. Дразни, той не иска да каже истината. И най-после пита: „Колко искаш? Е, не ти струва житото, не е толкова хубаво.“ Той Най-първо гледа да купи евтино, а след като го купи, той го туря за продан.
Казва: „Хей, виждаш ли туй жито, то е такова нещо!
Вие не сте виждали такова жито! “ Така и вие искате евтино да го купите от мене. И аз ви намирам за такива търговци, как да ви нарека, каква дума да употребя, не зная. Да ви кажа, че не оценявате, оценявате. Олге, кажи като поетеса, ако би писала за търговците, как ще кажеш, с каква дума ще ги наречеш?
към втори вариант >>
Питам: Тази история защо е описала изгарянето на Чикаго.
(втори вариант)
Че кравата ритнала свещ, да не я е ритнала. Изгорял града, да не е изгорял. Тъй ще си кажете. Най-после го написали, вие нищо не знаете, но историята описала това събитие. Вие четете това, че в еди-коя година изгорял Чикаго.
Питам: Тази история защо е описала изгарянето на Чикаго.
Или че станала една война преди хиляди години, че някой си Александър Велики воювал. Вие четете в историята и след туй разправяте на майка си и на баща си как Александър Велики превземал със своите войски, това и онова направил. Какво се крие зад Александър Велики? (Вчера, 18 октомври, се извърши погребението на сръбския крал Александър в Белград.) Въобще на Александровците не им върви много. На Александър Велики не му провървя много.
към втори вариант >>
Може да има шубрачки, все таки при някоя шубрачка можеш да се хванеш.
(втори вариант)
Най-първото е слизането. Ти слизаш по стъпала някъде, докъдето искаш. Ти можеш да слезеш. Но като слезеш, по същия начин пак може нагоре да се качиш по стъпалата. Обаче, ако се хлъзнеш надолу, там вече има една опасност.
Може да има шубрачки, все таки при някоя шубрачка можеш да се хванеш.
Но ако паднеш, ти нямаш избор. При падането ти няма за какво да се заловиш. Само ако имаш знание, можеш да не паднеш. За да не паднеш, какво трябва да направиш? Кой пада?
към втори вариант >>
Вие не сте виждали такова жито!
(втори вариант)
Дойде при друга кола, направи същото, пак каже, че не струва житото. Дразни, той не иска да каже истината. И най-после пита: „Колко искаш? Е, не ти струва житото, не е толкова хубаво.“ Той Най-първо гледа да купи евтино, а след като го купи, той го туря за продан. Казва: „Хей, виждаш ли туй жито, то е такова нещо!
Вие не сте виждали такова жито!
“ Така и вие искате евтино да го купите от мене. И аз ви намирам за такива търговци, как да ви нарека, каква дума да употребя, не зная. Да ви кажа, че не оценявате, оценявате. Олге, кажи като поетеса, ако би писала за търговците, как ще кажеш, с каква дума ще ги наречеш? („Трябва да помисля, такава дума не мога да измисля изведнъж.“) Житото го оценява много евтино, като иска да го купи, и, след като го купи, иска скъпо да го продаде.
към втори вариант >>
Или че станала една война преди хиляди години, че някой си Александър Велики воювал.
(втори вариант)
Изгорял града, да не е изгорял. Тъй ще си кажете. Най-после го написали, вие нищо не знаете, но историята описала това събитие. Вие четете това, че в еди-коя година изгорял Чикаго. Питам: Тази история защо е описала изгарянето на Чикаго.
Или че станала една война преди хиляди години, че някой си Александър Велики воювал.
Вие четете в историята и след туй разправяте на майка си и на баща си как Александър Велики превземал със своите войски, това и онова направил. Какво се крие зад Александър Велики? (Вчера, 18 октомври, се извърши погребението на сръбския крал Александър в Белград.) Въобще на Александровците не им върви много. На Александър Велики не му провървя много. И на всички Александровци все не им върви.
към втори вариант >>
Но ако паднеш, ти нямаш избор.
(втори вариант)
Ти слизаш по стъпала някъде, докъдето искаш. Ти можеш да слезеш. Но като слезеш, по същия начин пак може нагоре да се качиш по стъпалата. Обаче, ако се хлъзнеш надолу, там вече има една опасност. Може да има шубрачки, все таки при някоя шубрачка можеш да се хванеш.
Но ако паднеш, ти нямаш избор.
При падането ти няма за какво да се заловиш. Само ако имаш знание, можеш да не паднеш. За да не паднеш, какво трябва да направиш? Кой пада? − Само малките тела падат, големите никога не падат.
към втори вариант >>
“ Така и вие искате евтино да го купите от мене.
(втори вариант)
Дразни, той не иска да каже истината. И най-после пита: „Колко искаш? Е, не ти струва житото, не е толкова хубаво.“ Той Най-първо гледа да купи евтино, а след като го купи, той го туря за продан. Казва: „Хей, виждаш ли туй жито, то е такова нещо! Вие не сте виждали такова жито!
“ Така и вие искате евтино да го купите от мене.
И аз ви намирам за такива търговци, как да ви нарека, каква дума да употребя, не зная. Да ви кажа, че не оценявате, оценявате. Олге, кажи като поетеса, ако би писала за търговците, как ще кажеш, с каква дума ще ги наречеш? („Трябва да помисля, такава дума не мога да измисля изведнъж.“) Житото го оценява много евтино, като иска да го купи, и, след като го купи, иска скъпо да го продаде. Да искате евтино да купите е хубаво, но не искате евтино да продадете.
към втори вариант >>
Вие четете в историята и след туй разправяте на майка си и на баща си как Александър Велики превземал със своите войски, това и онова направил.
(втори вариант)
Тъй ще си кажете. Най-после го написали, вие нищо не знаете, но историята описала това събитие. Вие четете това, че в еди-коя година изгорял Чикаго. Питам: Тази история защо е описала изгарянето на Чикаго. Или че станала една война преди хиляди години, че някой си Александър Велики воювал.
Вие четете в историята и след туй разправяте на майка си и на баща си как Александър Велики превземал със своите войски, това и онова направил.
Какво се крие зад Александър Велики? (Вчера, 18 октомври, се извърши погребението на сръбския крал Александър в Белград.) Въобще на Александровците не им върви много. На Александър Велики не му провървя много. И на всички Александровци все не им върви. Това е един исторически факт сега.
към втори вариант >>
При падането ти няма за какво да се заловиш.
(втори вариант)
Ти можеш да слезеш. Но като слезеш, по същия начин пак може нагоре да се качиш по стъпалата. Обаче, ако се хлъзнеш надолу, там вече има една опасност. Може да има шубрачки, все таки при някоя шубрачка можеш да се хванеш. Но ако паднеш, ти нямаш избор.
При падането ти няма за какво да се заловиш.
Само ако имаш знание, можеш да не паднеш. За да не паднеш, какво трябва да направиш? Кой пада? − Само малките тела падат, големите никога не падат. Ако в дадения случай вие увеличите обема на туй тяло, което пада, ако увеличите неговата площ 1, 2, 3, 4...20 пъти, веднага падането ще спре.
към втори вариант >>
И аз ви намирам за такива търговци, как да ви нарека, каква дума да употребя, не зная.
(втори вариант)
И най-после пита: „Колко искаш? Е, не ти струва житото, не е толкова хубаво.“ Той Най-първо гледа да купи евтино, а след като го купи, той го туря за продан. Казва: „Хей, виждаш ли туй жито, то е такова нещо! Вие не сте виждали такова жито! “ Така и вие искате евтино да го купите от мене.
И аз ви намирам за такива търговци, как да ви нарека, каква дума да употребя, не зная.
Да ви кажа, че не оценявате, оценявате. Олге, кажи като поетеса, ако би писала за търговците, как ще кажеш, с каква дума ще ги наречеш? („Трябва да помисля, такава дума не мога да измисля изведнъж.“) Житото го оценява много евтино, като иска да го купи, и, след като го купи, иска скъпо да го продаде. Да искате евтино да купите е хубаво, но не искате евтино да продадете. Това е вашата цел.
към втори вариант >>
Какво се крие зад Александър Велики?
(втори вариант)
Най-после го написали, вие нищо не знаете, но историята описала това събитие. Вие четете това, че в еди-коя година изгорял Чикаго. Питам: Тази история защо е описала изгарянето на Чикаго. Или че станала една война преди хиляди години, че някой си Александър Велики воювал. Вие четете в историята и след туй разправяте на майка си и на баща си как Александър Велики превземал със своите войски, това и онова направил.
Какво се крие зад Александър Велики?
(Вчера, 18 октомври, се извърши погребението на сръбския крал Александър в Белград.) Въобще на Александровците не им върви много. На Александър Велики не му провървя много. И на всички Александровци все не им върви. Това е един исторически факт сега. Че не им върви, какво ви интересува?
към втори вариант >>
Само ако имаш знание, можеш да не паднеш.
(втори вариант)
Но като слезеш, по същия начин пак може нагоре да се качиш по стъпалата. Обаче, ако се хлъзнеш надолу, там вече има една опасност. Може да има шубрачки, все таки при някоя шубрачка можеш да се хванеш. Но ако паднеш, ти нямаш избор. При падането ти няма за какво да се заловиш.
Само ако имаш знание, можеш да не паднеш.
За да не паднеш, какво трябва да направиш? Кой пада? − Само малките тела падат, големите никога не падат. Ако в дадения случай вие увеличите обема на туй тяло, което пада, ако увеличите неговата площ 1, 2, 3, 4...20 пъти, веднага падането ще спре. Ако едно малко орехче е в една широка площ от няколко метра, няма да има падане.
към втори вариант >>
Да ви кажа, че не оценявате, оценявате.
(втори вариант)
Е, не ти струва житото, не е толкова хубаво.“ Той Най-първо гледа да купи евтино, а след като го купи, той го туря за продан. Казва: „Хей, виждаш ли туй жито, то е такова нещо! Вие не сте виждали такова жито! “ Така и вие искате евтино да го купите от мене. И аз ви намирам за такива търговци, как да ви нарека, каква дума да употребя, не зная.
Да ви кажа, че не оценявате, оценявате.
Олге, кажи като поетеса, ако би писала за търговците, как ще кажеш, с каква дума ще ги наречеш? („Трябва да помисля, такава дума не мога да измисля изведнъж.“) Житото го оценява много евтино, като иска да го купи, и, след като го купи, иска скъпо да го продаде. Да искате евтино да купите е хубаво, но не искате евтино да продадете. Това е вашата цел. Всяка една идея е жива.
към втори вариант >>
(Вчера, 18 октомври, се извърши погребението на сръбския крал Александър в Белград.) Въобще на Александровците не им върви много.
(втори вариант)
Вие четете това, че в еди-коя година изгорял Чикаго. Питам: Тази история защо е описала изгарянето на Чикаго. Или че станала една война преди хиляди години, че някой си Александър Велики воювал. Вие четете в историята и след туй разправяте на майка си и на баща си как Александър Велики превземал със своите войски, това и онова направил. Какво се крие зад Александър Велики?
(Вчера, 18 октомври, се извърши погребението на сръбския крал Александър в Белград.) Въобще на Александровците не им върви много.
На Александър Велики не му провървя много. И на всички Александровци все не им върви. Това е един исторически факт сега. Че не им върви, какво ви интересува? Че не им вървяло или че им вървяло, ако не му е тръгнало на Александър Велики или му е тръгнало, какво се ползувате вие в дадения случай?
към втори вариант >>
За да не паднеш, какво трябва да направиш?
(втори вариант)
Обаче, ако се хлъзнеш надолу, там вече има една опасност. Може да има шубрачки, все таки при някоя шубрачка можеш да се хванеш. Но ако паднеш, ти нямаш избор. При падането ти няма за какво да се заловиш. Само ако имаш знание, можеш да не паднеш.
За да не паднеш, какво трябва да направиш?
Кой пада? − Само малките тела падат, големите никога не падат. Ако в дадения случай вие увеличите обема на туй тяло, което пада, ако увеличите неговата площ 1, 2, 3, 4...20 пъти, веднага падането ще спре. Ако едно малко орехче е в една широка площ от няколко метра, няма да има падане. Значи, за да не паднете, веднага трябва да турите в ума си една широка идея.
към втори вариант >>
Олге, кажи като поетеса, ако би писала за търговците, как ще кажеш, с каква дума ще ги наречеш?
(втори вариант)
Казва: „Хей, виждаш ли туй жито, то е такова нещо! Вие не сте виждали такова жито! “ Така и вие искате евтино да го купите от мене. И аз ви намирам за такива търговци, как да ви нарека, каква дума да употребя, не зная. Да ви кажа, че не оценявате, оценявате.
Олге, кажи като поетеса, ако би писала за търговците, как ще кажеш, с каква дума ще ги наречеш?
(„Трябва да помисля, такава дума не мога да измисля изведнъж.“) Житото го оценява много евтино, като иска да го купи, и, след като го купи, иска скъпо да го продаде. Да искате евтино да купите е хубаво, но не искате евтино да продадете. Това е вашата цел. Всяка една идея е жива.
към втори вариант >>
На Александър Велики не му провървя много.
(втори вариант)
Питам: Тази история защо е описала изгарянето на Чикаго. Или че станала една война преди хиляди години, че някой си Александър Велики воювал. Вие четете в историята и след туй разправяте на майка си и на баща си как Александър Велики превземал със своите войски, това и онова направил. Какво се крие зад Александър Велики? (Вчера, 18 октомври, се извърши погребението на сръбския крал Александър в Белград.) Въобще на Александровците не им върви много.
На Александър Велики не му провървя много.
И на всички Александровци все не им върви. Това е един исторически факт сега. Че не им върви, какво ви интересува? Че не им вървяло или че им вървяло, ако не му е тръгнало на Александър Велики или му е тръгнало, какво се ползувате вие в дадения случай? Но в дадения случай може да се ползувате.
към втори вариант >>
Кой пада?
(втори вариант)
Може да има шубрачки, все таки при някоя шубрачка можеш да се хванеш. Но ако паднеш, ти нямаш избор. При падането ти няма за какво да се заловиш. Само ако имаш знание, можеш да не паднеш. За да не паднеш, какво трябва да направиш?
Кой пада?
− Само малките тела падат, големите никога не падат. Ако в дадения случай вие увеличите обема на туй тяло, което пада, ако увеличите неговата площ 1, 2, 3, 4...20 пъти, веднага падането ще спре. Ако едно малко орехче е в една широка площ от няколко метра, няма да има падане. Значи, за да не паднете, веднага трябва да турите в ума си една широка идея. Някой път вие казвате: „Падам!
към втори вариант >>
(„Трябва да помисля, такава дума не мога да измисля изведнъж.“) Житото го оценява много евтино, като иска да го купи, и, след като го купи, иска скъпо да го продаде.
(втори вариант)
Вие не сте виждали такова жито! “ Така и вие искате евтино да го купите от мене. И аз ви намирам за такива търговци, как да ви нарека, каква дума да употребя, не зная. Да ви кажа, че не оценявате, оценявате. Олге, кажи като поетеса, ако би писала за търговците, как ще кажеш, с каква дума ще ги наречеш?
(„Трябва да помисля, такава дума не мога да измисля изведнъж.“) Житото го оценява много евтино, като иска да го купи, и, след като го купи, иска скъпо да го продаде.
Да искате евтино да купите е хубаво, но не искате евтино да продадете. Това е вашата цел. Всяка една идея е жива.
към втори вариант >>
И на всички Александровци все не им върви.
(втори вариант)
Или че станала една война преди хиляди години, че някой си Александър Велики воювал. Вие четете в историята и след туй разправяте на майка си и на баща си как Александър Велики превземал със своите войски, това и онова направил. Какво се крие зад Александър Велики? (Вчера, 18 октомври, се извърши погребението на сръбския крал Александър в Белград.) Въобще на Александровците не им върви много. На Александър Велики не му провървя много.
И на всички Александровци все не им върви.
Това е един исторически факт сега. Че не им върви, какво ви интересува? Че не им вървяло или че им вървяло, ако не му е тръгнало на Александър Велики или му е тръгнало, какво се ползувате вие в дадения случай? Но в дадения случай може да се ползувате. Какво ще се ползувате от един орех?
към втори вариант >>
− Само малките тела падат, големите никога не падат.
(втори вариант)
Но ако паднеш, ти нямаш избор. При падането ти няма за какво да се заловиш. Само ако имаш знание, можеш да не паднеш. За да не паднеш, какво трябва да направиш? Кой пада?
− Само малките тела падат, големите никога не падат.
Ако в дадения случай вие увеличите обема на туй тяло, което пада, ако увеличите неговата площ 1, 2, 3, 4...20 пъти, веднага падането ще спре. Ако едно малко орехче е в една широка площ от няколко метра, няма да има падане. Значи, за да не паднете, веднага трябва да турите в ума си една широка идея. Някой път вие казвате: „Падам! “ Защо?
към втори вариант >>
Да искате евтино да купите е хубаво, но не искате евтино да продадете.
(втори вариант)
“ Така и вие искате евтино да го купите от мене. И аз ви намирам за такива търговци, как да ви нарека, каква дума да употребя, не зная. Да ви кажа, че не оценявате, оценявате. Олге, кажи като поетеса, ако би писала за търговците, как ще кажеш, с каква дума ще ги наречеш? („Трябва да помисля, такава дума не мога да измисля изведнъж.“) Житото го оценява много евтино, като иска да го купи, и, след като го купи, иска скъпо да го продаде.
Да искате евтино да купите е хубаво, но не искате евтино да продадете.
Това е вашата цел. Всяка една идея е жива.
към втори вариант >>
Това е един исторически факт сега.
(втори вариант)
Вие четете в историята и след туй разправяте на майка си и на баща си как Александър Велики превземал със своите войски, това и онова направил. Какво се крие зад Александър Велики? (Вчера, 18 октомври, се извърши погребението на сръбския крал Александър в Белград.) Въобще на Александровците не им върви много. На Александър Велики не му провървя много. И на всички Александровци все не им върви.
Това е един исторически факт сега.
Че не им върви, какво ви интересува? Че не им вървяло или че им вървяло, ако не му е тръгнало на Александър Велики или му е тръгнало, какво се ползувате вие в дадения случай? Но в дадения случай може да се ползувате. Какво ще се ползувате от един орех? − Може много да се ползувате.
към втори вариант >>
Ако в дадения случай вие увеличите обема на туй тяло, което пада, ако увеличите неговата площ 1, 2, 3, 4...20 пъти, веднага падането ще спре.
(втори вариант)
При падането ти няма за какво да се заловиш. Само ако имаш знание, можеш да не паднеш. За да не паднеш, какво трябва да направиш? Кой пада? − Само малките тела падат, големите никога не падат.
Ако в дадения случай вие увеличите обема на туй тяло, което пада, ако увеличите неговата площ 1, 2, 3, 4...20 пъти, веднага падането ще спре.
Ако едно малко орехче е в една широка площ от няколко метра, няма да има падане. Значи, за да не паднете, веднага трябва да турите в ума си една широка идея. Някой път вие казвате: „Падам! “ Защо? − Вие сте се свили в себе си, в едно малко пространство.
към втори вариант >>
Това е вашата цел.
(втори вариант)
И аз ви намирам за такива търговци, как да ви нарека, каква дума да употребя, не зная. Да ви кажа, че не оценявате, оценявате. Олге, кажи като поетеса, ако би писала за търговците, как ще кажеш, с каква дума ще ги наречеш? („Трябва да помисля, такава дума не мога да измисля изведнъж.“) Житото го оценява много евтино, като иска да го купи, и, след като го купи, иска скъпо да го продаде. Да искате евтино да купите е хубаво, но не искате евтино да продадете.
Това е вашата цел.
Всяка една идея е жива.
към втори вариант >>
Че не им върви, какво ви интересува?
(втори вариант)
Какво се крие зад Александър Велики? (Вчера, 18 октомври, се извърши погребението на сръбския крал Александър в Белград.) Въобще на Александровците не им върви много. На Александър Велики не му провървя много. И на всички Александровци все не им върви. Това е един исторически факт сега.
Че не им върви, какво ви интересува?
Че не им вървяло или че им вървяло, ако не му е тръгнало на Александър Велики или му е тръгнало, какво се ползувате вие в дадения случай? Но в дадения случай може да се ползувате. Какво ще се ползувате от един орех? − Може много да се ползувате.
към втори вариант >>
Ако едно малко орехче е в една широка площ от няколко метра, няма да има падане.
(втори вариант)
Само ако имаш знание, можеш да не паднеш. За да не паднеш, какво трябва да направиш? Кой пада? − Само малките тела падат, големите никога не падат. Ако в дадения случай вие увеличите обема на туй тяло, което пада, ако увеличите неговата площ 1, 2, 3, 4...20 пъти, веднага падането ще спре.
Ако едно малко орехче е в една широка площ от няколко метра, няма да има падане.
Значи, за да не паднете, веднага трябва да турите в ума си една широка идея. Някой път вие казвате: „Падам! “ Защо? − Вие сте се свили в себе си, в едно малко пространство. Съвършен сте станали и като не знаете закона на място да се хлъзгате, като искате да слизате, вие сте избрали последния метод − падането.
към втори вариант >>
Всяка една идея е жива.
(втори вариант)
Да ви кажа, че не оценявате, оценявате. Олге, кажи като поетеса, ако би писала за търговците, как ще кажеш, с каква дума ще ги наречеш? („Трябва да помисля, такава дума не мога да измисля изведнъж.“) Житото го оценява много евтино, като иска да го купи, и, след като го купи, иска скъпо да го продаде. Да искате евтино да купите е хубаво, но не искате евтино да продадете. Това е вашата цел.
Всяка една идея е жива.
към втори вариант >>
Че не им вървяло или че им вървяло, ако не му е тръгнало на Александър Велики или му е тръгнало, какво се ползувате вие в дадения случай?
(втори вариант)
(Вчера, 18 октомври, се извърши погребението на сръбския крал Александър в Белград.) Въобще на Александровците не им върви много. На Александър Велики не му провървя много. И на всички Александровци все не им върви. Това е един исторически факт сега. Че не им върви, какво ви интересува?
Че не им вървяло или че им вървяло, ако не му е тръгнало на Александър Велики или му е тръгнало, какво се ползувате вие в дадения случай?
Но в дадения случай може да се ползувате. Какво ще се ползувате от един орех? − Може много да се ползувате.
към втори вариант >>
Значи, за да не паднете, веднага трябва да турите в ума си една широка идея.
(втори вариант)
За да не паднеш, какво трябва да направиш? Кой пада? − Само малките тела падат, големите никога не падат. Ако в дадения случай вие увеличите обема на туй тяло, което пада, ако увеличите неговата площ 1, 2, 3, 4...20 пъти, веднага падането ще спре. Ако едно малко орехче е в една широка площ от няколко метра, няма да има падане.
Значи, за да не паднете, веднага трябва да турите в ума си една широка идея.
Някой път вие казвате: „Падам! “ Защо? − Вие сте се свили в себе си, в едно малко пространство. Съвършен сте станали и като не знаете закона на място да се хлъзгате, като искате да слизате, вие сте избрали последния метод − падането. Защото там най-бързо се постига целта.
към втори вариант >>
Има три неща, които трябва да знаете.
(втори вариант)
Има три неща, които трябва да знаете.
Една идея веднаж придобита, вие трябва да я посадите. Вие може да я турите като известна книга в библиотеката си, може да я турите като едно украшение, може да посадите тази идея. И след време тя трябва да принесе някакъв плод, трябва да роди нещо. Какво ще роди вашата голяма идея? Сега искам да ви наведа на следното: не очаквайте от големите работи големи плодове.
към втори вариант >>
Но в дадения случай може да се ползувате.
(втори вариант)
На Александър Велики не му провървя много. И на всички Александровци все не им върви. Това е един исторически факт сега. Че не им върви, какво ви интересува? Че не им вървяло или че им вървяло, ако не му е тръгнало на Александър Велики или му е тръгнало, какво се ползувате вие в дадения случай?
Но в дадения случай може да се ползувате.
Какво ще се ползувате от един орех? − Може много да се ползувате.
към втори вариант >>
Някой път вие казвате: „Падам!
(втори вариант)
Кой пада? − Само малките тела падат, големите никога не падат. Ако в дадения случай вие увеличите обема на туй тяло, което пада, ако увеличите неговата площ 1, 2, 3, 4...20 пъти, веднага падането ще спре. Ако едно малко орехче е в една широка площ от няколко метра, няма да има падане. Значи, за да не паднете, веднага трябва да турите в ума си една широка идея.
Някой път вие казвате: „Падам!
“ Защо? − Вие сте се свили в себе си, в едно малко пространство. Съвършен сте станали и като не знаете закона на място да се хлъзгате, като искате да слизате, вие сте избрали последния метод − падането. Защото там най-бързо се постига целта. При падането вие виждате онзи орел, когато слиза надолу, той е избрал третия метод.
към втори вариант >>
Една идея веднаж придобита, вие трябва да я посадите.
(втори вариант)
Има три неща, които трябва да знаете.
Една идея веднаж придобита, вие трябва да я посадите.
Вие може да я турите като известна книга в библиотеката си, може да я турите като едно украшение, може да посадите тази идея. И след време тя трябва да принесе някакъв плод, трябва да роди нещо. Какво ще роди вашата голяма идея? Сега искам да ви наведа на следното: не очаквайте от големите работи големи плодове. − Малко, малко.
към втори вариант >>
Какво ще се ползувате от един орех?
(втори вариант)
И на всички Александровци все не им върви. Това е един исторически факт сега. Че не им върви, какво ви интересува? Че не им вървяло или че им вървяло, ако не му е тръгнало на Александър Велики или му е тръгнало, какво се ползувате вие в дадения случай? Но в дадения случай може да се ползувате.
Какво ще се ползувате от един орех?
− Може много да се ползувате.
към втори вариант >>
“ Защо?
(втори вариант)
− Само малките тела падат, големите никога не падат. Ако в дадения случай вие увеличите обема на туй тяло, което пада, ако увеличите неговата площ 1, 2, 3, 4...20 пъти, веднага падането ще спре. Ако едно малко орехче е в една широка площ от няколко метра, няма да има падане. Значи, за да не паднете, веднага трябва да турите в ума си една широка идея. Някой път вие казвате: „Падам!
“ Защо?
− Вие сте се свили в себе си, в едно малко пространство. Съвършен сте станали и като не знаете закона на място да се хлъзгате, като искате да слизате, вие сте избрали последния метод − падането. Защото там най-бързо се постига целта. При падането вие виждате онзи орел, когато слиза надолу, той е избрал третия метод. Като си свие крилата отгоре, той пада, спираловидно се спуща надолу, надолу, сграбчва онова, което има да взима.
към втори вариант >>
Вие може да я турите като известна книга в библиотеката си, може да я турите като едно украшение, може да посадите тази идея.
(втори вариант)
Има три неща, които трябва да знаете. Една идея веднаж придобита, вие трябва да я посадите.
Вие може да я турите като известна книга в библиотеката си, може да я турите като едно украшение, може да посадите тази идея.
И след време тя трябва да принесе някакъв плод, трябва да роди нещо. Какво ще роди вашата голяма идея? Сега искам да ви наведа на следното: не очаквайте от големите работи големи плодове. − Малко, малко. От големите работи не очаквайте.
към втори вариант >>
− Може много да се ползувате.
(втори вариант)
Това е един исторически факт сега. Че не им върви, какво ви интересува? Че не им вървяло или че им вървяло, ако не му е тръгнало на Александър Велики или му е тръгнало, какво се ползувате вие в дадения случай? Но в дадения случай може да се ползувате. Какво ще се ползувате от един орех?
− Може много да се ползувате.
към втори вариант >>
− Вие сте се свили в себе си, в едно малко пространство.
(втори вариант)
Ако в дадения случай вие увеличите обема на туй тяло, което пада, ако увеличите неговата площ 1, 2, 3, 4...20 пъти, веднага падането ще спре. Ако едно малко орехче е в една широка площ от няколко метра, няма да има падане. Значи, за да не паднете, веднага трябва да турите в ума си една широка идея. Някой път вие казвате: „Падам! “ Защо?
− Вие сте се свили в себе си, в едно малко пространство.
Съвършен сте станали и като не знаете закона на място да се хлъзгате, като искате да слизате, вие сте избрали последния метод − падането. Защото там най-бързо се постига целта. При падането вие виждате онзи орел, когато слиза надолу, той е избрал третия метод. Като си свие крилата отгоре, той пада, спираловидно се спуща надолу, надолу, сграбчва онова, което има да взима. Той си свие крилата, устреми всичката си сила и с главата пада, надолу слиза.
към втори вариант >>
И след време тя трябва да принесе някакъв плод, трябва да роди нещо.
(втори вариант)
Има три неща, които трябва да знаете. Една идея веднаж придобита, вие трябва да я посадите. Вие може да я турите като известна книга в библиотеката си, може да я турите като едно украшение, може да посадите тази идея.
И след време тя трябва да принесе някакъв плод, трябва да роди нещо.
Какво ще роди вашата голяма идея? Сега искам да ви наведа на следното: не очаквайте от големите работи големи плодове. − Малко, малко. От големите работи не очаквайте. Един закон има в природата: от големите работи очаквайте малко.
към втори вариант >>
Вие сте беден.
(втори вариант)
Вие сте беден.
Седите и не знаете какво да правите. Започнете една работа, не ви върви; започнете друга работа, не ви върви; нищо не ви върви, в нищо не ви върви. Иде ви наум да направите една пакост или на външните хора, или на себе си. Най-после аз ви срещна, нося една торба с орехи, 200 − 300 ореха в торбата, и кажа: Посей тия орехи, да ти тръгне. Заградете си едно пространство, посадете тия орехи по на 10 метра разстояние.
към втори вариант >>
Съвършен сте станали и като не знаете закона на място да се хлъзгате, като искате да слизате, вие сте избрали последния метод − падането.
(втори вариант)
Ако едно малко орехче е в една широка площ от няколко метра, няма да има падане. Значи, за да не паднете, веднага трябва да турите в ума си една широка идея. Някой път вие казвате: „Падам! “ Защо? − Вие сте се свили в себе си, в едно малко пространство.
Съвършен сте станали и като не знаете закона на място да се хлъзгате, като искате да слизате, вие сте избрали последния метод − падането.
Защото там най-бързо се постига целта. При падането вие виждате онзи орел, когато слиза надолу, той е избрал третия метод. Като си свие крилата отгоре, той пада, спираловидно се спуща надолу, надолу, сграбчва онова, което има да взима. Той си свие крилата, устреми всичката си сила и с главата пада, надолу слиза. Ако един човек слиза така, той ще си блъсне главата, а орелът с главата надолу слиза и, като сграбчи предмета, който иска да вземе, пак се дига нагоре.
към втори вариант >>
Какво ще роди вашата голяма идея?
(втори вариант)
Има три неща, които трябва да знаете. Една идея веднаж придобита, вие трябва да я посадите. Вие може да я турите като известна книга в библиотеката си, може да я турите като едно украшение, може да посадите тази идея. И след време тя трябва да принесе някакъв плод, трябва да роди нещо.
Какво ще роди вашата голяма идея?
Сега искам да ви наведа на следното: не очаквайте от големите работи големи плодове. − Малко, малко. От големите работи не очаквайте. Един закон има в природата: от големите работи очаквайте малко. Този, големият орех, ще даде едно малко орехче.
към втори вариант >>
Седите и не знаете какво да правите.
(втори вариант)
Вие сте беден.
Седите и не знаете какво да правите.
Започнете една работа, не ви върви; започнете друга работа, не ви върви; нищо не ви върви, в нищо не ви върви. Иде ви наум да направите една пакост или на външните хора, или на себе си. Най-после аз ви срещна, нося една торба с орехи, 200 − 300 ореха в торбата, и кажа: Посей тия орехи, да ти тръгне. Заградете си едно пространство, посадете тия орехи по на 10 метра разстояние. След 5-6 години твоите работи ще се оправят от тия орехи.
към втори вариант >>
Защото там най-бързо се постига целта.
(втори вариант)
Значи, за да не паднете, веднага трябва да турите в ума си една широка идея. Някой път вие казвате: „Падам! “ Защо? − Вие сте се свили в себе си, в едно малко пространство. Съвършен сте станали и като не знаете закона на място да се хлъзгате, като искате да слизате, вие сте избрали последния метод − падането.
Защото там най-бързо се постига целта.
При падането вие виждате онзи орел, когато слиза надолу, той е избрал третия метод. Като си свие крилата отгоре, той пада, спираловидно се спуща надолу, надолу, сграбчва онова, което има да взима. Той си свие крилата, устреми всичката си сила и с главата пада, надолу слиза. Ако един човек слиза така, той ще си блъсне главата, а орелът с главата надолу слиза и, като сграбчи предмета, който иска да вземе, пак се дига нагоре. Питам тогава: Как трябва да пада човек?
към втори вариант >>
Сега искам да ви наведа на следното: не очаквайте от големите работи големи плодове.
(втори вариант)
Има три неща, които трябва да знаете. Една идея веднаж придобита, вие трябва да я посадите. Вие може да я турите като известна книга в библиотеката си, може да я турите като едно украшение, може да посадите тази идея. И след време тя трябва да принесе някакъв плод, трябва да роди нещо. Какво ще роди вашата голяма идея?
Сега искам да ви наведа на следното: не очаквайте от големите работи големи плодове.
− Малко, малко. От големите работи не очаквайте. Един закон има в природата: от големите работи очаквайте малко. Този, големият орех, ще даде едно малко орехче. Вие имате една голяма идея, очаквате нещо грандиозно.
към втори вариант >>
Започнете една работа, не ви върви; започнете друга работа, не ви върви; нищо не ви върви, в нищо не ви върви.
(втори вариант)
Вие сте беден. Седите и не знаете какво да правите.
Започнете една работа, не ви върви; започнете друга работа, не ви върви; нищо не ви върви, в нищо не ви върви.
Иде ви наум да направите една пакост или на външните хора, или на себе си. Най-после аз ви срещна, нося една торба с орехи, 200 − 300 ореха в торбата, и кажа: Посей тия орехи, да ти тръгне. Заградете си едно пространство, посадете тия орехи по на 10 метра разстояние. След 5-6 години твоите работи ще се оправят от тия орехи. Те са от тия орехи, които бързо растат.
към втори вариант >>
При падането вие виждате онзи орел, когато слиза надолу, той е избрал третия метод.
(втори вариант)
Някой път вие казвате: „Падам! “ Защо? − Вие сте се свили в себе си, в едно малко пространство. Съвършен сте станали и като не знаете закона на място да се хлъзгате, като искате да слизате, вие сте избрали последния метод − падането. Защото там най-бързо се постига целта.
При падането вие виждате онзи орел, когато слиза надолу, той е избрал третия метод.
Като си свие крилата отгоре, той пада, спираловидно се спуща надолу, надолу, сграбчва онова, което има да взима. Той си свие крилата, устреми всичката си сила и с главата пада, надолу слиза. Ако един човек слиза така, той ще си блъсне главата, а орелът с главата надолу слиза и, като сграбчи предмета, който иска да вземе, пак се дига нагоре. Питам тогава: Как трябва да пада човек? − Като орела ще падате.
към втори вариант >>
− Малко, малко.
(втори вариант)
Една идея веднаж придобита, вие трябва да я посадите. Вие може да я турите като известна книга в библиотеката си, може да я турите като едно украшение, може да посадите тази идея. И след време тя трябва да принесе някакъв плод, трябва да роди нещо. Какво ще роди вашата голяма идея? Сега искам да ви наведа на следното: не очаквайте от големите работи големи плодове.
− Малко, малко.
От големите работи не очаквайте. Един закон има в природата: от големите работи очаквайте малко. Този, големият орех, ще даде едно малко орехче. Вие имате една голяма идея, очаквате нещо грандиозно. Не, не!
към втори вариант >>
Иде ви наум да направите една пакост или на външните хора, или на себе си.
(втори вариант)
Вие сте беден. Седите и не знаете какво да правите. Започнете една работа, не ви върви; започнете друга работа, не ви върви; нищо не ви върви, в нищо не ви върви.
Иде ви наум да направите една пакост или на външните хора, или на себе си.
Най-после аз ви срещна, нося една торба с орехи, 200 − 300 ореха в торбата, и кажа: Посей тия орехи, да ти тръгне. Заградете си едно пространство, посадете тия орехи по на 10 метра разстояние. След 5-6 години твоите работи ще се оправят от тия орехи. Те са от тия орехи, които бързо растат. След 5 години ще се оправят твоите работи.
към втори вариант >>
Като си свие крилата отгоре, той пада, спираловидно се спуща надолу, надолу, сграбчва онова, което има да взима.
(втори вариант)
“ Защо? − Вие сте се свили в себе си, в едно малко пространство. Съвършен сте станали и като не знаете закона на място да се хлъзгате, като искате да слизате, вие сте избрали последния метод − падането. Защото там най-бързо се постига целта. При падането вие виждате онзи орел, когато слиза надолу, той е избрал третия метод.
Като си свие крилата отгоре, той пада, спираловидно се спуща надолу, надолу, сграбчва онова, което има да взима.
Той си свие крилата, устреми всичката си сила и с главата пада, надолу слиза. Ако един човек слиза така, той ще си блъсне главата, а орелът с главата надолу слиза и, като сграбчи предмета, който иска да вземе, пак се дига нагоре. Питам тогава: Как трябва да пада човек? − Като орела ще падате. Майсторско падане е това, както пада орелът.
към втори вариант >>
От големите работи не очаквайте.
(втори вариант)
Вие може да я турите като известна книга в библиотеката си, може да я турите като едно украшение, може да посадите тази идея. И след време тя трябва да принесе някакъв плод, трябва да роди нещо. Какво ще роди вашата голяма идея? Сега искам да ви наведа на следното: не очаквайте от големите работи големи плодове. − Малко, малко.
От големите работи не очаквайте.
Един закон има в природата: от големите работи очаквайте малко. Този, големият орех, ще даде едно малко орехче. Вие имате една голяма идея, очаквате нещо грандиозно. Не, не! Тя ще ви даде един много малък плод.
към втори вариант >>
Най-после аз ви срещна, нося една торба с орехи, 200 − 300 ореха в торбата, и кажа: Посей тия орехи, да ти тръгне.
(втори вариант)
Вие сте беден. Седите и не знаете какво да правите. Започнете една работа, не ви върви; започнете друга работа, не ви върви; нищо не ви върви, в нищо не ви върви. Иде ви наум да направите една пакост или на външните хора, или на себе си.
Най-после аз ви срещна, нося една торба с орехи, 200 − 300 ореха в торбата, и кажа: Посей тия орехи, да ти тръгне.
Заградете си едно пространство, посадете тия орехи по на 10 метра разстояние. След 5-6 години твоите работи ще се оправят от тия орехи. Те са от тия орехи, които бързо растат. След 5 години ще се оправят твоите работи. Ще почнат да раждат орехите.
към втори вариант >>
Той си свие крилата, устреми всичката си сила и с главата пада, надолу слиза.
(втори вариант)
− Вие сте се свили в себе си, в едно малко пространство. Съвършен сте станали и като не знаете закона на място да се хлъзгате, като искате да слизате, вие сте избрали последния метод − падането. Защото там най-бързо се постига целта. При падането вие виждате онзи орел, когато слиза надолу, той е избрал третия метод. Като си свие крилата отгоре, той пада, спираловидно се спуща надолу, надолу, сграбчва онова, което има да взима.
Той си свие крилата, устреми всичката си сила и с главата пада, надолу слиза.
Ако един човек слиза така, той ще си блъсне главата, а орелът с главата надолу слиза и, като сграбчи предмета, който иска да вземе, пак се дига нагоре. Питам тогава: Как трябва да пада човек? − Като орела ще падате. Майсторско падане е това, както пада орелът. А такова, в което, като паднеш, си пръснеш главата и си натъртиш задницата, то е глупаво падане.
към втори вариант >>
Един закон има в природата: от големите работи очаквайте малко.
(втори вариант)
И след време тя трябва да принесе някакъв плод, трябва да роди нещо. Какво ще роди вашата голяма идея? Сега искам да ви наведа на следното: не очаквайте от големите работи големи плодове. − Малко, малко. От големите работи не очаквайте.
Един закон има в природата: от големите работи очаквайте малко.
Този, големият орех, ще даде едно малко орехче. Вие имате една голяма идея, очаквате нещо грандиозно. Не, не! Тя ще ви даде един много малък плод. Ако знаете как да цените този плод, то е достатъчно.
към втори вариант >>
Заградете си едно пространство, посадете тия орехи по на 10 метра разстояние.
(втори вариант)
Вие сте беден. Седите и не знаете какво да правите. Започнете една работа, не ви върви; започнете друга работа, не ви върви; нищо не ви върви, в нищо не ви върви. Иде ви наум да направите една пакост или на външните хора, или на себе си. Най-после аз ви срещна, нося една торба с орехи, 200 − 300 ореха в торбата, и кажа: Посей тия орехи, да ти тръгне.
Заградете си едно пространство, посадете тия орехи по на 10 метра разстояние.
След 5-6 години твоите работи ще се оправят от тия орехи. Те са от тия орехи, които бързо растат. След 5 години ще се оправят твоите работи. Ще почнат да раждат орехите. А окръжающите хора имат нужда от орехи, те служат на неврастениците.
към втори вариант >>
Ако един човек слиза така, той ще си блъсне главата, а орелът с главата надолу слиза и, като сграбчи предмета, който иска да вземе, пак се дига нагоре.
(втори вариант)
Съвършен сте станали и като не знаете закона на място да се хлъзгате, като искате да слизате, вие сте избрали последния метод − падането. Защото там най-бързо се постига целта. При падането вие виждате онзи орел, когато слиза надолу, той е избрал третия метод. Като си свие крилата отгоре, той пада, спираловидно се спуща надолу, надолу, сграбчва онова, което има да взима. Той си свие крилата, устреми всичката си сила и с главата пада, надолу слиза.
Ако един човек слиза така, той ще си блъсне главата, а орелът с главата надолу слиза и, като сграбчи предмета, който иска да вземе, пак се дига нагоре.
Питам тогава: Как трябва да пада човек? − Като орела ще падате. Майсторско падане е това, както пада орелът. А такова, в което, като паднеш, си пръснеш главата и си натъртиш задницата, то е глупаво падане.
към втори вариант >>
Този, големият орех, ще даде едно малко орехче.
(втори вариант)
Какво ще роди вашата голяма идея? Сега искам да ви наведа на следното: не очаквайте от големите работи големи плодове. − Малко, малко. От големите работи не очаквайте. Един закон има в природата: от големите работи очаквайте малко.
Този, големият орех, ще даде едно малко орехче.
Вие имате една голяма идея, очаквате нещо грандиозно. Не, не! Тя ще ви даде един много малък плод. Ако знаете как да цените този плод, то е достатъчно. За пример вие проучвате музиката и искате изведнъж да произведете във вас какво ли не.
към втори вариант >>
След 5-6 години твоите работи ще се оправят от тия орехи.
(втори вариант)
Седите и не знаете какво да правите. Започнете една работа, не ви върви; започнете друга работа, не ви върви; нищо не ви върви, в нищо не ви върви. Иде ви наум да направите една пакост или на външните хора, или на себе си. Най-после аз ви срещна, нося една торба с орехи, 200 − 300 ореха в торбата, и кажа: Посей тия орехи, да ти тръгне. Заградете си едно пространство, посадете тия орехи по на 10 метра разстояние.
След 5-6 години твоите работи ще се оправят от тия орехи.
Те са от тия орехи, които бързо растат. След 5 години ще се оправят твоите работи. Ще почнат да раждат орехите. А окръжающите хора имат нужда от орехи, те служат на неврастениците. Неразположените хора, които са анемични, като ядат малко от новите орехи, ще им помогнат в живота.
към втори вариант >>
Питам тогава: Как трябва да пада човек?
(втори вариант)
Защото там най-бързо се постига целта. При падането вие виждате онзи орел, когато слиза надолу, той е избрал третия метод. Като си свие крилата отгоре, той пада, спираловидно се спуща надолу, надолу, сграбчва онова, което има да взима. Той си свие крилата, устреми всичката си сила и с главата пада, надолу слиза. Ако един човек слиза така, той ще си блъсне главата, а орелът с главата надолу слиза и, като сграбчи предмета, който иска да вземе, пак се дига нагоре.
Питам тогава: Как трябва да пада човек?
− Като орела ще падате. Майсторско падане е това, както пада орелът. А такова, в което, като паднеш, си пръснеш главата и си натъртиш задницата, то е глупаво падане.
към втори вариант >>
Вие имате една голяма идея, очаквате нещо грандиозно.
(втори вариант)
Сега искам да ви наведа на следното: не очаквайте от големите работи големи плодове. − Малко, малко. От големите работи не очаквайте. Един закон има в природата: от големите работи очаквайте малко. Този, големият орех, ще даде едно малко орехче.
Вие имате една голяма идея, очаквате нещо грандиозно.
Не, не! Тя ще ви даде един много малък плод. Ако знаете как да цените този плод, то е достатъчно. За пример вие проучвате музиката и искате изведнъж да произведете във вас какво ли не. Не, много малко ще даде тя.
към втори вариант >>
Те са от тия орехи, които бързо растат.
(втори вариант)
Започнете една работа, не ви върви; започнете друга работа, не ви върви; нищо не ви върви, в нищо не ви върви. Иде ви наум да направите една пакост или на външните хора, или на себе си. Най-после аз ви срещна, нося една торба с орехи, 200 − 300 ореха в торбата, и кажа: Посей тия орехи, да ти тръгне. Заградете си едно пространство, посадете тия орехи по на 10 метра разстояние. След 5-6 години твоите работи ще се оправят от тия орехи.
Те са от тия орехи, които бързо растат.
След 5 години ще се оправят твоите работи. Ще почнат да раждат орехите. А окръжающите хора имат нужда от орехи, те служат на неврастениците. Неразположените хора, които са анемични, като ядат малко от новите орехи, ще им помогнат в живота. От 200 ореха през първата година ти набираш около хиляда кила орехи.
към втори вариант >>
− Като орела ще падате.
(втори вариант)
При падането вие виждате онзи орел, когато слиза надолу, той е избрал третия метод. Като си свие крилата отгоре, той пада, спираловидно се спуща надолу, надолу, сграбчва онова, което има да взима. Той си свие крилата, устреми всичката си сила и с главата пада, надолу слиза. Ако един човек слиза така, той ще си блъсне главата, а орелът с главата надолу слиза и, като сграбчи предмета, който иска да вземе, пак се дига нагоре. Питам тогава: Как трябва да пада човек?
− Като орела ще падате.
Майсторско падане е това, както пада орелът. А такова, в което, като паднеш, си пръснеш главата и си натъртиш задницата, то е глупаво падане.
към втори вариант >>
Не, не!
(втори вариант)
− Малко, малко. От големите работи не очаквайте. Един закон има в природата: от големите работи очаквайте малко. Този, големият орех, ще даде едно малко орехче. Вие имате една голяма идея, очаквате нещо грандиозно.
Не, не!
Тя ще ви даде един много малък плод. Ако знаете как да цените този плод, то е достатъчно. За пример вие проучвате музиката и искате изведнъж да произведете във вас какво ли не. Не, много малко ще даде тя. Или изучавате поезията; и тя ще даде малко.
към втори вариант >>
След 5 години ще се оправят твоите работи.
(втори вариант)
Иде ви наум да направите една пакост или на външните хора, или на себе си. Най-после аз ви срещна, нося една торба с орехи, 200 − 300 ореха в торбата, и кажа: Посей тия орехи, да ти тръгне. Заградете си едно пространство, посадете тия орехи по на 10 метра разстояние. След 5-6 години твоите работи ще се оправят от тия орехи. Те са от тия орехи, които бързо растат.
След 5 години ще се оправят твоите работи.
Ще почнат да раждат орехите. А окръжающите хора имат нужда от орехи, те служат на неврастениците. Неразположените хора, които са анемични, като ядат малко от новите орехи, ще им помогнат в живота. От 200 ореха през първата година ти набираш около хиляда кила орехи. Продаваш ги, да кажем по 20 лева килото, за да върви сметката равно.
към втори вариант >>
Майсторско падане е това, както пада орелът.
(втори вариант)
Като си свие крилата отгоре, той пада, спираловидно се спуща надолу, надолу, сграбчва онова, което има да взима. Той си свие крилата, устреми всичката си сила и с главата пада, надолу слиза. Ако един човек слиза така, той ще си блъсне главата, а орелът с главата надолу слиза и, като сграбчи предмета, който иска да вземе, пак се дига нагоре. Питам тогава: Как трябва да пада човек? − Като орела ще падате.
Майсторско падане е това, както пада орелът.
А такова, в което, като паднеш, си пръснеш главата и си натъртиш задницата, то е глупаво падане.
към втори вариант >>
Тя ще ви даде един много малък плод.
(втори вариант)
От големите работи не очаквайте. Един закон има в природата: от големите работи очаквайте малко. Този, големият орех, ще даде едно малко орехче. Вие имате една голяма идея, очаквате нещо грандиозно. Не, не!
Тя ще ви даде един много малък плод.
Ако знаете как да цените този плод, то е достатъчно. За пример вие проучвате музиката и искате изведнъж да произведете във вас какво ли не. Не, много малко ще даде тя. Или изучавате поезията; и тя ще даде малко. Или каквото и да вършите в света, всичките хубави, велики работи в света раждат много малки плодове.
към втори вариант >>
Ще почнат да раждат орехите.
(втори вариант)
Най-после аз ви срещна, нося една торба с орехи, 200 − 300 ореха в торбата, и кажа: Посей тия орехи, да ти тръгне. Заградете си едно пространство, посадете тия орехи по на 10 метра разстояние. След 5-6 години твоите работи ще се оправят от тия орехи. Те са от тия орехи, които бързо растат. След 5 години ще се оправят твоите работи.
Ще почнат да раждат орехите.
А окръжающите хора имат нужда от орехи, те служат на неврастениците. Неразположените хора, които са анемични, като ядат малко от новите орехи, ще им помогнат в живота. От 200 ореха през първата година ти набираш около хиляда кила орехи. Продаваш ги, да кажем по 20 лева килото, за да върви сметката равно. Колко ще струват?
към втори вариант >>
А такова, в което, като паднеш, си пръснеш главата и си натъртиш задницата, то е глупаво падане.
(втори вариант)
Той си свие крилата, устреми всичката си сила и с главата пада, надолу слиза. Ако един човек слиза така, той ще си блъсне главата, а орелът с главата надолу слиза и, като сграбчи предмета, който иска да вземе, пак се дига нагоре. Питам тогава: Как трябва да пада човек? − Като орела ще падате. Майсторско падане е това, както пада орелът.
А такова, в което, като паднеш, си пръснеш главата и си натъртиш задницата, то е глупаво падане.
към втори вариант >>
Ако знаете как да цените този плод, то е достатъчно.
(втори вариант)
Един закон има в природата: от големите работи очаквайте малко. Този, големият орех, ще даде едно малко орехче. Вие имате една голяма идея, очаквате нещо грандиозно. Не, не! Тя ще ви даде един много малък плод.
Ако знаете как да цените този плод, то е достатъчно.
За пример вие проучвате музиката и искате изведнъж да произведете във вас какво ли не. Не, много малко ще даде тя. Или изучавате поезията; и тя ще даде малко. Или каквото и да вършите в света, всичките хубави, велики работи в света раждат много малки плодове. Но вътре в тия малки плодове има семенца, които са в състояние да произведат голямото.
към втори вариант >>
А окръжающите хора имат нужда от орехи, те служат на неврастениците.
(втори вариант)
Заградете си едно пространство, посадете тия орехи по на 10 метра разстояние. След 5-6 години твоите работи ще се оправят от тия орехи. Те са от тия орехи, които бързо растат. След 5 години ще се оправят твоите работи. Ще почнат да раждат орехите.
А окръжающите хора имат нужда от орехи, те служат на неврастениците.
Неразположените хора, които са анемични, като ядат малко от новите орехи, ще им помогнат в живота. От 200 ореха през първата година ти набираш около хиляда кила орехи. Продаваш ги, да кажем по 20 лева килото, за да върви сметката равно. Колко ще струват? − 20 хиляди лева.
към втори вариант >>
Значи вие може да използувате големите противоречия, които водата произвежда.
(втори вариант)
Значи вие може да използувате големите противоречия, които водата произвежда.
Не може да нямате желание като водата да слизате и да образувате пара. Не може да нямате желание, като парата, да се повдигате нагоре. После може да имате желанието както професора. Те са важни. И може да имате желанието както децата.
към втори вариант >>
За пример вие проучвате музиката и искате изведнъж да произведете във вас какво ли не.
(втори вариант)
Този, големият орех, ще даде едно малко орехче. Вие имате една голяма идея, очаквате нещо грандиозно. Не, не! Тя ще ви даде един много малък плод. Ако знаете как да цените този плод, то е достатъчно.
За пример вие проучвате музиката и искате изведнъж да произведете във вас какво ли не.
Не, много малко ще даде тя. Или изучавате поезията; и тя ще даде малко. Или каквото и да вършите в света, всичките хубави, велики работи в света раждат много малки плодове. Но вътре в тия малки плодове има семенца, които са в състояние да произведат голямото. Обновата в живота всякога седи в малките неща.
към втори вариант >>
Неразположените хора, които са анемични, като ядат малко от новите орехи, ще им помогнат в живота.
(втори вариант)
След 5-6 години твоите работи ще се оправят от тия орехи. Те са от тия орехи, които бързо растат. След 5 години ще се оправят твоите работи. Ще почнат да раждат орехите. А окръжающите хора имат нужда от орехи, те служат на неврастениците.
Неразположените хора, които са анемични, като ядат малко от новите орехи, ще им помогнат в живота.
От 200 ореха през първата година ти набираш около хиляда кила орехи. Продаваш ги, да кажем по 20 лева килото, за да върви сметката равно. Колко ще струват? − 20 хиляди лева. И тогава вие почвате да се интересувате от естеството на орехите.
към втори вариант >>
Не може да нямате желание като водата да слизате и да образувате пара.
(втори вариант)
Значи вие може да използувате големите противоречия, които водата произвежда.
Не може да нямате желание като водата да слизате и да образувате пара.
Не може да нямате желание, като парата, да се повдигате нагоре. После може да имате желанието както професора. Те са важни. И може да имате желанието както децата. Но казвам: Правилният път, когато човек слиза надолу, е той да слиза по стъпала.
към втори вариант >>
Не, много малко ще даде тя.
(втори вариант)
Вие имате една голяма идея, очаквате нещо грандиозно. Не, не! Тя ще ви даде един много малък плод. Ако знаете как да цените този плод, то е достатъчно. За пример вие проучвате музиката и искате изведнъж да произведете във вас какво ли не.
Не, много малко ще даде тя.
Или изучавате поезията; и тя ще даде малко. Или каквото и да вършите в света, всичките хубави, велики работи в света раждат много малки плодове. Но вътре в тия малки плодове има семенца, които са в състояние да произведат голямото. Обновата в живота всякога седи в малките неща. Когато вие искате да се обновите, трябва да употребите малките неща.
към втори вариант >>
От 200 ореха през първата година ти набираш около хиляда кила орехи.
(втори вариант)
Те са от тия орехи, които бързо растат. След 5 години ще се оправят твоите работи. Ще почнат да раждат орехите. А окръжающите хора имат нужда от орехи, те служат на неврастениците. Неразположените хора, които са анемични, като ядат малко от новите орехи, ще им помогнат в живота.
От 200 ореха през първата година ти набираш около хиляда кила орехи.
Продаваш ги, да кажем по 20 лева килото, за да върви сметката равно. Колко ще струват? − 20 хиляди лева. И тогава вие почвате да се интересувате от естеството на орехите. Първата година хиляда кила, втората година две хиляди кила, третата година три хиляди кила, четвъртата, петата, увеличава се до известно време, докато тия 200 ореха ще почнат да дават по 10 хиляди кила и там спрат.
към втори вариант >>
Не може да нямате желание, като парата, да се повдигате нагоре.
(втори вариант)
Значи вие може да използувате големите противоречия, които водата произвежда. Не може да нямате желание като водата да слизате и да образувате пара.
Не може да нямате желание, като парата, да се повдигате нагоре.
После може да имате желанието както професора. Те са важни. И може да имате желанието както децата. Но казвам: Правилният път, когато човек слиза надолу, е той да слиза по стъпала. Там е изключена всяка опасност.
към втори вариант >>
Или изучавате поезията; и тя ще даде малко.
(втори вариант)
Не, не! Тя ще ви даде един много малък плод. Ако знаете как да цените този плод, то е достатъчно. За пример вие проучвате музиката и искате изведнъж да произведете във вас какво ли не. Не, много малко ще даде тя.
Или изучавате поезията; и тя ще даде малко.
Или каквото и да вършите в света, всичките хубави, велики работи в света раждат много малки плодове. Но вътре в тия малки плодове има семенца, които са в състояние да произведат голямото. Обновата в живота всякога седи в малките неща. Когато вие искате да се обновите, трябва да употребите малките неща. Когато искате да се подмладите, да се обновите, малки неща трябва да употребите.
към втори вариант >>
Продаваш ги, да кажем по 20 лева килото, за да върви сметката равно.
(втори вариант)
След 5 години ще се оправят твоите работи. Ще почнат да раждат орехите. А окръжающите хора имат нужда от орехи, те служат на неврастениците. Неразположените хора, които са анемични, като ядат малко от новите орехи, ще им помогнат в живота. От 200 ореха през първата година ти набираш около хиляда кила орехи.
Продаваш ги, да кажем по 20 лева килото, за да върви сметката равно.
Колко ще струват? − 20 хиляди лева. И тогава вие почвате да се интересувате от естеството на орехите. Първата година хиляда кила, втората година две хиляди кила, третата година три хиляди кила, четвъртата, петата, увеличава се до известно време, докато тия 200 ореха ще почнат да дават по 10 хиляди кила и там спрат. По-нататък не може.
към втори вариант >>
После може да имате желанието както професора.
(втори вариант)
Значи вие може да използувате големите противоречия, които водата произвежда. Не може да нямате желание като водата да слизате и да образувате пара. Не може да нямате желание, като парата, да се повдигате нагоре.
После може да имате желанието както професора.
Те са важни. И може да имате желанието както децата. Но казвам: Правилният път, когато човек слиза надолу, е той да слиза по стъпала. Там е изключена всяка опасност. Слизате до известна дълбочина и после пак се качвате нагоре по същия път.
към втори вариант >>
Или каквото и да вършите в света, всичките хубави, велики работи в света раждат много малки плодове.
(втори вариант)
Тя ще ви даде един много малък плод. Ако знаете как да цените този плод, то е достатъчно. За пример вие проучвате музиката и искате изведнъж да произведете във вас какво ли не. Не, много малко ще даде тя. Или изучавате поезията; и тя ще даде малко.
Или каквото и да вършите в света, всичките хубави, велики работи в света раждат много малки плодове.
Но вътре в тия малки плодове има семенца, които са в състояние да произведат голямото. Обновата в живота всякога седи в малките неща. Когато вие искате да се обновите, трябва да употребите малките неща. Когато искате да се подмладите, да се обновите, малки неща трябва да употребите. А когато искате да се проявите − големи неща.
към втори вариант >>
Колко ще струват?
(втори вариант)
Ще почнат да раждат орехите. А окръжающите хора имат нужда от орехи, те служат на неврастениците. Неразположените хора, които са анемични, като ядат малко от новите орехи, ще им помогнат в живота. От 200 ореха през първата година ти набираш около хиляда кила орехи. Продаваш ги, да кажем по 20 лева килото, за да върви сметката равно.
Колко ще струват?
− 20 хиляди лева. И тогава вие почвате да се интересувате от естеството на орехите. Първата година хиляда кила, втората година две хиляди кила, третата година три хиляди кила, четвъртата, петата, увеличава се до известно време, докато тия 200 ореха ще почнат да дават по 10 хиляди кила и там спрат. По-нататък не може. Да кажем, че вие набирате от тия орехи до 10 хиляди кила.
към втори вариант >>
Те са важни.
(втори вариант)
Значи вие може да използувате големите противоречия, които водата произвежда. Не може да нямате желание като водата да слизате и да образувате пара. Не може да нямате желание, като парата, да се повдигате нагоре. После може да имате желанието както професора.
Те са важни.
И може да имате желанието както децата. Но казвам: Правилният път, когато човек слиза надолу, е той да слиза по стъпала. Там е изключена всяка опасност. Слизате до известна дълбочина и после пак се качвате нагоре по същия път. Значи имате един определен път.
към втори вариант >>
Но вътре в тия малки плодове има семенца, които са в състояние да произведат голямото.
(втори вариант)
Ако знаете как да цените този плод, то е достатъчно. За пример вие проучвате музиката и искате изведнъж да произведете във вас какво ли не. Не, много малко ще даде тя. Или изучавате поезията; и тя ще даде малко. Или каквото и да вършите в света, всичките хубави, велики работи в света раждат много малки плодове.
Но вътре в тия малки плодове има семенца, които са в състояние да произведат голямото.
Обновата в живота всякога седи в малките неща. Когато вие искате да се обновите, трябва да употребите малките неща. Когато искате да се подмладите, да се обновите, малки неща трябва да употребите. А когато искате да се проявите − големи неща. При проявлението големите работи, а при обновлението − малките работи.
към втори вариант >>
− 20 хиляди лева.
(втори вариант)
А окръжающите хора имат нужда от орехи, те служат на неврастениците. Неразположените хора, които са анемични, като ядат малко от новите орехи, ще им помогнат в живота. От 200 ореха през първата година ти набираш около хиляда кила орехи. Продаваш ги, да кажем по 20 лева килото, за да върви сметката равно. Колко ще струват?
− 20 хиляди лева.
И тогава вие почвате да се интересувате от естеството на орехите. Първата година хиляда кила, втората година две хиляди кила, третата година три хиляди кила, четвъртата, петата, увеличава се до известно време, докато тия 200 ореха ще почнат да дават по 10 хиляди кила и там спрат. По-нататък не може. Да кажем, че вие набирате от тия орехи до 10 хиляди кила. Колко приход ще имате, като ги продавате по 20 лева килото?
към втори вариант >>
И може да имате желанието както децата.
(втори вариант)
Значи вие може да използувате големите противоречия, които водата произвежда. Не може да нямате желание като водата да слизате и да образувате пара. Не може да нямате желание, като парата, да се повдигате нагоре. После може да имате желанието както професора. Те са важни.
И може да имате желанието както децата.
Но казвам: Правилният път, когато човек слиза надолу, е той да слиза по стъпала. Там е изключена всяка опасност. Слизате до известна дълбочина и после пак се качвате нагоре по същия път. Значи имате един определен път. Слизането не е падане.
към втори вариант >>
Обновата в живота всякога седи в малките неща.
(втори вариант)
За пример вие проучвате музиката и искате изведнъж да произведете във вас какво ли не. Не, много малко ще даде тя. Или изучавате поезията; и тя ще даде малко. Или каквото и да вършите в света, всичките хубави, велики работи в света раждат много малки плодове. Но вътре в тия малки плодове има семенца, които са в състояние да произведат голямото.
Обновата в живота всякога седи в малките неща.
Когато вие искате да се обновите, трябва да употребите малките неща. Когато искате да се подмладите, да се обновите, малки неща трябва да употребите. А когато искате да се проявите − големи неща. При проявлението големите работи, а при обновлението − малките работи. Трябва да знаете кога е време за обнова и кога е време за проявление.
към втори вариант >>
И тогава вие почвате да се интересувате от естеството на орехите.
(втори вариант)
Неразположените хора, които са анемични, като ядат малко от новите орехи, ще им помогнат в живота. От 200 ореха през първата година ти набираш около хиляда кила орехи. Продаваш ги, да кажем по 20 лева килото, за да върви сметката равно. Колко ще струват? − 20 хиляди лева.
И тогава вие почвате да се интересувате от естеството на орехите.
Първата година хиляда кила, втората година две хиляди кила, третата година три хиляди кила, четвъртата, петата, увеличава се до известно време, докато тия 200 ореха ще почнат да дават по 10 хиляди кила и там спрат. По-нататък не може. Да кажем, че вие набирате от тия орехи до 10 хиляди кила. Колко приход ще имате, като ги продавате по 20 лева килото? Крайната печалба ще бъде 200 хиляди лева, нали?
към втори вариант >>
Но казвам: Правилният път, когато човек слиза надолу, е той да слиза по стъпала.
(втори вариант)
Не може да нямате желание като водата да слизате и да образувате пара. Не може да нямате желание, като парата, да се повдигате нагоре. После може да имате желанието както професора. Те са важни. И може да имате желанието както децата.
Но казвам: Правилният път, когато човек слиза надолу, е той да слиза по стъпала.
Там е изключена всяка опасност. Слизате до известна дълбочина и после пак се качвате нагоре по същия път. Значи имате един определен път. Слизането не е падане. Дайте ми един пример.
към втори вариант >>
Когато вие искате да се обновите, трябва да употребите малките неща.
(втори вариант)
Не, много малко ще даде тя. Или изучавате поезията; и тя ще даде малко. Или каквото и да вършите в света, всичките хубави, велики работи в света раждат много малки плодове. Но вътре в тия малки плодове има семенца, които са в състояние да произведат голямото. Обновата в живота всякога седи в малките неща.
Когато вие искате да се обновите, трябва да употребите малките неща.
Когато искате да се подмладите, да се обновите, малки неща трябва да употребите. А когато искате да се проявите − големи неща. При проявлението големите работи, а при обновлението − малките работи. Трябва да знаете кога е време за обнова и кога е време за проявление. Сега въпросът остава, както онзи, който е донесъл една кибритена кутия и казва: „Тук седи всичкото щастие на човека.
към втори вариант >>
Първата година хиляда кила, втората година две хиляди кила, третата година три хиляди кила, четвъртата, петата, увеличава се до известно време, докато тия 200 ореха ще почнат да дават по 10 хиляди кила и там спрат.
