НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
866
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
866
:
1000
резултата в
1
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Погледът на Бога
,
МОК
, София, 17.6.1932г.,
– Мястото е такова.
Сега ще хвърля малко светлина върху един неясен за вас въпрос. Учените, като надникнат в тази област, събуват обувките си, защото те са тежки и нечисти. Дойдеш ли до това място, ще събуеш обувките си, ще свалиш шапката си, ще влезеш бос и гологлав. Ще оставиш настрана всички стари разбирания за живота и така ще влезеш. – Защо?
– Мястото е такова.
За всяко място се изискват специални прояви. Когато войникът отива на бойното поле и среща неприятеля си, веднага вади ножа си и реже глави. Там това се счита за геройство. Ако същият войник влезе в общество между мирни хора и започне да реже главите им с ножа си, тук това геройство няма смисъл. На бойното поле ножът е на място, но в мирното общество той трябва да бъде скрит в ножницата.
към беседата >>
– Какво трябва да направиш?
Времето е мярка на живота, а пространството – условия, при които се реализират нещата. – Как ще превърнеш едно състояние в друго? Неразположен си, тревожиш се за нещо. Има тревоги, които лесно се сменят; има тревоги, които мъчно се сменят. Например удариш крака си, отвори се рана и ти се тревожиш да не би раната да се усложни, да гангреняса.
– Какво трябва да направиш?
– Ще превържеш раната с мехлем, който унищожава действието на гангрената. Това е физическо превръщане на едно състояние в друго. Обаче има начин за превръщане на едно психическо състояние в друго.
към беседата >>
За всяко място се изискват специални прояви.
Учените, като надникнат в тази област, събуват обувките си, защото те са тежки и нечисти. Дойдеш ли до това място, ще събуеш обувките си, ще свалиш шапката си, ще влезеш бос и гологлав. Ще оставиш настрана всички стари разбирания за живота и така ще влезеш. – Защо? – Мястото е такова.
За всяко място се изискват специални прояви.
Когато войникът отива на бойното поле и среща неприятеля си, веднага вади ножа си и реже глави. Там това се счита за геройство. Ако същият войник влезе в общество между мирни хора и започне да реже главите им с ножа си, тук това геройство няма смисъл. На бойното поле ножът е на място, но в мирното общество той трябва да бъде скрит в ножницата. Значи известни идеи могат да се реализират само при известни условия.
към беседата >>
– Ще превържеш раната с мехлем, който унищожава действието на гангрената.
– Как ще превърнеш едно състояние в друго? Неразположен си, тревожиш се за нещо. Има тревоги, които лесно се сменят; има тревоги, които мъчно се сменят. Например удариш крака си, отвори се рана и ти се тревожиш да не би раната да се усложни, да гангреняса. – Какво трябва да направиш?
– Ще превържеш раната с мехлем, който унищожава действието на гангрената.
Това е физическо превръщане на едно състояние в друго. Обаче има начин за превръщане на едно психическо състояние в друго.
към беседата >>
Когато войникът отива на бойното поле и среща неприятеля си, веднага вади ножа си и реже глави.
Дойдеш ли до това място, ще събуеш обувките си, ще свалиш шапката си, ще влезеш бос и гологлав. Ще оставиш настрана всички стари разбирания за живота и така ще влезеш. – Защо? – Мястото е такова. За всяко място се изискват специални прояви.
Когато войникът отива на бойното поле и среща неприятеля си, веднага вади ножа си и реже глави.
Там това се счита за геройство. Ако същият войник влезе в общество между мирни хора и започне да реже главите им с ножа си, тук това геройство няма смисъл. На бойното поле ножът е на място, но в мирното общество той трябва да бъде скрит в ножницата. Значи известни идеи могат да се реализират само при известни условия. – Какво отношение има тази идея към нас?
към беседата >>
Това е физическо превръщане на едно състояние в друго.
Неразположен си, тревожиш се за нещо. Има тревоги, които лесно се сменят; има тревоги, които мъчно се сменят. Например удариш крака си, отвори се рана и ти се тревожиш да не би раната да се усложни, да гангреняса. – Какво трябва да направиш? – Ще превържеш раната с мехлем, който унищожава действието на гангрената.
Това е физическо превръщане на едно състояние в друго.
Обаче има начин за превръщане на едно психическо състояние в друго.
към беседата >>
Там това се счита за геройство.
Ще оставиш настрана всички стари разбирания за живота и така ще влезеш. – Защо? – Мястото е такова. За всяко място се изискват специални прояви. Когато войникът отива на бойното поле и среща неприятеля си, веднага вади ножа си и реже глави.
Там това се счита за геройство.
Ако същият войник влезе в общество между мирни хора и започне да реже главите им с ножа си, тук това геройство няма смисъл. На бойното поле ножът е на място, но в мирното общество той трябва да бъде скрит в ножницата. Значи известни идеи могат да се реализират само при известни условия. – Какво отношение има тази идея към нас? – Тя е само за обяснение.
към беседата >>
Обаче има начин за превръщане на едно психическо състояние в друго.
Има тревоги, които лесно се сменят; има тревоги, които мъчно се сменят. Например удариш крака си, отвори се рана и ти се тревожиш да не би раната да се усложни, да гангреняса. – Какво трябва да направиш? – Ще превържеш раната с мехлем, който унищожава действието на гангрената. Това е физическо превръщане на едно състояние в друго.
Обаче има начин за превръщане на едно психическо състояние в друго.
към беседата >>
Ако същият войник влезе в общество между мирни хора и започне да реже главите им с ножа си, тук това геройство няма смисъл.
– Защо? – Мястото е такова. За всяко място се изискват специални прояви. Когато войникът отива на бойното поле и среща неприятеля си, веднага вади ножа си и реже глави. Там това се счита за геройство.
Ако същият войник влезе в общество между мирни хора и започне да реже главите им с ножа си, тук това геройство няма смисъл.
На бойното поле ножът е на място, но в мирното общество той трябва да бъде скрит в ножницата. Значи известни идеи могат да се реализират само при известни условия. – Какво отношение има тази идея към нас? – Тя е само за обяснение. Вие трябва да имате една мярка, с която да мерите нещата.
към беседата >>
Мнозина се оплакват, че не могат да постигнат желанията си.
Мнозина се оплакват, че не могат да постигнат желанията си.
Радвайте се, че има непостижими неща. Всяко нещо, което се постига, лесно се забравя; непостижимото не се забравя, защото в желанието си да го постигнеш постоянно мислиш за него. Много естествено. Докато не си ушил дрехата си, мислиш как да я скроиш и ушиеш, кога ще бъде готова и т.н. Щом се ушие, започваш да я носиш, докато се скъса.
към беседата >>
На бойното поле ножът е на място, но в мирното общество той трябва да бъде скрит в ножницата.
– Мястото е такова. За всяко място се изискват специални прояви. Когато войникът отива на бойното поле и среща неприятеля си, веднага вади ножа си и реже глави. Там това се счита за геройство. Ако същият войник влезе в общество между мирни хора и започне да реже главите им с ножа си, тук това геройство няма смисъл.
На бойното поле ножът е на място, но в мирното общество той трябва да бъде скрит в ножницата.
Значи известни идеи могат да се реализират само при известни условия. – Какво отношение има тази идея към нас? – Тя е само за обяснение. Вие трябва да имате една мярка, с която да мерите нещата. Тя може да е взета от Природата, може и да е произволна.
към беседата >>
Радвайте се, че има непостижими неща.
Мнозина се оплакват, че не могат да постигнат желанията си.
Радвайте се, че има непостижими неща.
Всяко нещо, което се постига, лесно се забравя; непостижимото не се забравя, защото в желанието си да го постигнеш постоянно мислиш за него. Много естествено. Докато не си ушил дрехата си, мислиш как да я скроиш и ушиеш, кога ще бъде готова и т.н. Щом се ушие, започваш да я носиш, докато се скъса. След това я захвърляш и не мислиш за нея – постигнал си я вече.
към беседата >>
Значи известни идеи могат да се реализират само при известни условия.
За всяко място се изискват специални прояви. Когато войникът отива на бойното поле и среща неприятеля си, веднага вади ножа си и реже глави. Там това се счита за геройство. Ако същият войник влезе в общество между мирни хора и започне да реже главите им с ножа си, тук това геройство няма смисъл. На бойното поле ножът е на място, но в мирното общество той трябва да бъде скрит в ножницата.
Значи известни идеи могат да се реализират само при известни условия.
– Какво отношение има тази идея към нас? – Тя е само за обяснение. Вие трябва да имате една мярка, с която да мерите нещата. Тя може да е взета от Природата, може и да е произволна.
към беседата >>
Всяко нещо, което се постига, лесно се забравя; непостижимото не се забравя, защото в желанието си да го постигнеш постоянно мислиш за него.
Мнозина се оплакват, че не могат да постигнат желанията си. Радвайте се, че има непостижими неща.
Всяко нещо, което се постига, лесно се забравя; непостижимото не се забравя, защото в желанието си да го постигнеш постоянно мислиш за него.
Много естествено. Докато не си ушил дрехата си, мислиш как да я скроиш и ушиеш, кога ще бъде готова и т.н. Щом се ушие, започваш да я носиш, докато се скъса. След това я захвърляш и не мислиш за нея – постигнал си я вече. Между дрехата и тебе няма никакво отношение.
към беседата >>
– Какво отношение има тази идея към нас?
Когато войникът отива на бойното поле и среща неприятеля си, веднага вади ножа си и реже глави. Там това се счита за геройство. Ако същият войник влезе в общество между мирни хора и започне да реже главите им с ножа си, тук това геройство няма смисъл. На бойното поле ножът е на място, но в мирното общество той трябва да бъде скрит в ножницата. Значи известни идеи могат да се реализират само при известни условия.
– Какво отношение има тази идея към нас?
– Тя е само за обяснение. Вие трябва да имате една мярка, с която да мерите нещата. Тя може да е взета от Природата, може и да е произволна.
към беседата >>
Много естествено.
Мнозина се оплакват, че не могат да постигнат желанията си. Радвайте се, че има непостижими неща. Всяко нещо, което се постига, лесно се забравя; непостижимото не се забравя, защото в желанието си да го постигнеш постоянно мислиш за него.
Много естествено.
Докато не си ушил дрехата си, мислиш как да я скроиш и ушиеш, кога ще бъде готова и т.н. Щом се ушие, започваш да я носиш, докато се скъса. След това я захвърляш и не мислиш за нея – постигнал си я вече. Между дрехата и тебе няма никакво отношение. Значи към всяко нещо, от което лесно се отказваш, имаш временно отношение.
към беседата >>
– Тя е само за обяснение.
Там това се счита за геройство. Ако същият войник влезе в общество между мирни хора и започне да реже главите им с ножа си, тук това геройство няма смисъл. На бойното поле ножът е на място, но в мирното общество той трябва да бъде скрит в ножницата. Значи известни идеи могат да се реализират само при известни условия. – Какво отношение има тази идея към нас?
– Тя е само за обяснение.
Вие трябва да имате една мярка, с която да мерите нещата. Тя може да е взета от Природата, може и да е произволна.
към беседата >>
Докато не си ушил дрехата си, мислиш как да я скроиш и ушиеш, кога ще бъде готова и т.н.
Мнозина се оплакват, че не могат да постигнат желанията си. Радвайте се, че има непостижими неща. Всяко нещо, което се постига, лесно се забравя; непостижимото не се забравя, защото в желанието си да го постигнеш постоянно мислиш за него. Много естествено.
Докато не си ушил дрехата си, мислиш как да я скроиш и ушиеш, кога ще бъде готова и т.н.
Щом се ушие, започваш да я носиш, докато се скъса. След това я захвърляш и не мислиш за нея – постигнал си я вече. Между дрехата и тебе няма никакво отношение. Значи към всяко нещо, от което лесно се отказваш, имаш временно отношение. Ако дрехата ти е добродетел, можеш ли да я захвърлиш?
към беседата >>
Вие трябва да имате една мярка, с която да мерите нещата.
Ако същият войник влезе в общество между мирни хора и започне да реже главите им с ножа си, тук това геройство няма смисъл. На бойното поле ножът е на място, но в мирното общество той трябва да бъде скрит в ножницата. Значи известни идеи могат да се реализират само при известни условия. – Какво отношение има тази идея към нас? – Тя е само за обяснение.
Вие трябва да имате една мярка, с която да мерите нещата.
Тя може да е взета от Природата, може и да е произволна.
към беседата >>
Щом се ушие, започваш да я носиш, докато се скъса.
Мнозина се оплакват, че не могат да постигнат желанията си. Радвайте се, че има непостижими неща. Всяко нещо, което се постига, лесно се забравя; непостижимото не се забравя, защото в желанието си да го постигнеш постоянно мислиш за него. Много естествено. Докато не си ушил дрехата си, мислиш как да я скроиш и ушиеш, кога ще бъде готова и т.н.
Щом се ушие, започваш да я носиш, докато се скъса.
След това я захвърляш и не мислиш за нея – постигнал си я вече. Между дрехата и тебе няма никакво отношение. Значи към всяко нещо, от което лесно се отказваш, имаш временно отношение. Ако дрехата ти е добродетел, можеш ли да я захвърлиш? Щом я захвърлиш, ти си изгубен.
към беседата >>
Тя може да е взета от Природата, може и да е произволна.
На бойното поле ножът е на място, но в мирното общество той трябва да бъде скрит в ножницата. Значи известни идеи могат да се реализират само при известни условия. – Какво отношение има тази идея към нас? – Тя е само за обяснение. Вие трябва да имате една мярка, с която да мерите нещата.
Тя може да е взета от Природата, може и да е произволна.
към беседата >>
След това я захвърляш и не мислиш за нея – постигнал си я вече.
Радвайте се, че има непостижими неща. Всяко нещо, което се постига, лесно се забравя; непостижимото не се забравя, защото в желанието си да го постигнеш постоянно мислиш за него. Много естествено. Докато не си ушил дрехата си, мислиш как да я скроиш и ушиеш, кога ще бъде готова и т.н. Щом се ушие, започваш да я носиш, докато се скъса.
След това я захвърляш и не мислиш за нея – постигнал си я вече.
Между дрехата и тебе няма никакво отношение. Значи към всяко нещо, от което лесно се отказваш, имаш временно отношение. Ако дрехата ти е добродетел, можеш ли да я захвърлиш? Щом я захвърлиш, ти си изгубен. Без такава дреха не може да се живее.
към беседата >>
Хората си служат с много произволни мерки.
Хората си служат с много произволни мерки.
Например мярката една педя. Тя е приблизителна мярка, не е абсолютна, но може да се вземе и като мярка на Природата. Тази мярка не е абсолютна, защото педята на всички хора не е еднакво голяма. Като кажем една педя, тя може да бъде на юнак, на малко дете, на светия, на баща, на майка и т.н. Англичаните си служат с една мярка "инч", приблизително два и половина сантиметра; французите си служат с метъра, приблизителна мярка – една 40-милионна част от земния меридиан.
към беседата >>
Между дрехата и тебе няма никакво отношение.
Всяко нещо, което се постига, лесно се забравя; непостижимото не се забравя, защото в желанието си да го постигнеш постоянно мислиш за него. Много естествено. Докато не си ушил дрехата си, мислиш как да я скроиш и ушиеш, кога ще бъде готова и т.н. Щом се ушие, започваш да я носиш, докато се скъса. След това я захвърляш и не мислиш за нея – постигнал си я вече.
Между дрехата и тебе няма никакво отношение.
Значи към всяко нещо, от което лесно се отказваш, имаш временно отношение. Ако дрехата ти е добродетел, можеш ли да я захвърлиш? Щом я захвърлиш, ти си изгубен. Без такава дреха не може да се живее. Хвърлиш ли я от гърба си, ще се простудиш, както става през зимата.
към беседата >>
Например мярката една педя.
Хората си служат с много произволни мерки.
Например мярката една педя.
Тя е приблизителна мярка, не е абсолютна, но може да се вземе и като мярка на Природата. Тази мярка не е абсолютна, защото педята на всички хора не е еднакво голяма. Като кажем една педя, тя може да бъде на юнак, на малко дете, на светия, на баща, на майка и т.н. Англичаните си служат с една мярка "инч", приблизително два и половина сантиметра; французите си служат с метъра, приблизителна мярка – една 40-милионна част от земния меридиан. Това са все относителни мерки.
към беседата >>
Значи към всяко нещо, от което лесно се отказваш, имаш временно отношение.
Много естествено. Докато не си ушил дрехата си, мислиш как да я скроиш и ушиеш, кога ще бъде готова и т.н. Щом се ушие, започваш да я носиш, докато се скъса. След това я захвърляш и не мислиш за нея – постигнал си я вече. Между дрехата и тебе няма никакво отношение.
Значи към всяко нещо, от което лесно се отказваш, имаш временно отношение.
Ако дрехата ти е добродетел, можеш ли да я захвърлиш? Щом я захвърлиш, ти си изгубен. Без такава дреха не може да се живее. Хвърлиш ли я от гърба си, ще се простудиш, както става през зимата. Вън при температура 30 Со студ ти събличаш дрехата си и оставаш леко облечен.
към беседата >>
Тя е приблизителна мярка, не е абсолютна, но може да се вземе и като мярка на Природата.
Хората си служат с много произволни мерки. Например мярката една педя.
Тя е приблизителна мярка, не е абсолютна, но може да се вземе и като мярка на Природата.
Тази мярка не е абсолютна, защото педята на всички хора не е еднакво голяма. Като кажем една педя, тя може да бъде на юнак, на малко дете, на светия, на баща, на майка и т.н. Англичаните си служат с една мярка "инч", приблизително два и половина сантиметра; французите си служат с метъра, приблизителна мярка – една 40-милионна част от земния меридиан. Това са все относителни мерки. Мерките, с които си служим на физическия свят, по отношение на Природата са абсолютни.
към беседата >>
Ако дрехата ти е добродетел, можеш ли да я захвърлиш?
Докато не си ушил дрехата си, мислиш как да я скроиш и ушиеш, кога ще бъде готова и т.н. Щом се ушие, започваш да я носиш, докато се скъса. След това я захвърляш и не мислиш за нея – постигнал си я вече. Между дрехата и тебе няма никакво отношение. Значи към всяко нещо, от което лесно се отказваш, имаш временно отношение.
Ако дрехата ти е добродетел, можеш ли да я захвърлиш?
Щом я захвърлиш, ти си изгубен. Без такава дреха не може да се живее. Хвърлиш ли я от гърба си, ще се простудиш, както става през зимата. Вън при температура 30 Со студ ти събличаш дрехата си и оставаш леко облечен. Ако излезеш на студа гол, без дреха, лесно ще се простудиш, ще измръзнеш и ще изгубиш съзнание.
към беседата >>
Тази мярка не е абсолютна, защото педята на всички хора не е еднакво голяма.
Хората си служат с много произволни мерки. Например мярката една педя. Тя е приблизителна мярка, не е абсолютна, но може да се вземе и като мярка на Природата.
Тази мярка не е абсолютна, защото педята на всички хора не е еднакво голяма.
Като кажем една педя, тя може да бъде на юнак, на малко дете, на светия, на баща, на майка и т.н. Англичаните си служат с една мярка "инч", приблизително два и половина сантиметра; французите си служат с метъра, приблизителна мярка – една 40-милионна част от земния меридиан. Това са все относителни мерки. Мерките, с които си служим на физическия свят, по отношение на Природата са абсолютни. Това е твърдение, което трябва да се докаже.
към беседата >>
Щом я захвърлиш, ти си изгубен.
Щом се ушие, започваш да я носиш, докато се скъса. След това я захвърляш и не мислиш за нея – постигнал си я вече. Между дрехата и тебе няма никакво отношение. Значи към всяко нещо, от което лесно се отказваш, имаш временно отношение. Ако дрехата ти е добродетел, можеш ли да я захвърлиш?
Щом я захвърлиш, ти си изгубен.
Без такава дреха не може да се живее. Хвърлиш ли я от гърба си, ще се простудиш, както става през зимата. Вън при температура 30 Со студ ти събличаш дрехата си и оставаш леко облечен. Ако излезеш на студа гол, без дреха, лесно ще се простудиш, ще измръзнеш и ще изгубиш съзнание. Такова е положението на всеки човек на земята, който е изгубил своите добродетели.
към беседата >>
Като кажем една педя, тя може да бъде на юнак, на малко дете, на светия, на баща, на майка и т.н.
Хората си служат с много произволни мерки. Например мярката една педя. Тя е приблизителна мярка, не е абсолютна, но може да се вземе и като мярка на Природата. Тази мярка не е абсолютна, защото педята на всички хора не е еднакво голяма.
Като кажем една педя, тя може да бъде на юнак, на малко дете, на светия, на баща, на майка и т.н.
Англичаните си служат с една мярка "инч", приблизително два и половина сантиметра; французите си служат с метъра, приблизителна мярка – една 40-милионна част от земния меридиан. Това са все относителни мерки. Мерките, с които си служим на физическия свят, по отношение на Природата са абсолютни. Това е твърдение, което трябва да се докаже. Обаче доказването още не е самата истина.
към беседата >>
Без такава дреха не може да се живее.
След това я захвърляш и не мислиш за нея – постигнал си я вече. Между дрехата и тебе няма никакво отношение. Значи към всяко нещо, от което лесно се отказваш, имаш временно отношение. Ако дрехата ти е добродетел, можеш ли да я захвърлиш? Щом я захвърлиш, ти си изгубен.
Без такава дреха не може да се живее.
Хвърлиш ли я от гърба си, ще се простудиш, както става през зимата. Вън при температура 30 Со студ ти събличаш дрехата си и оставаш леко облечен. Ако излезеш на студа гол, без дреха, лесно ще се простудиш, ще измръзнеш и ще изгубиш съзнание. Такова е положението на всеки човек на земята, който е изгубил своите добродетели. Добродетелта е дреха, която свалиш ли веднъж, оставаш гол и се простудяваш.
към беседата >>
Англичаните си служат с една мярка "инч", приблизително два и половина сантиметра; французите си служат с метъра, приблизителна мярка – една 40-милионна част от земния меридиан.
Хората си служат с много произволни мерки. Например мярката една педя. Тя е приблизителна мярка, не е абсолютна, но може да се вземе и като мярка на Природата. Тази мярка не е абсолютна, защото педята на всички хора не е еднакво голяма. Като кажем една педя, тя може да бъде на юнак, на малко дете, на светия, на баща, на майка и т.н.
Англичаните си служат с една мярка "инч", приблизително два и половина сантиметра; французите си служат с метъра, приблизителна мярка – една 40-милионна част от земния меридиан.
Това са все относителни мерки. Мерките, с които си служим на физическия свят, по отношение на Природата са абсолютни. Това е твърдение, което трябва да се докаже. Обаче доказването още не е самата истина. Много неща можеш да докажеш, без те да са истинни.
към беседата >>
Хвърлиш ли я от гърба си, ще се простудиш, както става през зимата.
Между дрехата и тебе няма никакво отношение. Значи към всяко нещо, от което лесно се отказваш, имаш временно отношение. Ако дрехата ти е добродетел, можеш ли да я захвърлиш? Щом я захвърлиш, ти си изгубен. Без такава дреха не може да се живее.
Хвърлиш ли я от гърба си, ще се простудиш, както става през зимата.
Вън при температура 30 Со студ ти събличаш дрехата си и оставаш леко облечен. Ако излезеш на студа гол, без дреха, лесно ще се простудиш, ще измръзнеш и ще изгубиш съзнание. Такова е положението на всеки човек на земята, който е изгубил своите добродетели. Добродетелта е дреха, която свалиш ли веднъж, оставаш гол и се простудяваш. Щом външната температура те смрази, с тебе всичко се свършва.
към беседата >>
Това са все относителни мерки.
Например мярката една педя. Тя е приблизителна мярка, не е абсолютна, но може да се вземе и като мярка на Природата. Тази мярка не е абсолютна, защото педята на всички хора не е еднакво голяма. Като кажем една педя, тя може да бъде на юнак, на малко дете, на светия, на баща, на майка и т.н. Англичаните си служат с една мярка "инч", приблизително два и половина сантиметра; французите си служат с метъра, приблизителна мярка – една 40-милионна част от земния меридиан.
Това са все относителни мерки.
Мерките, с които си служим на физическия свят, по отношение на Природата са абсолютни. Това е твърдение, което трябва да се докаже. Обаче доказването още не е самата истина. Много неща можеш да докажеш, без те да са истинни. Например доказано е, че земята се движи около своята ос и около слънцето.
към беседата >>
Вън при температура 30 Со студ ти събличаш дрехата си и оставаш леко облечен.
Значи към всяко нещо, от което лесно се отказваш, имаш временно отношение. Ако дрехата ти е добродетел, можеш ли да я захвърлиш? Щом я захвърлиш, ти си изгубен. Без такава дреха не може да се живее. Хвърлиш ли я от гърба си, ще се простудиш, както става през зимата.
Вън при температура 30 Со студ ти събличаш дрехата си и оставаш леко облечен.
Ако излезеш на студа гол, без дреха, лесно ще се простудиш, ще измръзнеш и ще изгубиш съзнание. Такова е положението на всеки човек на земята, който е изгубил своите добродетели. Добродетелта е дреха, която свалиш ли веднъж, оставаш гол и се простудяваш. Щом външната температура те смрази, с тебе всичко се свършва. За да живееш, трябва да носиш добродетелта като дреха на твоя живот.
към беседата >>
Мерките, с които си служим на физическия свят, по отношение на Природата са абсолютни.
Тя е приблизителна мярка, не е абсолютна, но може да се вземе и като мярка на Природата. Тази мярка не е абсолютна, защото педята на всички хора не е еднакво голяма. Като кажем една педя, тя може да бъде на юнак, на малко дете, на светия, на баща, на майка и т.н. Англичаните си служат с една мярка "инч", приблизително два и половина сантиметра; французите си служат с метъра, приблизителна мярка – една 40-милионна част от земния меридиан. Това са все относителни мерки.
Мерките, с които си служим на физическия свят, по отношение на Природата са абсолютни.
Това е твърдение, което трябва да се докаже. Обаче доказването още не е самата истина. Много неща можеш да докажеш, без те да са истинни. Например доказано е, че земята се движи около своята ос и около слънцето. С каква бързина се движи, не е точно определено.
към беседата >>
Ако излезеш на студа гол, без дреха, лесно ще се простудиш, ще измръзнеш и ще изгубиш съзнание.
Ако дрехата ти е добродетел, можеш ли да я захвърлиш? Щом я захвърлиш, ти си изгубен. Без такава дреха не може да се живее. Хвърлиш ли я от гърба си, ще се простудиш, както става през зимата. Вън при температура 30 Со студ ти събличаш дрехата си и оставаш леко облечен.
Ако излезеш на студа гол, без дреха, лесно ще се простудиш, ще измръзнеш и ще изгубиш съзнание.
Такова е положението на всеки човек на земята, който е изгубил своите добродетели. Добродетелта е дреха, която свалиш ли веднъж, оставаш гол и се простудяваш. Щом външната температура те смрази, с тебе всичко се свършва. За да живееш, трябва да носиш добродетелта като дреха на твоя живот. Ти трябва да бъдеш облечен с дрехата на добродетелта, която осигурява твоя живот.
към беседата >>
Това е твърдение, което трябва да се докаже.
Тази мярка не е абсолютна, защото педята на всички хора не е еднакво голяма. Като кажем една педя, тя може да бъде на юнак, на малко дете, на светия, на баща, на майка и т.н. Англичаните си служат с една мярка "инч", приблизително два и половина сантиметра; французите си служат с метъра, приблизителна мярка – една 40-милионна част от земния меридиан. Това са все относителни мерки. Мерките, с които си служим на физическия свят, по отношение на Природата са абсолютни.
Това е твърдение, което трябва да се докаже.
Обаче доказването още не е самата истина. Много неща можеш да докажеш, без те да са истинни. Например доказано е, че земята се движи около своята ос и около слънцето. С каква бързина се движи, не е точно определено. С каква бързина се движи слънцето в известна посока, и това не е точно определено.
към беседата >>
Такова е положението на всеки човек на земята, който е изгубил своите добродетели.
Щом я захвърлиш, ти си изгубен. Без такава дреха не може да се живее. Хвърлиш ли я от гърба си, ще се простудиш, както става през зимата. Вън при температура 30 Со студ ти събличаш дрехата си и оставаш леко облечен. Ако излезеш на студа гол, без дреха, лесно ще се простудиш, ще измръзнеш и ще изгубиш съзнание.
Такова е положението на всеки човек на земята, който е изгубил своите добродетели.
Добродетелта е дреха, която свалиш ли веднъж, оставаш гол и се простудяваш. Щом външната температура те смрази, с тебе всичко се свършва. За да живееш, трябва да носиш добродетелта като дреха на твоя живот. Ти трябва да бъдеш облечен с дрехата на добродетелта, която осигурява твоя живот. Като знаеш това, пази се, за да не те смрази външното атмосферно налягане и температура.
към беседата >>
Обаче доказването още не е самата истина.
Като кажем една педя, тя може да бъде на юнак, на малко дете, на светия, на баща, на майка и т.н. Англичаните си служат с една мярка "инч", приблизително два и половина сантиметра; французите си служат с метъра, приблизителна мярка – една 40-милионна част от земния меридиан. Това са все относителни мерки. Мерките, с които си служим на физическия свят, по отношение на Природата са абсолютни. Това е твърдение, което трябва да се докаже.
Обаче доказването още не е самата истина.
Много неща можеш да докажеш, без те да са истинни. Например доказано е, че земята се движи около своята ос и около слънцето. С каква бързина се движи, не е точно определено. С каква бързина се движи слънцето в известна посока, и това не е точно определено.
към беседата >>
Добродетелта е дреха, която свалиш ли веднъж, оставаш гол и се простудяваш.
Без такава дреха не може да се живее. Хвърлиш ли я от гърба си, ще се простудиш, както става през зимата. Вън при температура 30 Со студ ти събличаш дрехата си и оставаш леко облечен. Ако излезеш на студа гол, без дреха, лесно ще се простудиш, ще измръзнеш и ще изгубиш съзнание. Такова е положението на всеки човек на земята, който е изгубил своите добродетели.
Добродетелта е дреха, която свалиш ли веднъж, оставаш гол и се простудяваш.
Щом външната температура те смрази, с тебе всичко се свършва. За да живееш, трябва да носиш добродетелта като дреха на твоя живот. Ти трябва да бъдеш облечен с дрехата на добродетелта, която осигурява твоя живот. Като знаеш това, пази се, за да не те смрази външното атмосферно налягане и температура.
към беседата >>
Много неща можеш да докажеш, без те да са истинни.
Англичаните си служат с една мярка "инч", приблизително два и половина сантиметра; французите си служат с метъра, приблизителна мярка – една 40-милионна част от земния меридиан. Това са все относителни мерки. Мерките, с които си служим на физическия свят, по отношение на Природата са абсолютни. Това е твърдение, което трябва да се докаже. Обаче доказването още не е самата истина.
Много неща можеш да докажеш, без те да са истинни.
Например доказано е, че земята се движи около своята ос и около слънцето. С каква бързина се движи, не е точно определено. С каква бързина се движи слънцето в известна посока, и това не е точно определено.
към беседата >>
Щом външната температура те смрази, с тебе всичко се свършва.
Хвърлиш ли я от гърба си, ще се простудиш, както става през зимата. Вън при температура 30 Со студ ти събличаш дрехата си и оставаш леко облечен. Ако излезеш на студа гол, без дреха, лесно ще се простудиш, ще измръзнеш и ще изгубиш съзнание. Такова е положението на всеки човек на земята, който е изгубил своите добродетели. Добродетелта е дреха, която свалиш ли веднъж, оставаш гол и се простудяваш.
Щом външната температура те смрази, с тебе всичко се свършва.
За да живееш, трябва да носиш добродетелта като дреха на твоя живот. Ти трябва да бъдеш облечен с дрехата на добродетелта, която осигурява твоя живот. Като знаеш това, пази се, за да не те смрази външното атмосферно налягане и температура.
към беседата >>
Например доказано е, че земята се движи около своята ос и около слънцето.
Това са все относителни мерки. Мерките, с които си служим на физическия свят, по отношение на Природата са абсолютни. Това е твърдение, което трябва да се докаже. Обаче доказването още не е самата истина. Много неща можеш да докажеш, без те да са истинни.
Например доказано е, че земята се движи около своята ос и около слънцето.
С каква бързина се движи, не е точно определено. С каква бързина се движи слънцето в известна посока, и това не е точно определено.
към беседата >>
За да живееш, трябва да носиш добродетелта като дреха на твоя живот.
Вън при температура 30 Со студ ти събличаш дрехата си и оставаш леко облечен. Ако излезеш на студа гол, без дреха, лесно ще се простудиш, ще измръзнеш и ще изгубиш съзнание. Такова е положението на всеки човек на земята, който е изгубил своите добродетели. Добродетелта е дреха, която свалиш ли веднъж, оставаш гол и се простудяваш. Щом външната температура те смрази, с тебе всичко се свършва.
За да живееш, трябва да носиш добродетелта като дреха на твоя живот.
Ти трябва да бъдеш облечен с дрехата на добродетелта, която осигурява твоя живот. Като знаеш това, пази се, за да не те смрази външното атмосферно налягане и температура.
към беседата >>
С каква бързина се движи, не е точно определено.
Мерките, с които си служим на физическия свят, по отношение на Природата са абсолютни. Това е твърдение, което трябва да се докаже. Обаче доказването още не е самата истина. Много неща можеш да докажеш, без те да са истинни. Например доказано е, че земята се движи около своята ос и около слънцето.
С каква бързина се движи, не е точно определено.
С каква бързина се движи слънцето в известна посока, и това не е точно определено.
към беседата >>
Ти трябва да бъдеш облечен с дрехата на добродетелта, която осигурява твоя живот.
Ако излезеш на студа гол, без дреха, лесно ще се простудиш, ще измръзнеш и ще изгубиш съзнание. Такова е положението на всеки човек на земята, който е изгубил своите добродетели. Добродетелта е дреха, която свалиш ли веднъж, оставаш гол и се простудяваш. Щом външната температура те смрази, с тебе всичко се свършва. За да живееш, трябва да носиш добродетелта като дреха на твоя живот.
Ти трябва да бъдеш облечен с дрехата на добродетелта, която осигурява твоя живот.
Като знаеш това, пази се, за да не те смрази външното атмосферно налягане и температура.
към беседата >>
С каква бързина се движи слънцето в известна посока, и това не е точно определено.
Това е твърдение, което трябва да се докаже. Обаче доказването още не е самата истина. Много неща можеш да докажеш, без те да са истинни. Например доказано е, че земята се движи около своята ос и около слънцето. С каква бързина се движи, не е точно определено.
С каква бързина се движи слънцето в известна посока, и това не е точно определено.
към беседата >>
Като знаеш това, пази се, за да не те смрази външното атмосферно налягане и температура.
Такова е положението на всеки човек на земята, който е изгубил своите добродетели. Добродетелта е дреха, която свалиш ли веднъж, оставаш гол и се простудяваш. Щом външната температура те смрази, с тебе всичко се свършва. За да живееш, трябва да носиш добродетелта като дреха на твоя живот. Ти трябва да бъдеш облечен с дрехата на добродетелта, която осигурява твоя живот.
Като знаеш това, пази се, за да не те смрази външното атмосферно налягане и температура.
към беседата >>
Казвам: Не се спирайте пред въпроса как се движат небесните тела и с каква бързина.
Казвам: Не се спирайте пред въпроса как се движат небесните тела и с каква бързина.
Те се движат като хората. Изобщо всички тела, които се движат, се намират в известно отношение помежду си. И това не е абсолютна мярка. – Защо? – Защото абсолютната мярка не се изменя: нито се скъсява, нито се удължава.
към беседата >>
Казвате, че и без добро може да се живее.
Казвате, че и без добро може да се живее.
– Може, но тези възможности са фатални. Без добродетели няма живот, няма идеали. Как ще пътуваш бос по каменист път? Ако се налага, ще пътуваш, но ще бъдеш нещастен, с наранени крака. Ако си добре облечен и обут, през какъвто път и да минаваш, ще бъдеш доволен и щастлив.
към беседата >>
Те се движат като хората.
Казвам: Не се спирайте пред въпроса как се движат небесните тела и с каква бързина.
Те се движат като хората.
Изобщо всички тела, които се движат, се намират в известно отношение помежду си. И това не е абсолютна мярка. – Защо? – Защото абсолютната мярка не се изменя: нито се скъсява, нито се удължава. – Какво от това, ако дадена мярка се скъси или удължи?
към беседата >>
– Може, но тези възможности са фатални.
Казвате, че и без добро може да се живее.
– Може, но тези възможности са фатални.
Без добродетели няма живот, няма идеали. Как ще пътуваш бос по каменист път? Ако се налага, ще пътуваш, но ще бъдеш нещастен, с наранени крака. Ако си добре облечен и обут, през какъвто път и да минаваш, ще бъдеш доволен и щастлив. В този случай въздухът, водата, светлината и храната са условия за проява на живота.
към беседата >>
Изобщо всички тела, които се движат, се намират в известно отношение помежду си.
Казвам: Не се спирайте пред въпроса как се движат небесните тела и с каква бързина. Те се движат като хората.
Изобщо всички тела, които се движат, се намират в известно отношение помежду си.
И това не е абсолютна мярка. – Защо? – Защото абсолютната мярка не се изменя: нито се скъсява, нито се удължава. – Какво от това, ако дадена мярка се скъси или удължи? Има ли някакво престъпление в това?
към беседата >>
Без добродетели няма живот, няма идеали.
Казвате, че и без добро може да се живее. – Може, но тези възможности са фатални.
Без добродетели няма живот, няма идеали.
Как ще пътуваш бос по каменист път? Ако се налага, ще пътуваш, но ще бъдеш нещастен, с наранени крака. Ако си добре облечен и обут, през какъвто път и да минаваш, ще бъдеш доволен и щастлив. В този случай въздухът, водата, светлината и храната са условия за проява на живота. – Какво представлява твърдата почва?
към беседата >>
И това не е абсолютна мярка.
Казвам: Не се спирайте пред въпроса как се движат небесните тела и с каква бързина. Те се движат като хората. Изобщо всички тела, които се движат, се намират в известно отношение помежду си.
И това не е абсолютна мярка.
– Защо? – Защото абсолютната мярка не се изменя: нито се скъсява, нито се удължава. – Какво от това, ако дадена мярка се скъси или удължи? Има ли някакво престъпление в това? – Нищо лошо няма, но какво ще каже търговецът, ако при купуването на плата се мери с мярка, която се скъсява, а се продава с мярка, която се удължава?
към беседата >>
Как ще пътуваш бос по каменист път?
Казвате, че и без добро може да се живее. – Може, но тези възможности са фатални. Без добродетели няма живот, няма идеали.
Как ще пътуваш бос по каменист път?
Ако се налага, ще пътуваш, но ще бъдеш нещастен, с наранени крака. Ако си добре облечен и обут, през какъвто път и да минаваш, ще бъдеш доволен и щастлив. В този случай въздухът, водата, светлината и храната са условия за проява на живота. – Какво представлява твърдата почва? – Съзнание, върху което се развива обикновеното човешко съзнание.
към беседата >>
– Защо?
Казвам: Не се спирайте пред въпроса как се движат небесните тела и с каква бързина. Те се движат като хората. Изобщо всички тела, които се движат, се намират в известно отношение помежду си. И това не е абсолютна мярка.
– Защо?
– Защото абсолютната мярка не се изменя: нито се скъсява, нито се удължава. – Какво от това, ако дадена мярка се скъси или удължи? Има ли някакво престъпление в това? – Нищо лошо няма, но какво ще каже търговецът, ако при купуването на плата се мери с мярка, която се скъсява, а се продава с мярка, която се удължава? Какво печелиш, ако купуваш плат с мярка, която се скъсява, а продаваш с мярка, която се удължава?
към беседата >>
Ако се налага, ще пътуваш, но ще бъдеш нещастен, с наранени крака.
Казвате, че и без добро може да се живее. – Може, но тези възможности са фатални. Без добродетели няма живот, няма идеали. Как ще пътуваш бос по каменист път?
Ако се налага, ще пътуваш, но ще бъдеш нещастен, с наранени крака.
Ако си добре облечен и обут, през какъвто път и да минаваш, ще бъдеш доволен и щастлив. В този случай въздухът, водата, светлината и храната са условия за проява на живота. – Какво представлява твърдата почва? – Съзнание, върху което се развива обикновеното човешко съзнание. Освен твърдата почва като съзнание съществуват още течна почва – съзнание на чувствата, и въздухообразна почва – съзнание на мислите, т.е.
към беседата >>
– Защото абсолютната мярка не се изменя: нито се скъсява, нито се удължава.
Казвам: Не се спирайте пред въпроса как се движат небесните тела и с каква бързина. Те се движат като хората. Изобщо всички тела, които се движат, се намират в известно отношение помежду си. И това не е абсолютна мярка. – Защо?
– Защото абсолютната мярка не се изменя: нито се скъсява, нито се удължава.
– Какво от това, ако дадена мярка се скъси или удължи? Има ли някакво престъпление в това? – Нищо лошо няма, но какво ще каже търговецът, ако при купуването на плата се мери с мярка, която се скъсява, а се продава с мярка, която се удължава? Какво печелиш, ако купуваш плат с мярка, която се скъсява, а продаваш с мярка, която се удължава? Не само че не печелиш, но губиш: купуваш по-малко, а продаваш повече.
към беседата >>
Ако си добре облечен и обут, през какъвто път и да минаваш, ще бъдеш доволен и щастлив.
Казвате, че и без добро може да се живее. – Може, но тези възможности са фатални. Без добродетели няма живот, няма идеали. Как ще пътуваш бос по каменист път? Ако се налага, ще пътуваш, но ще бъдеш нещастен, с наранени крака.
Ако си добре облечен и обут, през какъвто път и да минаваш, ще бъдеш доволен и щастлив.
В този случай въздухът, водата, светлината и храната са условия за проява на живота. – Какво представлява твърдата почва? – Съзнание, върху което се развива обикновеното човешко съзнание. Освен твърдата почва като съзнание съществуват още течна почва – съзнание на чувствата, и въздухообразна почва – съзнание на мислите, т.е. на умствения свят.
към беседата >>
– Какво от това, ако дадена мярка се скъси или удължи?
Те се движат като хората. Изобщо всички тела, които се движат, се намират в известно отношение помежду си. И това не е абсолютна мярка. – Защо? – Защото абсолютната мярка не се изменя: нито се скъсява, нито се удължава.
– Какво от това, ако дадена мярка се скъси или удължи?
Има ли някакво престъпление в това? – Нищо лошо няма, но какво ще каже търговецът, ако при купуването на плата се мери с мярка, която се скъсява, а се продава с мярка, която се удължава? Какво печелиш, ако купуваш плат с мярка, която се скъсява, а продаваш с мярка, която се удължава? Не само че не печелиш, но губиш: купуваш по-малко, а продаваш повече. И вие в своя живот се натъквате на такива противоречия.
към беседата >>
В този случай въздухът, водата, светлината и храната са условия за проява на живота.
– Може, но тези възможности са фатални. Без добродетели няма живот, няма идеали. Как ще пътуваш бос по каменист път? Ако се налага, ще пътуваш, но ще бъдеш нещастен, с наранени крака. Ако си добре облечен и обут, през какъвто път и да минаваш, ще бъдеш доволен и щастлив.
В този случай въздухът, водата, светлината и храната са условия за проява на живота.
– Какво представлява твърдата почва? – Съзнание, върху което се развива обикновеното човешко съзнание. Освен твърдата почва като съзнание съществуват още течна почва – съзнание на чувствата, и въздухообразна почва – съзнание на мислите, т.е. на умствения свят. Това е съзнанието и на Божествения свят.
към беседата >>
Има ли някакво престъпление в това?
Изобщо всички тела, които се движат, се намират в известно отношение помежду си. И това не е абсолютна мярка. – Защо? – Защото абсолютната мярка не се изменя: нито се скъсява, нито се удължава. – Какво от това, ако дадена мярка се скъси или удължи?
Има ли някакво престъпление в това?
– Нищо лошо няма, но какво ще каже търговецът, ако при купуването на плата се мери с мярка, която се скъсява, а се продава с мярка, която се удължава? Какво печелиш, ако купуваш плат с мярка, която се скъсява, а продаваш с мярка, която се удължава? Не само че не печелиш, но губиш: купуваш по-малко, а продаваш повече. И вие в своя живот се натъквате на такива противоречия. Зачеваш една идея с една мярка, прилагаш я с друга.
към беседата >>
– Какво представлява твърдата почва?
Без добродетели няма живот, няма идеали. Как ще пътуваш бос по каменист път? Ако се налага, ще пътуваш, но ще бъдеш нещастен, с наранени крака. Ако си добре облечен и обут, през какъвто път и да минаваш, ще бъдеш доволен и щастлив. В този случай въздухът, водата, светлината и храната са условия за проява на живота.
– Какво представлява твърдата почва?
– Съзнание, върху което се развива обикновеното човешко съзнание. Освен твърдата почва като съзнание съществуват още течна почва – съзнание на чувствата, и въздухообразна почва – съзнание на мислите, т.е. на умствения свят. Това е съзнанието и на Божествения свят. Закон е: Не можеш да мислиш, ако друг не мисли за тебе; не можеш да чувстваш, ако друг някой не чувства за тебе.
към беседата >>
– Нищо лошо няма, но какво ще каже търговецът, ако при купуването на плата се мери с мярка, която се скъсява, а се продава с мярка, която се удължава?
И това не е абсолютна мярка. – Защо? – Защото абсолютната мярка не се изменя: нито се скъсява, нито се удължава. – Какво от това, ако дадена мярка се скъси или удължи? Има ли някакво престъпление в това?
– Нищо лошо няма, но какво ще каже търговецът, ако при купуването на плата се мери с мярка, която се скъсява, а се продава с мярка, която се удължава?
Какво печелиш, ако купуваш плат с мярка, която се скъсява, а продаваш с мярка, която се удължава? Не само че не печелиш, но губиш: купуваш по-малко, а продаваш повече. И вие в своя живот се натъквате на такива противоречия. Зачеваш една идея с една мярка, прилагаш я с друга. С каквато мярка започваш, с такава трябва да свършваш.
към беседата >>
– Съзнание, върху което се развива обикновеното човешко съзнание.
Как ще пътуваш бос по каменист път? Ако се налага, ще пътуваш, но ще бъдеш нещастен, с наранени крака. Ако си добре облечен и обут, през какъвто път и да минаваш, ще бъдеш доволен и щастлив. В този случай въздухът, водата, светлината и храната са условия за проява на живота. – Какво представлява твърдата почва?
– Съзнание, върху което се развива обикновеното човешко съзнание.
Освен твърдата почва като съзнание съществуват още течна почва – съзнание на чувствата, и въздухообразна почва – съзнание на мислите, т.е. на умствения свят. Това е съзнанието и на Божествения свят. Закон е: Не можеш да мислиш, ако друг не мисли за тебе; не можеш да чувстваш, ако друг някой не чувства за тебе. Следователно, като мислиш, ти се свързваш с този, който мисли за тебе.
към беседата >>
Какво печелиш, ако купуваш плат с мярка, която се скъсява, а продаваш с мярка, която се удължава?
– Защо? – Защото абсолютната мярка не се изменя: нито се скъсява, нито се удължава. – Какво от това, ако дадена мярка се скъси или удължи? Има ли някакво престъпление в това? – Нищо лошо няма, но какво ще каже търговецът, ако при купуването на плата се мери с мярка, която се скъсява, а се продава с мярка, която се удължава?
Какво печелиш, ако купуваш плат с мярка, която се скъсява, а продаваш с мярка, която се удължава?
Не само че не печелиш, но губиш: купуваш по-малко, а продаваш повече. И вие в своя живот се натъквате на такива противоречия. Зачеваш една идея с една мярка, прилагаш я с друга. С каквато мярка започваш, с такава трябва да свършваш. Каквато мярка прилагаш към себе си, такава трябва да прилагаш и към ближния си.
към беседата >>
Освен твърдата почва като съзнание съществуват още течна почва – съзнание на чувствата, и въздухообразна почва – съзнание на мислите, т.е.
Ако се налага, ще пътуваш, но ще бъдеш нещастен, с наранени крака. Ако си добре облечен и обут, през какъвто път и да минаваш, ще бъдеш доволен и щастлив. В този случай въздухът, водата, светлината и храната са условия за проява на живота. – Какво представлява твърдата почва? – Съзнание, върху което се развива обикновеното човешко съзнание.
Освен твърдата почва като съзнание съществуват още течна почва – съзнание на чувствата, и въздухообразна почва – съзнание на мислите, т.е.
на умствения свят. Това е съзнанието и на Божествения свят. Закон е: Не можеш да мислиш, ако друг не мисли за тебе; не можеш да чувстваш, ако друг някой не чувства за тебе. Следователно, като мислиш, ти се свързваш с този, който мисли за тебе. Като чувстваш, ти се свързваш с този, който има добри чувства към тебе.
към беседата >>
Не само че не печелиш, но губиш: купуваш по-малко, а продаваш повече.
– Защото абсолютната мярка не се изменя: нито се скъсява, нито се удължава. – Какво от това, ако дадена мярка се скъси или удължи? Има ли някакво престъпление в това? – Нищо лошо няма, но какво ще каже търговецът, ако при купуването на плата се мери с мярка, която се скъсява, а се продава с мярка, която се удължава? Какво печелиш, ако купуваш плат с мярка, която се скъсява, а продаваш с мярка, която се удължава?
Не само че не печелиш, но губиш: купуваш по-малко, а продаваш повече.
И вие в своя живот се натъквате на такива противоречия. Зачеваш една идея с една мярка, прилагаш я с друга. С каквато мярка започваш, с такава трябва да свършваш. Каквато мярка прилагаш към себе си, такава трябва да прилагаш и към ближния си. Това е закон.
към беседата >>
на умствения свят.
Ако си добре облечен и обут, през какъвто път и да минаваш, ще бъдеш доволен и щастлив. В този случай въздухът, водата, светлината и храната са условия за проява на живота. – Какво представлява твърдата почва? – Съзнание, върху което се развива обикновеното човешко съзнание. Освен твърдата почва като съзнание съществуват още течна почва – съзнание на чувствата, и въздухообразна почва – съзнание на мислите, т.е.
на умствения свят.
Това е съзнанието и на Божествения свят. Закон е: Не можеш да мислиш, ако друг не мисли за тебе; не можеш да чувстваш, ако друг някой не чувства за тебе. Следователно, като мислиш, ти се свързваш с този, който мисли за тебе. Като чувстваш, ти се свързваш с този, който има добри чувства към тебе. Това е Божията Любов, на която се основава човешката.
към беседата >>
И вие в своя живот се натъквате на такива противоречия.
– Какво от това, ако дадена мярка се скъси или удължи? Има ли някакво престъпление в това? – Нищо лошо няма, но какво ще каже търговецът, ако при купуването на плата се мери с мярка, която се скъсява, а се продава с мярка, която се удължава? Какво печелиш, ако купуваш плат с мярка, която се скъсява, а продаваш с мярка, която се удължава? Не само че не печелиш, но губиш: купуваш по-малко, а продаваш повече.
И вие в своя живот се натъквате на такива противоречия.
Зачеваш една идея с една мярка, прилагаш я с друга. С каквато мярка започваш, с такава трябва да свършваш. Каквато мярка прилагаш към себе си, такава трябва да прилагаш и към ближния си. Това е закон. Ако не спазвате този закон, всякога ще се натъквате на противоречия.
към беседата >>
Това е съзнанието и на Божествения свят.
В този случай въздухът, водата, светлината и храната са условия за проява на живота. – Какво представлява твърдата почва? – Съзнание, върху което се развива обикновеното човешко съзнание. Освен твърдата почва като съзнание съществуват още течна почва – съзнание на чувствата, и въздухообразна почва – съзнание на мислите, т.е. на умствения свят.
Това е съзнанието и на Божествения свят.
Закон е: Не можеш да мислиш, ако друг не мисли за тебе; не можеш да чувстваш, ако друг някой не чувства за тебе. Следователно, като мислиш, ти се свързваш с този, който мисли за тебе. Като чувстваш, ти се свързваш с този, който има добри чувства към тебе. Това е Божията Любов, на която се основава човешката. Тогава, като изгрява слънцето, излез и застани, където искаш.
към беседата >>
Зачеваш една идея с една мярка, прилагаш я с друга.
Има ли някакво престъпление в това? – Нищо лошо няма, но какво ще каже търговецът, ако при купуването на плата се мери с мярка, която се скъсява, а се продава с мярка, която се удължава? Какво печелиш, ако купуваш плат с мярка, която се скъсява, а продаваш с мярка, която се удължава? Не само че не печелиш, но губиш: купуваш по-малко, а продаваш повече. И вие в своя живот се натъквате на такива противоречия.
Зачеваш една идея с една мярка, прилагаш я с друга.
С каквато мярка започваш, с такава трябва да свършваш. Каквато мярка прилагаш към себе си, такава трябва да прилагаш и към ближния си. Това е закон. Ако не спазвате този закон, всякога ще се натъквате на противоречия. Това е животът на квадрата.
към беседата >>
Закон е: Не можеш да мислиш, ако друг не мисли за тебе; не можеш да чувстваш, ако друг някой не чувства за тебе.
– Какво представлява твърдата почва? – Съзнание, върху което се развива обикновеното човешко съзнание. Освен твърдата почва като съзнание съществуват още течна почва – съзнание на чувствата, и въздухообразна почва – съзнание на мислите, т.е. на умствения свят. Това е съзнанието и на Божествения свят.
Закон е: Не можеш да мислиш, ако друг не мисли за тебе; не можеш да чувстваш, ако друг някой не чувства за тебе.
Следователно, като мислиш, ти се свързваш с този, който мисли за тебе. Като чувстваш, ти се свързваш с този, който има добри чувства към тебе. Това е Божията Любов, на която се основава човешката. Тогава, като изгрява слънцето, излез и застани, където искаш. Важно е да възприемаш неговата светлина.
към беседата >>
С каквато мярка започваш, с такава трябва да свършваш.
– Нищо лошо няма, но какво ще каже търговецът, ако при купуването на плата се мери с мярка, която се скъсява, а се продава с мярка, която се удължава? Какво печелиш, ако купуваш плат с мярка, която се скъсява, а продаваш с мярка, която се удължава? Не само че не печелиш, но губиш: купуваш по-малко, а продаваш повече. И вие в своя живот се натъквате на такива противоречия. Зачеваш една идея с една мярка, прилагаш я с друга.
С каквато мярка започваш, с такава трябва да свършваш.
Каквато мярка прилагаш към себе си, такава трябва да прилагаш и към ближния си. Това е закон. Ако не спазвате този закон, всякога ще се натъквате на противоречия. Това е животът на квадрата.
към беседата >>
Следователно, като мислиш, ти се свързваш с този, който мисли за тебе.
– Съзнание, върху което се развива обикновеното човешко съзнание. Освен твърдата почва като съзнание съществуват още течна почва – съзнание на чувствата, и въздухообразна почва – съзнание на мислите, т.е. на умствения свят. Това е съзнанието и на Божествения свят. Закон е: Не можеш да мислиш, ако друг не мисли за тебе; не можеш да чувстваш, ако друг някой не чувства за тебе.
Следователно, като мислиш, ти се свързваш с този, който мисли за тебе.
Като чувстваш, ти се свързваш с този, който има добри чувства към тебе. Това е Божията Любов, на която се основава човешката. Тогава, като изгрява слънцето, излез и застани, където искаш. Важно е да възприемаш неговата светлина. Ако не излезеш на слънцето и не се грееш на него, никой не може да ти даде от неговата светлина.
към беседата >>
Каквато мярка прилагаш към себе си, такава трябва да прилагаш и към ближния си.
Какво печелиш, ако купуваш плат с мярка, която се скъсява, а продаваш с мярка, която се удължава? Не само че не печелиш, но губиш: купуваш по-малко, а продаваш повече. И вие в своя живот се натъквате на такива противоречия. Зачеваш една идея с една мярка, прилагаш я с друга. С каквато мярка започваш, с такава трябва да свършваш.
Каквато мярка прилагаш към себе си, такава трябва да прилагаш и към ближния си.
Това е закон. Ако не спазвате този закон, всякога ще се натъквате на противоречия. Това е животът на квадрата.
към беседата >>
Като чувстваш, ти се свързваш с този, който има добри чувства към тебе.
Освен твърдата почва като съзнание съществуват още течна почва – съзнание на чувствата, и въздухообразна почва – съзнание на мислите, т.е. на умствения свят. Това е съзнанието и на Божествения свят. Закон е: Не можеш да мислиш, ако друг не мисли за тебе; не можеш да чувстваш, ако друг някой не чувства за тебе. Следователно, като мислиш, ти се свързваш с този, който мисли за тебе.
Като чувстваш, ти се свързваш с този, който има добри чувства към тебе.
Това е Божията Любов, на която се основава човешката. Тогава, като изгрява слънцето, излез и застани, където искаш. Важно е да възприемаш неговата светлина. Ако не излезеш на слънцето и не се грееш на него, никой не може да ти даде от неговата светлина. Сам ще излезеш на слънцето!
към беседата >>
Това е закон.
Не само че не печелиш, но губиш: купуваш по-малко, а продаваш повече. И вие в своя живот се натъквате на такива противоречия. Зачеваш една идея с една мярка, прилагаш я с друга. С каквато мярка започваш, с такава трябва да свършваш. Каквато мярка прилагаш към себе си, такава трябва да прилагаш и към ближния си.
Това е закон.
Ако не спазвате този закон, всякога ще се натъквате на противоречия. Това е животът на квадрата.
към беседата >>
Това е Божията Любов, на която се основава човешката.
на умствения свят. Това е съзнанието и на Божествения свят. Закон е: Не можеш да мислиш, ако друг не мисли за тебе; не можеш да чувстваш, ако друг някой не чувства за тебе. Следователно, като мислиш, ти се свързваш с този, който мисли за тебе. Като чувстваш, ти се свързваш с този, който има добри чувства към тебе.
Това е Божията Любов, на която се основава човешката.
Тогава, като изгрява слънцето, излез и застани, където искаш. Важно е да възприемаш неговата светлина. Ако не излезеш на слънцето и не се грееш на него, никой не може да ти даде от неговата светлина. Сам ще излезеш на слънцето! Никой не може да ти предаде любовта така, както ти сам можеш да я възприемеш.
към беседата >>
Ако не спазвате този закон, всякога ще се натъквате на противоречия.
И вие в своя живот се натъквате на такива противоречия. Зачеваш една идея с една мярка, прилагаш я с друга. С каквато мярка започваш, с такава трябва да свършваш. Каквато мярка прилагаш към себе си, такава трябва да прилагаш и към ближния си. Това е закон.
Ако не спазвате този закон, всякога ще се натъквате на противоречия.
Това е животът на квадрата.
към беседата >>
Тогава, като изгрява слънцето, излез и застани, където искаш.
Това е съзнанието и на Божествения свят. Закон е: Не можеш да мислиш, ако друг не мисли за тебе; не можеш да чувстваш, ако друг някой не чувства за тебе. Следователно, като мислиш, ти се свързваш с този, който мисли за тебе. Като чувстваш, ти се свързваш с този, който има добри чувства към тебе. Това е Божията Любов, на която се основава човешката.
Тогава, като изгрява слънцето, излез и застани, където искаш.
Важно е да възприемаш неговата светлина. Ако не излезеш на слънцето и не се грееш на него, никой не може да ти даде от неговата светлина. Сам ще излезеш на слънцето! Никой не може да ти предаде любовта така, както ти сам можеш да я възприемеш.
към беседата >>
Това е животът на квадрата.
Зачеваш една идея с една мярка, прилагаш я с друга. С каквато мярка започваш, с такава трябва да свършваш. Каквато мярка прилагаш към себе си, такава трябва да прилагаш и към ближния си. Това е закон. Ако не спазвате този закон, всякога ще се натъквате на противоречия.
Това е животът на квадрата.
към беседата >>
Важно е да възприемаш неговата светлина.
Закон е: Не можеш да мислиш, ако друг не мисли за тебе; не можеш да чувстваш, ако друг някой не чувства за тебе. Следователно, като мислиш, ти се свързваш с този, който мисли за тебе. Като чувстваш, ти се свързваш с този, който има добри чувства към тебе. Това е Божията Любов, на която се основава човешката. Тогава, като изгрява слънцето, излез и застани, където искаш.
Важно е да възприемаш неговата светлина.
Ако не излезеш на слънцето и не се грееш на него, никой не може да ти даде от неговата светлина. Сам ще излезеш на слънцето! Никой не може да ти предаде любовта така, както ти сам можеш да я възприемеш.
към беседата >>
Колко точки има квадратът?
Колко точки има квадратът?
– Четири видими и една невидима, т.е. четири нереални и една реална – център. Четирите точки представят границите на квадрата – въображаеми точки. За да се създаде центърът, той трябва да мине през четири състояния, т.е. през границите на квадрата.
към беседата >>
Ако не излезеш на слънцето и не се грееш на него, никой не може да ти даде от неговата светлина.
Следователно, като мислиш, ти се свързваш с този, който мисли за тебе. Като чувстваш, ти се свързваш с този, който има добри чувства към тебе. Това е Божията Любов, на която се основава човешката. Тогава, като изгрява слънцето, излез и застани, където искаш. Важно е да възприемаш неговата светлина.
Ако не излезеш на слънцето и не се грееш на него, никой не може да ти даде от неговата светлина.
Сам ще излезеш на слънцето! Никой не може да ти предаде любовта така, както ти сам можеш да я възприемеш.
към беседата >>
– Четири видими и една невидима, т.е.
Колко точки има квадратът?
– Четири видими и една невидима, т.е.
четири нереални и една реална – център. Четирите точки представят границите на квадрата – въображаеми точки. За да се създаде центърът, той трябва да мине през четири състояния, т.е. през границите на квадрата. Същата идея можем да изкажем на математически език: Едно имагинерно, т.е.
към беседата >>
Сам ще излезеш на слънцето!
Като чувстваш, ти се свързваш с този, който има добри чувства към тебе. Това е Божията Любов, на която се основава човешката. Тогава, като изгрява слънцето, излез и застани, където искаш. Важно е да възприемаш неговата светлина. Ако не излезеш на слънцето и не се грееш на него, никой не може да ти даде от неговата светлина.
Сам ще излезеш на слънцето!
Никой не може да ти предаде любовта така, както ти сам можеш да я възприемеш.
към беседата >>
четири нереални и една реална – център.
Колко точки има квадратът? – Четири видими и една невидима, т.е.
четири нереални и една реална – център.
Четирите точки представят границите на квадрата – въображаеми точки. За да се създаде центърът, той трябва да мине през четири състояния, т.е. през границите на квадрата. Същата идея можем да изкажем на математически език: Едно имагинерно, т.е. въображаемо число, взето в четвърта степен, дава единица.
към беседата >>
Никой не може да ти предаде любовта така, както ти сам можеш да я възприемеш.
Това е Божията Любов, на която се основава човешката. Тогава, като изгрява слънцето, излез и застани, където искаш. Важно е да възприемаш неговата светлина. Ако не излезеш на слънцето и не се грееш на него, никой не може да ти даде от неговата светлина. Сам ще излезеш на слънцето!
Никой не може да ти предаде любовта така, както ти сам можеш да я възприемеш.
към беседата >>
Четирите точки представят границите на квадрата – въображаеми точки.
Колко точки има квадратът? – Четири видими и една невидима, т.е. четири нереални и една реална – център.
Четирите точки представят границите на квадрата – въображаеми точки.
За да се създаде центърът, той трябва да мине през четири състояния, т.е. през границите на квадрата. Същата идея можем да изкажем на математически език: Едно имагинерно, т.е. въображаемо число, взето в четвърта степен, дава единица. – Какво представя единицата?
към беседата >>
Това са отвлечени въпроси, върху които трябва да се мисли.
Това са отвлечени въпроси, върху които трябва да се мисли.
Ако човек мисли само за себе си и се стреми да си представи какво е всъщност, той нищо няма да разбере. Вън от лицето, ръцете и краката си човек няма ясна представа за себе си. Първоначално ти си бил една основна мисъл, едно основно чувство и една основна постъпка. Външната люспа на житното зърно е основната мисъл, съдържанието му е основното чувство, а условията, при които житното зърно може да се развива, е основната постъпка. За да се изяви човешкото съзнание, то се нуждае от мисъл, чувство и постъпка.
към беседата >>
За да се създаде центърът, той трябва да мине през четири състояния, т.е.
Колко точки има квадратът? – Четири видими и една невидима, т.е. четири нереални и една реална – център. Четирите точки представят границите на квадрата – въображаеми точки.
За да се създаде центърът, той трябва да мине през четири състояния, т.е.
през границите на квадрата. Същата идея можем да изкажем на математически език: Едно имагинерно, т.е. въображаемо число, взето в четвърта степен, дава единица. – Какво представя единицата? – Реалност, свалена на физическия свят от някой друг свят.
към беседата >>
Ако човек мисли само за себе си и се стреми да си представи какво е всъщност, той нищо няма да разбере.
Това са отвлечени въпроси, върху които трябва да се мисли.
Ако човек мисли само за себе си и се стреми да си представи какво е всъщност, той нищо няма да разбере.
Вън от лицето, ръцете и краката си човек няма ясна представа за себе си. Първоначално ти си бил една основна мисъл, едно основно чувство и една основна постъпка. Външната люспа на житното зърно е основната мисъл, съдържанието му е основното чувство, а условията, при които житното зърно може да се развива, е основната постъпка. За да се изяви човешкото съзнание, то се нуждае от мисъл, чувство и постъпка. Една красива мисъл, едно красиво чувство, една красива постъпка – това е човекът.
към беседата >>
през границите на квадрата.
Колко точки има квадратът? – Четири видими и една невидима, т.е. четири нереални и една реална – център. Четирите точки представят границите на квадрата – въображаеми точки. За да се създаде центърът, той трябва да мине през четири състояния, т.е.
през границите на квадрата.
Същата идея можем да изкажем на математически език: Едно имагинерно, т.е. въображаемо число, взето в четвърта степен, дава единица. – Какво представя единицата? – Реалност, свалена на физическия свят от някой друг свят. Като говорим за физическия свят, имаме предвид триизмерното пространство.
към беседата >>
Вън от лицето, ръцете и краката си човек няма ясна представа за себе си.
Това са отвлечени въпроси, върху които трябва да се мисли. Ако човек мисли само за себе си и се стреми да си представи какво е всъщност, той нищо няма да разбере.
Вън от лицето, ръцете и краката си човек няма ясна представа за себе си.
Първоначално ти си бил една основна мисъл, едно основно чувство и една основна постъпка. Външната люспа на житното зърно е основната мисъл, съдържанието му е основното чувство, а условията, при които житното зърно може да се развива, е основната постъпка. За да се изяви човешкото съзнание, то се нуждае от мисъл, чувство и постъпка. Една красива мисъл, едно красиво чувство, една красива постъпка – това е човекът. Има ли красива мисъл вън от човека?
към беседата >>
Същата идея можем да изкажем на математически език: Едно имагинерно, т.е.
– Четири видими и една невидима, т.е. четири нереални и една реална – център. Четирите точки представят границите на квадрата – въображаеми точки. За да се създаде центърът, той трябва да мине през четири състояния, т.е. през границите на квадрата.
Същата идея можем да изкажем на математически език: Едно имагинерно, т.е.
въображаемо число, взето в четвърта степен, дава единица. – Какво представя единицата? – Реалност, свалена на физическия свят от някой друг свят. Като говорим за физическия свят, имаме предвид триизмерното пространство. – Колко измерения имат духовният и умственият свят?
към беседата >>
Първоначално ти си бил една основна мисъл, едно основно чувство и една основна постъпка.
Това са отвлечени въпроси, върху които трябва да се мисли. Ако човек мисли само за себе си и се стреми да си представи какво е всъщност, той нищо няма да разбере. Вън от лицето, ръцете и краката си човек няма ясна представа за себе си.
Първоначално ти си бил една основна мисъл, едно основно чувство и една основна постъпка.
Външната люспа на житното зърно е основната мисъл, съдържанието му е основното чувство, а условията, при които житното зърно може да се развива, е основната постъпка. За да се изяви човешкото съзнание, то се нуждае от мисъл, чувство и постъпка. Една красива мисъл, едно красиво чувство, една красива постъпка – това е човекът. Има ли красива мисъл вън от човека? Дайте един пример за красива мисъл.
към беседата >>
въображаемо число, взето в четвърта степен, дава единица.
четири нереални и една реална – център. Четирите точки представят границите на квадрата – въображаеми точки. За да се създаде центърът, той трябва да мине през четири състояния, т.е. през границите на квадрата. Същата идея можем да изкажем на математически език: Едно имагинерно, т.е.
въображаемо число, взето в четвърта степен, дава единица.
– Какво представя единицата? – Реалност, свалена на физическия свят от някой друг свят. Като говорим за физическия свят, имаме предвид триизмерното пространство. – Колко измерения имат духовният и умственият свят? – Духовният свят, т.е.
към беседата >>
Външната люспа на житното зърно е основната мисъл, съдържанието му е основното чувство, а условията, при които житното зърно може да се развива, е основната постъпка.
Това са отвлечени въпроси, върху които трябва да се мисли. Ако човек мисли само за себе си и се стреми да си представи какво е всъщност, той нищо няма да разбере. Вън от лицето, ръцете и краката си човек няма ясна представа за себе си. Първоначално ти си бил една основна мисъл, едно основно чувство и една основна постъпка.
Външната люспа на житното зърно е основната мисъл, съдържанието му е основното чувство, а условията, при които житното зърно може да се развива, е основната постъпка.
За да се изяви човешкото съзнание, то се нуждае от мисъл, чувство и постъпка. Една красива мисъл, едно красиво чувство, една красива постъпка – това е човекът. Има ли красива мисъл вън от човека? Дайте един пример за красива мисъл. Красивата мисъл има красива форма.
към беседата >>
– Какво представя единицата?
Четирите точки представят границите на квадрата – въображаеми точки. За да се създаде центърът, той трябва да мине през четири състояния, т.е. през границите на квадрата. Същата идея можем да изкажем на математически език: Едно имагинерно, т.е. въображаемо число, взето в четвърта степен, дава единица.
– Какво представя единицата?
– Реалност, свалена на физическия свят от някой друг свят. Като говорим за физическия свят, имаме предвид триизмерното пространство. – Колко измерения имат духовният и умственият свят? – Духовният свят, т.е. светът на чувствата, има четири измерения, а умственият свят – пет измерения.
към беседата >>
За да се изяви човешкото съзнание, то се нуждае от мисъл, чувство и постъпка.
Това са отвлечени въпроси, върху които трябва да се мисли. Ако човек мисли само за себе си и се стреми да си представи какво е всъщност, той нищо няма да разбере. Вън от лицето, ръцете и краката си човек няма ясна представа за себе си. Първоначално ти си бил една основна мисъл, едно основно чувство и една основна постъпка. Външната люспа на житното зърно е основната мисъл, съдържанието му е основното чувство, а условията, при които житното зърно може да се развива, е основната постъпка.
За да се изяви човешкото съзнание, то се нуждае от мисъл, чувство и постъпка.
Една красива мисъл, едно красиво чувство, една красива постъпка – това е човекът. Има ли красива мисъл вън от човека? Дайте един пример за красива мисъл. Красивата мисъл има красива форма. Красотата никога не се изменя.
към беседата >>
– Реалност, свалена на физическия свят от някой друг свят.
За да се създаде центърът, той трябва да мине през четири състояния, т.е. през границите на квадрата. Същата идея можем да изкажем на математически език: Едно имагинерно, т.е. въображаемо число, взето в четвърта степен, дава единица. – Какво представя единицата?
– Реалност, свалена на физическия свят от някой друг свят.
Като говорим за физическия свят, имаме предвид триизмерното пространство. – Колко измерения имат духовният и умственият свят? – Духовният свят, т.е. светът на чувствата, има четири измерения, а умственият свят – пет измерения. Как се проектират правата линия, плоскостта и тялото от четириизмерния свят на физическото поле?
към беседата >>
Една красива мисъл, едно красиво чувство, една красива постъпка – това е човекът.
Ако човек мисли само за себе си и се стреми да си представи какво е всъщност, той нищо няма да разбере. Вън от лицето, ръцете и краката си човек няма ясна представа за себе си. Първоначално ти си бил една основна мисъл, едно основно чувство и една основна постъпка. Външната люспа на житното зърно е основната мисъл, съдържанието му е основното чувство, а условията, при които житното зърно може да се развива, е основната постъпка. За да се изяви човешкото съзнание, то се нуждае от мисъл, чувство и постъпка.
Една красива мисъл, едно красиво чувство, една красива постъпка – това е човекът.
Има ли красива мисъл вън от човека? Дайте един пример за красива мисъл. Красивата мисъл има красива форма. Красотата никога не се изменя. Тя е основна мярка.
към беседата >>
Като говорим за физическия свят, имаме предвид триизмерното пространство.
през границите на квадрата. Същата идея можем да изкажем на математически език: Едно имагинерно, т.е. въображаемо число, взето в четвърта степен, дава единица. – Какво представя единицата? – Реалност, свалена на физическия свят от някой друг свят.
Като говорим за физическия свят, имаме предвид триизмерното пространство.
– Колко измерения имат духовният и умственият свят? – Духовният свят, т.е. светът на чувствата, има четири измерения, а умственият свят – пет измерения. Как се проектират правата линия, плоскостта и тялото от четириизмерния свят на физическото поле? Как се проектират правата линия, плоскостта и тялото от умствения свят на физическото поле?
към беседата >>
Има ли красива мисъл вън от човека?
Вън от лицето, ръцете и краката си човек няма ясна представа за себе си. Първоначално ти си бил една основна мисъл, едно основно чувство и една основна постъпка. Външната люспа на житното зърно е основната мисъл, съдържанието му е основното чувство, а условията, при които житното зърно може да се развива, е основната постъпка. За да се изяви човешкото съзнание, то се нуждае от мисъл, чувство и постъпка. Една красива мисъл, едно красиво чувство, една красива постъпка – това е човекът.
Има ли красива мисъл вън от човека?
Дайте един пример за красива мисъл. Красивата мисъл има красива форма. Красотата никога не се изменя. Тя е основна мярка. Ако речеш да определиш понятието "красота" отвън, идеята се замъглява.
към беседата >>
– Колко измерения имат духовният и умственият свят?
Същата идея можем да изкажем на математически език: Едно имагинерно, т.е. въображаемо число, взето в четвърта степен, дава единица. – Какво представя единицата? – Реалност, свалена на физическия свят от някой друг свят. Като говорим за физическия свят, имаме предвид триизмерното пространство.
– Колко измерения имат духовният и умственият свят?
– Духовният свят, т.е. светът на чувствата, има четири измерения, а умственият свят – пет измерения. Как се проектират правата линия, плоскостта и тялото от четириизмерния свят на физическото поле? Как се проектират правата линия, плоскостта и тялото от умствения свят на физическото поле? Мислете върху тези въпроси.
към беседата >>
Дайте един пример за красива мисъл.
Първоначално ти си бил една основна мисъл, едно основно чувство и една основна постъпка. Външната люспа на житното зърно е основната мисъл, съдържанието му е основното чувство, а условията, при които житното зърно може да се развива, е основната постъпка. За да се изяви човешкото съзнание, то се нуждае от мисъл, чувство и постъпка. Една красива мисъл, едно красиво чувство, една красива постъпка – това е човекът. Има ли красива мисъл вън от човека?
Дайте един пример за красива мисъл.
Красивата мисъл има красива форма. Красотата никога не се изменя. Тя е основна мярка. Ако речеш да определиш понятието "красота" отвън, идеята се замъглява. Красивата мисъл, красивото чувство и красивата постъпка са мерки за измерване на нещата.
към беседата >>
– Духовният свят, т.е.
въображаемо число, взето в четвърта степен, дава единица. – Какво представя единицата? – Реалност, свалена на физическия свят от някой друг свят. Като говорим за физическия свят, имаме предвид триизмерното пространство. – Колко измерения имат духовният и умственият свят?
– Духовният свят, т.е.
светът на чувствата, има четири измерения, а умственият свят – пет измерения. Как се проектират правата линия, плоскостта и тялото от четириизмерния свят на физическото поле? Как се проектират правата линия, плоскостта и тялото от умствения свят на физическото поле? Мислете върху тези въпроси. И да не можете да си отговорите, все ще придобиете нещо.
към беседата >>
Красивата мисъл има красива форма.
Външната люспа на житното зърно е основната мисъл, съдържанието му е основното чувство, а условията, при които житното зърно може да се развива, е основната постъпка. За да се изяви човешкото съзнание, то се нуждае от мисъл, чувство и постъпка. Една красива мисъл, едно красиво чувство, една красива постъпка – това е човекът. Има ли красива мисъл вън от човека? Дайте един пример за красива мисъл.
Красивата мисъл има красива форма.
Красотата никога не се изменя. Тя е основна мярка. Ако речеш да определиш понятието "красота" отвън, идеята се замъглява. Красивата мисъл, красивото чувство и красивата постъпка са мерки за измерване на нещата. На тях винаги може да се разчита.
към беседата >>
светът на чувствата, има четири измерения, а умственият свят – пет измерения.
– Какво представя единицата? – Реалност, свалена на физическия свят от някой друг свят. Като говорим за физическия свят, имаме предвид триизмерното пространство. – Колко измерения имат духовният и умственият свят? – Духовният свят, т.е.
светът на чувствата, има четири измерения, а умственият свят – пет измерения.
Как се проектират правата линия, плоскостта и тялото от четириизмерния свят на физическото поле? Как се проектират правата линия, плоскостта и тялото от умствения свят на физическото поле? Мислете върху тези въпроси. И да не можете да си отговорите, все ще придобиете нещо. Например, какво разбирате да се умножи единицата четири пъти сама на себе си?
към беседата >>
Красотата никога не се изменя.
За да се изяви човешкото съзнание, то се нуждае от мисъл, чувство и постъпка. Една красива мисъл, едно красиво чувство, една красива постъпка – това е човекът. Има ли красива мисъл вън от човека? Дайте един пример за красива мисъл. Красивата мисъл има красива форма.
Красотата никога не се изменя.
Тя е основна мярка. Ако речеш да определиш понятието "красота" отвън, идеята се замъглява. Красивата мисъл, красивото чувство и красивата постъпка са мерки за измерване на нещата. На тях винаги може да се разчита. – На какво се дължи красотата?
към беседата >>
Как се проектират правата линия, плоскостта и тялото от четириизмерния свят на физическото поле?
– Реалност, свалена на физическия свят от някой друг свят. Като говорим за физическия свят, имаме предвид триизмерното пространство. – Колко измерения имат духовният и умственият свят? – Духовният свят, т.е. светът на чувствата, има четири измерения, а умственият свят – пет измерения.
Как се проектират правата линия, плоскостта и тялото от четириизмерния свят на физическото поле?
Как се проектират правата линия, плоскостта и тялото от умствения свят на физическото поле? Мислете върху тези въпроси. И да не можете да си отговорите, все ще придобиете нещо. Например, какво разбирате да се умножи единицата четири пъти сама на себе си? Казвате 1 х 1 х 1 х 1 = 1.
към беседата >>
Тя е основна мярка.
Една красива мисъл, едно красиво чувство, една красива постъпка – това е човекът. Има ли красива мисъл вън от човека? Дайте един пример за красива мисъл. Красивата мисъл има красива форма. Красотата никога не се изменя.
Тя е основна мярка.
Ако речеш да определиш понятието "красота" отвън, идеята се замъглява. Красивата мисъл, красивото чувство и красивата постъпка са мерки за измерване на нещата. На тях винаги може да се разчита. – На какво се дължи красотата? – На съзнанието.
към беседата >>
Как се проектират правата линия, плоскостта и тялото от умствения свят на физическото поле?
Като говорим за физическия свят, имаме предвид триизмерното пространство. – Колко измерения имат духовният и умственият свят? – Духовният свят, т.е. светът на чувствата, има четири измерения, а умственият свят – пет измерения. Как се проектират правата линия, плоскостта и тялото от четириизмерния свят на физическото поле?
Как се проектират правата линия, плоскостта и тялото от умствения свят на физическото поле?
Мислете върху тези въпроси. И да не можете да си отговорите, все ще придобиете нещо. Например, какво разбирате да се умножи единицата четири пъти сама на себе си? Казвате 1 х 1 х 1 х 1 = 1. При първото умножение става сгъстяване на материята; при второто умножение материята се сгъстява повече; при третото – още повече, и т.н.
към беседата >>
Ако речеш да определиш понятието "красота" отвън, идеята се замъглява.
Има ли красива мисъл вън от човека? Дайте един пример за красива мисъл. Красивата мисъл има красива форма. Красотата никога не се изменя. Тя е основна мярка.
Ако речеш да определиш понятието "красота" отвън, идеята се замъглява.
Красивата мисъл, красивото чувство и красивата постъпка са мерки за измерване на нещата. На тях винаги може да се разчита. – На какво се дължи красотата? – На съзнанието. Значи красотата е свързана с човешкото съзнание, а оттам – със светлината.
към беседата >>
Мислете върху тези въпроси.
– Колко измерения имат духовният и умственият свят? – Духовният свят, т.е. светът на чувствата, има четири измерения, а умственият свят – пет измерения. Как се проектират правата линия, плоскостта и тялото от четириизмерния свят на физическото поле? Как се проектират правата линия, плоскостта и тялото от умствения свят на физическото поле?
Мислете върху тези въпроси.
И да не можете да си отговорите, все ще придобиете нещо. Например, какво разбирате да се умножи единицата четири пъти сама на себе си? Казвате 1 х 1 х 1 х 1 = 1. При първото умножение става сгъстяване на материята; при второто умножение материята се сгъстява повече; при третото – още повече, и т.н. Материята се сгъстява, а обемът се намалява.
към беседата >>
Красивата мисъл, красивото чувство и красивата постъпка са мерки за измерване на нещата.
Дайте един пример за красива мисъл. Красивата мисъл има красива форма. Красотата никога не се изменя. Тя е основна мярка. Ако речеш да определиш понятието "красота" отвън, идеята се замъглява.
Красивата мисъл, красивото чувство и красивата постъпка са мерки за измерване на нещата.
На тях винаги може да се разчита. – На какво се дължи красотата? – На съзнанието. Значи красотата е свързана с човешкото съзнание, а оттам – със светлината. Чувствата са свързани с топлината, а постъпките – със свободата.
към беседата >>
И да не можете да си отговорите, все ще придобиете нещо.
– Духовният свят, т.е. светът на чувствата, има четири измерения, а умственият свят – пет измерения. Как се проектират правата линия, плоскостта и тялото от четириизмерния свят на физическото поле? Как се проектират правата линия, плоскостта и тялото от умствения свят на физическото поле? Мислете върху тези въпроси.
И да не можете да си отговорите, все ще придобиете нещо.
Например, какво разбирате да се умножи единицата четири пъти сама на себе си? Казвате 1 х 1 х 1 х 1 = 1. При първото умножение става сгъстяване на материята; при второто умножение материята се сгъстява повече; при третото – още повече, и т.н. Материята се сгъстява, а обемът се намалява. В края на краищата резултатът е пак единица.
към беседата >>
На тях винаги може да се разчита.
Красивата мисъл има красива форма. Красотата никога не се изменя. Тя е основна мярка. Ако речеш да определиш понятието "красота" отвън, идеята се замъглява. Красивата мисъл, красивото чувство и красивата постъпка са мерки за измерване на нещата.
На тях винаги може да се разчита.
