НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
998
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
998
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Прави разсъждения / Човешката уста
,
ООК
, София, 3.5.1933г.,
Тя е минала през много чисти съзнания, които още повече са я повдигнали.
Ако не се обичат, те не са никакви брат и сестра. Срещаш мъж и жена – пожелай им да се обичат помежду си, да ги обичат и децата им. Ако любовта не ги свързва, те не са нито мъж и жена, нито баща и майка. Щом мислиш така, мисълта ти иде от Бога. Всяка светла и възвишена мисъл иде от Бога.
Тя е минала през много чисти съзнания, които още повече са я повдигнали.
И лошата мисъл иде от Бога, но като минавала през изопачените съзнания на хората, и тя се изопачила. Тогава всички я наричат лоша. Приеми тази мисъл с любов, очисти я, повдигни я, за да видиш, че и в нея се крие нещо Божествено. Бог ще се зарадва и ще те възнагради. Какво ще направиш, ако видиш, че мечка е нападнала една сестра?
към беседата >>
Горчивите чувства не са присъщи на човешкото сърце.
Ако недоволството е напечатано на твоята книга, замени го с доволство. Ако устните ти, като лист от тази книга, са започнали да изтъняват, това показва, че чувствата се атрофират. Мисъл, лишена от чувство, е сух клон, който се отрязва. Устните трябва да понадебелеят. Пази сърцето си, не допущай нито едно горчиво чувство в него.
Горчивите чувства не са присъщи на човешкото сърце.
От тебе зависи да ги избягваш или привличаш. Защо ще пиеш горчива течност? Ако я пиеш като лечебно средство, то е друг въпрос; ако я пиеш като храна, ти сам тровиш кръвта си. Всяко нещо трябва да се постави на мястото си. Следователно, не можеш да бъдеш здрав, ако нямаш нормални чувства.
към беседата >>
И лошата мисъл иде от Бога, но като минавала през изопачените съзнания на хората, и тя се изопачила.
Срещаш мъж и жена – пожелай им да се обичат помежду си, да ги обичат и децата им. Ако любовта не ги свързва, те не са нито мъж и жена, нито баща и майка. Щом мислиш така, мисълта ти иде от Бога. Всяка светла и възвишена мисъл иде от Бога. Тя е минала през много чисти съзнания, които още повече са я повдигнали.
И лошата мисъл иде от Бога, но като минавала през изопачените съзнания на хората, и тя се изопачила.
Тогава всички я наричат лоша. Приеми тази мисъл с любов, очисти я, повдигни я, за да видиш, че и в нея се крие нещо Божествено. Бог ще се зарадва и ще те възнагради. Какво ще направиш, ако видиш, че мечка е нападнала една сестра? Ако имаш любов в душата си, ще отидеш да й помогнеш, да я спасиш.
към беседата >>
От тебе зависи да ги избягваш или привличаш.
Ако устните ти, като лист от тази книга, са започнали да изтъняват, това показва, че чувствата се атрофират. Мисъл, лишена от чувство, е сух клон, който се отрязва. Устните трябва да понадебелеят. Пази сърцето си, не допущай нито едно горчиво чувство в него. Горчивите чувства не са присъщи на човешкото сърце.
От тебе зависи да ги избягваш или привличаш.
Защо ще пиеш горчива течност? Ако я пиеш като лечебно средство, то е друг въпрос; ако я пиеш като храна, ти сам тровиш кръвта си. Всяко нещо трябва да се постави на мястото си. Следователно, не можеш да бъдеш здрав, ако нямаш нормални чувства.
към беседата >>
Тогава всички я наричат лоша.
Ако любовта не ги свързва, те не са нито мъж и жена, нито баща и майка. Щом мислиш така, мисълта ти иде от Бога. Всяка светла и възвишена мисъл иде от Бога. Тя е минала през много чисти съзнания, които още повече са я повдигнали. И лошата мисъл иде от Бога, но като минавала през изопачените съзнания на хората, и тя се изопачила.
Тогава всички я наричат лоша.
Приеми тази мисъл с любов, очисти я, повдигни я, за да видиш, че и в нея се крие нещо Божествено. Бог ще се зарадва и ще те възнагради. Какво ще направиш, ако видиш, че мечка е нападнала една сестра? Ако имаш любов в душата си, ще отидеш да й помогнеш, да я спасиш. Има смисъл да спасяваш една сестра, но когато мечка я тъпче.
към беседата >>
Защо ще пиеш горчива течност?
Мисъл, лишена от чувство, е сух клон, който се отрязва. Устните трябва да понадебелеят. Пази сърцето си, не допущай нито едно горчиво чувство в него. Горчивите чувства не са присъщи на човешкото сърце. От тебе зависи да ги избягваш или привличаш.
Защо ще пиеш горчива течност?
Ако я пиеш като лечебно средство, то е друг въпрос; ако я пиеш като храна, ти сам тровиш кръвта си. Всяко нещо трябва да се постави на мястото си. Следователно, не можеш да бъдеш здрав, ако нямаш нормални чувства.
към беседата >>
Приеми тази мисъл с любов, очисти я, повдигни я, за да видиш, че и в нея се крие нещо Божествено.
Щом мислиш така, мисълта ти иде от Бога. Всяка светла и възвишена мисъл иде от Бога. Тя е минала през много чисти съзнания, които още повече са я повдигнали. И лошата мисъл иде от Бога, но като минавала през изопачените съзнания на хората, и тя се изопачила. Тогава всички я наричат лоша.
Приеми тази мисъл с любов, очисти я, повдигни я, за да видиш, че и в нея се крие нещо Божествено.
Бог ще се зарадва и ще те възнагради. Какво ще направиш, ако видиш, че мечка е нападнала една сестра? Ако имаш любов в душата си, ще отидеш да й помогнеш, да я спасиш. Има смисъл да спасяваш една сестра, но когато мечка я тъпче. Обаче, ако не я тъпче мечка, защо отиваш да я спасяваш?
към беседата >>
Ако я пиеш като лечебно средство, то е друг въпрос; ако я пиеш като храна, ти сам тровиш кръвта си.
Устните трябва да понадебелеят. Пази сърцето си, не допущай нито едно горчиво чувство в него. Горчивите чувства не са присъщи на човешкото сърце. От тебе зависи да ги избягваш или привличаш. Защо ще пиеш горчива течност?
Ако я пиеш като лечебно средство, то е друг въпрос; ако я пиеш като храна, ти сам тровиш кръвта си.
Всяко нещо трябва да се постави на мястото си. Следователно, не можеш да бъдеш здрав, ако нямаш нормални чувства.
към беседата >>
Бог ще се зарадва и ще те възнагради.
Всяка светла и възвишена мисъл иде от Бога. Тя е минала през много чисти съзнания, които още повече са я повдигнали. И лошата мисъл иде от Бога, но като минавала през изопачените съзнания на хората, и тя се изопачила. Тогава всички я наричат лоша. Приеми тази мисъл с любов, очисти я, повдигни я, за да видиш, че и в нея се крие нещо Божествено.
Бог ще се зарадва и ще те възнагради.
Какво ще направиш, ако видиш, че мечка е нападнала една сестра? Ако имаш любов в душата си, ще отидеш да й помогнеш, да я спасиш. Има смисъл да спасяваш една сестра, но когато мечка я тъпче. Обаче, ако не я тъпче мечка, защо отиваш да я спасяваш?
към беседата >>
Всяко нещо трябва да се постави на мястото си.
Пази сърцето си, не допущай нито едно горчиво чувство в него. Горчивите чувства не са присъщи на човешкото сърце. От тебе зависи да ги избягваш или привличаш. Защо ще пиеш горчива течност? Ако я пиеш като лечебно средство, то е друг въпрос; ако я пиеш като храна, ти сам тровиш кръвта си.
Всяко нещо трябва да се постави на мястото си.
Следователно, не можеш да бъдеш здрав, ако нямаш нормални чувства.
към беседата >>
Какво ще направиш, ако видиш, че мечка е нападнала една сестра?
Тя е минала през много чисти съзнания, които още повече са я повдигнали. И лошата мисъл иде от Бога, но като минавала през изопачените съзнания на хората, и тя се изопачила. Тогава всички я наричат лоша. Приеми тази мисъл с любов, очисти я, повдигни я, за да видиш, че и в нея се крие нещо Божествено. Бог ще се зарадва и ще те възнагради.
Какво ще направиш, ако видиш, че мечка е нападнала една сестра?
Ако имаш любов в душата си, ще отидеш да й помогнеш, да я спасиш. Има смисъл да спасяваш една сестра, но когато мечка я тъпче. Обаче, ако не я тъпче мечка, защо отиваш да я спасяваш?
към беседата >>
Следователно, не можеш да бъдеш здрав, ако нямаш нормални чувства.
Горчивите чувства не са присъщи на човешкото сърце. От тебе зависи да ги избягваш или привличаш. Защо ще пиеш горчива течност? Ако я пиеш като лечебно средство, то е друг въпрос; ако я пиеш като храна, ти сам тровиш кръвта си. Всяко нещо трябва да се постави на мястото си.
Следователно, не можеш да бъдеш здрав, ако нямаш нормални чувства.
към беседата >>
Ако имаш любов в душата си, ще отидеш да й помогнеш, да я спасиш.
И лошата мисъл иде от Бога, но като минавала през изопачените съзнания на хората, и тя се изопачила. Тогава всички я наричат лоша. Приеми тази мисъл с любов, очисти я, повдигни я, за да видиш, че и в нея се крие нещо Божествено. Бог ще се зарадва и ще те възнагради. Какво ще направиш, ако видиш, че мечка е нападнала една сестра?
Ако имаш любов в душата си, ще отидеш да й помогнеш, да я спасиш.
Има смисъл да спасяваш една сестра, но когато мечка я тъпче. Обаче, ако не я тъпче мечка, защо отиваш да я спасяваш?
към беседата >>
Мнозина искат да познаят Бога като човек, да се ръкуват с Него, Той да им обърне внимание.
Мнозина искат да познаят Бога като човек, да се ръкуват с Него, Той да им обърне внимание.
Така не можеш да познаеш Бога. – Бог ме е родил. – Имаш ли разположение като това на Бога? – Нямам. – Тогава Той не е твой Баща.
към беседата >>
Има смисъл да спасяваш една сестра, но когато мечка я тъпче.
Тогава всички я наричат лоша. Приеми тази мисъл с любов, очисти я, повдигни я, за да видиш, че и в нея се крие нещо Божествено. Бог ще се зарадва и ще те възнагради. Какво ще направиш, ако видиш, че мечка е нападнала една сестра? Ако имаш любов в душата си, ще отидеш да й помогнеш, да я спасиш.
Има смисъл да спасяваш една сестра, но когато мечка я тъпче.
Обаче, ако не я тъпче мечка, защо отиваш да я спасяваш?
към беседата >>
Така не можеш да познаеш Бога.
Мнозина искат да познаят Бога като човек, да се ръкуват с Него, Той да им обърне внимание.
Така не можеш да познаеш Бога.
– Бог ме е родил. – Имаш ли разположение като това на Бога? – Нямам. – Тогава Той не е твой Баща. Познаваш ли Го, можеш ли да опишеш Неговите качества?
към беседата >>
Обаче, ако не я тъпче мечка, защо отиваш да я спасяваш?
Приеми тази мисъл с любов, очисти я, повдигни я, за да видиш, че и в нея се крие нещо Божествено. Бог ще се зарадва и ще те възнагради. Какво ще направиш, ако видиш, че мечка е нападнала една сестра? Ако имаш любов в душата си, ще отидеш да й помогнеш, да я спасиш. Има смисъл да спасяваш една сестра, но когато мечка я тъпче.
Обаче, ако не я тъпче мечка, защо отиваш да я спасяваш?
към беседата >>
– Бог ме е родил.
Мнозина искат да познаят Бога като човек, да се ръкуват с Него, Той да им обърне внимание. Така не можеш да познаеш Бога.
– Бог ме е родил.
– Имаш ли разположение като това на Бога? – Нямам. – Тогава Той не е твой Баща. Познаваш ли Го, можеш ли да опишеш Неговите качества? – Грях ли е, ако не мога да направя нещо?
към беседата >>
Казвате: Да говорим сериозни работи.
Казвате: Да говорим сериозни работи.
– Съгласен съм, но вие да дадете темите за разговор. Вие ще дадете темите, аз ще ги развивам. Вие сте напращели от богатство, не знаете, де да го пласирате. Обаче, нуждаете се от среда, в която да се проявите, и банка, в която да вложите своя капитал. Използвайте и най-малкия случай за проява на вашия ум и вашето сърце.
към беседата >>
– Имаш ли разположение като това на Бога?
Мнозина искат да познаят Бога като човек, да се ръкуват с Него, Той да им обърне внимание. Така не можеш да познаеш Бога. – Бог ме е родил.
– Имаш ли разположение като това на Бога?
– Нямам. – Тогава Той не е твой Баща. Познаваш ли Го, можеш ли да опишеш Неговите качества? – Грях ли е, ако не мога да направя нещо? Грях ли е, че не зная нещо?
към беседата >>
– Съгласен съм, но вие да дадете темите за разговор.
Казвате: Да говорим сериозни работи.
– Съгласен съм, но вие да дадете темите за разговор.
Вие ще дадете темите, аз ще ги развивам. Вие сте напращели от богатство, не знаете, де да го пласирате. Обаче, нуждаете се от среда, в която да се проявите, и банка, в която да вложите своя капитал. Използвайте и най-малкия случай за проява на вашия ум и вашето сърце. Ако се натъкнете на злото, турете срещу него доброто; ако се натъкнете на омразата, турете срещу нея любовта.
към беседата >>
– Нямам.
Мнозина искат да познаят Бога като човек, да се ръкуват с Него, Той да им обърне внимание. Така не можеш да познаеш Бога. – Бог ме е родил. – Имаш ли разположение като това на Бога?
– Нямам.
– Тогава Той не е твой Баща. Познаваш ли Го, можеш ли да опишеш Неговите качества? – Грях ли е, ако не мога да направя нещо? Грях ли е, че не зная нещо? – Не е грях.
към беседата >>
Вие ще дадете темите, аз ще ги развивам.
Казвате: Да говорим сериозни работи. – Съгласен съм, но вие да дадете темите за разговор.
Вие ще дадете темите, аз ще ги развивам.
Вие сте напращели от богатство, не знаете, де да го пласирате. Обаче, нуждаете се от среда, в която да се проявите, и банка, в която да вложите своя капитал. Използвайте и най-малкия случай за проява на вашия ум и вашето сърце. Ако се натъкнете на злото, турете срещу него доброто; ако се натъкнете на омразата, турете срещу нея любовта. Значи, доброто се регулира със злото, а злото – с доброто; омразата се регулира с любов, а любовта – с омраза.
към беседата >>
– Тогава Той не е твой Баща.
Мнозина искат да познаят Бога като човек, да се ръкуват с Него, Той да им обърне внимание. Така не можеш да познаеш Бога. – Бог ме е родил. – Имаш ли разположение като това на Бога? – Нямам.
– Тогава Той не е твой Баща.
Познаваш ли Го, можеш ли да опишеш Неговите качества? – Грях ли е, ако не мога да направя нещо? Грях ли е, че не зная нещо? – Не е грях. Че знаеш нещо, и това не е голямо благо.
към беседата >>
Вие сте напращели от богатство, не знаете, де да го пласирате.
Казвате: Да говорим сериозни работи. – Съгласен съм, но вие да дадете темите за разговор. Вие ще дадете темите, аз ще ги развивам.
Вие сте напращели от богатство, не знаете, де да го пласирате.
Обаче, нуждаете се от среда, в която да се проявите, и банка, в която да вложите своя капитал. Използвайте и най-малкия случай за проява на вашия ум и вашето сърце. Ако се натъкнете на злото, турете срещу него доброто; ако се натъкнете на омразата, турете срещу нея любовта. Значи, доброто се регулира със злото, а злото – с доброто; омразата се регулира с любов, а любовта – с омраза. Например, мислиш: Ще бръкна в касата на този богат човек, да извадя нещо оттам.
към беседата >>
Познаваш ли Го, можеш ли да опишеш Неговите качества?
Така не можеш да познаеш Бога. – Бог ме е родил. – Имаш ли разположение като това на Бога? – Нямам. – Тогава Той не е твой Баща.
Познаваш ли Го, можеш ли да опишеш Неговите качества?
– Грях ли е, ако не мога да направя нещо? Грях ли е, че не зная нещо? – Не е грях. Че знаеш нещо, и това не е голямо благо. Важно е, какво не знаеш и какво знаеш.
към беседата >>
Обаче, нуждаете се от среда, в която да се проявите, и банка, в която да вложите своя капитал.
Казвате: Да говорим сериозни работи. – Съгласен съм, но вие да дадете темите за разговор. Вие ще дадете темите, аз ще ги развивам. Вие сте напращели от богатство, не знаете, де да го пласирате.
Обаче, нуждаете се от среда, в която да се проявите, и банка, в която да вложите своя капитал.
Използвайте и най-малкия случай за проява на вашия ум и вашето сърце. Ако се натъкнете на злото, турете срещу него доброто; ако се натъкнете на омразата, турете срещу нея любовта. Значи, доброто се регулира със злото, а злото – с доброто; омразата се регулира с любов, а любовта – с омраза. Например, мислиш: Ще бръкна в касата на този богат човек, да извадя нещо оттам. Спри се и кажи: Ще прибавя нещо към парите на богатия.
към беседата >>
Вашите уши са радиослушалки.
(втори вариант)
Нас ни интересува този факт. Човешкото сърдце трябва да има една широка градина. Има известни закони, които определят как трябва да бъде градината на човека. Без градина човек не може да бъде щастлив. Както запример ако живееш в една къща, която няма прозорци и ако няма вентилация, или ако няма радио, да слушаш нещо.
Вашите уши са радиослушалки.
Очите ви са прозорци, през които светлината идва, а пък устата представлява градина, с големи порти, през които човек влиза и излиза.
към втори вариант >>
Вие сте носители на Божественото.
(втори вариант)
На когото и да е, ако режеш лимон, ще му текат лигите. Всяко едно движение на човешкото лице, ще отрази влияние върху вас, ако съзнанието ви е будно. Всяко движение на човешкото лице действува на другите. Вие не може да се освободите от това да ви въздействуват и да въздействувате. Науката е: правилно да разбирате това.
Вие сте носители на Божественото.
Туй трябва да се предаде на другите. Аз съм носител на Божественото. То трябва да се предаде на другите. По-добре е да се прояви, отколкото да не се прояви. Непроявеното мъчно може да се изправи.
към втори вариант >>
Очите ви са прозорци, през които светлината идва, а пък устата представлява градина, с големи порти, през които човек влиза и излиза.
(втори вариант)
Човешкото сърдце трябва да има една широка градина. Има известни закони, които определят как трябва да бъде градината на човека. Без градина човек не може да бъде щастлив. Както запример ако живееш в една къща, която няма прозорци и ако няма вентилация, или ако няма радио, да слушаш нещо. Вашите уши са радиослушалки.
Очите ви са прозорци, през които светлината идва, а пък устата представлява градина, с големи порти, през които човек влиза и излиза.
към втори вариант >>
Туй трябва да се предаде на другите.
(втори вариант)
Всяко едно движение на човешкото лице, ще отрази влияние върху вас, ако съзнанието ви е будно. Всяко движение на човешкото лице действува на другите. Вие не може да се освободите от това да ви въздействуват и да въздействувате. Науката е: правилно да разбирате това. Вие сте носители на Божественото.
Туй трябва да се предаде на другите.
Аз съм носител на Божественото. То трябва да се предаде на другите. По-добре е да се прояви, отколкото да не се прояви. Непроявеното мъчно може да се изправи. А проявеното по-лесно може да се изправи.
към втори вариант >>
Външно е много мъчно да се справим с известни физически дефекти, които упражняват голямо влияние върху сегашния живот.
(втори вариант)
Външно е много мъчно да се справим с известни физически дефекти, които упражняват голямо влияние върху сегашния живот.
Например зададат ви задача да изправите устата си. Че това е изкуство, да можеш да изправиш устата си. Ти трябва да знаеш тогава всичките окултни правила, с които разполагат йогите, да знаеш как да съсредоточиш известни течения някъде. Вие обиквате някого, защо? Само за да изправите вашата уста.
към втори вариант >>
Аз съм носител на Божественото.
(втори вариант)
Всяко движение на човешкото лице действува на другите. Вие не може да се освободите от това да ви въздействуват и да въздействувате. Науката е: правилно да разбирате това. Вие сте носители на Божественото. Туй трябва да се предаде на другите.
Аз съм носител на Божественото.
То трябва да се предаде на другите. По-добре е да се прояви, отколкото да не се прояви. Непроявеното мъчно може да се изправи. А проявеното по-лесно може да се изправи. Ние сме носители на великото в света.
към втори вариант >>
Например зададат ви задача да изправите устата си.
(втори вариант)
Външно е много мъчно да се справим с известни физически дефекти, които упражняват голямо влияние върху сегашния живот.
Например зададат ви задача да изправите устата си.
Че това е изкуство, да можеш да изправиш устата си. Ти трябва да знаеш тогава всичките окултни правила, с които разполагат йогите, да знаеш как да съсредоточиш известни течения някъде. Вие обиквате някого, защо? Само за да изправите вашата уста. И когато той почне да ги изправя, вие сте недоволен от него и го напущате.
към втори вариант >>
То трябва да се предаде на другите.
(втори вариант)
Вие не може да се освободите от това да ви въздействуват и да въздействувате. Науката е: правилно да разбирате това. Вие сте носители на Божественото. Туй трябва да се предаде на другите. Аз съм носител на Божественото.
То трябва да се предаде на другите.
По-добре е да се прояви, отколкото да не се прояви. Непроявеното мъчно може да се изправи. А проявеното по-лесно може да се изправи. Ние сме носители на великото в света. Като срещнеш един човек, ти не искаш да видиш неговия гръб, а най-първо неговото лице.
към втори вариант >>
Че това е изкуство, да можеш да изправиш устата си.
(втори вариант)
Външно е много мъчно да се справим с известни физически дефекти, които упражняват голямо влияние върху сегашния живот. Например зададат ви задача да изправите устата си.
Че това е изкуство, да можеш да изправиш устата си.
Ти трябва да знаеш тогава всичките окултни правила, с които разполагат йогите, да знаеш как да съсредоточиш известни течения някъде. Вие обиквате някого, защо? Само за да изправите вашата уста. И когато той почне да ги изправя, вие сте недоволен от него и го напущате. Колко хора гледам, започват да поправят устата си и устата остават недоправени.
към втори вариант >>
По-добре е да се прояви, отколкото да не се прояви.
(втори вариант)
Науката е: правилно да разбирате това. Вие сте носители на Божественото. Туй трябва да се предаде на другите. Аз съм носител на Божественото. То трябва да се предаде на другите.
По-добре е да се прояви, отколкото да не се прояви.
Непроявеното мъчно може да се изправи. А проявеното по-лесно може да се изправи. Ние сме носители на великото в света. Като срещнеш един човек, ти не искаш да видиш неговия гръб, а най-първо неговото лице.
към втори вариант >>
Ти трябва да знаеш тогава всичките окултни правила, с които разполагат йогите, да знаеш как да съсредоточиш известни течения някъде.
(втори вариант)
Външно е много мъчно да се справим с известни физически дефекти, които упражняват голямо влияние върху сегашния живот. Например зададат ви задача да изправите устата си. Че това е изкуство, да можеш да изправиш устата си.
Ти трябва да знаеш тогава всичките окултни правила, с които разполагат йогите, да знаеш как да съсредоточиш известни течения някъде.
Вие обиквате някого, защо? Само за да изправите вашата уста. И когато той почне да ги изправя, вие сте недоволен от него и го напущате. Колко хора гледам, започват да поправят устата си и устата остават недоправени. Не е имал търпение да ги изправи.
към втори вариант >>
Непроявеното мъчно може да се изправи.
(втори вариант)
Вие сте носители на Божественото. Туй трябва да се предаде на другите. Аз съм носител на Божественото. То трябва да се предаде на другите. По-добре е да се прояви, отколкото да не се прояви.
Непроявеното мъчно може да се изправи.
А проявеното по-лесно може да се изправи. Ние сме носители на великото в света. Като срещнеш един човек, ти не искаш да видиш неговия гръб, а най-първо неговото лице.
към втори вариант >>
Вие обиквате някого, защо?
(втори вариант)
Външно е много мъчно да се справим с известни физически дефекти, които упражняват голямо влияние върху сегашния живот. Например зададат ви задача да изправите устата си. Че това е изкуство, да можеш да изправиш устата си. Ти трябва да знаеш тогава всичките окултни правила, с които разполагат йогите, да знаеш как да съсредоточиш известни течения някъде.
Вие обиквате някого, защо?
Само за да изправите вашата уста. И когато той почне да ги изправя, вие сте недоволен от него и го напущате. Колко хора гледам, започват да поправят устата си и устата остават недоправени. Не е имал търпение да ги изправи. А пък някой път майсторът, който изправил устата му, е по-слаб от него и по-малко знае от него.
към втори вариант >>
А проявеното по-лесно може да се изправи.
(втори вариант)
Туй трябва да се предаде на другите. Аз съм носител на Божественото. То трябва да се предаде на другите. По-добре е да се прояви, отколкото да не се прояви. Непроявеното мъчно може да се изправи.
А проявеното по-лесно може да се изправи.
Ние сме носители на великото в света. Като срещнеш един човек, ти не искаш да видиш неговия гръб, а най-първо неговото лице.
към втори вариант >>
Само за да изправите вашата уста.
(втори вариант)
Външно е много мъчно да се справим с известни физически дефекти, които упражняват голямо влияние върху сегашния живот. Например зададат ви задача да изправите устата си. Че това е изкуство, да можеш да изправиш устата си. Ти трябва да знаеш тогава всичките окултни правила, с които разполагат йогите, да знаеш как да съсредоточиш известни течения някъде. Вие обиквате някого, защо?
Само за да изправите вашата уста.
И когато той почне да ги изправя, вие сте недоволен от него и го напущате. Колко хора гледам, започват да поправят устата си и устата остават недоправени. Не е имал търпение да ги изправи. А пък някой път майсторът, който изправил устата му, е по-слаб от него и по-малко знае от него.
към втори вариант >>
Ние сме носители на великото в света.
(втори вариант)
Аз съм носител на Божественото. То трябва да се предаде на другите. По-добре е да се прояви, отколкото да не се прояви. Непроявеното мъчно може да се изправи. А проявеното по-лесно може да се изправи.
Ние сме носители на великото в света.
Като срещнеш един човек, ти не искаш да видиш неговия гръб, а най-първо неговото лице.
към втори вариант >>
И когато той почне да ги изправя, вие сте недоволен от него и го напущате.
(втори вариант)
Например зададат ви задача да изправите устата си. Че това е изкуство, да можеш да изправиш устата си. Ти трябва да знаеш тогава всичките окултни правила, с които разполагат йогите, да знаеш как да съсредоточиш известни течения някъде. Вие обиквате някого, защо? Само за да изправите вашата уста.
И когато той почне да ги изправя, вие сте недоволен от него и го напущате.
Колко хора гледам, започват да поправят устата си и устата остават недоправени. Не е имал търпение да ги изправи. А пък някой път майсторът, който изправил устата му, е по-слаб от него и по-малко знае от него.
към втори вариант >>
Като срещнеш един човек, ти не искаш да видиш неговия гръб, а най-първо неговото лице.
(втори вариант)
То трябва да се предаде на другите. По-добре е да се прояви, отколкото да не се прояви. Непроявеното мъчно може да се изправи. А проявеното по-лесно може да се изправи. Ние сме носители на великото в света.
Като срещнеш един човек, ти не искаш да видиш неговия гръб, а най-първо неговото лице.
към втори вариант >>
Колко хора гледам, започват да поправят устата си и устата остават недоправени.
(втори вариант)
Че това е изкуство, да можеш да изправиш устата си. Ти трябва да знаеш тогава всичките окултни правила, с които разполагат йогите, да знаеш как да съсредоточиш известни течения някъде. Вие обиквате някого, защо? Само за да изправите вашата уста. И когато той почне да ги изправя, вие сте недоволен от него и го напущате.
Колко хора гледам, започват да поправят устата си и устата остават недоправени.
Не е имал търпение да ги изправи. А пък някой път майсторът, който изправил устата му, е по-слаб от него и по-малко знае от него.
към втори вариант >>
Сега вие искате да бъдете красиви.
(втори вариант)
Сега вие искате да бъдете красиви.
Представете си най-красивите хора. И веждите да са красиви. На някои хора веждите не са направени както трябва. Какви трябва да бъдат веждите? Едните вежди са на стари, а другите – на млади.
към втори вариант >>
Не е имал търпение да ги изправи.
(втори вариант)
Ти трябва да знаеш тогава всичките окултни правила, с които разполагат йогите, да знаеш как да съсредоточиш известни течения някъде. Вие обиквате някого, защо? Само за да изправите вашата уста. И когато той почне да ги изправя, вие сте недоволен от него и го напущате. Колко хора гледам, започват да поправят устата си и устата остават недоправени.
Не е имал търпение да ги изправи.
А пък някой път майсторът, който изправил устата му, е по-слаб от него и по-малко знае от него.
към втори вариант >>
Представете си най-красивите хора.
(втори вариант)
Сега вие искате да бъдете красиви.
Представете си най-красивите хора.
И веждите да са красиви. На някои хора веждите не са направени както трябва. Какви трябва да бъдат веждите? Едните вежди са на стари, а другите – на млади. Колкото човек е по-млад, веждите отиват нагоре.
към втори вариант >>
А пък някой път майсторът, който изправил устата му, е по-слаб от него и по-малко знае от него.
(втори вариант)
Вие обиквате някого, защо? Само за да изправите вашата уста. И когато той почне да ги изправя, вие сте недоволен от него и го напущате. Колко хора гледам, започват да поправят устата си и устата остават недоправени. Не е имал търпение да ги изправи.
А пък някой път майсторът, който изправил устата му, е по-слаб от него и по-малко знае от него.
към втори вариант >>
И веждите да са красиви.
(втори вариант)
Сега вие искате да бъдете красиви. Представете си най-красивите хора.
И веждите да са красиви.
На някои хора веждите не са направени както трябва. Какви трябва да бъдат веждите? Едните вежди са на стари, а другите – на млади. Колкото човек е по-млад, веждите отиват нагоре. Като стане човек стар, веждите отиват надолу.
към втори вариант >>
Вие искате да срещнете ангел.
(втори вариант)
Вие искате да срещнете ангел.
В него няма противоречие. Той, като те гледа, знае защо те гледа, ако те слуша, знае защо те слуша. В него няма абсолютно никакво противоречие. А пък някой те погледне и ти казваш: „Не зная защо ме погледна.“ Срещате гладен човек. Ако е гладна баба, тя те гледа.
към втори вариант >>
На някои хора веждите не са направени както трябва.
(втори вариант)
Сега вие искате да бъдете красиви. Представете си най-красивите хора. И веждите да са красиви.
На някои хора веждите не са направени както трябва.
Какви трябва да бъдат веждите? Едните вежди са на стари, а другите – на млади. Колкото човек е по-млад, веждите отиват нагоре. Като стане човек стар, веждите отиват надолу. Песимизъмът не е едно състояние на децата, но на старите хора.
към втори вариант >>
В него няма противоречие.
(втори вариант)
Вие искате да срещнете ангел.
В него няма противоречие.
Той, като те гледа, знае защо те гледа, ако те слуша, знае защо те слуша. В него няма абсолютно никакво противоречие. А пък някой те погледне и ти казваш: „Не зная защо ме погледна.“ Срещате гладен човек. Ако е гладна баба, тя те гледа. Ако е някой гладен момък и той те погледва.
към втори вариант >>
Какви трябва да бъдат веждите?
(втори вариант)
Сега вие искате да бъдете красиви. Представете си най-красивите хора. И веждите да са красиви. На някои хора веждите не са направени както трябва.
Какви трябва да бъдат веждите?
Едните вежди са на стари, а другите – на млади. Колкото човек е по-млад, веждите отиват нагоре. Като стане човек стар, веждите отиват надолу. Песимизъмът не е едно състояние на децата, но на старите хора. Всички стари хора са песимисти.
към втори вариант >>
Той, като те гледа, знае защо те гледа, ако те слуша, знае защо те слуша.
(втори вариант)
Вие искате да срещнете ангел. В него няма противоречие.
Той, като те гледа, знае защо те гледа, ако те слуша, знае защо те слуша.
В него няма абсолютно никакво противоречие. А пък някой те погледне и ти казваш: „Не зная защо ме погледна.“ Срещате гладен човек. Ако е гладна баба, тя те гледа. Ако е някой гладен момък и той те погледва. Ако е някое малко дете и то те погледне.
към втори вариант >>
Едните вежди са на стари, а другите – на млади.
(втори вариант)
Сега вие искате да бъдете красиви. Представете си най-красивите хора. И веждите да са красиви. На някои хора веждите не са направени както трябва. Какви трябва да бъдат веждите?
Едните вежди са на стари, а другите – на млади.
Колкото човек е по-млад, веждите отиват нагоре. Като стане човек стар, веждите отиват надолу. Песимизъмът не е едно състояние на децата, но на старите хора. Всички стари хора са песимисти. Старият човек казва: „Стар съм вече, няма какво да работя, значи да се върна и да стана млад.“ И той трябва да знае, втория път каква форма да избере.
към втори вариант >>
В него няма абсолютно никакво противоречие.
(втори вариант)
Вие искате да срещнете ангел. В него няма противоречие. Той, като те гледа, знае защо те гледа, ако те слуша, знае защо те слуша.
В него няма абсолютно никакво противоречие.
А пък някой те погледне и ти казваш: „Не зная защо ме погледна.“ Срещате гладен човек. Ако е гладна баба, тя те гледа. Ако е някой гладен момък и той те погледва. Ако е някое малко дете и то те погледне. Ти усещаш, че те искат нещо от тебе, н[е] ти иде на ум, че хляб искат от тебе.
към втори вариант >>
Колкото човек е по-млад, веждите отиват нагоре.
(втори вариант)
Представете си най-красивите хора. И веждите да са красиви. На някои хора веждите не са направени както трябва. Какви трябва да бъдат веждите? Едните вежди са на стари, а другите – на млади.
Колкото човек е по-млад, веждите отиват нагоре.
Като стане човек стар, веждите отиват надолу. Песимизъмът не е едно състояние на децата, но на старите хора. Всички стари хора са песимисти. Старият човек казва: „Стар съм вече, няма какво да работя, значи да се върна и да стана млад.“ И той трябва да знае, втория път каква форма да избере. Представете си, че имате сила и знание да се подмладите и да станете на 25 години.
към втори вариант >>
А пък някой те погледне и ти казваш: „Не зная защо ме погледна.“ Срещате гладен човек.
(втори вариант)
Вие искате да срещнете ангел. В него няма противоречие. Той, като те гледа, знае защо те гледа, ако те слуша, знае защо те слуша. В него няма абсолютно никакво противоречие.
А пък някой те погледне и ти казваш: „Не зная защо ме погледна.“ Срещате гладен човек.
Ако е гладна баба, тя те гледа. Ако е някой гладен момък и той те погледва. Ако е някое малко дете и то те погледне. Ти усещаш, че те искат нещо от тебе, н[е] ти иде на ум, че хляб искат от тебе. Ти казваш: „Младият момък да иде да работи,“ но той казва: „Гладен съм, да се нахраня, че тогава ще отида да работя.“ Ако срещнеш някого, погледнеш го и той се зачерви.
към втори вариант >>
Като стане човек стар, веждите отиват надолу.
(втори вариант)
И веждите да са красиви. На някои хора веждите не са направени както трябва. Какви трябва да бъдат веждите? Едните вежди са на стари, а другите – на млади. Колкото човек е по-млад, веждите отиват нагоре.
Като стане човек стар, веждите отиват надолу.
Песимизъмът не е едно състояние на децата, но на старите хора. Всички стари хора са песимисти. Старият човек казва: „Стар съм вече, няма какво да работя, значи да се върна и да стана млад.“ И той трябва да знае, втория път каква форма да избере. Представете си, че имате сила и знание да се подмладите и да станете на 25 години. Какво трябва да мислите сега?
към втори вариант >>
Ако е гладна баба, тя те гледа.
(втори вариант)
Вие искате да срещнете ангел. В него няма противоречие. Той, като те гледа, знае защо те гледа, ако те слуша, знае защо те слуша. В него няма абсолютно никакво противоречие. А пък някой те погледне и ти казваш: „Не зная защо ме погледна.“ Срещате гладен човек.
Ако е гладна баба, тя те гледа.
Ако е някой гладен момък и той те погледва. Ако е някое малко дете и то те погледне. Ти усещаш, че те искат нещо от тебе, н[е] ти иде на ум, че хляб искат от тебе. Ти казваш: „Младият момък да иде да работи,“ но той казва: „Гладен съм, да се нахраня, че тогава ще отида да работя.“ Ако срещнеш някого, погледнеш го и той се зачерви. Като се погледне момата, тя се зачервила. Защо?
към втори вариант >>
Песимизъмът не е едно състояние на децата, но на старите хора.
(втори вариант)
На някои хора веждите не са направени както трябва. Какви трябва да бъдат веждите? Едните вежди са на стари, а другите – на млади. Колкото човек е по-млад, веждите отиват нагоре. Като стане човек стар, веждите отиват надолу.
Песимизъмът не е едно състояние на децата, но на старите хора.
Всички стари хора са песимисти. Старият човек казва: „Стар съм вече, няма какво да работя, значи да се върна и да стана млад.“ И той трябва да знае, втория път каква форма да избере. Представете си, че имате сила и знание да се подмладите и да станете на 25 години. Какво трябва да мислите сега? Каквото и да мислите, това ще бъде.
към втори вариант >>
Ако е някой гладен момък и той те погледва.
(втори вариант)
В него няма противоречие. Той, като те гледа, знае защо те гледа, ако те слуша, знае защо те слуша. В него няма абсолютно никакво противоречие. А пък някой те погледне и ти казваш: „Не зная защо ме погледна.“ Срещате гладен човек. Ако е гладна баба, тя те гледа.
Ако е някой гладен момък и той те погледва.
Ако е някое малко дете и то те погледне. Ти усещаш, че те искат нещо от тебе, н[е] ти иде на ум, че хляб искат от тебе. Ти казваш: „Младият момък да иде да работи,“ но той казва: „Гладен съм, да се нахраня, че тогава ще отида да работя.“ Ако срещнеш някого, погледнеш го и той се зачерви. Като се погледне момата, тя се зачервила. Защо? Засрамила се е.
към втори вариант >>
Всички стари хора са песимисти.
(втори вариант)
Какви трябва да бъдат веждите? Едните вежди са на стари, а другите – на млади. Колкото човек е по-млад, веждите отиват нагоре. Като стане човек стар, веждите отиват надолу. Песимизъмът не е едно състояние на децата, но на старите хора.
Всички стари хора са песимисти.
Старият човек казва: „Стар съм вече, няма какво да работя, значи да се върна и да стана млад.“ И той трябва да знае, втория път каква форма да избере. Представете си, че имате сила и знание да се подмладите и да станете на 25 години. Какво трябва да мислите сега? Каквото и да мислите, това ще бъде. Вашият живот ще бъде точно това, каквото мислите.
към втори вариант >>
Ако е някое малко дете и то те погледне.
(втори вариант)
Той, като те гледа, знае защо те гледа, ако те слуша, знае защо те слуша. В него няма абсолютно никакво противоречие. А пък някой те погледне и ти казваш: „Не зная защо ме погледна.“ Срещате гладен човек. Ако е гладна баба, тя те гледа. Ако е някой гладен момък и той те погледва.
Ако е някое малко дете и то те погледне.
Ти усещаш, че те искат нещо от тебе, н[е] ти иде на ум, че хляб искат от тебе. Ти казваш: „Младият момък да иде да работи,“ но той казва: „Гладен съм, да се нахраня, че тогава ще отида да работя.“ Ако срещнеш някого, погледнеш го и той се зачерви. Като се погледне момата, тя се зачервила. Защо? Засрамила се е. Защо се е засрамила?
към втори вариант >>
Старият човек казва: „Стар съм вече, няма какво да работя, значи да се върна и да стана млад.“ И той трябва да знае, втория път каква форма да избере.
(втори вариант)
Едните вежди са на стари, а другите – на млади. Колкото човек е по-млад, веждите отиват нагоре. Като стане човек стар, веждите отиват надолу. Песимизъмът не е едно състояние на децата, но на старите хора. Всички стари хора са песимисти.
Старият човек казва: „Стар съм вече, няма какво да работя, значи да се върна и да стана млад.“ И той трябва да знае, втория път каква форма да избере.
Представете си, че имате сила и знание да се подмладите и да станете на 25 години. Какво трябва да мислите сега? Каквото и да мислите, това ще бъде. Вашият живот ще бъде точно това, каквото мислите. Това, което сега мислите, за в бъдеще ще се реализира.
към втори вариант >>
Ти усещаш, че те искат нещо от тебе, н[е] ти иде на ум, че хляб искат от тебе.
(втори вариант)
В него няма абсолютно никакво противоречие. А пък някой те погледне и ти казваш: „Не зная защо ме погледна.“ Срещате гладен човек. Ако е гладна баба, тя те гледа. Ако е някой гладен момък и той те погледва. Ако е някое малко дете и то те погледне.
Ти усещаш, че те искат нещо от тебе, н[е] ти иде на ум, че хляб искат от тебе.
Ти казваш: „Младият момък да иде да работи,“ но той казва: „Гладен съм, да се нахраня, че тогава ще отида да работя.“ Ако срещнеш някого, погледнеш го и той се зачерви. Като се погледне момата, тя се зачервила. Защо? Засрамила се е. Защо се е засрамила? Какво има в срама?
към втори вариант >>
Представете си, че имате сила и знание да се подмладите и да станете на 25 години.
(втори вариант)
Колкото човек е по-млад, веждите отиват нагоре. Като стане човек стар, веждите отиват надолу. Песимизъмът не е едно състояние на децата, но на старите хора. Всички стари хора са песимисти. Старият човек казва: „Стар съм вече, няма какво да работя, значи да се върна и да стана млад.“ И той трябва да знае, втория път каква форма да избере.
Представете си, че имате сила и знание да се подмладите и да станете на 25 години.
Какво трябва да мислите сега? Каквото и да мислите, това ще бъде. Вашият живот ще бъде точно това, каквото мислите. Това, което сега мислите, за в бъдеще ще се реализира. То е това, което вие сега чувствувате и мислите и искате да проявите, то в бъдеще ще се прояви.
към втори вариант >>
Ти казваш: „Младият момък да иде да работи,“ но той казва: „Гладен съм, да се нахраня, че тогава ще отида да работя.“ Ако срещнеш някого, погледнеш го и той се зачерви.
(втори вариант)
А пък някой те погледне и ти казваш: „Не зная защо ме погледна.“ Срещате гладен човек. Ако е гладна баба, тя те гледа. Ако е някой гладен момък и той те погледва. Ако е някое малко дете и то те погледне. Ти усещаш, че те искат нещо от тебе, н[е] ти иде на ум, че хляб искат от тебе.
Ти казваш: „Младият момък да иде да работи,“ но той казва: „Гладен съм, да се нахраня, че тогава ще отида да работя.“ Ако срещнеш някого, погледнеш го и той се зачерви.
Като се погледне момата, тя се зачервила. Защо? Засрамила се е. Защо се е засрамила? Какво има в срама? Човек се засрамва за две неща.
към втори вариант >>
Какво трябва да мислите сега?
(втори вариант)
Като стане човек стар, веждите отиват надолу. Песимизъмът не е едно състояние на децата, но на старите хора. Всички стари хора са песимисти. Старият човек казва: „Стар съм вече, няма какво да работя, значи да се върна и да стана млад.“ И той трябва да знае, втория път каква форма да избере. Представете си, че имате сила и знание да се подмладите и да станете на 25 години.
Какво трябва да мислите сега?
Каквото и да мислите, това ще бъде. Вашият живот ще бъде точно това, каквото мислите. Това, което сега мислите, за в бъдеще ще се реализира. То е това, което вие сега чувствувате и мислите и искате да проявите, то в бъдеще ще се прояви.
към втори вариант >>
Като се погледне момата, тя се зачервила. Защо?
(втори вариант)
Ако е гладна баба, тя те гледа. Ако е някой гладен момък и той те погледва. Ако е някое малко дете и то те погледне. Ти усещаш, че те искат нещо от тебе, н[е] ти иде на ум, че хляб искат от тебе. Ти казваш: „Младият момък да иде да работи,“ но той казва: „Гладен съм, да се нахраня, че тогава ще отида да работя.“ Ако срещнеш някого, погледнеш го и той се зачерви.
Като се погледне момата, тя се зачервила. Защо?
Засрамила се е. Защо се е засрамила? Какво има в срама? Човек се засрамва за две неща. Когато го хванат на местопрестъплението или когато го хванат на мястото на добродетелите.
към втори вариант >>
Каквото и да мислите, това ще бъде.
(втори вариант)
Песимизъмът не е едно състояние на децата, но на старите хора. Всички стари хора са песимисти. Старият човек казва: „Стар съм вече, няма какво да работя, значи да се върна и да стана млад.“ И той трябва да знае, втория път каква форма да избере. Представете си, че имате сила и знание да се подмладите и да станете на 25 години. Какво трябва да мислите сега?
Каквото и да мислите, това ще бъде.
Вашият живот ще бъде точно това, каквото мислите. Това, което сега мислите, за в бъдеще ще се реализира. То е това, което вие сега чувствувате и мислите и искате да проявите, то в бъдеще ще се прояви.
към втори вариант >>
Засрамила се е.
(втори вариант)
Ако е някой гладен момък и той те погледва. Ако е някое малко дете и то те погледне. Ти усещаш, че те искат нещо от тебе, н[е] ти иде на ум, че хляб искат от тебе. Ти казваш: „Младият момък да иде да работи,“ но той казва: „Гладен съм, да се нахраня, че тогава ще отида да работя.“ Ако срещнеш някого, погледнеш го и той се зачерви. Като се погледне момата, тя се зачервила. Защо?
Засрамила се е.
Защо се е засрамила? Какво има в срама? Човек се засрамва за две неща. Когато го хванат на местопрестъплението или когато го хванат на мястото на добродетелите. Има два вида зачервяване.
към втори вариант >>
Вашият живот ще бъде точно това, каквото мислите.
(втори вариант)
Всички стари хора са песимисти. Старият човек казва: „Стар съм вече, няма какво да работя, значи да се върна и да стана млад.“ И той трябва да знае, втория път каква форма да избере. Представете си, че имате сила и знание да се подмладите и да станете на 25 години. Какво трябва да мислите сега? Каквото и да мислите, това ще бъде.
Вашият живот ще бъде точно това, каквото мислите.
Това, което сега мислите, за в бъдеще ще се реализира. То е това, което вие сега чувствувате и мислите и искате да проявите, то в бъдеще ще се прояви.
към втори вариант >>
Защо се е засрамила?
(втори вариант)
Ако е някое малко дете и то те погледне. Ти усещаш, че те искат нещо от тебе, н[е] ти иде на ум, че хляб искат от тебе. Ти казваш: „Младият момък да иде да работи,“ но той казва: „Гладен съм, да се нахраня, че тогава ще отида да работя.“ Ако срещнеш някого, погледнеш го и той се зачерви. Като се погледне момата, тя се зачервила. Защо? Засрамила се е.
Защо се е засрамила?
Какво има в срама? Човек се засрамва за две неща. Когато го хванат на местопрестъплението или когато го хванат на мястото на добродетелите. Има два вида зачервяване. Когато е правил добро, той се засрамва, понеже е искал да направи добро и никой да не знае, и казва: „Не можах да опазя тайната.“ Същото е и когато е правил зло.
към втори вариант >>
Това, което сега мислите, за в бъдеще ще се реализира.
(втори вариант)
Старият човек казва: „Стар съм вече, няма какво да работя, значи да се върна и да стана млад.“ И той трябва да знае, втория път каква форма да избере. Представете си, че имате сила и знание да се подмладите и да станете на 25 години. Какво трябва да мислите сега? Каквото и да мислите, това ще бъде. Вашият живот ще бъде точно това, каквото мислите.
Това, което сега мислите, за в бъдеще ще се реализира.
То е това, което вие сега чувствувате и мислите и искате да проявите, то в бъдеще ще се прояви.
към втори вариант >>
Какво има в срама?
(втори вариант)
Ти усещаш, че те искат нещо от тебе, н[е] ти иде на ум, че хляб искат от тебе. Ти казваш: „Младият момък да иде да работи,“ но той казва: „Гладен съм, да се нахраня, че тогава ще отида да работя.“ Ако срещнеш някого, погледнеш го и той се зачерви. Като се погледне момата, тя се зачервила. Защо? Засрамила се е. Защо се е засрамила?
Какво има в срама?
Човек се засрамва за две неща. Когато го хванат на местопрестъплението или когато го хванат на мястото на добродетелите. Има два вида зачервяване. Когато е правил добро, той се засрамва, понеже е искал да направи добро и никой да не знае, и казва: „Не можах да опазя тайната.“ Същото е и когато е правил зло. И двамата не са искали да знаят другите.
към втори вариант >>
То е това, което вие сега чувствувате и мислите и искате да проявите, то в бъдеще ще се прояви.
(втори вариант)
Представете си, че имате сила и знание да се подмладите и да станете на 25 години. Какво трябва да мислите сега? Каквото и да мислите, това ще бъде. Вашият живот ще бъде точно това, каквото мислите. Това, което сега мислите, за в бъдеще ще се реализира.
То е това, което вие сега чувствувате и мислите и искате да проявите, то в бъдеще ще се прояви.
към втори вариант >>
Човек се засрамва за две неща.
(втори вариант)
Ти казваш: „Младият момък да иде да работи,“ но той казва: „Гладен съм, да се нахраня, че тогава ще отида да работя.“ Ако срещнеш някого, погледнеш го и той се зачерви. Като се погледне момата, тя се зачервила. Защо? Засрамила се е. Защо се е засрамила? Какво има в срама?
Човек се засрамва за две неща.
Когато го хванат на местопрестъплението или когато го хванат на мястото на добродетелите. Има два вида зачервяване. Когато е правил добро, той се засрамва, понеже е искал да направи добро и никой да не знае, и казва: „Не можах да опазя тайната.“ Същото е и когато е правил зло. И двамата не са искали да знаят другите.
към втори вариант >>
Именно сега в окултната наука искат, щото всичките учени да разберат закона за прераждането.
(втори вариант)
Именно сега в окултната наука искат, щото всичките учени да разберат закона за прераждането.
Този закон за прераждането не е така лош, както си го представят индусите. Има три вида прераждания в света. Физически ще се преродиш, духовно ще се преродиш и Божествено ще се преродиш. Христос като казва: „Ако се не родите от вода и дух,“ това е правилно прераждане. Докато се преродиш, ще има живот.
към втори вариант >>
Когато го хванат на местопрестъплението или когато го хванат на мястото на добродетелите.
(втори вариант)
Като се погледне момата, тя се зачервила. Защо? Засрамила се е. Защо се е засрамила? Какво има в срама? Човек се засрамва за две неща.
Когато го хванат на местопрестъплението или когато го хванат на мястото на добродетелите.
Има два вида зачервяване. Когато е правил добро, той се засрамва, понеже е искал да направи добро и никой да не знае, и казва: „Не можах да опазя тайната.“ Същото е и когато е правил зло. И двамата не са искали да знаят другите.
към втори вариант >>
Този закон за прераждането не е така лош, както си го представят индусите.
(втори вариант)
Именно сега в окултната наука искат, щото всичките учени да разберат закона за прераждането.
Този закон за прераждането не е така лош, както си го представят индусите.
Има три вида прераждания в света. Физически ще се преродиш, духовно ще се преродиш и Божествено ще се преродиш. Христос като казва: „Ако се не родите от вода и дух,“ това е правилно прераждане. Докато се преродиш, ще има живот. Да се родиш изново в Царството Божие.
към втори вариант >>
Има два вида зачервяване.
(втори вариант)
Засрамила се е. Защо се е засрамила? Какво има в срама? Човек се засрамва за две неща. Когато го хванат на местопрестъплението или когато го хванат на мястото на добродетелите.
Има два вида зачервяване.
Когато е правил добро, той се засрамва, понеже е искал да направи добро и никой да не знае, и казва: „Не можах да опазя тайната.“ Същото е и когато е правил зло. И двамата не са искали да знаят другите.
към втори вариант >>
Има три вида прераждания в света.
(втори вариант)
Именно сега в окултната наука искат, щото всичките учени да разберат закона за прераждането. Този закон за прераждането не е така лош, както си го представят индусите.
Има три вида прераждания в света.
Физически ще се преродиш, духовно ще се преродиш и Божествено ще се преродиш. Христос като казва: „Ако се не родите от вода и дух,“ това е правилно прераждане. Докато се преродиш, ще има живот. Да се родиш изново в Царството Божие. Аз не искам сегашния си живот да го оставите, че да се захласнете, да няма от какво да се интересувате.
към втори вариант >>
Когато е правил добро, той се засрамва, понеже е искал да направи добро и никой да не знае, и казва: „Не можах да опазя тайната.“ Същото е и когато е правил зло.
(втори вариант)
Защо се е засрамила? Какво има в срама? Човек се засрамва за две неща. Когато го хванат на местопрестъплението или когато го хванат на мястото на добродетелите. Има два вида зачервяване.
Когато е правил добро, той се засрамва, понеже е искал да направи добро и никой да не знае, и казва: „Не можах да опазя тайната.“ Същото е и когато е правил зло.
И двамата не са искали да знаят другите.
към втори вариант >>
Физически ще се преродиш, духовно ще се преродиш и Божествено ще се преродиш.
(втори вариант)
Именно сега в окултната наука искат, щото всичките учени да разберат закона за прераждането. Този закон за прераждането не е така лош, както си го представят индусите. Има три вида прераждания в света.
Физически ще се преродиш, духовно ще се преродиш и Божествено ще се преродиш.
Христос като казва: „Ако се не родите от вода и дух,“ това е правилно прераждане. Докато се преродиш, ще има живот. Да се родиш изново в Царството Божие. Аз не искам сегашния си живот да го оставите, че да се захласнете, да няма от какво да се интересувате. Но когато сте свободни, в свободното си време вземете си огледалото и направете споменатото упражнение.
към втори вариант >>
И двамата не са искали да знаят другите.
(втори вариант)
Какво има в срама? Човек се засрамва за две неща. Когато го хванат на местопрестъплението или когато го хванат на мястото на добродетелите. Има два вида зачервяване. Когато е правил добро, той се засрамва, понеже е искал да направи добро и никой да не знае, и казва: „Не можах да опазя тайната.“ Същото е и когато е правил зло.
И двамата не са искали да знаят другите.
към втори вариант >>
Христос като казва: „Ако се не родите от вода и дух,“ това е правилно прераждане.
(втори вариант)
Именно сега в окултната наука искат, щото всичките учени да разберат закона за прераждането. Този закон за прераждането не е така лош, както си го представят индусите. Има три вида прераждания в света. Физически ще се преродиш, духовно ще се преродиш и Божествено ще се преродиш.
Христос като казва: „Ако се не родите от вода и дух,“ това е правилно прераждане.
Докато се преродиш, ще има живот. Да се родиш изново в Царството Божие. Аз не искам сегашния си живот да го оставите, че да се захласнете, да няма от какво да се интересувате. Но когато сте свободни, в свободното си време вземете си огледалото и направете споменатото упражнение.
към втори вариант >>
Вие искате от някой човек да му вземете парите.
(втори вариант)
Вие искате от някой човек да му вземете парите.
Мислите ли, че тази мисъл е ваша? Не. В дадения случай, някой иска да обърне някого. Вие сте в случая слуга или искате да направите някому добро и тази мисъл не е ваша. Тогава къде сте вие? Вие сте човек в изб[ора].
към втори вариант >>
Докато се преродиш, ще има живот.
(втори вариант)
Именно сега в окултната наука искат, щото всичките учени да разберат закона за прераждането. Този закон за прераждането не е така лош, както си го представят индусите. Има три вида прераждания в света. Физически ще се преродиш, духовно ще се преродиш и Божествено ще се преродиш. Христос като казва: „Ако се не родите от вода и дух,“ това е правилно прераждане.
Докато се преродиш, ще има живот.
Да се родиш изново в Царството Божие. Аз не искам сегашния си живот да го оставите, че да се захласнете, да няма от какво да се интересувате. Но когато сте свободни, в свободното си време вземете си огледалото и направете споменатото упражнение.
към втори вариант >>
Мислите ли, че тази мисъл е ваша?
(втори вариант)
Вие искате от някой човек да му вземете парите.
Мислите ли, че тази мисъл е ваша?
Не. В дадения случай, някой иска да обърне някого. Вие сте в случая слуга или искате да направите някому добро и тази мисъл не е ваша. Тогава къде сте вие? Вие сте човек в изб[ора]. След като ви се представи една лоша постъпка, ти казваш: „Тази работа не мога да я направя.“ Ти си човек, който отказва да я направи.
към втори вариант >>
Да се родиш изново в Царството Божие.
(втори вариант)
Този закон за прераждането не е така лош, както си го представят индусите. Има три вида прераждания в света. Физически ще се преродиш, духовно ще се преродиш и Божествено ще се преродиш. Христос като казва: „Ако се не родите от вода и дух,“ това е правилно прераждане. Докато се преродиш, ще има живот.
Да се родиш изново в Царството Божие.
Аз не искам сегашния си живот да го оставите, че да се захласнете, да няма от какво да се интересувате. Но когато сте свободни, в свободното си време вземете си огледалото и направете споменатото упражнение.
към втори вариант >>
Не. В дадения случай, някой иска да обърне някого.
(втори вариант)
Вие искате от някой човек да му вземете парите. Мислите ли, че тази мисъл е ваша?
Не. В дадения случай, някой иска да обърне някого.
Вие сте в случая слуга или искате да направите някому добро и тази мисъл не е ваша. Тогава къде сте вие? Вие сте човек в изб[ора]. След като ви се представи една лоша постъпка, ти казваш: „Тази работа не мога да я направя.“ Ти си човек, който отказва да я направи. А пък като дойде една мисъл за добра постъпка, ти казваш: „Аз мога да я направя.“ Ти си човек в свободата да избираш.
към втори вариант >>
Аз не искам сегашния си живот да го оставите, че да се захласнете, да няма от какво да се интересувате.
(втори вариант)
Има три вида прераждания в света. Физически ще се преродиш, духовно ще се преродиш и Божествено ще се преродиш. Христос като казва: „Ако се не родите от вода и дух,“ това е правилно прераждане. Докато се преродиш, ще има живот. Да се родиш изново в Царството Божие.
Аз не искам сегашния си живот да го оставите, че да се захласнете, да няма от какво да се интересувате.
Но когато сте свободни, в свободното си време вземете си огледалото и направете споменатото упражнение.
към втори вариант >>
Вие сте в случая слуга или искате да направите някому добро и тази мисъл не е ваша.
(втори вариант)
Вие искате от някой човек да му вземете парите. Мислите ли, че тази мисъл е ваша? Не. В дадения случай, някой иска да обърне някого.
Вие сте в случая слуга или искате да направите някому добро и тази мисъл не е ваша.
Тогава къде сте вие? Вие сте човек в изб[ора]. След като ви се представи една лоша постъпка, ти казваш: „Тази работа не мога да я направя.“ Ти си човек, който отказва да я направи. А пък като дойде една мисъл за добра постъпка, ти казваш: „Аз мога да я направя.“ Ти си човек в свободата да избираш. Ти си там.
към втори вариант >>
Но когато сте свободни, в свободното си време вземете си огледалото и направете споменатото упражнение.
(втори вариант)
Физически ще се преродиш, духовно ще се преродиш и Божествено ще се преродиш. Христос като казва: „Ако се не родите от вода и дух,“ това е правилно прераждане. Докато се преродиш, ще има живот. Да се родиш изново в Царството Божие. Аз не искам сегашния си живот да го оставите, че да се захласнете, да няма от какво да се интересувате.
Но когато сте свободни, в свободното си време вземете си огледалото и направете споменатото упражнение.
към втори вариант >>
Тогава къде сте вие?
(втори вариант)
Вие искате от някой човек да му вземете парите. Мислите ли, че тази мисъл е ваша? Не. В дадения случай, някой иска да обърне някого. Вие сте в случая слуга или искате да направите някому добро и тази мисъл не е ваша.
Тогава къде сте вие?
Вие сте човек в изб[ора]. След като ви се представи една лоша постъпка, ти казваш: „Тази работа не мога да я направя.“ Ти си човек, който отказва да я направи. А пък като дойде една мисъл за добра постъпка, ти казваш: „Аз мога да я направя.“ Ти си човек в свободата да избираш. Ти си там. А пък това, което правиш, това няма да е за тебе.
към втори вариант >>
Вчера Слънцето си показа всичката си любов.
(втори вариант)
Вчера Слънцето си показа всичката си любов.
То ни целува, все слънчеви целувки. Та прегръщане, та любов! Вие ще кажете: „Така не се говори.“ В Слънцето, в слънчевите лъчи има една разумна страна. Едно знание има в слънчевите лъчи. И ако човек може да се постави така както трябва, ти ще чувствуваш това, което никой друг път не може да чувствуваш, защото Слънцето е носител на разумната човешка мисъл.
към втори вариант >>
Вие сте човек в изб[ора].
(втори вариант)
Вие искате от някой човек да му вземете парите. Мислите ли, че тази мисъл е ваша? Не. В дадения случай, някой иска да обърне някого. Вие сте в случая слуга или искате да направите някому добро и тази мисъл не е ваша. Тогава къде сте вие?
Вие сте човек в изб[ора].
След като ви се представи една лоша постъпка, ти казваш: „Тази работа не мога да я направя.“ Ти си човек, който отказва да я направи. А пък като дойде една мисъл за добра постъпка, ти казваш: „Аз мога да я направя.“ Ти си човек в свободата да избираш. Ти си там. А пък това, което правиш, това няма да е за тебе. За кого ще е?
към втори вариант >>
То ни целува, все слънчеви целувки.
(втори вариант)
Вчера Слънцето си показа всичката си любов.
То ни целува, все слънчеви целувки.
Та прегръщане, та любов! Вие ще кажете: „Така не се говори.“ В Слънцето, в слънчевите лъчи има една разумна страна. Едно знание има в слънчевите лъчи. И ако човек може да се постави така както трябва, ти ще чувствуваш това, което никой друг път не може да чувствуваш, защото Слънцето е носител на разумната човешка мисъл. И след като чуеш тази мисъл, ти трябва да направиш нещо.
към втори вариант >>
След като ви се представи една лоша постъпка, ти казваш: „Тази работа не мога да я направя.“ Ти си човек, който отказва да я направи.
(втори вариант)
Мислите ли, че тази мисъл е ваша? Не. В дадения случай, някой иска да обърне някого. Вие сте в случая слуга или искате да направите някому добро и тази мисъл не е ваша. Тогава къде сте вие? Вие сте човек в изб[ора].
След като ви се представи една лоша постъпка, ти казваш: „Тази работа не мога да я направя.“ Ти си човек, който отказва да я направи.
А пък като дойде една мисъл за добра постъпка, ти казваш: „Аз мога да я направя.“ Ти си човек в свободата да избираш. Ти си там. А пък това, което правиш, това няма да е за тебе. За кого ще е? Три пъти като ядете, яденето за кого е?
към втори вариант >>
Та прегръщане, та любов!
(втори вариант)
Вчера Слънцето си показа всичката си любов. То ни целува, все слънчеви целувки.
Та прегръщане, та любов!
Вие ще кажете: „Така не се говори.“ В Слънцето, в слънчевите лъчи има една разумна страна. Едно знание има в слънчевите лъчи. И ако човек може да се постави така както трябва, ти ще чувствуваш това, което никой друг път не може да чувствуваш, защото Слънцето е носител на разумната човешка мисъл. И след като чуеш тази мисъл, ти трябва да направиш нещо. Не само ще чуеш какво ти говори Слънцето, но трябва да отговориш.
към втори вариант >>
А пък като дойде една мисъл за добра постъпка, ти казваш: „Аз мога да я направя.“ Ти си човек в свободата да избираш.
(втори вариант)
Не. В дадения случай, някой иска да обърне някого. Вие сте в случая слуга или искате да направите някому добро и тази мисъл не е ваша. Тогава къде сте вие? Вие сте човек в изб[ора]. След като ви се представи една лоша постъпка, ти казваш: „Тази работа не мога да я направя.“ Ти си човек, който отказва да я направи.
А пък като дойде една мисъл за добра постъпка, ти казваш: „Аз мога да я направя.“ Ти си човек в свободата да избираш.
Ти си там. А пък това, което правиш, това няма да е за тебе. За кого ще е? Три пъти като ядете, яденето за кого е? За вас ли е?
към втори вариант >>
Вие ще кажете: „Така не се говори.“ В Слънцето, в слънчевите лъчи има една разумна страна.
(втори вариант)
Вчера Слънцето си показа всичката си любов. То ни целува, все слънчеви целувки. Та прегръщане, та любов!
Вие ще кажете: „Така не се говори.“ В Слънцето, в слънчевите лъчи има една разумна страна.
Едно знание има в слънчевите лъчи. И ако човек може да се постави така както трябва, ти ще чувствуваш това, което никой друг път не може да чувствуваш, защото Слънцето е носител на разумната човешка мисъл. И след като чуеш тази мисъл, ти трябва да направиш нещо. Не само ще чуеш какво ти говори Слънцето, но трябва да отговориш. Запитат ви от Слънцето: „Какво правите тук долу?
към втори вариант >>
Ти си там.
(втори вариант)
Вие сте в случая слуга или искате да направите някому добро и тази мисъл не е ваша. Тогава къде сте вие? Вие сте човек в изб[ора]. След като ви се представи една лоша постъпка, ти казваш: „Тази работа не мога да я направя.“ Ти си човек, който отказва да я направи. А пък като дойде една мисъл за добра постъпка, ти казваш: „Аз мога да я направя.“ Ти си човек в свободата да избираш.
Ти си там.
А пък това, което правиш, това няма да е за тебе. За кого ще е? Три пъти като ядете, яденето за кого е? За вас ли е? Умирате някой ден.
към втори вариант >>
Едно знание има в слънчевите лъчи.
(втори вариант)
Вчера Слънцето си показа всичката си любов. То ни целува, все слънчеви целувки. Та прегръщане, та любов! Вие ще кажете: „Така не се говори.“ В Слънцето, в слънчевите лъчи има една разумна страна.
Едно знание има в слънчевите лъчи.
И ако човек може да се постави така както трябва, ти ще чувствуваш това, което никой друг път не може да чувствуваш, защото Слънцето е носител на разумната човешка мисъл. И след като чуеш тази мисъл, ти трябва да направиш нещо. Не само ще чуеш какво ти говори Слънцето, но трябва да отговориш. Запитат ви от Слънцето: „Какво правите тук долу? “ Ти какво ще отговориш?
към втори вариант >>
А пък това, което правиш, това няма да е за тебе.
(втори вариант)
Тогава къде сте вие? Вие сте човек в изб[ора]. След като ви се представи една лоша постъпка, ти казваш: „Тази работа не мога да я направя.“ Ти си човек, който отказва да я направи. А пък като дойде една мисъл за добра постъпка, ти казваш: „Аз мога да я направя.“ Ти си човек в свободата да избираш. Ти си там.
А пък това, което правиш, това няма да е за тебе.
За кого ще е? Три пъти като ядете, яденето за кого е? За вас ли е? Умирате някой ден. Това, което сте яли, къде отива?
към втори вариант >>
И ако човек може да се постави така както трябва, ти ще чувствуваш това, което никой друг път не може да чувствуваш, защото Слънцето е носител на разумната човешка мисъл.
(втори вариант)
Вчера Слънцето си показа всичката си любов. То ни целува, все слънчеви целувки. Та прегръщане, та любов! Вие ще кажете: „Така не се говори.“ В Слънцето, в слънчевите лъчи има една разумна страна. Едно знание има в слънчевите лъчи.
И ако човек може да се постави така както трябва, ти ще чувствуваш това, което никой друг път не може да чувствуваш, защото Слънцето е носител на разумната човешка мисъл.
И след като чуеш тази мисъл, ти трябва да направиш нещо. Не само ще чуеш какво ти говори Слънцето, но трябва да отговориш. Запитат ви от Слънцето: „Какво правите тук долу? “ Ти какво ще отговориш? Като срещна Господ Илия, Господ каза на Илия: „Какво правиш тук долу?
към втори вариант >>
За кого ще е?
(втори вариант)
Вие сте човек в изб[ора]. След като ви се представи една лоша постъпка, ти казваш: „Тази работа не мога да я направя.“ Ти си човек, който отказва да я направи. А пък като дойде една мисъл за добра постъпка, ти казваш: „Аз мога да я направя.“ Ти си човек в свободата да избираш. Ти си там. А пък това, което правиш, това няма да е за тебе.
За кого ще е?
Три пъти като ядете, яденето за кого е? За вас ли е? Умирате някой ден. Това, което сте яли, къде отива? След като умреш, къде остава това, което си ял.
към втори вариант >>
И след като чуеш тази мисъл, ти трябва да направиш нещо.
(втори вариант)
То ни целува, все слънчеви целувки. Та прегръщане, та любов! Вие ще кажете: „Така не се говори.“ В Слънцето, в слънчевите лъчи има една разумна страна. Едно знание има в слънчевите лъчи. И ако човек може да се постави така както трябва, ти ще чувствуваш това, което никой друг път не може да чувствуваш, защото Слънцето е носител на разумната човешка мисъл.
И след като чуеш тази мисъл, ти трябва да направиш нещо.
Не само ще чуеш какво ти говори Слънцето, но трябва да отговориш. Запитат ви от Слънцето: „Какво правите тук долу? “ Ти какво ще отговориш? Като срещна Господ Илия, Господ каза на Илия: „Какво правиш тук долу? “ Ти какво ще отговориш?
към втори вариант >>
Три пъти като ядете, яденето за кого е?
(втори вариант)
След като ви се представи една лоша постъпка, ти казваш: „Тази работа не мога да я направя.“ Ти си човек, който отказва да я направи. А пък като дойде една мисъл за добра постъпка, ти казваш: „Аз мога да я направя.“ Ти си човек в свободата да избираш. Ти си там. А пък това, което правиш, това няма да е за тебе. За кого ще е?
Три пъти като ядете, яденето за кого е?
За вас ли е? Умирате някой ден. Това, което сте яли, къде отива? След като умреш, къде остава това, което си ял. Ти казваш: „Ще умрем един ден.“ Смъртта в едно отношение е страшна, а в друго отношение е благословение.
към втори вариант >>
Не само ще чуеш какво ти говори Слънцето, но трябва да отговориш.
(втори вариант)
Та прегръщане, та любов! Вие ще кажете: „Така не се говори.“ В Слънцето, в слънчевите лъчи има една разумна страна. Едно знание има в слънчевите лъчи. И ако човек може да се постави така както трябва, ти ще чувствуваш това, което никой друг път не може да чувствуваш, защото Слънцето е носител на разумната човешка мисъл. И след като чуеш тази мисъл, ти трябва да направиш нещо.
Не само ще чуеш какво ти говори Слънцето, но трябва да отговориш.
Запитат ви от Слънцето: „Какво правите тук долу? “ Ти какво ще отговориш? Като срещна Господ Илия, Господ каза на Илия: „Какво правиш тук долу? “ Ти какво ще отговориш? Като срещна Господ Илия, Господ каза на Илия: „Какво правиш?
към втори вариант >>
За вас ли е?
(втори вариант)
А пък като дойде една мисъл за добра постъпка, ти казваш: „Аз мога да я направя.“ Ти си човек в свободата да избираш. Ти си там. А пък това, което правиш, това няма да е за тебе. За кого ще е? Три пъти като ядете, яденето за кого е?
За вас ли е?
Умирате някой ден. Това, което сте яли, къде отива? След като умреш, къде остава това, което си ял. Ти казваш: „Ще умрем един ден.“ Смъртта в едно отношение е страшна, а в друго отношение е благословение. Който знае как да умира, ще излезе вън.
към втори вариант >>
Запитат ви от Слънцето: „Какво правите тук долу?
(втори вариант)
Вие ще кажете: „Така не се говори.“ В Слънцето, в слънчевите лъчи има една разумна страна. Едно знание има в слънчевите лъчи. И ако човек може да се постави така както трябва, ти ще чувствуваш това, което никой друг път не може да чувствуваш, защото Слънцето е носител на разумната човешка мисъл. И след като чуеш тази мисъл, ти трябва да направиш нещо. Не само ще чуеш какво ти говори Слънцето, но трябва да отговориш.
Запитат ви от Слънцето: „Какво правите тук долу?
“ Ти какво ще отговориш? Като срещна Господ Илия, Господ каза на Илия: „Какво правиш тук долу? “ Ти какво ще отговориш? Като срещна Господ Илия, Господ каза на Илия: „Какво правиш? “ Илия казва: „Поревнах за Господа да му направя нещо и дойдох тук да се науча от тебе.
към втори вариант >>
Умирате някой ден.
(втори вариант)
Ти си там. А пък това, което правиш, това няма да е за тебе. За кого ще е? Три пъти като ядете, яденето за кого е? За вас ли е?
Умирате някой ден.
Това, което сте яли, къде отива? След като умреш, къде остава това, което си ял. Ти казваш: „Ще умрем един ден.“ Смъртта в едно отношение е страшна, а в друго отношение е благословение. Който знае как да умира, ще излезе вън. А пък, който не знае как да умира и след като умре, пак си остава в тялото и не знае как да излезе от него.
към втори вариант >>
“ Ти какво ще отговориш?
(втори вариант)
Едно знание има в слънчевите лъчи. И ако човек може да се постави така както трябва, ти ще чувствуваш това, което никой друг път не може да чувствуваш, защото Слънцето е носител на разумната човешка мисъл. И след като чуеш тази мисъл, ти трябва да направиш нещо. Не само ще чуеш какво ти говори Слънцето, но трябва да отговориш. Запитат ви от Слънцето: „Какво правите тук долу?
“ Ти какво ще отговориш?
Като срещна Господ Илия, Господ каза на Илия: „Какво правиш тук долу? “ Ти какво ще отговориш? Като срещна Господ Илия, Господ каза на Илия: „Какво правиш? “ Илия казва: „Поревнах за Господа да му направя нещо и дойдох тук да се науча от тебе. Исках да направя нещо, но не стана.
към втори вариант >>
Това, което сте яли, къде отива?
(втори вариант)
А пък това, което правиш, това няма да е за тебе. За кого ще е? Три пъти като ядете, яденето за кого е? За вас ли е? Умирате някой ден.
Това, което сте яли, къде отива?
След като умреш, къде остава това, което си ял. Ти казваш: „Ще умрем един ден.“ Смъртта в едно отношение е страшна, а в друго отношение е благословение. Който знае как да умира, ще излезе вън. А пък, който не знае как да умира и след като умре, пак си остава в тялото и не знае как да излезе от него. Ако ти живееш в едно тяло, което не е устроено, очите, носа, устата, ушите не са добре устроени, тогава питам защо ти е това тяло?
към втори вариант >>
Като срещна Господ Илия, Господ каза на Илия: „Какво правиш тук долу?
(втори вариант)
И ако човек може да се постави така както трябва, ти ще чувствуваш това, което никой друг път не може да чувствуваш, защото Слънцето е носител на разумната човешка мисъл. И след като чуеш тази мисъл, ти трябва да направиш нещо. Не само ще чуеш какво ти говори Слънцето, но трябва да отговориш. Запитат ви от Слънцето: „Какво правите тук долу? “ Ти какво ще отговориш?
Като срещна Господ Илия, Господ каза на Илия: „Какво правиш тук долу?
“ Ти какво ще отговориш? Като срещна Господ Илия, Господ каза на Илия: „Какво правиш? “ Илия казва: „Поревнах за Господа да му направя нещо и дойдох тук да се науча от тебе. Исках да направя нещо, но не стана. Избих всичките онези пророци.“ Тогава Господ даде един пример на Илия.
към втори вариант >>
След като умреш, къде остава това, което си ял.
(втори вариант)
За кого ще е? Три пъти като ядете, яденето за кого е? За вас ли е? Умирате някой ден. Това, което сте яли, къде отива?
След като умреш, къде остава това, което си ял.
Ти казваш: „Ще умрем един ден.“ Смъртта в едно отношение е страшна, а в друго отношение е благословение. Който знае как да умира, ще излезе вън. А пък, който не знае как да умира и след като умре, пак си остава в тялото и не знае как да излезе от него. Ако ти живееш в едно тяло, което не е устроено, очите, носа, устата, ушите не са добре устроени, тогава питам защо ти е това тяло? Имаш условие да излезеш от това тяло от тази къща.
към втори вариант >>
“ Ти какво ще отговориш?
(втори вариант)
И след като чуеш тази мисъл, ти трябва да направиш нещо. Не само ще чуеш какво ти говори Слънцето, но трябва да отговориш. Запитат ви от Слънцето: „Какво правите тук долу? “ Ти какво ще отговориш? Като срещна Господ Илия, Господ каза на Илия: „Какво правиш тук долу?
“ Ти какво ще отговориш?
Като срещна Господ Илия, Господ каза на Илия: „Какво правиш? “ Илия казва: „Поревнах за Господа да му направя нещо и дойдох тук да се науча от тебе. Исках да направя нещо, но не стана. Избих всичките онези пророци.“ Тогава Господ даде един пример на Илия. Показа му красотата на лицето.
към втори вариант >>
Ти казваш: „Ще умрем един ден.“ Смъртта в едно отношение е страшна, а в друго отношение е благословение.
(втори вариант)
Три пъти като ядете, яденето за кого е? За вас ли е? Умирате някой ден. Това, което сте яли, къде отива? След като умреш, къде остава това, което си ял.
Ти казваш: „Ще умрем един ден.“ Смъртта в едно отношение е страшна, а в друго отношение е благословение.
Който знае как да умира, ще излезе вън. А пък, който не знае как да умира и след като умре, пак си остава в тялото и не знае как да излезе от него. Ако ти живееш в едно тяло, което не е устроено, очите, носа, устата, ушите не са добре устроени, тогава питам защо ти е това тяло? Имаш условие да излезеш от това тяло от тази къща. В следующата улица има един отличен, обзаведен апартамент.
към втори вариант >>
Като срещна Господ Илия, Господ каза на Илия: „Какво правиш?
(втори вариант)
Не само ще чуеш какво ти говори Слънцето, но трябва да отговориш. Запитат ви от Слънцето: „Какво правите тук долу? “ Ти какво ще отговориш? Като срещна Господ Илия, Господ каза на Илия: „Какво правиш тук долу? “ Ти какво ще отговориш?
Като срещна Господ Илия, Господ каза на Илия: „Какво правиш?
“ Илия казва: „Поревнах за Господа да му направя нещо и дойдох тук да се науча от тебе. Исках да направя нещо, но не стана. Избих всичките онези пророци.“ Тогава Господ даде един пример на Илия. Показа му красотата на лицето. Като чу Илия мекия глас на Бога, Илия си покри лицето и се засрами.
към втори вариант >>
Който знае как да умира, ще излезе вън.
(втори вариант)
За вас ли е? Умирате някой ден. Това, което сте яли, къде отива? След като умреш, къде остава това, което си ял. Ти казваш: „Ще умрем един ден.“ Смъртта в едно отношение е страшна, а в друго отношение е благословение.
Който знае как да умира, ще излезе вън.
А пък, който не знае как да умира и след като умре, пак си остава в тялото и не знае как да излезе от него. Ако ти живееш в едно тяло, което не е устроено, очите, носа, устата, ушите не са добре устроени, тогава питам защо ти е това тяло? Имаш условие да излезеш от това тяло от тази къща. В следующата улица има един отличен, обзаведен апартамент. Какво лошо има да отидеш там?
