НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
688
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
688
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Добрият ден
,
ООК
, София, 14.5.1930г.,
Дайте на кой да е момък една млада мома и на една мома дайте сърцето на един момък, ще видите след една година какво ще направи момъкът с момата.
(втори вариант)
Казвам сега, злото произтича от онези криви разбирания, че ние искаме да управляваме сърцето си. Ние още с ума не сме се научили да се справяме, как ще влезем със своето сърце? Питам, онези от вас, които имат опитност, направете един опит.
Дайте на кой да е момък една млада мома и на една мома дайте сърцето на един момък, ще видите след една година какво ще направи момъкът с момата.
Той след една година ще направи същото, ако дадете на едно малко дете едно цвете. То ще мирише, ще мирише, после започва да го къса. И той ще направи същото. След като се скъса това цвете, какво се постига? Това дете знае ли колко усилия е взело на онова същество да направи това цвете?
към втори вариант >>
Господ ще знае, че ти имаш уважение и почитание към Бога.
(втори вариант)
Като се изправиш пред тази статуя, казваш: „Хубава идея имал този художник, хубава е тази статуя.“ Срещнеш един човек - идея има. Има дефект, не е довършена картината още. Този човек има дефекти, но Господ работи още, хубав ще стане. Господ работи там. Ти ще поздравиш него и който работи.
Господ ще знае, че ти имаш уважение и почитание към Бога.
Такава е важна книгата на живота. Учителят, след като дал един добър урок, извади тефтерчето, някой път учителят пита ученика и пише.
към втори вариант >>
Той след една година ще направи същото, ако дадете на едно малко дете едно цвете.
(втори вариант)
Казвам сега, злото произтича от онези криви разбирания, че ние искаме да управляваме сърцето си. Ние още с ума не сме се научили да се справяме, как ще влезем със своето сърце? Питам, онези от вас, които имат опитност, направете един опит. Дайте на кой да е момък една млада мома и на една мома дайте сърцето на един момък, ще видите след една година какво ще направи момъкът с момата.
Той след една година ще направи същото, ако дадете на едно малко дете едно цвете.
То ще мирише, ще мирише, после започва да го къса. И той ще направи същото. След като се скъса това цвете, какво се постига? Това дете знае ли колко усилия е взело на онова същество да направи това цвете? Или дайте на едно дете една книга.
към втори вариант >>
Такава е важна книгата на живота.
(втори вариант)
Има дефект, не е довършена картината още. Този човек има дефекти, но Господ работи още, хубав ще стане. Господ работи там. Ти ще поздравиш него и който работи. Господ ще знае, че ти имаш уважение и почитание към Бога.
Такава е важна книгата на живота.
Учителят, след като дал един добър урок, извади тефтерчето, някой път учителят пита ученика и пише.
към втори вариант >>
То ще мирише, ще мирише, после започва да го къса.
(втори вариант)
Казвам сега, злото произтича от онези криви разбирания, че ние искаме да управляваме сърцето си. Ние още с ума не сме се научили да се справяме, как ще влезем със своето сърце? Питам, онези от вас, които имат опитност, направете един опит. Дайте на кой да е момък една млада мома и на една мома дайте сърцето на един момък, ще видите след една година какво ще направи момъкът с момата. Той след една година ще направи същото, ако дадете на едно малко дете едно цвете.
То ще мирише, ще мирише, после започва да го къса.
И той ще направи същото. След като се скъса това цвете, какво се постига? Това дете знае ли колко усилия е взело на онова същество да направи това цвете? Или дайте на едно дете една книга. То ще я разгледа, после ще вземе да отделя листовете.
към втори вариант >>
Учителят, след като дал един добър урок, извади тефтерчето, някой път учителят пита ученика и пише.
(втори вариант)
Този човек има дефекти, но Господ работи още, хубав ще стане. Господ работи там. Ти ще поздравиш него и който работи. Господ ще знае, че ти имаш уважение и почитание към Бога. Такава е важна книгата на живота.
Учителят, след като дал един добър урок, извади тефтерчето, някой път учителят пита ученика и пише.
към втори вариант >>
И той ще направи същото.
(втори вариант)
Ние още с ума не сме се научили да се справяме, как ще влезем със своето сърце? Питам, онези от вас, които имат опитност, направете един опит. Дайте на кой да е момък една млада мома и на една мома дайте сърцето на един момък, ще видите след една година какво ще направи момъкът с момата. Той след една година ще направи същото, ако дадете на едно малко дете едно цвете. То ще мирише, ще мирише, после започва да го къса.
И той ще направи същото.
След като се скъса това цвете, какво се постига? Това дете знае ли колко усилия е взело на онова същество да направи това цвете? Или дайте на едно дете една книга. То ще я разгледа, после ще вземе да отделя листовете. Туй отделяне на листовете е подобно на онзи вълк - като хване овцата - понеже вълкът обича овците, - той прави опит - тегли, дъвче, туря в устата, тегли, тегли, изяде овцата.
към втори вариант >>
Имаше един учител във Варненската гимназия по математика, предаваше по алгебра.
(втори вариант)
Имаше един учител във Варненската гимназия по математика, предаваше по алгебра.
Казва: „Хм, какво да ти пиша? “ Държи тефтерчето. „Единица заслужаваш.“ Но пише 6. Той, ученикът, трепери, учителят казва: „Единица ще ти пиша.“ После види на срока - 6. Той ще го сплаши, ще тури 6, ще се усмихне.
към втори вариант >>
След като се скъса това цвете, какво се постига?
(втори вариант)
Питам, онези от вас, които имат опитност, направете един опит. Дайте на кой да е момък една млада мома и на една мома дайте сърцето на един момък, ще видите след една година какво ще направи момъкът с момата. Той след една година ще направи същото, ако дадете на едно малко дете едно цвете. То ще мирише, ще мирише, после започва да го къса. И той ще направи същото.
След като се скъса това цвете, какво се постига?
Това дете знае ли колко усилия е взело на онова същество да направи това цвете? Или дайте на едно дете една книга. То ще я разгледа, после ще вземе да отделя листовете. Туй отделяне на листовете е подобно на онзи вълк - като хване овцата - понеже вълкът обича овците, - той прави опит - тегли, дъвче, туря в устата, тегли, тегли, изяде овцата. Понеже той наготово, без работа иска да вземе живота на овцата и бяга.
към втори вариант >>
Казва: „Хм, какво да ти пиша?
(втори вариант)
Имаше един учител във Варненската гимназия по математика, предаваше по алгебра.
Казва: „Хм, какво да ти пиша?
“ Държи тефтерчето. „Единица заслужаваш.“ Но пише 6. Той, ученикът, трепери, учителят казва: „Единица ще ти пиша.“ После види на срока - 6. Той ще го сплаши, ще тури 6, ще се усмихне.
към втори вариант >>
Това дете знае ли колко усилия е взело на онова същество да направи това цвете?
(втори вариант)
Дайте на кой да е момък една млада мома и на една мома дайте сърцето на един момък, ще видите след една година какво ще направи момъкът с момата. Той след една година ще направи същото, ако дадете на едно малко дете едно цвете. То ще мирише, ще мирише, после започва да го къса. И той ще направи същото. След като се скъса това цвете, какво се постига?
Това дете знае ли колко усилия е взело на онова същество да направи това цвете?
Или дайте на едно дете една книга. То ще я разгледа, после ще вземе да отделя листовете. Туй отделяне на листовете е подобно на онзи вълк - като хване овцата - понеже вълкът обича овците, - той прави опит - тегли, дъвче, туря в устата, тегли, тегли, изяде овцата. Понеже той наготово, без работа иска да вземе живота на овцата и бяга. Но какво става с вълка, след като изяде овцата?
към втори вариант >>
“ Държи тефтерчето.
(втори вариант)
Имаше един учител във Варненската гимназия по математика, предаваше по алгебра. Казва: „Хм, какво да ти пиша?
“ Държи тефтерчето.
„Единица заслужаваш.“ Но пише 6. Той, ученикът, трепери, учителят казва: „Единица ще ти пиша.“ После види на срока - 6. Той ще го сплаши, ще тури 6, ще се усмихне.
към втори вариант >>
Или дайте на едно дете една книга.
(втори вариант)
Той след една година ще направи същото, ако дадете на едно малко дете едно цвете. То ще мирише, ще мирише, после започва да го къса. И той ще направи същото. След като се скъса това цвете, какво се постига? Това дете знае ли колко усилия е взело на онова същество да направи това цвете?
Или дайте на едно дете една книга.
То ще я разгледа, после ще вземе да отделя листовете. Туй отделяне на листовете е подобно на онзи вълк - като хване овцата - понеже вълкът обича овците, - той прави опит - тегли, дъвче, туря в устата, тегли, тегли, изяде овцата. Понеже той наготово, без работа иска да вземе живота на овцата и бяга. Но какво става с вълка, след като изяде овцата? Вълкът е създал такава карма, че той е станал най-лошото прозвище.
към втори вариант >>
„Единица заслужаваш.“ Но пише 6.
(втори вариант)
Имаше един учител във Варненската гимназия по математика, предаваше по алгебра. Казва: „Хм, какво да ти пиша? “ Държи тефтерчето.
„Единица заслужаваш.“ Но пише 6.
Той, ученикът, трепери, учителят казва: „Единица ще ти пиша.“ После види на срока - 6. Той ще го сплаши, ще тури 6, ще се усмихне.
към втори вариант >>
То ще я разгледа, после ще вземе да отделя листовете.
(втори вариант)
То ще мирише, ще мирише, после започва да го къса. И той ще направи същото. След като се скъса това цвете, какво се постига? Това дете знае ли колко усилия е взело на онова същество да направи това цвете? Или дайте на едно дете една книга.
То ще я разгледа, после ще вземе да отделя листовете.
Туй отделяне на листовете е подобно на онзи вълк - като хване овцата - понеже вълкът обича овците, - той прави опит - тегли, дъвче, туря в устата, тегли, тегли, изяде овцата. Понеже той наготово, без работа иска да вземе живота на овцата и бяга. Но какво става с вълка, след като изяде овцата? Вълкът е създал такава карма, че той е станал най-лошото прозвище. Ако в света има нещо най-лошо, то е да те нарекат вълк.
към втори вариант >>
Той, ученикът, трепери, учителят казва: „Единица ще ти пиша.“ После види на срока - 6.
(втори вариант)
Имаше един учител във Варненската гимназия по математика, предаваше по алгебра. Казва: „Хм, какво да ти пиша? “ Държи тефтерчето. „Единица заслужаваш.“ Но пише 6.
Той, ученикът, трепери, учителят казва: „Единица ще ти пиша.“ После види на срока - 6.
Той ще го сплаши, ще тури 6, ще се усмихне.
към втори вариант >>
Туй отделяне на листовете е подобно на онзи вълк - като хване овцата - понеже вълкът обича овците, - той прави опит - тегли, дъвче, туря в устата, тегли, тегли, изяде овцата.
(втори вариант)
И той ще направи същото. След като се скъса това цвете, какво се постига? Това дете знае ли колко усилия е взело на онова същество да направи това цвете? Или дайте на едно дете една книга. То ще я разгледа, после ще вземе да отделя листовете.
Туй отделяне на листовете е подобно на онзи вълк - като хване овцата - понеже вълкът обича овците, - той прави опит - тегли, дъвче, туря в устата, тегли, тегли, изяде овцата.
Понеже той наготово, без работа иска да вземе живота на овцата и бяга. Но какво става с вълка, след като изяде овцата? Вълкът е създал такава карма, че той е станал най-лошото прозвище. Ако в света има нещо най-лошо, то е да те нарекат вълк.
към втори вариант >>
Той ще го сплаши, ще тури 6, ще се усмихне.
(втори вариант)
Имаше един учител във Варненската гимназия по математика, предаваше по алгебра. Казва: „Хм, какво да ти пиша? “ Държи тефтерчето. „Единица заслужаваш.“ Но пише 6. Той, ученикът, трепери, учителят казва: „Единица ще ти пиша.“ После види на срока - 6.
Той ще го сплаши, ще тури 6, ще се усмихне.
към втори вариант >>
Понеже той наготово, без работа иска да вземе живота на овцата и бяга.
(втори вариант)
След като се скъса това цвете, какво се постига? Това дете знае ли колко усилия е взело на онова същество да направи това цвете? Или дайте на едно дете една книга. То ще я разгледа, после ще вземе да отделя листовете. Туй отделяне на листовете е подобно на онзи вълк - като хване овцата - понеже вълкът обича овците, - той прави опит - тегли, дъвче, туря в устата, тегли, тегли, изяде овцата.
Понеже той наготово, без работа иска да вземе живота на овцата и бяга.
Но какво става с вълка, след като изяде овцата? Вълкът е създал такава карма, че той е станал най-лошото прозвище. Ако в света има нещо най-лошо, то е да те нарекат вълк.
към втори вариант >>
Сега Господ пише в книгата на живота.
(втори вариант)
Сега Господ пише в книгата на живота.
Ако ти си отговорил, тъй както трябва, бележката на срока ще бъде 6. Ако си минал тъй, по стария начин както вървите, ще имате старите резултати.
към втори вариант >>
Но какво става с вълка, след като изяде овцата?
(втори вариант)
Това дете знае ли колко усилия е взело на онова същество да направи това цвете? Или дайте на едно дете една книга. То ще я разгледа, после ще вземе да отделя листовете. Туй отделяне на листовете е подобно на онзи вълк - като хване овцата - понеже вълкът обича овците, - той прави опит - тегли, дъвче, туря в устата, тегли, тегли, изяде овцата. Понеже той наготово, без работа иска да вземе живота на овцата и бяга.
Но какво става с вълка, след като изяде овцата?
Вълкът е създал такава карма, че той е станал най-лошото прозвище. Ако в света има нещо най-лошо, то е да те нарекат вълк.
към втори вариант >>
Ако ти си отговорил, тъй както трябва, бележката на срока ще бъде 6.
(втори вариант)
Сега Господ пише в книгата на живота.
Ако ти си отговорил, тъй както трябва, бележката на срока ще бъде 6.
Ако си минал тъй, по стария начин както вървите, ще имате старите резултати.
към втори вариант >>
Вълкът е създал такава карма, че той е станал най-лошото прозвище.
(втори вариант)
Или дайте на едно дете една книга. То ще я разгледа, после ще вземе да отделя листовете. Туй отделяне на листовете е подобно на онзи вълк - като хване овцата - понеже вълкът обича овците, - той прави опит - тегли, дъвче, туря в устата, тегли, тегли, изяде овцата. Понеже той наготово, без работа иска да вземе живота на овцата и бяга. Но какво става с вълка, след като изяде овцата?
Вълкът е създал такава карма, че той е станал най-лошото прозвище.
Ако в света има нещо най-лошо, то е да те нарекат вълк.
към втори вариант >>
Ако си минал тъй, по стария начин както вървите, ще имате старите резултати.
(втори вариант)
Сега Господ пише в книгата на живота. Ако ти си отговорил, тъй както трябва, бележката на срока ще бъде 6.
Ако си минал тъй, по стария начин както вървите, ще имате старите резултати.
към втори вариант >>
Ако в света има нещо най-лошо, то е да те нарекат вълк.
(втори вариант)
То ще я разгледа, после ще вземе да отделя листовете. Туй отделяне на листовете е подобно на онзи вълк - като хване овцата - понеже вълкът обича овците, - той прави опит - тегли, дъвче, туря в устата, тегли, тегли, изяде овцата. Понеже той наготово, без работа иска да вземе живота на овцата и бяга. Но какво става с вълка, след като изяде овцата? Вълкът е създал такава карма, че той е станал най-лошото прозвище.
Ако в света има нещо най-лошо, то е да те нарекат вълк.
към втори вариант >>
Сега казвате: как ще се възпита бъдещото поколение?
(втори вариант)
Сега казвате: как ще се възпита бъдещото поколение?
На въпроса за бъдещото поколение. Казва, втори път като дойда, като се преродя. Ти в сегашното прераждане каквото направиш, бъдещото прераждане е една възможност. Ти сега си дошъл на земята - какво трябва да направиш, програмата, която трябва да се изпълни в живота ви. Давам ви на вас две възможности.
към втори вариант >>
Сега онова разбиране във вас, онази вътрешна философия.
(втори вариант)
Сега онова разбиране във вас, онази вътрешна философия.
Щом реагирате върху вашето сърце, щом реагирате върху сърцата на хората, вие ще създадете злото в себе си. Законът е - не реагирай върху никое сърце - нито върху вашите, нито върху другите. Дойде ли до любовта, вие не се занимавайте нито с вашата любов, нито с любовта на хората. Когато хората отиват да уреждат любовни работи, те създават една каша. Кой от вас, като уреждал любовните работи, ги е уредил?
към втори вариант >>
На въпроса за бъдещото поколение.
(втори вариант)
Сега казвате: как ще се възпита бъдещото поколение?
На въпроса за бъдещото поколение.
Казва, втори път като дойда, като се преродя. Ти в сегашното прераждане каквото направиш, бъдещото прераждане е една възможност. Ти сега си дошъл на земята - какво трябва да направиш, програмата, която трябва да се изпълни в живота ви. Давам ви на вас две възможности. Отношенията ви към Бога да бъдат правилни.
към втори вариант >>
Щом реагирате върху вашето сърце, щом реагирате върху сърцата на хората, вие ще създадете злото в себе си.
(втори вариант)
Сега онова разбиране във вас, онази вътрешна философия.
Щом реагирате върху вашето сърце, щом реагирате върху сърцата на хората, вие ще създадете злото в себе си.
Законът е - не реагирай върху никое сърце - нито върху вашите, нито върху другите. Дойде ли до любовта, вие не се занимавайте нито с вашата любов, нито с любовта на хората. Когато хората отиват да уреждат любовни работи, те създават една каша. Кой от вас, като уреждал любовните работи, ги е уредил? Кажете ми, дайте ми един пример.
към втори вариант >>
Казва, втори път като дойда, като се преродя.
(втори вариант)
Сега казвате: как ще се възпита бъдещото поколение? На въпроса за бъдещото поколение.
Казва, втори път като дойда, като се преродя.
Ти в сегашното прераждане каквото направиш, бъдещото прераждане е една възможност. Ти сега си дошъл на земята - какво трябва да направиш, програмата, която трябва да се изпълни в живота ви. Давам ви на вас две възможности. Отношенията ви към Бога да бъдат правилни. Тогава почитай онова, което виждаш - вложеното в себе си, и онова, което в хората виждаш.
към втори вариант >>
Законът е - не реагирай върху никое сърце - нито върху вашите, нито върху другите.
(втори вариант)
Сега онова разбиране във вас, онази вътрешна философия. Щом реагирате върху вашето сърце, щом реагирате върху сърцата на хората, вие ще създадете злото в себе си.
Законът е - не реагирай върху никое сърце - нито върху вашите, нито върху другите.
Дойде ли до любовта, вие не се занимавайте нито с вашата любов, нито с любовта на хората. Когато хората отиват да уреждат любовни работи, те създават една каша. Кой от вас, като уреждал любовните работи, ги е уредил? Кажете ми, дайте ми един пример. Казва: „Да идем да уредим работите.“ Когато отиваш при един цигулар, какво ще уреждаш при него?
към втори вариант >>
Ти в сегашното прераждане каквото направиш, бъдещото прераждане е една възможност.
(втори вариант)
Сега казвате: как ще се възпита бъдещото поколение? На въпроса за бъдещото поколение. Казва, втори път като дойда, като се преродя.
Ти в сегашното прераждане каквото направиш, бъдещото прераждане е една възможност.
Ти сега си дошъл на земята - какво трябва да направиш, програмата, която трябва да се изпълни в живота ви. Давам ви на вас две възможности. Отношенията ви към Бога да бъдат правилни. Тогава почитай онова, което виждаш - вложеното в себе си, и онова, което в хората виждаш. Тогава мини от видимото към невидимото.
към втори вариант >>
Дойде ли до любовта, вие не се занимавайте нито с вашата любов, нито с любовта на хората.
(втори вариант)
Сега онова разбиране във вас, онази вътрешна философия. Щом реагирате върху вашето сърце, щом реагирате върху сърцата на хората, вие ще създадете злото в себе си. Законът е - не реагирай върху никое сърце - нито върху вашите, нито върху другите.
Дойде ли до любовта, вие не се занимавайте нито с вашата любов, нито с любовта на хората.
Когато хората отиват да уреждат любовни работи, те създават една каша. Кой от вас, като уреждал любовните работи, ги е уредил? Кажете ми, дайте ми един пример. Казва: „Да идем да уредим работите.“ Когато отиваш при един цигулар, какво ще уреждаш при него? Цигуларят ще уреди работите, ако знае да свири.
към втори вариант >>
Ти сега си дошъл на земята - какво трябва да направиш, програмата, която трябва да се изпълни в живота ви.
(втори вариант)
Сега казвате: как ще се възпита бъдещото поколение? На въпроса за бъдещото поколение. Казва, втори път като дойда, като се преродя. Ти в сегашното прераждане каквото направиш, бъдещото прераждане е една възможност.
Ти сега си дошъл на земята - какво трябва да направиш, програмата, която трябва да се изпълни в живота ви.
Давам ви на вас две възможности. Отношенията ви към Бога да бъдат правилни. Тогава почитай онова, което виждаш - вложеното в себе си, и онова, което в хората виждаш. Тогава мини от видимото към невидимото. Наблюдавай постъпките, ще имаш правилни отношения.
към втори вариант >>
Когато хората отиват да уреждат любовни работи, те създават една каша.
(втори вариант)
Сега онова разбиране във вас, онази вътрешна философия. Щом реагирате върху вашето сърце, щом реагирате върху сърцата на хората, вие ще създадете злото в себе си. Законът е - не реагирай върху никое сърце - нито върху вашите, нито върху другите. Дойде ли до любовта, вие не се занимавайте нито с вашата любов, нито с любовта на хората.
Когато хората отиват да уреждат любовни работи, те създават една каша.
Кой от вас, като уреждал любовните работи, ги е уредил? Кажете ми, дайте ми един пример. Казва: „Да идем да уредим работите.“ Когато отиваш при един цигулар, какво ще уреждаш при него? Цигуларят ще уреди работите, ако знае да свири. Онзи, който копае, ще уреди работите, ако знае да копае.
към втори вариант >>
Давам ви на вас две възможности.
(втори вариант)
Сега казвате: как ще се възпита бъдещото поколение? На въпроса за бъдещото поколение. Казва, втори път като дойда, като се преродя. Ти в сегашното прераждане каквото направиш, бъдещото прераждане е една възможност. Ти сега си дошъл на земята - какво трябва да направиш, програмата, която трябва да се изпълни в живота ви.
Давам ви на вас две възможности.
Отношенията ви към Бога да бъдат правилни. Тогава почитай онова, което виждаш - вложеното в себе си, и онова, което в хората виждаш. Тогава мини от видимото към невидимото. Наблюдавай постъпките, ще имаш правилни отношения. Ако забележиш някой дефект, не бързай да правиш заключение.
към втори вариант >>
Кой от вас, като уреждал любовните работи, ги е уредил?
(втори вариант)
Сега онова разбиране във вас, онази вътрешна философия. Щом реагирате върху вашето сърце, щом реагирате върху сърцата на хората, вие ще създадете злото в себе си. Законът е - не реагирай върху никое сърце - нито върху вашите, нито върху другите. Дойде ли до любовта, вие не се занимавайте нито с вашата любов, нито с любовта на хората. Когато хората отиват да уреждат любовни работи, те създават една каша.
Кой от вас, като уреждал любовните работи, ги е уредил?
Кажете ми, дайте ми един пример. Казва: „Да идем да уредим работите.“ Когато отиваш при един цигулар, какво ще уреждаш при него? Цигуларят ще уреди работите, ако знае да свири. Онзи, който копае, ще уреди работите, ако знае да копае.
към втори вариант >>
Отношенията ви към Бога да бъдат правилни.
(втори вариант)
На въпроса за бъдещото поколение. Казва, втори път като дойда, като се преродя. Ти в сегашното прераждане каквото направиш, бъдещото прераждане е една възможност. Ти сега си дошъл на земята - какво трябва да направиш, програмата, която трябва да се изпълни в живота ви. Давам ви на вас две възможности.
Отношенията ви към Бога да бъдат правилни.
Тогава почитай онова, което виждаш - вложеното в себе си, и онова, което в хората виждаш. Тогава мини от видимото към невидимото. Наблюдавай постъпките, ще имаш правилни отношения. Ако забележиш някой дефект, не бързай да правиш заключение. Може да кажеш - има нещо осмислено.
към втори вариант >>
Кажете ми, дайте ми един пример.
(втори вариант)
Щом реагирате върху вашето сърце, щом реагирате върху сърцата на хората, вие ще създадете злото в себе си. Законът е - не реагирай върху никое сърце - нито върху вашите, нито върху другите. Дойде ли до любовта, вие не се занимавайте нито с вашата любов, нито с любовта на хората. Когато хората отиват да уреждат любовни работи, те създават една каша. Кой от вас, като уреждал любовните работи, ги е уредил?
Кажете ми, дайте ми един пример.
Казва: „Да идем да уредим работите.“ Когато отиваш при един цигулар, какво ще уреждаш при него? Цигуларят ще уреди работите, ако знае да свири. Онзи, който копае, ще уреди работите, ако знае да копае.
към втори вариант >>
Тогава почитай онова, което виждаш - вложеното в себе си, и онова, което в хората виждаш.
(втори вариант)
Казва, втори път като дойда, като се преродя. Ти в сегашното прераждане каквото направиш, бъдещото прераждане е една възможност. Ти сега си дошъл на земята - какво трябва да направиш, програмата, която трябва да се изпълни в живота ви. Давам ви на вас две възможности. Отношенията ви към Бога да бъдат правилни.
Тогава почитай онова, което виждаш - вложеното в себе си, и онова, което в хората виждаш.
Тогава мини от видимото към невидимото. Наблюдавай постъпките, ще имаш правилни отношения. Ако забележиш някой дефект, не бързай да правиш заключение. Може да кажеш - има нещо осмислено. Може да няма нещо осмислено, те са възможности.
към втори вариант >>
Казва: „Да идем да уредим работите.“ Когато отиваш при един цигулар, какво ще уреждаш при него?
(втори вариант)
Законът е - не реагирай върху никое сърце - нито върху вашите, нито върху другите. Дойде ли до любовта, вие не се занимавайте нито с вашата любов, нито с любовта на хората. Когато хората отиват да уреждат любовни работи, те създават една каша. Кой от вас, като уреждал любовните работи, ги е уредил? Кажете ми, дайте ми един пример.
Казва: „Да идем да уредим работите.“ Когато отиваш при един цигулар, какво ще уреждаш при него?
Цигуларят ще уреди работите, ако знае да свири. Онзи, който копае, ще уреди работите, ако знае да копае.
към втори вариант >>
Тогава мини от видимото към невидимото.
(втори вариант)
Ти в сегашното прераждане каквото направиш, бъдещото прераждане е една възможност. Ти сега си дошъл на земята - какво трябва да направиш, програмата, която трябва да се изпълни в живота ви. Давам ви на вас две възможности. Отношенията ви към Бога да бъдат правилни. Тогава почитай онова, което виждаш - вложеното в себе си, и онова, което в хората виждаш.
Тогава мини от видимото към невидимото.
Наблюдавай постъпките, ще имаш правилни отношения. Ако забележиш някой дефект, не бързай да правиш заключение. Може да кажеш - има нещо осмислено. Може да няма нещо осмислено, те са възможности. После, коригирай се всякога.
към втори вариант >>
Цигуларят ще уреди работите, ако знае да свири.
(втори вариант)
Дойде ли до любовта, вие не се занимавайте нито с вашата любов, нито с любовта на хората. Когато хората отиват да уреждат любовни работи, те създават една каша. Кой от вас, като уреждал любовните работи, ги е уредил? Кажете ми, дайте ми един пример. Казва: „Да идем да уредим работите.“ Когато отиваш при един цигулар, какво ще уреждаш при него?
Цигуларят ще уреди работите, ако знае да свири.
Онзи, който копае, ще уреди работите, ако знае да копае.
към втори вариант >>
Наблюдавай постъпките, ще имаш правилни отношения.
(втори вариант)
Ти сега си дошъл на земята - какво трябва да направиш, програмата, която трябва да се изпълни в живота ви. Давам ви на вас две възможности. Отношенията ви към Бога да бъдат правилни. Тогава почитай онова, което виждаш - вложеното в себе си, и онова, което в хората виждаш. Тогава мини от видимото към невидимото.
Наблюдавай постъпките, ще имаш правилни отношения.
Ако забележиш някой дефект, не бързай да правиш заключение. Може да кажеш - има нещо осмислено. Може да няма нещо осмислено, те са възможности. После, коригирай се всякога. Че човек може да направи погрешка.
към втори вариант >>
Онзи, който копае, ще уреди работите, ако знае да копае.
(втори вариант)
Когато хората отиват да уреждат любовни работи, те създават една каша. Кой от вас, като уреждал любовните работи, ги е уредил? Кажете ми, дайте ми един пример. Казва: „Да идем да уредим работите.“ Когато отиваш при един цигулар, какво ще уреждаш при него? Цигуларят ще уреди работите, ако знае да свири.
Онзи, който копае, ще уреди работите, ако знае да копае.
към втори вариант >>
Ако забележиш някой дефект, не бързай да правиш заключение.
(втори вариант)
Давам ви на вас две възможности. Отношенията ви към Бога да бъдат правилни. Тогава почитай онова, което виждаш - вложеното в себе си, и онова, което в хората виждаш. Тогава мини от видимото към невидимото. Наблюдавай постъпките, ще имаш правилни отношения.
Ако забележиш някой дефект, не бързай да правиш заключение.
Може да кажеш - има нещо осмислено. Може да няма нещо осмислено, те са възможности. После, коригирай се всякога. Че човек може да направи погрешка. Че кой от вас не прави погрешка?
към втори вариант >>
Как ще уредите любовните работи, защото любовта е отвътре.
(втори вариант)
Как ще уредите любовните работи, защото любовта е отвътре.
Тя е център. Любовта е център на всичко. Питам, ако ние го извадим, ако ние образуваме един нов център, какво ще придобием? Някой казва: „Аз искам да бъда самостоятелен.“ Ти ще образуваш една нова вселена. Добре. Питам, след като образуваш своята нова вселена, какво ще придобиеш?
към втори вариант >>
Може да кажеш - има нещо осмислено.
(втори вариант)
Отношенията ви към Бога да бъдат правилни. Тогава почитай онова, което виждаш - вложеното в себе си, и онова, което в хората виждаш. Тогава мини от видимото към невидимото. Наблюдавай постъпките, ще имаш правилни отношения. Ако забележиш някой дефект, не бързай да правиш заключение.
Може да кажеш - има нещо осмислено.
Може да няма нещо осмислено, те са възможности. После, коригирай се всякога. Че човек може да направи погрешка. Че кой от вас не прави погрешка?
към втори вариант >>
Тя е център.
(втори вариант)
Как ще уредите любовните работи, защото любовта е отвътре.
Тя е център.
Любовта е център на всичко. Питам, ако ние го извадим, ако ние образуваме един нов център, какво ще придобием? Някой казва: „Аз искам да бъда самостоятелен.“ Ти ще образуваш една нова вселена. Добре. Питам, след като образуваш своята нова вселена, какво ще придобиеш? Казва: „Да стана силен човек.“ Казва: „Еди-кой си философ е самостоятелен.“ Вярно ли е?
към втори вариант >>
Може да няма нещо осмислено, те са възможности.
(втори вариант)
Тогава почитай онова, което виждаш - вложеното в себе си, и онова, което в хората виждаш. Тогава мини от видимото към невидимото. Наблюдавай постъпките, ще имаш правилни отношения. Ако забележиш някой дефект, не бързай да правиш заключение. Може да кажеш - има нещо осмислено.
Може да няма нещо осмислено, те са възможности.
После, коригирай се всякога. Че човек може да направи погрешка. Че кой от вас не прави погрешка?
към втори вариант >>
Любовта е център на всичко.
(втори вариант)
Как ще уредите любовните работи, защото любовта е отвътре. Тя е център.
Любовта е център на всичко.
Питам, ако ние го извадим, ако ние образуваме един нов център, какво ще придобием? Някой казва: „Аз искам да бъда самостоятелен.“ Ти ще образуваш една нова вселена. Добре. Питам, след като образуваш своята нова вселена, какво ще придобиеш? Казва: „Да стана силен човек.“ Казва: „Еди-кой си философ е самостоятелен.“ Вярно ли е? Но този философ се нуждае от други философ, да пише една сладка дума за онова, което той е писал.
към втори вариант >>
После, коригирай се всякога.
(втори вариант)
Тогава мини от видимото към невидимото. Наблюдавай постъпките, ще имаш правилни отношения. Ако забележиш някой дефект, не бързай да правиш заключение. Може да кажеш - има нещо осмислено. Може да няма нещо осмислено, те са възможности.
После, коригирай се всякога.
Че човек може да направи погрешка. Че кой от вас не прави погрешка?
към втори вариант >>
Питам, ако ние го извадим, ако ние образуваме един нов център, какво ще придобием?
(втори вариант)
Как ще уредите любовните работи, защото любовта е отвътре. Тя е център. Любовта е център на всичко.
Питам, ако ние го извадим, ако ние образуваме един нов център, какво ще придобием?
Някой казва: „Аз искам да бъда самостоятелен.“ Ти ще образуваш една нова вселена. Добре. Питам, след като образуваш своята нова вселена, какво ще придобиеш? Казва: „Да стана силен човек.“ Казва: „Еди-кой си философ е самостоятелен.“ Вярно ли е? Но този философ се нуждае от други философ, да пише една сладка дума за онова, което той е писал. Онзи музикант, който мисли, че е музикант, той ще свири, публиката трябва да ръкопляска, да му покаже своето одобрение.
към втори вариант >>
Че човек може да направи погрешка.
(втори вариант)
Наблюдавай постъпките, ще имаш правилни отношения. Ако забележиш някой дефект, не бързай да правиш заключение. Може да кажеш - има нещо осмислено. Може да няма нещо осмислено, те са възможности. После, коригирай се всякога.
Че човек може да направи погрешка.
Че кой от вас не прави погрешка?
към втори вариант >>
Някой казва: „Аз искам да бъда самостоятелен.“ Ти ще образуваш една нова вселена. Добре.
(втори вариант)
Как ще уредите любовните работи, защото любовта е отвътре. Тя е център. Любовта е център на всичко. Питам, ако ние го извадим, ако ние образуваме един нов център, какво ще придобием?
Някой казва: „Аз искам да бъда самостоятелен.“ Ти ще образуваш една нова вселена. Добре.
Питам, след като образуваш своята нова вселена, какво ще придобиеш? Казва: „Да стана силен човек.“ Казва: „Еди-кой си философ е самостоятелен.“ Вярно ли е? Но този философ се нуждае от други философ, да пише една сладка дума за онова, което той е писал. Онзи музикант, който мисли, че е музикант, той ще свири, публиката трябва да ръкопляска, да му покаже своето одобрение. Питам тогава, де е неговата самостоятелност?
към втори вариант >>
Че кой от вас не прави погрешка?
(втори вариант)
Ако забележиш някой дефект, не бързай да правиш заключение. Може да кажеш - има нещо осмислено. Може да няма нещо осмислено, те са възможности. После, коригирай се всякога. Че човек може да направи погрешка.
Че кой от вас не прави погрешка?
към втори вариант >>
Питам, след като образуваш своята нова вселена, какво ще придобиеш?
(втори вариант)
Как ще уредите любовните работи, защото любовта е отвътре. Тя е център. Любовта е център на всичко. Питам, ако ние го извадим, ако ние образуваме един нов център, какво ще придобием? Някой казва: „Аз искам да бъда самостоятелен.“ Ти ще образуваш една нова вселена. Добре.
Питам, след като образуваш своята нова вселена, какво ще придобиеш?
Казва: „Да стана силен човек.“ Казва: „Еди-кой си философ е самостоятелен.“ Вярно ли е? Но този философ се нуждае от други философ, да пише една сладка дума за онова, което той е писал. Онзи музикант, който мисли, че е музикант, той ще свири, публиката трябва да ръкопляска, да му покаже своето одобрение. Питам тогава, де е неговата самостоятелност? Може да го критикуват, може да кажат, не е тъй.
към втори вариант >>
Красивото на човека не е човек да прави погрешки.
(втори вариант)
Красивото на човека не е човек да прави погрешки.
Онзи, който иска да не прави погрешки, то е качество на Бога. Единственото същество, което не прави погрешки, то е Бог. Под него надолу всички правят погрешки. В един милион години ще направи една погрешка. Като живее десет милиона години, ще направи десет погрешки.
към втори вариант >>
Казва: „Да стана силен човек.“ Казва: „Еди-кой си философ е самостоятелен.“ Вярно ли е?
(втори вариант)
Тя е център. Любовта е център на всичко. Питам, ако ние го извадим, ако ние образуваме един нов център, какво ще придобием? Някой казва: „Аз искам да бъда самостоятелен.“ Ти ще образуваш една нова вселена. Добре. Питам, след като образуваш своята нова вселена, какво ще придобиеш?
Казва: „Да стана силен човек.“ Казва: „Еди-кой си философ е самостоятелен.“ Вярно ли е?
Но този философ се нуждае от други философ, да пише една сладка дума за онова, което той е писал. Онзи музикант, който мисли, че е музикант, той ще свири, публиката трябва да ръкопляска, да му покаже своето одобрение. Питам тогава, де е неговата самостоятелност? Може да го критикуват, може да кажат, не е тъй.
към втори вариант >>
Онзи, който иска да не прави погрешки, то е качество на Бога.
(втори вариант)
Красивото на човека не е човек да прави погрешки.
Онзи, който иска да не прави погрешки, то е качество на Бога.
Единственото същество, което не прави погрешки, то е Бог. Под него надолу всички правят погрешки. В един милион години ще направи една погрешка. Като живее десет милиона години, ще направи десет погрешки. Като живее, няколко милиарда години, ще направи няколко милиарда погрешки.
към втори вариант >>
Но този философ се нуждае от други философ, да пише една сладка дума за онова, което той е писал.
(втори вариант)
Любовта е център на всичко. Питам, ако ние го извадим, ако ние образуваме един нов център, какво ще придобием? Някой казва: „Аз искам да бъда самостоятелен.“ Ти ще образуваш една нова вселена. Добре. Питам, след като образуваш своята нова вселена, какво ще придобиеш? Казва: „Да стана силен човек.“ Казва: „Еди-кой си философ е самостоятелен.“ Вярно ли е?
Но този философ се нуждае от други философ, да пише една сладка дума за онова, което той е писал.
Онзи музикант, който мисли, че е музикант, той ще свири, публиката трябва да ръкопляска, да му покаже своето одобрение. Питам тогава, де е неговата самостоятелност? Може да го критикуват, може да кажат, не е тъй.
към втори вариант >>
Единственото същество, което не прави погрешки, то е Бог.
(втори вариант)
Красивото на човека не е човек да прави погрешки. Онзи, който иска да не прави погрешки, то е качество на Бога.
Единственото същество, което не прави погрешки, то е Бог.
Под него надолу всички правят погрешки. В един милион години ще направи една погрешка. Като живее десет милиона години, ще направи десет погрешки. Като живее, няколко милиарда години, ще направи няколко милиарда погрешки.
към втори вариант >>
Онзи музикант, който мисли, че е музикант, той ще свири, публиката трябва да ръкопляска, да му покаже своето одобрение.
(втори вариант)
Питам, ако ние го извадим, ако ние образуваме един нов център, какво ще придобием? Някой казва: „Аз искам да бъда самостоятелен.“ Ти ще образуваш една нова вселена. Добре. Питам, след като образуваш своята нова вселена, какво ще придобиеш? Казва: „Да стана силен човек.“ Казва: „Еди-кой си философ е самостоятелен.“ Вярно ли е? Но този философ се нуждае от други философ, да пише една сладка дума за онова, което той е писал.
Онзи музикант, който мисли, че е музикант, той ще свири, публиката трябва да ръкопляска, да му покаже своето одобрение.
Питам тогава, де е неговата самостоятелност? Може да го критикуват, може да кажат, не е тъй.
към втори вариант >>
Под него надолу всички правят погрешки.
(втори вариант)
Красивото на човека не е човек да прави погрешки. Онзи, който иска да не прави погрешки, то е качество на Бога. Единственото същество, което не прави погрешки, то е Бог.
Под него надолу всички правят погрешки.
В един милион години ще направи една погрешка. Като живее десет милиона години, ще направи десет погрешки. Като живее, няколко милиарда години, ще направи няколко милиарда погрешки.
към втори вариант >>
Питам тогава, де е неговата самостоятелност?
(втори вариант)
Някой казва: „Аз искам да бъда самостоятелен.“ Ти ще образуваш една нова вселена. Добре. Питам, след като образуваш своята нова вселена, какво ще придобиеш? Казва: „Да стана силен човек.“ Казва: „Еди-кой си философ е самостоятелен.“ Вярно ли е? Но този философ се нуждае от други философ, да пише една сладка дума за онова, което той е писал. Онзи музикант, който мисли, че е музикант, той ще свири, публиката трябва да ръкопляска, да му покаже своето одобрение.
Питам тогава, де е неговата самостоятелност?
Може да го критикуват, може да кажат, не е тъй.
към втори вариант >>
В един милион години ще направи една погрешка.
(втори вариант)
Красивото на човека не е човек да прави погрешки. Онзи, който иска да не прави погрешки, то е качество на Бога. Единственото същество, което не прави погрешки, то е Бог. Под него надолу всички правят погрешки.
В един милион години ще направи една погрешка.
Като живее десет милиона години, ще направи десет погрешки. Като живее, няколко милиарда години, ще направи няколко милиарда погрешки.
към втори вариант >>
Може да го критикуват, може да кажат, не е тъй.
(втори вариант)
Питам, след като образуваш своята нова вселена, какво ще придобиеш? Казва: „Да стана силен човек.“ Казва: „Еди-кой си философ е самостоятелен.“ Вярно ли е? Но този философ се нуждае от други философ, да пише една сладка дума за онова, което той е писал. Онзи музикант, който мисли, че е музикант, той ще свири, публиката трябва да ръкопляска, да му покаже своето одобрение. Питам тогава, де е неговата самостоятелност?
Може да го критикуват, може да кажат, не е тъй.
към втори вариант >>
Като живее десет милиона години, ще направи десет погрешки.
(втори вариант)
Красивото на човека не е човек да прави погрешки. Онзи, който иска да не прави погрешки, то е качество на Бога. Единственото същество, което не прави погрешки, то е Бог. Под него надолу всички правят погрешки. В един милион години ще направи една погрешка.
Като живее десет милиона години, ще направи десет погрешки.
Като живее, няколко милиарда години, ще направи няколко милиарда погрешки.
към втори вариант >>
Сега, талантливите хора са, които развалят света.
(втори вариант)
Сега, талантливите хора са, които развалят света.
Обикновените хора, това е народът. Талантливите хора, това са културните хора, всичките талантливи хора. Между талантливите хора са всичките спорове, тщеславие, гордост. Казва, даровит човек. Все таланти говорят.
към втори вариант >>
Като живее, няколко милиарда години, ще направи няколко милиарда погрешки.
(втори вариант)
Онзи, който иска да не прави погрешки, то е качество на Бога. Единственото същество, което не прави погрешки, то е Бог. Под него надолу всички правят погрешки. В един милион години ще направи една погрешка. Като живее десет милиона години, ще направи десет погрешки.
Като живее, няколко милиарда години, ще направи няколко милиарда погрешки.
към втори вариант >>
Обикновените хора, това е народът.
(втори вариант)
Сега, талантливите хора са, които развалят света.
Обикновените хора, това е народът.
Талантливите хора, това са културните хора, всичките талантливи хора. Между талантливите хора са всичките спорове, тщеславие, гордост. Казва, даровит човек. Все таланти говорят. Някои талантливи хора, има наистина таланти, но някои приготовляват почва на гениалните хора, понеже шестата раса, която иде, тя е раса на гениалните хора.
към втори вариант >>
С туй не искаме да се извиняваме.
(втори вариант)
С туй не искаме да се извиняваме.
Погрешката произтича от съвсем други причини. За какво се допуща, например? Дайте ми едно предложение. Ходих с кобилица за бода. Право ли е туй предложение?
към втори вариант >>
Талантливите хора, това са културните хора, всичките талантливи хора.
(втори вариант)
Сега, талантливите хора са, които развалят света. Обикновените хора, това е народът.
Талантливите хора, това са културните хора, всичките талантливи хора.
Между талантливите хора са всичките спорове, тщеславие, гордост. Казва, даровит човек. Все таланти говорят. Някои талантливи хора, има наистина таланти, но някои приготовляват почва на гениалните хора, понеже шестата раса, която иде, тя е раса на гениалните хора. Седмата раса ще бъде на светиите.
към втори вариант >>
Погрешката произтича от съвсем други причини.
(втори вариант)
С туй не искаме да се извиняваме.
Погрешката произтича от съвсем други причини.
За какво се допуща, например? Дайте ми едно предложение. Ходих с кобилица за бода. Право ли е туй предложение? Ходиш с кобилица, а разбираш котлите.
към втори вариант >>
Между талантливите хора са всичките спорове, тщеславие, гордост.
(втори вариант)
Сега, талантливите хора са, които развалят света. Обикновените хора, това е народът. Талантливите хора, това са културните хора, всичките талантливи хора.
Между талантливите хора са всичките спорове, тщеславие, гордост.
Казва, даровит човек. Все таланти говорят. Някои талантливи хора, има наистина таланти, но някои приготовляват почва на гениалните хора, понеже шестата раса, която иде, тя е раса на гениалните хора. Седмата раса ще бъде на светиите. След седмата ще дойдат учителите.
към втори вариант >>
За какво се допуща, например?
(втори вариант)
С туй не искаме да се извиняваме. Погрешката произтича от съвсем други причини.
За какво се допуща, например?
Дайте ми едно предложение. Ходих с кобилица за бода. Право ли е туй предложение? Ходиш с кобилица, а разбираш котлите. Но ако разбираш кобилица без котли, предложението не е правилно.
към втори вариант >>
Казва, даровит човек.
(втори вариант)
Сега, талантливите хора са, които развалят света. Обикновените хора, това е народът. Талантливите хора, това са културните хора, всичките талантливи хора. Между талантливите хора са всичките спорове, тщеславие, гордост.
Казва, даровит човек.
Все таланти говорят. Някои талантливи хора, има наистина таланти, но някои приготовляват почва на гениалните хора, понеже шестата раса, която иде, тя е раса на гениалните хора. Седмата раса ще бъде на светиите. След седмата ще дойдат учителите. Щом дойдат учителите, ние ще напуснем земята, ще напуснем Слънчевата система, понеже учителите спадат към друга една еволюция.
към втори вариант >>
Дайте ми едно предложение.
(втори вариант)
С туй не искаме да се извиняваме. Погрешката произтича от съвсем други причини. За какво се допуща, например?
Дайте ми едно предложение.
Ходих с кобилица за бода. Право ли е туй предложение? Ходиш с кобилица, а разбираш котлите. Но ако разбираш кобилица без котли, предложението не е правилно. Има нещо, което липсва.
към втори вариант >>
Все таланти говорят.
(втори вариант)
Сега, талантливите хора са, които развалят света. Обикновените хора, това е народът. Талантливите хора, това са културните хора, всичките талантливи хора. Между талантливите хора са всичките спорове, тщеславие, гордост. Казва, даровит човек.
Все таланти говорят.
Някои талантливи хора, има наистина таланти, но някои приготовляват почва на гениалните хора, понеже шестата раса, която иде, тя е раса на гениалните хора. Седмата раса ще бъде на светиите. След седмата ще дойдат учителите. Щом дойдат учителите, ние ще напуснем земята, ще напуснем Слънчевата система, понеже учителите спадат към друга една еволюция.
към втори вариант >>
Ходих с кобилица за бода.
(втори вариант)
С туй не искаме да се извиняваме. Погрешката произтича от съвсем други причини. За какво се допуща, например? Дайте ми едно предложение.
Ходих с кобилица за бода.
Право ли е туй предложение? Ходиш с кобилица, а разбираш котлите. Но ако разбираш кобилица без котли, предложението не е правилно. Има нещо, което липсва. Има нещо, което не е писано.
към втори вариант >>
Някои талантливи хора, има наистина таланти, но някои приготовляват почва на гениалните хора, понеже шестата раса, която иде, тя е раса на гениалните хора.
(втори вариант)
Обикновените хора, това е народът. Талантливите хора, това са културните хора, всичките талантливи хора. Между талантливите хора са всичките спорове, тщеславие, гордост. Казва, даровит човек. Все таланти говорят.
Някои талантливи хора, има наистина таланти, но някои приготовляват почва на гениалните хора, понеже шестата раса, която иде, тя е раса на гениалните хора.
Седмата раса ще бъде на светиите. След седмата ще дойдат учителите. Щом дойдат учителите, ние ще напуснем земята, ще напуснем Слънчевата система, понеже учителите спадат към друга една еволюция.
към втори вариант >>
Право ли е туй предложение?
(втори вариант)
С туй не искаме да се извиняваме. Погрешката произтича от съвсем други причини. За какво се допуща, например? Дайте ми едно предложение. Ходих с кобилица за бода.
Право ли е туй предложение?
Ходиш с кобилица, а разбираш котлите. Но ако разбираш кобилица без котли, предложението не е правилно. Има нещо, което липсва. Има нещо, което не е писано. Защото кобилицата не се ражда с котлите.
към втори вариант >>
Седмата раса ще бъде на светиите.
(втори вариант)
Талантливите хора, това са културните хора, всичките талантливи хора. Между талантливите хора са всичките спорове, тщеславие, гордост. Казва, даровит човек. Все таланти говорят. Някои талантливи хора, има наистина таланти, но някои приготовляват почва на гениалните хора, понеже шестата раса, която иде, тя е раса на гениалните хора.
Седмата раса ще бъде на светиите.
След седмата ще дойдат учителите. Щом дойдат учителите, ние ще напуснем земята, ще напуснем Слънчевата система, понеже учителите спадат към друга една еволюция.
към втори вариант >>
Ходиш с кобилица, а разбираш котлите.
(втори вариант)
Погрешката произтича от съвсем други причини. За какво се допуща, например? Дайте ми едно предложение. Ходих с кобилица за бода. Право ли е туй предложение?
Ходиш с кобилица, а разбираш котлите.
Но ако разбираш кобилица без котли, предложението не е правилно. Има нещо, което липсва. Има нещо, което не е писано. Защото кобилицата не се ражда с котлите. Котлите може да бъдат и без кобилица.
към втори вариант >>
След седмата ще дойдат учителите.
(втори вариант)
Между талантливите хора са всичките спорове, тщеславие, гордост. Казва, даровит човек. Все таланти говорят. Някои талантливи хора, има наистина таланти, но някои приготовляват почва на гениалните хора, понеже шестата раса, която иде, тя е раса на гениалните хора. Седмата раса ще бъде на светиите.
След седмата ще дойдат учителите.
Щом дойдат учителите, ние ще напуснем земята, ще напуснем Слънчевата система, понеже учителите спадат към друга една еволюция.
към втори вариант >>
Но ако разбираш кобилица без котли, предложението не е правилно.
(втори вариант)
За какво се допуща, например? Дайте ми едно предложение. Ходих с кобилица за бода. Право ли е туй предложение? Ходиш с кобилица, а разбираш котлите.
Но ако разбираш кобилица без котли, предложението не е правилно.
Има нещо, което липсва. Има нещо, което не е писано. Защото кобилицата не се ражда с котлите. Котлите може да бъдат и без кобилица. Но когато кажем: ходих с кобилица за вода, ние, има нещо, което не казваме, ние го подразбираме.
към втори вариант >>
Щом дойдат учителите, ние ще напуснем земята, ще напуснем Слънчевата система, понеже учителите спадат към друга една еволюция.
(втори вариант)
Казва, даровит човек. Все таланти говорят. Някои талантливи хора, има наистина таланти, но някои приготовляват почва на гениалните хора, понеже шестата раса, която иде, тя е раса на гениалните хора. Седмата раса ще бъде на светиите. След седмата ще дойдат учителите.
Щом дойдат учителите, ние ще напуснем земята, ще напуснем Слънчевата система, понеже учителите спадат към друга една еволюция.
към втори вариант >>
Има нещо, което липсва.
(втори вариант)
Дайте ми едно предложение. Ходих с кобилица за бода. Право ли е туй предложение? Ходиш с кобилица, а разбираш котлите. Но ако разбираш кобилица без котли, предложението не е правилно.
Има нещо, което липсва.
Има нещо, което не е писано. Защото кобилицата не се ражда с котлите. Котлите може да бъдат и без кобилица. Но когато кажем: ходих с кобилица за вода, ние, има нещо, което не казваме, ние го подразбираме. Може да кажем: ходих със стомни за вода, ходих с котли за вода, ходих с карчаг за вода.
към втори вариант >>
Сега остават два етапа - талантливият и геният.
(втори вариант)
Сега остават два етапа - талантливият и геният.
Геният твори в себе си. Талантливият е, който ходи и прави обяснения, написал няколко стихотворения, декламира, казва: „Зная го.“ Едно изречение има за талантливите хора. Христос казва: „Каквото ви кажат, слушайте ги, но по делата им не ходете.“ Понеже талантливият човек чете от някой гениален, от някой светия, от някой учител. Каквото чете от гениалния, от светията, от учителя, слушайте го. Но като рече да ви дава тълкувания, не го слушайте.
към втори вариант >>
Има нещо, което не е писано.
(втори вариант)
Ходих с кобилица за бода. Право ли е туй предложение? Ходиш с кобилица, а разбираш котлите. Но ако разбираш кобилица без котли, предложението не е правилно. Има нещо, което липсва.
Има нещо, което не е писано.
Защото кобилицата не се ражда с котлите. Котлите може да бъдат и без кобилица. Но когато кажем: ходих с кобилица за вода, ние, има нещо, което не казваме, ние го подразбираме. Може да кажем: ходих със стомни за вода, ходих с котли за вода, ходих с карчаг за вода. Ходих с котли - то е право, но не го казват така.
към втори вариант >>
Геният твори в себе си.
(втори вариант)
Сега остават два етапа - талантливият и геният.
Геният твори в себе си.
Талантливият е, който ходи и прави обяснения, написал няколко стихотворения, декламира, казва: „Зная го.“ Едно изречение има за талантливите хора. Христос казва: „Каквото ви кажат, слушайте ги, но по делата им не ходете.“ Понеже талантливият човек чете от някой гениален, от някой светия, от някой учител. Каквото чете от гениалния, от светията, от учителя, слушайте го. Но като рече да ви дава тълкувания, не го слушайте. По делата, по разбирането на талантливите хора не ходи.
към втори вариант >>
Защото кобилицата не се ражда с котлите.
(втори вариант)
Право ли е туй предложение? Ходиш с кобилица, а разбираш котлите. Но ако разбираш кобилица без котли, предложението не е правилно. Има нещо, което липсва. Има нещо, което не е писано.
Защото кобилицата не се ражда с котлите.
Котлите може да бъдат и без кобилица. Но когато кажем: ходих с кобилица за вода, ние, има нещо, което не казваме, ние го подразбираме. Може да кажем: ходих със стомни за вода, ходих с котли за вода, ходих с карчаг за вода. Ходих с котли - то е право, но не го казват така. Светията се подпира на паче перо.
към втори вариант >>
Талантливият е, който ходи и прави обяснения, написал няколко стихотворения, декламира, казва: „Зная го.“ Едно изречение има за талантливите хора.
(втори вариант)
Сега остават два етапа - талантливият и геният. Геният твори в себе си.
Талантливият е, който ходи и прави обяснения, написал няколко стихотворения, декламира, казва: „Зная го.“ Едно изречение има за талантливите хора.
Христос казва: „Каквото ви кажат, слушайте ги, но по делата им не ходете.“ Понеже талантливият човек чете от някой гениален, от някой светия, от някой учител. Каквото чете от гениалния, от светията, от учителя, слушайте го. Но като рече да ви дава тълкувания, не го слушайте. По делата, по разбирането на талантливите хора не ходи. Но каквото четат от Свещената книга, каквото декламират, слушайте ги.
към втори вариант >>
Котлите може да бъдат и без кобилица.
(втори вариант)
Ходиш с кобилица, а разбираш котлите. Но ако разбираш кобилица без котли, предложението не е правилно. Има нещо, което липсва. Има нещо, което не е писано. Защото кобилицата не се ражда с котлите.
Котлите може да бъдат и без кобилица.
Но когато кажем: ходих с кобилица за вода, ние, има нещо, което не казваме, ние го подразбираме. Може да кажем: ходих със стомни за вода, ходих с котли за вода, ходих с карчаг за вода. Ходих с котли - то е право, но не го казват така. Светията се подпира на паче перо. Какво подразбират?
към втори вариант >>
Христос казва: „Каквото ви кажат, слушайте ги, но по делата им не ходете.“ Понеже талантливият човек чете от някой гениален, от някой светия, от някой учител.
(втори вариант)
Сега остават два етапа - талантливият и геният. Геният твори в себе си. Талантливият е, който ходи и прави обяснения, написал няколко стихотворения, декламира, казва: „Зная го.“ Едно изречение има за талантливите хора.
Христос казва: „Каквото ви кажат, слушайте ги, но по делата им не ходете.“ Понеже талантливият човек чете от някой гениален, от някой светия, от някой учител.
Каквото чете от гениалния, от светията, от учителя, слушайте го. Но като рече да ви дава тълкувания, не го слушайте. По делата, по разбирането на талантливите хора не ходи. Но каквото четат от Свещената книга, каквото декламират, слушайте ги. Но рекат ли да ви дават коментарии, ти върви и ходи по своята работа.
към втори вариант >>
Но когато кажем: ходих с кобилица за вода, ние, има нещо, което не казваме, ние го подразбираме.
(втори вариант)
Но ако разбираш кобилица без котли, предложението не е правилно. Има нещо, което липсва. Има нещо, което не е писано. Защото кобилицата не се ражда с котлите. Котлите може да бъдат и без кобилица.
Но когато кажем: ходих с кобилица за вода, ние, има нещо, което не казваме, ние го подразбираме.
Може да кажем: ходих със стомни за вода, ходих с котли за вода, ходих с карчаг за вода. Ходих с котли - то е право, но не го казват така. Светията се подпира на паче перо. Какво подразбират? Право ли е?
към втори вариант >>
Каквото чете от гениалния, от светията, от учителя, слушайте го.
(втори вариант)
Сега остават два етапа - талантливият и геният. Геният твори в себе си. Талантливият е, който ходи и прави обяснения, написал няколко стихотворения, декламира, казва: „Зная го.“ Едно изречение има за талантливите хора. Христос казва: „Каквото ви кажат, слушайте ги, но по делата им не ходете.“ Понеже талантливият човек чете от някой гениален, от някой светия, от някой учител.
Каквото чете от гениалния, от светията, от учителя, слушайте го.
Но като рече да ви дава тълкувания, не го слушайте. По делата, по разбирането на талантливите хора не ходи. Но каквото четат от Свещената книга, каквото декламират, слушайте ги. Но рекат ли да ви дават коментарии, ти върви и ходи по своята работа.
към втори вариант >>
Може да кажем: ходих със стомни за вода, ходих с котли за вода, ходих с карчаг за вода.
(втори вариант)
Има нещо, което липсва. Има нещо, което не е писано. Защото кобилицата не се ражда с котлите. Котлите може да бъдат и без кобилица. Но когато кажем: ходих с кобилица за вода, ние, има нещо, което не казваме, ние го подразбираме.
Може да кажем: ходих със стомни за вода, ходих с котли за вода, ходих с карчаг за вода.
Ходих с котли - то е право, но не го казват така. Светията се подпира на паче перо. Какво подразбират? Право ли е? Неговият кредит е колкото недяланите трески.
към втори вариант >>
Но като рече да ви дава тълкувания, не го слушайте.
(втори вариант)
Сега остават два етапа - талантливият и геният. Геният твори в себе си. Талантливият е, който ходи и прави обяснения, написал няколко стихотворения, декламира, казва: „Зная го.“ Едно изречение има за талантливите хора. Христос казва: „Каквото ви кажат, слушайте ги, но по делата им не ходете.“ Понеже талантливият човек чете от някой гениален, от някой светия, от някой учител. Каквото чете от гениалния, от светията, от учителя, слушайте го.
Но като рече да ви дава тълкувания, не го слушайте.
По делата, по разбирането на талантливите хора не ходи. Но каквото четат от Свещената книга, каквото декламират, слушайте ги. Но рекат ли да ви дават коментарии, ти върви и ходи по своята работа.
към втори вариант >>
Ходих с котли - то е право, но не го казват така.
(втори вариант)
Има нещо, което не е писано. Защото кобилицата не се ражда с котлите. Котлите може да бъдат и без кобилица. Но когато кажем: ходих с кобилица за вода, ние, има нещо, което не казваме, ние го подразбираме. Може да кажем: ходих със стомни за вода, ходих с котли за вода, ходих с карчаг за вода.
Ходих с котли - то е право, но не го казват така.
Светията се подпира на паче перо. Какво подразбират? Право ли е? Неговият кредит е колкото недяланите трески. Значи какъв е неговият кредит?
към втори вариант >>
По делата, по разбирането на талантливите хора не ходи.
(втори вариант)
Геният твори в себе си. Талантливият е, който ходи и прави обяснения, написал няколко стихотворения, декламира, казва: „Зная го.“ Едно изречение има за талантливите хора. Христос казва: „Каквото ви кажат, слушайте ги, но по делата им не ходете.“ Понеже талантливият човек чете от някой гениален, от някой светия, от някой учител. Каквото чете от гениалния, от светията, от учителя, слушайте го. Но като рече да ви дава тълкувания, не го слушайте.
По делата, по разбирането на талантливите хора не ходи.
Но каквото четат от Свещената книга, каквото декламират, слушайте ги. Но рекат ли да ви дават коментарии, ти върви и ходи по своята работа.
към втори вариант >>
Светията се подпира на паче перо.
(втори вариант)
Защото кобилицата не се ражда с котлите. Котлите може да бъдат и без кобилица. Но когато кажем: ходих с кобилица за вода, ние, има нещо, което не казваме, ние го подразбираме. Може да кажем: ходих със стомни за вода, ходих с котли за вода, ходих с карчаг за вода. Ходих с котли - то е право, но не го казват така.
Светията се подпира на паче перо.
Какво подразбират? Право ли е? Неговият кредит е колкото недяланите трески. Значи какъв е неговият кредит? Морално значение.
към втори вариант >>
Но каквото четат от Свещената книга, каквото декламират, слушайте ги.
(втори вариант)
Талантливият е, който ходи и прави обяснения, написал няколко стихотворения, декламира, казва: „Зная го.“ Едно изречение има за талантливите хора. Христос казва: „Каквото ви кажат, слушайте ги, но по делата им не ходете.“ Понеже талантливият човек чете от някой гениален, от някой светия, от някой учител. Каквото чете от гениалния, от светията, от учителя, слушайте го. Но като рече да ви дава тълкувания, не го слушайте. По делата, по разбирането на талантливите хора не ходи.
Но каквото четат от Свещената книга, каквото декламират, слушайте ги.
Но рекат ли да ви дават коментарии, ти върви и ходи по своята работа.
към втори вариант >>
Какво подразбират?
(втори вариант)
Котлите може да бъдат и без кобилица. Но когато кажем: ходих с кобилица за вода, ние, има нещо, което не казваме, ние го подразбираме. Може да кажем: ходих със стомни за вода, ходих с котли за вода, ходих с карчаг за вода. Ходих с котли - то е право, но не го казват така. Светията се подпира на паче перо.
Какво подразбират?
Право ли е? Неговият кредит е колкото недяланите трески. Значи какъв е неговият кредит? Морално значение.
към втори вариант >>
Но рекат ли да ви дават коментарии, ти върви и ходи по своята работа.
(втори вариант)
Христос казва: „Каквото ви кажат, слушайте ги, но по делата им не ходете.“ Понеже талантливият човек чете от някой гениален, от някой светия, от някой учител. Каквото чете от гениалния, от светията, от учителя, слушайте го. Но като рече да ви дава тълкувания, не го слушайте. По делата, по разбирането на талантливите хора не ходи. Но каквото четат от Свещената книга, каквото декламират, слушайте ги.
Но рекат ли да ви дават коментарии, ти върви и ходи по своята работа.
към втори вариант >>
Право ли е?
(втори вариант)
Но когато кажем: ходих с кобилица за вода, ние, има нещо, което не казваме, ние го подразбираме. Може да кажем: ходих със стомни за вода, ходих с котли за вода, ходих с карчаг за вода. Ходих с котли - то е право, но не го казват така. Светията се подпира на паче перо. Какво подразбират?
Право ли е?
Неговият кредит е колкото недяланите трески. Значи какъв е неговият кредит? Морално значение.
към втори вариант >>
Казвам, всички вие сте талантливи хора.
(втори вариант)
Казвам, всички вие сте талантливи хора.
Когато двама души се карат, те са талантливи. Признак за талантите е караницата. Казва: „За какво ме мислите?! “ Щом си недоволен в себе си, ти си талантлив. „Как тъй?
към втори вариант >>
Неговият кредит е колкото недяланите трески.
(втори вариант)
Може да кажем: ходих със стомни за вода, ходих с котли за вода, ходих с карчаг за вода. Ходих с котли - то е право, но не го казват така. Светията се подпира на паче перо. Какво подразбират? Право ли е?
Неговият кредит е колкото недяланите трески.
Значи какъв е неговият кредит? Морално значение.
към втори вариант >>
Когато двама души се карат, те са талантливи.
(втори вариант)
Казвам, всички вие сте талантливи хора.
Когато двама души се карат, те са талантливи.
Признак за талантите е караницата. Казва: „За какво ме мислите?! “ Щом си недоволен в себе си, ти си талантлив. „Как тъй? Аз от туй положение трябва да изляза.“ Че ти излез от положението.
към втори вариант >>
Значи какъв е неговият кредит?
(втори вариант)
Ходих с котли - то е право, но не го казват така. Светията се подпира на паче перо. Какво подразбират? Право ли е? Неговият кредит е колкото недяланите трески.
Значи какъв е неговият кредит?
Морално значение.
към втори вариант >>
Признак за талантите е караницата.
(втори вариант)
Казвам, всички вие сте талантливи хора. Когато двама души се карат, те са талантливи.
Признак за талантите е караницата.
Казва: „За какво ме мислите?! “ Щом си недоволен в себе си, ти си талантлив. „Как тъй? Аз от туй положение трябва да изляза.“ Че ти излез от положението. Природата иска да покаже - талантът трябва да се превърне на гений.
към втори вариант >>
Морално значение.
(втори вариант)
Светията се подпира на паче перо. Какво подразбират? Право ли е? Неговият кредит е колкото недяланите трески. Значи какъв е неговият кредит?
Морално значение.
към втори вариант >>
Казва: „За какво ме мислите?!
(втори вариант)
Казвам, всички вие сте талантливи хора. Когато двама души се карат, те са талантливи. Признак за талантите е караницата.
Казва: „За какво ме мислите?!
“ Щом си недоволен в себе си, ти си талантлив. „Как тъй? Аз от туй положение трябва да изляза.“ Че ти излез от положението. Природата иска да покаже - талантът трябва да се превърне на гений. Но трябва да минеш в реда на гениалните хора.
към втори вариант >>
Но сега остава онази правата мисъл вътре.
(втори вариант)
Но сега остава онази правата мисъл вътре.
Разумен човек е този, който, веднъж като го погледнеш и той като те погледне, разбирате се, схватлив е от малко. Един човек, на който трябва десет пъти да повтаряш, и той не разбира - неговият ум не е буден. Следователно какъвто е умът, каквото е отношението на човешкото сърце - понеже някой път човешкото сърце се ръководи от човешкия ум, то се ръководи, но човешкото сърце направлява ума. Туй, което човек обича, учи. Туй, което човек не обича, не може да го учи.
към втори вариант >>
“ Щом си недоволен в себе си, ти си талантлив.
(втори вариант)
Казвам, всички вие сте талантливи хора. Когато двама души се карат, те са талантливи. Признак за талантите е караницата. Казва: „За какво ме мислите?!
“ Щом си недоволен в себе си, ти си талантлив.
„Как тъй? Аз от туй положение трябва да изляза.“ Че ти излез от положението. Природата иска да покаже - талантът трябва да се превърне на гений. Но трябва да минеш в реда на гениалните хора. Затуй в нас има недоволство.
към втори вариант >>
Разумен човек е този, който, веднъж като го погледнеш и той като те погледне, разбирате се, схватлив е от малко.
(втори вариант)
Но сега остава онази правата мисъл вътре.
Разумен човек е този, който, веднъж като го погледнеш и той като те погледне, разбирате се, схватлив е от малко.
Един човек, на който трябва десет пъти да повтаряш, и той не разбира - неговият ум не е буден. Следователно какъвто е умът, каквото е отношението на човешкото сърце - понеже някой път човешкото сърце се ръководи от човешкия ум, то се ръководи, но човешкото сърце направлява ума. Туй, което човек обича, учи. Туй, което човек не обича, не може да го учи. Не е учен, който ръководи сърцето си.
към втори вариант >>
„Как тъй?
(втори вариант)
Казвам, всички вие сте талантливи хора. Когато двама души се карат, те са талантливи. Признак за талантите е караницата. Казва: „За какво ме мислите?! “ Щом си недоволен в себе си, ти си талантлив.
„Как тъй?
Аз от туй положение трябва да изляза.“ Че ти излез от положението. Природата иска да покаже - талантът трябва да се превърне на гений. Но трябва да минеш в реда на гениалните хора. Затуй в нас има недоволство. Не да се смалиш, но да почнеш да сменяш талантливия живот с гениален живот.
към втори вариант >>
Един човек, на който трябва десет пъти да повтаряш, и той не разбира - неговият ум не е буден.
(втори вариант)
Но сега остава онази правата мисъл вътре. Разумен човек е този, който, веднъж като го погледнеш и той като те погледне, разбирате се, схватлив е от малко.
Един човек, на който трябва десет пъти да повтаряш, и той не разбира - неговият ум не е буден.
Следователно какъвто е умът, каквото е отношението на човешкото сърце - понеже някой път човешкото сърце се ръководи от човешкия ум, то се ръководи, но човешкото сърце направлява ума. Туй, което човек обича, учи. Туй, което човек не обича, не може да го учи. Не е учен, който ръководи сърцето си. Сърцето е, което подбужда ума и всичките елементи, които Господ е вложил в нас.
към втори вариант >>
Аз от туй положение трябва да изляза.“ Че ти излез от положението.
(втори вариант)
Когато двама души се карат, те са талантливи. Признак за талантите е караницата. Казва: „За какво ме мислите?! “ Щом си недоволен в себе си, ти си талантлив. „Как тъй?
Аз от туй положение трябва да изляза.“ Че ти излез от положението.
Природата иска да покаже - талантът трябва да се превърне на гений. Но трябва да минеш в реда на гениалните хора. Затуй в нас има недоволство. Не да се смалиш, но да почнеш да сменяш талантливия живот с гениален живот. Ще кажеш: „Как?
към втори вариант >>
Следователно какъвто е умът, каквото е отношението на човешкото сърце - понеже някой път човешкото сърце се ръководи от човешкия ум, то се ръководи, но човешкото сърце направлява ума.
(втори вариант)
Но сега остава онази правата мисъл вътре. Разумен човек е този, който, веднъж като го погледнеш и той като те погледне, разбирате се, схватлив е от малко. Един човек, на който трябва десет пъти да повтаряш, и той не разбира - неговият ум не е буден.
Следователно какъвто е умът, каквото е отношението на човешкото сърце - понеже някой път човешкото сърце се ръководи от човешкия ум, то се ръководи, но човешкото сърце направлява ума.
Туй, което човек обича, учи. Туй, което човек не обича, не може да го учи. Не е учен, който ръководи сърцето си. Сърцето е, което подбужда ума и всичките елементи, които Господ е вложил в нас.
към втори вариант >>
Природата иска да покаже - талантът трябва да се превърне на гений.
(втори вариант)
Признак за талантите е караницата. Казва: „За какво ме мислите?! “ Щом си недоволен в себе си, ти си талантлив. „Как тъй? Аз от туй положение трябва да изляза.“ Че ти излез от положението.
Природата иска да покаже - талантът трябва да се превърне на гений.
Но трябва да минеш в реда на гениалните хора. Затуй в нас има недоволство. Не да се смалиш, но да почнеш да сменяш талантливия живот с гениален живот. Ще кажеш: „Как? “ Талантливият трябва да бъде носител на гениалния, не да унищожи таланта.
към втори вариант >>
Туй, което човек обича, учи.
(втори вариант)
Но сега остава онази правата мисъл вътре. Разумен човек е този, който, веднъж като го погледнеш и той като те погледне, разбирате се, схватлив е от малко. Един човек, на който трябва десет пъти да повтаряш, и той не разбира - неговият ум не е буден. Следователно какъвто е умът, каквото е отношението на човешкото сърце - понеже някой път човешкото сърце се ръководи от човешкия ум, то се ръководи, но човешкото сърце направлява ума.
Туй, което човек обича, учи.
Туй, което човек не обича, не може да го учи. Не е учен, който ръководи сърцето си. Сърцето е, което подбужда ума и всичките елементи, които Господ е вложил в нас.
към втори вариант >>
Но трябва да минеш в реда на гениалните хора.
(втори вариант)
Казва: „За какво ме мислите?! “ Щом си недоволен в себе си, ти си талантлив. „Как тъй? Аз от туй положение трябва да изляза.“ Че ти излез от положението. Природата иска да покаже - талантът трябва да се превърне на гений.
Но трябва да минеш в реда на гениалните хора.
Затуй в нас има недоволство. Не да се смалиш, но да почнеш да сменяш талантливия живот с гениален живот. Ще кажеш: „Как? “ Талантливият трябва да бъде носител на гениалния, не да унищожи таланта. Обикновеният живот и той е намясто.
към втори вариант >>
Туй, което човек не обича, не може да го учи.
(втори вариант)
Но сега остава онази правата мисъл вътре. Разумен човек е този, който, веднъж като го погледнеш и той като те погледне, разбирате се, схватлив е от малко. Един човек, на който трябва десет пъти да повтаряш, и той не разбира - неговият ум не е буден. Следователно какъвто е умът, каквото е отношението на човешкото сърце - понеже някой път човешкото сърце се ръководи от човешкия ум, то се ръководи, но човешкото сърце направлява ума. Туй, което човек обича, учи.
Туй, което човек не обича, не може да го учи.
Не е учен, който ръководи сърцето си. Сърцето е, което подбужда ума и всичките елементи, които Господ е вложил в нас.
към втори вариант >>
Затуй в нас има недоволство.
(втори вариант)
“ Щом си недоволен в себе си, ти си талантлив. „Как тъй? Аз от туй положение трябва да изляза.“ Че ти излез от положението. Природата иска да покаже - талантът трябва да се превърне на гений. Но трябва да минеш в реда на гениалните хора.
Затуй в нас има недоволство.
Не да се смалиш, но да почнеш да сменяш талантливия живот с гениален живот. Ще кажеш: „Как? “ Талантливият трябва да бъде носител на гениалния, не да унищожи таланта. Обикновеният живот и той е намясто.
към втори вариант >>
Не е учен, който ръководи сърцето си.
(втори вариант)
Разумен човек е този, който, веднъж като го погледнеш и той като те погледне, разбирате се, схватлив е от малко. Един човек, на който трябва десет пъти да повтаряш, и той не разбира - неговият ум не е буден. Следователно какъвто е умът, каквото е отношението на човешкото сърце - понеже някой път човешкото сърце се ръководи от човешкия ум, то се ръководи, но човешкото сърце направлява ума. Туй, което човек обича, учи. Туй, което човек не обича, не може да го учи.
Не е учен, който ръководи сърцето си.
Сърцето е, което подбужда ума и всичките елементи, които Господ е вложил в нас.
към втори вариант >>
Не да се смалиш, но да почнеш да сменяш талантливия живот с гениален живот.
(втори вариант)
„Как тъй? Аз от туй положение трябва да изляза.“ Че ти излез от положението. Природата иска да покаже - талантът трябва да се превърне на гений. Но трябва да минеш в реда на гениалните хора. Затуй в нас има недоволство.
Не да се смалиш, но да почнеш да сменяш талантливия живот с гениален живот.
Ще кажеш: „Как? “ Талантливият трябва да бъде носител на гениалния, не да унищожи таланта. Обикновеният живот и той е намясто.
към втори вариант >>
Сърцето е, което подбужда ума и всичките елементи, които Господ е вложил в нас.
(втори вариант)
Един човек, на който трябва десет пъти да повтаряш, и той не разбира - неговият ум не е буден. Следователно какъвто е умът, каквото е отношението на човешкото сърце - понеже някой път човешкото сърце се ръководи от човешкия ум, то се ръководи, но човешкото сърце направлява ума. Туй, което човек обича, учи. Туй, което човек не обича, не може да го учи. Не е учен, който ръководи сърцето си.
Сърцето е, което подбужда ума и всичките елементи, които Господ е вложил в нас.
към втори вариант >>
Ще кажеш: „Как?
(втори вариант)
Аз от туй положение трябва да изляза.“ Че ти излез от положението. Природата иска да покаже - талантът трябва да се превърне на гений. Но трябва да минеш в реда на гениалните хора. Затуй в нас има недоволство. Не да се смалиш, но да почнеш да сменяш талантливия живот с гениален живот.
Ще кажеш: „Как?
“ Талантливият трябва да бъде носител на гениалния, не да унищожи таланта. Обикновеният живот и той е намясто.
към втори вариант >>
Сега аз говоря за неща вложени.
(втори вариант)
Сега аз говоря за неща вложени.
Не искам да вложи, но аз искам да събудя туй, което Бог е вложил. Вие го имате туй Божественото. Не да ви туря нов морал, но туй Божественото във вас, което от векове седи във вас, което ви е дадено, то трябва да проникне във вас. Казвам, оставете Божественото във вас, то ще изникне. Тогава ще имате едно ново разбиране за живота.
към втори вариант >>
“ Талантливият трябва да бъде носител на гениалния, не да унищожи таланта.
(втори вариант)
Природата иска да покаже - талантът трябва да се превърне на гений. Но трябва да минеш в реда на гениалните хора. Затуй в нас има недоволство. Не да се смалиш, но да почнеш да сменяш талантливия живот с гениален живот. Ще кажеш: „Как?
“ Талантливият трябва да бъде носител на гениалния, не да унищожи таланта.
Обикновеният живот и той е намясто.
към втори вариант >>
Не искам да вложи, но аз искам да събудя туй, което Бог е вложил.
(втори вариант)
Сега аз говоря за неща вложени.
Не искам да вложи, но аз искам да събудя туй, което Бог е вложил.
Вие го имате туй Божественото. Не да ви туря нов морал, но туй Божественото във вас, което от векове седи във вас, което ви е дадено, то трябва да проникне във вас. Казвам, оставете Божественото във вас, то ще изникне. Тогава ще имате едно ново разбиране за живота. Казвате, Учителят каза една нова мисъл.
към втори вариант >>
Обикновеният живот и той е намясто.
(втори вариант)
Но трябва да минеш в реда на гениалните хора. Затуй в нас има недоволство. Не да се смалиш, но да почнеш да сменяш талантливия живот с гениален живот. Ще кажеш: „Как? “ Талантливият трябва да бъде носител на гениалния, не да унищожи таланта.
Обикновеният живот и той е намясто.
към втори вариант >>
Вие го имате туй Божественото.
(втори вариант)
Сега аз говоря за неща вложени. Не искам да вложи, но аз искам да събудя туй, което Бог е вложил.
Вие го имате туй Божественото.
Не да ви туря нов морал, но туй Божественото във вас, което от векове седи във вас, което ви е дадено, то трябва да проникне във вас. Казвам, оставете Божественото във вас, то ще изникне. Тогава ще имате едно ново разбиране за живота. Казвате, Учителят каза една нова мисъл. Мисълта е нова, но и онова, което ще изникне, и то ще бъде ново, но не сега е дошло, то е заложено с векове, но нямало благоприятни условия, за да се прояви.
към втори вариант >>
Казвам сега, отношенията към Бога какви трябва да бъдат?
(втори вариант)
Казвам сега, отношенията към Бога какви трябва да бъдат?
Ние не мислим, че в човешкото тяло има нещо Божествено. Че ти, когато видиш един човек, считай тялото на човека Божествено. Понеже ние не считаме тялото Божествено, вследствие на това ние постоянно се разрушаваме. Смърт разрушава Божественото. Божественото трябва постоянно да пресъздава.
към втори вариант >>
Не да ви туря нов морал, но туй Божественото във вас, което от векове седи във вас, което ви е дадено, то трябва да проникне във вас.
(втори вариант)
Сега аз говоря за неща вложени. Не искам да вложи, но аз искам да събудя туй, което Бог е вложил. Вие го имате туй Божественото.
Не да ви туря нов морал, но туй Божественото във вас, което от векове седи във вас, което ви е дадено, то трябва да проникне във вас.
Казвам, оставете Божественото във вас, то ще изникне. Тогава ще имате едно ново разбиране за живота. Казвате, Учителят каза една нова мисъл. Мисълта е нова, но и онова, което ще изникне, и то ще бъде ново, но не сега е дошло, то е заложено с векове, но нямало благоприятни условия, за да се прояви. Казвам, сега е дошло, не отлагай.
към втори вариант >>
Ние не мислим, че в човешкото тяло има нещо Божествено.
(втори вариант)
Казвам сега, отношенията към Бога какви трябва да бъдат?
Ние не мислим, че в човешкото тяло има нещо Божествено.
Че ти, когато видиш един човек, считай тялото на човека Божествено. Понеже ние не считаме тялото Божествено, вследствие на това ние постоянно се разрушаваме. Смърт разрушава Божественото. Божественото трябва постоянно да пресъздава. Бог трябва да възстановява реда и порядъка.
към втори вариант >>
Казвам, оставете Божественото във вас, то ще изникне.
(втори вариант)
Сега аз говоря за неща вложени. Не искам да вложи, но аз искам да събудя туй, което Бог е вложил. Вие го имате туй Божественото. Не да ви туря нов морал, но туй Божественото във вас, което от векове седи във вас, което ви е дадено, то трябва да проникне във вас.
Казвам, оставете Божественото във вас, то ще изникне.
Тогава ще имате едно ново разбиране за живота. Казвате, Учителят каза една нова мисъл. Мисълта е нова, но и онова, което ще изникне, и то ще бъде ново, но не сега е дошло, то е заложено с векове, но нямало благоприятни условия, за да се прояви. Казвам, сега е дошло, не отлагай. Казвате: „Дали е дошло времето?
към втори вариант >>
Че ти, когато видиш един човек, считай тялото на човека Божествено.
(втори вариант)
Казвам сега, отношенията към Бога какви трябва да бъдат? Ние не мислим, че в човешкото тяло има нещо Божествено.
Че ти, когато видиш един човек, считай тялото на човека Божествено.
Понеже ние не считаме тялото Божествено, вследствие на това ние постоянно се разрушаваме. Смърт разрушава Божественото. Божественото трябва постоянно да пресъздава. Бог трябва да възстановява реда и порядъка. Борбата е чисто на физическото поле.
към втори вариант >>
Тогава ще имате едно ново разбиране за живота.
(втори вариант)
Сега аз говоря за неща вложени. Не искам да вложи, но аз искам да събудя туй, което Бог е вложил. Вие го имате туй Божественото. Не да ви туря нов морал, но туй Божественото във вас, което от векове седи във вас, което ви е дадено, то трябва да проникне във вас. Казвам, оставете Божественото във вас, то ще изникне.
Тогава ще имате едно ново разбиране за живота.
Казвате, Учителят каза една нова мисъл. Мисълта е нова, но и онова, което ще изникне, и то ще бъде ново, но не сега е дошло, то е заложено с векове, но нямало благоприятни условия, за да се прояви. Казвам, сега е дошло, не отлагай. Казвате: „Дали е дошло времето? “ Времето е дошло да имат хората едно правилно разбиране.
към втори вариант >>
Понеже ние не считаме тялото Божествено, вследствие на това ние постоянно се разрушаваме.
(втори вариант)
Казвам сега, отношенията към Бога какви трябва да бъдат? Ние не мислим, че в човешкото тяло има нещо Божествено. Че ти, когато видиш един човек, считай тялото на човека Божествено.
Понеже ние не считаме тялото Божествено, вследствие на това ние постоянно се разрушаваме.
Смърт разрушава Божественото. Божественото трябва постоянно да пресъздава. Бог трябва да възстановява реда и порядъка. Борбата е чисто на физическото поле.
към втори вариант >>
Казвате, Учителят каза една нова мисъл.
(втори вариант)
Не искам да вложи, но аз искам да събудя туй, което Бог е вложил. Вие го имате туй Божественото. Не да ви туря нов морал, но туй Божественото във вас, което от векове седи във вас, което ви е дадено, то трябва да проникне във вас. Казвам, оставете Божественото във вас, то ще изникне. Тогава ще имате едно ново разбиране за живота.
Казвате, Учителят каза една нова мисъл.
Мисълта е нова, но и онова, което ще изникне, и то ще бъде ново, но не сега е дошло, то е заложено с векове, но нямало благоприятни условия, за да се прояви. Казвам, сега е дошло, не отлагай. Казвате: „Дали е дошло времето? “ Времето е дошло да имат хората едно правилно разбиране. Почитай ума на човека, почитай неговото тяло, благоговей пред неговото сърце, понеже Бог е там.
към втори вариант >>
Смърт разрушава Божественото.
(втори вариант)
Казвам сега, отношенията към Бога какви трябва да бъдат? Ние не мислим, че в човешкото тяло има нещо Божествено. Че ти, когато видиш един човек, считай тялото на човека Божествено. Понеже ние не считаме тялото Божествено, вследствие на това ние постоянно се разрушаваме.
Смърт разрушава Божественото.
Божественото трябва постоянно да пресъздава. Бог трябва да възстановява реда и порядъка. Борбата е чисто на физическото поле.
към втори вариант >>
Мисълта е нова, но и онова, което ще изникне, и то ще бъде ново, но не сега е дошло, то е заложено с векове, но нямало благоприятни условия, за да се прояви.
(втори вариант)
Вие го имате туй Божественото. Не да ви туря нов морал, но туй Божественото във вас, което от векове седи във вас, което ви е дадено, то трябва да проникне във вас. Казвам, оставете Божественото във вас, то ще изникне. Тогава ще имате едно ново разбиране за живота. Казвате, Учителят каза една нова мисъл.
Мисълта е нова, но и онова, което ще изникне, и то ще бъде ново, но не сега е дошло, то е заложено с векове, но нямало благоприятни условия, за да се прояви.
Казвам, сега е дошло, не отлагай. Казвате: „Дали е дошло времето? “ Времето е дошло да имат хората едно правилно разбиране. Почитай ума на човека, почитай неговото тяло, благоговей пред неговото сърце, понеже Бог е там. Всичко онова, което виждате в човека, когато той е гладен, всичко онова, което е съществено в човека, неговите нужди, влизай, съчувствай, но няма какво да плачеш.
към втори вариант >>
Божественото трябва постоянно да пресъздава.
(втори вариант)
Казвам сега, отношенията към Бога какви трябва да бъдат? Ние не мислим, че в човешкото тяло има нещо Божествено. Че ти, когато видиш един човек, считай тялото на човека Божествено. Понеже ние не считаме тялото Божествено, вследствие на това ние постоянно се разрушаваме. Смърт разрушава Божественото.
Божественото трябва постоянно да пресъздава.
Бог трябва да възстановява реда и порядъка. Борбата е чисто на физическото поле.