– На какво се дължи красотата? – На съзнанието. Значи красотата е свързана с човешкото съзнание, а оттам – със светлината. Чувствата са свързани с топлината, а постъпките – със свободата. Само свободният човек постъпва добре.
към беседата >>
Например, какво разбирате да се умножи единицата четири пъти сама на себе си?
светът на чувствата, има четири измерения, а умственият свят – пет измерения. Как се проектират правата линия, плоскостта и тялото от четириизмерния свят на физическото поле? Как се проектират правата линия, плоскостта и тялото от умствения свят на физическото поле? Мислете върху тези въпроси. И да не можете да си отговорите, все ще придобиете нещо.
Например, какво разбирате да се умножи единицата четири пъти сама на себе си?
Казвате 1 х 1 х 1 х 1 = 1. При първото умножение става сгъстяване на материята; при второто умножение материята се сгъстява повече; при третото – още повече, и т.н. Материята се сгъстява, а обемът се намалява. В края на краищата резултатът е пак единица. Това са физически обяснения.
към беседата >>
– На какво се дължи красотата?
Красотата никога не се изменя. Тя е основна мярка. Ако речеш да определиш понятието "красота" отвън, идеята се замъглява. Красивата мисъл, красивото чувство и красивата постъпка са мерки за измерване на нещата. На тях винаги може да се разчита.
– На какво се дължи красотата?
– На съзнанието. Значи красотата е свързана с човешкото съзнание, а оттам – със светлината. Чувствата са свързани с топлината, а постъпките – със свободата. Само свободният човек постъпва добре.
към беседата >>
Казвате 1 х 1 х 1 х 1 = 1.
Как се проектират правата линия, плоскостта и тялото от четириизмерния свят на физическото поле? Как се проектират правата линия, плоскостта и тялото от умствения свят на физическото поле? Мислете върху тези въпроси. И да не можете да си отговорите, все ще придобиете нещо. Например, какво разбирате да се умножи единицата четири пъти сама на себе си?
Казвате 1 х 1 х 1 х 1 = 1.
При първото умножение става сгъстяване на материята; при второто умножение материята се сгъстява повече; при третото – още повече, и т.н. Материята се сгъстява, а обемът се намалява. В края на краищата резултатът е пак единица. Това са физически обяснения.
към беседата >>
– На съзнанието.
Тя е основна мярка. Ако речеш да определиш понятието "красота" отвън, идеята се замъглява. Красивата мисъл, красивото чувство и красивата постъпка са мерки за измерване на нещата. На тях винаги може да се разчита. – На какво се дължи красотата?
– На съзнанието.
Значи красотата е свързана с човешкото съзнание, а оттам – със светлината. Чувствата са свързани с топлината, а постъпките – със свободата. Само свободният човек постъпва добре.
към беседата >>
При първото умножение става сгъстяване на материята; при второто умножение материята се сгъстява повече; при третото – още повече, и т.н.
Как се проектират правата линия, плоскостта и тялото от умствения свят на физическото поле? Мислете върху тези въпроси. И да не можете да си отговорите, все ще придобиете нещо. Например, какво разбирате да се умножи единицата четири пъти сама на себе си? Казвате 1 х 1 х 1 х 1 = 1.
При първото умножение става сгъстяване на материята; при второто умножение материята се сгъстява повече; при третото – още повече, и т.н.
Материята се сгъстява, а обемът се намалява. В края на краищата резултатът е пак единица. Това са физически обяснения.
към беседата >>
Значи красотата е свързана с човешкото съзнание, а оттам – със светлината.
Ако речеш да определиш понятието "красота" отвън, идеята се замъглява. Красивата мисъл, красивото чувство и красивата постъпка са мерки за измерване на нещата. На тях винаги може да се разчита. – На какво се дължи красотата? – На съзнанието.
Значи красотата е свързана с човешкото съзнание, а оттам – със светлината.
Чувствата са свързани с топлината, а постъпките – със свободата. Само свободният човек постъпва добре.
към беседата >>
Материята се сгъстява, а обемът се намалява.
Мислете върху тези въпроси. И да не можете да си отговорите, все ще придобиете нещо. Например, какво разбирате да се умножи единицата четири пъти сама на себе си? Казвате 1 х 1 х 1 х 1 = 1. При първото умножение става сгъстяване на материята; при второто умножение материята се сгъстява повече; при третото – още повече, и т.н.
Материята се сгъстява, а обемът се намалява.
В края на краищата резултатът е пак единица. Това са физически обяснения.
към беседата >>
Чувствата са свързани с топлината, а постъпките – със свободата.
Красивата мисъл, красивото чувство и красивата постъпка са мерки за измерване на нещата. На тях винаги може да се разчита. – На какво се дължи красотата? – На съзнанието. Значи красотата е свързана с човешкото съзнание, а оттам – със светлината.
Чувствата са свързани с топлината, а постъпките – със свободата.
Само свободният човек постъпва добре.
към беседата >>
В края на краищата резултатът е пак единица.
И да не можете да си отговорите, все ще придобиете нещо. Например, какво разбирате да се умножи единицата четири пъти сама на себе си? Казвате 1 х 1 х 1 х 1 = 1. При първото умножение става сгъстяване на материята; при второто умножение материята се сгъстява повече; при третото – още повече, и т.н. Материята се сгъстява, а обемът се намалява.
В края на краищата резултатът е пак единица.
Това са физически обяснения.
към беседата >>
Само свободният човек постъпва добре.
На тях винаги може да се разчита. – На какво се дължи красотата? – На съзнанието. Значи красотата е свързана с човешкото съзнание, а оттам – със светлината. Чувствата са свързани с топлината, а постъпките – със свободата.
Само свободният човек постъпва добре.
към беседата >>
Това са физически обяснения.
Например, какво разбирате да се умножи единицата четири пъти сама на себе си? Казвате 1 х 1 х 1 х 1 = 1. При първото умножение става сгъстяване на материята; при второто умножение материята се сгъстява повече; при третото – още повече, и т.н. Материята се сгъстява, а обемът се намалява. В края на краищата резултатът е пак единица.
Това са физически обяснения.
към беседата >>
Днес повечето хора се намират в голямо ограничение и се смущават, не знаят как да излязат от това положение.
Днес повечето хора се намират в голямо ограничение и се смущават, не знаят как да излязат от това положение.
Те са яли, пили, докато дошли до забрава, и заспали. В това време неприятелят им влязъл в стаята и ги завързал добре с въжета, да не мърдат. Вързани са краката, ръцете, умовете, сърцата им и те се чудят, как да се освободят. Те питат: Защо Бог ни постави в това положение? – Бог не ги е поставил, но те сами – спали са, когато не е трябвало да спят.
към беседата >>
Казвам: При първото умножение се явява противоречие в ума, при второто – в сърцето.
Казвам: При първото умножение се явява противоречие в ума, при второто – в сърцето.
Не може да се движиш в гъста среда, без да се натъкнеш на противоречия. Колкото по-гъста е материята, толкова по-голямо е противоречието. Като не разбираш отношенията между нещата, казваш: Моят приятел не ме обича. – Как познаваш това? Как ще го докажеш?
към беседата >>
Те са яли, пили, докато дошли до забрава, и заспали.
Днес повечето хора се намират в голямо ограничение и се смущават, не знаят как да излязат от това положение.
Те са яли, пили, докато дошли до забрава, и заспали.
В това време неприятелят им влязъл в стаята и ги завързал добре с въжета, да не мърдат. Вързани са краката, ръцете, умовете, сърцата им и те се чудят, как да се освободят. Те питат: Защо Бог ни постави в това положение? – Бог не ги е поставил, но те сами – спали са, когато не е трябвало да спят. Такива герои и героини сте и вие.
към беседата >>
Не може да се движиш в гъста среда, без да се натъкнеш на противоречия.
Казвам: При първото умножение се явява противоречие в ума, при второто – в сърцето.
Не може да се движиш в гъста среда, без да се натъкнеш на противоречия.
Колкото по-гъста е материята, толкова по-голямо е противоречието. Като не разбираш отношенията между нещата, казваш: Моят приятел не ме обича. – Как познаваш това? Как ще го докажеш? – Много е сериозен, гледа ме строго, не се усмихва.
към беседата >>
В това време неприятелят им влязъл в стаята и ги завързал добре с въжета, да не мърдат.
Днес повечето хора се намират в голямо ограничение и се смущават, не знаят как да излязат от това положение. Те са яли, пили, докато дошли до забрава, и заспали.
В това време неприятелят им влязъл в стаята и ги завързал добре с въжета, да не мърдат.
Вързани са краката, ръцете, умовете, сърцата им и те се чудят, как да се освободят. Те питат: Защо Бог ни постави в това положение? – Бог не ги е поставил, но те сами – спали са, когато не е трябвало да спят. Такива герои и героини сте и вие. Казвам: Вечер се спи, а не през деня.
към беседата >>
Колкото по-гъста е материята, толкова по-голямо е противоречието.
Казвам: При първото умножение се явява противоречие в ума, при второто – в сърцето. Не може да се движиш в гъста среда, без да се натъкнеш на противоречия.
Колкото по-гъста е материята, толкова по-голямо е противоречието.
Като не разбираш отношенията между нещата, казваш: Моят приятел не ме обича. – Как познаваш това? Как ще го докажеш? – Много е сериозен, гледа ме строго, не се усмихва. Питам: Ако куклата на твоето дете е засмяна, всъщност весела ли е тя?
към беседата >>
Вързани са краката, ръцете, умовете, сърцата им и те се чудят, как да се освободят.
Днес повечето хора се намират в голямо ограничение и се смущават, не знаят как да излязат от това положение. Те са яли, пили, докато дошли до забрава, и заспали. В това време неприятелят им влязъл в стаята и ги завързал добре с въжета, да не мърдат.
Вързани са краката, ръцете, умовете, сърцата им и те се чудят, как да се освободят.
Те питат: Защо Бог ни постави в това положение? – Бог не ги е поставил, но те сами – спали са, когато не е трябвало да спят. Такива герои и героини сте и вие. Казвам: Вечер се спи, а не през деня. При това вие сте спали там, където неприятелят ви е дебнал.
към беседата >>
Като не разбираш отношенията между нещата, казваш: Моят приятел не ме обича.
Казвам: При първото умножение се явява противоречие в ума, при второто – в сърцето. Не може да се движиш в гъста среда, без да се натъкнеш на противоречия. Колкото по-гъста е материята, толкова по-голямо е противоречието.
Като не разбираш отношенията между нещата, казваш: Моят приятел не ме обича.
– Как познаваш това? Как ще го докажеш? – Много е сериозен, гледа ме строго, не се усмихва. Питам: Ако куклата на твоето дете е засмяна, всъщност весела ли е тя? Ако е строга, такава ли е тя?
към беседата >>
Те питат: Защо Бог ни постави в това положение?
Днес повечето хора се намират в голямо ограничение и се смущават, не знаят как да излязат от това положение. Те са яли, пили, докато дошли до забрава, и заспали. В това време неприятелят им влязъл в стаята и ги завързал добре с въжета, да не мърдат. Вързани са краката, ръцете, умовете, сърцата им и те се чудят, как да се освободят.
Те питат: Защо Бог ни постави в това положение?
– Бог не ги е поставил, но те сами – спали са, когато не е трябвало да спят. Такива герои и героини сте и вие. Казвам: Вечер се спи, а не през деня. При това вие сте спали там, където неприятелят ви е дебнал. Големи герои сте всички, но сте вързани.
към беседата >>
– Как познаваш това?
Казвам: При първото умножение се явява противоречие в ума, при второто – в сърцето. Не може да се движиш в гъста среда, без да се натъкнеш на противоречия. Колкото по-гъста е материята, толкова по-голямо е противоречието. Като не разбираш отношенията между нещата, казваш: Моят приятел не ме обича.
– Как познаваш това?
Как ще го докажеш? – Много е сериозен, гледа ме строго, не се усмихва. Питам: Ако куклата на твоето дете е засмяна, всъщност весела ли е тя? Ако е строга, такава ли е тя? Нито е сериозна, нито е весела.
към беседата >>
– Бог не ги е поставил, но те сами – спали са, когато не е трябвало да спят.
Днес повечето хора се намират в голямо ограничение и се смущават, не знаят как да излязат от това положение. Те са яли, пили, докато дошли до забрава, и заспали. В това време неприятелят им влязъл в стаята и ги завързал добре с въжета, да не мърдат. Вързани са краката, ръцете, умовете, сърцата им и те се чудят, как да се освободят. Те питат: Защо Бог ни постави в това положение?
– Бог не ги е поставил, но те сами – спали са, когато не е трябвало да спят.
Такива герои и героини сте и вие. Казвам: Вечер се спи, а не през деня. При това вие сте спали там, където неприятелят ви е дебнал. Големи герои сте всички, но сте вързани. Спомняте ли си кога е станало това?
към беседата >>
Как ще го докажеш?
Казвам: При първото умножение се явява противоречие в ума, при второто – в сърцето. Не може да се движиш в гъста среда, без да се натъкнеш на противоречия. Колкото по-гъста е материята, толкова по-голямо е противоречието. Като не разбираш отношенията между нещата, казваш: Моят приятел не ме обича. – Как познаваш това?
Как ще го докажеш?
– Много е сериозен, гледа ме строго, не се усмихва. Питам: Ако куклата на твоето дете е засмяна, всъщност весела ли е тя? Ако е строга, такава ли е тя? Нито е сериозна, нито е весела. Ако се основавате само на външността, вие си служите с мярка, която сами не разбирате.
към беседата >>
Такива герои и героини сте и вие.
Те са яли, пили, докато дошли до забрава, и заспали. В това време неприятелят им влязъл в стаята и ги завързал добре с въжета, да не мърдат. Вързани са краката, ръцете, умовете, сърцата им и те се чудят, как да се освободят. Те питат: Защо Бог ни постави в това положение? – Бог не ги е поставил, но те сами – спали са, когато не е трябвало да спят.
Такива герои и героини сте и вие.
Казвам: Вечер се спи, а не през деня. При това вие сте спали там, където неприятелят ви е дебнал. Големи герои сте всички, но сте вързани. Спомняте ли си кога е станало това? На кое място е станало връзването?
към беседата >>
– Много е сериозен, гледа ме строго, не се усмихва.
Не може да се движиш в гъста среда, без да се натъкнеш на противоречия. Колкото по-гъста е материята, толкова по-голямо е противоречието. Като не разбираш отношенията между нещата, казваш: Моят приятел не ме обича. – Как познаваш това? Как ще го докажеш?
– Много е сериозен, гледа ме строго, не се усмихва.
Питам: Ако куклата на твоето дете е засмяна, всъщност весела ли е тя? Ако е строга, такава ли е тя? Нито е сериозна, нито е весела. Ако се основавате само на външността, вие си служите с мярка, която сами не разбирате. Казваш, че отношенията на твоя приятел не са такива, каквито трябва да бъдат.
към беседата >>
Казвам: Вечер се спи, а не през деня.
В това време неприятелят им влязъл в стаята и ги завързал добре с въжета, да не мърдат. Вързани са краката, ръцете, умовете, сърцата им и те се чудят, как да се освободят. Те питат: Защо Бог ни постави в това положение? – Бог не ги е поставил, но те сами – спали са, когато не е трябвало да спят. Такива герои и героини сте и вие.
Казвам: Вечер се спи, а не през деня.
При това вие сте спали там, където неприятелят ви е дебнал. Големи герои сте всички, но сте вързани. Спомняте ли си кога е станало това? На кое място е станало връзването? Сега вие знаете, че сте вързани, но кога и как е станало това, не помните.
към беседата >>
Питам: Ако куклата на твоето дете е засмяна, всъщност весела ли е тя?
Колкото по-гъста е материята, толкова по-голямо е противоречието. Като не разбираш отношенията между нещата, казваш: Моят приятел не ме обича. – Как познаваш това? Как ще го докажеш? – Много е сериозен, гледа ме строго, не се усмихва.
Питам: Ако куклата на твоето дете е засмяна, всъщност весела ли е тя?
Ако е строга, такава ли е тя? Нито е сериозна, нито е весела. Ако се основавате само на външността, вие си служите с мярка, която сами не разбирате. Казваш, че отношенията на твоя приятел не са такива, каквито трябва да бъдат. Какви трябва да бъдат, сам не знаеш.
към беседата >>
При това вие сте спали там, където неприятелят ви е дебнал.
Вързани са краката, ръцете, умовете, сърцата им и те се чудят, как да се освободят. Те питат: Защо Бог ни постави в това положение? – Бог не ги е поставил, но те сами – спали са, когато не е трябвало да спят. Такива герои и героини сте и вие. Казвам: Вечер се спи, а не през деня.
При това вие сте спали там, където неприятелят ви е дебнал.
Големи герои сте всички, но сте вързани. Спомняте ли си кога е станало това? На кое място е станало връзването? Сега вие знаете, че сте вързани, но кога и как е станало това, не помните. Питате какво трябва да се прави сега.
към беседата >>
Ако е строга, такава ли е тя?
Като не разбираш отношенията между нещата, казваш: Моят приятел не ме обича. – Как познаваш това? Как ще го докажеш? – Много е сериозен, гледа ме строго, не се усмихва. Питам: Ако куклата на твоето дете е засмяна, всъщност весела ли е тя?
Ако е строга, такава ли е тя?
Нито е сериозна, нито е весела. Ако се основавате само на външността, вие си служите с мярка, която сами не разбирате. Казваш, че отношенията на твоя приятел не са такива, каквито трябва да бъдат. Какви трябва да бъдат, сам не знаеш. Ти искаш нещо, което не знаеш какво трябва да бъде.
към беседата >>
Големи герои сте всички, но сте вързани.
Те питат: Защо Бог ни постави в това положение? – Бог не ги е поставил, но те сами – спали са, когато не е трябвало да спят. Такива герои и героини сте и вие. Казвам: Вечер се спи, а не през деня. При това вие сте спали там, където неприятелят ви е дебнал.
Големи герои сте всички, но сте вързани.
Спомняте ли си кога е станало това? На кое място е станало връзването? Сега вие знаете, че сте вързани, но кога и как е станало това, не помните. Питате какво трябва да се прави сега. Развържете се от връзките, с които сте вързани.
към беседата >>
Нито е сериозна, нито е весела.
– Как познаваш това? Как ще го докажеш? – Много е сериозен, гледа ме строго, не се усмихва. Питам: Ако куклата на твоето дете е засмяна, всъщност весела ли е тя? Ако е строга, такава ли е тя?
Нито е сериозна, нито е весела.
Ако се основавате само на външността, вие си служите с мярка, която сами не разбирате. Казваш, че отношенията на твоя приятел не са такива, каквито трябва да бъдат. Какви трябва да бъдат, сам не знаеш. Ти искаш нещо, което не знаеш какво трябва да бъде. – Той е длъжен да ме обича.
към беседата >>
Спомняте ли си кога е станало това?
– Бог не ги е поставил, но те сами – спали са, когато не е трябвало да спят. Такива герои и героини сте и вие. Казвам: Вечер се спи, а не през деня. При това вие сте спали там, където неприятелят ви е дебнал. Големи герои сте всички, но сте вързани.
Спомняте ли си кога е станало това?
На кое място е станало връзването? Сега вие знаете, че сте вързани, но кога и как е станало това, не помните. Питате какво трябва да се прави сега. Развържете се от връзките, с които сте вързани. Човек може сам да се развърже.
към беседата >>
Ако се основавате само на външността, вие си служите с мярка, която сами не разбирате.
Как ще го докажеш? – Много е сериозен, гледа ме строго, не се усмихва. Питам: Ако куклата на твоето дете е засмяна, всъщност весела ли е тя? Ако е строга, такава ли е тя? Нито е сериозна, нито е весела.
Ако се основавате само на външността, вие си служите с мярка, която сами не разбирате.
Казваш, че отношенията на твоя приятел не са такива, каквито трябва да бъдат. Какви трябва да бъдат, сам не знаеш. Ти искаш нещо, което не знаеш какво трябва да бъде. – Той е длъжен да ме обича. – Как ще те обича?
към беседата >>
На кое място е станало връзването?
Такива герои и героини сте и вие. Казвам: Вечер се спи, а не през деня. При това вие сте спали там, където неприятелят ви е дебнал. Големи герои сте всички, но сте вързани. Спомняте ли си кога е станало това?
На кое място е станало връзването?
Сега вие знаете, че сте вързани, но кога и как е станало това, не помните. Питате какво трябва да се прави сега. Развържете се от връзките, с които сте вързани. Човек може сам да се развърже. Знание е нужно за това.
към беседата >>
Казваш, че отношенията на твоя приятел не са такива, каквито трябва да бъдат.
– Много е сериозен, гледа ме строго, не се усмихва. Питам: Ако куклата на твоето дете е засмяна, всъщност весела ли е тя? Ако е строга, такава ли е тя? Нито е сериозна, нито е весела. Ако се основавате само на външността, вие си служите с мярка, която сами не разбирате.
Казваш, че отношенията на твоя приятел не са такива, каквито трябва да бъдат.
Какви трябва да бъдат, сам не знаеш. Ти искаш нещо, което не знаеш какво трябва да бъде. – Той е длъжен да ме обича. – Как ще те обича? – Ти идеш от незнайното към знайното.
към беседата >>
Сега вие знаете, че сте вързани, но кога и как е станало това, не помните.
Казвам: Вечер се спи, а не през деня. При това вие сте спали там, където неприятелят ви е дебнал. Големи герои сте всички, но сте вързани. Спомняте ли си кога е станало това? На кое място е станало връзването?
Сега вие знаете, че сте вързани, но кога и как е станало това, не помните.
Питате какво трябва да се прави сега. Развържете се от връзките, с които сте вързани. Човек може сам да се развърже. Знание е нужно за това. Вие сте имали знанието да се увеличавате и смалявате, но сте го забравили.
към беседата >>
Какви трябва да бъдат, сам не знаеш.
Питам: Ако куклата на твоето дете е засмяна, всъщност весела ли е тя? Ако е строга, такава ли е тя? Нито е сериозна, нито е весела. Ако се основавате само на външността, вие си служите с мярка, която сами не разбирате. Казваш, че отношенията на твоя приятел не са такива, каквито трябва да бъдат.
Какви трябва да бъдат, сам не знаеш.
Ти искаш нещо, което не знаеш какво трябва да бъде. – Той е длъжен да ме обича. – Как ще те обича? – Ти идеш от незнайното към знайното. Аз пък започвам от знайното към незнайното.
към беседата >>
Питате какво трябва да се прави сега.
При това вие сте спали там, където неприятелят ви е дебнал. Големи герои сте всички, но сте вързани. Спомняте ли си кога е станало това? На кое място е станало връзването? Сега вие знаете, че сте вързани, но кога и как е станало това, не помните.
Питате какво трябва да се прави сега.
Развържете се от връзките, с които сте вързани. Човек може сам да се развърже. Знание е нужно за това. Вие сте имали знанието да се увеличавате и смалявате, но сте го забравили. Приложете смаляването, да измъкнете ръцете и краката си от въжетата, които ви държат.
към беседата >>
Ти искаш нещо, което не знаеш какво трябва да бъде.
Ако е строга, такава ли е тя? Нито е сериозна, нито е весела. Ако се основавате само на външността, вие си служите с мярка, която сами не разбирате. Казваш, че отношенията на твоя приятел не са такива, каквито трябва да бъдат. Какви трябва да бъдат, сам не знаеш.
Ти искаш нещо, което не знаеш какво трябва да бъде.
– Той е длъжен да ме обича. – Как ще те обича? – Ти идеш от незнайното към знайното. Аз пък започвам от знайното към незнайното. Ходиш по земята и казваш: Искам да нося парите със себе си.
към беседата >>
Развържете се от връзките, с които сте вързани.
Големи герои сте всички, но сте вързани. Спомняте ли си кога е станало това? На кое място е станало връзването? Сега вие знаете, че сте вързани, но кога и как е станало това, не помните. Питате какво трябва да се прави сега.
Развържете се от връзките, с които сте вързани.
Човек може сам да се развърже. Знание е нужно за това. Вие сте имали знанието да се увеличавате и смалявате, но сте го забравили. Приложете смаляването, да измъкнете ръцете и краката си от въжетата, които ви държат. – Не знаем как да се смалим.
към беседата >>
– Той е длъжен да ме обича.
Нито е сериозна, нито е весела. Ако се основавате само на външността, вие си служите с мярка, която сами не разбирате. Казваш, че отношенията на твоя приятел не са такива, каквито трябва да бъдат. Какви трябва да бъдат, сам не знаеш. Ти искаш нещо, което не знаеш какво трябва да бъде.
– Той е длъжен да ме обича.
– Как ще те обича? – Ти идеш от незнайното към знайното. Аз пък започвам от знайното към незнайното. Ходиш по земята и казваш: Искам да нося парите със себе си. – Добре мислиш.
към беседата >>
Човек може сам да се развърже.
Спомняте ли си кога е станало това? На кое място е станало връзването? Сега вие знаете, че сте вързани, но кога и как е станало това, не помните. Питате какво трябва да се прави сега. Развържете се от връзките, с които сте вързани.
Човек може сам да се развърже.
Знание е нужно за това. Вие сте имали знанието да се увеличавате и смалявате, но сте го забравили. Приложете смаляването, да измъкнете ръцете и краката си от въжетата, които ви държат. – Не знаем как да се смалим. – Знаете, но не искате да се смалите, страх ви е да не се обезличите.
към беседата >>
– Как ще те обича?
Ако се основавате само на външността, вие си служите с мярка, която сами не разбирате. Казваш, че отношенията на твоя приятел не са такива, каквито трябва да бъдат. Какви трябва да бъдат, сам не знаеш. Ти искаш нещо, което не знаеш какво трябва да бъде. – Той е длъжен да ме обича.
– Как ще те обича?
– Ти идеш от незнайното към знайното. Аз пък започвам от знайното към незнайното. Ходиш по земята и казваш: Искам да нося парите със себе си. – Добре мислиш. Докато си на твърдата почва, няма по-голямо благо за тебе от парите.
към беседата >>
Знание е нужно за това.
На кое място е станало връзването? Сега вие знаете, че сте вързани, но кога и как е станало това, не помните. Питате какво трябва да се прави сега. Развържете се от връзките, с които сте вързани. Човек може сам да се развърже.
Знание е нужно за това.
Вие сте имали знанието да се увеличавате и смалявате, но сте го забравили. Приложете смаляването, да измъкнете ръцете и краката си от въжетата, които ви държат. – Не знаем как да се смалим. – Знаете, но не искате да се смалите, страх ви е да не се обезличите. – Да се обезличиш, това е закон на самоотричане.
към беседата >>
– Ти идеш от незнайното към знайното.
Казваш, че отношенията на твоя приятел не са такива, каквито трябва да бъдат. Какви трябва да бъдат, сам не знаеш. Ти искаш нещо, което не знаеш какво трябва да бъде. – Той е длъжен да ме обича. – Как ще те обича?
– Ти идеш от незнайното към знайното.
Аз пък започвам от знайното към незнайното. Ходиш по земята и казваш: Искам да нося парите със себе си. – Добре мислиш. Докато си на твърдата почва, няма по-голямо благо за тебе от парите. Те дрънкат в джоба и ти се уповаваш на тях.
към беседата >>
Вие сте имали знанието да се увеличавате и смалявате, но сте го забравили.
Сега вие знаете, че сте вързани, но кога и как е станало това, не помните. Питате какво трябва да се прави сега. Развържете се от връзките, с които сте вързани. Човек може сам да се развърже. Знание е нужно за това.
Вие сте имали знанието да се увеличавате и смалявате, но сте го забравили.
Приложете смаляването, да измъкнете ръцете и краката си от въжетата, които ви държат. – Не знаем как да се смалим. – Знаете, но не искате да се смалите, страх ви е да не се обезличите. – Да се обезличиш, това е закон на самоотричане. Това се иска от вас.
към беседата >>
Аз пък започвам от знайното към незнайното.
Какви трябва да бъдат, сам не знаеш. Ти искаш нещо, което не знаеш какво трябва да бъде. – Той е длъжен да ме обича. – Как ще те обича? – Ти идеш от незнайното към знайното.
Аз пък започвам от знайното към незнайното.
Ходиш по земята и казваш: Искам да нося парите със себе си. – Добре мислиш. Докато си на твърдата почва, няма по-голямо благо за тебе от парите. Те дрънкат в джоба и ти се уповаваш на тях. Какво ще правиш, ако си във водата?
към беседата >>
Приложете смаляването, да измъкнете ръцете и краката си от въжетата, които ви държат.
Питате какво трябва да се прави сега. Развържете се от връзките, с които сте вързани. Човек може сам да се развърже. Знание е нужно за това. Вие сте имали знанието да се увеличавате и смалявате, но сте го забравили.
Приложете смаляването, да измъкнете ръцете и краката си от въжетата, които ви държат.
– Не знаем как да се смалим. – Знаете, но не искате да се смалите, страх ви е да не се обезличите. – Да се обезличиш, това е закон на самоотричане. Това се иска от вас. Да се отречеш от майка си и баща си, от своя живот, това значи да се самоотречеш.
към беседата >>
Ходиш по земята и казваш: Искам да нося парите със себе си.
Ти искаш нещо, което не знаеш какво трябва да бъде. – Той е длъжен да ме обича. – Как ще те обича? – Ти идеш от незнайното към знайното. Аз пък започвам от знайното към незнайното.
Ходиш по земята и казваш: Искам да нося парите със себе си.
– Добре мислиш. Докато си на твърдата почва, няма по-голямо благо за тебе от парите. Те дрънкат в джоба и ти се уповаваш на тях. Какво ще правиш, ако си във водата? Ако туря сто килограма злато на гърба ти, какво ще бъде твоето положение?
към беседата >>
– Не знаем как да се смалим.
Развържете се от връзките, с които сте вързани. Човек може сам да се развърже. Знание е нужно за това. Вие сте имали знанието да се увеличавате и смалявате, но сте го забравили. Приложете смаляването, да измъкнете ръцете и краката си от въжетата, които ви държат.
– Не знаем как да се смалим.
– Знаете, но не искате да се смалите, страх ви е да не се обезличите. – Да се обезличиш, това е закон на самоотричане. Това се иска от вас. Да се отречеш от майка си и баща си, от своя живот, това значи да се самоотречеш. Това значи да се освободиш от робството и ограничението.
към беседата >>
– Добре мислиш.
– Той е длъжен да ме обича. – Как ще те обича? – Ти идеш от незнайното към знайното. Аз пък започвам от знайното към незнайното. Ходиш по земята и казваш: Искам да нося парите със себе си.
– Добре мислиш.
Докато си на твърдата почва, няма по-голямо благо за тебе от парите. Те дрънкат в джоба и ти се уповаваш на тях. Какво ще правиш, ако си във водата? Ако туря сто килограма злато на гърба ти, какво ще бъде твоето положение? Ако влезеш в един въздухообразен свят, какво ще правиш с парите?
към беседата >>
– Знаете, но не искате да се смалите, страх ви е да не се обезличите.
Човек може сам да се развърже. Знание е нужно за това. Вие сте имали знанието да се увеличавате и смалявате, но сте го забравили. Приложете смаляването, да измъкнете ръцете и краката си от въжетата, които ви държат. – Не знаем как да се смалим.
– Знаете, но не искате да се смалите, страх ви е да не се обезличите.
– Да се обезличиш, това е закон на самоотричане. Това се иска от вас. Да се отречеш от майка си и баща си, от своя живот, това значи да се самоотречеш. Това значи да се освободиш от робството и ограничението. Няма да забравиш майка си и баща си, но ще се откажеш от това в тях, което те ограничава.
към беседата >>
Докато си на твърдата почва, няма по-голямо благо за тебе от парите.
– Как ще те обича? – Ти идеш от незнайното към знайното. Аз пък започвам от знайното към незнайното. Ходиш по земята и казваш: Искам да нося парите със себе си. – Добре мислиш.
Докато си на твърдата почва, няма по-голямо благо за тебе от парите.
Те дрънкат в джоба и ти се уповаваш на тях. Какво ще правиш, ако си във водата? Ако туря сто килограма злато на гърба ти, какво ще бъде твоето положение? Ако влезеш в един въздухообразен свят, какво ще правиш с парите? Те са нужни само за твърдата почва.
към беседата >>
– Да се обезличиш, това е закон на самоотричане.
Знание е нужно за това. Вие сте имали знанието да се увеличавате и смалявате, но сте го забравили. Приложете смаляването, да измъкнете ръцете и краката си от въжетата, които ви държат. – Не знаем как да се смалим. – Знаете, но не искате да се смалите, страх ви е да не се обезличите.
– Да се обезличиш, това е закон на самоотричане.
Това се иска от вас. Да се отречеш от майка си и баща си, от своя живот, това значи да се самоотречеш. Това значи да се освободиш от робството и ограничението. Няма да забравиш майка си и баща си, но ще се откажеш от това в тях, което те ограничава. Да се освободиш от ограниченията, това значи да придобиеш по-голяма сила, отколкото някога си имал.
към беседата >>
Те дрънкат в джоба и ти се уповаваш на тях.
– Ти идеш от незнайното към знайното. Аз пък започвам от знайното към незнайното. Ходиш по земята и казваш: Искам да нося парите със себе си. – Добре мислиш. Докато си на твърдата почва, няма по-голямо благо за тебе от парите.
Те дрънкат в джоба и ти се уповаваш на тях.
Какво ще правиш, ако си във водата? Ако туря сто килограма злато на гърба ти, какво ще бъде твоето положение? Ако влезеш в един въздухообразен свят, какво ще правиш с парите? Те са нужни само за твърдата почва. Влезеш ли във водата и във въздуха, нямаш нужда от пари.
към беседата >>
Това се иска от вас.
Вие сте имали знанието да се увеличавате и смалявате, но сте го забравили. Приложете смаляването, да измъкнете ръцете и краката си от въжетата, които ви държат. – Не знаем как да се смалим. – Знаете, но не искате да се смалите, страх ви е да не се обезличите. – Да се обезличиш, това е закон на самоотричане.
Това се иска от вас.
Да се отречеш от майка си и баща си, от своя живот, това значи да се самоотречеш. Това значи да се освободиш от робството и ограничението. Няма да забравиш майка си и баща си, но ще се откажеш от това в тях, което те ограничава. Да се освободиш от ограниченията, това значи да придобиеш по-голяма сила, отколкото някога си имал.
към беседата >>
Какво ще правиш, ако си във водата?
Аз пък започвам от знайното към незнайното. Ходиш по земята и казваш: Искам да нося парите със себе си. – Добре мислиш. Докато си на твърдата почва, няма по-голямо благо за тебе от парите. Те дрънкат в джоба и ти се уповаваш на тях.
Какво ще правиш, ако си във водата?
Ако туря сто килограма злато на гърба ти, какво ще бъде твоето положение? Ако влезеш в един въздухообразен свят, какво ще правиш с парите? Те са нужни само за твърдата почва. Влезеш ли във водата и във въздуха, нямаш нужда от пари. Парите са средство само за физическия свят.
към беседата >>
Да се отречеш от майка си и баща си, от своя живот, това значи да се самоотречеш.
Приложете смаляването, да измъкнете ръцете и краката си от въжетата, които ви държат. – Не знаем как да се смалим. – Знаете, но не искате да се смалите, страх ви е да не се обезличите. – Да се обезличиш, това е закон на самоотричане. Това се иска от вас.
Да се отречеш от майка си и баща си, от своя живот, това значи да се самоотречеш.
Това значи да се освободиш от робството и ограничението. Няма да забравиш майка си и баща си, но ще се откажеш от това в тях, което те ограничава. Да се освободиш от ограниченията, това значи да придобиеш по-голяма сила, отколкото някога си имал.
към беседата >>
Ако туря сто килограма злато на гърба ти, какво ще бъде твоето положение?
Ходиш по земята и казваш: Искам да нося парите със себе си. – Добре мислиш. Докато си на твърдата почва, няма по-голямо благо за тебе от парите. Те дрънкат в джоба и ти се уповаваш на тях. Какво ще правиш, ако си във водата?
Ако туря сто килограма злато на гърба ти, какво ще бъде твоето положение?
Ако влезеш в един въздухообразен свят, какво ще правиш с парите? Те са нужни само за твърдата почва. Влезеш ли във водата и във въздуха, нямаш нужда от пари. Парите са средство само за физическия свят. Това, което е средство за физическия свят, не е средство нито за духовния, нито за умствения свят.
към беседата >>
Това значи да се освободиш от робството и ограничението.
– Не знаем как да се смалим. – Знаете, но не искате да се смалите, страх ви е да не се обезличите. – Да се обезличиш, това е закон на самоотричане. Това се иска от вас. Да се отречеш от майка си и баща си, от своя живот, това значи да се самоотречеш.
Това значи да се освободиш от робството и ограничението.
Няма да забравиш майка си и баща си, но ще се откажеш от това в тях, което те ограничава. Да се освободиш от ограниченията, това значи да придобиеш по-голяма сила, отколкото някога си имал.
към беседата >>
Ако влезеш в един въздухообразен свят, какво ще правиш с парите?
– Добре мислиш. Докато си на твърдата почва, няма по-голямо благо за тебе от парите. Те дрънкат в джоба и ти се уповаваш на тях. Какво ще правиш, ако си във водата? Ако туря сто килограма злато на гърба ти, какво ще бъде твоето положение?
Ако влезеш в един въздухообразен свят, какво ще правиш с парите?
Те са нужни само за твърдата почва. Влезеш ли във водата и във въздуха, нямаш нужда от пари. Парите са средство само за физическия свят. Това, което е средство за физическия свят, не е средство нито за духовния, нито за умствения свят.
към беседата >>
Няма да забравиш майка си и баща си, но ще се откажеш от това в тях, което те ограничава.
– Знаете, но не искате да се смалите, страх ви е да не се обезличите. – Да се обезличиш, това е закон на самоотричане. Това се иска от вас. Да се отречеш от майка си и баща си, от своя живот, това значи да се самоотречеш. Това значи да се освободиш от робството и ограничението.
Няма да забравиш майка си и баща си, но ще се откажеш от това в тях, което те ограничава.
Да се освободиш от ограниченията, това значи да придобиеш по-голяма сила, отколкото някога си имал.
към беседата >>
Те са нужни само за твърдата почва.
Докато си на твърдата почва, няма по-голямо благо за тебе от парите. Те дрънкат в джоба и ти се уповаваш на тях. Какво ще правиш, ако си във водата? Ако туря сто килограма злато на гърба ти, какво ще бъде твоето положение? Ако влезеш в един въздухообразен свят, какво ще правиш с парите?
Те са нужни само за твърдата почва.
Влезеш ли във водата и във въздуха, нямаш нужда от пари. Парите са средство само за физическия свят. Това, което е средство за физическия свят, не е средство нито за духовния, нито за умствения свят.
към беседата >>
Да се освободиш от ограниченията, това значи да придобиеш по-голяма сила, отколкото някога си имал.
– Да се обезличиш, това е закон на самоотричане. Това се иска от вас. Да се отречеш от майка си и баща си, от своя живот, това значи да се самоотречеш. Това значи да се освободиш от робството и ограничението. Няма да забравиш майка си и баща си, но ще се откажеш от това в тях, което те ограничава.
Да се освободиш от ограниченията, това значи да придобиеш по-голяма сила, отколкото някога си имал.
към беседата >>
Влезеш ли във водата и във въздуха, нямаш нужда от пари.
Те дрънкат в джоба и ти се уповаваш на тях. Какво ще правиш, ако си във водата? Ако туря сто килограма злато на гърба ти, какво ще бъде твоето положение? Ако влезеш в един въздухообразен свят, какво ще правиш с парите? Те са нужни само за твърдата почва.
Влезеш ли във водата и във въздуха, нямаш нужда от пари.
Парите са средство само за физическия свят. Това, което е средство за физическия свят, не е средство нито за духовния, нито за умствения свят.
към беседата >>
Питам: Готови ли сте да се смалите?
Питам: Готови ли сте да се смалите?
Как се смалявате, когато отивате да спите? Събувате обувките си, сваляте шапката, събличате дрехите и се смалявате. Веднага след това се увеличавате. Лягате на меко, пружинено легло, изтягате се, завивате се с юргана и ставате по-голям. Щом станете от сън, цял ден мислите за ядене и пиене.
към беседата >>
Парите са средство само за физическия свят.
Какво ще правиш, ако си във водата? Ако туря сто килограма злато на гърба ти, какво ще бъде твоето положение? Ако влезеш в един въздухообразен свят, какво ще правиш с парите? Те са нужни само за твърдата почва. Влезеш ли във водата и във въздуха, нямаш нужда от пари.
Парите са средство само за физическия свят.
Това, което е средство за физическия свят, не е средство нито за духовния, нито за умствения свят.
към беседата >>
Как се смалявате, когато отивате да спите?
Питам: Готови ли сте да се смалите?
Как се смалявате, когато отивате да спите?
Събувате обувките си, сваляте шапката, събличате дрехите и се смалявате. Веднага след това се увеличавате. Лягате на меко, пружинено легло, изтягате се, завивате се с юргана и ставате по-голям. Щом станете от сън, цял ден мислите за ядене и пиене. Това е криво разбиране на онези първични отношения за живота.
към беседата >>
Това, което е средство за физическия свят, не е средство нито за духовния, нито за умствения свят.
Ако туря сто килограма злато на гърба ти, какво ще бъде твоето положение? Ако влезеш в един въздухообразен свят, какво ще правиш с парите? Те са нужни само за твърдата почва. Влезеш ли във водата и във въздуха, нямаш нужда от пари. Парите са средство само за физическия свят.
Това, което е средство за физическия свят, не е средство нито за духовния, нито за умствения свят.
към беседата >>
Събувате обувките си, сваляте шапката, събличате дрехите и се смалявате.
Питам: Готови ли сте да се смалите? Как се смалявате, когато отивате да спите?
Събувате обувките си, сваляте шапката, събличате дрехите и се смалявате.
Веднага след това се увеличавате. Лягате на меко, пружинено легло, изтягате се, завивате се с юргана и ставате по-голям. Щом станете от сън, цял ден мислите за ядене и пиене. Това е криво разбиране на онези първични отношения за живота. Докато се завивате в дебели юргани и мислите само за ядене и пиене, винаги ще бъдете роби на условията.
към беседата >>
Помни: Всяко нещо е вярно и истинно само при известни условия.
Помни: Всяко нещо е вярно и истинно само при известни условия.
Любовта на някого е истинска при дадени условия. Щом се изменят условията, и любовта се изменя. Лошите отношения са такива при едни условия, а добри – при други. – Как да разберем това? – Както искате.
към беседата >>
Веднага след това се увеличавате.
Питам: Готови ли сте да се смалите? Как се смалявате, когато отивате да спите? Събувате обувките си, сваляте шапката, събличате дрехите и се смалявате.
Веднага след това се увеличавате.
Лягате на меко, пружинено легло, изтягате се, завивате се с юргана и ставате по-голям. Щом станете от сън, цял ден мислите за ядене и пиене. Това е криво разбиране на онези първични отношения за живота. Докато се завивате в дебели юргани и мислите само за ядене и пиене, винаги ще бъдете роби на условията.
към беседата >>
Любовта на някого е истинска при дадени условия.
Помни: Всяко нещо е вярно и истинно само при известни условия.
Любовта на някого е истинска при дадени условия.
Щом се изменят условията, и любовта се изменя. Лошите отношения са такива при едни условия, а добри – при други. – Как да разберем това? – Както искате. Не се страхувайте, че не разбирате нещо.
към беседата >>
Лягате на меко, пружинено легло, изтягате се, завивате се с юргана и ставате по-голям.
Питам: Готови ли сте да се смалите? Как се смалявате, когато отивате да спите? Събувате обувките си, сваляте шапката, събличате дрехите и се смалявате. Веднага след това се увеличавате.
Лягате на меко, пружинено легло, изтягате се, завивате се с юргана и ставате по-голям.
Щом станете от сън, цял ден мислите за ядене и пиене. Това е криво разбиране на онези първични отношения за живота. Докато се завивате в дебели юргани и мислите само за ядене и пиене, винаги ще бъдете роби на условията.
към беседата >>
Щом се изменят условията, и любовта се изменя.
Помни: Всяко нещо е вярно и истинно само при известни условия. Любовта на някого е истинска при дадени условия.
Щом се изменят условията, и любовта се изменя.
Лошите отношения са такива при едни условия, а добри – при други. – Как да разберем това? – Както искате. Не се страхувайте, че не разбирате нещо. Ако разбирате всичко, повече ще грешите.
към беседата >>
Щом станете от сън, цял ден мислите за ядене и пиене.
Питам: Готови ли сте да се смалите? Как се смалявате, когато отивате да спите? Събувате обувките си, сваляте шапката, събличате дрехите и се смалявате. Веднага след това се увеличавате. Лягате на меко, пружинено легло, изтягате се, завивате се с юргана и ставате по-голям.
Щом станете от сън, цял ден мислите за ядене и пиене.
Това е криво разбиране на онези първични отношения за живота. Докато се завивате в дебели юргани и мислите само за ядене и пиене, винаги ще бъдете роби на условията.
към беседата >>
Лошите отношения са такива при едни условия, а добри – при други.
Помни: Всяко нещо е вярно и истинно само при известни условия. Любовта на някого е истинска при дадени условия. Щом се изменят условията, и любовта се изменя.
Лошите отношения са такива при едни условия, а добри – при други.
– Как да разберем това? – Както искате. Не се страхувайте, че не разбирате нещо. Ако разбирате всичко, повече ще грешите. Малкото дете може да знае много неща за коня – какво представлява той, колко може да препуска, но едно нещо не знае – да язди кон.
към беседата >>
Това е криво разбиране на онези първични отношения за живота.
Как се смалявате, когато отивате да спите? Събувате обувките си, сваляте шапката, събличате дрехите и се смалявате. Веднага след това се увеличавате. Лягате на меко, пружинено легло, изтягате се, завивате се с юргана и ставате по-голям. Щом станете от сън, цял ден мислите за ядене и пиене.
Това е криво разбиране на онези първични отношения за живота.
Докато се завивате в дебели юргани и мислите само за ядене и пиене, винаги ще бъдете роби на условията.
към беседата >>
– Как да разберем това?
Помни: Всяко нещо е вярно и истинно само при известни условия. Любовта на някого е истинска при дадени условия. Щом се изменят условията, и любовта се изменя. Лошите отношения са такива при едни условия, а добри – при други.
– Как да разберем това?
– Както искате. Не се страхувайте, че не разбирате нещо. Ако разбирате всичко, повече ще грешите. Малкото дете може да знае много неща за коня – какво представлява той, колко може да препуска, но едно нещо не знае – да язди кон. Щом се качи на коня, веднага ще се намери на земята.
към беседата >>
Докато се завивате в дебели юргани и мислите само за ядене и пиене, винаги ще бъдете роби на условията.
Събувате обувките си, сваляте шапката, събличате дрехите и се смалявате. Веднага след това се увеличавате. Лягате на меко, пружинено легло, изтягате се, завивате се с юргана и ставате по-голям. Щом станете от сън, цял ден мислите за ядене и пиене. Това е криво разбиране на онези първични отношения за живота.
Докато се завивате в дебели юргани и мислите само за ядене и пиене, винаги ще бъдете роби на условията.
към беседата >>
– Както искате.
Помни: Всяко нещо е вярно и истинно само при известни условия. Любовта на някого е истинска при дадени условия. Щом се изменят условията, и любовта се изменя. Лошите отношения са такива при едни условия, а добри – при други. – Как да разберем това?
– Както искате.
Не се страхувайте, че не разбирате нещо. Ако разбирате всичко, повече ще грешите. Малкото дете може да знае много неща за коня – какво представлява той, колко може да препуска, но едно нещо не знае – да язди кон. Щом се качи на коня, веднага ще се намери на земята. Конят познава, че на гърба му седи неопитно дете.
към беседата >>
Казвам: Това са противоречия, чрез които животът не може да се измени, нито да се разреши.
Казвам: Това са противоречия, чрез които животът не може да се измени, нито да се разреши.
Вие очаквате животът да се разреши по еволюционен път. Това е невъзможно. – Защо? – Защото има един ред в живота, който не може да се измени. Той е ред в Природата, изработен от възвишени разумни, същества.
към беседата >>
Не се страхувайте, че не разбирате нещо.
Любовта на някого е истинска при дадени условия. Щом се изменят условията, и любовта се изменя. Лошите отношения са такива при едни условия, а добри – при други. – Как да разберем това? – Както искате.
Не се страхувайте, че не разбирате нещо.
Ако разбирате всичко, повече ще грешите. Малкото дете може да знае много неща за коня – какво представлява той, колко може да препуска, но едно нещо не знае – да язди кон. Щом се качи на коня, веднага ще се намери на земята. Конят познава, че на гърба му седи неопитно дете. Друго дете не знае нищо за коня, но умее да язди.
към беседата >>
Вие очаквате животът да се разреши по еволюционен път.
Казвам: Това са противоречия, чрез които животът не може да се измени, нито да се разреши.
Вие очаквате животът да се разреши по еволюционен път.
Това е невъзможно. – Защо? – Защото има един ред в живота, който не може да се измени. Той е ред в Природата, изработен от възвишени разумни, същества. Този ред трябва да се приеме – нищо повече.
към беседата >>
Ако разбирате всичко, повече ще грешите.
Щом се изменят условията, и любовта се изменя. Лошите отношения са такива при едни условия, а добри – при други. – Как да разберем това? – Както искате. Не се страхувайте, че не разбирате нещо.
Ако разбирате всичко, повече ще грешите.
Малкото дете може да знае много неща за коня – какво представлява той, колко може да препуска, но едно нещо не знае – да язди кон. Щом се качи на коня, веднага ще се намери на земята. Конят познава, че на гърба му седи неопитно дете. Друго дете не знае нищо за коня, но умее да язди. Качва се на коня, здраво хваща юздите му и върви напред.
към беседата >>
Това е невъзможно.
Казвам: Това са противоречия, чрез които животът не може да се измени, нито да се разреши. Вие очаквате животът да се разреши по еволюционен път.
Това е невъзможно.
– Защо? – Защото има един ред в живота, който не може да се измени. Той е ред в Природата, изработен от възвишени разумни, същества. Този ред трябва да се приеме – нищо повече. Някога е съществувало друго социално положение, но се е изменило.
към беседата >>
Малкото дете може да знае много неща за коня – какво представлява той, колко може да препуска, но едно нещо не знае – да язди кон.
Лошите отношения са такива при едни условия, а добри – при други. – Как да разберем това? – Както искате. Не се страхувайте, че не разбирате нещо. Ако разбирате всичко, повече ще грешите.
Малкото дете може да знае много неща за коня – какво представлява той, колко може да препуска, но едно нещо не знае – да язди кон.
Щом се качи на коня, веднага ще се намери на земята. Конят познава, че на гърба му седи неопитно дете. Друго дете не знае нищо за коня, но умее да язди. Качва се на коня, здраво хваща юздите му и върви напред. В такива положения изпадате и вие.
към беседата >>
– Защо?
Казвам: Това са противоречия, чрез които животът не може да се измени, нито да се разреши. Вие очаквате животът да се разреши по еволюционен път. Това е невъзможно.
– Защо?
– Защото има един ред в живота, който не може да се измени. Той е ред в Природата, изработен от възвишени разумни, същества. Този ред трябва да се приеме – нищо повече. Някога е съществувало друго социално положение, но се е изменило. И сегашното ще се измени, ще дойде друго.
към беседата >>
Щом се качи на коня, веднага ще се намери на земята.
– Как да разберем това? – Както искате. Не се страхувайте, че не разбирате нещо. Ако разбирате всичко, повече ще грешите. Малкото дете може да знае много неща за коня – какво представлява той, колко може да препуска, но едно нещо не знае – да язди кон.
Щом се качи на коня, веднага ще се намери на земята.
Конят познава, че на гърба му седи неопитно дете. Друго дете не знае нищо за коня, но умее да язди. Качва се на коня, здраво хваща юздите му и върви напред. В такива положения изпадате и вие. Много неща знаете, но не можете да яздите.
към беседата >>
– Защото има един ред в живота, който не може да се измени.
Казвам: Това са противоречия, чрез които животът не може да се измени, нито да се разреши. Вие очаквате животът да се разреши по еволюционен път. Това е невъзможно. – Защо?
– Защото има един ред в живота, който не може да се измени.
Той е ред в Природата, изработен от възвишени разумни, същества. Този ред трябва да се приеме – нищо повече. Някога е съществувало друго социално положение, но се е изменило. И сегашното ще се измени, ще дойде друго. Всяко ново положение, което идва, трябва да бъде по-добро.
към беседата >>
Конят познава, че на гърба му седи неопитно дете.
– Както искате. Не се страхувайте, че не разбирате нещо. Ако разбирате всичко, повече ще грешите. Малкото дете може да знае много неща за коня – какво представлява той, колко може да препуска, но едно нещо не знае – да язди кон. Щом се качи на коня, веднага ще се намери на земята.
Конят познава, че на гърба му седи неопитно дете.
Друго дете не знае нищо за коня, но умее да язди. Качва се на коня, здраво хваща юздите му и върви напред. В такива положения изпадате и вие. Много неща знаете, но не можете да яздите. Някога знаете малко неща, но умеете да яздите.
към беседата >>
Той е ред в Природата, изработен от възвишени разумни, същества.
Казвам: Това са противоречия, чрез които животът не може да се измени, нито да се разреши. Вие очаквате животът да се разреши по еволюционен път. Това е невъзможно. – Защо? – Защото има един ред в живота, който не може да се измени.
Той е ред в Природата, изработен от възвишени разумни, същества.
Този ред трябва да се приеме – нищо повече. Някога е съществувало друго социално положение, но се е изменило. И сегашното ще се измени, ще дойде друго. Всяко ново положение, което идва, трябва да бъде по-добро. Все ще дойде добро положение.
към беседата >>
Друго дете не знае нищо за коня, но умее да язди.
Не се страхувайте, че не разбирате нещо. Ако разбирате всичко, повече ще грешите. Малкото дете може да знае много неща за коня – какво представлява той, колко може да препуска, но едно нещо не знае – да язди кон. Щом се качи на коня, веднага ще се намери на земята. Конят познава, че на гърба му седи неопитно дете.
Друго дете не знае нищо за коня, но умее да язди.
Качва се на коня, здраво хваща юздите му и върви напред. В такива положения изпадате и вие. Много неща знаете, но не можете да яздите. Някога знаете малко неща, но умеете да яздите. Важно е да имаш абсолютна мярка за нещата и да разполагаш със знанието на Природата.
към беседата >>
Този ред трябва да се приеме – нищо повече.
Вие очаквате животът да се разреши по еволюционен път. Това е невъзможно. – Защо? – Защото има един ред в живота, който не може да се измени. Той е ред в Природата, изработен от възвишени разумни, същества.
Този ред трябва да се приеме – нищо повече.
Някога е съществувало друго социално положение, но се е изменило. И сегашното ще се измени, ще дойде друго. Всяко ново положение, което идва, трябва да бъде по-добро. Все ще дойде добро положение. Едно трябва да се знае: Ако хората очакват свобода от себе си, няма да я постигнат.
към беседата >>
Качва се на коня, здраво хваща юздите му и върви напред.
Ако разбирате всичко, повече ще грешите. Малкото дете може да знае много неща за коня – какво представлява той, колко може да препуска, но едно нещо не знае – да язди кон. Щом се качи на коня, веднага ще се намери на земята. Конят познава, че на гърба му седи неопитно дете. Друго дете не знае нищо за коня, но умее да язди.
Качва се на коня, здраво хваща юздите му и върви напред.
В такива положения изпадате и вие. Много неща знаете, но не можете да яздите. Някога знаете малко неща, но умеете да яздите. Важно е да имаш абсолютна мярка за нещата и да разполагаш със знанието на Природата. Само тогава ще бъдеш господар на положението – господар на себе си.
към беседата >>
Някога е съществувало друго социално положение, но се е изменило.
Това е невъзможно. – Защо? – Защото има един ред в живота, който не може да се измени. Той е ред в Природата, изработен от възвишени разумни, същества. Този ред трябва да се приеме – нищо повече.
Някога е съществувало друго социално положение, но се е изменило.
И сегашното ще се измени, ще дойде друго. Всяко ново положение, което идва, трябва да бъде по-добро. Все ще дойде добро положение. Едно трябва да се знае: Ако хората очакват свобода от себе си, няма да я постигнат. Ако очакват свободата си от Бога, от разумния свят, ще я постигнат.
към беседата >>
В такива положения изпадате и вие.
Малкото дете може да знае много неща за коня – какво представлява той, колко може да препуска, но едно нещо не знае – да язди кон. Щом се качи на коня, веднага ще се намери на земята. Конят познава, че на гърба му седи неопитно дете. Друго дете не знае нищо за коня, но умее да язди. Качва се на коня, здраво хваща юздите му и върви напред.
В такива положения изпадате и вие.
Много неща знаете, но не можете да яздите. Някога знаете малко неща, но умеете да яздите. Важно е да имаш абсолютна мярка за нещата и да разполагаш със знанието на Природата. Само тогава ще бъдеш господар на положението – господар на себе си. – Кои неща се владеят?
към беседата >>
И сегашното ще се измени, ще дойде друго.
– Защо? – Защото има един ред в живота, който не може да се измени. Той е ред в Природата, изработен от възвишени разумни, същества. Този ред трябва да се приеме – нищо повече. Някога е съществувало друго социално положение, но се е изменило.
И сегашното ще се измени, ще дойде друго.
Всяко ново положение, което идва, трябва да бъде по-добро. Все ще дойде добро положение. Едно трябва да се знае: Ако хората очакват свобода от себе си, няма да я постигнат. Ако очакват свободата си от Бога, от разумния свят, ще я постигнат. Ако комунизмът е подбуда от Божествения свят, той ще успее.
към беседата >>
Много неща знаете, но не можете да яздите.
Щом се качи на коня, веднага ще се намери на земята. Конят познава, че на гърба му седи неопитно дете. Друго дете не знае нищо за коня, но умее да язди. Качва се на коня, здраво хваща юздите му и върви напред. В такива положения изпадате и вие.
Много неща знаете, но не можете да яздите.
Някога знаете малко неща, но умеете да яздите. Важно е да имаш абсолютна мярка за нещата и да разполагаш със знанието на Природата. Само тогава ще бъдеш господар на положението – господар на себе си. – Кои неща се владеят? – Главно неодушевените.
към беседата >>
Всяко ново положение, което идва, трябва да бъде по-добро.
– Защото има един ред в живота, който не може да се измени. Той е ред в Природата, изработен от възвишени разумни, същества. Този ред трябва да се приеме – нищо повече. Някога е съществувало друго социално положение, но се е изменило. И сегашното ще се измени, ще дойде друго.
Всяко ново положение, което идва, трябва да бъде по-добро.
Все ще дойде добро положение. Едно трябва да се знае: Ако хората очакват свобода от себе си, няма да я постигнат. Ако очакват свободата си от Бога, от разумния свят, ще я постигнат. Ако комунизмът е подбуда от Божествения свят, той ще успее. Ако е човешка подбуда, няма да успее.
към беседата >>
Някога знаете малко неща, но умеете да яздите.
Конят познава, че на гърба му седи неопитно дете. Друго дете не знае нищо за коня, но умее да язди. Качва се на коня, здраво хваща юздите му и върви напред. В такива положения изпадате и вие. Много неща знаете, но не можете да яздите.
Някога знаете малко неща, но умеете да яздите.
Важно е да имаш абсолютна мярка за нещата и да разполагаш със знанието на Природата. Само тогава ще бъдеш господар на положението – господар на себе си. – Кои неща се владеят? – Главно неодушевените. Дойдете ли до одушевените, т.е.
към беседата >>
Все ще дойде добро положение.
Той е ред в Природата, изработен от възвишени разумни, същества. Този ред трябва да се приеме – нищо повече. Някога е съществувало друго социално положение, но се е изменило. И сегашното ще се измени, ще дойде друго. Всяко ново положение, което идва, трябва да бъде по-добро.
Все ще дойде добро положение.
Едно трябва да се знае: Ако хората очакват свобода от себе си, няма да я постигнат. Ако очакват свободата си от Бога, от разумния свят, ще я постигнат. Ако комунизмът е подбуда от Божествения свят, той ще успее. Ако е човешка подбуда, няма да успее. Дойде отнякъде една разбойническа банда и започва да прави обири, докато най-после започват едни други да се убиват.
към беседата >>
Важно е да имаш абсолютна мярка за нещата и да разполагаш със знанието на Природата.
Друго дете не знае нищо за коня, но умее да язди. Качва се на коня, здраво хваща юздите му и върви напред. В такива положения изпадате и вие. Много неща знаете, но не можете да яздите. Някога знаете малко неща, но умеете да яздите.
Важно е да имаш абсолютна мярка за нещата и да разполагаш със знанието на Природата.
Само тогава ще бъдеш господар на положението – господар на себе си. – Кои неща се владеят? – Главно неодушевените. Дойдете ли до одушевените, т.е. до разумните, и те могат да се владеят, но взаимно: едно същество владее друго, него владее трето и т.н.
към беседата >>
Едно трябва да се знае: Ако хората очакват свобода от себе си, няма да я постигнат.
Този ред трябва да се приеме – нищо повече. Някога е съществувало друго социално положение, но се е изменило. И сегашното ще се измени, ще дойде друго. Всяко ново положение, което идва, трябва да бъде по-добро. Все ще дойде добро положение.
Едно трябва да се знае: Ако хората очакват свобода от себе си, няма да я постигнат.
Ако очакват свободата си от Бога, от разумния свят, ще я постигнат. Ако комунизмът е подбуда от Божествения свят, той ще успее. Ако е човешка подбуда, няма да успее. Дойде отнякъде една разбойническа банда и започва да прави обири, докато най-после започват едни други да се убиват. - Какво показва това?
към беседата >>
Само тогава ще бъдеш господар на положението – господар на себе си.
Качва се на коня, здраво хваща юздите му и върви напред. В такива положения изпадате и вие. Много неща знаете, но не можете да яздите. Някога знаете малко неща, но умеете да яздите. Важно е да имаш абсолютна мярка за нещата и да разполагаш със знанието на Природата.
Само тогава ще бъдеш господар на положението – господар на себе си.
– Кои неща се владеят? – Главно неодушевените. Дойдете ли до одушевените, т.е. до разумните, и те могат да се владеят, но взаимно: едно същество владее друго, него владее трето и т.н. Казваш: Аз съм господар на условията.
към беседата >>
Ако очакват свободата си от Бога, от разумния свят, ще я постигнат.
Някога е съществувало друго социално положение, но се е изменило. И сегашното ще се измени, ще дойде друго. Всяко ново положение, което идва, трябва да бъде по-добро. Все ще дойде добро положение. Едно трябва да се знае: Ако хората очакват свобода от себе си, няма да я постигнат.
Ако очакват свободата си от Бога, от разумния свят, ще я постигнат.
Ако комунизмът е подбуда от Божествения свят, той ще успее. Ако е човешка подбуда, няма да успее. Дойде отнякъде една разбойническа банда и започва да прави обири, докато най-после започват едни други да се убиват. - Какво показва това? Тази банда е дошла за богатството на хората.
към беседата >>
– Кои неща се владеят?
В такива положения изпадате и вие. Много неща знаете, но не можете да яздите. Някога знаете малко неща, но умеете да яздите. Важно е да имаш абсолютна мярка за нещата и да разполагаш със знанието на Природата. Само тогава ще бъдеш господар на положението – господар на себе си.
– Кои неща се владеят?
– Главно неодушевените. Дойдете ли до одушевените, т.е. до разумните, и те могат да се владеят, но взаимно: едно същество владее друго, него владее трето и т.н. Казваш: Аз съм господар на условията. – Отчасти си господар, но не напълно.
към беседата >>
Ако комунизмът е подбуда от Божествения свят, той ще успее.
И сегашното ще се измени, ще дойде друго. Всяко ново положение, което идва, трябва да бъде по-добро. Все ще дойде добро положение. Едно трябва да се знае: Ако хората очакват свобода от себе си, няма да я постигнат. Ако очакват свободата си от Бога, от разумния свят, ще я постигнат.
Ако комунизмът е подбуда от Божествения свят, той ще успее.
Ако е човешка подбуда, няма да успее. Дойде отнякъде една разбойническа банда и започва да прави обири, докато най-после започват едни други да се убиват. - Какво показва това? Тази банда е дошла за богатството на хората. Като се избиват, може да не остане нито един от тях, а може да остане само един.
към беседата >>
– Главно неодушевените.
Много неща знаете, но не можете да яздите. Някога знаете малко неща, но умеете да яздите. Важно е да имаш абсолютна мярка за нещата и да разполагаш със знанието на Природата. Само тогава ще бъдеш господар на положението – господар на себе си. – Кои неща се владеят?
– Главно неодушевените.
Дойдете ли до одушевените, т.е. до разумните, и те могат да се владеят, но взаимно: едно същество владее друго, него владее трето и т.н. Казваш: Аз съм господар на условията. – Отчасти си господар, но не напълно. Можеш ли да владееш условията на целия кръг?
към беседата >>
Ако е човешка подбуда, няма да успее.
Всяко ново положение, което идва, трябва да бъде по-добро. Все ще дойде добро положение. Едно трябва да се знае: Ако хората очакват свобода от себе си, няма да я постигнат. Ако очакват свободата си от Бога, от разумния свят, ще я постигнат. Ако комунизмът е подбуда от Божествения свят, той ще успее.
Ако е човешка подбуда, няма да успее.
Дойде отнякъде една разбойническа банда и започва да прави обири, докато най-после започват едни други да се убиват. - Какво показва това? Тази банда е дошла за богатството на хората. Като се избиват, може да не остане нито един от тях, а може да остане само един. Това, към което хората се стремят, не трябва да се постига с убийство.
към беседата >>
Дойдете ли до одушевените, т.е.
Някога знаете малко неща, но умеете да яздите. Важно е да имаш абсолютна мярка за нещата и да разполагаш със знанието на Природата. Само тогава ще бъдеш господар на положението – господар на себе си. – Кои неща се владеят? – Главно неодушевените.
Дойдете ли до одушевените, т.е.
до разумните, и те могат да се владеят, но взаимно: едно същество владее друго, него владее трето и т.н. Казваш: Аз съм господар на условията. – Отчасти си господар, но не напълно. Можеш ли да владееш условията на целия кръг? Можеш ли да владееш условията извън кръга?
към беседата >>
Дойде отнякъде една разбойническа банда и започва да прави обири, докато най-после започват едни други да се убиват.
Все ще дойде добро положение. Едно трябва да се знае: Ако хората очакват свобода от себе си, няма да я постигнат. Ако очакват свободата си от Бога, от разумния свят, ще я постигнат. Ако комунизмът е подбуда от Божествения свят, той ще успее. Ако е човешка подбуда, няма да успее.
Дойде отнякъде една разбойническа банда и започва да прави обири, докато най-после започват едни други да се убиват.
- Какво показва това? Тази банда е дошла за богатството на хората. Като се избиват, може да не остане нито един от тях, а може да остане само един. Това, към което хората се стремят, не трябва да се постига с убийство. Това е моето схващане.
към беседата >>
до разумните, и те могат да се владеят, но взаимно: едно същество владее друго, него владее трето и т.н.
Важно е да имаш абсолютна мярка за нещата и да разполагаш със знанието на Природата. Само тогава ще бъдеш господар на положението – господар на себе си. – Кои неща се владеят? – Главно неодушевените. Дойдете ли до одушевените, т.е.
до разумните, и те могат да се владеят, но взаимно: едно същество владее друго, него владее трето и т.н.
Казваш: Аз съм господар на условията. – Отчасти си господар, но не напълно. Можеш ли да владееш условията на целия кръг? Можеш ли да владееш условията извън кръга?
към беседата >>
- Какво показва това?
Едно трябва да се знае: Ако хората очакват свобода от себе си, няма да я постигнат. Ако очакват свободата си от Бога, от разумния свят, ще я постигнат. Ако комунизмът е подбуда от Божествения свят, той ще успее. Ако е човешка подбуда, няма да успее. Дойде отнякъде една разбойническа банда и започва да прави обири, докато най-после започват едни други да се убиват.
- Какво показва това?
Тази банда е дошла за богатството на хората. Като се избиват, може да не остане нито един от тях, а може да остане само един. Това, към което хората се стремят, не трябва да се постига с убийство. Това е моето схващане. Където има убийства, там има нещо човешко, там не действа Божественото.
към беседата >>
Казваш: Аз съм господар на условията.
Само тогава ще бъдеш господар на положението – господар на себе си. – Кои неща се владеят? – Главно неодушевените. Дойдете ли до одушевените, т.е. до разумните, и те могат да се владеят, но взаимно: едно същество владее друго, него владее трето и т.н.
Казваш: Аз съм господар на условията.
– Отчасти си господар, но не напълно. Можеш ли да владееш условията на целия кръг? Можеш ли да владееш условията извън кръга?
към беседата >>
Тази банда е дошла за богатството на хората.
Ако очакват свободата си от Бога, от разумния свят, ще я постигнат. Ако комунизмът е подбуда от Божествения свят, той ще успее. Ако е човешка подбуда, няма да успее. Дойде отнякъде една разбойническа банда и започва да прави обири, докато най-после започват едни други да се убиват. - Какво показва това?
Тази банда е дошла за богатството на хората.
Като се избиват, може да не остане нито един от тях, а може да остане само един. Това, към което хората се стремят, не трябва да се постига с убийство. Това е моето схващане. Където има убийства, там има нещо човешко, там не действа Божественото. Където е правото, там всички хора мислят еднакво.
към беседата >>
– Отчасти си господар, но не напълно.
– Кои неща се владеят? – Главно неодушевените. Дойдете ли до одушевените, т.е. до разумните, и те могат да се владеят, но взаимно: едно същество владее друго, него владее трето и т.н. Казваш: Аз съм господар на условията.
– Отчасти си господар, но не напълно.
Можеш ли да владееш условията на целия кръг? Можеш ли да владееш условията извън кръга?
към беседата >>
Като се избиват, може да не остане нито един от тях, а може да остане само един.
Ако комунизмът е подбуда от Божествения свят, той ще успее. Ако е човешка подбуда, няма да успее. Дойде отнякъде една разбойническа банда и започва да прави обири, докато най-после започват едни други да се убиват. - Какво показва това? Тази банда е дошла за богатството на хората.
Като се избиват, може да не остане нито един от тях, а може да остане само един.
Това, към което хората се стремят, не трябва да се постига с убийство. Това е моето схващане. Където има убийства, там има нещо човешко, там не действа Божественото. Където е правото, там всички хора мислят еднакво. Няма защо насила да заставяш човека да мисли.
към беседата >>
Можеш ли да владееш условията на целия кръг?
– Главно неодушевените. Дойдете ли до одушевените, т.е. до разумните, и те могат да се владеят, но взаимно: едно същество владее друго, него владее трето и т.н. Казваш: Аз съм господар на условията. – Отчасти си господар, но не напълно.
Можеш ли да владееш условията на целия кръг?
Можеш ли да владееш условията извън кръга?
към беседата >>
Това, към което хората се стремят, не трябва да се постига с убийство.
Ако е човешка подбуда, няма да успее. Дойде отнякъде една разбойническа банда и започва да прави обири, докато най-после започват едни други да се убиват. - Какво показва това? Тази банда е дошла за богатството на хората. Като се избиват, може да не остане нито един от тях, а може да остане само един.
Това, към което хората се стремят, не трябва да се постига с убийство.
Това е моето схващане. Където има убийства, там има нещо човешко, там не действа Божественото. Където е правото, там всички хора мислят еднакво. Няма защо насила да заставяш човека да мисли. Щом нещо е право, там и аз, и ти, ще мислим еднакво.
към беседата >>
Можеш ли да владееш условията извън кръга?
Дойдете ли до одушевените, т.е. до разумните, и те могат да се владеят, но взаимно: едно същество владее друго, него владее трето и т.н. Казваш: Аз съм господар на условията. – Отчасти си господар, но не напълно. Можеш ли да владееш условията на целия кръг?
Можеш ли да владееш условията извън кръга?
към беседата >>
Това е моето схващане.
Дойде отнякъде една разбойническа банда и започва да прави обири, докато най-после започват едни други да се убиват. - Какво показва това? Тази банда е дошла за богатството на хората. Като се избиват, може да не остане нито един от тях, а може да остане само един. Това, към което хората се стремят, не трябва да се постига с убийство.
Това е моето схващане.
Където има убийства, там има нещо човешко, там не действа Божественото. Където е правото, там всички хора мислят еднакво. Няма защо насила да заставяш човека да мисли. Щом нещо е право, там и аз, и ти, ще мислим еднакво. От богатството ще вземем и двамата.
към беседата >>
Сега, като се говори за влияние, виждаме, че едно съзнание влияе на второ, второто – на трето, третото – на четвърто.
Сега, като се говори за влияние, виждаме, че едно съзнание влияе на второ, второто – на трето, третото – на четвърто.
Така са свързани съзнанията на всички хора. – Кой изпитва най-силно тежестта на тези влияния? – Първият. Той се намира под непосредственото влияние на всички, които са над него. Какво ще правиш, ако всички съзнания не са разположени към тебе?
към беседата >>
Където има убийства, там има нещо човешко, там не действа Божественото.
- Какво показва това? Тази банда е дошла за богатството на хората. Като се избиват, може да не остане нито един от тях, а може да остане само един. Това, към което хората се стремят, не трябва да се постига с убийство. Това е моето схващане.
Където има убийства, там има нещо човешко, там не действа Божественото.
Където е правото, там всички хора мислят еднакво. Няма защо насила да заставяш човека да мисли. Щом нещо е право, там и аз, и ти, ще мислим еднакво. От богатството ще вземем и двамата. Като отида при чешмата, ще си взема колкото вода искам.
към беседата >>
Така са свързани съзнанията на всички хора.
Сега, като се говори за влияние, виждаме, че едно съзнание влияе на второ, второто – на трето, третото – на четвърто.
Така са свързани съзнанията на всички хора.
– Кой изпитва най-силно тежестта на тези влияния? – Първият. Той се намира под непосредственото влияние на всички, които са над него. Какво ще правиш, ако всички съзнания не са разположени към тебе? Ти си син на средно заможни хора и зависиш от тях.
към беседата >>
Където е правото, там всички хора мислят еднакво.
Тази банда е дошла за богатството на хората. Като се избиват, може да не остане нито един от тях, а може да остане само един. Това, към което хората се стремят, не трябва да се постига с убийство. Това е моето схващане. Където има убийства, там има нещо човешко, там не действа Божественото.
Където е правото, там всички хора мислят еднакво.
Няма защо насила да заставяш човека да мисли. Щом нещо е право, там и аз, и ти, ще мислим еднакво. От богатството ще вземем и двамата. Като отида при чешмата, ще си взема колкото вода искам. Ще си напълня едно, две, три и повече бурета.
към беседата >>
– Кой изпитва най-силно тежестта на тези влияния?
Сега, като се говори за влияние, виждаме, че едно съзнание влияе на второ, второто – на трето, третото – на четвърто. Така са свързани съзнанията на всички хора.
– Кой изпитва най-силно тежестта на тези влияния?
– Първият. Той се намира под непосредственото влияние на всички, които са над него. Какво ще правиш, ако всички съзнания не са разположени към тебе? Ти си син на средно заможни хора и зависиш от тях. Искаш да имаш кон, да го яздиш, но пари нямаш, не можеш да си купиш.
към беседата >>
Няма защо насила да заставяш човека да мисли.
Като се избиват, може да не остане нито един от тях, а може да остане само един. Това, към което хората се стремят, не трябва да се постига с убийство. Това е моето схващане. Където има убийства, там има нещо човешко, там не действа Божественото. Където е правото, там всички хора мислят еднакво.
Няма защо насила да заставяш човека да мисли.
Щом нещо е право, там и аз, и ти, ще мислим еднакво. От богатството ще вземем и двамата. Като отида при чешмата, ще си взема колкото вода искам. Ще си напълня едно, две, три и повече бурета. Питам: Защо трябва да пълня бурета, когато чешмата постоянно тече?
към беседата >>
– Първият.
Сега, като се говори за влияние, виждаме, че едно съзнание влияе на второ, второто – на трето, третото – на четвърто. Така са свързани съзнанията на всички хора. – Кой изпитва най-силно тежестта на тези влияния?
– Първият.
Той се намира под непосредственото влияние на всички, които са над него. Какво ще правиш, ако всички съзнания не са разположени към тебе? Ти си син на средно заможни хора и зависиш от тях. Искаш да имаш кон, да го яздиш, но пари нямаш, не можеш да си купиш. Майка ти и баща ти също нямат пари, не могат да задоволят желанието ти.
към беседата >>
Щом нещо е право, там и аз, и ти, ще мислим еднакво.
Това, към което хората се стремят, не трябва да се постига с убийство. Това е моето схващане. Където има убийства, там има нещо човешко, там не действа Божественото. Където е правото, там всички хора мислят еднакво. Няма защо насила да заставяш човека да мисли.
Щом нещо е право, там и аз, и ти, ще мислим еднакво.
От богатството ще вземем и двамата. Като отида при чешмата, ще си взема колкото вода искам. Ще си напълня едно, две, три и повече бурета. Питам: Защо трябва да пълня бурета, когато чешмата постоянно тече?
към беседата >>
Той се намира под непосредственото влияние на всички, които са над него.
Сега, като се говори за влияние, виждаме, че едно съзнание влияе на второ, второто – на трето, третото – на четвърто. Така са свързани съзнанията на всички хора. – Кой изпитва най-силно тежестта на тези влияния? – Първият.
Той се намира под непосредственото влияние на всички, които са над него.
Какво ще правиш, ако всички съзнания не са разположени към тебе? Ти си син на средно заможни хора и зависиш от тях. Искаш да имаш кон, да го яздиш, но пари нямаш, не можеш да си купиш. Майка ти и баща ти също нямат пари, не могат да задоволят желанието ти. Имаш желание, но срещаш ограничение.
към беседата >>
От богатството ще вземем и двамата.
Това е моето схващане. Където има убийства, там има нещо човешко, там не действа Божественото. Където е правото, там всички хора мислят еднакво. Няма защо насила да заставяш човека да мисли. Щом нещо е право, там и аз, и ти, ще мислим еднакво.
От богатството ще вземем и двамата.
Като отида при чешмата, ще си взема колкото вода искам. Ще си напълня едно, две, три и повече бурета. Питам: Защо трябва да пълня бурета, когато чешмата постоянно тече?
към беседата >>
Какво ще правиш, ако всички съзнания не са разположени към тебе?
Сега, като се говори за влияние, виждаме, че едно съзнание влияе на второ, второто – на трето, третото – на четвърто. Така са свързани съзнанията на всички хора. – Кой изпитва най-силно тежестта на тези влияния? – Първият. Той се намира под непосредственото влияние на всички, които са над него.
Какво ще правиш, ако всички съзнания не са разположени към тебе?
Ти си син на средно заможни хора и зависиш от тях. Искаш да имаш кон, да го яздиш, но пари нямаш, не можеш да си купиш. Майка ти и баща ти също нямат пари, не могат да задоволят желанието ти. Имаш желание, но срещаш ограничение. Какво ще правиш?
към беседата >>
Като отида при чешмата, ще си взема колкото вода искам.
Където има убийства, там има нещо човешко, там не действа Божественото. Където е правото, там всички хора мислят еднакво. Няма защо насила да заставяш човека да мисли. Щом нещо е право, там и аз, и ти, ще мислим еднакво. От богатството ще вземем и двамата.
Като отида при чешмата, ще си взема колкото вода искам.
Ще си напълня едно, две, три и повече бурета. Питам: Защо трябва да пълня бурета, когато чешмата постоянно тече?
към беседата >>
Ти си син на средно заможни хора и зависиш от тях.
Така са свързани съзнанията на всички хора. – Кой изпитва най-силно тежестта на тези влияния? – Първият. Той се намира под непосредственото влияние на всички, които са над него. Какво ще правиш, ако всички съзнания не са разположени към тебе?
Ти си син на средно заможни хора и зависиш от тях.
Искаш да имаш кон, да го яздиш, но пари нямаш, не можеш да си купиш. Майка ти и баща ти също нямат пари, не могат да задоволят желанието ти. Имаш желание, но срещаш ограничение. Какво ще правиш? Ще реализираш това, на което си господар.
към беседата >>
Ще си напълня едно, две, три и повече бурета.
Където е правото, там всички хора мислят еднакво. Няма защо насила да заставяш човека да мисли. Щом нещо е право, там и аз, и ти, ще мислим еднакво. От богатството ще вземем и двамата. Като отида при чешмата, ще си взема колкото вода искам.
Ще си напълня едно, две, три и повече бурета.
Питам: Защо трябва да пълня бурета, когато чешмата постоянно тече?
към беседата >>
Искаш да имаш кон, да го яздиш, но пари нямаш, не можеш да си купиш.
– Кой изпитва най-силно тежестта на тези влияния? – Първият. Той се намира под непосредственото влияние на всички, които са над него. Какво ще правиш, ако всички съзнания не са разположени към тебе? Ти си син на средно заможни хора и зависиш от тях.
Искаш да имаш кон, да го яздиш, но пари нямаш, не можеш да си купиш.
Майка ти и баща ти също нямат пари, не могат да задоволят желанието ти. Имаш желание, но срещаш ограничение. Какво ще правиш? Ще реализираш това, на което си господар. Ще разчиташ на краката, на които си господар.
към беседата >>
Питам: Защо трябва да пълня бурета, когато чешмата постоянно тече?
Няма защо насила да заставяш човека да мисли. Щом нещо е право, там и аз, и ти, ще мислим еднакво. От богатството ще вземем и двамата. Като отида при чешмата, ще си взема колкото вода искам. Ще си напълня едно, две, три и повече бурета.
Питам: Защо трябва да пълня бурета, когато чешмата постоянно тече?
към беседата >>
Майка ти и баща ти също нямат пари, не могат да задоволят желанието ти.
– Първият. Той се намира под непосредственото влияние на всички, които са над него. Какво ще правиш, ако всички съзнания не са разположени към тебе? Ти си син на средно заможни хора и зависиш от тях. Искаш да имаш кон, да го яздиш, но пари нямаш, не можеш да си купиш.
Майка ти и баща ти също нямат пари, не могат да задоволят желанието ти.
Имаш желание, но срещаш ограничение. Какво ще правиш? Ще реализираш това, на което си господар. Ще разчиташ на краката, на които си господар. Вложи повече грижа за краката си, отколкото за въображаемия кон.
към беседата >>
Сега ние не разрешаваме този въпрос, понеже той е предоставен на други съзнания; те трябва да го разрешат.
Сега ние не разрешаваме този въпрос, понеже той е предоставен на други съзнания; те трябва да го разрешат.
Кои донасят свободата? Войниците ли, които се бият на бойното поле? Хиляди и милиони хора са измрели, без да са донесли свободата. Ще кажете, че все са допринесли нещо. Допринесли са нещо, но къде е свободата?
към беседата >>
Имаш желание, но срещаш ограничение.
Той се намира под непосредственото влияние на всички, които са над него. Какво ще правиш, ако всички съзнания не са разположени към тебе? Ти си син на средно заможни хора и зависиш от тях. Искаш да имаш кон, да го яздиш, но пари нямаш, не можеш да си купиш. Майка ти и баща ти също нямат пари, не могат да задоволят желанието ти.
Имаш желание, но срещаш ограничение.
Какво ще правиш? Ще реализираш това, на което си господар. Ще разчиташ на краката, на които си господар. Вложи повече грижа за краката си, отколкото за въображаемия кон. Ти не си господар на коня.
към беседата >>
Кои донасят свободата?