(втори вариант)
От 200 ореха през първата година ти набираш около хиляда кила орехи. Продаваш ги, да кажем по 20 лева килото, за да върви сметката равно. Колко ще струват? − 20 хиляди лева. И тогава вие почвате да се интересувате от естеството на орехите.
Първата година хиляда кила, втората година две хиляди кила, третата година три хиляди кила, четвъртата, петата, увеличава се до известно време, докато тия 200 ореха ще почнат да дават по 10 хиляди кила и там спрат.
По-нататък не може. Да кажем, че вие набирате от тия орехи до 10 хиляди кила. Колко приход ще имате, като ги продавате по 20 лева килото? Крайната печалба ще бъде 200 хиляди лева, нали?
към втори вариант >>
Там е изключена всяка опасност.
(втори вариант)
Не може да нямате желание, като парата, да се повдигате нагоре. После може да имате желанието както професора. Те са важни. И може да имате желанието както децата. Но казвам: Правилният път, когато човек слиза надолу, е той да слиза по стъпала.
Там е изключена всяка опасност.
Слизате до известна дълбочина и после пак се качвате нагоре по същия път. Значи имате един определен път. Слизането не е падане. Дайте ми един пример. Кои се хлъзгат сега?
към втори вариант >>
Когато искате да се подмладите, да се обновите, малки неща трябва да употребите.
(втори вариант)
Или изучавате поезията; и тя ще даде малко. Или каквото и да вършите в света, всичките хубави, велики работи в света раждат много малки плодове. Но вътре в тия малки плодове има семенца, които са в състояние да произведат голямото. Обновата в живота всякога седи в малките неща. Когато вие искате да се обновите, трябва да употребите малките неща.
Когато искате да се подмладите, да се обновите, малки неща трябва да употребите.
А когато искате да се проявите − големи неща. При проявлението големите работи, а при обновлението − малките работи. Трябва да знаете кога е време за обнова и кога е време за проявление. Сега въпросът остава, както онзи, който е донесъл една кибритена кутия и казва: „Тук седи всичкото щастие на човека. Да знаеш само как да запалиш една клечка.“ − Разправял какво ще се добие, та това, та онова.
към втори вариант >>
По-нататък не може.
(втори вариант)
Продаваш ги, да кажем по 20 лева килото, за да върви сметката равно. Колко ще струват? − 20 хиляди лева. И тогава вие почвате да се интересувате от естеството на орехите. Първата година хиляда кила, втората година две хиляди кила, третата година три хиляди кила, четвъртата, петата, увеличава се до известно време, докато тия 200 ореха ще почнат да дават по 10 хиляди кила и там спрат.
По-нататък не може.
Да кажем, че вие набирате от тия орехи до 10 хиляди кила. Колко приход ще имате, като ги продавате по 20 лева килото? Крайната печалба ще бъде 200 хиляди лева, нали?
към втори вариант >>
Слизате до известна дълбочина и после пак се качвате нагоре по същия път.
(втори вариант)
После може да имате желанието както професора. Те са важни. И може да имате желанието както децата. Но казвам: Правилният път, когато човек слиза надолу, е той да слиза по стъпала. Там е изключена всяка опасност.
Слизате до известна дълбочина и после пак се качвате нагоре по същия път.
Значи имате един определен път. Слизането не е падане. Дайте ми един пример. Кои се хлъзгат сега? Орелът е избрал падането, но същевременно е избрал и хлъзгането.
към втори вариант >>
А когато искате да се проявите − големи неща.
(втори вариант)
Или каквото и да вършите в света, всичките хубави, велики работи в света раждат много малки плодове. Но вътре в тия малки плодове има семенца, които са в състояние да произведат голямото. Обновата в живота всякога седи в малките неща. Когато вие искате да се обновите, трябва да употребите малките неща. Когато искате да се подмладите, да се обновите, малки неща трябва да употребите.
А когато искате да се проявите − големи неща.
При проявлението големите работи, а при обновлението − малките работи. Трябва да знаете кога е време за обнова и кога е време за проявление. Сега въпросът остава, както онзи, който е донесъл една кибритена кутия и казва: „Тук седи всичкото щастие на човека. Да знаеш само как да запалиш една клечка.“ − Разправял какво ще се добие, та това, та онова. Някой казва: „Всичко ми каза, но не ме научи как да запаля клечката.“ Върти кутията, нищо не се добива.
към втори вариант >>
Да кажем, че вие набирате от тия орехи до 10 хиляди кила.
(втори вариант)
Колко ще струват? − 20 хиляди лева. И тогава вие почвате да се интересувате от естеството на орехите. Първата година хиляда кила, втората година две хиляди кила, третата година три хиляди кила, четвъртата, петата, увеличава се до известно време, докато тия 200 ореха ще почнат да дават по 10 хиляди кила и там спрат. По-нататък не може.
Да кажем, че вие набирате от тия орехи до 10 хиляди кила.
Колко приход ще имате, като ги продавате по 20 лева килото? Крайната печалба ще бъде 200 хиляди лева, нали?
към втори вариант >>
Значи имате един определен път.
(втори вариант)
Те са важни. И може да имате желанието както децата. Но казвам: Правилният път, когато човек слиза надолу, е той да слиза по стъпала. Там е изключена всяка опасност. Слизате до известна дълбочина и после пак се качвате нагоре по същия път.
Значи имате един определен път.
Слизането не е падане. Дайте ми един пример. Кои се хлъзгат сега? Орелът е избрал падането, но същевременно е избрал и хлъзгането. Той едновременно и пада, и се хлъзга.
към втори вариант >>
При проявлението големите работи, а при обновлението − малките работи.
(втори вариант)
Но вътре в тия малки плодове има семенца, които са в състояние да произведат голямото. Обновата в живота всякога седи в малките неща. Когато вие искате да се обновите, трябва да употребите малките неща. Когато искате да се подмладите, да се обновите, малки неща трябва да употребите. А когато искате да се проявите − големи неща.
При проявлението големите работи, а при обновлението − малките работи.
Трябва да знаете кога е време за обнова и кога е време за проявление. Сега въпросът остава, както онзи, който е донесъл една кибритена кутия и казва: „Тук седи всичкото щастие на човека. Да знаеш само как да запалиш една клечка.“ − Разправял какво ще се добие, та това, та онова. Някой казва: „Всичко ми каза, но не ме научи как да запаля клечката.“ Върти кутията, нищо не се добива. Казва: „Каза ми туй ще добия, онуй ще добия, но клечката не се запалва.“ Та и аз ви казах много работи, а не ви казах клечките как да се запалят.
към втори вариант >>
Колко приход ще имате, като ги продавате по 20 лева килото?
(втори вариант)
− 20 хиляди лева. И тогава вие почвате да се интересувате от естеството на орехите. Първата година хиляда кила, втората година две хиляди кила, третата година три хиляди кила, четвъртата, петата, увеличава се до известно време, докато тия 200 ореха ще почнат да дават по 10 хиляди кила и там спрат. По-нататък не може. Да кажем, че вие набирате от тия орехи до 10 хиляди кила.
Колко приход ще имате, като ги продавате по 20 лева килото?
Крайната печалба ще бъде 200 хиляди лева, нали?
към втори вариант >>
Слизането не е падане.
(втори вариант)
И може да имате желанието както децата. Но казвам: Правилният път, когато човек слиза надолу, е той да слиза по стъпала. Там е изключена всяка опасност. Слизате до известна дълбочина и после пак се качвате нагоре по същия път. Значи имате един определен път.
Слизането не е падане.
Дайте ми един пример. Кои се хлъзгат сега? Орелът е избрал падането, но същевременно е избрал и хлъзгането. Той едновременно и пада, и се хлъзга. Пада, понеже не върви перпендикулярно по линията.
към втори вариант >>
Трябва да знаете кога е време за обнова и кога е време за проявление.
(втори вариант)
Обновата в живота всякога седи в малките неща. Когато вие искате да се обновите, трябва да употребите малките неща. Когато искате да се подмладите, да се обновите, малки неща трябва да употребите. А когато искате да се проявите − големи неща. При проявлението големите работи, а при обновлението − малките работи.
Трябва да знаете кога е време за обнова и кога е време за проявление.
Сега въпросът остава, както онзи, който е донесъл една кибритена кутия и казва: „Тук седи всичкото щастие на човека. Да знаеш само как да запалиш една клечка.“ − Разправял какво ще се добие, та това, та онова. Някой казва: „Всичко ми каза, но не ме научи как да запаля клечката.“ Върти кутията, нищо не се добива. Казва: „Каза ми туй ще добия, онуй ще добия, но клечката не се запалва.“ Та и аз ви казах много работи, а не ви казах клечките как да се запалят. Та втори път ако дойда, тогава ще се постарая, ще направим един опит.
към втори вариант >>
Крайната печалба ще бъде 200 хиляди лева, нали?
(втори вариант)
И тогава вие почвате да се интересувате от естеството на орехите. Първата година хиляда кила, втората година две хиляди кила, третата година три хиляди кила, четвъртата, петата, увеличава се до известно време, докато тия 200 ореха ще почнат да дават по 10 хиляди кила и там спрат. По-нататък не може. Да кажем, че вие набирате от тия орехи до 10 хиляди кила. Колко приход ще имате, като ги продавате по 20 лева килото?
Крайната печалба ще бъде 200 хиляди лева, нали?
към втори вариант >>
Дайте ми един пример.
(втори вариант)
Но казвам: Правилният път, когато човек слиза надолу, е той да слиза по стъпала. Там е изключена всяка опасност. Слизате до известна дълбочина и после пак се качвате нагоре по същия път. Значи имате един определен път. Слизането не е падане.
Дайте ми един пример.
Кои се хлъзгат сега? Орелът е избрал падането, но същевременно е избрал и хлъзгането. Той едновременно и пада, и се хлъзга. Пада, понеже не върви перпендикулярно по линията. Има едно малко завъртане, спираловидно падане.
към втори вариант >>
Сега въпросът остава, както онзи, който е донесъл една кибритена кутия и казва: „Тук седи всичкото щастие на човека.
(втори вариант)
Когато вие искате да се обновите, трябва да употребите малките неща. Когато искате да се подмладите, да се обновите, малки неща трябва да употребите. А когато искате да се проявите − големи неща. При проявлението големите работи, а при обновлението − малките работи. Трябва да знаете кога е време за обнова и кога е време за проявление.
Сега въпросът остава, както онзи, който е донесъл една кибритена кутия и казва: „Тук седи всичкото щастие на човека.
Да знаеш само как да запалиш една клечка.“ − Разправял какво ще се добие, та това, та онова. Някой казва: „Всичко ми каза, но не ме научи как да запаля клечката.“ Върти кутията, нищо не се добива. Казва: „Каза ми туй ще добия, онуй ще добия, но клечката не се запалва.“ Та и аз ви казах много работи, а не ви казах клечките как да се запалят. Та втори път ако дойда, тогава ще се постарая, ще направим един опит. Втори път ще покажем как се палят клечките.
към втори вариант >>
Добре. Сега туй е един пример както за Александър Велики, за да произведе един стимул във вас, че 200 ореха, съединени в едно, в 5 години могат да ви помогнат.
(втори вариант)
Добре. Сега туй е един пример както за Александър Велики, за да произведе един стимул във вас, че 200 ореха, съединени в едно, в 5 години могат да ви помогнат.
Ако знаете как да се отнесете с орехите, ако знаете естеството на орехите, те могат да ви помогнат. Но ако не знаете, тия орехи ни най-малко няма да се интересуват от вас. Или какъв е законът? − Ако вие се интересувате от орехите и те ще се интересуват от вас. Законът е все същият.
към втори вариант >>
Кои се хлъзгат сега?
(втори вариант)
Там е изключена всяка опасност. Слизате до известна дълбочина и после пак се качвате нагоре по същия път. Значи имате един определен път. Слизането не е падане. Дайте ми един пример.
Кои се хлъзгат сега?
Орелът е избрал падането, но същевременно е избрал и хлъзгането. Той едновременно и пада, и се хлъзга. Пада, понеже не върви перпендикулярно по линията. Има едно малко завъртане, спираловидно падане. Вие виждали ли сте някой път орлите, когато слизат надолу?
към втори вариант >>
Да знаеш само как да запалиш една клечка.“ − Разправял какво ще се добие, та това, та онова.
(втори вариант)
Когато искате да се подмладите, да се обновите, малки неща трябва да употребите. А когато искате да се проявите − големи неща. При проявлението големите работи, а при обновлението − малките работи. Трябва да знаете кога е време за обнова и кога е време за проявление. Сега въпросът остава, както онзи, който е донесъл една кибритена кутия и казва: „Тук седи всичкото щастие на човека.
Да знаеш само как да запалиш една клечка.“ − Разправял какво ще се добие, та това, та онова.
Някой казва: „Всичко ми каза, но не ме научи как да запаля клечката.“ Върти кутията, нищо не се добива. Казва: „Каза ми туй ще добия, онуй ще добия, но клечката не се запалва.“ Та и аз ви казах много работи, а не ви казах клечките как да се запалят. Та втори път ако дойда, тогава ще се постарая, ще направим един опит. Втори път ще покажем как се палят клечките. Ще направим един опит, дето ще видите как се палят клечките.
към втори вариант >>
Ако знаете как да се отнесете с орехите, ако знаете естеството на орехите, те могат да ви помогнат.
(втори вариант)
Добре. Сега туй е един пример както за Александър Велики, за да произведе един стимул във вас, че 200 ореха, съединени в едно, в 5 години могат да ви помогнат.
Ако знаете как да се отнесете с орехите, ако знаете естеството на орехите, те могат да ви помогнат.
Но ако не знаете, тия орехи ни най-малко няма да се интересуват от вас. Или какъв е законът? − Ако вие се интересувате от орехите и те ще се интересуват от вас. Законът е все същият. Ако вие се интересувате от науката, тя ще ви помогне, но ако вие не се интересувате от нея, и тя няма да ви помогне.
към втори вариант >>
Орелът е избрал падането, но същевременно е избрал и хлъзгането.
(втори вариант)
Слизате до известна дълбочина и после пак се качвате нагоре по същия път. Значи имате един определен път. Слизането не е падане. Дайте ми един пример. Кои се хлъзгат сега?
Орелът е избрал падането, но същевременно е избрал и хлъзгането.
Той едновременно и пада, и се хлъзга. Пада, понеже не върви перпендикулярно по линията. Има едно малко завъртане, спираловидно падане. Вие виждали ли сте някой път орлите, когато слизат надолу? Някой път те слизат от голяма височина и образуват и падане, и хлъзгане.
към втори вариант >>
Някой казва: „Всичко ми каза, но не ме научи как да запаля клечката.“ Върти кутията, нищо не се добива.
(втори вариант)
А когато искате да се проявите − големи неща. При проявлението големите работи, а при обновлението − малките работи. Трябва да знаете кога е време за обнова и кога е време за проявление. Сега въпросът остава, както онзи, който е донесъл една кибритена кутия и казва: „Тук седи всичкото щастие на човека. Да знаеш само как да запалиш една клечка.“ − Разправял какво ще се добие, та това, та онова.
Някой казва: „Всичко ми каза, но не ме научи как да запаля клечката.“ Върти кутията, нищо не се добива.
Казва: „Каза ми туй ще добия, онуй ще добия, но клечката не се запалва.“ Та и аз ви казах много работи, а не ви казах клечките как да се запалят. Та втори път ако дойда, тогава ще се постарая, ще направим един опит. Втори път ще покажем как се палят клечките. Ще направим един опит, дето ще видите как се палят клечките. Втори път ще направите един опит.
към втори вариант >>
Но ако не знаете, тия орехи ни най-малко няма да се интересуват от вас.
(втори вариант)
Добре. Сега туй е един пример както за Александър Велики, за да произведе един стимул във вас, че 200 ореха, съединени в едно, в 5 години могат да ви помогнат. Ако знаете как да се отнесете с орехите, ако знаете естеството на орехите, те могат да ви помогнат.
Но ако не знаете, тия орехи ни най-малко няма да се интересуват от вас.
Или какъв е законът? − Ако вие се интересувате от орехите и те ще се интересуват от вас. Законът е все същият. Ако вие се интересувате от науката, тя ще ви помогне, но ако вие не се интересувате от нея, и тя няма да ви помогне.
към втори вариант >>
Той едновременно и пада, и се хлъзга.
(втори вариант)
Значи имате един определен път. Слизането не е падане. Дайте ми един пример. Кои се хлъзгат сега? Орелът е избрал падането, но същевременно е избрал и хлъзгането.
Той едновременно и пада, и се хлъзга.
Пада, понеже не върви перпендикулярно по линията. Има едно малко завъртане, спираловидно падане. Вие виждали ли сте някой път орлите, когато слизат надолу? Някой път те слизат от голяма височина и образуват и падане, и хлъзгане. Нашата земя как върви − хлъзга ли се, пада ли или слиза?
към втори вариант >>
Казва: „Каза ми туй ще добия, онуй ще добия, но клечката не се запалва.“ Та и аз ви казах много работи, а не ви казах клечките как да се запалят.
(втори вариант)
При проявлението големите работи, а при обновлението − малките работи. Трябва да знаете кога е време за обнова и кога е време за проявление. Сега въпросът остава, както онзи, който е донесъл една кибритена кутия и казва: „Тук седи всичкото щастие на човека. Да знаеш само как да запалиш една клечка.“ − Разправял какво ще се добие, та това, та онова. Някой казва: „Всичко ми каза, но не ме научи как да запаля клечката.“ Върти кутията, нищо не се добива.
Казва: „Каза ми туй ще добия, онуй ще добия, но клечката не се запалва.“ Та и аз ви казах много работи, а не ви казах клечките как да се запалят.
Та втори път ако дойда, тогава ще се постарая, ще направим един опит. Втори път ще покажем как се палят клечките. Ще направим един опит, дето ще видите как се палят клечките. Втори път ще направите един опит. Втори път ще запалите една жива клечка.
към втори вариант >>
Или какъв е законът?
(втори вариант)
Добре. Сега туй е един пример както за Александър Велики, за да произведе един стимул във вас, че 200 ореха, съединени в едно, в 5 години могат да ви помогнат. Ако знаете как да се отнесете с орехите, ако знаете естеството на орехите, те могат да ви помогнат. Но ако не знаете, тия орехи ни най-малко няма да се интересуват от вас.
Или какъв е законът?
− Ако вие се интересувате от орехите и те ще се интересуват от вас. Законът е все същият. Ако вие се интересувате от науката, тя ще ви помогне, но ако вие не се интересувате от нея, и тя няма да ви помогне.
към втори вариант >>
Пада, понеже не върви перпендикулярно по линията.
(втори вариант)
Слизането не е падане. Дайте ми един пример. Кои се хлъзгат сега? Орелът е избрал падането, но същевременно е избрал и хлъзгането. Той едновременно и пада, и се хлъзга.
Пада, понеже не върви перпендикулярно по линията.
Има едно малко завъртане, спираловидно падане. Вие виждали ли сте някой път орлите, когато слизат надолу? Някой път те слизат от голяма височина и образуват и падане, и хлъзгане. Нашата земя как върви − хлъзга ли се, пада ли или слиза? Земята към Слънцето астрологически пада ли, хлъзга ли се или слиза?
към втори вариант >>
Та втори път ако дойда, тогава ще се постарая, ще направим един опит.
(втори вариант)
Трябва да знаете кога е време за обнова и кога е време за проявление. Сега въпросът остава, както онзи, който е донесъл една кибритена кутия и казва: „Тук седи всичкото щастие на човека. Да знаеш само как да запалиш една клечка.“ − Разправял какво ще се добие, та това, та онова. Някой казва: „Всичко ми каза, но не ме научи как да запаля клечката.“ Върти кутията, нищо не се добива. Казва: „Каза ми туй ще добия, онуй ще добия, но клечката не се запалва.“ Та и аз ви казах много работи, а не ви казах клечките как да се запалят.
Та втори път ако дойда, тогава ще се постарая, ще направим един опит.
Втори път ще покажем как се палят клечките. Ще направим един опит, дето ще видите как се палят клечките. Втори път ще направите един опит. Втори път ще запалите една жива клечка.
към втори вариант >>
− Ако вие се интересувате от орехите и те ще се интересуват от вас.
(втори вариант)
Добре. Сега туй е един пример както за Александър Велики, за да произведе един стимул във вас, че 200 ореха, съединени в едно, в 5 години могат да ви помогнат. Ако знаете как да се отнесете с орехите, ако знаете естеството на орехите, те могат да ви помогнат. Но ако не знаете, тия орехи ни най-малко няма да се интересуват от вас. Или какъв е законът?
− Ако вие се интересувате от орехите и те ще се интересуват от вас.
Законът е все същият. Ако вие се интересувате от науката, тя ще ви помогне, но ако вие не се интересувате от нея, и тя няма да ви помогне.
към втори вариант >>
Има едно малко завъртане, спираловидно падане.
(втори вариант)
Дайте ми един пример. Кои се хлъзгат сега? Орелът е избрал падането, но същевременно е избрал и хлъзгането. Той едновременно и пада, и се хлъзга. Пада, понеже не върви перпендикулярно по линията.
Има едно малко завъртане, спираловидно падане.
Вие виждали ли сте някой път орлите, когато слизат надолу? Някой път те слизат от голяма височина и образуват и падане, и хлъзгане. Нашата земя как върви − хлъзга ли се, пада ли или слиза? Земята към Слънцето астрологически пада ли, хлъзга ли се или слиза? (Тя и пада, и се хлъзга.
към втори вариант >>
Втори път ще покажем как се палят клечките.
(втори вариант)
Сега въпросът остава, както онзи, който е донесъл една кибритена кутия и казва: „Тук седи всичкото щастие на човека. Да знаеш само как да запалиш една клечка.“ − Разправял какво ще се добие, та това, та онова. Някой казва: „Всичко ми каза, но не ме научи как да запаля клечката.“ Върти кутията, нищо не се добива. Казва: „Каза ми туй ще добия, онуй ще добия, но клечката не се запалва.“ Та и аз ви казах много работи, а не ви казах клечките как да се запалят. Та втори път ако дойда, тогава ще се постарая, ще направим един опит.
Втори път ще покажем как се палят клечките.
Ще направим един опит, дето ще видите как се палят клечките. Втори път ще направите един опит. Втори път ще запалите една жива клечка.
към втори вариант >>
Законът е все същият.
(втори вариант)
Добре. Сега туй е един пример както за Александър Велики, за да произведе един стимул във вас, че 200 ореха, съединени в едно, в 5 години могат да ви помогнат. Ако знаете как да се отнесете с орехите, ако знаете естеството на орехите, те могат да ви помогнат. Но ако не знаете, тия орехи ни най-малко няма да се интересуват от вас. Или какъв е законът? − Ако вие се интересувате от орехите и те ще се интересуват от вас.
Законът е все същият.
Ако вие се интересувате от науката, тя ще ви помогне, но ако вие не се интересувате от нея, и тя няма да ви помогне.
към втори вариант >>
Вие виждали ли сте някой път орлите, когато слизат надолу?
(втори вариант)
Кои се хлъзгат сега? Орелът е избрал падането, но същевременно е избрал и хлъзгането. Той едновременно и пада, и се хлъзга. Пада, понеже не върви перпендикулярно по линията. Има едно малко завъртане, спираловидно падане.
Вие виждали ли сте някой път орлите, когато слизат надолу?
Някой път те слизат от голяма височина и образуват и падане, и хлъзгане. Нашата земя как върви − хлъзга ли се, пада ли или слиза? Земята към Слънцето астрологически пада ли, хлъзга ли се или слиза? (Тя и пада, и се хлъзга. Постепенно пада към Слънцето и се хлъзга.) Така, ако Земята е жива, тя има някаква цел.
към втори вариант >>
Ще направим един опит, дето ще видите как се палят клечките.
(втори вариант)
Да знаеш само как да запалиш една клечка.“ − Разправял какво ще се добие, та това, та онова. Някой казва: „Всичко ми каза, но не ме научи как да запаля клечката.“ Върти кутията, нищо не се добива. Казва: „Каза ми туй ще добия, онуй ще добия, но клечката не се запалва.“ Та и аз ви казах много работи, а не ви казах клечките как да се запалят. Та втори път ако дойда, тогава ще се постарая, ще направим един опит. Втори път ще покажем как се палят клечките.
Ще направим един опит, дето ще видите как се палят клечките.
Втори път ще направите един опит. Втори път ще запалите една жива клечка.
към втори вариант >>
Ако вие се интересувате от науката, тя ще ви помогне, но ако вие не се интересувате от нея, и тя няма да ви помогне.
(втори вариант)
Ако знаете как да се отнесете с орехите, ако знаете естеството на орехите, те могат да ви помогнат. Но ако не знаете, тия орехи ни най-малко няма да се интересуват от вас. Или какъв е законът? − Ако вие се интересувате от орехите и те ще се интересуват от вас. Законът е все същият.
Ако вие се интересувате от науката, тя ще ви помогне, но ако вие не се интересувате от нея, и тя няма да ви помогне.
към втори вариант >>
Някой път те слизат от голяма височина и образуват и падане, и хлъзгане.
(втори вариант)
Орелът е избрал падането, но същевременно е избрал и хлъзгането. Той едновременно и пада, и се хлъзга. Пада, понеже не върви перпендикулярно по линията. Има едно малко завъртане, спираловидно падане. Вие виждали ли сте някой път орлите, когато слизат надолу?
Някой път те слизат от голяма височина и образуват и падане, и хлъзгане.
Нашата земя как върви − хлъзга ли се, пада ли или слиза? Земята към Слънцето астрологически пада ли, хлъзга ли се или слиза? (Тя и пада, и се хлъзга. Постепенно пада към Слънцето и се хлъзга.) Така, ако Земята е жива, тя има някаква цел. Падането на водата нали е слизане.
към втори вариант >>
Втори път ще направите един опит.
(втори вариант)
Някой казва: „Всичко ми каза, но не ме научи как да запаля клечката.“ Върти кутията, нищо не се добива. Казва: „Каза ми туй ще добия, онуй ще добия, но клечката не се запалва.“ Та и аз ви казах много работи, а не ви казах клечките как да се запалят. Та втори път ако дойда, тогава ще се постарая, ще направим един опит. Втори път ще покажем как се палят клечките. Ще направим един опит, дето ще видите как се палят клечките.
Втори път ще направите един опит.
Втори път ще запалите една жива клечка.
към втори вариант >>
Допуснете, че имате една площ А и имате някаква течност В (фиг. 1).
(втори вариант)
Допуснете, че имате една площ А и имате някаква течност В (фиг. 1).
От горе тази течност всякога има желание да слезе към тази плоскост, която седи по-ниско. Жидките тела винаги имат желание от високо да слязат към по-ниско. Водата никога не се качва нагоре. В нея има винаги една голяма склонност да слиза надолу. От по-високо равнище, като намери един малък наклон, тя веднага ще слезе.
към втори вариант >>
Нашата земя как върви − хлъзга ли се, пада ли или слиза?
(втори вариант)
Той едновременно и пада, и се хлъзга. Пада, понеже не върви перпендикулярно по линията. Има едно малко завъртане, спираловидно падане. Вие виждали ли сте някой път орлите, когато слизат надолу? Някой път те слизат от голяма височина и образуват и падане, и хлъзгане.
Нашата земя как върви − хлъзга ли се, пада ли или слиза?
Земята към Слънцето астрологически пада ли, хлъзга ли се или слиза? (Тя и пада, и се хлъзга. Постепенно пада към Слънцето и се хлъзга.) Така, ако Земята е жива, тя има някаква цел. Падането на водата нали е слизане. Водата пада, докато може да пада.
към втори вариант >>
Втори път ще запалите една жива клечка.
(втори вариант)
Казва: „Каза ми туй ще добия, онуй ще добия, но клечката не се запалва.“ Та и аз ви казах много работи, а не ви казах клечките как да се запалят. Та втори път ако дойда, тогава ще се постарая, ще направим един опит. Втори път ще покажем как се палят клечките. Ще направим един опит, дето ще видите как се палят клечките. Втори път ще направите един опит.
Втори път ще запалите една жива клечка.
към втори вариант >>
От горе тази течност всякога има желание да слезе към тази плоскост, която седи по-ниско.
(втори вариант)
Допуснете, че имате една площ А и имате някаква течност В (фиг. 1).
От горе тази течност всякога има желание да слезе към тази плоскост, която седи по-ниско.
Жидките тела винаги имат желание от високо да слязат към по-ниско. Водата никога не се качва нагоре. В нея има винаги една голяма склонност да слиза надолу. От по-високо равнище, като намери един малък наклон, тя веднага ще слезе. Сега как ще обясните това научно?
към втори вариант >>
Земята към Слънцето астрологически пада ли, хлъзга ли се или слиза?
(втори вариант)
Пада, понеже не върви перпендикулярно по линията. Има едно малко завъртане, спираловидно падане. Вие виждали ли сте някой път орлите, когато слизат надолу? Някой път те слизат от голяма височина и образуват и падане, и хлъзгане. Нашата земя как върви − хлъзга ли се, пада ли или слиза?
Земята към Слънцето астрологически пада ли, хлъзга ли се или слиза?
(Тя и пада, и се хлъзга. Постепенно пада към Слънцето и се хлъзга.) Така, ако Земята е жива, тя има някаква цел. Падането на водата нали е слизане. Водата пада, докато може да пада. Щом слезе до морето, водата пада ли вече?
към втори вариант >>
Жидките тела винаги имат желание от високо да слязат към по-ниско.
(втори вариант)
Допуснете, че имате една площ А и имате някаква течност В (фиг. 1). От горе тази течност всякога има желание да слезе към тази плоскост, която седи по-ниско.
Жидките тела винаги имат желание от високо да слязат към по-ниско.
Водата никога не се качва нагоре. В нея има винаги една голяма склонност да слиза надолу. От по-високо равнище, като намери един малък наклон, тя веднага ще слезе. Сега как ще обясните това научно? Ако нямаше този наклон, тази вода щеше ли да слезе надолу?
към втори вариант >>
(Тя и пада, и се хлъзга.
(втори вариант)
Има едно малко завъртане, спираловидно падане. Вие виждали ли сте някой път орлите, когато слизат надолу? Някой път те слизат от голяма височина и образуват и падане, и хлъзгане. Нашата земя как върви − хлъзга ли се, пада ли или слиза? Земята към Слънцето астрологически пада ли, хлъзга ли се или слиза?
(Тя и пада, и се хлъзга.
Постепенно пада към Слънцето и се хлъзга.) Така, ако Земята е жива, тя има някаква цел. Падането на водата нали е слизане. Водата пада, докато може да пада. Щом слезе до морето, водата пада ли вече? Тя пада от високите планински върхове, но докъде?
към втори вариант >>
Водата никога не се качва нагоре.
(втори вариант)
Допуснете, че имате една площ А и имате някаква течност В (фиг. 1). От горе тази течност всякога има желание да слезе към тази плоскост, която седи по-ниско. Жидките тела винаги имат желание от високо да слязат към по-ниско.
Водата никога не се качва нагоре.
В нея има винаги една голяма склонност да слиза надолу. От по-високо равнище, като намери един малък наклон, тя веднага ще слезе. Сега как ще обясните това научно? Ако нямаше този наклон, тази вода щеше ли да слезе надолу?
към втори вариант >>
Постепенно пада към Слънцето и се хлъзга.) Така, ако Земята е жива, тя има някаква цел.
(втори вариант)
Вие виждали ли сте някой път орлите, когато слизат надолу? Някой път те слизат от голяма височина и образуват и падане, и хлъзгане. Нашата земя как върви − хлъзга ли се, пада ли или слиза? Земята към Слънцето астрологически пада ли, хлъзга ли се или слиза? (Тя и пада, и се хлъзга.
Постепенно пада към Слънцето и се хлъзга.) Така, ако Земята е жива, тя има някаква цел.
Падането на водата нали е слизане. Водата пада, докато може да пада. Щом слезе до морето, водата пада ли вече? Тя пада от високите планински върхове, но докъде? − До морето.
към втори вариант >>
В нея има винаги една голяма склонност да слиза надолу.
(втори вариант)
Допуснете, че имате една площ А и имате някаква течност В (фиг. 1). От горе тази течност всякога има желание да слезе към тази плоскост, която седи по-ниско. Жидките тела винаги имат желание от високо да слязат към по-ниско. Водата никога не се качва нагоре.
В нея има винаги една голяма склонност да слиза надолу.
От по-високо равнище, като намери един малък наклон, тя веднага ще слезе. Сега как ще обясните това научно? Ако нямаше този наклон, тази вода щеше ли да слезе надолу?
към втори вариант >>
Падането на водата нали е слизане.
(втори вариант)
Някой път те слизат от голяма височина и образуват и падане, и хлъзгане. Нашата земя как върви − хлъзга ли се, пада ли или слиза? Земята към Слънцето астрологически пада ли, хлъзга ли се или слиза? (Тя и пада, и се хлъзга. Постепенно пада към Слънцето и се хлъзга.) Така, ако Земята е жива, тя има някаква цел.
Падането на водата нали е слизане.
Водата пада, докато може да пада. Щом слезе до морето, водата пада ли вече? Тя пада от високите планински върхове, но докъде? − До морето. И щом дойде до морето, падането престава.
към втори вариант >>
От по-високо равнище, като намери един малък наклон, тя веднага ще слезе.
(втори вариант)
Допуснете, че имате една площ А и имате някаква течност В (фиг. 1). От горе тази течност всякога има желание да слезе към тази плоскост, която седи по-ниско. Жидките тела винаги имат желание от високо да слязат към по-ниско. Водата никога не се качва нагоре. В нея има винаги една голяма склонност да слиза надолу.
От по-високо равнище, като намери един малък наклон, тя веднага ще слезе.
Сега как ще обясните това научно? Ако нямаше този наклон, тази вода щеше ли да слезе надолу?
към втори вариант >>
Водата пада, докато може да пада.
(втори вариант)
Нашата земя как върви − хлъзга ли се, пада ли или слиза? Земята към Слънцето астрологически пада ли, хлъзга ли се или слиза? (Тя и пада, и се хлъзга. Постепенно пада към Слънцето и се хлъзга.) Така, ако Земята е жива, тя има някаква цел. Падането на водата нали е слизане.
Водата пада, докато може да пада.
Щом слезе до морето, водата пада ли вече? Тя пада от високите планински върхове, но докъде? − До морето. И щом дойде до морето, падането престава. Тогава възлиза.
към втори вариант >>
Сега как ще обясните това научно?
(втори вариант)
От горе тази течност всякога има желание да слезе към тази плоскост, която седи по-ниско. Жидките тела винаги имат желание от високо да слязат към по-ниско. Водата никога не се качва нагоре. В нея има винаги една голяма склонност да слиза надолу. От по-високо равнище, като намери един малък наклон, тя веднага ще слезе.
Сега как ще обясните това научно?
Ако нямаше този наклон, тази вода щеше ли да слезе надолу?
към втори вариант >>
Щом слезе до морето, водата пада ли вече?
(втори вариант)
Земята към Слънцето астрологически пада ли, хлъзга ли се или слиза? (Тя и пада, и се хлъзга. Постепенно пада към Слънцето и се хлъзга.) Така, ако Земята е жива, тя има някаква цел. Падането на водата нали е слизане. Водата пада, докато може да пада.
Щом слезе до морето, водата пада ли вече?
Тя пада от високите планински върхове, но докъде? − До морето. И щом дойде до морето, падането престава. Тогава възлиза. Значи всички тела, които падат, имат една площ, до която като дойдат, оттам насетне в тях се заражда желание да се изкачат там, отдето са слезнали.
към втори вариант >>
Ако нямаше този наклон, тази вода щеше ли да слезе надолу?
(втори вариант)
Жидките тела винаги имат желание от високо да слязат към по-ниско. Водата никога не се качва нагоре. В нея има винаги една голяма склонност да слиза надолу. От по-високо равнище, като намери един малък наклон, тя веднага ще слезе. Сега как ще обясните това научно?
Ако нямаше този наклон, тази вода щеше ли да слезе надолу?
към втори вариант >>
Тя пада от високите планински върхове, но докъде?
(втори вариант)
(Тя и пада, и се хлъзга. Постепенно пада към Слънцето и се хлъзга.) Така, ако Земята е жива, тя има някаква цел. Падането на водата нали е слизане. Водата пада, докато може да пада. Щом слезе до морето, водата пада ли вече?
Тя пада от високите планински върхове, но докъде?
− До морето. И щом дойде до морето, падането престава. Тогава възлиза. Значи всички тела, които падат, имат една площ, до която като дойдат, оттам насетне в тях се заражда желание да се изкачат там, отдето са слезнали. Нали казваме слизане на човешкия дух.
към втори вариант >>
Водата нагоре не може да се качи.
(втори вариант)
Водата нагоре не може да се качи.
към втори вариант >>
− До морето.
(втори вариант)
Постепенно пада към Слънцето и се хлъзга.) Така, ако Земята е жива, тя има някаква цел. Падането на водата нали е слизане. Водата пада, докато може да пада. Щом слезе до морето, водата пада ли вече? Тя пада от високите планински върхове, но докъде?
− До морето.
И щом дойде до морето, падането престава. Тогава възлиза. Значи всички тела, които падат, имат една площ, до която като дойдат, оттам насетне в тях се заражда желание да се изкачат там, отдето са слезнали. Нали казваме слизане на човешкия дух. Какво подразбирате?
към втори вариант >>
Но в нея всякога има една наклонност да слезе и тя всякога може да слезе надолу.
(втори вариант)
Но в нея всякога има една наклонност да слезе и тя всякога може да слезе надолу.
Тази вода, като е слизала надолу, какво е направила? Ще видите, че всичките тия долини и пътища в планините се дължат само на водата. Най-хубавите долини, от които вие се възхищавате, ги е направила водата, като пътувала. Отдето е пътувала водата, като слизала, е образувала тия долини.
към втори вариант >>
И щом дойде до морето, падането престава.
(втори вариант)
Падането на водата нали е слизане. Водата пада, докато може да пада. Щом слезе до морето, водата пада ли вече? Тя пада от високите планински върхове, но докъде? − До морето.
И щом дойде до морето, падането престава.
Тогава възлиза. Значи всички тела, които падат, имат една площ, до която като дойдат, оттам насетне в тях се заражда желание да се изкачат там, отдето са слезнали. Нали казваме слизане на човешкия дух. Какво подразбирате? Значи духът е слязъл от високо място, но докъде?
към втори вариант >>
Тази вода, като е слизала надолу, какво е направила?
(втори вариант)
Но в нея всякога има една наклонност да слезе и тя всякога може да слезе надолу.
Тази вода, като е слизала надолу, какво е направила?
Ще видите, че всичките тия долини и пътища в планините се дължат само на водата. Най-хубавите долини, от които вие се възхищавате, ги е направила водата, като пътувала. Отдето е пътувала водата, като слизала, е образувала тия долини.
към втори вариант >>
Тогава възлиза.
(втори вариант)
Водата пада, докато може да пада. Щом слезе до морето, водата пада ли вече? Тя пада от високите планински върхове, но докъде? − До морето. И щом дойде до морето, падането престава.
Тогава възлиза.
Значи всички тела, които падат, имат една площ, до която като дойдат, оттам насетне в тях се заражда желание да се изкачат там, отдето са слезнали. Нали казваме слизане на човешкия дух. Какво подразбирате? Значи духът е слязъл от високо място, но докъде? − До известна площ във Вселената.
към втори вариант >>
Ще видите, че всичките тия долини и пътища в планините се дължат само на водата.
(втори вариант)
Но в нея всякога има една наклонност да слезе и тя всякога може да слезе надолу. Тази вода, като е слизала надолу, какво е направила?
Ще видите, че всичките тия долини и пътища в планините се дължат само на водата.
Най-хубавите долини, от които вие се възхищавате, ги е направила водата, като пътувала. Отдето е пътувала водата, като слизала, е образувала тия долини.
към втори вариант >>
Значи всички тела, които падат, имат една площ, до която като дойдат, оттам насетне в тях се заражда желание да се изкачат там, отдето са слезнали.
(втори вариант)
Щом слезе до морето, водата пада ли вече? Тя пада от високите планински върхове, но докъде? − До морето. И щом дойде до морето, падането престава. Тогава възлиза.
Значи всички тела, които падат, имат една площ, до която като дойдат, оттам насетне в тях се заражда желание да се изкачат там, отдето са слезнали.
Нали казваме слизане на човешкия дух. Какво подразбирате? Значи духът е слязъл от високо място, но докъде? − До известна площ във Вселената. Като слезе по процеса на инволюцията, в него се заражда желание да се върне откъдето е слязъл; започва еволюцията.
към втори вариант >>
Най-хубавите долини, от които вие се възхищавате, ги е направила водата, като пътувала.
(втори вариант)
Но в нея всякога има една наклонност да слезе и тя всякога може да слезе надолу. Тази вода, като е слизала надолу, какво е направила? Ще видите, че всичките тия долини и пътища в планините се дължат само на водата.
Най-хубавите долини, от които вие се възхищавате, ги е направила водата, като пътувала.
Отдето е пътувала водата, като слизала, е образувала тия долини.
към втори вариант >>
Нали казваме слизане на човешкия дух.
(втори вариант)
Тя пада от високите планински върхове, но докъде? − До морето. И щом дойде до морето, падането престава. Тогава възлиза. Значи всички тела, които падат, имат една площ, до която като дойдат, оттам насетне в тях се заражда желание да се изкачат там, отдето са слезнали.
Нали казваме слизане на човешкия дух.
Какво подразбирате? Значи духът е слязъл от високо място, но докъде? − До известна площ във Вселената. Като слезе по процеса на инволюцията, в него се заражда желание да се върне откъдето е слязъл; започва еволюцията. Инволюция и еволюция − слизане, сгъстяване и пак възкачване.
към втори вариант >>
Отдето е пътувала водата, като слизала, е образувала тия долини.
(втори вариант)
Но в нея всякога има една наклонност да слезе и тя всякога може да слезе надолу. Тази вода, като е слизала надолу, какво е направила? Ще видите, че всичките тия долини и пътища в планините се дължат само на водата. Най-хубавите долини, от които вие се възхищавате, ги е направила водата, като пътувала.
Отдето е пътувала водата, като слизала, е образувала тия долини.
към втори вариант >>
Какво подразбирате?
(втори вариант)
− До морето. И щом дойде до морето, падането престава. Тогава възлиза. Значи всички тела, които падат, имат една площ, до която като дойдат, оттам насетне в тях се заражда желание да се изкачат там, отдето са слезнали. Нали казваме слизане на човешкия дух.
Какво подразбирате?
Значи духът е слязъл от високо място, но докъде? − До известна площ във Вселената. Като слезе по процеса на инволюцията, в него се заражда желание да се върне откъдето е слязъл; започва еволюцията. Инволюция и еволюция − слизане, сгъстяване и пак възкачване. Процесът трябва да става и обратен.
към втори вариант >>
Ние говорим сега за онова, което тя е направила, без да иска, защото тя ни най-малко не е искала да направи това.
(втори вариант)
Ние говорим сега за онова, което тя е направила, без да иска, защото тя ни най-малко не е искала да направи това.
Но кой как застане на пътя ù, тя все иска да слезне. Срещне водата някое препятствие на пътя си и каже: „Махай се! “ И си образува един път, по който върви. Малко по малко се образува този път. Но нагорещете тази вода, която всякога слиза, превърнете я в пара.
към втори вариант >>
Значи духът е слязъл от високо място, но докъде?
(втори вариант)
И щом дойде до морето, падането престава. Тогава възлиза. Значи всички тела, които падат, имат една площ, до която като дойдат, оттам насетне в тях се заражда желание да се изкачат там, отдето са слезнали. Нали казваме слизане на човешкия дух. Какво подразбирате?
Значи духът е слязъл от високо място, но докъде?
− До известна площ във Вселената. Като слезе по процеса на инволюцията, в него се заражда желание да се върне откъдето е слязъл; започва еволюцията. Инволюция и еволюция − слизане, сгъстяване и пак възкачване. Процесът трябва да става и обратен. След това човек пак се връща в това състояние, от което той е слязъл; той трябва да се изменя, да става обратен.
към втори вариант >>
Но кой как застане на пътя ù, тя все иска да слезне.
(втори вариант)
Ние говорим сега за онова, което тя е направила, без да иска, защото тя ни най-малко не е искала да направи това.
Но кой как застане на пътя ù, тя все иска да слезне.
Срещне водата някое препятствие на пътя си и каже: „Махай се! “ И си образува един път, по който върви. Малко по малко се образува този път. Но нагорещете тази вода, която всякога слиза, превърнете я в пара. В нея ще се роди точно обратното желание, тя вече надолу не слиза, нито стъпка не слиза надолу.
към втори вариант >>
− До известна площ във Вселената.
(втори вариант)
Тогава възлиза. Значи всички тела, които падат, имат една площ, до която като дойдат, оттам насетне в тях се заражда желание да се изкачат там, отдето са слезнали. Нали казваме слизане на човешкия дух. Какво подразбирате? Значи духът е слязъл от високо място, но докъде?
− До известна площ във Вселената.
Като слезе по процеса на инволюцията, в него се заражда желание да се върне откъдето е слязъл; започва еволюцията. Инволюция и еволюция − слизане, сгъстяване и пак възкачване. Процесът трябва да става и обратен. След това човек пак се връща в това състояние, от което той е слязъл; той трябва да се изменя, да става обратен. Сега искам да ви наведа на закона психологически.
към втори вариант >>
Срещне водата някое препятствие на пътя си и каже: „Махай се!
(втори вариант)
Ние говорим сега за онова, което тя е направила, без да иска, защото тя ни най-малко не е искала да направи това. Но кой как застане на пътя ù, тя все иска да слезне.
Срещне водата някое препятствие на пътя си и каже: „Махай се!
“ И си образува един път, по който върви. Малко по малко се образува този път. Но нагорещете тази вода, която всякога слиза, превърнете я в пара. В нея ще се роди точно обратното желание, тя вече надолу не слиза, нито стъпка не слиза надолу. Като я нагорещиш веднъж, тя пак нагоре се качва, отдето е слязла.
към втори вариант >>
Като слезе по процеса на инволюцията, в него се заражда желание да се върне откъдето е слязъл; започва еволюцията.
(втори вариант)
Значи всички тела, които падат, имат една площ, до която като дойдат, оттам насетне в тях се заражда желание да се изкачат там, отдето са слезнали. Нали казваме слизане на човешкия дух. Какво подразбирате? Значи духът е слязъл от високо място, но докъде? − До известна площ във Вселената.
Като слезе по процеса на инволюцията, в него се заражда желание да се върне откъдето е слязъл; започва еволюцията.
Инволюция и еволюция − слизане, сгъстяване и пак възкачване. Процесът трябва да става и обратен. След това човек пак се връща в това състояние, от което той е слязъл; той трябва да се изменя, да става обратен. Сега искам да ви наведа на закона психологически. Всички тия разсъждения водят към един извод.
към втори вариант >>
“ И си образува един път, по който върви.
(втори вариант)
Ние говорим сега за онова, което тя е направила, без да иска, защото тя ни най-малко не е искала да направи това. Но кой как застане на пътя ù, тя все иска да слезне. Срещне водата някое препятствие на пътя си и каже: „Махай се!
“ И си образува един път, по който върви.
Малко по малко се образува този път. Но нагорещете тази вода, която всякога слиза, превърнете я в пара. В нея ще се роди точно обратното желание, тя вече надолу не слиза, нито стъпка не слиза надолу. Като я нагорещиш веднъж, тя пак нагоре се качва, отдето е слязла. Е, какво ще извадите сега?
към втори вариант >>
Инволюция и еволюция − слизане, сгъстяване и пак възкачване.
(втори вариант)
Нали казваме слизане на човешкия дух. Какво подразбирате? Значи духът е слязъл от високо място, но докъде? − До известна площ във Вселената. Като слезе по процеса на инволюцията, в него се заражда желание да се върне откъдето е слязъл; започва еволюцията.
Инволюция и еволюция − слизане, сгъстяване и пак възкачване.
Процесът трябва да става и обратен. След това човек пак се връща в това състояние, от което той е слязъл; той трябва да се изменя, да става обратен. Сега искам да ви наведа на закона психологически. Всички тия разсъждения водят към един извод. Всяко едно желание, всяка една мисъл имат три възможности.
към втори вариант >>
Малко по малко се образува този път.
(втори вариант)
Ние говорим сега за онова, което тя е направила, без да иска, защото тя ни най-малко не е искала да направи това. Но кой как застане на пътя ù, тя все иска да слезне. Срещне водата някое препятствие на пътя си и каже: „Махай се! “ И си образува един път, по който върви.
Малко по малко се образува този път.
Но нагорещете тази вода, която всякога слиза, превърнете я в пара. В нея ще се роди точно обратното желание, тя вече надолу не слиза, нито стъпка не слиза надолу. Като я нагорещиш веднъж, тя пак нагоре се качва, отдето е слязла. Е, какво ще извадите сега? − Един закон: ако вие сте вода, всякога надолу ще слизате.
към втори вариант >>
Процесът трябва да става и обратен.
(втори вариант)
Какво подразбирате? Значи духът е слязъл от високо място, но докъде? − До известна площ във Вселената. Като слезе по процеса на инволюцията, в него се заражда желание да се върне откъдето е слязъл; започва еволюцията. Инволюция и еволюция − слизане, сгъстяване и пак възкачване.
Процесът трябва да става и обратен.
След това човек пак се връща в това състояние, от което той е слязъл; той трябва да се изменя, да става обратен. Сега искам да ви наведа на закона психологически. Всички тия разсъждения водят към един извод. Всяко едно желание, всяка една мисъл имат три възможности. Една мисъл може да слиза, може да се хлъзга и може да пада.
към втори вариант >>
Но нагорещете тази вода, която всякога слиза, превърнете я в пара.
(втори вариант)
Ние говорим сега за онова, което тя е направила, без да иска, защото тя ни най-малко не е искала да направи това. Но кой как застане на пътя ù, тя все иска да слезне. Срещне водата някое препятствие на пътя си и каже: „Махай се! “ И си образува един път, по който върви. Малко по малко се образува този път.
Но нагорещете тази вода, която всякога слиза, превърнете я в пара.
В нея ще се роди точно обратното желание, тя вече надолу не слиза, нито стъпка не слиза надолу. Като я нагорещиш веднъж, тя пак нагоре се качва, отдето е слязла. Е, какво ще извадите сега? − Един закон: ако вие сте вода, всякога надолу ще слизате. Ако вие сте пара, всякога нагоре ще вървите.
към втори вариант >>
След това човек пак се връща в това състояние, от което той е слязъл; той трябва да се изменя, да става обратен.
(втори вариант)
Значи духът е слязъл от високо място, но докъде? − До известна площ във Вселената. Като слезе по процеса на инволюцията, в него се заражда желание да се върне откъдето е слязъл; започва еволюцията. Инволюция и еволюция − слизане, сгъстяване и пак възкачване. Процесът трябва да става и обратен.
След това човек пак се връща в това състояние, от което той е слязъл; той трябва да се изменя, да става обратен.
Сега искам да ви наведа на закона психологически. Всички тия разсъждения водят към един извод. Всяко едно желание, всяка една мисъл имат три възможности. Една мисъл може да слиза, може да се хлъзга и може да пада. Едно желание у човека може да върви по три пътя.
към втори вариант >>
В нея ще се роди точно обратното желание, тя вече надолу не слиза, нито стъпка не слиза надолу.
(втори вариант)
Но кой как застане на пътя ù, тя все иска да слезне. Срещне водата някое препятствие на пътя си и каже: „Махай се! “ И си образува един път, по който върви. Малко по малко се образува този път. Но нагорещете тази вода, която всякога слиза, превърнете я в пара.
В нея ще се роди точно обратното желание, тя вече надолу не слиза, нито стъпка не слиза надолу.
Като я нагорещиш веднъж, тя пак нагоре се качва, отдето е слязла. Е, какво ще извадите сега? − Един закон: ако вие сте вода, всякога надолу ще слизате. Ако вие сте пара, всякога нагоре ще вървите. Парата когато ù препятствуват на пътя, тя забулва работите и пада надолу.
към втори вариант >>
Сега искам да ви наведа на закона психологически.
(втори вариант)
− До известна площ във Вселената. Като слезе по процеса на инволюцията, в него се заражда желание да се върне откъдето е слязъл; започва еволюцията. Инволюция и еволюция − слизане, сгъстяване и пак възкачване. Процесът трябва да става и обратен. След това човек пак се връща в това състояние, от което той е слязъл; той трябва да се изменя, да става обратен.
Сега искам да ви наведа на закона психологически.
Всички тия разсъждения водят към един извод. Всяко едно желание, всяка една мисъл имат три възможности. Една мисъл може да слиза, може да се хлъзга и може да пада. Едно желание у човека може да върви по три пътя. Може да върви по пътя на слизането, по пътя на хлъзгането и по пътя на падането, перпендикулярно.
към втори вариант >>
Като я нагорещиш веднъж, тя пак нагоре се качва, отдето е слязла.
(втори вариант)
Срещне водата някое препятствие на пътя си и каже: „Махай се! “ И си образува един път, по който върви. Малко по малко се образува този път. Но нагорещете тази вода, която всякога слиза, превърнете я в пара. В нея ще се роди точно обратното желание, тя вече надолу не слиза, нито стъпка не слиза надолу.
Като я нагорещиш веднъж, тя пак нагоре се качва, отдето е слязла.
Е, какво ще извадите сега? − Един закон: ако вие сте вода, всякога надолу ще слизате. Ако вие сте пара, всякога нагоре ще вървите. Парата когато ù препятствуват на пътя, тя забулва работите и пада надолу. Но щом премахне препятствията, веднага се превръща на облаци, възлиза на известна височина и после остава там.
към втори вариант >>
Всички тия разсъждения водят към един извод.
(втори вариант)
Като слезе по процеса на инволюцията, в него се заражда желание да се върне откъдето е слязъл; започва еволюцията. Инволюция и еволюция − слизане, сгъстяване и пак възкачване. Процесът трябва да става и обратен. След това човек пак се връща в това състояние, от което той е слязъл; той трябва да се изменя, да става обратен. Сега искам да ви наведа на закона психологически.
Всички тия разсъждения водят към един извод.
Всяко едно желание, всяка една мисъл имат три възможности. Една мисъл може да слиза, може да се хлъзга и може да пада. Едно желание у човека може да върви по три пътя. Може да върви по пътя на слизането, по пътя на хлъзгането и по пътя на падането, перпендикулярно. Вземете тогава едно тяло, то може постепенно да възлиза, може да се изхвърля.
към втори вариант >>
Е, какво ще извадите сега?
(втори вариант)
“ И си образува един път, по който върви. Малко по малко се образува този път. Но нагорещете тази вода, която всякога слиза, превърнете я в пара. В нея ще се роди точно обратното желание, тя вече надолу не слиза, нито стъпка не слиза надолу. Като я нагорещиш веднъж, тя пак нагоре се качва, отдето е слязла.
Е, какво ще извадите сега?
− Един закон: ако вие сте вода, всякога надолу ще слизате. Ако вие сте пара, всякога нагоре ще вървите. Парата когато ù препятствуват на пътя, тя забулва работите и пада надолу. Но щом премахне препятствията, веднага се превръща на облаци, възлиза на известна височина и после остава там. На мястото се явява една нова сила.
към втори вариант >>
Всяко едно желание, всяка една мисъл имат три възможности.
(втори вариант)
Инволюция и еволюция − слизане, сгъстяване и пак възкачване. Процесът трябва да става и обратен. След това човек пак се връща в това състояние, от което той е слязъл; той трябва да се изменя, да става обратен. Сега искам да ви наведа на закона психологически. Всички тия разсъждения водят към един извод.
Всяко едно желание, всяка една мисъл имат три възможности.
Една мисъл може да слиза, може да се хлъзга и може да пада. Едно желание у човека може да върви по три пътя. Може да върви по пътя на слизането, по пътя на хлъзгането и по пътя на падането, перпендикулярно. Вземете тогава едно тяло, то може постепенно да възлиза, може да се изхвърля. Какво подразбира думата „изхвърля“?
към втори вариант >>
− Един закон: ако вие сте вода, всякога надолу ще слизате.
(втори вариант)
Малко по малко се образува този път. Но нагорещете тази вода, която всякога слиза, превърнете я в пара. В нея ще се роди точно обратното желание, тя вече надолу не слиза, нито стъпка не слиза надолу. Като я нагорещиш веднъж, тя пак нагоре се качва, отдето е слязла. Е, какво ще извадите сега?
− Един закон: ако вие сте вода, всякога надолу ще слизате.
Ако вие сте пара, всякога нагоре ще вървите. Парата когато ù препятствуват на пътя, тя забулва работите и пада надолу. Но щом премахне препятствията, веднага се превръща на облаци, възлиза на известна височина и после остава там. На мястото се явява една нова сила. Явява се огънят.
към втори вариант >>
Една мисъл може да слиза, може да се хлъзга и може да пада.
(втори вариант)
Процесът трябва да става и обратен. След това човек пак се връща в това състояние, от което той е слязъл; той трябва да се изменя, да става обратен. Сега искам да ви наведа на закона психологически. Всички тия разсъждения водят към един извод. Всяко едно желание, всяка една мисъл имат три възможности.
Една мисъл може да слиза, може да се хлъзга и може да пада.
Едно желание у човека може да върви по три пътя. Може да върви по пътя на слизането, по пътя на хлъзгането и по пътя на падането, перпендикулярно. Вземете тогава едно тяло, то може постепенно да възлиза, може да се изхвърля. Какво подразбира думата „изхвърля“? Хвърлям някъде?
към втори вариант >>
Ако вие сте пара, всякога нагоре ще вървите.
(втори вариант)
Но нагорещете тази вода, която всякога слиза, превърнете я в пара. В нея ще се роди точно обратното желание, тя вече надолу не слиза, нито стъпка не слиза надолу. Като я нагорещиш веднъж, тя пак нагоре се качва, отдето е слязла. Е, какво ще извадите сега? − Един закон: ако вие сте вода, всякога надолу ще слизате.
Ако вие сте пара, всякога нагоре ще вървите.
Парата когато ù препятствуват на пътя, тя забулва работите и пада надолу. Но щом премахне препятствията, веднага се превръща на облаци, възлиза на известна височина и после остава там. На мястото се явява една нова сила. Явява се огънят. Той е едно особено същество.
към втори вариант >>
Едно желание у човека може да върви по три пътя.
(втори вариант)
След това човек пак се връща в това състояние, от което той е слязъл; той трябва да се изменя, да става обратен. Сега искам да ви наведа на закона психологически. Всички тия разсъждения водят към един извод. Всяко едно желание, всяка една мисъл имат три възможности. Една мисъл може да слиза, може да се хлъзга и може да пада.
Едно желание у човека може да върви по три пътя.
Може да върви по пътя на слизането, по пътя на хлъзгането и по пътя на падането, перпендикулярно. Вземете тогава едно тяло, то може постепенно да възлиза, може да се изхвърля. Какво подразбира думата „изхвърля“? Хвърлям някъде? Надолу. Изхвърлям накъде?
към втори вариант >>
Парата когато ù препятствуват на пътя, тя забулва работите и пада надолу.
(втори вариант)
В нея ще се роди точно обратното желание, тя вече надолу не слиза, нито стъпка не слиза надолу. Като я нагорещиш веднъж, тя пак нагоре се качва, отдето е слязла. Е, какво ще извадите сега? − Един закон: ако вие сте вода, всякога надолу ще слизате. Ако вие сте пара, всякога нагоре ще вървите.
Парата когато ù препятствуват на пътя, тя забулва работите и пада надолу.
Но щом премахне препятствията, веднага се превръща на облаци, възлиза на известна височина и после остава там. На мястото се явява една нова сила. Явява се огънят. Той е едно особено същество. Какво му трябва сега?
към втори вариант >>
Може да върви по пътя на слизането, по пътя на хлъзгането и по пътя на падането, перпендикулярно.
(втори вариант)
Сега искам да ви наведа на закона психологически. Всички тия разсъждения водят към един извод. Всяко едно желание, всяка една мисъл имат три възможности. Една мисъл може да слиза, може да се хлъзга и може да пада. Едно желание у човека може да върви по три пътя.
Може да върви по пътя на слизането, по пътя на хлъзгането и по пътя на падането, перпендикулярно.
Вземете тогава едно тяло, то може постепенно да възлиза, може да се изхвърля. Какво подразбира думата „изхвърля“? Хвърлям някъде? Надолу. Изхвърлям накъде? − Нагоре.
към втори вариант >>
Но щом премахне препятствията, веднага се превръща на облаци, възлиза на известна височина и после остава там.
(втори вариант)
Като я нагорещиш веднъж, тя пак нагоре се качва, отдето е слязла. Е, какво ще извадите сега? − Един закон: ако вие сте вода, всякога надолу ще слизате. Ако вие сте пара, всякога нагоре ще вървите. Парата когато ù препятствуват на пътя, тя забулва работите и пада надолу.
Но щом премахне препятствията, веднага се превръща на облаци, възлиза на известна височина и после остава там.
На мястото се явява една нова сила. Явява се огънят. Той е едно особено същество. Какво му трябва сега? Намерил водата, ще я сгорещи.
към втори вариант >>
Вземете тогава едно тяло, то може постепенно да възлиза, може да се изхвърля.
(втори вариант)
Всички тия разсъждения водят към един извод. Всяко едно желание, всяка една мисъл имат три възможности. Една мисъл може да слиза, може да се хлъзга и може да пада. Едно желание у човека може да върви по три пътя. Може да върви по пътя на слизането, по пътя на хлъзгането и по пътя на падането, перпендикулярно.
Вземете тогава едно тяло, то може постепенно да възлиза, може да се изхвърля.
Какво подразбира думата „изхвърля“? Хвърлям някъде? Надолу. Изхвърлям накъде? − Нагоре. Военните като дойдат до своите пушки и като стрелят, все нагоре хвърлят.
към втори вариант >>
На мястото се явява една нова сила.
(втори вариант)
Е, какво ще извадите сега? − Един закон: ако вие сте вода, всякога надолу ще слизате. Ако вие сте пара, всякога нагоре ще вървите. Парата когато ù препятствуват на пътя, тя забулва работите и пада надолу. Но щом премахне препятствията, веднага се превръща на облаци, възлиза на известна височина и после остава там.
На мястото се явява една нова сила.
Явява се огънят. Той е едно особено същество. Какво му трябва сега? Намерил водата, ще я сгорещи. Единствен огънят е в състояние да накара водата да върви нагоре.
към втори вариант >>
Какво подразбира думата „изхвърля“?
(втори вариант)
Всяко едно желание, всяка една мисъл имат три възможности. Една мисъл може да слиза, може да се хлъзга и може да пада. Едно желание у човека може да върви по три пътя. Може да върви по пътя на слизането, по пътя на хлъзгането и по пътя на падането, перпендикулярно. Вземете тогава едно тяло, то може постепенно да възлиза, може да се изхвърля.
Какво подразбира думата „изхвърля“?
Хвърлям някъде? Надолу. Изхвърлям накъде? − Нагоре. Военните като дойдат до своите пушки и като стрелят, все нагоре хвърлят. И то е падане по закона на падането.
към втори вариант >>
Явява се огънят.
(втори вариант)
− Един закон: ако вие сте вода, всякога надолу ще слизате. Ако вие сте пара, всякога нагоре ще вървите. Парата когато ù препятствуват на пътя, тя забулва работите и пада надолу. Но щом премахне препятствията, веднага се превръща на облаци, възлиза на известна височина и после остава там. На мястото се явява една нова сила.
Явява се огънят.
Той е едно особено същество. Какво му трябва сега? Намерил водата, ще я сгорещи. Единствен огънят е в състояние да накара водата да върви нагоре. Той като влезе, веднага даде един подтик на водата да върви нагоре.
към втори вариант >>
Хвърлям някъде?
(втори вариант)
Една мисъл може да слиза, може да се хлъзга и може да пада. Едно желание у човека може да върви по три пътя. Може да върви по пътя на слизането, по пътя на хлъзгането и по пътя на падането, перпендикулярно. Вземете тогава едно тяло, то може постепенно да възлиза, може да се изхвърля. Какво подразбира думата „изхвърля“?
Хвърлям някъде?
Надолу. Изхвърлям накъде? − Нагоре. Военните като дойдат до своите пушки и като стрелят, все нагоре хвърлят. И то е падане по закона на падането. Защото, като се изхвърли нагоре снаряд, той прави нагоре една крива линия и после пак се връща надолу.
към втори вариант >>
Той е едно особено същество.
(втори вариант)
Ако вие сте пара, всякога нагоре ще вървите. Парата когато ù препятствуват на пътя, тя забулва работите и пада надолу. Но щом премахне препятствията, веднага се превръща на облаци, възлиза на известна височина и после остава там. На мястото се явява една нова сила. Явява се огънят.
Той е едно особено същество.
Какво му трябва сега? Намерил водата, ще я сгорещи. Единствен огънят е в състояние да накара водата да върви нагоре. Той като влезе, веднага даде един подтик на водата да върви нагоре. Но водата, като изгуби огъня си, пак слиза надолу.
към втори вариант >>
Надолу. Изхвърлям накъде?
(втори вариант)
Едно желание у човека може да върви по три пътя. Може да върви по пътя на слизането, по пътя на хлъзгането и по пътя на падането, перпендикулярно. Вземете тогава едно тяло, то може постепенно да възлиза, може да се изхвърля. Какво подразбира думата „изхвърля“? Хвърлям някъде?
Надолу. Изхвърлям накъде?
− Нагоре. Военните като дойдат до своите пушки и като стрелят, все нагоре хвърлят. И то е падане по закона на падането. Защото, като се изхвърли нагоре снаряд, той прави нагоре една крива линия и после пак се връща надолу. Най-първо казва: „Зло не искам да направя.“ Напълнят пушкалото.