към втори вариант >>
“ Илия казва: „Поревнах за Господа да му направя нещо и дойдох тук да се науча от тебе.
(втори вариант)
Запитат ви от Слънцето: „Какво правите тук долу? “ Ти какво ще отговориш? Като срещна Господ Илия, Господ каза на Илия: „Какво правиш тук долу? “ Ти какво ще отговориш? Като срещна Господ Илия, Господ каза на Илия: „Какво правиш?
“ Илия казва: „Поревнах за Господа да му направя нещо и дойдох тук да се науча от тебе.
Исках да направя нещо, но не стана. Избих всичките онези пророци.“ Тогава Господ даде един пример на Илия. Показа му красотата на лицето. Като чу Илия мекия глас на Бога, Илия си покри лицето и се засрами. Каза: „Много съм жесток.
към втори вариант >>
А пък, който не знае как да умира и след като умре, пак си остава в тялото и не знае как да излезе от него.
(втори вариант)
Умирате някой ден. Това, което сте яли, къде отива? След като умреш, къде остава това, което си ял. Ти казваш: „Ще умрем един ден.“ Смъртта в едно отношение е страшна, а в друго отношение е благословение. Който знае как да умира, ще излезе вън.
А пък, който не знае как да умира и след като умре, пак си остава в тялото и не знае как да излезе от него.
Ако ти живееш в едно тяло, което не е устроено, очите, носа, устата, ушите не са добре устроени, тогава питам защо ти е това тяло? Имаш условие да излезеш от това тяло от тази къща. В следующата улица има един отличен, обзаведен апартамент. Какво лошо има да отидеш там?
към втори вариант >>
Исках да направя нещо, но не стана.
(втори вариант)
“ Ти какво ще отговориш? Като срещна Господ Илия, Господ каза на Илия: „Какво правиш тук долу? “ Ти какво ще отговориш? Като срещна Господ Илия, Господ каза на Илия: „Какво правиш? “ Илия казва: „Поревнах за Господа да му направя нещо и дойдох тук да се науча от тебе.
Исках да направя нещо, но не стана.
Избих всичките онези пророци.“ Тогава Господ даде един пример на Илия. Показа му красотата на лицето. Като чу Илия мекия глас на Бога, Илия си покри лицето и се засрами. Каза: „Много съм жесток. С лоши мисли съм, Господи, срам ме е.“ Този свещен елемент трябва.
към втори вариант >>
Ако ти живееш в едно тяло, което не е устроено, очите, носа, устата, ушите не са добре устроени, тогава питам защо ти е това тяло?
(втори вариант)
Това, което сте яли, къде отива? След като умреш, къде остава това, което си ял. Ти казваш: „Ще умрем един ден.“ Смъртта в едно отношение е страшна, а в друго отношение е благословение. Който знае как да умира, ще излезе вън. А пък, който не знае как да умира и след като умре, пак си остава в тялото и не знае как да излезе от него.
Ако ти живееш в едно тяло, което не е устроено, очите, носа, устата, ушите не са добре устроени, тогава питам защо ти е това тяло?
Имаш условие да излезеш от това тяло от тази къща. В следующата улица има един отличен, обзаведен апартамент. Какво лошо има да отидеш там?
към втори вариант >>
Избих всичките онези пророци.“ Тогава Господ даде един пример на Илия.
(втори вариант)
Като срещна Господ Илия, Господ каза на Илия: „Какво правиш тук долу? “ Ти какво ще отговориш? Като срещна Господ Илия, Господ каза на Илия: „Какво правиш? “ Илия казва: „Поревнах за Господа да му направя нещо и дойдох тук да се науча от тебе. Исках да направя нещо, но не стана.
Избих всичките онези пророци.“ Тогава Господ даде един пример на Илия.
Показа му красотата на лицето. Като чу Илия мекия глас на Бога, Илия си покри лицето и се засрами. Каза: „Много съм жесток. С лоши мисли съм, Господи, срам ме е.“ Този свещен елемент трябва. Или трябва да се засрамим.
към втори вариант >>
Имаш условие да излезеш от това тяло от тази къща.
(втори вариант)
След като умреш, къде остава това, което си ял. Ти казваш: „Ще умрем един ден.“ Смъртта в едно отношение е страшна, а в друго отношение е благословение. Който знае как да умира, ще излезе вън. А пък, който не знае как да умира и след като умре, пак си остава в тялото и не знае как да излезе от него. Ако ти живееш в едно тяло, което не е устроено, очите, носа, устата, ушите не са добре устроени, тогава питам защо ти е това тяло?
Имаш условие да излезеш от това тяло от тази къща.
В следующата улица има един отличен, обзаведен апартамент. Какво лошо има да отидеш там?
към втори вариант >>
Показа му красотата на лицето.
(втори вариант)
“ Ти какво ще отговориш? Като срещна Господ Илия, Господ каза на Илия: „Какво правиш? “ Илия казва: „Поревнах за Господа да му направя нещо и дойдох тук да се науча от тебе. Исках да направя нещо, но не стана. Избих всичките онези пророци.“ Тогава Господ даде един пример на Илия.
Показа му красотата на лицето.
Като чу Илия мекия глас на Бога, Илия си покри лицето и се засрами. Каза: „Много съм жесток. С лоши мисли съм, Господи, срам ме е.“ Този свещен елемент трябва. Или трябва да се засрамим. Срамът произтича от това, че ние не вършим това, което Бог иска.
към втори вариант >>
В следующата улица има един отличен, обзаведен апартамент.
(втори вариант)
Ти казваш: „Ще умрем един ден.“ Смъртта в едно отношение е страшна, а в друго отношение е благословение. Който знае как да умира, ще излезе вън. А пък, който не знае как да умира и след като умре, пак си остава в тялото и не знае как да излезе от него. Ако ти живееш в едно тяло, което не е устроено, очите, носа, устата, ушите не са добре устроени, тогава питам защо ти е това тяло? Имаш условие да излезеш от това тяло от тази къща.
В следующата улица има един отличен, обзаведен апартамент.
Какво лошо има да отидеш там?
към втори вариант >>
Като чу Илия мекия глас на Бога, Илия си покри лицето и се засрами.
(втори вариант)
Като срещна Господ Илия, Господ каза на Илия: „Какво правиш? “ Илия казва: „Поревнах за Господа да му направя нещо и дойдох тук да се науча от тебе. Исках да направя нещо, но не стана. Избих всичките онези пророци.“ Тогава Господ даде един пример на Илия. Показа му красотата на лицето.
Като чу Илия мекия глас на Бога, Илия си покри лицето и се засрами.
Каза: „Много съм жесток. С лоши мисли съм, Господи, срам ме е.“ Този свещен елемент трябва. Или трябва да се засрамим. Срамът произтича от това, че ние не вършим това, което Бог иска.
към втори вариант >>
Какво лошо има да отидеш там?
(втори вариант)
Който знае как да умира, ще излезе вън. А пък, който не знае как да умира и след като умре, пак си остава в тялото и не знае как да излезе от него. Ако ти живееш в едно тяло, което не е устроено, очите, носа, устата, ушите не са добре устроени, тогава питам защо ти е това тяло? Имаш условие да излезеш от това тяло от тази къща. В следующата улица има един отличен, обзаведен апартамент.
Какво лошо има да отидеш там?
към втори вариант >>
Каза: „Много съм жесток.
(втори вариант)
“ Илия казва: „Поревнах за Господа да му направя нещо и дойдох тук да се науча от тебе. Исках да направя нещо, но не стана. Избих всичките онези пророци.“ Тогава Господ даде един пример на Илия. Показа му красотата на лицето. Като чу Илия мекия глас на Бога, Илия си покри лицето и се засрами.
Каза: „Много съм жесток.
С лоши мисли съм, Господи, срам ме е.“ Този свещен елемент трябва. Или трябва да се засрамим. Срамът произтича от това, че ние не вършим това, което Бог иска.
към втори вариант >>
Но да се върнем към устата.
(втори вариант)
Но да се върнем към устата.
Ако устата се намаляват, ако устата стават по-малки, отколкото трябва, то характера на човека се изменя. Тези, малките уста са поетични, но те изгубват смисъла на живота. Малките уста за големи работи не ги бива. Хората с малки уста 25% изпълняват, а 75% не изпълняват, със средни уста изпълняват 50%, а пък с нормални уста изпълняват 75%, а със съвършени уста – сто на сто. Кои са съвършените уста?
към втори вариант >>
С лоши мисли съм, Господи, срам ме е.“ Този свещен елемент трябва.
(втори вариант)
Исках да направя нещо, но не стана. Избих всичките онези пророци.“ Тогава Господ даде един пример на Илия. Показа му красотата на лицето. Като чу Илия мекия глас на Бога, Илия си покри лицето и се засрами. Каза: „Много съм жесток.
С лоши мисли съм, Господи, срам ме е.“ Този свещен елемент трябва.
Или трябва да се засрамим. Срамът произтича от това, че ние не вършим това, което Бог иска.
към втори вариант >>
Ако устата се намаляват, ако устата стават по-малки, отколкото трябва, то характера на човека се изменя.
(втори вариант)
Но да се върнем към устата.
Ако устата се намаляват, ако устата стават по-малки, отколкото трябва, то характера на човека се изменя.
Тези, малките уста са поетични, но те изгубват смисъла на живота. Малките уста за големи работи не ги бива. Хората с малки уста 25% изпълняват, а 75% не изпълняват, със средни уста изпълняват 50%, а пък с нормални уста изпълняват 75%, а със съвършени уста – сто на сто. Кои са съвършените уста? Филеас Фог е обиколил света с най-голяма точност.
към втори вариант >>
Или трябва да се засрамим.
(втори вариант)
Избих всичките онези пророци.“ Тогава Господ даде един пример на Илия. Показа му красотата на лицето. Като чу Илия мекия глас на Бога, Илия си покри лицето и се засрами. Каза: „Много съм жесток. С лоши мисли съм, Господи, срам ме е.“ Този свещен елемент трябва.
Или трябва да се засрамим.
Срамът произтича от това, че ние не вършим това, което Бог иска.
към втори вариант >>
Тези, малките уста са поетични, но те изгубват смисъла на живота.
(втори вариант)
Но да се върнем към устата. Ако устата се намаляват, ако устата стават по-малки, отколкото трябва, то характера на човека се изменя.
Тези, малките уста са поетични, но те изгубват смисъла на живота.
Малките уста за големи работи не ги бива. Хората с малки уста 25% изпълняват, а 75% не изпълняват, със средни уста изпълняват 50%, а пък с нормални уста изпълняват 75%, а със съвършени уста – сто на сто. Кои са съвършените уста? Филеас Фог е обиколил света с най-голяма точност. (Героя на романа „Пътуване около света“ от Жул Верн.) Кажеш нещо и го изпълниш.
към втори вариант >>
Срамът произтича от това, че ние не вършим това, което Бог иска.
(втори вариант)
Показа му красотата на лицето. Като чу Илия мекия глас на Бога, Илия си покри лицето и се засрами. Каза: „Много съм жесток. С лоши мисли съм, Господи, срам ме е.“ Този свещен елемент трябва. Или трябва да се засрамим.
Срамът произтича от това, че ние не вършим това, което Бог иска.
към втори вариант >>
Малките уста за големи работи не ги бива.
(втори вариант)
Но да се върнем към устата. Ако устата се намаляват, ако устата стават по-малки, отколкото трябва, то характера на човека се изменя. Тези, малките уста са поетични, но те изгубват смисъла на живота.
Малките уста за големи работи не ги бива.
Хората с малки уста 25% изпълняват, а 75% не изпълняват, със средни уста изпълняват 50%, а пък с нормални уста изпълняват 75%, а със съвършени уста – сто на сто. Кои са съвършените уста? Филеас Фог е обиколил света с най-голяма точност. (Героя на романа „Пътуване около света“ от Жул Верн.) Кажеш нещо и го изпълниш.
към втори вариант >>
Някой път забелязваме, че някой брат или сестра искат нещо.
(втори вариант)
Някой път забелязваме, че някой брат или сестра искат нещо.
Пък аз съм много занят, имам нещо много важно. Казвам му веднъж, той настоява. Рекох му, че не мога да го приема. Като си отиде той, рекох: Аз мога да постъпя по друг начин, да изчезна оттам, да се изгубя. Да му кажа, че не мога да го приема, това е най-практичното.
към втори вариант >>
Хората с малки уста 25% изпълняват, а 75% не изпълняват, със средни уста изпълняват 50%, а пък с нормални уста изпълняват 75%, а със съвършени уста – сто на сто.
(втори вариант)
Но да се върнем към устата. Ако устата се намаляват, ако устата стават по-малки, отколкото трябва, то характера на човека се изменя. Тези, малките уста са поетични, но те изгубват смисъла на живота. Малките уста за големи работи не ги бива.
Хората с малки уста 25% изпълняват, а 75% не изпълняват, със средни уста изпълняват 50%, а пък с нормални уста изпълняват 75%, а със съвършени уста – сто на сто.
Кои са съвършените уста? Филеас Фог е обиколил света с най-голяма точност. (Героя на романа „Пътуване около света“ от Жул Верн.) Кажеш нещо и го изпълниш.
към втори вариант >>
Пък аз съм много занят, имам нещо много важно.
(втори вариант)
Някой път забелязваме, че някой брат или сестра искат нещо.
Пък аз съм много занят, имам нещо много важно.
Казвам му веднъж, той настоява. Рекох му, че не мога да го приема. Като си отиде той, рекох: Аз мога да постъпя по друг начин, да изчезна оттам, да се изгубя. Да му кажа, че не мога да го приема, това е най-практичното. Но мога и по друг начин, мога и да изчезна.
към втори вариант >>
Кои са съвършените уста?
(втори вариант)
Но да се върнем към устата. Ако устата се намаляват, ако устата стават по-малки, отколкото трябва, то характера на човека се изменя. Тези, малките уста са поетични, но те изгубват смисъла на живота. Малките уста за големи работи не ги бива. Хората с малки уста 25% изпълняват, а 75% не изпълняват, със средни уста изпълняват 50%, а пък с нормални уста изпълняват 75%, а със съвършени уста – сто на сто.
Кои са съвършените уста?
Филеас Фог е обиколил света с най-голяма точност. (Героя на романа „Пътуване около света“ от Жул Верн.) Кажеш нещо и го изпълниш.
към втори вариант >>
Казвам му веднъж, той настоява.
(втори вариант)
Някой път забелязваме, че някой брат или сестра искат нещо. Пък аз съм много занят, имам нещо много важно.
Казвам му веднъж, той настоява.
Рекох му, че не мога да го приема. Като си отиде той, рекох: Аз мога да постъпя по друг начин, да изчезна оттам, да се изгубя. Да му кажа, че не мога да го приема, това е най-практичното. Но мога и по друг начин, мога и да изчезна. Ето аз какво съм решил: като дойде някой, иска аз да го приема, а пък съм зает, мен ми трябва вода, ще му кажа: „Вземи тази стомна, ще идем горе на Витоша за вода и като се върнем, ще те приема, по пътя ще се разговаряме.“ Преведете сега.
към втори вариант >>
Филеас Фог е обиколил света с най-голяма точност.
(втори вариант)
Ако устата се намаляват, ако устата стават по-малки, отколкото трябва, то характера на човека се изменя. Тези, малките уста са поетични, но те изгубват смисъла на живота. Малките уста за големи работи не ги бива. Хората с малки уста 25% изпълняват, а 75% не изпълняват, със средни уста изпълняват 50%, а пък с нормални уста изпълняват 75%, а със съвършени уста – сто на сто. Кои са съвършените уста?
Филеас Фог е обиколил света с най-голяма точност.
(Героя на романа „Пътуване около света“ от Жул Верн.) Кажеш нещо и го изпълниш.
към втори вариант >>
Рекох му, че не мога да го приема.
(втори вариант)
Някой път забелязваме, че някой брат или сестра искат нещо. Пък аз съм много занят, имам нещо много важно. Казвам му веднъж, той настоява.
Рекох му, че не мога да го приема.
Като си отиде той, рекох: Аз мога да постъпя по друг начин, да изчезна оттам, да се изгубя. Да му кажа, че не мога да го приема, това е най-практичното. Но мога и по друг начин, мога и да изчезна. Ето аз какво съм решил: като дойде някой, иска аз да го приема, а пък съм зает, мен ми трябва вода, ще му кажа: „Вземи тази стомна, ще идем горе на Витоша за вода и като се върнем, ще те приема, по пътя ще се разговаряме.“ Преведете сега. Всякога трябва да се образува един навик, една воля, не е хубаво човек да се сопва.
към втори вариант >>
(Героя на романа „Пътуване около света“ от Жул Верн.) Кажеш нещо и го изпълниш.
(втори вариант)
Тези, малките уста са поетични, но те изгубват смисъла на живота. Малките уста за големи работи не ги бива. Хората с малки уста 25% изпълняват, а 75% не изпълняват, със средни уста изпълняват 50%, а пък с нормални уста изпълняват 75%, а със съвършени уста – сто на сто. Кои са съвършените уста? Филеас Фог е обиколил света с най-голяма точност.
(Героя на романа „Пътуване около света“ от Жул Верн.) Кажеш нещо и го изпълниш.
към втори вариант >>
Като си отиде той, рекох: Аз мога да постъпя по друг начин, да изчезна оттам, да се изгубя.
(втори вариант)
Някой път забелязваме, че някой брат или сестра искат нещо. Пък аз съм много занят, имам нещо много важно. Казвам му веднъж, той настоява. Рекох му, че не мога да го приема.
Като си отиде той, рекох: Аз мога да постъпя по друг начин, да изчезна оттам, да се изгубя.
Да му кажа, че не мога да го приема, това е най-практичното. Но мога и по друг начин, мога и да изчезна. Ето аз какво съм решил: като дойде някой, иска аз да го приема, а пък съм зает, мен ми трябва вода, ще му кажа: „Вземи тази стомна, ще идем горе на Витоша за вода и като се върнем, ще те приема, по пътя ще се разговаряме.“ Преведете сега. Всякога трябва да се образува един навик, една воля, не е хубаво човек да се сопва. Ти трябва да знаеш как да отговаряш.
към втори вариант >>
Вие се питате защо Господ ви е създал?
(втори вариант)
Вие се питате защо Господ ви е създал?
Аз мога да ви кажа. Бог ви е създал да се учите. Може да кажете: „Родил ли ни е да страдаме? “ – Не. Страданието и несретите произтичат от характера, че не се учите.
към втори вариант >>
Да му кажа, че не мога да го приема, това е най-практичното.
(втори вариант)
Някой път забелязваме, че някой брат или сестра искат нещо. Пък аз съм много занят, имам нещо много важно. Казвам му веднъж, той настоява. Рекох му, че не мога да го приема. Като си отиде той, рекох: Аз мога да постъпя по друг начин, да изчезна оттам, да се изгубя.
Да му кажа, че не мога да го приема, това е най-практичното.
Но мога и по друг начин, мога и да изчезна. Ето аз какво съм решил: като дойде някой, иска аз да го приема, а пък съм зает, мен ми трябва вода, ще му кажа: „Вземи тази стомна, ще идем горе на Витоша за вода и като се върнем, ще те приема, по пътя ще се разговаряме.“ Преведете сега. Всякога трябва да се образува един навик, една воля, не е хубаво човек да се сопва. Ти трябва да знаеш как да отговаряш. Ти вече, ако направиш една неприятна гримаса, че си недоволен, тогава вредиш на себе си.
към втори вариант >>
Аз мога да ви кажа.
(втори вариант)
Вие се питате защо Господ ви е създал?
Аз мога да ви кажа.
Бог ви е създал да се учите. Може да кажете: „Родил ли ни е да страдаме? “ – Не. Страданието и несретите произтичат от характера, че не се учите. Също така и всички други противоречия произтичат от това.
към втори вариант >>
Но мога и по друг начин, мога и да изчезна.
(втори вариант)
Пък аз съм много занят, имам нещо много важно. Казвам му веднъж, той настоява. Рекох му, че не мога да го приема. Като си отиде той, рекох: Аз мога да постъпя по друг начин, да изчезна оттам, да се изгубя. Да му кажа, че не мога да го приема, това е най-практичното.
Но мога и по друг начин, мога и да изчезна.
Ето аз какво съм решил: като дойде някой, иска аз да го приема, а пък съм зает, мен ми трябва вода, ще му кажа: „Вземи тази стомна, ще идем горе на Витоша за вода и като се върнем, ще те приема, по пътя ще се разговаряме.“ Преведете сега. Всякога трябва да се образува един навик, една воля, не е хубаво човек да се сопва. Ти трябва да знаеш как да отговаряш. Ти вече, ако направиш една неприятна гримаса, че си недоволен, тогава вредиш на себе си. И въпросът остава неразрешен.
към втори вариант >>
Бог ви е създал да се учите.
(втори вариант)
Вие се питате защо Господ ви е създал? Аз мога да ви кажа.
Бог ви е създал да се учите.
Може да кажете: „Родил ли ни е да страдаме? “ – Не. Страданието и несретите произтичат от характера, че не се учите. Също така и всички други противоречия произтичат от това. Ако се учите, ще стане другояче.
към втори вариант >>
Ето аз какво съм решил: като дойде някой, иска аз да го приема, а пък съм зает, мен ми трябва вода, ще му кажа: „Вземи тази стомна, ще идем горе на Витоша за вода и като се върнем, ще те приема, по пътя ще се разговаряме.“ Преведете сега.
(втори вариант)
Казвам му веднъж, той настоява. Рекох му, че не мога да го приема. Като си отиде той, рекох: Аз мога да постъпя по друг начин, да изчезна оттам, да се изгубя. Да му кажа, че не мога да го приема, това е най-практичното. Но мога и по друг начин, мога и да изчезна.
Ето аз какво съм решил: като дойде някой, иска аз да го приема, а пък съм зает, мен ми трябва вода, ще му кажа: „Вземи тази стомна, ще идем горе на Витоша за вода и като се върнем, ще те приема, по пътя ще се разговаряме.“ Преведете сега.
Всякога трябва да се образува един навик, една воля, не е хубаво човек да се сопва. Ти трябва да знаеш как да отговаряш. Ти вече, ако направиш една неприятна гримаса, че си недоволен, тогава вредиш на себе си. И въпросът остава неразрешен. Да знаеш как да свиеш устата, устата е мястото на Любовта.
към втори вариант >>
Може да кажете: „Родил ли ни е да страдаме?
(втори вариант)
Вие се питате защо Господ ви е създал? Аз мога да ви кажа. Бог ви е създал да се учите.
Може да кажете: „Родил ли ни е да страдаме?
“ – Не. Страданието и несретите произтичат от характера, че не се учите. Също така и всички други противоречия произтичат от това. Ако се учите, ще стане другояче. Всички противоречия в дома ви произтичат от това, че не се учите.
към втори вариант >>
Всякога трябва да се образува един навик, една воля, не е хубаво човек да се сопва.
(втори вариант)
Рекох му, че не мога да го приема. Като си отиде той, рекох: Аз мога да постъпя по друг начин, да изчезна оттам, да се изгубя. Да му кажа, че не мога да го приема, това е най-практичното. Но мога и по друг начин, мога и да изчезна. Ето аз какво съм решил: като дойде някой, иска аз да го приема, а пък съм зает, мен ми трябва вода, ще му кажа: „Вземи тази стомна, ще идем горе на Витоша за вода и като се върнем, ще те приема, по пътя ще се разговаряме.“ Преведете сега.
Всякога трябва да се образува един навик, една воля, не е хубаво човек да се сопва.
Ти трябва да знаеш как да отговаряш. Ти вече, ако направиш една неприятна гримаса, че си недоволен, тогава вредиш на себе си. И въпросът остава неразрешен. Да знаеш как да свиеш устата, устата е мястото на Любовта. Ти не може да употребиш Любовта, ако не си господар на устата.
към втори вариант >>
“ – Не.
(втори вариант)
Вие се питате защо Господ ви е създал? Аз мога да ви кажа. Бог ви е създал да се учите. Може да кажете: „Родил ли ни е да страдаме?
“ – Не.
Страданието и несретите произтичат от характера, че не се учите. Също така и всички други противоречия произтичат от това. Ако се учите, ще стане другояче. Всички противоречия в дома ви произтичат от това, че не се учите. Например две сестри са се събрали и не може да се спогодите.
към втори вариант >>
Ти трябва да знаеш как да отговаряш.
(втори вариант)
Като си отиде той, рекох: Аз мога да постъпя по друг начин, да изчезна оттам, да се изгубя. Да му кажа, че не мога да го приема, това е най-практичното. Но мога и по друг начин, мога и да изчезна. Ето аз какво съм решил: като дойде някой, иска аз да го приема, а пък съм зает, мен ми трябва вода, ще му кажа: „Вземи тази стомна, ще идем горе на Витоша за вода и като се върнем, ще те приема, по пътя ще се разговаряме.“ Преведете сега. Всякога трябва да се образува един навик, една воля, не е хубаво човек да се сопва.
Ти трябва да знаеш как да отговаряш.
Ти вече, ако направиш една неприятна гримаса, че си недоволен, тогава вредиш на себе си. И въпросът остава неразрешен. Да знаеш как да свиеш устата, устата е мястото на Любовта. Ти не може да употребиш Любовта, ако не си господар на устата. Ти не може да приложиш Любовта във всичкото нейно разнообразие.
към втори вариант >>
Страданието и несретите произтичат от характера, че не се учите.
(втори вариант)
Вие се питате защо Господ ви е създал? Аз мога да ви кажа. Бог ви е създал да се учите. Може да кажете: „Родил ли ни е да страдаме? “ – Не.
Страданието и несретите произтичат от характера, че не се учите.
Също така и всички други противоречия произтичат от това. Ако се учите, ще стане другояче. Всички противоречия в дома ви произтичат от това, че не се учите. Например две сестри са се събрали и не може да се спогодите. Това е една задача, която трябва да разрешите.
към втори вариант >>
Ти вече, ако направиш една неприятна гримаса, че си недоволен, тогава вредиш на себе си.
(втори вариант)
Да му кажа, че не мога да го приема, това е най-практичното. Но мога и по друг начин, мога и да изчезна. Ето аз какво съм решил: като дойде някой, иска аз да го приема, а пък съм зает, мен ми трябва вода, ще му кажа: „Вземи тази стомна, ще идем горе на Витоша за вода и като се върнем, ще те приема, по пътя ще се разговаряме.“ Преведете сега. Всякога трябва да се образува един навик, една воля, не е хубаво човек да се сопва. Ти трябва да знаеш как да отговаряш.
Ти вече, ако направиш една неприятна гримаса, че си недоволен, тогава вредиш на себе си.
И въпросът остава неразрешен. Да знаеш как да свиеш устата, устата е мястото на Любовта. Ти не може да употребиш Любовта, ако не си господар на устата. Ти не може да приложиш Любовта във всичкото нейно разнообразие. Ти не може да погледнеш хората както трябва, ако не знаеш, ако не си господар на устата си.
към втори вариант >>
Също така и всички други противоречия произтичат от това.
(втори вариант)
Аз мога да ви кажа. Бог ви е създал да се учите. Може да кажете: „Родил ли ни е да страдаме? “ – Не. Страданието и несретите произтичат от характера, че не се учите.
Също така и всички други противоречия произтичат от това.
Ако се учите, ще стане другояче. Всички противоречия в дома ви произтичат от това, че не се учите. Например две сестри са се събрали и не може да се спогодите. Това е една задача, която трябва да разрешите. Ти казваш: „Тази сестра не я обичам.“ Радвам се, че не я обичаш.
към втори вариант >>
И въпросът остава неразрешен.
(втори вариант)
Но мога и по друг начин, мога и да изчезна. Ето аз какво съм решил: като дойде някой, иска аз да го приема, а пък съм зает, мен ми трябва вода, ще му кажа: „Вземи тази стомна, ще идем горе на Витоша за вода и като се върнем, ще те приема, по пътя ще се разговаряме.“ Преведете сега. Всякога трябва да се образува един навик, една воля, не е хубаво човек да се сопва. Ти трябва да знаеш как да отговаряш. Ти вече, ако направиш една неприятна гримаса, че си недоволен, тогава вредиш на себе си.
И въпросът остава неразрешен.
Да знаеш как да свиеш устата, устата е мястото на Любовта. Ти не може да употребиш Любовта, ако не си господар на устата. Ти не може да приложиш Любовта във всичкото нейно разнообразие. Ти не може да погледнеш хората както трябва, ако не знаеш, ако не си господар на устата си. Ако устата ти нямат нормалния израз на Любовта, тогава и очите ти вземат съответно положение.
към втори вариант >>
Ако се учите, ще стане другояче.
(втори вариант)
Бог ви е създал да се учите. Може да кажете: „Родил ли ни е да страдаме? “ – Не. Страданието и несретите произтичат от характера, че не се учите. Също така и всички други противоречия произтичат от това.
Ако се учите, ще стане другояче.
Всички противоречия в дома ви произтичат от това, че не се учите. Например две сестри са се събрали и не може да се спогодите. Това е една задача, която трябва да разрешите. Ти казваш: „Тази сестра не я обичам.“ Радвам се, че не я обичаш. Ето една възможност за тебе да обикнеш някого.
към втори вариант >>
Да знаеш как да свиеш устата, устата е мястото на Любовта.
(втори вариант)
Ето аз какво съм решил: като дойде някой, иска аз да го приема, а пък съм зает, мен ми трябва вода, ще му кажа: „Вземи тази стомна, ще идем горе на Витоша за вода и като се върнем, ще те приема, по пътя ще се разговаряме.“ Преведете сега. Всякога трябва да се образува един навик, една воля, не е хубаво човек да се сопва. Ти трябва да знаеш как да отговаряш. Ти вече, ако направиш една неприятна гримаса, че си недоволен, тогава вредиш на себе си. И въпросът остава неразрешен.
Да знаеш как да свиеш устата, устата е мястото на Любовта.
Ти не може да употребиш Любовта, ако не си господар на устата. Ти не може да приложиш Любовта във всичкото нейно разнообразие. Ти не може да погледнеш хората както трябва, ако не знаеш, ако не си господар на устата си. Ако устата ти нямат нормалния израз на Любовта, тогава и очите ти вземат съответно положение.
към втори вариант >>
Всички противоречия в дома ви произтичат от това, че не се учите.
(втори вариант)
Може да кажете: „Родил ли ни е да страдаме? “ – Не. Страданието и несретите произтичат от характера, че не се учите. Също така и всички други противоречия произтичат от това. Ако се учите, ще стане другояче.
Всички противоречия в дома ви произтичат от това, че не се учите.
Например две сестри са се събрали и не може да се спогодите. Това е една задача, която трябва да разрешите. Ти казваш: „Тази сестра не я обичам.“ Радвам се, че не я обичаш. Ето една възможност за тебе да обикнеш някого. Ти казваш: „Тази сестра обича много.“ И това е една задача.
към втори вариант >>
Ти не може да употребиш Любовта, ако не си господар на устата.
(втори вариант)
Всякога трябва да се образува един навик, една воля, не е хубаво човек да се сопва. Ти трябва да знаеш как да отговаряш. Ти вече, ако направиш една неприятна гримаса, че си недоволен, тогава вредиш на себе си. И въпросът остава неразрешен. Да знаеш как да свиеш устата, устата е мястото на Любовта.
Ти не може да употребиш Любовта, ако не си господар на устата.
Ти не може да приложиш Любовта във всичкото нейно разнообразие. Ти не може да погледнеш хората както трябва, ако не знаеш, ако не си господар на устата си. Ако устата ти нямат нормалния израз на Любовта, тогава и очите ти вземат съответно положение.
към втори вариант >>
Например две сестри са се събрали и не може да се спогодите.
(втори вариант)
“ – Не. Страданието и несретите произтичат от характера, че не се учите. Също така и всички други противоречия произтичат от това. Ако се учите, ще стане другояче. Всички противоречия в дома ви произтичат от това, че не се учите.
Например две сестри са се събрали и не може да се спогодите.
Това е една задача, която трябва да разрешите. Ти казваш: „Тази сестра не я обичам.“ Радвам се, че не я обичаш. Ето една възможност за тебе да обикнеш някого. Ти казваш: „Тази сестра обича много.“ И това е една задача. В този случай трябва да запазиш устата си и любовта се изгубва, ако не знаеш как да я запазиш.
към втори вариант >>
Ти не може да приложиш Любовта във всичкото нейно разнообразие.
(втори вариант)
Ти трябва да знаеш как да отговаряш. Ти вече, ако направиш една неприятна гримаса, че си недоволен, тогава вредиш на себе си. И въпросът остава неразрешен. Да знаеш как да свиеш устата, устата е мястото на Любовта. Ти не може да употребиш Любовта, ако не си господар на устата.
Ти не може да приложиш Любовта във всичкото нейно разнообразие.
Ти не може да погледнеш хората както трябва, ако не знаеш, ако не си господар на устата си. Ако устата ти нямат нормалния израз на Любовта, тогава и очите ти вземат съответно положение.
към втори вариант >>
Това е една задача, която трябва да разрешите.
(втори вариант)
Страданието и несретите произтичат от характера, че не се учите. Също така и всички други противоречия произтичат от това. Ако се учите, ще стане другояче. Всички противоречия в дома ви произтичат от това, че не се учите. Например две сестри са се събрали и не може да се спогодите.
Това е една задача, която трябва да разрешите.
Ти казваш: „Тази сестра не я обичам.“ Радвам се, че не я обичаш. Ето една възможност за тебе да обикнеш някого. Ти казваш: „Тази сестра обича много.“ И това е една задача. В този случай трябва да запазиш устата си и любовта се изгубва, ако не знаеш как да я запазиш. Може да туриш едно препятствие.
към втори вариант >>
Ти не може да погледнеш хората както трябва, ако не знаеш, ако не си господар на устата си.
(втори вариант)
Ти вече, ако направиш една неприятна гримаса, че си недоволен, тогава вредиш на себе си. И въпросът остава неразрешен. Да знаеш как да свиеш устата, устата е мястото на Любовта. Ти не може да употребиш Любовта, ако не си господар на устата. Ти не може да приложиш Любовта във всичкото нейно разнообразие.
Ти не може да погледнеш хората както трябва, ако не знаеш, ако не си господар на устата си.
Ако устата ти нямат нормалния израз на Любовта, тогава и очите ти вземат съответно положение.
към втори вариант >>
Ти казваш: „Тази сестра не я обичам.“ Радвам се, че не я обичаш.
(втори вариант)
Също така и всички други противоречия произтичат от това. Ако се учите, ще стане другояче. Всички противоречия в дома ви произтичат от това, че не се учите. Например две сестри са се събрали и не може да се спогодите. Това е една задача, която трябва да разрешите.
Ти казваш: „Тази сестра не я обичам.“ Радвам се, че не я обичаш.
Ето една възможност за тебе да обикнеш някого. Ти казваш: „Тази сестра обича много.“ И това е една задача. В този случай трябва да запазиш устата си и любовта се изгубва, ако не знаеш как да я запазиш. Може да туриш едно препятствие. Има такива препятствия.
към втори вариант >>
Ако устата ти нямат нормалния израз на Любовта, тогава и очите ти вземат съответно положение.
(втори вариант)
И въпросът остава неразрешен. Да знаеш как да свиеш устата, устата е мястото на Любовта. Ти не може да употребиш Любовта, ако не си господар на устата. Ти не може да приложиш Любовта във всичкото нейно разнообразие. Ти не може да погледнеш хората както трябва, ако не знаеш, ако не си господар на устата си.
Ако устата ти нямат нормалния израз на Любовта, тогава и очите ти вземат съответно положение.
към втори вариант >>
Ето една възможност за тебе да обикнеш някого.
(втори вариант)
Ако се учите, ще стане другояче. Всички противоречия в дома ви произтичат от това, че не се учите. Например две сестри са се събрали и не може да се спогодите. Това е една задача, която трябва да разрешите. Ти казваш: „Тази сестра не я обичам.“ Радвам се, че не я обичаш.
Ето една възможност за тебе да обикнеш някого.
Ти казваш: „Тази сестра обича много.“ И това е една задача. В този случай трябва да запазиш устата си и любовта се изгубва, ако не знаеш как да я запазиш. Може да туриш едно препятствие. Има такива препятствия. Не, че се изгубва, но проявлението на Любовта престава.
към втори вариант >>
Първото нещо, ще оставите устата си свободни и не ги измъчвайте.
(втори вариант)
Първото нещо, ще оставите устата си свободни и не ги измъчвайте.
Сега устата са на голямо мъчение. Сега казвам на онези ученици, които искат да прилагат. Щом си недоволен, ще вземеш чиста вода и една хубава кърпа и ще измиеш устата си. Ще вземеш една много хубава, мека, суха кърпа и ще попиеш водата добре и веднага може да си въздействуваш. Или сега идат плодовете, пролет иде.
към втори вариант >>
Ти казваш: „Тази сестра обича много.“ И това е една задача.
(втори вариант)
Всички противоречия в дома ви произтичат от това, че не се учите. Например две сестри са се събрали и не може да се спогодите. Това е една задача, която трябва да разрешите. Ти казваш: „Тази сестра не я обичам.“ Радвам се, че не я обичаш. Ето една възможност за тебе да обикнеш някого.
Ти казваш: „Тази сестра обича много.“ И това е една задача.
В този случай трябва да запазиш устата си и любовта се изгубва, ако не знаеш как да я запазиш. Може да туриш едно препятствие. Има такива препятствия. Не, че се изгубва, но проявлението на Любовта престава. Ражда се едно малко разочарование.
към втори вариант >>
Сега устата са на голямо мъчение.
(втори вариант)
Първото нещо, ще оставите устата си свободни и не ги измъчвайте.
Сега устата са на голямо мъчение.
Сега казвам на онези ученици, които искат да прилагат. Щом си недоволен, ще вземеш чиста вода и една хубава кърпа и ще измиеш устата си. Ще вземеш една много хубава, мека, суха кърпа и ще попиеш водата добре и веднага може да си въздействуваш. Или сега идат плодовете, пролет иде. Вземете една череша, доближете я до устата си, да видиш какво влияние ще укаже, от далече я гледайте или вземете едно зрънце грозде, приближете го до устата си, да видиш какво ще почувствуваш.
към втори вариант >>
В този случай трябва да запазиш устата си и любовта се изгубва, ако не знаеш как да я запазиш.
(втори вариант)
Например две сестри са се събрали и не може да се спогодите. Това е една задача, която трябва да разрешите. Ти казваш: „Тази сестра не я обичам.“ Радвам се, че не я обичаш. Ето една възможност за тебе да обикнеш някого. Ти казваш: „Тази сестра обича много.“ И това е една задача.
В този случай трябва да запазиш устата си и любовта се изгубва, ако не знаеш как да я запазиш.
Може да туриш едно препятствие. Има такива препятствия. Не, че се изгубва, но проявлението на Любовта престава. Ражда се едно малко разочарование. Вие считате тези работи детински, но това е една цяла философия.
към втори вариант >>
Сега казвам на онези ученици, които искат да прилагат.
(втори вариант)
Първото нещо, ще оставите устата си свободни и не ги измъчвайте. Сега устата са на голямо мъчение.
Сега казвам на онези ученици, които искат да прилагат.
Щом си недоволен, ще вземеш чиста вода и една хубава кърпа и ще измиеш устата си. Ще вземеш една много хубава, мека, суха кърпа и ще попиеш водата добре и веднага може да си въздействуваш. Или сега идат плодовете, пролет иде. Вземете една череша, доближете я до устата си, да видиш какво влияние ще укаже, от далече я гледайте или вземете едно зрънце грозде, приближете го до устата си, да видиш какво ще почувствуваш. Колцина от вас има, които искат вътрешно да се ползуват.
към втори вариант >>
Може да туриш едно препятствие.
(втори вариант)
Това е една задача, която трябва да разрешите. Ти казваш: „Тази сестра не я обичам.“ Радвам се, че не я обичаш. Ето една възможност за тебе да обикнеш някого. Ти казваш: „Тази сестра обича много.“ И това е една задача. В този случай трябва да запазиш устата си и любовта се изгубва, ако не знаеш как да я запазиш.
Може да туриш едно препятствие.
Има такива препятствия. Не, че се изгубва, но проявлението на Любовта престава. Ражда се едно малко разочарование. Вие считате тези работи детински, но това е една цяла философия. Един професор, един цар, който и да е, казва някоя мисъл и после това го измъчва.
към втори вариант >>
Щом си недоволен, ще вземеш чиста вода и една хубава кърпа и ще измиеш устата си.
(втори вариант)
Първото нещо, ще оставите устата си свободни и не ги измъчвайте. Сега устата са на голямо мъчение. Сега казвам на онези ученици, които искат да прилагат.
Щом си недоволен, ще вземеш чиста вода и една хубава кърпа и ще измиеш устата си.
Ще вземеш една много хубава, мека, суха кърпа и ще попиеш водата добре и веднага може да си въздействуваш. Или сега идат плодовете, пролет иде. Вземете една череша, доближете я до устата си, да видиш какво влияние ще укаже, от далече я гледайте или вземете едно зрънце грозде, приближете го до устата си, да видиш какво ще почувствуваш. Колцина от вас има, които искат вътрешно да се ползуват. Непременно трябва да се работи по един начин.
към втори вариант >>
Има такива препятствия.
(втори вариант)
Ти казваш: „Тази сестра не я обичам.“ Радвам се, че не я обичаш. Ето една възможност за тебе да обикнеш някого. Ти казваш: „Тази сестра обича много.“ И това е една задача. В този случай трябва да запазиш устата си и любовта се изгубва, ако не знаеш как да я запазиш. Може да туриш едно препятствие.
Има такива препятствия.
Не, че се изгубва, но проявлението на Любовта престава. Ражда се едно малко разочарование. Вие считате тези работи детински, но това е една цяла философия. Един професор, един цар, който и да е, казва някоя мисъл и после това го измъчва. Една малка услуга не си я направил, нещо те измъчва.
към втори вариант >>
Ще вземеш една много хубава, мека, суха кърпа и ще попиеш водата добре и веднага може да си въздействуваш.
(втори вариант)
Първото нещо, ще оставите устата си свободни и не ги измъчвайте. Сега устата са на голямо мъчение. Сега казвам на онези ученици, които искат да прилагат. Щом си недоволен, ще вземеш чиста вода и една хубава кърпа и ще измиеш устата си.
Ще вземеш една много хубава, мека, суха кърпа и ще попиеш водата добре и веднага може да си въздействуваш.
Или сега идат плодовете, пролет иде. Вземете една череша, доближете я до устата си, да видиш какво влияние ще укаже, от далече я гледайте или вземете едно зрънце грозде, приближете го до устата си, да видиш какво ще почувствуваш. Колцина от вас има, които искат вътрешно да се ползуват. Непременно трябва да се работи по един начин. В Индия има факири, които по цял ден размишляват в течение на 15 години.
към втори вариант >>
Не, че се изгубва, но проявлението на Любовта престава.
(втори вариант)
Ето една възможност за тебе да обикнеш някого. Ти казваш: „Тази сестра обича много.“ И това е една задача. В този случай трябва да запазиш устата си и любовта се изгубва, ако не знаеш как да я запазиш. Може да туриш едно препятствие. Има такива препятствия.
Не, че се изгубва, но проявлението на Любовта престава.
Ражда се едно малко разочарование. Вие считате тези работи детински, но това е една цяла философия. Един професор, един цар, който и да е, казва някоя мисъл и после това го измъчва. Една малка услуга не си я направил, нещо те измъчва. Ти направиш нещо за една минута и след това нещо те измъчва.
към втори вариант >>
Или сега идат плодовете, пролет иде.
(втори вариант)
Първото нещо, ще оставите устата си свободни и не ги измъчвайте. Сега устата са на голямо мъчение. Сега казвам на онези ученици, които искат да прилагат. Щом си недоволен, ще вземеш чиста вода и една хубава кърпа и ще измиеш устата си. Ще вземеш една много хубава, мека, суха кърпа и ще попиеш водата добре и веднага може да си въздействуваш.
Или сега идат плодовете, пролет иде.
Вземете една череша, доближете я до устата си, да видиш какво влияние ще укаже, от далече я гледайте или вземете едно зрънце грозде, приближете го до устата си, да видиш какво ще почувствуваш. Колцина от вас има, които искат вътрешно да се ползуват. Непременно трябва да се работи по един начин. В Индия има факири, които по цял ден размишляват в течение на 15 години. Ганди сега почнал да пости 21 ден и с това иска да пречисти душата си.
към втори вариант >>
Ражда се едно малко разочарование.
(втори вариант)
Ти казваш: „Тази сестра обича много.“ И това е една задача. В този случай трябва да запазиш устата си и любовта се изгубва, ако не знаеш как да я запазиш. Може да туриш едно препятствие. Има такива препятствия. Не, че се изгубва, но проявлението на Любовта престава.
Ражда се едно малко разочарование.
Вие считате тези работи детински, но това е една цяла философия. Един професор, един цар, който и да е, казва някоя мисъл и после това го измъчва. Една малка услуга не си я направил, нещо те измъчва. Ти направиш нещо за една минута и след това нещо те измъчва. Казваш: „Втори път, като се преродя.“ Вие съвсем механическо разбиране имате за прераждането.
към втори вариант >>
Вземете една череша, доближете я до устата си, да видиш какво влияние ще укаже, от далече я гледайте или вземете едно зрънце грозде, приближете го до устата си, да видиш какво ще почувствуваш.
(втори вариант)
Сега устата са на голямо мъчение. Сега казвам на онези ученици, които искат да прилагат. Щом си недоволен, ще вземеш чиста вода и една хубава кърпа и ще измиеш устата си. Ще вземеш една много хубава, мека, суха кърпа и ще попиеш водата добре и веднага може да си въздействуваш. Или сега идат плодовете, пролет иде.
Вземете една череша, доближете я до устата си, да видиш какво влияние ще укаже, от далече я гледайте или вземете едно зрънце грозде, приближете го до устата си, да видиш какво ще почувствуваш.
Колцина от вас има, които искат вътрешно да се ползуват. Непременно трябва да се работи по един начин. В Индия има факири, които по цял ден размишляват в течение на 15 години. Ганди сега почнал да пости 21 ден и с това иска да пречисти душата си. Всички велики хора искат да пречистят себе си.
към втори вариант >>
Вие считате тези работи детински, но това е една цяла философия.
(втори вариант)
В този случай трябва да запазиш устата си и любовта се изгубва, ако не знаеш как да я запазиш. Може да туриш едно препятствие. Има такива препятствия. Не, че се изгубва, но проявлението на Любовта престава. Ражда се едно малко разочарование.
Вие считате тези работи детински, но това е една цяла философия.
Един професор, един цар, който и да е, казва някоя мисъл и после това го измъчва. Една малка услуга не си я направил, нещо те измъчва. Ти направиш нещо за една минута и след това нещо те измъчва. Казваш: „Втори път, като се преродя.“ Вие съвсем механическо разбиране имате за прераждането. Не, ти започни от сега да се прераждаш.
към втори вариант >>
Колцина от вас има, които искат вътрешно да се ползуват.
(втори вариант)
Сега казвам на онези ученици, които искат да прилагат. Щом си недоволен, ще вземеш чиста вода и една хубава кърпа и ще измиеш устата си. Ще вземеш една много хубава, мека, суха кърпа и ще попиеш водата добре и веднага може да си въздействуваш. Или сега идат плодовете, пролет иде. Вземете една череша, доближете я до устата си, да видиш какво влияние ще укаже, от далече я гледайте или вземете едно зрънце грозде, приближете го до устата си, да видиш какво ще почувствуваш.
Колцина от вас има, които искат вътрешно да се ползуват.
Непременно трябва да се работи по един начин. В Индия има факири, които по цял ден размишляват в течение на 15 години. Ганди сега почнал да пости 21 ден и с това иска да пречисти душата си. Всички велики хора искат да пречистят себе си. 21 ден да пости и да е доволен.
към втори вариант >>
Един професор, един цар, който и да е, казва някоя мисъл и после това го измъчва.
(втори вариант)
Може да туриш едно препятствие. Има такива препятствия. Не, че се изгубва, но проявлението на Любовта престава. Ражда се едно малко разочарование. Вие считате тези работи детински, но това е една цяла философия.
Един професор, един цар, който и да е, казва някоя мисъл и после това го измъчва.
Една малка услуга не си я направил, нещо те измъчва. Ти направиш нещо за една минута и след това нещо те измъчва. Казваш: „Втори път, като се преродя.“ Вие съвсем механическо разбиране имате за прераждането. Не, ти започни от сега да се прераждаш. Че ти, като почнеш да изправяш един дефект, ти си влязъл в областта на прераждането.
към втори вариант >>
Непременно трябва да се работи по един начин.
(втори вариант)
Щом си недоволен, ще вземеш чиста вода и една хубава кърпа и ще измиеш устата си. Ще вземеш една много хубава, мека, суха кърпа и ще попиеш водата добре и веднага може да си въздействуваш. Или сега идат плодовете, пролет иде. Вземете една череша, доближете я до устата си, да видиш какво влияние ще укаже, от далече я гледайте или вземете едно зрънце грозде, приближете го до устата си, да видиш какво ще почувствуваш. Колцина от вас има, които искат вътрешно да се ползуват.
Непременно трябва да се работи по един начин.
В Индия има факири, които по цял ден размишляват в течение на 15 години. Ганди сега почнал да пости 21 ден и с това иска да пречисти душата си. Всички велики хора искат да пречистят себе си. 21 ден да пости и да е доволен.
към втори вариант >>
Една малка услуга не си я направил, нещо те измъчва.
(втори вариант)
Има такива препятствия. Не, че се изгубва, но проявлението на Любовта престава. Ражда се едно малко разочарование. Вие считате тези работи детински, но това е една цяла философия. Един професор, един цар, който и да е, казва някоя мисъл и после това го измъчва.
Една малка услуга не си я направил, нещо те измъчва.
Ти направиш нещо за една минута и след това нещо те измъчва. Казваш: „Втори път, като се преродя.“ Вие съвсем механическо разбиране имате за прераждането. Не, ти започни от сега да се прераждаш. Че ти, като почнеш да изправяш един дефект, ти си влязъл в областта на прераждането. Щом не си започнал да изправяш един дефект, ти няма да се преродиш.
към втори вариант >>
В Индия има факири, които по цял ден размишляват в течение на 15 години.
(втори вариант)
Ще вземеш една много хубава, мека, суха кърпа и ще попиеш водата добре и веднага може да си въздействуваш. Или сега идат плодовете, пролет иде. Вземете една череша, доближете я до устата си, да видиш какво влияние ще укаже, от далече я гледайте или вземете едно зрънце грозде, приближете го до устата си, да видиш какво ще почувствуваш. Колцина от вас има, които искат вътрешно да се ползуват. Непременно трябва да се работи по един начин.
В Индия има факири, които по цял ден размишляват в течение на 15 години.
Ганди сега почнал да пости 21 ден и с това иска да пречисти душата си. Всички велики хора искат да пречистят себе си. 21 ден да пости и да е доволен.
към втори вариант >>
Ти направиш нещо за една минута и след това нещо те измъчва.
(втори вариант)
Не, че се изгубва, но проявлението на Любовта престава. Ражда се едно малко разочарование. Вие считате тези работи детински, но това е една цяла философия. Един професор, един цар, който и да е, казва някоя мисъл и после това го измъчва. Една малка услуга не си я направил, нещо те измъчва.
Ти направиш нещо за една минута и след това нещо те измъчва.
Казваш: „Втори път, като се преродя.“ Вие съвсем механическо разбиране имате за прераждането. Не, ти започни от сега да се прераждаш. Че ти, като почнеш да изправяш един дефект, ти си влязъл в областта на прераждането. Щом не си започнал да изправяш един дефект, ти няма да се преродиш. Щом в тебе се яви желанието да измениш нещо, ти си вече в областта на Новия живот.
към втори вариант >>
Ганди сега почнал да пости 21 ден и с това иска да пречисти душата си.
(втори вариант)
Или сега идат плодовете, пролет иде. Вземете една череша, доближете я до устата си, да видиш какво влияние ще укаже, от далече я гледайте или вземете едно зрънце грозде, приближете го до устата си, да видиш какво ще почувствуваш. Колцина от вас има, които искат вътрешно да се ползуват. Непременно трябва да се работи по един начин. В Индия има факири, които по цял ден размишляват в течение на 15 години.
Ганди сега почнал да пости 21 ден и с това иска да пречисти душата си.
Всички велики хора искат да пречистят себе си. 21 ден да пости и да е доволен.
към втори вариант >>
Казваш: „Втори път, като се преродя.“ Вие съвсем механическо разбиране имате за прераждането.
(втори вариант)
Ражда се едно малко разочарование. Вие считате тези работи детински, но това е една цяла философия. Един професор, един цар, който и да е, казва някоя мисъл и после това го измъчва. Една малка услуга не си я направил, нещо те измъчва. Ти направиш нещо за една минута и след това нещо те измъчва.
Казваш: „Втори път, като се преродя.“ Вие съвсем механическо разбиране имате за прераждането.
Не, ти започни от сега да се прераждаш. Че ти, като почнеш да изправяш един дефект, ти си влязъл в областта на прераждането. Щом не си започнал да изправяш един дефект, ти няма да се преродиш. Щом в тебе се яви желанието да измениш нещо, ти си вече в областта на Новия живот.
към втори вариант >>
Всички велики хора искат да пречистят себе си.
(втори вариант)
Вземете една череша, доближете я до устата си, да видиш какво влияние ще укаже, от далече я гледайте или вземете едно зрънце грозде, приближете го до устата си, да видиш какво ще почувствуваш. Колцина от вас има, които искат вътрешно да се ползуват. Непременно трябва да се работи по един начин. В Индия има факири, които по цял ден размишляват в течение на 15 години. Ганди сега почнал да пости 21 ден и с това иска да пречисти душата си.
Всички велики хора искат да пречистят себе си.
21 ден да пости и да е доволен.
към втори вариант >>
Не, ти започни от сега да се прераждаш.
(втори вариант)
Вие считате тези работи детински, но това е една цяла философия. Един професор, един цар, който и да е, казва някоя мисъл и после това го измъчва. Една малка услуга не си я направил, нещо те измъчва. Ти направиш нещо за една минута и след това нещо те измъчва. Казваш: „Втори път, като се преродя.“ Вие съвсем механическо разбиране имате за прераждането.
Не, ти започни от сега да се прераждаш.
Че ти, като почнеш да изправяш един дефект, ти си влязъл в областта на прераждането. Щом не си започнал да изправяш един дефект, ти няма да се преродиш. Щом в тебе се яви желанието да измениш нещо, ти си вече в областта на Новия живот.
към втори вариант >>
21 ден да пости и да е доволен.
(втори вариант)
Колцина от вас има, които искат вътрешно да се ползуват. Непременно трябва да се работи по един начин. В Индия има факири, които по цял ден размишляват в течение на 15 години. Ганди сега почнал да пости 21 ден и с това иска да пречисти душата си. Всички велики хора искат да пречистят себе си.
21 ден да пости и да е доволен.
към втори вариант >>
Че ти, като почнеш да изправяш един дефект, ти си влязъл в областта на прераждането.
(втори вариант)
Един професор, един цар, който и да е, казва някоя мисъл и после това го измъчва. Една малка услуга не си я направил, нещо те измъчва. Ти направиш нещо за една минута и след това нещо те измъчва. Казваш: „Втори път, като се преродя.“ Вие съвсем механическо разбиране имате за прераждането. Не, ти започни от сега да се прераждаш.
Че ти, като почнеш да изправяш един дефект, ти си влязъл в областта на прераждането.
Щом не си започнал да изправяш един дефект, ти няма да се преродиш. Щом в тебе се яви желанието да измениш нещо, ти си вече в областта на Новия живот.
към втори вариант >>
Ако някому този опит за устата е присърдце, да го почва, ако е човек на Любовта.
(втори вариант)
Ако някому този опит за устата е присърдце, да го почва, ако е човек на Любовта.
Ако човек иска да бъде израз на всички хубави чувствувания, да се занимава с устата си, ако ли не, да остави устата си.
към втори вариант >>
Щом не си започнал да изправяш един дефект, ти няма да се преродиш.
(втори вариант)
Една малка услуга не си я направил, нещо те измъчва. Ти направиш нещо за една минута и след това нещо те измъчва. Казваш: „Втори път, като се преродя.“ Вие съвсем механическо разбиране имате за прераждането. Не, ти започни от сега да се прераждаш. Че ти, като почнеш да изправяш един дефект, ти си влязъл в областта на прераждането.
Щом не си започнал да изправяш един дефект, ти няма да се преродиш.
Щом в тебе се яви желанието да измениш нещо, ти си вече в областта на Новия живот.
към втори вариант >>
Ако човек иска да бъде израз на всички хубави чувствувания, да се занимава с устата си, ако ли не, да остави устата си.
(втори вариант)
Ако някому този опит за устата е присърдце, да го почва, ако е човек на Любовта.
Ако човек иска да бъде израз на всички хубави чувствувания, да се занимава с устата си, ако ли не, да остави устата си.
към втори вариант >>
Щом в тебе се яви желанието да измениш нещо, ти си вече в областта на Новия живот.
(втори вариант)
Ти направиш нещо за една минута и след това нещо те измъчва. Казваш: „Втори път, като се преродя.“ Вие съвсем механическо разбиране имате за прераждането. Не, ти започни от сега да се прераждаш. Че ти, като почнеш да изправяш един дефект, ти си влязъл в областта на прераждането. Щом не си започнал да изправяш един дефект, ти няма да се преродиш.
Щом в тебе се яви желанието да измениш нещо, ти си вече в областта на Новия живот.
към втори вариант >>
Та кой е предметът сега за който говорим?
(втори вариант)
Та кой е предметът сега за който говорим?
– Човешката уста. Устата като предмет на сърдцето. И какъв е опита, който трябва да направиш? Ако си недоволен, измий си устата 3 – 4 – 5 – 6 пъти. Ако си доволен, какво трябва да направиш?
към втори вариант >>
Другото възражение сега е, ти казваш: „Как живее светът?
(втори вариант)
Другото възражение сега е, ти казваш: „Как живее светът?
“ Аз зная как живее светът. И всички вие живеете както живее светът. Не е лошо това, но както вървите, всички не можете да влезете в Царството Божие. Животът на света не е живот на разумния свят. Светът е най-големия разсадник.
към втори вариант >>
– Човешката уста.
(втори вариант)
Та кой е предметът сега за който говорим?
– Човешката уста.
Устата като предмет на сърдцето. И какъв е опита, който трябва да направиш? Ако си недоволен, измий си устата 3 – 4 – 5 – 6 пъти. Ако си доволен, какво трябва да направиш? – Пак ще си измиеш устата.
към втори вариант >>
“ Аз зная как живее светът.
(втори вариант)
Другото възражение сега е, ти казваш: „Как живее светът?
“ Аз зная как живее светът.
И всички вие живеете както живее светът. Не е лошо това, но както вървите, всички не можете да влезете в Царството Божие. Животът на света не е живот на разумния свят. Светът е най-големия разсадник. Ти казваш: „Този човек се е прославил.“ Много малък шанс има човек да се прослави в света.
към втори вариант >>
Устата като предмет на сърдцето.
(втори вариант)
Та кой е предметът сега за който говорим? – Човешката уста.
Устата като предмет на сърдцето.
И какъв е опита, който трябва да направиш? Ако си недоволен, измий си устата 3 – 4 – 5 – 6 пъти. Ако си доволен, какво трябва да направиш? – Пак ще си измиеш устата.
към втори вариант >>
И всички вие живеете както живее светът.
(втори вариант)
Другото възражение сега е, ти казваш: „Как живее светът? “ Аз зная как живее светът.
И всички вие живеете както живее светът.
Не е лошо това, но както вървите, всички не можете да влезете в Царството Божие. Животът на света не е живот на разумния свят. Светът е най-големия разсадник. Ти казваш: „Този човек се е прославил.“ Много малък шанс има човек да се прослави в света. Например някой се е прославил, но утре е смачкан.
към втори вариант >>
И какъв е опита, който трябва да направиш?
(втори вариант)
Та кой е предметът сега за който говорим? – Човешката уста. Устата като предмет на сърдцето.
И какъв е опита, който трябва да направиш?
Ако си недоволен, измий си устата 3 – 4 – 5 – 6 пъти. Ако си доволен, какво трябва да направиш? – Пак ще си измиеш устата.
към втори вариант >>
Не е лошо това, но както вървите, всички не можете да влезете в Царството Божие.
(втори вариант)
Другото възражение сега е, ти казваш: „Как живее светът? “ Аз зная как живее светът. И всички вие живеете както живее светът.
Не е лошо това, но както вървите, всички не можете да влезете в Царството Божие.
Животът на света не е живот на разумния свят. Светът е най-големия разсадник. Ти казваш: „Този човек се е прославил.“ Много малък шанс има човек да се прослави в света. Например някой се е прославил, но утре е смачкан. Запример една жена има булска дреха, но след време ти виждаш, че дрехата ти е смачкана и не може да я познаеш.
към втори вариант >>
Ако си недоволен, измий си устата 3 – 4 – 5 – 6 пъти.
(втори вариант)
Та кой е предметът сега за който говорим? – Човешката уста. Устата като предмет на сърдцето. И какъв е опита, който трябва да направиш?
Ако си недоволен, измий си устата 3 – 4 – 5 – 6 пъти.
Ако си доволен, какво трябва да направиш? – Пак ще си измиеш устата.
към втори вариант >>
Животът на света не е живот на разумния свят.
(втори вариант)
Другото възражение сега е, ти казваш: „Как живее светът? “ Аз зная как живее светът. И всички вие живеете както живее светът. Не е лошо това, но както вървите, всички не можете да влезете в Царството Божие.
Животът на света не е живот на разумния свят.
Светът е най-големия разсадник. Ти казваш: „Този човек се е прославил.“ Много малък шанс има човек да се прослави в света. Например някой се е прославил, но утре е смачкан. Запример една жена има булска дреха, но след време ти виждаш, че дрехата ти е смачкана и не може да я познаеш. Не, че светът е лош, няма какво да бягаме от света, но всички ние трябва да излезем от този свят, който ни стеснява.
към втори вариант >>
Ако си доволен, какво трябва да направиш?
(втори вариант)
Та кой е предметът сега за който говорим? – Човешката уста. Устата като предмет на сърдцето. И какъв е опита, който трябва да направиш? Ако си недоволен, измий си устата 3 – 4 – 5 – 6 пъти.
Ако си доволен, какво трябва да направиш?
– Пак ще си измиеш устата.
към втори вариант >>
Светът е най-големия разсадник.
(втори вариант)
Другото възражение сега е, ти казваш: „Как живее светът? “ Аз зная как живее светът. И всички вие живеете както живее светът. Не е лошо това, но както вървите, всички не можете да влезете в Царството Божие. Животът на света не е живот на разумния свят.
Светът е най-големия разсадник.
Ти казваш: „Този човек се е прославил.“ Много малък шанс има човек да се прослави в света. Например някой се е прославил, но утре е смачкан. Запример една жена има булска дреха, но след време ти виждаш, че дрехата ти е смачкана и не може да я познаеш. Не, че светът е лош, няма какво да бягаме от света, но всички ние трябва да излезем от този свят, който ни стеснява. Аз ви говоря да излезете из стеснителните условия.
към втори вариант >>
– Пак ще си измиеш устата.
(втори вариант)
– Човешката уста. Устата като предмет на сърдцето. И какъв е опита, който трябва да направиш? Ако си недоволен, измий си устата 3 – 4 – 5 – 6 пъти. Ако си доволен, какво трябва да направиш?
– Пак ще си измиеш устата.
към втори вариант >>
Ти казваш: „Този човек се е прославил.“ Много малък шанс има човек да се прослави в света.
(втори вариант)
“ Аз зная как живее светът. И всички вие живеете както живее светът. Не е лошо това, но както вървите, всички не можете да влезете в Царството Божие. Животът на света не е живот на разумния свят. Светът е най-големия разсадник.
Ти казваш: „Този човек се е прославил.“ Много малък шанс има човек да се прослави в света.
Например някой се е прославил, но утре е смачкан. Запример една жена има булска дреха, но след време ти виждаш, че дрехата ти е смачкана и не може да я познаеш. Не, че светът е лош, няма какво да бягаме от света, но всички ние трябва да излезем от този свят, който ни стеснява. Аз ви говоря да излезете из стеснителните условия. Запример ако кажа: вие, които седите на предната редица да идете на края, ще има недоволство.
към втори вариант >>
Например някой се е прославил, но утре е смачкан.
(втори вариант)
И всички вие живеете както живее светът. Не е лошо това, но както вървите, всички не можете да влезете в Царството Божие. Животът на света не е живот на разумния свят. Светът е най-големия разсадник. Ти казваш: „Този човек се е прославил.“ Много малък шанс има човек да се прослави в света.
Например някой се е прославил, но утре е смачкан.
Запример една жена има булска дреха, но след време ти виждаш, че дрехата ти е смачкана и не може да я познаеш. Не, че светът е лош, няма какво да бягаме от света, но всички ние трябва да излезем от този свят, който ни стеснява. Аз ви говоря да излезете из стеснителните условия. Запример ако кажа: вие, които седите на предната редица да идете на края, ще има недоволство. Защо и за какво?
към втори вариант >>
Запример една жена има булска дреха, но след време ти виждаш, че дрехата ти е смачкана и не може да я познаеш.
(втори вариант)
Не е лошо това, но както вървите, всички не можете да влезете в Царството Божие. Животът на света не е живот на разумния свят. Светът е най-големия разсадник. Ти казваш: „Този човек се е прославил.“ Много малък шанс има човек да се прослави в света. Например някой се е прославил, но утре е смачкан.
Запример една жена има булска дреха, но след време ти виждаш, че дрехата ти е смачкана и не може да я познаеш.
Не, че светът е лош, няма какво да бягаме от света, но всички ние трябва да излезем от този свят, който ни стеснява. Аз ви говоря да излезете из стеснителните условия. Запример ако кажа: вие, които седите на предната редица да идете на края, ще има недоволство. Защо и за какво? Ако кажа задната редица да дойде напред, ще кажете: „Те по-достойни ли са?
към втори вариант >>
Не, че светът е лош, няма какво да бягаме от света, но всички ние трябва да излезем от този свят, който ни стеснява.
(втори вариант)
Животът на света не е живот на разумния свят. Светът е най-големия разсадник. Ти казваш: „Този човек се е прославил.“ Много малък шанс има човек да се прослави в света. Например някой се е прославил, но утре е смачкан. Запример една жена има булска дреха, но след време ти виждаш, че дрехата ти е смачкана и не може да я познаеш.
Не, че светът е лош, няма какво да бягаме от света, но всички ние трябва да излезем от този свят, който ни стеснява.
Аз ви говоря да излезете из стеснителните условия. Запример ако кажа: вие, които седите на предната редица да идете на края, ще има недоволство. Защо и за какво? Ако кажа задната редица да дойде напред, ще кажете: „Те по-достойни ли са? “ След като сте били тука цял ден и сте работили, сте се изморили.
към втори вариант >>
Аз ви говоря да излезете из стеснителните условия.
(втори вариант)
Светът е най-големия разсадник. Ти казваш: „Този човек се е прославил.“ Много малък шанс има човек да се прослави в света. Например някой се е прославил, но утре е смачкан. Запример една жена има булска дреха, но след време ти виждаш, че дрехата ти е смачкана и не може да я познаеш. Не, че светът е лош, няма какво да бягаме от света, но всички ние трябва да излезем от този свят, който ни стеснява.
Аз ви говоря да излезете из стеснителните условия.
Запример ако кажа: вие, които седите на предната редица да идете на края, ще има недоволство. Защо и за какво? Ако кажа задната редица да дойде напред, ще кажете: „Те по-достойни ли са? “ След като сте били тука цял ден и сте работили, сте се изморили. Рекох, да минете отзад, да си починете.
към втори вариант >>
Запример ако кажа: вие, които седите на предната редица да идете на края, ще има недоволство.
(втори вариант)
Ти казваш: „Този човек се е прославил.“ Много малък шанс има човек да се прослави в света. Например някой се е прославил, но утре е смачкан. Запример една жена има булска дреха, но след време ти виждаш, че дрехата ти е смачкана и не може да я познаеш. Не, че светът е лош, няма какво да бягаме от света, но всички ние трябва да излезем от този свят, който ни стеснява. Аз ви говоря да излезете из стеснителните условия.
Запример ако кажа: вие, които седите на предната редица да идете на края, ще има недоволство.
Защо и за какво? Ако кажа задната редица да дойде напред, ще кажете: „Те по-достойни ли са? “ След като сте били тука цял ден и сте работили, сте се изморили. Рекох, да минете отзад, да си починете. А на другите рекох да минат отпред, а вие казвате, че като дойдат онези, ще ви вземат мястото и ще ви турят на опашката.
към втори вариант >>
Защо и за какво?
(втори вариант)
Например някой се е прославил, но утре е смачкан. Запример една жена има булска дреха, но след време ти виждаш, че дрехата ти е смачкана и не може да я познаеш. Не, че светът е лош, няма какво да бягаме от света, но всички ние трябва да излезем от този свят, който ни стеснява. Аз ви говоря да излезете из стеснителните условия. Запример ако кажа: вие, които седите на предната редица да идете на края, ще има недоволство.
Защо и за какво?
Ако кажа задната редица да дойде напред, ще кажете: „Те по-достойни ли са? “ След като сте били тука цял ден и сте работили, сте се изморили. Рекох, да минете отзад, да си починете. А на другите рекох да минат отпред, а вие казвате, че като дойдат онези, ще ви вземат мястото и ще ви турят на опашката. Това не е философия.
към втори вариант >>
Ако кажа задната редица да дойде напред, ще кажете: „Те по-достойни ли са?
(втори вариант)
Запример една жена има булска дреха, но след време ти виждаш, че дрехата ти е смачкана и не може да я познаеш. Не, че светът е лош, няма какво да бягаме от света, но всички ние трябва да излезем от този свят, който ни стеснява. Аз ви говоря да излезете из стеснителните условия. Запример ако кажа: вие, които седите на предната редица да идете на края, ще има недоволство. Защо и за какво?
Ако кажа задната редица да дойде напред, ще кажете: „Те по-достойни ли са?
“ След като сте били тука цял ден и сте работили, сте се изморили. Рекох, да минете отзад, да си починете. А на другите рекох да минат отпред, а вие казвате, че като дойдат онези, ще ви вземат мястото и ще ви турят на опашката. Това не е философия.
към втори вариант >>
Кое можем да наречем най-мъчното изкуство?
(втори вариант)
Кое можем да наречем най-мъчното изкуство?
В класа болни хора не искам, а който е разположен. Неразположени хора в класа не искам. Това трябва да го знаете. За да се създаде една хармония, трябват здрави хора, а светът е широк отвън. В класа, ако отидете, за да добиете нещо, трябва да имате разположение, да се владате.
към втори вариант >>
“ След като сте били тука цял ден и сте работили, сте се изморили.
(втори вариант)
Не, че светът е лош, няма какво да бягаме от света, но всички ние трябва да излезем от този свят, който ни стеснява. Аз ви говоря да излезете из стеснителните условия. Запример ако кажа: вие, които седите на предната редица да идете на края, ще има недоволство. Защо и за какво? Ако кажа задната редица да дойде напред, ще кажете: „Те по-достойни ли са?
“ След като сте били тука цял ден и сте работили, сте се изморили.
Рекох, да минете отзад, да си починете. А на другите рекох да минат отпред, а вие казвате, че като дойдат онези, ще ви вземат мястото и ще ви турят на опашката. Това не е философия.
към втори вариант >>
В класа болни хора не искам, а който е разположен.
(втори вариант)
Кое можем да наречем най-мъчното изкуство?
В класа болни хора не искам, а който е разположен.
Неразположени хора в класа не искам. Това трябва да го знаете. За да се създаде една хармония, трябват здрави хора, а светът е широк отвън. В класа, ако отидете, за да добиете нещо, трябва да имате разположение, да се владате. На какво се дължи неразположението на човека?
към втори вариант >>
Рекох, да минете отзад, да си починете.
(втори вариант)
Аз ви говоря да излезете из стеснителните условия. Запример ако кажа: вие, които седите на предната редица да идете на края, ще има недоволство. Защо и за какво? Ако кажа задната редица да дойде напред, ще кажете: „Те по-достойни ли са? “ След като сте били тука цял ден и сте работили, сте се изморили.
Рекох, да минете отзад, да си починете.
А на другите рекох да минат отпред, а вие казвате, че като дойдат онези, ще ви вземат мястото и ще ви турят на опашката. Това не е философия.
към втори вариант >>
Неразположени хора в класа не искам.
(втори вариант)
Кое можем да наречем най-мъчното изкуство? В класа болни хора не искам, а който е разположен.
Неразположени хора в класа не искам.
Това трябва да го знаете. За да се създаде една хармония, трябват здрави хора, а светът е широк отвън. В класа, ако отидете, за да добиете нещо, трябва да имате разположение, да се владате. На какво се дължи неразположението на човека? Някои искат да се прави добро.
към втори вариант >>
А на другите рекох да минат отпред, а вие казвате, че като дойдат онези, ще ви вземат мястото и ще ви турят на опашката.
(втори вариант)
Запример ако кажа: вие, които седите на предната редица да идете на края, ще има недоволство. Защо и за какво? Ако кажа задната редица да дойде напред, ще кажете: „Те по-достойни ли са? “ След като сте били тука цял ден и сте работили, сте се изморили. Рекох, да минете отзад, да си починете.
А на другите рекох да минат отпред, а вие казвате, че като дойдат онези, ще ви вземат мястото и ще ви турят на опашката.
Това не е философия.
към втори вариант >>
Това трябва да го знаете.
(втори вариант)
Кое можем да наречем най-мъчното изкуство? В класа болни хора не искам, а който е разположен. Неразположени хора в класа не искам.
Това трябва да го знаете.
За да се създаде една хармония, трябват здрави хора, а светът е широк отвън. В класа, ако отидете, за да добиете нещо, трябва да имате разположение, да се владате. На какво се дължи неразположението на човека? Някои искат да се прави добро. Как трябва да се постъпва?
към втори вариант >>
Това не е философия.
(втори вариант)
Защо и за какво? Ако кажа задната редица да дойде напред, ще кажете: „Те по-достойни ли са? “ След като сте били тука цял ден и сте работили, сте се изморили. Рекох, да минете отзад, да си починете. А на другите рекох да минат отпред, а вие казвате, че като дойдат онези, ще ви вземат мястото и ще ви турят на опашката.
Това не е философия.
към втори вариант >>
За да се създаде една хармония, трябват здрави хора, а светът е широк отвън.
(втори вариант)
Кое можем да наречем най-мъчното изкуство? В класа болни хора не искам, а който е разположен. Неразположени хора в класа не искам. Това трябва да го знаете.
За да се създаде една хармония, трябват здрави хора, а светът е широк отвън.
В класа, ако отидете, за да добиете нещо, трябва да имате разположение, да се владате. На какво се дължи неразположението на човека? Някои искат да се прави добро. Как трябва да се постъпва? Някои запример не постъпват с мене добре.
към втори вариант >>
Онези от вас, които искате да станете майстори и да работите, ще вземете по едно огледало.
(втори вариант)
Онези от вас, които искате да станете майстори и да работите, ще вземете по едно огледало.
Може 10-20 души, огледайте устата си, докато вземете една хубава поза. Ще говоря сега на умните. Искате сега да се зачервят устните ви. Ще си представиш един млад момък или една млада мома, представи си, че я гледаш и тогава ще виждаш какво влияние ще има върху устата ви, ще станат ли червени устата ти или не. Ти ще кажеш: „С такива праздни работи ние не се занимаваме.“ Ако няма никакъв резултат и възразиш така, право е.
към втори вариант >>
В класа, ако отидете, за да добиете нещо, трябва да имате разположение, да се владате.
(втори вариант)
Кое можем да наречем най-мъчното изкуство? В класа болни хора не искам, а който е разположен. Неразположени хора в класа не искам. Това трябва да го знаете. За да се създаде една хармония, трябват здрави хора, а светът е широк отвън.
В класа, ако отидете, за да добиете нещо, трябва да имате разположение, да се владате.
На какво се дължи неразположението на човека? Някои искат да се прави добро. Как трябва да се постъпва? Някои запример не постъпват с мене добре. Как трябва да се постъпва?
към втори вариант >>
Може 10-20 души, огледайте устата си, докато вземете една хубава поза.
(втори вариант)
Онези от вас, които искате да станете майстори и да работите, ще вземете по едно огледало.
Може 10-20 души, огледайте устата си, докато вземете една хубава поза.
Ще говоря сега на умните. Искате сега да се зачервят устните ви. Ще си представиш един млад момък или една млада мома, представи си, че я гледаш и тогава ще виждаш какво влияние ще има върху устата ви, ще станат ли червени устата ти или не. Ти ще кажеш: „С такива праздни работи ние не се занимаваме.“ Ако няма никакъв резултат и възразиш така, право е. Но целият живот днес седи в известни образи.
към втори вариант >>
На какво се дължи неразположението на човека?
(втори вариант)
В класа болни хора не искам, а който е разположен. Неразположени хора в класа не искам. Това трябва да го знаете. За да се създаде една хармония, трябват здрави хора, а светът е широк отвън. В класа, ако отидете, за да добиете нещо, трябва да имате разположение, да се владате.
На какво се дължи неразположението на човека?
Някои искат да се прави добро. Как трябва да се постъпва? Някои запример не постъпват с мене добре. Как трябва да се постъпва? Не само, че трябва да се каже, че не постъпва добре, но как трябва да се постъпва.
към втори вариант >>
Ще говоря сега на умните.
(втори вариант)
Онези от вас, които искате да станете майстори и да работите, ще вземете по едно огледало. Може 10-20 души, огледайте устата си, докато вземете една хубава поза.
Ще говоря сега на умните.
Искате сега да се зачервят устните ви. Ще си представиш един млад момък или една млада мома, представи си, че я гледаш и тогава ще виждаш какво влияние ще има върху устата ви, ще станат ли червени устата ти или не. Ти ще кажеш: „С такива праздни работи ние не се занимаваме.“ Ако няма никакъв резултат и възразиш така, право е. Но целият живот днес седи в известни образи. В твоя ум седи идеята да градиш къща, в някой брат седи идеята да гради салон и след време това въображение се реализира.
към втори вариант >>
Някои искат да се прави добро.
(втори вариант)
Неразположени хора в класа не искам. Това трябва да го знаете. За да се създаде една хармония, трябват здрави хора, а светът е широк отвън. В класа, ако отидете, за да добиете нещо, трябва да имате разположение, да се владате. На какво се дължи неразположението на човека?
Някои искат да се прави добро.
Как трябва да се постъпва? Някои запример не постъпват с мене добре. Как трябва да се постъпва? Не само, че трябва да се каже, че не постъпва добре, но как трябва да се постъпва. Някой например напише някое писмо, казва, че не е хубаво.
към втори вариант >>
Искате сега да се зачервят устните ви.
(втори вариант)
Онези от вас, които искате да станете майстори и да работите, ще вземете по едно огледало. Може 10-20 души, огледайте устата си, докато вземете една хубава поза. Ще говоря сега на умните.
Искате сега да се зачервят устните ви.
Ще си представиш един млад момък или една млада мома, представи си, че я гледаш и тогава ще виждаш какво влияние ще има върху устата ви, ще станат ли червени устата ти или не. Ти ще кажеш: „С такива праздни работи ние не се занимаваме.“ Ако няма никакъв резултат и възразиш така, право е. Но целият живот днес седи в известни образи. В твоя ум седи идеята да градиш къща, в някой брат седи идеята да гради салон и след време това въображение се реализира. Образът, който дойде в твоето въображение, ти го наблюдавай и разгледай постижим ли е или не.
към втори вариант >>
Как трябва да се постъпва?
(втори вариант)
Това трябва да го знаете. За да се създаде една хармония, трябват здрави хора, а светът е широк отвън. В класа, ако отидете, за да добиете нещо, трябва да имате разположение, да се владате. На какво се дължи неразположението на човека? Някои искат да се прави добро.