Сега ние не разрешаваме този въпрос, понеже той е предоставен на други съзнания; те трябва да го разрешат.
Кои донасят свободата?
Войниците ли, които се бият на бойното поле? Хиляди и милиони хора са измрели, без да са донесли свободата. Ще кажете, че все са допринесли нещо. Допринесли са нещо, но къде е свободата? Само умрелите са се освободили, но живите не са свободни.
към беседата >>
Какво ще правиш?
Какво ще правиш, ако всички съзнания не са разположени към тебе? Ти си син на средно заможни хора и зависиш от тях. Искаш да имаш кон, да го яздиш, но пари нямаш, не можеш да си купиш. Майка ти и баща ти също нямат пари, не могат да задоволят желанието ти. Имаш желание, но срещаш ограничение.
Какво ще правиш?
Ще реализираш това, на което си господар. Ще разчиташ на краката, на които си господар. Вложи повече грижа за краката си, отколкото за въображаемия кон. Ти не си господар на коня. Не мисли за хубавия кон със здрави, добре направени юзди.
към беседата >>
Войниците ли, които се бият на бойното поле?
Сега ние не разрешаваме този въпрос, понеже той е предоставен на други съзнания; те трябва да го разрешат. Кои донасят свободата?
Войниците ли, които се бият на бойното поле?
Хиляди и милиони хора са измрели, без да са донесли свободата. Ще кажете, че все са допринесли нещо. Допринесли са нещо, но къде е свободата? Само умрелите са се освободили, но живите не са свободни. – Възможно ли е това?
към беседата >>
Ще реализираш това, на което си господар.
Ти си син на средно заможни хора и зависиш от тях. Искаш да имаш кон, да го яздиш, но пари нямаш, не можеш да си купиш. Майка ти и баща ти също нямат пари, не могат да задоволят желанието ти. Имаш желание, но срещаш ограничение. Какво ще правиш?
Ще реализираш това, на което си господар.
Ще разчиташ на краката, на които си господар. Вложи повече грижа за краката си, отколкото за въображаемия кон. Ти не си господар на коня. Не мисли за хубавия кон със здрави, добре направени юзди. Това е едно от непостижимите желания за тебе.
към беседата >>
Хиляди и милиони хора са измрели, без да са донесли свободата.
Сега ние не разрешаваме този въпрос, понеже той е предоставен на други съзнания; те трябва да го разрешат. Кои донасят свободата? Войниците ли, които се бият на бойното поле?
Хиляди и милиони хора са измрели, без да са донесли свободата.
Ще кажете, че все са допринесли нещо. Допринесли са нещо, но къде е свободата? Само умрелите са се освободили, но живите не са свободни. – Възможно ли е това? – Възможно е.
към беседата >>
Ще разчиташ на краката, на които си господар.
Искаш да имаш кон, да го яздиш, но пари нямаш, не можеш да си купиш. Майка ти и баща ти също нямат пари, не могат да задоволят желанието ти. Имаш желание, но срещаш ограничение. Какво ще правиш? Ще реализираш това, на което си господар.
Ще разчиташ на краката, на които си господар.
Вложи повече грижа за краката си, отколкото за въображаемия кон. Ти не си господар на коня. Не мисли за хубавия кон със здрави, добре направени юзди. Това е едно от непостижимите желания за тебе. Искаш да следваш по математика – не можеш; искаш да изучаваш физика, химия – пак не можеш; искаш да станеш учен – не можеш; искаш да станеш министър – не можеш; цар да станеш – не можеш.
към беседата >>
Ще кажете, че все са допринесли нещо.
Сега ние не разрешаваме този въпрос, понеже той е предоставен на други съзнания; те трябва да го разрешат. Кои донасят свободата? Войниците ли, които се бият на бойното поле? Хиляди и милиони хора са измрели, без да са донесли свободата.
Ще кажете, че все са допринесли нещо.
Допринесли са нещо, но къде е свободата? Само умрелите са се освободили, но живите не са свободни. – Възможно ли е това? – Възможно е. Питам: Кой човек е свободен?
към беседата >>
Вложи повече грижа за краката си, отколкото за въображаемия кон.
Майка ти и баща ти също нямат пари, не могат да задоволят желанието ти. Имаш желание, но срещаш ограничение. Какво ще правиш? Ще реализираш това, на което си господар. Ще разчиташ на краката, на които си господар.
Вложи повече грижа за краката си, отколкото за въображаемия кон.
Ти не си господар на коня. Не мисли за хубавия кон със здрави, добре направени юзди. Това е едно от непостижимите желания за тебе. Искаш да следваш по математика – не можеш; искаш да изучаваш физика, химия – пак не можеш; искаш да станеш учен – не можеш; искаш да станеш министър – не можеш; цар да станеш – не можеш. Най-после казваш: Защо Бог е наредил така нещата?
към беседата >>
Допринесли са нещо, но къде е свободата?
Сега ние не разрешаваме този въпрос, понеже той е предоставен на други съзнания; те трябва да го разрешат. Кои донасят свободата? Войниците ли, които се бият на бойното поле? Хиляди и милиони хора са измрели, без да са донесли свободата. Ще кажете, че все са допринесли нещо.
Допринесли са нещо, но къде е свободата?
Само умрелите са се освободили, но живите не са свободни. – Възможно ли е това? – Възможно е. Питам: Кой човек е свободен? Затворникът свободен ли е?
към беседата >>
Ти не си господар на коня.
Имаш желание, но срещаш ограничение. Какво ще правиш? Ще реализираш това, на което си господар. Ще разчиташ на краката, на които си господар. Вложи повече грижа за краката си, отколкото за въображаемия кон.
Ти не си господар на коня.
Не мисли за хубавия кон със здрави, добре направени юзди. Това е едно от непостижимите желания за тебе. Искаш да следваш по математика – не можеш; искаш да изучаваш физика, химия – пак не можеш; искаш да станеш учен – не можеш; искаш да станеш министър – не можеш; цар да станеш – не можеш. Най-после казваш: Защо Бог е наредил така нещата? Бог е наредил всичко добре, но ти си ограничен, посредствен човек, невежа, не можеш да реализираш желанията си.
към беседата >>
Само умрелите са се освободили, но живите не са свободни.
Кои донасят свободата? Войниците ли, които се бият на бойното поле? Хиляди и милиони хора са измрели, без да са донесли свободата. Ще кажете, че все са допринесли нещо. Допринесли са нещо, но къде е свободата?
Само умрелите са се освободили, но живите не са свободни.
– Възможно ли е това? – Възможно е. Питам: Кой човек е свободен? Затворникът свободен ли е? Докато си на земята, ти си затворен, следователно ограничен, роб на условията.
към беседата >>
Не мисли за хубавия кон със здрави, добре направени юзди.
Какво ще правиш? Ще реализираш това, на което си господар. Ще разчиташ на краката, на които си господар. Вложи повече грижа за краката си, отколкото за въображаемия кон. Ти не си господар на коня.
Не мисли за хубавия кон със здрави, добре направени юзди.
Това е едно от непостижимите желания за тебе. Искаш да следваш по математика – не можеш; искаш да изучаваш физика, химия – пак не можеш; искаш да станеш учен – не можеш; искаш да станеш министър – не можеш; цар да станеш – не можеш. Най-после казваш: Защо Бог е наредил така нещата? Бог е наредил всичко добре, но ти си ограничен, посредствен човек, невежа, не можеш да реализираш желанията си.
към беседата >>
– Възможно ли е това?
Войниците ли, които се бият на бойното поле? Хиляди и милиони хора са измрели, без да са донесли свободата. Ще кажете, че все са допринесли нещо. Допринесли са нещо, но къде е свободата? Само умрелите са се освободили, но живите не са свободни.
– Възможно ли е това?
– Възможно е. Питам: Кой човек е свободен? Затворникът свободен ли е? Докато си на земята, ти си затворен, следователно ограничен, роб на условията. Щом напуснеш земята, ставаш свободен.
към беседата >>
Това е едно от непостижимите желания за тебе.
Ще реализираш това, на което си господар. Ще разчиташ на краката, на които си господар. Вложи повече грижа за краката си, отколкото за въображаемия кон. Ти не си господар на коня. Не мисли за хубавия кон със здрави, добре направени юзди.
Това е едно от непостижимите желания за тебе.
Искаш да следваш по математика – не можеш; искаш да изучаваш физика, химия – пак не можеш; искаш да станеш учен – не можеш; искаш да станеш министър – не можеш; цар да станеш – не можеш. Най-после казваш: Защо Бог е наредил така нещата? Бог е наредил всичко добре, но ти си ограничен, посредствен човек, невежа, не можеш да реализираш желанията си.
към беседата >>
– Възможно е.
Хиляди и милиони хора са измрели, без да са донесли свободата. Ще кажете, че все са допринесли нещо. Допринесли са нещо, но къде е свободата? Само умрелите са се освободили, но живите не са свободни. – Възможно ли е това?
– Възможно е.
Питам: Кой човек е свободен? Затворникът свободен ли е? Докато си на земята, ти си затворен, следователно ограничен, роб на условията. Щом напуснеш земята, ставаш свободен. Вън от земния живот ти си свободен човек.
към беседата >>
Искаш да следваш по математика – не можеш; искаш да изучаваш физика, химия – пак не можеш; искаш да станеш учен – не можеш; искаш да станеш министър – не можеш; цар да станеш – не можеш.
Ще разчиташ на краката, на които си господар. Вложи повече грижа за краката си, отколкото за въображаемия кон. Ти не си господар на коня. Не мисли за хубавия кон със здрави, добре направени юзди. Това е едно от непостижимите желания за тебе.
Искаш да следваш по математика – не можеш; искаш да изучаваш физика, химия – пак не можеш; искаш да станеш учен – не можеш; искаш да станеш министър – не можеш; цар да станеш – не можеш.
Най-после казваш: Защо Бог е наредил така нещата? Бог е наредил всичко добре, но ти си ограничен, посредствен човек, невежа, не можеш да реализираш желанията си.
към беседата >>
Питам: Кой човек е свободен?
Ще кажете, че все са допринесли нещо. Допринесли са нещо, но къде е свободата? Само умрелите са се освободили, но живите не са свободни. – Възможно ли е това? – Възможно е.
Питам: Кой човек е свободен?
Затворникът свободен ли е? Докато си на земята, ти си затворен, следователно ограничен, роб на условията. Щом напуснеш земята, ставаш свободен. Вън от земния живот ти си свободен човек. В земния живот ти си роб.
към беседата >>
Най-после казваш: Защо Бог е наредил така нещата?
Вложи повече грижа за краката си, отколкото за въображаемия кон. Ти не си господар на коня. Не мисли за хубавия кон със здрави, добре направени юзди. Това е едно от непостижимите желания за тебе. Искаш да следваш по математика – не можеш; искаш да изучаваш физика, химия – пак не можеш; искаш да станеш учен – не можеш; искаш да станеш министър – не можеш; цар да станеш – не можеш.
Най-после казваш: Защо Бог е наредил така нещата?
Бог е наредил всичко добре, но ти си ограничен, посредствен човек, невежа, не можеш да реализираш желанията си.
към беседата >>
Затворникът свободен ли е?
Допринесли са нещо, но къде е свободата? Само умрелите са се освободили, но живите не са свободни. – Възможно ли е това? – Възможно е. Питам: Кой човек е свободен?
Затворникът свободен ли е?
Докато си на земята, ти си затворен, следователно ограничен, роб на условията. Щом напуснеш земята, ставаш свободен. Вън от земния живот ти си свободен човек. В земния живот ти си роб. Казвате: Ние сме свободни хора.
към беседата >>
Бог е наредил всичко добре, но ти си ограничен, посредствен човек, невежа, не можеш да реализираш желанията си.
Ти не си господар на коня. Не мисли за хубавия кон със здрави, добре направени юзди. Това е едно от непостижимите желания за тебе. Искаш да следваш по математика – не можеш; искаш да изучаваш физика, химия – пак не можеш; искаш да станеш учен – не можеш; искаш да станеш министър – не можеш; цар да станеш – не можеш. Най-после казваш: Защо Бог е наредил така нещата?
Бог е наредил всичко добре, но ти си ограничен, посредствен човек, невежа, не можеш да реализираш желанията си.
към беседата >>
Докато си на земята, ти си затворен, следователно ограничен, роб на условията.
Само умрелите са се освободили, но живите не са свободни. – Възможно ли е това? – Възможно е. Питам: Кой човек е свободен? Затворникът свободен ли е?
Докато си на земята, ти си затворен, следователно ограничен, роб на условията.
Щом напуснеш земята, ставаш свободен. Вън от земния живот ти си свободен човек. В земния живот ти си роб. Казвате: Ние сме свободни хора. Според мене свободни са онези, които умряха.
към беседата >>
Какво представлява невежеството?
Какво представлява невежеството?
– То е нещо неразбрано. В известни случаи невежият постига повече от учения. Невежеството съдържа потенциална енергия в себе си, а знанието – кинетична. Знание е това, при което потенциалната енергия се превръща в кинетична. Невежа е оня, който няма съзнателно отношение към разумността.
към беседата >>
Щом напуснеш земята, ставаш свободен.
– Възможно ли е това? – Възможно е. Питам: Кой човек е свободен? Затворникът свободен ли е? Докато си на земята, ти си затворен, следователно ограничен, роб на условията.
Щом напуснеш земята, ставаш свободен.
Вън от земния живот ти си свободен човек. В земния живот ти си роб. Казвате: Ние сме свободни хора. Според мене свободни са онези, които умряха. Ние, които останахме още да живеем, сме роби.
към беседата >>
– То е нещо неразбрано.
Какво представлява невежеството?
– То е нещо неразбрано.
В известни случаи невежият постига повече от учения. Невежеството съдържа потенциална енергия в себе си, а знанието – кинетична. Знание е това, при което потенциалната енергия се превръща в кинетична. Невежа е оня, който няма съзнателно отношение към разумността. Казваш: Не разбирам нещата, невежа съм.
към беседата >>
Вън от земния живот ти си свободен човек.
– Възможно е. Питам: Кой човек е свободен? Затворникът свободен ли е? Докато си на земята, ти си затворен, следователно ограничен, роб на условията. Щом напуснеш земята, ставаш свободен.
Вън от земния живот ти си свободен човек.
В земния живот ти си роб. Казвате: Ние сме свободни хора. Според мене свободни са онези, които умряха. Ние, които останахме още да живеем, сме роби. Един ден и ние ще се освободим.
към беседата >>
В известни случаи невежият постига повече от учения.
Какво представлява невежеството? – То е нещо неразбрано.
В известни случаи невежият постига повече от учения.
Невежеството съдържа потенциална енергия в себе си, а знанието – кинетична. Знание е това, при което потенциалната енергия се превръща в кинетична. Невежа е оня, който няма съзнателно отношение към разумността. Казваш: Не разбирам нещата, невежа съм. – Не е така.
към беседата >>
В земния живот ти си роб.
Питам: Кой човек е свободен? Затворникът свободен ли е? Докато си на земята, ти си затворен, следователно ограничен, роб на условията. Щом напуснеш земята, ставаш свободен. Вън от земния живот ти си свободен човек.
В земния живот ти си роб.
Казвате: Ние сме свободни хора. Според мене свободни са онези, които умряха. Ние, които останахме още да живеем, сме роби. Един ден и ние ще се освободим.
към беседата >>
Невежеството съдържа потенциална енергия в себе си, а знанието – кинетична.
Какво представлява невежеството? – То е нещо неразбрано. В известни случаи невежият постига повече от учения.
Невежеството съдържа потенциална енергия в себе си, а знанието – кинетична.
Знание е това, при което потенциалната енергия се превръща в кинетична. Невежа е оня, който няма съзнателно отношение към разумността. Казваш: Не разбирам нещата, невежа съм. – Не е така. Между неразбирането и невежеството има разлика.
към беседата >>
Казвате: Ние сме свободни хора.
Затворникът свободен ли е? Докато си на земята, ти си затворен, следователно ограничен, роб на условията. Щом напуснеш земята, ставаш свободен. Вън от земния живот ти си свободен човек. В земния живот ти си роб.
Казвате: Ние сме свободни хора.
Според мене свободни са онези, които умряха. Ние, които останахме още да живеем, сме роби. Един ден и ние ще се освободим.
към беседата >>
Знание е това, при което потенциалната енергия се превръща в кинетична.
Какво представлява невежеството? – То е нещо неразбрано. В известни случаи невежият постига повече от учения. Невежеството съдържа потенциална енергия в себе си, а знанието – кинетична.
Знание е това, при което потенциалната енергия се превръща в кинетична.
Невежа е оня, който няма съзнателно отношение към разумността. Казваш: Не разбирам нещата, невежа съм. – Не е така. Между неразбирането и невежеството има разлика.
към беседата >>
Според мене свободни са онези, които умряха.
Докато си на земята, ти си затворен, следователно ограничен, роб на условията. Щом напуснеш земята, ставаш свободен. Вън от земния живот ти си свободен човек. В земния живот ти си роб. Казвате: Ние сме свободни хора.
Според мене свободни са онези, които умряха.
Ние, които останахме още да живеем, сме роби. Един ден и ние ще се освободим.
към беседата >>
Невежа е оня, който няма съзнателно отношение към разумността.
Какво представлява невежеството? – То е нещо неразбрано. В известни случаи невежият постига повече от учения. Невежеството съдържа потенциална енергия в себе си, а знанието – кинетична. Знание е това, при което потенциалната енергия се превръща в кинетична.
Невежа е оня, който няма съзнателно отношение към разумността.
Казваш: Не разбирам нещата, невежа съм. – Не е така. Между неразбирането и невежеството има разлика.
към беседата >>
Ние, които останахме още да живеем, сме роби.
Щом напуснеш земята, ставаш свободен. Вън от земния живот ти си свободен човек. В земния живот ти си роб. Казвате: Ние сме свободни хора. Според мене свободни са онези, които умряха.
Ние, които останахме още да живеем, сме роби.
Един ден и ние ще се освободим.
към беседата >>
Казваш: Не разбирам нещата, невежа съм.
– То е нещо неразбрано. В известни случаи невежият постига повече от учения. Невежеството съдържа потенциална енергия в себе си, а знанието – кинетична. Знание е това, при което потенциалната енергия се превръща в кинетична. Невежа е оня, който няма съзнателно отношение към разумността.
Казваш: Не разбирам нещата, невежа съм.
– Не е така. Между неразбирането и невежеството има разлика.
към беседата >>
Един ден и ние ще се освободим.
Вън от земния живот ти си свободен човек. В земния живот ти си роб. Казвате: Ние сме свободни хора. Според мене свободни са онези, които умряха. Ние, които останахме още да живеем, сме роби.
Един ден и ние ще се освободим.
към беседата >>
– Не е така.
В известни случаи невежият постига повече от учения. Невежеството съдържа потенциална енергия в себе си, а знанието – кинетична. Знание е това, при което потенциалната енергия се превръща в кинетична. Невежа е оня, който няма съзнателно отношение към разумността. Казваш: Не разбирам нещата, невежа съм.
– Не е така.
Между неразбирането и невежеството има разлика.
към беседата >>
Съвременните хора не търсят още истинската свобода.
Съвременните хора не търсят още истинската свобода.
Те мислят само за удоволствия. Свещеникът служи в църква за прехраната си. Учителят учи децата за прехраната си. Стражарят пази хората за прехраната си. Войникът се бие на бойното поле пак за интерес.
към беседата >>
Между неразбирането и невежеството има разлика.
Невежеството съдържа потенциална енергия в себе си, а знанието – кинетична. Знание е това, при което потенциалната енергия се превръща в кинетична. Невежа е оня, който няма съзнателно отношение към разумността. Казваш: Не разбирам нещата, невежа съм. – Не е така.
Между неразбирането и невежеството има разлика.
към беседата >>
Те мислят само за удоволствия.
Съвременните хора не търсят още истинската свобода.
Те мислят само за удоволствия.
Свещеникът служи в църква за прехраната си. Учителят учи децата за прехраната си. Стражарят пази хората за прехраната си. Войникът се бие на бойното поле пак за интерес. Покажете ми един човек, който да работи идейно.
към беседата >>
Казваш: Не зная какво нещо е любовта, невежа съм по отношение на нея.
Казваш: Не зная какво нещо е любовта, невежа съм по отношение на нея.
Отговарям: Нямаш отношение към любовта. – Не съм добър човек. – Нямаш отношение към доброто. – Лош човек съм. – Имаш отношение към злото.
към беседата >>
Свещеникът служи в църква за прехраната си.
Съвременните хора не търсят още истинската свобода. Те мислят само за удоволствия.
Свещеникът служи в църква за прехраната си.
Учителят учи децата за прехраната си. Стражарят пази хората за прехраната си. Войникът се бие на бойното поле пак за интерес. Покажете ми един човек, който да работи идейно. Не само да се говори.
към беседата >>
Отговарям: Нямаш отношение към любовта.
Казваш: Не зная какво нещо е любовта, невежа съм по отношение на нея.
Отговарям: Нямаш отношение към любовта.
– Не съм добър човек. – Нямаш отношение към доброто. – Лош човек съм. – Имаш отношение към злото. – Лесно се гневя.
към беседата >>
Учителят учи децата за прехраната си.
Съвременните хора не търсят още истинската свобода. Те мислят само за удоволствия. Свещеникът служи в църква за прехраната си.
Учителят учи децата за прехраната си.
Стражарят пази хората за прехраната си. Войникът се бие на бойното поле пак за интерес. Покажете ми един човек, който да работи идейно. Не само да се говори. Къде е тогава свободата?
към беседата >>
– Не съм добър човек.
Казваш: Не зная какво нещо е любовта, невежа съм по отношение на нея. Отговарям: Нямаш отношение към любовта.
– Не съм добър човек.
– Нямаш отношение към доброто. – Лош човек съм. – Имаш отношение към злото. – Лесно се гневя. – Имаш отношение към гнева.
към беседата >>
Стражарят пази хората за прехраната си.
Съвременните хора не търсят още истинската свобода. Те мислят само за удоволствия. Свещеникът служи в църква за прехраната си. Учителят учи децата за прехраната си.
Стражарят пази хората за прехраната си.
Войникът се бие на бойното поле пак за интерес. Покажете ми един човек, който да работи идейно. Не само да се говори. Къде е тогава свободата? Като проследите работите на целия строй и между най-идейните хора, навсякъде има нещо користолюбиво.
към беседата >>
– Нямаш отношение към доброто.
Казваш: Не зная какво нещо е любовта, невежа съм по отношение на нея. Отговарям: Нямаш отношение към любовта. – Не съм добър човек.
– Нямаш отношение към доброто.
– Лош човек съм. – Имаш отношение към злото. – Лесно се гневя. – Имаш отношение към гнева. Можеш да се гневиш само ако обичаш и ако мразиш.
към беседата >>
Войникът се бие на бойното поле пак за интерес.
Съвременните хора не търсят още истинската свобода. Те мислят само за удоволствия. Свещеникът служи в църква за прехраната си. Учителят учи децата за прехраната си. Стражарят пази хората за прехраната си.
Войникът се бие на бойното поле пак за интерес.
Покажете ми един човек, който да работи идейно. Не само да се говори. Къде е тогава свободата? Като проследите работите на целия строй и между най-идейните хора, навсякъде има нещо користолюбиво. Онези, които отиват на бойното поле, отиват със страх и умират в големи страдания.
към беседата >>
– Лош човек съм.
Казваш: Не зная какво нещо е любовта, невежа съм по отношение на нея. Отговарям: Нямаш отношение към любовта. – Не съм добър човек. – Нямаш отношение към доброто.
– Лош човек съм.
– Имаш отношение към злото. – Лесно се гневя. – Имаш отношение към гнева. Можеш да се гневиш само ако обичаш и ако мразиш. Първо обичаш, после мразиш.
към беседата >>
Покажете ми един човек, който да работи идейно.
Те мислят само за удоволствия. Свещеникът служи в църква за прехраната си. Учителят учи децата за прехраната си. Стражарят пази хората за прехраната си. Войникът се бие на бойното поле пак за интерес.
Покажете ми един човек, който да работи идейно.
Не само да се говори. Къде е тогава свободата? Като проследите работите на целия строй и между най-идейните хора, навсякъде има нещо користолюбиво. Онези, които отиват на бойното поле, отиват със страх и умират в големи страдания. Това показва, че и в смъртта си човек не е свободен.
към беседата >>
– Имаш отношение към злото.
Казваш: Не зная какво нещо е любовта, невежа съм по отношение на нея. Отговарям: Нямаш отношение към любовта. – Не съм добър човек. – Нямаш отношение към доброто. – Лош човек съм.
– Имаш отношение към злото.
– Лесно се гневя. – Имаш отношение към гнева. Можеш да се гневиш само ако обичаш и ако мразиш. Първо обичаш, после мразиш. Невъзможно е да мразиш, ако не си обичал.
към беседата >>
Не само да се говори.
Свещеникът служи в църква за прехраната си. Учителят учи децата за прехраната си. Стражарят пази хората за прехраната си. Войникът се бие на бойното поле пак за интерес. Покажете ми един човек, който да работи идейно.
Не само да се говори.
Къде е тогава свободата? Като проследите работите на целия строй и между най-идейните хора, навсякъде има нещо користолюбиво. Онези, които отиват на бойното поле, отиват със страх и умират в големи страдания. Това показва, че и в смъртта си човек не е свободен. Който умира правилно, трябва да се радва, че се освобождава.
към беседата >>
– Лесно се гневя.
Отговарям: Нямаш отношение към любовта. – Не съм добър човек. – Нямаш отношение към доброто. – Лош човек съм. – Имаш отношение към злото.
– Лесно се гневя.
– Имаш отношение към гнева. Можеш да се гневиш само ако обичаш и ако мразиш. Първо обичаш, после мразиш. Невъзможно е да мразиш, ако не си обичал. Омразата е инертно състояние, резултат на любовта.
към беседата >>
Къде е тогава свободата?
Учителят учи децата за прехраната си. Стражарят пази хората за прехраната си. Войникът се бие на бойното поле пак за интерес. Покажете ми един човек, който да работи идейно. Не само да се говори.
Къде е тогава свободата?
Като проследите работите на целия строй и между най-идейните хора, навсякъде има нещо користолюбиво. Онези, които отиват на бойното поле, отиват със страх и умират в големи страдания. Това показва, че и в смъртта си човек не е свободен. Който умира правилно, трябва да се радва, че се освобождава. – Защо трябва да се радва?
към беседата >>
– Имаш отношение към гнева.
– Не съм добър човек. – Нямаш отношение към доброто. – Лош човек съм. – Имаш отношение към злото. – Лесно се гневя.
– Имаш отношение към гнева.
Можеш да се гневиш само ако обичаш и ако мразиш. Първо обичаш, после мразиш. Невъзможно е да мразиш, ако не си обичал. Омразата е инертно състояние, резултат на любовта. Щом престанеш да обичаш, идва омразата.
към беседата >>
Като проследите работите на целия строй и между най-идейните хора, навсякъде има нещо користолюбиво.
Стражарят пази хората за прехраната си. Войникът се бие на бойното поле пак за интерес. Покажете ми един човек, който да работи идейно. Не само да се говори. Къде е тогава свободата?
Като проследите работите на целия строй и между най-идейните хора, навсякъде има нещо користолюбиво.
Онези, които отиват на бойното поле, отиват със страх и умират в големи страдания. Това показва, че и в смъртта си човек не е свободен. Който умира правилно, трябва да се радва, че се освобождава. – Защо трябва да се радва? – Защото като свободен той може да работи за свободата на живите.
към беседата >>
Можеш да се гневиш само ако обичаш и ако мразиш.
– Нямаш отношение към доброто. – Лош човек съм. – Имаш отношение към злото. – Лесно се гневя. – Имаш отношение към гнева.
Можеш да се гневиш само ако обичаш и ако мразиш.
Първо обичаш, после мразиш. Невъзможно е да мразиш, ако не си обичал. Омразата е инертно състояние, резултат на любовта. Щом престанеш да обичаш, идва омразата. Любовта е отношение, което допринася известна полза.
към беседата >>
Онези, които отиват на бойното поле, отиват със страх и умират в големи страдания.
Войникът се бие на бойното поле пак за интерес. Покажете ми един човек, който да работи идейно. Не само да се говори. Къде е тогава свободата? Като проследите работите на целия строй и между най-идейните хора, навсякъде има нещо користолюбиво.
Онези, които отиват на бойното поле, отиват със страх и умират в големи страдания.
Това показва, че и в смъртта си човек не е свободен. Който умира правилно, трябва да се радва, че се освобождава. – Защо трябва да се радва? – Защото като свободен той може да работи за свободата на живите. Има мисли и идеи, които освобождават.
към беседата >>
Първо обичаш, после мразиш.
– Лош човек съм. – Имаш отношение към злото. – Лесно се гневя. – Имаш отношение към гнева. Можеш да се гневиш само ако обичаш и ако мразиш.
Първо обичаш, после мразиш.
Невъзможно е да мразиш, ако не си обичал. Омразата е инертно състояние, резултат на любовта. Щом престанеш да обичаш, идва омразата. Любовта е отношение, което допринася известна полза. Всяко отношение, което не допринася никаква полза и при което нещата не се реализират, наричаме омраза.
към беседата >>
Това показва, че и в смъртта си човек не е свободен.
Покажете ми един човек, който да работи идейно. Не само да се говори. Къде е тогава свободата? Като проследите работите на целия строй и между най-идейните хора, навсякъде има нещо користолюбиво. Онези, които отиват на бойното поле, отиват със страх и умират в големи страдания.
Това показва, че и в смъртта си човек не е свободен.
Който умира правилно, трябва да се радва, че се освобождава. – Защо трябва да се радва? – Защото като свободен той може да работи за свободата на живите. Има мисли и идеи, които освобождават. Значи свободните мисли, свободните чувства и свободните постъпки освобождават човека.
към беседата >>
Невъзможно е да мразиш, ако не си обичал.
– Имаш отношение към злото. – Лесно се гневя. – Имаш отношение към гнева. Можеш да се гневиш само ако обичаш и ако мразиш. Първо обичаш, после мразиш.
Невъзможно е да мразиш, ако не си обичал.
Омразата е инертно състояние, резултат на любовта. Щом престанеш да обичаш, идва омразата. Любовта е отношение, което допринася известна полза. Всяко отношение, което не допринася никаква полза и при което нещата не се реализират, наричаме омраза. Всичко, което не можеш да реализираш, се отпечатва в съзнанието като препятствие, като противоречие.
към беседата >>
Който умира правилно, трябва да се радва, че се освобождава.
Не само да се говори. Къде е тогава свободата? Като проследите работите на целия строй и между най-идейните хора, навсякъде има нещо користолюбиво. Онези, които отиват на бойното поле, отиват със страх и умират в големи страдания. Това показва, че и в смъртта си човек не е свободен.
Който умира правилно, трябва да се радва, че се освобождава.
– Защо трябва да се радва? – Защото като свободен той може да работи за свободата на живите. Има мисли и идеи, които освобождават. Значи свободните мисли, свободните чувства и свободните постъпки освобождават човека. Не говоря за външната свобода по форма, но за вътрешната свобода.
към беседата >>
Омразата е инертно състояние, резултат на любовта.
– Лесно се гневя. – Имаш отношение към гнева. Можеш да се гневиш само ако обичаш и ако мразиш. Първо обичаш, после мразиш. Невъзможно е да мразиш, ако не си обичал.
Омразата е инертно състояние, резултат на любовта.
Щом престанеш да обичаш, идва омразата. Любовта е отношение, което допринася известна полза. Всяко отношение, което не допринася никаква полза и при което нещата не се реализират, наричаме омраза. Всичко, което не можеш да реализираш, се отпечатва в съзнанието като препятствие, като противоречие. Мразиш някого, защото те спрял в пътя и ти препятства да реализираш желанията си.
към беседата >>
– Защо трябва да се радва?
Къде е тогава свободата? Като проследите работите на целия строй и между най-идейните хора, навсякъде има нещо користолюбиво. Онези, които отиват на бойното поле, отиват със страх и умират в големи страдания. Това показва, че и в смъртта си човек не е свободен. Който умира правилно, трябва да се радва, че се освобождава.
– Защо трябва да се радва?
– Защото като свободен той може да работи за свободата на живите. Има мисли и идеи, които освобождават. Значи свободните мисли, свободните чувства и свободните постъпки освобождават човека. Не говоря за външната свобода по форма, но за вътрешната свобода. Аз говоря за Божествената свобода, за Божествения ред на нещата, при който всички хора според степента на развитието си придобиват нещо.
към беседата >>
Щом престанеш да обичаш, идва омразата.
– Имаш отношение към гнева. Можеш да се гневиш само ако обичаш и ако мразиш. Първо обичаш, после мразиш. Невъзможно е да мразиш, ако не си обичал. Омразата е инертно състояние, резултат на любовта.
Щом престанеш да обичаш, идва омразата.
Любовта е отношение, което допринася известна полза. Всяко отношение, което не допринася никаква полза и при което нещата не се реализират, наричаме омраза. Всичко, което не можеш да реализираш, се отпечатва в съзнанието като препятствие, като противоречие. Мразиш някого, защото те спрял в пътя и ти препятства да реализираш желанията си.
към беседата >>
– Защото като свободен той може да работи за свободата на живите.
Като проследите работите на целия строй и между най-идейните хора, навсякъде има нещо користолюбиво. Онези, които отиват на бойното поле, отиват със страх и умират в големи страдания. Това показва, че и в смъртта си човек не е свободен. Който умира правилно, трябва да се радва, че се освобождава. – Защо трябва да се радва?
– Защото като свободен той може да работи за свободата на живите.
Има мисли и идеи, които освобождават. Значи свободните мисли, свободните чувства и свободните постъпки освобождават човека. Не говоря за външната свобода по форма, но за вътрешната свобода. Аз говоря за Божествената свобода, за Божествения ред на нещата, при който всички хора според степента на развитието си придобиват нещо. Каква свобода може да има при насилието?
към беседата >>
Любовта е отношение, което допринася известна полза.
Можеш да се гневиш само ако обичаш и ако мразиш. Първо обичаш, после мразиш. Невъзможно е да мразиш, ако не си обичал. Омразата е инертно състояние, резултат на любовта. Щом престанеш да обичаш, идва омразата.
Любовта е отношение, което допринася известна полза.
Всяко отношение, което не допринася никаква полза и при което нещата не се реализират, наричаме омраза. Всичко, което не можеш да реализираш, се отпечатва в съзнанието като препятствие, като противоречие. Мразиш някого, защото те спрял в пътя и ти препятства да реализираш желанията си.
към беседата >>
Има мисли и идеи, които освобождават.
Онези, които отиват на бойното поле, отиват със страх и умират в големи страдания. Това показва, че и в смъртта си човек не е свободен. Който умира правилно, трябва да се радва, че се освобождава. – Защо трябва да се радва? – Защото като свободен той може да работи за свободата на живите.
Има мисли и идеи, които освобождават.
Значи свободните мисли, свободните чувства и свободните постъпки освобождават човека. Не говоря за външната свобода по форма, но за вътрешната свобода. Аз говоря за Божествената свобода, за Божествения ред на нещата, при който всички хора според степента на развитието си придобиват нещо. Каква свобода може да има при насилието? Всеки трябва да съзнава длъжността си и свободно да я изпълнява.
към беседата >>
Всяко отношение, което не допринася никаква полза и при което нещата не се реализират, наричаме омраза.
Първо обичаш, после мразиш. Невъзможно е да мразиш, ако не си обичал. Омразата е инертно състояние, резултат на любовта. Щом престанеш да обичаш, идва омразата. Любовта е отношение, което допринася известна полза.
Всяко отношение, което не допринася никаква полза и при което нещата не се реализират, наричаме омраза.
Всичко, което не можеш да реализираш, се отпечатва в съзнанието като препятствие, като противоречие. Мразиш някого, защото те спрял в пътя и ти препятства да реализираш желанията си.
към беседата >>
Значи свободните мисли, свободните чувства и свободните постъпки освобождават човека.
Това показва, че и в смъртта си човек не е свободен. Който умира правилно, трябва да се радва, че се освобождава. – Защо трябва да се радва? – Защото като свободен той може да работи за свободата на живите. Има мисли и идеи, които освобождават.
Значи свободните мисли, свободните чувства и свободните постъпки освобождават човека.
Не говоря за външната свобода по форма, но за вътрешната свобода. Аз говоря за Божествената свобода, за Божествения ред на нещата, при който всички хора според степента на развитието си придобиват нещо. Каква свобода може да има при насилието? Всеки трябва да съзнава длъжността си и свободно да я изпълнява.
към беседата >>
Всичко, което не можеш да реализираш, се отпечатва в съзнанието като препятствие, като противоречие.
Невъзможно е да мразиш, ако не си обичал. Омразата е инертно състояние, резултат на любовта. Щом престанеш да обичаш, идва омразата. Любовта е отношение, което допринася известна полза. Всяко отношение, което не допринася никаква полза и при което нещата не се реализират, наричаме омраза.
Всичко, което не можеш да реализираш, се отпечатва в съзнанието като препятствие, като противоречие.
Мразиш някого, защото те спрял в пътя и ти препятства да реализираш желанията си.
към беседата >>
Не говоря за външната свобода по форма, но за вътрешната свобода.
Който умира правилно, трябва да се радва, че се освобождава. – Защо трябва да се радва? – Защото като свободен той може да работи за свободата на живите. Има мисли и идеи, които освобождават. Значи свободните мисли, свободните чувства и свободните постъпки освобождават човека.
Не говоря за външната свобода по форма, но за вътрешната свобода.
Аз говоря за Божествената свобода, за Божествения ред на нещата, при който всички хора според степента на развитието си придобиват нещо. Каква свобода може да има при насилието? Всеки трябва да съзнава длъжността си и свободно да я изпълнява.
към беседата >>
Мразиш някого, защото те спрял в пътя и ти препятства да реализираш желанията си.
Омразата е инертно състояние, резултат на любовта. Щом престанеш да обичаш, идва омразата. Любовта е отношение, което допринася известна полза. Всяко отношение, което не допринася никаква полза и при което нещата не се реализират, наричаме омраза. Всичко, което не можеш да реализираш, се отпечатва в съзнанието като препятствие, като противоречие.
Мразиш някого, защото те спрял в пътя и ти препятства да реализираш желанията си.
към беседата >>
Аз говоря за Божествената свобода, за Божествения ред на нещата, при който всички хора според степента на развитието си придобиват нещо.
– Защо трябва да се радва? – Защото като свободен той може да работи за свободата на живите. Има мисли и идеи, които освобождават. Значи свободните мисли, свободните чувства и свободните постъпки освобождават човека. Не говоря за външната свобода по форма, но за вътрешната свобода.
Аз говоря за Божествената свобода, за Божествения ред на нещата, при който всички хора според степента на развитието си придобиват нещо.
Каква свобода може да има при насилието? Всеки трябва да съзнава длъжността си и свободно да я изпълнява.
към беседата >>
Сега не е въпрос до същината на нещата, но до отношенията, които трябва да се изявят.
Сега не е въпрос до същината на нещата, но до отношенията, които трябва да се изявят.
Има неизявени отношения, както има и непостигнати желания. Какво става с любовта на двама души? Каква е вашата опитност? Каквото и да кажете, всичко ще бъде временно. Такива са отношенията и между търговците.
към беседата >>
Каква свобода може да има при насилието?
– Защото като свободен той може да работи за свободата на живите. Има мисли и идеи, които освобождават. Значи свободните мисли, свободните чувства и свободните постъпки освобождават човека. Не говоря за външната свобода по форма, но за вътрешната свобода. Аз говоря за Божествената свобода, за Божествения ред на нещата, при който всички хора според степента на развитието си придобиват нещо.
Каква свобода може да има при насилието?
Всеки трябва да съзнава длъжността си и свободно да я изпълнява.
към беседата >>
Има неизявени отношения, както има и непостигнати желания.
Сега не е въпрос до същината на нещата, но до отношенията, които трябва да се изявят.
Има неизявени отношения, както има и непостигнати желания.
Какво става с любовта на двама души? Каква е вашата опитност? Каквото и да кажете, всичко ще бъде временно. Такива са отношенията и между търговците. Сдружават се двама търговци, работят заедно четири-пет години, след което капиталът изчезва и фирмата фалира.
към беседата >>
Всеки трябва да съзнава длъжността си и свободно да я изпълнява.
Има мисли и идеи, които освобождават. Значи свободните мисли, свободните чувства и свободните постъпки освобождават човека. Не говоря за външната свобода по форма, но за вътрешната свобода. Аз говоря за Божествената свобода, за Божествения ред на нещата, при който всички хора според степента на развитието си придобиват нещо. Каква свобода може да има при насилието?
Всеки трябва да съзнава длъжността си и свободно да я изпълнява.
към беседата >>
Какво става с любовта на двама души?
Сега не е въпрос до същината на нещата, но до отношенията, които трябва да се изявят. Има неизявени отношения, както има и непостигнати желания.
Какво става с любовта на двама души?
Каква е вашата опитност? Каквото и да кажете, всичко ще бъде временно. Такива са отношенията и между търговците. Сдружават се двама търговци, работят заедно четири-пет години, след което капиталът изчезва и фирмата фалира. След това те вече не се срещат.
към беседата >>
Ще приведа един пример за изясняване на мисълта си.
Ще приведа един пример за изясняване на мисълта си.
В древността една млада, красива мома, царска дъщеря, се влюбила в един адепт. Тя искала да се ожени за него, но според законите, на които той служел, на женитбата се гледало като на робство. Той искал да й отговори с любов, но не с женитба, затова се направил невидим за нея, скрил се от очите й. Тя започнала да го търси. В това време той се превърнал на красив кон.
към беседата >>
Каква е вашата опитност?
Сега не е въпрос до същината на нещата, но до отношенията, които трябва да се изявят. Има неизявени отношения, както има и непостигнати желания. Какво става с любовта на двама души?
Каква е вашата опитност?
Каквото и да кажете, всичко ще бъде временно. Такива са отношенията и между търговците. Сдружават се двама търговци, работят заедно четири-пет години, след което капиталът изчезва и фирмата фалира. След това те вече не се срещат. Какво остава от тяхната фирма, от отношенията помежду им?
към беседата >>
В древността една млада, красива мома, царска дъщеря, се влюбила в един адепт.
Ще приведа един пример за изясняване на мисълта си.
В древността една млада, красива мома, царска дъщеря, се влюбила в един адепт.
Тя искала да се ожени за него, но според законите, на които той служел, на женитбата се гледало като на робство. Той искал да й отговори с любов, но не с женитба, затова се направил невидим за нея, скрил се от очите й. Тя започнала да го търси. В това време той се превърнал на красив кон. Като намерила коня, царската дъщеря се качила на него и тръгнала да търси адепта.
към беседата >>
Каквото и да кажете, всичко ще бъде временно.
Сега не е въпрос до същината на нещата, но до отношенията, които трябва да се изявят. Има неизявени отношения, както има и непостигнати желания. Какво става с любовта на двама души? Каква е вашата опитност?
Каквото и да кажете, всичко ще бъде временно.
Такива са отношенията и между търговците. Сдружават се двама търговци, работят заедно четири-пет години, след което капиталът изчезва и фирмата фалира. След това те вече не се срещат. Какво остава от тяхната фирма, от отношенията помежду им? – Нищо друго освен дрехите и платовете, които са продавали на хората.
към беседата >>
Тя искала да се ожени за него, но според законите, на които той служел, на женитбата се гледало като на робство.
Ще приведа един пример за изясняване на мисълта си. В древността една млада, красива мома, царска дъщеря, се влюбила в един адепт.
Тя искала да се ожени за него, но според законите, на които той служел, на женитбата се гледало като на робство.
Той искал да й отговори с любов, но не с женитба, затова се направил невидим за нея, скрил се от очите й. Тя започнала да го търси. В това време той се превърнал на красив кон. Като намерила коня, царската дъщеря се качила на него и тръгнала да търси адепта. Тя не подозирала, че конят е същият, когото търси.
към беседата >>
Такива са отношенията и между търговците.
Сега не е въпрос до същината на нещата, но до отношенията, които трябва да се изявят. Има неизявени отношения, както има и непостигнати желания. Какво става с любовта на двама души? Каква е вашата опитност? Каквото и да кажете, всичко ще бъде временно.
Такива са отношенията и между търговците.
Сдружават се двама търговци, работят заедно четири-пет години, след което капиталът изчезва и фирмата фалира. След това те вече не се срещат. Какво остава от тяхната фирма, от отношенията помежду им? – Нищо друго освен дрехите и платовете, които са продавали на хората. Това са фирми еднодневки, обаче има и по-дълготрайни фирми.
към беседата >>
Той искал да й отговори с любов, но не с женитба, затова се направил невидим за нея, скрил се от очите й.
Ще приведа един пример за изясняване на мисълта си. В древността една млада, красива мома, царска дъщеря, се влюбила в един адепт. Тя искала да се ожени за него, но според законите, на които той служел, на женитбата се гледало като на робство.
Той искал да й отговори с любов, но не с женитба, затова се направил невидим за нея, скрил се от очите й.
Тя започнала да го търси. В това време той се превърнал на красив кон. Като намерила коня, царската дъщеря се качила на него и тръгнала да търси адепта. Тя не подозирала, че конят е същият, когото търси. Тя галила милвала коня, но продължавала да търси адепта.
към беседата >>
Сдружават се двама търговци, работят заедно четири-пет години, след което капиталът изчезва и фирмата фалира.
Има неизявени отношения, както има и непостигнати желания. Какво става с любовта на двама души? Каква е вашата опитност? Каквото и да кажете, всичко ще бъде временно. Такива са отношенията и между търговците.
Сдружават се двама търговци, работят заедно четири-пет години, след което капиталът изчезва и фирмата фалира.
След това те вече не се срещат. Какво остава от тяхната фирма, от отношенията помежду им? – Нищо друго освен дрехите и платовете, които са продавали на хората. Това са фирми еднодневки, обаче има и по-дълготрайни фирми. Аз ви навеждам на ред разсъждения, за да разберете, че има неща непримирими, а други – необясними.
към беседата >>
Тя започнала да го търси.
Ще приведа един пример за изясняване на мисълта си. В древността една млада, красива мома, царска дъщеря, се влюбила в един адепт. Тя искала да се ожени за него, но според законите, на които той служел, на женитбата се гледало като на робство. Той искал да й отговори с любов, но не с женитба, затова се направил невидим за нея, скрил се от очите й.
Тя започнала да го търси.
В това време той се превърнал на красив кон. Като намерила коня, царската дъщеря се качила на него и тръгнала да търси адепта. Тя не подозирала, че конят е същият, когото търси. Тя галила милвала коня, но продължавала да търси адепта. Така обиколила целия свят, но не могла да намери своя възлюбен.
към беседата >>
След това те вече не се срещат.
Какво става с любовта на двама души? Каква е вашата опитност? Каквото и да кажете, всичко ще бъде временно. Такива са отношенията и между търговците. Сдружават се двама търговци, работят заедно четири-пет години, след което капиталът изчезва и фирмата фалира.
След това те вече не се срещат.
Какво остава от тяхната фирма, от отношенията помежду им? – Нищо друго освен дрехите и платовете, които са продавали на хората. Това са фирми еднодневки, обаче има и по-дълготрайни фирми. Аз ви навеждам на ред разсъждения, за да разберете, че има неща непримирими, а други – необясними. Ако всички неща се обяснят, ти ще станеш по-нещастен, отколкото си бил.
към беседата >>
В това време той се превърнал на красив кон.
Ще приведа един пример за изясняване на мисълта си. В древността една млада, красива мома, царска дъщеря, се влюбила в един адепт. Тя искала да се ожени за него, но според законите, на които той служел, на женитбата се гледало като на робство. Той искал да й отговори с любов, но не с женитба, затова се направил невидим за нея, скрил се от очите й. Тя започнала да го търси.
В това време той се превърнал на красив кон.
Като намерила коня, царската дъщеря се качила на него и тръгнала да търси адепта. Тя не подозирала, че конят е същият, когото търси. Тя галила милвала коня, но продължавала да търси адепта. Така обиколила целия свят, но не могла да намери своя възлюбен. От време на време се разговаряла с коня и го запитвала: Къде да търся своя възлюбен?
към беседата >>
Какво остава от тяхната фирма, от отношенията помежду им?
Каква е вашата опитност? Каквото и да кажете, всичко ще бъде временно. Такива са отношенията и между търговците. Сдружават се двама търговци, работят заедно четири-пет години, след което капиталът изчезва и фирмата фалира. След това те вече не се срещат.
Какво остава от тяхната фирма, от отношенията помежду им?
– Нищо друго освен дрехите и платовете, които са продавали на хората. Това са фирми еднодневки, обаче има и по-дълготрайни фирми. Аз ви навеждам на ред разсъждения, за да разберете, че има неща непримирими, а други – необясними. Ако всички неща се обяснят, ти ще станеш по-нещастен, отколкото си бил. – Защо става така, не питай.
към беседата >>
Като намерила коня, царската дъщеря се качила на него и тръгнала да търси адепта.
В древността една млада, красива мома, царска дъщеря, се влюбила в един адепт. Тя искала да се ожени за него, но според законите, на които той служел, на женитбата се гледало като на робство. Той искал да й отговори с любов, но не с женитба, затова се направил невидим за нея, скрил се от очите й. Тя започнала да го търси. В това време той се превърнал на красив кон.
Като намерила коня, царската дъщеря се качила на него и тръгнала да търси адепта.
Тя не подозирала, че конят е същият, когото търси. Тя галила милвала коня, но продължавала да търси адепта. Така обиколила целия свят, но не могла да намери своя възлюбен. От време на време се разговаряла с коня и го запитвала: Къде да търся своя възлюбен? Как да го намеря?
към беседата >>
– Нищо друго освен дрехите и платовете, които са продавали на хората.
Каквото и да кажете, всичко ще бъде временно. Такива са отношенията и между търговците. Сдружават се двама търговци, работят заедно четири-пет години, след което капиталът изчезва и фирмата фалира. След това те вече не се срещат. Какво остава от тяхната фирма, от отношенията помежду им?
– Нищо друго освен дрехите и платовете, които са продавали на хората.
Това са фирми еднодневки, обаче има и по-дълготрайни фирми. Аз ви навеждам на ред разсъждения, за да разберете, че има неща непримирими, а други – необясними. Ако всички неща се обяснят, ти ще станеш по-нещастен, отколкото си бил. – Защо става така, не питай.
към беседата >>
Тя не подозирала, че конят е същият, когото търси.
Тя искала да се ожени за него, но според законите, на които той служел, на женитбата се гледало като на робство. Той искал да й отговори с любов, но не с женитба, затова се направил невидим за нея, скрил се от очите й. Тя започнала да го търси. В това време той се превърнал на красив кон. Като намерила коня, царската дъщеря се качила на него и тръгнала да търси адепта.
Тя не подозирала, че конят е същият, когото търси.
Тя галила милвала коня, но продължавала да търси адепта. Така обиколила целия свят, но не могла да намери своя възлюбен. От време на време се разговаряла с коня и го запитвала: Къде да търся своя възлюбен? Как да го намеря? Конят мърдал опашката си, поглеждал я, но нищо не й казвал.
към беседата >>
Това са фирми еднодневки, обаче има и по-дълготрайни фирми.
Такива са отношенията и между търговците. Сдружават се двама търговци, работят заедно четири-пет години, след което капиталът изчезва и фирмата фалира. След това те вече не се срещат. Какво остава от тяхната фирма, от отношенията помежду им? – Нищо друго освен дрехите и платовете, които са продавали на хората.
Това са фирми еднодневки, обаче има и по-дълготрайни фирми.
Аз ви навеждам на ред разсъждения, за да разберете, че има неща непримирими, а други – необясними. Ако всички неща се обяснят, ти ще станеш по-нещастен, отколкото си бил. – Защо става така, не питай.
към беседата >>
Тя галила милвала коня, но продължавала да търси адепта.
Той искал да й отговори с любов, но не с женитба, затова се направил невидим за нея, скрил се от очите й. Тя започнала да го търси. В това време той се превърнал на красив кон. Като намерила коня, царската дъщеря се качила на него и тръгнала да търси адепта. Тя не подозирала, че конят е същият, когото търси.
Тя галила милвала коня, но продължавала да търси адепта.
Така обиколила целия свят, но не могла да намери своя възлюбен. От време на време се разговаряла с коня и го запитвала: Къде да търся своя възлюбен? Как да го намеря? Конят мърдал опашката си, поглеждал я, но нищо не й казвал. Царската дъщеря си казвала: Намерих един красив кон, но не можах да намеря своя възлюбен.
към беседата >>
Аз ви навеждам на ред разсъждения, за да разберете, че има неща непримирими, а други – необясними.
Сдружават се двама търговци, работят заедно четири-пет години, след което капиталът изчезва и фирмата фалира. След това те вече не се срещат. Какво остава от тяхната фирма, от отношенията помежду им? – Нищо друго освен дрехите и платовете, които са продавали на хората. Това са фирми еднодневки, обаче има и по-дълготрайни фирми.
Аз ви навеждам на ред разсъждения, за да разберете, че има неща непримирими, а други – необясними.
Ако всички неща се обяснят, ти ще станеш по-нещастен, отколкото си бил. – Защо става така, не питай.
към беседата >>
Така обиколила целия свят, но не могла да намери своя възлюбен.
Тя започнала да го търси. В това време той се превърнал на красив кон. Като намерила коня, царската дъщеря се качила на него и тръгнала да търси адепта. Тя не подозирала, че конят е същият, когото търси. Тя галила милвала коня, но продължавала да търси адепта.
Така обиколила целия свят, но не могла да намери своя възлюбен.
От време на време се разговаряла с коня и го запитвала: Къде да търся своя възлюбен? Как да го намеря? Конят мърдал опашката си, поглеждал я, но нищо не й казвал. Царската дъщеря си казвала: Намерих един красив кон, но не можах да намеря своя възлюбен.
към беседата >>
Ако всички неща се обяснят, ти ще станеш по-нещастен, отколкото си бил.
След това те вече не се срещат. Какво остава от тяхната фирма, от отношенията помежду им? – Нищо друго освен дрехите и платовете, които са продавали на хората. Това са фирми еднодневки, обаче има и по-дълготрайни фирми. Аз ви навеждам на ред разсъждения, за да разберете, че има неща непримирими, а други – необясними.
Ако всички неща се обяснят, ти ще станеш по-нещастен, отколкото си бил.
– Защо става така, не питай.
към беседата >>
От време на време се разговаряла с коня и го запитвала: Къде да търся своя възлюбен?
В това време той се превърнал на красив кон. Като намерила коня, царската дъщеря се качила на него и тръгнала да търси адепта. Тя не подозирала, че конят е същият, когото търси. Тя галила милвала коня, но продължавала да търси адепта. Така обиколила целия свят, но не могла да намери своя възлюбен.
От време на време се разговаряла с коня и го запитвала: Къде да търся своя възлюбен?
Как да го намеря? Конят мърдал опашката си, поглеждал я, но нищо не й казвал. Царската дъщеря си казвала: Намерих един красив кон, но не можах да намеря своя възлюбен.
към беседата >>
– Защо става така, не питай.
Какво остава от тяхната фирма, от отношенията помежду им? – Нищо друго освен дрехите и платовете, които са продавали на хората. Това са фирми еднодневки, обаче има и по-дълготрайни фирми. Аз ви навеждам на ред разсъждения, за да разберете, че има неща непримирими, а други – необясними. Ако всички неща се обяснят, ти ще станеш по-нещастен, отколкото си бил.
– Защо става така, не питай.
към беседата >>
Как да го намеря?
Като намерила коня, царската дъщеря се качила на него и тръгнала да търси адепта. Тя не подозирала, че конят е същият, когото търси. Тя галила милвала коня, но продължавала да търси адепта. Така обиколила целия свят, но не могла да намери своя възлюбен. От време на време се разговаряла с коня и го запитвала: Къде да търся своя възлюбен?
Как да го намеря?
Конят мърдал опашката си, поглеждал я, но нищо не й казвал. Царската дъщеря си казвала: Намерих един красив кон, но не можах да намеря своя възлюбен.
към беседата >>
Един млад, красив момък се оженил за царската дъщеря.
Един млад, красив момък се оженил за царската дъщеря.
Той бил крайно щастлив, че постигнал желанието си. Докато го постигне, той бил нещастен. Щом го постигнал, щастието му се усмихнало. Един ден той хапнал малко чесън и се явил при царската дъщеря. Понеже миризмата на чесъна й била противна, тя не могла да му прости това невнимание.
към беседата >>
Конят мърдал опашката си, поглеждал я, но нищо не й казвал.
Тя не подозирала, че конят е същият, когото търси. Тя галила милвала коня, но продължавала да търси адепта. Така обиколила целия свят, но не могла да намери своя възлюбен. От време на време се разговаряла с коня и го запитвала: Къде да търся своя възлюбен? Как да го намеря?
Конят мърдал опашката си, поглеждал я, но нищо не й казвал.
Царската дъщеря си казвала: Намерих един красив кон, но не можах да намеря своя възлюбен.
към беседата >>
Той бил крайно щастлив, че постигнал желанието си.
Един млад, красив момък се оженил за царската дъщеря.
Той бил крайно щастлив, че постигнал желанието си.
Докато го постигне, той бил нещастен. Щом го постигнал, щастието му се усмихнало. Един ден той хапнал малко чесън и се явил при царската дъщеря. Понеже миризмата на чесъна й била противна, тя не могла да му прости това невнимание. Веднага заповядала да му ударят 25 тояги и го изпъдила.
към беседата >>
Царската дъщеря си казвала: Намерих един красив кон, но не можах да намеря своя възлюбен.
Тя галила милвала коня, но продължавала да търси адепта. Така обиколила целия свят, но не могла да намери своя възлюбен. От време на време се разговаряла с коня и го запитвала: Къде да търся своя възлюбен? Как да го намеря? Конят мърдал опашката си, поглеждал я, но нищо не й казвал.
Царската дъщеря си казвала: Намерих един красив кон, но не можах да намеря своя възлюбен.
към беседата >>
Докато го постигне, той бил нещастен.
Един млад, красив момък се оженил за царската дъщеря. Той бил крайно щастлив, че постигнал желанието си.
Докато го постигне, той бил нещастен.
Щом го постигнал, щастието му се усмихнало. Един ден той хапнал малко чесън и се явил при царската дъщеря. Понеже миризмата на чесъна й била противна, тя не могла да му прости това невнимание. Веднага заповядала да му ударят 25 тояги и го изпъдила. Малка причина произвела голямо нещастие.
към беседата >>
Казвам: Докато не се превърнеш на кон, не знаеш какво представлява любовта.
Казвам: Докато не се превърнеш на кон, не знаеш какво представлява любовта.
Ще станеш на кон, без да те познаят кой си. – Защо е трябвало адептът да се превърне на кон? – За да запази свободата си. Женитбата ограничава и заробва човека. – Какво станало най-после с коня?
към беседата >>
Щом го постигнал, щастието му се усмихнало.
Един млад, красив момък се оженил за царската дъщеря. Той бил крайно щастлив, че постигнал желанието си. Докато го постигне, той бил нещастен.
Щом го постигнал, щастието му се усмихнало.
Един ден той хапнал малко чесън и се явил при царската дъщеря. Понеже миризмата на чесъна й била противна, тя не могла да му прости това невнимание. Веднага заповядала да му ударят 25 тояги и го изпъдила. Малка причина произвела голямо нещастие. Сега той се почувствал по-нещастен, отколкото по-рано.
към беседата >>
Ще станеш на кон, без да те познаят кой си.
Казвам: Докато не се превърнеш на кон, не знаеш какво представлява любовта.
Ще станеш на кон, без да те познаят кой си.
– Защо е трябвало адептът да се превърне на кон? – За да запази свободата си. Женитбата ограничава и заробва човека. – Какво станало най-после с коня? – Един ден в двореца влезли разбойници и откраднали коня.
към беседата >>
Един ден той хапнал малко чесън и се явил при царската дъщеря.
Един млад, красив момък се оженил за царската дъщеря. Той бил крайно щастлив, че постигнал желанието си. Докато го постигне, той бил нещастен. Щом го постигнал, щастието му се усмихнало.
Един ден той хапнал малко чесън и се явил при царската дъщеря.
Понеже миризмата на чесъна й била противна, тя не могла да му прости това невнимание. Веднага заповядала да му ударят 25 тояги и го изпъдила. Малка причина произвела голямо нещастие. Сега той се почувствал по-нещастен, отколкото по-рано. Тя казала: Не мога да простя на моя възлюбен, който за една скилидка чесън е готов да ме отрови.
към беседата >>
– Защо е трябвало адептът да се превърне на кон?
Казвам: Докато не се превърнеш на кон, не знаеш какво представлява любовта. Ще станеш на кон, без да те познаят кой си.
– Защо е трябвало адептът да се превърне на кон?
– За да запази свободата си. Женитбата ограничава и заробва човека. – Какво станало най-после с коня? – Един ден в двореца влезли разбойници и откраднали коня. Така той се освободил от царската дъщеря и от разбойниците – пак се превърнал на адепт.
към беседата >>
Понеже миризмата на чесъна й била противна, тя не могла да му прости това невнимание.
Един млад, красив момък се оженил за царската дъщеря. Той бил крайно щастлив, че постигнал желанието си. Докато го постигне, той бил нещастен. Щом го постигнал, щастието му се усмихнало. Един ден той хапнал малко чесън и се явил при царската дъщеря.
Понеже миризмата на чесъна й била противна, тя не могла да му прости това невнимание.
Веднага заповядала да му ударят 25 тояги и го изпъдила. Малка причина произвела голямо нещастие. Сега той се почувствал по-нещастен, отколкото по-рано. Тя казала: Не мога да простя на моя възлюбен, който за една скилидка чесън е готов да ме отрови.
към беседата >>
– За да запази свободата си.
Казвам: Докато не се превърнеш на кон, не знаеш какво представлява любовта. Ще станеш на кон, без да те познаят кой си. – Защо е трябвало адептът да се превърне на кон?
– За да запази свободата си.
Женитбата ограничава и заробва човека. – Какво станало най-после с коня? – Един ден в двореца влезли разбойници и откраднали коня. Така той се освободил от царската дъщеря и от разбойниците – пак се превърнал на адепт. Царската дъщеря постоянно тъгувала и си казвала: Никъде не намерих възлюбения си, но изгубих и красивия кон.
към беседата >>
Веднага заповядала да му ударят 25 тояги и го изпъдила.
Той бил крайно щастлив, че постигнал желанието си. Докато го постигне, той бил нещастен. Щом го постигнал, щастието му се усмихнало. Един ден той хапнал малко чесън и се явил при царската дъщеря. Понеже миризмата на чесъна й била противна, тя не могла да му прости това невнимание.
Веднага заповядала да му ударят 25 тояги и го изпъдила.
Малка причина произвела голямо нещастие. Сега той се почувствал по-нещастен, отколкото по-рано. Тя казала: Не мога да простя на моя възлюбен, който за една скилидка чесън е готов да ме отрови.
към беседата >>
Женитбата ограничава и заробва човека.
Казвам: Докато не се превърнеш на кон, не знаеш какво представлява любовта. Ще станеш на кон, без да те познаят кой си. – Защо е трябвало адептът да се превърне на кон? – За да запази свободата си.
Женитбата ограничава и заробва човека.
– Какво станало най-после с коня? – Един ден в двореца влезли разбойници и откраднали коня. Така той се освободил от царската дъщеря и от разбойниците – пак се превърнал на адепт. Царската дъщеря постоянно тъгувала и си казвала: Никъде не намерих възлюбения си, но изгубих и красивия кон. Тя останала с мисълта, че не могла да намери своя възлюбен, а обиколила с него цялата земя.
към беседата >>
Малка причина произвела голямо нещастие.
Докато го постигне, той бил нещастен. Щом го постигнал, щастието му се усмихнало. Един ден той хапнал малко чесън и се явил при царската дъщеря. Понеже миризмата на чесъна й била противна, тя не могла да му прости това невнимание. Веднага заповядала да му ударят 25 тояги и го изпъдила.
Малка причина произвела голямо нещастие.
Сега той се почувствал по-нещастен, отколкото по-рано. Тя казала: Не мога да простя на моя възлюбен, който за една скилидка чесън е готов да ме отрови.
към беседата >>
– Какво станало най-после с коня?
Казвам: Докато не се превърнеш на кон, не знаеш какво представлява любовта. Ще станеш на кон, без да те познаят кой си. – Защо е трябвало адептът да се превърне на кон? – За да запази свободата си. Женитбата ограничава и заробва човека.
– Какво станало най-после с коня?
– Един ден в двореца влезли разбойници и откраднали коня. Така той се освободил от царската дъщеря и от разбойниците – пак се превърнал на адепт. Царската дъщеря постоянно тъгувала и си казвала: Никъде не намерих възлюбения си, но изгубих и красивия кон. Тя останала с мисълта, че не могла да намери своя възлюбен, а обиколила с него цялата земя. Имаш една свещена идея в ума си.
към беседата >>
Сега той се почувствал по-нещастен, отколкото по-рано.
Щом го постигнал, щастието му се усмихнало. Един ден той хапнал малко чесън и се явил при царската дъщеря. Понеже миризмата на чесъна й била противна, тя не могла да му прости това невнимание. Веднага заповядала да му ударят 25 тояги и го изпъдила. Малка причина произвела голямо нещастие.
Сега той се почувствал по-нещастен, отколкото по-рано.
Тя казала: Не мога да простя на моя възлюбен, който за една скилидка чесън е готов да ме отрови.
към беседата >>
– Един ден в двореца влезли разбойници и откраднали коня.
Ще станеш на кон, без да те познаят кой си. – Защо е трябвало адептът да се превърне на кон? – За да запази свободата си. Женитбата ограничава и заробва човека. – Какво станало най-после с коня?
– Един ден в двореца влезли разбойници и откраднали коня.
Така той се освободил от царската дъщеря и от разбойниците – пак се превърнал на адепт. Царската дъщеря постоянно тъгувала и си казвала: Никъде не намерих възлюбения си, но изгубих и красивия кон. Тя останала с мисълта, че не могла да намери своя възлюбен, а обиколила с него цялата земя. Имаш една свещена идея в ума си. Не е ли тя адептът, когото търсиш?
към беседата >>
Тя казала: Не мога да простя на моя възлюбен, който за една скилидка чесън е готов да ме отрови.
Един ден той хапнал малко чесън и се явил при царската дъщеря. Понеже миризмата на чесъна й била противна, тя не могла да му прости това невнимание. Веднага заповядала да му ударят 25 тояги и го изпъдила. Малка причина произвела голямо нещастие. Сега той се почувствал по-нещастен, отколкото по-рано.
Тя казала: Не мога да простя на моя възлюбен, който за една скилидка чесън е готов да ме отрови.
към беседата >>
Така той се освободил от царската дъщеря и от разбойниците – пак се превърнал на адепт.
– Защо е трябвало адептът да се превърне на кон? – За да запази свободата си. Женитбата ограничава и заробва човека. – Какво станало най-после с коня? – Един ден в двореца влезли разбойници и откраднали коня.
Така той се освободил от царската дъщеря и от разбойниците – пак се превърнал на адепт.
Царската дъщеря постоянно тъгувала и си казвала: Никъде не намерих възлюбения си, но изгубих и красивия кон. Тя останала с мисълта, че не могла да намери своя възлюбен, а обиколила с него цялата земя. Имаш една свещена идея в ума си. Не е ли тя адептът, когото търсиш? Само формата е друга.
към беседата >>
Да се върнем към квадрата, да дойдем до онова поле, в което може да работите.
Да се върнем към квадрата, да дойдем до онова поле, в което може да работите.
Който работи в известно поле, мисли, че е разрешил всички въпроси. Например той знае бояджийството и се е осигурил до известна степен. Но какво може да постигне с бояджийството? Ако е между хората, има смисъл; ако е между птиците, където всяка птица се боядисва сама още от рождение, какво ще прави с този занаят? Ако всяка птица се ражда с боядисана дреха, на кого ще боядисвате дрехите?
към беседата >>
Царската дъщеря постоянно тъгувала и си казвала: Никъде не намерих възлюбения си, но изгубих и красивия кон.
– За да запази свободата си. Женитбата ограничава и заробва човека. – Какво станало най-после с коня? – Един ден в двореца влезли разбойници и откраднали коня. Така той се освободил от царската дъщеря и от разбойниците – пак се превърнал на адепт.
Царската дъщеря постоянно тъгувала и си казвала: Никъде не намерих възлюбения си, но изгубих и красивия кон.
Тя останала с мисълта, че не могла да намери своя възлюбен, а обиколила с него цялата земя. Имаш една свещена идея в ума си. Не е ли тя адептът, когото търсиш? Само формата е друга. Обаче всяка форма е условие, при което реалността се проявява.
към беседата >>
Който работи в известно поле, мисли, че е разрешил всички въпроси.
Да се върнем към квадрата, да дойдем до онова поле, в което може да работите.
Който работи в известно поле, мисли, че е разрешил всички въпроси.
Например той знае бояджийството и се е осигурил до известна степен. Но какво може да постигне с бояджийството? Ако е между хората, има смисъл; ако е между птиците, където всяка птица се боядисва сама още от рождение, какво ще прави с този занаят? Ако всяка птица се ражда с боядисана дреха, на кого ще боядисвате дрехите? И до днес хората живеят със стари, архаични идеи на миналото, които нямат вече никакво приложение.
към беседата >>
Тя останала с мисълта, че не могла да намери своя възлюбен, а обиколила с него цялата земя.
Женитбата ограничава и заробва човека. – Какво станало най-после с коня? – Един ден в двореца влезли разбойници и откраднали коня. Така той се освободил от царската дъщеря и от разбойниците – пак се превърнал на адепт. Царската дъщеря постоянно тъгувала и си казвала: Никъде не намерих възлюбения си, но изгубих и красивия кон.
Тя останала с мисълта, че не могла да намери своя възлюбен, а обиколила с него цялата земя.
Имаш една свещена идея в ума си. Не е ли тя адептът, когото търсиш? Само формата е друга. Обаче всяка форма е условие, при което реалността се проявява.
към беседата >>
Например той знае бояджийството и се е осигурил до известна степен.
Да се върнем към квадрата, да дойдем до онова поле, в което може да работите. Който работи в известно поле, мисли, че е разрешил всички въпроси.
Например той знае бояджийството и се е осигурил до известна степен.
Но какво може да постигне с бояджийството? Ако е между хората, има смисъл; ако е между птиците, където всяка птица се боядисва сама още от рождение, какво ще прави с този занаят? Ако всяка птица се ражда с боядисана дреха, на кого ще боядисвате дрехите? И до днес хората живеят със стари, архаични идеи на миналото, които нямат вече никакво приложение. На същото основание и птиците, веднъж боядисани, не се нуждаят от пребоядисване.
към беседата >>
Имаш една свещена идея в ума си.
– Какво станало най-после с коня? – Един ден в двореца влезли разбойници и откраднали коня. Така той се освободил от царската дъщеря и от разбойниците – пак се превърнал на адепт. Царската дъщеря постоянно тъгувала и си казвала: Никъде не намерих възлюбения си, но изгубих и красивия кон. Тя останала с мисълта, че не могла да намери своя възлюбен, а обиколила с него цялата земя.
Имаш една свещена идея в ума си.
Не е ли тя адептът, когото търсиш? Само формата е друга. Обаче всяка форма е условие, при което реалността се проявява.
към беседата >>
Но какво може да постигне с бояджийството?
Да се върнем към квадрата, да дойдем до онова поле, в което може да работите. Който работи в известно поле, мисли, че е разрешил всички въпроси. Например той знае бояджийството и се е осигурил до известна степен.
Но какво може да постигне с бояджийството?
Ако е между хората, има смисъл; ако е между птиците, където всяка птица се боядисва сама още от рождение, какво ще прави с този занаят? Ако всяка птица се ражда с боядисана дреха, на кого ще боядисвате дрехите? И до днес хората живеят със стари, архаични идеи на миналото, които нямат вече никакво приложение. На същото основание и птиците, веднъж боядисани, не се нуждаят от пребоядисване. Ако ги боядисвате външно, ще развалите онази боя, която Природата им е турила.
към беседата >>
Не е ли тя адептът, когото търсиш?
– Един ден в двореца влезли разбойници и откраднали коня. Така той се освободил от царската дъщеря и от разбойниците – пак се превърнал на адепт. Царската дъщеря постоянно тъгувала и си казвала: Никъде не намерих възлюбения си, но изгубих и красивия кон. Тя останала с мисълта, че не могла да намери своя възлюбен, а обиколила с него цялата земя. Имаш една свещена идея в ума си.
Не е ли тя адептът, когото търсиш?
Само формата е друга. Обаче всяка форма е условие, при което реалността се проявява.
към беседата >>
Ако е между хората, има смисъл; ако е между птиците, където всяка птица се боядисва сама още от рождение, какво ще прави с този занаят?
Да се върнем към квадрата, да дойдем до онова поле, в което може да работите. Който работи в известно поле, мисли, че е разрешил всички въпроси. Например той знае бояджийството и се е осигурил до известна степен. Но какво може да постигне с бояджийството?
Ако е между хората, има смисъл; ако е между птиците, където всяка птица се боядисва сама още от рождение, какво ще прави с този занаят?
Ако всяка птица се ражда с боядисана дреха, на кого ще боядисвате дрехите? И до днес хората живеят със стари, архаични идеи на миналото, които нямат вече никакво приложение. На същото основание и птиците, веднъж боядисани, не се нуждаят от пребоядисване. Ако ги боядисвате външно, ще развалите онази боя, която Природата им е турила. Питаш: Защо приятелят ми не ме обича?
към беседата >>
Само формата е друга.
Така той се освободил от царската дъщеря и от разбойниците – пак се превърнал на адепт. Царската дъщеря постоянно тъгувала и си казвала: Никъде не намерих възлюбения си, но изгубих и красивия кон. Тя останала с мисълта, че не могла да намери своя възлюбен, а обиколила с него цялата земя. Имаш една свещена идея в ума си. Не е ли тя адептът, когото търсиш?
Само формата е друга.
Обаче всяка форма е условие, при което реалността се проявява.
към беседата >>
Ако всяка птица се ражда с боядисана дреха, на кого ще боядисвате дрехите?
Да се върнем към квадрата, да дойдем до онова поле, в което може да работите. Който работи в известно поле, мисли, че е разрешил всички въпроси. Например той знае бояджийството и се е осигурил до известна степен. Но какво може да постигне с бояджийството? Ако е между хората, има смисъл; ако е между птиците, където всяка птица се боядисва сама още от рождение, какво ще прави с този занаят?
Ако всяка птица се ражда с боядисана дреха, на кого ще боядисвате дрехите?
И до днес хората живеят със стари, архаични идеи на миналото, които нямат вече никакво приложение. На същото основание и птиците, веднъж боядисани, не се нуждаят от пребоядисване. Ако ги боядисвате външно, ще развалите онази боя, която Природата им е турила. Питаш: Защо приятелят ми не ме обича? – Откъде знаеш, че не те обича?
към беседата >>
Обаче всяка форма е условие, при което реалността се проявява.
Царската дъщеря постоянно тъгувала и си казвала: Никъде не намерих възлюбения си, но изгубих и красивия кон. Тя останала с мисълта, че не могла да намери своя възлюбен, а обиколила с него цялата земя. Имаш една свещена идея в ума си. Не е ли тя адептът, когото търсиш? Само формата е друга.
Обаче всяка форма е условие, при което реалността се проявява.
към беседата >>
И до днес хората живеят със стари, архаични идеи на миналото, които нямат вече никакво приложение.
Който работи в известно поле, мисли, че е разрешил всички въпроси. Например той знае бояджийството и се е осигурил до известна степен. Но какво може да постигне с бояджийството? Ако е между хората, има смисъл; ако е между птиците, където всяка птица се боядисва сама още от рождение, какво ще прави с този занаят? Ако всяка птица се ражда с боядисана дреха, на кого ще боядисвате дрехите?
И до днес хората живеят със стари, архаични идеи на миналото, които нямат вече никакво приложение.
На същото основание и птиците, веднъж боядисани, не се нуждаят от пребоядисване. Ако ги боядисвате външно, ще развалите онази боя, която Природата им е турила. Питаш: Защо приятелят ми не ме обича? – Откъде знаеш, че не те обича? Според мене той не може да не те обича.
към беседата >>
Мнозина имат разбирането на царската дъщеря.
Мнозина имат разбирането на царската дъщеря.
Щом намерят своя възлюбен – свещената идея, искат да я ограничат, да се оженят за нея. Тя се превръща на кон и те го възсядат, започват с него заедно да търсят възлюбения си. Същото става и с вас. Коня намирате, търсите с него своя възлюбен, но никъде не можете да го намерите. Един ден ще изгубите и коня.
към беседата >>
На същото основание и птиците, веднъж боядисани, не се нуждаят от пребоядисване.
Например той знае бояджийството и се е осигурил до известна степен. Но какво може да постигне с бояджийството? Ако е между хората, има смисъл; ако е между птиците, където всяка птица се боядисва сама още от рождение, какво ще прави с този занаят? Ако всяка птица се ражда с боядисана дреха, на кого ще боядисвате дрехите? И до днес хората живеят със стари, архаични идеи на миналото, които нямат вече никакво приложение.
На същото основание и птиците, веднъж боядисани, не се нуждаят от пребоядисване.
Ако ги боядисвате външно, ще развалите онази боя, която Природата им е турила. Питаш: Защо приятелят ми не ме обича? – Откъде знаеш, че не те обича? Според мене той не може да не те обича. И двамата сте боядисани с любовта, не можете да се откажете един от друг.
към беседата >>
Щом намерят своя възлюбен – свещената идея, искат да я ограничат, да се оженят за нея.
Мнозина имат разбирането на царската дъщеря.
Щом намерят своя възлюбен – свещената идея, искат да я ограничат, да се оженят за нея.
Тя се превръща на кон и те го възсядат, започват с него заедно да търсят възлюбения си. Същото става и с вас. Коня намирате, търсите с него своя възлюбен, но никъде не можете да го намерите. Един ден ще изгубите и коня. Какво ще ви остане тогава?
към беседата >>
Ако ги боядисвате външно, ще развалите онази боя, която Природата им е турила.
Но какво може да постигне с бояджийството? Ако е между хората, има смисъл; ако е между птиците, където всяка птица се боядисва сама още от рождение, какво ще прави с този занаят? Ако всяка птица се ражда с боядисана дреха, на кого ще боядисвате дрехите? И до днес хората живеят със стари, архаични идеи на миналото, които нямат вече никакво приложение. На същото основание и птиците, веднъж боядисани, не се нуждаят от пребоядисване.
Ако ги боядисвате външно, ще развалите онази боя, която Природата им е турила.
Питаш: Защо приятелят ми не ме обича? – Откъде знаеш, че не те обича? Според мене той не може да не те обича. И двамата сте боядисани с любовта, не можете да се откажете един от друг.
към беседата >>
Тя се превръща на кон и те го възсядат, започват с него заедно да търсят възлюбения си.
Мнозина имат разбирането на царската дъщеря. Щом намерят своя възлюбен – свещената идея, искат да я ограничат, да се оженят за нея.
Тя се превръща на кон и те го възсядат, започват с него заедно да търсят възлюбения си.
Същото става и с вас. Коня намирате, търсите с него своя възлюбен, но никъде не можете да го намерите. Един ден ще изгубите и коня. Какво ще ви остане тогава? Ще оставя въпроса открит, необяснен.
към беседата >>
Питаш: Защо приятелят ми не ме обича?
Ако е между хората, има смисъл; ако е между птиците, където всяка птица се боядисва сама още от рождение, какво ще прави с този занаят? Ако всяка птица се ражда с боядисана дреха, на кого ще боядисвате дрехите? И до днес хората живеят със стари, архаични идеи на миналото, които нямат вече никакво приложение. На същото основание и птиците, веднъж боядисани, не се нуждаят от пребоядисване. Ако ги боядисвате външно, ще развалите онази боя, която Природата им е турила.
Питаш: Защо приятелят ми не ме обича?
– Откъде знаеш, че не те обича? Според мене той не може да не те обича. И двамата сте боядисани с любовта, не можете да се откажете един от друг.
към беседата >>
Същото става и с вас.
Мнозина имат разбирането на царската дъщеря. Щом намерят своя възлюбен – свещената идея, искат да я ограничат, да се оженят за нея. Тя се превръща на кон и те го възсядат, започват с него заедно да търсят възлюбения си.
Същото става и с вас.
Коня намирате, търсите с него своя възлюбен, но никъде не можете да го намерите. Един ден ще изгубите и коня. Какво ще ви остане тогава? Ще оставя въпроса открит, необяснен. Квадратът остава необяснен.
към беседата >>
– Откъде знаеш, че не те обича?
Ако всяка птица се ражда с боядисана дреха, на кого ще боядисвате дрехите? И до днес хората живеят със стари, архаични идеи на миналото, които нямат вече никакво приложение. На същото основание и птиците, веднъж боядисани, не се нуждаят от пребоядисване. Ако ги боядисвате външно, ще развалите онази боя, която Природата им е турила. Питаш: Защо приятелят ми не ме обича?
– Откъде знаеш, че не те обича?
Според мене той не може да не те обича. И двамата сте боядисани с любовта, не можете да се откажете един от друг.
към беседата >>
Коня намирате, търсите с него своя възлюбен, но никъде не можете да го намерите.
Мнозина имат разбирането на царската дъщеря. Щом намерят своя възлюбен – свещената идея, искат да я ограничат, да се оженят за нея. Тя се превръща на кон и те го възсядат, започват с него заедно да търсят възлюбения си. Същото става и с вас.
Коня намирате, търсите с него своя възлюбен, но никъде не можете да го намерите.
Един ден ще изгубите и коня. Какво ще ви остане тогава? Ще оставя въпроса открит, необяснен. Квадратът остава необяснен. Положението на царската дъщеря и на нейния възлюбен също остава необяснено.
към беседата >>
Според мене той не може да не те обича.
И до днес хората живеят със стари, архаични идеи на миналото, които нямат вече никакво приложение. На същото основание и птиците, веднъж боядисани, не се нуждаят от пребоядисване. Ако ги боядисвате външно, ще развалите онази боя, която Природата им е турила. Питаш: Защо приятелят ми не ме обича? – Откъде знаеш, че не те обича?
Според мене той не може да не те обича.
И двамата сте боядисани с любовта, не можете да се откажете един от друг.
към беседата >>
Един ден ще изгубите и коня.
Мнозина имат разбирането на царската дъщеря. Щом намерят своя възлюбен – свещената идея, искат да я ограничат, да се оженят за нея. Тя се превръща на кон и те го възсядат, започват с него заедно да търсят възлюбения си. Същото става и с вас. Коня намирате, търсите с него своя възлюбен, но никъде не можете да го намерите.
Един ден ще изгубите и коня.
Какво ще ви остане тогава? Ще оставя въпроса открит, необяснен. Квадратът остава необяснен. Положението на царската дъщеря и на нейния възлюбен също остава необяснено.
към беседата >>
И двамата сте боядисани с любовта, не можете да се откажете един от друг.
На същото основание и птиците, веднъж боядисани, не се нуждаят от пребоядисване. Ако ги боядисвате външно, ще развалите онази боя, която Природата им е турила. Питаш: Защо приятелят ми не ме обича? – Откъде знаеш, че не те обича? Според мене той не може да не те обича.
И двамата сте боядисани с любовта, не можете да се откажете един от друг.
към беседата >>
Какво ще ви остане тогава?