към втори вариант >>
Какво му трябва сега?
(втори вариант)
Парата когато ù препятствуват на пътя, тя забулва работите и пада надолу. Но щом премахне препятствията, веднага се превръща на облаци, възлиза на известна височина и после остава там. На мястото се явява една нова сила. Явява се огънят. Той е едно особено същество.
Какво му трябва сега?
Намерил водата, ще я сгорещи. Единствен огънят е в състояние да накара водата да върви нагоре. Той като влезе, веднага даде един подтик на водата да върви нагоре. Но водата, като изгуби огъня си, пак слиза надолу. Тя, докато има огън в себе си, отива нагоре; щом изгуби огъня си, слиза надолу. Добре.
към втори вариант >>
− Нагоре.
(втори вариант)
Може да върви по пътя на слизането, по пътя на хлъзгането и по пътя на падането, перпендикулярно. Вземете тогава едно тяло, то може постепенно да възлиза, може да се изхвърля. Какво подразбира думата „изхвърля“? Хвърлям някъде? Надолу. Изхвърлям накъде?
− Нагоре.
Военните като дойдат до своите пушки и като стрелят, все нагоре хвърлят. И то е падане по закона на падането. Защото, като се изхвърли нагоре снаряд, той прави нагоре една крива линия и после пак се връща надолу. Най-първо казва: „Зло не искам да направя.“ Напълнят пушкалото. Този снаряд, като върви нагоре към неприятеля, пука се и пада надолу.
към втори вариант >>
Намерил водата, ще я сгорещи.
(втори вариант)
Но щом премахне препятствията, веднага се превръща на облаци, възлиза на известна височина и после остава там. На мястото се явява една нова сила. Явява се огънят. Той е едно особено същество. Какво му трябва сега?
Намерил водата, ще я сгорещи.
Единствен огънят е в състояние да накара водата да върви нагоре. Той като влезе, веднага даде един подтик на водата да върви нагоре. Но водата, като изгуби огъня си, пак слиза надолу. Тя, докато има огън в себе си, отива нагоре; щом изгуби огъня си, слиза надолу. Добре. Аз изваждам едно заключение.
към втори вариант >>
Военните като дойдат до своите пушки и като стрелят, все нагоре хвърлят.
(втори вариант)
Вземете тогава едно тяло, то може постепенно да възлиза, може да се изхвърля. Какво подразбира думата „изхвърля“? Хвърлям някъде? Надолу. Изхвърлям накъде? − Нагоре.
Военните като дойдат до своите пушки и като стрелят, все нагоре хвърлят.
И то е падане по закона на падането. Защото, като се изхвърли нагоре снаряд, той прави нагоре една крива линия и после пак се връща надолу. Най-първо казва: „Зло не искам да направя.“ Напълнят пушкалото. Този снаряд, като върви нагоре към неприятеля, пука се и пада надолу. Уж отива нагоре и след туй слиза надолу и прави пакости.
към втори вариант >>
Единствен огънят е в състояние да накара водата да върви нагоре.
(втори вариант)
На мястото се явява една нова сила. Явява се огънят. Той е едно особено същество. Какво му трябва сега? Намерил водата, ще я сгорещи.
Единствен огънят е в състояние да накара водата да върви нагоре.
Той като влезе, веднага даде един подтик на водата да върви нагоре. Но водата, като изгуби огъня си, пак слиза надолу. Тя, докато има огън в себе си, отива нагоре; щом изгуби огъня си, слиза надолу. Добре. Аз изваждам едно заключение. Да кажем вие се обезсърчите в живота.
към втори вариант >>
И то е падане по закона на падането.
(втори вариант)
Какво подразбира думата „изхвърля“? Хвърлям някъде? Надолу. Изхвърлям накъде? − Нагоре. Военните като дойдат до своите пушки и като стрелят, все нагоре хвърлят.
И то е падане по закона на падането.
Защото, като се изхвърли нагоре снаряд, той прави нагоре една крива линия и после пак се връща надолу. Най-първо казва: „Зло не искам да направя.“ Напълнят пушкалото. Този снаряд, като върви нагоре към неприятеля, пука се и пада надолу. Уж отива нагоре и след туй слиза надолу и прави пакости. Често и на вас, младите, пушкалата са като на военните.
към втори вариант >>
Той като влезе, веднага даде един подтик на водата да върви нагоре.
(втори вариант)
Явява се огънят. Той е едно особено същество. Какво му трябва сега? Намерил водата, ще я сгорещи. Единствен огънят е в състояние да накара водата да върви нагоре.
Той като влезе, веднага даде един подтик на водата да върви нагоре.
Но водата, като изгуби огъня си, пак слиза надолу. Тя, докато има огън в себе си, отива нагоре; щом изгуби огъня си, слиза надолу. Добре. Аз изваждам едно заключение. Да кажем вие се обезсърчите в живота. − Изгубили сте вашия огън, но същевременно сте станали на вода.
към втори вариант >>
Защото, като се изхвърли нагоре снаряд, той прави нагоре една крива линия и после пак се връща надолу.
(втори вариант)
Хвърлям някъде? Надолу. Изхвърлям накъде? − Нагоре. Военните като дойдат до своите пушки и като стрелят, все нагоре хвърлят. И то е падане по закона на падането.
Защото, като се изхвърли нагоре снаряд, той прави нагоре една крива линия и после пак се връща надолу.
Най-първо казва: „Зло не искам да направя.“ Напълнят пушкалото. Този снаряд, като върви нагоре към неприятеля, пука се и пада надолу. Уж отива нагоре и след туй слиза надолу и прави пакости. Често и на вас, младите, пушкалата са като на военните. Най-първо започвате към Бога и после − надолу.
към втори вариант >>
Но водата, като изгуби огъня си, пак слиза надолу.
(втори вариант)
Той е едно особено същество. Какво му трябва сега? Намерил водата, ще я сгорещи. Единствен огънят е в състояние да накара водата да върви нагоре. Той като влезе, веднага даде един подтик на водата да върви нагоре.
Но водата, като изгуби огъня си, пак слиза надолу.
Тя, докато има огън в себе си, отива нагоре; щом изгуби огъня си, слиза надолу. Добре. Аз изваждам едно заключение. Да кажем вие се обезсърчите в живота. − Изгубили сте вашия огън, но същевременно сте станали на вода. Следователно вече имате направление − да слизате надолу.
към втори вариант >>
Най-първо казва: „Зло не искам да направя.“ Напълнят пушкалото.
(втори вариант)
Надолу. Изхвърлям накъде? − Нагоре. Военните като дойдат до своите пушки и като стрелят, все нагоре хвърлят. И то е падане по закона на падането. Защото, като се изхвърли нагоре снаряд, той прави нагоре една крива линия и после пак се връща надолу.
Най-първо казва: „Зло не искам да направя.“ Напълнят пушкалото.
Този снаряд, като върви нагоре към неприятеля, пука се и пада надолу. Уж отива нагоре и след туй слиза надолу и прави пакости. Често и на вас, младите, пушкалата са като на военните. Най-първо започвате към Бога и после − надолу. (Учителя показва това с движение на ръцете.) Можете ли да ми кажете едно ваше пушкало, един ваш снаряд как ги хвърляте.
към втори вариант >>
Тя, докато има огън в себе си, отива нагоре; щом изгуби огъня си, слиза надолу. Добре.
(втори вариант)
Какво му трябва сега? Намерил водата, ще я сгорещи. Единствен огънят е в състояние да накара водата да върви нагоре. Той като влезе, веднага даде един подтик на водата да върви нагоре. Но водата, като изгуби огъня си, пак слиза надолу.
Тя, докато има огън в себе си, отива нагоре; щом изгуби огъня си, слиза надолу. Добре.
Аз изваждам едно заключение. Да кажем вие се обезсърчите в живота. − Изгубили сте вашия огън, но същевременно сте станали на вода. Следователно вече имате направление − да слизате надолу. Пък отдето минете, път ще си пробивате.
към втори вариант >>
Този снаряд, като върви нагоре към неприятеля, пука се и пада надолу.
(втори вариант)
− Нагоре. Военните като дойдат до своите пушки и като стрелят, все нагоре хвърлят. И то е падане по закона на падането. Защото, като се изхвърли нагоре снаряд, той прави нагоре една крива линия и после пак се връща надолу. Най-първо казва: „Зло не искам да направя.“ Напълнят пушкалото.
Този снаряд, като върви нагоре към неприятеля, пука се и пада надолу.
Уж отива нагоре и след туй слиза надолу и прави пакости. Често и на вас, младите, пушкалата са като на военните. Най-първо започвате към Бога и после − надолу. (Учителя показва това с движение на ръцете.) Можете ли да ми кажете едно ваше пушкало, един ваш снаряд как ги хвърляте. Вие може да имате такова калибрено оръжие, после имате по-слабо оръдие.
към втори вариант >>
Аз изваждам едно заключение.
(втори вариант)
Намерил водата, ще я сгорещи. Единствен огънят е в състояние да накара водата да върви нагоре. Той като влезе, веднага даде един подтик на водата да върви нагоре. Но водата, като изгуби огъня си, пак слиза надолу. Тя, докато има огън в себе си, отива нагоре; щом изгуби огъня си, слиза надолу. Добре.
Аз изваждам едно заключение.
Да кажем вие се обезсърчите в живота. − Изгубили сте вашия огън, но същевременно сте станали на вода. Следователно вече имате направление − да слизате надолу. Пък отдето минете, път ще си пробивате. Долините не се дължат само на една капка вода.
към втори вариант >>
Уж отива нагоре и след туй слиза надолу и прави пакости.
(втори вариант)
Военните като дойдат до своите пушки и като стрелят, все нагоре хвърлят. И то е падане по закона на падането. Защото, като се изхвърли нагоре снаряд, той прави нагоре една крива линия и после пак се връща надолу. Най-първо казва: „Зло не искам да направя.“ Напълнят пушкалото. Този снаряд, като върви нагоре към неприятеля, пука се и пада надолу.
Уж отива нагоре и след туй слиза надолу и прави пакости.
Често и на вас, младите, пушкалата са като на военните. Най-първо започвате към Бога и после − надолу. (Учителя показва това с движение на ръцете.) Можете ли да ми кажете едно ваше пушкало, един ваш снаряд как ги хвърляте. Вие може да имате такова калибрено оръжие, после имате по-слабо оръдие. Но има едно преповтаряне навсякъде.
към втори вариант >>
Да кажем вие се обезсърчите в живота.
(втори вариант)
Единствен огънят е в състояние да накара водата да върви нагоре. Той като влезе, веднага даде един подтик на водата да върви нагоре. Но водата, като изгуби огъня си, пак слиза надолу. Тя, докато има огън в себе си, отива нагоре; щом изгуби огъня си, слиза надолу. Добре. Аз изваждам едно заключение.
Да кажем вие се обезсърчите в живота.
− Изгубили сте вашия огън, но същевременно сте станали на вода. Следователно вече имате направление − да слизате надолу. Пък отдето минете, път ще си пробивате. Долините не се дължат само на една капка вода. Това са милиони капки вода, които са тръгнали в същото направление.
към втори вариант >>
Често и на вас, младите, пушкалата са като на военните.
(втори вариант)
И то е падане по закона на падането. Защото, като се изхвърли нагоре снаряд, той прави нагоре една крива линия и после пак се връща надолу. Най-първо казва: „Зло не искам да направя.“ Напълнят пушкалото. Този снаряд, като върви нагоре към неприятеля, пука се и пада надолу. Уж отива нагоре и след туй слиза надолу и прави пакости.
Често и на вас, младите, пушкалата са като на военните.
Най-първо започвате към Бога и после − надолу. (Учителя показва това с движение на ръцете.) Можете ли да ми кажете едно ваше пушкало, един ваш снаряд как ги хвърляте. Вие може да имате такова калибрено оръжие, после имате по-слабо оръдие. Но има едно преповтаряне навсякъде. Казват: „Трябва да има една възвишена идея.“ Но трябва да знаеш колко е възвишена идеята.
към втори вариант >>
− Изгубили сте вашия огън, но същевременно сте станали на вода.
(втори вариант)
Той като влезе, веднага даде един подтик на водата да върви нагоре. Но водата, като изгуби огъня си, пак слиза надолу. Тя, докато има огън в себе си, отива нагоре; щом изгуби огъня си, слиза надолу. Добре. Аз изваждам едно заключение. Да кажем вие се обезсърчите в живота.
− Изгубили сте вашия огън, но същевременно сте станали на вода.
Следователно вече имате направление − да слизате надолу. Пък отдето минете, път ще си пробивате. Долините не се дължат само на една капка вода. Това са милиони капки вода, които са тръгнали в същото направление. Това не се дължи само на една водна капка.
към втори вариант >>
Най-първо започвате към Бога и после − надолу.
(втори вариант)
Защото, като се изхвърли нагоре снаряд, той прави нагоре една крива линия и после пак се връща надолу. Най-първо казва: „Зло не искам да направя.“ Напълнят пушкалото. Този снаряд, като върви нагоре към неприятеля, пука се и пада надолу. Уж отива нагоре и след туй слиза надолу и прави пакости. Често и на вас, младите, пушкалата са като на военните.
Най-първо започвате към Бога и после − надолу.
(Учителя показва това с движение на ръцете.) Можете ли да ми кажете едно ваше пушкало, един ваш снаряд как ги хвърляте. Вие може да имате такова калибрено оръжие, после имате по-слабо оръдие. Но има едно преповтаряне навсякъде. Казват: „Трябва да има една възвишена идея.“ Но трябва да знаеш колко е възвишена идеята.
към втори вариант >>
Следователно вече имате направление − да слизате надолу.
(втори вариант)
Но водата, като изгуби огъня си, пак слиза надолу. Тя, докато има огън в себе си, отива нагоре; щом изгуби огъня си, слиза надолу. Добре. Аз изваждам едно заключение. Да кажем вие се обезсърчите в живота. − Изгубили сте вашия огън, но същевременно сте станали на вода.
Следователно вече имате направление − да слизате надолу.
Пък отдето минете, път ще си пробивате. Долините не се дължат само на една капка вода. Това са милиони капки вода, които са тръгнали в същото направление. Това не се дължи само на една водна капка. Но водата защо е действувала?
към втори вариант >>
(Учителя показва това с движение на ръцете.) Можете ли да ми кажете едно ваше пушкало, един ваш снаряд как ги хвърляте.
(втори вариант)
Най-първо казва: „Зло не искам да направя.“ Напълнят пушкалото. Този снаряд, като върви нагоре към неприятеля, пука се и пада надолу. Уж отива нагоре и след туй слиза надолу и прави пакости. Често и на вас, младите, пушкалата са като на военните. Най-първо започвате към Бога и после − надолу.
(Учителя показва това с движение на ръцете.) Можете ли да ми кажете едно ваше пушкало, един ваш снаряд как ги хвърляте.
Вие може да имате такова калибрено оръжие, после имате по-слабо оръдие. Но има едно преповтаряне навсякъде. Казват: „Трябва да има една възвишена идея.“ Но трябва да знаеш колко е възвишена идеята.
към втори вариант >>
Пък отдето минете, път ще си пробивате.
(втори вариант)
Тя, докато има огън в себе си, отива нагоре; щом изгуби огъня си, слиза надолу. Добре. Аз изваждам едно заключение. Да кажем вие се обезсърчите в живота. − Изгубили сте вашия огън, но същевременно сте станали на вода. Следователно вече имате направление − да слизате надолу.
Пък отдето минете, път ще си пробивате.
Долините не се дължат само на една капка вода. Това са милиони капки вода, които са тръгнали в същото направление. Това не се дължи само на една водна капка. Но водата защо е действувала? В нея има едно косвено желание; тя като снема тази пръст от горе, тия частици имат желание да се направи една площ.
към втори вариант >>
Вие може да имате такова калибрено оръжие, после имате по-слабо оръдие.
(втори вариант)
Този снаряд, като върви нагоре към неприятеля, пука се и пада надолу. Уж отива нагоре и след туй слиза надолу и прави пакости. Често и на вас, младите, пушкалата са като на военните. Най-първо започвате към Бога и после − надолу. (Учителя показва това с движение на ръцете.) Можете ли да ми кажете едно ваше пушкало, един ваш снаряд как ги хвърляте.
Вие може да имате такова калибрено оръжие, после имате по-слабо оръдие.
Но има едно преповтаряне навсякъде. Казват: „Трябва да има една възвишена идея.“ Но трябва да знаеш колко е възвишена идеята.
към втори вариант >>
Долините не се дължат само на една капка вода.
(втори вариант)
Аз изваждам едно заключение. Да кажем вие се обезсърчите в живота. − Изгубили сте вашия огън, но същевременно сте станали на вода. Следователно вече имате направление − да слизате надолу. Пък отдето минете, път ще си пробивате.
Долините не се дължат само на една капка вода.
Това са милиони капки вода, които са тръгнали в същото направление. Това не се дължи само на една водна капка. Но водата защо е действувала? В нея има едно косвено желание; тя като снема тази пръст от горе, тия частици имат желание да се направи една площ. Водата обича равните места.
към втори вариант >>
Но има едно преповтаряне навсякъде.
(втори вариант)
Уж отива нагоре и след туй слиза надолу и прави пакости. Често и на вас, младите, пушкалата са като на военните. Най-първо започвате към Бога и после − надолу. (Учителя показва това с движение на ръцете.) Можете ли да ми кажете едно ваше пушкало, един ваш снаряд как ги хвърляте. Вие може да имате такова калибрено оръжие, после имате по-слабо оръдие.
Но има едно преповтаряне навсякъде.
Казват: „Трябва да има една възвишена идея.“ Но трябва да знаеш колко е възвишена идеята.
към втори вариант >>
Това са милиони капки вода, които са тръгнали в същото направление.
(втори вариант)
Да кажем вие се обезсърчите в живота. − Изгубили сте вашия огън, но същевременно сте станали на вода. Следователно вече имате направление − да слизате надолу. Пък отдето минете, път ще си пробивате. Долините не се дължат само на една капка вода.
Това са милиони капки вода, които са тръгнали в същото направление.
Това не се дължи само на една водна капка. Но водата защо е действувала? В нея има едно косвено желание; тя като снема тази пръст от горе, тия частици имат желание да се направи една площ. Водата обича равните места. Като намери равни места, тя си почива.
към втори вариант >>
Казват: „Трябва да има една възвишена идея.“ Но трябва да знаеш колко е възвишена идеята.
(втори вариант)
Често и на вас, младите, пушкалата са като на военните. Най-първо започвате към Бога и после − надолу. (Учителя показва това с движение на ръцете.) Можете ли да ми кажете едно ваше пушкало, един ваш снаряд как ги хвърляте. Вие може да имате такова калибрено оръжие, после имате по-слабо оръдие. Но има едно преповтаряне навсякъде.
Казват: „Трябва да има една възвишена идея.“ Но трябва да знаеш колко е възвишена идеята.
към втори вариант >>
Това не се дължи само на една водна капка.
(втори вариант)
− Изгубили сте вашия огън, но същевременно сте станали на вода. Следователно вече имате направление − да слизате надолу. Пък отдето минете, път ще си пробивате. Долините не се дължат само на една капка вода. Това са милиони капки вода, които са тръгнали в същото направление.
Това не се дължи само на една водна капка.
Но водата защо е действувала? В нея има едно косвено желание; тя като снема тази пръст от горе, тия частици имат желание да се направи една площ. Водата обича равните места. Като намери равни места, тя си почива. А като има такива кривини, тя ходи по тях и в нея има желание само да изравнява, да тегли хоризонтални линии навсякъде.
към втори вариант >>
Сега парата на колко километра може да се дигне?
(втори вариант)
Сега парата на колко километра може да се дигне?
Тези облаци циркуси на каква височина се дигат? − На около 12, 13, 14 км. Най-високите облаци на колко километра са? (На 10 км.) Предполагам, че парата в най-разредено състояние, най-фината пара, се издига приблизително на около 20 км. Някоя може да отиде и по-далеч, но гъстата остава на по-малко разстояние, на 2 − 3 − 4 до 5 хиляди метра.
към втори вариант >>
Но водата защо е действувала?
(втори вариант)
Следователно вече имате направление − да слизате надолу. Пък отдето минете, път ще си пробивате. Долините не се дължат само на една капка вода. Това са милиони капки вода, които са тръгнали в същото направление. Това не се дължи само на една водна капка.
Но водата защо е действувала?
В нея има едно косвено желание; тя като снема тази пръст от горе, тия частици имат желание да се направи една площ. Водата обича равните места. Като намери равни места, тя си почива. А като има такива кривини, тя ходи по тях и в нея има желание само да изравнява, да тегли хоризонтални линии навсякъде. Като намери криви работи, тя иска да ги изправи.
към втори вариант >>
Тези облаци циркуси на каква височина се дигат?
(втори вариант)
Сега парата на колко километра може да се дигне?
Тези облаци циркуси на каква височина се дигат?
− На около 12, 13, 14 км. Най-високите облаци на колко километра са? (На 10 км.) Предполагам, че парата в най-разредено състояние, най-фината пара, се издига приблизително на около 20 км. Някоя може да отиде и по-далеч, но гъстата остава на по-малко разстояние, на 2 − 3 − 4 до 5 хиляди метра. Черните облаци на каква височина са?
към втори вариант >>
В нея има едно косвено желание; тя като снема тази пръст от горе, тия частици имат желание да се направи една площ.
(втори вариант)
Пък отдето минете, път ще си пробивате. Долините не се дължат само на една капка вода. Това са милиони капки вода, които са тръгнали в същото направление. Това не се дължи само на една водна капка. Но водата защо е действувала?
В нея има едно косвено желание; тя като снема тази пръст от горе, тия частици имат желание да се направи една площ.
Водата обича равните места. Като намери равни места, тя си почива. А като има такива кривини, тя ходи по тях и в нея има желание само да изравнява, да тегли хоризонтални линии навсякъде. Като намери криви работи, тя иска да ги изправи. − Който не разбира водата, ще каже, че тя пакости прави. Не!
към втори вариант >>
− На около 12, 13, 14 км.
(втори вариант)
Сега парата на колко километра може да се дигне? Тези облаци циркуси на каква височина се дигат?
− На около 12, 13, 14 км.
Най-високите облаци на колко километра са? (На 10 км.) Предполагам, че парата в най-разредено състояние, най-фината пара, се издига приблизително на около 20 км. Някоя може да отиде и по-далеч, но гъстата остава на по-малко разстояние, на 2 − 3 − 4 до 5 хиляди метра. Черните облаци на каква височина са? (На 2-3 км.) Така.
към втори вариант >>
Водата обича равните места.
(втори вариант)
Долините не се дължат само на една капка вода. Това са милиони капки вода, които са тръгнали в същото направление. Това не се дължи само на една водна капка. Но водата защо е действувала? В нея има едно косвено желание; тя като снема тази пръст от горе, тия частици имат желание да се направи една площ.
Водата обича равните места.
Като намери равни места, тя си почива. А като има такива кривини, тя ходи по тях и в нея има желание само да изравнява, да тегли хоризонтални линии навсякъде. Като намери криви работи, тя иска да ги изправи. − Който не разбира водата, ще каже, че тя пакости прави. Не! Тя пакости прави, докато изравни всичко в една площ, систематизира всичко, после седи спокойна.
към втори вариант >>
Най-високите облаци на колко километра са?
(втори вариант)
Сега парата на колко километра може да се дигне? Тези облаци циркуси на каква височина се дигат? − На около 12, 13, 14 км.
Най-високите облаци на колко километра са?
(На 10 км.) Предполагам, че парата в най-разредено състояние, най-фината пара, се издига приблизително на около 20 км. Някоя може да отиде и по-далеч, но гъстата остава на по-малко разстояние, на 2 − 3 − 4 до 5 хиляди метра. Черните облаци на каква височина са? (На 2-3 км.) Така. Е, вие искате да знаете защо са тия, черните, облаци в живота?
към втори вариант >>
Като намери равни места, тя си почива.
(втори вариант)
Това са милиони капки вода, които са тръгнали в същото направление. Това не се дължи само на една водна капка. Но водата защо е действувала? В нея има едно косвено желание; тя като снема тази пръст от горе, тия частици имат желание да се направи една площ. Водата обича равните места.
Като намери равни места, тя си почива.
А като има такива кривини, тя ходи по тях и в нея има желание само да изравнява, да тегли хоризонтални линии навсякъде. Като намери криви работи, тя иска да ги изправи. − Който не разбира водата, ще каже, че тя пакости прави. Не! Тя пакости прави, докато изравни всичко в една площ, систематизира всичко, после седи спокойна. И пакости не прави.
към втори вариант >>
(На 10 км.) Предполагам, че парата в най-разредено състояние, най-фината пара, се издига приблизително на около 20 км.
(втори вариант)
Сега парата на колко километра може да се дигне? Тези облаци циркуси на каква височина се дигат? − На около 12, 13, 14 км. Най-високите облаци на колко километра са?
(На 10 км.) Предполагам, че парата в най-разредено състояние, най-фината пара, се издига приблизително на около 20 км.
Някоя може да отиде и по-далеч, но гъстата остава на по-малко разстояние, на 2 − 3 − 4 до 5 хиляди метра. Черните облаци на каква височина са? (На 2-3 км.) Така. Е, вие искате да знаете защо са тия, черните, облаци в живота? − Те носят дъжд.
към втори вариант >>
А като има такива кривини, тя ходи по тях и в нея има желание само да изравнява, да тегли хоризонтални линии навсякъде.
(втори вариант)
Това не се дължи само на една водна капка. Но водата защо е действувала? В нея има едно косвено желание; тя като снема тази пръст от горе, тия частици имат желание да се направи една площ. Водата обича равните места. Като намери равни места, тя си почива.
А като има такива кривини, тя ходи по тях и в нея има желание само да изравнява, да тегли хоризонтални линии навсякъде.
Като намери криви работи, тя иска да ги изправи. − Който не разбира водата, ще каже, че тя пакости прави. Не! Тя пакости прави, докато изравни всичко в една площ, систематизира всичко, после седи спокойна. И пакости не прави. Но намери ли нещо криво, някъде по-високо, някъде по-ниско, тя иска да го изравни.
към втори вариант >>
Някоя може да отиде и по-далеч, но гъстата остава на по-малко разстояние, на 2 − 3 − 4 до 5 хиляди метра.
(втори вариант)
Сега парата на колко километра може да се дигне? Тези облаци циркуси на каква височина се дигат? − На около 12, 13, 14 км. Най-високите облаци на колко километра са? (На 10 км.) Предполагам, че парата в най-разредено състояние, най-фината пара, се издига приблизително на около 20 км.
Някоя може да отиде и по-далеч, но гъстата остава на по-малко разстояние, на 2 − 3 − 4 до 5 хиляди метра.
Черните облаци на каква височина са? (На 2-3 км.) Така. Е, вие искате да знаете защо са тия, черните, облаци в живота? − Те носят дъжд. Ама защо са тия ужасни бури в живота?
към втори вариант >>
Като намери криви работи, тя иска да ги изправи.
(втори вариант)
Но водата защо е действувала? В нея има едно косвено желание; тя като снема тази пръст от горе, тия частици имат желание да се направи една площ. Водата обича равните места. Като намери равни места, тя си почива. А като има такива кривини, тя ходи по тях и в нея има желание само да изравнява, да тегли хоризонтални линии навсякъде.
Като намери криви работи, тя иска да ги изправи.
− Който не разбира водата, ще каже, че тя пакости прави. Не! Тя пакости прави, докато изравни всичко в една площ, систематизира всичко, после седи спокойна. И пакости не прави. Но намери ли нещо криво, някъде по-високо, някъде по-ниско, тя иска да го изравни. Нагоре, надолу, не може така, всичко под един знаменател.
към втори вариант >>
Черните облаци на каква височина са?
(втори вариант)
Тези облаци циркуси на каква височина се дигат? − На около 12, 13, 14 км. Най-високите облаци на колко километра са? (На 10 км.) Предполагам, че парата в най-разредено състояние, най-фината пара, се издига приблизително на около 20 км. Някоя може да отиде и по-далеч, но гъстата остава на по-малко разстояние, на 2 − 3 − 4 до 5 хиляди метра.
Черните облаци на каква височина са?
(На 2-3 км.) Така. Е, вие искате да знаете защо са тия, черните, облаци в живота? − Те носят дъжд. Ама защо са тия ужасни бури в живота? − Те пречистват въздуха.
към втори вариант >>
− Който не разбира водата, ще каже, че тя пакости прави. Не!
(втори вариант)
В нея има едно косвено желание; тя като снема тази пръст от горе, тия частици имат желание да се направи една площ. Водата обича равните места. Като намери равни места, тя си почива. А като има такива кривини, тя ходи по тях и в нея има желание само да изравнява, да тегли хоризонтални линии навсякъде. Като намери криви работи, тя иска да ги изправи.
− Който не разбира водата, ще каже, че тя пакости прави. Не!
Тя пакости прави, докато изравни всичко в една площ, систематизира всичко, после седи спокойна. И пакости не прави. Но намери ли нещо криво, някъде по-високо, някъде по-ниско, тя иска да го изравни. Нагоре, надолу, не може така, всичко под един знаменател. Всичките еднакви права трябва да имат, да не е едното по-високо, другото по-ниско.
към втори вариант >>
(На 2-3 км.) Така.
(втори вариант)
− На около 12, 13, 14 км. Най-високите облаци на колко километра са? (На 10 км.) Предполагам, че парата в най-разредено състояние, най-фината пара, се издига приблизително на около 20 км. Някоя може да отиде и по-далеч, но гъстата остава на по-малко разстояние, на 2 − 3 − 4 до 5 хиляди метра. Черните облаци на каква височина са?
(На 2-3 км.) Така.
Е, вие искате да знаете защо са тия, черните, облаци в живота? − Те носят дъжд. Ама защо са тия ужасни бури в живота? − Те пречистват въздуха. Казвате: „Не може ли без бури?
към втори вариант >>
Тя пакости прави, докато изравни всичко в една площ, систематизира всичко, после седи спокойна.
(втори вариант)
Водата обича равните места. Като намери равни места, тя си почива. А като има такива кривини, тя ходи по тях и в нея има желание само да изравнява, да тегли хоризонтални линии навсякъде. Като намери криви работи, тя иска да ги изправи. − Който не разбира водата, ще каже, че тя пакости прави. Не!
Тя пакости прави, докато изравни всичко в една площ, систематизира всичко, после седи спокойна.
И пакости не прави. Но намери ли нещо криво, някъде по-високо, някъде по-ниско, тя иска да го изравни. Нагоре, надолу, не може така, всичко под един знаменател. Всичките еднакви права трябва да имат, да не е едното по-високо, другото по-ниско. Питам: С това свое желание водата постигнала ли е своя идеал?
към втори вариант >>
Е, вие искате да знаете защо са тия, черните, облаци в живота?
(втори вариант)
Най-високите облаци на колко километра са? (На 10 км.) Предполагам, че парата в най-разредено състояние, най-фината пара, се издига приблизително на около 20 км. Някоя може да отиде и по-далеч, но гъстата остава на по-малко разстояние, на 2 − 3 − 4 до 5 хиляди метра. Черните облаци на каква височина са? (На 2-3 км.) Така.
Е, вие искате да знаете защо са тия, черните, облаци в живота?
− Те носят дъжд. Ама защо са тия ужасни бури в живота? − Те пречистват въздуха. Казвате: „Не може ли без бури? “ − Не може.
към втори вариант >>
И пакости не прави.
(втори вариант)
Като намери равни места, тя си почива. А като има такива кривини, тя ходи по тях и в нея има желание само да изравнява, да тегли хоризонтални линии навсякъде. Като намери криви работи, тя иска да ги изправи. − Който не разбира водата, ще каже, че тя пакости прави. Не! Тя пакости прави, докато изравни всичко в една площ, систематизира всичко, после седи спокойна.
И пакости не прави.
Но намери ли нещо криво, някъде по-високо, някъде по-ниско, тя иска да го изравни. Нагоре, надолу, не може така, всичко под един знаменател. Всичките еднакви права трябва да имат, да не е едното по-високо, другото по-ниско. Питам: С това свое желание водата постигнала ли е своя идеал? − Постигнала е нещо.
към втори вариант >>
− Те носят дъжд.
(втори вариант)
(На 10 км.) Предполагам, че парата в най-разредено състояние, най-фината пара, се издига приблизително на около 20 км. Някоя може да отиде и по-далеч, но гъстата остава на по-малко разстояние, на 2 − 3 − 4 до 5 хиляди метра. Черните облаци на каква височина са? (На 2-3 км.) Така. Е, вие искате да знаете защо са тия, черните, облаци в живота?
− Те носят дъжд.
Ама защо са тия ужасни бури в живота? − Те пречистват въздуха. Казвате: „Не може ли без бури? “ − Не може. С бурите е лошо, без бурите е два пъти по-лошо.
към втори вариант >>
Но намери ли нещо криво, някъде по-високо, някъде по-ниско, тя иска да го изравни.
(втори вариант)
А като има такива кривини, тя ходи по тях и в нея има желание само да изравнява, да тегли хоризонтални линии навсякъде. Като намери криви работи, тя иска да ги изправи. − Който не разбира водата, ще каже, че тя пакости прави. Не! Тя пакости прави, докато изравни всичко в една площ, систематизира всичко, после седи спокойна. И пакости не прави.
Но намери ли нещо криво, някъде по-високо, някъде по-ниско, тя иска да го изравни.
Нагоре, надолу, не може така, всичко под един знаменател. Всичките еднакви права трябва да имат, да не е едното по-високо, другото по-ниско. Питам: С това свое желание водата постигнала ли е своя идеал? − Постигнала е нещо. Образувала е моретата, езерата, образувала е океаните, големи пространства е образувала тя.
към втори вариант >>
Ама защо са тия ужасни бури в живота?
(втори вариант)
Някоя може да отиде и по-далеч, но гъстата остава на по-малко разстояние, на 2 − 3 − 4 до 5 хиляди метра. Черните облаци на каква височина са? (На 2-3 км.) Така. Е, вие искате да знаете защо са тия, черните, облаци в живота? − Те носят дъжд.
Ама защо са тия ужасни бури в живота?
− Те пречистват въздуха. Казвате: „Не може ли без бури? “ − Не може. С бурите е лошо, без бурите е два пъти по-лошо. − Същата аналогия: със страданията, с мъчнотиите е лошо, без тях е два пъти по-лошо.
към втори вариант >>
Нагоре, надолу, не може така, всичко под един знаменател.
(втори вариант)
Като намери криви работи, тя иска да ги изправи. − Който не разбира водата, ще каже, че тя пакости прави. Не! Тя пакости прави, докато изравни всичко в една площ, систематизира всичко, после седи спокойна. И пакости не прави. Но намери ли нещо криво, някъде по-високо, някъде по-ниско, тя иска да го изравни.
Нагоре, надолу, не може така, всичко под един знаменател.
Всичките еднакви права трябва да имат, да не е едното по-високо, другото по-ниско. Питам: С това свое желание водата постигнала ли е своя идеал? − Постигнала е нещо. Образувала е моретата, езерата, образувала е океаните, големи пространства е образувала тя. Доста е завладяла тя и доста е постигнала.
към втори вариант >>
− Те пречистват въздуха.
(втори вариант)
Черните облаци на каква височина са? (На 2-3 км.) Така. Е, вие искате да знаете защо са тия, черните, облаци в живота? − Те носят дъжд. Ама защо са тия ужасни бури в живота?
− Те пречистват въздуха.
Казвате: „Не може ли без бури? “ − Не може. С бурите е лошо, без бурите е два пъти по-лошо. − Същата аналогия: със страданията, с мъчнотиите е лошо, без тях е два пъти по-лошо. Няма какво.
към втори вариант >>
Всичките еднакви права трябва да имат, да не е едното по-високо, другото по-ниско.
(втори вариант)
− Който не разбира водата, ще каже, че тя пакости прави. Не! Тя пакости прави, докато изравни всичко в една площ, систематизира всичко, после седи спокойна. И пакости не прави. Но намери ли нещо криво, някъде по-високо, някъде по-ниско, тя иска да го изравни. Нагоре, надолу, не може така, всичко под един знаменател.
Всичките еднакви права трябва да имат, да не е едното по-високо, другото по-ниско.
Питам: С това свое желание водата постигнала ли е своя идеал? − Постигнала е нещо. Образувала е моретата, езерата, образувала е океаните, големи пространства е образувала тя. Доста е завладяла тя и доста е постигнала. И тогава между ореха и между водата какво е сравнението?
към втори вариант >>
Казвате: „Не може ли без бури?
(втори вариант)
(На 2-3 км.) Така. Е, вие искате да знаете защо са тия, черните, облаци в живота? − Те носят дъжд. Ама защо са тия ужасни бури в живота? − Те пречистват въздуха.
Казвате: „Не може ли без бури?
“ − Не може. С бурите е лошо, без бурите е два пъти по-лошо. − Същата аналогия: със страданията, с мъчнотиите е лошо, без тях е два пъти по-лошо. Няма какво. Можете да теглите същата аналогия.
към втори вариант >>
Питам: С това свое желание водата постигнала ли е своя идеал?
(втори вариант)
Тя пакости прави, докато изравни всичко в една площ, систематизира всичко, после седи спокойна. И пакости не прави. Но намери ли нещо криво, някъде по-високо, някъде по-ниско, тя иска да го изравни. Нагоре, надолу, не може така, всичко под един знаменател. Всичките еднакви права трябва да имат, да не е едното по-високо, другото по-ниско.
Питам: С това свое желание водата постигнала ли е своя идеал?
− Постигнала е нещо. Образувала е моретата, езерата, образувала е океаните, големи пространства е образувала тя. Доста е завладяла тя и доста е постигнала. И тогава между ореха и между водата какво е сравнението? Какво общо има между малкия орех и големия орех и водата?
към втори вариант >>
“ − Не може.
(втори вариант)
Е, вие искате да знаете защо са тия, черните, облаци в живота? − Те носят дъжд. Ама защо са тия ужасни бури в живота? − Те пречистват въздуха. Казвате: „Не може ли без бури?
“ − Не може.
С бурите е лошо, без бурите е два пъти по-лошо. − Същата аналогия: със страданията, с мъчнотиите е лошо, без тях е два пъти по-лошо. Няма какво. Можете да теглите същата аналогия. С парите е лошо, но без тях − два пъти по-лошо.
към втори вариант >>
− Постигнала е нещо.
(втори вариант)
И пакости не прави. Но намери ли нещо криво, някъде по-високо, някъде по-ниско, тя иска да го изравни. Нагоре, надолу, не може така, всичко под един знаменател. Всичките еднакви права трябва да имат, да не е едното по-високо, другото по-ниско. Питам: С това свое желание водата постигнала ли е своя идеал?
− Постигнала е нещо.
Образувала е моретата, езерата, образувала е океаните, големи пространства е образувала тя. Доста е завладяла тя и доста е постигнала. И тогава между ореха и между водата какво е сравнението? Какво общо има между малкия орех и големия орех и водата? − Навеждам ви на връзката.
към втори вариант >>
С бурите е лошо, без бурите е два пъти по-лошо.
(втори вариант)
− Те носят дъжд. Ама защо са тия ужасни бури в живота? − Те пречистват въздуха. Казвате: „Не може ли без бури? “ − Не може.
С бурите е лошо, без бурите е два пъти по-лошо.
− Същата аналогия: със страданията, с мъчнотиите е лошо, без тях е два пъти по-лошо. Няма какво. Можете да теглите същата аналогия. С парите е лошо, но без тях − два пъти по-лошо. Сега къде седи злото?
към втори вариант >>
Образувала е моретата, езерата, образувала е океаните, големи пространства е образувала тя.
(втори вариант)
Но намери ли нещо криво, някъде по-високо, някъде по-ниско, тя иска да го изравни. Нагоре, надолу, не може така, всичко под един знаменател. Всичките еднакви права трябва да имат, да не е едното по-високо, другото по-ниско. Питам: С това свое желание водата постигнала ли е своя идеал? − Постигнала е нещо.
Образувала е моретата, езерата, образувала е океаните, големи пространства е образувала тя.
Доста е завладяла тя и доста е постигнала. И тогава между ореха и между водата какво е сравнението? Какво общо има между малкия орех и големия орех и водата? − Навеждам ви на връзката. Казвате: Какво общо може да има между орехите и водата?
към втори вариант >>
− Същата аналогия: със страданията, с мъчнотиите е лошо, без тях е два пъти по-лошо.
(втори вариант)
Ама защо са тия ужасни бури в живота? − Те пречистват въздуха. Казвате: „Не може ли без бури? “ − Не може. С бурите е лошо, без бурите е два пъти по-лошо.
− Същата аналогия: със страданията, с мъчнотиите е лошо, без тях е два пъти по-лошо.
Няма какво. Можете да теглите същата аналогия. С парите е лошо, но без тях − два пъти по-лошо. Сега къде седи злото? Ама вие, като имате едно страдание, не мислите за туй страдание.
към втори вариант >>
Доста е завладяла тя и доста е постигнала.
(втори вариант)
Нагоре, надолу, не може така, всичко под един знаменател. Всичките еднакви права трябва да имат, да не е едното по-високо, другото по-ниско. Питам: С това свое желание водата постигнала ли е своя идеал? − Постигнала е нещо. Образувала е моретата, езерата, образувала е океаните, големи пространства е образувала тя.
Доста е завладяла тя и доста е постигнала.
И тогава между ореха и между водата какво е сравнението? Какво общо има между малкия орех и големия орех и водата? − Навеждам ви на връзката. Казвате: Какво общо може да има между орехите и водата? − Водата е приготвила плоските места за орехите.
към втори вариант >>
Няма какво.
(втори вариант)
− Те пречистват въздуха. Казвате: „Не може ли без бури? “ − Не може. С бурите е лошо, без бурите е два пъти по-лошо. − Същата аналогия: със страданията, с мъчнотиите е лошо, без тях е два пъти по-лошо.
Няма какво.
Можете да теглите същата аналогия. С парите е лошо, но без тях − два пъти по-лошо. Сега къде седи злото? Ама вие, като имате едно страдание, не мислите за туй страдание. Казвате: „Няма да престане.“ Там е всичката ви вина.
към втори вариант >>
И тогава между ореха и между водата какво е сравнението?
(втори вариант)
Всичките еднакви права трябва да имат, да не е едното по-високо, другото по-ниско. Питам: С това свое желание водата постигнала ли е своя идеал? − Постигнала е нещо. Образувала е моретата, езерата, образувала е океаните, големи пространства е образувала тя. Доста е завладяла тя и доста е постигнала.
И тогава между ореха и между водата какво е сравнението?
Какво общо има между малкия орех и големия орех и водата? − Навеждам ви на връзката. Казвате: Какво общо може да има между орехите и водата? − Водата е приготвила плоските места за орехите. Само при влага могат да растат тия орехи, без нея не може.
към втори вариант >>
Можете да теглите същата аналогия.
(втори вариант)
Казвате: „Не може ли без бури? “ − Не може. С бурите е лошо, без бурите е два пъти по-лошо. − Същата аналогия: със страданията, с мъчнотиите е лошо, без тях е два пъти по-лошо. Няма какво.
Можете да теглите същата аналогия.
С парите е лошо, но без тях − два пъти по-лошо. Сега къде седи злото? Ама вие, като имате едно страдание, не мислите за туй страдание. Казвате: „Няма да престане.“ Там е всичката ви вина. Вас ви налети една тъмна мисъл.
към втори вариант >>
Какво общо има между малкия орех и големия орех и водата?
(втори вариант)
Питам: С това свое желание водата постигнала ли е своя идеал? − Постигнала е нещо. Образувала е моретата, езерата, образувала е океаните, големи пространства е образувала тя. Доста е завладяла тя и доста е постигнала. И тогава между ореха и между водата какво е сравнението?
Какво общо има между малкия орех и големия орех и водата?
− Навеждам ви на връзката. Казвате: Какво общо може да има между орехите и водата? − Водата е приготвила плоските места за орехите. Само при влага могат да растат тия орехи, без нея не може. Тя дава топлина на природата.
към втори вариант >>
С парите е лошо, но без тях − два пъти по-лошо.
(втори вариант)
“ − Не може. С бурите е лошо, без бурите е два пъти по-лошо. − Същата аналогия: със страданията, с мъчнотиите е лошо, без тях е два пъти по-лошо. Няма какво. Можете да теглите същата аналогия.
С парите е лошо, но без тях − два пъти по-лошо.
Сега къде седи злото? Ама вие, като имате едно страдание, не мислите за туй страдание. Казвате: „Няма да престане.“ Там е всичката ви вина. Вас ви налети една тъмна мисъл. Вие мислите: „Тази мисъл дойде и завзе една голяма площ.“ Мислите, че навсякъде е тъмнина.
към втори вариант >>
− Навеждам ви на връзката.
(втори вариант)
− Постигнала е нещо. Образувала е моретата, езерата, образувала е океаните, големи пространства е образувала тя. Доста е завладяла тя и доста е постигнала. И тогава между ореха и между водата какво е сравнението? Какво общо има между малкия орех и големия орех и водата?
− Навеждам ви на връзката.
Казвате: Какво общо може да има между орехите и водата? − Водата е приготвила плоските места за орехите. Само при влага могат да растат тия орехи, без нея не може. Тя дава топлина на природата. Водата дава тон на живота.
към втори вариант >>
Сега къде седи злото?
(втори вариант)
С бурите е лошо, без бурите е два пъти по-лошо. − Същата аналогия: със страданията, с мъчнотиите е лошо, без тях е два пъти по-лошо. Няма какво. Можете да теглите същата аналогия. С парите е лошо, но без тях − два пъти по-лошо.
Сега къде седи злото?
Ама вие, като имате едно страдание, не мислите за туй страдание. Казвате: „Няма да престане.“ Там е всичката ви вина. Вас ви налети една тъмна мисъл. Вие мислите: „Тази мисъл дойде и завзе една голяма площ.“ Мислите, че навсякъде е тъмнина. В това седи вашето заблуждение.
към втори вариант >>
Казвате: Какво общо може да има между орехите и водата?
(втори вариант)
Образувала е моретата, езерата, образувала е океаните, големи пространства е образувала тя. Доста е завладяла тя и доста е постигнала. И тогава между ореха и между водата какво е сравнението? Какво общо има между малкия орех и големия орех и водата? − Навеждам ви на връзката.
Казвате: Какво общо може да има между орехите и водата?
− Водата е приготвила плоските места за орехите. Само при влага могат да растат тия орехи, без нея не може. Тя дава топлина на природата. Водата дава тон на живота. Но само ако водата присъствува в малко количество, само тогава може да израсне орехът.
към втори вариант >>
Ама вие, като имате едно страдание, не мислите за туй страдание.
(втори вариант)
− Същата аналогия: със страданията, с мъчнотиите е лошо, без тях е два пъти по-лошо. Няма какво. Можете да теглите същата аналогия. С парите е лошо, но без тях − два пъти по-лошо. Сега къде седи злото?
Ама вие, като имате едно страдание, не мислите за туй страдание.
Казвате: „Няма да престане.“ Там е всичката ви вина. Вас ви налети една тъмна мисъл. Вие мислите: „Тази мисъл дойде и завзе една голяма площ.“ Мислите, че навсякъде е тъмнина. В това седи вашето заблуждение. То е един малък район.
към втори вариант >>
− Водата е приготвила плоските места за орехите.
(втори вариант)
Доста е завладяла тя и доста е постигнала. И тогава между ореха и между водата какво е сравнението? Какво общо има между малкия орех и големия орех и водата? − Навеждам ви на връзката. Казвате: Какво общо може да има между орехите и водата?
− Водата е приготвила плоските места за орехите.
Само при влага могат да растат тия орехи, без нея не може. Тя дава топлина на природата. Водата дава тон на живота. Но само ако водата присъствува в малко количество, само тогава може да израсне орехът. Ако водата присъства в голямо количество, никакъв орех не може да изникне.
към втори вариант >>
Казвате: „Няма да престане.“ Там е всичката ви вина.
(втори вариант)
Няма какво. Можете да теглите същата аналогия. С парите е лошо, но без тях − два пъти по-лошо. Сега къде седи злото? Ама вие, като имате едно страдание, не мислите за туй страдание.
Казвате: „Няма да престане.“ Там е всичката ви вина.
Вас ви налети една тъмна мисъл. Вие мислите: „Тази мисъл дойде и завзе една голяма площ.“ Мислите, че навсякъде е тъмнина. В това седи вашето заблуждение. То е един малък район. Влизате в една тъмна изба, която е само 4−5 м2, а навън е светло.
към втори вариант >>
Само при влага могат да растат тия орехи, без нея не може.
(втори вариант)
И тогава между ореха и между водата какво е сравнението? Какво общо има между малкия орех и големия орех и водата? − Навеждам ви на връзката. Казвате: Какво общо може да има между орехите и водата? − Водата е приготвила плоските места за орехите.
Само при влага могат да растат тия орехи, без нея не може.
Тя дава топлина на природата. Водата дава тон на живота. Но само ако водата присъствува в малко количество, само тогава може да израсне орехът. Ако водата присъства в голямо количество, никакъв орех не може да изникне. Какво правило можем да извадим сега?
към втори вариант >>
Вас ви налети една тъмна мисъл.
(втори вариант)
Можете да теглите същата аналогия. С парите е лошо, но без тях − два пъти по-лошо. Сега къде седи злото? Ама вие, като имате едно страдание, не мислите за туй страдание. Казвате: „Няма да престане.“ Там е всичката ви вина.
Вас ви налети една тъмна мисъл.
Вие мислите: „Тази мисъл дойде и завзе една голяма площ.“ Мислите, че навсякъде е тъмнина. В това седи вашето заблуждение. То е един малък район. Влизате в една тъмна изба, която е само 4−5 м2, а навън е светло. Или завали, има облаци, но не на голямо пространство, може на 100, на 500 км далеч, но вън от това времето е хубаво.
към втори вариант >>
Тя дава топлина на природата.
(втори вариант)
Какво общо има между малкия орех и големия орех и водата? − Навеждам ви на връзката. Казвате: Какво общо може да има между орехите и водата? − Водата е приготвила плоските места за орехите. Само при влага могат да растат тия орехи, без нея не може.
Тя дава топлина на природата.
Водата дава тон на живота. Но само ако водата присъствува в малко количество, само тогава може да израсне орехът. Ако водата присъства в голямо количество, никакъв орех не може да изникне. Какво правило можем да извадим сега? Какво заключение бихте извадили от това?
към втори вариант >>
Вие мислите: „Тази мисъл дойде и завзе една голяма площ.“ Мислите, че навсякъде е тъмнина.
(втори вариант)
С парите е лошо, но без тях − два пъти по-лошо. Сега къде седи злото? Ама вие, като имате едно страдание, не мислите за туй страдание. Казвате: „Няма да престане.“ Там е всичката ви вина. Вас ви налети една тъмна мисъл.
Вие мислите: „Тази мисъл дойде и завзе една голяма площ.“ Мислите, че навсякъде е тъмнина.
В това седи вашето заблуждение. То е един малък район. Влизате в една тъмна изба, която е само 4−5 м2, а навън е светло. Или завали, има облаци, но не на голямо пространство, може на 100, на 500 км далеч, но вън от това времето е хубаво. Или вие имате един малък неуспех.
към втори вариант >>
Водата дава тон на живота.
(втори вариант)
− Навеждам ви на връзката. Казвате: Какво общо може да има между орехите и водата? − Водата е приготвила плоските места за орехите. Само при влага могат да растат тия орехи, без нея не може. Тя дава топлина на природата.
Водата дава тон на живота.
Но само ако водата присъствува в малко количество, само тогава може да израсне орехът. Ако водата присъства в голямо количество, никакъв орех не може да изникне. Какво правило можем да извадим сега? Какво заключение бихте извадили от това?
към втори вариант >>
В това седи вашето заблуждение.
(втори вариант)
Сега къде седи злото? Ама вие, като имате едно страдание, не мислите за туй страдание. Казвате: „Няма да престане.“ Там е всичката ви вина. Вас ви налети една тъмна мисъл. Вие мислите: „Тази мисъл дойде и завзе една голяма площ.“ Мислите, че навсякъде е тъмнина.
В това седи вашето заблуждение.
То е един малък район. Влизате в една тъмна изба, която е само 4−5 м2, а навън е светло. Или завали, има облаци, но не на голямо пространство, може на 100, на 500 км далеч, но вън от това времето е хубаво. Или вие имате един малък неуспех. Той обхваща един малък район.
към втори вариант >>
Но само ако водата присъствува в малко количество, само тогава може да израсне орехът.
(втори вариант)
Казвате: Какво общо може да има между орехите и водата? − Водата е приготвила плоските места за орехите. Само при влага могат да растат тия орехи, без нея не може. Тя дава топлина на природата. Водата дава тон на живота.
Но само ако водата присъствува в малко количество, само тогава може да израсне орехът.
Ако водата присъства в голямо количество, никакъв орех не може да изникне. Какво правило можем да извадим сега? Какво заключение бихте извадили от това?
към втори вариант >>
То е един малък район.
(втори вариант)
Ама вие, като имате едно страдание, не мислите за туй страдание. Казвате: „Няма да престане.“ Там е всичката ви вина. Вас ви налети една тъмна мисъл. Вие мислите: „Тази мисъл дойде и завзе една голяма площ.“ Мислите, че навсякъде е тъмнина. В това седи вашето заблуждение.
То е един малък район.
Влизате в една тъмна изба, която е само 4−5 м2, а навън е светло. Или завали, има облаци, но не на голямо пространство, може на 100, на 500 км далеч, но вън от това времето е хубаво. Или вие имате един малък неуспех. Той обхваща един малък район. Дето няма успех, значи има неблагоприятни условия, затова страдате.
към втори вариант >>
Ако водата присъства в голямо количество, никакъв орех не може да изникне.
(втори вариант)
− Водата е приготвила плоските места за орехите. Само при влага могат да растат тия орехи, без нея не може. Тя дава топлина на природата. Водата дава тон на живота. Но само ако водата присъствува в малко количество, само тогава може да израсне орехът.
Ако водата присъства в голямо количество, никакъв орех не може да изникне.
Какво правило можем да извадим сега? Какво заключение бихте извадили от това?
към втори вариант >>
Влизате в една тъмна изба, която е само 4−5 м2, а навън е светло.
(втори вариант)
Казвате: „Няма да престане.“ Там е всичката ви вина. Вас ви налети една тъмна мисъл. Вие мислите: „Тази мисъл дойде и завзе една голяма площ.“ Мислите, че навсякъде е тъмнина. В това седи вашето заблуждение. То е един малък район.
Влизате в една тъмна изба, която е само 4−5 м2, а навън е светло.
Или завали, има облаци, но не на голямо пространство, може на 100, на 500 км далеч, но вън от това времето е хубаво. Или вие имате един малък неуспех. Той обхваща един малък район. Дето няма успех, значи има неблагоприятни условия, затова страдате. Но ако чакате, ще се изменят условията, пък ако не се изменят, вие трябва да измените мястото си.
към втори вариант >>
Какво правило можем да извадим сега?
(втори вариант)
Само при влага могат да растат тия орехи, без нея не може. Тя дава топлина на природата. Водата дава тон на живота. Но само ако водата присъствува в малко количество, само тогава може да израсне орехът. Ако водата присъства в голямо количество, никакъв орех не може да изникне.
Какво правило можем да извадим сега?
Какво заключение бихте извадили от това?
към втори вариант >>
Или завали, има облаци, но не на голямо пространство, може на 100, на 500 км далеч, но вън от това времето е хубаво.
(втори вариант)
Вас ви налети една тъмна мисъл. Вие мислите: „Тази мисъл дойде и завзе една голяма площ.“ Мислите, че навсякъде е тъмнина. В това седи вашето заблуждение. То е един малък район. Влизате в една тъмна изба, която е само 4−5 м2, а навън е светло.
Или завали, има облаци, но не на голямо пространство, може на 100, на 500 км далеч, но вън от това времето е хубаво.
Или вие имате един малък неуспех. Той обхваща един малък район. Дето няма успех, значи има неблагоприятни условия, затова страдате. Но ако чакате, ще се изменят условията, пък ако не се изменят, вие трябва да измените мястото си.
към втори вариант >>
Какво заключение бихте извадили от това?
(втори вариант)
Тя дава топлина на природата. Водата дава тон на живота. Но само ако водата присъствува в малко количество, само тогава може да израсне орехът. Ако водата присъства в голямо количество, никакъв орех не може да изникне. Какво правило можем да извадим сега?
Какво заключение бихте извадили от това?
към втори вариант >>
Или вие имате един малък неуспех.
(втори вариант)
Вие мислите: „Тази мисъл дойде и завзе една голяма площ.“ Мислите, че навсякъде е тъмнина. В това седи вашето заблуждение. То е един малък район. Влизате в една тъмна изба, която е само 4−5 м2, а навън е светло. Или завали, има облаци, но не на голямо пространство, може на 100, на 500 км далеч, но вън от това времето е хубаво.
Или вие имате един малък неуспех.
Той обхваща един малък район. Дето няма успех, значи има неблагоприятни условия, затова страдате. Но ако чакате, ще се изменят условията, пък ако не се изменят, вие трябва да измените мястото си.
към втори вариант >>
Сега ще мина към друга една тема.
(втори вариант)
Сега ще мина към друга една тема.
Ще изведа още едно изяснение. „Пей − казва поетът − в пустинята на живота, де скръб и мъчение цари.“ И спира там. Тъй пее един поет. Друг поет пък пее тъй: „По зелените полета, де цветя цъфтят, де планински извори възбог се въздигат, де птички пеят, там моята душа се весели! “ Питам сега защо единият поет пее за пустинята на живота, а другият пее за зелените полета, де цветя цъфтят?
към втори вариант >>
Той обхваща един малък район.
(втори вариант)
В това седи вашето заблуждение. То е един малък район. Влизате в една тъмна изба, която е само 4−5 м2, а навън е светло. Или завали, има облаци, но не на голямо пространство, може на 100, на 500 км далеч, но вън от това времето е хубаво. Или вие имате един малък неуспех.
Той обхваща един малък район.
Дето няма успех, значи има неблагоприятни условия, затова страдате. Но ако чакате, ще се изменят условията, пък ако не се изменят, вие трябва да измените мястото си.
към втори вариант >>
Ще изведа още едно изяснение.
(втори вариант)
Сега ще мина към друга една тема.
Ще изведа още едно изяснение.
„Пей − казва поетът − в пустинята на живота, де скръб и мъчение цари.“ И спира там. Тъй пее един поет. Друг поет пък пее тъй: „По зелените полета, де цветя цъфтят, де планински извори възбог се въздигат, де птички пеят, там моята душа се весели! “ Питам сега защо единият поет пее за пустинята на живота, а другият пее за зелените полета, де цветя цъфтят? Сега музикантите трябва да дадат израз.
към втори вариант >>
Дето няма успех, значи има неблагоприятни условия, затова страдате.
(втори вариант)
То е един малък район. Влизате в една тъмна изба, която е само 4−5 м2, а навън е светло. Или завали, има облаци, но не на голямо пространство, може на 100, на 500 км далеч, но вън от това времето е хубаво. Или вие имате един малък неуспех. Той обхваща един малък район.
Дето няма успех, значи има неблагоприятни условия, затова страдате.
Но ако чакате, ще се изменят условията, пък ако не се изменят, вие трябва да измените мястото си.
към втори вариант >>
„Пей − казва поетът − в пустинята на живота, де скръб и мъчение цари.“ И спира там.
(втори вариант)
Сега ще мина към друга една тема. Ще изведа още едно изяснение.
„Пей − казва поетът − в пустинята на живота, де скръб и мъчение цари.“ И спира там.
Тъй пее един поет. Друг поет пък пее тъй: „По зелените полета, де цветя цъфтят, де планински извори възбог се въздигат, де птички пеят, там моята душа се весели! “ Питам сега защо единият поет пее за пустинята на живота, а другият пее за зелените полета, де цветя цъфтят? Сега музикантите трябва да дадат израз. Как ще изпеете това?
към втори вариант >>
Но ако чакате, ще се изменят условията, пък ако не се изменят, вие трябва да измените мястото си.
(втори вариант)
Влизате в една тъмна изба, която е само 4−5 м2, а навън е светло. Или завали, има облаци, но не на голямо пространство, може на 100, на 500 км далеч, но вън от това времето е хубаво. Или вие имате един малък неуспех. Той обхваща един малък район. Дето няма успех, значи има неблагоприятни условия, затова страдате.
Но ако чакате, ще се изменят условията, пък ако не се изменят, вие трябва да измените мястото си.
към втори вариант >>
Тъй пее един поет.
(втори вариант)
Сега ще мина към друга една тема. Ще изведа още едно изяснение. „Пей − казва поетът − в пустинята на живота, де скръб и мъчение цари.“ И спира там.
Тъй пее един поет.
Друг поет пък пее тъй: „По зелените полета, де цветя цъфтят, де планински извори възбог се въздигат, де птички пеят, там моята душа се весели! “ Питам сега защо единият поет пее за пустинята на живота, а другият пее за зелените полета, де цветя цъфтят? Сега музикантите трябва да дадат израз. Как ще изпеете това? Изпейте първото: „В пустинята на живота“.
към втори вариант >>
А сега да чуя как ще изпеете „В пустинята на живота, де скръб цари“.
(втори вариант)
А сега да чуя как ще изпеете „В пустинята на живота, де скръб цари“.
Сега всички се срамувате, нали така? Срамувате се, страхувате се, че могат да ви се посмеят. Но казвам ви: Давам ви една премия да опитам докъде може да отиде туй стеснително състояние. Давам ви един английски стерлинг. Не пеете.
към втори вариант >>
Друг поет пък пее тъй: „По зелените полета, де цветя цъфтят, де планински извори възбог се въздигат, де птички пеят, там моята душа се весели!
(втори вариант)
Сега ще мина към друга една тема. Ще изведа още едно изяснение. „Пей − казва поетът − в пустинята на живота, де скръб и мъчение цари.“ И спира там. Тъй пее един поет.
Друг поет пък пее тъй: „По зелените полета, де цветя цъфтят, де планински извори възбог се въздигат, де птички пеят, там моята душа се весели!
“ Питам сега защо единият поет пее за пустинята на живота, а другият пее за зелените полета, де цветя цъфтят? Сега музикантите трябва да дадат израз. Как ще изпеете това? Изпейте първото: „В пустинята на живота“. Ще каже някой: „Тъжна музика е това“. Не!
към втори вариант >>
Сега всички се срамувате, нали така?
(втори вариант)
А сега да чуя как ще изпеете „В пустинята на живота, де скръб цари“.
Сега всички се срамувате, нали така?
Срамувате се, страхувате се, че могат да ви се посмеят. Но казвам ви: Давам ви една премия да опитам докъде може да отиде туй стеснително състояние. Давам ви един английски стерлинг. Не пеете. Два, три.
към втори вариант >>
“ Питам сега защо единият поет пее за пустинята на живота, а другият пее за зелените полета, де цветя цъфтят?
(втори вариант)
Сега ще мина към друга една тема. Ще изведа още едно изяснение. „Пей − казва поетът − в пустинята на живота, де скръб и мъчение цари.“ И спира там. Тъй пее един поет. Друг поет пък пее тъй: „По зелените полета, де цветя цъфтят, де планински извори възбог се въздигат, де птички пеят, там моята душа се весели!
“ Питам сега защо единият поет пее за пустинята на живота, а другият пее за зелените полета, де цветя цъфтят?
Сега музикантите трябва да дадат израз. Как ще изпеете това? Изпейте първото: „В пустинята на живота“. Ще каже някой: „Тъжна музика е това“. Не! Музиката никога не може да бъде тъжна, в музиката няма тъга.
към втори вариант >>
Срамувате се, страхувате се, че могат да ви се посмеят.
(втори вариант)
А сега да чуя как ще изпеете „В пустинята на живота, де скръб цари“. Сега всички се срамувате, нали така?
Срамувате се, страхувате се, че могат да ви се посмеят.
Но казвам ви: Давам ви една премия да опитам докъде може да отиде туй стеснително състояние. Давам ви един английски стерлинг. Не пеете. Два, три. − Пак не пеете.
към втори вариант >>
Сега музикантите трябва да дадат израз.
(втори вариант)
Ще изведа още едно изяснение. „Пей − казва поетът − в пустинята на живота, де скръб и мъчение цари.“ И спира там. Тъй пее един поет. Друг поет пък пее тъй: „По зелените полета, де цветя цъфтят, де планински извори възбог се въздигат, де птички пеят, там моята душа се весели! “ Питам сега защо единият поет пее за пустинята на живота, а другият пее за зелените полета, де цветя цъфтят?
Сега музикантите трябва да дадат израз.
Как ще изпеете това? Изпейте първото: „В пустинята на живота“. Ще каже някой: „Тъжна музика е това“. Не! Музиката никога не може да бъде тъжна, в музиката няма тъга. Там има слаби и силни тонове.
към втори вариант >>
Но казвам ви: Давам ви една премия да опитам докъде може да отиде туй стеснително състояние.
(втори вариант)
А сега да чуя как ще изпеете „В пустинята на живота, де скръб цари“. Сега всички се срамувате, нали така? Срамувате се, страхувате се, че могат да ви се посмеят.
Но казвам ви: Давам ви една премия да опитам докъде може да отиде туй стеснително състояние.
Давам ви един английски стерлинг. Не пеете. Два, три. − Пак не пеете. − 4, 5, 6, 10, 15, 20, 100, 200, 300, 400, 500, но почва да ви тупти сърцето.
към втори вариант >>
Как ще изпеете това?
(втори вариант)
„Пей − казва поетът − в пустинята на живота, де скръб и мъчение цари.“ И спира там. Тъй пее един поет. Друг поет пък пее тъй: „По зелените полета, де цветя цъфтят, де планински извори възбог се въздигат, де птички пеят, там моята душа се весели! “ Питам сега защо единият поет пее за пустинята на живота, а другият пее за зелените полета, де цветя цъфтят? Сега музикантите трябва да дадат израз.