Как трябва да се постъпва?
Някои запример не постъпват с мене добре. Как трябва да се постъпва? Не само, че трябва да се каже, че не постъпва добре, но как трябва да се постъпва. Някой например напише някое писмо, казва, че не е хубаво. Но как трябва да се напише?
към втори вариант >>
Ще си представиш един млад момък или една млада мома, представи си, че я гледаш и тогава ще виждаш какво влияние ще има върху устата ви, ще станат ли червени устата ти или не.
(втори вариант)
Онези от вас, които искате да станете майстори и да работите, ще вземете по едно огледало. Може 10-20 души, огледайте устата си, докато вземете една хубава поза. Ще говоря сега на умните. Искате сега да се зачервят устните ви.
Ще си представиш един млад момък или една млада мома, представи си, че я гледаш и тогава ще виждаш какво влияние ще има върху устата ви, ще станат ли червени устата ти или не.
Ти ще кажеш: „С такива праздни работи ние не се занимаваме.“ Ако няма никакъв резултат и възразиш така, право е. Но целият живот днес седи в известни образи. В твоя ум седи идеята да градиш къща, в някой брат седи идеята да гради салон и след време това въображение се реализира. Образът, който дойде в твоето въображение, ти го наблюдавай и разгледай постижим ли е или не.
към втори вариант >>
Някои запример не постъпват с мене добре.
(втори вариант)
За да се създаде една хармония, трябват здрави хора, а светът е широк отвън. В класа, ако отидете, за да добиете нещо, трябва да имате разположение, да се владате. На какво се дължи неразположението на човека? Някои искат да се прави добро. Как трябва да се постъпва?
Някои запример не постъпват с мене добре.
Как трябва да се постъпва? Не само, че трябва да се каже, че не постъпва добре, но как трябва да се постъпва. Някой например напише някое писмо, казва, че не е хубаво. Но как трябва да се напише? Може да се направи добро, но писмото трябва да има резултат.
към втори вариант >>
Ти ще кажеш: „С такива праздни работи ние не се занимаваме.“ Ако няма никакъв резултат и възразиш така, право е.
(втори вариант)
Онези от вас, които искате да станете майстори и да работите, ще вземете по едно огледало. Може 10-20 души, огледайте устата си, докато вземете една хубава поза. Ще говоря сега на умните. Искате сега да се зачервят устните ви. Ще си представиш един млад момък или една млада мома, представи си, че я гледаш и тогава ще виждаш какво влияние ще има върху устата ви, ще станат ли червени устата ти или не.
Ти ще кажеш: „С такива праздни работи ние не се занимаваме.“ Ако няма никакъв резултат и възразиш така, право е.
Но целият живот днес седи в известни образи. В твоя ум седи идеята да градиш къща, в някой брат седи идеята да гради салон и след време това въображение се реализира. Образът, който дойде в твоето въображение, ти го наблюдавай и разгледай постижим ли е или не.
към втори вариант >>
Как трябва да се постъпва?
(втори вариант)
В класа, ако отидете, за да добиете нещо, трябва да имате разположение, да се владате. На какво се дължи неразположението на човека? Някои искат да се прави добро. Как трябва да се постъпва? Някои запример не постъпват с мене добре.
Как трябва да се постъпва?
Не само, че трябва да се каже, че не постъпва добре, но как трябва да се постъпва. Някой например напише някое писмо, казва, че не е хубаво. Но как трябва да се напише? Може да се направи добро, но писмото трябва да има резултат. Както е вашият живот, това е един резултат на вашето минало.
към втори вариант >>
Но целият живот днес седи в известни образи.
(втори вариант)
Може 10-20 души, огледайте устата си, докато вземете една хубава поза. Ще говоря сега на умните. Искате сега да се зачервят устните ви. Ще си представиш един млад момък или една млада мома, представи си, че я гледаш и тогава ще виждаш какво влияние ще има върху устата ви, ще станат ли червени устата ти или не. Ти ще кажеш: „С такива праздни работи ние не се занимаваме.“ Ако няма никакъв резултат и възразиш така, право е.
Но целият живот днес седи в известни образи.
В твоя ум седи идеята да градиш къща, в някой брат седи идеята да гради салон и след време това въображение се реализира. Образът, който дойде в твоето въображение, ти го наблюдавай и разгледай постижим ли е или не.
към втори вариант >>
Не само, че трябва да се каже, че не постъпва добре, но как трябва да се постъпва.
(втори вариант)
На какво се дължи неразположението на човека? Някои искат да се прави добро. Как трябва да се постъпва? Някои запример не постъпват с мене добре. Как трябва да се постъпва?
Не само, че трябва да се каже, че не постъпва добре, но как трябва да се постъпва.
Някой например напише някое писмо, казва, че не е хубаво. Но как трябва да се напише? Може да се направи добро, но писмото трябва да има резултат. Както е вашият живот, това е един резултат на вашето минало. Всичко, каквото сте вие, това е резултат на вашето минало.
към втори вариант >>
В твоя ум седи идеята да градиш къща, в някой брат седи идеята да гради салон и след време това въображение се реализира.
(втори вариант)
Ще говоря сега на умните. Искате сега да се зачервят устните ви. Ще си представиш един млад момък или една млада мома, представи си, че я гледаш и тогава ще виждаш какво влияние ще има върху устата ви, ще станат ли червени устата ти или не. Ти ще кажеш: „С такива праздни работи ние не се занимаваме.“ Ако няма никакъв резултат и възразиш така, право е. Но целият живот днес седи в известни образи.
В твоя ум седи идеята да градиш къща, в някой брат седи идеята да гради салон и след време това въображение се реализира.
Образът, който дойде в твоето въображение, ти го наблюдавай и разгледай постижим ли е или не.
към втори вариант >>
Някой например напише някое писмо, казва, че не е хубаво.
(втори вариант)
Някои искат да се прави добро. Как трябва да се постъпва? Някои запример не постъпват с мене добре. Как трябва да се постъпва? Не само, че трябва да се каже, че не постъпва добре, но как трябва да се постъпва.
Някой например напише някое писмо, казва, че не е хубаво.
Но как трябва да се напише? Може да се направи добро, но писмото трябва да има резултат. Както е вашият живот, това е един резултат на вашето минало. Всичко, каквото сте вие, това е резултат на вашето минало. И краката ви, и главата, и вашата мисъл, чувства, всичко, са резултат на миналото.
към втори вариант >>
Образът, който дойде в твоето въображение, ти го наблюдавай и разгледай постижим ли е или не.
(втори вариант)
Искате сега да се зачервят устните ви. Ще си представиш един млад момък или една млада мома, представи си, че я гледаш и тогава ще виждаш какво влияние ще има върху устата ви, ще станат ли червени устата ти или не. Ти ще кажеш: „С такива праздни работи ние не се занимаваме.“ Ако няма никакъв резултат и възразиш така, право е. Но целият живот днес седи в известни образи. В твоя ум седи идеята да градиш къща, в някой брат седи идеята да гради салон и след време това въображение се реализира.
Образът, който дойде в твоето въображение, ти го наблюдавай и разгледай постижим ли е или не.
към втори вариант >>
Но как трябва да се напише?
(втори вариант)
Как трябва да се постъпва? Някои запример не постъпват с мене добре. Как трябва да се постъпва? Не само, че трябва да се каже, че не постъпва добре, но как трябва да се постъпва. Някой например напише някое писмо, казва, че не е хубаво.
Но как трябва да се напише?
Може да се направи добро, но писмото трябва да има резултат. Както е вашият живот, това е един резултат на вашето минало. Всичко, каквото сте вие, това е резултат на вашето минало. И краката ви, и главата, и вашата мисъл, чувства, всичко, са резултат на миналото. Вие говорите за един идеал, искате да научите нещо.
към втори вариант >>
Човек, който иска да бъде свободен, трябва да знае следното.
(втори вариант)
Човек, който иска да бъде свободен, трябва да знае следното.
Дойде ти една мисъл, ти кажеш: „Тази мисъл е лоша.“ Ти още не знаеш дали тази мисъл е лоша. Ако тази мисъл беше лоша, ти трябва да определиш в какво седи нейната лошевина. Трябва да определиш в нея кои качества са лоши. Трябва да знаеш защо е лоша. Запример казват: „Хитри уста.
към втори вариант >>
Може да се направи добро, но писмото трябва да има резултат.
(втори вариант)
Някои запример не постъпват с мене добре. Как трябва да се постъпва? Не само, че трябва да се каже, че не постъпва добре, но как трябва да се постъпва. Някой например напише някое писмо, казва, че не е хубаво. Но как трябва да се напише?
Може да се направи добро, но писмото трябва да има резултат.
Както е вашият живот, това е един резултат на вашето минало. Всичко, каквото сте вие, това е резултат на вашето минало. И краката ви, и главата, и вашата мисъл, чувства, всичко, са резултат на миналото. Вие говорите за един идеал, искате да научите нещо. Хубаво, какво ще научите?
към втори вариант >>
Дойде ти една мисъл, ти кажеш: „Тази мисъл е лоша.“ Ти още не знаеш дали тази мисъл е лоша.
(втори вариант)
Човек, който иска да бъде свободен, трябва да знае следното.
Дойде ти една мисъл, ти кажеш: „Тази мисъл е лоша.“ Ти още не знаеш дали тази мисъл е лоша.
Ако тази мисъл беше лоша, ти трябва да определиш в какво седи нейната лошевина. Трябва да определиш в нея кои качества са лоши. Трябва да знаеш защо е лоша. Запример казват: „Хитри уста. Има хитри уста.“ На добрия човек каква е устата?
към втори вариант >>
Както е вашият живот, това е един резултат на вашето минало.
(втори вариант)
Как трябва да се постъпва? Не само, че трябва да се каже, че не постъпва добре, но как трябва да се постъпва. Някой например напише някое писмо, казва, че не е хубаво. Но как трябва да се напише? Може да се направи добро, но писмото трябва да има резултат.
Както е вашият живот, това е един резултат на вашето минало.
Всичко, каквото сте вие, това е резултат на вашето минало. И краката ви, и главата, и вашата мисъл, чувства, всичко, са резултат на миналото. Вие говорите за един идеал, искате да научите нещо. Хубаво, какво ще научите? И като научите нещо, вие искате да узнаете характера на хората.
към втори вариант >>
Ако тази мисъл беше лоша, ти трябва да определиш в какво седи нейната лошевина.
(втори вариант)
Човек, който иска да бъде свободен, трябва да знае следното. Дойде ти една мисъл, ти кажеш: „Тази мисъл е лоша.“ Ти още не знаеш дали тази мисъл е лоша.
Ако тази мисъл беше лоша, ти трябва да определиш в какво седи нейната лошевина.
Трябва да определиш в нея кои качества са лоши. Трябва да знаеш защо е лоша. Запример казват: „Хитри уста. Има хитри уста.“ На добрия човек каква е устата? Как ще я нарисувате?
към втори вариант >>
Всичко, каквото сте вие, това е резултат на вашето минало.
(втори вариант)
Не само, че трябва да се каже, че не постъпва добре, но как трябва да се постъпва. Някой например напише някое писмо, казва, че не е хубаво. Но как трябва да се напише? Може да се направи добро, но писмото трябва да има резултат. Както е вашият живот, това е един резултат на вашето минало.
Всичко, каквото сте вие, това е резултат на вашето минало.
И краката ви, и главата, и вашата мисъл, чувства, всичко, са резултат на миналото. Вие говорите за един идеал, искате да научите нещо. Хубаво, какво ще научите? И като научите нещо, вие искате да узнаете характера на хората. За да познаете другите, трябва да познаваш и себе си.
към втори вариант >>
Трябва да определиш в нея кои качества са лоши.
(втори вариант)
Човек, който иска да бъде свободен, трябва да знае следното. Дойде ти една мисъл, ти кажеш: „Тази мисъл е лоша.“ Ти още не знаеш дали тази мисъл е лоша. Ако тази мисъл беше лоша, ти трябва да определиш в какво седи нейната лошевина.
Трябва да определиш в нея кои качества са лоши.
Трябва да знаеш защо е лоша. Запример казват: „Хитри уста. Има хитри уста.“ На добрия човек каква е устата? Как ще я нарисувате? За следующия път я ми нарисувайте една добра уста.
към втори вариант >>
И краката ви, и главата, и вашата мисъл, чувства, всичко, са резултат на миналото.
(втори вариант)
Някой например напише някое писмо, казва, че не е хубаво. Но как трябва да се напише? Може да се направи добро, но писмото трябва да има резултат. Както е вашият живот, това е един резултат на вашето минало. Всичко, каквото сте вие, това е резултат на вашето минало.
И краката ви, и главата, и вашата мисъл, чувства, всичко, са резултат на миналото.
Вие говорите за един идеал, искате да научите нещо. Хубаво, какво ще научите? И като научите нещо, вие искате да узнаете характера на хората. За да познаете другите, трябва да познаваш и себе си. Ти не може да познаваш другите повече от себе си.
към втори вариант >>
Трябва да знаеш защо е лоша.
(втори вариант)
Човек, който иска да бъде свободен, трябва да знае следното. Дойде ти една мисъл, ти кажеш: „Тази мисъл е лоша.“ Ти още не знаеш дали тази мисъл е лоша. Ако тази мисъл беше лоша, ти трябва да определиш в какво седи нейната лошевина. Трябва да определиш в нея кои качества са лоши.
Трябва да знаеш защо е лоша.
Запример казват: „Хитри уста. Има хитри уста.“ На добрия човек каква е устата? Как ще я нарисувате? За следующия път я ми нарисувайте една добра уста. Кой както знае да я нарисува.
към втори вариант >>
Вие говорите за един идеал, искате да научите нещо.
(втори вариант)
Но как трябва да се напише? Може да се направи добро, но писмото трябва да има резултат. Както е вашият живот, това е един резултат на вашето минало. Всичко, каквото сте вие, това е резултат на вашето минало. И краката ви, и главата, и вашата мисъл, чувства, всичко, са резултат на миналото.
Вие говорите за един идеал, искате да научите нещо.
Хубаво, какво ще научите? И като научите нещо, вие искате да узнаете характера на хората. За да познаете другите, трябва да познаваш и себе си. Ти не може да познаваш другите повече от себе си.
към втори вариант >>
Запример казват: „Хитри уста.
(втори вариант)
Човек, който иска да бъде свободен, трябва да знае следното. Дойде ти една мисъл, ти кажеш: „Тази мисъл е лоша.“ Ти още не знаеш дали тази мисъл е лоша. Ако тази мисъл беше лоша, ти трябва да определиш в какво седи нейната лошевина. Трябва да определиш в нея кои качества са лоши. Трябва да знаеш защо е лоша.
Запример казват: „Хитри уста.
Има хитри уста.“ На добрия човек каква е устата? Как ще я нарисувате? За следующия път я ми нарисувайте една добра уста. Кой както знае да я нарисува. Задачата за следния път е добрата уста.
към втори вариант >>
Хубаво, какво ще научите?
(втори вариант)
Може да се направи добро, но писмото трябва да има резултат. Както е вашият живот, това е един резултат на вашето минало. Всичко, каквото сте вие, това е резултат на вашето минало. И краката ви, и главата, и вашата мисъл, чувства, всичко, са резултат на миналото. Вие говорите за един идеал, искате да научите нещо.
Хубаво, какво ще научите?
И като научите нещо, вие искате да узнаете характера на хората. За да познаете другите, трябва да познаваш и себе си. Ти не може да познаваш другите повече от себе си.
към втори вариант >>
Има хитри уста.“ На добрия човек каква е устата?
(втори вариант)
Дойде ти една мисъл, ти кажеш: „Тази мисъл е лоша.“ Ти още не знаеш дали тази мисъл е лоша. Ако тази мисъл беше лоша, ти трябва да определиш в какво седи нейната лошевина. Трябва да определиш в нея кои качества са лоши. Трябва да знаеш защо е лоша. Запример казват: „Хитри уста.
Има хитри уста.“ На добрия човек каква е устата?
Как ще я нарисувате? За следующия път я ми нарисувайте една добра уста. Кой както знае да я нарисува. Задачата за следния път е добрата уста. Ако устата са притиснати и образуват права линия, или ако тази линия се огъва нагоре, какво показва това?
към втори вариант >>
И като научите нещо, вие искате да узнаете характера на хората.
(втори вариант)
Както е вашият живот, това е един резултат на вашето минало. Всичко, каквото сте вие, това е резултат на вашето минало. И краката ви, и главата, и вашата мисъл, чувства, всичко, са резултат на миналото. Вие говорите за един идеал, искате да научите нещо. Хубаво, какво ще научите?
И като научите нещо, вие искате да узнаете характера на хората.
За да познаете другите, трябва да познаваш и себе си. Ти не може да познаваш другите повече от себе си.
към втори вариант >>
Как ще я нарисувате?
(втори вариант)
Ако тази мисъл беше лоша, ти трябва да определиш в какво седи нейната лошевина. Трябва да определиш в нея кои качества са лоши. Трябва да знаеш защо е лоша. Запример казват: „Хитри уста. Има хитри уста.“ На добрия човек каква е устата?
Как ще я нарисувате?
За следующия път я ми нарисувайте една добра уста. Кой както знае да я нарисува. Задачата за следния път е добрата уста. Ако устата са притиснати и образуват права линия, или ако тази линия се огъва нагоре, какво показва това? Върху устата си човек трябва да се спре.
към втори вариант >>
За да познаете другите, трябва да познаваш и себе си.
(втори вариант)
Всичко, каквото сте вие, това е резултат на вашето минало. И краката ви, и главата, и вашата мисъл, чувства, всичко, са резултат на миналото. Вие говорите за един идеал, искате да научите нещо. Хубаво, какво ще научите? И като научите нещо, вие искате да узнаете характера на хората.
За да познаете другите, трябва да познаваш и себе си.
Ти не може да познаваш другите повече от себе си.
към втори вариант >>
За следующия път я ми нарисувайте една добра уста.
(втори вариант)
Трябва да определиш в нея кои качества са лоши. Трябва да знаеш защо е лоша. Запример казват: „Хитри уста. Има хитри уста.“ На добрия човек каква е устата? Как ще я нарисувате?
За следующия път я ми нарисувайте една добра уста.
Кой както знае да я нарисува. Задачата за следния път е добрата уста. Ако устата са притиснати и образуват права линия, или ако тази линия се огъва нагоре, какво показва това? Върху устата си човек трябва да се спре. Онзи, който иска да прави своите научни изследвания, и той трябва да изследва устата и да види какво се крие в нея като възможност.
към втори вариант >>
Ти не може да познаваш другите повече от себе си.
(втори вариант)
И краката ви, и главата, и вашата мисъл, чувства, всичко, са резултат на миналото. Вие говорите за един идеал, искате да научите нещо. Хубаво, какво ще научите? И като научите нещо, вие искате да узнаете характера на хората. За да познаете другите, трябва да познаваш и себе си.
Ти не може да познаваш другите повече от себе си.
към втори вариант >>
Кой както знае да я нарисува.
(втори вариант)
Трябва да знаеш защо е лоша. Запример казват: „Хитри уста. Има хитри уста.“ На добрия човек каква е устата? Как ще я нарисувате? За следующия път я ми нарисувайте една добра уста.
Кой както знае да я нарисува.
Задачата за следния път е добрата уста. Ако устата са притиснати и образуват права линия, или ако тази линия се огъва нагоре, какво показва това? Върху устата си човек трябва да се спре. Онзи, който иска да прави своите научни изследвания, и той трябва да изследва устата и да види какво се крие в нея като възможност.
към втори вариант >>
Ако запример съм говорил за устата, всяка една издатина, всяка една линия е жива линия, тя не е случайна.
(втори вариант)
Ако запример съм говорил за устата, всяка една издатина, всяка една линия е жива линия, тя не е случайна.
Всяка една линия означава качества на човека. Запример крайните части на устата, ако са спуснати надолу, това е едно качество от миналото. Ти си песимист и следствие на това, устата ти са огънати, поради миналото. Докато са огънати устата ти надолу, ти не си оправил своя песимизъм. И всички онези нишки на мозъка, с които ти функционираш, са огънати.
към втори вариант >>
Задачата за следния път е добрата уста.
(втори вариант)
Запример казват: „Хитри уста. Има хитри уста.“ На добрия човек каква е устата? Как ще я нарисувате? За следующия път я ми нарисувайте една добра уста. Кой както знае да я нарисува.
Задачата за следния път е добрата уста.
Ако устата са притиснати и образуват права линия, или ако тази линия се огъва нагоре, какво показва това? Върху устата си човек трябва да се спре. Онзи, който иска да прави своите научни изследвания, и той трябва да изследва устата и да види какво се крие в нея като възможност.
към втори вариант >>
Всяка една линия означава качества на човека.
(втори вариант)
Ако запример съм говорил за устата, всяка една издатина, всяка една линия е жива линия, тя не е случайна.
Всяка една линия означава качества на човека.
Запример крайните части на устата, ако са спуснати надолу, това е едно качество от миналото. Ти си песимист и следствие на това, устата ти са огънати, поради миналото. Докато са огънати устата ти надолу, ти не си оправил своя песимизъм. И всички онези нишки на мозъка, с които ти функционираш, са огънати. И трябва да се изправят тези нишки.
към втори вариант >>
Ако устата са притиснати и образуват права линия, или ако тази линия се огъва нагоре, какво показва това?
(втори вариант)
Има хитри уста.“ На добрия човек каква е устата? Как ще я нарисувате? За следующия път я ми нарисувайте една добра уста. Кой както знае да я нарисува. Задачата за следния път е добрата уста.
Ако устата са притиснати и образуват права линия, или ако тази линия се огъва нагоре, какво показва това?
Върху устата си човек трябва да се спре. Онзи, който иска да прави своите научни изследвания, и той трябва да изследва устата и да види какво се крие в нея като възможност.
към втори вариант >>
Запример крайните части на устата, ако са спуснати надолу, това е едно качество от миналото.
(втори вариант)
Ако запример съм говорил за устата, всяка една издатина, всяка една линия е жива линия, тя не е случайна. Всяка една линия означава качества на човека.
Запример крайните части на устата, ако са спуснати надолу, това е едно качество от миналото.
Ти си песимист и следствие на това, устата ти са огънати, поради миналото. Докато са огънати устата ти надолу, ти не си оправил своя песимизъм. И всички онези нишки на мозъка, с които ти функционираш, са огънати. И трябва да се изправят тези нишки. В мозъка мъчно се изправят.
към втори вариант >>
Върху устата си човек трябва да се спре.
(втори вариант)
Как ще я нарисувате? За следующия път я ми нарисувайте една добра уста. Кой както знае да я нарисува. Задачата за следния път е добрата уста. Ако устата са притиснати и образуват права линия, или ако тази линия се огъва нагоре, какво показва това?
Върху устата си човек трябва да се спре.
Онзи, който иска да прави своите научни изследвания, и той трябва да изследва устата и да види какво се крие в нея като възможност.
към втори вариант >>
Ти си песимист и следствие на това, устата ти са огънати, поради миналото.
(втори вариант)
Ако запример съм говорил за устата, всяка една издатина, всяка една линия е жива линия, тя не е случайна. Всяка една линия означава качества на човека. Запример крайните части на устата, ако са спуснати надолу, това е едно качество от миналото.
Ти си песимист и следствие на това, устата ти са огънати, поради миналото.
Докато са огънати устата ти надолу, ти не си оправил своя песимизъм. И всички онези нишки на мозъка, с които ти функционираш, са огънати. И трябва да се изправят тези нишки. В мозъка мъчно се изправят. Това е една дълга процедура.
към втори вариант >>
Онзи, който иска да прави своите научни изследвания, и той трябва да изследва устата и да види какво се крие в нея като възможност.
(втори вариант)
За следующия път я ми нарисувайте една добра уста. Кой както знае да я нарисува. Задачата за следния път е добрата уста. Ако устата са притиснати и образуват права линия, или ако тази линия се огъва нагоре, какво показва това? Върху устата си човек трябва да се спре.
Онзи, който иска да прави своите научни изследвания, и той трябва да изследва устата и да види какво се крие в нея като възможност.
към втори вариант >>
Докато са огънати устата ти надолу, ти не си оправил своя песимизъм.
(втори вариант)
Ако запример съм говорил за устата, всяка една издатина, всяка една линия е жива линия, тя не е случайна. Всяка една линия означава качества на човека. Запример крайните части на устата, ако са спуснати надолу, това е едно качество от миналото. Ти си песимист и следствие на това, устата ти са огънати, поради миналото.
Докато са огънати устата ти надолу, ти не си оправил своя песимизъм.
И всички онези нишки на мозъка, с които ти функционираш, са огънати. И трябва да се изправят тези нишки. В мозъка мъчно се изправят. Това е една дълга процедура.
към втори вариант >>
Някой път в устата се крият чувствуванията на физическото поле.
(втори вариант)
Някой път в устата се крият чувствуванията на физическото поле.
Запример някой човек е чувствителен към храната. Като му поставиш храна, ще видиш една радост. Друг е чувствителен към дрехите. Като му поставиш хубави дрехи, устата му се зачервяват, а на трети човек, като представиш една хубава книга, устата му се зачервяват. Та, хубавото ядене, хубавата дреха, хубавата книга упражняват известно влияние.
към втори вариант >>
И всички онези нишки на мозъка, с които ти функционираш, са огънати.
(втори вариант)
Ако запример съм говорил за устата, всяка една издатина, всяка една линия е жива линия, тя не е случайна. Всяка една линия означава качества на човека. Запример крайните части на устата, ако са спуснати надолу, това е едно качество от миналото. Ти си песимист и следствие на това, устата ти са огънати, поради миналото. Докато са огънати устата ти надолу, ти не си оправил своя песимизъм.
И всички онези нишки на мозъка, с които ти функционираш, са огънати.
И трябва да се изправят тези нишки. В мозъка мъчно се изправят. Това е една дълга процедура.
към втори вариант >>
Запример някой човек е чувствителен към храната.
(втори вариант)
Някой път в устата се крият чувствуванията на физическото поле.
Запример някой човек е чувствителен към храната.
Като му поставиш храна, ще видиш една радост. Друг е чувствителен към дрехите. Като му поставиш хубави дрехи, устата му се зачервяват, а на трети човек, като представиш една хубава книга, устата му се зачервяват. Та, хубавото ядене, хубавата дреха, хубавата книга упражняват известно влияние. Но една мисъл има влияние върху определено място в устата.
към втори вариант >>
И трябва да се изправят тези нишки.
(втори вариант)
Всяка една линия означава качества на човека. Запример крайните части на устата, ако са спуснати надолу, това е едно качество от миналото. Ти си песимист и следствие на това, устата ти са огънати, поради миналото. Докато са огънати устата ти надолу, ти не си оправил своя песимизъм. И всички онези нишки на мозъка, с които ти функционираш, са огънати.
И трябва да се изправят тези нишки.
В мозъка мъчно се изправят. Това е една дълга процедура.
към втори вариант >>
Като му поставиш храна, ще видиш една радост.
(втори вариант)
Някой път в устата се крият чувствуванията на физическото поле. Запример някой човек е чувствителен към храната.
Като му поставиш храна, ще видиш една радост.
Друг е чувствителен към дрехите. Като му поставиш хубави дрехи, устата му се зачервяват, а на трети човек, като представиш една хубава книга, устата му се зачервяват. Та, хубавото ядене, хубавата дреха, хубавата книга упражняват известно влияние. Но една мисъл има влияние върху определено място в устата. Запример яденето има влияние върху едно място на устата, а дрехата – на друго място, книгата – на друго място.
към втори вариант >>
В мозъка мъчно се изправят.
(втори вариант)
Запример крайните части на устата, ако са спуснати надолу, това е едно качество от миналото. Ти си песимист и следствие на това, устата ти са огънати, поради миналото. Докато са огънати устата ти надолу, ти не си оправил своя песимизъм. И всички онези нишки на мозъка, с които ти функционираш, са огънати. И трябва да се изправят тези нишки.
В мозъка мъчно се изправят.
Това е една дълга процедура.
към втори вариант >>
Друг е чувствителен към дрехите.
(втори вариант)
Някой път в устата се крият чувствуванията на физическото поле. Запример някой човек е чувствителен към храната. Като му поставиш храна, ще видиш една радост.
Друг е чувствителен към дрехите.
Като му поставиш хубави дрехи, устата му се зачервяват, а на трети човек, като представиш една хубава книга, устата му се зачервяват. Та, хубавото ядене, хубавата дреха, хубавата книга упражняват известно влияние. Но една мисъл има влияние върху определено място в устата. Запример яденето има влияние върху едно място на устата, а дрехата – на друго място, книгата – на друго място. Има три вида мускули, които регулират устата.
към втори вариант >>
Това е една дълга процедура.
(втори вариант)
Ти си песимист и следствие на това, устата ти са огънати, поради миналото. Докато са огънати устата ти надолу, ти не си оправил своя песимизъм. И всички онези нишки на мозъка, с които ти функционираш, са огънати. И трябва да се изправят тези нишки. В мозъка мъчно се изправят.
Това е една дълга процедура.
към втори вариант >>
Като му поставиш хубави дрехи, устата му се зачервяват, а на трети човек, като представиш една хубава книга, устата му се зачервяват.
(втори вариант)
Някой път в устата се крият чувствуванията на физическото поле. Запример някой човек е чувствителен към храната. Като му поставиш храна, ще видиш една радост. Друг е чувствителен към дрехите.
Като му поставиш хубави дрехи, устата му се зачервяват, а на трети човек, като представиш една хубава книга, устата му се зачервяват.
Та, хубавото ядене, хубавата дреха, хубавата книга упражняват известно влияние. Но една мисъл има влияние върху определено място в устата. Запример яденето има влияние върху едно място на устата, а дрехата – на друго място, книгата – на друго място. Има три вида мускули, които регулират устата. Единият е само за физическите прояви.
към втори вариант >>
Вие казвате: „Кажете ми тайната.“ Тайната не е никакво чудо.
(втори вариант)
Вие казвате: „Кажете ми тайната.“ Тайната не е никакво чудо.
Двама млади се събрали, имат тайна. Каква тайна? – Обичат се. Любовта сипва ли се? Какво нещо е обичта?
към втори вариант >>
Та, хубавото ядене, хубавата дреха, хубавата книга упражняват известно влияние.
(втори вариант)
Някой път в устата се крият чувствуванията на физическото поле. Запример някой човек е чувствителен към храната. Като му поставиш храна, ще видиш една радост. Друг е чувствителен към дрехите. Като му поставиш хубави дрехи, устата му се зачервяват, а на трети човек, като представиш една хубава книга, устата му се зачервяват.
Та, хубавото ядене, хубавата дреха, хубавата книга упражняват известно влияние.
Но една мисъл има влияние върху определено място в устата. Запример яденето има влияние върху едно място на устата, а дрехата – на друго място, книгата – на друго място. Има три вида мускули, които регулират устата. Единият е само за физическите прояви. Когато някой предмет принадлежи към физическия свят и възбуди в твоето съзнание известни мисли, тогава този мускул на устата се подвижва.
към втори вариант >>
Двама млади се събрали, имат тайна.
(втори вариант)
Вие казвате: „Кажете ми тайната.“ Тайната не е никакво чудо.
Двама млади се събрали, имат тайна.
Каква тайна? – Обичат се. Любовта сипва ли се? Какво нещо е обичта? Наблизо са един до друг.
към втори вариант >>
Но една мисъл има влияние върху определено място в устата.
(втори вариант)
Запример някой човек е чувствителен към храната. Като му поставиш храна, ще видиш една радост. Друг е чувствителен към дрехите. Като му поставиш хубави дрехи, устата му се зачервяват, а на трети човек, като представиш една хубава книга, устата му се зачервяват. Та, хубавото ядене, хубавата дреха, хубавата книга упражняват известно влияние.
Но една мисъл има влияние върху определено място в устата.
Запример яденето има влияние върху едно място на устата, а дрехата – на друго място, книгата – на друго място. Има три вида мускули, които регулират устата. Единият е само за физическите прояви. Когато някой предмет принадлежи към физическия свят и възбуди в твоето съзнание известни мисли, тогава този мускул на устата се подвижва. Друг път мускули има, когато се засегнат чувствуванията на човека под лъжичката или в сърдцето.
към втори вариант >>
Каква тайна?
(втори вариант)
Вие казвате: „Кажете ми тайната.“ Тайната не е никакво чудо. Двама млади се събрали, имат тайна.
Каква тайна?
– Обичат се. Любовта сипва ли се? Какво нещо е обичта? Наблизо са един до друг. Че два камъка ги турили един до друг, какво от това.
към втори вариант >>
Запример яденето има влияние върху едно място на устата, а дрехата – на друго място, книгата – на друго място.
(втори вариант)
Като му поставиш храна, ще видиш една радост. Друг е чувствителен към дрехите. Като му поставиш хубави дрехи, устата му се зачервяват, а на трети човек, като представиш една хубава книга, устата му се зачервяват. Та, хубавото ядене, хубавата дреха, хубавата книга упражняват известно влияние. Но една мисъл има влияние върху определено място в устата.
Запример яденето има влияние върху едно място на устата, а дрехата – на друго място, книгата – на друго място.
Има три вида мускули, които регулират устата. Единият е само за физическите прояви. Когато някой предмет принадлежи към физическия свят и възбуди в твоето съзнание известни мисли, тогава този мускул на устата се подвижва. Друг път мускули има, когато се засегнат чувствуванията на човека под лъжичката или в сърдцето. Ако чувствуванията са засегнати, тогава известни мисли [мускули] се подвижат.
към втори вариант >>
– Обичат се.
(втори вариант)
Вие казвате: „Кажете ми тайната.“ Тайната не е никакво чудо. Двама млади се събрали, имат тайна. Каква тайна?
– Обичат се.
Любовта сипва ли се? Какво нещо е обичта? Наблизо са един до друг. Че два камъка ги турили един до друг, какво от това. Или хванали се двама души за ръката и се водят.
към втори вариант >>
Има три вида мускули, които регулират устата.
(втори вариант)
Друг е чувствителен към дрехите. Като му поставиш хубави дрехи, устата му се зачервяват, а на трети човек, като представиш една хубава книга, устата му се зачервяват. Та, хубавото ядене, хубавата дреха, хубавата книга упражняват известно влияние. Но една мисъл има влияние върху определено място в устата. Запример яденето има влияние върху едно място на устата, а дрехата – на друго място, книгата – на друго място.
Има три вида мускули, които регулират устата.
Единият е само за физическите прояви. Когато някой предмет принадлежи към физическия свят и възбуди в твоето съзнание известни мисли, тогава този мускул на устата се подвижва. Друг път мускули има, когато се засегнат чувствуванията на човека под лъжичката или в сърдцето. Ако чувствуванията са засегнати, тогава известни мисли [мускули] се подвижат. Представи си, че един човек е много добър и вие сте пред него, той е толкова добър, че решава цялото твое бъдеще.
към втори вариант >>
Любовта сипва ли се?
(втори вариант)
Вие казвате: „Кажете ми тайната.“ Тайната не е никакво чудо. Двама млади се събрали, имат тайна. Каква тайна? – Обичат се.
Любовта сипва ли се?
Какво нещо е обичта? Наблизо са един до друг. Че два камъка ги турили един до друг, какво от това. Или хванали се двама души за ръката и се водят. Това любов ли е?
към втори вариант >>
Единият е само за физическите прояви.
(втори вариант)
Като му поставиш хубави дрехи, устата му се зачервяват, а на трети човек, като представиш една хубава книга, устата му се зачервяват. Та, хубавото ядене, хубавата дреха, хубавата книга упражняват известно влияние. Но една мисъл има влияние върху определено място в устата. Запример яденето има влияние върху едно място на устата, а дрехата – на друго място, книгата – на друго място. Има три вида мускули, които регулират устата.
Единият е само за физическите прояви.
Когато някой предмет принадлежи към физическия свят и възбуди в твоето съзнание известни мисли, тогава този мускул на устата се подвижва. Друг път мускули има, когато се засегнат чувствуванията на човека под лъжичката или в сърдцето. Ако чувствуванията са засегнати, тогава известни мисли [мускули] се подвижат. Представи си, че един човек е много добър и вие сте пред него, той е толкова добър, че решава цялото твое бъдеще. Какво трябва да бъде положението на вашата уста?
към втори вариант >>
Какво нещо е обичта?
(втори вариант)
Вие казвате: „Кажете ми тайната.“ Тайната не е никакво чудо. Двама млади се събрали, имат тайна. Каква тайна? – Обичат се. Любовта сипва ли се?
Какво нещо е обичта?
Наблизо са един до друг. Че два камъка ги турили един до друг, какво от това. Или хванали се двама души за ръката и се водят. Това любов ли е? Това е един резултат.
към втори вариант >>
Когато някой предмет принадлежи към физическия свят и възбуди в твоето съзнание известни мисли, тогава този мускул на устата се подвижва.
(втори вариант)
Та, хубавото ядене, хубавата дреха, хубавата книга упражняват известно влияние. Но една мисъл има влияние върху определено място в устата. Запример яденето има влияние върху едно място на устата, а дрехата – на друго място, книгата – на друго място. Има три вида мускули, които регулират устата. Единият е само за физическите прояви.
Когато някой предмет принадлежи към физическия свят и възбуди в твоето съзнание известни мисли, тогава този мускул на устата се подвижва.
Друг път мускули има, когато се засегнат чувствуванията на човека под лъжичката или в сърдцето. Ако чувствуванията са засегнати, тогава известни мисли [мускули] се подвижат. Представи си, че един човек е много добър и вие сте пред него, той е толкова добър, че решава цялото твое бъдеще. Какво трябва да бъде положението на вашата уста? Тогава ще имате най-добрата мисъл, най-добрите чувства и тогава в какво положение трябва да бъдат вашите уста.
към втори вариант >>
Наблизо са един до друг.
(втори вариант)
Двама млади се събрали, имат тайна. Каква тайна? – Обичат се. Любовта сипва ли се? Какво нещо е обичта?
Наблизо са един до друг.
Че два камъка ги турили един до друг, какво от това. Или хванали се двама души за ръката и се водят. Това любов ли е? Това е един резултат. Един човек, който се дави в реката, хващат го.
към втори вариант >>
Друг път мускули има, когато се засегнат чувствуванията на човека под лъжичката или в сърдцето.
(втори вариант)
Но една мисъл има влияние върху определено място в устата. Запример яденето има влияние върху едно място на устата, а дрехата – на друго място, книгата – на друго място. Има три вида мускули, които регулират устата. Единият е само за физическите прояви. Когато някой предмет принадлежи към физическия свят и възбуди в твоето съзнание известни мисли, тогава този мускул на устата се подвижва.
Друг път мускули има, когато се засегнат чувствуванията на човека под лъжичката или в сърдцето.
Ако чувствуванията са засегнати, тогава известни мисли [мускули] се подвижат. Представи си, че един човек е много добър и вие сте пред него, той е толкова добър, че решава цялото твое бъдеще. Какво трябва да бъде положението на вашата уста? Тогава ще имате най-добрата мисъл, най-добрите чувства и тогава в какво положение трябва да бъдат вашите уста. Или когато искате да покажете на някой човек, че го обичате, в какво положение трябва да бъдат вашите уста.
към втори вариант >>
Че два камъка ги турили един до друг, какво от това.
(втори вариант)
Каква тайна? – Обичат се. Любовта сипва ли се? Какво нещо е обичта? Наблизо са един до друг.
Че два камъка ги турили един до друг, какво от това.
Или хванали се двама души за ръката и се водят. Това любов ли е? Това е един резултат. Един човек, който се дави в реката, хващат го. Като срещнете един човек, как ще го хванете за ръката?
към втори вариант >>
Ако чувствуванията са засегнати, тогава известни мисли [мускули] се подвижат.
(втори вариант)
Запример яденето има влияние върху едно място на устата, а дрехата – на друго място, книгата – на друго място. Има три вида мускули, които регулират устата. Единият е само за физическите прояви. Когато някой предмет принадлежи към физическия свят и възбуди в твоето съзнание известни мисли, тогава този мускул на устата се подвижва. Друг път мускули има, когато се засегнат чувствуванията на човека под лъжичката или в сърдцето.
Ако чувствуванията са засегнати, тогава известни мисли [мускули] се подвижат.
Представи си, че един човек е много добър и вие сте пред него, той е толкова добър, че решава цялото твое бъдеще. Какво трябва да бъде положението на вашата уста? Тогава ще имате най-добрата мисъл, най-добрите чувства и тогава в какво положение трябва да бъдат вашите уста. Или когато искате да покажете на някой човек, че го обичате, в какво положение трябва да бъдат вашите уста. Стискате ли тогава устата си?
към втори вариант >>
Или хванали се двама души за ръката и се водят.
(втори вариант)
– Обичат се. Любовта сипва ли се? Какво нещо е обичта? Наблизо са един до друг. Че два камъка ги турили един до друг, какво от това.
Или хванали се двама души за ръката и се водят.
Това любов ли е? Това е един резултат. Един човек, който се дави в реката, хващат го. Като срещнете един човек, как ще го хванете за ръката? Вие не знаете кой е истинския начин за хващане на ръката, когато двама души се обичат.
към втори вариант >>
Представи си, че един човек е много добър и вие сте пред него, той е толкова добър, че решава цялото твое бъдеще.
(втори вариант)
Има три вида мускули, които регулират устата. Единият е само за физическите прояви. Когато някой предмет принадлежи към физическия свят и възбуди в твоето съзнание известни мисли, тогава този мускул на устата се подвижва. Друг път мускули има, когато се засегнат чувствуванията на човека под лъжичката или в сърдцето. Ако чувствуванията са засегнати, тогава известни мисли [мускули] се подвижат.
Представи си, че един човек е много добър и вие сте пред него, той е толкова добър, че решава цялото твое бъдеще.
Какво трябва да бъде положението на вашата уста? Тогава ще имате най-добрата мисъл, най-добрите чувства и тогава в какво положение трябва да бъдат вашите уста. Или когато искате да покажете на някой човек, че го обичате, в какво положение трябва да бъдат вашите уста. Стискате ли тогава устата си?
към втори вариант >>
Това любов ли е?
(втори вариант)
Любовта сипва ли се? Какво нещо е обичта? Наблизо са един до друг. Че два камъка ги турили един до друг, какво от това. Или хванали се двама души за ръката и се водят.
Това любов ли е?
Това е един резултат. Един човек, който се дави в реката, хващат го. Като срещнете един човек, как ще го хванете за ръката? Вие не знаете кой е истинския начин за хващане на ръката, когато двама души се обичат. Аз виждам, че двама души се хванали, но Любовта я няма там.
към втори вариант >>
Какво трябва да бъде положението на вашата уста?
(втори вариант)
Единият е само за физическите прояви. Когато някой предмет принадлежи към физическия свят и възбуди в твоето съзнание известни мисли, тогава този мускул на устата се подвижва. Друг път мускули има, когато се засегнат чувствуванията на човека под лъжичката или в сърдцето. Ако чувствуванията са засегнати, тогава известни мисли [мускули] се подвижат. Представи си, че един човек е много добър и вие сте пред него, той е толкова добър, че решава цялото твое бъдеще.
Какво трябва да бъде положението на вашата уста?
Тогава ще имате най-добрата мисъл, най-добрите чувства и тогава в какво положение трябва да бъдат вашите уста. Или когато искате да покажете на някой човек, че го обичате, в какво положение трябва да бъдат вашите уста. Стискате ли тогава устата си?
към втори вариант >>
Това е един резултат.
(втори вариант)
Какво нещо е обичта? Наблизо са един до друг. Че два камъка ги турили един до друг, какво от това. Или хванали се двама души за ръката и се водят. Това любов ли е?
Това е един резултат.
Един човек, който се дави в реката, хващат го. Като срещнете един човек, как ще го хванете за ръката? Вие не знаете кой е истинския начин за хващане на ръката, когато двама души се обичат. Аз виждам, че двама души се хванали, но Любовта я няма там. Защото Любовта има особен начин за хващане.
към втори вариант >>
Тогава ще имате най-добрата мисъл, най-добрите чувства и тогава в какво положение трябва да бъдат вашите уста.
(втори вариант)
Когато някой предмет принадлежи към физическия свят и възбуди в твоето съзнание известни мисли, тогава този мускул на устата се подвижва. Друг път мускули има, когато се засегнат чувствуванията на човека под лъжичката или в сърдцето. Ако чувствуванията са засегнати, тогава известни мисли [мускули] се подвижат. Представи си, че един човек е много добър и вие сте пред него, той е толкова добър, че решава цялото твое бъдеще. Какво трябва да бъде положението на вашата уста?
Тогава ще имате най-добрата мисъл, най-добрите чувства и тогава в какво положение трябва да бъдат вашите уста.
Или когато искате да покажете на някой човек, че го обичате, в какво положение трябва да бъдат вашите уста. Стискате ли тогава устата си?
към втори вариант >>
Един човек, който се дави в реката, хващат го.
(втори вариант)
Наблизо са един до друг. Че два камъка ги турили един до друг, какво от това. Или хванали се двама души за ръката и се водят. Това любов ли е? Това е един резултат.
Един човек, който се дави в реката, хващат го.
Като срещнете един човек, как ще го хванете за ръката? Вие не знаете кой е истинския начин за хващане на ръката, когато двама души се обичат. Аз виждам, че двама души се хванали, но Любовта я няма там. Защото Любовта има особен начин за хващане.
към втори вариант >>
Или когато искате да покажете на някой човек, че го обичате, в какво положение трябва да бъдат вашите уста.
(втори вариант)
Друг път мускули има, когато се засегнат чувствуванията на човека под лъжичката или в сърдцето. Ако чувствуванията са засегнати, тогава известни мисли [мускули] се подвижат. Представи си, че един човек е много добър и вие сте пред него, той е толкова добър, че решава цялото твое бъдеще. Какво трябва да бъде положението на вашата уста? Тогава ще имате най-добрата мисъл, най-добрите чувства и тогава в какво положение трябва да бъдат вашите уста.
Или когато искате да покажете на някой човек, че го обичате, в какво положение трябва да бъдат вашите уста.
Стискате ли тогава устата си?
към втори вариант >>
Като срещнете един човек, как ще го хванете за ръката?
(втори вариант)
Че два камъка ги турили един до друг, какво от това. Или хванали се двама души за ръката и се водят. Това любов ли е? Това е един резултат. Един човек, който се дави в реката, хващат го.
Като срещнете един човек, как ще го хванете за ръката?
Вие не знаете кой е истинския начин за хващане на ръката, когато двама души се обичат. Аз виждам, че двама души се хванали, но Любовта я няма там. Защото Любовта има особен начин за хващане.
към втори вариант >>
Стискате ли тогава устата си?
(втори вариант)
Ако чувствуванията са засегнати, тогава известни мисли [мускули] се подвижат. Представи си, че един човек е много добър и вие сте пред него, той е толкова добър, че решава цялото твое бъдеще. Какво трябва да бъде положението на вашата уста? Тогава ще имате най-добрата мисъл, най-добрите чувства и тогава в какво положение трябва да бъдат вашите уста. Или когато искате да покажете на някой човек, че го обичате, в какво положение трябва да бъдат вашите уста.
Стискате ли тогава устата си?
към втори вариант >>
Вие не знаете кой е истинския начин за хващане на ръката, когато двама души се обичат.
(втори вариант)
Или хванали се двама души за ръката и се водят. Това любов ли е? Това е един резултат. Един човек, който се дави в реката, хващат го. Като срещнете един човек, как ще го хванете за ръката?
Вие не знаете кой е истинския начин за хващане на ръката, когато двама души се обичат.
Аз виждам, че двама души се хванали, но Любовта я няма там. Защото Любовта има особен начин за хващане.
към втори вариант >>
Когато седнете да напишете някое любовно писмо, как ще започнете вашето любовно писмо?
(втори вариант)
Когато седнете да напишете някое любовно писмо, как ще започнете вашето любовно писмо?
(– Любезни.) Кажете друга дума. Тази дума „любезен“ вече е изгубила съдържанието. Аз съжалявам, че вие имате само един писмовник за любовни писма. Има едно ново съчинение издадено, за любовни писма. Представете си, че пишете едно любовно писмо на един извор, как ще го напишете.
към втори вариант >>
Аз виждам, че двама души се хванали, но Любовта я няма там.
(втори вариант)
Това любов ли е? Това е един резултат. Един човек, който се дави в реката, хващат го. Като срещнете един човек, как ще го хванете за ръката? Вие не знаете кой е истинския начин за хващане на ръката, когато двама души се обичат.
Аз виждам, че двама души се хванали, но Любовта я няма там.
Защото Любовта има особен начин за хващане.
към втори вариант >>
(– Любезни.) Кажете друга дума.
(втори вариант)
Когато седнете да напишете някое любовно писмо, как ще започнете вашето любовно писмо?
(– Любезни.) Кажете друга дума.
Тази дума „любезен“ вече е изгубила съдържанието. Аз съжалявам, че вие имате само един писмовник за любовни писма. Има едно ново съчинение издадено, за любовни писма. Представете си, че пишете едно любовно писмо на един извор, как ще го напишете. На един хубав, кристален извор ще пишете едно писмо.
към втори вариант >>
Защото Любовта има особен начин за хващане.
(втори вариант)
Това е един резултат. Един човек, който се дави в реката, хващат го. Като срещнете един човек, как ще го хванете за ръката? Вие не знаете кой е истинския начин за хващане на ръката, когато двама души се обичат. Аз виждам, че двама души се хванали, но Любовта я няма там.
Защото Любовта има особен начин за хващане.
към втори вариант >>
Тази дума „любезен“ вече е изгубила съдържанието.
(втори вариант)
Когато седнете да напишете някое любовно писмо, как ще започнете вашето любовно писмо? (– Любезни.) Кажете друга дума.
Тази дума „любезен“ вече е изгубила съдържанието.
Аз съжалявам, че вие имате само един писмовник за любовни писма. Има едно ново съчинение издадено, за любовни писма. Представете си, че пишете едно любовно писмо на един извор, как ще го напишете. На един хубав, кристален извор ще пишете едно писмо. Как ще му пишете любовното писмо?
към втори вариант >>
И вие имате после особено разбиране.
(втори вариант)
И вие имате после особено разбиране.
Мене ме интересува вашето разбиране. Някой път, когато искам да се развеселя, аз мисля за вашето разбиране. Например мисля за вашата любов. Вие вървите по пътя и си ударите крака. Вие се спрете, недоволни сте.
към втори вариант >>
Аз съжалявам, че вие имате само един писмовник за любовни писма.
(втори вариант)
Когато седнете да напишете някое любовно писмо, как ще започнете вашето любовно писмо? (– Любезни.) Кажете друга дума. Тази дума „любезен“ вече е изгубила съдържанието.
Аз съжалявам, че вие имате само един писмовник за любовни писма.
Има едно ново съчинение издадено, за любовни писма. Представете си, че пишете едно любовно писмо на един извор, как ще го напишете. На един хубав, кристален извор ще пишете едно писмо. Как ще му пишете любовното писмо? Никой да не знае и ще оставите писмото на извора.
към втори вариант >>
Мене ме интересува вашето разбиране.
(втори вариант)
И вие имате после особено разбиране.
Мене ме интересува вашето разбиране.
Някой път, когато искам да се развеселя, аз мисля за вашето разбиране. Например мисля за вашата любов. Вие вървите по пътя и си ударите крака. Вие се спрете, недоволни сте. Изменя се вече вашето разположение.
към втори вариант >>
Има едно ново съчинение издадено, за любовни писма.
(втори вариант)
Когато седнете да напишете някое любовно писмо, как ще започнете вашето любовно писмо? (– Любезни.) Кажете друга дума. Тази дума „любезен“ вече е изгубила съдържанието. Аз съжалявам, че вие имате само един писмовник за любовни писма.
Има едно ново съчинение издадено, за любовни писма.
Представете си, че пишете едно любовно писмо на един извор, как ще го напишете. На един хубав, кристален извор ще пишете едно писмо. Как ще му пишете любовното писмо? Никой да не знае и ще оставите писмото на извора. Не на някой човек, на извора ще си изложите чувствата, как ще захванете?
към втори вариант >>
Някой път, когато искам да се развеселя, аз мисля за вашето разбиране.
(втори вариант)
И вие имате после особено разбиране. Мене ме интересува вашето разбиране.
Някой път, когато искам да се развеселя, аз мисля за вашето разбиране.
Например мисля за вашата любов. Вие вървите по пътя и си ударите крака. Вие се спрете, недоволни сте. Изменя се вече вашето разположение. Вие сами се ударите, но не може да намерите виноватия.
към втори вариант >>
Представете си, че пишете едно любовно писмо на един извор, как ще го напишете.
(втори вариант)
Когато седнете да напишете някое любовно писмо, как ще започнете вашето любовно писмо? (– Любезни.) Кажете друга дума. Тази дума „любезен“ вече е изгубила съдържанието. Аз съжалявам, че вие имате само един писмовник за любовни писма. Има едно ново съчинение издадено, за любовни писма.
Представете си, че пишете едно любовно писмо на един извор, как ще го напишете.
На един хубав, кристален извор ще пишете едно писмо. Как ще му пишете любовното писмо? Никой да не знае и ще оставите писмото на извора. Не на някой човек, на извора ще си изложите чувствата, как ще захванете? Вие сте оставили писмото си на извора и онзи, който намери писмото ви, той ще мисли, че за него е писмото.
към втори вариант >>
Например мисля за вашата любов.
(втори вариант)
И вие имате после особено разбиране. Мене ме интересува вашето разбиране. Някой път, когато искам да се развеселя, аз мисля за вашето разбиране.
Например мисля за вашата любов.
Вие вървите по пътя и си ударите крака. Вие се спрете, недоволни сте. Изменя се вече вашето разположение. Вие сами се ударите, но не може да намерите виноватия. Търсите камък да му се карате и търсите причина.
към втори вариант >>
На един хубав, кристален извор ще пишете едно писмо.
(втори вариант)
(– Любезни.) Кажете друга дума. Тази дума „любезен“ вече е изгубила съдържанието. Аз съжалявам, че вие имате само един писмовник за любовни писма. Има едно ново съчинение издадено, за любовни писма. Представете си, че пишете едно любовно писмо на един извор, как ще го напишете.
На един хубав, кристален извор ще пишете едно писмо.
Как ще му пишете любовното писмо? Никой да не знае и ще оставите писмото на извора. Не на някой човек, на извора ще си изложите чувствата, как ще захванете? Вие сте оставили писмото си на извора и онзи, който намери писмото ви, той ще мисли, че за него е писмото. Всеки ще хареса писмото ви.
към втори вариант >>
Вие вървите по пътя и си ударите крака.
(втори вариант)
И вие имате после особено разбиране. Мене ме интересува вашето разбиране. Някой път, когато искам да се развеселя, аз мисля за вашето разбиране. Например мисля за вашата любов.
Вие вървите по пътя и си ударите крака.
Вие се спрете, недоволни сте. Изменя се вече вашето разположение. Вие сами се ударите, но не може да намерите виноватия. Търсите камък да му се карате и търсите причина. Мислите, че ще я намерите.
към втори вариант >>
Как ще му пишете любовното писмо?
(втори вариант)
Тази дума „любезен“ вече е изгубила съдържанието. Аз съжалявам, че вие имате само един писмовник за любовни писма. Има едно ново съчинение издадено, за любовни писма. Представете си, че пишете едно любовно писмо на един извор, как ще го напишете. На един хубав, кристален извор ще пишете едно писмо.
Как ще му пишете любовното писмо?
Никой да не знае и ще оставите писмото на извора. Не на някой човек, на извора ще си изложите чувствата, как ще захванете? Вие сте оставили писмото си на извора и онзи, който намери писмото ви, той ще мисли, че за него е писмото. Всеки ще хареса писмото ви. Как бихте написали писмото до този извор?
към втори вариант >>
Вие се спрете, недоволни сте.
(втори вариант)
И вие имате после особено разбиране. Мене ме интересува вашето разбиране. Някой път, когато искам да се развеселя, аз мисля за вашето разбиране. Например мисля за вашата любов. Вие вървите по пътя и си ударите крака.
Вие се спрете, недоволни сте.
Изменя се вече вашето разположение. Вие сами се ударите, но не може да намерите виноватия. Търсите камък да му се карате и търсите причина. Мислите, че ще я намерите. Защо се ударихте?
към втори вариант >>
Никой да не знае и ще оставите писмото на извора.
(втори вариант)
Аз съжалявам, че вие имате само един писмовник за любовни писма. Има едно ново съчинение издадено, за любовни писма. Представете си, че пишете едно любовно писмо на един извор, как ще го напишете. На един хубав, кристален извор ще пишете едно писмо. Как ще му пишете любовното писмо?
Никой да не знае и ще оставите писмото на извора.
Не на някой човек, на извора ще си изложите чувствата, как ще захванете? Вие сте оставили писмото си на извора и онзи, който намери писмото ви, той ще мисли, че за него е писмото. Всеки ще хареса писмото ви. Как бихте написали писмото до този извор? Дядо Благо за втория път да напише любовно писмо до извора.
към втори вариант >>
Изменя се вече вашето разположение.
(втори вариант)
Мене ме интересува вашето разбиране. Някой път, когато искам да се развеселя, аз мисля за вашето разбиране. Например мисля за вашата любов. Вие вървите по пътя и си ударите крака. Вие се спрете, недоволни сте.
Изменя се вече вашето разположение.
Вие сами се ударите, но не може да намерите виноватия. Търсите камък да му се карате и търсите причина. Мислите, че ще я намерите. Защо се ударихте? Щом е един удар, това е една задача, която иска разрешение.
към втори вариант >>
Не на някой човек, на извора ще си изложите чувствата, как ще захванете?
(втори вариант)
Има едно ново съчинение издадено, за любовни писма. Представете си, че пишете едно любовно писмо на един извор, как ще го напишете. На един хубав, кристален извор ще пишете едно писмо. Как ще му пишете любовното писмо? Никой да не знае и ще оставите писмото на извора.
Не на някой човек, на извора ще си изложите чувствата, как ще захванете?
Вие сте оставили писмото си на извора и онзи, който намери писмото ви, той ще мисли, че за него е писмото. Всеки ще хареса писмото ви. Как бихте написали писмото до този извор? Дядо Благо за втория път да напише любовно писмо до извора. Ти си най-опитния.
към втори вариант >>
Вие сами се ударите, но не може да намерите виноватия.
(втори вариант)
Някой път, когато искам да се развеселя, аз мисля за вашето разбиране. Например мисля за вашата любов. Вие вървите по пътя и си ударите крака. Вие се спрете, недоволни сте. Изменя се вече вашето разположение.
Вие сами се ударите, но не може да намерите виноватия.
Търсите камък да му се карате и търсите причина. Мислите, че ще я намерите. Защо се ударихте? Щом е един удар, това е една задача, която иска разрешение. И после, в какво си ударил.
към втори вариант >>
Вие сте оставили писмото си на извора и онзи, който намери писмото ви, той ще мисли, че за него е писмото.
(втори вариант)
Представете си, че пишете едно любовно писмо на един извор, как ще го напишете. На един хубав, кристален извор ще пишете едно писмо. Как ще му пишете любовното писмо? Никой да не знае и ще оставите писмото на извора. Не на някой човек, на извора ще си изложите чувствата, как ще захванете?
Вие сте оставили писмото си на извора и онзи, който намери писмото ви, той ще мисли, че за него е писмото.
Всеки ще хареса писмото ви. Как бихте написали писмото до този извор? Дядо Благо за втория път да напише любовно писмо до извора. Ти си най-опитния. Тебе те бива за тези работи.
към втори вариант >>
Търсите камък да му се карате и търсите причина.
(втори вариант)
Например мисля за вашата любов. Вие вървите по пътя и си ударите крака. Вие се спрете, недоволни сте. Изменя се вече вашето разположение. Вие сами се ударите, но не може да намерите виноватия.
Търсите камък да му се карате и търсите причина.
Мислите, че ще я намерите. Защо се ударихте? Щом е един удар, това е една задача, която иска разрешение. И после, в какво си ударил. Дали големия палец или коляното?
към втори вариант >>
Всеки ще хареса писмото ви.
(втори вариант)
На един хубав, кристален извор ще пишете едно писмо. Как ще му пишете любовното писмо? Никой да не знае и ще оставите писмото на извора. Не на някой човек, на извора ще си изложите чувствата, как ще захванете? Вие сте оставили писмото си на извора и онзи, който намери писмото ви, той ще мисли, че за него е писмото.
Всеки ще хареса писмото ви.
Как бихте написали писмото до този извор? Дядо Благо за втория път да напише любовно писмо до извора. Ти си най-опитния. Тебе те бива за тези работи. До най-хубавия извор да напишеш едно писмо.
към втори вариант >>
Мислите, че ще я намерите.
(втори вариант)
Вие вървите по пътя и си ударите крака. Вие се спрете, недоволни сте. Изменя се вече вашето разположение. Вие сами се ударите, но не може да намерите виноватия. Търсите камък да му се карате и търсите причина.
Мислите, че ще я намерите.
Защо се ударихте? Щом е един удар, това е една задача, която иска разрешение. И после, в какво си ударил. Дали големия палец или коляното? Че това не е без причина.
към втори вариант >>
Как бихте написали писмото до този извор?
(втори вариант)
Как ще му пишете любовното писмо? Никой да не знае и ще оставите писмото на извора. Не на някой човек, на извора ще си изложите чувствата, как ще захванете? Вие сте оставили писмото си на извора и онзи, който намери писмото ви, той ще мисли, че за него е писмото. Всеки ще хареса писмото ви.
Как бихте написали писмото до този извор?
Дядо Благо за втория път да напише любовно писмо до извора. Ти си най-опитния. Тебе те бива за тези работи. До най-хубавия извор да напишеш едно писмо.
към втори вариант >>
Защо се ударихте?
(втори вариант)
Вие се спрете, недоволни сте. Изменя се вече вашето разположение. Вие сами се ударите, но не може да намерите виноватия. Търсите камък да му се карате и търсите причина. Мислите, че ще я намерите.
Защо се ударихте?
Щом е един удар, това е една задача, която иска разрешение. И после, в какво си ударил. Дали големия палец или коляното? Че това не е без причина. Ти си ударил коляното.
към втори вариант >>
Дядо Благо за втория път да напише любовно писмо до извора.
(втори вариант)
Никой да не знае и ще оставите писмото на извора. Не на някой човек, на извора ще си изложите чувствата, как ще захванете? Вие сте оставили писмото си на извора и онзи, който намери писмото ви, той ще мисли, че за него е писмото. Всеки ще хареса писмото ви. Как бихте написали писмото до този извор?
Дядо Благо за втория път да напише любовно писмо до извора.
Ти си най-опитния. Тебе те бива за тези работи. До най-хубавия извор да напишеш едно писмо.
към втори вариант >>
Щом е един удар, това е една задача, която иска разрешение.
(втори вариант)
Изменя се вече вашето разположение. Вие сами се ударите, но не може да намерите виноватия. Търсите камък да му се карате и търсите причина. Мислите, че ще я намерите. Защо се ударихте?
Щом е един удар, това е една задача, която иска разрешение.
И после, в какво си ударил. Дали големия палец или коляното? Че това не е без причина. Ти си ударил коляното. Трябва да знаеш, защо си ударил коляното.
към втори вариант >>
Ти си най-опитния.
(втори вариант)
Не на някой човек, на извора ще си изложите чувствата, как ще захванете? Вие сте оставили писмото си на извора и онзи, който намери писмото ви, той ще мисли, че за него е писмото. Всеки ще хареса писмото ви. Как бихте написали писмото до този извор? Дядо Благо за втория път да напише любовно писмо до извора.
Ти си най-опитния.
Тебе те бива за тези работи. До най-хубавия извор да напишеш едно писмо.
към втори вариант >>
И после, в какво си ударил.
(втори вариант)
Вие сами се ударите, но не може да намерите виноватия. Търсите камък да му се карате и търсите причина. Мислите, че ще я намерите. Защо се ударихте? Щом е един удар, това е една задача, която иска разрешение.
И после, в какво си ударил.
Дали големия палец или коляното? Че това не е без причина. Ти си ударил коляното. Трябва да знаеш, защо си ударил коляното.
към втори вариант >>
Тебе те бива за тези работи.
(втори вариант)
Вие сте оставили писмото си на извора и онзи, който намери писмото ви, той ще мисли, че за него е писмото. Всеки ще хареса писмото ви. Как бихте написали писмото до този извор? Дядо Благо за втория път да напише любовно писмо до извора. Ти си най-опитния.
Тебе те бива за тези работи.
До най-хубавия извор да напишеш едно писмо.
към втори вариант >>
Дали големия палец или коляното?
(втори вариант)
Търсите камък да му се карате и търсите причина. Мислите, че ще я намерите. Защо се ударихте? Щом е един удар, това е една задача, която иска разрешение. И после, в какво си ударил.
Дали големия палец или коляното?
Че това не е без причина. Ти си ударил коляното. Трябва да знаеш, защо си ударил коляното.
към втори вариант >>
До най-хубавия извор да напишеш едно писмо.
(втори вариант)
Всеки ще хареса писмото ви. Как бихте написали писмото до този извор? Дядо Благо за втория път да напише любовно писмо до извора. Ти си най-опитния. Тебе те бива за тези работи.
До най-хубавия извор да напишеш едно писмо.
към втори вариант >>
Че това не е без причина.
(втори вариант)
Мислите, че ще я намерите. Защо се ударихте? Щом е един удар, това е една задача, която иска разрешение. И после, в какво си ударил. Дали големия палец или коляното?
Че това не е без причина.
Ти си ударил коляното. Трябва да знаеш, защо си ударил коляното.
към втори вариант >>
Аз свързвам устата с онези проявления, с онези най-възвишени мисли, чувства и постъпки, които са скрити в човешката душа.
(втори вариант)
Аз свързвам устата с онези проявления, с онези най-възвишени мисли, чувства и постъпки, които са скрити в човешката душа.
Ти не може да ги проявиш, ако не им дадеш известен обект. Ние често мислим за Бога това, което не е, и затова не може да се събуди благородното, възвишеното. Само като си помислиш за Него, трябва да затупти нещо в тебе. Ти казваш: „Господи! “ Но само така да кажеш, никакъв смисъл няма.
към втори вариант >>
Ти си ударил коляното.
(втори вариант)
Защо се ударихте? Щом е един удар, това е една задача, която иска разрешение. И после, в какво си ударил. Дали големия палец или коляното? Че това не е без причина.
Ти си ударил коляното.
Трябва да знаеш, защо си ударил коляното.
към втори вариант >>
Ти не може да ги проявиш, ако не им дадеш известен обект.
(втори вариант)
Аз свързвам устата с онези проявления, с онези най-възвишени мисли, чувства и постъпки, които са скрити в човешката душа.
Ти не може да ги проявиш, ако не им дадеш известен обект.
Ние често мислим за Бога това, което не е, и затова не може да се събуди благородното, възвишеното. Само като си помислиш за Него, трябва да затупти нещо в тебе. Ти казваш: „Господи! “ Но само така да кажеш, никакъв смисъл няма. Ти казваш „Господи“, в същото време какво мислиш?
към втори вариант >>
Трябва да знаеш, защо си ударил коляното.
(втори вариант)
Щом е един удар, това е една задача, която иска разрешение. И после, в какво си ударил. Дали големия палец или коляното? Че това не е без причина. Ти си ударил коляното.
Трябва да знаеш, защо си ударил коляното.
към втори вариант >>
Ние често мислим за Бога това, което не е, и затова не може да се събуди благородното, възвишеното.
(втори вариант)
Аз свързвам устата с онези проявления, с онези най-възвишени мисли, чувства и постъпки, които са скрити в човешката душа. Ти не може да ги проявиш, ако не им дадеш известен обект.
Ние често мислим за Бога това, което не е, и затова не може да се събуди благородното, възвишеното.
Само като си помислиш за Него, трябва да затупти нещо в тебе. Ти казваш: „Господи! “ Но само така да кажеш, никакъв смисъл няма. Ти казваш „Господи“, в същото време какво мислиш?
към втори вариант >>
Аз ви казвам, че болни хора в училището не искам.
(втори вариант)
Аз ви казвам, че болни хора в училището не искам.
Ето какво разбирам под болен човек: Вие идвате тук и всеки идва в училището със своята смет, изсипвате всичко тук. Представете си, че всичките ученици влизат и всички се секнат на пода, това са все окултни ученици, седите вие и мислите за Бога, за слънцето и прочие. Твоя работа, но дотогава, докато има плюене и секнене, никаква тайна не може да се разкрие на човека. Тези лигавини са полезни за ума [стомаха], но не са полезни за стомаха [ума]. Плюнката ти е полезна за твоя стомах, тя е лечебна, но отвън изплюта, тя е вече вредна.
към втори вариант >>
Само като си помислиш за Него, трябва да затупти нещо в тебе.
(втори вариант)
Аз свързвам устата с онези проявления, с онези най-възвишени мисли, чувства и постъпки, които са скрити в човешката душа. Ти не може да ги проявиш, ако не им дадеш известен обект. Ние често мислим за Бога това, което не е, и затова не може да се събуди благородното, възвишеното.
Само като си помислиш за Него, трябва да затупти нещо в тебе.
Ти казваш: „Господи! “ Но само така да кажеш, никакъв смисъл няма. Ти казваш „Господи“, в същото време какво мислиш?
към втори вариант >>
Ето какво разбирам под болен човек: Вие идвате тук и всеки идва в училището със своята смет, изсипвате всичко тук.
(втори вариант)
Аз ви казвам, че болни хора в училището не искам.
Ето какво разбирам под болен човек: Вие идвате тук и всеки идва в училището със своята смет, изсипвате всичко тук.
Представете си, че всичките ученици влизат и всички се секнат на пода, това са все окултни ученици, седите вие и мислите за Бога, за слънцето и прочие. Твоя работа, но дотогава, докато има плюене и секнене, никаква тайна не може да се разкрие на човека. Тези лигавини са полезни за ума [стомаха], но не са полезни за стомаха [ума]. Плюнката ти е полезна за твоя стомах, тя е лечебна, но отвън изплюта, тя е вече вредна. Събирай това, ценното в една кърпа.
към втори вариант >>
Ти казваш: „Господи!
(втори вариант)
Аз свързвам устата с онези проявления, с онези най-възвишени мисли, чувства и постъпки, които са скрити в човешката душа. Ти не може да ги проявиш, ако не им дадеш известен обект. Ние често мислим за Бога това, което не е, и затова не може да се събуди благородното, възвишеното. Само като си помислиш за Него, трябва да затупти нещо в тебе.
Ти казваш: „Господи!
“ Но само така да кажеш, никакъв смисъл няма. Ти казваш „Господи“, в същото време какво мислиш?
към втори вариант >>
Представете си, че всичките ученици влизат и всички се секнат на пода, това са все окултни ученици, седите вие и мислите за Бога, за слънцето и прочие.
(втори вариант)
Аз ви казвам, че болни хора в училището не искам. Ето какво разбирам под болен човек: Вие идвате тук и всеки идва в училището със своята смет, изсипвате всичко тук.
Представете си, че всичките ученици влизат и всички се секнат на пода, това са все окултни ученици, седите вие и мислите за Бога, за слънцето и прочие.
Твоя работа, но дотогава, докато има плюене и секнене, никаква тайна не може да се разкрие на човека. Тези лигавини са полезни за ума [стомаха], но не са полезни за стомаха [ума]. Плюнката ти е полезна за твоя стомах, тя е лечебна, но отвън изплюта, тя е вече вредна. Събирай това, ценното в една кърпа. Вие сте много щедри на плюнките, а пък сте много скържави на парите.
към втори вариант >>
“ Но само така да кажеш, никакъв смисъл няма.
(втори вариант)
Аз свързвам устата с онези проявления, с онези най-възвишени мисли, чувства и постъпки, които са скрити в човешката душа. Ти не може да ги проявиш, ако не им дадеш известен обект. Ние често мислим за Бога това, което не е, и затова не може да се събуди благородното, възвишеното. Само като си помислиш за Него, трябва да затупти нещо в тебе. Ти казваш: „Господи!
“ Но само така да кажеш, никакъв смисъл няма.
Ти казваш „Господи“, в същото време какво мислиш?
към втори вариант >>
Твоя работа, но дотогава, докато има плюене и секнене, никаква тайна не може да се разкрие на човека.
(втори вариант)
Аз ви казвам, че болни хора в училището не искам. Ето какво разбирам под болен човек: Вие идвате тук и всеки идва в училището със своята смет, изсипвате всичко тук. Представете си, че всичките ученици влизат и всички се секнат на пода, това са все окултни ученици, седите вие и мислите за Бога, за слънцето и прочие.
Твоя работа, но дотогава, докато има плюене и секнене, никаква тайна не може да се разкрие на човека.
Тези лигавини са полезни за ума [стомаха], но не са полезни за стомаха [ума]. Плюнката ти е полезна за твоя стомах, тя е лечебна, но отвън изплюта, тя е вече вредна. Събирай това, ценното в една кърпа. Вие сте много щедри на плюнките, а пък сте много скържави на парите. Плюнки навсякъде.
към втори вариант >>
Ти казваш „Господи“, в същото време какво мислиш?
(втори вариант)
Ти не може да ги проявиш, ако не им дадеш известен обект. Ние често мислим за Бога това, което не е, и затова не може да се събуди благородното, възвишеното. Само като си помислиш за Него, трябва да затупти нещо в тебе. Ти казваш: „Господи! “ Но само така да кажеш, никакъв смисъл няма.
Ти казваш „Господи“, в същото време какво мислиш?
към втори вариант >>
Тези лигавини са полезни за ума [стомаха], но не са полезни за стомаха [ума].
(втори вариант)
Аз ви казвам, че болни хора в училището не искам. Ето какво разбирам под болен човек: Вие идвате тук и всеки идва в училището със своята смет, изсипвате всичко тук. Представете си, че всичките ученици влизат и всички се секнат на пода, това са все окултни ученици, седите вие и мислите за Бога, за слънцето и прочие. Твоя работа, но дотогава, докато има плюене и секнене, никаква тайна не може да се разкрие на човека.
Тези лигавини са полезни за ума [стомаха], но не са полезни за стомаха [ума].
Плюнката ти е полезна за твоя стомах, тя е лечебна, но отвън изплюта, тя е вече вредна. Събирай това, ценното в една кърпа. Вие сте много щедри на плюнките, а пък сте много скържави на парите. Плюнки навсякъде. Онова, което вие вършите, ще се върне върху вас.
към втори вариант >>
Едно дете върви по пътя и гледа едно черешово дърво.
(втори вариант)
Едно дете върви по пътя и гледа едно черешово дърво.
Обръща се и казва: „Господи“, не се минава половин час, среща го един човек и му дава череши от кошницата. Господ ги е дал. Той отдавна знае, че това дете ще иска череши и му дава. Ако ти помислиш за Бога и ако имаш нужда, непременно Бог ще отговори на една твоя належаща нужда, но не за това, което не ти е потребно. Но това, нуждното ще дойде, няма да мине много време.
към втори вариант >>
Плюнката ти е полезна за твоя стомах, тя е лечебна, но отвън изплюта, тя е вече вредна.
(втори вариант)
Аз ви казвам, че болни хора в училището не искам. Ето какво разбирам под болен човек: Вие идвате тук и всеки идва в училището със своята смет, изсипвате всичко тук. Представете си, че всичките ученици влизат и всички се секнат на пода, това са все окултни ученици, седите вие и мислите за Бога, за слънцето и прочие. Твоя работа, но дотогава, докато има плюене и секнене, никаква тайна не може да се разкрие на човека. Тези лигавини са полезни за ума [стомаха], но не са полезни за стомаха [ума].
Плюнката ти е полезна за твоя стомах, тя е лечебна, но отвън изплюта, тя е вече вредна.
Събирай това, ценното в една кърпа. Вие сте много щедри на плюнките, а пък сте много скържави на парите. Плюнки навсякъде. Онова, което вие вършите, ще се върне върху вас. Всяка една мисъл, всяка една постъпка, ще остави най-първо едно влияние върху вас.
към втори вариант >>
Обръща се и казва: „Господи“, не се минава половин час, среща го един човек и му дава череши от кошницата.
(втори вариант)
Едно дете върви по пътя и гледа едно черешово дърво.
Обръща се и казва: „Господи“, не се минава половин час, среща го един човек и му дава череши от кошницата.
Господ ги е дал. Той отдавна знае, че това дете ще иска череши и му дава. Ако ти помислиш за Бога и ако имаш нужда, непременно Бог ще отговори на една твоя належаща нужда, но не за това, което не ти е потребно. Но това, нуждното ще дойде, няма да мине много време. Даже много пъти и преди да си го поискал, то ще дойде.
към втори вариант >>
Събирай това, ценното в една кърпа.
(втори вариант)
Ето какво разбирам под болен човек: Вие идвате тук и всеки идва в училището със своята смет, изсипвате всичко тук. Представете си, че всичките ученици влизат и всички се секнат на пода, това са все окултни ученици, седите вие и мислите за Бога, за слънцето и прочие. Твоя работа, но дотогава, докато има плюене и секнене, никаква тайна не може да се разкрие на човека. Тези лигавини са полезни за ума [стомаха], но не са полезни за стомаха [ума]. Плюнката ти е полезна за твоя стомах, тя е лечебна, но отвън изплюта, тя е вече вредна.
Събирай това, ценното в една кърпа.
Вие сте много щедри на плюнките, а пък сте много скържави на парите. Плюнки навсякъде. Онова, което вие вършите, ще се върне върху вас. Всяка една мисъл, всяка една постъпка, ще остави най-първо едно влияние върху вас. Вие не може да се освободите от този закон.
към втори вариант >>
Господ ги е дал.
(втори вариант)
Едно дете върви по пътя и гледа едно черешово дърво. Обръща се и казва: „Господи“, не се минава половин час, среща го един човек и му дава череши от кошницата.
Господ ги е дал.
Той отдавна знае, че това дете ще иска череши и му дава. Ако ти помислиш за Бога и ако имаш нужда, непременно Бог ще отговори на една твоя належаща нужда, но не за това, което не ти е потребно. Но това, нуждното ще дойде, няма да мине много време. Даже много пъти и преди да си го поискал, то ще дойде. Някой път си неразположен духом, човек трябва да е винаги разположен.
към втори вариант >>
Вие сте много щедри на плюнките, а пък сте много скържави на парите.
(втори вариант)
Представете си, че всичките ученици влизат и всички се секнат на пода, това са все окултни ученици, седите вие и мислите за Бога, за слънцето и прочие. Твоя работа, но дотогава, докато има плюене и секнене, никаква тайна не може да се разкрие на човека. Тези лигавини са полезни за ума [стомаха], но не са полезни за стомаха [ума]. Плюнката ти е полезна за твоя стомах, тя е лечебна, но отвън изплюта, тя е вече вредна. Събирай това, ценното в една кърпа.
Вие сте много щедри на плюнките, а пък сте много скържави на парите.
Плюнки навсякъде. Онова, което вие вършите, ще се върне върху вас. Всяка една мисъл, всяка една постъпка, ще остави най-първо едно влияние върху вас. Вие не може да се освободите от този закон.
към втори вариант >>
Той отдавна знае, че това дете ще иска череши и му дава.
(втори вариант)
Едно дете върви по пътя и гледа едно черешово дърво. Обръща се и казва: „Господи“, не се минава половин час, среща го един човек и му дава череши от кошницата. Господ ги е дал.
Той отдавна знае, че това дете ще иска череши и му дава.
Ако ти помислиш за Бога и ако имаш нужда, непременно Бог ще отговори на една твоя належаща нужда, но не за това, което не ти е потребно. Но това, нуждното ще дойде, няма да мине много време. Даже много пъти и преди да си го поискал, то ще дойде. Някой път си неразположен духом, човек трябва да е винаги разположен. Той е светия тогаз и да го мъчат, той да се радва.
към втори вариант >>
Плюнки навсякъде.