Щом намерят своя възлюбен – свещената идея, искат да я ограничат, да се оженят за нея. Тя се превръща на кон и те го възсядат, започват с него заедно да търсят възлюбения си. Същото става и с вас. Коня намирате, търсите с него своя възлюбен, но никъде не можете да го намерите. Един ден ще изгубите и коня.
Какво ще ви остане тогава?
Ще оставя въпроса открит, необяснен. Квадратът остава необяснен. Положението на царската дъщеря и на нейния възлюбен също остава необяснено.
към беседата >>
Сега ще ви дам една мярка за любовта, да знаете какво значи любов.
Сега ще ви дам една мярка за любовта, да знаете какво значи любов.
Ти никога не можеш да обичаш, ако не те е погледнал някой с окото на любовта. Това е станало някога още при излизането ти от Бог и влизането в Битието. Ти си запомнил този поглед и постоянно търсиш човека, който те е погледнал. Тук го търсиш, там го търсиш, но не можеш да го намериш. Заради него ти обичаш всички хора.
към беседата >>
Ще оставя въпроса открит, необяснен.
Тя се превръща на кон и те го възсядат, започват с него заедно да търсят възлюбения си. Същото става и с вас. Коня намирате, търсите с него своя възлюбен, но никъде не можете да го намерите. Един ден ще изгубите и коня. Какво ще ви остане тогава?
Ще оставя въпроса открит, необяснен.
Квадратът остава необяснен. Положението на царската дъщеря и на нейния възлюбен също остава необяснено.
към беседата >>
Ти никога не можеш да обичаш, ако не те е погледнал някой с окото на любовта.
Сега ще ви дам една мярка за любовта, да знаете какво значи любов.
Ти никога не можеш да обичаш, ако не те е погледнал някой с окото на любовта.
Това е станало някога още при излизането ти от Бог и влизането в Битието. Ти си запомнил този поглед и постоянно търсиш човека, който те е погледнал. Тук го търсиш, там го търсиш, но не можеш да го намериш. Заради него ти обичаш всички хора. И да не го намериш, ти пак си щастлив – знаеш, че един те е погледнал, той е внесъл всички добри подтици в тебе.
към беседата >>
Квадратът остава необяснен.
Същото става и с вас. Коня намирате, търсите с него своя възлюбен, но никъде не можете да го намерите. Един ден ще изгубите и коня. Какво ще ви остане тогава? Ще оставя въпроса открит, необяснен.
Квадратът остава необяснен.
Положението на царската дъщеря и на нейния възлюбен също остава необяснено.
към беседата >>
Това е станало някога още при излизането ти от Бог и влизането в Битието.
Сега ще ви дам една мярка за любовта, да знаете какво значи любов. Ти никога не можеш да обичаш, ако не те е погледнал някой с окото на любовта.
Това е станало някога още при излизането ти от Бог и влизането в Битието.
Ти си запомнил този поглед и постоянно търсиш човека, който те е погледнал. Тук го търсиш, там го търсиш, но не можеш да го намериш. Заради него ти обичаш всички хора. И да не го намериш, ти пак си щастлив – знаеш, че един те е погледнал, той е внесъл всички добри подтици в тебе. На него се дължи твоето добро.
към беседата >>
Положението на царската дъщеря и на нейния възлюбен също остава необяснено.
Коня намирате, търсите с него своя възлюбен, но никъде не можете да го намерите. Един ден ще изгубите и коня. Какво ще ви остане тогава? Ще оставя въпроса открит, необяснен. Квадратът остава необяснен.
Положението на царската дъщеря и на нейния възлюбен също остава необяснено.
към беседата >>
Ти си запомнил този поглед и постоянно търсиш човека, който те е погледнал.
Сега ще ви дам една мярка за любовта, да знаете какво значи любов. Ти никога не можеш да обичаш, ако не те е погледнал някой с окото на любовта. Това е станало някога още при излизането ти от Бог и влизането в Битието.
Ти си запомнил този поглед и постоянно търсиш човека, който те е погледнал.
Тук го търсиш, там го търсиш, но не можеш да го намериш. Заради него ти обичаш всички хора. И да не го намериш, ти пак си щастлив – знаеш, че един те е погледнал, той е внесъл всички добри подтици в тебе. На него се дължи твоето добро. Много хора могат да те погледнат, но техният поглед е второстепенен, т.е.
към беседата >>
Тук го търсиш, там го търсиш, но не можеш да го намериш.
Сега ще ви дам една мярка за любовта, да знаете какво значи любов. Ти никога не можеш да обичаш, ако не те е погледнал някой с окото на любовта. Това е станало някога още при излизането ти от Бог и влизането в Битието. Ти си запомнил този поглед и постоянно търсиш човека, който те е погледнал.
Тук го търсиш, там го търсиш, но не можеш да го намериш.
Заради него ти обичаш всички хора. И да не го намериш, ти пак си щастлив – знаеш, че един те е погледнал, той е внесъл всички добри подтици в тебе. На него се дължи твоето добро. Много хора могат да те погледнат, но техният поглед е второстепенен, т.е. допълнение към първия.
към беседата >>
Заради него ти обичаш всички хора.
Сега ще ви дам една мярка за любовта, да знаете какво значи любов. Ти никога не можеш да обичаш, ако не те е погледнал някой с окото на любовта. Това е станало някога още при излизането ти от Бог и влизането в Битието. Ти си запомнил този поглед и постоянно търсиш човека, който те е погледнал. Тук го търсиш, там го търсиш, но не можеш да го намериш.
Заради него ти обичаш всички хора.
И да не го намериш, ти пак си щастлив – знаеш, че един те е погледнал, той е внесъл всички добри подтици в тебе. На него се дължи твоето добро. Много хора могат да те погледнат, но техният поглед е второстепенен, т.е. допълнение към първия. Първият поглед създава правата линия, т.е.
към беседата >>
И да не го намериш, ти пак си щастлив – знаеш, че един те е погледнал, той е внесъл всички добри подтици в тебе.
Ти никога не можеш да обичаш, ако не те е погледнал някой с окото на любовта. Това е станало някога още при излизането ти от Бог и влизането в Битието. Ти си запомнил този поглед и постоянно търсиш човека, който те е погледнал. Тук го търсиш, там го търсиш, но не можеш да го намериш. Заради него ти обичаш всички хора.
И да не го намериш, ти пак си щастлив – знаеш, че един те е погледнал, той е внесъл всички добри подтици в тебе.
На него се дължи твоето добро. Много хора могат да те погледнат, но техният поглед е второстепенен, т.е. допълнение към първия. Първият поглед създава правата линия, т.е. отношението между две разумни същества.
към беседата >>
На него се дължи твоето добро.
Това е станало някога още при излизането ти от Бог и влизането в Битието. Ти си запомнил този поглед и постоянно търсиш човека, който те е погледнал. Тук го търсиш, там го търсиш, но не можеш да го намериш. Заради него ти обичаш всички хора. И да не го намериш, ти пак си щастлив – знаеш, че един те е погледнал, той е внесъл всички добри подтици в тебе.
На него се дължи твоето добро.
Много хора могат да те погледнат, но техният поглед е второстепенен, т.е. допълнение към първия. Първият поглед създава правата линия, т.е. отношението между две разумни същества. Точката А на правата АВ е този, който те е погледнал; правата е мярката, с която измерваме нещата, а точката В – онзи, когото гледат.
към беседата >>
Много хора могат да те погледнат, но техният поглед е второстепенен, т.е.
Ти си запомнил този поглед и постоянно търсиш човека, който те е погледнал. Тук го търсиш, там го търсиш, но не можеш да го намериш. Заради него ти обичаш всички хора. И да не го намериш, ти пак си щастлив – знаеш, че един те е погледнал, той е внесъл всички добри подтици в тебе. На него се дължи твоето добро.
Много хора могат да те погледнат, но техният поглед е второстепенен, т.е.
допълнение към първия. Първият поглед създава правата линия, т.е. отношението между две разумни същества. Точката А на правата АВ е този, който те е погледнал; правата е мярката, с която измерваме нещата, а точката В – онзи, когото гледат. Този поглед наричам поглед на Бога, на ангелите, на светиите, на майката, на бащата.
към беседата >>
допълнение към първия.
Тук го търсиш, там го търсиш, но не можеш да го намериш. Заради него ти обичаш всички хора. И да не го намериш, ти пак си щастлив – знаеш, че един те е погледнал, той е внесъл всички добри подтици в тебе. На него се дължи твоето добро. Много хора могат да те погледнат, но техният поглед е второстепенен, т.е.
допълнение към първия.
Първият поглед създава правата линия, т.е. отношението между две разумни същества. Точката А на правата АВ е този, който те е погледнал; правата е мярката, с която измерваме нещата, а точката В – онзи, когото гледат. Този поглед наричам поглед на Бога, на ангелите, на светиите, на майката, на бащата. Който пръв те е погледнал, той е запалил свещта на твоето съзнание, свещения огън на твоя живот.
към беседата >>
Първият поглед създава правата линия, т.е.
Заради него ти обичаш всички хора. И да не го намериш, ти пак си щастлив – знаеш, че един те е погледнал, той е внесъл всички добри подтици в тебе. На него се дължи твоето добро. Много хора могат да те погледнат, но техният поглед е второстепенен, т.е. допълнение към първия.
Първият поглед създава правата линия, т.е.
отношението между две разумни същества. Точката А на правата АВ е този, който те е погледнал; правата е мярката, с която измерваме нещата, а точката В – онзи, когото гледат. Този поглед наричам поглед на Бога, на ангелите, на светиите, на майката, на бащата. Който пръв те е погледнал, той е запалил свещта на твоето съзнание, свещения огън на твоя живот. Той от векове те гледа и поддържа огъня в тебе.
към беседата >>
отношението между две разумни същества.
И да не го намериш, ти пак си щастлив – знаеш, че един те е погледнал, той е внесъл всички добри подтици в тебе. На него се дължи твоето добро. Много хора могат да те погледнат, но техният поглед е второстепенен, т.е. допълнение към първия. Първият поглед създава правата линия, т.е.
отношението между две разумни същества.
Точката А на правата АВ е този, който те е погледнал; правата е мярката, с която измерваме нещата, а точката В – онзи, когото гледат. Този поглед наричам поглед на Бога, на ангелите, на светиите, на майката, на бащата. Който пръв те е погледнал, той е запалил свещта на твоето съзнание, свещения огън на твоя живот. Той от векове те гледа и поддържа огъня в тебе. Кой е той, как се казва, не знаете.
към беседата >>
Точката А на правата АВ е този, който те е погледнал; правата е мярката, с която измерваме нещата, а точката В – онзи, когото гледат.
На него се дължи твоето добро. Много хора могат да те погледнат, но техният поглед е второстепенен, т.е. допълнение към първия. Първият поглед създава правата линия, т.е. отношението между две разумни същества.
Точката А на правата АВ е този, който те е погледнал; правата е мярката, с която измерваме нещата, а точката В – онзи, когото гледат.
Този поглед наричам поглед на Бога, на ангелите, на светиите, на майката, на бащата. Който пръв те е погледнал, той е запалил свещта на твоето съзнание, свещения огън на твоя живот. Той от векове те гледа и поддържа огъня в тебе. Кой е той, как се казва, не знаете. Имате ли писмо от него?
към беседата >>
Този поглед наричам поглед на Бога, на ангелите, на светиите, на майката, на бащата.
Много хора могат да те погледнат, но техният поглед е второстепенен, т.е. допълнение към първия. Първият поглед създава правата линия, т.е. отношението между две разумни същества. Точката А на правата АВ е този, който те е погледнал; правата е мярката, с която измерваме нещата, а точката В – онзи, когото гледат.
Този поглед наричам поглед на Бога, на ангелите, на светиите, на майката, на бащата.
Който пръв те е погледнал, той е запалил свещта на твоето съзнание, свещения огън на твоя живот. Той от векове те гледа и поддържа огъня в тебе. Кой е той, как се казва, не знаете. Имате ли писмо от него? Срещали ли сте го?
към беседата >>
Който пръв те е погледнал, той е запалил свещта на твоето съзнание, свещения огън на твоя живот.
допълнение към първия. Първият поглед създава правата линия, т.е. отношението между две разумни същества. Точката А на правата АВ е този, който те е погледнал; правата е мярката, с която измерваме нещата, а точката В – онзи, когото гледат. Този поглед наричам поглед на Бога, на ангелите, на светиите, на майката, на бащата.
Който пръв те е погледнал, той е запалил свещта на твоето съзнание, свещения огън на твоя живот.
Той от векове те гледа и поддържа огъня в тебе. Кой е той, как се казва, не знаете. Имате ли писмо от него? Срещали ли сте го? Като реалност той се проявява навсякъде.
към беседата >>
Или всичките хора на земята се движат по някакъв образец.
(втори вариант)
Сега туй нас не трябва да ни спира. Движението на небесните тела става, както хората се движат.
Или всичките хора на земята се движат по някакъв образец.
Но всичките тела, които се движат, имат едно отношение. От сегашното гледище туй не може да бъде една абсолютна мярка, защо? – Защото една абсолютна мярка, тя не трябва да се изменя. Да кажем, ако имате една мярка, тя не трябва да се огъва, нито да се смалява, нито пък да се продължава. Две положения трябва да има.
към втори вариант >>
Ти гориш по единствената причина, че той те е погледнал, ако той престане да те гледа, той не само те е погледнал, но и от тия векове постоянно насочил своя ум към тебе.
(втори вариант)
Туй може да го наречем погледа на Бога, погледа на ангелите, погледа на светиите. Погледът на майка ти и на баща ти. Но, кой е онзи, който те е погледнал. Този, който те е погледнал първия път, той е, който запалил твоето съзнание. Той е първият, който запалил пламъка на твоя живот.
Ти гориш по единствената причина, че той те е погледнал, ако той престане да те гледа, той не само те е погледнал, но и от тия векове постоянно насочил своя ум към тебе.
И каквото и да ти се случи, дължи се на него. Не му знаеш името. Вие може да ме питате кой е онзи, който ви е погледнал. (Бог). Срещали ли сте, разбрали ли сте, някое писмо имате ли? – Сега туй, което запитате, виждали ли сте го.
към втори вариант >>
Следователно, той като е свободен, той ще работи.
(втори вариант)
Де е тогава свободата? – Вие като погледнете във всичкия строй, който съществува, даже в най-дейните работи и там е примесено нещо користолюбиво. Онези, които отидоха на бойното поле, мнозина от тях отидоха насила да умират и при първия момент като умират, умират с голям страх и страдание. И в смъртта човек не е свободен. Ако той умре както трябва, той трябва да умре радостен, да се радва, че той е свободен.
Следователно, той като е свободен, той ще работи.
Отвън ще работи, за да освободят хората. В нашия ум има известна идея, която работи и която може да освобождава. Ако ти нямаш свобода, свободната мисъл е, която освобождава. Свободните чувства освобождават и свободните постъпки освобождават. Не отвън.
към втори вариант >>
Но всичките тела, които се движат, имат едно отношение.
(втори вариант)
Сега туй нас не трябва да ни спира. Движението на небесните тела става, както хората се движат. Или всичките хора на земята се движат по някакъв образец.
Но всичките тела, които се движат, имат едно отношение.
От сегашното гледище туй не може да бъде една абсолютна мярка, защо? – Защото една абсолютна мярка, тя не трябва да се изменя. Да кажем, ако имате една мярка, тя не трябва да се огъва, нито да се смалява, нито пък да се продължава. Две положения трябва да има. Нито да се продължава, нито да се смалява на физическото поле.
към втори вариант >>
И каквото и да ти се случи, дължи се на него.
(втори вариант)
Погледът на майка ти и на баща ти. Но, кой е онзи, който те е погледнал. Този, който те е погледнал първия път, той е, който запалил твоето съзнание. Той е първият, който запалил пламъка на твоя живот. Ти гориш по единствената причина, че той те е погледнал, ако той престане да те гледа, той не само те е погледнал, но и от тия векове постоянно насочил своя ум към тебе.
И каквото и да ти се случи, дължи се на него.
Не му знаеш името. Вие може да ме питате кой е онзи, който ви е погледнал. (Бог). Срещали ли сте, разбрали ли сте, някое писмо имате ли? – Сега туй, което запитате, виждали ли сте го. Реалното в света, едновременно се проявява навсякъде.
към втори вариант >>
Отвън ще работи, за да освободят хората.
(втори вариант)
– Вие като погледнете във всичкия строй, който съществува, даже в най-дейните работи и там е примесено нещо користолюбиво. Онези, които отидоха на бойното поле, мнозина от тях отидоха насила да умират и при първия момент като умират, умират с голям страх и страдание. И в смъртта човек не е свободен. Ако той умре както трябва, той трябва да умре радостен, да се радва, че той е свободен. Следователно, той като е свободен, той ще работи.
Отвън ще работи, за да освободят хората.
В нашия ум има известна идея, която работи и която може да освобождава. Ако ти нямаш свобода, свободната мисъл е, която освобождава. Свободните чувства освобождават и свободните постъпки освобождават. Не отвън. Да кажем някой може да говори за свобода.
към втори вариант >>
От сегашното гледище туй не може да бъде една абсолютна мярка, защо?
(втори вариант)
Сега туй нас не трябва да ни спира. Движението на небесните тела става, както хората се движат. Или всичките хора на земята се движат по някакъв образец. Но всичките тела, които се движат, имат едно отношение.
От сегашното гледище туй не може да бъде една абсолютна мярка, защо?
– Защото една абсолютна мярка, тя не трябва да се изменя. Да кажем, ако имате една мярка, тя не трябва да се огъва, нито да се смалява, нито пък да се продължава. Две положения трябва да има. Нито да се продължава, нито да се смалява на физическото поле. Ако имате една мярка, която може да се продължи и казвате и какво има от това, нищо няма, не е престъпление, може да се продължи.
към втори вариант >>
Не му знаеш името.
(втори вариант)
Но, кой е онзи, който те е погледнал. Този, който те е погледнал първия път, той е, който запалил твоето съзнание. Той е първият, който запалил пламъка на твоя живот. Ти гориш по единствената причина, че той те е погледнал, ако той престане да те гледа, той не само те е погледнал, но и от тия векове постоянно насочил своя ум към тебе. И каквото и да ти се случи, дължи се на него.
Не му знаеш името.
Вие може да ме питате кой е онзи, който ви е погледнал. (Бог). Срещали ли сте, разбрали ли сте, някое писмо имате ли? – Сега туй, което запитате, виждали ли сте го. Реалното в света, едновременно се проявява навсякъде. Ако ти Бога не виждаш, Бога навсякъде, във всичките хора, в растенията, в цялата природа, ти не може да видиш Бога и в един човек.
към втори вариант >>
В нашия ум има известна идея, която работи и която може да освобождава.
(втори вариант)
Онези, които отидоха на бойното поле, мнозина от тях отидоха насила да умират и при първия момент като умират, умират с голям страх и страдание. И в смъртта човек не е свободен. Ако той умре както трябва, той трябва да умре радостен, да се радва, че той е свободен. Следователно, той като е свободен, той ще работи. Отвън ще работи, за да освободят хората.
В нашия ум има известна идея, която работи и която може да освобождава.
Ако ти нямаш свобода, свободната мисъл е, която освобождава. Свободните чувства освобождават и свободните постъпки освобождават. Не отвън. Да кажем някой може да говори за свобода. Аз може да говоря за свобода в дадения случай, от гледището, че този ред на нещата той е Божествен.
към втори вариант >>
– Защото една абсолютна мярка, тя не трябва да се изменя.
(втори вариант)
Сега туй нас не трябва да ни спира. Движението на небесните тела става, както хората се движат. Или всичките хора на земята се движат по някакъв образец. Но всичките тела, които се движат, имат едно отношение. От сегашното гледище туй не може да бъде една абсолютна мярка, защо?
– Защото една абсолютна мярка, тя не трябва да се изменя.
Да кажем, ако имате една мярка, тя не трябва да се огъва, нито да се смалява, нито пък да се продължава. Две положения трябва да има. Нито да се продължава, нито да се смалява на физическото поле. Ако имате една мярка, която може да се продължи и казвате и какво има от това, нищо няма, не е престъпление, може да се продължи. Няма нищо тогава.
към втори вариант >>
Вие може да ме питате кой е онзи, който ви е погледнал. (Бог).
(втори вариант)
Този, който те е погледнал първия път, той е, който запалил твоето съзнание. Той е първият, който запалил пламъка на твоя живот. Ти гориш по единствената причина, че той те е погледнал, ако той престане да те гледа, той не само те е погледнал, но и от тия векове постоянно насочил своя ум към тебе. И каквото и да ти се случи, дължи се на него. Не му знаеш името.
Вие може да ме питате кой е онзи, който ви е погледнал. (Бог).
Срещали ли сте, разбрали ли сте, някое писмо имате ли? – Сега туй, което запитате, виждали ли сте го. Реалното в света, едновременно се проявява навсякъде. Ако ти Бога не виждаш, Бога навсякъде, във всичките хора, в растенията, в цялата природа, ти не може да видиш Бога и в един човек. Ти, ако Бога навсякъде не го виждаш, Той навсякъде се проявява.
към втори вариант >>
Ако ти нямаш свобода, свободната мисъл е, която освобождава.
(втори вариант)
И в смъртта човек не е свободен. Ако той умре както трябва, той трябва да умре радостен, да се радва, че той е свободен. Следователно, той като е свободен, той ще работи. Отвън ще работи, за да освободят хората. В нашия ум има известна идея, която работи и която може да освобождава.
Ако ти нямаш свобода, свободната мисъл е, която освобождава.
Свободните чувства освобождават и свободните постъпки освобождават. Не отвън. Да кажем някой може да говори за свобода. Аз може да говоря за свобода в дадения случай, от гледището, че този ред на нещата той е Божествен. Аз считам Божествен ред на нещата, дето всичките хора, според степента на съзнанието, еднакво да се ползуват.
към втори вариант >>
Да кажем, ако имате една мярка, тя не трябва да се огъва, нито да се смалява, нито пък да се продължава.
(втори вариант)
Движението на небесните тела става, както хората се движат. Или всичките хора на земята се движат по някакъв образец. Но всичките тела, които се движат, имат едно отношение. От сегашното гледище туй не може да бъде една абсолютна мярка, защо? – Защото една абсолютна мярка, тя не трябва да се изменя.
Да кажем, ако имате една мярка, тя не трябва да се огъва, нито да се смалява, нито пък да се продължава.
Две положения трябва да има. Нито да се продължава, нито да се смалява на физическото поле. Ако имате една мярка, която може да се продължи и казвате и какво има от това, нищо няма, не е престъпление, може да се продължи. Няма нищо тогава. Но ако ти си търговец на платове и имаш една мярка, с която мериш плата, и когато купуваш плата, го купуваш в една мярка, която се смалява.
към втори вариант >>
Срещали ли сте, разбрали ли сте, някое писмо имате ли?
(втори вариант)
Той е първият, който запалил пламъка на твоя живот. Ти гориш по единствената причина, че той те е погледнал, ако той престане да те гледа, той не само те е погледнал, но и от тия векове постоянно насочил своя ум към тебе. И каквото и да ти се случи, дължи се на него. Не му знаеш името. Вие може да ме питате кой е онзи, който ви е погледнал. (Бог).
Срещали ли сте, разбрали ли сте, някое писмо имате ли?
– Сега туй, което запитате, виждали ли сте го. Реалното в света, едновременно се проявява навсякъде. Ако ти Бога не виждаш, Бога навсякъде, във всичките хора, в растенията, в цялата природа, ти не може да видиш Бога и в един човек. Ти, ако Бога навсякъде не го виждаш, Той навсякъде се проявява. Ако ти си жаден, отиваш при онзи извор, усещаш една голяма приятност.
към втори вариант >>
Свободните чувства освобождават и свободните постъпки освобождават.
(втори вариант)
Ако той умре както трябва, той трябва да умре радостен, да се радва, че той е свободен. Следователно, той като е свободен, той ще работи. Отвън ще работи, за да освободят хората. В нашия ум има известна идея, която работи и която може да освобождава. Ако ти нямаш свобода, свободната мисъл е, която освобождава.
Свободните чувства освобождават и свободните постъпки освобождават.
Не отвън. Да кажем някой може да говори за свобода. Аз може да говоря за свобода в дадения случай, от гледището, че този ред на нещата той е Божествен. Аз считам Божествен ред на нещата, дето всичките хора, според степента на съзнанието, еднакво да се ползуват. То е Божественото.
към втори вариант >>
Две положения трябва да има.
(втори вариант)
Или всичките хора на земята се движат по някакъв образец. Но всичките тела, които се движат, имат едно отношение. От сегашното гледище туй не може да бъде една абсолютна мярка, защо? – Защото една абсолютна мярка, тя не трябва да се изменя. Да кажем, ако имате една мярка, тя не трябва да се огъва, нито да се смалява, нито пък да се продължава.
Две положения трябва да има.
Нито да се продължава, нито да се смалява на физическото поле. Ако имате една мярка, която може да се продължи и казвате и какво има от това, нищо няма, не е престъпление, може да се продължи. Няма нищо тогава. Но ако ти си търговец на платове и имаш една мярка, с която мериш плата, и когато купуваш плата, го купуваш в една мярка, която се смалява. А продаваш с една мярка, която се продължава.
към втори вариант >>
– Сега туй, което запитате, виждали ли сте го.
(втори вариант)
Ти гориш по единствената причина, че той те е погледнал, ако той престане да те гледа, той не само те е погледнал, но и от тия векове постоянно насочил своя ум към тебе. И каквото и да ти се случи, дължи се на него. Не му знаеш името. Вие може да ме питате кой е онзи, който ви е погледнал. (Бог). Срещали ли сте, разбрали ли сте, някое писмо имате ли?
– Сега туй, което запитате, виждали ли сте го.
Реалното в света, едновременно се проявява навсякъде. Ако ти Бога не виждаш, Бога навсякъде, във всичките хора, в растенията, в цялата природа, ти не може да видиш Бога и в един човек. Ти, ако Бога навсякъде не го виждаш, Той навсякъде се проявява. Ако ти си жаден, отиваш при онзи извор, усещаш една голяма приятност. Тази приятност какво е?
към втори вариант >>
Не отвън.
(втори вариант)
Следователно, той като е свободен, той ще работи. Отвън ще работи, за да освободят хората. В нашия ум има известна идея, която работи и която може да освобождава. Ако ти нямаш свобода, свободната мисъл е, която освобождава. Свободните чувства освобождават и свободните постъпки освобождават.
Не отвън.
Да кажем някой може да говори за свобода. Аз може да говоря за свобода в дадения случай, от гледището, че този ред на нещата той е Божествен. Аз считам Божествен ред на нещата, дето всичките хора, според степента на съзнанието, еднакво да се ползуват. То е Божественото. Следователно, дето съществува насилие, каква свобода има?
към втори вариант >>
Нито да се продължава, нито да се смалява на физическото поле.
(втори вариант)
Но всичките тела, които се движат, имат едно отношение. От сегашното гледище туй не може да бъде една абсолютна мярка, защо? – Защото една абсолютна мярка, тя не трябва да се изменя. Да кажем, ако имате една мярка, тя не трябва да се огъва, нито да се смалява, нито пък да се продължава. Две положения трябва да има.
Нито да се продължава, нито да се смалява на физическото поле.
Ако имате една мярка, която може да се продължи и казвате и какво има от това, нищо няма, не е престъпление, може да се продължи. Няма нищо тогава. Но ако ти си търговец на платове и имаш една мярка, с която мериш плата, и когато купуваш плата, го купуваш в една мярка, която се смалява. А продаваш с една мярка, която се продължава. Тогава кой печели?
към втори вариант >>
Реалното в света, едновременно се проявява навсякъде.
(втори вариант)
И каквото и да ти се случи, дължи се на него. Не му знаеш името. Вие може да ме питате кой е онзи, който ви е погледнал. (Бог). Срещали ли сте, разбрали ли сте, някое писмо имате ли? – Сега туй, което запитате, виждали ли сте го.
Реалното в света, едновременно се проявява навсякъде.
Ако ти Бога не виждаш, Бога навсякъде, във всичките хора, в растенията, в цялата природа, ти не може да видиш Бога и в един човек. Ти, ако Бога навсякъде не го виждаш, Той навсякъде се проявява. Ако ти си жаден, отиваш при онзи извор, усещаш една голяма приятност. Тази приятност какво е? – То е погледът.
към втори вариант >>
Да кажем някой може да говори за свобода.
(втори вариант)
Отвън ще работи, за да освободят хората. В нашия ум има известна идея, която работи и която може да освобождава. Ако ти нямаш свобода, свободната мисъл е, която освобождава. Свободните чувства освобождават и свободните постъпки освобождават. Не отвън.
Да кажем някой може да говори за свобода.
Аз може да говоря за свобода в дадения случай, от гледището, че този ред на нещата той е Божествен. Аз считам Божествен ред на нещата, дето всичките хора, според степента на съзнанието, еднакво да се ползуват. То е Божественото. Следователно, дето съществува насилие, каква свобода има? – Всеки трябва да съзнава своята длъжност.
към втори вариант >>
Ако имате една мярка, която може да се продължи и казвате и какво има от това, нищо няма, не е престъпление, може да се продължи.
(втори вариант)
От сегашното гледище туй не може да бъде една абсолютна мярка, защо? – Защото една абсолютна мярка, тя не трябва да се изменя. Да кажем, ако имате една мярка, тя не трябва да се огъва, нито да се смалява, нито пък да се продължава. Две положения трябва да има. Нито да се продължава, нито да се смалява на физическото поле.
Ако имате една мярка, която може да се продължи и казвате и какво има от това, нищо няма, не е престъпление, може да се продължи.
Няма нищо тогава. Но ако ти си търговец на платове и имаш една мярка, с която мериш плата, и когато купуваш плата, го купуваш в една мярка, която се смалява. А продаваш с една мярка, която се продължава. Тогава кой печели? – Ако купуваш плата с мярка, която се смалява, а продаваш с мярка, която се продължава, кое печели?
към втори вариант >>
Ако ти Бога не виждаш, Бога навсякъде, във всичките хора, в растенията, в цялата природа, ти не може да видиш Бога и в един човек.
(втори вариант)
Не му знаеш името. Вие може да ме питате кой е онзи, който ви е погледнал. (Бог). Срещали ли сте, разбрали ли сте, някое писмо имате ли? – Сега туй, което запитате, виждали ли сте го. Реалното в света, едновременно се проявява навсякъде.
Ако ти Бога не виждаш, Бога навсякъде, във всичките хора, в растенията, в цялата природа, ти не може да видиш Бога и в един човек.
Ти, ако Бога навсякъде не го виждаш, Той навсякъде се проявява. Ако ти си жаден, отиваш при онзи извор, усещаш една голяма приятност. Тази приятност какво е? – То е погледът. То е Богът, който те уталожва.
към втори вариант >>
Аз може да говоря за свобода в дадения случай, от гледището, че този ред на нещата той е Божествен.
(втори вариант)
В нашия ум има известна идея, която работи и която може да освобождава. Ако ти нямаш свобода, свободната мисъл е, която освобождава. Свободните чувства освобождават и свободните постъпки освобождават. Не отвън. Да кажем някой може да говори за свобода.
Аз може да говоря за свобода в дадения случай, от гледището, че този ред на нещата той е Божествен.
Аз считам Божествен ред на нещата, дето всичките хора, според степента на съзнанието, еднакво да се ползуват. То е Божественото. Следователно, дето съществува насилие, каква свобода има? – Всеки трябва да съзнава своята длъжност. Да ви приведа един пример, само за обяснение това.
към втори вариант >>
Няма нищо тогава.
(втори вариант)
– Защото една абсолютна мярка, тя не трябва да се изменя. Да кажем, ако имате една мярка, тя не трябва да се огъва, нито да се смалява, нито пък да се продължава. Две положения трябва да има. Нито да се продължава, нито да се смалява на физическото поле. Ако имате една мярка, която може да се продължи и казвате и какво има от това, нищо няма, не е престъпление, може да се продължи.
Няма нищо тогава.
Но ако ти си търговец на платове и имаш една мярка, с която мериш плата, и когато купуваш плата, го купуваш в една мярка, която се смалява. А продаваш с една мярка, която се продължава. Тогава кой печели? – Ако купуваш плата с мярка, която се смалява, а продаваш с мярка, която се продължава, кое печели? – Ще загубиш, защото ще вземеш по-малко, а ще дадеш повече.
към втори вариант >>
Ти, ако Бога навсякъде не го виждаш, Той навсякъде се проявява.
(втори вариант)
Вие може да ме питате кой е онзи, който ви е погледнал. (Бог). Срещали ли сте, разбрали ли сте, някое писмо имате ли? – Сега туй, което запитате, виждали ли сте го. Реалното в света, едновременно се проявява навсякъде. Ако ти Бога не виждаш, Бога навсякъде, във всичките хора, в растенията, в цялата природа, ти не може да видиш Бога и в един човек.
Ти, ако Бога навсякъде не го виждаш, Той навсякъде се проявява.
Ако ти си жаден, отиваш при онзи извор, усещаш една голяма приятност. Тази приятност какво е? – То е погледът. То е Богът, който те уталожва. Ако те лъха вятърът, ти усещаш една милувка много лека.
към втори вариант >>
Аз считам Божествен ред на нещата, дето всичките хора, според степента на съзнанието, еднакво да се ползуват.
(втори вариант)
Ако ти нямаш свобода, свободната мисъл е, която освобождава. Свободните чувства освобождават и свободните постъпки освобождават. Не отвън. Да кажем някой може да говори за свобода. Аз може да говоря за свобода в дадения случай, от гледището, че този ред на нещата той е Божествен.
Аз считам Божествен ред на нещата, дето всичките хора, според степента на съзнанието, еднакво да се ползуват.
То е Божественото. Следователно, дето съществува насилие, каква свобода има? – Всеки трябва да съзнава своята длъжност. Да ви приведа един пример, само за обяснение това. В древността една царска дъщеря, млада мома се влюбила в един адепт.
към втори вариант >>
Но ако ти си търговец на платове и имаш една мярка, с която мериш плата, и когато купуваш плата, го купуваш в една мярка, която се смалява.
(втори вариант)
Да кажем, ако имате една мярка, тя не трябва да се огъва, нито да се смалява, нито пък да се продължава. Две положения трябва да има. Нито да се продължава, нито да се смалява на физическото поле. Ако имате една мярка, която може да се продължи и казвате и какво има от това, нищо няма, не е престъпление, може да се продължи. Няма нищо тогава.
Но ако ти си търговец на платове и имаш една мярка, с която мериш плата, и когато купуваш плата, го купуваш в една мярка, която се смалява.
А продаваш с една мярка, която се продължава. Тогава кой печели? – Ако купуваш плата с мярка, която се смалява, а продаваш с мярка, която се продължава, кое печели? – Ще загубиш, защото ще вземеш по-малко, а ще дадеш повече. Във вашия живот, често вие се натъквате на тия противоречия.
към втори вариант >>
Ако ти си жаден, отиваш при онзи извор, усещаш една голяма приятност.
(втори вариант)
Срещали ли сте, разбрали ли сте, някое писмо имате ли? – Сега туй, което запитате, виждали ли сте го. Реалното в света, едновременно се проявява навсякъде. Ако ти Бога не виждаш, Бога навсякъде, във всичките хора, в растенията, в цялата природа, ти не може да видиш Бога и в един човек. Ти, ако Бога навсякъде не го виждаш, Той навсякъде се проявява.
Ако ти си жаден, отиваш при онзи извор, усещаш една голяма приятност.
Тази приятност какво е? – То е погледът. То е Богът, който те уталожва. Ако те лъха вятърът, ти усещаш една милувка много лека. То е диханието на Бога, или първият лъч от слънцето, който минава покрай лицето ти, то е проявление на Бога.
към втори вариант >>
То е Божественото.
(втори вариант)
Свободните чувства освобождават и свободните постъпки освобождават. Не отвън. Да кажем някой може да говори за свобода. Аз може да говоря за свобода в дадения случай, от гледището, че този ред на нещата той е Божествен. Аз считам Божествен ред на нещата, дето всичките хора, според степента на съзнанието, еднакво да се ползуват.
То е Божественото.
Следователно, дето съществува насилие, каква свобода има? – Всеки трябва да съзнава своята длъжност. Да ви приведа един пример, само за обяснение това. В древността една царска дъщеря, млада мома се влюбила в един адепт. Но според законите, адептите считат тази любов като робство.
към втори вариант >>
А продаваш с една мярка, която се продължава.
(втори вариант)
Две положения трябва да има. Нито да се продължава, нито да се смалява на физическото поле. Ако имате една мярка, която може да се продължи и казвате и какво има от това, нищо няма, не е престъпление, може да се продължи. Няма нищо тогава. Но ако ти си търговец на платове и имаш една мярка, с която мериш плата, и когато купуваш плата, го купуваш в една мярка, която се смалява.
А продаваш с една мярка, която се продължава.
Тогава кой печели? – Ако купуваш плата с мярка, която се смалява, а продаваш с мярка, която се продължава, кое печели? – Ще загубиш, защото ще вземеш по-малко, а ще дадеш повече. Във вашия живот, често вие се натъквате на тия противоречия. Аз психологически искам да ви обясня защо нещата стават така, а не другояче.
към втори вариант >>
Тази приятност какво е?
(втори вариант)
– Сега туй, което запитате, виждали ли сте го. Реалното в света, едновременно се проявява навсякъде. Ако ти Бога не виждаш, Бога навсякъде, във всичките хора, в растенията, в цялата природа, ти не може да видиш Бога и в един човек. Ти, ако Бога навсякъде не го виждаш, Той навсякъде се проявява. Ако ти си жаден, отиваш при онзи извор, усещаш една голяма приятност.
Тази приятност какво е?
– То е погледът. То е Богът, който те уталожва. Ако те лъха вятърът, ти усещаш една милувка много лека. То е диханието на Бога, или първият лъч от слънцето, който минава покрай лицето ти, то е проявление на Бога. Туй самочувствие, което имаш в себе си, но нямаш нещо определено.
към втори вариант >>
Следователно, дето съществува насилие, каква свобода има?
(втори вариант)
Не отвън. Да кажем някой може да говори за свобода. Аз може да говоря за свобода в дадения случай, от гледището, че този ред на нещата той е Божествен. Аз считам Божествен ред на нещата, дето всичките хора, според степента на съзнанието, еднакво да се ползуват. То е Божественото.
Следователно, дето съществува насилие, каква свобода има?
– Всеки трябва да съзнава своята длъжност. Да ви приведа един пример, само за обяснение това. В древността една царска дъщеря, млада мома се влюбила в един адепт. Но според законите, адептите считат тази любов като робство. Тя искала да се ожени заради него.
към втори вариант >>
Тогава кой печели?
(втори вариант)
Нито да се продължава, нито да се смалява на физическото поле. Ако имате една мярка, която може да се продължи и казвате и какво има от това, нищо няма, не е престъпление, може да се продължи. Няма нищо тогава. Но ако ти си търговец на платове и имаш една мярка, с която мериш плата, и когато купуваш плата, го купуваш в една мярка, която се смалява. А продаваш с една мярка, която се продължава.
Тогава кой печели?
– Ако купуваш плата с мярка, която се смалява, а продаваш с мярка, която се продължава, кое печели? – Ще загубиш, защото ще вземеш по-малко, а ще дадеш повече. Във вашия живот, често вие се натъквате на тия противоречия. Аз психологически искам да ви обясня защо нещата стават така, а не другояче. Мярка трябва.
към втори вариант >>
– То е погледът.
(втори вариант)
Реалното в света, едновременно се проявява навсякъде. Ако ти Бога не виждаш, Бога навсякъде, във всичките хора, в растенията, в цялата природа, ти не може да видиш Бога и в един човек. Ти, ако Бога навсякъде не го виждаш, Той навсякъде се проявява. Ако ти си жаден, отиваш при онзи извор, усещаш една голяма приятност. Тази приятност какво е?
– То е погледът.
То е Богът, който те уталожва. Ако те лъха вятърът, ти усещаш една милувка много лека. То е диханието на Бога, или първият лъч от слънцето, който минава покрай лицето ти, то е проявление на Бога. Туй самочувствие, което имаш в себе си, но нямаш нещо определено. Казваш: Веднъж пих вода много хубаво.
към втори вариант >>
– Всеки трябва да съзнава своята длъжност.
(втори вариант)
Да кажем някой може да говори за свобода. Аз може да говоря за свобода в дадения случай, от гледището, че този ред на нещата той е Божествен. Аз считам Божествен ред на нещата, дето всичките хора, според степента на съзнанието, еднакво да се ползуват. То е Божественото. Следователно, дето съществува насилие, каква свобода има?
– Всеки трябва да съзнава своята длъжност.
Да ви приведа един пример, само за обяснение това. В древността една царска дъщеря, млада мома се влюбила в един адепт. Но според законите, адептите считат тази любов като робство. Тя искала да се ожени заради него. А всякога в адепта има чувство, той иска да отговори на любовта с любов, не с женитба.
към втори вариант >>
– Ако купуваш плата с мярка, която се смалява, а продаваш с мярка, която се продължава, кое печели?
(втори вариант)
Ако имате една мярка, която може да се продължи и казвате и какво има от това, нищо няма, не е престъпление, може да се продължи. Няма нищо тогава. Но ако ти си търговец на платове и имаш една мярка, с която мериш плата, и когато купуваш плата, го купуваш в една мярка, която се смалява. А продаваш с една мярка, която се продължава. Тогава кой печели?
– Ако купуваш плата с мярка, която се смалява, а продаваш с мярка, която се продължава, кое печели?
– Ще загубиш, защото ще вземеш по-малко, а ще дадеш повече. Във вашия живот, често вие се натъквате на тия противоречия. Аз психологически искам да ви обясня защо нещата стават така, а не другояче. Мярка трябва. Тази мярка при зачеването на твоята идея, една мисъл имаш една мярка, при изпълнението на твоята мисъл, имаш друга мярка.
към втори вариант >>
То е Богът, който те уталожва.
(втори вариант)
Ако ти Бога не виждаш, Бога навсякъде, във всичките хора, в растенията, в цялата природа, ти не може да видиш Бога и в един човек. Ти, ако Бога навсякъде не го виждаш, Той навсякъде се проявява. Ако ти си жаден, отиваш при онзи извор, усещаш една голяма приятност. Тази приятност какво е? – То е погледът.
То е Богът, който те уталожва.
Ако те лъха вятърът, ти усещаш една милувка много лека. То е диханието на Бога, или първият лъч от слънцето, който минава покрай лицето ти, то е проявление на Бога. Туй самочувствие, което имаш в себе си, но нямаш нещо определено. Казваш: Веднъж пих вода много хубаво. Ти имаш едно хубаво разположение.
към втори вариант >>
Да ви приведа един пример, само за обяснение това.
(втори вариант)
Аз може да говоря за свобода в дадения случай, от гледището, че този ред на нещата той е Божествен. Аз считам Божествен ред на нещата, дето всичките хора, според степента на съзнанието, еднакво да се ползуват. То е Божественото. Следователно, дето съществува насилие, каква свобода има? – Всеки трябва да съзнава своята длъжност.
Да ви приведа един пример, само за обяснение това.
В древността една царска дъщеря, млада мома се влюбила в един адепт. Но според законите, адептите считат тази любов като робство. Тя искала да се ожени заради него. А всякога в адепта има чувство, той иска да отговори на любовта с любов, не с женитба. Но той се изгубва, веднага изчезва.
към втори вариант >>
– Ще загубиш, защото ще вземеш по-малко, а ще дадеш повече.
(втори вариант)
Няма нищо тогава. Но ако ти си търговец на платове и имаш една мярка, с която мериш плата, и когато купуваш плата, го купуваш в една мярка, която се смалява. А продаваш с една мярка, която се продължава. Тогава кой печели? – Ако купуваш плата с мярка, която се смалява, а продаваш с мярка, която се продължава, кое печели?
– Ще загубиш, защото ще вземеш по-малко, а ще дадеш повече.
Във вашия живот, често вие се натъквате на тия противоречия. Аз психологически искам да ви обясня защо нещата стават така, а не другояче. Мярка трябва. Тази мярка при зачеването на твоята идея, една мисъл имаш една мярка, при изпълнението на твоята мисъл, имаш друга мярка. Едно малко противоречие, материално противоречие.
към втори вариант >>
Ако те лъха вятърът, ти усещаш една милувка много лека.
(втори вариант)
Ти, ако Бога навсякъде не го виждаш, Той навсякъде се проявява. Ако ти си жаден, отиваш при онзи извор, усещаш една голяма приятност. Тази приятност какво е? – То е погледът. То е Богът, който те уталожва.
Ако те лъха вятърът, ти усещаш една милувка много лека.
То е диханието на Бога, или първият лъч от слънцето, който минава покрай лицето ти, то е проявление на Бога. Туй самочувствие, което имаш в себе си, но нямаш нещо определено. Казваш: Веднъж пих вода много хубаво. Ти имаш едно хубаво разположение. Те са неща минали и всичко е минало.
към втори вариант >>
В древността една царска дъщеря, млада мома се влюбила в един адепт.
(втори вариант)
Аз считам Божествен ред на нещата, дето всичките хора, според степента на съзнанието, еднакво да се ползуват. То е Божественото. Следователно, дето съществува насилие, каква свобода има? – Всеки трябва да съзнава своята длъжност. Да ви приведа един пример, само за обяснение това.
В древността една царска дъщеря, млада мома се влюбила в един адепт.
Но според законите, адептите считат тази любов като робство. Тя искала да се ожени заради него. А всякога в адепта има чувство, той иска да отговори на любовта с любов, не с женитба. Но той се изгубва, веднага изчезва. Момата почва да го търси навсякъде.
към втори вариант >>
Във вашия живот, често вие се натъквате на тия противоречия.
(втори вариант)
Но ако ти си търговец на платове и имаш една мярка, с която мериш плата, и когато купуваш плата, го купуваш в една мярка, която се смалява. А продаваш с една мярка, която се продължава. Тогава кой печели? – Ако купуваш плата с мярка, която се смалява, а продаваш с мярка, която се продължава, кое печели? – Ще загубиш, защото ще вземеш по-малко, а ще дадеш повече.
Във вашия живот, често вие се натъквате на тия противоречия.
Аз психологически искам да ви обясня защо нещата стават така, а не другояче. Мярка трябва. Тази мярка при зачеването на твоята идея, една мисъл имаш една мярка, при изпълнението на твоята мисъл, имаш друга мярка. Едно малко противоречие, материално противоречие. Тия точки са в тоя квадрат.
към втори вариант >>
То е диханието на Бога, или първият лъч от слънцето, който минава покрай лицето ти, то е проявление на Бога.
(втори вариант)
Ако ти си жаден, отиваш при онзи извор, усещаш една голяма приятност. Тази приятност какво е? – То е погледът. То е Богът, който те уталожва. Ако те лъха вятърът, ти усещаш една милувка много лека.
То е диханието на Бога, или първият лъч от слънцето, който минава покрай лицето ти, то е проявление на Бога.
Туй самочувствие, което имаш в себе си, но нямаш нещо определено. Казваш: Веднъж пих вода много хубаво. Ти имаш едно хубаво разположение. Те са неща минали и всичко е минало. Тогава защо минават нещата.
към втори вариант >>
Но според законите, адептите считат тази любов като робство.
(втори вариант)
То е Божественото. Следователно, дето съществува насилие, каква свобода има? – Всеки трябва да съзнава своята длъжност. Да ви приведа един пример, само за обяснение това. В древността една царска дъщеря, млада мома се влюбила в един адепт.
Но според законите, адептите считат тази любов като робство.
Тя искала да се ожени заради него. А всякога в адепта има чувство, той иска да отговори на любовта с любов, не с женитба. Но той се изгубва, веднага изчезва. Момата почва да го търси навсякъде. Той се превръща на един хубав, красив кон и тя като намира коня, казва: Аз ще се кача на гърба на тоя кон, да ида да го намеря.
към втори вариант >>
Аз психологически искам да ви обясня защо нещата стават така, а не другояче.
(втори вариант)
А продаваш с една мярка, която се продължава. Тогава кой печели? – Ако купуваш плата с мярка, която се смалява, а продаваш с мярка, която се продължава, кое печели? – Ще загубиш, защото ще вземеш по-малко, а ще дадеш повече. Във вашия живот, често вие се натъквате на тия противоречия.
Аз психологически искам да ви обясня защо нещата стават така, а не другояче.
Мярка трябва. Тази мярка при зачеването на твоята идея, една мисъл имаш една мярка, при изпълнението на твоята мисъл, имаш друга мярка. Едно малко противоречие, материално противоречие. Тия точки са в тоя квадрат. Вие не можете да турите повече от 5 точки.
към втори вариант >>
Туй самочувствие, което имаш в себе си, но нямаш нещо определено.
(втори вариант)
Тази приятност какво е? – То е погледът. То е Богът, който те уталожва. Ако те лъха вятърът, ти усещаш една милувка много лека. То е диханието на Бога, или първият лъч от слънцето, който минава покрай лицето ти, то е проявление на Бога.
Туй самочувствие, което имаш в себе си, но нямаш нещо определено.
Казваш: Веднъж пих вода много хубаво. Ти имаш едно хубаво разположение. Те са неща минали и всичко е минало. Тогава защо минават нещата. Едно малко обяснение.
към втори вариант >>
Тя искала да се ожени заради него.
(втори вариант)
Следователно, дето съществува насилие, каква свобода има? – Всеки трябва да съзнава своята длъжност. Да ви приведа един пример, само за обяснение това. В древността една царска дъщеря, млада мома се влюбила в един адепт. Но според законите, адептите считат тази любов като робство.
Тя искала да се ожени заради него.
А всякога в адепта има чувство, той иска да отговори на любовта с любов, не с женитба. Но той се изгубва, веднага изчезва. Момата почва да го търси навсякъде. Той се превръща на един хубав, красив кон и тя като намира коня, казва: Аз ще се кача на гърба на тоя кон, да ида да го намеря. Той е същият, когото тя обича и търси, и тя се качва на гърба му, и той я носи.
към втори вариант >>
Мярка трябва.
(втори вариант)
Тогава кой печели? – Ако купуваш плата с мярка, която се смалява, а продаваш с мярка, която се продължава, кое печели? – Ще загубиш, защото ще вземеш по-малко, а ще дадеш повече. Във вашия живот, често вие се натъквате на тия противоречия. Аз психологически искам да ви обясня защо нещата стават така, а не другояче.
Мярка трябва.
Тази мярка при зачеването на твоята идея, една мисъл имаш една мярка, при изпълнението на твоята мисъл, имаш друга мярка. Едно малко противоречие, материално противоречие. Тия точки са в тоя квадрат. Вие не можете да турите повече от 5 точки. Вие не можете да турите повече от 4 точки.
към втори вариант >>
Казваш: Веднъж пих вода много хубаво.
(втори вариант)
– То е погледът. То е Богът, който те уталожва. Ако те лъха вятърът, ти усещаш една милувка много лека. То е диханието на Бога, или първият лъч от слънцето, който минава покрай лицето ти, то е проявление на Бога. Туй самочувствие, което имаш в себе си, но нямаш нещо определено.
Казваш: Веднъж пих вода много хубаво.
Ти имаш едно хубаво разположение. Те са неща минали и всичко е минало. Тогава защо минават нещата. Едно малко обяснение. Аз ще ви дам един пример: Може да напишете думата любов, пишат я с Ь.
към втори вариант >>
А всякога в адепта има чувство, той иска да отговори на любовта с любов, не с женитба.
(втори вариант)
– Всеки трябва да съзнава своята длъжност. Да ви приведа един пример, само за обяснение това. В древността една царска дъщеря, млада мома се влюбила в един адепт. Но според законите, адептите считат тази любов като робство. Тя искала да се ожени заради него.
А всякога в адепта има чувство, той иска да отговори на любовта с любов, не с женитба.
Но той се изгубва, веднага изчезва. Момата почва да го търси навсякъде. Той се превръща на един хубав, красив кон и тя като намира коня, казва: Аз ще се кача на гърба на тоя кон, да ида да го намеря. Той е същият, когото тя обича и търси, и тя се качва на гърба му, и той я носи. Тя го гледа, милва коня, гали го коня, но иска да намери адепта.
към втори вариант >>
Тази мярка при зачеването на твоята идея, една мисъл имаш една мярка, при изпълнението на твоята мисъл, имаш друга мярка.
(втори вариант)
– Ако купуваш плата с мярка, която се смалява, а продаваш с мярка, която се продължава, кое печели? – Ще загубиш, защото ще вземеш по-малко, а ще дадеш повече. Във вашия живот, често вие се натъквате на тия противоречия. Аз психологически искам да ви обясня защо нещата стават така, а не другояче. Мярка трябва.
Тази мярка при зачеването на твоята идея, една мисъл имаш една мярка, при изпълнението на твоята мисъл, имаш друга мярка.
Едно малко противоречие, материално противоречие. Тия точки са в тоя квадрат. Вие не можете да турите повече от 5 точки. Вие не можете да турите повече от 4 точки. 4-те точки образуват квадрата, но в този квадрат имате две положения.
към втори вариант >>
Ти имаш едно хубаво разположение.
(втори вариант)
То е Богът, който те уталожва. Ако те лъха вятърът, ти усещаш една милувка много лека. То е диханието на Бога, или първият лъч от слънцето, който минава покрай лицето ти, то е проявление на Бога. Туй самочувствие, което имаш в себе си, но нямаш нещо определено. Казваш: Веднъж пих вода много хубаво.
Ти имаш едно хубаво разположение.
Те са неща минали и всичко е минало. Тогава защо минават нещата. Едно малко обяснение. Аз ще ви дам един пример: Може да напишете думата любов, пишат я с Ь. Не я пишат с Ъ.
към втори вариант >>
Но той се изгубва, веднага изчезва.
(втори вариант)
Да ви приведа един пример, само за обяснение това. В древността една царска дъщеря, млада мома се влюбила в един адепт. Но според законите, адептите считат тази любов като робство. Тя искала да се ожени заради него. А всякога в адепта има чувство, той иска да отговори на любовта с любов, не с женитба.
Но той се изгубва, веднага изчезва.
Момата почва да го търси навсякъде. Той се превръща на един хубав, красив кон и тя като намира коня, казва: Аз ще се кача на гърба на тоя кон, да ида да го намеря. Той е същият, когото тя обича и търси, и тя се качва на гърба му, и той я носи. Тя го гледа, милва коня, гали го коня, но иска да намери адепта. Ден след ден, тя на коня целия свят обикаля, да го търси и казва на коня много си хубав.
към втори вариант >>
Едно малко противоречие, материално противоречие.
(втори вариант)
– Ще загубиш, защото ще вземеш по-малко, а ще дадеш повече. Във вашия живот, често вие се натъквате на тия противоречия. Аз психологически искам да ви обясня защо нещата стават така, а не другояче. Мярка трябва. Тази мярка при зачеването на твоята идея, една мисъл имаш една мярка, при изпълнението на твоята мисъл, имаш друга мярка.
Едно малко противоречие, материално противоречие.
Тия точки са в тоя квадрат. Вие не можете да турите повече от 5 точки. Вие не можете да турите повече от 4 точки. 4-те точки образуват квадрата, но в този квадрат имате две положения. Външните точки са нереални.
към втори вариант >>
Те са неща минали и всичко е минало.
(втори вариант)
Ако те лъха вятърът, ти усещаш една милувка много лека. То е диханието на Бога, или първият лъч от слънцето, който минава покрай лицето ти, то е проявление на Бога. Туй самочувствие, което имаш в себе си, но нямаш нещо определено. Казваш: Веднъж пих вода много хубаво. Ти имаш едно хубаво разположение.
Те са неща минали и всичко е минало.
Тогава защо минават нещата. Едно малко обяснение. Аз ще ви дам един пример: Може да напишете думата любов, пишат я с Ь. Не я пишат с Ъ. Ако я напишем с Ъ, е погрешка.
към втори вариант >>
Момата почва да го търси навсякъде.
(втори вариант)
В древността една царска дъщеря, млада мома се влюбила в един адепт. Но според законите, адептите считат тази любов като робство. Тя искала да се ожени заради него. А всякога в адепта има чувство, той иска да отговори на любовта с любов, не с женитба. Но той се изгубва, веднага изчезва.
Момата почва да го търси навсякъде.
Той се превръща на един хубав, красив кон и тя като намира коня, казва: Аз ще се кача на гърба на тоя кон, да ида да го намеря. Той е същият, когото тя обича и търси, и тя се качва на гърба му, и той я носи. Тя го гледа, милва коня, гали го коня, но иска да намери адепта. Ден след ден, тя на коня целия свят обикаля, да го търси и казва на коня много си хубав. Къде може да го намеря.
към втори вариант >>
Тия точки са в тоя квадрат.
(втори вариант)
Във вашия живот, често вие се натъквате на тия противоречия. Аз психологически искам да ви обясня защо нещата стават така, а не другояче. Мярка трябва. Тази мярка при зачеването на твоята идея, една мисъл имаш една мярка, при изпълнението на твоята мисъл, имаш друга мярка. Едно малко противоречие, материално противоречие.
Тия точки са в тоя квадрат.
Вие не можете да турите повече от 5 точки. Вие не можете да турите повече от 4 точки. 4-те точки образуват квадрата, но в този квадрат имате две положения. Външните точки са нереални. Границите на този квадрат са въображаеми, съществува само центърът, едното е реалното.
към втори вариант >>
Тогава защо минават нещата.
(втори вариант)
То е диханието на Бога, или първият лъч от слънцето, който минава покрай лицето ти, то е проявление на Бога. Туй самочувствие, което имаш в себе си, но нямаш нещо определено. Казваш: Веднъж пих вода много хубаво. Ти имаш едно хубаво разположение. Те са неща минали и всичко е минало.
Тогава защо минават нещата.
Едно малко обяснение. Аз ще ви дам един пример: Може да напишете думата любов, пишат я с Ь. Не я пишат с Ъ. Ако я напишем с Ъ, е погрешка. Ако напишете думата Любов, Истина, Мъдрост, Правда едно върху друго, ще може ли да го разберете?
към втори вариант >>
Той се превръща на един хубав, красив кон и тя като намира коня, казва: Аз ще се кача на гърба на тоя кон, да ида да го намеря.
(втори вариант)
Но според законите, адептите считат тази любов като робство. Тя искала да се ожени заради него. А всякога в адепта има чувство, той иска да отговори на любовта с любов, не с женитба. Но той се изгубва, веднага изчезва. Момата почва да го търси навсякъде.
Той се превръща на един хубав, красив кон и тя като намира коня, казва: Аз ще се кача на гърба на тоя кон, да ида да го намеря.
Той е същият, когото тя обича и търси, и тя се качва на гърба му, и той я носи. Тя го гледа, милва коня, гали го коня, но иска да намери адепта. Ден след ден, тя на коня целия свят обикаля, да го търси и казва на коня много си хубав. Къде може да го намеря. Колко го обичам.
към втори вариант >>
Вие не можете да турите повече от 5 точки.
(втори вариант)
Аз психологически искам да ви обясня защо нещата стават така, а не другояче. Мярка трябва. Тази мярка при зачеването на твоята идея, една мисъл имаш една мярка, при изпълнението на твоята мисъл, имаш друга мярка. Едно малко противоречие, материално противоречие. Тия точки са в тоя квадрат.
Вие не можете да турите повече от 5 точки.
Вие не можете да турите повече от 4 точки. 4-те точки образуват квадрата, но в този квадрат имате две положения. Външните точки са нереални. Границите на този квадрат са въображаеми, съществува само центърът, едното е реалното. Туй е реалното число.
към втори вариант >>
Едно малко обяснение.
(втори вариант)
Туй самочувствие, което имаш в себе си, но нямаш нещо определено. Казваш: Веднъж пих вода много хубаво. Ти имаш едно хубаво разположение. Те са неща минали и всичко е минало. Тогава защо минават нещата.
Едно малко обяснение.
Аз ще ви дам един пример: Може да напишете думата любов, пишат я с Ь. Не я пишат с Ъ. Ако я напишем с Ъ, е погрешка. Ако напишете думата Любов, Истина, Мъдрост, Правда едно върху друго, ще може ли да го разберете? – Такова натрупване става и във вашето съзнание.
към втори вариант >>
Той е същият, когото тя обича и търси, и тя се качва на гърба му, и той я носи.
(втори вариант)
Тя искала да се ожени заради него. А всякога в адепта има чувство, той иска да отговори на любовта с любов, не с женитба. Но той се изгубва, веднага изчезва. Момата почва да го търси навсякъде. Той се превръща на един хубав, красив кон и тя като намира коня, казва: Аз ще се кача на гърба на тоя кон, да ида да го намеря.
Той е същият, когото тя обича и търси, и тя се качва на гърба му, и той я носи.
Тя го гледа, милва коня, гали го коня, но иска да намери адепта. Ден след ден, тя на коня целия свят обикаля, да го търси и казва на коня много си хубав. Къде може да го намеря. Колко го обичам. Конят си мърда опашката, тя го гледа, но не знае, че този, когото търси, е онзи, когото е възседнала.
към втори вариант >>
Вие не можете да турите повече от 4 точки.
(втори вариант)
Мярка трябва. Тази мярка при зачеването на твоята идея, една мисъл имаш една мярка, при изпълнението на твоята мисъл, имаш друга мярка. Едно малко противоречие, материално противоречие. Тия точки са в тоя квадрат. Вие не можете да турите повече от 5 точки.
Вие не можете да турите повече от 4 точки.
4-те точки образуват квадрата, но в този квадрат имате две положения. Външните точки са нереални. Границите на този квадрат са въображаеми, съществува само центърът, едното е реалното. Туй е реалното число. От него е произлязло от положението на две, три, четири, пет, минало през 4 състояния, за да се образува този вътрешен център.
към втори вариант >>
Аз ще ви дам един пример: Може да напишете думата любов, пишат я с Ь.
(втори вариант)
Казваш: Веднъж пих вода много хубаво. Ти имаш едно хубаво разположение. Те са неща минали и всичко е минало. Тогава защо минават нещата. Едно малко обяснение.
Аз ще ви дам един пример: Може да напишете думата любов, пишат я с Ь.
Не я пишат с Ъ. Ако я напишем с Ъ, е погрешка. Ако напишете думата Любов, Истина, Мъдрост, Правда едно върху друго, ще може ли да го разберете? – Такова натрупване става и във вашето съзнание. В едно и също пространство се натрупват.
към втори вариант >>
Тя го гледа, милва коня, гали го коня, но иска да намери адепта.
(втори вариант)
А всякога в адепта има чувство, той иска да отговори на любовта с любов, не с женитба. Но той се изгубва, веднага изчезва. Момата почва да го търси навсякъде. Той се превръща на един хубав, красив кон и тя като намира коня, казва: Аз ще се кача на гърба на тоя кон, да ида да го намеря. Той е същият, когото тя обича и търси, и тя се качва на гърба му, и той я носи.
Тя го гледа, милва коня, гали го коня, но иска да намери адепта.
Ден след ден, тя на коня целия свят обикаля, да го търси и казва на коня много си хубав. Къде може да го намеря. Колко го обичам. Конят си мърда опашката, тя го гледа, но не знае, че този, когото търси, е онзи, когото е възседнала. Ако ти не можеш да се превърнеш на един кон, ти не знаеш какво нещо е любовта.
към втори вариант >>
4-те точки образуват квадрата, но в този квадрат имате две положения.
(втори вариант)
Тази мярка при зачеването на твоята идея, една мисъл имаш една мярка, при изпълнението на твоята мисъл, имаш друга мярка. Едно малко противоречие, материално противоречие. Тия точки са в тоя квадрат. Вие не можете да турите повече от 5 точки. Вие не можете да турите повече от 4 точки.
4-те точки образуват квадрата, но в този квадрат имате две положения.
Външните точки са нереални. Границите на този квадрат са въображаеми, съществува само центърът, едното е реалното. Туй е реалното число. От него е произлязло от положението на две, три, четири, пет, минало през 4 състояния, за да се образува този вътрешен център. Две, три, четири, пет, 1, 2, 3, 4, 5.
към втори вариант >>
Не я пишат с Ъ.
(втори вариант)
Ти имаш едно хубаво разположение. Те са неща минали и всичко е минало. Тогава защо минават нещата. Едно малко обяснение. Аз ще ви дам един пример: Може да напишете думата любов, пишат я с Ь.
Не я пишат с Ъ.
Ако я напишем с Ъ, е погрешка. Ако напишете думата Любов, Истина, Мъдрост, Правда едно върху друго, ще може ли да го разберете? – Такова натрупване става и във вашето съзнание. В едно и също пространство се натрупват. Ти нямаш право върху пространството на любовта, дето се проявява да туриш каквато и да е друга идея, туй пространство трябва да бъде свободно в ума ти.
към втори вариант >>
Ден след ден, тя на коня целия свят обикаля, да го търси и казва на коня много си хубав.
(втори вариант)
Но той се изгубва, веднага изчезва. Момата почва да го търси навсякъде. Той се превръща на един хубав, красив кон и тя като намира коня, казва: Аз ще се кача на гърба на тоя кон, да ида да го намеря. Той е същият, когото тя обича и търси, и тя се качва на гърба му, и той я носи. Тя го гледа, милва коня, гали го коня, но иска да намери адепта.
Ден след ден, тя на коня целия свят обикаля, да го търси и казва на коня много си хубав.
Къде може да го намеря. Колко го обичам. Конят си мърда опашката, тя го гледа, но не знае, че този, когото търси, е онзи, когото е възседнала. Ако ти не можеш да се превърнеш на един кон, ти не знаеш какво нещо е любовта. Да станеш кон без да те знаят.
към втори вариант >>
Външните точки са нереални.
(втори вариант)
Едно малко противоречие, материално противоречие. Тия точки са в тоя квадрат. Вие не можете да турите повече от 5 точки. Вие не можете да турите повече от 4 точки. 4-те точки образуват квадрата, но в този квадрат имате две положения.
Външните точки са нереални.
Границите на този квадрат са въображаеми, съществува само центърът, едното е реалното. Туй е реалното число. От него е произлязло от положението на две, три, четири, пет, минало през 4 състояния, за да се образува този вътрешен център. Две, три, четири, пет, 1, 2, 3, 4, 5. Това са границите, но при това вие имате едно число.
към втори вариант >>
Ако я напишем с Ъ, е погрешка.
(втори вариант)
Те са неща минали и всичко е минало. Тогава защо минават нещата. Едно малко обяснение. Аз ще ви дам един пример: Може да напишете думата любов, пишат я с Ь. Не я пишат с Ъ.
Ако я напишем с Ъ, е погрешка.
Ако напишете думата Любов, Истина, Мъдрост, Правда едно върху друго, ще може ли да го разберете? – Такова натрупване става и във вашето съзнание. В едно и също пространство се натрупват. Ти нямаш право върху пространството на любовта, дето се проявява да туриш каквато и да е друга идея, туй пространство трябва да бъде свободно в ума ти. Законът е там.
към втори вариант >>
Къде може да го намеря.
(втори вариант)
Момата почва да го търси навсякъде. Той се превръща на един хубав, красив кон и тя като намира коня, казва: Аз ще се кача на гърба на тоя кон, да ида да го намеря. Той е същият, когото тя обича и търси, и тя се качва на гърба му, и той я носи. Тя го гледа, милва коня, гали го коня, но иска да намери адепта. Ден след ден, тя на коня целия свят обикаля, да го търси и казва на коня много си хубав.
Къде може да го намеря.
Колко го обичам. Конят си мърда опашката, тя го гледа, но не знае, че този, когото търси, е онзи, когото е възседнала. Ако ти не можеш да се превърнеш на един кон, ти не знаеш какво нещо е любовта. Да станеш кон без да те знаят. Това е един анекдот.
към втори вариант >>
Границите на този квадрат са въображаеми, съществува само центърът, едното е реалното.
(втори вариант)
Тия точки са в тоя квадрат. Вие не можете да турите повече от 5 точки. Вие не можете да турите повече от 4 точки. 4-те точки образуват квадрата, но в този квадрат имате две положения. Външните точки са нереални.
Границите на този квадрат са въображаеми, съществува само центърът, едното е реалното.
Туй е реалното число. От него е произлязло от положението на две, три, четири, пет, минало през 4 състояния, за да се образува този вътрешен център. Две, три, четири, пет, 1, 2, 3, 4, 5. Това са границите, но при това вие имате едно число. В математиката едно число като се умножи 4 пъти на себе си, дава единица.
към втори вариант >>
Ако напишете думата Любов, Истина, Мъдрост, Правда едно върху друго, ще може ли да го разберете?
(втори вариант)
Тогава защо минават нещата. Едно малко обяснение. Аз ще ви дам един пример: Може да напишете думата любов, пишат я с Ь. Не я пишат с Ъ. Ако я напишем с Ъ, е погрешка.
Ако напишете думата Любов, Истина, Мъдрост, Правда едно върху друго, ще може ли да го разберете?
– Такова натрупване става и във вашето съзнание. В едно и също пространство се натрупват. Ти нямаш право върху пространството на любовта, дето се проявява да туриш каквато и да е друга идея, туй пространство трябва да бъде свободно в ума ти. Законът е там. Ти не можеш да туриш двама души, ти не може в даден случай да обичаш двама души.
към втори вариант >>
Колко го обичам.
(втори вариант)
Той се превръща на един хубав, красив кон и тя като намира коня, казва: Аз ще се кача на гърба на тоя кон, да ида да го намеря. Той е същият, когото тя обича и търси, и тя се качва на гърба му, и той я носи. Тя го гледа, милва коня, гали го коня, но иска да намери адепта. Ден след ден, тя на коня целия свят обикаля, да го търси и казва на коня много си хубав. Къде може да го намеря.
Колко го обичам.
Конят си мърда опашката, тя го гледа, но не знае, че този, когото търси, е онзи, когото е възседнала. Ако ти не можеш да се превърнеш на един кон, ти не знаеш какво нещо е любовта. Да станеш кон без да те знаят. Това е един анекдот. И момата казала: Този хубавия кон намерих, но онзи, когото обичах, не можах да намеря.
към втори вариант >>
Туй е реалното число.
(втори вариант)
Вие не можете да турите повече от 5 точки. Вие не можете да турите повече от 4 точки. 4-те точки образуват квадрата, но в този квадрат имате две положения. Външните точки са нереални. Границите на този квадрат са въображаеми, съществува само центърът, едното е реалното.
Туй е реалното число.
От него е произлязло от положението на две, три, четири, пет, минало през 4 състояния, за да се образува този вътрешен център. Две, три, четири, пет, 1, 2, 3, 4, 5. Това са границите, но при това вие имате едно число. В математиката едно число като се умножи 4 пъти на себе си, дава единица. След като се умножи 4 пъти на себе си, става единица.
към втори вариант >>
– Такова натрупване става и във вашето съзнание.
(втори вариант)
Едно малко обяснение. Аз ще ви дам един пример: Може да напишете думата любов, пишат я с Ь. Не я пишат с Ъ. Ако я напишем с Ъ, е погрешка. Ако напишете думата Любов, Истина, Мъдрост, Правда едно върху друго, ще може ли да го разберете?
– Такова натрупване става и във вашето съзнание.
В едно и също пространство се натрупват. Ти нямаш право върху пространството на любовта, дето се проявява да туриш каквато и да е друга идея, туй пространство трябва да бъде свободно в ума ти. Законът е там. Ти не можеш да туриш двама души, ти не може в даден случай да обичаш двама души. И те не може да завземат същото пространство.
към втори вариант >>
Конят си мърда опашката, тя го гледа, но не знае, че този, когото търси, е онзи, когото е възседнала.
(втори вариант)
Той е същият, когото тя обича и търси, и тя се качва на гърба му, и той я носи. Тя го гледа, милва коня, гали го коня, но иска да намери адепта. Ден след ден, тя на коня целия свят обикаля, да го търси и казва на коня много си хубав. Къде може да го намеря. Колко го обичам.
Конят си мърда опашката, тя го гледа, но не знае, че този, когото търси, е онзи, когото е възседнала.
Ако ти не можеш да се превърнеш на един кон, ти не знаеш какво нещо е любовта. Да станеш кон без да те знаят. Това е един анекдот. И момата казала: Този хубавия кон намерих, но онзи, когото обичах, не можах да намеря. Верни ли са нейните заключения?
към втори вариант >>
От него е произлязло от положението на две, три, четири, пет, минало през 4 състояния, за да се образува този вътрешен център.
(втори вариант)
Вие не можете да турите повече от 4 точки. 4-те точки образуват квадрата, но в този квадрат имате две положения. Външните точки са нереални. Границите на този квадрат са въображаеми, съществува само центърът, едното е реалното. Туй е реалното число.
От него е произлязло от положението на две, три, четири, пет, минало през 4 състояния, за да се образува този вътрешен център.
Две, три, четири, пет, 1, 2, 3, 4, 5. Това са границите, но при това вие имате едно число. В математиката едно число като се умножи 4 пъти на себе си, дава единица. След като се умножи 4 пъти на себе си, става единица. Значи снемате една реалност от един свят.
към втори вариант >>
В едно и също пространство се натрупват.
(втори вариант)
Аз ще ви дам един пример: Може да напишете думата любов, пишат я с Ь. Не я пишат с Ъ. Ако я напишем с Ъ, е погрешка. Ако напишете думата Любов, Истина, Мъдрост, Правда едно върху друго, ще може ли да го разберете? – Такова натрупване става и във вашето съзнание.
В едно и също пространство се натрупват.
Ти нямаш право върху пространството на любовта, дето се проявява да туриш каквато и да е друга идея, туй пространство трябва да бъде свободно в ума ти. Законът е там. Ти не можеш да туриш двама души, ти не може в даден случай да обичаш двама души. И те не може да завземат същото пространство. Може, но ще потъмнее идеята.
към втори вариант >>
Ако ти не можеш да се превърнеш на един кон, ти не знаеш какво нещо е любовта.
(втори вариант)
Тя го гледа, милва коня, гали го коня, но иска да намери адепта. Ден след ден, тя на коня целия свят обикаля, да го търси и казва на коня много си хубав. Къде може да го намеря. Колко го обичам. Конят си мърда опашката, тя го гледа, но не знае, че този, когото търси, е онзи, когото е възседнала.
Ако ти не можеш да се превърнеш на един кон, ти не знаеш какво нещо е любовта.
Да станеш кон без да те знаят. Това е един анекдот. И момата казала: Този хубавия кон намерих, но онзи, когото обичах, не можах да намеря. Верни ли са нейните заключения? – Защо той трябвало на кон да стане?
към втори вариант >>
Две, три, четири, пет, 1, 2, 3, 4, 5.
(втори вариант)
4-те точки образуват квадрата, но в този квадрат имате две положения. Външните точки са нереални. Границите на този квадрат са въображаеми, съществува само центърът, едното е реалното. Туй е реалното число. От него е произлязло от положението на две, три, четири, пет, минало през 4 състояния, за да се образува този вътрешен център.
Две, три, четири, пет, 1, 2, 3, 4, 5.
Това са границите, но при това вие имате едно число. В математиката едно число като се умножи 4 пъти на себе си, дава единица. След като се умножи 4 пъти на себе си, става единица. Значи снемате една реалност от един свят. Като казваме физическото поле, според туй, физическото поле има три измерения.
към втори вариант >>
Ти нямаш право върху пространството на любовта, дето се проявява да туриш каквато и да е друга идея, туй пространство трябва да бъде свободно в ума ти.
(втори вариант)
Не я пишат с Ъ. Ако я напишем с Ъ, е погрешка. Ако напишете думата Любов, Истина, Мъдрост, Правда едно върху друго, ще може ли да го разберете? – Такова натрупване става и във вашето съзнание. В едно и също пространство се натрупват.
Ти нямаш право върху пространството на любовта, дето се проявява да туриш каквато и да е друга идея, туй пространство трябва да бъде свободно в ума ти.
Законът е там. Ти не можеш да туриш двама души, ти не може в даден случай да обичаш двама души. И те не може да завземат същото пространство. Може, но ще потъмнее идеята. Ако трима, четирима се натрупат, ти ще изгубиш всичката любов.
към втори вариант >>
Да станеш кон без да те знаят.
(втори вариант)
Ден след ден, тя на коня целия свят обикаля, да го търси и казва на коня много си хубав. Къде може да го намеря. Колко го обичам. Конят си мърда опашката, тя го гледа, но не знае, че този, когото търси, е онзи, когото е възседнала. Ако ти не можеш да се превърнеш на един кон, ти не знаеш какво нещо е любовта.
Да станеш кон без да те знаят.
Това е един анекдот. И момата казала: Този хубавия кон намерих, но онзи, когото обичах, не можах да намеря. Верни ли са нейните заключения? – Защо той трябвало на кон да стане? – Защото отношенията на коня са много по-свободни, отколкото женитбата.
към втори вариант >>
Това са границите, но при това вие имате едно число.
(втори вариант)
Външните точки са нереални. Границите на този квадрат са въображаеми, съществува само центърът, едното е реалното. Туй е реалното число. От него е произлязло от положението на две, три, четири, пет, минало през 4 състояния, за да се образува този вътрешен център. Две, три, четири, пет, 1, 2, 3, 4, 5.
Това са границите, но при това вие имате едно число.
В математиката едно число като се умножи 4 пъти на себе си, дава единица. След като се умножи 4 пъти на себе си, става единица. Значи снемате една реалност от един свят. Като казваме физическото поле, според туй, физическото поле има три измерения. Реалното пространство, в което ние живеем, сега има три измерения.
към втори вариант >>
Законът е там.
(втори вариант)
Ако я напишем с Ъ, е погрешка. Ако напишете думата Любов, Истина, Мъдрост, Правда едно върху друго, ще може ли да го разберете? – Такова натрупване става и във вашето съзнание. В едно и също пространство се натрупват. Ти нямаш право върху пространството на любовта, дето се проявява да туриш каквато и да е друга идея, туй пространство трябва да бъде свободно в ума ти.
Законът е там.
Ти не можеш да туриш двама души, ти не може в даден случай да обичаш двама души. И те не може да завземат същото пространство. Може, но ще потъмнее идеята. Ако трима, четирима се натрупат, ти ще изгубиш всичката любов. Не, че не е позволено да обичаш повече души, но ти трябва да образуваш по-широк кръг.
към втори вариант >>
Това е един анекдот.
(втори вариант)
Къде може да го намеря. Колко го обичам. Конят си мърда опашката, тя го гледа, но не знае, че този, когото търси, е онзи, когото е възседнала. Ако ти не можеш да се превърнеш на един кон, ти не знаеш какво нещо е любовта. Да станеш кон без да те знаят.
Това е един анекдот.
И момата казала: Този хубавия кон намерих, но онзи, когото обичах, не можах да намеря. Верни ли са нейните заключения? – Защо той трябвало на кон да стане? – Защото отношенията на коня са много по-свободни, отколкото женитбата. Женитбата от негово гледище е робство.
към втори вариант >>
В математиката едно число като се умножи 4 пъти на себе си, дава единица.
(втори вариант)
Границите на този квадрат са въображаеми, съществува само центърът, едното е реалното. Туй е реалното число. От него е произлязло от положението на две, три, четири, пет, минало през 4 състояния, за да се образува този вътрешен център. Две, три, четири, пет, 1, 2, 3, 4, 5. Това са границите, но при това вие имате едно число.
В математиката едно число като се умножи 4 пъти на себе си, дава единица.
След като се умножи 4 пъти на себе си, става единица. Значи снемате една реалност от един свят. Като казваме физическото поле, според туй, физическото поле има три измерения. Реалното пространство, в което ние живеем, сега има три измерения. Умственото пространство на мисълта има 5 измерения.
към втори вариант >>
Ти не можеш да туриш двама души, ти не може в даден случай да обичаш двама души.
(втори вариант)
Ако напишете думата Любов, Истина, Мъдрост, Правда едно върху друго, ще може ли да го разберете? – Такова натрупване става и във вашето съзнание. В едно и също пространство се натрупват. Ти нямаш право върху пространството на любовта, дето се проявява да туриш каквато и да е друга идея, туй пространство трябва да бъде свободно в ума ти. Законът е там.
Ти не можеш да туриш двама души, ти не може в даден случай да обичаш двама души.
И те не може да завземат същото пространство. Може, но ще потъмнее идеята. Ако трима, четирима се натрупат, ти ще изгубиш всичката любов. Не, че не е позволено да обичаш повече души, но ти трябва да образуваш по-широк кръг. Щом обичаш двама души, твоето съзнание трябва да се разшири.
към втори вариант >>
И момата казала: Този хубавия кон намерих, но онзи, когото обичах, не можах да намеря.
(втори вариант)
Колко го обичам. Конят си мърда опашката, тя го гледа, но не знае, че този, когото търси, е онзи, когото е възседнала. Ако ти не можеш да се превърнеш на един кон, ти не знаеш какво нещо е любовта. Да станеш кон без да те знаят. Това е един анекдот.
И момата казала: Този хубавия кон намерих, но онзи, когото обичах, не можах да намеря.
Верни ли са нейните заключения? – Защо той трябвало на кон да стане? – Защото отношенията на коня са много по-свободни, отколкото женитбата. Женитбата от негово гледище е робство. А конят е свобода.
към втори вариант >>
След като се умножи 4 пъти на себе си, става единица.
(втори вариант)
Туй е реалното число. От него е произлязло от положението на две, три, четири, пет, минало през 4 състояния, за да се образува този вътрешен център. Две, три, четири, пет, 1, 2, 3, 4, 5. Това са границите, но при това вие имате едно число. В математиката едно число като се умножи 4 пъти на себе си, дава единица.
След като се умножи 4 пъти на себе си, става единица.
Значи снемате една реалност от един свят. Като казваме физическото поле, според туй, физическото поле има три измерения. Реалното пространство, в което ние живеем, сега има три измерения. Умственото пространство на мисълта има 5 измерения. Пространството на чувствата има 4 измерения.
към втори вариант >>
И те не може да завземат същото пространство.
(втори вариант)
– Такова натрупване става и във вашето съзнание. В едно и също пространство се натрупват. Ти нямаш право върху пространството на любовта, дето се проявява да туриш каквато и да е друга идея, туй пространство трябва да бъде свободно в ума ти. Законът е там. Ти не можеш да туриш двама души, ти не може в даден случай да обичаш двама души.
И те не може да завземат същото пространство.
Може, но ще потъмнее идеята. Ако трима, четирима се натрупат, ти ще изгубиш всичката любов. Не, че не е позволено да обичаш повече души, но ти трябва да образуваш по-широк кръг. Щом обичаш двама души, твоето съзнание трябва да се разшири. Още повече ще се разшири, като дойдеш да обичаш всички.
към втори вариант >>
Верни ли са нейните заключения?
(втори вариант)
Конят си мърда опашката, тя го гледа, но не знае, че този, когото търси, е онзи, когото е възседнала. Ако ти не можеш да се превърнеш на един кон, ти не знаеш какво нещо е любовта. Да станеш кон без да те знаят. Това е един анекдот. И момата казала: Този хубавия кон намерих, но онзи, когото обичах, не можах да намеря.
Верни ли са нейните заключения?
– Защо той трябвало на кон да стане? – Защото отношенията на коня са много по-свободни, отколкото женитбата. Женитбата от негово гледище е робство. А конят е свобода. За да се освободи конят от нея, един ден влезли разбойници и откраднали коня, и той изчезва.
към втори вариант >>
Значи снемате една реалност от един свят.
(втори вариант)
От него е произлязло от положението на две, три, четири, пет, минало през 4 състояния, за да се образува този вътрешен център. Две, три, четири, пет, 1, 2, 3, 4, 5. Това са границите, но при това вие имате едно число. В математиката едно число като се умножи 4 пъти на себе си, дава единица. След като се умножи 4 пъти на себе си, става единица.
Значи снемате една реалност от един свят.