Как ще изпеете това?
Изпейте първото: „В пустинята на живота“. Ще каже някой: „Тъжна музика е това“. Не! Музиката никога не може да бъде тъжна, в музиката няма тъга. Там има слаби и силни тонове. А силните тонове произвеждат в човека едно състояние − скръб.
към втори вариант >>
Давам ви един английски стерлинг.
(втори вариант)
А сега да чуя как ще изпеете „В пустинята на живота, де скръб цари“. Сега всички се срамувате, нали така? Срамувате се, страхувате се, че могат да ви се посмеят. Но казвам ви: Давам ви една премия да опитам докъде може да отиде туй стеснително състояние.
Давам ви един английски стерлинг.
Не пеете. Два, три. − Пак не пеете. − 4, 5, 6, 10, 15, 20, 100, 200, 300, 400, 500, но почва да ви тупти сърцето. Ще кажеш: „Наближава да пея.“ − Хиляда, 2 хиляди, 3 хиляди, 4 хиляди, 5 хиляди, веднага се въодушевявате, всеки страх изчезва.
към втори вариант >>
Изпейте първото: „В пустинята на живота“.
(втори вариант)
Тъй пее един поет. Друг поет пък пее тъй: „По зелените полета, де цветя цъфтят, де планински извори възбог се въздигат, де птички пеят, там моята душа се весели! “ Питам сега защо единият поет пее за пустинята на живота, а другият пее за зелените полета, де цветя цъфтят? Сега музикантите трябва да дадат израз. Как ще изпеете това?
Изпейте първото: „В пустинята на живота“.
Ще каже някой: „Тъжна музика е това“. Не! Музиката никога не може да бъде тъжна, в музиката няма тъга. Там има слаби и силни тонове. А силните тонове произвеждат в човека едно състояние − скръб. Кой тон за пример е скръбен.
към втори вариант >>
Не пеете.
(втори вариант)
А сега да чуя как ще изпеете „В пустинята на живота, де скръб цари“. Сега всички се срамувате, нали така? Срамувате се, страхувате се, че могат да ви се посмеят. Но казвам ви: Давам ви една премия да опитам докъде може да отиде туй стеснително състояние. Давам ви един английски стерлинг.
Не пеете.
Два, три. − Пак не пеете. − 4, 5, 6, 10, 15, 20, 100, 200, 300, 400, 500, но почва да ви тупти сърцето. Ще кажеш: „Наближава да пея.“ − Хиляда, 2 хиляди, 3 хиляди, 4 хиляди, 5 хиляди, веднага се въодушевявате, всеки страх изчезва. Значи всякога в живота там, дето има страх, трябва да се тури един стимул − златото.
към втори вариант >>
Ще каже някой: „Тъжна музика е това“. Не!
(втори вариант)
Друг поет пък пее тъй: „По зелените полета, де цветя цъфтят, де планински извори възбог се въздигат, де птички пеят, там моята душа се весели! “ Питам сега защо единият поет пее за пустинята на живота, а другият пее за зелените полета, де цветя цъфтят? Сега музикантите трябва да дадат израз. Как ще изпеете това? Изпейте първото: „В пустинята на живота“.
Ще каже някой: „Тъжна музика е това“. Не!
Музиката никога не може да бъде тъжна, в музиката няма тъга. Там има слаби и силни тонове. А силните тонове произвеждат в човека едно състояние − скръб. Кой тон за пример е скръбен. До какво е?
към втори вариант >>
Два, три.
(втори вариант)
Сега всички се срамувате, нали така? Срамувате се, страхувате се, че могат да ви се посмеят. Но казвам ви: Давам ви една премия да опитам докъде може да отиде туй стеснително състояние. Давам ви един английски стерлинг. Не пеете.
Два, три.
− Пак не пеете. − 4, 5, 6, 10, 15, 20, 100, 200, 300, 400, 500, но почва да ви тупти сърцето. Ще кажеш: „Наближава да пея.“ − Хиляда, 2 хиляди, 3 хиляди, 4 хиляди, 5 хиляди, веднага се въодушевявате, всеки страх изчезва. Значи всякога в живота там, дето има страх, трябва да се тури един стимул − златото. В един човек, дето има голям страх, златото, като дойде, може да махне страха и ти казваш: „Ще пея?
към втори вариант >>
Музиката никога не може да бъде тъжна, в музиката няма тъга.
(втори вариант)
“ Питам сега защо единият поет пее за пустинята на живота, а другият пее за зелените полета, де цветя цъфтят? Сега музикантите трябва да дадат израз. Как ще изпеете това? Изпейте първото: „В пустинята на живота“. Ще каже някой: „Тъжна музика е това“. Не!
Музиката никога не може да бъде тъжна, в музиката няма тъга.
Там има слаби и силни тонове. А силните тонове произвеждат в човека едно състояние − скръб. Кой тон за пример е скръбен. До какво е? Какъв тон е ре?
към втори вариант >>
− Пак не пеете.
(втори вариант)
Срамувате се, страхувате се, че могат да ви се посмеят. Но казвам ви: Давам ви една премия да опитам докъде може да отиде туй стеснително състояние. Давам ви един английски стерлинг. Не пеете. Два, три.
− Пак не пеете.
− 4, 5, 6, 10, 15, 20, 100, 200, 300, 400, 500, но почва да ви тупти сърцето. Ще кажеш: „Наближава да пея.“ − Хиляда, 2 хиляди, 3 хиляди, 4 хиляди, 5 хиляди, веднага се въодушевявате, всеки страх изчезва. Значи всякога в живота там, дето има страх, трябва да се тури един стимул − златото. В един човек, дето има голям страх, златото, като дойде, може да махне страха и ти казваш: „Ще пея? “ − Защо?
към втори вариант >>
Там има слаби и силни тонове.
(втори вариант)
Сега музикантите трябва да дадат израз. Как ще изпеете това? Изпейте първото: „В пустинята на живота“. Ще каже някой: „Тъжна музика е това“. Не! Музиката никога не може да бъде тъжна, в музиката няма тъга.
Там има слаби и силни тонове.
А силните тонове произвеждат в човека едно състояние − скръб. Кой тон за пример е скръбен. До какво е? Какъв тон е ре? Ако вземете сега до в понижение, скръбен ли е този тон?
към втори вариант >>
− 4, 5, 6, 10, 15, 20, 100, 200, 300, 400, 500, но почва да ви тупти сърцето.
(втори вариант)
Но казвам ви: Давам ви една премия да опитам докъде може да отиде туй стеснително състояние. Давам ви един английски стерлинг. Не пеете. Два, три. − Пак не пеете.
− 4, 5, 6, 10, 15, 20, 100, 200, 300, 400, 500, но почва да ви тупти сърцето.
Ще кажеш: „Наближава да пея.“ − Хиляда, 2 хиляди, 3 хиляди, 4 хиляди, 5 хиляди, веднага се въодушевявате, всеки страх изчезва. Значи всякога в живота там, дето има страх, трябва да се тури един стимул − златото. В един човек, дето има голям страх, златото, като дойде, може да махне страха и ти казваш: „Ще пея? “ − Защо? − „Хиляда дават, ще пея!
към втори вариант >>
А силните тонове произвеждат в човека едно състояние − скръб.
(втори вариант)
Как ще изпеете това? Изпейте първото: „В пустинята на живота“. Ще каже някой: „Тъжна музика е това“. Не! Музиката никога не може да бъде тъжна, в музиката няма тъга. Там има слаби и силни тонове.
А силните тонове произвеждат в човека едно състояние − скръб.
Кой тон за пример е скръбен. До какво е? Какъв тон е ре? Ако вземете сега до в понижение, скръбен ли е този тон? − Никаква скръб не е това.
към втори вариант >>
Ще кажеш: „Наближава да пея.“ − Хиляда, 2 хиляди, 3 хиляди, 4 хиляди, 5 хиляди, веднага се въодушевявате, всеки страх изчезва.
(втори вариант)
Давам ви един английски стерлинг. Не пеете. Два, три. − Пак не пеете. − 4, 5, 6, 10, 15, 20, 100, 200, 300, 400, 500, но почва да ви тупти сърцето.
Ще кажеш: „Наближава да пея.“ − Хиляда, 2 хиляди, 3 хиляди, 4 хиляди, 5 хиляди, веднага се въодушевявате, всеки страх изчезва.
Значи всякога в живота там, дето има страх, трябва да се тури един стимул − златото. В един човек, дето има голям страх, златото, като дойде, може да махне страха и ти казваш: „Ще пея? “ − Защо? − „Хиляда дават, ще пея! “ Е, хайде сега да видим за хиляда може ли да пеете?
към втори вариант >>
Кой тон за пример е скръбен.
(втори вариант)
Изпейте първото: „В пустинята на живота“. Ще каже някой: „Тъжна музика е това“. Не! Музиката никога не може да бъде тъжна, в музиката няма тъга. Там има слаби и силни тонове. А силните тонове произвеждат в човека едно състояние − скръб.
Кой тон за пример е скръбен.
До какво е? Какъв тон е ре? Ако вземете сега до в понижение, скръбен ли е този тон? − Никаква скръб не е това. Ако вие понижите тоновете, полутонието показва известна мекота.
към втори вариант >>
Значи всякога в живота там, дето има страх, трябва да се тури един стимул − златото.
(втори вариант)
Не пеете. Два, три. − Пак не пеете. − 4, 5, 6, 10, 15, 20, 100, 200, 300, 400, 500, но почва да ви тупти сърцето. Ще кажеш: „Наближава да пея.“ − Хиляда, 2 хиляди, 3 хиляди, 4 хиляди, 5 хиляди, веднага се въодушевявате, всеки страх изчезва.
Значи всякога в живота там, дето има страх, трябва да се тури един стимул − златото.
В един човек, дето има голям страх, златото, като дойде, може да махне страха и ти казваш: „Ще пея? “ − Защо? − „Хиляда дават, ще пея! “ Е, хайде сега да видим за хиляда може ли да пеете? Ама вие искате да видите парите.
към втори вариант >>
До какво е?
(втори вариант)
Ще каже някой: „Тъжна музика е това“. Не! Музиката никога не може да бъде тъжна, в музиката няма тъга. Там има слаби и силни тонове. А силните тонове произвеждат в човека едно състояние − скръб. Кой тон за пример е скръбен.
До какво е?
Какъв тон е ре? Ако вземете сега до в понижение, скръбен ли е този тон? − Никаква скръб не е това. Ако вие понижите тоновете, полутонието показва известна мекота. Повишението показва усилване.
към втори вариант >>
В един човек, дето има голям страх, златото, като дойде, може да махне страха и ти казваш: „Ще пея?
(втори вариант)
Два, три. − Пак не пеете. − 4, 5, 6, 10, 15, 20, 100, 200, 300, 400, 500, но почва да ви тупти сърцето. Ще кажеш: „Наближава да пея.“ − Хиляда, 2 хиляди, 3 хиляди, 4 хиляди, 5 хиляди, веднага се въодушевявате, всеки страх изчезва. Значи всякога в живота там, дето има страх, трябва да се тури един стимул − златото.
В един човек, дето има голям страх, златото, като дойде, може да махне страха и ти казваш: „Ще пея?
“ − Защо? − „Хиляда дават, ще пея! “ Е, хайде сега да видим за хиляда може ли да пеете? Ама вие искате да видите парите. Бихте пяли, но, понеже не ги виждате, не искате да пеете.
към втори вариант >>
Какъв тон е ре?
(втори вариант)
Музиката никога не може да бъде тъжна, в музиката няма тъга. Там има слаби и силни тонове. А силните тонове произвеждат в човека едно състояние − скръб. Кой тон за пример е скръбен. До какво е?
Какъв тон е ре?
Ако вземете сега до в понижение, скръбен ли е този тон? − Никаква скръб не е това. Ако вие понижите тоновете, полутонието показва известна мекота. Повишението показва усилване. При понижението тоновете добиват мекота, а при повишението придобиват сила.
към втори вариант >>
“ − Защо?
(втори вариант)
− Пак не пеете. − 4, 5, 6, 10, 15, 20, 100, 200, 300, 400, 500, но почва да ви тупти сърцето. Ще кажеш: „Наближава да пея.“ − Хиляда, 2 хиляди, 3 хиляди, 4 хиляди, 5 хиляди, веднага се въодушевявате, всеки страх изчезва. Значи всякога в живота там, дето има страх, трябва да се тури един стимул − златото. В един човек, дето има голям страх, златото, като дойде, може да махне страха и ти казваш: „Ще пея?
“ − Защо?
− „Хиляда дават, ще пея! “ Е, хайде сега да видим за хиляда може ли да пеете? Ама вие искате да видите парите. Бихте пяли, но, понеже не ги виждате, не искате да пеете. Аз зная причината.
към втори вариант >>
Ако вземете сега до в понижение, скръбен ли е този тон?
(втори вариант)
Там има слаби и силни тонове. А силните тонове произвеждат в човека едно състояние − скръб. Кой тон за пример е скръбен. До какво е? Какъв тон е ре?
Ако вземете сега до в понижение, скръбен ли е този тон?
− Никаква скръб не е това. Ако вие понижите тоновете, полутонието показва известна мекота. Повишението показва усилване. При понижението тоновете добиват мекота, а при повишението придобиват сила. И силата е, която произвежда тъга.
към втори вариант >>
− „Хиляда дават, ще пея!
(втори вариант)
− 4, 5, 6, 10, 15, 20, 100, 200, 300, 400, 500, но почва да ви тупти сърцето. Ще кажеш: „Наближава да пея.“ − Хиляда, 2 хиляди, 3 хиляди, 4 хиляди, 5 хиляди, веднага се въодушевявате, всеки страх изчезва. Значи всякога в живота там, дето има страх, трябва да се тури един стимул − златото. В един човек, дето има голям страх, златото, като дойде, може да махне страха и ти казваш: „Ще пея? “ − Защо?
− „Хиляда дават, ще пея!
“ Е, хайде сега да видим за хиляда може ли да пеете? Ама вие искате да видите парите. Бихте пяли, но, понеже не ги виждате, не искате да пеете. Аз зная причината. Вие искате да кажете: „Не искаме да ни излъжат, да ни изпитат, че да пеем напразно.“ Не искате да пеете.
към втори вариант >>
− Никаква скръб не е това.
(втори вариант)
А силните тонове произвеждат в човека едно състояние − скръб. Кой тон за пример е скръбен. До какво е? Какъв тон е ре? Ако вземете сега до в понижение, скръбен ли е този тон?
− Никаква скръб не е това.
Ако вие понижите тоновете, полутонието показва известна мекота. Повишението показва усилване. При понижението тоновете добиват мекота, а при повишението придобиват сила. И силата е, която произвежда тъга. Някой казва: „Той пее меланхолично.“ В музиката ли е меланхолията?
към втори вариант >>
“ Е, хайде сега да видим за хиляда може ли да пеете?
(втори вариант)
Ще кажеш: „Наближава да пея.“ − Хиляда, 2 хиляди, 3 хиляди, 4 хиляди, 5 хиляди, веднага се въодушевявате, всеки страх изчезва. Значи всякога в живота там, дето има страх, трябва да се тури един стимул − златото. В един човек, дето има голям страх, златото, като дойде, може да махне страха и ти казваш: „Ще пея? “ − Защо? − „Хиляда дават, ще пея!
“ Е, хайде сега да видим за хиляда може ли да пеете?
Ама вие искате да видите парите. Бихте пяли, но, понеже не ги виждате, не искате да пеете. Аз зная причината. Вие искате да кажете: „Не искаме да ни излъжат, да ни изпитат, че да пеем напразно.“ Не искате да пеете. Казвате: „Да видим хилядата, ще пеем, иначе не пеем.“ Сега трябва да пеете на пустинята, понеже, ако пеете, от нея може да стане нещо.
към втори вариант >>
Ако вие понижите тоновете, полутонието показва известна мекота.
(втори вариант)
Кой тон за пример е скръбен. До какво е? Какъв тон е ре? Ако вземете сега до в понижение, скръбен ли е този тон? − Никаква скръб не е това.
Ако вие понижите тоновете, полутонието показва известна мекота.
Повишението показва усилване. При понижението тоновете добиват мекота, а при повишението придобиват сила. И силата е, която произвежда тъга. Някой казва: „Той пее меланхолично.“ В музиката ли е меланхолията? В самия човек е меланхолията.
към втори вариант >>
Ама вие искате да видите парите.
(втори вариант)
Значи всякога в живота там, дето има страх, трябва да се тури един стимул − златото. В един човек, дето има голям страх, златото, като дойде, може да махне страха и ти казваш: „Ще пея? “ − Защо? − „Хиляда дават, ще пея! “ Е, хайде сега да видим за хиляда може ли да пеете?
Ама вие искате да видите парите.
Бихте пяли, но, понеже не ги виждате, не искате да пеете. Аз зная причината. Вие искате да кажете: „Не искаме да ни излъжат, да ни изпитат, че да пеем напразно.“ Не искате да пеете. Казвате: „Да видим хилядата, ще пеем, иначе не пеем.“ Сега трябва да пеете на пустинята, понеже, ако пеете, от нея може да стане нещо. На пустинята ако не пееш, тя си остава все същата, каквато си е била.
към втори вариант >>
Повишението показва усилване.
(втори вариант)
До какво е? Какъв тон е ре? Ако вземете сега до в понижение, скръбен ли е този тон? − Никаква скръб не е това. Ако вие понижите тоновете, полутонието показва известна мекота.
Повишението показва усилване.
При понижението тоновете добиват мекота, а при повишението придобиват сила. И силата е, която произвежда тъга. Някой казва: „Той пее меланхолично.“ В музиката ли е меланхолията? В самия човек е меланхолията. Когато вземем неверен тон.
към втори вариант >>
Бихте пяли, но, понеже не ги виждате, не искате да пеете.
(втори вариант)
В един човек, дето има голям страх, златото, като дойде, може да махне страха и ти казваш: „Ще пея? “ − Защо? − „Хиляда дават, ще пея! “ Е, хайде сега да видим за хиляда може ли да пеете? Ама вие искате да видите парите.
Бихте пяли, но, понеже не ги виждате, не искате да пеете.
Аз зная причината. Вие искате да кажете: „Не искаме да ни излъжат, да ни изпитат, че да пеем напразно.“ Не искате да пеете. Казвате: „Да видим хилядата, ще пеем, иначе не пеем.“ Сега трябва да пеете на пустинята, понеже, ако пеете, от нея може да стане нещо. На пустинята ако не пееш, тя си остава все същата, каквато си е била. Пък като мине един и изпее една песен, втори мине, трима-четирима души, всички пеят и погледнеш, тук ще започне тревица да израсне, там друга тревица и цялата пустиня ще стане на поле.
към втори вариант >>
При понижението тоновете добиват мекота, а при повишението придобиват сила.
(втори вариант)
Какъв тон е ре? Ако вземете сега до в понижение, скръбен ли е този тон? − Никаква скръб не е това. Ако вие понижите тоновете, полутонието показва известна мекота. Повишението показва усилване.
При понижението тоновете добиват мекота, а при повишението придобиват сила.
И силата е, която произвежда тъга. Някой казва: „Той пее меланхолично.“ В музиката ли е меланхолията? В самия човек е меланхолията. Когато вземем неверен тон. Има тонове, които са толкова силни.
към втори вариант >>
Аз зная причината.
(втори вариант)
“ − Защо? − „Хиляда дават, ще пея! “ Е, хайде сега да видим за хиляда може ли да пеете? Ама вие искате да видите парите. Бихте пяли, но, понеже не ги виждате, не искате да пеете.
Аз зная причината.
Вие искате да кажете: „Не искаме да ни излъжат, да ни изпитат, че да пеем напразно.“ Не искате да пеете. Казвате: „Да видим хилядата, ще пеем, иначе не пеем.“ Сега трябва да пеете на пустинята, понеже, ако пеете, от нея може да стане нещо. На пустинята ако не пееш, тя си остава все същата, каквато си е била. Пък като мине един и изпее една песен, втори мине, трима-четирима души, всички пеят и погледнеш, тук ще започне тревица да израсне, там друга тревица и цялата пустиня ще стане на поле. Какъв тон ще дадете на песента „В пустинята на живота?
към втори вариант >>
И силата е, която произвежда тъга.
(втори вариант)
Ако вземете сега до в понижение, скръбен ли е този тон? − Никаква скръб не е това. Ако вие понижите тоновете, полутонието показва известна мекота. Повишението показва усилване. При понижението тоновете добиват мекота, а при повишението придобиват сила.
И силата е, която произвежда тъга.
Някой казва: „Той пее меланхолично.“ В музиката ли е меланхолията? В самия човек е меланхолията. Когато вземем неверен тон. Има тонове, които са толкова силни. Аз мога да ви изпея един тон толкова силно, че мога да ви произведа известна болка.
към втори вариант >>
Вие искате да кажете: „Не искаме да ни излъжат, да ни изпитат, че да пеем напразно.“ Не искате да пеете.
(втори вариант)
− „Хиляда дават, ще пея! “ Е, хайде сега да видим за хиляда може ли да пеете? Ама вие искате да видите парите. Бихте пяли, но, понеже не ги виждате, не искате да пеете. Аз зная причината.
Вие искате да кажете: „Не искаме да ни излъжат, да ни изпитат, че да пеем напразно.“ Не искате да пеете.
Казвате: „Да видим хилядата, ще пеем, иначе не пеем.“ Сега трябва да пеете на пустинята, понеже, ако пеете, от нея може да стане нещо. На пустинята ако не пееш, тя си остава все същата, каквато си е била. Пък като мине един и изпее една песен, втори мине, трима-четирима души, всички пеят и погледнеш, тук ще започне тревица да израсне, там друга тревица и цялата пустиня ще стане на поле. Какъв тон ще дадете на песента „В пустинята на живота? “ Най-първо пустинята ще даде импулс, но същевременно ще ви стесни.
към втори вариант >>
Някой казва: „Той пее меланхолично.“ В музиката ли е меланхолията?
(втори вариант)
− Никаква скръб не е това. Ако вие понижите тоновете, полутонието показва известна мекота. Повишението показва усилване. При понижението тоновете добиват мекота, а при повишението придобиват сила. И силата е, която произвежда тъга.
Някой казва: „Той пее меланхолично.“ В музиката ли е меланхолията?
В самия човек е меланхолията. Когато вземем неверен тон. Има тонове, които са толкова силни. Аз мога да ви изпея един тон толкова силно, че мога да ви произведа известна болка. А болките ще ви произвеждат повече тъга.
към втори вариант >>
Казвате: „Да видим хилядата, ще пеем, иначе не пеем.“ Сега трябва да пеете на пустинята, понеже, ако пеете, от нея може да стане нещо.
(втори вариант)
“ Е, хайде сега да видим за хиляда може ли да пеете? Ама вие искате да видите парите. Бихте пяли, но, понеже не ги виждате, не искате да пеете. Аз зная причината. Вие искате да кажете: „Не искаме да ни излъжат, да ни изпитат, че да пеем напразно.“ Не искате да пеете.
Казвате: „Да видим хилядата, ще пеем, иначе не пеем.“ Сега трябва да пеете на пустинята, понеже, ако пеете, от нея може да стане нещо.
На пустинята ако не пееш, тя си остава все същата, каквато си е била. Пък като мине един и изпее една песен, втори мине, трима-четирима души, всички пеят и погледнеш, тук ще започне тревица да израсне, там друга тревица и цялата пустиня ще стане на поле. Какъв тон ще дадете на песента „В пустинята на живота? “ Най-първо пустинята ще даде импулс, но същевременно ще ви стесни. Грандиозна е тя.
към втори вариант >>
В самия човек е меланхолията.
(втори вариант)
Ако вие понижите тоновете, полутонието показва известна мекота. Повишението показва усилване. При понижението тоновете добиват мекота, а при повишението придобиват сила. И силата е, която произвежда тъга. Някой казва: „Той пее меланхолично.“ В музиката ли е меланхолията?
В самия човек е меланхолията.
Когато вземем неверен тон. Има тонове, които са толкова силни. Аз мога да ви изпея един тон толкова силно, че мога да ви произведа известна болка. А болките ще ви произвеждат повече тъга. Защото раната е, която ще ви произведе тъга.
към втори вариант >>
На пустинята ако не пееш, тя си остава все същата, каквато си е била.
(втори вариант)
Ама вие искате да видите парите. Бихте пяли, но, понеже не ги виждате, не искате да пеете. Аз зная причината. Вие искате да кажете: „Не искаме да ни излъжат, да ни изпитат, че да пеем напразно.“ Не искате да пеете. Казвате: „Да видим хилядата, ще пеем, иначе не пеем.“ Сега трябва да пеете на пустинята, понеже, ако пеете, от нея може да стане нещо.
На пустинята ако не пееш, тя си остава все същата, каквато си е била.
Пък като мине един и изпее една песен, втори мине, трима-четирима души, всички пеят и погледнеш, тук ще започне тревица да израсне, там друга тревица и цялата пустиня ще стане на поле. Какъв тон ще дадете на песента „В пустинята на живота? “ Най-първо пустинята ще даде импулс, но същевременно ще ви стесни. Грандиозна е тя. Като погледне, тя произвежда страх, но същевременно ще се съберете в себе си и ще кажете: „Тази работа е сериозна.“ Пък може и да платите с живота си в тази пустиня.
към втори вариант >>
Когато вземем неверен тон.
(втори вариант)
Повишението показва усилване. При понижението тоновете добиват мекота, а при повишението придобиват сила. И силата е, която произвежда тъга. Някой казва: „Той пее меланхолично.“ В музиката ли е меланхолията? В самия човек е меланхолията.
Когато вземем неверен тон.
Има тонове, които са толкова силни. Аз мога да ви изпея един тон толкова силно, че мога да ви произведа известна болка. А болките ще ви произвеждат повече тъга. Защото раната е, която ще ви произведе тъга. След туй ще станете меланхоличен.
към втори вариант >>
Пък като мине един и изпее една песен, втори мине, трима-четирима души, всички пеят и погледнеш, тук ще започне тревица да израсне, там друга тревица и цялата пустиня ще стане на поле.
(втори вариант)
Бихте пяли, но, понеже не ги виждате, не искате да пеете. Аз зная причината. Вие искате да кажете: „Не искаме да ни излъжат, да ни изпитат, че да пеем напразно.“ Не искате да пеете. Казвате: „Да видим хилядата, ще пеем, иначе не пеем.“ Сега трябва да пеете на пустинята, понеже, ако пеете, от нея може да стане нещо. На пустинята ако не пееш, тя си остава все същата, каквато си е била.
Пък като мине един и изпее една песен, втори мине, трима-четирима души, всички пеят и погледнеш, тук ще започне тревица да израсне, там друга тревица и цялата пустиня ще стане на поле.
Какъв тон ще дадете на песента „В пустинята на живота? “ Най-първо пустинята ще даде импулс, но същевременно ще ви стесни. Грандиозна е тя. Като погледне, тя произвежда страх, но същевременно ще се съберете в себе си и ще кажете: „Тази работа е сериозна.“ Пък може и да платите с живота си в тази пустиня. Пустинята сега слезе надолу.
към втори вариант >>
Има тонове, които са толкова силни.
(втори вариант)
При понижението тоновете добиват мекота, а при повишението придобиват сила. И силата е, която произвежда тъга. Някой казва: „Той пее меланхолично.“ В музиката ли е меланхолията? В самия човек е меланхолията. Когато вземем неверен тон.
Има тонове, които са толкова силни.
Аз мога да ви изпея един тон толкова силно, че мога да ви произведа известна болка. А болките ще ви произвеждат повече тъга. Защото раната е, която ще ви произведе тъга. След туй ще станете меланхоличен.
към втори вариант >>
Какъв тон ще дадете на песента „В пустинята на живота?
(втори вариант)
Аз зная причината. Вие искате да кажете: „Не искаме да ни излъжат, да ни изпитат, че да пеем напразно.“ Не искате да пеете. Казвате: „Да видим хилядата, ще пеем, иначе не пеем.“ Сега трябва да пеете на пустинята, понеже, ако пеете, от нея може да стане нещо. На пустинята ако не пееш, тя си остава все същата, каквато си е била. Пък като мине един и изпее една песен, втори мине, трима-четирима души, всички пеят и погледнеш, тук ще започне тревица да израсне, там друга тревица и цялата пустиня ще стане на поле.
Какъв тон ще дадете на песента „В пустинята на живота?
“ Най-първо пустинята ще даде импулс, но същевременно ще ви стесни. Грандиозна е тя. Като погледне, тя произвежда страх, но същевременно ще се съберете в себе си и ще кажете: „Тази работа е сериозна.“ Пък може и да платите с живота си в тази пустиня. Пустинята сега слезе надолу. Пустинята на живота, всяка пустиня се предполага да е равна.
към втори вариант >>
Аз мога да ви изпея един тон толкова силно, че мога да ви произведа известна болка.
(втори вариант)
И силата е, която произвежда тъга. Някой казва: „Той пее меланхолично.“ В музиката ли е меланхолията? В самия човек е меланхолията. Когато вземем неверен тон. Има тонове, които са толкова силни.
Аз мога да ви изпея един тон толкова силно, че мога да ви произведа известна болка.
А болките ще ви произвеждат повече тъга. Защото раната е, която ще ви произведе тъга. След туй ще станете меланхоличен.
към втори вариант >>
“ Най-първо пустинята ще даде импулс, но същевременно ще ви стесни.
(втори вариант)
Вие искате да кажете: „Не искаме да ни излъжат, да ни изпитат, че да пеем напразно.“ Не искате да пеете. Казвате: „Да видим хилядата, ще пеем, иначе не пеем.“ Сега трябва да пеете на пустинята, понеже, ако пеете, от нея може да стане нещо. На пустинята ако не пееш, тя си остава все същата, каквато си е била. Пък като мине един и изпее една песен, втори мине, трима-четирима души, всички пеят и погледнеш, тук ще започне тревица да израсне, там друга тревица и цялата пустиня ще стане на поле. Какъв тон ще дадете на песента „В пустинята на живота?
“ Най-първо пустинята ще даде импулс, но същевременно ще ви стесни.
Грандиозна е тя. Като погледне, тя произвежда страх, но същевременно ще се съберете в себе си и ще кажете: „Тази работа е сериозна.“ Пък може и да платите с живота си в тази пустиня. Пустинята сега слезе надолу. Пустинята на живота, всяка пустиня се предполага да е равна. А тия, пустите места, водата ги обича.
към втори вариант >>
А болките ще ви произвеждат повече тъга.
(втори вариант)
Някой казва: „Той пее меланхолично.“ В музиката ли е меланхолията? В самия човек е меланхолията. Когато вземем неверен тон. Има тонове, които са толкова силни. Аз мога да ви изпея един тон толкова силно, че мога да ви произведа известна болка.
А болките ще ви произвеждат повече тъга.
Защото раната е, която ще ви произведе тъга. След туй ще станете меланхоличен.
към втори вариант >>
Грандиозна е тя.
(втори вариант)
Казвате: „Да видим хилядата, ще пеем, иначе не пеем.“ Сега трябва да пеете на пустинята, понеже, ако пеете, от нея може да стане нещо. На пустинята ако не пееш, тя си остава все същата, каквато си е била. Пък като мине един и изпее една песен, втори мине, трима-четирима души, всички пеят и погледнеш, тук ще започне тревица да израсне, там друга тревица и цялата пустиня ще стане на поле. Какъв тон ще дадете на песента „В пустинята на живота? “ Най-първо пустинята ще даде импулс, но същевременно ще ви стесни.
Грандиозна е тя.
Като погледне, тя произвежда страх, но същевременно ще се съберете в себе си и ще кажете: „Тази работа е сериозна.“ Пък може и да платите с живота си в тази пустиня. Пустинята сега слезе надолу. Пустинята на живота, всяка пустиня се предполага да е равна. А тия, пустите места, водата ги обича. Пуснете водата и тя ще превърне тази пустиня, ще ù предаде смисъл.
към втори вариант >>
Защото раната е, която ще ви произведе тъга.
(втори вариант)
В самия човек е меланхолията. Когато вземем неверен тон. Има тонове, които са толкова силни. Аз мога да ви изпея един тон толкова силно, че мога да ви произведа известна болка. А болките ще ви произвеждат повече тъга.
Защото раната е, която ще ви произведе тъга.
След туй ще станете меланхоличен.
към втори вариант >>
Като погледне, тя произвежда страх, но същевременно ще се съберете в себе си и ще кажете: „Тази работа е сериозна.“ Пък може и да платите с живота си в тази пустиня.
(втори вариант)
На пустинята ако не пееш, тя си остава все същата, каквато си е била. Пък като мине един и изпее една песен, втори мине, трима-четирима души, всички пеят и погледнеш, тук ще започне тревица да израсне, там друга тревица и цялата пустиня ще стане на поле. Какъв тон ще дадете на песента „В пустинята на живота? “ Най-първо пустинята ще даде импулс, но същевременно ще ви стесни. Грандиозна е тя.
Като погледне, тя произвежда страх, но същевременно ще се съберете в себе си и ще кажете: „Тази работа е сериозна.“ Пък може и да платите с живота си в тази пустиня.
Пустинята сега слезе надолу. Пустинята на живота, всяка пустиня се предполага да е равна. А тия, пустите места, водата ги обича. Пуснете водата и тя ще превърне тази пустиня, ще ù предаде смисъл. Вие тълкувайте така.
към втори вариант >>
След туй ще станете меланхоличен.
(втори вариант)
Когато вземем неверен тон. Има тонове, които са толкова силни. Аз мога да ви изпея един тон толкова силно, че мога да ви произведа известна болка. А болките ще ви произвеждат повече тъга. Защото раната е, която ще ви произведе тъга.
След туй ще станете меланхоличен.
към втори вариант >>
Пустинята сега слезе надолу.
(втори вариант)
Пък като мине един и изпее една песен, втори мине, трима-четирима души, всички пеят и погледнеш, тук ще започне тревица да израсне, там друга тревица и цялата пустиня ще стане на поле. Какъв тон ще дадете на песента „В пустинята на живота? “ Най-първо пустинята ще даде импулс, но същевременно ще ви стесни. Грандиозна е тя. Като погледне, тя произвежда страх, но същевременно ще се съберете в себе си и ще кажете: „Тази работа е сериозна.“ Пък може и да платите с живота си в тази пустиня.
Пустинята сега слезе надолу.
Пустинята на живота, всяка пустиня се предполага да е равна. А тия, пустите места, водата ги обича. Пуснете водата и тя ще превърне тази пустиня, ще ù предаде смисъл. Вие тълкувайте така. Пуснете тогава живот в пустинята и той ще я организира.
към втори вариант >>
Сега при съчетанието на тоновете този поет или този музикант е съчетал така силните със слабите тонове, та е опасна музиката му.
(втори вариант)
Сега при съчетанието на тоновете този поет или този музикант е съчетал така силните със слабите тонове, та е опасна музиката му.
Някъде експлозия може да стане. Като пеете така, някъде някой тон като те перне в задната част на мозъка, главата ти се замайва. Вас нали ви е первал някой път някой тон. С тон може да се удари някой път човек така, че може да залитне. Но това не е за простите.
към втори вариант >>
Пустинята на живота, всяка пустиня се предполага да е равна.
(втори вариант)
Какъв тон ще дадете на песента „В пустинята на живота? “ Най-първо пустинята ще даде импулс, но същевременно ще ви стесни. Грандиозна е тя. Като погледне, тя произвежда страх, но същевременно ще се съберете в себе си и ще кажете: „Тази работа е сериозна.“ Пък може и да платите с живота си в тази пустиня. Пустинята сега слезе надолу.
Пустинята на живота, всяка пустиня се предполага да е равна.
А тия, пустите места, водата ги обича. Пуснете водата и тя ще превърне тази пустиня, ще ù предаде смисъл. Вие тълкувайте така. Пуснете тогава живот в пустинята и той ще я организира.
към втори вариант >>
Някъде експлозия може да стане.
(втори вариант)
Сега при съчетанието на тоновете този поет или този музикант е съчетал така силните със слабите тонове, та е опасна музиката му.
Някъде експлозия може да стане.
Като пеете така, някъде някой тон като те перне в задната част на мозъка, главата ти се замайва. Вас нали ви е первал някой път някой тон. С тон може да се удари някой път човек така, че може да залитне. Но това не е за простите. Затова трябва ум, за да видите връзката.
към втори вариант >>
А тия, пустите места, водата ги обича.
(втори вариант)
“ Най-първо пустинята ще даде импулс, но същевременно ще ви стесни. Грандиозна е тя. Като погледне, тя произвежда страх, но същевременно ще се съберете в себе си и ще кажете: „Тази работа е сериозна.“ Пък може и да платите с живота си в тази пустиня. Пустинята сега слезе надолу. Пустинята на живота, всяка пустиня се предполага да е равна.
А тия, пустите места, водата ги обича.
Пуснете водата и тя ще превърне тази пустиня, ще ù предаде смисъл. Вие тълкувайте така. Пуснете тогава живот в пустинята и той ще я организира.
към втори вариант >>
Като пеете така, някъде някой тон като те перне в задната част на мозъка, главата ти се замайва.
(втори вариант)
Сега при съчетанието на тоновете този поет или този музикант е съчетал така силните със слабите тонове, та е опасна музиката му. Някъде експлозия може да стане.
Като пеете така, някъде някой тон като те перне в задната част на мозъка, главата ти се замайва.
Вас нали ви е первал някой път някой тон. С тон може да се удари някой път човек така, че може да залитне. Но това не е за простите. Затова трябва ум, за да видите връзката. Някой казва: „Той има тъжна музика.“ Какво нещо е тъжната музика?
към втори вариант >>
Пуснете водата и тя ще превърне тази пустиня, ще ù предаде смисъл.
(втори вариант)
Грандиозна е тя. Като погледне, тя произвежда страх, но същевременно ще се съберете в себе си и ще кажете: „Тази работа е сериозна.“ Пък може и да платите с живота си в тази пустиня. Пустинята сега слезе надолу. Пустинята на живота, всяка пустиня се предполага да е равна. А тия, пустите места, водата ги обича.
Пуснете водата и тя ще превърне тази пустиня, ще ù предаде смисъл.
Вие тълкувайте така. Пуснете тогава живот в пустинята и той ще я организира.
към втори вариант >>
Вас нали ви е первал някой път някой тон.
(втори вариант)
Сега при съчетанието на тоновете този поет или този музикант е съчетал така силните със слабите тонове, та е опасна музиката му. Някъде експлозия може да стане. Като пеете така, някъде някой тон като те перне в задната част на мозъка, главата ти се замайва.
Вас нали ви е первал някой път някой тон.
С тон може да се удари някой път човек така, че може да залитне. Но това не е за простите. Затова трябва ум, за да видите връзката. Някой казва: „Той има тъжна музика.“ Какво нещо е тъжната музика? − Това е резултатът.
към втори вариант >>
Вие тълкувайте така.
(втори вариант)
Като погледне, тя произвежда страх, но същевременно ще се съберете в себе си и ще кажете: „Тази работа е сериозна.“ Пък може и да платите с живота си в тази пустиня. Пустинята сега слезе надолу. Пустинята на живота, всяка пустиня се предполага да е равна. А тия, пустите места, водата ги обича. Пуснете водата и тя ще превърне тази пустиня, ще ù предаде смисъл.
Вие тълкувайте така.
Пуснете тогава живот в пустинята и той ще я организира.
към втори вариант >>
С тон може да се удари някой път човек така, че може да залитне.
(втори вариант)
Сега при съчетанието на тоновете този поет или този музикант е съчетал така силните със слабите тонове, та е опасна музиката му. Някъде експлозия може да стане. Като пеете така, някъде някой тон като те перне в задната част на мозъка, главата ти се замайва. Вас нали ви е первал някой път някой тон.
С тон може да се удари някой път човек така, че може да залитне.
Но това не е за простите. Затова трябва ум, за да видите връзката. Някой казва: „Той има тъжна музика.“ Какво нещо е тъжната музика? − Това е резултатът.
към втори вариант >>
Пуснете тогава живот в пустинята и той ще я организира.
(втори вариант)
Пустинята сега слезе надолу. Пустинята на живота, всяка пустиня се предполага да е равна. А тия, пустите места, водата ги обича. Пуснете водата и тя ще превърне тази пустиня, ще ù предаде смисъл. Вие тълкувайте така.
Пуснете тогава живот в пустинята и той ще я организира.
към втори вариант >>
Но това не е за простите.
(втори вариант)
Сега при съчетанието на тоновете този поет или този музикант е съчетал така силните със слабите тонове, та е опасна музиката му. Някъде експлозия може да стане. Като пеете така, някъде някой тон като те перне в задната част на мозъка, главата ти се замайва. Вас нали ви е первал някой път някой тон. С тон може да се удари някой път човек така, че може да залитне.
Но това не е за простите.
Затова трябва ум, за да видите връзката. Някой казва: „Той има тъжна музика.“ Какво нещо е тъжната музика? − Това е резултатът.
към втори вариант >>
Тук имате триъгълник (фиг. 2).
(втори вариант)
Тук имате триъгълник (фиг. 2).
Най-първо се интересувате от вътрешните ъгли, на колко прави са равни те? На два прави, нали? Добре. Двата прави ъгли показват, че триъгълникът е част от друга една фигура. Коя е тя? Влизам в друг един свят.
към втори вариант >>
Затова трябва ум, за да видите връзката.
(втори вариант)
Някъде експлозия може да стане. Като пеете така, някъде някой тон като те перне в задната част на мозъка, главата ти се замайва. Вас нали ви е первал някой път някой тон. С тон може да се удари някой път човек така, че може да залитне. Но това не е за простите.
Затова трябва ум, за да видите връзката.
Някой казва: „Той има тъжна музика.“ Какво нещо е тъжната музика? − Това е резултатът.
към втори вариант >>
Най-първо се интересувате от вътрешните ъгли, на колко прави са равни те?
(втори вариант)
Тук имате триъгълник (фиг. 2).
Най-първо се интересувате от вътрешните ъгли, на колко прави са равни те?
На два прави, нали? Добре. Двата прави ъгли показват, че триъгълникът е част от друга една фигура. Коя е тя? Влизам в друг един свят. (Учителя допълва фигурата триъгълник и става един ромбоид.) Ние говорим сега за ония естествени положения, които съществуват в света, и минаваме към един свят, който седи вън, далече от този.
към втори вариант >>
Някой казва: „Той има тъжна музика.“ Какво нещо е тъжната музика?
(втори вариант)
Като пеете така, някъде някой тон като те перне в задната част на мозъка, главата ти се замайва. Вас нали ви е первал някой път някой тон. С тон може да се удари някой път човек така, че може да залитне. Но това не е за простите. Затова трябва ум, за да видите връзката.
Някой казва: „Той има тъжна музика.“ Какво нещо е тъжната музика?
− Това е резултатът.
към втори вариант >>
На два прави, нали?
(втори вариант)
Тук имате триъгълник (фиг. 2). Най-първо се интересувате от вътрешните ъгли, на колко прави са равни те?
На два прави, нали?
Добре. Двата прави ъгли показват, че триъгълникът е част от друга една фигура. Коя е тя? Влизам в друг един свят. (Учителя допълва фигурата триъгълник и става един ромбоид.) Ние говорим сега за ония естествени положения, които съществуват в света, и минаваме към един свят, който седи вън, далече от този.
към втори вариант >>
− Това е резултатът.
(втори вариант)
Вас нали ви е первал някой път някой тон. С тон може да се удари някой път човек така, че може да залитне. Но това не е за простите. Затова трябва ум, за да видите връзката. Някой казва: „Той има тъжна музика.“ Какво нещо е тъжната музика?
− Това е резултатът.
към втори вариант >>
Добре. Двата прави ъгли показват, че триъгълникът е част от друга една фигура.
(втори вариант)
Тук имате триъгълник (фиг. 2). Най-първо се интересувате от вътрешните ъгли, на колко прави са равни те? На два прави, нали?
Добре. Двата прави ъгли показват, че триъгълникът е част от друга една фигура.
Коя е тя? Влизам в друг един свят. (Учителя допълва фигурата триъгълник и става един ромбоид.) Ние говорим сега за ония естествени положения, които съществуват в света, и минаваме към един свят, който седи вън, далече от този.
към втори вариант >>
Сега как ще изпеете „В пустинята на живота“?
(втори вариант)
Сега как ще изпеете „В пустинята на живота“?
Това го декламирате. Как ще го декламирате поетически? Нали някой път, като излезете, вие декламирате: „В пустинята на живота.“ (Учителя прави движение с ръцете си нагоре.) В пустинята няма сербезлък. То е неестествено положение. Вие си представяте нещо, което го няма.
към втори вариант >>
Коя е тя?
(втори вариант)
Тук имате триъгълник (фиг. 2). Най-първо се интересувате от вътрешните ъгли, на колко прави са равни те? На два прави, нали? Добре. Двата прави ъгли показват, че триъгълникът е част от друга една фигура.
Коя е тя?
Влизам в друг един свят. (Учителя допълва фигурата триъгълник и става един ромбоид.) Ние говорим сега за ония естествени положения, които съществуват в света, и минаваме към един свят, който седи вън, далече от този.
към втори вариант >>
Това го декламирате.
(втори вариант)
Сега как ще изпеете „В пустинята на живота“?
Това го декламирате.
Как ще го декламирате поетически? Нали някой път, като излезете, вие декламирате: „В пустинята на живота.“ (Учителя прави движение с ръцете си нагоре.) В пустинята няма сербезлък. То е неестествено положение. Вие си представяте нещо, което го няма. Ти, като попаднеш в пустинята на живота, ще си кажеш: „Доста опасна е тази работа!
към втори вариант >>
Влизам в друг един свят.
(втори вариант)
Тук имате триъгълник (фиг. 2). Най-първо се интересувате от вътрешните ъгли, на колко прави са равни те? На два прави, нали? Добре. Двата прави ъгли показват, че триъгълникът е част от друга една фигура. Коя е тя?
Влизам в друг един свят.
(Учителя допълва фигурата триъгълник и става един ромбоид.) Ние говорим сега за ония естествени положения, които съществуват в света, и минаваме към един свят, който седи вън, далече от този.
към втори вариант >>
Как ще го декламирате поетически?
(втори вариант)
Сега как ще изпеете „В пустинята на живота“? Това го декламирате.
Как ще го декламирате поетически?
Нали някой път, като излезете, вие декламирате: „В пустинята на живота.“ (Учителя прави движение с ръцете си нагоре.) В пустинята няма сербезлък. То е неестествено положение. Вие си представяте нещо, което го няма. Ти, като попаднеш в пустинята на живота, ще си кажеш: „Доста опасна е тази работа! “ И ще си поклатиш главата.
към втори вариант >>
(Учителя допълва фигурата триъгълник и става един ромбоид.) Ние говорим сега за ония естествени положения, които съществуват в света, и минаваме към един свят, който седи вън, далече от този.
(втори вариант)
Най-първо се интересувате от вътрешните ъгли, на колко прави са равни те? На два прави, нали? Добре. Двата прави ъгли показват, че триъгълникът е част от друга една фигура. Коя е тя? Влизам в друг един свят.
(Учителя допълва фигурата триъгълник и става един ромбоид.) Ние говорим сега за ония естествени положения, които съществуват в света, и минаваме към един свят, който седи вън, далече от този.
към втори вариант >>
Нали някой път, като излезете, вие декламирате: „В пустинята на живота.“ (Учителя прави движение с ръцете си нагоре.) В пустинята няма сербезлък.
(втори вариант)
Сега как ще изпеете „В пустинята на живота“? Това го декламирате. Как ще го декламирате поетически?
Нали някой път, като излезете, вие декламирате: „В пустинята на живота.“ (Учителя прави движение с ръцете си нагоре.) В пустинята няма сербезлък.
То е неестествено положение. Вие си представяте нещо, което го няма. Ти, като попаднеш в пустинята на живота, ще си кажеш: „Доста опасна е тази работа! “ И ще си поклатиш главата. Който така декламира, той няма понятие какво нещо е пустинята.
към втори вариант >>
Това е умственият свят ВСД.
(втори вариант)
Това е умственият свят ВСД.
Законите малко се различават. То е една площ и от двете страни има слизане. АС е един резултат, в дадения случай то е основа, така го наричат. А АВ, това е страж. АС е основа, АВ е слизане, това е полето.
към втори вариант >>
То е неестествено положение.
(втори вариант)
Сега как ще изпеете „В пустинята на живота“? Това го декламирате. Как ще го декламирате поетически? Нали някой път, като излезете, вие декламирате: „В пустинята на живота.“ (Учителя прави движение с ръцете си нагоре.) В пустинята няма сербезлък.
То е неестествено положение.
Вие си представяте нещо, което го няма. Ти, като попаднеш в пустинята на живота, ще си кажеш: „Доста опасна е тази работа! “ И ще си поклатиш главата. Който така декламира, той няма понятие какво нещо е пустинята. „Де скръб и мъчение цари.“ А какво ще правиш там, дето има скръб и мъчение?
към втори вариант >>
Законите малко се различават.
(втори вариант)
Това е умственият свят ВСД.
Законите малко се различават.
То е една площ и от двете страни има слизане. АС е един резултат, в дадения случай то е основа, така го наричат. А АВ, това е страж. АС е основа, АВ е слизане, това е полето. Тук едно същество може да слезе по АВ.
към втори вариант >>
Вие си представяте нещо, което го няма.
(втори вариант)
Сега как ще изпеете „В пустинята на живота“? Това го декламирате. Как ще го декламирате поетически? Нали някой път, като излезете, вие декламирате: „В пустинята на живота.“ (Учителя прави движение с ръцете си нагоре.) В пустинята няма сербезлък. То е неестествено положение.
Вие си представяте нещо, което го няма.
Ти, като попаднеш в пустинята на живота, ще си кажеш: „Доста опасна е тази работа! “ И ще си поклатиш главата. Който така декламира, той няма понятие какво нещо е пустинята. „Де скръб и мъчение цари.“ А какво ще правиш там, дето има скръб и мъчение? Той сега има две понятия.
към втори вариант >>
То е една площ и от двете страни има слизане.
(втори вариант)
Това е умственият свят ВСД. Законите малко се различават.
То е една площ и от двете страни има слизане.
АС е един резултат, в дадения случай то е основа, така го наричат. А АВ, това е страж. АС е основа, АВ е слизане, това е полето. Тук едно същество може да слезе по АВ. И по тая площ човек пак може да възлезе нагоре.
към втори вариант >>
Ти, като попаднеш в пустинята на живота, ще си кажеш: „Доста опасна е тази работа!
(втори вариант)
Това го декламирате. Как ще го декламирате поетически? Нали някой път, като излезете, вие декламирате: „В пустинята на живота.“ (Учителя прави движение с ръцете си нагоре.) В пустинята няма сербезлък. То е неестествено положение. Вие си представяте нещо, което го няма.
Ти, като попаднеш в пустинята на живота, ще си кажеш: „Доста опасна е тази работа!
“ И ще си поклатиш главата. Който така декламира, той няма понятие какво нещо е пустинята. „Де скръб и мъчение цари.“ А какво ще правиш там, дето има скръб и мъчение? Той сега има две понятия. Той представлява пустинята, а в него има желанието на парата.
към втори вариант >>
АС е един резултат, в дадения случай то е основа, така го наричат.
(втори вариант)
Това е умственият свят ВСД. Законите малко се различават. То е една площ и от двете страни има слизане.
АС е един резултат, в дадения случай то е основа, така го наричат.
А АВ, това е страж. АС е основа, АВ е слизане, това е полето. Тук едно същество може да слезе по АВ. И по тая площ човек пак може да възлезе нагоре. Тъй е по АВ − това е път на слизане и ВС е път на слизане.
към втори вариант >>
“ И ще си поклатиш главата.
(втори вариант)
Как ще го декламирате поетически? Нали някой път, като излезете, вие декламирате: „В пустинята на живота.“ (Учителя прави движение с ръцете си нагоре.) В пустинята няма сербезлък. То е неестествено положение. Вие си представяте нещо, което го няма. Ти, като попаднеш в пустинята на живота, ще си кажеш: „Доста опасна е тази работа!
“ И ще си поклатиш главата.
Който така декламира, той няма понятие какво нещо е пустинята. „Де скръб и мъчение цари.“ А какво ще правиш там, дето има скръб и мъчение? Той сега има две понятия. Той представлява пустинята, а в него има желанието на парата. (Учителя вдига ръцете си нагоре.) То е парата.
към втори вариант >>
А АВ, това е страж.
(втори вариант)
Това е умственият свят ВСД. Законите малко се различават. То е една площ и от двете страни има слизане. АС е един резултат, в дадения случай то е основа, така го наричат.
А АВ, това е страж.
АС е основа, АВ е слизане, това е полето. Тук едно същество може да слезе по АВ. И по тая площ човек пак може да възлезе нагоре. Тъй е по АВ − това е път на слизане и ВС е път на слизане. И двата пътя са на слизане.
към втори вариант >>
Който така декламира, той няма понятие какво нещо е пустинята.
(втори вариант)
Нали някой път, като излезете, вие декламирате: „В пустинята на живота.“ (Учителя прави движение с ръцете си нагоре.) В пустинята няма сербезлък. То е неестествено положение. Вие си представяте нещо, което го няма. Ти, като попаднеш в пустинята на живота, ще си кажеш: „Доста опасна е тази работа! “ И ще си поклатиш главата.
Който така декламира, той няма понятие какво нещо е пустинята.
„Де скръб и мъчение цари.“ А какво ще правиш там, дето има скръб и мъчение? Той сега има две понятия. Той представлява пустинята, а в него има желанието на парата. (Учителя вдига ръцете си нагоре.) То е парата. Така не се декламира (Учителя вдига ръцете си нагоре.) Няма никакъв смисъл.
към втори вариант >>
АС е основа, АВ е слизане, това е полето.
(втори вариант)
Това е умственият свят ВСД. Законите малко се различават. То е една площ и от двете страни има слизане. АС е един резултат, в дадения случай то е основа, така го наричат. А АВ, това е страж.
АС е основа, АВ е слизане, това е полето.
Тук едно същество може да слезе по АВ. И по тая площ човек пак може да възлезе нагоре. Тъй е по АВ − това е път на слизане и ВС е път на слизане. И двата пътя са на слизане. Един триъгълник е прав, когато показва, че едната страна е на слизане, а другата на възлизане.
към втори вариант >>
„Де скръб и мъчение цари.“ А какво ще правиш там, дето има скръб и мъчение?
(втори вариант)
То е неестествено положение. Вие си представяте нещо, което го няма. Ти, като попаднеш в пустинята на живота, ще си кажеш: „Доста опасна е тази работа! “ И ще си поклатиш главата. Който така декламира, той няма понятие какво нещо е пустинята.
„Де скръб и мъчение цари.“ А какво ще правиш там, дето има скръб и мъчение?
Той сега има две понятия. Той представлява пустинята, а в него има желанието на парата. (Учителя вдига ръцете си нагоре.) То е парата. Така не се декламира (Учителя вдига ръцете си нагоре.) Няма никакъв смисъл. И тогава, които слушат, ще кажат „браво“ и ще му ръкопляскат всички.
към втори вариант >>
Тук едно същество може да слезе по АВ.
(втори вариант)
Законите малко се различават. То е една площ и от двете страни има слизане. АС е един резултат, в дадения случай то е основа, така го наричат. А АВ, това е страж. АС е основа, АВ е слизане, това е полето.
Тук едно същество може да слезе по АВ.
И по тая площ човек пак може да възлезе нагоре. Тъй е по АВ − това е път на слизане и ВС е път на слизане. И двата пътя са на слизане. Един триъгълник е прав, когато показва, че едната страна е на слизане, а другата на възлизане. В един триъгълник имате праволинеен път, ако АС е вашата основа или представлява идеалът, към който сте слезли.
към втори вариант >>
Той сега има две понятия.
(втори вариант)
Вие си представяте нещо, което го няма. Ти, като попаднеш в пустинята на живота, ще си кажеш: „Доста опасна е тази работа! “ И ще си поклатиш главата. Който така декламира, той няма понятие какво нещо е пустинята. „Де скръб и мъчение цари.“ А какво ще правиш там, дето има скръб и мъчение?
Той сега има две понятия.
Той представлява пустинята, а в него има желанието на парата. (Учителя вдига ръцете си нагоре.) То е парата. Така не се декламира (Учителя вдига ръцете си нагоре.) Няма никакъв смисъл. И тогава, които слушат, ще кажат „браво“ и ще му ръкопляскат всички. Не, картината не е вярна.
към втори вариант >>
И по тая площ човек пак може да възлезе нагоре.
(втори вариант)
То е една площ и от двете страни има слизане. АС е един резултат, в дадения случай то е основа, така го наричат. А АВ, това е страж. АС е основа, АВ е слизане, това е полето. Тук едно същество може да слезе по АВ.
И по тая площ човек пак може да възлезе нагоре.
Тъй е по АВ − това е път на слизане и ВС е път на слизане. И двата пътя са на слизане. Един триъгълник е прав, когато показва, че едната страна е на слизане, а другата на възлизане. В един триъгълник имате праволинеен път, ако АС е вашата основа или представлява идеалът, към който сте слезли. Да кажем, вие сте слезли по пътя на АВ; тогава ще се качите по СВ.
към втори вариант >>
Той представлява пустинята, а в него има желанието на парата.
(втори вариант)
Ти, като попаднеш в пустинята на живота, ще си кажеш: „Доста опасна е тази работа! “ И ще си поклатиш главата. Който така декламира, той няма понятие какво нещо е пустинята. „Де скръб и мъчение цари.“ А какво ще правиш там, дето има скръб и мъчение? Той сега има две понятия.
Той представлява пустинята, а в него има желанието на парата.
(Учителя вдига ръцете си нагоре.) То е парата. Така не се декламира (Учителя вдига ръцете си нагоре.) Няма никакъв смисъл. И тогава, които слушат, ще кажат „браво“ и ще му ръкопляскат всички. Не, картината не е вярна. Какво трябва да направите сега?
към втори вариант >>
Тъй е по АВ − това е път на слизане и ВС е път на слизане.
(втори вариант)
АС е един резултат, в дадения случай то е основа, така го наричат. А АВ, това е страж. АС е основа, АВ е слизане, това е полето. Тук едно същество може да слезе по АВ. И по тая площ човек пак може да възлезе нагоре.
Тъй е по АВ − това е път на слизане и ВС е път на слизане.
И двата пътя са на слизане. Един триъгълник е прав, когато показва, че едната страна е на слизане, а другата на възлизане. В един триъгълник имате праволинеен път, ако АС е вашата основа или представлява идеалът, към който сте слезли. Да кажем, вие сте слезли по пътя на АВ; тогава ще се качите по СВ. Единият път е на възлизане.
към втори вариант >>
(Учителя вдига ръцете си нагоре.) То е парата.
(втори вариант)
“ И ще си поклатиш главата. Който така декламира, той няма понятие какво нещо е пустинята. „Де скръб и мъчение цари.“ А какво ще правиш там, дето има скръб и мъчение? Той сега има две понятия. Той представлява пустинята, а в него има желанието на парата.
(Учителя вдига ръцете си нагоре.) То е парата.
Така не се декламира (Учителя вдига ръцете си нагоре.) Няма никакъв смисъл. И тогава, които слушат, ще кажат „браво“ и ще му ръкопляскат всички. Не, картината не е вярна. Какво трябва да направите сега? (Учителя разтваря ръцете си надолу и се навежда напред.) „В пустинята на живота.“ − Тази пустиня не е нагоре, тя е долу.
към втори вариант >>
И двата пътя са на слизане.
(втори вариант)
А АВ, това е страж. АС е основа, АВ е слизане, това е полето. Тук едно същество може да слезе по АВ. И по тая площ човек пак може да възлезе нагоре. Тъй е по АВ − това е път на слизане и ВС е път на слизане.
И двата пътя са на слизане.
Един триъгълник е прав, когато показва, че едната страна е на слизане, а другата на възлизане. В един триъгълник имате праволинеен път, ако АС е вашата основа или представлява идеалът, към който сте слезли. Да кажем, вие сте слезли по пътя на АВ; тогава ще се качите по СВ. Единият път е на възлизане. Сега ще преведете: пътят на сърцето е пътят на слизане; пътят на ума е пътят на възлизане.
към втори вариант >>
Така не се декламира (Учителя вдига ръцете си нагоре.) Няма никакъв смисъл.
(втори вариант)
Който така декламира, той няма понятие какво нещо е пустинята. „Де скръб и мъчение цари.“ А какво ще правиш там, дето има скръб и мъчение? Той сега има две понятия. Той представлява пустинята, а в него има желанието на парата. (Учителя вдига ръцете си нагоре.) То е парата.
Така не се декламира (Учителя вдига ръцете си нагоре.) Няма никакъв смисъл.
И тогава, които слушат, ще кажат „браво“ и ще му ръкопляскат всички. Не, картината не е вярна. Какво трябва да направите сега? (Учителя разтваря ръцете си надолу и се навежда напред.) „В пустинята на живота.“ − Тази пустиня не е нагоре, тя е долу. По някой път и вие като малките деца декламирате „в пустинята“ и сочите ръцете нагоре.
към втори вариант >>
Един триъгълник е прав, когато показва, че едната страна е на слизане, а другата на възлизане.
(втори вариант)
АС е основа, АВ е слизане, това е полето. Тук едно същество може да слезе по АВ. И по тая площ човек пак може да възлезе нагоре. Тъй е по АВ − това е път на слизане и ВС е път на слизане. И двата пътя са на слизане.
Един триъгълник е прав, когато показва, че едната страна е на слизане, а другата на възлизане.
В един триъгълник имате праволинеен път, ако АС е вашата основа или представлява идеалът, към който сте слезли. Да кажем, вие сте слезли по пътя на АВ; тогава ще се качите по СВ. Единият път е на възлизане. Сега ще преведете: пътят на сърцето е пътят на слизане; пътят на ума е пътят на възлизане. Умствено човек възлиза, а по сърцето си винаги слиза.
към втори вариант >>
И тогава, които слушат, ще кажат „браво“ и ще му ръкопляскат всички.
(втори вариант)
„Де скръб и мъчение цари.“ А какво ще правиш там, дето има скръб и мъчение? Той сега има две понятия. Той представлява пустинята, а в него има желанието на парата. (Учителя вдига ръцете си нагоре.) То е парата. Така не се декламира (Учителя вдига ръцете си нагоре.) Няма никакъв смисъл.
И тогава, които слушат, ще кажат „браво“ и ще му ръкопляскат всички.
Не, картината не е вярна. Какво трябва да направите сега? (Учителя разтваря ръцете си надолу и се навежда напред.) „В пустинята на живота.“ − Тази пустиня не е нагоре, тя е долу. По някой път и вие като малките деца декламирате „в пустинята“ и сочите ръцете нагоре. Аз искам да ви наведа на следното: трябва да проучвате качествата на нещата.
към втори вариант >>
В един триъгълник имате праволинеен път, ако АС е вашата основа или представлява идеалът, към който сте слезли.
(втори вариант)
Тук едно същество може да слезе по АВ. И по тая площ човек пак може да възлезе нагоре. Тъй е по АВ − това е път на слизане и ВС е път на слизане. И двата пътя са на слизане. Един триъгълник е прав, когато показва, че едната страна е на слизане, а другата на възлизане.
В един триъгълник имате праволинеен път, ако АС е вашата основа или представлява идеалът, към който сте слезли.
Да кажем, вие сте слезли по пътя на АВ; тогава ще се качите по СВ. Единият път е на възлизане. Сега ще преведете: пътят на сърцето е пътят на слизане; пътят на ума е пътят на възлизане. Умствено човек възлиза, а по сърцето си винаги слиза. Със сърцето си винаги човек слиза надолу.
към втори вариант >>
Не, картината не е вярна.
(втори вариант)
Той сега има две понятия. Той представлява пустинята, а в него има желанието на парата. (Учителя вдига ръцете си нагоре.) То е парата. Така не се декламира (Учителя вдига ръцете си нагоре.) Няма никакъв смисъл. И тогава, които слушат, ще кажат „браво“ и ще му ръкопляскат всички.
Не, картината не е вярна.
Какво трябва да направите сега? (Учителя разтваря ръцете си надолу и се навежда напред.) „В пустинята на живота.“ − Тази пустиня не е нагоре, тя е долу. По някой път и вие като малките деца декламирате „в пустинята“ и сочите ръцете нагоре. Аз искам да ви наведа на следното: трябва да проучвате качествата на нещата. Ти може да вземеш един орех и да кажеш: “Малка работа е тази.
към втори вариант >>
Да кажем, вие сте слезли по пътя на АВ; тогава ще се качите по СВ.
(втори вариант)
И по тая площ човек пак може да възлезе нагоре. Тъй е по АВ − това е път на слизане и ВС е път на слизане. И двата пътя са на слизане. Един триъгълник е прав, когато показва, че едната страна е на слизане, а другата на възлизане. В един триъгълник имате праволинеен път, ако АС е вашата основа или представлява идеалът, към който сте слезли.
Да кажем, вие сте слезли по пътя на АВ; тогава ще се качите по СВ.
Единият път е на възлизане. Сега ще преведете: пътят на сърцето е пътят на слизане; пътят на ума е пътят на възлизане. Умствено човек възлиза, а по сърцето си винаги слиза. Със сърцето си винаги човек слиза надолу. Може ли човек със сърцето си да се качи нагоре?
към втори вариант >>
Какво трябва да направите сега?
(втори вариант)
Той представлява пустинята, а в него има желанието на парата. (Учителя вдига ръцете си нагоре.) То е парата. Така не се декламира (Учителя вдига ръцете си нагоре.) Няма никакъв смисъл. И тогава, които слушат, ще кажат „браво“ и ще му ръкопляскат всички. Не, картината не е вярна.
Какво трябва да направите сега?