към втори вариант >>
Казвам, сега е дошло, не отлагай.
(втори вариант)
Не да ви туря нов морал, но туй Божественото във вас, което от векове седи във вас, което ви е дадено, то трябва да проникне във вас. Казвам, оставете Божественото във вас, то ще изникне. Тогава ще имате едно ново разбиране за живота. Казвате, Учителят каза една нова мисъл. Мисълта е нова, но и онова, което ще изникне, и то ще бъде ново, но не сега е дошло, то е заложено с векове, но нямало благоприятни условия, за да се прояви.
Казвам, сега е дошло, не отлагай.
Казвате: „Дали е дошло времето? “ Времето е дошло да имат хората едно правилно разбиране. Почитай ума на човека, почитай неговото тяло, благоговей пред неговото сърце, понеже Бог е там. Всичко онова, което виждате в човека, когато той е гладен, всичко онова, което е съществено в човека, неговите нужди, влизай, съчувствай, но няма какво да плачеш. Когато някой дойде, че плаче за ядене, казвам, вали дъжд.
към втори вариант >>
Бог трябва да възстановява реда и порядъка.
(втори вариант)
Ние не мислим, че в човешкото тяло има нещо Божествено. Че ти, когато видиш един човек, считай тялото на човека Божествено. Понеже ние не считаме тялото Божествено, вследствие на това ние постоянно се разрушаваме. Смърт разрушава Божественото. Божественото трябва постоянно да пресъздава.
Бог трябва да възстановява реда и порядъка.
Борбата е чисто на физическото поле.
към втори вариант >>
Казвате: „Дали е дошло времето?
(втори вариант)
Казвам, оставете Божественото във вас, то ще изникне. Тогава ще имате едно ново разбиране за живота. Казвате, Учителят каза една нова мисъл. Мисълта е нова, но и онова, което ще изникне, и то ще бъде ново, но не сега е дошло, то е заложено с векове, но нямало благоприятни условия, за да се прояви. Казвам, сега е дошло, не отлагай.
Казвате: „Дали е дошло времето?
“ Времето е дошло да имат хората едно правилно разбиране. Почитай ума на човека, почитай неговото тяло, благоговей пред неговото сърце, понеже Бог е там. Всичко онова, което виждате в човека, когато той е гладен, всичко онова, което е съществено в човека, неговите нужди, влизай, съчувствай, но няма какво да плачеш. Когато някой дойде, че плаче за ядене, казвам, вали дъжд. Казвам, то е в реда на нещата.
към втори вариант >>
Борбата е чисто на физическото поле.
(втори вариант)
Че ти, когато видиш един човек, считай тялото на човека Божествено. Понеже ние не считаме тялото Божествено, вследствие на това ние постоянно се разрушаваме. Смърт разрушава Божественото. Божественото трябва постоянно да пресъздава. Бог трябва да възстановява реда и порядъка.
Борбата е чисто на физическото поле.
към втори вариант >>
“ Времето е дошло да имат хората едно правилно разбиране.
(втори вариант)
Тогава ще имате едно ново разбиране за живота. Казвате, Учителят каза една нова мисъл. Мисълта е нова, но и онова, което ще изникне, и то ще бъде ново, но не сега е дошло, то е заложено с векове, но нямало благоприятни условия, за да се прояви. Казвам, сега е дошло, не отлагай. Казвате: „Дали е дошло времето?
“ Времето е дошло да имат хората едно правилно разбиране.
Почитай ума на човека, почитай неговото тяло, благоговей пред неговото сърце, понеже Бог е там. Всичко онова, което виждате в човека, когато той е гладен, всичко онова, което е съществено в човека, неговите нужди, влизай, съчувствай, но няма какво да плачеш. Когато някой дойде, че плаче за ядене, казвам, вали дъжд. Казвам, то е в реда на нещата. Че някой въздиша, казвам, то е в реда на нещата.
към втори вариант >>
Питам, ако ти не почиташ тялото на един човек, как ще почиташ самия човек?
(втори вариант)
Питам, ако ти не почиташ тялото на един човек, как ще почиташ самия човек?
Ако идеш при един човек с една тесла, къщата на когото е хубаво направена, замазана, вземеш, с теслата накълцаш-накълцаш - питам, туй почтено ли е към този човек, който живее в къщата? Или ако вие имате книгата на един писател, която той написал. Вземете, върху това, което той написал, задраснете, направите свои забележки, питам, туй намясто ли е? Не.
към втори вариант >>
Почитай ума на човека, почитай неговото тяло, благоговей пред неговото сърце, понеже Бог е там.
(втори вариант)
Казвате, Учителят каза една нова мисъл. Мисълта е нова, но и онова, което ще изникне, и то ще бъде ново, но не сега е дошло, то е заложено с векове, но нямало благоприятни условия, за да се прояви. Казвам, сега е дошло, не отлагай. Казвате: „Дали е дошло времето? “ Времето е дошло да имат хората едно правилно разбиране.
Почитай ума на човека, почитай неговото тяло, благоговей пред неговото сърце, понеже Бог е там.
Всичко онова, което виждате в човека, когато той е гладен, всичко онова, което е съществено в човека, неговите нужди, влизай, съчувствай, но няма какво да плачеш. Когато някой дойде, че плаче за ядене, казвам, вали дъжд. Казвам, то е в реда на нещата. Че някой въздиша, казвам, то е в реда на нещата. Аз бих желал, когато някой въздиша, че то е уравновесяване.
към втори вариант >>
Ако идеш при един човек с една тесла, къщата на когото е хубаво направена, замазана, вземеш, с теслата накълцаш-накълцаш - питам, туй почтено ли е към този човек, който живее в къщата?
(втори вариант)
Питам, ако ти не почиташ тялото на един човек, как ще почиташ самия човек?
Ако идеш при един човек с една тесла, къщата на когото е хубаво направена, замазана, вземеш, с теслата накълцаш-накълцаш - питам, туй почтено ли е към този човек, който живее в къщата?
Или ако вие имате книгата на един писател, която той написал. Вземете, върху това, което той написал, задраснете, направите свои забележки, питам, туй намясто ли е? Не.
към втори вариант >>
Всичко онова, което виждате в човека, когато той е гладен, всичко онова, което е съществено в човека, неговите нужди, влизай, съчувствай, но няма какво да плачеш.
(втори вариант)
Мисълта е нова, но и онова, което ще изникне, и то ще бъде ново, но не сега е дошло, то е заложено с векове, но нямало благоприятни условия, за да се прояви. Казвам, сега е дошло, не отлагай. Казвате: „Дали е дошло времето? “ Времето е дошло да имат хората едно правилно разбиране. Почитай ума на човека, почитай неговото тяло, благоговей пред неговото сърце, понеже Бог е там.
Всичко онова, което виждате в човека, когато той е гладен, всичко онова, което е съществено в човека, неговите нужди, влизай, съчувствай, но няма какво да плачеш.
Когато някой дойде, че плаче за ядене, казвам, вали дъжд. Казвам, то е в реда на нещата. Че някой въздиша, казвам, то е в реда на нещата. Аз бих желал, когато някой въздиша, че то е уравновесяване. Колкото по-дълбоко диша, толкова по-добре.
към втори вариант >>
Или ако вие имате книгата на един писател, която той написал.
(втори вариант)
Питам, ако ти не почиташ тялото на един човек, как ще почиташ самия човек? Ако идеш при един човек с една тесла, къщата на когото е хубаво направена, замазана, вземеш, с теслата накълцаш-накълцаш - питам, туй почтено ли е към този човек, който живее в къщата?
Или ако вие имате книгата на един писател, която той написал.
Вземете, върху това, което той написал, задраснете, направите свои забележки, питам, туй намясто ли е? Не.
към втори вариант >>
Когато някой дойде, че плаче за ядене, казвам, вали дъжд.
(втори вариант)
Казвам, сега е дошло, не отлагай. Казвате: „Дали е дошло времето? “ Времето е дошло да имат хората едно правилно разбиране. Почитай ума на човека, почитай неговото тяло, благоговей пред неговото сърце, понеже Бог е там. Всичко онова, което виждате в човека, когато той е гладен, всичко онова, което е съществено в човека, неговите нужди, влизай, съчувствай, но няма какво да плачеш.
Когато някой дойде, че плаче за ядене, казвам, вали дъжд.
Казвам, то е в реда на нещата. Че някой въздиша, казвам, то е в реда на нещата. Аз бих желал, когато някой въздиша, че то е уравновесяване. Колкото по-дълбоко диша, толкова по-добре. Нека въздиша.
към втори вариант >>
Вземете, върху това, което той написал, задраснете, направите свои забележки, питам, туй намясто ли е?
(втори вариант)
Питам, ако ти не почиташ тялото на един човек, как ще почиташ самия човек? Ако идеш при един човек с една тесла, къщата на когото е хубаво направена, замазана, вземеш, с теслата накълцаш-накълцаш - питам, туй почтено ли е към този човек, който живее в къщата? Или ако вие имате книгата на един писател, която той написал.
Вземете, върху това, което той написал, задраснете, направите свои забележки, питам, туй намясто ли е?
Не.
към втори вариант >>
Казвам, то е в реда на нещата.
(втори вариант)
Казвате: „Дали е дошло времето? “ Времето е дошло да имат хората едно правилно разбиране. Почитай ума на човека, почитай неговото тяло, благоговей пред неговото сърце, понеже Бог е там. Всичко онова, което виждате в човека, когато той е гладен, всичко онова, което е съществено в човека, неговите нужди, влизай, съчувствай, но няма какво да плачеш. Когато някой дойде, че плаче за ядене, казвам, вали дъжд.
Казвам, то е в реда на нещата.
Че някой въздиша, казвам, то е в реда на нещата. Аз бих желал, когато някой въздиша, че то е уравновесяване. Колкото по-дълбоко диша, толкова по-добре. Нека въздиша. От въздишка никой не е умрял.
към втори вариант >>
Не.
(втори вариант)
Питам, ако ти не почиташ тялото на един човек, как ще почиташ самия човек? Ако идеш при един човек с една тесла, къщата на когото е хубаво направена, замазана, вземеш, с теслата накълцаш-накълцаш - питам, туй почтено ли е към този човек, който живее в къщата? Или ако вие имате книгата на един писател, която той написал. Вземете, върху това, което той написал, задраснете, направите свои забележки, питам, туй намясто ли е?
Не.
към втори вариант >>
Че някой въздиша, казвам, то е в реда на нещата.
(втори вариант)
“ Времето е дошло да имат хората едно правилно разбиране. Почитай ума на човека, почитай неговото тяло, благоговей пред неговото сърце, понеже Бог е там. Всичко онова, което виждате в човека, когато той е гладен, всичко онова, което е съществено в човека, неговите нужди, влизай, съчувствай, но няма какво да плачеш. Когато някой дойде, че плаче за ядене, казвам, вали дъжд. Казвам, то е в реда на нещата.
Че някой въздиша, казвам, то е в реда на нещата.
Аз бих желал, когато някой въздиша, че то е уравновесяване. Колкото по-дълбоко диша, толкова по-добре. Нека въздиша. От въздишка никой не е умрял. Когато престават да въздишат, тогава умират.
към втори вариант >>
Та най-първо, трябва да се стремите за бъдеще, като видите един човек, да знаете, че при тази форма Бог е работил.
(втори вариант)
Та най-първо, трябва да се стремите за бъдеще, като видите един човек, да знаете, че при тази форма Бог е работил.
И още работи. Вие ще кажете, той не е съвършен човекът. Много добре. Онази завършена маса, която е полирована, майстор е работил, тя струва пари, почитание и уважение. Онези дъски, които още не са сглобени, ти ги гледащ, подритваш ги, не ги почиташ.
към втори вариант >>
Аз бих желал, когато някой въздиша, че то е уравновесяване.
(втори вариант)
Почитай ума на човека, почитай неговото тяло, благоговей пред неговото сърце, понеже Бог е там. Всичко онова, което виждате в човека, когато той е гладен, всичко онова, което е съществено в човека, неговите нужди, влизай, съчувствай, но няма какво да плачеш. Когато някой дойде, че плаче за ядене, казвам, вали дъжд. Казвам, то е в реда на нещата. Че някой въздиша, казвам, то е в реда на нещата.
Аз бих желал, когато някой въздиша, че то е уравновесяване.
Колкото по-дълбоко диша, толкова по-добре. Нека въздиша. От въздишка никой не е умрял. Когато престават да въздишат, тогава умират.
към втори вариант >>
И още работи.
(втори вариант)
Та най-първо, трябва да се стремите за бъдеще, като видите един човек, да знаете, че при тази форма Бог е работил.
И още работи.
Вие ще кажете, той не е съвършен човекът. Много добре. Онази завършена маса, която е полирована, майстор е работил, тя струва пари, почитание и уважение. Онези дъски, които още не са сглобени, ти ги гледащ, подритваш ги, не ги почиташ. Онзи големият майстор, като дойде, ще направи много по-хубава маса от тази, на която ти сега даваш почитание и уважение.
към втори вариант >>
Колкото по-дълбоко диша, толкова по-добре.
(втори вариант)
Всичко онова, което виждате в човека, когато той е гладен, всичко онова, което е съществено в човека, неговите нужди, влизай, съчувствай, но няма какво да плачеш. Когато някой дойде, че плаче за ядене, казвам, вали дъжд. Казвам, то е в реда на нещата. Че някой въздиша, казвам, то е в реда на нещата. Аз бих желал, когато някой въздиша, че то е уравновесяване.
Колкото по-дълбоко диша, толкова по-добре.
Нека въздиша. От въздишка никой не е умрял. Когато престават да въздишат, тогава умират.
към втори вариант >>
Вие ще кажете, той не е съвършен човекът.
(втори вариант)
Та най-първо, трябва да се стремите за бъдеще, като видите един човек, да знаете, че при тази форма Бог е работил. И още работи.
Вие ще кажете, той не е съвършен човекът.
Много добре. Онази завършена маса, която е полирована, майстор е работил, тя струва пари, почитание и уважение. Онези дъски, които още не са сглобени, ти ги гледащ, подритваш ги, не ги почиташ. Онзи големият майстор, като дойде, ще направи много по-хубава маса от тази, на която ти сега даваш почитание и уважение.
към втори вариант >>
Нека въздиша.
(втори вариант)
Когато някой дойде, че плаче за ядене, казвам, вали дъжд. Казвам, то е в реда на нещата. Че някой въздиша, казвам, то е в реда на нещата. Аз бих желал, когато някой въздиша, че то е уравновесяване. Колкото по-дълбоко диша, толкова по-добре.
Нека въздиша.
От въздишка никой не е умрял. Когато престават да въздишат, тогава умират.
към втори вариант >>
Много добре.
(втори вариант)
Та най-първо, трябва да се стремите за бъдеще, като видите един човек, да знаете, че при тази форма Бог е работил. И още работи. Вие ще кажете, той не е съвършен човекът.
Много добре.
Онази завършена маса, която е полирована, майстор е работил, тя струва пари, почитание и уважение. Онези дъски, които още не са сглобени, ти ги гледащ, подритваш ги, не ги почиташ. Онзи големият майстор, като дойде, ще направи много по-хубава маса от тази, на която ти сега даваш почитание и уважение.
към втори вариант >>
От въздишка никой не е умрял.
(втори вариант)
Казвам, то е в реда на нещата. Че някой въздиша, казвам, то е в реда на нещата. Аз бих желал, когато някой въздиша, че то е уравновесяване. Колкото по-дълбоко диша, толкова по-добре. Нека въздиша.
От въздишка никой не е умрял.
Когато престават да въздишат, тогава умират.
към втори вариант >>
Онази завършена маса, която е полирована, майстор е работил, тя струва пари, почитание и уважение.
(втори вариант)
Та най-първо, трябва да се стремите за бъдеще, като видите един човек, да знаете, че при тази форма Бог е работил. И още работи. Вие ще кажете, той не е съвършен човекът. Много добре.
Онази завършена маса, която е полирована, майстор е работил, тя струва пари, почитание и уважение.
Онези дъски, които още не са сглобени, ти ги гледащ, подритваш ги, не ги почиташ. Онзи големият майстор, като дойде, ще направи много по-хубава маса от тази, на която ти сега даваш почитание и уважение.
към втори вариант >>
Когато престават да въздишат, тогава умират.
(втори вариант)
Че някой въздиша, казвам, то е в реда на нещата. Аз бих желал, когато някой въздиша, че то е уравновесяване. Колкото по-дълбоко диша, толкова по-добре. Нека въздиша. От въздишка никой не е умрял.
Когато престават да въздишат, тогава умират.
към втори вариант >>
Онези дъски, които още не са сглобени, ти ги гледащ, подритваш ги, не ги почиташ.
(втори вариант)
Та най-първо, трябва да се стремите за бъдеще, като видите един човек, да знаете, че при тази форма Бог е работил. И още работи. Вие ще кажете, той не е съвършен човекът. Много добре. Онази завършена маса, която е полирована, майстор е работил, тя струва пари, почитание и уважение.
Онези дъски, които още не са сглобени, ти ги гледащ, подритваш ги, не ги почиташ.
Онзи големият майстор, като дойде, ще направи много по-хубава маса от тази, на която ти сега даваш почитание и уважение.
към втори вариант >>
Разбирайте всичките неща в дадения случай.
(втори вариант)
Разбирайте всичките неща в дадения случай.
Когато човек въздиша, може да има някаква мисъл. Не е определена мисълта в него, мъчи се, труди се, мисли, мисли - няма никакъв резултат. Труди се човек. Не туряйте специфично, не изисквайте вашия ум. Че въздиша, има си някой идеал.
към втори вариант >>
Онзи големият майстор, като дойде, ще направи много по-хубава маса от тази, на която ти сега даваш почитание и уважение.
(втори вариант)
И още работи. Вие ще кажете, той не е съвършен човекът. Много добре. Онази завършена маса, която е полирована, майстор е работил, тя струва пари, почитание и уважение. Онези дъски, които още не са сглобени, ти ги гледащ, подритваш ги, не ги почиташ.
Онзи големият майстор, като дойде, ще направи много по-хубава маса от тази, на която ти сега даваш почитание и уважение.
към втори вариант >>
Когато човек въздиша, може да има някаква мисъл.
(втори вариант)
Разбирайте всичките неща в дадения случай.
Когато човек въздиша, може да има някаква мисъл.
Не е определена мисълта в него, мъчи се, труди се, мисли, мисли - няма никакъв резултат. Труди се човек. Не туряйте специфично, не изисквайте вашия ум. Че въздиша, има си някой идеал. Видял някоя жена в далечното минало, играела някаква роля, видял тази жена, въздиша.
към втори вариант >>
Като дойде Божественото, работници има, ще направят един гениален човек.
(втори вариант)
Като дойде Божественото, работници има, ще направят един гениален човек.
От това разбиране - остави го, там Бог работи. Стой малко настрана от Божествената работа. Почитай на хората тялото, за да почитат и те твоето. Ако хората така почитат телата на хората, войните ще престанат. Тогава ще дойдем до онова вътрешно разбиране да уважаваме ума на хората, да дойдем до Божественото - сърцето.
към втори вариант >>
Не е определена мисълта в него, мъчи се, труди се, мисли, мисли - няма никакъв резултат.
(втори вариант)
Разбирайте всичките неща в дадения случай. Когато човек въздиша, може да има някаква мисъл.
Не е определена мисълта в него, мъчи се, труди се, мисли, мисли - няма никакъв резултат.
Труди се човек. Не туряйте специфично, не изисквайте вашия ум. Че въздиша, има си някой идеал. Видял някоя жена в далечното минало, играела някаква роля, видял тази жена, въздиша. Някой казва, влюбил се в някоя мома.
към втори вариант >>
От това разбиране - остави го, там Бог работи.
(втори вариант)
Като дойде Божественото, работници има, ще направят един гениален човек.
От това разбиране - остави го, там Бог работи.
Стой малко настрана от Божествената работа. Почитай на хората тялото, за да почитат и те твоето. Ако хората така почитат телата на хората, войните ще престанат. Тогава ще дойдем до онова вътрешно разбиране да уважаваме ума на хората, да дойдем до Божественото - сърцето. Казвам сега за хората.
към втори вариант >>
Труди се човек.
(втори вариант)
Разбирайте всичките неща в дадения случай. Когато човек въздиша, може да има някаква мисъл. Не е определена мисълта в него, мъчи се, труди се, мисли, мисли - няма никакъв резултат.
Труди се човек.
Не туряйте специфично, не изисквайте вашия ум. Че въздиша, има си някой идеал. Видял някоя жена в далечното минало, играела някаква роля, видял тази жена, въздиша. Някой казва, влюбил се в някоя мома. Оставете тия стари вярвания.
към втори вариант >>
Стой малко настрана от Божествената работа.
(втори вариант)
Като дойде Божественото, работници има, ще направят един гениален човек. От това разбиране - остави го, там Бог работи.
Стой малко настрана от Божествената работа.
Почитай на хората тялото, за да почитат и те твоето. Ако хората така почитат телата на хората, войните ще престанат. Тогава ще дойдем до онова вътрешно разбиране да уважаваме ума на хората, да дойдем до Божественото - сърцето. Казвам сега за хората. Къде е човекът тогава?
към втори вариант >>
Не туряйте специфично, не изисквайте вашия ум.
(втори вариант)
Разбирайте всичките неща в дадения случай. Когато човек въздиша, може да има някаква мисъл. Не е определена мисълта в него, мъчи се, труди се, мисли, мисли - няма никакъв резултат. Труди се човек.
Не туряйте специфично, не изисквайте вашия ум.
Че въздиша, има си някой идеал. Видял някоя жена в далечното минало, играела някаква роля, видял тази жена, въздиша. Някой казва, влюбил се в някоя мома. Оставете тия стари вярвания. Когато се влюбя в тази книга, книгата ли любя?
към втори вариант >>
Почитай на хората тялото, за да почитат и те твоето.
(втори вариант)
Като дойде Божественото, работници има, ще направят един гениален човек. От това разбиране - остави го, там Бог работи. Стой малко настрана от Божествената работа.
Почитай на хората тялото, за да почитат и те твоето.
Ако хората така почитат телата на хората, войните ще престанат. Тогава ще дойдем до онова вътрешно разбиране да уважаваме ума на хората, да дойдем до Божественото - сърцето. Казвам сега за хората. Къде е човекът тогава? Почитание към онова, което Бог е създал.
към втори вариант >>
Че въздиша, има си някой идеал.
(втори вариант)
Разбирайте всичките неща в дадения случай. Когато човек въздиша, може да има някаква мисъл. Не е определена мисълта в него, мъчи се, труди се, мисли, мисли - няма никакъв резултат. Труди се човек. Не туряйте специфично, не изисквайте вашия ум.
Че въздиша, има си някой идеал.
Видял някоя жена в далечното минало, играела някаква роля, видял тази жена, въздиша. Някой казва, влюбил се в някоя мома. Оставете тия стари вярвания. Когато се влюбя в тази книга, книгата ли любя? Чета Исая, влюбя се в него.
към втори вариант >>
Ако хората така почитат телата на хората, войните ще престанат.
(втори вариант)
Като дойде Божественото, работници има, ще направят един гениален човек. От това разбиране - остави го, там Бог работи. Стой малко настрана от Божествената работа. Почитай на хората тялото, за да почитат и те твоето.
Ако хората така почитат телата на хората, войните ще престанат.
Тогава ще дойдем до онова вътрешно разбиране да уважаваме ума на хората, да дойдем до Божественото - сърцето. Казвам сега за хората. Къде е човекът тогава? Почитание към онова, което Бог е създал. Ако един скулптор работи десет години върху една статуя, остави я като образец на един народ, започват да се изреждат всички, всеки си отчупва по нещо от тази статуя, питам, какво ще остане от нея?
към втори вариант >>
Видял някоя жена в далечното минало, играела някаква роля, видял тази жена, въздиша.
(втори вариант)
Когато човек въздиша, може да има някаква мисъл. Не е определена мисълта в него, мъчи се, труди се, мисли, мисли - няма никакъв резултат. Труди се човек. Не туряйте специфично, не изисквайте вашия ум. Че въздиша, има си някой идеал.
Видял някоя жена в далечното минало, играела някаква роля, видял тази жена, въздиша.
Някой казва, влюбил се в някоя мома. Оставете тия стари вярвания. Когато се влюбя в тази книга, книгата ли любя? Чета Исая, влюбя се в него. Че този човек, който е бил преди хиляди години, влюбя се в него, той не подозира, че аз го обичам.
към втори вариант >>
Тогава ще дойдем до онова вътрешно разбиране да уважаваме ума на хората, да дойдем до Божественото - сърцето.
(втори вариант)
Като дойде Божественото, работници има, ще направят един гениален човек. От това разбиране - остави го, там Бог работи. Стой малко настрана от Божествената работа. Почитай на хората тялото, за да почитат и те твоето. Ако хората така почитат телата на хората, войните ще престанат.
Тогава ще дойдем до онова вътрешно разбиране да уважаваме ума на хората, да дойдем до Божественото - сърцето.
Казвам сега за хората. Къде е човекът тогава? Почитание към онова, което Бог е създал. Ако един скулптор работи десет години върху една статуя, остави я като образец на един народ, започват да се изреждат всички, всеки си отчупва по нещо от тази статуя, питам, какво ще остане от нея? Сегашните хора си играят с Божественото и го развалят.
към втори вариант >>
Някой казва, влюбил се в някоя мома.
(втори вариант)
Не е определена мисълта в него, мъчи се, труди се, мисли, мисли - няма никакъв резултат. Труди се човек. Не туряйте специфично, не изисквайте вашия ум. Че въздиша, има си някой идеал. Видял някоя жена в далечното минало, играела някаква роля, видял тази жена, въздиша.
Някой казва, влюбил се в някоя мома.
Оставете тия стари вярвания. Когато се влюбя в тази книга, книгата ли любя? Чета Исая, влюбя се в него. Че този човек, който е бил преди хиляди години, влюбя се в него, той не подозира, че аз го обичам. Аз обичам тази книга.
към втори вариант >>
Казвам сега за хората.
(втори вариант)
От това разбиране - остави го, там Бог работи. Стой малко настрана от Божествената работа. Почитай на хората тялото, за да почитат и те твоето. Ако хората така почитат телата на хората, войните ще престанат. Тогава ще дойдем до онова вътрешно разбиране да уважаваме ума на хората, да дойдем до Божественото - сърцето.
Казвам сега за хората.
Къде е човекът тогава? Почитание към онова, което Бог е създал. Ако един скулптор работи десет години върху една статуя, остави я като образец на един народ, започват да се изреждат всички, всеки си отчупва по нещо от тази статуя, питам, какво ще остане от нея? Сегашните хора си играят с Божественото и го развалят. Целият свят - и мъже, и жени, освен че нямат отношение, но развалят хубавото и красивото в себе си.
към втори вариант >>
Оставете тия стари вярвания.
(втори вариант)
Труди се човек. Не туряйте специфично, не изисквайте вашия ум. Че въздиша, има си някой идеал. Видял някоя жена в далечното минало, играела някаква роля, видял тази жена, въздиша. Някой казва, влюбил се в някоя мома.
Оставете тия стари вярвания.
Когато се влюбя в тази книга, книгата ли любя? Чета Исая, влюбя се в него. Че този човек, който е бил преди хиляди години, влюбя се в него, той не подозира, че аз го обичам. Аз обичам тази книга. Човек е една книга, в която Бог се проявява.
към втори вариант >>
Къде е човекът тогава?
(втори вариант)
Стой малко настрана от Божествената работа. Почитай на хората тялото, за да почитат и те твоето. Ако хората така почитат телата на хората, войните ще престанат. Тогава ще дойдем до онова вътрешно разбиране да уважаваме ума на хората, да дойдем до Божественото - сърцето. Казвам сега за хората.
Къде е човекът тогава?
Почитание към онова, което Бог е създал. Ако един скулптор работи десет години върху една статуя, остави я като образец на един народ, започват да се изреждат всички, всеки си отчупва по нещо от тази статуя, питам, какво ще остане от нея? Сегашните хора си играят с Божественото и го развалят. Целият свят - и мъже, и жени, освен че нямат отношение, но развалят хубавото и красивото в себе си. Жената разваля мъжа и мъжът разваля жената, тялото й развалят.
към втори вариант >>
Когато се влюбя в тази книга, книгата ли любя?
(втори вариант)
Не туряйте специфично, не изисквайте вашия ум. Че въздиша, има си някой идеал. Видял някоя жена в далечното минало, играела някаква роля, видял тази жена, въздиша. Някой казва, влюбил се в някоя мома. Оставете тия стари вярвания.
Когато се влюбя в тази книга, книгата ли любя?
Чета Исая, влюбя се в него. Че този човек, който е бил преди хиляди години, влюбя се в него, той не подозира, че аз го обичам. Аз обичам тази книга. Човек е една книга, в която Бог се проявява. Виждам човека, чета един лист.
към втори вариант >>
Почитание към онова, което Бог е създал.
(втори вариант)
Почитай на хората тялото, за да почитат и те твоето. Ако хората така почитат телата на хората, войните ще престанат. Тогава ще дойдем до онова вътрешно разбиране да уважаваме ума на хората, да дойдем до Божественото - сърцето. Казвам сега за хората. Къде е човекът тогава?
Почитание към онова, което Бог е създал.
Ако един скулптор работи десет години върху една статуя, остави я като образец на един народ, започват да се изреждат всички, всеки си отчупва по нещо от тази статуя, питам, какво ще остане от нея? Сегашните хора си играят с Божественото и го развалят. Целият свят - и мъже, и жени, освен че нямат отношение, но развалят хубавото и красивото в себе си. Жената разваля мъжа и мъжът разваля жената, тялото й развалят. Жената разваля на мъжа тялото.
към втори вариант >>
Чета Исая, влюбя се в него.
(втори вариант)
Че въздиша, има си някой идеал. Видял някоя жена в далечното минало, играела някаква роля, видял тази жена, въздиша. Някой казва, влюбил се в някоя мома. Оставете тия стари вярвания. Когато се влюбя в тази книга, книгата ли любя?
Чета Исая, влюбя се в него.
Че този човек, който е бил преди хиляди години, влюбя се в него, той не подозира, че аз го обичам. Аз обичам тази книга. Човек е една книга, в която Бог се проявява. Виждам човека, чета един лист. Обичам книгата, държа я свещена, понеже онзи, който я писал, е свещен.
към втори вариант >>
Ако един скулптор работи десет години върху една статуя, остави я като образец на един народ, започват да се изреждат всички, всеки си отчупва по нещо от тази статуя, питам, какво ще остане от нея?
(втори вариант)
Ако хората така почитат телата на хората, войните ще престанат. Тогава ще дойдем до онова вътрешно разбиране да уважаваме ума на хората, да дойдем до Божественото - сърцето. Казвам сега за хората. Къде е човекът тогава? Почитание към онова, което Бог е създал.
Ако един скулптор работи десет години върху една статуя, остави я като образец на един народ, започват да се изреждат всички, всеки си отчупва по нещо от тази статуя, питам, какво ще остане от нея?
Сегашните хора си играят с Божественото и го развалят. Целият свят - и мъже, и жени, освен че нямат отношение, но развалят хубавото и красивото в себе си. Жената разваля мъжа и мъжът разваля жената, тялото й развалят. Жената разваля на мъжа тялото. Мъжът разваля на жената тялото.
към втори вариант >>
Че този човек, който е бил преди хиляди години, влюбя се в него, той не подозира, че аз го обичам.
(втори вариант)
Видял някоя жена в далечното минало, играела някаква роля, видял тази жена, въздиша. Някой казва, влюбил се в някоя мома. Оставете тия стари вярвания. Когато се влюбя в тази книга, книгата ли любя? Чета Исая, влюбя се в него.
Че този човек, който е бил преди хиляди години, влюбя се в него, той не подозира, че аз го обичам.
Аз обичам тази книга. Човек е една книга, в която Бог се проявява. Виждам човека, чета един лист. Обичам книгата, държа я свещена, понеже онзи, който я писал, е свещен.
към втори вариант >>
Сегашните хора си играят с Божественото и го развалят.
(втори вариант)
Тогава ще дойдем до онова вътрешно разбиране да уважаваме ума на хората, да дойдем до Божественото - сърцето. Казвам сега за хората. Къде е човекът тогава? Почитание към онова, което Бог е създал. Ако един скулптор работи десет години върху една статуя, остави я като образец на един народ, започват да се изреждат всички, всеки си отчупва по нещо от тази статуя, питам, какво ще остане от нея?
Сегашните хора си играят с Божественото и го развалят.
Целият свят - и мъже, и жени, освен че нямат отношение, но развалят хубавото и красивото в себе си. Жената разваля мъжа и мъжът разваля жената, тялото й развалят. Жената разваля на мъжа тялото. Мъжът разваля на жената тялото. И млади, и стари - всички се развалят.
към втори вариант >>
Аз обичам тази книга.
(втори вариант)
Някой казва, влюбил се в някоя мома. Оставете тия стари вярвания. Когато се влюбя в тази книга, книгата ли любя? Чета Исая, влюбя се в него. Че този човек, който е бил преди хиляди години, влюбя се в него, той не подозира, че аз го обичам.
Аз обичам тази книга.
Човек е една книга, в която Бог се проявява. Виждам човека, чета един лист. Обичам книгата, държа я свещена, понеже онзи, който я писал, е свещен.
към втори вариант >>
Целият свят - и мъже, и жени, освен че нямат отношение, но развалят хубавото и красивото в себе си.
(втори вариант)
Казвам сега за хората. Къде е човекът тогава? Почитание към онова, което Бог е създал. Ако един скулптор работи десет години върху една статуя, остави я като образец на един народ, започват да се изреждат всички, всеки си отчупва по нещо от тази статуя, питам, какво ще остане от нея? Сегашните хора си играят с Божественото и го развалят.
Целият свят - и мъже, и жени, освен че нямат отношение, но развалят хубавото и красивото в себе си.
Жената разваля мъжа и мъжът разваля жената, тялото й развалят. Жената разваля на мъжа тялото. Мъжът разваля на жената тялото. И млади, и стари - всички се развалят. Това е неморалното в света.
към втори вариант >>
Човек е една книга, в която Бог се проявява.
(втори вариант)
Оставете тия стари вярвания. Когато се влюбя в тази книга, книгата ли любя? Чета Исая, влюбя се в него. Че този човек, който е бил преди хиляди години, влюбя се в него, той не подозира, че аз го обичам. Аз обичам тази книга.
Човек е една книга, в която Бог се проявява.
Виждам човека, чета един лист. Обичам книгата, държа я свещена, понеже онзи, който я писал, е свещен.
към втори вариант >>
Жената разваля мъжа и мъжът разваля жената, тялото й развалят.
(втори вариант)
Къде е човекът тогава? Почитание към онова, което Бог е създал. Ако един скулптор работи десет години върху една статуя, остави я като образец на един народ, започват да се изреждат всички, всеки си отчупва по нещо от тази статуя, питам, какво ще остане от нея? Сегашните хора си играят с Божественото и го развалят. Целият свят - и мъже, и жени, освен че нямат отношение, но развалят хубавото и красивото в себе си.
Жената разваля мъжа и мъжът разваля жената, тялото й развалят.
Жената разваля на мъжа тялото. Мъжът разваля на жената тялото. И млади, и стари - всички се развалят. Това е неморалното в света. Като погледнеш тия хора, навсякъде ще видиш едно разкапване.
към втори вариант >>
Виждам човека, чета един лист.
(втори вариант)
Когато се влюбя в тази книга, книгата ли любя? Чета Исая, влюбя се в него. Че този човек, който е бил преди хиляди години, влюбя се в него, той не подозира, че аз го обичам. Аз обичам тази книга. Човек е една книга, в която Бог се проявява.
Виждам човека, чета един лист.
Обичам книгата, държа я свещена, понеже онзи, който я писал, е свещен.
към втори вариант >>
Жената разваля на мъжа тялото.
(втори вариант)
Почитание към онова, което Бог е създал. Ако един скулптор работи десет години върху една статуя, остави я като образец на един народ, започват да се изреждат всички, всеки си отчупва по нещо от тази статуя, питам, какво ще остане от нея? Сегашните хора си играят с Божественото и го развалят. Целият свят - и мъже, и жени, освен че нямат отношение, но развалят хубавото и красивото в себе си. Жената разваля мъжа и мъжът разваля жената, тялото й развалят.
Жената разваля на мъжа тялото.
Мъжът разваля на жената тялото. И млади, и стари - всички се развалят. Това е неморалното в света. Като погледнеш тия хора, навсякъде ще видиш едно разкапване.
към втори вариант >>
Обичам книгата, държа я свещена, понеже онзи, който я писал, е свещен.
(втори вариант)
Чета Исая, влюбя се в него. Че този човек, който е бил преди хиляди години, влюбя се в него, той не подозира, че аз го обичам. Аз обичам тази книга. Човек е една книга, в която Бог се проявява. Виждам човека, чета един лист.
Обичам книгата, държа я свещена, понеже онзи, който я писал, е свещен.
към втори вариант >>
Мъжът разваля на жената тялото.
(втори вариант)
Ако един скулптор работи десет години върху една статуя, остави я като образец на един народ, започват да се изреждат всички, всеки си отчупва по нещо от тази статуя, питам, какво ще остане от нея? Сегашните хора си играят с Божественото и го развалят. Целият свят - и мъже, и жени, освен че нямат отношение, но развалят хубавото и красивото в себе си. Жената разваля мъжа и мъжът разваля жената, тялото й развалят. Жената разваля на мъжа тялото.
Мъжът разваля на жената тялото.
И млади, и стари - всички се развалят. Това е неморалното в света. Като погледнеш тия хора, навсякъде ще видиш едно разкапване.
към втори вариант >>
Ако нямаме свещени чувства към Бога, ние и другите не може да почитаме и уважаваме.
(втори вариант)
Ако нямаме свещени чувства към Бога, ние и другите не може да почитаме и уважаваме.
Когато срещнеш един човек, в когото може да се влюбиш, зад човека любиш нещо, почитай това чувство за свещено. Ти не знаеш историята, какво е далечното минало. То е сега, което се развива в живота. Нека остане в ума ти нещо, което не може да изясниш. Не считай туй нещо, не си туряй в ума изопачен образ.
към втори вариант >>
И млади, и стари - всички се развалят.
(втори вариант)
Сегашните хора си играят с Божественото и го развалят. Целият свят - и мъже, и жени, освен че нямат отношение, но развалят хубавото и красивото в себе си. Жената разваля мъжа и мъжът разваля жената, тялото й развалят. Жената разваля на мъжа тялото. Мъжът разваля на жената тялото.
И млади, и стари - всички се развалят.
Това е неморалното в света. Като погледнеш тия хора, навсякъде ще видиш едно разкапване.
към втори вариант >>
Когато срещнеш един човек, в когото може да се влюбиш, зад човека любиш нещо, почитай това чувство за свещено.
(втори вариант)
Ако нямаме свещени чувства към Бога, ние и другите не може да почитаме и уважаваме.
Когато срещнеш един човек, в когото може да се влюбиш, зад човека любиш нещо, почитай това чувство за свещено.
Ти не знаеш историята, какво е далечното минало. То е сега, което се развива в живота. Нека остане в ума ти нещо, което не може да изясниш. Не считай туй нещо, не си туряй в ума изопачен образ.
към втори вариант >>
Това е неморалното в света.
(втори вариант)
Целият свят - и мъже, и жени, освен че нямат отношение, но развалят хубавото и красивото в себе си. Жената разваля мъжа и мъжът разваля жената, тялото й развалят. Жената разваля на мъжа тялото. Мъжът разваля на жената тялото. И млади, и стари - всички се развалят.
Това е неморалното в света.
Като погледнеш тия хора, навсякъде ще видиш едно разкапване.
към втори вариант >>
Ти не знаеш историята, какво е далечното минало.
(втори вариант)
Ако нямаме свещени чувства към Бога, ние и другите не може да почитаме и уважаваме. Когато срещнеш един човек, в когото може да се влюбиш, зад човека любиш нещо, почитай това чувство за свещено.
Ти не знаеш историята, какво е далечното минало.
То е сега, което се развива в живота. Нека остане в ума ти нещо, което не може да изясниш. Не считай туй нещо, не си туряй в ума изопачен образ.
към втори вариант >>
Като погледнеш тия хора, навсякъде ще видиш едно разкапване.
(втори вариант)
Жената разваля мъжа и мъжът разваля жената, тялото й развалят. Жената разваля на мъжа тялото. Мъжът разваля на жената тялото. И млади, и стари - всички се развалят. Това е неморалното в света.
Като погледнеш тия хора, навсякъде ще видиш едно разкапване.
към втори вариант >>
То е сега, което се развива в живота.
(втори вариант)
Ако нямаме свещени чувства към Бога, ние и другите не може да почитаме и уважаваме. Когато срещнеш един човек, в когото може да се влюбиш, зад човека любиш нещо, почитай това чувство за свещено. Ти не знаеш историята, какво е далечното минало.
То е сега, което се развива в живота.
Нека остане в ума ти нещо, което не може да изясниш. Не считай туй нещо, не си туряй в ума изопачен образ.
към втори вариант >>
Казват, Господ казал човек да има чисто сърце.
(втори вариант)
Казват, Господ казал човек да има чисто сърце.
Оставете сърцето. Чистотата не е от нас. Кой досега е могъл да направи сърцето си чисто? Дяволът казва: „Очисти ме.“ То не е на Бога. Чистото сърце се дължи на Бога.
към втори вариант >>
Нека остане в ума ти нещо, което не може да изясниш.
(втори вариант)
Ако нямаме свещени чувства към Бога, ние и другите не може да почитаме и уважаваме. Когато срещнеш един човек, в когото може да се влюбиш, зад човека любиш нещо, почитай това чувство за свещено. Ти не знаеш историята, какво е далечното минало. То е сега, което се развива в живота.
Нека остане в ума ти нещо, което не може да изясниш.
Не считай туй нещо, не си туряй в ума изопачен образ.
към втори вариант >>
Оставете сърцето.
(втори вариант)
Казват, Господ казал човек да има чисто сърце.
Оставете сърцето.
Чистотата не е от нас. Кой досега е могъл да направи сърцето си чисто? Дяволът казва: „Очисти ме.“ То не е на Бога. Чистото сърце се дължи на Бога. Онзи извор, който извира, сам се чисти.
към втори вариант >>
Не считай туй нещо, не си туряй в ума изопачен образ.
(втори вариант)
Ако нямаме свещени чувства към Бога, ние и другите не може да почитаме и уважаваме. Когато срещнеш един човек, в когото може да се влюбиш, зад човека любиш нещо, почитай това чувство за свещено. Ти не знаеш историята, какво е далечното минало. То е сега, което се развива в живота. Нека остане в ума ти нещо, което не може да изясниш.
Не считай туй нещо, не си туряй в ума изопачен образ.
към втори вариант >>
Чистотата не е от нас.
(втори вариант)
Казват, Господ казал човек да има чисто сърце. Оставете сърцето.
Чистотата не е от нас.
Кой досега е могъл да направи сърцето си чисто? Дяволът казва: „Очисти ме.“ То не е на Бога. Чистото сърце се дължи на Бога. Онзи извор, който извира, сам се чисти. Ама аз да не петня извора.
към втори вариант >>
Казва, знаеш ли какво нещо е любовта?
(втори вариант)
Казва, знаеш ли какво нещо е любовта?
Вие даже още не сте надзърнали какво нещо е любовта. Вие сте чувствали. Нито око е видяло, нито ухо е чуло - казва апостол Павел, - като се качиш в областта, дето любовта царува. Сега чувствате, имате стремежи, имате желания, чувствате вашите мисли, но когато дойде любовта, казва - всички няма да умрем, но всички ще се изменим. Когато дойде любовта в света, тя ще внесе живота, ще проникне в нашата воля.
към втори вариант >>
Кой досега е могъл да направи сърцето си чисто?
(втори вариант)
Казват, Господ казал човек да има чисто сърце. Оставете сърцето. Чистотата не е от нас.
Кой досега е могъл да направи сърцето си чисто?
Дяволът казва: „Очисти ме.“ То не е на Бога. Чистото сърце се дължи на Бога. Онзи извор, който извира, сам се чисти. Ама аз да не петня извора. Няма какво да мисля за извора.
към втори вариант >>
Вие даже още не сте надзърнали какво нещо е любовта.
(втори вариант)
Казва, знаеш ли какво нещо е любовта?
Вие даже още не сте надзърнали какво нещо е любовта.
Вие сте чувствали. Нито око е видяло, нито ухо е чуло - казва апостол Павел, - като се качиш в областта, дето любовта царува. Сега чувствате, имате стремежи, имате желания, чувствате вашите мисли, но когато дойде любовта, казва - всички няма да умрем, но всички ще се изменим. Когато дойде любовта в света, тя ще внесе живота, ще проникне в нашата воля. То и целият свят, и всичките хора ще се изменят.
към втори вариант >>
Дяволът казва: „Очисти ме.“ То не е на Бога.
(втори вариант)
Казват, Господ казал човек да има чисто сърце. Оставете сърцето. Чистотата не е от нас. Кой досега е могъл да направи сърцето си чисто?
Дяволът казва: „Очисти ме.“ То не е на Бога.
Чистото сърце се дължи на Бога. Онзи извор, който извира, сам се чисти. Ама аз да не петня извора. Няма какво да мисля за извора. Аз да ида с всичкото почитание и уважение, да не хвърлям нечистотии в извора.
към втори вариант >>
Вие сте чувствали.
(втори вариант)
Казва, знаеш ли какво нещо е любовта? Вие даже още не сте надзърнали какво нещо е любовта.
Вие сте чувствали.
Нито око е видяло, нито ухо е чуло - казва апостол Павел, - като се качиш в областта, дето любовта царува. Сега чувствате, имате стремежи, имате желания, чувствате вашите мисли, но когато дойде любовта, казва - всички няма да умрем, но всички ще се изменим. Когато дойде любовта в света, тя ще внесе живота, ще проникне в нашата воля. То и целият свят, и всичките хора ще се изменят. Умовете ще се променят, отношенията без никакви усилия ще дойдат.
към втори вариант >>
Чистото сърце се дължи на Бога.
(втори вариант)
Казват, Господ казал човек да има чисто сърце. Оставете сърцето. Чистотата не е от нас. Кой досега е могъл да направи сърцето си чисто? Дяволът казва: „Очисти ме.“ То не е на Бога.
Чистото сърце се дължи на Бога.
Онзи извор, който извира, сам се чисти. Ама аз да не петня извора. Няма какво да мисля за извора. Аз да ида с всичкото почитание и уважение, да не хвърлям нечистотии в извора. Тогава, ако ти в своето сърце... Казва, нечисто сърце.
към втори вариант >>
Нито око е видяло, нито ухо е чуло - казва апостол Павел, - като се качиш в областта, дето любовта царува.
(втори вариант)
Казва, знаеш ли какво нещо е любовта? Вие даже още не сте надзърнали какво нещо е любовта. Вие сте чувствали.
Нито око е видяло, нито ухо е чуло - казва апостол Павел, - като се качиш в областта, дето любовта царува.
Сега чувствате, имате стремежи, имате желания, чувствате вашите мисли, но когато дойде любовта, казва - всички няма да умрем, но всички ще се изменим. Когато дойде любовта в света, тя ще внесе живота, ще проникне в нашата воля. То и целият свят, и всичките хора ще се изменят. Умовете ще се променят, отношенията без никакви усилия ще дойдат. Но тогава, поне сега един ден.
към втори вариант >>
Онзи извор, който извира, сам се чисти.
(втори вариант)
Оставете сърцето. Чистотата не е от нас. Кой досега е могъл да направи сърцето си чисто? Дяволът казва: „Очисти ме.“ То не е на Бога. Чистото сърце се дължи на Бога.
Онзи извор, който извира, сам се чисти.
Ама аз да не петня извора. Няма какво да мисля за извора. Аз да ида с всичкото почитание и уважение, да не хвърлям нечистотии в извора. Тогава, ако ти в своето сърце... Казва, нечисто сърце. Защо петниш Божественото в себе си?
към втори вариант >>
Сега чувствате, имате стремежи, имате желания, чувствате вашите мисли, но когато дойде любовта, казва - всички няма да умрем, но всички ще се изменим.
(втори вариант)
Казва, знаеш ли какво нещо е любовта? Вие даже още не сте надзърнали какво нещо е любовта. Вие сте чувствали. Нито око е видяло, нито ухо е чуло - казва апостол Павел, - като се качиш в областта, дето любовта царува.
Сега чувствате, имате стремежи, имате желания, чувствате вашите мисли, но когато дойде любовта, казва - всички няма да умрем, но всички ще се изменим.
Когато дойде любовта в света, тя ще внесе живота, ще проникне в нашата воля. То и целият свят, и всичките хора ще се изменят. Умовете ще се променят, отношенията без никакви усилия ще дойдат. Но тогава, поне сега един ден.
към втори вариант >>
Ама аз да не петня извора.
(втори вариант)
Чистотата не е от нас. Кой досега е могъл да направи сърцето си чисто? Дяволът казва: „Очисти ме.“ То не е на Бога. Чистото сърце се дължи на Бога. Онзи извор, който извира, сам се чисти.
Ама аз да не петня извора.
Няма какво да мисля за извора. Аз да ида с всичкото почитание и уважение, да не хвърлям нечистотии в извора. Тогава, ако ти в своето сърце... Казва, нечисто сърце. Защо петниш Божественото в себе си? Умът ти може да е лош, сърцето ти може да е наслоено.
към втори вариант >>
Когато дойде любовта в света, тя ще внесе живота, ще проникне в нашата воля.
(втори вариант)
Казва, знаеш ли какво нещо е любовта? Вие даже още не сте надзърнали какво нещо е любовта. Вие сте чувствали. Нито око е видяло, нито ухо е чуло - казва апостол Павел, - като се качиш в областта, дето любовта царува. Сега чувствате, имате стремежи, имате желания, чувствате вашите мисли, но когато дойде любовта, казва - всички няма да умрем, но всички ще се изменим.
Когато дойде любовта в света, тя ще внесе живота, ще проникне в нашата воля.
То и целият свят, и всичките хора ще се изменят. Умовете ще се променят, отношенията без никакви усилия ще дойдат. Но тогава, поне сега един ден.
към втори вариант >>
Няма какво да мисля за извора.
(втори вариант)
Кой досега е могъл да направи сърцето си чисто? Дяволът казва: „Очисти ме.“ То не е на Бога. Чистото сърце се дължи на Бога. Онзи извор, който извира, сам се чисти. Ама аз да не петня извора.
Няма какво да мисля за извора.
Аз да ида с всичкото почитание и уважение, да не хвърлям нечистотии в извора. Тогава, ако ти в своето сърце... Казва, нечисто сърце. Защо петниш Божественото в себе си? Умът ти може да е лош, сърцето ти може да е наслоено. Туй наслоение на сърцето се разбира винаги онова наше усилие чрез ума да завладеем сърцето.
към втори вариант >>
То и целият свят, и всичките хора ще се изменят.
(втори вариант)
Вие даже още не сте надзърнали какво нещо е любовта. Вие сте чувствали. Нито око е видяло, нито ухо е чуло - казва апостол Павел, - като се качиш в областта, дето любовта царува. Сега чувствате, имате стремежи, имате желания, чувствате вашите мисли, но когато дойде любовта, казва - всички няма да умрем, но всички ще се изменим. Когато дойде любовта в света, тя ще внесе живота, ще проникне в нашата воля.
То и целият свят, и всичките хора ще се изменят.
Умовете ще се променят, отношенията без никакви усилия ще дойдат. Но тогава, поне сега един ден.
към втори вариант >>
Аз да ида с всичкото почитание и уважение, да не хвърлям нечистотии в извора.
(втори вариант)
Дяволът казва: „Очисти ме.“ То не е на Бога. Чистото сърце се дължи на Бога. Онзи извор, който извира, сам се чисти. Ама аз да не петня извора. Няма какво да мисля за извора.
Аз да ида с всичкото почитание и уважение, да не хвърлям нечистотии в извора.
Тогава, ако ти в своето сърце... Казва, нечисто сърце. Защо петниш Божественото в себе си? Умът ти може да е лош, сърцето ти може да е наслоено. Туй наслоение на сърцето се разбира винаги онова наше усилие чрез ума да завладеем сърцето. Там е всичкият разврат.
към втори вариант >>
Умовете ще се променят, отношенията без никакви усилия ще дойдат.
(втори вариант)
Вие сте чувствали. Нито око е видяло, нито ухо е чуло - казва апостол Павел, - като се качиш в областта, дето любовта царува. Сега чувствате, имате стремежи, имате желания, чувствате вашите мисли, но когато дойде любовта, казва - всички няма да умрем, но всички ще се изменим. Когато дойде любовта в света, тя ще внесе живота, ще проникне в нашата воля. То и целият свят, и всичките хора ще се изменят.
Умовете ще се променят, отношенията без никакви усилия ще дойдат.
Но тогава, поне сега един ден.
към втори вариант >>
Тогава, ако ти в своето сърце... Казва, нечисто сърце.
(втори вариант)
Чистото сърце се дължи на Бога. Онзи извор, който извира, сам се чисти. Ама аз да не петня извора. Няма какво да мисля за извора. Аз да ида с всичкото почитание и уважение, да не хвърлям нечистотии в извора.
Тогава, ако ти в своето сърце... Казва, нечисто сърце.
Защо петниш Божественото в себе си? Умът ти може да е лош, сърцето ти може да е наслоено. Туй наслоение на сърцето се разбира винаги онова наше усилие чрез ума да завладеем сърцето. Там е всичкият разврат.
към втори вариант >>
Но тогава, поне сега един ден.
(втори вариант)
Нито око е видяло, нито ухо е чуло - казва апостол Павел, - като се качиш в областта, дето любовта царува. Сега чувствате, имате стремежи, имате желания, чувствате вашите мисли, но когато дойде любовта, казва - всички няма да умрем, но всички ще се изменим. Когато дойде любовта в света, тя ще внесе живота, ще проникне в нашата воля. То и целият свят, и всичките хора ще се изменят. Умовете ще се променят, отношенията без никакви усилия ще дойдат.
Но тогава, поне сега един ден.
към втори вариант >>
Защо петниш Божественото в себе си?
(втори вариант)
Онзи извор, който извира, сам се чисти. Ама аз да не петня извора. Няма какво да мисля за извора. Аз да ида с всичкото почитание и уважение, да не хвърлям нечистотии в извора. Тогава, ако ти в своето сърце... Казва, нечисто сърце.
Защо петниш Божественото в себе си?
Умът ти може да е лош, сърцето ти може да е наслоено. Туй наслоение на сърцето се разбира винаги онова наше усилие чрез ума да завладеем сърцето. Там е всичкият разврат.
към втори вариант >>
Хайде сега за три седмици три деня ви давам.
(втори вариант)
Хайде сега за три седмици три деня ви давам.
Идната неделя да бъде ден на тия учтивите обноски. Първата неделя, на 18-и. Аз ще ви наблюдавам и ще ви пиша бележка. Вторият ден ще бъде втората седмица, сряда. Третата седмица ще бъде петък.
към втори вариант >>
Има една българска поговорка, която казва: „От много глава не боли.“ Има няколко неща основни.
(втори вариант)
Има една българска поговорка, която казва: „От много глава не боли.“ Има няколко неща основни.
За да имате един нов морал и да го приложите, трябват ви няколко основни идеи, които трябва да ги прилагате в ежедневния живот в себе си. Тъй както сега вървите, то е старият живот, вашите стари разбирания, вашите стари идеи. Реката върви, както разбира. Заекът бяга, както знае. Волът, конят, птицата хвърчи тъй, както знае при дадените условия.
към втори вариант >>
Умът ти може да е лош, сърцето ти може да е наслоено.
(втори вариант)
Ама аз да не петня извора. Няма какво да мисля за извора. Аз да ида с всичкото почитание и уважение, да не хвърлям нечистотии в извора. Тогава, ако ти в своето сърце... Казва, нечисто сърце. Защо петниш Божественото в себе си?
Умът ти може да е лош, сърцето ти може да е наслоено.
Туй наслоение на сърцето се разбира винаги онова наше усилие чрез ума да завладеем сърцето. Там е всичкият разврат.
към втори вариант >>
Идната неделя да бъде ден на тия учтивите обноски.
(втори вариант)
Хайде сега за три седмици три деня ви давам.
Идната неделя да бъде ден на тия учтивите обноски.
Първата неделя, на 18-и. Аз ще ви наблюдавам и ще ви пиша бележка. Вторият ден ще бъде втората седмица, сряда. Третата седмица ще бъде петък. Ще имаме една нова обхода.
към втори вариант >>
За да имате един нов морал и да го приложите, трябват ви няколко основни идеи, които трябва да ги прилагате в ежедневния живот в себе си.
(втори вариант)
Има една българска поговорка, която казва: „От много глава не боли.“ Има няколко неща основни.
За да имате един нов морал и да го приложите, трябват ви няколко основни идеи, които трябва да ги прилагате в ежедневния живот в себе си.
Тъй както сега вървите, то е старият живот, вашите стари разбирания, вашите стари идеи. Реката върви, както разбира. Заекът бяга, както знае. Волът, конят, птицата хвърчи тъй, както знае при дадените условия. Но понеже човек еволюира, развива се, върви, неговият живот постоянно се мени според условията.
към втори вариант >>
Туй наслоение на сърцето се разбира винаги онова наше усилие чрез ума да завладеем сърцето.
(втори вариант)
Няма какво да мисля за извора. Аз да ида с всичкото почитание и уважение, да не хвърлям нечистотии в извора. Тогава, ако ти в своето сърце... Казва, нечисто сърце. Защо петниш Божественото в себе си? Умът ти може да е лош, сърцето ти може да е наслоено.
Туй наслоение на сърцето се разбира винаги онова наше усилие чрез ума да завладеем сърцето.
Там е всичкият разврат.
към втори вариант >>
Първата неделя, на 18-и.
(втори вариант)
Хайде сега за три седмици три деня ви давам. Идната неделя да бъде ден на тия учтивите обноски.
Първата неделя, на 18-и.
Аз ще ви наблюдавам и ще ви пиша бележка. Вторият ден ще бъде втората седмица, сряда. Третата седмица ще бъде петък. Ще имаме една нова обхода. Него ден, като станете - от сутринта до вечерта - един Божествен ден.
към втори вариант >>
Тъй както сега вървите, то е старият живот, вашите стари разбирания, вашите стари идеи.
(втори вариант)
Има една българска поговорка, която казва: „От много глава не боли.“ Има няколко неща основни. За да имате един нов морал и да го приложите, трябват ви няколко основни идеи, които трябва да ги прилагате в ежедневния живот в себе си.
Тъй както сега вървите, то е старият живот, вашите стари разбирания, вашите стари идеи.
Реката върви, както разбира. Заекът бяга, както знае. Волът, конят, птицата хвърчи тъй, както знае при дадените условия. Но понеже човек еволюира, развива се, върви, неговият живот постоянно се мени според условията. В ранна възраст малкото дете го носят на ръце, после пъпли по земята, после върви по дувара, докато добие онази стабилност да може да ходи.
към втори вариант >>
Там е всичкият разврат.
(втори вариант)
Аз да ида с всичкото почитание и уважение, да не хвърлям нечистотии в извора. Тогава, ако ти в своето сърце... Казва, нечисто сърце. Защо петниш Божественото в себе си? Умът ти може да е лош, сърцето ти може да е наслоено. Туй наслоение на сърцето се разбира винаги онова наше усилие чрез ума да завладеем сърцето.
Там е всичкият разврат.
към втори вариант >>
Аз ще ви наблюдавам и ще ви пиша бележка.
(втори вариант)
Хайде сега за три седмици три деня ви давам. Идната неделя да бъде ден на тия учтивите обноски. Първата неделя, на 18-и.
Аз ще ви наблюдавам и ще ви пиша бележка.
Вторият ден ще бъде втората седмица, сряда. Третата седмица ще бъде петък. Ще имаме една нова обхода. Него ден, като станете - от сутринта до вечерта - един Божествен ден. Вечерта ще снемете, ще дойдете постарому, както знаете.
към втори вариант >>
Реката върви, както разбира.
(втори вариант)
Има една българска поговорка, която казва: „От много глава не боли.“ Има няколко неща основни. За да имате един нов морал и да го приложите, трябват ви няколко основни идеи, които трябва да ги прилагате в ежедневния живот в себе си. Тъй както сега вървите, то е старият живот, вашите стари разбирания, вашите стари идеи.
Реката върви, както разбира.
Заекът бяга, както знае. Волът, конят, птицата хвърчи тъй, както знае при дадените условия. Но понеже човек еволюира, развива се, върви, неговият живот постоянно се мени според условията. В ранна възраст малкото дете го носят на ръце, после пъпли по земята, после върви по дувара, докато добие онази стабилност да може да ходи.
към втори вариант >>
Питам, ако завладаш сърцето си, какво ще добиеш?
(втори вариант)
Питам, ако завладаш сърцето си, какво ще добиеш?
Да допуснем, че някой човек завлада сърцето си, какво ще добие? Ще добие смърт. Сега практически туй вие ще го разберете като морал. Искам да ви покажа, че вие по един стар навик не мислите правилно. Туй искам да ви кажа, че не мислите правилно.
към втори вариант >>
Вторият ден ще бъде втората седмица, сряда.
(втори вариант)
Хайде сега за три седмици три деня ви давам. Идната неделя да бъде ден на тия учтивите обноски. Първата неделя, на 18-и. Аз ще ви наблюдавам и ще ви пиша бележка.
Вторият ден ще бъде втората седмица, сряда.
Третата седмица ще бъде петък. Ще имаме една нова обхода. Него ден, като станете - от сутринта до вечерта - един Божествен ден. Вечерта ще снемете, ще дойдете постарому, както знаете. От сутринта до вечерта - по новия начин.
към втори вариант >>
Заекът бяга, както знае.
(втори вариант)
Има една българска поговорка, която казва: „От много глава не боли.“ Има няколко неща основни. За да имате един нов морал и да го приложите, трябват ви няколко основни идеи, които трябва да ги прилагате в ежедневния живот в себе си. Тъй както сега вървите, то е старият живот, вашите стари разбирания, вашите стари идеи. Реката върви, както разбира.
Заекът бяга, както знае.
Волът, конят, птицата хвърчи тъй, както знае при дадените условия. Но понеже човек еволюира, развива се, върви, неговият живот постоянно се мени според условията. В ранна възраст малкото дете го носят на ръце, после пъпли по земята, после върви по дувара, докато добие онази стабилност да може да ходи.
към втори вариант >>
Да допуснем, че някой човек завлада сърцето си, какво ще добие?
(втори вариант)
Питам, ако завладаш сърцето си, какво ще добиеш?
Да допуснем, че някой човек завлада сърцето си, какво ще добие?
Ще добие смърт. Сега практически туй вие ще го разберете като морал. Искам да ви покажа, че вие по един стар навик не мислите правилно. Туй искам да ви кажа, че не мислите правилно. Казвате: „Той Учителят така не мисли.“ В моите очи аз ви считам всички лениви.
към втори вариант >>
Третата седмица ще бъде петък.
(втори вариант)
Хайде сега за три седмици три деня ви давам. Идната неделя да бъде ден на тия учтивите обноски. Първата неделя, на 18-и. Аз ще ви наблюдавам и ще ви пиша бележка. Вторият ден ще бъде втората седмица, сряда.
Третата седмица ще бъде петък.
Ще имаме една нова обхода. Него ден, като станете - от сутринта до вечерта - един Божествен ден. Вечерта ще снемете, ще дойдете постарому, както знаете. От сутринта до вечерта - по новия начин. Където и да минеш, когото да срещнеш, ще го погледнеш.
към втори вариант >>
Волът, конят, птицата хвърчи тъй, както знае при дадените условия.
(втори вариант)
Има една българска поговорка, която казва: „От много глава не боли.“ Има няколко неща основни. За да имате един нов морал и да го приложите, трябват ви няколко основни идеи, които трябва да ги прилагате в ежедневния живот в себе си. Тъй както сега вървите, то е старият живот, вашите стари разбирания, вашите стари идеи. Реката върви, както разбира. Заекът бяга, както знае.
Волът, конят, птицата хвърчи тъй, както знае при дадените условия.
Но понеже човек еволюира, развива се, върви, неговият живот постоянно се мени според условията. В ранна възраст малкото дете го носят на ръце, после пъпли по земята, после върви по дувара, докато добие онази стабилност да може да ходи.
към втори вариант >>
Ще добие смърт.
(втори вариант)
Питам, ако завладаш сърцето си, какво ще добиеш? Да допуснем, че някой човек завлада сърцето си, какво ще добие?
Ще добие смърт.
Сега практически туй вие ще го разберете като морал. Искам да ви покажа, че вие по един стар навик не мислите правилно. Туй искам да ви кажа, че не мислите правилно. Казвате: „Той Учителят така не мисли.“ В моите очи аз ви считам всички лениви. Туй, което аз зная, аз го прилагам.
към втори вариант >>
Ще имаме една нова обхода.
(втори вариант)
Идната неделя да бъде ден на тия учтивите обноски. Първата неделя, на 18-и. Аз ще ви наблюдавам и ще ви пиша бележка. Вторият ден ще бъде втората седмица, сряда. Третата седмица ще бъде петък.
Ще имаме една нова обхода.
Него ден, като станете - от сутринта до вечерта - един Божествен ден. Вечерта ще снемете, ще дойдете постарому, както знаете. От сутринта до вечерта - по новия начин. Където и да минеш, когото да срещнеш, ще го погледнеш. Срещнеш някой заек, срещнеш някоя птица, минеш покрай някое дърво - навсякъде ще поздравяваш, като че е човек.
към втори вариант >>
Но понеже човек еволюира, развива се, върви, неговият живот постоянно се мени според условията.
(втори вариант)
За да имате един нов морал и да го приложите, трябват ви няколко основни идеи, които трябва да ги прилагате в ежедневния живот в себе си. Тъй както сега вървите, то е старият живот, вашите стари разбирания, вашите стари идеи. Реката върви, както разбира. Заекът бяга, както знае. Волът, конят, птицата хвърчи тъй, както знае при дадените условия.
Но понеже човек еволюира, развива се, върви, неговият живот постоянно се мени според условията.
В ранна възраст малкото дете го носят на ръце, после пъпли по земята, после върви по дувара, докато добие онази стабилност да може да ходи.
към втори вариант >>
Сега практически туй вие ще го разберете като морал.
(втори вариант)
Питам, ако завладаш сърцето си, какво ще добиеш? Да допуснем, че някой човек завлада сърцето си, какво ще добие? Ще добие смърт.
Сега практически туй вие ще го разберете като морал.
Искам да ви покажа, че вие по един стар навик не мислите правилно. Туй искам да ви кажа, че не мислите правилно. Казвате: „Той Учителят така не мисли.“ В моите очи аз ви считам всички лениви. Туй, което аз зная, аз го прилагам. Казвате: „Учителят какво се занимава с такива работи, нека се занимава светът.“ Господ, който създаде земята, слънцето да изгрява, звездите, растенията, които растат, бръмбарите, които ровят земята, ти научи ли тази книга?
към втори вариант >>
Него ден, като станете - от сутринта до вечерта - един Божествен ден.
(втори вариант)
Първата неделя, на 18-и. Аз ще ви наблюдавам и ще ви пиша бележка. Вторият ден ще бъде втората седмица, сряда. Третата седмица ще бъде петък. Ще имаме една нова обхода.
Него ден, като станете - от сутринта до вечерта - един Божествен ден.
Вечерта ще снемете, ще дойдете постарому, както знаете. От сутринта до вечерта - по новия начин. Където и да минеш, когото да срещнеш, ще го погледнеш. Срещнеш някой заек, срещнеш някоя птица, минеш покрай някое дърво - навсякъде ще поздравяваш, като че е човек. Каквото ти обърне внимание, като мине птица, бръмбар - всичко ще поздравиш.
към втори вариант >>
В ранна възраст малкото дете го носят на ръце, после пъпли по земята, после върви по дувара, докато добие онази стабилност да може да ходи.
(втори вариант)
Тъй както сега вървите, то е старият живот, вашите стари разбирания, вашите стари идеи. Реката върви, както разбира. Заекът бяга, както знае. Волът, конят, птицата хвърчи тъй, както знае при дадените условия. Но понеже човек еволюира, развива се, върви, неговият живот постоянно се мени според условията.
В ранна възраст малкото дете го носят на ръце, после пъпли по земята, после върви по дувара, докато добие онази стабилност да може да ходи.
към втори вариант >>
Искам да ви покажа, че вие по един стар навик не мислите правилно.
(втори вариант)
Питам, ако завладаш сърцето си, какво ще добиеш? Да допуснем, че някой човек завлада сърцето си, какво ще добие? Ще добие смърт. Сега практически туй вие ще го разберете като морал.
Искам да ви покажа, че вие по един стар навик не мислите правилно.
Туй искам да ви кажа, че не мислите правилно. Казвате: „Той Учителят така не мисли.“ В моите очи аз ви считам всички лениви. Туй, което аз зная, аз го прилагам. Казвате: „Учителят какво се занимава с такива работи, нека се занимава светът.“ Господ, който създаде земята, слънцето да изгрява, звездите, растенията, които растат, бръмбарите, които ровят земята, ти научи ли тази книга? Мислите, че аз като ви говоря тук, то е Учителят сега.
към втори вариант >>
Вечерта ще снемете, ще дойдете постарому, както знаете.
(втори вариант)
Аз ще ви наблюдавам и ще ви пиша бележка. Вторият ден ще бъде втората седмица, сряда. Третата седмица ще бъде петък. Ще имаме една нова обхода. Него ден, като станете - от сутринта до вечерта - един Божествен ден.
Вечерта ще снемете, ще дойдете постарому, както знаете.
От сутринта до вечерта - по новия начин. Където и да минеш, когото да срещнеш, ще го погледнеш. Срещнеш някой заек, срещнеш някоя птица, минеш покрай някое дърво - навсякъде ще поздравяваш, като че е човек. Каквото ти обърне внимание, като мине птица, бръмбар - всичко ще поздравиш. То да бъде естествено.
към втори вариант >>
Човек трябва да има една опорна точка, от която трябва да започне.
(втори вариант)
Човек трябва да има една опорна точка, от която трябва да започне.
Опорната точка, това ние наричаме Божественото в човека. Под думата „Божествено“ разбираме туй, което остава винаги неизменно. То има отношение към себе си. То е една вътрешна точка. Ти всякога може да намериш точка, от която може да се ориентираш в каква посока да вървиш, ти ще се върнеш.
към втори вариант >>
Туй искам да ви кажа, че не мислите правилно.
(втори вариант)
Питам, ако завладаш сърцето си, какво ще добиеш? Да допуснем, че някой човек завлада сърцето си, какво ще добие? Ще добие смърт. Сега практически туй вие ще го разберете като морал. Искам да ви покажа, че вие по един стар навик не мислите правилно.
Туй искам да ви кажа, че не мислите правилно.
Казвате: „Той Учителят така не мисли.“ В моите очи аз ви считам всички лениви. Туй, което аз зная, аз го прилагам. Казвате: „Учителят какво се занимава с такива работи, нека се занимава светът.“ Господ, който създаде земята, слънцето да изгрява, звездите, растенията, които растат, бръмбарите, които ровят земята, ти научи ли тази книга? Мислите, че аз като ви говоря тук, то е Учителят сега. Мислите ли, че е Учителят?
към втори вариант >>
От сутринта до вечерта - по новия начин.
(втори вариант)
Вторият ден ще бъде втората седмица, сряда. Третата седмица ще бъде петък. Ще имаме една нова обхода. Него ден, като станете - от сутринта до вечерта - един Божествен ден. Вечерта ще снемете, ще дойдете постарому, както знаете.
От сутринта до вечерта - по новия начин.
Където и да минеш, когото да срещнеш, ще го погледнеш. Срещнеш някой заек, срещнеш някоя птица, минеш покрай някое дърво - навсякъде ще поздравяваш, като че е човек. Каквото ти обърне внимание, като мине птица, бръмбар - всичко ще поздравиш. То да бъде естествено. Да видите какви резултати може да имате.
към втори вариант >>
Опорната точка, това ние наричаме Божественото в човека.
(втори вариант)
Човек трябва да има една опорна точка, от която трябва да започне.
Опорната точка, това ние наричаме Божественото в човека.
Под думата „Божествено“ разбираме туй, което остава винаги неизменно. То има отношение към себе си. То е една вътрешна точка. Ти всякога може да намериш точка, от която може да се ориентираш в каква посока да вървиш, ти ще се върнеш. Божественото е онова, което винаги не се мени у тебе.
към втори вариант >>
Казвате: „Той Учителят така не мисли.“ В моите очи аз ви считам всички лениви.
(втори вариант)
Да допуснем, че някой човек завлада сърцето си, какво ще добие? Ще добие смърт. Сега практически туй вие ще го разберете като морал. Искам да ви покажа, че вие по един стар навик не мислите правилно. Туй искам да ви кажа, че не мислите правилно.
Казвате: „Той Учителят така не мисли.“ В моите очи аз ви считам всички лениви.
Туй, което аз зная, аз го прилагам. Казвате: „Учителят какво се занимава с такива работи, нека се занимава светът.“ Господ, който създаде земята, слънцето да изгрява, звездите, растенията, които растат, бръмбарите, които ровят земята, ти научи ли тази книга? Мислите, че аз като ви говоря тук, то е Учителят сега. Мислите ли, че е Учителят? По какво ме познавате?
към втори вариант >>
Където и да минеш, когото да срещнеш, ще го погледнеш.
(втори вариант)
Третата седмица ще бъде петък. Ще имаме една нова обхода. Него ден, като станете - от сутринта до вечерта - един Божествен ден. Вечерта ще снемете, ще дойдете постарому, както знаете. От сутринта до вечерта - по новия начин.
Където и да минеш, когото да срещнеш, ще го погледнеш.
Срещнеш някой заек, срещнеш някоя птица, минеш покрай някое дърво - навсякъде ще поздравяваш, като че е човек. Каквото ти обърне внимание, като мине птица, бръмбар - всичко ще поздравиш. То да бъде естествено. Да видите какви резултати може да имате.
към втори вариант >>
Под думата „Божествено“ разбираме туй, което остава винаги неизменно.
(втори вариант)
Човек трябва да има една опорна точка, от която трябва да започне. Опорната точка, това ние наричаме Божественото в човека.
Под думата „Божествено“ разбираме туй, което остава винаги неизменно.
То има отношение към себе си. То е една вътрешна точка. Ти всякога може да намериш точка, от която може да се ориентираш в каква посока да вървиш, ти ще се върнеш. Божественото е онова, което винаги не се мени у тебе. Ти изгубиш ли го, ще изгубиш и ума си, всичко ще изгубиш.
към втори вариант >>
Туй, което аз зная, аз го прилагам.
(втори вариант)
Ще добие смърт. Сега практически туй вие ще го разберете като морал. Искам да ви покажа, че вие по един стар навик не мислите правилно. Туй искам да ви кажа, че не мислите правилно. Казвате: „Той Учителят така не мисли.“ В моите очи аз ви считам всички лениви.
Туй, което аз зная, аз го прилагам.
Казвате: „Учителят какво се занимава с такива работи, нека се занимава светът.“ Господ, който създаде земята, слънцето да изгрява, звездите, растенията, които растат, бръмбарите, които ровят земята, ти научи ли тази книга? Мислите, че аз като ви говоря тук, то е Учителят сега. Мислите ли, че е Учителят? По какво ме познавате? Един Учител се познава само по това - Учителят всякога внася живот.
към втори вариант >>
Срещнеш някой заек, срещнеш някоя птица, минеш покрай някое дърво - навсякъде ще поздравяваш, като че е човек.
(втори вариант)
Ще имаме една нова обхода. Него ден, като станете - от сутринта до вечерта - един Божествен ден. Вечерта ще снемете, ще дойдете постарому, както знаете. От сутринта до вечерта - по новия начин. Където и да минеш, когото да срещнеш, ще го погледнеш.
Срещнеш някой заек, срещнеш някоя птица, минеш покрай някое дърво - навсякъде ще поздравяваш, като че е човек.
Каквото ти обърне внимание, като мине птица, бръмбар - всичко ще поздравиш. То да бъде естествено. Да видите какви резултати може да имате.
към втори вариант >>
То има отношение към себе си.
(втори вариант)
Човек трябва да има една опорна точка, от която трябва да започне. Опорната точка, това ние наричаме Божественото в човека. Под думата „Божествено“ разбираме туй, което остава винаги неизменно.
То има отношение към себе си.
То е една вътрешна точка. Ти всякога може да намериш точка, от която може да се ориентираш в каква посока да вървиш, ти ще се върнеш. Божественото е онова, което винаги не се мени у тебе. Ти изгубиш ли го, ще изгубиш и ума си, всичко ще изгубиш. Човек не само трябва да мисли, но трябва да ама една точка.
към втори вариант >>
Казвате: „Учителят какво се занимава с такива работи, нека се занимава светът.“ Господ, който създаде земята, слънцето да изгрява, звездите, растенията, които растат, бръмбарите, които ровят земята, ти научи ли тази книга?
(втори вариант)
Сега практически туй вие ще го разберете като морал. Искам да ви покажа, че вие по един стар навик не мислите правилно. Туй искам да ви кажа, че не мислите правилно. Казвате: „Той Учителят така не мисли.“ В моите очи аз ви считам всички лениви. Туй, което аз зная, аз го прилагам.
Казвате: „Учителят какво се занимава с такива работи, нека се занимава светът.“ Господ, който създаде земята, слънцето да изгрява, звездите, растенията, които растат, бръмбарите, които ровят земята, ти научи ли тази книга?
Мислите, че аз като ви говоря тук, то е Учителят сега. Мислите ли, че е Учителят? По какво ме познавате? Един Учител се познава само по това - Учителят всякога внася живот. Внася ли живот, има Учител.
към втори вариант >>
Каквото ти обърне внимание, като мине птица, бръмбар - всичко ще поздравиш.
(втори вариант)
Него ден, като станете - от сутринта до вечерта - един Божествен ден. Вечерта ще снемете, ще дойдете постарому, както знаете. От сутринта до вечерта - по новия начин. Където и да минеш, когото да срещнеш, ще го погледнеш. Срещнеш някой заек, срещнеш някоя птица, минеш покрай някое дърво - навсякъде ще поздравяваш, като че е човек.
Каквото ти обърне внимание, като мине птица, бръмбар - всичко ще поздравиш.
То да бъде естествено. Да видите какви резултати може да имате.
към втори вариант >>
То е една вътрешна точка.
(втори вариант)
Човек трябва да има една опорна точка, от която трябва да започне. Опорната точка, това ние наричаме Божественото в човека. Под думата „Божествено“ разбираме туй, което остава винаги неизменно. То има отношение към себе си.
То е една вътрешна точка.
Ти всякога може да намериш точка, от която може да се ориентираш в каква посока да вървиш, ти ще се върнеш. Божественото е онова, което винаги не се мени у тебе. Ти изгубиш ли го, ще изгубиш и ума си, всичко ще изгубиш. Човек не само трябва да мисли, но трябва да ама една точка. Той може да има два центъра, да е една елипса.
към втори вариант >>
Мислите, че аз като ви говоря тук, то е Учителят сега.
(втори вариант)
Искам да ви покажа, че вие по един стар навик не мислите правилно. Туй искам да ви кажа, че не мислите правилно. Казвате: „Той Учителят така не мисли.“ В моите очи аз ви считам всички лениви. Туй, което аз зная, аз го прилагам. Казвате: „Учителят какво се занимава с такива работи, нека се занимава светът.“ Господ, който създаде земята, слънцето да изгрява, звездите, растенията, които растат, бръмбарите, които ровят земята, ти научи ли тази книга?
Мислите, че аз като ви говоря тук, то е Учителят сега.
Мислите ли, че е Учителят? По какво ме познавате? Един Учител се познава само по това - Учителят всякога внася живот. Внася ли живот, има Учител. Не внася ли живот, няма Учител.
към втори вариант >>
То да бъде естествено.
(втори вариант)
Вечерта ще снемете, ще дойдете постарому, както знаете. От сутринта до вечерта - по новия начин. Където и да минеш, когото да срещнеш, ще го погледнеш. Срещнеш някой заек, срещнеш някоя птица, минеш покрай някое дърво - навсякъде ще поздравяваш, като че е човек. Каквото ти обърне внимание, като мине птица, бръмбар - всичко ще поздравиш.
То да бъде естествено.
Да видите какви резултати може да имате.
към втори вариант >>
2.
Линията на живота / Правата линия на живота
,
МОК
, София, 16.5.1930г.,
Това е закон.
Какво представя свалянето на тежести? - Изправяне на погрешки. За да изправиш една погрешка, не е достатъчно само да свалиш една тежест. Първо, трябва да се опиташ да вдигнеш тежестта нависоко, да я туриш някъде; после трябва да я снемеш. Ако и едното, и другото направиш добре, ти можеш да изправяш погрешките си.
Това е закон.
Който иска да се възпитава, да развива моралните си чувства, трябва да прилага този закон. Някои престъпват важни закони и след това се питат, защо не могат да изправят погрешките си. Погрешката, която човек прави, подразбира вдигане на известна тежест нависоко. Щом е могъл да я вдигне, нищо друго не му остава, освен да я свали на земята, т.е. да изправи погрешката си.
към беседата >>
Който иска да се възпитава, да развива моралните си чувства, трябва да прилага този закон.
- Изправяне на погрешки. За да изправиш една погрешка, не е достатъчно само да свалиш една тежест. Първо, трябва да се опиташ да вдигнеш тежестта нависоко, да я туриш някъде; после трябва да я снемеш. Ако и едното, и другото направиш добре, ти можеш да изправяш погрешките си. Това е закон.
Който иска да се възпитава, да развива моралните си чувства, трябва да прилага този закон.
Някои престъпват важни закони и след това се питат, защо не могат да изправят погрешките си. Погрешката, която човек прави, подразбира вдигане на известна тежест нависоко. Щом е могъл да я вдигне, нищо друго не му остава, освен да я свали на земята, т.е. да изправи погрешката си. Ако някой се опита да свали една тежест, без да я вдигал сам, той губи вяра в себе си.
към беседата >>
Някои престъпват важни закони и след това се питат, защо не могат да изправят погрешките си.
За да изправиш една погрешка, не е достатъчно само да свалиш една тежест. Първо, трябва да се опиташ да вдигнеш тежестта нависоко, да я туриш някъде; после трябва да я снемеш. Ако и едното, и другото направиш добре, ти можеш да изправяш погрешките си. Това е закон. Който иска да се възпитава, да развива моралните си чувства, трябва да прилага този закон.
Някои престъпват важни закони и след това се питат, защо не могат да изправят погрешките си.
Погрешката, която човек прави, подразбира вдигане на известна тежест нависоко. Щом е могъл да я вдигне, нищо друго не му остава, освен да я свали на земята, т.е. да изправи погрешката си. Ако някой се опита да свали една тежест, без да я вдигал сам, той губи вяра в себе си. По какъв начин може да се издигне една тежест нагоре?
към беседата >>
Погрешката, която човек прави, подразбира вдигане на известна тежест нависоко.
Първо, трябва да се опиташ да вдигнеш тежестта нависоко, да я туриш някъде; после трябва да я снемеш. Ако и едното, и другото направиш добре, ти можеш да изправяш погрешките си. Това е закон. Който иска да се възпитава, да развива моралните си чувства, трябва да прилага този закон. Някои престъпват важни закони и след това се питат, защо не могат да изправят погрешките си.
Погрешката, която човек прави, подразбира вдигане на известна тежест нависоко.
Щом е могъл да я вдигне, нищо друго не му остава, освен да я свали на земята, т.е. да изправи погрешката си. Ако някой се опита да свали една тежест, без да я вдигал сам, той губи вяра в себе си. По какъв начин може да се издигне една тежест нагоре? - По наклонена плоскост, т.е.
към беседата >>
Щом е могъл да я вдигне, нищо друго не му остава, освен да я свали на земята, т.е.
Ако и едното, и другото направиш добре, ти можеш да изправяш погрешките си. Това е закон. Който иска да се възпитава, да развива моралните си чувства, трябва да прилага този закон. Някои престъпват важни закони и след това се питат, защо не могат да изправят погрешките си. Погрешката, която човек прави, подразбира вдигане на известна тежест нависоко.
Щом е могъл да я вдигне, нищо друго не му остава, освен да я свали на земята, т.е.
да изправи погрешката си. Ако някой се опита да свали една тежест, без да я вдигал сам, той губи вяра в себе си. По какъв начин може да се издигне една тежест нагоре? - По наклонена плоскост, т.е. по права линия.
към беседата >>
да изправи погрешката си.
Това е закон. Който иска да се възпитава, да развива моралните си чувства, трябва да прилага този закон. Някои престъпват важни закони и след това се питат, защо не могат да изправят погрешките си. Погрешката, която човек прави, подразбира вдигане на известна тежест нависоко. Щом е могъл да я вдигне, нищо друго не му остава, освен да я свали на земята, т.е.
да изправи погрешката си.
Ако някой се опита да свали една тежест, без да я вдигал сам, той губи вяра в себе си. По какъв начин може да се издигне една тежест нагоре? - По наклонена плоскост, т.е. по права линия. Понеже е мъчноогъваема и устойчива, правата линия е основа на всички машини.
към беседата >>
Ако някой се опита да свали една тежест, без да я вдигал сам, той губи вяра в себе си.
Който иска да се възпитава, да развива моралните си чувства, трябва да прилага този закон. Някои престъпват важни закони и след това се питат, защо не могат да изправят погрешките си. Погрешката, която човек прави, подразбира вдигане на известна тежест нависоко. Щом е могъл да я вдигне, нищо друго не му остава, освен да я свали на земята, т.е. да изправи погрешката си.
Ако някой се опита да свали една тежест, без да я вдигал сам, той губи вяра в себе си.
По какъв начин може да се издигне една тежест нагоре? - По наклонена плоскост, т.е. по права линия. Понеже е мъчноогъваема и устойчива, правата линия е основа на всички машини. И обратно: всяка машина, която се основава на правата линия, е устойчива.
към беседата >>
По какъв начин може да се издигне една тежест нагоре?
Някои престъпват важни закони и след това се питат, защо не могат да изправят погрешките си. Погрешката, която човек прави, подразбира вдигане на известна тежест нависоко. Щом е могъл да я вдигне, нищо друго не му остава, освен да я свали на земята, т.е. да изправи погрешката си. Ако някой се опита да свали една тежест, без да я вдигал сам, той губи вяра в себе си.
По какъв начин може да се издигне една тежест нагоре?
- По наклонена плоскост, т.е. по права линия. Понеже е мъчноогъваема и устойчива, правата линия е основа на всички машини. И обратно: всяка машина, която се основава на правата линия, е устойчива. Когато правата линия се отклони от пътя си и образува счупена, в нея често стават експлозии.
към беседата >>
- По наклонена плоскост, т.е.
Погрешката, която човек прави, подразбира вдигане на известна тежест нависоко. Щом е могъл да я вдигне, нищо друго не му остава, освен да я свали на земята, т.е. да изправи погрешката си. Ако някой се опита да свали една тежест, без да я вдигал сам, той губи вяра в себе си. По какъв начин може да се издигне една тежест нагоре?
- По наклонена плоскост, т.е.
по права линия. Понеже е мъчноогъваема и устойчива, правата линия е основа на всички машини. И обратно: всяка машина, която се основава на правата линия, е устойчива. Когато правата линия се отклони от пътя си и образува счупена, в нея често стават експлозии. Всичко, което се основава на правата линия, не търпи никакъв крах, никаква катастрофа.
към беседата >>
по права линия.