(втори вариант)
Твоя работа, но дотогава, докато има плюене и секнене, никаква тайна не може да се разкрие на човека. Тези лигавини са полезни за ума [стомаха], но не са полезни за стомаха [ума]. Плюнката ти е полезна за твоя стомах, тя е лечебна, но отвън изплюта, тя е вече вредна. Събирай това, ценното в една кърпа. Вие сте много щедри на плюнките, а пък сте много скържави на парите.
Плюнки навсякъде.
Онова, което вие вършите, ще се върне върху вас. Всяка една мисъл, всяка една постъпка, ще остави най-първо едно влияние върху вас. Вие не може да се освободите от този закон.
към втори вариант >>
Ако ти помислиш за Бога и ако имаш нужда, непременно Бог ще отговори на една твоя належаща нужда, но не за това, което не ти е потребно.
(втори вариант)
Едно дете върви по пътя и гледа едно черешово дърво. Обръща се и казва: „Господи“, не се минава половин час, среща го един човек и му дава череши от кошницата. Господ ги е дал. Той отдавна знае, че това дете ще иска череши и му дава.
Ако ти помислиш за Бога и ако имаш нужда, непременно Бог ще отговори на една твоя належаща нужда, но не за това, което не ти е потребно.
Но това, нуждното ще дойде, няма да мине много време. Даже много пъти и преди да си го поискал, то ще дойде. Някой път си неразположен духом, човек трябва да е винаги разположен. Той е светия тогаз и да го мъчат, той да се радва. Някой от вас казвате: „Учителят всичко може да направи.“ Вие оставете това.
към втори вариант >>
Онова, което вие вършите, ще се върне върху вас.
(втори вариант)
Тези лигавини са полезни за ума [стомаха], но не са полезни за стомаха [ума]. Плюнката ти е полезна за твоя стомах, тя е лечебна, но отвън изплюта, тя е вече вредна. Събирай това, ценното в една кърпа. Вие сте много щедри на плюнките, а пък сте много скържави на парите. Плюнки навсякъде.
Онова, което вие вършите, ще се върне върху вас.
Всяка една мисъл, всяка една постъпка, ще остави най-първо едно влияние върху вас. Вие не може да се освободите от този закон.
към втори вариант >>
Но това, нуждното ще дойде, няма да мине много време.
(втори вариант)
Едно дете върви по пътя и гледа едно черешово дърво. Обръща се и казва: „Господи“, не се минава половин час, среща го един човек и му дава череши от кошницата. Господ ги е дал. Той отдавна знае, че това дете ще иска череши и му дава. Ако ти помислиш за Бога и ако имаш нужда, непременно Бог ще отговори на една твоя належаща нужда, но не за това, което не ти е потребно.
Но това, нуждното ще дойде, няма да мине много време.
Даже много пъти и преди да си го поискал, то ще дойде. Някой път си неразположен духом, човек трябва да е винаги разположен. Той е светия тогаз и да го мъчат, той да се радва. Някой от вас казвате: „Учителят всичко може да направи.“ Вие оставете това. Какво вие може да направите?
към втори вариант >>
Всяка една мисъл, всяка една постъпка, ще остави най-първо едно влияние върху вас.
(втори вариант)
Плюнката ти е полезна за твоя стомах, тя е лечебна, но отвън изплюта, тя е вече вредна. Събирай това, ценното в една кърпа. Вие сте много щедри на плюнките, а пък сте много скържави на парите. Плюнки навсякъде. Онова, което вие вършите, ще се върне върху вас.
Всяка една мисъл, всяка една постъпка, ще остави най-първо едно влияние върху вас.
Вие не може да се освободите от този закон.
към втори вариант >>
Даже много пъти и преди да си го поискал, то ще дойде.
(втори вариант)
Обръща се и казва: „Господи“, не се минава половин час, среща го един човек и му дава череши от кошницата. Господ ги е дал. Той отдавна знае, че това дете ще иска череши и му дава. Ако ти помислиш за Бога и ако имаш нужда, непременно Бог ще отговори на една твоя належаща нужда, но не за това, което не ти е потребно. Но това, нуждното ще дойде, няма да мине много време.
Даже много пъти и преди да си го поискал, то ще дойде.
Някой път си неразположен духом, човек трябва да е винаги разположен. Той е светия тогаз и да го мъчат, той да се радва. Някой от вас казвате: „Учителят всичко може да направи.“ Вие оставете това. Какво вие може да направите? Учителят ще яде за себе си.
към втори вариант >>
Вие не може да се освободите от този закон.
(втори вариант)
Събирай това, ценното в една кърпа. Вие сте много щедри на плюнките, а пък сте много скържави на парите. Плюнки навсякъде. Онова, което вие вършите, ще се върне върху вас. Всяка една мисъл, всяка една постъпка, ще остави най-първо едно влияние върху вас.
Вие не може да се освободите от този закон.
към втори вариант >>
Някой път си неразположен духом, човек трябва да е винаги разположен.
(втори вариант)
Господ ги е дал. Той отдавна знае, че това дете ще иска череши и му дава. Ако ти помислиш за Бога и ако имаш нужда, непременно Бог ще отговори на една твоя належаща нужда, но не за това, което не ти е потребно. Но това, нуждното ще дойде, няма да мине много време. Даже много пъти и преди да си го поискал, то ще дойде.
Някой път си неразположен духом, човек трябва да е винаги разположен.
Той е светия тогаз и да го мъчат, той да се радва. Някой от вас казвате: „Учителят всичко може да направи.“ Вие оставете това. Какво вие може да направите? Учителят ще яде за себе си. И той ще опита сладчината на Божествените работи.
към втори вариант >>
Вие сте една написана книга.
(втори вариант)
Вие сте една написана книга.
Напишете нещо върху себе си и с вашето недоволство, аз забелязвам в някои братя и сестри, на които устата са започнали да изтъняват. Сърдцето започва да се атрофира. Ти имаш една мисъл, тя остава като сух клон, щом е без чувства. Ако пък устата станат по-дебели, още не съм видял устата на някого да задебелеят, все изтъняват. Хубаво е да станат по-дебели.
към втори вариант >>
Той е светия тогаз и да го мъчат, той да се радва.
(втори вариант)
Той отдавна знае, че това дете ще иска череши и му дава. Ако ти помислиш за Бога и ако имаш нужда, непременно Бог ще отговори на една твоя належаща нужда, но не за това, което не ти е потребно. Но това, нуждното ще дойде, няма да мине много време. Даже много пъти и преди да си го поискал, то ще дойде. Някой път си неразположен духом, човек трябва да е винаги разположен.
Той е светия тогаз и да го мъчат, той да се радва.
Някой от вас казвате: „Учителят всичко може да направи.“ Вие оставете това. Какво вие може да направите? Учителят ще яде за себе си. И той ще опита сладчината на Божествените работи. Ако вие не ядете, няма да се ползувате.
към втори вариант >>
Напишете нещо върху себе си и с вашето недоволство, аз забелязвам в някои братя и сестри, на които устата са започнали да изтъняват.
(втори вариант)
Вие сте една написана книга.
Напишете нещо върху себе си и с вашето недоволство, аз забелязвам в някои братя и сестри, на които устата са започнали да изтъняват.
Сърдцето започва да се атрофира. Ти имаш една мисъл, тя остава като сух клон, щом е без чувства. Ако пък устата станат по-дебели, още не съм видял устата на някого да задебелеят, все изтъняват. Хубаво е да станат по-дебели. Вие трябва да пазите сърдцето си.
към втори вариант >>
Някой от вас казвате: „Учителят всичко може да направи.“ Вие оставете това.
(втори вариант)
Ако ти помислиш за Бога и ако имаш нужда, непременно Бог ще отговори на една твоя належаща нужда, но не за това, което не ти е потребно. Но това, нуждното ще дойде, няма да мине много време. Даже много пъти и преди да си го поискал, то ще дойде. Някой път си неразположен духом, човек трябва да е винаги разположен. Той е светия тогаз и да го мъчат, той да се радва.
Някой от вас казвате: „Учителят всичко може да направи.“ Вие оставете това.
Какво вие може да направите? Учителят ще яде за себе си. И той ще опита сладчината на Божествените работи. Ако вие не ядете, няма да се ползувате. Едновременно всички трябва да опитате хубавото в света.
към втори вариант >>
Сърдцето започва да се атрофира.
(втори вариант)
Вие сте една написана книга. Напишете нещо върху себе си и с вашето недоволство, аз забелязвам в някои братя и сестри, на които устата са започнали да изтъняват.
Сърдцето започва да се атрофира.
Ти имаш една мисъл, тя остава като сух клон, щом е без чувства. Ако пък устата станат по-дебели, още не съм видял устата на някого да задебелеят, все изтъняват. Хубаво е да станат по-дебели. Вие трябва да пазите сърдцето си. Не допускайте ония горчивите чувства.
към втори вариант >>
Какво вие може да направите?
(втори вариант)
Но това, нуждното ще дойде, няма да мине много време. Даже много пъти и преди да си го поискал, то ще дойде. Някой път си неразположен духом, човек трябва да е винаги разположен. Той е светия тогаз и да го мъчат, той да се радва. Някой от вас казвате: „Учителят всичко може да направи.“ Вие оставете това.
Какво вие може да направите?
Учителят ще яде за себе си. И той ще опита сладчината на Божествените работи. Ако вие не ядете, няма да се ползувате. Едновременно всички трябва да опитате хубавото в света. Вие не сте събрани да изучавате вашите дефекти и дефектите на другите хора.
към втори вариант >>
Ти имаш една мисъл, тя остава като сух клон, щом е без чувства.
(втори вариант)
Вие сте една написана книга. Напишете нещо върху себе си и с вашето недоволство, аз забелязвам в някои братя и сестри, на които устата са започнали да изтъняват. Сърдцето започва да се атрофира.
Ти имаш една мисъл, тя остава като сух клон, щом е без чувства.
Ако пък устата станат по-дебели, още не съм видял устата на някого да задебелеят, все изтъняват. Хубаво е да станат по-дебели. Вие трябва да пазите сърдцето си. Не допускайте ония горчивите чувства. Има известни чувства, които се отразяват много зле, те не принадлежат на човешкия род.
към втори вариант >>
Учителят ще яде за себе си.
(втори вариант)
Даже много пъти и преди да си го поискал, то ще дойде. Някой път си неразположен духом, човек трябва да е винаги разположен. Той е светия тогаз и да го мъчат, той да се радва. Някой от вас казвате: „Учителят всичко може да направи.“ Вие оставете това. Какво вие може да направите?
Учителят ще яде за себе си.
И той ще опита сладчината на Божествените работи. Ако вие не ядете, няма да се ползувате. Едновременно всички трябва да опитате хубавото в света. Вие не сте събрани да изучавате вашите дефекти и дефектите на другите хора. Запример казвате: „Тази сестра има този дефект.“ Вие всички сте такива репортьори.
към втори вариант >>
Ако пък устата станат по-дебели, още не съм видял устата на някого да задебелеят, все изтъняват.
(втори вариант)
Вие сте една написана книга. Напишете нещо върху себе си и с вашето недоволство, аз забелязвам в някои братя и сестри, на които устата са започнали да изтъняват. Сърдцето започва да се атрофира. Ти имаш една мисъл, тя остава като сух клон, щом е без чувства.
Ако пък устата станат по-дебели, още не съм видял устата на някого да задебелеят, все изтъняват.
Хубаво е да станат по-дебели. Вие трябва да пазите сърдцето си. Не допускайте ония горчивите чувства. Има известни чувства, които се отразяват много зле, те не принадлежат на човешкия род. Те са чувства странични.
към втори вариант >>
И той ще опита сладчината на Божествените работи.
(втори вариант)
Някой път си неразположен духом, човек трябва да е винаги разположен. Той е светия тогаз и да го мъчат, той да се радва. Някой от вас казвате: „Учителят всичко може да направи.“ Вие оставете това. Какво вие може да направите? Учителят ще яде за себе си.
И той ще опита сладчината на Божествените работи.
Ако вие не ядете, няма да се ползувате. Едновременно всички трябва да опитате хубавото в света. Вие не сте събрани да изучавате вашите дефекти и дефектите на другите хора. Запример казвате: „Тази сестра има този дефект.“ Вие всички сте такива репортьори. На Изгрева каквото стане, всичко се знае.
към втори вариант >>
Хубаво е да станат по-дебели.
(втори вариант)
Вие сте една написана книга. Напишете нещо върху себе си и с вашето недоволство, аз забелязвам в някои братя и сестри, на които устата са започнали да изтъняват. Сърдцето започва да се атрофира. Ти имаш една мисъл, тя остава като сух клон, щом е без чувства. Ако пък устата станат по-дебели, още не съм видял устата на някого да задебелеят, все изтъняват.
Хубаво е да станат по-дебели.
Вие трябва да пазите сърдцето си. Не допускайте ония горчивите чувства. Има известни чувства, които се отразяват много зле, те не принадлежат на човешкия род. Те са чувства странични. Запример вие вземете, пиете от известен сок, вие усещате известна горчивина.
към втори вариант >>
Ако вие не ядете, няма да се ползувате.
(втори вариант)
Той е светия тогаз и да го мъчат, той да се радва. Някой от вас казвате: „Учителят всичко може да направи.“ Вие оставете това. Какво вие може да направите? Учителят ще яде за себе си. И той ще опита сладчината на Божествените работи.
Ако вие не ядете, няма да се ползувате.
Едновременно всички трябва да опитате хубавото в света. Вие не сте събрани да изучавате вашите дефекти и дефектите на другите хора. Запример казвате: „Тази сестра има този дефект.“ Вие всички сте такива репортьори. На Изгрева каквото стане, всичко се знае. Паднал някой и счупил стомната, знае се.
към втори вариант >>
Вие трябва да пазите сърдцето си.
(втори вариант)
Напишете нещо върху себе си и с вашето недоволство, аз забелязвам в някои братя и сестри, на които устата са започнали да изтъняват. Сърдцето започва да се атрофира. Ти имаш една мисъл, тя остава като сух клон, щом е без чувства. Ако пък устата станат по-дебели, още не съм видял устата на някого да задебелеят, все изтъняват. Хубаво е да станат по-дебели.
Вие трябва да пазите сърдцето си.
Не допускайте ония горчивите чувства. Има известни чувства, които се отразяват много зле, те не принадлежат на човешкия род. Те са чувства странични. Запример вие вземете, пиете от известен сок, вие усещате известна горчивина. Тази горчивина може да се употреби като лечебно средство в известен случай, но ако я вземете като храна, вие ще отровите кръвта си, ще я развалите.
към втори вариант >>
Едновременно всички трябва да опитате хубавото в света.
(втори вариант)
Някой от вас казвате: „Учителят всичко може да направи.“ Вие оставете това. Какво вие може да направите? Учителят ще яде за себе си. И той ще опита сладчината на Божествените работи. Ако вие не ядете, няма да се ползувате.
Едновременно всички трябва да опитате хубавото в света.
Вие не сте събрани да изучавате вашите дефекти и дефектите на другите хора. Запример казвате: „Тази сестра има този дефект.“ Вие всички сте такива репортьори. На Изгрева каквото стане, всичко се знае. Паднал някой и счупил стомната, знае се.
към втори вариант >>
Не допускайте ония горчивите чувства.
(втори вариант)
Сърдцето започва да се атрофира. Ти имаш една мисъл, тя остава като сух клон, щом е без чувства. Ако пък устата станат по-дебели, още не съм видял устата на някого да задебелеят, все изтъняват. Хубаво е да станат по-дебели. Вие трябва да пазите сърдцето си.
Не допускайте ония горчивите чувства.
Има известни чувства, които се отразяват много зле, те не принадлежат на човешкия род. Те са чувства странични. Запример вие вземете, пиете от известен сок, вие усещате известна горчивина. Тази горчивина може да се употреби като лечебно средство в известен случай, но ако я вземете като храна, вие ще отровите кръвта си, ще я развалите.
към втори вариант >>
Вие не сте събрани да изучавате вашите дефекти и дефектите на другите хора.
(втори вариант)
Какво вие може да направите? Учителят ще яде за себе си. И той ще опита сладчината на Божествените работи. Ако вие не ядете, няма да се ползувате. Едновременно всички трябва да опитате хубавото в света.
Вие не сте събрани да изучавате вашите дефекти и дефектите на другите хора.
Запример казвате: „Тази сестра има този дефект.“ Вие всички сте такива репортьори. На Изгрева каквото стане, всичко се знае. Паднал някой и счупил стомната, знае се.
към втори вариант >>
Има известни чувства, които се отразяват много зле, те не принадлежат на човешкия род.
(втори вариант)
Ти имаш една мисъл, тя остава като сух клон, щом е без чувства. Ако пък устата станат по-дебели, още не съм видял устата на някого да задебелеят, все изтъняват. Хубаво е да станат по-дебели. Вие трябва да пазите сърдцето си. Не допускайте ония горчивите чувства.
Има известни чувства, които се отразяват много зле, те не принадлежат на човешкия род.
Те са чувства странични. Запример вие вземете, пиете от известен сок, вие усещате известна горчивина. Тази горчивина може да се употреби като лечебно средство в известен случай, но ако я вземете като храна, вие ще отровите кръвта си, ще я развалите.
към втори вариант >>
Запример казвате: „Тази сестра има този дефект.“ Вие всички сте такива репортьори.
(втори вариант)
Учителят ще яде за себе си. И той ще опита сладчината на Божествените работи. Ако вие не ядете, няма да се ползувате. Едновременно всички трябва да опитате хубавото в света. Вие не сте събрани да изучавате вашите дефекти и дефектите на другите хора.
Запример казвате: „Тази сестра има този дефект.“ Вие всички сте такива репортьори.
На Изгрева каквото стане, всичко се знае. Паднал някой и счупил стомната, знае се.
към втори вариант >>
Те са чувства странични.
(втори вариант)
Ако пък устата станат по-дебели, още не съм видял устата на някого да задебелеят, все изтъняват. Хубаво е да станат по-дебели. Вие трябва да пазите сърдцето си. Не допускайте ония горчивите чувства. Има известни чувства, които се отразяват много зле, те не принадлежат на човешкия род.
Те са чувства странични.
Запример вие вземете, пиете от известен сок, вие усещате известна горчивина. Тази горчивина може да се употреби като лечебно средство в известен случай, но ако я вземете като храна, вие ще отровите кръвта си, ще я развалите.
към втори вариант >>
На Изгрева каквото стане, всичко се знае.
(втори вариант)
И той ще опита сладчината на Божествените работи. Ако вие не ядете, няма да се ползувате. Едновременно всички трябва да опитате хубавото в света. Вие не сте събрани да изучавате вашите дефекти и дефектите на другите хора. Запример казвате: „Тази сестра има този дефект.“ Вие всички сте такива репортьори.
На Изгрева каквото стане, всичко се знае.
Паднал някой и счупил стомната, знае се.
към втори вариант >>
Запример вие вземете, пиете от известен сок, вие усещате известна горчивина.
(втори вариант)
Хубаво е да станат по-дебели. Вие трябва да пазите сърдцето си. Не допускайте ония горчивите чувства. Има известни чувства, които се отразяват много зле, те не принадлежат на човешкия род. Те са чувства странични.
Запример вие вземете, пиете от известен сок, вие усещате известна горчивина.
Тази горчивина може да се употреби като лечебно средство в известен случай, но ако я вземете като храна, вие ще отровите кръвта си, ще я развалите.
към втори вариант >>
Паднал някой и счупил стомната, знае се.
(втори вариант)
Ако вие не ядете, няма да се ползувате. Едновременно всички трябва да опитате хубавото в света. Вие не сте събрани да изучавате вашите дефекти и дефектите на другите хора. Запример казвате: „Тази сестра има този дефект.“ Вие всички сте такива репортьори. На Изгрева каквото стане, всичко се знае.
Паднал някой и счупил стомната, знае се.
към втори вариант >>
Тази горчивина може да се употреби като лечебно средство в известен случай, но ако я вземете като храна, вие ще отровите кръвта си, ще я развалите.
(втори вариант)
Вие трябва да пазите сърдцето си. Не допускайте ония горчивите чувства. Има известни чувства, които се отразяват много зле, те не принадлежат на човешкия род. Те са чувства странични. Запример вие вземете, пиете от известен сок, вие усещате известна горчивина.
Тази горчивина може да се употреби като лечебно средство в известен случай, но ако я вземете като храна, вие ще отровите кръвта си, ще я развалите.
към втори вариант >>
Кое е хубавото в дома?
(втори вариант)
Кое е хубавото в дома?
Нека да се научим да мислим. Ако в дома има една сестра и един брат, ако братът не може да люби сестрата и ако сестрата не може да люби брата, тогава те какъв брат и сестра са? Ако в дома има баща и майка и ти казваш, че бащата има особени чувства или ако бащата няма особени чувства към сина, към дъщерята, какъв баща е? Бог има известни отношения към нас. Ние трябва да знаем какви с Неговите отношения.
към втори вариант >>
Трябва да бъдете обективни.
(втори вариант)
Трябва да бъдете обективни.
Аз наричам обективно следното: Ти трябва да търсиш на всяко нещо неговото место. Запример вземете здравето на човека. То се поддържа от човешките чувства. Ти не може бъдеш здрав, докато нямаш нормални чувства. Запример ти искаш да се запознаеш с Бога.
към втори вариант >>
Нека да се научим да мислим.
(втори вариант)
Кое е хубавото в дома?
Нека да се научим да мислим.
Ако в дома има една сестра и един брат, ако братът не може да люби сестрата и ако сестрата не може да люби брата, тогава те какъв брат и сестра са? Ако в дома има баща и майка и ти казваш, че бащата има особени чувства или ако бащата няма особени чувства към сина, към дъщерята, какъв баща е? Бог има известни отношения към нас. Ние трябва да знаем какви с Неговите отношения. Всичко онова, хубаво, възвишено, което ни подтиква, все от Бога иде.
към втори вариант >>
Аз наричам обективно следното: Ти трябва да търсиш на всяко нещо неговото место.
(втори вариант)
Трябва да бъдете обективни.
Аз наричам обективно следното: Ти трябва да търсиш на всяко нещо неговото место.
Запример вземете здравето на човека. То се поддържа от човешките чувства. Ти не може бъдеш здрав, докато нямаш нормални чувства. Запример ти искаш да се запознаеш с Бога. Че Бог не прилича на човека, да Му кажеш: „Добър ден“, или да вземеш да се ръкуваш с Него.
към втори вариант >>
Ако в дома има една сестра и един брат, ако братът не може да люби сестрата и ако сестрата не може да люби брата, тогава те какъв брат и сестра са?
(втори вариант)
Кое е хубавото в дома? Нека да се научим да мислим.
Ако в дома има една сестра и един брат, ако братът не може да люби сестрата и ако сестрата не може да люби брата, тогава те какъв брат и сестра са?
Ако в дома има баща и майка и ти казваш, че бащата има особени чувства или ако бащата няма особени чувства към сина, към дъщерята, какъв баща е? Бог има известни отношения към нас. Ние трябва да знаем какви с Неговите отношения. Всичко онова, хубаво, възвишено, което ни подтиква, все от Бога иде. Всяко добро желание, всяко възвишено чувство и мисъл все от Бога идват, всяка хубава мисъл в тебе, идва от Бога.
към втори вариант >>
Запример вземете здравето на човека.
(втори вариант)
Трябва да бъдете обективни. Аз наричам обективно следното: Ти трябва да търсиш на всяко нещо неговото место.
Запример вземете здравето на човека.
То се поддържа от човешките чувства. Ти не може бъдеш здрав, докато нямаш нормални чувства. Запример ти искаш да се запознаеш с Бога. Че Бог не прилича на човека, да Му кажеш: „Добър ден“, или да вземеш да се ръкуваш с Него. Не може това.
към втори вариант >>
Ако в дома има баща и майка и ти казваш, че бащата има особени чувства или ако бащата няма особени чувства към сина, към дъщерята, какъв баща е?
(втори вариант)
Кое е хубавото в дома? Нека да се научим да мислим. Ако в дома има една сестра и един брат, ако братът не може да люби сестрата и ако сестрата не може да люби брата, тогава те какъв брат и сестра са?
Ако в дома има баща и майка и ти казваш, че бащата има особени чувства или ако бащата няма особени чувства към сина, към дъщерята, какъв баща е?
Бог има известни отношения към нас. Ние трябва да знаем какви с Неговите отношения. Всичко онова, хубаво, възвишено, което ни подтиква, все от Бога иде. Всяко добро желание, всяко възвишено чувство и мисъл все от Бога идват, всяка хубава мисъл в тебе, идва от Бога. Може да е минала през ред страдания, но от Бога иде.
към втори вариант >>
То се поддържа от човешките чувства.
(втори вариант)
Трябва да бъдете обективни. Аз наричам обективно следното: Ти трябва да търсиш на всяко нещо неговото место. Запример вземете здравето на човека.
То се поддържа от човешките чувства.
Ти не може бъдеш здрав, докато нямаш нормални чувства. Запример ти искаш да се запознаеш с Бога. Че Бог не прилича на човека, да Му кажеш: „Добър ден“, или да вземеш да се ръкуваш с Него. Не може това. Или искаш Той да ти обърне внимание.
към втори вариант >>
Бог има известни отношения към нас.
(втори вариант)
Кое е хубавото в дома? Нека да се научим да мислим. Ако в дома има една сестра и един брат, ако братът не може да люби сестрата и ако сестрата не може да люби брата, тогава те какъв брат и сестра са? Ако в дома има баща и майка и ти казваш, че бащата има особени чувства или ако бащата няма особени чувства към сина, към дъщерята, какъв баща е?
Бог има известни отношения към нас.
Ние трябва да знаем какви с Неговите отношения. Всичко онова, хубаво, възвишено, което ни подтиква, все от Бога иде. Всяко добро желание, всяко възвишено чувство и мисъл все от Бога идват, всяка хубава мисъл в тебе, идва от Бога. Може да е минала през ред страдания, но от Бога иде. А пък всяка лоша мисъл иде от Бога, но е минала през много изопачени съзнания и затова не е разбрана.
към втори вариант >>
Ти не може бъдеш здрав, докато нямаш нормални чувства.
(втори вариант)
Трябва да бъдете обективни. Аз наричам обективно следното: Ти трябва да търсиш на всяко нещо неговото место. Запример вземете здравето на човека. То се поддържа от човешките чувства.
Ти не може бъдеш здрав, докато нямаш нормални чувства.
Запример ти искаш да се запознаеш с Бога. Че Бог не прилича на човека, да Му кажеш: „Добър ден“, или да вземеш да се ръкуваш с Него. Не може това. Или искаш Той да ти обърне внимание. Обръща внимание.
към втори вариант >>
Ние трябва да знаем какви с Неговите отношения.
(втори вариант)
Кое е хубавото в дома? Нека да се научим да мислим. Ако в дома има една сестра и един брат, ако братът не може да люби сестрата и ако сестрата не може да люби брата, тогава те какъв брат и сестра са? Ако в дома има баща и майка и ти казваш, че бащата има особени чувства или ако бащата няма особени чувства към сина, към дъщерята, какъв баща е? Бог има известни отношения към нас.
Ние трябва да знаем какви с Неговите отношения.
Всичко онова, хубаво, възвишено, което ни подтиква, все от Бога иде. Всяко добро желание, всяко възвишено чувство и мисъл все от Бога идват, всяка хубава мисъл в тебе, идва от Бога. Може да е минала през ред страдания, но от Бога иде. А пък всяка лоша мисъл иде от Бога, но е минала през много изопачени съзнания и затова не е разбрана. Тя идва при тебе като лоша.
към втори вариант >>
Запример ти искаш да се запознаеш с Бога.
(втори вариант)
Трябва да бъдете обективни. Аз наричам обективно следното: Ти трябва да търсиш на всяко нещо неговото место. Запример вземете здравето на човека. То се поддържа от човешките чувства. Ти не може бъдеш здрав, докато нямаш нормални чувства.
Запример ти искаш да се запознаеш с Бога.
Че Бог не прилича на човека, да Му кажеш: „Добър ден“, или да вземеш да се ръкуваш с Него. Не може това. Или искаш Той да ти обърне внимание. Обръща внимание. Казваш: „Родил ме е Той.“ Добре.
към втори вариант >>
Всичко онова, хубаво, възвишено, което ни подтиква, все от Бога иде.
(втори вариант)
Нека да се научим да мислим. Ако в дома има една сестра и един брат, ако братът не може да люби сестрата и ако сестрата не може да люби брата, тогава те какъв брат и сестра са? Ако в дома има баща и майка и ти казваш, че бащата има особени чувства или ако бащата няма особени чувства към сина, към дъщерята, какъв баща е? Бог има известни отношения към нас. Ние трябва да знаем какви с Неговите отношения.
Всичко онова, хубаво, възвишено, което ни подтиква, все от Бога иде.
Всяко добро желание, всяко възвишено чувство и мисъл все от Бога идват, всяка хубава мисъл в тебе, идва от Бога. Може да е минала през ред страдания, но от Бога иде. А пък всяка лоша мисъл иде от Бога, но е минала през много изопачени съзнания и затова не е разбрана. Тя идва при тебе като лоша. Аз тази мисъл ще я очистя, ще я изправя и ще я върна на Бога изправена и тогава Бог ще се зарадва.
към втори вариант >>
Че Бог не прилича на човека, да Му кажеш: „Добър ден“, или да вземеш да се ръкуваш с Него.
(втори вариант)
Аз наричам обективно следното: Ти трябва да търсиш на всяко нещо неговото место. Запример вземете здравето на човека. То се поддържа от човешките чувства. Ти не може бъдеш здрав, докато нямаш нормални чувства. Запример ти искаш да се запознаеш с Бога.
Че Бог не прилича на човека, да Му кажеш: „Добър ден“, или да вземеш да се ръкуваш с Него.
Не може това. Или искаш Той да ти обърне внимание. Обръща внимание. Казваш: „Родил ме е Той.“ Добре. Трябва да имаш разположение като Него.
към втори вариант >>
Всяко добро желание, всяко възвишено чувство и мисъл все от Бога идват, всяка хубава мисъл в тебе, идва от Бога.
(втори вариант)
Ако в дома има една сестра и един брат, ако братът не може да люби сестрата и ако сестрата не може да люби брата, тогава те какъв брат и сестра са? Ако в дома има баща и майка и ти казваш, че бащата има особени чувства или ако бащата няма особени чувства към сина, към дъщерята, какъв баща е? Бог има известни отношения към нас. Ние трябва да знаем какви с Неговите отношения. Всичко онова, хубаво, възвишено, което ни подтиква, все от Бога иде.
Всяко добро желание, всяко възвишено чувство и мисъл все от Бога идват, всяка хубава мисъл в тебе, идва от Бога.
Може да е минала през ред страдания, но от Бога иде. А пък всяка лоша мисъл иде от Бога, но е минала през много изопачени съзнания и затова не е разбрана. Тя идва при тебе като лоша. Аз тази мисъл ще я очистя, ще я изправя и ще я върна на Бога изправена и тогава Бог ще се зарадва. Ще прати един ангел при мене, да ми закачи един орден.
към втори вариант >>
Не може това.
(втори вариант)
Запример вземете здравето на човека. То се поддържа от човешките чувства. Ти не може бъдеш здрав, докато нямаш нормални чувства. Запример ти искаш да се запознаеш с Бога. Че Бог не прилича на човека, да Му кажеш: „Добър ден“, или да вземеш да се ръкуваш с Него.
Не може това.
Или искаш Той да ти обърне внимание. Обръща внимание. Казваш: „Родил ме е Той.“ Добре. Трябва да имаш разположение като Него. Ако нямаш разположение като Неговото, тогава от де е Той твой баща?
към втори вариант >>
Може да е минала през ред страдания, но от Бога иде.
(втори вариант)
Ако в дома има баща и майка и ти казваш, че бащата има особени чувства или ако бащата няма особени чувства към сина, към дъщерята, какъв баща е? Бог има известни отношения към нас. Ние трябва да знаем какви с Неговите отношения. Всичко онова, хубаво, възвишено, което ни подтиква, все от Бога иде. Всяко добро желание, всяко възвишено чувство и мисъл все от Бога идват, всяка хубава мисъл в тебе, идва от Бога.
Може да е минала през ред страдания, но от Бога иде.
А пък всяка лоша мисъл иде от Бога, но е минала през много изопачени съзнания и затова не е разбрана. Тя идва при тебе като лоша. Аз тази мисъл ще я очистя, ще я изправя и ще я върна на Бога изправена и тогава Бог ще се зарадва. Ще прати един ангел при мене, да ми закачи един орден. Представете си, че в гората една мечка дави една сестра, кой брат ще отиде да я отнеме?
към втори вариант >>
Или искаш Той да ти обърне внимание.
(втори вариант)
То се поддържа от човешките чувства. Ти не може бъдеш здрав, докато нямаш нормални чувства. Запример ти искаш да се запознаеш с Бога. Че Бог не прилича на човека, да Му кажеш: „Добър ден“, или да вземеш да се ръкуваш с Него. Не може това.
Или искаш Той да ти обърне внимание.
Обръща внимание. Казваш: „Родил ме е Той.“ Добре. Трябва да имаш разположение като Него. Ако нямаш разположение като Неговото, тогава от де е Той твой баща? Ти казваш: „Господ е мой баща.“ Как ще опишете тогава баща си, понеже не можем да опишем Бога, ние се намираме тогава в един смут.
към втори вариант >>
А пък всяка лоша мисъл иде от Бога, но е минала през много изопачени съзнания и затова не е разбрана.
(втори вариант)
Бог има известни отношения към нас. Ние трябва да знаем какви с Неговите отношения. Всичко онова, хубаво, възвишено, което ни подтиква, все от Бога иде. Всяко добро желание, всяко възвишено чувство и мисъл все от Бога идват, всяка хубава мисъл в тебе, идва от Бога. Може да е минала през ред страдания, но от Бога иде.
А пък всяка лоша мисъл иде от Бога, но е минала през много изопачени съзнания и затова не е разбрана.
Тя идва при тебе като лоша. Аз тази мисъл ще я очистя, ще я изправя и ще я върна на Бога изправена и тогава Бог ще се зарадва. Ще прати един ангел при мене, да ми закачи един орден. Представете си, че в гората една мечка дави една сестра, кой брат ще отиде да я отнеме? Тази сестра вика вече.
към втори вариант >>
Обръща внимание.
(втори вариант)
Ти не може бъдеш здрав, докато нямаш нормални чувства. Запример ти искаш да се запознаеш с Бога. Че Бог не прилича на човека, да Му кажеш: „Добър ден“, или да вземеш да се ръкуваш с Него. Не може това. Или искаш Той да ти обърне внимание.
Обръща внимание.
Казваш: „Родил ме е Той.“ Добре. Трябва да имаш разположение като Него. Ако нямаш разположение като Неговото, тогава от де е Той твой баща? Ти казваш: „Господ е мой баща.“ Как ще опишете тогава баща си, понеже не можем да опишем Бога, ние се намираме тогава в един смут. Не е голямо престъпление да не зная някои работи.
към втори вариант >>
Тя идва при тебе като лоша.
(втори вариант)
Ние трябва да знаем какви с Неговите отношения. Всичко онова, хубаво, възвишено, което ни подтиква, все от Бога иде. Всяко добро желание, всяко възвишено чувство и мисъл все от Бога идват, всяка хубава мисъл в тебе, идва от Бога. Може да е минала през ред страдания, но от Бога иде. А пък всяка лоша мисъл иде от Бога, но е минала през много изопачени съзнания и затова не е разбрана.
Тя идва при тебе като лоша.
Аз тази мисъл ще я очистя, ще я изправя и ще я върна на Бога изправена и тогава Бог ще се зарадва. Ще прати един ангел при мене, да ми закачи един орден. Представете си, че в гората една мечка дави една сестра, кой брат ще отиде да я отнеме? Тази сестра вика вече. Любовта там ще се покаже.
към втори вариант >>
Казваш: „Родил ме е Той.“ Добре.
(втори вариант)
Запример ти искаш да се запознаеш с Бога. Че Бог не прилича на човека, да Му кажеш: „Добър ден“, или да вземеш да се ръкуваш с Него. Не може това. Или искаш Той да ти обърне внимание. Обръща внимание.
Казваш: „Родил ме е Той.“ Добре.
Трябва да имаш разположение като Него. Ако нямаш разположение като Неговото, тогава от де е Той твой баща? Ти казваш: „Господ е мой баща.“ Как ще опишете тогава баща си, понеже не можем да опишем Бога, ние се намираме тогава в един смут. Не е голямо престъпление да не зная някои работи. Но не е и голямо благо да знаеш нещо.
към втори вариант >>
Аз тази мисъл ще я очистя, ще я изправя и ще я върна на Бога изправена и тогава Бог ще се зарадва.
(втори вариант)
Всичко онова, хубаво, възвишено, което ни подтиква, все от Бога иде. Всяко добро желание, всяко възвишено чувство и мисъл все от Бога идват, всяка хубава мисъл в тебе, идва от Бога. Може да е минала през ред страдания, но от Бога иде. А пък всяка лоша мисъл иде от Бога, но е минала през много изопачени съзнания и затова не е разбрана. Тя идва при тебе като лоша.
Аз тази мисъл ще я очистя, ще я изправя и ще я върна на Бога изправена и тогава Бог ще се зарадва.
Ще прати един ангел при мене, да ми закачи един орден. Представете си, че в гората една мечка дави една сестра, кой брат ще отиде да я отнеме? Тази сестра вика вече. Любовта там ще се покаже. Ще хванат мечката за ушите и ще и кажат: „Защо газиш сестра ми?
към втори вариант >>
Трябва да имаш разположение като Него.
(втори вариант)
Че Бог не прилича на човека, да Му кажеш: „Добър ден“, или да вземеш да се ръкуваш с Него. Не може това. Или искаш Той да ти обърне внимание. Обръща внимание. Казваш: „Родил ме е Той.“ Добре.
Трябва да имаш разположение като Него.
Ако нямаш разположение като Неговото, тогава от де е Той твой баща? Ти казваш: „Господ е мой баща.“ Как ще опишете тогава баща си, понеже не можем да опишем Бога, ние се намираме тогава в един смут. Не е голямо престъпление да не зная някои работи. Но не е и голямо благо да знаеш нещо. Да допуснем, че при тебе имаш един ближен, за когото знаеш, че лъже или не знаеш, че лъже.
към втори вариант >>
Ще прати един ангел при мене, да ми закачи един орден.
(втори вариант)
Всяко добро желание, всяко възвишено чувство и мисъл все от Бога идват, всяка хубава мисъл в тебе, идва от Бога. Може да е минала през ред страдания, но от Бога иде. А пък всяка лоша мисъл иде от Бога, но е минала през много изопачени съзнания и затова не е разбрана. Тя идва при тебе като лоша. Аз тази мисъл ще я очистя, ще я изправя и ще я върна на Бога изправена и тогава Бог ще се зарадва.
Ще прати един ангел при мене, да ми закачи един орден.
Представете си, че в гората една мечка дави една сестра, кой брат ще отиде да я отнеме? Тази сестра вика вече. Любовта там ще се покаже. Ще хванат мечката за ушите и ще и кажат: „Защо газиш сестра ми? “ А пък сега сестрата, която мечката не я напада, той отишъл нея да освобождава.
към втори вариант >>
Ако нямаш разположение като Неговото, тогава от де е Той твой баща?
(втори вариант)
Не може това. Или искаш Той да ти обърне внимание. Обръща внимание. Казваш: „Родил ме е Той.“ Добре. Трябва да имаш разположение като Него.
Ако нямаш разположение като Неговото, тогава от де е Той твой баща?
Ти казваш: „Господ е мой баща.“ Как ще опишете тогава баща си, понеже не можем да опишем Бога, ние се намираме тогава в един смут. Не е голямо престъпление да не зная някои работи. Но не е и голямо благо да знаеш нещо. Да допуснем, че при тебе имаш един ближен, за когото знаеш, че лъже или не знаеш, че лъже. Какво печелиш в първия или във втория случай?
към втори вариант >>
Представете си, че в гората една мечка дави една сестра, кой брат ще отиде да я отнеме?
(втори вариант)
Може да е минала през ред страдания, но от Бога иде. А пък всяка лоша мисъл иде от Бога, но е минала през много изопачени съзнания и затова не е разбрана. Тя идва при тебе като лоша. Аз тази мисъл ще я очистя, ще я изправя и ще я върна на Бога изправена и тогава Бог ще се зарадва. Ще прати един ангел при мене, да ми закачи един орден.
Представете си, че в гората една мечка дави една сестра, кой брат ще отиде да я отнеме?
Тази сестра вика вече. Любовта там ще се покаже. Ще хванат мечката за ушите и ще и кажат: „Защо газиш сестра ми? “ А пък сега сестрата, която мечката не я напада, той отишъл нея да освобождава.
към втори вариант >>
Ти казваш: „Господ е мой баща.“ Как ще опишете тогава баща си, понеже не можем да опишем Бога, ние се намираме тогава в един смут.
(втори вариант)
Или искаш Той да ти обърне внимание. Обръща внимание. Казваш: „Родил ме е Той.“ Добре. Трябва да имаш разположение като Него. Ако нямаш разположение като Неговото, тогава от де е Той твой баща?
Ти казваш: „Господ е мой баща.“ Как ще опишете тогава баща си, понеже не можем да опишем Бога, ние се намираме тогава в един смут.
Не е голямо престъпление да не зная някои работи. Но не е и голямо благо да знаеш нещо. Да допуснем, че при тебе имаш един ближен, за когото знаеш, че лъже или не знаеш, че лъже. Какво печелиш в първия или във втория случай? Вземам лъжата в нейното най-елементарно проявление, както се проявява в децата.
към втори вариант >>
Тази сестра вика вече.
(втори вариант)
А пък всяка лоша мисъл иде от Бога, но е минала през много изопачени съзнания и затова не е разбрана. Тя идва при тебе като лоша. Аз тази мисъл ще я очистя, ще я изправя и ще я върна на Бога изправена и тогава Бог ще се зарадва. Ще прати един ангел при мене, да ми закачи един орден. Представете си, че в гората една мечка дави една сестра, кой брат ще отиде да я отнеме?
Тази сестра вика вече.
Любовта там ще се покаже. Ще хванат мечката за ушите и ще и кажат: „Защо газиш сестра ми? “ А пък сега сестрата, която мечката не я напада, той отишъл нея да освобождава.
към втори вариант >>
Не е голямо престъпление да не зная някои работи.
(втори вариант)
Обръща внимание. Казваш: „Родил ме е Той.“ Добре. Трябва да имаш разположение като Него. Ако нямаш разположение като Неговото, тогава от де е Той твой баща? Ти казваш: „Господ е мой баща.“ Как ще опишете тогава баща си, понеже не можем да опишем Бога, ние се намираме тогава в един смут.
Не е голямо престъпление да не зная някои работи.
Но не е и голямо благо да знаеш нещо. Да допуснем, че при тебе имаш един ближен, за когото знаеш, че лъже или не знаеш, че лъже. Какво печелиш в първия или във втория случай? Вземам лъжата в нейното най-елементарно проявление, както се проявява в децата. От де са научили тези деца лъжата, не зная.
към втори вариант >>
Любовта там ще се покаже.
(втори вариант)
Тя идва при тебе като лоша. Аз тази мисъл ще я очистя, ще я изправя и ще я върна на Бога изправена и тогава Бог ще се зарадва. Ще прати един ангел при мене, да ми закачи един орден. Представете си, че в гората една мечка дави една сестра, кой брат ще отиде да я отнеме? Тази сестра вика вече.
Любовта там ще се покаже.
Ще хванат мечката за ушите и ще и кажат: „Защо газиш сестра ми? “ А пък сега сестрата, която мечката не я напада, той отишъл нея да освобождава.
към втори вариант >>
Но не е и голямо благо да знаеш нещо.
(втори вариант)
Казваш: „Родил ме е Той.“ Добре. Трябва да имаш разположение като Него. Ако нямаш разположение като Неговото, тогава от де е Той твой баща? Ти казваш: „Господ е мой баща.“ Как ще опишете тогава баща си, понеже не можем да опишем Бога, ние се намираме тогава в един смут. Не е голямо престъпление да не зная някои работи.
Но не е и голямо благо да знаеш нещо.
Да допуснем, че при тебе имаш един ближен, за когото знаеш, че лъже или не знаеш, че лъже. Какво печелиш в първия или във втория случай? Вземам лъжата в нейното най-елементарно проявление, както се проявява в децата. От де са научили тези деца лъжата, не зная. Детето изяло нещо и майката го пита, а то казва че не знае.
към втори вариант >>
Ще хванат мечката за ушите и ще и кажат: „Защо газиш сестра ми?
(втори вариант)
Аз тази мисъл ще я очистя, ще я изправя и ще я върна на Бога изправена и тогава Бог ще се зарадва. Ще прати един ангел при мене, да ми закачи един орден. Представете си, че в гората една мечка дави една сестра, кой брат ще отиде да я отнеме? Тази сестра вика вече. Любовта там ще се покаже.
Ще хванат мечката за ушите и ще и кажат: „Защо газиш сестра ми?
“ А пък сега сестрата, която мечката не я напада, той отишъл нея да освобождава.
към втори вариант >>
Да допуснем, че при тебе имаш един ближен, за когото знаеш, че лъже или не знаеш, че лъже.
(втори вариант)
Трябва да имаш разположение като Него. Ако нямаш разположение като Неговото, тогава от де е Той твой баща? Ти казваш: „Господ е мой баща.“ Как ще опишете тогава баща си, понеже не можем да опишем Бога, ние се намираме тогава в един смут. Не е голямо престъпление да не зная някои работи. Но не е и голямо благо да знаеш нещо.
Да допуснем, че при тебе имаш един ближен, за когото знаеш, че лъже или не знаеш, че лъже.
Какво печелиш в първия или във втория случай? Вземам лъжата в нейното най-елементарно проявление, както се проявява в децата. От де са научили тези деца лъжата, не зная. Детето изяло нещо и майката го пита, а то казва че не знае.
към втори вариант >>
“ А пък сега сестрата, която мечката не я напада, той отишъл нея да освобождава.
(втори вариант)
Ще прати един ангел при мене, да ми закачи един орден. Представете си, че в гората една мечка дави една сестра, кой брат ще отиде да я отнеме? Тази сестра вика вече. Любовта там ще се покаже. Ще хванат мечката за ушите и ще и кажат: „Защо газиш сестра ми?
“ А пък сега сестрата, която мечката не я напада, той отишъл нея да освобождава.
към втори вариант >>
Какво печелиш в първия или във втория случай?
(втори вариант)
Ако нямаш разположение като Неговото, тогава от де е Той твой баща? Ти казваш: „Господ е мой баща.“ Как ще опишете тогава баща си, понеже не можем да опишем Бога, ние се намираме тогава в един смут. Не е голямо престъпление да не зная някои работи. Но не е и голямо благо да знаеш нещо. Да допуснем, че при тебе имаш един ближен, за когото знаеш, че лъже или не знаеш, че лъже.
Какво печелиш в първия или във втория случай?
Вземам лъжата в нейното най-елементарно проявление, както се проявява в децата. От де са научили тези деца лъжата, не зная. Детето изяло нещо и майката го пита, а то казва че не знае.
към втори вариант >>
Вие ще кажете: „Трябва да се говори за сериозни работи.“ Кажете ми за какви сериозни.
(втори вариант)
Вие ще кажете: „Трябва да се говори за сериозни работи.“ Кажете ми за какви сериозни.
За какви сериозни работи да мислим? Аз ще искам да мисля точно така сериозно, както вие ще кажете. Дайте си програмата. Един ден да мислим сериозно, както вие мислите. Да направим опит.
към втори вариант >>
Вземам лъжата в нейното най-елементарно проявление, както се проявява в децата.
(втори вариант)
Ти казваш: „Господ е мой баща.“ Как ще опишете тогава баща си, понеже не можем да опишем Бога, ние се намираме тогава в един смут. Не е голямо престъпление да не зная някои работи. Но не е и голямо благо да знаеш нещо. Да допуснем, че при тебе имаш един ближен, за когото знаеш, че лъже или не знаеш, че лъже. Какво печелиш в първия или във втория случай?
Вземам лъжата в нейното най-елементарно проявление, както се проявява в децата.
От де са научили тези деца лъжата, не зная. Детето изяло нещо и майката го пита, а то казва че не знае.
към втори вариант >>
За какви сериозни работи да мислим?
(втори вариант)
Вие ще кажете: „Трябва да се говори за сериозни работи.“ Кажете ми за какви сериозни.
За какви сериозни работи да мислим?
Аз ще искам да мисля точно така сериозно, както вие ще кажете. Дайте си програмата. Един ден да мислим сериозно, както вие мислите. Да направим опит. У вас сега е накипяло.
към втори вариант >>
От де са научили тези деца лъжата, не зная.
(втори вариант)
Не е голямо престъпление да не зная някои работи. Но не е и голямо благо да знаеш нещо. Да допуснем, че при тебе имаш един ближен, за когото знаеш, че лъже или не знаеш, че лъже. Какво печелиш в първия или във втория случай? Вземам лъжата в нейното най-елементарно проявление, както се проявява в децата.
От де са научили тези деца лъжата, не зная.
Детето изяло нещо и майката го пита, а то казва че не знае.
към втори вариант >>
Аз ще искам да мисля точно така сериозно, както вие ще кажете.
(втори вариант)
Вие ще кажете: „Трябва да се говори за сериозни работи.“ Кажете ми за какви сериозни. За какви сериозни работи да мислим?
Аз ще искам да мисля точно така сериозно, както вие ще кажете.
Дайте си програмата. Един ден да мислим сериозно, както вие мислите. Да направим опит. У вас сега е накипяло. Вие сте богати хора с капитали и няма къде да приложите капитала.
към втори вариант >>
Детето изяло нещо и майката го пита, а то казва че не знае.
(втори вариант)
Но не е и голямо благо да знаеш нещо. Да допуснем, че при тебе имаш един ближен, за когото знаеш, че лъже или не знаеш, че лъже. Какво печелиш в първия или във втория случай? Вземам лъжата в нейното най-елементарно проявление, както се проявява в децата. От де са научили тези деца лъжата, не зная.
Детето изяло нещо и майката го пита, а то казва че не знае.
към втори вариант >>
Дайте си програмата.
(втори вариант)
Вие ще кажете: „Трябва да се говори за сериозни работи.“ Кажете ми за какви сериозни. За какви сериозни работи да мислим? Аз ще искам да мисля точно така сериозно, както вие ще кажете.
Дайте си програмата.
Един ден да мислим сериозно, както вие мислите. Да направим опит. У вас сега е накипяло. Вие сте богати хора с капитали и няма къде да приложите капитала. Човек трябва да работи, все таки трябва да имаш място, където да се проявиш.
към втори вариант >>
Ако във вашия ум не седи едно огорчение, вие не може да се развиете правилно.
(втори вариант)
Ако във вашия ум не седи едно огорчение, вие не може да се развиете правилно.
Мнозина от вас имате силни характери. Но характерите ви не вървят по естественото развитие. Някъде сте много силни, а някъде не сте много силни. Като отидете в Небето, като видят лицето ви, ще знаят 10 пъти повече, отколкото вас. Тогава знаете ли в какво положение ще се намерите?
към втори вариант >>
Един ден да мислим сериозно, както вие мислите.
(втори вариант)
Вие ще кажете: „Трябва да се говори за сериозни работи.“ Кажете ми за какви сериозни. За какви сериозни работи да мислим? Аз ще искам да мисля точно така сериозно, както вие ще кажете. Дайте си програмата.
Един ден да мислим сериозно, както вие мислите.
Да направим опит. У вас сега е накипяло. Вие сте богати хора с капитали и няма къде да приложите капитала. Човек трябва да работи, все таки трябва да имаш място, където да се проявиш. Използувайте тогава един малък случай за вашия ум, за вашето сърдце, каквато и да е малка възможност, не изпущайте предвид, това е една от най-хубавите философии.
към втори вариант >>
Мнозина от вас имате силни характери.
(втори вариант)
Ако във вашия ум не седи едно огорчение, вие не може да се развиете правилно.
Мнозина от вас имате силни характери.
Но характерите ви не вървят по естественото развитие. Някъде сте много силни, а някъде не сте много силни. Като отидете в Небето, като видят лицето ви, ще знаят 10 пъти повече, отколкото вас. Тогава знаете ли в какво положение ще се намерите? Ако вие сте добър, на вас ще стане приятно.
към втори вариант >>
Да направим опит.
(втори вариант)
Вие ще кажете: „Трябва да се говори за сериозни работи.“ Кажете ми за какви сериозни. За какви сериозни работи да мислим? Аз ще искам да мисля точно така сериозно, както вие ще кажете. Дайте си програмата. Един ден да мислим сериозно, както вие мислите.
Да направим опит.
У вас сега е накипяло. Вие сте богати хора с капитали и няма къде да приложите капитала. Човек трябва да работи, все таки трябва да имаш място, където да се проявиш. Използувайте тогава един малък случай за вашия ум, за вашето сърдце, каквато и да е малка възможност, не изпущайте предвид, това е една от най-хубавите философии.
към втори вариант >>
Но характерите ви не вървят по естественото развитие.
(втори вариант)
Ако във вашия ум не седи едно огорчение, вие не може да се развиете правилно. Мнозина от вас имате силни характери.
Но характерите ви не вървят по естественото развитие.
Някъде сте много силни, а някъде не сте много силни. Като отидете в Небето, като видят лицето ви, ще знаят 10 пъти повече, отколкото вас. Тогава знаете ли в какво положение ще се намерите? Ако вие сте добър, на вас ще стане приятно. Но, ако сте лош, тогава ще почнете да усещате едно стеснително състояние.
към втори вариант >>
У вас сега е накипяло.
(втори вариант)
За какви сериозни работи да мислим? Аз ще искам да мисля точно така сериозно, както вие ще кажете. Дайте си програмата. Един ден да мислим сериозно, както вие мислите. Да направим опит.
У вас сега е накипяло.
Вие сте богати хора с капитали и няма къде да приложите капитала. Човек трябва да работи, все таки трябва да имаш място, където да се проявиш. Използувайте тогава един малък случай за вашия ум, за вашето сърдце, каквато и да е малка възможност, не изпущайте предвид, това е една от най-хубавите философии.
към втори вариант >>
Някъде сте много силни, а някъде не сте много силни.
(втори вариант)
Ако във вашия ум не седи едно огорчение, вие не може да се развиете правилно. Мнозина от вас имате силни характери. Но характерите ви не вървят по естественото развитие.
Някъде сте много силни, а някъде не сте много силни.
Като отидете в Небето, като видят лицето ви, ще знаят 10 пъти повече, отколкото вас. Тогава знаете ли в какво положение ще се намерите? Ако вие сте добър, на вас ще стане приятно. Но, ако сте лош, тогава ще почнете да усещате едно стеснително състояние.
към втори вариант >>
Вие сте богати хора с капитали и няма къде да приложите капитала.
(втори вариант)
Аз ще искам да мисля точно така сериозно, както вие ще кажете. Дайте си програмата. Един ден да мислим сериозно, както вие мислите. Да направим опит. У вас сега е накипяло.
Вие сте богати хора с капитали и няма къде да приложите капитала.
Човек трябва да работи, все таки трябва да имаш място, където да се проявиш. Използувайте тогава един малък случай за вашия ум, за вашето сърдце, каквато и да е малка възможност, не изпущайте предвид, това е една от най-хубавите философии.
към втори вариант >>
Като отидете в Небето, като видят лицето ви, ще знаят 10 пъти повече, отколкото вас.
(втори вариант)
Ако във вашия ум не седи едно огорчение, вие не може да се развиете правилно. Мнозина от вас имате силни характери. Но характерите ви не вървят по естественото развитие. Някъде сте много силни, а някъде не сте много силни.
Като отидете в Небето, като видят лицето ви, ще знаят 10 пъти повече, отколкото вас.
Тогава знаете ли в какво положение ще се намерите? Ако вие сте добър, на вас ще стане приятно. Но, ако сте лош, тогава ще почнете да усещате едно стеснително състояние.
към втори вариант >>
Човек трябва да работи, все таки трябва да имаш място, където да се проявиш.
(втори вариант)
Дайте си програмата. Един ден да мислим сериозно, както вие мислите. Да направим опит. У вас сега е накипяло. Вие сте богати хора с капитали и няма къде да приложите капитала.
Човек трябва да работи, все таки трябва да имаш място, където да се проявиш.
Използувайте тогава един малък случай за вашия ум, за вашето сърдце, каквато и да е малка възможност, не изпущайте предвид, това е една от най-хубавите философии.
към втори вариант >>
Тогава знаете ли в какво положение ще се намерите?
(втори вариант)
Ако във вашия ум не седи едно огорчение, вие не може да се развиете правилно. Мнозина от вас имате силни характери. Но характерите ви не вървят по естественото развитие. Някъде сте много силни, а някъде не сте много силни. Като отидете в Небето, като видят лицето ви, ще знаят 10 пъти повече, отколкото вас.
Тогава знаете ли в какво положение ще се намерите?
Ако вие сте добър, на вас ще стане приятно. Но, ако сте лош, тогава ще почнете да усещате едно стеснително състояние.
към втори вариант >>
Използувайте тогава един малък случай за вашия ум, за вашето сърдце, каквато и да е малка възможност, не изпущайте предвид, това е една от най-хубавите философии.
(втори вариант)
Един ден да мислим сериозно, както вие мислите. Да направим опит. У вас сега е накипяло. Вие сте богати хора с капитали и няма къде да приложите капитала. Човек трябва да работи, все таки трябва да имаш място, където да се проявиш.
Използувайте тогава един малък случай за вашия ум, за вашето сърдце, каквато и да е малка възможност, не изпущайте предвид, това е една от най-хубавите философии.
към втори вариант >>
Ако вие сте добър, на вас ще стане приятно.
(втори вариант)
Мнозина от вас имате силни характери. Но характерите ви не вървят по естественото развитие. Някъде сте много силни, а някъде не сте много силни. Като отидете в Небето, като видят лицето ви, ще знаят 10 пъти повече, отколкото вас. Тогава знаете ли в какво положение ще се намерите?
Ако вие сте добър, на вас ще стане приятно.
Но, ако сте лош, тогава ще почнете да усещате едно стеснително състояние.
към втори вариант >>
За злото ще ви кажа следното.
(втори вариант)
За злото ще ви кажа следното.
Щом видиш една лоша постъпка, ти тури противното, намери и тури една добра постъпка и я тури в противовес на нея. Така ще ги поставите:
към втори вариант >>
Но, ако сте лош, тогава ще почнете да усещате едно стеснително състояние.
(втори вариант)
Но характерите ви не вървят по естественото развитие. Някъде сте много силни, а някъде не сте много силни. Като отидете в Небето, като видят лицето ви, ще знаят 10 пъти повече, отколкото вас. Тогава знаете ли в какво положение ще се намерите? Ако вие сте добър, на вас ще стане приятно.
Но, ако сте лош, тогава ще почнете да усещате едно стеснително състояние.
към втори вариант >>
Щом видиш една лоша постъпка, ти тури противното, намери и тури една добра постъпка и я тури в противовес на нея.
(втори вариант)
За злото ще ви кажа следното.
Щом видиш една лоша постъпка, ти тури противното, намери и тури една добра постъпка и я тури в противовес на нея.
Така ще ги поставите:
към втори вариант >>
Някоя сутрин станете и сте крайно неразположен.
(втори вариант)
Някоя сутрин станете и сте крайно неразположен.
Или сте гневен, или сте песимистичен и не може да си обясните откъде е това. Обяснявате го по разни начини. Аз допущам само едно предположение: вие сте минали в един разумен свят на съзнанието и като са ви видели, са ви определили – всичките ваши лоши черти и вие сте крайно неразположени, понеже те за вас не мислят добре. Станете някоя друга сутрин, вие сте весел, минали сте през някоя област и тези същества са видели всичко добро във вас и вие сте весел. Но да ви питам как сте минали, вие не знаете това, вашето съзнание не е било будно тогава.
към втори вариант >>
Така ще ги поставите:
(втори вариант)
За злото ще ви кажа следното. Щом видиш една лоша постъпка, ти тури противното, намери и тури една добра постъпка и я тури в противовес на нея.
Така ще ги поставите:
към втори вариант >>
Или сте гневен, или сте песимистичен и не може да си обясните откъде е това.
(втори вариант)
Някоя сутрин станете и сте крайно неразположен.
Или сте гневен, или сте песимистичен и не може да си обясните откъде е това.
Обяснявате го по разни начини. Аз допущам само едно предположение: вие сте минали в един разумен свят на съзнанието и като са ви видели, са ви определили – всичките ваши лоши черти и вие сте крайно неразположени, понеже те за вас не мислят добре. Станете някоя друга сутрин, вие сте весел, минали сте през някоя област и тези същества са видели всичко добро във вас и вие сте весел. Но да ви питам как сте минали, вие не знаете това, вашето съзнание не е било будно тогава. Вие се намирате тогава в следното положение.
към втори вариант >>
зло – добро
(втори вариант)
зло – добро
към втори вариант >>
Обяснявате го по разни начини.
(втори вариант)
Някоя сутрин станете и сте крайно неразположен. Или сте гневен, или сте песимистичен и не може да си обясните откъде е това.
Обяснявате го по разни начини.
Аз допущам само едно предположение: вие сте минали в един разумен свят на съзнанието и като са ви видели, са ви определили – всичките ваши лоши черти и вие сте крайно неразположени, понеже те за вас не мислят добре. Станете някоя друга сутрин, вие сте весел, минали сте през някоя област и тези същества са видели всичко добро във вас и вие сте весел. Но да ви питам как сте минали, вие не знаете това, вашето съзнание не е било будно тогава. Вие се намирате тогава в следното положение. Ако извадя желязото от огъня то изстива.
към втори вариант >>
добро – зло
(втори вариант)
добро – зло
към втори вариант >>
Аз допущам само едно предположение: вие сте минали в един разумен свят на съзнанието и като са ви видели, са ви определили – всичките ваши лоши черти и вие сте крайно неразположени, понеже те за вас не мислят добре.
(втори вариант)
Някоя сутрин станете и сте крайно неразположен. Или сте гневен, или сте песимистичен и не може да си обясните откъде е това. Обяснявате го по разни начини.
Аз допущам само едно предположение: вие сте минали в един разумен свят на съзнанието и като са ви видели, са ви определили – всичките ваши лоши черти и вие сте крайно неразположени, понеже те за вас не мислят добре.
Станете някоя друга сутрин, вие сте весел, минали сте през някоя област и тези същества са видели всичко добро във вас и вие сте весел. Но да ви питам как сте минали, вие не знаете това, вашето съзнание не е било будно тогава. Вие се намирате тогава в следното положение. Ако извадя желязото от огъня то изстива. А пък има предмет, като го запалят, гори, изгаря.
към втори вариант >>
омраза – любов
(втори вариант)
омраза – любов
към втори вариант >>
Станете някоя друга сутрин, вие сте весел, минали сте през някоя област и тези същества са видели всичко добро във вас и вие сте весел.
(втори вариант)
Някоя сутрин станете и сте крайно неразположен. Или сте гневен, или сте песимистичен и не може да си обясните откъде е това. Обяснявате го по разни начини. Аз допущам само едно предположение: вие сте минали в един разумен свят на съзнанието и като са ви видели, са ви определили – всичките ваши лоши черти и вие сте крайно неразположени, понеже те за вас не мислят добре.
Станете някоя друга сутрин, вие сте весел, минали сте през някоя област и тези същества са видели всичко добро във вас и вие сте весел.
Но да ви питам как сте минали, вие не знаете това, вашето съзнание не е било будно тогава. Вие се намирате тогава в следното положение. Ако извадя желязото от огъня то изстива. А пък има предмет, като го запалят, гори, изгаря. Има предмети, като горят, не изгарят.
към втори вариант >>
Каквото и да мислиш лошо, вие турете противоположната мисъл.
(втори вариант)
Каквото и да мислиш лошо, вие турете противоположната мисъл.
Например дойде ви на ума мисълта защо не бъркате в кесията на богатия. Тури си мисълта: „Защо да не бръкна в кесията на богатия за да туря нещо? “ Или имаш мисълта: „Защо да не го мразя? “ Тогава тури мисълта: „Защо да не го обичам? “ Или имаш мисълта: „Защо да нямам лошо мнение заради него?
към втори вариант >>
Но да ви питам как сте минали, вие не знаете това, вашето съзнание не е било будно тогава.
(втори вариант)
Някоя сутрин станете и сте крайно неразположен. Или сте гневен, или сте песимистичен и не може да си обясните откъде е това. Обяснявате го по разни начини. Аз допущам само едно предположение: вие сте минали в един разумен свят на съзнанието и като са ви видели, са ви определили – всичките ваши лоши черти и вие сте крайно неразположени, понеже те за вас не мислят добре. Станете някоя друга сутрин, вие сте весел, минали сте през някоя област и тези същества са видели всичко добро във вас и вие сте весел.
Но да ви питам как сте минали, вие не знаете това, вашето съзнание не е било будно тогава.
Вие се намирате тогава в следното положение. Ако извадя желязото от огъня то изстива. А пък има предмет, като го запалят, гори, изгаря. Има предмети, като горят, не изгарят. Вие трябва да приличате на предмети, които горят и [не] изгарят.
към втори вариант >>
Например дойде ви на ума мисълта защо не бъркате в кесията на богатия.
(втори вариант)
Каквото и да мислиш лошо, вие турете противоположната мисъл.
Например дойде ви на ума мисълта защо не бъркате в кесията на богатия.
Тури си мисълта: „Защо да не бръкна в кесията на богатия за да туря нещо? “ Или имаш мисълта: „Защо да не го мразя? “ Тогава тури мисълта: „Защо да не го обичам? “ Или имаш мисълта: „Защо да нямам лошо мнение заради него? “ Тури мисълта: „Защо да нямам хубаво мнение заради него?
към втори вариант >>
Вие се намирате тогава в следното положение.
(втори вариант)
Или сте гневен, или сте песимистичен и не може да си обясните откъде е това. Обяснявате го по разни начини. Аз допущам само едно предположение: вие сте минали в един разумен свят на съзнанието и като са ви видели, са ви определили – всичките ваши лоши черти и вие сте крайно неразположени, понеже те за вас не мислят добре. Станете някоя друга сутрин, вие сте весел, минали сте през някоя област и тези същества са видели всичко добро във вас и вие сте весел. Но да ви питам как сте минали, вие не знаете това, вашето съзнание не е било будно тогава.
Вие се намирате тогава в следното положение.
Ако извадя желязото от огъня то изстива. А пък има предмет, като го запалят, гори, изгаря. Има предмети, като горят, не изгарят. Вие трябва да приличате на предмети, които горят и [не] изгарят. Ако имате чувства и те изстиват, тогава сте в положението на желязо.
към втори вариант >>
Тури си мисълта: „Защо да не бръкна в кесията на богатия за да туря нещо?
(втори вариант)
Каквото и да мислиш лошо, вие турете противоположната мисъл. Например дойде ви на ума мисълта защо не бъркате в кесията на богатия.
Тури си мисълта: „Защо да не бръкна в кесията на богатия за да туря нещо?
“ Или имаш мисълта: „Защо да не го мразя? “ Тогава тури мисълта: „Защо да не го обичам? “ Или имаш мисълта: „Защо да нямам лошо мнение заради него? “ Тури мисълта: „Защо да нямам хубаво мнение заради него? “ Ако вашите мисли не могат да изменят вашето лице и вашите настроения, тогаз тази мисъл не е толкова жива и силна.
към втори вариант >>
Ако извадя желязото от огъня то изстива.
(втори вариант)
Обяснявате го по разни начини. Аз допущам само едно предположение: вие сте минали в един разумен свят на съзнанието и като са ви видели, са ви определили – всичките ваши лоши черти и вие сте крайно неразположени, понеже те за вас не мислят добре. Станете някоя друга сутрин, вие сте весел, минали сте през някоя област и тези същества са видели всичко добро във вас и вие сте весел. Но да ви питам как сте минали, вие не знаете това, вашето съзнание не е било будно тогава. Вие се намирате тогава в следното положение.
Ако извадя желязото от огъня то изстива.
А пък има предмет, като го запалят, гори, изгаря. Има предмети, като горят, не изгарят. Вие трябва да приличате на предмети, които горят и [не] изгарят. Ако имате чувства и те изстиват, тогава сте в положението на желязо. Ако пък чувствата ви не изгасват, тогава сте в положението на дървото, а пък трябва да имате третото положение.
към втори вариант >>
“ Или имаш мисълта: „Защо да не го мразя?
(втори вариант)
Каквото и да мислиш лошо, вие турете противоположната мисъл. Например дойде ви на ума мисълта защо не бъркате в кесията на богатия. Тури си мисълта: „Защо да не бръкна в кесията на богатия за да туря нещо?
“ Или имаш мисълта: „Защо да не го мразя?
“ Тогава тури мисълта: „Защо да не го обичам? “ Или имаш мисълта: „Защо да нямам лошо мнение заради него? “ Тури мисълта: „Защо да нямам хубаво мнение заради него? “ Ако вашите мисли не могат да изменят вашето лице и вашите настроения, тогаз тази мисъл не е толкова жива и силна.
към втори вариант >>
А пък има предмет, като го запалят, гори, изгаря.
(втори вариант)
Аз допущам само едно предположение: вие сте минали в един разумен свят на съзнанието и като са ви видели, са ви определили – всичките ваши лоши черти и вие сте крайно неразположени, понеже те за вас не мислят добре. Станете някоя друга сутрин, вие сте весел, минали сте през някоя област и тези същества са видели всичко добро във вас и вие сте весел. Но да ви питам как сте минали, вие не знаете това, вашето съзнание не е било будно тогава. Вие се намирате тогава в следното положение. Ако извадя желязото от огъня то изстива.
А пък има предмет, като го запалят, гори, изгаря.
Има предмети, като горят, не изгарят. Вие трябва да приличате на предмети, които горят и [не] изгарят. Ако имате чувства и те изстиват, тогава сте в положението на желязо. Ако пък чувствата ви не изгасват, тогава сте в положението на дървото, а пък трябва да имате третото положение.
към втори вариант >>
“ Тогава тури мисълта: „Защо да не го обичам?
(втори вариант)
Каквото и да мислиш лошо, вие турете противоположната мисъл. Например дойде ви на ума мисълта защо не бъркате в кесията на богатия. Тури си мисълта: „Защо да не бръкна в кесията на богатия за да туря нещо? “ Или имаш мисълта: „Защо да не го мразя?
“ Тогава тури мисълта: „Защо да не го обичам?
“ Или имаш мисълта: „Защо да нямам лошо мнение заради него? “ Тури мисълта: „Защо да нямам хубаво мнение заради него? “ Ако вашите мисли не могат да изменят вашето лице и вашите настроения, тогаз тази мисъл не е толкова жива и силна.
към втори вариант >>
Има предмети, като горят, не изгарят.
(втори вариант)
Станете някоя друга сутрин, вие сте весел, минали сте през някоя област и тези същества са видели всичко добро във вас и вие сте весел. Но да ви питам как сте минали, вие не знаете това, вашето съзнание не е било будно тогава. Вие се намирате тогава в следното положение. Ако извадя желязото от огъня то изстива. А пък има предмет, като го запалят, гори, изгаря.
Има предмети, като горят, не изгарят.
Вие трябва да приличате на предмети, които горят и [не] изгарят. Ако имате чувства и те изстиват, тогава сте в положението на желязо. Ако пък чувствата ви не изгасват, тогава сте в положението на дървото, а пък трябва да имате третото положение.
към втори вариант >>
“ Или имаш мисълта: „Защо да нямам лошо мнение заради него?
(втори вариант)
Каквото и да мислиш лошо, вие турете противоположната мисъл. Например дойде ви на ума мисълта защо не бъркате в кесията на богатия. Тури си мисълта: „Защо да не бръкна в кесията на богатия за да туря нещо? “ Или имаш мисълта: „Защо да не го мразя? “ Тогава тури мисълта: „Защо да не го обичам?
“ Или имаш мисълта: „Защо да нямам лошо мнение заради него?
“ Тури мисълта: „Защо да нямам хубаво мнение заради него? “ Ако вашите мисли не могат да изменят вашето лице и вашите настроения, тогаз тази мисъл не е толкова жива и силна.
към втори вариант >>
Вие трябва да приличате на предмети, които горят и [не] изгарят.
(втори вариант)
Но да ви питам как сте минали, вие не знаете това, вашето съзнание не е било будно тогава. Вие се намирате тогава в следното положение. Ако извадя желязото от огъня то изстива. А пък има предмет, като го запалят, гори, изгаря. Има предмети, като горят, не изгарят.
Вие трябва да приличате на предмети, които горят и [не] изгарят.
Ако имате чувства и те изстиват, тогава сте в положението на желязо. Ако пък чувствата ви не изгасват, тогава сте в положението на дървото, а пък трябва да имате третото положение.
към втори вариант >>
“ Тури мисълта: „Защо да нямам хубаво мнение заради него?
(втори вариант)
Например дойде ви на ума мисълта защо не бъркате в кесията на богатия. Тури си мисълта: „Защо да не бръкна в кесията на богатия за да туря нещо? “ Или имаш мисълта: „Защо да не го мразя? “ Тогава тури мисълта: „Защо да не го обичам? “ Или имаш мисълта: „Защо да нямам лошо мнение заради него?
“ Тури мисълта: „Защо да нямам хубаво мнение заради него?
“ Ако вашите мисли не могат да изменят вашето лице и вашите настроения, тогаз тази мисъл не е толкова жива и силна.
към втори вариант >>
Ако имате чувства и те изстиват, тогава сте в положението на желязо.
(втори вариант)
Вие се намирате тогава в следното положение. Ако извадя желязото от огъня то изстива. А пък има предмет, като го запалят, гори, изгаря. Има предмети, като горят, не изгарят. Вие трябва да приличате на предмети, които горят и [не] изгарят.
Ако имате чувства и те изстиват, тогава сте в положението на желязо.
Ако пък чувствата ви не изгасват, тогава сте в положението на дървото, а пък трябва да имате третото положение.
към втори вариант >>
“ Ако вашите мисли не могат да изменят вашето лице и вашите настроения, тогаз тази мисъл не е толкова жива и силна.
(втори вариант)
Тури си мисълта: „Защо да не бръкна в кесията на богатия за да туря нещо? “ Или имаш мисълта: „Защо да не го мразя? “ Тогава тури мисълта: „Защо да не го обичам? “ Или имаш мисълта: „Защо да нямам лошо мнение заради него? “ Тури мисълта: „Защо да нямам хубаво мнение заради него?
“ Ако вашите мисли не могат да изменят вашето лице и вашите настроения, тогаз тази мисъл не е толкова жива и силна.
към втори вариант >>
Ако пък чувствата ви не изгасват, тогава сте в положението на дървото, а пък трябва да имате третото положение.
(втори вариант)
Ако извадя желязото от огъня то изстива. А пък има предмет, като го запалят, гори, изгаря. Има предмети, като горят, не изгарят. Вие трябва да приличате на предмети, които горят и [не] изгарят. Ако имате чувства и те изстиват, тогава сте в положението на желязо.
Ако пък чувствата ви не изгасват, тогава сте в положението на дървото, а пък трябва да имате третото положение.
към втори вариант >>
Тази, огъната уста е много огъната.
(втори вариант)
Тази, огъната уста е много огъната.
Това огъване е едно самочувствие. Човек, който обича известни удоволствия, когато човек вкуси нещо и се удоволствува, тогава устата става така вдлъбната. Тази линия е линия на удоволствието. Ако тази линия съвършено изчезне, тогава и удоволствието ще изчезне, тогава ще се яви линия на неудоволствието. Тази линия не трябва да бъде нито много вдлъбната, нито много изпъкнала, но трябва да се огъва постоянно нагоре и надолу.
към втори вариант >>
Бог е създал играчките и ги търпи, но в Божествения свят няма абсолютно никакви играчки.
(втори вариант)
Бог е създал играчките и ги търпи, но в Божествения свят няма абсолютно никакви играчки.
Бог дава много забавления, но в Неговите отношения няма забавления. Всяко нещо е ценно в неговия живот. Ако във вашия свят нещо изгуби цената, тогава то не е Божествено. Ако вашата любов изгуби цената за вас и кажеш: „Едно време имах любов.“ Тогава вашата любов не е Божествена. Ти кажеш: едно време или за в бъдеще.
към втори вариант >>
Това огъване е едно самочувствие.
(втори вариант)
Тази, огъната уста е много огъната.
Това огъване е едно самочувствие.
Човек, който обича известни удоволствия, когато човек вкуси нещо и се удоволствува, тогава устата става така вдлъбната. Тази линия е линия на удоволствието. Ако тази линия съвършено изчезне, тогава и удоволствието ще изчезне, тогава ще се яви линия на неудоволствието. Тази линия не трябва да бъде нито много вдлъбната, нито много изпъкнала, но трябва да се огъва постоянно нагоре и надолу. Не трябва да се атрофира устата, да прилича на една плоскост.
към втори вариант >>
Бог дава много забавления, но в Неговите отношения няма забавления.
(втори вариант)
Бог е създал играчките и ги търпи, но в Божествения свят няма абсолютно никакви играчки.
Бог дава много забавления, но в Неговите отношения няма забавления.
Всяко нещо е ценно в неговия живот. Ако във вашия свят нещо изгуби цената, тогава то не е Божествено. Ако вашата любов изгуби цената за вас и кажеш: „Едно време имах любов.“ Тогава вашата любов не е Божествена. Ти кажеш: едно време или за в бъдеще. За бъдеще ще зависи от сега, как си запален.
към втори вариант >>
Човек, който обича известни удоволствия, когато човек вкуси нещо и се удоволствува, тогава устата става така вдлъбната.
(втори вариант)
Тази, огъната уста е много огъната. Това огъване е едно самочувствие.
Човек, който обича известни удоволствия, когато човек вкуси нещо и се удоволствува, тогава устата става така вдлъбната.
Тази линия е линия на удоволствието. Ако тази линия съвършено изчезне, тогава и удоволствието ще изчезне, тогава ще се яви линия на неудоволствието. Тази линия не трябва да бъде нито много вдлъбната, нито много изпъкнала, но трябва да се огъва постоянно нагоре и надолу. Не трябва да се атрофира устата, да прилича на една плоскост. Но човешкото лице трябва да се движи, да има по него свещен трепет.
към втори вариант >>
Всяко нещо е ценно в неговия живот.
(втори вариант)
Бог е създал играчките и ги търпи, но в Божествения свят няма абсолютно никакви играчки. Бог дава много забавления, но в Неговите отношения няма забавления.
Всяко нещо е ценно в неговия живот.
Ако във вашия свят нещо изгуби цената, тогава то не е Божествено. Ако вашата любов изгуби цената за вас и кажеш: „Едно време имах любов.“ Тогава вашата любов не е Божествена. Ти кажеш: едно време или за в бъдеще. За бъдеще ще зависи от сега, как си запален. Ако си като желязото и в бъдеще ще станеш така.
към втори вариант >>
Тази линия е линия на удоволствието.
(втори вариант)
Тази, огъната уста е много огъната. Това огъване е едно самочувствие. Човек, който обича известни удоволствия, когато човек вкуси нещо и се удоволствува, тогава устата става така вдлъбната.
Тази линия е линия на удоволствието.
Ако тази линия съвършено изчезне, тогава и удоволствието ще изчезне, тогава ще се яви линия на неудоволствието. Тази линия не трябва да бъде нито много вдлъбната, нито много изпъкнала, но трябва да се огъва постоянно нагоре и надолу. Не трябва да се атрофира устата, да прилича на една плоскост. Но човешкото лице трябва да се движи, да има по него свещен трепет. Всичките мускули трябва да са на работа.
към втори вариант >>
Ако във вашия свят нещо изгуби цената, тогава то не е Божествено.
(втори вариант)
Бог е създал играчките и ги търпи, но в Божествения свят няма абсолютно никакви играчки. Бог дава много забавления, но в Неговите отношения няма забавления. Всяко нещо е ценно в неговия живот.