(Учителя разтваря ръцете си надолу и се навежда напред.) „В пустинята на живота.“ − Тази пустиня не е нагоре, тя е долу. По някой път и вие като малките деца декламирате „в пустинята“ и сочите ръцете нагоре. Аз искам да ви наведа на следното: трябва да проучвате качествата на нещата. Ти може да вземеш един орех и да кажеш: “Малка работа е тази. С орехи ли ще се занимаваме?
към втори вариант >>
Единият път е на възлизане.
(втори вариант)
Тъй е по АВ − това е път на слизане и ВС е път на слизане. И двата пътя са на слизане. Един триъгълник е прав, когато показва, че едната страна е на слизане, а другата на възлизане. В един триъгълник имате праволинеен път, ако АС е вашата основа или представлява идеалът, към който сте слезли. Да кажем, вие сте слезли по пътя на АВ; тогава ще се качите по СВ.
Единият път е на възлизане.
Сега ще преведете: пътят на сърцето е пътят на слизане; пътят на ума е пътят на възлизане. Умствено човек възлиза, а по сърцето си винаги слиза. Със сърцето си винаги човек слиза надолу. Може ли човек със сърцето си да се качи нагоре? Виждаме, че ако вземете сърцето, то нагоре не се качва, но в него се образува една топлина, с която сърцето винаги изпраща кръвта по повърхността на тялото.
към втори вариант >>
(Учителя разтваря ръцете си надолу и се навежда напред.) „В пустинята на живота.“ − Тази пустиня не е нагоре, тя е долу.
(втори вариант)
(Учителя вдига ръцете си нагоре.) То е парата. Така не се декламира (Учителя вдига ръцете си нагоре.) Няма никакъв смисъл. И тогава, които слушат, ще кажат „браво“ и ще му ръкопляскат всички. Не, картината не е вярна. Какво трябва да направите сега?
(Учителя разтваря ръцете си надолу и се навежда напред.) „В пустинята на живота.“ − Тази пустиня не е нагоре, тя е долу.
По някой път и вие като малките деца декламирате „в пустинята“ и сочите ръцете нагоре. Аз искам да ви наведа на следното: трябва да проучвате качествата на нещата. Ти може да вземеш един орех и да кажеш: “Малка работа е тази. С орехи ли ще се занимаваме? “ Право е.
към втори вариант >>
Сега ще преведете: пътят на сърцето е пътят на слизане; пътят на ума е пътят на възлизане.
(втори вариант)
И двата пътя са на слизане. Един триъгълник е прав, когато показва, че едната страна е на слизане, а другата на възлизане. В един триъгълник имате праволинеен път, ако АС е вашата основа или представлява идеалът, към който сте слезли. Да кажем, вие сте слезли по пътя на АВ; тогава ще се качите по СВ. Единият път е на възлизане.
Сега ще преведете: пътят на сърцето е пътят на слизане; пътят на ума е пътят на възлизане.
Умствено човек възлиза, а по сърцето си винаги слиза. Със сърцето си винаги човек слиза надолу. Може ли човек със сърцето си да се качи нагоре? Виждаме, че ако вземете сърцето, то нагоре не се качва, но в него се образува една топлина, с която сърцето винаги изпраща кръвта по повърхността на тялото. Значи то изпраща всички неща нагоре, около себе си, по повърхността.
към втори вариант >>
По някой път и вие като малките деца декламирате „в пустинята“ и сочите ръцете нагоре.
(втори вариант)
Така не се декламира (Учителя вдига ръцете си нагоре.) Няма никакъв смисъл. И тогава, които слушат, ще кажат „браво“ и ще му ръкопляскат всички. Не, картината не е вярна. Какво трябва да направите сега? (Учителя разтваря ръцете си надолу и се навежда напред.) „В пустинята на живота.“ − Тази пустиня не е нагоре, тя е долу.
По някой път и вие като малките деца декламирате „в пустинята“ и сочите ръцете нагоре.
Аз искам да ви наведа на следното: трябва да проучвате качествата на нещата. Ти може да вземеш един орех и да кажеш: “Малка работа е тази. С орехи ли ще се занимаваме? “ Право е. При известни условия големите неща и малките неща имат съвсем същите резултати.
към втори вариант >>
Умствено човек възлиза, а по сърцето си винаги слиза.
(втори вариант)
Един триъгълник е прав, когато показва, че едната страна е на слизане, а другата на възлизане. В един триъгълник имате праволинеен път, ако АС е вашата основа или представлява идеалът, към който сте слезли. Да кажем, вие сте слезли по пътя на АВ; тогава ще се качите по СВ. Единият път е на възлизане. Сега ще преведете: пътят на сърцето е пътят на слизане; пътят на ума е пътят на възлизане.
Умствено човек възлиза, а по сърцето си винаги слиза.
Със сърцето си винаги човек слиза надолу. Може ли човек със сърцето си да се качи нагоре? Виждаме, че ако вземете сърцето, то нагоре не се качва, но в него се образува една топлина, с която сърцето винаги изпраща кръвта по повърхността на тялото. Значи то изпраща всички неща нагоре, около себе си, по повърхността. Желанията, които има сърцето на човека, е център, откъдето силите могат да се изпратят по повърхността.
към втори вариант >>
Аз искам да ви наведа на следното: трябва да проучвате качествата на нещата.
(втори вариант)
И тогава, които слушат, ще кажат „браво“ и ще му ръкопляскат всички. Не, картината не е вярна. Какво трябва да направите сега? (Учителя разтваря ръцете си надолу и се навежда напред.) „В пустинята на живота.“ − Тази пустиня не е нагоре, тя е долу. По някой път и вие като малките деца декламирате „в пустинята“ и сочите ръцете нагоре.
Аз искам да ви наведа на следното: трябва да проучвате качествата на нещата.
Ти може да вземеш един орех и да кажеш: “Малка работа е тази. С орехи ли ще се занимаваме? “ Право е. При известни условия големите неща и малките неща имат съвсем същите резултати.
към втори вариант >>
Със сърцето си винаги човек слиза надолу.
(втори вариант)
В един триъгълник имате праволинеен път, ако АС е вашата основа или представлява идеалът, към който сте слезли. Да кажем, вие сте слезли по пътя на АВ; тогава ще се качите по СВ. Единият път е на възлизане. Сега ще преведете: пътят на сърцето е пътят на слизане; пътят на ума е пътят на възлизане. Умствено човек възлиза, а по сърцето си винаги слиза.
Със сърцето си винаги човек слиза надолу.
Може ли човек със сърцето си да се качи нагоре? Виждаме, че ако вземете сърцето, то нагоре не се качва, но в него се образува една топлина, с която сърцето винаги изпраща кръвта по повърхността на тялото. Значи то изпраща всички неща нагоре, около себе си, по повърхността. Желанията, които има сърцето на човека, е център, откъдето силите могат да се изпратят по повърхността. Защото без сърцето вашият живот ще остане безсмислен.
към втори вариант >>
Ти може да вземеш един орех и да кажеш: “Малка работа е тази.
(втори вариант)
Не, картината не е вярна. Какво трябва да направите сега? (Учителя разтваря ръцете си надолу и се навежда напред.) „В пустинята на живота.“ − Тази пустиня не е нагоре, тя е долу. По някой път и вие като малките деца декламирате „в пустинята“ и сочите ръцете нагоре. Аз искам да ви наведа на следното: трябва да проучвате качествата на нещата.
Ти може да вземеш един орех и да кажеш: “Малка работа е тази.
С орехи ли ще се занимаваме? “ Право е. При известни условия големите неща и малките неща имат съвсем същите резултати.
към втори вариант >>
Може ли човек със сърцето си да се качи нагоре?
(втори вариант)
Да кажем, вие сте слезли по пътя на АВ; тогава ще се качите по СВ. Единият път е на възлизане. Сега ще преведете: пътят на сърцето е пътят на слизане; пътят на ума е пътят на възлизане. Умствено човек възлиза, а по сърцето си винаги слиза. Със сърцето си винаги човек слиза надолу.
Може ли човек със сърцето си да се качи нагоре?
Виждаме, че ако вземете сърцето, то нагоре не се качва, но в него се образува една топлина, с която сърцето винаги изпраща кръвта по повърхността на тялото. Значи то изпраща всички неща нагоре, около себе си, по повърхността. Желанията, които има сърцето на човека, е център, откъдето силите могат да се изпратят по повърхността. Защото без сърцето вашият живот ще остане безсмислен. Ако в тялото не циркулира кръв към повърхността, тогава то не може да живее.
към втори вариант >>
С орехи ли ще се занимаваме?
(втори вариант)
Какво трябва да направите сега? (Учителя разтваря ръцете си надолу и се навежда напред.) „В пустинята на живота.“ − Тази пустиня не е нагоре, тя е долу. По някой път и вие като малките деца декламирате „в пустинята“ и сочите ръцете нагоре. Аз искам да ви наведа на следното: трябва да проучвате качествата на нещата. Ти може да вземеш един орех и да кажеш: “Малка работа е тази.
С орехи ли ще се занимаваме?
“ Право е. При известни условия големите неща и малките неща имат съвсем същите резултати.
към втори вариант >>
Виждаме, че ако вземете сърцето, то нагоре не се качва, но в него се образува една топлина, с която сърцето винаги изпраща кръвта по повърхността на тялото.
(втори вариант)
Единият път е на възлизане. Сега ще преведете: пътят на сърцето е пътят на слизане; пътят на ума е пътят на възлизане. Умствено човек възлиза, а по сърцето си винаги слиза. Със сърцето си винаги човек слиза надолу. Може ли човек със сърцето си да се качи нагоре?
Виждаме, че ако вземете сърцето, то нагоре не се качва, но в него се образува една топлина, с която сърцето винаги изпраща кръвта по повърхността на тялото.
Значи то изпраща всички неща нагоре, около себе си, по повърхността. Желанията, които има сърцето на човека, е център, откъдето силите могат да се изпратят по повърхността. Защото без сърцето вашият живот ще остане безсмислен. Ако в тялото не циркулира кръв към повърхността, тогава то не може да живее.
към втори вариант >>
2.
Оставете да растат наедно и двете!
,
НБ
, София, 21.10.1934г.,
Първата му жена обичала да ходи по комшиите, та често прегаряла яденето.
Ще ме утрепе мъжът ми. Той досега не харесваше яденето, а сега не знам какво ще каже. Като се върнал от работа, мъжът вкусил яденето и казал: А, ето, това ядене е отлично сготвено. Така готвеше покойната. Сега едва разбрала коя е причината, че този мъж всякога оставал недоволен.
Първата му жена обичала да ходи по комшиите, та често прегаряла яденето.
към беседата >>
В живота няма нито комедия, нито драма, нито трагедия – животът сам по себе си е веселие.
Когато искаш да станеш свестен човек, постави драмата, а когато животът ти се обезсмисли, постави трагедията. Старият казва: Не ми остава нищо друго, освен да умра. За него нито комедията, нито драмата разрешава живота, освен трагедията. Това, обаче, са болезнени състояния. И драмата, и трагедията, и комедията са неестествени състояния в живота.
В живота няма нито комедия, нито драма, нито трагедия – животът сам по себе си е веселие.
Тогава, какво има в онзи живот? В истинския живот има само възкресение. Трагедията е свързана с възкресението, а драмата е свързана с постижението на добродетелта, а комедията е свързана с добрия подбор на храната. Следователно, ако искате да се занимавате с комедия, трябва да подбирате храната си. Ако искате да станете добри, да правите реформи в живота си, занимавайте се с драмата, ако пък искате да се освободите от смъртта, трябва да изучавате трагедията, да знаете причините на трагедията.
към беседата >>
Тази мисъл сега не е практическа.
Тези човеци нямат клозети като хората. Като ядат, те не остават никакви излишъци в своя организъм. От тях остават някакви пари, някакъв газ, който те затварят в особени тръбици. След това те ги изпращат на земята да се филтрират, и така пречистени, те ги изпращат отново към тях. От земята, добре пречистени, те се връщат пак при тях.
Тази мисъл сега не е практическа.
Аз искам да ви поставя една мисъл, която да е практическа, т. е. потребна за вас. Вие искате да бъдете щастливи. Казвам: Мисълта ви е отлична. Искате да бъдете здрави.
към беседата >>
Сега всички хора обичат да ядат прегоряло ядене.
Сега всички хора обичат да ядат прегоряло ядене.
Както и да им се сготви яденето, ако не е прегоряло, те не го харесват. Щом яденето прегори, тогава са доволни. Казвате, че жената трябва да знае добре да готви. Питам: Мисията на жената е да бъде добра готвачка ли? Тя затова ли е пратена на земята?
към беседата >>
Тогава, какво има в онзи живот?
Старият казва: Не ми остава нищо друго, освен да умра. За него нито комедията, нито драмата разрешава живота, освен трагедията. Това, обаче, са болезнени състояния. И драмата, и трагедията, и комедията са неестествени състояния в живота. В живота няма нито комедия, нито драма, нито трагедия – животът сам по себе си е веселие.
Тогава, какво има в онзи живот?
В истинския живот има само възкресение. Трагедията е свързана с възкресението, а драмата е свързана с постижението на добродетелта, а комедията е свързана с добрия подбор на храната. Следователно, ако искате да се занимавате с комедия, трябва да подбирате храната си. Ако искате да станете добри, да правите реформи в живота си, занимавайте се с драмата, ако пък искате да се освободите от смъртта, трябва да изучавате трагедията, да знаете причините на трагедията. Защо умира човек?
към беседата >>
Аз искам да ви поставя една мисъл, която да е практическа, т. е.
Като ядат, те не остават никакви излишъци в своя организъм. От тях остават някакви пари, някакъв газ, който те затварят в особени тръбици. След това те ги изпращат на земята да се филтрират, и така пречистени, те ги изпращат отново към тях. От земята, добре пречистени, те се връщат пак при тях. Тази мисъл сега не е практическа.
Аз искам да ви поставя една мисъл, която да е практическа, т. е.
потребна за вас. Вие искате да бъдете щастливи. Казвам: Мисълта ви е отлична. Искате да бъдете здрави. – Мисълта ви е отлична.
към беседата >>
Както и да им се сготви яденето, ако не е прегоряло, те не го харесват.
Сега всички хора обичат да ядат прегоряло ядене.
Както и да им се сготви яденето, ако не е прегоряло, те не го харесват.
Щом яденето прегори, тогава са доволни. Казвате, че жената трябва да знае добре да готви. Питам: Мисията на жената е да бъде добра готвачка ли? Тя затова ли е пратена на земята? Готвенето е второстепенна работа.
към беседата >>
В истинския живот има само възкресение.
За него нито комедията, нито драмата разрешава живота, освен трагедията. Това, обаче, са болезнени състояния. И драмата, и трагедията, и комедията са неестествени състояния в живота. В живота няма нито комедия, нито драма, нито трагедия – животът сам по себе си е веселие. Тогава, какво има в онзи живот?
В истинския живот има само възкресение.
Трагедията е свързана с възкресението, а драмата е свързана с постижението на добродетелта, а комедията е свързана с добрия подбор на храната. Следователно, ако искате да се занимавате с комедия, трябва да подбирате храната си. Ако искате да станете добри, да правите реформи в живота си, занимавайте се с драмата, ако пък искате да се освободите от смъртта, трябва да изучавате трагедията, да знаете причините на трагедията. Защо умира човек? Трябва да има известни причини за това.
към беседата >>
потребна за вас.
От тях остават някакви пари, някакъв газ, който те затварят в особени тръбици. След това те ги изпращат на земята да се филтрират, и така пречистени, те ги изпращат отново към тях. От земята, добре пречистени, те се връщат пак при тях. Тази мисъл сега не е практическа. Аз искам да ви поставя една мисъл, която да е практическа, т. е.
потребна за вас.
Вие искате да бъдете щастливи. Казвам: Мисълта ви е отлична. Искате да бъдете здрави. – Мисълта ви е отлична. Искате да се подигнете в света.
към беседата >>
Щом яденето прегори, тогава са доволни.
Сега всички хора обичат да ядат прегоряло ядене. Както и да им се сготви яденето, ако не е прегоряло, те не го харесват.
Щом яденето прегори, тогава са доволни.
Казвате, че жената трябва да знае добре да готви. Питам: Мисията на жената е да бъде добра готвачка ли? Тя затова ли е пратена на земята? Готвенето е второстепенна работа. Ако под думата готвене разбирате готвене в широк смисъл, това е друг въпрос, но ако мислите, че жената е дошла само да готви, в тесен смисъл на думата готвене, в това няма никакъв смисъл.
към беседата >>
Трагедията е свързана с възкресението, а драмата е свързана с постижението на добродетелта, а комедията е свързана с добрия подбор на храната.
Това, обаче, са болезнени състояния. И драмата, и трагедията, и комедията са неестествени състояния в живота. В живота няма нито комедия, нито драма, нито трагедия – животът сам по себе си е веселие. Тогава, какво има в онзи живот? В истинския живот има само възкресение.
Трагедията е свързана с възкресението, а драмата е свързана с постижението на добродетелта, а комедията е свързана с добрия подбор на храната.
Следователно, ако искате да се занимавате с комедия, трябва да подбирате храната си. Ако искате да станете добри, да правите реформи в живота си, занимавайте се с драмата, ако пък искате да се освободите от смъртта, трябва да изучавате трагедията, да знаете причините на трагедията. Защо умира човек? Трябва да има известни причини за това. Трагедията се е родила от Любовта.
към беседата >>
Вие искате да бъдете щастливи.
След това те ги изпращат на земята да се филтрират, и така пречистени, те ги изпращат отново към тях. От земята, добре пречистени, те се връщат пак при тях. Тази мисъл сега не е практическа. Аз искам да ви поставя една мисъл, която да е практическа, т. е. потребна за вас.
Вие искате да бъдете щастливи.
Казвам: Мисълта ви е отлична. Искате да бъдете здрави. – Мисълта ви е отлична. Искате да се подигнете в света. – Мисълта ви е отлична.
към беседата >>
Казвате, че жената трябва да знае добре да готви.
Сега всички хора обичат да ядат прегоряло ядене. Както и да им се сготви яденето, ако не е прегоряло, те не го харесват. Щом яденето прегори, тогава са доволни.
Казвате, че жената трябва да знае добре да готви.
Питам: Мисията на жената е да бъде добра готвачка ли? Тя затова ли е пратена на земята? Готвенето е второстепенна работа. Ако под думата готвене разбирате готвене в широк смисъл, това е друг въпрос, но ако мислите, че жената е дошла само да готви, в тесен смисъл на думата готвене, в това няма никакъв смисъл. Питам тогава, когато първите хора бяха оставени в райската градина да живеят, кой им готвеше тогава?
към беседата >>
Следователно, ако искате да се занимавате с комедия, трябва да подбирате храната си.
И драмата, и трагедията, и комедията са неестествени състояния в живота. В живота няма нито комедия, нито драма, нито трагедия – животът сам по себе си е веселие. Тогава, какво има в онзи живот? В истинския живот има само възкресение. Трагедията е свързана с възкресението, а драмата е свързана с постижението на добродетелта, а комедията е свързана с добрия подбор на храната.
Следователно, ако искате да се занимавате с комедия, трябва да подбирате храната си.
Ако искате да станете добри, да правите реформи в живота си, занимавайте се с драмата, ако пък искате да се освободите от смъртта, трябва да изучавате трагедията, да знаете причините на трагедията. Защо умира човек? Трябва да има известни причини за това. Трагедията се е родила от Любовта. Неразбраната Любов е създала трагедията.
към беседата >>
Казвам: Мисълта ви е отлична.
От земята, добре пречистени, те се връщат пак при тях. Тази мисъл сега не е практическа. Аз искам да ви поставя една мисъл, която да е практическа, т. е. потребна за вас. Вие искате да бъдете щастливи.
Казвам: Мисълта ви е отлична.
Искате да бъдете здрави. – Мисълта ви е отлична. Искате да се подигнете в света. – Мисълта ви е отлична. За да се подигнете, за да бъдете здрави, за да бъдете добри, вие трябва да дадете подтик на онази ваша мисъл, която първоначално е вложена в нашето битие.
към беседата >>
Питам: Мисията на жената е да бъде добра готвачка ли?
Сега всички хора обичат да ядат прегоряло ядене. Както и да им се сготви яденето, ако не е прегоряло, те не го харесват. Щом яденето прегори, тогава са доволни. Казвате, че жената трябва да знае добре да готви.
Питам: Мисията на жената е да бъде добра готвачка ли?
Тя затова ли е пратена на земята? Готвенето е второстепенна работа. Ако под думата готвене разбирате готвене в широк смисъл, това е друг въпрос, но ако мислите, че жената е дошла само да готви, в тесен смисъл на думата готвене, в това няма никакъв смисъл. Питам тогава, когато първите хора бяха оставени в райската градина да живеят, кой им готвеше тогава? Ева имаше ли на разположение тенджери, лъжици, вилици, чинии?
към беседата >>
Ако искате да станете добри, да правите реформи в живота си, занимавайте се с драмата, ако пък искате да се освободите от смъртта, трябва да изучавате трагедията, да знаете причините на трагедията.
В живота няма нито комедия, нито драма, нито трагедия – животът сам по себе си е веселие. Тогава, какво има в онзи живот? В истинския живот има само възкресение. Трагедията е свързана с възкресението, а драмата е свързана с постижението на добродетелта, а комедията е свързана с добрия подбор на храната. Следователно, ако искате да се занимавате с комедия, трябва да подбирате храната си.
Ако искате да станете добри, да правите реформи в живота си, занимавайте се с драмата, ако пък искате да се освободите от смъртта, трябва да изучавате трагедията, да знаете причините на трагедията.
Защо умира човек? Трябва да има известни причини за това. Трагедията се е родила от Любовта. Неразбраната Любов е създала трагедията. Вземете двама момци, които са свършили университет, и ги поставете в положение да се влюбят в една мома, и вижте след това дали ще се търпят помежду си.
към беседата >>
Искате да бъдете здрави.
Тази мисъл сега не е практическа. Аз искам да ви поставя една мисъл, която да е практическа, т. е. потребна за вас. Вие искате да бъдете щастливи. Казвам: Мисълта ви е отлична.
Искате да бъдете здрави.
– Мисълта ви е отлична. Искате да се подигнете в света. – Мисълта ви е отлична. За да се подигнете, за да бъдете здрави, за да бъдете добри, вие трябва да дадете подтик на онази ваша мисъл, която първоначално е вложена в нашето битие. Не е въпросът какво са писали учените хора, но да дадете подтик на онази мисъл, с която вие първоначално сте родени, да знаете как трябва да се храните, как трябва да мислите и как трябва да дишате.
към беседата >>
Тя затова ли е пратена на земята?
Сега всички хора обичат да ядат прегоряло ядене. Както и да им се сготви яденето, ако не е прегоряло, те не го харесват. Щом яденето прегори, тогава са доволни. Казвате, че жената трябва да знае добре да готви. Питам: Мисията на жената е да бъде добра готвачка ли?
Тя затова ли е пратена на земята?
Готвенето е второстепенна работа. Ако под думата готвене разбирате готвене в широк смисъл, това е друг въпрос, но ако мислите, че жената е дошла само да готви, в тесен смисъл на думата готвене, в това няма никакъв смисъл. Питам тогава, когато първите хора бяха оставени в райската градина да живеят, кой им готвеше тогава? Ева имаше ли на разположение тенджери, лъжици, вилици, чинии? Не, всичко се готвеше по дърветата.
към беседата >>
Защо умира човек?
Тогава, какво има в онзи живот? В истинския живот има само възкресение. Трагедията е свързана с възкресението, а драмата е свързана с постижението на добродетелта, а комедията е свързана с добрия подбор на храната. Следователно, ако искате да се занимавате с комедия, трябва да подбирате храната си. Ако искате да станете добри, да правите реформи в живота си, занимавайте се с драмата, ако пък искате да се освободите от смъртта, трябва да изучавате трагедията, да знаете причините на трагедията.
Защо умира човек?
Трябва да има известни причини за това. Трагедията се е родила от Любовта. Неразбраната Любов е създала трагедията. Вземете двама момци, които са свършили университет, и ги поставете в положение да се влюбят в една мома, и вижте след това дали ще се търпят помежду си. Ако някой млад човек влезе в дома на някой женен и злоупотреби с жена му, мъжът ѝ веднага ще му тегли куршум.
към беседата >>
– Мисълта ви е отлична.
Аз искам да ви поставя една мисъл, която да е практическа, т. е. потребна за вас. Вие искате да бъдете щастливи. Казвам: Мисълта ви е отлична. Искате да бъдете здрави.
– Мисълта ви е отлична.
Искате да се подигнете в света. – Мисълта ви е отлична. За да се подигнете, за да бъдете здрави, за да бъдете добри, вие трябва да дадете подтик на онази ваша мисъл, която първоначално е вложена в нашето битие. Не е въпросът какво са писали учените хора, но да дадете подтик на онази мисъл, с която вие първоначално сте родени, да знаете как трябва да се храните, как трябва да мислите и как трябва да дишате. А всички останали, спомагателни мисли отпосле ще дойдат.
към беседата >>
Готвенето е второстепенна работа.
Както и да им се сготви яденето, ако не е прегоряло, те не го харесват. Щом яденето прегори, тогава са доволни. Казвате, че жената трябва да знае добре да готви. Питам: Мисията на жената е да бъде добра готвачка ли? Тя затова ли е пратена на земята?
Готвенето е второстепенна работа.
Ако под думата готвене разбирате готвене в широк смисъл, това е друг въпрос, но ако мислите, че жената е дошла само да готви, в тесен смисъл на думата готвене, в това няма никакъв смисъл. Питам тогава, когато първите хора бяха оставени в райската градина да живеят, кой им готвеше тогава? Ева имаше ли на разположение тенджери, лъжици, вилици, чинии? Не, всичко се готвеше по дърветата. Когато Адам огладнееше, той отиваше да си откъсне по един–два плода от дърветата.
към беседата >>
Трябва да има известни причини за това.
В истинския живот има само възкресение. Трагедията е свързана с възкресението, а драмата е свързана с постижението на добродетелта, а комедията е свързана с добрия подбор на храната. Следователно, ако искате да се занимавате с комедия, трябва да подбирате храната си. Ако искате да станете добри, да правите реформи в живота си, занимавайте се с драмата, ако пък искате да се освободите от смъртта, трябва да изучавате трагедията, да знаете причините на трагедията. Защо умира човек?
Трябва да има известни причини за това.
Трагедията се е родила от Любовта. Неразбраната Любов е създала трагедията. Вземете двама момци, които са свършили университет, и ги поставете в положение да се влюбят в една мома, и вижте след това дали ще се търпят помежду си. Ако някой млад човек влезе в дома на някой женен и злоупотреби с жена му, мъжът ѝ веднага ще му тегли куршум. От какво?
към беседата >>
Искате да се подигнете в света.
потребна за вас. Вие искате да бъдете щастливи. Казвам: Мисълта ви е отлична. Искате да бъдете здрави. – Мисълта ви е отлична.
Искате да се подигнете в света.
– Мисълта ви е отлична. За да се подигнете, за да бъдете здрави, за да бъдете добри, вие трябва да дадете подтик на онази ваша мисъл, която първоначално е вложена в нашето битие. Не е въпросът какво са писали учените хора, но да дадете подтик на онази мисъл, с която вие първоначално сте родени, да знаете как трябва да се храните, как трябва да мислите и как трябва да дишате. А всички останали, спомагателни мисли отпосле ще дойдат. Вие отивате да слушате един концерт, на който ще свири някой виден виртуоз.
към беседата >>
Ако под думата готвене разбирате готвене в широк смисъл, това е друг въпрос, но ако мислите, че жената е дошла само да готви, в тесен смисъл на думата готвене, в това няма никакъв смисъл.
Щом яденето прегори, тогава са доволни. Казвате, че жената трябва да знае добре да готви. Питам: Мисията на жената е да бъде добра готвачка ли? Тя затова ли е пратена на земята? Готвенето е второстепенна работа.
Ако под думата готвене разбирате готвене в широк смисъл, това е друг въпрос, но ако мислите, че жената е дошла само да готви, в тесен смисъл на думата готвене, в това няма никакъв смисъл.
Питам тогава, когато първите хора бяха оставени в райската градина да живеят, кой им готвеше тогава? Ева имаше ли на разположение тенджери, лъжици, вилици, чинии? Не, всичко се готвеше по дърветата. Когато Адам огладнееше, той отиваше да си откъсне по един–два плода от дърветата. И Ева също така правеше.
към беседата >>
Трагедията се е родила от Любовта.
Трагедията е свързана с възкресението, а драмата е свързана с постижението на добродетелта, а комедията е свързана с добрия подбор на храната. Следователно, ако искате да се занимавате с комедия, трябва да подбирате храната си. Ако искате да станете добри, да правите реформи в живота си, занимавайте се с драмата, ако пък искате да се освободите от смъртта, трябва да изучавате трагедията, да знаете причините на трагедията. Защо умира човек? Трябва да има известни причини за това.
Трагедията се е родила от Любовта.
Неразбраната Любов е създала трагедията. Вземете двама момци, които са свършили университет, и ги поставете в положение да се влюбят в една мома, и вижте след това дали ще се търпят помежду си. Ако някой млад човек влезе в дома на някой женен и злоупотреби с жена му, мъжът ѝ веднага ще му тегли куршум. От какво? – От Любов.
към беседата >>
– Мисълта ви е отлична.
Вие искате да бъдете щастливи. Казвам: Мисълта ви е отлична. Искате да бъдете здрави. – Мисълта ви е отлична. Искате да се подигнете в света.
– Мисълта ви е отлична.
За да се подигнете, за да бъдете здрави, за да бъдете добри, вие трябва да дадете подтик на онази ваша мисъл, която първоначално е вложена в нашето битие. Не е въпросът какво са писали учените хора, но да дадете подтик на онази мисъл, с която вие първоначално сте родени, да знаете как трябва да се храните, как трябва да мислите и как трябва да дишате. А всички останали, спомагателни мисли отпосле ще дойдат. Вие отивате да слушате един концерт, на който ще свири някой виден виртуоз. За първи път тогава ли ще го оценявате?
към беседата >>
Питам тогава, когато първите хора бяха оставени в райската градина да живеят, кой им готвеше тогава?
Казвате, че жената трябва да знае добре да готви. Питам: Мисията на жената е да бъде добра готвачка ли? Тя затова ли е пратена на земята? Готвенето е второстепенна работа. Ако под думата готвене разбирате готвене в широк смисъл, това е друг въпрос, но ако мислите, че жената е дошла само да готви, в тесен смисъл на думата готвене, в това няма никакъв смисъл.
Питам тогава, когато първите хора бяха оставени в райската градина да живеят, кой им готвеше тогава?
Ева имаше ли на разположение тенджери, лъжици, вилици, чинии? Не, всичко се готвеше по дърветата. Когато Адам огладнееше, той отиваше да си откъсне по един–два плода от дърветата. И Ева също така правеше. Ще кажете: Това е проста работа.
към беседата >>
Неразбраната Любов е създала трагедията.
Следователно, ако искате да се занимавате с комедия, трябва да подбирате храната си. Ако искате да станете добри, да правите реформи в живота си, занимавайте се с драмата, ако пък искате да се освободите от смъртта, трябва да изучавате трагедията, да знаете причините на трагедията. Защо умира човек? Трябва да има известни причини за това. Трагедията се е родила от Любовта.
Неразбраната Любов е създала трагедията.
Вземете двама момци, които са свършили университет, и ги поставете в положение да се влюбят в една мома, и вижте след това дали ще се търпят помежду си. Ако някой млад човек влезе в дома на някой женен и злоупотреби с жена му, мъжът ѝ веднага ще му тегли куршум. От какво? – От Любов. Ако някой изневери на отечеството си, веднага ще му теглят куршум.
към беседата >>
За да се подигнете, за да бъдете здрави, за да бъдете добри, вие трябва да дадете подтик на онази ваша мисъл, която първоначално е вложена в нашето битие.
Казвам: Мисълта ви е отлична. Искате да бъдете здрави. – Мисълта ви е отлична. Искате да се подигнете в света. – Мисълта ви е отлична.
За да се подигнете, за да бъдете здрави, за да бъдете добри, вие трябва да дадете подтик на онази ваша мисъл, която първоначално е вложена в нашето битие.
Не е въпросът какво са писали учените хора, но да дадете подтик на онази мисъл, с която вие първоначално сте родени, да знаете как трябва да се храните, как трябва да мислите и как трябва да дишате. А всички останали, спомагателни мисли отпосле ще дойдат. Вие отивате да слушате един концерт, на който ще свири някой виден виртуоз. За първи път тогава ли ще го оценявате? Вие може да не сте свършили музика, но можете да го оцените.
към беседата >>
Ева имаше ли на разположение тенджери, лъжици, вилици, чинии?
Питам: Мисията на жената е да бъде добра готвачка ли? Тя затова ли е пратена на земята? Готвенето е второстепенна работа. Ако под думата готвене разбирате готвене в широк смисъл, това е друг въпрос, но ако мислите, че жената е дошла само да готви, в тесен смисъл на думата готвене, в това няма никакъв смисъл. Питам тогава, когато първите хора бяха оставени в райската градина да живеят, кой им готвеше тогава?
Ева имаше ли на разположение тенджери, лъжици, вилици, чинии?
Не, всичко се готвеше по дърветата. Когато Адам огладнееше, той отиваше да си откъсне по един–два плода от дърветата. И Ева също така правеше. Ще кажете: Това е проста работа. Как готвят в съвременните култури.
към беседата >>
Вземете двама момци, които са свършили университет, и ги поставете в положение да се влюбят в една мома, и вижте след това дали ще се търпят помежду си.
Ако искате да станете добри, да правите реформи в живота си, занимавайте се с драмата, ако пък искате да се освободите от смъртта, трябва да изучавате трагедията, да знаете причините на трагедията. Защо умира човек? Трябва да има известни причини за това. Трагедията се е родила от Любовта. Неразбраната Любов е създала трагедията.
Вземете двама момци, които са свършили университет, и ги поставете в положение да се влюбят в една мома, и вижте след това дали ще се търпят помежду си.
Ако някой млад човек влезе в дома на някой женен и злоупотреби с жена му, мъжът ѝ веднага ще му тегли куршум. От какво? – От Любов. Ако някой изневери на отечеството си, веднага ще му теглят куршум. От какво?
към беседата >>
Не е въпросът какво са писали учените хора, но да дадете подтик на онази мисъл, с която вие първоначално сте родени, да знаете как трябва да се храните, как трябва да мислите и как трябва да дишате.
Искате да бъдете здрави. – Мисълта ви е отлична. Искате да се подигнете в света. – Мисълта ви е отлична. За да се подигнете, за да бъдете здрави, за да бъдете добри, вие трябва да дадете подтик на онази ваша мисъл, която първоначално е вложена в нашето битие.
Не е въпросът какво са писали учените хора, но да дадете подтик на онази мисъл, с която вие първоначално сте родени, да знаете как трябва да се храните, как трябва да мислите и как трябва да дишате.
А всички останали, спомагателни мисли отпосле ще дойдат. Вие отивате да слушате един концерт, на който ще свири някой виден виртуоз. За първи път тогава ли ще го оценявате? Вие може да не сте свършили музика, но можете да го оцените. Вие имате в себе си едно вътрешно чувство, с което оценявате нещата.
към беседата >>
Не, всичко се готвеше по дърветата.
Тя затова ли е пратена на земята? Готвенето е второстепенна работа. Ако под думата готвене разбирате готвене в широк смисъл, това е друг въпрос, но ако мислите, че жената е дошла само да готви, в тесен смисъл на думата готвене, в това няма никакъв смисъл. Питам тогава, когато първите хора бяха оставени в райската градина да живеят, кой им готвеше тогава? Ева имаше ли на разположение тенджери, лъжици, вилици, чинии?
Не, всичко се готвеше по дърветата.
Когато Адам огладнееше, той отиваше да си откъсне по един–два плода от дърветата. И Ева също така правеше. Ще кажете: Това е проста работа. Как готвят в съвременните култури. Ще заколят едно агне, ще накълцат месото му, ще направят кюфтета, ще ги посолят после отгоре (с) червен пипер, ще ги залеят с яйца и като ги сложат на трапезата, казват: Това е ядене.
към беседата >>
Ако някой млад човек влезе в дома на някой женен и злоупотреби с жена му, мъжът ѝ веднага ще му тегли куршум.
Защо умира човек? Трябва да има известни причини за това. Трагедията се е родила от Любовта. Неразбраната Любов е създала трагедията. Вземете двама момци, които са свършили университет, и ги поставете в положение да се влюбят в една мома, и вижте след това дали ще се търпят помежду си.
Ако някой млад човек влезе в дома на някой женен и злоупотреби с жена му, мъжът ѝ веднага ще му тегли куршум.
От какво? – От Любов. Ако някой изневери на отечеството си, веднага ще му теглят куршум. От какво? Пак от Любов.
към беседата >>
А всички останали, спомагателни мисли отпосле ще дойдат.
– Мисълта ви е отлична. Искате да се подигнете в света. – Мисълта ви е отлична. За да се подигнете, за да бъдете здрави, за да бъдете добри, вие трябва да дадете подтик на онази ваша мисъл, която първоначално е вложена в нашето битие. Не е въпросът какво са писали учените хора, но да дадете подтик на онази мисъл, с която вие първоначално сте родени, да знаете как трябва да се храните, как трябва да мислите и как трябва да дишате.
А всички останали, спомагателни мисли отпосле ще дойдат.
Вие отивате да слушате един концерт, на който ще свири някой виден виртуоз. За първи път тогава ли ще го оценявате? Вие може да не сте свършили музика, но можете да го оцените. Вие имате в себе си едно вътрешно чувство, с което оценявате нещата. И когато гледате една хубава картина, вие пак ще я оцените с онова вътрешно чувство, което имате в себе си.
към беседата >>
Когато Адам огладнееше, той отиваше да си откъсне по един–два плода от дърветата.
Готвенето е второстепенна работа. Ако под думата готвене разбирате готвене в широк смисъл, това е друг въпрос, но ако мислите, че жената е дошла само да готви, в тесен смисъл на думата готвене, в това няма никакъв смисъл. Питам тогава, когато първите хора бяха оставени в райската градина да живеят, кой им готвеше тогава? Ева имаше ли на разположение тенджери, лъжици, вилици, чинии? Не, всичко се готвеше по дърветата.
Когато Адам огладнееше, той отиваше да си откъсне по един–два плода от дърветата.
И Ева също така правеше. Ще кажете: Това е проста работа. Как готвят в съвременните култури. Ще заколят едно агне, ще накълцат месото му, ще направят кюфтета, ще ги посолят после отгоре (с) червен пипер, ще ги залеят с яйца и като ги сложат на трапезата, казват: Това е ядене. Да, но колко пъшкания се произвеждат от тези печени и пържени кюфтета.
към беседата >>
От какво?
Трябва да има известни причини за това. Трагедията се е родила от Любовта. Неразбраната Любов е създала трагедията. Вземете двама момци, които са свършили университет, и ги поставете в положение да се влюбят в една мома, и вижте след това дали ще се търпят помежду си. Ако някой млад човек влезе в дома на някой женен и злоупотреби с жена му, мъжът ѝ веднага ще му тегли куршум.
От какво?
– От Любов. Ако някой изневери на отечеството си, веднага ще му теглят куршум. От какво? Пак от Любов. Друг избягал от жена си, отишъл при друга.
към беседата >>
Вие отивате да слушате един концерт, на който ще свири някой виден виртуоз.
Искате да се подигнете в света. – Мисълта ви е отлична. За да се подигнете, за да бъдете здрави, за да бъдете добри, вие трябва да дадете подтик на онази ваша мисъл, която първоначално е вложена в нашето битие. Не е въпросът какво са писали учените хора, но да дадете подтик на онази мисъл, с която вие първоначално сте родени, да знаете как трябва да се храните, как трябва да мислите и как трябва да дишате. А всички останали, спомагателни мисли отпосле ще дойдат.
Вие отивате да слушате един концерт, на който ще свири някой виден виртуоз.
За първи път тогава ли ще го оценявате? Вие може да не сте свършили музика, но можете да го оцените. Вие имате в себе си едно вътрешно чувство, с което оценявате нещата. И когато гледате една хубава картина, вие пак ще я оцените с онова вътрешно чувство, което имате в себе си. Вие отвън ли одобрявате тази картина?
към беседата >>
И Ева също така правеше.
Ако под думата готвене разбирате готвене в широк смисъл, това е друг въпрос, но ако мислите, че жената е дошла само да готви, в тесен смисъл на думата готвене, в това няма никакъв смисъл. Питам тогава, когато първите хора бяха оставени в райската градина да живеят, кой им готвеше тогава? Ева имаше ли на разположение тенджери, лъжици, вилици, чинии? Не, всичко се готвеше по дърветата. Когато Адам огладнееше, той отиваше да си откъсне по един–два плода от дърветата.
И Ева също така правеше.
Ще кажете: Това е проста работа. Как готвят в съвременните култури. Ще заколят едно агне, ще накълцат месото му, ще направят кюфтета, ще ги посолят после отгоре (с) червен пипер, ще ги залеят с яйца и като ги сложат на трапезата, казват: Това е ядене. Да, но колко пъшкания се произвеждат от тези печени и пържени кюфтета. Вашият дядо и прадядо е ял от тези пържени кюфтета, вследствие на което вие сте наследили от него някаква болест, с която с години не можете да се справите.
към беседата >>
– От Любов.
Трагедията се е родила от Любовта. Неразбраната Любов е създала трагедията. Вземете двама момци, които са свършили университет, и ги поставете в положение да се влюбят в една мома, и вижте след това дали ще се търпят помежду си. Ако някой млад човек влезе в дома на някой женен и злоупотреби с жена му, мъжът ѝ веднага ще му тегли куршум. От какво?
– От Любов.
Ако някой изневери на отечеството си, веднага ще му теглят куршум. От какво? Пак от Любов. Друг избягал от жена си, отишъл при друга. – И това е от Любов.
към беседата >>
За първи път тогава ли ще го оценявате?
– Мисълта ви е отлична. За да се подигнете, за да бъдете здрави, за да бъдете добри, вие трябва да дадете подтик на онази ваша мисъл, която първоначално е вложена в нашето битие. Не е въпросът какво са писали учените хора, но да дадете подтик на онази мисъл, с която вие първоначално сте родени, да знаете как трябва да се храните, как трябва да мислите и как трябва да дишате. А всички останали, спомагателни мисли отпосле ще дойдат. Вие отивате да слушате един концерт, на който ще свири някой виден виртуоз.
За първи път тогава ли ще го оценявате?
Вие може да не сте свършили музика, но можете да го оцените. Вие имате в себе си едно вътрешно чувство, с което оценявате нещата. И когато гледате една хубава картина, вие пак ще я оцените с онова вътрешно чувство, което имате в себе си. Вие отвън ли одобрявате тази картина? Не, вие си служите с това вътрешно чувство и казвате: Харесват ни се очите, или ушите, или носа, или устата на тази картина.
към беседата >>
Ще кажете: Това е проста работа.
Питам тогава, когато първите хора бяха оставени в райската градина да живеят, кой им готвеше тогава? Ева имаше ли на разположение тенджери, лъжици, вилици, чинии? Не, всичко се готвеше по дърветата. Когато Адам огладнееше, той отиваше да си откъсне по един–два плода от дърветата. И Ева също така правеше.
Ще кажете: Това е проста работа.
Как готвят в съвременните култури. Ще заколят едно агне, ще накълцат месото му, ще направят кюфтета, ще ги посолят после отгоре (с) червен пипер, ще ги залеят с яйца и като ги сложат на трапезата, казват: Това е ядене. Да, но колко пъшкания се произвеждат от тези печени и пържени кюфтета. Вашият дядо и прадядо е ял от тези пържени кюфтета, вследствие на което вие сте наследили от него някаква болест, с която с години не можете да се справите. Следователно, яденето е свързано със симпатичната нервна система, с чувствата на човека.
към беседата >>
Ако някой изневери на отечеството си, веднага ще му теглят куршум.
Неразбраната Любов е създала трагедията. Вземете двама момци, които са свършили университет, и ги поставете в положение да се влюбят в една мома, и вижте след това дали ще се търпят помежду си. Ако някой млад човек влезе в дома на някой женен и злоупотреби с жена му, мъжът ѝ веднага ще му тегли куршум. От какво? – От Любов.
Ако някой изневери на отечеството си, веднага ще му теглят куршум.
От какво? Пак от Любов. Друг избягал от жена си, отишъл при друга. – И това е от Любов. Куршумът играе роля в живота.
към беседата >>
Вие може да не сте свършили музика, но можете да го оцените.
За да се подигнете, за да бъдете здрави, за да бъдете добри, вие трябва да дадете подтик на онази ваша мисъл, която първоначално е вложена в нашето битие. Не е въпросът какво са писали учените хора, но да дадете подтик на онази мисъл, с която вие първоначално сте родени, да знаете как трябва да се храните, как трябва да мислите и как трябва да дишате. А всички останали, спомагателни мисли отпосле ще дойдат. Вие отивате да слушате един концерт, на който ще свири някой виден виртуоз. За първи път тогава ли ще го оценявате?
Вие може да не сте свършили музика, но можете да го оцените.
Вие имате в себе си едно вътрешно чувство, с което оценявате нещата. И когато гледате една хубава картина, вие пак ще я оцените с онова вътрешно чувство, което имате в себе си. Вие отвън ли одобрявате тази картина? Не, вие си служите с това вътрешно чувство и казвате: Харесват ни се очите, или ушите, или носа, или устата на тази картина. Ако художникът не знае как да нарисува очите, той не е художник.
към беседата >>
Как готвят в съвременните култури.
Ева имаше ли на разположение тенджери, лъжици, вилици, чинии? Не, всичко се готвеше по дърветата. Когато Адам огладнееше, той отиваше да си откъсне по един–два плода от дърветата. И Ева също така правеше. Ще кажете: Това е проста работа.
Как готвят в съвременните култури.
Ще заколят едно агне, ще накълцат месото му, ще направят кюфтета, ще ги посолят после отгоре (с) червен пипер, ще ги залеят с яйца и като ги сложат на трапезата, казват: Това е ядене. Да, но колко пъшкания се произвеждат от тези печени и пържени кюфтета. Вашият дядо и прадядо е ял от тези пържени кюфтета, вследствие на което вие сте наследили от него някаква болест, с която с години не можете да се справите. Следователно, яденето е свързано със симпатичната нервна система, с чувствата на човека. Изобщо, яденето не спада към физическия свят, но към един по-висш свят от него.
към беседата >>
От какво?
Вземете двама момци, които са свършили университет, и ги поставете в положение да се влюбят в една мома, и вижте след това дали ще се търпят помежду си. Ако някой млад човек влезе в дома на някой женен и злоупотреби с жена му, мъжът ѝ веднага ще му тегли куршум. От какво? – От Любов. Ако някой изневери на отечеството си, веднага ще му теглят куршум.
От какво?
Пак от Любов. Друг избягал от жена си, отишъл при друга. – И това е от Любов. Куршумът играе роля в живота. Значи, неразбраната Любов ражда трагедията.
към беседата >>
Вие имате в себе си едно вътрешно чувство, с което оценявате нещата.
Не е въпросът какво са писали учените хора, но да дадете подтик на онази мисъл, с която вие първоначално сте родени, да знаете как трябва да се храните, как трябва да мислите и как трябва да дишате. А всички останали, спомагателни мисли отпосле ще дойдат. Вие отивате да слушате един концерт, на който ще свири някой виден виртуоз. За първи път тогава ли ще го оценявате? Вие може да не сте свършили музика, но можете да го оцените.
Вие имате в себе си едно вътрешно чувство, с което оценявате нещата.
И когато гледате една хубава картина, вие пак ще я оцените с онова вътрешно чувство, което имате в себе си. Вие отвън ли одобрявате тази картина? Не, вие си служите с това вътрешно чувство и казвате: Харесват ни се очите, или ушите, или носа, или устата на тази картина. Ако художникът не знае как да нарисува очите, той не е художник. Ако художникът не знае как да нарисува устата, той не е художник.
към беседата >>
Ще заколят едно агне, ще накълцат месото му, ще направят кюфтета, ще ги посолят после отгоре (с) червен пипер, ще ги залеят с яйца и като ги сложат на трапезата, казват: Това е ядене.
Не, всичко се готвеше по дърветата. Когато Адам огладнееше, той отиваше да си откъсне по един–два плода от дърветата. И Ева също така правеше. Ще кажете: Това е проста работа. Как готвят в съвременните култури.
Ще заколят едно агне, ще накълцат месото му, ще направят кюфтета, ще ги посолят после отгоре (с) червен пипер, ще ги залеят с яйца и като ги сложат на трапезата, казват: Това е ядене.
Да, но колко пъшкания се произвеждат от тези печени и пържени кюфтета. Вашият дядо и прадядо е ял от тези пържени кюфтета, вследствие на което вие сте наследили от него някаква болест, с която с години не можете да се справите. Следователно, яденето е свързано със симпатичната нервна система, с чувствата на човека. Изобщо, яденето не спада към физическия свят, но към един по-висш свят от него. Простите движения спадат към физическия свят.
към беседата >>
Пак от Любов.
Ако някой млад човек влезе в дома на някой женен и злоупотреби с жена му, мъжът ѝ веднага ще му тегли куршум. От какво? – От Любов. Ако някой изневери на отечеството си, веднага ще му теглят куршум. От какво?
Пак от Любов.
Друг избягал от жена си, отишъл при друга. – И това е от Любов. Куршумът играе роля в живота. Значи, неразбраната Любов ражда трагедията. Ами, като се разбере Любовта, какво ще има тогава?
към беседата >>
И когато гледате една хубава картина, вие пак ще я оцените с онова вътрешно чувство, което имате в себе си.
А всички останали, спомагателни мисли отпосле ще дойдат. Вие отивате да слушате един концерт, на който ще свири някой виден виртуоз. За първи път тогава ли ще го оценявате? Вие може да не сте свършили музика, но можете да го оцените. Вие имате в себе си едно вътрешно чувство, с което оценявате нещата.
И когато гледате една хубава картина, вие пак ще я оцените с онова вътрешно чувство, което имате в себе си.
Вие отвън ли одобрявате тази картина? Не, вие си служите с това вътрешно чувство и казвате: Харесват ни се очите, или ушите, или носа, или устата на тази картина. Ако художникът не знае как да нарисува очите, той не е художник. Ако художникът не знае как да нарисува устата, той не е художник. Ако художникът не знае как да нарисува ушите, или носа, той не е художник.
към беседата >>
Да, но колко пъшкания се произвеждат от тези печени и пържени кюфтета.
Когато Адам огладнееше, той отиваше да си откъсне по един–два плода от дърветата. И Ева също така правеше. Ще кажете: Това е проста работа. Как готвят в съвременните култури. Ще заколят едно агне, ще накълцат месото му, ще направят кюфтета, ще ги посолят после отгоре (с) червен пипер, ще ги залеят с яйца и като ги сложат на трапезата, казват: Това е ядене.
Да, но колко пъшкания се произвеждат от тези печени и пържени кюфтета.
Вашият дядо и прадядо е ял от тези пържени кюфтета, вследствие на което вие сте наследили от него някаква болест, с която с години не можете да се справите. Следователно, яденето е свързано със симпатичната нервна система, с чувствата на човека. Изобщо, яденето не спада към физическия свят, но към един по-висш свят от него. Простите движения спадат към физическия свят. Яденето, обаче, спада към една по-висша култура.
към беседата >>
Друг избягал от жена си, отишъл при друга.
От какво? – От Любов. Ако някой изневери на отечеството си, веднага ще му теглят куршум. От какво? Пак от Любов.
Друг избягал от жена си, отишъл при друга.
– И това е от Любов. Куршумът играе роля в живота. Значи, неразбраната Любов ражда трагедията. Ами, като се разбере Любовта, какво ще има тогава?
към беседата >>
Вие отвън ли одобрявате тази картина?
Вие отивате да слушате един концерт, на който ще свири някой виден виртуоз. За първи път тогава ли ще го оценявате? Вие може да не сте свършили музика, но можете да го оцените. Вие имате в себе си едно вътрешно чувство, с което оценявате нещата. И когато гледате една хубава картина, вие пак ще я оцените с онова вътрешно чувство, което имате в себе си.
Вие отвън ли одобрявате тази картина?
Не, вие си служите с това вътрешно чувство и казвате: Харесват ни се очите, или ушите, или носа, или устата на тази картина. Ако художникът не знае как да нарисува очите, той не е художник. Ако художникът не знае как да нарисува устата, той не е художник. Ако художникът не знае как да нарисува ушите, или носа, той не е художник. Много художници рисуват, но още по нарисуването на ухото, познавам, че той не е художник.
към беседата >>
Вашият дядо и прадядо е ял от тези пържени кюфтета, вследствие на което вие сте наследили от него някаква болест, с която с години не можете да се справите.
И Ева също така правеше. Ще кажете: Това е проста работа. Как готвят в съвременните култури. Ще заколят едно агне, ще накълцат месото му, ще направят кюфтета, ще ги посолят после отгоре (с) червен пипер, ще ги залеят с яйца и като ги сложат на трапезата, казват: Това е ядене. Да, но колко пъшкания се произвеждат от тези печени и пържени кюфтета.
Вашият дядо и прадядо е ял от тези пържени кюфтета, вследствие на което вие сте наследили от него някаква болест, с която с години не можете да се справите.
Следователно, яденето е свързано със симпатичната нервна система, с чувствата на човека. Изобщо, яденето не спада към физическия свят, но към един по-висш свят от него. Простите движения спадат към физическия свят. Яденето, обаче, спада към една по-висша култура. За да знае как да се храни, човек трябва да е от една по-висша култура.
към беседата >>
– И това е от Любов.
– От Любов. Ако някой изневери на отечеството си, веднага ще му теглят куршум. От какво? Пак от Любов. Друг избягал от жена си, отишъл при друга.
– И това е от Любов.
Куршумът играе роля в живота. Значи, неразбраната Любов ражда трагедията. Ами, като се разбере Любовта, какво ще има тогава?
към беседата >>
Не, вие си служите с това вътрешно чувство и казвате: Харесват ни се очите, или ушите, или носа, или устата на тази картина.
За първи път тогава ли ще го оценявате? Вие може да не сте свършили музика, но можете да го оцените. Вие имате в себе си едно вътрешно чувство, с което оценявате нещата. И когато гледате една хубава картина, вие пак ще я оцените с онова вътрешно чувство, което имате в себе си. Вие отвън ли одобрявате тази картина?
Не, вие си служите с това вътрешно чувство и казвате: Харесват ни се очите, или ушите, или носа, или устата на тази картина.
Ако художникът не знае как да нарисува очите, той не е художник. Ако художникът не знае как да нарисува устата, той не е художник. Ако художникът не знае как да нарисува ушите, или носа, той не е художник. Много художници рисуват, но още по нарисуването на ухото, познавам, че той не е художник. Достатъчно е само да тегли няколко линии, за да се познае, че той е художник.
към беседата >>
Следователно, яденето е свързано със симпатичната нервна система, с чувствата на човека.
Ще кажете: Това е проста работа. Как готвят в съвременните култури. Ще заколят едно агне, ще накълцат месото му, ще направят кюфтета, ще ги посолят после отгоре (с) червен пипер, ще ги залеят с яйца и като ги сложат на трапезата, казват: Това е ядене. Да, но колко пъшкания се произвеждат от тези печени и пържени кюфтета. Вашият дядо и прадядо е ял от тези пържени кюфтета, вследствие на което вие сте наследили от него някаква болест, с която с години не можете да се справите.
Следователно, яденето е свързано със симпатичната нервна система, с чувствата на човека.
Изобщо, яденето не спада към физическия свят, но към един по-висш свят от него. Простите движения спадат към физическия свят. Яденето, обаче, спада към една по-висша култура. За да знае как да се храни, човек трябва да е от една по-висша култура. Вземете котката, която във външно отношение минава за много чиста и умна, като дойде до мишката всякаква хигиена пропада.
към беседата >>
Куршумът играе роля в живота.
Ако някой изневери на отечеството си, веднага ще му теглят куршум. От какво? Пак от Любов. Друг избягал от жена си, отишъл при друга. – И това е от Любов.
Куршумът играе роля в живота.
Значи, неразбраната Любов ражда трагедията. Ами, като се разбере Любовта, какво ще има тогава?
към беседата >>
Ако художникът не знае как да нарисува очите, той не е художник.
Вие може да не сте свършили музика, но можете да го оцените. Вие имате в себе си едно вътрешно чувство, с което оценявате нещата. И когато гледате една хубава картина, вие пак ще я оцените с онова вътрешно чувство, което имате в себе си. Вие отвън ли одобрявате тази картина? Не, вие си служите с това вътрешно чувство и казвате: Харесват ни се очите, или ушите, или носа, или устата на тази картина.
Ако художникът не знае как да нарисува очите, той не е художник.
Ако художникът не знае как да нарисува устата, той не е художник. Ако художникът не знае как да нарисува ушите, или носа, той не е художник. Много художници рисуват, но още по нарисуването на ухото, познавам, че той не е художник. Достатъчно е само да тегли няколко линии, за да се познае, че той е художник. В ухото има особени гънки, които художникът трябва да знае как да нарисува.
към беседата >>
Изобщо, яденето не спада към физическия свят, но към един по-висш свят от него.
Как готвят в съвременните култури. Ще заколят едно агне, ще накълцат месото му, ще направят кюфтета, ще ги посолят после отгоре (с) червен пипер, ще ги залеят с яйца и като ги сложат на трапезата, казват: Това е ядене. Да, но колко пъшкания се произвеждат от тези печени и пържени кюфтета. Вашият дядо и прадядо е ял от тези пържени кюфтета, вследствие на което вие сте наследили от него някаква болест, с която с години не можете да се справите. Следователно, яденето е свързано със симпатичната нервна система, с чувствата на човека.
Изобщо, яденето не спада към физическия свят, но към един по-висш свят от него.
Простите движения спадат към физическия свят. Яденето, обаче, спада към една по-висша култура. За да знае как да се храни, човек трябва да е от една по-висша култура. Вземете котката, която във външно отношение минава за много чиста и умна, като дойде до мишката всякаква хигиена пропада. Сутрин, като изгрее слънцето, котката излезе вън и се пече, но като види една мишка, тя всичко забрава, хвърля се върху нея и я изяжда с нечистотиите ѝ.
към беседата >>
Значи, неразбраната Любов ражда трагедията.
От какво? Пак от Любов. Друг избягал от жена си, отишъл при друга. – И това е от Любов. Куршумът играе роля в живота.
Значи, неразбраната Любов ражда трагедията.
Ами, като се разбере Любовта, какво ще има тогава?
към беседата >>
Ако художникът не знае как да нарисува устата, той не е художник.
Вие имате в себе си едно вътрешно чувство, с което оценявате нещата. И когато гледате една хубава картина, вие пак ще я оцените с онова вътрешно чувство, което имате в себе си. Вие отвън ли одобрявате тази картина? Не, вие си служите с това вътрешно чувство и казвате: Харесват ни се очите, или ушите, или носа, или устата на тази картина. Ако художникът не знае как да нарисува очите, той не е художник.
Ако художникът не знае как да нарисува устата, той не е художник.
Ако художникът не знае как да нарисува ушите, или носа, той не е художник. Много художници рисуват, но още по нарисуването на ухото, познавам, че той не е художник. Достатъчно е само да тегли няколко линии, за да се познае, че той е художник. В ухото има особени гънки, които художникът трябва да знае как да нарисува. Тези гънки внасят известни течения, през тях се възприемат звуковете в природата.
към беседата >>
Простите движения спадат към физическия свят.
Ще заколят едно агне, ще накълцат месото му, ще направят кюфтета, ще ги посолят после отгоре (с) червен пипер, ще ги залеят с яйца и като ги сложат на трапезата, казват: Това е ядене. Да, но колко пъшкания се произвеждат от тези печени и пържени кюфтета. Вашият дядо и прадядо е ял от тези пържени кюфтета, вследствие на което вие сте наследили от него някаква болест, с която с години не можете да се справите. Следователно, яденето е свързано със симпатичната нервна система, с чувствата на човека. Изобщо, яденето не спада към физическия свят, но към един по-висш свят от него.
Простите движения спадат към физическия свят.
Яденето, обаче, спада към една по-висша култура. За да знае как да се храни, човек трябва да е от една по-висша култура. Вземете котката, която във външно отношение минава за много чиста и умна, като дойде до мишката всякаква хигиена пропада. Сутрин, като изгрее слънцето, котката излезе вън и се пече, но като види една мишка, тя всичко забрава, хвърля се върху нея и я изяжда с нечистотиите ѝ. Тази е единствената причина, поради която котката не живее дълго време.
към беседата >>
Ами, като се разбере Любовта, какво ще има тогава?
Пак от Любов. Друг избягал от жена си, отишъл при друга. – И това е от Любов. Куршумът играе роля в живота. Значи, неразбраната Любов ражда трагедията.
Ами, като се разбере Любовта, какво ще има тогава?
към беседата >>
Ако художникът не знае как да нарисува ушите, или носа, той не е художник.
И когато гледате една хубава картина, вие пак ще я оцените с онова вътрешно чувство, което имате в себе си. Вие отвън ли одобрявате тази картина? Не, вие си служите с това вътрешно чувство и казвате: Харесват ни се очите, или ушите, или носа, или устата на тази картина. Ако художникът не знае как да нарисува очите, той не е художник. Ако художникът не знае как да нарисува устата, той не е художник.
Ако художникът не знае как да нарисува ушите, или носа, той не е художник.
Много художници рисуват, но още по нарисуването на ухото, познавам, че той не е художник. Достатъчно е само да тегли няколко линии, за да се познае, че той е художник. В ухото има особени гънки, които художникът трябва да знае как да нарисува. Тези гънки внасят известни течения, през тях се възприемат звуковете в природата. Следователно, процесът на слушането не е прост процес, както привидно изглежда.
към беседата >>
Яденето, обаче, спада към една по-висша култура.
Да, но колко пъшкания се произвеждат от тези печени и пържени кюфтета. Вашият дядо и прадядо е ял от тези пържени кюфтета, вследствие на което вие сте наследили от него някаква болест, с която с години не можете да се справите. Следователно, яденето е свързано със симпатичната нервна система, с чувствата на човека. Изобщо, яденето не спада към физическия свят, но към един по-висш свят от него. Простите движения спадат към физическия свят.
Яденето, обаче, спада към една по-висша култура.
За да знае как да се храни, човек трябва да е от една по-висша култура. Вземете котката, която във външно отношение минава за много чиста и умна, като дойде до мишката всякаква хигиена пропада. Сутрин, като изгрее слънцето, котката излезе вън и се пече, но като види една мишка, тя всичко забрава, хвърля се върху нея и я изяжда с нечистотиите ѝ. Тази е единствената причина, поради която котката не живее дълго време. Тя не води един хармоничен, хигиеничен живот.
към беседата >>
Казвате: Как ще се поправи светът?
Казвате: Как ще се поправи светът?
Ето какво бих препоръчал за изправяне на света. Когато някой направи едно престъпление, нека му се наложи наказанието десет години да копае лозе или градини без пари. Но през тези десет години да го хранят, да му дават храна. Защо трябва да го поставят в затвор? Друг някой, като извърши едно престъпление, да го оставят да чука камъни десет години.
към беседата >>
Много художници рисуват, но още по нарисуването на ухото, познавам, че той не е художник.
Вие отвън ли одобрявате тази картина? Не, вие си служите с това вътрешно чувство и казвате: Харесват ни се очите, или ушите, или носа, или устата на тази картина. Ако художникът не знае как да нарисува очите, той не е художник. Ако художникът не знае как да нарисува устата, той не е художник. Ако художникът не знае как да нарисува ушите, или носа, той не е художник.
Много художници рисуват, но още по нарисуването на ухото, познавам, че той не е художник.
Достатъчно е само да тегли няколко линии, за да се познае, че той е художник. В ухото има особени гънки, които художникът трябва да знае как да нарисува. Тези гънки внасят известни течения, през тях се възприемат звуковете в природата. Следователно, процесът на слушането не е прост процес, както привидно изглежда. Напротив, слушането е много сложен процес.
към беседата >>
За да знае как да се храни, човек трябва да е от една по-висша култура.
Вашият дядо и прадядо е ял от тези пържени кюфтета, вследствие на което вие сте наследили от него някаква болест, с която с години не можете да се справите. Следователно, яденето е свързано със симпатичната нервна система, с чувствата на човека. Изобщо, яденето не спада към физическия свят, но към един по-висш свят от него. Простите движения спадат към физическия свят. Яденето, обаче, спада към една по-висша култура.
За да знае как да се храни, човек трябва да е от една по-висша култура.
Вземете котката, която във външно отношение минава за много чиста и умна, като дойде до мишката всякаква хигиена пропада. Сутрин, като изгрее слънцето, котката излезе вън и се пече, но като види една мишка, тя всичко забрава, хвърля се върху нея и я изяжда с нечистотиите ѝ. Тази е единствената причина, поради която котката не живее дълго време. Тя не води един хармоничен, хигиеничен живот. Следователно, важен е въпросът за яденето, защото, ако не знае как да се храни, мисълта на човека не може да бъде ясна и свежа.
към беседата >>
Ето какво бих препоръчал за изправяне на света.
Казвате: Как ще се поправи светът?
Ето какво бих препоръчал за изправяне на света.
Когато някой направи едно престъпление, нека му се наложи наказанието десет години да копае лозе или градини без пари. Но през тези десет години да го хранят, да му дават храна. Защо трябва да го поставят в затвор? Друг някой, като извърши едно престъпление, да го оставят да чука камъни десет години. Трети пък нека ги поставят на работа, да градят нещо.
към беседата >>
Достатъчно е само да тегли няколко линии, за да се познае, че той е художник.