Щом е могъл да я вдигне, нищо друго не му остава, освен да я свали на земята, т.е. да изправи погрешката си. Ако някой се опита да свали една тежест, без да я вдигал сам, той губи вяра в себе си. По какъв начин може да се издигне една тежест нагоре? - По наклонена плоскост, т.е.
по права линия.
Понеже е мъчноогъваема и устойчива, правата линия е основа на всички машини. И обратно: всяка машина, която се основава на правата линия, е устойчива. Когато правата линия се отклони от пътя си и образува счупена, в нея често стават експлозии. Всичко, което се основава на правата линия, не търпи никакъв крах, никаква катастрофа.
към беседата >>
Понеже е мъчноогъваема и устойчива, правата линия е основа на всички машини.
да изправи погрешката си. Ако някой се опита да свали една тежест, без да я вдигал сам, той губи вяра в себе си. По какъв начин може да се издигне една тежест нагоре? - По наклонена плоскост, т.е. по права линия.
Понеже е мъчноогъваема и устойчива, правата линия е основа на всички машини.
И обратно: всяка машина, която се основава на правата линия, е устойчива. Когато правата линия се отклони от пътя си и образува счупена, в нея често стават експлозии. Всичко, което се основава на правата линия, не търпи никакъв крах, никаква катастрофа.
към беседата >>
И обратно: всяка машина, която се основава на правата линия, е устойчива.
Ако някой се опита да свали една тежест, без да я вдигал сам, той губи вяра в себе си. По какъв начин може да се издигне една тежест нагоре? - По наклонена плоскост, т.е. по права линия. Понеже е мъчноогъваема и устойчива, правата линия е основа на всички машини.
И обратно: всяка машина, която се основава на правата линия, е устойчива.
Когато правата линия се отклони от пътя си и образува счупена, в нея често стават експлозии. Всичко, което се основава на правата линия, не търпи никакъв крах, никаква катастрофа.
към беседата >>
Когато правата линия се отклони от пътя си и образува счупена, в нея често стават експлозии.
По какъв начин може да се издигне една тежест нагоре? - По наклонена плоскост, т.е. по права линия. Понеже е мъчноогъваема и устойчива, правата линия е основа на всички машини. И обратно: всяка машина, която се основава на правата линия, е устойчива.
Когато правата линия се отклони от пътя си и образува счупена, в нея често стават експлозии.
Всичко, което се основава на правата линия, не търпи никакъв крах, никаква катастрофа.
към беседата >>
Всичко, което се основава на правата линия, не търпи никакъв крах, никаква катастрофа.
- По наклонена плоскост, т.е. по права линия. Понеже е мъчноогъваема и устойчива, правата линия е основа на всички машини. И обратно: всяка машина, която се основава на правата линия, е устойчива. Когато правата линия се отклони от пътя си и образува счупена, в нея често стават експлозии.
Всичко, което се основава на правата линия, не търпи никакъв крах, никаква катастрофа.
към беседата >>
Следователно, правата линия е неизменна.
Следователно, правата линия е неизменна.
Вие можете да закачите на правата линия цялата земя, без тя да се огъне. Колкото и да е тънка тази линия, щом съдържа качествата на правата, тя никога не се огъва. Цялата земя да окачите на нея, тя не мръдва. Обаче, ако линията е крива, колкото дебела да е тя не може да издържа на най-големи тежести - земята. И тъй, правата линия не е нищо друго, освен Божественото начало, което никога не се изменя.
към беседата >>
Вие можете да закачите на правата линия цялата земя, без тя да се огъне.
Следователно, правата линия е неизменна.
Вие можете да закачите на правата линия цялата земя, без тя да се огъне.
Колкото и да е тънка тази линия, щом съдържа качествата на правата, тя никога не се огъва. Цялата земя да окачите на нея, тя не мръдва. Обаче, ако линията е крива, колкото дебела да е тя не може да издържа на най-големи тежести - земята. И тъй, правата линия не е нищо друго, освен Божественото начало, което никога не се изменя. При правата линия всички тежести се разлагат, поляризират се, вследствие на което губят своята тежест.
към беседата >>
Колкото и да е тънка тази линия, щом съдържа качествата на правата, тя никога не се огъва.
Следователно, правата линия е неизменна. Вие можете да закачите на правата линия цялата земя, без тя да се огъне.
Колкото и да е тънка тази линия, щом съдържа качествата на правата, тя никога не се огъва.
Цялата земя да окачите на нея, тя не мръдва. Обаче, ако линията е крива, колкото дебела да е тя не може да издържа на най-големи тежести - земята. И тъй, правата линия не е нищо друго, освен Божественото начало, което никога не се изменя. При правата линия всички тежести се разлагат, поляризират се, вследствие на което губят своята тежест. Като погледнете правата линия с окото на ясновидеца, виждате, че към нея се насочват тежести от всички страни.
към беседата >>
Цялата земя да окачите на нея, тя не мръдва.
Следователно, правата линия е неизменна. Вие можете да закачите на правата линия цялата земя, без тя да се огъне. Колкото и да е тънка тази линия, щом съдържа качествата на правата, тя никога не се огъва.
Цялата земя да окачите на нея, тя не мръдва.
Обаче, ако линията е крива, колкото дебела да е тя не може да издържа на най-големи тежести - земята. И тъй, правата линия не е нищо друго, освен Божественото начало, което никога не се изменя. При правата линия всички тежести се разлагат, поляризират се, вследствие на което губят своята тежест. Като погледнете правата линия с окото на ясновидеца, виждате, че към нея се насочват тежести от всички страни. Понеже силите, които излизат от правата линия, и предават елипсовидна форма, тя е двуцентрова.
към беседата >>
Обаче, ако линията е крива, колкото дебела да е тя не може да издържа на най-големи тежести - земята.
Следователно, правата линия е неизменна. Вие можете да закачите на правата линия цялата земя, без тя да се огъне. Колкото и да е тънка тази линия, щом съдържа качествата на правата, тя никога не се огъва. Цялата земя да окачите на нея, тя не мръдва.
Обаче, ако линията е крива, колкото дебела да е тя не може да издържа на най-големи тежести - земята.
И тъй, правата линия не е нищо друго, освен Божественото начало, което никога не се изменя. При правата линия всички тежести се разлагат, поляризират се, вследствие на което губят своята тежест. Като погледнете правата линия с окото на ясновидеца, виждате, че към нея се насочват тежести от всички страни. Понеже силите, които излизат от правата линия, и предават елипсовидна форма, тя е двуцентрова. В тия два центъра, именно, се уравновесяват всички тежести.
към беседата >>
И тъй, правата линия не е нищо друго, освен Божественото начало, което никога не се изменя.
Следователно, правата линия е неизменна. Вие можете да закачите на правата линия цялата земя, без тя да се огъне. Колкото и да е тънка тази линия, щом съдържа качествата на правата, тя никога не се огъва. Цялата земя да окачите на нея, тя не мръдва. Обаче, ако линията е крива, колкото дебела да е тя не може да издържа на най-големи тежести - земята.
И тъй, правата линия не е нищо друго, освен Божественото начало, което никога не се изменя.
При правата линия всички тежести се разлагат, поляризират се, вследствие на което губят своята тежест. Като погледнете правата линия с окото на ясновидеца, виждате, че към нея се насочват тежести от всички страни. Понеже силите, които излизат от правата линия, и предават елипсовидна форма, тя е двуцентрова. В тия два центъра, именно, се уравновесяват всички тежести. Човешкият живот е построен върху правата линия.
към беседата >>
При правата линия всички тежести се разлагат, поляризират се, вследствие на което губят своята тежест.
Вие можете да закачите на правата линия цялата земя, без тя да се огъне. Колкото и да е тънка тази линия, щом съдържа качествата на правата, тя никога не се огъва. Цялата земя да окачите на нея, тя не мръдва. Обаче, ако линията е крива, колкото дебела да е тя не може да издържа на най-големи тежести - земята. И тъй, правата линия не е нищо друго, освен Божественото начало, което никога не се изменя.
При правата линия всички тежести се разлагат, поляризират се, вследствие на което губят своята тежест.
Като погледнете правата линия с окото на ясновидеца, виждате, че към нея се насочват тежести от всички страни. Понеже силите, които излизат от правата линия, и предават елипсовидна форма, тя е двуцентрова. В тия два центъра, именно, се уравновесяват всички тежести. Човешкият живот е построен върху правата линия. Докато не разберете законите на правата линия, вие не можете да говорите за морален живот.
към беседата >>
Като погледнете правата линия с окото на ясновидеца, виждате, че към нея се насочват тежести от всички страни.
Колкото и да е тънка тази линия, щом съдържа качествата на правата, тя никога не се огъва. Цялата земя да окачите на нея, тя не мръдва. Обаче, ако линията е крива, колкото дебела да е тя не може да издържа на най-големи тежести - земята. И тъй, правата линия не е нищо друго, освен Божественото начало, което никога не се изменя. При правата линия всички тежести се разлагат, поляризират се, вследствие на което губят своята тежест.
Като погледнете правата линия с окото на ясновидеца, виждате, че към нея се насочват тежести от всички страни.
Понеже силите, които излизат от правата линия, и предават елипсовидна форма, тя е двуцентрова. В тия два центъра, именно, се уравновесяват всички тежести. Човешкият живот е построен върху правата линия. Докато не разберете законите на правата линия, вие не можете да говорите за морален живот. Щом се отклони от законите на правата линия, човек влиза в законите на кривата линия, където съществуват умствени смущения и противоречия.
към беседата >>
Понеже силите, които излизат от правата линия, и предават елипсовидна форма, тя е двуцентрова.
Цялата земя да окачите на нея, тя не мръдва. Обаче, ако линията е крива, колкото дебела да е тя не може да издържа на най-големи тежести - земята. И тъй, правата линия не е нищо друго, освен Божественото начало, което никога не се изменя. При правата линия всички тежести се разлагат, поляризират се, вследствие на което губят своята тежест. Като погледнете правата линия с окото на ясновидеца, виждате, че към нея се насочват тежести от всички страни.
Понеже силите, които излизат от правата линия, и предават елипсовидна форма, тя е двуцентрова.
В тия два центъра, именно, се уравновесяват всички тежести. Човешкият живот е построен върху правата линия. Докато не разберете законите на правата линия, вие не можете да говорите за морален живот. Щом се отклони от законите на правата линия, човек влиза в законите на кривата линия, където съществуват умствени смущения и противоречия. За да излезе от това положение, той трябва да се върне пак към правата линия, да знае, че това е единственото място, което не може да се огъне.
към беседата >>
В тия два центъра, именно, се уравновесяват всички тежести.
Обаче, ако линията е крива, колкото дебела да е тя не може да издържа на най-големи тежести - земята. И тъй, правата линия не е нищо друго, освен Божественото начало, което никога не се изменя. При правата линия всички тежести се разлагат, поляризират се, вследствие на което губят своята тежест. Като погледнете правата линия с окото на ясновидеца, виждате, че към нея се насочват тежести от всички страни. Понеже силите, които излизат от правата линия, и предават елипсовидна форма, тя е двуцентрова.
В тия два центъра, именно, се уравновесяват всички тежести.
Човешкият живот е построен върху правата линия. Докато не разберете законите на правата линия, вие не можете да говорите за морален живот. Щом се отклони от законите на правата линия, човек влиза в законите на кривата линия, където съществуват умствени смущения и противоречия. За да излезе от това положение, той трябва да се върне пак към правата линия, да знае, че това е единственото място, което не може да се огъне. В правата линия има само един начин за разрешаване на въпросите.
към беседата >>
Човешкият живот е построен върху правата линия.
И тъй, правата линия не е нищо друго, освен Божественото начало, което никога не се изменя. При правата линия всички тежести се разлагат, поляризират се, вследствие на което губят своята тежест. Като погледнете правата линия с окото на ясновидеца, виждате, че към нея се насочват тежести от всички страни. Понеже силите, които излизат от правата линия, и предават елипсовидна форма, тя е двуцентрова. В тия два центъра, именно, се уравновесяват всички тежести.
Човешкият живот е построен върху правата линия.
Докато не разберете законите на правата линия, вие не можете да говорите за морален живот. Щом се отклони от законите на правата линия, човек влиза в законите на кривата линия, където съществуват умствени смущения и противоречия. За да излезе от това положение, той трябва да се върне пак към правата линия, да знае, че това е единственото място, което не може да се огъне. В правата линия има само един начин за разрешаване на въпросите. Явяват ли се много начини, вие сте влезли в кривата линия.
към беседата >>
Докато не разберете законите на правата линия, вие не можете да говорите за морален живот.
При правата линия всички тежести се разлагат, поляризират се, вследствие на което губят своята тежест. Като погледнете правата линия с окото на ясновидеца, виждате, че към нея се насочват тежести от всички страни. Понеже силите, които излизат от правата линия, и предават елипсовидна форма, тя е двуцентрова. В тия два центъра, именно, се уравновесяват всички тежести. Човешкият живот е построен върху правата линия.
Докато не разберете законите на правата линия, вие не можете да говорите за морален живот.
Щом се отклони от законите на правата линия, човек влиза в законите на кривата линия, където съществуват умствени смущения и противоречия. За да излезе от това положение, той трябва да се върне пак към правата линия, да знае, че това е единственото място, което не може да се огъне. В правата линия има само един начин за разрешаване на въпросите. Явяват ли се много начини, вие сте влезли в кривата линия. Тъй щото, когато човек каже, че може да живее по много начини, това показва, че се е отклонил от правата линия.
към беседата >>
Щом се отклони от законите на правата линия, човек влиза в законите на кривата линия, където съществуват умствени смущения и противоречия.
Като погледнете правата линия с окото на ясновидеца, виждате, че към нея се насочват тежести от всички страни. Понеже силите, които излизат от правата линия, и предават елипсовидна форма, тя е двуцентрова. В тия два центъра, именно, се уравновесяват всички тежести. Човешкият живот е построен върху правата линия. Докато не разберете законите на правата линия, вие не можете да говорите за морален живот.
Щом се отклони от законите на правата линия, човек влиза в законите на кривата линия, където съществуват умствени смущения и противоречия.
За да излезе от това положение, той трябва да се върне пак към правата линия, да знае, че това е единственото място, което не може да се огъне. В правата линия има само един начин за разрешаване на въпросите. Явяват ли се много начини, вие сте влезли в кривата линия. Тъй щото, когато човек каже, че може да живее по много начини, това показва, че се е отклонил от правата линия. Можеш да живееш по много начини, но ще носиш последствията на тия начини.
към беседата >>
За да излезе от това положение, той трябва да се върне пак към правата линия, да знае, че това е единственото място, което не може да се огъне.
Понеже силите, които излизат от правата линия, и предават елипсовидна форма, тя е двуцентрова. В тия два центъра, именно, се уравновесяват всички тежести. Човешкият живот е построен върху правата линия. Докато не разберете законите на правата линия, вие не можете да говорите за морален живот. Щом се отклони от законите на правата линия, човек влиза в законите на кривата линия, където съществуват умствени смущения и противоречия.
За да излезе от това положение, той трябва да се върне пак към правата линия, да знае, че това е единственото място, което не може да се огъне.
В правата линия има само един начин за разрешаване на въпросите. Явяват ли се много начини, вие сте влезли в кривата линия. Тъй щото, когато човек каже, че може да живее по много начини, това показва, че се е отклонил от правата линия. Можеш да живееш по много начини, но ще носиш последствията на тия начини. Искаш ли да бъдеш свободен от последствия, влез в законите на правата линия, където задачите се решават само по един начин.
към беседата >>
В правата линия има само един начин за разрешаване на въпросите.
В тия два центъра, именно, се уравновесяват всички тежести. Човешкият живот е построен върху правата линия. Докато не разберете законите на правата линия, вие не можете да говорите за морален живот. Щом се отклони от законите на правата линия, човек влиза в законите на кривата линия, където съществуват умствени смущения и противоречия. За да излезе от това положение, той трябва да се върне пак към правата линия, да знае, че това е единственото място, което не може да се огъне.
В правата линия има само един начин за разрешаване на въпросите.
Явяват ли се много начини, вие сте влезли в кривата линия. Тъй щото, когато човек каже, че може да живее по много начини, това показва, че се е отклонил от правата линия. Можеш да живееш по много начини, но ще носиш последствията на тия начини. Искаш ли да бъдеш свободен от последствия, влез в законите на правата линия, където задачите се решават само по един начин.
към беседата >>
Явяват ли се много начини, вие сте влезли в кривата линия.
Човешкият живот е построен върху правата линия. Докато не разберете законите на правата линия, вие не можете да говорите за морален живот. Щом се отклони от законите на правата линия, човек влиза в законите на кривата линия, където съществуват умствени смущения и противоречия. За да излезе от това положение, той трябва да се върне пак към правата линия, да знае, че това е единственото място, което не може да се огъне. В правата линия има само един начин за разрешаване на въпросите.
Явяват ли се много начини, вие сте влезли в кривата линия.
Тъй щото, когато човек каже, че може да живее по много начини, това показва, че се е отклонил от правата линия. Можеш да живееш по много начини, но ще носиш последствията на тия начини. Искаш ли да бъдеш свободен от последствия, влез в законите на правата линия, където задачите се решават само по един начин.
към беседата >>
Тъй щото, когато човек каже, че може да живее по много начини, това показва, че се е отклонил от правата линия.
Докато не разберете законите на правата линия, вие не можете да говорите за морален живот. Щом се отклони от законите на правата линия, човек влиза в законите на кривата линия, където съществуват умствени смущения и противоречия. За да излезе от това положение, той трябва да се върне пак към правата линия, да знае, че това е единственото място, което не може да се огъне. В правата линия има само един начин за разрешаване на въпросите. Явяват ли се много начини, вие сте влезли в кривата линия.
Тъй щото, когато човек каже, че може да живее по много начини, това показва, че се е отклонил от правата линия.
Можеш да живееш по много начини, но ще носиш последствията на тия начини. Искаш ли да бъдеш свободен от последствия, влез в законите на правата линия, където задачите се решават само по един начин.
към беседата >>
Можеш да живееш по много начини, но ще носиш последствията на тия начини.
Щом се отклони от законите на правата линия, човек влиза в законите на кривата линия, където съществуват умствени смущения и противоречия. За да излезе от това положение, той трябва да се върне пак към правата линия, да знае, че това е единственото място, което не може да се огъне. В правата линия има само един начин за разрешаване на въпросите. Явяват ли се много начини, вие сте влезли в кривата линия. Тъй щото, когато човек каже, че може да живее по много начини, това показва, че се е отклонил от правата линия.
Можеш да живееш по много начини, но ще носиш последствията на тия начини.
Искаш ли да бъдеш свободен от последствия, влез в законите на правата линия, където задачите се решават само по един начин.
към беседата >>
Искаш ли да бъдеш свободен от последствия, влез в законите на правата линия, където задачите се решават само по един начин.
За да излезе от това положение, той трябва да се върне пак към правата линия, да знае, че това е единственото място, което не може да се огъне. В правата линия има само един начин за разрешаване на въпросите. Явяват ли се много начини, вие сте влезли в кривата линия. Тъй щото, когато човек каже, че може да живее по много начини, това показва, че се е отклонил от правата линия. Можеш да живееш по много начини, но ще носиш последствията на тия начини.
Искаш ли да бъдеш свободен от последствия, влез в законите на правата линия, където задачите се решават само по един начин.
към беседата >>
Мнозина избягват правата линия съзнателно, като живот на еднообразието.
Мнозина избягват правата линия съзнателно, като живот на еднообразието.
Те търсят кривата линия, като живот на разнообразието. Наистина, голямо е разнообразието на кривата линия, но тя води към разнообразие на нещастието. Правата линия пък води към еднообразие на щастието. Кое бихте предпочели: да живеете в еднообразието на щастието, или в разнообразието на нещастието? Щастието на кривата линия се крие само в едно - да я превърнете в права.
към беседата >>
Те търсят кривата линия, като живот на разнообразието.
Мнозина избягват правата линия съзнателно, като живот на еднообразието.
Те търсят кривата линия, като живот на разнообразието.
Наистина, голямо е разнообразието на кривата линия, но тя води към разнообразие на нещастието. Правата линия пък води към еднообразие на щастието. Кое бихте предпочели: да живеете в еднообразието на щастието, или в разнообразието на нещастието? Щастието на кривата линия се крие само в едно - да я превърнете в права. Нещастието на правата линия се заключава само в едно - да я превърнете в крива.
към беседата >>
Наистина, голямо е разнообразието на кривата линия, но тя води към разнообразие на нещастието.
Мнозина избягват правата линия съзнателно, като живот на еднообразието. Те търсят кривата линия, като живот на разнообразието.
Наистина, голямо е разнообразието на кривата линия, но тя води към разнообразие на нещастието.
Правата линия пък води към еднообразие на щастието. Кое бихте предпочели: да живеете в еднообразието на щастието, или в разнообразието на нещастието? Щастието на кривата линия се крие само в едно - да я превърнете в права. Нещастието на правата линия се заключава само в едно - да я превърнете в крива. Като поддържате живота на правата линия, вие можете да я разнообразите, да внесете разнообразие в щастието, без да я изкривите.
към беседата >>
Правата линия пък води към еднообразие на щастието.
Мнозина избягват правата линия съзнателно, като живот на еднообразието. Те търсят кривата линия, като живот на разнообразието. Наистина, голямо е разнообразието на кривата линия, но тя води към разнообразие на нещастието.
Правата линия пък води към еднообразие на щастието.
Кое бихте предпочели: да живеете в еднообразието на щастието, или в разнообразието на нещастието? Щастието на кривата линия се крие само в едно - да я превърнете в права. Нещастието на правата линия се заключава само в едно - да я превърнете в крива. Като поддържате живота на правата линия, вие можете да я разнообразите, да внесете разнообразие в щастието, без да я изкривите.
към беседата >>
Кое бихте предпочели: да живеете в еднообразието на щастието, или в разнообразието на нещастието?
Мнозина избягват правата линия съзнателно, като живот на еднообразието. Те търсят кривата линия, като живот на разнообразието. Наистина, голямо е разнообразието на кривата линия, но тя води към разнообразие на нещастието. Правата линия пък води към еднообразие на щастието.
Кое бихте предпочели: да живеете в еднообразието на щастието, или в разнообразието на нещастието?
Щастието на кривата линия се крие само в едно - да я превърнете в права. Нещастието на правата линия се заключава само в едно - да я превърнете в крива. Като поддържате живота на правата линия, вие можете да я разнообразите, да внесете разнообразие в щастието, без да я изкривите.
към беседата >>
Щастието на кривата линия се крие само в едно - да я превърнете в права.
Мнозина избягват правата линия съзнателно, като живот на еднообразието. Те търсят кривата линия, като живот на разнообразието. Наистина, голямо е разнообразието на кривата линия, но тя води към разнообразие на нещастието. Правата линия пък води към еднообразие на щастието. Кое бихте предпочели: да живеете в еднообразието на щастието, или в разнообразието на нещастието?
Щастието на кривата линия се крие само в едно - да я превърнете в права.
Нещастието на правата линия се заключава само в едно - да я превърнете в крива. Като поддържате живота на правата линия, вие можете да я разнообразите, да внесете разнообразие в щастието, без да я изкривите.
към беседата >>
Нещастието на правата линия се заключава само в едно - да я превърнете в крива.
Те търсят кривата линия, като живот на разнообразието. Наистина, голямо е разнообразието на кривата линия, но тя води към разнообразие на нещастието. Правата линия пък води към еднообразие на щастието. Кое бихте предпочели: да живеете в еднообразието на щастието, или в разнообразието на нещастието? Щастието на кривата линия се крие само в едно - да я превърнете в права.
Нещастието на правата линия се заключава само в едно - да я превърнете в крива.
Като поддържате живота на правата линия, вие можете да я разнообразите, да внесете разнообразие в щастието, без да я изкривите.
към беседата >>
Като поддържате живота на правата линия, вие можете да я разнообразите, да внесете разнообразие в щастието, без да я изкривите.
Наистина, голямо е разнообразието на кривата линия, но тя води към разнообразие на нещастието. Правата линия пък води към еднообразие на щастието. Кое бихте предпочели: да живеете в еднообразието на щастието, или в разнообразието на нещастието? Щастието на кривата линия се крие само в едно - да я превърнете в права. Нещастието на правата линия се заключава само в едно - да я превърнете в крива.
Като поддържате живота на правата линия, вие можете да я разнообразите, да внесете разнообразие в щастието, без да я изкривите.
към беседата >>
За да разберете идеите, които изнасям, вие трябва да се освободите от стария живот и старите си разбирания.
За да разберете идеите, които изнасям, вие трябва да се освободите от стария живот и старите си разбирания.
Не мислете, че вашите разбирания за Природата и за живота са меродавни. Мислите ли, че идеите, които хората имат, са над всичко в света? Ангелите имат идеи, които стоят по-високо от човешките и които хората още не познават. Следователно, това, което за хората не съществува, за други същества е известно. Ще питате, защо хората не знаят това, което ангелите знаят?
към беседата >>
Не мислете, че вашите разбирания за Природата и за живота са меродавни.
За да разберете идеите, които изнасям, вие трябва да се освободите от стария живот и старите си разбирания.
Не мислете, че вашите разбирания за Природата и за живота са меродавни.
Мислите ли, че идеите, които хората имат, са над всичко в света? Ангелите имат идеи, които стоят по-високо от човешките и които хората още не познават. Следователно, това, което за хората не съществува, за други същества е известно. Ще питате, защо хората не знаят това, което ангелите знаят? Много просто.
към беседата >>
Мислите ли, че идеите, които хората имат, са над всичко в света?
За да разберете идеите, които изнасям, вие трябва да се освободите от стария живот и старите си разбирания. Не мислете, че вашите разбирания за Природата и за живота са меродавни.
Мислите ли, че идеите, които хората имат, са над всичко в света?
Ангелите имат идеи, които стоят по-високо от човешките и които хората още не познават. Следователно, това, което за хората не съществува, за други същества е известно. Ще питате, защо хората не знаят това, което ангелите знаят? Много просто. Човек е малък съд с вода, в който влизат няколко риби.
към беседата >>
Ангелите имат идеи, които стоят по-високо от човешките и които хората още не познават.
За да разберете идеите, които изнасям, вие трябва да се освободите от стария живот и старите си разбирания. Не мислете, че вашите разбирания за Природата и за живота са меродавни. Мислите ли, че идеите, които хората имат, са над всичко в света?
Ангелите имат идеи, които стоят по-високо от човешките и които хората още не познават.
Следователно, това, което за хората не съществува, за други същества е известно. Ще питате, защо хората не знаят това, което ангелите знаят? Много просто. Човек е малък съд с вода, в който влизат няколко риби. Могат ли всичките риби от океана да влязат в малкия съд с вода?
към беседата >>
Следователно, това, което за хората не съществува, за други същества е известно.
За да разберете идеите, които изнасям, вие трябва да се освободите от стария живот и старите си разбирания. Не мислете, че вашите разбирания за Природата и за живота са меродавни. Мислите ли, че идеите, които хората имат, са над всичко в света? Ангелите имат идеи, които стоят по-високо от човешките и които хората още не познават.
Следователно, това, което за хората не съществува, за други същества е известно.
Ще питате, защо хората не знаят това, което ангелите знаят? Много просто. Човек е малък съд с вода, в който влизат няколко риби. Могат ли всичките риби от океана да влязат в малкия съд с вода? С други думи казано:възможностите на светията не са възможности на гения; възможностите на гения не са възможности на талантливия; възможностите на талантливия не са възможности на обикновения човек.
към беседата >>
Ще питате, защо хората не знаят това, което ангелите знаят?
За да разберете идеите, които изнасям, вие трябва да се освободите от стария живот и старите си разбирания. Не мислете, че вашите разбирания за Природата и за живота са меродавни. Мислите ли, че идеите, които хората имат, са над всичко в света? Ангелите имат идеи, които стоят по-високо от човешките и които хората още не познават. Следователно, това, което за хората не съществува, за други същества е известно.
Ще питате, защо хората не знаят това, което ангелите знаят?
Много просто. Човек е малък съд с вода, в който влизат няколко риби. Могат ли всичките риби от океана да влязат в малкия съд с вода? С други думи казано:възможностите на светията не са възможности на гения; възможностите на гения не са възможности на талантливия; възможностите на талантливия не са възможности на обикновения човек. Това, което големият човек си позволява, малкият не може да си позволи.
към беседата >>
Много просто.
Не мислете, че вашите разбирания за Природата и за живота са меродавни. Мислите ли, че идеите, които хората имат, са над всичко в света? Ангелите имат идеи, които стоят по-високо от човешките и които хората още не познават. Следователно, това, което за хората не съществува, за други същества е известно. Ще питате, защо хората не знаят това, което ангелите знаят?
Много просто.
Човек е малък съд с вода, в който влизат няколко риби. Могат ли всичките риби от океана да влязат в малкия съд с вода? С други думи казано:възможностите на светията не са възможности на гения; възможностите на гения не са възможности на талантливия; възможностите на талантливия не са възможности на обикновения човек. Това, което големият човек си позволява, малкият не може да си позволи. Големият може да носи такъв товар, какъвто малкият не може да си представи.
към беседата >>
Човек е малък съд с вода, в който влизат няколко риби.
Мислите ли, че идеите, които хората имат, са над всичко в света? Ангелите имат идеи, които стоят по-високо от човешките и които хората още не познават. Следователно, това, което за хората не съществува, за други същества е известно. Ще питате, защо хората не знаят това, което ангелите знаят? Много просто.
Човек е малък съд с вода, в който влизат няколко риби.
Могат ли всичките риби от океана да влязат в малкия съд с вода? С други думи казано:възможностите на светията не са възможности на гения; възможностите на гения не са възможности на талантливия; възможностите на талантливия не са възможности на обикновения човек. Това, което големият човек си позволява, малкият не може да си позволи. Големият може да носи такъв товар, какъвто малкият не може да си представи. За идейния човек не остава нищо друго, освен да се стреми към големия, т.е.
към беседата >>
Могат ли всичките риби от океана да влязат в малкия съд с вода?
Ангелите имат идеи, които стоят по-високо от човешките и които хората още не познават. Следователно, това, което за хората не съществува, за други същества е известно. Ще питате, защо хората не знаят това, което ангелите знаят? Много просто. Човек е малък съд с вода, в който влизат няколко риби.
Могат ли всичките риби от океана да влязат в малкия съд с вода?
С други думи казано:възможностите на светията не са възможности на гения; възможностите на гения не са възможности на талантливия; възможностите на талантливия не са възможности на обикновения човек. Това, което големият човек си позволява, малкият не може да си позволи. Големият може да носи такъв товар, какъвто малкият не може да си представи. За идейния човек не остава нищо друго, освен да се стреми към големия, т.е. към космичния човек, създаден по образ Божи, и да работи съзнателно върху себе си.
към беседата >>
С други думи казано:възможностите на светията не са възможности на гения; възможностите на гения не са възможности на талантливия; възможностите на талантливия не са възможности на обикновения човек.
Следователно, това, което за хората не съществува, за други същества е известно. Ще питате, защо хората не знаят това, което ангелите знаят? Много просто. Човек е малък съд с вода, в който влизат няколко риби. Могат ли всичките риби от океана да влязат в малкия съд с вода?
С други думи казано:възможностите на светията не са възможности на гения; възможностите на гения не са възможности на талантливия; възможностите на талантливия не са възможности на обикновения човек.
Това, което големият човек си позволява, малкият не може да си позволи. Големият може да носи такъв товар, какъвто малкият не може да си представи. За идейния човек не остава нищо друго, освен да се стреми към големия, т.е. към космичния човек, създаден по образ Божи, и да работи съзнателно върху себе си. Стремете се към живота на правата линия, която носи в себе си истинския морал.
към беседата >>
Това, което големият човек си позволява, малкият не може да си позволи.
Ще питате, защо хората не знаят това, което ангелите знаят? Много просто. Човек е малък съд с вода, в който влизат няколко риби. Могат ли всичките риби от океана да влязат в малкия съд с вода? С други думи казано:възможностите на светията не са възможности на гения; възможностите на гения не са възможности на талантливия; възможностите на талантливия не са възможности на обикновения човек.
Това, което големият човек си позволява, малкият не може да си позволи.
Големият може да носи такъв товар, какъвто малкият не може да си представи. За идейния човек не остава нищо друго, освен да се стреми към големия, т.е. към космичния човек, създаден по образ Божи, и да работи съзнателно върху себе си. Стремете се към живота на правата линия, която носи в себе си истинския морал.
към беседата >>
Големият може да носи такъв товар, какъвто малкият не може да си представи.
Много просто. Човек е малък съд с вода, в който влизат няколко риби. Могат ли всичките риби от океана да влязат в малкия съд с вода? С други думи казано:възможностите на светията не са възможности на гения; възможностите на гения не са възможности на талантливия; възможностите на талантливия не са възможности на обикновения човек. Това, което големият човек си позволява, малкият не може да си позволи.
Големият може да носи такъв товар, какъвто малкият не може да си представи.
За идейния човек не остава нищо друго, освен да се стреми към големия, т.е. към космичния човек, създаден по образ Божи, и да работи съзнателно върху себе си. Стремете се към живота на правата линия, която носи в себе си истинския морал.
към беседата >>
За идейния човек не остава нищо друго, освен да се стреми към големия, т.е.
Човек е малък съд с вода, в който влизат няколко риби. Могат ли всичките риби от океана да влязат в малкия съд с вода? С други думи казано:възможностите на светията не са възможности на гения; възможностите на гения не са възможности на талантливия; възможностите на талантливия не са възможности на обикновения човек. Това, което големият човек си позволява, малкият не може да си позволи. Големият може да носи такъв товар, какъвто малкият не може да си представи.
За идейния човек не остава нищо друго, освен да се стреми към големия, т.е.
към космичния човек, създаден по образ Божи, и да работи съзнателно върху себе си. Стремете се към живота на правата линия, която носи в себе си истинския морал.
към беседата >>
към космичния човек, създаден по образ Божи, и да работи съзнателно върху себе си.
Могат ли всичките риби от океана да влязат в малкия съд с вода? С други думи казано:възможностите на светията не са възможности на гения; възможностите на гения не са възможности на талантливия; възможностите на талантливия не са възможности на обикновения човек. Това, което големият човек си позволява, малкият не може да си позволи. Големият може да носи такъв товар, какъвто малкият не може да си представи. За идейния човек не остава нищо друго, освен да се стреми към големия, т.е.
към космичния човек, създаден по образ Божи, и да работи съзнателно върху себе си.
Стремете се към живота на правата линия, която носи в себе си истинския морал.
към беседата >>
Стремете се към живота на правата линия, която носи в себе си истинския морал.
С други думи казано:възможностите на светията не са възможности на гения; възможностите на гения не са възможности на талантливия; възможностите на талантливия не са възможности на обикновения човек. Това, което големият човек си позволява, малкият не може да си позволи. Големият може да носи такъв товар, какъвто малкият не може да си представи. За идейния човек не остава нищо друго, освен да се стреми към големия, т.е. към космичния човек, създаден по образ Божи, и да работи съзнателно върху себе си.
Стремете се към живота на правата линия, която носи в себе си истинския морал.
към беседата >>
Коя постъпка наричаме морална?
Коя постъпка наричаме морална?
Ако дадете на един човек бучка захар, а на друг - малко хинин, или друга някаква отрова, еднакви ли са и двете прояви? Първата проява наричаме морална, защото внася нещо добро в човека, а втората - неморална, защото руши човешкия организъм. Следователно, всяко нещо, което съгражда и хармонизира силите на човека, е морално. Всяко нещо, което руши и внася дисхармония в човека, е неморално. Ако разтворите захарта на някого във вода и го лишите от възможността да я изяде, неморално ли сте постъпили?
към беседата >>
Ако дадете на един човек бучка захар, а на друг - малко хинин, или друга някаква отрова, еднакви ли са и двете прояви?
Коя постъпка наричаме морална?
Ако дадете на един човек бучка захар, а на друг - малко хинин, или друга някаква отрова, еднакви ли са и двете прояви?
Първата проява наричаме морална, защото внася нещо добро в човека, а втората - неморална, защото руши човешкия организъм. Следователно, всяко нещо, което съгражда и хармонизира силите на човека, е морално. Всяко нещо, което руши и внася дисхармония в човека, е неморално. Ако разтворите захарта на някого във вода и го лишите от възможността да я изяде, неморално ли сте постъпили? Според едни, постъпката ви е неморална, според други - морална.
към беседата >>
Първата проява наричаме морална, защото внася нещо добро в човека, а втората - неморална, защото руши човешкия организъм.
Коя постъпка наричаме морална? Ако дадете на един човек бучка захар, а на друг - малко хинин, или друга някаква отрова, еднакви ли са и двете прояви?
Първата проява наричаме морална, защото внася нещо добро в човека, а втората - неморална, защото руши човешкия организъм.
Следователно, всяко нещо, което съгражда и хармонизира силите на човека, е морално. Всяко нещо, което руши и внася дисхармония в човека, е неморално. Ако разтворите захарта на някого във вода и го лишите от възможността да я изяде, неморално ли сте постъпили? Според едни, постъпката ви е неморална, според други - морална. За да има ясна представа за нещата, човек трябва да има нови разбирания.
към беседата >>
Следователно, всяко нещо, което съгражда и хармонизира силите на човека, е морално.
Коя постъпка наричаме морална? Ако дадете на един човек бучка захар, а на друг - малко хинин, или друга някаква отрова, еднакви ли са и двете прояви? Първата проява наричаме морална, защото внася нещо добро в човека, а втората - неморална, защото руши човешкия организъм.
Следователно, всяко нещо, което съгражда и хармонизира силите на човека, е морално.
Всяко нещо, което руши и внася дисхармония в човека, е неморално. Ако разтворите захарта на някого във вода и го лишите от възможността да я изяде, неморално ли сте постъпили? Според едни, постъпката ви е неморална, според други - морална. За да има ясна представа за нещата, човек трябва да има нови разбирания.
към беседата >>
Всяко нещо, което руши и внася дисхармония в човека, е неморално.
Коя постъпка наричаме морална? Ако дадете на един човек бучка захар, а на друг - малко хинин, или друга някаква отрова, еднакви ли са и двете прояви? Първата проява наричаме морална, защото внася нещо добро в човека, а втората - неморална, защото руши човешкия организъм. Следователно, всяко нещо, което съгражда и хармонизира силите на човека, е морално.
Всяко нещо, което руши и внася дисхармония в човека, е неморално.
Ако разтворите захарта на някого във вода и го лишите от възможността да я изяде, неморално ли сте постъпили? Според едни, постъпката ви е неморална, според други - морална. За да има ясна представа за нещата, човек трябва да има нови разбирания.
към беседата >>
Ако разтворите захарта на някого във вода и го лишите от възможността да я изяде, неморално ли сте постъпили?
Коя постъпка наричаме морална? Ако дадете на един човек бучка захар, а на друг - малко хинин, или друга някаква отрова, еднакви ли са и двете прояви? Първата проява наричаме морална, защото внася нещо добро в човека, а втората - неморална, защото руши човешкия организъм. Следователно, всяко нещо, което съгражда и хармонизира силите на човека, е морално. Всяко нещо, което руши и внася дисхармония в човека, е неморално.
Ако разтворите захарта на някого във вода и го лишите от възможността да я изяде, неморално ли сте постъпили?
Според едни, постъпката ви е неморална, според други - морална. За да има ясна представа за нещата, човек трябва да има нови разбирания.
към беседата >>
Според едни, постъпката ви е неморална, според други - морална.
Ако дадете на един човек бучка захар, а на друг - малко хинин, или друга някаква отрова, еднакви ли са и двете прояви? Първата проява наричаме морална, защото внася нещо добро в човека, а втората - неморална, защото руши човешкия организъм. Следователно, всяко нещо, което съгражда и хармонизира силите на човека, е морално. Всяко нещо, което руши и внася дисхармония в човека, е неморално. Ако разтворите захарта на някого във вода и го лишите от възможността да я изяде, неморално ли сте постъпили?
Според едни, постъпката ви е неморална, според други - морална.
За да има ясна представа за нещата, човек трябва да има нови разбирания.
към беседата >>
За да има ясна представа за нещата, човек трябва да има нови разбирания.
Първата проява наричаме морална, защото внася нещо добро в човека, а втората - неморална, защото руши човешкия организъм. Следователно, всяко нещо, което съгражда и хармонизира силите на човека, е морално. Всяко нещо, което руши и внася дисхармония в човека, е неморално. Ако разтворите захарта на някого във вода и го лишите от възможността да я изяде, неморално ли сте постъпили? Според едни, постъпката ви е неморална, според други - морална.
За да има ясна представа за нещата, човек трябва да има нови разбирания.
към беседата >>
Новото не се съгласява със старото.
Новото не се съгласява със старото.
Мойсей казва: "Око за око, зъб за зъб." Христос, обаче, казва точно противното: "Ако те ударят по дясната страна, обърни и лявата." Със слизането на Христос на земята, Мойсеевият закон трябваше да отстъпи. Буквално ли трябва да разбирате Христовите думи? Ако ги разбирате буквално, ще излезе, че който се съблазни, трябва да извади окото си, да отсече ръката си и т.н. Тогава ще имаме свят, пълен със сакати хора. Не, думите на Христа са иносказателни.
към беседата >>
Мойсей казва: "Око за око, зъб за зъб." Христос, обаче, казва точно противното: "Ако те ударят по дясната страна, обърни и лявата." Със слизането на Христос на земята, Мойсеевият закон трябваше да отстъпи.
Новото не се съгласява със старото.
Мойсей казва: "Око за око, зъб за зъб." Христос, обаче, казва точно противното: "Ако те ударят по дясната страна, обърни и лявата." Със слизането на Христос на земята, Мойсеевият закон трябваше да отстъпи.
Буквално ли трябва да разбирате Христовите думи? Ако ги разбирате буквално, ще излезе, че който се съблазни, трябва да извади окото си, да отсече ръката си и т.н. Тогава ще имаме свят, пълен със сакати хора. Не, думите на Христа са иносказателни. Да обърнеш и другата си страна на онзи, който те ударил, това значи, да запазиш присъствие на духа си, да не отговаряш със същата мярка.
към беседата >>
Буквално ли трябва да разбирате Христовите думи?
Новото не се съгласява със старото. Мойсей казва: "Око за око, зъб за зъб." Христос, обаче, казва точно противното: "Ако те ударят по дясната страна, обърни и лявата." Със слизането на Христос на земята, Мойсеевият закон трябваше да отстъпи.
Буквално ли трябва да разбирате Христовите думи?
Ако ги разбирате буквално, ще излезе, че който се съблазни, трябва да извади окото си, да отсече ръката си и т.н. Тогава ще имаме свят, пълен със сакати хора. Не, думите на Христа са иносказателни. Да обърнеш и другата си страна на онзи, който те ударил, това значи, да запазиш присъствие на духа си, да не отговаряш със същата мярка. Това значи възпитана воля.
към беседата >>
Ако ги разбирате буквално, ще излезе, че който се съблазни, трябва да извади окото си, да отсече ръката си и т.н.
Новото не се съгласява със старото. Мойсей казва: "Око за око, зъб за зъб." Христос, обаче, казва точно противното: "Ако те ударят по дясната страна, обърни и лявата." Със слизането на Христос на земята, Мойсеевият закон трябваше да отстъпи. Буквално ли трябва да разбирате Христовите думи?
Ако ги разбирате буквално, ще излезе, че който се съблазни, трябва да извади окото си, да отсече ръката си и т.н.
Тогава ще имаме свят, пълен със сакати хора. Не, думите на Христа са иносказателни. Да обърнеш и другата си страна на онзи, който те ударил, това значи, да запазиш присъствие на духа си, да не отговаряш със същата мярка. Това значи възпитана воля. Ако можеш да проявиш самообладание, ти си издържал изпита си.
към беседата >>
Тогава ще имаме свят, пълен със сакати хора.
Новото не се съгласява със старото. Мойсей казва: "Око за око, зъб за зъб." Христос, обаче, казва точно противното: "Ако те ударят по дясната страна, обърни и лявата." Със слизането на Христос на земята, Мойсеевият закон трябваше да отстъпи. Буквално ли трябва да разбирате Христовите думи? Ако ги разбирате буквално, ще излезе, че който се съблазни, трябва да извади окото си, да отсече ръката си и т.н.
Тогава ще имаме свят, пълен със сакати хора.
Не, думите на Христа са иносказателни. Да обърнеш и другата си страна на онзи, който те ударил, това значи, да запазиш присъствие на духа си, да не отговаряш със същата мярка. Това значи възпитана воля. Ако можеш да проявиш самообладание, ти си издържал изпита си. Като станеш тих и спокоен, като че нищо не се е случило, кажи на този, който те ударил: Аз издържах изпита си; да видим сега, как ти ще издържиш твоя.
към беседата >>
Не, думите на Христа са иносказателни.
Новото не се съгласява със старото. Мойсей казва: "Око за око, зъб за зъб." Христос, обаче, казва точно противното: "Ако те ударят по дясната страна, обърни и лявата." Със слизането на Христос на земята, Мойсеевият закон трябваше да отстъпи. Буквално ли трябва да разбирате Христовите думи? Ако ги разбирате буквално, ще излезе, че който се съблазни, трябва да извади окото си, да отсече ръката си и т.н. Тогава ще имаме свят, пълен със сакати хора.
Не, думите на Христа са иносказателни.
Да обърнеш и другата си страна на онзи, който те ударил, това значи, да запазиш присъствие на духа си, да не отговаряш със същата мярка. Това значи възпитана воля. Ако можеш да проявиш самообладание, ти си издържал изпита си. Като станеш тих и спокоен, като че нищо не се е случило, кажи на този, който те ударил: Аз издържах изпита си; да видим сега, как ти ще издържиш твоя. Каквото и да правите, вие не можете да избегнете от участта си, да вдигнете тежкия чувал на полицата и след това да го свалите долу.
към беседата >>
Да обърнеш и другата си страна на онзи, който те ударил, това значи, да запазиш присъствие на духа си, да не отговаряш със същата мярка.
Мойсей казва: "Око за око, зъб за зъб." Христос, обаче, казва точно противното: "Ако те ударят по дясната страна, обърни и лявата." Със слизането на Христос на земята, Мойсеевият закон трябваше да отстъпи. Буквално ли трябва да разбирате Христовите думи? Ако ги разбирате буквално, ще излезе, че който се съблазни, трябва да извади окото си, да отсече ръката си и т.н. Тогава ще имаме свят, пълен със сакати хора. Не, думите на Христа са иносказателни.
Да обърнеш и другата си страна на онзи, който те ударил, това значи, да запазиш присъствие на духа си, да не отговаряш със същата мярка.
Това значи възпитана воля. Ако можеш да проявиш самообладание, ти си издържал изпита си. Като станеш тих и спокоен, като че нищо не се е случило, кажи на този, който те ударил: Аз издържах изпита си; да видим сега, как ти ще издържиш твоя. Каквото и да правите, вие не можете да избегнете от участта си, да вдигнете тежкия чувал на полицата и след това да го свалите долу.
към беседата >>
Това значи възпитана воля.
Буквално ли трябва да разбирате Христовите думи? Ако ги разбирате буквално, ще излезе, че който се съблазни, трябва да извади окото си, да отсече ръката си и т.н. Тогава ще имаме свят, пълен със сакати хора. Не, думите на Христа са иносказателни. Да обърнеш и другата си страна на онзи, който те ударил, това значи, да запазиш присъствие на духа си, да не отговаряш със същата мярка.
Това значи възпитана воля.
Ако можеш да проявиш самообладание, ти си издържал изпита си. Като станеш тих и спокоен, като че нищо не се е случило, кажи на този, който те ударил: Аз издържах изпита си; да видим сега, как ти ще издържиш твоя. Каквото и да правите, вие не можете да избегнете от участта си, да вдигнете тежкия чувал на полицата и след това да го свалите долу.
към беседата >>
Ако можеш да проявиш самообладание, ти си издържал изпита си.
Ако ги разбирате буквално, ще излезе, че който се съблазни, трябва да извади окото си, да отсече ръката си и т.н. Тогава ще имаме свят, пълен със сакати хора. Не, думите на Христа са иносказателни. Да обърнеш и другата си страна на онзи, който те ударил, това значи, да запазиш присъствие на духа си, да не отговаряш със същата мярка. Това значи възпитана воля.
Ако можеш да проявиш самообладание, ти си издържал изпита си.
Като станеш тих и спокоен, като че нищо не се е случило, кажи на този, който те ударил: Аз издържах изпита си; да видим сега, как ти ще издържиш твоя. Каквото и да правите, вие не можете да избегнете от участта си, да вдигнете тежкия чувал на полицата и след това да го свалите долу.
към беседата >>
Като станеш тих и спокоен, като че нищо не се е случило, кажи на този, който те ударил: Аз издържах изпита си; да видим сега, как ти ще издържиш твоя.
Тогава ще имаме свят, пълен със сакати хора. Не, думите на Христа са иносказателни. Да обърнеш и другата си страна на онзи, който те ударил, това значи, да запазиш присъствие на духа си, да не отговаряш със същата мярка. Това значи възпитана воля. Ако можеш да проявиш самообладание, ти си издържал изпита си.
Като станеш тих и спокоен, като че нищо не се е случило, кажи на този, който те ударил: Аз издържах изпита си; да видим сега, как ти ще издържиш твоя.
Каквото и да правите, вие не можете да избегнете от участта си, да вдигнете тежкия чувал на полицата и след това да го свалите долу.
към беседата >>
Каквото и да правите, вие не можете да избегнете от участта си, да вдигнете тежкия чувал на полицата и след това да го свалите долу.
Не, думите на Христа са иносказателни. Да обърнеш и другата си страна на онзи, който те ударил, това значи, да запазиш присъствие на духа си, да не отговаряш със същата мярка. Това значи възпитана воля. Ако можеш да проявиш самообладание, ти си издържал изпита си. Като станеш тих и спокоен, като че нищо не се е случило, кажи на този, който те ударил: Аз издържах изпита си; да видим сега, как ти ще издържиш твоя.
Каквото и да правите, вие не можете да избегнете от участта си, да вдигнете тежкия чувал на полицата и след това да го свалите долу.
към беседата >>
Защо хората се противопоставят на онзи, който се осмелява да им удари плесница?
Защо хората се противопоставят на онзи, който се осмелява да им удари плесница?
- Защото считат, че достойнството им е накърнено. Когато господарят бие слугата си, последният не възразява. Всички считат това в реда на нещата. Обаче, ако слугата се осмели да бие господаря си, последният се възмущава и бърза да му отмъсти. Той казва: Как смее слугата да ме бие?
към беседата >>
- Защото считат, че достойнството им е накърнено.
Защо хората се противопоставят на онзи, който се осмелява да им удари плесница?
- Защото считат, че достойнството им е накърнено.
Когато господарят бие слугата си, последният не възразява. Всички считат това в реда на нещата. Обаче, ако слугата се осмели да бие господаря си, последният се възмущава и бърза да му отмъсти. Той казва: Как смее слугата да ме бие? Накърнено е неговото достойнство.
към беседата >>
Когато господарят бие слугата си, последният не възразява.
Защо хората се противопоставят на онзи, който се осмелява да им удари плесница? - Защото считат, че достойнството им е накърнено.
Когато господарят бие слугата си, последният не възразява.
Всички считат това в реда на нещата. Обаче, ако слугата се осмели да бие господаря си, последният се възмущава и бърза да му отмъсти. Той казва: Как смее слугата да ме бие? Накърнено е неговото достойнство. От морално гледище, каква разлика има между господаря и слугата?
към беседата >>
Всички считат това в реда на нещата.
Защо хората се противопоставят на онзи, който се осмелява да им удари плесница? - Защото считат, че достойнството им е накърнено. Когато господарят бие слугата си, последният не възразява.
Всички считат това в реда на нещата.
Обаче, ако слугата се осмели да бие господаря си, последният се възмущава и бърза да му отмъсти. Той казва: Как смее слугата да ме бие? Накърнено е неговото достойнство. От морално гледище, каква разлика има между господаря и слугата? Какво предимство има господарят над слугата, че си позволява да го бие?
към беседата >>
Обаче, ако слугата се осмели да бие господаря си, последният се възмущава и бърза да му отмъсти.
Защо хората се противопоставят на онзи, който се осмелява да им удари плесница? - Защото считат, че достойнството им е накърнено. Когато господарят бие слугата си, последният не възразява. Всички считат това в реда на нещата.
Обаче, ако слугата се осмели да бие господаря си, последният се възмущава и бърза да му отмъсти.
Той казва: Как смее слугата да ме бие? Накърнено е неговото достойнство. От морално гледище, каква разлика има между господаря и слугата? Какво предимство има господарят над слугата, че си позволява да го бие? Като господар, само той ли има право да бие?
към беседата >>
Той казва: Как смее слугата да ме бие?
Защо хората се противопоставят на онзи, който се осмелява да им удари плесница? - Защото считат, че достойнството им е накърнено. Когато господарят бие слугата си, последният не възразява. Всички считат това в реда на нещата. Обаче, ако слугата се осмели да бие господаря си, последният се възмущава и бърза да му отмъсти.
Той казва: Как смее слугата да ме бие?
Накърнено е неговото достойнство. От морално гледище, каква разлика има между господаря и слугата? Какво предимство има господарят над слугата, че си позволява да го бие? Като господар, само той ли има право да бие?
към беседата >>
Накърнено е неговото достойнство.
- Защото считат, че достойнството им е накърнено. Когато господарят бие слугата си, последният не възразява. Всички считат това в реда на нещата. Обаче, ако слугата се осмели да бие господаря си, последният се възмущава и бърза да му отмъсти. Той казва: Как смее слугата да ме бие?
Накърнено е неговото достойнство.
От морално гледище, каква разлика има между господаря и слугата? Какво предимство има господарят над слугата, че си позволява да го бие? Като господар, само той ли има право да бие?
към беседата >>
От морално гледище, каква разлика има между господаря и слугата?
Когато господарят бие слугата си, последният не възразява. Всички считат това в реда на нещата. Обаче, ако слугата се осмели да бие господаря си, последният се възмущава и бърза да му отмъсти. Той казва: Как смее слугата да ме бие? Накърнено е неговото достойнство.
От морално гледище, каква разлика има между господаря и слугата?
Какво предимство има господарят над слугата, че си позволява да го бие? Като господар, само той ли има право да бие?
към беседата >>
Какво предимство има господарят над слугата, че си позволява да го бие?
Всички считат това в реда на нещата. Обаче, ако слугата се осмели да бие господаря си, последният се възмущава и бърза да му отмъсти. Той казва: Как смее слугата да ме бие? Накърнено е неговото достойнство. От морално гледище, каква разлика има между господаря и слугата?
Какво предимство има господарят над слугата, че си позволява да го бие?
Като господар, само той ли има право да бие?
към беседата >>
Като господар, само той ли има право да бие?
Обаче, ако слугата се осмели да бие господаря си, последният се възмущава и бърза да му отмъсти. Той казва: Как смее слугата да ме бие? Накърнено е неговото достойнство. От морално гледище, каква разлика има между господаря и слугата? Какво предимство има господарят над слугата, че си позволява да го бие?
Като господар, само той ли има право да бие?
към беседата >>
Представете си, че един разумен господар има разумен слуга.
Представете си, че един разумен господар има разумен слуга.
Един ден слугата се нахвърля върху господаря си и му удря една плесница. Като разумен човек, господарят запазва присъствие на духа си и обръща и другата страна към слугата си, да му удари още една плесница. След това път така тихо и спокойно дава на слугата си две златни монети и му казва: Иди сега при друг господар и му удари, като на мене, две плесници. Знаете ли, какво впечатление ще произведе този педагогически метод на господаря? Това значи, да се отнася човек философски към мъчнотиите и изпитанията в живота си.
към беседата >>
Един ден слугата се нахвърля върху господаря си и му удря една плесница.
Представете си, че един разумен господар има разумен слуга.
Един ден слугата се нахвърля върху господаря си и му удря една плесница.
Като разумен човек, господарят запазва присъствие на духа си и обръща и другата страна към слугата си, да му удари още една плесница. След това път така тихо и спокойно дава на слугата си две златни монети и му казва: Иди сега при друг господар и му удари, като на мене, две плесници. Знаете ли, какво впечатление ще произведе този педагогически метод на господаря? Това значи, да се отнася човек философски към мъчнотиите и изпитанията в живота си. Господарят не постъпва така, защото счита за унижение слуга да го бие.
към беседата >>
Като разумен човек, господарят запазва присъствие на духа си и обръща и другата страна към слугата си, да му удари още една плесница.
Представете си, че един разумен господар има разумен слуга. Един ден слугата се нахвърля върху господаря си и му удря една плесница.
Като разумен човек, господарят запазва присъствие на духа си и обръща и другата страна към слугата си, да му удари още една плесница.
След това път така тихо и спокойно дава на слугата си две златни монети и му казва: Иди сега при друг господар и му удари, като на мене, две плесници. Знаете ли, какво впечатление ще произведе този педагогически метод на господаря? Това значи, да се отнася човек философски към мъчнотиите и изпитанията в живота си. Господарят не постъпва така, защото счита за унижение слуга да го бие. Според мене, унижението се заключава в неиздържането на изпита.
към беседата >>
След това път така тихо и спокойно дава на слугата си две златни монети и му казва: Иди сега при друг господар и му удари, като на мене, две плесници.
Представете си, че един разумен господар има разумен слуга. Един ден слугата се нахвърля върху господаря си и му удря една плесница. Като разумен човек, господарят запазва присъствие на духа си и обръща и другата страна към слугата си, да му удари още една плесница.
След това път така тихо и спокойно дава на слугата си две златни монети и му казва: Иди сега при друг господар и му удари, като на мене, две плесници.
Знаете ли, какво впечатление ще произведе този педагогически метод на господаря? Това значи, да се отнася човек философски към мъчнотиите и изпитанията в живота си. Господарят не постъпва така, защото счита за унижение слуга да го бие. Според мене, унижението се заключава в неиздържането на изпита. Ако господарят издържи изпита си, унижението отива към страната на слугата.
към беседата >>
Знаете ли, какво впечатление ще произведе този педагогически метод на господаря?
Представете си, че един разумен господар има разумен слуга. Един ден слугата се нахвърля върху господаря си и му удря една плесница. Като разумен човек, господарят запазва присъствие на духа си и обръща и другата страна към слугата си, да му удари още една плесница. След това път така тихо и спокойно дава на слугата си две златни монети и му казва: Иди сега при друг господар и му удари, като на мене, две плесници.
Знаете ли, какво впечатление ще произведе този педагогически метод на господаря?
Това значи, да се отнася човек философски към мъчнотиите и изпитанията в живота си. Господарят не постъпва така, защото счита за унижение слуга да го бие. Според мене, унижението се заключава в неиздържането на изпита. Ако господарят издържи изпита си, унижението отива към страната на слугата. Когато издържи изпитите си добре, човек става господар на положението си.
към беседата >>
Това значи, да се отнася човек философски към мъчнотиите и изпитанията в живота си.
Представете си, че един разумен господар има разумен слуга. Един ден слугата се нахвърля върху господаря си и му удря една плесница. Като разумен човек, господарят запазва присъствие на духа си и обръща и другата страна към слугата си, да му удари още една плесница. След това път така тихо и спокойно дава на слугата си две златни монети и му казва: Иди сега при друг господар и му удари, като на мене, две плесници. Знаете ли, какво впечатление ще произведе този педагогически метод на господаря?
Това значи, да се отнася човек философски към мъчнотиите и изпитанията в живота си.
Господарят не постъпва така, защото счита за унижение слуга да го бие. Според мене, унижението се заключава в неиздържането на изпита. Ако господарят издържи изпита си, унижението отива към страната на слугата. Когато издържи изпитите си добре, човек става господар на положението си. Ако свършва изпитите си добре, човек се движи по законите на правата линия.
към беседата >>
Господарят не постъпва така, защото счита за унижение слуга да го бие.
Един ден слугата се нахвърля върху господаря си и му удря една плесница. Като разумен човек, господарят запазва присъствие на духа си и обръща и другата страна към слугата си, да му удари още една плесница. След това път така тихо и спокойно дава на слугата си две златни монети и му казва: Иди сега при друг господар и му удари, като на мене, две плесници. Знаете ли, какво впечатление ще произведе този педагогически метод на господаря? Това значи, да се отнася човек философски към мъчнотиите и изпитанията в живота си.
Господарят не постъпва така, защото счита за унижение слуга да го бие.
Според мене, унижението се заключава в неиздържането на изпита. Ако господарят издържи изпита си, унижението отива към страната на слугата. Когато издържи изпитите си добре, човек става господар на положението си. Ако свършва изпитите си добре, човек се движи по законите на правата линия. Не може ли да издържи на изпитанията си, човек върви по законите на кривата линия.
към беседата >>
Според мене, унижението се заключава в неиздържането на изпита.
Като разумен човек, господарят запазва присъствие на духа си и обръща и другата страна към слугата си, да му удари още една плесница. След това път така тихо и спокойно дава на слугата си две златни монети и му казва: Иди сега при друг господар и му удари, като на мене, две плесници. Знаете ли, какво впечатление ще произведе този педагогически метод на господаря? Това значи, да се отнася човек философски към мъчнотиите и изпитанията в живота си. Господарят не постъпва така, защото счита за унижение слуга да го бие.
Според мене, унижението се заключава в неиздържането на изпита.
Ако господарят издържи изпита си, унижението отива към страната на слугата. Когато издържи изпитите си добре, човек става господар на положението си. Ако свършва изпитите си добре, човек се движи по законите на правата линия. Не може ли да издържи на изпитанията си, човек върви по законите на кривата линия. Който може да се владее и издържа на изпитания, той е господар.
към беседата >>
Ако господарят издържи изпита си, унижението отива към страната на слугата.
След това път така тихо и спокойно дава на слугата си две златни монети и му казва: Иди сега при друг господар и му удари, като на мене, две плесници. Знаете ли, какво впечатление ще произведе този педагогически метод на господаря? Това значи, да се отнася човек философски към мъчнотиите и изпитанията в живота си. Господарят не постъпва така, защото счита за унижение слуга да го бие. Според мене, унижението се заключава в неиздържането на изпита.
Ако господарят издържи изпита си, унижението отива към страната на слугата.
Когато издържи изпитите си добре, човек става господар на положението си. Ако свършва изпитите си добре, човек се движи по законите на правата линия. Не може ли да издържи на изпитанията си, човек върви по законите на кривата линия. Който може да се владее и издържа на изпитания, той е господар. Не може ли да се владее, не може ли да издържа на изпитания, той е слуга.
към беседата >>
Когато издържи изпитите си добре, човек става господар на положението си.
Знаете ли, какво впечатление ще произведе този педагогически метод на господаря? Това значи, да се отнася човек философски към мъчнотиите и изпитанията в живота си. Господарят не постъпва така, защото счита за унижение слуга да го бие. Според мене, унижението се заключава в неиздържането на изпита. Ако господарят издържи изпита си, унижението отива към страната на слугата.
Когато издържи изпитите си добре, човек става господар на положението си.
Ако свършва изпитите си добре, човек се движи по законите на правата линия. Не може ли да издържи на изпитанията си, човек върви по законите на кривата линия. Който може да се владее и издържа на изпитания, той е господар. Не може ли да се владее, не може ли да издържа на изпитания, той е слуга.
към беседата >>
Ако свършва изпитите си добре, човек се движи по законите на правата линия.
Това значи, да се отнася човек философски към мъчнотиите и изпитанията в живота си. Господарят не постъпва така, защото счита за унижение слуга да го бие. Според мене, унижението се заключава в неиздържането на изпита. Ако господарят издържи изпита си, унижението отива към страната на слугата. Когато издържи изпитите си добре, човек става господар на положението си.
Ако свършва изпитите си добре, човек се движи по законите на правата линия.
Не може ли да издържи на изпитанията си, човек върви по законите на кривата линия. Който може да се владее и издържа на изпитания, той е господар. Не може ли да се владее, не може ли да издържа на изпитания, той е слуга.
към беседата >>
Не може ли да издържи на изпитанията си, човек върви по законите на кривата линия.
Господарят не постъпва така, защото счита за унижение слуга да го бие. Според мене, унижението се заключава в неиздържането на изпита. Ако господарят издържи изпита си, унижението отива към страната на слугата. Когато издържи изпитите си добре, човек става господар на положението си. Ако свършва изпитите си добре, човек се движи по законите на правата линия.
Не може ли да издържи на изпитанията си, човек върви по законите на кривата линия.
Който може да се владее и издържа на изпитания, той е господар. Не може ли да се владее, не може ли да издържа на изпитания, той е слуга.
към беседата >>
Който може да се владее и издържа на изпитания, той е господар.
Според мене, унижението се заключава в неиздържането на изпита. Ако господарят издържи изпита си, унижението отива към страната на слугата. Когато издържи изпитите си добре, човек става господар на положението си. Ако свършва изпитите си добре, човек се движи по законите на правата линия. Не може ли да издържи на изпитанията си, човек върви по законите на кривата линия.
Който може да се владее и издържа на изпитания, той е господар.
Не може ли да се владее, не може ли да издържа на изпитания, той е слуга.
към беседата >>
Не може ли да се владее, не може ли да издържа на изпитания, той е слуга.
Ако господарят издържи изпита си, унижението отива към страната на слугата. Когато издържи изпитите си добре, човек става господар на положението си. Ако свършва изпитите си добре, човек се движи по законите на правата линия. Не може ли да издържи на изпитанията си, човек върви по законите на кривата линия. Който може да се владее и издържа на изпитания, той е господар.
Не може ли да се владее, не може ли да издържа на изпитания, той е слуга.
към беседата >>
Тъй щото, когато слугата разбере, че господарят му заема мястото си справедливо, той отстъпва пред него и му се подчинява с любов.
Тъй щото, когато слугата разбере, че господарят му заема мястото си справедливо, той отстъпва пред него и му се подчинява с любов.
Когато господарят разбере, че слугата му е готов на всички отстъпки, той го признава за равен на себе си и го нарича свой приятел. Ако господарят прилага силата си, а слугата - любовта, господарят ще съзнае грешката си и ще се изправи. И обратно, ако слугата прилага силата си, а господарят - любовта, в края на краищата отношенията им ще станат братски. Няма човек в света, когото слугата му да не е бил. Когато болестта ви сложи на легло, мислите ли, че сте господар?
към беседата >>
Когато господарят разбере, че слугата му е готов на всички отстъпки, той го признава за равен на себе си и го нарича свой приятел.
Тъй щото, когато слугата разбере, че господарят му заема мястото си справедливо, той отстъпва пред него и му се подчинява с любов.
Когато господарят разбере, че слугата му е готов на всички отстъпки, той го признава за равен на себе си и го нарича свой приятел.
Ако господарят прилага силата си, а слугата - любовта, господарят ще съзнае грешката си и ще се изправи. И обратно, ако слугата прилага силата си, а господарят - любовта, в края на краищата отношенията им ще станат братски. Няма човек в света, когото слугата му да не е бил. Когато болестта ви сложи на легло, мислите ли, че сте господар? Болестта слага човека на легло и го заставя да работи на общо основание.
към беседата >>
Ако господарят прилага силата си, а слугата - любовта, господарят ще съзнае грешката си и ще се изправи.
Тъй щото, когато слугата разбере, че господарят му заема мястото си справедливо, той отстъпва пред него и му се подчинява с любов. Когато господарят разбере, че слугата му е готов на всички отстъпки, той го признава за равен на себе си и го нарича свой приятел.
Ако господарят прилага силата си, а слугата - любовта, господарят ще съзнае грешката си и ще се изправи.
И обратно, ако слугата прилага силата си, а господарят - любовта, в края на краищата отношенията им ще станат братски. Няма човек в света, когото слугата му да не е бил. Когато болестта ви сложи на легло, мислите ли, че сте господар? Болестта слага човека на легло и го заставя да работи на общо основание. Тя е неговият слуга, който го кара да се движи, да прави упражнения, да се моли.
към беседата >>
И обратно, ако слугата прилага силата си, а господарят - любовта, в края на краищата отношенията им ще станат братски.
Тъй щото, когато слугата разбере, че господарят му заема мястото си справедливо, той отстъпва пред него и му се подчинява с любов. Когато господарят разбере, че слугата му е готов на всички отстъпки, той го признава за равен на себе си и го нарича свой приятел. Ако господарят прилага силата си, а слугата - любовта, господарят ще съзнае грешката си и ще се изправи.
И обратно, ако слугата прилага силата си, а господарят - любовта, в края на краищата отношенията им ще станат братски.
Няма човек в света, когото слугата му да не е бил. Когато болестта ви сложи на легло, мислите ли, че сте господар? Болестта слага човека на легло и го заставя да работи на общо основание. Тя е неговият слуга, който го кара да се движи, да прави упражнения, да се моли. Пред болестта и най-големият господар става слуга.
към беседата >>
Няма човек в света, когото слугата му да не е бил.
Тъй щото, когато слугата разбере, че господарят му заема мястото си справедливо, той отстъпва пред него и му се подчинява с любов. Когато господарят разбере, че слугата му е готов на всички отстъпки, той го признава за равен на себе си и го нарича свой приятел. Ако господарят прилага силата си, а слугата - любовта, господарят ще съзнае грешката си и ще се изправи. И обратно, ако слугата прилага силата си, а господарят - любовта, в края на краищата отношенията им ще станат братски.
Няма човек в света, когото слугата му да не е бил.
Когато болестта ви сложи на легло, мислите ли, че сте господар? Болестта слага човека на легло и го заставя да работи на общо основание. Тя е неговият слуга, който го кара да се движи, да прави упражнения, да се моли. Пред болестта и най-големият господар става слуга.
към беседата >>
Когато болестта ви сложи на легло, мислите ли, че сте господар?
Тъй щото, когато слугата разбере, че господарят му заема мястото си справедливо, той отстъпва пред него и му се подчинява с любов. Когато господарят разбере, че слугата му е готов на всички отстъпки, той го признава за равен на себе си и го нарича свой приятел. Ако господарят прилага силата си, а слугата - любовта, господарят ще съзнае грешката си и ще се изправи. И обратно, ако слугата прилага силата си, а господарят - любовта, в края на краищата отношенията им ще станат братски. Няма човек в света, когото слугата му да не е бил.
Когато болестта ви сложи на легло, мислите ли, че сте господар?
Болестта слага човека на легло и го заставя да работи на общо основание. Тя е неговият слуга, който го кара да се движи, да прави упражнения, да се моли. Пред болестта и най-големият господар става слуга.
към беседата >>
Болестта слага човека на легло и го заставя да работи на общо основание.
Когато господарят разбере, че слугата му е готов на всички отстъпки, той го признава за равен на себе си и го нарича свой приятел. Ако господарят прилага силата си, а слугата - любовта, господарят ще съзнае грешката си и ще се изправи. И обратно, ако слугата прилага силата си, а господарят - любовта, в края на краищата отношенията им ще станат братски. Няма човек в света, когото слугата му да не е бил. Когато болестта ви сложи на легло, мислите ли, че сте господар?
Болестта слага човека на легло и го заставя да работи на общо основание.
Тя е неговият слуга, който го кара да се движи, да прави упражнения, да се моли. Пред болестта и най-големият господар става слуга.
към беседата >>
Тя е неговият слуга, който го кара да се движи, да прави упражнения, да се моли.
Ако господарят прилага силата си, а слугата - любовта, господарят ще съзнае грешката си и ще се изправи. И обратно, ако слугата прилага силата си, а господарят - любовта, в края на краищата отношенията им ще станат братски. Няма човек в света, когото слугата му да не е бил. Когато болестта ви сложи на легло, мислите ли, че сте господар? Болестта слага човека на легло и го заставя да работи на общо основание.
Тя е неговият слуга, който го кара да се движи, да прави упражнения, да се моли.
Пред болестта и най-големият господар става слуга.
към беседата >>
Пред болестта и най-големият господар става слуга.
И обратно, ако слугата прилага силата си, а господарят - любовта, в края на краищата отношенията им ще станат братски. Няма човек в света, когото слугата му да не е бил. Когато болестта ви сложи на легло, мислите ли, че сте господар? Болестта слага човека на легло и го заставя да работи на общо основание. Тя е неговият слуга, който го кара да се движи, да прави упражнения, да се моли.
Пред болестта и най-големият господар става слуга.
към беседата >>
И тъй, ще знаете, че постиженията се основават на законите на правата линия.
И тъй, ще знаете, че постиженията се основават на законите на правата линия.
Не можете ли да постигнете нещо, вие сте огънали правата линия. Като изправите линията си, ще постигнете всичко, което желаете. Когато успявате, радвайте се, че сте в правия път. Когато губите, не търсете вината вън от себе си, но изправете линията, на която сте стъпили. Ако правите погрешки, ще знаете, че причината сте пак вие.
към беседата >>
Не можете ли да постигнете нещо, вие сте огънали правата линия.
И тъй, ще знаете, че постиженията се основават на законите на правата линия.
Не можете ли да постигнете нещо, вие сте огънали правата линия.
Като изправите линията си, ще постигнете всичко, което желаете. Когато успявате, радвайте се, че сте в правия път. Когато губите, не търсете вината вън от себе си, но изправете линията, на която сте стъпили. Ако правите погрешки, ще знаете, че причината сте пак вие. Искате да снемете чувала, който някой е сложил нависоко някъде и като не можете, той пада върху вас, или право на земята.
към беседата >>
Като изправите линията си, ще постигнете всичко, което желаете.
И тъй, ще знаете, че постиженията се основават на законите на правата линия. Не можете ли да постигнете нещо, вие сте огънали правата линия.
Като изправите линията си, ще постигнете всичко, което желаете.
Когато успявате, радвайте се, че сте в правия път. Когато губите, не търсете вината вън от себе си, но изправете линията, на която сте стъпили. Ако правите погрешки, ще знаете, че причината сте пак вие. Искате да снемете чувала, който някой е сложил нависоко някъде и като не можете, той пада върху вас, или право на земята. Ако бяхте вдигнали този чувал, щяхте да знаете, колко тежи и щяхте да го свалите.
към беседата >>
Когато успявате, радвайте се, че сте в правия път.
И тъй, ще знаете, че постиженията се основават на законите на правата линия. Не можете ли да постигнете нещо, вие сте огънали правата линия. Като изправите линията си, ще постигнете всичко, което желаете.
Когато успявате, радвайте се, че сте в правия път.
Когато губите, не търсете вината вън от себе си, но изправете линията, на която сте стъпили. Ако правите погрешки, ще знаете, че причината сте пак вие. Искате да снемете чувала, който някой е сложил нависоко някъде и като не можете, той пада върху вас, или право на земята. Ако бяхте вдигнали този чувал, щяхте да знаете, колко тежи и щяхте да го свалите. Човек може да вдигне само това, което сам е свалил.
към беседата >>
Когато губите, не търсете вината вън от себе си, но изправете линията, на която сте стъпили.
И тъй, ще знаете, че постиженията се основават на законите на правата линия. Не можете ли да постигнете нещо, вие сте огънали правата линия. Като изправите линията си, ще постигнете всичко, което желаете. Когато успявате, радвайте се, че сте в правия път.
Когато губите, не търсете вината вън от себе си, но изправете линията, на която сте стъпили.
Ако правите погрешки, ще знаете, че причината сте пак вие. Искате да снемете чувала, който някой е сложил нависоко някъде и като не можете, той пада върху вас, или право на земята. Ако бяхте вдигнали този чувал, щяхте да знаете, колко тежи и щяхте да го свалите. Човек може да вдигне само това, което сам е свалил. И обратно: той може да свали само това, което е вдигал.
към беседата >>
Ако правите погрешки, ще знаете, че причината сте пак вие.
И тъй, ще знаете, че постиженията се основават на законите на правата линия. Не можете ли да постигнете нещо, вие сте огънали правата линия. Като изправите линията си, ще постигнете всичко, което желаете. Когато успявате, радвайте се, че сте в правия път. Когато губите, не търсете вината вън от себе си, но изправете линията, на която сте стъпили.
Ако правите погрешки, ще знаете, че причината сте пак вие.
Искате да снемете чувала, който някой е сложил нависоко някъде и като не можете, той пада върху вас, или право на земята. Ако бяхте вдигнали този чувал, щяхте да знаете, колко тежи и щяхте да го свалите. Човек може да вдигне само това, което сам е свалил. И обратно: той може да свали само това, което е вдигал. Другояче казано: всеки човек може сам да изправи погрешките си най-добре.
към беседата >>
Искате да снемете чувала, който някой е сложил нависоко някъде и като не можете, той пада върху вас, или право на земята.
Не можете ли да постигнете нещо, вие сте огънали правата линия. Като изправите линията си, ще постигнете всичко, което желаете. Когато успявате, радвайте се, че сте в правия път. Когато губите, не търсете вината вън от себе си, но изправете линията, на която сте стъпили. Ако правите погрешки, ще знаете, че причината сте пак вие.
Искате да снемете чувала, който някой е сложил нависоко някъде и като не можете, той пада върху вас, или право на земята.
Ако бяхте вдигнали този чувал, щяхте да знаете, колко тежи и щяхте да го свалите. Човек може да вдигне само това, което сам е свалил. И обратно: той може да свали само това, което е вдигал. Другояче казано: всеки човек може сам да изправи погрешките си най-добре. Той сам е правил погрешки, сам ще ги изправи.
към беседата >>
Ако бяхте вдигнали този чувал, щяхте да знаете, колко тежи и щяхте да го свалите.
Като изправите линията си, ще постигнете всичко, което желаете. Когато успявате, радвайте се, че сте в правия път. Когато губите, не търсете вината вън от себе си, но изправете линията, на която сте стъпили. Ако правите погрешки, ще знаете, че причината сте пак вие. Искате да снемете чувала, който някой е сложил нависоко някъде и като не можете, той пада върху вас, или право на земята.
Ако бяхте вдигнали този чувал, щяхте да знаете, колко тежи и щяхте да го свалите.
Човек може да вдигне само това, което сам е свалил. И обратно: той може да свали само това, което е вдигал. Другояче казано: всеки човек може сам да изправи погрешките си най-добре. Той сам е правил погрешки, сам ще ги изправи. Като ученици на новото, вие трябва да измените своите стари възгледи, да се приготвите за новото, което иде в света.
към беседата >>
Човек може да вдигне само това, което сам е свалил.
Когато успявате, радвайте се, че сте в правия път. Когато губите, не търсете вината вън от себе си, но изправете линията, на която сте стъпили. Ако правите погрешки, ще знаете, че причината сте пак вие. Искате да снемете чувала, който някой е сложил нависоко някъде и като не можете, той пада върху вас, или право на земята. Ако бяхте вдигнали този чувал, щяхте да знаете, колко тежи и щяхте да го свалите.
Човек може да вдигне само това, което сам е свалил.
И обратно: той може да свали само това, което е вдигал. Другояче казано: всеки човек може сам да изправи погрешките си най-добре. Той сам е правил погрешки, сам ще ги изправи. Като ученици на новото, вие трябва да измените своите стари възгледи, да се приготвите за новото, което иде в света. За тази цел изучавайте първо физическия свят, понеже и той ще претърпи изменения.
към беседата >>
И обратно: той може да свали само това, което е вдигал.
Когато губите, не търсете вината вън от себе си, но изправете линията, на която сте стъпили. Ако правите погрешки, ще знаете, че причината сте пак вие. Искате да снемете чувала, който някой е сложил нависоко някъде и като не можете, той пада върху вас, или право на земята. Ако бяхте вдигнали този чувал, щяхте да знаете, колко тежи и щяхте да го свалите. Човек може да вдигне само това, което сам е свалил.
И обратно: той може да свали само това, което е вдигал.
Другояче казано: всеки човек може сам да изправи погрешките си най-добре. Той сам е правил погрешки, сам ще ги изправи. Като ученици на новото, вие трябва да измените своите стари възгледи, да се приготвите за новото, което иде в света. За тази цел изучавайте първо физическия свят, понеже и той ще претърпи изменения. Като знаете законите, които управляват физическия свят, ще се нагласите за новото, което иде вече.
към беседата >>
Другояче казано: всеки човек може сам да изправи погрешките си най-добре.
Ако правите погрешки, ще знаете, че причината сте пак вие. Искате да снемете чувала, който някой е сложил нависоко някъде и като не можете, той пада върху вас, или право на земята. Ако бяхте вдигнали този чувал, щяхте да знаете, колко тежи и щяхте да го свалите. Човек може да вдигне само това, което сам е свалил. И обратно: той може да свали само това, което е вдигал.
Другояче казано: всеки човек може сам да изправи погрешките си най-добре.
Той сам е правил погрешки, сам ще ги изправи. Като ученици на новото, вие трябва да измените своите стари възгледи, да се приготвите за новото, което иде в света. За тази цел изучавайте първо физическия свят, понеже и той ще претърпи изменения. Като знаете законите, които управляват физическия свят, ще се нагласите за новото, което иде вече. Ако не приемете новото със съзнание и разбиране, ще се натъкнете на по-големи мъчнотии и противоречия от сегашните.
към беседата >>
Той сам е правил погрешки, сам ще ги изправи.
Искате да снемете чувала, който някой е сложил нависоко някъде и като не можете, той пада върху вас, или право на земята. Ако бяхте вдигнали този чувал, щяхте да знаете, колко тежи и щяхте да го свалите. Човек може да вдигне само това, което сам е свалил. И обратно: той може да свали само това, което е вдигал. Другояче казано: всеки човек може сам да изправи погрешките си най-добре.
Той сам е правил погрешки, сам ще ги изправи.
Като ученици на новото, вие трябва да измените своите стари възгледи, да се приготвите за новото, което иде в света. За тази цел изучавайте първо физическия свят, понеже и той ще претърпи изменения. Като знаете законите, които управляват физическия свят, ще се нагласите за новото, което иде вече. Ако не приемете новото със съзнание и разбиране, ще се натъкнете на по-големи мъчнотии и противоречия от сегашните. Това значи, да се наеме човек с работа, която не е по силите му.
към беседата >>
Като ученици на новото, вие трябва да измените своите стари възгледи, да се приготвите за новото, което иде в света.
Ако бяхте вдигнали този чувал, щяхте да знаете, колко тежи и щяхте да го свалите. Човек може да вдигне само това, което сам е свалил. И обратно: той може да свали само това, което е вдигал. Другояче казано: всеки човек може сам да изправи погрешките си най-добре. Той сам е правил погрешки, сам ще ги изправи.
Като ученици на новото, вие трябва да измените своите стари възгледи, да се приготвите за новото, което иде в света.
За тази цел изучавайте първо физическия свят, понеже и той ще претърпи изменения. Като знаете законите, които управляват физическия свят, ще се нагласите за новото, което иде вече. Ако не приемете новото със съзнание и разбиране, ще се натъкнете на по-големи мъчнотии и противоречия от сегашните. Това значи, да се наеме човек с работа, която не е по силите му. Тази работа може да го осакати.
към беседата >>
За тази цел изучавайте първо физическия свят, понеже и той ще претърпи изменения.
Човек може да вдигне само това, което сам е свалил. И обратно: той може да свали само това, което е вдигал. Другояче казано: всеки човек може сам да изправи погрешките си най-добре. Той сам е правил погрешки, сам ще ги изправи. Като ученици на новото, вие трябва да измените своите стари възгледи, да се приготвите за новото, което иде в света.
За тази цел изучавайте първо физическия свят, понеже и той ще претърпи изменения.
Като знаете законите, които управляват физическия свят, ще се нагласите за новото, което иде вече. Ако не приемете новото със съзнание и разбиране, ще се натъкнете на по-големи мъчнотии и противоречия от сегашните. Това значи, да се наеме човек с работа, която не е по силите му. Тази работа може да го осакати. Някои учени и философи се занимават с отвлечени идеи, които не са за техния ум, вследствие на което са осакатили мозъка си.
към беседата >>
Като знаете законите, които управляват физическия свят, ще се нагласите за новото, което иде вече.
И обратно: той може да свали само това, което е вдигал. Другояче казано: всеки човек може сам да изправи погрешките си най-добре. Той сам е правил погрешки, сам ще ги изправи. Като ученици на новото, вие трябва да измените своите стари възгледи, да се приготвите за новото, което иде в света. За тази цел изучавайте първо физическия свят, понеже и той ще претърпи изменения.
Като знаете законите, които управляват физическия свят, ще се нагласите за новото, което иде вече.
Ако не приемете новото със съзнание и разбиране, ще се натъкнете на по-големи мъчнотии и противоречия от сегашните. Това значи, да се наеме човек с работа, която не е по силите му. Тази работа може да го осакати. Някои учени и философи се занимават с отвлечени идеи, които не са за техния ум, вследствие на което са осакатили мозъка си. Всяка идея, която човек не е готов да асимилира, произвежда голямо налягане върху неговия мозък.
към беседата >>
Ако не приемете новото със съзнание и разбиране, ще се натъкнете на по-големи мъчнотии и противоречия от сегашните.
Другояче казано: всеки човек може сам да изправи погрешките си най-добре. Той сам е правил погрешки, сам ще ги изправи. Като ученици на новото, вие трябва да измените своите стари възгледи, да се приготвите за новото, което иде в света. За тази цел изучавайте първо физическия свят, понеже и той ще претърпи изменения. Като знаете законите, които управляват физическия свят, ще се нагласите за новото, което иде вече.
Ако не приемете новото със съзнание и разбиране, ще се натъкнете на по-големи мъчнотии и противоречия от сегашните.
Това значи, да се наеме човек с работа, която не е по силите му. Тази работа може да го осакати. Някои учени и философи се занимават с отвлечени идеи, които не са за техния ум, вследствие на което са осакатили мозъка си. Всяка идея, която човек не е готов да асимилира, произвежда голямо налягане върху неговия мозък. За да се приготвят за новите идеи, хората минават през страдания, които укрепват нервната им система.
към беседата >>
Това значи, да се наеме човек с работа, която не е по силите му.
Той сам е правил погрешки, сам ще ги изправи. Като ученици на новото, вие трябва да измените своите стари възгледи, да се приготвите за новото, което иде в света. За тази цел изучавайте първо физическия свят, понеже и той ще претърпи изменения. Като знаете законите, които управляват физическия свят, ще се нагласите за новото, което иде вече. Ако не приемете новото със съзнание и разбиране, ще се натъкнете на по-големи мъчнотии и противоречия от сегашните.
Това значи, да се наеме човек с работа, която не е по силите му.
Тази работа може да го осакати. Някои учени и философи се занимават с отвлечени идеи, които не са за техния ум, вследствие на което са осакатили мозъка си. Всяка идея, която човек не е готов да асимилира, произвежда голямо налягане върху неговия мозък. За да се приготвят за новите идеи, хората минават през страдания, които укрепват нервната им система. Така подготвени, те възприемат новите идеи, асимилират ги добре и се радват на резултатите от тях.
към беседата >>
Тази работа може да го осакати.
Като ученици на новото, вие трябва да измените своите стари възгледи, да се приготвите за новото, което иде в света. За тази цел изучавайте първо физическия свят, понеже и той ще претърпи изменения. Като знаете законите, които управляват физическия свят, ще се нагласите за новото, което иде вече. Ако не приемете новото със съзнание и разбиране, ще се натъкнете на по-големи мъчнотии и противоречия от сегашните. Това значи, да се наеме човек с работа, която не е по силите му.
Тази работа може да го осакати.
Някои учени и философи се занимават с отвлечени идеи, които не са за техния ум, вследствие на което са осакатили мозъка си. Всяка идея, която човек не е готов да асимилира, произвежда голямо налягане върху неговия мозък. За да се приготвят за новите идеи, хората минават през страдания, които укрепват нервната им система. Така подготвени, те възприемат новите идеи, асимилират ги добре и се радват на резултатите от тях. Ще каже някой, че много е страдал, докато се нагоди към новите идеи.