Като казваме физическото поле, според туй, физическото поле има три измерения. Реалното пространство, в което ние живеем, сега има три измерения. Умственото пространство на мисълта има 5 измерения. Пространството на чувствата има 4 измерения. Да кажем, ако един предмет от умствения свят се проектира, ако едно тяло от умствения свят се проектира от умственото поле, какво ще даде.
към втори вариант >>
Може, но ще потъмнее идеята.
(втори вариант)
В едно и също пространство се натрупват. Ти нямаш право върху пространството на любовта, дето се проявява да туриш каквато и да е друга идея, туй пространство трябва да бъде свободно в ума ти. Законът е там. Ти не можеш да туриш двама души, ти не може в даден случай да обичаш двама души. И те не може да завземат същото пространство.
Може, но ще потъмнее идеята.
Ако трима, четирима се натрупат, ти ще изгубиш всичката любов. Не, че не е позволено да обичаш повече души, но ти трябва да образуваш по-широк кръг. Щом обичаш двама души, твоето съзнание трябва да се разшири. Още повече ще се разшири, като дойдеш да обичаш всички. Или на всеки едного трябва да му дадеш неговото пространство.
към втори вариант >>
– Защо той трябвало на кон да стане?
(втори вариант)
Ако ти не можеш да се превърнеш на един кон, ти не знаеш какво нещо е любовта. Да станеш кон без да те знаят. Това е един анекдот. И момата казала: Този хубавия кон намерих, но онзи, когото обичах, не можах да намеря. Верни ли са нейните заключения?
– Защо той трябвало на кон да стане?
– Защото отношенията на коня са много по-свободни, отколкото женитбата. Женитбата от негово гледище е робство. А конят е свобода. За да се освободи конят от нея, един ден влезли разбойници и откраднали коня, и той изчезва. Най-после тя започнала да тъгува.
към втори вариант >>
Като казваме физическото поле, според туй, физическото поле има три измерения.
(втори вариант)
Две, три, четири, пет, 1, 2, 3, 4, 5. Това са границите, но при това вие имате едно число. В математиката едно число като се умножи 4 пъти на себе си, дава единица. След като се умножи 4 пъти на себе си, става единица. Значи снемате една реалност от един свят.
Като казваме физическото поле, според туй, физическото поле има три измерения.
Реалното пространство, в което ние живеем, сега има три измерения. Умственото пространство на мисълта има 5 измерения. Пространството на чувствата има 4 измерения. Да кажем, ако един предмет от умствения свят се проектира, ако едно тяло от умствения свят се проектира от умственото поле, какво ще даде. Права линия ще даде.
към втори вариант >>
Ако трима, четирима се натрупат, ти ще изгубиш всичката любов.
(втори вариант)
Ти нямаш право върху пространството на любовта, дето се проявява да туриш каквато и да е друга идея, туй пространство трябва да бъде свободно в ума ти. Законът е там. Ти не можеш да туриш двама души, ти не може в даден случай да обичаш двама души. И те не може да завземат същото пространство. Може, но ще потъмнее идеята.
Ако трима, четирима се натрупат, ти ще изгубиш всичката любов.
Не, че не е позволено да обичаш повече души, но ти трябва да образуваш по-широк кръг. Щом обичаш двама души, твоето съзнание трябва да се разшири. Още повече ще се разшири, като дойдеш да обичаш всички. Или на всеки едного трябва да му дадеш неговото пространство. Но в дадения случай времето е мярка в живота.
към втори вариант >>
– Защото отношенията на коня са много по-свободни, отколкото женитбата.
(втори вариант)
Да станеш кон без да те знаят. Това е един анекдот. И момата казала: Този хубавия кон намерих, но онзи, когото обичах, не можах да намеря. Верни ли са нейните заключения? – Защо той трябвало на кон да стане?
– Защото отношенията на коня са много по-свободни, отколкото женитбата.
Женитбата от негово гледище е робство. А конят е свобода. За да се освободи конят от нея, един ден влезли разбойници и откраднали коня, и той изчезва. Най-после тя започнала да тъгува. Казва, отиде онзи, когото обичах.
към втори вариант >>
Реалното пространство, в което ние живеем, сега има три измерения.
(втори вариант)
Това са границите, но при това вие имате едно число. В математиката едно число като се умножи 4 пъти на себе си, дава единица. След като се умножи 4 пъти на себе си, става единица. Значи снемате една реалност от един свят. Като казваме физическото поле, според туй, физическото поле има три измерения.
Реалното пространство, в което ние живеем, сега има три измерения.
Умственото пространство на мисълта има 5 измерения. Пространството на чувствата има 4 измерения. Да кажем, ако един предмет от умствения свят се проектира, ако едно тяло от умствения свят се проектира от умственото поле, какво ще даде. Права линия ще даде. Тяло ли ще има само?
към втори вариант >>
Не, че не е позволено да обичаш повече души, но ти трябва да образуваш по-широк кръг.
(втори вариант)
Законът е там. Ти не можеш да туриш двама души, ти не може в даден случай да обичаш двама души. И те не може да завземат същото пространство. Може, но ще потъмнее идеята. Ако трима, четирима се натрупат, ти ще изгубиш всичката любов.
Не, че не е позволено да обичаш повече души, но ти трябва да образуваш по-широк кръг.
Щом обичаш двама души, твоето съзнание трябва да се разшири. Още повече ще се разшири, като дойдеш да обичаш всички. Или на всеки едного трябва да му дадеш неговото пространство. Но в дадения случай времето е мярка в живота. А пространството това са условия, дето нещата трябва да се реализират.
към втори вариант >>
Женитбата от негово гледище е робство.
(втори вариант)
Това е един анекдот. И момата казала: Този хубавия кон намерих, но онзи, когото обичах, не можах да намеря. Верни ли са нейните заключения? – Защо той трябвало на кон да стане? – Защото отношенията на коня са много по-свободни, отколкото женитбата.
Женитбата от негово гледище е робство.
А конят е свобода. За да се освободи конят от нея, един ден влезли разбойници и откраднали коня, и той изчезва. Най-после тя започнала да тъгува. Казва, отиде онзи, когото обичах. Пък ми откраднаха и хубавия кон.
към втори вариант >>
Умственото пространство на мисълта има 5 измерения.
(втори вариант)
В математиката едно число като се умножи 4 пъти на себе си, дава единица. След като се умножи 4 пъти на себе си, става единица. Значи снемате една реалност от един свят. Като казваме физическото поле, според туй, физическото поле има три измерения. Реалното пространство, в което ние живеем, сега има три измерения.
Умственото пространство на мисълта има 5 измерения.
Пространството на чувствата има 4 измерения. Да кажем, ако един предмет от умствения свят се проектира, ако едно тяло от умствения свят се проектира от умственото поле, какво ще даде. Права линия ще даде. Тяло ли ще има само? – Правата линия ще даде на физическото поле.
към втори вариант >>
Щом обичаш двама души, твоето съзнание трябва да се разшири.
(втори вариант)
Ти не можеш да туриш двама души, ти не може в даден случай да обичаш двама души. И те не може да завземат същото пространство. Може, но ще потъмнее идеята. Ако трима, четирима се натрупат, ти ще изгубиш всичката любов. Не, че не е позволено да обичаш повече души, но ти трябва да образуваш по-широк кръг.
Щом обичаш двама души, твоето съзнание трябва да се разшири.
Още повече ще се разшири, като дойдеш да обичаш всички. Или на всеки едного трябва да му дадеш неговото пространство. Но в дадения случай времето е мярка в живота. А пространството това са условия, дето нещата трябва да се реализират. Сега какво, стана ли идеята малко по-ясна.
към втори вариант >>
А конят е свобода.
(втори вариант)
И момата казала: Този хубавия кон намерих, но онзи, когото обичах, не можах да намеря. Верни ли са нейните заключения? – Защо той трябвало на кон да стане? – Защото отношенията на коня са много по-свободни, отколкото женитбата. Женитбата от негово гледище е робство.
А конят е свобода.
За да се освободи конят от нея, един ден влезли разбойници и откраднали коня, и той изчезва. Най-после тя започнала да тъгува. Казва, отиде онзи, когото обичах. Пък ми откраднаха и хубавия кон. Казвам, в ума на тази царска дъщеря остава мисълта, че тя не е могла да намери онзи, когото обичала.
към втори вариант >>
Пространството на чувствата има 4 измерения.
(втори вариант)
След като се умножи 4 пъти на себе си, става единица. Значи снемате една реалност от един свят. Като казваме физическото поле, според туй, физическото поле има три измерения. Реалното пространство, в което ние живеем, сега има три измерения. Умственото пространство на мисълта има 5 измерения.
Пространството на чувствата има 4 измерения.
Да кажем, ако един предмет от умствения свят се проектира, ако едно тяло от умствения свят се проектира от умственото поле, какво ще даде. Права линия ще даде. Тяло ли ще има само? – Правата линия ще даде на физическото поле. Ти ще видиш нещо като права линия.
към втори вариант >>
Още повече ще се разшири, като дойдеш да обичаш всички.
(втори вариант)
И те не може да завземат същото пространство. Може, но ще потъмнее идеята. Ако трима, четирима се натрупат, ти ще изгубиш всичката любов. Не, че не е позволено да обичаш повече души, но ти трябва да образуваш по-широк кръг. Щом обичаш двама души, твоето съзнание трябва да се разшири.
Още повече ще се разшири, като дойдеш да обичаш всички.
Или на всеки едного трябва да му дадеш неговото пространство. Но в дадения случай времето е мярка в живота. А пространството това са условия, дето нещата трябва да се реализират. Сега какво, стана ли идеята малко по-ясна. Искате във вас да смените едно ваше състояние.
към втори вариант >>
За да се освободи конят от нея, един ден влезли разбойници и откраднали коня, и той изчезва.
(втори вариант)
Верни ли са нейните заключения? – Защо той трябвало на кон да стане? – Защото отношенията на коня са много по-свободни, отколкото женитбата. Женитбата от негово гледище е робство. А конят е свобода.
За да се освободи конят от нея, един ден влезли разбойници и откраднали коня, и той изчезва.
Най-после тя започнала да тъгува. Казва, отиде онзи, когото обичах. Пък ми откраднаха и хубавия кон. Казвам, в ума на тази царска дъщеря остава мисълта, че тя не е могла да намери онзи, когото обичала. А тя с него е обиколила цялата земя.
към втори вариант >>
Да кажем, ако един предмет от умствения свят се проектира, ако едно тяло от умствения свят се проектира от умственото поле, какво ще даде.
(втори вариант)
Значи снемате една реалност от един свят. Като казваме физическото поле, според туй, физическото поле има три измерения. Реалното пространство, в което ние живеем, сега има три измерения. Умственото пространство на мисълта има 5 измерения. Пространството на чувствата има 4 измерения.
Да кажем, ако един предмет от умствения свят се проектира, ако едно тяло от умствения свят се проектира от умственото поле, какво ще даде.
Права линия ще даде. Тяло ли ще има само? – Правата линия ще даде на физическото поле. Ти ще видиш нещо като права линия. Ако едно тяло в астралния свят се проектира, на физическото поле вие ще имате една плоскост.
към втори вариант >>
Или на всеки едного трябва да му дадеш неговото пространство.
(втори вариант)
Може, но ще потъмнее идеята. Ако трима, четирима се натрупат, ти ще изгубиш всичката любов. Не, че не е позволено да обичаш повече души, но ти трябва да образуваш по-широк кръг. Щом обичаш двама души, твоето съзнание трябва да се разшири. Още повече ще се разшири, като дойдеш да обичаш всички.
Или на всеки едного трябва да му дадеш неговото пространство.
Но в дадения случай времето е мярка в живота. А пространството това са условия, дето нещата трябва да се реализират. Сега какво, стана ли идеята малко по-ясна. Искате във вас да смените едно ваше състояние. Да допуснем, че в дадения случай вие сте разтревожен, има тревоги, които на физическото поле лесно може да се поправят.
към втори вариант >>
Най-после тя започнала да тъгува.
(втори вариант)
– Защо той трябвало на кон да стане? – Защото отношенията на коня са много по-свободни, отколкото женитбата. Женитбата от негово гледище е робство. А конят е свобода. За да се освободи конят от нея, един ден влезли разбойници и откраднали коня, и той изчезва.
Най-после тя започнала да тъгува.
Казва, отиде онзи, когото обичах. Пък ми откраднаха и хубавия кон. Казвам, в ума на тази царска дъщеря остава мисълта, че тя не е могла да намери онзи, когото обичала. А тя с него е обиколила цялата земя. Ти имаш една свещена идея в твоя ум.
към втори вариант >>
Права линия ще даде.
(втори вариант)
Като казваме физическото поле, според туй, физическото поле има три измерения. Реалното пространство, в което ние живеем, сега има три измерения. Умственото пространство на мисълта има 5 измерения. Пространството на чувствата има 4 измерения. Да кажем, ако един предмет от умствения свят се проектира, ако едно тяло от умствения свят се проектира от умственото поле, какво ще даде.
Права линия ще даде.
Тяло ли ще има само? – Правата линия ще даде на физическото поле. Ти ще видиш нещо като права линия. Ако едно тяло в астралния свят се проектира, на физическото поле вие ще имате една плоскост. Тогава плоскостта в умственото поле ще се проектира като права линия.
към втори вариант >>
Но в дадения случай времето е мярка в живота.
(втори вариант)
Ако трима, четирима се натрупат, ти ще изгубиш всичката любов. Не, че не е позволено да обичаш повече души, но ти трябва да образуваш по-широк кръг. Щом обичаш двама души, твоето съзнание трябва да се разшири. Още повече ще се разшири, като дойдеш да обичаш всички. Или на всеки едного трябва да му дадеш неговото пространство.
Но в дадения случай времето е мярка в живота.
А пространството това са условия, дето нещата трябва да се реализират. Сега какво, стана ли идеята малко по-ясна. Искате във вас да смените едно ваше състояние. Да допуснем, че в дадения случай вие сте разтревожен, има тревоги, които на физическото поле лесно може да се поправят. Има тревоги, които мъчно се поправят.
към втори вариант >>
Казва, отиде онзи, когото обичах.
(втори вариант)
– Защото отношенията на коня са много по-свободни, отколкото женитбата. Женитбата от негово гледище е робство. А конят е свобода. За да се освободи конят от нея, един ден влезли разбойници и откраднали коня, и той изчезва. Най-после тя започнала да тъгува.
Казва, отиде онзи, когото обичах.
Пък ми откраднаха и хубавия кон. Казвам, в ума на тази царска дъщеря остава мисълта, че тя не е могла да намери онзи, когото обичала. А тя с него е обиколила цялата земя. Ти имаш една свещена идея в твоя ум. Тази свещена идея не е ли този, когото търсиш?
към втори вариант >>
Тяло ли ще има само?
(втори вариант)
Реалното пространство, в което ние живеем, сега има три измерения. Умственото пространство на мисълта има 5 измерения. Пространството на чувствата има 4 измерения. Да кажем, ако един предмет от умствения свят се проектира, ако едно тяло от умствения свят се проектира от умственото поле, какво ще даде. Права линия ще даде.
Тяло ли ще има само?
– Правата линия ще даде на физическото поле. Ти ще видиш нещо като права линия. Ако едно тяло в астралния свят се проектира, на физическото поле вие ще имате една плоскост. Тогава плоскостта в умственото поле ще се проектира като права линия. Плоскостта на умственото поле ще се проектира на физическото поле, само като граница.
към втори вариант >>
А пространството това са условия, дето нещата трябва да се реализират.
(втори вариант)
Не, че не е позволено да обичаш повече души, но ти трябва да образуваш по-широк кръг. Щом обичаш двама души, твоето съзнание трябва да се разшири. Още повече ще се разшири, като дойдеш да обичаш всички. Или на всеки едного трябва да му дадеш неговото пространство. Но в дадения случай времето е мярка в живота.
А пространството това са условия, дето нещата трябва да се реализират.
Сега какво, стана ли идеята малко по-ясна. Искате във вас да смените едно ваше състояние. Да допуснем, че в дадения случай вие сте разтревожен, има тревоги, които на физическото поле лесно може да се поправят. Има тревоги, които мъчно се поправят. Да допуснем разтревожен сте.
към втори вариант >>
Пък ми откраднаха и хубавия кон.
(втори вариант)
Женитбата от негово гледище е робство. А конят е свобода. За да се освободи конят от нея, един ден влезли разбойници и откраднали коня, и той изчезва. Най-после тя започнала да тъгува. Казва, отиде онзи, когото обичах.
Пък ми откраднаха и хубавия кон.
Казвам, в ума на тази царска дъщеря остава мисълта, че тя не е могла да намери онзи, когото обичала. А тя с него е обиколила цялата земя. Ти имаш една свещена идея в твоя ум. Тази свещена идея не е ли този, когото търсиш? – Формата е само условие, при което реалността се проявява.
към втори вариант >>
– Правата линия ще даде на физическото поле.
(втори вариант)
Умственото пространство на мисълта има 5 измерения. Пространството на чувствата има 4 измерения. Да кажем, ако един предмет от умствения свят се проектира, ако едно тяло от умствения свят се проектира от умственото поле, какво ще даде. Права линия ще даде. Тяло ли ще има само?
– Правата линия ще даде на физическото поле.
Ти ще видиш нещо като права линия. Ако едно тяло в астралния свят се проектира, на физическото поле вие ще имате една плоскост. Тогава плоскостта в умственото поле ще се проектира като права линия. Плоскостта на умственото поле ще се проектира на физическото поле, само като граница. Ако се проектира тялото в астралния свят, става пречупване.
към втори вариант >>
Сега какво, стана ли идеята малко по-ясна.
(втори вариант)
Щом обичаш двама души, твоето съзнание трябва да се разшири. Още повече ще се разшири, като дойдеш да обичаш всички. Или на всеки едного трябва да му дадеш неговото пространство. Но в дадения случай времето е мярка в живота. А пространството това са условия, дето нещата трябва да се реализират.
Сега какво, стана ли идеята малко по-ясна.
Искате във вас да смените едно ваше състояние. Да допуснем, че в дадения случай вие сте разтревожен, има тревоги, които на физическото поле лесно може да се поправят. Има тревоги, които мъчно се поправят. Да допуснем разтревожен сте. Ударен сте в крака, имате голяма рана, може да се превързва раната, но усещате болка.
към втори вариант >>
Казвам, в ума на тази царска дъщеря остава мисълта, че тя не е могла да намери онзи, когото обичала.
(втори вариант)
А конят е свобода. За да се освободи конят от нея, един ден влезли разбойници и откраднали коня, и той изчезва. Най-после тя започнала да тъгува. Казва, отиде онзи, когото обичах. Пък ми откраднаха и хубавия кон.
Казвам, в ума на тази царска дъщеря остава мисълта, че тя не е могла да намери онзи, когото обичала.
А тя с него е обиколила цялата земя. Ти имаш една свещена идея в твоя ум. Тази свещена идея не е ли този, когото търсиш? – Формата е само условие, при което реалността се проявява. Някои от вас имате разбирането на царската дъщеря.
към втори вариант >>
Ти ще видиш нещо като права линия.
(втори вариант)
Пространството на чувствата има 4 измерения. Да кажем, ако един предмет от умствения свят се проектира, ако едно тяло от умствения свят се проектира от умственото поле, какво ще даде. Права линия ще даде. Тяло ли ще има само? – Правата линия ще даде на физическото поле.
Ти ще видиш нещо като права линия.
Ако едно тяло в астралния свят се проектира, на физическото поле вие ще имате една плоскост. Тогава плоскостта в умственото поле ще се проектира като права линия. Плоскостта на умственото поле ще се проектира на физическото поле, само като граница. Ако се проектира тялото в астралния свят, става пречупване. Ние само за обяснение взимаме тези неща.
към втори вариант >>
Искате във вас да смените едно ваше състояние.
(втори вариант)
Още повече ще се разшири, като дойдеш да обичаш всички. Или на всеки едного трябва да му дадеш неговото пространство. Но в дадения случай времето е мярка в живота. А пространството това са условия, дето нещата трябва да се реализират. Сега какво, стана ли идеята малко по-ясна.
Искате във вас да смените едно ваше състояние.
Да допуснем, че в дадения случай вие сте разтревожен, има тревоги, които на физическото поле лесно може да се поправят. Има тревоги, които мъчно се поправят. Да допуснем разтревожен сте. Ударен сте в крака, имате голяма рана, може да се превързва раната, но усещате болка. После някои казват може раната да гангрясва и да се отреже ръката, но сте цигулар, вие сте любознателен човек.
към втори вариант >>
А тя с него е обиколила цялата земя.
(втори вариант)
За да се освободи конят от нея, един ден влезли разбойници и откраднали коня, и той изчезва. Най-после тя започнала да тъгува. Казва, отиде онзи, когото обичах. Пък ми откраднаха и хубавия кон. Казвам, в ума на тази царска дъщеря остава мисълта, че тя не е могла да намери онзи, когото обичала.
А тя с него е обиколила цялата земя.
Ти имаш една свещена идея в твоя ум. Тази свещена идея не е ли този, когото търсиш? – Формата е само условие, при което реалността се проявява. Някои от вас имате разбирането на царската дъщеря. Не можехте да постигнете.
към втори вариант >>
Ако едно тяло в астралния свят се проектира, на физическото поле вие ще имате една плоскост.
(втори вариант)
Да кажем, ако един предмет от умствения свят се проектира, ако едно тяло от умствения свят се проектира от умственото поле, какво ще даде. Права линия ще даде. Тяло ли ще има само? – Правата линия ще даде на физическото поле. Ти ще видиш нещо като права линия.
Ако едно тяло в астралния свят се проектира, на физическото поле вие ще имате една плоскост.
Тогава плоскостта в умственото поле ще се проектира като права линия. Плоскостта на умственото поле ще се проектира на физическото поле, само като граница. Ако се проектира тялото в астралния свят, става пречупване. Ние само за обяснение взимаме тези неща. Ако една плоскост от умствения свят се проектира на физическото поле, как ще се представи?
към втори вариант >>
Да допуснем, че в дадения случай вие сте разтревожен, има тревоги, които на физическото поле лесно може да се поправят.
(втори вариант)
Или на всеки едного трябва да му дадеш неговото пространство. Но в дадения случай времето е мярка в живота. А пространството това са условия, дето нещата трябва да се реализират. Сега какво, стана ли идеята малко по-ясна. Искате във вас да смените едно ваше състояние.
Да допуснем, че в дадения случай вие сте разтревожен, има тревоги, които на физическото поле лесно може да се поправят.
Има тревоги, които мъчно се поправят. Да допуснем разтревожен сте. Ударен сте в крака, имате голяма рана, може да се превързва раната, но усещате болка. После някои казват може раната да гангрясва и да се отреже ръката, но сте цигулар, вие сте любознателен човек. Сега ръката ви ударена и може да се отреже ръката.
към втори вариант >>
Ти имаш една свещена идея в твоя ум.
(втори вариант)
Най-после тя започнала да тъгува. Казва, отиде онзи, когото обичах. Пък ми откраднаха и хубавия кон. Казвам, в ума на тази царска дъщеря остава мисълта, че тя не е могла да намери онзи, когото обичала. А тя с него е обиколила цялата земя.
Ти имаш една свещена идея в твоя ум.
Тази свещена идея не е ли този, когото търсиш? – Формата е само условие, при което реалността се проявява. Някои от вас имате разбирането на царската дъщеря. Не можехте да постигнете. Конят намерихте, ходихте навсякъде, но този вашия възлюблен го няма.
към втори вариант >>
Тогава плоскостта в умственото поле ще се проектира като права линия.
(втори вариант)
Права линия ще даде. Тяло ли ще има само? – Правата линия ще даде на физическото поле. Ти ще видиш нещо като права линия. Ако едно тяло в астралния свят се проектира, на физическото поле вие ще имате една плоскост.
Тогава плоскостта в умственото поле ще се проектира като права линия.
Плоскостта на умственото поле ще се проектира на физическото поле, само като граница. Ако се проектира тялото в астралния свят, става пречупване. Ние само за обяснение взимаме тези неща. Ако една плоскост от умствения свят се проектира на физическото поле, как ще се представи? – То е само движение.
към втори вариант >>
Има тревоги, които мъчно се поправят.
(втори вариант)
Но в дадения случай времето е мярка в живота. А пространството това са условия, дето нещата трябва да се реализират. Сега какво, стана ли идеята малко по-ясна. Искате във вас да смените едно ваше състояние. Да допуснем, че в дадения случай вие сте разтревожен, има тревоги, които на физическото поле лесно може да се поправят.
Има тревоги, които мъчно се поправят.
Да допуснем разтревожен сте. Ударен сте в крака, имате голяма рана, може да се превързва раната, но усещате болка. После някои казват може раната да гангрясва и да се отреже ръката, но сте цигулар, вие сте любознателен човек. Сега ръката ви ударена и може да се отреже ръката. Вашето изкуство ще изчезне.
към втори вариант >>
Тази свещена идея не е ли този, когото търсиш?
(втори вариант)
Казва, отиде онзи, когото обичах. Пък ми откраднаха и хубавия кон. Казвам, в ума на тази царска дъщеря остава мисълта, че тя не е могла да намери онзи, когото обичала. А тя с него е обиколила цялата земя. Ти имаш една свещена идея в твоя ум.
Тази свещена идея не е ли този, когото търсиш?
– Формата е само условие, при което реалността се проявява. Някои от вас имате разбирането на царската дъщеря. Не можехте да постигнете. Конят намерихте, ходихте навсякъде, но този вашия възлюблен го няма. Един ден изгубите и коня.
към втори вариант >>
Плоскостта на умственото поле ще се проектира на физическото поле, само като граница.
(втори вариант)
Тяло ли ще има само? – Правата линия ще даде на физическото поле. Ти ще видиш нещо като права линия. Ако едно тяло в астралния свят се проектира, на физическото поле вие ще имате една плоскост. Тогава плоскостта в умственото поле ще се проектира като права линия.
Плоскостта на умственото поле ще се проектира на физическото поле, само като граница.
Ако се проектира тялото в астралния свят, става пречупване. Ние само за обяснение взимаме тези неща. Ако една плоскост от умствения свят се проектира на физическото поле, как ще се представи? – То е само движение. Как ще се представи?
към втори вариант >>
Да допуснем разтревожен сте.
(втори вариант)
А пространството това са условия, дето нещата трябва да се реализират. Сега какво, стана ли идеята малко по-ясна. Искате във вас да смените едно ваше състояние. Да допуснем, че в дадения случай вие сте разтревожен, има тревоги, които на физическото поле лесно може да се поправят. Има тревоги, които мъчно се поправят.
Да допуснем разтревожен сте.
Ударен сте в крака, имате голяма рана, може да се превързва раната, но усещате болка. После някои казват може раната да гангрясва и да се отреже ръката, но сте цигулар, вие сте любознателен човек. Сега ръката ви ударена и може да се отреже ръката. Вашето изкуство ще изчезне. Питам какво трябва да правите с вашата рана?
към втори вариант >>
– Формата е само условие, при което реалността се проявява.
(втори вариант)
Пък ми откраднаха и хубавия кон. Казвам, в ума на тази царска дъщеря остава мисълта, че тя не е могла да намери онзи, когото обичала. А тя с него е обиколила цялата земя. Ти имаш една свещена идея в твоя ум. Тази свещена идея не е ли този, когото търсиш?
– Формата е само условие, при което реалността се проявява.
Някои от вас имате разбирането на царската дъщеря. Не можехте да постигнете. Конят намерихте, ходихте навсякъде, но този вашия възлюблен го няма. Един ден изгубите и коня. Питам, тогава какво ще ви остане?
към втори вариант >>
Ако се проектира тялото в астралния свят, става пречупване.
(втори вариант)
– Правата линия ще даде на физическото поле. Ти ще видиш нещо като права линия. Ако едно тяло в астралния свят се проектира, на физическото поле вие ще имате една плоскост. Тогава плоскостта в умственото поле ще се проектира като права линия. Плоскостта на умственото поле ще се проектира на физическото поле, само като граница.
Ако се проектира тялото в астралния свят, става пречупване.
Ние само за обяснение взимаме тези неща. Ако една плоскост от умствения свят се проектира на физическото поле, как ще се представи? – То е само движение. Как ще се представи? Ако едно тяло се проектира в плоскост, плоскостта ще се проектира като права линия.
към втори вариант >>
Ударен сте в крака, имате голяма рана, може да се превързва раната, но усещате болка.
(втори вариант)
Сега какво, стана ли идеята малко по-ясна. Искате във вас да смените едно ваше състояние. Да допуснем, че в дадения случай вие сте разтревожен, има тревоги, които на физическото поле лесно може да се поправят. Има тревоги, които мъчно се поправят. Да допуснем разтревожен сте.
Ударен сте в крака, имате голяма рана, може да се превързва раната, но усещате болка.
После някои казват може раната да гангрясва и да се отреже ръката, но сте цигулар, вие сте любознателен човек. Сега ръката ви ударена и може да се отреже ръката. Вашето изкуство ще изчезне. Питам какво трябва да правите с вашата рана?
към втори вариант >>
Някои от вас имате разбирането на царската дъщеря.
(втори вариант)
Казвам, в ума на тази царска дъщеря остава мисълта, че тя не е могла да намери онзи, когото обичала. А тя с него е обиколила цялата земя. Ти имаш една свещена идея в твоя ум. Тази свещена идея не е ли този, когото търсиш? – Формата е само условие, при което реалността се проявява.
Някои от вас имате разбирането на царската дъщеря.
Не можехте да постигнете. Конят намерихте, ходихте навсякъде, но този вашия възлюблен го няма. Един ден изгубите и коня. Питам, тогава какво ще ви остане?
към втори вариант >>
Ние само за обяснение взимаме тези неща.
(втори вариант)
Ти ще видиш нещо като права линия. Ако едно тяло в астралния свят се проектира, на физическото поле вие ще имате една плоскост. Тогава плоскостта в умственото поле ще се проектира като права линия. Плоскостта на умственото поле ще се проектира на физическото поле, само като граница. Ако се проектира тялото в астралния свят, става пречупване.
Ние само за обяснение взимаме тези неща.
Ако една плоскост от умствения свят се проектира на физическото поле, как ще се представи? – То е само движение. Как ще се представи? Ако едно тяло се проектира в плоскост, плоскостта ще се проектира като права линия. Тялото как ще се проектира на физическото поле?
към втори вариант >>
После някои казват може раната да гангрясва и да се отреже ръката, но сте цигулар, вие сте любознателен човек.
(втори вариант)
Искате във вас да смените едно ваше състояние. Да допуснем, че в дадения случай вие сте разтревожен, има тревоги, които на физическото поле лесно може да се поправят. Има тревоги, които мъчно се поправят. Да допуснем разтревожен сте. Ударен сте в крака, имате голяма рана, може да се превързва раната, но усещате болка.
После някои казват може раната да гангрясва и да се отреже ръката, но сте цигулар, вие сте любознателен човек.
Сега ръката ви ударена и може да се отреже ръката. Вашето изкуство ще изчезне. Питам какво трябва да правите с вашата рана?
към втори вариант >>
Не можехте да постигнете.
(втори вариант)
А тя с него е обиколила цялата земя. Ти имаш една свещена идея в твоя ум. Тази свещена идея не е ли този, когото търсиш? – Формата е само условие, при което реалността се проявява. Някои от вас имате разбирането на царската дъщеря.
Не можехте да постигнете.
Конят намерихте, ходихте навсякъде, но този вашия възлюблен го няма. Един ден изгубите и коня. Питам, тогава какво ще ви остане?
към втори вариант >>
Ако една плоскост от умствения свят се проектира на физическото поле, как ще се представи?
(втори вариант)
Ако едно тяло в астралния свят се проектира, на физическото поле вие ще имате една плоскост. Тогава плоскостта в умственото поле ще се проектира като права линия. Плоскостта на умственото поле ще се проектира на физическото поле, само като граница. Ако се проектира тялото в астралния свят, става пречупване. Ние само за обяснение взимаме тези неща.
Ако една плоскост от умствения свят се проектира на физическото поле, как ще се представи?
– То е само движение. Как ще се представи? Ако едно тяло се проектира в плоскост, плоскостта ще се проектира като права линия. Тялото как ще се проектира на физическото поле? За изяснението на един въпрос, ние искаме да обясним известни неща, които ние не ги знаем.
към втори вариант >>
Сега ръката ви ударена и може да се отреже ръката.
(втори вариант)
Да допуснем, че в дадения случай вие сте разтревожен, има тревоги, които на физическото поле лесно може да се поправят. Има тревоги, които мъчно се поправят. Да допуснем разтревожен сте. Ударен сте в крака, имате голяма рана, може да се превързва раната, но усещате болка. После някои казват може раната да гангрясва и да се отреже ръката, но сте цигулар, вие сте любознателен човек.
Сега ръката ви ударена и може да се отреже ръката.
Вашето изкуство ще изчезне. Питам какво трябва да правите с вашата рана?
към втори вариант >>
Конят намерихте, ходихте навсякъде, но този вашия възлюблен го няма.
(втори вариант)
Ти имаш една свещена идея в твоя ум. Тази свещена идея не е ли този, когото търсиш? – Формата е само условие, при което реалността се проявява. Някои от вас имате разбирането на царската дъщеря. Не можехте да постигнете.
Конят намерихте, ходихте навсякъде, но този вашия възлюблен го няма.
Един ден изгубите и коня. Питам, тогава какво ще ви остане?
към втори вариант >>
– То е само движение.
(втори вариант)
Тогава плоскостта в умственото поле ще се проектира като права линия. Плоскостта на умственото поле ще се проектира на физическото поле, само като граница. Ако се проектира тялото в астралния свят, става пречупване. Ние само за обяснение взимаме тези неща. Ако една плоскост от умствения свят се проектира на физическото поле, как ще се представи?
– То е само движение.
Как ще се представи? Ако едно тяло се проектира в плоскост, плоскостта ще се проектира като права линия. Тялото как ще се проектира на физическото поле? За изяснението на един въпрос, ние искаме да обясним известни неща, които ние не ги знаем. Със знайното искаме да обясняваме незнайното.
към втори вариант >>
Вашето изкуство ще изчезне.
(втори вариант)
Има тревоги, които мъчно се поправят. Да допуснем разтревожен сте. Ударен сте в крака, имате голяма рана, може да се превързва раната, но усещате болка. После някои казват може раната да гангрясва и да се отреже ръката, но сте цигулар, вие сте любознателен човек. Сега ръката ви ударена и може да се отреже ръката.
Вашето изкуство ще изчезне.
Питам какво трябва да правите с вашата рана?
към втори вариант >>
Един ден изгубите и коня.
(втори вариант)
Тази свещена идея не е ли този, когото търсиш? – Формата е само условие, при което реалността се проявява. Някои от вас имате разбирането на царската дъщеря. Не можехте да постигнете. Конят намерихте, ходихте навсякъде, но този вашия възлюблен го няма.
Един ден изгубите и коня.
Питам, тогава какво ще ви остане?
към втори вариант >>
Как ще се представи?
(втори вариант)
Плоскостта на умственото поле ще се проектира на физическото поле, само като граница. Ако се проектира тялото в астралния свят, става пречупване. Ние само за обяснение взимаме тези неща. Ако една плоскост от умствения свят се проектира на физическото поле, как ще се представи? – То е само движение.
Как ще се представи?
Ако едно тяло се проектира в плоскост, плоскостта ще се проектира като права линия. Тялото как ще се проектира на физическото поле? За изяснението на един въпрос, ние искаме да обясним известни неща, които ние не ги знаем. Със знайното искаме да обясняваме незнайното. Ние си предполагаме тия неща в умствения свят, такива каквито във физическото поле.
към втори вариант >>
Питам какво трябва да правите с вашата рана?
(втори вариант)
Да допуснем разтревожен сте. Ударен сте в крака, имате голяма рана, може да се превързва раната, но усещате болка. После някои казват може раната да гангрясва и да се отреже ръката, но сте цигулар, вие сте любознателен човек. Сега ръката ви ударена и може да се отреже ръката. Вашето изкуство ще изчезне.
Питам какво трябва да правите с вашата рана?
към втори вариант >>
Питам, тогава какво ще ви остане?
(втори вариант)
– Формата е само условие, при което реалността се проявява. Някои от вас имате разбирането на царската дъщеря. Не можехте да постигнете. Конят намерихте, ходихте навсякъде, но този вашия възлюблен го няма. Един ден изгубите и коня.
Питам, тогава какво ще ви остане?
към втори вариант >>
Ако едно тяло се проектира в плоскост, плоскостта ще се проектира като права линия.
(втори вариант)
Ако се проектира тялото в астралния свят, става пречупване. Ние само за обяснение взимаме тези неща. Ако една плоскост от умствения свят се проектира на физическото поле, как ще се представи? – То е само движение. Как ще се представи?
Ако едно тяло се проектира в плоскост, плоскостта ще се проектира като права линия.
Тялото как ще се проектира на физическото поле? За изяснението на един въпрос, ние искаме да обясним известни неща, които ние не ги знаем. Със знайното искаме да обясняваме незнайното. Ние си предполагаме тия неща в умствения свят, такива каквито във физическото поле. Ние представяме едно тяло в умствения свят такова, каквото е във физическото поле.
към втори вариант >>
Да се върнем към квадрата.
(втори вариант)
Да се върнем към квадрата.
Когато вие казвате, че нещата в даден случай са непостижими, непостижимите неща са красиви. Всяко нещо, което може да се постигне, то се забравя. А всяко нещо, което не се постига, за него всякога ще мислиш. Може да мислиш за неща, които не можеш да постигнеш. Ще ви приведа един пример.
към втори вариант >>
Ще оставим въпроса така недоизяснен.
(втори вариант)
Ще оставим въпроса така недоизяснен.
Квадратът остава недоизяснен. Написаното остава недоизяснено. Царската дъщеря и конят остават необяснени. Ще благодарите, че работите не са обяснени.
към втори вариант >>
Тялото как ще се проектира на физическото поле?
(втори вариант)
Ние само за обяснение взимаме тези неща. Ако една плоскост от умствения свят се проектира на физическото поле, как ще се представи? – То е само движение. Как ще се представи? Ако едно тяло се проектира в плоскост, плоскостта ще се проектира като права линия.
Тялото как ще се проектира на физическото поле?
За изяснението на един въпрос, ние искаме да обясним известни неща, които ние не ги знаем. Със знайното искаме да обясняваме незнайното. Ние си предполагаме тия неща в умствения свят, такива каквито във физическото поле. Ние представяме едно тяло в умствения свят такова, каквото е във физическото поле. Има известно отношение, но то не е така.
към втори вариант >>
Когато вие казвате, че нещата в даден случай са непостижими, непостижимите неща са красиви.
(втори вариант)
Да се върнем към квадрата.
Когато вие казвате, че нещата в даден случай са непостижими, непостижимите неща са красиви.
Всяко нещо, което може да се постигне, то се забравя. А всяко нещо, което не се постига, за него всякога ще мислиш. Може да мислиш за неща, които не можеш да постигнеш. Ще ви приведа един пример. Представете си, че вие имате желанието да имате хубава дреха.
към втори вариант >>
Квадратът остава недоизяснен.
(втори вариант)
Ще оставим въпроса така недоизяснен.
Квадратът остава недоизяснен.
Написаното остава недоизяснено. Царската дъщеря и конят остават необяснени. Ще благодарите, че работите не са обяснени.
към втори вариант >>
За изяснението на един въпрос, ние искаме да обясним известни неща, които ние не ги знаем.
(втори вариант)
Ако една плоскост от умствения свят се проектира на физическото поле, как ще се представи? – То е само движение. Как ще се представи? Ако едно тяло се проектира в плоскост, плоскостта ще се проектира като права линия. Тялото как ще се проектира на физическото поле?
За изяснението на един въпрос, ние искаме да обясним известни неща, които ние не ги знаем.
Със знайното искаме да обясняваме незнайното. Ние си предполагаме тия неща в умствения свят, такива каквито във физическото поле. Ние представяме едно тяло в умствения свят такова, каквото е във физическото поле. Има известно отношение, но то не е така. Да кажем, имате вие отношение, така: 1:1:1:1; 1×1×1×1, на какво е равно?
към втори вариант >>
Всяко нещо, което може да се постигне, то се забравя.
(втори вариант)
Да се върнем към квадрата. Когато вие казвате, че нещата в даден случай са непостижими, непостижимите неща са красиви.
Всяко нещо, което може да се постигне, то се забравя.
А всяко нещо, което не се постига, за него всякога ще мислиш. Може да мислиш за неща, които не можеш да постигнеш. Ще ви приведа един пример. Представете си, че вие имате желанието да имате хубава дреха. Щом направите дрехата, носите я година, две, три и тази дреха остарее, захвърлете я.
към втори вариант >>
Написаното остава недоизяснено.
(втори вариант)
Ще оставим въпроса така недоизяснен. Квадратът остава недоизяснен.
Написаното остава недоизяснено.
Царската дъщеря и конят остават необяснени. Ще благодарите, че работите не са обяснени.
към втори вариант >>
Със знайното искаме да обясняваме незнайното.
(втори вариант)
– То е само движение. Как ще се представи? Ако едно тяло се проектира в плоскост, плоскостта ще се проектира като права линия. Тялото как ще се проектира на физическото поле? За изяснението на един въпрос, ние искаме да обясним известни неща, които ние не ги знаем.
Със знайното искаме да обясняваме незнайното.
Ние си предполагаме тия неща в умствения свят, такива каквито във физическото поле. Ние представяме едно тяло в умствения свят такова, каквото е във физическото поле. Има известно отношение, но то не е така. Да кажем, имате вие отношение, така: 1:1:1:1; 1×1×1×1, на какво е равно? – Но тия неща са извън физическото поле.
към втори вариант >>
А всяко нещо, което не се постига, за него всякога ще мислиш.
(втори вариант)
Да се върнем към квадрата. Когато вие казвате, че нещата в даден случай са непостижими, непостижимите неща са красиви. Всяко нещо, което може да се постигне, то се забравя.
А всяко нещо, което не се постига, за него всякога ще мислиш.
Може да мислиш за неща, които не можеш да постигнеш. Ще ви приведа един пример. Представете си, че вие имате желанието да имате хубава дреха. Щом направите дрехата, носите я година, две, три и тази дреха остарее, захвърлете я. Мислите ли за вашата стара дреха.
към втори вариант >>
Царската дъщеря и конят остават необяснени.
(втори вариант)
Ще оставим въпроса така недоизяснен. Квадратът остава недоизяснен. Написаното остава недоизяснено.
Царската дъщеря и конят остават необяснени.
Ще благодарите, че работите не са обяснени.
към втори вариант >>
Ние си предполагаме тия неща в умствения свят, такива каквито във физическото поле.
(втори вариант)
Как ще се представи? Ако едно тяло се проектира в плоскост, плоскостта ще се проектира като права линия. Тялото как ще се проектира на физическото поле? За изяснението на един въпрос, ние искаме да обясним известни неща, които ние не ги знаем. Със знайното искаме да обясняваме незнайното.
Ние си предполагаме тия неща в умствения свят, такива каквито във физическото поле.
Ние представяме едно тяло в умствения свят такова, каквото е във физическото поле. Има известно отношение, но то не е така. Да кажем, имате вие отношение, така: 1:1:1:1; 1×1×1×1, на какво е равно? – Но тия неща са извън физическото поле. Само туй умножението е извън физическото поле, само единицата е реална.
към втори вариант >>
Може да мислиш за неща, които не можеш да постигнеш.
(втори вариант)
Да се върнем към квадрата. Когато вие казвате, че нещата в даден случай са непостижими, непостижимите неща са красиви. Всяко нещо, което може да се постигне, то се забравя. А всяко нещо, което не се постига, за него всякога ще мислиш.
Може да мислиш за неща, които не можеш да постигнеш.
Ще ви приведа един пример. Представете си, че вие имате желанието да имате хубава дреха. Щом направите дрехата, носите я година, две, три и тази дреха остарее, захвърлете я. Мислите ли за вашата стара дреха. Тия дрехи ви бяха толкоз обични, треперехте над тях.
към втори вариант >>
Ще благодарите, че работите не са обяснени.
(втори вариант)
Ще оставим въпроса така недоизяснен. Квадратът остава недоизяснен. Написаното остава недоизяснено. Царската дъщеря и конят остават необяснени.
Ще благодарите, че работите не са обяснени.
към втори вариант >>
Ние представяме едно тяло в умствения свят такова, каквото е във физическото поле.
(втори вариант)
Ако едно тяло се проектира в плоскост, плоскостта ще се проектира като права линия. Тялото как ще се проектира на физическото поле? За изяснението на един въпрос, ние искаме да обясним известни неща, които ние не ги знаем. Със знайното искаме да обясняваме незнайното. Ние си предполагаме тия неща в умствения свят, такива каквито във физическото поле.
Ние представяме едно тяло в умствения свят такова, каквото е във физическото поле.
Има известно отношение, но то не е така. Да кажем, имате вие отношение, така: 1:1:1:1; 1×1×1×1, на какво е равно? – Но тия неща са извън физическото поле. Само туй умножението е извън физическото поле, само единицата е реална. Туй показва състоянието на материята, която минала от единица.
към втори вариант >>
Ще ви приведа един пример.
(втори вариант)
Да се върнем към квадрата. Когато вие казвате, че нещата в даден случай са непостижими, непостижимите неща са красиви. Всяко нещо, което може да се постигне, то се забравя. А всяко нещо, което не се постига, за него всякога ще мислиш. Може да мислиш за неща, които не можеш да постигнеш.
Ще ви приведа един пример.
Представете си, че вие имате желанието да имате хубава дреха. Щом направите дрехата, носите я година, две, три и тази дреха остарее, захвърлете я. Мислите ли за вашата стара дреха. Тия дрехи ви бяха толкоз обични, треперехте над тях. След като станаха тия дрехи дрипи, хвърляте ги, не искате да знаете нищо заради тях.
към втори вариант >>
Има известно отношение, но то не е така.
(втори вариант)
Тялото как ще се проектира на физическото поле? За изяснението на един въпрос, ние искаме да обясним известни неща, които ние не ги знаем. Със знайното искаме да обясняваме незнайното. Ние си предполагаме тия неща в умствения свят, такива каквито във физическото поле. Ние представяме едно тяло в умствения свят такова, каквото е във физическото поле.
Има известно отношение, но то не е така.
Да кажем, имате вие отношение, така: 1:1:1:1; 1×1×1×1, на какво е равно? – Но тия неща са извън физическото поле. Само туй умножението е извън физическото поле, само единицата е реална. Туй показва състоянието на материята, която минала от единица. Материята се е сгъстила.
към втори вариант >>
Представете си, че вие имате желанието да имате хубава дреха.
(втори вариант)
Когато вие казвате, че нещата в даден случай са непостижими, непостижимите неща са красиви. Всяко нещо, което може да се постигне, то се забравя. А всяко нещо, което не се постига, за него всякога ще мислиш. Може да мислиш за неща, които не можеш да постигнеш. Ще ви приведа един пример.
Представете си, че вие имате желанието да имате хубава дреха.
Щом направите дрехата, носите я година, две, три и тази дреха остарее, захвърлете я. Мислите ли за вашата стара дреха. Тия дрехи ви бяха толкоз обични, треперехте над тях. След като станаха тия дрехи дрипи, хвърляте ги, не искате да знаете нищо заради тях. Защо се ражда това състояние?
към втори вариант >>
Да кажем, имате вие отношение, така: 1:1:1:1; 1×1×1×1, на какво е равно?
(втори вариант)
За изяснението на един въпрос, ние искаме да обясним известни неща, които ние не ги знаем. Със знайното искаме да обясняваме незнайното. Ние си предполагаме тия неща в умствения свят, такива каквито във физическото поле. Ние представяме едно тяло в умствения свят такова, каквото е във физическото поле. Има известно отношение, но то не е така.
Да кажем, имате вие отношение, така: 1:1:1:1; 1×1×1×1, на какво е равно?
– Но тия неща са извън физическото поле. Само туй умножението е извън физическото поле, само единицата е реална. Туй показва състоянието на материята, която минала от единица. Материята се е сгъстила. Във второто умножение повече се е сгъстила и най-после дава на физическото поле единица.
към втори вариант >>
Щом направите дрехата, носите я година, две, три и тази дреха остарее, захвърлете я.
(втори вариант)
Всяко нещо, което може да се постигне, то се забравя. А всяко нещо, което не се постига, за него всякога ще мислиш. Може да мислиш за неща, които не можеш да постигнеш. Ще ви приведа един пример. Представете си, че вие имате желанието да имате хубава дреха.
Щом направите дрехата, носите я година, две, три и тази дреха остарее, захвърлете я.
Мислите ли за вашата стара дреха. Тия дрехи ви бяха толкоз обични, треперехте над тях. След като станаха тия дрехи дрипи, хвърляте ги, не искате да знаете нищо заради тях. Защо се ражда това състояние? – Между дрехите и вас няма никакво отношение.
към втори вариант >>
– Но тия неща са извън физическото поле.
(втори вариант)
Със знайното искаме да обясняваме незнайното. Ние си предполагаме тия неща в умствения свят, такива каквито във физическото поле. Ние представяме едно тяло в умствения свят такова, каквото е във физическото поле. Има известно отношение, но то не е така. Да кажем, имате вие отношение, така: 1:1:1:1; 1×1×1×1, на какво е равно?
– Но тия неща са извън физическото поле.
Само туй умножението е извън физическото поле, само единицата е реална. Туй показва състоянието на материята, която минала от единица. Материята се е сгъстила. Във второто умножение повече се е сгъстила и най-после дава на физическото поле единица. Така можем да кажем: Тази единица, първата единица имала по-голям обем, по-голям обем завземала.
към втори вариант >>
Мислите ли за вашата стара дреха.
(втори вариант)
А всяко нещо, което не се постига, за него всякога ще мислиш. Може да мислиш за неща, които не можеш да постигнеш. Ще ви приведа един пример. Представете си, че вие имате желанието да имате хубава дреха. Щом направите дрехата, носите я година, две, три и тази дреха остарее, захвърлете я.
Мислите ли за вашата стара дреха.
Тия дрехи ви бяха толкоз обични, треперехте над тях. След като станаха тия дрехи дрипи, хвърляте ги, не искате да знаете нищо заради тях. Защо се ражда това състояние? – Между дрехите и вас няма никакво отношение. Всяко нещо, което ти може да захвърлиш от себе си, ти имаш временно отношение към него.
към втори вариант >>
Само туй умножението е извън физическото поле, само единицата е реална.
(втори вариант)
Ние си предполагаме тия неща в умствения свят, такива каквито във физическото поле. Ние представяме едно тяло в умствения свят такова, каквото е във физическото поле. Има известно отношение, но то не е така. Да кажем, имате вие отношение, така: 1:1:1:1; 1×1×1×1, на какво е равно? – Но тия неща са извън физическото поле.
Само туй умножението е извън физическото поле, само единицата е реална.
Туй показва състоянието на материята, която минала от единица. Материята се е сгъстила. Във второто умножение повече се е сгъстила и най-после дава на физическото поле единица. Така можем да кажем: Тази единица, първата единица имала по-голям обем, по-голям обем завземала. Във второто положение пространството се е смалило, същевременно гъстотата на материята се е увеличила.
към втори вариант >>
Тия дрехи ви бяха толкоз обични, треперехте над тях.
(втори вариант)
Може да мислиш за неща, които не можеш да постигнеш. Ще ви приведа един пример. Представете си, че вие имате желанието да имате хубава дреха. Щом направите дрехата, носите я година, две, три и тази дреха остарее, захвърлете я. Мислите ли за вашата стара дреха.
Тия дрехи ви бяха толкоз обични, треперехте над тях.
След като станаха тия дрехи дрипи, хвърляте ги, не искате да знаете нищо заради тях. Защо се ражда това състояние? – Между дрехите и вас няма никакво отношение. Всяко нещо, което ти може да захвърлиш от себе си, ти имаш временно отношение към него. Но казвам: Ако твоята дреха е добродетел, тогава къде ще я захвърлиш?
към втори вариант >>
Туй показва състоянието на материята, която минала от единица.
(втори вариант)
Ние представяме едно тяло в умствения свят такова, каквото е във физическото поле. Има известно отношение, но то не е така. Да кажем, имате вие отношение, така: 1:1:1:1; 1×1×1×1, на какво е равно? – Но тия неща са извън физическото поле. Само туй умножението е извън физическото поле, само единицата е реална.
Туй показва състоянието на материята, която минала от единица.
Материята се е сгъстила. Във второто умножение повече се е сгъстила и най-после дава на физическото поле единица. Така можем да кажем: Тази единица, първата единица имала по-голям обем, по-голям обем завземала. Във второто положение пространството се е смалило, същевременно гъстотата на материята се е увеличила. При второто положение, пространството се е смалило.
към втори вариант >>
След като станаха тия дрехи дрипи, хвърляте ги, не искате да знаете нищо заради тях.
(втори вариант)
Ще ви приведа един пример. Представете си, че вие имате желанието да имате хубава дреха. Щом направите дрехата, носите я година, две, три и тази дреха остарее, захвърлете я. Мислите ли за вашата стара дреха. Тия дрехи ви бяха толкоз обични, треперехте над тях.
След като станаха тия дрехи дрипи, хвърляте ги, не искате да знаете нищо заради тях.
Защо се ражда това състояние? – Между дрехите и вас няма никакво отношение. Всяко нещо, което ти може да захвърлиш от себе си, ти имаш временно отношение към него. Но казвам: Ако твоята дреха е добродетел, тогава къде ще я захвърлиш? – Ако ти я хвърлиш, ти си изгубен човек.
към втори вариант >>
Материята се е сгъстила.
(втори вариант)
Има известно отношение, но то не е така. Да кажем, имате вие отношение, така: 1:1:1:1; 1×1×1×1, на какво е равно? – Но тия неща са извън физическото поле. Само туй умножението е извън физическото поле, само единицата е реална. Туй показва състоянието на материята, която минала от единица.
Материята се е сгъстила.
Във второто умножение повече се е сгъстила и най-после дава на физическото поле единица. Така можем да кажем: Тази единица, първата единица имала по-голям обем, по-голям обем завземала. Във второто положение пространството се е смалило, същевременно гъстотата на материята се е увеличила. При второто положение, пространството се е смалило. Но същевременно гъстотата на материята се е увеличила.
към втори вариант >>
Защо се ражда това състояние?
(втори вариант)
Представете си, че вие имате желанието да имате хубава дреха. Щом направите дрехата, носите я година, две, три и тази дреха остарее, захвърлете я. Мислите ли за вашата стара дреха. Тия дрехи ви бяха толкоз обични, треперехте над тях. След като станаха тия дрехи дрипи, хвърляте ги, не искате да знаете нищо заради тях.
Защо се ражда това състояние?
– Между дрехите и вас няма никакво отношение. Всяко нещо, което ти може да захвърлиш от себе си, ти имаш временно отношение към него. Но казвам: Ако твоята дреха е добродетел, тогава къде ще я захвърлиш? – Ако ти я хвърлиш, ти си изгубен човек. Да направя едно сравнение.
към втори вариант >>
Във второто умножение повече се е сгъстила и най-после дава на физическото поле единица.
(втори вариант)
Да кажем, имате вие отношение, така: 1:1:1:1; 1×1×1×1, на какво е равно? – Но тия неща са извън физическото поле. Само туй умножението е извън физическото поле, само единицата е реална. Туй показва състоянието на материята, която минала от единица. Материята се е сгъстила.
Във второто умножение повече се е сгъстила и най-после дава на физическото поле единица.
Така можем да кажем: Тази единица, първата единица имала по-голям обем, по-голям обем завземала. Във второто положение пространството се е смалило, същевременно гъстотата на материята се е увеличила. При второто положение, пространството се е смалило. Но същевременно гъстотата на материята се е увеличила. При третото и при четвъртото умножаване сгъстяването на тази единица става видимо заради нас.
към втори вариант >>
– Между дрехите и вас няма никакво отношение.
(втори вариант)
Щом направите дрехата, носите я година, две, три и тази дреха остарее, захвърлете я. Мислите ли за вашата стара дреха. Тия дрехи ви бяха толкоз обични, треперехте над тях. След като станаха тия дрехи дрипи, хвърляте ги, не искате да знаете нищо заради тях. Защо се ражда това състояние?
– Между дрехите и вас няма никакво отношение.
Всяко нещо, което ти може да захвърлиш от себе си, ти имаш временно отношение към него. Но казвам: Ако твоята дреха е добродетел, тогава къде ще я захвърлиш? – Ако ти я хвърлиш, ти си изгубен човек. Да направя едно сравнение. Ако вие зимно време, при една температура, при 80 градуса студ, хвърлите вашия кожух, вашата дреха и излезете гол вън, какво ще стане?
към втори вариант >>
Така можем да кажем: Тази единица, първата единица имала по-голям обем, по-голям обем завземала.
(втори вариант)
– Но тия неща са извън физическото поле. Само туй умножението е извън физическото поле, само единицата е реална. Туй показва състоянието на материята, която минала от единица. Материята се е сгъстила. Във второто умножение повече се е сгъстила и най-после дава на физическото поле единица.
Така можем да кажем: Тази единица, първата единица имала по-голям обем, по-голям обем завземала.
Във второто положение пространството се е смалило, същевременно гъстотата на материята се е увеличила. При второто положение, пространството се е смалило. Но същевременно гъстотата на материята се е увеличила. При третото и при четвъртото умножаване сгъстяването на тази единица става видимо заради нас. Но сега те са физически обяснения.
към втори вариант >>
Всяко нещо, което ти може да захвърлиш от себе си, ти имаш временно отношение към него.
(втори вариант)
Мислите ли за вашата стара дреха. Тия дрехи ви бяха толкоз обични, треперехте над тях. След като станаха тия дрехи дрипи, хвърляте ги, не искате да знаете нищо заради тях. Защо се ражда това състояние? – Между дрехите и вас няма никакво отношение.
Всяко нещо, което ти може да захвърлиш от себе си, ти имаш временно отношение към него.
Но казвам: Ако твоята дреха е добродетел, тогава къде ще я захвърлиш? – Ако ти я хвърлиш, ти си изгубен човек. Да направя едно сравнение. Ако вие зимно време, при една температура, при 80 градуса студ, хвърлите вашия кожух, вашата дреха и излезете гол вън, какво ще стане? – Ще измръзнете, ще изгубите съзнание.
към втори вариант >>
Във второто положение пространството се е смалило, същевременно гъстотата на материята се е увеличила.
(втори вариант)
Само туй умножението е извън физическото поле, само единицата е реална. Туй показва състоянието на материята, която минала от единица. Материята се е сгъстила. Във второто умножение повече се е сгъстила и най-после дава на физическото поле единица. Така можем да кажем: Тази единица, първата единица имала по-голям обем, по-голям обем завземала.
Във второто положение пространството се е смалило, същевременно гъстотата на материята се е увеличила.
При второто положение, пространството се е смалило. Но същевременно гъстотата на материята се е увеличила. При третото и при четвъртото умножаване сгъстяването на тази единица става видимо заради нас. Но сега те са физически обяснения. Ние искаме да обясним онези процеси, които стават.
към втори вариант >>
Но казвам: Ако твоята дреха е добродетел, тогава къде ще я захвърлиш?
(втори вариант)
Тия дрехи ви бяха толкоз обични, треперехте над тях. След като станаха тия дрехи дрипи, хвърляте ги, не искате да знаете нищо заради тях. Защо се ражда това състояние? – Между дрехите и вас няма никакво отношение. Всяко нещо, което ти може да захвърлиш от себе си, ти имаш временно отношение към него.
Но казвам: Ако твоята дреха е добродетел, тогава къде ще я захвърлиш?
– Ако ти я хвърлиш, ти си изгубен човек. Да направя едно сравнение. Ако вие зимно време, при една температура, при 80 градуса студ, хвърлите вашия кожух, вашата дреха и излезете гол вън, какво ще стане? – Ще измръзнете, ще изгубите съзнание. Такова е отношението на човека на физическото поле, ако той напусне добродетелта.
към втори вариант >>
При второто положение, пространството се е смалило.
(втори вариант)
Туй показва състоянието на материята, която минала от единица. Материята се е сгъстила. Във второто умножение повече се е сгъстила и най-после дава на физическото поле единица. Така можем да кажем: Тази единица, първата единица имала по-голям обем, по-голям обем завземала. Във второто положение пространството се е смалило, същевременно гъстотата на материята се е увеличила.
При второто положение, пространството се е смалило.
Но същевременно гъстотата на материята се е увеличила. При третото и при четвъртото умножаване сгъстяването на тази единица става видимо заради нас. Но сега те са физически обяснения. Ние искаме да обясним онези процеси, които стават. Явява се едно противоречие в ума ти.
към втори вариант >>
– Ако ти я хвърлиш, ти си изгубен човек.
(втори вариант)
След като станаха тия дрехи дрипи, хвърляте ги, не искате да знаете нищо заради тях. Защо се ражда това състояние? – Между дрехите и вас няма никакво отношение. Всяко нещо, което ти може да захвърлиш от себе си, ти имаш временно отношение към него. Но казвам: Ако твоята дреха е добродетел, тогава къде ще я захвърлиш?
– Ако ти я хвърлиш, ти си изгубен човек.
Да направя едно сравнение. Ако вие зимно време, при една температура, при 80 градуса студ, хвърлите вашия кожух, вашата дреха и излезете гол вън, какво ще стане? – Ще измръзнете, ще изгубите съзнание. Такова е отношението на човека на физическото поле, ако той напусне добродетелта. Добродетелта е една дреха, ако вие напуснете вашата добродетел, външната атмосфера ще ви смрази, с вас всичко ще се свърши.
към втори вариант >>
Но същевременно гъстотата на материята се е увеличила.
(втори вариант)
Материята се е сгъстила. Във второто умножение повече се е сгъстила и най-после дава на физическото поле единица. Така можем да кажем: Тази единица, първата единица имала по-голям обем, по-голям обем завземала. Във второто положение пространството се е смалило, същевременно гъстотата на материята се е увеличила. При второто положение, пространството се е смалило.
Но същевременно гъстотата на материята се е увеличила.
При третото и при четвъртото умножаване сгъстяването на тази единица става видимо заради нас. Но сега те са физически обяснения. Ние искаме да обясним онези процеси, които стават. Явява се едно противоречие в ума ти. Явява се едно противоречие в чувствата ти.
към втори вариант >>
Да направя едно сравнение.
(втори вариант)
Защо се ражда това състояние? – Между дрехите и вас няма никакво отношение. Всяко нещо, което ти може да захвърлиш от себе си, ти имаш временно отношение към него. Но казвам: Ако твоята дреха е добродетел, тогава къде ще я захвърлиш? – Ако ти я хвърлиш, ти си изгубен човек.
Да направя едно сравнение.
Ако вие зимно време, при една температура, при 80 градуса студ, хвърлите вашия кожух, вашата дреха и излезете гол вън, какво ще стане? – Ще измръзнете, ще изгубите съзнание. Такова е отношението на човека на физическото поле, ако той напусне добродетелта. Добродетелта е една дреха, ако вие напуснете вашата добродетел, външната атмосфера ще ви смрази, с вас всичко ще се свърши. За да може да живеете, непременно трябва да имате добродетелта като дреха, то е отношението, което съществува, и тогава вече добродетелта вече съществува.
към втори вариант >>
При третото и при четвъртото умножаване сгъстяването на тази единица става видимо заради нас.
(втори вариант)
Във второто умножение повече се е сгъстила и най-после дава на физическото поле единица. Така можем да кажем: Тази единица, първата единица имала по-голям обем, по-голям обем завземала. Във второто положение пространството се е смалило, същевременно гъстотата на материята се е увеличила. При второто положение, пространството се е смалило. Но същевременно гъстотата на материята се е увеличила.
При третото и при четвъртото умножаване сгъстяването на тази единица става видимо заради нас.
Но сега те са физически обяснения. Ние искаме да обясним онези процеси, които стават. Явява се едно противоречие в ума ти. Явява се едно противоречие в чувствата ти. Но там боравиш с едно материално тяло.
към втори вариант >>
Ако вие зимно време, при една температура, при 80 градуса студ, хвърлите вашия кожух, вашата дреха и излезете гол вън, какво ще стане?
(втори вариант)
– Между дрехите и вас няма никакво отношение. Всяко нещо, което ти може да захвърлиш от себе си, ти имаш временно отношение към него. Но казвам: Ако твоята дреха е добродетел, тогава къде ще я захвърлиш? – Ако ти я хвърлиш, ти си изгубен човек. Да направя едно сравнение.
Ако вие зимно време, при една температура, при 80 градуса студ, хвърлите вашия кожух, вашата дреха и излезете гол вън, какво ще стане?
– Ще измръзнете, ще изгубите съзнание. Такова е отношението на човека на физическото поле, ако той напусне добродетелта. Добродетелта е една дреха, ако вие напуснете вашата добродетел, външната атмосфера ще ви смрази, с вас всичко ще се свърши. За да може да живеете, непременно трябва да имате добродетелта като дреха, то е отношението, което съществува, и тогава вече добродетелта вече съществува. Трябва да бъде човек облечен добре.
към втори вариант >>
Но сега те са физически обяснения.
(втори вариант)
Така можем да кажем: Тази единица, първата единица имала по-голям обем, по-голям обем завземала. Във второто положение пространството се е смалило, същевременно гъстотата на материята се е увеличила. При второто положение, пространството се е смалило. Но същевременно гъстотата на материята се е увеличила. При третото и при четвъртото умножаване сгъстяването на тази единица става видимо заради нас.
Но сега те са физически обяснения.
Ние искаме да обясним онези процеси, които стават. Явява се едно противоречие в ума ти. Явява се едно противоречие в чувствата ти. Но там боравиш с едно материално тяло. Запример имате един приятел, казвате: Вашият приятел не ви обича.
към втори вариант >>
– Ще измръзнете, ще изгубите съзнание.
(втори вариант)
Всяко нещо, което ти може да захвърлиш от себе си, ти имаш временно отношение към него. Но казвам: Ако твоята дреха е добродетел, тогава къде ще я захвърлиш? – Ако ти я хвърлиш, ти си изгубен човек. Да направя едно сравнение. Ако вие зимно време, при една температура, при 80 градуса студ, хвърлите вашия кожух, вашата дреха и излезете гол вън, какво ще стане?
– Ще измръзнете, ще изгубите съзнание.
Такова е отношението на човека на физическото поле, ако той напусне добродетелта. Добродетелта е една дреха, ако вие напуснете вашата добродетел, външната атмосфера ще ви смрази, с вас всичко ще се свърши. За да може да живеете, непременно трябва да имате добродетелта като дреха, то е отношението, което съществува, и тогава вече добродетелта вече съществува. Трябва да бъде човек облечен добре. Без тази дреха ти нямаш съществувание при външните условия.
към втори вариант >>
Ние искаме да обясним онези процеси, които стават.
(втори вариант)
Във второто положение пространството се е смалило, същевременно гъстотата на материята се е увеличила. При второто положение, пространството се е смалило. Но същевременно гъстотата на материята се е увеличила. При третото и при четвъртото умножаване сгъстяването на тази единица става видимо заради нас. Но сега те са физически обяснения.
Ние искаме да обясним онези процеси, които стават.
Явява се едно противоречие в ума ти. Явява се едно противоречие в чувствата ти. Но там боравиш с едно материално тяло. Запример имате един приятел, казвате: Вашият приятел не ви обича. По какво познавате, че не ви обича?
към втори вариант >>
Такова е отношението на човека на физическото поле, ако той напусне добродетелта.
(втори вариант)
Но казвам: Ако твоята дреха е добродетел, тогава къде ще я захвърлиш? – Ако ти я хвърлиш, ти си изгубен човек. Да направя едно сравнение. Ако вие зимно време, при една температура, при 80 градуса студ, хвърлите вашия кожух, вашата дреха и излезете гол вън, какво ще стане? – Ще измръзнете, ще изгубите съзнание.
Такова е отношението на човека на физическото поле, ако той напусне добродетелта.
Добродетелта е една дреха, ако вие напуснете вашата добродетел, външната атмосфера ще ви смрази, с вас всичко ще се свърши. За да може да живеете, непременно трябва да имате добродетелта като дреха, то е отношението, което съществува, и тогава вече добродетелта вече съществува. Трябва да бъде човек облечен добре. Без тази дреха ти нямаш съществувание при външните условия. Следователно, всеки един човек, който изгуби своята дреха на добродетелта, външната атмосфера, в която човек се движи, ще го смрази.
към втори вариант >>
Явява се едно противоречие в ума ти.
(втори вариант)
При второто положение, пространството се е смалило. Но същевременно гъстотата на материята се е увеличила. При третото и при четвъртото умножаване сгъстяването на тази единица става видимо заради нас. Но сега те са физически обяснения. Ние искаме да обясним онези процеси, които стават.
Явява се едно противоречие в ума ти.
Явява се едно противоречие в чувствата ти. Но там боравиш с едно материално тяло. Запример имате един приятел, казвате: Вашият приятел не ви обича. По какво познавате, че не ви обича? – Кои са същевременно доказателствата, че не ви обича – (отговарят – постъпките.) Вие намирате, че усмивката не е такава.
към втори вариант >>
Добродетелта е една дреха, ако вие напуснете вашата добродетел, външната атмосфера ще ви смрази, с вас всичко ще се свърши.
(втори вариант)
– Ако ти я хвърлиш, ти си изгубен човек. Да направя едно сравнение. Ако вие зимно време, при една температура, при 80 градуса студ, хвърлите вашия кожух, вашата дреха и излезете гол вън, какво ще стане? – Ще измръзнете, ще изгубите съзнание. Такова е отношението на човека на физическото поле, ако той напусне добродетелта.
Добродетелта е една дреха, ако вие напуснете вашата добродетел, външната атмосфера ще ви смрази, с вас всичко ще се свърши.
За да може да живеете, непременно трябва да имате добродетелта като дреха, то е отношението, което съществува, и тогава вече добродетелта вече съществува. Трябва да бъде човек облечен добре. Без тази дреха ти нямаш съществувание при външните условия. Следователно, всеки един човек, който изгуби своята дреха на добродетелта, външната атмосфера, в която човек се движи, ще го смрази.
към втори вариант >>
Явява се едно противоречие в чувствата ти.
(втори вариант)
Но същевременно гъстотата на материята се е увеличила. При третото и при четвъртото умножаване сгъстяването на тази единица става видимо заради нас. Но сега те са физически обяснения. Ние искаме да обясним онези процеси, които стават. Явява се едно противоречие в ума ти.
Явява се едно противоречие в чувствата ти.
Но там боравиш с едно материално тяло. Запример имате един приятел, казвате: Вашият приятел не ви обича. По какво познавате, че не ви обича? – Кои са същевременно доказателствата, че не ви обича – (отговарят – постъпките.) Вие намирате, че усмивката не е такава. Че каква трябва да бъде?
към втори вариант >>
За да може да живеете, непременно трябва да имате добродетелта като дреха, то е отношението, което съществува, и тогава вече добродетелта вече съществува.
(втори вариант)
Да направя едно сравнение. Ако вие зимно време, при една температура, при 80 градуса студ, хвърлите вашия кожух, вашата дреха и излезете гол вън, какво ще стане? – Ще измръзнете, ще изгубите съзнание. Такова е отношението на човека на физическото поле, ако той напусне добродетелта. Добродетелта е една дреха, ако вие напуснете вашата добродетел, външната атмосфера ще ви смрази, с вас всичко ще се свърши.
За да може да живеете, непременно трябва да имате добродетелта като дреха, то е отношението, което съществува, и тогава вече добродетелта вече съществува.
Трябва да бъде човек облечен добре. Без тази дреха ти нямаш съществувание при външните условия. Следователно, всеки един човек, който изгуби своята дреха на добродетелта, външната атмосфера, в която човек се движи, ще го смрази.
към втори вариант >>
Но там боравиш с едно материално тяло.
(втори вариант)
При третото и при четвъртото умножаване сгъстяването на тази единица става видимо заради нас. Но сега те са физически обяснения. Ние искаме да обясним онези процеси, които стават. Явява се едно противоречие в ума ти. Явява се едно противоречие в чувствата ти.
Но там боравиш с едно материално тяло.
Запример имате един приятел, казвате: Вашият приятел не ви обича. По какво познавате, че не ви обича? – Кои са същевременно доказателствата, че не ви обича – (отговарят – постъпките.) Вие намирате, че усмивката не е такава. Че каква трябва да бъде? – Много сериозен е.
към втори вариант >>
Трябва да бъде човек облечен добре.
(втори вариант)
Ако вие зимно време, при една температура, при 80 градуса студ, хвърлите вашия кожух, вашата дреха и излезете гол вън, какво ще стане? – Ще измръзнете, ще изгубите съзнание. Такова е отношението на човека на физическото поле, ако той напусне добродетелта. Добродетелта е една дреха, ако вие напуснете вашата добродетел, външната атмосфера ще ви смрази, с вас всичко ще се свърши. За да може да живеете, непременно трябва да имате добродетелта като дреха, то е отношението, което съществува, и тогава вече добродетелта вече съществува.
Трябва да бъде човек облечен добре.
Без тази дреха ти нямаш съществувание при външните условия. Следователно, всеки един човек, който изгуби своята дреха на добродетелта, външната атмосфера, в която човек се движи, ще го смрази.
към втори вариант >>
Запример имате един приятел, казвате: Вашият приятел не ви обича.
(втори вариант)
Но сега те са физически обяснения. Ние искаме да обясним онези процеси, които стават. Явява се едно противоречие в ума ти. Явява се едно противоречие в чувствата ти. Но там боравиш с едно материално тяло.
Запример имате един приятел, казвате: Вашият приятел не ви обича.
По какво познавате, че не ви обича? – Кои са същевременно доказателствата, че не ви обича – (отговарят – постъпките.) Вие намирате, че усмивката не е такава. Че каква трябва да бъде? – Много сериозен е. Че какво означава сериозността.
към втори вариант >>
Без тази дреха ти нямаш съществувание при външните условия.
(втори вариант)
– Ще измръзнете, ще изгубите съзнание. Такова е отношението на човека на физическото поле, ако той напусне добродетелта. Добродетелта е една дреха, ако вие напуснете вашата добродетел, външната атмосфера ще ви смрази, с вас всичко ще се свърши. За да може да живеете, непременно трябва да имате добродетелта като дреха, то е отношението, което съществува, и тогава вече добродетелта вече съществува. Трябва да бъде човек облечен добре.
Без тази дреха ти нямаш съществувание при външните условия.
Следователно, всеки един човек, който изгуби своята дреха на добродетелта, външната атмосфера, в която човек се движи, ще го смрази.
към втори вариант >>
По какво познавате, че не ви обича?
(втори вариант)
Ние искаме да обясним онези процеси, които стават. Явява се едно противоречие в ума ти. Явява се едно противоречие в чувствата ти. Но там боравиш с едно материално тяло. Запример имате един приятел, казвате: Вашият приятел не ви обича.
По какво познавате, че не ви обича?
– Кои са същевременно доказателствата, че не ви обича – (отговарят – постъпките.) Вие намирате, че усмивката не е такава. Че каква трябва да бъде? – Много сериозен е. Че какво означава сериозността. Кой човек е сериозен.
към втори вариант >>
Следователно, всеки един човек, който изгуби своята дреха на добродетелта, външната атмосфера, в която човек се движи, ще го смрази.
(втори вариант)
Такова е отношението на човека на физическото поле, ако той напусне добродетелта. Добродетелта е една дреха, ако вие напуснете вашата добродетел, външната атмосфера ще ви смрази, с вас всичко ще се свърши. За да може да живеете, непременно трябва да имате добродетелта като дреха, то е отношението, което съществува, и тогава вече добродетелта вече съществува. Трябва да бъде човек облечен добре. Без тази дреха ти нямаш съществувание при външните условия.
Следователно, всеки един човек, който изгуби своята дреха на добродетелта, външната атмосфера, в която човек се движи, ще го смрази.
към втори вариант >>
– Кои са същевременно доказателствата, че не ви обича – (отговарят – постъпките.) Вие намирате, че усмивката не е такава.
(втори вариант)
Явява се едно противоречие в ума ти. Явява се едно противоречие в чувствата ти. Но там боравиш с едно материално тяло. Запример имате един приятел, казвате: Вашият приятел не ви обича. По какво познавате, че не ви обича?
– Кои са същевременно доказателствата, че не ви обича – (отговарят – постъпките.) Вие намирате, че усмивката не е такава.
Че каква трябва да бъде? – Много сериозен е. Че какво означава сериозността. Кой човек е сериозен. Една кукла, която е сериозна, сериозна ли е куклата?
към втори вариант >>
Сега някой може да ви каже понякой път, че човек може и без добро в света. Може.
(втори вариант)
Сега някой може да ви каже понякой път, че човек може и без добро в света. Може.
Но тия възможности са фатални. Значи без добродетел в света няма проява и никакъв идеал не може да съществува. И на физическото поле е пак същото. Да кажем, ако на физическото поле сте бос, пътувате през камениста почва, условията са много лоши, питам какво разположение ще имате? – Ще бъдете нещастен.
към втори вариант >>
Че каква трябва да бъде?
(втори вариант)
Явява се едно противоречие в чувствата ти. Но там боравиш с едно материално тяло. Запример имате един приятел, казвате: Вашият приятел не ви обича. По какво познавате, че не ви обича? – Кои са същевременно доказателствата, че не ви обича – (отговарят – постъпките.) Вие намирате, че усмивката не е такава.
Че каква трябва да бъде?
– Много сериозен е. Че какво означава сериозността. Кой човек е сериозен. Една кукла, която е сериозна, сериозна ли е куклата? – Или ако направите една кукла весела, весела ли е куклата.
към втори вариант >>
Но тия възможности са фатални.
(втори вариант)
Сега някой може да ви каже понякой път, че човек може и без добро в света. Може.
Но тия възможности са фатални.
Значи без добродетел в света няма проява и никакъв идеал не може да съществува. И на физическото поле е пак същото. Да кажем, ако на физическото поле сте бос, пътувате през камениста почва, условията са много лоши, питам какво разположение ще имате? – Ще бъдете нещастен. Но ако вие сте хубаво облечен, имате всичките удобства, ще бъдете разположен.
към втори вариант >>
– Много сериозен е.
(втори вариант)
Но там боравиш с едно материално тяло. Запример имате един приятел, казвате: Вашият приятел не ви обича. По какво познавате, че не ви обича? – Кои са същевременно доказателствата, че не ви обича – (отговарят – постъпките.) Вие намирате, че усмивката не е такава. Че каква трябва да бъде?
– Много сериозен е.
Че какво означава сериозността. Кой човек е сериозен. Една кукла, която е сериозна, сериозна ли е куклата? – Или ако направите една кукла весела, весела ли е куклата. Нито е сериозна, нито е весела.
към втори вариант >>
Значи без добродетел в света няма проява и никакъв идеал не може да съществува.
(втори вариант)
Сега някой може да ви каже понякой път, че човек може и без добро в света. Може. Но тия възможности са фатални.
Значи без добродетел в света няма проява и никакъв идеал не може да съществува.
И на физическото поле е пак същото. Да кажем, ако на физическото поле сте бос, пътувате през камениста почва, условията са много лоши, питам какво разположение ще имате? – Ще бъдете нещастен. Но ако вие сте хубаво облечен, имате всичките удобства, ще бъдете разположен. В дадения случай въздухът, храната, твърдата почва, светлината, това са условия, при които животът може да се проявява.
към втори вариант >>
Че какво означава сериозността.
(втори вариант)
Запример имате един приятел, казвате: Вашият приятел не ви обича. По какво познавате, че не ви обича? – Кои са същевременно доказателствата, че не ви обича – (отговарят – постъпките.) Вие намирате, че усмивката не е такава. Че каква трябва да бъде? – Много сериозен е.
Че какво означава сериозността.
Кой човек е сериозен. Една кукла, която е сериозна, сериозна ли е куклата? – Или ако направите една кукла весела, весела ли е куклата. Нито е сериозна, нито е весела. Значи вие боравите с една мярка, която сами не разбирате.
към втори вариант >>
И на физическото поле е пак същото.
(втори вариант)
Сега някой може да ви каже понякой път, че човек може и без добро в света. Може. Но тия възможности са фатални. Значи без добродетел в света няма проява и никакъв идеал не може да съществува.
И на физическото поле е пак същото.
Да кажем, ако на физическото поле сте бос, пътувате през камениста почва, условията са много лоши, питам какво разположение ще имате? – Ще бъдете нещастен. Но ако вие сте хубаво облечен, имате всичките удобства, ще бъдете разположен. В дадения случай въздухът, храната, твърдата почва, светлината, това са условия, при които животът може да се проявява. Те са разумните проявления в света.
към втори вариант >>
Кой човек е сериозен.
(втори вариант)
По какво познавате, че не ви обича? – Кои са същевременно доказателствата, че не ви обича – (отговарят – постъпките.) Вие намирате, че усмивката не е такава. Че каква трябва да бъде? – Много сериозен е. Че какво означава сериозността.
Кой човек е сериозен.
Една кукла, която е сериозна, сериозна ли е куклата? – Или ако направите една кукла весела, весела ли е куклата. Нито е сериозна, нито е весела. Значи вие боравите с една мярка, която сами не разбирате. Вие казвате: Отношението, което има към мене.
към втори вариант >>
Да кажем, ако на физическото поле сте бос, пътувате през камениста почва, условията са много лоши, питам какво разположение ще имате?
(втори вариант)
Сега някой може да ви каже понякой път, че човек може и без добро в света. Може. Но тия възможности са фатални. Значи без добродетел в света няма проява и никакъв идеал не може да съществува. И на физическото поле е пак същото.
Да кажем, ако на физическото поле сте бос, пътувате през камениста почва, условията са много лоши, питам какво разположение ще имате?
– Ще бъдете нещастен. Но ако вие сте хубаво облечен, имате всичките удобства, ще бъдете разположен. В дадения случай въздухът, храната, твърдата почва, светлината, това са условия, при които животът може да се проявява. Те са разумните проявления в света. Какво е твърдата почва?
към втори вариант >>
Една кукла, която е сериозна, сериозна ли е куклата?
(втори вариант)
– Кои са същевременно доказателствата, че не ви обича – (отговарят – постъпките.) Вие намирате, че усмивката не е такава. Че каква трябва да бъде? – Много сериозен е. Че какво означава сериозността. Кой човек е сериозен.
Една кукла, която е сериозна, сериозна ли е куклата?
– Или ако направите една кукла весела, весела ли е куклата. Нито е сериозна, нито е весела. Значи вие боравите с една мярка, която сами не разбирате. Вие казвате: Отношението, което има към мене. Но какви трябва да бъдат отношенията вие не знаете.
към втори вариант >>
– Ще бъдете нещастен.
(втори вариант)
Сега някой може да ви каже понякой път, че човек може и без добро в света. Може. Но тия възможности са фатални. Значи без добродетел в света няма проява и никакъв идеал не може да съществува. И на физическото поле е пак същото. Да кажем, ако на физическото поле сте бос, пътувате през камениста почва, условията са много лоши, питам какво разположение ще имате?
– Ще бъдете нещастен.
Но ако вие сте хубаво облечен, имате всичките удобства, ще бъдете разположен. В дадения случай въздухът, храната, твърдата почва, светлината, това са условия, при които животът може да се проявява. Те са разумните проявления в света. Какво е твърдата почва? – В света съществува едно първично съзнание.
към втори вариант >>
– Или ако направите една кукла весела, весела ли е куклата.
(втори вариант)
Че каква трябва да бъде? – Много сериозен е. Че какво означава сериозността. Кой човек е сериозен. Една кукла, която е сериозна, сериозна ли е куклата?
– Или ако направите една кукла весела, весела ли е куклата.