Ако във вашия свят нещо изгуби цената, тогава то не е Божествено.
Ако вашата любов изгуби цената за вас и кажеш: „Едно време имах любов.“ Тогава вашата любов не е Божествена. Ти кажеш: едно време или за в бъдеще. За бъдеще ще зависи от сега, как си запален. Ако си като желязото и в бъдеще ще станеш така. Или пък, ако си от предмети, които се запалват и изгарят, ще кажете, че ще изгориш.
към втори вариант >>
Ако тази линия съвършено изчезне, тогава и удоволствието ще изчезне, тогава ще се яви линия на неудоволствието.
(втори вариант)
Тази, огъната уста е много огъната. Това огъване е едно самочувствие. Човек, който обича известни удоволствия, когато човек вкуси нещо и се удоволствува, тогава устата става така вдлъбната. Тази линия е линия на удоволствието.
Ако тази линия съвършено изчезне, тогава и удоволствието ще изчезне, тогава ще се яви линия на неудоволствието.
Тази линия не трябва да бъде нито много вдлъбната, нито много изпъкнала, но трябва да се огъва постоянно нагоре и надолу. Не трябва да се атрофира устата, да прилича на една плоскост. Но човешкото лице трябва да се движи, да има по него свещен трепет. Всичките мускули трябва да са на работа. Само временно трябва да има една хармонична постъпка, застой и лицето да показва един израз на уравновесена човешка мисъл.
към втори вариант >>
Ако вашата любов изгуби цената за вас и кажеш: „Едно време имах любов.“ Тогава вашата любов не е Божествена.
(втори вариант)
Бог е създал играчките и ги търпи, но в Божествения свят няма абсолютно никакви играчки. Бог дава много забавления, но в Неговите отношения няма забавления. Всяко нещо е ценно в неговия живот. Ако във вашия свят нещо изгуби цената, тогава то не е Божествено.
Ако вашата любов изгуби цената за вас и кажеш: „Едно време имах любов.“ Тогава вашата любов не е Божествена.
Ти кажеш: едно време или за в бъдеще. За бъдеще ще зависи от сега, как си запален. Ако си като желязото и в бъдеще ще станеш така. Или пък, ако си от предмети, които се запалват и изгарят, ще кажете, че ще изгориш. Ако пък си от третия вид предмети, тогава ще кажа, че ще устоиш.
към втори вариант >>
Тази линия не трябва да бъде нито много вдлъбната, нито много изпъкнала, но трябва да се огъва постоянно нагоре и надолу.
(втори вариант)
Тази, огъната уста е много огъната. Това огъване е едно самочувствие. Човек, който обича известни удоволствия, когато човек вкуси нещо и се удоволствува, тогава устата става така вдлъбната. Тази линия е линия на удоволствието. Ако тази линия съвършено изчезне, тогава и удоволствието ще изчезне, тогава ще се яви линия на неудоволствието.
Тази линия не трябва да бъде нито много вдлъбната, нито много изпъкнала, но трябва да се огъва постоянно нагоре и надолу.
Не трябва да се атрофира устата, да прилича на една плоскост. Но човешкото лице трябва да се движи, да има по него свещен трепет. Всичките мускули трябва да са на работа. Само временно трябва да има една хармонична постъпка, застой и лицето да показва един израз на уравновесена човешка мисъл. Ако човек седи пред една катастрофа или пред голяма загуба или някой е заминал, тогава ще се отрази това на лицето.
към втори вариант >>
Ти кажеш: едно време или за в бъдеще.
(втори вариант)
Бог е създал играчките и ги търпи, но в Божествения свят няма абсолютно никакви играчки. Бог дава много забавления, но в Неговите отношения няма забавления. Всяко нещо е ценно в неговия живот. Ако във вашия свят нещо изгуби цената, тогава то не е Божествено. Ако вашата любов изгуби цената за вас и кажеш: „Едно време имах любов.“ Тогава вашата любов не е Божествена.
Ти кажеш: едно време или за в бъдеще.
За бъдеще ще зависи от сега, как си запален. Ако си като желязото и в бъдеще ще станеш така. Или пък, ако си от предмети, които се запалват и изгарят, ще кажете, че ще изгориш. Ако пък си от третия вид предмети, тогава ще кажа, че ще устоиш.
към втори вариант >>
Не трябва да се атрофира устата, да прилича на една плоскост.
(втори вариант)
Това огъване е едно самочувствие. Човек, който обича известни удоволствия, когато човек вкуси нещо и се удоволствува, тогава устата става така вдлъбната. Тази линия е линия на удоволствието. Ако тази линия съвършено изчезне, тогава и удоволствието ще изчезне, тогава ще се яви линия на неудоволствието. Тази линия не трябва да бъде нито много вдлъбната, нито много изпъкнала, но трябва да се огъва постоянно нагоре и надолу.
Не трябва да се атрофира устата, да прилича на една плоскост.
Но човешкото лице трябва да се движи, да има по него свещен трепет. Всичките мускули трябва да са на работа. Само временно трябва да има една хармонична постъпка, застой и лицето да показва един израз на уравновесена човешка мисъл. Ако човек седи пред една катастрофа или пред голяма загуба или някой е заминал, тогава ще се отрази това на лицето. Ще ви дам едно упражнение: ще си представите лицето на вашия ум, на всички онези хора, на които устата се огъват нагоре и надолу.
към втори вариант >>
За бъдеще ще зависи от сега, как си запален.
(втори вариант)
Бог дава много забавления, но в Неговите отношения няма забавления. Всяко нещо е ценно в неговия живот. Ако във вашия свят нещо изгуби цената, тогава то не е Божествено. Ако вашата любов изгуби цената за вас и кажеш: „Едно време имах любов.“ Тогава вашата любов не е Божествена. Ти кажеш: едно време или за в бъдеще.
За бъдеще ще зависи от сега, как си запален.
Ако си като желязото и в бъдеще ще станеш така. Или пък, ако си от предмети, които се запалват и изгарят, ще кажете, че ще изгориш. Ако пък си от третия вид предмети, тогава ще кажа, че ще устоиш.
към втори вариант >>
Но човешкото лице трябва да се движи, да има по него свещен трепет.
(втори вариант)
Човек, който обича известни удоволствия, когато човек вкуси нещо и се удоволствува, тогава устата става така вдлъбната. Тази линия е линия на удоволствието. Ако тази линия съвършено изчезне, тогава и удоволствието ще изчезне, тогава ще се яви линия на неудоволствието. Тази линия не трябва да бъде нито много вдлъбната, нито много изпъкнала, но трябва да се огъва постоянно нагоре и надолу. Не трябва да се атрофира устата, да прилича на една плоскост.
Но човешкото лице трябва да се движи, да има по него свещен трепет.
Всичките мускули трябва да са на работа. Само временно трябва да има една хармонична постъпка, застой и лицето да показва един израз на уравновесена човешка мисъл. Ако човек седи пред една катастрофа или пред голяма загуба или някой е заминал, тогава ще се отрази това на лицето. Ще ви дам едно упражнение: ще си представите лицето на вашия ум, на всички онези хора, на които устата се огъват нагоре и надолу.
към втори вариант >>
Ако си като желязото и в бъдеще ще станеш така.
(втори вариант)
Всяко нещо е ценно в неговия живот. Ако във вашия свят нещо изгуби цената, тогава то не е Божествено. Ако вашата любов изгуби цената за вас и кажеш: „Едно време имах любов.“ Тогава вашата любов не е Божествена. Ти кажеш: едно време или за в бъдеще. За бъдеще ще зависи от сега, как си запален.
Ако си като желязото и в бъдеще ще станеш така.
Или пък, ако си от предмети, които се запалват и изгарят, ще кажете, че ще изгориш. Ако пък си от третия вид предмети, тогава ще кажа, че ще устоиш.
към втори вариант >>
Всичките мускули трябва да са на работа.
(втори вариант)
Тази линия е линия на удоволствието. Ако тази линия съвършено изчезне, тогава и удоволствието ще изчезне, тогава ще се яви линия на неудоволствието. Тази линия не трябва да бъде нито много вдлъбната, нито много изпъкнала, но трябва да се огъва постоянно нагоре и надолу. Не трябва да се атрофира устата, да прилича на една плоскост. Но човешкото лице трябва да се движи, да има по него свещен трепет.
Всичките мускули трябва да са на работа.
Само временно трябва да има една хармонична постъпка, застой и лицето да показва един израз на уравновесена човешка мисъл. Ако човек седи пред една катастрофа или пред голяма загуба или някой е заминал, тогава ще се отрази това на лицето. Ще ви дам едно упражнение: ще си представите лицето на вашия ум, на всички онези хора, на които устата се огъват нагоре и надолу.
към втори вариант >>
Или пък, ако си от предмети, които се запалват и изгарят, ще кажете, че ще изгориш.
(втори вариант)
Ако във вашия свят нещо изгуби цената, тогава то не е Божествено. Ако вашата любов изгуби цената за вас и кажеш: „Едно време имах любов.“ Тогава вашата любов не е Божествена. Ти кажеш: едно време или за в бъдеще. За бъдеще ще зависи от сега, как си запален. Ако си като желязото и в бъдеще ще станеш така.
Или пък, ако си от предмети, които се запалват и изгарят, ще кажете, че ще изгориш.
Ако пък си от третия вид предмети, тогава ще кажа, че ще устоиш.
към втори вариант >>
Само временно трябва да има една хармонична постъпка, застой и лицето да показва един израз на уравновесена човешка мисъл.
(втори вариант)
Ако тази линия съвършено изчезне, тогава и удоволствието ще изчезне, тогава ще се яви линия на неудоволствието. Тази линия не трябва да бъде нито много вдлъбната, нито много изпъкнала, но трябва да се огъва постоянно нагоре и надолу. Не трябва да се атрофира устата, да прилича на една плоскост. Но човешкото лице трябва да се движи, да има по него свещен трепет. Всичките мускули трябва да са на работа.
Само временно трябва да има една хармонична постъпка, застой и лицето да показва един израз на уравновесена човешка мисъл.
Ако човек седи пред една катастрофа или пред голяма загуба или някой е заминал, тогава ще се отрази това на лицето. Ще ви дам едно упражнение: ще си представите лицето на вашия ум, на всички онези хора, на които устата се огъват нагоре и надолу.
към втори вариант >>
Ако пък си от третия вид предмети, тогава ще кажа, че ще устоиш.
(втори вариант)
Ако вашата любов изгуби цената за вас и кажеш: „Едно време имах любов.“ Тогава вашата любов не е Божествена. Ти кажеш: едно време или за в бъдеще. За бъдеще ще зависи от сега, как си запален. Ако си като желязото и в бъдеще ще станеш така. Или пък, ако си от предмети, които се запалват и изгарят, ще кажете, че ще изгориш.
Ако пък си от третия вид предмети, тогава ще кажа, че ще устоиш.
към втори вариант >>
Ако човек седи пред една катастрофа или пред голяма загуба или някой е заминал, тогава ще се отрази това на лицето.
(втори вариант)
Тази линия не трябва да бъде нито много вдлъбната, нито много изпъкнала, но трябва да се огъва постоянно нагоре и надолу. Не трябва да се атрофира устата, да прилича на една плоскост. Но човешкото лице трябва да се движи, да има по него свещен трепет. Всичките мускули трябва да са на работа. Само временно трябва да има една хармонична постъпка, застой и лицето да показва един израз на уравновесена човешка мисъл.
Ако човек седи пред една катастрофа или пред голяма загуба или някой е заминал, тогава ще се отрази това на лицето.
Ще ви дам едно упражнение: ще си представите лицето на вашия ум, на всички онези хора, на които устата се огъват нагоре и надолу.
към втори вариант >>
Трябва да направите малко дебели устата си.
(втори вариант)
Трябва да направите малко дебели устата си.
Трябва да натурите малко земя, че да увеличите вашата собственост. Сега собствеността на устата ви е малка, няма двор. Устата ви е градина, но вие нямате градина. Аз съжалявам, че нямате градина. Имате една педя двор.
към втори вариант >>
Ще ви дам едно упражнение: ще си представите лицето на вашия ум, на всички онези хора, на които устата се огъват нагоре и надолу.
(втори вариант)
Не трябва да се атрофира устата, да прилича на една плоскост. Но човешкото лице трябва да се движи, да има по него свещен трепет. Всичките мускули трябва да са на работа. Само временно трябва да има една хармонична постъпка, застой и лицето да показва един израз на уравновесена човешка мисъл. Ако човек седи пред една катастрофа или пред голяма загуба или някой е заминал, тогава ще се отрази това на лицето.
Ще ви дам едно упражнение: ще си представите лицето на вашия ум, на всички онези хора, на които устата се огъват нагоре и надолу.
към втори вариант >>
Трябва да натурите малко земя, че да увеличите вашата собственост.
(втори вариант)
Трябва да направите малко дебели устата си.
Трябва да натурите малко земя, че да увеличите вашата собственост.
Сега собствеността на устата ви е малка, няма двор. Устата ви е градина, но вие нямате градина. Аз съжалявам, че нямате градина. Имате една педя двор. Нас ни интересува този факт.
към втори вариант >>
Вие трябва да сте поет, за да се образува във вашия ум такава уста.
(втори вариант)
Вие трябва да сте поет, за да се образува във вашия ум такава уста.
Мохика[1] привличаше жените си със своята уста. Устата отива нагоре и надолу и доста красиви гримаси ставаха в устата му. Това е едно изкуство. Ти, ако си свиваш устата, правиш впечатление на когото и да е. На когото и да е, ако режеш лимон, ще му текат лигите.
към втори вариант >>
Сега собствеността на устата ви е малка, няма двор.
(втори вариант)
Трябва да направите малко дебели устата си. Трябва да натурите малко земя, че да увеличите вашата собственост.
Сега собствеността на устата ви е малка, няма двор.
Устата ви е градина, но вие нямате градина. Аз съжалявам, че нямате градина. Имате една педя двор. Нас ни интересува този факт. Човешкото сърдце трябва да има една широка градина.
към втори вариант >>
Мохика[1] привличаше жените си със своята уста.
(втори вариант)
Вие трябва да сте поет, за да се образува във вашия ум такава уста.
Мохика[1] привличаше жените си със своята уста.
Устата отива нагоре и надолу и доста красиви гримаси ставаха в устата му. Това е едно изкуство. Ти, ако си свиваш устата, правиш впечатление на когото и да е. На когото и да е, ако режеш лимон, ще му текат лигите. Всяко едно движение на човешкото лице, ще отрази влияние върху вас, ако съзнанието ви е будно.
към втори вариант >>
Устата ви е градина, но вие нямате градина.
(втори вариант)
Трябва да направите малко дебели устата си. Трябва да натурите малко земя, че да увеличите вашата собственост. Сега собствеността на устата ви е малка, няма двор.
Устата ви е градина, но вие нямате градина.
Аз съжалявам, че нямате градина. Имате една педя двор. Нас ни интересува този факт. Човешкото сърдце трябва да има една широка градина. Има известни закони, които определят как трябва да бъде градината на човека.
към втори вариант >>
Устата отива нагоре и надолу и доста красиви гримаси ставаха в устата му.
(втори вариант)
Вие трябва да сте поет, за да се образува във вашия ум такава уста. Мохика[1] привличаше жените си със своята уста.
Устата отива нагоре и надолу и доста красиви гримаси ставаха в устата му.
Това е едно изкуство. Ти, ако си свиваш устата, правиш впечатление на когото и да е. На когото и да е, ако режеш лимон, ще му текат лигите. Всяко едно движение на човешкото лице, ще отрази влияние върху вас, ако съзнанието ви е будно. Всяко движение на човешкото лице действува на другите.
към втори вариант >>
Аз съжалявам, че нямате градина.
(втори вариант)
Трябва да направите малко дебели устата си. Трябва да натурите малко земя, че да увеличите вашата собственост. Сега собствеността на устата ви е малка, няма двор. Устата ви е градина, но вие нямате градина.
Аз съжалявам, че нямате градина.
Имате една педя двор. Нас ни интересува този факт. Човешкото сърдце трябва да има една широка градина. Има известни закони, които определят как трябва да бъде градината на човека. Без градина човек не може да бъде щастлив.
към втори вариант >>
Това е едно изкуство.
(втори вариант)
Вие трябва да сте поет, за да се образува във вашия ум такава уста. Мохика[1] привличаше жените си със своята уста. Устата отива нагоре и надолу и доста красиви гримаси ставаха в устата му.
Това е едно изкуство.
Ти, ако си свиваш устата, правиш впечатление на когото и да е. На когото и да е, ако режеш лимон, ще му текат лигите. Всяко едно движение на човешкото лице, ще отрази влияние върху вас, ако съзнанието ви е будно. Всяко движение на човешкото лице действува на другите. Вие не може да се освободите от това да ви въздействуват и да въздействувате.
към втори вариант >>
Имате една педя двор.
(втори вариант)
Трябва да направите малко дебели устата си. Трябва да натурите малко земя, че да увеличите вашата собственост. Сега собствеността на устата ви е малка, няма двор. Устата ви е градина, но вие нямате градина. Аз съжалявам, че нямате градина.
Имате една педя двор.
Нас ни интересува този факт. Човешкото сърдце трябва да има една широка градина. Има известни закони, които определят как трябва да бъде градината на човека. Без градина човек не може да бъде щастлив. Както запример ако живееш в една къща, която няма прозорци и ако няма вентилация, или ако няма радио, да слушаш нещо.
към втори вариант >>
Ти, ако си свиваш устата, правиш впечатление на когото и да е.
(втори вариант)
Вие трябва да сте поет, за да се образува във вашия ум такава уста. Мохика[1] привличаше жените си със своята уста. Устата отива нагоре и надолу и доста красиви гримаси ставаха в устата му. Това е едно изкуство.
Ти, ако си свиваш устата, правиш впечатление на когото и да е.
На когото и да е, ако режеш лимон, ще му текат лигите. Всяко едно движение на човешкото лице, ще отрази влияние върху вас, ако съзнанието ви е будно. Всяко движение на човешкото лице действува на другите. Вие не може да се освободите от това да ви въздействуват и да въздействувате. Науката е: правилно да разбирате това.
към втори вариант >>
Нас ни интересува този факт.
(втори вариант)
Трябва да натурите малко земя, че да увеличите вашата собственост. Сега собствеността на устата ви е малка, няма двор. Устата ви е градина, но вие нямате градина. Аз съжалявам, че нямате градина. Имате една педя двор.
Нас ни интересува този факт.
Човешкото сърдце трябва да има една широка градина. Има известни закони, които определят как трябва да бъде градината на човека. Без градина човек не може да бъде щастлив. Както запример ако живееш в една къща, която няма прозорци и ако няма вентилация, или ако няма радио, да слушаш нещо. Вашите уши са радиослушалки.
към втори вариант >>
На когото и да е, ако режеш лимон, ще му текат лигите.
(втори вариант)
Вие трябва да сте поет, за да се образува във вашия ум такава уста. Мохика[1] привличаше жените си със своята уста. Устата отива нагоре и надолу и доста красиви гримаси ставаха в устата му. Това е едно изкуство. Ти, ако си свиваш устата, правиш впечатление на когото и да е.
На когото и да е, ако режеш лимон, ще му текат лигите.
Всяко едно движение на човешкото лице, ще отрази влияние върху вас, ако съзнанието ви е будно. Всяко движение на човешкото лице действува на другите. Вие не може да се освободите от това да ви въздействуват и да въздействувате. Науката е: правилно да разбирате това. Вие сте носители на Божественото.
към втори вариант >>
Човешкото сърдце трябва да има една широка градина.
(втори вариант)
Сега собствеността на устата ви е малка, няма двор. Устата ви е градина, но вие нямате градина. Аз съжалявам, че нямате градина. Имате една педя двор. Нас ни интересува този факт.
Човешкото сърдце трябва да има една широка градина.
Има известни закони, които определят как трябва да бъде градината на човека. Без градина човек не може да бъде щастлив. Както запример ако живееш в една къща, която няма прозорци и ако няма вентилация, или ако няма радио, да слушаш нещо. Вашите уши са радиослушалки. Очите ви са прозорци, през които светлината идва, а пък устата представлява градина, с големи порти, през които човек влиза и излиза.
към втори вариант >>
Всяко едно движение на човешкото лице, ще отрази влияние върху вас, ако съзнанието ви е будно.
(втори вариант)
Мохика[1] привличаше жените си със своята уста. Устата отива нагоре и надолу и доста красиви гримаси ставаха в устата му. Това е едно изкуство. Ти, ако си свиваш устата, правиш впечатление на когото и да е. На когото и да е, ако режеш лимон, ще му текат лигите.
Всяко едно движение на човешкото лице, ще отрази влияние върху вас, ако съзнанието ви е будно.
Всяко движение на човешкото лице действува на другите. Вие не може да се освободите от това да ви въздействуват и да въздействувате. Науката е: правилно да разбирате това. Вие сте носители на Божественото. Туй трябва да се предаде на другите.
към втори вариант >>
Има известни закони, които определят как трябва да бъде градината на човека.
(втори вариант)
Устата ви е градина, но вие нямате градина. Аз съжалявам, че нямате градина. Имате една педя двор. Нас ни интересува този факт. Човешкото сърдце трябва да има една широка градина.
Има известни закони, които определят как трябва да бъде градината на човека.
Без градина човек не може да бъде щастлив. Както запример ако живееш в една къща, която няма прозорци и ако няма вентилация, или ако няма радио, да слушаш нещо. Вашите уши са радиослушалки. Очите ви са прозорци, през които светлината идва, а пък устата представлява градина, с големи порти, през които човек влиза и излиза.
към втори вариант >>
Всяко движение на човешкото лице действува на другите.
(втори вариант)
Устата отива нагоре и надолу и доста красиви гримаси ставаха в устата му. Това е едно изкуство. Ти, ако си свиваш устата, правиш впечатление на когото и да е. На когото и да е, ако режеш лимон, ще му текат лигите. Всяко едно движение на човешкото лице, ще отрази влияние върху вас, ако съзнанието ви е будно.
Всяко движение на човешкото лице действува на другите.
Вие не може да се освободите от това да ви въздействуват и да въздействувате. Науката е: правилно да разбирате това. Вие сте носители на Божественото. Туй трябва да се предаде на другите. Аз съм носител на Божественото.
към втори вариант >>
Без градина човек не може да бъде щастлив.
(втори вариант)
Аз съжалявам, че нямате градина. Имате една педя двор. Нас ни интересува този факт. Човешкото сърдце трябва да има една широка градина. Има известни закони, които определят как трябва да бъде градината на човека.
Без градина човек не може да бъде щастлив.
Както запример ако живееш в една къща, която няма прозорци и ако няма вентилация, или ако няма радио, да слушаш нещо. Вашите уши са радиослушалки. Очите ви са прозорци, през които светлината идва, а пък устата представлява градина, с големи порти, през които човек влиза и излиза.
към втори вариант >>
Вие не може да се освободите от това да ви въздействуват и да въздействувате.
(втори вариант)
Това е едно изкуство. Ти, ако си свиваш устата, правиш впечатление на когото и да е. На когото и да е, ако режеш лимон, ще му текат лигите. Всяко едно движение на човешкото лице, ще отрази влияние върху вас, ако съзнанието ви е будно. Всяко движение на човешкото лице действува на другите.
Вие не може да се освободите от това да ви въздействуват и да въздействувате.
Науката е: правилно да разбирате това. Вие сте носители на Божественото. Туй трябва да се предаде на другите. Аз съм носител на Божественото. То трябва да се предаде на другите.
към втори вариант >>
Както запример ако живееш в една къща, която няма прозорци и ако няма вентилация, или ако няма радио, да слушаш нещо.
(втори вариант)
Имате една педя двор. Нас ни интересува този факт. Човешкото сърдце трябва да има една широка градина. Има известни закони, които определят как трябва да бъде градината на човека. Без градина човек не може да бъде щастлив.
Както запример ако живееш в една къща, която няма прозорци и ако няма вентилация, или ако няма радио, да слушаш нещо.
Вашите уши са радиослушалки. Очите ви са прозорци, през които светлината идва, а пък устата представлява градина, с големи порти, през които човек влиза и излиза.
към втори вариант >>
Науката е: правилно да разбирате това.
(втори вариант)
Ти, ако си свиваш устата, правиш впечатление на когото и да е. На когото и да е, ако режеш лимон, ще му текат лигите. Всяко едно движение на човешкото лице, ще отрази влияние върху вас, ако съзнанието ви е будно. Всяко движение на човешкото лице действува на другите. Вие не може да се освободите от това да ви въздействуват и да въздействувате.
Науката е: правилно да разбирате това.
Вие сте носители на Божественото. Туй трябва да се предаде на другите. Аз съм носител на Божественото. То трябва да се предаде на другите. По-добре е да се прояви, отколкото да не се прояви.
към втори вариант >>
2.
Стотният път / Стотният ключ
,
МОК
, София, 5.5.1933г.,
Успоредно на пътя тече една река.
Млад момък минава покрай един стражар, който пази пътя, никой да не минава по него.
Успоредно на пътя тече една река.
Момъкът иска да мине пред стражаря, но той го спира и му казва: „Върни се назад! Оттук не може да се минава“. Момъкът настоява да мине, но понеже стражарят не му позволява, той се хвърля върху него и го блъска във водата. Стражарят се бори с водата, учи се да плува. Момъкът му казва: „Както виждаш, моята работа е по-важна от твоята; трябваше непременно да мина.
към беседата >>
Момъкът иска да мине пред стражаря, но той го спира и му казва: „Върни се назад!
Млад момък минава покрай един стражар, който пази пътя, никой да не минава по него. Успоредно на пътя тече една река.
Момъкът иска да мине пред стражаря, но той го спира и му казва: „Върни се назад!
Оттук не може да се минава“. Момъкът настоява да мине, но понеже стражарят не му позволява, той се хвърля върху него и го блъска във водата. Стражарят се бори с водата, учи се да плува. Момъкът му казва: „Както виждаш, моята работа е по-важна от твоята; трябваше непременно да мина. Ти ще се учиш да плуваш, а аз ще си свърша работата“.
към беседата >>
Оттук не може да се минава“.
Млад момък минава покрай един стражар, който пази пътя, никой да не минава по него. Успоредно на пътя тече една река. Момъкът иска да мине пред стражаря, но той го спира и му казва: „Върни се назад!
Оттук не може да се минава“.
Момъкът настоява да мине, но понеже стражарят не му позволява, той се хвърля върху него и го блъска във водата. Стражарят се бори с водата, учи се да плува. Момъкът му казва: „Както виждаш, моята работа е по-важна от твоята; трябваше непременно да мина. Ти ще се учиш да плуваш, а аз ще си свърша работата“. В случая скръбта е стражарят, който стои на поста си.
към беседата >>
Момъкът настоява да мине, но понеже стражарят не му позволява, той се хвърля върху него и го блъска във водата.
Млад момък минава покрай един стражар, който пази пътя, никой да не минава по него. Успоредно на пътя тече една река. Момъкът иска да мине пред стражаря, но той го спира и му казва: „Върни се назад! Оттук не може да се минава“.
Момъкът настоява да мине, но понеже стражарят не му позволява, той се хвърля върху него и го блъска във водата.
Стражарят се бори с водата, учи се да плува. Момъкът му казва: „Както виждаш, моята работа е по-важна от твоята; трябваше непременно да мина. Ти ще се учиш да плуваш, а аз ще си свърша работата“. В случая скръбта е стражарят, който стои на поста си. Хвърли стражаря, т.е.
към беседата >>
Стражарят се бори с водата, учи се да плува.
Млад момък минава покрай един стражар, който пази пътя, никой да не минава по него. Успоредно на пътя тече една река. Момъкът иска да мине пред стражаря, но той го спира и му казва: „Върни се назад! Оттук не може да се минава“. Момъкът настоява да мине, но понеже стражарят не му позволява, той се хвърля върху него и го блъска във водата.
Стражарят се бори с водата, учи се да плува.
Момъкът му казва: „Както виждаш, моята работа е по-важна от твоята; трябваше непременно да мина. Ти ще се учиш да плуваш, а аз ще си свърша работата“. В случая скръбта е стражарят, който стои на поста си. Хвърли стражаря, т.е. скръбта във водата, да се освободиш от нея.
към беседата >>
Момъкът му казва: „Както виждаш, моята работа е по-важна от твоята; трябваше непременно да мина.
Успоредно на пътя тече една река. Момъкът иска да мине пред стражаря, но той го спира и му казва: „Върни се назад! Оттук не може да се минава“. Момъкът настоява да мине, но понеже стражарят не му позволява, той се хвърля върху него и го блъска във водата. Стражарят се бори с водата, учи се да плува.
Момъкът му казва: „Както виждаш, моята работа е по-важна от твоята; трябваше непременно да мина.
Ти ще се учиш да плуваш, а аз ще си свърша работата“. В случая скръбта е стражарят, който стои на поста си. Хвърли стражаря, т.е. скръбта във водата, да се освободиш от нея. Тя ще се учи да плува, а ти ще продължиш пътя си.
към беседата >>
Ти ще се учиш да плуваш, а аз ще си свърша работата“.
Момъкът иска да мине пред стражаря, но той го спира и му казва: „Върни се назад! Оттук не може да се минава“. Момъкът настоява да мине, но понеже стражарят не му позволява, той се хвърля върху него и го блъска във водата. Стражарят се бори с водата, учи се да плува. Момъкът му казва: „Както виждаш, моята работа е по-важна от твоята; трябваше непременно да мина.
Ти ще се учиш да плуваш, а аз ще си свърша работата“.
В случая скръбта е стражарят, който стои на поста си. Хвърли стражаря, т.е. скръбта във водата, да се освободиш от нея. Тя ще се учи да плува, а ти ще продължиш пътя си.
към беседата >>
В случая скръбта е стражарят, който стои на поста си.
Оттук не може да се минава“. Момъкът настоява да мине, но понеже стражарят не му позволява, той се хвърля върху него и го блъска във водата. Стражарят се бори с водата, учи се да плува. Момъкът му казва: „Както виждаш, моята работа е по-важна от твоята; трябваше непременно да мина. Ти ще се учиш да плуваш, а аз ще си свърша работата“.
В случая скръбта е стражарят, който стои на поста си.
Хвърли стражаря, т.е. скръбта във водата, да се освободиш от нея. Тя ще се учи да плува, а ти ще продължиш пътя си.
към беседата >>
Хвърли стражаря, т.е.
Момъкът настоява да мине, но понеже стражарят не му позволява, той се хвърля върху него и го блъска във водата. Стражарят се бори с водата, учи се да плува. Момъкът му казва: „Както виждаш, моята работа е по-важна от твоята; трябваше непременно да мина. Ти ще се учиш да плуваш, а аз ще си свърша работата“. В случая скръбта е стражарят, който стои на поста си.
Хвърли стражаря, т.е.
скръбта във водата, да се освободиш от нея. Тя ще се учи да плува, а ти ще продължиш пътя си.
към беседата >>
скръбта във водата, да се освободиш от нея.
Стражарят се бори с водата, учи се да плува. Момъкът му казва: „Както виждаш, моята работа е по-важна от твоята; трябваше непременно да мина. Ти ще се учиш да плуваш, а аз ще си свърша работата“. В случая скръбта е стражарят, който стои на поста си. Хвърли стражаря, т.е.
скръбта във водата, да се освободиш от нея.
Тя ще се учи да плува, а ти ще продължиш пътя си.
към беседата >>
Тя ще се учи да плува, а ти ще продължиш пътя си.
Момъкът му казва: „Както виждаш, моята работа е по-важна от твоята; трябваше непременно да мина. Ти ще се учиш да плуваш, а аз ще си свърша работата“. В случая скръбта е стражарят, който стои на поста си. Хвърли стражаря, т.е. скръбта във водата, да се освободиш от нея.
Тя ще се учи да плува, а ти ще продължиш пътя си.
към беседата >>
Каква връзка има между огъня в огнището и къщата, в която гори огънят?
Каква връзка има между огъня в огнището и къщата, в която гори огънят?
И вулканът дими и гори като обикновения огън, но разликата между тях е голяма. Една българска пословица казва: „Къща без дим не може“. Какво разбирате от това? Какво ще кажете за живота на хората, които живеят в такава къща? Къщата на животното дими ли?
към беседата >>
И вулканът дими и гори като обикновения огън, но разликата между тях е голяма.
Каква връзка има между огъня в огнището и къщата, в която гори огънят?
И вулканът дими и гори като обикновения огън, но разликата между тях е голяма.
Една българска пословица казва: „Къща без дим не може“. Какво разбирате от това? Какво ще кажете за живота на хората, които живеят в такава къща? Къщата на животното дими ли? Къщата на птичката дими ли?
към беседата >>
Една българска пословица казва: „Къща без дим не може“.
Каква връзка има между огъня в огнището и къщата, в която гори огънят? И вулканът дими и гори като обикновения огън, но разликата между тях е голяма.
Една българска пословица казва: „Къща без дим не може“.
Какво разбирате от това? Какво ще кажете за живота на хората, които живеят в такава къща? Къщата на животното дими ли? Къщата на птичката дими ли? Понеже само къщите на хората димят, ние наричаме тяхната култура „димяща“.
към беседата >>
Какво разбирате от това?
Каква връзка има между огъня в огнището и къщата, в която гори огънят? И вулканът дими и гори като обикновения огън, но разликата между тях е голяма. Една българска пословица казва: „Къща без дим не може“.
Какво разбирате от това?
Какво ще кажете за живота на хората, които живеят в такава къща? Къщата на животното дими ли? Къщата на птичката дими ли? Понеже само къщите на хората димят, ние наричаме тяхната култура „димяща“. Една от заслугите на човека е откриването на огъня.
към беседата >>
Какво ще кажете за живота на хората, които живеят в такава къща?
Каква връзка има между огъня в огнището и къщата, в която гори огънят? И вулканът дими и гори като обикновения огън, но разликата между тях е голяма. Една българска пословица казва: „Къща без дим не може“. Какво разбирате от това?
Какво ще кажете за живота на хората, които живеят в такава къща?
Къщата на животното дими ли? Къщата на птичката дими ли? Понеже само къщите на хората димят, ние наричаме тяхната култура „димяща“. Една от заслугите на човека е откриването на огъня. Човекът го открил, той изучил горението като процес.
към беседата >>
Къщата на животното дими ли?
Каква връзка има между огъня в огнището и къщата, в която гори огънят? И вулканът дими и гори като обикновения огън, но разликата между тях е голяма. Една българска пословица казва: „Къща без дим не може“. Какво разбирате от това? Какво ще кажете за живота на хората, които живеят в такава къща?
Къщата на животното дими ли?
Къщата на птичката дими ли? Понеже само къщите на хората димят, ние наричаме тяхната култура „димяща“. Една от заслугите на човека е откриването на огъня. Човекът го открил, той изучил горението като процес. Кое го заставило да внесе употребата на огъня в своето жилище?
към беседата >>
Къщата на птичката дими ли?
И вулканът дими и гори като обикновения огън, но разликата между тях е голяма. Една българска пословица казва: „Къща без дим не може“. Какво разбирате от това? Какво ще кажете за живота на хората, които живеят в такава къща? Къщата на животното дими ли?
Къщата на птичката дими ли?
Понеже само къщите на хората димят, ние наричаме тяхната култура „димяща“. Една от заслугите на човека е откриването на огъня. Човекът го открил, той изучил горението като процес. Кое го заставило да внесе употребата на огъня в своето жилище? Първобитният човек се покланял на огъня, но после го победил.
към беседата >>
Понеже само къщите на хората димят, ние наричаме тяхната култура „димяща“.
Една българска пословица казва: „Къща без дим не може“. Какво разбирате от това? Какво ще кажете за живота на хората, които живеят в такава къща? Къщата на животното дими ли? Къщата на птичката дими ли?
Понеже само къщите на хората димят, ние наричаме тяхната култура „димяща“.
Една от заслугите на човека е откриването на огъня. Човекът го открил, той изучил горението като процес. Кое го заставило да внесе употребата на огъня в своето жилище? Първобитният човек се покланял на огъня, но после го победил. Първоначално той се страхувал и от студа, и от топлината, но и с тях се справил.
към беседата >>
Една от заслугите на човека е откриването на огъня.
Какво разбирате от това? Какво ще кажете за живота на хората, които живеят в такава къща? Къщата на животното дими ли? Къщата на птичката дими ли? Понеже само къщите на хората димят, ние наричаме тяхната култура „димяща“.
Една от заслугите на човека е откриването на огъня.
Човекът го открил, той изучил горението като процес. Кое го заставило да внесе употребата на огъня в своето жилище? Първобитният човек се покланял на огъня, но после го победил. Първоначално той се страхувал и от студа, и от топлината, но и с тях се справил. Днес дрехите предпазват човека от студа, а голотата – от топлината.
към беседата >>
Човекът го открил, той изучил горението като процес.
Какво ще кажете за живота на хората, които живеят в такава къща? Къщата на животното дими ли? Къщата на птичката дими ли? Понеже само къщите на хората димят, ние наричаме тяхната култура „димяща“. Една от заслугите на човека е откриването на огъня.
Човекът го открил, той изучил горението като процес.
Кое го заставило да внесе употребата на огъня в своето жилище? Първобитният човек се покланял на огъня, но после го победил. Първоначално той се страхувал и от студа, и от топлината, но и с тях се справил. Днес дрехите предпазват човека от студа, а голотата – от топлината.
към беседата >>
Кое го заставило да внесе употребата на огъня в своето жилище?
Къщата на животното дими ли? Къщата на птичката дими ли? Понеже само къщите на хората димят, ние наричаме тяхната култура „димяща“. Една от заслугите на човека е откриването на огъня. Човекът го открил, той изучил горението като процес.
Кое го заставило да внесе употребата на огъня в своето жилище?
Първобитният човек се покланял на огъня, но после го победил. Първоначално той се страхувал и от студа, и от топлината, но и с тях се справил. Днес дрехите предпазват човека от студа, а голотата – от топлината.
към беседата >>
Първобитният човек се покланял на огъня, но после го победил.
Къщата на птичката дими ли? Понеже само къщите на хората димят, ние наричаме тяхната култура „димяща“. Една от заслугите на човека е откриването на огъня. Човекът го открил, той изучил горението като процес. Кое го заставило да внесе употребата на огъня в своето жилище?
Първобитният човек се покланял на огъня, но после го победил.
Първоначално той се страхувал и от студа, и от топлината, но и с тях се справил. Днес дрехите предпазват човека от студа, а голотата – от топлината.
към беседата >>
Първоначално той се страхувал и от студа, и от топлината, но и с тях се справил.
Понеже само къщите на хората димят, ние наричаме тяхната култура „димяща“. Една от заслугите на човека е откриването на огъня. Човекът го открил, той изучил горението като процес. Кое го заставило да внесе употребата на огъня в своето жилище? Първобитният човек се покланял на огъня, но после го победил.
Първоначално той се страхувал и от студа, и от топлината, но и с тях се справил.
Днес дрехите предпазват човека от студа, а голотата – от топлината.
към беседата >>
Днес дрехите предпазват човека от студа, а голотата – от топлината.
Една от заслугите на човека е откриването на огъня. Човекът го открил, той изучил горението като процес. Кое го заставило да внесе употребата на огъня в своето жилище? Първобитният човек се покланял на огъня, но после го победил. Първоначално той се страхувал и от студа, и от топлината, но и с тях се справил.
Днес дрехите предпазват човека от студа, а голотата – от топлината.
към беседата >>
Често се говори за равномерни и неравномерни движения.
Често се говори за равномерни и неравномерни движения.
Движението е равномерно, когато дадено тяло се привлича само от един център. Ако тялото се привлича от два центъра, движението е неравномерно ускорително. Такова е движението на търговеца, който объркал сметките си, вади тефтерите си, да види кой колко му дължи и може ли да изплати дълга си. Следователно тялото се движи равномерно, когато отива към центъра, а неравномерно, когато излиза от центъра и върви към периферията. Ако вържете една топка с канап и я въртите около пръста си, образуват се две движения: центробежно и центростремително.
към беседата >>
Движението е равномерно, когато дадено тяло се привлича само от един център.
Често се говори за равномерни и неравномерни движения.
Движението е равномерно, когато дадено тяло се привлича само от един център.
Ако тялото се привлича от два центъра, движението е неравномерно ускорително. Такова е движението на търговеца, който объркал сметките си, вади тефтерите си, да види кой колко му дължи и може ли да изплати дълга си. Следователно тялото се движи равномерно, когато отива към центъра, а неравномерно, когато излиза от центъра и върви към периферията. Ако вържете една топка с канап и я въртите около пръста си, образуват се две движения: центробежно и центростремително. Като деца, всички сте играли с такава топка.
към беседата >>
Ако тялото се привлича от два центъра, движението е неравномерно ускорително.
Често се говори за равномерни и неравномерни движения. Движението е равномерно, когато дадено тяло се привлича само от един център.
Ако тялото се привлича от два центъра, движението е неравномерно ускорително.
Такова е движението на търговеца, който объркал сметките си, вади тефтерите си, да види кой колко му дължи и може ли да изплати дълга си. Следователно тялото се движи равномерно, когато отива към центъра, а неравномерно, когато излиза от центъра и върви към периферията. Ако вържете една топка с канап и я въртите около пръста си, образуват се две движения: центробежно и центростремително. Като деца, всички сте играли с такава топка. Защо сте я въртели, не знаете.
към беседата >>
Такова е движението на търговеца, който объркал сметките си, вади тефтерите си, да види кой колко му дължи и може ли да изплати дълга си.
Често се говори за равномерни и неравномерни движения. Движението е равномерно, когато дадено тяло се привлича само от един център. Ако тялото се привлича от два центъра, движението е неравномерно ускорително.
Такова е движението на търговеца, който объркал сметките си, вади тефтерите си, да види кой колко му дължи и може ли да изплати дълга си.
Следователно тялото се движи равномерно, когато отива към центъра, а неравномерно, когато излиза от центъра и върви към периферията. Ако вържете една топка с канап и я въртите около пръста си, образуват се две движения: центробежно и центростремително. Като деца, всички сте играли с такава топка. Защо сте я въртели, не знаете. Желанието ви е било да видите как се опъва топката и кога ще се скъса конецът.
към беседата >>
Следователно тялото се движи равномерно, когато отива към центъра, а неравномерно, когато излиза от центъра и върви към периферията.
Често се говори за равномерни и неравномерни движения. Движението е равномерно, когато дадено тяло се привлича само от един център. Ако тялото се привлича от два центъра, движението е неравномерно ускорително. Такова е движението на търговеца, който объркал сметките си, вади тефтерите си, да види кой колко му дължи и може ли да изплати дълга си.
Следователно тялото се движи равномерно, когато отива към центъра, а неравномерно, когато излиза от центъра и върви към периферията.
Ако вържете една топка с канап и я въртите около пръста си, образуват се две движения: центробежно и центростремително. Като деца, всички сте играли с такава топка. Защо сте я въртели, не знаете. Желанието ви е било да видите как се опъва топката и кога ще се скъса конецът. Значи в примера с топката не се говори за равномерно и неравномерно движение, но за центробежно и центростремително.
към беседата >>
Ако вържете една топка с канап и я въртите около пръста си, образуват се две движения: центробежно и центростремително.
Често се говори за равномерни и неравномерни движения. Движението е равномерно, когато дадено тяло се привлича само от един център. Ако тялото се привлича от два центъра, движението е неравномерно ускорително. Такова е движението на търговеца, който объркал сметките си, вади тефтерите си, да види кой колко му дължи и може ли да изплати дълга си. Следователно тялото се движи равномерно, когато отива към центъра, а неравномерно, когато излиза от центъра и върви към периферията.
Ако вържете една топка с канап и я въртите около пръста си, образуват се две движения: центробежно и центростремително.
Като деца, всички сте играли с такава топка. Защо сте я въртели, не знаете. Желанието ви е било да видите как се опъва топката и кога ще се скъса конецът. Значи в примера с топката не се говори за равномерно и неравномерно движение, но за центробежно и центростремително. Това са научни въпроси, неразбрани за децата.
към беседата >>
Като деца, всички сте играли с такава топка.
Движението е равномерно, когато дадено тяло се привлича само от един център. Ако тялото се привлича от два центъра, движението е неравномерно ускорително. Такова е движението на търговеца, който объркал сметките си, вади тефтерите си, да види кой колко му дължи и може ли да изплати дълга си. Следователно тялото се движи равномерно, когато отива към центъра, а неравномерно, когато излиза от центъра и върви към периферията. Ако вържете една топка с канап и я въртите около пръста си, образуват се две движения: центробежно и центростремително.
Като деца, всички сте играли с такава топка.
Защо сте я въртели, не знаете. Желанието ви е било да видите как се опъва топката и кога ще се скъса конецът. Значи в примера с топката не се говори за равномерно и неравномерно движение, но за центробежно и центростремително. Това са научни въпроси, неразбрани за децата.
към беседата >>
Защо сте я въртели, не знаете.
Ако тялото се привлича от два центъра, движението е неравномерно ускорително. Такова е движението на търговеца, който объркал сметките си, вади тефтерите си, да види кой колко му дължи и може ли да изплати дълга си. Следователно тялото се движи равномерно, когато отива към центъра, а неравномерно, когато излиза от центъра и върви към периферията. Ако вържете една топка с канап и я въртите около пръста си, образуват се две движения: центробежно и центростремително. Като деца, всички сте играли с такава топка.
Защо сте я въртели, не знаете.
Желанието ви е било да видите как се опъва топката и кога ще се скъса конецът. Значи в примера с топката не се говори за равномерно и неравномерно движение, но за центробежно и центростремително. Това са научни въпроси, неразбрани за децата.
към беседата >>
Желанието ви е било да видите как се опъва топката и кога ще се скъса конецът.
Такова е движението на търговеца, който объркал сметките си, вади тефтерите си, да види кой колко му дължи и може ли да изплати дълга си. Следователно тялото се движи равномерно, когато отива към центъра, а неравномерно, когато излиза от центъра и върви към периферията. Ако вържете една топка с канап и я въртите около пръста си, образуват се две движения: центробежно и центростремително. Като деца, всички сте играли с такава топка. Защо сте я въртели, не знаете.
Желанието ви е било да видите как се опъва топката и кога ще се скъса конецът.
Значи в примера с топката не се говори за равномерно и неравномерно движение, но за центробежно и центростремително. Това са научни въпроси, неразбрани за децата.
към беседата >>
Значи в примера с топката не се говори за равномерно и неравномерно движение, но за центробежно и центростремително.
Следователно тялото се движи равномерно, когато отива към центъра, а неравномерно, когато излиза от центъра и върви към периферията. Ако вържете една топка с канап и я въртите около пръста си, образуват се две движения: центробежно и центростремително. Като деца, всички сте играли с такава топка. Защо сте я въртели, не знаете. Желанието ви е било да видите как се опъва топката и кога ще се скъса конецът.
Значи в примера с топката не се говори за равномерно и неравномерно движение, но за центробежно и центростремително.
Това са научни въпроси, неразбрани за децата.
към беседата >>
Това са научни въпроси, неразбрани за децата.
Ако вържете една топка с канап и я въртите около пръста си, образуват се две движения: центробежно и центростремително. Като деца, всички сте играли с такава топка. Защо сте я въртели, не знаете. Желанието ви е било да видите как се опъва топката и кога ще се скъса конецът. Значи в примера с топката не се говори за равномерно и неравномерно движение, но за центробежно и центростремително.
Това са научни въпроси, неразбрани за децата.
към беседата >>
Учените и философите и до днес търсят причината за създаването на света и как е бил създаден.
Учените и философите и до днес търсят причината за създаването на света и как е бил създаден.
Много теории съществуват по този въпрос, но според мене всички са предположения. Във връзка със създаването на света се явява въпросът и за създаването на човека. Всеки се пита как е създаден човек, защо има толкова голяма разлика между един и друг човек. Гледате двама души: единият с дебели, гъсти вежди, а другият – с тънки. Според физиогномистите, човек с дебели вежди е обективен, физическият свят му влияе.
към беседата >>
Много теории съществуват по този въпрос, но според мене всички са предположения.
Учените и философите и до днес търсят причината за създаването на света и как е бил създаден.
Много теории съществуват по този въпрос, но според мене всички са предположения.
Във връзка със създаването на света се явява въпросът и за създаването на човека. Всеки се пита как е създаден човек, защо има толкова голяма разлика между един и друг човек. Гледате двама души: единият с дебели, гъсти вежди, а другият – с тънки. Според физиогномистите, човек с дебели вежди е обективен, физическият свят му влияе. Вторият е субективен; той се намира под влиянието на вътрешния свят.
към беседата >>
Във връзка със създаването на света се явява въпросът и за създаването на човека.
Учените и философите и до днес търсят причината за създаването на света и как е бил създаден. Много теории съществуват по този въпрос, но според мене всички са предположения.
Във връзка със създаването на света се явява въпросът и за създаването на човека.
Всеки се пита как е създаден човек, защо има толкова голяма разлика между един и друг човек. Гледате двама души: единият с дебели, гъсти вежди, а другият – с тънки. Според физиогномистите, човек с дебели вежди е обективен, физическият свят му влияе. Вторият е субективен; той се намира под влиянието на вътрешния свят. – Какво заключение може да се извади от тези два типа?
към беседата >>
Всеки се пита как е създаден човек, защо има толкова голяма разлика между един и друг човек.
Учените и философите и до днес търсят причината за създаването на света и как е бил създаден. Много теории съществуват по този въпрос, но според мене всички са предположения. Във връзка със създаването на света се явява въпросът и за създаването на човека.
Всеки се пита как е създаден човек, защо има толкова голяма разлика между един и друг човек.
Гледате двама души: единият с дебели, гъсти вежди, а другият – с тънки. Според физиогномистите, човек с дебели вежди е обективен, физическият свят му влияе. Вторият е субективен; той се намира под влиянието на вътрешния свят. – Какво заключение може да се извади от тези два типа? – Заключението се крие в закона за причините и последствията.
към беседата >>
Гледате двама души: единият с дебели, гъсти вежди, а другият – с тънки.
Учените и философите и до днес търсят причината за създаването на света и как е бил създаден. Много теории съществуват по този въпрос, но според мене всички са предположения. Във връзка със създаването на света се явява въпросът и за създаването на човека. Всеки се пита как е създаден човек, защо има толкова голяма разлика между един и друг човек.
Гледате двама души: единият с дебели, гъсти вежди, а другият – с тънки.
Според физиогномистите, човек с дебели вежди е обективен, физическият свят му влияе. Вторият е субективен; той се намира под влиянието на вътрешния свят. – Какво заключение може да се извади от тези два типа? – Заключението се крие в закона за причините и последствията. Ако осветявате къщата си отвън, естествено ще виждате добре само външната ѝ страна.
към беседата >>
Според физиогномистите, човек с дебели вежди е обективен, физическият свят му влияе.
Учените и философите и до днес търсят причината за създаването на света и как е бил създаден. Много теории съществуват по този въпрос, но според мене всички са предположения. Във връзка със създаването на света се явява въпросът и за създаването на човека. Всеки се пита как е създаден човек, защо има толкова голяма разлика между един и друг човек. Гледате двама души: единият с дебели, гъсти вежди, а другият – с тънки.
Според физиогномистите, човек с дебели вежди е обективен, физическият свят му влияе.
Вторият е субективен; той се намира под влиянието на вътрешния свят. – Какво заключение може да се извади от тези два типа? – Заключението се крие в закона за причините и последствията. Ако осветявате къщата си отвън, естествено ще виждате добре само външната ѝ страна. Ако я осветявате отвътре, ще виждате ясно само вътрешността ѝ.
към беседата >>
Вторият е субективен; той се намира под влиянието на вътрешния свят.
Много теории съществуват по този въпрос, но според мене всички са предположения. Във връзка със създаването на света се явява въпросът и за създаването на човека. Всеки се пита как е създаден човек, защо има толкова голяма разлика между един и друг човек. Гледате двама души: единият с дебели, гъсти вежди, а другият – с тънки. Според физиогномистите, човек с дебели вежди е обективен, физическият свят му влияе.
Вторият е субективен; той се намира под влиянието на вътрешния свят.
– Какво заключение може да се извади от тези два типа? – Заключението се крие в закона за причините и последствията. Ако осветявате къщата си отвън, естествено ще виждате добре само външната ѝ страна. Ако я осветявате отвътре, ще виждате ясно само вътрешността ѝ. Следователно човек с дебели вежди се осветява отвън, а човек с тънки вежди се осветява отвътре.
към беседата >>
– Какво заключение може да се извади от тези два типа?
Във връзка със създаването на света се явява въпросът и за създаването на човека. Всеки се пита как е създаден човек, защо има толкова голяма разлика между един и друг човек. Гледате двама души: единият с дебели, гъсти вежди, а другият – с тънки. Според физиогномистите, човек с дебели вежди е обективен, физическият свят му влияе. Вторият е субективен; той се намира под влиянието на вътрешния свят.
– Какво заключение може да се извади от тези два типа?
– Заключението се крие в закона за причините и последствията. Ако осветявате къщата си отвън, естествено ще виждате добре само външната ѝ страна. Ако я осветявате отвътре, ще виждате ясно само вътрешността ѝ. Следователно човек с дебели вежди се осветява отвън, а човек с тънки вежди се осветява отвътре. Ако искаш да ти се свърши една физическа, груба работа, търси човек с дебели вежди.
към беседата >>
– Заключението се крие в закона за причините и последствията.
Всеки се пита как е създаден човек, защо има толкова голяма разлика между един и друг човек. Гледате двама души: единият с дебели, гъсти вежди, а другият – с тънки. Според физиогномистите, човек с дебели вежди е обективен, физическият свят му влияе. Вторият е субективен; той се намира под влиянието на вътрешния свят. – Какво заключение може да се извади от тези два типа?
– Заключението се крие в закона за причините и последствията.
Ако осветявате къщата си отвън, естествено ще виждате добре само външната ѝ страна. Ако я осветявате отвътре, ще виждате ясно само вътрешността ѝ. Следователно човек с дебели вежди се осветява отвън, а човек с тънки вежди се осветява отвътре. Ако искаш да ти се свърши една физическа, груба работа, търси човек с дебели вежди. Ако трябва да ти се свърши една деликатна, фина работа, търси човек с тънки вежди.
към беседата >>
Ако осветявате къщата си отвън, естествено ще виждате добре само външната ѝ страна.
Гледате двама души: единият с дебели, гъсти вежди, а другият – с тънки. Според физиогномистите, човек с дебели вежди е обективен, физическият свят му влияе. Вторият е субективен; той се намира под влиянието на вътрешния свят. – Какво заключение може да се извади от тези два типа? – Заключението се крие в закона за причините и последствията.
Ако осветявате къщата си отвън, естествено ще виждате добре само външната ѝ страна.
Ако я осветявате отвътре, ще виждате ясно само вътрешността ѝ. Следователно човек с дебели вежди се осветява отвън, а човек с тънки вежди се осветява отвътре. Ако искаш да ти се свърши една физическа, груба работа, търси човек с дебели вежди. Ако трябва да ти се свърши една деликатна, фина работа, търси човек с тънки вежди. Въпреки това, човек пак може да се обърка.
към беседата >>
Ако я осветявате отвътре, ще виждате ясно само вътрешността ѝ.
Според физиогномистите, човек с дебели вежди е обективен, физическият свят му влияе. Вторият е субективен; той се намира под влиянието на вътрешния свят. – Какво заключение може да се извади от тези два типа? – Заключението се крие в закона за причините и последствията. Ако осветявате къщата си отвън, естествено ще виждате добре само външната ѝ страна.
Ако я осветявате отвътре, ще виждате ясно само вътрешността ѝ.
Следователно човек с дебели вежди се осветява отвън, а човек с тънки вежди се осветява отвътре. Ако искаш да ти се свърши една физическа, груба работа, търси човек с дебели вежди. Ако трябва да ти се свърши една деликатна, фина работа, търси човек с тънки вежди. Въпреки това, човек пак може да се обърка. Не е лесно да познаеш характера на човека.
към беседата >>
Следователно човек с дебели вежди се осветява отвън, а човек с тънки вежди се осветява отвътре.
Вторият е субективен; той се намира под влиянието на вътрешния свят. – Какво заключение може да се извади от тези два типа? – Заключението се крие в закона за причините и последствията. Ако осветявате къщата си отвън, естествено ще виждате добре само външната ѝ страна. Ако я осветявате отвътре, ще виждате ясно само вътрешността ѝ.
Следователно човек с дебели вежди се осветява отвън, а човек с тънки вежди се осветява отвътре.
Ако искаш да ти се свърши една физическа, груба работа, търси човек с дебели вежди. Ако трябва да ти се свърши една деликатна, фина работа, търси човек с тънки вежди. Въпреки това, човек пак може да се обърка. Не е лесно да познаеш характера на човека. Някой имал дебели вежди, но окапали.
към беседата >>
Ако искаш да ти се свърши една физическа, груба работа, търси човек с дебели вежди.
– Какво заключение може да се извади от тези два типа? – Заключението се крие в закона за причините и последствията. Ако осветявате къщата си отвън, естествено ще виждате добре само външната ѝ страна. Ако я осветявате отвътре, ще виждате ясно само вътрешността ѝ. Следователно човек с дебели вежди се осветява отвън, а човек с тънки вежди се осветява отвътре.
Ако искаш да ти се свърши една физическа, груба работа, търси човек с дебели вежди.
Ако трябва да ти се свърши една деликатна, фина работа, търси човек с тънки вежди. Въпреки това, човек пак може да се обърка. Не е лесно да познаеш характера на човека. Някой имал дебели вежди, но окапали. Ти го разглеждаш като човек с тънки вежди.
към беседата >>
Ако трябва да ти се свърши една деликатна, фина работа, търси човек с тънки вежди.
– Заключението се крие в закона за причините и последствията. Ако осветявате къщата си отвън, естествено ще виждате добре само външната ѝ страна. Ако я осветявате отвътре, ще виждате ясно само вътрешността ѝ. Следователно човек с дебели вежди се осветява отвън, а човек с тънки вежди се осветява отвътре. Ако искаш да ти се свърши една физическа, груба работа, търси човек с дебели вежди.
Ако трябва да ти се свърши една деликатна, фина работа, търси човек с тънки вежди.
Въпреки това, човек пак може да се обърка. Не е лесно да познаеш характера на човека. Някой имал дебели вежди, но окапали. Ти го разглеждаш като човек с тънки вежди. Казват за човек с гола глава, т.е.
към беседата >>
Въпреки това, човек пак може да се обърка.
Ако осветявате къщата си отвън, естествено ще виждате добре само външната ѝ страна. Ако я осветявате отвътре, ще виждате ясно само вътрешността ѝ. Следователно човек с дебели вежди се осветява отвън, а човек с тънки вежди се осветява отвътре. Ако искаш да ти се свърши една физическа, груба работа, търси човек с дебели вежди. Ако трябва да ти се свърши една деликатна, фина работа, търси човек с тънки вежди.
Въпреки това, човек пак може да се обърка.
Не е лесно да познаеш характера на човека. Някой имал дебели вежди, но окапали. Ти го разглеждаш като човек с тънки вежди. Казват за човек с гола глава, т.е. за лисия(?), че е деликатен, фин.
към беседата >>
Не е лесно да познаеш характера на човека.
Ако я осветявате отвътре, ще виждате ясно само вътрешността ѝ. Следователно човек с дебели вежди се осветява отвън, а човек с тънки вежди се осветява отвътре. Ако искаш да ти се свърши една физическа, груба работа, търси човек с дебели вежди. Ако трябва да ти се свърши една деликатна, фина работа, търси човек с тънки вежди. Въпреки това, човек пак може да се обърка.
Не е лесно да познаеш характера на човека.
Някой имал дебели вежди, но окапали. Ти го разглеждаш като човек с тънки вежди. Казват за човек с гола глава, т.е. за лисия(?), че е деликатен, фин. Кой е по-богат: голият, или облеченият?
към беседата >>
Някой имал дебели вежди, но окапали.
Следователно човек с дебели вежди се осветява отвън, а човек с тънки вежди се осветява отвътре. Ако искаш да ти се свърши една физическа, груба работа, търси човек с дебели вежди. Ако трябва да ти се свърши една деликатна, фина работа, търси човек с тънки вежди. Въпреки това, човек пак може да се обърка. Не е лесно да познаеш характера на човека.
Някой имал дебели вежди, но окапали.
Ти го разглеждаш като човек с тънки вежди. Казват за човек с гола глава, т.е. за лисия(?), че е деликатен, фин. Кой е по-богат: голият, или облеченият? Гологлавият е беден, космите му са окапали.
към беседата >>
Ти го разглеждаш като човек с тънки вежди.
Ако искаш да ти се свърши една физическа, груба работа, търси човек с дебели вежди. Ако трябва да ти се свърши една деликатна, фина работа, търси човек с тънки вежди. Въпреки това, човек пак може да се обърка. Не е лесно да познаеш характера на човека. Някой имал дебели вежди, но окапали.
Ти го разглеждаш като човек с тънки вежди.
Казват за човек с гола глава, т.е. за лисия(?), че е деликатен, фин. Кой е по-богат: голият, или облеченият? Гологлавият е беден, космите му са окапали. Който има дебели вежди, той е облечен добре, с топли дрехи, защото живее в студени места.
към беседата >>
Казват за човек с гола глава, т.е.
Ако трябва да ти се свърши една деликатна, фина работа, търси човек с тънки вежди. Въпреки това, човек пак може да се обърка. Не е лесно да познаеш характера на човека. Някой имал дебели вежди, но окапали. Ти го разглеждаш като човек с тънки вежди.
Казват за човек с гола глава, т.е.
за лисия(?), че е деликатен, фин. Кой е по-богат: голият, или облеченият? Гологлавият е беден, космите му са окапали. Който има дебели вежди, той е облечен добре, с топли дрехи, защото живее в студени места. Външно той е богат човек.
към беседата >>
за лисия(?), че е деликатен, фин.
Въпреки това, човек пак може да се обърка. Не е лесно да познаеш характера на човека. Някой имал дебели вежди, но окапали. Ти го разглеждаш като човек с тънки вежди. Казват за човек с гола глава, т.е.
за лисия(?), че е деликатен, фин.
Кой е по-богат: голият, или облеченият? Гологлавият е беден, космите му са окапали. Който има дебели вежди, той е облечен добре, с топли дрехи, защото живее в студени места. Външно той е богат човек. Който има тънки вежди, живее в топлите места.
към беседата >>
Кой е по-богат: голият, или облеченият?
Не е лесно да познаеш характера на човека. Някой имал дебели вежди, но окапали. Ти го разглеждаш като човек с тънки вежди. Казват за човек с гола глава, т.е. за лисия(?), че е деликатен, фин.
Кой е по-богат: голият, или облеченият?
Гологлавият е беден, космите му са окапали. Който има дебели вежди, той е облечен добре, с топли дрехи, защото живее в студени места. Външно той е богат човек. Който има тънки вежди, живее в топлите места.
към беседата >>
Гологлавият е беден, космите му са окапали.
Някой имал дебели вежди, но окапали. Ти го разглеждаш като човек с тънки вежди. Казват за човек с гола глава, т.е. за лисия(?), че е деликатен, фин. Кой е по-богат: голият, или облеченият?
Гологлавият е беден, космите му са окапали.
Който има дебели вежди, той е облечен добре, с топли дрехи, защото живее в студени места. Външно той е богат човек. Който има тънки вежди, живее в топлите места.
към беседата >>
Който има дебели вежди, той е облечен добре, с топли дрехи, защото живее в студени места.
Ти го разглеждаш като човек с тънки вежди. Казват за човек с гола глава, т.е. за лисия(?), че е деликатен, фин. Кой е по-богат: голият, или облеченият? Гологлавият е беден, космите му са окапали.
Който има дебели вежди, той е облечен добре, с топли дрехи, защото живее в студени места.
Външно той е богат човек. Който има тънки вежди, живее в топлите места.
към беседата >>
Външно той е богат човек.
Казват за човек с гола глава, т.е. за лисия(?), че е деликатен, фин. Кой е по-богат: голият, или облеченият? Гологлавият е беден, космите му са окапали. Който има дебели вежди, той е облечен добре, с топли дрехи, защото живее в студени места.
Външно той е богат човек.
Който има тънки вежди, живее в топлите места.
към беседата >>
Който има тънки вежди, живее в топлите места.
за лисия(?), че е деликатен, фин. Кой е по-богат: голият, или облеченият? Гологлавият е беден, космите му са окапали. Който има дебели вежди, той е облечен добре, с топли дрехи, защото живее в студени места. Външно той е богат човек.
Който има тънки вежди, живее в топлите места.
към беседата >>
И тъй, като говоря за веждите, виждам, че вие никога не сте мислили за тях, не предполагате, че те оказват влияние върху човешкия характер.
И тъй, като говоря за веждите, виждам, че вие никога не сте мислили за тях, не предполагате, че те оказват влияние върху човешкия характер.
Може да се учудвате даже, как физиогномистите са дошли до заключение, че човек с дебели вежди е свързан с обективния свят, а този с тънките вежди – със субективния свят. Физиогномистите говорят не само за веждите, но и за носа, за устата, за ушите и очите – за цялото лице. Как са дошли те до тези заключения? – Чрез опити и наблюдения. Питам: Как познавате свойствата на захарта?
към беседата >>
Може да се учудвате даже, как физиогномистите са дошли до заключение, че човек с дебели вежди е свързан с обективния свят, а този с тънките вежди – със субективния свят.
И тъй, като говоря за веждите, виждам, че вие никога не сте мислили за тях, не предполагате, че те оказват влияние върху човешкия характер.
Може да се учудвате даже, как физиогномистите са дошли до заключение, че човек с дебели вежди е свързан с обективния свят, а този с тънките вежди – със субективния свят.
Физиогномистите говорят не само за веждите, но и за носа, за устата, за ушите и очите – за цялото лице. Как са дошли те до тези заключения? – Чрез опити и наблюдения. Питам: Как познавате свойствата на захарта? – Чрез опита.
към беседата >>
Физиогномистите говорят не само за веждите, но и за носа, за устата, за ушите и очите – за цялото лице.
И тъй, като говоря за веждите, виждам, че вие никога не сте мислили за тях, не предполагате, че те оказват влияние върху човешкия характер. Може да се учудвате даже, как физиогномистите са дошли до заключение, че човек с дебели вежди е свързан с обективния свят, а този с тънките вежди – със субективния свят.
Физиогномистите говорят не само за веждите, но и за носа, за устата, за ушите и очите – за цялото лице.
Как са дошли те до тези заключения? – Чрез опити и наблюдения. Питам: Как познавате свойствата на захарта? – Чрез опита. Туряте я във вода и виждате, че се разтваря.
към беседата >>
Как са дошли те до тези заключения?
И тъй, като говоря за веждите, виждам, че вие никога не сте мислили за тях, не предполагате, че те оказват влияние върху човешкия характер. Може да се учудвате даже, как физиогномистите са дошли до заключение, че човек с дебели вежди е свързан с обективния свят, а този с тънките вежди – със субективния свят. Физиогномистите говорят не само за веждите, но и за носа, за устата, за ушите и очите – за цялото лице.
Как са дошли те до тези заключения?
– Чрез опити и наблюдения. Питам: Как познавате свойствата на захарта? – Чрез опита. Туряте я във вода и виждате, че се разтваря. Вкусвате я и усещате, че е сладка.
към беседата >>
– Чрез опити и наблюдения.
И тъй, като говоря за веждите, виждам, че вие никога не сте мислили за тях, не предполагате, че те оказват влияние върху човешкия характер. Може да се учудвате даже, как физиогномистите са дошли до заключение, че човек с дебели вежди е свързан с обективния свят, а този с тънките вежди – със субективния свят. Физиогномистите говорят не само за веждите, но и за носа, за устата, за ушите и очите – за цялото лице. Как са дошли те до тези заключения?
– Чрез опити и наблюдения.
Питам: Как познавате свойствата на захарта? – Чрез опита. Туряте я във вода и виждате, че се разтваря. Вкусвате я и усещате, че е сладка. Значи всеки предмет или всяко вещество съдържа в себе си известни качества, които всеки момент могат да се проверяват.
към беседата >>
Питам: Как познавате свойствата на захарта?
И тъй, като говоря за веждите, виждам, че вие никога не сте мислили за тях, не предполагате, че те оказват влияние върху човешкия характер. Може да се учудвате даже, как физиогномистите са дошли до заключение, че човек с дебели вежди е свързан с обективния свят, а този с тънките вежди – със субективния свят. Физиогномистите говорят не само за веждите, но и за носа, за устата, за ушите и очите – за цялото лице. Как са дошли те до тези заключения? – Чрез опити и наблюдения.
Питам: Как познавате свойствата на захарта?
– Чрез опита. Туряте я във вода и виждате, че се разтваря. Вкусвате я и усещате, че е сладка. Значи всеки предмет или всяко вещество съдържа в себе си известни качества, които всеки момент могат да се проверяват. Значи обективност и субективност са качества, присъщи на веждите – дебели или тънки, както сладостта е качество на захарта.
към беседата >>
– Чрез опита.
Може да се учудвате даже, как физиогномистите са дошли до заключение, че човек с дебели вежди е свързан с обективния свят, а този с тънките вежди – със субективния свят. Физиогномистите говорят не само за веждите, но и за носа, за устата, за ушите и очите – за цялото лице. Как са дошли те до тези заключения? – Чрез опити и наблюдения. Питам: Как познавате свойствата на захарта?
– Чрез опита.
Туряте я във вода и виждате, че се разтваря. Вкусвате я и усещате, че е сладка. Значи всеки предмет или всяко вещество съдържа в себе си известни качества, които всеки момент могат да се проверяват. Значи обективност и субективност са качества, присъщи на веждите – дебели или тънки, както сладостта е качество на захарта.
към беседата >>
Туряте я във вода и виждате, че се разтваря.
Физиогномистите говорят не само за веждите, но и за носа, за устата, за ушите и очите – за цялото лице. Как са дошли те до тези заключения? – Чрез опити и наблюдения. Питам: Как познавате свойствата на захарта? – Чрез опита.
Туряте я във вода и виждате, че се разтваря.
Вкусвате я и усещате, че е сладка. Значи всеки предмет или всяко вещество съдържа в себе си известни качества, които всеки момент могат да се проверяват. Значи обективност и субективност са качества, присъщи на веждите – дебели или тънки, както сладостта е качество на захарта.
към беседата >>
Вкусвате я и усещате, че е сладка.
Как са дошли те до тези заключения? – Чрез опити и наблюдения. Питам: Как познавате свойствата на захарта? – Чрез опита. Туряте я във вода и виждате, че се разтваря.
Вкусвате я и усещате, че е сладка.
Значи всеки предмет или всяко вещество съдържа в себе си известни качества, които всеки момент могат да се проверяват. Значи обективност и субективност са качества, присъщи на веждите – дебели или тънки, както сладостта е качество на захарта.
към беседата >>
Значи всеки предмет или всяко вещество съдържа в себе си известни качества, които всеки момент могат да се проверяват.
– Чрез опити и наблюдения. Питам: Как познавате свойствата на захарта? – Чрез опита. Туряте я във вода и виждате, че се разтваря. Вкусвате я и усещате, че е сладка.
Значи всеки предмет или всяко вещество съдържа в себе си известни качества, които всеки момент могат да се проверяват.
Значи обективност и субективност са качества, присъщи на веждите – дебели или тънки, както сладостта е качество на захарта.
към беседата >>
Значи обективност и субективност са качества, присъщи на веждите – дебели или тънки, както сладостта е качество на захарта.
Питам: Как познавате свойствата на захарта? – Чрез опита. Туряте я във вода и виждате, че се разтваря. Вкусвате я и усещате, че е сладка. Значи всеки предмет или всяко вещество съдържа в себе си известни качества, които всеки момент могат да се проверяват.
Значи обективност и субективност са качества, присъщи на веждите – дебели или тънки, както сладостта е качество на захарта.
към беседата >>
Като изучавате физиогномията, вие се натъквате на различни въпроси, които развиват ума.
Като изучавате физиогномията, вие се натъквате на различни въпроси, които развиват ума.
Така вие дохождате до закона на различаването, да познавате коя постъпка или кое явление е разумно и кое – не. Разумно явление ли е дъждът? Той напоява растенията, но същевременно измива прашеца на цветовете, и те не могат да вържат плод. Кой обущар, кой шивач е разумен? Ако обущарят ви направи хубави обувки, да прилягат добре на краката ви, той е разумен, предвидлив.
към беседата >>
Така вие дохождате до закона на различаването, да познавате коя постъпка или кое явление е разумно и кое – не.
Като изучавате физиогномията, вие се натъквате на различни въпроси, които развиват ума.
Така вие дохождате до закона на различаването, да познавате коя постъпка или кое явление е разумно и кое – не.
Разумно явление ли е дъждът? Той напоява растенията, но същевременно измива прашеца на цветовете, и те не могат да вържат плод. Кой обущар, кой шивач е разумен? Ако обущарят ви направи хубави обувки, да прилягат добре на краката ви, той е разумен, предвидлив. Ако шивачът ви ушие хубава дреха, с хармонични линии, той е умен, разбира от работата си.
към беседата >>
Разумно явление ли е дъждът?
Като изучавате физиогномията, вие се натъквате на различни въпроси, които развиват ума. Така вие дохождате до закона на различаването, да познавате коя постъпка или кое явление е разумно и кое – не.
Разумно явление ли е дъждът?
Той напоява растенията, но същевременно измива прашеца на цветовете, и те не могат да вържат плод. Кой обущар, кой шивач е разумен? Ако обущарят ви направи хубави обувки, да прилягат добре на краката ви, той е разумен, предвидлив. Ако шивачът ви ушие хубава дреха, с хармонични линии, той е умен, разбира от работата си. Ако и фурнаджията ви направи хляб от прясно брашно и добре опечен, той е умен човек, разбира добре занаята си.
към беседата >>
Той напоява растенията, но същевременно измива прашеца на цветовете, и те не могат да вържат плод.
Като изучавате физиогномията, вие се натъквате на различни въпроси, които развиват ума. Така вие дохождате до закона на различаването, да познавате коя постъпка или кое явление е разумно и кое – не. Разумно явление ли е дъждът?
Той напоява растенията, но същевременно измива прашеца на цветовете, и те не могат да вържат плод.
Кой обущар, кой шивач е разумен? Ако обущарят ви направи хубави обувки, да прилягат добре на краката ви, той е разумен, предвидлив. Ако шивачът ви ушие хубава дреха, с хармонични линии, той е умен, разбира от работата си. Ако и фурнаджията ви направи хляб от прясно брашно и добре опечен, той е умен човек, разбира добре занаята си. Ако обущарят и шивачът търсят причината за грешките си вън от себе си, те не са разумни.
към беседата >>
Кой обущар, кой шивач е разумен?
Като изучавате физиогномията, вие се натъквате на различни въпроси, които развиват ума. Така вие дохождате до закона на различаването, да познавате коя постъпка или кое явление е разумно и кое – не. Разумно явление ли е дъждът? Той напоява растенията, но същевременно измива прашеца на цветовете, и те не могат да вържат плод.
Кой обущар, кой шивач е разумен?
Ако обущарят ви направи хубави обувки, да прилягат добре на краката ви, той е разумен, предвидлив. Ако шивачът ви ушие хубава дреха, с хармонични линии, той е умен, разбира от работата си. Ако и фурнаджията ви направи хляб от прясно брашно и добре опечен, той е умен човек, разбира добре занаята си. Ако обущарят и шивачът търсят причината за грешките си вън от себе си, те не са разумни. От човека се иска разумносг, предвидливост, точност.
към беседата >>
Ако обущарят ви направи хубави обувки, да прилягат добре на краката ви, той е разумен, предвидлив.
Като изучавате физиогномията, вие се натъквате на различни въпроси, които развиват ума. Така вие дохождате до закона на различаването, да познавате коя постъпка или кое явление е разумно и кое – не. Разумно явление ли е дъждът? Той напоява растенията, но същевременно измива прашеца на цветовете, и те не могат да вържат плод. Кой обущар, кой шивач е разумен?
Ако обущарят ви направи хубави обувки, да прилягат добре на краката ви, той е разумен, предвидлив.
Ако шивачът ви ушие хубава дреха, с хармонични линии, той е умен, разбира от работата си. Ако и фурнаджията ви направи хляб от прясно брашно и добре опечен, той е умен човек, разбира добре занаята си. Ако обущарят и шивачът търсят причината за грешките си вън от себе си, те не са разумни. От човека се иска разумносг, предвидливост, точност. Затова, именно, той изучава математика; затова от най-ранна възраст детето започва да брои и да смята.
към беседата >>
Ако шивачът ви ушие хубава дреха, с хармонични линии, той е умен, разбира от работата си.
Така вие дохождате до закона на различаването, да познавате коя постъпка или кое явление е разумно и кое – не. Разумно явление ли е дъждът? Той напоява растенията, но същевременно измива прашеца на цветовете, и те не могат да вържат плод. Кой обущар, кой шивач е разумен? Ако обущарят ви направи хубави обувки, да прилягат добре на краката ви, той е разумен, предвидлив.
Ако шивачът ви ушие хубава дреха, с хармонични линии, той е умен, разбира от работата си.
Ако и фурнаджията ви направи хляб от прясно брашно и добре опечен, той е умен човек, разбира добре занаята си. Ако обущарят и шивачът търсят причината за грешките си вън от себе си, те не са разумни. От човека се иска разумносг, предвидливост, точност. Затова, именно, той изучава математика; затова от най-ранна възраст детето започва да брои и да смята. Като не може да реши задачата си, детето плаче.
към беседата >>
Ако и фурнаджията ви направи хляб от прясно брашно и добре опечен, той е умен човек, разбира добре занаята си.
Разумно явление ли е дъждът? Той напоява растенията, но същевременно измива прашеца на цветовете, и те не могат да вържат плод. Кой обущар, кой шивач е разумен? Ако обущарят ви направи хубави обувки, да прилягат добре на краката ви, той е разумен, предвидлив. Ако шивачът ви ушие хубава дреха, с хармонични линии, той е умен, разбира от работата си.
Ако и фурнаджията ви направи хляб от прясно брашно и добре опечен, той е умен човек, разбира добре занаята си.
Ако обущарят и шивачът търсят причината за грешките си вън от себе си, те не са разумни. От човека се иска разумносг, предвидливост, точност. Затова, именно, той изучава математика; затова от най-ранна възраст детето започва да брои и да смята. Като не може да реши задачата си, детето плаче. За да го утеши, майка му дава грозде или ябълка.
към беседата >>
Ако обущарят и шивачът търсят причината за грешките си вън от себе си, те не са разумни.
Той напоява растенията, но същевременно измива прашеца на цветовете, и те не могат да вържат плод. Кой обущар, кой шивач е разумен? Ако обущарят ви направи хубави обувки, да прилягат добре на краката ви, той е разумен, предвидлив. Ако шивачът ви ушие хубава дреха, с хармонични линии, той е умен, разбира от работата си. Ако и фурнаджията ви направи хляб от прясно брашно и добре опечен, той е умен човек, разбира добре занаята си.
Ако обущарят и шивачът търсят причината за грешките си вън от себе си, те не са разумни.
От човека се иска разумносг, предвидливост, точност. Затова, именно, той изучава математика; затова от най-ранна възраст детето започва да брои и да смята. Като не може да реши задачата си, детето плаче. За да го утеши, майка му дава грозде или ябълка. Значи между сълзите и гроздето има известно отношение.
към беседата >>
От човека се иска разумносг, предвидливост, точност.
Кой обущар, кой шивач е разумен? Ако обущарят ви направи хубави обувки, да прилягат добре на краката ви, той е разумен, предвидлив. Ако шивачът ви ушие хубава дреха, с хармонични линии, той е умен, разбира от работата си. Ако и фурнаджията ви направи хляб от прясно брашно и добре опечен, той е умен човек, разбира добре занаята си. Ако обущарят и шивачът търсят причината за грешките си вън от себе си, те не са разумни.
От човека се иска разумносг, предвидливост, точност.