към беседата >>
Някои учени и философи се занимават с отвлечени идеи, които не са за техния ум, вследствие на което са осакатили мозъка си.
За тази цел изучавайте първо физическия свят, понеже и той ще претърпи изменения. Като знаете законите, които управляват физическия свят, ще се нагласите за новото, което иде вече. Ако не приемете новото със съзнание и разбиране, ще се натъкнете на по-големи мъчнотии и противоречия от сегашните. Това значи, да се наеме човек с работа, която не е по силите му. Тази работа може да го осакати.
Някои учени и философи се занимават с отвлечени идеи, които не са за техния ум, вследствие на което са осакатили мозъка си.
Всяка идея, която човек не е готов да асимилира, произвежда голямо налягане върху неговия мозък. За да се приготвят за новите идеи, хората минават през страдания, които укрепват нервната им система. Така подготвени, те възприемат новите идеи, асимилират ги добре и се радват на резултатите от тях. Ще каже някой, че много е страдал, докато се нагоди към новите идеи. - Много е страдал, но и много ще се радва.
към беседата >>
Всяка идея, която човек не е готов да асимилира, произвежда голямо налягане върху неговия мозък.
Като знаете законите, които управляват физическия свят, ще се нагласите за новото, което иде вече. Ако не приемете новото със съзнание и разбиране, ще се натъкнете на по-големи мъчнотии и противоречия от сегашните. Това значи, да се наеме човек с работа, която не е по силите му. Тази работа може да го осакати. Някои учени и философи се занимават с отвлечени идеи, които не са за техния ум, вследствие на което са осакатили мозъка си.
Всяка идея, която човек не е готов да асимилира, произвежда голямо налягане върху неговия мозък.
За да се приготвят за новите идеи, хората минават през страдания, които укрепват нервната им система. Така подготвени, те възприемат новите идеи, асимилират ги добре и се радват на резултатите от тях. Ще каже някой, че много е страдал, докато се нагоди към новите идеи. - Много е страдал, но и много ще се радва. На всяка скръб отговаря по една радост.
към беседата >>
За да се приготвят за новите идеи, хората минават през страдания, които укрепват нервната им система.
Ако не приемете новото със съзнание и разбиране, ще се натъкнете на по-големи мъчнотии и противоречия от сегашните. Това значи, да се наеме човек с работа, която не е по силите му. Тази работа може да го осакати. Някои учени и философи се занимават с отвлечени идеи, които не са за техния ум, вследствие на което са осакатили мозъка си. Всяка идея, която човек не е готов да асимилира, произвежда голямо налягане върху неговия мозък.
За да се приготвят за новите идеи, хората минават през страдания, които укрепват нервната им система.
Така подготвени, те възприемат новите идеи, асимилират ги добре и се радват на резултатите от тях. Ще каже някой, че много е страдал, докато се нагоди към новите идеи. - Много е страдал, но и много ще се радва. На всяка скръб отговаря по една радост. Ако някой казва, че не е страдал, ние знаем, че той не се е радвал.
към беседата >>
Така подготвени, те възприемат новите идеи, асимилират ги добре и се радват на резултатите от тях.
Това значи, да се наеме човек с работа, която не е по силите му. Тази работа може да го осакати. Някои учени и философи се занимават с отвлечени идеи, които не са за техния ум, вследствие на което са осакатили мозъка си. Всяка идея, която човек не е готов да асимилира, произвежда голямо налягане върху неговия мозък. За да се приготвят за новите идеи, хората минават през страдания, които укрепват нервната им система.
Така подготвени, те възприемат новите идеи, асимилират ги добре и се радват на резултатите от тях.
Ще каже някой, че много е страдал, докато се нагоди към новите идеи. - Много е страдал, но и много ще се радва. На всяка скръб отговаря по една радост. Ако някой казва, че не е страдал, ние знаем, че той не се е радвал. Не може да се радва човек, докато не е страдал.
към беседата >>
Ще каже някой, че много е страдал, докато се нагоди към новите идеи.
Тази работа може да го осакати. Някои учени и философи се занимават с отвлечени идеи, които не са за техния ум, вследствие на което са осакатили мозъка си. Всяка идея, която човек не е готов да асимилира, произвежда голямо налягане върху неговия мозък. За да се приготвят за новите идеи, хората минават през страдания, които укрепват нервната им система. Така подготвени, те възприемат новите идеи, асимилират ги добре и се радват на резултатите от тях.
Ще каже някой, че много е страдал, докато се нагоди към новите идеи.
- Много е страдал, но и много ще се радва. На всяка скръб отговаря по една радост. Ако някой казва, че не е страдал, ние знаем, че той не се е радвал. Не може да се радва човек, докато не е страдал. Казвате, че праведните са имали големи изпитания.
към беседата >>
- Много е страдал, но и много ще се радва.
Някои учени и философи се занимават с отвлечени идеи, които не са за техния ум, вследствие на което са осакатили мозъка си. Всяка идея, която човек не е готов да асимилира, произвежда голямо налягане върху неговия мозък. За да се приготвят за новите идеи, хората минават през страдания, които укрепват нервната им система. Така подготвени, те възприемат новите идеи, асимилират ги добре и се радват на резултатите от тях. Ще каже някой, че много е страдал, докато се нагоди към новите идеи.
- Много е страдал, но и много ще се радва.
На всяка скръб отговаря по една радост. Ако някой казва, че не е страдал, ние знаем, че той не се е радвал. Не може да се радва човек, докато не е страдал. Казвате, че праведните са имали големи изпитания. - Щом са минали през изпитания, ще минат и през големи радости.
към беседата >>
На всяка скръб отговаря по една радост.
Всяка идея, която човек не е готов да асимилира, произвежда голямо налягане върху неговия мозък. За да се приготвят за новите идеи, хората минават през страдания, които укрепват нервната им система. Така подготвени, те възприемат новите идеи, асимилират ги добре и се радват на резултатите от тях. Ще каже някой, че много е страдал, докато се нагоди към новите идеи. - Много е страдал, но и много ще се радва.
На всяка скръб отговаря по една радост.
Ако някой казва, че не е страдал, ние знаем, че той не се е радвал. Не може да се радва човек, докато не е страдал. Казвате, че праведните са имали големи изпитания. - Щом са минали през изпитания, ще минат и през големи радости. - Защото идат страданията?
към беседата >>
Ако някой казва, че не е страдал, ние знаем, че той не се е радвал.
За да се приготвят за новите идеи, хората минават през страдания, които укрепват нервната им система. Така подготвени, те възприемат новите идеи, асимилират ги добре и се радват на резултатите от тях. Ще каже някой, че много е страдал, докато се нагоди към новите идеи. - Много е страдал, но и много ще се радва. На всяка скръб отговаря по една радост.
Ако някой казва, че не е страдал, ние знаем, че той не се е радвал.
Не може да се радва човек, докато не е страдал. Казвате, че праведните са имали големи изпитания. - Щом са минали през изпитания, ще минат и през големи радости. - Защото идат страданията? - Защото искате радости.
към беседата >>
Не може да се радва човек, докато не е страдал.
Така подготвени, те възприемат новите идеи, асимилират ги добре и се радват на резултатите от тях. Ще каже някой, че много е страдал, докато се нагоди към новите идеи. - Много е страдал, но и много ще се радва. На всяка скръб отговаря по една радост. Ако някой казва, че не е страдал, ние знаем, че той не се е радвал.
Не може да се радва човек, докато не е страдал.
Казвате, че праведните са имали големи изпитания. - Щом са минали през изпитания, ще минат и през големи радости. - Защото идат страданията? - Защото искате радости. - Не може ли без страдания?
към беседата >>
Казвате, че праведните са имали големи изпитания.
Ще каже някой, че много е страдал, докато се нагоди към новите идеи. - Много е страдал, но и много ще се радва. На всяка скръб отговаря по една радост. Ако някой казва, че не е страдал, ние знаем, че той не се е радвал. Не може да се радва човек, докато не е страдал.
Казвате, че праведните са имали големи изпитания.
- Щом са минали през изпитания, ще минат и през големи радости. - Защото идат страданията? - Защото искате радости. - Не може ли без страдания? - Ако искате живот без радости, може да минете без страдания.
към беседата >>
- Щом са минали през изпитания, ще минат и през големи радости.
- Много е страдал, но и много ще се радва. На всяка скръб отговаря по една радост. Ако някой казва, че не е страдал, ние знаем, че той не се е радвал. Не може да се радва човек, докато не е страдал. Казвате, че праведните са имали големи изпитания.
- Щом са минали през изпитания, ще минат и през големи радости.
- Защото идат страданията? - Защото искате радости. - Не може ли без страдания? - Ако искате живот без радости, може да минете без страдания. Страданията предшестват радостите.
към беседата >>
- Защото идат страданията?
На всяка скръб отговаря по една радост. Ако някой казва, че не е страдал, ние знаем, че той не се е радвал. Не може да се радва човек, докато не е страдал. Казвате, че праведните са имали големи изпитания. - Щом са минали през изпитания, ще минат и през големи радости.
- Защото идат страданията?
- Защото искате радости. - Не може ли без страдания? - Ако искате живот без радости, може да минете без страдания. Страданията предшестват радостите. Едно време радостите са предшествали страданията, но сега обратно: първо идат страданията, а после - радостите.
към беседата >>
- Защото искате радости.
Ако някой казва, че не е страдал, ние знаем, че той не се е радвал. Не може да се радва човек, докато не е страдал. Казвате, че праведните са имали големи изпитания. - Щом са минали през изпитания, ще минат и през големи радости. - Защото идат страданията?
- Защото искате радости.
- Не може ли без страдания? - Ако искате живот без радости, може да минете без страдания. Страданията предшестват радостите. Едно време радостите са предшествали страданията, но сега обратно: първо идат страданията, а после - радостите.
към беседата >>
- Не може ли без страдания?
Не може да се радва човек, докато не е страдал. Казвате, че праведните са имали големи изпитания. - Щом са минали през изпитания, ще минат и през големи радости. - Защото идат страданията? - Защото искате радости.
- Не може ли без страдания?
- Ако искате живот без радости, може да минете без страдания. Страданията предшестват радостите. Едно време радостите са предшествали страданията, но сега обратно: първо идат страданията, а после - радостите.
към беседата >>
- Ако искате живот без радости, може да минете без страдания.
Казвате, че праведните са имали големи изпитания. - Щом са минали през изпитания, ще минат и през големи радости. - Защото идат страданията? - Защото искате радости. - Не може ли без страдания?
- Ако искате живот без радости, може да минете без страдания.
Страданията предшестват радостите. Едно време радостите са предшествали страданията, но сега обратно: първо идат страданията, а после - радостите.
към беседата >>
Страданията предшестват радостите.
- Щом са минали през изпитания, ще минат и през големи радости. - Защото идат страданията? - Защото искате радости. - Не може ли без страдания? - Ако искате живот без радости, може да минете без страдания.
Страданията предшестват радостите.
Едно време радостите са предшествали страданията, но сега обратно: първо идат страданията, а после - радостите.
към беседата >>
Едно време радостите са предшествали страданията, но сега обратно: първо идат страданията, а после - радостите.
- Защото идат страданията? - Защото искате радости. - Не може ли без страдания? - Ако искате живот без радости, може да минете без страдания. Страданията предшестват радостите.
Едно време радостите са предшествали страданията, но сега обратно: първо идат страданията, а после - радостите.
към беседата >>
Казвам: Няма нищо страшно в страданията, но човек трябва да бъде силен, да ги понася разумно.
Казвам: Няма нищо страшно в страданията, но човек трябва да бъде силен, да ги понася разумно.
Силен човек е онзи, който е свързан с Първата Причина на нещата. Той има знания и може да постигне, каквото желае. Обаче, щом прекъсне връзката си с Първата Причина, той губи знанието, силата си и се чувства като малка лодка всред развълнувано море. За да понася лесно страданията, човек трябва да развива музикалното си чувство. Когато скърби музикално, човек расте и се развива по-добре, отколкото без музикално настроение.
към беседата >>
Силен човек е онзи, който е свързан с Първата Причина на нещата.
Казвам: Няма нищо страшно в страданията, но човек трябва да бъде силен, да ги понася разумно.
Силен човек е онзи, който е свързан с Първата Причина на нещата.
Той има знания и може да постигне, каквото желае. Обаче, щом прекъсне връзката си с Първата Причина, той губи знанието, силата си и се чувства като малка лодка всред развълнувано море. За да понася лесно страданията, човек трябва да развива музикалното си чувство. Когато скърби музикално, човек расте и се развива по-добре, отколкото без музикално настроение. Музиката влияе на мисълта.
към беседата >>
Той има знания и може да постигне, каквото желае.
Казвам: Няма нищо страшно в страданията, но човек трябва да бъде силен, да ги понася разумно. Силен човек е онзи, който е свързан с Първата Причина на нещата.
Той има знания и може да постигне, каквото желае.
Обаче, щом прекъсне връзката си с Първата Причина, той губи знанието, силата си и се чувства като малка лодка всред развълнувано море. За да понася лесно страданията, човек трябва да развива музикалното си чувство. Когато скърби музикално, човек расте и се развива по-добре, отколкото без музикално настроение. Музиката влияе на мисълта. Тя повдига мисълта, а облагородява чувствата на човека.
към беседата >>
Обаче, щом прекъсне връзката си с Първата Причина, той губи знанието, силата си и се чувства като малка лодка всред развълнувано море.
Казвам: Няма нищо страшно в страданията, но човек трябва да бъде силен, да ги понася разумно. Силен човек е онзи, който е свързан с Първата Причина на нещата. Той има знания и може да постигне, каквото желае.
Обаче, щом прекъсне връзката си с Първата Причина, той губи знанието, силата си и се чувства като малка лодка всред развълнувано море.
За да понася лесно страданията, човек трябва да развива музикалното си чувство. Когато скърби музикално, човек расте и се развива по-добре, отколкото без музикално настроение. Музиката влияе на мисълта. Тя повдига мисълта, а облагородява чувствата на човека. Следователно, когато сте скръбни, пейте някаква песен, в мажорна гама, понеже тази гама върви по законите на правата линия.
към беседата >>
За да понася лесно страданията, човек трябва да развива музикалното си чувство.
Казвам: Няма нищо страшно в страданията, но човек трябва да бъде силен, да ги понася разумно. Силен човек е онзи, който е свързан с Първата Причина на нещата. Той има знания и може да постигне, каквото желае. Обаче, щом прекъсне връзката си с Първата Причина, той губи знанието, силата си и се чувства като малка лодка всред развълнувано море.
За да понася лесно страданията, човек трябва да развива музикалното си чувство.
Когато скърби музикално, човек расте и се развива по-добре, отколкото без музикално настроение. Музиката влияе на мисълта. Тя повдига мисълта, а облагородява чувствата на човека. Следователно, когато сте скръбни, пейте някаква песен, в мажорна гама, понеже тази гама върви по законите на правата линия.
към беседата >>
Когато скърби музикално, човек расте и се развива по-добре, отколкото без музикално настроение.
Казвам: Няма нищо страшно в страданията, но човек трябва да бъде силен, да ги понася разумно. Силен човек е онзи, който е свързан с Първата Причина на нещата. Той има знания и може да постигне, каквото желае. Обаче, щом прекъсне връзката си с Първата Причина, той губи знанието, силата си и се чувства като малка лодка всред развълнувано море. За да понася лесно страданията, човек трябва да развива музикалното си чувство.
Когато скърби музикално, човек расте и се развива по-добре, отколкото без музикално настроение.
Музиката влияе на мисълта. Тя повдига мисълта, а облагородява чувствата на човека. Следователно, когато сте скръбни, пейте някаква песен, в мажорна гама, понеже тази гама върви по законите на правата линия.
към беседата >>
Музиката влияе на мисълта.
Силен човек е онзи, който е свързан с Първата Причина на нещата. Той има знания и може да постигне, каквото желае. Обаче, щом прекъсне връзката си с Първата Причина, той губи знанието, силата си и се чувства като малка лодка всред развълнувано море. За да понася лесно страданията, човек трябва да развива музикалното си чувство. Когато скърби музикално, човек расте и се развива по-добре, отколкото без музикално настроение.
Музиката влияе на мисълта.
Тя повдига мисълта, а облагородява чувствата на човека. Следователно, когато сте скръбни, пейте някаква песен, в мажорна гама, понеже тази гама върви по законите на правата линия.
към беседата >>
Тя повдига мисълта, а облагородява чувствата на човека.
Той има знания и може да постигне, каквото желае. Обаче, щом прекъсне връзката си с Първата Причина, той губи знанието, силата си и се чувства като малка лодка всред развълнувано море. За да понася лесно страданията, човек трябва да развива музикалното си чувство. Когато скърби музикално, човек расте и се развива по-добре, отколкото без музикално настроение. Музиката влияе на мисълта.
Тя повдига мисълта, а облагородява чувствата на човека.
Следователно, когато сте скръбни, пейте някаква песен, в мажорна гама, понеже тази гама върви по законите на правата линия.
към беседата >>
Следователно, когато сте скръбни, пейте някаква песен, в мажорна гама, понеже тази гама върви по законите на правата линия.
Обаче, щом прекъсне връзката си с Първата Причина, той губи знанието, силата си и се чувства като малка лодка всред развълнувано море. За да понася лесно страданията, човек трябва да развива музикалното си чувство. Когато скърби музикално, човек расте и се развива по-добре, отколкото без музикално настроение. Музиката влияе на мисълта. Тя повдига мисълта, а облагородява чувствата на човека.
Следователно, когато сте скръбни, пейте някаква песен, в мажорна гама, понеже тази гама върви по законите на правата линия.
към беседата >>
Коя е най-късата линия в Природата?
Коя е най-късата линия в Природата?
- Правата. - Коя е най-дългата линия? - Кривата. - Какво представя кривата линия? - Сбор от прави линии.
към беседата >>
- Правата.
Коя е най-късата линия в Природата?
- Правата.
- Коя е най-дългата линия? - Кривата. - Какво представя кривата линия? - Сбор от прави линии. - Можете ли да съедините двата края на правата линия?
към беседата >>
- Коя е най-дългата линия?
Коя е най-късата линия в Природата? - Правата.
- Коя е най-дългата линия?
- Кривата. - Какво представя кривата линия? - Сбор от прави линии. - Можете ли да съедините двата края на правата линия? - Не можем.
към беседата >>
- Кривата.
Коя е най-късата линия в Природата? - Правата. - Коя е най-дългата линия?
- Кривата.
- Какво представя кривата линия? - Сбор от прави линии. - Можете ли да съедините двата края на правата линия? - Не можем. - С какво започва началото на нещата?
към беседата >>
- Какво представя кривата линия?
Коя е най-късата линия в Природата? - Правата. - Коя е най-дългата линия? - Кривата.
- Какво представя кривата линия?
- Сбор от прави линии. - Можете ли да съедините двата края на правата линия? - Не можем. - С какво започва началото на нещата? - С права линия.
към беседата >>
- Сбор от прави линии.
Коя е най-късата линия в Природата? - Правата. - Коя е най-дългата линия? - Кривата. - Какво представя кривата линия?
- Сбор от прави линии.
- Можете ли да съедините двата края на правата линия? - Не можем. - С какво започва началото на нещата? - С права линия. - С какво свършва краят на нещата?
към беседата >>
- Можете ли да съедините двата края на правата линия?
- Правата. - Коя е най-дългата линия? - Кривата. - Какво представя кривата линия? - Сбор от прави линии.
- Можете ли да съедините двата края на правата линия?
- Не можем. - С какво започва началото на нещата? - С права линия. - С какво свършва краят на нещата? - Пак с права линия.
към беседата >>
- Не можем.
- Коя е най-дългата линия? - Кривата. - Какво представя кривата линия? - Сбор от прави линии. - Можете ли да съедините двата края на правата линия?
- Не можем.
- С какво започва началото на нещата? - С права линия. - С какво свършва краят на нещата? - Пак с права линия. Тази е причината, поради която не можем да съединим двата края на правата линия.
към беседата >>
- С какво започва началото на нещата?
- Кривата. - Какво представя кривата линия? - Сбор от прави линии. - Можете ли да съедините двата края на правата линия? - Не можем.
- С какво започва началото на нещата?
- С права линия. - С какво свършва краят на нещата? - Пак с права линия. Тази е причината, поради която не можем да съединим двата края на правата линия. Най-малкият опит, който има за цел да съедини двата края на правата линия, изменя нейното естество.
към беседата >>
- С права линия.
- Какво представя кривата линия? - Сбор от прави линии. - Можете ли да съедините двата края на правата линия? - Не можем. - С какво започва началото на нещата?
- С права линия.
- С какво свършва краят на нещата? - Пак с права линия. Тази е причината, поради която не можем да съединим двата края на правата линия. Най-малкият опит, който има за цел да съедини двата края на правата линия, изменя нейното естество. Тя се огъва и става крива линия.
към беседата >>
- С какво свършва краят на нещата?
- Сбор от прави линии. - Можете ли да съедините двата края на правата линия? - Не можем. - С какво започва началото на нещата? - С права линия.
- С какво свършва краят на нещата?
- Пак с права линия. Тази е причината, поради която не можем да съединим двата края на правата линия. Най-малкият опит, който има за цел да съедини двата края на правата линия, изменя нейното естество. Тя се огъва и става крива линия. Правата линия е най-късото разстояние между двете точки.
към беседата >>
- Пак с права линия.
- Можете ли да съедините двата края на правата линия? - Не можем. - С какво започва началото на нещата? - С права линия. - С какво свършва краят на нещата?
- Пак с права линия.
Тази е причината, поради която не можем да съединим двата края на правата линия. Най-малкият опит, който има за цел да съедини двата края на правата линия, изменя нейното естество. Тя се огъва и става крива линия. Правата линия е най-късото разстояние между двете точки. Това показва, че тя няма място, къде да се огъне.
към беседата >>
Тази е причината, поради която не можем да съединим двата края на правата линия.
- Не можем. - С какво започва началото на нещата? - С права линия. - С какво свършва краят на нещата? - Пак с права линия.
Тази е причината, поради която не можем да съединим двата края на правата линия.
Най-малкият опит, който има за цел да съедини двата края на правата линия, изменя нейното естество. Тя се огъва и става крива линия. Правата линия е най-късото разстояние между двете точки. Това показва, че тя няма място, къде да се огъне. Щом се огъне една линия, тя има на разположение място за огъване.
към беседата >>
Най-малкият опит, който има за цел да съедини двата края на правата линия, изменя нейното естество.
- С какво започва началото на нещата? - С права линия. - С какво свършва краят на нещата? - Пак с права линия. Тази е причината, поради която не можем да съединим двата края на правата линия.
Най-малкият опит, който има за цел да съедини двата края на правата линия, изменя нейното естество.
Тя се огъва и става крива линия. Правата линия е най-късото разстояние между двете точки. Това показва, че тя няма място, къде да се огъне. Щом се огъне една линия, тя има на разположение място за огъване. Въз основа на тия твърдения, казваме, че има постъпки в живота, при които човек не може да се измени.
към беседата >>
Тя се огъва и става крива линия.
- С права линия. - С какво свършва краят на нещата? - Пак с права линия. Тази е причината, поради която не можем да съединим двата края на правата линия. Най-малкият опит, който има за цел да съедини двата края на правата линия, изменя нейното естество.
Тя се огъва и става крива линия.
Правата линия е най-късото разстояние между двете точки. Това показва, че тя няма място, къде да се огъне. Щом се огъне една линия, тя има на разположение място за огъване. Въз основа на тия твърдения, казваме, че има постъпки в живота, при които човек не може да се измени. Такива постъпки наричаме "морални".
към беседата >>
Правата линия е най-късото разстояние между двете точки.
- С какво свършва краят на нещата? - Пак с права линия. Тази е причината, поради която не можем да съединим двата края на правата линия. Най-малкият опит, който има за цел да съедини двата края на правата линия, изменя нейното естество. Тя се огъва и става крива линия.
Правата линия е най-късото разстояние между двете точки.
Това показва, че тя няма място, къде да се огъне. Щом се огъне една линия, тя има на разположение място за огъване. Въз основа на тия твърдения, казваме, че има постъпки в живота, при които човек не може да се измени. Такива постъпки наричаме "морални". Постъпва ли морално, и да иска, човек не може да се измени.
към беседата >>
Това показва, че тя няма място, къде да се огъне.
- Пак с права линия. Тази е причината, поради която не можем да съединим двата края на правата линия. Най-малкият опит, който има за цел да съедини двата края на правата линия, изменя нейното естество. Тя се огъва и става крива линия. Правата линия е най-късото разстояние между двете точки.
Това показва, че тя няма място, къде да се огъне.
Щом се огъне една линия, тя има на разположение място за огъване. Въз основа на тия твърдения, казваме, че има постъпки в живота, при които човек не може да се измени. Такива постъпки наричаме "морални". Постъпва ли морално, и да иска, човек не може да се измени. Обаче, ако сакатият не може да краде, това още не е морална постъпка.
към беседата >>
Щом се огъне една линия, тя има на разположение място за огъване.
Тази е причината, поради която не можем да съединим двата края на правата линия. Най-малкият опит, който има за цел да съедини двата края на правата линия, изменя нейното естество. Тя се огъва и става крива линия. Правата линия е най-късото разстояние между двете точки. Това показва, че тя няма място, къде да се огъне.
Щом се огъне една линия, тя има на разположение място за огъване.
Въз основа на тия твърдения, казваме, че има постъпки в живота, при които човек не може да се измени. Такива постъпки наричаме "морални". Постъпва ли морално, и да иска, човек не може да се измени. Обаче, ако сакатият не може да краде, това още не е морална постъпка. Той не може да краде, защото е лишен от ръце.
към беседата >>
Въз основа на тия твърдения, казваме, че има постъпки в живота, при които човек не може да се измени.
Най-малкият опит, който има за цел да съедини двата края на правата линия, изменя нейното естество. Тя се огъва и става крива линия. Правата линия е най-късото разстояние между двете точки. Това показва, че тя няма място, къде да се огъне. Щом се огъне една линия, тя има на разположение място за огъване.
Въз основа на тия твърдения, казваме, че има постъпки в живота, при които човек не може да се измени.
Такива постъпки наричаме "морални". Постъпва ли морално, и да иска, човек не може да се измени. Обаче, ако сакатият не може да краде, това още не е морална постъпка. Той не може да краде, защото е лишен от ръце. Той не краде външно, но вътрешно, т.е.
към беседата >>
Такива постъпки наричаме "морални".
Тя се огъва и става крива линия. Правата линия е най-късото разстояние между двете точки. Това показва, че тя няма място, къде да се огъне. Щом се огъне една линия, тя има на разположение място за огъване. Въз основа на тия твърдения, казваме, че има постъпки в живота, при които човек не може да се измени.
Такива постъпки наричаме "морални".
Постъпва ли морално, и да иска, човек не може да се измени. Обаче, ако сакатият не може да краде, това още не е морална постъпка. Той не може да краде, защото е лишен от ръце. Той не краде външно, но вътрешно, т.е. има желание да краде.
към беседата >>
Постъпва ли морално, и да иска, човек не може да се измени.
Правата линия е най-късото разстояние между двете точки. Това показва, че тя няма място, къде да се огъне. Щом се огъне една линия, тя има на разположение място за огъване. Въз основа на тия твърдения, казваме, че има постъпки в живота, при които човек не може да се измени. Такива постъпки наричаме "морални".
Постъпва ли морално, и да иска, човек не може да се измени.
Обаче, ако сакатият не може да краде, това още не е морална постъпка. Той не може да краде, защото е лишен от ръце. Той не краде външно, но вътрешно, т.е. има желание да краде. Изкуство е човек да има ръце и да не краде.
към беседата >>
Обаче, ако сакатият не може да краде, това още не е морална постъпка.
Това показва, че тя няма място, къде да се огъне. Щом се огъне една линия, тя има на разположение място за огъване. Въз основа на тия твърдения, казваме, че има постъпки в живота, при които човек не може да се измени. Такива постъпки наричаме "морални". Постъпва ли морално, и да иска, човек не може да се измени.
Обаче, ако сакатият не може да краде, това още не е морална постъпка.
Той не може да краде, защото е лишен от ръце. Той не краде външно, но вътрешно, т.е. има желание да краде. Изкуство е човек да има ръце и да не краде. Ако човек има желание да краде, а може да заповядва на желанието си, ние го наричаме възпитан.
към беседата >>
Той не може да краде, защото е лишен от ръце.
Щом се огъне една линия, тя има на разположение място за огъване. Въз основа на тия твърдения, казваме, че има постъпки в живота, при които човек не може да се измени. Такива постъпки наричаме "морални". Постъпва ли морално, и да иска, човек не може да се измени. Обаче, ако сакатият не може да краде, това още не е морална постъпка.
Той не може да краде, защото е лишен от ръце.
Той не краде външно, но вътрешно, т.е. има желание да краде. Изкуство е човек да има ръце и да не краде. Ако човек има желание да краде, а може да заповядва на желанието си, ние го наричаме възпитан. Той е господар на своите желания.
към беседата >>
Той не краде външно, но вътрешно, т.е.
Въз основа на тия твърдения, казваме, че има постъпки в живота, при които човек не може да се измени. Такива постъпки наричаме "морални". Постъпва ли морално, и да иска, човек не може да се измени. Обаче, ако сакатият не може да краде, това още не е морална постъпка. Той не може да краде, защото е лишен от ръце.
Той не краде външно, но вътрешно, т.е.
има желание да краде. Изкуство е човек да има ръце и да не краде. Ако човек има желание да краде, а може да заповядва на желанието си, ние го наричаме възпитан. Той е господар на своите желания. И тъй, морален и възпитан човек наричаме този, който може да вдига и слага една тежест по свое желание.
към беседата >>
има желание да краде.
Такива постъпки наричаме "морални". Постъпва ли морално, и да иска, човек не може да се измени. Обаче, ако сакатият не може да краде, това още не е морална постъпка. Той не може да краде, защото е лишен от ръце. Той не краде външно, но вътрешно, т.е.
има желание да краде.
Изкуство е човек да има ръце и да не краде. Ако човек има желание да краде, а може да заповядва на желанието си, ние го наричаме възпитан. Той е господар на своите желания. И тъй, морален и възпитан човек наричаме този, който може да вдига и слага една тежест по свое желание. Вдигането и слагането на тежестта се намира под негов контрол.
към беседата >>
Изкуство е човек да има ръце и да не краде.
Постъпва ли морално, и да иска, човек не може да се измени. Обаче, ако сакатият не може да краде, това още не е морална постъпка. Той не може да краде, защото е лишен от ръце. Той не краде външно, но вътрешно, т.е. има желание да краде.
Изкуство е човек да има ръце и да не краде.
Ако човек има желание да краде, а може да заповядва на желанието си, ние го наричаме възпитан. Той е господар на своите желания. И тъй, морален и възпитан човек наричаме този, който може да вдига и слага една тежест по свое желание. Вдигането и слагането на тежестта се намира под негов контрол. При това, той не може да сложи една тежест на земята, ако някога не я вдигал.
към беседата >>
Ако човек има желание да краде, а може да заповядва на желанието си, ние го наричаме възпитан.
Обаче, ако сакатият не може да краде, това още не е морална постъпка. Той не може да краде, защото е лишен от ръце. Той не краде външно, но вътрешно, т.е. има желание да краде. Изкуство е човек да има ръце и да не краде.
Ако човек има желание да краде, а може да заповядва на желанието си, ние го наричаме възпитан.
Той е господар на своите желания. И тъй, морален и възпитан човек наричаме този, който може да вдига и слага една тежест по свое желание. Вдигането и слагането на тежестта се намира под негов контрол. При това, той не може да сложи една тежест на земята, ако някога не я вдигал. Законът е: човек не може да извърши една морална постъпка, ако не е в състояние да я вдигне от земята.
към беседата >>
Той е господар на своите желания.
Той не може да краде, защото е лишен от ръце. Той не краде външно, но вътрешно, т.е. има желание да краде. Изкуство е човек да има ръце и да не краде. Ако човек има желание да краде, а може да заповядва на желанието си, ние го наричаме възпитан.
Той е господар на своите желания.
И тъй, морален и възпитан човек наричаме този, който може да вдига и слага една тежест по свое желание. Вдигането и слагането на тежестта се намира под негов контрол. При това, той не може да сложи една тежест на земята, ако някога не я вдигал. Законът е: човек не може да извърши една морална постъпка, ако не е в състояние да я вдигне от земята. С други думи казано: човек не може да вдигне една тежест, ако не е в сила да я сложи на земята.
към беседата >>
И тъй, морален и възпитан човек наричаме този, който може да вдига и слага една тежест по свое желание.
Той не краде външно, но вътрешно, т.е. има желание да краде. Изкуство е човек да има ръце и да не краде. Ако човек има желание да краде, а може да заповядва на желанието си, ние го наричаме възпитан. Той е господар на своите желания.
И тъй, морален и възпитан човек наричаме този, който може да вдига и слага една тежест по свое желание.
Вдигането и слагането на тежестта се намира под негов контрол. При това, той не може да сложи една тежест на земята, ако някога не я вдигал. Законът е: човек не може да извърши една морална постъпка, ако не е в състояние да я вдигне от земята. С други думи казано: човек не може да вдигне една тежест, ако не е в сила да я сложи на земята. И обратно: това, което не можеш да сложиш на земята, не можеш и да го вдигнеш.
към беседата >>
Вдигането и слагането на тежестта се намира под негов контрол.
има желание да краде. Изкуство е човек да има ръце и да не краде. Ако човек има желание да краде, а може да заповядва на желанието си, ние го наричаме възпитан. Той е господар на своите желания. И тъй, морален и възпитан човек наричаме този, който може да вдига и слага една тежест по свое желание.
Вдигането и слагането на тежестта се намира под негов контрол.
При това, той не може да сложи една тежест на земята, ако някога не я вдигал. Законът е: човек не може да извърши една морална постъпка, ако не е в състояние да я вдигне от земята. С други думи казано: човек не може да вдигне една тежест, ако не е в сила да я сложи на земята. И обратно: това, което не можеш да сложиш на земята, не можеш и да го вдигнеш. Опитвайте се да вдигате чували с различни тежести, за да имате представа за своята сила.
към беседата >>
При това, той не може да сложи една тежест на земята, ако някога не я вдигал.
Изкуство е човек да има ръце и да не краде. Ако човек има желание да краде, а може да заповядва на желанието си, ние го наричаме възпитан. Той е господар на своите желания. И тъй, морален и възпитан човек наричаме този, който може да вдига и слага една тежест по свое желание. Вдигането и слагането на тежестта се намира под негов контрол.
При това, той не може да сложи една тежест на земята, ако някога не я вдигал.
Законът е: човек не може да извърши една морална постъпка, ако не е в състояние да я вдигне от земята. С други думи казано: човек не може да вдигне една тежест, ако не е в сила да я сложи на земята. И обратно: това, което не можеш да сложиш на земята, не можеш и да го вдигнеш. Опитвайте се да вдигате чували с различни тежести, за да имате представа за своята сила. Като се опитвате няколко пъти, ще знаете, каква тежест можете да вдигате и да слагате на земята.
към беседата >>
Законът е: човек не може да извърши една морална постъпка, ако не е в състояние да я вдигне от земята.
Ако човек има желание да краде, а може да заповядва на желанието си, ние го наричаме възпитан. Той е господар на своите желания. И тъй, морален и възпитан човек наричаме този, който може да вдига и слага една тежест по свое желание. Вдигането и слагането на тежестта се намира под негов контрол. При това, той не може да сложи една тежест на земята, ако някога не я вдигал.
Законът е: човек не може да извърши една морална постъпка, ако не е в състояние да я вдигне от земята.
С други думи казано: човек не може да вдигне една тежест, ако не е в сила да я сложи на земята. И обратно: това, което не можеш да сложиш на земята, не можеш и да го вдигнеш. Опитвайте се да вдигате чували с различни тежести, за да имате представа за своята сила. Като се опитвате няколко пъти, ще знаете, каква тежест можете да вдигате и да слагате на земята. Който не се e опитал да вдига тежести от земята, не знае, как и къде да ги туря.
към беседата >>
С други думи казано: човек не може да вдигне една тежест, ако не е в сила да я сложи на земята.
Той е господар на своите желания. И тъй, морален и възпитан човек наричаме този, който може да вдига и слага една тежест по свое желание. Вдигането и слагането на тежестта се намира под негов контрол. При това, той не може да сложи една тежест на земята, ако някога не я вдигал. Законът е: човек не може да извърши една морална постъпка, ако не е в състояние да я вдигне от земята.
С други думи казано: човек не може да вдигне една тежест, ако не е в сила да я сложи на земята.
И обратно: това, което не можеш да сложиш на земята, не можеш и да го вдигнеш. Опитвайте се да вдигате чували с различни тежести, за да имате представа за своята сила. Като се опитвате няколко пъти, ще знаете, каква тежест можете да вдигате и да слагате на земята. Който не се e опитал да вдига тежести от земята, не знае, как и къде да ги туря.
към беседата >>
И обратно: това, което не можеш да сложиш на земята, не можеш и да го вдигнеш.
И тъй, морален и възпитан човек наричаме този, който може да вдига и слага една тежест по свое желание. Вдигането и слагането на тежестта се намира под негов контрол. При това, той не може да сложи една тежест на земята, ако някога не я вдигал. Законът е: човек не може да извърши една морална постъпка, ако не е в състояние да я вдигне от земята. С други думи казано: човек не може да вдигне една тежест, ако не е в сила да я сложи на земята.
И обратно: това, което не можеш да сложиш на земята, не можеш и да го вдигнеш.
Опитвайте се да вдигате чували с различни тежести, за да имате представа за своята сила. Като се опитвате няколко пъти, ще знаете, каква тежест можете да вдигате и да слагате на земята. Който не се e опитал да вдига тежести от земята, не знае, как и къде да ги туря.
към беседата >>
Опитвайте се да вдигате чували с различни тежести, за да имате представа за своята сила.
Вдигането и слагането на тежестта се намира под негов контрол. При това, той не може да сложи една тежест на земята, ако някога не я вдигал. Законът е: човек не може да извърши една морална постъпка, ако не е в състояние да я вдигне от земята. С други думи казано: човек не може да вдигне една тежест, ако не е в сила да я сложи на земята. И обратно: това, което не можеш да сложиш на земята, не можеш и да го вдигнеш.
Опитвайте се да вдигате чували с различни тежести, за да имате представа за своята сила.
Като се опитвате няколко пъти, ще знаете, каква тежест можете да вдигате и да слагате на земята. Който не се e опитал да вдига тежести от земята, не знае, как и къде да ги туря.
към беседата >>
Като се опитвате няколко пъти, ще знаете, каква тежест можете да вдигате и да слагате на земята.
При това, той не може да сложи една тежест на земята, ако някога не я вдигал. Законът е: човек не може да извърши една морална постъпка, ако не е в състояние да я вдигне от земята. С други думи казано: човек не може да вдигне една тежест, ако не е в сила да я сложи на земята. И обратно: това, което не можеш да сложиш на земята, не можеш и да го вдигнеш. Опитвайте се да вдигате чували с различни тежести, за да имате представа за своята сила.
Като се опитвате няколко пъти, ще знаете, каква тежест можете да вдигате и да слагате на земята.
Който не се e опитал да вдига тежести от земята, не знае, как и къде да ги туря.
към беседата >>
Който не се e опитал да вдига тежести от земята, не знае, как и къде да ги туря.
Законът е: човек не може да извърши една морална постъпка, ако не е в състояние да я вдигне от земята. С други думи казано: човек не може да вдигне една тежест, ако не е в сила да я сложи на земята. И обратно: това, което не можеш да сложиш на земята, не можеш и да го вдигнеш. Опитвайте се да вдигате чували с различни тежести, за да имате представа за своята сила. Като се опитвате няколко пъти, ще знаете, каква тежест можете да вдигате и да слагате на земята.
Който не се e опитал да вдига тежести от земята, не знае, как и къде да ги туря.
към беседата >>
Какво представя свалянето на тежести?
Какво представя свалянето на тежести?
- Изправяне на погрешки. За да изправиш една погрешка, не е достатъчно само да свалиш една тежест. Първо, трябва да се опиташ да вдигнеш тежестта нависоко, да я туриш някъде; после трябва да я снемеш. Ако и едното, и другото направиш добре, ти можеш да изправяш погрешките си. Това е закон.
към беседата >>
- Изправяне на погрешки.
Какво представя свалянето на тежести?
- Изправяне на погрешки.
За да изправиш една погрешка, не е достатъчно само да свалиш една тежест. Първо, трябва да се опиташ да вдигнеш тежестта нависоко, да я туриш някъде; после трябва да я снемеш. Ако и едното, и другото направиш добре, ти можеш да изправяш погрешките си. Това е закон. Който иска да се възпитава, да развива моралните си чувства, трябва да прилага този закон.
към беседата >>
За да изправиш една погрешка, не е достатъчно само да свалиш една тежест.
Какво представя свалянето на тежести? - Изправяне на погрешки.
За да изправиш една погрешка, не е достатъчно само да свалиш една тежест.
Първо, трябва да се опиташ да вдигнеш тежестта нависоко, да я туриш някъде; после трябва да я снемеш. Ако и едното, и другото направиш добре, ти можеш да изправяш погрешките си. Това е закон. Който иска да се възпитава, да развива моралните си чувства, трябва да прилага този закон. Някои престъпват важни закони и след това се питат, защо не могат да изправят погрешките си.
към беседата >>
Първо, трябва да се опиташ да вдигнеш тежестта нависоко, да я туриш някъде; после трябва да я снемеш.
Какво представя свалянето на тежести? - Изправяне на погрешки. За да изправиш една погрешка, не е достатъчно само да свалиш една тежест.
Първо, трябва да се опиташ да вдигнеш тежестта нависоко, да я туриш някъде; после трябва да я снемеш.
Ако и едното, и другото направиш добре, ти можеш да изправяш погрешките си. Това е закон. Който иска да се възпитава, да развива моралните си чувства, трябва да прилага този закон. Някои престъпват важни закони и след това се питат, защо не могат да изправят погрешките си. Погрешката, която човек прави, подразбира вдигане на известна тежест нависоко.
към беседата >>
Ако и едното, и другото направиш добре, ти можеш да изправяш погрешките си.
Какво представя свалянето на тежести? - Изправяне на погрешки. За да изправиш една погрешка, не е достатъчно само да свалиш една тежест. Първо, трябва да се опиташ да вдигнеш тежестта нависоко, да я туриш някъде; после трябва да я снемеш.
Ако и едното, и другото направиш добре, ти можеш да изправяш погрешките си.
Това е закон. Който иска да се възпитава, да развива моралните си чувства, трябва да прилага този закон. Някои престъпват важни закони и след това се питат, защо не могат да изправят погрешките си. Погрешката, която човек прави, подразбира вдигане на известна тежест нависоко. Щом е могъл да я вдигне, нищо друго не му остава, освен да я свали на земята, т.е.
към беседата >>
Тогава, за да си обясните морално как седи работата, ще кажете, знаете - чувалът е паднал по единствената причина, че вие не сте го вдигнали горе.
(втори вариант)
Погрешката седи в това, че като речете да снемете този чувал, вие не можете да го снемете. Вие не сте го опитвали, да знаете колко тежи, вие не сте го вдигали, и тогава вие ще избягате, и чувалът ще падне долу. Това е погрешката. Най-първо ще видите кой е вдигнал чувала. Защото, ако вие не сте го вдигали, и речете да го снемете, вие не можете да го снемете.
Тогава, за да си обясните морално как седи работата, ще кажете, знаете - чувалът е паднал по единствената причина, че вие не сте го вдигнали горе.
Кой прави погрешка? Слабият човек. Разбира се, това няма да вземате буквално. И тези аритметически и геометрически служения не трябва да ги вземате в буквалния смисъл. Понятията трябва да се разширят от съвременната геометрия.
към втори вариант >>
Кой прави погрешка?
(втори вариант)
Вие не сте го опитвали, да знаете колко тежи, вие не сте го вдигали, и тогава вие ще избягате, и чувалът ще падне долу. Това е погрешката. Най-първо ще видите кой е вдигнал чувала. Защото, ако вие не сте го вдигали, и речете да го снемете, вие не можете да го снемете. Тогава, за да си обясните морално как седи работата, ще кажете, знаете - чувалът е паднал по единствената причина, че вие не сте го вдигнали горе.
Кой прави погрешка?
Слабият човек. Разбира се, това няма да вземате буквално. И тези аритметически и геометрически служения не трябва да ги вземате в буквалния смисъл. Понятията трябва да се разширят от съвременната геометрия. Понеже тази линия върви като идея, правата или крива линия.
към втори вариант >>
Слабият човек.
(втори вариант)
Това е погрешката. Най-първо ще видите кой е вдигнал чувала. Защото, ако вие не сте го вдигали, и речете да го снемете, вие не можете да го снемете. Тогава, за да си обясните морално как седи работата, ще кажете, знаете - чувалът е паднал по единствената причина, че вие не сте го вдигнали горе. Кой прави погрешка?
Слабият човек.
Разбира се, това няма да вземате буквално. И тези аритметически и геометрически служения не трябва да ги вземате в буквалния смисъл. Понятията трябва да се разширят от съвременната геометрия. Понеже тази линия върви като идея, правата или крива линия. Най-първо правата линия съществува идейно и след това тя има проекция и на физическото поле.
към втори вариант >>
Разбира се, това няма да вземате буквално.
(втори вариант)
Най-първо ще видите кой е вдигнал чувала. Защото, ако вие не сте го вдигали, и речете да го снемете, вие не можете да го снемете. Тогава, за да си обясните морално как седи работата, ще кажете, знаете - чувалът е паднал по единствената причина, че вие не сте го вдигнали горе. Кой прави погрешка? Слабият човек.
Разбира се, това няма да вземате буквално.
И тези аритметически и геометрически служения не трябва да ги вземате в буквалния смисъл. Понятията трябва да се разширят от съвременната геометрия. Понеже тази линия върви като идея, правата или крива линия. Най-първо правата линия съществува идейно и след това тя има проекция и на физическото поле. Кривата линия идейно съществува, но и тя има проекция на физическото поле.
към втори вариант >>
И тези аритметически и геометрически служения не трябва да ги вземате в буквалния смисъл.
(втори вариант)
Защото, ако вие не сте го вдигали, и речете да го снемете, вие не можете да го снемете. Тогава, за да си обясните морално как седи работата, ще кажете, знаете - чувалът е паднал по единствената причина, че вие не сте го вдигнали горе. Кой прави погрешка? Слабият човек. Разбира се, това няма да вземате буквално.
И тези аритметически и геометрически служения не трябва да ги вземате в буквалния смисъл.
Понятията трябва да се разширят от съвременната геометрия. Понеже тази линия върви като идея, правата или крива линия. Най-първо правата линия съществува идейно и след това тя има проекция и на физическото поле. Кривата линия идейно съществува, но и тя има проекция на физическото поле. И ние искаме да определим техните качества идейно, понеже те съществуват в един свят, дето си имат свои физически понятия, а тук, на земята, те са приели някои пречупвания.
към втори вариант >>
Понятията трябва да се разширят от съвременната геометрия.
(втори вариант)
Тогава, за да си обясните морално как седи работата, ще кажете, знаете - чувалът е паднал по единствената причина, че вие не сте го вдигнали горе. Кой прави погрешка? Слабият човек. Разбира се, това няма да вземате буквално. И тези аритметически и геометрически служения не трябва да ги вземате в буквалния смисъл.
Понятията трябва да се разширят от съвременната геометрия.
Понеже тази линия върви като идея, правата или крива линия. Най-първо правата линия съществува идейно и след това тя има проекция и на физическото поле. Кривата линия идейно съществува, но и тя има проекция на физическото поле. И ние искаме да определим техните качества идейно, понеже те съществуват в един свят, дето си имат свои физически понятия, а тук, на земята, те са приели някои пречупвания. И казваме - правата и крива линия, отношенията са същите, но имат различно приложение правите и криви линии на физическия живот.
към втори вариант >>
Понеже тази линия върви като идея, правата или крива линия.
(втори вариант)
Кой прави погрешка? Слабият човек. Разбира се, това няма да вземате буквално. И тези аритметически и геометрически служения не трябва да ги вземате в буквалния смисъл. Понятията трябва да се разширят от съвременната геометрия.
Понеже тази линия върви като идея, правата или крива линия.
Най-първо правата линия съществува идейно и след това тя има проекция и на физическото поле. Кривата линия идейно съществува, но и тя има проекция на физическото поле. И ние искаме да определим техните качества идейно, понеже те съществуват в един свят, дето си имат свои физически понятия, а тук, на земята, те са приели някои пречупвания. И казваме - правата и крива линия, отношенията са същите, но имат различно приложение правите и криви линии на физическия живот. Запример самата природа като е построила телата ни, колко пречупвания има тялото.
към втори вариант >>
Най-първо правата линия съществува идейно и след това тя има проекция и на физическото поле.
(втори вариант)
Слабият човек. Разбира се, това няма да вземате буквално. И тези аритметически и геометрически служения не трябва да ги вземате в буквалния смисъл. Понятията трябва да се разширят от съвременната геометрия. Понеже тази линия върви като идея, правата или крива линия.
Най-първо правата линия съществува идейно и след това тя има проекция и на физическото поле.
Кривата линия идейно съществува, но и тя има проекция на физическото поле. И ние искаме да определим техните качества идейно, понеже те съществуват в един свят, дето си имат свои физически понятия, а тук, на земята, те са приели някои пречупвания. И казваме - правата и крива линия, отношенията са същите, но имат различно приложение правите и криви линии на физическия живот. Запример самата природа като е построила телата ни, колко пречупвания има тялото. При ходилото, при коленете, при хълбоците, при врата.
към втори вариант >>
Кривата линия идейно съществува, но и тя има проекция на физическото поле.
(втори вариант)
Разбира се, това няма да вземате буквално. И тези аритметически и геометрически служения не трябва да ги вземате в буквалния смисъл. Понятията трябва да се разширят от съвременната геометрия. Понеже тази линия върви като идея, правата или крива линия. Най-първо правата линия съществува идейно и след това тя има проекция и на физическото поле.
Кривата линия идейно съществува, но и тя има проекция на физическото поле.
И ние искаме да определим техните качества идейно, понеже те съществуват в един свят, дето си имат свои физически понятия, а тук, на земята, те са приели някои пречупвания. И казваме - правата и крива линия, отношенията са същите, но имат различно приложение правите и криви линии на физическия живот. Запример самата природа като е построила телата ни, колко пречупвания има тялото. При ходилото, при коленете, при хълбоците, при врата. Защо да не сме един кръг без никакви гънки, без никакви пречупвания.
към втори вариант >>
И ние искаме да определим техните качества идейно, понеже те съществуват в един свят, дето си имат свои физически понятия, а тук, на земята, те са приели някои пречупвания.
(втори вариант)
И тези аритметически и геометрически служения не трябва да ги вземате в буквалния смисъл. Понятията трябва да се разширят от съвременната геометрия. Понеже тази линия върви като идея, правата или крива линия. Най-първо правата линия съществува идейно и след това тя има проекция и на физическото поле. Кривата линия идейно съществува, но и тя има проекция на физическото поле.
И ние искаме да определим техните качества идейно, понеже те съществуват в един свят, дето си имат свои физически понятия, а тук, на земята, те са приели някои пречупвания.
И казваме - правата и крива линия, отношенията са същите, но имат различно приложение правите и криви линии на физическия живот. Запример самата природа като е построила телата ни, колко пречупвания има тялото. При ходилото, при коленете, при хълбоците, при врата. Защо да не сме един кръг без никакви гънки, без никакви пречупвания. Не щеше ли да бъде по-практично?
към втори вариант >>
И казваме - правата и крива линия, отношенията са същите, но имат различно приложение правите и криви линии на физическия живот.
(втори вариант)
Понятията трябва да се разширят от съвременната геометрия. Понеже тази линия върви като идея, правата или крива линия. Най-първо правата линия съществува идейно и след това тя има проекция и на физическото поле. Кривата линия идейно съществува, но и тя има проекция на физическото поле. И ние искаме да определим техните качества идейно, понеже те съществуват в един свят, дето си имат свои физически понятия, а тук, на земята, те са приели някои пречупвания.
И казваме - правата и крива линия, отношенията са същите, но имат различно приложение правите и криви линии на физическия живот.
Запример самата природа като е построила телата ни, колко пречупвания има тялото. При ходилото, при коленете, при хълбоците, при врата. Защо да не сме един кръг без никакви гънки, без никакви пречупвания. Не щеше ли да бъде по-практично? Сега как им тургат на хората такива изкуствени крака без огъвания.
към втори вариант >>
Запример самата природа като е построила телата ни, колко пречупвания има тялото.
(втори вариант)
Понеже тази линия върви като идея, правата или крива линия. Най-първо правата линия съществува идейно и след това тя има проекция и на физическото поле. Кривата линия идейно съществува, но и тя има проекция на физическото поле. И ние искаме да определим техните качества идейно, понеже те съществуват в един свят, дето си имат свои физически понятия, а тук, на земята, те са приели някои пречупвания. И казваме - правата и крива линия, отношенията са същите, но имат различно приложение правите и криви линии на физическия живот.
Запример самата природа като е построила телата ни, колко пречупвания има тялото.
При ходилото, при коленете, при хълбоците, при врата. Защо да не сме един кръг без никакви гънки, без никакви пречупвания. Не щеше ли да бъде по-практично? Сега как им тургат на хората такива изкуствени крака без огъвания.
към втори вариант >>
При ходилото, при коленете, при хълбоците, при врата.
(втори вариант)
Най-първо правата линия съществува идейно и след това тя има проекция и на физическото поле. Кривата линия идейно съществува, но и тя има проекция на физическото поле. И ние искаме да определим техните качества идейно, понеже те съществуват в един свят, дето си имат свои физически понятия, а тук, на земята, те са приели някои пречупвания. И казваме - правата и крива линия, отношенията са същите, но имат различно приложение правите и криви линии на физическия живот. Запример самата природа като е построила телата ни, колко пречупвания има тялото.
При ходилото, при коленете, при хълбоците, при врата.
Защо да не сме един кръг без никакви гънки, без никакви пречупвания. Не щеше ли да бъде по-практично? Сега как им тургат на хората такива изкуствени крака без огъвания.
към втори вариант >>
Защо да не сме един кръг без никакви гънки, без никакви пречупвания.
(втори вариант)
Кривата линия идейно съществува, но и тя има проекция на физическото поле. И ние искаме да определим техните качества идейно, понеже те съществуват в един свят, дето си имат свои физически понятия, а тук, на земята, те са приели някои пречупвания. И казваме - правата и крива линия, отношенията са същите, но имат различно приложение правите и криви линии на физическия живот. Запример самата природа като е построила телата ни, колко пречупвания има тялото. При ходилото, при коленете, при хълбоците, при врата.
Защо да не сме един кръг без никакви гънки, без никакви пречупвания.
Не щеше ли да бъде по-практично? Сега как им тургат на хората такива изкуствени крака без огъвания.
към втори вариант >>
Не щеше ли да бъде по-практично?
(втори вариант)
И ние искаме да определим техните качества идейно, понеже те съществуват в един свят, дето си имат свои физически понятия, а тук, на земята, те са приели някои пречупвания. И казваме - правата и крива линия, отношенията са същите, но имат различно приложение правите и криви линии на физическия живот. Запример самата природа като е построила телата ни, колко пречупвания има тялото. При ходилото, при коленете, при хълбоците, при врата. Защо да не сме един кръг без никакви гънки, без никакви пречупвания.
Не щеше ли да бъде по-практично?
Сега как им тургат на хората такива изкуствени крака без огъвания.
към втори вариант >>
Сега как им тургат на хората такива изкуствени крака без огъвания.
(втори вариант)
И казваме - правата и крива линия, отношенията са същите, но имат различно приложение правите и криви линии на физическия живот. Запример самата природа като е построила телата ни, колко пречупвания има тялото. При ходилото, при коленете, при хълбоците, при врата. Защо да не сме един кръг без никакви гънки, без никакви пречупвания. Не щеше ли да бъде по-практично?
Сега как им тургат на хората такива изкуствени крака без огъвания.
към втори вариант >>
Най-първо трябва да се изменят възгледите на хората.
(втори вариант)
Най-първо трябва да се изменят възгледите на хората.
Човек трябва да измени своите възгледи за порядките на живота. Тепърва трябва да изучаваме физическия живот, понеже за бъдеще този физически свят ще претърпи една нова корекция и ние трябва да се нагласим съобразно с това, което иде. Ако не се съобразим, може да дойдат лоши последствия, неприятности, по-лоши, отколкото сега имаме. Затова трябва да сме внимателни във физическо отношение. Защото, ако във физическо отношение ние сме взели известна тежест, която да ни причини голямо усилие, и ще има възможност да се счупи ръката.
към втори вариант >>
Човек трябва да измени своите възгледи за порядките на живота.
(втори вариант)
Най-първо трябва да се изменят възгледите на хората.
Човек трябва да измени своите възгледи за порядките на живота.
Тепърва трябва да изучаваме физическия живот, понеже за бъдеще този физически свят ще претърпи една нова корекция и ние трябва да се нагласим съобразно с това, което иде. Ако не се съобразим, може да дойдат лоши последствия, неприятности, по-лоши, отколкото сега имаме. Затова трябва да сме внимателни във физическо отношение. Защото, ако във физическо отношение ние сме взели известна тежест, която да ни причини голямо усилие, и ще има възможност да се счупи ръката. Често, когато човек се ангажира да извърши неща, които не са по силите му, могат да произведат известни пертурбации в ума му.
към втори вариант >>
Тепърва трябва да изучаваме физическия живот, понеже за бъдеще този физически свят ще претърпи една нова корекция и ние трябва да се нагласим съобразно с това, което иде.
(втори вариант)
Най-първо трябва да се изменят възгледите на хората. Човек трябва да измени своите възгледи за порядките на живота.
Тепърва трябва да изучаваме физическия живот, понеже за бъдеще този физически свят ще претърпи една нова корекция и ние трябва да се нагласим съобразно с това, което иде.
Ако не се съобразим, може да дойдат лоши последствия, неприятности, по-лоши, отколкото сега имаме. Затова трябва да сме внимателни във физическо отношение. Защото, ако във физическо отношение ние сме взели известна тежест, която да ни причини голямо усилие, и ще има възможност да се счупи ръката. Често, когато човек се ангажира да извърши неща, които не са по силите му, могат да произведат известни пертурбации в ума му. Може това впрягане да произведе известно напрежение, което да произведе известно анормално състояние.
към втори вариант >>
Ако не се съобразим, може да дойдат лоши последствия, неприятности, по-лоши, отколкото сега имаме.
(втори вариант)
Най-първо трябва да се изменят възгледите на хората. Човек трябва да измени своите възгледи за порядките на живота. Тепърва трябва да изучаваме физическия живот, понеже за бъдеще този физически свят ще претърпи една нова корекция и ние трябва да се нагласим съобразно с това, което иде.
Ако не се съобразим, може да дойдат лоши последствия, неприятности, по-лоши, отколкото сега имаме.
Затова трябва да сме внимателни във физическо отношение. Защото, ако във физическо отношение ние сме взели известна тежест, която да ни причини голямо усилие, и ще има възможност да се счупи ръката. Често, когато човек се ангажира да извърши неща, които не са по силите му, могат да произведат известни пертурбации в ума му. Може това впрягане да произведе известно напрежение, което да произведе известно анормално състояние. Има ред философи, които се занимават с отвлечени въпроси, окултни въпроси, и после тия философи са свършвали с помрачение.
към втори вариант >>
Затова трябва да сме внимателни във физическо отношение.
(втори вариант)
Най-първо трябва да се изменят възгледите на хората. Човек трябва да измени своите възгледи за порядките на живота. Тепърва трябва да изучаваме физическия живот, понеже за бъдеще този физически свят ще претърпи една нова корекция и ние трябва да се нагласим съобразно с това, което иде. Ако не се съобразим, може да дойдат лоши последствия, неприятности, по-лоши, отколкото сега имаме.
Затова трябва да сме внимателни във физическо отношение.
Защото, ако във физическо отношение ние сме взели известна тежест, която да ни причини голямо усилие, и ще има възможност да се счупи ръката. Често, когато човек се ангажира да извърши неща, които не са по силите му, могат да произведат известни пертурбации в ума му. Може това впрягане да произведе известно напрежение, което да произведе известно анормално състояние. Има ред философи, които се занимават с отвлечени въпроси, окултни въпроси, и после тия философи са свършвали с помрачение. Защото има известни области, известни идеи, ако вие ги предизвикате, могат да смачкат мозъка ви.
към втори вариант >>
Защото, ако във физическо отношение ние сме взели известна тежест, която да ни причини голямо усилие, и ще има възможност да се счупи ръката.
(втори вариант)
Най-първо трябва да се изменят възгледите на хората. Човек трябва да измени своите възгледи за порядките на живота. Тепърва трябва да изучаваме физическия живот, понеже за бъдеще този физически свят ще претърпи една нова корекция и ние трябва да се нагласим съобразно с това, което иде. Ако не се съобразим, може да дойдат лоши последствия, неприятности, по-лоши, отколкото сега имаме. Затова трябва да сме внимателни във физическо отношение.
Защото, ако във физическо отношение ние сме взели известна тежест, която да ни причини голямо усилие, и ще има възможност да се счупи ръката.
Често, когато човек се ангажира да извърши неща, които не са по силите му, могат да произведат известни пертурбации в ума му. Може това впрягане да произведе известно напрежение, което да произведе известно анормално състояние. Има ред философи, които се занимават с отвлечени въпроси, окултни въпроси, и после тия философи са свършвали с помрачение. Защото има известни области, известни идеи, ако вие ги предизвикате, могат да смачкат мозъка ви. Та постепенно сега става едно приготовление.
към втори вариант >>
Често, когато човек се ангажира да извърши неща, които не са по силите му, могат да произведат известни пертурбации в ума му.
(втори вариант)
Човек трябва да измени своите възгледи за порядките на живота. Тепърва трябва да изучаваме физическия живот, понеже за бъдеще този физически свят ще претърпи една нова корекция и ние трябва да се нагласим съобразно с това, което иде. Ако не се съобразим, може да дойдат лоши последствия, неприятности, по-лоши, отколкото сега имаме. Затова трябва да сме внимателни във физическо отношение. Защото, ако във физическо отношение ние сме взели известна тежест, която да ни причини голямо усилие, и ще има възможност да се счупи ръката.
Често, когато човек се ангажира да извърши неща, които не са по силите му, могат да произведат известни пертурбации в ума му.
Може това впрягане да произведе известно напрежение, което да произведе известно анормално състояние. Има ред философи, които се занимават с отвлечени въпроси, окултни въпроси, и после тия философи са свършвали с помрачение. Защото има известни области, известни идеи, ако вие ги предизвикате, могат да смачкат мозъка ви. Та постепенно сега става едно приготовление. Чрез страдания в живота уяква нашата нервна система.
към втори вариант >>
Може това впрягане да произведе известно напрежение, което да произведе известно анормално състояние.
(втори вариант)
Тепърва трябва да изучаваме физическия живот, понеже за бъдеще този физически свят ще претърпи една нова корекция и ние трябва да се нагласим съобразно с това, което иде. Ако не се съобразим, може да дойдат лоши последствия, неприятности, по-лоши, отколкото сега имаме. Затова трябва да сме внимателни във физическо отношение. Защото, ако във физическо отношение ние сме взели известна тежест, която да ни причини голямо усилие, и ще има възможност да се счупи ръката. Често, когато човек се ангажира да извърши неща, които не са по силите му, могат да произведат известни пертурбации в ума му.
Може това впрягане да произведе известно напрежение, което да произведе известно анормално състояние.
Има ред философи, които се занимават с отвлечени въпроси, окултни въпроси, и после тия философи са свършвали с помрачение. Защото има известни области, известни идеи, ако вие ги предизвикате, могат да смачкат мозъка ви. Та постепенно сега става едно приготовление. Чрез страдания в живота уяква нашата нервна система. И ако тези енергии преминават през човешкия организъм, най-първо тебе mu причинява едно страдание, тебе те смущава и след това уякнеш, и можеш да носиш.
към втори вариант >>
Има ред философи, които се занимават с отвлечени въпроси, окултни въпроси, и после тия философи са свършвали с помрачение.
(втори вариант)
Ако не се съобразим, може да дойдат лоши последствия, неприятности, по-лоши, отколкото сега имаме. Затова трябва да сме внимателни във физическо отношение. Защото, ако във физическо отношение ние сме взели известна тежест, която да ни причини голямо усилие, и ще има възможност да се счупи ръката. Често, когато човек се ангажира да извърши неща, които не са по силите му, могат да произведат известни пертурбации в ума му. Може това впрягане да произведе известно напрежение, което да произведе известно анормално състояние.
Има ред философи, които се занимават с отвлечени въпроси, окултни въпроси, и после тия философи са свършвали с помрачение.
Защото има известни области, известни идеи, ако вие ги предизвикате, могат да смачкат мозъка ви. Та постепенно сега става едно приготовление. Чрез страдания в живота уяква нашата нервна система. И ако тези енергии преминават през човешкия организъм, най-първо тебе mu причинява едно страдание, тебе те смущава и след това уякнеш, и можеш да носиш. И тебе ти става приятно, на това страдание съответства една радост.
към втори вариант >>
Защото има известни области, известни идеи, ако вие ги предизвикате, могат да смачкат мозъка ви.
(втори вариант)
Затова трябва да сме внимателни във физическо отношение. Защото, ако във физическо отношение ние сме взели известна тежест, която да ни причини голямо усилие, и ще има възможност да се счупи ръката. Често, когато човек се ангажира да извърши неща, които не са по силите му, могат да произведат известни пертурбации в ума му. Може това впрягане да произведе известно напрежение, което да произведе известно анормално състояние. Има ред философи, които се занимават с отвлечени въпроси, окултни въпроси, и после тия философи са свършвали с помрачение.
Защото има известни области, известни идеи, ако вие ги предизвикате, могат да смачкат мозъка ви.
Та постепенно сега става едно приготовление. Чрез страдания в живота уяква нашата нервна система. И ако тези енергии преминават през човешкия организъм, най-първо тебе mu причинява едно страдание, тебе те смущава и след това уякнеш, и можеш да носиш. И тебе ти става приятно, на това страдание съответства една радост. Колкото скърби ще имаш в света, и толкова радости ще имаш.
към втори вариант >>
Та постепенно сега става едно приготовление.
(втори вариант)
Защото, ако във физическо отношение ние сме взели известна тежест, която да ни причини голямо усилие, и ще има възможност да се счупи ръката. Често, когато човек се ангажира да извърши неща, които не са по силите му, могат да произведат известни пертурбации в ума му. Може това впрягане да произведе известно напрежение, което да произведе известно анормално състояние. Има ред философи, които се занимават с отвлечени въпроси, окултни въпроси, и после тия философи са свършвали с помрачение. Защото има известни области, известни идеи, ако вие ги предизвикате, могат да смачкат мозъка ви.
Та постепенно сега става едно приготовление.
Чрез страдания в живота уяква нашата нервна система. И ако тези енергии преминават през човешкия организъм, най-първо тебе mu причинява едно страдание, тебе те смущава и след това уякнеш, и можеш да носиш. И тебе ти става приятно, на това страдание съответства една радост. Колкото скърби ще имаш в света, и толкова радости ще имаш. Ако ти дойде в живота само една скръб, ще имаш и само една радост.
към втори вариант >>
Чрез страдания в живота уяква нашата нервна система.
(втори вариант)
Често, когато човек се ангажира да извърши неща, които не са по силите му, могат да произведат известни пертурбации в ума му. Може това впрягане да произведе известно напрежение, което да произведе известно анормално състояние. Има ред философи, които се занимават с отвлечени въпроси, окултни въпроси, и после тия философи са свършвали с помрачение. Защото има известни области, известни идеи, ако вие ги предизвикате, могат да смачкат мозъка ви. Та постепенно сега става едно приготовление.
Чрез страдания в живота уяква нашата нервна система.
И ако тези енергии преминават през човешкия организъм, най-първо тебе mu причинява едно страдание, тебе те смущава и след това уякнеш, и можеш да носиш. И тебе ти става приятно, на това страдание съответства една радост. Колкото скърби ще имаш в света, и толкова радости ще имаш. Ако ти дойде в живота само една скръб, ще имаш и само една радост. Ако ще имаш две скърби, ще имаш и две радости.
към втори вариант >>
Какво определение бихте дали на въпроса, коя е най-късата линия в природата?
(втори вариант)
Какво определение бихте дали на въпроса, коя е най-късата линия в природата?
(„Правата линия е най- късата линия.") А най-дългата линия? („Кривата линия.") Кривата линия е сбор от безброй прави линии. Кривата линия върви по такава една линия - вълнообразно. Къде се свършва тази крива линия? („Допуща се, че правата линия е една окръжност с безкрайно голям радиус.
към втори вариант >>
И ако тези енергии преминават през човешкия организъм, най-първо тебе mu причинява едно страдание, тебе те смущава и след това уякнеш, и можеш да носиш.
(втори вариант)
Може това впрягане да произведе известно напрежение, което да произведе известно анормално състояние. Има ред философи, които се занимават с отвлечени въпроси, окултни въпроси, и после тия философи са свършвали с помрачение. Защото има известни области, известни идеи, ако вие ги предизвикате, могат да смачкат мозъка ви. Та постепенно сега става едно приготовление. Чрез страдания в живота уяква нашата нервна система.
И ако тези енергии преминават през човешкия организъм, най-първо тебе mu причинява едно страдание, тебе те смущава и след това уякнеш, и можеш да носиш.
И тебе ти става приятно, на това страдание съответства една радост. Колкото скърби ще имаш в света, и толкова радости ще имаш. Ако ти дойде в живота само една скръб, ще имаш и само една радост. Ако ще имаш две скърби, ще имаш и две радости. Пък ако ти дойдат сто скърби, ще имаш и сто радости.
към втори вариант >>
(„Правата линия е най- късата линия.") А най-дългата линия?
(втори вариант)
Какво определение бихте дали на въпроса, коя е най-късата линия в природата?
(„Правата линия е най- късата линия.") А най-дългата линия?
(„Кривата линия.") Кривата линия е сбор от безброй прави линии. Кривата линия върви по такава една линия - вълнообразно. Къде се свършва тази крива линия? („Допуща се, че правата линия е една окръжност с безкрайно голям радиус. Следователно, дето започва, там и свършва .") Тогава какъв друг извод можем да дадем?
към втори вариант >>
И тебе ти става приятно, на това страдание съответства една радост.
(втори вариант)
Има ред философи, които се занимават с отвлечени въпроси, окултни въпроси, и после тия философи са свършвали с помрачение. Защото има известни области, известни идеи, ако вие ги предизвикате, могат да смачкат мозъка ви. Та постепенно сега става едно приготовление. Чрез страдания в живота уяква нашата нервна система. И ако тези енергии преминават през човешкия организъм, най-първо тебе mu причинява едно страдание, тебе те смущава и след това уякнеш, и можеш да носиш.
И тебе ти става приятно, на това страдание съответства една радост.
Колкото скърби ще имаш в света, и толкова радости ще имаш. Ако ти дойде в живота само една скръб, ще имаш и само една радост. Ако ще имаш две скърби, ще имаш и две радости. Пък ако ти дойдат сто скърби, ще имаш и сто радости. Казва някой: „Много съм страдал." Много и ще се радваш.
към втори вариант >>
(„Кривата линия.") Кривата линия е сбор от безброй прави линии.
(втори вариант)
Какво определение бихте дали на въпроса, коя е най-късата линия в природата? („Правата линия е най- късата линия.") А най-дългата линия?
(„Кривата линия.") Кривата линия е сбор от безброй прави линии.
Кривата линия върви по такава една линия - вълнообразно. Къде се свършва тази крива линия? („Допуща се, че правата линия е една окръжност с безкрайно голям радиус. Следователно, дето започва, там и свършва .") Тогава какъв друг извод можем да дадем? Най-късата линия, това е правата линия.
към втори вариант >>
Колкото скърби ще имаш в света, и толкова радости ще имаш.
(втори вариант)
Защото има известни области, известни идеи, ако вие ги предизвикате, могат да смачкат мозъка ви. Та постепенно сега става едно приготовление. Чрез страдания в живота уяква нашата нервна система. И ако тези енергии преминават през човешкия организъм, най-първо тебе mu причинява едно страдание, тебе те смущава и след това уякнеш, и можеш да носиш. И тебе ти става приятно, на това страдание съответства една радост.
Колкото скърби ще имаш в света, и толкова радости ще имаш.
Ако ти дойде в живота само една скръб, ще имаш и само една радост. Ако ще имаш две скърби, ще имаш и две радости. Пък ако ти дойдат сто скърби, ще имаш и сто радости. Казва някой: „Много съм страдал." Много и ще се радваш. Или каже някой: „Не съм скърбил." Малко ще се и радваш.
към втори вариант >>
Кривата линия върви по такава една линия - вълнообразно.
(втори вариант)
Какво определение бихте дали на въпроса, коя е най-късата линия в природата? („Правата линия е най- късата линия.") А най-дългата линия? („Кривата линия.") Кривата линия е сбор от безброй прави линии.
Кривата линия върви по такава една линия - вълнообразно.
Къде се свършва тази крива линия? („Допуща се, че правата линия е една окръжност с безкрайно голям радиус. Следователно, дето започва, там и свършва .") Тогава какъв друг извод можем да дадем? Най-късата линия, това е правата линия.
към втори вариант >>
Ако ти дойде в живота само една скръб, ще имаш и само една радост.
(втори вариант)
Та постепенно сега става едно приготовление. Чрез страдания в живота уяква нашата нервна система. И ако тези енергии преминават през човешкия организъм, най-първо тебе mu причинява едно страдание, тебе те смущава и след това уякнеш, и можеш да носиш. И тебе ти става приятно, на това страдание съответства една радост. Колкото скърби ще имаш в света, и толкова радости ще имаш.
Ако ти дойде в живота само една скръб, ще имаш и само една радост.
Ако ще имаш две скърби, ще имаш и две радости. Пък ако ти дойдат сто скърби, ще имаш и сто радости. Казва някой: „Много съм страдал." Много и ще се радваш. Или каже някой: „Не съм скърбил." Малко ще се и радваш. Заблуждението е там, че някой мисли, без да е страдал, ще се радва.
към втори вариант >>
Къде се свършва тази крива линия?
(втори вариант)
Какво определение бихте дали на въпроса, коя е най-късата линия в природата? („Правата линия е най- късата линия.") А най-дългата линия? („Кривата линия.") Кривата линия е сбор от безброй прави линии. Кривата линия върви по такава една линия - вълнообразно.
Къде се свършва тази крива линия?
(„Допуща се, че правата линия е една окръжност с безкрайно голям радиус. Следователно, дето започва, там и свършва .") Тогава какъв друг извод можем да дадем? Най-късата линия, това е правата линия.
към втори вариант >>
Ако ще имаш две скърби, ще имаш и две радости.
(втори вариант)
Чрез страдания в живота уяква нашата нервна система. И ако тези енергии преминават през човешкия организъм, най-първо тебе mu причинява едно страдание, тебе те смущава и след това уякнеш, и можеш да носиш. И тебе ти става приятно, на това страдание съответства една радост. Колкото скърби ще имаш в света, и толкова радости ще имаш. Ако ти дойде в живота само една скръб, ще имаш и само една радост.
Ако ще имаш две скърби, ще имаш и две радости.
Пък ако ти дойдат сто скърби, ще имаш и сто радости. Казва някой: „Много съм страдал." Много и ще се радваш. Или каже някой: „Не съм скърбил." Малко ще се и радваш. Заблуждението е там, че някой мисли, без да е страдал, ще се радва. Много се лъже.
към втори вариант >>
(„Допуща се, че правата линия е една окръжност с безкрайно голям радиус.
(втори вариант)
Какво определение бихте дали на въпроса, коя е най-късата линия в природата? („Правата линия е най- късата линия.") А най-дългата линия? („Кривата линия.") Кривата линия е сбор от безброй прави линии. Кривата линия върви по такава една линия - вълнообразно. Къде се свършва тази крива линия?
(„Допуща се, че правата линия е една окръжност с безкрайно голям радиус.
Следователно, дето започва, там и свършва .") Тогава какъв друг извод можем да дадем? Най-късата линия, това е правата линия.
към втори вариант >>
Пък ако ти дойдат сто скърби, ще имаш и сто радости.
(втори вариант)
И ако тези енергии преминават през човешкия организъм, най-първо тебе mu причинява едно страдание, тебе те смущава и след това уякнеш, и можеш да носиш. И тебе ти става приятно, на това страдание съответства една радост. Колкото скърби ще имаш в света, и толкова радости ще имаш. Ако ти дойде в живота само една скръб, ще имаш и само една радост. Ако ще имаш две скърби, ще имаш и две радости.
Пък ако ти дойдат сто скърби, ще имаш и сто радости.
Казва някой: „Много съм страдал." Много и ще се радваш. Или каже някой: „Не съм скърбил." Малко ще се и радваш. Заблуждението е там, че някой мисли, без да е страдал, ще се радва. Много се лъже. Казват - много са изпитанията на праведния.
към втори вариант >>
Следователно, дето започва, там и свършва .") Тогава какъв друг извод можем да дадем?
(втори вариант)
(„Правата линия е най- късата линия.") А най-дългата линия? („Кривата линия.") Кривата линия е сбор от безброй прави линии. Кривата линия върви по такава една линия - вълнообразно. Къде се свършва тази крива линия? („Допуща се, че правата линия е една окръжност с безкрайно голям радиус.
Следователно, дето започва, там и свършва .") Тогава какъв друг извод можем да дадем?
Най-късата линия, това е правата линия.
към втори вариант >>
Казва някой: „Много съм страдал." Много и ще се радваш.
(втори вариант)
И тебе ти става приятно, на това страдание съответства една радост. Колкото скърби ще имаш в света, и толкова радости ще имаш. Ако ти дойде в живота само една скръб, ще имаш и само една радост. Ако ще имаш две скърби, ще имаш и две радости. Пък ако ти дойдат сто скърби, ще имаш и сто радости.
Казва някой: „Много съм страдал." Много и ще се радваш.
Или каже някой: „Не съм скърбил." Малко ще се и радваш. Заблуждението е там, че някой мисли, без да е страдал, ще се радва. Много се лъже. Казват - много са изпитанията на праведния. Но много и радостите.
към втори вариант >>
Най-късата линия, това е правата линия.
(втори вариант)
(„Кривата линия.") Кривата линия е сбор от безброй прави линии. Кривата линия върви по такава една линия - вълнообразно. Къде се свършва тази крива линия? („Допуща се, че правата линия е една окръжност с безкрайно голям радиус. Следователно, дето започва, там и свършва .") Тогава какъв друг извод можем да дадем?
Най-късата линия, това е правата линия.
към втори вариант >>
Или каже някой: „Не съм скърбил." Малко ще се и радваш.
(втори вариант)
Колкото скърби ще имаш в света, и толкова радости ще имаш. Ако ти дойде в живота само една скръб, ще имаш и само една радост. Ако ще имаш две скърби, ще имаш и две радости. Пък ако ти дойдат сто скърби, ще имаш и сто радости. Казва някой: „Много съм страдал." Много и ще се радваш.
Или каже някой: „Не съм скърбил." Малко ще се и радваш.
Заблуждението е там, че някой мисли, без да е страдал, ще се радва. Много се лъже. Казват - много са изпитанията на праведния. Но много и радостите. Тъй трябва да съпоставяте.
към втори вариант >>
А най- дългата линия, това е кривата линия.
(втори вариант)
А най- дългата линия, това е кривата линия.
Тогава какво може още да представя правата линия? Всяко начало с какво започва? С крива линия или с права линия? А с какво свършва? Защото ти не можеш на една права линия да съединиш двата й края.
към втори вариант >>
Заблуждението е там, че някой мисли, без да е страдал, ще се радва.
(втори вариант)
Ако ти дойде в живота само една скръб, ще имаш и само една радост. Ако ще имаш две скърби, ще имаш и две радости. Пък ако ти дойдат сто скърби, ще имаш и сто радости. Казва някой: „Много съм страдал." Много и ще се радваш. Или каже някой: „Не съм скърбил." Малко ще се и радваш.
Заблуждението е там, че някой мисли, без да е страдал, ще се радва.
Много се лъже. Казват - много са изпитанията на праведния. Но много и радостите. Тъй трябва да съпоставяте. Вие сега казвате: „Защо са тези страдания?
към втори вариант >>
Тогава какво може още да представя правата линия?
(втори вариант)
А най- дългата линия, това е кривата линия.
Тогава какво може още да представя правата линия?
Всяко начало с какво започва? С крива линия или с права линия? А с какво свършва? Защото ти не можеш на една права линия да съединиш двата й края. Значи между две точки може да се прокара само една права линия.
към втори вариант >>
Много се лъже.
(втори вариант)
Ако ще имаш две скърби, ще имаш и две радости. Пък ако ти дойдат сто скърби, ще имаш и сто радости. Казва някой: „Много съм страдал." Много и ще се радваш. Или каже някой: „Не съм скърбил." Малко ще се и радваш. Заблуждението е там, че някой мисли, без да е страдал, ще се радва.
Много се лъже.
Казват - много са изпитанията на праведния. Но много и радостите. Тъй трябва да съпоставяте. Вие сега казвате: „Защо са тези страдания? " Нали искаш радости.
към втори вариант >>
Всяко начало с какво започва?
(втори вариант)
А най- дългата линия, това е кривата линия. Тогава какво може още да представя правата линия?
Всяко начало с какво започва?
С крива линия или с права линия? А с какво свършва? Защото ти не можеш на една права линия да съединиш двата й края. Значи между две точки може да се прокара само една права линия. Ако речеш да огънеш една точка, тогава тази линия няма да бъде права линия.
към втори вариант >>
Казват - много са изпитанията на праведния.
(втори вариант)
Пък ако ти дойдат сто скърби, ще имаш и сто радости. Казва някой: „Много съм страдал." Много и ще се радваш. Или каже някой: „Не съм скърбил." Малко ще се и радваш. Заблуждението е там, че някой мисли, без да е страдал, ще се радва. Много се лъже.
Казват - много са изпитанията на праведния.
Но много и радостите. Тъй трябва да съпоставяте. Вие сега казвате: „Защо са тези страдания? " Нали искаш радости. Ама да не бъдат толкова страданията.
към втори вариант >>
С крива линия или с права линия?
(втори вариант)
А най- дългата линия, това е кривата линия. Тогава какво може още да представя правата линия? Всяко начало с какво започва?
С крива линия или с права линия?
А с какво свършва? Защото ти не можеш на една права линия да съединиш двата й края. Значи между две точки може да се прокара само една права линия. Ако речеш да огънеш една точка, тогава тази линия няма да бъде права линия. Следователно правата линия няма пространство да се огъне, правата линия е между две точки.
към втори вариант >>
Но много и радостите.
(втори вариант)
Казва някой: „Много съм страдал." Много и ще се радваш. Или каже някой: „Не съм скърбил." Малко ще се и радваш. Заблуждението е там, че някой мисли, без да е страдал, ще се радва. Много се лъже. Казват - много са изпитанията на праведния.
Но много и радостите.
Тъй трябва да съпоставяте. Вие сега казвате: „Защо са тези страдания? " Нали искаш радости. Ама да не бъдат толкова страданията. Е, колко страдания искаш?
към втори вариант >>
А с какво свършва?
(втори вариант)
А най- дългата линия, това е кривата линия. Тогава какво може още да представя правата линия? Всяко начало с какво започва? С крива линия или с права линия?
А с какво свършва?
Защото ти не можеш на една права линия да съединиш двата й края. Значи между две точки може да се прокара само една права линия. Ако речеш да огънеш една точка, тогава тази линия няма да бъде права линия. Следователно правата линия няма пространство да се огъне, правата линия е между две точки. Следователно всяка една линия, която се огъва, подразбира, че има известно пространство.
към втори вариант >>
Тъй трябва да съпоставяте.
(втори вариант)
Или каже някой: „Не съм скърбил." Малко ще се и радваш. Заблуждението е там, че някой мисли, без да е страдал, ще се радва. Много се лъже. Казват - много са изпитанията на праведния. Но много и радостите.
Тъй трябва да съпоставяте.
Вие сега казвате: „Защо са тези страдания? " Нали искаш радости. Ама да не бъдат толкова страданията. Е, колко страдания искаш? Колко страдания искате вие, които сте тук?
към втори вариант >>
Защото ти не можеш на една права линия да съединиш двата й края.
(втори вариант)
А най- дългата линия, това е кривата линия. Тогава какво може още да представя правата линия? Всяко начало с какво започва? С крива линия или с права линия? А с какво свършва?
Защото ти не можеш на една права линия да съединиш двата й края.
Значи между две точки може да се прокара само една права линия. Ако речеш да огънеш една точка, тогава тази линия няма да бъде права линия. Следователно правата линия няма пространство да се огъне, правата линия е между две точки. Следователно всяка една линия, която се огъва, подразбира, че има известно пространство. Следователно има известни постъпки в живота, дето човек не може да се измени.
към втори вариант >>
Вие сега казвате: „Защо са тези страдания?
(втори вариант)
Заблуждението е там, че някой мисли, без да е страдал, ще се радва. Много се лъже. Казват - много са изпитанията на праведния. Но много и радостите. Тъй трябва да съпоставяте.
Вие сега казвате: „Защо са тези страдания?
" Нали искаш радости. Ама да не бъдат толкова страданията. Е, колко страдания искаш? Колко страдания искате вие, които сте тук? Ако едно искате, и през целия живот ще имате само една радост.
към втори вариант >>
Значи между две точки може да се прокара само една права линия.
(втори вариант)
Тогава какво може още да представя правата линия? Всяко начало с какво започва? С крива линия или с права линия? А с какво свършва? Защото ти не можеш на една права линия да съединиш двата й края.
Значи между две точки може да се прокара само една права линия.
Ако речеш да огънеш една точка, тогава тази линия няма да бъде права линия. Следователно правата линия няма пространство да се огъне, правата линия е между две точки. Следователно всяка една линия, която се огъва, подразбира, че има известно пространство. Следователно има известни постъпки в живота, дето човек не може да се измени. Всички ония морални постъпки са обосновани, че не могат да се изменят.
към втори вариант >>
" Нали искаш радости.
(втори вариант)
Много се лъже. Казват - много са изпитанията на праведния. Но много и радостите. Тъй трябва да съпоставяте. Вие сега казвате: „Защо са тези страдания?
" Нали искаш радости.
Ама да не бъдат толкова страданията. Е, колко страдания искаш? Колко страдания искате вие, които сте тук? Ако едно искате, и през целия живот ще имате само една радост. Страданията предшестват радостите на физическото поле.
към втори вариант >>
Ако речеш да огънеш една точка, тогава тази линия няма да бъде права линия.
(втори вариант)
Всяко начало с какво започва? С крива линия или с права линия? А с какво свършва? Защото ти не можеш на една права линия да съединиш двата й края. Значи между две точки може да се прокара само една права линия.
Ако речеш да огънеш една точка, тогава тази линия няма да бъде права линия.
Следователно правата линия няма пространство да се огъне, правата линия е между две точки. Следователно всяка една линия, която се огъва, подразбира, че има известно пространство. Следователно има известни постъпки в живота, дето човек не може да се измени. Всички ония морални постъпки са обосновани, че не могат да се изменят. Ти и да искаш, не може.
към втори вариант >>
Ама да не бъдат толкова страданията.
(втори вариант)
Казват - много са изпитанията на праведния. Но много и радостите. Тъй трябва да съпоставяте. Вие сега казвате: „Защо са тези страдания? " Нали искаш радости.
Ама да не бъдат толкова страданията.