Нито е сериозна, нито е весела. Значи вие боравите с една мярка, която сами не разбирате. Вие казвате: Отношението, което има към мене. Но какви трябва да бъдат отношенията вие не знаете. Вие искате това, което не знаете.
към втори вариант >>
Но ако вие сте хубаво облечен, имате всичките удобства, ще бъдете разположен.
(втори вариант)
Но тия възможности са фатални. Значи без добродетел в света няма проява и никакъв идеал не може да съществува. И на физическото поле е пак същото. Да кажем, ако на физическото поле сте бос, пътувате през камениста почва, условията са много лоши, питам какво разположение ще имате? – Ще бъдете нещастен.
Но ако вие сте хубаво облечен, имате всичките удобства, ще бъдете разположен.
В дадения случай въздухът, храната, твърдата почва, светлината, това са условия, при които животът може да се проявява. Те са разумните проявления в света. Какво е твърдата почва? – В света съществува едно първично съзнание. Туй съзнание, върху което нашето съзнание почива, то е твърдата почва.
към втори вариант >>
Нито е сериозна, нито е весела.
(втори вариант)
– Много сериозен е. Че какво означава сериозността. Кой човек е сериозен. Една кукла, която е сериозна, сериозна ли е куклата? – Или ако направите една кукла весела, весела ли е куклата.
Нито е сериозна, нито е весела.
Значи вие боравите с една мярка, която сами не разбирате. Вие казвате: Отношението, което има към мене. Но какви трябва да бъдат отношенията вие не знаете. Вие искате това, което не знаете. Казвате: Той трябва да ме обича.
към втори вариант >>
В дадения случай въздухът, храната, твърдата почва, светлината, това са условия, при които животът може да се проявява.
(втори вариант)
Значи без добродетел в света няма проява и никакъв идеал не може да съществува. И на физическото поле е пак същото. Да кажем, ако на физическото поле сте бос, пътувате през камениста почва, условията са много лоши, питам какво разположение ще имате? – Ще бъдете нещастен. Но ако вие сте хубаво облечен, имате всичките удобства, ще бъдете разположен.
В дадения случай въздухът, храната, твърдата почва, светлината, това са условия, при които животът може да се проявява.
Те са разумните проявления в света. Какво е твърдата почва? – В света съществува едно първично съзнание. Туй съзнание, върху което нашето съзнание почива, то е твърдата почва. Второто съзнание, върху което нашето съзнание придобива всичките свои условия и живее, то е водата, то е чувственият свят.
към втори вариант >>
Значи вие боравите с една мярка, която сами не разбирате.
(втори вариант)
Че какво означава сериозността. Кой човек е сериозен. Една кукла, която е сериозна, сериозна ли е куклата? – Или ако направите една кукла весела, весела ли е куклата. Нито е сериозна, нито е весела.
Значи вие боравите с една мярка, която сами не разбирате.
Вие казвате: Отношението, което има към мене. Но какви трябва да бъдат отношенията вие не знаете. Вие искате това, което не знаете. Казвате: Той трябва да ме обича. Но как трябва да ви обича.
към втори вариант >>
Те са разумните проявления в света.
(втори вариант)
И на физическото поле е пак същото. Да кажем, ако на физическото поле сте бос, пътувате през камениста почва, условията са много лоши, питам какво разположение ще имате? – Ще бъдете нещастен. Но ако вие сте хубаво облечен, имате всичките удобства, ще бъдете разположен. В дадения случай въздухът, храната, твърдата почва, светлината, това са условия, при които животът може да се проявява.
Те са разумните проявления в света.
Какво е твърдата почва? – В света съществува едно първично съзнание. Туй съзнание, върху което нашето съзнание почива, то е твърдата почва. Второто съзнание, върху което нашето съзнание придобива всичките свои условия и живее, то е водата, то е чувственият свят. Третото положение, върху което твоето съзнание почива, то е мисълта, то е Божествената мисъл, върху която Божественото съзнание почива.
към втори вариант >>
Вие казвате: Отношението, което има към мене.
(втори вариант)
Кой човек е сериозен. Една кукла, която е сериозна, сериозна ли е куклата? – Или ако направите една кукла весела, весела ли е куклата. Нито е сериозна, нито е весела. Значи вие боравите с една мярка, която сами не разбирате.
Вие казвате: Отношението, което има към мене.
Но какви трябва да бъдат отношенията вие не знаете. Вие искате това, което не знаете. Казвате: Той трябва да ме обича. Но как трябва да ви обича. Аз идвам от незнайното към знайното.
към втори вариант >>
Какво е твърдата почва?
(втори вариант)
Да кажем, ако на физическото поле сте бос, пътувате през камениста почва, условията са много лоши, питам какво разположение ще имате? – Ще бъдете нещастен. Но ако вие сте хубаво облечен, имате всичките удобства, ще бъдете разположен. В дадения случай въздухът, храната, твърдата почва, светлината, това са условия, при които животът може да се проявява. Те са разумните проявления в света.
Какво е твърдата почва?
– В света съществува едно първично съзнание. Туй съзнание, върху което нашето съзнание почива, то е твърдата почва. Второто съзнание, върху което нашето съзнание придобива всичките свои условия и живее, то е водата, то е чувственият свят. Третото положение, върху което твоето съзнание почива, то е мисълта, то е Божествената мисъл, върху която Божественото съзнание почива. Ти в дадения случай чувствуваш, че някой мисли заради тебе, ти не го познаваш кой е.
към втори вариант >>
Но какви трябва да бъдат отношенията вие не знаете.
(втори вариант)
Една кукла, която е сериозна, сериозна ли е куклата? – Или ако направите една кукла весела, весела ли е куклата. Нито е сериозна, нито е весела. Значи вие боравите с една мярка, която сами не разбирате. Вие казвате: Отношението, което има към мене.
Но какви трябва да бъдат отношенията вие не знаете.
Вие искате това, което не знаете. Казвате: Той трябва да ме обича. Но как трябва да ви обича. Аз идвам от незнайното към знайното. Или започвам от знайното към незнайното.
към втори вариант >>
– В света съществува едно първично съзнание.
(втори вариант)
– Ще бъдете нещастен. Но ако вие сте хубаво облечен, имате всичките удобства, ще бъдете разположен. В дадения случай въздухът, храната, твърдата почва, светлината, това са условия, при които животът може да се проявява. Те са разумните проявления в света. Какво е твърдата почва?
– В света съществува едно първично съзнание.
Туй съзнание, върху което нашето съзнание почива, то е твърдата почва. Второто съзнание, върху което нашето съзнание придобива всичките свои условия и живее, то е водата, то е чувственият свят. Третото положение, върху което твоето съзнание почива, то е мисълта, то е Божествената мисъл, върху която Божественото съзнание почива. Ти в дадения случай чувствуваш, че някой мисли заради тебе, ти не го познаваш кой е. Законът е такъв: Не може да мислиш, ако някой не мисли за тебе.
към втори вариант >>
Вие искате това, което не знаете.
(втори вариант)
– Или ако направите една кукла весела, весела ли е куклата. Нито е сериозна, нито е весела. Значи вие боравите с една мярка, която сами не разбирате. Вие казвате: Отношението, което има към мене. Но какви трябва да бъдат отношенията вие не знаете.
Вие искате това, което не знаете.
Казвате: Той трябва да ме обича. Но как трябва да ви обича. Аз идвам от незнайното към знайното. Или започвам от знайното към незнайното. Вие сте на една твърда почва, ходите.
към втори вариант >>
Туй съзнание, върху което нашето съзнание почива, то е твърдата почва.
(втори вариант)
Но ако вие сте хубаво облечен, имате всичките удобства, ще бъдете разположен. В дадения случай въздухът, храната, твърдата почва, светлината, това са условия, при които животът може да се проявява. Те са разумните проявления в света. Какво е твърдата почва? – В света съществува едно първично съзнание.
Туй съзнание, върху което нашето съзнание почива, то е твърдата почва.
Второто съзнание, върху което нашето съзнание придобива всичките свои условия и живее, то е водата, то е чувственият свят. Третото положение, върху което твоето съзнание почива, то е мисълта, то е Божествената мисъл, върху която Божественото съзнание почива. Ти в дадения случай чувствуваш, че някой мисли заради тебе, ти не го познаваш кой е. Законът е такъв: Не може да мислиш, ако някой не мисли за тебе. Не може да чувствуваш, ако някой не чувствува заради тебе.
към втори вариант >>
Казвате: Той трябва да ме обича.
(втори вариант)
Нито е сериозна, нито е весела. Значи вие боравите с една мярка, която сами не разбирате. Вие казвате: Отношението, което има към мене. Но какви трябва да бъдат отношенията вие не знаете. Вие искате това, което не знаете.
Казвате: Той трябва да ме обича.
Но как трябва да ви обича. Аз идвам от незнайното към знайното. Или започвам от знайното към незнайното. Вие сте на една твърда почва, ходите. Казвате: Аз искам парите си да ги нося на гърба си.
към втори вариант >>
Второто съзнание, върху което нашето съзнание придобива всичките свои условия и живее, то е водата, то е чувственият свят.
(втори вариант)
В дадения случай въздухът, храната, твърдата почва, светлината, това са условия, при които животът може да се проявява. Те са разумните проявления в света. Какво е твърдата почва? – В света съществува едно първично съзнание. Туй съзнание, върху което нашето съзнание почива, то е твърдата почва.
Второто съзнание, върху което нашето съзнание придобива всичките свои условия и живее, то е водата, то е чувственият свят.
Третото положение, върху което твоето съзнание почива, то е мисълта, то е Божествената мисъл, върху която Божественото съзнание почива. Ти в дадения случай чувствуваш, че някой мисли заради тебе, ти не го познаваш кой е. Законът е такъв: Не може да мислиш, ако някой не мисли за тебе. Не може да чувствуваш, ако някой не чувствува заради тебе. Казвам: Кой мисли за тебе?
към втори вариант >>
Но как трябва да ви обича.
(втори вариант)
Значи вие боравите с една мярка, която сами не разбирате. Вие казвате: Отношението, което има към мене. Но какви трябва да бъдат отношенията вие не знаете. Вие искате това, което не знаете. Казвате: Той трябва да ме обича.
Но как трябва да ви обича.
Аз идвам от незнайното към знайното. Или започвам от знайното към незнайното. Вие сте на една твърда почва, ходите. Казвате: Аз искам парите си да ги нося на гърба си. Действително на твърдата почва по-хубаво нещо от парите няма.
към втори вариант >>
Третото положение, върху което твоето съзнание почива, то е мисълта, то е Божествената мисъл, върху която Божественото съзнание почива.
(втори вариант)
Те са разумните проявления в света. Какво е твърдата почва? – В света съществува едно първично съзнание. Туй съзнание, върху което нашето съзнание почива, то е твърдата почва. Второто съзнание, върху което нашето съзнание придобива всичките свои условия и живее, то е водата, то е чувственият свят.
Третото положение, върху което твоето съзнание почива, то е мисълта, то е Божествената мисъл, върху която Божественото съзнание почива.
Ти в дадения случай чувствуваш, че някой мисли заради тебе, ти не го познаваш кой е. Законът е такъв: Не може да мислиш, ако някой не мисли за тебе. Не може да чувствуваш, ако някой не чувствува заради тебе. Казвам: Кой мисли за тебе? – Понеже ти мислиш, за тебе кой мисли?
към втори вариант >>
Аз идвам от незнайното към знайното.
(втори вариант)
Вие казвате: Отношението, което има към мене. Но какви трябва да бъдат отношенията вие не знаете. Вие искате това, което не знаете. Казвате: Той трябва да ме обича. Но как трябва да ви обича.
Аз идвам от незнайното към знайното.
Или започвам от знайното към незнайното. Вие сте на една твърда почва, ходите. Казвате: Аз искам парите си да ги нося на гърба си. Действително на твърдата почва по-хубаво нещо от парите няма. Туриш ги в джоба си, упование ти дават парите на тебе.
към втори вариант >>
Ти в дадения случай чувствуваш, че някой мисли заради тебе, ти не го познаваш кой е.
(втори вариант)
Какво е твърдата почва? – В света съществува едно първично съзнание. Туй съзнание, върху което нашето съзнание почива, то е твърдата почва. Второто съзнание, върху което нашето съзнание придобива всичките свои условия и живее, то е водата, то е чувственият свят. Третото положение, върху което твоето съзнание почива, то е мисълта, то е Божествената мисъл, върху която Божественото съзнание почива.
Ти в дадения случай чувствуваш, че някой мисли заради тебе, ти не го познаваш кой е.
Законът е такъв: Не може да мислиш, ако някой не мисли за тебе. Не може да чувствуваш, ако някой не чувствува заради тебе. Казвам: Кой мисли за тебе? – Понеже ти мислиш, за тебе кой мисли? – Законът е такъв: Ако ти мислиш, ти си във връзка с този, който мисли заради тебе.
към втори вариант >>
Или започвам от знайното към незнайното.
(втори вариант)
Но какви трябва да бъдат отношенията вие не знаете. Вие искате това, което не знаете. Казвате: Той трябва да ме обича. Но как трябва да ви обича. Аз идвам от незнайното към знайното.
Или започвам от знайното към незнайното.
Вие сте на една твърда почва, ходите. Казвате: Аз искам парите си да ги нося на гърба си. Действително на твърдата почва по-хубаво нещо от парите няма. Туриш ги в джоба си, упование ти дават парите на тебе. Но ти се намериш, не на твърдата почва, но във водата, нямаш никаква опора.
към втори вариант >>
Законът е такъв: Не може да мислиш, ако някой не мисли за тебе.
(втори вариант)
– В света съществува едно първично съзнание. Туй съзнание, върху което нашето съзнание почива, то е твърдата почва. Второто съзнание, върху което нашето съзнание придобива всичките свои условия и живее, то е водата, то е чувственият свят. Третото положение, върху което твоето съзнание почива, то е мисълта, то е Божествената мисъл, върху която Божественото съзнание почива. Ти в дадения случай чувствуваш, че някой мисли заради тебе, ти не го познаваш кой е.
Законът е такъв: Не може да мислиш, ако някой не мисли за тебе.
Не може да чувствуваш, ако някой не чувствува заради тебе. Казвам: Кой мисли за тебе? – Понеже ти мислиш, за тебе кой мисли? – Законът е такъв: Ако ти мислиш, ти си във връзка с този, който мисли заради тебе. Ако ти чувствуваш, ти си във връзка с онзи, който има доброто желание заради тебе.
към втори вариант >>
Вие сте на една твърда почва, ходите.
(втори вариант)
Вие искате това, което не знаете. Казвате: Той трябва да ме обича. Но как трябва да ви обича. Аз идвам от незнайното към знайното. Или започвам от знайното към незнайното.
Вие сте на една твърда почва, ходите.
Казвате: Аз искам парите си да ги нося на гърба си. Действително на твърдата почва по-хубаво нещо от парите няма. Туриш ги в джоба си, упование ти дават парите на тебе. Но ти се намериш, не на твърдата почва, но във водата, нямаш никаква опора. Ако ти турят 100 кгр злато на гърба, питам какво ще бъде твоето положение?
към втори вариант >>
Не може да чувствуваш, ако някой не чувствува заради тебе.
(втори вариант)
Туй съзнание, върху което нашето съзнание почива, то е твърдата почва. Второто съзнание, върху което нашето съзнание придобива всичките свои условия и живее, то е водата, то е чувственият свят. Третото положение, върху което твоето съзнание почива, то е мисълта, то е Божествената мисъл, върху която Божественото съзнание почива. Ти в дадения случай чувствуваш, че някой мисли заради тебе, ти не го познаваш кой е. Законът е такъв: Не може да мислиш, ако някой не мисли за тебе.
Не може да чувствуваш, ако някой не чувствува заради тебе.
Казвам: Кой мисли за тебе? – Понеже ти мислиш, за тебе кой мисли? – Законът е такъв: Ако ти мислиш, ти си във връзка с този, който мисли заради тебе. Ако ти чувствуваш, ти си във връзка с онзи, който има доброто желание заради тебе. То е първоначалната, то е Божествената Любов, върху която човек почива.
към втори вариант >>
Казвате: Аз искам парите си да ги нося на гърба си.
(втори вариант)
Казвате: Той трябва да ме обича. Но как трябва да ви обича. Аз идвам от незнайното към знайното. Или започвам от знайното към незнайното. Вие сте на една твърда почва, ходите.
Казвате: Аз искам парите си да ги нося на гърба си.
Действително на твърдата почва по-хубаво нещо от парите няма. Туриш ги в джоба си, упование ти дават парите на тебе. Но ти се намериш, не на твърдата почва, но във водата, нямаш никаква опора. Ако ти турят 100 кгр злато на гърба, питам какво ще бъде твоето положение? – Да допуснем, че си в един въздухообразен свят, какво ще те ползува?
към втори вариант >>
Казвам: Кой мисли за тебе?
(втори вариант)
Второто съзнание, върху което нашето съзнание придобива всичките свои условия и живее, то е водата, то е чувственият свят. Третото положение, върху което твоето съзнание почива, то е мисълта, то е Божествената мисъл, върху която Божественото съзнание почива. Ти в дадения случай чувствуваш, че някой мисли заради тебе, ти не го познаваш кой е. Законът е такъв: Не може да мислиш, ако някой не мисли за тебе. Не може да чувствуваш, ако някой не чувствува заради тебе.
Казвам: Кой мисли за тебе?
– Понеже ти мислиш, за тебе кой мисли? – Законът е такъв: Ако ти мислиш, ти си във връзка с този, който мисли заради тебе. Ако ти чувствуваш, ти си във връзка с онзи, който има доброто желание заради тебе. То е първоначалната, то е Божествената Любов, върху която човек почива. Ти може да знаеш, може да знаеш кой е и какъв е.
към втори вариант >>
Действително на твърдата почва по-хубаво нещо от парите няма.
(втори вариант)
Но как трябва да ви обича. Аз идвам от незнайното към знайното. Или започвам от знайното към незнайното. Вие сте на една твърда почва, ходите. Казвате: Аз искам парите си да ги нося на гърба си.
Действително на твърдата почва по-хубаво нещо от парите няма.
Туриш ги в джоба си, упование ти дават парите на тебе. Но ти се намериш, не на твърдата почва, но във водата, нямаш никаква опора. Ако ти турят 100 кгр злато на гърба, питам какво ще бъде твоето положение? – Да допуснем, че си в един въздухообразен свят, какво ще те ползува? – Нищо.
към втори вариант >>
– Понеже ти мислиш, за тебе кой мисли?
(втори вариант)
Третото положение, върху което твоето съзнание почива, то е мисълта, то е Божествената мисъл, върху която Божественото съзнание почива. Ти в дадения случай чувствуваш, че някой мисли заради тебе, ти не го познаваш кой е. Законът е такъв: Не може да мислиш, ако някой не мисли за тебе. Не може да чувствуваш, ако някой не чувствува заради тебе. Казвам: Кой мисли за тебе?
– Понеже ти мислиш, за тебе кой мисли?
– Законът е такъв: Ако ти мислиш, ти си във връзка с този, който мисли заради тебе. Ако ти чувствуваш, ти си във връзка с онзи, който има доброто желание заради тебе. То е първоначалната, то е Божествената Любов, върху която човек почива. Ти може да знаеш, може да знаеш кой е и какъв е. Може името да знаеш по човешки, тогава свободата седи в следното: Слънцето на всичките хора казва: Имам едно правило в света.
към втори вариант >>
Туриш ги в джоба си, упование ти дават парите на тебе.
(втори вариант)
Аз идвам от незнайното към знайното. Или започвам от знайното към незнайното. Вие сте на една твърда почва, ходите. Казвате: Аз искам парите си да ги нося на гърба си. Действително на твърдата почва по-хубаво нещо от парите няма.
Туриш ги в джоба си, упование ти дават парите на тебе.
Но ти се намериш, не на твърдата почва, но във водата, нямаш никаква опора. Ако ти турят 100 кгр злато на гърба, питам какво ще бъде твоето положение? – Да допуснем, че си в един въздухообразен свят, какво ще те ползува? – Нищо. То са спънки за тебе.
към втори вариант >>
– Законът е такъв: Ако ти мислиш, ти си във връзка с този, който мисли заради тебе.
(втори вариант)
Ти в дадения случай чувствуваш, че някой мисли заради тебе, ти не го познаваш кой е. Законът е такъв: Не може да мислиш, ако някой не мисли за тебе. Не може да чувствуваш, ако някой не чувствува заради тебе. Казвам: Кой мисли за тебе? – Понеже ти мислиш, за тебе кой мисли?
– Законът е такъв: Ако ти мислиш, ти си във връзка с този, който мисли заради тебе.
Ако ти чувствуваш, ти си във връзка с онзи, който има доброто желание заради тебе. То е първоначалната, то е Божествената Любов, върху която човек почива. Ти може да знаеш, може да знаеш кой е и какъв е. Може името да знаеш по човешки, тогава свободата седи в следното: Слънцето на всичките хора казва: Имам едно правило в света. Ти излез и постави се където искаш и избери, което място искаш – на връх или долина.
към втори вариант >>
Но ти се намериш, не на твърдата почва, но във водата, нямаш никаква опора.
(втори вариант)
Или започвам от знайното към незнайното. Вие сте на една твърда почва, ходите. Казвате: Аз искам парите си да ги нося на гърба си. Действително на твърдата почва по-хубаво нещо от парите няма. Туриш ги в джоба си, упование ти дават парите на тебе.
Но ти се намериш, не на твърдата почва, но във водата, нямаш никаква опора.
Ако ти турят 100 кгр злато на гърба, питам какво ще бъде твоето положение? – Да допуснем, че си в един въздухообразен свят, какво ще те ползува? – Нищо. То са спънки за тебе. Туй, което е средство на сушата, не е средство за водата.
към втори вариант >>
Ако ти чувствуваш, ти си във връзка с онзи, който има доброто желание заради тебе.
(втори вариант)
Законът е такъв: Не може да мислиш, ако някой не мисли за тебе. Не може да чувствуваш, ако някой не чувствува заради тебе. Казвам: Кой мисли за тебе? – Понеже ти мислиш, за тебе кой мисли? – Законът е такъв: Ако ти мислиш, ти си във връзка с този, който мисли заради тебе.
Ако ти чувствуваш, ти си във връзка с онзи, който има доброто желание заради тебе.
То е първоначалната, то е Божествената Любов, върху която човек почива. Ти може да знаеш, може да знаеш кой е и какъв е. Може името да знаеш по човешки, тогава свободата седи в следното: Слънцето на всичките хора казва: Имам едно правило в света. Ти излез и постави се където искаш и избери, което място искаш – на връх или долина. Но излез, дето слънцето може да те огрее.
към втори вариант >>
Ако ти турят 100 кгр злато на гърба, питам какво ще бъде твоето положение?
(втори вариант)
Вие сте на една твърда почва, ходите. Казвате: Аз искам парите си да ги нося на гърба си. Действително на твърдата почва по-хубаво нещо от парите няма. Туриш ги в джоба си, упование ти дават парите на тебе. Но ти се намериш, не на твърдата почва, но във водата, нямаш никаква опора.
Ако ти турят 100 кгр злато на гърба, питам какво ще бъде твоето положение?
– Да допуснем, че си в един въздухообразен свят, какво ще те ползува? – Нищо. То са спънки за тебе. Туй, което е средство на сушата, не е средство за водата. Туй, което е средство за водата, не е средство за въздуха.
към втори вариант >>
То е първоначалната, то е Божествената Любов, върху която човек почива.
(втори вариант)
Не може да чувствуваш, ако някой не чувствува заради тебе. Казвам: Кой мисли за тебе? – Понеже ти мислиш, за тебе кой мисли? – Законът е такъв: Ако ти мислиш, ти си във връзка с този, който мисли заради тебе. Ако ти чувствуваш, ти си във връзка с онзи, който има доброто желание заради тебе.
То е първоначалната, то е Божествената Любов, върху която човек почива.
Ти може да знаеш, може да знаеш кой е и какъв е. Може името да знаеш по човешки, тогава свободата седи в следното: Слънцето на всичките хора казва: Имам едно правило в света. Ти излез и постави се където искаш и избери, което място искаш – на връх или долина. Но излез, дето слънцето може да те огрее. Ти ще намериш място, дето искаш и тогава ти ще възприемеш.
към втори вариант >>
– Да допуснем, че си в един въздухообразен свят, какво ще те ползува?
(втори вариант)
Казвате: Аз искам парите си да ги нося на гърба си. Действително на твърдата почва по-хубаво нещо от парите няма. Туриш ги в джоба си, упование ти дават парите на тебе. Но ти се намериш, не на твърдата почва, но във водата, нямаш никаква опора. Ако ти турят 100 кгр злато на гърба, питам какво ще бъде твоето положение?
– Да допуснем, че си в един въздухообразен свят, какво ще те ползува?
– Нищо. То са спънки за тебе. Туй, което е средство на сушата, не е средство за водата. Туй, което е средство за водата, не е средство за въздуха.
към втори вариант >>
Ти може да знаеш, може да знаеш кой е и какъв е.
(втори вариант)
Казвам: Кой мисли за тебе? – Понеже ти мислиш, за тебе кой мисли? – Законът е такъв: Ако ти мислиш, ти си във връзка с този, който мисли заради тебе. Ако ти чувствуваш, ти си във връзка с онзи, който има доброто желание заради тебе. То е първоначалната, то е Божествената Любов, върху която човек почива.
Ти може да знаеш, може да знаеш кой е и какъв е.
Може името да знаеш по човешки, тогава свободата седи в следното: Слънцето на всичките хора казва: Имам едно правило в света. Ти излез и постави се където искаш и избери, което място искаш – на връх или долина. Но излез, дето слънцето може да те огрее. Ти ще намериш място, дето искаш и тогава ти ще възприемеш. Но ако ти не излезеш на слънцето, тази светлина никой не може да ти я донесе, никой не може да ти даде тази светлина, която сам можеш да възприемеш.
към втори вариант >>
– Нищо.
(втори вариант)
Действително на твърдата почва по-хубаво нещо от парите няма. Туриш ги в джоба си, упование ти дават парите на тебе. Но ти се намериш, не на твърдата почва, но във водата, нямаш никаква опора. Ако ти турят 100 кгр злато на гърба, питам какво ще бъде твоето положение? – Да допуснем, че си в един въздухообразен свят, какво ще те ползува?
– Нищо.
То са спънки за тебе. Туй, което е средство на сушата, не е средство за водата. Туй, което е средство за водата, не е средство за въздуха.
към втори вариант >>
Може името да знаеш по човешки, тогава свободата седи в следното: Слънцето на всичките хора казва: Имам едно правило в света.
(втори вариант)
– Понеже ти мислиш, за тебе кой мисли? – Законът е такъв: Ако ти мислиш, ти си във връзка с този, който мисли заради тебе. Ако ти чувствуваш, ти си във връзка с онзи, който има доброто желание заради тебе. То е първоначалната, то е Божествената Любов, върху която човек почива. Ти може да знаеш, може да знаеш кой е и какъв е.
Може името да знаеш по човешки, тогава свободата седи в следното: Слънцето на всичките хора казва: Имам едно правило в света.
Ти излез и постави се където искаш и избери, което място искаш – на връх или долина. Но излез, дето слънцето може да те огрее. Ти ще намериш място, дето искаш и тогава ти ще възприемеш. Но ако ти не излезеш на слънцето, тази светлина никой не може да ти я донесе, никой не може да ти даде тази светлина, която сам можеш да възприемеш. Никой не може да ти даде Божествената Любов, както ти може да я възприемеш.
към втори вариант >>
То са спънки за тебе.
(втори вариант)
Туриш ги в джоба си, упование ти дават парите на тебе. Но ти се намериш, не на твърдата почва, но във водата, нямаш никаква опора. Ако ти турят 100 кгр злато на гърба, питам какво ще бъде твоето положение? – Да допуснем, че си в един въздухообразен свят, какво ще те ползува? – Нищо.
То са спънки за тебе.
Туй, което е средство на сушата, не е средство за водата. Туй, което е средство за водата, не е средство за въздуха.
към втори вариант >>
Ти излез и постави се където искаш и избери, което място искаш – на връх или долина.
(втори вариант)
– Законът е такъв: Ако ти мислиш, ти си във връзка с този, който мисли заради тебе. Ако ти чувствуваш, ти си във връзка с онзи, който има доброто желание заради тебе. То е първоначалната, то е Божествената Любов, върху която човек почива. Ти може да знаеш, може да знаеш кой е и какъв е. Може името да знаеш по човешки, тогава свободата седи в следното: Слънцето на всичките хора казва: Имам едно правило в света.
Ти излез и постави се където искаш и избери, което място искаш – на връх или долина.
Но излез, дето слънцето може да те огрее. Ти ще намериш място, дето искаш и тогава ти ще възприемеш. Но ако ти не излезеш на слънцето, тази светлина никой не може да ти я донесе, никой не може да ти даде тази светлина, която сам можеш да възприемеш. Никой не може да ти даде Божествената Любов, както ти може да я възприемеш. Може да ти даде любов някое същество, но никое същество не може да ти предаде Любовта тъй, както ти сам можеш да я възприемеш.
към втори вариант >>
Туй, което е средство на сушата, не е средство за водата.
(втори вариант)
Но ти се намериш, не на твърдата почва, но във водата, нямаш никаква опора. Ако ти турят 100 кгр злато на гърба, питам какво ще бъде твоето положение? – Да допуснем, че си в един въздухообразен свят, какво ще те ползува? – Нищо. То са спънки за тебе.
Туй, което е средство на сушата, не е средство за водата.
Туй, което е средство за водата, не е средство за въздуха.
към втори вариант >>
Но излез, дето слънцето може да те огрее.
(втори вариант)
Ако ти чувствуваш, ти си във връзка с онзи, който има доброто желание заради тебе. То е първоначалната, то е Божествената Любов, върху която човек почива. Ти може да знаеш, може да знаеш кой е и какъв е. Може името да знаеш по човешки, тогава свободата седи в следното: Слънцето на всичките хора казва: Имам едно правило в света. Ти излез и постави се където искаш и избери, което място искаш – на връх или долина.
Но излез, дето слънцето може да те огрее.
Ти ще намериш място, дето искаш и тогава ти ще възприемеш. Но ако ти не излезеш на слънцето, тази светлина никой не може да ти я донесе, никой не може да ти даде тази светлина, която сам можеш да възприемеш. Никой не може да ти даде Божествената Любов, както ти може да я възприемеш. Може да ти даде любов някое същество, но никое същество не може да ти предаде Любовта тъй, както ти сам можеш да я възприемеш. Това е Първичното състояние.
към втори вариант >>
Туй, което е средство за водата, не е средство за въздуха.
(втори вариант)
Ако ти турят 100 кгр злато на гърба, питам какво ще бъде твоето положение? – Да допуснем, че си в един въздухообразен свят, какво ще те ползува? – Нищо. То са спънки за тебе. Туй, което е средство на сушата, не е средство за водата.
Туй, което е средство за водата, не е средство за въздуха.
към втори вариант >>
Ти ще намериш място, дето искаш и тогава ти ще възприемеш.
(втори вариант)
То е първоначалната, то е Божествената Любов, върху която човек почива. Ти може да знаеш, може да знаеш кой е и какъв е. Може името да знаеш по човешки, тогава свободата седи в следното: Слънцето на всичките хора казва: Имам едно правило в света. Ти излез и постави се където искаш и избери, което място искаш – на връх или долина. Но излез, дето слънцето може да те огрее.
Ти ще намериш място, дето искаш и тогава ти ще възприемеш.
Но ако ти не излезеш на слънцето, тази светлина никой не може да ти я донесе, никой не може да ти даде тази светлина, която сам можеш да възприемеш. Никой не може да ти даде Божествената Любов, както ти може да я възприемеш. Може да ти даде любов някое същество, но никое същество не може да ти предаде Любовта тъй, както ти сам можеш да я възприемеш. Това е Първичното състояние.
към втори вариант >>
Сега изводът.
(втори вариант)
Сега изводът.
Нещата са верни само при известни условия. Вие когато говорите за известна любов, разбирате в дадени условия. Този човек има такова отношение. Лошите отношения са добри при известни условия, а лоши при други. Аз не искам да разбирате работите, защото ако ги разбирате, ще грешите още повече.
към втори вариант >>
Но ако ти не излезеш на слънцето, тази светлина никой не може да ти я донесе, никой не може да ти даде тази светлина, която сам можеш да възприемеш.
(втори вариант)
Ти може да знаеш, може да знаеш кой е и какъв е. Може името да знаеш по човешки, тогава свободата седи в следното: Слънцето на всичките хора казва: Имам едно правило в света. Ти излез и постави се където искаш и избери, което място искаш – на връх или долина. Но излез, дето слънцето може да те огрее. Ти ще намериш място, дето искаш и тогава ти ще възприемеш.
Но ако ти не излезеш на слънцето, тази светлина никой не може да ти я донесе, никой не може да ти даде тази светлина, която сам можеш да възприемеш.
Никой не може да ти даде Божествената Любов, както ти може да я възприемеш. Може да ти даде любов някое същество, но никое същество не може да ти предаде Любовта тъй, както ти сам можеш да я възприемеш. Това е Първичното състояние.
към втори вариант >>
Нещата са верни само при известни условия.
(втори вариант)
Сега изводът.
Нещата са верни само при известни условия.
Вие когато говорите за известна любов, разбирате в дадени условия. Този човек има такова отношение. Лошите отношения са добри при известни условия, а лоши при други. Аз не искам да разбирате работите, защото ако ги разбирате, ще грешите още повече. Едно дете може да познава, че това е кон, да е учено дете, да разправя за коня, да описва цвета, колко бяга, колко зъби има.
към втори вариант >>
Никой не може да ти даде Божествената Любов, както ти може да я възприемеш.
(втори вариант)
Може името да знаеш по човешки, тогава свободата седи в следното: Слънцето на всичките хора казва: Имам едно правило в света. Ти излез и постави се където искаш и избери, което място искаш – на връх или долина. Но излез, дето слънцето може да те огрее. Ти ще намериш място, дето искаш и тогава ти ще възприемеш. Но ако ти не излезеш на слънцето, тази светлина никой не може да ти я донесе, никой не може да ти даде тази светлина, която сам можеш да възприемеш.
Никой не може да ти даде Божествената Любов, както ти може да я възприемеш.
Може да ти даде любов някое същество, но никое същество не може да ти предаде Любовта тъй, както ти сам можеш да я възприемеш. Това е Първичното състояние.
към втори вариант >>
Вие когато говорите за известна любов, разбирате в дадени условия.
(втори вариант)
Сега изводът. Нещата са верни само при известни условия.
Вие когато говорите за известна любов, разбирате в дадени условия.
Този човек има такова отношение. Лошите отношения са добри при известни условия, а лоши при други. Аз не искам да разбирате работите, защото ако ги разбирате, ще грешите още повече. Едно дете може да познава, че това е кон, да е учено дете, да разправя за коня, да описва цвета, колко бяга, колко зъби има. Но това дете не знае да владее коня.
към втори вариант >>
Може да ти даде любов някое същество, но никое същество не може да ти предаде Любовта тъй, както ти сам можеш да я възприемеш.
(втори вариант)
Ти излез и постави се където искаш и избери, което място искаш – на връх или долина. Но излез, дето слънцето може да те огрее. Ти ще намериш място, дето искаш и тогава ти ще възприемеш. Но ако ти не излезеш на слънцето, тази светлина никой не може да ти я донесе, никой не може да ти даде тази светлина, която сам можеш да възприемеш. Никой не може да ти даде Божествената Любов, както ти може да я възприемеш.
Може да ти даде любов някое същество, но никое същество не може да ти предаде Любовта тъй, както ти сам можеш да я възприемеш.
Това е Първичното състояние.
към втори вариант >>
Този човек има такова отношение.
(втори вариант)
Сега изводът. Нещата са верни само при известни условия. Вие когато говорите за известна любов, разбирате в дадени условия.
Този човек има такова отношение.
Лошите отношения са добри при известни условия, а лоши при други. Аз не искам да разбирате работите, защото ако ги разбирате, ще грешите още повече. Едно дете може да познава, че това е кон, да е учено дете, да разправя за коня, да описва цвета, колко бяга, колко зъби има. Но това дете не знае да владее коня. Като го туриш на гърба, конят започва да скача и хвърля детето и ще удари този кон детето.
към втори вариант >>
Това е Първичното състояние.
(втори вариант)
Но излез, дето слънцето може да те огрее. Ти ще намериш място, дето искаш и тогава ти ще възприемеш. Но ако ти не излезеш на слънцето, тази светлина никой не може да ти я донесе, никой не може да ти даде тази светлина, която сам можеш да възприемеш. Никой не може да ти даде Божествената Любов, както ти може да я възприемеш. Може да ти даде любов някое същество, но никое същество не може да ти предаде Любовта тъй, както ти сам можеш да я възприемеш.
Това е Първичното състояние.
към втори вариант >>
Лошите отношения са добри при известни условия, а лоши при други.
(втори вариант)
Сега изводът. Нещата са верни само при известни условия. Вие когато говорите за известна любов, разбирате в дадени условия. Този човек има такова отношение.
Лошите отношения са добри при известни условия, а лоши при други.
Аз не искам да разбирате работите, защото ако ги разбирате, ще грешите още повече. Едно дете може да познава, че това е кон, да е учено дете, да разправя за коня, да описва цвета, колко бяга, колко зъби има. Но това дете не знае да владее коня. Като го туриш на гърба, конят започва да скача и хвърля детето и ще удари този кон детето. То няма сила да владее този кон.
към втори вариант >>
Това са отвлечени работи.
(втори вариант)
Това са отвлечени работи.
Ако човек рече да мисли за себе си, какво представя вън от тялото, запример, вие имате понятие за себе си, както се гледате пред огледалото. Но за себе си нямате ясна представа вън от вашето лице, което имате на физическото поле, вън от вашите ръце и крака, какво сте в дадения случай? – На първо време вие сте една мисъл, една основна мисъл. На второ място вие сте едно основно чувство. На трето място вие сте една основна постъпка.
към втори вариант >>
Аз не искам да разбирате работите, защото ако ги разбирате, ще грешите още повече.
(втори вариант)
Сега изводът. Нещата са верни само при известни условия. Вие когато говорите за известна любов, разбирате в дадени условия. Този човек има такова отношение. Лошите отношения са добри при известни условия, а лоши при други.
Аз не искам да разбирате работите, защото ако ги разбирате, ще грешите още повече.
Едно дете може да познава, че това е кон, да е учено дете, да разправя за коня, да описва цвета, колко бяга, колко зъби има. Но това дете не знае да владее коня. Като го туриш на гърба, конят започва да скача и хвърля детето и ще удари този кон детето. То няма сила да владее този кон. Питам: Какво го ползува неговото познание, че знае какъв е конят.
към втори вариант >>
Ако човек рече да мисли за себе си, какво представя вън от тялото, запример, вие имате понятие за себе си, както се гледате пред огледалото.
(втори вариант)
Това са отвлечени работи.
Ако човек рече да мисли за себе си, какво представя вън от тялото, запример, вие имате понятие за себе си, както се гледате пред огледалото.
Но за себе си нямате ясна представа вън от вашето лице, което имате на физическото поле, вън от вашите ръце и крака, какво сте в дадения случай? – На първо време вие сте една мисъл, една основна мисъл. На второ място вие сте едно основно чувство. На трето място вие сте една основна постъпка. Сега какво трябва да подразбираме под една основна мисъл?
към втори вариант >>
Едно дете може да познава, че това е кон, да е учено дете, да разправя за коня, да описва цвета, колко бяга, колко зъби има.
(втори вариант)
Нещата са верни само при известни условия. Вие когато говорите за известна любов, разбирате в дадени условия. Този човек има такова отношение. Лошите отношения са добри при известни условия, а лоши при други. Аз не искам да разбирате работите, защото ако ги разбирате, ще грешите още повече.
Едно дете може да познава, че това е кон, да е учено дете, да разправя за коня, да описва цвета, колко бяга, колко зъби има.
Но това дете не знае да владее коня. Като го туриш на гърба, конят започва да скача и хвърля детето и ще удари този кон детето. То няма сила да владее този кон. Питам: Какво го ползува неговото познание, че знае какъв е конят. Представете си, че друго дете не знае нищо за коня, но като го туриш хваща коня.
към втори вариант >>
Но за себе си нямате ясна представа вън от вашето лице, което имате на физическото поле, вън от вашите ръце и крака, какво сте в дадения случай?
(втори вариант)
Това са отвлечени работи. Ако човек рече да мисли за себе си, какво представя вън от тялото, запример, вие имате понятие за себе си, както се гледате пред огледалото.
Но за себе си нямате ясна представа вън от вашето лице, което имате на физическото поле, вън от вашите ръце и крака, какво сте в дадения случай?
– На първо време вие сте една мисъл, една основна мисъл. На второ място вие сте едно основно чувство. На трето място вие сте една основна постъпка. Сега какво трябва да подразбираме под една основна мисъл? – Представете си тогава едно житено зърно, което е увито в една черупка.
към втори вариант >>
Но това дете не знае да владее коня.
(втори вариант)
Вие когато говорите за известна любов, разбирате в дадени условия. Този човек има такова отношение. Лошите отношения са добри при известни условия, а лоши при други. Аз не искам да разбирате работите, защото ако ги разбирате, ще грешите още повече. Едно дете може да познава, че това е кон, да е учено дете, да разправя за коня, да описва цвета, колко бяга, колко зъби има.
Но това дете не знае да владее коня.
Като го туриш на гърба, конят започва да скача и хвърля детето и ще удари този кон детето. То няма сила да владее този кон. Питам: Какво го ползува неговото познание, че знае какъв е конят. Представете си, че друго дете не знае нищо за коня, но като го туриш хваща коня. Туй невежото дете владее коня, а онова дете, което знае коня, не може да го владее.
към втори вариант >>
– На първо време вие сте една мисъл, една основна мисъл.
(втори вариант)
Това са отвлечени работи. Ако човек рече да мисли за себе си, какво представя вън от тялото, запример, вие имате понятие за себе си, както се гледате пред огледалото. Но за себе си нямате ясна представа вън от вашето лице, което имате на физическото поле, вън от вашите ръце и крака, какво сте в дадения случай?
– На първо време вие сте една мисъл, една основна мисъл.
На второ място вие сте едно основно чувство. На трето място вие сте една основна постъпка. Сега какво трябва да подразбираме под една основна мисъл? – Представете си тогава едно житено зърно, което е увито в една черупка. То представлява тънко отвън.
към втори вариант >>
Като го туриш на гърба, конят започва да скача и хвърля детето и ще удари този кон детето.
(втори вариант)
Този човек има такова отношение. Лошите отношения са добри при известни условия, а лоши при други. Аз не искам да разбирате работите, защото ако ги разбирате, ще грешите още повече. Едно дете може да познава, че това е кон, да е учено дете, да разправя за коня, да описва цвета, колко бяга, колко зъби има. Но това дете не знае да владее коня.
Като го туриш на гърба, конят започва да скача и хвърля детето и ще удари този кон детето.
То няма сила да владее този кон. Питам: Какво го ползува неговото познание, че знае какъв е конят. Представете си, че друго дете не знае нищо за коня, но като го туриш хваща коня. Туй невежото дете владее коня, а онова дете, което знае коня, не може да го владее. Това се случва във вашия живот.
към втори вариант >>
На второ място вие сте едно основно чувство.
(втори вариант)
Това са отвлечени работи. Ако човек рече да мисли за себе си, какво представя вън от тялото, запример, вие имате понятие за себе си, както се гледате пред огледалото. Но за себе си нямате ясна представа вън от вашето лице, което имате на физическото поле, вън от вашите ръце и крака, какво сте в дадения случай? – На първо време вие сте една мисъл, една основна мисъл.
На второ място вие сте едно основно чувство.
На трето място вие сте една основна постъпка. Сега какво трябва да подразбираме под една основна мисъл? – Представете си тогава едно житено зърно, което е увито в една черупка. То представлява тънко отвън. То е неговата мисъл.
към втори вариант >>
То няма сила да владее този кон.
(втори вариант)
Лошите отношения са добри при известни условия, а лоши при други. Аз не искам да разбирате работите, защото ако ги разбирате, ще грешите още повече. Едно дете може да познава, че това е кон, да е учено дете, да разправя за коня, да описва цвета, колко бяга, колко зъби има. Но това дете не знае да владее коня. Като го туриш на гърба, конят започва да скача и хвърля детето и ще удари този кон детето.
То няма сила да владее този кон.
Питам: Какво го ползува неговото познание, че знае какъв е конят. Представете си, че друго дете не знае нищо за коня, но като го туриш хваща коня. Туй невежото дете владее коня, а онова дете, което знае коня, не може да го владее. Това се случва във вашия живот. Вие знаете нещата.
към втори вариант >>
На трето място вие сте една основна постъпка.
(втори вариант)
Това са отвлечени работи. Ако човек рече да мисли за себе си, какво представя вън от тялото, запример, вие имате понятие за себе си, както се гледате пред огледалото. Но за себе си нямате ясна представа вън от вашето лице, което имате на физическото поле, вън от вашите ръце и крака, какво сте в дадения случай? – На първо време вие сте една мисъл, една основна мисъл. На второ място вие сте едно основно чувство.
На трето място вие сте една основна постъпка.
Сега какво трябва да подразбираме под една основна мисъл? – Представете си тогава едно житено зърно, което е увито в една черупка. То представлява тънко отвън. То е неговата мисъл. Съдържанието на това житено зърно, условията, при които то може да расте, това са неговите чувства.
към втори вариант >>
Питам: Какво го ползува неговото познание, че знае какъв е конят.
(втори вариант)
Аз не искам да разбирате работите, защото ако ги разбирате, ще грешите още повече. Едно дете може да познава, че това е кон, да е учено дете, да разправя за коня, да описва цвета, колко бяга, колко зъби има. Но това дете не знае да владее коня. Като го туриш на гърба, конят започва да скача и хвърля детето и ще удари този кон детето. То няма сила да владее този кон.
Питам: Какво го ползува неговото познание, че знае какъв е конят.
Представете си, че друго дете не знае нищо за коня, но като го туриш хваща коня. Туй невежото дете владее коня, а онова дете, което знае коня, не може да го владее. Това се случва във вашия живот. Вие знаете нещата. Казвам: Когато в живота си имате една абсолютна мярка в природата, ако имате туй абсолютно познание, тогава ще бъдете господари на вас, ще знаете, но не знаете как да владеете този предмет, който имате.
към втори вариант >>
Сега какво трябва да подразбираме под една основна мисъл?
(втори вариант)
Ако човек рече да мисли за себе си, какво представя вън от тялото, запример, вие имате понятие за себе си, както се гледате пред огледалото. Но за себе си нямате ясна представа вън от вашето лице, което имате на физическото поле, вън от вашите ръце и крака, какво сте в дадения случай? – На първо време вие сте една мисъл, една основна мисъл. На второ място вие сте едно основно чувство. На трето място вие сте една основна постъпка.
Сега какво трябва да подразбираме под една основна мисъл?
– Представете си тогава едно житено зърно, което е увито в една черупка. То представлява тънко отвън. То е неговата мисъл. Съдържанието на това житено зърно, условията, при които то може да расте, това са неговите чувства. А постъпките са условията, при които то може да се реализира, да се развие отвън.
към втори вариант >>
Представете си, че друго дете не знае нищо за коня, но като го туриш хваща коня.
(втори вариант)
Едно дете може да познава, че това е кон, да е учено дете, да разправя за коня, да описва цвета, колко бяга, колко зъби има. Но това дете не знае да владее коня. Като го туриш на гърба, конят започва да скача и хвърля детето и ще удари този кон детето. То няма сила да владее този кон. Питам: Какво го ползува неговото познание, че знае какъв е конят.
Представете си, че друго дете не знае нищо за коня, но като го туриш хваща коня.
Туй невежото дете владее коня, а онова дете, което знае коня, не може да го владее. Това се случва във вашия живот. Вие знаете нещата. Казвам: Когато в живота си имате една абсолютна мярка в природата, ако имате туй абсолютно познание, тогава ще бъдете господари на вас, ще знаете, но не знаете как да владеете този предмет, който имате. Само неодушевените работи се владеят.
към втори вариант >>
– Представете си тогава едно житено зърно, което е увито в една черупка.
(втори вариант)
Но за себе си нямате ясна представа вън от вашето лице, което имате на физическото поле, вън от вашите ръце и крака, какво сте в дадения случай? – На първо време вие сте една мисъл, една основна мисъл. На второ място вие сте едно основно чувство. На трето място вие сте една основна постъпка. Сега какво трябва да подразбираме под една основна мисъл?
– Представете си тогава едно житено зърно, което е увито в една черупка.
То представлява тънко отвън. То е неговата мисъл. Съдържанието на това житено зърно, условията, при които то може да расте, това са неговите чувства. А постъпките са условията, при които то може да се реализира, да се развие отвън. И тогава вашето съзнание, за да се прояви, вие трябва да имате мисъл, трябва да имате чувства, трябва да имате една постъпка.
към втори вариант >>
Туй невежото дете владее коня, а онова дете, което знае коня, не може да го владее.
(втори вариант)
Но това дете не знае да владее коня. Като го туриш на гърба, конят започва да скача и хвърля детето и ще удари този кон детето. То няма сила да владее този кон. Питам: Какво го ползува неговото познание, че знае какъв е конят. Представете си, че друго дете не знае нищо за коня, но като го туриш хваща коня.
Туй невежото дете владее коня, а онова дете, което знае коня, не може да го владее.
Това се случва във вашия живот. Вие знаете нещата. Казвам: Когато в живота си имате една абсолютна мярка в природата, ако имате туй абсолютно познание, тогава ще бъдете господари на вас, ще знаете, но не знаете как да владеете този предмет, който имате. Само неодушевените работи се владеят. Всичките ония същества, които съществуват в света, разумните същества и те се владеят, но законът е: Едно умно същество може да владее друго.
към втори вариант >>
То представлява тънко отвън.
(втори вариант)
– На първо време вие сте една мисъл, една основна мисъл. На второ място вие сте едно основно чувство. На трето място вие сте една основна постъпка. Сега какво трябва да подразбираме под една основна мисъл? – Представете си тогава едно житено зърно, което е увито в една черупка.
То представлява тънко отвън.
То е неговата мисъл. Съдържанието на това житено зърно, условията, при които то може да расте, това са неговите чувства. А постъпките са условията, при които то може да се реализира, да се развие отвън. И тогава вашето съзнание, за да се прояви, вие трябва да имате мисъл, трябва да имате чувства, трябва да имате една постъпка. То е разумното, то е човекът.
към втори вариант >>
Това се случва във вашия живот.
(втори вариант)
Като го туриш на гърба, конят започва да скача и хвърля детето и ще удари този кон детето. То няма сила да владее този кон. Питам: Какво го ползува неговото познание, че знае какъв е конят. Представете си, че друго дете не знае нищо за коня, но като го туриш хваща коня. Туй невежото дете владее коня, а онова дете, което знае коня, не може да го владее.
Това се случва във вашия живот.
Вие знаете нещата. Казвам: Когато в живота си имате една абсолютна мярка в природата, ако имате туй абсолютно познание, тогава ще бъдете господари на вас, ще знаете, но не знаете как да владеете този предмет, който имате. Само неодушевените работи се владеят. Всичките ония същества, които съществуват в света, разумните същества и те се владеят, но законът е: Едно умно същество може да владее друго. Тогава от гледището на физическото поле, пак ще ви представя идеята, каквато е сега.
към втори вариант >>
То е неговата мисъл.
(втори вариант)
На второ място вие сте едно основно чувство. На трето място вие сте една основна постъпка. Сега какво трябва да подразбираме под една основна мисъл? – Представете си тогава едно житено зърно, което е увито в една черупка. То представлява тънко отвън.
То е неговата мисъл.
Съдържанието на това житено зърно, условията, при които то може да расте, това са неговите чувства. А постъпките са условията, при които то може да се реализира, да се развие отвън. И тогава вашето съзнание, за да се прояви, вие трябва да имате мисъл, трябва да имате чувства, трябва да имате една постъпка. То е разумното, то е човекът. Една красива мисъл, то е човекът.
към втори вариант >>
Вие знаете нещата.
(втори вариант)
То няма сила да владее този кон. Питам: Какво го ползува неговото познание, че знае какъв е конят. Представете си, че друго дете не знае нищо за коня, но като го туриш хваща коня. Туй невежото дете владее коня, а онова дете, което знае коня, не може да го владее. Това се случва във вашия живот.
Вие знаете нещата.
Казвам: Когато в живота си имате една абсолютна мярка в природата, ако имате туй абсолютно познание, тогава ще бъдете господари на вас, ще знаете, но не знаете как да владеете този предмет, който имате. Само неодушевените работи се владеят. Всичките ония същества, които съществуват в света, разумните същества и те се владеят, но законът е: Едно умно същество може да владее друго. Тогава от гледището на физическото поле, пак ще ви представя идеята, каквато е сега. Представете си, че имате една топка на физическото поле.
към втори вариант >>
Съдържанието на това житено зърно, условията, при които то може да расте, това са неговите чувства.
(втори вариант)
На трето място вие сте една основна постъпка. Сега какво трябва да подразбираме под една основна мисъл? – Представете си тогава едно житено зърно, което е увито в една черупка. То представлява тънко отвън. То е неговата мисъл.
Съдържанието на това житено зърно, условията, при които то може да расте, това са неговите чувства.
А постъпките са условията, при които то може да се реализира, да се развие отвън. И тогава вашето съзнание, за да се прояви, вие трябва да имате мисъл, трябва да имате чувства, трябва да имате една постъпка. То е разумното, то е човекът. Една красива мисъл, то е човекът. Едно красиво чувство е човекът и една красива постъпка е човекът.
към втори вариант >>
Казвам: Когато в живота си имате една абсолютна мярка в природата, ако имате туй абсолютно познание, тогава ще бъдете господари на вас, ще знаете, но не знаете как да владеете този предмет, който имате.
(втори вариант)
Питам: Какво го ползува неговото познание, че знае какъв е конят. Представете си, че друго дете не знае нищо за коня, но като го туриш хваща коня. Туй невежото дете владее коня, а онова дете, което знае коня, не може да го владее. Това се случва във вашия живот. Вие знаете нещата.
Казвам: Когато в живота си имате една абсолютна мярка в природата, ако имате туй абсолютно познание, тогава ще бъдете господари на вас, ще знаете, но не знаете как да владеете този предмет, който имате.
Само неодушевените работи се владеят. Всичките ония същества, които съществуват в света, разумните същества и те се владеят, но законът е: Едно умно същество може да владее друго. Тогава от гледището на физическото поле, пак ще ви представя идеята, каквато е сега. Представете си, че имате една топка на физическото поле. Той мисли, че е господар, но той не е господар на всичките условия, които са в този кръг.
към втори вариант >>
А постъпките са условията, при които то може да се реализира, да се развие отвън.
(втори вариант)
Сега какво трябва да подразбираме под една основна мисъл? – Представете си тогава едно житено зърно, което е увито в една черупка. То представлява тънко отвън. То е неговата мисъл. Съдържанието на това житено зърно, условията, при които то може да расте, това са неговите чувства.
А постъпките са условията, при които то може да се реализира, да се развие отвън.
И тогава вашето съзнание, за да се прояви, вие трябва да имате мисъл, трябва да имате чувства, трябва да имате една постъпка. То е разумното, то е човекът. Една красива мисъл, то е човекът. Едно красиво чувство е човекът и една красива постъпка е човекът. Но в туй определение какво ще разберете, една красива мисъл.
към втори вариант >>
Само неодушевените работи се владеят.
(втори вариант)
Представете си, че друго дете не знае нищо за коня, но като го туриш хваща коня. Туй невежото дете владее коня, а онова дете, което знае коня, не може да го владее. Това се случва във вашия живот. Вие знаете нещата. Казвам: Когато в живота си имате една абсолютна мярка в природата, ако имате туй абсолютно познание, тогава ще бъдете господари на вас, ще знаете, но не знаете как да владеете този предмет, който имате.
Само неодушевените работи се владеят.
Всичките ония същества, които съществуват в света, разумните същества и те се владеят, но законът е: Едно умно същество може да владее друго. Тогава от гледището на физическото поле, пак ще ви представя идеята, каквато е сега. Представете си, че имате една топка на физическото поле. Той мисли, че е господар, но той не е господар на всичките условия, които са в този кръг. Но не е господар на условията, които са вън от него.
към втори вариант >>
И тогава вашето съзнание, за да се прояви, вие трябва да имате мисъл, трябва да имате чувства, трябва да имате една постъпка.
(втори вариант)
– Представете си тогава едно житено зърно, което е увито в една черупка. То представлява тънко отвън. То е неговата мисъл. Съдържанието на това житено зърно, условията, при които то може да расте, това са неговите чувства. А постъпките са условията, при които то може да се реализира, да се развие отвън.
И тогава вашето съзнание, за да се прояви, вие трябва да имате мисъл, трябва да имате чувства, трябва да имате една постъпка.
То е разумното, то е човекът. Една красива мисъл, то е човекът. Едно красиво чувство е човекът и една красива постъпка е човекът. Но в туй определение какво ще разберете, една красива мисъл. Вън от човека как може да определите една красива мисъл?
към втори вариант >>
Всичките ония същества, които съществуват в света, разумните същества и те се владеят, но законът е: Едно умно същество може да владее друго.
(втори вариант)
Туй невежото дете владее коня, а онова дете, което знае коня, не може да го владее. Това се случва във вашия живот. Вие знаете нещата. Казвам: Когато в живота си имате една абсолютна мярка в природата, ако имате туй абсолютно познание, тогава ще бъдете господари на вас, ще знаете, но не знаете как да владеете този предмет, който имате. Само неодушевените работи се владеят.
Всичките ония същества, които съществуват в света, разумните същества и те се владеят, но законът е: Едно умно същество може да владее друго.
Тогава от гледището на физическото поле, пак ще ви представя идеята, каквато е сега. Представете си, че имате една топка на физическото поле. Той мисли, че е господар, но той не е господар на всичките условия, които са в този кръг. Но не е господар на условията, които са вън от него. Представете си, че имате друго съзнание около него, първото съзнание се ограничава.
към втори вариант >>
То е разумното, то е човекът.
(втори вариант)
То представлява тънко отвън. То е неговата мисъл. Съдържанието на това житено зърно, условията, при които то може да расте, това са неговите чувства. А постъпките са условията, при които то може да се реализира, да се развие отвън. И тогава вашето съзнание, за да се прояви, вие трябва да имате мисъл, трябва да имате чувства, трябва да имате една постъпка.
То е разумното, то е човекът.
Една красива мисъл, то е човекът. Едно красиво чувство е човекът и една красива постъпка е човекът. Но в туй определение какво ще разберете, една красива мисъл. Вън от човека как може да определите една красива мисъл? – Може ли някой от вас да ми даде една идея за красива мисъл?
към втори вариант >>
Тогава от гледището на физическото поле, пак ще ви представя идеята, каквато е сега.
(втори вариант)
Това се случва във вашия живот. Вие знаете нещата. Казвам: Когато в живота си имате една абсолютна мярка в природата, ако имате туй абсолютно познание, тогава ще бъдете господари на вас, ще знаете, но не знаете как да владеете този предмет, който имате. Само неодушевените работи се владеят. Всичките ония същества, които съществуват в света, разумните същества и те се владеят, но законът е: Едно умно същество може да владее друго.
Тогава от гледището на физическото поле, пак ще ви представя идеята, каквато е сега.
Представете си, че имате една топка на физическото поле. Той мисли, че е господар, но той не е господар на всичките условия, които са в този кръг. Но не е господар на условията, които са вън от него. Представете си, че имате друго съзнание около него, първото съзнание се ограничава. Ако туй първото съзнание се влияе от второто, може при туй да има друго съзнание наоколо и второто съзнание да се влияе от третото.
към втори вариант >>
Една красива мисъл, то е човекът.
(втори вариант)
То е неговата мисъл. Съдържанието на това житено зърно, условията, при които то може да расте, това са неговите чувства. А постъпките са условията, при които то може да се реализира, да се развие отвън. И тогава вашето съзнание, за да се прояви, вие трябва да имате мисъл, трябва да имате чувства, трябва да имате една постъпка. То е разумното, то е човекът.
Една красива мисъл, то е човекът.
Едно красиво чувство е човекът и една красива постъпка е човекът. Но в туй определение какво ще разберете, една красива мисъл. Вън от човека как може да определите една красива мисъл? – Може ли някой от вас да ми даде една идея за красива мисъл? Ние казваме красива мисъл.
към втори вариант >>
Представете си, че имате една топка на физическото поле.
(втори вариант)
Вие знаете нещата. Казвам: Когато в живота си имате една абсолютна мярка в природата, ако имате туй абсолютно познание, тогава ще бъдете господари на вас, ще знаете, но не знаете как да владеете този предмет, който имате. Само неодушевените работи се владеят. Всичките ония същества, които съществуват в света, разумните същества и те се владеят, но законът е: Едно умно същество може да владее друго. Тогава от гледището на физическото поле, пак ще ви представя идеята, каквато е сега.
Представете си, че имате една топка на физическото поле.
Той мисли, че е господар, но той не е господар на всичките условия, които са в този кръг. Но не е господар на условията, които са вън от него. Представете си, че имате друго съзнание около него, първото съзнание се ограничава. Ако туй първото съзнание се влияе от второто, може при туй да има друго съзнание наоколо и второто съзнание да се влияе от третото. Сега каква ще бъде разликата?
към втори вариант >>
Едно красиво чувство е човекът и една красива постъпка е човекът.
(втори вариант)
Съдържанието на това житено зърно, условията, при които то може да расте, това са неговите чувства. А постъпките са условията, при които то може да се реализира, да се развие отвън. И тогава вашето съзнание, за да се прояви, вие трябва да имате мисъл, трябва да имате чувства, трябва да имате една постъпка. То е разумното, то е човекът. Една красива мисъл, то е човекът.
Едно красиво чувство е човекът и една красива постъпка е човекът.
Но в туй определение какво ще разберете, една красива мисъл. Вън от човека как може да определите една красива мисъл? – Може ли някой от вас да ми даде една идея за красива мисъл? Ние казваме красива мисъл. Тогава мисълта трябва да има една форма.
към втори вариант >>
Той мисли, че е господар, но той не е господар на всичките условия, които са в този кръг.
(втори вариант)
Казвам: Когато в живота си имате една абсолютна мярка в природата, ако имате туй абсолютно познание, тогава ще бъдете господари на вас, ще знаете, но не знаете как да владеете този предмет, който имате. Само неодушевените работи се владеят. Всичките ония същества, които съществуват в света, разумните същества и те се владеят, но законът е: Едно умно същество може да владее друго. Тогава от гледището на физическото поле, пак ще ви представя идеята, каквато е сега. Представете си, че имате една топка на физическото поле.
Той мисли, че е господар, но той не е господар на всичките условия, които са в този кръг.
Но не е господар на условията, които са вън от него. Представете си, че имате друго съзнание около него, първото съзнание се ограничава. Ако туй първото съзнание се влияе от второто, може при туй да има друго съзнание наоколо и второто съзнание да се влияе от третото. Сега каква ще бъде разликата? Първото същество се влияе от второто.
към втори вариант >>
Но в туй определение какво ще разберете, една красива мисъл.
(втори вариант)
А постъпките са условията, при които то може да се реализира, да се развие отвън. И тогава вашето съзнание, за да се прояви, вие трябва да имате мисъл, трябва да имате чувства, трябва да имате една постъпка. То е разумното, то е човекът. Една красива мисъл, то е човекът. Едно красиво чувство е човекът и една красива постъпка е човекът.
Но в туй определение какво ще разберете, една красива мисъл.
Вън от човека как може да определите една красива мисъл? – Може ли някой от вас да ми даде една идея за красива мисъл? Ние казваме красива мисъл. Тогава мисълта трябва да има една форма. Че в какво седи красивата мисъл?
към втори вариант >>
Но не е господар на условията, които са вън от него.
(втори вариант)
Само неодушевените работи се владеят. Всичките ония същества, които съществуват в света, разумните същества и те се владеят, но законът е: Едно умно същество може да владее друго. Тогава от гледището на физическото поле, пак ще ви представя идеята, каквато е сега. Представете си, че имате една топка на физическото поле. Той мисли, че е господар, но той не е господар на всичките условия, които са в този кръг.
Но не е господар на условията, които са вън от него.
Представете си, че имате друго съзнание около него, първото съзнание се ограничава. Ако туй първото съзнание се влияе от второто, може при туй да има друго съзнание наоколо и второто съзнание да се влияе от третото. Сега каква ще бъде разликата? Първото същество се влияе от второто. Второто същество се влияе от третото.
към втори вариант >>
Вън от човека как може да определите една красива мисъл?
(втори вариант)
И тогава вашето съзнание, за да се прояви, вие трябва да имате мисъл, трябва да имате чувства, трябва да имате една постъпка. То е разумното, то е човекът. Една красива мисъл, то е човекът. Едно красиво чувство е човекът и една красива постъпка е човекът. Но в туй определение какво ще разберете, една красива мисъл.
Вън от човека как може да определите една красива мисъл?
– Може ли някой от вас да ми даде една идея за красива мисъл? Ние казваме красива мисъл. Тогава мисълта трябва да има една форма. Че в какво седи красивата мисъл? – Красотата, това е мярка, която не се мени.
към втори вариант >>
Представете си, че имате друго съзнание около него, първото съзнание се ограничава.
(втори вариант)
Всичките ония същества, които съществуват в света, разумните същества и те се владеят, но законът е: Едно умно същество може да владее друго. Тогава от гледището на физическото поле, пак ще ви представя идеята, каквато е сега. Представете си, че имате една топка на физическото поле. Той мисли, че е господар, но той не е господар на всичките условия, които са в този кръг. Но не е господар на условията, които са вън от него.
Представете си, че имате друго съзнание около него, първото съзнание се ограничава.
Ако туй първото съзнание се влияе от второто, може при туй да има друго съзнание наоколо и второто съзнание да се влияе от третото. Сега каква ще бъде разликата? Първото същество се влияе от второто. Второто същество се влияе от третото. Но първото същество има две влияния.
към втори вариант >>
– Може ли някой от вас да ми даде една идея за красива мисъл?
(втори вариант)
То е разумното, то е човекът. Една красива мисъл, то е човекът. Едно красиво чувство е човекът и една красива постъпка е човекът. Но в туй определение какво ще разберете, една красива мисъл. Вън от човека как може да определите една красива мисъл?
– Може ли някой от вас да ми даде една идея за красива мисъл?
Ние казваме красива мисъл. Тогава мисълта трябва да има една форма. Че в какво седи красивата мисъл? – Красотата, това е мярка, която не се мени. Под думата красиво нещо, ние мерим нещата, то съществува.
към втори вариант >>
Ако туй първото съзнание се влияе от второто, може при туй да има друго съзнание наоколо и второто съзнание да се влияе от третото.
(втори вариант)
Тогава от гледището на физическото поле, пак ще ви представя идеята, каквато е сега. Представете си, че имате една топка на физическото поле. Той мисли, че е господар, но той не е господар на всичките условия, които са в този кръг. Но не е господар на условията, които са вън от него. Представете си, че имате друго съзнание около него, първото съзнание се ограничава.
Ако туй първото съзнание се влияе от второто, може при туй да има друго съзнание наоколо и второто съзнание да се влияе от третото.
Сега каква ще бъде разликата? Първото същество се влияе от второто. Второто същество се влияе от третото. Но първото същество има две влияния. То се влияе от второто и от третото.
към втори вариант >>
Ние казваме красива мисъл.
(втори вариант)
Една красива мисъл, то е човекът. Едно красиво чувство е човекът и една красива постъпка е човекът. Но в туй определение какво ще разберете, една красива мисъл. Вън от човека как може да определите една красива мисъл? – Може ли някой от вас да ми даде една идея за красива мисъл?
Ние казваме красива мисъл.
Тогава мисълта трябва да има една форма. Че в какво седи красивата мисъл? – Красотата, това е мярка, която не се мени. Под думата красиво нещо, ние мерим нещата, то съществува. То не изисква.
към втори вариант >>
Сега каква ще бъде разликата?
(втори вариант)
Представете си, че имате една топка на физическото поле. Той мисли, че е господар, но той не е господар на всичките условия, които са в този кръг. Но не е господар на условията, които са вън от него. Представете си, че имате друго съзнание около него, първото съзнание се ограничава. Ако туй първото съзнание се влияе от второто, може при туй да има друго съзнание наоколо и второто съзнание да се влияе от третото.
Сега каква ще бъде разликата?
Първото същество се влияе от второто. Второто същество се влияе от третото. Но първото същество има две влияния. То се влияе от второто и от третото. Представете си, че туй същество иска да се справи със съзнанието на тия същества, които са от неговото гледище извън него.
към втори вариант >>
Тогава мисълта трябва да има една форма.
(втори вариант)
Едно красиво чувство е човекът и една красива постъпка е човекът. Но в туй определение какво ще разберете, една красива мисъл. Вън от човека как може да определите една красива мисъл? – Може ли някой от вас да ми даде една идея за красива мисъл? Ние казваме красива мисъл.
Тогава мисълта трябва да има една форма.
Че в какво седи красивата мисъл? – Красотата, това е мярка, която не се мени. Под думата красиво нещо, ние мерим нещата, то съществува. То не изисква. Щом речеш да го определиш отвън, идеята става замъглена.
към втори вариант >>
Първото същество се влияе от второто.
(втори вариант)
Той мисли, че е господар, но той не е господар на всичките условия, които са в този кръг. Но не е господар на условията, които са вън от него. Представете си, че имате друго съзнание около него, първото съзнание се ограничава. Ако туй първото съзнание се влияе от второто, може при туй да има друго съзнание наоколо и второто съзнание да се влияе от третото. Сега каква ще бъде разликата?
Първото същество се влияе от второто.
Второто същество се влияе от третото. Но първото същество има две влияния. То се влияе от второто и от третото. Представете си, че туй същество иска да се справи със съзнанието на тия същества, които са от неговото гледище извън него. Туй съзнание не е извън него, но то се намира в съзнанието на другите две същества.
към втори вариант >>
Че в какво седи красивата мисъл?
(втори вариант)
Но в туй определение какво ще разберете, една красива мисъл. Вън от човека как може да определите една красива мисъл? – Може ли някой от вас да ми даде една идея за красива мисъл? Ние казваме красива мисъл. Тогава мисълта трябва да има една форма.
Че в какво седи красивата мисъл?
– Красотата, това е мярка, която не се мени. Под думата красиво нещо, ние мерим нещата, то съществува. То не изисква. Щом речеш да го определиш отвън, идеята става замъглена. Красивото чувство, красивата постъпка, това са три мерки, с които ние мерим.
към втори вариант >>
Второто същество се влияе от третото.
(втори вариант)
Но не е господар на условията, които са вън от него. Представете си, че имате друго съзнание около него, първото съзнание се ограничава. Ако туй първото съзнание се влияе от второто, може при туй да има друго съзнание наоколо и второто съзнание да се влияе от третото. Сега каква ще бъде разликата? Първото същество се влияе от второто.
Второто същество се влияе от третото.
Но първото същество има две влияния. То се влияе от второто и от третото. Представете си, че туй същество иска да се справи със съзнанието на тия същества, които са от неговото гледище извън него. Туй съзнание не е извън него, но то се намира в съзнанието на другите две същества. Ти си в техните граници.
към втори вариант >>
– Красотата, това е мярка, която не се мени.
(втори вариант)
Вън от човека как може да определите една красива мисъл? – Може ли някой от вас да ми даде една идея за красива мисъл? Ние казваме красива мисъл. Тогава мисълта трябва да има една форма. Че в какво седи красивата мисъл?
– Красотата, това е мярка, която не се мени.
Под думата красиво нещо, ние мерим нещата, то съществува. То не изисква. Щом речеш да го определиш отвън, идеята става замъглена. Красивото чувство, красивата постъпка, това са три мерки, с които ние мерим. Те са единствените неща, на които човек разчита.
към втори вариант >>
Но първото същество има две влияния.
(втори вариант)
Представете си, че имате друго съзнание около него, първото съзнание се ограничава. Ако туй първото съзнание се влияе от второто, може при туй да има друго съзнание наоколо и второто съзнание да се влияе от третото. Сега каква ще бъде разликата? Първото същество се влияе от второто. Второто същество се влияе от третото.
Но първото същество има две влияния.
То се влияе от второто и от третото. Представете си, че туй същество иска да се справи със съзнанието на тия същества, които са от неговото гледище извън него. Туй съзнание не е извън него, но то се намира в съзнанието на другите две същества. Ти си в техните граници. А ти от твоето гледище считаш, че тия съзнания са извън твоето съзнание.
към втори вариант >>
Под думата красиво нещо, ние мерим нещата, то съществува.
(втори вариант)
– Може ли някой от вас да ми даде една идея за красива мисъл? Ние казваме красива мисъл. Тогава мисълта трябва да има една форма. Че в какво седи красивата мисъл? – Красотата, това е мярка, която не се мени.
Под думата красиво нещо, ние мерим нещата, то съществува.
То не изисква. Щом речеш да го определиш отвън, идеята става замъглена. Красивото чувство, красивата постъпка, това са три мерки, с които ние мерим. Те са единствените неща, на които човек разчита. Неговата мисъл, тъй както човек мисли, то е човекът.
към втори вариант >>
То се влияе от второто и от третото.
(втори вариант)
Ако туй първото съзнание се влияе от второто, може при туй да има друго съзнание наоколо и второто съзнание да се влияе от третото. Сега каква ще бъде разликата? Първото същество се влияе от второто. Второто същество се влияе от третото. Но първото същество има две влияния.
То се влияе от второто и от третото.
Представете си, че туй същество иска да се справи със съзнанието на тия същества, които са от неговото гледище извън него. Туй съзнание не е извън него, но то се намира в съзнанието на другите две същества. Ти си в техните граници. А ти от твоето гледище считаш, че тия съзнания са извън твоето съзнание. Твоето съзнание е в границите на тяхното.
към втори вариант >>
То не изисква.
(втори вариант)
Ние казваме красива мисъл. Тогава мисълта трябва да има една форма. Че в какво седи красивата мисъл? – Красотата, това е мярка, която не се мени. Под думата красиво нещо, ние мерим нещата, то съществува.
То не изисква.
Щом речеш да го определиш отвън, идеята става замъглена. Красивото чувство, красивата постъпка, това са три мерки, с които ние мерим. Те са единствените неща, на които човек разчита. Неговата мисъл, тъй както човек мисли, то е човекът. Тъй както човек чувствува, то е човекът.
към втори вариант >>
Представете си, че туй същество иска да се справи със съзнанието на тия същества, които са от неговото гледище извън него.
(втори вариант)
Сега каква ще бъде разликата? Първото същество се влияе от второто. Второто същество се влияе от третото. Но първото същество има две влияния. То се влияе от второто и от третото.
Представете си, че туй същество иска да се справи със съзнанието на тия същества, които са от неговото гледище извън него.
Туй съзнание не е извън него, но то се намира в съзнанието на другите две същества. Ти си в техните граници. А ти от твоето гледище считаш, че тия съзнания са извън твоето съзнание. Твоето съзнание е в границите на тяхното. Те те окръжават и влияят.
към втори вариант >>
Щом речеш да го определиш отвън, идеята става замъглена.
(втори вариант)
Тогава мисълта трябва да има една форма. Че в какво седи красивата мисъл? – Красотата, това е мярка, която не се мени. Под думата красиво нещо, ние мерим нещата, то съществува. То не изисква.
Щом речеш да го определиш отвън, идеята става замъглена.
Красивото чувство, красивата постъпка, това са три мерки, с които ние мерим. Те са единствените неща, на които човек разчита. Неговата мисъл, тъй както човек мисли, то е човекът. Тъй както човек чувствува, то е човекът. Тъй както постъпва, то е човекът.
към втори вариант >>
Туй съзнание не е извън него, но то се намира в съзнанието на другите две същества.
(втори вариант)
Първото същество се влияе от второто. Второто същество се влияе от третото. Но първото същество има две влияния. То се влияе от второто и от третото. Представете си, че туй същество иска да се справи със съзнанието на тия същества, които са от неговото гледище извън него.
Туй съзнание не е извън него, но то се намира в съзнанието на другите две същества.
Ти си в техните граници. А ти от твоето гледище считаш, че тия съзнания са извън твоето съзнание. Твоето съзнание е в границите на тяхното. Те те окръжават и влияят. Питам: Ако две и три са неразположени спрямо тебе, какво можеш да направиш?
към втори вариант >>
Красивото чувство, красивата постъпка, това са три мерки, с които ние мерим.
(втори вариант)
Че в какво седи красивата мисъл? – Красотата, това е мярка, която не се мени. Под думата красиво нещо, ние мерим нещата, то съществува. То не изисква. Щом речеш да го определиш отвън, идеята става замъглена.
Красивото чувство, красивата постъпка, това са три мерки, с които ние мерим.
Те са единствените неща, на които човек разчита. Неговата мисъл, тъй както човек мисли, то е човекът. Тъй както човек чувствува, то е човекът. Тъй както постъпва, то е човекът. Красотата на какво се дължи?
към втори вариант >>
Ти си в техните граници.
(втори вариант)
Второто същество се влияе от третото. Но първото същество има две влияния. То се влияе от второто и от третото. Представете си, че туй същество иска да се справи със съзнанието на тия същества, които са от неговото гледище извън него. Туй съзнание не е извън него, но то се намира в съзнанието на другите две същества.
Ти си в техните граници.
А ти от твоето гледище считаш, че тия съзнания са извън твоето съзнание. Твоето съзнание е в границите на тяхното. Те те окръжават и влияят. Питам: Ако две и три са неразположени спрямо тебе, какво можеш да направиш? – Да обясня нещата: Представете си едно представя едно дете, две е неговата майка, а три е неговият баща.
към втори вариант >>
Те са единствените неща, на които човек разчита.
(втори вариант)
– Красотата, това е мярка, която не се мени. Под думата красиво нещо, ние мерим нещата, то съществува. То не изисква. Щом речеш да го определиш отвън, идеята става замъглена. Красивото чувство, красивата постъпка, това са три мерки, с които ние мерим.
Те са единствените неща, на които човек разчита.
Неговата мисъл, тъй както човек мисли, то е човекът. Тъй както човек чувствува, то е човекът. Тъй както постъпва, то е човекът. Красотата на какво се дължи? На съзнанието на човека.
към втори вариант >>
А ти от твоето гледище считаш, че тия съзнания са извън твоето съзнание.
(втори вариант)
Но първото същество има две влияния. То се влияе от второто и от третото. Представете си, че туй същество иска да се справи със съзнанието на тия същества, които са от неговото гледище извън него. Туй съзнание не е извън него, но то се намира в съзнанието на другите две същества. Ти си в техните граници.
А ти от твоето гледище считаш, че тия съзнания са извън твоето съзнание.
Твоето съзнание е в границите на тяхното. Те те окръжават и влияят. Питам: Ако две и три са неразположени спрямо тебе, какво можеш да направиш? – Да обясня нещата: Представете си едно представя едно дете, две е неговата майка, а три е неговият баща. Туй само за обяснение.
към втори вариант >>
Неговата мисъл, тъй както човек мисли, то е човекът.
(втори вариант)
Под думата красиво нещо, ние мерим нещата, то съществува. То не изисква. Щом речеш да го определиш отвън, идеята става замъглена. Красивото чувство, красивата постъпка, това са три мерки, с които ние мерим. Те са единствените неща, на които човек разчита.
Неговата мисъл, тъй както човек мисли, то е човекът.
Тъй както човек чувствува, то е човекът. Тъй както постъпва, то е човекът. Красотата на какво се дължи? На съзнанието на човека. Красотата е свързана с неговото съзнание.
към втори вариант >>
Твоето съзнание е в границите на тяхното.
(втори вариант)
То се влияе от второто и от третото. Представете си, че туй същество иска да се справи със съзнанието на тия същества, които са от неговото гледище извън него. Туй съзнание не е извън него, но то се намира в съзнанието на другите две същества. Ти си в техните граници. А ти от твоето гледище считаш, че тия съзнания са извън твоето съзнание.
Твоето съзнание е в границите на тяхното.
Те те окръжават и влияят. Питам: Ако две и три са неразположени спрямо тебе, какво можеш да направиш? – Да обясня нещата: Представете си едно представя едно дете, две е неговата майка, а три е неговият баща. Туй само за обяснение. Ако тази единица е малко момченце, иска едно конче, то иска голямо конче, каква е възможността?
към втори вариант >>
Тъй както човек чувствува, то е човекът.
(втори вариант)
То не изисква. Щом речеш да го определиш отвън, идеята става замъглена. Красивото чувство, красивата постъпка, това са три мерки, с които ние мерим. Те са единствените неща, на които човек разчита. Неговата мисъл, тъй както човек мисли, то е човекът.
Тъй както човек чувствува, то е човекът.
Тъй както постъпва, то е човекът. Красотата на какво се дължи? На съзнанието на човека. Красотата е свързана с неговото съзнание. Тогава чувството с какво е съединено.
към втори вариант >>
Те те окръжават и влияят.
(втори вариант)
Представете си, че туй същество иска да се справи със съзнанието на тия същества, които са от неговото гледище извън него. Туй съзнание не е извън него, но то се намира в съзнанието на другите две същества. Ти си в техните граници. А ти от твоето гледище считаш, че тия съзнания са извън твоето съзнание. Твоето съзнание е в границите на тяхното.
Те те окръжават и влияят.
Питам: Ако две и три са неразположени спрямо тебе, какво можеш да направиш? – Да обясня нещата: Представете си едно представя едно дете, две е неговата майка, а три е неговият баща. Туй само за обяснение. Ако тази единица е малко момченце, иска едно конче, то иска голямо конче, каква е възможността? – Майката, ако има пари, ще вземе.
към втори вариант >>
Тъй както постъпва, то е човекът.
(втори вариант)
Щом речеш да го определиш отвън, идеята става замъглена. Красивото чувство, красивата постъпка, това са три мерки, с които ние мерим. Те са единствените неща, на които човек разчита. Неговата мисъл, тъй както човек мисли, то е човекът. Тъй както човек чувствува, то е човекът.
Тъй както постъпва, то е човекът.
Красотата на какво се дължи? На съзнанието на човека. Красотата е свързана с неговото съзнание. Тогава чувството с какво е съединено. Красотата е свързана със светлината.
към втори вариант >>
Питам: Ако две и три са неразположени спрямо тебе, какво можеш да направиш?
(втори вариант)
Туй съзнание не е извън него, но то се намира в съзнанието на другите две същества. Ти си в техните граници. А ти от твоето гледище считаш, че тия съзнания са извън твоето съзнание. Твоето съзнание е в границите на тяхното. Те те окръжават и влияят.
Питам: Ако две и три са неразположени спрямо тебе, какво можеш да направиш?
– Да обясня нещата: Представете си едно представя едно дете, две е неговата майка, а три е неговият баща. Туй само за обяснение. Ако тази единица е малко момченце, иска едно конче, то иска голямо конче, каква е възможността? – Майката, ако има пари, ще вземе. Представете си, че те нямат пари.
към втори вариант >>
Красотата на какво се дължи?
(втори вариант)
Красивото чувство, красивата постъпка, това са три мерки, с които ние мерим. Те са единствените неща, на които човек разчита. Неговата мисъл, тъй както човек мисли, то е човекът. Тъй както човек чувствува, то е човекът. Тъй както постъпва, то е човекът.
Красотата на какво се дължи?
На съзнанието на човека. Красотата е свързана с неговото съзнание. Тогава чувството с какво е съединено. Красотата е свързана със светлината. Чувствата се проявяват само при топлината.