Не, вие си служите с това вътрешно чувство и казвате: Харесват ни се очите, или ушите, или носа, или устата на тази картина. Ако художникът не знае как да нарисува очите, той не е художник. Ако художникът не знае как да нарисува устата, той не е художник. Ако художникът не знае как да нарисува ушите, или носа, той не е художник. Много художници рисуват, но още по нарисуването на ухото, познавам, че той не е художник.
Достатъчно е само да тегли няколко линии, за да се познае, че той е художник.
В ухото има особени гънки, които художникът трябва да знае как да нарисува. Тези гънки внасят известни течения, през тях се възприемат звуковете в природата. Следователно, процесът на слушането не е прост процес, както привидно изглежда. Напротив, слушането е много сложен процес. За да чуеш и да разбереш нещо, ти трябва да изправиш ухото си и при това, окръжаващата среда, както и хората, с които сте заобиколени, трябва да бъдат в хармония с вас.
към беседата >>
Вземете котката, която във външно отношение минава за много чиста и умна, като дойде до мишката всякаква хигиена пропада.
Следователно, яденето е свързано със симпатичната нервна система, с чувствата на човека. Изобщо, яденето не спада към физическия свят, но към един по-висш свят от него. Простите движения спадат към физическия свят. Яденето, обаче, спада към една по-висша култура. За да знае как да се храни, човек трябва да е от една по-висша култура.
Вземете котката, която във външно отношение минава за много чиста и умна, като дойде до мишката всякаква хигиена пропада.
Сутрин, като изгрее слънцето, котката излезе вън и се пече, но като види една мишка, тя всичко забрава, хвърля се върху нея и я изяжда с нечистотиите ѝ. Тази е единствената причина, поради която котката не живее дълго време. Тя не води един хармоничен, хигиеничен живот. Следователно, важен е въпросът за яденето, защото, ако не знае как да се храни, мисълта на човека не може да бъде ясна и свежа. Там, дето яденето не е правилно, никакъв успех, никаква култура не може да съществува.
към беседата >>
Когато някой направи едно престъпление, нека му се наложи наказанието десет години да копае лозе или градини без пари.
Казвате: Как ще се поправи светът? Ето какво бих препоръчал за изправяне на света.
Когато някой направи едно престъпление, нека му се наложи наказанието десет години да копае лозе или градини без пари.
Но през тези десет години да го хранят, да му дават храна. Защо трябва да го поставят в затвор? Друг някой, като извърши едно престъпление, да го оставят да чука камъни десет години. Трети пък нека ги поставят на работа, да градят нещо. Тъй щото всички престъпници трябва да се впрегнат на работа, за да се изправят.
към беседата >>
В ухото има особени гънки, които художникът трябва да знае как да нарисува.
Ако художникът не знае как да нарисува очите, той не е художник. Ако художникът не знае как да нарисува устата, той не е художник. Ако художникът не знае как да нарисува ушите, или носа, той не е художник. Много художници рисуват, но още по нарисуването на ухото, познавам, че той не е художник. Достатъчно е само да тегли няколко линии, за да се познае, че той е художник.
В ухото има особени гънки, които художникът трябва да знае как да нарисува.
Тези гънки внасят известни течения, през тях се възприемат звуковете в природата. Следователно, процесът на слушането не е прост процес, както привидно изглежда. Напротив, слушането е много сложен процес. За да чуеш и да разбереш нещо, ти трябва да изправиш ухото си и при това, окръжаващата среда, както и хората, с които сте заобиколени, трябва да бъдат в хармония с вас. Вижте дали един човек, който пасе говедата, може да стане философ.
към беседата >>
Сутрин, като изгрее слънцето, котката излезе вън и се пече, но като види една мишка, тя всичко забрава, хвърля се върху нея и я изяжда с нечистотиите ѝ.
Изобщо, яденето не спада към физическия свят, но към един по-висш свят от него. Простите движения спадат към физическия свят. Яденето, обаче, спада към една по-висша култура. За да знае как да се храни, човек трябва да е от една по-висша култура. Вземете котката, която във външно отношение минава за много чиста и умна, като дойде до мишката всякаква хигиена пропада.
Сутрин, като изгрее слънцето, котката излезе вън и се пече, но като види една мишка, тя всичко забрава, хвърля се върху нея и я изяжда с нечистотиите ѝ.
Тази е единствената причина, поради която котката не живее дълго време. Тя не води един хармоничен, хигиеничен живот. Следователно, важен е въпросът за яденето, защото, ако не знае как да се храни, мисълта на човека не може да бъде ясна и свежа. Там, дето яденето не е правилно, никакъв успех, никаква култура не може да съществува. Яденето е основа на физическото поле.
към беседата >>
Но през тези десет години да го хранят, да му дават храна.
Казвате: Как ще се поправи светът? Ето какво бих препоръчал за изправяне на света. Когато някой направи едно престъпление, нека му се наложи наказанието десет години да копае лозе или градини без пари.
Но през тези десет години да го хранят, да му дават храна.
Защо трябва да го поставят в затвор? Друг някой, като извърши едно престъпление, да го оставят да чука камъни десет години. Трети пък нека ги поставят на работа, да градят нещо. Тъй щото всички престъпници трябва да се впрегнат на работа, за да се изправят. А тъй, като затворят престъпниците в затвора, те само седят, ядат и нищо не произвеждат.
към беседата >>
Тези гънки внасят известни течения, през тях се възприемат звуковете в природата.
Ако художникът не знае как да нарисува устата, той не е художник. Ако художникът не знае как да нарисува ушите, или носа, той не е художник. Много художници рисуват, но още по нарисуването на ухото, познавам, че той не е художник. Достатъчно е само да тегли няколко линии, за да се познае, че той е художник. В ухото има особени гънки, които художникът трябва да знае как да нарисува.
Тези гънки внасят известни течения, през тях се възприемат звуковете в природата.
Следователно, процесът на слушането не е прост процес, както привидно изглежда. Напротив, слушането е много сложен процес. За да чуеш и да разбереш нещо, ти трябва да изправиш ухото си и при това, окръжаващата среда, както и хората, с които сте заобиколени, трябва да бъдат в хармония с вас. Вижте дали един човек, който пасе говедата, може да стане философ. Много овчари са станали астрономи, но философи не са станали.
към беседата >>
Тази е единствената причина, поради която котката не живее дълго време.
Простите движения спадат към физическия свят. Яденето, обаче, спада към една по-висша култура. За да знае как да се храни, човек трябва да е от една по-висша култура. Вземете котката, която във външно отношение минава за много чиста и умна, като дойде до мишката всякаква хигиена пропада. Сутрин, като изгрее слънцето, котката излезе вън и се пече, но като види една мишка, тя всичко забрава, хвърля се върху нея и я изяжда с нечистотиите ѝ.
Тази е единствената причина, поради която котката не живее дълго време.
Тя не води един хармоничен, хигиеничен живот. Следователно, важен е въпросът за яденето, защото, ако не знае как да се храни, мисълта на човека не може да бъде ясна и свежа. Там, дето яденето не е правилно, никакъв успех, никаква култура не може да съществува. Яденето е основа на физическото поле. Основната причина за всички нещастия, които сега съществуват, и които за в бъдеще ще съществуват, се дължат на яденето.
към беседата >>
Защо трябва да го поставят в затвор?
Казвате: Как ще се поправи светът? Ето какво бих препоръчал за изправяне на света. Когато някой направи едно престъпление, нека му се наложи наказанието десет години да копае лозе или градини без пари. Но през тези десет години да го хранят, да му дават храна.
Защо трябва да го поставят в затвор?
Друг някой, като извърши едно престъпление, да го оставят да чука камъни десет години. Трети пък нека ги поставят на работа, да градят нещо. Тъй щото всички престъпници трябва да се впрегнат на работа, за да се изправят. А тъй, като затворят престъпниците в затвора, те само седят, ядат и нищо не произвеждат. Човек трябва да бъде производителен, да работи, ако иска да се поправи.
към беседата >>
Следователно, процесът на слушането не е прост процес, както привидно изглежда.
Ако художникът не знае как да нарисува ушите, или носа, той не е художник. Много художници рисуват, но още по нарисуването на ухото, познавам, че той не е художник. Достатъчно е само да тегли няколко линии, за да се познае, че той е художник. В ухото има особени гънки, които художникът трябва да знае как да нарисува. Тези гънки внасят известни течения, през тях се възприемат звуковете в природата.
Следователно, процесът на слушането не е прост процес, както привидно изглежда.
Напротив, слушането е много сложен процес. За да чуеш и да разбереш нещо, ти трябва да изправиш ухото си и при това, окръжаващата среда, както и хората, с които сте заобиколени, трябва да бъдат в хармония с вас. Вижте дали един човек, който пасе говедата, може да стане философ. Много овчари са станали астрономи, но философи не са станали. Човек трябва да стане овчар, за да наблюдава небето, звездите и влиянието им върху човека.
към беседата >>
Тя не води един хармоничен, хигиеничен живот.
Яденето, обаче, спада към една по-висша култура. За да знае как да се храни, човек трябва да е от една по-висша култура. Вземете котката, която във външно отношение минава за много чиста и умна, като дойде до мишката всякаква хигиена пропада. Сутрин, като изгрее слънцето, котката излезе вън и се пече, но като види една мишка, тя всичко забрава, хвърля се върху нея и я изяжда с нечистотиите ѝ. Тази е единствената причина, поради която котката не живее дълго време.
Тя не води един хармоничен, хигиеничен живот.
Следователно, важен е въпросът за яденето, защото, ако не знае как да се храни, мисълта на човека не може да бъде ясна и свежа. Там, дето яденето не е правилно, никакъв успех, никаква култура не може да съществува. Яденето е основа на физическото поле. Основната причина за всички нещастия, които сега съществуват, и които за в бъдеще ще съществуват, се дължат на яденето. Разбира се, яденето е свързано с ред още процеси.
към беседата >>
Друг някой, като извърши едно престъпление, да го оставят да чука камъни десет години.
Казвате: Как ще се поправи светът? Ето какво бих препоръчал за изправяне на света. Когато някой направи едно престъпление, нека му се наложи наказанието десет години да копае лозе или градини без пари. Но през тези десет години да го хранят, да му дават храна. Защо трябва да го поставят в затвор?
Друг някой, като извърши едно престъпление, да го оставят да чука камъни десет години.
Трети пък нека ги поставят на работа, да градят нещо. Тъй щото всички престъпници трябва да се впрегнат на работа, за да се изправят. А тъй, като затворят престъпниците в затвора, те само седят, ядат и нищо не произвеждат. Човек трябва да бъде производителен, да работи, ако иска да се поправи. Затворите не са един метод, чрез който хората могат да се освободят от престъпниците.
към беседата >>
Напротив, слушането е много сложен процес.
Много художници рисуват, но още по нарисуването на ухото, познавам, че той не е художник. Достатъчно е само да тегли няколко линии, за да се познае, че той е художник. В ухото има особени гънки, които художникът трябва да знае как да нарисува. Тези гънки внасят известни течения, през тях се възприемат звуковете в природата. Следователно, процесът на слушането не е прост процес, както привидно изглежда.
Напротив, слушането е много сложен процес.
За да чуеш и да разбереш нещо, ти трябва да изправиш ухото си и при това, окръжаващата среда, както и хората, с които сте заобиколени, трябва да бъдат в хармония с вас. Вижте дали един човек, който пасе говедата, може да стане философ. Много овчари са станали астрономи, но философи не са станали. Човек трябва да стане овчар, за да наблюдава небето, звездите и влиянието им върху човека. Но за да стане философ, човек дълго време трябва да е бил овчар, да е наблюдавал небето, звездите и след като е напуснал овчарството, овцете, да тръгне да търси някоя загубена овца някъде.
към беседата >>
Следователно, важен е въпросът за яденето, защото, ако не знае как да се храни, мисълта на човека не може да бъде ясна и свежа.
За да знае как да се храни, човек трябва да е от една по-висша култура. Вземете котката, която във външно отношение минава за много чиста и умна, като дойде до мишката всякаква хигиена пропада. Сутрин, като изгрее слънцето, котката излезе вън и се пече, но като види една мишка, тя всичко забрава, хвърля се върху нея и я изяжда с нечистотиите ѝ. Тази е единствената причина, поради която котката не живее дълго време. Тя не води един хармоничен, хигиеничен живот.
Следователно, важен е въпросът за яденето, защото, ако не знае как да се храни, мисълта на човека не може да бъде ясна и свежа.
Там, дето яденето не е правилно, никакъв успех, никаква култура не може да съществува. Яденето е основа на физическото поле. Основната причина за всички нещастия, които сега съществуват, и които за в бъдеще ще съществуват, се дължат на яденето. Разбира се, яденето е свързано с ред още процеси. Ако яденето не е правилно, то и процесът на дишането, който е много важен процес, ще бъде неправилен.
към беседата >>
Трети пък нека ги поставят на работа, да градят нещо.
Ето какво бих препоръчал за изправяне на света. Когато някой направи едно престъпление, нека му се наложи наказанието десет години да копае лозе или градини без пари. Но през тези десет години да го хранят, да му дават храна. Защо трябва да го поставят в затвор? Друг някой, като извърши едно престъпление, да го оставят да чука камъни десет години.
Трети пък нека ги поставят на работа, да градят нещо.
Тъй щото всички престъпници трябва да се впрегнат на работа, за да се изправят. А тъй, като затворят престъпниците в затвора, те само седят, ядат и нищо не произвеждат. Човек трябва да бъде производителен, да работи, ако иска да се поправи. Затворите не са един метод, чрез който хората могат да се освободят от престъпниците. Може ли да се нарече освобождение това, когато едно дете намери една пълна бомба и започне да я човърка оттук-оттам?
към беседата >>
За да чуеш и да разбереш нещо, ти трябва да изправиш ухото си и при това, окръжаващата среда, както и хората, с които сте заобиколени, трябва да бъдат в хармония с вас.
Достатъчно е само да тегли няколко линии, за да се познае, че той е художник. В ухото има особени гънки, които художникът трябва да знае как да нарисува. Тези гънки внасят известни течения, през тях се възприемат звуковете в природата. Следователно, процесът на слушането не е прост процес, както привидно изглежда. Напротив, слушането е много сложен процес.
За да чуеш и да разбереш нещо, ти трябва да изправиш ухото си и при това, окръжаващата среда, както и хората, с които сте заобиколени, трябва да бъдат в хармония с вас.
Вижте дали един човек, който пасе говедата, може да стане философ. Много овчари са станали астрономи, но философи не са станали. Човек трябва да стане овчар, за да наблюдава небето, звездите и влиянието им върху човека. Но за да стане философ, човек дълго време трябва да е бил овчар, да е наблюдавал небето, звездите и след като е напуснал овчарството, овцете, да тръгне да търси някоя загубена овца някъде. Да остави всичките си овце и за търси загубената си овца.
към беседата >>
Там, дето яденето не е правилно, никакъв успех, никаква култура не може да съществува.
Вземете котката, която във външно отношение минава за много чиста и умна, като дойде до мишката всякаква хигиена пропада. Сутрин, като изгрее слънцето, котката излезе вън и се пече, но като види една мишка, тя всичко забрава, хвърля се върху нея и я изяжда с нечистотиите ѝ. Тази е единствената причина, поради която котката не живее дълго време. Тя не води един хармоничен, хигиеничен живот. Следователно, важен е въпросът за яденето, защото, ако не знае как да се храни, мисълта на човека не може да бъде ясна и свежа.
Там, дето яденето не е правилно, никакъв успех, никаква култура не може да съществува.
Яденето е основа на физическото поле. Основната причина за всички нещастия, които сега съществуват, и които за в бъдеще ще съществуват, се дължат на яденето. Разбира се, яденето е свързано с ред още процеси. Ако яденето не е правилно, то и процесът на дишането, който е много важен процес, ще бъде неправилен. Ако дишането, като важен процес, е неправилно, то и мисълта неправилно ще се развива.
към беседата >>
Тъй щото всички престъпници трябва да се впрегнат на работа, за да се изправят.
Когато някой направи едно престъпление, нека му се наложи наказанието десет години да копае лозе или градини без пари. Но през тези десет години да го хранят, да му дават храна. Защо трябва да го поставят в затвор? Друг някой, като извърши едно престъпление, да го оставят да чука камъни десет години. Трети пък нека ги поставят на работа, да градят нещо.
Тъй щото всички престъпници трябва да се впрегнат на работа, за да се изправят.
А тъй, като затворят престъпниците в затвора, те само седят, ядат и нищо не произвеждат. Човек трябва да бъде производителен, да работи, ако иска да се поправи. Затворите не са един метод, чрез който хората могат да се освободят от престъпниците. Може ли да се нарече освобождение това, когато едно дете намери една пълна бомба и започне да я човърка оттук-оттам? Като не знае какво нещо е бомбата, то ще си играе с нея, докато тя се пръсне и избухне.
към беседата >>
Вижте дали един човек, който пасе говедата, може да стане философ.
В ухото има особени гънки, които художникът трябва да знае как да нарисува. Тези гънки внасят известни течения, през тях се възприемат звуковете в природата. Следователно, процесът на слушането не е прост процес, както привидно изглежда. Напротив, слушането е много сложен процес. За да чуеш и да разбереш нещо, ти трябва да изправиш ухото си и при това, окръжаващата среда, както и хората, с които сте заобиколени, трябва да бъдат в хармония с вас.
Вижте дали един човек, който пасе говедата, може да стане философ.
Много овчари са станали астрономи, но философи не са станали. Човек трябва да стане овчар, за да наблюдава небето, звездите и влиянието им върху човека. Но за да стане философ, човек дълго време трябва да е бил овчар, да е наблюдавал небето, звездите и след като е напуснал овчарството, овцете, да тръгне да търси някоя загубена овца някъде. Да остави всичките си овце и за търси загубената си овца. Казвате: Много овце има.
към беседата >>
Яденето е основа на физическото поле.
Сутрин, като изгрее слънцето, котката излезе вън и се пече, но като види една мишка, тя всичко забрава, хвърля се върху нея и я изяжда с нечистотиите ѝ. Тази е единствената причина, поради която котката не живее дълго време. Тя не води един хармоничен, хигиеничен живот. Следователно, важен е въпросът за яденето, защото, ако не знае как да се храни, мисълта на човека не може да бъде ясна и свежа. Там, дето яденето не е правилно, никакъв успех, никаква култура не може да съществува.
Яденето е основа на физическото поле.
Основната причина за всички нещастия, които сега съществуват, и които за в бъдеще ще съществуват, се дължат на яденето. Разбира се, яденето е свързано с ред още процеси. Ако яденето не е правилно, то и процесът на дишането, който е много важен процес, ще бъде неправилен. Ако дишането, като важен процес, е неправилно, то и мисълта неправилно ще се развива. Храненето е свързано и с процеса на Любовта.
към беседата >>
А тъй, като затворят престъпниците в затвора, те само седят, ядат и нищо не произвеждат.
Но през тези десет години да го хранят, да му дават храна. Защо трябва да го поставят в затвор? Друг някой, като извърши едно престъпление, да го оставят да чука камъни десет години. Трети пък нека ги поставят на работа, да градят нещо. Тъй щото всички престъпници трябва да се впрегнат на работа, за да се изправят.
А тъй, като затворят престъпниците в затвора, те само седят, ядат и нищо не произвеждат.
Човек трябва да бъде производителен, да работи, ако иска да се поправи. Затворите не са един метод, чрез който хората могат да се освободят от престъпниците. Може ли да се нарече освобождение това, когато едно дете намери една пълна бомба и започне да я човърка оттук-оттам? Като не знае какво нещо е бомбата, то ще си играе с нея, докато тя се пръсне и избухне. Кой е причината за това?
към беседата >>
Много овчари са станали астрономи, но философи не са станали.
Тези гънки внасят известни течения, през тях се възприемат звуковете в природата. Следователно, процесът на слушането не е прост процес, както привидно изглежда. Напротив, слушането е много сложен процес. За да чуеш и да разбереш нещо, ти трябва да изправиш ухото си и при това, окръжаващата среда, както и хората, с които сте заобиколени, трябва да бъдат в хармония с вас. Вижте дали един човек, който пасе говедата, може да стане философ.
Много овчари са станали астрономи, но философи не са станали.
Човек трябва да стане овчар, за да наблюдава небето, звездите и влиянието им върху човека. Но за да стане философ, човек дълго време трябва да е бил овчар, да е наблюдавал небето, звездите и след като е напуснал овчарството, овцете, да тръгне да търси някоя загубена овца някъде. Да остави всичките си овце и за търси загубената си овца. Казвате: Много овце има. Много овце има, но трябва да намерите изгубената овца.
към беседата >>
Основната причина за всички нещастия, които сега съществуват, и които за в бъдеще ще съществуват, се дължат на яденето.
Тази е единствената причина, поради която котката не живее дълго време. Тя не води един хармоничен, хигиеничен живот. Следователно, важен е въпросът за яденето, защото, ако не знае как да се храни, мисълта на човека не може да бъде ясна и свежа. Там, дето яденето не е правилно, никакъв успех, никаква култура не може да съществува. Яденето е основа на физическото поле.
Основната причина за всички нещастия, които сега съществуват, и които за в бъдеще ще съществуват, се дължат на яденето.
Разбира се, яденето е свързано с ред още процеси. Ако яденето не е правилно, то и процесът на дишането, който е много важен процес, ще бъде неправилен. Ако дишането, като важен процес, е неправилно, то и мисълта неправилно ще се развива. Храненето е свързано и с процеса на Любовта. Вие често говорите за Любовта, но трябва да знаете, че който не може правилно да се храни, той не може и да обича.
към беседата >>
Човек трябва да бъде производителен, да работи, ако иска да се поправи.
Защо трябва да го поставят в затвор? Друг някой, като извърши едно престъпление, да го оставят да чука камъни десет години. Трети пък нека ги поставят на работа, да градят нещо. Тъй щото всички престъпници трябва да се впрегнат на работа, за да се изправят. А тъй, като затворят престъпниците в затвора, те само седят, ядат и нищо не произвеждат.
Човек трябва да бъде производителен, да работи, ако иска да се поправи.
Затворите не са един метод, чрез който хората могат да се освободят от престъпниците. Може ли да се нарече освобождение това, когато едно дете намери една пълна бомба и започне да я човърка оттук-оттам? Като не знае какво нещо е бомбата, то ще си играе с нея, докато тя се пръсне и избухне. Кой е причината за това? Казвате, че детето било глупаво.
към беседата >>
Човек трябва да стане овчар, за да наблюдава небето, звездите и влиянието им върху човека.
Следователно, процесът на слушането не е прост процес, както привидно изглежда. Напротив, слушането е много сложен процес. За да чуеш и да разбереш нещо, ти трябва да изправиш ухото си и при това, окръжаващата среда, както и хората, с които сте заобиколени, трябва да бъдат в хармония с вас. Вижте дали един човек, който пасе говедата, може да стане философ. Много овчари са станали астрономи, но философи не са станали.
Човек трябва да стане овчар, за да наблюдава небето, звездите и влиянието им върху човека.
Но за да стане философ, човек дълго време трябва да е бил овчар, да е наблюдавал небето, звездите и след като е напуснал овчарството, овцете, да тръгне да търси някоя загубена овца някъде. Да остави всичките си овце и за търси загубената си овца. Казвате: Много овце има. Много овце има, но трябва да намерите изгубената овца.
към беседата >>
Разбира се, яденето е свързано с ред още процеси.
Тя не води един хармоничен, хигиеничен живот. Следователно, важен е въпросът за яденето, защото, ако не знае как да се храни, мисълта на човека не може да бъде ясна и свежа. Там, дето яденето не е правилно, никакъв успех, никаква култура не може да съществува. Яденето е основа на физическото поле. Основната причина за всички нещастия, които сега съществуват, и които за в бъдеще ще съществуват, се дължат на яденето.
Разбира се, яденето е свързано с ред още процеси.
Ако яденето не е правилно, то и процесът на дишането, който е много важен процес, ще бъде неправилен. Ако дишането, като важен процес, е неправилно, то и мисълта неправилно ще се развива. Храненето е свързано и с процеса на Любовта. Вие често говорите за Любовта, но трябва да знаете, че който не може правилно да се храни, той не може и да обича. Всички хора, които не се хранят, както трябва, тяхната симпатична нервна система е разстроена, вследствие на което те са нервни, сприхави, гневливи.
към беседата >>
Затворите не са един метод, чрез който хората могат да се освободят от престъпниците.
Друг някой, като извърши едно престъпление, да го оставят да чука камъни десет години. Трети пък нека ги поставят на работа, да градят нещо. Тъй щото всички престъпници трябва да се впрегнат на работа, за да се изправят. А тъй, като затворят престъпниците в затвора, те само седят, ядат и нищо не произвеждат. Човек трябва да бъде производителен, да работи, ако иска да се поправи.
Затворите не са един метод, чрез който хората могат да се освободят от престъпниците.
Може ли да се нарече освобождение това, когато едно дете намери една пълна бомба и започне да я човърка оттук-оттам? Като не знае какво нещо е бомбата, то ще си играе с нея, докато тя се пръсне и избухне. Кой е причината за това? Казвате, че детето било глупаво. Не е глупаво детето, но онзи, който е направил бомбата, е по-глупав от детето.
към беседата >>
Но за да стане философ, човек дълго време трябва да е бил овчар, да е наблюдавал небето, звездите и след като е напуснал овчарството, овцете, да тръгне да търси някоя загубена овца някъде.
Напротив, слушането е много сложен процес. За да чуеш и да разбереш нещо, ти трябва да изправиш ухото си и при това, окръжаващата среда, както и хората, с които сте заобиколени, трябва да бъдат в хармония с вас. Вижте дали един човек, който пасе говедата, може да стане философ. Много овчари са станали астрономи, но философи не са станали. Човек трябва да стане овчар, за да наблюдава небето, звездите и влиянието им върху човека.
Но за да стане философ, човек дълго време трябва да е бил овчар, да е наблюдавал небето, звездите и след като е напуснал овчарството, овцете, да тръгне да търси някоя загубена овца някъде.
Да остави всичките си овце и за търси загубената си овца. Казвате: Много овце има. Много овце има, но трябва да намерите изгубената овца.
към беседата >>
Ако яденето не е правилно, то и процесът на дишането, който е много важен процес, ще бъде неправилен.
Следователно, важен е въпросът за яденето, защото, ако не знае как да се храни, мисълта на човека не може да бъде ясна и свежа. Там, дето яденето не е правилно, никакъв успех, никаква култура не може да съществува. Яденето е основа на физическото поле. Основната причина за всички нещастия, които сега съществуват, и които за в бъдеще ще съществуват, се дължат на яденето. Разбира се, яденето е свързано с ред още процеси.
Ако яденето не е правилно, то и процесът на дишането, който е много важен процес, ще бъде неправилен.
Ако дишането, като важен процес, е неправилно, то и мисълта неправилно ще се развива. Храненето е свързано и с процеса на Любовта. Вие често говорите за Любовта, но трябва да знаете, че който не може правилно да се храни, той не може и да обича. Всички хора, които не се хранят, както трябва, тяхната симпатична нервна система е разстроена, вследствие на което те са нервни, сприхави, гневливи. Следователно, неврастенията не е нищо друго, освен резултат на неправилното хранене.
към беседата >>
Може ли да се нарече освобождение това, когато едно дете намери една пълна бомба и започне да я човърка оттук-оттам?
Трети пък нека ги поставят на работа, да градят нещо. Тъй щото всички престъпници трябва да се впрегнат на работа, за да се изправят. А тъй, като затворят престъпниците в затвора, те само седят, ядат и нищо не произвеждат. Човек трябва да бъде производителен, да работи, ако иска да се поправи. Затворите не са един метод, чрез който хората могат да се освободят от престъпниците.
Може ли да се нарече освобождение това, когато едно дете намери една пълна бомба и започне да я човърка оттук-оттам?
Като не знае какво нещо е бомбата, то ще си играе с нея, докато тя се пръсне и избухне. Кой е причината за това? Казвате, че детето било глупаво. Не е глупаво детето, но онзи, който е направил бомбата, е по-глупав от детето. И детето е глупаво, но онзи, който е направил бомбата, е по-глупав.
към беседата >>
Да остави всичките си овце и за търси загубената си овца.
За да чуеш и да разбереш нещо, ти трябва да изправиш ухото си и при това, окръжаващата среда, както и хората, с които сте заобиколени, трябва да бъдат в хармония с вас. Вижте дали един човек, който пасе говедата, може да стане философ. Много овчари са станали астрономи, но философи не са станали. Човек трябва да стане овчар, за да наблюдава небето, звездите и влиянието им върху човека. Но за да стане философ, човек дълго време трябва да е бил овчар, да е наблюдавал небето, звездите и след като е напуснал овчарството, овцете, да тръгне да търси някоя загубена овца някъде.
Да остави всичките си овце и за търси загубената си овца.
Казвате: Много овце има. Много овце има, но трябва да намерите изгубената овца.
към беседата >>
Ако дишането, като важен процес, е неправилно, то и мисълта неправилно ще се развива.
Там, дето яденето не е правилно, никакъв успех, никаква култура не може да съществува. Яденето е основа на физическото поле. Основната причина за всички нещастия, които сега съществуват, и които за в бъдеще ще съществуват, се дължат на яденето. Разбира се, яденето е свързано с ред още процеси. Ако яденето не е правилно, то и процесът на дишането, който е много важен процес, ще бъде неправилен.
Ако дишането, като важен процес, е неправилно, то и мисълта неправилно ще се развива.
Храненето е свързано и с процеса на Любовта. Вие често говорите за Любовта, но трябва да знаете, че който не може правилно да се храни, той не може и да обича. Всички хора, които не се хранят, както трябва, тяхната симпатична нервна система е разстроена, вследствие на което те са нервни, сприхави, гневливи. Следователно, неврастенията не е нищо друго, освен резултат на неправилното хранене. Който иска да се излекува от своята нервност, той трябва да се научи да се храни правилно, да употребява съответна храна.
към беседата >>
Като не знае какво нещо е бомбата, то ще си играе с нея, докато тя се пръсне и избухне.
Тъй щото всички престъпници трябва да се впрегнат на работа, за да се изправят. А тъй, като затворят престъпниците в затвора, те само седят, ядат и нищо не произвеждат. Човек трябва да бъде производителен, да работи, ако иска да се поправи. Затворите не са един метод, чрез който хората могат да се освободят от престъпниците. Може ли да се нарече освобождение това, когато едно дете намери една пълна бомба и започне да я човърка оттук-оттам?
Като не знае какво нещо е бомбата, то ще си играе с нея, докато тя се пръсне и избухне.
Кой е причината за това? Казвате, че детето било глупаво. Не е глупаво детето, но онзи, който е направил бомбата, е по-глупав от детето. И детето е глупаво, но онзи, който е направил бомбата, е по-глупав. Той не взима пред вид последствията.
към беседата >>
Казвате: Много овце има.
Вижте дали един човек, който пасе говедата, може да стане философ. Много овчари са станали астрономи, но философи не са станали. Човек трябва да стане овчар, за да наблюдава небето, звездите и влиянието им върху човека. Но за да стане философ, човек дълго време трябва да е бил овчар, да е наблюдавал небето, звездите и след като е напуснал овчарството, овцете, да тръгне да търси някоя загубена овца някъде. Да остави всичките си овце и за търси загубената си овца.
Казвате: Много овце има.
Много овце има, но трябва да намерите изгубената овца.
към беседата >>
Храненето е свързано и с процеса на Любовта.
Яденето е основа на физическото поле. Основната причина за всички нещастия, които сега съществуват, и които за в бъдеще ще съществуват, се дължат на яденето. Разбира се, яденето е свързано с ред още процеси. Ако яденето не е правилно, то и процесът на дишането, който е много важен процес, ще бъде неправилен. Ако дишането, като важен процес, е неправилно, то и мисълта неправилно ще се развива.
Храненето е свързано и с процеса на Любовта.
Вие често говорите за Любовта, но трябва да знаете, че който не може правилно да се храни, той не може и да обича. Всички хора, които не се хранят, както трябва, тяхната симпатична нервна система е разстроена, вследствие на което те са нервни, сприхави, гневливи. Следователно, неврастенията не е нищо друго, освен резултат на неправилното хранене. Който иска да се излекува от своята нервност, той трябва да се научи да се храни правилно, да употребява съответна храна. Като седне да се храни, първо човек ще се спре, ще погледне храната и да види, трябва ли да яде от нея или не.
към беседата >>
Кой е причината за това?
А тъй, като затворят престъпниците в затвора, те само седят, ядат и нищо не произвеждат. Човек трябва да бъде производителен, да работи, ако иска да се поправи. Затворите не са един метод, чрез който хората могат да се освободят от престъпниците. Може ли да се нарече освобождение това, когато едно дете намери една пълна бомба и започне да я човърка оттук-оттам? Като не знае какво нещо е бомбата, то ще си играе с нея, докато тя се пръсне и избухне.
Кой е причината за това?
Казвате, че детето било глупаво. Не е глупаво детето, но онзи, който е направил бомбата, е по-глупав от детето. И детето е глупаво, но онзи, който е направил бомбата, е по-глупав. Той не взима пред вид последствията. Той е платил по-скъпо.
към беседата >>
Много овце има, но трябва да намерите изгубената овца.
Много овчари са станали астрономи, но философи не са станали. Човек трябва да стане овчар, за да наблюдава небето, звездите и влиянието им върху човека. Но за да стане философ, човек дълго време трябва да е бил овчар, да е наблюдавал небето, звездите и след като е напуснал овчарството, овцете, да тръгне да търси някоя загубена овца някъде. Да остави всичките си овце и за търси загубената си овца. Казвате: Много овце има.
Много овце има, но трябва да намерите изгубената овца.
към беседата >>
Вие често говорите за Любовта, но трябва да знаете, че който не може правилно да се храни, той не може и да обича.
Основната причина за всички нещастия, които сега съществуват, и които за в бъдеще ще съществуват, се дължат на яденето. Разбира се, яденето е свързано с ред още процеси. Ако яденето не е правилно, то и процесът на дишането, който е много важен процес, ще бъде неправилен. Ако дишането, като важен процес, е неправилно, то и мисълта неправилно ще се развива. Храненето е свързано и с процеса на Любовта.
Вие често говорите за Любовта, но трябва да знаете, че който не може правилно да се храни, той не може и да обича.
Всички хора, които не се хранят, както трябва, тяхната симпатична нервна система е разстроена, вследствие на което те са нервни, сприхави, гневливи. Следователно, неврастенията не е нищо друго, освен резултат на неправилното хранене. Който иска да се излекува от своята нервност, той трябва да се научи да се храни правилно, да употребява съответна храна. Като седне да се храни, първо човек ще се спре, ще погледне храната и да види, трябва ли да яде от нея или не. Във всеки човек има едно вътрешно чувство, което му казва трябва ли да яде или не трябва.
към беседата >>
Казвате, че детето било глупаво.
Човек трябва да бъде производителен, да работи, ако иска да се поправи. Затворите не са един метод, чрез който хората могат да се освободят от престъпниците. Може ли да се нарече освобождение това, когато едно дете намери една пълна бомба и започне да я човърка оттук-оттам? Като не знае какво нещо е бомбата, то ще си играе с нея, докато тя се пръсне и избухне. Кой е причината за това?
Казвате, че детето било глупаво.
Не е глупаво детето, но онзи, който е направил бомбата, е по-глупав от детето. И детето е глупаво, но онзи, който е направил бомбата, е по-глупав. Той не взима пред вид последствията. Той е платил по-скъпо. Той казва: Какво хората ще правят, това не ме интересува.
към беседата >>
„Оставете да растат и двете заедно“.
„Оставете да растат и двете заедно“.
Злото и доброто у човека растат заедно. Не се плашете от злото. Че сте нервни, това е едно благо за вас, това е един капитал. Че някой път не сте вярващи, че сте имали един критически ум – не се безпокойте. Че суеверен ли трябва да бъде човек?
към беседата >>
Всички хора, които не се хранят, както трябва, тяхната симпатична нервна система е разстроена, вследствие на което те са нервни, сприхави, гневливи.
Разбира се, яденето е свързано с ред още процеси. Ако яденето не е правилно, то и процесът на дишането, който е много важен процес, ще бъде неправилен. Ако дишането, като важен процес, е неправилно, то и мисълта неправилно ще се развива. Храненето е свързано и с процеса на Любовта. Вие често говорите за Любовта, но трябва да знаете, че който не може правилно да се храни, той не може и да обича.
Всички хора, които не се хранят, както трябва, тяхната симпатична нервна система е разстроена, вследствие на което те са нервни, сприхави, гневливи.
Следователно, неврастенията не е нищо друго, освен резултат на неправилното хранене. Който иска да се излекува от своята нервност, той трябва да се научи да се храни правилно, да употребява съответна храна. Като седне да се храни, първо човек ще се спре, ще погледне храната и да види, трябва ли да яде от нея или не. Във всеки човек има едно вътрешно чувство, което му казва трябва ли да яде или не трябва. Ако това чувство му каже да яде, той може да яде.
към беседата >>
Не е глупаво детето, но онзи, който е направил бомбата, е по-глупав от детето.
Затворите не са един метод, чрез който хората могат да се освободят от престъпниците. Може ли да се нарече освобождение това, когато едно дете намери една пълна бомба и започне да я човърка оттук-оттам? Като не знае какво нещо е бомбата, то ще си играе с нея, докато тя се пръсне и избухне. Кой е причината за това? Казвате, че детето било глупаво.
Не е глупаво детето, но онзи, който е направил бомбата, е по-глупав от детето.
И детето е глупаво, но онзи, който е направил бомбата, е по-глупав. Той не взима пред вид последствията. Той е платил по-скъпо. Той казва: Какво хората ще правят, това не ме интересува. Следователно, ако вие поставите една неестествена мисъл в мозъка си или едно неестествено желание, или чувство в сърцето си, или в симпатичната си нервна система, след време вие ще имате известни лоши последствия, лоши резултати.
към беседата >>
Злото и доброто у човека растат заедно.
„Оставете да растат и двете заедно“.
Злото и доброто у човека растат заедно.
Не се плашете от злото. Че сте нервни, това е едно благо за вас, това е един капитал. Че някой път не сте вярващи, че сте имали един критически ум – не се безпокойте. Че суеверен ли трябва да бъде човек? Някой казва, че не вярва.
към беседата >>
Следователно, неврастенията не е нищо друго, освен резултат на неправилното хранене.
Ако яденето не е правилно, то и процесът на дишането, който е много важен процес, ще бъде неправилен. Ако дишането, като важен процес, е неправилно, то и мисълта неправилно ще се развива. Храненето е свързано и с процеса на Любовта. Вие често говорите за Любовта, но трябва да знаете, че който не може правилно да се храни, той не може и да обича. Всички хора, които не се хранят, както трябва, тяхната симпатична нервна система е разстроена, вследствие на което те са нервни, сприхави, гневливи.
Следователно, неврастенията не е нищо друго, освен резултат на неправилното хранене.
Който иска да се излекува от своята нервност, той трябва да се научи да се храни правилно, да употребява съответна храна. Като седне да се храни, първо човек ще се спре, ще погледне храната и да види, трябва ли да яде от нея или не. Във всеки човек има едно вътрешно чувство, което му казва трябва ли да яде или не трябва. Ако това чувство му каже да яде, той може да яде. Ако му каже да не яде, не трябва да яде.
към беседата >>
И детето е глупаво, но онзи, който е направил бомбата, е по-глупав.
Може ли да се нарече освобождение това, когато едно дете намери една пълна бомба и започне да я човърка оттук-оттам? Като не знае какво нещо е бомбата, то ще си играе с нея, докато тя се пръсне и избухне. Кой е причината за това? Казвате, че детето било глупаво. Не е глупаво детето, но онзи, който е направил бомбата, е по-глупав от детето.
И детето е глупаво, но онзи, който е направил бомбата, е по-глупав.
Той не взима пред вид последствията. Той е платил по-скъпо. Той казва: Какво хората ще правят, това не ме интересува. Следователно, ако вие поставите една неестествена мисъл в мозъка си или едно неестествено желание, или чувство в сърцето си, или в симпатичната си нервна система, след време вие ще имате известни лоши последствия, лоши резултати. След време тази неестествена мисъл ще внуши в него желание, например, да се самоубие или пък друг някой да убие.
към беседата >>
Не се плашете от злото.
„Оставете да растат и двете заедно“. Злото и доброто у човека растат заедно.
Не се плашете от злото.
Че сте нервни, това е едно благо за вас, това е един капитал. Че някой път не сте вярващи, че сте имали един критически ум – не се безпокойте. Че суеверен ли трябва да бъде човек? Някой казва, че не вярва. – Каквото и да е, добре е човек да е вярващ.
към беседата >>
Който иска да се излекува от своята нервност, той трябва да се научи да се храни правилно, да употребява съответна храна.
Ако дишането, като важен процес, е неправилно, то и мисълта неправилно ще се развива. Храненето е свързано и с процеса на Любовта. Вие често говорите за Любовта, но трябва да знаете, че който не може правилно да се храни, той не може и да обича. Всички хора, които не се хранят, както трябва, тяхната симпатична нервна система е разстроена, вследствие на което те са нервни, сприхави, гневливи. Следователно, неврастенията не е нищо друго, освен резултат на неправилното хранене.
Който иска да се излекува от своята нервност, той трябва да се научи да се храни правилно, да употребява съответна храна.
Като седне да се храни, първо човек ще се спре, ще погледне храната и да види, трябва ли да яде от нея или не. Във всеки човек има едно вътрешно чувство, което му казва трябва ли да яде или не трябва. Ако това чувство му каже да яде, той може да яде. Ако му каже да не яде, не трябва да яде. Яденето е един разумен процес.
към беседата >>
Той не взима пред вид последствията.
Като не знае какво нещо е бомбата, то ще си играе с нея, докато тя се пръсне и избухне. Кой е причината за това? Казвате, че детето било глупаво. Не е глупаво детето, но онзи, който е направил бомбата, е по-глупав от детето. И детето е глупаво, но онзи, който е направил бомбата, е по-глупав.
Той не взима пред вид последствията.
Той е платил по-скъпо. Той казва: Какво хората ще правят, това не ме интересува. Следователно, ако вие поставите една неестествена мисъл в мозъка си или едно неестествено желание, или чувство в сърцето си, или в симпатичната си нервна система, след време вие ще имате известни лоши последствия, лоши резултати. След време тази неестествена мисъл ще внуши в него желание, например, да се самоубие или пък друг някой да убие. Казвате: Еди-кой си човек се самоубил.
към беседата >>
Че сте нервни, това е едно благо за вас, това е един капитал.
„Оставете да растат и двете заедно“. Злото и доброто у човека растат заедно. Не се плашете от злото.
Че сте нервни, това е едно благо за вас, това е един капитал.
Че някой път не сте вярващи, че сте имали един критически ум – не се безпокойте. Че суеверен ли трябва да бъде човек? Някой казва, че не вярва. – Каквото и да е, добре е човек да е вярващ. – Но ще го лъжат.
към беседата >>
Като седне да се храни, първо човек ще се спре, ще погледне храната и да види, трябва ли да яде от нея или не.
Храненето е свързано и с процеса на Любовта. Вие често говорите за Любовта, но трябва да знаете, че който не може правилно да се храни, той не може и да обича. Всички хора, които не се хранят, както трябва, тяхната симпатична нервна система е разстроена, вследствие на което те са нервни, сприхави, гневливи. Следователно, неврастенията не е нищо друго, освен резултат на неправилното хранене. Който иска да се излекува от своята нервност, той трябва да се научи да се храни правилно, да употребява съответна храна.
Като седне да се храни, първо човек ще се спре, ще погледне храната и да види, трябва ли да яде от нея или не.
Във всеки човек има едно вътрешно чувство, което му казва трябва ли да яде или не трябва. Ако това чувство му каже да яде, той може да яде. Ако му каже да не яде, не трябва да яде. Яденето е един разумен процес. Съвременните хора не разбират какво нещо е яденето.
към беседата >>
Той е платил по-скъпо.
Кой е причината за това? Казвате, че детето било глупаво. Не е глупаво детето, но онзи, който е направил бомбата, е по-глупав от детето. И детето е глупаво, но онзи, който е направил бомбата, е по-глупав. Той не взима пред вид последствията.
Той е платил по-скъпо.
Той казва: Какво хората ще правят, това не ме интересува. Следователно, ако вие поставите една неестествена мисъл в мозъка си или едно неестествено желание, или чувство в сърцето си, или в симпатичната си нервна система, след време вие ще имате известни лоши последствия, лоши резултати. След време тази неестествена мисъл ще внуши в него желание, например, да се самоубие или пък друг някой да убие. Казвате: Еди-кой си човек се самоубил. Не, той сам не се е самоубил.
към беседата >>
Че някой път не сте вярващи, че сте имали един критически ум – не се безпокойте.
„Оставете да растат и двете заедно“. Злото и доброто у човека растат заедно. Не се плашете от злото. Че сте нервни, това е едно благо за вас, това е един капитал.
Че някой път не сте вярващи, че сте имали един критически ум – не се безпокойте.
Че суеверен ли трябва да бъде човек? Някой казва, че не вярва. – Каквото и да е, добре е човек да е вярващ. – Но ще го лъжат. Не мислете, че онези, които казват, че са безверници, че наистина в нищо не вярват.
към беседата >>
Във всеки човек има едно вътрешно чувство, което му казва трябва ли да яде или не трябва.
Вие често говорите за Любовта, но трябва да знаете, че който не може правилно да се храни, той не може и да обича. Всички хора, които не се хранят, както трябва, тяхната симпатична нервна система е разстроена, вследствие на което те са нервни, сприхави, гневливи. Следователно, неврастенията не е нищо друго, освен резултат на неправилното хранене. Който иска да се излекува от своята нервност, той трябва да се научи да се храни правилно, да употребява съответна храна. Като седне да се храни, първо човек ще се спре, ще погледне храната и да види, трябва ли да яде от нея или не.
Във всеки човек има едно вътрешно чувство, което му казва трябва ли да яде или не трябва.
Ако това чувство му каже да яде, той може да яде. Ако му каже да не яде, не трябва да яде. Яденето е един разумен процес. Съвременните хора не разбират какво нещо е яденето. Всичко онова най-хубаво, най-красиво, което природата иска да даде на човека, тя го е турила в яденето, в праната, която той възприема.
към беседата >>
Той казва: Какво хората ще правят, това не ме интересува.
Казвате, че детето било глупаво. Не е глупаво детето, но онзи, който е направил бомбата, е по-глупав от детето. И детето е глупаво, но онзи, който е направил бомбата, е по-глупав. Той не взима пред вид последствията. Той е платил по-скъпо.
Той казва: Какво хората ще правят, това не ме интересува.
Следователно, ако вие поставите една неестествена мисъл в мозъка си или едно неестествено желание, или чувство в сърцето си, или в симпатичната си нервна система, след време вие ще имате известни лоши последствия, лоши резултати. След време тази неестествена мисъл ще внуши в него желание, например, да се самоубие или пък друг някой да убие. Казвате: Еди-кой си човек се самоубил. Не, той сам не се е самоубил. Това убийство е резултат на самовнушението, или на внушението, което е голяма сила.
към беседата >>
Че суеверен ли трябва да бъде човек?
„Оставете да растат и двете заедно“. Злото и доброто у човека растат заедно. Не се плашете от злото. Че сте нервни, това е едно благо за вас, това е един капитал. Че някой път не сте вярващи, че сте имали един критически ум – не се безпокойте.
Че суеверен ли трябва да бъде човек?
Някой казва, че не вярва. – Каквото и да е, добре е човек да е вярващ. – Но ще го лъжат. Не мислете, че онези, които казват, че са безверници, че наистина в нищо не вярват. Има някои работи само, в които не вярват.
към беседата >>
Ако това чувство му каже да яде, той може да яде.
Всички хора, които не се хранят, както трябва, тяхната симпатична нервна система е разстроена, вследствие на което те са нервни, сприхави, гневливи. Следователно, неврастенията не е нищо друго, освен резултат на неправилното хранене. Който иска да се излекува от своята нервност, той трябва да се научи да се храни правилно, да употребява съответна храна. Като седне да се храни, първо човек ще се спре, ще погледне храната и да види, трябва ли да яде от нея или не. Във всеки човек има едно вътрешно чувство, което му казва трябва ли да яде или не трябва.
Ако това чувство му каже да яде, той може да яде.
Ако му каже да не яде, не трябва да яде. Яденето е един разумен процес. Съвременните хора не разбират какво нещо е яденето. Всичко онова най-хубаво, най-красиво, което природата иска да даде на човека, тя го е турила в яденето, в праната, която той възприема. Благото на човека идва чрез храната.
към беседата >>
Следователно, ако вие поставите една неестествена мисъл в мозъка си или едно неестествено желание, или чувство в сърцето си, или в симпатичната си нервна система, след време вие ще имате известни лоши последствия, лоши резултати.
Не е глупаво детето, но онзи, който е направил бомбата, е по-глупав от детето. И детето е глупаво, но онзи, който е направил бомбата, е по-глупав. Той не взима пред вид последствията. Той е платил по-скъпо. Той казва: Какво хората ще правят, това не ме интересува.
Следователно, ако вие поставите една неестествена мисъл в мозъка си или едно неестествено желание, или чувство в сърцето си, или в симпатичната си нервна система, след време вие ще имате известни лоши последствия, лоши резултати.
След време тази неестествена мисъл ще внуши в него желание, например, да се самоубие или пък друг някой да убие. Казвате: Еди-кой си човек се самоубил. Не, той сам не се е самоубил. Това убийство е резултат на самовнушението, или на внушението, което е голяма сила. Всички хора са подложени на големи изпитания и само разумните могат да се освободят от нещастията, които ги сполетяват.
към беседата >>
Някой казва, че не вярва.
Злото и доброто у човека растат заедно. Не се плашете от злото. Че сте нервни, това е едно благо за вас, това е един капитал. Че някой път не сте вярващи, че сте имали един критически ум – не се безпокойте. Че суеверен ли трябва да бъде човек?
Някой казва, че не вярва.
– Каквото и да е, добре е човек да е вярващ. – Но ще го лъжат. Не мислете, че онези, които казват, че са безверници, че наистина в нищо не вярват. Има някои работи само, в които не вярват. Ето, по отношение на мене, като ме слушат някои, имат свои възгледи.
към беседата >>
Ако му каже да не яде, не трябва да яде.
Следователно, неврастенията не е нищо друго, освен резултат на неправилното хранене. Който иска да се излекува от своята нервност, той трябва да се научи да се храни правилно, да употребява съответна храна. Като седне да се храни, първо човек ще се спре, ще погледне храната и да види, трябва ли да яде от нея или не. Във всеки човек има едно вътрешно чувство, което му казва трябва ли да яде или не трябва. Ако това чувство му каже да яде, той може да яде.
Ако му каже да не яде, не трябва да яде.
Яденето е един разумен процес. Съвременните хора не разбират какво нещо е яденето. Всичко онова най-хубаво, най-красиво, което природата иска да даде на човека, тя го е турила в яденето, в праната, която той възприема. Благото на човека идва чрез храната. Това е първият живот, това е зародишът, това е семето.
към беседата >>
След време тази неестествена мисъл ще внуши в него желание, например, да се самоубие или пък друг някой да убие.
И детето е глупаво, но онзи, който е направил бомбата, е по-глупав. Той не взима пред вид последствията. Той е платил по-скъпо. Той казва: Какво хората ще правят, това не ме интересува. Следователно, ако вие поставите една неестествена мисъл в мозъка си или едно неестествено желание, или чувство в сърцето си, или в симпатичната си нервна система, след време вие ще имате известни лоши последствия, лоши резултати.
След време тази неестествена мисъл ще внуши в него желание, например, да се самоубие или пък друг някой да убие.
Казвате: Еди-кой си човек се самоубил. Не, той сам не се е самоубил. Това убийство е резултат на самовнушението, или на внушението, което е голяма сила. Всички хора са подложени на големи изпитания и само разумните могат да се освободят от нещастията, които ги сполетяват. Но сегашните условия, при които живеем, ние виждаме, че при хилядите изпитания, при които живеем, има един Божи Промисъл, който следи и нарежда всички неща.
към беседата >>
– Каквото и да е, добре е човек да е вярващ.
Не се плашете от злото. Че сте нервни, това е едно благо за вас, това е един капитал. Че някой път не сте вярващи, че сте имали един критически ум – не се безпокойте. Че суеверен ли трябва да бъде човек? Някой казва, че не вярва.
– Каквото и да е, добре е човек да е вярващ.
– Но ще го лъжат. Не мислете, че онези, които казват, че са безверници, че наистина в нищо не вярват. Има някои работи само, в които не вярват. Ето, по отношение на мене, като ме слушат някои, имат свои възгледи. Аз намирам, че вашите възгледи са прави.
към беседата >>
Яденето е един разумен процес.
Който иска да се излекува от своята нервност, той трябва да се научи да се храни правилно, да употребява съответна храна. Като седне да се храни, първо човек ще се спре, ще погледне храната и да види, трябва ли да яде от нея или не. Във всеки човек има едно вътрешно чувство, което му казва трябва ли да яде или не трябва. Ако това чувство му каже да яде, той може да яде. Ако му каже да не яде, не трябва да яде.
Яденето е един разумен процес.
Съвременните хора не разбират какво нещо е яденето. Всичко онова най-хубаво, най-красиво, което природата иска да даде на човека, тя го е турила в яденето, в праната, която той възприема. Благото на човека идва чрез храната. Това е първият живот, това е зародишът, това е семето. Ще ви приведа един пример.
към беседата >>
Казвате: Еди-кой си човек се самоубил.
Той не взима пред вид последствията. Той е платил по-скъпо. Той казва: Какво хората ще правят, това не ме интересува. Следователно, ако вие поставите една неестествена мисъл в мозъка си или едно неестествено желание, или чувство в сърцето си, или в симпатичната си нервна система, след време вие ще имате известни лоши последствия, лоши резултати. След време тази неестествена мисъл ще внуши в него желание, например, да се самоубие или пък друг някой да убие.
Казвате: Еди-кой си човек се самоубил.
Не, той сам не се е самоубил. Това убийство е резултат на самовнушението, или на внушението, което е голяма сила. Всички хора са подложени на големи изпитания и само разумните могат да се освободят от нещастията, които ги сполетяват. Но сегашните условия, при които живеем, ние виждаме, че при хилядите изпитания, при които живеем, има един Божи Промисъл, който следи и нарежда всички неща. Има нещо, което ни предупреждава, и ако слушаме това, което ни предупреждава, ние бихме се избавили от всички нещастия.
към беседата >>
– Но ще го лъжат.
Че сте нервни, това е едно благо за вас, това е един капитал. Че някой път не сте вярващи, че сте имали един критически ум – не се безпокойте. Че суеверен ли трябва да бъде човек? Някой казва, че не вярва. – Каквото и да е, добре е човек да е вярващ.
– Но ще го лъжат.
Не мислете, че онези, които казват, че са безверници, че наистина в нищо не вярват. Има някои работи само, в които не вярват. Ето, по отношение на мене, като ме слушат някои, имат свои възгледи. Аз намирам, че вашите възгледи са прави. Ни най-малко не искам да изменя възгледите ви.
към беседата >>
Съвременните хора не разбират какво нещо е яденето.
Като седне да се храни, първо човек ще се спре, ще погледне храната и да види, трябва ли да яде от нея или не. Във всеки човек има едно вътрешно чувство, което му казва трябва ли да яде или не трябва. Ако това чувство му каже да яде, той може да яде. Ако му каже да не яде, не трябва да яде. Яденето е един разумен процес.
Съвременните хора не разбират какво нещо е яденето.
Всичко онова най-хубаво, най-красиво, което природата иска да даде на човека, тя го е турила в яденето, в праната, която той възприема. Благото на човека идва чрез храната. Това е първият живот, това е зародишът, това е семето. Ще ви приведа един пример. Гледате един голям орех дърво, и едно малко орехче-плод.
към беседата >>
Не, той сам не се е самоубил.
Той е платил по-скъпо. Той казва: Какво хората ще правят, това не ме интересува. Следователно, ако вие поставите една неестествена мисъл в мозъка си или едно неестествено желание, или чувство в сърцето си, или в симпатичната си нервна система, след време вие ще имате известни лоши последствия, лоши резултати. След време тази неестествена мисъл ще внуши в него желание, например, да се самоубие или пък друг някой да убие. Казвате: Еди-кой си човек се самоубил.
Не, той сам не се е самоубил.
Това убийство е резултат на самовнушението, или на внушението, което е голяма сила. Всички хора са подложени на големи изпитания и само разумните могат да се освободят от нещастията, които ги сполетяват. Но сегашните условия, при които живеем, ние виждаме, че при хилядите изпитания, при които живеем, има един Божи Промисъл, който следи и нарежда всички неща. Има нещо, което ни предупреждава, и ако слушаме това, което ни предупреждава, ние бихме се избавили от всички нещастия.
към беседата >>
Не мислете, че онези, които казват, че са безверници, че наистина в нищо не вярват.
Че някой път не сте вярващи, че сте имали един критически ум – не се безпокойте. Че суеверен ли трябва да бъде човек? Някой казва, че не вярва. – Каквото и да е, добре е човек да е вярващ. – Но ще го лъжат.
Не мислете, че онези, които казват, че са безверници, че наистина в нищо не вярват.
Има някои работи само, в които не вярват. Ето, по отношение на мене, като ме слушат някои, имат свои възгледи. Аз намирам, че вашите възгледи са прави. Ни най-малко не искам да изменя възгледите ви. Да искам да изменя сегашните ви възгледи то е равносилно да изменя възгледите на една гъсеница.
към беседата >>
Всичко онова най-хубаво, най-красиво, което природата иска да даде на човека, тя го е турила в яденето, в праната, която той възприема.
Във всеки човек има едно вътрешно чувство, което му казва трябва ли да яде или не трябва. Ако това чувство му каже да яде, той може да яде. Ако му каже да не яде, не трябва да яде. Яденето е един разумен процес. Съвременните хора не разбират какво нещо е яденето.
Всичко онова най-хубаво, най-красиво, което природата иска да даде на човека, тя го е турила в яденето, в праната, която той възприема.
Благото на човека идва чрез храната. Това е първият живот, това е зародишът, това е семето. Ще ви приведа един пример. Гледате един голям орех дърво, и едно малко орехче-плод. Казвате: И това е орех, и това е орех.
към беседата >>
Това убийство е резултат на самовнушението, или на внушението, което е голяма сила.
Той казва: Какво хората ще правят, това не ме интересува. Следователно, ако вие поставите една неестествена мисъл в мозъка си или едно неестествено желание, или чувство в сърцето си, или в симпатичната си нервна система, след време вие ще имате известни лоши последствия, лоши резултати. След време тази неестествена мисъл ще внуши в него желание, например, да се самоубие или пък друг някой да убие. Казвате: Еди-кой си човек се самоубил. Не, той сам не се е самоубил.
Това убийство е резултат на самовнушението, или на внушението, което е голяма сила.
Всички хора са подложени на големи изпитания и само разумните могат да се освободят от нещастията, които ги сполетяват. Но сегашните условия, при които живеем, ние виждаме, че при хилядите изпитания, при които живеем, има един Божи Промисъл, който следи и нарежда всички неща. Има нещо, което ни предупреждава, и ако слушаме това, което ни предупреждава, ние бихме се избавили от всички нещастия.
към беседата >>
Има някои работи само, в които не вярват.
Че суеверен ли трябва да бъде човек? Някой казва, че не вярва. – Каквото и да е, добре е човек да е вярващ. – Но ще го лъжат. Не мислете, че онези, които казват, че са безверници, че наистина в нищо не вярват.
Има някои работи само, в които не вярват.
Ето, по отношение на мене, като ме слушат някои, имат свои възгледи. Аз намирам, че вашите възгледи са прави. Ни най-малко не искам да изменя възгледите ви. Да искам да изменя сегашните ви възгледи то е равносилно да изменя възгледите на една гъсеница. На гъсеницата само ще кажа: Ще знаеш, че след няколко деня, най-много след 40 дни, с тебе ще стане една промяна, за която трябва _та как да се храни?
към беседата >>
Благото на човека идва чрез храната.
Ако това чувство му каже да яде, той може да яде. Ако му каже да не яде, не трябва да яде. Яденето е един разумен процес. Съвременните хора не разбират какво нещо е яденето. Всичко онова най-хубаво, най-красиво, което природата иска да даде на човека, тя го е турила в яденето, в праната, която той възприема.
Благото на човека идва чрез храната.
Това е първият живот, това е зародишът, това е семето. Ще ви приведа един пример. Гледате един голям орех дърво, и едно малко орехче-плод. Казвате: И това е орех, и това е орех. Какво отношение има между малкото орехче плод и между големия орех-дървото?
към беседата >>
Всички хора са подложени на големи изпитания и само разумните могат да се освободят от нещастията, които ги сполетяват.
Следователно, ако вие поставите една неестествена мисъл в мозъка си или едно неестествено желание, или чувство в сърцето си, или в симпатичната си нервна система, след време вие ще имате известни лоши последствия, лоши резултати. След време тази неестествена мисъл ще внуши в него желание, например, да се самоубие или пък друг някой да убие. Казвате: Еди-кой си човек се самоубил. Не, той сам не се е самоубил. Това убийство е резултат на самовнушението, или на внушението, което е голяма сила.
Всички хора са подложени на големи изпитания и само разумните могат да се освободят от нещастията, които ги сполетяват.
Но сегашните условия, при които живеем, ние виждаме, че при хилядите изпитания, при които живеем, има един Божи Промисъл, който следи и нарежда всички неща. Има нещо, което ни предупреждава, и ако слушаме това, което ни предупреждава, ние бихме се избавили от всички нещастия.
към беседата >>
Ето, по отношение на мене, като ме слушат някои, имат свои възгледи.
Някой казва, че не вярва. – Каквото и да е, добре е човек да е вярващ. – Но ще го лъжат. Не мислете, че онези, които казват, че са безверници, че наистина в нищо не вярват. Има някои работи само, в които не вярват.
Ето, по отношение на мене, като ме слушат някои, имат свои възгледи.
Аз намирам, че вашите възгледи са прави. Ни най-малко не искам да изменя възгледите ви. Да искам да изменя сегашните ви възгледи то е равносилно да изменя възгледите на една гъсеница. На гъсеницата само ще кажа: Ще знаеш, че след няколко деня, най-много след 40 дни, с тебе ще стане една промяна, за която трябва _та как да се храни? Тя сама се справя с новото си положение.
към беседата >>
Това е първият живот, това е зародишът, това е семето.
Ако му каже да не яде, не трябва да яде. Яденето е един разумен процес. Съвременните хора не разбират какво нещо е яденето. Всичко онова най-хубаво, най-красиво, което природата иска да даде на човека, тя го е турила в яденето, в праната, която той възприема. Благото на човека идва чрез храната.
Това е първият живот, това е зародишът, това е семето.
Ще ви приведа един пример. Гледате един голям орех дърво, и едно малко орехче-плод. Казвате: И това е орех, и това е орех. Какво отношение има между малкото орехче плод и между големия орех-дървото? Големите работи никога не могат да родят големи резултати.
към беседата >>
Но сегашните условия, при които живеем, ние виждаме, че при хилядите изпитания, при които живеем, има един Божи Промисъл, който следи и нарежда всички неща.
След време тази неестествена мисъл ще внуши в него желание, например, да се самоубие или пък друг някой да убие. Казвате: Еди-кой си човек се самоубил. Не, той сам не се е самоубил. Това убийство е резултат на самовнушението, или на внушението, което е голяма сила. Всички хора са подложени на големи изпитания и само разумните могат да се освободят от нещастията, които ги сполетяват.
Но сегашните условия, при които живеем, ние виждаме, че при хилядите изпитания, при които живеем, има един Божи Промисъл, който следи и нарежда всички неща.
Има нещо, което ни предупреждава, и ако слушаме това, което ни предупреждава, ние бихме се избавили от всички нещастия.
към беседата >>
Аз намирам, че вашите възгледи са прави.
– Каквото и да е, добре е човек да е вярващ. – Но ще го лъжат. Не мислете, че онези, които казват, че са безверници, че наистина в нищо не вярват. Има някои работи само, в които не вярват. Ето, по отношение на мене, като ме слушат някои, имат свои възгледи.
Аз намирам, че вашите възгледи са прави.
Ни най-малко не искам да изменя възгледите ви. Да искам да изменя сегашните ви възгледи то е равносилно да изменя възгледите на една гъсеница. На гъсеницата само ще кажа: Ще знаеш, че след няколко деня, най-много след 40 дни, с тебе ще стане една промяна, за която трябва _та как да се храни? Тя сама се справя с новото си положение. Следователно, и на вас казвам: Създайте си една вяра, която от нищо да не се мени, от нищо да не се ограничава.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример.
Яденето е един разумен процес. Съвременните хора не разбират какво нещо е яденето. Всичко онова най-хубаво, най-красиво, което природата иска да даде на човека, тя го е турила в яденето, в праната, която той възприема. Благото на човека идва чрез храната. Това е първият живот, това е зародишът, това е семето.
Ще ви приведа един пример.
Гледате един голям орех дърво, и едно малко орехче-плод. Казвате: И това е орех, и това е орех. Какво отношение има между малкото орехче плод и между големия орех-дървото? Големите работи никога не могат да родят големи резултати. Големият орех може да роди само малки орехчета.
към беседата >>
Има нещо, което ни предупреждава, и ако слушаме това, което ни предупреждава, ние бихме се избавили от всички нещастия.
Казвате: Еди-кой си човек се самоубил. Не, той сам не се е самоубил. Това убийство е резултат на самовнушението, или на внушението, което е голяма сила. Всички хора са подложени на големи изпитания и само разумните могат да се освободят от нещастията, които ги сполетяват. Но сегашните условия, при които живеем, ние виждаме, че при хилядите изпитания, при които живеем, има един Божи Промисъл, който следи и нарежда всички неща.