Затова, именно, той изучава математика; затова от най-ранна възраст детето започва да брои и да смята. Като не може да реши задачата си, детето плаче. За да го утеши, майка му дава грозде или ябълка. Значи между сълзите и гроздето има известно отношение. Не само детето плаче, но и възрастният.
към беседата >>
Затова, именно, той изучава математика; затова от най-ранна възраст детето започва да брои и да смята.
Ако обущарят ви направи хубави обувки, да прилягат добре на краката ви, той е разумен, предвидлив. Ако шивачът ви ушие хубава дреха, с хармонични линии, той е умен, разбира от работата си. Ако и фурнаджията ви направи хляб от прясно брашно и добре опечен, той е умен човек, разбира добре занаята си. Ако обущарят и шивачът търсят причината за грешките си вън от себе си, те не са разумни. От човека се иска разумносг, предвидливост, точност.
Затова, именно, той изучава математика; затова от най-ранна възраст детето започва да брои и да смята.
Като не може да реши задачата си, детето плаче. За да го утеши, майка му дава грозде или ябълка. Значи между сълзите и гроздето има известно отношение. Не само детето плаче, но и възрастният. Всеки човек плаче – учен и прост, беден и богат, млад и стар.
към беседата >>
Като не може да реши задачата си, детето плаче.
Ако шивачът ви ушие хубава дреха, с хармонични линии, той е умен, разбира от работата си. Ако и фурнаджията ви направи хляб от прясно брашно и добре опечен, той е умен човек, разбира добре занаята си. Ако обущарят и шивачът търсят причината за грешките си вън от себе си, те не са разумни. От човека се иска разумносг, предвидливост, точност. Затова, именно, той изучава математика; затова от най-ранна възраст детето започва да брои и да смята.
Като не може да реши задачата си, детето плаче.
За да го утеши, майка му дава грозде или ябълка. Значи между сълзите и гроздето има известно отношение. Не само детето плаче, но и възрастният. Всеки човек плаче – учен и прост, беден и богат, млад и стар.
към беседата >>
За да го утеши, майка му дава грозде или ябълка.
Ако и фурнаджията ви направи хляб от прясно брашно и добре опечен, той е умен човек, разбира добре занаята си. Ако обущарят и шивачът търсят причината за грешките си вън от себе си, те не са разумни. От човека се иска разумносг, предвидливост, точност. Затова, именно, той изучава математика; затова от най-ранна възраст детето започва да брои и да смята. Като не може да реши задачата си, детето плаче.
За да го утеши, майка му дава грозде или ябълка.
Значи между сълзите и гроздето има известно отношение. Не само детето плаче, но и възрастният. Всеки човек плаче – учен и прост, беден и богат, млад и стар.
към беседата >>
Значи между сълзите и гроздето има известно отношение.
Ако обущарят и шивачът търсят причината за грешките си вън от себе си, те не са разумни. От човека се иска разумносг, предвидливост, точност. Затова, именно, той изучава математика; затова от най-ранна възраст детето започва да брои и да смята. Като не може да реши задачата си, детето плаче. За да го утеши, майка му дава грозде или ябълка.
Значи между сълзите и гроздето има известно отношение.
Не само детето плаче, но и възрастният. Всеки човек плаче – учен и прост, беден и богат, млад и стар.
към беседата >>
Не само детето плаче, но и възрастният.
От човека се иска разумносг, предвидливост, точност. Затова, именно, той изучава математика; затова от най-ранна възраст детето започва да брои и да смята. Като не може да реши задачата си, детето плаче. За да го утеши, майка му дава грозде или ябълка. Значи между сълзите и гроздето има известно отношение.
Не само детето плаче, но и възрастният.
Всеки човек плаче – учен и прост, беден и богат, млад и стар.
към беседата >>
Всеки човек плаче – учен и прост, беден и богат, млад и стар.
Затова, именно, той изучава математика; затова от най-ранна възраст детето започва да брои и да смята. Като не може да реши задачата си, детето плаче. За да го утеши, майка му дава грозде или ябълка. Значи между сълзите и гроздето има известно отношение. Не само детето плаче, но и възрастният.
Всеки човек плаче – учен и прост, беден и богат, млад и стар.
към беседата >>
Като ви говоря, аз искам да ви заставя да мислите и разсъждавате по нов начин.
Като ви говоря, аз искам да ви заставя да мислите и разсъждавате по нов начин.
Взимам един конец и почвам да го навивам на кълбо. След това го развивам. Като ме гледате какво правя, чудите се защо навивам и развивам кълбото. Много просто, развивам го, защото измервам дължината и широчината на една плоскост. Като свърша работата си, навивам кълбото.
към беседата >>
Взимам един конец и почвам да го навивам на кълбо.
Като ви говоря, аз искам да ви заставя да мислите и разсъждавате по нов начин.
Взимам един конец и почвам да го навивам на кълбо.
След това го развивам. Като ме гледате какво правя, чудите се защо навивам и развивам кълбото. Много просто, развивам го, защото измервам дължината и широчината на една плоскост. Като свърша работата си, навивам кълбото. Казвате, че като наблюдава нещата, човек трябва да мисли и да чувства.
към беседата >>
След това го развивам.
Като ви говоря, аз искам да ви заставя да мислите и разсъждавате по нов начин. Взимам един конец и почвам да го навивам на кълбо.
След това го развивам.
Като ме гледате какво правя, чудите се защо навивам и развивам кълбото. Много просто, развивам го, защото измервам дължината и широчината на една плоскост. Като свърша работата си, навивам кълбото. Казвате, че като наблюдава нещата, човек трябва да мисли и да чувства. Не, човекът сам не мисли и не чувства, но отвън го заставят да мисли и да чувства.
към беседата >>
Като ме гледате какво правя, чудите се защо навивам и развивам кълбото.
Като ви говоря, аз искам да ви заставя да мислите и разсъждавате по нов начин. Взимам един конец и почвам да го навивам на кълбо. След това го развивам.
Като ме гледате какво правя, чудите се защо навивам и развивам кълбото.
Много просто, развивам го, защото измервам дължината и широчината на една плоскост. Като свърша работата си, навивам кълбото. Казвате, че като наблюдава нещата, човек трябва да мисли и да чувства. Не, човекът сам не мисли и не чувства, но отвън го заставят да мисли и да чувства. Върви по улицата беден човек и среща съседа си, голям богаташ.
към беседата >>
Много просто, развивам го, защото измервам дължината и широчината на една плоскост.
Като ви говоря, аз искам да ви заставя да мислите и разсъждавате по нов начин. Взимам един конец и почвам да го навивам на кълбо. След това го развивам. Като ме гледате какво правя, чудите се защо навивам и развивам кълбото.
Много просто, развивам го, защото измервам дължината и широчината на една плоскост.
Като свърша работата си, навивам кълбото. Казвате, че като наблюдава нещата, човек трябва да мисли и да чувства. Не, човекът сам не мисли и не чувства, но отвън го заставят да мисли и да чувства. Върви по улицата беден човек и среща съседа си, голям богаташ. Бедният поздравява богатия, спира го, иска да му каже нещо.
към беседата >>
Като свърша работата си, навивам кълбото.
Като ви говоря, аз искам да ви заставя да мислите и разсъждавате по нов начин. Взимам един конец и почвам да го навивам на кълбо. След това го развивам. Като ме гледате какво правя, чудите се защо навивам и развивам кълбото. Много просто, развивам го, защото измервам дължината и широчината на една плоскост.
Като свърша работата си, навивам кълбото.
Казвате, че като наблюдава нещата, човек трябва да мисли и да чувства. Не, човекът сам не мисли и не чувства, но отвън го заставят да мисли и да чувства. Върви по улицата беден човек и среща съседа си, голям богаташ. Бедният поздравява богатия, спира го, иска да му каже нещо. Богатият казва: „Не се интересувам от тебе, не искам да мисля за тебе.
към беседата >>
Казвате, че като наблюдава нещата, човек трябва да мисли и да чувства.
Взимам един конец и почвам да го навивам на кълбо. След това го развивам. Като ме гледате какво правя, чудите се защо навивам и развивам кълбото. Много просто, развивам го, защото измервам дължината и широчината на една плоскост. Като свърша работата си, навивам кълбото.
Казвате, че като наблюдава нещата, човек трябва да мисли и да чувства.
Не, човекът сам не мисли и не чувства, но отвън го заставят да мисли и да чувства. Върви по улицата беден човек и среща съседа си, голям богаташ. Бедният поздравява богатия, спира го, иска да му каже нещо. Богатият казва: „Не се интересувам от тебе, не искам да мисля за тебе. Не съм готов да ти дам пет пари“.
към беседата >>
Не, човекът сам не мисли и не чувства, но отвън го заставят да мисли и да чувства.
След това го развивам. Като ме гледате какво правя, чудите се защо навивам и развивам кълбото. Много просто, развивам го, защото измервам дължината и широчината на една плоскост. Като свърша работата си, навивам кълбото. Казвате, че като наблюдава нещата, човек трябва да мисли и да чувства.
Не, човекът сам не мисли и не чувства, но отвън го заставят да мисли и да чувства.
Върви по улицата беден човек и среща съседа си, голям богаташ. Бедният поздравява богатия, спира го, иска да му каже нещо. Богатият казва: „Не се интересувам от тебе, не искам да мисля за тебе. Не съм готов да ти дам пет пари“. – „Аз пък ще мисля за тебе и ще те търся навсякъде.“ Един ден бедният влиза в къщата на богатия и взима от касата му 20,000 лева.
към беседата >>
Върви по улицата беден човек и среща съседа си, голям богаташ.
Като ме гледате какво правя, чудите се защо навивам и развивам кълбото. Много просто, развивам го, защото измервам дължината и широчината на една плоскост. Като свърша работата си, навивам кълбото. Казвате, че като наблюдава нещата, човек трябва да мисли и да чувства. Не, човекът сам не мисли и не чувства, но отвън го заставят да мисли и да чувства.
Върви по улицата беден човек и среща съседа си, голям богаташ.
Бедният поздравява богатия, спира го, иска да му каже нещо. Богатият казва: „Не се интересувам от тебе, не искам да мисля за тебе. Не съм готов да ти дам пет пари“. – „Аз пък ще мисля за тебе и ще те търся навсякъде.“ Един ден бедният влиза в къщата на богатия и взима от касата му 20,000 лева. Богатият го хваща на мястото на престъплението и го пита: „Защо открадна парите ми?
към беседата >>
Бедният поздравява богатия, спира го, иска да му каже нещо.
Много просто, развивам го, защото измервам дължината и широчината на една плоскост. Като свърша работата си, навивам кълбото. Казвате, че като наблюдава нещата, човек трябва да мисли и да чувства. Не, човекът сам не мисли и не чувства, но отвън го заставят да мисли и да чувства. Върви по улицата беден човек и среща съседа си, голям богаташ.
Бедният поздравява богатия, спира го, иска да му каже нещо.
Богатият казва: „Не се интересувам от тебе, не искам да мисля за тебе. Не съм готов да ти дам пет пари“. – „Аз пък ще мисля за тебе и ще те търся навсякъде.“ Един ден бедният влиза в къщата на богатия и взима от касата му 20,000 лева. Богатият го хваща на мястото на престъплението и го пита: „Защо открадна парите ми? “ – „За да ти докажа, че и аз съм важен човек, че и за мене може да мислиш.“ Значи, който взима нещо от тебе, той те търси; и който ти носи нещо, също те търси.
към беседата >>
Богатият казва: „Не се интересувам от тебе, не искам да мисля за тебе.
Като свърша работата си, навивам кълбото. Казвате, че като наблюдава нещата, човек трябва да мисли и да чувства. Не, човекът сам не мисли и не чувства, но отвън го заставят да мисли и да чувства. Върви по улицата беден човек и среща съседа си, голям богаташ. Бедният поздравява богатия, спира го, иска да му каже нещо.
Богатият казва: „Не се интересувам от тебе, не искам да мисля за тебе.
Не съм готов да ти дам пет пари“. – „Аз пък ще мисля за тебе и ще те търся навсякъде.“ Един ден бедният влиза в къщата на богатия и взима от касата му 20,000 лева. Богатият го хваща на мястото на престъплението и го пита: „Защо открадна парите ми? “ – „За да ти докажа, че и аз съм важен човек, че и за мене може да мислиш.“ Значи, който взима нещо от тебе, той те търси; и който ти носи нещо, също те търси. Как се познава крадецът?
към беседата >>
Не съм готов да ти дам пет пари“.
Казвате, че като наблюдава нещата, човек трябва да мисли и да чувства. Не, човекът сам не мисли и не чувства, но отвън го заставят да мисли и да чувства. Върви по улицата беден човек и среща съседа си, голям богаташ. Бедният поздравява богатия, спира го, иска да му каже нещо. Богатият казва: „Не се интересувам от тебе, не искам да мисля за тебе.
Не съм готов да ти дам пет пари“.
– „Аз пък ще мисля за тебе и ще те търся навсякъде.“ Един ден бедният влиза в къщата на богатия и взима от касата му 20,000 лева. Богатият го хваща на мястото на престъплението и го пита: „Защо открадна парите ми? “ – „За да ти докажа, че и аз съм важен човек, че и за мене може да мислиш.“ Значи, който взима нещо от тебе, той те търси; и който ти носи нещо, също те търси. Как се познава крадецът? – По очите, по погледа.
към беседата >>
– „Аз пък ще мисля за тебе и ще те търся навсякъде.“ Един ден бедният влиза в къщата на богатия и взима от касата му 20,000 лева.
Не, човекът сам не мисли и не чувства, но отвън го заставят да мисли и да чувства. Върви по улицата беден човек и среща съседа си, голям богаташ. Бедният поздравява богатия, спира го, иска да му каже нещо. Богатият казва: „Не се интересувам от тебе, не искам да мисля за тебе. Не съм готов да ти дам пет пари“.
– „Аз пък ще мисля за тебе и ще те търся навсякъде.“ Един ден бедният влиза в къщата на богатия и взима от касата му 20,000 лева.
Богатият го хваща на мястото на престъплението и го пита: „Защо открадна парите ми? “ – „За да ти докажа, че и аз съм важен човек, че и за мене може да мислиш.“ Значи, който взима нещо от тебе, той те търси; и който ти носи нещо, също те търси. Как се познава крадецът? – По очите, по погледа. Ще кажете, че това е външен признак.
към беседата >>
Богатият го хваща на мястото на престъплението и го пита: „Защо открадна парите ми?
Върви по улицата беден човек и среща съседа си, голям богаташ. Бедният поздравява богатия, спира го, иска да му каже нещо. Богатият казва: „Не се интересувам от тебе, не искам да мисля за тебе. Не съм готов да ти дам пет пари“. – „Аз пък ще мисля за тебе и ще те търся навсякъде.“ Един ден бедният влиза в къщата на богатия и взима от касата му 20,000 лева.
Богатият го хваща на мястото на престъплението и го пита: „Защо открадна парите ми?
“ – „За да ти докажа, че и аз съм важен човек, че и за мене може да мислиш.“ Значи, който взима нещо от тебе, той те търси; и който ти носи нещо, също те търси. Как се познава крадецът? – По очите, по погледа. Ще кажете, че това е външен признак. Не е важно дали признакът е външен или вътрешен.
към беседата >>
“ – „За да ти докажа, че и аз съм важен човек, че и за мене може да мислиш.“ Значи, който взима нещо от тебе, той те търси; и който ти носи нещо, също те търси.
Бедният поздравява богатия, спира го, иска да му каже нещо. Богатият казва: „Не се интересувам от тебе, не искам да мисля за тебе. Не съм готов да ти дам пет пари“. – „Аз пък ще мисля за тебе и ще те търся навсякъде.“ Един ден бедният влиза в къщата на богатия и взима от касата му 20,000 лева. Богатият го хваща на мястото на престъплението и го пита: „Защо открадна парите ми?
“ – „За да ти докажа, че и аз съм важен човек, че и за мене може да мислиш.“ Значи, който взима нещо от тебе, той те търси; и който ти носи нещо, също те търси.
Как се познава крадецът? – По очите, по погледа. Ще кажете, че това е външен признак. Не е важно дали признакът е външен или вътрешен. Например, едно обективно качество на огъня е, че изгаря; на водата – че мокри, наквасява предметите.
към беседата >>
Как се познава крадецът?
Богатият казва: „Не се интересувам от тебе, не искам да мисля за тебе. Не съм готов да ти дам пет пари“. – „Аз пък ще мисля за тебе и ще те търся навсякъде.“ Един ден бедният влиза в къщата на богатия и взима от касата му 20,000 лева. Богатият го хваща на мястото на престъплението и го пита: „Защо открадна парите ми? “ – „За да ти докажа, че и аз съм важен човек, че и за мене може да мислиш.“ Значи, който взима нещо от тебе, той те търси; и който ти носи нещо, също те търси.
Как се познава крадецът?
– По очите, по погледа. Ще кажете, че това е външен признак. Не е важно дали признакът е външен или вътрешен. Например, едно обективно качество на огъня е, че изгаря; на водата – че мокри, наквасява предметите. Значи обективни неща са тези, които са достъпни за човешкото съзнание.
към беседата >>
– По очите, по погледа.
Не съм готов да ти дам пет пари“. – „Аз пък ще мисля за тебе и ще те търся навсякъде.“ Един ден бедният влиза в къщата на богатия и взима от касата му 20,000 лева. Богатият го хваща на мястото на престъплението и го пита: „Защо открадна парите ми? “ – „За да ти докажа, че и аз съм важен човек, че и за мене може да мислиш.“ Значи, който взима нещо от тебе, той те търси; и който ти носи нещо, също те търси. Как се познава крадецът?
– По очите, по погледа.
Ще кажете, че това е външен признак. Не е важно дали признакът е външен или вътрешен. Например, едно обективно качество на огъня е, че изгаря; на водата – че мокри, наквасява предметите. Значи обективни неща са тези, които са достъпни за човешкото съзнание. Обективните неща се поддават на опит.
към беседата >>
Ще кажете, че това е външен признак.
– „Аз пък ще мисля за тебе и ще те търся навсякъде.“ Един ден бедният влиза в къщата на богатия и взима от касата му 20,000 лева. Богатият го хваща на мястото на престъплението и го пита: „Защо открадна парите ми? “ – „За да ти докажа, че и аз съм важен човек, че и за мене може да мислиш.“ Значи, който взима нещо от тебе, той те търси; и който ти носи нещо, също те търси. Как се познава крадецът? – По очите, по погледа.
Ще кажете, че това е външен признак.
Не е важно дали признакът е външен или вътрешен. Например, едно обективно качество на огъня е, че изгаря; на водата – че мокри, наквасява предметите. Значи обективни неща са тези, които са достъпни за човешкото съзнание. Обективните неща се поддават на опит. Например, с плодовете може да се правят наблюдения и опити.
към беседата >>
Не е важно дали признакът е външен или вътрешен.
Богатият го хваща на мястото на престъплението и го пита: „Защо открадна парите ми? “ – „За да ти докажа, че и аз съм важен човек, че и за мене може да мислиш.“ Значи, който взима нещо от тебе, той те търси; и който ти носи нещо, също те търси. Как се познава крадецът? – По очите, по погледа. Ще кажете, че това е външен признак.
Не е важно дали признакът е външен или вътрешен.
Например, едно обективно качество на огъня е, че изгаря; на водата – че мокри, наквасява предметите. Значи обективни неща са тези, които са достъпни за човешкото съзнание. Обективните неща се поддават на опит. Например, с плодовете може да се правят наблюдения и опити. Субективните неща, т.е.
към беседата >>
Например, едно обективно качество на огъня е, че изгаря; на водата – че мокри, наквасява предметите.
“ – „За да ти докажа, че и аз съм важен човек, че и за мене може да мислиш.“ Значи, който взима нещо от тебе, той те търси; и който ти носи нещо, също те търси. Как се познава крадецът? – По очите, по погледа. Ще кажете, че това е външен признак. Не е важно дали признакът е външен или вътрешен.
Например, едно обективно качество на огъня е, че изгаря; на водата – че мокри, наквасява предметите.
Значи обективни неща са тези, които са достъпни за човешкото съзнание. Обективните неща се поддават на опит. Например, с плодовете може да се правят наблюдения и опити. Субективните неща, т.е. вътрешните, не се поддават на наблюдение и опит.
към беседата >>
Значи обективни неща са тези, които са достъпни за човешкото съзнание.
Как се познава крадецът? – По очите, по погледа. Ще кажете, че това е външен признак. Не е важно дали признакът е външен или вътрешен. Например, едно обективно качество на огъня е, че изгаря; на водата – че мокри, наквасява предметите.
Значи обективни неща са тези, които са достъпни за човешкото съзнание.
Обективните неща се поддават на опит. Например, с плодовете може да се правят наблюдения и опити. Субективните неща, т.е. вътрешните, не се поддават на наблюдение и опит. Те се схващат вътрешно с ума и сърцето; не се поддават на външен контрол.
към беседата >>
Обективните неща се поддават на опит.
– По очите, по погледа. Ще кажете, че това е външен признак. Не е важно дали признакът е външен или вътрешен. Например, едно обективно качество на огъня е, че изгаря; на водата – че мокри, наквасява предметите. Значи обективни неща са тези, които са достъпни за човешкото съзнание.
Обективните неща се поддават на опит.
Например, с плодовете може да се правят наблюдения и опити. Субективните неща, т.е. вътрешните, не се поддават на наблюдение и опит. Те се схващат вътрешно с ума и сърцето; не се поддават на външен контрол. Обективните неща са под ваш контрол, а субективните не са, затова се наричат отвлечени.
към беседата >>
Например, с плодовете може да се правят наблюдения и опити.
Ще кажете, че това е външен признак. Не е важно дали признакът е външен или вътрешен. Например, едно обективно качество на огъня е, че изгаря; на водата – че мокри, наквасява предметите. Значи обективни неща са тези, които са достъпни за човешкото съзнание. Обективните неща се поддават на опит.
Например, с плодовете може да се правят наблюдения и опити.
Субективните неща, т.е. вътрешните, не се поддават на наблюдение и опит. Те се схващат вътрешно с ума и сърцето; не се поддават на външен контрол. Обективните неща са под ваш контрол, а субективните не са, затова се наричат отвлечени. Двама землемери измерват една нива.
към беседата >>
Субективните неща, т.е.
Не е важно дали признакът е външен или вътрешен. Например, едно обективно качество на огъня е, че изгаря; на водата – че мокри, наквасява предметите. Значи обективни неща са тези, които са достъпни за човешкото съзнание. Обективните неща се поддават на опит. Например, с плодовете може да се правят наблюдения и опити.
Субективните неща, т.е.
вътрешните, не се поддават на наблюдение и опит. Те се схващат вътрешно с ума и сърцето; не се поддават на външен контрол. Обективните неща са под ваш контрол, а субективните не са, затова се наричат отвлечени. Двама землемери измерват една нива. Единият я измерва с рулетка, а другият с око, по интуиция.
към беседата >>
вътрешните, не се поддават на наблюдение и опит.
Например, едно обективно качество на огъня е, че изгаря; на водата – че мокри, наквасява предметите. Значи обективни неща са тези, които са достъпни за човешкото съзнание. Обективните неща се поддават на опит. Например, с плодовете може да се правят наблюдения и опити. Субективните неща, т.е.
вътрешните, не се поддават на наблюдение и опит.
Те се схващат вътрешно с ума и сърцето; не се поддават на външен контрол. Обективните неща са под ваш контрол, а субективните не са, затова се наричат отвлечени. Двама землемери измерват една нива. Единият я измерва с рулетка, а другият с око, по интуиция. Резултатите от измерването и на двамата са еднакви.
към беседата >>
Те се схващат вътрешно с ума и сърцето; не се поддават на външен контрол.
Значи обективни неща са тези, които са достъпни за човешкото съзнание. Обективните неща се поддават на опит. Например, с плодовете може да се правят наблюдения и опити. Субективните неща, т.е. вътрешните, не се поддават на наблюдение и опит.
Те се схващат вътрешно с ума и сърцето; не се поддават на външен контрол.
Обективните неща са под ваш контрол, а субективните не са, затова се наричат отвлечени. Двама землемери измерват една нива. Единият я измерва с рулетка, а другият с око, по интуиция. Резултатите от измерването и на двамата са еднакви. Другаде, двама астрономи наблюдават небето.
към беседата >>
Обективните неща са под ваш контрол, а субективните не са, затова се наричат отвлечени.
Обективните неща се поддават на опит. Например, с плодовете може да се правят наблюдения и опити. Субективните неща, т.е. вътрешните, не се поддават на наблюдение и опит. Те се схващат вътрешно с ума и сърцето; не се поддават на външен контрол.
Обективните неща са под ваш контрол, а субективните не са, затова се наричат отвлечени.
Двама землемери измерват една нива. Единият я измерва с рулетка, а другият с око, по интуиция. Резултатите от измерването и на двамата са еднакви. Другаде, двама астрономи наблюдават небето. Единият наблюдава с телескоп, а другият – с една обикновена тръба.
към беседата >>
Двама землемери измерват една нива.
Например, с плодовете може да се правят наблюдения и опити. Субективните неща, т.е. вътрешните, не се поддават на наблюдение и опит. Те се схващат вътрешно с ума и сърцето; не се поддават на външен контрол. Обективните неща са под ваш контрол, а субективните не са, затова се наричат отвлечени.
Двама землемери измерват една нива.
Единият я измерва с рулетка, а другият с око, по интуиция. Резултатите от измерването и на двамата са еднакви. Другаде, двама астрономи наблюдават небето. Единият наблюдава с телескоп, а другият – с една обикновена тръба. Първият има точни наблюдения, а вторият нищо не вижда.
към беседата >>
Единият я измерва с рулетка, а другият с око, по интуиция.
Субективните неща, т.е. вътрешните, не се поддават на наблюдение и опит. Те се схващат вътрешно с ума и сърцето; не се поддават на външен контрол. Обективните неща са под ваш контрол, а субективните не са, затова се наричат отвлечени. Двама землемери измерват една нива.
Единият я измерва с рулетка, а другият с око, по интуиция.
Резултатите от измерването и на двамата са еднакви. Другаде, двама астрономи наблюдават небето. Единият наблюдава с телескоп, а другият – с една обикновена тръба. Първият има точни наблюдения, а вторият нищо не вижда. Щом погледне през телескопа, първият вижда ясно небето.
към беседата >>
Резултатите от измерването и на двамата са еднакви.
вътрешните, не се поддават на наблюдение и опит. Те се схващат вътрешно с ума и сърцето; не се поддават на външен контрол. Обективните неща са под ваш контрол, а субективните не са, затова се наричат отвлечени. Двама землемери измерват една нива. Единият я измерва с рулетка, а другият с око, по интуиция.
Резултатите от измерването и на двамата са еднакви.
Другаде, двама астрономи наблюдават небето. Единият наблюдава с телескоп, а другият – с една обикновена тръба. Първият има точни наблюдения, а вторият нищо не вижда. Щом погледне през телескопа, първият вижда ясно небето. Третият астроном вижда с духовните си очи.
към беседата >>
Другаде, двама астрономи наблюдават небето.
Те се схващат вътрешно с ума и сърцето; не се поддават на външен контрол. Обективните неща са под ваш контрол, а субективните не са, затова се наричат отвлечени. Двама землемери измерват една нива. Единият я измерва с рулетка, а другият с око, по интуиция. Резултатите от измерването и на двамата са еднакви.
Другаде, двама астрономи наблюдават небето.
Единият наблюдава с телескоп, а другият – с една обикновена тръба. Първият има точни наблюдения, а вторият нищо не вижда. Щом погледне през телескопа, първият вижда ясно небето. Третият астроном вижда с духовните си очи.
към беседата >>
Единият наблюдава с телескоп, а другият – с една обикновена тръба.
Обективните неща са под ваш контрол, а субективните не са, затова се наричат отвлечени. Двама землемери измерват една нива. Единият я измерва с рулетка, а другият с око, по интуиция. Резултатите от измерването и на двамата са еднакви. Другаде, двама астрономи наблюдават небето.
Единият наблюдава с телескоп, а другият – с една обикновена тръба.
Първият има точни наблюдения, а вторият нищо не вижда. Щом погледне през телескопа, първият вижда ясно небето. Третият астроном вижда с духовните си очи.
към беседата >>
Първият има точни наблюдения, а вторият нищо не вижда.
Двама землемери измерват една нива. Единият я измерва с рулетка, а другият с око, по интуиция. Резултатите от измерването и на двамата са еднакви. Другаде, двама астрономи наблюдават небето. Единият наблюдава с телескоп, а другият – с една обикновена тръба.
Първият има точни наблюдения, а вторият нищо не вижда.
Щом погледне през телескопа, първият вижда ясно небето. Третият астроном вижда с духовните си очи.
към беседата >>
Щом погледне през телескопа, първият вижда ясно небето.
Единият я измерва с рулетка, а другият с око, по интуиция. Резултатите от измерването и на двамата са еднакви. Другаде, двама астрономи наблюдават небето. Единият наблюдава с телескоп, а другият – с една обикновена тръба. Първият има точни наблюдения, а вторият нищо не вижда.
Щом погледне през телескопа, първият вижда ясно небето.
Третият астроном вижда с духовните си очи.
към беседата >>
Третият астроном вижда с духовните си очи.
Резултатите от измерването и на двамата са еднакви. Другаде, двама астрономи наблюдават небето. Единият наблюдава с телескоп, а другият – с една обикновена тръба. Първият има точни наблюдения, а вторият нищо не вижда. Щом погледне през телескопа, първият вижда ясно небето.
Третият астроном вижда с духовните си очи.
към беседата >>
Много религиозни хора си служат или с телескопи, или с обикновени тръби, или с духовното си зрение.
Много религиозни хора си служат или с телескопи, или с обикновени тръби, или с духовното си зрение.
Какво общо имат наблюденията с телескопа и тръбата към днешния ден? – Все има нещо. В геометрията се казва, че точката не заема никакво пространство, че е невидима. Верно е това, но все пак се говори за точка. Много неща стават в живота, без да заемат пространство.
към беседата >>
Какво общо имат наблюденията с телескопа и тръбата към днешния ден?
Много религиозни хора си служат или с телескопи, или с обикновени тръби, или с духовното си зрение.
Какво общо имат наблюденията с телескопа и тръбата към днешния ден?
– Все има нещо. В геометрията се казва, че точката не заема никакво пространство, че е невидима. Верно е това, но все пак се говори за точка. Много неща стават в живота, без да заемат пространство. Например, говориш, изказваш цели думи и изречения, които раздвижват въздуха и образуват вълни.
към беседата >>
– Все има нещо.
Много религиозни хора си служат или с телескопи, или с обикновени тръби, или с духовното си зрение. Какво общо имат наблюденията с телескопа и тръбата към днешния ден?
– Все има нещо.
В геометрията се казва, че точката не заема никакво пространство, че е невидима. Верно е това, но все пак се говори за точка. Много неща стават в живота, без да заемат пространство. Например, говориш, изказваш цели думи и изречения, които раздвижват въздуха и образуват вълни. Те се възприемат от слуха и се предават на мозъка.
към беседата >>
В геометрията се казва, че точката не заема никакво пространство, че е невидима.
Много религиозни хора си служат или с телескопи, или с обикновени тръби, или с духовното си зрение. Какво общо имат наблюденията с телескопа и тръбата към днешния ден? – Все има нещо.
В геометрията се казва, че точката не заема никакво пространство, че е невидима.
Верно е това, но все пак се говори за точка. Много неща стават в живота, без да заемат пространство. Например, говориш, изказваш цели думи и изречения, които раздвижват въздуха и образуват вълни. Те се възприемат от слуха и се предават на мозъка. Някои вълни причиняват радост, а други – скръб.
към беседата >>
Верно е това, но все пак се говори за точка.
Много религиозни хора си служат или с телескопи, или с обикновени тръби, или с духовното си зрение. Какво общо имат наблюденията с телескопа и тръбата към днешния ден? – Все има нещо. В геометрията се казва, че точката не заема никакво пространство, че е невидима.
Верно е това, но все пак се говори за точка.
Много неща стават в живота, без да заемат пространство. Например, говориш, изказваш цели думи и изречения, които раздвижват въздуха и образуват вълни. Те се възприемат от слуха и се предават на мозъка. Някои вълни причиняват радост, а други – скръб. Радостта и скръбта във вълните ли са?
към беседата >>
Много неща стават в живота, без да заемат пространство.
Много религиозни хора си служат или с телескопи, или с обикновени тръби, или с духовното си зрение. Какво общо имат наблюденията с телескопа и тръбата към днешния ден? – Все има нещо. В геометрията се казва, че точката не заема никакво пространство, че е невидима. Верно е това, но все пак се говори за точка.
Много неща стават в живота, без да заемат пространство.
Например, говориш, изказваш цели думи и изречения, които раздвижват въздуха и образуват вълни. Те се възприемат от слуха и се предават на мозъка. Някои вълни причиняват радост, а други – скръб. Радостта и скръбта във вълните ли са? Думите във вълните ли са?
към беседата >>
Например, говориш, изказваш цели думи и изречения, които раздвижват въздуха и образуват вълни.
Какво общо имат наблюденията с телескопа и тръбата към днешния ден? – Все има нещо. В геометрията се казва, че точката не заема никакво пространство, че е невидима. Верно е това, но все пак се говори за точка. Много неща стават в живота, без да заемат пространство.
Например, говориш, изказваш цели думи и изречения, които раздвижват въздуха и образуват вълни.
Те се възприемат от слуха и се предават на мозъка. Някои вълни причиняват радост, а други – скръб. Радостта и скръбта във вълните ли са? Думите във вълните ли са? Видимо, думите не заемат никакво пространство, но произвеждат известен ефект.
към беседата >>
Те се възприемат от слуха и се предават на мозъка.
– Все има нещо. В геометрията се казва, че точката не заема никакво пространство, че е невидима. Верно е това, но все пак се говори за точка. Много неща стават в живота, без да заемат пространство. Например, говориш, изказваш цели думи и изречения, които раздвижват въздуха и образуват вълни.
Те се възприемат от слуха и се предават на мозъка.
Някои вълни причиняват радост, а други – скръб. Радостта и скръбта във вълните ли са? Думите във вълните ли са? Видимо, думите не заемат никакво пространство, но произвеждат известен ефект. Мислете върху тези неща, за да си създадете нова философия.
към беседата >>
Някои вълни причиняват радост, а други – скръб.
В геометрията се казва, че точката не заема никакво пространство, че е невидима. Верно е това, но все пак се говори за точка. Много неща стават в живота, без да заемат пространство. Например, говориш, изказваш цели думи и изречения, които раздвижват въздуха и образуват вълни. Те се възприемат от слуха и се предават на мозъка.
Някои вълни причиняват радост, а други – скръб.
Радостта и скръбта във вълните ли са? Думите във вълните ли са? Видимо, думите не заемат никакво пространство, но произвеждат известен ефект. Мислете върху тези неща, за да си създадете нова философия. Учете се сами да се товарите и разтоваряте.
към беседата >>
Радостта и скръбта във вълните ли са?
Верно е това, но все пак се говори за точка. Много неща стават в живота, без да заемат пространство. Например, говориш, изказваш цели думи и изречения, които раздвижват въздуха и образуват вълни. Те се възприемат от слуха и се предават на мозъка. Някои вълни причиняват радост, а други – скръб.
Радостта и скръбта във вълните ли са?
Думите във вълните ли са? Видимо, думите не заемат никакво пространство, но произвеждат известен ефект. Мислете върху тези неща, за да си създадете нова философия. Учете се сами да се товарите и разтоваряте. За тази цел разглеждайте нещата от три становища.
към беседата >>
Думите във вълните ли са?
Много неща стават в живота, без да заемат пространство. Например, говориш, изказваш цели думи и изречения, които раздвижват въздуха и образуват вълни. Те се възприемат от слуха и се предават на мозъка. Някои вълни причиняват радост, а други – скръб. Радостта и скръбта във вълните ли са?
Думите във вълните ли са?
Видимо, думите не заемат никакво пространство, но произвеждат известен ефект. Мислете върху тези неща, за да си създадете нова философия. Учете се сами да се товарите и разтоваряте. За тази цел разглеждайте нещата от три становища. Спрете вниманието си върху образите от живата геометрия, да ги разрешите правилно.
към беседата >>
Видимо, думите не заемат никакво пространство, но произвеждат известен ефект.
Например, говориш, изказваш цели думи и изречения, които раздвижват въздуха и образуват вълни. Те се възприемат от слуха и се предават на мозъка. Някои вълни причиняват радост, а други – скръб. Радостта и скръбта във вълните ли са? Думите във вълните ли са?
Видимо, думите не заемат никакво пространство, но произвеждат известен ефект.
Мислете върху тези неща, за да си създадете нова философия. Учете се сами да се товарите и разтоваряте. За тази цел разглеждайте нещата от три становища. Спрете вниманието си върху образите от живата геометрия, да ги разрешите правилно. Например, въпросите за правата линия, за квадрата, за кръга още не са разрешени.
към беседата >>
Мислете върху тези неща, за да си създадете нова философия.
Те се възприемат от слуха и се предават на мозъка. Някои вълни причиняват радост, а други – скръб. Радостта и скръбта във вълните ли са? Думите във вълните ли са? Видимо, думите не заемат никакво пространство, но произвеждат известен ефект.
Мислете върху тези неща, за да си създадете нова философия.
Учете се сами да се товарите и разтоваряте. За тази цел разглеждайте нещата от три становища. Спрете вниманието си върху образите от живата геометрия, да ги разрешите правилно. Например, въпросите за правата линия, за квадрата, за кръга още не са разрешени. И след хиляди години, може би, няма да се разрешат, но като мислиш върху тях, все ще придобиеш нещо.
към беседата >>
Учете се сами да се товарите и разтоваряте.
Някои вълни причиняват радост, а други – скръб. Радостта и скръбта във вълните ли са? Думите във вълните ли са? Видимо, думите не заемат никакво пространство, но произвеждат известен ефект. Мислете върху тези неща, за да си създадете нова философия.
Учете се сами да се товарите и разтоваряте.
За тази цел разглеждайте нещата от три становища. Спрете вниманието си върху образите от живата геометрия, да ги разрешите правилно. Например, въпросите за правата линия, за квадрата, за кръга още не са разрешени. И след хиляди години, може би, няма да се разрешат, но като мислиш върху тях, все ще придобиеш нещо. Важно е да се домогне човек до реалността на нещата.
към беседата >>
За тази цел разглеждайте нещата от три становища.
Радостта и скръбта във вълните ли са? Думите във вълните ли са? Видимо, думите не заемат никакво пространство, но произвеждат известен ефект. Мислете върху тези неща, за да си създадете нова философия. Учете се сами да се товарите и разтоваряте.
За тази цел разглеждайте нещата от три становища.
Спрете вниманието си върху образите от живата геометрия, да ги разрешите правилно. Например, въпросите за правата линия, за квадрата, за кръга още не са разрешени. И след хиляди години, може би, няма да се разрешат, но като мислиш върху тях, все ще придобиеш нещо. Важно е да се домогне човек до реалността на нещата. Например, казваш, че си сиромах, че три деня не си ял.
към беседата >>
Спрете вниманието си върху образите от живата геометрия, да ги разрешите правилно.
Думите във вълните ли са? Видимо, думите не заемат никакво пространство, но произвеждат известен ефект. Мислете върху тези неща, за да си създадете нова философия. Учете се сами да се товарите и разтоваряте. За тази цел разглеждайте нещата от три становища.
Спрете вниманието си върху образите от живата геометрия, да ги разрешите правилно.
Например, въпросите за правата линия, за квадрата, за кръга още не са разрешени. И след хиляди години, може би, няма да се разрешат, но като мислиш върху тях, все ще придобиеш нещо. Важно е да се домогне човек до реалността на нещата. Например, казваш, че си сиромах, че три деня не си ял. Друг пък е милионер, но стомахът го боли, и той не може да яде.
към беседата >>
Например, въпросите за правата линия, за квадрата, за кръга още не са разрешени.
Видимо, думите не заемат никакво пространство, но произвеждат известен ефект. Мислете върху тези неща, за да си създадете нова философия. Учете се сами да се товарите и разтоваряте. За тази цел разглеждайте нещата от три становища. Спрете вниманието си върху образите от живата геометрия, да ги разрешите правилно.
Например, въпросите за правата линия, за квадрата, за кръга още не са разрешени.
И след хиляди години, може би, няма да се разрешат, но като мислиш върху тях, все ще придобиеш нещо. Важно е да се домогне човек до реалността на нещата. Например, казваш, че си сиромах, че три деня не си ял. Друг пък е милионер, но стомахът го боли, и той не може да яде. И двамата са в заблуждение.
към беседата >>
И след хиляди години, може би, няма да се разрешат, но като мислиш върху тях, все ще придобиеш нещо.
Мислете върху тези неща, за да си създадете нова философия. Учете се сами да се товарите и разтоваряте. За тази цел разглеждайте нещата от три становища. Спрете вниманието си върху образите от живата геометрия, да ги разрешите правилно. Например, въпросите за правата линия, за квадрата, за кръга още не са разрешени.
И след хиляди години, може би, няма да се разрешат, но като мислиш върху тях, все ще придобиеш нещо.
Важно е да се домогне човек до реалността на нещата. Например, казваш, че си сиромах, че три деня не си ял. Друг пък е милионер, но стомахът го боли, и той не може да яде. И двамата са в заблуждение. От техния живот зависи да могат или да не могат да ядат.
към беседата >>
Важно е да се домогне човек до реалността на нещата.
Учете се сами да се товарите и разтоваряте. За тази цел разглеждайте нещата от три становища. Спрете вниманието си върху образите от живата геометрия, да ги разрешите правилно. Например, въпросите за правата линия, за квадрата, за кръга още не са разрешени. И след хиляди години, може би, няма да се разрешат, но като мислиш върху тях, все ще придобиеш нещо.
Важно е да се домогне човек до реалността на нещата.
Например, казваш, че си сиромах, че три деня не си ял. Друг пък е милионер, но стомахът го боли, и той не може да яде. И двамата са в заблуждение. От техния живот зависи да могат или да не могат да ядат. Страшно е, когато човек се остави други да го товарят.
към беседата >>
Например, казваш, че си сиромах, че три деня не си ял.
За тази цел разглеждайте нещата от три становища. Спрете вниманието си върху образите от живата геометрия, да ги разрешите правилно. Например, въпросите за правата линия, за квадрата, за кръга още не са разрешени. И след хиляди години, може би, няма да се разрешат, но като мислиш върху тях, все ще придобиеш нещо. Важно е да се домогне човек до реалността на нещата.
Например, казваш, че си сиромах, че три деня не си ял.
Друг пък е милионер, но стомахът го боли, и той не може да яде. И двамата са в заблуждение. От техния живот зависи да могат или да не могат да ядат. Страшно е, когато човек се остави други да го товарят. Ако си богат, ще се товариш, колкото можеш, без да се претовариш.
към беседата >>
Друг пък е милионер, но стомахът го боли, и той не може да яде.
Спрете вниманието си върху образите от живата геометрия, да ги разрешите правилно. Например, въпросите за правата линия, за квадрата, за кръга още не са разрешени. И след хиляди години, може би, няма да се разрешат, но като мислиш върху тях, все ще придобиеш нещо. Важно е да се домогне човек до реалността на нещата. Например, казваш, че си сиромах, че три деня не си ял.
Друг пък е милионер, но стомахът го боли, и той не може да яде.
И двамата са в заблуждение. От техния живот зависи да могат или да не могат да ядат. Страшно е, когато човек се остави други да го товарят. Ако си богат, ще се товариш, колкото можеш, без да се претовариш. Ако си беден, ще се разтоваряш, колкото можеш, без да се изтощаваш.
към беседата >>
И двамата са в заблуждение.
Например, въпросите за правата линия, за квадрата, за кръга още не са разрешени. И след хиляди години, може би, няма да се разрешат, но като мислиш върху тях, все ще придобиеш нещо. Важно е да се домогне човек до реалността на нещата. Например, казваш, че си сиромах, че три деня не си ял. Друг пък е милионер, но стомахът го боли, и той не може да яде.
И двамата са в заблуждение.
От техния живот зависи да могат или да не могат да ядат. Страшно е, когато човек се остави други да го товарят. Ако си богат, ще се товариш, колкото можеш, без да се претовариш. Ако си беден, ще се разтоваряш, колкото можеш, без да се изтощаваш.
към беседата >>
От техния живот зависи да могат или да не могат да ядат.
И след хиляди години, може би, няма да се разрешат, но като мислиш върху тях, все ще придобиеш нещо. Важно е да се домогне човек до реалността на нещата. Например, казваш, че си сиромах, че три деня не си ял. Друг пък е милионер, но стомахът го боли, и той не може да яде. И двамата са в заблуждение.
От техния живот зависи да могат или да не могат да ядат.
Страшно е, когато човек се остави други да го товарят. Ако си богат, ще се товариш, колкото можеш, без да се претовариш. Ако си беден, ще се разтоваряш, колкото можеш, без да се изтощаваш.
към беседата >>
Страшно е, когато човек се остави други да го товарят.
Важно е да се домогне човек до реалността на нещата. Например, казваш, че си сиромах, че три деня не си ял. Друг пък е милионер, но стомахът го боли, и той не може да яде. И двамата са в заблуждение. От техния живот зависи да могат или да не могат да ядат.
Страшно е, когато човек се остави други да го товарят.
Ако си богат, ще се товариш, колкото можеш, без да се претовариш. Ако си беден, ще се разтоваряш, колкото можеш, без да се изтощаваш.
към беседата >>
Ако си богат, ще се товариш, колкото можеш, без да се претовариш.
Например, казваш, че си сиромах, че три деня не си ял. Друг пък е милионер, но стомахът го боли, и той не може да яде. И двамата са в заблуждение. От техния живот зависи да могат или да не могат да ядат. Страшно е, когато човек се остави други да го товарят.
Ако си богат, ще се товариш, колкото можеш, без да се претовариш.
Ако си беден, ще се разтоваряш, колкото можеш, без да се изтощаваш.
към беседата >>
Ако си беден, ще се разтоваряш, колкото можеш, без да се изтощаваш.
Друг пък е милионер, но стомахът го боли, и той не може да яде. И двамата са в заблуждение. От техния живот зависи да могат или да не могат да ядат. Страшно е, когато човек се остави други да го товарят. Ако си богат, ще се товариш, колкото можеш, без да се претовариш.
Ако си беден, ще се разтоваряш, колкото можеш, без да се изтощаваш.
към беседата >>
От всички се иска разнообразие в мисълта.
От всички се иска разнообразие в мисълта.
Хората са стигнали крайния предел на еднообразието в мисълта. По-далеч не могат да отидат. Те казват: „Да забогатеем; да наредим живота си; да свършим училището с отличие“. Това са еднообразни работи, които вълнуват всички хора. Как ще свършиш с отличие?
към беседата >>
Хората са стигнали крайния предел на еднообразието в мисълта.
От всички се иска разнообразие в мисълта.
Хората са стигнали крайния предел на еднообразието в мисълта.
По-далеч не могат да отидат. Те казват: „Да забогатеем; да наредим живота си; да свършим училището с отличие“. Това са еднообразни работи, които вълнуват всички хора. Как ще свършиш с отличие? Казвам на един художник: Ще ти дам двеста хиляди лева, ако нарисуваш една картина, която да представя момента, когато вали дъжд.
към беседата >>
По-далеч не могат да отидат.
От всички се иска разнообразие в мисълта. Хората са стигнали крайния предел на еднообразието в мисълта.
По-далеч не могат да отидат.
Те казват: „Да забогатеем; да наредим живота си; да свършим училището с отличие“. Това са еднообразни работи, които вълнуват всички хора. Как ще свършиш с отличие? Казвам на един художник: Ще ти дам двеста хиляди лева, ако нарисуваш една картина, която да представя момента, когато вали дъжд. Ще кажете, че няма условия за това.
към беседата >>
Те казват: „Да забогатеем; да наредим живота си; да свършим училището с отличие“.
От всички се иска разнообразие в мисълта. Хората са стигнали крайния предел на еднообразието в мисълта. По-далеч не могат да отидат.
Те казват: „Да забогатеем; да наредим живота си; да свършим училището с отличие“.
Това са еднообразни работи, които вълнуват всички хора. Как ще свършиш с отличие? Казвам на един художник: Ще ти дам двеста хиляди лева, ако нарисуваш една картина, която да представя момента, когато вали дъжд. Ще кажете, че няма условия за това. Художникът се извинява с това, че дъждът ще измие рисунката му.
към беседата >>
Това са еднообразни работи, които вълнуват всички хора.
От всички се иска разнообразие в мисълта. Хората са стигнали крайния предел на еднообразието в мисълта. По-далеч не могат да отидат. Те казват: „Да забогатеем; да наредим живота си; да свършим училището с отличие“.
Това са еднообразни работи, които вълнуват всички хора.
Как ще свършиш с отличие? Казвам на един художник: Ще ти дам двеста хиляди лева, ако нарисуваш една картина, която да представя момента, когато вали дъжд. Ще кажете, че няма условия за това. Художникът се извинява с това, че дъждът ще измие рисунката му. Значи той има условия да се повдигне, но дъждът му пречи.
към беседата >>
Как ще свършиш с отличие?
От всички се иска разнообразие в мисълта. Хората са стигнали крайния предел на еднообразието в мисълта. По-далеч не могат да отидат. Те казват: „Да забогатеем; да наредим живота си; да свършим училището с отличие“. Това са еднообразни работи, които вълнуват всички хора.
Как ще свършиш с отличие?
Казвам на един художник: Ще ти дам двеста хиляди лева, ако нарисуваш една картина, която да представя момента, когато вали дъжд. Ще кажете, че няма условия за това. Художникът се извинява с това, че дъждът ще измие рисунката му. Значи той има условия да се повдигне, но дъждът му пречи. За художника е нужно хубаво, ясно време, и слънце да грее.
към беседата >>
Казвам на един художник: Ще ти дам двеста хиляди лева, ако нарисуваш една картина, която да представя момента, когато вали дъжд.
Хората са стигнали крайния предел на еднообразието в мисълта. По-далеч не могат да отидат. Те казват: „Да забогатеем; да наредим живота си; да свършим училището с отличие“. Това са еднообразни работи, които вълнуват всички хора. Как ще свършиш с отличие?
Казвам на един художник: Ще ти дам двеста хиляди лева, ако нарисуваш една картина, която да представя момента, когато вали дъжд.
Ще кажете, че няма условия за това. Художникът се извинява с това, че дъждът ще измие рисунката му. Значи той има условия да се повдигне, но дъждът му пречи. За художника е нужно хубаво, ясно време, и слънце да грее. Обаче какво ще прави той, ако никъде няма вода?
към беседата >>
Ще кажете, че няма условия за това.
По-далеч не могат да отидат. Те казват: „Да забогатеем; да наредим живота си; да свършим училището с отличие“. Това са еднообразни работи, които вълнуват всички хора. Как ще свършиш с отличие? Казвам на един художник: Ще ти дам двеста хиляди лева, ако нарисуваш една картина, която да представя момента, когато вали дъжд.
Ще кажете, че няма условия за това.
Художникът се извинява с това, че дъждът ще измие рисунката му. Значи той има условия да се повдигне, но дъждът му пречи. За художника е нужно хубаво, ясно време, и слънце да грее. Обаче какво ще прави той, ако никъде няма вода? В тоя случай на помощ иде дъждът.
към беседата >>
Художникът се извинява с това, че дъждът ще измие рисунката му.
Те казват: „Да забогатеем; да наредим живота си; да свършим училището с отличие“. Това са еднообразни работи, които вълнуват всички хора. Как ще свършиш с отличие? Казвам на един художник: Ще ти дам двеста хиляди лева, ако нарисуваш една картина, която да представя момента, когато вали дъжд. Ще кажете, че няма условия за това.
Художникът се извинява с това, че дъждът ще измие рисунката му.
Значи той има условия да се повдигне, но дъждът му пречи. За художника е нужно хубаво, ясно време, и слънце да грее. Обаче какво ще прави той, ако никъде няма вода? В тоя случай на помощ иде дъждът. Ще напълни кофата и ще използва дъждовната вода.
към беседата >>
Значи той има условия да се повдигне, но дъждът му пречи.
Това са еднообразни работи, които вълнуват всички хора. Как ще свършиш с отличие? Казвам на един художник: Ще ти дам двеста хиляди лева, ако нарисуваш една картина, която да представя момента, когато вали дъжд. Ще кажете, че няма условия за това. Художникът се извинява с това, че дъждът ще измие рисунката му.
Значи той има условия да се повдигне, но дъждът му пречи.
За художника е нужно хубаво, ясно време, и слънце да грее. Обаче какво ще прави той, ако никъде няма вода? В тоя случай на помощ иде дъждът. Ще напълни кофата и ще използва дъждовната вода. Това, което художникът не може да използва в рисунката си, други ще го използват.
към беседата >>
За художника е нужно хубаво, ясно време, и слънце да грее.
Как ще свършиш с отличие? Казвам на един художник: Ще ти дам двеста хиляди лева, ако нарисуваш една картина, която да представя момента, когато вали дъжд. Ще кажете, че няма условия за това. Художникът се извинява с това, че дъждът ще измие рисунката му. Значи той има условия да се повдигне, но дъждът му пречи.
За художника е нужно хубаво, ясно време, и слънце да грее.
Обаче какво ще прави той, ако никъде няма вода? В тоя случай на помощ иде дъждът. Ще напълни кофата и ще използва дъждовната вода. Това, което художникът не може да използва в рисунката си, други ще го използват. Следователно, когато вали дъжд, ще бъдеш сиромах, ще пълниш кофите с вода и ще ги разнасяш по къщите.
към беседата >>
Обаче какво ще прави той, ако никъде няма вода?
Казвам на един художник: Ще ти дам двеста хиляди лева, ако нарисуваш една картина, която да представя момента, когато вали дъжд. Ще кажете, че няма условия за това. Художникът се извинява с това, че дъждът ще измие рисунката му. Значи той има условия да се повдигне, но дъждът му пречи. За художника е нужно хубаво, ясно време, и слънце да грее.
Обаче какво ще прави той, ако никъде няма вода?
В тоя случай на помощ иде дъждът. Ще напълни кофата и ще използва дъждовната вода. Това, което художникът не може да използва в рисунката си, други ще го използват. Следователно, когато вали дъжд, ще бъдеш сиромах, ще пълниш кофите с вода и ще ги разнасяш по къщите. Когато грее слънцето, ще бъдеш художник.
към беседата >>
В тоя случай на помощ иде дъждът.
Ще кажете, че няма условия за това. Художникът се извинява с това, че дъждът ще измие рисунката му. Значи той има условия да се повдигне, но дъждът му пречи. За художника е нужно хубаво, ясно време, и слънце да грее. Обаче какво ще прави той, ако никъде няма вода?
В тоя случай на помощ иде дъждът.
Ще напълни кофата и ще използва дъждовната вода. Това, което художникът не може да използва в рисунката си, други ще го използват. Следователно, когато вали дъжд, ще бъдеш сиромах, ще пълниш кофите с вода и ще ги разнасяш по къщите. Когато грее слънцето, ще бъдеш художник. Ако искаш да бъдеш водоносец, когато грее слънцето, когато е суша, ти ще фалираш.
към беседата >>
Ще напълни кофата и ще използва дъждовната вода.
Художникът се извинява с това, че дъждът ще измие рисунката му. Значи той има условия да се повдигне, но дъждът му пречи. За художника е нужно хубаво, ясно време, и слънце да грее. Обаче какво ще прави той, ако никъде няма вода? В тоя случай на помощ иде дъждът.
Ще напълни кофата и ще използва дъждовната вода.
Това, което художникът не може да използва в рисунката си, други ще го използват. Следователно, когато вали дъжд, ще бъдеш сиромах, ще пълниш кофите с вода и ще ги разнасяш по къщите. Когато грее слънцето, ще бъдеш художник. Ако искаш да бъдеш водоносец, когато грее слънцето, когато е суша, ти ще фалираш. Ако искаш да бъдеш художник в дъждовно време, и ти ще фалираш.
към беседата >>
Това, което художникът не може да използва в рисунката си, други ще го използват.
Значи той има условия да се повдигне, но дъждът му пречи. За художника е нужно хубаво, ясно време, и слънце да грее. Обаче какво ще прави той, ако никъде няма вода? В тоя случай на помощ иде дъждът. Ще напълни кофата и ще използва дъждовната вода.
Това, което художникът не може да използва в рисунката си, други ще го използват.
Следователно, когато вали дъжд, ще бъдеш сиромах, ще пълниш кофите с вода и ще ги разнасяш по къщите. Когато грее слънцето, ще бъдеш художник. Ако искаш да бъдеш водоносец, когато грее слънцето, когато е суша, ти ще фалираш. Ако искаш да бъдеш художник в дъждовно време, и ти ще фалираш. За всяка работа се избира специфично време.
към беседата >>
Следователно, когато вали дъжд, ще бъдеш сиромах, ще пълниш кофите с вода и ще ги разнасяш по къщите.
За художника е нужно хубаво, ясно време, и слънце да грее. Обаче какво ще прави той, ако никъде няма вода? В тоя случай на помощ иде дъждът. Ще напълни кофата и ще използва дъждовната вода. Това, което художникът не може да използва в рисунката си, други ще го използват.
Следователно, когато вали дъжд, ще бъдеш сиромах, ще пълниш кофите с вода и ще ги разнасяш по къщите.
Когато грее слънцето, ще бъдеш художник. Ако искаш да бъдеш водоносец, когато грее слънцето, когато е суша, ти ще фалираш. Ако искаш да бъдеш художник в дъждовно време, и ти ще фалираш. За всяка работа се избира специфично време. Когато дойдат скърбите, ще станеш водоносец; когато дойдат радостите, ще бъдеш художник.
към беседата >>
Когато грее слънцето, ще бъдеш художник.
Обаче какво ще прави той, ако никъде няма вода? В тоя случай на помощ иде дъждът. Ще напълни кофата и ще използва дъждовната вода. Това, което художникът не може да използва в рисунката си, други ще го използват. Следователно, когато вали дъжд, ще бъдеш сиромах, ще пълниш кофите с вода и ще ги разнасяш по къщите.
Когато грее слънцето, ще бъдеш художник.
Ако искаш да бъдеш водоносец, когато грее слънцето, когато е суша, ти ще фалираш. Ако искаш да бъдеш художник в дъждовно време, и ти ще фалираш. За всяка работа се избира специфично време. Когато дойдат скърбите, ще станеш водоносец; когато дойдат радостите, ще бъдеш художник.
към беседата >>
Ако искаш да бъдеш водоносец, когато грее слънцето, когато е суша, ти ще фалираш.
В тоя случай на помощ иде дъждът. Ще напълни кофата и ще използва дъждовната вода. Това, което художникът не може да използва в рисунката си, други ще го използват. Следователно, когато вали дъжд, ще бъдеш сиромах, ще пълниш кофите с вода и ще ги разнасяш по къщите. Когато грее слънцето, ще бъдеш художник.
Ако искаш да бъдеш водоносец, когато грее слънцето, когато е суша, ти ще фалираш.
Ако искаш да бъдеш художник в дъждовно време, и ти ще фалираш. За всяка работа се избира специфично време. Когато дойдат скърбите, ще станеш водоносец; когато дойдат радостите, ще бъдеш художник.
към беседата >>
Ако искаш да бъдеш художник в дъждовно време, и ти ще фалираш.
Ще напълни кофата и ще използва дъждовната вода. Това, което художникът не може да използва в рисунката си, други ще го използват. Следователно, когато вали дъжд, ще бъдеш сиромах, ще пълниш кофите с вода и ще ги разнасяш по къщите. Когато грее слънцето, ще бъдеш художник. Ако искаш да бъдеш водоносец, когато грее слънцето, когато е суша, ти ще фалираш.
Ако искаш да бъдеш художник в дъждовно време, и ти ще фалираш.
За всяка работа се избира специфично време. Когато дойдат скърбите, ще станеш водоносец; когато дойдат радостите, ще бъдеш художник.
към беседата >>
За всяка работа се избира специфично време.
Това, което художникът не може да използва в рисунката си, други ще го използват. Следователно, когато вали дъжд, ще бъдеш сиромах, ще пълниш кофите с вода и ще ги разнасяш по къщите. Когато грее слънцето, ще бъдеш художник. Ако искаш да бъдеш водоносец, когато грее слънцето, когато е суша, ти ще фалираш. Ако искаш да бъдеш художник в дъждовно време, и ти ще фалираш.
За всяка работа се избира специфично време.
Когато дойдат скърбите, ще станеш водоносец; когато дойдат радостите, ще бъдеш художник.
към беседата >>
Когато дойдат скърбите, ще станеш водоносец; когато дойдат радостите, ще бъдеш художник.
Следователно, когато вали дъжд, ще бъдеш сиромах, ще пълниш кофите с вода и ще ги разнасяш по къщите. Когато грее слънцето, ще бъдеш художник. Ако искаш да бъдеш водоносец, когато грее слънцето, когато е суша, ти ще фалираш. Ако искаш да бъдеш художник в дъждовно време, и ти ще фалираш. За всяка работа се избира специфично време.
Когато дойдат скърбите, ще станеш водоносец; когато дойдат радостите, ще бъдеш художник.
към беседата >>
В древността един адепт, по невнимание, се спънал в един камък и го запитал: „Защо стоиш на пътя ми?
В древността един адепт, по невнимание, се спънал в един камък и го запитал: „Защо стоиш на пътя ми?
“ Камъкът отговорил: „Инвалид, съм“. – „Защо не си в болницата? “ – „Няма кой да ме занесе.“ – „Аз ще ти услужа и ще те занеса.“ – „Как ще стане това? “ – „Ще те туря на една прашка и ще те хвърля в пространството.“ Щом хвърлили камъка в пространството, работите на хората се оправили. Камъкът може ли да бъде инвалид?
към беседата >>
“ Камъкът отговорил: „Инвалид, съм“.
В древността един адепт, по невнимание, се спънал в един камък и го запитал: „Защо стоиш на пътя ми?
“ Камъкът отговорил: „Инвалид, съм“.
– „Защо не си в болницата? “ – „Няма кой да ме занесе.“ – „Аз ще ти услужа и ще те занеса.“ – „Как ще стане това? “ – „Ще те туря на една прашка и ще те хвърля в пространството.“ Щом хвърлили камъка в пространството, работите на хората се оправили. Камъкът може ли да бъде инвалид? – По отношение на адепта, по знанието си, камъкът е инвалид.
към беседата >>
– „Защо не си в болницата?
В древността един адепт, по невнимание, се спънал в един камък и го запитал: „Защо стоиш на пътя ми? “ Камъкът отговорил: „Инвалид, съм“.
– „Защо не си в болницата?
“ – „Няма кой да ме занесе.“ – „Аз ще ти услужа и ще те занеса.“ – „Как ще стане това? “ – „Ще те туря на една прашка и ще те хвърля в пространството.“ Щом хвърлили камъка в пространството, работите на хората се оправили. Камъкът може ли да бъде инвалид? – По отношение на адепта, по знанието си, камъкът е инвалид. Приятно е да срещнеш на пътя си адепт.
към беседата >>
“ – „Няма кой да ме занесе.“ – „Аз ще ти услужа и ще те занеса.“ – „Как ще стане това?
В древността един адепт, по невнимание, се спънал в един камък и го запитал: „Защо стоиш на пътя ми? “ Камъкът отговорил: „Инвалид, съм“. – „Защо не си в болницата?
“ – „Няма кой да ме занесе.“ – „Аз ще ти услужа и ще те занеса.“ – „Как ще стане това?
“ – „Ще те туря на една прашка и ще те хвърля в пространството.“ Щом хвърлили камъка в пространството, работите на хората се оправили. Камъкът може ли да бъде инвалид? – По отношение на адепта, по знанието си, камъкът е инвалид. Приятно е да срещнеш на пътя си адепт. Ти получаваш специфична светлина, вътрешен мир.
към беседата >>
“ – „Ще те туря на една прашка и ще те хвърля в пространството.“ Щом хвърлили камъка в пространството, работите на хората се оправили.
В древността един адепт, по невнимание, се спънал в един камък и го запитал: „Защо стоиш на пътя ми? “ Камъкът отговорил: „Инвалид, съм“. – „Защо не си в болницата? “ – „Няма кой да ме занесе.“ – „Аз ще ти услужа и ще те занеса.“ – „Как ще стане това?
“ – „Ще те туря на една прашка и ще те хвърля в пространството.“ Щом хвърлили камъка в пространството, работите на хората се оправили.
Камъкът може ли да бъде инвалид? – По отношение на адепта, по знанието си, камъкът е инвалид. Приятно е да срещнеш на пътя си адепт. Ти получаваш специфична светлина, вътрешен мир. Такива явления стават често в живота, но трябва да знаеш отде идат светлината и мирът.
към беседата >>
Камъкът може ли да бъде инвалид?
В древността един адепт, по невнимание, се спънал в един камък и го запитал: „Защо стоиш на пътя ми? “ Камъкът отговорил: „Инвалид, съм“. – „Защо не си в болницата? “ – „Няма кой да ме занесе.“ – „Аз ще ти услужа и ще те занеса.“ – „Как ще стане това? “ – „Ще те туря на една прашка и ще те хвърля в пространството.“ Щом хвърлили камъка в пространството, работите на хората се оправили.
Камъкът може ли да бъде инвалид?
– По отношение на адепта, по знанието си, камъкът е инвалид. Приятно е да срещнеш на пътя си адепт. Ти получаваш специфична светлина, вътрешен мир. Такива явления стават често в живота, но трябва да знаеш отде идат светлината и мирът. Господарят праща слугата си с връзка от 100 ключа и му казва: „Със стотния ключ ще отвориш последната стая“.
към беседата >>
– По отношение на адепта, по знанието си, камъкът е инвалид.
“ Камъкът отговорил: „Инвалид, съм“. – „Защо не си в болницата? “ – „Няма кой да ме занесе.“ – „Аз ще ти услужа и ще те занеса.“ – „Как ще стане това? “ – „Ще те туря на една прашка и ще те хвърля в пространството.“ Щом хвърлили камъка в пространството, работите на хората се оправили. Камъкът може ли да бъде инвалид?
– По отношение на адепта, по знанието си, камъкът е инвалид.
Приятно е да срещнеш на пътя си адепт. Ти получаваш специфична светлина, вътрешен мир. Такива явления стават често в живота, но трябва да знаеш отде идат светлината и мирът. Господарят праща слугата си с връзка от 100 ключа и му казва: „Със стотния ключ ще отвориш последната стая“. Като не разбрал кой ключ е стотният, слугата опитал всички ключове и не могъл да отвори стаята.
към беседата >>
Приятно е да срещнеш на пътя си адепт.
– „Защо не си в болницата? “ – „Няма кой да ме занесе.“ – „Аз ще ти услужа и ще те занеса.“ – „Как ще стане това? “ – „Ще те туря на една прашка и ще те хвърля в пространството.“ Щом хвърлили камъка в пространството, работите на хората се оправили. Камъкът може ли да бъде инвалид? – По отношение на адепта, по знанието си, камъкът е инвалид.
Приятно е да срещнеш на пътя си адепт.
Ти получаваш специфична светлина, вътрешен мир. Такива явления стават често в живота, но трябва да знаеш отде идат светлината и мирът. Господарят праща слугата си с връзка от 100 ключа и му казва: „Със стотния ключ ще отвориш последната стая“. Като не разбрал кой ключ е стотният, слугата опитал всички ключове и не могъл да отвори стаята. Върнал се с ключовете при господаря си и казал, че никой ключ не може да отвори стаята.
към беседата >>
Ти получаваш специфична светлина, вътрешен мир.
“ – „Няма кой да ме занесе.“ – „Аз ще ти услужа и ще те занеса.“ – „Как ще стане това? “ – „Ще те туря на една прашка и ще те хвърля в пространството.“ Щом хвърлили камъка в пространството, работите на хората се оправили. Камъкът може ли да бъде инвалид? – По отношение на адепта, по знанието си, камъкът е инвалид. Приятно е да срещнеш на пътя си адепт.
Ти получаваш специфична светлина, вътрешен мир.
Такива явления стават често в живота, но трябва да знаеш отде идат светлината и мирът. Господарят праща слугата си с връзка от 100 ключа и му казва: „Със стотния ключ ще отвориш последната стая“. Като не разбрал кой ключ е стотният, слугата опитал всички ключове и не могъл да отвори стаята. Върнал се с ключовете при господаря си и казал, че никой ключ не може да отвори стаята. Стотният ключ ще отвори стотната стая, но трябва да се знае кой е този ключ.
към беседата >>
Такива явления стават често в живота, но трябва да знаеш отде идат светлината и мирът.
“ – „Ще те туря на една прашка и ще те хвърля в пространството.“ Щом хвърлили камъка в пространството, работите на хората се оправили. Камъкът може ли да бъде инвалид? – По отношение на адепта, по знанието си, камъкът е инвалид. Приятно е да срещнеш на пътя си адепт. Ти получаваш специфична светлина, вътрешен мир.
Такива явления стават често в живота, но трябва да знаеш отде идат светлината и мирът.
Господарят праща слугата си с връзка от 100 ключа и му казва: „Със стотния ключ ще отвориш последната стая“. Като не разбрал кой ключ е стотният, слугата опитал всички ключове и не могъл да отвори стаята. Върнал се с ключовете при господаря си и казал, че никой ключ не може да отвори стаята. Стотният ключ ще отвори стотната стая, но трябва да се знае кой е този ключ. Всеки ключ има определен номер, който трябва да се знае.
към беседата >>
Господарят праща слугата си с връзка от 100 ключа и му казва: „Със стотния ключ ще отвориш последната стая“.
Камъкът може ли да бъде инвалид? – По отношение на адепта, по знанието си, камъкът е инвалид. Приятно е да срещнеш на пътя си адепт. Ти получаваш специфична светлина, вътрешен мир. Такива явления стават често в живота, но трябва да знаеш отде идат светлината и мирът.
Господарят праща слугата си с връзка от 100 ключа и му казва: „Със стотния ключ ще отвориш последната стая“.
Като не разбрал кой ключ е стотният, слугата опитал всички ключове и не могъл да отвори стаята. Върнал се с ключовете при господаря си и казал, че никой ключ не може да отвори стаята. Стотният ключ ще отвори стотната стая, но трябва да се знае кой е този ключ. Всеки ключ има определен номер, който трябва да се знае. Така трябва да знаеш отде иде светлината в твоя живот.
към беседата >>
Като не разбрал кой ключ е стотният, слугата опитал всички ключове и не могъл да отвори стаята.
– По отношение на адепта, по знанието си, камъкът е инвалид. Приятно е да срещнеш на пътя си адепт. Ти получаваш специфична светлина, вътрешен мир. Такива явления стават често в живота, но трябва да знаеш отде идат светлината и мирът. Господарят праща слугата си с връзка от 100 ключа и му казва: „Със стотния ключ ще отвориш последната стая“.
Като не разбрал кой ключ е стотният, слугата опитал всички ключове и не могъл да отвори стаята.
Върнал се с ключовете при господаря си и казал, че никой ключ не може да отвори стаята. Стотният ключ ще отвори стотната стая, но трябва да се знае кой е този ключ. Всеки ключ има определен номер, който трябва да се знае. Така трябва да знаеш отде иде светлината в твоя живот.
към беседата >>
Върнал се с ключовете при господаря си и казал, че никой ключ не може да отвори стаята.
Приятно е да срещнеш на пътя си адепт. Ти получаваш специфична светлина, вътрешен мир. Такива явления стават често в живота, но трябва да знаеш отде идат светлината и мирът. Господарят праща слугата си с връзка от 100 ключа и му казва: „Със стотния ключ ще отвориш последната стая“. Като не разбрал кой ключ е стотният, слугата опитал всички ключове и не могъл да отвори стаята.
Върнал се с ключовете при господаря си и казал, че никой ключ не може да отвори стаята.
Стотният ключ ще отвори стотната стая, но трябва да се знае кой е този ключ. Всеки ключ има определен номер, който трябва да се знае. Така трябва да знаеш отде иде светлината в твоя живот.
към беседата >>
Стотният ключ ще отвори стотната стая, но трябва да се знае кой е този ключ.
Ти получаваш специфична светлина, вътрешен мир. Такива явления стават често в живота, но трябва да знаеш отде идат светлината и мирът. Господарят праща слугата си с връзка от 100 ключа и му казва: „Със стотния ключ ще отвориш последната стая“. Като не разбрал кой ключ е стотният, слугата опитал всички ключове и не могъл да отвори стаята. Върнал се с ключовете при господаря си и казал, че никой ключ не може да отвори стаята.
Стотният ключ ще отвори стотната стая, но трябва да се знае кой е този ключ.
Всеки ключ има определен номер, който трябва да се знае. Така трябва да знаеш отде иде светлината в твоя живот.
към беседата >>
Всеки ключ има определен номер, който трябва да се знае.
Такива явления стават често в живота, но трябва да знаеш отде идат светлината и мирът. Господарят праща слугата си с връзка от 100 ключа и му казва: „Със стотния ключ ще отвориш последната стая“. Като не разбрал кой ключ е стотният, слугата опитал всички ключове и не могъл да отвори стаята. Върнал се с ключовете при господаря си и казал, че никой ключ не може да отвори стаята. Стотният ключ ще отвори стотната стая, но трябва да се знае кой е този ключ.
Всеки ключ има определен номер, който трябва да се знае.
Така трябва да знаеш отде иде светлината в твоя живот.
към беседата >>
Така трябва да знаеш отде иде светлината в твоя живот.
Господарят праща слугата си с връзка от 100 ключа и му казва: „Със стотния ключ ще отвориш последната стая“. Като не разбрал кой ключ е стотният, слугата опитал всички ключове и не могъл да отвори стаята. Върнал се с ключовете при господаря си и казал, че никой ключ не може да отвори стаята. Стотният ключ ще отвори стотната стая, но трябва да се знае кой е този ключ. Всеки ключ има определен номер, който трябва да се знае.
Така трябва да знаеш отде иде светлината в твоя живот.
към беседата >>
Млад момък минава покрай един стражар, който пази пътя, никой да не минава по него.
Млад момък минава покрай един стражар, който пази пътя, никой да не минава по него.
Успоредно на пътя тече една река. Момъкът иска да мине пред стражаря, но той го спира и му казва: „Върни се назад! Оттук не може да се минава“. Момъкът настоява да мине, но понеже стражарят не му позволява, той се хвърля върху него и го блъска във водата. Стражарят се бори с водата, учи се да плува.
към беседата >>
Онзи, който не знае, няма да знае защо навивам и защо развивам кълбото.
(втори вариант)
Завързвам конеца на едно място и го протакам. Ако ме гледате, няма да знаете защо навивам кълбото и защо го разпущам. Навивам кълбото, понеже измервам нещо. Меря някаква повърхност. Веднага потегля конеца, меря колко пъти този конец ще се нанесе, и после пак го навивам.
Онзи, който не знае, няма да знае защо навивам и защо развивам кълбото.
към втори вариант >>
Вие казвате, че човек трябва да мисли или трябва да чувства. Не.
(втори вариант)
Вие казвате, че човек трябва да мисли или трябва да чувства. Не.
Заставят го да чувства, заставят го да мисли. Минава един беден човек и богатият му казва: „Нито пет пари не давам за тебе, не искам да мисля за тебе.“ Онзи му казва: „Ще мисля за тебе, ще те търся.“ Онзи му казва: „Не те търся, такъв простак.“ Обаче онзи влиза и го обира. Взема му 20-30 хиляди лева - търси го и го обира. И казва онзи: „Нали ти казах, че те търся. Аз съм онзи, който може да обира.“ Богатият му казва: „Защо ти влезе?
към втори вариант >>
Заставят го да чувства, заставят го да мисли.
(втори вариант)
Вие казвате, че човек трябва да мисли или трябва да чувства. Не.
Заставят го да чувства, заставят го да мисли.
Минава един беден човек и богатият му казва: „Нито пет пари не давам за тебе, не искам да мисля за тебе.“ Онзи му казва: „Ще мисля за тебе, ще те търся.“ Онзи му казва: „Не те търся, такъв простак.“ Обаче онзи влиза и го обира. Взема му 20-30 хиляди лева - търси го и го обира. И казва онзи: „Нали ти казах, че те търся. Аз съм онзи, който може да обира.“ Богатият му казва: „Защо ти влезе? “ -Онзи отговаря: „За да ти кажа, че съм важен човек, че може да мислиш заради мене.“ Ти казваш на един човек: „Не искам да зная нищо за тебе.“ Ако той те обира, ти го търсиш.
към втори вариант >>
Минава един беден човек и богатият му казва: „Нито пет пари не давам за тебе, не искам да мисля за тебе.“ Онзи му казва: „Ще мисля за тебе, ще те търся.“ Онзи му казва: „Не те търся, такъв простак.“ Обаче онзи влиза и го обира.
(втори вариант)
Вие казвате, че човек трябва да мисли или трябва да чувства. Не. Заставят го да чувства, заставят го да мисли.
Минава един беден човек и богатият му казва: „Нито пет пари не давам за тебе, не искам да мисля за тебе.“ Онзи му казва: „Ще мисля за тебе, ще те търся.“ Онзи му казва: „Не те търся, такъв простак.“ Обаче онзи влиза и го обира.
Взема му 20-30 хиляди лева - търси го и го обира. И казва онзи: „Нали ти казах, че те търся. Аз съм онзи, който може да обира.“ Богатият му казва: „Защо ти влезе? “ -Онзи отговаря: „За да ти кажа, че съм важен човек, че може да мислиш заради мене.“ Ти казваш на един човек: „Не искам да зная нищо за тебе.“ Ако той те обира, ти го търсиш. Но ако ти донесе една торба със злато, ти пак го търсиш.
към втори вариант >>
Взема му 20-30 хиляди лева - търси го и го обира.
(втори вариант)
Вие казвате, че човек трябва да мисли или трябва да чувства. Не. Заставят го да чувства, заставят го да мисли. Минава един беден човек и богатият му казва: „Нито пет пари не давам за тебе, не искам да мисля за тебе.“ Онзи му казва: „Ще мисля за тебе, ще те търся.“ Онзи му казва: „Не те търся, такъв простак.“ Обаче онзи влиза и го обира.
Взема му 20-30 хиляди лева - търси го и го обира.
И казва онзи: „Нали ти казах, че те търся. Аз съм онзи, който може да обира.“ Богатият му казва: „Защо ти влезе? “ -Онзи отговаря: „За да ти кажа, че съм важен човек, че може да мислиш заради мене.“ Ти казваш на един човек: „Не искам да зная нищо за тебе.“ Ако той те обира, ти го търсиш. Но ако ти донесе една торба със злато, ти пак го търсиш. Тези хора, които обират, как се познават?
към втори вариант >>
И казва онзи: „Нали ти казах, че те търся.
(втори вариант)
Вие казвате, че човек трябва да мисли или трябва да чувства. Не. Заставят го да чувства, заставят го да мисли. Минава един беден човек и богатият му казва: „Нито пет пари не давам за тебе, не искам да мисля за тебе.“ Онзи му казва: „Ще мисля за тебе, ще те търся.“ Онзи му казва: „Не те търся, такъв простак.“ Обаче онзи влиза и го обира. Взема му 20-30 хиляди лева - търси го и го обира.
И казва онзи: „Нали ти казах, че те търся.
Аз съм онзи, който може да обира.“ Богатият му казва: „Защо ти влезе? “ -Онзи отговаря: „За да ти кажа, че съм важен човек, че може да мислиш заради мене.“ Ти казваш на един човек: „Не искам да зная нищо за тебе.“ Ако той те обира, ти го търсиш. Но ако ти донесе една торба със злато, ти пак го търсиш. Тези хора, които обират, как се познават? Някои казват, че се познавал по очите.
към втори вариант >>
Аз съм онзи, който може да обира.“ Богатият му казва: „Защо ти влезе?