към втори вариант >>
– Да обясня нещата: Представете си едно представя едно дете, две е неговата майка, а три е неговият баща.
(втори вариант)
Ти си в техните граници. А ти от твоето гледище считаш, че тия съзнания са извън твоето съзнание. Твоето съзнание е в границите на тяхното. Те те окръжават и влияят. Питам: Ако две и три са неразположени спрямо тебе, какво можеш да направиш?
– Да обясня нещата: Представете си едно представя едно дете, две е неговата майка, а три е неговият баща.
Туй само за обяснение. Ако тази единица е малко момченце, иска едно конче, то иска голямо конче, каква е възможността? – Майката, ако има пари, ще вземе. Представете си, че те нямат пари. Да вземат конче, нямат условия.
към втори вариант >>
На съзнанието на човека.
(втори вариант)
Те са единствените неща, на които човек разчита. Неговата мисъл, тъй както човек мисли, то е човекът. Тъй както човек чувствува, то е човекът. Тъй както постъпва, то е човекът. Красотата на какво се дължи?
На съзнанието на човека.
Красотата е свързана с неговото съзнание. Тогава чувството с какво е съединено. Красотата е свързана със светлината. Чувствата се проявяват само при топлината. А постъпките къде се явяват?
към втори вариант >>
Туй само за обяснение.
(втори вариант)
А ти от твоето гледище считаш, че тия съзнания са извън твоето съзнание. Твоето съзнание е в границите на тяхното. Те те окръжават и влияят. Питам: Ако две и три са неразположени спрямо тебе, какво можеш да направиш? – Да обясня нещата: Представете си едно представя едно дете, две е неговата майка, а три е неговият баща.
Туй само за обяснение.
Ако тази единица е малко момченце, иска едно конче, то иска голямо конче, каква е възможността? – Майката, ако има пари, ще вземе. Представете си, че те нямат пари. Да вземат конче, нямат условия. Туй желание, което може да се прояви в ума на детето, ще бъде ли изпълнено.
към втори вариант >>
Красотата е свързана с неговото съзнание.
(втори вариант)
Неговата мисъл, тъй както човек мисли, то е човекът. Тъй както човек чувствува, то е човекът. Тъй както постъпва, то е човекът. Красотата на какво се дължи? На съзнанието на човека.
Красотата е свързана с неговото съзнание.
Тогава чувството с какво е съединено. Красотата е свързана със светлината. Чувствата се проявяват само при топлината. А постъпките къде се явяват? – Красотата се явява само при светлината.
към втори вариант >>
Ако тази единица е малко момченце, иска едно конче, то иска голямо конче, каква е възможността?
(втори вариант)
Твоето съзнание е в границите на тяхното. Те те окръжават и влияят. Питам: Ако две и три са неразположени спрямо тебе, какво можеш да направиш? – Да обясня нещата: Представете си едно представя едно дете, две е неговата майка, а три е неговият баща. Туй само за обяснение.
Ако тази единица е малко момченце, иска едно конче, то иска голямо конче, каква е възможността?
– Майката, ако има пари, ще вземе. Представете си, че те нямат пари. Да вземат конче, нямат условия. Туй желание, което може да се прояви в ума на детето, ще бъде ли изпълнено. От ваше гледище казвате тъй: Вие някой път срещате в себе си ограничения, не може да постигнете нещо.
към втори вариант >>
Тогава чувството с какво е съединено.
(втори вариант)
Тъй както човек чувствува, то е човекът. Тъй както постъпва, то е човекът. Красотата на какво се дължи? На съзнанието на човека. Красотата е свързана с неговото съзнание.
Тогава чувството с какво е съединено.
Красотата е свързана със светлината. Чувствата се проявяват само при топлината. А постъпките къде се явяват? – Красотата се явява само при светлината. Без тая светлина красота няма.
към втори вариант >>
– Майката, ако има пари, ще вземе.
(втори вариант)
Те те окръжават и влияят. Питам: Ако две и три са неразположени спрямо тебе, какво можеш да направиш? – Да обясня нещата: Представете си едно представя едно дете, две е неговата майка, а три е неговият баща. Туй само за обяснение. Ако тази единица е малко момченце, иска едно конче, то иска голямо конче, каква е възможността?
– Майката, ако има пари, ще вземе.
Представете си, че те нямат пари. Да вземат конче, нямат условия. Туй желание, което може да се прояви в ума на детето, ще бъде ли изпълнено. От ваше гледище казвате тъй: Вие някой път срещате в себе си ограничения, не може да постигнете нещо. Да допуснем, че вие сте свободен, но нямате пари.
към втори вариант >>
Красотата е свързана със светлината.
(втори вариант)
Тъй както постъпва, то е човекът. Красотата на какво се дължи? На съзнанието на човека. Красотата е свързана с неговото съзнание. Тогава чувството с какво е съединено.
Красотата е свързана със светлината.
Чувствата се проявяват само при топлината. А постъпките къде се явяват? – Красотата се явява само при светлината. Без тая светлина красота няма. Без топлина чувства няма.
към втори вариант >>
Представете си, че те нямат пари.
(втори вариант)
Питам: Ако две и три са неразположени спрямо тебе, какво можеш да направиш? – Да обясня нещата: Представете си едно представя едно дете, две е неговата майка, а три е неговият баща. Туй само за обяснение. Ако тази единица е малко момченце, иска едно конче, то иска голямо конче, каква е възможността? – Майката, ако има пари, ще вземе.
Представете си, че те нямат пари.
Да вземат конче, нямат условия. Туй желание, което може да се прояви в ума на детето, ще бъде ли изпълнено. От ваше гледище казвате тъй: Вие някой път срещате в себе си ограничения, не може да постигнете нещо. Да допуснем, че вие сте свободен, но нямате пари. Някой път вие нямате пари, искате кон, но средства нямате.
към втори вариант >>
Чувствата се проявяват само при топлината.
(втори вариант)
Красотата на какво се дължи? На съзнанието на човека. Красотата е свързана с неговото съзнание. Тогава чувството с какво е съединено. Красотата е свързана със светлината.
Чувствата се проявяват само при топлината.
А постъпките къде се явяват? – Красотата се явява само при светлината. Без тая светлина красота няма. Без топлина чувства няма. Постъпките къде се проявяват?
към втори вариант >>
Да вземат конче, нямат условия.
(втори вариант)
– Да обясня нещата: Представете си едно представя едно дете, две е неговата майка, а три е неговият баща. Туй само за обяснение. Ако тази единица е малко момченце, иска едно конче, то иска голямо конче, каква е възможността? – Майката, ако има пари, ще вземе. Представете си, че те нямат пари.
Да вземат конче, нямат условия.
Туй желание, което може да се прояви в ума на детето, ще бъде ли изпълнено. От ваше гледище казвате тъй: Вие някой път срещате в себе си ограничения, не може да постигнете нещо. Да допуснем, че вие сте свободен, но нямате пари. Някой път вие нямате пари, искате кон, но средства нямате. Майка нямате, баща нямате.
към втори вариант >>
А постъпките къде се явяват?
(втори вариант)
На съзнанието на човека. Красотата е свързана с неговото съзнание. Тогава чувството с какво е съединено. Красотата е свързана със светлината. Чувствата се проявяват само при топлината.
А постъпките къде се явяват?
– Красотата се явява само при светлината. Без тая светлина красота няма. Без топлина чувства няма. Постъпките къде се проявяват? – Само свободният човек може да постъпва добре.
към втори вариант >>
Туй желание, което може да се прояви в ума на детето, ще бъде ли изпълнено.
(втори вариант)
Туй само за обяснение. Ако тази единица е малко момченце, иска едно конче, то иска голямо конче, каква е възможността? – Майката, ако има пари, ще вземе. Представете си, че те нямат пари. Да вземат конче, нямат условия.
Туй желание, което може да се прояви в ума на детето, ще бъде ли изпълнено.
От ваше гледище казвате тъй: Вие някой път срещате в себе си ограничения, не може да постигнете нещо. Да допуснем, че вие сте свободен, но нямате пари. Някой път вие нямате пари, искате кон, но средства нямате. Майка нямате, баща нямате. Ако имате средства, ще вземете кон, ще го яздите, но нямате пари.
към втори вариант >>
– Красотата се явява само при светлината.
(втори вариант)
Красотата е свързана с неговото съзнание. Тогава чувството с какво е съединено. Красотата е свързана със светлината. Чувствата се проявяват само при топлината. А постъпките къде се явяват?
– Красотата се явява само при светлината.
Без тая светлина красота няма. Без топлина чувства няма. Постъпките къде се проявяват? – Само свободният човек може да постъпва добре. Абсолютно свободният човек може да постъпва добре.
към втори вариант >>
От ваше гледище казвате тъй: Вие някой път срещате в себе си ограничения, не може да постигнете нещо.
(втори вариант)
Ако тази единица е малко момченце, иска едно конче, то иска голямо конче, каква е възможността? – Майката, ако има пари, ще вземе. Представете си, че те нямат пари. Да вземат конче, нямат условия. Туй желание, което може да се прояви в ума на детето, ще бъде ли изпълнено.
От ваше гледище казвате тъй: Вие някой път срещате в себе си ограничения, не може да постигнете нещо.
Да допуснем, че вие сте свободен, но нямате пари. Някой път вие нямате пари, искате кон, но средства нямате. Майка нямате, баща нямате. Ако имате средства, ще вземете кон, ще го яздите, но нямате пари. Какво трябва да направите в дадения случай.
към втори вариант >>
Без тая светлина красота няма.
(втори вариант)
Тогава чувството с какво е съединено. Красотата е свързана със светлината. Чувствата се проявяват само при топлината. А постъпките къде се явяват? – Красотата се явява само при светлината.
Без тая светлина красота няма.
Без топлина чувства няма. Постъпките къде се проявяват? – Само свободният човек може да постъпва добре. Абсолютно свободният човек може да постъпва добре. Щом си свободен, ти може да постъпваш добре.
към втори вариант >>
Да допуснем, че вие сте свободен, но нямате пари.
(втори вариант)
– Майката, ако има пари, ще вземе. Представете си, че те нямат пари. Да вземат конче, нямат условия. Туй желание, което може да се прояви в ума на детето, ще бъде ли изпълнено. От ваше гледище казвате тъй: Вие някой път срещате в себе си ограничения, не може да постигнете нещо.
Да допуснем, че вие сте свободен, но нямате пари.
Някой път вие нямате пари, искате кон, но средства нямате. Майка нямате, баща нямате. Ако имате средства, ще вземете кон, ще го яздите, но нямате пари. Какво трябва да направите в дадения случай. Значи в дадения случай ще имаш една идея, която ще реализираш.
към втори вариант >>
Без топлина чувства няма.
(втори вариант)
Красотата е свързана със светлината. Чувствата се проявяват само при топлината. А постъпките къде се явяват? – Красотата се явява само при светлината. Без тая светлина красота няма.
Без топлина чувства няма.
Постъпките къде се проявяват? – Само свободният човек може да постъпва добре. Абсолютно свободният човек може да постъпва добре. Щом си свободен, ти може да постъпваш добре. Щом не си свободен, ти не може да постъпваш добре.
към втори вариант >>
Някой път вие нямате пари, искате кон, но средства нямате.
(втори вариант)
Представете си, че те нямат пари. Да вземат конче, нямат условия. Туй желание, което може да се прояви в ума на детето, ще бъде ли изпълнено. От ваше гледище казвате тъй: Вие някой път срещате в себе си ограничения, не може да постигнете нещо. Да допуснем, че вие сте свободен, но нямате пари.
Някой път вие нямате пари, искате кон, но средства нямате.
Майка нямате, баща нямате. Ако имате средства, ще вземете кон, ще го яздите, но нямате пари. Какво трябва да направите в дадения случай. Значи в дадения случай ще имаш една идея, която ще реализираш. Ти си господар на краката, но не си господар на коня.
към втори вариант >>
Постъпките къде се проявяват?
(втори вариант)
Чувствата се проявяват само при топлината. А постъпките къде се явяват? – Красотата се явява само при светлината. Без тая светлина красота няма. Без топлина чувства няма.
Постъпките къде се проявяват?
– Само свободният човек може да постъпва добре. Абсолютно свободният човек може да постъпва добре. Щом си свободен, ти може да постъпваш добре. Щом не си свободен, ти не може да постъпваш добре. Сега вас ви смущава едно нещо, аз да ви кажа кое ви смущава.
към втори вариант >>
Майка нямате, баща нямате.
(втори вариант)
Да вземат конче, нямат условия. Туй желание, което може да се прояви в ума на детето, ще бъде ли изпълнено. От ваше гледище казвате тъй: Вие някой път срещате в себе си ограничения, не може да постигнете нещо. Да допуснем, че вие сте свободен, но нямате пари. Някой път вие нямате пари, искате кон, но средства нямате.
Майка нямате, баща нямате.
Ако имате средства, ще вземете кон, ще го яздите, но нямате пари. Какво трябва да направите в дадения случай. Значи в дадения случай ще имаш една идея, която ще реализираш. Ти си господар на краката, но не си господар на коня. Значи туй, на което ти си господар, разчитай на него.
към втори вариант >>
– Само свободният човек може да постъпва добре.
(втори вариант)
А постъпките къде се явяват? – Красотата се явява само при светлината. Без тая светлина красота няма. Без топлина чувства няма. Постъпките къде се проявяват?
– Само свободният човек може да постъпва добре.
Абсолютно свободният човек може да постъпва добре. Щом си свободен, ти може да постъпваш добре. Щом не си свободен, ти не може да постъпваш добре. Сега вас ви смущава едно нещо, аз да ви кажа кое ви смущава. Вие всички сте отлични герои и героини, такива, каквито светът не е виждал.
към втори вариант >>
Ако имате средства, ще вземете кон, ще го яздите, но нямате пари.
(втори вариант)
Туй желание, което може да се прояви в ума на детето, ще бъде ли изпълнено. От ваше гледище казвате тъй: Вие някой път срещате в себе си ограничения, не може да постигнете нещо. Да допуснем, че вие сте свободен, но нямате пари. Някой път вие нямате пари, искате кон, но средства нямате. Майка нямате, баща нямате.
Ако имате средства, ще вземете кон, ще го яздите, но нямате пари.
Какво трябва да направите в дадения случай. Значи в дадения случай ще имаш една идея, която ще реализираш. Ти си господар на краката, но не си господар на коня. Значи туй, на което ти си господар, разчитай на него. Вземи по-голяма грижа за твоите крака, отколкото за оня въображаем кон отвън.
към втори вариант >>
Абсолютно свободният човек може да постъпва добре.
(втори вариант)
– Красотата се явява само при светлината. Без тая светлина красота няма. Без топлина чувства няма. Постъпките къде се проявяват? – Само свободният човек може да постъпва добре.
Абсолютно свободният човек може да постъпва добре.
Щом си свободен, ти може да постъпваш добре. Щом не си свободен, ти не може да постъпваш добре. Сега вас ви смущава едно нещо, аз да ви кажа кое ви смущава. Вие всички сте отлични герои и героини, такива, каквито светът не е виждал. Това не е за подигравка, но за изяснение.
към втори вариант >>
Какво трябва да направите в дадения случай.
(втори вариант)
От ваше гледище казвате тъй: Вие някой път срещате в себе си ограничения, не може да постигнете нещо. Да допуснем, че вие сте свободен, но нямате пари. Някой път вие нямате пари, искате кон, но средства нямате. Майка нямате, баща нямате. Ако имате средства, ще вземете кон, ще го яздите, но нямате пари.
Какво трябва да направите в дадения случай.
Значи в дадения случай ще имаш една идея, която ще реализираш. Ти си господар на краката, но не си господар на коня. Значи туй, на което ти си господар, разчитай на него. Вземи по-голяма грижа за твоите крака, отколкото за оня въображаем кон отвън. Тия коне можеш да си ги представиш с хубави златни гемове, но те са неща, с които не можеш да разполагаш.
към втори вариант >>
Щом си свободен, ти може да постъпваш добре.
(втори вариант)
Без тая светлина красота няма. Без топлина чувства няма. Постъпките къде се проявяват? – Само свободният човек може да постъпва добре. Абсолютно свободният човек може да постъпва добре.
Щом си свободен, ти може да постъпваш добре.
Щом не си свободен, ти не може да постъпваш добре. Сега вас ви смущава едно нещо, аз да ви кажа кое ви смущава. Вие всички сте отлични герои и героини, такива, каквито светът не е виждал. Това не е за подигравка, но за изяснение. Ходили сте на едно угощение, яли сте, пили сте, че така сте се унесли в приятност, легнали сте и сте заспали.
към втори вариант >>
Значи в дадения случай ще имаш една идея, която ще реализираш.
(втори вариант)
Да допуснем, че вие сте свободен, но нямате пари. Някой път вие нямате пари, искате кон, но средства нямате. Майка нямате, баща нямате. Ако имате средства, ще вземете кон, ще го яздите, но нямате пари. Какво трябва да направите в дадения случай.
Значи в дадения случай ще имаш една идея, която ще реализираш.
Ти си господар на краката, но не си господар на коня. Значи туй, на което ти си господар, разчитай на него. Вземи по-голяма грижа за твоите крака, отколкото за оня въображаем кон отвън. Тия коне можеш да си ги представиш с хубави златни гемове, но те са неща, с които не можеш да разполагаш. Това са непостижимите желания в света.
към втори вариант >>
Щом не си свободен, ти не може да постъпваш добре.
(втори вариант)
Без топлина чувства няма. Постъпките къде се проявяват? – Само свободният човек може да постъпва добре. Абсолютно свободният човек може да постъпва добре. Щом си свободен, ти може да постъпваш добре.
Щом не си свободен, ти не може да постъпваш добре.
Сега вас ви смущава едно нещо, аз да ви кажа кое ви смущава. Вие всички сте отлични герои и героини, такива, каквито светът не е виждал. Това не е за подигравка, но за изяснение. Ходили сте на едно угощение, яли сте, пили сте, че така сте се унесли в приятност, легнали сте и сте заспали. Дошъл един, ограбил ви, завързал ви, стегнал ви отвън, че не може да се мърдате.
към втори вариант >>
Ти си господар на краката, но не си господар на коня.
(втори вариант)
Някой път вие нямате пари, искате кон, но средства нямате. Майка нямате, баща нямате. Ако имате средства, ще вземете кон, ще го яздите, но нямате пари. Какво трябва да направите в дадения случай. Значи в дадения случай ще имаш една идея, която ще реализираш.
Ти си господар на краката, но не си господар на коня.
Значи туй, на което ти си господар, разчитай на него. Вземи по-голяма грижа за твоите крака, отколкото за оня въображаем кон отвън. Тия коне можеш да си ги представиш с хубави златни гемове, но те са неща, с които не можеш да разполагаш. Това са непостижимите желания в света. Дето казват, всеки се разочарова във всички свои желания.
към втори вариант >>
Сега вас ви смущава едно нещо, аз да ви кажа кое ви смущава.
(втори вариант)
Постъпките къде се проявяват? – Само свободният човек може да постъпва добре. Абсолютно свободният човек може да постъпва добре. Щом си свободен, ти може да постъпваш добре. Щом не си свободен, ти не може да постъпваш добре.
Сега вас ви смущава едно нещо, аз да ви кажа кое ви смущава.
Вие всички сте отлични герои и героини, такива, каквито светът не е виждал. Това не е за подигравка, но за изяснение. Ходили сте на едно угощение, яли сте, пили сте, че така сте се унесли в приятност, легнали сте и сте заспали. Дошъл един, ограбил ви, завързал ви, стегнал ви отвън, че не може да се мърдате. Речеш да направиш нещо, не можеш, ръцете си не може да мърдаш, краката си не може да мърдаш, ума си не може да мърдаш, чувствата си не може да мърдаш, усещаш едно вътрешно ограничение.
към втори вариант >>
Значи туй, на което ти си господар, разчитай на него.
(втори вариант)
Майка нямате, баща нямате. Ако имате средства, ще вземете кон, ще го яздите, но нямате пари. Какво трябва да направите в дадения случай. Значи в дадения случай ще имаш една идея, която ще реализираш. Ти си господар на краката, но не си господар на коня.
Значи туй, на което ти си господар, разчитай на него.
Вземи по-голяма грижа за твоите крака, отколкото за оня въображаем кон отвън. Тия коне можеш да си ги представиш с хубави златни гемове, но те са неща, с които не можеш да разполагаш. Това са непостижимите желания в света. Дето казват, всеки се разочарова във всички свои желания. Искаш да свършиш по математика, не можеш, искаш да свършиш по физика, не можеш.
към втори вариант >>
Вие всички сте отлични герои и героини, такива, каквито светът не е виждал.
(втори вариант)
– Само свободният човек може да постъпва добре. Абсолютно свободният човек може да постъпва добре. Щом си свободен, ти може да постъпваш добре. Щом не си свободен, ти не може да постъпваш добре. Сега вас ви смущава едно нещо, аз да ви кажа кое ви смущава.
Вие всички сте отлични герои и героини, такива, каквито светът не е виждал.
Това не е за подигравка, но за изяснение. Ходили сте на едно угощение, яли сте, пили сте, че така сте се унесли в приятност, легнали сте и сте заспали. Дошъл един, ограбил ви, завързал ви, стегнал ви отвън, че не може да се мърдате. Речеш да направиш нещо, не можеш, ръцете си не може да мърдаш, краката си не може да мърдаш, ума си не може да мърдаш, чувствата си не може да мърдаш, усещаш едно вътрешно ограничение. Казвате, в лошо положение ви е турил Господ.
към втори вариант >>
Вземи по-голяма грижа за твоите крака, отколкото за оня въображаем кон отвън.
(втори вариант)
Ако имате средства, ще вземете кон, ще го яздите, но нямате пари. Какво трябва да направите в дадения случай. Значи в дадения случай ще имаш една идея, която ще реализираш. Ти си господар на краката, но не си господар на коня. Значи туй, на което ти си господар, разчитай на него.
Вземи по-голяма грижа за твоите крака, отколкото за оня въображаем кон отвън.
Тия коне можеш да си ги представиш с хубави златни гемове, но те са неща, с които не можеш да разполагаш. Това са непостижимите желания в света. Дето казват, всеки се разочарова във всички свои желания. Искаш да свършиш по математика, не можеш, искаш да свършиш по физика, не можеш. Искаш музикант да станеш, не можеш.
към втори вариант >>
Това не е за подигравка, но за изяснение.
(втори вариант)
Абсолютно свободният човек може да постъпва добре. Щом си свободен, ти може да постъпваш добре. Щом не си свободен, ти не може да постъпваш добре. Сега вас ви смущава едно нещо, аз да ви кажа кое ви смущава. Вие всички сте отлични герои и героини, такива, каквито светът не е виждал.
Това не е за подигравка, но за изяснение.
Ходили сте на едно угощение, яли сте, пили сте, че така сте се унесли в приятност, легнали сте и сте заспали. Дошъл един, ограбил ви, завързал ви, стегнал ви отвън, че не може да се мърдате. Речеш да направиш нещо, не можеш, ръцете си не може да мърдаш, краката си не може да мърдаш, ума си не може да мърдаш, чувствата си не може да мърдаш, усещаш едно вътрешно ограничение. Казвате, в лошо положение ви е турил Господ. Защо дойде това положение.
към втори вариант >>
Тия коне можеш да си ги представиш с хубави златни гемове, но те са неща, с които не можеш да разполагаш.
(втори вариант)
Какво трябва да направите в дадения случай. Значи в дадения случай ще имаш една идея, която ще реализираш. Ти си господар на краката, но не си господар на коня. Значи туй, на което ти си господар, разчитай на него. Вземи по-голяма грижа за твоите крака, отколкото за оня въображаем кон отвън.
Тия коне можеш да си ги представиш с хубави златни гемове, но те са неща, с които не можеш да разполагаш.
Това са непостижимите желания в света. Дето казват, всеки се разочарова във всички свои желания. Искаш да свършиш по математика, не можеш, искаш да свършиш по физика, не можеш. Искаш музикант да станеш, не можеш. Искаш силен да станеш, не можеш.
към втори вариант >>
Ходили сте на едно угощение, яли сте, пили сте, че така сте се унесли в приятност, легнали сте и сте заспали.
(втори вариант)
Щом си свободен, ти може да постъпваш добре. Щом не си свободен, ти не може да постъпваш добре. Сега вас ви смущава едно нещо, аз да ви кажа кое ви смущава. Вие всички сте отлични герои и героини, такива, каквито светът не е виждал. Това не е за подигравка, но за изяснение.
Ходили сте на едно угощение, яли сте, пили сте, че така сте се унесли в приятност, легнали сте и сте заспали.
Дошъл един, ограбил ви, завързал ви, стегнал ви отвън, че не може да се мърдате. Речеш да направиш нещо, не можеш, ръцете си не може да мърдаш, краката си не може да мърдаш, ума си не може да мърдаш, чувствата си не може да мърдаш, усещаш едно вътрешно ограничение. Казвате, в лошо положение ви е турил Господ. Защо дойде това положение. Защото сте спали.
към втори вариант >>
Това са непостижимите желания в света.
(втори вариант)
Значи в дадения случай ще имаш една идея, която ще реализираш. Ти си господар на краката, но не си господар на коня. Значи туй, на което ти си господар, разчитай на него. Вземи по-голяма грижа за твоите крака, отколкото за оня въображаем кон отвън. Тия коне можеш да си ги представиш с хубави златни гемове, но те са неща, с които не можеш да разполагаш.
Това са непостижимите желания в света.
Дето казват, всеки се разочарова във всички свои желания. Искаш да свършиш по математика, не можеш, искаш да свършиш по физика, не можеш. Искаш музикант да станеш, не можеш. Искаш силен да станеш, не можеш. Искаш министър да станеш, не можеш.
към втори вариант >>
Дошъл един, ограбил ви, завързал ви, стегнал ви отвън, че не може да се мърдате.
(втори вариант)
Щом не си свободен, ти не може да постъпваш добре. Сега вас ви смущава едно нещо, аз да ви кажа кое ви смущава. Вие всички сте отлични герои и героини, такива, каквито светът не е виждал. Това не е за подигравка, но за изяснение. Ходили сте на едно угощение, яли сте, пили сте, че така сте се унесли в приятност, легнали сте и сте заспали.
Дошъл един, ограбил ви, завързал ви, стегнал ви отвън, че не може да се мърдате.
Речеш да направиш нещо, не можеш, ръцете си не може да мърдаш, краката си не може да мърдаш, ума си не може да мърдаш, чувствата си не може да мърдаш, усещаш едно вътрешно ограничение. Казвате, в лошо положение ви е турил Господ. Защо дойде това положение. Защото сте спали. Нямате право да спите.
към втори вариант >>
Дето казват, всеки се разочарова във всички свои желания.
(втори вариант)
Ти си господар на краката, но не си господар на коня. Значи туй, на което ти си господар, разчитай на него. Вземи по-голяма грижа за твоите крака, отколкото за оня въображаем кон отвън. Тия коне можеш да си ги представиш с хубави златни гемове, но те са неща, с които не можеш да разполагаш. Това са непостижимите желания в света.
Дето казват, всеки се разочарова във всички свои желания.
Искаш да свършиш по математика, не можеш, искаш да свършиш по физика, не можеш. Искаш музикант да станеш, не можеш. Искаш силен да станеш, не можеш. Искаш министър да станеш, не можеш. Искаш цар да станеш, не можеш.
към втори вариант >>
Речеш да направиш нещо, не можеш, ръцете си не може да мърдаш, краката си не може да мърдаш, ума си не може да мърдаш, чувствата си не може да мърдаш, усещаш едно вътрешно ограничение.
(втори вариант)
Сега вас ви смущава едно нещо, аз да ви кажа кое ви смущава. Вие всички сте отлични герои и героини, такива, каквито светът не е виждал. Това не е за подигравка, но за изяснение. Ходили сте на едно угощение, яли сте, пили сте, че така сте се унесли в приятност, легнали сте и сте заспали. Дошъл един, ограбил ви, завързал ви, стегнал ви отвън, че не може да се мърдате.
Речеш да направиш нещо, не можеш, ръцете си не може да мърдаш, краката си не може да мърдаш, ума си не може да мърдаш, чувствата си не може да мърдаш, усещаш едно вътрешно ограничение.
Казвате, в лошо положение ви е турил Господ. Защо дойде това положение. Защото сте спали. Нямате право да спите. И то сте спали денем, когато не се спи.
към втори вариант >>
Искаш да свършиш по математика, не можеш, искаш да свършиш по физика, не можеш.
(втори вариант)
Значи туй, на което ти си господар, разчитай на него. Вземи по-голяма грижа за твоите крака, отколкото за оня въображаем кон отвън. Тия коне можеш да си ги представиш с хубави златни гемове, но те са неща, с които не можеш да разполагаш. Това са непостижимите желания в света. Дето казват, всеки се разочарова във всички свои желания.
Искаш да свършиш по математика, не можеш, искаш да свършиш по физика, не можеш.
Искаш музикант да станеш, не можеш. Искаш силен да станеш, не можеш. Искаш министър да станеш, не можеш. Искаш цар да станеш, не можеш. Казваш: Защо Господ така наредил света.
към втори вариант >>
Казвате, в лошо положение ви е турил Господ.
(втори вариант)
Вие всички сте отлични герои и героини, такива, каквито светът не е виждал. Това не е за подигравка, но за изяснение. Ходили сте на едно угощение, яли сте, пили сте, че така сте се унесли в приятност, легнали сте и сте заспали. Дошъл един, ограбил ви, завързал ви, стегнал ви отвън, че не може да се мърдате. Речеш да направиш нещо, не можеш, ръцете си не може да мърдаш, краката си не може да мърдаш, ума си не може да мърдаш, чувствата си не може да мърдаш, усещаш едно вътрешно ограничение.
Казвате, в лошо положение ви е турил Господ.
Защо дойде това положение. Защото сте спали. Нямате право да спите. И то сте спали денем, когато не се спи. Вечерно време се позволява.
към втори вариант >>
Искаш музикант да станеш, не можеш.
(втори вариант)
Вземи по-голяма грижа за твоите крака, отколкото за оня въображаем кон отвън. Тия коне можеш да си ги представиш с хубави златни гемове, но те са неща, с които не можеш да разполагаш. Това са непостижимите желания в света. Дето казват, всеки се разочарова във всички свои желания. Искаш да свършиш по математика, не можеш, искаш да свършиш по физика, не можеш.
Искаш музикант да станеш, не можеш.
Искаш силен да станеш, не можеш. Искаш министър да станеш, не можеш. Искаш цар да станеш, не можеш. Казваш: Защо Господ така наредил света. Така Господ наредил, защото си човек, ограничен, невежа.
към втори вариант >>
Защо дойде това положение.
(втори вариант)
Това не е за подигравка, но за изяснение. Ходили сте на едно угощение, яли сте, пили сте, че така сте се унесли в приятност, легнали сте и сте заспали. Дошъл един, ограбил ви, завързал ви, стегнал ви отвън, че не може да се мърдате. Речеш да направиш нещо, не можеш, ръцете си не може да мърдаш, краката си не може да мърдаш, ума си не може да мърдаш, чувствата си не може да мърдаш, усещаш едно вътрешно ограничение. Казвате, в лошо положение ви е турил Господ.
Защо дойде това положение.
Защото сте спали. Нямате право да спите. И то сте спали денем, когато не се спи. Вечерно време се позволява. Но денем сте заспали и там в тази област вързал ви е вашият неприятел, издебнал ви е.
към втори вариант >>
Искаш силен да станеш, не можеш.
(втори вариант)
Тия коне можеш да си ги представиш с хубави златни гемове, но те са неща, с които не можеш да разполагаш. Това са непостижимите желания в света. Дето казват, всеки се разочарова във всички свои желания. Искаш да свършиш по математика, не можеш, искаш да свършиш по физика, не можеш. Искаш музикант да станеш, не можеш.
Искаш силен да станеш, не можеш.
Искаш министър да станеш, не можеш. Искаш цар да станеш, не можеш. Казваш: Защо Господ така наредил света. Така Господ наредил, защото си човек, ограничен, невежа.
към втори вариант >>
Защото сте спали.
(втори вариант)
Ходили сте на едно угощение, яли сте, пили сте, че така сте се унесли в приятност, легнали сте и сте заспали. Дошъл един, ограбил ви, завързал ви, стегнал ви отвън, че не може да се мърдате. Речеш да направиш нещо, не можеш, ръцете си не може да мърдаш, краката си не може да мърдаш, ума си не може да мърдаш, чувствата си не може да мърдаш, усещаш едно вътрешно ограничение. Казвате, в лошо положение ви е турил Господ. Защо дойде това положение.
Защото сте спали.
Нямате право да спите. И то сте спали денем, когато не се спи. Вечерно време се позволява. Но денем сте заспали и там в тази област вързал ви е вашият неприятел, издебнал ви е. Големи герои сте, но са ви вързали.
към втори вариант >>
Искаш министър да станеш, не можеш.
(втори вариант)
Това са непостижимите желания в света. Дето казват, всеки се разочарова във всички свои желания. Искаш да свършиш по математика, не можеш, искаш да свършиш по физика, не можеш. Искаш музикант да станеш, не можеш. Искаш силен да станеш, не можеш.
Искаш министър да станеш, не можеш.
Искаш цар да станеш, не можеш. Казваш: Защо Господ така наредил света. Така Господ наредил, защото си човек, ограничен, невежа.
към втори вариант >>
Нямате право да спите.
(втори вариант)
Дошъл един, ограбил ви, завързал ви, стегнал ви отвън, че не може да се мърдате. Речеш да направиш нещо, не можеш, ръцете си не може да мърдаш, краката си не може да мърдаш, ума си не може да мърдаш, чувствата си не може да мърдаш, усещаш едно вътрешно ограничение. Казвате, в лошо положение ви е турил Господ. Защо дойде това положение. Защото сте спали.
Нямате право да спите.
И то сте спали денем, когато не се спи. Вечерно време се позволява. Но денем сте заспали и там в тази област вързал ви е вашият неприятел, издебнал ви е. Големи герои сте, но са ви вързали. Питам сега, за този разказ, който ви разказвам, имате ли възпоменание?
към втори вариант >>
Искаш цар да станеш, не можеш.
(втори вариант)
Дето казват, всеки се разочарова във всички свои желания. Искаш да свършиш по математика, не можеш, искаш да свършиш по физика, не можеш. Искаш музикант да станеш, не можеш. Искаш силен да станеш, не можеш. Искаш министър да станеш, не можеш.
Искаш цар да станеш, не можеш.
Казваш: Защо Господ така наредил света. Така Господ наредил, защото си човек, ограничен, невежа.
към втори вариант >>
И то сте спали денем, когато не се спи.
(втори вариант)
Речеш да направиш нещо, не можеш, ръцете си не може да мърдаш, краката си не може да мърдаш, ума си не може да мърдаш, чувствата си не може да мърдаш, усещаш едно вътрешно ограничение. Казвате, в лошо положение ви е турил Господ. Защо дойде това положение. Защото сте спали. Нямате право да спите.
И то сте спали денем, когато не се спи.
Вечерно време се позволява. Но денем сте заспали и там в тази област вързал ви е вашият неприятел, издебнал ви е. Големи герои сте, но са ви вързали. Питам сега, за този разказ, който ви разказвам, имате ли възпоменание? – Какво възпоменание имате.
към втори вариант >>
Казваш: Защо Господ така наредил света.
(втори вариант)
Искаш да свършиш по математика, не можеш, искаш да свършиш по физика, не можеш. Искаш музикант да станеш, не можеш. Искаш силен да станеш, не можеш. Искаш министър да станеш, не можеш. Искаш цар да станеш, не можеш.
Казваш: Защо Господ така наредил света.
Така Господ наредил, защото си човек, ограничен, невежа.
към втори вариант >>
Вечерно време се позволява.
(втори вариант)
Казвате, в лошо положение ви е турил Господ. Защо дойде това положение. Защото сте спали. Нямате право да спите. И то сте спали денем, когато не се спи.
Вечерно време се позволява.
Но денем сте заспали и там в тази област вързал ви е вашият неприятел, издебнал ви е. Големи герои сте, но са ви вързали. Питам сега, за този разказ, който ви разказвам, имате ли възпоменание? – Какво възпоменание имате. На кое място сте вързани, не знаете.
към втори вариант >>
Така Господ наредил, защото си човек, ограничен, невежа.
(втори вариант)
Искаш музикант да станеш, не можеш. Искаш силен да станеш, не можеш. Искаш министър да станеш, не можеш. Искаш цар да станеш, не можеш. Казваш: Защо Господ така наредил света.
Така Господ наредил, защото си човек, ограничен, невежа.
към втори вариант >>
Но денем сте заспали и там в тази област вързал ви е вашият неприятел, издебнал ви е.
(втори вариант)
Защо дойде това положение. Защото сте спали. Нямате право да спите. И то сте спали денем, когато не се спи. Вечерно време се позволява.
Но денем сте заспали и там в тази област вързал ви е вашият неприятел, издебнал ви е.
Големи герои сте, но са ви вързали. Питам сега, за този разказ, който ви разказвам, имате ли възпоменание? – Какво възпоменание имате. На кое място сте вързани, не знаете. Но че сте вързани знаете.
към втори вариант >>
Какво нещо е невежеството?
(втори вариант)
Какво нещо е невежеството?
– Невежеството, то е неразбрана дума. Казват, той е невежа. В дадения случай невежеството постига повече отколкото знанието. При дадени условия невежеството постига повече, а при дадени условия знанието постига повече, защото за невежеството можете да кажете, че то е една положителна енергия, а знанието е кинетическа. Следователно, когато потенциалната енергия се превръща в кинетическа, това е знание.
към втори вариант >>
Големи герои сте, но са ви вързали.
(втори вариант)
Защото сте спали. Нямате право да спите. И то сте спали денем, когато не се спи. Вечерно време се позволява. Но денем сте заспали и там в тази област вързал ви е вашият неприятел, издебнал ви е.
Големи герои сте, но са ви вързали.
Питам сега, за този разказ, който ви разказвам, имате ли възпоменание? – Какво възпоменание имате. На кое място сте вързани, не знаете. Но че сте вързани знаете. Вие седите и не сте мислили.
към втори вариант >>
– Невежеството, то е неразбрана дума.
(втори вариант)
Какво нещо е невежеството?
– Невежеството, то е неразбрана дума.
Казват, той е невежа. В дадения случай невежеството постига повече отколкото знанието. При дадени условия невежеството постига повече, а при дадени условия знанието постига повече, защото за невежеството можете да кажете, че то е една положителна енергия, а знанието е кинетическа. Следователно, когато потенциалната енергия се превръща в кинетическа, това е знание. Когато в съзнанието ни съществува идея, че ние не разбираме нещата и казвате: Аз съм невежа, но това не е така.
към втори вариант >>
Питам сега, за този разказ, който ви разказвам, имате ли възпоменание?
(втори вариант)
Нямате право да спите. И то сте спали денем, когато не се спи. Вечерно време се позволява. Но денем сте заспали и там в тази област вързал ви е вашият неприятел, издебнал ви е. Големи герои сте, но са ви вързали.
Питам сега, за този разказ, който ви разказвам, имате ли възпоменание?
– Какво възпоменание имате. На кое място сте вързани, не знаете. Но че сте вързани знаете. Вие седите и не сте мислили. Мисълта ви не е както трябва.
към втори вариант >>
Казват, той е невежа.
(втори вариант)
Какво нещо е невежеството? – Невежеството, то е неразбрана дума.
Казват, той е невежа.
В дадения случай невежеството постига повече отколкото знанието. При дадени условия невежеството постига повече, а при дадени условия знанието постига повече, защото за невежеството можете да кажете, че то е една положителна енергия, а знанието е кинетическа. Следователно, когато потенциалната енергия се превръща в кинетическа, това е знание. Когато в съзнанието ни съществува идея, че ние не разбираме нещата и казвате: Аз съм невежа, но това не е така. Отношение нямаме.
към втори вариант >>
– Какво възпоменание имате.
(втори вариант)
И то сте спали денем, когато не се спи. Вечерно време се позволява. Но денем сте заспали и там в тази област вързал ви е вашият неприятел, издебнал ви е. Големи герои сте, но са ви вързали. Питам сега, за този разказ, който ви разказвам, имате ли възпоменание?
– Какво възпоменание имате.
На кое място сте вързани, не знаете. Но че сте вързани знаете. Вие седите и не сте мислили. Мисълта ви не е както трябва. Да разполагаме с големи възможности в света.
към втори вариант >>
В дадения случай невежеството постига повече отколкото знанието.
(втори вариант)
Какво нещо е невежеството? – Невежеството, то е неразбрана дума. Казват, той е невежа.
В дадения случай невежеството постига повече отколкото знанието.
При дадени условия невежеството постига повече, а при дадени условия знанието постига повече, защото за невежеството можете да кажете, че то е една положителна енергия, а знанието е кинетическа. Следователно, когато потенциалната енергия се превръща в кинетическа, това е знание. Когато в съзнанието ни съществува идея, че ние не разбираме нещата и казвате: Аз съм невежа, но това не е така. Отношение нямаме. Невежа е всеки един човек, който няма отношение към дадено разумно тяло в света.
към втори вариант >>
На кое място сте вързани, не знаете.
(втори вариант)
Вечерно време се позволява. Но денем сте заспали и там в тази област вързал ви е вашият неприятел, издебнал ви е. Големи герои сте, но са ви вързали. Питам сега, за този разказ, който ви разказвам, имате ли възпоменание? – Какво възпоменание имате.
На кое място сте вързани, не знаете.
Но че сте вързани знаете. Вие седите и не сте мислили. Мисълта ви не е както трябва. Да разполагаме с големи възможности в света. Вие се чудите какво трябва да се прави.
към втори вариант >>
При дадени условия невежеството постига повече, а при дадени условия знанието постига повече, защото за невежеството можете да кажете, че то е една положителна енергия, а знанието е кинетическа.
(втори вариант)
Какво нещо е невежеството? – Невежеството, то е неразбрана дума. Казват, той е невежа. В дадения случай невежеството постига повече отколкото знанието.
При дадени условия невежеството постига повече, а при дадени условия знанието постига повече, защото за невежеството можете да кажете, че то е една положителна енергия, а знанието е кинетическа.
Следователно, когато потенциалната енергия се превръща в кинетическа, това е знание. Когато в съзнанието ни съществува идея, че ние не разбираме нещата и казвате: Аз съм невежа, но това не е така. Отношение нямаме. Невежа е всеки един човек, който няма отношение към дадено разумно тяло в света. Щом нямаш отношение, този предмет е неизвестен за тебе, щом имаш отношение, ти все таки разбираш някои от качествата.
към втори вариант >>
Но че сте вързани знаете.
(втори вариант)
Но денем сте заспали и там в тази област вързал ви е вашият неприятел, издебнал ви е. Големи герои сте, но са ви вързали. Питам сега, за този разказ, който ви разказвам, имате ли възпоменание? – Какво възпоменание имате. На кое място сте вързани, не знаете.
Но че сте вързани знаете.
Вие седите и не сте мислили. Мисълта ви не е както трябва. Да разполагаме с големи възможности в света. Вие се чудите какво трябва да се прави. Казвам да се развържете от ония връзки, с които сте вързани.
към втори вариант >>
Следователно, когато потенциалната енергия се превръща в кинетическа, това е знание.
(втори вариант)
Какво нещо е невежеството? – Невежеството, то е неразбрана дума. Казват, той е невежа. В дадения случай невежеството постига повече отколкото знанието. При дадени условия невежеството постига повече, а при дадени условия знанието постига повече, защото за невежеството можете да кажете, че то е една положителна енергия, а знанието е кинетическа.
Следователно, когато потенциалната енергия се превръща в кинетическа, това е знание.
Когато в съзнанието ни съществува идея, че ние не разбираме нещата и казвате: Аз съм невежа, но това не е така. Отношение нямаме. Невежа е всеки един човек, който няма отношение към дадено разумно тяло в света. Щом нямаш отношение, този предмет е неизвестен за тебе, щом имаш отношение, ти все таки разбираш някои от качествата. Вие казвате тъй: Аз не зная какво нещо е любовта, в туй отношение аз съм невежа.
към втори вариант >>
Вие седите и не сте мислили.
(втори вариант)
Големи герои сте, но са ви вързали. Питам сега, за този разказ, който ви разказвам, имате ли възпоменание? – Какво възпоменание имате. На кое място сте вързани, не знаете. Но че сте вързани знаете.
Вие седите и не сте мислили.
Мисълта ви не е както трябва. Да разполагаме с големи възможности в света. Вие се чудите какво трябва да се прави. Казвам да се развържете от ония връзки, с които сте вързани. Човек може да се развърже сам, стига да знае.
към втори вариант >>
Когато в съзнанието ни съществува идея, че ние не разбираме нещата и казвате: Аз съм невежа, но това не е така.
(втори вариант)
– Невежеството, то е неразбрана дума. Казват, той е невежа. В дадения случай невежеството постига повече отколкото знанието. При дадени условия невежеството постига повече, а при дадени условия знанието постига повече, защото за невежеството можете да кажете, че то е една положителна енергия, а знанието е кинетическа. Следователно, когато потенциалната енергия се превръща в кинетическа, това е знание.
Когато в съзнанието ни съществува идея, че ние не разбираме нещата и казвате: Аз съм невежа, но това не е така.
Отношение нямаме. Невежа е всеки един човек, който няма отношение към дадено разумно тяло в света. Щом нямаш отношение, този предмет е неизвестен за тебе, щом имаш отношение, ти все таки разбираш някои от качествата. Вие казвате тъй: Аз не зная какво нещо е любовта, в туй отношение аз съм невежа. Аз превеждам на научен език, отношение нямам.
към втори вариант >>
Мисълта ви не е както трябва.
(втори вариант)
Питам сега, за този разказ, който ви разказвам, имате ли възпоменание? – Какво възпоменание имате. На кое място сте вързани, не знаете. Но че сте вързани знаете. Вие седите и не сте мислили.
Мисълта ви не е както трябва.
Да разполагаме с големи възможности в света. Вие се чудите какво трябва да се прави. Казвам да се развържете от ония връзки, с които сте вързани. Човек може да се развърже сам, стига да знае. Понеже вие сте имали знанието да се увеличавате и да се смалявате.
към втори вариант >>
Отношение нямаме.
(втори вариант)
Казват, той е невежа. В дадения случай невежеството постига повече отколкото знанието. При дадени условия невежеството постига повече, а при дадени условия знанието постига повече, защото за невежеството можете да кажете, че то е една положителна енергия, а знанието е кинетическа. Следователно, когато потенциалната енергия се превръща в кинетическа, това е знание. Когато в съзнанието ни съществува идея, че ние не разбираме нещата и казвате: Аз съм невежа, но това не е така.
Отношение нямаме.
Невежа е всеки един човек, който няма отношение към дадено разумно тяло в света. Щом нямаш отношение, този предмет е неизвестен за тебе, щом имаш отношение, ти все таки разбираш някои от качествата. Вие казвате тъй: Аз не зная какво нещо е любовта, в туй отношение аз съм невежа. Аз превеждам на научен език, отношение нямам. Някой казва: Аз не съм добър човек.
към втори вариант >>
Да разполагаме с големи възможности в света.
(втори вариант)
– Какво възпоменание имате. На кое място сте вързани, не знаете. Но че сте вързани знаете. Вие седите и не сте мислили. Мисълта ви не е както трябва.
Да разполагаме с големи възможности в света.
Вие се чудите какво трябва да се прави. Казвам да се развържете от ония връзки, с които сте вързани. Човек може да се развърже сам, стига да знае. Понеже вие сте имали знанието да се увеличавате и да се смалявате. Сега сте изгубили и това изкуство за смаляването, ако знаете да се смалите, може да извадите ръцете си, ще се измъкнете, вие сега не искате да се смалите.
към втори вариант >>
Невежа е всеки един човек, който няма отношение към дадено разумно тяло в света.
(втори вариант)
В дадения случай невежеството постига повече отколкото знанието. При дадени условия невежеството постига повече, а при дадени условия знанието постига повече, защото за невежеството можете да кажете, че то е една положителна енергия, а знанието е кинетическа. Следователно, когато потенциалната енергия се превръща в кинетическа, това е знание. Когато в съзнанието ни съществува идея, че ние не разбираме нещата и казвате: Аз съм невежа, но това не е така. Отношение нямаме.
Невежа е всеки един човек, който няма отношение към дадено разумно тяло в света.
Щом нямаш отношение, този предмет е неизвестен за тебе, щом имаш отношение, ти все таки разбираш някои от качествата. Вие казвате тъй: Аз не зная какво нещо е любовта, в туй отношение аз съм невежа. Аз превеждам на научен език, отношение нямам. Някой казва: Аз не съм добър човек. Превеждам на научен език, отношение нямам.
към втори вариант >>
Вие се чудите какво трябва да се прави.
(втори вариант)
На кое място сте вързани, не знаете. Но че сте вързани знаете. Вие седите и не сте мислили. Мисълта ви не е както трябва. Да разполагаме с големи възможности в света.
Вие се чудите какво трябва да се прави.
Казвам да се развържете от ония връзки, с които сте вързани. Човек може да се развърже сам, стига да знае. Понеже вие сте имали знанието да се увеличавате и да се смалявате. Сега сте изгубили и това изкуство за смаляването, ако знаете да се смалите, може да извадите ръцете си, ще се измъкнете, вие сега не искате да се смалите. Да се обезличиш, да се самоотречеш от себе си, това е закон.
към втори вариант >>
Щом нямаш отношение, този предмет е неизвестен за тебе, щом имаш отношение, ти все таки разбираш някои от качествата.
(втори вариант)
При дадени условия невежеството постига повече, а при дадени условия знанието постига повече, защото за невежеството можете да кажете, че то е една положителна енергия, а знанието е кинетическа. Следователно, когато потенциалната енергия се превръща в кинетическа, това е знание. Когато в съзнанието ни съществува идея, че ние не разбираме нещата и казвате: Аз съм невежа, но това не е така. Отношение нямаме. Невежа е всеки един човек, който няма отношение към дадено разумно тяло в света.
Щом нямаш отношение, този предмет е неизвестен за тебе, щом имаш отношение, ти все таки разбираш някои от качествата.
Вие казвате тъй: Аз не зная какво нещо е любовта, в туй отношение аз съм невежа. Аз превеждам на научен език, отношение нямам. Някой казва: Аз не съм добър човек. Превеждам на научен език, отношение нямам. Лош човек съм, имам отношение.
към втори вариант >>
Казвам да се развържете от ония връзки, с които сте вързани.
(втори вариант)
Но че сте вързани знаете. Вие седите и не сте мислили. Мисълта ви не е както трябва. Да разполагаме с големи възможности в света. Вие се чудите какво трябва да се прави.
Казвам да се развържете от ония връзки, с които сте вързани.
Човек може да се развърже сам, стига да знае. Понеже вие сте имали знанието да се увеличавате и да се смалявате. Сега сте изгубили и това изкуство за смаляването, ако знаете да се смалите, може да извадите ръцете си, ще се измъкнете, вие сега не искате да се смалите. Да се обезличиш, да се самоотречеш от себе си, това е закон. Дето казва: Да се отречеш от всичко, от баща и майка, и да се освободиш от робството, не да ги забравиш, това е за обяснение.
към втори вариант >>
Вие казвате тъй: Аз не зная какво нещо е любовта, в туй отношение аз съм невежа.
(втори вариант)
Следователно, когато потенциалната енергия се превръща в кинетическа, това е знание. Когато в съзнанието ни съществува идея, че ние не разбираме нещата и казвате: Аз съм невежа, но това не е така. Отношение нямаме. Невежа е всеки един човек, който няма отношение към дадено разумно тяло в света. Щом нямаш отношение, този предмет е неизвестен за тебе, щом имаш отношение, ти все таки разбираш някои от качествата.
Вие казвате тъй: Аз не зная какво нещо е любовта, в туй отношение аз съм невежа.
Аз превеждам на научен език, отношение нямам. Някой казва: Аз не съм добър човек. Превеждам на научен език, отношение нямам. Лош човек съм, имам отношение. Щом си лош, имаш отношение.
към втори вариант >>
Човек може да се развърже сам, стига да знае.
(втори вариант)
Вие седите и не сте мислили. Мисълта ви не е както трябва. Да разполагаме с големи възможности в света. Вие се чудите какво трябва да се прави. Казвам да се развържете от ония връзки, с които сте вързани.
Човек може да се развърже сам, стига да знае.
Понеже вие сте имали знанието да се увеличавате и да се смалявате. Сега сте изгубили и това изкуство за смаляването, ако знаете да се смалите, може да извадите ръцете си, ще се измъкнете, вие сега не искате да се смалите. Да се обезличиш, да се самоотречеш от себе си, това е закон. Дето казва: Да се отречеш от всичко, от баща и майка, и да се освободиш от робството, не да ги забравиш, това е за обяснение.
към втори вариант >>
Аз превеждам на научен език, отношение нямам.
(втори вариант)
Когато в съзнанието ни съществува идея, че ние не разбираме нещата и казвате: Аз съм невежа, но това не е така. Отношение нямаме. Невежа е всеки един човек, който няма отношение към дадено разумно тяло в света. Щом нямаш отношение, този предмет е неизвестен за тебе, щом имаш отношение, ти все таки разбираш някои от качествата. Вие казвате тъй: Аз не зная какво нещо е любовта, в туй отношение аз съм невежа.
Аз превеждам на научен език, отношение нямам.
Някой казва: Аз не съм добър човек. Превеждам на научен език, отношение нямам. Лош човек съм, имам отношение. Щом си лош, имаш отношение. Щом обичаш, имаш отношение.
към втори вариант >>
Понеже вие сте имали знанието да се увеличавате и да се смалявате.
(втори вариант)
Мисълта ви не е както трябва. Да разполагаме с големи възможности в света. Вие се чудите какво трябва да се прави. Казвам да се развържете от ония връзки, с които сте вързани. Човек може да се развърже сам, стига да знае.
Понеже вие сте имали знанието да се увеличавате и да се смалявате.
Сега сте изгубили и това изкуство за смаляването, ако знаете да се смалите, може да извадите ръцете си, ще се измъкнете, вие сега не искате да се смалите. Да се обезличиш, да се самоотречеш от себе си, това е закон. Дето казва: Да се отречеш от всичко, от баща и майка, и да се освободиш от робството, не да ги забравиш, това е за обяснение.
към втори вариант >>
Някой казва: Аз не съм добър човек.
(втори вариант)
Отношение нямаме. Невежа е всеки един човек, който няма отношение към дадено разумно тяло в света. Щом нямаш отношение, този предмет е неизвестен за тебе, щом имаш отношение, ти все таки разбираш някои от качествата. Вие казвате тъй: Аз не зная какво нещо е любовта, в туй отношение аз съм невежа. Аз превеждам на научен език, отношение нямам.
Някой казва: Аз не съм добър човек.
Превеждам на научен език, отношение нямам. Лош човек съм, имам отношение. Щом си лош, имаш отношение. Щом обичаш, имаш отношение. Щом се гневиш, имаш отношение с някого.
към втори вариант >>
Сега сте изгубили и това изкуство за смаляването, ако знаете да се смалите, може да извадите ръцете си, ще се измъкнете, вие сега не искате да се смалите.
(втори вариант)
Да разполагаме с големи възможности в света. Вие се чудите какво трябва да се прави. Казвам да се развържете от ония връзки, с които сте вързани. Човек може да се развърже сам, стига да знае. Понеже вие сте имали знанието да се увеличавате и да се смалявате.
Сега сте изгубили и това изкуство за смаляването, ако знаете да се смалите, може да извадите ръцете си, ще се измъкнете, вие сега не искате да се смалите.
Да се обезличиш, да се самоотречеш от себе си, това е закон. Дето казва: Да се отречеш от всичко, от баща и майка, и да се освободиш от робството, не да ги забравиш, това е за обяснение.
към втори вариант >>
Превеждам на научен език, отношение нямам.
(втори вариант)
Невежа е всеки един човек, който няма отношение към дадено разумно тяло в света. Щом нямаш отношение, този предмет е неизвестен за тебе, щом имаш отношение, ти все таки разбираш някои от качествата. Вие казвате тъй: Аз не зная какво нещо е любовта, в туй отношение аз съм невежа. Аз превеждам на научен език, отношение нямам. Някой казва: Аз не съм добър човек.
Превеждам на научен език, отношение нямам.
Лош човек съм, имам отношение. Щом си лош, имаш отношение. Щом обичаш, имаш отношение. Щом се гневиш, имаш отношение с някого. Ти не можеш да се гневиш само при два случая.
към втори вариант >>
Да се обезличиш, да се самоотречеш от себе си, това е закон.
(втори вариант)
Вие се чудите какво трябва да се прави. Казвам да се развържете от ония връзки, с които сте вързани. Човек може да се развърже сам, стига да знае. Понеже вие сте имали знанието да се увеличавате и да се смалявате. Сега сте изгубили и това изкуство за смаляването, ако знаете да се смалите, може да извадите ръцете си, ще се измъкнете, вие сега не искате да се смалите.
Да се обезличиш, да се самоотречеш от себе си, това е закон.
Дето казва: Да се отречеш от всичко, от баща и майка, и да се освободиш от робството, не да ги забравиш, това е за обяснение.
към втори вариант >>
Лош човек съм, имам отношение.
(втори вариант)
Щом нямаш отношение, този предмет е неизвестен за тебе, щом имаш отношение, ти все таки разбираш някои от качествата. Вие казвате тъй: Аз не зная какво нещо е любовта, в туй отношение аз съм невежа. Аз превеждам на научен език, отношение нямам. Някой казва: Аз не съм добър човек. Превеждам на научен език, отношение нямам.
Лош човек съм, имам отношение.
Щом си лош, имаш отношение. Щом обичаш, имаш отношение. Щом се гневиш, имаш отношение с някого. Ти не можеш да се гневиш само при два случая. Ако най-първо си обичал и после искаш да мразиш.
към втори вариант >>
Дето казва: Да се отречеш от всичко, от баща и майка, и да се освободиш от робството, не да ги забравиш, това е за обяснение.
(втори вариант)
Казвам да се развържете от ония връзки, с които сте вързани. Човек може да се развърже сам, стига да знае. Понеже вие сте имали знанието да се увеличавате и да се смалявате. Сега сте изгубили и това изкуство за смаляването, ако знаете да се смалите, може да извадите ръцете си, ще се измъкнете, вие сега не искате да се смалите. Да се обезличиш, да се самоотречеш от себе си, това е закон.
Дето казва: Да се отречеш от всичко, от баща и майка, и да се освободиш от робството, не да ги забравиш, това е за обяснение.
към втори вариант >>
Щом си лош, имаш отношение.
(втори вариант)
Вие казвате тъй: Аз не зная какво нещо е любовта, в туй отношение аз съм невежа. Аз превеждам на научен език, отношение нямам. Някой казва: Аз не съм добър човек. Превеждам на научен език, отношение нямам. Лош човек съм, имам отношение.
Щом си лош, имаш отношение.
Щом обичаш, имаш отношение. Щом се гневиш, имаш отношение с някого. Ти не можеш да се гневиш само при два случая. Ако най-първо си обичал и после искаш да мразиш. Омразата може да се яви само, ако първо си обичал.
към втори вариант >>
Сега да разберете какво се подразбира при тия условия, при които са ви свързали.
(втори вариант)
Сега да разберете какво се подразбира при тия условия, при които са ви свързали.
Вие трябва да се отречете съвършено и след като се освободите, веднага ще добиете още по-грандиозна сила. Ни най-малко няма да се обезличите.
към втори вариант >>
Щом обичаш, имаш отношение.
(втори вариант)
Аз превеждам на научен език, отношение нямам. Някой казва: Аз не съм добър човек. Превеждам на научен език, отношение нямам. Лош човек съм, имам отношение. Щом си лош, имаш отношение.
Щом обичаш, имаш отношение.
Щом се гневиш, имаш отношение с някого. Ти не можеш да се гневиш само при два случая. Ако най-първо си обичал и после искаш да мразиш. Омразата може да се яви само, ако първо си обичал. Не може да мразиш преди да си обичал.
към втори вариант >>
Вие трябва да се отречете съвършено и след като се освободите, веднага ще добиете още по-грандиозна сила.
(втори вариант)
Сега да разберете какво се подразбира при тия условия, при които са ви свързали.
Вие трябва да се отречете съвършено и след като се освободите, веднага ще добиете още по-грандиозна сила.
Ни най-малко няма да се обезличите.
към втори вариант >>
Щом се гневиш, имаш отношение с някого.
(втори вариант)
Някой казва: Аз не съм добър човек. Превеждам на научен език, отношение нямам. Лош човек съм, имам отношение. Щом си лош, имаш отношение. Щом обичаш, имаш отношение.
Щом се гневиш, имаш отношение с някого.
Ти не можеш да се гневиш само при два случая. Ако най-първо си обичал и после искаш да мразиш. Омразата може да се яви само, ако първо си обичал. Не може да мразиш преди да си обичал. Невъзможно е.
към втори вариант >>
Ни най-малко няма да се обезличите.
(втори вариант)
Сега да разберете какво се подразбира при тия условия, при които са ви свързали. Вие трябва да се отречете съвършено и след като се освободите, веднага ще добиете още по-грандиозна сила.
Ни най-малко няма да се обезличите.
към втори вариант >>
Ти не можеш да се гневиш само при два случая.
(втори вариант)
Превеждам на научен език, отношение нямам. Лош човек съм, имам отношение. Щом си лош, имаш отношение. Щом обичаш, имаш отношение. Щом се гневиш, имаш отношение с някого.
Ти не можеш да се гневиш само при два случая.
Ако най-първо си обичал и после искаш да мразиш. Омразата може да се яви само, ако първо си обичал. Не може да мразиш преди да си обичал. Невъзможно е. Аз желая да видя някой от вас, да може да мрази без да е обичал.
към втори вариант >>
Та казвам сега: Знаете ли как да се смалявате.
(втори вариант)
Та казвам сега: Знаете ли как да се смалявате.
Вие правите въпрос. Но вечерно време отивате да спите в леглото, ставате по-малък, събличате си дрехите, дойдете донякъде и казвате: Няма повече да се събличам. Хвърляте шапката, казваш, повече няма да събличам, ще изстина. След туй туриш юргана отгоре, станеш пак голям. Събличаш се, ставаш малък.
към втори вариант >>
Ако най-първо си обичал и после искаш да мразиш.
(втори вариант)
Лош човек съм, имам отношение. Щом си лош, имаш отношение. Щом обичаш, имаш отношение. Щом се гневиш, имаш отношение с някого. Ти не можеш да се гневиш само при два случая.
Ако най-първо си обичал и после искаш да мразиш.
Омразата може да се яви само, ако първо си обичал. Не може да мразиш преди да си обичал. Невъзможно е. Аз желая да видя някой от вас, да може да мрази без да е обичал. Омразата е второстепенно отношение, което произтича от закона на любовта.
към втори вариант >>
Вие правите въпрос.
(втори вариант)
Та казвам сега: Знаете ли как да се смалявате.
Вие правите въпрос.
Но вечерно време отивате да спите в леглото, ставате по-малък, събличате си дрехите, дойдете донякъде и казвате: Няма повече да се събличам. Хвърляте шапката, казваш, повече няма да събличам, ще изстина. След туй туриш юргана отгоре, станеш пак голям. Събличаш се, ставаш малък. Туриш юргана си отгоре, ставаш голям.
към втори вариант >>
Омразата може да се яви само, ако първо си обичал.
(втори вариант)
Щом си лош, имаш отношение. Щом обичаш, имаш отношение. Щом се гневиш, имаш отношение с някого. Ти не можеш да се гневиш само при два случая. Ако най-първо си обичал и после искаш да мразиш.
Омразата може да се яви само, ако първо си обичал.
Не може да мразиш преди да си обичал. Невъзможно е. Аз желая да видя някой от вас, да може да мрази без да е обичал. Омразата е второстепенно отношение, което произтича от закона на любовта. То е едно инертно състояние.
към втори вариант >>
Но вечерно време отивате да спите в леглото, ставате по-малък, събличате си дрехите, дойдете донякъде и казвате: Няма повече да се събличам.
(втори вариант)
Та казвам сега: Знаете ли как да се смалявате. Вие правите въпрос.
Но вечерно време отивате да спите в леглото, ставате по-малък, събличате си дрехите, дойдете донякъде и казвате: Няма повече да се събличам.
Хвърляте шапката, казваш, повече няма да събличам, ще изстина. След туй туриш юргана отгоре, станеш пак голям. Събличаш се, ставаш малък. Туриш юргана си отгоре, ставаш голям. На цял един креват се изтегнеш, искаш да почиваш.
към втори вариант >>
Не може да мразиш преди да си обичал.
(втори вариант)
Щом обичаш, имаш отношение. Щом се гневиш, имаш отношение с някого. Ти не можеш да се гневиш само при два случая. Ако най-първо си обичал и после искаш да мразиш. Омразата може да се яви само, ако първо си обичал.
Не може да мразиш преди да си обичал.
Невъзможно е. Аз желая да видя някой от вас, да може да мрази без да е обичал. Омразата е второстепенно отношение, което произтича от закона на любовта. То е едно инертно състояние. Щом като престане любовта, която си имал на едно място, идва омразата.
към втори вариант >>
Хвърляте шапката, казваш, повече няма да събличам, ще изстина.
(втори вариант)
Та казвам сега: Знаете ли как да се смалявате. Вие правите въпрос. Но вечерно време отивате да спите в леглото, ставате по-малък, събличате си дрехите, дойдете донякъде и казвате: Няма повече да се събличам.
Хвърляте шапката, казваш, повече няма да събличам, ще изстина.
След туй туриш юргана отгоре, станеш пак голям. Събличаш се, ставаш малък. Туриш юргана си отгоре, ставаш голям. На цял един креват се изтегнеш, искаш да почиваш. Дотогава докогато човек спи на такъв тюфлек, на такъв креват и с такъв юрган отгоре, той всякога ще бъде роб.
към втори вариант >>
Невъзможно е.
(втори вариант)
Щом се гневиш, имаш отношение с някого. Ти не можеш да се гневиш само при два случая. Ако най-първо си обичал и после искаш да мразиш. Омразата може да се яви само, ако първо си обичал. Не може да мразиш преди да си обичал.
Невъзможно е.
Аз желая да видя някой от вас, да може да мрази без да е обичал. Омразата е второстепенно отношение, което произтича от закона на любовта. То е едно инертно състояние. Щом като престане любовта, която си имал на едно място, идва омразата. Или казано на друг език – Любов се нарича всяко нещо, отношение, което всякога можеш да реализираш, от което всякога можеш да имаш полза, се нарича любов.
към втори вариант >>
След туй туриш юргана отгоре, станеш пак голям.
(втори вариант)
Та казвам сега: Знаете ли как да се смалявате. Вие правите въпрос. Но вечерно време отивате да спите в леглото, ставате по-малък, събличате си дрехите, дойдете донякъде и казвате: Няма повече да се събличам. Хвърляте шапката, казваш, повече няма да събличам, ще изстина.
След туй туриш юргана отгоре, станеш пак голям.
Събличаш се, ставаш малък. Туриш юргана си отгоре, ставаш голям. На цял един креват се изтегнеш, искаш да почиваш. Дотогава докогато човек спи на такъв тюфлек, на такъв креват и с такъв юрган отгоре, той всякога ще бъде роб. На физическото поле и чаршаф туриш, то е все същото и в съзнанието вътре на човека.
към втори вариант >>
Аз желая да видя някой от вас, да може да мрази без да е обичал.
(втори вариант)
Ти не можеш да се гневиш само при два случая. Ако най-първо си обичал и после искаш да мразиш. Омразата може да се яви само, ако първо си обичал. Не може да мразиш преди да си обичал. Невъзможно е.
Аз желая да видя някой от вас, да може да мрази без да е обичал.
Омразата е второстепенно отношение, което произтича от закона на любовта. То е едно инертно състояние. Щом като престане любовта, която си имал на едно място, идва омразата. Или казано на друг език – Любов се нарича всяко нещо, отношение, което всякога можеш да реализираш, от което всякога можеш да имаш полза, се нарича любов. Отношения, които не може да имат никакво реализиране в живота, се наричат омраза.
към втори вариант >>
Събличаш се, ставаш малък.
(втори вариант)
Та казвам сега: Знаете ли как да се смалявате. Вие правите въпрос. Но вечерно време отивате да спите в леглото, ставате по-малък, събличате си дрехите, дойдете донякъде и казвате: Няма повече да се събличам. Хвърляте шапката, казваш, повече няма да събличам, ще изстина. След туй туриш юргана отгоре, станеш пак голям.
Събличаш се, ставаш малък.
Туриш юргана си отгоре, ставаш голям. На цял един креват се изтегнеш, искаш да почиваш. Дотогава докогато човек спи на такъв тюфлек, на такъв креват и с такъв юрган отгоре, той всякога ще бъде роб. На физическото поле и чаршаф туриш, то е все същото и в съзнанието вътре на човека. В дадения случай ти мислиш, че имаш нужда от един юрган.
към втори вариант >>
Омразата е второстепенно отношение, което произтича от закона на любовта.
(втори вариант)
Ако най-първо си обичал и после искаш да мразиш. Омразата може да се яви само, ако първо си обичал. Не може да мразиш преди да си обичал. Невъзможно е. Аз желая да видя някой от вас, да може да мрази без да е обичал.
Омразата е второстепенно отношение, което произтича от закона на любовта.
То е едно инертно състояние. Щом като престане любовта, която си имал на едно място, идва омразата. Или казано на друг език – Любов се нарича всяко нещо, отношение, което всякога можеш да реализираш, от което всякога можеш да имаш полза, се нарича любов. Отношения, които не може да имат никакво реализиране в живота, се наричат омраза. Омразата зависи от всички ония неща, които ти не можеш да реализираш.
към втори вариант >>
Туриш юргана си отгоре, ставаш голям.
(втори вариант)
Вие правите въпрос. Но вечерно време отивате да спите в леглото, ставате по-малък, събличате си дрехите, дойдете донякъде и казвате: Няма повече да се събличам. Хвърляте шапката, казваш, повече няма да събличам, ще изстина. След туй туриш юргана отгоре, станеш пак голям. Събличаш се, ставаш малък.
Туриш юргана си отгоре, ставаш голям.
На цял един креват се изтегнеш, искаш да почиваш. Дотогава докогато човек спи на такъв тюфлек, на такъв креват и с такъв юрган отгоре, той всякога ще бъде роб. На физическото поле и чаршаф туриш, то е все същото и в съзнанието вътре на човека. В дадения случай ти мислиш, че имаш нужда от един юрган. Ти мислиш, че трябва много да ядеш.
към втори вариант >>
То е едно инертно състояние.
(втори вариант)
Омразата може да се яви само, ако първо си обичал. Не може да мразиш преди да си обичал. Невъзможно е. Аз желая да видя някой от вас, да може да мрази без да е обичал. Омразата е второстепенно отношение, което произтича от закона на любовта.
То е едно инертно състояние.
Щом като престане любовта, която си имал на едно място, идва омразата. Или казано на друг език – Любов се нарича всяко нещо, отношение, което всякога можеш да реализираш, от което всякога можеш да имаш полза, се нарича любов. Отношения, които не може да имат никакво реализиране в живота, се наричат омраза. Омразата зависи от всички ония неща, които ти не можеш да реализираш. Те се отпечатват в съзнанието като противоречие.
към втори вариант >>
На цял един креват се изтегнеш, искаш да почиваш.
(втори вариант)
Но вечерно време отивате да спите в леглото, ставате по-малък, събличате си дрехите, дойдете донякъде и казвате: Няма повече да се събличам. Хвърляте шапката, казваш, повече няма да събличам, ще изстина. След туй туриш юргана отгоре, станеш пак голям. Събличаш се, ставаш малък. Туриш юргана си отгоре, ставаш голям.
На цял един креват се изтегнеш, искаш да почиваш.
Дотогава докогато човек спи на такъв тюфлек, на такъв креват и с такъв юрган отгоре, той всякога ще бъде роб. На физическото поле и чаршаф туриш, то е все същото и в съзнанието вътре на човека. В дадения случай ти мислиш, че имаш нужда от един юрган. Ти мислиш, че трябва много да ядеш. То е мисълта, отношенията, които съществуват.
към втори вариант >>
Щом като престане любовта, която си имал на едно място, идва омразата.
(втори вариант)
Не може да мразиш преди да си обичал. Невъзможно е. Аз желая да видя някой от вас, да може да мрази без да е обичал. Омразата е второстепенно отношение, което произтича от закона на любовта. То е едно инертно състояние.
Щом като престане любовта, която си имал на едно място, идва омразата.
Или казано на друг език – Любов се нарича всяко нещо, отношение, което всякога можеш да реализираш, от което всякога можеш да имаш полза, се нарича любов. Отношения, които не може да имат никакво реализиране в живота, се наричат омраза. Омразата зависи от всички ония неща, които ти не можеш да реализираш. Те се отпечатват в съзнанието като противоречие. Мразиш някого или се гневиш, защото спрял те е в пътя или те препятствува.
към втори вариант >>
Дотогава докогато човек спи на такъв тюфлек, на такъв креват и с такъв юрган отгоре, той всякога ще бъде роб.
(втори вариант)
Хвърляте шапката, казваш, повече няма да събличам, ще изстина. След туй туриш юргана отгоре, станеш пак голям. Събличаш се, ставаш малък. Туриш юргана си отгоре, ставаш голям. На цял един креват се изтегнеш, искаш да почиваш.
Дотогава докогато човек спи на такъв тюфлек, на такъв креват и с такъв юрган отгоре, той всякога ще бъде роб.
На физическото поле и чаршаф туриш, то е все същото и в съзнанието вътре на човека. В дадения случай ти мислиш, че имаш нужда от един юрган. Ти мислиш, че трябва много да ядеш. То е мисълта, отношенията, които съществуват. Но има едно криво разбиране в дадения случай на ония първични отношения, които имате към живота.
към втори вариант >>
Или казано на друг език – Любов се нарича всяко нещо, отношение, което всякога можеш да реализираш, от което всякога можеш да имаш полза, се нарича любов.
(втори вариант)
Невъзможно е. Аз желая да видя някой от вас, да може да мрази без да е обичал. Омразата е второстепенно отношение, което произтича от закона на любовта. То е едно инертно състояние. Щом като престане любовта, която си имал на едно място, идва омразата.
Или казано на друг език – Любов се нарича всяко нещо, отношение, което всякога можеш да реализираш, от което всякога можеш да имаш полза, се нарича любов.
Отношения, които не може да имат никакво реализиране в живота, се наричат омраза. Омразата зависи от всички ония неща, които ти не можеш да реализираш. Те се отпечатват в съзнанието като противоречие. Мразиш някого или се гневиш, защото спрял те е в пътя или те препятствува. Или те обидил с нещо.
към втори вариант >>
На физическото поле и чаршаф туриш, то е все същото и в съзнанието вътре на човека.
(втори вариант)
След туй туриш юргана отгоре, станеш пак голям. Събличаш се, ставаш малък. Туриш юргана си отгоре, ставаш голям. На цял един креват се изтегнеш, искаш да почиваш. Дотогава докогато човек спи на такъв тюфлек, на такъв креват и с такъв юрган отгоре, той всякога ще бъде роб.
На физическото поле и чаршаф туриш, то е все същото и в съзнанието вътре на човека.
В дадения случай ти мислиш, че имаш нужда от един юрган. Ти мислиш, че трябва много да ядеш. То е мисълта, отношенията, които съществуват. Но има едно криво разбиране в дадения случай на ония първични отношения, които имате към живота. Сега животът не може да разреши тия противоречия.
към втори вариант >>
Отношения, които не може да имат никакво реализиране в живота, се наричат омраза.
(втори вариант)
Аз желая да видя някой от вас, да може да мрази без да е обичал. Омразата е второстепенно отношение, което произтича от закона на любовта. То е едно инертно състояние. Щом като престане любовта, която си имал на едно място, идва омразата. Или казано на друг език – Любов се нарича всяко нещо, отношение, което всякога можеш да реализираш, от което всякога можеш да имаш полза, се нарича любов.
Отношения, които не може да имат никакво реализиране в живота, се наричат омраза.
Омразата зависи от всички ония неща, които ти не можеш да реализираш. Те се отпечатват в съзнанието като противоречие. Мразиш някого или се гневиш, защото спрял те е в пътя или те препятствува. Или те обидил с нещо. Що е обидата?
към втори вариант >>
В дадения случай ти мислиш, че имаш нужда от един юрган.
(втори вариант)
Събличаш се, ставаш малък. Туриш юргана си отгоре, ставаш голям. На цял един креват се изтегнеш, искаш да почиваш. Дотогава докогато човек спи на такъв тюфлек, на такъв креват и с такъв юрган отгоре, той всякога ще бъде роб. На физическото поле и чаршаф туриш, то е все същото и в съзнанието вътре на човека.
В дадения случай ти мислиш, че имаш нужда от един юрган.
Ти мислиш, че трябва много да ядеш. То е мисълта, отношенията, които съществуват. Но има едно криво разбиране в дадения случай на ония първични отношения, които имате към живота. Сега животът не може да разреши тия противоречия. Този ред на нещата, той не може да се измени.
към втори вариант >>
Омразата зависи от всички ония неща, които ти не можеш да реализираш.
(втори вариант)
Омразата е второстепенно отношение, което произтича от закона на любовта. То е едно инертно състояние. Щом като престане любовта, която си имал на едно място, идва омразата. Или казано на друг език – Любов се нарича всяко нещо, отношение, което всякога можеш да реализираш, от което всякога можеш да имаш полза, се нарича любов. Отношения, които не може да имат никакво реализиране в живота, се наричат омраза.
Омразата зависи от всички ония неща, които ти не можеш да реализираш.
Те се отпечатват в съзнанието като противоречие. Мразиш някого или се гневиш, защото спрял те е в пътя или те препятствува. Или те обидил с нещо. Що е обидата?
към втори вариант >>
Ти мислиш, че трябва много да ядеш.
(втори вариант)
Туриш юргана си отгоре, ставаш голям. На цял един креват се изтегнеш, искаш да почиваш. Дотогава докогато човек спи на такъв тюфлек, на такъв креват и с такъв юрган отгоре, той всякога ще бъде роб. На физическото поле и чаршаф туриш, то е все същото и в съзнанието вътре на човека. В дадения случай ти мислиш, че имаш нужда от един юрган.
Ти мислиш, че трябва много да ядеш.
То е мисълта, отношенията, които съществуват. Но има едно криво разбиране в дадения случай на ония първични отношения, които имате към живота. Сега животът не може да разреши тия противоречия. Този ред на нещата, той не може да се измени. Искаме да го изменим чрез еволюция, нито чрез еволюция той може да се измени.
към втори вариант >>
Те се отпечатват в съзнанието като противоречие.
(втори вариант)
То е едно инертно състояние. Щом като престане любовта, която си имал на едно място, идва омразата. Или казано на друг език – Любов се нарича всяко нещо, отношение, което всякога можеш да реализираш, от което всякога можеш да имаш полза, се нарича любов. Отношения, които не може да имат никакво реализиране в живота, се наричат омраза. Омразата зависи от всички ония неща, които ти не можеш да реализираш.
Те се отпечатват в съзнанието като противоречие.
Мразиш някого или се гневиш, защото спрял те е в пътя или те препятствува. Или те обидил с нещо. Що е обидата?
към втори вариант >>
То е мисълта, отношенията, които съществуват.
(втори вариант)
На цял един креват се изтегнеш, искаш да почиваш. Дотогава докогато човек спи на такъв тюфлек, на такъв креват и с такъв юрган отгоре, той всякога ще бъде роб. На физическото поле и чаршаф туриш, то е все същото и в съзнанието вътре на човека. В дадения случай ти мислиш, че имаш нужда от един юрган. Ти мислиш, че трябва много да ядеш.
То е мисълта, отношенията, които съществуват.
Но има едно криво разбиране в дадения случай на ония първични отношения, които имате към живота. Сега животът не може да разреши тия противоречия. Този ред на нещата, той не може да се измени. Искаме да го изменим чрез еволюция, нито чрез еволюция той може да се измени. Понеже редът в природата, който съществува, той е наложен от други същества.
към втори вариант >>
Мразиш някого или се гневиш, защото спрял те е в пътя или те препятствува.
(втори вариант)
Щом като престане любовта, която си имал на едно място, идва омразата. Или казано на друг език – Любов се нарича всяко нещо, отношение, което всякога можеш да реализираш, от което всякога можеш да имаш полза, се нарича любов. Отношения, които не може да имат никакво реализиране в живота, се наричат омраза. Омразата зависи от всички ония неща, които ти не можеш да реализираш. Те се отпечатват в съзнанието като противоречие.
Мразиш някого или се гневиш, защото спрял те е в пътя или те препятствува.
Или те обидил с нещо. Що е обидата?
към втори вариант >>
Но има едно криво разбиране в дадения случай на ония първични отношения, които имате към живота.
(втори вариант)
Дотогава докогато човек спи на такъв тюфлек, на такъв креват и с такъв юрган отгоре, той всякога ще бъде роб. На физическото поле и чаршаф туриш, то е все същото и в съзнанието вътре на човека. В дадения случай ти мислиш, че имаш нужда от един юрган. Ти мислиш, че трябва много да ядеш. То е мисълта, отношенията, които съществуват.
Но има едно криво разбиране в дадения случай на ония първични отношения, които имате към живота.
Сега животът не може да разреши тия противоречия. Този ред на нещата, той не може да се измени. Искаме да го изменим чрез еволюция, нито чрез еволюция той може да се измени. Понеже редът в природата, който съществува, той е наложен от други същества. Ти се бунтуваш против един ред, но той не е механически наложен.
към втори вариант >>
Или те обидил с нещо.
(втори вариант)
Или казано на друг език – Любов се нарича всяко нещо, отношение, което всякога можеш да реализираш, от което всякога можеш да имаш полза, се нарича любов. Отношения, които не може да имат никакво реализиране в живота, се наричат омраза. Омразата зависи от всички ония неща, които ти не можеш да реализираш. Те се отпечатват в съзнанието като противоречие. Мразиш някого или се гневиш, защото спрял те е в пътя или те препятствува.
Или те обидил с нещо.
Що е обидата?
към втори вариант >>
Сега животът не може да разреши тия противоречия.
(втори вариант)
На физическото поле и чаршаф туриш, то е все същото и в съзнанието вътре на човека. В дадения случай ти мислиш, че имаш нужда от един юрган. Ти мислиш, че трябва много да ядеш. То е мисълта, отношенията, които съществуват. Но има едно криво разбиране в дадения случай на ония първични отношения, които имате към живота.
Сега животът не може да разреши тия противоречия.
Този ред на нещата, той не може да се измени. Искаме да го изменим чрез еволюция, нито чрез еволюция той може да се измени. Понеже редът в природата, който съществува, той е наложен от други същества. Ти се бунтуваш против един ред, но той не е механически наложен. Преди време имало друго социално положение.
към втори вариант >>
Що е обидата?
(втори вариант)
Отношения, които не може да имат никакво реализиране в живота, се наричат омраза. Омразата зависи от всички ония неща, които ти не можеш да реализираш. Те се отпечатват в съзнанието като противоречие. Мразиш някого или се гневиш, защото спрял те е в пътя или те препятствува. Или те обидил с нещо.
Що е обидата?
към втори вариант >>
Този ред на нещата, той не може да се измени.
(втори вариант)
В дадения случай ти мислиш, че имаш нужда от един юрган. Ти мислиш, че трябва много да ядеш. То е мисълта, отношенията, които съществуват. Но има едно криво разбиране в дадения случай на ония първични отношения, които имате към живота. Сега животът не може да разреши тия противоречия.