Има нещо, което ни предупреждава, и ако слушаме това, което ни предупреждава, ние бихме се избавили от всички нещастия.
към беседата >>
Ни най-малко не искам да изменя възгледите ви.
– Но ще го лъжат. Не мислете, че онези, които казват, че са безверници, че наистина в нищо не вярват. Има някои работи само, в които не вярват. Ето, по отношение на мене, като ме слушат някои, имат свои възгледи. Аз намирам, че вашите възгледи са прави.
Ни най-малко не искам да изменя възгледите ви.
Да искам да изменя сегашните ви възгледи то е равносилно да изменя възгледите на една гъсеница. На гъсеницата само ще кажа: Ще знаеш, че след няколко деня, най-много след 40 дни, с тебе ще стане една промяна, за която трябва _та как да се храни? Тя сама се справя с новото си положение. Следователно, и на вас казвам: Създайте си една вяра, която от нищо да не се мени, от нищо да не се ограничава. Вие трябва да развиете в себе си такава вяра, която при всички случаи да ви остане вярна, да не се измени.
към беседата >>
Гледате един голям орех дърво, и едно малко орехче-плод.
Съвременните хора не разбират какво нещо е яденето. Всичко онова най-хубаво, най-красиво, което природата иска да даде на човека, тя го е турила в яденето, в праната, която той възприема. Благото на човека идва чрез храната. Това е първият живот, това е зародишът, това е семето. Ще ви приведа един пример.
Гледате един голям орех дърво, и едно малко орехче-плод.
Казвате: И това е орех, и това е орех. Какво отношение има между малкото орехче плод и между големия орех-дървото? Големите работи никога не могат да родят големи резултати. Големият орех може да роди само малки орехчета. Той не може да роди големи орехчета.
към беседата >>
Сега от това, което ви говоря, не искам да влезете в стълкновение с това, което е у вас, с вашите възгледи.
Сега от това, което ви говоря, не искам да влезете в стълкновение с това, което е у вас, с вашите възгледи.
Защото вашите стари възгледи не можете да ги изправите, те се дължат на далечното ни минало. Нито това, което възприемате сега, ще можете веднага да използувате, нито това, което досега сте имали, ще можете веднага да се освободите от него. Нито пък ако почнете от сега да се храните с новата храна, че веднага ще имате резултат. Някой казва: От две години насам вече съм вегетарианец. – Че ти от 400–500 години си месоядец, та какво ще направиш в тези две години?
към беседата >>
Да искам да изменя сегашните ви възгледи то е равносилно да изменя възгледите на една гъсеница.
Не мислете, че онези, които казват, че са безверници, че наистина в нищо не вярват. Има някои работи само, в които не вярват. Ето, по отношение на мене, като ме слушат някои, имат свои възгледи. Аз намирам, че вашите възгледи са прави. Ни най-малко не искам да изменя възгледите ви.
Да искам да изменя сегашните ви възгледи то е равносилно да изменя възгледите на една гъсеница.
На гъсеницата само ще кажа: Ще знаеш, че след няколко деня, най-много след 40 дни, с тебе ще стане една промяна, за която трябва _та как да се храни? Тя сама се справя с новото си положение. Следователно, и на вас казвам: Създайте си една вяра, която от нищо да не се мени, от нищо да не се ограничава. Вие трябва да развиете в себе си такава вяра, която при всички случаи да ви остане вярна, да не се измени. Вярата трябва да бъде изпитана.
към беседата >>
Казвате: И това е орех, и това е орех.
Всичко онова най-хубаво, най-красиво, което природата иска да даде на човека, тя го е турила в яденето, в праната, която той възприема. Благото на човека идва чрез храната. Това е първият живот, това е зародишът, това е семето. Ще ви приведа един пример. Гледате един голям орех дърво, и едно малко орехче-плод.
Казвате: И това е орех, и това е орех.
Какво отношение има между малкото орехче плод и между големия орех-дървото? Големите работи никога не могат да родят големи резултати. Големият орех може да роди само малки орехчета. Той не може да роди големи орехчета. А малкият орех може да роди големи орехи.
към беседата >>
Защото вашите стари възгледи не можете да ги изправите, те се дължат на далечното ни минало.
Сега от това, което ви говоря, не искам да влезете в стълкновение с това, което е у вас, с вашите възгледи.
Защото вашите стари възгледи не можете да ги изправите, те се дължат на далечното ни минало.
Нито това, което възприемате сега, ще можете веднага да използувате, нито това, което досега сте имали, ще можете веднага да се освободите от него. Нито пък ако почнете от сега да се храните с новата храна, че веднага ще имате резултат. Някой казва: От две години насам вече съм вегетарианец. – Че ти от 400–500 години си месоядец, та какво ще направиш в тези две години? Ти трябва да живееш най-малко 400–500 години такъв живот, като вегетарианец, за да постигнеш нещо.
към беседата >>
На гъсеницата само ще кажа: Ще знаеш, че след няколко деня, най-много след 40 дни, с тебе ще стане една промяна, за която трябва _та как да се храни?
Има някои работи само, в които не вярват. Ето, по отношение на мене, като ме слушат някои, имат свои възгледи. Аз намирам, че вашите възгледи са прави. Ни най-малко не искам да изменя възгледите ви. Да искам да изменя сегашните ви възгледи то е равносилно да изменя възгледите на една гъсеница.
На гъсеницата само ще кажа: Ще знаеш, че след няколко деня, най-много след 40 дни, с тебе ще стане една промяна, за която трябва _та как да се храни?
Тя сама се справя с новото си положение. Следователно, и на вас казвам: Създайте си една вяра, която от нищо да не се мени, от нищо да не се ограничава. Вие трябва да развиете в себе си такава вяра, която при всички случаи да ви остане вярна, да не се измени. Вярата трябва да бъде изпитана. Представете си, че ти си беден човек, нямаш пет пари в джоба си.
към беседата >>
Какво отношение има между малкото орехче плод и между големия орех-дървото?
Благото на човека идва чрез храната. Това е първият живот, това е зародишът, това е семето. Ще ви приведа един пример. Гледате един голям орех дърво, и едно малко орехче-плод. Казвате: И това е орех, и това е орех.
Какво отношение има между малкото орехче плод и между големия орех-дървото?
Големите работи никога не могат да родят големи резултати. Големият орех може да роди само малки орехчета. Той не може да роди големи орехчета. А малкият орех може да роди големи орехи. Значи, малките работи раждат големи работи.
към беседата >>
Нито това, което възприемате сега, ще можете веднага да използувате, нито това, което досега сте имали, ще можете веднага да се освободите от него.
Сега от това, което ви говоря, не искам да влезете в стълкновение с това, което е у вас, с вашите възгледи. Защото вашите стари възгледи не можете да ги изправите, те се дължат на далечното ни минало.
Нито това, което възприемате сега, ще можете веднага да използувате, нито това, което досега сте имали, ще можете веднага да се освободите от него.
Нито пък ако почнете от сега да се храните с новата храна, че веднага ще имате резултат. Някой казва: От две години насам вече съм вегетарианец. – Че ти от 400–500 години си месоядец, та какво ще направиш в тези две години? Ти трябва да живееш най-малко 400–500 години такъв живот, като вегетарианец, за да постигнеш нещо. А тъй, че си бил 20–30–50 или повече години вегетарианец, това още нищо не значи.
към беседата >>
Тя сама се справя с новото си положение.
Ето, по отношение на мене, като ме слушат някои, имат свои възгледи. Аз намирам, че вашите възгледи са прави. Ни най-малко не искам да изменя възгледите ви. Да искам да изменя сегашните ви възгледи то е равносилно да изменя възгледите на една гъсеница. На гъсеницата само ще кажа: Ще знаеш, че след няколко деня, най-много след 40 дни, с тебе ще стане една промяна, за която трябва _та как да се храни?
Тя сама се справя с новото си положение.
Следователно, и на вас казвам: Създайте си една вяра, която от нищо да не се мени, от нищо да не се ограничава. Вие трябва да развиете в себе си такава вяра, която при всички случаи да ви остане вярна, да не се измени. Вярата трябва да бъде изпитана. Представете си, че ти си беден човек, нямаш пет пари в джоба си. Впрегни вярата си на помощ.
към беседата >>
Големите работи никога не могат да родят големи резултати.
Това е първият живот, това е зародишът, това е семето. Ще ви приведа един пример. Гледате един голям орех дърво, и едно малко орехче-плод. Казвате: И това е орех, и това е орех. Какво отношение има между малкото орехче плод и между големия орех-дървото?
Големите работи никога не могат да родят големи резултати.
Големият орех може да роди само малки орехчета. Той не може да роди големи орехчета. А малкият орех може да роди големи орехи. Значи, малките работи раждат големи работи. Всичките големи орехи са излезли от малките орехчета.
към беседата >>
Нито пък ако почнете от сега да се храните с новата храна, че веднага ще имате резултат.
Сега от това, което ви говоря, не искам да влезете в стълкновение с това, което е у вас, с вашите възгледи. Защото вашите стари възгледи не можете да ги изправите, те се дължат на далечното ни минало. Нито това, което възприемате сега, ще можете веднага да използувате, нито това, което досега сте имали, ще можете веднага да се освободите от него.
Нито пък ако почнете от сега да се храните с новата храна, че веднага ще имате резултат.
Някой казва: От две години насам вече съм вегетарианец. – Че ти от 400–500 години си месоядец, та какво ще направиш в тези две години? Ти трябва да живееш най-малко 400–500 години такъв живот, като вегетарианец, за да постигнеш нещо. А тъй, че си бил 20–30–50 или повече години вегетарианец, това още нищо не значи. Същото се отнася и до чувствата и мислите на човека.
към беседата >>
Следователно, и на вас казвам: Създайте си една вяра, която от нищо да не се мени, от нищо да не се ограничава.
Аз намирам, че вашите възгледи са прави. Ни най-малко не искам да изменя възгледите ви. Да искам да изменя сегашните ви възгледи то е равносилно да изменя възгледите на една гъсеница. На гъсеницата само ще кажа: Ще знаеш, че след няколко деня, най-много след 40 дни, с тебе ще стане една промяна, за която трябва _та как да се храни? Тя сама се справя с новото си положение.
Следователно, и на вас казвам: Създайте си една вяра, която от нищо да не се мени, от нищо да не се ограничава.
Вие трябва да развиете в себе си такава вяра, която при всички случаи да ви остане вярна, да не се измени. Вярата трябва да бъде изпитана. Представете си, че ти си беден човек, нямаш пет пари в джоба си. Впрегни вярата си на помощ. Аз употребявам една дума, която не може да се приложи към вярата.
към беседата >>
Големият орех може да роди само малки орехчета.
Ще ви приведа един пример. Гледате един голям орех дърво, и едно малко орехче-плод. Казвате: И това е орех, и това е орех. Какво отношение има между малкото орехче плод и между големия орех-дървото? Големите работи никога не могат да родят големи резултати.
Големият орех може да роди само малки орехчета.
Той не може да роди големи орехчета. А малкият орех може да роди големи орехи. Значи, малките работи раждат големи работи. Всичките големи орехи са излезли от малките орехчета. Значи, тази е съществената разлика между големия орех и малкото орехче: малкото орехче ражда големия орех, а големият орех ражда малки орехчета.
към беседата >>
Някой казва: От две години насам вече съм вегетарианец.
Сега от това, което ви говоря, не искам да влезете в стълкновение с това, което е у вас, с вашите възгледи. Защото вашите стари възгледи не можете да ги изправите, те се дължат на далечното ни минало. Нито това, което възприемате сега, ще можете веднага да използувате, нито това, което досега сте имали, ще можете веднага да се освободите от него. Нито пък ако почнете от сега да се храните с новата храна, че веднага ще имате резултат.
Някой казва: От две години насам вече съм вегетарианец.
– Че ти от 400–500 години си месоядец, та какво ще направиш в тези две години? Ти трябва да живееш най-малко 400–500 години такъв живот, като вегетарианец, за да постигнеш нещо. А тъй, че си бил 20–30–50 или повече години вегетарианец, това още нищо не значи. Същото се отнася и до чувствата и мислите на човека. Човек трябва да стане вегетарианец и в своите чувства и мисли.
към беседата >>
Вие трябва да развиете в себе си такава вяра, която при всички случаи да ви остане вярна, да не се измени.
Ни най-малко не искам да изменя възгледите ви. Да искам да изменя сегашните ви възгледи то е равносилно да изменя възгледите на една гъсеница. На гъсеницата само ще кажа: Ще знаеш, че след няколко деня, най-много след 40 дни, с тебе ще стане една промяна, за която трябва _та как да се храни? Тя сама се справя с новото си положение. Следователно, и на вас казвам: Създайте си една вяра, която от нищо да не се мени, от нищо да не се ограничава.
Вие трябва да развиете в себе си такава вяра, която при всички случаи да ви остане вярна, да не се измени.
Вярата трябва да бъде изпитана. Представете си, че ти си беден човек, нямаш пет пари в джоба си. Впрегни вярата си на помощ. Аз употребявам една дума, която не може да се приложи към вярата. Вярата не може да се впрегне.
към беседата >>
Той не може да роди големи орехчета.
Гледате един голям орех дърво, и едно малко орехче-плод. Казвате: И това е орех, и това е орех. Какво отношение има между малкото орехче плод и между големия орех-дървото? Големите работи никога не могат да родят големи резултати. Големият орех може да роди само малки орехчета.
Той не може да роди големи орехчета.
А малкият орех може да роди големи орехи. Значи, малките работи раждат големи работи. Всичките големи орехи са излезли от малките орехчета. Значи, тази е съществената разлика между големия орех и малкото орехче: малкото орехче ражда големия орех, а големият орех ражда малки орехчета. Следователно, малките работи в света израстват, а големите – раждат.
към беседата >>
– Че ти от 400–500 години си месоядец, та какво ще направиш в тези две години?
Сега от това, което ви говоря, не искам да влезете в стълкновение с това, което е у вас, с вашите възгледи. Защото вашите стари възгледи не можете да ги изправите, те се дължат на далечното ни минало. Нито това, което възприемате сега, ще можете веднага да използувате, нито това, което досега сте имали, ще можете веднага да се освободите от него. Нито пък ако почнете от сега да се храните с новата храна, че веднага ще имате резултат. Някой казва: От две години насам вече съм вегетарианец.
– Че ти от 400–500 години си месоядец, та какво ще направиш в тези две години?
Ти трябва да живееш най-малко 400–500 години такъв живот, като вегетарианец, за да постигнеш нещо. А тъй, че си бил 20–30–50 или повече години вегетарианец, това още нищо не значи. Същото се отнася и до чувствата и мислите на човека. Човек трябва да стане вегетарианец и в своите чувства и мисли. А тъй, някой станал вегетарианец и от време на време си казва: Сгреших, дето се отказах от месото, но нали съм дал дума, ще карам.
към беседата >>
Вярата трябва да бъде изпитана.
Да искам да изменя сегашните ви възгледи то е равносилно да изменя възгледите на една гъсеница. На гъсеницата само ще кажа: Ще знаеш, че след няколко деня, най-много след 40 дни, с тебе ще стане една промяна, за която трябва _та как да се храни? Тя сама се справя с новото си положение. Следователно, и на вас казвам: Създайте си една вяра, която от нищо да не се мени, от нищо да не се ограничава. Вие трябва да развиете в себе си такава вяра, която при всички случаи да ви остане вярна, да не се измени.
Вярата трябва да бъде изпитана.
Представете си, че ти си беден човек, нямаш пет пари в джоба си. Впрегни вярата си на помощ. Аз употребявам една дума, която не може да се приложи към вярата. Вярата не може да се впрегне. Правилно е да се каже: Тури вярата си в действие.
към беседата >>
А малкият орех може да роди големи орехи.
Казвате: И това е орех, и това е орех. Какво отношение има между малкото орехче плод и между големия орех-дървото? Големите работи никога не могат да родят големи резултати. Големият орех може да роди само малки орехчета. Той не може да роди големи орехчета.
А малкият орех може да роди големи орехи.
Значи, малките работи раждат големи работи. Всичките големи орехи са излезли от малките орехчета. Значи, тази е съществената разлика между големия орех и малкото орехче: малкото орехче ражда големия орех, а големият орех ражда малки орехчета. Следователно, малките работи в света израстват, а големите – раждат. Това, което се ражда, е малко, а това, което никне, е голямо.
към беседата >>
Ти трябва да живееш най-малко 400–500 години такъв живот, като вегетарианец, за да постигнеш нещо.
Защото вашите стари възгледи не можете да ги изправите, те се дължат на далечното ни минало. Нито това, което възприемате сега, ще можете веднага да използувате, нито това, което досега сте имали, ще можете веднага да се освободите от него. Нито пък ако почнете от сега да се храните с новата храна, че веднага ще имате резултат. Някой казва: От две години насам вече съм вегетарианец. – Че ти от 400–500 години си месоядец, та какво ще направиш в тези две години?
Ти трябва да живееш най-малко 400–500 години такъв живот, като вегетарианец, за да постигнеш нещо.
А тъй, че си бил 20–30–50 или повече години вегетарианец, това още нищо не значи. Същото се отнася и до чувствата и мислите на човека. Човек трябва да стане вегетарианец и в своите чувства и мисли. А тъй, някой станал вегетарианец и от време на време си казва: Сгреших, дето се отказах от месото, но нали съм дал дума, ще карам. На този човек му се яде месо, но няма какво, ще носи.
към беседата >>
Представете си, че ти си беден човек, нямаш пет пари в джоба си.
На гъсеницата само ще кажа: Ще знаеш, че след няколко деня, най-много след 40 дни, с тебе ще стане една промяна, за която трябва _та как да се храни? Тя сама се справя с новото си положение. Следователно, и на вас казвам: Създайте си една вяра, която от нищо да не се мени, от нищо да не се ограничава. Вие трябва да развиете в себе си такава вяра, която при всички случаи да ви остане вярна, да не се измени. Вярата трябва да бъде изпитана.
Представете си, че ти си беден човек, нямаш пет пари в джоба си.
Впрегни вярата си на помощ. Аз употребявам една дума, която не може да се приложи към вярата. Вярата не може да се впрегне. Правилно е да се каже: Тури вярата си в действие.
към беседата >>
Значи, малките работи раждат големи работи.
Какво отношение има между малкото орехче плод и между големия орех-дървото? Големите работи никога не могат да родят големи резултати. Големият орех може да роди само малки орехчета. Той не може да роди големи орехчета. А малкият орех може да роди големи орехи.
Значи, малките работи раждат големи работи.
Всичките големи орехи са излезли от малките орехчета. Значи, тази е съществената разлика между големия орех и малкото орехче: малкото орехче ражда големия орех, а големият орех ражда малки орехчета. Следователно, малките работи в света израстват, а големите – раждат. Това, което се ражда, е малко, а това, което никне, е голямо. Казват за нещо, че е поникнало.
към беседата >>
А тъй, че си бил 20–30–50 или повече години вегетарианец, това още нищо не значи.
Нито това, което възприемате сега, ще можете веднага да използувате, нито това, което досега сте имали, ще можете веднага да се освободите от него. Нито пък ако почнете от сега да се храните с новата храна, че веднага ще имате резултат. Някой казва: От две години насам вече съм вегетарианец. – Че ти от 400–500 години си месоядец, та какво ще направиш в тези две години? Ти трябва да живееш най-малко 400–500 години такъв живот, като вегетарианец, за да постигнеш нещо.
А тъй, че си бил 20–30–50 или повече години вегетарианец, това още нищо не значи.
Същото се отнася и до чувствата и мислите на човека. Човек трябва да стане вегетарианец и в своите чувства и мисли. А тъй, някой станал вегетарианец и от време на време си казва: Сгреших, дето се отказах от месото, но нали съм дал дума, ще карам. На този човек му се яде месо, но няма какво, ще носи. Не може да се нарече вегетарианец онзи, на когото месната храна не е станала още неестествена храна, да няма никакво влечение към нея.
към беседата >>
Впрегни вярата си на помощ.
Тя сама се справя с новото си положение. Следователно, и на вас казвам: Създайте си една вяра, която от нищо да не се мени, от нищо да не се ограничава. Вие трябва да развиете в себе си такава вяра, която при всички случаи да ви остане вярна, да не се измени. Вярата трябва да бъде изпитана. Представете си, че ти си беден човек, нямаш пет пари в джоба си.
Впрегни вярата си на помощ.
Аз употребявам една дума, която не може да се приложи към вярата. Вярата не може да се впрегне. Правилно е да се каже: Тури вярата си в действие.
към беседата >>
Всичките големи орехи са излезли от малките орехчета.
Големите работи никога не могат да родят големи резултати. Големият орех може да роди само малки орехчета. Той не може да роди големи орехчета. А малкият орех може да роди големи орехи. Значи, малките работи раждат големи работи.
Всичките големи орехи са излезли от малките орехчета.
Значи, тази е съществената разлика между големия орех и малкото орехче: малкото орехче ражда големия орех, а големият орех ражда малки орехчета. Следователно, малките работи в света израстват, а големите – раждат. Това, което се ражда, е малко, а това, което никне, е голямо. Казват за нещо, че е поникнало. Какво може да поникне?
към беседата >>
Същото се отнася и до чувствата и мислите на човека.
Нито пък ако почнете от сега да се храните с новата храна, че веднага ще имате резултат. Някой казва: От две години насам вече съм вегетарианец. – Че ти от 400–500 години си месоядец, та какво ще направиш в тези две години? Ти трябва да живееш най-малко 400–500 години такъв живот, като вегетарианец, за да постигнеш нещо. А тъй, че си бил 20–30–50 или повече години вегетарианец, това още нищо не значи.
Същото се отнася и до чувствата и мислите на човека.
Човек трябва да стане вегетарианец и в своите чувства и мисли. А тъй, някой станал вегетарианец и от време на време си казва: Сгреших, дето се отказах от месото, но нали съм дал дума, ще карам. На този човек му се яде месо, но няма какво, ще носи. Не може да се нарече вегетарианец онзи, на когото месната храна не е станала още неестествена храна, да няма никакво влечение към нея. Докато човек обича месната храна, между нея и него има известна симпатия.
към беседата >>
Аз употребявам една дума, която не може да се приложи към вярата.
Следователно, и на вас казвам: Създайте си една вяра, която от нищо да не се мени, от нищо да не се ограничава. Вие трябва да развиете в себе си такава вяра, която при всички случаи да ви остане вярна, да не се измени. Вярата трябва да бъде изпитана. Представете си, че ти си беден човек, нямаш пет пари в джоба си. Впрегни вярата си на помощ.
Аз употребявам една дума, която не може да се приложи към вярата.
Вярата не може да се впрегне. Правилно е да се каже: Тури вярата си в действие.
към беседата >>
Значи, тази е съществената разлика между големия орех и малкото орехче: малкото орехче ражда големия орех, а големият орех ражда малки орехчета.
Големият орех може да роди само малки орехчета. Той не може да роди големи орехчета. А малкият орех може да роди големи орехи. Значи, малките работи раждат големи работи. Всичките големи орехи са излезли от малките орехчета.
Значи, тази е съществената разлика между големия орех и малкото орехче: малкото орехче ражда големия орех, а големият орех ражда малки орехчета.
Следователно, малките работи в света израстват, а големите – раждат. Това, което се ражда, е малко, а това, което никне, е голямо. Казват за нещо, че е поникнало. Какво може да поникне? – Дълговете на света могат да поникнат.
към беседата >>
Човек трябва да стане вегетарианец и в своите чувства и мисли.
Някой казва: От две години насам вече съм вегетарианец. – Че ти от 400–500 години си месоядец, та какво ще направиш в тези две години? Ти трябва да живееш най-малко 400–500 години такъв живот, като вегетарианец, за да постигнеш нещо. А тъй, че си бил 20–30–50 или повече години вегетарианец, това още нищо не значи. Същото се отнася и до чувствата и мислите на човека.
Човек трябва да стане вегетарианец и в своите чувства и мисли.
А тъй, някой станал вегетарианец и от време на време си казва: Сгреших, дето се отказах от месото, но нали съм дал дума, ще карам. На този човек му се яде месо, но няма какво, ще носи. Не може да се нарече вегетарианец онзи, на когото месната храна не е станала още неестествена храна, да няма никакво влечение към нея. Докато човек обича месната храна, между нея и него има известна симпатия. Той трябва да излезе от този уровен на месната храна, тя съвършено вече да не го привлича.
към беседата >>
Вярата не може да се впрегне.
Вие трябва да развиете в себе си такава вяра, която при всички случаи да ви остане вярна, да не се измени. Вярата трябва да бъде изпитана. Представете си, че ти си беден човек, нямаш пет пари в джоба си. Впрегни вярата си на помощ. Аз употребявам една дума, която не може да се приложи към вярата.
Вярата не може да се впрегне.
Правилно е да се каже: Тури вярата си в действие.
към беседата >>
Следователно, малките работи в света израстват, а големите – раждат.
Той не може да роди големи орехчета. А малкият орех може да роди големи орехи. Значи, малките работи раждат големи работи. Всичките големи орехи са излезли от малките орехчета. Значи, тази е съществената разлика между големия орех и малкото орехче: малкото орехче ражда големия орех, а големият орех ражда малки орехчета.
Следователно, малките работи в света израстват, а големите – раждат.
Това, което се ражда, е малко, а това, което никне, е голямо. Казват за нещо, че е поникнало. Какво може да поникне? – Дълговете на света могат да поникнат. Държави могат да поникнат.
към беседата >>
А тъй, някой станал вегетарианец и от време на време си казва: Сгреших, дето се отказах от месото, но нали съм дал дума, ще карам.
– Че ти от 400–500 години си месоядец, та какво ще направиш в тези две години? Ти трябва да живееш най-малко 400–500 години такъв живот, като вегетарианец, за да постигнеш нещо. А тъй, че си бил 20–30–50 или повече години вегетарианец, това още нищо не значи. Същото се отнася и до чувствата и мислите на човека. Човек трябва да стане вегетарианец и в своите чувства и мисли.
А тъй, някой станал вегетарианец и от време на време си казва: Сгреших, дето се отказах от месото, но нали съм дал дума, ще карам.
На този човек му се яде месо, но няма какво, ще носи. Не може да се нарече вегетарианец онзи, на когото месната храна не е станала още неестествена храна, да няма никакво влечение към нея. Докато човек обича месната храна, между нея и него има известна симпатия. Той трябва да излезе от този уровен на месната храна, тя съвършено вече да не го привлича. Защото във всяка месна храна се съдържат най-големите отрови.
към беседата >>
Правилно е да се каже: Тури вярата си в действие.
Вярата трябва да бъде изпитана. Представете си, че ти си беден човек, нямаш пет пари в джоба си. Впрегни вярата си на помощ. Аз употребявам една дума, която не може да се приложи към вярата. Вярата не може да се впрегне.
Правилно е да се каже: Тури вярата си в действие.
към беседата >>
Това, което се ражда, е малко, а това, което никне, е голямо.
А малкият орех може да роди големи орехи. Значи, малките работи раждат големи работи. Всичките големи орехи са излезли от малките орехчета. Значи, тази е съществената разлика между големия орех и малкото орехче: малкото орехче ражда големия орех, а големият орех ражда малки орехчета. Следователно, малките работи в света израстват, а големите – раждат.
Това, което се ражда, е малко, а това, което никне, е голямо.
Казват за нещо, че е поникнало. Какво може да поникне? – Дълговете на света могат да поникнат. Държави могат да поникнат. Например, американският бюджет свършва тази година с дефицит от 500 милиона долари, а колко хора има, които очакват сега на държавата.
към беседата >>
На този човек му се яде месо, но няма какво, ще носи.
Ти трябва да живееш най-малко 400–500 години такъв живот, като вегетарианец, за да постигнеш нещо. А тъй, че си бил 20–30–50 или повече години вегетарианец, това още нищо не значи. Същото се отнася и до чувствата и мислите на човека. Човек трябва да стане вегетарианец и в своите чувства и мисли. А тъй, някой станал вегетарианец и от време на време си казва: Сгреших, дето се отказах от месото, но нали съм дал дума, ще карам.
На този човек му се яде месо, но няма какво, ще носи.
Не може да се нарече вегетарианец онзи, на когото месната храна не е станала още неестествена храна, да няма никакво влечение към нея. Докато човек обича месната храна, между нея и него има известна симпатия. Той трябва да излезе от този уровен на месната храна, тя съвършено вече да не го привлича. Защото във всяка месна храна се съдържат най-големите отрови. Когато колят млекопитающите, в тях се образуват известни отрови от страх, от ужас и озлобление, които отрови химиците тепърва има да изучават.
към беседата >>
Сега ще ви приведа един пример.
Сега ще ви приведа един пример.
Вървят две моми, и двете красиви. Едната е песимистична, загрижена и си казва: За мене няма кой да се погрижи. Тя е бедна. И другата е бедна, но не е песимистична. Тя върви и среща един господин.
към беседата >>
Казват за нещо, че е поникнало.
Значи, малките работи раждат големи работи. Всичките големи орехи са излезли от малките орехчета. Значи, тази е съществената разлика между големия орех и малкото орехче: малкото орехче ражда големия орех, а големият орех ражда малки орехчета. Следователно, малките работи в света израстват, а големите – раждат. Това, което се ражда, е малко, а това, което никне, е голямо.
Казват за нещо, че е поникнало.
Какво може да поникне? – Дълговете на света могат да поникнат. Държави могат да поникнат. Например, американският бюджет свършва тази година с дефицит от 500 милиона долари, а колко хора има, които очакват сега на държавата. Питам: Как ще се подобри положението на тези хора?
към беседата >>
Не може да се нарече вегетарианец онзи, на когото месната храна не е станала още неестествена храна, да няма никакво влечение към нея.
А тъй, че си бил 20–30–50 или повече години вегетарианец, това още нищо не значи. Същото се отнася и до чувствата и мислите на човека. Човек трябва да стане вегетарианец и в своите чувства и мисли. А тъй, някой станал вегетарианец и от време на време си казва: Сгреших, дето се отказах от месото, но нали съм дал дума, ще карам. На този човек му се яде месо, но няма какво, ще носи.
Не може да се нарече вегетарианец онзи, на когото месната храна не е станала още неестествена храна, да няма никакво влечение към нея.
Докато човек обича месната храна, между нея и него има известна симпатия. Той трябва да излезе от този уровен на месната храна, тя съвършено вече да не го привлича. Защото във всяка месна храна се съдържат най-големите отрови. Когато колят млекопитающите, в тях се образуват известни отрови от страх, от ужас и озлобление, които отрови химиците тепърва има да изучават. Освен това, в самата храна става едно гниене.
към беседата >>
Вървят две моми, и двете красиви.
Сега ще ви приведа един пример.
Вървят две моми, и двете красиви.
Едната е песимистична, загрижена и си казва: За мене няма кой да се погрижи. Тя е бедна. И другата е бедна, но не е песимистична. Тя върви и среща един господин. Усмихва му се, поглежда го внимателно и той веднага се спира: Госпожице, мога ли да ви бъда в нещо полезен?
към беседата >>
Какво може да поникне?
Всичките големи орехи са излезли от малките орехчета. Значи, тази е съществената разлика между големия орех и малкото орехче: малкото орехче ражда големия орех, а големият орех ражда малки орехчета. Следователно, малките работи в света израстват, а големите – раждат. Това, което се ражда, е малко, а това, което никне, е голямо. Казват за нещо, че е поникнало.
Какво може да поникне?
– Дълговете на света могат да поникнат. Държави могат да поникнат. Например, американският бюджет свършва тази година с дефицит от 500 милиона долари, а колко хора има, които очакват сега на държавата. Питам: Как ще се подобри положението на тези хора? Онези, които се занимават с икономията, те разрешават въпроса така, както никога няма да се разреши.
към беседата >>
Докато човек обича месната храна, между нея и него има известна симпатия.
Същото се отнася и до чувствата и мислите на човека. Човек трябва да стане вегетарианец и в своите чувства и мисли. А тъй, някой станал вегетарианец и от време на време си казва: Сгреших, дето се отказах от месото, но нали съм дал дума, ще карам. На този човек му се яде месо, но няма какво, ще носи. Не може да се нарече вегетарианец онзи, на когото месната храна не е станала още неестествена храна, да няма никакво влечение към нея.
Докато човек обича месната храна, между нея и него има известна симпатия.
Той трябва да излезе от този уровен на месната храна, тя съвършено вече да не го привлича. Защото във всяка месна храна се съдържат най-големите отрови. Когато колят млекопитающите, в тях се образуват известни отрови от страх, от ужас и озлобление, които отрови химиците тепърва има да изучават. Освен това, в самата храна става едно гниене. Не само в месната храна се забелязва това, но и в плодовете.
към беседата >>
Едната е песимистична, загрижена и си казва: За мене няма кой да се погрижи.
Сега ще ви приведа един пример. Вървят две моми, и двете красиви.
Едната е песимистична, загрижена и си казва: За мене няма кой да се погрижи.
Тя е бедна. И другата е бедна, но не е песимистична. Тя върви и среща един господин. Усмихва му се, поглежда го внимателно и той веднага се спира: Госпожице, мога ли да ви бъда в нещо полезен? Аз съм на ваше разположение.
към беседата >>
– Дълговете на света могат да поникнат.
Значи, тази е съществената разлика между големия орех и малкото орехче: малкото орехче ражда големия орех, а големият орех ражда малки орехчета. Следователно, малките работи в света израстват, а големите – раждат. Това, което се ражда, е малко, а това, което никне, е голямо. Казват за нещо, че е поникнало. Какво може да поникне?
– Дълговете на света могат да поникнат.
Държави могат да поникнат. Например, американският бюджет свършва тази година с дефицит от 500 милиона долари, а колко хора има, които очакват сега на държавата. Питам: Как ще се подобри положението на тези хора? Онези, които се занимават с икономията, те разрешават въпроса така, както никога няма да се разреши. Този въпрос никога не може да се разреши икономически.
към беседата >>
Той трябва да излезе от този уровен на месната храна, тя съвършено вече да не го привлича.
Човек трябва да стане вегетарианец и в своите чувства и мисли. А тъй, някой станал вегетарианец и от време на време си казва: Сгреших, дето се отказах от месото, но нали съм дал дума, ще карам. На този човек му се яде месо, но няма какво, ще носи. Не може да се нарече вегетарианец онзи, на когото месната храна не е станала още неестествена храна, да няма никакво влечение към нея. Докато човек обича месната храна, между нея и него има известна симпатия.
Той трябва да излезе от този уровен на месната храна, тя съвършено вече да не го привлича.
Защото във всяка месна храна се съдържат най-големите отрови. Когато колят млекопитающите, в тях се образуват известни отрови от страх, от ужас и озлобление, които отрови химиците тепърва има да изучават. Освен това, в самата храна става едно гниене. Не само в месната храна се забелязва това, но и в плодовете. По повърхността на плодовете има много нечистотии, които произвеждат гниене.
към беседата >>
Тя е бедна.
Сега ще ви приведа един пример. Вървят две моми, и двете красиви. Едната е песимистична, загрижена и си казва: За мене няма кой да се погрижи.
Тя е бедна.
И другата е бедна, но не е песимистична. Тя върви и среща един господин. Усмихва му се, поглежда го внимателно и той веднага се спира: Госпожице, мога ли да ви бъда в нещо полезен? Аз съм на ваше разположение. Да не би да имате нужда от нещо?
към беседата >>
Държави могат да поникнат.
Следователно, малките работи в света израстват, а големите – раждат. Това, което се ражда, е малко, а това, което никне, е голямо. Казват за нещо, че е поникнало. Какво може да поникне? – Дълговете на света могат да поникнат.
Държави могат да поникнат.
Например, американският бюджет свършва тази година с дефицит от 500 милиона долари, а колко хора има, които очакват сега на държавата. Питам: Как ще се подобри положението на тези хора? Онези, които се занимават с икономията, те разрешават въпроса така, както никога няма да се разреши. Този въпрос никога не може да се разреши икономически. В природата той е разрешен, но ние хората не сме го разрешили в своето приложение.
към беседата >>
Защото във всяка месна храна се съдържат най-големите отрови.
А тъй, някой станал вегетарианец и от време на време си казва: Сгреших, дето се отказах от месото, но нали съм дал дума, ще карам. На този човек му се яде месо, но няма какво, ще носи. Не може да се нарече вегетарианец онзи, на когото месната храна не е станала още неестествена храна, да няма никакво влечение към нея. Докато човек обича месната храна, между нея и него има известна симпатия. Той трябва да излезе от този уровен на месната храна, тя съвършено вече да не го привлича.
Защото във всяка месна храна се съдържат най-големите отрови.
Когато колят млекопитающите, в тях се образуват известни отрови от страх, от ужас и озлобление, които отрови химиците тепърва има да изучават. Освен това, в самата храна става едно гниене. Не само в месната храна се забелязва това, но и в плодовете. По повърхността на плодовете има много нечистотии, които произвеждат гниене. Ако разгледате част от кожицата им под микроскоп, ще видите тия нечистотии.
към беседата >>
И другата е бедна, но не е песимистична.
Сега ще ви приведа един пример. Вървят две моми, и двете красиви. Едната е песимистична, загрижена и си казва: За мене няма кой да се погрижи. Тя е бедна.
И другата е бедна, но не е песимистична.
Тя върви и среща един господин. Усмихва му се, поглежда го внимателно и той веднага се спира: Госпожице, мога ли да ви бъда в нещо полезен? Аз съм на ваше разположение. Да не би да имате нужда от нещо? Изважда от джоба си пари и ѝ услужва, като казва: Моля, не считайте това за докачване, искам да ви помогна.
към беседата >>
Например, американският бюджет свършва тази година с дефицит от 500 милиона долари, а колко хора има, които очакват сега на държавата.
Това, което се ражда, е малко, а това, което никне, е голямо. Казват за нещо, че е поникнало. Какво може да поникне? – Дълговете на света могат да поникнат. Държави могат да поникнат.
Например, американският бюджет свършва тази година с дефицит от 500 милиона долари, а колко хора има, които очакват сега на държавата.
Питам: Как ще се подобри положението на тези хора? Онези, които се занимават с икономията, те разрешават въпроса така, както никога няма да се разреши. Този въпрос никога не може да се разреши икономически. В природата той е разрешен, но ние хората не сме го разрешили в своето приложение. Сега аз искам да подведа този въпрос философски.
към беседата >>
Когато колят млекопитающите, в тях се образуват известни отрови от страх, от ужас и озлобление, които отрови химиците тепърва има да изучават.
На този човек му се яде месо, но няма какво, ще носи. Не може да се нарече вегетарианец онзи, на когото месната храна не е станала още неестествена храна, да няма никакво влечение към нея. Докато човек обича месната храна, между нея и него има известна симпатия. Той трябва да излезе от този уровен на месната храна, тя съвършено вече да не го привлича. Защото във всяка месна храна се съдържат най-големите отрови.
Когато колят млекопитающите, в тях се образуват известни отрови от страх, от ужас и озлобление, които отрови химиците тепърва има да изучават.
Освен това, в самата храна става едно гниене. Не само в месната храна се забелязва това, но и в плодовете. По повърхността на плодовете има много нечистотии, които произвеждат гниене. Ако разгледате част от кожицата им под микроскоп, ще видите тия нечистотии. В това отношение вегетарианците са много небрежни.
към беседата >>
Тя върви и среща един господин.
Сега ще ви приведа един пример. Вървят две моми, и двете красиви. Едната е песимистична, загрижена и си казва: За мене няма кой да се погрижи. Тя е бедна. И другата е бедна, но не е песимистична.
Тя върви и среща един господин.
Усмихва му се, поглежда го внимателно и той веднага се спира: Госпожице, мога ли да ви бъда в нещо полезен? Аз съм на ваше разположение. Да не би да имате нужда от нещо? Изважда от джоба си пари и ѝ услужва, като казва: Моля, не считайте това за докачване, искам да ви помогна. Сега вие ще започнете да философствувате, да казвате: Възможно ли е това?
към беседата >>
Питам: Как ще се подобри положението на тези хора?
Казват за нещо, че е поникнало. Какво може да поникне? – Дълговете на света могат да поникнат. Държави могат да поникнат. Например, американският бюджет свършва тази година с дефицит от 500 милиона долари, а колко хора има, които очакват сега на държавата.
Питам: Как ще се подобри положението на тези хора?
Онези, които се занимават с икономията, те разрешават въпроса така, както никога няма да се разреши. Този въпрос никога не може да се разреши икономически. В природата той е разрешен, но ние хората не сме го разрешили в своето приложение. Сега аз искам да подведа този въпрос философски. Този въпрос не може да ви интересува.
към беседата >>
Освен това, в самата храна става едно гниене.
Не може да се нарече вегетарианец онзи, на когото месната храна не е станала още неестествена храна, да няма никакво влечение към нея. Докато човек обича месната храна, между нея и него има известна симпатия. Той трябва да излезе от този уровен на месната храна, тя съвършено вече да не го привлича. Защото във всяка месна храна се съдържат най-големите отрови. Когато колят млекопитающите, в тях се образуват известни отрови от страх, от ужас и озлобление, които отрови химиците тепърва има да изучават.
Освен това, в самата храна става едно гниене.
Не само в месната храна се забелязва това, но и в плодовете. По повърхността на плодовете има много нечистотии, които произвеждат гниене. Ако разгледате част от кожицата им под микроскоп, ще видите тия нечистотии. В това отношение вегетарианците са много небрежни. Те взимат ябълки или круши, измият ги отгоре-отгоре и ги оставят на страна, като чисти вече.
към беседата >>
Усмихва му се, поглежда го внимателно и той веднага се спира: Госпожице, мога ли да ви бъда в нещо полезен?
Вървят две моми, и двете красиви. Едната е песимистична, загрижена и си казва: За мене няма кой да се погрижи. Тя е бедна. И другата е бедна, но не е песимистична. Тя върви и среща един господин.
Усмихва му се, поглежда го внимателно и той веднага се спира: Госпожице, мога ли да ви бъда в нещо полезен?
Аз съм на ваше разположение. Да не би да имате нужда от нещо? Изважда от джоба си пари и ѝ услужва, като казва: Моля, не считайте това за докачване, искам да ви помогна. Сега вие ще започнете да философствувате, да казвате: Възможно ли е това? Ако някога биха ви казали, че с параход ще може да се преплава океанът, не бихте повярвали.
към беседата >>
Онези, които се занимават с икономията, те разрешават въпроса така, както никога няма да се разреши.
Какво може да поникне? – Дълговете на света могат да поникнат. Държави могат да поникнат. Например, американският бюджет свършва тази година с дефицит от 500 милиона долари, а колко хора има, които очакват сега на държавата. Питам: Как ще се подобри положението на тези хора?
Онези, които се занимават с икономията, те разрешават въпроса така, както никога няма да се разреши.
Този въпрос никога не може да се разреши икономически. В природата той е разрешен, но ние хората не сме го разрешили в своето приложение. Сега аз искам да подведа този въпрос философски. Този въпрос не може да ви интересува. Какво ще ви интересува, например, ако взема сега да ви разправям какви ще бъдете след хиляди години.
към беседата >>
Не само в месната храна се забелязва това, но и в плодовете.
Докато човек обича месната храна, между нея и него има известна симпатия. Той трябва да излезе от този уровен на месната храна, тя съвършено вече да не го привлича. Защото във всяка месна храна се съдържат най-големите отрови. Когато колят млекопитающите, в тях се образуват известни отрови от страх, от ужас и озлобление, които отрови химиците тепърва има да изучават. Освен това, в самата храна става едно гниене.
Не само в месната храна се забелязва това, но и в плодовете.
По повърхността на плодовете има много нечистотии, които произвеждат гниене. Ако разгледате част от кожицата им под микроскоп, ще видите тия нечистотии. В това отношение вегетарианците са много небрежни. Те взимат ябълки или круши, измият ги отгоре-отгоре и ги оставят на страна, като чисти вече. Такива плодове са толкова чисти, колкото и месната храна.
към беседата >>
Аз съм на ваше разположение.
Едната е песимистична, загрижена и си казва: За мене няма кой да се погрижи. Тя е бедна. И другата е бедна, но не е песимистична. Тя върви и среща един господин. Усмихва му се, поглежда го внимателно и той веднага се спира: Госпожице, мога ли да ви бъда в нещо полезен?
Аз съм на ваше разположение.
Да не би да имате нужда от нещо? Изважда от джоба си пари и ѝ услужва, като казва: Моля, не считайте това за докачване, искам да ви помогна. Сега вие ще започнете да философствувате, да казвате: Възможно ли е това? Ако някога биха ви казали, че с параход ще може да се преплава океанът, не бихте повярвали. В Англия, един англичанин прокарал идеята, че с параход може да се преплава океанът, но в това време един виден математик говорил пред много голяма публика, че в своите изчисления той дохожда до мисълта, че по никой начин не може да се преплава океанът с параход.
към беседата >>
Този въпрос никога не може да се разреши икономически.
– Дълговете на света могат да поникнат. Държави могат да поникнат. Например, американският бюджет свършва тази година с дефицит от 500 милиона долари, а колко хора има, които очакват сега на държавата. Питам: Как ще се подобри положението на тези хора? Онези, които се занимават с икономията, те разрешават въпроса така, както никога няма да се разреши.
Този въпрос никога не може да се разреши икономически.
В природата той е разрешен, но ние хората не сме го разрешили в своето приложение. Сега аз искам да подведа този въпрос философски. Този въпрос не може да ви интересува. Какво ще ви интересува, например, ако взема сега да ви разправям какви ще бъдете след хиляди години. Колкото пъти и да съм се опитвал на някой човек да му разправям за светлото бъдеще, той казва: Не ми говори нищо за бъдещето, но сега, сега какво ме чака.
към беседата >>
По повърхността на плодовете има много нечистотии, които произвеждат гниене.
Той трябва да излезе от този уровен на месната храна, тя съвършено вече да не го привлича. Защото във всяка месна храна се съдържат най-големите отрови. Когато колят млекопитающите, в тях се образуват известни отрови от страх, от ужас и озлобление, които отрови химиците тепърва има да изучават. Освен това, в самата храна става едно гниене. Не само в месната храна се забелязва това, но и в плодовете.
По повърхността на плодовете има много нечистотии, които произвеждат гниене.
Ако разгледате част от кожицата им под микроскоп, ще видите тия нечистотии. В това отношение вегетарианците са много небрежни. Те взимат ябълки или круши, измият ги отгоре-отгоре и ги оставят на страна, като чисти вече. Такива плодове са толкова чисти, колкото и месната храна. Следователно, като ядеш плодове, няма да бързаш: ще вземеш плода, ще го измиеш добре с вряла вода, после ще вземеш едно увеличително стъкло, ще видиш дали е чист и тогава само ще го ядеш.
към беседата >>
Да не би да имате нужда от нещо?
Тя е бедна. И другата е бедна, но не е песимистична. Тя върви и среща един господин. Усмихва му се, поглежда го внимателно и той веднага се спира: Госпожице, мога ли да ви бъда в нещо полезен? Аз съм на ваше разположение.
Да не би да имате нужда от нещо?
Изважда от джоба си пари и ѝ услужва, като казва: Моля, не считайте това за докачване, искам да ви помогна. Сега вие ще започнете да философствувате, да казвате: Възможно ли е това? Ако някога биха ви казали, че с параход ще може да се преплава океанът, не бихте повярвали. В Англия, един англичанин прокарал идеята, че с параход може да се преплава океанът, но в това време един виден математик говорил пред много голяма публика, че в своите изчисления той дохожда до мисълта, че по никой начин не може да се преплава океанът с параход. В същия ден, обаче, когато този математик доказвал със своите изчисления, че това е невъзможно, един луд американец преплавал океана.
към беседата >>
В природата той е разрешен, но ние хората не сме го разрешили в своето приложение.
Държави могат да поникнат. Например, американският бюджет свършва тази година с дефицит от 500 милиона долари, а колко хора има, които очакват сега на държавата. Питам: Как ще се подобри положението на тези хора? Онези, които се занимават с икономията, те разрешават въпроса така, както никога няма да се разреши. Този въпрос никога не може да се разреши икономически.
В природата той е разрешен, но ние хората не сме го разрешили в своето приложение.
Сега аз искам да подведа този въпрос философски. Този въпрос не може да ви интересува. Какво ще ви интересува, например, ако взема сега да ви разправям какви ще бъдете след хиляди години. Колкото пъти и да съм се опитвал на някой човек да му разправям за светлото бъдеще, той казва: Не ми говори нищо за бъдещето, но сега, сега какво ме чака. Казвам му: Здравето, което сега имаш, наследството, което сега имаш, се дължи на твоето далечно минало.
към беседата >>
Ако разгледате част от кожицата им под микроскоп, ще видите тия нечистотии.
Защото във всяка месна храна се съдържат най-големите отрови. Когато колят млекопитающите, в тях се образуват известни отрови от страх, от ужас и озлобление, които отрови химиците тепърва има да изучават. Освен това, в самата храна става едно гниене. Не само в месната храна се забелязва това, но и в плодовете. По повърхността на плодовете има много нечистотии, които произвеждат гниене.
Ако разгледате част от кожицата им под микроскоп, ще видите тия нечистотии.
В това отношение вегетарианците са много небрежни. Те взимат ябълки или круши, измият ги отгоре-отгоре и ги оставят на страна, като чисти вече. Такива плодове са толкова чисти, колкото и месната храна. Следователно, като ядеш плодове, няма да бързаш: ще вземеш плода, ще го измиеш добре с вряла вода, после ще вземеш едно увеличително стъкло, ще видиш дали е чист и тогава само ще го ядеш. Всяка храна, която влиза в устата ви, трябва да бъде съвършено чиста.
към беседата >>
Изважда от джоба си пари и ѝ услужва, като казва: Моля, не считайте това за докачване, искам да ви помогна.
И другата е бедна, но не е песимистична. Тя върви и среща един господин. Усмихва му се, поглежда го внимателно и той веднага се спира: Госпожице, мога ли да ви бъда в нещо полезен? Аз съм на ваше разположение. Да не би да имате нужда от нещо?
Изважда от джоба си пари и ѝ услужва, като казва: Моля, не считайте това за докачване, искам да ви помогна.
Сега вие ще започнете да философствувате, да казвате: Възможно ли е това? Ако някога биха ви казали, че с параход ще може да се преплава океанът, не бихте повярвали. В Англия, един англичанин прокарал идеята, че с параход може да се преплава океанът, но в това време един виден математик говорил пред много голяма публика, че в своите изчисления той дохожда до мисълта, че по никой начин не може да се преплава океанът с параход. В същия ден, обаче, когато този математик доказвал със своите изчисления, че това е невъзможно, един луд американец преплавал океана. Той минавал за луд.
към беседата >>
Сега аз искам да подведа този въпрос философски.
Например, американският бюджет свършва тази година с дефицит от 500 милиона долари, а колко хора има, които очакват сега на държавата. Питам: Как ще се подобри положението на тези хора? Онези, които се занимават с икономията, те разрешават въпроса така, както никога няма да се разреши. Този въпрос никога не може да се разреши икономически. В природата той е разрешен, но ние хората не сме го разрешили в своето приложение.
Сега аз искам да подведа този въпрос философски.
Този въпрос не може да ви интересува. Какво ще ви интересува, например, ако взема сега да ви разправям какви ще бъдете след хиляди години. Колкото пъти и да съм се опитвал на някой човек да му разправям за светлото бъдеще, той казва: Не ми говори нищо за бъдещето, но сега, сега какво ме чака. Казвам му: Здравето, което сега имаш, наследството, което сега имаш, се дължи на твоето далечно минало. Може би 30–40–50 и повече поколения преди тебе са създали тия дарби.
към беседата >>
В това отношение вегетарианците са много небрежни.
Когато колят млекопитающите, в тях се образуват известни отрови от страх, от ужас и озлобление, които отрови химиците тепърва има да изучават. Освен това, в самата храна става едно гниене. Не само в месната храна се забелязва това, но и в плодовете. По повърхността на плодовете има много нечистотии, които произвеждат гниене. Ако разгледате част от кожицата им под микроскоп, ще видите тия нечистотии.
В това отношение вегетарианците са много небрежни.
Те взимат ябълки или круши, измият ги отгоре-отгоре и ги оставят на страна, като чисти вече. Такива плодове са толкова чисти, колкото и месната храна. Следователно, като ядеш плодове, няма да бързаш: ще вземеш плода, ще го измиеш добре с вряла вода, после ще вземеш едно увеличително стъкло, ще видиш дали е чист и тогава само ще го ядеш. Всяка храна, която влиза в устата ви, трябва да бъде съвършено чиста. Ако си служите с увеличителни стъкла, вие ще се изплашите, няма да смеете да взимате храната си.
към беседата >>
Сега вие ще започнете да философствувате, да казвате: Възможно ли е това?
Тя върви и среща един господин. Усмихва му се, поглежда го внимателно и той веднага се спира: Госпожице, мога ли да ви бъда в нещо полезен? Аз съм на ваше разположение. Да не би да имате нужда от нещо? Изважда от джоба си пари и ѝ услужва, като казва: Моля, не считайте това за докачване, искам да ви помогна.
Сега вие ще започнете да философствувате, да казвате: Възможно ли е това?
Ако някога биха ви казали, че с параход ще може да се преплава океанът, не бихте повярвали. В Англия, един англичанин прокарал идеята, че с параход може да се преплава океанът, но в това време един виден математик говорил пред много голяма публика, че в своите изчисления той дохожда до мисълта, че по никой начин не може да се преплава океанът с параход. В същия ден, обаче, когато този математик доказвал със своите изчисления, че това е невъзможно, един луд американец преплавал океана. Той минавал за луд. Казвам: Все трябва да се направи някоя лудория.
към беседата >>
Този въпрос не може да ви интересува.
Питам: Как ще се подобри положението на тези хора? Онези, които се занимават с икономията, те разрешават въпроса така, както никога няма да се разреши. Този въпрос никога не може да се разреши икономически. В природата той е разрешен, но ние хората не сме го разрешили в своето приложение. Сега аз искам да подведа този въпрос философски.
Този въпрос не може да ви интересува.
Какво ще ви интересува, например, ако взема сега да ви разправям какви ще бъдете след хиляди години. Колкото пъти и да съм се опитвал на някой човек да му разправям за светлото бъдеще, той казва: Не ми говори нищо за бъдещето, но сега, сега какво ме чака. Казвам му: Здравето, което сега имаш, наследството, което сега имаш, се дължи на твоето далечно минало. Може би 30–40–50 и повече поколения преди тебе са създали тия дарби.
към беседата >>
Те взимат ябълки или круши, измият ги отгоре-отгоре и ги оставят на страна, като чисти вече.
Освен това, в самата храна става едно гниене. Не само в месната храна се забелязва това, но и в плодовете. По повърхността на плодовете има много нечистотии, които произвеждат гниене. Ако разгледате част от кожицата им под микроскоп, ще видите тия нечистотии. В това отношение вегетарианците са много небрежни.
Те взимат ябълки или круши, измият ги отгоре-отгоре и ги оставят на страна, като чисти вече.
Такива плодове са толкова чисти, колкото и месната храна. Следователно, като ядеш плодове, няма да бързаш: ще вземеш плода, ще го измиеш добре с вряла вода, после ще вземеш едно увеличително стъкло, ще видиш дали е чист и тогава само ще го ядеш. Всяка храна, която влиза в устата ви, трябва да бъде съвършено чиста. Ако си служите с увеличителни стъкла, вие ще се изплашите, няма да смеете да взимате храната си. Обаче, днес хората могат да ядат съвършено чиста храна. Как?
към беседата >>
Ако някога биха ви казали, че с параход ще може да се преплава океанът, не бихте повярвали.
Усмихва му се, поглежда го внимателно и той веднага се спира: Госпожице, мога ли да ви бъда в нещо полезен? Аз съм на ваше разположение. Да не би да имате нужда от нещо? Изважда от джоба си пари и ѝ услужва, като казва: Моля, не считайте това за докачване, искам да ви помогна. Сега вие ще започнете да философствувате, да казвате: Възможно ли е това?
Ако някога биха ви казали, че с параход ще може да се преплава океанът, не бихте повярвали.
В Англия, един англичанин прокарал идеята, че с параход може да се преплава океанът, но в това време един виден математик говорил пред много голяма публика, че в своите изчисления той дохожда до мисълта, че по никой начин не може да се преплава океанът с параход. В същия ден, обаче, когато този математик доказвал със своите изчисления, че това е невъзможно, един луд американец преплавал океана. Той минавал за луд. Казвам: Все трябва да се направи някоя лудория. Хората трябва да полудеят малко.
към беседата >>
Какво ще ви интересува, например, ако взема сега да ви разправям какви ще бъдете след хиляди години.
Онези, които се занимават с икономията, те разрешават въпроса така, както никога няма да се разреши. Този въпрос никога не може да се разреши икономически. В природата той е разрешен, но ние хората не сме го разрешили в своето приложение. Сега аз искам да подведа този въпрос философски. Този въпрос не може да ви интересува.
Какво ще ви интересува, например, ако взема сега да ви разправям какви ще бъдете след хиляди години.
Колкото пъти и да съм се опитвал на някой човек да му разправям за светлото бъдеще, той казва: Не ми говори нищо за бъдещето, но сега, сега какво ме чака. Казвам му: Здравето, което сега имаш, наследството, което сега имаш, се дължи на твоето далечно минало. Може би 30–40–50 и повече поколения преди тебе са създали тия дарби.
към беседата >>
Такива плодове са толкова чисти, колкото и месната храна.
Не само в месната храна се забелязва това, но и в плодовете. По повърхността на плодовете има много нечистотии, които произвеждат гниене. Ако разгледате част от кожицата им под микроскоп, ще видите тия нечистотии. В това отношение вегетарианците са много небрежни. Те взимат ябълки или круши, измият ги отгоре-отгоре и ги оставят на страна, като чисти вече.
Такива плодове са толкова чисти, колкото и месната храна.
Следователно, като ядеш плодове, няма да бързаш: ще вземеш плода, ще го измиеш добре с вряла вода, после ще вземеш едно увеличително стъкло, ще видиш дали е чист и тогава само ще го ядеш. Всяка храна, която влиза в устата ви, трябва да бъде съвършено чиста. Ако си служите с увеличителни стъкла, вие ще се изплашите, няма да смеете да взимате храната си. Обаче, днес хората могат да ядат съвършено чиста храна. Как? Ако приложим електричеството за очистване на храната.
към беседата >>
В Англия, един англичанин прокарал идеята, че с параход може да се преплава океанът, но в това време един виден математик говорил пред много голяма публика, че в своите изчисления той дохожда до мисълта, че по никой начин не може да се преплава океанът с параход.
Аз съм на ваше разположение. Да не би да имате нужда от нещо? Изважда от джоба си пари и ѝ услужва, като казва: Моля, не считайте това за докачване, искам да ви помогна. Сега вие ще започнете да философствувате, да казвате: Възможно ли е това? Ако някога биха ви казали, че с параход ще може да се преплава океанът, не бихте повярвали.
В Англия, един англичанин прокарал идеята, че с параход може да се преплава океанът, но в това време един виден математик говорил пред много голяма публика, че в своите изчисления той дохожда до мисълта, че по никой начин не може да се преплава океанът с параход.
В същия ден, обаче, когато този математик доказвал със своите изчисления, че това е невъзможно, един луд американец преплавал океана. Той минавал за луд. Казвам: Все трябва да се направи някоя лудория. Хората трябва да полудеят малко. Щом този човек се е решил да изложи съдбата си на риск, той е успял.
към беседата >>
Колкото пъти и да съм се опитвал на някой човек да му разправям за светлото бъдеще, той казва: Не ми говори нищо за бъдещето, но сега, сега какво ме чака.
Този въпрос никога не може да се разреши икономически. В природата той е разрешен, но ние хората не сме го разрешили в своето приложение. Сега аз искам да подведа този въпрос философски. Този въпрос не може да ви интересува. Какво ще ви интересува, например, ако взема сега да ви разправям какви ще бъдете след хиляди години.
Колкото пъти и да съм се опитвал на някой човек да му разправям за светлото бъдеще, той казва: Не ми говори нищо за бъдещето, но сега, сега какво ме чака.
Казвам му: Здравето, което сега имаш, наследството, което сега имаш, се дължи на твоето далечно минало. Може би 30–40–50 и повече поколения преди тебе са създали тия дарби.
към беседата >>
Следователно, като ядеш плодове, няма да бързаш: ще вземеш плода, ще го измиеш добре с вряла вода, после ще вземеш едно увеличително стъкло, ще видиш дали е чист и тогава само ще го ядеш.
По повърхността на плодовете има много нечистотии, които произвеждат гниене. Ако разгледате част от кожицата им под микроскоп, ще видите тия нечистотии. В това отношение вегетарианците са много небрежни. Те взимат ябълки или круши, измият ги отгоре-отгоре и ги оставят на страна, като чисти вече. Такива плодове са толкова чисти, колкото и месната храна.
Следователно, като ядеш плодове, няма да бързаш: ще вземеш плода, ще го измиеш добре с вряла вода, после ще вземеш едно увеличително стъкло, ще видиш дали е чист и тогава само ще го ядеш.
Всяка храна, която влиза в устата ви, трябва да бъде съвършено чиста. Ако си служите с увеличителни стъкла, вие ще се изплашите, няма да смеете да взимате храната си. Обаче, днес хората могат да ядат съвършено чиста храна. Как? Ако приложим електричеството за очистване на храната. Ако всяка храна я прекарат под действието на силен електрически ток, храната ще може да се пречисти много добре.
към беседата >>
В същия ден, обаче, когато този математик доказвал със своите изчисления, че това е невъзможно, един луд американец преплавал океана.
Да не би да имате нужда от нещо? Изважда от джоба си пари и ѝ услужва, като казва: Моля, не считайте това за докачване, искам да ви помогна. Сега вие ще започнете да философствувате, да казвате: Възможно ли е това? Ако някога биха ви казали, че с параход ще може да се преплава океанът, не бихте повярвали. В Англия, един англичанин прокарал идеята, че с параход може да се преплава океанът, но в това време един виден математик говорил пред много голяма публика, че в своите изчисления той дохожда до мисълта, че по никой начин не може да се преплава океанът с параход.
В същия ден, обаче, когато този математик доказвал със своите изчисления, че това е невъзможно, един луд американец преплавал океана.
Той минавал за луд. Казвам: Все трябва да се направи някоя лудория. Хората трябва да полудеят малко. Щом този човек се е решил да изложи съдбата си на риск, той е успял. У човека трябва да се роди едно силно желание да преодолее нещо, да направи нещо.
към беседата >>
Казвам му: Здравето, което сега имаш, наследството, което сега имаш, се дължи на твоето далечно минало.
В природата той е разрешен, но ние хората не сме го разрешили в своето приложение. Сега аз искам да подведа този въпрос философски. Този въпрос не може да ви интересува. Какво ще ви интересува, например, ако взема сега да ви разправям какви ще бъдете след хиляди години. Колкото пъти и да съм се опитвал на някой човек да му разправям за светлото бъдеще, той казва: Не ми говори нищо за бъдещето, но сега, сега какво ме чака.
Казвам му: Здравето, което сега имаш, наследството, което сега имаш, се дължи на твоето далечно минало.
Може би 30–40–50 и повече поколения преди тебе са създали тия дарби.
към беседата >>
Всяка храна, която влиза в устата ви, трябва да бъде съвършено чиста.
Ако разгледате част от кожицата им под микроскоп, ще видите тия нечистотии. В това отношение вегетарианците са много небрежни. Те взимат ябълки или круши, измият ги отгоре-отгоре и ги оставят на страна, като чисти вече. Такива плодове са толкова чисти, колкото и месната храна. Следователно, като ядеш плодове, няма да бързаш: ще вземеш плода, ще го измиеш добре с вряла вода, после ще вземеш едно увеличително стъкло, ще видиш дали е чист и тогава само ще го ядеш.
Всяка храна, която влиза в устата ви, трябва да бъде съвършено чиста.
Ако си служите с увеличителни стъкла, вие ще се изплашите, няма да смеете да взимате храната си. Обаче, днес хората могат да ядат съвършено чиста храна. Как? Ако приложим електричеството за очистване на храната. Ако всяка храна я прекарат под действието на силен електрически ток, храната ще може да се пречисти много добре. И такава храна ще бъде напълно здравословна.
към беседата >>
Той минавал за луд.
Изважда от джоба си пари и ѝ услужва, като казва: Моля, не считайте това за докачване, искам да ви помогна. Сега вие ще започнете да философствувате, да казвате: Възможно ли е това? Ако някога биха ви казали, че с параход ще може да се преплава океанът, не бихте повярвали. В Англия, един англичанин прокарал идеята, че с параход може да се преплава океанът, но в това време един виден математик говорил пред много голяма публика, че в своите изчисления той дохожда до мисълта, че по никой начин не може да се преплава океанът с параход. В същия ден, обаче, когато този математик доказвал със своите изчисления, че това е невъзможно, един луд американец преплавал океана.
Той минавал за луд.
Казвам: Все трябва да се направи някоя лудория. Хората трябва да полудеят малко. Щом този човек се е решил да изложи съдбата си на риск, той е успял. У човека трябва да се роди едно силно желание да преодолее нещо, да направи нещо. И Христос дава един пример.
към беседата >>
Може би 30–40–50 и повече поколения преди тебе са създали тия дарби.
Сега аз искам да подведа този въпрос философски. Този въпрос не може да ви интересува. Какво ще ви интересува, например, ако взема сега да ви разправям какви ще бъдете след хиляди години. Колкото пъти и да съм се опитвал на някой човек да му разправям за светлото бъдеще, той казва: Не ми говори нищо за бъдещето, но сега, сега какво ме чака. Казвам му: Здравето, което сега имаш, наследството, което сега имаш, се дължи на твоето далечно минало.