(втори вариант)
Вие казвате, че човек трябва да мисли или трябва да чувства. Не. Заставят го да чувства, заставят го да мисли. Минава един беден човек и богатият му казва: „Нито пет пари не давам за тебе, не искам да мисля за тебе.“ Онзи му казва: „Ще мисля за тебе, ще те търся.“ Онзи му казва: „Не те търся, такъв простак.“ Обаче онзи влиза и го обира. Взема му 20-30 хиляди лева - търси го и го обира. И казва онзи: „Нали ти казах, че те търся.
Аз съм онзи, който може да обира.“ Богатият му казва: „Защо ти влезе?
“ -Онзи отговаря: „За да ти кажа, че съм важен човек, че може да мислиш заради мене.“ Ти казваш на един човек: „Не искам да зная нищо за тебе.“ Ако той те обира, ти го търсиш. Но ако ти донесе една торба със злато, ти пак го търсиш. Тези хора, които обират, как се познават? Някои казват, че се познавал по очите. По очите се познава човек, на когото може да разчитате.
към втори вариант >>
“ -Онзи отговаря: „За да ти кажа, че съм важен човек, че може да мислиш заради мене.“ Ти казваш на един човек: „Не искам да зная нищо за тебе.“ Ако той те обира, ти го търсиш.
(втори вариант)
Заставят го да чувства, заставят го да мисли. Минава един беден човек и богатият му казва: „Нито пет пари не давам за тебе, не искам да мисля за тебе.“ Онзи му казва: „Ще мисля за тебе, ще те търся.“ Онзи му казва: „Не те търся, такъв простак.“ Обаче онзи влиза и го обира. Взема му 20-30 хиляди лева - търси го и го обира. И казва онзи: „Нали ти казах, че те търся. Аз съм онзи, който може да обира.“ Богатият му казва: „Защо ти влезе?
“ -Онзи отговаря: „За да ти кажа, че съм важен човек, че може да мислиш заради мене.“ Ти казваш на един човек: „Не искам да зная нищо за тебе.“ Ако той те обира, ти го търсиш.
Но ако ти донесе една торба със злато, ти пак го търсиш. Тези хора, които обират, как се познават? Някои казват, че се познавал по очите. По очите се познава човек, на когото може да разчитате. Ако вие приближавате една свещ при една човешка дреха, нали знаете, че тази дреха ще изгори?
към втори вариант >>
Но ако ти донесе една торба със злато, ти пак го търсиш.
(втори вариант)
Минава един беден човек и богатият му казва: „Нито пет пари не давам за тебе, не искам да мисля за тебе.“ Онзи му казва: „Ще мисля за тебе, ще те търся.“ Онзи му казва: „Не те търся, такъв простак.“ Обаче онзи влиза и го обира. Взема му 20-30 хиляди лева - търси го и го обира. И казва онзи: „Нали ти казах, че те търся. Аз съм онзи, който може да обира.“ Богатият му казва: „Защо ти влезе? “ -Онзи отговаря: „За да ти кажа, че съм важен човек, че може да мислиш заради мене.“ Ти казваш на един човек: „Не искам да зная нищо за тебе.“ Ако той те обира, ти го търсиш.
Но ако ти донесе една торба със злато, ти пак го търсиш.
Тези хора, които обират, как се познават? Някои казват, че се познавал по очите. По очите се познава човек, на когото може да разчитате. Ако вие приближавате една свещ при една човешка дреха, нали знаете, че тази дреха ще изгори? Ако наливате вода върху дрехата, вие знаете, че тази вода ще намокри дрехата.
към втори вариант >>
Тези хора, които обират, как се познават?
(втори вариант)
Взема му 20-30 хиляди лева - търси го и го обира. И казва онзи: „Нали ти казах, че те търся. Аз съм онзи, който може да обира.“ Богатият му казва: „Защо ти влезе? “ -Онзи отговаря: „За да ти кажа, че съм важен човек, че може да мислиш заради мене.“ Ти казваш на един човек: „Не искам да зная нищо за тебе.“ Ако той те обира, ти го търсиш. Но ако ти донесе една торба със злато, ти пак го търсиш.
Тези хора, които обират, как се познават?
Някои казват, че се познавал по очите. По очите се познава човек, на когото може да разчитате. Ако вие приближавате една свещ при една човешка дреха, нали знаете, че тази дреха ще изгори? Ако наливате вода върху дрехата, вие знаете, че тази вода ще намокри дрехата. Има някои неща обективни.
към втори вариант >>
Някои казват, че се познавал по очите.
(втори вариант)
И казва онзи: „Нали ти казах, че те търся. Аз съм онзи, който може да обира.“ Богатият му казва: „Защо ти влезе? “ -Онзи отговаря: „За да ти кажа, че съм важен човек, че може да мислиш заради мене.“ Ти казваш на един човек: „Не искам да зная нищо за тебе.“ Ако той те обира, ти го търсиш. Но ако ти донесе една торба със злато, ти пак го търсиш. Тези хора, които обират, как се познават?
Някои казват, че се познавал по очите.
По очите се познава човек, на когото може да разчитате. Ако вие приближавате една свещ при една човешка дреха, нали знаете, че тази дреха ще изгори? Ако наливате вода върху дрехата, вие знаете, че тази вода ще намокри дрехата. Има някои неща обективни.
към втори вариант >>
По очите се познава човек, на когото може да разчитате.
(втори вариант)
Аз съм онзи, който може да обира.“ Богатият му казва: „Защо ти влезе? “ -Онзи отговаря: „За да ти кажа, че съм важен човек, че може да мислиш заради мене.“ Ти казваш на един човек: „Не искам да зная нищо за тебе.“ Ако той те обира, ти го търсиш. Но ако ти донесе една торба със злато, ти пак го търсиш. Тези хора, които обират, как се познават? Някои казват, че се познавал по очите.
По очите се познава човек, на когото може да разчитате.
Ако вие приближавате една свещ при една човешка дреха, нали знаете, че тази дреха ще изгори? Ако наливате вода върху дрехата, вие знаете, че тази вода ще намокри дрехата. Има някои неща обективни.
към втори вариант >>
Ако вие приближавате една свещ при една човешка дреха, нали знаете, че тази дреха ще изгори?
(втори вариант)
“ -Онзи отговаря: „За да ти кажа, че съм важен човек, че може да мислиш заради мене.“ Ти казваш на един човек: „Не искам да зная нищо за тебе.“ Ако той те обира, ти го търсиш. Но ако ти донесе една торба със злато, ти пак го търсиш. Тези хора, които обират, как се познават? Някои казват, че се познавал по очите. По очите се познава човек, на когото може да разчитате.
Ако вие приближавате една свещ при една човешка дреха, нали знаете, че тази дреха ще изгори?
Ако наливате вода върху дрехата, вие знаете, че тази вода ще намокри дрехата. Има някои неща обективни.
към втори вариант >>
Ако наливате вода върху дрехата, вие знаете, че тази вода ще намокри дрехата.
(втори вариант)
Но ако ти донесе една торба със злато, ти пак го търсиш. Тези хора, които обират, как се познават? Някои казват, че се познавал по очите. По очите се познава човек, на когото може да разчитате. Ако вие приближавате една свещ при една човешка дреха, нали знаете, че тази дреха ще изгори?
Ако наливате вода върху дрехата, вие знаете, че тази вода ще намокри дрехата.
Има някои неща обективни.
към втори вариант >>
Има някои неща обективни.
(втори вариант)
Тези хора, които обират, как се познават? Някои казват, че се познавал по очите. По очите се познава човек, на когото може да разчитате. Ако вие приближавате една свещ при една човешка дреха, нали знаете, че тази дреха ще изгори? Ако наливате вода върху дрехата, вие знаете, че тази вода ще намокри дрехата.
Има някои неща обективни.
към втори вариант >>
Кои неща наричате вие обективни?
(втори вариант)
Кои неща наричате вие обективни?
Обективни са всички онези неща, които са достъпни за човешкото съзнание. Обективен предмет е всеки един предмет, който е достъпен за опита. Например с една ябълка можещ да направиш наблюдения и опит, а пък субективните неща са далечни. Само с твоя ум ги разглеждаш. Не са под ваш контрол.
към втори вариант >>
Обективни са всички онези неща, които са достъпни за човешкото съзнание.
(втори вариант)
Кои неща наричате вие обективни?
Обективни са всички онези неща, които са достъпни за човешкото съзнание.
Обективен предмет е всеки един предмет, който е достъпен за опита. Например с една ябълка можещ да направиш наблюдения и опит, а пък субективните неща са далечни. Само с твоя ум ги разглеждаш. Не са под ваш контрол. Обективните неща са под ваш контрол, а пък субективните, отвлечените неща не са под ваш контрол.
към втори вариант >>
Обективен предмет е всеки един предмет, който е достъпен за опита.
(втори вариант)
Кои неща наричате вие обективни? Обективни са всички онези неща, които са достъпни за човешкото съзнание.
Обективен предмет е всеки един предмет, който е достъпен за опита.
Например с една ябълка можещ да направиш наблюдения и опит, а пък субективните неща са далечни. Само с твоя ум ги разглеждаш. Не са под ваш контрол. Обективните неща са под ваш контрол, а пък субективните, отвлечените неща не са под ваш контрол. Те са вътрешни работи, отвлечени работи.
към втори вариант >>
Например с една ябълка можещ да направиш наблюдения и опит, а пък субективните неща са далечни.
(втори вариант)
Кои неща наричате вие обективни? Обективни са всички онези неща, които са достъпни за човешкото съзнание. Обективен предмет е всеки един предмет, който е достъпен за опита.
Например с една ябълка можещ да направиш наблюдения и опит, а пък субективните неща са далечни.
Само с твоя ум ги разглеждаш. Не са под ваш контрол. Обективните неща са под ваш контрол, а пък субективните, отвлечените неща не са под ваш контрол. Те са вътрешни работи, отвлечени работи. Тогава аз задавам въпроса.
към втори вариант >>
Само с твоя ум ги разглеждаш.
(втори вариант)
Кои неща наричате вие обективни? Обективни са всички онези неща, които са достъпни за човешкото съзнание. Обективен предмет е всеки един предмет, който е достъпен за опита. Например с една ябълка можещ да направиш наблюдения и опит, а пък субективните неща са далечни.
Само с твоя ум ги разглеждаш.
Не са под ваш контрол. Обективните неща са под ваш контрол, а пък субективните, отвлечените неща не са под ваш контрол. Те са вътрешни работи, отвлечени работи. Тогава аз задавам въпроса. Вземам човешките вежди за изяснение.
към втори вариант >>
Не са под ваш контрол.
(втори вариант)
Кои неща наричате вие обективни? Обективни са всички онези неща, които са достъпни за човешкото съзнание. Обективен предмет е всеки един предмет, който е достъпен за опита. Например с една ябълка можещ да направиш наблюдения и опит, а пък субективните неща са далечни. Само с твоя ум ги разглеждаш.
Не са под ваш контрол.
Обективните неща са под ваш контрол, а пък субективните, отвлечените неща не са под ваш контрол. Те са вътрешни работи, отвлечени работи. Тогава аз задавам въпроса. Вземам човешките вежди за изяснение. Може да се вземе кой и да е друг предмет.
към втори вариант >>
Обективните неща са под ваш контрол, а пък субективните, отвлечените неща не са под ваш контрол.
(втори вариант)
Обективни са всички онези неща, които са достъпни за човешкото съзнание. Обективен предмет е всеки един предмет, който е достъпен за опита. Например с една ябълка можещ да направиш наблюдения и опит, а пък субективните неща са далечни. Само с твоя ум ги разглеждаш. Не са под ваш контрол.
Обективните неща са под ваш контрол, а пък субективните, отвлечените неща не са под ваш контрол.
Те са вътрешни работи, отвлечени работи. Тогава аз задавам въпроса. Вземам човешките вежди за изяснение. Може да се вземе кой и да е друг предмет. Разумността де седи?
към втори вариант >>
Те са вътрешни работи, отвлечени работи.
(втори вариант)
Обективен предмет е всеки един предмет, който е достъпен за опита. Например с една ябълка можещ да направиш наблюдения и опит, а пък субективните неща са далечни. Само с твоя ум ги разглеждаш. Не са под ваш контрол. Обективните неща са под ваш контрол, а пък субективните, отвлечените неща не са под ваш контрол.
Те са вътрешни работи, отвлечени работи.
Тогава аз задавам въпроса. Вземам човешките вежди за изяснение. Може да се вземе кой и да е друг предмет. Разумността де седи? Вие може да измерите с един конец, вие може да измерите с една съвременна рулетка, дето метрите, сантиметрите и милиметрите са определени.
към втори вариант >>
Тогава аз задавам въпроса.
(втори вариант)
Например с една ябълка можещ да направиш наблюдения и опит, а пък субективните неща са далечни. Само с твоя ум ги разглеждаш. Не са под ваш контрол. Обективните неща са под ваш контрол, а пък субективните, отвлечените неща не са под ваш контрол. Те са вътрешни работи, отвлечени работи.
Тогава аз задавам въпроса.
Вземам човешките вежди за изяснение. Може да се вземе кой и да е друг предмет. Разумността де седи? Вие може да измерите с един конец, вие може да измерите с една съвременна рулетка, дето метрите, сантиметрите и милиметрите са определени. Ако намерите един съвременен инженер, който измерва нивата с конец, а пък друг инженер измерва нивата с рулетка, какво понятие ще си съставите за двамата инженери?
към втори вариант >>
Вземам човешките вежди за изяснение.
(втори вариант)
Само с твоя ум ги разглеждаш. Не са под ваш контрол. Обективните неща са под ваш контрол, а пък субективните, отвлечените неща не са под ваш контрол. Те са вътрешни работи, отвлечени работи. Тогава аз задавам въпроса.
Вземам човешките вежди за изяснение.
Може да се вземе кой и да е друг предмет. Разумността де седи? Вие може да измерите с един конец, вие може да измерите с една съвременна рулетка, дето метрите, сантиметрите и милиметрите са определени. Ако намерите един съвременен инженер, който измерва нивата с конец, а пък друг инженер измерва нивата с рулетка, какво понятие ще си съставите за двамата инженери?
към втори вариант >>
Може да се вземе кой и да е друг предмет.
(втори вариант)
Не са под ваш контрол. Обективните неща са под ваш контрол, а пък субективните, отвлечените неща не са под ваш контрол. Те са вътрешни работи, отвлечени работи. Тогава аз задавам въпроса. Вземам човешките вежди за изяснение.
Може да се вземе кой и да е друг предмет.
Разумността де седи? Вие може да измерите с един конец, вие може да измерите с една съвременна рулетка, дето метрите, сантиметрите и милиметрите са определени. Ако намерите един съвременен инженер, който измерва нивата с конец, а пък друг инженер измерва нивата с рулетка, какво понятие ще си съставите за двамата инженери?
към втори вариант >>
Разумността де седи?
(втори вариант)
Обективните неща са под ваш контрол, а пък субективните, отвлечените неща не са под ваш контрол. Те са вътрешни работи, отвлечени работи. Тогава аз задавам въпроса. Вземам човешките вежди за изяснение. Може да се вземе кой и да е друг предмет.
Разумността де седи?
Вие може да измерите с един конец, вие може да измерите с една съвременна рулетка, дето метрите, сантиметрите и милиметрите са определени. Ако намерите един съвременен инженер, който измерва нивата с конец, а пък друг инженер измерва нивата с рулетка, какво понятие ще си съставите за двамата инженери?
към втори вариант >>
Вие може да измерите с един конец, вие може да измерите с една съвременна рулетка, дето метрите, сантиметрите и милиметрите са определени.
(втори вариант)
Те са вътрешни работи, отвлечени работи. Тогава аз задавам въпроса. Вземам човешките вежди за изяснение. Може да се вземе кой и да е друг предмет. Разумността де седи?
Вие може да измерите с един конец, вие може да измерите с една съвременна рулетка, дето метрите, сантиметрите и милиметрите са определени.
Ако намерите един съвременен инженер, който измерва нивата с конец, а пък друг инженер измерва нивата с рулетка, какво понятие ще си съставите за двамата инженери?
към втори вариант >>
Ако намерите един съвременен инженер, който измерва нивата с конец, а пък друг инженер измерва нивата с рулетка, какво понятие ще си съставите за двамата инженери?
(втори вариант)
Тогава аз задавам въпроса. Вземам човешките вежди за изяснение. Може да се вземе кой и да е друг предмет. Разумността де седи? Вие може да измерите с един конец, вие може да измерите с една съвременна рулетка, дето метрите, сантиметрите и милиметрите са определени.
Ако намерите един съвременен инженер, който измерва нивата с конец, а пък друг инженер измерва нивата с рулетка, какво понятие ще си съставите за двамата инженери?
към втори вариант >>
Представете си един астроном, който с хубава модерна тръба наблюдава небето, а пък друг някой турил един масур и наблюдава.
(втори вариант)
Представете си един астроном, който с хубава модерна тръба наблюдава небето, а пък друг някой турил един масур и наблюдава.
Той гледа, но нищо не вижда. Ако гледате през телескопа на единия и през масура на другия, вие ще си извадите едно заключение, че единият е по-умен от другия. Представете си сега, че работата стои другояче. От тези двама учени астрономи единият не може да смени лещата, предната и зад- ната леща. Обективът е окулярът.
към втори вариант >>
Той гледа, но нищо не вижда.
(втори вариант)
Представете си един астроном, който с хубава модерна тръба наблюдава небето, а пък друг някой турил един масур и наблюдава.
Той гледа, но нищо не вижда.
Ако гледате през телескопа на единия и през масура на другия, вие ще си извадите едно заключение, че единият е по-умен от другия. Представете си сега, че работата стои другояче. От тези двама учени астрономи единият не може да смени лещата, предната и зад- ната леща. Обективът е окулярът. Но представете си, че другият астроном - така е направен неговият телескоп, че се сменят стъклата.
към втори вариант >>
Ако гледате през телескопа на единия и през масура на другия, вие ще си извадите едно заключение, че единият е по-умен от другия.
(втори вариант)
Представете си един астроном, който с хубава модерна тръба наблюдава небето, а пък друг някой турил един масур и наблюдава. Той гледа, но нищо не вижда.
Ако гледате през телескопа на единия и през масура на другия, вие ще си извадите едно заключение, че единият е по-умен от другия.
Представете си сега, че работата стои другояче. От тези двама учени астрономи единият не може да смени лещата, предната и зад- ната леща. Обективът е окулярът. Но представете си, че другият астроном - така е направен неговият телескоп, че се сменят стъклата. Тръбата е проста, и той само бута някое копче, сменява лещата и поканва простия човек да види.
към втори вариант >>
Представете си сега, че работата стои другояче.
(втори вариант)
Представете си един астроном, който с хубава модерна тръба наблюдава небето, а пък друг някой турил един масур и наблюдава. Той гледа, но нищо не вижда. Ако гледате през телескопа на единия и през масура на другия, вие ще си извадите едно заключение, че единият е по-умен от другия.
Представете си сега, че работата стои другояче.
От тези двама учени астрономи единият не може да смени лещата, предната и зад- ната леща. Обективът е окулярът. Но представете си, че другият астроном - така е направен неговият телескоп, че се сменят стъклата. Тръбата е проста, и той само бута някое копче, сменява лещата и поканва простия човек да види. Бутне лещата, за да не се вижда и простият казва: „И аз виждам.“ Обаче той нищо не вижда.
към втори вариант >>
От тези двама учени астрономи единият не може да смени лещата, предната и зад- ната леща.
(втори вариант)
Представете си един астроном, който с хубава модерна тръба наблюдава небето, а пък друг някой турил един масур и наблюдава. Той гледа, но нищо не вижда. Ако гледате през телескопа на единия и през масура на другия, вие ще си извадите едно заключение, че единият е по-умен от другия. Представете си сега, че работата стои другояче.
От тези двама учени астрономи единият не може да смени лещата, предната и зад- ната леща.
Обективът е окулярът. Но представете си, че другият астроном - така е направен неговият телескоп, че се сменят стъклата. Тръбата е проста, и той само бута някое копче, сменява лещата и поканва простия човек да види. Бутне лещата, за да не се вижда и простият казва: „И аз виждам.“ Обаче той нищо не вижда. Ученият се крие.
към втори вариант >>
Обективът е окулярът.
(втори вариант)
Представете си един астроном, който с хубава модерна тръба наблюдава небето, а пък друг някой турил един масур и наблюдава. Той гледа, но нищо не вижда. Ако гледате през телескопа на единия и през масура на другия, вие ще си извадите едно заключение, че единият е по-умен от другия. Представете си сега, че работата стои другояче. От тези двама учени астрономи единият не може да смени лещата, предната и зад- ната леща.
Обективът е окулярът.
Но представете си, че другият астроном - така е направен неговият телескоп, че се сменят стъклата. Тръбата е проста, и той само бута някое копче, сменява лещата и поканва простия човек да види. Бутне лещата, за да не се вижда и простият казва: „И аз виждам.“ Обаче той нищо не вижда. Ученият се крие.
към втори вариант >>
Но представете си, че другият астроном - така е направен неговият телескоп, че се сменят стъклата.
(втори вариант)
Той гледа, но нищо не вижда. Ако гледате през телескопа на единия и през масура на другия, вие ще си извадите едно заключение, че единият е по-умен от другия. Представете си сега, че работата стои другояче. От тези двама учени астрономи единият не може да смени лещата, предната и зад- ната леща. Обективът е окулярът.
Но представете си, че другият астроном - така е направен неговият телескоп, че се сменят стъклата.
Тръбата е проста, и той само бута някое копче, сменява лещата и поканва простия човек да види. Бутне лещата, за да не се вижда и простият казва: „И аз виждам.“ Обаче той нищо не вижда. Ученият се крие.
към втори вариант >>
Тръбата е проста, и той само бута някое копче, сменява лещата и поканва простия човек да види.
(втори вариант)
Ако гледате през телескопа на единия и през масура на другия, вие ще си извадите едно заключение, че единият е по-умен от другия. Представете си сега, че работата стои другояче. От тези двама учени астрономи единият не може да смени лещата, предната и зад- ната леща. Обективът е окулярът. Но представете си, че другият астроном - така е направен неговият телескоп, че се сменят стъклата.
Тръбата е проста, и той само бута някое копче, сменява лещата и поканва простия човек да види.
Бутне лещата, за да не се вижда и простият казва: „И аз виждам.“ Обаче той нищо не вижда. Ученият се крие.
към втори вариант >>
Бутне лещата, за да не се вижда и простият казва: „И аз виждам.“ Обаче той нищо не вижда.
(втори вариант)
Представете си сега, че работата стои другояче. От тези двама учени астрономи единият не може да смени лещата, предната и зад- ната леща. Обективът е окулярът. Но представете си, че другият астроном - така е направен неговият телескоп, че се сменят стъклата. Тръбата е проста, и той само бута някое копче, сменява лещата и поканва простия човек да види.
Бутне лещата, за да не се вижда и простият казва: „И аз виждам.“ Обаче той нищо не вижда.
Ученият се крие.
към втори вариант >>
Ученият се крие.
(втори вариант)
От тези двама учени астрономи единият не може да смени лещата, предната и зад- ната леща. Обективът е окулярът. Но представете си, че другият астроном - така е направен неговият телескоп, че се сменят стъклата. Тръбата е проста, и той само бута някое копче, сменява лещата и поканва простия човек да види. Бутне лещата, за да не се вижда и простият казва: „И аз виждам.“ Обаче той нищо не вижда.
Ученият се крие.
към втори вариант >>
Често религиозните и духовните хора имат такива тръби.
(втори вариант)
Често религиозните и духовните хора имат такива тръби.
Като гледаш през тръбата, нищо не може да видиш. Защо ви навеждам този пример с тръбата? Какво общо има тази тръба с днешния ден? Всички неща са свързани. Точките а и b свързани ли са?
към втори вариант >>
Като гледаш през тръбата, нищо не може да видиш.
(втори вариант)
Често религиозните и духовните хора имат такива тръби.
Като гледаш през тръбата, нищо не може да видиш.
Защо ви навеждам този пример с тръбата? Какво общо има тази тръба с днешния ден? Всички неща са свързани. Точките а и b свързани ли са? Тази линия представя една вежда.
към втори вариант >>
Защо ви навеждам този пример с тръбата?
(втори вариант)
Често религиозните и духовните хора имат такива тръби. Като гледаш през тръбата, нищо не може да видиш.
Защо ви навеждам този пример с тръбата?
Какво общо има тази тръба с днешния ден? Всички неща са свързани. Точките а и b свързани ли са? Тази линия представя една вежда. Не е вежда, но представя вежда.
към втори вариант >>
Какво общо има тази тръба с днешния ден?
(втори вариант)
Често религиозните и духовните хора имат такива тръби. Като гледаш през тръбата, нищо не може да видиш. Защо ви навеждам този пример с тръбата?
Какво общо има тази тръба с днешния ден?
Всички неща са свързани. Точките а и b свързани ли са? Тази линия представя една вежда. Не е вежда, но представя вежда.
към втори вариант >>
Всички неща са свързани.
(втори вариант)
Често религиозните и духовните хора имат такива тръби. Като гледаш през тръбата, нищо не може да видиш. Защо ви навеждам този пример с тръбата? Какво общо има тази тръба с днешния ден?
Всички неща са свързани.
Точките а и b свързани ли са? Тази линия представя една вежда. Не е вежда, но представя вежда.
към втори вариант >>
Точките а и b свързани ли са?
(втори вариант)
Често религиозните и духовните хора имат такива тръби. Като гледаш през тръбата, нищо не може да видиш. Защо ви навеждам този пример с тръбата? Какво общо има тази тръба с днешния ден? Всички неща са свързани.
Точките а и b свързани ли са?
Тази линия представя една вежда. Не е вежда, но представя вежда.
към втори вариант >>
Тази линия представя една вежда.
(втори вариант)
Като гледаш през тръбата, нищо не може да видиш. Защо ви навеждам този пример с тръбата? Какво общо има тази тръба с днешния ден? Всички неща са свързани. Точките а и b свързани ли са?
Тази линия представя една вежда.
Не е вежда, но представя вежда.
към втори вариант >>
Не е вежда, но представя вежда.
(втори вариант)
Защо ви навеждам този пример с тръбата? Какво общо има тази тръба с днешния ден? Всички неща са свързани. Точките а и b свързани ли са? Тази линия представя една вежда.
Не е вежда, но представя вежда.
към втори вариант >>
Точките а и b точки ли са?
(втори вариант)
Точките а и b точки ли са?
Те не са точки. Според определението точката не завзема никакво пространство. Нали така? Изхождам от определението. А пък тази точка завзема пространство.
към втори вариант >>
Те не са точки.
(втори вариант)
Точките а и b точки ли са?
Те не са точки.
Според определението точката не завзема никакво пространство. Нали така? Изхождам от определението. А пък тази точка завзема пространство. И може ли да бъде точка?
към втори вариант >>
Според определението точката не завзема никакво пространство.
(втори вариант)
Точките а и b точки ли са? Те не са точки.
Според определението точката не завзема никакво пространство.
Нали така? Изхождам от определението. А пък тази точка завзема пространство. И може ли да бъде точка? Това е цяло тяло.
към втори вариант >>
Нали така?
(втори вариант)
Точките а и b точки ли са? Те не са точки. Според определението точката не завзема никакво пространство.
Нали така?
Изхождам от определението. А пък тази точка завзема пространство. И може ли да бъде точка? Това е цяло тяло. Един малък предмет, колкото и да е малък, той е вече тяло, той е малко телце.
към втори вариант >>
Изхождам от определението.
(втори вариант)
Точките а и b точки ли са? Те не са точки. Според определението точката не завзема никакво пространство. Нали така?
Изхождам от определението.
А пък тази точка завзема пространство. И може ли да бъде точка? Това е цяло тяло. Един малък предмет, колкото и да е малък, той е вече тяло, той е малко телце. Нали има малки тела микроби.
към втори вариант >>
А пък тази точка завзема пространство.
(втори вариант)
Точките а и b точки ли са? Те не са точки. Според определението точката не завзема никакво пространство. Нали така? Изхождам от определението.
А пък тази точка завзема пространство.
И може ли да бъде точка? Това е цяло тяло. Един малък предмет, колкото и да е малък, той е вече тяло, той е малко телце. Нали има малки тела микроби.
към втори вариант >>
И може ли да бъде точка?
(втори вариант)
Те не са точки. Според определението точката не завзема никакво пространство. Нали така? Изхождам от определението. А пък тази точка завзема пространство.
И може ли да бъде точка?
Това е цяло тяло. Един малък предмет, колкото и да е малък, той е вече тяло, той е малко телце. Нали има малки тела микроби.
към втори вариант >>
Това е цяло тяло.
(втори вариант)
Според определението точката не завзема никакво пространство. Нали така? Изхождам от определението. А пък тази точка завзема пространство. И може ли да бъде точка?
Това е цяло тяло.
Един малък предмет, колкото и да е малък, той е вече тяло, той е малко телце. Нали има малки тела микроби.
към втори вариант >>
Един малък предмет, колкото и да е малък, той е вече тяло, той е малко телце.
(втори вариант)
Нали така? Изхождам от определението. А пък тази точка завзема пространство. И може ли да бъде точка? Това е цяло тяло.
Един малък предмет, колкото и да е малък, той е вече тяло, той е малко телце.
Нали има малки тела микроби.
към втори вариант >>
Нали има малки тела микроби.
(втори вариант)
Изхождам от определението. А пък тази точка завзема пространство. И може ли да бъде точка? Това е цяло тяло. Един малък предмет, колкото и да е малък, той е вече тяло, той е малко телце.
Нали има малки тела микроби.
към втори вариант >>
Сега какво подразбират учените хора -под думите, че „една точка не завзема пространство“?
(втори вариант)
Сега какво подразбират учените хора -под думите, че „една точка не завзема пространство“?
Те подразбират, че известни неща могат да се проявят, без да завземат пространство. Каква е сега идеята на учените хора?
към втори вариант >>
Те подразбират, че известни неща могат да се проявят, без да завземат пространство.
(втори вариант)
Сега какво подразбират учените хора -под думите, че „една точка не завзема пространство“?
Те подразбират, че известни неща могат да се проявят, без да завземат пространство.
Каква е сега идеята на учените хора?
към втори вариант >>
Каква е сега идеята на учените хора?
(втори вариант)
Сега какво подразбират учените хора -под думите, че „една точка не завзема пространство“? Те подразбират, че известни неща могат да се проявят, без да завземат пространство.
Каква е сега идеята на учените хора?
към втори вариант >>
Представете си, че ние определяме човешкия говор като известни вълни.
(втори вариант)
Представете си, че ние определяме човешкия говор като известни вълни.
Когато някой произнесе някоя дума, то се образуват вълни, които влизат в ухото и се чуват като думи. Някои от тези вълни произвеждат радост, а пък други скръб. Когато някой ваш приятел ви каже една сладка дума, приятно ви става. Думата вътре във вълните ли е? Това, което схващате като приятно, във вълните ли е?
към втори вариант >>
Когато някой произнесе някоя дума, то се образуват вълни, които влизат в ухото и се чуват като думи.
(втори вариант)
Представете си, че ние определяме човешкия говор като известни вълни.
Когато някой произнесе някоя дума, то се образуват вълни, които влизат в ухото и се чуват като думи.
Някои от тези вълни произвеждат радост, а пък други скръб. Когато някой ваш приятел ви каже една сладка дума, приятно ви става. Думата вътре във вълните ли е? Това, което схващате като приятно, във вълните ли е? Обективно ще схващате.
към втори вариант >>
Някои от тези вълни произвеждат радост, а пък други скръб.
(втори вариант)
Представете си, че ние определяме човешкия говор като известни вълни. Когато някой произнесе някоя дума, то се образуват вълни, които влизат в ухото и се чуват като думи.
Някои от тези вълни произвеждат радост, а пък други скръб.
Когато някой ваш приятел ви каже една сладка дума, приятно ви става. Думата вътре във вълните ли е? Това, което схващате като приятно, във вълните ли е? Обективно ще схващате. Захарта, която се носи в една кола, и захарта, която е поставена в един сандък - колата носи захарта, но захарта не е колата, тогава де е поставена захарта?
към втори вариант >>
Когато някой ваш приятел ви каже една сладка дума, приятно ви става.
(втори вариант)
Представете си, че ние определяме човешкия говор като известни вълни. Когато някой произнесе някоя дума, то се образуват вълни, които влизат в ухото и се чуват като думи. Някои от тези вълни произвеждат радост, а пък други скръб.
Когато някой ваш приятел ви каже една сладка дума, приятно ви става.
Думата вътре във вълните ли е? Това, което схващате като приятно, във вълните ли е? Обективно ще схващате. Захарта, която се носи в една кола, и захарта, която е поставена в един сандък - колата носи захарта, но захарта не е колата, тогава де е поставена захарта?
към втори вариант >>
Думата вътре във вълните ли е?
(втори вариант)
Представете си, че ние определяме човешкия говор като известни вълни. Когато някой произнесе някоя дума, то се образуват вълни, които влизат в ухото и се чуват като думи. Някои от тези вълни произвеждат радост, а пък други скръб. Когато някой ваш приятел ви каже една сладка дума, приятно ви става.
Думата вътре във вълните ли е?
Това, което схващате като приятно, във вълните ли е? Обективно ще схващате. Захарта, която се носи в една кола, и захарта, която е поставена в един сандък - колата носи захарта, но захарта не е колата, тогава де е поставена захарта?
към втори вариант >>
Това, което схващате като приятно, във вълните ли е?
(втори вариант)
Представете си, че ние определяме човешкия говор като известни вълни. Когато някой произнесе някоя дума, то се образуват вълни, които влизат в ухото и се чуват като думи. Някои от тези вълни произвеждат радост, а пък други скръб. Когато някой ваш приятел ви каже една сладка дума, приятно ви става. Думата вътре във вълните ли е?
Това, което схващате като приятно, във вълните ли е?
Обективно ще схващате. Захарта, която се носи в една кола, и захарта, която е поставена в един сандък - колата носи захарта, но захарта не е колата, тогава де е поставена захарта?
към втори вариант >>
Обективно ще схващате.
(втори вариант)
Когато някой произнесе някоя дума, то се образуват вълни, които влизат в ухото и се чуват като думи. Някои от тези вълни произвеждат радост, а пък други скръб. Когато някой ваш приятел ви каже една сладка дума, приятно ви става. Думата вътре във вълните ли е? Това, което схващате като приятно, във вълните ли е?
Обективно ще схващате.
Захарта, която се носи в една кола, и захарта, която е поставена в един сандък - колата носи захарта, но захарта не е колата, тогава де е поставена захарта?
към втори вариант >>
Захарта, която се носи в една кола, и захарта, която е поставена в един сандък - колата носи захарта, но захарта не е колата, тогава де е поставена захарта?
(втори вариант)
Някои от тези вълни произвеждат радост, а пък други скръб. Когато някой ваш приятел ви каже една сладка дума, приятно ви става. Думата вътре във вълните ли е? Това, което схващате като приятно, във вълните ли е? Обективно ще схващате.
Захарта, която се носи в една кола, и захарта, която е поставена в един сандък - колата носи захарта, но захарта не е колата, тогава де е поставена захарта?
към втори вариант >>
Аз ви навеждам на един начин на разсъждение.
(втори вариант)
Аз ви навеждам на един начин на разсъждение.
Които не разбират този начин на разсъждение, наричат го метод за развлечение. Но той е метод за разтоварване. Някой път сте забъркали някой въпрос. Задай си един въпрос от всевъзможни категории - физическа категория, от духовна и от Божествения свят. Задай си въпроса, макар и да не можеш да го разрешиш.
към втори вариант >>
Които не разбират този начин на разсъждение, наричат го метод за развлечение.
(втори вариант)
Аз ви навеждам на един начин на разсъждение.
Които не разбират този начин на разсъждение, наричат го метод за развлечение.
Но той е метод за разтоварване. Някой път сте забъркали някой въпрос. Задай си един въпрос от всевъзможни категории - физическа категория, от духовна и от Божествения свят. Задай си въпроса, макар и да не можеш да го разрешиш. Правата линия не е разрешена.
към втори вариант >>
Но той е метод за разтоварване.
(втори вариант)
Аз ви навеждам на един начин на разсъждение. Които не разбират този начин на разсъждение, наричат го метод за развлечение.
Но той е метод за разтоварване.
Някой път сте забъркали някой въпрос. Задай си един въпрос от всевъзможни категории - физическа категория, от духовна и от Божествения свят. Задай си въпроса, макар и да не можеш да го разрешиш. Правата линия не е разрешена. Квадратът не е разрешен.
към втори вариант >>
Някой път сте забъркали някой въпрос.
(втори вариант)
Аз ви навеждам на един начин на разсъждение. Които не разбират този начин на разсъждение, наричат го метод за развлечение. Но той е метод за разтоварване.
Някой път сте забъркали някой въпрос.
Задай си един въпрос от всевъзможни категории - физическа категория, от духовна и от Божествения свят. Задай си въпроса, макар и да не можеш да го разрешиш. Правата линия не е разрешена. Квадратът не е разрешен. Кръгът не е разрешен.
към втори вариант >>
Задай си един въпрос от всевъзможни категории - физическа категория, от духовна и от Божествения свят.
(втори вариант)
Аз ви навеждам на един начин на разсъждение. Които не разбират този начин на разсъждение, наричат го метод за развлечение. Но той е метод за разтоварване. Някой път сте забъркали някой въпрос.
Задай си един въпрос от всевъзможни категории - физическа категория, от духовна и от Божествения свят.
Задай си въпроса, макар и да не можеш да го разрешиш. Правата линия не е разрешена. Квадратът не е разрешен. Кръгът не е разрешен. И след хиляди години няма да се разрешат.
към втори вариант >>
Задай си въпроса, макар и да не можеш да го разрешиш.
(втори вариант)
Аз ви навеждам на един начин на разсъждение. Които не разбират този начин на разсъждение, наричат го метод за развлечение. Но той е метод за разтоварване. Някой път сте забъркали някой въпрос. Задай си един въпрос от всевъзможни категории - физическа категория, от духовна и от Божествения свят.
Задай си въпроса, макар и да не можеш да го разрешиш.
Правата линия не е разрешена. Квадратът не е разрешен. Кръгът не е разрешен. И след хиляди години няма да се разрешат. Но в дадения случай ти, като разсъждаваш върху даден предмет, все ще придобиеш нещо, ще имаш едно облекчение.
към втори вариант >>
Правата линия не е разрешена.
(втори вариант)
Които не разбират този начин на разсъждение, наричат го метод за развлечение. Но той е метод за разтоварване. Някой път сте забъркали някой въпрос. Задай си един въпрос от всевъзможни категории - физическа категория, от духовна и от Божествения свят. Задай си въпроса, макар и да не можеш да го разрешиш.
Правата линия не е разрешена.
Квадратът не е разрешен. Кръгът не е разрешен. И след хиляди години няма да се разрешат. Но в дадения случай ти, като разсъждаваш върху даден предмет, все ще придобиеш нещо, ще имаш едно облекчение. Например ти си сиромах и няколко деня гладуваш.
към втори вариант >>
Квадратът не е разрешен.
(втори вариант)
Но той е метод за разтоварване. Някой път сте забъркали някой въпрос. Задай си един въпрос от всевъзможни категории - физическа категория, от духовна и от Божествения свят. Задай си въпроса, макар и да не можеш да го разрешиш. Правата линия не е разрешена.
Квадратът не е разрешен.
Кръгът не е разрешен. И след хиляди години няма да се разрешат. Но в дадения случай ти, като разсъждаваш върху даден предмет, все ще придобиеш нещо, ще имаш едно облекчение. Например ти си сиромах и няколко деня гладуваш. Но представи си, че си милионер и ти поднасят ядене и ти се отказваш да ядеш.
към втори вариант >>
Кръгът не е разрешен.
(втори вариант)
Някой път сте забъркали някой въпрос. Задай си един въпрос от всевъзможни категории - физическа категория, от духовна и от Божествения свят. Задай си въпроса, макар и да не можеш да го разрешиш. Правата линия не е разрешена. Квадратът не е разрешен.
Кръгът не е разрешен.
И след хиляди години няма да се разрешат. Но в дадения случай ти, като разсъждаваш върху даден предмет, все ще придобиеш нещо, ще имаш едно облекчение. Например ти си сиромах и няколко деня гладуваш. Но представи си, че си милионер и ти поднасят ядене и ти се отказваш да ядеш. Това го наричат заблуждение.
към втори вариант >>
И след хиляди години няма да се разрешат.
(втори вариант)
Задай си един въпрос от всевъзможни категории - физическа категория, от духовна и от Божествения свят. Задай си въпроса, макар и да не можеш да го разрешиш. Правата линия не е разрешена. Квадратът не е разрешен. Кръгът не е разрешен.
И след хиляди години няма да се разрешат.
Но в дадения случай ти, като разсъждаваш върху даден предмет, все ще придобиеш нещо, ще имаш едно облекчение. Например ти си сиромах и няколко деня гладуваш. Но представи си, че си милионер и ти поднасят ядене и ти се отказваш да ядеш. Това го наричат заблуждение. И другото е заблуждение.
към втори вариант >>
Но в дадения случай ти, като разсъждаваш върху даден предмет, все ще придобиеш нещо, ще имаш едно облекчение.
(втори вариант)
Задай си въпроса, макар и да не можеш да го разрешиш. Правата линия не е разрешена. Квадратът не е разрешен. Кръгът не е разрешен. И след хиляди години няма да се разрешат.
Но в дадения случай ти, като разсъждаваш върху даден предмет, все ще придобиеш нещо, ще имаш едно облекчение.
Например ти си сиромах и няколко деня гладуваш. Но представи си, че си милионер и ти поднасят ядене и ти се отказваш да ядеш. Това го наричат заблуждение. И другото е заблуждение. Ти седиш и мислиш, че си нещастен човек.
към втори вариант >>
Например ти си сиромах и няколко деня гладуваш.
(втори вариант)
Правата линия не е разрешена. Квадратът не е разрешен. Кръгът не е разрешен. И след хиляди години няма да се разрешат. Но в дадения случай ти, като разсъждаваш върху даден предмет, все ще придобиеш нещо, ще имаш едно облекчение.
Например ти си сиромах и няколко деня гладуваш.
Но представи си, че си милионер и ти поднасят ядене и ти се отказваш да ядеш. Това го наричат заблуждение. И другото е заблуждение. Ти седиш и мислиш, че си нещастен човек. Това не е ли заблуждение?
към втори вариант >>
Но представи си, че си милионер и ти поднасят ядене и ти се отказваш да ядеш.
(втори вариант)
Квадратът не е разрешен. Кръгът не е разрешен. И след хиляди години няма да се разрешат. Но в дадения случай ти, като разсъждаваш върху даден предмет, все ще придобиеш нещо, ще имаш едно облекчение. Например ти си сиромах и няколко деня гладуваш.
Но представи си, че си милионер и ти поднасят ядене и ти се отказваш да ядеш.
Това го наричат заблуждение. И другото е заблуждение. Ти седиш и мислиш, че си нещастен човек. Това не е ли заблуждение? В какво седи нещастието?
към втори вариант >>
Това го наричат заблуждение.
(втори вариант)
Кръгът не е разрешен. И след хиляди години няма да се разрешат. Но в дадения случай ти, като разсъждаваш върху даден предмет, все ще придобиеш нещо, ще имаш едно облекчение. Например ти си сиромах и няколко деня гладуваш. Но представи си, че си милионер и ти поднасят ядене и ти се отказваш да ядеш.
Това го наричат заблуждение.
И другото е заблуждение. Ти седиш и мислиш, че си нещастен човек. Това не е ли заблуждение? В какво седи нещастието? Ти се наричаш нещастен.
към втори вариант >>
И другото е заблуждение.
(втори вариант)
И след хиляди години няма да се разрешат. Но в дадения случай ти, като разсъждаваш върху даден предмет, все ще придобиеш нещо, ще имаш едно облекчение. Например ти си сиромах и няколко деня гладуваш. Но представи си, че си милионер и ти поднасят ядене и ти се отказваш да ядеш. Това го наричат заблуждение.
И другото е заблуждение.
Ти седиш и мислиш, че си нещастен човек. Това не е ли заблуждение? В какво седи нещастието? Ти се наричаш нещастен. Ако те натоварят отвън, си нещастен и казваш: „Роб станах, цял ден работя.“ Че всеки човек, който ти дава да ядеш, той отвътре те натоварва да носиш половин килограм тяжест и благодариш, че си се натоварил.
към втори вариант >>
Ти седиш и мислиш, че си нещастен човек.
(втори вариант)
Но в дадения случай ти, като разсъждаваш върху даден предмет, все ще придобиеш нещо, ще имаш едно облекчение. Например ти си сиромах и няколко деня гладуваш. Но представи си, че си милионер и ти поднасят ядене и ти се отказваш да ядеш. Това го наричат заблуждение. И другото е заблуждение.
Ти седиш и мислиш, че си нещастен човек.
Това не е ли заблуждение? В какво седи нещастието? Ти се наричаш нещастен. Ако те натоварят отвън, си нещастен и казваш: „Роб станах, цял ден работя.“ Че всеки човек, който ти дава да ядеш, той отвътре те натоварва да носиш половин килограм тяжест и благодариш, че си се натоварил.
към втори вариант >>
Това не е ли заблуждение?
(втори вариант)
Например ти си сиромах и няколко деня гладуваш. Но представи си, че си милионер и ти поднасят ядене и ти се отказваш да ядеш. Това го наричат заблуждение. И другото е заблуждение. Ти седиш и мислиш, че си нещастен човек.
Това не е ли заблуждение?
В какво седи нещастието? Ти се наричаш нещастен. Ако те натоварят отвън, си нещастен и казваш: „Роб станах, цял ден работя.“ Че всеки човек, който ти дава да ядеш, той отвътре те натоварва да носиш половин килограм тяжест и благодариш, че си се натоварил.
към втори вариант >>
В какво седи нещастието?
(втори вариант)
Но представи си, че си милионер и ти поднасят ядене и ти се отказваш да ядеш. Това го наричат заблуждение. И другото е заблуждение. Ти седиш и мислиш, че си нещастен човек. Това не е ли заблуждение?
В какво седи нещастието?
Ти се наричаш нещастен. Ако те натоварят отвън, си нещастен и казваш: „Роб станах, цял ден работя.“ Че всеки човек, който ти дава да ядеш, той отвътре те натоварва да носиш половин килограм тяжест и благодариш, че си се натоварил.
към втори вариант >>
Ти се наричаш нещастен.
(втори вариант)
Това го наричат заблуждение. И другото е заблуждение. Ти седиш и мислиш, че си нещастен човек. Това не е ли заблуждение? В какво седи нещастието?
Ти се наричаш нещастен.
Ако те натоварят отвън, си нещастен и казваш: „Роб станах, цял ден работя.“ Че всеки човек, който ти дава да ядеш, той отвътре те натоварва да носиш половин килограм тяжест и благодариш, че си се натоварил.
към втори вариант >>
Ако те натоварят отвън, си нещастен и казваш: „Роб станах, цял ден работя.“ Че всеки човек, който ти дава да ядеш, той отвътре те натоварва да носиш половин килограм тяжест и благодариш, че си се натоварил.
(втори вариант)
И другото е заблуждение. Ти седиш и мислиш, че си нещастен човек. Това не е ли заблуждение? В какво седи нещастието? Ти се наричаш нещастен.
Ако те натоварят отвън, си нещастен и казваш: „Роб станах, цял ден работя.“ Че всеки човек, който ти дава да ядеш, той отвътре те натоварва да носиш половин килограм тяжест и благодариш, че си се натоварил.
към втори вариант >>
Не употребявайте еднообразното мислене.
(втори вариант)
Не употребявайте еднообразното мислене.
Има един начин, до който хората са дошли. Еднообразното мислене. Трябва да забогатеем. Трябва да си уредим живота. Трябва да свършим с отличие и т.н.
към втори вариант >>
Има един начин, до който хората са дошли.
(втори вариант)
Не употребявайте еднообразното мислене.
Има един начин, до който хората са дошли.
Еднообразното мислене. Трябва да забогатеем. Трябва да си уредим живота. Трябва да свършим с отличие и т.н. Това са еднообразни работи, които всички хора желаят.
към втори вариант >>
Еднообразното мислене.
(втори вариант)
Не употребявайте еднообразното мислене. Има един начин, до който хората са дошли.
Еднообразното мислене.
Трябва да забогатеем. Трябва да си уредим живота. Трябва да свършим с отличие и т.н. Това са еднообразни работи, които всички хора желаят. Как ще свършиш с отличие?
към втори вариант >>
Трябва да забогатеем.
(втори вариант)
Не употребявайте еднообразното мислене. Има един начин, до който хората са дошли. Еднообразното мислене.
Трябва да забогатеем.
Трябва да си уредим живота. Трябва да свършим с отличие и т.н. Това са еднообразни работи, които всички хора желаят. Как ще свършиш с отличие? Например на един художник приказвам: „Двеста хиляди ще ти дам, ако нарисуваш една картина, както вали дъжд.“ Щастието е там.
към втори вариант >>
Трябва да си уредим живота.
(втори вариант)
Не употребявайте еднообразното мислене. Има един начин, до който хората са дошли. Еднообразното мислене. Трябва да забогатеем.
Трябва да си уредим живота.
Трябва да свършим с отличие и т.н. Това са еднообразни работи, които всички хора желаят. Как ще свършиш с отличие? Например на един художник приказвам: „Двеста хиляди ще ти дам, ако нарисуваш една картина, както вали дъжд.“ Щастието е там. Условия няма.
към втори вариант >>
Трябва да свършим с отличие и т.н.
(втори вариант)
Не употребявайте еднообразното мислене. Има един начин, до който хората са дошли. Еднообразното мислене. Трябва да забогатеем. Трябва да си уредим живота.
Трябва да свършим с отличие и т.н.
Това са еднообразни работи, които всички хора желаят. Как ще свършиш с отличие? Например на един художник приказвам: „Двеста хиляди ще ти дам, ако нарисуваш една картина, както вали дъжд.“ Щастието е там. Условия няма. Сто хиляди лева ще му се дадат, но ако рисува, когато вали дъжд - да рисува във време на дъжда.
към втори вариант >>
Това са еднообразни работи, които всички хора желаят.
(втори вариант)
Има един начин, до който хората са дошли. Еднообразното мислене. Трябва да забогатеем. Трябва да си уредим живота. Трябва да свършим с отличие и т.н.
Това са еднообразни работи, които всички хора желаят.
Как ще свършиш с отличие? Например на един художник приказвам: „Двеста хиляди ще ти дам, ако нарисуваш една картина, както вали дъжд.“ Щастието е там. Условия няма. Сто хиляди лева ще му се дадат, но ако рисува, когато вали дъжд - да рисува във време на дъжда. Нарисуваното дъждът го измива.
към втори вариант >>
Как ще свършиш с отличие?
(втори вариант)
Еднообразното мислене. Трябва да забогатеем. Трябва да си уредим живота. Трябва да свършим с отличие и т.н. Това са еднообразни работи, които всички хора желаят.
Как ще свършиш с отличие?
Например на един художник приказвам: „Двеста хиляди ще ти дам, ако нарисуваш една картина, както вали дъжд.“ Щастието е там. Условия няма. Сто хиляди лева ще му се дадат, но ако рисува, когато вали дъжд - да рисува във време на дъжда. Нарисуваното дъждът го измива. Ясно ли е?
към втори вариант >>
Пишете върху втора тема „Отличителни черти на съзнателния и безсъзнателния живот“.
(втори вариант)
Пишете върху втора тема „Отличителни черти на съзнателния и безсъзнателния живот“.
Какво различие бихте намерили между огъня, който гори в огнището, и къщата, в която гори огънят и дими. Един Вулкан и той дими и гори. Между едното горене и другото горене каква разлика има? В какво седи разликата? Човешката къща дими, гори, вулканът и той дими.
към втори вариант >>
Например на един художник приказвам: „Двеста хиляди ще ти дам, ако нарисуваш една картина, както вали дъжд.“ Щастието е там.
(втори вариант)
Трябва да забогатеем. Трябва да си уредим живота. Трябва да свършим с отличие и т.н. Това са еднообразни работи, които всички хора желаят. Как ще свършиш с отличие?
Например на един художник приказвам: „Двеста хиляди ще ти дам, ако нарисуваш една картина, както вали дъжд.“ Щастието е там.
Условия няма. Сто хиляди лева ще му се дадат, но ако рисува, когато вали дъжд - да рисува във време на дъжда. Нарисуваното дъждът го измива. Ясно ли е? Неблагоприятните условия са това.
към втори вариант >>
Какво различие бихте намерили между огъня, който гори в огнището, и къщата, в която гори огънят и дими.
(втори вариант)
Пишете върху втора тема „Отличителни черти на съзнателния и безсъзнателния живот“.
Какво различие бихте намерили между огъня, който гори в огнището, и къщата, в която гори огънят и дими.
Един Вулкан и той дими и гори. Между едното горене и другото горене каква разлика има? В какво седи разликата? Човешката къща дими, гори, вулканът и той дими. Една поговорка казва, че къща без дим не може.
към втори вариант >>
Условия няма.
(втори вариант)
Трябва да си уредим живота. Трябва да свършим с отличие и т.н. Това са еднообразни работи, които всички хора желаят. Как ще свършиш с отличие? Например на един художник приказвам: „Двеста хиляди ще ти дам, ако нарисуваш една картина, както вали дъжд.“ Щастието е там.
Условия няма.
Сто хиляди лева ще му се дадат, но ако рисува, когато вали дъжд - да рисува във време на дъжда. Нарисуваното дъждът го измива. Ясно ли е? Неблагоприятните условия са това. Условия има, за да се подигнеш, но дъждът пречи.
към втори вариант >>
Един Вулкан и той дими и гори.
(втори вариант)
Пишете върху втора тема „Отличителни черти на съзнателния и безсъзнателния живот“. Какво различие бихте намерили между огъня, който гори в огнището, и къщата, в която гори огънят и дими.
Един Вулкан и той дими и гори.
Между едното горене и другото горене каква разлика има? В какво седи разликата? Човешката къща дими, гори, вулканът и той дими. Една поговорка казва, че къща без дим не може. Какво подразбирате под думите: „Без дим не може.“ Къща, в която има дим, какъв е животът на хората там?
към втори вариант >>
Сто хиляди лева ще му се дадат, но ако рисува, когато вали дъжд - да рисува във време на дъжда.
(втори вариант)
Трябва да свършим с отличие и т.н. Това са еднообразни работи, които всички хора желаят. Как ще свършиш с отличие? Например на един художник приказвам: „Двеста хиляди ще ти дам, ако нарисуваш една картина, както вали дъжд.“ Щастието е там. Условия няма.
Сто хиляди лева ще му се дадат, но ако рисува, когато вали дъжд - да рисува във време на дъжда.
Нарисуваното дъждът го измива. Ясно ли е? Неблагоприятните условия са това. Условия има, за да се подигнеш, но дъждът пречи. Значи не работи късметят.
към втори вариант >>
Между едното горене и другото горене каква разлика има?
(втори вариант)
Пишете върху втора тема „Отличителни черти на съзнателния и безсъзнателния живот“. Какво различие бихте намерили между огъня, който гори в огнището, и къщата, в която гори огънят и дими. Един Вулкан и той дими и гори.
Между едното горене и другото горене каква разлика има?
В какво седи разликата? Човешката къща дими, гори, вулканът и той дими. Една поговорка казва, че къща без дим не може. Какво подразбирате под думите: „Без дим не може.“ Къща, в която има дим, какъв е животът на хората там? Къщата на животните има ли дим?
към втори вариант >>
Нарисуваното дъждът го измива.
(втори вариант)
Това са еднообразни работи, които всички хора желаят. Как ще свършиш с отличие? Например на един художник приказвам: „Двеста хиляди ще ти дам, ако нарисуваш една картина, както вали дъжд.“ Щастието е там. Условия няма. Сто хиляди лева ще му се дадат, но ако рисува, когато вали дъжд - да рисува във време на дъжда.
Нарисуваното дъждът го измива.
Ясно ли е? Неблагоприятните условия са това. Условия има, за да се подигнеш, но дъждът пречи. Значи не работи късметят. Времето трябва да е хубаво, ясно и слънцето да грее.
към втори вариант >>
В какво седи разликата?
(втори вариант)
Пишете върху втора тема „Отличителни черти на съзнателния и безсъзнателния живот“. Какво различие бихте намерили между огъня, който гори в огнището, и къщата, в която гори огънят и дими. Един Вулкан и той дими и гори. Между едното горене и другото горене каква разлика има?
В какво седи разликата?
Човешката къща дими, гори, вулканът и той дими. Една поговорка казва, че къща без дим не може. Какво подразбирате под думите: „Без дим не може.“ Къща, в която има дим, какъв е животът на хората там? Къщата на животните има ли дим? Къщата на една птичка има ли дим?
към втори вариант >>
Ясно ли е?
(втори вариант)
Как ще свършиш с отличие? Например на един художник приказвам: „Двеста хиляди ще ти дам, ако нарисуваш една картина, както вали дъжд.“ Щастието е там. Условия няма. Сто хиляди лева ще му се дадат, но ако рисува, когато вали дъжд - да рисува във време на дъжда. Нарисуваното дъждът го измива.
Ясно ли е?
Неблагоприятните условия са това. Условия има, за да се подигнеш, но дъждът пречи. Значи не работи късметят. Времето трябва да е хубаво, ясно и слънцето да грее. Тогава може да нарисуваш една картина.
към втори вариант >>
Човешката къща дими, гори, вулканът и той дими.
(втори вариант)
Пишете върху втора тема „Отличителни черти на съзнателния и безсъзнателния живот“. Какво различие бихте намерили между огъня, който гори в огнището, и къщата, в която гори огънят и дими. Един Вулкан и той дими и гори. Между едното горене и другото горене каква разлика има? В какво седи разликата?
Човешката къща дими, гори, вулканът и той дими.
Една поговорка казва, че къща без дим не може. Какво подразбирате под думите: „Без дим не може.“ Къща, в която има дим, какъв е животът на хората там? Къщата на животните има ли дим? Къщата на една птичка има ли дим? Дим има само коминът на човешката къща.
към втори вариант >>
Неблагоприятните условия са това.
(втори вариант)
Например на един художник приказвам: „Двеста хиляди ще ти дам, ако нарисуваш една картина, както вали дъжд.“ Щастието е там. Условия няма. Сто хиляди лева ще му се дадат, но ако рисува, когато вали дъжд - да рисува във време на дъжда. Нарисуваното дъждът го измива. Ясно ли е?
Неблагоприятните условия са това.
Условия има, за да се подигнеш, но дъждът пречи. Значи не работи късметят. Времето трябва да е хубаво, ясно и слънцето да грее. Тогава може да нарисуваш една картина.
към втори вариант >>
Една поговорка казва, че къща без дим не може.
(втори вариант)
Какво различие бихте намерили между огъня, който гори в огнището, и къщата, в която гори огънят и дими. Един Вулкан и той дими и гори. Между едното горене и другото горене каква разлика има? В какво седи разликата? Човешката къща дими, гори, вулканът и той дими.
Една поговорка казва, че къща без дим не може.
Какво подразбирате под думите: „Без дим не може.“ Къща, в която има дим, какъв е животът на хората там? Къщата на животните има ли дим? Къщата на една птичка има ли дим? Дим има само коминът на човешката къща.
към втори вариант >>
Условия има, за да се подигнеш, но дъждът пречи.
(втори вариант)
Условия няма. Сто хиляди лева ще му се дадат, но ако рисува, когато вали дъжд - да рисува във време на дъжда. Нарисуваното дъждът го измива. Ясно ли е? Неблагоприятните условия са това.
Условия има, за да се подигнеш, но дъждът пречи.
Значи не работи късметят. Времето трябва да е хубаво, ясно и слънцето да грее. Тогава може да нарисуваш една картина.
към втори вариант >>
Какво подразбирате под думите: „Без дим не може.“ Къща, в която има дим, какъв е животът на хората там?
(втори вариант)
Един Вулкан и той дими и гори. Между едното горене и другото горене каква разлика има? В какво седи разликата? Човешката къща дими, гори, вулканът и той дими. Една поговорка казва, че къща без дим не може.
Какво подразбирате под думите: „Без дим не може.“ Къща, в която има дим, какъв е животът на хората там?
Къщата на животните има ли дим? Къщата на една птичка има ли дим? Дим има само коминът на човешката къща.
към втори вариант >>
Значи не работи късметят.
(втори вариант)
Сто хиляди лева ще му се дадат, но ако рисува, когато вали дъжд - да рисува във време на дъжда. Нарисуваното дъждът го измива. Ясно ли е? Неблагоприятните условия са това. Условия има, за да се подигнеш, но дъждът пречи.
Значи не работи късметят.
Времето трябва да е хубаво, ясно и слънцето да грее. Тогава може да нарисуваш една картина.
към втори вариант >>
Къщата на животните има ли дим?
(втори вариант)
Между едното горене и другото горене каква разлика има? В какво седи разликата? Човешката къща дими, гори, вулканът и той дими. Една поговорка казва, че къща без дим не може. Какво подразбирате под думите: „Без дим не може.“ Къща, в която има дим, какъв е животът на хората там?
Къщата на животните има ли дим?
Къщата на една птичка има ли дим? Дим има само коминът на човешката къща.
към втори вариант >>
Времето трябва да е хубаво, ясно и слънцето да грее.
(втори вариант)
Нарисуваното дъждът го измива. Ясно ли е? Неблагоприятните условия са това. Условия има, за да се подигнеш, но дъждът пречи. Значи не работи късметят.
Времето трябва да е хубаво, ясно и слънцето да грее.
Тогава може да нарисуваш една картина.
към втори вариант >>
Къщата на една птичка има ли дим?
(втори вариант)
В какво седи разликата? Човешката къща дими, гори, вулканът и той дими. Една поговорка казва, че къща без дим не може. Какво подразбирате под думите: „Без дим не може.“ Къща, в която има дим, какъв е животът на хората там? Къщата на животните има ли дим?
Къщата на една птичка има ли дим?
Дим има само коминът на човешката къща.
към втори вариант >>
Тогава може да нарисуваш една картина.
(втори вариант)
Ясно ли е? Неблагоприятните условия са това. Условия има, за да се подигнеш, но дъждът пречи. Значи не работи късметят. Времето трябва да е хубаво, ясно и слънцето да грее.
Тогава може да нарисуваш една картина.
към втори вариант >>
Дим има само коминът на човешката къща.
(втори вариант)
Човешката къща дими, гори, вулканът и той дими. Една поговорка казва, че къща без дим не може. Какво подразбирате под думите: „Без дим не може.“ Къща, в която има дим, какъв е животът на хората там? Къщата на животните има ли дим? Къщата на една птичка има ли дим?
Дим има само коминът на човешката къща.
към втори вариант >>
Друг пример.
(втори вариант)
Друг пример.
В един хубав ден на едно сухо място, дето няма никакъв извор - там ви праща някой и ви казва богатият: „Ако ми донесеш една стомна вода, сто хиляди лева ще ти дам.“ Няма никъде извор. Само една модерна къща с улуци. Ако този дъжд завали върху къщата отгоре, тогава може ли да я използваш? Ще донесеш своята кофа и ще я напълниш. Това, което художникът не може при дъжда, този бедняк с кофата ще сполучи.
към втори вариант >>
Може да кажем, че къщата на сегашната култура дими.
(втори вариант)
Може да кажем, че къщата на сегашната култура дими.
Това е димяща култура. Единственото нещо, с което човек се отличава, е, че той е победил огъня и образувал горенето отчасти. Какви са били подбудителните причини, които са заставили човека да търси огъня и да го внесе в своето жилище и да го употребява? Откритието на огъня, откритието на парите си имат своя произход. Студът е причина за дрехите на човека.
към втори вариант >>
В един хубав ден на едно сухо място, дето няма никакъв извор - там ви праща някой и ви казва богатият: „Ако ми донесеш една стомна вода, сто хиляди лева ще ти дам.“ Няма никъде извор.
(втори вариант)
Друг пример.
В един хубав ден на едно сухо място, дето няма никакъв извор - там ви праща някой и ви казва богатият: „Ако ми донесеш една стомна вода, сто хиляди лева ще ти дам.“ Няма никъде извор.
Само една модерна къща с улуци. Ако този дъжд завали върху къщата отгоре, тогава може ли да я използваш? Ще донесеш своята кофа и ще я напълниш. Това, което художникът не може при дъжда, този бедняк с кофата ще сполучи. Ще получи 100 хиляди лева от богатия.
към втори вариант >>
Това е димяща култура.
(втори вариант)
Може да кажем, че къщата на сегашната култура дими.
Това е димяща култура.
Единственото нещо, с което човек се отличава, е, че той е победил огъня и образувал горенето отчасти. Какви са били подбудителните причини, които са заставили човека да търси огъня и да го внесе в своето жилище и да го употребява? Откритието на огъня, откритието на парите си имат своя произход. Студът е причина за дрехите на човека. А за неговата голота?
към втори вариант >>
Само една модерна къща с улуци.
(втори вариант)
Друг пример. В един хубав ден на едно сухо място, дето няма никакъв извор - там ви праща някой и ви казва богатият: „Ако ми донесеш една стомна вода, сто хиляди лева ще ти дам.“ Няма никъде извор.
Само една модерна къща с улуци.
Ако този дъжд завали върху къщата отгоре, тогава може ли да я използваш? Ще донесеш своята кофа и ще я напълниш. Това, което художникът не може при дъжда, този бедняк с кофата ще сполучи. Ще получи 100 хиляди лева от богатия. Как ще оправите сега тази работа?
към втори вариант >>
Единственото нещо, с което човек се отличава, е, че той е победил огъня и образувал горенето отчасти.
(втори вариант)
Може да кажем, че къщата на сегашната култура дими. Това е димяща култура.
Единственото нещо, с което човек се отличава, е, че той е победил огъня и образувал горенето отчасти.
Какви са били подбудителните причини, които са заставили човека да търси огъня и да го внесе в своето жилище и да го употребява? Откритието на огъня, откритието на парите си имат своя произход. Студът е причина за дрехите на човека. А за неговата голота? Топлината тогава е причина.
към втори вариант >>
Ако този дъжд завали върху къщата отгоре, тогава може ли да я използваш?
(втори вариант)
Друг пример. В един хубав ден на едно сухо място, дето няма никакъв извор - там ви праща някой и ви казва богатият: „Ако ми донесеш една стомна вода, сто хиляди лева ще ти дам.“ Няма никъде извор. Само една модерна къща с улуци.
Ако този дъжд завали върху къщата отгоре, тогава може ли да я използваш?
Ще донесеш своята кофа и ще я напълниш. Това, което художникът не може при дъжда, този бедняк с кофата ще сполучи. Ще получи 100 хиляди лева от богатия. Как ще оправите сега тази работа? Когато вали дъжд, ще бъдеш водоносец, а когато грее слънце, ще бъдеш художник.
към втори вариант >>
Какви са били подбудителните причини, които са заставили човека да търси огъня и да го внесе в своето жилище и да го употребява?
(втори вариант)
Може да кажем, че къщата на сегашната култура дими. Това е димяща култура. Единственото нещо, с което човек се отличава, е, че той е победил огъня и образувал горенето отчасти.
Какви са били подбудителните причини, които са заставили човека да търси огъня и да го внесе в своето жилище и да го употребява?
Откритието на огъня, откритието на парите си имат своя произход. Студът е причина за дрехите на човека. А за неговата голота? Топлината тогава е причина. Когато някое тяло се привлича само от един център, тогава движението е по-равномерно.
към втори вариант >>
Ще донесеш своята кофа и ще я напълниш.
(втори вариант)
Друг пример. В един хубав ден на едно сухо място, дето няма никакъв извор - там ви праща някой и ви казва богатият: „Ако ми донесеш една стомна вода, сто хиляди лева ще ти дам.“ Няма никъде извор. Само една модерна къща с улуци. Ако този дъжд завали върху къщата отгоре, тогава може ли да я използваш?
Ще донесеш своята кофа и ще я напълниш.
Това, което художникът не може при дъжда, този бедняк с кофата ще сполучи. Ще получи 100 хиляди лева от богатия. Как ще оправите сега тази работа? Когато вали дъжд, ще бъдеш водоносец, а когато грее слънце, ще бъдеш художник. Това е разрешението.
към втори вариант >>
Откритието на огъня, откритието на парите си имат своя произход.
(втори вариант)
Може да кажем, че къщата на сегашната култура дими. Това е димяща култура. Единственото нещо, с което човек се отличава, е, че той е победил огъня и образувал горенето отчасти. Какви са били подбудителните причини, които са заставили човека да търси огъня и да го внесе в своето жилище и да го употребява?
Откритието на огъня, откритието на парите си имат своя произход.
Студът е причина за дрехите на човека. А за неговата голота? Топлината тогава е причина. Когато някое тяло се привлича само от един център, тогава движението е по-равномерно. А онези тела, които се движат към два центъра, то когато се приближават към единия и към другия център, се ускорява движението.
към втори вариант >>
Това, което художникът не може при дъжда, този бедняк с кофата ще сполучи.
(втори вариант)
Друг пример. В един хубав ден на едно сухо място, дето няма никакъв извор - там ви праща някой и ви казва богатият: „Ако ми донесеш една стомна вода, сто хиляди лева ще ти дам.“ Няма никъде извор. Само една модерна къща с улуци. Ако този дъжд завали върху къщата отгоре, тогава може ли да я използваш? Ще донесеш своята кофа и ще я напълниш.
Това, което художникът не може при дъжда, този бедняк с кофата ще сполучи.
Ще получи 100 хиляди лева от богатия. Как ще оправите сега тази работа? Когато вали дъжд, ще бъдеш водоносец, а когато грее слънце, ще бъдеш художник. Това е разрешението. Ако искаш да бъдеш водоносец, когато слънцето грее, ти ще фалираш.
към втори вариант >>
Студът е причина за дрехите на човека.
(втори вариант)
Може да кажем, че къщата на сегашната култура дими. Това е димяща култура. Единственото нещо, с което човек се отличава, е, че той е победил огъня и образувал горенето отчасти. Какви са били подбудителните причини, които са заставили човека да търси огъня и да го внесе в своето жилище и да го употребява? Откритието на огъня, откритието на парите си имат своя произход.
Студът е причина за дрехите на човека.
А за неговата голота? Топлината тогава е причина. Когато някое тяло се привлича само от един център, тогава движението е по-равномерно. А онези тела, които се движат към два центъра, то когато се приближават към единия и към другия център, се ускорява движението. Когато хората нямат работа, тези търговци, които са загазили, отварят тефтера и търсят някой, който им дължи малко и правят опит и разсъждение, дали той може да плати, или не.
към втори вариант >>
Ще получи 100 хиляди лева от богатия.
(втори вариант)
В един хубав ден на едно сухо място, дето няма никакъв извор - там ви праща някой и ви казва богатият: „Ако ми донесеш една стомна вода, сто хиляди лева ще ти дам.“ Няма никъде извор. Само една модерна къща с улуци. Ако този дъжд завали върху къщата отгоре, тогава може ли да я използваш? Ще донесеш своята кофа и ще я напълниш. Това, което художникът не може при дъжда, този бедняк с кофата ще сполучи.
Ще получи 100 хиляди лева от богатия.
Как ще оправите сега тази работа? Когато вали дъжд, ще бъдеш водоносец, а когато грее слънце, ще бъдеш художник. Това е разрешението. Ако искаш да бъдеш водоносец, когато слънцето грее, ти ще фалираш. И ако искаш да бъдеш художник, когато дъждът си върши работата, пак ще фалираш.
към втори вариант >>
А за неговата голота?
(втори вариант)
Това е димяща култура. Единственото нещо, с което човек се отличава, е, че той е победил огъня и образувал горенето отчасти. Какви са били подбудителните причини, които са заставили човека да търси огъня и да го внесе в своето жилище и да го употребява? Откритието на огъня, откритието на парите си имат своя произход. Студът е причина за дрехите на човека.
А за неговата голота?
Топлината тогава е причина. Когато някое тяло се привлича само от един център, тогава движението е по-равномерно. А онези тела, които се движат към два центъра, то когато се приближават към единия и към другия център, се ускорява движението. Когато хората нямат работа, тези търговци, които са загазили, отварят тефтера и търсят някой, който им дължи малко и правят опит и разсъждение, дали той може да плати, или не.
към втори вариант >>
Как ще оправите сега тази работа?
(втори вариант)
Само една модерна къща с улуци. Ако този дъжд завали върху къщата отгоре, тогава може ли да я използваш? Ще донесеш своята кофа и ще я напълниш. Това, което художникът не може при дъжда, този бедняк с кофата ще сполучи. Ще получи 100 хиляди лева от богатия.
Как ще оправите сега тази работа?
Когато вали дъжд, ще бъдеш водоносец, а когато грее слънце, ще бъдеш художник. Това е разрешението. Ако искаш да бъдеш водоносец, когато слънцето грее, ти ще фалираш. И ако искаш да бъдеш художник, когато дъждът си върши работата, пак ще фалираш. Или казано на съвременен език, за всяко нещо да избираш неговото време.
към втори вариант >>
Топлината тогава е причина.
(втори вариант)
Единственото нещо, с което човек се отличава, е, че той е победил огъня и образувал горенето отчасти. Какви са били подбудителните причини, които са заставили човека да търси огъня и да го внесе в своето жилище и да го употребява? Откритието на огъня, откритието на парите си имат своя произход. Студът е причина за дрехите на човека. А за неговата голота?
Топлината тогава е причина.
Когато някое тяло се привлича само от един център, тогава движението е по-равномерно. А онези тела, които се движат към два центъра, то когато се приближават към единия и към другия център, се ускорява движението. Когато хората нямат работа, тези търговци, които са загазили, отварят тефтера и търсят някой, който им дължи малко и правят опит и разсъждение, дали той може да плати, или не.
към втори вариант >>
Когато вали дъжд, ще бъдеш водоносец, а когато грее слънце, ще бъдеш художник.
(втори вариант)
Ако този дъжд завали върху къщата отгоре, тогава може ли да я използваш? Ще донесеш своята кофа и ще я напълниш. Това, което художникът не може при дъжда, този бедняк с кофата ще сполучи. Ще получи 100 хиляди лева от богатия. Как ще оправите сега тази работа?
Когато вали дъжд, ще бъдеш водоносец, а когато грее слънце, ще бъдеш художник.
Това е разрешението. Ако искаш да бъдеш водоносец, когато слънцето грее, ти ще фалираш. И ако искаш да бъдеш художник, когато дъждът си върши работата, пак ще фалираш. Или казано на съвременен език, за всяко нещо да избираш неговото време. Когато дойдат скърбите, ще станете водоносец.
към втори вариант >>
Когато някое тяло се привлича само от един център, тогава движението е по-равномерно.
(втори вариант)
Какви са били подбудителните причини, които са заставили човека да търси огъня и да го внесе в своето жилище и да го употребява? Откритието на огъня, откритието на парите си имат своя произход. Студът е причина за дрехите на човека. А за неговата голота? Топлината тогава е причина.
Когато някое тяло се привлича само от един център, тогава движението е по-равномерно.
А онези тела, които се движат към два центъра, то когато се приближават към единия и към другия център, се ускорява движението. Когато хората нямат работа, тези търговци, които са загазили, отварят тефтера и търсят някой, който им дължи малко и правят опит и разсъждение, дали той може да плати, или не.
към втори вариант >>
Това е разрешението.
(втори вариант)
Ще донесеш своята кофа и ще я напълниш. Това, което художникът не може при дъжда, този бедняк с кофата ще сполучи. Ще получи 100 хиляди лева от богатия. Как ще оправите сега тази работа? Когато вали дъжд, ще бъдеш водоносец, а когато грее слънце, ще бъдеш художник.
Това е разрешението.
Ако искаш да бъдеш водоносец, когато слънцето грее, ти ще фалираш. И ако искаш да бъдеш художник, когато дъждът си върши работата, пак ще фалираш. Или казано на съвременен език, за всяко нещо да избираш неговото време. Когато дойдат скърбите, ще станете водоносец. А когато дойдат радостите, ще бъдете художник.
към втори вариант >>
А онези тела, които се движат към два центъра, то когато се приближават към единия и към другия център, се ускорява движението.
(втори вариант)
Откритието на огъня, откритието на парите си имат своя произход. Студът е причина за дрехите на човека. А за неговата голота? Топлината тогава е причина. Когато някое тяло се привлича само от един център, тогава движението е по-равномерно.
А онези тела, които се движат към два центъра, то когато се приближават към единия и към другия център, се ускорява движението.
Когато хората нямат работа, тези търговци, които са загазили, отварят тефтера и търсят някой, който им дължи малко и правят опит и разсъждение, дали той може да плати, или не.
към втори вариант >>
Ако искаш да бъдеш водоносец, когато слънцето грее, ти ще фалираш.
(втори вариант)
Това, което художникът не може при дъжда, този бедняк с кофата ще сполучи. Ще получи 100 хиляди лева от богатия. Как ще оправите сега тази работа? Когато вали дъжд, ще бъдеш водоносец, а когато грее слънце, ще бъдеш художник. Това е разрешението.
Ако искаш да бъдеш водоносец, когато слънцето грее, ти ще фалираш.
И ако искаш да бъдеш художник, когато дъждът си върши работата, пак ще фалираш. Или казано на съвременен език, за всяко нещо да избираш неговото време. Когато дойдат скърбите, ще станете водоносец. А когато дойдат радостите, ще бъдете художник. Но как?
към втори вариант >>
Когато хората нямат работа, тези търговци, които са загазили, отварят тефтера и търсят някой, който им дължи малко и правят опит и разсъждение, дали той може да плати, или не.
(втори вариант)
Студът е причина за дрехите на човека. А за неговата голота? Топлината тогава е причина. Когато някое тяло се привлича само от един център, тогава движението е по-равномерно. А онези тела, които се движат към два центъра, то когато се приближават към единия и към другия център, се ускорява движението.
Когато хората нямат работа, тези търговци, които са загазили, отварят тефтера и търсят някой, който им дължи малко и правят опит и разсъждение, дали той може да плати, или не.
към втори вариант >>
И ако искаш да бъдеш художник, когато дъждът си върши работата, пак ще фалираш.
(втори вариант)
Ще получи 100 хиляди лева от богатия. Как ще оправите сега тази работа? Когато вали дъжд, ще бъдеш водоносец, а когато грее слънце, ще бъдеш художник. Това е разрешението. Ако искаш да бъдеш водоносец, когато слънцето грее, ти ще фалираш.
И ако искаш да бъдеш художник, когато дъждът си върши работата, пак ще фалираш.
Или казано на съвременен език, за всяко нещо да избираш неговото време. Когато дойдат скърбите, ще станете водоносец. А когато дойдат радостите, ще бъдете художник. Но как?
към втори вариант >>
Да допуснем, че някое тяло се движи и се приближава към една точка А - разбираме движение към центъра.
(втори вариант)
Да допуснем, че някое тяло се движи и се приближава към една точка А - разбираме движение към центъра.
Но когато тялото се отдалечава от центъра, коя е причината, която го отдалечава. Като малките деца имали сте една топка и тази малка топка сте я връзвали и сте я въртели. Тялото, което въртите, вие привличате ли го и го въртите? Вие сте го свързали. Тази топка образува цяло едно колело.
към втори вариант >>
Или казано на съвременен език, за всяко нещо да избираш неговото време.
(втори вариант)
Как ще оправите сега тази работа? Когато вали дъжд, ще бъдеш водоносец, а когато грее слънце, ще бъдеш художник. Това е разрешението. Ако искаш да бъдеш водоносец, когато слънцето грее, ти ще фалираш. И ако искаш да бъдеш художник, когато дъждът си върши работата, пак ще фалираш.
Или казано на съвременен език, за всяко нещо да избираш неговото време.
Когато дойдат скърбите, ще станете водоносец. А когато дойдат радостите, ще бъдете художник. Но как?
към втори вариант >>
Но когато тялото се отдалечава от центъра, коя е причината, която го отдалечава.
(втори вариант)
Да допуснем, че някое тяло се движи и се приближава към една точка А - разбираме движение към центъра.