Този ред на нещата, той не може да се измени.
Искаме да го изменим чрез еволюция, нито чрез еволюция той може да се измени. Понеже редът в природата, който съществува, той е наложен от други същества. Ти се бунтуваш против един ред, но той не е механически наложен. Преди време имало друго социално положение. То не е било право.
към втори вариант >>
Сега не в същината на нещата, но в отношенията има неща непостигнати.
(втори вариант)
Сега не в същината на нещата, но в отношенията има неща непостигнати.
След Любовта какво иде. Когато двама души се обичат, какво се образува? – Поне вашата опитност каква е. Сега вие схващате известни ваши отношения в света, които са временни. Временни отношения, хората съединят се като търговци, вложат известен капитал, но след три–четири години фирмата се развали, капиталът изчезне и тия хора втори път не се срещат.
към втори вариант >>
Искаме да го изменим чрез еволюция, нито чрез еволюция той може да се измени.
(втори вариант)
Ти мислиш, че трябва много да ядеш. То е мисълта, отношенията, които съществуват. Но има едно криво разбиране в дадения случай на ония първични отношения, които имате към живота. Сега животът не може да разреши тия противоречия. Този ред на нещата, той не може да се измени.
Искаме да го изменим чрез еволюция, нито чрез еволюция той може да се измени.
Понеже редът в природата, който съществува, той е наложен от други същества. Ти се бунтуваш против един ред, но той не е механически наложен. Преди време имало друго социално положение. То не е било право. И сегашното не е право.
към втори вариант >>
След Любовта какво иде.
(втори вариант)
Сега не в същината на нещата, но в отношенията има неща непостигнати.
След Любовта какво иде.
Когато двама души се обичат, какво се образува? – Поне вашата опитност каква е. Сега вие схващате известни ваши отношения в света, които са временни. Временни отношения, хората съединят се като търговци, вложат известен капитал, но след три–четири години фирмата се развали, капиталът изчезне и тия хора втори път не се срещат. Питам какво ще остане от тяхната хармония.
към втори вариант >>
Понеже редът в природата, който съществува, той е наложен от други същества.
(втори вариант)
То е мисълта, отношенията, които съществуват. Но има едно криво разбиране в дадения случай на ония първични отношения, които имате към живота. Сега животът не може да разреши тия противоречия. Този ред на нещата, той не може да се измени. Искаме да го изменим чрез еволюция, нито чрез еволюция той може да се измени.
Понеже редът в природата, който съществува, той е наложен от други същества.
Ти се бунтуваш против един ред, но той не е механически наложен. Преди време имало друго социално положение. То не е било право. И сегашното не е право. Но следното, което иде, трябва да бъде по-добро.
към втори вариант >>
Когато двама души се обичат, какво се образува?
(втори вариант)
Сега не в същината на нещата, но в отношенията има неща непостигнати. След Любовта какво иде.
Когато двама души се обичат, какво се образува?
– Поне вашата опитност каква е. Сега вие схващате известни ваши отношения в света, които са временни. Временни отношения, хората съединят се като търговци, вложат известен капитал, но след три–четири години фирмата се развали, капиталът изчезне и тия хора втори път не се срещат. Питам какво ще остане от тяхната хармония. Продавали са платове, може хиляди хора да са се облекли.
към втори вариант >>
Ти се бунтуваш против един ред, но той не е механически наложен.
(втори вариант)
Но има едно криво разбиране в дадения случай на ония първични отношения, които имате към живота. Сега животът не може да разреши тия противоречия. Този ред на нещата, той не може да се измени. Искаме да го изменим чрез еволюция, нито чрез еволюция той може да се измени. Понеже редът в природата, който съществува, той е наложен от други същества.
Ти се бунтуваш против един ред, но той не е механически наложен.
Преди време имало друго социално положение. То не е било право. И сегашното не е право. Но следното, което иде, трябва да бъде по-добро. Все едно положение трябва да съществува.
към втори вариант >>
– Поне вашата опитност каква е.
(втори вариант)
Сега не в същината на нещата, но в отношенията има неща непостигнати. След Любовта какво иде. Когато двама души се обичат, какво се образува?
– Поне вашата опитност каква е.
Сега вие схващате известни ваши отношения в света, които са временни. Временни отношения, хората съединят се като търговци, вложат известен капитал, но след три–четири години фирмата се развали, капиталът изчезне и тия хора втори път не се срещат. Питам какво ще остане от тяхната хармония. Продавали са платове, може хиляди хора да са се облекли. Като изчезне тяхната фирма, какво остава?
към втори вариант >>
Преди време имало друго социално положение.
(втори вариант)
Сега животът не може да разреши тия противоречия. Този ред на нещата, той не може да се измени. Искаме да го изменим чрез еволюция, нито чрез еволюция той може да се измени. Понеже редът в природата, който съществува, той е наложен от други същества. Ти се бунтуваш против един ред, но той не е механически наложен.
Преди време имало друго социално положение.
То не е било право. И сегашното не е право. Но следното, което иде, трябва да бъде по-добро. Все едно положение трябва да съществува. Математически трябва да се разгледа този въпрос.
към втори вариант >>
Сега вие схващате известни ваши отношения в света, които са временни.
(втори вариант)
Сега не в същината на нещата, но в отношенията има неща непостигнати. След Любовта какво иде. Когато двама души се обичат, какво се образува? – Поне вашата опитност каква е.
Сега вие схващате известни ваши отношения в света, които са временни.
Временни отношения, хората съединят се като търговци, вложат известен капитал, но след три–четири години фирмата се развали, капиталът изчезне и тия хора втори път не се срещат. Питам какво ще остане от тяхната хармония. Продавали са платове, може хиляди хора да са се облекли. Като изчезне тяхната фирма, какво остава? – Остават дрехите в хората.
към втори вариант >>
То не е било право.
(втори вариант)
Този ред на нещата, той не може да се измени. Искаме да го изменим чрез еволюция, нито чрез еволюция той може да се измени. Понеже редът в природата, който съществува, той е наложен от други същества. Ти се бунтуваш против един ред, но той не е механически наложен. Преди време имало друго социално положение.
То не е било право.
И сегашното не е право. Но следното, което иде, трябва да бъде по-добро. Все едно положение трябва да съществува. Математически трябва да се разгледа този въпрос. Ако тази свобода хората от себе си я търсят, тя е непостижима.
към втори вариант >>
Временни отношения, хората съединят се като търговци, вложат известен капитал, но след три–четири години фирмата се развали, капиталът изчезне и тия хора втори път не се срещат.
(втори вариант)
Сега не в същината на нещата, но в отношенията има неща непостигнати. След Любовта какво иде. Когато двама души се обичат, какво се образува? – Поне вашата опитност каква е. Сега вие схващате известни ваши отношения в света, които са временни.
Временни отношения, хората съединят се като търговци, вложат известен капитал, но след три–четири години фирмата се развали, капиталът изчезне и тия хора втори път не се срещат.
Питам какво ще остане от тяхната хармония. Продавали са платове, може хиляди хора да са се облекли. Като изчезне тяхната фирма, какво остава? – Остават дрехите в хората. Има фирми еднодневки, някои има, които имат по-дълъг живот.
към втори вариант >>
И сегашното не е право.
(втори вариант)
Искаме да го изменим чрез еволюция, нито чрез еволюция той може да се измени. Понеже редът в природата, който съществува, той е наложен от други същества. Ти се бунтуваш против един ред, но той не е механически наложен. Преди време имало друго социално положение. То не е било право.
И сегашното не е право.
Но следното, което иде, трябва да бъде по-добро. Все едно положение трябва да съществува. Математически трябва да се разгледа този въпрос. Ако тази свобода хората от себе си я търсят, тя е непостижима. Ако хората искат свобода, тя е непостижима.
към втори вариант >>
Питам какво ще остане от тяхната хармония.
(втори вариант)
След Любовта какво иде. Когато двама души се обичат, какво се образува? – Поне вашата опитност каква е. Сега вие схващате известни ваши отношения в света, които са временни. Временни отношения, хората съединят се като търговци, вложат известен капитал, но след три–четири години фирмата се развали, капиталът изчезне и тия хора втори път не се срещат.
Питам какво ще остане от тяхната хармония.
Продавали са платове, може хиляди хора да са се облекли. Като изчезне тяхната фирма, какво остава? – Остават дрехите в хората. Има фирми еднодневки, някои има, които имат по-дълъг живот.
към втори вариант >>
Но следното, което иде, трябва да бъде по-добро.
(втори вариант)
Понеже редът в природата, който съществува, той е наложен от други същества. Ти се бунтуваш против един ред, но той не е механически наложен. Преди време имало друго социално положение. То не е било право. И сегашното не е право.
Но следното, което иде, трябва да бъде по-добро.
Все едно положение трябва да съществува. Математически трябва да се разгледа този въпрос. Ако тази свобода хората от себе си я търсят, тя е непостижима. Ако хората искат свобода, тя е непостижима. Ако тази свобода, от невидимия свят я искат, ако Бог я иска, тя е постижима.
към втори вариант >>
Продавали са платове, може хиляди хора да са се облекли.
(втори вариант)
Когато двама души се обичат, какво се образува? – Поне вашата опитност каква е. Сега вие схващате известни ваши отношения в света, които са временни. Временни отношения, хората съединят се като търговци, вложат известен капитал, но след три–четири години фирмата се развали, капиталът изчезне и тия хора втори път не се срещат. Питам какво ще остане от тяхната хармония.
Продавали са платове, може хиляди хора да са се облекли.
Като изчезне тяхната фирма, какво остава? – Остават дрехите в хората. Има фирми еднодневки, някои има, които имат по-дълъг живот.
към втори вариант >>
Все едно положение трябва да съществува.
(втори вариант)
Ти се бунтуваш против един ред, но той не е механически наложен. Преди време имало друго социално положение. То не е било право. И сегашното не е право. Но следното, което иде, трябва да бъде по-добро.
Все едно положение трябва да съществува.
Математически трябва да се разгледа този въпрос. Ако тази свобода хората от себе си я търсят, тя е непостижима. Ако хората искат свобода, тя е непостижима. Ако тази свобода, от невидимия свят я искат, ако Бог я иска, тя е постижима. Ако комунизмът е подбуда на Божественото, той ще бъде.
към втори вариант >>
Като изчезне тяхната фирма, какво остава?
(втори вариант)
– Поне вашата опитност каква е. Сега вие схващате известни ваши отношения в света, които са временни. Временни отношения, хората съединят се като търговци, вложат известен капитал, но след три–четири години фирмата се развали, капиталът изчезне и тия хора втори път не се срещат. Питам какво ще остане от тяхната хармония. Продавали са платове, може хиляди хора да са се облекли.
Като изчезне тяхната фирма, какво остава?
– Остават дрехите в хората. Има фирми еднодневки, някои има, които имат по-дълъг живот.
към втори вариант >>
Математически трябва да се разгледа този въпрос.
(втори вариант)
Преди време имало друго социално положение. То не е било право. И сегашното не е право. Но следното, което иде, трябва да бъде по-добро. Все едно положение трябва да съществува.
Математически трябва да се разгледа този въпрос.
Ако тази свобода хората от себе си я търсят, тя е непостижима. Ако хората искат свобода, тя е непостижима. Ако тази свобода, от невидимия свят я искат, ако Бог я иска, тя е постижима. Ако комунизмът е подбуда на Божественото, той ще бъде. Но ако той е подбуда на самите хора, то е непостижим.
към втори вариант >>
– Остават дрехите в хората.
(втори вариант)
Сега вие схващате известни ваши отношения в света, които са временни. Временни отношения, хората съединят се като търговци, вложат известен капитал, но след три–четири години фирмата се развали, капиталът изчезне и тия хора втори път не се срещат. Питам какво ще остане от тяхната хармония. Продавали са платове, може хиляди хора да са се облекли. Като изчезне тяхната фирма, какво остава?
– Остават дрехите в хората.
Има фирми еднодневки, някои има, които имат по-дълъг живот.
към втори вариант >>
Ако тази свобода хората от себе си я търсят, тя е непостижима.
(втори вариант)
То не е било право. И сегашното не е право. Но следното, което иде, трябва да бъде по-добро. Все едно положение трябва да съществува. Математически трябва да се разгледа този въпрос.
Ако тази свобода хората от себе си я търсят, тя е непостижима.
Ако хората искат свобода, тя е непостижима. Ако тази свобода, от невидимия свят я искат, ако Бог я иска, тя е постижима. Ако комунизмът е подбуда на Божественото, той ще бъде. Но ако той е подбуда на самите хора, то е непостижим. Имате разбойническа банда, направи голям обир и започва да се избиват едни други разбойниците.
към втори вариант >>
Има фирми еднодневки, някои има, които имат по-дълъг живот.
(втори вариант)
Временни отношения, хората съединят се като търговци, вложат известен капитал, но след три–четири години фирмата се развали, капиталът изчезне и тия хора втори път не се срещат. Питам какво ще остане от тяхната хармония. Продавали са платове, може хиляди хора да са се облекли. Като изчезне тяхната фирма, какво остава? – Остават дрехите в хората.
Има фирми еднодневки, някои има, които имат по-дълъг живот.
към втори вариант >>
Ако хората искат свобода, тя е непостижима.
(втори вариант)
И сегашното не е право. Но следното, което иде, трябва да бъде по-добро. Все едно положение трябва да съществува. Математически трябва да се разгледа този въпрос. Ако тази свобода хората от себе си я търсят, тя е непостижима.
Ако хората искат свобода, тя е непостижима.
Ако тази свобода, от невидимия свят я искат, ако Бог я иска, тя е постижима. Ако комунизмът е подбуда на Божественото, той ще бъде. Но ако той е подбуда на самите хора, то е непостижим. Имате разбойническа банда, направи голям обир и започва да се избиват едни други разбойниците. Убиването какво показва?
към втори вариант >>
Аз искам да ви наведа на известен ред разсъждения, за да се изяснят: Има неща, които мъчно може да се примирят.
(втори вариант)
Аз искам да ви наведа на известен ред разсъждения, за да се изяснят: Има неща, които мъчно може да се примирят.
Ще останат някои неща непримирими. Трябва да останат много прояви в живота, необяснени. Защото като обясним някои неща как станали, ти ще станеш по-нещастен. Нали знаете там има един разказ от 1001 нощ. Един отишъл да се ожени за една царска дъщеря и след като се оженил за царската дъщеря, този младият зет изял една скилидка чесън и тогава отишъл при своята възлюблена.
към втори вариант >>
Ако тази свобода, от невидимия свят я искат, ако Бог я иска, тя е постижима.
(втори вариант)
Но следното, което иде, трябва да бъде по-добро. Все едно положение трябва да съществува. Математически трябва да се разгледа този въпрос. Ако тази свобода хората от себе си я търсят, тя е непостижима. Ако хората искат свобода, тя е непостижима.
Ако тази свобода, от невидимия свят я искат, ако Бог я иска, тя е постижима.
Ако комунизмът е подбуда на Божественото, той ще бъде. Но ако той е подбуда на самите хора, то е непостижим. Имате разбойническа банда, направи голям обир и започва да се избиват едни други разбойниците. Убиването какво показва? – Тази банда се избиват едни други заради богатството.
към втори вариант >>
Ще останат някои неща непримирими.
(втори вариант)
Аз искам да ви наведа на известен ред разсъждения, за да се изяснят: Има неща, които мъчно може да се примирят.
Ще останат някои неща непримирими.
Трябва да останат много прояви в живота, необяснени. Защото като обясним някои неща как станали, ти ще станеш по-нещастен. Нали знаете там има един разказ от 1001 нощ. Един отишъл да се ожени за една царска дъщеря и след като се оженил за царската дъщеря, този младият зет изял една скилидка чесън и тогава отишъл при своята възлюблена. Неговата другарка заповядала да му ударят 50 тояги на неговата задница и не само това, но го изпъдила.
към втори вариант >>
Ако комунизмът е подбуда на Божественото, той ще бъде.
(втори вариант)
Все едно положение трябва да съществува. Математически трябва да се разгледа този въпрос. Ако тази свобода хората от себе си я търсят, тя е непостижима. Ако хората искат свобода, тя е непостижима. Ако тази свобода, от невидимия свят я искат, ако Бог я иска, тя е постижима.
Ако комунизмът е подбуда на Божественото, той ще бъде.
Но ако той е подбуда на самите хора, то е непостижим. Имате разбойническа банда, направи голям обир и започва да се избиват едни други разбойниците. Убиването какво показва? – Тази банда се избиват едни други заради богатството. Може да остане един, може да не остане нито един.
към втори вариант >>
Трябва да останат много прояви в живота, необяснени.
(втори вариант)
Аз искам да ви наведа на известен ред разсъждения, за да се изяснят: Има неща, които мъчно може да се примирят. Ще останат някои неща непримирими.
Трябва да останат много прояви в живота, необяснени.
Защото като обясним някои неща как станали, ти ще станеш по-нещастен. Нали знаете там има един разказ от 1001 нощ. Един отишъл да се ожени за една царска дъщеря и след като се оженил за царската дъщеря, този младият зет изял една скилидка чесън и тогава отишъл при своята възлюблена. Неговата другарка заповядала да му ударят 50 тояги на неговата задница и не само това, но го изпъдила. Той разправял, че една скилидка чесън произвела всичкото нещастие.
към втори вариант >>
Но ако той е подбуда на самите хора, то е непостижим.
(втори вариант)
Математически трябва да се разгледа този въпрос. Ако тази свобода хората от себе си я търсят, тя е непостижима. Ако хората искат свобода, тя е непостижима. Ако тази свобода, от невидимия свят я искат, ако Бог я иска, тя е постижима. Ако комунизмът е подбуда на Божественото, той ще бъде.
Но ако той е подбуда на самите хора, то е непостижим.
Имате разбойническа банда, направи голям обир и започва да се избиват едни други разбойниците. Убиването какво показва? – Тази банда се избиват едни други заради богатството. Може да остане един, може да не остане нито един. Туй, към което хората се стремят, не трябва да има убийство.
към втори вариант >>
Защото като обясним някои неща как станали, ти ще станеш по-нещастен.
(втори вариант)
Аз искам да ви наведа на известен ред разсъждения, за да се изяснят: Има неща, които мъчно може да се примирят. Ще останат някои неща непримирими. Трябва да останат много прояви в живота, необяснени.
Защото като обясним някои неща как станали, ти ще станеш по-нещастен.
Нали знаете там има един разказ от 1001 нощ. Един отишъл да се ожени за една царска дъщеря и след като се оженил за царската дъщеря, този младият зет изял една скилидка чесън и тогава отишъл при своята възлюблена. Неговата другарка заповядала да му ударят 50 тояги на неговата задница и не само това, но го изпъдила. Той разправял, че една скилидка чесън произвела всичкото нещастие. Тя му казва: Втори път да не стъпиш тук.
към втори вариант >>
Имате разбойническа банда, направи голям обир и започва да се избиват едни други разбойниците.
(втори вариант)
Ако тази свобода хората от себе си я търсят, тя е непостижима. Ако хората искат свобода, тя е непостижима. Ако тази свобода, от невидимия свят я искат, ако Бог я иска, тя е постижима. Ако комунизмът е подбуда на Божественото, той ще бъде. Но ако той е подбуда на самите хора, то е непостижим.
Имате разбойническа банда, направи голям обир и започва да се избиват едни други разбойниците.
Убиването какво показва? – Тази банда се избиват едни други заради богатството. Може да остане един, може да не остане нито един. Туй, към което хората се стремят, не трябва да има убийство. Аз да ви кажа как схващам нещата.
към втори вариант >>
Нали знаете там има един разказ от 1001 нощ.
(втори вариант)
Аз искам да ви наведа на известен ред разсъждения, за да се изяснят: Има неща, които мъчно може да се примирят. Ще останат някои неща непримирими. Трябва да останат много прояви в живота, необяснени. Защото като обясним някои неща как станали, ти ще станеш по-нещастен.
Нали знаете там има един разказ от 1001 нощ.
Един отишъл да се ожени за една царска дъщеря и след като се оженил за царската дъщеря, този младият зет изял една скилидка чесън и тогава отишъл при своята възлюблена. Неговата другарка заповядала да му ударят 50 тояги на неговата задница и не само това, но го изпъдила. Той разправял, че една скилидка чесън произвела всичкото нещастие. Тя му казва: Втори път да не стъпиш тук. То е един разказ.
към втори вариант >>
Убиването какво показва?
(втори вариант)
Ако хората искат свобода, тя е непостижима. Ако тази свобода, от невидимия свят я искат, ако Бог я иска, тя е постижима. Ако комунизмът е подбуда на Божественото, той ще бъде. Но ако той е подбуда на самите хора, то е непостижим. Имате разбойническа банда, направи голям обир и започва да се избиват едни други разбойниците.
Убиването какво показва?
– Тази банда се избиват едни други заради богатството. Може да остане един, може да не остане нито един. Туй, към което хората се стремят, не трябва да има убийство. Аз да ви кажа как схващам нещата. Там, дето има убийство, Божественото не функционира, има човешко примесено.
към втори вариант >>
Един отишъл да се ожени за една царска дъщеря и след като се оженил за царската дъщеря, този младият зет изял една скилидка чесън и тогава отишъл при своята възлюблена.
(втори вариант)
Аз искам да ви наведа на известен ред разсъждения, за да се изяснят: Има неща, които мъчно може да се примирят. Ще останат някои неща непримирими. Трябва да останат много прояви в живота, необяснени. Защото като обясним някои неща как станали, ти ще станеш по-нещастен. Нали знаете там има един разказ от 1001 нощ.
Един отишъл да се ожени за една царска дъщеря и след като се оженил за царската дъщеря, този младият зет изял една скилидка чесън и тогава отишъл при своята възлюблена.
Неговата другарка заповядала да му ударят 50 тояги на неговата задница и не само това, но го изпъдила. Той разправял, че една скилидка чесън произвела всичкото нещастие. Тя му казва: Втори път да не стъпиш тук. То е един разказ. Казвате някой път не съм направил голям грях.
към втори вариант >>
– Тази банда се избиват едни други заради богатството.
(втори вариант)
Ако тази свобода, от невидимия свят я искат, ако Бог я иска, тя е постижима. Ако комунизмът е подбуда на Божественото, той ще бъде. Но ако той е подбуда на самите хора, то е непостижим. Имате разбойническа банда, направи голям обир и започва да се избиват едни други разбойниците. Убиването какво показва?
– Тази банда се избиват едни други заради богатството.
Може да остане един, може да не остане нито един. Туй, към което хората се стремят, не трябва да има убийство. Аз да ви кажа как схващам нещата. Там, дето има убийство, Божественото не функционира, има човешко примесено. Защото, щом е право, всичките хора еднакво трябва да мислят.
към втори вариант >>
Неговата другарка заповядала да му ударят 50 тояги на неговата задница и не само това, но го изпъдила.
(втори вариант)
Ще останат някои неща непримирими. Трябва да останат много прояви в живота, необяснени. Защото като обясним някои неща как станали, ти ще станеш по-нещастен. Нали знаете там има един разказ от 1001 нощ. Един отишъл да се ожени за една царска дъщеря и след като се оженил за царската дъщеря, този младият зет изял една скилидка чесън и тогава отишъл при своята възлюблена.
Неговата другарка заповядала да му ударят 50 тояги на неговата задница и не само това, но го изпъдила.
Той разправял, че една скилидка чесън произвела всичкото нещастие. Тя му казва: Втори път да не стъпиш тук. То е един разказ. Казвате някой път не съм направил голям грях. Че какъв грях има, че този човек е изял една скилида чесън?
към втори вариант >>
Може да остане един, може да не остане нито един.
(втори вариант)
Ако комунизмът е подбуда на Божественото, той ще бъде. Но ако той е подбуда на самите хора, то е непостижим. Имате разбойническа банда, направи голям обир и започва да се избиват едни други разбойниците. Убиването какво показва? – Тази банда се избиват едни други заради богатството.
Може да остане един, може да не остане нито един.
Туй, към което хората се стремят, не трябва да има убийство. Аз да ви кажа как схващам нещата. Там, дето има убийство, Божественото не функционира, има човешко примесено. Защото, щом е право, всичките хора еднакво трябва да мислят. Няма защо този човек да го заставям да мисли като мен.
към втори вариант >>
Той разправял, че една скилидка чесън произвела всичкото нещастие.
(втори вариант)
Трябва да останат много прояви в живота, необяснени. Защото като обясним някои неща как станали, ти ще станеш по-нещастен. Нали знаете там има един разказ от 1001 нощ. Един отишъл да се ожени за една царска дъщеря и след като се оженил за царската дъщеря, този младият зет изял една скилидка чесън и тогава отишъл при своята възлюблена. Неговата другарка заповядала да му ударят 50 тояги на неговата задница и не само това, но го изпъдила.
Той разправял, че една скилидка чесън произвела всичкото нещастие.
Тя му казва: Втори път да не стъпиш тук. То е един разказ. Казвате някой път не съм направил голям грях. Че какъв грях има, че този човек е изял една скилида чесън? – Но в дадения случай, при дадените условия, тази царска дъщеря има такова голямо отвращение от чесъна, че заповядала да го набият, понеже този чесън може да ѝ причини смърт.
към втори вариант >>
Туй, към което хората се стремят, не трябва да има убийство.
(втори вариант)
Но ако той е подбуда на самите хора, то е непостижим. Имате разбойническа банда, направи голям обир и започва да се избиват едни други разбойниците. Убиването какво показва? – Тази банда се избиват едни други заради богатството. Може да остане един, може да не остане нито един.
Туй, към което хората се стремят, не трябва да има убийство.
Аз да ви кажа как схващам нещата. Там, дето има убийство, Божественото не функционира, има човешко примесено. Защото, щом е право, всичките хора еднакво трябва да мислят. Няма защо този човек да го заставям да мисли като мен. Щом е право, ти и аз трябва да мислим еднакво.
към втори вариант >>
Ще ви дам една малка нова светлина върху един въпрос много тъмен.
(втори вариант)
Ще ви дам една малка нова светлина върху един въпрос много тъмен.
Един въпрос. Учените хора като надникнат там, изуват обущата си, защото обущата на човека са тежки. На туй място като влезеш ще снемеш обущата си. Ако имаш шапка, ще изхвърлиш и шапката си, гологлав ще бъдеш и бос ще идеш, значи всички ония стари схващания за живота ще ги оставиш. Ония стари постъпки и тях ще ги оставиш, защо?
към втори вариант >>
Тя му казва: Втори път да не стъпиш тук.
(втори вариант)
Защото като обясним някои неща как станали, ти ще станеш по-нещастен. Нали знаете там има един разказ от 1001 нощ. Един отишъл да се ожени за една царска дъщеря и след като се оженил за царската дъщеря, този младият зет изял една скилидка чесън и тогава отишъл при своята възлюблена. Неговата другарка заповядала да му ударят 50 тояги на неговата задница и не само това, но го изпъдила. Той разправял, че една скилидка чесън произвела всичкото нещастие.
Тя му казва: Втори път да не стъпиш тук.
То е един разказ. Казвате някой път не съм направил голям грях. Че какъв грях има, че този човек е изял една скилида чесън? – Но в дадения случай, при дадените условия, тази царска дъщеря има такова голямо отвращение от чесъна, че заповядала да го набият, понеже този чесън може да ѝ причини смърт. Тя казва: Аз не искам един възлюблен, който иска да ме умъртви с чесън.
към втори вариант >>
Аз да ви кажа как схващам нещата.
(втори вариант)
Имате разбойническа банда, направи голям обир и започва да се избиват едни други разбойниците. Убиването какво показва? – Тази банда се избиват едни други заради богатството. Може да остане един, може да не остане нито един. Туй, към което хората се стремят, не трябва да има убийство.
Аз да ви кажа как схващам нещата.
Там, дето има убийство, Божественото не функционира, има човешко примесено. Защото, щом е право, всичките хора еднакво трябва да мислят. Няма защо този човек да го заставям да мисли като мен. Щом е право, ти и аз трябва да мислим еднакво. От туй, което има, и аз ще взема.
към втори вариант >>
Един въпрос.
(втори вариант)
Ще ви дам една малка нова светлина върху един въпрос много тъмен.
Един въпрос.
Учените хора като надникнат там, изуват обущата си, защото обущата на човека са тежки. На туй място като влезеш ще снемеш обущата си. Ако имаш шапка, ще изхвърлиш и шапката си, гологлав ще бъдеш и бос ще идеш, значи всички ония стари схващания за живота ще ги оставиш. Ония стари постъпки и тях ще ги оставиш, защо? – Ще ви приведа един пример из обикновения живот: Отива войникът на бойното поле, изважда ножа, като срещне своя неприятел, отрязва главата и се счита за герой.
към втори вариант >>
То е един разказ.
(втори вариант)
Нали знаете там има един разказ от 1001 нощ. Един отишъл да се ожени за една царска дъщеря и след като се оженил за царската дъщеря, този младият зет изял една скилидка чесън и тогава отишъл при своята възлюблена. Неговата другарка заповядала да му ударят 50 тояги на неговата задница и не само това, но го изпъдила. Той разправял, че една скилидка чесън произвела всичкото нещастие. Тя му казва: Втори път да не стъпиш тук.
То е един разказ.
Казвате някой път не съм направил голям грях. Че какъв грях има, че този човек е изял една скилида чесън? – Но в дадения случай, при дадените условия, тази царска дъщеря има такова голямо отвращение от чесъна, че заповядала да го набият, понеже този чесън може да ѝ причини смърт. Тя казва: Аз не искам един възлюблен, който иска да ме умъртви с чесън.
към втори вариант >>
Там, дето има убийство, Божественото не функционира, има човешко примесено.
(втори вариант)
Убиването какво показва? – Тази банда се избиват едни други заради богатството. Може да остане един, може да не остане нито един. Туй, към което хората се стремят, не трябва да има убийство. Аз да ви кажа как схващам нещата.
Там, дето има убийство, Божественото не функционира, има човешко примесено.
Защото, щом е право, всичките хора еднакво трябва да мислят. Няма защо този човек да го заставям да мисли като мен. Щом е право, ти и аз трябва да мислим еднакво. От туй, което има, и аз ще взема. Когато ида при една чешма, ще взема толкоз, колкото ми трябва.
към втори вариант >>
Учените хора като надникнат там, изуват обущата си, защото обущата на човека са тежки.
(втори вариант)
Ще ви дам една малка нова светлина върху един въпрос много тъмен. Един въпрос.
Учените хора като надникнат там, изуват обущата си, защото обущата на човека са тежки.
На туй място като влезеш ще снемеш обущата си. Ако имаш шапка, ще изхвърлиш и шапката си, гологлав ще бъдеш и бос ще идеш, значи всички ония стари схващания за живота ще ги оставиш. Ония стари постъпки и тях ще ги оставиш, защо? – Ще ви приведа един пример из обикновения живот: Отива войникът на бойното поле, изважда ножа, като срещне своя неприятел, отрязва главата и се счита за герой. Ако този войник се върне в разумното общество и реже главите на хората, питам, неговото изкуство има ли смисъл.
към втори вариант >>
Казвате някой път не съм направил голям грях.
(втори вариант)
Един отишъл да се ожени за една царска дъщеря и след като се оженил за царската дъщеря, този младият зет изял една скилидка чесън и тогава отишъл при своята възлюблена. Неговата другарка заповядала да му ударят 50 тояги на неговата задница и не само това, но го изпъдила. Той разправял, че една скилидка чесън произвела всичкото нещастие. Тя му казва: Втори път да не стъпиш тук. То е един разказ.
Казвате някой път не съм направил голям грях.
Че какъв грях има, че този човек е изял една скилида чесън? – Но в дадения случай, при дадените условия, тази царска дъщеря има такова голямо отвращение от чесъна, че заповядала да го набият, понеже този чесън може да ѝ причини смърт. Тя казва: Аз не искам един възлюблен, който иска да ме умъртви с чесън.
към втори вариант >>
Защото, щом е право, всичките хора еднакво трябва да мислят.
(втори вариант)
– Тази банда се избиват едни други заради богатството. Може да остане един, може да не остане нито един. Туй, към което хората се стремят, не трябва да има убийство. Аз да ви кажа как схващам нещата. Там, дето има убийство, Божественото не функционира, има човешко примесено.
Защото, щом е право, всичките хора еднакво трябва да мислят.
Няма защо този човек да го заставям да мисли като мен. Щом е право, ти и аз трябва да мислим еднакво. От туй, което има, и аз ще взема. Когато ида при една чешма, ще взема толкоз, колкото ми трябва. Ако занеса 10, 20 каци, ще ги напълня.
към втори вариант >>
На туй място като влезеш ще снемеш обущата си.
(втори вариант)
Ще ви дам една малка нова светлина върху един въпрос много тъмен. Един въпрос. Учените хора като надникнат там, изуват обущата си, защото обущата на човека са тежки.
На туй място като влезеш ще снемеш обущата си.
Ако имаш шапка, ще изхвърлиш и шапката си, гологлав ще бъдеш и бос ще идеш, значи всички ония стари схващания за живота ще ги оставиш. Ония стари постъпки и тях ще ги оставиш, защо? – Ще ви приведа един пример из обикновения живот: Отива войникът на бойното поле, изважда ножа, като срещне своя неприятел, отрязва главата и се счита за герой. Ако този войник се върне в разумното общество и реже главите на хората, питам, неговото изкуство има ли смисъл. Има смисъл на бойното поле.
към втори вариант >>
Че какъв грях има, че този човек е изял една скилида чесън?
(втори вариант)
Неговата другарка заповядала да му ударят 50 тояги на неговата задница и не само това, но го изпъдила. Той разправял, че една скилидка чесън произвела всичкото нещастие. Тя му казва: Втори път да не стъпиш тук. То е един разказ. Казвате някой път не съм направил голям грях.
Че какъв грях има, че този човек е изял една скилида чесън?
– Но в дадения случай, при дадените условия, тази царска дъщеря има такова голямо отвращение от чесъна, че заповядала да го набият, понеже този чесън може да ѝ причини смърт. Тя казва: Аз не искам един възлюблен, който иска да ме умъртви с чесън.
към втори вариант >>
Няма защо този човек да го заставям да мисли като мен.
(втори вариант)
Може да остане един, може да не остане нито един. Туй, към което хората се стремят, не трябва да има убийство. Аз да ви кажа как схващам нещата. Там, дето има убийство, Божественото не функционира, има човешко примесено. Защото, щом е право, всичките хора еднакво трябва да мислят.
Няма защо този човек да го заставям да мисли като мен.
Щом е право, ти и аз трябва да мислим еднакво. От туй, което има, и аз ще взема. Когато ида при една чешма, ще взема толкоз, колкото ми трябва. Ако занеса 10, 20 каци, ще ги напълня. Но каква нужда имам да пълня каци, когато чешмата тече.
към втори вариант >>
Ако имаш шапка, ще изхвърлиш и шапката си, гологлав ще бъдеш и бос ще идеш, значи всички ония стари схващания за живота ще ги оставиш.
(втори вариант)
Ще ви дам една малка нова светлина върху един въпрос много тъмен. Един въпрос. Учените хора като надникнат там, изуват обущата си, защото обущата на човека са тежки. На туй място като влезеш ще снемеш обущата си.
Ако имаш шапка, ще изхвърлиш и шапката си, гологлав ще бъдеш и бос ще идеш, значи всички ония стари схващания за живота ще ги оставиш.
Ония стари постъпки и тях ще ги оставиш, защо? – Ще ви приведа един пример из обикновения живот: Отива войникът на бойното поле, изважда ножа, като срещне своя неприятел, отрязва главата и се счита за герой. Ако този войник се върне в разумното общество и реже главите на хората, питам, неговото изкуство има ли смисъл. Има смисъл на бойното поле. В мирното общество ножът трябва да бъде в ножницата.
към втори вариант >>
– Но в дадения случай, при дадените условия, тази царска дъщеря има такова голямо отвращение от чесъна, че заповядала да го набият, понеже този чесън може да ѝ причини смърт.
(втори вариант)
Той разправял, че една скилидка чесън произвела всичкото нещастие. Тя му казва: Втори път да не стъпиш тук. То е един разказ. Казвате някой път не съм направил голям грях. Че какъв грях има, че този човек е изял една скилида чесън?
– Но в дадения случай, при дадените условия, тази царска дъщеря има такова голямо отвращение от чесъна, че заповядала да го набият, понеже този чесън може да ѝ причини смърт.
Тя казва: Аз не искам един възлюблен, който иска да ме умъртви с чесън.
към втори вариант >>
Щом е право, ти и аз трябва да мислим еднакво.
(втори вариант)
Туй, към което хората се стремят, не трябва да има убийство. Аз да ви кажа как схващам нещата. Там, дето има убийство, Божественото не функционира, има човешко примесено. Защото, щом е право, всичките хора еднакво трябва да мислят. Няма защо този човек да го заставям да мисли като мен.
Щом е право, ти и аз трябва да мислим еднакво.
От туй, което има, и аз ще взема. Когато ида при една чешма, ще взема толкоз, колкото ми трябва. Ако занеса 10, 20 каци, ще ги напълня. Но каква нужда имам да пълня каци, когато чешмата тече.
към втори вариант >>
Ония стари постъпки и тях ще ги оставиш, защо?
(втори вариант)
Ще ви дам една малка нова светлина върху един въпрос много тъмен. Един въпрос. Учените хора като надникнат там, изуват обущата си, защото обущата на човека са тежки. На туй място като влезеш ще снемеш обущата си. Ако имаш шапка, ще изхвърлиш и шапката си, гологлав ще бъдеш и бос ще идеш, значи всички ония стари схващания за живота ще ги оставиш.
Ония стари постъпки и тях ще ги оставиш, защо?
– Ще ви приведа един пример из обикновения живот: Отива войникът на бойното поле, изважда ножа, като срещне своя неприятел, отрязва главата и се счита за герой. Ако този войник се върне в разумното общество и реже главите на хората, питам, неговото изкуство има ли смисъл. Има смисъл на бойното поле. В мирното общество ножът трябва да бъде в ножницата. Известни идеи може да се реализират, само при известни условия.
към втори вариант >>
Тя казва: Аз не искам един възлюблен, който иска да ме умъртви с чесън.
(втори вариант)
Тя му казва: Втори път да не стъпиш тук. То е един разказ. Казвате някой път не съм направил голям грях. Че какъв грях има, че този човек е изял една скилида чесън? – Но в дадения случай, при дадените условия, тази царска дъщеря има такова голямо отвращение от чесъна, че заповядала да го набият, понеже този чесън може да ѝ причини смърт.
Тя казва: Аз не искам един възлюблен, който иска да ме умъртви с чесън.
към втори вариант >>
От туй, което има, и аз ще взема.
(втори вариант)
Аз да ви кажа как схващам нещата. Там, дето има убийство, Божественото не функционира, има човешко примесено. Защото, щом е право, всичките хора еднакво трябва да мислят. Няма защо този човек да го заставям да мисли като мен. Щом е право, ти и аз трябва да мислим еднакво.
От туй, което има, и аз ще взема.
Когато ида при една чешма, ще взема толкоз, колкото ми трябва. Ако занеса 10, 20 каци, ще ги напълня. Но каква нужда имам да пълня каци, когато чешмата тече.
към втори вариант >>
– Ще ви приведа един пример из обикновения живот: Отива войникът на бойното поле, изважда ножа, като срещне своя неприятел, отрязва главата и се счита за герой.
(втори вариант)
Един въпрос. Учените хора като надникнат там, изуват обущата си, защото обущата на човека са тежки. На туй място като влезеш ще снемеш обущата си. Ако имаш шапка, ще изхвърлиш и шапката си, гологлав ще бъдеш и бос ще идеш, значи всички ония стари схващания за живота ще ги оставиш. Ония стари постъпки и тях ще ги оставиш, защо?
– Ще ви приведа един пример из обикновения живот: Отива войникът на бойното поле, изважда ножа, като срещне своя неприятел, отрязва главата и се счита за герой.
Ако този войник се върне в разумното общество и реже главите на хората, питам, неговото изкуство има ли смисъл. Има смисъл на бойното поле. В мирното общество ножът трябва да бъде в ножницата. Известни идеи може да се реализират, само при известни условия. Сега идеята на вас донякъде е понятна.
към втори вариант >>
Да дойдем сега до нашия квадрат.
(втори вариант)
Да дойдем сега до нашия квадрат.
Ние да влезем в едно поле, в което вие да боравите. Всеки един човек, който борави с известно поле, той мисли, че е разрешил всичките въпроси. Той знае бояджийство и той се осигурява в известно отношение. Осигурява прехраната си, но какво може да постигне с бояджилъка? – Ако при хората бояджийството е на място, но ако си при птиците, където всеки се ражда с боядисани дрехи?
към втори вариант >>
Когато ида при една чешма, ще взема толкоз, колкото ми трябва.
(втори вариант)
Там, дето има убийство, Божественото не функционира, има човешко примесено. Защото, щом е право, всичките хора еднакво трябва да мислят. Няма защо този човек да го заставям да мисли като мен. Щом е право, ти и аз трябва да мислим еднакво. От туй, което има, и аз ще взема.
Когато ида при една чешма, ще взема толкоз, колкото ми трябва.
Ако занеса 10, 20 каци, ще ги напълня. Но каква нужда имам да пълня каци, когато чешмата тече.
към втори вариант >>
Ако този войник се върне в разумното общество и реже главите на хората, питам, неговото изкуство има ли смисъл.
(втори вариант)
Учените хора като надникнат там, изуват обущата си, защото обущата на човека са тежки. На туй място като влезеш ще снемеш обущата си. Ако имаш шапка, ще изхвърлиш и шапката си, гологлав ще бъдеш и бос ще идеш, значи всички ония стари схващания за живота ще ги оставиш. Ония стари постъпки и тях ще ги оставиш, защо? – Ще ви приведа един пример из обикновения живот: Отива войникът на бойното поле, изважда ножа, като срещне своя неприятел, отрязва главата и се счита за герой.
Ако този войник се върне в разумното общество и реже главите на хората, питам, неговото изкуство има ли смисъл.
Има смисъл на бойното поле. В мирното общество ножът трябва да бъде в ножницата. Известни идеи може да се реализират, само при известни условия. Сега идеята на вас донякъде е понятна. Но какво отношение има?
към втори вариант >>
Ние да влезем в едно поле, в което вие да боравите.
(втори вариант)
Да дойдем сега до нашия квадрат.
Ние да влезем в едно поле, в което вие да боравите.
Всеки един човек, който борави с известно поле, той мисли, че е разрешил всичките въпроси. Той знае бояджийство и той се осигурява в известно отношение. Осигурява прехраната си, но какво може да постигне с бояджилъка? – Ако при хората бояджийството е на място, но ако си при птиците, където всеки се ражда с боядисани дрехи? – Казвам на физическото поле бояджилък има, боядисване с бои, но при птиците кому ще боядисваш дрехите, когато всеки се е родил с боядисани дрехи?
към втори вариант >>
Ако занеса 10, 20 каци, ще ги напълня.
(втори вариант)
Защото, щом е право, всичките хора еднакво трябва да мислят. Няма защо този човек да го заставям да мисли като мен. Щом е право, ти и аз трябва да мислим еднакво. От туй, което има, и аз ще взема. Когато ида при една чешма, ще взема толкоз, колкото ми трябва.
Ако занеса 10, 20 каци, ще ги напълня.
Но каква нужда имам да пълня каци, когато чешмата тече.
към втори вариант >>
Има смисъл на бойното поле.
(втори вариант)
На туй място като влезеш ще снемеш обущата си. Ако имаш шапка, ще изхвърлиш и шапката си, гологлав ще бъдеш и бос ще идеш, значи всички ония стари схващания за живота ще ги оставиш. Ония стари постъпки и тях ще ги оставиш, защо? – Ще ви приведа един пример из обикновения живот: Отива войникът на бойното поле, изважда ножа, като срещне своя неприятел, отрязва главата и се счита за герой. Ако този войник се върне в разумното общество и реже главите на хората, питам, неговото изкуство има ли смисъл.
Има смисъл на бойното поле.
В мирното общество ножът трябва да бъде в ножницата. Известни идеи може да се реализират, само при известни условия. Сега идеята на вас донякъде е понятна. Но какво отношение има? – Тази идея само за обяснение.
към втори вариант >>
Всеки един човек, който борави с известно поле, той мисли, че е разрешил всичките въпроси.
(втори вариант)
Да дойдем сега до нашия квадрат. Ние да влезем в едно поле, в което вие да боравите.
Всеки един човек, който борави с известно поле, той мисли, че е разрешил всичките въпроси.
Той знае бояджийство и той се осигурява в известно отношение. Осигурява прехраната си, но какво може да постигне с бояджилъка? – Ако при хората бояджийството е на място, но ако си при птиците, където всеки се ражда с боядисани дрехи? – Казвам на физическото поле бояджилък има, боядисване с бои, но при птиците кому ще боядисваш дрехите, когато всеки се е родил с боядисани дрехи? – Археологически идеи имат хората.
към втори вариант >>
Но каква нужда имам да пълня каци, когато чешмата тече.
(втори вариант)
Няма защо този човек да го заставям да мисли като мен. Щом е право, ти и аз трябва да мислим еднакво. От туй, което има, и аз ще взема. Когато ида при една чешма, ще взема толкоз, колкото ми трябва. Ако занеса 10, 20 каци, ще ги напълня.
Но каква нужда имам да пълня каци, когато чешмата тече.
към втори вариант >>
В мирното общество ножът трябва да бъде в ножницата.
(втори вариант)
Ако имаш шапка, ще изхвърлиш и шапката си, гологлав ще бъдеш и бос ще идеш, значи всички ония стари схващания за живота ще ги оставиш. Ония стари постъпки и тях ще ги оставиш, защо? – Ще ви приведа един пример из обикновения живот: Отива войникът на бойното поле, изважда ножа, като срещне своя неприятел, отрязва главата и се счита за герой. Ако този войник се върне в разумното общество и реже главите на хората, питам, неговото изкуство има ли смисъл. Има смисъл на бойното поле.
В мирното общество ножът трябва да бъде в ножницата.
Известни идеи може да се реализират, само при известни условия. Сега идеята на вас донякъде е понятна. Но какво отношение има? – Тази идея само за обяснение. Да кажем вие имате една мярка, с която мерите предметите, може тази мярка да е заета от природата, а може да е произволна.
към втори вариант >>
Той знае бояджийство и той се осигурява в известно отношение.
(втори вариант)
Да дойдем сега до нашия квадрат. Ние да влезем в едно поле, в което вие да боравите. Всеки един човек, който борави с известно поле, той мисли, че е разрешил всичките въпроси.
Той знае бояджийство и той се осигурява в известно отношение.
Осигурява прехраната си, но какво може да постигне с бояджилъка? – Ако при хората бояджийството е на място, но ако си при птиците, където всеки се ражда с боядисани дрехи? – Казвам на физическото поле бояджилък има, боядисване с бои, но при птиците кому ще боядисваш дрехите, когато всеки се е родил с боядисани дрехи? – Археологически идеи имат хората. Някой път вие живеете с археологически идеи на миналото, които са били съществени велики работи, но са свършили, сега нямат никакво приложение.
към втори вариант >>
Сега ние не разрешаваме този социален въпрос, понеже той е въпрос на други съзнания в света.
(втори вариант)
Сега ние не разрешаваме този социален въпрос, понеже той е въпрос на други съзнания в света.
Войниците, които се бият на бойното поле, те ли раждат свободата? – Хиляди хора са измрели без да е дошла свободата. Казват: Че все са допринесли нещо.Но свободата къде е останала? – Онзи, само който е умрял, той е станал свободен. Онези, които живеят, те не са свободни.
към втори вариант >>
Известни идеи може да се реализират, само при известни условия.
(втори вариант)
Ония стари постъпки и тях ще ги оставиш, защо? – Ще ви приведа един пример из обикновения живот: Отива войникът на бойното поле, изважда ножа, като срещне своя неприятел, отрязва главата и се счита за герой. Ако този войник се върне в разумното общество и реже главите на хората, питам, неговото изкуство има ли смисъл. Има смисъл на бойното поле. В мирното общество ножът трябва да бъде в ножницата.
Известни идеи може да се реализират, само при известни условия.
Сега идеята на вас донякъде е понятна. Но какво отношение има? – Тази идея само за обяснение. Да кажем вие имате една мярка, с която мерите предметите, може тази мярка да е заета от природата, а може да е произволна. Много произволни мерки има.
към втори вариант >>
Осигурява прехраната си, но какво може да постигне с бояджилъка?
(втори вариант)
Да дойдем сега до нашия квадрат. Ние да влезем в едно поле, в което вие да боравите. Всеки един човек, който борави с известно поле, той мисли, че е разрешил всичките въпроси. Той знае бояджийство и той се осигурява в известно отношение.
Осигурява прехраната си, но какво може да постигне с бояджилъка?
– Ако при хората бояджийството е на място, но ако си при птиците, където всеки се ражда с боядисани дрехи? – Казвам на физическото поле бояджилък има, боядисване с бои, но при птиците кому ще боядисваш дрехите, когато всеки се е родил с боядисани дрехи? – Археологически идеи имат хората. Някой път вие живеете с археологически идеи на миналото, които са били съществени велики работи, но са свършили, сега нямат никакво приложение. Защото тия птици имат боядисани дрехи.
към втори вариант >>
Войниците, които се бият на бойното поле, те ли раждат свободата?
(втори вариант)
Сега ние не разрешаваме този социален въпрос, понеже той е въпрос на други съзнания в света.
Войниците, които се бият на бойното поле, те ли раждат свободата?
– Хиляди хора са измрели без да е дошла свободата. Казват: Че все са допринесли нещо.Но свободата къде е останала? – Онзи, само който е умрял, той е станал свободен. Онези, които живеят, те не са свободни. Според мене, който умира, той не е свободен.
към втори вариант >>
Сега идеята на вас донякъде е понятна.
(втори вариант)
– Ще ви приведа един пример из обикновения живот: Отива войникът на бойното поле, изважда ножа, като срещне своя неприятел, отрязва главата и се счита за герой. Ако този войник се върне в разумното общество и реже главите на хората, питам, неговото изкуство има ли смисъл. Има смисъл на бойното поле. В мирното общество ножът трябва да бъде в ножницата. Известни идеи може да се реализират, само при известни условия.
Сега идеята на вас донякъде е понятна.
Но какво отношение има? – Тази идея само за обяснение. Да кажем вие имате една мярка, с която мерите предметите, може тази мярка да е заета от природата, а може да е произволна. Много произволни мерки има. Вземете мярката една педя.
към втори вариант >>
– Ако при хората бояджийството е на място, но ако си при птиците, където всеки се ражда с боядисани дрехи?
(втори вариант)
Да дойдем сега до нашия квадрат. Ние да влезем в едно поле, в което вие да боравите. Всеки един човек, който борави с известно поле, той мисли, че е разрешил всичките въпроси. Той знае бояджийство и той се осигурява в известно отношение. Осигурява прехраната си, но какво може да постигне с бояджилъка?
– Ако при хората бояджийството е на място, но ако си при птиците, където всеки се ражда с боядисани дрехи?
– Казвам на физическото поле бояджилък има, боядисване с бои, но при птиците кому ще боядисваш дрехите, когато всеки се е родил с боядисани дрехи? – Археологически идеи имат хората. Някой път вие живеете с археологически идеи на миналото, които са били съществени велики работи, но са свършили, сега нямат никакво приложение. Защото тия птици имат боядисани дрехи. Ако ги боядисваш, ти ще ги развалиш.
към втори вариант >>
– Хиляди хора са измрели без да е дошла свободата.
(втори вариант)
Сега ние не разрешаваме този социален въпрос, понеже той е въпрос на други съзнания в света. Войниците, които се бият на бойното поле, те ли раждат свободата?
– Хиляди хора са измрели без да е дошла свободата.
Казват: Че все са допринесли нещо.Но свободата къде е останала? – Онзи, само който е умрял, той е станал свободен. Онези, които живеят, те не са свободни. Според мене, който умира, той не е свободен. Който умира, той е роб.
към втори вариант >>
Но какво отношение има?
(втори вариант)
Ако този войник се върне в разумното общество и реже главите на хората, питам, неговото изкуство има ли смисъл. Има смисъл на бойното поле. В мирното общество ножът трябва да бъде в ножницата. Известни идеи може да се реализират, само при известни условия. Сега идеята на вас донякъде е понятна.
Но какво отношение има?
– Тази идея само за обяснение. Да кажем вие имате една мярка, с която мерите предметите, може тази мярка да е заета от природата, а може да е произволна. Много произволни мерки има. Вземете мярката една педя. Една педя е приблизителна мярка на природата.
към втори вариант >>
– Казвам на физическото поле бояджилък има, боядисване с бои, но при птиците кому ще боядисваш дрехите, когато всеки се е родил с боядисани дрехи?
(втори вариант)
Ние да влезем в едно поле, в което вие да боравите. Всеки един човек, който борави с известно поле, той мисли, че е разрешил всичките въпроси. Той знае бояджийство и той се осигурява в известно отношение. Осигурява прехраната си, но какво може да постигне с бояджилъка? – Ако при хората бояджийството е на място, но ако си при птиците, където всеки се ражда с боядисани дрехи?
– Казвам на физическото поле бояджилък има, боядисване с бои, но при птиците кому ще боядисваш дрехите, когато всеки се е родил с боядисани дрехи?
– Археологически идеи имат хората. Някой път вие живеете с археологически идеи на миналото, които са били съществени велики работи, но са свършили, сега нямат никакво приложение. Защото тия птици имат боядисани дрехи. Ако ги боядисваш, ти ще ги развалиш. Те не се нуждаят от външен бояджилък.
към втори вариант >>
Казват: Че все са допринесли нещо.Но свободата къде е останала?
(втори вариант)
Сега ние не разрешаваме този социален въпрос, понеже той е въпрос на други съзнания в света. Войниците, които се бият на бойното поле, те ли раждат свободата? – Хиляди хора са измрели без да е дошла свободата.
Казват: Че все са допринесли нещо.Но свободата къде е останала?
– Онзи, само който е умрял, той е станал свободен. Онези, които живеят, те не са свободни. Според мене, който умира, той не е свободен. Който умира, той е роб. Следователно, ако ме попитат, как ще се освободи човек?
към втори вариант >>
– Тази идея само за обяснение.
(втори вариант)
Има смисъл на бойното поле. В мирното общество ножът трябва да бъде в ножницата. Известни идеи може да се реализират, само при известни условия. Сега идеята на вас донякъде е понятна. Но какво отношение има?
– Тази идея само за обяснение.
Да кажем вие имате една мярка, с която мерите предметите, може тази мярка да е заета от природата, а може да е произволна. Много произволни мерки има. Вземете мярката една педя. Една педя е приблизителна мярка на природата. Но понеже на всички хора педите не са еднакви, като кажем една педя, но коя педя?
към втори вариант >>
– Археологически идеи имат хората.
(втори вариант)
Всеки един човек, който борави с известно поле, той мисли, че е разрешил всичките въпроси. Той знае бояджийство и той се осигурява в известно отношение. Осигурява прехраната си, но какво може да постигне с бояджилъка? – Ако при хората бояджийството е на място, но ако си при птиците, където всеки се ражда с боядисани дрехи? – Казвам на физическото поле бояджилък има, боядисване с бои, но при птиците кому ще боядисваш дрехите, когато всеки се е родил с боядисани дрехи?
– Археологически идеи имат хората.
Някой път вие живеете с археологически идеи на миналото, които са били съществени велики работи, но са свършили, сега нямат никакво приложение. Защото тия птици имат боядисани дрехи. Ако ги боядисваш, ти ще ги развалиш. Те не се нуждаят от външен бояджилък. Аз ви давам въпроса.
към втори вариант >>
– Онзи, само който е умрял, той е станал свободен.
(втори вариант)
Сега ние не разрешаваме този социален въпрос, понеже той е въпрос на други съзнания в света. Войниците, които се бият на бойното поле, те ли раждат свободата? – Хиляди хора са измрели без да е дошла свободата. Казват: Че все са допринесли нещо.Но свободата къде е останала?
– Онзи, само който е умрял, той е станал свободен.
Онези, които живеят, те не са свободни. Според мене, който умира, той не е свободен. Който умира, той е роб. Следователно, ако ме попитат, как ще се освободи човек? Когато умре.
към втори вариант >>
Да кажем вие имате една мярка, с която мерите предметите, може тази мярка да е заета от природата, а може да е произволна.
(втори вариант)
В мирното общество ножът трябва да бъде в ножницата. Известни идеи може да се реализират, само при известни условия. Сега идеята на вас донякъде е понятна. Но какво отношение има? – Тази идея само за обяснение.
Да кажем вие имате една мярка, с която мерите предметите, може тази мярка да е заета от природата, а може да е произволна.
Много произволни мерки има. Вземете мярката една педя. Една педя е приблизителна мярка на природата. Но понеже на всички хора педите не са еднакви, като кажем една педя, но коя педя? – Педята на някой голям герой или на някое дете, или на някой светия, или на баща, на майка.
към втори вариант >>
Някой път вие живеете с археологически идеи на миналото, които са били съществени велики работи, но са свършили, сега нямат никакво приложение.
(втори вариант)
Той знае бояджийство и той се осигурява в известно отношение. Осигурява прехраната си, но какво може да постигне с бояджилъка? – Ако при хората бояджийството е на място, но ако си при птиците, където всеки се ражда с боядисани дрехи? – Казвам на физическото поле бояджилък има, боядисване с бои, но при птиците кому ще боядисваш дрехите, когато всеки се е родил с боядисани дрехи? – Археологически идеи имат хората.
Някой път вие живеете с археологически идеи на миналото, които са били съществени велики работи, но са свършили, сега нямат никакво приложение.
Защото тия птици имат боядисани дрехи. Ако ги боядисваш, ти ще ги развалиш. Те не се нуждаят от външен бояджилък. Аз ви давам въпроса. Ти казваш: Еди-кой си защо не ме обича.
към втори вариант >>
Онези, които живеят, те не са свободни.
(втори вариант)
Сега ние не разрешаваме този социален въпрос, понеже той е въпрос на други съзнания в света. Войниците, които се бият на бойното поле, те ли раждат свободата? – Хиляди хора са измрели без да е дошла свободата. Казват: Че все са допринесли нещо.Но свободата къде е останала? – Онзи, само който е умрял, той е станал свободен.
Онези, които живеят, те не са свободни.
Според мене, който умира, той не е свободен. Който умира, той е роб. Следователно, ако ме попитат, как ще се освободи човек? Когато умре. Кой е свободен, който е в затвора или който е вън от затвора.
към втори вариант >>
Много произволни мерки има.
(втори вариант)
Известни идеи може да се реализират, само при известни условия. Сега идеята на вас донякъде е понятна. Но какво отношение има? – Тази идея само за обяснение. Да кажем вие имате една мярка, с която мерите предметите, може тази мярка да е заета от природата, а може да е произволна.
Много произволни мерки има.
Вземете мярката една педя. Една педя е приблизителна мярка на природата. Но понеже на всички хора педите не са еднакви, като кажем една педя, но коя педя? – Педята на някой голям герой или на някое дете, или на някой светия, или на баща, на майка. Казваш една педя, но педята определена мярка ли е?
към втори вариант >>
Защото тия птици имат боядисани дрехи.
(втори вариант)
Осигурява прехраната си, но какво може да постигне с бояджилъка? – Ако при хората бояджийството е на място, но ако си при птиците, където всеки се ражда с боядисани дрехи? – Казвам на физическото поле бояджилък има, боядисване с бои, но при птиците кому ще боядисваш дрехите, когато всеки се е родил с боядисани дрехи? – Археологически идеи имат хората. Някой път вие живеете с археологически идеи на миналото, които са били съществени велики работи, но са свършили, сега нямат никакво приложение.
Защото тия птици имат боядисани дрехи.
Ако ги боядисваш, ти ще ги развалиш. Те не се нуждаят от външен бояджилък. Аз ви давам въпроса. Ти казваш: Еди-кой си защо не ме обича. Какво ще спечели, ако не те обича?
към втори вариант >>
Според мене, който умира, той не е свободен.
(втори вариант)
Войниците, които се бият на бойното поле, те ли раждат свободата? – Хиляди хора са измрели без да е дошла свободата. Казват: Че все са допринесли нещо.Но свободата къде е останала? – Онзи, само който е умрял, той е станал свободен. Онези, които живеят, те не са свободни.
Според мене, който умира, той не е свободен.
Който умира, той е роб. Следователно, ако ме попитат, как ще се освободи човек? Когато умре. Кой е свободен, който е в затвора или който е вън от затвора. В живота той е в затвора.
към втори вариант >>
Вземете мярката една педя.
(втори вариант)
Сега идеята на вас донякъде е понятна. Но какво отношение има? – Тази идея само за обяснение. Да кажем вие имате една мярка, с която мерите предметите, може тази мярка да е заета от природата, а може да е произволна. Много произволни мерки има.
Вземете мярката една педя.
Една педя е приблизителна мярка на природата. Но понеже на всички хора педите не са еднакви, като кажем една педя, но коя педя? – Педята на някой голям герой или на някое дете, или на някой светия, или на баща, на майка. Казваш една педя, но педята определена мярка ли е? – Или англичаните имат инч.
към втори вариант >>
Ако ги боядисваш, ти ще ги развалиш.
(втори вариант)
– Ако при хората бояджийството е на място, но ако си при птиците, където всеки се ражда с боядисани дрехи? – Казвам на физическото поле бояджилък има, боядисване с бои, но при птиците кому ще боядисваш дрехите, когато всеки се е родил с боядисани дрехи? – Археологически идеи имат хората. Някой път вие живеете с археологически идеи на миналото, които са били съществени велики работи, но са свършили, сега нямат никакво приложение. Защото тия птици имат боядисани дрехи.
Ако ги боядисваш, ти ще ги развалиш.
Те не се нуждаят от външен бояджилък. Аз ви давам въпроса. Ти казваш: Еди-кой си защо не ме обича. Какво ще спечели, ако не те обича? – Ти си вече боядисан.
към втори вариант >>
Който умира, той е роб.
(втори вариант)
– Хиляди хора са измрели без да е дошла свободата. Казват: Че все са допринесли нещо.Но свободата къде е останала? – Онзи, само който е умрял, той е станал свободен. Онези, които живеят, те не са свободни. Според мене, който умира, той не е свободен.
Който умира, той е роб.
Следователно, ако ме попитат, как ще се освободи човек? Когато умре. Кой е свободен, който е в затвора или който е вън от затвора. В живота той е в затвора. Вън от живота, той е свободен човек.
към втори вариант >>
Една педя е приблизителна мярка на природата.
(втори вариант)
Но какво отношение има? – Тази идея само за обяснение. Да кажем вие имате една мярка, с която мерите предметите, може тази мярка да е заета от природата, а може да е произволна. Много произволни мерки има. Вземете мярката една педя.
Една педя е приблизителна мярка на природата.
Но понеже на всички хора педите не са еднакви, като кажем една педя, но коя педя? – Педята на някой голям герой или на някое дете, или на някой светия, или на баща, на майка. Казваш една педя, но педята определена мярка ли е? – Или англичаните имат инч. Инч значи два и половина сантиметра приблизително.
към втори вариант >>
Те не се нуждаят от външен бояджилък.
(втори вариант)
– Казвам на физическото поле бояджилък има, боядисване с бои, но при птиците кому ще боядисваш дрехите, когато всеки се е родил с боядисани дрехи? – Археологически идеи имат хората. Някой път вие живеете с археологически идеи на миналото, които са били съществени велики работи, но са свършили, сега нямат никакво приложение. Защото тия птици имат боядисани дрехи. Ако ги боядисваш, ти ще ги развалиш.
Те не се нуждаят от външен бояджилък.
Аз ви давам въпроса. Ти казваш: Еди-кой си защо не ме обича. Какво ще спечели, ако не те обича? – Ти си вече боядисан.
към втори вариант >>
Следователно, ако ме попитат, как ще се освободи човек?
(втори вариант)
Казват: Че все са допринесли нещо.Но свободата къде е останала? – Онзи, само който е умрял, той е станал свободен. Онези, които живеят, те не са свободни. Според мене, който умира, той не е свободен. Който умира, той е роб.
Следователно, ако ме попитат, как ще се освободи човек?
Когато умре. Кой е свободен, който е в затвора или който е вън от затвора. В живота той е в затвора. Вън от живота, той е свободен човек. Казват сега, ние сме свободни.
към втори вариант >>
Но понеже на всички хора педите не са еднакви, като кажем една педя, но коя педя?
(втори вариант)
– Тази идея само за обяснение. Да кажем вие имате една мярка, с която мерите предметите, може тази мярка да е заета от природата, а може да е произволна. Много произволни мерки има. Вземете мярката една педя. Една педя е приблизителна мярка на природата.
Но понеже на всички хора педите не са еднакви, като кажем една педя, но коя педя?
– Педята на някой голям герой или на някое дете, или на някой светия, или на баща, на майка. Казваш една педя, но педята определена мярка ли е? – Или англичаните имат инч. Инч значи два и половина сантиметра приблизително. Или французите имат една произволна мярка, която е 40-милионна част от меридиана.
към втори вариант >>
Аз ви давам въпроса.
(втори вариант)
– Археологически идеи имат хората. Някой път вие живеете с археологически идеи на миналото, които са били съществени велики работи, но са свършили, сега нямат никакво приложение. Защото тия птици имат боядисани дрехи. Ако ги боядисваш, ти ще ги развалиш. Те не се нуждаят от външен бояджилък.
Аз ви давам въпроса.
Ти казваш: Еди-кой си защо не ме обича. Какво ще спечели, ако не те обича? – Ти си вече боядисан.
към втори вариант >>
Когато умре.
(втори вариант)
– Онзи, само който е умрял, той е станал свободен. Онези, които живеят, те не са свободни. Според мене, който умира, той не е свободен. Който умира, той е роб. Следователно, ако ме попитат, как ще се освободи човек?
Когато умре.
Кой е свободен, който е в затвора или който е вън от затвора. В живота той е в затвора. Вън от живота, той е свободен човек. Казват сега, ние сме свободни. Онези, които измряха, те се освободиха.
към втори вариант >>
– Педята на някой голям герой или на някое дете, или на някой светия, или на баща, на майка.
(втори вариант)
Да кажем вие имате една мярка, с която мерите предметите, може тази мярка да е заета от природата, а може да е произволна. Много произволни мерки има. Вземете мярката една педя. Една педя е приблизителна мярка на природата. Но понеже на всички хора педите не са еднакви, като кажем една педя, но коя педя?
– Педята на някой голям герой или на някое дете, или на някой светия, или на баща, на майка.
Казваш една педя, но педята определена мярка ли е? – Или англичаните имат инч. Инч значи два и половина сантиметра приблизително. Или французите имат една произволна мярка, която е 40-милионна част от меридиана. Но това са относителни неща.
към втори вариант >>
Ти казваш: Еди-кой си защо не ме обича.
(втори вариант)
Някой път вие живеете с археологически идеи на миналото, които са били съществени велики работи, но са свършили, сега нямат никакво приложение. Защото тия птици имат боядисани дрехи. Ако ги боядисваш, ти ще ги развалиш. Те не се нуждаят от външен бояджилък. Аз ви давам въпроса.
Ти казваш: Еди-кой си защо не ме обича.
Какво ще спечели, ако не те обича? – Ти си вече боядисан.
към втори вариант >>
Кой е свободен, който е в затвора или който е вън от затвора.
(втори вариант)
Онези, които живеят, те не са свободни. Според мене, който умира, той не е свободен. Който умира, той е роб. Следователно, ако ме попитат, как ще се освободи човек? Когато умре.
Кой е свободен, който е в затвора или който е вън от затвора.
В живота той е в затвора. Вън от живота, той е свободен човек. Казват сега, ние сме свободни. Онези, които измряха, те се освободиха. Ние, които останахме да живеем, ние сме роби.
към втори вариант >>
Казваш една педя, но педята определена мярка ли е?
(втори вариант)
Много произволни мерки има. Вземете мярката една педя. Една педя е приблизителна мярка на природата. Но понеже на всички хора педите не са еднакви, като кажем една педя, но коя педя? – Педята на някой голям герой или на някое дете, или на някой светия, или на баща, на майка.
Казваш една педя, но педята определена мярка ли е?
– Или англичаните имат инч. Инч значи два и половина сантиметра приблизително. Или французите имат една произволна мярка, която е 40-милионна част от меридиана. Но това са относителни неща. Приблизително служи така.
към втори вариант >>
Какво ще спечели, ако не те обича?
(втори вариант)
Защото тия птици имат боядисани дрехи. Ако ги боядисваш, ти ще ги развалиш. Те не се нуждаят от външен бояджилък. Аз ви давам въпроса. Ти казваш: Еди-кой си защо не ме обича.
Какво ще спечели, ако не те обича?
– Ти си вече боядисан.
към втори вариант >>
В живота той е в затвора.
(втори вариант)
Според мене, който умира, той не е свободен. Който умира, той е роб. Следователно, ако ме попитат, как ще се освободи човек? Когато умре. Кой е свободен, който е в затвора или който е вън от затвора.
В живота той е в затвора.
Вън от живота, той е свободен човек. Казват сега, ние сме свободни. Онези, които измряха, те се освободиха. Ние, които останахме да живеем, ние сме роби. Един ден и ние ще се освободим.
към втори вариант >>
– Или англичаните имат инч.
(втори вариант)
Вземете мярката една педя. Една педя е приблизителна мярка на природата. Но понеже на всички хора педите не са еднакви, като кажем една педя, но коя педя? – Педята на някой голям герой или на някое дете, или на някой светия, или на баща, на майка. Казваш една педя, но педята определена мярка ли е?
– Или англичаните имат инч.
Инч значи два и половина сантиметра приблизително. Или французите имат една произволна мярка, която е 40-милионна част от меридиана. Но това са относителни неща. Приблизително служи така. Следователно, в природата, това е една абсолютна мярка на физическото поле.
към втори вариант >>
– Ти си вече боядисан.
(втори вариант)
Ако ги боядисваш, ти ще ги развалиш. Те не се нуждаят от външен бояджилък. Аз ви давам въпроса. Ти казваш: Еди-кой си защо не ме обича. Какво ще спечели, ако не те обича?
– Ти си вече боядисан.
към втори вариант >>
Вън от живота, той е свободен човек.
(втори вариант)
Който умира, той е роб. Следователно, ако ме попитат, как ще се освободи човек? Когато умре. Кой е свободен, който е в затвора или който е вън от затвора. В живота той е в затвора.
Вън от живота, той е свободен човек.
Казват сега, ние сме свободни. Онези, които измряха, те се освободиха. Ние, които останахме да живеем, ние сме роби. Един ден и ние ще се освободим. Днешните хора никаква свобода не търсят.
към втори вариант >>
Инч значи два и половина сантиметра приблизително.
(втори вариант)
Една педя е приблизителна мярка на природата. Но понеже на всички хора педите не са еднакви, като кажем една педя, но коя педя? – Педята на някой голям герой или на някое дете, или на някой светия, или на баща, на майка. Казваш една педя, но педята определена мярка ли е? – Или англичаните имат инч.
Инч значи два и половина сантиметра приблизително.
Или французите имат една произволна мярка, която е 40-милионна част от меридиана. Но това са относителни неща. Приблизително служи така. Следователно, в природата, това е една абсолютна мярка на физическото поле. Никой не е разгледал този въпрос.
към втори вариант >>
Слушайте да ви кажа: Ще ви дам една мярка за Любовта, какво нещо е Любовта.
(втори вариант)
Слушайте да ви кажа: Ще ви дам една мярка за Любовта, какво нещо е Любовта.
Ще ви дам една основна идея, която трябва да имате в ума си, не сте я срещали. За пръв път я срещате. Ти никога не можеш да обичаш, ако едно същество не те е погледнало не тук на земята, значи първоначално, когато си излязъл в Битието, от Бога като си излязъл, ако никой не те е погледнал, ти ще минеш един празен живот, ще бъдеш най-нещастният човек в света. Ако някой те е погледнал, ще бъдеш най-щастливият, ще имаш стремеж нещо да постигнеш. Този, който пръв те е погледнал, когото си срещнал, него търсиш.
към втори вариант >>
Казват сега, ние сме свободни.
(втори вариант)
Следователно, ако ме попитат, как ще се освободи човек? Когато умре. Кой е свободен, който е в затвора или който е вън от затвора. В живота той е в затвора. Вън от живота, той е свободен човек.
Казват сега, ние сме свободни.
Онези, които измряха, те се освободиха. Ние, които останахме да живеем, ние сме роби. Един ден и ние ще се освободим. Днешните хора никаква свобода не търсят. Днешните хора търсят всичките удоволствия.
към втори вариант >>
Или французите имат една произволна мярка, която е 40-милионна част от меридиана.
(втори вариант)
Но понеже на всички хора педите не са еднакви, като кажем една педя, но коя педя? – Педята на някой голям герой или на някое дете, или на някой светия, или на баща, на майка. Казваш една педя, но педята определена мярка ли е? – Или англичаните имат инч. Инч значи два и половина сантиметра приблизително.
Или французите имат една произволна мярка, която е 40-милионна част от меридиана.
Но това са относителни неща. Приблизително служи така. Следователно, в природата, това е една абсолютна мярка на физическото поле. Никой не е разгледал този въпрос. Туй е само твърдение.
към втори вариант >>
Ще ви дам една основна идея, която трябва да имате в ума си, не сте я срещали.
(втори вариант)
Слушайте да ви кажа: Ще ви дам една мярка за Любовта, какво нещо е Любовта.
Ще ви дам една основна идея, която трябва да имате в ума си, не сте я срещали.
За пръв път я срещате. Ти никога не можеш да обичаш, ако едно същество не те е погледнало не тук на земята, значи първоначално, когато си излязъл в Битието, от Бога като си излязъл, ако никой не те е погледнал, ти ще минеш един празен живот, ще бъдеш най-нещастният човек в света. Ако някой те е погледнал, ще бъдеш най-щастливият, ще имаш стремеж нещо да постигнеш. Този, който пръв те е погледнал, когото си срещнал, него търсиш. Тук търсиш, там търсиш и никъде не можеш да го намериш, и тогава заради него трябва да обичаш всичките други.
към втори вариант >>
Онези, които измряха, те се освободиха.
(втори вариант)
Когато умре. Кой е свободен, който е в затвора или който е вън от затвора. В живота той е в затвора. Вън от живота, той е свободен човек. Казват сега, ние сме свободни.
Онези, които измряха, те се освободиха.
Ние, които останахме да живеем, ние сме роби. Един ден и ние ще се освободим. Днешните хора никаква свобода не търсят. Днешните хора търсят всичките удоволствия. Свещеникът служи в църквата заради себе си да се прехрани.
към втори вариант >>
Но това са относителни неща.
(втори вариант)
– Педята на някой голям герой или на някое дете, или на някой светия, или на баща, на майка. Казваш една педя, но педята определена мярка ли е? – Или англичаните имат инч. Инч значи два и половина сантиметра приблизително. Или французите имат една произволна мярка, която е 40-милионна част от меридиана.
Но това са относителни неща.
Приблизително служи така. Следователно, в природата, това е една абсолютна мярка на физическото поле. Никой не е разгледал този въпрос. Туй е само твърдение. Твърдението е вярно, но трябва да се докаже.
към втори вариант >>
За пръв път я срещате.
(втори вариант)
Слушайте да ви кажа: Ще ви дам една мярка за Любовта, какво нещо е Любовта. Ще ви дам една основна идея, която трябва да имате в ума си, не сте я срещали.
За пръв път я срещате.
Ти никога не можеш да обичаш, ако едно същество не те е погледнало не тук на земята, значи първоначално, когато си излязъл в Битието, от Бога като си излязъл, ако никой не те е погледнал, ти ще минеш един празен живот, ще бъдеш най-нещастният човек в света. Ако някой те е погледнал, ще бъдеш най-щастливият, ще имаш стремеж нещо да постигнеш. Този, който пръв те е погледнал, когото си срещнал, него търсиш. Тук търсиш, там търсиш и никъде не можеш да го намериш, и тогава заради него трябва да обичаш всичките други. Ако обичаш другите хора, ще обичаш и него.
към втори вариант >>
Ние, които останахме да живеем, ние сме роби.
(втори вариант)
Кой е свободен, който е в затвора или който е вън от затвора. В живота той е в затвора. Вън от живота, той е свободен човек. Казват сега, ние сме свободни. Онези, които измряха, те се освободиха.
Ние, които останахме да живеем, ние сме роби.
Един ден и ние ще се освободим. Днешните хора никаква свобода не търсят. Днешните хора търсят всичките удоволствия. Свещеникът служи в църквата заради себе си да се прехрани. Учителят учи в училището да се прехрани.
към втори вариант >>
Приблизително служи така.
(втори вариант)
Казваш една педя, но педята определена мярка ли е? – Или англичаните имат инч. Инч значи два и половина сантиметра приблизително. Или французите имат една произволна мярка, която е 40-милионна част от меридиана. Но това са относителни неща.
Приблизително служи така.
Следователно, в природата, това е една абсолютна мярка на физическото поле. Никой не е разгледал този въпрос. Туй е само твърдение. Твърдението е вярно, но трябва да се докаже. Но да докажеш едно твърдение, не че в доказването е истината, ти може да докажеш някои работи, без да са истини.
към втори вариант >>
Ти никога не можеш да обичаш, ако едно същество не те е погледнало не тук на земята, значи първоначално, когато си излязъл в Битието, от Бога като си излязъл, ако никой не те е погледнал, ти ще минеш един празен живот, ще бъдеш най-нещастният човек в света.
(втори вариант)
Слушайте да ви кажа: Ще ви дам една мярка за Любовта, какво нещо е Любовта. Ще ви дам една основна идея, която трябва да имате в ума си, не сте я срещали. За пръв път я срещате.
Ти никога не можеш да обичаш, ако едно същество не те е погледнало не тук на земята, значи първоначално, когато си излязъл в Битието, от Бога като си излязъл, ако никой не те е погледнал, ти ще минеш един празен живот, ще бъдеш най-нещастният човек в света.
Ако някой те е погледнал, ще бъдеш най-щастливият, ще имаш стремеж нещо да постигнеш. Този, който пръв те е погледнал, когото си срещнал, него търсиш. Тук търсиш, там търсиш и никъде не можеш да го намериш, и тогава заради него трябва да обичаш всичките други. Ако обичаш другите хора, ще обичаш и него. Онзи, който пръв те е погледнал, той ти е дал подтик в живота и всичко се дължи само на него.
към втори вариант >>
Един ден и ние ще се освободим.
(втори вариант)
В живота той е в затвора. Вън от живота, той е свободен човек. Казват сега, ние сме свободни. Онези, които измряха, те се освободиха. Ние, които останахме да живеем, ние сме роби.
Един ден и ние ще се освободим.
Днешните хора никаква свобода не търсят. Днешните хора търсят всичките удоволствия. Свещеникът служи в църквата заради себе си да се прехрани. Учителят учи в училището да се прехрани. Стражарът работи, за да се прехрани.
към втори вариант >>
Следователно, в природата, това е една абсолютна мярка на физическото поле.
(втори вариант)
– Или англичаните имат инч. Инч значи два и половина сантиметра приблизително. Или французите имат една произволна мярка, която е 40-милионна част от меридиана. Но това са относителни неща. Приблизително служи така.
Следователно, в природата, това е една абсолютна мярка на физическото поле.
Никой не е разгледал този въпрос. Туй е само твърдение. Твърдението е вярно, но трябва да се докаже. Но да докажеш едно твърдение, не че в доказването е истината, ти може да докажеш някои работи, без да са истини. Че кой не доказва?
към втори вариант >>
Ако някой те е погледнал, ще бъдеш най-щастливият, ще имаш стремеж нещо да постигнеш.
(втори вариант)
Слушайте да ви кажа: Ще ви дам една мярка за Любовта, какво нещо е Любовта. Ще ви дам една основна идея, която трябва да имате в ума си, не сте я срещали. За пръв път я срещате. Ти никога не можеш да обичаш, ако едно същество не те е погледнало не тук на земята, значи първоначално, когато си излязъл в Битието, от Бога като си излязъл, ако никой не те е погледнал, ти ще минеш един празен живот, ще бъдеш най-нещастният човек в света.
Ако някой те е погледнал, ще бъдеш най-щастливият, ще имаш стремеж нещо да постигнеш.
Този, който пръв те е погледнал, когото си срещнал, него търсиш. Тук търсиш, там търсиш и никъде не можеш да го намериш, и тогава заради него трябва да обичаш всичките други. Ако обичаш другите хора, ще обичаш и него. Онзи, който пръв те е погледнал, той ти е дал подтик в живота и всичко се дължи само на него. Всички други хора може да те гледат на земята, те са второстепенни гледания, те са допълнения.
към втори вариант >>
Днешните хора никаква свобода не търсят.
(втори вариант)
Вън от живота, той е свободен човек. Казват сега, ние сме свободни. Онези, които измряха, те се освободиха. Ние, които останахме да живеем, ние сме роби. Един ден и ние ще се освободим.
Днешните хора никаква свобода не търсят.
Днешните хора търсят всичките удоволствия. Свещеникът служи в църквата заради себе си да се прехрани. Учителят учи в училището да се прехрани. Стражарът работи, за да се прехрани. Войникът ходи на бойното поле, всички хора изобщо работят от интерес.
към втори вариант >>
Никой не е разгледал този въпрос.
(втори вариант)
Инч значи два и половина сантиметра приблизително. Или французите имат една произволна мярка, която е 40-милионна част от меридиана. Но това са относителни неща. Приблизително служи така. Следователно, в природата, това е една абсолютна мярка на физическото поле.
Никой не е разгледал този въпрос.
Туй е само твърдение. Твърдението е вярно, но трябва да се докаже. Но да докажеш едно твърдение, не че в доказването е истината, ти може да докажеш някои работи, без да са истини. Че кой не доказва? – Много работи се доказват.
към втори вариант >>
Този, който пръв те е погледнал, когото си срещнал, него търсиш.
(втори вариант)
Слушайте да ви кажа: Ще ви дам една мярка за Любовта, какво нещо е Любовта. Ще ви дам една основна идея, която трябва да имате в ума си, не сте я срещали. За пръв път я срещате. Ти никога не можеш да обичаш, ако едно същество не те е погледнало не тук на земята, значи първоначално, когато си излязъл в Битието, от Бога като си излязъл, ако никой не те е погледнал, ти ще минеш един празен живот, ще бъдеш най-нещастният човек в света. Ако някой те е погледнал, ще бъдеш най-щастливият, ще имаш стремеж нещо да постигнеш.
Този, който пръв те е погледнал, когото си срещнал, него търсиш.
Тук търсиш, там търсиш и никъде не можеш да го намериш, и тогава заради него трябва да обичаш всичките други. Ако обичаш другите хора, ще обичаш и него. Онзи, който пръв те е погледнал, той ти е дал подтик в живота и всичко се дължи само на него. Всички други хора може да те гледат на земята, те са второстепенни гледания, те са допълнения. Но този първия подтик аз го наричам отношение на правата линия .
към втори вариант >>
Днешните хора търсят всичките удоволствия.
(втори вариант)
Казват сега, ние сме свободни. Онези, които измряха, те се освободиха. Ние, които останахме да живеем, ние сме роби. Един ден и ние ще се освободим. Днешните хора никаква свобода не търсят.
Днешните хора търсят всичките удоволствия.
Свещеникът служи в църквата заради себе си да се прехрани. Учителят учи в училището да се прехрани. Стражарът работи, за да се прехрани. Войникът ходи на бойното поле, всички хора изобщо работят от интерес. Кажете ми един, който идейно служи.
към втори вариант >>
НАГОРЕ