Е, колко страдания искаш? Колко страдания искате вие, които сте тук? Ако едно искате, и през целия живот ще имате само една радост. Страданията предшестват радостите на физическото поле. Било е време, когато радостите са предшествали страданията, а сега при сегашните условия страданията предшестват радостите.
към втори вариант >>
Следователно правата линия няма пространство да се огъне, правата линия е между две точки.
(втори вариант)
С крива линия или с права линия? А с какво свършва? Защото ти не можеш на една права линия да съединиш двата й края. Значи между две точки може да се прокара само една права линия. Ако речеш да огънеш една точка, тогава тази линия няма да бъде права линия.
Следователно правата линия няма пространство да се огъне, правата линия е между две точки.
Следователно всяка една линия, която се огъва, подразбира, че има известно пространство. Следователно има известни постъпки в живота, дето човек не може да се измени. Всички ония морални постъпки са обосновани, че не могат да се изменят. Ти и да искаш, не може.
към втори вариант >>
Е, колко страдания искаш?
(втори вариант)
Но много и радостите. Тъй трябва да съпоставяте. Вие сега казвате: „Защо са тези страдания? " Нали искаш радости. Ама да не бъдат толкова страданията.
Е, колко страдания искаш?
Колко страдания искате вие, които сте тук? Ако едно искате, и през целия живот ще имате само една радост. Страданията предшестват радостите на физическото поле. Било е време, когато радостите са предшествали страданията, а сега при сегашните условия страданията предшестват радостите. Да спрем сега.
към втори вариант >>
Следователно всяка една линия, която се огъва, подразбира, че има известно пространство.
(втори вариант)
А с какво свършва? Защото ти не можеш на една права линия да съединиш двата й края. Значи между две точки може да се прокара само една права линия. Ако речеш да огънеш една точка, тогава тази линия няма да бъде права линия. Следователно правата линия няма пространство да се огъне, правата линия е между две точки.
Следователно всяка една линия, която се огъва, подразбира, че има известно пространство.
Следователно има известни постъпки в живота, дето човек не може да се измени. Всички ония морални постъпки са обосновани, че не могат да се изменят. Ти и да искаш, не може.
към втори вариант >>
Колко страдания искате вие, които сте тук?
(втори вариант)
Тъй трябва да съпоставяте. Вие сега казвате: „Защо са тези страдания? " Нали искаш радости. Ама да не бъдат толкова страданията. Е, колко страдания искаш?
Колко страдания искате вие, които сте тук?
Ако едно искате, и през целия живот ще имате само една радост. Страданията предшестват радостите на физическото поле. Било е време, когато радостите са предшествали страданията, а сега при сегашните условия страданията предшестват радостите. Да спрем сега.
към втори вариант >>
Следователно има известни постъпки в живота, дето човек не може да се измени.
(втори вариант)
Защото ти не можеш на една права линия да съединиш двата й края. Значи между две точки може да се прокара само една права линия. Ако речеш да огънеш една точка, тогава тази линия няма да бъде права линия. Следователно правата линия няма пространство да се огъне, правата линия е между две точки. Следователно всяка една линия, която се огъва, подразбира, че има известно пространство.
Следователно има известни постъпки в живота, дето човек не може да се измени.
Всички ония морални постъпки са обосновани, че не могат да се изменят. Ти и да искаш, не може.
към втори вариант >>
Ако едно искате, и през целия живот ще имате само една радост.
(втори вариант)
Вие сега казвате: „Защо са тези страдания? " Нали искаш радости. Ама да не бъдат толкова страданията. Е, колко страдания искаш? Колко страдания искате вие, които сте тук?
Ако едно искате, и през целия живот ще имате само една радост.
Страданията предшестват радостите на физическото поле. Било е време, когато радостите са предшествали страданията, а сега при сегашните условия страданията предшестват радостите. Да спрем сега.
към втори вариант >>
Всички ония морални постъпки са обосновани, че не могат да се изменят.
(втори вариант)
Значи между две точки може да се прокара само една права линия. Ако речеш да огънеш една точка, тогава тази линия няма да бъде права линия. Следователно правата линия няма пространство да се огъне, правата линия е между две точки. Следователно всяка една линия, която се огъва, подразбира, че има известно пространство. Следователно има известни постъпки в живота, дето човек не може да се измени.
Всички ония морални постъпки са обосновани, че не могат да се изменят.
Ти и да искаш, не може.
към втори вариант >>
Страданията предшестват радостите на физическото поле.
(втори вариант)
" Нали искаш радости. Ама да не бъдат толкова страданията. Е, колко страдания искаш? Колко страдания искате вие, които сте тук? Ако едно искате, и през целия живот ще имате само една радост.
Страданията предшестват радостите на физическото поле.
Било е време, когато радостите са предшествали страданията, а сега при сегашните условия страданията предшестват радостите. Да спрем сега.
към втори вариант >>
Ти и да искаш, не може.
(втори вариант)
Ако речеш да огънеш една точка, тогава тази линия няма да бъде права линия. Следователно правата линия няма пространство да се огъне, правата линия е между две точки. Следователно всяка една линия, която се огъва, подразбира, че има известно пространство. Следователно има известни постъпки в живота, дето човек не може да се измени. Всички ония морални постъпки са обосновани, че не могат да се изменят.
Ти и да искаш, не може.
към втори вариант >>
Било е време, когато радостите са предшествали страданията, а сега при сегашните условия страданията предшестват радостите.
(втори вариант)
Ама да не бъдат толкова страданията. Е, колко страдания искаш? Колко страдания искате вие, които сте тук? Ако едно искате, и през целия живот ще имате само една радост. Страданията предшестват радостите на физическото поле.
Било е време, когато радостите са предшествали страданията, а сега при сегашните условия страданията предшестват радостите.
Да спрем сега.
към втори вариант >>
Представи си един човек, който няма ръце.
(втори вариант)
Представи си един човек, който няма ръце.
Може ли да открадне? Той няма възможността да открадне. Ти можеш да го лишиш от факта да краде, но желанието у него ще остане неизпълнимо. Тогава правата линия е отвън. Отсъствието на ръцете, това е отвън.
към втори вариант >>
Да спрем сега.
(втори вариант)
Е, колко страдания искаш? Колко страдания искате вие, които сте тук? Ако едно искате, и през целия живот ще имате само една радост. Страданията предшестват радостите на физическото поле. Било е време, когато радостите са предшествали страданията, а сега при сегашните условия страданията предшестват радостите.
Да спрем сега.
към втори вариант >>
Може ли да открадне?
(втори вариант)
Представи си един човек, който няма ръце.
Може ли да открадне?
Той няма възможността да открадне. Ти можеш да го лишиш от факта да краде, но желанието у него ще остане неизпълнимо. Тогава правата линия е отвън. Отсъствието на ръцете, това е отвън. Законът е приложен отвън, но той няма да извърши кражба.
към втори вариант >>
Много работи трябва да останат недообяснени, защото, щом се дообяснят, те стават лоши.
(втори вариант)
Много работи трябва да останат недообяснени, защото, щом се дообяснят, те стават лоши.
Запример ти не обяснявай на онзи гостилничар, че нямаш пари. Ти си представи, че имаш пари. Щом му покажеш, че си малко в трудно положение или извадиш кесията, да му покажеш, че нямаш пари. Сега, тъй като говоря, ще кажете: „Това право ли е? " Питам, право ли е да му отвориш кесията, да му покажеш, че нямаш нито пет пари.
към втори вариант >>
Той няма възможността да открадне.
(втори вариант)
Представи си един човек, който няма ръце. Може ли да открадне?
Той няма възможността да открадне.
Ти можеш да го лишиш от факта да краде, но желанието у него ще остане неизпълнимо. Тогава правата линия е отвън. Отсъствието на ръцете, това е отвън. Законът е приложен отвън, но той няма да извърши кражба. Няма ръце.
към втори вариант >>
Запример ти не обяснявай на онзи гостилничар, че нямаш пари.
(втори вариант)
Много работи трябва да останат недообяснени, защото, щом се дообяснят, те стават лоши.
Запример ти не обяснявай на онзи гостилничар, че нямаш пари.
Ти си представи, че имаш пари. Щом му покажеш, че си малко в трудно положение или извадиш кесията, да му покажеш, че нямаш пари. Сега, тъй като говоря, ще кажете: „Това право ли е? " Питам, право ли е да му отвориш кесията, да му покажеш, че нямаш нито пет пари. И после другото, право ли е да не му кажеш нищо?
към втори вариант >>
Ти можеш да го лишиш от факта да краде, но желанието у него ще остане неизпълнимо.
(втори вариант)
Представи си един човек, който няма ръце. Може ли да открадне? Той няма възможността да открадне.
Ти можеш да го лишиш от факта да краде, но желанието у него ще остане неизпълнимо.
Тогава правата линия е отвън. Отсъствието на ръцете, това е отвън. Законът е приложен отвън, но той няма да извърши кражба. Няма ръце. Така че желанията у него могат да съществуват.
към втори вариант >>
Ти си представи, че имаш пари.
(втори вариант)
Много работи трябва да останат недообяснени, защото, щом се дообяснят, те стават лоши. Запример ти не обяснявай на онзи гостилничар, че нямаш пари.
Ти си представи, че имаш пари.
Щом му покажеш, че си малко в трудно положение или извадиш кесията, да му покажеш, че нямаш пари. Сега, тъй като говоря, ще кажете: „Това право ли е? " Питам, право ли е да му отвориш кесията, да му покажеш, че нямаш нито пет пари. И после другото, право ли е да не му кажеш нищо? Кое е право, кажете?
към втори вариант >>
Тогава правата линия е отвън.
(втори вариант)
Представи си един човек, който няма ръце. Може ли да открадне? Той няма възможността да открадне. Ти можеш да го лишиш от факта да краде, но желанието у него ще остане неизпълнимо.
Тогава правата линия е отвън.
Отсъствието на ръцете, това е отвън. Законът е приложен отвън, но той няма да извърши кражба. Няма ръце. Така че желанията у него могат да съществуват. Тогава кой е възпитан човек?
към втори вариант >>
Щом му покажеш, че си малко в трудно положение или извадиш кесията, да му покажеш, че нямаш пари.
(втори вариант)
Много работи трябва да останат недообяснени, защото, щом се дообяснят, те стават лоши. Запример ти не обяснявай на онзи гостилничар, че нямаш пари. Ти си представи, че имаш пари.
Щом му покажеш, че си малко в трудно положение или извадиш кесията, да му покажеш, че нямаш пари.
Сега, тъй като говоря, ще кажете: „Това право ли е? " Питам, право ли е да му отвориш кесията, да му покажеш, че нямаш нито пет пари. И после другото, право ли е да не му кажеш нищо? Кое е право, кажете? Сега вие знаете как постъпвате в гостилницата.
към втори вариант >>
Отсъствието на ръцете, това е отвън.
(втори вариант)
Представи си един човек, който няма ръце. Може ли да открадне? Той няма възможността да открадне. Ти можеш да го лишиш от факта да краде, но желанието у него ще остане неизпълнимо. Тогава правата линия е отвън.
Отсъствието на ръцете, това е отвън.
Законът е приложен отвън, но той няма да извърши кражба. Няма ръце. Така че желанията у него могат да съществуват. Тогава кой е възпитан човек? Който има желания, но същевременно е и господар на желанията си.
към втори вариант >>
Сега, тъй като говоря, ще кажете: „Това право ли е?
(втори вариант)
Много работи трябва да останат недообяснени, защото, щом се дообяснят, те стават лоши. Запример ти не обяснявай на онзи гостилничар, че нямаш пари. Ти си представи, че имаш пари. Щом му покажеш, че си малко в трудно положение или извадиш кесията, да му покажеш, че нямаш пари.
Сега, тъй като говоря, ще кажете: „Това право ли е?
" Питам, право ли е да му отвориш кесията, да му покажеш, че нямаш нито пет пари. И после другото, право ли е да не му кажеш нищо? Кое е право, кажете? Сега вие знаете как постъпвате в гостилницата. Няма някой от вас, който да не показва в гостилницата фасони.
към втори вариант >>
Законът е приложен отвън, но той няма да извърши кражба.
(втори вариант)
Може ли да открадне? Той няма възможността да открадне. Ти можеш да го лишиш от факта да краде, но желанието у него ще остане неизпълнимо. Тогава правата линия е отвън. Отсъствието на ръцете, това е отвън.
Законът е приложен отвън, но той няма да извърши кражба.
Няма ръце. Така че желанията у него могат да съществуват. Тогава кой е възпитан човек? Който има желания, но същевременно е и господар на желанията си. А за да бъдеш господар на себе си, господар на желанията, значи трябва да разбираш закона на страданията.
към втори вариант >>
" Питам, право ли е да му отвориш кесията, да му покажеш, че нямаш нито пет пари.
(втори вариант)
Много работи трябва да останат недообяснени, защото, щом се дообяснят, те стават лоши. Запример ти не обяснявай на онзи гостилничар, че нямаш пари. Ти си представи, че имаш пари. Щом му покажеш, че си малко в трудно положение или извадиш кесията, да му покажеш, че нямаш пари. Сега, тъй като говоря, ще кажете: „Това право ли е?
" Питам, право ли е да му отвориш кесията, да му покажеш, че нямаш нито пет пари.
И после другото, право ли е да не му кажеш нищо? Кое е право, кажете? Сега вие знаете как постъпвате в гостилницата. Няма някой от вас, който да не показва в гостилницата фасони. Човек всякога се показва това, което не е.
към втори вариант >>
Няма ръце.
(втори вариант)
Той няма възможността да открадне. Ти можеш да го лишиш от факта да краде, но желанието у него ще остане неизпълнимо. Тогава правата линия е отвън. Отсъствието на ръцете, това е отвън. Законът е приложен отвън, но той няма да извърши кражба.
Няма ръце.
Така че желанията у него могат да съществуват. Тогава кой е възпитан човек? Който има желания, но същевременно е и господар на желанията си. А за да бъдеш господар на себе си, господар на желанията, значи трябва да разбираш закона на страданията.
към втори вариант >>
И после другото, право ли е да не му кажеш нищо?
(втори вариант)
Запример ти не обяснявай на онзи гостилничар, че нямаш пари. Ти си представи, че имаш пари. Щом му покажеш, че си малко в трудно положение или извадиш кесията, да му покажеш, че нямаш пари. Сега, тъй като говоря, ще кажете: „Това право ли е? " Питам, право ли е да му отвориш кесията, да му покажеш, че нямаш нито пет пари.
И после другото, право ли е да не му кажеш нищо?
Кое е право, кажете? Сега вие знаете как постъпвате в гостилницата. Няма някой от вас, който да не показва в гостилницата фасони. Човек всякога се показва това, което не е. Запример той си представлява, че е нещо високо.
към втори вариант >>
Така че желанията у него могат да съществуват.
(втори вариант)
Ти можеш да го лишиш от факта да краде, но желанието у него ще остане неизпълнимо. Тогава правата линия е отвън. Отсъствието на ръцете, това е отвън. Законът е приложен отвън, но той няма да извърши кражба. Няма ръце.
Така че желанията у него могат да съществуват.
Тогава кой е възпитан човек? Който има желания, но същевременно е и господар на желанията си. А за да бъдеш господар на себе си, господар на желанията, значи трябва да разбираш закона на страданията.
към втори вариант >>
Кое е право, кажете?
(втори вариант)
Ти си представи, че имаш пари. Щом му покажеш, че си малко в трудно положение или извадиш кесията, да му покажеш, че нямаш пари. Сега, тъй като говоря, ще кажете: „Това право ли е? " Питам, право ли е да му отвориш кесията, да му покажеш, че нямаш нито пет пари. И после другото, право ли е да не му кажеш нищо?
Кое е право, кажете?
Сега вие знаете как постъпвате в гостилницата. Няма някой от вас, който да не показва в гостилницата фасони. Човек всякога се показва това, което не е. Запример той си представлява, че е нещо високо. И след като се разболее, пак се показва това, което не е.
към втори вариант >>
Тогава кой е възпитан човек?
(втори вариант)
Тогава правата линия е отвън. Отсъствието на ръцете, това е отвън. Законът е приложен отвън, но той няма да извърши кражба. Няма ръце. Така че желанията у него могат да съществуват.
Тогава кой е възпитан човек?
Който има желания, но същевременно е и господар на желанията си. А за да бъдеш господар на себе си, господар на желанията, значи трябва да разбираш закона на страданията.
към втори вариант >>
Сега вие знаете как постъпвате в гостилницата.
(втори вариант)
Щом му покажеш, че си малко в трудно положение или извадиш кесията, да му покажеш, че нямаш пари. Сега, тъй като говоря, ще кажете: „Това право ли е? " Питам, право ли е да му отвориш кесията, да му покажеш, че нямаш нито пет пари. И после другото, право ли е да не му кажеш нищо? Кое е право, кажете?
Сега вие знаете как постъпвате в гостилницата.
Няма някой от вас, който да не показва в гостилницата фасони. Човек всякога се показва това, което не е. Запример той си представлява, че е нещо високо. И след като се разболее, пак се показва това, което не е. Така се представлява, че е много смирен, че има нужда, оплаква се, моли се да му помогнат.
към втори вариант >>
Който има желания, но същевременно е и господар на желанията си.
(втори вариант)
Отсъствието на ръцете, това е отвън. Законът е приложен отвън, но той няма да извърши кражба. Няма ръце. Така че желанията у него могат да съществуват. Тогава кой е възпитан човек?
Който има желания, но същевременно е и господар на желанията си.
А за да бъдеш господар на себе си, господар на желанията, значи трябва да разбираш закона на страданията.
към втори вариант >>
Няма някой от вас, който да не показва в гостилницата фасони.
(втори вариант)
Сега, тъй като говоря, ще кажете: „Това право ли е? " Питам, право ли е да му отвориш кесията, да му покажеш, че нямаш нито пет пари. И после другото, право ли е да не му кажеш нищо? Кое е право, кажете? Сега вие знаете как постъпвате в гостилницата.
Няма някой от вас, който да не показва в гостилницата фасони.
Човек всякога се показва това, което не е. Запример той си представлява, че е нещо високо. И след като се разболее, пак се показва това, което не е. Така се представлява, че е много смирен, че има нужда, оплаква се, моли се да му помогнат. Но и двете положения са неестествени.
към втори вариант >>
А за да бъдеш господар на себе си, господар на желанията, значи трябва да разбираш закона на страданията.
(втори вариант)
Законът е приложен отвън, но той няма да извърши кражба. Няма ръце. Така че желанията у него могат да съществуват. Тогава кой е възпитан човек? Който има желания, но същевременно е и господар на желанията си.
А за да бъдеш господар на себе си, господар на желанията, значи трябва да разбираш закона на страданията.
към втори вариант >>
Човек всякога се показва това, което не е.
(втори вариант)
" Питам, право ли е да му отвориш кесията, да му покажеш, че нямаш нито пет пари. И после другото, право ли е да не му кажеш нищо? Кое е право, кажете? Сега вие знаете как постъпвате в гостилницата. Няма някой от вас, който да не показва в гостилницата фасони.
Човек всякога се показва това, което не е.
Запример той си представлява, че е нещо високо. И след като се разболее, пак се показва това, което не е. Така се представлява, че е много смирен, че има нужда, оплаква се, моли се да му помогнат. Но и двете положения са неестествени. Човек действително е силен в идеята.
към втори вариант >>
Една тежест, която е под твоя контрол, значи ти можеш да я вдигаш и да я слагаш, където искаш.
(втори вариант)
Една тежест, която е под твоя контрол, значи ти можеш да я вдигаш и да я слагаш, където искаш.
Но онази тежест, която ти не можеш да я вдигаш от земята, или ти никога не можеш да извършиш една постъпка, да я сложиш на земята, ако по-рано не си я вдигнал. Законът съществува тъй: ти никога не можеш да извършиш една морална постъпка, ако не можеш да я вдигнеш веднъж. Ако тази морална постъпка ти не можеш да я вдигаш от земята, ти не можеш и да я сложиш. Това, което не можеш да вдигаш, не можеш и да снемеш. Законът е такъв: ако един чувал със 120 килограма ти можеш да го вдигнеш и да го туриш на лавицата, ти можеш и да го снемеш.
към втори вариант >>
Запример той си представлява, че е нещо високо.
(втори вариант)
И после другото, право ли е да не му кажеш нищо? Кое е право, кажете? Сега вие знаете как постъпвате в гостилницата. Няма някой от вас, който да не показва в гостилницата фасони. Човек всякога се показва това, което не е.
Запример той си представлява, че е нещо високо.
И след като се разболее, пак се показва това, което не е. Така се представлява, че е много смирен, че има нужда, оплаква се, моли се да му помогнат. Но и двете положения са неестествени. Човек действително е силен в идеята. Но човек е силен дотолкова, доколкото е свързан с природата.
към втори вариант >>
Но онази тежест, която ти не можеш да я вдигаш от земята, или ти никога не можеш да извършиш една постъпка, да я сложиш на земята, ако по-рано не си я вдигнал.
(втори вариант)
Една тежест, която е под твоя контрол, значи ти можеш да я вдигаш и да я слагаш, където искаш.
Но онази тежест, която ти не можеш да я вдигаш от земята, или ти никога не можеш да извършиш една постъпка, да я сложиш на земята, ако по-рано не си я вдигнал.
Законът съществува тъй: ти никога не можеш да извършиш една морална постъпка, ако не можеш да я вдигнеш веднъж. Ако тази морална постъпка ти не можеш да я вдигаш от земята, ти не можеш и да я сложиш. Това, което не можеш да вдигаш, не можеш и да снемеш. Законът е такъв: ако един чувал със 120 килограма ти можеш да го вдигнеш и да го туриш на лавицата, ти можеш и да го снемеш. И това, което не можеш да дигаш, не можеш и да снемаш.
към втори вариант >>
И след като се разболее, пак се показва това, което не е.
(втори вариант)
Кое е право, кажете? Сега вие знаете как постъпвате в гостилницата. Няма някой от вас, който да не показва в гостилницата фасони. Човек всякога се показва това, което не е. Запример той си представлява, че е нещо високо.
И след като се разболее, пак се показва това, което не е.
Така се представлява, че е много смирен, че има нужда, оплаква се, моли се да му помогнат. Но и двете положения са неестествени. Човек действително е силен в идеята. Но човек е силен дотолкова, доколкото е свързан с природата. Щом има знанието, той всичко може да направи според законите на природата, но вънка от законите на природата, той е тъй слаб, както която и да не е органическа вещ.
към втори вариант >>
Законът съществува тъй: ти никога не можеш да извършиш една морална постъпка, ако не можеш да я вдигнеш веднъж.
(втори вариант)
Една тежест, която е под твоя контрол, значи ти можеш да я вдигаш и да я слагаш, където искаш. Но онази тежест, която ти не можеш да я вдигаш от земята, или ти никога не можеш да извършиш една постъпка, да я сложиш на земята, ако по-рано не си я вдигнал.
Законът съществува тъй: ти никога не можеш да извършиш една морална постъпка, ако не можеш да я вдигнеш веднъж.
Ако тази морална постъпка ти не можеш да я вдигаш от земята, ти не можеш и да я сложиш. Това, което не можеш да вдигаш, не можеш и да снемеш. Законът е такъв: ако един чувал със 120 килограма ти можеш да го вдигнеш и да го туриш на лавицата, ти можеш и да го снемеш. И това, което не можеш да дигаш, не можеш и да снемаш. Следователно онзи, който не се е опитал да вдига чувала и да го турга на лавицата, той не може и да го снеме.
към втори вариант >>
Така се представлява, че е много смирен, че има нужда, оплаква се, моли се да му помогнат.
(втори вариант)
Сега вие знаете как постъпвате в гостилницата. Няма някой от вас, който да не показва в гостилницата фасони. Човек всякога се показва това, което не е. Запример той си представлява, че е нещо високо. И след като се разболее, пак се показва това, което не е.
Така се представлява, че е много смирен, че има нужда, оплаква се, моли се да му помогнат.
Но и двете положения са неестествени. Човек действително е силен в идеята. Но човек е силен дотолкова, доколкото е свързан с природата. Щом има знанието, той всичко може да направи според законите на природата, но вънка от законите на природата, той е тъй слаб, както която и да не е органическа вещ. Та, когато ние мислим, че сме силни, се подразбира само когато сме във връзка с природата.
към втори вариант >>
Ако тази морална постъпка ти не можеш да я вдигаш от земята, ти не можеш и да я сложиш.
(втори вариант)
Една тежест, която е под твоя контрол, значи ти можеш да я вдигаш и да я слагаш, където искаш. Но онази тежест, която ти не можеш да я вдигаш от земята, или ти никога не можеш да извършиш една постъпка, да я сложиш на земята, ако по-рано не си я вдигнал. Законът съществува тъй: ти никога не можеш да извършиш една морална постъпка, ако не можеш да я вдигнеш веднъж.
Ако тази морална постъпка ти не можеш да я вдигаш от земята, ти не можеш и да я сложиш.
Това, което не можеш да вдигаш, не можеш и да снемеш. Законът е такъв: ако един чувал със 120 килограма ти можеш да го вдигнеш и да го туриш на лавицата, ти можеш и да го снемеш. И това, което не можеш да дигаш, не можеш и да снемаш. Следователно онзи, който не се е опитал да вдига чувала и да го турга на лавицата, той не може и да го снеме.
към втори вариант >>
Но и двете положения са неестествени.
(втори вариант)
Няма някой от вас, който да не показва в гостилницата фасони. Човек всякога се показва това, което не е. Запример той си представлява, че е нещо високо. И след като се разболее, пак се показва това, което не е. Така се представлява, че е много смирен, че има нужда, оплаква се, моли се да му помогнат.
Но и двете положения са неестествени.
Човек действително е силен в идеята. Но човек е силен дотолкова, доколкото е свързан с природата. Щом има знанието, той всичко може да направи според законите на природата, но вънка от законите на природата, той е тъй слаб, както която и да не е органическа вещ. Та, когато ние мислим, че сме силни, се подразбира само когато сме във връзка с природата. Разумният човек е силен.
към втори вариант >>
Това, което не можеш да вдигаш, не можеш и да снемеш.
(втори вариант)
Една тежест, която е под твоя контрол, значи ти можеш да я вдигаш и да я слагаш, където искаш. Но онази тежест, която ти не можеш да я вдигаш от земята, или ти никога не можеш да извършиш една постъпка, да я сложиш на земята, ако по-рано не си я вдигнал. Законът съществува тъй: ти никога не можеш да извършиш една морална постъпка, ако не можеш да я вдигнеш веднъж. Ако тази морална постъпка ти не можеш да я вдигаш от земята, ти не можеш и да я сложиш.
Това, което не можеш да вдигаш, не можеш и да снемеш.
Законът е такъв: ако един чувал със 120 килограма ти можеш да го вдигнеш и да го туриш на лавицата, ти можеш и да го снемеш. И това, което не можеш да дигаш, не можеш и да снемаш. Следователно онзи, който не се е опитал да вдига чувала и да го турга на лавицата, той не може и да го снеме.
към втори вариант >>
Човек действително е силен в идеята.
(втори вариант)
Човек всякога се показва това, което не е. Запример той си представлява, че е нещо високо. И след като се разболее, пак се показва това, което не е. Така се представлява, че е много смирен, че има нужда, оплаква се, моли се да му помогнат. Но и двете положения са неестествени.
Човек действително е силен в идеята.
Но човек е силен дотолкова, доколкото е свързан с природата. Щом има знанието, той всичко може да направи според законите на природата, но вънка от законите на природата, той е тъй слаб, както която и да не е органическа вещ. Та, когато ние мислим, че сме силни, се подразбира само когато сме във връзка с природата. Разумният човек е силен. А неразумният е слаб.
към втори вариант >>
Законът е такъв: ако един чувал със 120 килограма ти можеш да го вдигнеш и да го туриш на лавицата, ти можеш и да го снемеш.
(втори вариант)
Една тежест, която е под твоя контрол, значи ти можеш да я вдигаш и да я слагаш, където искаш. Но онази тежест, която ти не можеш да я вдигаш от земята, или ти никога не можеш да извършиш една постъпка, да я сложиш на земята, ако по-рано не си я вдигнал. Законът съществува тъй: ти никога не можеш да извършиш една морална постъпка, ако не можеш да я вдигнеш веднъж. Ако тази морална постъпка ти не можеш да я вдигаш от земята, ти не можеш и да я сложиш. Това, което не можеш да вдигаш, не можеш и да снемеш.
Законът е такъв: ако един чувал със 120 килограма ти можеш да го вдигнеш и да го туриш на лавицата, ти можеш и да го снемеш.
И това, което не можеш да дигаш, не можеш и да снемаш. Следователно онзи, който не се е опитал да вдига чувала и да го турга на лавицата, той не може и да го снеме.
към втори вариант >>
Но човек е силен дотолкова, доколкото е свързан с природата.
(втори вариант)
Запример той си представлява, че е нещо високо. И след като се разболее, пак се показва това, което не е. Така се представлява, че е много смирен, че има нужда, оплаква се, моли се да му помогнат. Но и двете положения са неестествени. Човек действително е силен в идеята.
Но човек е силен дотолкова, доколкото е свързан с природата.
Щом има знанието, той всичко може да направи според законите на природата, но вънка от законите на природата, той е тъй слаб, както която и да не е органическа вещ. Та, когато ние мислим, че сме силни, се подразбира само когато сме във връзка с природата. Разумният човек е силен. А неразумният е слаб. Това се разбира.
към втори вариант >>
И това, което не можеш да дигаш, не можеш и да снемаш.
(втори вариант)
Но онази тежест, която ти не можеш да я вдигаш от земята, или ти никога не можеш да извършиш една постъпка, да я сложиш на земята, ако по-рано не си я вдигнал. Законът съществува тъй: ти никога не можеш да извършиш една морална постъпка, ако не можеш да я вдигнеш веднъж. Ако тази морална постъпка ти не можеш да я вдигаш от земята, ти не можеш и да я сложиш. Това, което не можеш да вдигаш, не можеш и да снемеш. Законът е такъв: ако един чувал със 120 килограма ти можеш да го вдигнеш и да го туриш на лавицата, ти можеш и да го снемеш.
И това, което не можеш да дигаш, не можеш и да снемаш.
Следователно онзи, който не се е опитал да вдига чувала и да го турга на лавицата, той не може и да го снеме.
към втори вариант >>
Щом има знанието, той всичко може да направи според законите на природата, но вънка от законите на природата, той е тъй слаб, както която и да не е органическа вещ.
(втори вариант)
И след като се разболее, пак се показва това, което не е. Така се представлява, че е много смирен, че има нужда, оплаква се, моли се да му помогнат. Но и двете положения са неестествени. Човек действително е силен в идеята. Но човек е силен дотолкова, доколкото е свързан с природата.
Щом има знанието, той всичко може да направи според законите на природата, но вънка от законите на природата, той е тъй слаб, както която и да не е органическа вещ.
Та, когато ние мислим, че сме силни, се подразбира само когато сме във връзка с природата. Разумният човек е силен. А неразумният е слаб. Това се разбира. И винаги вашата сила трябва да обосновете със знанията, които имате.
към втори вариант >>
Следователно онзи, който не се е опитал да вдига чувала и да го турга на лавицата, той не може и да го снеме.
(втори вариант)
Законът съществува тъй: ти никога не можеш да извършиш една морална постъпка, ако не можеш да я вдигнеш веднъж. Ако тази морална постъпка ти не можеш да я вдигаш от земята, ти не можеш и да я сложиш. Това, което не можеш да вдигаш, не можеш и да снемеш. Законът е такъв: ако един чувал със 120 килограма ти можеш да го вдигнеш и да го туриш на лавицата, ти можеш и да го снемеш. И това, което не можеш да дигаш, не можеш и да снемаш.
Следователно онзи, който не се е опитал да вдига чувала и да го турга на лавицата, той не може и да го снеме.
към втори вариант >>
Та, когато ние мислим, че сме силни, се подразбира само когато сме във връзка с природата.
(втори вариант)
Така се представлява, че е много смирен, че има нужда, оплаква се, моли се да му помогнат. Но и двете положения са неестествени. Човек действително е силен в идеята. Но човек е силен дотолкова, доколкото е свързан с природата. Щом има знанието, той всичко може да направи според законите на природата, но вънка от законите на природата, той е тъй слаб, както която и да не е органическа вещ.
Та, когато ние мислим, че сме силни, се подразбира само когато сме във връзка с природата.
Разумният човек е силен. А неразумният е слаб. Това се разбира. И винаги вашата сила трябва да обосновете със знанията, които имате.
към втори вариант >>
Сега мнозина от вас искат да изправят своите погрешки.
(втори вариант)
Сега мнозина от вас искат да изправят своите погрешки.
Изправянето на погрешките е снемане на чувала от лавицата. Ти ще се опиташ най-първо да вдигнеш чувала горе и ако можеш да го вдигнеш, ще го снемеш. И тъй ще изправиш своята погрешка. Онези от вас, които искат да възпитат себе си и да дадат един морал на себе си, трябва да спазват този закон. Те престъпват известни правила и после се чудят защо не могат да изправят една своя погрешка.
към втори вариант >>
Разумният човек е силен.
(втори вариант)
Но и двете положения са неестествени. Човек действително е силен в идеята. Но човек е силен дотолкова, доколкото е свързан с природата. Щом има знанието, той всичко може да направи според законите на природата, но вънка от законите на природата, той е тъй слаб, както която и да не е органическа вещ. Та, когато ние мислим, че сме силни, се подразбира само когато сме във връзка с природата.
Разумният човек е силен.
А неразумният е слаб. Това се разбира. И винаги вашата сила трябва да обосновете със знанията, които имате.
към втори вариант >>
Изправянето на погрешките е снемане на чувала от лавицата.
(втори вариант)
Сега мнозина от вас искат да изправят своите погрешки.
Изправянето на погрешките е снемане на чувала от лавицата.
Ти ще се опиташ най-първо да вдигнеш чувала горе и ако можеш да го вдигнеш, ще го снемеш. И тъй ще изправиш своята погрешка. Онези от вас, които искат да възпитат себе си и да дадат един морал на себе си, трябва да спазват този закон. Те престъпват известни правила и после се чудят защо не могат да изправят една своя погрешка. Сега как можем математически това да турим?
към втори вариант >>
А неразумният е слаб.
(втори вариант)
Човек действително е силен в идеята. Но човек е силен дотолкова, доколкото е свързан с природата. Щом има знанието, той всичко може да направи според законите на природата, но вънка от законите на природата, той е тъй слаб, както която и да не е органическа вещ. Та, когато ние мислим, че сме силни, се подразбира само когато сме във връзка с природата. Разумният човек е силен.
А неразумният е слаб.
Това се разбира. И винаги вашата сила трябва да обосновете със знанията, които имате.
към втори вариант >>
Ти ще се опиташ най-първо да вдигнеш чувала горе и ако можеш да го вдигнеш, ще го снемеш.
(втори вариант)
Сега мнозина от вас искат да изправят своите погрешки. Изправянето на погрешките е снемане на чувала от лавицата.
Ти ще се опиташ най-първо да вдигнеш чувала горе и ако можеш да го вдигнеш, ще го снемеш.
И тъй ще изправиш своята погрешка. Онези от вас, които искат да възпитат себе си и да дадат един морал на себе си, трябва да спазват този закон. Те престъпват известни правила и после се чудят защо не могат да изправят една своя погрешка. Сега как можем математически това да турим? + ДТ + вдигането на известна тежест от 200 килограма на лавицата отгоре.
към втори вариант >>
Това се разбира.
(втори вариант)
Но човек е силен дотолкова, доколкото е свързан с природата. Щом има знанието, той всичко може да направи според законите на природата, но вънка от законите на природата, той е тъй слаб, както която и да не е органическа вещ. Та, когато ние мислим, че сме силни, се подразбира само когато сме във връзка с природата. Разумният човек е силен. А неразумният е слаб.
Това се разбира.
И винаги вашата сила трябва да обосновете със знанията, които имате.
към втори вариант >>
И тъй ще изправиш своята погрешка.
(втори вариант)
Сега мнозина от вас искат да изправят своите погрешки. Изправянето на погрешките е снемане на чувала от лавицата. Ти ще се опиташ най-първо да вдигнеш чувала горе и ако можеш да го вдигнеш, ще го снемеш.
И тъй ще изправиш своята погрешка.
Онези от вас, които искат да възпитат себе си и да дадат един морал на себе си, трябва да спазват този закон. Те престъпват известни правила и после се чудят защо не могат да изправят една своя погрешка. Сега как можем математически това да турим? + ДТ + вдигането на известна тежест от 200 килограма на лавицата отгоре. Ти си морален човек, вдигаш тежестта горе.
към втори вариант >>
И винаги вашата сила трябва да обосновете със знанията, които имате.
(втори вариант)
Щом има знанието, той всичко може да направи според законите на природата, но вънка от законите на природата, той е тъй слаб, както която и да не е органическа вещ. Та, когато ние мислим, че сме силни, се подразбира само когато сме във връзка с природата. Разумният човек е силен. А неразумният е слаб. Това се разбира.
И винаги вашата сила трябва да обосновете със знанията, които имате.
към втори вариант >>
Онези от вас, които искат да възпитат себе си и да дадат един морал на себе си, трябва да спазват този закон.
(втори вариант)
Сега мнозина от вас искат да изправят своите погрешки. Изправянето на погрешките е снемане на чувала от лавицата. Ти ще се опиташ най-първо да вдигнеш чувала горе и ако можеш да го вдигнеш, ще го снемеш. И тъй ще изправиш своята погрешка.
Онези от вас, които искат да възпитат себе си и да дадат един морал на себе си, трябва да спазват този закон.
Те престъпват известни правила и после се чудят защо не могат да изправят една своя погрешка. Сега как можем математически това да турим? + ДТ + вдигането на известна тежест от 200 килограма на лавицата отгоре. Ти си морален човек, вдигаш тежестта горе. Следователно, ако ти имаш една погрешка от 200 килограма, значи ти си вдигнал тази тежест на лавицата отгоре.
към втори вариант >>
Сега можете ли да изпеете нещо?
(втори вариант)
Сега можете ли да изпеете нещо?
Или какво бихте изпели? („Лекцията беше върху правата мисъл, да изпеем „Право мисли".") Изпейте една песен, която не сте пели. (Учителят свири гамата, ние пеем от „до" нагоре, и обратно.) Трябва да изучавате добре такта. (Учителят свири.) Това е един източен ритмус. Не ти върви, не можеш да учиш латински, математика - пей!
към втори вариант >>
Те престъпват известни правила и после се чудят защо не могат да изправят една своя погрешка.
(втори вариант)
Сега мнозина от вас искат да изправят своите погрешки. Изправянето на погрешките е снемане на чувала от лавицата. Ти ще се опиташ най-първо да вдигнеш чувала горе и ако можеш да го вдигнеш, ще го снемеш. И тъй ще изправиш своята погрешка. Онези от вас, които искат да възпитат себе си и да дадат един морал на себе си, трябва да спазват този закон.
Те престъпват известни правила и после се чудят защо не могат да изправят една своя погрешка.
Сега как можем математически това да турим? + ДТ + вдигането на известна тежест от 200 килограма на лавицата отгоре. Ти си морален човек, вдигаш тежестта горе. Следователно, ако ти имаш една погрешка от 200 килограма, значи ти си вдигнал тази тежест на лавицата отгоре. Тогава, щом ти можеш да вдигнеш тежестта на лавицата отгоре, ти можеш и да я снемеш.
към втори вариант >>
Или какво бихте изпели?
(втори вариант)
Сега можете ли да изпеете нещо?
Или какво бихте изпели?
(„Лекцията беше върху правата мисъл, да изпеем „Право мисли".") Изпейте една песен, която не сте пели. (Учителят свири гамата, ние пеем от „до" нагоре, и обратно.) Трябва да изучавате добре такта. (Учителят свири.) Това е един източен ритмус. Не ти върви, не можеш да учиш латински, математика - пей! После всички математици или геометрици са били хора музиканти.
към втори вариант >>
Сега как можем математически това да турим?
(втори вариант)
Изправянето на погрешките е снемане на чувала от лавицата. Ти ще се опиташ най-първо да вдигнеш чувала горе и ако можеш да го вдигнеш, ще го снемеш. И тъй ще изправиш своята погрешка. Онези от вас, които искат да възпитат себе си и да дадат един морал на себе си, трябва да спазват този закон. Те престъпват известни правила и после се чудят защо не могат да изправят една своя погрешка.
Сега как можем математически това да турим?
+ ДТ + вдигането на известна тежест от 200 килограма на лавицата отгоре. Ти си морален човек, вдигаш тежестта горе. Следователно, ако ти имаш една погрешка от 200 килограма, значи ти си вдигнал тази тежест на лавицата отгоре. Тогава, щом ти можеш да вдигнеш тежестта на лавицата отгоре, ти можеш и да я снемеш. Всякога, когато искаш да поправиш една погрешка, понеже тя е станала по нарушението на известен закон, ти трябва на тази погрешка, отгоре на лавицата, да подигнеш друга една тежест.
към втори вариант >>
(„Лекцията беше върху правата мисъл, да изпеем „Право мисли".") Изпейте една песен, която не сте пели.
(втори вариант)
Сега можете ли да изпеете нещо? Или какво бихте изпели?
(„Лекцията беше върху правата мисъл, да изпеем „Право мисли".") Изпейте една песен, която не сте пели.
(Учителят свири гамата, ние пеем от „до" нагоре, и обратно.) Трябва да изучавате добре такта. (Учителят свири.) Това е един източен ритмус. Не ти върви, не можеш да учиш латински, математика - пей! После всички математици или геометрици са били хора музиканти. Такъв човек свири и пее в себе си.
към втори вариант >>
+ ДТ + вдигането на известна тежест от 200 килограма на лавицата отгоре.
(втори вариант)
Ти ще се опиташ най-първо да вдигнеш чувала горе и ако можеш да го вдигнеш, ще го снемеш. И тъй ще изправиш своята погрешка. Онези от вас, които искат да възпитат себе си и да дадат един морал на себе си, трябва да спазват този закон. Те престъпват известни правила и после се чудят защо не могат да изправят една своя погрешка. Сега как можем математически това да турим?
+ ДТ + вдигането на известна тежест от 200 килограма на лавицата отгоре.
Ти си морален човек, вдигаш тежестта горе. Следователно, ако ти имаш една погрешка от 200 килограма, значи ти си вдигнал тази тежест на лавицата отгоре. Тогава, щом ти можеш да вдигнеш тежестта на лавицата отгоре, ти можеш и да я снемеш. Всякога, когато искаш да поправиш една погрешка, понеже тя е станала по нарушението на известен закон, ти трябва на тази погрешка, отгоре на лавицата, да подигнеш друга една тежест. И като проектираш това, трябва да снемеш тази погрешка от горе, от лавицата, долу.
към втори вариант >>
(Учителят свири гамата, ние пеем от „до" нагоре, и обратно.) Трябва да изучавате добре такта.
(втори вариант)
Сега можете ли да изпеете нещо? Или какво бихте изпели? („Лекцията беше върху правата мисъл, да изпеем „Право мисли".") Изпейте една песен, която не сте пели.
(Учителят свири гамата, ние пеем от „до" нагоре, и обратно.) Трябва да изучавате добре такта.
(Учителят свири.) Това е един източен ритмус. Не ти върви, не можеш да учиш латински, математика - пей! После всички математици или геометрици са били хора музиканти. Такъв човек свири и пее в себе си. Защото мисълта е построена върху музиката и върху известни движения.
към втори вариант >>
Ти си морален човек, вдигаш тежестта горе.
(втори вариант)
И тъй ще изправиш своята погрешка. Онези от вас, които искат да възпитат себе си и да дадат един морал на себе си, трябва да спазват този закон. Те престъпват известни правила и после се чудят защо не могат да изправят една своя погрешка. Сега как можем математически това да турим? + ДТ + вдигането на известна тежест от 200 килограма на лавицата отгоре.
Ти си морален човек, вдигаш тежестта горе.
Следователно, ако ти имаш една погрешка от 200 килограма, значи ти си вдигнал тази тежест на лавицата отгоре. Тогава, щом ти можеш да вдигнеш тежестта на лавицата отгоре, ти можеш и да я снемеш. Всякога, когато искаш да поправиш една погрешка, понеже тя е станала по нарушението на известен закон, ти трябва на тази погрешка, отгоре на лавицата, да подигнеш друга една тежест. И като проектираш това, трябва да снемеш тази погрешка от горе, от лавицата, долу. Това е изправянето на една погрешка.
към втори вариант >>
(Учителят свири.) Това е един източен ритмус.
(втори вариант)
Сега можете ли да изпеете нещо? Или какво бихте изпели? („Лекцията беше върху правата мисъл, да изпеем „Право мисли".") Изпейте една песен, която не сте пели. (Учителят свири гамата, ние пеем от „до" нагоре, и обратно.) Трябва да изучавате добре такта.
(Учителят свири.) Това е един източен ритмус.
Не ти върви, не можеш да учиш латински, математика - пей! После всички математици или геометрици са били хора музиканти. Такъв човек свири и пее в себе си. Защото мисълта е построена върху музиката и върху известни движения. На такива хора челата им показват, че са музикални.
към втори вариант >>
Следователно, ако ти имаш една погрешка от 200 килограма, значи ти си вдигнал тази тежест на лавицата отгоре.
(втори вариант)
Онези от вас, които искат да възпитат себе си и да дадат един морал на себе си, трябва да спазват този закон. Те престъпват известни правила и после се чудят защо не могат да изправят една своя погрешка. Сега как можем математически това да турим? + ДТ + вдигането на известна тежест от 200 килограма на лавицата отгоре. Ти си морален човек, вдигаш тежестта горе.
Следователно, ако ти имаш една погрешка от 200 килограма, значи ти си вдигнал тази тежест на лавицата отгоре.
Тогава, щом ти можеш да вдигнеш тежестта на лавицата отгоре, ти можеш и да я снемеш. Всякога, когато искаш да поправиш една погрешка, понеже тя е станала по нарушението на известен закон, ти трябва на тази погрешка, отгоре на лавицата, да подигнеш друга една тежест. И като проектираш това, трябва да снемеш тази погрешка от горе, от лавицата, долу. Това е изправянето на една погрешка. И всеки, който се е опитал да снеме една тежест, без да я е дигал, той ще изгуби вярата в себе си.
към втори вариант >>
Не ти върви, не можеш да учиш латински, математика - пей!
(втори вариант)
Сега можете ли да изпеете нещо? Или какво бихте изпели? („Лекцията беше върху правата мисъл, да изпеем „Право мисли".") Изпейте една песен, която не сте пели. (Учителят свири гамата, ние пеем от „до" нагоре, и обратно.) Трябва да изучавате добре такта. (Учителят свири.) Това е един източен ритмус.
Не ти върви, не можеш да учиш латински, математика - пей!
После всички математици или геометрици са били хора музиканти. Такъв човек свири и пее в себе си. Защото мисълта е построена върху музиката и върху известни движения. На такива хора челата им показват, че са музикални. Спре се той и пее.
към втори вариант >>
Тогава, щом ти можеш да вдигнеш тежестта на лавицата отгоре, ти можеш и да я снемеш.
(втори вариант)
Те престъпват известни правила и после се чудят защо не могат да изправят една своя погрешка. Сега как можем математически това да турим? + ДТ + вдигането на известна тежест от 200 килограма на лавицата отгоре. Ти си морален човек, вдигаш тежестта горе. Следователно, ако ти имаш една погрешка от 200 килограма, значи ти си вдигнал тази тежест на лавицата отгоре.
Тогава, щом ти можеш да вдигнеш тежестта на лавицата отгоре, ти можеш и да я снемеш.
Всякога, когато искаш да поправиш една погрешка, понеже тя е станала по нарушението на известен закон, ти трябва на тази погрешка, отгоре на лавицата, да подигнеш друга една тежест. И като проектираш това, трябва да снемеш тази погрешка от горе, от лавицата, долу. Това е изправянето на една погрешка. И всеки, който се е опитал да снеме една тежест, без да я е дигал, той ще изгуби вярата в себе си.
към втори вариант >>
После всички математици или геометрици са били хора музиканти.
(втори вариант)
Или какво бихте изпели? („Лекцията беше върху правата мисъл, да изпеем „Право мисли".") Изпейте една песен, която не сте пели. (Учителят свири гамата, ние пеем от „до" нагоре, и обратно.) Трябва да изучавате добре такта. (Учителят свири.) Това е един източен ритмус. Не ти върви, не можеш да учиш латински, математика - пей!
После всички математици или геометрици са били хора музиканти.
Такъв човек свири и пее в себе си. Защото мисълта е построена върху музиката и върху известни движения. На такива хора челата им показват, че са музикални. Спре се той и пее. Набиране става върху музикалните центрове.
към втори вариант >>
Всякога, когато искаш да поправиш една погрешка, понеже тя е станала по нарушението на известен закон, ти трябва на тази погрешка, отгоре на лавицата, да подигнеш друга една тежест.
(втори вариант)
Сега как можем математически това да турим? + ДТ + вдигането на известна тежест от 200 килограма на лавицата отгоре. Ти си морален човек, вдигаш тежестта горе. Следователно, ако ти имаш една погрешка от 200 килограма, значи ти си вдигнал тази тежест на лавицата отгоре. Тогава, щом ти можеш да вдигнеш тежестта на лавицата отгоре, ти можеш и да я снемеш.
Всякога, когато искаш да поправиш една погрешка, понеже тя е станала по нарушението на известен закон, ти трябва на тази погрешка, отгоре на лавицата, да подигнеш друга една тежест.
И като проектираш това, трябва да снемеш тази погрешка от горе, от лавицата, долу. Това е изправянето на една погрешка. И всеки, който се е опитал да снеме една тежест, без да я е дигал, той ще изгуби вярата в себе си.
към втори вариант >>
Такъв човек свири и пее в себе си.
(втори вариант)
(„Лекцията беше върху правата мисъл, да изпеем „Право мисли".") Изпейте една песен, която не сте пели. (Учителят свири гамата, ние пеем от „до" нагоре, и обратно.) Трябва да изучавате добре такта. (Учителят свири.) Това е един източен ритмус. Не ти върви, не можеш да учиш латински, математика - пей! После всички математици или геометрици са били хора музиканти.
Такъв човек свири и пее в себе си.
Защото мисълта е построена върху музиката и върху известни движения. На такива хора челата им показват, че са музикални. Спре се той и пее. Набиране става върху музикалните центрове. Гледайте да ставате вътре душевно музикални.
към втори вариант >>
И като проектираш това, трябва да снемеш тази погрешка от горе, от лавицата, долу.
(втори вариант)
+ ДТ + вдигането на известна тежест от 200 килограма на лавицата отгоре. Ти си морален човек, вдигаш тежестта горе. Следователно, ако ти имаш една погрешка от 200 килограма, значи ти си вдигнал тази тежест на лавицата отгоре. Тогава, щом ти можеш да вдигнеш тежестта на лавицата отгоре, ти можеш и да я снемеш. Всякога, когато искаш да поправиш една погрешка, понеже тя е станала по нарушението на известен закон, ти трябва на тази погрешка, отгоре на лавицата, да подигнеш друга една тежест.
И като проектираш това, трябва да снемеш тази погрешка от горе, от лавицата, долу.
Това е изправянето на една погрешка. И всеки, който се е опитал да снеме една тежест, без да я е дигал, той ще изгуби вярата в себе си.
към втори вариант >>
Защото мисълта е построена върху музиката и върху известни движения.
(втори вариант)
(Учителят свири гамата, ние пеем от „до" нагоре, и обратно.) Трябва да изучавате добре такта. (Учителят свири.) Това е един източен ритмус. Не ти върви, не можеш да учиш латински, математика - пей! После всички математици или геометрици са били хора музиканти. Такъв човек свири и пее в себе си.
Защото мисълта е построена върху музиката и върху известни движения.
На такива хора челата им показват, че са музикални. Спре се той и пее. Набиране става върху музикалните центрове. Гледайте да ставате вътре душевно музикални. Защото музикалността произвежда разширение на ума, подигане на мисълта.
към втори вариант >>
Това е изправянето на една погрешка.
(втори вариант)
Ти си морален човек, вдигаш тежестта горе. Следователно, ако ти имаш една погрешка от 200 килограма, значи ти си вдигнал тази тежест на лавицата отгоре. Тогава, щом ти можеш да вдигнеш тежестта на лавицата отгоре, ти можеш и да я снемеш. Всякога, когато искаш да поправиш една погрешка, понеже тя е станала по нарушението на известен закон, ти трябва на тази погрешка, отгоре на лавицата, да подигнеш друга една тежест. И като проектираш това, трябва да снемеш тази погрешка от горе, от лавицата, долу.
Това е изправянето на една погрешка.
И всеки, който се е опитал да снеме една тежест, без да я е дигал, той ще изгуби вярата в себе си.
към втори вариант >>
На такива хора челата им показват, че са музикални.
(втори вариант)
(Учителят свири.) Това е един източен ритмус. Не ти върви, не можеш да учиш латински, математика - пей! После всички математици или геометрици са били хора музиканти. Такъв човек свири и пее в себе си. Защото мисълта е построена върху музиката и върху известни движения.
На такива хора челата им показват, че са музикални.
Спре се той и пее. Набиране става върху музикалните центрове. Гледайте да ставате вътре душевно музикални. Защото музикалността произвежда разширение на ума, подигане на мисълта. За всички има възможност да станете вътрешно музикални.
към втори вариант >>
И всеки, който се е опитал да снеме една тежест, без да я е дигал, той ще изгуби вярата в себе си.
(втори вариант)
Следователно, ако ти имаш една погрешка от 200 килограма, значи ти си вдигнал тази тежест на лавицата отгоре. Тогава, щом ти можеш да вдигнеш тежестта на лавицата отгоре, ти можеш и да я снемеш. Всякога, когато искаш да поправиш една погрешка, понеже тя е станала по нарушението на известен закон, ти трябва на тази погрешка, отгоре на лавицата, да подигнеш друга една тежест. И като проектираш това, трябва да снемеш тази погрешка от горе, от лавицата, долу. Това е изправянето на една погрешка.
И всеки, който се е опитал да снеме една тежест, без да я е дигал, той ще изгуби вярата в себе си.
към втори вариант >>
Спре се той и пее.
(втори вариант)
Не ти върви, не можеш да учиш латински, математика - пей! После всички математици или геометрици са били хора музиканти. Такъв човек свири и пее в себе си. Защото мисълта е построена върху музиката и върху известни движения. На такива хора челата им показват, че са музикални.
Спре се той и пее.
Набиране става върху музикалните центрове. Гледайте да ставате вътре душевно музикални. Защото музикалността произвежда разширение на ума, подигане на мисълта. За всички има възможност да станете вътрешно музикални. Защото, когато човек музикално скърби, той расте.
към втори вариант >>
Сега схващате ли каква е аналогията?
(втори вариант)
Сега схващате ли каква е аналогията?
В каква линия върви тежестта нагоре? С какво си служи физиката, Н. Д.? („По наклонена линия.") Правата линия е опора на всички машини в света. Понеже тя е най-устойчива, тя не може да се огъне. Следователно всяка машина, която е основана на правата линя, и тя е устойчива.
към втори вариант >>
Набиране става върху музикалните центрове.
(втори вариант)
После всички математици или геометрици са били хора музиканти. Такъв човек свири и пее в себе си. Защото мисълта е построена върху музиката и върху известни движения. На такива хора челата им показват, че са музикални. Спре се той и пее.
Набиране става върху музикалните центрове.
Гледайте да ставате вътре душевно музикални. Защото музикалността произвежда разширение на ума, подигане на мисълта. За всички има възможност да станете вътрешно музикални. Защото, когато човек музикално скърби, той расте. А когато дойде отчаяние, това произвежда катастрофа.
към втори вариант >>
В каква линия върви тежестта нагоре?
(втори вариант)
Сега схващате ли каква е аналогията?
В каква линия върви тежестта нагоре?
С какво си служи физиката, Н. Д.? („По наклонена линия.") Правата линия е опора на всички машини в света. Понеже тя е най-устойчива, тя не може да се огъне. Следователно всяка машина, която е основана на правата линя, и тя е устойчива. А всяка линия, която може да се наклони и да изгуби правата си линия, тя е счупена и често стават експлозии.
към втори вариант >>
Гледайте да ставате вътре душевно музикални.
(втори вариант)
Такъв човек свири и пее в себе си. Защото мисълта е построена върху музиката и върху известни движения. На такива хора челата им показват, че са музикални. Спре се той и пее. Набиране става върху музикалните центрове.
Гледайте да ставате вътре душевно музикални.
Защото музикалността произвежда разширение на ума, подигане на мисълта. За всички има възможност да станете вътрешно музикални. Защото, когато човек музикално скърби, той расте. А когато дойде отчаяние, това произвежда катастрофа. Затова изпей мажорната гама.
към втори вариант >>
С какво си служи физиката, Н. Д.?
(втори вариант)
Сега схващате ли каква е аналогията? В каква линия върви тежестта нагоре?
С какво си служи физиката, Н. Д.?
(„По наклонена линия.") Правата линия е опора на всички машини в света. Понеже тя е най-устойчива, тя не може да се огъне. Следователно всяка машина, която е основана на правата линя, и тя е устойчива. А всяка линия, която може да се наклони и да изгуби правата си линия, тя е счупена и често стават експлозии. А това, което е основано на правата линия, то не търпи никакъв крах, аварии.
към втори вариант >>
Защото музикалността произвежда разширение на ума, подигане на мисълта.
(втори вариант)
Защото мисълта е построена върху музиката и върху известни движения. На такива хора челата им показват, че са музикални. Спре се той и пее. Набиране става върху музикалните центрове. Гледайте да ставате вътре душевно музикални.
Защото музикалността произвежда разширение на ума, подигане на мисълта.
За всички има възможност да станете вътрешно музикални. Защото, когато човек музикално скърби, той расте. А когато дойде отчаяние, това произвежда катастрофа. Затова изпей мажорната гама. Към коя линия ще я турите нея, към правата линия или към кривата линия?
към втори вариант >>
(„По наклонена линия.") Правата линия е опора на всички машини в света.
(втори вариант)
Сега схващате ли каква е аналогията? В каква линия върви тежестта нагоре? С какво си служи физиката, Н. Д.?
(„По наклонена линия.") Правата линия е опора на всички машини в света.
Понеже тя е най-устойчива, тя не може да се огъне. Следователно всяка машина, която е основана на правата линя, и тя е устойчива. А всяка линия, която може да се наклони и да изгуби правата си линия, тя е счупена и често стават експлозии. А това, което е основано на правата линия, то не търпи никакъв крах, аварии. Защото на какво можем да обосновем, че има неща в света, които не могат да се изменят?
към втори вариант >>
За всички има възможност да станете вътрешно музикални.
(втори вариант)
На такива хора челата им показват, че са музикални. Спре се той и пее. Набиране става върху музикалните центрове. Гледайте да ставате вътре душевно музикални. Защото музикалността произвежда разширение на ума, подигане на мисълта.
За всички има възможност да станете вътрешно музикални.
Защото, когато човек музикално скърби, той расте. А когато дойде отчаяние, това произвежда катастрофа. Затова изпей мажорната гама. Към коя линия ще я турите нея, към правата линия или към кривата линия? („Към правата линия.") Така.
към втори вариант >>
Понеже тя е най-устойчива, тя не може да се огъне.
(втори вариант)
Сега схващате ли каква е аналогията? В каква линия върви тежестта нагоре? С какво си служи физиката, Н. Д.? („По наклонена линия.") Правата линия е опора на всички машини в света.
Понеже тя е най-устойчива, тя не може да се огъне.
Следователно всяка машина, която е основана на правата линя, и тя е устойчива. А всяка линия, която може да се наклони и да изгуби правата си линия, тя е счупена и често стават експлозии. А това, което е основано на правата линия, то не търпи никакъв крах, аварии. Защото на какво можем да обосновем, че има неща в света, които не могат да се изменят? Значи върху една права линия вие можете да окачите и земята отгоре, без тази тежест на земята да огъне правата линия.
към втори вариант >>
Защото, когато човек музикално скърби, той расте.
(втори вариант)
Спре се той и пее. Набиране става върху музикалните центрове. Гледайте да ставате вътре душевно музикални. Защото музикалността произвежда разширение на ума, подигане на мисълта. За всички има възможност да станете вътрешно музикални.
Защото, когато човек музикално скърби, той расте.
А когато дойде отчаяние, това произвежда катастрофа. Затова изпей мажорната гама. Към коя линия ще я турите нея, към правата линия или към кривата линия? („Към правата линия.") Така. А минорната гама е към кривата линия.
към втори вариант >>
Следователно всяка машина, която е основана на правата линя, и тя е устойчива.
(втори вариант)
Сега схващате ли каква е аналогията? В каква линия върви тежестта нагоре? С какво си служи физиката, Н. Д.? („По наклонена линия.") Правата линия е опора на всички машини в света. Понеже тя е най-устойчива, тя не може да се огъне.
Следователно всяка машина, която е основана на правата линя, и тя е устойчива.
А всяка линия, която може да се наклони и да изгуби правата си линия, тя е счупена и често стават експлозии. А това, което е основано на правата линия, то не търпи никакъв крах, аварии. Защото на какво можем да обосновем, че има неща в света, които не могат да се изменят? Значи върху една права линия вие можете да окачите и земята отгоре, без тази тежест на земята да огъне правата линия. Тази права линия може да е най-тънка, но колкото и да е тънка, ако е права линия, тя може да издържи, и ако окачите и цялата земя.
към втори вариант >>
А когато дойде отчаяние, това произвежда катастрофа.
(втори вариант)
Набиране става върху музикалните центрове. Гледайте да ставате вътре душевно музикални. Защото музикалността произвежда разширение на ума, подигане на мисълта. За всички има възможност да станете вътрешно музикални. Защото, когато човек музикално скърби, той расте.
А когато дойде отчаяние, това произвежда катастрофа.
Затова изпей мажорната гама. Към коя линия ще я турите нея, към правата линия или към кривата линия? („Към правата линия.") Така. А минорната гама е към кривата линия.
към втори вариант >>
А всяка линия, която може да се наклони и да изгуби правата си линия, тя е счупена и често стават експлозии.
(втори вариант)
В каква линия върви тежестта нагоре? С какво си служи физиката, Н. Д.? („По наклонена линия.") Правата линия е опора на всички машини в света. Понеже тя е най-устойчива, тя не може да се огъне. Следователно всяка машина, която е основана на правата линя, и тя е устойчива.
А всяка линия, която може да се наклони и да изгуби правата си линия, тя е счупена и често стават експлозии.
А това, което е основано на правата линия, то не търпи никакъв крах, аварии. Защото на какво можем да обосновем, че има неща в света, които не могат да се изменят? Значи върху една права линия вие можете да окачите и земята отгоре, без тази тежест на земята да огъне правата линия. Тази права линия може да е най-тънка, но колкото и да е тънка, ако е права линия, тя може да издържи, и ако окачите и цялата земя. Но ако тази линия е крива, тя може да е дебела и един километър, пак няма да може да издържи земята.
към втори вариант >>
Затова изпей мажорната гама.
(втори вариант)
Гледайте да ставате вътре душевно музикални. Защото музикалността произвежда разширение на ума, подигане на мисълта. За всички има възможност да станете вътрешно музикални. Защото, когато човек музикално скърби, той расте. А когато дойде отчаяние, това произвежда катастрофа.
Затова изпей мажорната гама.
Към коя линия ще я турите нея, към правата линия или към кривата линия? („Към правата линия.") Така. А минорната гама е към кривата линия.
към втори вариант >>
А това, което е основано на правата линия, то не търпи никакъв крах, аварии.
(втори вариант)
С какво си служи физиката, Н. Д.? („По наклонена линия.") Правата линия е опора на всички машини в света. Понеже тя е най-устойчива, тя не може да се огъне. Следователно всяка машина, която е основана на правата линя, и тя е устойчива. А всяка линия, която може да се наклони и да изгуби правата си линия, тя е счупена и често стават експлозии.
А това, което е основано на правата линия, то не търпи никакъв крах, аварии.
Защото на какво можем да обосновем, че има неща в света, които не могат да се изменят? Значи върху една права линия вие можете да окачите и земята отгоре, без тази тежест на земята да огъне правата линия. Тази права линия може да е най-тънка, но колкото и да е тънка, ако е права линия, тя може да издържи, и ако окачите и цялата земя. Но ако тази линия е крива, тя може да е дебела и един километър, пак няма да може да издържи земята.
към втори вариант >>
Към коя линия ще я турите нея, към правата линия или към кривата линия?
(втори вариант)
Защото музикалността произвежда разширение на ума, подигане на мисълта. За всички има възможност да станете вътрешно музикални. Защото, когато човек музикално скърби, той расте. А когато дойде отчаяние, това произвежда катастрофа. Затова изпей мажорната гама.
Към коя линия ще я турите нея, към правата линия или към кривата линия?
(„Към правата линия.") Така. А минорната гама е към кривата линия.
към втори вариант >>
Защото на какво можем да обосновем, че има неща в света, които не могат да се изменят?
(втори вариант)
(„По наклонена линия.") Правата линия е опора на всички машини в света. Понеже тя е най-устойчива, тя не може да се огъне. Следователно всяка машина, която е основана на правата линя, и тя е устойчива. А всяка линия, която може да се наклони и да изгуби правата си линия, тя е счупена и често стават експлозии. А това, което е основано на правата линия, то не търпи никакъв крах, аварии.
Защото на какво можем да обосновем, че има неща в света, които не могат да се изменят?
Значи върху една права линия вие можете да окачите и земята отгоре, без тази тежест на земята да огъне правата линия. Тази права линия може да е най-тънка, но колкото и да е тънка, ако е права линия, тя може да издържи, и ако окачите и цялата земя. Но ако тази линия е крива, тя може да е дебела и един километър, пак няма да може да издържи земята.
към втори вариант >>
(„Към правата линия.") Така.
(втори вариант)
За всички има възможност да станете вътрешно музикални. Защото, когато човек музикално скърби, той расте. А когато дойде отчаяние, това произвежда катастрофа. Затова изпей мажорната гама. Към коя линия ще я турите нея, към правата линия или към кривата линия?
(„Към правата линия.") Така.
А минорната гама е към кривата линия.
към втори вариант >>
Значи върху една права линия вие можете да окачите и земята отгоре, без тази тежест на земята да огъне правата линия.
(втори вариант)
Понеже тя е най-устойчива, тя не може да се огъне. Следователно всяка машина, която е основана на правата линя, и тя е устойчива. А всяка линия, която може да се наклони и да изгуби правата си линия, тя е счупена и често стават експлозии. А това, което е основано на правата линия, то не търпи никакъв крах, аварии. Защото на какво можем да обосновем, че има неща в света, които не могат да се изменят?
Значи върху една права линия вие можете да окачите и земята отгоре, без тази тежест на земята да огъне правата линия.
Тази права линия може да е най-тънка, но колкото и да е тънка, ако е права линия, тя може да издържи, и ако окачите и цялата земя. Но ако тази линия е крива, тя може да е дебела и един километър, пак няма да може да издържи земята.
към втори вариант >>
А минорната гама е към кривата линия.
(втори вариант)
Защото, когато човек музикално скърби, той расте. А когато дойде отчаяние, това произвежда катастрофа. Затова изпей мажорната гама. Към коя линия ще я турите нея, към правата линия или към кривата линия? („Към правата линия.") Така.
А минорната гама е към кривата линия.
към втори вариант >>
Тази права линия може да е най-тънка, но колкото и да е тънка, ако е права линия, тя може да издържи, и ако окачите и цялата земя.
(втори вариант)
Следователно всяка машина, която е основана на правата линя, и тя е устойчива. А всяка линия, която може да се наклони и да изгуби правата си линия, тя е счупена и често стават експлозии. А това, което е основано на правата линия, то не търпи никакъв крах, аварии. Защото на какво можем да обосновем, че има неща в света, които не могат да се изменят? Значи върху една права линия вие можете да окачите и земята отгоре, без тази тежест на земята да огъне правата линия.
Тази права линия може да е най-тънка, но колкото и да е тънка, ако е права линия, тя може да издържи, и ако окачите и цялата земя.
Но ако тази линия е крива, тя може да е дебела и един километър, пак няма да може да издържи земята.
към втори вариант >>
Но ако тази линия е крива, тя може да е дебела и един километър, пак няма да може да издържи земята.
(втори вариант)
А всяка линия, която може да се наклони и да изгуби правата си линия, тя е счупена и често стават експлозии. А това, което е основано на правата линия, то не търпи никакъв крах, аварии. Защото на какво можем да обосновем, че има неща в света, които не могат да се изменят? Значи върху една права линия вие можете да окачите и земята отгоре, без тази тежест на земята да огъне правата линия. Тази права линия може да е най-тънка, но колкото и да е тънка, ако е права линия, тя може да издържи, и ако окачите и цялата земя.
Но ако тази линия е крива, тя може да е дебела и един километър, пак няма да може да издържи земята.
към втори вариант >>
Следователно правата линия, това е онова устойчивото, това е Божественото, което по никой начин не може да се измени.
(втори вариант)
Следователно правата линия, това е онова устойчивото, това е Божественото, което по никой начин не може да се измени.
При нея всичките тежести се разлагат. При правата линия всичките тежести губят своята тежест, става поляризиране. Тогава какво става? Понеже правата линия привлича тежестите, или, можем да кажем и другояче, всичката тежест се стреми към правата линия, и то от всички страни и посоки.
към втори вариант >>
При нея всичките тежести се разлагат.
(втори вариант)
Следователно правата линия, това е онова устойчивото, това е Божественото, което по никой начин не може да се измени.
При нея всичките тежести се разлагат.
При правата линия всичките тежести губят своята тежест, става поляризиране. Тогава какво става? Понеже правата линия привлича тежестите, или, можем да кажем и другояче, всичката тежест се стреми към правата линия, и то от всички страни и посоки.
към втори вариант >>
При правата линия всичките тежести губят своята тежест, става поляризиране.
(втори вариант)
Следователно правата линия, това е онова устойчивото, това е Божественото, което по никой начин не може да се измени. При нея всичките тежести се разлагат.
При правата линия всичките тежести губят своята тежест, става поляризиране.
Тогава какво става? Понеже правата линия привлича тежестите, или, можем да кажем и другояче, всичката тежест се стреми към правата линия, и то от всички страни и посоки.
към втори вариант >>
Тогава какво става?
(втори вариант)
Следователно правата линия, това е онова устойчивото, това е Божественото, което по никой начин не може да се измени. При нея всичките тежести се разлагат. При правата линия всичките тежести губят своята тежест, става поляризиране.
Тогава какво става?
Понеже правата линия привлича тежестите, или, можем да кажем и другояче, всичката тежест се стреми към правата линия, и то от всички страни и посоки.
към втори вариант >>
Понеже правата линия привлича тежестите, или, можем да кажем и другояче, всичката тежест се стреми към правата линия, и то от всички страни и посоки.
(втори вариант)
Следователно правата линия, това е онова устойчивото, това е Божественото, което по никой начин не може да се измени. При нея всичките тежести се разлагат. При правата линия всичките тежести губят своята тежест, става поляризиране. Тогава какво става?
Понеже правата линия привлича тежестите, или, можем да кажем и другояче, всичката тежест се стреми към правата линия, и то от всички страни и посоки.
към втори вариант >>
Да кажем, чисто геометрически това представлява правата линия АВ.
(втори вариант)
Да кажем, чисто геометрически това представлява правата линия АВ.
При нея всичката тежест и давлението е отвсякъде. Следователно силите, които действат на правата линия, те се уравновесяват, защото правата линия е малко елипсовидна, тя е двуцентрова. Върху нея е устроен човешкият организъм. И докато човек не разбере този закон на правата линия, той не може да говори за един морален живот. Щом човек загуби законите на правата линия, започва кривата линия, тогава дойдат умствените смущения, пертурбации.
към втори вариант >>
При нея всичката тежест и давлението е отвсякъде.
(втори вариант)
Да кажем, чисто геометрически това представлява правата линия АВ.
При нея всичката тежест и давлението е отвсякъде.
Следователно силите, които действат на правата линия, те се уравновесяват, защото правата линия е малко елипсовидна, тя е двуцентрова. Върху нея е устроен човешкият организъм. И докато човек не разбере този закон на правата линия, той не може да говори за един морален живот. Щом човек загуби законите на правата линия, започва кривата линия, тогава дойдат умствените смущения, пертурбации. Но в края на краищата, щом човек загуби съзнанието си, той трябва да се остави да се улегне.
към втори вариант >>
Следователно силите, които действат на правата линия, те се уравновесяват, защото правата линия е малко елипсовидна, тя е двуцентрова.
(втори вариант)
Да кажем, чисто геометрически това представлява правата линия АВ. При нея всичката тежест и давлението е отвсякъде.
Следователно силите, които действат на правата линия, те се уравновесяват, защото правата линия е малко елипсовидна, тя е двуцентрова.
Върху нея е устроен човешкият организъм. И докато човек не разбере този закон на правата линия, той не може да говори за един морален живот. Щом човек загуби законите на правата линия, започва кривата линия, тогава дойдат умствените смущения, пертурбации. Но в края на краищата, щом човек загуби съзнанието си, той трябва да се остави да се улегне. Спасението на човека не е нищо друго, освен да знае, че правата линия не може да се огъне.
към втори вариант >>
Върху нея е устроен човешкият организъм.
(втори вариант)
Да кажем, чисто геометрически това представлява правата линия АВ. При нея всичката тежест и давлението е отвсякъде. Следователно силите, които действат на правата линия, те се уравновесяват, защото правата линия е малко елипсовидна, тя е двуцентрова.
Върху нея е устроен човешкият организъм.
И докато човек не разбере този закон на правата линия, той не може да говори за един морален живот. Щом човек загуби законите на правата линия, започва кривата линия, тогава дойдат умствените смущения, пертурбации. Но в края на краищата, щом човек загуби съзнанието си, той трябва да се остави да се улегне. Спасението на човека не е нищо друго, освен да знае, че правата линия не може да се огъне. Щом той мисли, че правата линия може да се огъне, той няма никакви разбирания, няма устой.
към втори вариант >>
И докато човек не разбере този закон на правата линия, той не може да говори за един морален живот.
(втори вариант)
Да кажем, чисто геометрически това представлява правата линия АВ. При нея всичката тежест и давлението е отвсякъде. Следователно силите, които действат на правата линия, те се уравновесяват, защото правата линия е малко елипсовидна, тя е двуцентрова. Върху нея е устроен човешкият организъм.
И докато човек не разбере този закон на правата линия, той не може да говори за един морален живот.
Щом човек загуби законите на правата линия, започва кривата линия, тогава дойдат умствените смущения, пертурбации. Но в края на краищата, щом човек загуби съзнанието си, той трябва да се остави да се улегне. Спасението на човека не е нищо друго, освен да знае, че правата линия не може да се огъне. Щом той мисли, че правата линия може да се огъне, той няма никакви разбирания, няма устой.
към втори вариант >>
Щом човек загуби законите на правата линия, започва кривата линия, тогава дойдат умствените смущения, пертурбации.
(втори вариант)
Да кажем, чисто геометрически това представлява правата линия АВ. При нея всичката тежест и давлението е отвсякъде. Следователно силите, които действат на правата линия, те се уравновесяват, защото правата линия е малко елипсовидна, тя е двуцентрова. Върху нея е устроен човешкият организъм. И докато човек не разбере този закон на правата линия, той не може да говори за един морален живот.
Щом човек загуби законите на правата линия, започва кривата линия, тогава дойдат умствените смущения, пертурбации.
Но в края на краищата, щом човек загуби съзнанието си, той трябва да се остави да се улегне. Спасението на човека не е нищо друго, освен да знае, че правата линия не може да се огъне. Щом той мисли, че правата линия може да се огъне, той няма никакви разбирания, няма устой.
към втори вариант >>
Но в края на краищата, щом човек загуби съзнанието си, той трябва да се остави да се улегне.
(втори вариант)
При нея всичката тежест и давлението е отвсякъде. Следователно силите, които действат на правата линия, те се уравновесяват, защото правата линия е малко елипсовидна, тя е двуцентрова. Върху нея е устроен човешкият организъм. И докато човек не разбере този закон на правата линия, той не може да говори за един морален живот. Щом човек загуби законите на правата линия, започва кривата линия, тогава дойдат умствените смущения, пертурбации.
Но в края на краищата, щом човек загуби съзнанието си, той трябва да се остави да се улегне.
Спасението на човека не е нищо друго, освен да знае, че правата линия не може да се огъне. Щом той мисли, че правата линия може да се огъне, той няма никакви разбирания, няма устой.
към втори вариант >>
Спасението на човека не е нищо друго, освен да знае, че правата линия не може да се огъне.
(втори вариант)
Следователно силите, които действат на правата линия, те се уравновесяват, защото правата линия е малко елипсовидна, тя е двуцентрова. Върху нея е устроен човешкият организъм. И докато човек не разбере този закон на правата линия, той не може да говори за един морален живот. Щом човек загуби законите на правата линия, започва кривата линия, тогава дойдат умствените смущения, пертурбации. Но в края на краищата, щом човек загуби съзнанието си, той трябва да се остави да се улегне.
Спасението на човека не е нищо друго, освен да знае, че правата линия не може да се огъне.
Щом той мисли, че правата линия може да се огъне, той няма никакви разбирания, няма устой.
към втори вариант >>
Щом той мисли, че правата линия може да се огъне, той няма никакви разбирания, няма устой.
(втори вариант)
Върху нея е устроен човешкият организъм. И докато човек не разбере този закон на правата линия, той не може да говори за един морален живот. Щом човек загуби законите на правата линия, започва кривата линия, тогава дойдат умствените смущения, пертурбации. Но в края на краищата, щом човек загуби съзнанието си, той трябва да се остави да се улегне. Спасението на човека не е нищо друго, освен да знае, че правата линия не може да се огъне.
Щом той мисли, че правата линия може да се огъне, той няма никакви разбирания, няма устой.
към втори вариант >>
Сега какво друго знание може да извадите вие?
(втори вариант)
Сега какво друго знание може да извадите вие?
Разбира се, тъй както вие разбирате, това е само механически. Механическите закони са произлезли от разумните закони в природата, имаме същите понятия. Защото, щом правата линия може да се огъне, тя е крива линия, в нея има вече противоречие. Значи в правата линия има само един начин, една възможност за постижение. Има само един път, по които могат да се разрешат задачите.
към втори вариант >>
Разбира се, тъй както вие разбирате, това е само механически.
(втори вариант)
Сега какво друго знание може да извадите вие?
Разбира се, тъй както вие разбирате, това е само механически.
Механическите закони са произлезли от разумните закони в природата, имаме същите понятия. Защото, щом правата линия може да се огъне, тя е крива линия, в нея има вече противоречие. Значи в правата линия има само един начин, една възможност за постижение. Има само един път, по които могат да се разрешат задачите. А в кривата линия има много начини за разрешение, безброй са те.
към втори вариант >>
Механическите закони са произлезли от разумните закони в природата, имаме същите понятия.
(втори вариант)
Сега какво друго знание може да извадите вие? Разбира се, тъй както вие разбирате, това е само механически.
Механическите закони са произлезли от разумните закони в природата, имаме същите понятия.
Защото, щом правата линия може да се огъне, тя е крива линия, в нея има вече противоречие. Значи в правата линия има само един начин, една възможност за постижение. Има само един път, по които могат да се разрешат задачите. А в кривата линия има много начини за разрешение, безброй са те. Но дойдеш ли до правата линия, ти имаш само едно разрешение.
към втори вариант >>
Защото, щом правата линия може да се огъне, тя е крива линия, в нея има вече противоречие.
(втори вариант)
Сега какво друго знание може да извадите вие? Разбира се, тъй както вие разбирате, това е само механически. Механическите закони са произлезли от разумните закони в природата, имаме същите понятия.
Защото, щом правата линия може да се огъне, тя е крива линия, в нея има вече противоречие.
Значи в правата линия има само един начин, една възможност за постижение. Има само един път, по които могат да се разрешат задачите. А в кривата линия има много начини за разрешение, безброй са те. Но дойдеш ли до правата линия, ти имаш само едно разрешение. Та когато вие кажете: „Не мога ли да живея и по друг начин?
към втори вариант >>
Значи в правата линия има само един начин, една възможност за постижение.
(втори вариант)
Сега какво друго знание може да извадите вие? Разбира се, тъй както вие разбирате, това е само механически. Механическите закони са произлезли от разумните закони в природата, имаме същите понятия. Защото, щом правата линия може да се огъне, тя е крива линия, в нея има вече противоречие.
Значи в правата линия има само един начин, една възможност за постижение.
Има само един път, по които могат да се разрешат задачите. А в кривата линия има много начини за разрешение, безброй са те. Но дойдеш ли до правата линия, ти имаш само едно разрешение. Та когато вие кажете: „Не мога ли да живея и по друг начин? " - можеш.
към втори вариант >>
Има само един път, по които могат да се разрешат задачите.
(втори вариант)
Сега какво друго знание може да извадите вие? Разбира се, тъй както вие разбирате, това е само механически. Механическите закони са произлезли от разумните закони в природата, имаме същите понятия. Защото, щом правата линия може да се огъне, тя е крива линия, в нея има вече противоречие. Значи в правата линия има само един начин, една възможност за постижение.
Има само един път, по които могат да се разрешат задачите.
А в кривата линия има много начини за разрешение, безброй са те. Но дойдеш ли до правата линия, ти имаш само едно разрешение. Та когато вие кажете: „Не мога ли да живея и по друг начин? " - можеш. По кривата линия.
към втори вариант >>
А в кривата линия има много начини за разрешение, безброй са те.
(втори вариант)
Разбира се, тъй както вие разбирате, това е само механически. Механическите закони са произлезли от разумните закони в природата, имаме същите понятия. Защото, щом правата линия може да се огъне, тя е крива линия, в нея има вече противоречие. Значи в правата линия има само един начин, една възможност за постижение. Има само един път, по които могат да се разрешат задачите.
А в кривата линия има много начини за разрешение, безброй са те.
Но дойдеш ли до правата линия, ти имаш само едно разрешение. Та когато вие кажете: „Не мога ли да живея и по друг начин? " - можеш. По кривата линия. Там ти можеш да живееш както искаш.
към втори вариант >>
Но дойдеш ли до правата линия, ти имаш само едно разрешение.
(втори вариант)
Механическите закони са произлезли от разумните закони в природата, имаме същите понятия. Защото, щом правата линия може да се огъне, тя е крива линия, в нея има вече противоречие. Значи в правата линия има само един начин, една възможност за постижение. Има само един път, по които могат да се разрешат задачите. А в кривата линия има много начини за разрешение, безброй са те.
Но дойдеш ли до правата линия, ти имаш само едно разрешение.
Та когато вие кажете: „Не мога ли да живея и по друг начин? " - можеш. По кривата линия. Там ти можеш да живееш както искаш. Но по правата линия ти можеш да живееш само по един начин.
към втори вариант >>
Та когато вие кажете: „Не мога ли да живея и по друг начин?
(втори вариант)
Защото, щом правата линия може да се огъне, тя е крива линия, в нея има вече противоречие. Значи в правата линия има само един начин, една възможност за постижение. Има само един път, по които могат да се разрешат задачите. А в кривата линия има много начини за разрешение, безброй са те. Но дойдеш ли до правата линия, ти имаш само едно разрешение.
Та когато вие кажете: „Не мога ли да живея и по друг начин?
" - можеш. По кривата линия. Там ти можеш да живееш както искаш. Но по правата линия ти можеш да живееш само по един начин.
към втори вариант >>
" - можеш.
(втори вариант)
Значи в правата линия има само един начин, една възможност за постижение. Има само един път, по които могат да се разрешат задачите. А в кривата линия има много начини за разрешение, безброй са те. Но дойдеш ли до правата линия, ти имаш само едно разрешение. Та когато вие кажете: „Не мога ли да живея и по друг начин?
" - можеш.
По кривата линия. Там ти можеш да живееш както искаш. Но по правата линия ти можеш да живееш само по един начин.
към втори вариант >>
По кривата линия.
(втори вариант)
Има само един път, по които могат да се разрешат задачите. А в кривата линия има много начини за разрешение, безброй са те. Но дойдеш ли до правата линия, ти имаш само едно разрешение. Та когато вие кажете: „Не мога ли да живея и по друг начин? " - можеш.
По кривата линия.
Там ти можеш да живееш както искаш. Но по правата линия ти можеш да живееш само по един начин.
към втори вариант >>
Там ти можеш да живееш както искаш.
(втори вариант)
А в кривата линия има много начини за разрешение, безброй са те. Но дойдеш ли до правата линия, ти имаш само едно разрешение. Та когато вие кажете: „Не мога ли да живея и по друг начин? " - можеш. По кривата линия.
Там ти можеш да живееш както искаш.
Но по правата линия ти можеш да живееш само по един начин.
към втори вариант >>
Но по правата линия ти можеш да живееш само по един начин.
(втори вариант)
Но дойдеш ли до правата линия, ти имаш само едно разрешение. Та когато вие кажете: „Не мога ли да живея и по друг начин? " - можеш. По кривата линия. Там ти можеш да живееш както искаш.
Но по правата линия ти можеш да живееш само по един начин.
към втори вариант >>
Тогава, второто положение, какво ще допуснем?
(втори вариант)
Тогава, второто положение, какво ще допуснем?
Ние ще кажем: при правата линия животът ще бъде еднообразен, а при кривата линия животът е разнообразен. Добре. Право е това. При кривата линия вие ще имате разнообразие на нещастието, при правата линия ще имате разнообразие на щастието. При правата линия всичките нещастия се изключват, там има само една възможност. Значи разнообразието в кривата линия седи в това, че там има много възможности на -нещастието, затова пък в правата линия има еднообразие на щастието.
към втори вариант >>
Ние ще кажем: при правата линия животът ще бъде еднообразен, а при кривата линия животът е разнообразен. Добре.
(втори вариант)
Тогава, второто положение, какво ще допуснем?
Ние ще кажем: при правата линия животът ще бъде еднообразен, а при кривата линия животът е разнообразен. Добре.
Право е това. При кривата линия вие ще имате разнообразие на нещастието, при правата линия ще имате разнообразие на щастието. При правата линия всичките нещастия се изключват, там има само една възможност. Значи разнообразието в кривата линия седи в това, че там има много възможности на -нещастието, затова пък в правата линия има еднообразие на щастието. Щастието на кривата линия седи само в това, да я превърнеш в права линия.
към втори вариант >>
Право е това.
(втори вариант)
Тогава, второто положение, какво ще допуснем? Ние ще кажем: при правата линия животът ще бъде еднообразен, а при кривата линия животът е разнообразен. Добре.
Право е това.
При кривата линия вие ще имате разнообразие на нещастието, при правата линия ще имате разнообразие на щастието. При правата линия всичките нещастия се изключват, там има само една възможност. Значи разнообразието в кривата линия седи в това, че там има много възможности на -нещастието, затова пък в правата линия има еднообразие на щастието. Щастието на кривата линия седи само в това, да я превърнеш в права линия. А нещастието на правата линия седи в това, че можеш да я превърнеш в крива линия.
към втори вариант >>
При кривата линия вие ще имате разнообразие на нещастието, при правата линия ще имате разнообразие на щастието.
(втори вариант)
Тогава, второто положение, какво ще допуснем? Ние ще кажем: при правата линия животът ще бъде еднообразен, а при кривата линия животът е разнообразен. Добре. Право е това.
При кривата линия вие ще имате разнообразие на нещастието, при правата линия ще имате разнообразие на щастието.