Но когато тялото се отдалечава от центъра, коя е причината, която го отдалечава.
Като малките деца имали сте една топка и тази малка топка сте я връзвали и сте я въртели. Тялото, което въртите, вие привличате ли го и го въртите? Вие сте го свързали. Тази топка образува цяло едно колело. Тази точка привлича ли се към вас?
към втори вариант >>
Когато дойдат скърбите, ще станете водоносец.
(втори вариант)
Когато вали дъжд, ще бъдеш водоносец, а когато грее слънце, ще бъдеш художник. Това е разрешението. Ако искаш да бъдеш водоносец, когато слънцето грее, ти ще фалираш. И ако искаш да бъдеш художник, когато дъждът си върши работата, пак ще фалираш. Или казано на съвременен език, за всяко нещо да избираш неговото време.
Когато дойдат скърбите, ще станете водоносец.
А когато дойдат радостите, ще бъдете художник. Но как?
към втори вариант >>
Като малките деца имали сте една топка и тази малка топка сте я връзвали и сте я въртели.
(втори вариант)
Да допуснем, че някое тяло се движи и се приближава към една точка А - разбираме движение към центъра. Но когато тялото се отдалечава от центъра, коя е причината, която го отдалечава.
Като малките деца имали сте една топка и тази малка топка сте я връзвали и сте я въртели.
Тялото, което въртите, вие привличате ли го и го въртите? Вие сте го свързали. Тази топка образува цяло едно колело. Тази точка привлича ли се към вас? (Един брат казва: „При въртенето и се образуват две сили - центробежна и центростремителна.) Това дете, което върти тази топка, кои са подбудителните причини, за да я държи и да я върти около себе си?
към втори вариант >>
А когато дойдат радостите, ще бъдете художник.
(втори вариант)
Това е разрешението. Ако искаш да бъдеш водоносец, когато слънцето грее, ти ще фалираш. И ако искаш да бъдеш художник, когато дъждът си върши работата, пак ще фалираш. Или казано на съвременен език, за всяко нещо да избираш неговото време. Когато дойдат скърбите, ще станете водоносец.
А когато дойдат радостите, ще бъдете художник.
Но как?
към втори вариант >>
Тялото, което въртите, вие привличате ли го и го въртите?
(втори вариант)
Да допуснем, че някое тяло се движи и се приближава към една точка А - разбираме движение към центъра. Но когато тялото се отдалечава от центъра, коя е причината, която го отдалечава. Като малките деца имали сте една топка и тази малка топка сте я връзвали и сте я въртели.
Тялото, което въртите, вие привличате ли го и го въртите?
Вие сте го свързали. Тази топка образува цяло едно колело. Тази точка привлича ли се към вас? (Един брат казва: „При въртенето и се образуват две сили - центробежна и центростремителна.) Това дете, което върти тази топка, кои са подбудителните причини, за да я държи и да я върти около себе си? Вие сте играли с такава топка, нали?
към втори вариант >>
Но как?
(втори вариант)
Ако искаш да бъдеш водоносец, когато слънцето грее, ти ще фалираш. И ако искаш да бъдеш художник, когато дъждът си върши работата, пак ще фалираш. Или казано на съвременен език, за всяко нещо да избираш неговото време. Когато дойдат скърбите, ще станете водоносец. А когато дойдат радостите, ще бъдете художник.
Но как?
към втори вариант >>
Вие сте го свързали.
(втори вариант)
Да допуснем, че някое тяло се движи и се приближава към една точка А - разбираме движение към центъра. Но когато тялото се отдалечава от центъра, коя е причината, която го отдалечава. Като малките деца имали сте една топка и тази малка топка сте я връзвали и сте я въртели. Тялото, което въртите, вие привличате ли го и го въртите?
Вие сте го свързали.
Тази топка образува цяло едно колело. Тази точка привлича ли се към вас? (Един брат казва: „При въртенето и се образуват две сили - центробежна и центростремителна.) Това дете, което върти тази топка, кои са подбудителните причини, за да я държи и да я върти около себе си? Вие сте играли с такава топка, нали? Вземате и завъртите топката.
към втори вариант >>
В древността един адепт се спънал от един камък и го пита: „Защо седиш тука?
(втори вариант)
В древността един адепт се спънал от един камък и го пита: „Защо седиш тука?
“ И камъчето казало: „Инвалид съм.“ „Защо не си в болницата? “ „Нямаше кой да ми помогне.“ „Аз ще те пратя в болницата.“ Взема една прашка и хвърля камъка през реката. След като са го хвърлили камъка през реката, работата оправя ли се? Камъкът инвалид може ли да бъде? И действително по отношение на този адепт този камък е инвалид в своето знание, в своето разбиране.
към втори вариант >>
Тази топка образува цяло едно колело.
(втори вариант)
Да допуснем, че някое тяло се движи и се приближава към една точка А - разбираме движение към центъра. Но когато тялото се отдалечава от центъра, коя е причината, която го отдалечава. Като малките деца имали сте една топка и тази малка топка сте я връзвали и сте я въртели. Тялото, което въртите, вие привличате ли го и го въртите? Вие сте го свързали.
Тази топка образува цяло едно колело.
Тази точка привлича ли се към вас? (Един брат казва: „При въртенето и се образуват две сили - центробежна и центростремителна.) Това дете, което върти тази топка, кои са подбудителните причини, за да я държи и да я върти около себе си? Вие сте играли с такава топка, нали? Вземате и завъртите топката. Кои бяха първите и подбудителни причини?
към втори вариант >>
“ И камъчето казало: „Инвалид съм.“ „Защо не си в болницата?
(втори вариант)
В древността един адепт се спънал от един камък и го пита: „Защо седиш тука?
“ И камъчето казало: „Инвалид съм.“ „Защо не си в болницата?
“ „Нямаше кой да ми помогне.“ „Аз ще те пратя в болницата.“ Взема една прашка и хвърля камъка през реката. След като са го хвърлили камъка през реката, работата оправя ли се? Камъкът инвалид може ли да бъде? И действително по отношение на този адепт този камък е инвалид в своето знание, в своето разбиране. Когато човек дойде до него, до истинското разбиране, тогава всякога се отличава с едно качество.
към втори вариант >>
Тази точка привлича ли се към вас?
(втори вариант)
Но когато тялото се отдалечава от центъра, коя е причината, която го отдалечава. Като малките деца имали сте една топка и тази малка топка сте я връзвали и сте я въртели. Тялото, което въртите, вие привличате ли го и го въртите? Вие сте го свързали. Тази топка образува цяло едно колело.
Тази точка привлича ли се към вас?
(Един брат казва: „При въртенето и се образуват две сили - центробежна и центростремителна.) Това дете, което върти тази топка, кои са подбудителните причини, за да я държи и да я върти около себе си? Вие сте играли с такава топка, нали? Вземате и завъртите топката. Кои бяха първите и подбудителни причини? (Желанието за ефект.) Какъв е ефектът?
към втори вариант >>
“ „Нямаше кой да ми помогне.“ „Аз ще те пратя в болницата.“ Взема една прашка и хвърля камъка през реката.
(втори вариант)
В древността един адепт се спънал от един камък и го пита: „Защо седиш тука? “ И камъчето казало: „Инвалид съм.“ „Защо не си в болницата?
“ „Нямаше кой да ми помогне.“ „Аз ще те пратя в болницата.“ Взема една прашка и хвърля камъка през реката.
След като са го хвърлили камъка през реката, работата оправя ли се? Камъкът инвалид може ли да бъде? И действително по отношение на този адепт този камък е инвалид в своето знание, в своето разбиране. Когато човек дойде до него, до истинското разбиране, тогава всякога се отличава с едно качество. Щом се добереш до тази област, веднага настава в тебе едно прозрение.
към втори вариант >>
(Един брат казва: „При въртенето и се образуват две сили - центробежна и центростремителна.) Това дете, което върти тази топка, кои са подбудителните причини, за да я държи и да я върти около себе си?
(втори вариант)
Като малките деца имали сте една топка и тази малка топка сте я връзвали и сте я въртели. Тялото, което въртите, вие привличате ли го и го въртите? Вие сте го свързали. Тази топка образува цяло едно колело. Тази точка привлича ли се към вас?
(Един брат казва: „При въртенето и се образуват две сили - центробежна и центростремителна.) Това дете, което върти тази топка, кои са подбудителните причини, за да я държи и да я върти около себе си?
Вие сте играли с такава топка, нали? Вземате и завъртите топката. Кои бяха първите и подбудителни причини? (Желанието за ефект.) Какъв е ефектът? Какво излиза от това въртене?
към втори вариант >>
След като са го хвърлили камъка през реката, работата оправя ли се?
(втори вариант)
В древността един адепт се спънал от един камък и го пита: „Защо седиш тука? “ И камъчето казало: „Инвалид съм.“ „Защо не си в болницата? “ „Нямаше кой да ми помогне.“ „Аз ще те пратя в болницата.“ Взема една прашка и хвърля камъка през реката.
След като са го хвърлили камъка през реката, работата оправя ли се?
Камъкът инвалид може ли да бъде? И действително по отношение на този адепт този камък е инвалид в своето знание, в своето разбиране. Когато човек дойде до него, до истинското разбиране, тогава всякога се отличава с едно качество. Щом се добереш до тази област, веднага настава в тебе едно прозрение.
към втори вариант >>
Вие сте играли с такава топка, нали?
(втори вариант)
Тялото, което въртите, вие привличате ли го и го въртите? Вие сте го свързали. Тази топка образува цяло едно колело. Тази точка привлича ли се към вас? (Един брат казва: „При въртенето и се образуват две сили - центробежна и центростремителна.) Това дете, което върти тази топка, кои са подбудителните причини, за да я държи и да я върти около себе си?
Вие сте играли с такава топка, нали?
Вземате и завъртите топката. Кои бяха първите и подбудителни причини? (Желанието за ефект.) Какъв е ефектът? Какво излиза от това въртене? Това е един научен въпрос.
към втори вариант >>
Камъкът инвалид може ли да бъде?
(втори вариант)
В древността един адепт се спънал от един камък и го пита: „Защо седиш тука? “ И камъчето казало: „Инвалид съм.“ „Защо не си в болницата? “ „Нямаше кой да ми помогне.“ „Аз ще те пратя в болницата.“ Взема една прашка и хвърля камъка през реката. След като са го хвърлили камъка през реката, работата оправя ли се?
Камъкът инвалид може ли да бъде?
И действително по отношение на този адепт този камък е инвалид в своето знание, в своето разбиране. Когато човек дойде до него, до истинското разбиране, тогава всякога се отличава с едно качество. Щом се добереш до тази област, веднага настава в тебе едно прозрение.
към втори вариант >>
Вземате и завъртите топката.
(втори вариант)
Вие сте го свързали. Тази топка образува цяло едно колело. Тази точка привлича ли се към вас? (Един брат казва: „При въртенето и се образуват две сили - центробежна и центростремителна.) Това дете, което върти тази топка, кои са подбудителните причини, за да я държи и да я върти около себе си? Вие сте играли с такава топка, нали?
Вземате и завъртите топката.
Кои бяха първите и подбудителни причини? (Желанието за ефект.) Какъв е ефектът? Какво излиза от това въртене? Това е един научен въпрос. Вие завъртите топката, и го оставите неразрешен.
към втори вариант >>
И действително по отношение на този адепт този камък е инвалид в своето знание, в своето разбиране.
(втори вариант)
В древността един адепт се спънал от един камък и го пита: „Защо седиш тука? “ И камъчето казало: „Инвалид съм.“ „Защо не си в болницата? “ „Нямаше кой да ми помогне.“ „Аз ще те пратя в болницата.“ Взема една прашка и хвърля камъка през реката. След като са го хвърлили камъка през реката, работата оправя ли се? Камъкът инвалид може ли да бъде?
И действително по отношение на този адепт този камък е инвалид в своето знание, в своето разбиране.
Когато човек дойде до него, до истинското разбиране, тогава всякога се отличава с едно качество. Щом се добереш до тази област, веднага настава в тебе едно прозрение.
към втори вариант >>
Кои бяха първите и подбудителни причини?
(втори вариант)
Тази топка образува цяло едно колело. Тази точка привлича ли се към вас? (Един брат казва: „При въртенето и се образуват две сили - центробежна и центростремителна.) Това дете, което върти тази топка, кои са подбудителните причини, за да я държи и да я върти около себе си? Вие сте играли с такава топка, нали? Вземате и завъртите топката.
Кои бяха първите и подбудителни причини?
(Желанието за ефект.) Какъв е ефектът? Какво излиза от това въртене? Това е един научен въпрос. Вие завъртите топката, и го оставите неразрешен. Констатирате само, че се върти топката.
към втори вариант >>
Когато човек дойде до него, до истинското разбиране, тогава всякога се отличава с едно качество.
(втори вариант)
“ И камъчето казало: „Инвалид съм.“ „Защо не си в болницата? “ „Нямаше кой да ми помогне.“ „Аз ще те пратя в болницата.“ Взема една прашка и хвърля камъка през реката. След като са го хвърлили камъка през реката, работата оправя ли се? Камъкът инвалид може ли да бъде? И действително по отношение на този адепт този камък е инвалид в своето знание, в своето разбиране.
Когато човек дойде до него, до истинското разбиране, тогава всякога се отличава с едно качество.
Щом се добереш до тази област, веднага настава в тебе едно прозрение.
към втори вариант >>
(Желанието за ефект.) Какъв е ефектът?
(втори вариант)
Тази точка привлича ли се към вас? (Един брат казва: „При въртенето и се образуват две сили - центробежна и центростремителна.) Това дете, което върти тази топка, кои са подбудителните причини, за да я държи и да я върти около себе си? Вие сте играли с такава топка, нали? Вземате и завъртите топката. Кои бяха първите и подбудителни причини?
(Желанието за ефект.) Какъв е ефектът?
Какво излиза от това въртене? Това е един научен въпрос. Вие завъртите топката, и го оставите неразрешен. Констатирате само, че се върти топката. На този въпрос не му давате разрешение.
към втори вариант >>
Щом се добереш до тази област, веднага настава в тебе едно прозрение.
(втори вариант)
“ „Нямаше кой да ми помогне.“ „Аз ще те пратя в болницата.“ Взема една прашка и хвърля камъка през реката. След като са го хвърлили камъка през реката, работата оправя ли се? Камъкът инвалид може ли да бъде? И действително по отношение на този адепт този камък е инвалид в своето знание, в своето разбиране. Когато човек дойде до него, до истинското разбиране, тогава всякога се отличава с едно качество.
Щом се добереш до тази област, веднага настава в тебе едно прозрение.
към втори вариант >>
Какво излиза от това въртене?
(втори вариант)
(Един брат казва: „При въртенето и се образуват две сили - центробежна и центростремителна.) Това дете, което върти тази топка, кои са подбудителните причини, за да я държи и да я върти около себе си? Вие сте играли с такава топка, нали? Вземате и завъртите топката. Кои бяха първите и подбудителни причини? (Желанието за ефект.) Какъв е ефектът?
Какво излиза от това въртене?
Това е един научен въпрос. Вие завъртите топката, и го оставите неразрешен. Констатирате само, че се върти топката. На този въпрос не му давате разрешение. И после вие намирате едно обяснение от научно гледище.
към втори вариант >>
Представете си, когато човек е ходил в тъмнината и се явява една светлинка, или се явява един малък мир в човека.
(втори вариант)
Представете си, когато човек е ходил в тъмнината и се явява една светлинка, или се явява един малък мир в човека.
Мирът подразбира, че има едно пълно разрешение вътре в човешкия живот. Привеждал съм толкоз пъти примера. Онова, което разрешава мъчнотиите в живота, е малко нещо. Не се изисква голяма философия в живота. Причината е толкоз малко нещо, че и децата могат да го употребят.
към втори вариант >>
Това е един научен въпрос.
(втори вариант)
Вие сте играли с такава топка, нали? Вземате и завъртите топката. Кои бяха първите и подбудителни причини? (Желанието за ефект.) Какъв е ефектът? Какво излиза от това въртене?
Това е един научен въпрос.
Вие завъртите топката, и го оставите неразрешен. Констатирате само, че се върти топката. На този въпрос не му давате разрешение. И после вие намирате едно обяснение от научно гледище. Вие, когато задържате топката, привличате ли я?
към втори вариант >>
Мирът подразбира, че има едно пълно разрешение вътре в човешкия живот.
(втори вариант)
Представете си, когато човек е ходил в тъмнината и се явява една светлинка, или се явява един малък мир в човека.
Мирът подразбира, че има едно пълно разрешение вътре в човешкия живот.
Привеждал съм толкоз пъти примера. Онова, което разрешава мъчнотиите в живота, е малко нещо. Не се изисква голяма философия в живота. Причината е толкоз малко нещо, че и децата могат да го употребят.
към втори вариант >>
Вие завъртите топката, и го оставите неразрешен.
(втори вариант)
Вземате и завъртите топката. Кои бяха първите и подбудителни причини? (Желанието за ефект.) Какъв е ефектът? Какво излиза от това въртене? Това е един научен въпрос.
Вие завъртите топката, и го оставите неразрешен.
Констатирате само, че се върти топката. На този въпрос не му давате разрешение. И после вие намирате едно обяснение от научно гледище. Вие, когато задържате топката, привличате ли я? Тази топка иска да се освободи от вас по който и да е начин.
към втори вариант >>
Привеждал съм толкоз пъти примера.
(втори вариант)
Представете си, когато човек е ходил в тъмнината и се явява една светлинка, или се явява един малък мир в човека. Мирът подразбира, че има едно пълно разрешение вътре в човешкия живот.
Привеждал съм толкоз пъти примера.
Онова, което разрешава мъчнотиите в живота, е малко нещо. Не се изисква голяма философия в живота. Причината е толкоз малко нещо, че и децата могат да го употребят.
към втори вариант >>
Констатирате само, че се върти топката.
(втори вариант)
Кои бяха първите и подбудителни причини? (Желанието за ефект.) Какъв е ефектът? Какво излиза от това въртене? Това е един научен въпрос. Вие завъртите топката, и го оставите неразрешен.
Констатирате само, че се върти топката.
На този въпрос не му давате разрешение. И после вие намирате едно обяснение от научно гледище. Вие, когато задържате топката, привличате ли я? Тази топка иска да се освободи от вас по който и да е начин. И като е свързана, тя се върти около вас.
към втори вариант >>
Онова, което разрешава мъчнотиите в живота, е малко нещо.
(втори вариант)
Представете си, когато човек е ходил в тъмнината и се явява една светлинка, или се явява един малък мир в човека. Мирът подразбира, че има едно пълно разрешение вътре в човешкия живот. Привеждал съм толкоз пъти примера.
Онова, което разрешава мъчнотиите в живота, е малко нещо.
Не се изисква голяма философия в живота. Причината е толкоз малко нещо, че и децата могат да го употребят.
към втори вариант >>
На този въпрос не му давате разрешение.
(втори вариант)
(Желанието за ефект.) Какъв е ефектът? Какво излиза от това въртене? Това е един научен въпрос. Вие завъртите топката, и го оставите неразрешен. Констатирате само, че се върти топката.
На този въпрос не му давате разрешение.
И после вие намирате едно обяснение от научно гледище. Вие, когато задържате топката, привличате ли я? Тази топка иска да се освободи от вас по който и да е начин. И като е свързана, тя се върти около вас. Вие привличате ли топката с нещо?
към втори вариант >>
Не се изисква голяма философия в живота.
(втори вариант)
Представете си, когато човек е ходил в тъмнината и се явява една светлинка, или се явява един малък мир в човека. Мирът подразбира, че има едно пълно разрешение вътре в човешкия живот. Привеждал съм толкоз пъти примера. Онова, което разрешава мъчнотиите в живота, е малко нещо.
Не се изисква голяма философия в живота.
Причината е толкоз малко нещо, че и децата могат да го употребят.
към втори вариант >>
И после вие намирате едно обяснение от научно гледище.
(втори вариант)
Какво излиза от това въртене? Това е един научен въпрос. Вие завъртите топката, и го оставите неразрешен. Констатирате само, че се върти топката. На този въпрос не му давате разрешение.
И после вие намирате едно обяснение от научно гледище.
Вие, когато задържате топката, привличате ли я? Тази топка иска да се освободи от вас по който и да е начин. И като е свързана, тя се върти около вас. Вие привличате ли топката с нещо? С какво я привличате?
към втори вариант >>
Причината е толкоз малко нещо, че и децата могат да го употребят.
(втори вариант)
Представете си, когато човек е ходил в тъмнината и се явява една светлинка, или се явява един малък мир в човека. Мирът подразбира, че има едно пълно разрешение вътре в човешкия живот. Привеждал съм толкоз пъти примера. Онова, което разрешава мъчнотиите в живота, е малко нещо. Не се изисква голяма философия в живота.
Причината е толкоз малко нещо, че и децата могат да го употребят.
към втори вариант >>
Вие, когато задържате топката, привличате ли я?
(втори вариант)
Това е един научен въпрос. Вие завъртите топката, и го оставите неразрешен. Констатирате само, че се върти топката. На този въпрос не му давате разрешение. И после вие намирате едно обяснение от научно гледище.
Вие, когато задържате топката, привличате ли я?
Тази топка иска да се освободи от вас по който и да е начин. И като е свързана, тя се върти около вас. Вие привличате ли топката с нещо? С какво я привличате? С нищо.
към втори вариант >>
Един господар праща слугата си със сто ключа вързани в един сноп в една от стаите и му казва: „Стотният ключ е ключът за последната стая.“ Той не обърнал внимание и под думите „стотния ключ“ той не е разбрал, че един от стоте ключа.
(втори вариант)
Един господар праща слугата си със сто ключа вързани в един сноп в една от стаите и му казва: „Стотният ключ е ключът за последната стая.“ Той не обърнал внимание и под думите „стотния ключ“ той не е разбрал, че един от стоте ключа.
Отишъл до последната врата, опитал този ключ, онзи ключ, не можел да отвори. Ние носим сега ключовете, но не знаем кой ключ за коя врата е. И губим времето. Опитваме първия ключ, втория ключ, третия ключ, и се връщаме. Връща се слугата и казва: „Не става ключът.“ Стотният ключ е за стотната врата.
към втори вариант >>
Тази топка иска да се освободи от вас по който и да е начин.
(втори вариант)
Вие завъртите топката, и го оставите неразрешен. Констатирате само, че се върти топката. На този въпрос не му давате разрешение. И после вие намирате едно обяснение от научно гледище. Вие, когато задържате топката, привличате ли я?
Тази топка иска да се освободи от вас по който и да е начин.
И като е свързана, тя се върти около вас. Вие привличате ли топката с нещо? С какво я привличате? С нищо. Дръжте я.
към втори вариант >>
Отишъл до последната врата, опитал този ключ, онзи ключ, не можел да отвори.
(втори вариант)
Един господар праща слугата си със сто ключа вързани в един сноп в една от стаите и му казва: „Стотният ключ е ключът за последната стая.“ Той не обърнал внимание и под думите „стотния ключ“ той не е разбрал, че един от стоте ключа.
Отишъл до последната врата, опитал този ключ, онзи ключ, не можел да отвори.
Ние носим сега ключовете, но не знаем кой ключ за коя врата е. И губим времето. Опитваме първия ключ, втория ключ, третия ключ, и се връщаме. Връща се слугата и казва: „Не става ключът.“ Стотният ключ е за стотната врата. Ще отвори.
към втори вариант >>
И като е свързана, тя се върти около вас.
(втори вариант)
Констатирате само, че се върти топката. На този въпрос не му давате разрешение. И после вие намирате едно обяснение от научно гледище. Вие, когато задържате топката, привличате ли я? Тази топка иска да се освободи от вас по който и да е начин.
И като е свързана, тя се върти около вас.
Вие привличате ли топката с нещо? С какво я привличате? С нищо. Дръжте я. Тя иска да побегне от вас. Добре.
към втори вариант >>
Ние носим сега ключовете, но не знаем кой ключ за коя врата е.
(втори вариант)
Един господар праща слугата си със сто ключа вързани в един сноп в една от стаите и му казва: „Стотният ключ е ключът за последната стая.“ Той не обърнал внимание и под думите „стотния ключ“ той не е разбрал, че един от стоте ключа. Отишъл до последната врата, опитал този ключ, онзи ключ, не можел да отвори.
Ние носим сега ключовете, но не знаем кой ключ за коя врата е.
И губим времето. Опитваме първия ключ, втория ключ, третия ключ, и се връщаме. Връща се слугата и казва: „Не става ключът.“ Стотният ключ е за стотната врата. Ще отвори. Трябва да се знаят числата на ключовете, които отварят стаите.
към втори вариант >>
Вие привличате ли топката с нещо?
(втори вариант)
На този въпрос не му давате разрешение. И после вие намирате едно обяснение от научно гледище. Вие, когато задържате топката, привличате ли я? Тази топка иска да се освободи от вас по който и да е начин. И като е свързана, тя се върти около вас.
Вие привличате ли топката с нещо?
С какво я привличате? С нищо. Дръжте я. Тя иска да побегне от вас. Добре. Вие задвижвате вашите пръсти.
към втори вариант >>
И губим времето.
(втори вариант)
Един господар праща слугата си със сто ключа вързани в един сноп в една от стаите и му казва: „Стотният ключ е ключът за последната стая.“ Той не обърнал внимание и под думите „стотния ключ“ той не е разбрал, че един от стоте ключа. Отишъл до последната врата, опитал този ключ, онзи ключ, не можел да отвори. Ние носим сега ключовете, но не знаем кой ключ за коя врата е.
И губим времето.
Опитваме първия ключ, втория ключ, третия ключ, и се връщаме. Връща се слугата и казва: „Не става ключът.“ Стотният ключ е за стотната врата. Ще отвори. Трябва да се знаят числата на ключовете, които отварят стаите.
към втори вариант >>
С какво я привличате?
(втори вариант)
И после вие намирате едно обяснение от научно гледище. Вие, когато задържате топката, привличате ли я? Тази топка иска да се освободи от вас по който и да е начин. И като е свързана, тя се върти около вас. Вие привличате ли топката с нещо?
С какво я привличате?
С нищо. Дръжте я. Тя иска да побегне от вас. Добре. Вие задвижвате вашите пръсти. (Учителят прави с ръката си движение, въртене.) Какво постигате с това движение?
към втори вариант >>
Опитваме първия ключ, втория ключ, третия ключ, и се връщаме.
(втори вариант)
Един господар праща слугата си със сто ключа вързани в един сноп в една от стаите и му казва: „Стотният ключ е ключът за последната стая.“ Той не обърнал внимание и под думите „стотния ключ“ той не е разбрал, че един от стоте ключа. Отишъл до последната врата, опитал този ключ, онзи ключ, не можел да отвори. Ние носим сега ключовете, но не знаем кой ключ за коя врата е. И губим времето.
Опитваме първия ключ, втория ключ, третия ключ, и се връщаме.
Връща се слугата и казва: „Не става ключът.“ Стотният ключ е за стотната врата. Ще отвори. Трябва да се знаят числата на ключовете, които отварят стаите.
към втори вариант >>
С нищо.
(втори вариант)
Вие, когато задържате топката, привличате ли я? Тази топка иска да се освободи от вас по който и да е начин. И като е свързана, тя се върти около вас. Вие привличате ли топката с нещо? С какво я привличате?
С нищо.
Дръжте я. Тя иска да побегне от вас. Добре. Вие задвижвате вашите пръсти. (Учителят прави с ръката си движение, въртене.) Какво постигате с това движение? Някой ваш другар върви и вие му правите с ръка така.
към втори вариант >>
Връща се слугата и казва: „Не става ключът.“ Стотният ключ е за стотната врата.
(втори вариант)
Един господар праща слугата си със сто ключа вързани в един сноп в една от стаите и му казва: „Стотният ключ е ключът за последната стая.“ Той не обърнал внимание и под думите „стотния ключ“ той не е разбрал, че един от стоте ключа. Отишъл до последната врата, опитал този ключ, онзи ключ, не можел да отвори. Ние носим сега ключовете, но не знаем кой ключ за коя врата е. И губим времето. Опитваме първия ключ, втория ключ, третия ключ, и се връщаме.
Връща се слугата и казва: „Не става ключът.“ Стотният ключ е за стотната врата.
Ще отвори. Трябва да се знаят числата на ключовете, които отварят стаите.
към втори вариант >>
Дръжте я.
(втори вариант)
Тази топка иска да се освободи от вас по който и да е начин. И като е свързана, тя се върти около вас. Вие привличате ли топката с нещо? С какво я привличате? С нищо.
Дръжте я.
Тя иска да побегне от вас. Добре. Вие задвижвате вашите пръсти. (Учителят прави с ръката си движение, въртене.) Какво постигате с това движение? Някой ваш другар върви и вие му правите с ръка така.
към втори вариант >>
Ще отвори.
(втори вариант)
Отишъл до последната врата, опитал този ключ, онзи ключ, не можел да отвори. Ние носим сега ключовете, но не знаем кой ключ за коя врата е. И губим времето. Опитваме първия ключ, втория ключ, третия ключ, и се връщаме. Връща се слугата и казва: „Не става ключът.“ Стотният ключ е за стотната врата.
Ще отвори.
Трябва да се знаят числата на ключовете, които отварят стаите.
към втори вариант >>
Тя иска да побегне от вас. Добре.
(втори вариант)
И като е свързана, тя се върти около вас. Вие привличате ли топката с нещо? С какво я привличате? С нищо. Дръжте я.
Тя иска да побегне от вас. Добре.
Вие задвижвате вашите пръсти. (Учителят прави с ръката си движение, въртене.) Какво постигате с това движение? Някой ваш другар върви и вие му правите с ръка така.
към втори вариант >>
Трябва да се знаят числата на ключовете, които отварят стаите.
(втори вариант)
Ние носим сега ключовете, но не знаем кой ключ за коя врата е. И губим времето. Опитваме първия ключ, втория ключ, третия ключ, и се връщаме. Връща се слугата и казва: „Не става ключът.“ Стотният ключ е за стотната врата. Ще отвори.
Трябва да се знаят числата на ключовете, които отварят стаите.
към втори вариант >>
Вие задвижвате вашите пръсти.
(втори вариант)
Вие привличате ли топката с нещо? С какво я привличате? С нищо. Дръжте я. Тя иска да побегне от вас. Добре.
Вие задвижвате вашите пръсти.
(Учителят прави с ръката си движение, въртене.) Какво постигате с това движение? Някой ваш другар върви и вие му правите с ръка така.
към втори вариант >>
Минава един млад момък край един стражар, който пази пътя.
(втори вариант)
Минава един млад момък край един стражар, който пази пътя.
И казва му стражарят: „Върни се назад. Аз съм поставен на пост. Никой няма право да минава.“ Пък по пътя има река. Онзи му казва: „Пусни ме, защото имам важна работа.“ Стражарят му казва: „Моята работа е да пазя пътя и е по-важна, отколкото работата, за която отиваш.“ Момъкът му казва: „Моята работа е по-важна, отколкото тази работа - да пазиш пътя.“ Как се е разрешил въпросът? Младият момък хваща стражаря, хвърля го в реката и си продължава пътя.
към втори вариант >>
(Учителят прави с ръката си движение, въртене.) Какво постигате с това движение?
(втори вариант)
С какво я привличате? С нищо. Дръжте я. Тя иска да побегне от вас. Добре. Вие задвижвате вашите пръсти.
(Учителят прави с ръката си движение, въртене.) Какво постигате с това движение?
Някой ваш другар върви и вие му правите с ръка така.
към втори вариант >>
И казва му стражарят: „Върни се назад.
(втори вариант)
Минава един млад момък край един стражар, който пази пътя.
И казва му стражарят: „Върни се назад.
Аз съм поставен на пост. Никой няма право да минава.“ Пък по пътя има река. Онзи му казва: „Пусни ме, защото имам важна работа.“ Стражарят му казва: „Моята работа е да пазя пътя и е по-важна, отколкото работата, за която отиваш.“ Момъкът му казва: „Моята работа е по-важна, отколкото тази работа - да пазиш пътя.“ Как се е разрешил въпросът? Младият момък хваща стражаря, хвърля го в реката и си продължава пътя. Онзи се учи да плава.
към втори вариант >>
Някой ваш другар върви и вие му правите с ръка така.
(втори вариант)
С нищо. Дръжте я. Тя иска да побегне от вас. Добре. Вие задвижвате вашите пръсти. (Учителят прави с ръката си движение, въртене.) Какво постигате с това движение?
Някой ваш другар върви и вие му правите с ръка така.
към втори вариант >>
Аз съм поставен на пост.
(втори вариант)
Минава един млад момък край един стражар, който пази пътя. И казва му стражарят: „Върни се назад.
Аз съм поставен на пост.
Никой няма право да минава.“ Пък по пътя има река. Онзи му казва: „Пусни ме, защото имам важна работа.“ Стражарят му казва: „Моята работа е да пазя пътя и е по-важна, отколкото работата, за която отиваш.“ Момъкът му казва: „Моята работа е по-важна, отколкото тази работа - да пазиш пътя.“ Как се е разрешил въпросът? Младият момък хваща стражаря, хвърля го в реката и си продължава пътя. Онзи се учи да плава. И момъкът казва на стражаря: „Моята работа е по- важна, отколкото работата на онзи, който те е турил тука.
към втори вариант >>
Философите искат да обяснят кои са били първоначалните причини, по които Бог е създал света.
(втори вариант)
Философите искат да обяснят кои са били първоначалните причини, по които Бог е създал света.
Колко отговора могат да се дадат? Защо светът е създаден? Всяка теория, която може да се лансира, е предположения. Тези разрешения са предположения.
към втори вариант >>
Никой няма право да минава.“ Пък по пътя има река.
(втори вариант)
Минава един млад момък край един стражар, който пази пътя. И казва му стражарят: „Върни се назад. Аз съм поставен на пост.
Никой няма право да минава.“ Пък по пътя има река.
Онзи му казва: „Пусни ме, защото имам важна работа.“ Стражарят му казва: „Моята работа е да пазя пътя и е по-важна, отколкото работата, за която отиваш.“ Момъкът му казва: „Моята работа е по-важна, отколкото тази работа - да пазиш пътя.“ Как се е разрешил въпросът? Младият момък хваща стражаря, хвърля го в реката и си продължава пътя. Онзи се учи да плава. И момъкът казва на стражаря: „Моята работа е по- важна, отколкото работата на онзи, който те е турил тука. Той не е умен.
към втори вариант >>
Колко отговора могат да се дадат?
(втори вариант)
Философите искат да обяснят кои са били първоначалните причини, по които Бог е създал света.
Колко отговора могат да се дадат?
Защо светът е създаден? Всяка теория, която може да се лансира, е предположения. Тези разрешения са предположения.
към втори вариант >>
Онзи му казва: „Пусни ме, защото имам важна работа.“ Стражарят му казва: „Моята работа е да пазя пътя и е по-важна, отколкото работата, за която отиваш.“ Момъкът му казва: „Моята работа е по-важна, отколкото тази работа - да пазиш пътя.“ Как се е разрешил въпросът?
(втори вариант)
Минава един млад момък край един стражар, който пази пътя. И казва му стражарят: „Върни се назад. Аз съм поставен на пост. Никой няма право да минава.“ Пък по пътя има река.
Онзи му казва: „Пусни ме, защото имам важна работа.“ Стражарят му казва: „Моята работа е да пазя пътя и е по-важна, отколкото работата, за която отиваш.“ Момъкът му казва: „Моята работа е по-важна, отколкото тази работа - да пазиш пътя.“ Как се е разрешил въпросът?
Младият момък хваща стражаря, хвърля го в реката и си продължава пътя. Онзи се учи да плава. И момъкът казва на стражаря: „Моята работа е по- важна, отколкото работата на онзи, който те е турил тука. Той не е умен. Ти ще се учиш да плаваш, пък аз ще си вървя по пътя.“
към втори вариант >>
Защо светът е създаден?
(втори вариант)
Философите искат да обяснят кои са били първоначалните причини, по които Бог е създал света. Колко отговора могат да се дадат?
Защо светът е създаден?
Всяка теория, която може да се лансира, е предположения. Тези разрешения са предположения.
към втори вариант >>
Младият момък хваща стражаря, хвърля го в реката и си продължава пътя.
(втори вариант)
Минава един млад момък край един стражар, който пази пътя. И казва му стражарят: „Върни се назад. Аз съм поставен на пост. Никой няма право да минава.“ Пък по пътя има река. Онзи му казва: „Пусни ме, защото имам важна работа.“ Стражарят му казва: „Моята работа е да пазя пътя и е по-важна, отколкото работата, за която отиваш.“ Момъкът му казва: „Моята работа е по-важна, отколкото тази работа - да пазиш пътя.“ Как се е разрешил въпросът?
Младият момък хваща стражаря, хвърля го в реката и си продължава пътя.
Онзи се учи да плава. И момъкът казва на стражаря: „Моята работа е по- важна, отколкото работата на онзи, който те е турил тука. Той не е умен. Ти ще се учиш да плаваш, пък аз ще си вървя по пътя.“
към втори вариант >>
Всяка теория, която може да се лансира, е предположения.
(втори вариант)
Философите искат да обяснят кои са били първоначалните причини, по които Бог е създал света. Колко отговора могат да се дадат? Защо светът е създаден?
Всяка теория, която може да се лансира, е предположения.
Тези разрешения са предположения.
към втори вариант >>
Онзи се учи да плава.
(втори вариант)
И казва му стражарят: „Върни се назад. Аз съм поставен на пост. Никой няма право да минава.“ Пък по пътя има река. Онзи му казва: „Пусни ме, защото имам важна работа.“ Стражарят му казва: „Моята работа е да пазя пътя и е по-важна, отколкото работата, за която отиваш.“ Момъкът му казва: „Моята работа е по-важна, отколкото тази работа - да пазиш пътя.“ Как се е разрешил въпросът? Младият момък хваща стражаря, хвърля го в реката и си продължава пътя.
Онзи се учи да плава.
И момъкът казва на стражаря: „Моята работа е по- важна, отколкото работата на онзи, който те е турил тука. Той не е умен. Ти ще се учиш да плаваш, пък аз ще си вървя по пътя.“
към втори вариант >>
Тези разрешения са предположения.
(втори вариант)
Философите искат да обяснят кои са били първоначалните причини, по които Бог е създал света. Колко отговора могат да се дадат? Защо светът е създаден? Всяка теория, която може да се лансира, е предположения.
Тези разрешения са предположения.
към втори вариант >>
И момъкът казва на стражаря: „Моята работа е по- важна, отколкото работата на онзи, който те е турил тука.
(втори вариант)
Аз съм поставен на пост. Никой няма право да минава.“ Пък по пътя има река. Онзи му казва: „Пусни ме, защото имам важна работа.“ Стражарят му казва: „Моята работа е да пазя пътя и е по-важна, отколкото работата, за която отиваш.“ Момъкът му казва: „Моята работа е по-важна, отколкото тази работа - да пазиш пътя.“ Как се е разрешил въпросът? Младият момък хваща стражаря, хвърля го в реката и си продължава пътя. Онзи се учи да плава.
И момъкът казва на стражаря: „Моята работа е по- важна, отколкото работата на онзи, който те е турил тука.
Той не е умен. Ти ще се учиш да плаваш, пък аз ще си вървя по пътя.“
към втори вариант >>
Лансира се фактът в окултните науки - от разположението на веждите ви изваждат известни изводи за човека.
(втори вариант)
Лансира се фактът в окултните науки - от разположението на веждите ви изваждат известни изводи за човека.
Ако веждите са дебели, казват физиономистите, че този човек е обективен. Външният свят, физическият свят му упражнява силно влияние. Тези, които имат тънки вежди, са субективни. Те се интересуват от вътрешния свят. Отде физиономистите са извадили това заключение?
към втори вариант >>
Той не е умен.
(втори вариант)
Никой няма право да минава.“ Пък по пътя има река. Онзи му казва: „Пусни ме, защото имам важна работа.“ Стражарят му казва: „Моята работа е да пазя пътя и е по-важна, отколкото работата, за която отиваш.“ Момъкът му казва: „Моята работа е по-важна, отколкото тази работа - да пазиш пътя.“ Как се е разрешил въпросът? Младият момък хваща стражаря, хвърля го в реката и си продължава пътя. Онзи се учи да плава. И момъкът казва на стражаря: „Моята работа е по- важна, отколкото работата на онзи, който те е турил тука.
Той не е умен.
Ти ще се учиш да плаваш, пък аз ще си вървя по пътя.“
към втори вариант >>
Ако веждите са дебели, казват физиономистите, че този човек е обективен.
(втори вариант)
Лансира се фактът в окултните науки - от разположението на веждите ви изваждат известни изводи за човека.
Ако веждите са дебели, казват физиономистите, че този човек е обективен.
Външният свят, физическият свят му упражнява силно влияние. Тези, които имат тънки вежди, са субективни. Те се интересуват от вътрешния свят. Отде физиономистите са извадили това заключение? Защо дебелите вежди може да показват, че човек се интересува от външните предмети?
към втори вариант >>
Ти ще се учиш да плаваш, пък аз ще си вървя по пътя.“
(втори вариант)
Онзи му казва: „Пусни ме, защото имам важна работа.“ Стражарят му казва: „Моята работа е да пазя пътя и е по-важна, отколкото работата, за която отиваш.“ Момъкът му казва: „Моята работа е по-важна, отколкото тази работа - да пазиш пътя.“ Как се е разрешил въпросът? Младият момък хваща стражаря, хвърля го в реката и си продължава пътя. Онзи се учи да плава. И момъкът казва на стражаря: „Моята работа е по- важна, отколкото работата на онзи, който те е турил тука. Той не е умен.
Ти ще се учиш да плаваш, пък аз ще си вървя по пътя.“
към втори вариант >>
Външният свят, физическият свят му упражнява силно влияние.
(втори вариант)
Лансира се фактът в окултните науки - от разположението на веждите ви изваждат известни изводи за човека. Ако веждите са дебели, казват физиономистите, че този човек е обективен.
Външният свят, физическият свят му упражнява силно влияние.
Тези, които имат тънки вежди, са субективни. Те се интересуват от вътрешния свят. Отде физиономистите са извадили това заключение? Защо дебелите вежди може да показват, че човек се интересува от външните предмети? Както ги описва Гогол, надвиснали вежди с увиснали косми под веждите по 2-3 сантиметра.
към втори вариант >>
Скръбта е стражарят, който седи на пътя.
(втори вариант)
Скръбта е стражарят, който седи на пътя.
Хвърли го в реката да плава и си върви по пътя.
към втори вариант >>
Тези, които имат тънки вежди, са субективни.
(втори вариант)
Лансира се фактът в окултните науки - от разположението на веждите ви изваждат известни изводи за човека. Ако веждите са дебели, казват физиономистите, че този човек е обективен. Външният свят, физическият свят му упражнява силно влияние.
Тези, които имат тънки вежди, са субективни.
Те се интересуват от вътрешния свят. Отде физиономистите са извадили това заключение? Защо дебелите вежди може да показват, че човек се интересува от външните предмети? Както ги описва Гогол, надвиснали вежди с увиснали косми под веждите по 2-3 сантиметра. Това влиза в законите на причините и последствията.
към втори вариант >>
Хвърли го в реката да плава и си върви по пътя.
(втори вариант)
Скръбта е стражарят, който седи на пътя.
Хвърли го в реката да плава и си върви по пътя.
към втори вариант >>
Те се интересуват от вътрешния свят.
(втори вариант)
Лансира се фактът в окултните науки - от разположението на веждите ви изваждат известни изводи за човека. Ако веждите са дебели, казват физиономистите, че този човек е обективен. Външният свят, физическият свят му упражнява силно влияние. Тези, които имат тънки вежди, са субективни.
Те се интересуват от вътрешния свят.
Отде физиономистите са извадили това заключение? Защо дебелите вежди може да показват, че човек се интересува от външните предмети? Както ги описва Гогол, надвиснали вежди с увиснали косми под веждите по 2-3 сантиметра. Това влиза в законите на причините и последствията. Хората, които имат дебели вежди, са обективни.
към втори вариант >>
Отде физиономистите са извадили това заключение?
(втори вариант)
Лансира се фактът в окултните науки - от разположението на веждите ви изваждат известни изводи за човека. Ако веждите са дебели, казват физиономистите, че този човек е обективен. Външният свят, физическият свят му упражнява силно влияние. Тези, които имат тънки вежди, са субективни. Те се интересуват от вътрешния свят.
Отде физиономистите са извадили това заключение?
Защо дебелите вежди може да показват, че човек се интересува от външните предмети? Както ги описва Гогол, надвиснали вежди с увиснали косми под веждите по 2-3 сантиметра. Това влиза в законите на причините и последствията. Хората, които имат дебели вежди, са обективни. Онези, които имат тънки вежди, са субективни.
към втори вариант >>
Защо дебелите вежди може да показват, че човек се интересува от външните предмети?
(втори вариант)
Ако веждите са дебели, казват физиономистите, че този човек е обективен. Външният свят, физическият свят му упражнява силно влияние. Тези, които имат тънки вежди, са субективни. Те се интересуват от вътрешния свят. Отде физиономистите са извадили това заключение?
Защо дебелите вежди може да показват, че човек се интересува от външните предмети?
Както ги описва Гогол, надвиснали вежди с увиснали косми под веждите по 2-3 сантиметра. Това влиза в законите на причините и последствията. Хората, които имат дебели вежди, са обективни. Онези, които имат тънки вежди, са субективни. Първите имат по- ясна представа за външния свят, а вторите имат по- ясна представа за вътрешния свят.
към втори вариант >>
Както ги описва Гогол, надвиснали вежди с увиснали косми под веждите по 2-3 сантиметра.
(втори вариант)
Външният свят, физическият свят му упражнява силно влияние. Тези, които имат тънки вежди, са субективни. Те се интересуват от вътрешния свят. Отде физиономистите са извадили това заключение? Защо дебелите вежди може да показват, че човек се интересува от външните предмети?
Както ги описва Гогол, надвиснали вежди с увиснали косми под веждите по 2-3 сантиметра.
Това влиза в законите на причините и последствията. Хората, които имат дебели вежди, са обективни. Онези, които имат тънки вежди, са субективни. Първите имат по- ясна представа за външния свят, а вторите имат по- ясна представа за вътрешния свят.
към втори вариант >>
Това влиза в законите на причините и последствията.
(втори вариант)
Тези, които имат тънки вежди, са субективни. Те се интересуват от вътрешния свят. Отде физиономистите са извадили това заключение? Защо дебелите вежди може да показват, че човек се интересува от външните предмети? Както ги описва Гогол, надвиснали вежди с увиснали косми под веждите по 2-3 сантиметра.
Това влиза в законите на причините и последствията.
Хората, които имат дебели вежди, са обективни. Онези, които имат тънки вежди, са субективни. Първите имат по- ясна представа за външния свят, а вторите имат по- ясна представа за вътрешния свят.
към втори вариант >>
Хората, които имат дебели вежди, са обективни.
(втори вариант)
Те се интересуват от вътрешния свят. Отде физиономистите са извадили това заключение? Защо дебелите вежди може да показват, че човек се интересува от външните предмети? Както ги описва Гогол, надвиснали вежди с увиснали косми под веждите по 2-3 сантиметра. Това влиза в законите на причините и последствията.
Хората, които имат дебели вежди, са обективни.
Онези, които имат тънки вежди, са субективни. Първите имат по- ясна представа за външния свят, а вторите имат по- ясна представа за вътрешния свят.
към втори вариант >>
Онези, които имат тънки вежди, са субективни.
(втори вариант)
Отде физиономистите са извадили това заключение? Защо дебелите вежди може да показват, че човек се интересува от външните предмети? Както ги описва Гогол, надвиснали вежди с увиснали косми под веждите по 2-3 сантиметра. Това влиза в законите на причините и последствията. Хората, които имат дебели вежди, са обективни.
Онези, които имат тънки вежди, са субективни.
Първите имат по- ясна представа за външния свят, а вторите имат по- ясна представа за вътрешния свят.
към втори вариант >>
Първите имат по- ясна представа за външния свят, а вторите имат по- ясна представа за вътрешния свят.
(втори вариант)
Защо дебелите вежди може да показват, че човек се интересува от външните предмети? Както ги описва Гогол, надвиснали вежди с увиснали косми под веждите по 2-3 сантиметра. Това влиза в законите на причините и последствията. Хората, които имат дебели вежди, са обективни. Онези, които имат тънки вежди, са субективни.
Първите имат по- ясна представа за външния свят, а вторите имат по- ясна представа за вътрешния свят.
към втори вариант >>
Да ви дам едно приблизително обяснение.
(втори вариант)
Да ви дам едно приблизително обяснение.
Ако вие вечерно време сте отвън и имате едно осветление на къщата отвън, нали за тази къща ще знаете повече за външността? Значи светлината е отвън. И отвън осветява предметите. Ако светлината е отвътре, тогава за външната форма малко ще знаете, а повечето за вътрешната. Значи у онези, у които веждите са дебели, светлината грее отвън, а пък у хора с тънки вежди светлината грее отвътре.
към втори вариант >>
Ако вие вечерно време сте отвън и имате едно осветление на къщата отвън, нали за тази къща ще знаете повече за външността?
(втори вариант)
Да ви дам едно приблизително обяснение.
Ако вие вечерно време сте отвън и имате едно осветление на къщата отвън, нали за тази къща ще знаете повече за външността?
Значи светлината е отвън. И отвън осветява предметите. Ако светлината е отвътре, тогава за външната форма малко ще знаете, а повечето за вътрешната. Значи у онези, у които веждите са дебели, светлината грее отвън, а пък у хора с тънки вежди светлината грее отвътре. Отвън малко се вижда.
към втори вариант >>
Значи светлината е отвън.
(втори вариант)
Да ви дам едно приблизително обяснение. Ако вие вечерно време сте отвън и имате едно осветление на къщата отвън, нали за тази къща ще знаете повече за външността?
Значи светлината е отвън.
И отвън осветява предметите. Ако светлината е отвътре, тогава за външната форма малко ще знаете, а повечето за вътрешната. Значи у онези, у които веждите са дебели, светлината грее отвън, а пък у хора с тънки вежди светлината грее отвътре. Отвън малко се вижда. Правдоподобно ли е, това обяснение?
към втори вариант >>
И отвън осветява предметите.
(втори вариант)
Да ви дам едно приблизително обяснение. Ако вие вечерно време сте отвън и имате едно осветление на къщата отвън, нали за тази къща ще знаете повече за външността? Значи светлината е отвън.
И отвън осветява предметите.
Ако светлината е отвътре, тогава за външната форма малко ще знаете, а повечето за вътрешната. Значи у онези, у които веждите са дебели, светлината грее отвън, а пък у хора с тънки вежди светлината грее отвътре. Отвън малко се вижда. Правдоподобно ли е, това обяснение? Ако искаш някой човек да свърши някоя физическа работа, натовари човек с дебели вежди.
към втори вариант >>
Ако светлината е отвътре, тогава за външната форма малко ще знаете, а повечето за вътрешната.
(втори вариант)
Да ви дам едно приблизително обяснение. Ако вие вечерно време сте отвън и имате едно осветление на къщата отвън, нали за тази къща ще знаете повече за външността? Значи светлината е отвън. И отвън осветява предметите.
Ако светлината е отвътре, тогава за външната форма малко ще знаете, а повечето за вътрешната.
Значи у онези, у които веждите са дебели, светлината грее отвън, а пък у хора с тънки вежди светлината грее отвътре. Отвън малко се вижда. Правдоподобно ли е, това обяснение? Ако искаш някой човек да свърши някоя физическа работа, натовари човек с дебели вежди. А пък, ако искаш да свърши някоя деликатна работа, тогава кажи на някого с тънки вежди.
към втори вариант >>
Значи у онези, у които веждите са дебели, светлината грее отвън, а пък у хора с тънки вежди светлината грее отвътре.
(втори вариант)
Да ви дам едно приблизително обяснение. Ако вие вечерно време сте отвън и имате едно осветление на къщата отвън, нали за тази къща ще знаете повече за външността? Значи светлината е отвън. И отвън осветява предметите. Ако светлината е отвътре, тогава за външната форма малко ще знаете, а повечето за вътрешната.
Значи у онези, у които веждите са дебели, светлината грее отвън, а пък у хора с тънки вежди светлината грее отвътре.
Отвън малко се вижда. Правдоподобно ли е, това обяснение? Ако искаш някой човек да свърши някоя физическа работа, натовари човек с дебели вежди. А пък, ако искаш да свърши някоя деликатна работа, тогава кажи на някого с тънки вежди. На много пъти загазват и хората с дебелите вежди.
към втори вариант >>
Отвън малко се вижда.
(втори вариант)
Ако вие вечерно време сте отвън и имате едно осветление на къщата отвън, нали за тази къща ще знаете повече за външността? Значи светлината е отвън. И отвън осветява предметите. Ако светлината е отвътре, тогава за външната форма малко ще знаете, а повечето за вътрешната. Значи у онези, у които веждите са дебели, светлината грее отвън, а пък у хора с тънки вежди светлината грее отвътре.
Отвън малко се вижда.
Правдоподобно ли е, това обяснение? Ако искаш някой човек да свърши някоя физическа работа, натовари човек с дебели вежди. А пък, ако искаш да свърши някоя деликатна работа, тогава кажи на някого с тънки вежди. На много пъти загазват и хората с дебелите вежди. Не че има някакво противоречие в това, ако веждите окапват на един човек или ако косите му окапват.
към втори вариант >>
Правдоподобно ли е, това обяснение?
(втори вариант)
Значи светлината е отвън. И отвън осветява предметите. Ако светлината е отвътре, тогава за външната форма малко ще знаете, а повечето за вътрешната. Значи у онези, у които веждите са дебели, светлината грее отвън, а пък у хора с тънки вежди светлината грее отвътре. Отвън малко се вижда.
Правдоподобно ли е, това обяснение?
Ако искаш някой човек да свърши някоя физическа работа, натовари човек с дебели вежди. А пък, ако искаш да свърши някоя деликатна работа, тогава кажи на някого с тънки вежди. На много пъти загазват и хората с дебелите вежди. Не че има някакво противоречие в това, ако веждите окапват на един човек или ако косите му окапват. С този човек какво ще стане?
към втори вариант >>
Ако искаш някой човек да свърши някоя физическа работа, натовари човек с дебели вежди.
(втори вариант)
И отвън осветява предметите. Ако светлината е отвътре, тогава за външната форма малко ще знаете, а повечето за вътрешната. Значи у онези, у които веждите са дебели, светлината грее отвън, а пък у хора с тънки вежди светлината грее отвътре. Отвън малко се вижда. Правдоподобно ли е, това обяснение?
Ако искаш някой човек да свърши някоя физическа работа, натовари човек с дебели вежди.
А пък, ако искаш да свърши някоя деликатна работа, тогава кажи на някого с тънки вежди. На много пъти загазват и хората с дебелите вежди. Не че има някакво противоречие в това, ако веждите окапват на един човек или ако косите му окапват. С този човек какво ще стане? Този човек пак ще оживее.
към втори вариант >>
А пък, ако искаш да свърши някоя деликатна работа, тогава кажи на някого с тънки вежди.
(втори вариант)
Ако светлината е отвътре, тогава за външната форма малко ще знаете, а повечето за вътрешната. Значи у онези, у които веждите са дебели, светлината грее отвън, а пък у хора с тънки вежди светлината грее отвътре. Отвън малко се вижда. Правдоподобно ли е, това обяснение? Ако искаш някой човек да свърши някоя физическа работа, натовари човек с дебели вежди.
А пък, ако искаш да свърши някоя деликатна работа, тогава кажи на някого с тънки вежди.
На много пъти загазват и хората с дебелите вежди. Не че има някакво противоречие в това, ако веждите окапват на един човек или ако косите му окапват. С този човек какво ще стане? Този човек пак ще оживее. Даже някои поддържат, че хора с голи глави са по-умни.
към втори вариант >>
На много пъти загазват и хората с дебелите вежди.
(втори вариант)
Значи у онези, у които веждите са дебели, светлината грее отвън, а пък у хора с тънки вежди светлината грее отвътре. Отвън малко се вижда. Правдоподобно ли е, това обяснение? Ако искаш някой човек да свърши някоя физическа работа, натовари човек с дебели вежди. А пък, ако искаш да свърши някоя деликатна работа, тогава кажи на някого с тънки вежди.
На много пъти загазват и хората с дебелите вежди.
Не че има някакво противоречие в това, ако веждите окапват на един човек или ако косите му окапват. С този човек какво ще стане? Този човек пак ще оживее. Даже някои поддържат, че хора с голи глави са по-умни. Вие поддържате ли това?
към втори вариант >>
Не че има някакво противоречие в това, ако веждите окапват на един човек или ако косите му окапват.
(втори вариант)
Отвън малко се вижда. Правдоподобно ли е, това обяснение? Ако искаш някой човек да свърши някоя физическа работа, натовари човек с дебели вежди. А пък, ако искаш да свърши някоя деликатна работа, тогава кажи на някого с тънки вежди. На много пъти загазват и хората с дебелите вежди.
Не че има някакво противоречие в това, ако веждите окапват на един човек или ако косите му окапват.
С този човек какво ще стане? Този човек пак ще оживее. Даже някои поддържат, че хора с голи глави са по-умни. Вие поддържате ли това?
към втори вариант >>
С този човек какво ще стане?
(втори вариант)
Правдоподобно ли е, това обяснение? Ако искаш някой човек да свърши някоя физическа работа, натовари човек с дебели вежди. А пък, ако искаш да свърши някоя деликатна работа, тогава кажи на някого с тънки вежди. На много пъти загазват и хората с дебелите вежди. Не че има някакво противоречие в това, ако веждите окапват на един човек или ако косите му окапват.
С този човек какво ще стане?
Този човек пак ще оживее. Даже някои поддържат, че хора с голи глави са по-умни. Вие поддържате ли това?
към втори вариант >>
Този човек пак ще оживее.
(втори вариант)
Ако искаш някой човек да свърши някоя физическа работа, натовари човек с дебели вежди. А пък, ако искаш да свърши някоя деликатна работа, тогава кажи на някого с тънки вежди. На много пъти загазват и хората с дебелите вежди. Не че има някакво противоречие в това, ако веждите окапват на един човек или ако косите му окапват. С този човек какво ще стане?
Този човек пак ще оживее.
Даже някои поддържат, че хора с голи глави са по-умни. Вие поддържате ли това?
към втори вариант >>
Даже някои поддържат, че хора с голи глави са по-умни.
(втори вариант)
А пък, ако искаш да свърши някоя деликатна работа, тогава кажи на някого с тънки вежди. На много пъти загазват и хората с дебелите вежди. Не че има някакво противоречие в това, ако веждите окапват на един човек или ако косите му окапват. С този човек какво ще стане? Този човек пак ще оживее.
Даже някои поддържат, че хора с голи глави са по-умни.
Вие поддържате ли това?
към втори вариант >>
Вие поддържате ли това?
(втори вариант)
На много пъти загазват и хората с дебелите вежди. Не че има някакво противоречие в това, ако веждите окапват на един човек или ако косите му окапват. С този човек какво ще стане? Този човек пак ще оживее. Даже някои поддържат, че хора с голи глави са по-умни.
Вие поддържате ли това?
към втори вариант >>
Кои хора са по-заможни?
(втори вариант)
Кои хора са по-заможни?
Голите или облечените? Ако главата е облечена и ако главата е гола, какви са хората? Някому главата е гола. Значи този човек е беден, но облечен. Но ако хората са с дебели вежди, значи са добре облечени - на студено място живеят.
към втори вариант >>
Голите или облечените?
(втори вариант)
Кои хора са по-заможни?
Голите или облечените?
Ако главата е облечена и ако главата е гола, какви са хората? Някому главата е гола. Значи този човек е беден, но облечен. Но ако хората са с дебели вежди, значи са добре облечени - на студено място живеят. Хората с тънките вежди живеят на топлите места.
към втори вариант >>
Ако главата е облечена и ако главата е гола, какви са хората?
(втори вариант)
Кои хора са по-заможни? Голите или облечените?
Ако главата е облечена и ако главата е гола, какви са хората?
Някому главата е гола. Значи този човек е беден, но облечен. Но ако хората са с дебели вежди, значи са добре облечени - на студено място живеят. Хората с тънките вежди живеят на топлите места. А първите са с кожуси.
към втори вариант >>
Някому главата е гола.
(втори вариант)
Кои хора са по-заможни? Голите или облечените? Ако главата е облечена и ако главата е гола, какви са хората?
Някому главата е гола.
Значи този човек е беден, но облечен. Но ако хората са с дебели вежди, значи са добре облечени - на студено място живеят. Хората с тънките вежди живеят на топлите места. А първите са с кожуси. Кой ви е турил веждите?
към втори вариант >>
Значи този човек е беден, но облечен.
(втори вариант)
Кои хора са по-заможни? Голите или облечените? Ако главата е облечена и ако главата е гола, какви са хората? Някому главата е гола.
Значи този човек е беден, но облечен.
Но ако хората са с дебели вежди, значи са добре облечени - на студено място живеят. Хората с тънките вежди живеят на топлите места. А първите са с кожуси. Кой ви е турил веждите? Всеки един от вас знае, че не сте турили веждите.
към втори вариант >>
Но ако хората са с дебели вежди, значи са добре облечени - на студено място живеят.
(втори вариант)
Кои хора са по-заможни? Голите или облечените? Ако главата е облечена и ако главата е гола, какви са хората? Някому главата е гола. Значи този човек е беден, но облечен.
Но ако хората са с дебели вежди, значи са добре облечени - на студено място живеят.
Хората с тънките вежди живеят на топлите места. А първите са с кожуси. Кой ви е турил веждите? Всеки един от вас знае, че не сте турили веждите. Вие за веждите не сте мислили, нали?
към втори вариант >>
Хората с тънките вежди живеят на топлите места.
(втори вариант)
Голите или облечените? Ако главата е облечена и ако главата е гола, какви са хората? Някому главата е гола. Значи този човек е беден, но облечен. Но ако хората са с дебели вежди, значи са добре облечени - на студено място живеят.
Хората с тънките вежди живеят на топлите места.
А първите са с кожуси. Кой ви е турил веждите? Всеки един от вас знае, че не сте турили веждите. Вие за веждите не сте мислили, нали? Вие за веждите не сте мислили дали оказват някакво влияние върху вашата мисъл.
към втори вариант >>
А първите са с кожуси.
(втори вариант)
Ако главата е облечена и ако главата е гола, какви са хората? Някому главата е гола. Значи този човек е беден, но облечен. Но ако хората са с дебели вежди, значи са добре облечени - на студено място живеят. Хората с тънките вежди живеят на топлите места.
А първите са с кожуси.
Кой ви е турил веждите? Всеки един от вас знае, че не сте турили веждите. Вие за веждите не сте мислили, нали? Вие за веждите не сте мислили дали оказват някакво влияние върху вашата мисъл. Ако четете някой трактат по физиогномия, тогава ще мислите и отде е дошла мисълта у някой физиогномист, че дебелите вежди имат връзка с обективния свят, а тънките вежди - със субективния.
към втори вариант >>
Кой ви е турил веждите?
(втори вариант)
Някому главата е гола. Значи този човек е беден, но облечен. Но ако хората са с дебели вежди, значи са добре облечени - на студено място живеят. Хората с тънките вежди живеят на топлите места. А първите са с кожуси.
Кой ви е турил веждите?
Всеки един от вас знае, че не сте турили веждите. Вие за веждите не сте мислили, нали? Вие за веждите не сте мислили дали оказват някакво влияние върху вашата мисъл. Ако четете някой трактат по физиогномия, тогава ще мислите и отде е дошла мисълта у някой физиогномист, че дебелите вежди имат връзка с обективния свят, а тънките вежди - със субективния.
към втори вариант >>
Всеки един от вас знае, че не сте турили веждите.
(втори вариант)
Значи този човек е беден, но облечен. Но ако хората са с дебели вежди, значи са добре облечени - на студено място живеят. Хората с тънките вежди живеят на топлите места. А първите са с кожуси. Кой ви е турил веждите?
Всеки един от вас знае, че не сте турили веждите.
Вие за веждите не сте мислили, нали? Вие за веждите не сте мислили дали оказват някакво влияние върху вашата мисъл. Ако четете някой трактат по физиогномия, тогава ще мислите и отде е дошла мисълта у някой физиогномист, че дебелите вежди имат връзка с обективния свят, а тънките вежди - със субективния.
към втори вариант >>
Вие за веждите не сте мислили, нали?
(втори вариант)
Но ако хората са с дебели вежди, значи са добре облечени - на студено място живеят. Хората с тънките вежди живеят на топлите места. А първите са с кожуси. Кой ви е турил веждите? Всеки един от вас знае, че не сте турили веждите.
Вие за веждите не сте мислили, нали?
Вие за веждите не сте мислили дали оказват някакво влияние върху вашата мисъл. Ако четете някой трактат по физиогномия, тогава ще мислите и отде е дошла мисълта у някой физиогномист, че дебелите вежди имат връзка с обективния свят, а тънките вежди - със субективния.
към втори вариант >>
Вие за веждите не сте мислили дали оказват някакво влияние върху вашата мисъл.
(втори вариант)
Хората с тънките вежди живеят на топлите места. А първите са с кожуси. Кой ви е турил веждите? Всеки един от вас знае, че не сте турили веждите. Вие за веждите не сте мислили, нали?
Вие за веждите не сте мислили дали оказват някакво влияние върху вашата мисъл.
Ако четете някой трактат по физиогномия, тогава ще мислите и отде е дошла мисълта у някой физиогномист, че дебелите вежди имат връзка с обективния свят, а тънките вежди - със субективния.
към втори вариант >>
Ако четете някой трактат по физиогномия, тогава ще мислите и отде е дошла мисълта у някой физиогномист, че дебелите вежди имат връзка с обективния свят, а тънките вежди - със субективния.
(втори вариант)
А първите са с кожуси. Кой ви е турил веждите? Всеки един от вас знае, че не сте турили веждите. Вие за веждите не сте мислили, нали? Вие за веждите не сте мислили дали оказват някакво влияние върху вашата мисъл.
Ако четете някой трактат по физиогномия, тогава ще мислите и отде е дошла мисълта у някой физиогномист, че дебелите вежди имат връзка с обективния свят, а тънките вежди - със субективния.
към втори вариант >>
Какво е значението на дългия нос и на късия нос?
(втори вариант)
Какво е значението на дългия нос и на късия нос?
Обяснението за дългите и късите носове ще бъде малко по-другояче. Същото е и за широчината на носа. За да бъде носът широк, може да обясним. Значи този човек диша, повече упражнява носа. Нос, който ред поколения се е упражнявал, е станал широк.
към втори вариант >>
Обяснението за дългите и късите носове ще бъде малко по-другояче.
(втори вариант)
Какво е значението на дългия нос и на късия нос?
Обяснението за дългите и късите носове ще бъде малко по-другояче.
Същото е и за широчината на носа. За да бъде носът широк, може да обясним. Значи този човек диша, повече упражнява носа. Нос, който ред поколения се е упражнявал, е станал широк. А пък сега физиогномистите ще кажат, че хората с широките носове са по-чувствителни, а пък хора с по-тесни носове са с по-слабо развити чувства.
към втори вариант >>
Същото е и за широчината на носа.
(втори вариант)
Какво е значението на дългия нос и на късия нос? Обяснението за дългите и късите носове ще бъде малко по-другояче.
Същото е и за широчината на носа.
За да бъде носът широк, може да обясним. Значи този човек диша, повече упражнява носа. Нос, който ред поколения се е упражнявал, е станал широк. А пък сега физиогномистите ще кажат, че хората с широките носове са по-чувствителни, а пък хора с по-тесни носове са с по-слабо развити чувства. Отде са дошли до това заключение?
към втори вариант >>
За да бъде носът широк, може да обясним.
(втори вариант)
Какво е значението на дългия нос и на късия нос? Обяснението за дългите и късите носове ще бъде малко по-другояче. Същото е и за широчината на носа.
За да бъде носът широк, може да обясним.
Значи този човек диша, повече упражнява носа. Нос, който ред поколения се е упражнявал, е станал широк. А пък сега физиогномистите ще кажат, че хората с широките носове са по-чувствителни, а пък хора с по-тесни носове са с по-слабо развити чувства. Отде са дошли до това заключение?
към втори вариант >>
Значи този човек диша, повече упражнява носа.
(втори вариант)
Какво е значението на дългия нос и на късия нос? Обяснението за дългите и късите носове ще бъде малко по-другояче. Същото е и за широчината на носа. За да бъде носът широк, може да обясним.
Значи този човек диша, повече упражнява носа.
Нос, който ред поколения се е упражнявал, е станал широк. А пък сега физиогномистите ще кажат, че хората с широките носове са по-чувствителни, а пък хора с по-тесни носове са с по-слабо развити чувства. Отде са дошли до това заключение?
към втори вариант >>
Нос, който ред поколения се е упражнявал, е станал широк.
(втори вариант)
Какво е значението на дългия нос и на късия нос? Обяснението за дългите и късите носове ще бъде малко по-другояче. Същото е и за широчината на носа. За да бъде носът широк, може да обясним. Значи този човек диша, повече упражнява носа.
Нос, който ред поколения се е упражнявал, е станал широк.
А пък сега физиогномистите ще кажат, че хората с широките носове са по-чувствителни, а пък хора с по-тесни носове са с по-слабо развити чувства. Отде са дошли до това заключение?
към втори вариант >>
А пък сега физиогномистите ще кажат, че хората с широките носове са по-чувствителни, а пък хора с по-тесни носове са с по-слабо развити чувства.
(втори вариант)
Обяснението за дългите и късите носове ще бъде малко по-другояче. Същото е и за широчината на носа. За да бъде носът широк, може да обясним. Значи този човек диша, повече упражнява носа. Нос, който ред поколения се е упражнявал, е станал широк.
А пък сега физиогномистите ще кажат, че хората с широките носове са по-чувствителни, а пък хора с по-тесни носове са с по-слабо развити чувства.
Отде са дошли до това заключение?
към втори вариант >>
Отде са дошли до това заключение?
(втори вариант)
Същото е и за широчината на носа. За да бъде носът широк, може да обясним. Значи този човек диша, повече упражнява носа. Нос, който ред поколения се е упражнявал, е станал широк. А пък сега физиогномистите ще кажат, че хората с широките носове са по-чувствителни, а пък хора с по-тесни носове са с по-слабо развити чувства.
Отде са дошли до това заключение?
към втори вариант >>
Захарта съдържа известни качества, които може да констатираш, като я вкусиш.
(втори вариант)
Захарта съдържа известни качества, които може да констатираш, като я вкусиш.
Това е качество в самата вещ. Ти констатираш, че захарта е сладка. Под думата „захар“ разбираме вещ, храна, която е сладка. Когато един физиогномист поддържа, че според веждите човек е обективен или субективен, този обективизъм или субективизъм във веждите ли е? Съдържа ли се във веждите, както сладчината в захарта?
към втори вариант >>
Това е качество в самата вещ.
(втори вариант)
Захарта съдържа известни качества, които може да констатираш, като я вкусиш.
Това е качество в самата вещ.
Ти констатираш, че захарта е сладка. Под думата „захар“ разбираме вещ, храна, която е сладка. Когато един физиогномист поддържа, че според веждите човек е обективен или субективен, този обективизъм или субективизъм във веждите ли е? Съдържа ли се във веждите, както сладчината в захарта?
към втори вариант >>
Ти констатираш, че захарта е сладка.
(втори вариант)
Захарта съдържа известни качества, които може да констатираш, като я вкусиш. Това е качество в самата вещ.
Ти констатираш, че захарта е сладка.
Под думата „захар“ разбираме вещ, храна, която е сладка. Когато един физиогномист поддържа, че според веждите човек е обективен или субективен, този обективизъм или субективизъм във веждите ли е? Съдържа ли се във веждите, както сладчината в захарта?
към втори вариант >>
Под думата „захар“ разбираме вещ, храна, която е сладка.
(втори вариант)
Захарта съдържа известни качества, които може да констатираш, като я вкусиш. Това е качество в самата вещ. Ти констатираш, че захарта е сладка.
Под думата „захар“ разбираме вещ, храна, която е сладка.
Когато един физиогномист поддържа, че според веждите човек е обективен или субективен, този обективизъм или субективизъм във веждите ли е? Съдържа ли се във веждите, както сладчината в захарта?
към втори вариант >>
Когато един физиогномист поддържа, че според веждите човек е обективен или субективен, този обективизъм или субективизъм във веждите ли е?
(втори вариант)
Захарта съдържа известни качества, които може да констатираш, като я вкусиш. Това е качество в самата вещ. Ти констатираш, че захарта е сладка. Под думата „захар“ разбираме вещ, храна, която е сладка.
Когато един физиогномист поддържа, че според веждите човек е обективен или субективен, този обективизъм или субективизъм във веждите ли е?
Съдържа ли се във веждите, както сладчината в захарта?
към втори вариант >>
Съдържа ли се във веждите, както сладчината в захарта?
(втори вариант)
Захарта съдържа известни качества, които може да констатираш, като я вкусиш. Това е качество в самата вещ. Ти констатираш, че захарта е сладка. Под думата „захар“ разбираме вещ, храна, която е сладка. Когато един физиогномист поддържа, че според веждите човек е обективен или субективен, този обективизъм или субективизъм във веждите ли е?
Съдържа ли се във веждите, както сладчината в захарта?
към втори вариант >>
Могат хиляди въпроси да се зададат с цел само умът да се упражни.
(втори вариант)
Могат хиляди въпроси да се зададат с цел само умът да се упражни.
За пример да кажем, че днес вали.
към втори вариант >>
За пример да кажем, че днес вали.
(втори вариант)
Могат хиляди въпроси да се зададат с цел само умът да се упражни.
За пример да кажем, че днес вали.
към втори вариант >>
Какво отношение има този дъжд?
(втори вариант)
Какво отношение има този дъжд?
Този валеж разумен ли е, или не? Как иде го докажем? Много хора ще накваси. ще се простудят. Но на много растения ще им измие прашеца.
към втори вариант >>
Този валеж разумен ли е, или не?
(втори вариант)
Какво отношение има този дъжд?
Този валеж разумен ли е, или не?
Как иде го докажем? Много хора ще накваси. ще се простудят. Но на много растения ще им измие прашеца. И няма да завържат.
към втори вариант >>
Как иде го докажем?
(втори вариант)
Какво отношение има този дъжд? Този валеж разумен ли е, или не?
Как иде го докажем?
Много хора ще накваси. ще се простудят. Но на много растения ще им измие прашеца. И няма да завържат. По какво се отличават разумните прояви?
към втори вариант >>
Много хора ще накваси.
(втори вариант)
Какво отношение има този дъжд? Този валеж разумен ли е, или не? Как иде го докажем?
Много хора ще накваси.
ще се простудят. Но на много растения ще им измие прашеца. И няма да завържат. По какво се отличават разумните прояви? По какво се отличава една проява разумна ли е, или не?
към втори вариант >>
ще се простудят.
(втори вариант)
Какво отношение има този дъжд? Този валеж разумен ли е, или не? Как иде го докажем? Много хора ще накваси.
ще се простудят.
Но на много растения ще им измие прашеца. И няма да завържат. По какво се отличават разумните прояви? По какво се отличава една проява разумна ли е, или не? Вие си заръчвате при един обущар обуща.
към втори вариант >>
Но на много растения ще им измие прашеца.
(втори вариант)
Какво отношение има този дъжд? Този валеж разумен ли е, или не? Как иде го докажем? Много хора ще накваси. ще се простудят.
Но на много растения ще им измие прашеца.
И няма да завържат. По какво се отличават разумните прояви? По какво се отличава една проява разумна ли е, или не? Вие си заръчвате при един обущар обуща. По какво ще познаете дали той е разумен, или не?
към втори вариант >>
И няма да завържат.
(втори вариант)
Този валеж разумен ли е, или не? Как иде го докажем? Много хора ще накваси. ще се простудят. Но на много растения ще им измие прашеца.
И няма да завържат.
По какво се отличават разумните прояви? По какво се отличава една проява разумна ли е, или не? Вие си заръчвате при един обущар обуща. По какво ще познаете дали той е разумен, или не? Ако той направи обуща, които стягат, този обущар не е разумен.
към втори вариант >>
По какво се отличават разумните прояви?
(втори вариант)
Как иде го докажем? Много хора ще накваси. ще се простудят. Но на много растения ще им измие прашеца. И няма да завържат.
По какво се отличават разумните прояви?
По какво се отличава една проява разумна ли е, или не? Вие си заръчвате при един обущар обуща. По какво ще познаете дали той е разумен, или не? Ако той направи обуща, които стягат, този обущар не е разумен. Ако обущата прилепват, тогава обущарят е много разумен, много умен човек, нищо повече.
към втори вариант >>
По какво се отличава една проява разумна ли е, или не?
(втори вариант)
Много хора ще накваси. ще се простудят. Но на много растения ще им измие прашеца. И няма да завържат. По какво се отличават разумните прояви?
По какво се отличава една проява разумна ли е, или не?
Вие си заръчвате при един обущар обуща. По какво ще познаете дали той е разумен, или не? Ако той направи обуща, които стягат, този обущар не е разумен. Ако обущата прилепват, тогава обущарят е много разумен, много умен човек, нищо повече. Значи предвидили сте нещата.
към втори вариант >>
Вие си заръчвате при един обущар обуща.
(втори вариант)
ще се простудят. Но на много растения ще им измие прашеца. И няма да завържат. По какво се отличават разумните прояви? По какво се отличава една проява разумна ли е, или не?
Вие си заръчвате при един обущар обуща.
По какво ще познаете дали той е разумен, или не? Ако той направи обуща, които стягат, този обущар не е разумен. Ако обущата прилепват, тогава обущарят е много разумен, много умен човек, нищо повече. Значи предвидили сте нещата. Или някой шивач ще ви ушие дрехи.
към втори вариант >>
По какво ще познаете дали той е разумен, или не?
(втори вариант)
Но на много растения ще им измие прашеца. И няма да завържат. По какво се отличават разумните прояви? По какво се отличава една проява разумна ли е, или не? Вие си заръчвате при един обущар обуща.
По какво ще познаете дали той е разумен, или не?
Ако той направи обуща, които стягат, този обущар не е разумен. Ако обущата прилепват, тогава обущарят е много разумен, много умен човек, нищо повече. Значи предвидили сте нещата. Или някой шивач ще ви ушие дрехи. Като направи погрешка, ще каже: „Така е по-хубаво.
към втори вариант >>
Ако той направи обуща, които стягат, този обущар не е разумен.
(втори вариант)
И няма да завържат. По какво се отличават разумните прояви? По какво се отличава една проява разумна ли е, или не? Вие си заръчвате при един обущар обуща. По какво ще познаете дали той е разумен, или не?
Ако той направи обуща, които стягат, този обущар не е разумен.
Ако обущата прилепват, тогава обущарят е много разумен, много умен човек, нищо повече. Значи предвидили сте нещата. Или някой шивач ще ви ушие дрехи. Като направи погрешка, ще каже: „Така е по-хубаво. Така е модно.“ А пък то не е така.
към втори вариант >>
Ако обущата прилепват, тогава обущарят е много разумен, много умен човек, нищо повече.
(втори вариант)
По какво се отличават разумните прояви? По какво се отличава една проява разумна ли е, или не? Вие си заръчвате при един обущар обуща. По какво ще познаете дали той е разумен, или не? Ако той направи обуща, които стягат, този обущар не е разумен.
Ако обущата прилепват, тогава обущарят е много разумен, много умен човек, нищо повече.
Значи предвидили сте нещата. Или някой шивач ще ви ушие дрехи. Като направи погрешка, ще каже: „Така е по-хубаво. Така е модно.“ А пък то не е така. Някой ви опече хубав хляб, добре опечен, от прясно брашно, но ако този човек ви направи хляба наполовина опечен или съвсем го е прегорял, тогава какъв ще го считате?
към втори вариант >>
НАГОРЕ