Може би 30–40–50 и повече поколения преди тебе са създали тия дарби.
към беседата >>
Ако си служите с увеличителни стъкла, вие ще се изплашите, няма да смеете да взимате храната си.
В това отношение вегетарианците са много небрежни. Те взимат ябълки или круши, измият ги отгоре-отгоре и ги оставят на страна, като чисти вече. Такива плодове са толкова чисти, колкото и месната храна. Следователно, като ядеш плодове, няма да бързаш: ще вземеш плода, ще го измиеш добре с вряла вода, после ще вземеш едно увеличително стъкло, ще видиш дали е чист и тогава само ще го ядеш. Всяка храна, която влиза в устата ви, трябва да бъде съвършено чиста.
Ако си служите с увеличителни стъкла, вие ще се изплашите, няма да смеете да взимате храната си.
Обаче, днес хората могат да ядат съвършено чиста храна. Как? Ако приложим електричеството за очистване на храната. Ако всяка храна я прекарат под действието на силен електрически ток, храната ще може да се пречисти много добре. И такава храна ще бъде напълно здравословна.
към беседата >>
Казвам: Все трябва да се направи някоя лудория.
Сега вие ще започнете да философствувате, да казвате: Възможно ли е това? Ако някога биха ви казали, че с параход ще може да се преплава океанът, не бихте повярвали. В Англия, един англичанин прокарал идеята, че с параход може да се преплава океанът, но в това време един виден математик говорил пред много голяма публика, че в своите изчисления той дохожда до мисълта, че по никой начин не може да се преплава океанът с параход. В същия ден, обаче, когато този математик доказвал със своите изчисления, че това е невъзможно, един луд американец преплавал океана. Той минавал за луд.
Казвам: Все трябва да се направи някоя лудория.
Хората трябва да полудеят малко. Щом този човек се е решил да изложи съдбата си на риск, той е успял. У човека трябва да се роди едно силно желание да преодолее нещо, да направи нещо. И Христос дава един пример. Няма да ви държа дълго време на тази мисъл, защото, колкото и да ви държа, вие няма да научите това изкуство.
към беседата >>
Казвам: Това, което сега мислите, в сегашния си живот, ни най-малко няма да бъде за ваша полза.
Казвам: Това, което сега мислите, в сегашния си живот, ни най-малко няма да бъде за ваша полза.
Защото всички вие имате да се борите с дълговете на миналото си. И трябва да ги изплащате. След като ги изплатите, ще видите колко ще спечелите. Дали ще спечелите или не, то е въпрос, но вашата добра мисъл ще ви даде добри резултати. Това ще го турят за другия свят.
към беседата >>
Обаче, днес хората могат да ядат съвършено чиста храна. Как?
Те взимат ябълки или круши, измият ги отгоре-отгоре и ги оставят на страна, като чисти вече. Такива плодове са толкова чисти, колкото и месната храна. Следователно, като ядеш плодове, няма да бързаш: ще вземеш плода, ще го измиеш добре с вряла вода, после ще вземеш едно увеличително стъкло, ще видиш дали е чист и тогава само ще го ядеш. Всяка храна, която влиза в устата ви, трябва да бъде съвършено чиста. Ако си служите с увеличителни стъкла, вие ще се изплашите, няма да смеете да взимате храната си.
Обаче, днес хората могат да ядат съвършено чиста храна. Как?
Ако приложим електричеството за очистване на храната. Ако всяка храна я прекарат под действието на силен електрически ток, храната ще може да се пречисти много добре. И такава храна ще бъде напълно здравословна.
към беседата >>
Хората трябва да полудеят малко.
Ако някога биха ви казали, че с параход ще може да се преплава океанът, не бихте повярвали. В Англия, един англичанин прокарал идеята, че с параход може да се преплава океанът, но в това време един виден математик говорил пред много голяма публика, че в своите изчисления той дохожда до мисълта, че по никой начин не може да се преплава океанът с параход. В същия ден, обаче, когато този математик доказвал със своите изчисления, че това е невъзможно, един луд американец преплавал океана. Той минавал за луд. Казвам: Все трябва да се направи някоя лудория.
Хората трябва да полудеят малко.
Щом този човек се е решил да изложи съдбата си на риск, той е успял. У човека трябва да се роди едно силно желание да преодолее нещо, да направи нещо. И Христос дава един пример. Няма да ви държа дълго време на тази мисъл, защото, колкото и да ви държа, вие няма да научите това изкуство. Толстой дава един хубав пример за това.
към беседата >>
Защото всички вие имате да се борите с дълговете на миналото си.
Казвам: Това, което сега мислите, в сегашния си живот, ни най-малко няма да бъде за ваша полза.
Защото всички вие имате да се борите с дълговете на миналото си.
И трябва да ги изплащате. След като ги изплатите, ще видите колко ще спечелите. Дали ще спечелите или не, то е въпрос, но вашата добра мисъл ще ви даде добри резултати. Това ще го турят за другия свят. В това отношение имаме един пример с бедния Лазар.
към беседата >>
Ако приложим електричеството за очистване на храната.
Такива плодове са толкова чисти, колкото и месната храна. Следователно, като ядеш плодове, няма да бързаш: ще вземеш плода, ще го измиеш добре с вряла вода, после ще вземеш едно увеличително стъкло, ще видиш дали е чист и тогава само ще го ядеш. Всяка храна, която влиза в устата ви, трябва да бъде съвършено чиста. Ако си служите с увеличителни стъкла, вие ще се изплашите, няма да смеете да взимате храната си. Обаче, днес хората могат да ядат съвършено чиста храна. Как?
Ако приложим електричеството за очистване на храната.
Ако всяка храна я прекарат под действието на силен електрически ток, храната ще може да се пречисти много добре. И такава храна ще бъде напълно здравословна.
към беседата >>
Щом този човек се е решил да изложи съдбата си на риск, той е успял.
В Англия, един англичанин прокарал идеята, че с параход може да се преплава океанът, но в това време един виден математик говорил пред много голяма публика, че в своите изчисления той дохожда до мисълта, че по никой начин не може да се преплава океанът с параход. В същия ден, обаче, когато този математик доказвал със своите изчисления, че това е невъзможно, един луд американец преплавал океана. Той минавал за луд. Казвам: Все трябва да се направи някоя лудория. Хората трябва да полудеят малко.
Щом този човек се е решил да изложи съдбата си на риск, той е успял.
У човека трябва да се роди едно силно желание да преодолее нещо, да направи нещо. И Христос дава един пример. Няма да ви държа дълго време на тази мисъл, защото, колкото и да ви държа, вие няма да научите това изкуство. Толстой дава един хубав пример за това. При него дохожда един калугерин, на около 80 години и му казва, че бил княз.
към беседата >>
И трябва да ги изплащате.
Казвам: Това, което сега мислите, в сегашния си живот, ни най-малко няма да бъде за ваша полза. Защото всички вие имате да се борите с дълговете на миналото си.
И трябва да ги изплащате.
След като ги изплатите, ще видите колко ще спечелите. Дали ще спечелите или не, то е въпрос, но вашата добра мисъл ще ви даде добри резултати. Това ще го турят за другия свят. В това отношение имаме един пример с бедния Лазар. Той беше грешен човек, и сега нарочно избра това место, да седи пред вратата на богатия, дето кучетата лизаха раните му.
към беседата >>
Ако всяка храна я прекарат под действието на силен електрически ток, храната ще може да се пречисти много добре.
Следователно, като ядеш плодове, няма да бързаш: ще вземеш плода, ще го измиеш добре с вряла вода, после ще вземеш едно увеличително стъкло, ще видиш дали е чист и тогава само ще го ядеш. Всяка храна, която влиза в устата ви, трябва да бъде съвършено чиста. Ако си служите с увеличителни стъкла, вие ще се изплашите, няма да смеете да взимате храната си. Обаче, днес хората могат да ядат съвършено чиста храна. Как? Ако приложим електричеството за очистване на храната.
Ако всяка храна я прекарат под действието на силен електрически ток, храната ще може да се пречисти много добре.
И такава храна ще бъде напълно здравословна.
към беседата >>
У човека трябва да се роди едно силно желание да преодолее нещо, да направи нещо.
В същия ден, обаче, когато този математик доказвал със своите изчисления, че това е невъзможно, един луд американец преплавал океана. Той минавал за луд. Казвам: Все трябва да се направи някоя лудория. Хората трябва да полудеят малко. Щом този човек се е решил да изложи съдбата си на риск, той е успял.
У човека трябва да се роди едно силно желание да преодолее нещо, да направи нещо.
И Христос дава един пример. Няма да ви държа дълго време на тази мисъл, защото, колкото и да ви държа, вие няма да научите това изкуство. Толстой дава един хубав пример за това. При него дохожда един калугерин, на около 80 години и му казва, че бил княз. Толстой се заинтересувал как станал калугер.
към беседата >>
След като ги изплатите, ще видите колко ще спечелите.
Казвам: Това, което сега мислите, в сегашния си живот, ни най-малко няма да бъде за ваша полза. Защото всички вие имате да се борите с дълговете на миналото си. И трябва да ги изплащате.
След като ги изплатите, ще видите колко ще спечелите.
Дали ще спечелите или не, то е въпрос, но вашата добра мисъл ще ви даде добри резултати. Това ще го турят за другия свят. В това отношение имаме един пример с бедния Лазар. Той беше грешен човек, и сега нарочно избра това место, да седи пред вратата на богатия, дето кучетата лизаха раните му. Някога в миналото си, той е бил богат човек, който само е ял и пил, но сега гной тече от раните му.
към беседата >>
И такава храна ще бъде напълно здравословна.
Всяка храна, която влиза в устата ви, трябва да бъде съвършено чиста. Ако си служите с увеличителни стъкла, вие ще се изплашите, няма да смеете да взимате храната си. Обаче, днес хората могат да ядат съвършено чиста храна. Как? Ако приложим електричеството за очистване на храната. Ако всяка храна я прекарат под действието на силен електрически ток, храната ще може да се пречисти много добре.
И такава храна ще бъде напълно здравословна.
към беседата >>
И Христос дава един пример.
Той минавал за луд. Казвам: Все трябва да се направи някоя лудория. Хората трябва да полудеят малко. Щом този човек се е решил да изложи съдбата си на риск, той е успял. У човека трябва да се роди едно силно желание да преодолее нещо, да направи нещо.
И Христос дава един пример.
Няма да ви държа дълго време на тази мисъл, защото, колкото и да ви държа, вие няма да научите това изкуство. Толстой дава един хубав пример за това. При него дохожда един калугерин, на около 80 години и му казва, че бил княз. Толстой се заинтересувал как станал калугер. Той му разправя своята история.
към беседата >>
Дали ще спечелите или не, то е въпрос, но вашата добра мисъл ще ви даде добри резултати.
Казвам: Това, което сега мислите, в сегашния си живот, ни най-малко няма да бъде за ваша полза. Защото всички вие имате да се борите с дълговете на миналото си. И трябва да ги изплащате. След като ги изплатите, ще видите колко ще спечелите.
Дали ще спечелите или не, то е въпрос, но вашата добра мисъл ще ви даде добри резултати.
Това ще го турят за другия свят. В това отношение имаме един пример с бедния Лазар. Той беше грешен човек, и сега нарочно избра това место, да седи пред вратата на богатия, дето кучетата лизаха раните му. Някога в миналото си, той е бил богат човек, който само е ял и пил, но сега гной тече от раните му. Той не беше праведен човек.
към беседата >>
Сега ще ви наведа на друга една мисъл.
Сега ще ви наведа на друга една мисъл.
Храната на човека напълно се определя от неговите мисли и чувства. Каквито са неговите мисли и чувства, такава ще бъде и неговата храна. Следователно, вие не можете да измените храната си, ако не измените вашите мисли и чувства. Не само по форма, но съществено. Ако не измените мислите и чувствата си, вие не можете да измените и храната си.
към беседата >>
Няма да ви държа дълго време на тази мисъл, защото, колкото и да ви държа, вие няма да научите това изкуство.
Казвам: Все трябва да се направи някоя лудория. Хората трябва да полудеят малко. Щом този човек се е решил да изложи съдбата си на риск, той е успял. У човека трябва да се роди едно силно желание да преодолее нещо, да направи нещо. И Христос дава един пример.
Няма да ви държа дълго време на тази мисъл, защото, колкото и да ви държа, вие няма да научите това изкуство.
Толстой дава един хубав пример за това. При него дохожда един калугерин, на около 80 години и му казва, че бил княз. Толстой се заинтересувал как станал калугер. Той му разправя своята история. Когато бях млад, на 25 години, аз се влюбих в една красива млада мома, княгиня, за която се годих и бяхме определили скоро (сватбата, годежа).
към беседата >>
Това ще го турят за другия свят.
Казвам: Това, което сега мислите, в сегашния си живот, ни най-малко няма да бъде за ваша полза. Защото всички вие имате да се борите с дълговете на миналото си. И трябва да ги изплащате. След като ги изплатите, ще видите колко ще спечелите. Дали ще спечелите или не, то е въпрос, но вашата добра мисъл ще ви даде добри резултати.
Това ще го турят за другия свят.
В това отношение имаме един пример с бедния Лазар. Той беше грешен човек, и сега нарочно избра това место, да седи пред вратата на богатия, дето кучетата лизаха раните му. Някога в миналото си, той е бил богат човек, който само е ял и пил, но сега гной тече от раните му. Той не беше праведен човек. – Ама Христос казал, че бил праведен.
към беседата >>
Храната на човека напълно се определя от неговите мисли и чувства.
Сега ще ви наведа на друга една мисъл.
Храната на човека напълно се определя от неговите мисли и чувства.
Каквито са неговите мисли и чувства, такава ще бъде и неговата храна. Следователно, вие не можете да измените храната си, ако не измените вашите мисли и чувства. Не само по форма, но съществено. Ако не измените мислите и чувствата си, вие не можете да измените и храната си. Щом не можете да измените храната си, вие не можете да измените и своя живот.
към беседата >>
Толстой дава един хубав пример за това.
Хората трябва да полудеят малко. Щом този човек се е решил да изложи съдбата си на риск, той е успял. У човека трябва да се роди едно силно желание да преодолее нещо, да направи нещо. И Христос дава един пример. Няма да ви държа дълго време на тази мисъл, защото, колкото и да ви държа, вие няма да научите това изкуство.
Толстой дава един хубав пример за това.
При него дохожда един калугерин, на около 80 години и му казва, че бил княз. Толстой се заинтересувал как станал калугер. Той му разправя своята история. Когато бях млад, на 25 години, аз се влюбих в една красива млада мома, княгиня, за която се годих и бяхме определили скоро (сватбата, годежа). Случайно аз изпаднах в летаргически сън, който продължи повечко време, викаха лекар и той констатира смъртта.
към беседата >>
В това отношение имаме един пример с бедния Лазар.
Защото всички вие имате да се борите с дълговете на миналото си. И трябва да ги изплащате. След като ги изплатите, ще видите колко ще спечелите. Дали ще спечелите или не, то е въпрос, но вашата добра мисъл ще ви даде добри резултати. Това ще го турят за другия свят.
В това отношение имаме един пример с бедния Лазар.
Той беше грешен човек, и сега нарочно избра това место, да седи пред вратата на богатия, дето кучетата лизаха раните му. Някога в миналото си, той е бил богат човек, който само е ял и пил, но сега гной тече от раните му. Той не беше праведен човек. – Ама Христос казал, че бил праведен. Христос казваше това за онези, които не разбират.
към беседата >>
Каквито са неговите мисли и чувства, такава ще бъде и неговата храна.
Сега ще ви наведа на друга една мисъл. Храната на човека напълно се определя от неговите мисли и чувства.
Каквито са неговите мисли и чувства, такава ще бъде и неговата храна.
Следователно, вие не можете да измените храната си, ако не измените вашите мисли и чувства. Не само по форма, но съществено. Ако не измените мислите и чувствата си, вие не можете да измените и храната си. Щом не можете да измените храната си, вие не можете да измените и своя живот. Знаете ли колко пари струва вашата храна?
към беседата >>
При него дохожда един калугерин, на около 80 години и му казва, че бил княз.
Щом този човек се е решил да изложи съдбата си на риск, той е успял. У човека трябва да се роди едно силно желание да преодолее нещо, да направи нещо. И Христос дава един пример. Няма да ви държа дълго време на тази мисъл, защото, колкото и да ви държа, вие няма да научите това изкуство. Толстой дава един хубав пример за това.
При него дохожда един калугерин, на около 80 години и му казва, че бил княз.
Толстой се заинтересувал как станал калугер. Той му разправя своята история. Когато бях млад, на 25 години, аз се влюбих в една красива млада мома, княгиня, за която се годих и бяхме определили скоро (сватбата, годежа). Случайно аз изпаднах в летаргически сън, който продължи повечко време, викаха лекар и той констатира смъртта. Приготвиха ме с венци, с това, с онова, готвят се да ме погребат.
към беседата >>
Той беше грешен човек, и сега нарочно избра това место, да седи пред вратата на богатия, дето кучетата лизаха раните му.
И трябва да ги изплащате. След като ги изплатите, ще видите колко ще спечелите. Дали ще спечелите или не, то е въпрос, но вашата добра мисъл ще ви даде добри резултати. Това ще го турят за другия свят. В това отношение имаме един пример с бедния Лазар.
Той беше грешен човек, и сега нарочно избра това место, да седи пред вратата на богатия, дето кучетата лизаха раните му.
Някога в миналото си, той е бил богат човек, който само е ял и пил, но сега гной тече от раните му. Той не беше праведен човек. – Ама Христос казал, че бил праведен. Христос казваше това за онези, които не разбират. Сиромах Лазар като отиде пред вратата на богатия, наблюдаваше го, изучаваше характера му и си казваше: Така не се живее.
към беседата >>
Следователно, вие не можете да измените храната си, ако не измените вашите мисли и чувства.
Сега ще ви наведа на друга една мисъл. Храната на човека напълно се определя от неговите мисли и чувства. Каквито са неговите мисли и чувства, такава ще бъде и неговата храна.
Следователно, вие не можете да измените храната си, ако не измените вашите мисли и чувства.
Не само по форма, но съществено. Ако не измените мислите и чувствата си, вие не можете да измените и храната си. Щом не можете да измените храната си, вие не можете да измените и своя живот. Знаете ли колко пари струва вашата храна? Вие сте болен момък, но се ожените.
към беседата >>
Толстой се заинтересувал как станал калугер.
У човека трябва да се роди едно силно желание да преодолее нещо, да направи нещо. И Христос дава един пример. Няма да ви държа дълго време на тази мисъл, защото, колкото и да ви държа, вие няма да научите това изкуство. Толстой дава един хубав пример за това. При него дохожда един калугерин, на около 80 години и му казва, че бил княз.
Толстой се заинтересувал как станал калугер.
Той му разправя своята история. Когато бях млад, на 25 години, аз се влюбих в една красива млада мома, княгиня, за която се годих и бяхме определили скоро (сватбата, годежа). Случайно аз изпаднах в летаргически сън, който продължи повечко време, викаха лекар и той констатира смъртта. Приготвиха ме с венци, с това, с онова, готвят се да ме погребат. В това време аз всичко чувствувах, но не можах да говоря.
към беседата >>
Някога в миналото си, той е бил богат човек, който само е ял и пил, но сега гной тече от раните му.
След като ги изплатите, ще видите колко ще спечелите. Дали ще спечелите или не, то е въпрос, но вашата добра мисъл ще ви даде добри резултати. Това ще го турят за другия свят. В това отношение имаме един пример с бедния Лазар. Той беше грешен човек, и сега нарочно избра това место, да седи пред вратата на богатия, дето кучетата лизаха раните му.
Някога в миналото си, той е бил богат човек, който само е ял и пил, но сега гной тече от раните му.
Той не беше праведен човек. – Ама Христос казал, че бил праведен. Христос казваше това за онези, които не разбират. Сиромах Лазар като отиде пред вратата на богатия, наблюдаваше го, изучаваше характера му и си казваше: Така не се живее. Ти можеш да ядеш и да пиеш сега, но един ден ще плащаш.
към беседата >>
Не само по форма, но съществено.
Сега ще ви наведа на друга една мисъл. Храната на човека напълно се определя от неговите мисли и чувства. Каквито са неговите мисли и чувства, такава ще бъде и неговата храна. Следователно, вие не можете да измените храната си, ако не измените вашите мисли и чувства.
Не само по форма, но съществено.
Ако не измените мислите и чувствата си, вие не можете да измените и храната си. Щом не можете да измените храната си, вие не можете да измените и своя живот. Знаете ли колко пари струва вашата храна? Вие сте болен момък, но се ожените. Родят се деца, които са хилави, болни, и каквото печелите, всичко отива по лекари.
към беседата >>
Той му разправя своята история.
И Христос дава един пример. Няма да ви държа дълго време на тази мисъл, защото, колкото и да ви държа, вие няма да научите това изкуство. Толстой дава един хубав пример за това. При него дохожда един калугерин, на около 80 години и му казва, че бил княз. Толстой се заинтересувал как станал калугер.
Той му разправя своята история.
Когато бях млад, на 25 години, аз се влюбих в една красива млада мома, княгиня, за която се годих и бяхме определили скоро (сватбата, годежа). Случайно аз изпаднах в летаргически сън, който продължи повечко време, викаха лекар и той констатира смъртта. Приготвиха ме с венци, с това, с онова, готвят се да ме погребат. В това време аз всичко чувствувах, но не можах да говоря. Много се мъчих, исках да им кажа, че не съм умрял, но съм жив, обаче, не можах да продумам.
към беседата >>
Той не беше праведен човек.
Дали ще спечелите или не, то е въпрос, но вашата добра мисъл ще ви даде добри резултати. Това ще го турят за другия свят. В това отношение имаме един пример с бедния Лазар. Той беше грешен човек, и сега нарочно избра това место, да седи пред вратата на богатия, дето кучетата лизаха раните му. Някога в миналото си, той е бил богат човек, който само е ял и пил, но сега гной тече от раните му.
Той не беше праведен човек.
– Ама Христос казал, че бил праведен. Христос казваше това за онези, които не разбират. Сиромах Лазар като отиде пред вратата на богатия, наблюдаваше го, изучаваше характера му и си казваше: Така не се живее. Ти можеш да ядеш и да пиеш сега, но един ден ще плащаш. Едно време и аз бях като тебе, ядох и пих, но сега плащам.
към беседата >>
Ако не измените мислите и чувствата си, вие не можете да измените и храната си.
Сега ще ви наведа на друга една мисъл. Храната на човека напълно се определя от неговите мисли и чувства. Каквито са неговите мисли и чувства, такава ще бъде и неговата храна. Следователно, вие не можете да измените храната си, ако не измените вашите мисли и чувства. Не само по форма, но съществено.
Ако не измените мислите и чувствата си, вие не можете да измените и храната си.
Щом не можете да измените храната си, вие не можете да измените и своя живот. Знаете ли колко пари струва вашата храна? Вие сте болен момък, но се ожените. Родят се деца, които са хилави, болни, и каквото печелите, всичко отива по лекари. Не само това, но и жената ще боледува.
към беседата >>
Когато бях млад, на 25 години, аз се влюбих в една красива млада мома, княгиня, за която се годих и бяхме определили скоро (сватбата, годежа).
Няма да ви държа дълго време на тази мисъл, защото, колкото и да ви държа, вие няма да научите това изкуство. Толстой дава един хубав пример за това. При него дохожда един калугерин, на около 80 години и му казва, че бил княз. Толстой се заинтересувал как станал калугер. Той му разправя своята история.
Когато бях млад, на 25 години, аз се влюбих в една красива млада мома, княгиня, за която се годих и бяхме определили скоро (сватбата, годежа).
Случайно аз изпаднах в летаргически сън, който продължи повечко време, викаха лекар и той констатира смъртта. Приготвиха ме с венци, с това, с онова, готвят се да ме погребат. В това време аз всичко чувствувах, но не можах да говоря. Много се мъчих, исках да им кажа, че не съм умрял, но съм жив, обаче, не можах да продумам. До главата ми седи годеницата ми.
към беседата >>
– Ама Христос казал, че бил праведен.
Това ще го турят за другия свят. В това отношение имаме един пример с бедния Лазар. Той беше грешен човек, и сега нарочно избра това место, да седи пред вратата на богатия, дето кучетата лизаха раните му. Някога в миналото си, той е бил богат човек, който само е ял и пил, но сега гной тече от раните му. Той не беше праведен човек.
– Ама Христос казал, че бил праведен.
Христос казваше това за онези, които не разбират. Сиромах Лазар като отиде пред вратата на богатия, наблюдаваше го, изучаваше характера му и си казваше: Така не се живее. Ти можеш да ядеш и да пиеш сега, но един ден ще плащаш. Едно време и аз бях като тебе, ядох и пих, но сега плащам. Ето, сега кучетата ближат раните ми, но един ден и ти ще бъдеш като мене.
към беседата >>
Щом не можете да измените храната си, вие не можете да измените и своя живот.
Храната на човека напълно се определя от неговите мисли и чувства. Каквито са неговите мисли и чувства, такава ще бъде и неговата храна. Следователно, вие не можете да измените храната си, ако не измените вашите мисли и чувства. Не само по форма, но съществено. Ако не измените мислите и чувствата си, вие не можете да измените и храната си.
Щом не можете да измените храната си, вие не можете да измените и своя живот.
Знаете ли колко пари струва вашата храна? Вие сте болен момък, но се ожените. Родят се деца, които са хилави, болни, и каквото печелите, всичко отива по лекари. Не само това, но и жената ще боледува. При това, едно дете се ражда, друго умира.
към беседата >>
Случайно аз изпаднах в летаргически сън, който продължи повечко време, викаха лекар и той констатира смъртта.
Толстой дава един хубав пример за това. При него дохожда един калугерин, на около 80 години и му казва, че бил княз. Толстой се заинтересувал как станал калугер. Той му разправя своята история. Когато бях млад, на 25 години, аз се влюбих в една красива млада мома, княгиня, за която се годих и бяхме определили скоро (сватбата, годежа).
Случайно аз изпаднах в летаргически сън, който продължи повечко време, викаха лекар и той констатира смъртта.
Приготвиха ме с венци, с това, с онова, готвят се да ме погребат. В това време аз всичко чувствувах, но не можах да говоря. Много се мъчих, исках да им кажа, че не съм умрял, но съм жив, обаче, не можах да продумам. До главата ми седи годеницата ми. По едно време майка ѝ дохожда при нея и ѝ казва: Поплачи малко да покажеш на хората, че си го обичала.
към беседата >>
Христос казваше това за онези, които не разбират.
В това отношение имаме един пример с бедния Лазар. Той беше грешен човек, и сега нарочно избра това место, да седи пред вратата на богатия, дето кучетата лизаха раните му. Някога в миналото си, той е бил богат човек, който само е ял и пил, но сега гной тече от раните му. Той не беше праведен човек. – Ама Христос казал, че бил праведен.
Христос казваше това за онези, които не разбират.
Сиромах Лазар като отиде пред вратата на богатия, наблюдаваше го, изучаваше характера му и си казваше: Така не се живее. Ти можеш да ядеш и да пиеш сега, но един ден ще плащаш. Едно време и аз бях като тебе, ядох и пих, но сега плащам. Ето, сега кучетата ближат раните ми, но един ден и ти ще бъдеш като мене. Лазар беше щедър човек.
към беседата >>
Знаете ли колко пари струва вашата храна?
Каквито са неговите мисли и чувства, такава ще бъде и неговата храна. Следователно, вие не можете да измените храната си, ако не измените вашите мисли и чувства. Не само по форма, но съществено. Ако не измените мислите и чувствата си, вие не можете да измените и храната си. Щом не можете да измените храната си, вие не можете да измените и своя живот.
Знаете ли колко пари струва вашата храна?
Вие сте болен момък, но се ожените. Родят се деца, които са хилави, болни, и каквото печелите, всичко отива по лекари. Не само това, но и жената ще боледува. При това, едно дете се ражда, друго умира. И след това ще кажете, че така писал Господ.
към беседата >>
Приготвиха ме с венци, с това, с онова, готвят се да ме погребат.
При него дохожда един калугерин, на около 80 години и му казва, че бил княз. Толстой се заинтересувал как станал калугер. Той му разправя своята история. Когато бях млад, на 25 години, аз се влюбих в една красива млада мома, княгиня, за която се годих и бяхме определили скоро (сватбата, годежа). Случайно аз изпаднах в летаргически сън, който продължи повечко време, викаха лекар и той констатира смъртта.
Приготвиха ме с венци, с това, с онова, готвят се да ме погребат.
В това време аз всичко чувствувах, но не можах да говоря. Много се мъчих, исках да им кажа, че не съм умрял, но съм жив, обаче, не можах да продумам. До главата ми седи годеницата ми. По едно време майка ѝ дохожда при нея и ѝ казва: Поплачи малко да покажеш на хората, че си го обичала. Тя отговаря: Как ще плача, когато не го обичам.
към беседата >>
Сиромах Лазар като отиде пред вратата на богатия, наблюдаваше го, изучаваше характера му и си казваше: Така не се живее.
Той беше грешен човек, и сега нарочно избра това место, да седи пред вратата на богатия, дето кучетата лизаха раните му. Някога в миналото си, той е бил богат човек, който само е ял и пил, но сега гной тече от раните му. Той не беше праведен човек. – Ама Христос казал, че бил праведен. Христос казваше това за онези, които не разбират.
Сиромах Лазар като отиде пред вратата на богатия, наблюдаваше го, изучаваше характера му и си казваше: Така не се живее.
Ти можеш да ядеш и да пиеш сега, но един ден ще плащаш. Едно време и аз бях като тебе, ядох и пих, но сега плащам. Ето, сега кучетата ближат раните ми, но един ден и ти ще бъдеш като мене. Лазар беше щедър човек. Той казваше на кучетата: Каквото има да вземете, вземете го.
към беседата >>
Вие сте болен момък, но се ожените.
Следователно, вие не можете да измените храната си, ако не измените вашите мисли и чувства. Не само по форма, но съществено. Ако не измените мислите и чувствата си, вие не можете да измените и храната си. Щом не можете да измените храната си, вие не можете да измените и своя живот. Знаете ли колко пари струва вашата храна?
Вие сте болен момък, но се ожените.
Родят се деца, които са хилави, болни, и каквото печелите, всичко отива по лекари. Не само това, но и жената ще боледува. При това, едно дете се ражда, друго умира. И след това ще кажете, че така писал Господ. Не, така сте писали вие, с вашето неразбиране.
към беседата >>
В това време аз всичко чувствувах, но не можах да говоря.
Толстой се заинтересувал как станал калугер. Той му разправя своята история. Когато бях млад, на 25 години, аз се влюбих в една красива млада мома, княгиня, за която се годих и бяхме определили скоро (сватбата, годежа). Случайно аз изпаднах в летаргически сън, който продължи повечко време, викаха лекар и той констатира смъртта. Приготвиха ме с венци, с това, с онова, готвят се да ме погребат.
В това време аз всичко чувствувах, но не можах да говоря.
Много се мъчих, исках да им кажа, че не съм умрял, но съм жив, обаче, не можах да продумам. До главата ми седи годеницата ми. По едно време майка ѝ дохожда при нея и ѝ казва: Поплачи малко да покажеш на хората, че си го обичала. Тя отговаря: Как ще плача, когато не го обичам. – Обичаш, не обичаш, потъркай си малко очите, пред хората поне да покажеш, че си го обичала.
към беседата >>
Ти можеш да ядеш и да пиеш сега, но един ден ще плащаш.
Някога в миналото си, той е бил богат човек, който само е ял и пил, но сега гной тече от раните му. Той не беше праведен човек. – Ама Христос казал, че бил праведен. Христос казваше това за онези, които не разбират. Сиромах Лазар като отиде пред вратата на богатия, наблюдаваше го, изучаваше характера му и си казваше: Така не се живее.
Ти можеш да ядеш и да пиеш сега, но един ден ще плащаш.
Едно време и аз бях като тебе, ядох и пих, но сега плащам. Ето, сега кучетата ближат раните ми, но един ден и ти ще бъдеш като мене. Лазар беше щедър човек. Той казваше на кучетата: Каквото има да вземете, вземете го. Христос представи в Лазара вече поумнелия човек, който не ядеше и пиеше като богатия.
към беседата >>
Родят се деца, които са хилави, болни, и каквото печелите, всичко отива по лекари.
Не само по форма, но съществено. Ако не измените мислите и чувствата си, вие не можете да измените и храната си. Щом не можете да измените храната си, вие не можете да измените и своя живот. Знаете ли колко пари струва вашата храна? Вие сте болен момък, но се ожените.
Родят се деца, които са хилави, болни, и каквото печелите, всичко отива по лекари.
Не само това, но и жената ще боледува. При това, едно дете се ражда, друго умира. И след това ще кажете, че така писал Господ. Не, така сте писали вие, с вашето неразбиране.
към беседата >>
Много се мъчих, исках да им кажа, че не съм умрял, но съм жив, обаче, не можах да продумам.
Той му разправя своята история. Когато бях млад, на 25 години, аз се влюбих в една красива млада мома, княгиня, за която се годих и бяхме определили скоро (сватбата, годежа). Случайно аз изпаднах в летаргически сън, който продължи повечко време, викаха лекар и той констатира смъртта. Приготвиха ме с венци, с това, с онова, готвят се да ме погребат. В това време аз всичко чувствувах, но не можах да говоря.
Много се мъчих, исках да им кажа, че не съм умрял, но съм жив, обаче, не можах да продумам.
До главата ми седи годеницата ми. По едно време майка ѝ дохожда при нея и ѝ казва: Поплачи малко да покажеш на хората, че си го обичала. Тя отговаря: Как ще плача, когато не го обичам. – Обичаш, не обичаш, потъркай си малко очите, пред хората поне да покажеш, че си го обичала. В това време аз силно се измъчих и взех да се моля на Бога.
към беседата >>
Едно време и аз бях като тебе, ядох и пих, но сега плащам.
Той не беше праведен човек. – Ама Христос казал, че бил праведен. Христос казваше това за онези, които не разбират. Сиромах Лазар като отиде пред вратата на богатия, наблюдаваше го, изучаваше характера му и си казваше: Така не се живее. Ти можеш да ядеш и да пиеш сега, но един ден ще плащаш.
Едно време и аз бях като тебе, ядох и пих, но сега плащам.
Ето, сега кучетата ближат раните ми, но един ден и ти ще бъдеш като мене. Лазар беше щедър човек. Той казваше на кучетата: Каквото има да вземете, вземете го. Христос представи в Лазара вече поумнелия човек, който не ядеше и пиеше като богатия. Не мислете, че той взимаше останките от паниците на богатия.
към беседата >>
Не само това, но и жената ще боледува.
Ако не измените мислите и чувствата си, вие не можете да измените и храната си. Щом не можете да измените храната си, вие не можете да измените и своя живот. Знаете ли колко пари струва вашата храна? Вие сте болен момък, но се ожените. Родят се деца, които са хилави, болни, и каквото печелите, всичко отива по лекари.
Не само това, но и жената ще боледува.
При това, едно дете се ражда, друго умира. И след това ще кажете, че така писал Господ. Не, така сте писали вие, с вашето неразбиране.
към беседата >>
До главата ми седи годеницата ми.
Когато бях млад, на 25 години, аз се влюбих в една красива млада мома, княгиня, за която се годих и бяхме определили скоро (сватбата, годежа). Случайно аз изпаднах в летаргически сън, който продължи повечко време, викаха лекар и той констатира смъртта. Приготвиха ме с венци, с това, с онова, готвят се да ме погребат. В това време аз всичко чувствувах, но не можах да говоря. Много се мъчих, исках да им кажа, че не съм умрял, но съм жив, обаче, не можах да продумам.
До главата ми седи годеницата ми.
По едно време майка ѝ дохожда при нея и ѝ казва: Поплачи малко да покажеш на хората, че си го обичала. Тя отговаря: Как ще плача, когато не го обичам. – Обичаш, не обичаш, потъркай си малко очите, пред хората поне да покажеш, че си го обичала. В това време аз силно се измъчих и взех да се моля на Бога. Господи, извади ме от това положение.
към беседата >>
Ето, сега кучетата ближат раните ми, но един ден и ти ще бъдеш като мене.
– Ама Христос казал, че бил праведен. Христос казваше това за онези, които не разбират. Сиромах Лазар като отиде пред вратата на богатия, наблюдаваше го, изучаваше характера му и си казваше: Така не се живее. Ти можеш да ядеш и да пиеш сега, но един ден ще плащаш. Едно време и аз бях като тебе, ядох и пих, но сега плащам.
Ето, сега кучетата ближат раните ми, но един ден и ти ще бъдеш като мене.
Лазар беше щедър човек. Той казваше на кучетата: Каквото има да вземете, вземете го. Христос представи в Лазара вече поумнелия човек, който не ядеше и пиеше като богатия. Не мислете, че той взимаше останките от паниците на богатия. Не, ни най-малко.
към беседата >>
При това, едно дете се ражда, друго умира.
Щом не можете да измените храната си, вие не можете да измените и своя живот. Знаете ли колко пари струва вашата храна? Вие сте болен момък, но се ожените. Родят се деца, които са хилави, болни, и каквото печелите, всичко отива по лекари. Не само това, но и жената ще боледува.
При това, едно дете се ражда, друго умира.
И след това ще кажете, че така писал Господ. Не, така сте писали вие, с вашето неразбиране.
към беседата >>
По едно време майка ѝ дохожда при нея и ѝ казва: Поплачи малко да покажеш на хората, че си го обичала.
Случайно аз изпаднах в летаргически сън, който продължи повечко време, викаха лекар и той констатира смъртта. Приготвиха ме с венци, с това, с онова, готвят се да ме погребат. В това време аз всичко чувствувах, но не можах да говоря. Много се мъчих, исках да им кажа, че не съм умрял, но съм жив, обаче, не можах да продумам. До главата ми седи годеницата ми.
По едно време майка ѝ дохожда при нея и ѝ казва: Поплачи малко да покажеш на хората, че си го обичала.
Тя отговаря: Как ще плача, когато не го обичам. – Обичаш, не обичаш, потъркай си малко очите, пред хората поне да покажеш, че си го обичала. В това време аз силно се измъчих и взех да се моля на Бога. Господи, извади ме от това положение. Обещавам ти да посветя живота си на Тебе, да ти служа.
към беседата >>
Лазар беше щедър човек.
Христос казваше това за онези, които не разбират. Сиромах Лазар като отиде пред вратата на богатия, наблюдаваше го, изучаваше характера му и си казваше: Така не се живее. Ти можеш да ядеш и да пиеш сега, но един ден ще плащаш. Едно време и аз бях като тебе, ядох и пих, но сега плащам. Ето, сега кучетата ближат раните ми, но един ден и ти ще бъдеш като мене.
Лазар беше щедър човек.
Той казваше на кучетата: Каквото има да вземете, вземете го. Христос представи в Лазара вече поумнелия човек, който не ядеше и пиеше като богатия. Не мислете, че той взимаше останките от паниците на богатия. Не, ни най-малко. Бедният Лазар изяждаше по една красива ябълка или круша.
към беседата >>
И след това ще кажете, че така писал Господ.
Знаете ли колко пари струва вашата храна? Вие сте болен момък, но се ожените. Родят се деца, които са хилави, болни, и каквото печелите, всичко отива по лекари. Не само това, но и жената ще боледува. При това, едно дете се ражда, друго умира.
И след това ще кажете, че така писал Господ.
Не, така сте писали вие, с вашето неразбиране.
към беседата >>
Тя отговаря: Как ще плача, когато не го обичам.
Приготвиха ме с венци, с това, с онова, готвят се да ме погребат. В това време аз всичко чувствувах, но не можах да говоря. Много се мъчих, исках да им кажа, че не съм умрял, но съм жив, обаче, не можах да продумам. До главата ми седи годеницата ми. По едно време майка ѝ дохожда при нея и ѝ казва: Поплачи малко да покажеш на хората, че си го обичала.
Тя отговаря: Как ще плача, когато не го обичам.
– Обичаш, не обичаш, потъркай си малко очите, пред хората поне да покажеш, че си го обичала. В това време аз силно се измъчих и взех да се моля на Бога. Господи, извади ме от това положение. Обещавам ти да посветя живота си на Тебе, да ти служа. И при това положение, той полудява, пръска се, но оживява.
към беседата >>
Той казваше на кучетата: Каквото има да вземете, вземете го.
Сиромах Лазар като отиде пред вратата на богатия, наблюдаваше го, изучаваше характера му и си казваше: Така не се живее. Ти можеш да ядеш и да пиеш сега, но един ден ще плащаш. Едно време и аз бях като тебе, ядох и пих, но сега плащам. Ето, сега кучетата ближат раните ми, но един ден и ти ще бъдеш като мене. Лазар беше щедър човек.
Той казваше на кучетата: Каквото има да вземете, вземете го.
Христос представи в Лазара вече поумнелия човек, който не ядеше и пиеше като богатия. Не мислете, че той взимаше останките от паниците на богатия. Не, ни най-малко. Бедният Лазар изяждаше по една красива ябълка или круша. Като постеше в правата си, като ядеше по една ябълка и по една круша най-после той се пречисти.
към беседата >>
Не, така сте писали вие, с вашето неразбиране.
Вие сте болен момък, но се ожените. Родят се деца, които са хилави, болни, и каквото печелите, всичко отива по лекари. Не само това, но и жената ще боледува. При това, едно дете се ражда, друго умира. И след това ще кажете, че така писал Господ.
Не, така сте писали вие, с вашето неразбиране.
към беседата >>
– Обичаш, не обичаш, потъркай си малко очите, пред хората поне да покажеш, че си го обичала.
В това време аз всичко чувствувах, но не можах да говоря. Много се мъчих, исках да им кажа, че не съм умрял, но съм жив, обаче, не можах да продумам. До главата ми седи годеницата ми. По едно време майка ѝ дохожда при нея и ѝ казва: Поплачи малко да покажеш на хората, че си го обичала. Тя отговаря: Как ще плача, когато не го обичам.
– Обичаш, не обичаш, потъркай си малко очите, пред хората поне да покажеш, че си го обичала.
В това време аз силно се измъчих и взех да се моля на Бога. Господи, извади ме от това положение. Обещавам ти да посветя живота си на Тебе, да ти служа. И при това положение, той полудява, пръска се, но оживява. След това, казва той, аз отидох в манастир.
към беседата >>
Христос представи в Лазара вече поумнелия човек, който не ядеше и пиеше като богатия.
Ти можеш да ядеш и да пиеш сега, но един ден ще плащаш. Едно време и аз бях като тебе, ядох и пих, но сега плащам. Ето, сега кучетата ближат раните ми, но един ден и ти ще бъдеш като мене. Лазар беше щедър човек. Той казваше на кучетата: Каквото има да вземете, вземете го.
Христос представи в Лазара вече поумнелия човек, който не ядеше и пиеше като богатия.
Не мислете, че той взимаше останките от паниците на богатия. Не, ни най-малко. Бедният Лазар изяждаше по една красива ябълка или круша. Като постеше в правата си, като ядеше по една ябълка и по една круша най-после той се пречисти. Умре, но се пречисти.
към беседата >>
Христос казва: „Оставете ги да растат и двете заедно“.
Христос казва: „Оставете ги да растат и двете заедно“.
Добрите и лошите възгледи у нас растат, никнат заедно. Старите и новите ни възгледи растат наедно, не могат да се изкоренят. С това не искам да кажа, че като отидете в другия свят ще ги измените. Не, ще оставите старите си навици, но ще дадете възможност и на новите да растат. Аз съм ви дал примери за това.
към беседата >>
В това време аз силно се измъчих и взех да се моля на Бога.
Много се мъчих, исках да им кажа, че не съм умрял, но съм жив, обаче, не можах да продумам. До главата ми седи годеницата ми. По едно време майка ѝ дохожда при нея и ѝ казва: Поплачи малко да покажеш на хората, че си го обичала. Тя отговаря: Как ще плача, когато не го обичам. – Обичаш, не обичаш, потъркай си малко очите, пред хората поне да покажеш, че си го обичала.
В това време аз силно се измъчих и взех да се моля на Бога.
Господи, извади ме от това положение. Обещавам ти да посветя живота си на Тебе, да ти служа. И при това положение, той полудява, пръска се, но оживява. След това, казва той, аз отидох в манастир. Ще кажете: Дали е постигнал целта си?
към беседата >>
Не мислете, че той взимаше останките от паниците на богатия.
Едно време и аз бях като тебе, ядох и пих, но сега плащам. Ето, сега кучетата ближат раните ми, но един ден и ти ще бъдеш като мене. Лазар беше щедър човек. Той казваше на кучетата: Каквото има да вземете, вземете го. Христос представи в Лазара вече поумнелия човек, който не ядеше и пиеше като богатия.
Не мислете, че той взимаше останките от паниците на богатия.
Не, ни най-малко. Бедният Лазар изяждаше по една красива ябълка или круша. Като постеше в правата си, като ядеше по една ябълка и по една круша най-после той се пречисти. Умре, но се пречисти. Богатият остана след него да яде и да пие, но се натовари.
към беседата >>
Добрите и лошите възгледи у нас растат, никнат заедно.
Христос казва: „Оставете ги да растат и двете заедно“.
Добрите и лошите възгледи у нас растат, никнат заедно.
Старите и новите ни възгледи растат наедно, не могат да се изкоренят. С това не искам да кажа, че като отидете в другия свят ще ги измените. Не, ще оставите старите си навици, но ще дадете възможност и на новите да растат. Аз съм ви дал примери за това. Старите навици ще бъдат условия, при които човешката воля ще се развива.
към беседата >>
Господи, извади ме от това положение.
До главата ми седи годеницата ми. По едно време майка ѝ дохожда при нея и ѝ казва: Поплачи малко да покажеш на хората, че си го обичала. Тя отговаря: Как ще плача, когато не го обичам. – Обичаш, не обичаш, потъркай си малко очите, пред хората поне да покажеш, че си го обичала. В това време аз силно се измъчих и взех да се моля на Бога.
Господи, извади ме от това положение.
Обещавам ти да посветя живота си на Тебе, да ти служа. И при това положение, той полудява, пръска се, но оживява. След това, казва той, аз отидох в манастир. Ще кажете: Дали е постигнал целта си? – Той е разрешил един важен въпрос.
към беседата >>
Не, ни най-малко.
Ето, сега кучетата ближат раните ми, но един ден и ти ще бъдеш като мене. Лазар беше щедър човек. Той казваше на кучетата: Каквото има да вземете, вземете го. Христос представи в Лазара вече поумнелия човек, който не ядеше и пиеше като богатия. Не мислете, че той взимаше останките от паниците на богатия.
Не, ни най-малко.
Бедният Лазар изяждаше по една красива ябълка или круша. Като постеше в правата си, като ядеше по една ябълка и по една круша най-после той се пречисти. Умре, но се пречисти. Богатият остана след него да яде и да пие, но се натовари. Казва се в Писанието, че като заминали за онзи свят, там те разменили ролите си.
към беседата >>
Старите и новите ни възгледи растат наедно, не могат да се изкоренят.
Христос казва: „Оставете ги да растат и двете заедно“. Добрите и лошите възгледи у нас растат, никнат заедно.
Старите и новите ни възгледи растат наедно, не могат да се изкоренят.
С това не искам да кажа, че като отидете в другия свят ще ги измените. Не, ще оставите старите си навици, но ще дадете възможност и на новите да растат. Аз съм ви дал примери за това. Старите навици ще бъдат условия, при които човешката воля ще се развива. Лошите, старите навици, които са се образували вече в природата, тя ги оставя по единствената причина, за да могат новите да се развиват, да може волята да се засилва.
към беседата >>
Обещавам ти да посветя живота си на Тебе, да ти служа.
По едно време майка ѝ дохожда при нея и ѝ казва: Поплачи малко да покажеш на хората, че си го обичала. Тя отговаря: Как ще плача, когато не го обичам. – Обичаш, не обичаш, потъркай си малко очите, пред хората поне да покажеш, че си го обичала. В това време аз силно се измъчих и взех да се моля на Бога. Господи, извади ме от това положение.
Обещавам ти да посветя живота си на Тебе, да ти служа.
И при това положение, той полудява, пръска се, но оживява. След това, казва той, аз отидох в манастир. Ще кажете: Дали е постигнал целта си? – Той е разрешил един важен въпрос. Той бил мъртъв, полудял и оживял.
към беседата >>
Бедният Лазар изяждаше по една красива ябълка или круша.
Лазар беше щедър човек. Той казваше на кучетата: Каквото има да вземете, вземете го. Христос представи в Лазара вече поумнелия човек, който не ядеше и пиеше като богатия. Не мислете, че той взимаше останките от паниците на богатия. Не, ни най-малко.
Бедният Лазар изяждаше по една красива ябълка или круша.
Като постеше в правата си, като ядеше по една ябълка и по една круша най-после той се пречисти. Умре, но се пречисти. Богатият остана след него да яде и да пие, но се натовари. Казва се в Писанието, че като заминали за онзи свят, там те разменили ролите си. Сега богатият останал пред вратата на Лазара.
към беседата >>
С това не искам да кажа, че като отидете в другия свят ще ги измените.
Христос казва: „Оставете ги да растат и двете заедно“. Добрите и лошите възгледи у нас растат, никнат заедно. Старите и новите ни възгледи растат наедно, не могат да се изкоренят.
С това не искам да кажа, че като отидете в другия свят ще ги измените.
Не, ще оставите старите си навици, но ще дадете възможност и на новите да растат. Аз съм ви дал примери за това. Старите навици ще бъдат условия, при които човешката воля ще се развива. Лошите, старите навици, които са се образували вече в природата, тя ги оставя по единствената причина, за да могат новите да се развиват, да може волята да се засилва. Старите, лошите навици в нашите времена ще служат като метод за усилване на човешката воля, за подобрение на човешките чувства и отчасти за организиране на човешката мисъл.
към беседата >>
И при това положение, той полудява, пръска се, но оживява.
Тя отговаря: Как ще плача, когато не го обичам. – Обичаш, не обичаш, потъркай си малко очите, пред хората поне да покажеш, че си го обичала. В това време аз силно се измъчих и взех да се моля на Бога. Господи, извади ме от това положение. Обещавам ти да посветя живота си на Тебе, да ти служа.
И при това положение, той полудява, пръска се, но оживява.
След това, казва той, аз отидох в манастир. Ще кажете: Дали е постигнал целта си? – Той е разрешил един важен въпрос. Той бил мъртъв, полудял и оживял. Всеки човек, който може да оживее и да излезе от гроба, той е умен човек.
към беседата >>
Като постеше в правата си, като ядеше по една ябълка и по една круша най-после той се пречисти.
Той казваше на кучетата: Каквото има да вземете, вземете го. Христос представи в Лазара вече поумнелия човек, който не ядеше и пиеше като богатия. Не мислете, че той взимаше останките от паниците на богатия. Не, ни най-малко. Бедният Лазар изяждаше по една красива ябълка или круша.
Като постеше в правата си, като ядеше по една ябълка и по една круша най-после той се пречисти.
Умре, но се пречисти. Богатият остана след него да яде и да пие, но се натовари. Казва се в Писанието, че като заминали за онзи свят, там те разменили ролите си. Сега богатият останал пред вратата на Лазара. Тогава Лазар му казваше: Аз нали ти казах, че не може само с ядене и пиене.
към беседата >>
Не, ще оставите старите си навици, но ще дадете възможност и на новите да растат.
Христос казва: „Оставете ги да растат и двете заедно“. Добрите и лошите възгледи у нас растат, никнат заедно. Старите и новите ни възгледи растат наедно, не могат да се изкоренят. С това не искам да кажа, че като отидете в другия свят ще ги измените.
Не, ще оставите старите си навици, но ще дадете възможност и на новите да растат.
Аз съм ви дал примери за това. Старите навици ще бъдат условия, при които човешката воля ще се развива. Лошите, старите навици, които са се образували вече в природата, тя ги оставя по единствената причина, за да могат новите да се развиват, да може волята да се засилва. Старите, лошите навици в нашите времена ще служат като метод за усилване на човешката воля, за подобрение на човешките чувства и отчасти за организиране на човешката мисъл. Ако не бяха болестите в света, ние нищо не бихме знаели за човешкия организъм.
към беседата >>
След това, казва той, аз отидох в манастир.
– Обичаш, не обичаш, потъркай си малко очите, пред хората поне да покажеш, че си го обичала. В това време аз силно се измъчих и взех да се моля на Бога. Господи, извади ме от това положение. Обещавам ти да посветя живота си на Тебе, да ти служа. И при това положение, той полудява, пръска се, но оживява.
След това, казва той, аз отидох в манастир.
Ще кажете: Дали е постигнал целта си? – Той е разрешил един важен въпрос. Той бил мъртъв, полудял и оживял. Всеки човек, който може да оживее и да излезе от гроба, той е умен човек. Той е на правия път.
към беседата >>
Умре, но се пречисти.
Христос представи в Лазара вече поумнелия човек, който не ядеше и пиеше като богатия. Не мислете, че той взимаше останките от паниците на богатия. Не, ни най-малко. Бедният Лазар изяждаше по една красива ябълка или круша. Като постеше в правата си, като ядеше по една ябълка и по една круша най-после той се пречисти.
Умре, но се пречисти.
Богатият остана след него да яде и да пие, но се натовари. Казва се в Писанието, че като заминали за онзи свят, там те разменили ролите си. Сега богатият останал пред вратата на Лазара. Тогава Лазар му казваше: Аз нали ти казах, че не може само с ядене и пиене.
към беседата >>
Аз съм ви дал примери за това.
Христос казва: „Оставете ги да растат и двете заедно“. Добрите и лошите възгледи у нас растат, никнат заедно. Старите и новите ни възгледи растат наедно, не могат да се изкоренят. С това не искам да кажа, че като отидете в другия свят ще ги измените. Не, ще оставите старите си навици, но ще дадете възможност и на новите да растат.
Аз съм ви дал примери за това.
Старите навици ще бъдат условия, при които човешката воля ще се развива. Лошите, старите навици, които са се образували вече в природата, тя ги оставя по единствената причина, за да могат новите да се развиват, да може волята да се засилва. Старите, лошите навици в нашите времена ще служат като метод за усилване на човешката воля, за подобрение на човешките чувства и отчасти за организиране на човешката мисъл. Ако не бяха болестите в света, ние нищо не бихме знаели за човешкия организъм. Вижте днес има хиляди учени, които изучават човешкия организъм, които изучават въпроса на храненето.
към беседата >>
Ще кажете: Дали е постигнал целта си?
В това време аз силно се измъчих и взех да се моля на Бога. Господи, извади ме от това положение. Обещавам ти да посветя живота си на Тебе, да ти служа. И при това положение, той полудява, пръска се, но оживява. След това, казва той, аз отидох в манастир.
Ще кажете: Дали е постигнал целта си?
– Той е разрешил един важен въпрос. Той бил мъртъв, полудял и оживял. Всеки човек, който може да оживее и да излезе от гроба, той е умен човек. Той е на правия път. Сега и на вас желая да полудеете, да излезете от вашите гробища и да тръгнете във вашите прави пътища!
към беседата >>
Богатият остана след него да яде и да пие, но се натовари.
Не мислете, че той взимаше останките от паниците на богатия. Не, ни най-малко. Бедният Лазар изяждаше по една красива ябълка или круша. Като постеше в правата си, като ядеше по една ябълка и по една круша най-после той се пречисти. Умре, но се пречисти.
Богатият остана след него да яде и да пие, но се натовари.
Казва се в Писанието, че като заминали за онзи свят, там те разменили ролите си. Сега богатият останал пред вратата на Лазара. Тогава Лазар му казваше: Аз нали ти казах, че не може само с ядене и пиене.
към беседата >>
Старите навици ще бъдат условия, при които човешката воля ще се развива.
Добрите и лошите възгледи у нас растат, никнат заедно. Старите и новите ни възгледи растат наедно, не могат да се изкоренят. С това не искам да кажа, че като отидете в другия свят ще ги измените. Не, ще оставите старите си навици, но ще дадете възможност и на новите да растат. Аз съм ви дал примери за това.
Старите навици ще бъдат условия, при които човешката воля ще се развива.
Лошите, старите навици, които са се образували вече в природата, тя ги оставя по единствената причина, за да могат новите да се развиват, да може волята да се засилва. Старите, лошите навици в нашите времена ще служат като метод за усилване на човешката воля, за подобрение на човешките чувства и отчасти за организиране на човешката мисъл. Ако не бяха болестите в света, ние нищо не бихме знаели за човешкия организъм. Вижте днес има хиляди учени, които изучават човешкия организъм, които изучават въпроса на храненето. Има много неща проучени, но има много неща още непроучени.
към беседата >>
– Той е разрешил един важен въпрос.
Господи, извади ме от това положение. Обещавам ти да посветя живота си на Тебе, да ти служа. И при това положение, той полудява, пръска се, но оживява. След това, казва той, аз отидох в манастир. Ще кажете: Дали е постигнал целта си?
– Той е разрешил един важен въпрос.
Той бил мъртъв, полудял и оживял. Всеки човек, който може да оживее и да излезе от гроба, той е умен човек. Той е на правия път. Сега и на вас желая да полудеете, да излезете от вашите гробища и да тръгнете във вашите прави пътища!
към беседата >>
Казва се в Писанието, че като заминали за онзи свят, там те разменили ролите си.
Не, ни най-малко. Бедният Лазар изяждаше по една красива ябълка или круша. Като постеше в правата си, като ядеше по една ябълка и по една круша най-после той се пречисти. Умре, но се пречисти. Богатият остана след него да яде и да пие, но се натовари.
Казва се в Писанието, че като заминали за онзи свят, там те разменили ролите си.
Сега богатият останал пред вратата на Лазара. Тогава Лазар му казваше: Аз нали ти казах, че не може само с ядене и пиене.
към беседата >>
Лошите, старите навици, които са се образували вече в природата, тя ги оставя по единствената причина, за да могат новите да се развиват, да може волята да се засилва.
Старите и новите ни възгледи растат наедно, не могат да се изкоренят. С това не искам да кажа, че като отидете в другия свят ще ги измените. Не, ще оставите старите си навици, но ще дадете възможност и на новите да растат. Аз съм ви дал примери за това. Старите навици ще бъдат условия, при които човешката воля ще се развива.
Лошите, старите навици, които са се образували вече в природата, тя ги оставя по единствената причина, за да могат новите да се развиват, да може волята да се засилва.
Старите, лошите навици в нашите времена ще служат като метод за усилване на човешката воля, за подобрение на човешките чувства и отчасти за организиране на човешката мисъл. Ако не бяха болестите в света, ние нищо не бихме знаели за човешкия организъм. Вижте днес има хиляди учени, които изучават човешкия организъм, които изучават въпроса на храненето. Има много неща проучени, но има много неща още непроучени. Ето, и до днес още не е проучена функцията на сляпото черво, и затова, като заболее някой, лекарите го съветват да отрежат сляпото му черво.
към беседата >>
Той бил мъртъв, полудял и оживял.
Обещавам ти да посветя живота си на Тебе, да ти служа. И при това положение, той полудява, пръска се, но оживява. След това, казва той, аз отидох в манастир. Ще кажете: Дали е постигнал целта си? – Той е разрешил един важен въпрос.
Той бил мъртъв, полудял и оживял.
Всеки човек, който може да оживее и да излезе от гроба, той е умен човек. Той е на правия път. Сега и на вас желая да полудеете, да излезете от вашите гробища и да тръгнете във вашите прави пътища!
към беседата >>
Сега богатият останал пред вратата на Лазара.
Бедният Лазар изяждаше по една красива ябълка или круша. Като постеше в правата си, като ядеше по една ябълка и по една круша най-после той се пречисти. Умре, но се пречисти. Богатият остана след него да яде и да пие, но се натовари. Казва се в Писанието, че като заминали за онзи свят, там те разменили ролите си.
Сега богатият останал пред вратата на Лазара.
Тогава Лазар му казваше: Аз нали ти казах, че не може само с ядене и пиене.
към беседата >>
Старите, лошите навици в нашите времена ще служат като метод за усилване на човешката воля, за подобрение на човешките чувства и отчасти за организиране на човешката мисъл.
С това не искам да кажа, че като отидете в другия свят ще ги измените. Не, ще оставите старите си навици, но ще дадете възможност и на новите да растат. Аз съм ви дал примери за това. Старите навици ще бъдат условия, при които човешката воля ще се развива. Лошите, старите навици, които са се образували вече в природата, тя ги оставя по единствената причина, за да могат новите да се развиват, да може волята да се засилва.
Старите, лошите навици в нашите времена ще служат като метод за усилване на човешката воля, за подобрение на човешките чувства и отчасти за организиране на човешката мисъл.
Ако не бяха болестите в света, ние нищо не бихме знаели за човешкия организъм. Вижте днес има хиляди учени, които изучават човешкия организъм, които изучават въпроса на храненето. Има много неща проучени, но има много неща още непроучени. Ето, и до днес още не е проучена функцията на сляпото черво, и затова, като заболее някой, лекарите го съветват да отрежат сляпото му черво. То има своя функция.
към беседата >>
Всеки човек, който може да оживее и да излезе от гроба, той е умен човек.
И при това положение, той полудява, пръска се, но оживява. След това, казва той, аз отидох в манастир. Ще кажете: Дали е постигнал целта си? – Той е разрешил един важен въпрос. Той бил мъртъв, полудял и оживял.
Всеки човек, който може да оживее и да излезе от гроба, той е умен човек.
Той е на правия път. Сега и на вас желая да полудеете, да излезете от вашите гробища и да тръгнете във вашите прави пътища!
към беседата >>
Тогава Лазар му казваше: Аз нали ти казах, че не може само с ядене и пиене.
Като постеше в правата си, като ядеше по една ябълка и по една круша най-после той се пречисти. Умре, но се пречисти. Богатият остана след него да яде и да пие, но се натовари. Казва се в Писанието, че като заминали за онзи свят, там те разменили ролите си. Сега богатият останал пред вратата на Лазара.
Тогава Лазар му казваше: Аз нали ти казах, че не може само с ядене и пиене.
към беседата >>
Ако не бяха болестите в света, ние нищо не бихме знаели за човешкия организъм.
Не, ще оставите старите си навици, но ще дадете възможност и на новите да растат. Аз съм ви дал примери за това. Старите навици ще бъдат условия, при които човешката воля ще се развива. Лошите, старите навици, които са се образували вече в природата, тя ги оставя по единствената причина, за да могат новите да се развиват, да може волята да се засилва. Старите, лошите навици в нашите времена ще служат като метод за усилване на човешката воля, за подобрение на човешките чувства и отчасти за организиране на човешката мисъл.
Ако не бяха болестите в света, ние нищо не бихме знаели за човешкия организъм.
Вижте днес има хиляди учени, които изучават човешкия организъм, които изучават въпроса на храненето. Има много неща проучени, но има много неща още непроучени. Ето, и до днес още не е проучена функцията на сляпото черво, и затова, като заболее някой, лекарите го съветват да отрежат сляпото му черво. То има своя функция. Над бъбреците има една жлеза, на която физиолозите още не знаят функцията ѝ.
към беседата >>
Той е на правия път.
След това, казва той, аз отидох в манастир. Ще кажете: Дали е постигнал целта си? – Той е разрешил един важен въпрос. Той бил мъртъв, полудял и оживял. Всеки човек, който може да оживее и да излезе от гроба, той е умен човек.
Той е на правия път.
Сега и на вас желая да полудеете, да излезете от вашите гробища и да тръгнете във вашите прави пътища!
към беседата >>
Казва(т): Оставете тези неща, те са заблуждения.
Казва(т): Оставете тези неща, те са заблуждения.
Питам: Кажете ми конкретно кои неща не са заблуждения? Това, което ражда смъртта, не е ли заблуждение? Това, което ражда страданията, не е ли заблуждение? Това, което ражда тревогите, не е ли заблуждение? Това, което ражда несретите, не е ли заблуждение?
към беседата >>
Вижте днес има хиляди учени, които изучават човешкия организъм, които изучават въпроса на храненето.
Аз съм ви дал примери за това. Старите навици ще бъдат условия, при които човешката воля ще се развива. Лошите, старите навици, които са се образували вече в природата, тя ги оставя по единствената причина, за да могат новите да се развиват, да може волята да се засилва. Старите, лошите навици в нашите времена ще служат като метод за усилване на човешката воля, за подобрение на човешките чувства и отчасти за организиране на човешката мисъл. Ако не бяха болестите в света, ние нищо не бихме знаели за човешкия организъм.
Вижте днес има хиляди учени, които изучават човешкия организъм, които изучават въпроса на храненето.
Има много неща проучени, но има много неща още непроучени. Ето, и до днес още не е проучена функцията на сляпото черво, и затова, като заболее някой, лекарите го съветват да отрежат сляпото му черво. То има своя функция. Над бъбреците има една жлеза, на която физиолозите още не знаят функцията ѝ. Когато тези жлези се повредят, настава някакво болезнено състояние.
към беседата >>
Сега и на вас желая да полудеете, да излезете от вашите гробища и да тръгнете във вашите прави пътища!
Ще кажете: Дали е постигнал целта си? – Той е разрешил един важен въпрос. Той бил мъртъв, полудял и оживял. Всеки човек, който може да оживее и да излезе от гроба, той е умен човек. Той е на правия път.
Сега и на вас желая да полудеете, да излезете от вашите гробища и да тръгнете във вашите прави пътища!
към беседата >>
Питам: Кажете ми конкретно кои неща не са заблуждения?
Казва(т): Оставете тези неща, те са заблуждения.
Питам: Кажете ми конкретно кои неща не са заблуждения?
Това, което ражда смъртта, не е ли заблуждение? Това, което ражда страданията, не е ли заблуждение? Това, което ражда тревогите, не е ли заблуждение? Това, което ражда несретите, не е ли заблуждение? Че какво е заблуждението?
към беседата >>
НАГОРЕ