При правата линия всичките нещастия се изключват, там има само една възможност. Значи разнообразието в кривата линия седи в това, че там има много възможности на -нещастието, затова пък в правата линия има еднообразие на щастието. Щастието на кривата линия седи само в това, да я превърнеш в права линия. А нещастието на правата линия седи в това, че можеш да я превърнеш в крива линия. Щом поддържаш правата линия, ти можеш да я направиш.
към втори вариант >>
При правата линия всичките нещастия се изключват, там има само една възможност.
(втори вариант)
Тогава, второто положение, какво ще допуснем? Ние ще кажем: при правата линия животът ще бъде еднообразен, а при кривата линия животът е разнообразен. Добре. Право е това. При кривата линия вие ще имате разнообразие на нещастието, при правата линия ще имате разнообразие на щастието.
При правата линия всичките нещастия се изключват, там има само една възможност.
Значи разнообразието в кривата линия седи в това, че там има много възможности на -нещастието, затова пък в правата линия има еднообразие на щастието. Щастието на кривата линия седи само в това, да я превърнеш в права линия. А нещастието на правата линия седи в това, че можеш да я превърнеш в крива линия. Щом поддържаш правата линия, ти можеш да я направиш.
към втори вариант >>
Значи разнообразието в кривата линия седи в това, че там има много възможности на -нещастието, затова пък в правата линия има еднообразие на щастието.
(втори вариант)
Тогава, второто положение, какво ще допуснем? Ние ще кажем: при правата линия животът ще бъде еднообразен, а при кривата линия животът е разнообразен. Добре. Право е това. При кривата линия вие ще имате разнообразие на нещастието, при правата линия ще имате разнообразие на щастието. При правата линия всичките нещастия се изключват, там има само една възможност.
Значи разнообразието в кривата линия седи в това, че там има много възможности на -нещастието, затова пък в правата линия има еднообразие на щастието.
Щастието на кривата линия седи само в това, да я превърнеш в права линия. А нещастието на правата линия седи в това, че можеш да я превърнеш в крива линия. Щом поддържаш правата линия, ти можеш да я направиш.
към втори вариант >>
Щастието на кривата линия седи само в това, да я превърнеш в права линия.
(втори вариант)
Ние ще кажем: при правата линия животът ще бъде еднообразен, а при кривата линия животът е разнообразен. Добре. Право е това. При кривата линия вие ще имате разнообразие на нещастието, при правата линия ще имате разнообразие на щастието. При правата линия всичките нещастия се изключват, там има само една възможност. Значи разнообразието в кривата линия седи в това, че там има много възможности на -нещастието, затова пък в правата линия има еднообразие на щастието.
Щастието на кривата линия седи само в това, да я превърнеш в права линия.
А нещастието на правата линия седи в това, че можеш да я превърнеш в крива линия. Щом поддържаш правата линия, ти можеш да я направиш.
към втори вариант >>
А нещастието на правата линия седи в това, че можеш да я превърнеш в крива линия.
(втори вариант)
Право е това. При кривата линия вие ще имате разнообразие на нещастието, при правата линия ще имате разнообразие на щастието. При правата линия всичките нещастия се изключват, там има само една възможност. Значи разнообразието в кривата линия седи в това, че там има много възможности на -нещастието, затова пък в правата линия има еднообразие на щастието. Щастието на кривата линия седи само в това, да я превърнеш в права линия.
А нещастието на правата линия седи в това, че можеш да я превърнеш в крива линия.
Щом поддържаш правата линия, ти можеш да я направиш.
към втори вариант >>
Щом поддържаш правата линия, ти можеш да я направиш.
(втори вариант)
При кривата линия вие ще имате разнообразие на нещастието, при правата линия ще имате разнообразие на щастието. При правата линия всичките нещастия се изключват, там има само една възможност. Значи разнообразието в кривата линия седи в това, че там има много възможности на -нещастието, затова пък в правата линия има еднообразие на щастието. Щастието на кривата линия седи само в това, да я превърнеш в права линия. А нещастието на правата линия седи в това, че можеш да я превърнеш в крива линия.
Щом поддържаш правата линия, ти можеш да я направиш.
към втори вариант >>
Сега вие се абстрахирайте от вашия сегашен живот.
(втори вариант)
Сега вие се абстрахирайте от вашия сегашен живот.
Понеже вие, като разсъждавате за природата, все сравнявате със себе си, като че сте меродавен авторитет. Тогава, ако аз говоря на една мравя за Бога - представете си, че аз зная езика на мравите и мога да се разговарям с тях - и някой философ на мравите каже: „Чакай да видя този авторитет каква идея проповядва." Питам, тази нова идея, която аз внасям на мравите, някой друг знае ли я? Не, за пръв път се изнася сега. Защото и мравите имат много идеи, които не съществуват в ума на хората, но в ума на мравите съществуват. И много идеи има, които не съществуват в ума на хората, а съществуват в умовете на ангелите.
към втори вариант >>
Понеже вие, като разсъждавате за природата, все сравнявате със себе си, като че сте меродавен авторитет.
(втори вариант)
Сега вие се абстрахирайте от вашия сегашен живот.
Понеже вие, като разсъждавате за природата, все сравнявате със себе си, като че сте меродавен авторитет.
Тогава, ако аз говоря на една мравя за Бога - представете си, че аз зная езика на мравите и мога да се разговарям с тях - и някой философ на мравите каже: „Чакай да видя този авторитет каква идея проповядва." Питам, тази нова идея, която аз внасям на мравите, някой друг знае ли я? Не, за пръв път се изнася сега. Защото и мравите имат много идеи, които не съществуват в ума на хората, но в ума на мравите съществуват. И много идеи има, които не съществуват в ума на хората, а съществуват в умовете на ангелите. Следователно това, което не съществува в нас, не е доказателство, че то не съществува.
към втори вариант >>
Тогава, ако аз говоря на една мравя за Бога - представете си, че аз зная езика на мравите и мога да се разговарям с тях - и някой философ на мравите каже: „Чакай да видя този авторитет каква идея проповядва." Питам, тази нова идея, която аз внасям на мравите, някой друг знае ли я?
(втори вариант)
Сега вие се абстрахирайте от вашия сегашен живот. Понеже вие, като разсъждавате за природата, все сравнявате със себе си, като че сте меродавен авторитет.
Тогава, ако аз говоря на една мравя за Бога - представете си, че аз зная езика на мравите и мога да се разговарям с тях - и някой философ на мравите каже: „Чакай да видя този авторитет каква идея проповядва." Питам, тази нова идея, която аз внасям на мравите, някой друг знае ли я?
Не, за пръв път се изнася сега. Защото и мравите имат много идеи, които не съществуват в ума на хората, но в ума на мравите съществуват. И много идеи има, които не съществуват в ума на хората, а съществуват в умовете на ангелите. Следователно това, което не съществува в нас, не е доказателство, че то не съществува. Ще кажете: „Защо е така?
към втори вариант >>
Не, за пръв път се изнася сега.
(втори вариант)
Сега вие се абстрахирайте от вашия сегашен живот. Понеже вие, като разсъждавате за природата, все сравнявате със себе си, като че сте меродавен авторитет. Тогава, ако аз говоря на една мравя за Бога - представете си, че аз зная езика на мравите и мога да се разговарям с тях - и някой философ на мравите каже: „Чакай да видя този авторитет каква идея проповядва." Питам, тази нова идея, която аз внасям на мравите, някой друг знае ли я?
Не, за пръв път се изнася сега.
Защото и мравите имат много идеи, които не съществуват в ума на хората, но в ума на мравите съществуват. И много идеи има, които не съществуват в ума на хората, а съществуват в умовете на ангелите. Следователно това, което не съществува в нас, не е доказателство, че то не съществува. Ще кажете: „Защо е така? "
към втори вариант >>
Защото и мравите имат много идеи, които не съществуват в ума на хората, но в ума на мравите съществуват.
(втори вариант)
Сега вие се абстрахирайте от вашия сегашен живот. Понеже вие, като разсъждавате за природата, все сравнявате със себе си, като че сте меродавен авторитет. Тогава, ако аз говоря на една мравя за Бога - представете си, че аз зная езика на мравите и мога да се разговарям с тях - и някой философ на мравите каже: „Чакай да видя този авторитет каква идея проповядва." Питам, тази нова идея, която аз внасям на мравите, някой друг знае ли я? Не, за пръв път се изнася сега.
Защото и мравите имат много идеи, които не съществуват в ума на хората, но в ума на мравите съществуват.
И много идеи има, които не съществуват в ума на хората, а съществуват в умовете на ангелите. Следователно това, което не съществува в нас, не е доказателство, че то не съществува. Ще кажете: „Защо е така? "
към втори вариант >>
И много идеи има, които не съществуват в ума на хората, а съществуват в умовете на ангелите.
(втори вариант)
Сега вие се абстрахирайте от вашия сегашен живот. Понеже вие, като разсъждавате за природата, все сравнявате със себе си, като че сте меродавен авторитет. Тогава, ако аз говоря на една мравя за Бога - представете си, че аз зная езика на мравите и мога да се разговарям с тях - и някой философ на мравите каже: „Чакай да видя този авторитет каква идея проповядва." Питам, тази нова идея, която аз внасям на мравите, някой друг знае ли я? Не, за пръв път се изнася сега. Защото и мравите имат много идеи, които не съществуват в ума на хората, но в ума на мравите съществуват.
И много идеи има, които не съществуват в ума на хората, а съществуват в умовете на ангелите.
Следователно това, което не съществува в нас, не е доказателство, че то не съществува. Ще кажете: „Защо е така? "
към втори вариант >>
Следователно това, което не съществува в нас, не е доказателство, че то не съществува.
(втори вариант)
Понеже вие, като разсъждавате за природата, все сравнявате със себе си, като че сте меродавен авторитет. Тогава, ако аз говоря на една мравя за Бога - представете си, че аз зная езика на мравите и мога да се разговарям с тях - и някой философ на мравите каже: „Чакай да видя този авторитет каква идея проповядва." Питам, тази нова идея, която аз внасям на мравите, някой друг знае ли я? Не, за пръв път се изнася сега. Защото и мравите имат много идеи, които не съществуват в ума на хората, но в ума на мравите съществуват. И много идеи има, които не съществуват в ума на хората, а съществуват в умовете на ангелите.
Следователно това, което не съществува в нас, не е доказателство, че то не съществува.
Ще кажете: „Защо е така? "
към втори вариант >>
Ще кажете: „Защо е така?
(втори вариант)
Тогава, ако аз говоря на една мравя за Бога - представете си, че аз зная езика на мравите и мога да се разговарям с тях - и някой философ на мравите каже: „Чакай да видя този авторитет каква идея проповядва." Питам, тази нова идея, която аз внасям на мравите, някой друг знае ли я? Не, за пръв път се изнася сега. Защото и мравите имат много идеи, които не съществуват в ума на хората, но в ума на мравите съществуват. И много идеи има, които не съществуват в ума на хората, а съществуват в умовете на ангелите. Следователно това, което не съществува в нас, не е доказателство, че то не съществува.
Ще кажете: „Защо е така?
"
към втори вариант >>
"
(втори вариант)
Не, за пръв път се изнася сега. Защото и мравите имат много идеи, които не съществуват в ума на хората, но в ума на мравите съществуват. И много идеи има, които не съществуват в ума на хората, а съществуват в умовете на ангелите. Следователно това, което не съществува в нас, не е доказателство, че то не съществува. Ще кажете: „Защо е така?
"
към втори вариант >>
Имате един съд от един килограм - А.
(втори вариант)
Имате един съд от един килограм - А.
А тук - В, имате цял един океан. Могат ли всичките тези риби, които живеят в океана, да влязат в тази малка чаша вода? Не могат. Следователно ние трябва да се отнасяме съответно. Когато ние говорим за възможностите на един идеен човек, на космичния човек, когато казваме, че човек е направен по образ и подобие Божие, ние разбираме идейния човек.
към втори вариант >>
А тук - В, имате цял един океан.
(втори вариант)
Имате един съд от един килограм - А.
А тук - В, имате цял един океан.
Могат ли всичките тези риби, които живеят в океана, да влязат в тази малка чаша вода? Не могат. Следователно ние трябва да се отнасяме съответно. Когато ние говорим за възможностите на един идеен човек, на космичния човек, когато казваме, че човек е направен по образ и подобие Божие, ние разбираме идейния човек. Ние, хората на земята, се стремим към този идеал.
към втори вариант >>
Могат ли всичките тези риби, които живеят в океана, да влязат в тази малка чаша вода?
(втори вариант)
Имате един съд от един килограм - А. А тук - В, имате цял един океан.
Могат ли всичките тези риби, които живеят в океана, да влязат в тази малка чаша вода?
Не могат. Следователно ние трябва да се отнасяме съответно. Когато ние говорим за възможностите на един идеен човек, на космичния човек, когато казваме, че човек е направен по образ и подобие Божие, ние разбираме идейния човек. Ние, хората на земята, се стремим към този идеал. Следователно това, което големият човек си позволява, другите не могат да си позволят, защото той може да си позволи да носи голям товар, но вие не можете да си позволите.
към втори вариант >>
Не могат.
(втори вариант)
Имате един съд от един килограм - А. А тук - В, имате цял един океан. Могат ли всичките тези риби, които живеят в океана, да влязат в тази малка чаша вода?
Не могат.
Следователно ние трябва да се отнасяме съответно. Когато ние говорим за възможностите на един идеен човек, на космичния човек, когато казваме, че човек е направен по образ и подобие Божие, ние разбираме идейния човек. Ние, хората на земята, се стремим към този идеал. Следователно това, което големият човек си позволява, другите не могат да си позволят, защото той може да си позволи да носи голям товар, но вие не можете да си позволите. Отношенията са същите.
към втори вариант >>
Следователно ние трябва да се отнасяме съответно.
(втори вариант)
Имате един съд от един килограм - А. А тук - В, имате цял един океан. Могат ли всичките тези риби, които живеят в океана, да влязат в тази малка чаша вода? Не могат.
Следователно ние трябва да се отнасяме съответно.
Когато ние говорим за възможностите на един идеен човек, на космичния човек, когато казваме, че човек е направен по образ и подобие Божие, ние разбираме идейния човек. Ние, хората на земята, се стремим към този идеал. Следователно това, което големият човек си позволява, другите не могат да си позволят, защото той може да си позволи да носи голям товар, но вие не можете да си позволите. Отношенията са същите. („Но и другото е вярно, един голям океан ще има, разбира се, и големи риби.
към втори вариант >>
Когато ние говорим за възможностите на един идеен човек, на космичния човек, когато казваме, че човек е направен по образ и подобие Божие, ние разбираме идейния човек.
(втори вариант)
Имате един съд от един килограм - А. А тук - В, имате цял един океан. Могат ли всичките тези риби, които живеят в океана, да влязат в тази малка чаша вода? Не могат. Следователно ние трябва да се отнасяме съответно.
Когато ние говорим за възможностите на един идеен човек, на космичния човек, когато казваме, че човек е направен по образ и подобие Божие, ние разбираме идейния човек.
Ние, хората на земята, се стремим към този идеал. Следователно това, което големият човек си позволява, другите не могат да си позволят, защото той може да си позволи да носи голям товар, но вие не можете да си позволите. Отношенията са същите. („Но и другото е вярно, един голям океан ще има, разбира се, и големи риби. Съобразно големината на океана и чашата ще има същества, но съответно големината на чашата,") И какви ще бъдат тези риби?
към втори вариант >>
Ние, хората на земята, се стремим към този идеал.
(втори вариант)
А тук - В, имате цял един океан. Могат ли всичките тези риби, които живеят в океана, да влязат в тази малка чаша вода? Не могат. Следователно ние трябва да се отнасяме съответно. Когато ние говорим за възможностите на един идеен човек, на космичния човек, когато казваме, че човек е направен по образ и подобие Божие, ние разбираме идейния човек.
Ние, хората на земята, се стремим към този идеал.
Следователно това, което големият човек си позволява, другите не могат да си позволят, защото той може да си позволи да носи голям товар, но вие не можете да си позволите. Отношенията са същите. („Но и другото е вярно, един голям океан ще има, разбира се, и големи риби. Съобразно големината на океана и чашата ще има същества, но съответно големината на чашата,") И какви ще бъдат тези риби? Те ще бъдат в зародиш.
към втори вариант >>
Следователно това, което големият човек си позволява, другите не могат да си позволят, защото той може да си позволи да носи голям товар, но вие не можете да си позволите.
(втори вариант)
Могат ли всичките тези риби, които живеят в океана, да влязат в тази малка чаша вода? Не могат. Следователно ние трябва да се отнасяме съответно. Когато ние говорим за възможностите на един идеен човек, на космичния човек, когато казваме, че човек е направен по образ и подобие Божие, ние разбираме идейния човек. Ние, хората на земята, се стремим към този идеал.
Следователно това, което големият човек си позволява, другите не могат да си позволят, защото той може да си позволи да носи голям товар, но вие не можете да си позволите.
Отношенията са същите. („Но и другото е вярно, един голям океан ще има, разбира се, и големи риби. Съобразно големината на океана и чашата ще има същества, но съответно големината на чашата,") И какви ще бъдат тези риби? Те ще бъдат в зародиш. Ние сега говорим за живота, който се проявява.
към втори вариант >>
Отношенията са същите.
(втори вариант)
Не могат. Следователно ние трябва да се отнасяме съответно. Когато ние говорим за възможностите на един идеен човек, на космичния човек, когато казваме, че човек е направен по образ и подобие Божие, ние разбираме идейния човек. Ние, хората на земята, се стремим към този идеал. Следователно това, което големият човек си позволява, другите не могат да си позволят, защото той може да си позволи да носи голям товар, но вие не можете да си позволите.
Отношенията са същите.
(„Но и другото е вярно, един голям океан ще има, разбира се, и големи риби. Съобразно големината на океана и чашата ще има същества, но съответно големината на чашата,") И какви ще бъдат тези риби? Те ще бъдат в зародиш. Ние сега говорим за живота, който се проявява. В идейния живот е така.
към втори вариант >>
(„Но и другото е вярно, един голям океан ще има, разбира се, и големи риби.
(втори вариант)
Следователно ние трябва да се отнасяме съответно. Когато ние говорим за възможностите на един идеен човек, на космичния човек, когато казваме, че човек е направен по образ и подобие Божие, ние разбираме идейния човек. Ние, хората на земята, се стремим към този идеал. Следователно това, което големият човек си позволява, другите не могат да си позволят, защото той може да си позволи да носи голям товар, но вие не можете да си позволите. Отношенията са същите.
(„Но и другото е вярно, един голям океан ще има, разбира се, и големи риби.
Съобразно големината на океана и чашата ще има същества, но съответно големината на чашата,") И какви ще бъдат тези риби? Те ще бъдат в зародиш. Ние сега говорим за живота, който се проявява. В идейния живот е така. Риби в една чаша при сегашните условия не могат да живеят.
към втори вариант >>
Съобразно големината на океана и чашата ще има същества, но съответно големината на чашата,") И какви ще бъдат тези риби?
(втори вариант)
Когато ние говорим за възможностите на един идеен човек, на космичния човек, когато казваме, че човек е направен по образ и подобие Божие, ние разбираме идейния човек. Ние, хората на земята, се стремим към този идеал. Следователно това, което големият човек си позволява, другите не могат да си позволят, защото той може да си позволи да носи голям товар, но вие не можете да си позволите. Отношенията са същите. („Но и другото е вярно, един голям океан ще има, разбира се, и големи риби.
Съобразно големината на океана и чашата ще има същества, но съответно големината на чашата,") И какви ще бъдат тези риби?
Те ще бъдат в зародиш. Ние сега говорим за живота, който се проявява. В идейния живот е така. Риби в една чаша при сегашните условия не могат да живеят. Умствено могат, могат в малки зародиши.
към втори вариант >>
Те ще бъдат в зародиш.
(втори вариант)
Ние, хората на земята, се стремим към този идеал. Следователно това, което големият човек си позволява, другите не могат да си позволят, защото той може да си позволи да носи голям товар, но вие не можете да си позволите. Отношенията са същите. („Но и другото е вярно, един голям океан ще има, разбира се, и големи риби. Съобразно големината на океана и чашата ще има същества, но съответно големината на чашата,") И какви ще бъдат тези риби?
Те ще бъдат в зародиш.
Ние сега говорим за живота, който се проявява. В идейния живот е така. Риби в една чаша при сегашните условия не могат да живеят. Умствено могат, могат в малки зародиши.
към втори вариант >>
Ние сега говорим за живота, който се проявява.
(втори вариант)
Следователно това, което големият човек си позволява, другите не могат да си позволят, защото той може да си позволи да носи голям товар, но вие не можете да си позволите. Отношенията са същите. („Но и другото е вярно, един голям океан ще има, разбира се, и големи риби. Съобразно големината на океана и чашата ще има същества, но съответно големината на чашата,") И какви ще бъдат тези риби? Те ще бъдат в зародиш.
Ние сега говорим за живота, който се проявява.
В идейния живот е така. Риби в една чаша при сегашните условия не могат да живеят. Умствено могат, могат в малки зародиши.
към втори вариант >>
В идейния живот е така.
(втори вариант)
Отношенията са същите. („Но и другото е вярно, един голям океан ще има, разбира се, и големи риби. Съобразно големината на океана и чашата ще има същества, но съответно големината на чашата,") И какви ще бъдат тези риби? Те ще бъдат в зародиш. Ние сега говорим за живота, който се проявява.
В идейния живот е така.
Риби в една чаша при сегашните условия не могат да живеят. Умствено могат, могат в малки зародиши.
към втори вариант >>
Риби в една чаша при сегашните условия не могат да живеят.
(втори вариант)
(„Но и другото е вярно, един голям океан ще има, разбира се, и големи риби. Съобразно големината на океана и чашата ще има същества, но съответно големината на чашата,") И какви ще бъдат тези риби? Те ще бъдат в зародиш. Ние сега говорим за живота, който се проявява. В идейния живот е така.
Риби в една чаша при сегашните условия не могат да живеят.
Умствено могат, могат в малки зародиши.
към втори вариант >>
Умствено могат, могат в малки зародиши.
(втори вариант)
Съобразно големината на океана и чашата ще има същества, но съответно големината на чашата,") И какви ще бъдат тези риби? Те ще бъдат в зародиш. Ние сега говорим за живота, който се проявява. В идейния живот е така. Риби в една чаша при сегашните условия не могат да живеят.
Умствено могат, могат в малки зародиши.
към втори вариант >>
Тогава от ваше гледище какво разбирате вие запример под една морална постъпка?
(втори вариант)
Тогава от ваше гледище какво разбирате вие запример под една морална постъпка?
Да вземем идеята, че е дадена една постъпка. Да допуснем простия пример: дават ви бучка захар. Това е добро. Но дадат ви известна бучка отрова. Тогава захарта е добро, а бучката отрова е зло. Защо?
към втори вариант >>
Да вземем идеята, че е дадена една постъпка.
(втори вариант)
Тогава от ваше гледище какво разбирате вие запример под една морална постъпка?
Да вземем идеята, че е дадена една постъпка.
Да допуснем простия пример: дават ви бучка захар. Това е добро. Но дадат ви известна бучка отрова. Тогава захарта е добро, а бучката отрова е зло. Защо? Защото това, което руши, е зло, а това, което създава, е добро у човека.
към втори вариант >>
Да допуснем простия пример: дават ви бучка захар.
(втори вариант)
Тогава от ваше гледище какво разбирате вие запример под една морална постъпка? Да вземем идеята, че е дадена една постъпка.
Да допуснем простия пример: дават ви бучка захар.
Това е добро. Но дадат ви известна бучка отрова. Тогава захарта е добро, а бучката отрова е зло. Защо? Защото това, което руши, е зло, а това, което създава, е добро у човека. В новото разбиране всяко нещо, което нарушава хармонията, то руши мислите, руши чувствата, то е зло, а всяко нещо, което създава, е добро.
към втори вариант >>
Това е добро.
(втори вариант)
Тогава от ваше гледище какво разбирате вие запример под една морална постъпка? Да вземем идеята, че е дадена една постъпка. Да допуснем простия пример: дават ви бучка захар.
Това е добро.
Но дадат ви известна бучка отрова. Тогава захарта е добро, а бучката отрова е зло. Защо? Защото това, което руши, е зло, а това, което създава, е добро у човека. В новото разбиране всяко нещо, което нарушава хармонията, то руши мислите, руши чувствата, то е зло, а всяко нещо, което създава, е добро. Тогава имаме друго едно положение.
към втори вариант >>
Но дадат ви известна бучка отрова.
(втори вариант)
Тогава от ваше гледище какво разбирате вие запример под една морална постъпка? Да вземем идеята, че е дадена една постъпка. Да допуснем простия пример: дават ви бучка захар. Това е добро.
Но дадат ви известна бучка отрова.
Тогава захарта е добро, а бучката отрова е зло. Защо? Защото това, което руши, е зло, а това, което създава, е добро у човека. В новото разбиране всяко нещо, което нарушава хармонията, то руши мислите, руши чувствата, то е зло, а всяко нещо, което създава, е добро. Тогава имаме друго едно положение. Това, което се изменя, то какво е?
към втори вариант >>
Тогава захарта е добро, а бучката отрова е зло. Защо?
(втори вариант)
Тогава от ваше гледище какво разбирате вие запример под една морална постъпка? Да вземем идеята, че е дадена една постъпка. Да допуснем простия пример: дават ви бучка захар. Това е добро. Но дадат ви известна бучка отрова.
Тогава захарта е добро, а бучката отрова е зло. Защо?
Защото това, което руши, е зло, а това, което създава, е добро у човека. В новото разбиране всяко нещо, което нарушава хармонията, то руши мислите, руши чувствата, то е зло, а всяко нещо, което създава, е добро. Тогава имаме друго едно положение. Това, което се изменя, то какво е? Да допуснем, mu вземаш на един човек и му стопиш захарта в едно кило вода.
към втори вариант >>
Защото това, което руши, е зло, а това, което създава, е добро у човека.
(втори вариант)
Да вземем идеята, че е дадена една постъпка. Да допуснем простия пример: дават ви бучка захар. Това е добро. Но дадат ви известна бучка отрова. Тогава захарта е добро, а бучката отрова е зло. Защо?
Защото това, което руши, е зло, а това, което създава, е добро у човека.
В новото разбиране всяко нещо, което нарушава хармонията, то руши мислите, руши чувствата, то е зло, а всяко нещо, което създава, е добро. Тогава имаме друго едно положение. Това, което се изменя, то какво е? Да допуснем, mu вземаш на един човек и му стопиш захарта в едно кило вода. Той ще счита, че ти си му направил пакост, нали.
към втори вариант >>
В новото разбиране всяко нещо, което нарушава хармонията, то руши мислите, руши чувствата, то е зло, а всяко нещо, което създава, е добро.
(втори вариант)
Да допуснем простия пример: дават ви бучка захар. Това е добро. Но дадат ви известна бучка отрова. Тогава захарта е добро, а бучката отрова е зло. Защо? Защото това, което руши, е зло, а това, което създава, е добро у човека.
В новото разбиране всяко нещо, което нарушава хармонията, то руши мислите, руши чувствата, то е зло, а всяко нещо, което създава, е добро.
Тогава имаме друго едно положение. Това, което се изменя, то какво е? Да допуснем, mu вземаш на един човек и му стопиш захарта в едно кило вода. Той ще счита, че ти си му направил пакост, нали. Има ли в това едно престъпление?
към втори вариант >>
Тогава имаме друго едно положение.
(втори вариант)
Това е добро. Но дадат ви известна бучка отрова. Тогава захарта е добро, а бучката отрова е зло. Защо? Защото това, което руши, е зло, а това, което създава, е добро у човека. В новото разбиране всяко нещо, което нарушава хармонията, то руши мислите, руши чувствата, то е зло, а всяко нещо, което създава, е добро.
Тогава имаме друго едно положение.
Това, което се изменя, то какво е? Да допуснем, mu вземаш на един човек и му стопиш захарта в едно кило вода. Той ще счита, че ти си му направил пакост, нали. Има ли в това едно престъпление? Това е една придобивка.
към втори вариант >>
Това, което се изменя, то какво е?
(втори вариант)
Но дадат ви известна бучка отрова. Тогава захарта е добро, а бучката отрова е зло. Защо? Защото това, което руши, е зло, а това, което създава, е добро у човека. В новото разбиране всяко нещо, което нарушава хармонията, то руши мислите, руши чувствата, то е зло, а всяко нещо, което създава, е добро. Тогава имаме друго едно положение.
Това, което се изменя, то какво е?
Да допуснем, mu вземаш на един човек и му стопиш захарта в едно кило вода. Той ще счита, че ти си му направил пакост, нали. Има ли в това едно престъпление? Това е една придобивка. Стопено едно кило захар в едно кило вода, а при това той счита това за нарушение и е недоволен.
към втори вариант >>
Да допуснем, mu вземаш на един човек и му стопиш захарта в едно кило вода.
(втори вариант)
Тогава захарта е добро, а бучката отрова е зло. Защо? Защото това, което руши, е зло, а това, което създава, е добро у човека. В новото разбиране всяко нещо, което нарушава хармонията, то руши мислите, руши чувствата, то е зло, а всяко нещо, което създава, е добро. Тогава имаме друго едно положение. Това, което се изменя, то какво е?
Да допуснем, mu вземаш на един човек и му стопиш захарта в едно кило вода.
Той ще счита, че ти си му направил пакост, нали. Има ли в това едно престъпление? Това е една придобивка. Стопено едно кило захар в едно кило вода, а при това той счита това за нарушение и е недоволен. Сега в това има ли някое морално престъпление?
към втори вариант >>
Той ще счита, че ти си му направил пакост, нали.
(втори вариант)
Защото това, което руши, е зло, а това, което създава, е добро у човека. В новото разбиране всяко нещо, което нарушава хармонията, то руши мислите, руши чувствата, то е зло, а всяко нещо, което създава, е добро. Тогава имаме друго едно положение. Това, което се изменя, то какво е? Да допуснем, mu вземаш на един човек и му стопиш захарта в едно кило вода.
Той ще счита, че ти си му направил пакост, нали.
Има ли в това едно престъпление? Това е една придобивка. Стопено едно кило захар в едно кило вода, а при това той счита това за нарушение и е недоволен. Сега в това има ли някое морално престъпление? Н. Д., как мислиш?
към втори вариант >>
Има ли в това едно престъпление?
(втори вариант)
В новото разбиране всяко нещо, което нарушава хармонията, то руши мислите, руши чувствата, то е зло, а всяко нещо, което създава, е добро. Тогава имаме друго едно положение. Това, което се изменя, то какво е? Да допуснем, mu вземаш на един човек и му стопиш захарта в едно кило вода. Той ще счита, че ти си му направил пакост, нали.
Има ли в това едно престъпление?
Това е една придобивка. Стопено едно кило захар в едно кило вода, а при това той счита това за нарушение и е недоволен. Сега в това има ли някое морално престъпление? Н. Д., как мислиш? По старите понятия това е било така, това е било валидно.
към втори вариант >>
Това е една придобивка.
(втори вариант)
Тогава имаме друго едно положение. Това, което се изменя, то какво е? Да допуснем, mu вземаш на един човек и му стопиш захарта в едно кило вода. Той ще счита, че ти си му направил пакост, нали. Има ли в това едно престъпление?
Това е една придобивка.
Стопено едно кило захар в едно кило вода, а при това той счита това за нарушение и е недоволен. Сега в това има ли някое морално престъпление? Н. Д., как мислиш? По старите понятия това е било така, това е било валидно.
към втори вариант >>
Стопено едно кило захар в едно кило вода, а при това той счита това за нарушение и е недоволен.
(втори вариант)
Това, което се изменя, то какво е? Да допуснем, mu вземаш на един човек и му стопиш захарта в едно кило вода. Той ще счита, че ти си му направил пакост, нали. Има ли в това едно престъпление? Това е една придобивка.
Стопено едно кило захар в едно кило вода, а при това той счита това за нарушение и е недоволен.
Сега в това има ли някое морално престъпление? Н. Д., как мислиш? По старите понятия това е било така, това е било валидно.
към втори вариант >>
Сега в това има ли някое морално престъпление?
(втори вариант)
Да допуснем, mu вземаш на един човек и му стопиш захарта в едно кило вода. Той ще счита, че ти си му направил пакост, нали. Има ли в това едно престъпление? Това е една придобивка. Стопено едно кило захар в едно кило вода, а при това той счита това за нарушение и е недоволен.
Сега в това има ли някое морално престъпление?
Н. Д., как мислиш? По старите понятия това е било така, това е било валидно.
към втори вариант >>
Н. Д., как мислиш?
(втори вариант)
Той ще счита, че ти си му направил пакост, нали. Има ли в това едно престъпление? Това е една придобивка. Стопено едно кило захар в едно кило вода, а при това той счита това за нарушение и е недоволен. Сега в това има ли някое морално престъпление?
Н. Д., как мислиш?
По старите понятия това е било така, това е било валидно.
към втори вариант >>
По старите понятия това е било така, това е било валидно.
(втори вариант)
Има ли в това едно престъпление? Това е една придобивка. Стопено едно кило захар в едно кило вода, а при това той счита това за нарушение и е недоволен. Сега в това има ли някое морално престъпление? Н. Д., как мислиш?
По старите понятия това е било така, това е било валидно.
към втори вариант >>
Новите разбирания, новите веения в живота изискват и нови разбирания, понеже новото не може да се разреши по стария начин.
(втори вариант)
Новите разбирания, новите веения в живота изискват и нови разбирания, понеже новото не може да се разреши по стария начин.
Мойсей казваше: „Око за око и зъб за зъб." Христос дойде и каза: „Като те ударят по едната страна, обърни и другата страна." Имаме обратните правила. Но какво е подразбирал Христос, като е казал: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата"? Вие по някой път спирали ли сте се да помислите какво е искал да каже, каква е идеята му? Вие считате, че така са дадени нещата, буквално разбирате. Възможно е.
към втори вариант >>
Мойсей казваше: „Око за око и зъб за зъб." Христос дойде и каза: „Като те ударят по едната страна, обърни и другата страна." Имаме обратните правила.
(втори вариант)
Новите разбирания, новите веения в живота изискват и нови разбирания, понеже новото не може да се разреши по стария начин.
Мойсей казваше: „Око за око и зъб за зъб." Христос дойде и каза: „Като те ударят по едната страна, обърни и другата страна." Имаме обратните правила.
Но какво е подразбирал Христос, като е казал: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата"? Вие по някой път спирали ли сте се да помислите какво е искал да каже, каква е идеята му? Вие считате, че така са дадени нещата, буквално разбирате. Възможно е. Но ако така се тълкува, тогава, дето се казва: ако те съблазни ръката, отсечи я, но това има иносказателен смисъл.
към втори вариант >>
Но какво е подразбирал Христос, като е казал: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата"?
(втори вариант)
Новите разбирания, новите веения в живота изискват и нови разбирания, понеже новото не може да се разреши по стария начин. Мойсей казваше: „Око за око и зъб за зъб." Христос дойде и каза: „Като те ударят по едната страна, обърни и другата страна." Имаме обратните правила.
Но какво е подразбирал Христос, като е казал: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата"?
Вие по някой път спирали ли сте се да помислите какво е искал да каже, каква е идеята му? Вие считате, че така са дадени нещата, буквално разбирате. Възможно е. Но ако така се тълкува, тогава, дето се казва: ако те съблазни ръката, отсечи я, но това има иносказателен смисъл. Трябва да има съзнание у човека, ако дойде някой, че те удари, ти пази присъствие, обърни другата страна и кажи: „Заповядай!
към втори вариант >>
Вие по някой път спирали ли сте се да помислите какво е искал да каже, каква е идеята му?
(втори вариант)
Новите разбирания, новите веения в живота изискват и нови разбирания, понеже новото не може да се разреши по стария начин. Мойсей казваше: „Око за око и зъб за зъб." Христос дойде и каза: „Като те ударят по едната страна, обърни и другата страна." Имаме обратните правила. Но какво е подразбирал Христос, като е казал: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата"?
Вие по някой път спирали ли сте се да помислите какво е искал да каже, каква е идеята му?
Вие считате, че така са дадени нещата, буквално разбирате. Възможно е. Но ако така се тълкува, тогава, дето се казва: ако те съблазни ръката, отсечи я, но това има иносказателен смисъл. Трябва да има съзнание у човека, ако дойде някой, че те удари, ти пази присъствие, обърни другата страна и кажи: „Заповядай! " Това е възпитание на волята.
към втори вариант >>
Вие считате, че така са дадени нещата, буквално разбирате.
(втори вариант)
Новите разбирания, новите веения в живота изискват и нови разбирания, понеже новото не може да се разреши по стария начин. Мойсей казваше: „Око за око и зъб за зъб." Христос дойде и каза: „Като те ударят по едната страна, обърни и другата страна." Имаме обратните правила. Но какво е подразбирал Христос, като е казал: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата"? Вие по някой път спирали ли сте се да помислите какво е искал да каже, каква е идеята му?
Вие считате, че така са дадени нещата, буквално разбирате.
Възможно е. Но ако така се тълкува, тогава, дето се казва: ако те съблазни ръката, отсечи я, но това има иносказателен смисъл. Трябва да има съзнание у човека, ако дойде някой, че те удари, ти пази присъствие, обърни другата страна и кажи: „Заповядай! " Това е възпитание на волята. В даден случай ти се възпитаваш да се въздържаш.
към втори вариант >>
Възможно е.
(втори вариант)
Новите разбирания, новите веения в живота изискват и нови разбирания, понеже новото не може да се разреши по стария начин. Мойсей казваше: „Око за око и зъб за зъб." Христос дойде и каза: „Като те ударят по едната страна, обърни и другата страна." Имаме обратните правила. Но какво е подразбирал Христос, като е казал: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата"? Вие по някой път спирали ли сте се да помислите какво е искал да каже, каква е идеята му? Вие считате, че така са дадени нещата, буквално разбирате.
Възможно е.
Но ако така се тълкува, тогава, дето се казва: ако те съблазни ръката, отсечи я, но това има иносказателен смисъл. Трябва да има съзнание у човека, ако дойде някой, че те удари, ти пази присъствие, обърни другата страна и кажи: „Заповядай! " Това е възпитание на волята. В даден случай ти се възпитаваш да се въздържаш. Ти, за да се въздържаш, дигаш чувала на лавицата отгоре.
към втори вариант >>
Но ако така се тълкува, тогава, дето се казва: ако те съблазни ръката, отсечи я, но това има иносказателен смисъл.
(втори вариант)
Мойсей казваше: „Око за око и зъб за зъб." Христос дойде и каза: „Като те ударят по едната страна, обърни и другата страна." Имаме обратните правила. Но какво е подразбирал Христос, като е казал: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата"? Вие по някой път спирали ли сте се да помислите какво е искал да каже, каква е идеята му? Вие считате, че така са дадени нещата, буквално разбирате. Възможно е.
Но ако така се тълкува, тогава, дето се казва: ако те съблазни ръката, отсечи я, но това има иносказателен смисъл.
Трябва да има съзнание у човека, ако дойде някой, че те удари, ти пази присъствие, обърни другата страна и кажи: „Заповядай! " Това е възпитание на волята. В даден случай ти се възпитаваш да се въздържаш. Ти, за да се въздържаш, дигаш чувала на лавицата отгоре. Ако можеш да издържиш, ако ти можеш да кажеш на този, който ти е ударил една плесница, „Заповядай и другата", и след това преспокойно да се разговаряте, ти ще му кажеш: „Много ми е приятно, аз издържах изпита." И той сам е доволен в себе си.
към втори вариант >>
Трябва да има съзнание у човека, ако дойде някой, че те удари, ти пази присъствие, обърни другата страна и кажи: „Заповядай!
(втори вариант)
Но какво е подразбирал Христос, като е казал: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата"? Вие по някой път спирали ли сте се да помислите какво е искал да каже, каква е идеята му? Вие считате, че така са дадени нещата, буквално разбирате. Възможно е. Но ако така се тълкува, тогава, дето се казва: ако те съблазни ръката, отсечи я, но това има иносказателен смисъл.
Трябва да има съзнание у човека, ако дойде някой, че те удари, ти пази присъствие, обърни другата страна и кажи: „Заповядай!
" Това е възпитание на волята. В даден случай ти се възпитаваш да се въздържаш. Ти, за да се въздържаш, дигаш чувала на лавицата отгоре. Ако можеш да издържиш, ако ти можеш да кажеш на този, който ти е ударил една плесница, „Заповядай и другата", и след това преспокойно да се разговаряте, ти ще му кажеш: „Много ми е приятно, аз издържах изпита." И той сам е доволен в себе си. И казва на другия: „Стой сега ти, да видим, ти можеш ли да издържиш изпита." Защото това чувство може да се върне.
към втори вариант >>
" Това е възпитание на волята.
(втори вариант)
Вие по някой път спирали ли сте се да помислите какво е искал да каже, каква е идеята му? Вие считате, че така са дадени нещата, буквално разбирате. Възможно е. Но ако така се тълкува, тогава, дето се казва: ако те съблазни ръката, отсечи я, но това има иносказателен смисъл. Трябва да има съзнание у човека, ако дойде някой, че те удари, ти пази присъствие, обърни другата страна и кажи: „Заповядай!
" Това е възпитание на волята.
В даден случай ти се възпитаваш да се въздържаш. Ти, за да се въздържаш, дигаш чувала на лавицата отгоре. Ако можеш да издържиш, ако ти можеш да кажеш на този, който ти е ударил една плесница, „Заповядай и другата", и след това преспокойно да се разговаряте, ти ще му кажеш: „Много ми е приятно, аз издържах изпита." И той сам е доволен в себе си. И казва на другия: „Стой сега ти, да видим, ти можеш ли да издържиш изпита." Защото това чувство може да се върне. Тогава ти ще му удариш една плесница, а той да издържа.
към втори вариант >>
В даден случай ти се възпитаваш да се въздържаш.
(втори вариант)
Вие считате, че така са дадени нещата, буквално разбирате. Възможно е. Но ако така се тълкува, тогава, дето се казва: ако те съблазни ръката, отсечи я, но това има иносказателен смисъл. Трябва да има съзнание у човека, ако дойде някой, че те удари, ти пази присъствие, обърни другата страна и кажи: „Заповядай! " Това е възпитание на волята.
В даден случай ти се възпитаваш да се въздържаш.
Ти, за да се въздържаш, дигаш чувала на лавицата отгоре. Ако можеш да издържиш, ако ти можеш да кажеш на този, който ти е ударил една плесница, „Заповядай и другата", и след това преспокойно да се разговаряте, ти ще му кажеш: „Много ми е приятно, аз издържах изпита." И той сам е доволен в себе си. И казва на другия: „Стой сега ти, да видим, ти можеш ли да издържиш изпита." Защото това чувство може да се върне. Тогава ти ще му удариш една плесница, а той да издържа. Защото все трябва да се вдигне горе на полицата.
към втори вариант >>
Ти, за да се въздържаш, дигаш чувала на лавицата отгоре.
(втори вариант)
Възможно е. Но ако така се тълкува, тогава, дето се казва: ако те съблазни ръката, отсечи я, но това има иносказателен смисъл. Трябва да има съзнание у човека, ако дойде някой, че те удари, ти пази присъствие, обърни другата страна и кажи: „Заповядай! " Това е възпитание на волята. В даден случай ти се възпитаваш да се въздържаш.
Ти, за да се въздържаш, дигаш чувала на лавицата отгоре.
Ако можеш да издържиш, ако ти можеш да кажеш на този, който ти е ударил една плесница, „Заповядай и другата", и след това преспокойно да се разговаряте, ти ще му кажеш: „Много ми е приятно, аз издържах изпита." И той сам е доволен в себе си. И казва на другия: „Стой сега ти, да видим, ти можеш ли да издържиш изпита." Защото това чувство може да се върне. Тогава ти ще му удариш една плесница, а той да издържа. Защото все трябва да се вдигне горе на полицата.
към втори вариант >>
Ако можеш да издържиш, ако ти можеш да кажеш на този, който ти е ударил една плесница, „Заповядай и другата", и след това преспокойно да се разговаряте, ти ще му кажеш: „Много ми е приятно, аз издържах изпита." И той сам е доволен в себе си.
(втори вариант)
Но ако така се тълкува, тогава, дето се казва: ако те съблазни ръката, отсечи я, но това има иносказателен смисъл. Трябва да има съзнание у човека, ако дойде някой, че те удари, ти пази присъствие, обърни другата страна и кажи: „Заповядай! " Това е възпитание на волята. В даден случай ти се възпитаваш да се въздържаш. Ти, за да се въздържаш, дигаш чувала на лавицата отгоре.
Ако можеш да издържиш, ако ти можеш да кажеш на този, който ти е ударил една плесница, „Заповядай и другата", и след това преспокойно да се разговаряте, ти ще му кажеш: „Много ми е приятно, аз издържах изпита." И той сам е доволен в себе си.
И казва на другия: „Стой сега ти, да видим, ти можеш ли да издържиш изпита." Защото това чувство може да се върне. Тогава ти ще му удариш една плесница, а той да издържа. Защото все трябва да се вдигне горе на полицата.
към втори вариант >>
И казва на другия: „Стой сега ти, да видим, ти можеш ли да издържиш изпита." Защото това чувство може да се върне.
(втори вариант)
Трябва да има съзнание у човека, ако дойде някой, че те удари, ти пази присъствие, обърни другата страна и кажи: „Заповядай! " Това е възпитание на волята. В даден случай ти се възпитаваш да се въздържаш. Ти, за да се въздържаш, дигаш чувала на лавицата отгоре. Ако можеш да издържиш, ако ти можеш да кажеш на този, който ти е ударил една плесница, „Заповядай и другата", и след това преспокойно да се разговаряте, ти ще му кажеш: „Много ми е приятно, аз издържах изпита." И той сам е доволен в себе си.
И казва на другия: „Стой сега ти, да видим, ти можеш ли да издържиш изпита." Защото това чувство може да се върне.
Тогава ти ще му удариш една плесница, а той да издържа. Защото все трябва да се вдигне горе на полицата.
към втори вариант >>
Тогава ти ще му удариш една плесница, а той да издържа.
(втори вариант)
" Това е възпитание на волята. В даден случай ти се възпитаваш да се въздържаш. Ти, за да се въздържаш, дигаш чувала на лавицата отгоре. Ако можеш да издържиш, ако ти можеш да кажеш на този, който ти е ударил една плесница, „Заповядай и другата", и след това преспокойно да се разговаряте, ти ще му кажеш: „Много ми е приятно, аз издържах изпита." И той сам е доволен в себе си. И казва на другия: „Стой сега ти, да видим, ти можеш ли да издържиш изпита." Защото това чувство може да се върне.
Тогава ти ще му удариш една плесница, а той да издържа.
Защото все трябва да се вдигне горе на полицата.
към втори вариант >>
Защото все трябва да се вдигне горе на полицата.
(втори вариант)
В даден случай ти се възпитаваш да се въздържаш. Ти, за да се въздържаш, дигаш чувала на лавицата отгоре. Ако можеш да издържиш, ако ти можеш да кажеш на този, който ти е ударил една плесница, „Заповядай и другата", и след това преспокойно да се разговаряте, ти ще му кажеш: „Много ми е приятно, аз издържах изпита." И той сам е доволен в себе си. И казва на другия: „Стой сега ти, да видим, ти можеш ли да издържиш изпита." Защото това чувство може да се върне. Тогава ти ще му удариш една плесница, а той да издържа.
Защото все трябва да се вдигне горе на полицата.
към втори вариант >>
Запример, вземете сега разбирането - ти мислиш, че след като тe е ударил той, това е нарушение на някакво достойнство.
(втори вариант)
Запример, вземете сега разбирането - ти мислиш, че след като тe е ударил той, това е нарушение на някакво достойнство.
Ако един господар бие слугата си, това го считат, че е право. Ако ти си един господар и идеш при слугата си и той ти удари една плесница, това ти считаш неправилно и се възмущаваш, казваш: „Как тъй слугата да бие господаря си." Но от морално гледище каква разлика има между един господар и един слуга? Какво преимущество има господарят да бие слугата си, а слугата да не може да бие господаря. Господарят, защото е господар, затова ли може да бие слугата? Допуснете, че вие сте господар и вашият слуга дойде и ви удари една плесница, и ти му обърнеш и другата страна.
към втори вариант >>
Ако един господар бие слугата си, това го считат, че е право.
(втори вариант)
Запример, вземете сега разбирането - ти мислиш, че след като тe е ударил той, това е нарушение на някакво достойнство.
Ако един господар бие слугата си, това го считат, че е право.
Ако ти си един господар и идеш при слугата си и той ти удари една плесница, това ти считаш неправилно и се възмущаваш, казваш: „Как тъй слугата да бие господаря си." Но от морално гледище каква разлика има между един господар и един слуга? Какво преимущество има господарят да бие слугата си, а слугата да не може да бие господаря. Господарят, защото е господар, затова ли може да бие слугата? Допуснете, че вие сте господар и вашият слуга дойде и ви удари една плесница, и ти му обърнеш и другата страна. И тогава за двете плесници ти му дай две звонкови английски.
към втори вариант >>
Ако ти си един господар и идеш при слугата си и той ти удари една плесница, това ти считаш неправилно и се възмущаваш, казваш: „Как тъй слугата да бие господаря си." Но от морално гледище каква разлика има между един господар и един слуга?
(втори вариант)
Запример, вземете сега разбирането - ти мислиш, че след като тe е ударил той, това е нарушение на някакво достойнство. Ако един господар бие слугата си, това го считат, че е право.
Ако ти си един господар и идеш при слугата си и той ти удари една плесница, това ти считаш неправилно и се възмущаваш, казваш: „Как тъй слугата да бие господаря си." Но от морално гледище каква разлика има между един господар и един слуга?
Какво преимущество има господарят да бие слугата си, а слугата да не може да бие господаря. Господарят, защото е господар, затова ли може да бие слугата? Допуснете, че вие сте господар и вашият слуга дойде и ви удари една плесница, и ти му обърнеш и другата страна. И тогава за двете плесници ти му дай две звонкови английски.
към втори вариант >>
Какво преимущество има господарят да бие слугата си, а слугата да не може да бие господаря.
(втори вариант)
Запример, вземете сега разбирането - ти мислиш, че след като тe е ударил той, това е нарушение на някакво достойнство. Ако един господар бие слугата си, това го считат, че е право. Ако ти си един господар и идеш при слугата си и той ти удари една плесница, това ти считаш неправилно и се възмущаваш, казваш: „Как тъй слугата да бие господаря си." Но от морално гледище каква разлика има между един господар и един слуга?
Какво преимущество има господарят да бие слугата си, а слугата да не може да бие господаря.
Господарят, защото е господар, затова ли може да бие слугата? Допуснете, че вие сте господар и вашият слуга дойде и ви удари една плесница, и ти му обърнеш и другата страна. И тогава за двете плесници ти му дай две звонкови английски.
към втори вариант >>
Господарят, защото е господар, затова ли може да бие слугата?
(втори вариант)
Запример, вземете сега разбирането - ти мислиш, че след като тe е ударил той, това е нарушение на някакво достойнство. Ако един господар бие слугата си, това го считат, че е право. Ако ти си един господар и идеш при слугата си и той ти удари една плесница, това ти считаш неправилно и се възмущаваш, казваш: „Как тъй слугата да бие господаря си." Но от морално гледище каква разлика има между един господар и един слуга? Какво преимущество има господарят да бие слугата си, а слугата да не може да бие господаря.
Господарят, защото е господар, затова ли може да бие слугата?
Допуснете, че вие сте господар и вашият слуга дойде и ви удари една плесница, и ти му обърнеш и другата страна. И тогава за двете плесници ти му дай две звонкови английски.
към втори вариант >>
Допуснете, че вие сте господар и вашият слуга дойде и ви удари една плесница, и ти му обърнеш и другата страна.
(втори вариант)
Запример, вземете сега разбирането - ти мислиш, че след като тe е ударил той, това е нарушение на някакво достойнство. Ако един господар бие слугата си, това го считат, че е право. Ако ти си един господар и идеш при слугата си и той ти удари една плесница, това ти считаш неправилно и се възмущаваш, казваш: „Как тъй слугата да бие господаря си." Но от морално гледище каква разлика има между един господар и един слуга? Какво преимущество има господарят да бие слугата си, а слугата да не може да бие господаря. Господарят, защото е господар, затова ли може да бие слугата?
Допуснете, че вие сте господар и вашият слуга дойде и ви удари една плесница, и ти му обърнеш и другата страна.
И тогава за двете плесници ти му дай две звонкови английски.
към втори вариант >>
И тогава за двете плесници ти му дай две звонкови английски.
(втори вариант)
Ако един господар бие слугата си, това го считат, че е право. Ако ти си един господар и идеш при слугата си и той ти удари една плесница, това ти считаш неправилно и се възмущаваш, казваш: „Как тъй слугата да бие господаря си." Но от морално гледище каква разлика има между един господар и един слуга? Какво преимущество има господарят да бие слугата си, а слугата да не може да бие господаря. Господарят, защото е господар, затова ли може да бие слугата? Допуснете, че вие сте господар и вашият слуга дойде и ви удари една плесница, и ти му обърнеш и другата страна.
И тогава за двете плесници ти му дай две звонкови английски.
към втори вариант >>
Питам, какво впечатление ще направиш на слугата си, ако той ти удари две плесници и ти му дадеш две звонкови златни?
(втори вариант)
Питам, какво впечатление ще направиш на слугата си, ако той ти удари две плесници и ти му дадеш две звонкови златни?
Представете си какво самообладание се изисква от вас? И после да му кажеш: „Това, което направи на мене, да го направиш и на други господари." Това е един отличен педагогически метод. Но колко господари има сега, които, ако слугата им им ударят по две плесници, че те да се спрат и по този начин - философски? Ако господарят е силен, той ще го набие още повече, пък ако е слаб, ще заповяда на един слуга да го набие. Но ако господарят му обърне и другата страна, и после му даде две златни, колко философски ще постъпи господарят?
към втори вариант >>
Представете си какво самообладание се изисква от вас?
(втори вариант)
Питам, какво впечатление ще направиш на слугата си, ако той ти удари две плесници и ти му дадеш две звонкови златни?
Представете си какво самообладание се изисква от вас?
И после да му кажеш: „Това, което направи на мене, да го направиш и на други господари." Това е един отличен педагогически метод. Но колко господари има сега, които, ако слугата им им ударят по две плесници, че те да се спрат и по този начин - философски? Ако господарят е силен, той ще го набие още повече, пък ако е слаб, ще заповяда на един слуга да го набие. Но ако господарят му обърне и другата страна, и после му даде две златни, колко философски ще постъпи господарят? Въпросът е, защо господарят се усеща унизен, ако го удари слугата му?
към втори вариант >>
И после да му кажеш: „Това, което направи на мене, да го направиш и на други господари." Това е един отличен педагогически метод.
(втори вариант)
Питам, какво впечатление ще направиш на слугата си, ако той ти удари две плесници и ти му дадеш две звонкови златни? Представете си какво самообладание се изисква от вас?
И после да му кажеш: „Това, което направи на мене, да го направиш и на други господари." Това е един отличен педагогически метод.
Но колко господари има сега, които, ако слугата им им ударят по две плесници, че те да се спрат и по този начин - философски? Ако господарят е силен, той ще го набие още повече, пък ако е слаб, ще заповяда на един слуга да го набие. Но ако господарят му обърне и другата страна, и после му даде две златни, колко философски ще постъпи господарят? Въпросът е, защо господарят се усеща унизен, ако го удари слугата му? Унижение е, ако господарят не издържи.
към втори вариант >>
Но колко господари има сега, които, ако слугата им им ударят по две плесници, че те да се спрат и по този начин - философски?
(втори вариант)
Питам, какво впечатление ще направиш на слугата си, ако той ти удари две плесници и ти му дадеш две звонкови златни? Представете си какво самообладание се изисква от вас? И после да му кажеш: „Това, което направи на мене, да го направиш и на други господари." Това е един отличен педагогически метод.
Но колко господари има сега, които, ако слугата им им ударят по две плесници, че те да се спрат и по този начин - философски?
Ако господарят е силен, той ще го набие още повече, пък ако е слаб, ще заповяда на един слуга да го набие. Но ако господарят му обърне и другата страна, и после му даде две златни, колко философски ще постъпи господарят? Въпросът е, защо господарят се усеща унизен, ако го удари слугата му? Унижение е, ако господарят не издържи. В дадения случай господарят трябва да се спре и да попита този слуга има ли право да го бие.
към втори вариант >>
Ако господарят е силен, той ще го набие още повече, пък ако е слаб, ще заповяда на един слуга да го набие.
(втори вариант)
Питам, какво впечатление ще направиш на слугата си, ако той ти удари две плесници и ти му дадеш две звонкови златни? Представете си какво самообладание се изисква от вас? И после да му кажеш: „Това, което направи на мене, да го направиш и на други господари." Това е един отличен педагогически метод. Но колко господари има сега, които, ако слугата им им ударят по две плесници, че те да се спрат и по този начин - философски?
Ако господарят е силен, той ще го набие още повече, пък ако е слаб, ще заповяда на един слуга да го набие.
Но ако господарят му обърне и другата страна, и после му даде две златни, колко философски ще постъпи господарят? Въпросът е, защо господарят се усеща унизен, ако го удари слугата му? Унижение е, ако господарят не издържи. В дадения случай господарят трябва да се спре и да попита този слуга има ли право да го бие. Щом рече, че има право, значи той е господарят.
към втори вариант >>
Но ако господарят му обърне и другата страна, и после му даде две златни, колко философски ще постъпи господарят?
(втори вариант)
Питам, какво впечатление ще направиш на слугата си, ако той ти удари две плесници и ти му дадеш две звонкови златни? Представете си какво самообладание се изисква от вас? И после да му кажеш: „Това, което направи на мене, да го направиш и на други господари." Това е един отличен педагогически метод. Но колко господари има сега, които, ако слугата им им ударят по две плесници, че те да се спрат и по този начин - философски? Ако господарят е силен, той ще го набие още повече, пък ако е слаб, ще заповяда на един слуга да го набие.
Но ако господарят му обърне и другата страна, и после му даде две златни, колко философски ще постъпи господарят?
Въпросът е, защо господарят се усеща унизен, ако го удари слугата му? Унижение е, ако господарят не издържи. В дадения случай господарят трябва да се спре и да попита този слуга има ли право да го бие. Щом рече, че има право, значи той е господарят. И ако вие издържите изпита, вие сте господар на положението.
към втори вариант >>
Въпросът е, защо господарят се усеща унизен, ако го удари слугата му?
(втори вариант)
Представете си какво самообладание се изисква от вас? И после да му кажеш: „Това, което направи на мене, да го направиш и на други господари." Това е един отличен педагогически метод. Но колко господари има сега, които, ако слугата им им ударят по две плесници, че те да се спрат и по този начин - философски? Ако господарят е силен, той ще го набие още повече, пък ако е слаб, ще заповяда на един слуга да го набие. Но ако господарят му обърне и другата страна, и после му даде две златни, колко философски ще постъпи господарят?
Въпросът е, защо господарят се усеща унизен, ако го удари слугата му?
Унижение е, ако господарят не издържи. В дадения случай господарят трябва да се спре и да попита този слуга има ли право да го бие. Щом рече, че има право, значи той е господарят. И ако вие издържите изпита, вие сте господар на положението. Понеже това върви по закона на правата линия, а щом не може да издържи, върви по крива линия.
към втори вариант >>
Унижение е, ако господарят не издържи.
(втори вариант)
И после да му кажеш: „Това, което направи на мене, да го направиш и на други господари." Това е един отличен педагогически метод. Но колко господари има сега, които, ако слугата им им ударят по две плесници, че те да се спрат и по този начин - философски? Ако господарят е силен, той ще го набие още повече, пък ако е слаб, ще заповяда на един слуга да го набие. Но ако господарят му обърне и другата страна, и после му даде две златни, колко философски ще постъпи господарят? Въпросът е, защо господарят се усеща унизен, ако го удари слугата му?
Унижение е, ако господарят не издържи.
В дадения случай господарят трябва да се спре и да попита този слуга има ли право да го бие. Щом рече, че има право, значи той е господарят. И ако вие издържите изпита, вие сте господар на положението. Понеже това върви по закона на правата линия, а щом не може да издържи, върви по крива линия. Всеки един човек, който не може да издържи своите изпитания, той е слуга.
към втори вариант >>
В дадения случай господарят трябва да се спре и да попита този слуга има ли право да го бие.
(втори вариант)
Но колко господари има сега, които, ако слугата им им ударят по две плесници, че те да се спрат и по този начин - философски? Ако господарят е силен, той ще го набие още повече, пък ако е слаб, ще заповяда на един слуга да го набие. Но ако господарят му обърне и другата страна, и после му даде две златни, колко философски ще постъпи господарят? Въпросът е, защо господарят се усеща унизен, ако го удари слугата му? Унижение е, ако господарят не издържи.
В дадения случай господарят трябва да се спре и да попита този слуга има ли право да го бие.
Щом рече, че има право, значи той е господарят. И ако вие издържите изпита, вие сте господар на положението. Понеже това върви по закона на правата линия, а щом не може да издържи, върви по крива линия. Всеки един човек, който не може да издържи своите изпитания, той е слуга. А всеки, който може да издържи своите изпитания, той е господар.
към втори вариант >>
Щом рече, че има право, значи той е господарят.
(втори вариант)
Ако господарят е силен, той ще го набие още повече, пък ако е слаб, ще заповяда на един слуга да го набие. Но ако господарят му обърне и другата страна, и после му даде две златни, колко философски ще постъпи господарят? Въпросът е, защо господарят се усеща унизен, ако го удари слугата му? Унижение е, ако господарят не издържи. В дадения случай господарят трябва да се спре и да попита този слуга има ли право да го бие.
Щом рече, че има право, значи той е господарят.
И ако вие издържите изпита, вие сте господар на положението. Понеже това върви по закона на правата линия, а щом не може да издържи, върви по крива линия. Всеки един човек, който не може да издържи своите изпитания, той е слуга. А всеки, който може да издържи своите изпитания, той е господар. Та онези хора, които не могат да издържат своите изпитания, те вървят по кривата линия, те са слуги.
към втори вариант >>
И ако вие издържите изпита, вие сте господар на положението.
(втори вариант)
Но ако господарят му обърне и другата страна, и после му даде две златни, колко философски ще постъпи господарят? Въпросът е, защо господарят се усеща унизен, ако го удари слугата му? Унижение е, ако господарят не издържи. В дадения случай господарят трябва да се спре и да попита този слуга има ли право да го бие. Щом рече, че има право, значи той е господарят.
И ако вие издържите изпита, вие сте господар на положението.
Понеже това върви по закона на правата линия, а щом не може да издържи, върви по крива линия. Всеки един човек, който не може да издържи своите изпитания, той е слуга. А всеки, който може да издържи своите изпитания, той е господар. Та онези хора, които не могат да издържат своите изпитания, те вървят по кривата линия, те са слуги.
към втори вариант >>
Понеже това върви по закона на правата линия, а щом не може да издържи, върви по крива линия.
(втори вариант)
Въпросът е, защо господарят се усеща унизен, ако го удари слугата му? Унижение е, ако господарят не издържи. В дадения случай господарят трябва да се спре и да попита този слуга има ли право да го бие. Щом рече, че има право, значи той е господарят. И ако вие издържите изпита, вие сте господар на положението.
Понеже това върви по закона на правата линия, а щом не може да издържи, върви по крива линия.
Всеки един човек, който не може да издържи своите изпитания, той е слуга. А всеки, който може да издържи своите изпитания, той е господар. Та онези хора, които не могат да издържат своите изпитания, те вървят по кривата линия, те са слуги.
към втори вариант >>
Всеки един човек, който не може да издържи своите изпитания, той е слуга.
(втори вариант)
Унижение е, ако господарят не издържи. В дадения случай господарят трябва да се спре и да попита този слуга има ли право да го бие. Щом рече, че има право, значи той е господарят. И ако вие издържите изпита, вие сте господар на положението. Понеже това върви по закона на правата линия, а щом не може да издържи, върви по крива линия.
Всеки един човек, който не може да издържи своите изпитания, той е слуга.
А всеки, който може да издържи своите изпитания, той е господар. Та онези хора, които не могат да издържат своите изпитания, те вървят по кривата линия, те са слуги.
към втори вариант >>
А всеки, който може да издържи своите изпитания, той е господар.
(втори вариант)
В дадения случай господарят трябва да се спре и да попита този слуга има ли право да го бие. Щом рече, че има право, значи той е господарят. И ако вие издържите изпита, вие сте господар на положението. Понеже това върви по закона на правата линия, а щом не може да издържи, върви по крива линия. Всеки един човек, който не може да издържи своите изпитания, той е слуга.
А всеки, който може да издържи своите изпитания, той е господар.
Та онези хора, които не могат да издържат своите изпитания, те вървят по кривата линия, те са слуги.
към втори вариант >>
Та онези хора, които не могат да издържат своите изпитания, те вървят по кривата линия, те са слуги.
(втори вариант)
Щом рече, че има право, значи той е господарят. И ако вие издържите изпита, вие сте господар на положението. Понеже това върви по закона на правата линия, а щом не може да издържи, върви по крива линия. Всеки един човек, който не може да издържи своите изпитания, той е слуга. А всеки, който може да издържи своите изпитания, той е господар.
Та онези хора, които не могат да издържат своите изпитания, те вървят по кривата линия, те са слуги.
към втори вариант >>
Аз разбирам, всеки човек, който може да се самовлада и който може да издържи своите изпитания, той е господар.
(втори вариант)
Аз разбирам, всеки човек, който може да се самовлада и който може да издържи своите изпитания, той е господар.
Тъй е всякога - и при доброто, и при злото, и при страдания, и при скърби, той запазва едно и също положение. Той не се заблуждава с други неща. Той се радва, но не чрезмерно, и скърби на общо основание. Щом го удари господарят, той си мисли за всички други господари, които са го били, ако е имал тази опитност. И ако той издържи изпита, тогава у господаря, който го е ударил, непременно ще се яви една реакция, ще стане нещо у него, ще кажете: „Не, аз не направих добре.
към втори вариант >>
Тъй е всякога - и при доброто, и при злото, и при страдания, и при скърби, той запазва едно и също положение.
(втори вариант)
Аз разбирам, всеки човек, който може да се самовлада и който може да издържи своите изпитания, той е господар.
Тъй е всякога - и при доброто, и при злото, и при страдания, и при скърби, той запазва едно и също положение.
Той не се заблуждава с други неща. Той се радва, но не чрезмерно, и скърби на общо основание. Щом го удари господарят, той си мисли за всички други господари, които са го били, ако е имал тази опитност. И ако той издържи изпита, тогава у господаря, който го е ударил, непременно ще се яви една реакция, ще стане нещо у него, ще кажете: „Не, аз не направих добре. Той беше благороден човек тоз слуга!
към втори вариант >>
Той не се заблуждава с други неща.
(втори вариант)
Аз разбирам, всеки човек, който може да се самовлада и който може да издържи своите изпитания, той е господар. Тъй е всякога - и при доброто, и при злото, и при страдания, и при скърби, той запазва едно и също положение.
Той не се заблуждава с други неща.
Той се радва, но не чрезмерно, и скърби на общо основание. Щом го удари господарят, той си мисли за всички други господари, които са го били, ако е имал тази опитност. И ако той издържи изпита, тогава у господаря, който го е ударил, непременно ще се яви една реакция, ще стане нещо у него, ще кажете: „Не, аз не направих добре. Той беше благороден човек тоз слуга! " Ако господарят е по-силен и в гнева си удари слугата си, а той само погледне и си замине, непременно у господаря ще настане една реакция.
към втори вариант >>
Той се радва, но не чрезмерно, и скърби на общо основание.
(втори вариант)
Аз разбирам, всеки човек, който може да се самовлада и който може да издържи своите изпитания, той е господар. Тъй е всякога - и при доброто, и при злото, и при страдания, и при скърби, той запазва едно и също положение. Той не се заблуждава с други неща.
Той се радва, но не чрезмерно, и скърби на общо основание.
Щом го удари господарят, той си мисли за всички други господари, които са го били, ако е имал тази опитност. И ако той издържи изпита, тогава у господаря, който го е ударил, непременно ще се яви една реакция, ще стане нещо у него, ще кажете: „Не, аз не направих добре. Той беше благороден човек тоз слуга! " Ако господарят е по-силен и в гнева си удари слугата си, а той само погледне и си замине, непременно у господаря ще настане една реакция.
към втори вариант >>
Щом го удари господарят, той си мисли за всички други господари, които са го били, ако е имал тази опитност.
(втори вариант)
Аз разбирам, всеки човек, който може да се самовлада и който може да издържи своите изпитания, той е господар. Тъй е всякога - и при доброто, и при злото, и при страдания, и при скърби, той запазва едно и също положение. Той не се заблуждава с други неща. Той се радва, но не чрезмерно, и скърби на общо основание.
Щом го удари господарят, той си мисли за всички други господари, които са го били, ако е имал тази опитност.
И ако той издържи изпита, тогава у господаря, който го е ударил, непременно ще се яви една реакция, ще стане нещо у него, ще кажете: „Не, аз не направих добре. Той беше благороден човек тоз слуга! " Ако господарят е по-силен и в гнева си удари слугата си, а той само погледне и си замине, непременно у господаря ще настане една реакция.
към втори вариант >>
И ако той издържи изпита, тогава у господаря, който го е ударил, непременно ще се яви една реакция, ще стане нещо у него, ще кажете: „Не, аз не направих добре.
(втори вариант)
Аз разбирам, всеки човек, който може да се самовлада и който може да издържи своите изпитания, той е господар. Тъй е всякога - и при доброто, и при злото, и при страдания, и при скърби, той запазва едно и също положение. Той не се заблуждава с други неща. Той се радва, но не чрезмерно, и скърби на общо основание. Щом го удари господарят, той си мисли за всички други господари, които са го били, ако е имал тази опитност.
И ако той издържи изпита, тогава у господаря, който го е ударил, непременно ще се яви една реакция, ще стане нещо у него, ще кажете: „Не, аз не направих добре.
Той беше благороден човек тоз слуга! " Ако господарят е по-силен и в гнева си удари слугата си, а той само погледне и си замине, непременно у господаря ще настане една реакция.
към втори вариант >>
Той беше благороден човек тоз слуга!
(втори вариант)
Тъй е всякога - и при доброто, и при злото, и при страдания, и при скърби, той запазва едно и също положение. Той не се заблуждава с други неща. Той се радва, но не чрезмерно, и скърби на общо основание. Щом го удари господарят, той си мисли за всички други господари, които са го били, ако е имал тази опитност. И ако той издържи изпита, тогава у господаря, който го е ударил, непременно ще се яви една реакция, ще стане нещо у него, ще кажете: „Не, аз не направих добре.
Той беше благороден човек тоз слуга!
" Ако господарят е по-силен и в гнева си удари слугата си, а той само погледне и си замине, непременно у господаря ще настане една реакция.
към втори вариант >>
" Ако господарят е по-силен и в гнева си удари слугата си, а той само погледне и си замине, непременно у господаря ще настане една реакция.
(втори вариант)
Той не се заблуждава с други неща. Той се радва, но не чрезмерно, и скърби на общо основание. Щом го удари господарят, той си мисли за всички други господари, които са го били, ако е имал тази опитност. И ако той издържи изпита, тогава у господаря, който го е ударил, непременно ще се яви една реакция, ще стане нещо у него, ще кажете: „Не, аз не направих добре. Той беше благороден човек тоз слуга!
" Ако господарят е по-силен и в гнева си удари слугата си, а той само погледне и си замине, непременно у господаря ще настане една реакция.
към втори вариант >>
Та казвам, ще приложите правилото.
(втори вариант)
Та казвам, ще приложите правилото.
Сега няма някой от вас, който да не е бил бит от слугата си. Че когато дойде някоя болест и ви бие, не мислете тогава, че вие сте господар. Дойде слугата, болестта, тури ви в леглото и ви налага на общо основание. Какво е коремоболието? Дойде слугата, и ви набие.
към втори вариант >>
Сега няма някой от вас, който да не е бил бит от слугата си.
(втори вариант)
Та казвам, ще приложите правилото.
Сега няма някой от вас, който да не е бил бит от слугата си.
Че когато дойде някоя болест и ви бие, не мислете тогава, че вие сте господар. Дойде слугата, болестта, тури ви в леглото и ви налага на общо основание. Какво е коремоболието? Дойде слугата, и ви набие. Тогава какво трябва да правите?
към втори вариант >>
Че когато дойде някоя болест и ви бие, не мислете тогава, че вие сте господар.
(втори вариант)
Та казвам, ще приложите правилото. Сега няма някой от вас, който да не е бил бит от слугата си.
Че когато дойде някоя болест и ви бие, не мислете тогава, че вие сте господар.
Дойде слугата, болестта, тури ви в леглото и ви налага на общо основание. Какво е коремоболието? Дойде слугата, и ви набие. Тогава какво трябва да правите? Все същият закон.
към втори вариант >>
Дойде слугата, болестта, тури ви в леглото и ви налага на общо основание.
(втори вариант)
Та казвам, ще приложите правилото. Сега няма някой от вас, който да не е бил бит от слугата си. Че когато дойде някоя болест и ви бие, не мислете тогава, че вие сте господар.
Дойде слугата, болестта, тури ви в леглото и ви налага на общо основание.
Какво е коремоболието? Дойде слугата, и ви набие. Тогава какво трябва да правите? Все същият закон. Сега какво заключение изваждате?
към втори вариант >>
Какво е коремоболието?
(втори вариант)
Та казвам, ще приложите правилото. Сега няма някой от вас, който да не е бил бит от слугата си. Че когато дойде някоя болест и ви бие, не мислете тогава, че вие сте господар. Дойде слугата, болестта, тури ви в леглото и ви налага на общо основание.
Какво е коремоболието?
Дойде слугата, и ви набие. Тогава какво трябва да правите? Все същият закон. Сега какво заключение изваждате? Ние не предрешаваме нещата.
към втори вариант >>
Дойде слугата, и ви набие.
(втори вариант)
Та казвам, ще приложите правилото. Сега няма някой от вас, който да не е бил бит от слугата си. Че когато дойде някоя болест и ви бие, не мислете тогава, че вие сте господар. Дойде слугата, болестта, тури ви в леглото и ви налага на общо основание. Какво е коремоболието?
Дойде слугата, и ви набие.
Тогава какво трябва да правите? Все същият закон. Сега какво заключение изваждате? Ние не предрешаваме нещата.
към втори вариант >>
Тогава какво трябва да правите?
(втори вариант)
Сега няма някой от вас, който да не е бил бит от слугата си. Че когато дойде някоя болест и ви бие, не мислете тогава, че вие сте господар. Дойде слугата, болестта, тури ви в леглото и ви налага на общо основание. Какво е коремоболието? Дойде слугата, и ви набие.
Тогава какво трябва да правите?
Все същият закон. Сега какво заключение изваждате? Ние не предрешаваме нещата.
към втори вариант >>
Все същият закон.
(втори вариант)
Че когато дойде някоя болест и ви бие, не мислете тогава, че вие сте господар. Дойде слугата, болестта, тури ви в леглото и ви налага на общо основание. Какво е коремоболието? Дойде слугата, и ви набие. Тогава какво трябва да правите?
Все същият закон.
Сега какво заключение изваждате? Ние не предрешаваме нещата.
към втори вариант >>
Сега какво заключение изваждате?
(втори вариант)
Дойде слугата, болестта, тури ви в леглото и ви налага на общо основание. Какво е коремоболието? Дойде слугата, и ви набие. Тогава какво трябва да правите? Все същият закон.
Сега какво заключение изваждате?
Ние не предрешаваме нещата.
към втори вариант >>
Ние не предрешаваме нещата.
(втори вариант)
Какво е коремоболието? Дойде слугата, и ви набие. Тогава какво трябва да правите? Все същият закон. Сега какво заключение изваждате?
Ние не предрешаваме нещата.
към втори вариант >>
Сега едно малко изяснение.
(втори вариант)
Сега едно малко изяснение.
Турете в ума си правата линия, върху която е построен животът. Съществува в света една права линия, която не може да се огъне. И винаги поставяйте всяка една добра постъпка върху правата линия. Не я поставяй върху кривата линия, понеже там има възможност да се огъне тази линия. И тогава не се сърдете на кривата линия, щом тя се огъне.
към втори вариант >>
Турете в ума си правата линия, върху която е построен животът.
(втори вариант)
Сега едно малко изяснение.
Турете в ума си правата линия, върху която е построен животът.
Съществува в света една права линия, която не може да се огъне. И винаги поставяйте всяка една добра постъпка върху правата линия. Не я поставяй върху кривата линия, понеже там има възможност да се огъне тази линия. И тогава не се сърдете на кривата линия, щом тя се огъне. И тогава ще имате непостижения.
към втори вариант >>
Съществува в света една права линия, която не може да се огъне.
(втори вариант)
Сега едно малко изяснение. Турете в ума си правата линия, върху която е построен животът.
Съществува в света една права линия, която не може да се огъне.
И винаги поставяйте всяка една добра постъпка върху правата линия. Не я поставяй върху кривата линия, понеже там има възможност да се огъне тази линия. И тогава не се сърдете на кривата линия, щом тя се огъне. И тогава ще имате непостижения. Искате нещо да постигнете, не може, искате да направите, не може.
към втори вариант >>
И винаги поставяйте всяка една добра постъпка върху правата линия.
(втори вариант)
Сега едно малко изяснение. Турете в ума си правата линия, върху която е построен животът. Съществува в света една права линия, която не може да се огъне.
И винаги поставяйте всяка една добра постъпка върху правата линия.
Не я поставяй върху кривата линия, понеже там има възможност да се огъне тази линия. И тогава не се сърдете на кривата линия, щом тя се огъне. И тогава ще имате непостижения. Искате нещо да постигнете, не може, искате да направите, не може. Изменете тогава начина.
към втори вариант >>
Не я поставяй върху кривата линия, понеже там има възможност да се огъне тази линия.
(втори вариант)
Сега едно малко изяснение. Турете в ума си правата линия, върху която е построен животът. Съществува в света една права линия, която не може да се огъне. И винаги поставяйте всяка една добра постъпка върху правата линия.
Не я поставяй върху кривата линия, понеже там има възможност да се огъне тази линия.
И тогава не се сърдете на кривата линия, щом тя се огъне. И тогава ще имате непостижения. Искате нещо да постигнете, не може, искате да направите, не може. Изменете тогава начина. Та ще знаете, по кривата линия нещата не могат да се постигнат.
към втори вариант >>
И тогава не се сърдете на кривата линия, щом тя се огъне.
(втори вариант)
Сега едно малко изяснение. Турете в ума си правата линия, върху която е построен животът. Съществува в света една права линия, която не може да се огъне. И винаги поставяйте всяка една добра постъпка върху правата линия. Не я поставяй върху кривата линия, понеже там има възможност да се огъне тази линия.
И тогава не се сърдете на кривата линия, щом тя се огъне.
И тогава ще имате непостижения. Искате нещо да постигнете, не може, искате да направите, не може. Изменете тогава начина. Та ще знаете, по кривата линия нещата не могат да се постигнат. Първото нещо, ще намерите правата линия.
към втори вариант >>
И тогава ще имате непостижения.
(втори вариант)
Турете в ума си правата линия, върху която е построен животът. Съществува в света една права линия, която не може да се огъне. И винаги поставяйте всяка една добра постъпка върху правата линия. Не я поставяй върху кривата линия, понеже там има възможност да се огъне тази линия. И тогава не се сърдете на кривата линия, щом тя се огъне.
И тогава ще имате непостижения.
Искате нещо да постигнете, не може, искате да направите, не може. Изменете тогава начина. Та ще знаете, по кривата линия нещата не могат да се постигнат. Първото нещо, ще намерите правата линия.
към втори вариант >>
Искате нещо да постигнете, не може, искате да направите, не може.
(втори вариант)
Съществува в света една права линия, която не може да се огъне. И винаги поставяйте всяка една добра постъпка върху правата линия. Не я поставяй върху кривата линия, понеже там има възможност да се огъне тази линия. И тогава не се сърдете на кривата линия, щом тя се огъне. И тогава ще имате непостижения.
Искате нещо да постигнете, не може, искате да направите, не може.
Изменете тогава начина. Та ще знаете, по кривата линия нещата не могат да се постигнат. Първото нещо, ще намерите правата линия.
към втори вариант >>
Изменете тогава начина.
(втори вариант)
И винаги поставяйте всяка една добра постъпка върху правата линия. Не я поставяй върху кривата линия, понеже там има възможност да се огъне тази линия. И тогава не се сърдете на кривата линия, щом тя се огъне. И тогава ще имате непостижения. Искате нещо да постигнете, не може, искате да направите, не може.
Изменете тогава начина.
Та ще знаете, по кривата линия нещата не могат да се постигнат. Първото нещо, ще намерите правата линия.
към втори вариант >>
Та ще знаете, по кривата линия нещата не могат да се постигнат.
(втори вариант)
Не я поставяй върху кривата линия, понеже там има възможност да се огъне тази линия. И тогава не се сърдете на кривата линия, щом тя се огъне. И тогава ще имате непостижения. Искате нещо да постигнете, не може, искате да направите, не може. Изменете тогава начина.
Та ще знаете, по кривата линия нещата не могат да се постигнат.
Първото нещо, ще намерите правата линия.
към втори вариант >>
Първото нещо, ще намерите правата линия.
(втори вариант)
И тогава не се сърдете на кривата линия, щом тя се огъне. И тогава ще имате непостижения. Искате нещо да постигнете, не може, искате да направите, не може. Изменете тогава начина. Та ще знаете, по кривата линия нещата не могат да се постигнат.
Първото нещо, ще намерите правата линия.
към втори вариант >>
Щом намерите правата линия, в живота може да имате постижения.
(втори вариант)
Щом намерите правата линия, в живота може да имате постижения.
Вземете в съвременната механика, нали водата върви по един принцип. Тя върви по права линия. Сега те, за да приложат този принцип, те търсят един метод, една опорна точка и правят един опит, втори, трети, докато намерят един метод, с който да сполучат. Някой път се занимават 10-15 години, колко проекти и методи изменят, докато след дълги усилия някой ще сполучи, а някой няма да сполучи. Те впрягат този принцип на водата и успяват.
към втори вариант >>
Вземете в съвременната механика, нали водата върви по един принцип.
(втори вариант)
Щом намерите правата линия, в живота може да имате постижения.
Вземете в съвременната механика, нали водата върви по един принцип.
Тя върви по права линия. Сега те, за да приложат този принцип, те търсят един метод, една опорна точка и правят един опит, втори, трети, докато намерят един метод, с който да сполучат. Някой път се занимават 10-15 години, колко проекти и методи изменят, докато след дълги усилия някой ще сполучи, а някой няма да сполучи. Те впрягат този принцип на водата и успяват. Същият закон е и когато онзи изобретател впряга всичките сили, които са у него, да работят по един правилен начин.
към втори вариант >>
Тя върви по права линия.
(втори вариант)
Щом намерите правата линия, в живота може да имате постижения. Вземете в съвременната механика, нали водата върви по един принцип.
Тя върви по права линия.
Сега те, за да приложат този принцип, те търсят един метод, една опорна точка и правят един опит, втори, трети, докато намерят един метод, с който да сполучат. Някой път се занимават 10-15 години, колко проекти и методи изменят, докато след дълги усилия някой ще сполучи, а някой няма да сполучи. Те впрягат този принцип на водата и успяват. Същият закон е и когато онзи изобретател впряга всичките сили, които са у него, да работят по един правилен начин. Ако може така да ги постави, постижения може да има, но ако ти не можеш правилно да впрегнеш тия сили, никакви постижения не можеш да имаш.
към втори вариант >>
Сега те, за да приложат този принцип, те търсят един метод, една опорна точка и правят един опит, втори, трети, докато намерят един метод, с който да сполучат.
(втори вариант)
Щом намерите правата линия, в живота може да имате постижения. Вземете в съвременната механика, нали водата върви по един принцип. Тя върви по права линия.
Сега те, за да приложат този принцип, те търсят един метод, една опорна точка и правят един опит, втори, трети, докато намерят един метод, с който да сполучат.
Някой път се занимават 10-15 години, колко проекти и методи изменят, докато след дълги усилия някой ще сполучи, а някой няма да сполучи. Те впрягат този принцип на водата и успяват. Същият закон е и когато онзи изобретател впряга всичките сили, които са у него, да работят по един правилен начин. Ако може така да ги постави, постижения може да има, но ако ти не можеш правилно да впрегнеш тия сили, никакви постижения не можеш да имаш.
към втори вариант >>
Някой път се занимават 10-15 години, колко проекти и методи изменят, докато след дълги усилия някой ще сполучи, а някой няма да сполучи.
(втори вариант)
Щом намерите правата линия, в живота може да имате постижения. Вземете в съвременната механика, нали водата върви по един принцип. Тя върви по права линия. Сега те, за да приложат този принцип, те търсят един метод, една опорна точка и правят един опит, втори, трети, докато намерят един метод, с който да сполучат.
Някой път се занимават 10-15 години, колко проекти и методи изменят, докато след дълги усилия някой ще сполучи, а някой няма да сполучи.
Те впрягат този принцип на водата и успяват. Същият закон е и когато онзи изобретател впряга всичките сили, които са у него, да работят по един правилен начин. Ако може така да ги постави, постижения може да има, но ако ти не можеш правилно да впрегнеш тия сили, никакви постижения не можеш да имаш.
към втори вариант >>
Те впрягат този принцип на водата и успяват.
(втори вариант)
Щом намерите правата линия, в живота може да имате постижения. Вземете в съвременната механика, нали водата върви по един принцип. Тя върви по права линия. Сега те, за да приложат този принцип, те търсят един метод, една опорна точка и правят един опит, втори, трети, докато намерят един метод, с който да сполучат. Някой път се занимават 10-15 години, колко проекти и методи изменят, докато след дълги усилия някой ще сполучи, а някой няма да сполучи.
Те впрягат този принцип на водата и успяват.
Същият закон е и когато онзи изобретател впряга всичките сили, които са у него, да работят по един правилен начин. Ако може така да ги постави, постижения може да има, но ако ти не можеш правилно да впрегнеш тия сили, никакви постижения не можеш да имаш.
към втори вариант >>
Същият закон е и когато онзи изобретател впряга всичките сили, които са у него, да работят по един правилен начин.
(втори вариант)
Вземете в съвременната механика, нали водата върви по един принцип. Тя върви по права линия. Сега те, за да приложат този принцип, те търсят един метод, една опорна точка и правят един опит, втори, трети, докато намерят един метод, с който да сполучат. Някой път се занимават 10-15 години, колко проекти и методи изменят, докато след дълги усилия някой ще сполучи, а някой няма да сполучи. Те впрягат този принцип на водата и успяват.
Същият закон е и когато онзи изобретател впряга всичките сили, които са у него, да работят по един правилен начин.
Ако може така да ги постави, постижения може да има, но ако ти не можеш правилно да впрегнеш тия сили, никакви постижения не можеш да имаш.
към втори вариант >>
Ако може така да ги постави, постижения може да има, но ако ти не можеш правилно да впрегнеш тия сили, никакви постижения не можеш да имаш.
(втори вариант)
Тя върви по права линия. Сега те, за да приложат този принцип, те търсят един метод, една опорна точка и правят един опит, втори, трети, докато намерят един метод, с който да сполучат. Някой път се занимават 10-15 години, колко проекти и методи изменят, докато след дълги усилия някой ще сполучи, а някой няма да сполучи. Те впрягат този принцип на водата и успяват. Същият закон е и когато онзи изобретател впряга всичките сили, които са у него, да работят по един правилен начин.
Ако може така да ги постави, постижения може да има, но ако ти не можеш правилно да впрегнеш тия сили, никакви постижения не можеш да имаш.
към втори вариант >>
Ще помните правилото: това, което не си вдигнал, не можеш и да го снемеш.
(втори вариант)
Ще помните правилото: това, което не си вдигнал, не можеш и да го снемеш.
Защото при вдигането се изискват по-големи усилия. Погрешката седи в това, че като речете да снемете този чувал, вие не можете да го снемете. Вие не сте го опитвали, да знаете колко тежи, вие не сте го вдигали, и тогава вие ще избягате, и чувалът ще падне долу. Това е погрешката. Най-първо ще видите кой е вдигнал чувала.
към втори вариант >>
Защото при вдигането се изискват по-големи усилия.
(втори вариант)
Ще помните правилото: това, което не си вдигнал, не можеш и да го снемеш.
Защото при вдигането се изискват по-големи усилия.
Погрешката седи в това, че като речете да снемете този чувал, вие не можете да го снемете. Вие не сте го опитвали, да знаете колко тежи, вие не сте го вдигали, и тогава вие ще избягате, и чувалът ще падне долу. Това е погрешката. Най-първо ще видите кой е вдигнал чувала. Защото, ако вие не сте го вдигали, и речете да го снемете, вие не можете да го снемете.
към втори вариант >>
Погрешката седи в това, че като речете да снемете този чувал, вие не можете да го снемете.
(втори вариант)
Ще помните правилото: това, което не си вдигнал, не можеш и да го снемеш. Защото при вдигането се изискват по-големи усилия.
Погрешката седи в това, че като речете да снемете този чувал, вие не можете да го снемете.
Вие не сте го опитвали, да знаете колко тежи, вие не сте го вдигали, и тогава вие ще избягате, и чувалът ще падне долу. Това е погрешката. Най-първо ще видите кой е вдигнал чувала. Защото, ако вие не сте го вдигали, и речете да го снемете, вие не можете да го снемете. Тогава, за да си обясните морално как седи работата, ще кажете, знаете - чувалът е паднал по единствената причина, че вие не сте го вдигнали горе.
към втори вариант >>
Вие не сте го опитвали, да знаете колко тежи, вие не сте го вдигали, и тогава вие ще избягате, и чувалът ще падне долу.
(втори вариант)
Ще помните правилото: това, което не си вдигнал, не можеш и да го снемеш. Защото при вдигането се изискват по-големи усилия. Погрешката седи в това, че като речете да снемете този чувал, вие не можете да го снемете.
Вие не сте го опитвали, да знаете колко тежи, вие не сте го вдигали, и тогава вие ще избягате, и чувалът ще падне долу.
Това е погрешката. Най-първо ще видите кой е вдигнал чувала. Защото, ако вие не сте го вдигали, и речете да го снемете, вие не можете да го снемете. Тогава, за да си обясните морално как седи работата, ще кажете, знаете - чувалът е паднал по единствената причина, че вие не сте го вдигнали горе. Кой прави погрешка?
към втори вариант >>
Това е погрешката.
(втори вариант)
Ще помните правилото: това, което не си вдигнал, не можеш и да го снемеш. Защото при вдигането се изискват по-големи усилия. Погрешката седи в това, че като речете да снемете този чувал, вие не можете да го снемете. Вие не сте го опитвали, да знаете колко тежи, вие не сте го вдигали, и тогава вие ще избягате, и чувалът ще падне долу.
Това е погрешката.
Най-първо ще видите кой е вдигнал чувала. Защото, ако вие не сте го вдигали, и речете да го снемете, вие не можете да го снемете. Тогава, за да си обясните морално как седи работата, ще кажете, знаете - чувалът е паднал по единствената причина, че вие не сте го вдигнали горе. Кой прави погрешка? Слабият човек.
към втори вариант >>
Най-първо ще видите кой е вдигнал чувала.
(втори вариант)
Ще помните правилото: това, което не си вдигнал, не можеш и да го снемеш. Защото при вдигането се изискват по-големи усилия. Погрешката седи в това, че като речете да снемете този чувал, вие не можете да го снемете. Вие не сте го опитвали, да знаете колко тежи, вие не сте го вдигали, и тогава вие ще избягате, и чувалът ще падне долу. Това е погрешката.
Най-първо ще видите кой е вдигнал чувала.
Защото, ако вие не сте го вдигали, и речете да го снемете, вие не можете да го снемете. Тогава, за да си обясните морално как седи работата, ще кажете, знаете - чувалът е паднал по единствената причина, че вие не сте го вдигнали горе. Кой прави погрешка? Слабият човек. Разбира се, това няма да вземате буквално.
към втори вариант >>
Защото, ако вие не сте го вдигали, и речете да го снемете, вие не можете да го снемете.
(втори вариант)
Защото при вдигането се изискват по-големи усилия. Погрешката седи в това, че като речете да снемете този чувал, вие не можете да го снемете. Вие не сте го опитвали, да знаете колко тежи, вие не сте го вдигали, и тогава вие ще избягате, и чувалът ще падне долу. Това е погрешката. Най-първо ще видите кой е вдигнал чувала.
Защото, ако вие не сте го вдигали, и речете да го снемете, вие не можете да го снемете.
Тогава, за да си обясните морално как седи работата, ще кажете, знаете - чувалът е паднал по единствената причина, че вие не сте го вдигнали горе. Кой прави погрешка? Слабият човек. Разбира се, това няма да вземате буквално. И тези аритметически и геометрически служения не трябва да ги вземате в буквалния смисъл.
към втори вариант >>
3.
Да се възвеселим
,
НБ
, София, 18.5.1930г.,
Сърцето представя още автономно учреждение, със самостоятелно управление, което няма нищо общо с външния обективен свят.
Всяка дарба е семенце, вложено в човешката душа, дето очаква идването на пролетта, която носи условия за неговото развитие. За сегашните хора понятието „душа” е неопределено. Говорите ли за мозъка, те го разбират. Те гледат на него като на градина, в която растат красиви цветя и плодни дървета. Сърцето пък представя разсадник, от който се взимат красиви цветя и плодни дървета за посаждан в мозъка.
Сърцето представя още автономно учреждение, със самостоятелно управление, което няма нищо общо с външния обективен свят.
Обаче, то е свързано с космоса, откъдето черпи жизнените си сили. Доколкото силите на сърцето се проявяват правилно, дотолкова умът се развива нормално Когато връзката между дейността на сърцето и космичните енергии се прекрати, животът на човека се прекъсва.
към беседата >>
Обаче, то е свързано с космоса, откъдето черпи жизнените си сили.
За сегашните хора понятието „душа” е неопределено. Говорите ли за мозъка, те го разбират. Те гледат на него като на градина, в която растат красиви цветя и плодни дървета. Сърцето пък представя разсадник, от който се взимат красиви цветя и плодни дървета за посаждан в мозъка. Сърцето представя още автономно учреждение, със самостоятелно управление, което няма нищо общо с външния обективен свят.
Обаче, то е свързано с космоса, откъдето черпи жизнените си сили.
Доколкото силите на сърцето се проявяват правилно, дотолкова умът се развива нормално Когато връзката между дейността на сърцето и космичните енергии се прекрати, животът на човека се прекъсва.
към беседата >>
Доколкото силите на сърцето се проявяват правилно, дотолкова умът се развива нормално Когато връзката между дейността на сърцето и космичните енергии се прекрати, животът на човека се прекъсва.
Говорите ли за мозъка, те го разбират. Те гледат на него като на градина, в която растат красиви цветя и плодни дървета. Сърцето пък представя разсадник, от който се взимат красиви цветя и плодни дървета за посаждан в мозъка. Сърцето представя още автономно учреждение, със самостоятелно управление, което няма нищо общо с външния обективен свят. Обаче, то е свързано с космоса, откъдето черпи жизнените си сили.
Доколкото силите на сърцето се проявяват правилно, дотолкова умът се развива нормално Когато връзката между дейността на сърцето и космичните енергии се прекрати, животът на човека се прекъсва.
към беседата >>
И тъй, докато е свързан с космическите, Божествени енергии, човек може да се радва на живота си.
И тъй, докато е свързан с космическите, Божествени енергии, човек може да се радва на живота си.
Излезе ли вън от тия енергии, той загубва живота си. Затова, именно, казваме, че роденият от Бога не греши, т.е. не къса връзката си с Божественото Начало, от което идат енергиите на живота. Само роденият от Бога може да бъде силен и велик човек.
към беседата >>
Излезе ли вън от тия енергии, той загубва живота си.
И тъй, докато е свързан с космическите, Божествени енергии, човек може да се радва на живота си.
Излезе ли вън от тия енергии, той загубва живота си.
Затова, именно, казваме, че роденият от Бога не греши, т.е. не къса връзката си с Божественото Начало, от което идат енергиите на живота. Само роденият от Бога може да бъде силен и велик човек.
към беседата >>
Затова, именно, казваме, че роденият от Бога не греши, т.е.
И тъй, докато е свързан с космическите, Божествени енергии, човек може да се радва на живота си. Излезе ли вън от тия енергии, той загубва живота си.
Затова, именно, казваме, че роденият от Бога не греши, т.е.
не къса връзката си с Божественото Начало, от което идат енергиите на живота. Само роденият от Бога може да бъде силен и велик човек.
към беседата >>
не къса връзката си с Божественото Начало, от което идат енергиите на живота.
И тъй, докато е свързан с космическите, Божествени енергии, човек може да се радва на живота си. Излезе ли вън от тия енергии, той загубва живота си. Затова, именно, казваме, че роденият от Бога не греши, т.е.
не къса връзката си с Божественото Начало, от което идат енергиите на живота.
Само роденият от Бога може да бъде силен и велик човек.
към беседата >>
Само роденият от Бога може да бъде силен и велик човек.
И тъй, докато е свързан с космическите, Божествени енергии, човек може да се радва на живота си. Излезе ли вън от тия енергии, той загубва живота си. Затова, именно, казваме, че роденият от Бога не греши, т.е. не къса връзката си с Божественото Начало, от което идат енергиите на живота.
Само роденият от Бога може да бъде силен и велик човек.
към беседата >>
В какво се крие величието на човека?
В какво се крие величието на човека?
— В добродетелите, които той е развил. Не е велик и силен онзи, който придобива една добродетел и след време я изгубва. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка добродетел, които човек може да придобие и след известно време да ги изгуби, не са истински. Реални неща са ония, които човек може да носи със себе си навсякъде — и в този, и в онзи свят. Никоя сила не е в състояние да отнеме реалните придобивки на човека.
към беседата >>
— В добродетелите, които той е развил.
В какво се крие величието на човека?
— В добродетелите, които той е развил.
Не е велик и силен онзи, който придобива една добродетел и след време я изгубва. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка добродетел, които човек може да придобие и след известно време да ги изгуби, не са истински. Реални неща са ония, които човек може да носи със себе си навсякъде — и в този, и в онзи свят. Никоя сила не е в състояние да отнеме реалните придобивки на човека. Дойдете ли до нереалните неща, там всяка сила може да ги отнеме.
към беседата >>
Не е велик и силен онзи, който придобива една добродетел и след време я изгубва.
В какво се крие величието на човека? — В добродетелите, които той е развил.
Не е велик и силен онзи, който придобива една добродетел и след време я изгубва.
Всяка мисъл, всяко чувство и всяка добродетел, които човек може да придобие и след известно време да ги изгуби, не са истински. Реални неща са ония, които човек може да носи със себе си навсякъде — и в този, и в онзи свят. Никоя сила не е в състояние да отнеме реалните придобивки на човека. Дойдете ли до нереалните неща, там всяка сила може да ги отнеме. Например, ако някой тежи 100-120 кг., това е излишен материал, от който трябва да се освободи.
към беседата >>
Всяка мисъл, всяко чувство и всяка добродетел, които човек може да придобие и след известно време да ги изгуби, не са истински.
В какво се крие величието на човека? — В добродетелите, които той е развил. Не е велик и силен онзи, който придобива една добродетел и след време я изгубва.
Всяка мисъл, всяко чувство и всяка добродетел, които човек може да придобие и след известно време да ги изгуби, не са истински.
Реални неща са ония, които човек може да носи със себе си навсякъде — и в този, и в онзи свят. Никоя сила не е в състояние да отнеме реалните придобивки на човека. Дойдете ли до нереалните неща, там всяка сила може да ги отнеме. Например, ако някой тежи 100-120 кг., това е излишен материал, от който трябва да се освободи. Дойде ли някаква болест, човек може да изгуби няколко килограма и да се чувства по-добре, по-силен и енергичен.
към беседата >>
Реални неща са ония, които човек може да носи със себе си навсякъде — и в този, и в онзи свят.
В какво се крие величието на човека? — В добродетелите, които той е развил. Не е велик и силен онзи, който придобива една добродетел и след време я изгубва. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка добродетел, които човек може да придобие и след известно време да ги изгуби, не са истински.
Реални неща са ония, които човек може да носи със себе си навсякъде — и в този, и в онзи свят.
Никоя сила не е в състояние да отнеме реалните придобивки на човека. Дойдете ли до нереалните неща, там всяка сила може да ги отнеме. Например, ако някой тежи 100-120 кг., това е излишен материал, от който трябва да се освободи. Дойде ли някаква болест, човек може да изгуби няколко килограма и да се чувства по-добре, по-силен и енергичен. Изобщо, всеки човек има едно определено тегло, което не трябва нито да се намалява, нито да се увеличава.
към беседата >>
Никоя сила не е в състояние да отнеме реалните придобивки на човека.
В какво се крие величието на човека? — В добродетелите, които той е развил. Не е велик и силен онзи, който придобива една добродетел и след време я изгубва. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка добродетел, които човек може да придобие и след известно време да ги изгуби, не са истински. Реални неща са ония, които човек може да носи със себе си навсякъде — и в този, и в онзи свят.
Никоя сила не е в състояние да отнеме реалните придобивки на човека.
Дойдете ли до нереалните неща, там всяка сила може да ги отнеме. Например, ако някой тежи 100-120 кг., това е излишен материал, от който трябва да се освободи. Дойде ли някаква болест, човек може да изгуби няколко килограма и да се чувства по-добре, по-силен и енергичен. Изобщо, всеки човек има едно определено тегло, което не трябва нито да се намалява, нито да се увеличава. Всичко, каквото се случва на човека, е строго определено.
към беседата >>
Дойдете ли до нереалните неща, там всяка сила може да ги отнеме.
— В добродетелите, които той е развил. Не е велик и силен онзи, който придобива една добродетел и след време я изгубва. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка добродетел, които човек може да придобие и след известно време да ги изгуби, не са истински. Реални неща са ония, които човек може да носи със себе си навсякъде — и в този, и в онзи свят. Никоя сила не е в състояние да отнеме реалните придобивки на човека.
Дойдете ли до нереалните неща, там всяка сила може да ги отнеме.
Например, ако някой тежи 100-120 кг., това е излишен материал, от който трябва да се освободи. Дойде ли някаква болест, човек може да изгуби няколко килограма и да се чувства по-добре, по-силен и енергичен. Изобщо, всеки човек има едно определено тегло, което не трябва нито да се намалява, нито да се увеличава. Всичко, каквото се случва на човека, е строго определено.
към беседата >>
Например, ако някой тежи 100-120 кг., това е излишен материал, от който трябва да се освободи.
Не е велик и силен онзи, който придобива една добродетел и след време я изгубва. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка добродетел, които човек може да придобие и след известно време да ги изгуби, не са истински. Реални неща са ония, които човек може да носи със себе си навсякъде — и в този, и в онзи свят. Никоя сила не е в състояние да отнеме реалните придобивки на човека. Дойдете ли до нереалните неща, там всяка сила може да ги отнеме.
Например, ако някой тежи 100-120 кг., това е излишен материал, от който трябва да се освободи.
Дойде ли някаква болест, човек може да изгуби няколко килограма и да се чувства по-добре, по-силен и енергичен. Изобщо, всеки човек има едно определено тегло, което не трябва нито да се намалява, нито да се увеличава. Всичко, каквото се случва на човека, е строго определено.
към беседата >>
Дойде ли някаква болест, човек може да изгуби няколко килограма и да се чувства по-добре, по-силен и енергичен.
Всяка мисъл, всяко чувство и всяка добродетел, които човек може да придобие и след известно време да ги изгуби, не са истински. Реални неща са ония, които човек може да носи със себе си навсякъде — и в този, и в онзи свят. Никоя сила не е в състояние да отнеме реалните придобивки на човека. Дойдете ли до нереалните неща, там всяка сила може да ги отнеме. Например, ако някой тежи 100-120 кг., това е излишен материал, от който трябва да се освободи.
Дойде ли някаква болест, човек може да изгуби няколко килограма и да се чувства по-добре, по-силен и енергичен.
Изобщо, всеки човек има едно определено тегло, което не трябва нито да се намалява, нито да се увеличава. Всичко, каквото се случва на човека, е строго определено.
към беседата >>
Изобщо, всеки човек има едно определено тегло, което не трябва нито да се намалява, нито да се увеличава.
Реални неща са ония, които човек може да носи със себе си навсякъде — и в този, и в онзи свят. Никоя сила не е в състояние да отнеме реалните придобивки на човека. Дойдете ли до нереалните неща, там всяка сила може да ги отнеме. Например, ако някой тежи 100-120 кг., това е излишен материал, от който трябва да се освободи. Дойде ли някаква болест, човек може да изгуби няколко килограма и да се чувства по-добре, по-силен и енергичен.
Изобщо, всеки човек има едно определено тегло, което не трябва нито да се намалява, нито да се увеличава.
Всичко, каквото се случва на човека, е строго определено.
към беседата >>
Всичко, каквото се случва на човека, е строго определено.
Никоя сила не е в състояние да отнеме реалните придобивки на човека. Дойдете ли до нереалните неща, там всяка сила може да ги отнеме. Например, ако някой тежи 100-120 кг., това е излишен материал, от който трябва да се освободи. Дойде ли някаква болест, човек може да изгуби няколко килограма и да се чувства по-добре, по-силен и енергичен. Изобщо, всеки човек има едно определено тегло, което не трябва нито да се намалява, нито да се увеличава.
Всичко, каквото се случва на човека, е строго определено.
към беседата >>
Един богат американец се оженил за една млада, красива мома, англичанка.
Един богат американец се оженил за една млада, красива мома, англичанка.
Те решили да направят сватбената си разходка в Ню-Йорк. Качили се на трена и тръгнали за Ню-Йорк. В пътуването им станало катастрофа с техния трен; от сътресението на трена младоженецът бил изхвърлен навън, дето получил силен удар в главата. От голямото сътресение на мозъка той полудял, поради което веднага го занесли в болница за лечение. Цели 16 години прекарал в болницата, а жена му все го очаквала, да се върне жив и здрав.
към беседата >>
Те решили да направят сватбената си разходка в Ню-Йорк.
Един богат американец се оженил за една млада, красива мома, англичанка.
Те решили да направят сватбената си разходка в Ню-Йорк.
Качили се на трена и тръгнали за Ню-Йорк. В пътуването им станало катастрофа с техния трен; от сътресението на трена младоженецът бил изхвърлен навън, дето получил силен удар в главата. От голямото сътресение на мозъка той полудял, поради което веднага го занесли в болница за лечение. Цели 16 години прекарал в болницата, а жена му все го очаквала, да се върне жив и здрав. Болницата, в която бил оставен, се отличавала със строги наредби: никой болен нямал право да излиза на разходка сам, без разрешение.
към беседата >>
Качили се на трена и тръгнали за Ню-Йорк.
Един богат американец се оженил за една млада, красива мома, англичанка. Те решили да направят сватбената си разходка в Ню-Йорк.
Качили се на трена и тръгнали за Ню-Йорк.
В пътуването им станало катастрофа с техния трен; от сътресението на трена младоженецът бил изхвърлен навън, дето получил силен удар в главата. От голямото сътресение на мозъка той полудял, поради което веднага го занесли в болница за лечение. Цели 16 години прекарал в болницата, а жена му все го очаквала, да се върне жив и здрав. Болницата, в която бил оставен, се отличавала със строги наредби: никой болен нямал право да излиза на разходка сам, без разрешение. Един ден болничните слуги забравили пътната врата отворена.
към беседата >>
В пътуването им станало катастрофа с техния трен; от сътресението на трена младоженецът бил изхвърлен навън, дето получил силен удар в главата.
Един богат американец се оженил за една млада, красива мома, англичанка. Те решили да направят сватбената си разходка в Ню-Йорк. Качили се на трена и тръгнали за Ню-Йорк.
В пътуването им станало катастрофа с техния трен; от сътресението на трена младоженецът бил изхвърлен навън, дето получил силен удар в главата.
От голямото сътресение на мозъка той полудял, поради което веднага го занесли в болница за лечение. Цели 16 години прекарал в болницата, а жена му все го очаквала, да се върне жив и здрав. Болницата, в която бил оставен, се отличавала със строги наредби: никой болен нямал право да излиза на разходка сам, без разрешение. Един ден болничните слуги забравили пътната врата отворена. Младоженецът изскочил навън и се затичал към гарата.
към беседата >>
От голямото сътресение на мозъка той полудял, поради което веднага го занесли в болница за лечение.
Един богат американец се оженил за една млада, красива мома, англичанка. Те решили да направят сватбената си разходка в Ню-Йорк. Качили се на трена и тръгнали за Ню-Йорк. В пътуването им станало катастрофа с техния трен; от сътресението на трена младоженецът бил изхвърлен навън, дето получил силен удар в главата.
От голямото сътресение на мозъка той полудял, поради което веднага го занесли в болница за лечение.
Цели 16 години прекарал в болницата, а жена му все го очаквала, да се върне жив и здрав. Болницата, в която бил оставен, се отличавала със строги наредби: никой болен нямал право да излиза на разходка сам, без разрешение. Един ден болничните слуги забравили пътната врата отворена. Младоженецът изскочил навън и се затичал към гарата. Слугите се спуснали да го гонят, но докато го хванат, той успял да влезе в един от вагоните на трена, който след няколко минути заминал.
към беседата >>
Цели 16 години прекарал в болницата, а жена му все го очаквала, да се върне жив и здрав.
Един богат американец се оженил за една млада, красива мома, англичанка. Те решили да направят сватбената си разходка в Ню-Йорк. Качили се на трена и тръгнали за Ню-Йорк. В пътуването им станало катастрофа с техния трен; от сътресението на трена младоженецът бил изхвърлен навън, дето получил силен удар в главата. От голямото сътресение на мозъка той полудял, поради което веднага го занесли в болница за лечение.
Цели 16 години прекарал в болницата, а жена му все го очаквала, да се върне жив и здрав.
Болницата, в която бил оставен, се отличавала със строги наредби: никой болен нямал право да излиза на разходка сам, без разрешение. Един ден болничните слуги забравили пътната врата отворена. Младоженецът изскочил навън и се затичал към гарата. Слугите се спуснали да го гонят, но докато го хванат, той успял да влезе в един от вагоните на трена, който след няколко минути заминал. Слугите се върнали назад, като си казали: Да бъде свободен!
към беседата >>
Болницата, в която бил оставен, се отличавала със строги наредби: никой болен нямал право да излиза на разходка сам, без разрешение.
Те решили да направят сватбената си разходка в Ню-Йорк. Качили се на трена и тръгнали за Ню-Йорк. В пътуването им станало катастрофа с техния трен; от сътресението на трена младоженецът бил изхвърлен навън, дето получил силен удар в главата. От голямото сътресение на мозъка той полудял, поради което веднага го занесли в болница за лечение. Цели 16 години прекарал в болницата, а жена му все го очаквала, да се върне жив и здрав.
Болницата, в която бил оставен, се отличавала със строги наредби: никой болен нямал право да излиза на разходка сам, без разрешение.
Един ден болничните слуги забравили пътната врата отворена. Младоженецът изскочил навън и се затичал към гарата. Слугите се спуснали да го гонят, но докато го хванат, той успял да влезе в един от вагоните на трена, който след няколко минути заминал. Слугите се върнали назад, като си казали: Да бъде свободен! Природата може да му помогне по някакъв начин, да се излекува.
към беседата >>
Един ден болничните слуги забравили пътната врата отворена.
Качили се на трена и тръгнали за Ню-Йорк. В пътуването им станало катастрофа с техния трен; от сътресението на трена младоженецът бил изхвърлен навън, дето получил силен удар в главата. От голямото сътресение на мозъка той полудял, поради което веднага го занесли в болница за лечение. Цели 16 години прекарал в болницата, а жена му все го очаквала, да се върне жив и здрав. Болницата, в която бил оставен, се отличавала със строги наредби: никой болен нямал право да излиза на разходка сам, без разрешение.
Един ден болничните слуги забравили пътната врата отворена.
Младоженецът изскочил навън и се затичал към гарата. Слугите се спуснали да го гонят, но докато го хванат, той успял да влезе в един от вагоните на трена, който след няколко минути заминал. Слугите се върнали назад, като си казали: Да бъде свободен! Природата може да му помогне по някакъв начин, да се излекува. Обаче, и с този трен се случила катастрофа, подобна на първата.
към беседата >>
Младоженецът изскочил навън и се затичал към гарата.
В пътуването им станало катастрофа с техния трен; от сътресението на трена младоженецът бил изхвърлен навън, дето получил силен удар в главата. От голямото сътресение на мозъка той полудял, поради което веднага го занесли в болница за лечение. Цели 16 години прекарал в болницата, а жена му все го очаквала, да се върне жив и здрав. Болницата, в която бил оставен, се отличавала със строги наредби: никой болен нямал право да излиза на разходка сам, без разрешение. Един ден болничните слуги забравили пътната врата отворена.
Младоженецът изскочил навън и се затичал към гарата.
Слугите се спуснали да го гонят, но докато го хванат, той успял да влезе в един от вагоните на трена, който след няколко минути заминал. Слугите се върнали назад, като си казали: Да бъде свободен! Природата може да му помогне по някакъв начин, да се излекува. Обаче, и с този трен се случила катастрофа, подобна на първата. Той получил удар в главата, както при първата катастрофа, който предизвикал голямо сътресение на нервната система.
към беседата >>
Слугите се спуснали да го гонят, но докато го хванат, той успял да влезе в един от вагоните на трена, който след няколко минути заминал.
От голямото сътресение на мозъка той полудял, поради което веднага го занесли в болница за лечение. Цели 16 години прекарал в болницата, а жена му все го очаквала, да се върне жив и здрав. Болницата, в която бил оставен, се отличавала със строги наредби: никой болен нямал право да излиза на разходка сам, без разрешение. Един ден болничните слуги забравили пътната врата отворена. Младоженецът изскочил навън и се затичал към гарата.
Слугите се спуснали да го гонят, но докато го хванат, той успял да влезе в един от вагоните на трена, който след няколко минути заминал.
Слугите се върнали назад, като си казали: Да бъде свободен! Природата може да му помогне по някакъв начин, да се излекува. Обаче, и с този трен се случила катастрофа, подобна на първата. Той получил удар в главата, както при първата катастрофа, който предизвикал голямо сътресение на нервната система. Това сътресение помогнало за възстановяване на нормалното му състояние.
към беседата >>
Слугите се върнали назад, като си казали: Да бъде свободен!
Цели 16 години прекарал в болницата, а жена му все го очаквала, да се върне жив и здрав. Болницата, в която бил оставен, се отличавала със строги наредби: никой болен нямал право да излиза на разходка сам, без разрешение. Един ден болничните слуги забравили пътната врата отворена. Младоженецът изскочил навън и се затичал към гарата. Слугите се спуснали да го гонят, но докато го хванат, той успял да влезе в един от вагоните на трена, който след няколко минути заминал.
Слугите се върнали назад, като си казали: Да бъде свободен!
Природата може да му помогне по някакъв начин, да се излекува. Обаче, и с този трен се случила катастрофа, подобна на първата. Той получил удар в главата, както при първата катастрофа, който предизвикал голямо сътресение на нервната система. Това сътресение помогнало за възстановяване на нормалното му състояние. Като се почувствал напълно нормален, той се върнал при жена си, с която заживели добре и разумно.
към беседата >>
Природата може да му помогне по някакъв начин, да се излекува.
Болницата, в която бил оставен, се отличавала със строги наредби: никой болен нямал право да излиза на разходка сам, без разрешение. Един ден болничните слуги забравили пътната врата отворена. Младоженецът изскочил навън и се затичал към гарата. Слугите се спуснали да го гонят, но докато го хванат, той успял да влезе в един от вагоните на трена, който след няколко минути заминал. Слугите се върнали назад, като си казали: Да бъде свободен!
Природата може да му помогне по някакъв начин, да се излекува.
Обаче, и с този трен се случила катастрофа, подобна на първата. Той получил удар в главата, както при първата катастрофа, който предизвикал голямо сътресение на нервната система. Това сътресение помогнало за възстановяване на нормалното му състояние. Като се почувствал напълно нормален, той се върнал при жена си, с която заживели добре и разумно.
към беседата >>
Обаче, и с този трен се случила катастрофа, подобна на първата.
Един ден болничните слуги забравили пътната врата отворена. Младоженецът изскочил навън и се затичал към гарата. Слугите се спуснали да го гонят, но докато го хванат, той успял да влезе в един от вагоните на трена, който след няколко минути заминал. Слугите се върнали назад, като си казали: Да бъде свободен! Природата може да му помогне по някакъв начин, да се излекува.
Обаче, и с този трен се случила катастрофа, подобна на първата.
Той получил удар в главата, както при първата катастрофа, който предизвикал голямо сътресение на нервната система. Това сътресение помогнало за възстановяване на нормалното му състояние. Като се почувствал напълно нормален, той се върнал при жена си, с която заживели добре и разумно.
към беседата >>
Той получил удар в главата, както при първата катастрофа, който предизвикал голямо сътресение на нервната система.
Младоженецът изскочил навън и се затичал към гарата. Слугите се спуснали да го гонят, но докато го хванат, той успял да влезе в един от вагоните на трена, който след няколко минути заминал. Слугите се върнали назад, като си казали: Да бъде свободен! Природата може да му помогне по някакъв начин, да се излекува. Обаче, и с този трен се случила катастрофа, подобна на първата.
Той получил удар в главата, както при първата катастрофа, който предизвикал голямо сътресение на нервната система.
Това сътресение помогнало за възстановяване на нормалното му състояние. Като се почувствал напълно нормален, той се върнал при жена си, с която заживели добре и разумно.
към беседата >>
Това сътресение помогнало за възстановяване на нормалното му състояние.
Слугите се спуснали да го гонят, но докато го хванат, той успял да влезе в един от вагоните на трена, който след няколко минути заминал. Слугите се върнали назад, като си казали: Да бъде свободен! Природата може да му помогне по някакъв начин, да се излекува. Обаче, и с този трен се случила катастрофа, подобна на първата. Той получил удар в главата, както при първата катастрофа, който предизвикал голямо сътресение на нервната система.
Това сътресение помогнало за възстановяване на нормалното му състояние.
Като се почувствал напълно нормален, той се върнал при жена си, с която заживели добре и разумно.
към беседата >>
Като се почувствал напълно нормален, той се върнал при жена си, с която заживели добре и разумно.
Слугите се върнали назад, като си казали: Да бъде свободен! Природата може да му помогне по някакъв начин, да се излекува. Обаче, и с този трен се случила катастрофа, подобна на първата. Той получил удар в главата, както при първата катастрофа, който предизвикал голямо сътресение на нервната система. Това сътресение помогнало за възстановяване на нормалното му състояние.
Като се почувствал напълно нормален, той се върнал при жена си, с която заживели добре и разумно.
към беседата >>
Някои ще запитат, защо Провидението е допуснало този човек да изгуби ума си и да прекара в лудницата 16 години, лишен от условия за развитие.
Някои ще запитат, защо Провидението е допуснало този човек да изгуби ума си и да прекара в лудницата 16 години, лишен от условия за развитие.
Защо е допуснато това, нищо не може да се каже, но интересен е фактът, че две еднакви причини произвеждат различни резултати. Всеки човек има такава опитност: в едно отношение някоя причина произвежда в мислите и в чувствата му известен обрат, добър или лош, и след известно време същата причина произвежда обратен на първия резултат. В притчата за блудния син виждаме нещо подобно. Блудният син пожелал да напусне бащиния си дом, за да бъде свободен, да придобие повече знания. Той взел дела си от богатството, което му се падало, и отишъл в странство.
към беседата >>
Защо е допуснато това, нищо не може да се каже, но интересен е фактът, че две еднакви причини произвеждат различни резултати.
Някои ще запитат, защо Провидението е допуснало този човек да изгуби ума си и да прекара в лудницата 16 години, лишен от условия за развитие.
Защо е допуснато това, нищо не може да се каже, но интересен е фактът, че две еднакви причини произвеждат различни резултати.
Всеки човек има такава опитност: в едно отношение някоя причина произвежда в мислите и в чувствата му известен обрат, добър или лош, и след известно време същата причина произвежда обратен на първия резултат. В притчата за блудния син виждаме нещо подобно. Блудният син пожелал да напусне бащиния си дом, за да бъде свободен, да придобие повече знания. Той взел дела си от богатството, което му се падало, и отишъл в странство. След като изпил и изял всичко, каквото имал, той почувствал ограниченията на света, заробил се и станал свинар.
към беседата >>
Всеки човек има такава опитност: в едно отношение някоя причина произвежда в мислите и в чувствата му известен обрат, добър или лош, и след известно време същата причина произвежда обратен на първия резултат.
Някои ще запитат, защо Провидението е допуснало този човек да изгуби ума си и да прекара в лудницата 16 години, лишен от условия за развитие. Защо е допуснато това, нищо не може да се каже, но интересен е фактът, че две еднакви причини произвеждат различни резултати.
Всеки човек има такава опитност: в едно отношение някоя причина произвежда в мислите и в чувствата му известен обрат, добър или лош, и след известно време същата причина произвежда обратен на първия резултат.
В притчата за блудния син виждаме нещо подобно. Блудният син пожелал да напусне бащиния си дом, за да бъде свободен, да придобие повече знания. Той взел дела си от богатството, което му се падало, и отишъл в странство. След като изпил и изял всичко, каквото имал, той почувствал ограниченията на света, заробил се и станал свинар. Същото желание и същият стремеж в него за свобода, както в първия случай, го заставил да се върне при баща си, разкаян и смирен, да поиска извинение и да заеме положението на бащините си слуги.
към беседата >>
В притчата за блудния син виждаме нещо подобно.
Някои ще запитат, защо Провидението е допуснало този човек да изгуби ума си и да прекара в лудницата 16 години, лишен от условия за развитие. Защо е допуснато това, нищо не може да се каже, но интересен е фактът, че две еднакви причини произвеждат различни резултати. Всеки човек има такава опитност: в едно отношение някоя причина произвежда в мислите и в чувствата му известен обрат, добър или лош, и след известно време същата причина произвежда обратен на първия резултат.
В притчата за блудния син виждаме нещо подобно.
Блудният син пожелал да напусне бащиния си дом, за да бъде свободен, да придобие повече знания. Той взел дела си от богатството, което му се падало, и отишъл в странство. След като изпил и изял всичко, каквото имал, той почувствал ограниченията на света, заробил се и станал свинар. Същото желание и същият стремеж в него за свобода, както в първия случай, го заставил да се върне при баща си, разкаян и смирен, да поиска извинение и да заеме положението на бащините си слуги. Той разбрал, че като слуга при баща си ще бъде по-свободен, отколкото да бъде господар на себе си, за което не бил още готов.
към беседата >>
Блудният син пожелал да напусне бащиния си дом, за да бъде свободен, да придобие повече знания.
Някои ще запитат, защо Провидението е допуснало този човек да изгуби ума си и да прекара в лудницата 16 години, лишен от условия за развитие. Защо е допуснато това, нищо не може да се каже, но интересен е фактът, че две еднакви причини произвеждат различни резултати. Всеки човек има такава опитност: в едно отношение някоя причина произвежда в мислите и в чувствата му известен обрат, добър или лош, и след известно време същата причина произвежда обратен на първия резултат. В притчата за блудния син виждаме нещо подобно.
Блудният син пожелал да напусне бащиния си дом, за да бъде свободен, да придобие повече знания.
Той взел дела си от богатството, което му се падало, и отишъл в странство. След като изпил и изял всичко, каквото имал, той почувствал ограниченията на света, заробил се и станал свинар. Същото желание и същият стремеж в него за свобода, както в първия случай, го заставил да се върне при баща си, разкаян и смирен, да поиска извинение и да заеме положението на бащините си слуги. Той разбрал, че като слуга при баща си ще бъде по-свободен, отколкото да бъде господар на себе си, за което не бил още готов.
към беседата >>
Той взел дела си от богатството, което му се падало, и отишъл в странство.
Някои ще запитат, защо Провидението е допуснало този човек да изгуби ума си и да прекара в лудницата 16 години, лишен от условия за развитие. Защо е допуснато това, нищо не може да се каже, но интересен е фактът, че две еднакви причини произвеждат различни резултати. Всеки човек има такава опитност: в едно отношение някоя причина произвежда в мислите и в чувствата му известен обрат, добър или лош, и след известно време същата причина произвежда обратен на първия резултат. В притчата за блудния син виждаме нещо подобно. Блудният син пожелал да напусне бащиния си дом, за да бъде свободен, да придобие повече знания.
Той взел дела си от богатството, което му се падало, и отишъл в странство.
След като изпил и изял всичко, каквото имал, той почувствал ограниченията на света, заробил се и станал свинар. Същото желание и същият стремеж в него за свобода, както в първия случай, го заставил да се върне при баща си, разкаян и смирен, да поиска извинение и да заеме положението на бащините си слуги. Той разбрал, че като слуга при баща си ще бъде по-свободен, отколкото да бъде господар на себе си, за което не бил още готов.
към беседата >>
След като изпил и изял всичко, каквото имал, той почувствал ограниченията на света, заробил се и станал свинар.
Защо е допуснато това, нищо не може да се каже, но интересен е фактът, че две еднакви причини произвеждат различни резултати. Всеки човек има такава опитност: в едно отношение някоя причина произвежда в мислите и в чувствата му известен обрат, добър или лош, и след известно време същата причина произвежда обратен на първия резултат. В притчата за блудния син виждаме нещо подобно. Блудният син пожелал да напусне бащиния си дом, за да бъде свободен, да придобие повече знания. Той взел дела си от богатството, което му се падало, и отишъл в странство.
След като изпил и изял всичко, каквото имал, той почувствал ограниченията на света, заробил се и станал свинар.
Същото желание и същият стремеж в него за свобода, както в първия случай, го заставил да се върне при баща си, разкаян и смирен, да поиска извинение и да заеме положението на бащините си слуги. Той разбрал, че като слуга при баща си ще бъде по-свободен, отколкото да бъде господар на себе си, за което не бил още готов.
към беседата >>
Същото желание и същият стремеж в него за свобода, както в първия случай, го заставил да се върне при баща си, разкаян и смирен, да поиска извинение и да заеме положението на бащините си слуги.
Всеки човек има такава опитност: в едно отношение някоя причина произвежда в мислите и в чувствата му известен обрат, добър или лош, и след известно време същата причина произвежда обратен на първия резултат. В притчата за блудния син виждаме нещо подобно. Блудният син пожелал да напусне бащиния си дом, за да бъде свободен, да придобие повече знания. Той взел дела си от богатството, което му се падало, и отишъл в странство. След като изпил и изял всичко, каквото имал, той почувствал ограниченията на света, заробил се и станал свинар.
Същото желание и същият стремеж в него за свобода, както в първия случай, го заставил да се върне при баща си, разкаян и смирен, да поиска извинение и да заеме положението на бащините си слуги.
Той разбрал, че като слуга при баща си ще бъде по-свободен, отколкото да бъде господар на себе си, за което не бил още готов.
към беседата >>
Той разбрал, че като слуга при баща си ще бъде по-свободен, отколкото да бъде господар на себе си, за което не бил още готов.
В притчата за блудния син виждаме нещо подобно. Блудният син пожелал да напусне бащиния си дом, за да бъде свободен, да придобие повече знания. Той взел дела си от богатството, което му се падало, и отишъл в странство. След като изпил и изял всичко, каквото имал, той почувствал ограниченията на света, заробил се и станал свинар. Същото желание и същият стремеж в него за свобода, както в първия случай, го заставил да се върне при баща си, разкаян и смирен, да поиска извинение и да заеме положението на бащините си слуги.
Той разбрал, че като слуга при баща си ще бъде по-свободен, отколкото да бъде господар на себе си, за което не бил още готов.
към беседата >>
И тъй, когато изпадне в ограничение и робство, човек трябва да се смири и разкае, да направи съзнателна връзка с Първата Причина, с разумния свят.
И тъй, когато изпадне в ограничение и робство, човек трябва да се смири и разкае, да направи съзнателна връзка с Първата Причина, с разумния свят.
Ако не направи тази връзка, той е на отчаяние, осъден на пълно обезсмисляне на живота. Отчаянието води човека към безизходно положение, към смърт. Отчаянието не е нищо друго, освен фунията на мравояда, където човек може да попадне. Попадне ли веднъж в тази фуния, мъчно може да излезе навън. Големи усилия трябва да прави той, за да излезе на повърхността на земята.
към беседата >>
Ако не направи тази връзка, той е на отчаяние, осъден на пълно обезсмисляне на живота.
И тъй, когато изпадне в ограничение и робство, човек трябва да се смири и разкае, да направи съзнателна връзка с Първата Причина, с разумния свят.
Ако не направи тази връзка, той е на отчаяние, осъден на пълно обезсмисляне на живота.
Отчаянието води човека към безизходно положение, към смърт. Отчаянието не е нищо друго, освен фунията на мравояда, където човек може да попадне. Попадне ли веднъж в тази фуния, мъчно може да излезе навън. Големи усилия трябва да прави той, за да излезе на повърхността на земята. Например, пиянството е падане на човека във фунията на мравояда; клептоманията — също.
към беседата >>
Отчаянието води човека към безизходно положение, към смърт.
И тъй, когато изпадне в ограничение и робство, човек трябва да се смири и разкае, да направи съзнателна връзка с Първата Причина, с разумния свят. Ако не направи тази връзка, той е на отчаяние, осъден на пълно обезсмисляне на живота.
Отчаянието води човека към безизходно положение, към смърт.
Отчаянието не е нищо друго, освен фунията на мравояда, където човек може да попадне. Попадне ли веднъж в тази фуния, мъчно може да излезе навън. Големи усилия трябва да прави той, за да излезе на повърхността на земята. Например, пиянството е падане на човека във фунията на мравояда; клептоманията — също. Много хора страдат от клептомания, без да знаят, кои са причините за нея, нито как да се освободят от ноктите й.
към беседата >>
Отчаянието не е нищо друго, освен фунията на мравояда, където човек може да попадне.
И тъй, когато изпадне в ограничение и робство, човек трябва да се смири и разкае, да направи съзнателна връзка с Първата Причина, с разумния свят. Ако не направи тази връзка, той е на отчаяние, осъден на пълно обезсмисляне на живота. Отчаянието води човека към безизходно положение, към смърт.
Отчаянието не е нищо друго, освен фунията на мравояда, където човек може да попадне.
Попадне ли веднъж в тази фуния, мъчно може да излезе навън. Големи усилия трябва да прави той, за да излезе на повърхността на земята. Например, пиянството е падане на човека във фунията на мравояда; клептоманията — също. Много хора страдат от клептомания, без да знаят, кои са причините за нея, нито как да се освободят от ноктите й. Някой клептоман отива в един магазин и, каквото му хареса, взима го и го туря в джоба си.
към беседата >>
Попадне ли веднъж в тази фуния, мъчно може да излезе навън.
И тъй, когато изпадне в ограничение и робство, човек трябва да се смири и разкае, да направи съзнателна връзка с Първата Причина, с разумния свят. Ако не направи тази връзка, той е на отчаяние, осъден на пълно обезсмисляне на живота. Отчаянието води човека към безизходно положение, към смърт. Отчаянието не е нищо друго, освен фунията на мравояда, където човек може да попадне.
Попадне ли веднъж в тази фуния, мъчно може да излезе навън.
Големи усилия трябва да прави той, за да излезе на повърхността на земята. Например, пиянството е падане на човека във фунията на мравояда; клептоманията — също. Много хора страдат от клептомания, без да знаят, кои са причините за нея, нито как да се освободят от ноктите й. Някой клептоман отива в един магазин и, каквото му хареса, взима го и го туря в джоба си. Ще кажете, че е сиромах, не е виждал такива неща и ги пожелава.
към беседата >>
Големи усилия трябва да прави той, за да излезе на повърхността на земята.
И тъй, когато изпадне в ограничение и робство, човек трябва да се смири и разкае, да направи съзнателна връзка с Първата Причина, с разумния свят. Ако не направи тази връзка, той е на отчаяние, осъден на пълно обезсмисляне на живота. Отчаянието води човека към безизходно положение, към смърт. Отчаянието не е нищо друго, освен фунията на мравояда, където човек може да попадне. Попадне ли веднъж в тази фуния, мъчно може да излезе навън.
Големи усилия трябва да прави той, за да излезе на повърхността на земята.
Например, пиянството е падане на човека във фунията на мравояда; клептоманията — също. Много хора страдат от клептомания, без да знаят, кои са причините за нея, нито как да се освободят от ноктите й. Някой клептоман отива в един магазин и, каквото му хареса, взима го и го туря в джоба си. Ще кажете, че е сиромах, не е виждал такива неща и ги пожелава. Клептоманията е недъг и на сиромаси, и на богати хора.
към беседата >>
Например, пиянството е падане на човека във фунията на мравояда; клептоманията — също.
Ако не направи тази връзка, той е на отчаяние, осъден на пълно обезсмисляне на живота. Отчаянието води човека към безизходно положение, към смърт. Отчаянието не е нищо друго, освен фунията на мравояда, където човек може да попадне. Попадне ли веднъж в тази фуния, мъчно може да излезе навън. Големи усилия трябва да прави той, за да излезе на повърхността на земята.
Например, пиянството е падане на човека във фунията на мравояда; клептоманията — също.
Много хора страдат от клептомания, без да знаят, кои са причините за нея, нито как да се освободят от ноктите й. Някой клептоман отива в един магазин и, каквото му хареса, взима го и го туря в джоба си. Ще кажете, че е сиромах, не е виждал такива неща и ги пожелава. Клептоманията е недъг и на сиромаси, и на богати хора. Има милионери клептомани, които са задоволени във всяко отношение.
към беседата >>
Много хора страдат от клептомания, без да знаят, кои са причините за нея, нито как да се освободят от ноктите й.
Отчаянието води човека към безизходно положение, към смърт. Отчаянието не е нищо друго, освен фунията на мравояда, където човек може да попадне. Попадне ли веднъж в тази фуния, мъчно може да излезе навън. Големи усилия трябва да прави той, за да излезе на повърхността на земята. Например, пиянството е падане на човека във фунията на мравояда; клептоманията — също.
Много хора страдат от клептомания, без да знаят, кои са причините за нея, нито как да се освободят от ноктите й.
Някой клептоман отива в един магазин и, каквото му хареса, взима го и го туря в джоба си. Ще кажете, че е сиромах, не е виждал такива неща и ги пожелава. Клептоманията е недъг и на сиромаси, и на богати хора. Има милионери клептомани, които са задоволени във всяко отношение. В лицето на Плюшкин, Гогол е нарисувал един образ, който обичал да носи в дома си не само намерени предмети — петала, гвоздеи, счупени и скъсани вещи, но даже задигал чужди неща.
към беседата >>
Някой клептоман отива в един магазин и, каквото му хареса, взима го и го туря в джоба си.
Отчаянието не е нищо друго, освен фунията на мравояда, където човек може да попадне. Попадне ли веднъж в тази фуния, мъчно може да излезе навън. Големи усилия трябва да прави той, за да излезе на повърхността на земята. Например, пиянството е падане на човека във фунията на мравояда; клептоманията — също. Много хора страдат от клептомания, без да знаят, кои са причините за нея, нито как да се освободят от ноктите й.
Някой клептоман отива в един магазин и, каквото му хареса, взима го и го туря в джоба си.
Ще кажете, че е сиромах, не е виждал такива неща и ги пожелава. Клептоманията е недъг и на сиромаси, и на богати хора. Има милионери клептомани, които са задоволени във всяко отношение. В лицето на Плюшкин, Гогол е нарисувал един образ, който обичал да носи в дома си не само намерени предмети — петала, гвоздеи, счупени и скъсани вещи, но даже задигал чужди неща. Като виждал чужда стомна на чешмата, той я взимал и я занасял у дома си.
към беседата >>
Ще кажете, че е сиромах, не е виждал такива неща и ги пожелава.
Попадне ли веднъж в тази фуния, мъчно може да излезе навън. Големи усилия трябва да прави той, за да излезе на повърхността на земята. Например, пиянството е падане на човека във фунията на мравояда; клептоманията — също. Много хора страдат от клептомания, без да знаят, кои са причините за нея, нито как да се освободят от ноктите й. Някой клептоман отива в един магазин и, каквото му хареса, взима го и го туря в джоба си.
Ще кажете, че е сиромах, не е виждал такива неща и ги пожелава.
Клептоманията е недъг и на сиромаси, и на богати хора. Има милионери клептомани, които са задоволени във всяко отношение. В лицето на Плюшкин, Гогол е нарисувал един образ, който обичал да носи в дома си не само намерени предмети — петала, гвоздеи, счупени и скъсани вещи, но даже задигал чужди неща. Като виждал чужда стомна на чешмата, той я взимал и я занасял у дома си. Защо му са тия стари, изпочупени и скъсани вещи?
към беседата >>
Клептоманията е недъг и на сиромаси, и на богати хора.
Големи усилия трябва да прави той, за да излезе на повърхността на земята. Например, пиянството е падане на човека във фунията на мравояда; клептоманията — също. Много хора страдат от клептомания, без да знаят, кои са причините за нея, нито как да се освободят от ноктите й. Някой клептоман отива в един магазин и, каквото му хареса, взима го и го туря в джоба си. Ще кажете, че е сиромах, не е виждал такива неща и ги пожелава.
Клептоманията е недъг и на сиромаси, и на богати хора.
Има милионери клептомани, които са задоволени във всяко отношение. В лицето на Плюшкин, Гогол е нарисувал един образ, който обичал да носи в дома си не само намерени предмети — петала, гвоздеи, счупени и скъсани вещи, но даже задигал чужди неща. Като виждал чужда стомна на чешмата, той я взимал и я занасял у дома си. Защо му са тия стари, изпочупени и скъсани вещи? Той ги прибирал и си казвал: Все ще ми потрябват за нещо.
към беседата >>
Има милионери клептомани, които са задоволени във всяко отношение.
Например, пиянството е падане на човека във фунията на мравояда; клептоманията — също. Много хора страдат от клептомания, без да знаят, кои са причините за нея, нито как да се освободят от ноктите й. Някой клептоман отива в един магазин и, каквото му хареса, взима го и го туря в джоба си. Ще кажете, че е сиромах, не е виждал такива неща и ги пожелава. Клептоманията е недъг и на сиромаси, и на богати хора.
Има милионери клептомани, които са задоволени във всяко отношение.
В лицето на Плюшкин, Гогол е нарисувал един образ, който обичал да носи в дома си не само намерени предмети — петала, гвоздеи, счупени и скъсани вещи, но даже задигал чужди неща. Като виждал чужда стомна на чешмата, той я взимал и я занасял у дома си. Защо му са тия стари, изпочупени и скъсани вещи? Той ги прибирал и си казвал: Все ще ми потрябват за нещо. Защо човек събира стари и чужди неща в дома си, и той не знае — някакво криво желание го заставя да прави това.
към беседата >>
В лицето на Плюшкин, Гогол е нарисувал един образ, който обичал да носи в дома си не само намерени предмети — петала, гвоздеи, счупени и скъсани вещи, но даже задигал чужди неща.
Много хора страдат от клептомания, без да знаят, кои са причините за нея, нито как да се освободят от ноктите й. Някой клептоман отива в един магазин и, каквото му хареса, взима го и го туря в джоба си. Ще кажете, че е сиромах, не е виждал такива неща и ги пожелава. Клептоманията е недъг и на сиромаси, и на богати хора. Има милионери клептомани, които са задоволени във всяко отношение.
В лицето на Плюшкин, Гогол е нарисувал един образ, който обичал да носи в дома си не само намерени предмети — петала, гвоздеи, счупени и скъсани вещи, но даже задигал чужди неща.
Като виждал чужда стомна на чешмата, той я взимал и я занасял у дома си. Защо му са тия стари, изпочупени и скъсани вещи? Той ги прибирал и си казвал: Все ще ми потрябват за нещо. Защо човек събира стари и чужди неща в дома си, и той не знае — някакво криво желание го заставя да прави това. Туй желание се дължи на известен недъг в човека.
към беседата >>
Като виждал чужда стомна на чешмата, той я взимал и я занасял у дома си.
Някой клептоман отива в един магазин и, каквото му хареса, взима го и го туря в джоба си. Ще кажете, че е сиромах, не е виждал такива неща и ги пожелава. Клептоманията е недъг и на сиромаси, и на богати хора. Има милионери клептомани, които са задоволени във всяко отношение. В лицето на Плюшкин, Гогол е нарисувал един образ, който обичал да носи в дома си не само намерени предмети — петала, гвоздеи, счупени и скъсани вещи, но даже задигал чужди неща.
Като виждал чужда стомна на чешмата, той я взимал и я занасял у дома си.
Защо му са тия стари, изпочупени и скъсани вещи? Той ги прибирал и си казвал: Все ще ми потрябват за нещо. Защо човек събира стари и чужди неща в дома си, и той не знае — някакво криво желание го заставя да прави това. Туй желание се дължи на известен недъг в човека. — Кой може да помогне на човека, да го освободи от тези недъзи?
към беседата >>
Защо му са тия стари, изпочупени и скъсани вещи?
Ще кажете, че е сиромах, не е виждал такива неща и ги пожелава. Клептоманията е недъг и на сиромаси, и на богати хора. Има милионери клептомани, които са задоволени във всяко отношение. В лицето на Плюшкин, Гогол е нарисувал един образ, който обичал да носи в дома си не само намерени предмети — петала, гвоздеи, счупени и скъсани вещи, но даже задигал чужди неща. Като виждал чужда стомна на чешмата, той я взимал и я занасял у дома си.
Защо му са тия стари, изпочупени и скъсани вещи?
Той ги прибирал и си казвал: Все ще ми потрябват за нещо. Защо човек събира стари и чужди неща в дома си, и той не знае — някакво криво желание го заставя да прави това. Туй желание се дължи на известен недъг в човека. — Кой може да помогне на човека, да го освободи от тези недъзи? — Природата.
към беседата >>
Той ги прибирал и си казвал: Все ще ми потрябват за нещо.
Клептоманията е недъг и на сиромаси, и на богати хора. Има милионери клептомани, които са задоволени във всяко отношение. В лицето на Плюшкин, Гогол е нарисувал един образ, който обичал да носи в дома си не само намерени предмети — петала, гвоздеи, счупени и скъсани вещи, но даже задигал чужди неща. Като виждал чужда стомна на чешмата, той я взимал и я занасял у дома си. Защо му са тия стари, изпочупени и скъсани вещи?
Той ги прибирал и си казвал: Все ще ми потрябват за нещо.
Защо човек събира стари и чужди неща в дома си, и той не знае — някакво криво желание го заставя да прави това. Туй желание се дължи на известен недъг в човека. — Кой може да помогне на човека, да го освободи от тези недъзи? — Природата. Само тя е в състояние да преработи всичко старо, всичко криво и изопачено в човека, да го прекара през огън и да го обнови.
към беседата >>
Защо човек събира стари и чужди неща в дома си, и той не знае — някакво криво желание го заставя да прави това.
Има милионери клептомани, които са задоволени във всяко отношение. В лицето на Плюшкин, Гогол е нарисувал един образ, който обичал да носи в дома си не само намерени предмети — петала, гвоздеи, счупени и скъсани вещи, но даже задигал чужди неща. Като виждал чужда стомна на чешмата, той я взимал и я занасял у дома си. Защо му са тия стари, изпочупени и скъсани вещи? Той ги прибирал и си казвал: Все ще ми потрябват за нещо.
Защо човек събира стари и чужди неща в дома си, и той не знае — някакво криво желание го заставя да прави това.
Туй желание се дължи на известен недъг в човека. — Кой може да помогне на човека, да го освободи от тези недъзи? — Природата. Само тя е в състояние да преработи всичко старо, всичко криво и изопачено в човека, да го прекара през огън и да го обнови.
към беседата >>
Туй желание се дължи на известен недъг в човека.
В лицето на Плюшкин, Гогол е нарисувал един образ, който обичал да носи в дома си не само намерени предмети — петала, гвоздеи, счупени и скъсани вещи, но даже задигал чужди неща. Като виждал чужда стомна на чешмата, той я взимал и я занасял у дома си. Защо му са тия стари, изпочупени и скъсани вещи? Той ги прибирал и си казвал: Все ще ми потрябват за нещо. Защо човек събира стари и чужди неща в дома си, и той не знае — някакво криво желание го заставя да прави това.
Туй желание се дължи на известен недъг в човека.
— Кой може да помогне на човека, да го освободи от тези недъзи? — Природата. Само тя е в състояние да преработи всичко старо, всичко криво и изопачено в човека, да го прекара през огън и да го обнови.
към беседата >>
— Кой може да помогне на човека, да го освободи от тези недъзи?
Като виждал чужда стомна на чешмата, той я взимал и я занасял у дома си. Защо му са тия стари, изпочупени и скъсани вещи? Той ги прибирал и си казвал: Все ще ми потрябват за нещо. Защо човек събира стари и чужди неща в дома си, и той не знае — някакво криво желание го заставя да прави това. Туй желание се дължи на известен недъг в човека.
— Кой може да помогне на човека, да го освободи от тези недъзи?
— Природата. Само тя е в състояние да преработи всичко старо, всичко криво и изопачено в човека, да го прекара през огън и да го обнови.
към беседата >>
— Природата.
Защо му са тия стари, изпочупени и скъсани вещи? Той ги прибирал и си казвал: Все ще ми потрябват за нещо. Защо човек събира стари и чужди неща в дома си, и той не знае — някакво криво желание го заставя да прави това. Туй желание се дължи на известен недъг в човека. — Кой може да помогне на човека, да го освободи от тези недъзи?
— Природата.
Само тя е в състояние да преработи всичко старо, всичко криво и изопачено в човека, да го прекара през огън и да го обнови.
към беседата >>
Само тя е в състояние да преработи всичко старо, всичко криво и изопачено в човека, да го прекара през огън и да го обнови.
Той ги прибирал и си казвал: Все ще ми потрябват за нещо. Защо човек събира стари и чужди неща в дома си, и той не знае — някакво криво желание го заставя да прави това. Туй желание се дължи на известен недъг в човека. — Кой може да помогне на човека, да го освободи от тези недъзи? — Природата.
Само тя е в състояние да преработи всичко старо, всичко криво и изопачено в човека, да го прекара през огън и да го обнови.
към беседата >>
Като знаете методите, с които природата си служи, прилагайте и вие същите.
Като знаете методите, с които природата си служи, прилагайте и вие същите.
Например, ако някой е боледувал от тежка заразителна болест и оздравее, трябва да изгори всичко, с което си е служил: дрехи, книги, съдове. Всичко нечисто и заразено трябва да мине през огън, да се обнови. Болница, която е служила 30 години, трябва да се подложи на огън, да изгори. Дрехите, съдовете, — също, но и самото здание трябва да изгори и отново да се построи. Здрав човек да влезе в тази болница, и той ще се разболее.
към беседата >>
Например, ако някой е боледувал от тежка заразителна болест и оздравее, трябва да изгори всичко, с което си е служил: дрехи, книги, съдове.
Като знаете методите, с които природата си служи, прилагайте и вие същите.
Например, ако някой е боледувал от тежка заразителна болест и оздравее, трябва да изгори всичко, с което си е служил: дрехи, книги, съдове.
Всичко нечисто и заразено трябва да мине през огън, да се обнови. Болница, която е служила 30 години, трябва да се подложи на огън, да изгори. Дрехите, съдовете, — също, но и самото здание трябва да изгори и отново да се построи. Здрав човек да влезе в тази болница, и той ще се разболее. Стените, таванът, подът са пропити от физическа и психическа зараза.
към беседата >>
Всичко нечисто и заразено трябва да мине през огън, да се обнови.
Като знаете методите, с които природата си служи, прилагайте и вие същите. Например, ако някой е боледувал от тежка заразителна болест и оздравее, трябва да изгори всичко, с което си е служил: дрехи, книги, съдове.
Всичко нечисто и заразено трябва да мине през огън, да се обнови.
Болница, която е служила 30 години, трябва да се подложи на огън, да изгори. Дрехите, съдовете, — също, но и самото здание трябва да изгори и отново да се построи. Здрав човек да влезе в тази болница, и той ще се разболее. Стените, таванът, подът са пропити от физическа и психическа зараза. Дезинфекционните средства, които се прилагат, не са в състояние да изгорят и обезвредят околните предмети.
към беседата >>
Болница, която е служила 30 години, трябва да се подложи на огън, да изгори.
Като знаете методите, с които природата си служи, прилагайте и вие същите. Например, ако някой е боледувал от тежка заразителна болест и оздравее, трябва да изгори всичко, с което си е служил: дрехи, книги, съдове. Всичко нечисто и заразено трябва да мине през огън, да се обнови.
Болница, която е служила 30 години, трябва да се подложи на огън, да изгори.
Дрехите, съдовете, — също, но и самото здание трябва да изгори и отново да се построи. Здрав човек да влезе в тази болница, и той ще се разболее. Стените, таванът, подът са пропити от физическа и психическа зараза. Дезинфекционните средства, които се прилагат, не са в състояние да изгорят и обезвредят околните предмети.
към беседата >>
Дрехите, съдовете, — също, но и самото здание трябва да изгори и отново да се построи.
Като знаете методите, с които природата си служи, прилагайте и вие същите. Например, ако някой е боледувал от тежка заразителна болест и оздравее, трябва да изгори всичко, с което си е служил: дрехи, книги, съдове. Всичко нечисто и заразено трябва да мине през огън, да се обнови. Болница, която е служила 30 години, трябва да се подложи на огън, да изгори.
Дрехите, съдовете, — също, но и самото здание трябва да изгори и отново да се построи.
Здрав човек да влезе в тази болница, и той ще се разболее. Стените, таванът, подът са пропити от физическа и психическа зараза. Дезинфекционните средства, които се прилагат, не са в състояние да изгорят и обезвредят околните предмети.
към беседата >>
Здрав човек да влезе в тази болница, и той ще се разболее.
Като знаете методите, с които природата си служи, прилагайте и вие същите. Например, ако някой е боледувал от тежка заразителна болест и оздравее, трябва да изгори всичко, с което си е служил: дрехи, книги, съдове. Всичко нечисто и заразено трябва да мине през огън, да се обнови. Болница, която е служила 30 години, трябва да се подложи на огън, да изгори. Дрехите, съдовете, — също, но и самото здание трябва да изгори и отново да се построи.
Здрав човек да влезе в тази болница, и той ще се разболее.
Стените, таванът, подът са пропити от физическа и психическа зараза. Дезинфекционните средства, които се прилагат, не са в състояние да изгорят и обезвредят околните предмети.
към беседата >>
Стените, таванът, подът са пропити от физическа и психическа зараза.
Например, ако някой е боледувал от тежка заразителна болест и оздравее, трябва да изгори всичко, с което си е служил: дрехи, книги, съдове. Всичко нечисто и заразено трябва да мине през огън, да се обнови. Болница, която е служила 30 години, трябва да се подложи на огън, да изгори. Дрехите, съдовете, — също, но и самото здание трябва да изгори и отново да се построи. Здрав човек да влезе в тази болница, и той ще се разболее.
Стените, таванът, подът са пропити от физическа и психическа зараза.
Дезинфекционните средства, които се прилагат, не са в състояние да изгорят и обезвредят околните предмети.
към беседата >>
Дезинфекционните средства, които се прилагат, не са в състояние да изгорят и обезвредят околните предмети.
Всичко нечисто и заразено трябва да мине през огън, да се обнови. Болница, която е служила 30 години, трябва да се подложи на огън, да изгори. Дрехите, съдовете, — също, но и самото здание трябва да изгори и отново да се построи. Здрав човек да влезе в тази болница, и той ще се разболее. Стените, таванът, подът са пропити от физическа и психическа зараза.
Дезинфекционните средства, които се прилагат, не са в състояние да изгорят и обезвредят околните предмети.
към беседата >>
Следователно, пазете се от вредните влияния на лошите мисли и чувства, които се носят във въздуха като отровни газове.
Следователно, пазете се от вредните влияния на лошите мисли и чувства, които се носят във въздуха като отровни газове.
С влиянието на добрите и на лошите мисли и чувства се обяснява смяната на настроенията от добри в лоши и обратно. Случва се някой път, човек излиза с добро настроение от дома си, а се връща с лошо. — Коя е причината за тази смяна? — Той е попаднал в стъпките на човек с лоши мисли и ги е възприел. Ако беше попаднал в стъпките на добър човек, и лошо настроение да имаше, щеше да се превърне в добро.
към беседата >>
С влиянието на добрите и на лошите мисли и чувства се обяснява смяната на настроенията от добри в лоши и обратно.
Следователно, пазете се от вредните влияния на лошите мисли и чувства, които се носят във въздуха като отровни газове.
С влиянието на добрите и на лошите мисли и чувства се обяснява смяната на настроенията от добри в лоши и обратно.
Случва се някой път, човек излиза с добро настроение от дома си, а се връща с лошо. — Коя е причината за тази смяна? — Той е попаднал в стъпките на човек с лоши мисли и ги е възприел. Ако беше попаднал в стъпките на добър човек, и лошо настроение да имаше, щеше да се превърне в добро. Като знаете силата на добрите мисли и чувства, стремете се да бъдете извори, от които да изтича доброто, да се разнася по целия свят, да весели всички живи същества и да им дава сила и мощ да работят за общото повдигане на човечеството.
към беседата >>
Случва се някой път, човек излиза с добро настроение от дома си, а се връща с лошо.
Следователно, пазете се от вредните влияния на лошите мисли и чувства, които се носят във въздуха като отровни газове. С влиянието на добрите и на лошите мисли и чувства се обяснява смяната на настроенията от добри в лоши и обратно.
Случва се някой път, човек излиза с добро настроение от дома си, а се връща с лошо.
— Коя е причината за тази смяна? — Той е попаднал в стъпките на човек с лоши мисли и ги е възприел. Ако беше попаднал в стъпките на добър човек, и лошо настроение да имаше, щеше да се превърне в добро. Като знаете силата на добрите мисли и чувства, стремете се да бъдете извори, от които да изтича доброто, да се разнася по целия свят, да весели всички живи същества и да им дава сила и мощ да работят за общото повдигане на човечеството.
към беседата >>
— Коя е причината за тази смяна?
Следователно, пазете се от вредните влияния на лошите мисли и чувства, които се носят във въздуха като отровни газове. С влиянието на добрите и на лошите мисли и чувства се обяснява смяната на настроенията от добри в лоши и обратно. Случва се някой път, човек излиза с добро настроение от дома си, а се връща с лошо.
— Коя е причината за тази смяна?
— Той е попаднал в стъпките на човек с лоши мисли и ги е възприел. Ако беше попаднал в стъпките на добър човек, и лошо настроение да имаше, щеше да се превърне в добро. Като знаете силата на добрите мисли и чувства, стремете се да бъдете извори, от които да изтича доброто, да се разнася по целия свят, да весели всички живи същества и да им дава сила и мощ да работят за общото повдигане на човечеството.
към беседата >>
— Той е попаднал в стъпките на човек с лоши мисли и ги е възприел.
Следователно, пазете се от вредните влияния на лошите мисли и чувства, които се носят във въздуха като отровни газове. С влиянието на добрите и на лошите мисли и чувства се обяснява смяната на настроенията от добри в лоши и обратно. Случва се някой път, човек излиза с добро настроение от дома си, а се връща с лошо. — Коя е причината за тази смяна?
— Той е попаднал в стъпките на човек с лоши мисли и ги е възприел.
Ако беше попаднал в стъпките на добър човек, и лошо настроение да имаше, щеше да се превърне в добро. Като знаете силата на добрите мисли и чувства, стремете се да бъдете извори, от които да изтича доброто, да се разнася по целия свят, да весели всички живи същества и да им дава сила и мощ да работят за общото повдигане на човечеството.
към беседата >>
Ако беше попаднал в стъпките на добър човек, и лошо настроение да имаше, щеше да се превърне в добро.
Следователно, пазете се от вредните влияния на лошите мисли и чувства, които се носят във въздуха като отровни газове. С влиянието на добрите и на лошите мисли и чувства се обяснява смяната на настроенията от добри в лоши и обратно. Случва се някой път, човек излиза с добро настроение от дома си, а се връща с лошо. — Коя е причината за тази смяна? — Той е попаднал в стъпките на човек с лоши мисли и ги е възприел.
Ако беше попаднал в стъпките на добър човек, и лошо настроение да имаше, щеше да се превърне в добро.
Като знаете силата на добрите мисли и чувства, стремете се да бъдете извори, от които да изтича доброто, да се разнася по целия свят, да весели всички живи същества и да им дава сила и мощ да работят за общото повдигане на човечеството.
към беседата >>
Като знаете силата на добрите мисли и чувства, стремете се да бъдете извори, от които да изтича доброто, да се разнася по целия свят, да весели всички живи същества и да им дава сила и мощ да работят за общото повдигане на човечеството.
С влиянието на добрите и на лошите мисли и чувства се обяснява смяната на настроенията от добри в лоши и обратно. Случва се някой път, човек излиза с добро настроение от дома си, а се връща с лошо. — Коя е причината за тази смяна? — Той е попаднал в стъпките на човек с лоши мисли и ги е възприел. Ако беше попаднал в стъпките на добър човек, и лошо настроение да имаше, щеше да се превърне в добро.
Като знаете силата на добрите мисли и чувства, стремете се да бъдете извори, от които да изтича доброто, да се разнася по целия свят, да весели всички живи същества и да им дава сила и мощ да работят за общото повдигане на човечеството.
към беседата >>
Съвременният свят се нуждае от добри хора, като бащата на блудния и на добрия син, който познавал сърцата и на двамата си синове и отдал на всеки от тях заслуженото.
Съвременният свят се нуждае от добри хора, като бащата на блудния и на добрия син, който познавал сърцата и на двамата си синове и отдал на всеки от тях заслуженото.
Като видял, че големият му син се сърди, задето дал угощение на по-малкия си син, той казал: Синко, не се сърди. Аз оценявам твоя труд и оставям всичкото си богатство на тебе. Брат ти не се нуждае от такова богатство. Това, което е изработил и придобил в странстването си по света, струва повече от богатството, което бих му дал. Той няма вече желание да става богат; върнал се е в бащиния си дом да слугува.
към беседата >>
Като видял, че големият му син се сърди, задето дал угощение на по-малкия си син, той казал: Синко, не се сърди.
Съвременният свят се нуждае от добри хора, като бащата на блудния и на добрия син, който познавал сърцата и на двамата си синове и отдал на всеки от тях заслуженото.
Като видял, че големият му син се сърди, задето дал угощение на по-малкия си син, той казал: Синко, не се сърди.
Аз оценявам твоя труд и оставям всичкото си богатство на тебе. Брат ти не се нуждае от такова богатство. Това, което е изработил и придобил в странстването си по света, струва повече от богатството, което бих му дал. Той няма вече желание да става богат; върнал се е в бащиния си дом да слугува. Следователно, всеки, който е готов да слугува на баща си, готов е да служи и на човечеството.
към беседата >>
Аз оценявам твоя труд и оставям всичкото си богатство на тебе.
Съвременният свят се нуждае от добри хора, като бащата на блудния и на добрия син, който познавал сърцата и на двамата си синове и отдал на всеки от тях заслуженото. Като видял, че големият му син се сърди, задето дал угощение на по-малкия си син, той казал: Синко, не се сърди.
Аз оценявам твоя труд и оставям всичкото си богатство на тебе.
Брат ти не се нуждае от такова богатство. Това, което е изработил и придобил в странстването си по света, струва повече от богатството, което бих му дал. Той няма вече желание да става богат; върнал се е в бащиния си дом да слугува. Следователно, всеки, който е готов да слугува на баща си, готов е да служи и на човечеството. В него е станал преврат, вътрешно преобразуване.
към беседата >>
Брат ти не се нуждае от такова богатство.
Съвременният свят се нуждае от добри хора, като бащата на блудния и на добрия син, който познавал сърцата и на двамата си синове и отдал на всеки от тях заслуженото. Като видял, че големият му син се сърди, задето дал угощение на по-малкия си син, той казал: Синко, не се сърди. Аз оценявам твоя труд и оставям всичкото си богатство на тебе.
Брат ти не се нуждае от такова богатство.
Това, което е изработил и придобил в странстването си по света, струва повече от богатството, което бих му дал. Той няма вече желание да става богат; върнал се е в бащиния си дом да слугува. Следователно, всеки, който е готов да слугува на баща си, готов е да служи и на човечеството. В него е станал преврат, вътрешно преобразуване. Който се е освободил от някакъв недостатък, от някаква слабост, той се прониква от желанието да работи за ближните си, както и за цялото човечество.
към беседата >>
Това, което е изработил и придобил в странстването си по света, струва повече от богатството, което бих му дал.
Съвременният свят се нуждае от добри хора, като бащата на блудния и на добрия син, който познавал сърцата и на двамата си синове и отдал на всеки от тях заслуженото. Като видял, че големият му син се сърди, задето дал угощение на по-малкия си син, той казал: Синко, не се сърди. Аз оценявам твоя труд и оставям всичкото си богатство на тебе. Брат ти не се нуждае от такова богатство.
Това, което е изработил и придобил в странстването си по света, струва повече от богатството, което бих му дал.
Той няма вече желание да става богат; върнал се е в бащиния си дом да слугува. Следователно, всеки, който е готов да слугува на баща си, готов е да служи и на човечеството. В него е станал преврат, вътрешно преобразуване. Който се е освободил от някакъв недостатък, от някаква слабост, той се прониква от желанието да работи за ближните си, както и за цялото човечество.
към беседата >>
Той няма вече желание да става богат; върнал се е в бащиния си дом да слугува.
Съвременният свят се нуждае от добри хора, като бащата на блудния и на добрия син, който познавал сърцата и на двамата си синове и отдал на всеки от тях заслуженото. Като видял, че големият му син се сърди, задето дал угощение на по-малкия си син, той казал: Синко, не се сърди. Аз оценявам твоя труд и оставям всичкото си богатство на тебе. Брат ти не се нуждае от такова богатство. Това, което е изработил и придобил в странстването си по света, струва повече от богатството, което бих му дал.
Той няма вече желание да става богат; върнал се е в бащиния си дом да слугува.
Следователно, всеки, който е готов да слугува на баща си, готов е да служи и на човечеството. В него е станал преврат, вътрешно преобразуване. Който се е освободил от някакъв недостатък, от някаква слабост, той се прониква от желанието да работи за ближните си, както и за цялото човечество.
към беседата >>
Следователно, всеки, който е готов да слугува на баща си, готов е да служи и на човечеството.
Като видял, че големият му син се сърди, задето дал угощение на по-малкия си син, той казал: Синко, не се сърди. Аз оценявам твоя труд и оставям всичкото си богатство на тебе. Брат ти не се нуждае от такова богатство. Това, което е изработил и придобил в странстването си по света, струва повече от богатството, което бих му дал. Той няма вече желание да става богат; върнал се е в бащиния си дом да слугува.
Следователно, всеки, който е готов да слугува на баща си, готов е да служи и на човечеството.
В него е станал преврат, вътрешно преобразуване. Който се е освободил от някакъв недостатък, от някаква слабост, той се прониква от желанието да работи за ближните си, както и за цялото човечество.
към беседата >>
В него е станал преврат, вътрешно преобразуване.
Аз оценявам твоя труд и оставям всичкото си богатство на тебе. Брат ти не се нуждае от такова богатство. Това, което е изработил и придобил в странстването си по света, струва повече от богатството, което бих му дал. Той няма вече желание да става богат; върнал се е в бащиния си дом да слугува. Следователно, всеки, който е готов да слугува на баща си, готов е да служи и на човечеството.
В него е станал преврат, вътрешно преобразуване.
Който се е освободил от някакъв недостатък, от някаква слабост, той се прониква от желанието да работи за ближните си, както и за цялото човечество.
към беседата >>
Който се е освободил от някакъв недостатък, от някаква слабост, той се прониква от желанието да работи за ближните си, както и за цялото човечество.
Брат ти не се нуждае от такова богатство. Това, което е изработил и придобил в странстването си по света, струва повече от богатството, което бих му дал. Той няма вече желание да става богат; върнал се е в бащиния си дом да слугува. Следователно, всеки, който е готов да слугува на баща си, готов е да служи и на човечеството. В него е станал преврат, вътрешно преобразуване.
Който се е освободил от някакъв недостатък, от някаква слабост, той се прониква от желанието да работи за ближните си, както и за цялото човечество.
към беседата >>
Съвременните светски и религиозни хора възпитават младото поколение със заплашвания и наказания.
Съвременните светски и религиозни хора възпитават младото поколение със заплашвания и наказания.
Светските хора си служат с метода на наказанието, а религиозните със заплашването. Първите наказват младите, а вторите ги заплашват, като им казват, че ако грешат и престъпват законите на Баща си, чака ги ад, т.е. мъчение и вечен огън. Така не се проповядва истината. Искате ли да кажете истината на човека, кажете му, че той трябва да изпълнява законите на своя Баща.
към беседата >>
Светските хора си служат с метода на наказанието, а религиозните със заплашването.
Съвременните светски и религиозни хора възпитават младото поколение със заплашвания и наказания.
Светските хора си служат с метода на наказанието, а религиозните със заплашването.
Първите наказват младите, а вторите ги заплашват, като им казват, че ако грешат и престъпват законите на Баща си, чака ги ад, т.е. мъчение и вечен огън. Така не се проповядва истината. Искате ли да кажете истината на човека, кажете му, че той трябва да изпълнява законите на своя Баща. — Как ще изпълнява тези закони?
към беседата >>
Първите наказват младите, а вторите ги заплашват, като им казват, че ако грешат и престъпват законите на Баща си, чака ги ад, т.е.
Съвременните светски и религиозни хора възпитават младото поколение със заплашвания и наказания. Светските хора си служат с метода на наказанието, а религиозните със заплашването.
Първите наказват младите, а вторите ги заплашват, като им казват, че ако грешат и престъпват законите на Баща си, чака ги ад, т.е.
мъчение и вечен огън. Така не се проповядва истината. Искате ли да кажете истината на човека, кажете му, че той трябва да изпълнява законите на своя Баща. — Как ще изпълнява тези закони? — Като спазва законите на своята мисъл и на своето сърце.
към беседата >>
мъчение и вечен огън.
Съвременните светски и религиозни хора възпитават младото поколение със заплашвания и наказания. Светските хора си служат с метода на наказанието, а религиозните със заплашването. Първите наказват младите, а вторите ги заплашват, като им казват, че ако грешат и престъпват законите на Баща си, чака ги ад, т.е.
мъчение и вечен огън.
Така не се проповядва истината. Искате ли да кажете истината на човека, кажете му, че той трябва да изпълнява законите на своя Баща. — Как ще изпълнява тези закони? — Като спазва законите на своята мисъл и на своето сърце. Затова е казано, че човек трябва да има светла мисъл и чисто сърце.
към беседата >>
Така не се проповядва истината.
Съвременните светски и религиозни хора възпитават младото поколение със заплашвания и наказания. Светските хора си служат с метода на наказанието, а религиозните със заплашването. Първите наказват младите, а вторите ги заплашват, като им казват, че ако грешат и престъпват законите на Баща си, чака ги ад, т.е. мъчение и вечен огън.
Така не се проповядва истината.
Искате ли да кажете истината на човека, кажете му, че той трябва да изпълнява законите на своя Баща. — Как ще изпълнява тези закони? — Като спазва законите на своята мисъл и на своето сърце. Затова е казано, че човек трябва да има светла мисъл и чисто сърце. Следователно, като пишете писмо, напишете го чисто и разбрано.
към беседата >>
Искате ли да кажете истината на човека, кажете му, че той трябва да изпълнява законите на своя Баща.
Съвременните светски и религиозни хора възпитават младото поколение със заплашвания и наказания. Светските хора си служат с метода на наказанието, а религиозните със заплашването. Първите наказват младите, а вторите ги заплашват, като им казват, че ако грешат и престъпват законите на Баща си, чака ги ад, т.е. мъчение и вечен огън. Така не се проповядва истината.
Искате ли да кажете истината на човека, кажете му, че той трябва да изпълнява законите на своя Баща.
— Как ще изпълнява тези закони? — Като спазва законите на своята мисъл и на своето сърце. Затова е казано, че човек трябва да има светла мисъл и чисто сърце. Следователно, като пишете писмо, напишете го чисто и разбрано. Ако го зацапате така, че сам не можете да го разберете, вие губите доверието на разумния свят.
към беседата >>
— Как ще изпълнява тези закони?
Светските хора си служат с метода на наказанието, а религиозните със заплашването. Първите наказват младите, а вторите ги заплашват, като им казват, че ако грешат и престъпват законите на Баща си, чака ги ад, т.е. мъчение и вечен огън. Така не се проповядва истината. Искате ли да кажете истината на човека, кажете му, че той трябва да изпълнява законите на своя Баща.
— Как ще изпълнява тези закони?
— Като спазва законите на своята мисъл и на своето сърце. Затова е казано, че човек трябва да има светла мисъл и чисто сърце. Следователно, като пишете писмо, напишете го чисто и разбрано. Ако го зацапате така, че сам не можете да го разберете, вие губите доверието на разумния свят. Графолозите обръщат голямо внимание на начина, по който се пишат буквите.
към беседата >>
— Като спазва законите на своята мисъл и на своето сърце.
Първите наказват младите, а вторите ги заплашват, като им казват, че ако грешат и престъпват законите на Баща си, чака ги ад, т.е. мъчение и вечен огън. Така не се проповядва истината. Искате ли да кажете истината на човека, кажете му, че той трябва да изпълнява законите на своя Баща. — Как ще изпълнява тези закони?
— Като спазва законите на своята мисъл и на своето сърце.
Затова е казано, че човек трябва да има светла мисъл и чисто сърце. Следователно, като пишете писмо, напишете го чисто и разбрано. Ако го зацапате така, че сам не можете да го разберете, вие губите доверието на разумния свят. Графолозите обръщат голямо внимание на начина, по който се пишат буквите. Те казват, че човек, който пише чисто, правилно, красиво, се отличава с добре развити и проявени мисли и чувства.
към беседата >>
Затова е казано, че човек трябва да има светла мисъл и чисто сърце.
мъчение и вечен огън. Така не се проповядва истината. Искате ли да кажете истината на човека, кажете му, че той трябва да изпълнява законите на своя Баща. — Как ще изпълнява тези закони? — Като спазва законите на своята мисъл и на своето сърце.
Затова е казано, че човек трябва да има светла мисъл и чисто сърце.
Следователно, като пишете писмо, напишете го чисто и разбрано. Ако го зацапате така, че сам не можете да го разберете, вие губите доверието на разумния свят. Графолозите обръщат голямо внимание на начина, по който се пишат буквите. Те казват, че човек, който пише чисто, правилно, красиво, се отличава с добре развити и проявени мисли и чувства. Той има нещо завършено в характера си.
към беседата >>
Следователно, като пишете писмо, напишете го чисто и разбрано.
Така не се проповядва истината. Искате ли да кажете истината на човека, кажете му, че той трябва да изпълнява законите на своя Баща. — Как ще изпълнява тези закони? — Като спазва законите на своята мисъл и на своето сърце. Затова е казано, че човек трябва да има светла мисъл и чисто сърце.
Следователно, като пишете писмо, напишете го чисто и разбрано.
Ако го зацапате така, че сам не можете да го разберете, вие губите доверието на разумния свят. Графолозите обръщат голямо внимание на начина, по който се пишат буквите. Те казват, че човек, който пише чисто, правилно, красиво, се отличава с добре развити и проявени мисли и чувства. Той има нещо завършено в характера си. В мислите, чувствата и постъпките на този човек има известна хармония.
към беседата >>
Ако го зацапате така, че сам не можете да го разберете, вие губите доверието на разумния свят.
Искате ли да кажете истината на човека, кажете му, че той трябва да изпълнява законите на своя Баща. — Как ще изпълнява тези закони? — Като спазва законите на своята мисъл и на своето сърце. Затова е казано, че човек трябва да има светла мисъл и чисто сърце. Следователно, като пишете писмо, напишете го чисто и разбрано.
Ако го зацапате така, че сам не можете да го разберете, вие губите доверието на разумния свят.
Графолозите обръщат голямо внимание на начина, по който се пишат буквите. Те казват, че човек, който пише чисто, правилно, красиво, се отличава с добре развити и проявени мисли и чувства. Той има нещо завършено в характера си. В мислите, чувствата и постъпките на този човек има известна хармония. Видите ли, че някой пише нечисто, неправилно, изяжда букви, не очаквайте много нещо от него.
към беседата >>
Графолозите обръщат голямо внимание на начина, по който се пишат буквите.
— Как ще изпълнява тези закони? — Като спазва законите на своята мисъл и на своето сърце. Затова е казано, че човек трябва да има светла мисъл и чисто сърце. Следователно, като пишете писмо, напишете го чисто и разбрано. Ако го зацапате така, че сам не можете да го разберете, вие губите доверието на разумния свят.
Графолозите обръщат голямо внимание на начина, по който се пишат буквите.
Те казват, че човек, който пише чисто, правилно, красиво, се отличава с добре развити и проявени мисли и чувства. Той има нещо завършено в характера си. В мислите, чувствата и постъпките на този човек има известна хармония. Видите ли, че някой пише нечисто, неправилно, изяжда букви, не очаквайте много нещо от него. Той не е лош човек, но не обръща внимание на външността на нещата.
към беседата >>
Те казват, че човек, който пише чисто, правилно, красиво, се отличава с добре развити и проявени мисли и чувства.
— Като спазва законите на своята мисъл и на своето сърце. Затова е казано, че човек трябва да има светла мисъл и чисто сърце. Следователно, като пишете писмо, напишете го чисто и разбрано. Ако го зацапате така, че сам не можете да го разберете, вие губите доверието на разумния свят. Графолозите обръщат голямо внимание на начина, по който се пишат буквите.
Те казват, че човек, който пише чисто, правилно, красиво, се отличава с добре развити и проявени мисли и чувства.
Той има нещо завършено в характера си. В мислите, чувствата и постъпките на този човек има известна хармония. Видите ли, че някой пише нечисто, неправилно, изяжда букви, не очаквайте много нещо от него. Той не е лош човек, но не обръща внимание на външността на нещата. Някои хора обръщат по-голямо внимание на външния живот, а други — на вътрешния.
към беседата >>
Той има нещо завършено в характера си.
Затова е казано, че човек трябва да има светла мисъл и чисто сърце. Следователно, като пишете писмо, напишете го чисто и разбрано. Ако го зацапате така, че сам не можете да го разберете, вие губите доверието на разумния свят. Графолозите обръщат голямо внимание на начина, по който се пишат буквите. Те казват, че човек, който пише чисто, правилно, красиво, се отличава с добре развити и проявени мисли и чувства.
Той има нещо завършено в характера си.
В мислите, чувствата и постъпките на този човек има известна хармония. Видите ли, че някой пише нечисто, неправилно, изяжда букви, не очаквайте много нещо от него. Той не е лош човек, но не обръща внимание на външността на нещата. Някои хора обръщат по-голямо внимание на външния живот, а други — на вътрешния. Великите и гениални хора пишат чисто, красиво, правилно.
към беседата >>
В мислите, чувствата и постъпките на този човек има известна хармония.
Следователно, като пишете писмо, напишете го чисто и разбрано. Ако го зацапате така, че сам не можете да го разберете, вие губите доверието на разумния свят. Графолозите обръщат голямо внимание на начина, по който се пишат буквите. Те казват, че човек, който пише чисто, правилно, красиво, се отличава с добре развити и проявени мисли и чувства. Той има нещо завършено в характера си.
В мислите, чувствата и постъпките на този човек има известна хармония.
Видите ли, че някой пише нечисто, неправилно, изяжда букви, не очаквайте много нещо от него. Той не е лош човек, но не обръща внимание на външността на нещата. Някои хора обръщат по-голямо внимание на външния живот, а други — на вътрешния. Великите и гениални хора пишат чисто, красиво, правилно. Гениалният не обича да преписва произведенията си, а талантливият преписва своите съчинения.
към беседата >>
Видите ли, че някой пише нечисто, неправилно, изяжда букви, не очаквайте много нещо от него.
Ако го зацапате така, че сам не можете да го разберете, вие губите доверието на разумния свят. Графолозите обръщат голямо внимание на начина, по който се пишат буквите. Те казват, че човек, който пише чисто, правилно, красиво, се отличава с добре развити и проявени мисли и чувства. Той има нещо завършено в характера си. В мислите, чувствата и постъпките на този човек има известна хармония.
Видите ли, че някой пише нечисто, неправилно, изяжда букви, не очаквайте много нещо от него.
Той не е лош човек, но не обръща внимание на външността на нещата. Някои хора обръщат по-голямо внимание на външния живот, а други — на вътрешния. Великите и гениални хора пишат чисто, красиво, правилно. Гениалният не обича да преписва произведенията си, а талантливият преписва своите съчинения. Той е готов да ги препише по няколко пъти, за да бъдат чисти, да бъдат правилно и красиво написани.
към беседата >>
Той не е лош човек, но не обръща внимание на външността на нещата.
Графолозите обръщат голямо внимание на начина, по който се пишат буквите. Те казват, че човек, който пише чисто, правилно, красиво, се отличава с добре развити и проявени мисли и чувства. Той има нещо завършено в характера си. В мислите, чувствата и постъпките на този човек има известна хармония. Видите ли, че някой пише нечисто, неправилно, изяжда букви, не очаквайте много нещо от него.
Той не е лош човек, но не обръща внимание на външността на нещата.
Някои хора обръщат по-голямо внимание на външния живот, а други — на вътрешния. Великите и гениални хора пишат чисто, красиво, правилно. Гениалният не обича да преписва произведенията си, а талантливият преписва своите съчинения. Той е готов да ги препише по няколко пъти, за да бъдат чисти, да бъдат правилно и красиво написани.
към беседата >>
Някои хора обръщат по-голямо внимание на външния живот, а други — на вътрешния.
Те казват, че човек, който пише чисто, правилно, красиво, се отличава с добре развити и проявени мисли и чувства. Той има нещо завършено в характера си. В мислите, чувствата и постъпките на този човек има известна хармония. Видите ли, че някой пише нечисто, неправилно, изяжда букви, не очаквайте много нещо от него. Той не е лош човек, но не обръща внимание на външността на нещата.
Някои хора обръщат по-голямо внимание на външния живот, а други — на вътрешния.
Великите и гениални хора пишат чисто, красиво, правилно. Гениалният не обича да преписва произведенията си, а талантливият преписва своите съчинения. Той е готов да ги препише по няколко пъти, за да бъдат чисти, да бъдат правилно и красиво написани.
към беседата >>
Великите и гениални хора пишат чисто, красиво, правилно.
Той има нещо завършено в характера си. В мислите, чувствата и постъпките на този човек има известна хармония. Видите ли, че някой пише нечисто, неправилно, изяжда букви, не очаквайте много нещо от него. Той не е лош човек, но не обръща внимание на външността на нещата. Някои хора обръщат по-голямо внимание на външния живот, а други — на вътрешния.
Великите и гениални хора пишат чисто, красиво, правилно.
Гениалният не обича да преписва произведенията си, а талантливият преписва своите съчинения. Той е готов да ги препише по няколко пъти, за да бъдат чисти, да бъдат правилно и красиво написани.
към беседата >>
Гениалният не обича да преписва произведенията си, а талантливият преписва своите съчинения.
В мислите, чувствата и постъпките на този човек има известна хармония. Видите ли, че някой пише нечисто, неправилно, изяжда букви, не очаквайте много нещо от него. Той не е лош човек, но не обръща внимание на външността на нещата. Някои хора обръщат по-голямо внимание на външния живот, а други — на вътрешния. Великите и гениални хора пишат чисто, красиво, правилно.
Гениалният не обича да преписва произведенията си, а талантливият преписва своите съчинения.
Той е готов да ги препише по няколко пъти, за да бъдат чисти, да бъдат правилно и красиво написани.
към беседата >>
Той е готов да ги препише по няколко пъти, за да бъдат чисти, да бъдат правилно и красиво написани.
Видите ли, че някой пише нечисто, неправилно, изяжда букви, не очаквайте много нещо от него. Той не е лош човек, но не обръща внимание на външността на нещата. Някои хора обръщат по-голямо внимание на външния живот, а други — на вътрешния. Великите и гениални хора пишат чисто, красиво, правилно. Гениалният не обича да преписва произведенията си, а талантливият преписва своите съчинения.
Той е готов да ги препише по няколко пъти, за да бъдат чисти, да бъдат правилно и красиво написани.
към беседата >>
Да се върнем пак към притчата за блудния син.
Да се върнем пак към притчата за блудния син.
Като четем тази притча, ние трябва да се пазим от погрешката на добрия син, който завидял на по-малкия си брат, че баща му го посрещнал с радост и дал в негова чест голямо угощение. Човек трябва да се научи да се радва на всичко. Трябва да се радва на доброто на своите ближни. Ако не може да им сърадва, той не е истински човек. Ученикът трябва да се радва на успеха на своите ближни, даже и когато той е пропаднал на изпитите си.
към беседата >>
Като четем тази притча, ние трябва да се пазим от погрешката на добрия син, който завидял на по-малкия си брат, че баща му го посрещнал с радост и дал в негова чест голямо угощение.
Да се върнем пак към притчата за блудния син.
Като четем тази притча, ние трябва да се пазим от погрешката на добрия син, който завидял на по-малкия си брат, че баща му го посрещнал с радост и дал в негова чест голямо угощение.
Човек трябва да се научи да се радва на всичко. Трябва да се радва на доброто на своите ближни. Ако не може да им сърадва, той не е истински човек. Ученикът трябва да се радва на успеха на своите ближни, даже и когато той е пропаднал на изпитите си. Който може да се радва на успеха на своите другари, той е благороден човек.
към беседата >>
Човек трябва да се научи да се радва на всичко.
Да се върнем пак към притчата за блудния син. Като четем тази притча, ние трябва да се пазим от погрешката на добрия син, който завидял на по-малкия си брат, че баща му го посрещнал с радост и дал в негова чест голямо угощение.
Човек трябва да се научи да се радва на всичко.
Трябва да се радва на доброто на своите ближни. Ако не може да им сърадва, той не е истински човек. Ученикът трябва да се радва на успеха на своите ближни, даже и когато той е пропаднал на изпитите си. Който може да се радва на успеха на своите другари, той е благороден човек. Да се радваш, когато си пръв между другарите си, това всеки може да направи; да се радваш, когато си последен, това е достояние само на благородното и възвишено сърце.
към беседата >>
Трябва да се радва на доброто на своите ближни.
Да се върнем пак към притчата за блудния син. Като четем тази притча, ние трябва да се пазим от погрешката на добрия син, който завидял на по-малкия си брат, че баща му го посрещнал с радост и дал в негова чест голямо угощение. Човек трябва да се научи да се радва на всичко.
Трябва да се радва на доброто на своите ближни.
Ако не може да им сърадва, той не е истински човек. Ученикът трябва да се радва на успеха на своите ближни, даже и когато той е пропаднал на изпитите си. Който може да се радва на успеха на своите другари, той е благороден човек. Да се радваш, когато си пръв между другарите си, това всеки може да направи; да се радваш, когато си последен, това е достояние само на благородното и възвишено сърце. Сиромахът да се радва на богатия, за това се иска сила и благородство.
към беседата >>
Ако не може да им сърадва, той не е истински човек.
Да се върнем пак към притчата за блудния син. Като четем тази притча, ние трябва да се пазим от погрешката на добрия син, който завидял на по-малкия си брат, че баща му го посрещнал с радост и дал в негова чест голямо угощение. Човек трябва да се научи да се радва на всичко. Трябва да се радва на доброто на своите ближни.
Ако не може да им сърадва, той не е истински човек.
Ученикът трябва да се радва на успеха на своите ближни, даже и когато той е пропаднал на изпитите си. Който може да се радва на успеха на своите другари, той е благороден човек. Да се радваш, когато си пръв между другарите си, това всеки може да направи; да се радваш, когато си последен, това е достояние само на благородното и възвишено сърце. Сиромахът да се радва на богатия, за това се иска сила и благородство.
към беседата >>
Ученикът трябва да се радва на успеха на своите ближни, даже и когато той е пропаднал на изпитите си.
Да се върнем пак към притчата за блудния син. Като четем тази притча, ние трябва да се пазим от погрешката на добрия син, който завидял на по-малкия си брат, че баща му го посрещнал с радост и дал в негова чест голямо угощение. Човек трябва да се научи да се радва на всичко. Трябва да се радва на доброто на своите ближни. Ако не може да им сърадва, той не е истински човек.
Ученикът трябва да се радва на успеха на своите ближни, даже и когато той е пропаднал на изпитите си.
Който може да се радва на успеха на своите другари, той е благороден човек. Да се радваш, когато си пръв между другарите си, това всеки може да направи; да се радваш, когато си последен, това е достояние само на благородното и възвишено сърце. Сиромахът да се радва на богатия, за това се иска сила и благородство.
към беседата >>
Който може да се радва на успеха на своите другари, той е благороден човек.
Като четем тази притча, ние трябва да се пазим от погрешката на добрия син, който завидял на по-малкия си брат, че баща му го посрещнал с радост и дал в негова чест голямо угощение. Човек трябва да се научи да се радва на всичко. Трябва да се радва на доброто на своите ближни. Ако не може да им сърадва, той не е истински човек. Ученикът трябва да се радва на успеха на своите ближни, даже и когато той е пропаднал на изпитите си.
Който може да се радва на успеха на своите другари, той е благороден човек.
Да се радваш, когато си пръв между другарите си, това всеки може да направи; да се радваш, когато си последен, това е достояние само на благородното и възвишено сърце. Сиромахът да се радва на богатия, за това се иска сила и благородство.
към беседата >>
Да се радваш, когато си пръв между другарите си, това всеки може да направи; да се радваш, когато си последен, това е достояние само на благородното и възвишено сърце.
Човек трябва да се научи да се радва на всичко. Трябва да се радва на доброто на своите ближни. Ако не може да им сърадва, той не е истински човек. Ученикът трябва да се радва на успеха на своите ближни, даже и когато той е пропаднал на изпитите си. Който може да се радва на успеха на своите другари, той е благороден човек.
Да се радваш, когато си пръв между другарите си, това всеки може да направи; да се радваш, когато си последен, това е достояние само на благородното и възвишено сърце.
Сиромахът да се радва на богатия, за това се иска сила и благородство.
към беседата >>
Сиромахът да се радва на богатия, за това се иска сила и благородство.
Трябва да се радва на доброто на своите ближни. Ако не може да им сърадва, той не е истински човек. Ученикът трябва да се радва на успеха на своите ближни, даже и когато той е пропаднал на изпитите си. Който може да се радва на успеха на своите другари, той е благороден човек. Да се радваш, когато си пръв между другарите си, това всеки може да направи; да се радваш, когато си последен, това е достояние само на благородното и възвишено сърце.
Сиромахът да се радва на богатия, за това се иска сила и благородство.
към беседата >>
Мнозина минават за благородни, само когато са задоволени.
Мнозина минават за благородни, само когато са задоволени.
Докато бащата дава на децата си, те са доволни от него. Те казват, че баща им е добър, умен, щедър. Щом не може повече да дава, те намират, че не е добър, че е остарял вече и казват: Старият не го бива вече за нищо. Син, който мисли зле за майка си и за баща си и не ги почита и уважава, не е на мястото си. Ще дойде ден, когато и той ще опита същото от своите деца.
към беседата >>
Докато бащата дава на децата си, те са доволни от него.
Мнозина минават за благородни, само когато са задоволени.
Докато бащата дава на децата си, те са доволни от него.
Те казват, че баща им е добър, умен, щедър. Щом не може повече да дава, те намират, че не е добър, че е остарял вече и казват: Старият не го бива вече за нищо. Син, който мисли зле за майка си и за баща си и не ги почита и уважава, не е на мястото си. Ще дойде ден, когато и той ще опита същото от своите деца. Затова е казано: „Каквото посееш, това ще пожънеш”.
към беседата >>
Те казват, че баща им е добър, умен, щедър.
Мнозина минават за благородни, само когато са задоволени. Докато бащата дава на децата си, те са доволни от него.
Те казват, че баща им е добър, умен, щедър.
Щом не може повече да дава, те намират, че не е добър, че е остарял вече и казват: Старият не го бива вече за нищо. Син, който мисли зле за майка си и за баща си и не ги почита и уважава, не е на мястото си. Ще дойде ден, когато и той ще опита същото от своите деца. Затова е казано: „Каквото посееш, това ще пожънеш”.
към беседата >>
Щом не може повече да дава, те намират, че не е добър, че е остарял вече и казват: Старият не го бива вече за нищо.
Мнозина минават за благородни, само когато са задоволени. Докато бащата дава на децата си, те са доволни от него. Те казват, че баща им е добър, умен, щедър.
Щом не може повече да дава, те намират, че не е добър, че е остарял вече и казват: Старият не го бива вече за нищо.
Син, който мисли зле за майка си и за баща си и не ги почита и уважава, не е на мястото си. Ще дойде ден, когато и той ще опита същото от своите деца. Затова е казано: „Каквото посееш, това ще пожънеш”.
към беседата >>
Син, който мисли зле за майка си и за баща си и не ги почита и уважава, не е на мястото си.
Мнозина минават за благородни, само когато са задоволени. Докато бащата дава на децата си, те са доволни от него. Те казват, че баща им е добър, умен, щедър. Щом не може повече да дава, те намират, че не е добър, че е остарял вече и казват: Старият не го бива вече за нищо.
Син, който мисли зле за майка си и за баща си и не ги почита и уважава, не е на мястото си.
Ще дойде ден, когато и той ще опита същото от своите деца. Затова е казано: „Каквото посееш, това ще пожънеш”.
към беседата >>
Ще дойде ден, когато и той ще опита същото от своите деца.
Мнозина минават за благородни, само когато са задоволени. Докато бащата дава на децата си, те са доволни от него. Те казват, че баща им е добър, умен, щедър. Щом не може повече да дава, те намират, че не е добър, че е остарял вече и казват: Старият не го бива вече за нищо. Син, който мисли зле за майка си и за баща си и не ги почита и уважава, не е на мястото си.
Ще дойде ден, когато и той ще опита същото от своите деца.
Затова е казано: „Каквото посееш, това ще пожънеш”.
към беседата >>
Затова е казано: „Каквото посееш, това ще пожънеш”.
Докато бащата дава на децата си, те са доволни от него. Те казват, че баща им е добър, умен, щедър. Щом не може повече да дава, те намират, че не е добър, че е остарял вече и казват: Старият не го бива вече за нищо. Син, който мисли зле за майка си и за баща си и не ги почита и уважава, не е на мястото си. Ще дойде ден, когато и той ще опита същото от своите деца.
Затова е казано: „Каквото посееш, това ще пожънеш”.
към беседата >>
Като изучават разумната природа, нейните закони и методите, с които тя си служи, хората трябва да ги прилагат при възпитанието на младото поколение, както и при самовъзпитанието.
Като изучават разумната природа, нейните закони и методите, с които тя си служи, хората трябва да ги прилагат при възпитанието на младото поколение, както и при самовъзпитанието.
Не спазват ли законите на природата, те сами се изопачават и, вместо добри резултати, получават лоши. Чувате някой религиозен да казва, че човек не трябва да се грижи за тялото си. Колкото е по-слабо тялото му, толкова по-духовен е той. Това е криво разбиране на нещата. Грехът не е в тялото на човека, но в неговите низши желания.
към беседата >>
Не спазват ли законите на природата, те сами се изопачават и, вместо добри резултати, получават лоши.
Като изучават разумната природа, нейните закони и методите, с които тя си служи, хората трябва да ги прилагат при възпитанието на младото поколение, както и при самовъзпитанието.
Не спазват ли законите на природата, те сами се изопачават и, вместо добри резултати, получават лоши.
Чувате някой религиозен да казва, че човек не трябва да се грижи за тялото си. Колкото е по-слабо тялото му, толкова по-духовен е той. Това е криво разбиране на нещата. Грехът не е в тялото на човека, но в неговите низши желания. Грехът не се заключава в яденето, но в чрезмерното ядене.
към беседата >>
Чувате някой религиозен да казва, че човек не трябва да се грижи за тялото си.
Като изучават разумната природа, нейните закони и методите, с които тя си служи, хората трябва да ги прилагат при възпитанието на младото поколение, както и при самовъзпитанието. Не спазват ли законите на природата, те сами се изопачават и, вместо добри резултати, получават лоши.
Чувате някой религиозен да казва, че човек не трябва да се грижи за тялото си.
Колкото е по-слабо тялото му, толкова по-духовен е той. Това е криво разбиране на нещата. Грехът не е в тялото на човека, но в неговите низши желания. Грехът не се заключава в яденето, но в чрезмерното ядене. Когато човек претоварва стомаха си повече, отколкото трябва, в стомаха и в червата остава необработена част от храната, която започва да се разлага и образува отровни газове.
към беседата >>
Колкото е по-слабо тялото му, толкова по-духовен е той.
Като изучават разумната природа, нейните закони и методите, с които тя си служи, хората трябва да ги прилагат при възпитанието на младото поколение, както и при самовъзпитанието. Не спазват ли законите на природата, те сами се изопачават и, вместо добри резултати, получават лоши. Чувате някой религиозен да казва, че човек не трябва да се грижи за тялото си.
Колкото е по-слабо тялото му, толкова по-духовен е той.
Това е криво разбиране на нещата. Грехът не е в тялото на човека, но в неговите низши желания. Грехът не се заключава в яденето, но в чрезмерното ядене. Когато човек претоварва стомаха си повече, отколкото трябва, в стомаха и в червата остава необработена част от храната, която започва да се разлага и образува отровни газове. Храносмилателната система трябва да се държи в изправност.
към беседата >>
Това е криво разбиране на нещата.
Като изучават разумната природа, нейните закони и методите, с които тя си служи, хората трябва да ги прилагат при възпитанието на младото поколение, както и при самовъзпитанието. Не спазват ли законите на природата, те сами се изопачават и, вместо добри резултати, получават лоши. Чувате някой религиозен да казва, че човек не трябва да се грижи за тялото си. Колкото е по-слабо тялото му, толкова по-духовен е той.
Това е криво разбиране на нещата.
Грехът не е в тялото на човека, но в неговите низши желания. Грехът не се заключава в яденето, но в чрезмерното ядене. Когато човек претоварва стомаха си повече, отколкото трябва, в стомаха и в червата остава необработена част от храната, която започва да се разлага и образува отровни газове. Храносмилателната система трябва да се държи в изправност. Ако човек постоянно се безпокои и мисли, че целият свят и цялата природа са против него, в скоро време той може да разстрои храносмилателната си система.
към беседата >>
Грехът не е в тялото на човека, но в неговите низши желания.
Като изучават разумната природа, нейните закони и методите, с които тя си служи, хората трябва да ги прилагат при възпитанието на младото поколение, както и при самовъзпитанието. Не спазват ли законите на природата, те сами се изопачават и, вместо добри резултати, получават лоши. Чувате някой религиозен да казва, че човек не трябва да се грижи за тялото си. Колкото е по-слабо тялото му, толкова по-духовен е той. Това е криво разбиране на нещата.
Грехът не е в тялото на човека, но в неговите низши желания.
Грехът не се заключава в яденето, но в чрезмерното ядене. Когато човек претоварва стомаха си повече, отколкото трябва, в стомаха и в червата остава необработена част от храната, която започва да се разлага и образува отровни газове. Храносмилателната система трябва да се държи в изправност. Ако човек постоянно се безпокои и мисли, че целият свят и цялата природа са против него, в скоро време той може да разстрои храносмилателната си система. Щом разстрои стомаха си, той нарушава правилния ход на мислите и на чувствата си и започва да страда.
към беседата >>
Грехът не се заключава в яденето, но в чрезмерното ядене.
Не спазват ли законите на природата, те сами се изопачават и, вместо добри резултати, получават лоши. Чувате някой религиозен да казва, че човек не трябва да се грижи за тялото си. Колкото е по-слабо тялото му, толкова по-духовен е той. Това е криво разбиране на нещата. Грехът не е в тялото на човека, но в неговите низши желания.
Грехът не се заключава в яденето, но в чрезмерното ядене.
Когато човек претоварва стомаха си повече, отколкото трябва, в стомаха и в червата остава необработена част от храната, която започва да се разлага и образува отровни газове. Храносмилателната система трябва да се държи в изправност. Ако човек постоянно се безпокои и мисли, че целият свят и цялата природа са против него, в скоро време той може да разстрои храносмилателната си система. Щом разстрои стомаха си, той нарушава правилния ход на мислите и на чувствата си и започва да страда. Ето защо, като страда, човек трябва да търси причината първо в храносмилателната система, после — в дихателната и най-после — в мозъчната.
към беседата >>
Когато човек претоварва стомаха си повече, отколкото трябва, в стомаха и в червата остава необработена част от храната, която започва да се разлага и образува отровни газове.
Чувате някой религиозен да казва, че човек не трябва да се грижи за тялото си. Колкото е по-слабо тялото му, толкова по-духовен е той. Това е криво разбиране на нещата. Грехът не е в тялото на човека, но в неговите низши желания. Грехът не се заключава в яденето, но в чрезмерното ядене.
Когато човек претоварва стомаха си повече, отколкото трябва, в стомаха и в червата остава необработена част от храната, която започва да се разлага и образува отровни газове.
Храносмилателната система трябва да се държи в изправност. Ако човек постоянно се безпокои и мисли, че целият свят и цялата природа са против него, в скоро време той може да разстрои храносмилателната си система. Щом разстрои стомаха си, той нарушава правилния ход на мислите и на чувствата си и започва да страда. Ето защо, като страда, човек трябва да търси причината първо в храносмилателната система, после — в дихателната и най-после — в мозъчната. Мозъкът не може да функционира правилно, ако стомашната и дихателна система не са в изправност.
към беседата >>
Храносмилателната система трябва да се държи в изправност.
Колкото е по-слабо тялото му, толкова по-духовен е той. Това е криво разбиране на нещата. Грехът не е в тялото на човека, но в неговите низши желания. Грехът не се заключава в яденето, но в чрезмерното ядене. Когато човек претоварва стомаха си повече, отколкото трябва, в стомаха и в червата остава необработена част от храната, която започва да се разлага и образува отровни газове.
Храносмилателната система трябва да се държи в изправност.
Ако човек постоянно се безпокои и мисли, че целият свят и цялата природа са против него, в скоро време той може да разстрои храносмилателната си система. Щом разстрои стомаха си, той нарушава правилния ход на мислите и на чувствата си и започва да страда. Ето защо, като страда, човек трябва да търси причината първо в храносмилателната система, после — в дихателната и най-после — в мозъчната. Мозъкът не може да функционира правилно, ако стомашната и дихателна система не са в изправност. Не може да очаквате добро жито и добри плодове, ако почвата не е добре разорана и наторена.
към беседата >>
Ако човек постоянно се безпокои и мисли, че целият свят и цялата природа са против него, в скоро време той може да разстрои храносмилателната си система.
Това е криво разбиране на нещата. Грехът не е в тялото на човека, но в неговите низши желания. Грехът не се заключава в яденето, но в чрезмерното ядене. Когато човек претоварва стомаха си повече, отколкото трябва, в стомаха и в червата остава необработена част от храната, която започва да се разлага и образува отровни газове. Храносмилателната система трябва да се държи в изправност.
Ако човек постоянно се безпокои и мисли, че целият свят и цялата природа са против него, в скоро време той може да разстрои храносмилателната си система.
Щом разстрои стомаха си, той нарушава правилния ход на мислите и на чувствата си и започва да страда. Ето защо, като страда, човек трябва да търси причината първо в храносмилателната система, после — в дихателната и най-после — в мозъчната. Мозъкът не може да функционира правилно, ако стомашната и дихателна система не са в изправност. Не може да очаквате добро жито и добри плодове, ако почвата не е добре разорана и наторена. Не можеш да очакваш добри отношения от хората, ако ти нямаш добри отношения към тях.
към беседата >>
Щом разстрои стомаха си, той нарушава правилния ход на мислите и на чувствата си и започва да страда.
Грехът не е в тялото на човека, но в неговите низши желания. Грехът не се заключава в яденето, но в чрезмерното ядене. Когато човек претоварва стомаха си повече, отколкото трябва, в стомаха и в червата остава необработена част от храната, която започва да се разлага и образува отровни газове. Храносмилателната система трябва да се държи в изправност. Ако човек постоянно се безпокои и мисли, че целият свят и цялата природа са против него, в скоро време той може да разстрои храносмилателната си система.
Щом разстрои стомаха си, той нарушава правилния ход на мислите и на чувствата си и започва да страда.
Ето защо, като страда, човек трябва да търси причината първо в храносмилателната система, после — в дихателната и най-после — в мозъчната. Мозъкът не може да функционира правилно, ако стомашната и дихателна система не са в изправност. Не може да очаквате добро жито и добри плодове, ако почвата не е добре разорана и наторена. Не можеш да очакваш добри отношения от хората, ако ти нямаш добри отношения към тях. Защо големият брат не отвори сърцето си за по-малкия и не се зарадва, че се е върнал в бащиния си дом?
към беседата >>
Ето защо, като страда, човек трябва да търси причината първо в храносмилателната система, после — в дихателната и най-после — в мозъчната.
Грехът не се заключава в яденето, но в чрезмерното ядене. Когато човек претоварва стомаха си повече, отколкото трябва, в стомаха и в червата остава необработена част от храната, която започва да се разлага и образува отровни газове. Храносмилателната система трябва да се държи в изправност. Ако човек постоянно се безпокои и мисли, че целият свят и цялата природа са против него, в скоро време той може да разстрои храносмилателната си система. Щом разстрои стомаха си, той нарушава правилния ход на мислите и на чувствата си и започва да страда.
Ето защо, като страда, човек трябва да търси причината първо в храносмилателната система, после — в дихателната и най-после — в мозъчната.
Мозъкът не може да функционира правилно, ако стомашната и дихателна система не са в изправност. Не може да очаквате добро жито и добри плодове, ако почвата не е добре разорана и наторена. Не можеш да очакваш добри отношения от хората, ако ти нямаш добри отношения към тях. Защо големият брат не отвори сърцето си за по-малкия и не се зарадва, че се е върнал в бащиния си дом?
към беседата >>
Мозъкът не може да функционира правилно, ако стомашната и дихателна система не са в изправност.
Когато човек претоварва стомаха си повече, отколкото трябва, в стомаха и в червата остава необработена част от храната, която започва да се разлага и образува отровни газове. Храносмилателната система трябва да се държи в изправност. Ако човек постоянно се безпокои и мисли, че целият свят и цялата природа са против него, в скоро време той може да разстрои храносмилателната си система. Щом разстрои стомаха си, той нарушава правилния ход на мислите и на чувствата си и започва да страда. Ето защо, като страда, човек трябва да търси причината първо в храносмилателната система, после — в дихателната и най-после — в мозъчната.
Мозъкът не може да функционира правилно, ако стомашната и дихателна система не са в изправност.
Не може да очаквате добро жито и добри плодове, ако почвата не е добре разорана и наторена. Не можеш да очакваш добри отношения от хората, ако ти нямаш добри отношения към тях. Защо големият брат не отвори сърцето си за по-малкия и не се зарадва, че се е върнал в бащиния си дом?
към беседата >>
Не може да очаквате добро жито и добри плодове, ако почвата не е добре разорана и наторена.
Храносмилателната система трябва да се държи в изправност. Ако човек постоянно се безпокои и мисли, че целият свят и цялата природа са против него, в скоро време той може да разстрои храносмилателната си система. Щом разстрои стомаха си, той нарушава правилния ход на мислите и на чувствата си и започва да страда. Ето защо, като страда, човек трябва да търси причината първо в храносмилателната система, после — в дихателната и най-после — в мозъчната. Мозъкът не може да функционира правилно, ако стомашната и дихателна система не са в изправност.
Не може да очаквате добро жито и добри плодове, ако почвата не е добре разорана и наторена.
Не можеш да очакваш добри отношения от хората, ако ти нямаш добри отношения към тях. Защо големият брат не отвори сърцето си за по-малкия и не се зарадва, че се е върнал в бащиния си дом?
към беседата >>
Не можеш да очакваш добри отношения от хората, ако ти нямаш добри отношения към тях.
Ако човек постоянно се безпокои и мисли, че целият свят и цялата природа са против него, в скоро време той може да разстрои храносмилателната си система. Щом разстрои стомаха си, той нарушава правилния ход на мислите и на чувствата си и започва да страда. Ето защо, като страда, човек трябва да търси причината първо в храносмилателната система, после — в дихателната и най-после — в мозъчната. Мозъкът не може да функционира правилно, ако стомашната и дихателна система не са в изправност. Не може да очаквате добро жито и добри плодове, ако почвата не е добре разорана и наторена.
Не можеш да очакваш добри отношения от хората, ако ти нямаш добри отношения към тях.
Защо големият брат не отвори сърцето си за по-малкия и не се зарадва, че се е върнал в бащиния си дом?
към беседата >>
Защо големият брат не отвори сърцето си за по-малкия и не се зарадва, че се е върнал в бащиния си дом?
Щом разстрои стомаха си, той нарушава правилния ход на мислите и на чувствата си и започва да страда. Ето защо, като страда, човек трябва да търси причината първо в храносмилателната система, после — в дихателната и най-после — в мозъчната. Мозъкът не може да функционира правилно, ако стомашната и дихателна система не са в изправност. Не може да очаквате добро жито и добри плодове, ако почвата не е добре разорана и наторена. Не можеш да очакваш добри отношения от хората, ако ти нямаш добри отношения към тях.
Защо големият брат не отвори сърцето си за по-малкия и не се зарадва, че се е върнал в бащиния си дом?
към беседата >>
Сегашните хора се намират пред една мъчна задача, а именно: да се справят с жестокостта на сърцето си, да го смекчат и облагородят.
Сегашните хора се намират пред една мъчна задача, а именно: да се справят с жестокостта на сърцето си, да го смекчат и облагородят.
Не е мъчно да вярваш в Бога, да бъдеш благороден, когато всичките ти работи вървят добре. Изкуство е да пазиш вярата си, да не се ожесточиш, когато те сполетяват нещастия и страдания. Трябва ли вярващият да се обезвери, че единствената му дъщеря е загинала с някой параход или умряла от някаква болест? Трябва ли вярващият да изгуби вярата и смисъла в живота си от това, че изгубил богатството си? Тъй щото, не е достатъчно да вярваш в Бога или в Неговата Любов, но да изпълняваш волята Му.
към беседата >>
Не е мъчно да вярваш в Бога, да бъдеш благороден, когато всичките ти работи вървят добре.
Сегашните хора се намират пред една мъчна задача, а именно: да се справят с жестокостта на сърцето си, да го смекчат и облагородят.
Не е мъчно да вярваш в Бога, да бъдеш благороден, когато всичките ти работи вървят добре.
Изкуство е да пазиш вярата си, да не се ожесточиш, когато те сполетяват нещастия и страдания. Трябва ли вярващият да се обезвери, че единствената му дъщеря е загинала с някой параход или умряла от някаква болест? Трябва ли вярващият да изгуби вярата и смисъла в живота си от това, че изгубил богатството си? Тъй щото, не е достатъчно да вярваш в Бога или в Неговата Любов, но да изпълняваш волята Му. Да вярваш в любовта, в мъдростта и в истината е едно нещо, а да изпълняваш законите им е съвсем друго.
към беседата >>
Изкуство е да пазиш вярата си, да не се ожесточиш, когато те сполетяват нещастия и страдания.
Сегашните хора се намират пред една мъчна задача, а именно: да се справят с жестокостта на сърцето си, да го смекчат и облагородят. Не е мъчно да вярваш в Бога, да бъдеш благороден, когато всичките ти работи вървят добре.
Изкуство е да пазиш вярата си, да не се ожесточиш, когато те сполетяват нещастия и страдания.
Трябва ли вярващият да се обезвери, че единствената му дъщеря е загинала с някой параход или умряла от някаква болест? Трябва ли вярващият да изгуби вярата и смисъла в живота си от това, че изгубил богатството си? Тъй щото, не е достатъчно да вярваш в Бога или в Неговата Любов, но да изпълняваш волята Му. Да вярваш в любовта, в мъдростта и в истината е едно нещо, а да изпълняваш законите им е съвсем друго.
към беседата >>
Трябва ли вярващият да се обезвери, че единствената му дъщеря е загинала с някой параход или умряла от някаква болест?
Сегашните хора се намират пред една мъчна задача, а именно: да се справят с жестокостта на сърцето си, да го смекчат и облагородят. Не е мъчно да вярваш в Бога, да бъдеш благороден, когато всичките ти работи вървят добре. Изкуство е да пазиш вярата си, да не се ожесточиш, когато те сполетяват нещастия и страдания.
Трябва ли вярващият да се обезвери, че единствената му дъщеря е загинала с някой параход или умряла от някаква болест?
Трябва ли вярващият да изгуби вярата и смисъла в живота си от това, че изгубил богатството си? Тъй щото, не е достатъчно да вярваш в Бога или в Неговата Любов, но да изпълняваш волята Му. Да вярваш в любовта, в мъдростта и в истината е едно нещо, а да изпълняваш законите им е съвсем друго.
към беседата >>
Трябва ли вярващият да изгуби вярата и смисъла в живота си от това, че изгубил богатството си?
Сегашните хора се намират пред една мъчна задача, а именно: да се справят с жестокостта на сърцето си, да го смекчат и облагородят. Не е мъчно да вярваш в Бога, да бъдеш благороден, когато всичките ти работи вървят добре. Изкуство е да пазиш вярата си, да не се ожесточиш, когато те сполетяват нещастия и страдания. Трябва ли вярващият да се обезвери, че единствената му дъщеря е загинала с някой параход или умряла от някаква болест?
Трябва ли вярващият да изгуби вярата и смисъла в живота си от това, че изгубил богатството си?
Тъй щото, не е достатъчно да вярваш в Бога или в Неговата Любов, но да изпълняваш волята Му. Да вярваш в любовта, в мъдростта и в истината е едно нещо, а да изпълняваш законите им е съвсем друго.
към беседата >>
Тъй щото, не е достатъчно да вярваш в Бога или в Неговата Любов, но да изпълняваш волята Му.
Сегашните хора се намират пред една мъчна задача, а именно: да се справят с жестокостта на сърцето си, да го смекчат и облагородят. Не е мъчно да вярваш в Бога, да бъдеш благороден, когато всичките ти работи вървят добре. Изкуство е да пазиш вярата си, да не се ожесточиш, когато те сполетяват нещастия и страдания. Трябва ли вярващият да се обезвери, че единствената му дъщеря е загинала с някой параход или умряла от някаква болест? Трябва ли вярващият да изгуби вярата и смисъла в живота си от това, че изгубил богатството си?
Тъй щото, не е достатъчно да вярваш в Бога или в Неговата Любов, но да изпълняваш волята Му.
Да вярваш в любовта, в мъдростта и в истината е едно нещо, а да изпълняваш законите им е съвсем друго.
към беседата >>
Да вярваш в любовта, в мъдростта и в истината е едно нещо, а да изпълняваш законите им е съвсем друго.
Не е мъчно да вярваш в Бога, да бъдеш благороден, когато всичките ти работи вървят добре. Изкуство е да пазиш вярата си, да не се ожесточиш, когато те сполетяват нещастия и страдания. Трябва ли вярващият да се обезвери, че единствената му дъщеря е загинала с някой параход или умряла от някаква болест? Трябва ли вярващият да изгуби вярата и смисъла в живота си от това, че изгубил богатството си? Тъй щото, не е достатъчно да вярваш в Бога или в Неговата Любов, но да изпълняваш волята Му.
Да вярваш в любовта, в мъдростта и в истината е едно нещо, а да изпълняваш законите им е съвсем друго.
към беседата >>
Следователно, нито само вярата спасява, нито знанието.
Следователно, нито само вярата спасява, нито знанието.
Не е достатъчно човек само да вярва, но той трябва да изправи отношенията си към разумната природа, като към своя майка, и към Бога, като към свой Баща, и да каже: Татко, прости ме, сгреших. Готов съм да Ти служа като последен слуга. Не е разрешение на въпроса, да очаква човек да умре. Смъртта не разрешава въпросите, нито неразбраните страдания раждат нещо велико. Страданията имат смисъл, ако от тях се роди нещо велико.
към беседата >>
Не е достатъчно човек само да вярва, но той трябва да изправи отношенията си към разумната природа, като към своя майка, и към Бога, като към свой Баща, и да каже: Татко, прости ме, сгреших.
Следователно, нито само вярата спасява, нито знанието.
Не е достатъчно човек само да вярва, но той трябва да изправи отношенията си към разумната природа, като към своя майка, и към Бога, като към свой Баща, и да каже: Татко, прости ме, сгреших.
Готов съм да Ти служа като последен слуга. Не е разрешение на въпроса, да очаква човек да умре. Смъртта не разрешава въпросите, нито неразбраните страдания раждат нещо велико. Страданията имат смисъл, ако от тях се роди нещо велико. Ако майката страда и роди дете, страданията й се осмислят.
към беседата >>
Готов съм да Ти служа като последен слуга.
Следователно, нито само вярата спасява, нито знанието. Не е достатъчно човек само да вярва, но той трябва да изправи отношенията си към разумната природа, като към своя майка, и към Бога, като към свой Баща, и да каже: Татко, прости ме, сгреших.
Готов съм да Ти служа като последен слуга.
Не е разрешение на въпроса, да очаква човек да умре. Смъртта не разрешава въпросите, нито неразбраните страдания раждат нещо велико. Страданията имат смисъл, ако от тях се роди нещо велико. Ако майката страда и роди дете, страданията й се осмислят. Ако нивата роди изобилно жито, страданията на земеделеца се оправдават.
към беседата >>
Като изучавате човешкия живот, виждате, че между органите на тялото му, между по-важните мисли и чувства съществува вътрешна връзка.
Като изучавате човешкия живот, виждате, че между органите на тялото му, между по-важните мисли и чувства съществува вътрешна връзка.
За да схване тази връзка, преди всичко човек трябва да разбере естеството на своя ум, основата на своето сърце и силата на своята воля. Разбере ли ума, сърцето и волята си, човек се е домогнал до онази наука, която осмисля живота му и го освобождава от противоречията. Ако не може да разбере ума, сърцето и волята си, човек живее само в противоречия, в мъчнотии и страдания. Тази е причината, поради която съвременният човек се оплаква от живота си. Когото срещнете днес, всеки казва, че е нещастен.
към беседата >>
Не е разрешение на въпроса, да очаква човек да умре.
Следователно, нито само вярата спасява, нито знанието. Не е достатъчно човек само да вярва, но той трябва да изправи отношенията си към разумната природа, като към своя майка, и към Бога, като към свой Баща, и да каже: Татко, прости ме, сгреших. Готов съм да Ти служа като последен слуга.
Не е разрешение на въпроса, да очаква човек да умре.
Смъртта не разрешава въпросите, нито неразбраните страдания раждат нещо велико. Страданията имат смисъл, ако от тях се роди нещо велико. Ако майката страда и роди дете, страданията й се осмислят. Ако нивата роди изобилно жито, страданията на земеделеца се оправдават. Заслужава си да копае, да оре и да жъне, за да придобие изобилно плод.
към беседата >>
За да схване тази връзка, преди всичко човек трябва да разбере естеството на своя ум, основата на своето сърце и силата на своята воля.
Като изучавате човешкия живот, виждате, че между органите на тялото му, между по-важните мисли и чувства съществува вътрешна връзка.
За да схване тази връзка, преди всичко човек трябва да разбере естеството на своя ум, основата на своето сърце и силата на своята воля.
Разбере ли ума, сърцето и волята си, човек се е домогнал до онази наука, която осмисля живота му и го освобождава от противоречията. Ако не може да разбере ума, сърцето и волята си, човек живее само в противоречия, в мъчнотии и страдания. Тази е причината, поради която съвременният човек се оплаква от живота си. Когото срещнете днес, всеки казва, че е нещастен. Не само сегашният човек е нещастен, но от времето на Адама до днес едва ли ще намерите човек, който да е казал или да каже, че е щастлив.
към беседата >>
Смъртта не разрешава въпросите, нито неразбраните страдания раждат нещо велико.
Следователно, нито само вярата спасява, нито знанието. Не е достатъчно човек само да вярва, но той трябва да изправи отношенията си към разумната природа, като към своя майка, и към Бога, като към свой Баща, и да каже: Татко, прости ме, сгреших. Готов съм да Ти служа като последен слуга. Не е разрешение на въпроса, да очаква човек да умре.
Смъртта не разрешава въпросите, нито неразбраните страдания раждат нещо велико.
Страданията имат смисъл, ако от тях се роди нещо велико. Ако майката страда и роди дете, страданията й се осмислят. Ако нивата роди изобилно жито, страданията на земеделеца се оправдават. Заслужава си да копае, да оре и да жъне, за да придобие изобилно плод. Ако страданията на човека не дават плодове, те са безсмислени.
към беседата >>
Разбере ли ума, сърцето и волята си, човек се е домогнал до онази наука, която осмисля живота му и го освобождава от противоречията.
Като изучавате човешкия живот, виждате, че между органите на тялото му, между по-важните мисли и чувства съществува вътрешна връзка. За да схване тази връзка, преди всичко човек трябва да разбере естеството на своя ум, основата на своето сърце и силата на своята воля.
Разбере ли ума, сърцето и волята си, човек се е домогнал до онази наука, която осмисля живота му и го освобождава от противоречията.
Ако не може да разбере ума, сърцето и волята си, човек живее само в противоречия, в мъчнотии и страдания. Тази е причината, поради която съвременният човек се оплаква от живота си. Когото срещнете днес, всеки казва, че е нещастен. Не само сегашният човек е нещастен, но от времето на Адама до днес едва ли ще намерите човек, който да е казал или да каже, че е щастлив. Историята не знае нито един щастлив човек.
към беседата >>
Страданията имат смисъл, ако от тях се роди нещо велико.
Следователно, нито само вярата спасява, нито знанието. Не е достатъчно човек само да вярва, но той трябва да изправи отношенията си към разумната природа, като към своя майка, и към Бога, като към свой Баща, и да каже: Татко, прости ме, сгреших. Готов съм да Ти служа като последен слуга. Не е разрешение на въпроса, да очаква човек да умре. Смъртта не разрешава въпросите, нито неразбраните страдания раждат нещо велико.
Страданията имат смисъл, ако от тях се роди нещо велико.
Ако майката страда и роди дете, страданията й се осмислят. Ако нивата роди изобилно жито, страданията на земеделеца се оправдават. Заслужава си да копае, да оре и да жъне, за да придобие изобилно плод. Ако страданията на човека не дават плодове, те са безсмислени. Пазете се от такива страдания.
към беседата >>
Ако не може да разбере ума, сърцето и волята си, човек живее само в противоречия, в мъчнотии и страдания.
Като изучавате човешкия живот, виждате, че между органите на тялото му, между по-важните мисли и чувства съществува вътрешна връзка. За да схване тази връзка, преди всичко човек трябва да разбере естеството на своя ум, основата на своето сърце и силата на своята воля. Разбере ли ума, сърцето и волята си, човек се е домогнал до онази наука, която осмисля живота му и го освобождава от противоречията.
Ако не може да разбере ума, сърцето и волята си, човек живее само в противоречия, в мъчнотии и страдания.
Тази е причината, поради която съвременният човек се оплаква от живота си. Когото срещнете днес, всеки казва, че е нещастен. Не само сегашният човек е нещастен, но от времето на Адама до днес едва ли ще намерите човек, който да е казал или да каже, че е щастлив. Историята не знае нито един щастлив човек. Историята на човечеството е пълна с драми и трагедии, със страдания и нещастия.
към беседата >>
Ако майката страда и роди дете, страданията й се осмислят.
Не е достатъчно човек само да вярва, но той трябва да изправи отношенията си към разумната природа, като към своя майка, и към Бога, като към свой Баща, и да каже: Татко, прости ме, сгреших. Готов съм да Ти служа като последен слуга. Не е разрешение на въпроса, да очаква човек да умре. Смъртта не разрешава въпросите, нито неразбраните страдания раждат нещо велико. Страданията имат смисъл, ако от тях се роди нещо велико.
Ако майката страда и роди дете, страданията й се осмислят.
Ако нивата роди изобилно жито, страданията на земеделеца се оправдават. Заслужава си да копае, да оре и да жъне, за да придобие изобилно плод. Ако страданията на човека не дават плодове, те са безсмислени. Пазете се от такива страдания. Натъквате ли се на ненужни страдания, вие ще се намерите в положението на онзи американец, който опитал силата на Ниагарския водопад, като минал по него с бъчва.
към беседата >>
Тази е причината, поради която съвременният човек се оплаква от живота си.
Като изучавате човешкия живот, виждате, че между органите на тялото му, между по-важните мисли и чувства съществува вътрешна връзка. За да схване тази връзка, преди всичко човек трябва да разбере естеството на своя ум, основата на своето сърце и силата на своята воля. Разбере ли ума, сърцето и волята си, човек се е домогнал до онази наука, която осмисля живота му и го освобождава от противоречията. Ако не може да разбере ума, сърцето и волята си, човек живее само в противоречия, в мъчнотии и страдания.
Тази е причината, поради която съвременният човек се оплаква от живота си.
Когото срещнете днес, всеки казва, че е нещастен. Не само сегашният човек е нещастен, но от времето на Адама до днес едва ли ще намерите човек, който да е казал или да каже, че е щастлив. Историята не знае нито един щастлив човек. Историята на човечеството е пълна с драми и трагедии, със страдания и нещастия. При все това, човек все още вярва, че и вън от рая може да бъде щастлив, може да създаде нещо велико.
към беседата >>
Ако нивата роди изобилно жито, страданията на земеделеца се оправдават.
Готов съм да Ти служа като последен слуга. Не е разрешение на въпроса, да очаква човек да умре. Смъртта не разрешава въпросите, нито неразбраните страдания раждат нещо велико. Страданията имат смисъл, ако от тях се роди нещо велико. Ако майката страда и роди дете, страданията й се осмислят.
Ако нивата роди изобилно жито, страданията на земеделеца се оправдават.
Заслужава си да копае, да оре и да жъне, за да придобие изобилно плод. Ако страданията на човека не дават плодове, те са безсмислени. Пазете се от такива страдания. Натъквате ли се на ненужни страдания, вие ще се намерите в положението на онзи американец, който опитал силата на Ниагарския водопад, като минал по него с бъчва. Той влязъл в добре осмолена бъчва и се спуснал с нея от височината на водопада, но след половин час търкаляне по буйните води на водопада, бъчвата излязла на брега.
към беседата >>
Когото срещнете днес, всеки казва, че е нещастен.
Като изучавате човешкия живот, виждате, че между органите на тялото му, между по-важните мисли и чувства съществува вътрешна връзка. За да схване тази връзка, преди всичко човек трябва да разбере естеството на своя ум, основата на своето сърце и силата на своята воля. Разбере ли ума, сърцето и волята си, човек се е домогнал до онази наука, която осмисля живота му и го освобождава от противоречията. Ако не може да разбере ума, сърцето и волята си, човек живее само в противоречия, в мъчнотии и страдания. Тази е причината, поради която съвременният човек се оплаква от живота си.
Когото срещнете днес, всеки казва, че е нещастен.
Не само сегашният човек е нещастен, но от времето на Адама до днес едва ли ще намерите човек, който да е казал или да каже, че е щастлив. Историята не знае нито един щастлив човек. Историята на човечеството е пълна с драми и трагедии, със страдания и нещастия. При все това, човек все още вярва, че и вън от рая може да бъде щастлив, може да създаде нещо велико. В това отношение той прилича на мравката, която попада в пясъчната фуния на мравояда и се надява, че може да излезе навън.
към беседата >>
Заслужава си да копае, да оре и да жъне, за да придобие изобилно плод.
Не е разрешение на въпроса, да очаква човек да умре. Смъртта не разрешава въпросите, нито неразбраните страдания раждат нещо велико. Страданията имат смисъл, ако от тях се роди нещо велико. Ако майката страда и роди дете, страданията й се осмислят. Ако нивата роди изобилно жито, страданията на земеделеца се оправдават.
Заслужава си да копае, да оре и да жъне, за да придобие изобилно плод.
Ако страданията на човека не дават плодове, те са безсмислени. Пазете се от такива страдания. Натъквате ли се на ненужни страдания, вие ще се намерите в положението на онзи американец, който опитал силата на Ниагарския водопад, като минал по него с бъчва. Той влязъл в добре осмолена бъчва и се спуснал с нея от височината на водопада, но след половин час търкаляне по буйните води на водопада, бъчвата излязла на брега. Като го извадили от бъчвата, той бил в пълно безсъзнание; щом се свестил, казал: целия свят да ми дават, втори път не искам да правя този опит.
към беседата >>
Не само сегашният човек е нещастен, но от времето на Адама до днес едва ли ще намерите човек, който да е казал или да каже, че е щастлив.
За да схване тази връзка, преди всичко човек трябва да разбере естеството на своя ум, основата на своето сърце и силата на своята воля. Разбере ли ума, сърцето и волята си, човек се е домогнал до онази наука, която осмисля живота му и го освобождава от противоречията. Ако не може да разбере ума, сърцето и волята си, човек живее само в противоречия, в мъчнотии и страдания. Тази е причината, поради която съвременният човек се оплаква от живота си. Когото срещнете днес, всеки казва, че е нещастен.
Не само сегашният човек е нещастен, но от времето на Адама до днес едва ли ще намерите човек, който да е казал или да каже, че е щастлив.
Историята не знае нито един щастлив човек. Историята на човечеството е пълна с драми и трагедии, със страдания и нещастия. При все това, човек все още вярва, че и вън от рая може да бъде щастлив, може да създаде нещо велико. В това отношение той прилича на мравката, която попада в пясъчната фуния на мравояда и се надява, че може да излезе навън. Пясъкът на фунията е толкова подвижен, че каквито усилия да прави мравката да излезе от фунията, те остават безрезултатни.
към беседата >>
Ако страданията на човека не дават плодове, те са безсмислени.
Смъртта не разрешава въпросите, нито неразбраните страдания раждат нещо велико. Страданията имат смисъл, ако от тях се роди нещо велико. Ако майката страда и роди дете, страданията й се осмислят. Ако нивата роди изобилно жито, страданията на земеделеца се оправдават. Заслужава си да копае, да оре и да жъне, за да придобие изобилно плод.
Ако страданията на човека не дават плодове, те са безсмислени.
Пазете се от такива страдания. Натъквате ли се на ненужни страдания, вие ще се намерите в положението на онзи американец, който опитал силата на Ниагарския водопад, като минал по него с бъчва. Той влязъл в добре осмолена бъчва и се спуснал с нея от височината на водопада, но след половин час търкаляне по буйните води на водопада, бъчвата излязла на брега. Като го извадили от бъчвата, той бил в пълно безсъзнание; щом се свестил, казал: целия свят да ми дават, втори път не искам да правя този опит. За нищо в света не бих се опитал да се състезавам с водите на водопада.
към беседата >>
Историята не знае нито един щастлив човек.
Разбере ли ума, сърцето и волята си, човек се е домогнал до онази наука, която осмисля живота му и го освобождава от противоречията. Ако не може да разбере ума, сърцето и волята си, човек живее само в противоречия, в мъчнотии и страдания. Тази е причината, поради която съвременният човек се оплаква от живота си. Когото срещнете днес, всеки казва, че е нещастен. Не само сегашният човек е нещастен, но от времето на Адама до днес едва ли ще намерите човек, който да е казал или да каже, че е щастлив.
Историята не знае нито един щастлив човек.
Историята на човечеството е пълна с драми и трагедии, със страдания и нещастия. При все това, човек все още вярва, че и вън от рая може да бъде щастлив, може да създаде нещо велико. В това отношение той прилича на мравката, която попада в пясъчната фуния на мравояда и се надява, че може да излезе навън. Пясъкът на фунията е толкова подвижен, че каквито усилия да прави мравката да излезе от фунията, те остават безрезултатни. Мравката се хлъзга по стените на фунията, пада на дъното, дето мравоядът чака да я изяде.
към беседата >>
Пазете се от такива страдания.
Страданията имат смисъл, ако от тях се роди нещо велико. Ако майката страда и роди дете, страданията й се осмислят. Ако нивата роди изобилно жито, страданията на земеделеца се оправдават. Заслужава си да копае, да оре и да жъне, за да придобие изобилно плод. Ако страданията на човека не дават плодове, те са безсмислени.
Пазете се от такива страдания.
Натъквате ли се на ненужни страдания, вие ще се намерите в положението на онзи американец, който опитал силата на Ниагарския водопад, като минал по него с бъчва. Той влязъл в добре осмолена бъчва и се спуснал с нея от височината на водопада, но след половин час търкаляне по буйните води на водопада, бъчвата излязла на брега. Като го извадили от бъчвата, той бил в пълно безсъзнание; щом се свестил, казал: целия свят да ми дават, втори път не искам да правя този опит. За нищо в света не бих се опитал да се състезавам с водите на водопада. Не трябва да се опитват горчивините на един неразумен, безсмислен живот.
към беседата >>
Историята на човечеството е пълна с драми и трагедии, със страдания и нещастия.
Ако не може да разбере ума, сърцето и волята си, човек живее само в противоречия, в мъчнотии и страдания. Тази е причината, поради която съвременният човек се оплаква от живота си. Когото срещнете днес, всеки казва, че е нещастен. Не само сегашният човек е нещастен, но от времето на Адама до днес едва ли ще намерите човек, който да е казал или да каже, че е щастлив. Историята не знае нито един щастлив човек.
Историята на човечеството е пълна с драми и трагедии, със страдания и нещастия.
При все това, човек все още вярва, че и вън от рая може да бъде щастлив, може да създаде нещо велико. В това отношение той прилича на мравката, която попада в пясъчната фуния на мравояда и се надява, че може да излезе навън. Пясъкът на фунията е толкова подвижен, че каквито усилия да прави мравката да излезе от фунията, те остават безрезултатни. Мравката се хлъзга по стените на фунията, пада на дъното, дето мравоядът чака да я изяде. Попадне ли веднъж във фунията на мравояда, никакво излизане не е възможно.
към беседата >>
Натъквате ли се на ненужни страдания, вие ще се намерите в положението на онзи американец, който опитал силата на Ниагарския водопад, като минал по него с бъчва.
Ако майката страда и роди дете, страданията й се осмислят. Ако нивата роди изобилно жито, страданията на земеделеца се оправдават. Заслужава си да копае, да оре и да жъне, за да придобие изобилно плод. Ако страданията на човека не дават плодове, те са безсмислени. Пазете се от такива страдания.
Натъквате ли се на ненужни страдания, вие ще се намерите в положението на онзи американец, който опитал силата на Ниагарския водопад, като минал по него с бъчва.
Той влязъл в добре осмолена бъчва и се спуснал с нея от височината на водопада, но след половин час търкаляне по буйните води на водопада, бъчвата излязла на брега. Като го извадили от бъчвата, той бил в пълно безсъзнание; щом се свестил, казал: целия свят да ми дават, втори път не искам да правя този опит. За нищо в света не бих се опитал да се състезавам с водите на водопада. Не трябва да се опитват горчивините на един неразумен, безсмислен живот. Като живее, човек трябва да води разумен, плодоносен живот, както за себе си, така и за окръжаващите.
към беседата >>
При все това, човек все още вярва, че и вън от рая може да бъде щастлив, може да създаде нещо велико.
Тази е причината, поради която съвременният човек се оплаква от живота си. Когото срещнете днес, всеки казва, че е нещастен. Не само сегашният човек е нещастен, но от времето на Адама до днес едва ли ще намерите човек, който да е казал или да каже, че е щастлив. Историята не знае нито един щастлив човек. Историята на човечеството е пълна с драми и трагедии, със страдания и нещастия.
При все това, човек все още вярва, че и вън от рая може да бъде щастлив, може да създаде нещо велико.
В това отношение той прилича на мравката, която попада в пясъчната фуния на мравояда и се надява, че може да излезе навън. Пясъкът на фунията е толкова подвижен, че каквито усилия да прави мравката да излезе от фунията, те остават безрезултатни. Мравката се хлъзга по стените на фунията, пада на дъното, дето мравоядът чака да я изяде. Попадне ли веднъж във фунията на мравояда, никакво излизане не е възможно.
към беседата >>
Той влязъл в добре осмолена бъчва и се спуснал с нея от височината на водопада, но след половин час търкаляне по буйните води на водопада, бъчвата излязла на брега.
Ако нивата роди изобилно жито, страданията на земеделеца се оправдават. Заслужава си да копае, да оре и да жъне, за да придобие изобилно плод. Ако страданията на човека не дават плодове, те са безсмислени. Пазете се от такива страдания. Натъквате ли се на ненужни страдания, вие ще се намерите в положението на онзи американец, който опитал силата на Ниагарския водопад, като минал по него с бъчва.
Той влязъл в добре осмолена бъчва и се спуснал с нея от височината на водопада, но след половин час търкаляне по буйните води на водопада, бъчвата излязла на брега.
Като го извадили от бъчвата, той бил в пълно безсъзнание; щом се свестил, казал: целия свят да ми дават, втори път не искам да правя този опит. За нищо в света не бих се опитал да се състезавам с водите на водопада. Не трябва да се опитват горчивините на един неразумен, безсмислен живот. Като живее, човек трябва да води разумен, плодоносен живот, както за себе си, така и за окръжаващите.
към беседата >>
В това отношение той прилича на мравката, която попада в пясъчната фуния на мравояда и се надява, че може да излезе навън.
Когото срещнете днес, всеки казва, че е нещастен. Не само сегашният човек е нещастен, но от времето на Адама до днес едва ли ще намерите човек, който да е казал или да каже, че е щастлив. Историята не знае нито един щастлив човек. Историята на човечеството е пълна с драми и трагедии, със страдания и нещастия. При все това, човек все още вярва, че и вън от рая може да бъде щастлив, може да създаде нещо велико.
В това отношение той прилича на мравката, която попада в пясъчната фуния на мравояда и се надява, че може да излезе навън.
Пясъкът на фунията е толкова подвижен, че каквито усилия да прави мравката да излезе от фунията, те остават безрезултатни. Мравката се хлъзга по стените на фунията, пада на дъното, дето мравоядът чака да я изяде. Попадне ли веднъж във фунията на мравояда, никакво излизане не е възможно.
към беседата >>
Като го извадили от бъчвата, той бил в пълно безсъзнание; щом се свестил, казал: целия свят да ми дават, втори път не искам да правя този опит.
Заслужава си да копае, да оре и да жъне, за да придобие изобилно плод. Ако страданията на човека не дават плодове, те са безсмислени. Пазете се от такива страдания. Натъквате ли се на ненужни страдания, вие ще се намерите в положението на онзи американец, който опитал силата на Ниагарския водопад, като минал по него с бъчва. Той влязъл в добре осмолена бъчва и се спуснал с нея от височината на водопада, но след половин час търкаляне по буйните води на водопада, бъчвата излязла на брега.
Като го извадили от бъчвата, той бил в пълно безсъзнание; щом се свестил, казал: целия свят да ми дават, втори път не искам да правя този опит.
За нищо в света не бих се опитал да се състезавам с водите на водопада. Не трябва да се опитват горчивините на един неразумен, безсмислен живот. Като живее, човек трябва да води разумен, плодоносен живот, както за себе си, така и за окръжаващите.
към беседата >>
Пясъкът на фунията е толкова подвижен, че каквито усилия да прави мравката да излезе от фунията, те остават безрезултатни.
Не само сегашният човек е нещастен, но от времето на Адама до днес едва ли ще намерите човек, който да е казал или да каже, че е щастлив. Историята не знае нито един щастлив човек. Историята на човечеството е пълна с драми и трагедии, със страдания и нещастия. При все това, човек все още вярва, че и вън от рая може да бъде щастлив, може да създаде нещо велико. В това отношение той прилича на мравката, която попада в пясъчната фуния на мравояда и се надява, че може да излезе навън.
Пясъкът на фунията е толкова подвижен, че каквито усилия да прави мравката да излезе от фунията, те остават безрезултатни.
Мравката се хлъзга по стените на фунията, пада на дъното, дето мравоядът чака да я изяде. Попадне ли веднъж във фунията на мравояда, никакво излизане не е възможно.
към беседата >>
За нищо в света не бих се опитал да се състезавам с водите на водопада.
Ако страданията на човека не дават плодове, те са безсмислени. Пазете се от такива страдания. Натъквате ли се на ненужни страдания, вие ще се намерите в положението на онзи американец, който опитал силата на Ниагарския водопад, като минал по него с бъчва. Той влязъл в добре осмолена бъчва и се спуснал с нея от височината на водопада, но след половин час търкаляне по буйните води на водопада, бъчвата излязла на брега. Като го извадили от бъчвата, той бил в пълно безсъзнание; щом се свестил, казал: целия свят да ми дават, втори път не искам да правя този опит.
За нищо в света не бих се опитал да се състезавам с водите на водопада.
Не трябва да се опитват горчивините на един неразумен, безсмислен живот. Като живее, човек трябва да води разумен, плодоносен живот, както за себе си, така и за окръжаващите.
към беседата >>
Мравката се хлъзга по стените на фунията, пада на дъното, дето мравоядът чака да я изяде.
Историята не знае нито един щастлив човек. Историята на човечеството е пълна с драми и трагедии, със страдания и нещастия. При все това, човек все още вярва, че и вън от рая може да бъде щастлив, може да създаде нещо велико. В това отношение той прилича на мравката, която попада в пясъчната фуния на мравояда и се надява, че може да излезе навън. Пясъкът на фунията е толкова подвижен, че каквито усилия да прави мравката да излезе от фунията, те остават безрезултатни.
Мравката се хлъзга по стените на фунията, пада на дъното, дето мравоядът чака да я изяде.
Попадне ли веднъж във фунията на мравояда, никакво излизане не е възможно.
към беседата >>
Не трябва да се опитват горчивините на един неразумен, безсмислен живот.
Пазете се от такива страдания. Натъквате ли се на ненужни страдания, вие ще се намерите в положението на онзи американец, който опитал силата на Ниагарския водопад, като минал по него с бъчва. Той влязъл в добре осмолена бъчва и се спуснал с нея от височината на водопада, но след половин час търкаляне по буйните води на водопада, бъчвата излязла на брега. Като го извадили от бъчвата, той бил в пълно безсъзнание; щом се свестил, казал: целия свят да ми дават, втори път не искам да правя този опит. За нищо в света не бих се опитал да се състезавам с водите на водопада.
Не трябва да се опитват горчивините на един неразумен, безсмислен живот.
Като живее, човек трябва да води разумен, плодоносен живот, както за себе си, така и за окръжаващите.
към беседата >>
Попадне ли веднъж във фунията на мравояда, никакво излизане не е възможно.
Историята на човечеството е пълна с драми и трагедии, със страдания и нещастия. При все това, човек все още вярва, че и вън от рая може да бъде щастлив, може да създаде нещо велико. В това отношение той прилича на мравката, която попада в пясъчната фуния на мравояда и се надява, че може да излезе навън. Пясъкът на фунията е толкова подвижен, че каквито усилия да прави мравката да излезе от фунията, те остават безрезултатни. Мравката се хлъзга по стените на фунията, пада на дъното, дето мравоядът чака да я изяде.
Попадне ли веднъж във фунията на мравояда, никакво излизане не е възможно.
към беседата >>
Като живее, човек трябва да води разумен, плодоносен живот, както за себе си, така и за окръжаващите.
Натъквате ли се на ненужни страдания, вие ще се намерите в положението на онзи американец, който опитал силата на Ниагарския водопад, като минал по него с бъчва. Той влязъл в добре осмолена бъчва и се спуснал с нея от височината на водопада, но след половин час търкаляне по буйните води на водопада, бъчвата излязла на брега. Като го извадили от бъчвата, той бил в пълно безсъзнание; щом се свестил, казал: целия свят да ми дават, втори път не искам да правя този опит. За нищо в света не бих се опитал да се състезавам с водите на водопада. Не трябва да се опитват горчивините на един неразумен, безсмислен живот.
Като живее, човек трябва да води разумен, плодоносен живот, както за себе си, така и за окръжаващите.
към беседата >>
Съвременните хора са попаднали в една фуния, подобна на тази, която мравоядът прави, и не могат да излязат вън от нея.
Съвременните хора са попаднали в една фуния, подобна на тази, която мравоядът прави, и не могат да излязат вън от нея.
Те правят усилия да станат, да излязат на свобода, но усилията им остават напразни. След големи борби и мъчнотии те излизат от тази фуния, но без душата си. Тялото им остава на една страна, душата — на друга, и те се лутат като странници на земята, без приятели и познати. Близките им взимат телата им, погребват ги, пеят надгробни песни, държат речи за тяхното земно величие, говорят за техните подвизи и дела, докато най-после казват: Бог да ги прости! Къде е истинският човек, какво е станало с него, те нищо не знаят и не се интересуват.
към беседата >>
Един вярващ запитал проповедника: Как мислиш, ще се спася ли?
Един вярващ запитал проповедника: Как мислиш, ще се спася ли?
— Ще се спасиш. — Кога и как ще позная? — Като отидеш на онзи свят. — Ако отида и ме върнат обратно на земята? — Нищо, ще знаеш поне истината.
към беседата >>
Те правят усилия да станат, да излязат на свобода, но усилията им остават напразни.
Съвременните хора са попаднали в една фуния, подобна на тази, която мравоядът прави, и не могат да излязат вън от нея.
Те правят усилия да станат, да излязат на свобода, но усилията им остават напразни.
След големи борби и мъчнотии те излизат от тази фуния, но без душата си. Тялото им остава на една страна, душата — на друга, и те се лутат като странници на земята, без приятели и познати. Близките им взимат телата им, погребват ги, пеят надгробни песни, държат речи за тяхното земно величие, говорят за техните подвизи и дела, докато най-после казват: Бог да ги прости! Къде е истинският човек, какво е станало с него, те нищо не знаят и не се интересуват. Значи, докато останките на човека са пред вас, вие им четете надгробни речи за утеха.
към беседата >>
— Ще се спасиш.
Един вярващ запитал проповедника: Как мислиш, ще се спася ли?
— Ще се спасиш.
— Кога и как ще позная? — Като отидеш на онзи свят. — Ако отида и ме върнат обратно на земята? — Нищо, ще знаеш поне истината. — Искам положително да зная, без да правя опити.
към беседата >>
След големи борби и мъчнотии те излизат от тази фуния, но без душата си.
Съвременните хора са попаднали в една фуния, подобна на тази, която мравоядът прави, и не могат да излязат вън от нея. Те правят усилия да станат, да излязат на свобода, но усилията им остават напразни.
След големи борби и мъчнотии те излизат от тази фуния, но без душата си.
Тялото им остава на една страна, душата — на друга, и те се лутат като странници на земята, без приятели и познати. Близките им взимат телата им, погребват ги, пеят надгробни песни, държат речи за тяхното земно величие, говорят за техните подвизи и дела, докато най-после казват: Бог да ги прости! Къде е истинският човек, какво е станало с него, те нищо не знаят и не се интересуват. Значи, докато останките на човека са пред вас, вие им четете надгробни речи за утеха. Вдигнат ли останките им, всичко се забравя.
към беседата >>
— Кога и как ще позная?
Един вярващ запитал проповедника: Как мислиш, ще се спася ли? — Ще се спасиш.
— Кога и как ще позная?
— Като отидеш на онзи свят. — Ако отида и ме върнат обратно на земята? — Нищо, ще знаеш поне истината. — Искам положително да зная, без да правя опити. — Прав е този човек.
към беседата >>
Тялото им остава на една страна, душата — на друга, и те се лутат като странници на земята, без приятели и познати.
Съвременните хора са попаднали в една фуния, подобна на тази, която мравоядът прави, и не могат да излязат вън от нея. Те правят усилия да станат, да излязат на свобода, но усилията им остават напразни. След големи борби и мъчнотии те излизат от тази фуния, но без душата си.
Тялото им остава на една страна, душата — на друга, и те се лутат като странници на земята, без приятели и познати.
Близките им взимат телата им, погребват ги, пеят надгробни песни, държат речи за тяхното земно величие, говорят за техните подвизи и дела, докато най-после казват: Бог да ги прости! Къде е истинският човек, какво е станало с него, те нищо не знаят и не се интересуват. Значи, докато останките на човека са пред вас, вие им четете надгробни речи за утеха. Вдигнат ли останките им, всичко се забравя. Ние не се интересуваме от надгробните речи, които се държат за умрелите, нито пък от неизпълнените обещания, които се дават на живите.
към беседата >>
— Като отидеш на онзи свят.
Един вярващ запитал проповедника: Как мислиш, ще се спася ли? — Ще се спасиш. — Кога и как ще позная?
— Като отидеш на онзи свят.
— Ако отида и ме върнат обратно на земята? — Нищо, ще знаеш поне истината. — Искам положително да зная, без да правя опити. — Прав е този човек. Ако рече да прави опити, той ще изпадне в положението на блудния син, който напуснал бащиния си дом и тръгнал по света да странства.
към беседата >>
Близките им взимат телата им, погребват ги, пеят надгробни песни, държат речи за тяхното земно величие, говорят за техните подвизи и дела, докато най-после казват: Бог да ги прости!
Съвременните хора са попаднали в една фуния, подобна на тази, която мравоядът прави, и не могат да излязат вън от нея. Те правят усилия да станат, да излязат на свобода, но усилията им остават напразни. След големи борби и мъчнотии те излизат от тази фуния, но без душата си. Тялото им остава на една страна, душата — на друга, и те се лутат като странници на земята, без приятели и познати.
Близките им взимат телата им, погребват ги, пеят надгробни песни, държат речи за тяхното земно величие, говорят за техните подвизи и дела, докато най-после казват: Бог да ги прости!
Къде е истинският човек, какво е станало с него, те нищо не знаят и не се интересуват. Значи, докато останките на човека са пред вас, вие им четете надгробни речи за утеха. Вдигнат ли останките им, всичко се забравя. Ние не се интересуваме от надгробните речи, които се държат за умрелите, нито пък от неизпълнените обещания, които се дават на живите. Колкото надгробните речи могат да възкресят мъртвите, толкова и неизпълнените желания хранят живите.
към беседата >>
— Ако отида и ме върнат обратно на земята?
Един вярващ запитал проповедника: Как мислиш, ще се спася ли? — Ще се спасиш. — Кога и как ще позная? — Като отидеш на онзи свят.
— Ако отида и ме върнат обратно на земята?
— Нищо, ще знаеш поне истината. — Искам положително да зная, без да правя опити. — Прав е този човек. Ако рече да прави опити, той ще изпадне в положението на блудния син, който напуснал бащиния си дом и тръгнал по света да странства. Обаче, и при това положение има изход.
към беседата >>
Къде е истинският човек, какво е станало с него, те нищо не знаят и не се интересуват.
Съвременните хора са попаднали в една фуния, подобна на тази, която мравоядът прави, и не могат да излязат вън от нея. Те правят усилия да станат, да излязат на свобода, но усилията им остават напразни. След големи борби и мъчнотии те излизат от тази фуния, но без душата си. Тялото им остава на една страна, душата — на друга, и те се лутат като странници на земята, без приятели и познати. Близките им взимат телата им, погребват ги, пеят надгробни песни, държат речи за тяхното земно величие, говорят за техните подвизи и дела, докато най-после казват: Бог да ги прости!
Къде е истинският човек, какво е станало с него, те нищо не знаят и не се интересуват.
Значи, докато останките на човека са пред вас, вие им четете надгробни речи за утеха. Вдигнат ли останките им, всичко се забравя. Ние не се интересуваме от надгробните речи, които се държат за умрелите, нито пък от неизпълнените обещания, които се дават на живите. Колкото надгробните речи могат да възкресят мъртвите, толкова и неизпълнените желания хранят живите.
към беседата >>
— Нищо, ще знаеш поне истината.
Един вярващ запитал проповедника: Как мислиш, ще се спася ли? — Ще се спасиш. — Кога и как ще позная? — Като отидеш на онзи свят. — Ако отида и ме върнат обратно на земята?
— Нищо, ще знаеш поне истината.
— Искам положително да зная, без да правя опити. — Прав е този човек. Ако рече да прави опити, той ще изпадне в положението на блудния син, който напуснал бащиния си дом и тръгнал по света да странства. Обаче, и при това положение има изход. Щом се натъкне на мъчнотии и стане свинар, не трябва да седи много при свинете, но да вземе торбата си и да тръгне за отечеството си.
към беседата >>
Значи, докато останките на човека са пред вас, вие им четете надгробни речи за утеха.
Те правят усилия да станат, да излязат на свобода, но усилията им остават напразни. След големи борби и мъчнотии те излизат от тази фуния, но без душата си. Тялото им остава на една страна, душата — на друга, и те се лутат като странници на земята, без приятели и познати. Близките им взимат телата им, погребват ги, пеят надгробни песни, държат речи за тяхното земно величие, говорят за техните подвизи и дела, докато най-после казват: Бог да ги прости! Къде е истинският човек, какво е станало с него, те нищо не знаят и не се интересуват.
Значи, докато останките на човека са пред вас, вие им четете надгробни речи за утеха.
Вдигнат ли останките им, всичко се забравя. Ние не се интересуваме от надгробните речи, които се държат за умрелите, нито пък от неизпълнените обещания, които се дават на живите. Колкото надгробните речи могат да възкресят мъртвите, толкова и неизпълнените желания хранят живите.
към беседата >>
— Искам положително да зная, без да правя опити.
— Ще се спасиш. — Кога и как ще позная? — Като отидеш на онзи свят. — Ако отида и ме върнат обратно на земята? — Нищо, ще знаеш поне истината.
— Искам положително да зная, без да правя опити.
— Прав е този човек. Ако рече да прави опити, той ще изпадне в положението на блудния син, който напуснал бащиния си дом и тръгнал по света да странства. Обаче, и при това положение има изход. Щом се натъкне на мъчнотии и стане свинар, не трябва да седи много при свинете, но да вземе торбата си и да тръгне за отечеството си. Какво ще кажат свинете, какво ще каже господарят му или обществото, това не трябва да го интересува.
към беседата >>
Вдигнат ли останките им, всичко се забравя.
След големи борби и мъчнотии те излизат от тази фуния, но без душата си. Тялото им остава на една страна, душата — на друга, и те се лутат като странници на земята, без приятели и познати. Близките им взимат телата им, погребват ги, пеят надгробни песни, държат речи за тяхното земно величие, говорят за техните подвизи и дела, докато най-после казват: Бог да ги прости! Къде е истинският човек, какво е станало с него, те нищо не знаят и не се интересуват. Значи, докато останките на човека са пред вас, вие им четете надгробни речи за утеха.
Вдигнат ли останките им, всичко се забравя.
Ние не се интересуваме от надгробните речи, които се държат за умрелите, нито пък от неизпълнените обещания, които се дават на живите. Колкото надгробните речи могат да възкресят мъртвите, толкова и неизпълнените желания хранят живите.
към беседата >>
— Прав е този човек.
— Кога и как ще позная? — Като отидеш на онзи свят. — Ако отида и ме върнат обратно на земята? — Нищо, ще знаеш поне истината. — Искам положително да зная, без да правя опити.
— Прав е този човек.
Ако рече да прави опити, той ще изпадне в положението на блудния син, който напуснал бащиния си дом и тръгнал по света да странства. Обаче, и при това положение има изход. Щом се натъкне на мъчнотии и стане свинар, не трябва да седи много при свинете, но да вземе торбата си и да тръгне за отечеството си. Какво ще кажат свинете, какво ще каже господарят му или обществото, това не трябва да го интересува. Това значи вярващ човек.
към беседата >>
Ние не се интересуваме от надгробните речи, които се държат за умрелите, нито пък от неизпълнените обещания, които се дават на живите.
Тялото им остава на една страна, душата — на друга, и те се лутат като странници на земята, без приятели и познати. Близките им взимат телата им, погребват ги, пеят надгробни песни, държат речи за тяхното земно величие, говорят за техните подвизи и дела, докато най-после казват: Бог да ги прости! Къде е истинският човек, какво е станало с него, те нищо не знаят и не се интересуват. Значи, докато останките на човека са пред вас, вие им четете надгробни речи за утеха. Вдигнат ли останките им, всичко се забравя.
Ние не се интересуваме от надгробните речи, които се държат за умрелите, нито пък от неизпълнените обещания, които се дават на живите.
Колкото надгробните речи могат да възкресят мъртвите, толкова и неизпълнените желания хранят живите.
към беседата >>
Ако рече да прави опити, той ще изпадне в положението на блудния син, който напуснал бащиния си дом и тръгнал по света да странства.
— Като отидеш на онзи свят. — Ако отида и ме върнат обратно на земята? — Нищо, ще знаеш поне истината. — Искам положително да зная, без да правя опити. — Прав е този човек.
Ако рече да прави опити, той ще изпадне в положението на блудния син, който напуснал бащиния си дом и тръгнал по света да странства.
Обаче, и при това положение има изход. Щом се натъкне на мъчнотии и стане свинар, не трябва да седи много при свинете, но да вземе торбата си и да тръгне за отечеството си. Какво ще кажат свинете, какво ще каже господарят му или обществото, това не трябва да го интересува. Това значи вярващ човек. По-добре е човек да се върне при баща си, отколкото да напусне бащиния си дом; по-добре е да спечели богатството си, отколкото да го изгуби; по-добре е да придобива знание, отколкото да изгуби знанието си; по-добре е да придобива добродетели, да придобива здраве, сила, отколкото да губи.
към беседата >>
Колкото надгробните речи могат да възкресят мъртвите, толкова и неизпълнените желания хранят живите.
Близките им взимат телата им, погребват ги, пеят надгробни песни, държат речи за тяхното земно величие, говорят за техните подвизи и дела, докато най-после казват: Бог да ги прости! Къде е истинският човек, какво е станало с него, те нищо не знаят и не се интересуват. Значи, докато останките на човека са пред вас, вие им четете надгробни речи за утеха. Вдигнат ли останките им, всичко се забравя. Ние не се интересуваме от надгробните речи, които се държат за умрелите, нито пък от неизпълнените обещания, които се дават на живите.
Колкото надгробните речи могат да възкресят мъртвите, толкова и неизпълнените желания хранят живите.
към беседата >>
Обаче, и при това положение има изход.
— Ако отида и ме върнат обратно на земята? — Нищо, ще знаеш поне истината. — Искам положително да зная, без да правя опити. — Прав е този човек. Ако рече да прави опити, той ще изпадне в положението на блудния син, който напуснал бащиния си дом и тръгнал по света да странства.
Обаче, и при това положение има изход.
Щом се натъкне на мъчнотии и стане свинар, не трябва да седи много при свинете, но да вземе торбата си и да тръгне за отечеството си. Какво ще кажат свинете, какво ще каже господарят му или обществото, това не трябва да го интересува. Това значи вярващ човек. По-добре е човек да се върне при баща си, отколкото да напусне бащиния си дом; по-добре е да спечели богатството си, отколкото да го изгуби; по-добре е да придобива знание, отколкото да изгуби знанието си; по-добре е да придобива добродетели, да придобива здраве, сила, отколкото да губи. Положителното е за предпочитане пред отрицателното.
към беседата >>
Една циганка имала едно детенце, което много обичала.
Една циганка имала едно детенце, което много обичала.
Един ден детето заболяло сериозно и, през време на боледуването си, то искало от майка си да му купи нещо за ядене. — Мамо, искам да ми купиш геврече. — Ще ти купя, мама, ще ти купя. — Искам малко млечице. — Ще ти купя, мама.
към беседата >>
Щом се натъкне на мъчнотии и стане свинар, не трябва да седи много при свинете, но да вземе торбата си и да тръгне за отечеството си.
— Нищо, ще знаеш поне истината. — Искам положително да зная, без да правя опити. — Прав е този човек. Ако рече да прави опити, той ще изпадне в положението на блудния син, който напуснал бащиния си дом и тръгнал по света да странства. Обаче, и при това положение има изход.
Щом се натъкне на мъчнотии и стане свинар, не трябва да седи много при свинете, но да вземе торбата си и да тръгне за отечеството си.
Какво ще кажат свинете, какво ще каже господарят му или обществото, това не трябва да го интересува. Това значи вярващ човек. По-добре е човек да се върне при баща си, отколкото да напусне бащиния си дом; по-добре е да спечели богатството си, отколкото да го изгуби; по-добре е да придобива знание, отколкото да изгуби знанието си; по-добре е да придобива добродетели, да придобива здраве, сила, отколкото да губи. Положителното е за предпочитане пред отрицателното.
към беседата >>
Един ден детето заболяло сериозно и, през време на боледуването си, то искало от майка си да му купи нещо за ядене.
Една циганка имала едно детенце, което много обичала.
Един ден детето заболяло сериозно и, през време на боледуването си, то искало от майка си да му купи нещо за ядене.
— Мамо, искам да ми купиш геврече. — Ще ти купя, мама, ще ти купя. — Искам малко млечице. — Ще ти купя, мама. — Искам малко баница.
към беседата >>
Какво ще кажат свинете, какво ще каже господарят му или обществото, това не трябва да го интересува.
— Искам положително да зная, без да правя опити. — Прав е този човек. Ако рече да прави опити, той ще изпадне в положението на блудния син, който напуснал бащиния си дом и тръгнал по света да странства. Обаче, и при това положение има изход. Щом се натъкне на мъчнотии и стане свинар, не трябва да седи много при свинете, но да вземе торбата си и да тръгне за отечеството си.
Какво ще кажат свинете, какво ще каже господарят му или обществото, това не трябва да го интересува.
Това значи вярващ човек. По-добре е човек да се върне при баща си, отколкото да напусне бащиния си дом; по-добре е да спечели богатството си, отколкото да го изгуби; по-добре е да придобива знание, отколкото да изгуби знанието си; по-добре е да придобива добродетели, да придобива здраве, сила, отколкото да губи. Положителното е за предпочитане пред отрицателното.
към беседата >>
— Мамо, искам да ми купиш геврече.
Една циганка имала едно детенце, което много обичала. Един ден детето заболяло сериозно и, през време на боледуването си, то искало от майка си да му купи нещо за ядене.
— Мамо, искам да ми купиш геврече.
— Ще ти купя, мама, ще ти купя. — Искам малко млечице. — Ще ти купя, мама. — Искам малко баница. — Ще ти купя, мама.
към беседата >>
Това значи вярващ човек.
— Прав е този човек. Ако рече да прави опити, той ще изпадне в положението на блудния син, който напуснал бащиния си дом и тръгнал по света да странства. Обаче, и при това положение има изход. Щом се натъкне на мъчнотии и стане свинар, не трябва да седи много при свинете, но да вземе торбата си и да тръгне за отечеството си. Какво ще кажат свинете, какво ще каже господарят му или обществото, това не трябва да го интересува.
Това значи вярващ човек.
По-добре е човек да се върне при баща си, отколкото да напусне бащиния си дом; по-добре е да спечели богатството си, отколкото да го изгуби; по-добре е да придобива знание, отколкото да изгуби знанието си; по-добре е да придобива добродетели, да придобива здраве, сила, отколкото да губи. Положителното е за предпочитане пред отрицателното.
към беседата >>
— Ще ти купя, мама, ще ти купя.
Една циганка имала едно детенце, което много обичала. Един ден детето заболяло сериозно и, през време на боледуването си, то искало от майка си да му купи нещо за ядене. — Мамо, искам да ми купиш геврече.
— Ще ти купя, мама, ще ти купя.
— Искам малко млечице. — Ще ти купя, мама. — Искам малко баница. — Ще ти купя, мама. Майката обещавала да изпълни желанията на детето си, но нищо не купувала.
към беседата >>
По-добре е човек да се върне при баща си, отколкото да напусне бащиния си дом; по-добре е да спечели богатството си, отколкото да го изгуби; по-добре е да придобива знание, отколкото да изгуби знанието си; по-добре е да придобива добродетели, да придобива здраве, сила, отколкото да губи.
Ако рече да прави опити, той ще изпадне в положението на блудния син, който напуснал бащиния си дом и тръгнал по света да странства. Обаче, и при това положение има изход. Щом се натъкне на мъчнотии и стане свинар, не трябва да седи много при свинете, но да вземе торбата си и да тръгне за отечеството си. Какво ще кажат свинете, какво ще каже господарят му или обществото, това не трябва да го интересува. Това значи вярващ човек.
По-добре е човек да се върне при баща си, отколкото да напусне бащиния си дом; по-добре е да спечели богатството си, отколкото да го изгуби; по-добре е да придобива знание, отколкото да изгуби знанието си; по-добре е да придобива добродетели, да придобива здраве, сила, отколкото да губи.
Положителното е за предпочитане пред отрицателното.
към беседата >>
— Искам малко млечице.
Една циганка имала едно детенце, което много обичала. Един ден детето заболяло сериозно и, през време на боледуването си, то искало от майка си да му купи нещо за ядене. — Мамо, искам да ми купиш геврече. — Ще ти купя, мама, ще ти купя.
— Искам малко млечице.
— Ще ти купя, мама. — Искам малко баница. — Ще ти купя, мама. Майката обещавала да изпълни желанията на детето си, но нищо не купувала. Тя само залъгвала детето, че ще му купи, каквото иска, ще задоволи желанията му, докато детето умряло.
към беседата >>
Положителното е за предпочитане пред отрицателното.
Обаче, и при това положение има изход. Щом се натъкне на мъчнотии и стане свинар, не трябва да седи много при свинете, но да вземе торбата си и да тръгне за отечеството си. Какво ще кажат свинете, какво ще каже господарят му или обществото, това не трябва да го интересува. Това значи вярващ човек. По-добре е човек да се върне при баща си, отколкото да напусне бащиния си дом; по-добре е да спечели богатството си, отколкото да го изгуби; по-добре е да придобива знание, отколкото да изгуби знанието си; по-добре е да придобива добродетели, да придобива здраве, сила, отколкото да губи.
Положителното е за предпочитане пред отрицателното.
към беседата >>
— Ще ти купя, мама.
Една циганка имала едно детенце, което много обичала. Един ден детето заболяло сериозно и, през време на боледуването си, то искало от майка си да му купи нещо за ядене. — Мамо, искам да ми купиш геврече. — Ще ти купя, мама, ще ти купя. — Искам малко млечице.
— Ще ти купя, мама.
— Искам малко баница. — Ще ти купя, мама. Майката обещавала да изпълни желанията на детето си, но нищо не купувала. Тя само залъгвала детето, че ще му купи, каквото иска, ще задоволи желанията му, докато детето умряло. Циганката започнала да го оплаква и да нарежда: Е, мама, поне си хапна от всичко, което сърцето ти искаше.
към беседата >>
НАГОРЕ